Генадий Малахов

ПРАВИЛНО
ХРАНЕНЕ
практическо ръководство

Здраве и щастие*
 Г. П. Малахов

ПРАВИЛНО
ХРАНЕНЕ
КЛЮЧЪТ КЪМ ЗДРАВЕ ,
,
КРАСОТА ДЪЛГОЛЕТИЕ

ИК • ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ •
 СЪДЪРЖАНИЕ

I. ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
1.1. ф е р м е н т и .......................................................................... 12
1.2. Слюнчени ж л е з и ............................................................ 12
1.3. С то м ах ................................................................................ 13
1.4. Тънко черво........................................................................15
A. Дванадесетопръстно ч е р в о ........................................... 15
Б. Тънко черво............................ 16
B. Чревна хормонална система-........................................17
Г. Устройство на чревната стен а..................................... 19
Д. Храносмилане в тънкото черво..................................21
1.5. Дебело черво........................................ 23
1.6. Отделяне на храносмилателните сокове и
някои негови особености.............. .............................. 24
1.7. Симбиозно храносмилане............................................. 26
1.8. Други характеристики на храносмилателната
система................................................................................ 27
1.9. Практически препоръки за нормализиране
работата на храносмилателния тракт —
шест правила за х р а н е н е ............................................. 28
1.10. Грамотно използване на симбиозното
храносмилане.................................................................... 34
А. Негативно влияние на микрофлората...................... 34
Б. Позитивно влияние на м и к р о ф л о р а та ................... 36

II. ХРАНА
2.1. Как възниква х р а н а т а ................................................. 38

III. СЪСТАВ НА ХРАНАТА

3.1. В ода......................................................................................41
3.2. Б е л т ъ ц и ............................................................................. 44
А. Основни функции на белтъците в организма. . . 45
Б. Потребност на човека от белтъци и
аминокиселини..................................................................46

3
 3.3. Индуцирана а в т о л и з а .................................................48
3.4. Специфично динамично действие на храната . . 51
3.5. Въглехидрати............................................................ 53
3.6. М азн и ни ............................................................................. 61
3.7. В и т ам и н и .......................................................................... 63
А. Витаминоподобни в е щ е ств а ....................................... 80
Б. Вредата от изкуствените в и т а м и н и ......................... 82
3.8. ф е р м е н т и .......................................................................... 84
3.9. Минерални е л е м е н т и ................................................... 89
3.10. М и к р о е л ем ен ти ............................................................ 103
3.11. Други вещества — ароматни, фитонциди,
органични киселини, дъбилни в е щ е с т в а ........... 106

IV. РАЗРУШАВАНЕ НА ХРАНАТА............................... 109

V. ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВАРЕНАТА И
НЕПРАВИЛНО УПОТРЕБЯВАНАТА ХРАНА
5.1. Рафиниране на х р а н а т а ............................................. 122
5.2. Хранителна левкоцитоза............................................. 132
5.3. Неправилно съчетаване на хранителните
п р о д у кти .......................................................................... 133

VI. ПРАВИЛНО СЪЧЕТАВАНЕ НА

ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
6.1. Класификация на хранителните продукти . . . . 138
6.2. Правилно съчетаване на хранителните продукти
— основни п ри н ц и п и ................................................ 139

VII. КАК ДА УПОТРЕБЯВАМЕ

ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
7.1. Хранене през д е н я .......................................................151
7.2. Практически препоръки за смилане и
усвояване на хран ата................................................... 157
7.3. Преход към правилно х р а н е н е ............................... 159
VIII. ИНДИВИДУАЛНО ХРАНЕНЕ
8.1. Какво се разбира под видово хранене на човека? 162
8.2. Какво ще стане с човешкия организъм,

4
 ако храненето е друго?............................................. 163
8.3. Какво трябва да знаем за качеството
на продуктите?............................................................165
8.4. Препоръки, основани на вкусовете на
продуктите .....................................................................171
8.5. Препоръки, основани на формата и
консистенцията на х р а н а та .....................................173
8.6. Препоръки, основани на информацията,
съдържаща се в хранителните п род укти ........... 175
8.7. Препоръки, основани на силите на
въздействие на хранителните продукти
върху организма на ч о в ек а .....................................176
8.8. Индивидуализиране на собственото хранене . . 179
8.9. Диета на б л аж ен ство то .......................... , ..............183
8.10. Периодично настройване на храносмилането. . 186
8.11. Предупреждение към читателите......................... 190

IX. ПРИЛОЖЕНИЯ
9.1. Примери за сполучлив подбор на
индивидуалното хранене — Пр. № 1 ....................199
9.2. Определяне на преобладаващите доши
и тяхното регулиране — Пр. № 2 ......................... 204
9.3. Регулиране на доши с помощта на храненето . 207
9.4. Грешки при прехода към практиката
на естественото хранене — Пр. № 3 ....................214
9.5. Хранене и продължителност на живота. Пр. №4 . 222
9.6. Хранителни добавки и начини за
приготвяне на храната — Пр. № 5 ...................... 230
A. Диетични блюда на Б и рхер-Б ен ер...................... 230
Б. Бирени дрож ди............................................................231
B. Продукти на пчеларството — мед,
пчелно млечице, прополис, цветен прашец . . . 234
Г. Приготвяне на зърна — покълнало
пшеничено з ъ р н о .................................. 239
Д. Блюда от плодове, зеленчуци и треви —
приготвяне на салати................................................ 243
Е. Приготвяне на с о с о в е ............................................. 246

5
 ПРЕДГОВОР ОТ НАУЧНИЯ РЕДАКТОР

Книгата на Г. П. Малахов ."Правилно хранене" несъмнено

изисква не просто прелистване, а внимателен прочит, при то­
ва сигурно — не само един. Тя е нещо много повече от един
сполучлив опит за синтезирано представяне на днешните поз­
нания по биохимия, физиология и патофизиология на хранос­
милането. Обединявайки европейските постижения в област­
та ша храненето с източните учения за индивидуалната кон­
ституция, пречупени през опита на автора от лечебната му
практика и опита на негови последователи, учението на Ма­
лахов не би могло да бъде сериозно оспорвано от никого.
Определението на книгите на Малахов в тяхната последо­
вателност — "Чудото на гладуването", "Пречистване на орга­
низма" и "Правилно хранене" — като учение не е преувеличе­
но. Тези и много други негови книги са издадени в много
страни и неговите последователи вече не са само в Русия.
Настоящата книга съдържа богата информация за храни­
телните вещества (белтъци, въглехидрати и мазнини) — зна­
чението им за жизнената дейност, източниците им от живо­
тински и растителен произход, неправилното и правилното
им съчетаване. Голяма познавателна стойност имат раздели­
те, посветени на минералните елементи, витамините и фер­
ментите. Обяснените на достъпен за всеки читател език про­
цеси на индуцирана автолиза, поддържането на необходимото
за доброто функциониране на организма киселинно-алкално
равновесие, ролята на различните ферменти, излъчващи се по
протежение на храносмилателния тракт, съчетани с учението
за жизнените сили ("доши") придават онази убедителност на
изложението, необходима за всеки, който чувства, че непра­
вилното хранене му вреди.
Висока познавателна стойност имат табиците, сравняващи
хранителните продукти по способността им да подкисляват
или алкализират вътрешната среда на организма, по съдър­
жанието на натрий, калий и съотношението между тези два
най-важни за живота елемента, по съотношението между кал­
ция, фосфора, магнезия, калия и т. н.
От изключителна важност за здравето на хората с наруше­
но храносмилане е т. нар. от автора периодично настройване
на храносмилането и съчетаването му с други целебни проце­
дури — прочистване, лечебно гладуване и др.
Много са посланията на автора към читателите, някои от

9
които ще вземат по нещо от книгата и ще го приложат в
ежедневието, за да подобрят качеството си на живот, а други
- ще станат негови последователи. Последните Малахов при­
зовава да бъдат търпеливи, защото преминаването към пра­
вилно хранене не е въпрос на решение — от утре! Организ-
мът трябва търпеливо да бъде привикван към новото храна-
не, при това в съчетание с прочистването на различните ор­
гани, имащи отношение към храносмилането.
Препоръчвам книгата като ценно помагало на всички, же­
лаещи да преминат към правилно хранене — пътят към здра­
ве и дълголетие!

Научен редактор: Д-р СТАНИСЛАВА ДОНЧЕВА

10
 Глава I.
ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

"Късчето насъщен хляб е било и си

остава един от най-важните житейски
проблеми, източник на страдание, по­
някога на удовлетворение, в ръцете на
лекаря — могъщо лечебно средство, в
ръцете на несведущите — причина за
заболявания."
И. П. Павлов

Разпределението на процесите на обработка на храната

при всички топлокръвни животни, в това число и при чо­
века, е еднотипно: в устната кухина — раздробяване на
храната и образуване на хранителна хапка; в стомаха —
своеобразно складиране и киселинна денатурация; в тънко­
то черво — хидролиза на ферментите на самия организъм
и ферментите, намиращи се в храната, както и всмукване
на обработената храна; в дебелото черво — по-нататъшно
смилане, всмукване, формиране на фекални маси и еваку­
ацията им.
Във всеки от гореспоменатите отдели се осъществява
собствено храносмилане с ферманти, присъщи само на
този отдел.
В устната кухина с помоща на собствените й ферменти
се извършва кухинно смилане на скорбялата (начален ста­
дий).
В стомаха с помоща на собствените ферменти и автоли-
зата (хидролиза на храната от ферменти, намиращи се в са­
мата нея) се извършва кухинно храносмилане.
В тънкото черво се изършват кухинно и пристенно, как­
то и незначително симбиозно храносмилания. Използват се
основно собствени и възникнали при автолизата ферменти.
Незначителното симбиозно храносмилане се осъществява с
помоща на бактериалната флора.
В дебелото черво се извършва основно симбиозно и нез­
начително кухинно храносмилане.
Комбинацията от тези видове храносмилания значител­

11
но по-добре преработва храната, отколко всеки вид поот­
делно. По този начин се постига висока ефективност и
икономичност в работата на стомашно-чревния тракт.

1.1. ФЕРМЕНТИ

Необходимо ни е да разберем какво представляват фер­

ментите и откъде се вземат.
ферментите ускоряват биохимичните процеси. Те имат
строго специфично действие (за белтъчната храна се отде­
лят едни ферменти, за въглехидратната — други и тн.),
неустойчиви са на висока температура и са активни в оп­
ределена среда (например някои са активни в кисела, а дру­
ги — в алкална или неутрална среда).
ферментите се произвеждат от секреторните клетки,
разположени под формата на жлези, които се намират и в
стените на храносмилателния тракт. Секреторните клетки
получават от кръвта необходимите за синтеза на фермен­
тите вещества. За синтеза им се изразходва енергия.
В организма се наблюдават два типа секреция на фер­
ментите — непрекъсната секреция и прекъслива. Непре­
къснатото секретиране на ферменти се извършва по време
на синтеза.
Прекъсливият (ритмичен) тип секретиране е разтегнат
във времето: първо — секреторните клетки поглъщат от
кръвта необходимите вещества, после се извършва синте­
зът, а накрая — отделянето на ферментите настъпва само
при постъпване на храна. Синтезът на нова порция секрет
се извършва след отделянето на предходната.

1.2. СЛЮНЧЕНИ Ж ЛЕЗИ

Слюнчените жлези отделят своя секрет в устната кухи­

на. Те са три двойки: окопоустни. подезични и подчелюст-
ни.
Дейността им се изразява в следното:
1. Секреторна функция
2. Отделителна функция — отделят се продукти от об­
мяната на веществата

12
 3. Изработка и отделяне в кръвта на специален хормон,
стимулиращ въглехидратната обмяна на организма.
Слюнката има алкална реакция (рН=7,4 — 8,0).
В състаба на слюнката влизат: 1. Муцин, 2. Неорганич­
ни вещества, 3. Азотни соли, 4. Органични вещества, 5. Из­
вестно количество газове: кислород, азот и въглероден дву­
окис.
От ферментите в слюнката се намира птиалин, разграж-
дащ скорбялата. Той се разрушава в стомаха под действие­
то на солната киселина. В слюнката се намира ферментът
лизозим. Ферментът лизозим притежава бактерицидно
действие. И. П. Павлов счита, че слюнката има лечебно
действие.
За едно денонощие у човека се отделя около 1,5 литра__
слюнка (у едрите селскостопански животни — от 40-60 до
120 литра слюнка!).
Дъвченето усилва слюнкоотделянето: колкото повече се
раздробява храната, толкова по-значително е отделянето на
слюнка.. По време на работа на слюнчените жлези коли­
чеството на протичащата през тях кръв се увеличава 3-4
пъти. Ето защо в процеса на такава обикновена дейност
като дъвченето през слюнчените жлези може да се прока­
рат и очистят до 6 литра кръв (практически цялата).
Високата алкална реакция на ^лющсата--егюсобства за /
неутрализиране на киселините, образуващи се в процеса- на i
ферментация наПаьглехидратате.

1.3. СТОМАХ

Стомахът е възникнал в процеса на еволюцията като ор­

ган, депониращ храната и осъществяващ началните стадии
на хидролизата (киселинна денатурация на храната).
Функциите на стомаха са многообразни, а строежът му
— сложен. Например различните "полета" на стомаха от­
делят различен храносмилателен сок. Горната част на сто­
маха бързо отделя силно кисел сок; долната част отделя
по-слабо кисел сок в продължение на по-дълго време, а пи-
лорната чист отделя сок с алкална реакция през цялото
време. Сега ни става ясно защо в горната част (кривина)

13
на стомаха най-често възникват язвени процеси и злокачес­
твени новообразувания.
За защита на слизестата обвивка на стомаха от собстве­
ната му киселинност извън храносмилателния период се
отделя слуз, имаща неутрална или слабо кисела реакция.
Количеството стомашен_срк, отделящо се при човека за
едно денонощие еО.5-2,5 литра. При смесено хранене на
един прием храна се отделят от 700 до 800 мл сок.
Съдържанието на свободната солна киселина в стомаш­
ния сок на човека е 0,4-0,5%.
Стомахът изпълнява важна двигателна функция, осигу­
ряваща: 1. Превръщането на храната в химус* в пилорна-
та част; 2. Евакуация на химуса в дванадесетопръстното
черво.
Той има отделителна функция по отношение на редица
вещества (пикочина, пикочна киселина, креатинин и др.).
Тези вещества се отделят от лигавицата на стомаха.
Стомахът, костният мозък, червата, далакът и черният
дроб са депа на феритина (белтъчно съединение на желя­
зото), участващ в синтеза на хемоглобина.
В хода на секреторния процес в жлезите на стомаха въз-

хранопровод

* химус — полутечна хранителна маса, която след завършено

стомашно смилане постъпва в тънкото черво.

14
никва структурно-морфологично изменение, което при нор­
мални физиологични условия има обратим характер.
Секреторната реакция на стомаха зависи от функцио­
налното състояние на стомашните жлези, което може да се
променя, ако организмът остане продължително на един и
същ хранителен режим. При това настъпват промени във
времето за изработване на стомашен сок и неговия качес­
твен състав.
Изменението във възбудимостта на стомашните жлези
се дължи на изменения във висшата нервна дейност вслед­
ствие дълготрайно пребиваване на човека на определен
хранителен режим. Благодарение на това организмът прис­
пособява работата на храносмилателния тракт и целия про­
цес на храносмилане към различни хранителни режими,
което има известно биологично значение.
Сокоотделянето в стомаха се отнася към реакциите,
поддаващи се на лесно задържане, особено в началото на
процеса. Емоциите оказват много силно влияние върху
този процес.
Количеството на отделения по време на храносмилане­
то сок е право пропорционално на количеството на приета­
та храна^нд при прекомерно количество храна пропорцио­
налността се нарушава.
Мазнината потиска секрецията на стомашните жлези
примерно в продължение на 2-4 часа в зависимост от ней­
ното количество, намиращо се в храната.

1.4. ТЪНКО ЧЕРВО

А. ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНО ЧЕРВО
(дванадесетопръстник)

Академик Уголев нарича дванадесетопръстното черво

"хипоталамо-хипофизарна система на коремната кухина". В
него се продуцират следните фактори:
— способност да увеличава енергообмена на организма;
— регулиране на апетита.
В дванадесетопръстното черво се извършват:
1. Преходът от стомашно към чревно храносмилане. Из­

15
вън периода на храносмилане съдържимото на дванадесе­
топръстното черво има слабо алкална реакция.
2. Три основни типа храносмилане: кухинно, мембранно
и вътреклетъчно.
3. Всмукване и екскреция.
4. Съчетаване на няколко типа секреция, както външна,
така и вътрешна (в дванадесетопръстното черво се отварят
задстомашната жлеза, черният дроб, собствените брунеро-
ви и либеркюнови жлези).
5. Изработване на чревни хормони и биологично актив­
ни вещества, оказващи както храносмилателни, така и нех-
раносмилателни въздействия. Така например в слизестата
обвивка на дванадесетопръстното черво се образуват хормо­
ни: секретин — възбужда_секрецията на задстомашната жле­
за и жлъчката; холецистокинин — стимулира моториката на
жлъчния мехур, отваря жлъчния канал; виликинин — въз­
бужда моториката на власинките на тънкото черво и т.н.

Б. ТЪНКО ЧЕРВО

ТъдШ го черво има дължина около 6 м . Неговите жзе-

зи отделят дОу2 литра сок за едно денонощие. Общата по­
върхност на сл изестата "обвивка на тънкото черво заедно с
власинките е около 5 м2 т.е. около 3 пъти повече от външ­
ната повърхност на тялото.
На границите на средите вода — въздух, масло — вода
и т.н. възниква свободна енергия. Благодарение на голяма­
та повърхност на тънкото черво в него се развиват мощни
процеси, изискващи голямо количество свободна енергия.
Според някои изследователи тук се осъществява студен
термоядрен синтез — превръщане на едни вещества в дру­
ги. Ето защо именно тук протичат основните процеси,
свързани с асимилацията (усвояването) на храната — ку­
хинно и мембранно храносмилане, а също и всмукване.
Тънкото черво е най-важният орган на вътрешната секре­
ция. В тънкото черво са разпръснати клетки, синтезиращи
и отделящи хормони. Масата на тези клетки не отстъпва
на масата на най-големите ендокринни жлези! В тънкото
черво са открити 7 различни типа ендокринни клетки, вся-

16
ка от които продуцира определен хормон.

В. ЧРЕВНА ХОРМОНАЛНА СИСТЕМА (ЧХС)

И така, тънкото черво изпълнява също и роля на чрев­

на хормонална система.
физиологичното предназначение на чревната хормонал­
на система (ЧХС) е да регулира дейността на стомашно-
чревния тракт, като осигурява не само по-ефективна прера­
ботка на хранителните вещества, но и оптимална асимила­
ция на тези вещества в тъканите и клетките на вътрешна­
та среда.
Мисля, че не е безинтересно да се узнае какви хормони
изработва ЧХС.
1. Секретин — стимулира секрецията на течната част на
панкреатичния сок. Стимулатор на отделянето на секретина
са водородните йони. Секретинът стимулира и инсулина.
2. Холецистокинин — силно стимулира секрецията на
ферментите на задстомашната жлеза, съкращенията на
жлъчния мехур и моториката на червата.
3. Гастрин — стимулатор на секрецията на солна кисе-
лина от стомаха, на потискането на моториката на двана­
десетопръстното черво, на потискане на евакуацията на
стомашното съдържимо.
4. Глкжагон — мобилизира чернодробния гликоген. сти­
мулира дишането на митохондриите в чернодробните клетки.
5. Кохерин — регулира чревната активност.
6. Виликинин — стимулира съкращението на власинки-
те на тънкото черво.
7. Ентерокинин — предизвиква секрецията на течната и
плътната компоненти на чревния сок.
8. Дуокринин — фактор, стимулиращ отделянето на сек­
рет от брунеровите жлези на дванадесетопръстното черво.
9. Ентерогастрон — фактор в процеса, при който мазна­
та храна забавя секрецията на солна киселина от стомаха.
Потиска неговата двигателна активност.
10. Вагогастрон — забавя стомашната секреция.
11. Булбогастрон — забавя секретирането на стомашна­
та солна киселина.

17
 Рис. 2. Чревна хормонална система
Изследванията през последните години показаха, че стомашно-чрев­
ният тракт изработва хормони, т.е. изпълнява функции на ендокрин­
ните жлези и следователно той самият е жлеза с вътрешна секреция.
Сред хормоните, които той изработва има такива, които са типични
за определени структури на главния мозък. Ето защо влиянието на
тези хормони се усеща в различни части на организма.
На рисунката са показани зоните на регулиращото действие на чрев­
ните хормони както в стомашно-чревния тракт ( -------), така и вън
от него (--------).

12. Сиалогастрон — фактор на слюнката, забавящ сек­

ретирането на солна киселина.
13. Ентерооксинтин — хипотетичен чревен фактор, въз­
буждащ дейността на оксинтиновите клетки.
14. Хормон, притежаващ соматостатиноподобна имуно-
реактивност — фактор, инхибиращ освобождаването на
растежния хормон.
15. ГИП (гастроинтестинален пептид) — инхибитор на
киселата секреция.
16. ВИП (вазоактивен интестинален пиптид) — влияе на
храносмилането, сърдечно-съдовата система, дихателната
система, метаболизма и кръвта.
17. Мотилин — стимулира активността на стомашното

18
тяло.
18. Химоденин — стимулира секретирането на фермен­
ти на задстомашната жлеза.
19. Бомбезин — стимулира киселата секреция на стома­
ха, съкращението на жлъчния мехур и панкреатичната сек­
реция.
20. Субстанция П — осигурява снижение на кръвното
налягане и разширяване на кръвоносните съдове.
21. Антелон — противоязвен фактор.
При гладуване ЧХС не работи, пие, клетките не отде-
ляпГхормони, а са запълнени с тях. При това се икономис­
ват енергетични и пластични ресурси на организма.
Освен всичко това стана ясно, че ендокринните клетки
на стомашно-чревния тракт изработват такива типични хи-
поталамо-хипофизарни хормони, като тиреотропен хормон
и АКТХ (адрено-кортико-тропен хормон), а клетките на хи-
поталамуса и хипофизата продуцират типичния хормон на
стомашно-чревния тракт — гастрин.
По такъв начин хипоталамо-хипофизната и стомашно-
чревната хормонална системи имат нещо общо.
Значението на храносмилателната система като ендок­
ринен орган още повече нараства във връзка с откриване­
то на енпогенните морфини — ендорфин и енкефалин, при­
тежаващи морфиноподобно (болкоуспокоявашо! действие.
Те се локализират и пропупирят в тъканите не само на мо­
зъка, но и в стомашно-чревния тракт.

Г. УСТРОЙСТВО НА ЧРЕВНАТА СТЕНА

Сега е необходимо да разгледаме устройството на стена­

та на тънкото черво и храносмилателния процес, осъщест­
вяващ се в кухината и стената на тънкото черво.
Стената на тънкото черво има сложен строеж (рис. 3).
Клетките на неговата лигавица имат по около 4 000 израс­
тъка — микровласинки. На 1 мм2 повърхност чревен епи­
тел се намират 50-200 млн власинки! Дължината на една
микровласинка при човека е близо 1 микрометър, диаме­
търът й — 10-15 пъти по-малък, а най-малкото разстояние
между микровласинките е 15-20 нанометра. По такъв на­

19
чин те образуват доста гъста "четка", която се нарича чет-
кова ивица.
Такава структура на ивицата не само увеличава рязко
всмукващата повърхност на ентероцитите (20-60 пъти), но
и определя много от функционалните особености на про­
тичащите в нея процеси.
На свой ред повърхността на микровласинките е покри­
та с гликокаликс. Той се състои от многобройни тънки ла-
кътушещи нишки, образуващи допълнителен предмембра-
нен слой и запълва порите между микровласинките. Тези
нишки са продукт от дейността на ентероцитите (чревните
клетки), "израстват" от мембраната на микровласинките и
имат диаметър 0,025-0,05 микрометра, а дебелината на
слоя, образуващ се от тях по външната повърхност на чрев­
ните клетки, е около 0,1-0,5 микрометра. По такъв начин
гликокаликсът с микровласинките играе роля на порест ка­
тализатор. Значението на катализатора се състои в увели­
чаване на активната повърхност на червото.

Рис. 3. Стена на тънкото черво

1. Гликокаликс; 2. Мембрана; 3. Микровласинки; 4. Стена

Освен това микровласинките участват в преноса на ве­

ществата в процеса на работа на катализатора в случаите,
когато порите имат приблизително същите размери, какви-
то имат молекулите.
При това микровласинките имат способността да се сви­
ват и разпускат в ритъм 6 пъти в минута, което увеличава

20
скоростта както на храносмилането, така и на всмукване­
то. При това киселинните остатъци на гликокаликса имат
отрицателен заряд. Проникващите тук йони и диполи имат
определена ориентация. Гликокаликсът се характеризера
със значителна хидрофилност и придава на процеса на пре­
нос векторен (насочен) и селективен (избирателен) харак­
тер. При това гликокаликсът е допълнително звено, нама­
ляващо потока на антигени и токсини към вътрешната сре­
да на организма.

Д. ХРАНОСМИЛАНЕ В ТЪНКОТО ЧЕРВО

Процесът на храносмилане в тънкото черво протича

така: с помощта на кухинното храносмилане се осъществя­
ват основно началните стадии на хидролиза на белтъците,
мазнините, въглехидратите и другите хранителни вещества.
В четковата ивица протича хидролизата на молекулите
(мономери), т.е. промеждутъчният етап. Върху мембраната
на микровласинките се извършват заключителните стадии
на хидролизата с последващо всмукване.
Нюансите на храносмилането в тънкото черво са след­
ните:
1. Състоянието, в което се намира веществото (храни­
телната маса) на границите на фазите (около четковата
ивица, в порите на гликокаликса) се различава от състоя­
нието на веществото в кухината на червото по много приз­
наци и особено по нивото на енергия. Като правило повър­
хностните молекули (на храната) имат по-голяма енергия
отколкото тези в дълбочината на фазите.
2. Органичните вещества (храната) намаляват повърх­
ностното напрежение и, следователно, се адсорбират на
границата на фазите. Създават се благоприятни условия за
преминаването на хранителните вещества от средата на хи-
муса (хранителната маса) върху повърхността на червото
(чревните клетки), т.е. от кухинно към мембранно хранос-
милане.
3. Избирателната адсорбция на различните катиони и
аниони (хранителни вещества) на границата на фазите
води до възникване на значителен фазов потенциал, при

21
което болшинството молекули на границата на повърхност­
та се намират в ориентирано състояние, а тези в дълбочи­
на — в хаотично.
4. ферментативните системи, които обезпечават прис-
тенното храносмилане, са включени в състава на клетъч­
ните мембрани под формата на подредени в пространство­
то системи. Оттук ориентираните по необходимия начин
молекули на мономерите на храната, благодарение на на­
личието на фазов потенциал, се отправят към активния
център на ферментите.
5. В заключителния стадий на храносмилането, когато
се образуват мономери, достъпни за бактериите, населява­
щи чревната кухина, храносмилането се извършва в ултрас-
труктурите на четковата ивица. Бактерии тук не проникват,
тъй като размерът им е няколко микрометра, а размерът
на четковата ивица е доста по-малък: 100-200 А°. Четкова­
та ивица изпълнява функцията на своеобразен бактериален
филтър. По такъв начин заключителните етапи, на всмук­
ването се извършват при стерилни условия.
6. Интензивността на мембранното храносмилане се
променя в широки граници и зависи от скоростта на дви­
жение на течността (химуса) спрямо лигавичната повърх­
ност на тънкото черво. Ето защо нормалната моторика на
червото играе изключителна роля за поддържане на висо­
ка скорост на пристенното храносмилане (Рис. 4). Дори и
при запазен ферментативен слой слабостта на смесителни-
те движения на тънкото черво или твърде бързото преми­
наване на храната през него намалява пристенното хранос­
милане.
За да се преработва ефективно храната в тънкото черво
количеството на "хранителната маса трябва да бъде добре
балансирано с времето за придвижването й по дължината
на цялото черво. Във връзка с това храносмилателните
процеси и всмукването на хранителните вещества са разп­
ределени неравномерно по цялото протежение на тънкото
черво. Съответно на това са разположени и ферментите,
преработващи едни или други компоненти на храната.*

* А° - ангстрьом, (1 ангстрьом = 0,000 000 000 1 м)

22
 С том ах

Жлъчка

Калций Пакреатични
Магнезий ферменти
Желязо
Монозахариди
Дизахариди
Водоразтворими Белтъци
витамини Мазнини
Мастноразтворими
витамини
Витамин В |2
Жлъчни соли

Д ебело
черв о

Рис. 4. Схема на пристенното храносмилане и всмукването

Условно са показани тези места, където се всмукват раз­

личните вещества, постъпващи от червото.
Мазнините, намиращи се в храната, влияят значително
върху всмукването и усвояването на хранителните вещест­
ва в тънкото черво. Това се илюстрира нагледно от рис. 5.

1.5. ДЕБЕЛО ЧЕРВО

За това, какво става с храната в дебелото черво беше под­

робно разказано преди това (виж книгата "Пречистване на
организма"). Ето защо ще се ограничим с общи въпроси.

23
 Рис. 5. Възможна последовател­
ност в разпределението на различ­
ните вещества на повърхността на
тънкото черво в зависимост от по-
голямото (а) и по-малкото (б) съ­
държание на мазнини в храната.

1 — жлъчни киселини; 2 — маз­

нини; 3 — въглехидрати;
4 — белтъци

В дебелото черво преобладават процесите на реадсорб-

ция (всмукване, обратно всмукване). Тук се всмукват глю-
козата, витамините и аминокиселините, изработвани от
микробите, които обитават кухината на дебелото черво, до
95 % от водата и електролитите.
При развитие на гнилостни и ферментационни процеси
от дебелото черво постъпват токсини и отрови, отравя­
щи целия организъм. Оттук и първото най-важно условие
за здрШ ^ю~е ^~ а пота^ш~5ебелото черво.

1.6. ОТДЕЛЯНЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ

СОКОВЕ И НЯКОИ НЕГОВИ ОСОБЕНОСТИ

За едно денонощие в стомашно-чревния тракт се отде­

лят до 5-6 литра храносмилателни сокове: слюнка — 1 л,
стомашен сок — 1,5-2 л, жлъчка — 0,75-1 л, панкреатичен
сок — 2 л. От дебелото черво навън се отделят всичко око­
ло 150 милилитра! Цялата останала маса воден разтвор се
всмуква, както бе показано в раздела "Дебело черво" ( виж
книгата "Пречистване на организма"). При нарушаване на
процеса на всмукване в него се получават течни изпражне­
ния.

24
 Всеки отдел на стомашно-чревния тракт, както вече ни
е известно, изпълнява своя, присъща само на него функ­
ция. Тези отдели са изолирани един от друг чрез специал­
ни клапани. Тази изолация е необходима, тъй като всеки
отдел има свое pH на средата. Така pH на средата в устна­
та кухина има алкална реакция, в стомаха — кисела
реакцйя (и5вън периода на храносмилане се отделя слуз с
неутрална или слабо алкална реакция), в дванадесетопръс­
тното черво в период на храносмилане — ^ неутрална
реакция. Тук постъпват жлъчка и панкреатичен с о к с ~~ЗЛ-
кална реакция, за да се неутрализира киселинността,"идва­
ща от стомаха. В периодите между приемите на храна сре­
дата в тънкото черво е слабо алкална, а в дебелото — сла­
бо кисела. Във всеки от отделите времето на престоя на
храната е също специфично. В зависимост от вида на хра­
ната тя остава в устната кухина от няколко секунди до ня­
колко минути, в стомаха — 2-4 часа, в тънкото черво — 4-
5 часа, а в дебелото — 12-18 часа.
Заселеността на микроорганизми в стомашно-чревния
тракт е също различна и специфична. Така в устната кухи-
на има голямо количество микроорганизми, в стомаха те
са много малко; в тънкото черво, в периоди когато липс­
ва храна, те са малко, но в периода на храносмилане те се
размножават бурно; в дебелото черво количеството им е
колосално.
Дейността на бактериите в тънкото и дебелото черво е
взаимно свързана. Микрофлората е разпределена както по
продължение на червото, така и от центъра на червото към
стената му, т.е. в центъра на чревната кухина обитават един
вид микроорганизми, а в близост до стената — други. В
дванадесетопръстното черво обитават един вид, а в дебело­
то черво — друг вид.
При това не трябва да се забравя, че чревната микроф­
лора е строго специфична.
По такъв начин храносмилателните сокове, микроорга­
низмите и храната създават в организма ентерална (вът­
решна) среда, която е част от екологията на човека. Енте-
ралната среда на организма е нещо средно (буферна среда)
между външната (въздух, почва т.е. това, което ни заоби­

25
каля) и вътрешната среди (кръв, междутъканна течност).
От гореизложеното става очевидно, че както буферната,
така и вътрешната среда на организма зависят на първо
място от постъпващата храна (външна среда).
Сега е необходимо да разгледаме други важни особенос­
ти на храносмилането в зависимост от различния род хра­
на.

1.7. СИМБИОЗНО ХРАНОСМИЛАНЕ

В предишните раздели вече говорихме за ролята на бак­

териите, населяващи стомашно-чревния тракт в процеса на
храносмилането.
Да разгледаме този процес по-подробно.
Според възгледите от недалечното минало бактериална­
та флора е нежелателна и в определена степен — вредна.
Но изследванията на академик А. М. Уголев, обаче, уста­
новиха обратното — впктр.р1тлнлтп флора не само не е
вредна, но е и необходима за нормалното развитие на ор­
ганичните функции на организма.
Между организма на гостоприемника и бактериите, на­
селяващи неговия стомашно-чревен тракт, са се развили
симбиозни взаимоотношения. Между тях се осъществява
обмен на метаболити (продукти на жизнената им дейност),
в състава на които влизат хранителни вещества, различини
неорганични компоненти, стимулатори, инхибитори и раз­
лични биологични вещества. Бактериалната флора изпъл­
нява служба на своеобразен трафостат — осигурява необ­
ходимото хранително съотношение на веществата в сто­
машно-чревния тракт, разрушавайки някои излишни ком­
поненти на храната и образувайки недостигащите продук­
ти.
Не напразно при някои животни (основно тревопасни)
масата на бактериалната флора може да съставлява 1/7
част от масата на животното.
Потокът от бактериални метаболити се сформира от ня­
колко съставки (Рис. 6):
1. Хранителни вещества, променени от микрофлората;
2. Продукти от жизнената дейност на бактериите;

26
 3. Баластни вещества, променени от бактериалната фло­
ра;
4. Бактериална флора на гостоприемника.
В тези четири потока се съдържат:
— полезни вещества (витамини, незаменими аминоки­
селини и т.н.)
— вещества, които на сегашния етап от развитие на на­
уката се считат нито полезни, нито вредни за организма
(индеферентни);
— токсични вещества.
Съпоставянето на безмикробните животни с тези, засе­
лени с нормална микрофлора е показало, че безмикробни­
те имат редица дефекти и би трябвало да се характеризи­
рат като непълноценни.
Ето защо поддържането на нормална бактериална фло­
ра в организма е една от главните задачи за оптимизира­
не на храненето и живота на хората.
Днес дисбактериозата се счита като причина за много
заболявания и се отнася за почти всички.

1.8. ДРУГИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

За началната ефективност на храненето на човешкия ор­

ганизъм може да се съди от следният факт: всяка чревна
клетка е способна да осигури с хранителни вещества (плас-

27
 тични и енергетични) на над 103-1(Р други клетки на орга­
низма.
Нормалното функциониране на стомашно-чревния тракт
Р е свързано с неговата непрекъсната регенерация. Най-бър­
зо се излющва епителът му. Така времето за обновяване на
епитела на дванадесетопръстното черво е 1,8 дни, 2,3% в
час; на дебелото черво — 3 дни, 1,5% в час и на тънкото
' черво 3-6 дни, 1,4-0,7% в час.
Най-бързо се обновява гликокаликсът — за 4-10 часа.
Такова обновление води до постоянно прочистване на
порите на четковата ивица. Следователно, възможно е при
често хранене епителът на червата да се излющва по-бър­
зо. Времето за пълното обновление на чревния епител при
човека е в рамките на 6-14 дниГ
Това е и еоин бгп~отгхпщтте на въпроса, защо въздър­
жанието от храна в проЪълженшГна такъв срок съдеист-
ва Та заздравяване на язви на стомашно-чревния тракт.

1.9. ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА

НОРМАЛИЗИРАНЕ РАБОТАТА
НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ —
ШЕСТ ПРАВИЛА ЗА ХРАНЕНЕ

Сега, познавайки "технологията" на стомашно-чревния

тракт, ние трябва да действаме в съответствие с нея. И ако
досега е имало отклонения, те тихичко ще започнат да се
изравняват, а след това стомашно-чревният тракт ще зара­
боти нормално. И така практическите препоръки са:

А. ПРИЕМАЙТЕ ТЕЧНОСТИ ПРЕЛИ ХРАНЕНЕ

От раздела за ферментите вече ни е известно, че при

приемане на храна се отделят храносмилателни сокове, съ­
държащи ферменти. Ако изпиете каквато и да е течност
(мляко, компот или просто вода), вие ще разредите и ще
отмиете тези ферменти към по-долните отдели на хранос­
милателния тракт В резултат на това храната или ще
остане в стомаха, докато организмът синтезира и отделя
нови ферменти, ш и ще премине необработена от стомаш-

28
ншпе сокове в по-долните отдели, където ще бъде подложе­
на на гниене и бактериално разлагане с последващо всмуква­
не на тези продукти в кръвното русло.
Вашата жизнена сила ще се губи за синтезиране на до­
пълнителни порции ферменти и обезвреждане на продукти­
те на гниенето на необработената храна.
Настъпва пренапрежение на секреторния апарат на сто­
маха и дванадесетопръстното черво.
Вместо нормалните 700-800 мл стомашен сок с концен­
трация 0,4-0,5% солна киселина, вие ще трябва да секрети-
рате 1,5-2 пъти повече!
Поради това с течение на времето в стомаха се разви­
ват недобро смилане на храната, намалена киселинност,
гастрит и други нарушения.
Освен това, течността преминава бързо в по-долните от­
дели на храносмилателния тракт, които изпълняват свои
функции и имат свое pH на средата. Тяхната среда също се
променя, отмива се защитният слой от слуз и ето ви язвен
процес и други нарушения в дванадесетопръстното черво.
ПИИТЕ ТЕЧНОСТИ (вода, сокове, компот, чай и др.)
10-15 МИНУТИ ПРЕДИ ХРАНЕНЕ'. "

Б. НЕ ПИЙТЕ НИЩО 1-2 ЧАСА СЛЕД НАХРАНВАНЕ

В зависимост от вида на храната тя остава в стомаха в

продължение на 2-3 часа, а в тънкото черво — 4-5 часа.
След 2 до 4 часа от нахранването храносмилателният
процес в тънкото черво започва да набира сила. Смилане­
то и всмукването на хранителни вещества се извършва в
определени зони на тънкото черво.
Изпитата течност ще премине мигновено през стома­
ха и не само ще разреди храносмилателните сокове на тън­
кото черво, но и ще смие хранителните вещества покрай
"полетата" на усвояването им.
В резултат вие отново няма да получите нищо, а ще
храните гнилостните бактерии.
Задстомашната жлеза, черният дроб, а също и жлезите,
разположени в самото тънко черво, ще бъдат принудени да
синтезират нова порция секрет, пренапрягайки се и изто­

29
щавайки ресурсите на организма.
СЛЕД ВЪГЛЕХИДРАТНА ХРАНА (каша, хляб и др.) ТЕЧ­
НОСТИ МОГАТ ДА СЕ ПОЕМАТ СЛЕД 3 ЧАСА, А СЛЕД
БЕЛТЪЧНА (месо, риба и др.) — СЛЕД 4-5 ЧАСА .
Ако, обаче, възникне (особено в началото на прехода
към правилно хранене) непреодолимо желание за утолява-
не на жаждата, нажабурете устата и изпийте 2-3 неголеми
глътки. С преминаване към правилно хранене няма да се
измъчвате повече от жажда.

В. ДЪВЧЕТЕ ХРАНАТА СТАРАТЕЛНО

Това ще даде възможност повече кръв да се прокара и

очисти през слюнчените жлези от токсини и други ненуж­
ни вещества. Ферментът лизозим неутрализира тяхното
вредно въздействие.
Високата алкалност на слюнката помага за поддържане
на нормално алкално-киселинно равновесие в организма.
Актът на дъвченето усилва перисталтиката. Ако храната
е лошо раздробена, от това страда както кухинното,_така и
пристенното храносмилане, а в дебелото черво тези голе­
ми частици храна стават достъпни за м икроорганизми,
гният и образуват барикада от фекамш камъни.
Поради гореизложешшГпричини не се препоръчва да се
пие по време на хранене.
Още древните мъдреци са забелязали какво влияние
оказва приемането на течности. Ето какво е написано в
"Чжуд-ши": "Ако пиете преди хранене, по време на хране­
не и след това, тялото ще бъде във форма съответно охра­
нено или ще отслабне".
- ПЪВЧЕТЕ ХРАНАТА СТАРАТЕЛНО И НЕ ПИЙТЕ ПО
ВРЕМЕ НА ХРА НЕНЕ Тш КА КЩ ТЕЧ Н О СГИ.

Г. НЕ ЯЖ ТЕ ПРИ НЕНОРМАЛНО ЕМОЦИОНАЛНО

*- състбЯНйЕ
Умората, болката, страхът, тъгата, безпокойството, деп­
ресията, гневът, възпалението, треската и други подобни
състояния водят до прекъсване в отделянето на храносми-

30
дателни сокове, забавяне или преустановяване на нормал­
ното движение (перисталтика) на храносмилателния тракт.
Както вече беше казано, сокоотделянето в стомаха се
отнася към лесно задръжните процеси. При това по време
на емоционални изблици се отделя адреналин, който пре­
дизвиква поляризация на мембраните на храносмилателни­
те клетки на тънкото черво, а това изключва нашия "по­
рест катализатор" — гликокаликсът.
Храната, приета в такова състояние не се усвоява, гние,
ферментира и оттам е появата на диария или чувството
на дискомфорт.
Изхождайки от това, придържайте се към следните пре­
поръки:
— Шегите, смехът около масата съдействат за отпуска­
не и успокоение. Нека на масата царят мир и рацост. Това
трябва да бъде основна правило в живота. Нали по това
време вие изграждате своето тяло и здраве!;
— Ако изпитвате болка или имате треска, възпаление,
пропуснете храненето — пропуснете толкова приема, кол-
кото е необходимо, докато трае това състояние;
— Ако изпитвате емоционално напрежение, пропуснете
един или няколко приема на храна, докато се успокоите;
— Ако сте изморени, починете за малко преди да започ­
нете да се храните. Добре е да се релаксирате.

Д. НЕ ПРИЕМАЙТЕ ТВЪРДЕ СТУДЕНА ИЛИ ТВЪРДЕ

ГОРЕЩА ХРАНА, А СЪЩО НЕПОЗНАТА И В
НЕОБИЧАЙНО ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО

Храносмилателните ферменти са активни само при тем­

пература на нашето тяло. Ако храната е студена или горе­
ща, ферментите ще започнат пълноценното си действие
едва тогава, когато храната стане нормална, т.е. когато
придобие температурата на тялото. Особено вредно е при­
емането на студени ястия и напитки. Те "гасят" храносми­
лателния "огън".
ПРИЕМАЙТЕ НАПИТКИ И ХРАНА С УМЕРЕНА ТЕМ­
ПЕРАТУРА , р
В нашия организъм действат определени механизми за

31
адаптация към храната. В зависимост от състава на храна­
та зоните на адсорбция (всмукване) на въглехидратите,
белтъците и другите вещества, могат да станат по-големи
или по-малки.
Като най-важен елемент на адаптация на червото към
особеностите на храненето следва да се счита изменението
на набора и свойствата на ферментите, осъществяващи
пристенното храносмилане.
Измененията в структурата на власинките, ултраструкту-
рата на микровласинките и тяхното разположение в четко-
вата ивица има значение за приспособяване на чревните
функции към различните условия на хранене.
Състават на чревната микрофлора също се променя в
зависимост от храненето.
В зависимост от състава на храната рязко се променя
наборът от хормони и следователно вече на ниво чревна
хормонална система (ЧХС) са възможни съществени адап­
тивни преустройства.
Секреторните елементи на ЧХС се контролират както
от компонентите на химуса, така и от компонентите на
кръвта (тези, които основно зависят от храната).
Преустройството на ЧХС за сметка на обратните връз­
ки влияе на нервната система, като я преустройва. И така
у човека постепенно се изработват естествени вкусови и
хранителни потребности, функциите на организма се нор­
мализират и се извършва общо оздравяване.
Освен това, може и наистина се променя характерът на
човека. Още в древността индусите, китайците и други на­
роди са обърнали внимание на това и са използвали ус­
пешно храната за оказване на необходимото въздействие
върху характера на човека.
ВЪВЕЖДАЙТЕ в х р а н и т е л н и я с и р а ц и о н н е ­
п о з н а т а т а ХРАНА ПОСТЕПЕННО И УВЕЛИЧАВАЙТЕ
КОЛИЧЕСТВОТО Й ПО МАЛКО.
Съблюдаването на това правило е особено важно при
преход към суров растителен рацион.

32
 Е. ЯЖТЕ САМО ТОГАВА, КОГАТО ОГЛУПЕЕТЕ

Нека веднага се уговорим — естественото чувство на

глад трябва да се различава от извратеното и патологично
чувство "нещо да похапнеш".
Истинското чувство за глад се появява- само тогава, ко-
гато храната е минала през всички стадии на нейното хра­
носмилане и усвояване. Само тогава концентрацията на
хранителните вещества в кръвта отчасти се понижава. Тези
сигнали постъпват в центъра на хранене и вие изпитвате
истинско чувство на глад.
Фалшивото чувство на глад се появява тогава, когато
съществува разстройство в работата на стомашно-чревния
тракт. При правилно хранене това патологично разстройс­
тво изчезва при условие, че вие добре сте прочистили своя
организъм.
От този пункт произтича и друг постулат: никакво по-
хапване между храненията. Древните мъдреци са писали:
"Не трябва да ядеше нова храна, докато не се смели пред­
ходната, защото те се оказват несъвместими и влизат в
конфликт. "
Ако постоянно дъвчете, то у вас няма да се отделя слуз
за защита на слизестия стомах и дванадесетопръстното чер­
во. Постоянно ще бъде претоварен секреторния апарат,
особено клетките с прекъсната секреция. При това е извес­
тно, че при смилане на храната протича олющване епите­
ла на слизестия стомашно-чревен тракт. Естествено, при
често хранене този процес ще бъде много по-интинзивен,
което ще доведе до бързо износване на стомашно-чревния
тракт.
ЯЖТЕ САМО ПРИ ПОЯВЯВАНЕ НА ЗДРАВО ЧУВСТ-
ВО НА ГЛАДГ —---------- - = ~

33
 1.10. ГРАМОТНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
СИМБИОЗНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ

Да разгледаме два примера за негативно и позитивно

влияние на микрофлората.

А. НЕГАТИВНО ВЛИЯНИЕ НА МИКРОФЛОРАТА

Ако храната се въвежда в организма във вид на моно-

мери (мляко, млечни смеси, захарни разтвори, глюкоза —
под формата на напитки и други изкуствени съчетания),
мембранното храносмилане като защитен механизъм не
функционира и бактериите се оказват в извънредно благоп­
риятни условия за размножаването им, породени от изли­
шъка на лесно усвоими нутриенти (мономери на храната)
в кухината на тънкото черво. Това води до нарушаване на
ендоекологията на човека, загуба на вещества за организ­
ма и увеличаване на токсичния поток (Рис. 7.).
Непоносимост към млякото
Тя се състои в остър недостиг или пълна липса на фер­
мента лактаза_в чревните клетки! Дизахаридът на млякото
(лактоза) се разгражда само от този фермент и когато той
липсва, лактозата остава в просвета на стомашно-чревния
тракт и става "плячка" на бактериите.
За способността на бактериите да се размножават с ог­
ромна скорост говорят следните изчисления на микробио­
лозите: Хранителните потребности на една бактерия след
едно денонощие, ако храненето й не бъде ограничено, ще
бъдат равни на потребностите на 15 годишно момче. Тако­
ва бързо размножение на бактериите води до постъпване
на голямо количество бактериални метаболити във вът­
решната среда на организма и като следствие — отравяне.
Следва да се отбележи, че при хора с една и съща сте­
пен на лактозна недостатъчност, чувствителността може да
бъде ясно изразена или изобщо да липсва. Това; се обясня­
ва с две причини:
1. Различия в бактериалната флора (при едни хора бак
териалната флора не изработва токсични метаболити, а
при други ги продуцира в голямо количество);

34
 Чревна бариера
Бактериални
метаболити

Поток от хранителни вещества Бактериална V / ■ • ч

флора А » ■» ‘

Рис. 7. Влияние на микрофлората върху храносмилането

I. Нормално взаимоотношение на бактериалната флора и организма.
Микроорганизмите доставят на организма допълнителни хранителни
вещества, като потокът от бактериални метаболити е в норма.
II. Преобладаване на патогенната микрофлора в червата.
Там се развиват гнилостни и ферментативни процеси, които хранят
патогенните бактерии. Тъй като храната е във вид на мономери, тя
става плячка за бактериите. В резултат на това организмът страда от
недостиг на храна. В същото време многократно нараства потокът от
бактериални метаболити - токсини и други. Такова постоянно само-
отравяне подкопава на'шит4 сили и предизвиква най-разнообразни за-
болявания. Именно в това се състои пагубната същност на дисбакте-
риозата. Докато сме млади, нашият организъм се справя. Между дру­
гото това е и нагледен пример, който показва защо при нормално
храносмилане са достатъчни 800-1 200 килокалории, а при патологич­
ното и 3 000-3 500 не стигат.
2. Състоянието на бариерната функция на черния дроб.
При стареенето на организма непоносимостта към различ­
ни хранителни продукти, като правило, нараства. Това е
свързано не само с намаляване синтеза на различни фер­
менти, но и особено с отслабване функциите на чернодроб­
ната бариера. Прочетете още веднъж раздела за черния
дроб и ще се убедите, че това явление е закономерен ре­
зултат от нашето незнание.

35
 Б. ПОЗИТИВНО ВЛИЯНИЕ НА МИКРОФЛОРА1А

Вече беше споменато, че при някои животни масата на

бактериалната флора може да съставлява 1/7 част от об­
щата маса на тялото им. Постъпването на храна в организ­
ма още след 10 минути до един час, води до активизиране
и размножение на бактериите, обитаващи кухината на сто­
машно-чревния тракт. Оказва се, че микрофлората също се
смила и се използва от организма на гостоприемника. Бак­
териите, гъбичките и др. микроорганизми, съставляващи
нормалната микрофлора, представляват великолепна хра­
нителна суровина. Белтъкът на бактериите и дрождите съ­
държа всички най-важни аминокиселини. Той може да
представлява 51 до 58% от сухото вещество на дрождите!
Освен това вътре в тези микроорганизми се синтезират и
натрупват много витамини, особено от група В. Следова­
телно, .тези микроби са за нас най-питателното "месо". Ние
имаме вътре в себе си свой собствен "месокомбинат". Глав­
ното е да умеем да го използваме.
Нормалната микрофлора се развива особено добре при
употреба на пресни растителшгхпани. в които има много
кислород, необходим за развитието на бактериите. Кисло­
родът е много по-малко във варената вода. В резултат на
това в нея се развиват популации с други бактерии, които
не използват кислород в развитието си, водещо до силно
увеличаване на токсичната част на техните метаболити.
Освен това дисбактериозата води до понижаване актив­
ността на ферментите на тънкото черво и съответно води
до нарушаване на мембранното храносмилане.
Изброените по-долу причини са в основата на развитие­
то на дисбактериозата:
1. Неправи.шо хранене — силно изменена храна (мономе-
ри), деградирана (термична обработка), неправилно упот­
ребена;
2. Употреба на антибиотици — формиране на патоген­
на микрофлора, силно до пълно потискане на нормалната
микрофлора;
3. Заболявания на стомашно-чревния тракт и дефицит
на витамин А;

36
 4. Емоционален стрес;
5. "Нищо квасено не яжте; яжте само пресен хляб"
(Библия гл. 2).
Уви, тази древна заповед редовно се нарушава от нас.
Дрождите*, съдържащи се в хлебните изделия ни погубват
бавно но сигурно. Те извращават нашата микрофлора и
способстват за развитие и протичане на упорита дисбакте-
риоза**.
Завършихме само първата част, отнасяща се до норма­
лизиране работата на стомашно-чревния тракт. Сега ни
предстои да разгледаме състава на хранителните продукти
и тяхното въздействие върху организма.

* дрожди — едноклетъчни микроорганизми, предизвикващи

спиртна ферментация на захарите — квасни гъбички, мая.
** дисбактериоза — унищожаване на нормалната микрофлора
на червата и замяната й с неблагоприятна такава — предимно при
употреба на антибиотици, при неправилно хранене и др.

37
 Глава II. ХРАНА
"Главната ни задача е да изучаваме
фактите честно. Длъжни сме да почи­
таме науката като истинско знание,
без предубеждение, лицемерие, суеве­
рие, а с уважение и мъжество"
Н. К. Рьорих
За да разберем, какво трябва да ядем, какво ни храни,
ще трябва да се запознаем с основоположни явления — яв­
ления, лежащи в основата на живота. Първо ще примем
идеите на най-великите изследователи на живота —
К.Е.Циолковски, А.Г.Гуревич и др., смисълът на чието уче­
ние ясно изрази академик В.Казанчев: "Живото вещество
може да е изначално..., но то съществува заедно с невъзп-
риемчивото вещество и преработвайки в Космоса потоци­
те от енергия, то се превръща в организация".
Както показаха изследванията, живото същество се със­
тои от вещество и поле. При това веществото има особе­
на форма — ляво въртене. Има рязко различие (без прехо­
ди) между живото — органично вещество и невъзприемчи-
вото — неорганичното, в което ляво и дясно въртящите ве­
щества са смесени едно с друго.
Поле има около всеки жив обект (по-съвременно каза­
но — биоплазма). То има сложна природа и изчезва с прек­
ратяването на живота (Рис 8.)
Оттук може да се направи най-главния извод: за подър­
жане и развитие на живота ни е необходима храна с ляво-
въртящо вещество и богата плазма. Именно такава храна
намалява ентропията (разпадът) в живата система на орга­
низма. Ако в една храна има вещество с дясно въртене или
липсва биоплазма, то такава храна увеличава ентропията и
води до потискане на жизнените процеси.
2.1. КАК ВЪЗНИКВА ХРАНАТА
За Земята Слънцето се явява основният източник на
енергия. Именно слънчева енергия натрупват растенията
на първо място. Това става така:
В процеса на фотосинтеза настъпва възбуждане на мо­
лекулата на хлорофила. При попадане в нея на поток от
светлина се възбужда един електрон, който в зависимост от

38
 Рис. 8 "Ефект на Кирлиан"
" ...Първата снимка е на неоткъснат лист от върба, втората — след
изкореняване на храста и престой на сянка в продължение на 10
часа, третата — след още 20 часа" (От книгата на В.Х.Кирлиан,
С.Д.Кирлиан "В света на чудесните заряди"). "Ефектът на Кирлиан"
подтвърждава наличието във всеки жив организъм на вещество, на­
миращо се в състояние на плазма и по-точно на биоплазма.

спина (въртене или на ляво или на дясно) може да преми­

не или в триплетно, или в друго състояние. Само триплет-
ното състояние води до поглъщане на енергия от фотосин-
тетичния апарат при наличие на донор водород, при което
се получава вода. Под действие на светлинните кванти от
водата и въглеродния двуокис се синтезира органично ве­
щество, при което се отделя свободен кислород:
6С 02 + 6Н20 + квант светлина = CfiH I20 6 + 6 0 2
Това е енергопоглъщаща реакция при фотосинтеза.
Всички следващи химични превръщания стават каскадно,
принудително, за сметка на стремежа на електрона (дви­
жещ се по пътя на пренасяне на енергия) да се спусне от
повишеното енергетично ниво. Краен продукт на фотосин­
тезата е високоенергетична молекула АТф (аденозин три-
фосфорна киселина), в която енергията е заключена в хи­
мична връзка и по-нататък се използва за различни енер­
гийни реакции.
По-нататък в растенията молекулата АТф се използва за
синтеза на мазнините и въглехидратите, които за разлика
от АТф са неразтворими и поради това не изменят осмо-
тичното налягане на клетките, и могат да се отлагат като
запаси. Ето това е храната (високоорганизирана енергия на
химичните връзки на растителните въглехидрати, мазнини
и белтъци), която растенията приготвят както за себе си,

39
така и за нуждите на целия животински свят. При употре­
бата на растения за храна в организма се извършва обра­
тен процес — разпадане на енергетичните връзки на рас­
тителните въглехидрати, мазнини и белтъци, даващи енер­
гия за синтеза на нашите собствени специфични видове
въглехидрати, мазнини и белтъци, т.е. за синтезиране на
собствените тъкани на организма и за получаване на енер­
гия.
От гореописания процес на усвояване на енергия става
ясно, че при преработването на растителната суровина в
животински тъкани някаква част от енергията се губи. Ако
употребяваме животински тъкани, ние ги разграждаме в
собствения си храносмилателен тракт, а после от съставки­
те на тези тъкани синтезираме свои тъкани, при което се
губи още енергия. Оказва се, че само малка част от аку­
мулирания материал (около 10%)* се предава на следващо­
то звено от хранителната верига.
Всяка обработка, както на растителни, така и на живо-

!
тински продукти, изменя тяхната вътрешна структура
(варене, осоляване, пържене, задушаване, мариноване, опуш­
ване, консервиране и т.н.) и води до спадане на енергийния
им потенциал.
Пръв заговори за енергиен потенциал на храната швей­
царският лекар М.Бирхер — Бенер през 1897 г. Той е при­
лагал успешно това свое разбиране в практиката. Оказва
се, обаче, че преди много хиляди години ришите (мъдре­
ците на Индия) са знаели това и са наричали енергията,
съдъжаща се в хранителните продукти, "Оджас". Те подраз­
делят хранителните продукти на такива с малко и с много
"Оджас". Техните разработки са толкова напред от нашето
съвремие, че ние основно ще се ползваме от тях.
Растителната и животинската храна са не само източник
на енергия и строителен материал, но и фактор, осигуря­
ващ определен състав на вътрешната среда и внасящ ин­
формация за околната среда с цел максималното приспо­
собяване на организма към заобикалящия свят.
* Тези данни са взети от книгите на академик Е.А. Уголев

40
 Глава III.
СЪСТАВ НА ХРАНАТА

Сега отиваме към следващия важен раздел — от какво

се състои нашата храна? Каква роля играят компонентите
на храната в поддържането на нормална жизнена дейност
на организма?

3.1. ВОДА

Човешкият организъм — 55-66% — се състои от вода. В

организма на възрастен човек с телесна маса 65 кг се съ­
държат средно 40 литра вода. От тях около 25 литра се на­
мират вътре в клетките, а 15 л — в състава на извънкле­
тъчните течности на организма.
С остаряването количеството- ~ня—водата в човешкото
тяло намалява. За сравнение в тялото на тримесечен плод
има 95% вода, а в тялото на новороденото — 70%.
Много автори считат, че една от причините за стареене­
то на организма е намаляването на способността на коло­
идните вещества и особено на белтъците да свързват голя­
мо количество вода. Водата е основната среда, в която про­
тичат многобройни химични реакции и физикохимични
процеси (асимилация, дисимилация, осмоза, дифузия и
др.), лежащи в основата на живота. Организмът регулира
строго съдържанието на вода във всеки орган и всяка т ь-
кан. Постоянството на вътрешната среда на организма, в
това число и определеното съдържание на вода, е едно от
главните условия за нормалната жизнена дейност.
Водата, съдържаща се в организма, се различава качес­
твено от обикновената вода.
Първо — това е структурирана вода. Прилагането на
най-фини нови методи на физичен експеримент доведе до
откриването на един удивителен факт. Оказа се, че водата,
намираща се в най-тесен контакт с биологичните молеку­
ли, е като замразена (има структурата на леда). Тези "леде­
ни" структури на водата са "матриците на живота". Без тях
е невъзможен самият живот. Само тяхното наличие дава
възможност за протичането на най-важните за живота би-

41
 офизични и биохимични реакции, като например провеж­
дането на енергията от местонахождението й до мястото на
използването й в организма.
Живите молекули на организма са вложени в една ле-
дена решетка~като~Е' идеално прилягащ към тях калъф. Ето
защ о. оводняването на биомолекулите и здравината на за­
държане на водата от тях са много по-големи, когато во­
дата, образуваща с тях системи, има структура на "лед".
Обикновената вода представлява хаотично струпване на
молекули. Такъв "калъф" не подхожда заПбиомолекулите.
Живите молекули не се разполагат добре между молекули­
те на такава вода и поради това я задържат лошо. Орга-
|ч;1низмът изразходва енергия, за да придаде на водата струк-
уУурата~~на "лед".~
Второ — структурираната вода и особено водата, съдър­
жаща се в живите организми, притежава дисиметрия. Вся­
ка дисиметрия (както и структура) е източник на свободна
енергия.
Трето — оказа се, че биологичната информация може
да се транслира във водно-кристални структури, открит^ бе
"паметта" на водата. При това тази памет е толкова добре
"записана", че тя може да бъде изтрита, само ако водата се
кипне пва и дори три.пъти. t
Вода, отговаряща на гореизброените изисквания има в
изобилие в плодовете и зеленчуците, какго и в прясно из­
цедените зеленчукови и плодови"^ сокове.
В зеленчуците и плодовете се съдържат 70 - 90% такава
вода, 2 - 8% неразтворими и 7 - 16% разтворими в нея ве­
щества.
В плодовете и зеленчуците водата се намира в свобод­
но състояние и свързана с колоидите.
Свободна (структурирана) вода се съдържа в клетъчния
сок на плодовете и зеленчуците. В нея са разтворени заха­
ри, киселини, минерални соли и други вещества. Тя се от­
деля лесно при изсушаване. Плодовете и зеленчуците съ­
държат повече свободна, отколкото свързана вода. Водата,
намираща се в здрава връзка с различни вещества (свърза­
на) не може да бъде отделена от тях без промяна на стро­
ежа им, поради което тя се всмуква постепенно в хода на

42
освобождаването й. Много вода съдържат краставиците, са­
латите, доматите, тиквичките, зелето, тиквата, зеленият
лук, ревенът, аспержите и разбира се — дините и пъпеши­
те. Като правило приемането на сочни плодове и зеленчу­
ци ни насища с най-хубавата вода и на нас изобщо не ни
се пие.
Прекрасни качества притежава топената вопа. Употре­
бяването на вода от прясно изцедените сокове и топена
вода оказват целебно и подмладяващо действие върху ор­
ганизма. Именно такава вода утолява жаждата най-добре.
Минералните води са целебни не поради състава на раз­
творените в тях вегпества. У-норали информацията, която
водата е събрала в себе си, преминавайки през земните
пластове.
Неорганичните минерални вещества, разтворени във во­
дата, не се усвояват от организма, а се изхвърлят като чуж-
довидов материал. Сам о растенията могат да усвояват
неорганични вещества, а ние използваме тези минерални
вещества, които вече са били преработени от растенията.
Ето какво е написано в "Чжуд-ши" за водата:
"Водата бива дъждовна, снежна, речна. Изворна, кладен-
чова, минерална и дървесна. По-първите в реда на избро­
ените са по-добри от следващите ги. Водата, падаща от не­
бето, няма вкус, но е приятна, насища, тя е "прохладна",
"лека", подобна на елексир.
Водата, която се спуска от заснежените планини е хубава
и така "студена", че "огънят" трудно я загрява. Когато се зас­
тои обаче, от нея се хващат червеи и болести на сърцето.
Водата на чистата земя, достъпна за слънцето и вятъра
е хубава.
Водата от блатата, вода с водорасли, корени и листа, во­
дата, намираща се под сенките на дърветата, водата на со-
ленищата, както и водата, в която се къпят животни, по­
ражда всякакви болести.
Студената вода помага при припадъци, махмурлук, вие­
не на свят, повръщане, жажда, треска, болести на жлъчка-
та и кръвта, както и при отравяния.
Кипналата вода сгрява, подпомага храносмилането, по-
тиска хълцането, п рем ахва спузг попука не на корема, задух.

43
 Охладената кипната вода не възбужда слуз, спомага за
отделянето на жлъчката, но само след ден става като отро-
в а л . възбужда всички пороци."
Наблюдателността на нашите предци е поразителна и
което е най-важното — приложима в живота.
В условията на нормална температура и умерени физи­
чески натоварвания на човек му е достатъчна водата, на­
мираща се в салатите и плодовете. Ако се употребява мал­
ко растителна храна, човек по правило изпитва жажда и
пие много вода. Това несъмнено вреди, тъй като се увели­
чава натоварването на сърцето и бъбреците, и се засилват
процесите на разпадане на белтъците. Дори камилата, на­
мирайки се в пустинята, никога не пие вода, за да има в
запас, а поема само толкова, колкото е изразходила.
Ако все пак ви се пие, особено в преходния период, уто­
лете жаждата си с гореспоменатите течности.
Важно е да се знае и следното — употребата на про­
дукти с високо съдържание на натриеви соли благоприятс­
тва задръжката на вода в организма. Обратно на това —
солите на калия и калния извеждат водата. Оттук и пре­
поръката при Сърдечни и бъбречни зцболявапия — да се ог­
раничи употребата на сол и продукти, съдържащи натрий
и да се консумират продукти, богати на калий и калций.
При обезводняване на организма трябва да се увеличи при­
емането на продукти, съдържащи натрий и да се намали
приемът на продукти, съдържащи калий и калций.

3.2. БЕЛТЪЦИ

Белтъците са сложни азотсъдържащи полимери, за чии-

то мономери служат алфа-аминокиселините. Аминокисе-
линният състав на различните белтъци е различен и пред­
ставлява най-важната характеристика на всеки белтък, как-
то и критерий за неговата ценност за храненето.
Аминокиселините са органични съединения, които имат
две функционални групи — карбоксилна (— СООН —), оп­
ределяща киселинните свойства на молекулите и аминог-
рупа (— NH2 —), придаваща на тези съединения алкални
свойства.

44
 В състава на белтъка с най-голямо постоянство присъс­
тват 20 аминокиселини:

Незаменими Заменими

1. Изолевцин 1. Глицин (гликокол)

2. Левцин 2. Аланин
3. Лизин 3. Серин
4. Метионин 4. Глутаминова киселина
5. фенилаланин 5. Глутамин
6. Треонин 6. Аспаргинова киселина
7. Трипгофан 7. Аспаргин
8. Валин 8. Аргинин
9. Хистидин (за децата) 9. Пролин
10. Цистин
11. Тирозин

А. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА БЕЛТЪЦИТЕ В

ОРГАНИЗМА

1. ПЛАСТИЧНА. Белтъците представляват 15-20% от

суровинната маса на различните тъкани (мазнините и въг­
лехидратите са само 1-5%) и са основният строителен ма­
териал на клетките, органите и междуклетъчното вещест­
во. Заедно с мазнините (фосфолипиди) белтъците образу­
ват скелета на всички мембрани, играещи важна роля за
изграждането и функционирането на клетките.
2. КАТАЛИЗНА. Белтъците са основен компонент на
всички известни понастоящем ферменти без изключение.
При това простите ферменти представляват чисто белтъч­
ни съединения, ферментите играят решаваща роля в аси­
милацията на хранителните вещества от организма на чо­
века и в регулацията на всички вътреклетъчни обменни
процеси.
3. ХОРМОНАЛНА. Значителна част от хормоните са
белтъци по природа. Към тях принадлежат инсулинът, хор­
моните на хипофизата, паратиреоидният хормон и др.
4. ФУНКЦИЯ НА СПЕЦИФИЧНОСТТА. Изключител-

45
ното голямо разнообразие и уникалност на индивидуални­
те белтъци осигурява тяхната тъканна индивидуалност и
видова специфичност.
5. ТРАНСПОРТНА. Белтъците участват в транспортира­
нето чрез кръвта на кислорода, мазнините, въглехидратите,
някои витамини, хормони и други вещества. Специфични
белтъци-преносители осигуряват транспорта на различни
минерални соли и витамини през мембраните на клетките
и вътреклетъчните структури.
В зависимост от пространствената им структура белтъ­
ците могат да бъдат разделени на глобуларни (молекулите
им имат сферична форма) и фибрилерни (състоят се от
удължени нишковидни молекули). Към простите глобулар­
ни белтъци се отнасят албумините, глобулините, пролами-
ните и глутелините. Албумините и глобулините са широко
разпространени в природата и представляват основната
част от белтъците на кръвния серум, млякото, яйчния бел­
тък. Проламините и глутелините се отнасят към растител­
ните белтъци и се срещат в семената на житните растения,
като образуват основната маса на глутена. Тези белтъци са
неразтворими във вода. Към проламините се отнасят гли-
адинът на пшеницата, зенинът на царевицата, гордеинът на
ечемика. Аминокиселинният състав на тези белтъци се ха­
рактеризира с ниско съдържание на лизин, треонин, мети-
онин, триптофан и изключително високо съдържание на
глутаминова киселина.

Б. ПОТРЕБНОСТ НА ЧОВЕКА ОТ БЕЛТЪЦИ И

АМИНОКИСЕЛИНИ

В света не съществува единна представа за количестве­

ната характеристика на тези норми дори за близки катего­
рии население. Нещо повече, това което ние знаем за до­
пълнителния синтез на аминокиселини в дебелото черво,
въобще не се отчита при съставяне на белтъчните норми.
Ето какво пише на тази тема привърженикът на естес­
твените оздравителни методи — натуропатът А. Чупрун във
вестник "Советская Россия" от 27.11.1986 г. в статията "Как­
во обядва папуасът?":

46
 "Човекът расте и трябва да го хранят — факт, неизиск-
ващ особен коментар. Ето защо днес т.нар. белтъчен проб­
лем не е по-малко важен, отколкото търсенето на нови из­
точници на енергия и суровини... Учените от цял свят ста­
рателно изучават известните източници на белтък: дрожди
и плесени, микроскопични гъби и бактерии, водорасли, ми-
цели на висшите гъби и висшите растения.
Но еТО ПараДОКС б е п т ъ ч н м я т n p n 6 ^ p p jtT 'iT H y n a всички
освен... папуасите на Нова Гвинея. Зашо_дп2_Ето защо.
До днес се считаше (това се вижда от учебниците по
хранене), че в ежедневния рацион трябва да има не по-
малко белтък, отколкото изисква организма, а за младия
растящ човек — дори повече. Папуасите успешно игнори­
рат това правило...през целия си живот. Учените, заели се
с изучаване на тяхната храна, били поразени. Оказало се,
че храната не им огигурячя пори "белтъчно равновесие",
т.е. папуасът приема с храната си 20-30 г белтък, изразход-
вайки един и половина пъти повече! Дали той не си дос­
тавя от въздуха недостигащите 10-15 грама?
Да! Именно от въздуха! Съветските учени М. Олейник
и С. Панчишина, привеждайки тези данни в книгата "Дис-
бактериоза на червата", изброяват редица бактерии в чер­
вата на всеки човек, които са способни да фиксират азот
от въздуха, разтворен в храносмилателните сокове и да из-
работват от него белтък.
Защо това не става при други народи на планетата? Из­
глежда всичко е в състава на храната. Папуасите се хранят
основно с батати (сладки картофи), които са богати на за­
хари и скорбяла, но съдържат толкова малко белтъци, че
чревните бактерии просто са принудени да използват ат­
мосферния азот, превръщайки го в аминокиселини — оне­
зи "тухлички", от които организмът на човека вече може да
изгражда своите белтъци...".
Както се вижда от статията, това е необичаен експери­
мент, заложен от самата Природа.
Папуасите живеят на този рацион не едно хилядолетие
и не се оплакват от здравето си.
Това е нагледен пример за възможностите на нормална­
та микрофлора да играе роля на "помощно стопанство".

47
 Ако ние задоволяваме нуждите на микробите, те лесно мо­
гат да ни изхранват. В нашия "цивилизован" свят, в който
усвояемостта на аминокиселините е намалена поради тер­
мичната обработка, а микробите се различават съществено
от необходимите ни, белтъчната норма е по-висока.
Изследванията през последните години доказаха, че би­
ологичното действие и проявяването на анаболните (стро­
ителните) свойства на животинския белтък в организма
са най-високи и всестранни при следното съчетание на бел­
тък и витамин С: на всеки грам постъпващ белтък — 1
милиграм витамин С. Ако не се ашзва това~съопиюшенйе
се усвоява толкова белтък, за колкото стига количество­
то витамин С, а останалата част гние и отива за храна
на патогенната микрофлора.
Въобще трябва да знаете, че ни е необходима само 4%
енергия от белтъците. Тази нужда може лесно да бъде за­
доволена с растително хранене, при това с прекрасен набор
от аминокиселини.
За натуропатите се изброяват храни, съдържащи висок
процент белтък.
Най-хубава храна: орехи, семки, покълнало зърно, бирени
дрожди.
Хубава храна: яйца, грах, бобови растения, риба, кашка­
вал, гъби, прясно издоено мляко.
I Лоша храна: всички житни растения, излющени семена,
месо, сварено и пастьоризирано мляко.
Хидролизата на белтъците (смилането им) се извършва
в стомаха и червата (задстомашна жлеза).
Ще илюстрираме вредата от използването на термично
обработени месни продукти с два нагледни примера.

3.3. ИНДУЦИРАНА АВТОЛИЗА

А. М. Уголев описва такъв опит: "В прозрачна камера,

пълна с човешки стомашен_сок поставихме две жаби — ед­
ната "сурова", а другата, претърпяла непродължителна тер­
мична обработка.
През първите няколко часа хидролизата на сухожилията
на "обработената" жаба вървеше по-бързо, но през следва­

48
щите два-три дни "суровата" жаба се РАЗТВОРИ напълно,
а структурите на термично обработената се запазиха".
С това бе доказано, че естествените белтъци, неподло-
жени на предварителна термична обработка, се разграж­
дат значително по-бързо и по-качествено, отколкотобена-
турираните (видоизменени чрез термична обработка,
опушване, осоляване и пън.)
Изясни се, че солната киселина на стомашния сок про­
никва в клетките на храната и предизвиква разрушаване на
лизозимите (особени органели на клетката). В лизозомите
на клетката се намират ферменти — хидролази, които при
създаденото pH на средата от 3,5 до 5,5 (много кисела) раз­
рушават всички клетъчни структури. Следователно сто­
машният сок индуцира самосмилане на храната чрез ней­
ните собствени ферменти. Този механизъм съществува
както при хищните, така и при растителноядните животни
(рис. 9, 10).
Индуцираната автолиза се усилва при температура 37-
40°С. Под влияние на киселия стомашен сок става следно­
то— първо, повишава се проницаемостта на мембраните;
второ, изменя се активността на протеолитичните и други
ферменти; трето, изменя се състоянието на белтъчните
клетки и тъкани, и особено тяхната чувствителност към
действието на ферментите.
За разлика от повърхностното действие на храносмила­
телните сокове върху хранителния обект, в случая на инду-
цирана автолиза се извършва "взривяване" на тъканта от­
вътре, тъй като автолизата се индуцира в цялата дебели­
на на хранителния обект. В този случай се извършва хид-
ролитично разпадане на всички клетъчни структури.
Оказа се, че около 50% от хидролизата се извършва не
от ферментите на стомашния сок, а от самата автолизира-
на тъкан.
Всички животни използват автолитично храносмилане,
употребявайки живи обекти (животни или растения) и
само човекът подлага храната на термична обработка, "по­
добрявайки" я.
Собствените ферменти на храносмилателните сокове са
особено важни за бързата утилизация на структурите, ли-

49
 Обвивка

Рис. 9. Схема на индуцирана автолиза

Индукторът, т.е. солната киселина на стомашния сок, прониква вът­

ре в клетките на суровата храна и разрушава нейните лизозоми —
органели, съдържащи множество хидролитични ферменти. Излезли­
те в цитоплазмата ферменти хидролизират структурите на клетката и
нейната обвивка. Следователно, суровата храна се смила от собстве­
ните й ферменти и после се усвоява от организма.

а б в

* •V 4* V .' V .' ( \ V .' V 1 / «

. . 4.
4
•••* * %7 Ь 4
•••• а . {N £
:V \ \
а •
:V л* Hf & >\

Рис. 10. Схема на деградацията на многослойна тъкан за сметка на

ферментите на храносмилателния сок и индуцираната автолиза на
тъканите от собствените им ферменти.

а) — интактна клетка на хранителния обект; б) — постепенно, пос-

лойно разрушаване на тъканите от ферментите на храносмилателния
сок; в) — бързо разрушаване на различните слоеве тъкани за смет­
ка на проникване на индуктура от собствените ферменти на клетка­
та.

50
шени от лизозоми (белтъци на съединителната тъкан, маз­
нини, полизахариди при растенията).
Биохимикът А. Пергети е открил, че при приготвяне на
храната чрез загряване над 54°С, независимо от продължи­
телността на обработката, активността на ферментите из­
чезва и автолизата става невъзможна.

3.4. СПЕЦИФИЧНО ДИНАМИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА

ХРАНАТА

Под специфично динамично действие на храната

(СДДХ) се разбира повишаването на обмяната на вещест­
вата след прием на храна в сравнение с нивото на основна­
та обмяна. Примерно, 15-30 минути след приема на храна
настъпва повишаване обмена на ..енергия, който достига
максимум след 3-6 часа и се запазва 10-12 часа. Различни­
те видове храна влияят различно върху това повишаване.
Мазнините повишават обмяната незначително, а понякога
и я потискат. Въглехидратната храна я повишава с 10-20%,
а белтъчната — още повече (до 40%).
Какво предизвиква такова голямо повишаване в обмена
на енергия след приемането на белтъчна храна? За да се
отговори на този въпрос е необходимо да се знае колко
хранителен белтък се изразходва у възрастния човек за из­
граждане и подмяна на износените тъкани на организма и
колко — за енергийни нужди.
Още много отдавна Рубнер показа по опитен път, че
само 4% от общия обмен на енергия отиват за изграждане
или прираст на белтък и следователно могат да се покрият
с прием на белтъци. Това означава средно 30 г белтък на
човек за един ден. А в 100 г месо има 20 г белтък. Преди
да отговорим наптъпроса, къде отива излишният белтък, да
отговорим на друг въпрос — какво у нас се използва като
основно "гориво"?
В качеството на основен доставчик на енергия у нас се
използва въглеводородът. Ще го обозначим опростено като
См(Н20)н. При окисляването му от кислорода См(Н20 )н
+ м 0 2 = м С 0 2 + нН20 , ние получаваме свободна енер­
гия, която използваме, както и въглероден двуокис (С 0 2)

51
и вода (НгО), които лесно се извеждат от организма.
Молекулата на белтъка се състои от азот и въглеводо-
род N c C m ( Н 20 ) н . Ако белтъкът се използува в качеството
му на енергиен материал, от него отначало трябва да се от­
цепи азота, а после да се използва въглеводородът като го­
риво, т.е. N cC m ( Н 20 ) н + м 0 2 = Nc + м С 0 2 + нН20 .
J3a разлика от въглехидратите и мазнините, азотът не
може да се складира в организма като запас и усилено се
извежда ~от 'оргшзйзма. Така след белтъчна закуска се из­
вежда до ЬО% от постъпващия азот с храната. В тези слу­
чаи загубите на енергия достигат такива размери, че до
30-40% от калорийността на храната отива за разпадане
на азота и неговото извеждане от организма. А както ни
е известно, основният орган,'извеждащ азота от организ­
ма — това са бъбреците. Затова "свръхплановата" рабо­
та бъпзо ги изцосва.
В резултат на реакцията СДДХ се извършва не само ин­
тензификация на енергообмена и разпада на аминокисели­
ните (белтъка), но и промяна на нивото на глюкозата в
кръвта, изменения на водно-солевия баланс, изменение то­
нуса на съдовете при участието на хормоналната система.
А. Е. Браунщайн обърна внимание на факта, че усвоя­
ването и обмена на аминокиселините (белтъка) изисква
значително количество свободна енергия. По пътя на пре­
минаването си през организма всеки атом азот предизвик­
ва разпад на много молекули АТф и неорганичен фосфат.
При съпоставяне скоростите на синтез и разпад на бел­
тъка, а също и на кръгооборота на азота при диети с мал­
ко и голямо съдържание на белтък е установено, че при ди­
ета с малко белтъци интензивността на кръгооборота на
азота се снижава (ГД^%. От тук се вижда ролята на
СДДХ за изграждане на рационални диети. Дава се отговор
на любителите на месна храна, считащи я за доставчик на
енергия.
Осемнадесетте процента, икономисани от вас при пре­
хода към нискобелтъчен рацион, ще отидат за укрепване и
изцеление на вашия организъм.

52
 3.5. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Въглехидартите са органични съединения, имащи в със­

тава си два типа функционални групи: алдехидна или ке-
тонна и алкохолна. С други думи, въглехидратите са съеди­
нения на въглерода, водорода и кислорода, като съотноше­
нието между водорода и кислорода е 2:1, както във вода­
та, откъдето идва и наименованието на тези съединения.
Животните и човекът не синтезират въглехидрати. В зе­
лените листа при участието на хлорофила и слънчевата
светлина се извършват редица процеси между погълнатия
от въздуха въглероден двуокис и всмуканата от почвата
вода. Краен продукт на този процес, наречен асимилация
или фотосинтеза, е сложната молекула на въглехидрата. В
нея Природата е събрала слънчева енергия в химическа, ко­
ято впоследствие се освобождава при разпадането на въг­
лехидратите в организма па човека.
Въглехидратите се подразделят на монозахариди, олиго-
захариди и полизахариди.
МОНОЗАХАРИДИТЕ (прости въглехидрати) са най-
простите представители на въглехидратите, които при хид­
ролиза не се разпадат до по-прости съединения. За човека
най-важни са глюкозата, фруктозата, галактозата, рибозата,
дезоксирибозата и др.
ОЛИГОЗАХАРИДИТЕ са по-сложни съединения, изгра­
дени от няколко (2 до 10) остатъка от монозахариди. Най-
важни за човека са захаровата, малтозата и лактозата.
ПОЛИЗАХАРИДИТЕ са високомолекулярни съедине­
ния — полимери, образувани от голям брой монозахариди.
Те се делят на смилаеми и несмилаеми от стомашно-чрев­
ния тракт. Към смилаемите се отнасят скорбялата и глико-
генът. От несмилаемите за човека са важни целулозата, хе-
мицелулозата и пектиновите вещества.
Моно- и олигозахаридите имат сладък вкус и поради
това ги наричат "захари". Полизахаридите нямат сладък
Вкус. Ако приемем сладостта на захарозата за 100%, то сла­
достта на фруктозата ще е 173%, на глюкозата — 81%, на
малтозата и галактозата — 32% и на лактозата — 16%.
ГЛЮКОЗАТА е съставната единица, от която са изгра­

53
дени най-важните полизахариди — гликоген, скорбяла и
целулоза. Тя влиза в състава и на захарозата, лактозата и
малтозата. Глюкозата се всмуква бързо в кръвта от хранос­
милателния тракт, а после постъпва в клетките на органи­
те, където се въвлича в процесите на биологично окисле­
ние. Окислението на глюкозата е свързано с образуване на
значителни количества АТф. Глюкозата е най-лесно и бър­
зо усвоимият източник на енергия за човека. За усвояване-
то си тя изисква инсулин. Особено голяма е ролята на глю­
козата за централната нервна система (ц.н.с.), където тя е
главен източник за окисление. Тя се превръща лесно в гли­
коген.
ФРУКТОЗАТА е по-малко разпространена от глюкозата.
Тя също се окислява бързо. В черния дроб част от фрук-
тозата се превръща в глюкоза, но за усвояването и не се
изисква инсулинГС това обстоятелство. кактсР и с^Егзначи-
телно по-бавното всмукване на фруктозата в червата, в
сравнение с това на глюкозата, се обяснява по-добрата по-
носимост на болните от диабет към фруктозата.
ГАЛАКТОЗАТА влиза в състава на млечната захар (лак­
тоза). В организма на човека (черния дроб) голяма част от
нея се превръща в глюкоза. Тя участва в изграждането на
хемицелулозата.
Основни хранителни източници на глюкоза и фруктоза
са мелът, сладките зеленчуци и плодове. В семенните- пре­
обладава фруктозата, а в костилковите (кайсии, праскови,
сливи) — глюкозата. Плодовете на ягодовите растения*
имат най-малко съдържание на захароза. Количеството на
фруктозата и глюкозата в тях е приблизително еднакво.
Монозахаридите се окисляват направо до въглероден
двуокис и вода, а белтъците и мазнините — до същите чрез
редица сложни междинни процеси. Благодарение на изтък­
натите свойства на монозахаридите, те са най-бързият и ка­
чествен източник на енергия за протичащите в клетките
процеси.
ЗАХАРОЗА. Неин най-важен хранителен източник е за­
харта. Попадайки в организма, под влиянието на киселини
и ензими, тя лесно се разпада на монозахариди. Този про­
цес е възможен, ако използваме суров сок от цвекло или

54
тръстика. Обикновената захар има по-сложен процес на ус­
вояване.
ЛАКТОЗАТА (млечна захар) е основният въглехидрат в
млякото и млечните продукти. Ролята й е значителна в
ранната детска възраст, когато млякото е основен храните­
лен продукт. При липса или намаляване на фермента лак-
таза, разлагащ лактозата до глюкоза и галактоза, в стомаш­
но-чревния трайт възниква непоносимост към млякото.
МАЛТОЗАТА (малцова захар) е междинен продукт от
разграждането на скорбялата и гликогена в стомашно-
чревния тракт. В хранителните продукти тя се намира в
свободно състояние в меда, малца, бирата, петмеза и по­
кълналото зърно.
СКОРБЯЛАТА е най-важният доставчик на въглехидра­
ти. Тя се- образува и натрупва в хлоропластите на зелените
части на растенията под формата на малки зрънца. Там тя
се подлага на хидролизни процеси, преминава във водно-
разтворими захари, които се пренасят лесно през клетъч­
ните мембрани и така попада в други части на растенията
(семена, корени, грудки и пр.).
В организма на човека скорбялата на суровите растения
се разпада постепенно в стомашно-чревния тракт, като раз­
падането започва още в устата. Слюнката в устната кухина
я превръща частично в малтоза. Ето защо доброто сдъвк­
ване на храната и примесването й със слюнка има изклю­
чително важно значение (домиете правилото — не пийте
по време на хранене). В червата малтозата се хидролизира
до монозахариди, които прониквот през чревната стена.
Там те се превръщат във фосфати и в такъв вид попадат в
кръвта. По-нататъшният им път е пътят на монозахариди­
те.
Отзивите на водещите натуропати Уокър и Шелть-н за
варената скорбяла са отрицателни. Ето какво казва Уокър:"
Молекулата на скорбялата не се разтваря нито във вода,
нито в спирт, нито в етер. Неразтворимите частици скор-
бяла, попадайки в системата на кпъвооопашениетот все
едно че замърсяват кръвта, прибавяйки в нея своеобразна
"суграшйца". В процеса на циркулацията си кръвта има
тенденция да се освобождава от тази суграшйца, намирай­

55
ки й склад. КОГАТО СЕ УПОТРЕБЯВА БОГАТА НА СКОР-
БЯЛА ХРАНА, ОСОБЕНО БЯЛО БРАШНО, ТЪКАНИТЕ
НА ЧЕРНИЯ ДРОБ ЗАТВЪРДЯВАТ. "
Въпросът за скорбялата и значението й за нашето здра­
ве сега е основен. Спомнете си думите на И. П. Павлов
"късче от хляба насъщен..."
Ето защо ще се занимаем с най-голямо внимание с
него. Може би д-р Уокър сгъстява краските?
Да вземем учебника за медицинските институти "Хиги­
ена на храненето" (М.,Медицина, 1982) на К. С. Петровский
и В. Д. Войханен и да прочетем раздела за скорбялата: " В
хранителните рациони на човека на скорбялата се падат
около 80% от общото количество на консумираните въгле­
хидрати. Химическият строеж на скорбялата се състои от
голямо количество молекули на монозахариди. Сложност­
та на строежа на молекулите на гюлизЯхаридите е причи­
на за тяхната НЕРАЗТВОРИМОСТ. Скорбялата притежа­
ва само свойството на колоидна разтворимост. Тя не се
разтваря в нито един от обикновените разтворители. Изу­
чаването на колоидните разтвори на скорбялата показа, че
разтворът й се състои не от отделни скорбялни молекули,
а от техните първични частици — мицели, включващи го­
лямо количество молекули (тях Уокър нарича "суграшица').
В скорбялата се намират две фракции полизахариди —
амилоза и амилопектин, които рязко се различават по сво­
ите свойства.
В скорбялата има 15-25% амилоза. Тя се разтваря в го­
реща вода (80%), образувайки прозрачен колоиден разтвор.
Амилопектинът съставлява 75-85% от скорбялното зърно. В
гореща вода не се разтваря, а само набъбва, изисквайки за
това течност от организма. По такъв начин при обработка
на скорбялата с гореща вода се образува разтвор на ами­
лоза, сгъстен от набъбналия амилопектин. Получената гъс­
та леплива маса се нарича клайстер (кола). Това е карти­
ната, наблюдаваща се в нашия храносмилателен тракт. И
колкото от по-фино смляно брашно е направен хлябът, тол­
кова по-качествен е клаистерът. Клайстерът задръства
микровласинките на дванадесетопръстното черво и други­
те подлежащи отдели на тънкото черво, изключвайки го

56
от храносмилането. Обезводнявайки се в дебелото черво,
тази маса "прилепва" (прикипает) към стената му и обра­
зува фекални камъни.
Разграждането на скорбялата в организма е насочено
основно към задоволяване потребностите от захар. Скорбя­
лата постепенно се превръща в захар, претърпявайки ред
последователни междинни преобразувания. Под влиянието
на ферменти (амилаза, диастаза) и киселини скорбялата се
подлага на хидролиза с образуване на декстрини: отначало
скорбялата преминава в амилодекстрин, а след това в ерит-
родекстрин, ахродекстрин, малтодекстрин. С всяко следва­
що превръщане се повишава степента на разтворимост във
вода. Така обрзуващият се в началото амилодекстрин се
разтваря само в гореща, а еритродекстринът — и в студе­
на вода. Ахродекстринът и малтодекстринът се разтварят
лесно при всякакви условия. Краен резултат от превръща­
нето на декстрините е малтозата, представляваща малцова
захар и притежваща всички свойства па дизахаридите, в
това число и добра разтворимост във вода. Под влияние на
ферментите получената малтоза се превръща в глюкоза.
Наистина е сложно и дълго. И този процес лесно може
да се наруши при неправилна употреба на вода. При това
съвсем неотдавна учените установиха, че за образуване в
организма на 1000 килокалории от 250 г белтъци, трябва да
се изразходят голямо количество биологично активни ве­
щества : витамин В] — 0,6 мг, витамин В2 — 0,7 мг, вета-
мин В3 (РР) — 6,6 мг. витамин С — 25 мг ТГ т.н. Това оз­
начава, че за нормалното усвояване на храната са необхо-
дими витамини и микроелементи, тъй като действието
им в организлш е взаимосвързано. Без спазване на това ус­
ловие, скорбялата ^ферментира, гние и ни отравя.
Почти всеки човек ежедневно отхрачва скорбялна слуз,
която препълва организма ни и предизвиква безкрайни хре­
ми и простуди. Ако обратното на това' — вие употребява­
те в дневния си рацион само 20% скорбялни продукти (а не
80%) и се придържате към съответстващото им съотно­
шение на биологично активните вещества,
по-леко и ше се падвате на здраве.
Ако не можете да се откажете от термично обработени

57
скорбялни продукти,' които се усвояват още по-трудно от
суровите, ето ви препоръката на X. Шелтън:
"Над 50 годишна е практиката на хигиенистите да из­
ползват със скорбялната храна голямо количество салата
от сурови зеленчуци (с изключение на домати и другй зе­
лени зеленчуци). Такава салата съдържа в изобилие вита­
мини и минерални соли".
Веднага ще разгледаме и друг важен аспект на този въп­
рос. Какви скорбялни продукти е най-добре да се използ­
ват? Ние консумираме най-много хляб, приготвен от браш­
но.
БРАШНОТО е хранителен продукт, който се получава
при ситното раздробяване на ендоспермата на житните
растения и е с по-голям или по-малък примес на зърнени
обвивки и зародиши. %
Характерна особеност на пшеничното брашно е наличи­
ето на ;лутен, образуващ се при приготвянето на тестото и
състоящ се предимно от белтъци. От физичните свойства
на глутена зависят еластичността, порьозността и обемът
на хляба.
А ето какво показаха изследванията на А. М. Уголев по
отношение на глутена.
Оказало се, че при употребата на хранителни продукти,
съдържащи глутен. се нарушава нормалната структура на
четковата ивица на червата — настъпва атрофия на мик-
ровласинките. Естествено при намаляване броя на микров-
ласинките, се намалява мощността на ферментния слой и
страдат пристенното храносмилане и всмукването на хра­
нителните вещества.
Така започва ПЪРВОТО зееш във веригата на една
много разнообразна\гатология. Нормализиране на структу­
рата на четковата ивица настъпва след лечение с диета,
изключваща глутена.
Ръженото брашно се различава от пшеничното по нали­
чието на слуз (вещества с въглехидратна природа), съдър­
жанието на по-малко белтък, повече захар и липсата на
глутен. Брашна, несъдържащи глутен са: овесено, царевич­
но, просено.
Препоръчват се следните скорбялни продукти: овесени

58
ядки, олющено просо, елда.
Освен към хляба, голямо значение в нашето хранене от­
деляме на картофите. Да се занимаем по-подробно с този
продукт.
Картофите съдържат 18-20% скорбяла, но и едно отров­
но вещество — соланин. Особено много соланин има в
стеблото, листата и позеленелите, загнили и прорастнали
грудки, чието консумиране може да предизвика отравяне.
В зрелите пресни грудки отровният соланин е в безвред­
ни количества, но все пак го има. А ето и още интересни
данни.
У младите картофи (до 1 септември) ядливата част на
картофите е 85%, от които въглехидрати — 17,8%.
У младите картофи ( от 1 септември до 1 януари) ядли­
вата част е 75%, от които въглехидрати ,— 15,8%.
При картофите, употребявани от 1 януари до 1 март, яд­
ливата част е 70%, от които въглехидратите са 14,7%.
От 1 март нататък ядливата част на картофите е 60%,
от които въглехидратите са 12,6%.
Както се вижда от тези данни, картофите са твърде пос­
редствен продукт, който е най-добре да се консумира до 1
януари.
Стремете се да използвате в своето хранене по-често
продукти, съдържащи естествена глюкоза, фруктоза и за-
хароза. Най-голямо количество захар съдържат зеленчуци­
те, плодовете и сухите плодове, а също и покълналото зър­
но.
Хидролизата на въглехидратите в устната кухина и чер­
вата се извършва с помощта на ферментите на задстомаш-
ната жлеза.
ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЛАКНА (целулоза, съединителна
тъкан, хемицелулоза и пектинови вещества) са широко раз­
пространени в растителните тъкани. Тяхната роля се свеж­
да до следното:
а) Формиране на гелообразни структури, което влияе
върху опразването на стомаха, скоростта на всмукване в
тънкото черво и времето за преминаване на храната през
стомашно-чревния тракт;
б) способност на хранителните вещества да задържат

59
вода (предотвратява образуването на фекални камъни), из­
меня налягането в кухините на органите на храносмилател­
ната система, електролитния състав и масата на фекалии-
те като увеличава теглото им;
в) способност на влакната па алсорбират жлъчни кисе­
лини и по този начин да повлияват тяхното разпределяне
по протежение на стомашно-чревния тракт и обратното им
всмукване, което се отразява съществено върху загубата на
стероиди с изпражненията и общо върху обмяната на хо­
лестерина. При увеличаване количеството на хранителни
влакна в рациона се снижава нивото на холестерина в кръв­
та. Това е свързано с участието на хранителните влакна в
кръговрата на жлъчните киселини. При непостъпване на
хранителни влакна с храната се нарушава не само обмяна-
та на жлъчните киселини (оттук и намаляване на хемог­
лобина в кръвта), но и тази на холестерина и стероидни-
те хормони;
г) катионообменните свойства на киселите полизахари-
ди, антиоксидантният (противокиселинен) ефект на лигни­
на имат голямо значение за електролитната обмяна в ор­
ганизма и стомашно-чревния тракт;
д) влияние на хранителните влакна върху средата на
обитаване на бактериите в червата. Петдесет процента от
хранителните вещества, постъпващи в червата, се смилат
от микрофлората на дебелото черво. Хранителните влакна
са необходими за нормалното функциониране не само на
храносмилателната система, но и на целия организъм;
е) липсата на хранителни влакна в диетата може да
провокира рак на дебелото черво и на други отдели на чер­
вата. Известен е антитоксичният ефект на хранителните
влакна. Те са способни да адсорбират и изведат от организ­
ма различни съединения, в т.ч. екзо- и ендогенни токсини,
тежки метали;
ж) недостигът на хранителни влакна води към възник­
ване на атеросклероза, хйпертдшш, диабет. В редица стра­
ни в хранителната промишленост се въвеждат интензивно
хранителни влакна.
Хранителните влакна могат да бъдат условно разделени
на нежни (картофи, зеле, ябълки, кайсии и други подобни),

60
които се разграждат и усвояват достатъчно пълно и груби
(моркови, цвекло и др.) — по-малко усвоими. Но когато
храносмилателният тракт добие необходимата сила и те ще
се усвояват прекрасно.
Най-силно изменение на хранителните влакна се извър­
шва в дебелото черво под влияние на бактериалната флора.

3.6. МАЗНИНИ

Под термина "мазнини" се разбират вещества, състоящи

се от глицерин и мастни киселини, съединени с етерни
връзки.
В по-достъпната за нас терминология това са вещества,
в състава на които влизат въглерод, водород и кислород.
Според наситеността им с мастни 'киселини, те се делят на
две големи групи: твърди мазнини (слабина, свинска мас,
краве масло), които съпъожат наритениАластни киселини и
течни мазнини (слънчогледово, маслиново, орехово масло,
масло от костилки и др.), съдържащи предимно ненасите-.^
ни мастни киселини.
Полинаситените мастни киселини: линолова, линолено-
ва и архидонова се отнасят към незаменимите фактори на
храненето, тъй като не се синтезират в организма и тряб­
ва да постъпват с храната. По своите биологични свойства
тези мазнини се отнасят към жизнено необходимите ве­
щества и даже се разглеждат като витамини (витамин F).
Физиологичната роля и биологичното значение на тези
киселини са многообразни. Най-важните биологични
свойства на тези ненавитени киселини се състоят в участи­
ето им като структурни елементи в такива високо активни
комплекси, каквито са фосфолипидите, липопротеидите и
др. Те са необходим елемент за образуването на клетъчни-
те мембрани, миелиновите обвивки, съединителната тъкан
и др.
Архидоновата киселина предшества образуването на ве­
щества, участващи в регулацията на много процеси от жиз­
нената дейност на тромбоцитите, но особено на простаг-
ландините, на които се предава голямо значение като на
вещества ^най-висока биологична активност. Простаглан-

61
 дините притежават хормоноподобно действие, във връзка с
което са ги нарекли "тъкаТжПсортстони^ тъй като те се син­
тезират непосредствено от фосфолипидите на мембраните.
Синтезът на простагландини зависи от осигуреността на
организма с тези киселини.
Установена е връзка между ненаситените мастни кисе­
лини (течните растителни мазнини) и обмяната на хо­
лестерина. Те съдействат за бързото преобразуване на хо-
лестерина във фолиеви киселини и извеждането им от ор­
ганизма.
Ненаситените мастни киселини оказват нормализиращо
действие върху стените на кръвоносните съдове, повиша­
ват еластичността им и намаляват тяхната проницае­
мост.
Установена е връзка между ненаситените мастни кисе­
лини и обмяната на витамините от група В.
При дефицит на ненаситени мастни киселини се пони­
жава интензивността на растежа и устойчивостта към неб­
лагоприятни външни и вътрешни фактори, потиска се реп-
родуктивнатафункция. Недостигът на наситени мастни ки­
селини оказва влияние върху съкратителната способност на
миокарда, предизвиква поражения по кожата.
Мазнините съдържат мастно разтворими витамини. Ж и­
вотинските мазнини доставят витамини А и D, а растител­
ните — Е.
Растителните мазнини са във високоенергийно състоя­
ние, т.е. образуват се при фотосинтезата в зелените части
на растенията, след което се натрупват в плодовете и семе­
ната. При разграждането им се освобождава два пъти по­
вече енергия (1 г - 9 ккал), отколкото при разграждането
на белтъците и въглехидратите.
Ореховото масло е източник на добре усвоими емулги-
|1 рани мазнини. Ако с храната се употребяват достатъчно
У\opexu, няма да бъде необходимо прибавянето на каквито и
’\да е масла към порциона.
Желателно е да се използва масло, получено чрез сту­
дено пресоване. Трябва да се изключи рафинираното масло,
^ което е л ишено от микроелементи. Освен това мастните
киселини в рафинираното масло се окисляват лесно, нат­

62
 рупват се окислени продукти, които водят до развалянето
му.
Животинските мазнини съдържат токсични включва­
ния, които при разпадането им попадат в организма. Нали
мастната тъкан както на животните, така и на човека
е "утаител", тъй като в нея обмяната е най-малка. За да
се освободи от токсините, организмът ги отлага в маст-
натаГтъкан, където те се "погребват". 17
Дневната норма от мазнини се задоволява от 25-30 г
! растително или краве масло._________________________ __
Хидролизата на мазнините се извършва в дванадесетоп­
ръстното черво.

3.7. ВИТАМИНИ

Витамините са нискомолекулярни съединения с орга­

нична природа, които не се синтезират в организма на чо­
века, а постъпват отвън в състава на храната, не притежа­
ват енергетични и пластични свойства и проявяват биоло­
гичното си действие в малки дози.
Витамините се образуват чрез биосинтеза в растителни­
те клетки и тъкани. Повечето от тях са свързани с белтъч­
ни носители. В растенията те обикновено се намират не в
активна, а във високоорганизирана форма и според изслед­
ванията — в най-подходяща форма за използването им от
организма, а именно като провитамини. Тяхната роля се
свежда до пълно, икономично и правилно използване на
основните хранителни вещества, при което органичните ве­
щества на храната освобождават необходимата енергия.
Недостигът на витамини причинява тежки разстройства.
Аз съм систематизирал основните видове витаминна недос­
татъчност (вж. края на този раздел, табл. 1).
Скритите форми на витаминна недостатъчност нямат
каквито и да е външни прояви и симптоми, но окзват от­
рицателно въздействие върху работособността, общия то­
нус на организма и неговата устойчивост към различни
неблагоприятни фактори. Удължава се оздравителният пе­
риод след прекарани заболявания, а възможни са и редииа
усложнения.

63
 В основата на класификацията на витамините е поло­
жен принципът на тяхната разтворимост във вода и мазни­
ни, във връзка с което те се делят на две големи групи —
водноразтворими и мастноразтворими.
Водноразтворимите витамини участват в структурата и
функционирането на ферментите.
Мастноразтворимите витамини влизат в структурите на
мембранните системи, осигурявайки тяхното оптимално
състояние.

МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ

ВИТАМИН А (ретинол)
Провитамини А (каротин)
Витамин D (калциферол)
Витамин Е (токоферол)
Витамин К (филохинон)

ВОДНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ

Витамин В! (тиамин) .
Витамин В2 (рибофлавин)
Витамин РР (никотинова киселина)
Витамин Вз (пантотенова киселина)
Витамин В6 (пиридоксин)
Витамин В 12 (цианкобаламин)
Витамин Вс (фолиева киселина)
Витамин Н (биотин)
Витамин N (липоева киселина)
Витамин Р (биофлавоноид)
Витамин С (аскорбинова киселина)

ВИТАМИНОПОДОБНИ ВЕЩЕСТВА

В ( о р о т о в а киселина)
В 15 (пангамова киселина)
В4 (холин)
В8 (инозит)
Вт (карнитин)

64
 Hj (параминбензоена киселина)
F (полинаситени мастни киселини)
U (S-метилметионин-сулфат-хлорид)

ВИТАМИН А

Той се съдържа само в продуктите от животински про­

изход. В чист вид представлява кристално вещество със
светло жълт цвят, добре разтворимо в мазнини. Той е не­
устойчив към въздействието на киселини, ултравиолетови
лъчи и кислорода на въздуха.
Растителните п и гм ен ти каротиноиди играят роля на
провитамин А. Каротиноидите (от латинското carota —
морков) се отнасят към въглеводородните съединения и в
растенията са обикновено свързани с белтъци.
Превръщането на каротина във витамин А сттта~тг^то-
ната на тънкото черво и в черния дроб.
Физиологично значение на витамин А. Витамин А оказ­
ва влияние върху развитието на младите организми, състо­
янието на епителната тъкан, процесите на растеж, оформя­
не на скелета и нощното зрение. Така при нормални запа­
си на витамин А адаптацията на зрението към условия на
различна осветеност продължава около 8 минути, а при на­
маляване на запасите наполовина — се увеличава с 30-40
мин. Витамин А участва в нормализиране на състоянието
и функциите на биологичните мембрани.
В съчетание с витамин С той предизвиква намаляване
на липоидните отлагания в стените на съдовете и снижа­
ване на съдържанието на холестерин в кръвния серум.
Витамин А е особено необходим на щитовидната жлеза,
черния дроб и надбъбреците. Той е един от витамините,
съхраняващи младостта. Например той продължава живо­
та на опитните животни.
Особено много витамин А се съдържа в черния дроб на
морските животни. Ето защо препарати от черен дроб на
такива животни (например "катрекс" от черен дроб на чер­
номорската акула катран) са много ценни.
Витамин А е нужен на ушите. Неговият недостиг може да
доведе до ушни инфекции и да се отрази на слуха. Прилага

65
се с голям успех при лечение на алергии. Установено е, че
пристъпът на сенна хрема може да бъде предотвратен с
приемането на 150 000 МЕ* витамин А. Чуждестранни ле­
кари го наричат "първа линия на отбрана срещу болестта",
тъй като цялостта на покривките и епитела вътре в тяло­
то, тяхната нормална работа са първото условие за здраве.
Недостигът на витамин А е широко разпространен. Той
води до забавени реакции на организма (да си вземат бе­
лежка спортистите). Така във ф Р Г са провели опит със 152
шофьора, които или не са издържали шофьорския си изпит,
или са имали дълъг списък на пътни произшествия. Дава­
ли им по 150 000 МЕ витамин А дневно и това довело, как-
то съобщава Институтът по психология на транспорта, до
значително подобряване на водителските им способности.
Въобще проблемът за дефицита на витамин А е серио­
зен в глобален мащаб. Провежда се лечение с витамин А.
В Индия на децата между 1 и 5 годишна възраст се дават
два пъти годишно по 60 мг витамин АТ200 000 МЕ или 40
дози за възрастен наведнъж!). Сред децата, получили две
дози, заболяемостта на очите намаляла със 75%.
Запасите от витамин А в черния дроб могат да задово­
лят нуждите на организма за 500 дни. Той се отлага там
под формата на естери на висшите мастни киселини (оле-
инова, палмитинова и стеаринова) и възможно е поради
тази причина да не се наблюдават явления на хипервита-
миноза въпреки така големите запаси. Да отбележим, че
витамин А се натрупва в черния дроб от каротина, а не от
витаминна диета. Сред селското население на остров Ява,
хранещо се е неполиран ориз, пресни зеленчуци и плодове,
не се наблюдават признаци на недостиг на витамин А.
Напротив, установено е, че снабдяването им с витамин А е
достатъчно пълноценно, въпреки че храната им не съдър­
жа мляко и масло и е почти лишена от яйца.
Нуждата от витамин А е 1,5 мг/денонощие, като при то­
ва не по-малко от 1/3 трябва да се получат от самия вита­
мин, а 2/3 за сметка на бета-каротина.
Хипервитаминоза витамин А се среща крайно рядко,

* 1 МЕ (международна единица) = 0,3 мкг

66
тъй като за получаването й са необходими необичайно ви­
соки дози, чието постъпване в организма е трудно осъщес­
твимо. Ето един такъв случай.
Английският вестник "Таймс" съобщи за смъртта на 48
годишния учен Б. Браун. В статия под заглавие "Морковна
диета уби учен" се казва: "Както установи разследването в
Кройдон, привърженикът на здравата храна, който изпи­
вал по осем пинта (1 пинт = 0,56 литра) морковен сок на
ден, бил съвършено жълт, когато умрял. Лекарят заявил,
че Б. Браун е умрял от отравяне с витамин А".
Запасите от витамин А се намаляват от алкохола, кан­
церогените, бисмута. Силното намаление на белтъка в ди­
етата (от 18 на 3%) води до отлагане на този витамин в
черния дроб повече от два пъти.
Той се разрушава от кислорода на въздуха, киселините
и ултравиолетовите лъчи. Изгарянето на мазнините води
до разрушение на витамин А.
Най-важни източници на витамин А са: черният дроб,
кравето масло, каймакът, яйчният жълтък, рибеното мас-
ло. При топлинна .обработка витамин А се разрушава в
значителна степен'
КАРОТИН
Каротинът е ненаситен въглеводород, оранжево-жълт
пигмент, който се намира в плодовете и листчетата на цве­
тята с оранжево-жълт цвят. Белтъкът, свързан с каротина,
е най-важният фактор на неговата химична стабилност. В
разтвор, особено при облъчване и достъп на кислород, ка­
ротинът се разрушава лесно.
физиологично значение. Това е преди всичко възмож­
ността за снижаване на канцерогенния риск от облъчване
и тютюнев дим чрез редовна употреба на люркови. Част от
бета-каротина, който не се превръща в организма във ви­
тамин А, изпълнява особени защитни функции. Умереното
и редовно консумиране на червени моркови и техният сок
може да се препоръчва в качеството на фактор, намаля­
ващ риска от преждевременно остаряване и тумори*.
* Тази ценна информация за каротина съм взел от книгата на М. М.
Виленчик "Биологични основи на стареенето и дълголетието".

67
Предполага се, че каротинът усилва действието на полови­
те хормони. Съдържанието на каротин в човешката кръв­
на плазма се колебае в пределите на 80 до 230 мг% и зави­
си от постъпването му с храната.
При някои заболявания — екзема, спру, съдържанието
на каротина в кръвта е 8-30 мг%. В организма на човека
той се отлага в черния дроб, сърцето, нервната тъкан, кос­
тния мозък, семенниците, яйчниците, кожата — особено
на стъпалата и дланите.
Под формата на маслен разтвор бета-каротинът е два
пъти по-слабо активен от витамин А.
Изключително важен фактор за усвояване на каротина
е наличието на жлъчка в червата. Децата го усвояват' по-
лошо от възрастните. При много големи дози изкуствен
каротин се усвоява само 1-2% от него. За разлика от вита­
мин А каротинът не е токсичен в големи дози и не предиз­
виква хипервитаминоза.
За важността на витамин А и каротина говорят
следните факти. По данни на СЗО (Световната здравна ор­
ганизация) над 1 млн мъже между 40 и 60 години се инва-
лидизират в резултат на простуди, хрема, отит, ангина,
Fipr.HVMT М nuppiyir.H M q, аузшддсвацщ порапй~не.постйГ на ви­
т а м и н ^ По мнение на специалистите образуването н а зъ ­
бен к ам ъ к ,е външен признак на скрити патологични про­
цеси (камъни в черния дроб и бъбреците в резултат на на­
рушения на обмяната на веществата при израждане на ли­
гавиците и развитие на възпалителни заболявания). При­
помнете си от раздела за храносмилане колко бързо се
олющва епителът на стомашно-чревния тракт. Ако не ус­
пее да се възстанови пълноценно, настъпват най-разнооб­
разни заболявания. Това са язви, несмилане на храната, по­
липи, злокачествени новообразувания.
Причините за появата на дефицит на витамин А и каро­
тин са много: непълноценно хранене, ниско съдържание в
продуктите, нарушено усвояване или повишено използване
при заболявания, бременност, спортни тренировки, при де­
цата в периода на интензивен растеж (2-5 години) и поло­
во съзряване. Като профилактична лгярка яжте редовно на
закуска салата, съдържаща много моркови или пийте мор-

68
кивен сок. Към такъв режим на хранене се е придържал Пол
Брег. Ето какво пише той в своята известна по цял свят
книга "Чудото на гладуването": "Примерно час след това
извършвам първия си за деня прием на храна, обикновено
пресни зеленчуци на основата на моркови, зеле и зелени
зеленчуци". Именно в тези продукти каротинът е предоста-
тъчно.
Денонощната норма от бе га-каротин е 6000 МЕ. Рекор­
дьори по съдържание на бета-каротин са киселицът, тик­
вата, морковите, маслото от миризлива върШГ

ВИТАМИН D

Известни са около седем вещества с антирахитично

действие, от които витамин D е най-важното. Под въздейс­
твие на ултравиолетовите лъчи в кожата се^образува холе-
калциферол (витамин- D 3 ) ~ o t неговия провитамин, чието
съдържание е особеноТшсоко в кожата и който притежава
висока витаминна активност. В растителните организми
се съдържа ергостерин, който е провитамин D.
физиологично значение. Витамин D нормализира
всмукването на солите на калция. JL фосфора от червата,
подпомага отлагането на калциев фосфат в костите, укреп-
ва зъбите и предотвратява заболяването рахит.
Съществуват данни и за ролята на витамин D за опре­
деляне на редица свойства на клетъчните мембрани и суб-
клетъчните структури и особено за тяхната проницаемост
спрямо йоните на калция и други катиони.
Денонощната нужда от витамин D за възрастните и де­
цата над 3 години е 400 МЕ.
Високо е съдържанието на този витамин в зърнените
зародиши, зелените листа, бирената мая, рибеното масло.
Богати на витамин D са яйцата, кравето масло, млякото.
Приемането му с лечебна цел изисква внимание — той
е токсичен.

69
 ВИТАМ ИН Е

Другото название на витамин Е е токоферол. По биоло­

гичното си действие Токоферолите се делят на вещества с
витаминна и антиокислителна активност.
физиологично значение. То се изразява в антитоксично-
то му действие върху мембранните липиди (мазнини).
Окислението на вътреклетъчните липиди води до образу­
ване на токсични за клетката вещества от окислението
на ненаситените мастни киселини. Те могат да доведат до
нарушения във функциите на клетката, а по-нататък и до
смъртта й. Тези токсични вещества потискат действието
на ферментите и витамините. Витамин Е е тясно свързан
със състоянието и функциите на биологичните мембрани,
а също така препятства разрушаването на еритроцитите.
Най-важното свойство на витамин Е е способността му
да повишава натрупването на мастноразтворими вита­
мини — особено1витамин А във вътрешните органи.
Витамин Е съдейства за активизиране на процесите на
синтеза на А Тф. Установена е тясна връзка между вита­
мин Е и функциите и състоянието на ендокринната систе­
ма, особено на половите жлези, хипофизата, надбъбречни-
те жлези и щитовидната жлеза.
Те вземат участие в белтъчната обмяна. Достатъчното
ниво на витамин Е подпомага развитието на мускулите.
нормализира мускулната дейност, предотвратява мускул-
ната слабост и умора. Тази негова способност се използва
тироКсЛГспортната медицина като средство за нормали­
зиране на мускулната дейност в периоди на "ударни" трени­
ровки.
Витамин Е увеличава дълголетието и размножителната
функция. Наименованието на витамин Е — токоферол
произлиза от гръцката дума toko (потомство) и латинска­
та ferre (донасям). Самото наименование говори за това,
че витамин Е играе важна роля за възпроизводителната
функция на организма. Той съдейства за нормалното про­
тичане на бременността и развитието на плода, а също та­
ка участва активно в процесите на образуване на сперма.
Денонощната нужда на възрастните от витамин Е е 12

70
— 15 мг. Богати на този витамин са растителните масла-
зародишите на зърнените храни и зелените зеленчуци!

ВИТАМИН К

Към витамините от група К се отнасят природните ве­

щества витамин Kj (филохинон) и витамин К 2 (мелахи-
нон). Названието си витамин К е получил от думата "коа­
гулация" (съсирване).
физиологично значение. Тези витамини участват в про­
цесите на съсирване на кръвта. Те проявяват и анаболно
действие чрез участието си в продукцията на А Тф, което е
важно за нормалното осигуряване на организма с енергия.
Всяка клетка на организма се нуждае от витамин К, тъй
като той има важно значение за запазване структурните и
функционални свойства на клетъчните мембрани и органе-
ли.
У възрастните витамин К се синтезира от микрофлора­
та на червата (до 1,5 мг за денонощие). Поради това при
тях е възможен вторичен дефицит на витамин К в червата
в резултат на прекъсване на синтеза му от микрофлората.
Най-важна причина за авитаминоза К са болестите на чер­
ния дроб.
Витамин К се съдържа в зелените листа на салатата, зе-
лето, копривата, люцерната. Зелените листа на~растенията
го синтезират под влияние на слънчевата светлина. От
микроорганизмите на чревния тракт, синтезиращи вита­
мин К, най-голямо значение има чревната пръчица, насе­
ляваща дебелото черво (Е-соШ).

ВИТАМИН В,

Този витамин се отнася към съдържащите сяра вещест­

ва. В чист вид той представлява безцветни кристали с ми­
ризма на дрожди и е добре разтворим във вода. При пече­
нето на хляба, ако не се използуват химически и алкални
набухватели, от витамин Bj се губят 10-30%.
физиологично действие. Най-важната страна от биоло­
гичното действие на витамин В1 е участието му като ко-

71
фермент във въглехидратната обмяна. При недостиг на то­
зи витамин настъпва непълно усвояване на въглехидрати-
те и в организма се натрупват продукти от междинната об­
мяна — млечна и пирогроздена киселини.
Витамин В1 оказва въздействие върху храносмилател-
ните органи, повишава двигателната и секреторната функ­
ции на стомаха, ускорява евакуацията на съдържимото му.
^ —Влияе нормализиращо върху работата на сърцето.
Денонощната нужда е 1,3 до '2 ,б^Н' (0,6 мг на 1000 ккал).
Източник на витамин Вх са зърната, съдържащи заро­
диш, бирената мая и хлябът.

ВИТАМИН В2

Витамин В2 се отнася към флавините — естествени пиг­

менти на зеленчуците, картофите, млякото и пр. Чистият
витамин В2 представлява оранжево-жълт прах с горчив
вкус, трудно разтворим във вода, лесно разрушаващ се от
светлината. При човека витамин В2 може да се синтезира
от чревната микрофлора. •
физиологично значение. Основното физиологично зна­
чение на витамин В2 е участието му като съставна част на
флавопротеидите. Постъпвайки с храната, той се превръ­
ща в чревната стена, а също в черния дроб и клетките на
кръвта, в активно действащо вещество — кофермент. Тези
коферменти са постоянна част на дихателните ферменти.
Те участват и във ферментните системи, регулиращи про­
цесите на окисление и възстановяване в тъканите (дишане
и тренирането му).
Най-важното свойство на витамин В2 е неговото учас­
тие в процесихел а растежа. Той можеТЩСеГразглежда ка­
то растежен фактор Играе важна роля в "изгарянето" на
въглехидратите, мазнините и белтъците. Той съдейства за
най-пълно разпадане на въглехидратите.
ПредимноЗГБгЯехидратното хранене повишава потреб­
ностите от витамин В?
Във връзка с темата за правилното хранене, този абзац
илга огромно значение. Ще консумираме каша. За да не до­
веде това до най-различни нарушения, за да няма слузести

72
отделяния от носа и да не откашляте скорбялна слуз, пом- ;
нете витамините от група В и ги съчетавайте със с/сор-
бялната храна. Само тогава всичко ще бъде нормално. I
Нуждата от този витамин нараства рязко и при обил­
но хранене с мазнини. Витамин В? оказва нормализиращо
въздействие върху функциите на органите на зрението. Той
подобрява адаптацията към тъмнина и повишава зрител­
ната острота относно цветовете.
Денонощната нужда е 0,8 мг на 1000 ккал.
Най-важните хранителни източници на витамин В2 са
яйцата, черният дроб, булгурената и овесената каши и по­
кълналите зърна.

ВИТАМИН РР

По своите физико-химични свойства витамин РР предс­

тавлява бели игловидни кристали без мирис, с кисел вкус,
високо устойчив във външната среда.
физиологично значение. Витамин РР влиза в състава на
групата ферменти, пренасящи водорода и по този начин
участва в реакцията на клетъчното дишане (дишането и
тренирането му) и във всички реакции на междинната об­
мяна.
Той влияе върху работата на органите на храносмилане­
то: нормализира секреторната и моторната функции на
стомаха (да го имат предвид лицата с нарушения на сто­
машната секреция и атония на стомаха), подобрява
секрецията и състава на сока на задстомашната жлеза (да
имат предвид диабетиците), нормализира функциониране-
то на черния дроб, неговата антйтоксична функция, пиг-
ментообразуването. натрупването на гликоген.
Под влиянието на витамин РР в организма се повишава
използването на растителните белтъци на храната.
Денонощната нужда от витамин РР е 6 ,6 мг на 1000
ккал храна.
Много витамин РР има в елдата, граха, месото, покъл­
налото зърно И б и р ^ ц а^ а м а я

73
 В И Т А М И Н В3

В чист вид витамин В3 представлява течност с жълт

цвят, добре разтворима във вода. Устойчив е към светли­
ната и кислорода на въздуха, стабилен е в неутрален разт­
вор.
физиологично значение. То е много разнообразно. Ще
споменем основното: регулира функциите на нервната сис­
тема и нервно-хранителнит!" функции, нарушението наГко-
ито води до лерШфйУ й^цруги разстройства.
Витамин В3 е свързан с функциите на щитовидната жле­
за: нейният тироксин влияе на синтеза на кофермента А от
витамин В3. Влияе на функциите на надбъбреците, като
при недостиг се наблюдават нарушения в синтеза на гли-
кокортикоидите. 'г ”~
Денонощната нужда е 5-10 мг (извън количеството, ко­
ето се синтезира от чревната микрофлора).
Източник на витамин В3 са: бирената мая, яйцата, по­
кълналото зърно.

ВИТАМИН В6

Той представлява добре разтворими във вода безцветни

кристали. При стерилизиране на млякото и обработката
му с йонитни смоли се губят до 50% от витамин В6 .
физиологично значение. Взема участие в обмяната на
веществата и особено в белтъчната обмяна и образуването
на ферменти.
Витамин В6 играе голяма роля в обмяната на мазнини-
те. При дерматити е отбелязан най-добър терапевтичен
ефект при едновременното приложение на витамин В 6 и
ненаситени мастни киселини.
Недостигът му в рациона подпомага мастната инфилт­
рация на черния дроб. Изследванията върху маймуни, полу­
чавали дълго време рацион с недостатъчно съдържание на
витамин В6, са показали развитие на изразена атеросклеро­
за с преимуществено поразяване на коронарните съдове?"
Витамин В6 има голямо значение за кръвообразуването.
Той влияе също така върху киселинообразуващите фун-

74
кции на стомашните жлези. Високото ниво на този вита­
мин в храната съдейства за повишаване киселинността на
стомашната секреция (да го имат предвид страдащите от
понижена киселинност).
Денонощната нужда е 1,5-3 м г. Повишена необходимост
имат бременните жени, а също и възрастните хора при
прогресиране процесите на стареене.
Много витамин В6 има в бирената мая, черния дроб, из­
варата, картофите, елдата, граха, зелето.

ВИТАМИН Н
В чист вид витамин Н представлява игловидни криста­
ли, добре разтворими във вода, устойчиви при нагряване,
на кислорода от въздуха, а също и на действието на осно­
ви и киселини.
физиологично значение. Вероятно оказва регулиращо
въздействие върху нервната система, в това число и върху
нервно-трофичната функция. Витамин Н участва в обмяна­
та на мазнините.
Съдържащият се в яйчния белтък албумин авидин при­
тежава способността да встъпва в здрава връзка с витамин
Н, образувайки трудно разграждащо се съединение. Тази
свързана форма на биотина не се използва от организма и
не проявява витаминно действие. По този начин, токсико­
зите, възникващи при консумиране на голямо количество
суров яйчен белтък, водят до прояви на Н-витаминна не­
достатъчност.
Денонощната необходимост е 0,1 мг. Тя се задоволява
не само чрез постъпващия с храната витамин Н, но и за
сметка на биосинтеза му от чревната микрофлора.
Източници на витамин Н са: яйцата, овесените ядки,
грахът.
ВИТАМИН Вс
Той се намира в листата на растенията и в чист вид
представлява люспести кристали с оранжево-жълт цвят,
лошо разтворими във вода и неустойчиви на нагряване и
светлина.

75
 физиологично значение. Витамин Вс, подобно на вита­
мин В 12, влияе върху синтеза на нуклеинови киселини, пу-
рините, някои аминокиселини, а също и на холина.
Заедно с витамин В ]2 се намира в хромозомите и е ва­
жен фактор за размножението на клетките.
Витамин Вс стимулира и регулира кръвообразуването,
съдейства за увеличение броя налевкоцитите. / 7осГ негово
влияние се снижава съдържанието на холестерин в кръвния
серум.
Денонощната нужда от този витамин е около 200 мкг.
Неголямото му съдържание в хранителните продукти и
крайно слабата му устойчивост на топлинна обработка зат­
рудняват съществено задоволяването на потребностите от
витамин Вр. Недостигащото количество се допълва за
сметка на синтеза от чревната микрофлора.
Витамин В( съдържат: бирената мая, черният дроб, зе-
леният магданоз, салатата, перата на пресния лук\

ВИТАМИН В12

В чист вид това е червено кристално вещество във вид

на иглички или призми, без вкус и мирис. Губи своята ак­
тивност под въздействие на светлината.
Физиологично значение. Основното значение на витамин
В 12 е неговото антианемично действие. Освен това той
оказва съществено въздействие върху процесите на обмяна
на белтъците, синтеза на аминокиселините, нуклеиновите
киселини, пурините.
При децата витамин В [7 стимулира растежа и предиз­
виква подобряване на Ъбщото състояние ( даго имат пред­
вид родителите).
Невъзможност за използване на витамин В !2 в организ­
ма възниква при атрофия на жлезистите клетки на дъното
на стомаха, продуциращи гастромукопротеин, който е за­
дължителен компонент, обезпечаващ усвояването на този
витамин от организма. Глистните инвазии могат напълно
да го заловят и да лишат организма от витамин В]2.
Денонощната нужда от витамин В 12 е 3 мкг. Както твър­
дят някои медици, той се съдържа само в животинските

76
 продукти: черен дроб, скумрия, сардини, атлантическа хе­
ринга, немазна извара, кокоше месо, говеждо месо, яйца.
Натуропатите обаче считат ("Слънчевата храна на вашата
маса"), че той се синтезира от нормалната чревна микроф­
лора. В този случай задоволяването на потребностите от
витамин В 12 става за сметка на синтезирането му от кобал­
та, постъпващ с храната.
Помнете сгедното: при консумиране на бял хляб, в кой­
то има малко ~целулоза (необходима за нормалното същес­
твуване на микрофлората), но затова пък съдържащ хлеб­
ни дрожди, синтезът на витамин В п ще бъде нарушен. В
резултат на това ще се получи така, че все едно се храни­
те само с растителна храна и хляб. В растенията няма-ви-
тамин B 12l а микрофлората не може да го изработи —
дрождите го разрушават.
Вместо да оздравеете, ще развиете мяпокръвие и нару­
шения ~в~нервната система. Това е една от грешките на ве­
гетарианците. Заменете дрождевия хляб с пресен или, кое-
то е много по-добро, с пълнозърнест.
Витамините “от група В определят общото здравно със­
тояние. Ако постъпват в достатъчно количество, човешки­
ят организъм може да живее без животински белтъци, ко­
ето е особено важно при алергиите. Когато” витамините от
групата В не достигат, останалите витамини губят голяма
част от действието си.
Пълно снабдяване с витамините от група В се осигуря-
( ва при консумиране на храна, в която влизат зеленолистни
V растения, цяло зърно, покълнало зърно, бирена мая, opexiy

ВИТАМИН С

В чист вид представлява бяло кристално вещество с ки­

сел вкус, без мирис, добре разтворимо във вода.
Основното количество (до 70%) от витамин С в расте­
нията е във вид на аскорбиноген, който е свързана форма
на витамин С и е най-устойчив към окисляване. Наличие­
то на аскорбиноген може да обясни устойчивата витамин­
на активност на плодовете и зеленчуците.
Въпреки че витамин С принадлежи към групата на вод-

77
неразтворимите витамини, той има три особености, които
съществено го отличават от тази група, а именно:
1 ) липса на коферментна функция в биологичното му
действие, т.е. липса на ферментна система, в която вита­
мин С би влизал в качеството на специфичен, целенасочен,
структурен компонент на дадения кофермент;
2) витамин С участва в синтеза на белтъчната част на
ферментите, което обяснява широкия му спектър на биоло­
гично действие;
3) неспособност за ендогенен синтез на витамин С в чо­
вешкия организъм.
Физиологично значение. Биологичната роля на витамин
С в организма е свързана най-вече с неговото окислител­
но-възстановителното действие.
Витамин С представлява особен интерес поради непос­
редствената му връзка с белтъчната обмяна. При дефицит
на витамин С в организма се понижава използването на
белтъка, а потребността от него нараства. Съответно на
пГОВТГПрП белт ъчна недостатъчност в частност пуи недос­
тиг на животински белтък, се нарушава нормалното възс­
тановяване на тъканите от дехидроаскорбиновата кисели­
на във витамин С и се повишава необходимостта от ви­
тамин С.
Витамин С играе важна роля в поддържането на нор­
мално състояние на стените на капилярите и запазването
на тяхната еластичност. При неговия недостиг се наблюда­
ват повишена чупливост на капилярите и склонност към
кръвоизливи. Това добре се наблюдава при почистване на
зъбите: ако се появи кървене, вие се намирате в състояние
на незначителен дефицит на витамин С.
Високото ниво на витамин С в организма^съдейства за
създаване на" запаси от гликоген в черния дроб и повиша­
ване на антитоксичните~му функции.
Ендокринната_система (хипофиза, хипоталамус, надбъб-
речни и други жлези) се характеризира с високо съдържа­
ние и голяма потребност от витамин С.
С повишена потребност и високо съдържание на вита­
мин С се отличават и вътреклетъчните мембранни систе­
ми. Най-богати на витамин С са рибозомите и всички дру­

78
ги органели и клетъчни структури, в които се извършва
синтез на белтък.
Недостигът на витамин С води до нарушаване устойчи­
востта на организма към инфекции и към действието на
някои токсини. Той притежава защитни функции по отно­
шение на редица токсични вещества: олово, сероводород,
анилин, нитрозамин и др. Витамин С оказва блокиращо
действие върху образуването на токсични съединеня в ор­
ганизма.
Подобно на витамин Е, витамин С притежава антиокси-
дантни свойства.
Денонощната нужда е 60-100 мг. При пушачите вита­
мин С се усвоява много лошо и те страдат от дефицит на
този витамин, дори при достатъчното му постъпване с хра­
ната. Установено е, че изродената чревна флора може да
разруши витамин С още в червата, преди постъпването му
в кръвта.
Най-голямо количество витамин С има в сухите шипки,
дивата ягода, зелето, копъра и зелените части на магданоза.

ВИТАМИН Р

Витамин Р обединява група биологично активни вещес­

тва — биофлавоноиди. Понастоящем са известни 500 таки­
ва вещества и всички са от растителен произход. В живо­
тинските тъкани тези вещества не са открити.
Биологичните свойства на витамин Р и витамин С са
много сходни. Освен това се наблюдава синергизъм на ан-
тиоксидантното им действие (биоантиоксидант).
физиологично значение. Основната роля на вититамин
Р се състои в капиляроукрепващото му действие и намаля­
ване проницаемостта на съдовите стени. Ето защо вита­
мин Р нормализира състоянието на капилярите и повиша­
ва тя хн ата зп р авина.
Нуждата от витамин Р за денонощие не е точно устано­
вена, но ориентировъчно се приема, че тя съставлява пол-
вината количество по отношение на витамин С.
Източник на витамин Р са: касисът, клюквата, вишни-
грозде.

79
 ВИТАМИН N

физиологично значение. Участва в процеса на биологич­

но окисление. От другите свойства на витамин N трябва да
се отбележат стимулирането на растежа и използуването му
за пластични цели. Той притежава антиокислително дейст-
вие по отношение на витамин С и витамин Е. Притежава
също така изразени защитни свойства спрямо редица ток­
сични вещества, особено по отношение на тежките метали
(арсен, живак, олово и др.). При това се образуват трайни
водноразтворими комплекси, отделящи се лесно с урината.
Витамин N предпазва черния дроб от затлъстяване.
Денонощната нужда е 0,5 мг. Намира се в зелето, ориза,
млякото.
Водноразтворимите витамини се съдържат в растител­
ната храна и се усвояват бързо от организма.

А. ВИТАМИНОПОДОБНИ ВЕЩЕСТВА

Това са група вещества, които притежават редица

свойства, присъщи на истинските витамини, но не удовлет­
воряват всички изисквания към тях.

ВИТАМИН В13

Влияе благоприятно върху функциите на черния дроб,

като ускорява регенерацията на чернодробните клетки.
Има данни, че този витамин повишава плодовитостта и
подобрява развитието на плода.
Денонощната нужда е 0,5-1,5 гр. Съдържа се в бирената
мая» дерния дроб, млечните продукти.

ВИТАМИН В15

За първи път е отделен от съдържимото на кайсиевите

коешцки. Най-важното му и основно физиологично значе­
ние се състои в неговите липотропни свойства и функция­
та му на донор на подвижни метиленови групи.
Има перспективи за прилагане на В 15 в спорта. Той по­

80
добрява тъканното дишане, повишава използването на кис­
лород в тъканите и стимулира окислителните процеси, във
връзка с което се използва при остри и хронични интокси­
кации.
Денонощната нужда не е установена.

ВИТАМИН Ht

Представлява безцветни кристали, разтворими във вода.

физиологично значение. При недостиг на този витамин у
животните възниват нарушения на пигментообразуването
(депигментация на космите и др.), задръжка на растежа,
разстройство на хормоналната дейност и др.
Денонощната нужда не е установена.

ВИТАМИН В4

Кристално вещество с бял цвят, добре разтворимо във

вода и алкохол.
Физиологично значение. Най-важна биологична страна
на неговото действие са липотропните* му свойства. Ли-
потропният ефект на холина се проявява чрез участието му
в синтеза на фосфолипидите в черния дроб, при което чер­
ният дроб бързо се освобождава от мастни киселини. При
недостига му настъпва мастна инфилтрация на този орган.
Холинът оказва влияние върху процесите на белтъчната
и мастната обмяна, обезвреждайки редица вредни за орга-
низма вещества (селен и др.).
Много ефективен е за профилактика на атеросклерозата.
Денонощната нужда не е точно устатовена7Счйта се~ че
е от 0,5 до 3 г.
Съдържа се в черния дроб, яйцата, овесените ядки, ори­
за, изварата.
ВИТАМИН В8

Притежава изразено липотропно и седативно (успоко­

* липотропно свойство — свойството на дадено вещество да пре­
дотвратява развитието на мастна инфилтрация на черния дроб.

81
яващо) действие, а също и стимулиращо действие върху
моторната функция на храносмилателния тракт.
Денонощната нужда е 1-1,5 г.
Съдържа се в пъпешите, зелето, морковите, картофите,
цвеклото, доматите, ягодите и особено много в покълнали­
те пшеничени зърна.

ВИТАМИН Вт

Необходим е за нормалното функциониране на мускули­

те и поддържане на тяхното оптимално физиологична със­
тояние.
Денонощната нужда не е установена. Като основен из­
точник се считат месните продукти.

ВИТАМИН U

Съдейства за заздравяване на_язвите на стомаха и два­

надесетопръстника. При това се нормализира функциони­
рането на стомаха. Оказва благоприятно въздействие вър­
ху лигавицата на стомаха, като стимулира процесите на ре­
генерация на нейните клетки. Прилага се при хроничен
гастрит. При продължително приложение (няколко месеца)
не оказва отрицателно влияние върху състоянието на чер­
ния дроб (затлъстяване) за разлика от метионина.
Продължителната топлинна обработка води до пълна за­
губа на витамин U.
Съдържа се в зелето^ цвеклото, магданоза.

Б. ВРЕДАТА ОТ ИЗКУСТВЕНИТЕ ВИТАМИНИ

От казаното за витамините става ясно, че тяхната актив­

ност зависи много от белтъчния им компонент. Без тази
втора половина те са неефективни. Въобще в процеса на из­
куственото шн получаване, те преминават от органична в
кристална форма, която по своята същност е неорганична
и не се усвоява от организма ни.
Много хора са се убедили в това от опит, приемайки
различни поливитаминни препарати ("Ундевит", "Декаме-

82
вит" и др.), при което урината им се е оцветявала в цвета
на тези "витамини" и е имала характерна миризма (пак на
тези "витамини"). При такова "оздравяване" ние претовар-
ваме черния дроб и бъбреците си. нарушаваме необходи­
мия баланс на организма, внасяйки в него вместо подреде­
ни структури — хаос.
Ако консумираме повече природни витамини, отколко-
то са ни необходими, нашият естествен трофостат — бак­
териите разрушават и извеждат излишното. Изобщо да се
предозират витамините в естествената храна е твърде труд­
но, а при изкуствен режим — твърде лесно. Аз лично зная
случай, когато едно дете изяде опаковка такива "витамини"
и умря.
Като пример за вредното действие на големите дози из­
куствени витамини, ще приведа откъс от статия в списание
"Здраве":
"На витамин С твърдо прикрепиха репутацията на безв­
реден витамин. Само че през последните години лекарите
започнаха все по-често да наблюдават у хората странични
реакции, предизвикани от извънредно големи дози витамин
С. Много хора се опитват да предотвратят или лекуват с
негова помощ остри респираторни вирусни инфекции, грип
и някои други болести. И приемат по свое усмотрение ви­
тамин С в доза 4-6 и дори 10 г за денонощие (!) при нор­
ма около 100 мг.
Учените от различни страни са солидарни в мнението
си, че витамин С не повишава устойчивостта на организ­
ма към простуди, а свръхголемите дози от този витамин
влошават протичането на някои инфекциозно-алергични за-
болявания и в частност — на ревматизма.
Най-опасно последствие от максималната доза витамин
С е повишената съсирваемост на кръвта, в резултат на ко­
ето се образуват тромби.
Оказвайки дразнещо действие върху слизестата обвивка
на стомашно-чревния тракт, излишните дози витамин С
предизвикват болка "под лъжичката", парене, гадене, пов­
ръщане, диария (голяма к^па салата от зеле, моркови, маг­
даноз и т.н., съдържаща куп витамин С не предизвиква
нищо подобно). Ето защо у любителите на "витаминчета-

83
та" нерядко се обостря протичането на гастрита с повише­
на киселинност и язвената болест на стомаха и дванадесе­
топръстното черво. Витамин С може да способства за об­
разуване на камъни от солите на оксаловата и пикочна ки­
селина в бъбреците и пикочния мехур.
Лекарите по правило предупреждават хората, на които
се правят инжекции с витамин Bt2, да не приемат витамин
С, тъй като той може да разруши витамин В12.
Болните от диабет трябва да знаят, че големите дози
витамин _С потискат изработването на инсулин от задс-
томашната жлеза и повишават съдържанието на захарта
в урината и кръвта.
Съвсем наскоро беше установено, че големите дози ви­
тамин С забавят скоростта на предаване на нервно-мускул-
ните импулси, вследствие на което възниква повишена
мускулна умора, нарушава се координираността на зрител­
ните и двигателните реакции".
Изводът може да бъде единствено еднозначен:
УПОТРЕБЯВАЙТЕ САМО НАТУРАЛНИ ВИТАМИНИ.
Приведената тук таблица 1 е съставена от мен от меди­
цински източници и показва по какви симптоми може да
се определи, кой витамин (витамини) не достига.

3.8. ФЕРМЕНТИ

ферментите са сложни органични вещества, които се

образуват в живата клетка и играят важна роля на катали­
затори на всички процеси, протичащи в организма. Бол­
шинството от тях се състоят от два компонента: белтъчен
(апофермент) и небелтъчен (кофермент). В активната част
влизат: желязо, магнезий, калций, мед, цинк и някои вита­
мини. Коферментът става активен, когато се съедини с
апофермента.
При нагряване до 54°С ферментите коагулират (преси­
чат се) необратимо и губят каталитичното си действие,
тъй като са белтъчни вещества. Те се разрушават лесно
под въздействието на кислорода и светлината. Всички про­
цеси на обмяна на веществата: белтъчна, въглехидратна,
мастна, витаминна, минерална — протичат при съдейст-

84
 Таблица 1

КЛИНИЧНИ ПРИЗНАЦИ НА ВИТАМИННАТА

НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Наименова­
ние на Признаци на витаминната недостатъчност
витамина

Кожа
А* Бледост и сухота на кожата, вроговяване на
космените фоликули, склонност към гнойни
поражения
бета-каротин Екзема
D Потливост
В2 Сухота, синеене на устните и ръбци по тях
— хейлиоза, пукнатини и корички в ъглите на
устата — ангуларен стоматит, себороен
дерматит на назолабиалните гънки
РР Сухота и бледост на устните, еритема на
тилната повърхност на китките на ръцете и
шията, лющене, хиперкератоза, пигментация
В3 Дерматити
В6 Сух себороен дерматит, хейлиоза, глосит
Н Люспест дерматит
С Цианоза на устните, ушите, ноктите,
бледост и сухота на кожата

Коса
А Сухост и безжизненост на косата
В3 Обезцветяване на косата
Н Оплешивяване
С Вроговяване на космените фоликули с
единични петехии

Нокти
А Чупливост и набразденост на ноктите

85
Наименова­
ние на Признаци на витаминната недостатъчност
витамина
Очи
А Конюнктивит и блефарит, единични петънца
на Бито, светобоязън, нощна слепота
В2 Светобоязън, конюнктивит и блефарит
В6 Конюнктивит

Език
В2 Сух, ярко червен
РР Обложен, оточен, набразден или сух, ярко
червен, болезнен, напукан

Кости и зъби
D Деформация на гръдния кош и гръбначния
стълб, ронещи се зъби

Дихателна система
А Склонност към ринити, бронхити, пневмонии
D Склонност към заболявания на дихателните
пътища
Bj Задух

Кръв
К Намалена съсирваемост на кръвта
В2 Намаляване броя на левкоцитите; нарушения
във функционирането на капилярите —
снижаване на тонуса им
В3 Анемия
С Кървене на венците при засмукване или
почистване на зъбите
В3 Поразяване артерията на стъпалото

86
Наименова­
ние на Признаци на витаминната недостатъчност
витамина
Храносмилателна система
А Поради израждане на слизестата обвивка на
стомашно-чревния тракт могат да се
наблюдават: диспептични разстройства,
нарушения в стомашната секреция,
склонност към гастрити, колити
В2 Недостатъчно функциониране на органите на
храносмилането и особено на черния дроб
и стомашната секреция
РР Нарушения от страна на червата —
продължителна непрекъсваща диария
В3 Разязвяване ня червата, затлъстяване на
черния дроб
В4 Цироза на черния дроб, възникване на
некротични участъци в него
В) Запек, загуба на апетит

Нервна система
В] Бърза психическа умора; поразяване на
периферните нерви на крайниците, предимно
долните
РР Неврастеничен синдром (раздразнителност,
безсъние, потиснатост, затормозеност);
Тгервн6 :мускулни болки
В3 Нарушения от страна на нервната система
(гърчове^ парализа, парези и др.),
разстройство на нервната трофика
В6 Нервно-психически разстройства: депресия,
психотични реакции, раздразнителност,
безсъние и др.
С При разгърната форма на авитаминоза се
развиват следните патологични състояния:
атеросклероза, невроза, стрес
В4 Нарушава се обмяната на мазнините в
нервната тъкан, черния дроб, бъбреците,

87
Наименова­
ние на Признаци на витаминната недостатъчност
витамина
сърдечния мускул. Холиновата недостатъчност
предизвиква изразена склонност към развитие
на тумори

Бъбреци
А Израждане на епитела в самия бъбрек и
пикочопроводите. Оттам пиелити, уретрити,
цистити

Общо състояние
Р Обща слабост, раздразнителност
Е Мускулна слабост
Р Обща слабост
Bi Бърза психическаи физическауморяемост,
мускулна слабост, уморяемост при ходене; при
палпацияТ болезненост на прасците

Полова функция
А Израждане и вроговяване на епитела на
матката и влагалището
бета-каротин Отслабване дейността на половите хормони

Преждевременно остаряване
бета-каротин Преждевременно остаряване, тумори
В6 Интензивно развитие напроцесите на стареене*

* Витамин А се намира основно в животинската храна. Там, кь-

дето се споменава за недостиг на витамин А, следва да се чете ка­
ротин, тъй като в нашия организъм от каротина се изработва вита­
мин А.

88
вието на ферменти. При нормално атмосферно налягане и
температура 37° С в живия организъм тези процеси проти­
чат бързо, спестявайки голямо количество енергия.
Установено е, че авитаминозите и болестите, предизви­
кани от неправилна вътрешна секреция, се обясняват с на­
рушение на обменните процеси на организма. До тънките
черва достигат непроменени 6 8 % от ферментите на суро­
вата храна. Витамин Е, с който е наситена прясната расти­
телна храна, играе роля на защитен фактор за ферментите.
Както вече беше казано, индуцираната автолиза е въз­
можна само при най-активно участие на ферментите, кое­
то значително облекчава работата на храносмилателните
жлези.
При хора, които се хранят с варена и консервирана хра-
на, се наблюдава често недостиг на ферменти в кръвта и
междуклетъчната течност, а жизнените процеси проти­
чат вяло, напрегнато. При хранене със сурова растителна
храна, обратното, жизнените проиеси протичат усилено,
икономично, а в кръвта има много ферменти.

3.9. МИНЕРАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Храната, несъдържаща минерални
соли, даже да удовлетворява по всич­
ко останало условията на хранене, во­
ди до бавна гладна смърт, тъй като
обедняването на тялото на соли неми­
нуемо води до нарушение на хранене-
Г то.
Ф .ф. Ерисман
За важността на минералните елементи говорят изслед­
ванията на форстер, извършени още през 1879г. Той хра­
нел кучета с месо, от което били извлечени солите и уста­
новил, че те загиват по-бързо, отколкото животните, под­
ложени на пълен глад.
физиологичното значение на минералните елементи се
определя от тяхното участие в:
1. Структурата и функциите на болшинството фермент-
ни системи и процеси, протичащи в организма;

89
 2. Пластичните процеси и изграждането на тъканите на
организма, особено на костната тъкан, където фосфорът и
калцият са основните структурни компоненти;
3. Поддържане на киселинно-алкалното равновесие в
организма;
4. Поддържане на нормален солеви състав на кръвта и
участие в структурата на формиращите я елементи;
5. Нормализиране на водно-солевата обмяна.
Минералните вещества играят особена роля в поддържа­
нето на киселинно-алкалното равновесие (КАР): то е необ­
ходимо за осигуряване постоянство на вътрешната среда на
организма.
КАР осигурява необходимата концентрация на водород­
ните йони в клетките и тъканите, междутьканните и меж­
дуклетъчните течности и им придава осмотични свойства,
необходими за нормалното протичане на обменните проце­
си.
Характерът на храненето има огромно влияние върху
поддържането на КАР. При това храненето влияе различ­
но на КАР в зависимост от възрастта. Иследванията, про­
ведени в Института по геронтология наАМ Н на СССР (Ю.
Г. Григоров, Л. Л. Синеок и др, 1978), потвърдиха влияни­
ето на възрастовите особености и характера на храненето
на системата КАР. Те показаха, че факторът, способстващ
за развитие на ацидоза (придвижване на вътрешната среда
на организма в кисела посока) е употребата предимно на
животински мазнини и белтъци, като при това тези явле­
ния са изразени в най-висока степен при старите хора. Въ­
веждането на въглехидрати предизвиква придвижване на
КАР в. посока на метаболитна алкалоза (основно pH). В
напреднала възраст придвижването на КАР в кисела посо­
ка е крайно неблагоприятно.
Изучаването на минералния състав на хранителните
продукти е показало, че едни от тях се характеризират с
преобладаване в състава им на минерални соли, предиз­
викващи в организма електроположителни (катиони), а
други — предимно електроотрицателни (аниони) придвиж­
вания. Следователно хранителните. продукти, богати на ка­
тиони имат алкална ориентация, а тези, които са богати на

90
аниони — кисела. Отчитайки важността на поддържането
на КАР в организма и влиянието му върху киселинообра-
зуващите и алкалообразуващите вещества на храната, било
проведено подразделяне на минералните вещества в храни­
телните продукти на вещества с основно действие и вещес­
тва с кисело действие.
В процеса на задшбочени научни изследвания се оказало,
че главен източник на минерални елементи е растителна­
та храна — плодове и зеленчуци. При това в пресните зе­
ленчуци и плодове те се намират в най-активна форма и
се усвояват лесно от организма.

МИНЕРАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ СА:

Алкални (катиони) Киселинни (аниони)

Калций (Са) Фосфати
Магнезий (Mg) Сулфати
Калий (К) Хлориди
Натрий (Na)

При разграждането на зърнените и бобовите растения в

стомашно-чревния тракт се образуват продукти със слабо
кисела реакция, но затова пък те доставят много ценни
хранителни елементиГ и при метаболизма (обмяна на ве­
ществата) им _не се образуват вредни шлаки, както е при
продуктите от животински произход.
Храната от животински произход — месо, риба, сирене,
масло и др., с изключение на пълноценното сурово прясно
мляко, образуват продукти със силно кисела реакция. По­
добен ефект имат белият хляб^хлебните изделия от бяло
брашно, полираният орйз^рафинираната захар и други по­
добни на тях, изработени от сурови продукти.
За да не се претоварва книгата с информация за мине­
ралните елементи, ще посочим биологичната роля на най-
важните от тях от гледна точка на правилното хранене. За
удовлетворяване практическите нужди на читателите съм
съставил една таблица, в която са посочени киселинността
и алкалността на продуктите (табл. 2 ), основана на трудо­
вете на Уокър и Поуп.

91
 КАЛЦИЙ

От елементите, влизащи в състава на нашето тяло, кал­

цият заема пето място след четирите главни елемента: въг­
лерод, кислород, водород и азот и е пред металите, образу­
ващи основи (алкални).
В организма се съдържат нормално 1200 г калций, като
99% от това количество е съсредоточено в костите. Мине­
ралният компонент на костната тъкан се намира в състоя­
ние на непрекъснато обновяване. Постоянно протичат два
процеса: резорбиране на костното вещество с освобождава­
не на калций и фосфор в кръвния ток и отлагане на фос­
форно-калциеви соли в костната тъкан. При растящите
деца скелетът се обновява напълно за 1-2 години, а при
възрастните — за 10-12 години. При възрастния човек за
едно денонощие^ от костната тъкан се извеждат до 700 мг
калций и толкова се отлагат отново. Следователно костна­
та тъкан освен опорна функция играе роля и на депо на
калций и фосфор, откъдето организмът ги извлича при не­
достатъчното им постъпване с храната.
Например при спадане на атмосферното налягане за за­
пазване на равновесието си организмът изисква повече
калций, отколкото обикновено. Ако няма запаси в кръвта,
калцият усилено се извлича от костите. Когато този про­
цес излезе от границите на нормата, се развива патология,
по-честа при старите хора и те често говорят: "Ох, как ме
болят костите! Това е от лошото време..."
Освен това калцият неутрализира вредните киселини.
Колкото по-малко са продуктите в храната, придаващи ки-
села реакция на кръвта (месо, кашкавал, изделия от бяло
брашно, рафинирана захар и животински мазнини), толко­
ва е по-малка потребността от калций и по-добро състоя­
нието на костите и зъбите (да го имат предвид тези, ко­
ито имат развалени зъби).
Калцият играе важна роля в осъществяването на меж­
дуклетъчните връзки и спазването на определен порядък
при образуването на тъкани. Московският професор А. Ма-
ленков установи, че устойчивостта на организма към зло­
качествени новообразувания зависи от силите на сцепление

92
 Таблица 2
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ СПОРЕД
СТЕПЕНТА НА РЕАКЦИЯТА НА
ПОДКИСЛЯВАНЕ И АЛКАЛИЗИРАНЕ НА
ОРГАНИЗМА
Обозначения, приети в таблицата:
0 — слабо подкисляване или алкализиране;
00 — средно; 000 — силно; 0000 — много силно

Продукти Подкисляване Алкализиране

Сушени кайсии — 0000
Прясно цвекло — 0000
Моркови — 0000
Целина — 0000
Краставици — 0000
Смокини (сушени) — 0000
Марули — 0000
Ягодови плодове — 0000
Кайсии (пресни) — 000
Бобови растения (пресни) — 000
Зеле — 000
Карфиол — 000
Пъпеши — 000
Френско грозде — 000
Глухарче (зелените части) — 000
Плодове (почти всички) — 000
Лимонов сок (натурален) — 000
Пащернак — 000
Портокалов сок (натурален) — 000
Сливи (сушени) — 000
Овесени ядки — 000
Цяло мляко — 000
Лук — 000
Грозде — 00
Гроздов сок (натурален) — 00
Вишни — 00
Червено зеле — 00

93
 Продукти Подкисляване Алкализиране
Ябълки (пресни, сушени) — 00
Бадеми — 0
Клюква — 0
Свинска мас* — 0
Раци 0000 —
Яйца (белтък) 0000 —
Дивеч 0-0000 —
Плодове, варени със захар** 0 -0 0 0 —
Яйца (цели) 000 —
Гроздов сок (подсладен) 000 —
Палтус (морска риба) 000 —
Лимонов сок (подсладен) 000 —
Черен дроб (говежд) 000 —
Пиле 000 —
Бобови растения (запечени) 000 —
Бекон (нетлъст) 00 —
Ечемичен булгур 00 —
Говеждо месо 00 —
Черен хляб 00 —
Кашкавал (твърд) 00
Брашно 00 —
Скорбяла 00 —
Риба 00-000 —
Шунка (нетлъста, прясна) 00 —
Качамак 00 —
Агнешко месо 00 —
Овче месо 00 —
Сливи (мариновани) 00 —
Кашкавал (мек) 0 —
Бобови растения (сушени) 0 —
Ечемик 0 —
Бекон (тлъст) 0 —

* Използването на сол при приготвянето на хранителните про

дукти ги прави по-кисели.
** Добавката на захар към плодовете или техните сокове ги под
кислява

94
между клетките.
Учените са забелязали още две особености, свързани с
калция. Добрият резерв от калций на младини поддържа
дълги години организма млад. Колкото е по-висока кон­
центрацията на калция в кръвта, толкова по-големи шан­
сове има болният да оздравее.
Излишъкът на фосфор, магнезий и калий в храната вли­
яе отрицателно' на усвояването на калция. Отрицателно
влияят “на усвояването му и излишъкът или недостигът на
мазнини. При излишък на мазнини калцият постъпва в ор­
ганизма във вид на калциеви сапуни.
Някои киселини (инозитфосфорна, оксалова) образуват
с калция стабилни неразтворими съединения, които не се
усвояват от организма. Калцият в хляба, пшеницата, овеса
и други зърнени продукти, съдържащи значителни количес­
тва инозитфосфорна киселина, се усвоява лоию. А тъй като
основните продукти у нас са хляба и изделията от брашно,
не е чудно поголовното "страдане от зъби". Не се усвоява
калцият, съдържащ се в киселеца и спанака.
Калцият се усвоява оптимално при съотношение с фос­
фора 1:1,3 (по други данни — 1:1 и 1:1,7) и съотношение с
магнезия 1:0,5.
Денонощната норма на калция е 800 мг (по други дан­
ни — 1,4 г). Експерти на СЗО са определили денонощна
необходимост от калций 400-500 мг.
Като допълнение ще приведа интересни данни от стати­
ята на В.Н.федин: "Какво не ни достига?"
"На Втория международен конгрес по изучаване услови­
ята на живот и работа върху здравето лекарите с учудване
установиха, че на населението на Европа, Северна Амери­
ка и Океания са му малко 900 мг калций дневно (70-90%
от него то получава от млякото и млечните продукти, т.е.
по съвременните представи — в най-лесно усвояемата фор­
ма!). В Италия и Аржентина са достатъчни 650-800 мг кал­
ций (50-70%) от млечните продукти, а японците, болшинс­
твото индуси, жителите на Чили, ЮАР и Турия живеят с
300-35Д_мг калций на денонощие, като при това млякото в
рациона им е всичко 10-30%, а останалото са житни ^расте­
ния, плолове. орехи, рибя При тези народи нивото на из-

95
веждане на неизползвания калций от организма е по-нис­
ко от нивото на усвояването му."
Оказва се, че много зависи от продуктите. Както беше
вече казано, трябва да се спазват следните условия: на един
йон калций в кръвната плазма трябва да се падат два йона
калий (1:2); съотношението между калция и постъпващия
с храната фосфор трябва да е 1:1,5, а съотношението меж­
ду калция и постъпващия сбран ата магнезий — 1:Д5. В
пастьоризираното мляко съотношението между калция и
фосфора е 1:0.7, между калция и магнезия — 1:0.1 и меж­
ду калция и калия 1:1. Освен това са необходими много
други елементи, витамини и органични киселини, които се
унищожават при пастьоризацията.
И така, ние знаем какво влияе отрицателно върху усво­
яването на калция от организма, а също — и кои са про­
дуктите, задоволяващи най-пълно нуждите на организма от
калций.
Какво още може да се направи, за да се усвоява кал­
цият по-пълно при положение, че 70-80% от калция, пос­
тъпващ с храната се отделя с фекалиите и оше 150-300 мг
— с урината:
1. Преносът на калция през чревната стена се извършва
при едновременна загуба на енергия. Затова е необходимо
да се насища организма с кислород и лесносмилаеми въг­
лехидрати.
2. Да се осигури на организма витамин D и да бъдат
здрави бъбреците. В бъбреците от витамин D се образува
вещество, което транспортира калция в тънкото черво.
3. Да се оздрави лигавицата на тънкото черво, като се
използва храна, богата на каротин, тъй като изродената
лигавица не е в състояние да усвоява калция.
4. Всмукването на калция се подпомага от белтъците в
храната, лимонената, киселина и лактозата. Аминокисели­
ните на белтъците образуват с калция добре разтворими и
лесно всмукващи се комплекси. Аналогичен е механизмът
на действие на лимонената киселина. Лактозата, подлага­
ща се на разлагане, поддържа ниски стойности на pH в
червата, което предотвратява образуването на неразтвори­
ми фосфорнокалциеви соли.

96
 И така, използвайте табл. 3, в която са дадени сведения
за съдържанието на калция в хранителните продукти, за да
имате правилен строеж на тялото и особено — на зъбите.

МАГНЕЗИЙ

В организма на възрастния човек се съдържат около 25

г магнезий. Той влиза в състава на диференцираните вис­
ши тъкани. Най-големи количества се съдържат в мозъка,
тимуса, надбъбречните и половите жлези, червените кръв­
ни телца и мускулите.
Концентрацията на магнезия в клетките е 3-15 пъти по-
висока, отколкото е в извънклетъчната среда. Магнезият и
калият са преобладаващите катиони в клетката. С участи­
ето на магнезий се извършва разпускането на мускулите.
Той има съдоразширяващо действие, стимулира чревната
перисталтика и п ови ш ава о тл еп ян ето ня жпъчкя
При недостиг на магнезий в бъбреците се развиват де­
генеративни изменения и некротични процеси, увеличава
се съдържанието на калций в стените на големите кръво­
носни съдове и скелетните мускули, които се втвърдяват и
губят еластичността си. Хората, желаещи да придобият гъв­
кавост, трябва да преразгледат диетата си по отношение съ­
държанието й на органичен магнезий.
Чуждестранни лекари са установили, че при хора, почи­
нали от инфаркт на миокарда, съдържанието на магнезий
в поразения участък е с 40% по-ниско отколкото в сърца­
та на здрави хора, станали жертва на нещастни случаи.
При недостиг на магнезий се развиват съшо: аритмия,
тахикардия (ускорено сърцебиене), виене на свят, чувстви-
телност към промяна на времето, бърза уморяемост, безсъ­
ние, кошмарни сънища, трудно събуждане. Последното се
обяснява с това, че нормално сутрин няпбъбреиите отпелят
голямо количество хормони, благодарение на които човек
остава бодър през деня. При дефицит на магнезий този пик
настъпва вечерта и е съпроводен от прилив на закъсняла
бодрост, а на сутринта човек се чувства разбит (Не е ли в
това тайната на деленето на хората на "сови" и "чучули­
ги"?).

97
 Таблица 3
ПРОДУКТИ С НАЙ-ПОДХОДЯЩО
СЪОТНОШЕНИЕ НА КАЛЦИЙ, ФОСФОР,
МАГНЕЗИЙ И КАЛИЙ
Продукти Съдържание Съотношение
мг на 100 г
Са Р Mg К Са:Р Ca:Mg Са:К
Ръжен хляб* 21 174 57 227 1:8,2 1:3 1:10
Пшеничен хляб 23 131 51 208 1:7 1:2,8 1:9
Олющено просо 27 233 83 211 1:9 1:3 1:8
Ориз* 24 97 26 54 1:4 1:1 1:2
Елда 55 298 78 218 1:5,4 1:1,4 1:4
Грах* 115 329 107 873 1:2,9 1:0,9 1:7
Извара *** 150 216 23 112 1:1,4 1:0,1 1:0,7
(необезмаслена)
Свинско месо 8 170 27 316 1:21 1:3 1:39
Кокоши яйца* 55 215 12 140 1:4 1:0,2 1:25
Картофи 10 58 23 568 1:6 1:2 1:56
Зеле** 48 31 16 158 1:0,7 1:0,3 1:4
Краставици* 23 42 14 141 1:1,8 1:0,6 1:6
Домати 14 26 20 290 1:18 1:1,4 1:20
Ябълки 16 11 9 248 1:0,7 1:0,6 1:15
Целина 63 27 33 393 1:0,4 1:0,5 1:6
Моркови** 51 55 38 200 1:1 1:0,7 1:4
Орехи* 124 564 198 664 1:4 1:1 1:5
Боб* 150 541 103 1100 1:3,6 1:0,7 1:0,7
Цвекло** 37 43 43 288 1:1 1:1 1:7
Фундук*** 170 229 172 717 1:1,3 1:1 1:4
Лук-пера** 31 58 14 157 1:1,8 1:0,4 1:5
Салата* 77 34 40 220 1:0,4 1:0,5 1:29

* подходящ, ** много добър, *** превъзходен продукт

98
 С повишено съдържание на магнезий се отличават зеле-
нолистните култури, тъй като магнезият играе същата роля
за хлорофила, както желязото — за хемоглобина.
Следователно, най-добри източници на магнезий са зе-
ленчуците, плодовете и зърнените храни.
Денонощната нужда бт магнезий е 400 мг.

КАЛИЙ И НАТРИЙ
ч

Биогенните елементи калий и натрий играят важна

роля. Така калият, чието съдържание в организма е 140 г,
от които 98,5% се намират вътре в клетките, влияе върху
вътреклетъчната обмяна и преобладава в клетките на нер­
вната и мускулната тъкан, в червените кръвни телца.
Натрият преобладава в кръвната плазма и междуклетъч­
ните течности.
И двата елемента играят важна роля в поддържането на
нормално осмотично налягане и участват в образуването
на протоплазмата. Те влизат също в състава на буферните
системи, т.е. участват в поддържането на КАР.
Калият има особено важно значение за дейността на
мускулите, особено за сърдечните .Той участва също в об­
разуването на химически предаватели на импулса от нерв­
ната система към изпълнителните органи.
Съществува тясна връзка между обмяната на вещества­
та, водата и електролитите. Калият и натрият оказват про­
тивоположно въздействие върху обмяната на водата в ор­
ганизма. Калият има пикочогонен ефект, а натрият задър-
жа вода (йоните на натрия предизвикват набъбване на тъ-
канните колоиди). Богатата на калий храна предизвиква
повишено отделяне на натрий от организма с водата, при
което се разтварят вредни солеви излишъци, образуващи се
при обмяната на веществата. Употребата на "натриева" хра­
на в голямо количество води до загуба на калий и "консер­
виране" на продуктите на метаболизма в организма.
Най-доброто съотношение на калия и натрия е 1:20. При
промени в това съотношение се затруднява клетъчното ди­
шане, отслабват защитните сили на организма и се забавят
градивните процеси в тялото. И обратното, колкото по-го-

99
ляма е концентрацията на калия, толкова по-интензивни са
жизнените процеси и е по-добро здравето. Естествено тряб­
ва да има мярка във всичко. В противен случай, избавяй­
ки се от едни болести, ще придобиете други.
В началото на прехода към правилно хранене употребя­
вайте много "калиева" храна, а след 2-3 месеца се старай­
те да поддържате съотношението Na:K = 1:20. По-долу е
дадена таблица за съотношението на натрия и калия в про­
дуктите. Постарайте се да я използвате творчески.
Денонощната нужда от тези елементи е 3-5 грама.
И така, ние с вас разгледахме четирите минерални еле­
мента, които имат алкално действие. Богати на тези еле­
менти са зеленчуците, плодовете, млечните продукти.
Сега ни остава да разгледаме три минерални елемента
с кисело действие. Тези елементи се намират в значително
количество в продуктите от животински произход (месо,
риба, яйца и др.), а също и в зърнените храни (хляб, бул-
гури, орехи, бобови растения).

ФОСФОР

В организма на човека се съдържат 600-900 г фосфор,

като основната му част е съсредоточена jb костите.
На фосфора принадлежи водещата роля в дейността на
централната нервна х ищема (ЦНС). Обменът на фосфор­
ните съединения е тясно свързан с обмяната на вещества-
та, в частност — на мазнините и белтъците, фосфорът иг­
рае важна роля в обменните^ процеси, протичащи в мемб­
ранните вътреклетъчни системи и в мускулите (в това чис­
ло — сърдечния).
Не по-малка е ролята на органичните съединения на
фосфора за енергийно осигуряване процесите на жизнена­
та дейност. Макроенергийните съединения на фосфора —
АТф и креатинфосфат — акумулират енергия, която след
това може да бъде използувана за работа — механична
(мускулни съкращения), електрическа (провеждане на нер­
вния импулс), химична (биосинтез на различни съедине­
ния) и електрохимична (активен транспорт на веществата
през мембраните).

100
 Таблица 4
СЪДЪРЖАНИЕ НА НАТРИЙ Й КАЛИЙ И
ТЯХНОТО СЪОТНОШЕНИЕ В НЯКОИ
ПРОДУКТИ

Продукти Na (мг/100 г) К (мг/100 гр) Na:K

Тиквички 2 238 1:119

Зелен грах 2 285 1:142
Грах 33 873 1:23
Картофи 28 568 1:20
Череши 13 233 1:18
Краставици 8 141 1:17
Портокали 13 197 1:15
Зеле 13 185 1:14
Лимони 11 163 1:14
Френско грозде 21 275 1:13
Мандарини 12 155 1:13
Сливи 18 214 1:12
Тиква 14 170 1:12
Круши 14 155 1:11
Малини 19 224 1:11
Касис 32 372 1:11
Моркови 21 200 1:10
Кайсии 30 305 1:10
Ябълки 26 248 1:9
Кромид лук 18 175 1:9
Горски ягоди 18 161 1:9
Домати 40 290 1:7
Лющено просо 28 211 1:7
Елда, овес 33 218 1:6
Диня, цвекло 16 64 1:4

101
 Тук не е възможно да бъдат изброени всички функции
на фосфора, тъй като неговите съединения са най-разпрос-
транените в организма компоненти, участващи активно във
всички обменни процеси.
Както вече беше посочено, обмяната на фосфора и кал­
ция са тясно свързани помежду си и нарушенията на една­
та обмяна се отразява върху другата. Ето защо всичко, ко­
ето се отнася до усвояването на калция, се отнася в съща­
та степен и за фосфора. Ще добавим^ че най-здрави кости
се получават прй съотношение между калцид__и фосфора
1:1,7. Приблизително такова е съотношението в ягодите и
орехите.
Липсата на фермента фитаза в червата на човека прави
невъзможно всмукването на фосфора на фитиновата (ино-
зитфосфорната) киселина, в какъвто вид се намира значи­
телна част от фосфора в растенията, особено в житните.
Всмукването на органичните съединения на фосфора,
съдържащи се в храната, зависи от тяхната разграждаемост
от чревните фосфатази (ферменти). Обикновено се всмук­
ват 40-70%.
Денонощната нужда от фосфор е в границите на 400-
1000 мг. Продуктите с високо съдържание на фосфор и бла­
гоприятно съотношение между калция и фосфора са пред­
ставени на табл. 3.
СЯРА

Сярата е необходим структурен компонент на някои

аминокиселини, а също така влиза в състава на белтъците
и пептидите (инсулин). Източници на сяра са предимно
продуктите от животински произход.
Денонощната нужда от сяра е ориентировъчно 1 грам.

ХЛОР

физиологичното значение и биологичната роля на хло­

ра се състоят в неговото участие като регулатор на осмо-
тичното налягане в клетките и тъканите, в нормализиране
на водната обмяна и образуване на солна киселина от сто­
машните жлези.

102
 Потребностите от хлор напълно се задоволяват от обик­
новените продукти.
Тези седем елемента се намират в голямо количество в
организма и поради това ги наричат още макроелементи.

3.10. МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Микроелементите са голяма група химически вещества,

които присъстват в човешкия организъм в изключително
ниски концентрации, но се характеризират с изразени био­
логични свойства.
В тялото на човека и топлокръвните животни са откри­
ти повечето от елементите на периодичната таблица на Д.
И. Менделеев. Физиологичната роля на 76 от тях е вече ус­
тановена, а изучаването на останалите продължава.
Микроелементите се натрупват избирателно в следните
органи: цинк — в задстомашната и половите жлези и хи­
пофизата; йод — в щитовидната жлеза; мед — в черния
дроб; никел — в задстомашната жлеза; литий — в белите
дробове; стронций — в костите; хром и манган — в хипо­
физата.
Микроелементите са описани в специалната литература,
поради това не е необходимо да се описват тук.
Аз ще опиша главното — как да ги доставяме на орга­
низма си. Главни източници на микроелементи за нас са
органичните съединения, синтезирани от растенията. По
съвременни данни растенията могат да натрупват средно
21-23 елемента, като при това 20 са едни и същи за всич­
ки растения, но съотношенията им са различни. Така вся­
ко растение ни дава по един-два нови елемента. За да за­
доволим потребностите на организма си от микроелемен­
ти, би било достатъчно да имаме в рациона си 50-60 рас­
тения при условие, че знаем кое къде се намира.
За по-лесно достигане нормата на микроелементите, в
храненето трябва да се използват около 100 вида растения.
Колкото повече растения присъстват в менюто, толкова е
по-голяма вероятността да бъдат задоволени потребности­
те от микроелементи и толкова по-надеждно е осигурява­
нето на живота.

103
 Учените са установили, че за да се наситят, предните на
човека са събирали около 100 вида растения. И в рациона
на планинците-дъбголетници народната мъдрост е съхрани­
ла около 100 културни и диви растения.
Съществуват различни начини за задоволяване на нуж­
дите от микроелементи. Ще опишем само три — най-ефек­
тивните.
1. Най-простият и достъпен н ачи н е храненето според
сезона. Рано на пролет яжте първата зеленина (репички,
земни круши, зелените части на глухарчето и т.н.), в края
на април и началото на май — ягоди, черешщ ранни крас­
тавички, целебни треви, лятото — домати, магданоз, копър,
ябълки, круши, вишни, кайсии, сливи и т.н., през есента —
разнообразни кореноплодни, треви, бостански плодове и
т.н. През зимата се хранете с настойки от изсушени треви,
кореноплодни, сухи фрукти, орехи, мед, покълнало зърно и
т.н.
2. По-сложен, но и много по-ефективен начин е хране­
нето с електролити. Казват, че това е учението на Тибетс­
ките“лаШГ ~
ТЛнбгбТйои познати от град Ростов на Дон го практику­
ват в продължение на години и дават много хубави отзи­
ви. На мен този начин също много ми харесва.
— -Той-се състои в следното. Събират се надземните части
на 80-100 вида всякакви неотровни растения от участък с
големина 1,5-2 хектара в продължение на един цял лунен
месец.
Казват, че всички микроелементи, намиращи се в даден
участък, през лунния месец навлизат от почвата в надзем­
ната част jj a „растенията. Вече споменахме, че 20 микрое­
лемента са едни и същи за всички видове растения и само
1-3 са различни. Събирайки 80-100 вида треви, ще получим
всички микроелементи.
Събирането започва обикновено от новолунието. Треви­
те се събират в отделни торби — 3 дни в една, три дни във
втора и т.н. Ако сте пропуснали една тройка дни, например
третата, трябва да събирате треви през третата тройка на
друг лунен месец, т.е. в дните, които сте пропуснали.
Събират се само тези треви, на които кацат пчелите.
Тревите от всяка торба се сушат отделно, после се изсип­

104
ват на едно място и се смесват добре.
Приготвяне на един литър разтвор: Взимат се 3 литра
вода, която се загрява и се оставя да ври 45 минути. Ох­
лажда се и с черпак се изхвърля 1 л от горната вода. За
разтвора се взима 1 л средна вода. Не се използват горна­
та и долната част на водата, тъй като според някои данни
в горната има микроскопични примеси на нефт, а в долна­
та — утайки от мйнерални соли.
Поставят се две супени лъжици от сухата смес в марля
и през тях се налива охладената вода. Разтворът може да
се пие, подсладен с мед.
Сухите треви могат да се използуват три пъти: два пъти
за получаване на разтвор и третия път — като каша. Ако
сухата смес се залее с кипяща вода, получената настойка
също може да се пие или да се използва за вана.
3. Третият начин е редовно използване на цветен пра­
шец и други продукти на пчеларството, богати на микрое­
лементи.
Пчелите, събирайки мед, кацат върху много цветя. В
цветния прашец има много микроелементи и биологично
активни вещества. В меда се съдържат микроелементите
алуминий, бор, желязо. Цпгт; к а п ч и й , 1ГЯПИЙ; силиций, ли­
тий, магнезий, манган, мед, натрищ никел, олово, осмий.
сяра, титан, фосфор, хлор^-хром^ цинк,-
В прополиса (преработения от пчелите прашец) се съ­
държат: барий, ванадий, волфрам, желязо, злато, иридий,
калций, кобалт; силиций,- мед,—магнезий, молибден, арсе­
ник, олово, паладий, сребро, фосфор, платина, хлор, хром,
цинк, стронций.
За отбелязване е, че болшинството микроелементи, съ­
държащи се в продуктите на пчеларството, са открити в
кръвта и тъканите на човека. Така от 24 микроелемента на<
кръвта, 22 влизат в състава на~продуктите от пчеларството.
Процесите на кръвотворене се нарушават при недоста­
тъчно постъпване в организма на ванадий, желязо, кобалт,
мед, манган и цинк. Пчелният мед, цветният прашец и
прополисът лекуват анемия.
Ако се придържате към гореизложеното, вие ще запази­
те стабилно висок уровен на здравето си.

105
 3.11. ДРУГИ ВЕЩЕСТВА

А. АРОМАТНИ ВЕЩЕСТВА

В плодовете, зеленчуците и подправките се съдържат

ароматни вещества, които им придават своеобразен вкус и
аромат, характерни за всеки вид и сорт растение. Голяма
част от ароматните вещества са съсредоточени в тази част
на растението, която е била по-дълго на слънце и е ярко
оцветена.
Те са много летливи и действат възбуждащо на обоня­
нието и вкуса. По естествен път възбуждат апетита, увели­
чават отделянето на храносмилателни сокове, имат пико-
чогонен ефект и косвено предотвратяват развитието на
вредна микрофлора в червата.
Богати на ароматни вещества (етерични масла) са цит­
русовите плодове и много зеленчуци: лук, чесън, магданоз,
ряпа, репички, копър, целина, горчица, хрян и др. Те имат
дезинфекционни и антисептични свойства. Приети в голе­
ми количества, дразнят бъбреците и лигавиците на стома­
ха и червата. Излъчвайки се частично от белите дробове,
тези вещества усилват отделянето на слуз.

Б. Ф И ГО Н Ц И ДИ
Фитонцидите са вещества, които унищожават или заба­
вят развитието на вируси, бактерии и низши гъби. Те се съ­
държат в много зеленчуци и плодове. Храносмилателните
сокове не ги променят, поради което те оказват въздейст­
вие върху ,целия храносмилателен тракт.
Плодове, богати на фитонциди: портокали, лимони,
мандарини, дренки. клюквя боровинки, калина. ягоди, ня­
кои сортове ябълки (Антоновка). Зеленчуци,"Богати на фи­
тонциди: лук, чесън, моркови, хрян, пащернак, ряпа, чер-
вени ч у ш к и , домати и др.
Тяхното бактерицидно и антисептично действие се про­
явява най-силно при консумиране на съдържащите ги пло­
дове и зеленчуци в суров вид. Изброените плодове и зелен­
чуци спомагат и за оздравяваше на устната кухина, а при
редица заболявания — на целия стомашно-чревен тракт.

106
 В. ОРГАНИЧНИ КИСЕЛИНИ

В много плодове и зеленчуци се съдържат органични

киселини — ябълчена, лимонена, оксалова, бензоена и др.
Органичните киселини съдействат за "алкализиране" на
организма. В процеса на превръщането им във въглероден
двуокис и вода, те оставят на организма значителни запа­
си от алкални еквиваленти. Бидейки силни възбудители на
секрециите на задстомашната жлеза и моторната функция
на червата, органичните киселини оказват влияние върху
процесите на храносмилането.
В плодовете се съдържат главно ябълчна, лимонена и
винена киселина. Във фруктите преобладава ябълчената
киселина, в ягодовите растения — лимонената, в гроздето
— винената. Неголямо количество винена киселина се съ­
държа във френското и цариградско грозде, боровиинките,
дивите ягоди, сливите, кайсиите. В някои плодове има не­
големи количества янтарна, мравчена, салицилова, оксало­
ва и бензоена киселина. Янтарната киселина се съдържа
глвно в незрелите плодове, цариградското, френското и де­
сертното грозде, салициловата — в дивите ягоди, малини­
те, вишните, мравчена — в малините.
Големи количества оксалова киселина има в спанака,
киселеца, ревена и смокините. При оксалурия тези зелен­
чуци и плодове са противопоказани. Оксаловата киселина
съдейства за нарушаване на обмяната на веществата и осо­
бено — на солевата. Тя може да се образува в самия орга­
низъм от въглехидрати, а също и в процеса на метаболиз­
ма на оксалуровата киселина. В известна степен цвеклото
също е източник на оксалова киселина (100 мг в 100 г про­
дукт). Много плодове и ягодови растения подпомагат из-
веждането на оксаловата киселина от организма — ябъл-
ки, круши, дюли, дренки, листа от касис, лозови листа във
вид на настой ка. ~
Бензоена киселина има в боровинките и клюквата. Тя
има антисептични свойства.
Количеството на органичните киселини определя обща­
та киселинност на плодовете и техните сокове.
Включването в хранителния рацион на зеленчуци, яго­

107
дови растения и други плодове, богати на органични кисе­
лини (лимони, френско грозде, клюква, сливи, офика и
т.н.) подпомага нормалното храносмилане.

Г. ДЪБИЛНИ ВЕЩЕСТВА

Тръпчивият вкус на някои плодове (фурми, дюли, дрен-

ки, круши, офика, трънки и др.) се определя от наличието
на дъбилни вещества в тях. При замразяване количеството
на тези вещества намалява и плодовете стават по-слабо
тръпчиви.
Противовъзпалителното действие на дъбилните вещест­
ва върху лигавицата на червата води до понижаване на сек-
реторната им функция и се съпровожда с известен антисеп­
тичен ефект.
От дъбилните вещества най-добре е изучен танинът,
който оказва благоприятно въздействие на червата при ди­
ария.
За тази цел плодовете, богати на танин (черна боровин­
ка) трябва да се консумират на гладно. Ако се приемат
след хранене, действието им ще бъде незначително, тъй
като белтъчните вещества на храната свързват танина
преди да е достигнал чревната стена.

108
 Глава IV.
РАЗРУШАВАНЕ НА ХРАНАТА

Бог ни е дал храната,

а дяволът — готвача.
Пословица на натуропатите

Значителна част от тази книга е посветена на различни­

те вещества, влизащи в състава на храната. Сега ние поз­
наваме тяхното значение и действие. Възниква, обаче, за­
конният въпрос: "Използваме ли цялото това богатство или
нещо някъде и някакси се губи?"
На отговора на този най-важен въпрос е посветен този
раздел.

4.1. ВОДА

При сушенето на растителната храна или при дългото й

съхраняване се наблюдава значителна загуба на вода. Още
след откъсването на растението започва увяхване и изпаре­
ние на водата. Както вече бе споменато, водата в растени­
ята бива два вида: свободна и свързана с колоидите. Ето
защо при обезводняването на плодовете и зеленчуците се
изменя строежът на свързаните с водата вещества. Те са
безвъзвратно загубени за организма. Това се отнася особе­
но за растителните колоиди, които съдействат за поддър­
жане на минералните соли в разтворено състояние.
При топлинна обработка водата губи своята структу­
ра — това £ вече хаос. Организмът трябва да изразходва
собствена енергия за нейното структуриране.
Най-главното се състои в това, че водата е способна да
съхранява в себе си информация за растенията. Растението
пък представлява концентрат от информация, която пос­
тъпва в структурата му от околната среда. Какво представ­
лява тази информация? В структурата на растението и не­
говата водна среда се "записва" информация от слънцето
(ден-нощ), годишното време (интензивност на слънчевата
радиация), почвата, въздуха, магнитното поле, звездите,

109
планетите и т.н. с информаци-
онна влага зеленчуци и плодове, ние попиваме с нея ин-
формация за даденото място, за гопишното време. По този
начин влизаме в резонанс с тази местност, ставаме макси­
мално приспособени към нея и даже получвме способност
да черпим от нея енергия. Именно в това се състои про­
цесът на адаптация, аклиматизиране. При топлинна обра­
ботка цялата тази информация се изтрива или по-скоро се
извращава. В резултат на това се губи тази интимна връз­
ка с околния свят и ние ставаме за него чужди тела. Про­
тивопоставяйки себе си на природата (вместо да използва­
ме нейната мощ), ние бързо изразходваме своите сили,
като не се вписваме в нейния ритъм и се подлагаме на все­
възможни болести.
Затова запомнете твърдо — като разрушаваме заложе­
ната във водата информация (термично, химично: сушене,
осоляване, подквасване, консервиране), извращавайки я, ние
унищожваме основата на живота. С разрушаване структу­
рите на водата се губи и енергията, заложена в тези
структури.

4.2. БЕЛТЪЦИ

Белтъчните вещества се пресичат при температура 42-

45°С. Пресичането (коагулация) означава разкъсване на
жизнените връзки между отделните молекули на белтъка и
между белтъка и останалите вещества (въглехидрати, ми­
нерални вещества, витамини и т.н.). Загубилият своята
структура белтък се смила доста по-лошо (спомнете си ин-
дуцираната автолиза).
За да си представим разрушаването на белтъка, ще раз­
гледаме два най-типични примера.
МЛЯКОТО. При стерилизирането му се наблюдават в
значителна степен някои изменения на органичните и би­
ологичните му свойства: то придобива трайния привкус на
кипнато, повишава се лепливостта му (унищожени са ко­
лоидите и е пресечен белтъкът), намалява съдържанието на
витамини и други вещества.
МЕСОТО. Състоянието на животното преди заколване-
то му е тясно свързано с качеството и бактериалната обсе-

110
мененост на полученото месо. Опасна е употребата на
месо не само от животни с инфекциозни заболявания, но
и от животни с каквито и да е други заболявания, преумо­
ра, отслабване и изтощение.
Лошо обезкървенотсъ месо трябва винаги да се счита за
потенциално опасно по отношение на масивно бактериал­
но обсеменяване (замърсяване).
Зреенето на месото представлява процес на автолиза,
включващ редица химични, физико-химични и колоидни
превръщания, развиващи се в месото под въздействие на
собствените му ферменти. В процеса на зреенето продъл­
жителността на автолизата се обуславя от продължител­
ността на действието на ферментите на гликолизата. При
това гликогенът на мускулната тъкан преминава след реди­
ца междинни превръщания в млечна киселина, което, ес­
тествено, е свързано със загуба на енергия. Това означава,
че докато в клетките има кислород и са способни да дейс­
тват ферментите, "изгаря" всичко енергетично. Продуктите
от това окисление изпълват клетките (преживе те се отвеж­
дат с кръвта) и настъпва колосално затлачване.
Заколването е стрес. Хормоните и други вещества, отде­
лени във всяка' клетка по време на тази стресова катастро­
фа, остават в месото и се разпадат, натъпквайки всяка
клетка със страха и ужаса, които е преживяло животното
в периода на агонията. Всичко това се записва във водни­
те структури*. В резултат, ние получаваме от животните не
само хранителни вещества, но и куп шлаки и печата на
агонията, останали в клетките.
Растителните белтъци и прясната извара не съдържат
нищо от това.

* Това, че аз непрекъснато подчертавам значимостта на инфор­

мацията, "записана" във водата, не е моя измислица. Понастоящем
успешно се прилага методът за лечение с вода. Отначало се опреде­
ля от какво е болен човекът, а после му се дава да изпие вода, об­
работена по специален начин. Тази вода влиза във взаимодействие с
болестотворното огнище и го разрушава. Този метод бе демонстри­
ран по телевизията. Авторът на метода подчерта, че информацията е
записана твърде трайно и остава задълго. Тя може да се унищожи
като се кипне водата двукратно в продължение на няколко десетки
минути. Спомнете си "заклинената" вода.

111
 4.3. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Топлинната обработка на монозахаридите ги разрушава

при 65-80°С, разкъсвайки комплексната им връзка с мине­
ралните вещества, витамините и др. Те стават, грубо каза­
но, "мъртви въглехидрати".
Ако се доведе до кипване мед, тогава той губи част от
витамините си. Нагряването на меда над 60°С води до раз­
рушаване на ферментите му, отлитане на етеричните про-
тивомикробни вещества и образуване на трудноразтворими
соли. При това медът губи своя аромат и се превръща в
проста смес от захари. При силно нагряване се разпада
част от фруктозата и се образуват мравчена и левулинова
киселини.
Много интересни, но нежелателни изменения стават със
зърното при смилането му. Колкото по-фино е брашното,
толкова в по-голям контакт влизат скорбялните частици с
кислорода на въздуха. Окислението означава разход на
енергия, която се губи напразно, тъй като се създава вън от
организма. Брашното потъмнява. Започват да го избелват и
обогатяват. Това води до още по-голям разход на енергий­
ния му потенциал, до внасяне в брашното на неорганични
вещества, които не се усвояват от организма и трябва да
бъдат изведени от него, което пак изисква енергия.

4.4. МАЗНИНИ

В основата на развалянето на мазнините лежат измене­

ния, свързани с окислението, възникващо под влияние на
физични, химични и биологични фактори (въздействие на
кислород, температура, светлина, ферменти и др.).
При окислението на мазнините се образуват нискомоле­
кулни мастни киселини, високоактивни прекисни радика­
ли, хидропрекиси, епоксиди и други агресивни вещества.
Съществени изменения възникват във фритюрната маз­
нина при приготвяне на пирожки и други изделия от браш­
но. Освен образуването на агресивни прекиси и епоксиди,
настъпва намаляване на биологичната активност на прег­
ретите мазнини. При прегряване на мазнините (200-250°С)

112
се губи линолевата киселина (10-40% в зависимост от тем­
пературата и продължителността на нагряването), разруша­
ват се фосфолипидите и витамините.
Орехите и семената съдържат мазнина от най-високо
качество, като при това мазнината е естествено свързана с
минерални вещества, витамини и други елементи. Освен
това мазнината в семките и орехите е прекрасно защитена
от окисляване и слънчева светлина.

4.5. ВИТАМИНИ

При продължително съхранение на растенията настъпва

загуба на витамини. След 2 денонощия спанакът, дори да
е съхраняван на сянка, губи 80% от съдържанието си на ви­
тамин С. След двумесечно съхранение картофите губят по­
ловината от първоначалното съдържание на витамин С, а
след 4-6 месеца — 2/3.
Разсеяната слънчева светлина унищожава до 64% от ви­
тамините на млякото за 5-6 минути!
Ако зеленчуците и плодовете се държат във вода, то съ­
държащите се в тях витамини и соли преминават във во­
дата. Това става с витамините от група В, особено В], В2 и
РР.
При биохимично подквасване веществата и витамин С
се запазват частично. В резултат на ферментацията, обаче,
те се разрушават, а 50% от тях преминават в течността.
Киселото зеле и други квасени зеленчуци, приготвени с
по-малко сол, имат предимство по отношение съдържане­
то на витамини и млечна киселина.
При стерилизиране на консерви в херметично затворе­
ни буркани температурата нанася по-малко вреди поради
ограниченото количество кислород. Но и в този случай ви­
тамините губят активността си.
Високата температура от 50 до 100°С бързо разрушава
витамините. Още през първите минути на варене витами­
ните в храната се разрушават почти напълно.
При варене и пържене на картофите се губят около 30%
от витамин С.* Ако картофите са подправени с мазнина
или са оставени за дълго във вода, се разрушава в значи­

113
телна степен витамин А. Пърженето на картофите разру­
шава витамин Е. При пастьоризиране на млякото, в зави­
симост от неговата продължителност, се разрушават 24-40%
от така необходимия ни витамин D .
Следователно, най-напред и в най-голяма степен се раз­
рушава витамин С, от чийто непрекъснат приток се нуж­
дае организмът. Загубата на витамин С намалява устойчи­
востта към нагряване и на другите витамини, свързани с
него. Недостигът или пълната липса на витамин С наруша­
ва безброй процеси, както и сложни взаимоотношения с
останалите хранителни вещества.

4.6. ФЕРМЕНТИ

Първият дегенеративен процес след откъсване на расте­

нието е прекратяването на ферментативните процеси. Как­
то беше казано по-горе, при нагряване до 54°С ферменти­
те губят своята активност. При това настъпва изключване
на индуцираната автолиза от храносмилането и организмът
изпълнява двойна работа по смилането на храната, пренап-
рягайки и износвайки секреторния си апарат.

4.7. МИНЕРАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Термичната обработка разкъсва химическите връзки

между минералните елементи от една страна и белтъци­
те, въглехидратите, мазнините, ферментите и т.н от дру­
га страна. В резултат такива "разкъсани" минерални ве­
щества се превръщат от органични в неорганични или пре­
минават в трудно усвоима форма. Това особено се отнася
до елементи като калция, желязото и йода.
Видоизмененият калций се отлага по стените на кръво­
носните съдове и в съединителната тъкан (сухожилия,
ставни връзки и пин.).
Желязото от варените продукти не може да се усвоява*
* витамин С — Ако след двумесечно съхраняване картофите гу­
бят половината от първоначалното си съдържание на витамини, а
после в процеса на варенето — още 30%, пита се какво остава в тях?

114
и в резултат на това се развива анемия. Достатъчно е да
се пие по 500 г прясно изцеден сок дневно (една част цвек-
ло и 3-4 части ябълка') и нивото на хемоглобина се пови­
шава значително.
Йодът също се разрушава при продължителна термична
обработка, което може да доведе до заболяване от гуша
даже в райони, където неговото количество е достатъчно.
За това, че минералните вещества, превърнати в неор­
ганични съединения, са центрове за образуване на камъни
в бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур, вече бе каза­
но преди това (виж раздела за прочистването в книгата
"Пречистване на организма").

4.8. АРОМАТНИ ВЕЩЕСТВА, ФИТОНЦИДИ,

ОРГАНИЧНИ КИСЕЛИНИ, ДЪБИЛНИ ВЕЩЕСТВА

При термична обработка продуктите бързо губят естес­

твения си цвят, вкус и аромат.
Под действието на топлината фитонцидите се разруша­
ват и излитат. Това личи добре при топлинната обработка
на лука, който от лют става сладък.
Органичните киселини и дъбилните вещества също се
разрушават и губят присъщата им активност.

4.9. СПАД НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТЕНЦИАЛ

НА ХРАНАТА

Както вече беше казано, слънчевата енергия довежда

електроните на веществата до "възбудено" състояние и око­
ло растението се появява интензивно светене. Това светене
значително намалява няколко часа след откъсване на рас­
тението (вж. рис. 8).
Изпаряването на водата от растението също води до
снижаване на енергийния му потенциал.
Варенето, осоляването, консервирането (т.е. всичко, ко­
ето води до изменения в структурата на растението, него­
вия вид, мирис, цвят и т.н.) също променят значително не­
говия потенциал.
Раздробяването на растението води до силно окисление

115
от въздуха и светлината, и също понижава потенциала.
Да подходим по-иначе към този проблем. В ябълката се
съдържат 100% енергия, която се получава при нейното из­
гаряне. Ако я нагряваме в отсъствие на кислород, тя ще се
овъгли и при последващо изгаряне ще даде същите 100%
енергия, както в суров вид. Но защо се премълчава най-
важното? Нашият организъм не е калориметрична пещ, а
най-сложен биореактор, който работи по съвсем други за­
кони. Организмът ще усвои суровата прясна ябълка, ще я
разгради и ще ни даде енергия, но той не е в състояние да
извлече същата тази енергия от овъглената ябълка. Подо­
бен процес се извършва с хранителните вещества — от лес­
но смилаема форма те преминават в трудноусвоима фор­
ма.
От тази глава става ясно, че храната губи своя енергиен
потенциал, изчезва най-ценната й част — биоплазмата.
Структурите на храната се подлагат на коагулция и разру­
шаване и те не могат да изпълняват пълноценно функции­
те си на белтъци, витамини, ферменти и т.н.
От еволюционна гледна точка такава храна се снижава
с цял ред и става по-близко до неорганичното вещество, гу­
бейки структурата и свойствата си. Тя вече не може да под­
държа пълноценно "жизнения порядък", състоящ се от три
процеса:
1. Хомеостаза — поддържане постоянството на вътреш­
ната среда на организма.
2. Хомеорезис — поддържане постоянството на скорос­
тните процеси, протичащи в организма.
3. Хомеоморфоза — поддържане на структурните конс­
танти, функциониращата маса на органите и т.н.
В следващата глава ще видим конкретното въздействие
на такава храна върху нашия организъм.

116
 Глава V.
ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВАРЕНАТА И
НЕПРАВИЛНО УПОТРЕБЯВАНАТА ХРАНА
Достатъчно, хора, сте осквернявали себе си
с непозволена храна.
Имате житни растения; под тежестта на богатия урожай
сочните, румени плодове огъват клоните на дърветата;
Гроздове налети висят на лозниците;
Корени и треви нежни и вкусни зреят в полята,
а по-грубите огънят смекчава и прави по-сладки;
Чистата влага на млякото и благовонните восъчни пити,
сладкият мед, който мирише на дъхава трева — тиамин,
не ви се забраняват...
Овидий
Сега, знаейки повече за храносмилането и храната, мо­
жем накратко да обобщим сведенията за вредното влияние
на деградираната храна в процеса на термичната обработ­
ка, рафиниране, осоляване, мариноване и т.н, а също — за
неправилната употреба на храната.

ЗЪБИ И КОСТИ

Варената храна не предразполага към дъвчене, което на­

малява функционирането на зъбите. Тя не дезинфектира ус­
тната кухина, с което се създават условия за заболявания
на зъбите и венците.
Калцият от варената храна се усвоява лтого лошо, по­
ради което зъбите и костите не го получават в достатъч­
но количество. В същото време за неутрализране на кисе­
линността, възникваща при метаболизма, се взима калций
от костите,л-зъбите. В резултат на това зъбите много бър­
зо "излизат от строя" и към 25 годишна възраст напълно
здравите зъби са рядко изключение. Вместо бел оснежен,
твърд емайл виждаме мътни, гнили, ронещи се зъби и се
позоваваме на водата, условията на живот и т.н., само не
— на своето невежество по въпроса за правилното хранене.

СТОМАХ

Лошо омокрената със слюнка, слабо сдъвкана храна

постъпва в стомаха много малко променена химически

117
(особено скорбялата). А стомахът, както е известно, няма
зъби и оттук идва лошото храносмилане.
Във варената храна не е възможна индуцирана автоли-
за, поради което храната остава дълго в стомаха ("тежи
като камък"). Секреторният апарат на стомаха се пренап-
ряга и оттам идва несмилането, понижената киселинност.
Ако се приемат два вида храни, различни по своя харак­
тер, например белтъчна и скорбялна (котлет и картофи),
в стомаха се образува НЕСМИЛАЕМА СМЕС. Спомнете си
глава "Състав на храната", раздели "Белтъци" и "Въглехид­
рати". Белтъците се смилат в стомаха и дванадесетопръст­
ника, а скорбялата започва да се смила по малко още в ус­
тната кухина, а след това — в дванадесетопръстника (при
това от ферменти, качествено и количествено различни от
тези за белтъчната храна). Впоследствие тази несмилаема
храна замърсява чрез продуктите от нейния разпад черния
дроб, а по-нататък, при слаб черен дроб (особено при нали­
чие на портална хипертония) — целия организъм.
Ако храната се преглъща със сладки течности, в стома­
ха започва ферментация на захарите, образува се алкохол,
който разрушава слоя от защитна слуз, покриващ и пред­
пазващ отвътре стомаха от смилащото действие на соб­
ствените му храносмилателни сокове. Така възникват гас­
тритът, язвата на стомаха, породени от несмилането на
храната и тн.

ТЪНКО ЧЕРВО

Варената храна съдържа много малко биорегулатори

(растителни хормони, витамини, ферменти) и от това
възниква най-главното нарушение — разстройство на чрев­
ната хормонална система. Ние губим чувството за мярка
за насищане с храна, ядем не това, което трябваГи твър­
де повече\ отколкото е необходимо. Разтягаме стомаха си
до огромни размери (4-6 литра), претоварваме целия хра­
носмилателен тракт и отделителните си органи.
Неправилната настройка на ендокринните жлези от из­
вратената чревна хормонална система (спомнете си съот­
ветния раздел) нарушава всички процеси без изключение.

118
Например при лошо функциониране на дванадесетопръст­
ното черво структурите на щитовидната жлеза и кората на
надбъбреците претърпяват негативни промени, потискат се
инсулиновият апарат на задстомашната жлеза и системата
хипофиза-хипоталамус.
Поради всичко това човекът още от детството си расте
неправилно. Неправилно се оформят скелета, зъбите, тяло­
то му, нарушава се работата на вътрешните системи, про­
меня се психиката му.
Варената храна благоприятства размножението на па­
тологична микрофлора и замърсява (особено глутена на бе­
лия хляб) порите на четковата ивица на червата. Дебеле­
ейки, ние страдаме от недостатъчност на необходимото
хранене, всичко минава транзит в дебелото черво.
Приемането на течности по време на хранене и след
това смива киселия стомашен сок в дванадесетопръстни­
ка, където средата е алкална и отмива защитната му
слуз. Развива се дуоденит, който съпътства 80-85% от слу­
чаите на заболявания на храносмилателните органи. Ето
как академик А. М. Уголев описва дуоденита:
"Дуоденитът е възпаление на слизестата обвивка на два­
надесетопръстното черво. Той е широко разпространен
главно при мъжете. Постоянно редуващото се оросяване на
дванадесетопръстното черво ту с храна, обилно омокрена с
кисел стомашен сок (месо), ту с алкална течност и панк­
реатични сокове (мазнини, скорбяла), го травмират".
Лошото функциониране на дванадесетопръстника може
да предизвика затлъстяване, хипотермия (понижаване на
телесната температура, студени крайници), ферментативни
изменения на спектъра на кръвта, метаболитни нарушения,
влошаване на двигателната функция на стомашно-чревния
тракт.
При консумиране на вода или друга течност (особено в
голямо количество) 1,5-2 часа след нахранване витамините
и минералите не успяват да се всмучат през лигавицата на
тънкото черво и се смиват в по-долните отдели на черва­
та. Оттук и витаминната, минералната и други недостатъч-
ности.

119
 ДЕБЕЛО ЧЕРВО

За него беше написано достатъчно в раздела за прочис­

тването (виж книгата "Пречистване на организма"), затова
ще повторим най-основното.
Варената, рафинираната и неправилно съчетаната хра­
на съдействат за развитие на гнилостна микрофлора. Про­
дуктите от жизнената дейност на тази микрофлора и от
гниенето на хранителните остатъци се всмукват в кръв­
ния ток и отравят нашия организъм. Развива се запек с
всички негови последици: деградира лигавицата на дебело­
то черво, което води до колит, полипи, рак и редица други
проктологични заболявания.

КРЪВ

Като правило при консумирането на супи, боршове и дру­

ги полутечни блюда, не се отделя достатъчно слюнка, кръв­
та не се пречиства през слюнчените жлези, не се отделят
достатъчно обеззаразяващи вещества. Това на свой ред по­
вишава екскреторната функция на дванадесетопръстника,
чрез което усилено се извеждат циркулиращите в кръвта
токсини и, естествено, при това червото се уврежда.
Варената храна не доставя достатъчно жизнени еле­
менти и като следствие от това се развива анемия. Нас­
тъпва изместване на КАР в кисела посока.

ЧЕРЕН ДРОБ, ЗАДСТОМАШНА ЖЛЕЗА

Черният дроб не успява да изведе неусвоимите елемен­

ти на варената храна и сеНадръства. Развива се портална
хипертония^ (вж.раздела за прочистването в книгата "Пре­
чистване на организма"). Не достигат витамини, ензими
(ферменти) и други хранителни вещества, което води до
угасване на функциите му и развитие на разнообразна чер­
нодробна патология, а оттам — до патологични промени в
целия организъм.
Задстомашната жлеза също понижава функциите си,
което води до диабет и несмилане на храната в тънкото
черво.

120
 Ж ЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ. На жлезите с вът­
решна секреция са необходими голямо количество високо-
активни съединения, които липсват във варената храна.

ВЪТРЕШНАТА СРЕДА НА ОРГАНИЗМА става несъот-

ветстваща на природните константи. Това се отнася особе­
но до вътреклетъчната среда. Намалява интензивността на
жизнените процеси, протичащи в клетките. Организмът
става вял и лесно податлив на болести.

ЕНЕРГИЕН ПОТЕНЦИАЛ. При недостиг на високоак-

тивни вещества тонусът на човека се снижава силно, той
става вял и ленив. Поради това инстиктивно се стреми към
най-различни стимулатори, започвайки от месната храна
(тя усилва реакцията СДЦХ, което се изразява в своеобраз­
но сътресение на целия организъм и се приема като "да­
ващ сила" продукт), силния чай, кафето и накрая — пуше­
нето, алкохола и наркотиците, които след стимулирането
хвърлят организма в още по-голяма депресия.
Приемането на тези стимулатори води до бързо разру­
шаване на организма — преждевременна старост, полово
безсилие, духовна пустота. Животът се превръща от най-го-
лям дар в тъпо, безсмислено, скотоподобно съществувание,
а с времето — и в проклятие (особено, когато дотягат хро­
ничните заболявния).

ПСИХИКА. Ще се огранича с привеждане на казаното в

две статии:
а. "Хранене и характер"
Ако имате неуравновесен характер и сте твърде раздраз­
нителен при общуване с околните, преди всичко изменете
хранителния си рацион и преминете на вегетарианска хра-
на. Такава е препоръката на лекарите от град Гвалияр (щат
Маджя-Прадеш), провели специално изследване върху вли­
янието на различни продукти върху човешкия организъм.
Те наблюдавали дълго време състоянието на 250 души и
дошли до извода, че болшинството от тези, които употре­
бяват месни продукти, са твърде избухливи и агресивни. В
същото време 90% от вегетарианците са спокойни и урав­

121
новесени. Нещо повече — медиците са установили, че про­
дължителността на живота на вегетарианците е по прави­
ло по-голяма, отколкото на хората, употребяващи месни
продукти. Вегетарианците боледуват по-рядко от ракови и
сърдечно-съдови заболявания. Изобщо, както считат д-р
Дж. Сингх и К. Дабас, вегетарианското меню прави човеш­
кия организъм по-издръжлив на физически и нервни нато­
варвания.
б. "Природа на престъпността".
По съобщения на американския печат някои психиатри,
изучаващи влиянието на наследствеността и факторите на
околната среда върху склонността към извършване на
престъпления, се придържат към мнението, че криминал­
ното поведение е винаги болест. При това те се опират на
резултатите от изследванията. У много хора, престъпващи
законите, се забелязват аномални електрически потенциа­
ли на мозъка, дисбаланс на химическите съединения в ор­
ганизма. Немаловажна роля се отделя и на пълноценност-
та на храненето. Твърди се, че намаляването на захарта и
увеличаването на хранителните вещества в рациона води
до намаляване на престъпността и тенденцията към агре­
сивни действия с почти 50%. В резултат учените идват до
извода, че престъпността трябва да се лекува така, както се
лекуват сърдечните заболявания и ракът. (в. "Комсомолец",
1.04.1987 г.)

5.1. РАФИНИРАНЕ НА ХРАНАТА

Много важно е да се разбере така разпространеното яв­

ление — всичко да се "подобрява", да се отделя "ненужно­
то" от "нужното". Да видим заедно, до какво води "очист­
ването" и "подобряването" на продуктите.
Нека се обърнем по този въпрос към най-големия авто­
ритет в съвременната наука за храненето и храносмилане­
то — А.М.Уголев.
"Към средата на нашия век съществуваше общо убежде­
ние, че формирането на научните представи за храносми­
лането е завършено и остават само детайли..."
"Една от надеждите на класическата наука за хранене­

122
то... беше създаването на идеална храна, състояща се от на­
бор необходими и готови за усвояване хранителни елемен­
ти — в най-добри пропорции, безбаластни, а още повече —
без вредни вещества, каквито има във всички хранителни
продукти".
"От това бяха направени изводи, ... че обикновената хра­
на може да се замени с мономерна (елементарна), т.е. та­
кава, която от самото си начало се състои от тези елемен­
ти — мономери, които в организма се образуват едва на
крайните стадии на храносмилането и се всмукват в тън­
кото черво".
"А през 60-те години бе проведен знаменит експеримент
от американския учен М. Виниц, при който 21 души се на­
мираха на напълно елементарна диета в продължение на
19 седмици, без да настъпи нарушение в обмяната им."
"...през 70-те години идеите за безбаластно и мономерно
хранене се обсъждаха сериозно, в частност за използване­
то му при космически полети".
Триумф, да — и? Но да почетем по-нататък.
"С поддръжката и участието на редица институти на
Москва, Ленинград и Латвийската СССР ние проведохме
проверка на опитите на М.Виниц. И установихме, че още
към началото на втория месец от експеримента възниква
белтъчен дефицит и че замяната на белтъка с еквивалент­
на смес от аминокиселини е ефективна, но не 100%. При
това в червата постепенно се развива дисбактериоза... След
известно време и Виниц сам при повторение на експери­
ментите си дойде до същия извод".
И така науката призна своята грешка, но последиците й
се вкорениха дълбоко в хранителната промишленост, в
учебниците по диетология. Огромно влияние оказват на
храненето и традициите.
Да разгледаме няколко примера за пагубните последици
от такива "замени" и "подобрявания".
В наше време широко се практикува замяната на май­
чиното мляко с краве (изкуствени смеси). Днес, обаче, е
известно, че в периода на новороденото такава замяна е не
само незадоволителна, но и крайно опасна. Храносмила­
телната система на детето постепенно узрява за преход към

123
все по-груба храна. Така в самото начало мембраните на
чревните клетки залавят и доставят във вътрешната среда
макромолекули на хранителните вещества и ако майчино­
то мляко се замени с краве или каквото и да е друго, във
вътрешната среда на организма ще постъпват чуждовидо-
ви белтъци — антигени. Новороденото няма пълноценна
защита спрямо тях.
Няколко дни след раждането на мястото на захващане­
то на макромолекулите от мембрните на клетките се поя­
вява мембранното храносмилане. Тогава възниква друга
картина, която свидетелства за съществените различия
между женското и кравето мляко. В женското мляко лак­
тозата (млечната захар) е в по-голямо количество, като
при това част от нея достига дебелото черво, осигурявайки
благоприятна среда за развитието на млечнокисели и дру­
ги полезни бактерии.
При използване на краве мляко и други заместители на
майчиното лсляко па мястото на млечнокиселата фермен­
тация възникват гнилостни процеси, което води до посто­
янно самоотравяне на организма. Това обстоятелство, как-
то е показано от широк кръг изследвания, проведени в
различни страни, води до нарушаване не само на физичес­
кото, но и на интелектуалното развитие. При това образу­
ването на токсични продукти на фона на все-още слабите
защитни сили на~организма1гредизвиква такива нарушения,
които дават отражение не само по време на детството,
но и по-нататък.
След това на детето започват да дават рано скорбяла
и месна храна, а неговият храносмилателен тракт още не
може да смила и усвоява тези продукти, ферментативни-
гпе системи още не са сформирани, някои ферменти просто
липсват, а храна вече има.
Погледнете децата на 2-5 години — под носа им посто­
янно има слуз, чиято прирооа е~скорбялна и белтъчна (те.
секретът от носа се дължи на завишено количество тесте­
ни и захарни изделия, нишестени каши и белтъчна храна).
След това започва захарната и бонбонената епопея. Ще
приведа на кратко статията на директора на Института по
експериментална ендокринология и химия на хормоните

124
на АМН на СССР, академик Н.Юдаев "Полезна ли е захар­
та?" ("Правда", 6.03.1982г.):
"Не веднаж е било в началото някое нововъведение да
радва, а след известно време да предизвика разочарование.
Подобно нещо стана със ЗАХАРТА. След продължително и
задълбочено изучаване на последиците от приложението й,
особено в големи количества, диетолозите от много стра­
ни призоваха за намаляване използването на този про­
дукт...Нали захарта не се използва само с чай и кафе. Тя се
съдържа в бонбоните, сладкишите, пирожките, безалкохол­
ните напитки... Трудно е да се отчетат всички пътища, по
които захарта попада в организма.
Преди всичко за разлика от традиционната храна на чо­
века (хляб, каши, месо, млечни продукти, зеленчуци), за­
харта представлява чисто химическо вещество — захароза.
У нас тя се получава чрез сложна многостепенна преработ­
ка на цвеклото. На последните стадии захарта щателно се
пречиства и се подлага на кристализация и филтриране
през костни въглища. Полученият високо пречистен про­
дукт не съдържа нито витамини, нито соли, нито други би­
ологично активни вещества, които се съдържат на практи­
ка във всички продукти от растителен и животински про­
изход
И тук трябва да се каже най-важното — за да се усвои
такъв високо пречистен продукт като захарта, към него
трябва да се присъедини друго вещество, което да съдейс­
тва този пречистен продукт да може да премине през
чревната стена, а после да се транспортира чрез кръвта
до местоназначението си. Използван, той трябва да бъде
изведен, за което е необходимо отново да се присъедини
друго вещество. В естествената храна всичко това е на­
лице, а в захарта — не. Налага се нашият организъм да
дава от своите вещества: калций от зъбите — оттук ка­
риес, редица други необходими вещества от кръвта , кое­
то води до диабет. Съществува мнение, че след прекрис-
тализиране захарта има дясно въртене вместо ляво, а тако­
ва вещество не се усвоява от организма и ние трябва да го
обезвредим като чуждовидово и да го изведем навън.
И това не са само думи, за да плашим някого. "Статис­

125
тиката показва, че през последните 10-15 години във всич­
ки развити страни се наблюдава предизвикващо тревога
нарастване броя на болните от захарен диабет. В САЩ той
достига 10 милиона".
Умните хора го нарекоха "бяла смърт".
А ето някои статистически данни за болните от захарен
диабет в Москва. В средата на 70-те години те са били не
повече от 40 хиляди, а днес са 122 хиляди.
Да разгледаме такъв масово употребим продукт като
БРАШНОТО. То се произвежда от зърно. В състава на зър­
ното влизат: ендосперм — 85% (основно скорбяла), заро­
диш — 15% (основната биологично активна част на зърно­
то), обвивка — 14%. В зародиша и обвивката са концент­
рирани витамините и минералните вещества. Брашното и
обработените зърна не съдържат обвивка и зародиш, а сле­
дователно — и най-хубавото, нужното, което се съдържа в
зърното. Поради това ръженото брашно се витаминизира
чрез прибавяне на витамин В2 (0,4 мг на 100 г брашно) и
витамин РР (3 мг), пшениченото брашно — с витамините
Вт и В2 (по 0,4 мг) и РР (2 мг) на 100 г брашно.
Ние вече знаем за "ползата" от изкуствените витамини
и за това, че за усвояването и извеждането на такъв про­
дукт е необходим цял куп вещества, които ще се вземат от
нашия организъм. В учебника по "Хигиена на храненето"
четем:" За подобряване на хлебопекарните качества на
пшеничното брашно се разрешава към брашното да се
прибавят в качество на хранителни добав&я к а л и ев бромат,
хипосулфит, диамид на въглената киселина, прекиси на ка­
лия, ортофосфорна Ткиселина и цистеин". Що се "Отнася до
хлебопекарните качества, можем да се съгласим. Премъл­
чава се, обаче, къде се отлагат после тези "добавки" и как
се отразяват те на протичането на жизнените процеси.
В резултат на тези "добавки" стените на съдовете и су­
хожилията стават "дървени". И брашното се превръща в
мъка.
Понастоящем в хранителната промишленост се прила­
гат различни хранителни добавки: подобряващи консистен-
цията на продукта, оцветители, ароматизатори, вкусови
подправки, вещества, удължаващи сроковете на съхранение

126
(антимикробни средства, антиокислители), вещества, по­
добряващи производствената технология (ускорители, на-
бухватели на тестото, фиксатори на миоглобина и др.).
При това на такова "подобряване" са подложени прак­
тически всички основни продукти (мляко, брашно, хляб,
месо), а много от тези добавки са токсични! Например
нитритите, използващи се за придаване на устойчив розов
цвят на колбасите, селитрата, прилагаща се като консер­
вант при производството на кашкавал и сирене (300 м г на
1 л мляко). Ето една от допустимите норми за нитрити —
20 мг на 100 г месо (0,02%). Дреболия! Само че по данни
на германски биолози за една година човек изяжда 16
пъти по-голялю количество храна от собственото си тег­
ло. И така тези микро дози за една година образуват мо­
щен токсичен поток, който младият и силен организъм
може да обезвреди, изгаряйки свои собствени жизнени
сили. Тази картина ни показва, защо трябва редовно да се
прочистваме и да използваме натурални, цели хранителни
продукти, без всякакви "подобрения".
В хранителната промишленост, както и в бита, наширо­
ко се прилага ферментацията. "Ферментацията е процес на
разпадане предимно на въглехидратите до по-прости съеди­
нения с отделяне на енергия под влиянието на някои мик­
роорганизми или отделените от тях ферменти. В резултат
тези микроорганизми получават необходимите за жизнена­
та им дейност енергия и по-прости съединения, използва­
ни за пластичен обмен, а също и различни продукти, игра­
ещи роля на своеобразни средства за борба с конкуренти­
те."
В нашия организъм протичат окислително-възстанови­
телни реакции на разграждане на въглехидратите с присъ­
единяване на фосфорна киселина. Отделената при това
енергия не се разсейва, а се акумулира в АТф.
Но ако микроорганизмите са разложили част от въгле­
хидратите, то тази енергия е безвъзвратно загубена за ор­
ганизма. Именно такава загуба на енергия се извършва при
печенето на хляба. В основата на приготвянето на тестото
стоят процеси на спиртна и млечнокисела ферментация, а
също и химически набухватели. Енергийният потенциал на

127
такъв продукт (хляб) е много по-нисък от този на цялото
зърно.
Оказва се, обаче, че продуктите от разпадането на въг­
лехидратите, както и на други вещества (например, белтъ­
ци), образувани от едни микроби са често отровни за дру­
ги и даже в относително неголеми концентрации потискат
тяхното развитие. Употребявайки хляб, ние превръщали
своя стомашно-чревен тракт в бойно поле между дрожди­
те, съдържащите се в хляба и естествената ни микрофло­
ра. А тъй като ние започваме да използваме хляб много
отрано (от 2 годишна възраст) и редовно, нормалната мик­
рофлора е голяма рядкост. Нашата микрофлора не отгова­
ря на природните константи. Ето откъде идват дисбакте-
риозите.
Пагубното въздействие на дрождевия хляб, който се е
появил преди около 15 000 години в Египет, е забелязано
отдавна. За да се защитят някои народи от измиране, те са
си приготвяли само пресен хляб и този обичай е бил ут­
върден в религиозни догми.
Например в Библията, книга "Изходът", 12, 20 се казва:
"Нищо заквасено не яжте; във всяко местопребиваване
яжте само пресен хляб".
Същото се отнася и до млечнокиселите продукти.
"Днес е добре известен съставът на "ферментилото" или
закваската за получаване на кефир — един от най-популяр­
ните в нашата страна хранителни продукти. Това са белтъ­
кът казеин и едно естествено изградило се съобщество от
следните микроорганизми: млечнокисели стрептококи
(разграждат млечната захар лактоза с образуване на млеч­
на киселина), млечнокисела пръчица (придава на кефира
необходимите консистенция и вкус), млечни дрожди (разг­
раждат лактозата с образуване на етилов спирт и въглеро­
ден двуокис)".
"Съобществото" на микроорганизмите дружно разгражда
така необходимата ни лактоза, понижава енергийния по­
тенциал на този продукт и го изпълва с млечна киселина,
етилов спирт и прочее отпадъци. Белтъкът казеин също ни
поднася "сюрприз". При тревопасните животни от него се
образуват козината, копитата и рогата. Ние нямаме такива

128
и той ни е нужен по-малко. За сравнение общото съдържа­
ние на казеин в кравето мляко е 2,8-3,5%, в млякото на се­
верния елен — до 8,4%, а в женското мляко — 0,3-0,9%.
Такова количество казеин човек приема в периода на най-
бурния си растеж. На възрастните по понятни причини е
необходимо още по-малко количество.
Казеинът е прекрасна суровина за варене на дърводелско
лепило. В нашия организъм излишният казеин "слепва" ка­
мъните в бъбреците, склерозира съдовете, образува подути­
ни по краката. Високото съдържание на казеин в млякото
на което и да е животно (крава, коза) е основна причина
за неговата вредност, особено когато се консумира в голя­
мо количество. Може да се употребява от време на време
пряспа издоено, натурално мляко.
Предвид на това, че рафинираната и "подобрена" храна
съдържа малко вода (захар, бисквити, хляб, месо, шоколад,
бонбони и т.н.), тя променя силно налягането в кухините
на органите на храносмилателната система, ",изсмуквайки"
вода от организма. Ето защо сме толкова жадни, когато
консумираме такава храна. Така започва и се затваря по­
рочният кръг: прием на храна, жажда, пиене, отмиване на
храносмилателните сокове, недостиг на хранителни еле­
менти, а в дебелото черво — запек от лошо обработената
хранителна маса и гниене и отново пиене на вода — този
път за разреждане на шлаките, постъпили от дебелото чер­
во в кръвта. В резултат на това ние дебелеем и се налива­
ме с вода, ставаме безформени, "топкообразни" същества.
Считат, че солта осигурява на организма натрий, но това
не е така. Солта е неорганично вещество, което се усвоява
твърде зле от организма. Солените изделия предизвикват
жажда веднага. Организмът се старае да намали до нор­
мата увеличеното ниво на солта, да изведе навън излишно-
то. Един жител на САЩ, например, използвал 20 пъти по­
вече сол от необходимото му количество! У нас картината
е приблизително същата. Много сол има в колбасите, каш­
кавала, туршиите, хляба и т.н.
Откажете се от солта за седмица-две, а после опитайте
да солите, както сте свикнали. Веднага ще установите ог­
ромната разлика и ще разберете, че сте "преяждали" сол.

129
Консумирайте много и разнообразни подправки: зеленина,
лук, чесън и др. Помнете, че в пресните зеленчуци, в рас­
тителните продукти има достатъчно сол. При това натрият
и хлорът в тях се намират в най-подходяща за усвояването
им форма.
При употреба на картофи обикновено махат кожицата
им. Оказва се, обаче, че в нея се съдържат повече витами­
ни от група В, целулоза, желязо и калий, отколкото в ос­
таналата част на картофа. За да запазите тези елемен­
ти, белете картофите тънко или най-добре ги варете не-
белени.
Може много да се говори за вредата от рафинираните
продукти. Ето още няколко примера.
"Яжте по-малко шоколад”.
Френски лекари, изследвайки пациентки, които се оп­
лаквали от чести болки в сърцето, дошли до неочакван ре­
зултат. Жените си признали, че без чаша сладко какао или
шоколадова пирожка сутрин целият ден става за тях мъче­
ние. Само поредното, макар и неголямо блокче шоколад
им възвръщало задоволството и душевното равновесие. Ле­
карите твърдят, че в тези случаи става дума за своего рода
"наркомания", която, по тяхното мнение, може да навреди
на здравето повече от пушенето.
Таблица 5, която съм взел от книгите на А. М. Уголев
резюмира вредата от рафинираните продукти.
"Ако искате да имате крепко здраве, избягвайте употре­
бата на кафе — призовава биологът Р. Маккалеб от Коло­
радо — Кафето няма хранителна стойност. Танините, съ­
държащи се в тази напитка, затрудняват усвояването на
белтъците, понижават съдържанието на ценни микроеле­
менти в организма — такива като желязо и калций, а
също и витамини от групата В."
Тази информация се отнася за всички напитки, съдържа­
щи кафе — кока-кола, пепси-кола и др.
По” публикувани в списание "Сайънс" данни, хранител­
ните мазнини и нитратите са мощни мутагени (вещества,
предизвикващи изменение на важни свойства или призна­
ци — видови или расови белези — на човека). За тяхното
неутрализиране спомагат витамините Е и С, които се съ-

130
 Таблица 5
СИНДРОМИ, СВЪРЗАНИ ПРЕДИМНО
С НАРУШЕНИЕ НА ХРАНЕНЕТО
(по Haene L., 1979г., с допълнения)
Изобилно хранене — п зеяждане
Въглехидрати, рафинирана захар
Белтъци
и захари

Патогенеза
Епидемични и клинични данни Клинични данни

Болести, нарушения
Заболявания на сърдечно-съдовата Заболявания на сърдеч­
система: инфаркт на миокарда, но съдовата система:
хипертония, атеросклероза, варикозни хипертония, атероскле­
разширени вени, тромбоза роза, тромбофлебит, ем­
болия, микроангиопатия.

Заболявания на стомашно-чревния тракт:

язви, гастрит, ентерит, язвен колит, хемо­
роиди

Апендисит, холецистит, пиелонефрит,

предизвикани от чревната пръчица
(Е colli)
Жлъчно-каменна болест
Бъбречно-каменна болест
Диабет Диабет
Хипердипидемия Хиперхолестеринемия
Токсична бременност Токсична бременност
Епилепсия, депресия
Разсеяна склероза
Парадонтоза
Профилактика
Намаляване употребата на лекоусвояеми Намаляване употребата
и рафинирани въглехидрати на белтъци

131
държат в големи количества в зелените части на растени­
ята.
"Не познават кариеса"
Италиански стоматолози посетили няколко манастира в
TjnJo£i_n_ установили, че обитателите им практически нямат
зъбен кариес. Прегледът на 150 жители на манастирите дал
удивителни резултати. При 70% от тях, дори и нри старци­
те, нямало нито епин бопен зъб, а при останалите се наб­
людавали единични кариеси. Причината за това явление е
в режима на храненето им. Тибетските монаси не консуми­
рат захар и месо. Тяхната традиционна храна се състои от
ечемичени питки, масло, приготвено от мляко на як, ти­
бетски чай и вода. През лятото включват в храната си
ряпа, моркови, картофи и малко ориз.

5.2. ХРАНИТЕЛНА ЛЕВКОЦИТОЗА

Постъпването на хранителните вещества в стомашно-

чревния тракт трябва да се разглежда не само като хране­
не, а и като агресия на алергени и токсини. За неутрали­
зиране на тяхното вредно въздействие освен епителния
слой, отделящ ентералната (вътрешната) среда на червата
от вътрешната среда на организма, съществува мощен слой
от левкоцити (1 млн левкоцити на кубичен милиметър).
Същността на хранителната левкоцитоза се свежда до
това, че щом храната докосне небцето, в чревните стени
бързо се съсредоточават левкоцити, за да потиснат възмож­
но вредно влияние на храната. Тази мобилизация продъл­
жава 1-1,5 часа и след това се прекъсва. При многократно­
то й повторение (хранене 3-4 пъти дневно) тя предизвик­
ва изтощаване на организма, а освен това левкоцитите не
изпълняват другите свои защитни функции. Ето къде се
крие една от първопричините за слабата устойчивост към
простуди и други ОРЗ.
Оказа се, обаче, че суровата растителна храна предотв­
ратява хранителната левкоцитоза. Пръв показа това наши­
ят бактериолог Кушаков. При по-нататъшни лабораторни
изследвания е открито, че храна с кисело pH, а също и сла­
бо киселите напитки, предизвикват левкоцитоза (варената

132
и обработената по други начини храна има по правило ки­
села реакция, което се отнася и до млечнокиселите продук­
ти). Алкалните и неутрални храни и напитки (по правило
пряспата растителна храна има алкална реакция) не пре­
дизвикват левкоцитоза.
Нещо повече, хранителната левкоцитоза може да бъде
предотвратена, ако преди приема на варена храна се консу­
мира голямо количество сурова растителна храна (салата).
Именно така постъпва Пол Брег: "Създадох си правило пър­
во да ям салата. Считам, че сме длъжни да приучим ор­
ганизма си към възприемане салгр на натурсьша храна. По­
вечето хора започват трапезата си със супа или бульон, а
също и със сандвичи и хляб. По мое мнение това е съвър­
шено неправилно, тъй като именно суровата храна в нача­
лото на храненето стимулира отделянето на хратсмила-
телни сокове, защото суровите зеленчуци са по-богати на
натурални стимулатори. Това е необходилю за правилното
храносмилане. Ето защо аз настоявсин в началото на вся­
ко хранене да ядеше пресни зеленчуци и след няколко годи­
ни на такова хранене вие ще почувствате, че вашият ор­
ганизъм не приема друго започване на храненето".
Аз се присъединявам към препоръките на великия нату-
ропат и добавям, че по този начин вие ликвидирате храни­
телната левкоцитоза и създавате условия за индуцирана ав-
толиза. Такъв ред в приема на храната икономисва ваши­
те сили, при това — немалки, които ще отидат за укрепва­
не на организма и увеличаване продължителността на жи­
вота.

5.3. НЕПРАВИЛНО СЪЧЕТАВАНЕ НА

ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

Този раздел ще започна с много интересна информация

за хранителните продукти и тяхната връзка с едни или дру­
ги заболявания.
Английският учен Е. Нокс съпоставил смъртността по
различни причини във възрастта 55-64 години в 20 страни
— 17 европейски, Канада, САЩ и Япония, които употре­
бявали различни хранителни продукти. Съпоставени са 58

133
хранителни продукта със смъртността от 70 различни бо­
лести.
Нокс установил, че няма безусловно полезни и вредни
продукти, въпреки че задълбоченият анализ на получените
взаимовръзки показал, че определени групи хранителни
продукти са свързани с конкретни групи болести.
Според това проучване изобилната консумация на всич­
ки видове месо предразполага към умиране от дисеминира-
на (разсеяна) склероза, исхемична болест па сърцето, само­
убийство, рак на дебелото черво, рак на млечната жлеза и
левкемия. В това отношение на месото приличат рафини­
раната захар, млякото, яйцата и животинските мазнини
(мас, сланина, тлъсти месни рула и др.).
Употребата на зърнени продукти предразполага към
смърт от епилепсия, пептична язва, цироза на черния дроб,
хронични нефрити, рак на гърлото, устната кухина и сто­
маха, туберкулоза на белите дробове. В този план на зър­
нените продукти приличат зеленчуците, плодовете, бобови­
те растения, орехите и рибата.
Употребата на вино води до смърт от чернодробна ци­
роза, рак на устната кухина и гърлото (гръкляна).
Употребата на бира е свързана със смърт от дисемини-
рана склероза и рак на дебелото черво.
Употребата на твърди мазнини води до смърт от рак
на лиечната жлеза, кръвотворната система, дебелото чер­
во и дисеминирана склероза.
При изучаване болестите на храносмилателния тракт се
е оказало, че характерът на връзката между употребата на
продукти и болестите се променя от горните към долните
му отдели. Заболяванията на горните отдели, включително
стомаха, са свързани с употреба на ниско калорични про­
дукти, предимно зеленчуци, а заболяванията на долните —
с употребата на високо калорични — основно от животин­
ски произход*
Ще си позволя да коментирам изследванията на Е. Нокс
*Този материал съм взел от книгата на Л. А. Гаврилов "Може ли
човек да живее по-дълго?".

134
и да направя свои изводи.
С месото всичко изглежда ясно от предишните раздели.
Ще се занимаем по-подробно със зърнените храни.
В проучването са включени страни, където зърнените
продукти се употребяват под формата на хляб и други
брашнени продукти. За вредата от брашното, глутена и
дрождите вече беше казано. Ще добавя, че без достатъчно
витамини (особено от група В) хлебните продукти се под-
лагат не на слшлане, а на ферментаиия и бактериално раз­
лагане с образуване на алкохол и други продукти на полу­
разпад. От тук, както и от употребата на вино, възникват
язвите, чернодробната цироза, рака на устната кухина,
гръкляна, хранопровода и стомаха. За скорбялните части­
ци, попаднали в кръвния ток, и за вредата от скорбялната
"суграшица," черния дроб и белите дробове също беше ка­
зано достатъчно.
Сега да преминем към плодовете и зеленчуците — защо
и те предизвикват болест? Ако това е така, защо в забе­
лежката "Хранене и характер" индийските лекари твърдят,
че вегетарианството прави хората устойчиви на физически
и умствени натоварвания и увеличава продължителността
на живота? Къде е истината? Кой е прав? Прави са и две­
те страни, а истината е в това, че във всички европейски
страни плодовете се консумират като десерт, т.е. след
ядене. В Индия и други топли страни плодовете и зеленчу-
ците се използват като самостоятелна храна,. Цялата
пречка е в неспазването на едно малко условие. Плодовете
и зеленчуците се смилат в тънкото черво. Те напускат сто­
маха много бързо.
При европейците се получава така: раздробените плодо­
ве не могат да преминат в тънкото черво, ако в стомаха
вече се намират хляб или месо или каквато и да е друга
храна, която първо трябва да се обработи в стомаха. Раз­
падането на плодовете започва с образуване на алкохол,
оцетна киселина и въглероден двуокис. Стомахът предс­
тавлява прекрасна среда за разпада им. Спомнете си как
правим домашна бира — надробяваме плодове, насипваме
ги в съд и го поставяме на топло и тъмно място и плодове­
те започват да ферментират. В резултат на безобразната им

135
употреба, тези пълноценни продукти се превръщат в отро­
ва, която предизвиква изброените по-горе болести.
Необходимо е също да знаем, как да използваме зелен­
чуковите салати, с какви продукти се съчетават зеленчуци­
те и с какви — не.
Оттук аз правя свой извод — събраният от Е. Нокс ма­
териал илюстрира не вредата от хранителните продукти, а
вредата от неграмотното им използване. Без познания за
правилното съчетаване на хранителните продукти е безс­
мислено да се залавяте за оздравяване с помощта на хра­
ненето и да разсъждавате за полезността или вредността
на храната.
Познанията за разделянето и най-доброто съчетаване на
хранителните продукти идват от най-древни източници. Ето
какво е написано на тази тема в "Чжуд-ши":
"Да приемаш несъвместими храни,
е все едно да ядеш сложна отрова*
Не си подхождат риба и мляко;
несъвместими са мляко и плодове на дървета.
Яйца и риба не си допадат взаимно.
Вредни са дар** с тръстикова захар и грахова супа.
Не трябва да бъдат пържени гъби в синапено масло,
кокоше месо да се смесва с кисело мляко.
Да се яде кисело и да се пие при това мляко не трябва,
да се яде нова храна, докато старата не е смляна,
защото несъвместимите ще се скарат.
Отрова е и храната не навреме приета, както и
непривичната храна"

А сега нека да си поговорим, как да съчетаваме правил­

но храните, за да извлечем максимална полза.

* За това, че наистина е така, свидетелства следното: когато скор­

бялата и захарта се подлагат на ферментация, те се разпадат на въг­
лероден двуокис, оцетна киселина, спирт и вода — вещества, които
с изключение на водата и въглената киселина, са негодни за употре­
ба — това са отрови.
Когато зашиват белтъците, те се разпадат на сероводород, индол,
скатол, фенол — най-силни отрови. Тези отрови трябва да бъдат обез­
вредени и след това да се отделят с урината. При неправилно сми­
лане на мазнините, те гранясват, в тях се образуват канцерогенни ве­
щества.
** Дар — млечнокисел продукт от типа на кефира.

136
 Глава VI.
ПРАВИЛНО СЪЧЕТАВАНЕ НА
ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
В края на миналия и началото на настоящия век в ла­
бораторията на И. П. Павлов бяха проведени извънредно
интересни опити по изучаване физиологията на храносми­
лането. Тези опити показаха, че за всеки вид храна (хляб,
месо, мляко и т н.) се отделят различни по количество и
качество храносмилателни сокове. При това отделянето за­
почва nine, r устията кухина и следва нататък по протеже­
ние на целия храносмилателен тракт (слюнка, стомашен
сок, панкреатичщ_сок, жлъчка, храносмилателни сокове на
тънкото и дебелото черво), обработката'Ti смилането на
всеки вид храна се извършва в съответен отдел на хранос­
милателния тракт и изисква определено, присъщо само на
него време. Например, плодовете се смилат в тънкото чер-
во, а месото отначало се обработва в стомаха (в продъл­
жение на 2-З часа) и след това — в тънкото черво. Оказа
се, че дори за родствени видове храна се отделят хранос­
милателни сокове, различаващи се по много параметри.
Например, по отношение на млякото най-силно действащи
храносмилателни сокове се отделят през последния час от
храносмилането, а по отношение на месото — през пър­
вия.
Всичко това показва извънредно фината технология на
усвояване на храната, чието нарушение веднага се наказва.
Именно тези научни разработки на школата на Павлов
от края на 20-те години на нашето столетие бяха приложе­
ни с успех в практиката от американския лекар-натуропат
Херберт Шелтън. Около 100 000 много болни в миналото
хора преминаха през неговата школа "Здраве", демонстри­
райки чудесата на оздравяването. Предвид важността на
въпроса ще изложа в конспективна форма възгледите и
опита на най-големия специалист в областта на съчетава­
нето на продуктите — X. Шелтън.

137
 6.1. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ
ПРОДУКТИ

За да може читателят правилно да разбере, как се съче­

тават хранителните продукти един с друг, ще повторим още
веднаж тяхната класификация.
Някои продукти ще бъдат отнесени едновременно към
белтъчните и скорбялните. Нека това не ви смущава, тъй
като те наистина съдържат едновременно много скорбяла
и много белтък.

БЕЛТЪЦИ

Храни, съдържащи голям процент белтъци са: орехите*

(болшинството видове), всички житни растения, фасулът, су­
хият грах, соята, яйцата, гъбите, всички месни продукти, ра­
ците, рибата, кашкавалът, изварата, слънчогледовото семе,
патладжаните, млякото (нискомолекулен белтък) и др.

ВЪГЛЕХИДРАТИ

Към тях се отнасят скорбялата, захарите, сиропите и

сладките плодове.
Скорбяла съдържат: всички щггаи растения, сушените
бобови растения (с изключение на соята), сушеният грах,
всички видове картофи, кестените, фъстъците, тиквичките,
тиквата.
~Към захарите се отнасят жълтата и бялата захар, млеч­
ната захар, различните сладка, мармалади, медът, различ­
ните сиропи и т.н.
"Умерени" въглехидрати са цветното зеле, цвеклото,
морковите, брюквата (вид сладка ряпа).

М А ЗН И Н И

Тук се отнасят: маслиненото, слънчогледовото, царевич­

ното и кравето_масло, болшинството видове орехи, маста,
. ■' ' —-

* като сборно понятие — включва и лешници

138
тлъстото месо, каймакът, сметаната.

СЛАДКИ ПЛО ДО ВЕ

Фурми, смокини, стафиди, сушени кайсии, сушени зар­

зали, грозде, сушени сини сливи, сушени круши и ябълки
(сладки сортове).

К И С ЕЛ И П ЛО ДО ВЕ

Голяма част от киселините присъстват в киселите пло­

дове. Към тях спадат: портокали, грейпфрути, нар, лимони,
кисело грозде, кисели сливи, кисели ябълки, домати.

П О ЛУ КИ СЕЛ И П ЛО ДО ВЕ

Пресни смокини, вишна, сладки ябълки, круши, праско­

ви, кайсии, черни боровинки, френско грозде, ягоди.

Н ЕС К О РБЯ Л Н И И ЗЕЛ ЕН И ЗЕЛЕН ЧУ Ц И

Тук попадат всички сезонни зеленчуци, независимо от

цвета им (зелени, червени, жълти, бели и т.н): маруля, ко­
пър, цикория, глухарче, зеле, листа от ряпа, спанак, кисе­
лец, листа от цвекло, лук, ряпа, патладжан, краставици, гу-
лия, магданоз, ревен, аспержи, чесън, сладки чушки, репич­
ки и др.

6.2. ПРАВИЛНО СЪЧЕТАВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ

ПРОДУКТИ — ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

А сега да разгледаме всевъзможните хранителни съчета­

ния и да ги обсъдим едно по едно от гледна точка на хра­
носмилането. Такава информация ще бъде твърде полезна
за мислещия читател.

139
 I. Принцип
СЪЧЕТАНИЕ НА КИСЕЛИНИ И ВЪГЛЕХИДРАТИ

Киселините и посочените по-горе съдържащи ги продук­

ти разрушават фермента птиалин (фермента амилаза на
слюнката), който разгражда скорбялата. Съчетанието кисе­
лини и въглехидрати е несмилаемо.
Оттук и правилото: КОНСУМИРАЙТЕ Щ £ ЕЛИНИ И
ВЪГЛЕХИДРАТИ ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ.

II. Принцип
СЪЧЕТАНИЕ НА БЕЛТЪЦИ С ВЪГЛЕХИДРАТИ
Достатъчно е наличието на свободна солна киселина в
концентрация 0,003%, за да се прекъсне действието на фер­
мента птиалин, разграждащ скорбялата. По-нататъшното,
дори незначително повишаване на киселинността, не само
прекъсва действието на фермента, но и го разрушава.
Когато се погълне хляб, в стомаха се отделя малко сол­
на киселна. Стомашният сок, отделен за разграждането на
хляба има неутрална ' реакция. Когато скорбялата на хляба
вече е разгрдена, в стомаха се отделя голямо количество
солна киселина, необходима за смилане на съдържащия се
в хляба белтък. Двата процеса — смилането на скорбяла­
та и смилането на белтъка не се извършват едновременно,
а последователно. Стомашната секреция е много фино ре­
гулирана по отношение момента на започване на отделя­
нето с цел задоволяване на разнообразните изисквания на
веществата, имащи сложен състав. Това е отговорът на
тези, които се противопоставят на правилното съчетаване
на храните, основавайки се на това, че "самата природа
комбинира" различните хранителни вещества в храните.
Между смилането на един хранителен продукт, независимо
от състава му, и смилането на смеси от различни продук­
ти има голяма разлика. Организмът може лесно да прис­
пособи храносмилателните си сокове по отношение на тях­
ната сила и време на отделяне към изискванията на един
продукт, представляващ опее от белтък и скорбяла. Кога­
то обаче се консумират два вида храна с различни и дори
противоположни храносмилателни потребности, приспосо­

140
бяването става невъзможно .
Ако се консумират едновременно хляб и месо, към сто­
машния сок, имащ почти неутрална реакция, който се
отделя през първите два часа от храносмилането, немину­
емо ще се добави силно кисел сок и смилането на скорбя­
лата ще прекъсне рязко. От физиологична гледна точка ни­
кога не трябва да изпускаме предвид, че първите стадии от
смилането на въглехидратите и белтъците се извършват в
противоположни среди. Скорбялата изисква алкална реак­
ция и се обработва в устната кухина и дванадесетопръстно­
то черво. Белтъкът има нужда от киселата среда на стома­
ха, а след това в дванадесетопръстника се дообработва от
ферменти, съвсем различни от тезгГ за скорбялата.
Оттук и правилото:
ЯЖТЕ ВЪГЛЕХИДРАТИ И БЕЛТЪЦИ ПО РАЗЛИЧНО
ВРЕМЕ
Следователно кашата, хлябът, картофите и другите скор-
бялосъдържащи вещества трябва да се приемат отделно от
месото, рибата, яйцата, кашкавала, изварата, орехите и дру-
га белтъчна храна.

III. Принцип
СЪЧЕТАВАНЕ НА БЕЛТЪК С БЕЛТЪК

Два белтъка с различен характер и състав изискват раз­

лични промени на храносмилателните секреции и различ­
но време за отделяне на секрециите, за да могат да бъдат
усвоени ефективно.' Напрймер~прй приемане на мляко най-
силно действащ сок се отделя през последния чЗ^ на хра-
носмилането, а при приемането на месо — през първия.
Ако храносмилателният процес не се измени, белтъчната
храна няма да се смели пълноценно. Това е невъзможно,
когато се съчетават два белтъка в един прием. Ето защо
не трябва да се съчетават месо и яйца, месо и орехи, месо
и кашкавал, яйца И мляко, яйца и орехи, кашкавал и оре-
хи и пр.
Оттук и правилото:
ЯЖТЕ САМО ЕПНА КОНЦЕНТРИРАНА БЕЛТЪЧНА
ХРАНА НА ЕДИН ПРИЕМ

141
 IV. Принцип
СЪЧЕТАВАНЕ НА КИСЕЛИНИ С БЕЛТЪЦИ

Активната работа по разграждането на сложните вещес­

тва на по-прости, извършваща се в стомаха и представля­
ваща първия стадий на смилането на белтъците, се извър­
шва под действието на фермента пепсин. Пепсинът дейст-
ва само в кисела среда. Алкалната среда прекъсва действи­
ето му. Стомашният сок изменя своя състав от почти не­
утрален до силно кисел в зависимост от храната, постъпва­
ща в стомаха. Когато се поемат белтъци, стомашният сок
е кисел, тъй като той трябва да предостави благоприятна
среда за индуцираната автолиза.
Поради това, че пепсинът е активен в кисела среда, ня­
кои хора грешат, считайки, че приемането на киселини с
белтъците спомага за смилането на белтъка. В действител­
ност е обратното. Тези киселини задържат отделянето на
стомашен сок. Лекарствата и плодовите киселини разру­
шават пепсина и намаляват отделянето на стомашен сок.
В присъствието на киселини в устната кухина и стомаха
стомашният сок не се отделя. И. П. Павлов нагледно по­
каза неблагоприятното влияние както на плодовите кисе­
лини, така и на крайния продукт на ферментацията (квасе­
ното мляко) върху храносмилането. Плодовите киселини
задържат отделянето на стомашен сок, пречат на смила­
нето на белтъка и в резултат на това водят до гниене.
Нормалният стомах отделя всички киселини с определе­
на концентрация на пепсин, необходими за смилането на
белтъка. Болният стомах може да отдели твърде много ки­
селини (повишена киселинност) или недостатъчно коли­
чество киселини (понижена киселинност). Употребата на
киселини с белтъци не подпомага храносмилането при ни­
какви случаи. Не поливайте месото с оцет, сок от нар и т.н.

V. Принцип
СЪЧЕТАНИЕ НА МАЗНИНИ С БЕЛТЪЦИ

Мазнините оказват забавящо влияние върху секрецията

на стомашния сок. Присъствието на масло в стомаха заба­

142
вя отделянето на стомашен сок при последващо приемане
на храна, лесно усвояема при други условия.
Присъствието на мазнина в храната намалява количес­
твото на предизвикващите апетит секреции, които се отде­
лят в стомаха, намалява количеството на химичната секре­
ция и активност на стомашните жлези, намалява количес­
твото на пепсина и солната киселина в стомашния сок, и
може да снижи двукратно тонуса на стомаха. Това забавя­
що действие може да продължи два и повече часа. С дру­
ги думи продукти като каймак, масло за чай, растителни
масла, тлъсто месо, сметана и т.н. не трябва да се употре­
бяват заедно с орехи, кашкавал, яйца, месо. Във връзка с
това трябва да се отбележи, че хранителните продукти, съ­
държащи мазнина (орехи, кашкавал, мляко и др.), изискват
по-продължително време за смилане, отколкото изискват
белтъчните продукти, несъдържащи мазнина.
Оттук и правилото:
ЯЖ ТЕ М АЗН И Н И И БЕЛ ТЪ Ц И ПО РАЗЛИЧНО
ВРЕМЕ
Добре известно е, че изобилието от зелени зеленчуци
противодейства на забавящото действие на мазнините. За­
това ако консумирате едновременно мазнини и белтъци, мо­
жете да ликвидирате задържащото действие на мазнини­
те върху смилането на белтъците, като приемате с тях
голямо количество зеленей зеленчуци.

VI. Принцип
СЪЧЕТАНИЕ НА ЗАХАРИ И БЕЛТЪЦИ

Всички захари — захар, сиропи, сладки плодове, мед и

други подобни оказват задържащо действие върху секреци­
ята на стомашен сок и моториката на стомаха поради това,
че не се смилат в стомаха. Ако се консумират самостоятел­
но, те не се задържат дълго в стомаха, а преминават бър­
зо в червата. Приети заедно с други продукти (белтъци,
въглехидрати) те се задържат в стомаха, докато се смели
другата храна и се подлагат на бактериално разлагане.
Оттук и правилото:
ЯЖТЕ ЗАХАРИ И БЕЛТЪЦИ ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ

143
 VII. Принцип
СЪЧЕТАНИЕ НА ЗАХАРИ СЪС СКОРБЯЛИ

Смилането на скорбялата обикновено започва в устната

кухина и продължава при известни условия известно време
в стомаха. Захарите не се смилат в устата и стомаха, а
само в тънкото черво. Когато се приемат захари заедно с
друга храна, те се задържат в стомаха, изчаквайки да се
смели другата храна, при което проявяват тенденция към
бързо ферментиране при съществуващите влага и топлина
в стомаха. Такъв начин на хранене гарантира кисела фер­
ментация.
Желето, мармаладите, сладката, сухите фрукти, бонбони­
те, захарта, медът, петмезът, сиропите и т.н., добавени към
пирожките, хляба, бисквитите, кашите, картофите и други
храни, предизвикват ферментация. Редовността, с която ми­
лиони хора ядат на закуска каша със захар и страдат от по­
вишена киселинност (парения, уригвания и други доказател­
ства за несмилането), би била смешна, ако не беше толко­
ва трагична. Сухите фрукти, приети със скорбялни продук­
ти, също водят до ферментация. Хлябът, съдържащ стафи­
ди, фурми и т.н., така популярен сред привържениците на
"здравата храна", е диетична гадост. Много хора считат, че
ако употребяват мед вместо захар, могат да избегнат фер­
ментацията, но това не е така. Горещите пирожки с мед и
сироп, хляб и блини със сладко и други подобни съчетания
гарантират ферментацията. Има основания да се предпола­
га, че прибавянето на захари към скорбялите нарушава
смилането на скорбялата. Когато се сложи захар в устата,
настъпва обилно отделяне на слюнка, но тя не съдържа
фермента птиалин (фермента, разграждащ скорбялата), тъй
като той не действа върху захарта. Ако скорбялата се ком­
бинира със захар, мед, сладко и други захари, това ще въз-
препятсква адаптацията на слюнката за смилане на скорбя­
лата. С времето може да прекъсне отделянето на птиалин
и да настъпят смущения в смилането на скорбялата. Полу­
чава се така, че продукти, здравословни сами по себе си,
комбинирани с несъвместими с тях продукти, се оказват
вредни. Например хлябът с масло не предизвиква неприят­

144
ности, но ако към него се прибавят мед, захар, сладко, нас­
тъпва ферментация с всички нейни последици за здравето.
Това става, защото захарта се усвоява първа, а превръщане­
то на скорбялата в захар се забавя.
Оттук и правилото:
ЯЖТЕ СКОРБЯЛОСЪДЪРЖАЩИ ХРАНИ И ЗАХАРИ
ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ..

145
 Глава VII.
КАК ДА УПОТРЕБЯВАМЕ ХРАНИТЕЛНИТЕ
ПРОДУКТИ

ХРАНЕНЕ С ПЪПЕШИ
Много хора се оплакват, че пъпешите им вредят, че
имат "алергия" към пъпеши.
В действителност пъпешът е толкова здравословна, така
лесно смилаема храна, че и най-отслабеното храносмилане
се справя лесно с нея.
Защо тогава консумацията на пъпеши предизвиква сери­
озни оплаквания? Пъпешът не се подлага на смилане в
стомаха. Смилането му става в червата. Погълнат, той ос­
тава в стомаха само няколко минути. Ако се консумира
обаче с друга храна, която се обработва продължително
време в стомаха, пъпешът се задържа заедно с нея и тъй
като е на малки парченца, се разлага бързо с образуване
на големи количества газове и други вредни вещества. Това
предизвиква сериозни нарушения в храносмилането.
Оттук и правилото:
ЯЖТЕ ПЪПЕШИ ОТДЕЛНО ОТ ДРУГИТЕ ХРАНИ.
МЛЯКО
В природата съществува правилото, че малките на кой­
то и да е вид млекопитаещи приемат млякото отделно. В
ранните периоди от живота си малките не използват ник-
кава друга храна. После настъпва време, когато те приемат
и мляко, и друга храна, но храната приемат винаги отдел­
но от млякото. Накрая настъпва време, когато те никога
вече не консумират мляко. Млякото е ДЕТСКА ХРАНА.
От него няма необходимост след завършване на кърмачес-
кия период. Ние обаче си оставаме за цял живот кърмаче­
та! Поради наличието на белтъци и мазнини в млякото, то
се съчетава лошо с всякакви други продукти освен с кисе­
лите тюдове. Попаднало в стомаха, млякото се пресича и
образува извара. Пресеченото лгляко обгръща частиците на
другите храни и ги изолира от действието на стомашния
сок. Това препятства смилането на тези частици, докато
се смели пресеченото мляко.

146
 Оттук и правилото: ПРИЕМАЙТЕ МЛЯКО ОТДЕЛНО
ОТ ДРУГИТЕ ХРАНИ.
При хранене на децата с мляко може да им се дават
прясно изцедени плодовите сокове, разредени е вода, а
млякото да се дава след половин час. Плодовете трябва да
са кисели.
ДЕСЕРТИ
Десертите се ядат на края на храненето, обикновено
след като човек се е наситил. Към тях се отнасят сладки­
шите, пирожките, сладоледът, сладките плодове и др. Те се
съчетават много лошо с почти всички видове храна, не но­
сят полезно натоварване и затова са нежелателни.
Оттук и правилото: ИЗБЯГВАЙТЕ ДЕСЕРТИТЕ
Ако трябва да изядеше парче пирог (баница с месо),
изяжте го с голямо количество салата от сурови зеленчу­
ци и пропуснете следващото хранене.
Охладените десерти като сладолед, студена минерална
вода и др. създават друго препятствие за храносмилателния
процес — студа. Ние вече говорихме за вредното въздейс­
твие на студа върху храносмилането — хранителните фер­
менти са активни при температура 37°С. Ето защо студена­
та храна първо се затопля и след това се смила. При това
се охлаждат прилежащите към стомаха органи, което нару­
шава тяхното кръвоснабдяване, предизвиква се студов спа­
зъм.
Естествено Е. Хокс не е навлизал в такива тънкости и
се е получило това, което е на повърхността — виновни са
продуктите. Сега вече знаем — виновни сме ние самите,
създавайки от продуктите чрез дремещото си невежество
гниещо сметище в самите нас.
Преходът към правилно хранене на здрави, на слаби и
силни, на стари и млади показва незабавно подобряване на
здравето в резултат на облекчаване на работата, изпълня­
вана от храносмилателните органи.
КАК ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ БЕЛТЪЦИТЕ
С белтъчните продукти от всички видове най-добре се
съчетават нескорбялните продукти от всички видове: спа­
нак, листа от цвекло, зеле, листа от ряпа, пресни зелени бо­

147
бови растения, всички видове пресни тиквички, лук, цели­
на и други нескорбялни зеленчуци.
Лошо се съчетават с белтъците следните зеленчуци:
цвекло, ряпа, тиква, моркови, гулия, брюква (вид сладка
ряпа), бобови растения, грах, картофи и всевъзможните
булгури. Бобът и грахът представляват съчетания на белтък
с въглехидрати и е по-добре да се използват като скорбяли
или като белтъци в съчетание със зелени зеленчуци, без
други белтъци и други скорбяли.
Приведеното по-долу меню е пример за правилно съче­
таване на белтъчната храна. Най-добре е тя да се приема за
вечеря без добавка на киселини, растителни масла и масле­
ни заливки. Количеството е индивидуално за всекиго.

Зеленчукова салата Зеленчукова салата

Варено месо Месни котлети

Зеленчукова салата Зеленчукова салата

Извара Орехи

Зеленчукова салата Зеленчукова салата

Пържени, варени яйца Варен грах или фасул

Зеленчукова салата Зеленчукова салата

Зелени тиквички Листа от ряпа или спанак
Шишчета, Бьоф строганов Задушена кокошка или заек
От менюто се вижда, че ГОЛЯМАТА САЛАТА трябва да
съпровожда приема на който и да е белтък, а също и на
скорбялната храна. Д-р Шелтън подчертава важността на
салатата за всяка диета. Ето защо аз ще цитирам неговата
препоръка за приготвянето на такава салата:
"Салатите трябва да се състоят от обикновени зеленчу­
ци, без всякакви заливки и сосове. Не е необходимо инг-
редиентите й да се режат много ситно.
По-долу се дават примери за салати. Те могат да ви пос­
лужат да си разаботите собствени салати.
1/2 салата (маруля), целина, зеле;
1/2 маруля, копър, домати;
1/2 маруля, зеле, сладки чушки;

148
 1/2 маруля, домати, зеле, краставица, репички.
За красота можете да прибавите стръкче магданоз, чер­
вен пипер (сладък) и т.н. Сол не е необходима, тъй като в
салатата има достатъчно различни органични соли. Сала­
тите трябва да са прости. Не са необходими голям брой ин-
гредиенти." В Русия за основа на салатите е подходящо зе­
лето, а останалото е според сезона: репички, копър, магда­
ноз, краставици, домати, сладки чушки, пащернак, глухар­
чета и т.н.
КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СКОРБЯЛАТА
Натуропатите съветват да се използва една скорбяла
(един вид каша, без хляб) не само защото съществува про­
тиворечие между тези продукти, а и защото приемането на
два или повече вида скорбяли (например каша, хляб, кар­
тофи) на един прием практически винаги води към преяж­
дане с тези вещества. Най-добре е (това се отнася особено
до храненето на болните) да се ограничи употребата на
скорбяла до един вид на прием
Смилането на скорбялите започва в устната кухина. За­
това дъвчете старателно така, че да не гълтате, а да "пие­
те" скорбялната храна. Слюнченото храносмилане ще про­
дължи дълго в стомаха, ако скорбялите се изяждат правил­
но. Препоръчва се въглехидратната храна да се яде денем.
Скорбялната храна трябва да е суха, а кашата — добре сва­
рена. Салатите, съдържащи скорбяла, могат да се използ­
ват, както вече беше казано, но най-добре е за салата да се
подбират зеленчуци с малко съдържание на скорбяла: мор­
кови, цвекло и т.н. Ето един пример: 40% зеле, 30% мор­
кови, 20% сурово или сварено цвекло, копър, магданоз и
др. ферментите и витамините, съдържащи се в слабо скор-
бялните зеленчуци, ще помогнат за доброто смилане на
скорбялата. Количеството е индивидуално.

Зеленчукова салата, Зеленчукова салата,

цвекло, моркови,
картофи, приготвени по сварен ориз с масло,
всякакъв начин

Зеленчукова салата Зеленчукова салата,

14 9
моркови, добре сварена каша.
печена тиква.

Зеленчукова салата, Зеленчукова салата,

задушени моркови, задушено цвекло,
лук, цвекло, пълнозърнест хляб е масло.
сухари.
КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ПЛОДОВЕТЕ
Заедно с орехите (които от ботаническа гледна точка се
отнасят към плодовете), зелените зеленчуци и кореноплод­
ните плодовете представляват идеална храна за човека.
Храненето с плодове ни доставя голямо удоволствие, но
плодовете трябва да се консумират отделно от другите
продукти. Причините за това бяха посочени по-горе.
Плодовете не трябва да се консумират и между хране­
нията, тъй като това означава да се въведат в стомаха
или тънкото черво през времето, когато там се смилат
продукти от предишното хранене, в резултат на което се
нарушава храносмилането. Ето защо най-добре е плодовете
да се приемат самостоятелно т.е. като отделен прием от
другата храна. Може да се консумират 20-30 минути преди
хранене. За това време те ще успеят да преминат в тън­
кото черво и да се смелят.
При хранене на болни с плодове X. Шелтън е дошъл до
извода, че е по-добре сладките и много киселите плодове да
се консумират по различно време. Особено нежелателно е
прибавянето на захар, мед и други сладки продукти към
грейпфрутите.
Ето едно меню, което съдържа правилни съчетания на
плодове и се препоръчва като закуска. Не прибавяйте към
плодовете захар. Могат да се използват плодове според се­
зона, а количеството им е индивидуално.
1. Вишни и кайсии.
2. Вишни, кайсии и сливи.
3. Праскови и кайсии.
4. Ябълки и кайсии. Чаша кисело мляко.
През пролетта и лятото може да се направи вкусна са­
лата от сезонни плодове: сливи, кайсии, вишни, череши с
добавка на маруля и целина.

150
 7.1. ХРАНЕНЕ ПРЕЗ ДЕНЯ
Опирайки се на физиологията на храносмилането, мо­
жем най-рационално да разпределим приемите на различ­
на храна в продължение на деня.
Сутрин, когато организмът е отпочинал по време на
съня, ние особено много се нуждаем от приток на енергия.
Освен това знаем, че храната предизвиква в организма ре­
акция на специфично динамично действие и отдава енер­
гията си не изведнъж, а постепенно. Ето защо сутрин
трябва да се употребява лесно смилаема храна с минимал­
на реакция СДДХ. Най-подходяща храна за закуска са пло-
довете и прясно изцедените зеленчукови и плодови сокове.
Във връзка с това, че за смилането и усвояването на
скорбялната храна е необходима значително по-голяма
енергия, отколкото за плодовете, за предпочитане е скор­
бялната храиа_да се консумира на обяд. Храносмилателни­
ят процес продължава 3-4 часа. ‘Освен това скорбялната
храна ни дава основната енергия, която ще използваме
през втората половина на деня. Плодовете, богати на лес-
ноусвоими захари, ни дават много бързо енергия и са доб­
ри именно за утрото. Желателно е белтъчната храна да се
използва вечер, тъй като тя се смила в продължение на по­
вече отД~часа и ни е необходима за заместване на разпад­
налите се през деня структури, които трябва да бъдат
възстановени. Процесът на смилане на белтъците предиз­
виква най-големи измествания на СДДХ и трябва да про­
тича в спокойна обстановка — най-доброто време е около
18-19 часа. Още повече, че по това време самите процеси
на организма преминават от разпад на енергийни и плас­
тични структури — към техния синтез.
Просто, физиологично и логично.
Много интересно е да се сравнят съвременните препо­
ръки на натуропатите с най-древните препоръки на индийс­
ките лечители. В Аюрведа* храненето през деня е съгласу­
вано с ритмите на природата.

* Аюрведа — древноиндийска наука, изучаваща живота.

151
 Древните мъдреци са забелязали, че в течение на едно
денонощие се сменят последователно три периода, всеки
от които продължава 4 часа. Пърият период е "Покой"
("Капха"), вторият — "Енергийна активност" ("Пита") и тре­
тият — "Двигателна активност" ("Вата"). Тези периоди са
свързани на първо място със слънчевата активност. Пери­
одът "Капха" започва с изгрева на слънцето и продължава
от 6 до 10 часа. Като правило утрото е спокойно. На фи­
зиологично ниво той се изразява с покой и тежест на тя­
лото. Периодът "Пита" продължава от 10 до 14 часа и се
характеризира с високо положение на слънцето. През това
време ние сме особено гладни и в нас е най-силен (по ана­
логия със слънцето) "храносмилателният огън". Периодът
"Вата" продължава от 14 до 18 часа. Слънцето е нажежило
Земята, нагряло е въздуха. Това води до движение на въз­
душните маси, излиза вятър и всичко се задвижва — по­
люшват се дърветата, тревата, водата и т.н. На физиологич­
но ниво това е период на двигателна активност, на най-го-
ляма работоспособност. По-нататък периодите се повтарят:
от 18 до 22 часа "Капха", от 22 до 2 часа "Пита" и от 2 до
6 часа "Вата". Именно в този ритъм живее целият живо­
тински и растителен свят. При това такава активност се
наблюдава както у дневните, така и у нощните животни.
Изхождайки от тези предпоставки, АЮРВЕДА ДАВА
СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА ХРАНЕНЕ В ТЕЧЕНИЕ
НА ДЕНЯ:
1. Ставайте в периода "Вата" (двигателна активност) —
малко преди(А часа местно време. Така ще бъдете активни
цял ден. Ако ставате в периода "Капха" (покой), през це­
лия ден ще бъдете инертни.
Ставайки, изпийте чаша топла вода. "Вата" усилва рабо­
тата на червата и подпомага евакуацията на дебелото чер­
во.
2. Когато се появи лек глад, направете плодова закуска.
3. В периода "Пита" (особено от 12 до 14 часа), когато
"храносмилателният огън" е най-силен, изяжтещй-голяма-
та по обем храна зя.деня. Според логиката на нещата това
трябва да е скорбялна храна със зеленчуци, която дава мак­
симално количество енергия. После поседете тихичко, же­

152
лателно е — на петите си, и подишайте през дясната ноз­
дра — това ще усили още повече вашия храносмилателен
огън, а след това се поразходете 5-10 минути.
4. В периода на завършване на "Вата" и началото на
"Капха" (18-20 часа) изяжте лека вечеря — преди залез
слънце. Слънцето захожда и "храносмилателният огън" за­
тихва. В този период се препоръчва да се приеме неголямо
количество белтъчна храна, за да се попълнят изразходва­
ните структури на организма. Това трябва да стане еднов­
ременно с повечко зеленчуци, за да се усвои всичко. После
направете същото, както след обяда.
Както се вижда и съвременните разработки, и предпи­
санията на древните мъдреци съвпадат почти по всичко,
въпреки че са вървели по съвършено различни пътища.
Сходни препоръки за храненето в течение на деня дават
Пол Брег и нашият практик-натуропат Сурен Авакович
Аракелян.
ПЪРВИЯТ ПРИЕМ НА ХРАНА. Трябва да бъде извър­
шен при поява на усещане за силен глад след физически
упражнения — бягане, бързо ходене, домакинска работа.
Спомнете си крилатата фраза на Пол Брег: "Закуската
трябва да се заработи". Храната трябва да се състои от
пресни или сухи плодове според сезона. Може да се насити
с натурален мед, естествено, отделно от другите продукти.
ВТОРИЯТ ПРИЕМ НА ХРАНА. Трябва да бъде извър
шен при усещане на силен глад. Състои се от зеленчуци със
или без добавка на растително масло. Приемат се не пове­
че от 100 г маслодайни семена — слънчогледови, конопени,
сусамени или орехи.
ТРЕТИЯТ ПРИЕМ НА ХРАНА. Ако има необходимост
от него, той трябва да се състои от сезонни или сухи пло­
дове. При липсата им може да се изпие прясно изцеден сок
от зеленчуци или настойка от билки.
Количество на храната за 24 часа трябва да бъде око­
ло 1500 г.
Растителните каши трябва да се консумират или сут­
рин, или вечер — не по-късно от 19 часа.
Даже в Библията на този въпрос е отделено особено
внимание. В книгата "Изходът", глава 16, стих 12 е каза­

153
но:"... вечер ще ядете месо, а сутрин ще се заситите с хляб".
И така, както древните, така и съвременните специалис­
ти по въпросите на храненето са общо взето съгласни, че
сутрин трябва да се употребява лека хрна, на обед — въг­
лехидратна с най-голям обем и вечер — не много белтъч­
на храна със зеленчуци. Разбира се, може да има различни
варианти в зависимост от традициите и привичките, но
това е проверен вариант.
Много важен е въпросът: какво съотношение трябва да
е спазвано между киселата и алкална храна в течение на
деня. Без да разберете това, ефектът от храненто ще е твър­
де малък.
За никого не е тайна, че органите на тялото получават
храната си чрез кръвта. В зависимост от храната pH _на
кръвта може да се мени в кисела и алклна посока. Кисе-
лата съставка в кръвта носи енергийните вещества и ком­
пенсира разходите. Алкалната съставка осигурява построя­
ването на организма ни,(^създаването на костите, нервите,
мускулите, поддържа физическото и умственото здраве,
имунизира организма.
Болшинството натуропати считат, че алкалната храна
трябва да представлява 50-60%, а киселата — 50-40% от
приеманата храна.
Например според Пол Брег идеалната храна има след­
ните пропорции: 1/5 белтъчна (от растителен и животинс­
ки произход), 1/5 въглехидратна (нелющени зърна и булгу-
ри, а също и натурални сокове и захари — мед, сухи пло­
дове) и нерафинирани масла, 3/5 плодове и зеленчуци —
сурови и правилно приготвени. В процентно съотношение
тази диета изглежда така: 60% плодове и зеленчуци, 20%
белтъчна храна, 7% скорбелни продукти, 7% натурални за­
хари и 6% масло.
Индийските йоги определят качествата на кръвта по
цвета й, извличайки я от стомаха по специален начин "Дхо-
ути". Има различия между цвета на чистата и нечистата
кръв. Според тях 60-70% от най-чистата кръв "Ствик" тряб­
ва да бъде алкална. Такава кръв преобладава у хората с
добро здраве."Косвено указание за това са розовият език и
ярко розовата конюнктива на окото. Ако алкалната състав­

154
ка намалее до 50-60%, такава кръв се нарича "Раджасик",
т.е. кръв с по-лошо качество. Такава кръв преобладава у хо­
рата, възприемчиви към всякакви болести или страдащи от
постоянна умора. Извънредно киселата кръв йогите нари­
чат "Тамасик". Тя е с най-лошо качествен Такава кръв тече
в телата на хронично болните!
Ето защо йогите се придържат към алкалообразуващи
диети и пропорциите, посочени по-горе.
Малко своеобразен е подходът към ежедневните про­
порции на храната у МАКРОБИОТИТЕ — далекоизточни
народи. Думата "макробиотика" означава "изкуство на дъл­
гия живот".
Ще приведа стндартния режим на макробиотичного хра­
нене, което препоръчва специалистът в тази област Микио
Куши.
1. Всеки прием на храна трябва да се състои не по-мал­
ко от 50% от зърна на житни растения, приготвени по раз­
личен начин. Това са: пълноценен ориз, пълноценен хляб
от пшеница, булгури.
От досегашното изложение вече ни е известно, че из­
ползването на въглехидрати предизвика изместване на
КАР в алкална посока, а олющеният булгур, полираният
ориз и брашното — в кисела. Оттук става ясно, че макро-
биотите се стремят да съблюдават правилна пропорция на
храната по най-важния параметър, но с други средства.
2. Всеки ден изяждайте 1-2 малки чашки 5% супа с мисо
и тамари. Вкусът й трябва да е съвсем лек. Ползвайте ня­
колко вида зеленчуци, морска трева, житни и шушулкови
растения. Сменяйте ги често.
МИСО — осолена растителна паста на базата на соя,
богата на лесно усвоими протеини, ферменти, подпомага­
щи храносмилането, витамин В12 и др. Мисото се получа­
ва в резултат на продължителна ферментация (2-3 години).
ТАМАРИ — ферментирал и подсолен сос на базата на
соя и пшеница. Използва се в малко количество за подп­
равяне на супи и зеленчуци.
Това са зеленчукови супи с двете горепосочени подправ­
ки.
3. Около 20-30% от всеки прием на храна трябва да бъ­

15 5
дат зеленчуци: 2/3 сварени по различни начини, пържени,
печени на фурна и 1/3 сурови зеленчукови салати. При та­
кава минимална термична обработка зелените зеленчуци
стават още по-зелени.
4. 10-15% от всекидневната храна трябва да бъдат бобо­
ви растения и морско зеле. Давайте предпочитание на гра­
ха и лещата, умерено подправени с тамари или морска сол.
Морското зеле е уникален продукт, в който се съдържат
почти всички микроелементи. То подпомага попълването
на запасите от рядко срещащите се микроелементи.
5. Веднъж или два пъти седмично може да се яде по
малко риба (бялото месо). Един-два пъти седмично могат
да се ядат за десерт сурови, сухи или варени плодове — ви­
наги в неголямо количество (четвърт или парченце плод на
хранене). Този пункт подчертава важността от много вни­
мателната употреба на белтъчна храна от животински про­
изход. Създава се впечатление, че макробиотите много от­
давна са знаели за реакцията СДЦХ.
Нищо лошо няма да се случи от така рядката употреба
на толкова малко плодове.
Сосовете мисо и тамари са интересни хранителни добав­
ки. Те са богати на витамини и ферменти, което подпома­
га смилането и усвояването на зърнените продукти. Спом­
нете си колко много витамини Вь В2 и други, трябва да
бъдат изразходени за получаването на 1000 калории от хра­
ната. Ето защо макробиотите интуитивно са подбрали бо­
гатите на витамини продукти.
От всички препоръки на макробиотите остава неясна точ­
ка 3. Защо на зеленчуците се отдава два пъти по-малко вни­
мание, отколкото — в натуропатната и йогистката кухня?
Първо японците, които се придържат към макробиотич-
ните принципи, живеят на брега на морето. Използвайки
морски продукти — морско зеле и други, те се снабдяват
чудесно с микроелементи. Затова нямат толкова голяма
необходимост от консумиране на зеленчукови салати. Вто­
ро, бил забелязан тънък детайл — има продукти, които
като че ли ни "свиват" и други, които ни "разширяват".
Припомнете си казаното в раздела "Микроелементи" за ка­
лия и натрия. Калият се намира в клетките, а натрият —

156
в извънклетъчната течност, като и двата елемента са алкал­
ни. При приемането на богата на калий храна (това са ос­
новно плодовете и много от зеленчуците) се засилват вът­
реклетъчните процеси и от организма се извежда течност.
На клетъчно ниво настъпва свиване на клетъчните мемб­
рани, с което се влошават функциите на клетките. Премес­
тването и в едната, и в другата посока потиска жизнените
процеси и не е желателно. Необходима е "златна среда".
Оказва се, че пропорцията на макробиотите отговаря на
това условие. Ако то не се съблюдава, организмът започва
незабелязано да се руши, като особено страдат зъбите. Така
при несведущите суровоядци особено бързо се разклащат
зъбите. За спазването на това условие ще поговорим в
следващата част.
А сега да разберем колко храна да консумираме на едно
ядене. X. Шелтън съветва да се храним в съответствие с
индивидуалните си потребности, други — да ставаме от ма­
сата с чувство на лек глад. Ето една интересна пословица,
която ми каза писателят В. Г. Черкасов: "Ако станеш от
масата леко гладен, значи си се нахранил. Ако чувстваш, че
си се наял, значи си преял. Ако чувстваш, че си преял, зна­
чи си се отровил".
Интересни в това отношение са препоръките на йогите.
1. Чистата, сладка и нелютива храна, която е вкусна и
приятна, трябва да напълни половината стомах — това е
известно като умерено хранене (Митахара).
2. Половината стомах трябва да е пълен с храна, една
четвърт — с вода. Другата четвърт остава свободна за дви­
жение и образуване на газове*.

7.2. ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА СМИЛАНЕ И

УСВОЯВАНЕ НА ХРАНАТА

Сега, познавайки "технологията" на смилането и усвоя­

ването на един или друг продукт, ни остава да я следваме.
Следващите по-долу препоръки ще допълнят вече казано­

* Този откъс съм взел от книгата на Борис Сахаров "Великата

тайна". Той, на свой ред, цитира старинния йогистки източник "Гхе-
ранда Самхита".

157
то и ще ни позволят още повече да укрепим здравето си.
1. Консумирайте храна, богата на биоплазма, и то само
органична. Такава храна има най-висок енергиен потен­
циал. Нейните структури не са изкривени. Аминокиселини­
те, витамините, захарите, ферментите, минералните еле­
менти в нея се намират в най-активно състояние. В така­
ва храна е възможна индуцирана автолиза, позволяваща
икономисване на около 50% храносмилателна енергия.
Консумирайте повече прясна растителна храна и сведете до
минимум топлинната й и други обработки.
2. Старайте се да консумирате натурална храна. В не-
рафинираната храна (хранителни продукти) се намират
всички необходими елементи както за усвояването, така и
за отделянето й. Колкото по-слабо е рафинирана храната,
толкова по-добро е здравето и по-дълъг животът.
3. Използвайте въглехидратната храна за "отопление".
Помнете реакциите СДДХ. Въглехидратната храна ги
повишава с 10-20%, а белтъчната — до 40%. При проавил-
но хранене ни е достатъчен растителният белтък. Излишъ­
кът от белтък подкопава силите ни.
4. Първото^ блюдо трябва да е салата.
Това ще позволи да бъде ликвидирана хранителната лев-
коцитоза, да се поддържа постоянно алкалният резерв на
организма, да се поддържа необходилзата количествена и
качествена концентрация на минералните елементи в тя­
лото и да се подготви обстановката за пълноценно смила­
не на варената храна. Салатата снабдява варената храна
с витамини и ферменти, които са били унищожени при
топлинната й обработка. Помнете — ОРГАНИЗМЪТ УС­
ВОЯВА ТОЛКОВА ХРАНА, ЗА КОЛКОТО СТИГАТ НЕОБ­
ХОДИМИТЕ ВИТАМИНИ И ФЕРМЕНТИ. При недостига
илц храната се превръща в "полуфабрикат" и ви отравя.
5. Съчетавайте правилно хранителните продукти.
Това ще ви позволи да смилате и усвоявате храната
пълноценно, извличайки максимаугна полза. Неправилното
съчетаване на храните подкопава вашите сили, уврежда це­
лия стомашно-чревен тркт. Уважавайте "технологията" на
смилане на продуктите и не искайте от храносмилателната
си система невъзможното.

158
 6. Консумирайте правилно храната в течение на деня.
Това ще ви позволи да бъдете винаги във "форма" и да
проявявате висока умствена и физическа работоспособност
по всяко време на денонощието.
7. Спазвайте пропорцията между киселата и алкалната
храна.
Това ще ви позволи да сте на "гребена" на здравето, а
не да се хлъзгате в една или друга посока.

7 .3 . ПРЕХОД КЪМ ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ

Всеки рязък преход към необичайна храна се отразява

на самочувствието на човека. Както вече знаем, организ-
мът трябва да достави за разграждането на новите, необи­
чайни хранителни продукти (покълнало жито, сурови зе­
ленчуци и плодове и т.н.) специфични ферменти, с какви-
то почти не разполага. В стомашно-чревния тракт трябва
да се развие друга микрофлора. Пренастройва се чревната
хормонална система, менят се вкусовите навици и необхо­
димостта от храна. Трябва да се пренастрои целият органи­
зъм, което дава отражение не само върху физиологията, но
и върху психиката на човека. Естествено този процес е раз­
тегнат във времето. Много системи са твърде инертни и
поради това трябва да се познават физиологичните мехниз-
ми, лежащи в основата на тези процеси.
Много от първите преселници от Испания в Америка,
например, са загинали, не успявайки да се приспособят
към новата храна. Това беше показано особено добре във
филма "Христофор Колумб".
Освен това трябва да знаете, че при прехода от нашето
обичайно, извратено хранене към правилното хранене, нас­
тъпват редица пренастройки в органите и системите, кои­
то могат да се проявят под формата на болезнени кризи.
Знайте това и не се плашете. Кризите само показват, че сте
на прав път. След такива кризи вие се издигате на ново
здравно ниво.
Както показва практиката, ферментните системи на сто­
машно-чревния тракт се пренастройват към новата храна
за 3-12 месеца. Същото става и с чревната микрофлора.

159
Чревната хормонална система е много инертна. За пренас-
тройването й са необходими 1-2 години. Промяната на вку­
совите навици, поведение и психика изисква още по-про­
дължително време — 2-3 години. За около 3 години всич­
ки тези мехнизми придобиват нужната сила и започват да
работят прекрасно.
Критериите за нормална работа на стомашно-чревния
тракт са следните.
1) при консумиране на сок от цвекло урината не се оц­
ветява в цвета на цвеклото. Това говори за нормално със­
тояние на епитела на стомашно-чревния тракт;
2) изпражненията стават леки и изхожднията са 2-3 пъти
дневно. Това говори за нормална моторика на стомашно-
чревния тракт;
3) по консистенция фекалиите са като мек "колбас", без
мирис и без несмлени късчета зеленчуци, плодове и др.
Това говори за нормално всмукване на водата в дебелото
черво. Липсата на миризма и парченца зеленчуци говори
за развитието на пълноценна, правилна микрофлора;
4) хранителните навици и потребности се променят бав­
но. След 1-2 години вие ще престанете да употребявате
"нормална" храна, тъй като ще почувствате, че тя влияе зле
на целия ви организъм.
Степените на преход към нов вид храна са следните:
— първо, изменете последователността при приемане на
хранителните продукти: течностите — преди хранене, пло­
довете — преди хранене, първото блюдо — салата, а вто­
рото — или въглехидрати, или белтъци, но само един вид
от тях;
— второ, изключете всички вредни продукти: рафинира­
ните и стимулаторите от типа на кафето, чая, колбасите,
тортите и т.н.;
— трето, започнете да изменяте съотношението между
суровата и варената храна в полза на суровата. Кротичко
приучвайте своя организъм към сурова храна. Започнете да
пиете по 100-200 г прясно изцедени зеленчукови и плодови
сокове. Първоначално задушавайте зеленчуците, като пос­
тепенно намалявате термичната обработка и накрая се ста­
райте да ги използвате само сурови. Редувайте — веднъж

160
варени, веднъж сурови.;
— четвърто, започнете да включвате в рациона си по
малко (20-50 г) сурови растителни блюда: покълнала пше­
ница, размекнати булгури, диворастящи ядливи плодове и
треви. Кашите повече накисвайте, отколкото варете.
Така постъпвайте и с останалото: на закуска яжте пло­
дове; заменете хляба и месото на обед с чаша прясно из­
цеден сок, сурови или леко задушени зеленчуци и каши; за­
менете вечерята със салата и орехи.
И така, ПО-ВАЖНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРАВИЛНО ХРА­
НЕНЕ в тази книга са:
1. Яжте, _когато огладнеете.
2. Половината от храната за деня приемайте под форма­
та на пресни сурови зеленчуци.
3. Течности и плодове приемайте преди основното хране­
не или ги консумирайте вместо едно от храненията.
4. Дъвчете и омокряйте добре със слюнка храната, като
правите това бавно, докато храната се превърне в кашица.
Соковете също трябва да са примесени със слюнка. Зато­
ва, пийте на малки глътки.
5. Първото ви блюдо да е салата от зеленчуци според
сезона (листа, корени, плодове — салата "триада"); жела­
телно е второто блюдо да бъде също според сезона — бел­
тъчна или скорбялна храна.
6. Приготвяйте суровата растителна храна, а също и вто­
рото блюдо непосредствено преди консумацията им.
7. Откажете се от изкуствените и рафинираните продук­
ти (колбаси, торти, бисквити, захар и т.н.). Не употребявай­
те никакви стимулатори: чай, кафе, алкохол.

161
 Глава VIIL
ИНДИВИДУАЛНО ХРАНЕНЕ
И така, ние разгледахме процесите на храносмилането и
сега знаем как да употребяваме храната така, че да извле­
чем максимална полза и да си причиним минимална вре­
да. Но ние не знаем абсолютно нищо за това, какви кри­
терии лежат в основата на сезонното хранене, как да изме­
няме храненето си, отчитайки възрастовите промени и на
края, как да индивидуализираме собственото си хранене.
След изучаване диетологията на макробиотите, Аюрве-
да, Чжуд-ши и т.н., а и след изпробване на практика на
препоръките им, авторът откри много тънкости, чието от­
читане е абсолютно необходимо.
За да не обърква читателите си с източна терминология,
авторът излага най-важните положения на тези науки със
свои думи под формата на въпроси и отговори.

8.1. КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД "ВИДОВО ХРАНЕНЕ"

НА ЧОВЕКА?

В продължение на хилядолетия храносмилателната сис­

тема на човека се е приспособявала към преработване и
усвояване на определени природни продукти. Това е дало
отражение върху строежа на зъбите му, дължината и маса­
та на храносмилателния му тракт, вътрешния строеж, сре­
дата, храносмилателните ферменти, бактериалната флора и
много други особености на отделните части на храносми­
лателния тракт. Впоследствие особеностите на храносмила­
нето и начините за добиване на храна са дали отражение
върху формата на човешкото тяло.
Оказва се, че храната ни служи не само да изграждаме
тялото си, но с нейна помощ ние изграждаме вътре в него
(т.е. във всяка клетка) най-благоприятна среда за живот.
Така крайното звено на храносмилането се осъществява не­
посредствено във всяка клетка, кьдето от въглехидратите
се образуват вода, въглероден двуокис и свободни електро­
ни (т.е. енергия). Водата ни дава среда, в която протичат
жизнените процеси: натрупването на въглена киселина слу­

162
жи като регулатор на активността на ферментите, а свобод­
ните електрони са онези "мускули", които разцепват въгле­
рода и освобождават енергия от него и т.н.
След отработването им всички излишни продукти тряб­
ва да бъдат изведени лесно от организма. В процеса на
еволюцията отделителните системи са се приспособили
към отделянето на определени метаболити.
Ако човек не желае да разбере тези очевидни факти, не
може да става дума за здраве, независимо от изразходване­
то на купища пари, най-съвременни лекарства и т.н. Дъще­
рята на милионера Онасис, например, умря на 37 години!
Аутопсията е показала, че тялото й е било натъпкано с хи­
мия от сънотворни, таблетки за отслабване и др. (на нощ­
ното й шкафче били намерени 41 различни лекарства!).
Изхождайки от природните особености на човешкия орга­
низъм, за човека като видово хранене се явяват следните
храни: плодове, зеленчуци, житни и бобови растения, коре­
ноплодни, ягодови плодове, мед, ядливи треви и гъби; на
първия етап от развитието на човешкия организъм — май­
чиното мляко, но не животинското, а по-нататък като не­
голямо отклонение — животинското мляко и птичите яйца.
Най-благоприятно място за живот на човека са субтро-
пиците (Средиземноморския район), където са се зародили
първите цивилизации. Заселването на хората на север е
предизвикало приспособяване на храносмилането и към
други видове храни, което е било принудително, Появили
са се редица други допълнителни механизми за усвояване
на животинска храна (например, ескимосите пият тюлено­
ва мазнина) и за извеждане на несвойствените за човека
като биологичен вид метаболити. Всички тези приспособя­
вания не са се отразили добре на здравето.

8.2. КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ЧОВЕШКИЯ

ОРГАНИЗЪМ, АКО ХРАНЕНЕТО Е ДРУГО ?

Ако в храненето преобладава храна от животински про­

изход — месо, риба, млечни произведения, яйца и т.н., на­
шият организъм ще бъде принуден да създаде допълнител­
но мощен обезреждащ апарат и да хаби колосални усилия

163
за поддържането му.
Ето главните звена в борбата с увреждащото действие
на животинските белтъци.
а) Микрофлората на дебелото черво е съставена от жи­
вотински клетки (т.е.микроорганизми), които, преработвай­
ки растителната "суровина", създават КИСЕЛА СРЕДА и
допълнително хранят организма с КИСЕЛИ продукти от
преработката й. Ако постъпва животинска "суровина"
(месо, мляко, яйца и т.н.), преимуществено развитие полу­
чават растителните клетки (т.е. диаметрално противопо­
ложна микроорганизми), които, преработвайки храната,
създават алкална среда (гниене), в организма постъпват
страшни отрови и се създават условия за растеж на рас­
тителни организми — полипи, рак, плесени и т.н.
Сега става ясно пагубното въздействие на препоръките
на Болотов да подкисляваме организма си с храна от жи­
вотински произход. Той не е разбрал простия факт, че под-
кисляването става при концентриране на ВЪГЛЕРОДЕН
ДВУОКИС във всяка клетка при въглехидратно хранене
(каши), а не чрез БЕЛТЪЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ.
б) изобилието от белтък в организма създава условия за
увеличаване на ЛЕПКАВОСТТА на колоидното желе (на
кръвта, лимфата и клетъчната протоплазма) и превръща­
нето му в ксерогел. Оттук при такова сгъстяване в кръв­
та се образуват тромби, в жлъчката и урината — камъ­
ни, в тъканите на мозъка и сърцето — инсулти и инфарк­
ти, в съединителната тъкан — подагра и т.н.
в) Някога опитвали ли сте да стопите къс желязо в же­
лезен котел? При такова "стопяване" ще се стопят и желя­
зото, и самият котел. Това е едно грубо, но нагледно обяс­
нение, защо у котката стомашно-чревният тракт представ-
лва 2,8% от теглото на тялото й, а у човека — само 1,8%
(относителната дължина на храносмилателният тракт на
човека обаче е по-голяма). Този 1% е защитата, противо­
поставяща се на "стопяването".
При смилането на суровото месо хищниците използват
индуцираната автолиза, облекчваща с 50% смилането в
стомаха, с което се намалява увреждането на стомашната
стена. Човекът по правило използва термично обработена

164
храна. Поради липсата на индуцирана автолиза, силата на
киселите сокове трябва да е голяма, а времето на обработ­
ка — продължително. Направете си изводите сами.
Ако се използват рафинирани, обезводнени продукти —
хляб и хлебни изделия, картофи, захар, сладка и други "вкус­
ни" глупости, те ще обезводнят организма, всмуквайки
вода от храносмилателния тракт за своето разтваряне и
превръщане в колоиден разтвор. Това предизвиква сгъстява­
не на кръвта и оттам — чувството за жажда. Затова та­
кава храна ние задължително преглъщаме с течности, кое­
то разстройва храносмилането. Колоидният разтвор няма
заряд и всеки негов мицел трябва да получи такъв от ор­
ганизма, който губи част от заряда си. Всмуквайки се в
кръвта, тези колоиди я правят по-лепкава. В резултат на
това се изменя характеристиката на всички колоиди в ор­
ганизма (лепкавост, заряд, чистота) в лоша посока.
ферментите на нашия организъм са приспособени за
взаимодействие с естествените частици на захарта, скор­
бялата и т.н., а с промяната на структурата на тези час­
тици взаимодействието не е пълноценно. Ето откъде се об­
разува такова количество шлаки и слуз, които потискат
жизнената дейност на организма и превръщат вътрешна­
та среда от кисела в.алкална — гниеща. От такива хора
мирише на гнило. Естествено това оказва влияние върху
поведението на човека. Създават се маниаци и насилници.

8.3. КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕМ

ЗА КАЧЕСТВОТО НА ПРОДУКТИТЕ?

Цялата наука за продуктите е изградена върху два кри­

терия — количество на калориите и молекулярен състав
(белтъци, мазнини, витамини, минерали и т.н.). В това от­
ношение древните диетолози са постъпвали много по-доб­
ре. Те са отчитали: вкуса на храната, силата на въздействи­
ето на храната върху организма, формата и консистенция-
та на продукта, цвета на храната, информацията за пара­
метрите студ-топлина и влага-сухота, информацията, запи­
сана в продукта под влияние на климата и мястото, про­
менените свойства на продукта в резултат на термична и

165
други обработки. Познаването на всички тези особености
им е позволявло да използват храната като лекарство, а ле­
карството — като храна. Последните открития във физика­
та потвърдиха в много отношения значимостта на тези
влияния, а американските лекари Аюрведа-махариши прак­
тикуват с успех тази древна наука, давайки й съвременна
интерпретация. Да разгледаме и ние с вас тези особености
така, че да можем да ги използваме за оздравяването на
организма.
1. ВКУС НА ХРАНАТА. Вкусът на храната говори за
особени свойства на енергията, заложена в нея. Езикът
като орган на вкуса ни позволява да разпознаем тази енер­
гия. Енергията, заложена в продукта, може да влияе бла­
готворно върху нашата жизненост, особено когато енерги­
ята от дадения вид не достига на организма и обратното —
да потиска жизнеността, ако е в излишък.
Класическата Аюрведа различава шест основни вкуса —
сладък, кисел, солен, горчив, лютив и стипчив. Да добавим
още два — тръпчив и безвкусен.
СЛАДКИЯТ вкус има най-голяма лечебна сила, укреп­
ва, увеличава телесната сила, съдейства за смилането на те­
лесните сокове, има неголяма топлинообразуваща способ­
ност.
КИСЕЛИЯТ вкус има освежаващо действие, възбужда
апетита, съдейства за раздроЬяване и смилане на храната,
съдейства за задържане на течности в организма, отпушва
задръствания и прави червата проходими.
СОЛЕНИЯТ вкус има очистващи свойства, изтегля зас­
таряващото, втвърденото, запушващото, отстранява плесен­
та, поддържа апетита, предизвиква отделяне на слюнка и
стомашни сокове, придава на студените продукти загрява­
щи организма свойства.
ГОРЧИВИЯТ вкус подобрява храносмилането и апети­
та, сгрява тялото и стимулира извеждането на течности от
него, разширява съдовете, има разреждащи, разтврящи
свойства, ускорява процесите на циркулация в~тялото, съ­
действа за очистване на телесните кухини.
СТИПЧИВИЯТ вкус притежава изсушаващи свойства,
суши гнойта, кръвта, жлъчката, заздравява раните, подоб­

166
рява цвета на кожата, силно охлажда.
След като премине през храносмилателния тракт, вкусът
на храната се променя. Продуктите със сладък и солен вкус
стават сладки; горчивото, лютивото и стипчивото става
горчиво, "а~киселото — кисело. По такъв начин от шестте
първични вкуса в организма се образуват три вторични.
Продуктите, образуващи вторичния СЛАДЪК вкус, съ­
действат за укрепване и нарастване на телесната маса.
Излишъкът от сладко поражда слуз, затлъстяване и пони­
жава топлообразуващите способности на организма. На
интелектуално ниво това се изразява в безразличие и апа­
тия.
Продуктите, образуващи вторичен КИСЕЛ вкус, съдейс­
тват за повишаване на топлообразуващата, интелектуална­
та и храносмилателната способности. Излишъкът от кисел
вкус влошава състава на кръвта, води до язви, кожни драз­
нения, изгаряния. Човек става лесно раздразнителен, "киб-
ритлия".
Продуктите, образуващи вторичен ГОРЧИВ вкус, съ­
действат за прочистване на организма, стимулиране на
жизнените процеси и отслабване. Излишъкът от горчив
вкус може да изтощи телесните сили, да обезводни орга­
низма. На психично ниво това води до поява на безпричи­
нен страх, напразни вълнения.
Добавеният от нас към класическите аюрведни вкусове
— тръпчив вкус е подобен на стипчивия, сгъстява сокове­
те, охлажда, а безвкусният увлажнява, размеква, разхлабва.
2. ФОРМА И КОНСИСТЕНЦИЯ. Значението на фор­
мата и консистенцията на хранителните продукти се изяс­
ни с откриването на квантовата реалност на всеки матери­
ален обект. Казано по-просто, зад всеки материален обект
стои тьнкоматериална сила, която на ниво кванта (матери­
ални частици, много пъти по-малки от електроните) им
придава този вид, който имат. Изменението на характерис­
тиките на това ниво води до изменение на видимите свойс­
тва на предметите. Естествено това се отнася и до храни­
телните продукти.
Оттук произтичат интересни теоретични съображения,
подкрепени от жизнения опит. Ако в някой орган на чове­

167
ка не достигат собствени тънкоматериални свойства, те мо­
гат да бъдат заимствани от някое растение или животно.
Изхождайки от това, древните са предложили следната
класификация:
а) Съответствие на частите на растението на органите
на човека.
КОРЕН — стомах
СТВОЛ — гръбначен мозък
КЛОНИ — нерви
ЛИСТА — бели дробове
ЦВЕТОВЕ — локализация на излишъка на сила (место­
нахождение на възпроизводителните органи)
ХЛОРОфИЛ — кръв
СОК — енергията, циркулираща по нервите и превръ­
щаща се в импулси на мозъка, семето и други тъкани
СЕМЕНА — духовна енергия — особено в периода на
покълване (Шен — на китайски и Кундалини — в индийс­
ката философия)
б) Части на растенията и лекувани от тях болести
Корените лекуват болести на костите.
Стволът лекува болести на мускулите.
Клоните лекуват болестите на съдовете и сухожилията.
Кората лекува болести Тга кожатаГ
Листата лекуват болести на "кухите" органи — стомах,
жлъчен мехур^ тънко и дебело черво, пикочен мехур, се­
менници и др.
Цветовете лекуват сетивните органи.
Плодовете лекуват "плътните" органи — сърце, бели
дробове, черен дроб, далакГ бъЛрещт.
в) Разпределение на положителната и отрицателната
енергия.
Върхът на растението е зареден положително, а корени­
те — отрицателно. Частта от растението около почвата
притежава уравновесяващи свойства (място на стиковане
на положителния и отрицателния заряд).
Плодът е зареден положително, а клубените — отрица­
телно. В самия плод страната откъм дръжката е заредена
отрицателно, а срещуположната й — положително.
Аналогията с животните е още по-проста. На сърцето

168
съответства сърце, на черния дроб — черен дроб и т.н.
Ако влезем в по-големи подробности за свойствата и
консистенцията на продуктите, то лекотата, рязкостта,
твърдостта, сухотата, подвижността, разсейващото се и яс­
ното ще съдействат за придаване на организма на лекота,
подвижност, намаляване на теглото.
Лекотата, маслеността, влажността, течливостта, прони­
цаемостта, острият мирис и лютевината съдействат за уве­
личаване на топлообразуващите, храносмилателните и ин­
телектуалните способности.
Тежестта, маслеността, гъстотата, лепкавостта, подвиж­
ността, бавността и мътността ще съдействат за укрепване
на тялото, ще стимулират хормоналната система.
Естествено пренасищането на организма с продукти от
първата група обезводнява тялото, от втората група — раз­
валя кръвта и от третата — олигавя. Всичко трябва да е с
мярка.
3. ИНФОРМАЦИЯТА, ВКЛЮЧЕНА В ПРОДУКТИТЕ
ПОД ВЛИЯНИЕ НА КЛИМАТА И МЯСТОТО НА ИЗ­
РАСТВАНЕ. Всяко растение възприема цялата информа­
ция на мястото, където е израстнало. Ако мястото е твър­
де горещо, растението се БОРИ с това, изработвайки си
ПРОТИВОПОЛОЖНИ — студени, воднисти свойства.
Например: дини, пъпеши, листни зеленчуци (зеле), дървес­
ни плодове, ягодови плодове и др.
Ако растението трябва да преживее период на неблагоп­
риятни условия — студ, то се бори, изработвайки в себе си
противоположни свойства — топли, маслени. Например:
зърнените растения, орехите, семената, кореноплодните и
ДР-
Човек, който употребява продукти от района, в който
живее, постъпва много мъдро. С помощта на свойствата на
тези продукти той се бори с неблагоприятните външни ус­
ловия. На летните горещини той противопоставя охлажда­
щите, воднисти свойства на растителните продукти: краста­
вици, домати, зеле, ягодови плодове, фрукти, бостански
плодове. И обратното — зиме, използвайки зърнени храни,
орехи, семена, кореноплодни, сухи фрукти (при изсушава­
не плодовете придобиват топли свойства) в сурово състоя­

169
ние или след слаба термична обработка т.е. топли свойства,
той ги противопоставя на студа и сухотата.
Всичко това народната мъдрост е открила и здраво е
навлязло в нашия бит. През лятото ние предпочитаме квас,
таратор (киселият вкус задържа добре водата в организма),
пресни салати, пием хладни напитки. Зимно. _време ние
посипвам е обратно на това: пием топли (чайове и отвари
от треви, компоти от сухи плодове, консумираме тлъсти
боршове, супи, задушени зеленчуци и топли каши.
Ето защо, ако храната е пълноценна, обработена малко
термично, използвана и съчетана правилно, всичко ще вър­
ви добре. И обратното, ако един човек живее примерно
във Воронеж и през зимата се придържа към суровоядст-
во, консумира усилено цитрусови плодове, внесени от Еги­
пет, яде пресни салати, парникови зеленчуци, запазени
ябълки и други подобни, той съдейства за преохлаждане на
организма си, разстройвайки интимния механизъм за бор­
ба с неблагоприятните климатични условия. И не е чудно,
че се появяват зиморничавост, лошо храносмилане, вяла
перисталтика, наливане на тялото с вода и отделяния под
формата на течна слуз от носа.
4. СИЛА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ
ПРОДУКТИ ВЪРХУ ОРГАНИЗМА НА ЧОВЕКА. От прак­
тиката знаем, че изяждайки едно вещество, няма да почув­
стваме никакво въздействие, а изяждайки друго, можем в
миг да умрем. Изхождайки от това, древните лечители раз­
личават четири степени на въздействие на хранителните
продукти.
Ако човек, приел дадена храна (вещество) не открива
никакви следи от неговото въздействие (т.е. тя не го затоп­
ля, не го охлажда, не го засушава, не го увлажнява и т.н.)
тази храна е УРАВНОВЕСЕНА.
Ако храната оказва неголямо въздействие, се счита ус­
ловно, че силата на въздействието й е от I СТЕПЕН.
Ако продуктът е подействал с някое от своите свойства
— топлина, студ, сухост, влага и т.н., но не оказва вредно
влияние на организма, се счита, че въздействието му е от
II СТЕПЕН.
Ако продуктът има известно отровно действие, той е от

170
Ill СТЕПЕН, а ако действието му може да доведе до
смърт — от IV СТЕПЕН.
Изхождайки от тази класификация, продуктите с уравно­
весено действие се използват от човека за храна, продукти­
те с I и II степен на въздействие — за корекции през неб­
лагоприятните сезони на годината, а също и в борбата с
неголеми неразположения, а продуктите и веществата от
III и IV степен — само като лечебни средства в случаи на
тежки нарушения, изискващи силни противоположни ко­
рекции.
В приложение №4 е даден списък на най-употребявани-
те продукти с отчитане на техните свойства и силата им на
въздействие.
Сега, познавайки качествата на продуктите, ще допъл­
ним европейската наука за храненето с най-древните пре­
поръки.

8.4. ПРЕПОРЪКИ, ОСНОВАНИ НА ВКУСОВЕТЕ НА

ПРОДУКТИТЕ

1. Вие желаете да увеличите телесната си "топлина". За

да постигнете това, най-добре е на едно хранене да изпол­
звате продукти, съдържащи:
а) лютив — кисел вкус или б) кисел — солен вкус. Съ
четанието на първите два вкуса ще способства освен за
увеличаване на телесната "топлина", също и за отслабване.
Във втория случай — обратното, ще наддадете много на
тегло (за сметка най-вече на задръжка на вода).
2. Ако желаете да увеличите "лекотата" на тялото си (да
отслабнете, да станете по-подвижни), използвайте следните
вкусове: а) горчив — лютив или б) кисел — лютив. При
първия вариант от тялото ще се отдели слуз. При втория
ще настъпи увеличаване на топлообразуващата способност
на организма (ще се засилят имунитетът, храносмилането
и интелектуалната "острота").
3. Ако желаете да увеличите сухотата в своето тяло (да
отделите слуз, храчки), използвайте продукти със следните
вкусове: а) горчив — стипчив, б) лютив — стипчив или в)
лютив — горчив. При първия вариант едновремено със "су-

171
хотата" ще се увеличат и "студените" качества, което е доб­
ре за лятото. При другите два обратно — ще се добави
"топлина", което е добре за студеното време на годината,
както и за друго време при хората, които постоянно мръз-
нат.
4. Ако желаете да "охладите" организма си, използвайте
следните вкусове: а) сладък или б) горчив — стипчив. В
първия случай може да напълнеете, а във втория — да от­
слабнете.
5. Ако искате да напълнеете (да станете "по-тежки" и
"маслени"), използвайте продукти със следните вкусове: а)
солен — сладък или б) сладък — кисел. В първия случай
ще натрупате основно мазнини, а във втория — мускули.
Ако се чувствате нормално, старайте се да включвате в
ежедневната си трапеза продукти, съдържащи и щесте вку-
са, без да отдавате предпочитание на нито един от тяхЛа“-
кава храна ще стимулира хармонично вашата енергетика.
В някои случаи кулинарната обработка може да измени
вкуса на продуктите. Например първоначалният вкус на
гту^а р " 1/ угт/и^ а след задушаване или варене става сладък.
Не забравяйте това.
Сладкият, киселият и соленият вкус оказват върху орга­
низма предимно анаболно (изграждащо) действие, а горчи­
вият, стипчивият и лютивият вкус — катаболно (разграж­
дащо) действие.
Храната, в която преобладават горчивият и лютивият
вкус, повдига енергията нагоре. Това се използва добре от
хора с ниско кръвно налягане, страдащи от лоша циркула­
ция на кръвта в Съдовете на главния мозък. Подобна хра­
на е добре да се използва и като средство за повръщане с
цел прочистване на организма от слуз.
Храната, притежаваща вкус, насочва
енергията на организма такава храна
(морско зеле) е много доС ж бително средс-
тво.
Храната с кисел вкус съдейства за проходимостта на
червата, а тази със стшщнв вкус предизвиква спазми на
хранопровода и прави червата лошо проходими.

172
 8.5. ПРЕПОРЪКИ, ОСНОВАНИ НА ФОРМАТА И
КОНСИСТЕНЦИЯТА НА ХРАНАТА

1. Възстановяване на клетъчната маса на бъбреците.

Един час преди да посетите парна баня или сауна, изяжте
50-100 г сварени животински бъбреци (най-добре свински,
тъй като съставаТзаПиикроелементите на свинята е близък
до този на човека), а 10-15 минути преди това изпийте 1
чаша потогонен квас или чай. Ако кожата се изпотява доб­
ре, облейте се с чай от блатен ледум (рус. багульник; лат.
ledum palustre L.).
Потогонният квас се приготвя така: към 3 литра проти-
ева вода се прибавят 1-2 чаши малини (може и варени), 1
чаша захар и 1 чаена лъжичка сметана. Оставя се да фер­
ментира с достъп на кислород в продължение на 10-15 дни.
Този квас извежда от организма и радионуклеотиди. Той
съдържа субстанция, с която радионуклеотидите се стремят
да се свържат, като образуват сулфиди. Последните от своя
страна подпомагат потоотделянето, тъй като не се задър­
жат в организма. Квасът се пие преди влизане в парната
баня.
Потогонният чай се приготвя така: в една чаша вода се
поставя 1 супена лъжица корени от блатен ледум или две
супени лъжици листа от бреза. Може да се използват също
липов цвят или бъз.
Механизмът на възстановяване на клетъчния обмен на
бъбреците е следният: при добро потоотделяне бъбреците
си почиват, топлината в парната баня стимулира клетъчния
обмен, а в кръвта се съдържат вещества, аналогични на
бъбреците плюс квантовото ниво на животинските бъбре­
ци. Сумарно тези фактори имат мощен възстановителен
ефект.
Препоръчва се потоотделянето да продължи колкото е
възможно по-дълго. Ето защо не го прекъсвайте с вземане
на душ или къпане в басейн. След банята оставете тялото
ви да се охлади бавно и едва след прекратяване на потоот­
делянето се изплакнете с топла вода.
2. Възстановяване клетъчната маса на черния дроб. Ме­
тодиката е подобна на гореописаната, но има някои разли­

173
чия. Преди посещението в парната баня изяжте 10-100 гра­
ма сварен черен дроб. След това изпийте потогонен чай и
се изпотете^ силно. След силното изпотяване се изтрийте до
сухо и намажете кожата си с млечна суроватка, смесена с
мед или сланина, или рибено масло — кожата ще попие
всичко. През това време черният дроб си почива, а орга-
низмът се храни през кожата (както във вътреутробния ста­
дий). След това изпийте 1 чаша отвара от шипки (50-80
плодчета на 3 л вода). Петнадесет - двадесет минути след
"нахранване на организма през кожата" се измийте с топ­
ла вода. Черният дроб се възстановява по-бавно от бъбре­
ците. Ще се наложи да правите описаната процедура три
пъти дневно в продължение на два месеца.
3. Възстановяване на клетъчната маса на сърцето.
Епин час преди посещението на парната баня изяжте 50-
100 г сварено животинско сърце; 15 минути преди начало­
то на банята изпийте 1 чаша "сърдечен" квас, който се при­
готвя така: Към три литра вода се прибавя една чаша раз­
клонена боянка (желтушник серьш, разсеянньш, расскидис-
тьга; лат. Erysimum diffusum Ehrh.) или адонис, момина
сълза, строфантус, градински чай, босилек, меча л е т а , 1
чаша захар и 1 чаена лъжичка сметана. Оставя се на топ-
ло~да~ферментира в продължение на 2 седмици. Единична­
та доза е половин чаша. След парната баня се прави общ
масаж на тялото от масажист. По време на масажа сърце­
то си почива. Десет" - двадесет такива процедури ще укре­
пят значително сърцето ви.
Ето някои допълнителни препоръки за укрепване на
сърцето: Вземайте ежедневно по 0,1 г прах от разклонена
боянка. Горчивината на тази билка стимулира изработва­
нето на инсулин от задстомашната жлеза, който, разг-
раждайю1ХЛОжните мазнини и захарта, осигурява храна за
сърцето. През този период избягвайте пържени растителни
мазнини.
Тези древни препоръки са усъвършенствани от Болотов,
но в тях липсва биоритмологичния компонент, който оказ­
ва съществено влияние върху ефективността им.

174
8.6. ПРЕПОРЪКИ, ОСНОВАНИ НА ИНФОРМАЦИЯТА,
СЪДЪРЖАЩА СЕ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

1. Хранете се с пълноценни продукти, отгледани в мяс-

тото. където живеете.
2. Хранете се със зеленчуци, плодове, зърнени храни, оре­
хи и т.н. строго според сезона. Това особено се отнася до
зеленчуците и плодовете. Не яжте извън сезона изкуствено
отгледани (краставици, домати), запазени (прясно зеле,
замразени ягодови плодове, ябълки, круши и т.н.) и внесе­
ни от горещите страни (портокали, лимони, грейпфрути и
т.н.) плодове и зеленчуци.
3. Топлинната обработка, изсушаването на слънце, доба­
вянето на подправки придава на храната "топли" свойства.
Използвайте това през студените месеци на годината.
На алпинистите не им било ясно, защо те, отивайки в
планината, от всички продукти предпочитат сланината.
Това е така, защото техният организъм, борейки се със су­
хия, студен планински климат, използва мазнините, за да
се предпази от изсушаване, а солта му носи топлината, ко­
ято му отнема околният студ.
Примерно така се хранят и тибетците, използвайки за
храна една маслена напитка — тибетски чай.
Древните мъдреци отдавна са давали съвети за хранене
само според сезона и с отгледани на местоживеенето на
човека продукти. Ето какво учи Исус Христос ("Светото
Евангелие на Исус Христос от Йоана"):
"...хранете се с всичко това, което се намира на Божия­
та трапеза — плодове от дървета, зърно и полезни треви,
мляко от животните и пчелен мед. Всяка друга храна е
дело на ръцете на Сатаната, води към грях, болест и смърт!
Докато богатата храна, която намирате на трапезата на
Бог, дава на вашето тяло Сила и Младост и тогава болест
не ще ни докосне. И наистина от трапезата Божия старият
Матусаил взимал храната си и ако вие правите същото, аз
ви обещавам, че Богът на Живота ще ви даде също, как-
то на патриарха, дълъг живот на тази Земя.
От началото на месец Хиар (май) яжте ръж; през ме­
сец Сиван (юни) — пшеница, най-съвършената от тревите,

175
даващи зърно. Направете така, че вашият всекидневен хляб
да е направен от пшеница, за да може Господ да се погри­
жи за вашето тяло. През месец Тамиуз (юли) се хранете с
кисели плодове, за да отслабне вашето тяло и да бъде Са­
таната изгонен от него. Трябва да ядете смокини, богати на
сокове през месец Аб (август), а през месец Злюд (септем­
ври) събирайте грозде и нека неговият сок бъде ваша на­
питка. През месец Маркешвана (октомври) събирайте
сладко грозде, изсушено от Ангела на Слънцето (стафиди),
за да укрепи то вашето тяло, тъй като в него обитават Ан­
гелите Господни.
Що се отнася до тревите, хранете се с тях през месец
Тибет (декември), за да се очисти вашата кръв от всички
ваши грехове. И през Тибет започнете да пиете млякото на
животни, тъй като затова дава Господ трева на полетата за
всички животни, за да попълват храната на човека със сво­
ето мляко. А през месец Шебат (януари), когато остане из­
лишък от това, що сте събрали, позволете на Ангела на
Слънцето да изсуши зя вас всички плодове. Хранете се с
тях заедно с бадемови ядки през всички тези месеци, кога­
то дърветата не дават плод.
Защото наистина Аз ви казвам, блажени са тези, които
ядат само храна от трапезата на Господа и избягват гадос-
тите на Сатаната". Информацията, заложена в тези редове
е колосална.

8.7. ПРЕПОРЪКИ, ОСНОВАНИ НА СИЛИТЕ НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
ВЪРХУ ОРГАНИЗМА НА ЧОВЕКА

С възрастта нашето храносмилане постепенно отслабва.

Така в зряла възраст ние си спомняме с тъга, че в младост­
та си сме яли всичко наред и сме се чувствали прекрасно.
А сега, ха сме похапнали или преяли на празник и ведна­
га чувстваме стомаха си недобре, тялото ни натежава, изос­
трят се хроничните ни болести.
Най-древната наука за здравето на човека — Аюрведа
счита, че лошото храносмилане е ГЛАВНИЯТ ИЗТОЧНИК
НА БОЛЕСТИТЕ, а доброто храносмилане се възхвалява

176
като залог за здраве. Мъдреците Аюрведи са обичали да
повтарят, че на човека, способен да усвоява пълноценно
храната, и отровата ще му е от полза, докато при лошо
храносмилане може да се умре и от най-хубавата храна.
Съгласно аюрведните понятия в организма на човека
съществува "храносмилателен огън" (агни). Ако този огън
гори буйно (както в младостта), храната се смила добре,
без токсични отпадъци (по аюрведно — ама). Клетките на
тялото получават всичко необходимо и организмът като
цяло е здрав. Ако огънят отслабне, храната не се смила на­
пълно, появяват се много токсични отпадъци и човек е
предразположен към всякакви болести.
Предложени са много рецепти за това, как да се стъкне
угасналия огън и да се поддържа по-нататък. Една част от
тези рецепти е основана на свойствата на някои растения
и вещества да "разпалват" храносмилането в нашия орга­
низъм. Хилядолетната практика е показала, че това най-
добре правят челният и червеният пипер, кардамонът, ка-
нелата, карамфилът, горчицата, хрянът, а също така солта
и топеното масло. По сила на сгряващо действие тези про­
дукти се отнасят към II и III степен. Ето защо приемане­
то на неголямо количесто от изброените продукти преди,
по време на ядене и след това възбужда апетита и усилва
храносмилателните способности на организма. Възстановя­
вайки загубеното си храносмилане, човек възстановява и
нормалното си здраве. Ето защо в миналото цената на под-
правките_в Европа се е измервала с теглото на златото.
Поради това горепосочените продукти е най-добре да бъ­
дат използвани през студените сезони на годината, от ста­
рите хора и лицата с понижено храносмилане.
Борис Василиевич Болотов днес съветва да се използват
старите, болни и повредени клетки за увеличаване пропор­
цията на младите и здравите. Старите, болните и повреде­
ни клетки също се отнасят към ама — токсините и от тях
трябва да се избавяме преди да са подкопали здравето ни.
Посредством най-нови изследвания, основаващи се на от­
разяването и поглъщането на светлината от кожата на чо­
века, е открито следното: процентът на старите клетки във
възрастта до 1 година не превишава 1, на 10 годишна въз­

177
 раст средният процент е между 7 и 10, а на 50 години дос­
тига 40-50. Ако се изрази това наблюдение на по-понятен
език, петдесет годишният човек живее само с 50-60% от
своите възможности, т.е. точно толкова, колкото млади
клетки са останали в организма му. Оттук и естественият
стремеж да се увеличи процентът на младите и да се на­
мали процентът на старите клетки.
Но как да направим това? Клетъчните белтъци се разг­
раждат от ферменти — пепсини, които се образуват в сто­
маха. Всмукалите се в кръвта заедно със стомашния сок
пепсиноподобни вещества разтварят старите, болните и ра­
ковите клетки и болестотоворните микроорганизми, без да
засягат здравите, силни клетки.
За да се увеличи количеството на отделяните в стомаха
пепсини, Болотов препоръчва, подобно на древните гърци,
30 минути след прием а на храна, която вече частично се е
смляла, да се постави на връхчето на езика около 1 грам
готварска сол. След това образувалата се слюнка трябва
да се изплюе.
Солта предизвиква^ рефлекторно обилно отделяне на
стомашен сок, съдържаш всички необходими за унищожа-
ването на старите клетки елементи. Но това е само един
механизъм, при това второстепенен. Главното се състои в
описаното по-горе. Сол в превод от латински означава
"слънце^ГОттук чрез своя вкус солта стимулира "храносми­
лателния огън", т.е. активността на всички ферменти в на­
шия организъм, а те на свой ред активно разлагат старото
и ненужното. Вместо сол можете да използвате изброени­
те по-горе "разгряващи" продукти. Особено ефективен е
джинджифилът.
Лекарите-аюрведисти препоръчват специална джинджи-
филова диета за подобряване на храносмилйтелните спо­
собности.
I Поставете 4 супени лъжици джинджифилов прах и 100-
1 150 грама пречистено топено масло в неголям емайлиран
или керамичен съд и го стрийте. Разбърквайте до получа­
ване на еднородна смес, покрийте съда и го поставете на
хладно място.
Приемайте по малко от сместа всеки ден преди закуска

178
по следния начин: Желателно е закуската да се състои от
топъл билков чай, леко задушени зеленчуци (задължител­
но топли) и някаква гореща каша. Количеството на прие­
маната джинджифилова смес по дни трябва да е следното:
първи ден — 0,5 чаена лъжичка (ч. л.)
втори ден — 1 ч.л.
трети ден — 1,5 ч.л.
четвърти ден — 2 ч.л.
пети ден — 2,5 ч.л.
шести ден — 2,5 ч.л.
След това започнете да намалявате всеки ден приемана­
та смес с 0,5 ч.л., така че на десетия ден дозата да е как-
то първия — 0,5 ч.л.
Чрез тази диета вие ще нормализирате своя "храносми­
лателен огън". По време на диетата (пък и след нея) не
употребявайте продукти със силно охлаждащо действие: ле­
дена вода, сладолед, студено мляко, замразени ягодови и
други плодове и т.н.
Джинджифиловата диета е особено полезна за старите
хора, у които "храносмилателният огън" е естествено угас­
нал. Тя не се препоръчва на млади хора и хора на средна
възраст, при които нарушенията на храносмилането се дъл­
жат на други причини. За тях е подходящ съвсем друг ме­
тод. Преди да пристъпим към описването му, обаче, е не­
обходимо да разберем каква е конституцията на всеки от­
делен човек и едва тогава да даваме препоръки.

8.8. ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ НА СОБСТВЕНОТО

ХРАНЕНЕ

Авторът е срещал плахи намеци за учението за индиви­

дуалната конституция в "Голяма медицинска енциклопе­
дия", но по-подробни сведения е намерил само у древните
аюрведисти.
В основата на тяхното учение и на целия древен свят ле­
жат три жизнени принципа: "Слуз", "Жлъч" и "Вятър" (Кап-
ха, Пита, Вата).
Според последните изследвания във физиката зад наша­
та физическа реалност стои тьнкоматериална реалност

179
(квантово поле), която е отговорна за придаването на фор­
ма на живия организъм, за топлообразуващите и всички
циркулаторни процеси, протичащи в даден организъм.
Жизненият принцип (доша) "Слуз" е отговорен за под­
държане формата на нашето тяло (т.е. костите, мускулите,
сухожилията, ендокринната система, чрез функционирането
на която тези свойства се поддържат в необходимата фор­
ма).
Жизненият принцип "Жлъч" е отговорен за всички топ-
лообразуващи процеси на нашия организъм (терморегула-
ция, храносмилане, острота на интелекта, имунна защита,
активност на метаболизма като цяло).
Жизненият принцип "Вятър" е отговорен за бързината
на протичане на различните процеси в организма и тяхна­
та циркулация, придвижването на всичко вътре в организ­
ма (циркулация на вътрешните течности: кръв, лимфа и
т.н., скорост на обновяване на тъканите, извеждане на шла­
ките, придвижване на храната по храносмилателния канал,
бързина на мисленето, интервали на месечните цикли, про­
дължителност на бременността и т.н.).
По такъв начин нашият организъм представлява комби­
нация от майчините и бащините жизнени принципи, която
се получава при зачеването. При това жизненият принцип
"Вятър" няма никакви материални елементи в тялото и съз­
дава сухота и студ.
Жизненият принцип "Жлъч" е представен в тялото от
течни, разяждащи елементи* (жлъчка, стомашни сокове).
Жизненият принцип "Слуз" се представя в тялото от
всички материални образувания и създава в организма
студ, слуз и влага.
Сега ни е ясно, че ако в организма на човека преобла­
дават жизнените процеси на "Вятъра", такъв човек е с ни­
сък или висок ръст, слабоват, зиморничав^ с лошо хранос­
милане, страхлив. Ако преобладават жизнените процеси
"Жлъч", човекът има средно телосложение, добро хранос­
м илане, прошарена коса или е плешив, никога не мръзне
и притежава достатъчно остър ум. Ако преобладава жизне­

* Създават в организма топлина.

180
ният принцип "Слуз", човекът има мощен скелет, мускулест
е, склонен е към трупане на килограми,"страда от бавно
храносмилане, не обича влажното време и е склонен към
депресии. Но у всекиго всичко е толкова омесено, че аз
съм предложил един въпросник, основан на наблюденията
на древните аюрведисти. Той ще ви позволи да узнаете сво­
ята индивидуална конституция и отчитайки нейните особе­
ности, да изградите своето хранене (вж. приложение №1)..
А сега важно е да получите някои най-прости ориентири,
които показват, че в резултат на неправилно хранене, на­
чин на живот и мислене, у вас са се "превъзбудили" жиз­
нените принципи и са предизвикали специфични за тях на­
рушения, които с помощта на храненето вие можете да
нормализирате.
И така, ако "Вятърът" е в норма, тялото е леко, има
много енергия, червата работят леко и редовно, мисленето
е бързо, всички физиологични процеси, имащи свой ритъм,
настъпват на време (сън, месечен цикъл, раждане, оргазъм
при мъжете и жените).
Ако този жизнен принцип е в излишък, човекът е пре-
възбуден, мисленето му е хаотично, паметта — слаба, има
ту запек, ту разстройство, мръзне постоянно, всички рит­
мични процеси са нарушени (безсъние, нередовен менстру­
ален цикъл, недоизносване на бременността, скъсена про­
дължителност на половия акт и т.н.).
Ако "Жлъч" е в норма, тялото е топло, храносмилането
и усвояването на храната е нормално, настроението е при­
повдигнато, умът бързо схваща същността на нещата, всич­
ки физиологични функции: имунитет, метаболизъм, остро­
та на оргазма са нормални. Кожата е здрава и красива.
Излишъкът на жизнения принцип "Жлъч" се проявява
като киселини, язви на стомаха и дванадесетопръсника, го­
ляма потливост с неприятна миризма на потта, обриви по
тялото, сухота в носа, снижена имунна защита. Човек ста­
ва лесно раздразнителен, вечно недоволен и ехидно се ше­
гува с околните.
Ако "Слуз" е в норма, организмът е необикновено устой­
чив към заболявания, половата активност се запазва дълго
и всичко настъпва навреме, ставите са гъвкави, подкожна­

181
та мастна тъкан е оптимална, паметта се запазва добра.
Превъзбуждането на този жизнен принцип (доши) води
до "олигавяне" на целия организъм, намаляване на топло-
образуващите способности, а това, на свой ред, предразпо­
лага организма към простудни инфекции и туморни забо-
лявания. Тялото натрупва извънредно голямо тегло и оти­
ча от задръжката на течности. Храносмилането става вяло.
Това се отразява на половите функции като се проявява
студенина, дълъг и "неблестящ" полов акт. Човек губи ин­
терес към живота, паметта му отслабва.
Сега, познавайки особеностите на своя организъм и
свойствата на хранителните продукти, ние можем СЪЗНА­
ТЕЛНО да усилваме и отслабваме своите жизнени прин­
ципи (доши), да постигаме най-добър баланс и да се нами­
раме на "гребена" на здравето.
Механизмът на въздействие на жизнените принципи
(доши) е такъв: на клетъчно ниво от храната се образува
вода (даваща среда за живот), въглероден двуокис (регули­
ра pH на средата, а чрез нея и активността на всички фер­
менти в организма) и белтъчни вещества (на които се ос­
новават всички жизнени процеси, ферменти, мицели и
т.н.). Различните продукти ще оказват своето специфично
влияние върху трите посочени параметра. Да разгледаме
това влияние с конкретни примери.
За НАМАЛЯВАНЕ наличността вътре в клетките на ор­
ганизма ще оказва влияние храната с горчив, лютив и
стипчив вкус (пресни плодове, зеленчуци с високо съдър­
жание на калий — антагонист на натрия), леката и твърда
по консистенция храна (сухи фрукти), хладната и суха по
свойствата си храна (сухари), при това употребена в малки
количества. Всичко това сумарно води до сгъстяване на* ко­
лоидите в организма. Ако човек има изразен конституцио­
нен тип "Вятър" (Вата), т.е. е склонен към загуба на теч­
ност и се храни с такава храна, той ще си "заработи" отс­
лабване, зиморничавост, запек, затруднена подвижност.
За УВЕЛИЧАВАНЕ на течностите вътре в клетките на
организма ще оказва влияние храната със сладък, кисел и
солен вкус (булгури, млечни храни, сирена, туршии, т.е. съ­
държащите натрий продукти), тежката, мека по консистен-

182
ция храна (сметана, извара), прохладната и водниста по
свойства храна (мляко), употребявана в голямо количест­
во. Всичко това сумарно ще съдейства за задържане на во­
да в организма, за напълване на течностите на организма
със скорбяла и белтък (т.е. слуз).
Ако човек, имащ изразен конституционен тип "Слуз"
(Капха), склонен към задържане на вода и увеличаване на
теглото, се храни с горепосочените продукти, той бързо ще
увеличи теглото си, ще загуби топлообразуващите си спо­
собности и доброто си храносмилане.
За УВЕЛИЧАВАНЕ НА ТОПЛИНАТА вътре в орга­
низма, а косвено и за усилване на метаболизма, ще оказва
влияние храната с лютив, солен и кисел вкус (подправки,
туршии, квасеното), леката и мазна по консистенция храна
(пържено свинско), а също и маслената по свойства храна
(пържени в слънчогледово масло картофи), употребявана
без мярка. Сумарно това води до свръх изработване на
жлъчка (косвено указание за увеличен разпад на еритроци­
тите), която "прегаря" кръвта, лимфата и др.
Ако човек, имащ изразен конституционен тип "Жлъч­
ка" (Пита) употребява такава храна, неговите топлообразу-
ващи свойства ще се възбудят и това ще се изрази в сухота
в носа, киселини, обриви по кожата, ранно побеляване или
оплешивяване.
В приложение № 1 е даден списък на продуктите, които
водят до усилване или отслабване на дошите Вата, Пита и
Капха.

8.9. ДИЕТА НА БЛАЖЕНСТВОТО

В крайна сметка цялото наше хранене е насочено към

поддържане на най-благоприятни жизнени условия в клет­
ката. Когато сме балансирали така своето хранене, че
клетките не се обезводняват, не се олигавят и в тях нищо
не "прегаря", извършващият се метаболизъм е идеален и от
правилно усвоената храна се получава тънкоматериално
вещество, което аюрведистите наричат "оджас". Колкото
повече оджас се изработва в клетките, толкоШГповече сиг­
нали на блаженство и щастие се изпращат в мозъка. В ре-

183
зултат на това човек изпитва лекота в тялото си, жизнера-
достност и особена еуфория.
За изработването на оджас съдейства преди всичко пра­
вилното храносмилане, което се състои в правилно съчета­
ване и последователна употреба на хранителните продукти.
Хранителните продукти трябва да бъдат пресни, с ми­
нимална термична обработка и да се консумират веднага
след нея. Продуктите трябва да бъдат естествени, а не из­
куствени, рафинирани.
Аюрведистите наричат такова хранене "чисто" (сатвич-
но) и препоръчват: в него да присъстват и шестте вкуса,
добре балансирани помежду си; порцията храна на един
прием да бъде умерена (идеалното според тях количество
храна за деня е това, което се помества в шепите на съот­
ветния човек); да се пие изворна (протиева) вода; да се
консумират най-пресни продукти (направо от клончето
или огъня); храната да бъде лека, лесно смилаема и успо­
кояваща.
Сатвичното хранене включва следните продукти: пре­
чистено, топло масло; сезонни плодове и зеленчуци и при­
готвени от тях сокове; пълнозърнести булгури й бобови
растения, особено ориз и пшеница;орехи и семена от мес-
тообитанието; мед, протиева вода. Те препоръчват и упот­
реба на краве мляко, но на отделен прием или в съчетание
с брашнени каши (от гледна точка на правилното хранене,
тази препоръка е несполучлива).
Аюрведистите препоръчват гореописаното хранене от
най-древни времена на всички, които искат да имат добро
здраве, дълъг живот, светла глава и физическа сила.
Цялата останала храна, която съдържа малко оджас и
пречи на нормалния ход на живота, те подразделят на два
вида: раджас и тамас.
Към храната "раджас" се отнасят следните продукти:
месо, риба, сол, пипер, горчица^всичко кисело и горещо,
чай, кафе, какао, рафинирана захар,^пбдправки. ТСъм хра­
ната "тамас" се отнасят: говеждо_и^щинско месо, лук, че­
сън, тютюТГГгранива, престояла, нечистаТТШа~пъти прйтоп-
ляна храна, ТЗСйЧки о<пияняващи продукти и лекарства^'
Следващият по-долу откъс от "Бахагаватгити" ще ви по-

184
могне да разберете по-добре това.
"Храната, която дава дълъг живот, хармония, сила, здра­
ве, радост и омиротворение е вкусна, маслена, питателна и
приятна, желана за Сатва-човека.
Горчивата, кисела, солена, прекалено гореща, лютива,
груба храна, която предизвиква обгаряния и болест е жела­
на от Раджас-човека.
Старата, безвкусна, вмирисана, престояла една нощ хра­
на или останала от сутринта (смесена с остатъци от сут­
решната храна) и нечиста храна е полезна за Тамас-чове­
ка".
В заключение на този параграф ето още няколко аюр-
ведни правила:
— Храни, не даващи оджас са: месо, птици, риба, яйца,
кашкавал, тежката и мазна храна, отдавна приготвената
храна и промишлената храна (бонбони, бисквити и т.н.),
храни с много силен кисел и солен вкус. Алкохолът и ни­
котинът разрушават оджас и пречат на отделянето му от
другите храни. Всяко преяждане ни лишава от оджас.
— За максимално получаване на оджас съдействат:
1. храненето с прясна. храна според сезона и територия­
та, на която живеете;
2. приемането на най-голямата част от дневния рацион
на обяд, когато "храносмилателният огън" е най-интензи­
вен. Вечеряйте преди залез слънце и не обилно, за да се
усвои храната преди заспиване. Закуската трябва да бъде
най-лекият прием на храна за деня;
3. редовно ядене всеки ден по едно и също време, но
само когато почувствате глад. Никакви прихапвания меж-
ду храненията;
4. Не яжте късно вечер. Това нарушава циркулацията на
енергията вътреГв организма. Ако се вгледате в биоритми­
те на работа на организма, ще видите, че енергията се на­
мира сутрин в стомаха, по обяд — в тънкото черво, а ве­
чер отива в бъбреците и по-натътък в други органи, абсо­
лютно несвързани с храносмилателните органи. Употреба­
та на храна късно вечер нарушава този ритъм, част от
енергията трябва да бъде прехвърлена обратно в храносми­
лателните органи, но това е недостатъчно — вие си лягате

185
с несмляна храна, която съдейства за образуване на слуз в
организма. Отрицателните емоции нанасят вреда на хра­
носмилането. Ето защо яжте сами или с хора, към които
сте искрено благоразположени. Преди хранене и след това
благодарете на Майката Природа за даровете и я ценете,
както цените самите себе си.

8.10. ПЕРИОДИЧНО НАСТРОЙВАНЕ

НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

Сега, знаейки вече достатъчно за правилното хранене,

да поговорим за възстановяване на стомашно-чревния
тракт. Това особено се отнася за старите хора. Какво тряб­
ва да се направи?
1. ДА СЕ ПРОЧИСТИ ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО. Прочиства
нето му ще даде следните резултати за храносмилането:
а) кръвта ще се очисти от токсични продукти, които па­
рализират клетките на стомашно-чревния тракт — няма да
има нито секрети, нито перисталтика.
б) ще се възстанови киселата среда и нормалната мик­
рофлора на дебелото черво, с което ще възстановим имун­
ната защита на нашия организъм от тумори и други пато­
логични процеси. Микрофлората ще изработва допълнител­
но от растителната суровина витамини, аминокиселини и
др., които не постъпват с храната. С това нашият органи­
зъм ще стане по-малко зависим от постъпващата отвън
храна. За да стане това по-скоро и завинаги, откажете се
от дрождевия хляб.
2. ДЛДЬЛЖИ ГЕЛПО ДА СЕ ПРОЧИСТИ ЧЕРНИЯТ
ДРОБ. Прочиствайки пълноценно черния си дроб (т.е 5-7
пъти), ние нормализираме всички видове обмяна в орга­
низма. Ако човек изведнъж премине на храна, ботата на
витамини, минерални вещества и т.н. и започне да се хра-
ни разделно, той няма да бъде в състояние да усвои цяло-
то това богатство и то ще изтече от организма като през
тръба. Обратното на това, чистият черен дроб усвоява мак­
симума от минимума.
Втората особеност ,на прочистването на черния дроб се
проявява в нормализиране на венозния кръвен ток. Кръв­

186
та, омивайки стомаха, червата, задстомашната жлеза и т.н.
носи към черния дроб хранителни вещества и кислород.
При нормален кръвоток се изработват достатъчно хранос­
милателни сокове, епителът на стомашно-чревния тракт
се възстановява пълноценно и защитната слуз е напълно
достатъчна. Ако има обаче дори незначителен застой на
кръвта, тези процеси се затормозяват. Затормозяването е
толкова по-голямо, колкото по-изразен е застоят. Ето за­
що, ако не се прочисти черният дроб, напразно ще очаква­
те рязко подобряване в работата на стомашно-чревния
тракт, а в отделни случаТГподобрение изобщо няма да нас-
тъпи. Още веднъж ще повторя — черният дроб е главната
жлеза в организма, за която са "прикачени" ВСИЧКИ
ФУНКЦИИ на организма и ако не се нормализира негова­
та работа, безполезно е да се разчита на пълноценно възс­
тановяване работоспособността на целия организъм.
3. МАКСИМАЛНО ДА СЕ ОБЛЕКЧИ РАБОТАТА НА
СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ.
За това е необходимо:
— да се яде в спокойна обстановка, без бързане;
— да се спазва правилна последователност при употре­
бата на хранителните продукти, като се отчита съчетае-
мостта им един с друг;
— да се яде само тогава, когато се почувства глад. Да
няма никакви похапвания между храненията;
— по възможност да се консумира видова храна (сатва).
При всяко хранене отначало да се консумират плодови или
зеленчукови блюда (прясна салата, леко задушени зелен­
чуци, прясно сварен борш и т.н.) и едва след това — 1-2 съ­
четаващи се помежду си продукта;
— да се яде видова храна, съответна на сезона, отгледа­
на в региона на местопребиваване и съобразена с индиви­
дуалната конституция.
Изпълнението на тези пунктове ще ви позволи да въз­
родите храносмилателната си система. Цялото съдържа­
ние на настоящата книга само разяснява, задълбочава и
обосновава горните положения.
Ето още някои препоръки.

187
ПРЕПОРЪКИ ЗА ЛИЦАТА СЪС СИЛНИ НАРУШЕНИЯ
В РАБОТАТА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

При някои хора храносмилането е така разстроено и от­

слабнало, че нищо не може да смели. След прочистването
на дебелото черво и черния дроб, те трябва да приложат
монодиета, т.е. да приемат само по един продуктца един
прием. При това този продукт трябва да съдържа достатъч­
но собствени ферменти за самосмилане (да притежава спо­
собност за индуцирна автолиза). В самото начало на тако­
ва възстановяване тази роля най-добре подхожда на пряс-
но изцедените зеленчукови сокове (особено морковен) и мал­
ко по-малко — на плодовите сокове. След като соковете за­
почнат да се усвояват нормално и се появи естествен апе­
тит, трябва да започне употребата на леко задушени зелен-
чуци и пресни салати. Сутрин, на гладно, задължително
трябва да се изяждат 1-3 лъжици покълнало зърно, а пре­
пи яленето да се поеме напитка с горчив вкус. По-нататък
след салатите, да се консумират неголямо количество пъл­
ноценни каши. По-късно може да се приложи п^синпжифи-
лова диета, след която да се премине на индивидуално ви­
дово хранене.

ПРЕПОРЪКИ ЗА НАСТРОЙВАНЕ НА
"ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ ОГЪН" С ОТЧИТАНЕ НА
ИНДИВИДУАЛНАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Почти у всички хора периодично се наблюдават наруше­

ния в дейността на храносмилателната система. За това
спомагат бързото хранене, прихапването между хранения­
та, яденето късно вечер. Нарушенията се изразяват в: ки­
селини, неспокойно храносмилане, загуба на апетит, запек
или разстройство, липса на интерес към храната, наднор­
мено или поднормено телесно тегло.
Ако се появат такива симптоми, трябва да възстанови­
те естествения ритъм на храносмилането си, но възстано­
вяването на ритъма е полезно, дори и да нямате пробле­
ми.
Лицата с конституция "Вятър" могат да настройват ри­

188
тъма на храносмилането си един път месечно, тези с кон­
ституция "Жлъч" — два пъти месечно (желателно е това да
се прави при настъпването на "жора"), а за хората с конс­
титуция "Слуз" е желателно настройването да се прави вед­
нъж седмично (за тях това е особено полезно).
Методът за настройване на ритъма и силата на хра­
носмилането ще ви отнеме три дни и се състои в следно­
то: През първия ден хапнете умерено, като избягвате под­
правки и други вещества, стимулиращи апетита (напр.ал­
кохол ни напитки). Преди лягане трябва да направите очис­
тителна клизма (може уринова) и да си легнете рано.
За да настроите правилно храносмилателния си ритъм и
силата на храносмилането, на втория ден не трябва да се
храните. Желателно е през този ден да пиете само топла
протиева вода.
Тъй като л ицата с конституциите "Вятър" и "Жлъч" труд­
но понасят въздържане от храна и получават неприятни
симптоми, те могат да изпият прясно изцеден сок със сла­
дък вкус или да изядат една супена лъжица мед и да из­
пият чаша топла вода. След това трябва да се полегне. Да
не се приемат кисели сокове, защото възбуждат апетита.
При спокойно понасяне на въздържанието от храна е доб­
ре човек да отвлича вниманието си с някаква дейност.
Лица с конституция "Слуз" могат и да не пият вода през
втория ден. Това ще се отрази добре на разпалването и нас­
тройването на "храносмилателния огън".
На следващия ден трябва да се даде възможност на хра­
носмилането да влезе в нормален ритъм. За тази цел из­
пийте сутринта чаша билков чай (за всеки тип конституция
различен) и изяжте неголямо количество гореща каша.
Помнете: кафето, чаят и цигарите объркват ритъма на хра­
носмилането и правят целта недостижима.
Не яжте нищо друго през първата половина на деня.
Преди обедното хранене изпийте чаша прясно изцеден сок.
Храненето трябва да включва прясна салата (през зимата
прясно приготвен борш или задушени зеленчуци), каша
или месо (ако не можете да минете без него). Обедното
хранене трябва да ви засити, но не да ви претовари.
Не яжте нищо преди вечерята. Вечеряйте рано, 3-4 часа

189
преди лягане, за да може храната напълно да се смели.
Подборът на хранителните продукти за вечеря трябва да
съответства на вашия конституционен тип. Тези, които се
склонни към преяждане, по-добре да повторят закуската.
След възстановяване на правилния ритъм и силата на
храносмилането вие ще следвате естественото си чувство
за глад — ще ядете не много на закуска, основно — на
обяд и леко — на вечеря. Старайте се да се храните по
едно и също време, което ще подпомогне изработването на
условен рефлекс към храната.
Сега стават ясни различните препоръки: да се гладува
един път седмично в продължение на 24 часа (по Брег)7
сухо гладуване в продължение на^ 42 часа (по ТТ. К. Ива­
нов) и т.н. Авторите на тези препоръки са подбрали инту­
итивно най-благоприятния за себе си режим, почувствали
са облекчение и са започнали да го препоръчват на всич­
ки без да отчитат индивидуалните конституции. Ето защо
отнасяйте се критично към всевъзможните препоръки, от­
бирайки приемливото за вашата индивидулна конституция.
Помнете библейската заповед "Не си създавай кумир".

8.11. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Настоящият труд по хранене на човека е НАЙ-СЪВЪР-

ШЕНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА (за широката читател­
ска аудитория). Той обединява европейските постижения в
областта на храненето с източните учения за индивидуал­
ната конституция.
И така, какво е положил авторът в основата на препо­
ръчваната от него система за хранене?
1. Учението на И. П. Павлов, че по време на храносми­
лането за всеки продукт се отделят специфични за него
смилателни сокове и че обработката на различните продук­
ти се извършва при различни условия (кисели или алкал­
ни) в различните отдели на храносмилателната система и
изисква различно време. Ето защо дори два еднородни про­
дукта си пречат един на друг за правилното им усвояване
и смилане.
2. Учението на Уголев за видовото хранене, храносмила­

190
не и микрофлора, а също и учението за чревната хормо­
нална система. Накратко това означава, че вие приспосо­
бявате организма си към околната среда с помощта на хра­
нителните продукти.
Ако продуктите са извратени от промишлена обработка,
вие се приспособявате към технологични процеси, а необ­
ходимо ли ви е това? При това вие разкъсвате хранител­
ните връзки, които ви съединяват с обкръжаващия ви свят.
3. Учението за акупунктурната система, което гласи, че
всички ферменти в организма се активират и работят като
свободни електрони. Те постъпват в организма основно за
сметка на дишането и движението. Затова, ако човек се
движи малко и най-съвършеното хранене ще му донесе
малко полза.
От това учение произтича още едно положение — енер­
гията циркулира по органите на тялото в определен ред.
Когато енергията се намира в който и да е орган, той про­
явява своята най-висока работоспособност. Оказва се, че
храносмилането на човека е естествено приспособено към
тази циркулация. Сутрин е активен стомахът, на обяд —
тънкото черво. След това енергията напуска храносмила­
телните органи. Ако човек е свикнал да се наяжда вечер-
но време, той не може да преработва пълноценно храната
и в резултат на това се образуват много шлаки.
4. Учението за вътреклетъчния метаболизъм, което гла­
си: от въглехидратната храна в клетката се образуват вода
(среда на живота), въглероден двуокис (регулатор на pH на
средата, а следователно и на активността на клетъчните
ферменти) и свободни електрони (т.е. енергия). Калият на
храната съдейства за извеждане на вода от организма, а
натрият — за задържането й. Плодовете и зеленчуците се
отнасят основно към калиевата храна, а булгурите — към
натриевата. Ето защо трябва да има равновесие при изпол­
зването на тези продукти. Учението на макробиотите уста­
новява такова равновесие в консумацията — около 1/2 от
храната представляват зеленчуци и плодове, а останалата
са булгури.
5. Учението за свойствата на хранителните продукти и
индивидуалната конституция на човека — от Аюрведа. Из-

191
ползвайки тези познания, ние не само индивидуализираме
храненето си, но и целенасочено регулираме функциите на
организма си.
6. Учението за прочистването на организма, което ни
позволява бързо да нормализираме храносмилането и кръ­
вообращението си и здравето си въобще. Без предварител­
но прочистване на организлш при много хора не се получа­
ва подобрение нито от приложението на правилно хранене,
нито на здравето им като цяло.
Ако разгледаме сега от позициите на изложените поло­
жения най-популярните у нас препоръки на диетолога X.
Шелтън, ще се окаже, че те се основават на учението на
И. П. Павлов, на видовото хранене (натуропатите препо­
ръчват пълноценни продукти, отгледани по местоживеене)
и на прочистването на организма (чрез гладуване). От го­
реизброените 6 пункта тези три са най-ефективни. Но ос­
таналите три ще ни позволят да "изтискаме" от храненето
максимума.
За да разбере читателят слабите места на X. Шелтън, ще
разгледаме откъс от книгата му "Ортотрофия".
ХРАНАТА, ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ВРЕДНА ЛИ Е ЗА
МЕНЕ?
"Правилно ли е това, че храната, полезна за един човек
е вредна за друг? Водата — храна за един и отрова за друг
ли е? А калцият? Фосфорът? Натрият?"
(Забележка на автора: веднага се чувства подход от по­
зицията на ортодоксалната медицина — да се разчлени на
съставни части всичко, като се изпуска предвид цялото.
При такъв подход се забравя, че храната ни оказва въздейс­
твие чрез енергията на вкуса, консистенцията и информа­
цията).
"Никой не прави такива абсурдни изявления. Продукти­
те, които са благо за един и отрова за друг, никога не пос­
тъпват в кръвта като такива. Те се разграждат в процеса на
усвояването и постъпват в кръвта под формата на амино­
киселини, монозахариди, мастни киселини, минерали и ви­
тамини".
(Забележка на автора: да, но преди да постъпят в кръв­
та, те вече са подействали на жизнените принципи на ор­

192
ганизма чрез енергията на своите вкусове.)
"Всеки от нас започва живота си като оплодено яйце,
върви по един и същ път на еволюция, ражда се с еднакъв
брой и вид органи и едни и същи функции. Ние имаме едни
и същи жлези и системи за усвояване, състоим се от едни и
същи химични елементи в еднакви пропорции. Всеки от нас
отделя еднакви по количество и вид храносмилателни соко­
ве и едни и същи храносмилателни ферменти".
(Забележка на автора: да, ние започваме живота си ед­
накво, но при различни условия. Организмът на всеки чо­
век трябва да се приспособи към тях. В резултат на тако­
ва приспособяване едни системи започват да функционират
с пълна мощност, а други угасват. Всичко това се отразява
на органите на храносмилането, в резултат на което едни
хора могат да живеят при суровите условия на Севера, хра­
нейки се с риба и тюленова мас, а други — в тропиците,
хранейки се с банани и фурми. Ако това твърдение на
Шелтън съответстваше на истината, не биха загинали от
нарушено храносмилане толкова много от ранните пресел­
ници от Европа в Америка. Тяхното храносмилане не е ус­
пяло да се адаптира към местните продукти, чрез които
Прекрасно са съществували аборигените.)
"Всичко говори за това, че ние сме създадени въз осно­
ва на едни и същи принципи, имаме еднаква конституция,
еднакви хрнителни потребности и сме пригодени да усвоя­
ваме едни и същи видове и типове продукти".
(Забележка на автора: предвид на това, че всеки човек
има своя комбинация от жизнени принципи, той се стре­
ми да "затегне" слабите "доши" и да "усмири" силните с по­
мощта на храната.)
"Ако виждаме живота и неговите закони такива, какви-
то са в действителност, ще стане ясно, че това, което е най-
добро за един, е най-добро за всички и това, което е вред­
но за един, е вредно за всички".
(Забележка на автора: за съжаление Шелтън разглежда
тези закони в идеалния им вид, а действителността е твър­
де по-сложна. Ако плодовете и зеленчуците са най-хубава­
та храна за човека, живеещ в тропиците, нека с нея се хра­
ни и ескимосът, живеещ в Далечния Север. Но не, той

193
предпочита продуктите с местен произход: замразено къл­
цано месо, тюленова мас и т.н.)
Шелтьн свежда проблема за храненето на човека само
до физиологията на храносмилането. При това той се опи­
ра на остарели понятия — да се снабди организма с всич­
ко необходимо, като отрича поради незнание ролята на
микрофлората за създаване на допълнителни хр^ителни
вещества, за сметка на които се осъществява пълноценност
на храненето с най-прости продукти. Той не е разбрал кон­
ституционните различия между хората, а следователно —
хранителните особености на всеки отделен човек. Затваря
си очите за явните различия в храненето на различните на­
роди. Неговите препоръки за хранене подхождат най-добре
за щата Тексас, където той е живял и лекувал хора. Сляпо
пренасяйки неговите препоръки в Русия, при различни
климатични условия и други особености на храносмилнето,
ние допускаме голяма грешка.
В противовес на X. Шелтьн създателите на Аюрведа,
поставящи ударение на свойствата на продуктите и инди­
видуалността на храненето, отричат напълно много поло­
жения на физиологията на храненето. Ето откъс от книга­
та на Дипак Чопри "Идеалното здраве" (изд. "Дерево жиз-
ни", М., 1992):
"Готвейки се да обядвате, помолете да ви донесат чаша
Т т ш а вода, а не ледена и я изпийте ня малки глътки: вмес­
то салата изяжте чиния гореща супа; не си отказвайте хляб,
масло и десерт, за предпочитане топъл (в този смисъл
ябълковият щрудел е несравнимо по-добър от сладоледа,
който със студа си затруднява храносмилането на хората от
типа "Вятър")." ^
Забележка на автора: изпълнението на подббни препо­
ръки носи__вреда на храносмилането, а следователно и на
целия организъм поради следното:
1. Горещата супа е варена храна, к о я т ;й предизвиква хра-
шстелба девкоцитоза (отслабва левкоц^тарната защита).
2. Хлябът се омокря от супата, но не се обработва със
слюнка, което затруднява по-нататъшното му смилане.
3. Хлебните дрожди увреждат Микрофлората и водят
към дисбактериоза. ~Т

194
 4. Ако "не си отказвате масло" и изядете 30-50 г, ще за­
бавите храносмилането си и дълго ще чувствате тежест в
стомаха.
5. Десертът във вид на ябълков щрудел ще издърпа ми­
нералните соли и витамини, необходими за усвояването му
и ще сгъсти колоидите на кръвта, както това прави хляба.
Не преминавайки в тънкото черво, ябълките ще започнат
да ферментират и ще увредат цялото храносмилане.
Тези препоръки биха могли да бъдат правилни от глед­
на точка на физиологията на храненето и същевременно да
отчитат индивидуалната конституция, ако се подредят в
следната последователност:
1. Изпива се чаша топла вода (по-добре компот).
2. Изяжда се чиния леко задушени зеленчуци или борш,
в който има много зеленчуци и малко вода.
3. Изяжда се чиния топла каша с масло (за месоядите
— късче варено месо).
За съжаление подобни препоръки днес се дават все по­
вече и повече. Бъдете осведомени по тези въпроси и взе­
майте най-доброто и приемливото за вас. Аз лично съм взел
от Шелтън правилното съчетаване на хранителните про­
дукти, а от Аюрведа — учението за свойствата на продук­
тите и индивидуалното хранене. В резултат на този синтез
моето учение за храненето на човека придоби силните чер­
ти и на европейската, и на азиатската диетология. Може
още много да се разказва за храненето, да се разкриват не­
говите тайни, парадокси и т.н., но сега е време за конкрет­
ните препоръки за жителите на Русия:
1. Яжте продукти, растящи (а не произведени) във ва­
шия регион. Изключение правят подправките.
2. През летния период използвайте нашироко зеленчуци,
плодове и ягодови растения, а през зимния — сухи фрук-
ти, мед, задушени зеленчуци, боршове, супа от зеле, топли
каши и орехи. Хората, свикнали с мляко и месо, могат да
ги употребяват, но с мярка.
3. Подбирайте хранителни продукти, съобразявайки се
със своята конституция (виж приложението), като се ста­
райте половината от тях при всяко хранене да са плодове
и зеленчуци (т.е. не само сурови, но и задушени), а друга­

195
та половина — каши. Откажете се от дрождевия хляб, но
редовно изяждайте по 1-2 лъжици покълнало жито.
4. През целия ден се хранете, отчитайки активността на
"храносмилателния огън". Спазвайте правилната последова­
телност при употребата на хранителните продукти и тяхна­
та съвместимост.
5. Периодично прочиствайте организма и настройвайте
храносмилането си. Желателно е да правите това в дните
на постите.
А сега нека да подкрепим с примери препоръките за ес­
тествено възстановяване на организма.
Ето какво ми пише А. В. от гр. Стари Оскол:
"Боледувам от захарен диабет седма година и от екзема
— пета. От 15 март 1992 г. започнах да се лекувам с ури-
нотерапия. Урината използвам вътрешно 3 пъти дневно и
един път дневно правя масаж с изпарена урина. Всичко
правя така, както е описано."
В края на писмото си А.В. моли да му дам съвети. Аз
му препоръчах да се откаже от хляба и основно да прочис­
ти черния си дроб. Ето какво пише той във второто си пис­
мо:
"През март 1992 г. промих дебелото си черво един път,
черния дроб — два пъти и проведох' тридневно гладуване.
Продължавам да приемам три пъти дневно урина.
Екземата се лекува много бавно: на дланите е почти из­
лекувана, но на стъпалата е по-зле.
В предишното си писмо Вие ме съветвате да се откажа
от хляба. На мен не ми е съвсем ясно — за колко време
да се откажа от хляб? И само от хляб ли или мога да ям
кифли и франзели? Или да се откажа от всичко: хляб, киф-
ли, франзели? Ако да, за какъв период? Нали не трябва чо­
век да се отказва напълно от хляб?
Посетих парната баня и след това се чувствах прекрас­
но, т.е. боледувайки от екзема, не бях се къпал 5 години.
Таблетки срещу захарния диабет не вземам от 15 март 1992
г. и лекувам екземата само с уринотерапия. Самочувствие­
то ми е по-добро."
Аз му препоръчах да се откаже от хляба напълно, да го
замени с каши и да прочиства организма си. Ето какво ми

196
съобщава той в третото си писмо:
"14.07.1992 г. Ще опиша резултатите от моето лечение с
уринотерапия от 15 март 1992 г. Четири пъти се лекувах с
гладуване: два пъти по 2 дни и два пъти по 3 дни. От 1
юни приемам урина по 5-6 пъти на ден и изключих от хра­
ната си хлебните и брашнени продукти. За изминалото вре­
ме 2 пъти прочистих дебелото си черво, 5 пъти прочистих
черния си дроб, един път промих бъбреците си с отвара от
корени на шипка, пих протиева вода. Храня се с круши, са­
лати, картофи.
В резултат на лечението с уринотерапия ИЗЛЕКУВАХ
ХЕМОРОИДИТЕ си и изглежда ИЗЛЕКУВАХ ЗАХАР­
НИЯ ДИАБЕТ, те. не ми се появяват сега симптоми (по­
тене, слабост, сухота в устата и др.). Гъбичната екзема ос­
тана само на стъпалата."
И накрая четвъртото писмо от 9.09.1992 г.
"Добавих покълнало зърно на гладно, редовно обтривам
стъпалата си с изпарена урина, един месец не съм използ­
вал в храната си хляб, кифли и всякакви хлебни продукти,
проведох гладуване в продължение на една седмица. Стъ­
палата ми почти се изчистиха от корички, а дланите ми са
съвършено чисти."
В заключение аз ще ви посъветвам повече да се вслуш­
вате в своя организъм след използването на всяка храна.
Анализирайте усещанията си. Изключете продуктите, чия-
то употреба предизвиква в организма ви неприятни усеща­
ния. Редовно четете настоящия труд по хранене и в резул­
тат вие сами ще се научите да се храните правилно, ще из­
мените своите вкусове и навици.
Самият автор постъпи така, нали няма кой да го напра­
ви вместо него. В резултат на дълго наблюдение над себе
си аз дойдох до извода, че на мен ми подхожда умереното
хранене без вечеря, т.е. два пъти дневно. Първото ми хра­
нене е между 10 и 11 часа, а обядът — между 16 и 17 часа.
Преди заспиване пия билков чай. От храните най-много
ми подхождат зеленчуковите салати и задушените зеленчу­
ци, вегетарианските боршове, а на второ място — кашите
и особено хляб от покълнало жито. Орехи ям, но не до на­
сита, а виж, кашите във вид на пилаф със зеленчуци (мор­

197
кови, лук) ми подхождат прекрасно. Рядко пия на гладно
прясно мляко. Плодовете ми подхождат лятно време, ста­
раейки се да пия повече прясно изцедени сокове: ябълки
— цвекло или морковен сок. Пия протиева вода, отвара от
пелин, тревни отвари. Сухи фрукти с кисело мляко не ми
подхождат — веднага получавам скомина*. Използвам ряд­
ко само стафиди и сушени кайсии. Това е на практика ця­
лото ми хранене. Вместо месо пия собствената си урина
няколко пъти дневно. Не се оплаквам от самочувствието
си. Ако преям, се корегирам много бързо.

* скомина — болезнено изтръпване на зъбите при ядене на кисели

храни.

198
 IX. ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

9.1. ПРИМЕРИ ЗА СПОЛУЧЛИВ ПОДБОР НА

ИНДИВИДУАЛНОТО ХРАНЕНЕ

Като най-ярък пример за индивидуално "попадение" в

своите доши ни служи Порфирий Корнеевич Иванов.
От позицията на доши той е представлявал съчетание на
Пита и Капха. Указание за доша Пита са прошарените му
коси и прекрасното храносмилане. По разкази на очевид­
ци след дълго гладуване той сядал на общата маса и изяж­
дал всичко каквото имало на нея: борш, картофи и т.н. Та­
кова излизане от глада било за него в реда на нещата. Ука­
зание за доша Капха е неговото богатирско телосложение
(мощни кости) и прекараните в миналото АНГИНИ
ВСЛЕДСТВИЕ НАТРУПВАНЕ НА СЛУЗ.
Изхождайки от това, за него са били идеални ледените
обливания, усмиряващи доша Пита, а чрез чести гладува-
ния и бягане той е привеждал в хармония доша Капха.
При това съчетанието на тези доши му е позволявало да
понася леко както студа (тъй като Пита дава топлина),
така и глада (Капха дава способност да се понася лишава­
нето от храна).
Пол Брег също е прилагал твърде успешно своя инди­
видуална програма за здраве. Съотношението на доши в
него е както у Иванов. Той е прошарен, което е указание
за Пита и е имал белодробна туберкулоза — признак на
дисбаланс на доша Капха.
В своята диета Пол Брег внимателно е избягвал слузо-
образуващи продукти: млечни, масла, въглехидрати, за да
не изведе от равновесие Капха. Любовта към гладуването и
физическите уражнения са му помагали за това.
Александър Александрович Микулин — академик, кон­
структор на авиационните мотори, е прескочил 90 годиш­
ния предел. Ето извадки от неговата знаменита книга: "Ак­

199
тивно дълголетие":
"До петдесет годишна възраст аз, както болшинството
хора, не придавах особено значение на физическата култу­
ра. Когато обаче заболях тежко и се оказах в болница, у
мен се появиха желание и време да се занимая със слож­
ното устройство на човешкия организъм. След като изучих
много книги, аз си разработих СВОЯ СИСТЕМА. Тази сис­
тема ми позволи да преодолея болестта, да престана да ста­
рея и да запазя работоспособността си в продължение на
много години, включително и понастоящем".
А ето какво расказва той за своето дълголетие:
"Нито моята майка, нито баща ми, нито други мои близ­
ки родственици не се отличаваха с дълголетие. А ето аз съм
вече 90 годишен. И както виждате, аз съм достатъчно бо­
дър, "продължавам да работя, запазил съм свежестта на
творческите си мисли. Това "аз си обяснявам ИЗКЛЮЧИ­
ТЕЛНО с това, че преди 50 години завинаги разбрах: не
трябва да се живее на самотек, да не се занимавам с физ­
култура и спорт, да преяждам, да употребявам алкохол и да
пуша. Започнах последователно да спазвам тези принципи,
а после се заинтересовах от проблема за повишаване жиз­
неспособността на организма и като учен, и като конструк­
тор... Така се появи моята книга "Активно дълголе­
тие"...има подзаглавие "Моята система за борба със ста­
ростта"... Само че аз никога не призовавам да се следват
сляпо моите препоръки. Всеки човек има свои собствени
навици, особености, темперамент Значи и начинът на жи­
вот трябва да е индивидуален".
Казано прекрасно — ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИНДИВИДУ­
АЛЕН. Той е считал, както и всички водещи натуропати,
че е необходимо да се създадат за клетките, именно за
клетките, такива условия на външната среда, при които на­
родилите се в резултат на деление нови клетки да не губят
младите пълноценни качества на своите сродни.
А сега накратко само за храненето. Той е предпочитал
пресни БЕЗДРОЖДЕВИ лепешки (питки с дебелина някол­
ко мшиметра), тъй като дрождите предизвикват в чер­
вата ферментация и потискат необходимата микрофлора.
Животинските мазнини е заменил с растителни масла.

200
Вместо мляко е използвал кисело-млечни продукти. Упот­
ребявал е варено месо и риба в умерено количество, а зе­
ленчуци и каши — повече. Считал е за полезно да се пият
по 7-8 чаши течности "за разреждане на кръвта". Изклю­
чил е от храната си месния бульон, а е използвал настой-
ка от шипки. Сол и захар е използвал в. неголеми количес­
тва, предпочитайки мед.
След прочитане на книгата на д-р Замхау "Институт на
разделното хранене" Микулин е опитал да се храни раздел­
но. "Резултатът беше зашеметяващ. Откъде се появиха
свръхсили! Бодрост! Жизнерадостност! П одмладено, цвету­
що лице с руменина". Но след това изял пирожка с месо
и получил толкова силна очистителна реакция, че едва не
го откарали в болница. Струва ми се, че тук има нещо
объркано, дали разстройството е съвпаднало с нарушение­
то в разделното хранене или са се насложили други факто­
ри, но не съм наблюдавал в своята практика някой да пос­
трада толкова силно от нарушение. Тук нещо не е така.
Микулин е ял много малко и само, когато силно огладнее.
Гладувал един - два пъти годишно по 7 дни.
От позициите на доши той е също Пита-Капха. Плешив
- Пита, болести с висока температура — също белег на
Пита, бил е едър мъж — признак на Капха. Не знаейки
пропорциите на своите доши, той интуитивно си е подбрал
всички гореизброени средства за уравновесяване на доши.
Така умереното хранене, избягването на мазното, употреба­
та на мед и киселомлечни продукти е водело до уравнове­
сено състояние на йошаГ Капха.
Гладуването му е помагало да уравновесява както доша
Капха, така и Пита. За това е съдействало и консулшране-
то на 7-8 чаши течности дневно.
Първите три примера бяха от живота на колегата-лекар
и просто умен човек. Следващите три примера ще бъдат
от други области.
Някога първата ракетка на света — Иван Лендъл, побе­
дил осем пъти в турнира "Големият шлем", беше трикратен
шампион на откритите първенства на Франция и САЩ и
двукратен — на Австралия. Общо спечелил 87 състезания
от серията "Гран-при". През своята спортна кариера спече­

201
лил над 15 милиона долара.
Иван Лендъл имаше феноменална работоспособност,
тренираше 6 пъти седмично по 4-5 часа дневно. За да си
способен на такива натоварвания, освен талант и воля е
необходимо още нещо. И това още нещо е индивидуално­
то хранене.
Ето извадка от статията "Такъв рационален Иван Лен­
дъл" (Списание "Зхо планетьГ, №27, 1989 г.).
"Първата голяма победа той удържа през 1984г., спечел­
вайки "маратонския" мач и завоювайки първото място в
шампионата на франция. Огромните успехи съвършено го
съсипаха. През следващите два и половина месеца Лендъл
се чувстваше толкова зле, че не можеже да тренира в про­
дължение на 15 минути. Лекарският преглед показа, че
причина за слабостта е "силното хранене", довело до покач-
ване на холестерина.
— Още родителите ми се караха, че винаги се храня в
"Макдоналдс", пия много кока-кола и поглъщам всякакви
вредни продукти. И като всеки млад човек, аз винаги от-
говарях:"Какво знаете вие? На мен ми е по-ясно". По вре­
ме на игрите с големи натоварвания, аз разбрах, че ТЕ СА
ПРАВИ".
Оттогава, шампионът спазва диетата на Робърт Хас, ко­
ято рязко ограничава употребата на белтъци и се придър­
жа към жесток тренировъчен план. "Той изглежда като ат-
лет, способен да пробяга дистанцията 1500 метра на Олим­
пийските игри, — каза знаменитият Джон Нюкомб. — На­
истина остана вълчето изражение на лицето му, но той ста­
на по-строен и се движи прекрасно".
От позицията на доши Иван Лендъл е смесен тип —
Вата-Пита. Стройното тяло и бързите движения са признак
на Вата. Спомнете си взетата от "Чжуд-ши" характеристи­
ка на хората Пита: притежават ум остър, тщестлавни, по
маниерите са подобни на демони — "вълчето изражение на
лицето", тщестлавието са най-характерните черти на Пита.
Иван Лендъл с храненето си е уравновесил своите Вата-
Пита, премахайки продуктите, които ги извеждат от равно­
весие. Основно белтъчнйте продукти силно влияят на доша
Пита, прегрявайки организма поради реакцията СДДХ, ко­

202
ето значително снижава издръжливостта.
Кумирът на световната естрада Майкъл Джексън в дет­
ството си е бил "дебеланко". След това по неговите собст­
вени думи той е изхвърлил от храненето си продуктите, во­
дещи към затлъстявне и е станал такъв, какъвто го позна­
ваме сега — необикновено импулсивен, съчиняващ прек­
расна ритмична музика.
У него преобладават доши Вата-Пита. Нека отново си
спомним характеристиката на древните: хората Вата оби­
чат песните, танците, музиката, веселието. За Пита говори
неговото необикновено тщ еславие — да остане млад цял
живот, изсветляването на кожата. Майкъл Джексъще веге­
тарианец — яде плодове и зеленчуци, не позволяващи на
доша Капха да се възбужда. Това хранене е една от причи­
ните, които са му позволили да се реализира така пълно.
И още един пример с една извънредно силна личност —
Алберт Игнатенко. Висок, строен, коси черни, вълнисти,
движения великолепно разчетени, бързи. На него принад­
лежи световният рекорд по бързина на запомняне на мак­
симално количество информация. По съотношение на
доши той е Вата-Капха (бързината на запомняне се съче­
тава с трайност). Той си е подбрал най-добрия вариант за
балансиране на доши.
Гладувайки един път седмично за 24 часа, усмирява
доша Капха. Правейки очистителни клизми преди гладува­
нето, с използване на йогисткото упражнение "наули", той
усмирява сухата доша Вата. Лимоненият сок във водата за
клизма, обратно, стимулира най-слабата доша — Пита.
Прилага разделното хранене. Тази програма е открил за
себе си, когато е бил на 14 години. Сега той е на 46 годи­
ни, а изглежда по-добре от 16 годишните. Румен, с блестя­
щи очи, без сиво влакънце в косата. Жизнерадостността и
доброжелателността му поразяват хората около него. Гле­
дайки го, аз с очите си се убедих в могъществото на естес­
твените целебни сили, в най-висшия смисъл на тази дума.
От своите наблюдения аз неволно си направих извод, че
хората с доши Пита-Капха са способни да натрупват и ана­
лизират своя опит. Именно те създават духовните и мате­
риални ценности на човечеството. Съотношенето Вата-

203
Пита прави тези хора способни за бурна дейност — спорт,
естрада. На тях им харесва да приковават внимание. За тях
това е естествено.
Други съотношения на доши дават други поведение и
наклонности.
Описаните примери нагледно показват, колко много
значи правилното хранене. Вие вече можете да тръгнете
към уравновесяване на своите доши и да се реализирате
най-пълно в живота. Уравновесените доши сами ще ви по­
ведат по този път, за който сте най-пригодни, за да възста­
новите своята връзка с Единното Поле, от което произли­
зат всичките наши стремежи, интуицията ни и което в ре­
зултат само се реализира чрез нас. Когато този процес на
реализация не се изкривява от нищо, човек се чувства
прекрасно, радва се на живота.

ПРИЛОЖЕНИЕ №2

9.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕОБЛАДАВАЩИТЕ ДОШИ

И ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ
*

I. ВЪНШНИ ДАННИ

ВАТА
1. Слабоват човек, с фини кости.
2. Китка тясна, хладна и суха на пипане.
3. Движения бързи, походка лека, въздушна.
ПИТА
1. Средно телосложение; коси рижевати, тънки или по­
сивели, плешивост.
2. Китка средна, на пипане топла, приятна.
3. Движения уравновесени, походка нормална.
КАПХА
1. Човек с широка кост, склонен към пълнеене.
2. Китка широка, на пипане хладна и влажна.
3. Движения плавни, забавени, походка без бързане.

204
 II. ФИЗИОЛОГИЯ

ВАТА
1. Телесните процеси протичат бързо.
2. Независимо от нормалното хранене — не пълнее,
проблеми с храносмилането.
3. Сън бърз, повърхностен.
ПИТА
1. Телесните процеси протичат импулсивно: ту бързо, ту
бавно.
2. Добро храносмилане, но ако не похапне, става разд­
разнителен.
3. Сън нормален, със сънища.4*
КАПХА
1. Телесните процеси протичат бавно.
2. Независимо от умереното хранене, пълнее бързо и на­
малява теглото си с усилие.
3. Сън спокоен, над 8 часа.

III. ПСИХОЛОГИЯ И УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ

ВАТА
1. Присъщи са ми ентусиазъм и живост.
2. Бързо схващам информацията и бързо я забравям.
3. Хората ме считат за разговорчив.
ПИТА
1. Старая се да бъда точен и организиран.
2. Информацията запомням различно: понякога много
добре, а понякога трудно ("не ми влиза в главата".
3. Мога лесно да се раздразня за глупости.
КАПХА
1. Трудно се поддавам на различни начинания.
2. Информацията усвоявам трудно, но затова пък я пом­
ня добре.
3. Спокоен и нераздразнителен (трудно излизам от себе
си).

IV. ПРЕДПОЧИТАНА ХРАНА, ГОДИШЕН СЕЗОН И

ВЪЗМОЖНИ ЗАБОЛЯВАЛИЯ

205
 ВАТА
1. Предпочита топла, маслена храна, обича да похапва
добре.
2. Лошо понася хладното време. През зимата кожата му
става суха.
3. Суетност, отслабване, сухост на кожата, запек, артрит.
ПИТА
1. Предпочита прохладна храна, яде с мярка.
2. Лошо понася горещините. Бързо се изморява през ля­
тото.
3. Различни възпаления с повишена температура; кисе­
лини, язва на стомаха, безпокойство и раздразнителност.
КАПХА
1. Предпочита топла, суха, не мазна храна. Яде малко.
2. Безпокои го дъждовното време, особено влажния се­
зон.
3. Затлъстяване, депресия, чувство за студ в тялото, бле-
дост на кожата, хрема, храчки.

Оценка по петобалната система:

0 — характеристиката не е за вас;
1 — има у вас нещо такова;
2 — изразено слабо;
3 — изразено средно;
4 — изразено добре;
5 — изразено в най-гол яма степен.

Поставете баловете, които считате, че ви съответстват.

После сложете баловете отделно по Вата, Пита и Капха и
вижете каква доша или доша по сбор преобладава. Ако
сборът на една доша е с 10 бала повече от най-близката,
тя преобладава у вас и вие се отнасяте към монодошен
тип. Ако сборовете на две доши са приблизително равни,
вие сте двудошен тип, а ако трите типа са приблизително
равни, вие сте уравновесен тип.
Сега, знаейки какво е това доши, каква роля играят те
в нашето тяло, къде се концентрират и т.н., ние можем да
регулираме нашето самочувствие.

206
 9.3. РЕГУЛИРАНЕ НА ДОШИ С ПОМОЩТА
НА ХРАНЕНЕТО

Изхождайки от казаното, можем да пристъпим към ре­

гулиране на доши. Тяхното отрегулиране на свой ред ще до­
веде до ред във физиологичните функции, контролирани от
тях.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ДИЕТА И ХРАНА ПРИ

ВЪЗБУЖДАНЕ НА ДОША "BAIA" И КОГАГО ТАЗИ
ДОША ПРЕОБЛАДАВА В ОРГАНИЗМА

Общи бележки: препоръчва се употребата на топли,

плътни, меки продукти и напитки, маслена храна. Преоб­
ладаващи вкусове в храната да са сладкият, соленият и ки­
селият. Може да се яде до насита.
Булгури: ориз, пшеница, покълнала пшеница, зърна лен.
Млечни продукти: всички видове.
Подсладители: черен петмез, мед, тръстикова захар, на­
турални сиропи.
Растителни масла: всички.
Плодове: всички сладки плодове, дини.
Зеленчуци: слабо термично обработени (задушени, варе­
ни — добре приготвени) цвекло, моркови, аспержи, млади
картофи, краставици, задушен лук, глухарче, салата.
Орехи: всички видове.
Подправки: лук, чесън, джинджифил, канела, черен пи­
пер, кардамон, тамян, сол, карамфил, горчица на зърна.
Храни от животински произход: гъска, патица, риба,
раци, конско месо, кокошка, овче месо, яйца, морски да­
рове.
Супи: супа от сухо брашно, копривена супа, супа от че­
сън, месен бульон.
Треви: гол сладник (рус. солодка; лат. Glycyrrhiza glabra),
мускатово орехче, ферула, казашка хвойна (рус. можжеве-
льник; лат. Juniperus sabina), бял оман (рус. девясил вмсо-
кий; лат. Inula helenium), японска софора или японска ака­
ция (рус. софора японская; лат. Sophora Japonika), тревист
бъз (рус.бузина вонючая; лат. Sambukus ebulus) или черен

207
бъз (рус. бузина черная; лат. Sambukus nigra), малина, бор,
шипков цвят, горски слез (рус. просвирник; лат. Malva
neglekta).
Допълнителна препоръка към хората от тип Вата. Те
чувстват рязък спад на енергия през втората половина на
деня. Да изпият чаша чай, приготвен от някоя от посоче­
ните треви, особено от гол сладник.

ДИЕТА И ХРАНА, УСИЛВАЩИ ДОША "ВАТА"

Общи бележки: лека диета или гладуване, сухи продук­

ти, хладна храна. Преобладаващи вкусове: горчив, лют и
стипчив.
Булгури: ечемик, царевица, просо, елда, ръж, овес.
Подсладители: да се избягват всички.
Растителни масла: да се избягват всички.
Плодове: сухи фрукти, ябълки, круши, нарове, клюква,
маслини.
Зеленчуци: само сурови — зеле, картофи, грах, салата,
спанак, магданоз, целина и фасул.
Орехи: да се избягват всички. Животински продукти: го­
веждо, свинско, заешко месо.
Треви и други: шлемник рус., кисел трън, синя тинтява
(рус. горечавка; лат. Gentiana krukiata), градински чай
(шалфей лекарственньш; лат. Salvia officinalis), обикновено
или ливадно лютиче (рус. лютик; лат. Ranunkulus acris),
кора от дъб, жълъди. Бирена мая, мумие и мускус. Послед­
ните три особено силно стимулират Вата.

ДИЕТА И ХРАНА, ПРЕПОРЪЧВАНИ ПРИ

ВЪЗБУЖДАНЕ НА ДОША "ПИТА" ИЛИ КОГАГО ТАЗИ
ДОША ПРЕОБЛАДАВА В ОРГАНИЗМА

Общи бележки: прохладна, за предпочитане течна храна

и напитки. Препоръчителни вкусове: сладък, горчив и
стипчив.
Булгури: пшеница, покълнала пшеница, овес, ечемик,
бял ориз. * V»
Млечни продукти: млядо, краве маело, топено масло.

208
 Подсладители: всички с изключение на мед и черен пет­
мез.
Растителни масла: прясно маслинено и слънчогледово
масло.
Плодове: сладки, размекнати сухи фрукти и компот от
тях, пъпеши, дини.
Зеленчуци: тиква, краставици, картофи, зеле, маруля, бо­
бови растения, магданоз, корени и зелени части на зелен­
чуците.
Подправки: кориандър, ^цнела, кардамон, резене (рус.
фенхел), черен пипер (по малко), чесън, копър.
Животинска храна: пиле, пуйка, яйчен белтък.
Треви и други: шлемник (рус.), градински чай, едролист-
ма синя тинтява, змеева главица, термопсис, цвят и плод
шипка, пелин (рус. польшь), ябълков сок, ментов чай, студе­
на ~вода, охладена-кипнала вода'и особено бирени дрожди.

ДИЕТА И ХРАНА, УСИЛВАЩИ ДОША "ПИТА"

Общи бележки: гореща, суха храна с преобладаващ ки­

сел, солен и лютив вкус.
Булгури: царевица, просо, ръж, тъмен ориз.
Млечни продукти: киселомлечни, кашкавал, бит каймак
Подсладители: мед, черен петмез.
Растителни масла: бадемово, сусамово, царевично и гра­
ниво.
Плодове: грейпфрут, кисели портокали, дюли, . хипофая
(рус. облепиха), лимони, дренки и останалите кисели плодове.
Зеленчуци: люти чушки, репички, домати, цвекло, лук
(пърженият лук има противоположни свойства).
Подправки: джинджифил, тамян, карамфил, сол, семена
от целина и горчица, черен_пипер.
Орехи: кашу, фъстъци.
Животинска храна: говеждо месо, яйчен жълтък масло,
червено месо, овче месо, риба, морски дарове.
Супи: копривена, супа от ряпа.
Треви и други: глухарче, (рус. одуванчик аптечньш; лат.
Taraxacum officinale), горски слез (рус. просвирник), семена
от нар (рус. гранат обмкновенньш; лат. Punica granatum),

209
 аир, ферула (рус.), прутняк (рус.), кафе.
Трябва да се помни, че излишъкът от храна може да до-
_ веде до повишена киселинност в тялото на човека Пита.

ДИЕТА И ХРАНА, ПРЕПОРЪЧВАНИ ПРИ

ВЪЗБУЖДАНЕ НА ДОША "КАПХА" И КОГАТО ТАЗИ
ДОША ПРЕОБЛАДАВА В ОРГАНИЗМА

Общи бележки: топла, лека храна и напитки. Вкусове —

горчив, лют и стипчив. Старайте се да не преяждате.
Булгури: ечемик, царевица, просо, елда, ръж, овес.
Млечни продукти: мляко с ниска масленост, прясно
масдо, суроватка.
Подсладители: i^eiL
Растителни масла: прегоряло масло
Плодове: ябълки, круши, нар, клюква, грозде, фурми,
дюли, хипофая.
Зеленчуци: репички, картофи, моркови, зеле, лук, патла­
джани, зелени—зеленчуци, маруля, тиква, целина, спанак,
магданоз, бобови растения, грах.
Подправки: всички, освен сол.
Животинска храна: пиле, овче месо, яйца, колбаси.
Треви и други: гол сладник, пелин, бор, кисел девисил,
семена от нар, стипца, нишадър. ,

ДИЕТА И ХРАНА, УСИЛВАЩИ ДОША ’КАПХА''

Общи бележки: обилна, маслена храна, студени продук­

ти и напитки. Преобладаващи вкусове: сладък, солен и ки­
сел.
Булгури: ориз, пшеница, овес, ленено семе.
Млечни продукти: мляко, кашкавал, киселомлечни про­
дукти, мътеница, каймак, сметана и краве масло.
Подсладители: всички освен мед.
Растителни масла: всички.
Плодове: сладки, дини, пъпеши.
Зеленчуци: домати, краставици, сладки картофи, ряпа и
всички останали зеленчуци с широки листа.
Орехи: всички видове.

210
 Подправки: сол.
Животинска храна: говеждо и свинско месо, колбаси,
гъски, патици, риба, раци, кокоше месо, костен мозък.
Супи: месен бульон, грахова супа, копривена супа.
Трябва да се помни, че прекомерната стимулация на
Капха води до поява на слуз в тялото и особено в горната
му част — белите дробове и носоглътката.
Сега, след като сте определили с помощта на въпросни­
ка към какъв тип се отнасяте — монодошен, двудошен или
уравновесен, подберете си съответните диети и продукти.
Ако преобладава Капха, вземете първия вариант, а вторият
включвайте от време на време.
Ако сте уравновесен тип, използвайте по равно всичко,
което се отнася до всеки от трите типа.
На практика, обаче, еднодошният и уравновесеният тип
се срещат много рядко. Преобладават смесените.
Да разгледаме за пример моят случай.
Баловете ми се разпределиха по следния начин (Таблица
6):

211
 Таблица 6
Номер на въпроса Оценка Доша
I. Външни данни
1 - 5
2 - 5 Вата
3 — 4
1 — 4
2 —0 Пита
3 — 2
1 — 0
2 — 0 Капха
3 - 0
II. Физиология
1 — 3
2 — 4 Вата
3 - 2
1 — 4
2 — 4 Пита
3 —2
1 - 2
2 — 0 Капха
3 - 2
III. Психология и умствени способности
1 — 4
2 — 3 Вата
3 — 3
1 — 4
2 — 4 Пита
3 - 4
1 _ 2
2 _ 2 Капха
3 - 2
. Предпочитана храна, сезони и възможни заболявания
1 - 5
2 — 4 Вата
3 — 3
1 — 3
2 - 2 Пита
3 — 3
1 — 2
2 — I Капха
3 — 3
И така: Вата — 45, Пита — 38, Капха — 16.

212
 Ако изразим това в проценти (45 + 38+16 = 99, почти
1 0 0 ),
то за мен се получава, че в ежедневното си меню
трябва да използвам 45% продукти от успокояващата дие­
та Вата, 38% — от Пита и 16% — от Капха.
Ако изразим това във вторични вкусове, ще се получи:
45% сладко, 38% сложен вкус от първичните вкусове сла­
дък, горчив и стипчив (във вторичния вкус ще се получи
19% сладко и 19% кисело) и 16% горчиво.
И така: 64% сладко, 19% кисело и 16% горчиво.
Разбира се, ще има някакви нюанси, но изхождайки от
признаците на възбуждане на доша, вие можете лесно да
ги регулирате и да достигнете необходимия баланс.
По отношение на топлината и студа на храната се полу­
чава следното: 45%+16% = 61% топла храна. Нали дощи
Вата и Капха са студени и могат лесно да се възбудят от
студената храна, а 38-те процента студена храна ще уравно­
весят доша Пита. По подобен начин можете да подберете
храната си и по други показатели: количество на булгури-
те, течностите и салатите.
Регулирането трябва да започне от преобладаващата
доша или от доша Вата, тъй като тя е най-главната, а след
това ще се регулират останалите.
Ако не ви върви с ругулирането, постарайте се ежеднев­
но да приемате храна с всичките шест вкуса и след 3-4 сед­
мици всичко ще е наред.
Критериите затова, че сте "попаднали" чрез необходимо­
то хранене и вкус в доша са: изчезване признаците на въз­
буда на тази доша, добро самочувствие и оптимистично
настроение след нахранване. Ако "не сте попаднали" ще ви
се спи, ще чувствате неудовлетвореност, дискомфорт и сим­
птомите на възбудената доша няма да намалеят.
За по-точно "попадение" в доша се старайте при едно
хранене да използвате продукти, съвместими по качества
(топлина, масленост и т.н.) и по вторични вкусове. Не заб­
равяйте и европейските препоръки за приемането на теч­
ности, плодове и т.н.

213
 ПРИЛОЖЕНИЕ №3

9.4. ГРЕШКИ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПРАКТИКАТА

НА ЕСТЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ

Човек е способен на велики дела. Ето

защо следва да се желае той да видо­
измени човешката природа и да я пре­
върне от дисхармония в хармония.
И. И. Мечников

СЛУЧАИ. №1. Жена, която имала неприятности със

здравето си, прочитайки книгата на Шелтьн, преминала
към суровоядство. Като не получила желания резултат, ре-
шила да се върне към обикновено хранене, но умряла от
изтощение. Целият период — от прехода и опита да се вър­
не към обикновената храна до смърта от изтощение — е
продължил около три месеца. Къде е причината?
Първо — зеленчуковият рацион се е оказал необичаен
за нея. Спомнете си за казаното в "Чжуд-ши": "Необичай­
ната храна е също отрова". Според съвременните понятия
ферментативните системи на храносмилателния тракт тряб­
ва да се пренастроят за смилане на нова храна, качестве­
но различаваща се от предишната. Естествено този процес
изисква известно време. Ето защо в началото храната
просто не се е смилала и не се е усвоявала.
Второ — не е бил прочистен черният и дроб, поради ко­
ето дори това, което се е усвоявало, не е преминавало през
черния дроб, а го е заобикаляло. Храната, не преминала об­
работка в черния дроб е чуждовидова за нашия организъм.
При замърсен черен дроб винаги има скрита портална хип-
ртония, която съдейства за застой на кръвта в стомаха, да­
лака, задстомашната жлеза, което се явява спирачка за
синтеза на храносмилателните сокове.
Трето — микрофлората на червото трябва да се преус­
трои към нов вид храна, за което също е необходимо вре­
ме.
Четвърто — като не е постигнала желания резултат, тя

214
опитала да се върне към обикновена храна, но през това
време ферментативните системи са осъществили известно
преустройство към новата храна, а са се отдалечили от ста­
рата. В резултат на това е трябвало отново да привикне
към старата храна, отново да се приспособи.
Докато е протичало приспособяването към новата хра­
на и обратно, организмът толкова се изтощил, че не поне­
съл "експеримента".
Какво е трябвало да направи тази жена? Първо — да
и черния дроб и да започне пос-
тепенен преход към новото хранене, отначало изключвайки
най-вредните продукти: месо, ма^нйни, бял хляб, бисквити
и т.н. Този преход обикновено продължава 1-2 години!
Накрая вие ще почувствате, че вашият стомашно-чревен
тракт смила суровата растителна храна, а не я изхвърля от
себе си в надробен вид.
СЛУЧАИ №2. Млада, изнервена жена, престанала да
приема храна. Само като се опитала след това да преглът­
не сдъвканата храна, получила спазъм на хранопровода.
Никакво лечение не могло да помогне. В продължение на
няколко месеца тя се хранила с течности, масло и сурови
яйца. Това едностранчиво хранене я довело до силно изто­
щение (приличала на "проскубана котка"). След серия про­
мивки на дебелото черво и преминаване към прясно рас­
тителен рацион с включване на голямо количество сурови
зеленчукови сокове (основно морковен — до 1 литър) и
продължително дъвчене, тя започнала бързо да се възста­
новява и след 2 месеца вече "летяла", очудвайки се на ряз­
ката промяна. Червата започнали да работят нормално, до­
като преди това се изхождала на три-шест дни.
Това така й подействало, че тя решила да премине на­
пълно на суровоядство и хранене със сокове. След три ме­
сеца обаче забелязала, че вече я няма предишната лекота.
По-нататък червата престанали да работят нормално, тяло­
то станало някак си тежко, "воднисто". Тя започнала да из­
ползва слабителни средства от естествен произход, започ­
нала да се съсипва от храненето. След около 1,5 години за­
почнали да се развалят зъбите й (разпадал се емайлът им),
тялото й станало подпухнало и "воднисто". Работоспособ­

215
ността й рязко намаляла, започнала да се уморява, психи­
ката й станала неустойчива, появила се плачливост. Даже
няколко прочиствания на черния дроб не дали никакъв ре­
зултат.
В какво е причината? Това е най-типичният пример за
несъблюдаване на принципите Ин-Ян. Отначало тя била
много Ян — слаба, раздразнителна. След прочистванията и
промяна на храненето, което започнало активно да алкали-
зира силно подкисления й организъм, тя го привела в нор­
ма (състоянието на равновесие между Ин и Ян се нарича
"Ден"). Именно от там са се взели силата, енергията и
здравето. Продължавайки да се храни усилено с прясна су­
рова храна, особено с кисели плодове, тя е изместила ор­
ганизма си в посока Ин. Ние вече знаем, че болшинство­
то плодове и зеленчуци (особено киселите) са Ин. В резул­
тат у нея започнали да се потискат "янските" функции на
организма, което се демонстрира от следните признаци: за­
пек, "воднистост" на тялото, разпадане на зъбния емайл,
бърза уморяемост, скръбно състояние на ума. Организмът
спонтанно е започнал да търси "янски" продукти, поради
което у нея се е появил непоносимост към тези продукти.
За да се ликвидират тези явления, тя е трябвало да урав­
новеси продуктите Ин и Ян (Ин — плодове и зеленчуци,
Ян — каши, месо и др.), което в края на краищата и нап­
равила.
СЛУЧАЙ №3. След прочистване, на дебелото черво и
черния дроб, а също и при разделно хранене, болшинство­
то хора се чувстват добре, избавили се от своите недъзи.
Но някои от тях сутрин и дори през целия ден отхранват,
подсмърчат и пън. Каква е причината?
Причината е в това, че те не спазват правилото за ба­
лансираност на продуктите, а именно — че за получаване­
то на 1000 килокалории от 250 г белтъци и въглехидрати е
необходимо да се изразходва значително количество биоло­
гично активни вещества: Витамин В| — 0,6 мг, В2 — 0,7
мг, В? — 6 ,6 мг, С — 25 мг и т.н. моркови, плодове и т.н.
не се съдържа такова голям© количество витамини от гру­
па В, А и D. Чревната микрофлора също е ограничена в
произвеждането им, още повече, че някои хора си мислят,

216
че като не ядат месо, яйца и млечни продукти, те са веге­
тарианци и могат да ядат до насита каши, хляб, масло и
т.н. Уви, получава се така, че НИЕ УСВОЯВАМЕ ТОЧНО I
ТОЛКОВА ХРАНА. ЗА КОЛКОТО СТИГАТТШТАМИНИТЕ /
И ФЕРМЕНТИТЕ НИ. Една част от неусвоената храна се
утаява по стените на дебелото черво във вид на "нагар",
в който се размножава патогенна микрофлора, а друга се
всмуква в кръвния ток и засяда по целия организъм като
го препълва и се изхвърля през дихтелните пътища под
формата на слуз.
Честото газообразуване след ядене посочва този недос­
татък на храненето. Ето в това се състои феноменът на
постоянното отхрачване и смъркане.
Как да се преборим с него? Народната мъдрост отдав­
на използва за тази цел хранителни добавки, които съдър­
жат в изобилие минерални вещества и витамини. Най-пуи- ,
емливата от хранителните добавки са БИРЕНАТА МАЯ И я
ПОКЪЛНАЛОТО ЗЪРНО, които са необикновено богати на1]
витамини. Ако изпиваме сутрин на главно 100 - 200 грама
бирена мая, ние предварително снабдяваме своя организъм
с всичко необходимо. След това, след появата на глад, за­
почва обичайното хранене — салати, каиш и т.н., които се
усвояват значително по-добре.
СЛУЧАИ №4. Описаният по-горе ефект на недостиг на
естествени витамини и минерални елементи често води до
"жора"— това състояние на невъзможност за смилане и ус­
вояване на храната. Чрез чувството на глад организмът
сигнализира за недостига на определени вещества. Човекът
приема своя стандартен рацион — салата от зеле с някол­
ко вида подправки, малко зеленина, два-три вида каши й
не получава необходимото. Организмът пак му сигнализи­
ра с чувство за глад, че в кръвта не достигат определени
вещества. Той пак яде и така до безкрайност. Или, почувс­
твал, че това е, което му трябва (стимулира най-слабата
доша), той преяжда. Като правило, след такава "жора" той
се чувства зле, ругае се за своята невъздържаност, гладува
едно или повече денонощия. След това пак се връща към
стандартния набор продукти (прясна натурална храна),
следва отново неудовлетворение, нова "жора" и т.н.

217
 Трябва да ви стане ясно, че когато снабдявате организ­
ма с всичко необходимо, няма да имате чувството, харак­
терно за състоянието "жора", а за да е така, използвайте
широко добавки и прясио изцедени плодове.
СЛУЧАЙ №5. Някои хора считат, че са преминали на
естествено хранене, като използват дрождев хляб 3-4 пъти
седмично. След няколко години на такъв рацион, те с учуд­
ване разбират, че са развили анемия. Как, откъде, нали са
се хранили правилно?
Оказва се. че хлебните дрожди (маята) потискат син-
теза на витамин в п от чревната микрофлора, а този ви­
тамин не постъпва в организма с пресните зеленчуци. Ето
така скрито, подмолно се развива анемия.
За ликвидирането на анемията помага пълното отказва­
не от изделия, съдържащи хлебни дрожди или включването в
рациона на продукти, съоържсици витамин В,2 при спазване
на правилното използване на продуктите.
СЛУЧАЙ №6. Една жена, която преминала нормално на
суровоядство, почувствала огромно подобрение. Чувствала
се прекрасно десетина години. За това време организмът
се прочистил, преустроил и станал много по-чувствителен
отколкото по-рано. От време на време, след общуване с
хора или при смяната на сезоните, тя се чувствала зле.
Обяснявала си това с повишената си чувствителност и за
да я "притъпи", започнала да употребява, макар и рядко,
месни продукти. Това я уравновесявало и всичко продъл­
жавало нормално. Как да си обясним този феномен?
Всичко е в дошите. Те излизат от равновесие при емо­
ционална възбуда и променят активността си по време на
смяната на сезоните. Ето защо тази жена инстинктивно е
подбрала за себе си продукти, които уравновесяват възбу­
дените доши. Тази препоръка се отнася за хората, които са
се "придвижили" но пътя на правилното хранене. Помнете
за дошите и навремещщ регулирайте.
Този феномен изтъква Пол Брег, казвайки, че самият
той рядко употребява месо, когато организмът му го иска.
Той така е развил своята чувствителност, че знае с какво
да се уравновеси при конкретните ситуации.
На това обръща внимание и нашият суровоядец Алек-

218
сандър Чупрун, автор на доклада "Учете се да ядете". Само
че за него уравновесяващите го продукти са цветният пра­
шец и зеленчуковите сокове, които освен това прекрасно
попълват състава на организма с микроелементи.
СЛУЧАЙ №7. Мъж на средна възраст решил да преми­
не на натурално хранене. Той се прочистил и започнал по­
лекичка да увеличава пропорцията на суровата храна. След
известно време от носа му и белите дробове започнала да
излиза слуз. Той не се чувствал болен, но отхрачването про­
дължило няколко дни. Това му омръзнало и той се върнал
към предишната храна. Отделянето на храчки престанало.
После той пак се върнал към суровоядството и пак се по­
явили храчки. Върнал се към обикновеното си хранене и
решил повече да не опитва.
Каква е причината? Причината е в това, че нашият ор­
ганизъм (особено съединителната тъкан) е силно задръстен
със слуз. Суровата растителна храна, оздравявайки вът­
решната среда на организма, води до усилено извеждане на
шлаките от местата, където те са "складирани". Цялото
това "добро" постъпва в кръвта, а оттам се извежда чрез
белите дробове и носа във вид на слуз. Ако през този пери­
од се употреби отново варена храна, тя ще прекъсне про­
цеса и слуз няма да се отделя. Организмът преминава от­
ново на програма "напъхване" на несмилаемото някъде, за
да очисти кръвта.
Такова отделяне на храчки може да продължи една го­
дина и повече, естествено, не така силно, както в начало­
то. Знайте, че това е целебен процес, вие се очиствате.
В някои случаи настъпва толкова мощно изхвърляне на
шлаки, че се появяват много силни очистителни реакции
— повишаване на температурата, диария, повръщане, об­
рив по кожата. Излизането на хроничните болести от ор­
ганизма също се проявява под формата на целебни кризи.
Болестите се обострят и след това изчезват.
Ето защо е важно да знаете какво става с вас и да не
се боите от него, а да го приветствате и в никакъв слу­
чай да не захвърляте избрания режгим, а разумно да подпо­
магате организма си — да погладувате или леко да нама­
лите рациона си.

219
 Извършва се много интересен процес. В зависимост от
състоянието на вашето здраве и болести, организмът наби­
ра допълнителни сили от правилното хранене, концентри­
ра шлаките и вредните вещества (приети в миналото ле­
карства) на някое място, а после чрез мощна очистителна
реакция ги изхвърля навън. Този процес продължава с го­
дини. Спомнете си, че на Пол Брег са му били необходи­
ми 5 години на строг режим на хранене и гладуване, за да
концентрира в дебелото си черво и изхвърли в момент на
криза живака, натрупан в организма му (поради това, че в
детството е приемал лекарството каломел, съдържащо жи­
вак).
При мен самия бяха необходими 6 години, за да излезе
от хайморовите ми синуси лекарството галазолин. Слузта,
излизаща от носа ми бе рядка като вода и имаше мириз
на галазолин. Кризите на прочистването бяха две — пър­
вата продължи около 4 дни, а втората, която настъпи 3 ме­
сеца след първата — около 3 дни.
Много водещи натуропати — Пол Брег, Хърбърт Шел-
тьн, Сурен Аракелян, Жорж Осава описват очистителните
кризи. Считайте ги за жалони по пътя към оздравяването.
Сокът от цвекло е своеобразен индикатор за това, до­
колко е здрав вашият стомашно-чревен тракт. Ако след при­
емането на две супени лъжици прясно изцеден сок от цвек­
ло, урината ви се оцвети в цвят на цвекло, значи стомаш-
но-чревният e u inpaKm е в лошо състояние или, казано от­
кровено — сшбТАко урината не се оцвети, той е в норма.
Сега да обсъдим, какво е нарушено, какви бариери не
функционират в нашия организъм, ако урината се оцветя­
ва в цвета на цвеклото. От кухината на стомашно-чревния
тракт сокът се всмуква в кръвта, а оттам попада в черния
дроб. По-нататък, през черния дроб или покрай него кръв­
та се разнася по целия организъм... И така, черният дроб
работи лошо, ако в кръвта е пълно с оцветени частици.
След това кръвта преминава през бъбреците, които изпъл­
няват ролята на филтър, оставяйки всичко нужно в кръвта
и извеждайки от организма ненужното. Ето защо в този
случай и функцията на бъбреците куца.
И така сокът от цвекло показва нагледно здравето на

220
стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците. Прие­
майки от време на време сок от цвекло, вие можете да
контролирате хода на оздравителния процес на тези орга­
ни. Отначало урината ще се оцветява много силно. С нап­
редване на оздравителния процес чрез усилено приложение
на сокова терапия и правилна употреба на продуктите, оц-
ветяването ще намалява и_слеп 6-9 месеца ще изчезне на­
п ълн о/
Освен сока от цвекло, съществуват още редица указания
за това/че се намирате на правилен път. Ето някои от тях:
1. Освобождавайки се от бремето д а токсините и шла­
ките, човек започва да се чувства удивително леко. Той
престава да усеща тялото си и се чувства така, както в да­
лечното му детство.
2. Нараства умствената и физическа работоспособност.
Главата стаБа свежа и ясна, преставате да се уморявате, от­
деляте по-малко време за сън. Подобряват се гъвкавостта,
слуха, зрението и обонянието. По-добре заздравяват рани­
те (без всякакво загнояване). Организмът става устойчив
към различни болести, особено простудни.
3. Очите стават чисти, блестящи.
4. Езикът се очиства от различните налепи и става ро­
зов.
5. Кожата става по-чиста, с по-малко пъпки и пришки.
Изчезва неприятният мирис на кожата. Отделянията от
носа и бронхите стават оскъдни.
6 . Следва да се отбележи още един етап на очистване­
то. Когато организмът набере сили, след една-две години,
от ушите започват да се отделят серни запушалки. Устано­
вяваме, съвсем неочаквано за нас, че за 2-4 месеца сме от­
делили много сяра през ушите си.
7. Възможен е* и такъв симптом на очистването — на­
пуква се кожата на петите или на сводовете на стъпалото,
а най-често — и на двете места едновременно. Това про­
дължава твърде дълго ( 2 -6 месеца).
Трябва да отбележим, че при "свободен" режим на хра­
нене (някога спазвате, някога — не съвсем) всички тези
симптоми са по-силни и по-продължителни.
8 . Започват да растат по-добре косата и ноктите на ръ­
цете и целият ви вид става по-добър, по-здрав.

221
 ПРИЛОЖЕНИЕ №4

9.5. ХРАНЕНЕ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

НА ЖИВОТА

Разумният бяга не след приятното,

а за да се избави от неприятното.
АРИСТОТЕЛ

Много хора вълнува въпросът — можем ли с помощта

на храненето да влияем върху продължителността на жи­
вота? Практиката дава положителен отговор. Но всичко по
реда си.
Като начало ще приведем пример от живота на пчели­
те. Пчелата-майка живее около 6 години, а пчелите — ра­
ботнички всичко 30-35 дни, т.е. продължителността на жи­
вота на пчелата — майка е около 65 пъти (!) по-голяма.
Основната причина се крие в храненето. Пчелната майка
хранят с маточно млечипе. а пчелите-работнички го полу­
чават само в началото на живота си. След това те се хра­
нят с цветен нектар и мед. Примерът впечатлява. В Биб­
лията е описан патриарх Матусаил, който е живял 900 го­
дини, т.е. 12-13 пъти по-дълго от обикновения човек. Мату­
саил се е хранил с естествени продукти: див мед и акриди
(сушени щурци).
А ето по-близки до нас примери. От брошурата на Гри-
горий Захарович Пицхелаури "Да растеш до 100 години..."
научаваме как се хранят кавказките дълголетници: "В тях­
ното хранене има редица отличителни черти в зависимост
от това, къде живеят — в крайбрежната, равнинната или
планинската му част". Дълголетниците спонтанно са дош­
ли до правилото за хранене с продукти от района, където
живеят. Както знаем, това съдейства за максималното
приспособяване на човека към това място. Разрушително­
то действие на външната среда е много по-малко, тъй като
те са част от района, който обитават. Ето защо на дълго­
летниците им остава излишък от енергия, отиваща за ук­
репване на организма им.

222
 Всички дълголетници ядат умерено. Болшинството са
мършави.
Следващият важен момент — продуктите се подлагат на
обработка в пресен види без предварително съхранение в
хладилник. Горещите блюда се консумират веднага след
приготвянето им, което намалява голямата загуба на вита­
мини. За особеност на храненето им трябва да се счита
употребата на натурални продукти от собствения двор или
стопански участък. Използваната храна е богата на оджас
(биоплазма), който при съхранение се губи (спомнете си
светенето на листата на растението).
В храненето им липсват първите блюда, богати на екс­
трахиращи вещества. И това е разбираемо: бульонът е из­
влек от месото на мъртво животно, който ни отравя. Про­
цесът на отравяне ние възприемаме като стимулиране.
Дълголетниците използват месото предимно варено. Вмес­
то пшеничен хляб употребяват мчади (царевични питки) и
гоми (качамак). Вече ни е известно, че пшеничният хляб
образува глутен, който разваля нашия "порест реактор" —
гликокаликса. В овесеното, царевичното и просеното браш­
но няма глутен. Оше един плюс.
Употребяват киселомлечни продукти, които стимулират
доша Пита, т.е. постоянно поддържат "храносмилателния
огън".
Трапезата на дълголетниците е богата на сурови зелен-
чуци във вид на салати, прясна зеленина: кресс-салата, ко-
риандър, естрагон, копър. С това те поддържат нормална
чревна микрофлора, което е много важно.
"Освен от културни сортове зеленчуци, блюда се пригот­
вят и от диворастящи растения, които са също богати на
витамини и минерални соли. Тези вкусно приготвени рас­
тителни блюда притежават добра ферментативна актив­
ност, което съдейства за повишаване на функционалните
способности на храносмилателната система в напреднала
възраст". А това е вече грамотно приложение на индуцира-
ната автолиза за облекчаване на храносмилането.
Дълголетниците от Карабах употребяват в суров и ква­
сен вид над 2 00 (!) вида ядливи растения — ето от кого
трябва да се учим! Нали колкото повече пресни, живи ми-

223
нерални елементи се използват, толкова по-добре е това за
организма, за стабилното здраве.
Дълголетниците употребяват малко захар, но затова пък
употреЬяват натурален мед и грозде. По думите на дълго­
летниците, натуралният мед и гроздето са много полезни
за храносмилането хранителни продукти. С това те поддър­
жат доша П ита, която е отговорна за храносмилането и
спазват препоръките за пълноценността на продуктите,
като при това не губят нищо от резерва на своето тяло за
усвояване и извеждане на продукта.
Интересна е и националната привичка да се употребя­
ват остри подправки — нали в нашия живот хронично не
ни достига за стимулация на доша Вата горчив вкус, вто­
ричен вкус след смилането. Ние се пренасищаме с продук­
ти, даващи сладък вторичен вкус: хляб, булгури, месо, с ко­
ето превъзбуждаме доша Капха, постоянно отхранваме и
страдаме от запек.
Използват чиста, изворна вода. Избягват мазна храна,
считайки, че тя се смила лошо и ускорява процесите на
стареене. Хранят се обикновено 3-4 пъти дневно, без да
преяждат. Съблюдават принципа "митахара" — умереност в
яденето.
"В хранителния рацион на карабахските дълголетници
особено място заема черницата". От нея варят сироп, кой­
то пият с чай. Тази напиткгГсе счита за полезна при упа­
дък на силите (състояние много Ин). Всичко се оказва
просто. Тя е янски продукт и с нея те се янизират.
Вместо чай за запарка използват шипки, липов цвят,
глог и мента. И пак ще подчертая: "Характерно за тях
(дълголетниците) е, че те обичат плодовете и ягодовите
растения".
Президентът на японската асоциация "Натурална меди­
цина" проф. К. Морисита счита, че храненето на старите
японци има много общо с храненето на кавказките дълго­
летниците. Престарелите японци отдават предпочитание на
зеленчуците. В техния хранителен рацион влизат ядливи
диви треви, морски водорасли, риба, натурален мед, раз­
лични подправки т.н.
Да се обърнем сега към книгата на Л. А. Гаврилов

224
"Може ли човек да живее по-дълго?" Изяснило се, че при
спазване на диета, балансирана по отношение на витами­
ните и минералните вещества, най-ефективно е ограниче­
нието в употребата на калории (енергия). Намаляването на
калоричността на диетата с 50 и 25% води до увеличава­
не продължителността на живота почти двойно, респектив­
но с 32%. Тези данни са получени при експерименти с жи­
вотни, а на нас вече ни е известно, че кавказките дълго-
летницй се хранят именно така — малка калоричност, но
висока биологична активност на храната. Ето така практи­
ка и теория взаимно се потвърдиха.
В тази книга е описано храненето на абхазките дълго-
летници. Да го сравним с храненето на карабахските дъл-
голетници. Този народ винаги е порицавал лакомията, неу-
мереностга в яденето и пиенето. Рафинирана захар изпол­
зват почти два пъти по-малко от обикновено препоръчва­
ното количество, бонбони и сладка ядат 1-2 пъти седмич­
но. До 20-те години на нашия век абхазците са използвали
само мед. Абхазците не знаят за връзката между употреба­
та на мазнини и умирането от рак на млечната жлеза, де­
белото черво и кръвотворната система, но те просто не
обичат особено мазни блюда. Употребяват много малко
сол и почти не я използват в чист вид.
"Но тяхната храна съвсем не става поради това блудка­
ва и безвкусна, тъй като те ядат всичко (дори пресните пъ­
пеши) с аджик — остра и ароматна пастообразна подправ­
ка, 1/4 от която представлява червен пипер, а останалото
са сушени и зелени подправки, чесън и неголямо количес­
тво сол. Между впрочем червеният пипер води до намаля-
ване съдържанието на общите и неутралните липиди, а
също и на холестерина в черния дроб, което може да има
важно значение при профилактика на сърдечно-съдовите
заболявания. Ако подходим от позициите на доша, ще се
окаже, че острият вкус янизира нашия организъм и не поз­
волява на доша Капха да се възбужда, а поддържа доша
Пита, която изгаря слузта.
Какво ядат те? "Основно ежедневно блюдо на абхазите
е кашата — качамак, приготвяна понастоящем от царевич­
но брашно (в миналото са я приготвяли от просо), т.е. те

225
отново използват продукти, лишени от глутен. "Освен това
те правят от царевично брашно пресни лепьошки или чу-
реки, които заместват хляба на абхазите. Особено засищащ
и хранителен е чурекът, подсладен с мед или напълнен с
кашкавал или орехи...
Голямата употреба на въглехидрати за сметка на расти­
телни продукти, а следователно и високото съдържание на
целулоза и пектинови вещества в храната, е важна особе­
ност на храненето на дълголетниците".
Някои читатели могат да възразят — та нали родината
на шишкебапа е Кавказ! Абхазите употребяват само пряс-
но месо, при това със зеленина, т.е. в най-добро съчетание
за усвояването му. Недоядената храна отива за хранене на
добитъка и на никого не му идва на ум не само да подг­
рее за гостенина вчерашната вечеря, но и даже изстиналата
храна.
Изключително интересни данни за дълголетниците, жи­
вущи в долината Хунза, привеждат Николай Агаджанйн и
Алексей Катков в книгата "Резерви на нашия организъм".
" Тридесет и две хилядното население на този рай не поз­
нава болести. Средната продължителност на живота на
хунза е 120 години!"
"Хунза са вегетарианци. Лете те се хранят със сурови
плодове и зеленчуци (т.е. сезонно), а зиме — с изсушени
на слънце кайсии, покълнали зърна и овче сирене. Кало­
ричността на храната им за едно денонощие е средно 1933
ккал и включва 50 г белтък, 36 г мазнина и 365 г въгле­
хидрати. —
Шотландският лекар Мак Карисън живял в непосредст­
вена близост с долината Хунза в продължение на 14 годи­
ни. Той дошъл до извода, че именно диетата е основният
фактор за дълголетието на този народ. Ако човек се храни
неправилно и планинският климат няма да го спаси от бо­
лести. Ето защо не е чудно, че съседите на хунза, живее­
щи при същите климатични условия, страдат от най-раз­
лични болести. Тяхната продължителност на живота е два
пъти по-малка.
Завърнал се в Англия, Мак Карисън заложил интересни
експерименти с голям брой животни. Едни от тях хранили

226
с обикновената храна на лондонските работнически се­
мейства (бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервира­
ни и варени зеленчуци). В резултат, в тази група започна­
ли да се появяват разнообразни "човешки болести". Други
животни поставяли на диета хунза и те оставали абсолют­
но здрави по време на целия опит.
Любопитно е, че хунза, за разлика от съседните народ­
ности, външно приличат много на европейците. По мнение
на историците, основателите на първите общини "хунза" са
били търговци и воини от армията на Александър Маке­
донски, поселили се тук по време на похода по планински­
те долини на река Инд".
Виждате, че и европейците могат да живят дълго, ако се
хранят правилно. Биологично ценното хранене — сурови
плодове и зеленчуци, а зиме — покълнали зърна и изсуше­
ни кайсии, позволява на ВСИЧКИ да живеят значително
по-дълго. Жителите хунза имат такава поговорка:" Жената
хунза никога няма да отиде след любимия си там, където
не растат кайсии". Очевидно старецът Матусаил не напраз­
но ги е ял.
Уникална по своему е статията на И. Я. Архипов "Су-
пердълголетие: може би работата е все пак в рациона?"
(сп. "Химия и жизнь"), в която авторът идва до извода за
водещата роля на храненето във феномена свръхдълголе-
тие.
Ето една интересна таблица, съдържаща сведения за
дълголетниците — рекордьори.

Име Възраст Местожителство Професия

Ширали Мислимов 168 Лерикски район овчар

Азърбайджан
Махмуд Ейвазов 148 също там овчар
Меджид Агаев 140 също там овчар
Ширин Хасанов 150 Джербаилски район овчар
Азърбайджан
Чарли Смит 131 САЩ говедар

227
 "... В недалечното минало скотовъдното население на
тези краища се е хранило предимно с млечни и растител­
ни продукти. Нещо повече, овчарите, водещи получергарс-
ки живот са готвили не така, както обикновените селяни.
Например в селския дом обикновено са кипвали млякото,
независимо от това, че после ще готвят с него, а овчарите
са минавали без огън. Авторът подчертава: старци са му
разказвали, че основата на тяхната храна са продукти, при­
готвени по най-примитивен начин".
"Ако се приеме, че главният фактор, продължаващ жи­
вота на хората, е употребата на слабо обработени продук­
ти, една от особеностите на приведената таблица — едно­
родният мъжки състав на дълголетниците — може да се
обясни така: обикновено жената не следвала мъжа си в
планината, а оставала в къщи до огнището, ползвайки се
от по-цивилизовани методи за приготвяне на храната, кое­
то вероятно е скъсявало живота й". Ненапразно древног­
ръцкият философ Посейдон Родоски е казвал: "Всеки чо­
вешки организъм трябва сам да върши кулинарията си".
Да си спомним индуцираната автолиза, открита от А.
М. Уголев — 50% от енергията на храносмилането се ико­
номисва, ако храната е натурална и необработена и се сми­
ла за сметка на собствените си ферменти. Струва ми се,
че именно този фактор в значителна степен съдейства за
увеличаване продължителността на живота.
Сега да се запознаем с интересната бележка "Рецепта за
дълголетие". "Група китайски учени в продължение на ня­
колко години проучвала проблема за дълголетието. Герон-
толозите задълбочено и всестранно изучили живота на 37
0 0 0 съплеменници — мъже и жени на възраст над 100 го­
дини, изучавали храната им... Събраният богат материал
позволил на учените да направят определени изводи и да
формулират препоръки. Храната трябва да бъде крайно
некалорична, да съдържа колкото се може по-малко мазни­
ни и животински белтъци и колкото може повече зеленчу­
ци, плодове и блюда с високо съдържание на желязо".
С много неща не можем да се съгласим, но когато го­
вори статистиката, неволно се замисляш, "дали правилно
ям?"

228
 А сега, конкретно, какви продукти е използвал всеки
дълголетник.
1. Жителката на Сърбия, 119 годишната Ема Бегович,
цял живот основно се е хранила с продукти от козе мляко.
2. Ширин Хасанов, 150 годишен. Консумирал ядливи
треви, ягодови плопове. плодове на диви дървета и храсти,
зърно, мед, кисело мляко — собствено производство, изва-
ра, масло"и кашкавал.
3. Ширали Мислимов, 168 години. Ял кашкавал, плодо-
ве, зеленчуци, хляб от едро смелено брашно; мед, от напит­
ките — мляко и изворна вода, а през последните си годи­
ни — чай от цветовете на различни растения.
4. К1еджид Агаев, 140 години. Освен всичко друго е ял
и шишкебап от овче месо в полусуров вид.
5. Бан Салии Муали, жител на султаната Оман, 150 го­
дини. Ядял често, на малки порции. Предпочитал дивеч,
мед и хляб.
6 . Пауло де Са, португалец, 105 години. Не се е ограни­
чавал в храненето си, обожавал лимони. Целебният сок на
тези плодове, според него, е "елексир на дълголетието".
Трябва да се отбележи, че лимоните имат друг вкус. У нас
те са недозрели и затова са кисели.
7. Гюлли Рзаева, Азърбайджан, 124 години. Пила "фир­
мена" напитка на бодростта, приготвена от планински тре­
ви по старинна рецепта.
8 . Саид Абдул Мабуд, от долината Хунза, 160 години. Ра-
цион на жителите хунза...
9. Зора Ага, турчин, 156 години. Употребявал корав че­
рен хляб, постно месо, зрели маслини, фурми и много пло­
дове и зеленчуци. Не е пиел нищо друго освен вода и мен­
тов чай. Не е употребявал краве масло и никога не е ял
повече от 2 яйца седмично.
10. Ли Чунк-юн, жител на Тибет, 252 години. Събирал
лечебни треви в планината.
Менюто на всеки от дълголетниците говори, че те са
употребявали пълноценни продукти и основно — плодове
и зеленчуци. Освен това всеки дълголетник е имал предпо­
читание към любими продукти: Ема Бегович — козе мля­
ко, Меджид Агаев — шишкебап, Бен Салии Муали — ди­

229
веч, мед и хляб, Пауло да Са — лимони, Гюлли Рзаева
—собствена „фирмена“ напитка.
Това показва, че с помощта на тези „любими“ продукти
те успешно са уравновесявали доши.
Освен това те*са използвали особени хранителни добав­
ки, които позволяват да се попълни микроелементния със­
тав на тялото и така пак да се уравновесяват доши.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5

9.6. ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ И НАЧИНИ

ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА

След като се запознахме с храненето на свръхдълголет-

ниците, ние стигнахме до извода, че в нашето хранене иг­
раят огромна роля два фактора: изборът на здрава храна,
отговаряща на изискванията на конкретния организъм
(отчитане на Ин-Ян и уравновесяване на доши) и начини­
те на кулинарна обработка, максимално щадящи всички
живи елементи.

А. ДИЕТИЧНИ БЛЮДА НА М. БИРХЕР-БЕНЕР

1. ЯСТИЕ ОТ ЯБЪЛКИ
Смесват се 1-3 нарязани на ситно ябълки, 1-2 супени лъ­
жици размекнати овесени ядки, сокът на 1/2 лимон, 1 супе­
на лъжица кондензирано мляко, пчелен мед или плодово
желе. Консумира се сурово.

2. ЯСТИЕ ОТ ЯБЪЛКИ И МОРКОВИ

Смесват се 1-3 нарязани на ситно ябълки, 1-2 супени лъ­
жици размекнати овесени ядки, 1 - 2 супени лъжици нас­
търгани моркови, сокът на 1/2 лимон (може да се замени с
ябълков оцет, бел.автора), 1 супена лъжица кондензирано
мляко (по-добре мед, бел.автора), 1-2 супени лъжици счу­
кани бадеми. Вместо ябълки може да се изолзват сушени
сини сливи. Консумира се сурово.

230
 3. ЯСТИЕ ОТ СИНИ сливи
200-300 гр размекнати и изчистени от костилките суше­
ни сини сливи, 1-2 супени лъжици размекнати овесени
ядки, сок от 1 / 2 лимон, 1 супена лъжица кондензирано
мляко. Смесват се и се консумира сурово.
4. ЯСТИЕ ОТ ЯГОДОВИ ПЛОДОВЕ
Смесват се 200-300 гр размачкани ягодови плодове (чер­
ни боровинки, малини, къпини, диви ягоди), 1-2 супени лъ­
жици размекнати овесени ядки, сокът от 1 /2 лимон, 1 су­
пена лъжица кондензирано мляко. Консумира се сурово.

Смесите трябва да се приготвят непосредствено преди

приемането им. При приготвянето трябва отначало да се
смесят добре ядките с кондензираното мляко и лимоновия
сок и след това да се прибавят плодовете, като всичко се
разбърква отново.

Б. БИРЕНИ ДРОЖДИ
(бирена мая)

Дрождите са микроскопични едноклетъчни безхлоро-

филни растителни организми, принадлежащи към клас
Гъби. ферментите, които се съдържат в тях, ускоряват фер-
ментирането или окислението на различни органични съе­
динения, предимно на въглехидратите. В клетките на дрож­
дите се натрупват различни запасни вещества: полизахари-
ди, гликоген, фосфорното съединение волутин (комплекс
на рибонуклеинова киселина с нолифосфати), мазнини и
липоиди (ергостерин — провитамин D). Болшинството
дрожди се размножават особено добре в кисела среда
(рН=5,4-5,8) при температура 25-28°С. Източник за азотно­
то хранене на дрождите са амониеви соли (в някои случаи
нитрати), аминокиселини, пептони. Белтъкът на дрождите
съдържа всички най-важни аминокиселини. Дрождевите
клетки синтезират значителни количества нуклеинови ки­
селини, пуринови и пиримидинови основи и са богати на
витамини. Ето защо дрождите могат да се използват като
ценен хранителен продукт — допълнителен източник на
много ценен белтък, витамини от група В и витамин D,

231
минерални вещества.
Дрождите са най-важният източник на витамин D. Съ­
държанието му е от 0,6 до 2% от сухия им остатък! Ето
защо дрождите се използват нашироко за промишлено
производство на препарати, съдържащи този витамин.
В състава на мазнините им влизат палмитинова (75%) и
стеаринова (25%) киселина.
За увеличаване на белтъчното и витаминното хранене се
препоръчва следното количество дрожди за денонощие:
сухи — до 25 г, пресовани — до 100 г, дрождева паста —
до 50 г и напитка — до 500 мл.
През Великата Отечествена война дрождите се пригот­
вяха от пшенично или ръжено брашно (16 кг брашно на
100 кг бирени дрожди). Тази напитка е с приятен вкус и
аромат. Съдържанието на сухи вещества в бирените дрож­
ди е 13-15%, а киселинността pH 6 -8 . Вкусът трябва да бъде
свеж, специфично дрождев, леко горчив (стимулира доша
Вата), но не кисел, а цветът на дрождите — жълто-сив.

ПРИГОТВЯНЕ НА ДРОЖДЕВА НАПИТКА

Продукти за една порция: вода — 300 гр, черен хляб —

15 г., пресовани, нетермофилни хлебни дрожди (хлебна
мая) — 50 г.
Начин на приготвяне: Хлябът се нарязва и запича до по-
руменяване. Сухарите се .заливат с кипяща вода и остават
така накиснати за 3 часа. Получената настойка се прецеж­
да и с нея се разтварят 45 г хлебна мая. Разтворът се пос­
тавя на котлона до достигане на температура 70°С, след ко­
ето се охлажда до стайна температура, добавят се още 5 г
хлебна мая и се оставя на топло място за 8 часа. В гото­
вата напитка се добавя захар (мед) на вкус.
Ако има възможност, по-добре е да се използва бирена
мая.

ЛЕЧЕБНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИРЕНИТЕ ДРОЖДИ

Назначават се вътрешно при различни инфекциозни за-

болявания, фурункулоза (циреи), захарен диабет, кожни бо­

232
лести, стомашно-чревни заболявания, а също и за дезин­
фекция на влагалището.
Установено е, че течните бирени дрожди са силен въз­
будител на секрецията на стомашните жлези, подобряват
секрецията на задстомашната и чревните жлези, подобря­
ват всмукателната способност на тънкото черво.
Съставът на бирените дрожди е следният: белтъчни ве­
щества 51-58%, мазнини 2-3%, въглехидрати 25-30%, сухо
вещество 8 ,1-9,1%.

Съдържание на витамини от групата В в бирените дрожди:

(в мг на 1 грам сухо вещество)

В, 60-125 Фолиева киселина 19-22

в, 21 - 80 Пантотенова киселина 42 - 200
рр 150-830 Биотин 0 ,8
В6 25-40

Приложението на дрождите е показано при болни, кои­

то се нуждаят от повишено въвеждане на пълноценен бел­
тък и витамини от група В, при заболявания на стомашно-
чревния тракт (язвена болест, гастрит, колит, ентероколит),
понижен тонус на органите на стомашно-чревния тракт и
потискане в секрецията на храносмилателните жлези. Сле­
дователно дрождите са идеален продукт'за стимулиране на
доша Пита.
Благоприятното въздействие на бирените дрожди се из­
разява в: подобряване на апетита и самочувствието, напъл­
няване, нормализиране на секреторната функция на стома­
ха, подобряване на моторната функция на стомашно-чрев­
ния тракт (доша Вата), повишение на техния тонус.
Симптомите на непоносимост към дрождите са: оригва-
ния, поява на тежест под лъжичката, подуване на корема
и понякога диария. |
За да не става това, необходимо е отначало да укрепите
стомашно-чревния тракт чрез зеленчукови сокове, а след
това да се започне с приемане на неголямо количество сут­
рин на гладно. При неспазване на това условие може да
възникне непоносимост.

233
 Противопоказания: бъбречни болести, подагра. Ще нап­
равя моя забележка. При бъбреци с нормална функция
дрождите ги поддържат. Урината се филтрира много по-
добре след прием на дрожди.

В. ПРОДУКТИ НА ПЧЕЛАРСТВОТО

МЕД

Ние вече знаем за ценността на този продукт и употре­

бата му от свръхдълголетниците.
Външно медът прилича на сироп. Извлечен от медните
пити, той скоро започва да кристализира. Колкого по-мал­
ко вода има в меда, толкова по-гъст е той.
Медът, съдържащ повече фруктоза е по-течен, а този,
който съдържа много захароза е по-гъст. Колкото по-мал­
ко е в меда фруктозата, толкова по-дълго остава той течен,
но ако медът кристализира, това свидетелства за неговото
добро качество. Един литър мед тежи около 1420 г. При
температура над 40°С губи своите свойства. Медът трябва
да се съхранява в херметически затворени съдове, на тъм­
но (запазват се ароматните вещества и не се увреждат фер­
ментите) при температура 5 до 10°С. Дългото съхранение
на меда намалява ферментативната му активност.
Учени (С. Младенов) са установили, че в меда се запаз­
ват хранителните и лечебните свойства на растенията, от
които е събран. Така при заболявания на дихателните пъ­
тища се препоръчва планински м е д /^ е д с риган, тамян,
липа, при заболявания на стомашно-чревния тракт — пол­
ски мед с мента, тамян и риган, при сърдечни болести —
с лавандула, полска мента, горски медГНай-добрият мед за
бъбречни заболявания е кестеновият и този, получен от
различни полски и плодови култури.
Терапевтичната ценност на меда се определя от редица
фактори:
1. Природа на захарите — усвояват се без предварител­
на обработка, по-добре от всички останали продукти.
2. Наличие в меда нанф аш ец и пчелно млечице, неза­
висимо от техните хбмеопатични дози.

234
 3. Въздействието на антибиотика, съдържащ се в тялото
на пчелите. При това антибактериалните свойства на
меда се обясняват с това, че в неговата водоразтворима
част се намира ферментът инхибин, с помощта на който се
извършва окисляването на глюкозата до глюкуронова ки­
селина с едновременно отделяне на водородни прекиси, ко­
ито действат унищожаващо на микробите.
4. В меда са открити почти всички микроелементи.
5. Медът стимулира сърдечния мускул, действа предпаз­
ващо на черния дроб, има разхлабващо и мочегонно дейс­
твие, влияе противовъзпалително на лигавицата на стома­
ха и червата.
Всички тези качества на меда го поставят в особено по­
ложение. Мейът е концентрат от слънчеви лъчи, даващи
ни енергия и дълголетие. -Ето защо, използвайте го редов­
но, но в съответствие с вашите доши..

ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ

Това е секрет на гълтачните и частично — на горноче-

люстните жлези на младите пчели-работнички във възраст­
та от 5 до 14 дни. Представлява желеобразна маса с мле­
чен цвят. Силно потиска инфекциите. Както вече беше ка­
зано, благодарение на особените свойства на пчелното
млечице животът на пчелите-майки продължава 65 пъти
по-дълго, отколкото живота на работничките.

Състав на пчелното млечице:

Вода — 24,5% сухо вещество — 2,34%

Общ азот — 4,58% Декстроза — 11,7%
Общ протеин—30,62% Захароза — 3,35%
Обща сяра — 0,38% Етерични извлеци — 15,22%
Общ фосфор — 0,67%

Освен това в пчелното млечице са открити витамини

(Вь В2, В3, Bfi, В]2, Вс, Н), нуклеинови киселини — РНК и
ДНК, биостимулатори. Наличието на гама-глобулин обяс­
нява противовирусния, противомикробния и антитоксичния

235
ефект на пчелното млечице. В него се намира аминокисе­
лина, която е една от основните съставки на колагена. Ко­
лагенът е съединителната тъкан на организма, на която са
закрепени всички работни клетки. От качеството на тази
тъкан зависи до голяма степен нашето здраве и дълголети­
ето. До този извод са дошли X. Л. Ламберти и Л. Г. Коне-
хо, които са провели специални изследвания.
Поради малката му достъпност пчелното млечице се из­
ползва рядко.

ПРОПОЛИС

Това е продукт от растителен произход, който се изра­

ботва от самата пчела. Думата "прополис" произхожда от
древногръцките думи "про" — пред и "полис" — крепост,
град.
Той има двояк произход: смолист остатък от първично­
то смилане на прашеца и второ — събира се от пчелите от
дървесните пъпки — на тополата, елхата и др.
По консистенция представлява смола, състояща се от
много различни вещества: смола и балсами 55%, восък
30%, етерични масла 10%, цветен прашец 5%. Тези компо­
ненти са богати на витамини и микроелементи. Смолите и
балсамите на прополиса съдържат спирт, к и с е л и н и , дъбил­
ни вещества. Цветният прашец съдържа десетки полезни
вещества. Открива се секрет от слюнчените жлези на пче­
лите. Вкусът на прополиса е ГОРЧИВ (стимулира доша
Вата), а мирисът — сладникав. Пчелите събират прополис
от 10 до 16 часа.
Прополисът предпазва пчелната смес от вируси и бак­
терии. Разтворът на сух прополис във вода, използвагГза-
проплакване на гърлото ликвидира възпалението, а при
промивка на очите — конюнктивита. Прилагат изплакване
при болести на ухото, носа и други вирусни и бактериални
заболявания в областта на главата. Прополисът е способен
да повишава коплементарната активност на кръвния серум
и съдържанието на гама-глобулини в него. По анестезира­
що (обезболяващо) отстъпва на новокаина и
кокаина. Добавен към храната, прополисът дава добри ре­

236
зултати при нарушения в пикочо-половата система, въз­
действа на баланса на хормонитеГПрШагаГсе1три хронич­
ни стомашни заболявания и възпаления на бъбреците.
Ето един интересен пример за приложение на прополи-
са. Един болен започнал да приема прополис след опера­
ция и напълнял с 20 кг. След половин година престанал да
го взема. След 7-8 месеца заболял от злокачествено възпа­
ление на задстомашната жлеза. Лекувал се безуспешно. За­
почнал отново да взима прополис и здравето му се възста­
новило. Сега яде и пие всичко, но профилактично приема
ежедневно с храната по половин лъжичка прополис. Вед­
нага става ясно, че този болен е започнал успешно да сти­
мулира чрез прополиса най-слабата доша — Пита, отговор­
на за храносмилането.
Начин на приложение. Макар че е безвреден, прополи-
сът е много силно действащо вещество. Твърде големите
дози могат да причинят възпаление на устната кухина. Ето
защо към него трябва постепенно да се привиква в продъл­
жение на 3-4 дни. Дневната доза е 1-3 грама. Колкото по-
добре се сдъвква прополисът, толкова по-добър и по-бърз
ще бъде резултатът. Не по-малко важно е употребата на
прополис да не се прекъсва изведнъж след постигане на ле­
чебния ефект, а да се намалява постепенно в продължение
на 8-14 дни.
При инфекции на пикочните пътиша, бъбреците, таза,
простатната жлеза и гениталиите, приемането с храната на
5-10 грама води до излекуване. При пародонтоза венците
се натъркват със стрит прополис вечер преди лягане.

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ

Това е много ценна хранителна добавка, снабдяваща ор­

ганизма с естествени витамини и минерали.

237
 Таблица 7
ХИМИЧЕСКИ СЪСТАВ НА ЦВЕТНИЯ ПРАШЕЦ
В ПРОЦЕНТИ
(по Луво и Кайасу)
Вода 3-4
Възстановими захари 20-40
Невъзстановими захари 0-20
Мазнини 1-20
Белтъци 11-35
Аминокиселини 10-45
Сухо вещество 1-7
Витамини всички групи
Антибиотици присъстват
Растежни фактори писъстват
АМИНОКИСЕЛИНИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ЦВЕТНИЯ
ПРАШЕЦ (%)
Аргинин 4,4-5,7
Хистидин 2,0-3,5
Изолевцин 4,5-8,5
Левцин 5,8 -6 ,7
Лизин 5,9-7,0
Метионин U - 2 ,4
Фенилаланин 3,7-4,4
Треонин 2,3-4,0
Триптофан 1,2 - 1,6
Валин 5,5-6,0
ВИТАМИНИ И ХОРМОНИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ
В ЦВЕТНИЯ ПРАЦЕЦ (мкг)
Тиамин 5,75-10,8
Рибофлавин * 16,3 -19,2
Миоцин 98 - 210
Пиридоксин 0-9
Пантотенова киселина 3-51
Биотин 0,1-0,25
фолиева киселина 3,4-6,8
Латофлавин 0 ,2 - 1 ,7
Витамин А наличие на каротини
Витамин В2 16,3-19,2
Витамин С 152-640
Витамин D 0 ,2 -0,6
Витамин Е 0,1-0,32
Инозитол 30-40

238
 Изследователите Грегорян и. неговите сътрудници са от­
крили в цветния прашец 27 елемента: натрий, калий, ни­
кел, титан, ванадий, хром, фосфор, цирконий, берилий, бор,
цинк, олово, сребро, арсен, галий, стронций, барий, уран,
силиций, алуминий, магнезий, манган, молибден, мед, кал­
ций, желязо.
Често прашецът има ГОРЧИВ вкус (стимулира доша
Вата).
Влиянието на цветния прашец върху човешкия органи­
зъм е многообразно:
а) регулира чревните функции при болни със запек или
хронична диария;’
б) в случаи на анемия бързо повишава количеството на
хемоглобина;
в) предизвиква бързо увеличаване на телесното тегло и
подпомага оздравяването на болните;
г) действа благоприятно на нервната система, особено в
случаи на депресия и безсъние. Той е важно еуфорично
срество.
д) притежава антибактериални свойства и е особено по­
лезен при лечение на колити, съпътствани с аномалии на
чревната микрофлора.
Дозата зависи от самочувствието на болните и на здра­
вите хора. Препоръчва се от 2,5 до 20 грама дневно.

Г. ПРИГОТВЯНЕ НА ЗЪРНА

Общите правила за приготвяне на каши от каквито и да

е булгури са следните. Накисват се предварително за 2-3
часа, след което водата се отлива, налива се нова и се пос­
тавя на огъня. Довежда се до кипене, сваля се от огъня,
завива се добре и се оставя да омекне. Добавя се масло на
вкус и се подслажда или посолява, което е нежелателно.
Може да се направи каша с тревни отвари, което при­
дава на булгурите особено пикантен вкус и целебни свойс­
тва. За целта булгурите се накисват за 12 часа. След това
се попарват тревите, поставени в плътна торбичка (може и
без нея). Отварата се прибавя към булгурите, сместта се
кипва и се оставя да постои добре завита. След това се до­

239
бавя масло и т.н.
След като е готов булгурът, може да се запържат в рас­
тително масло лук, моркови и др., като пърженето продъл­
жава до изчезване лютивината на лука. Прибавя се каша­
та и се разбърква добре. Остава се да поизстине и се кон­
сумира топла. Много полезна е за лица с възбудена доша
Вата.

ПОПАРЕНО ЗЪРНО
Може да се приготви от всякакво пълноценно зърно, но
основно се използва ^пшеница. Чаша зърно, добре измито
предварително, се поставя в термос и се залива с 3-4 чаши
кипяща вода (най-добре дистилирана). Оставя се да~ прес-
тои така 5-4 часа. После се отлива водата, изсипва се зър­
ното в чиния и се добавят на вкус масло, мед и всевъзмож-
ни подправки, Консумира се след приемане на салата.
Това блюдо е особено полезно за хора с преобладаваща
доша Вата.
Ако нямате термос, можете да приготвите ястието в
обикновен буркан. Само трябва да го увиете добре и да го
сложите в целофанов плик.
Това приготовление не изисква никакво време. Ако не
ви се яде сутринта, вземете го със себе си и хапнете на ра­
ботното си място, когато почувствате глад.

НАКИСНАТО ПЪЛНОЦЕННО ПШЕНИЧЕНО ЗЪРНО

Зърното се измива и се добавя толкова студена вода, че

да го покрие. След 24 часа излишната вода се отлива, а
зърното се поставя в хладилник и може да се използва в
продължение на 3-4 дни. Преди употреба може леко да се
подгрее. Добавят се продукти както при попареното зърно
и се консумира.
Вариант. Зърното се залива с вода и престоява само

ПриготвенотсГпо тозиПначин ""зърно се препоръчва за

възрастни и деца със здрави зъби. То възбужда нервите на
вкуса и съдейства за отделяне на слюнка. Възбужда цяла­

240
та храносмилателна система и облекчава дефекацията, пог­
лъщайки отровите в червата. Оказва и бактерицидно дейс­
твие.

ПОКЪЛНАЛО ПШЕНИЧЕНО ЗЪРНО

Пшеничените зърна се измиват и се поставят в чиния,

на чието дъно е поставена намокрена с топла вода тъкан.
Отгоре се покрива също с мокра тъкан. Оставя се при тем­
пература 22-23°С, като от време на време се навлажнява
горната тъкан до покълване на зърната. По същия начин
.могат да се приготвят и други зърна (царевица, ръж и т.н.).
Биологичната активност е максимална при дължина на из­
растъка . 1-1,5 м м .
Приготвените по този начин зърна са богати на витами­
ни, особено от група В и витамин Е, ферменти, микроеле­
менти (съдържат се в обвивката), а при смилането на бел­
тъците се образуват особени вещества — ендорфини. Тези
вещества са необходими за изграждането на всички клетки
на човешкото тяло и за укрепване на психиката.
Ето една интересна извадка от доклада на лекаря-йога
г-жа Шмит: "Проведената в продължение на 20 години го­
ляма експериментална работа напълно потвърждава ефек­
тивността на стимулиращото въздействие на покълналата
пшеница — този природен елексир на живота— върху ко­
ординирането на развитието на човешкия организъм във
всяка възраст, върху регулирането и възстановяването на
жизнено важни процеси, върху оптимизирането на обмяна­
та на веществата и стоабилизирането на нервната система".
В много случаи при въвеждане в рациона на покълнали
зърна резултатите от лечението на редица сериозни заболя-
вания надхвърля очакванията (при това между другото се
възстановяват остротата на зрението, координацията на
движенията, цвета и гъстотата на косите, укрепват зъбите
и т.н.).
Според моите наблюдения при хората от всички възрас­
ти след 1-2 седмици вече настъпва ясно подобрение на
здравнотсГсъстояние, а след това — пълно излекуване.
Следва да се отбележи, че при това се наблюдава прак­

241
тически пълна невъзприемчивост към простудни заболява-
ния.
Интересно е да се отбележи паралелът със статията на
Владимир Лаговски "Зад тайната на Гагула" (сп. "Природа
и человек", №3, 1989).
В нея се говори за обновяващ материал — животински
зародишни клетки, които се вкарват в организма чрез опе­
рация. Ние вкарваме зародишни растителни клетки по ес­
тествен път — през устата. И в двата случая ефектът е на­
лице.
Покълналите зърна стават меки, като че ли са попаре­
ни. Скорбялата в тях се е превърнала в малцова захар, а
това облекчава храносмилането с цяла степен (тъй като в
началото ние трябва да превърнем скорбялата в захар). Ето
защо покълналите семена са най-добри за храносмилането
и имат най-силно целебно действие от всички други зърне­
ни блюда. Особено се препоръчва на тези, при които има
нарушения в слюноотделянето. Покълналите пшеничени
зърна са най-силният стимулатор на доша Капха.
Ето още няколко рецепти за особено целебни блюда от
покълнало зърно.
Приготвянето на лечебни каши и кисели трябва да ста­
ва така: 12 до 24 часа преди приготвянето на блюдата (с
разчет 50-100 г на човек) зърното се оставя да покълне по
описания начин. След това се промива и прекарва през ме­
сомелачка. Добавят се на вкус масло, мед и подправки. В
зависимост от това колко е добавено, се получава каша
или кисел. Не се допуска кипване нито на кашата, нито на
кисела.

ПШЕНИЧЕНО-РАСТИТЕЛНА СМЕС

Аз съм разработил уникална по своята целебна сила ре­

цепта за пшеничено-растителна смес.
1. Смилат се с месомелачка покълнало зърно, пресни
моркови, цвекло, корени от целина, глухарче, пащернак,
магданоз и други_ядливи културни и дивТГрастения. Смес-
ват се добре и към сместа се добавя малко мед като кон­
сервант.

242
 В зависимост от компонентите вкусът на сместа се про­
меня в широки граници, кото позволява избирателно да се
влияе на доши. Менейки растенията и подбирайки тези от
тях според заболяването си, вие можете да въздействате це­
ленасочено върху своя организъм за най-бързо излекуване.
Например, ако прибавите към смляното покълнало зърно
корени и зелената част на глухарче, тази смес тонизира це­
лия организъм и съдейства за най-бързо възстановяване
след физически натоварвания. Ако добавяте моркови и
магданоз, ще оздравявате бъбреците си.
Особено полезна е пшеничено-растителната смес през зи­
мата и рано на пролет. През този период е полезно към
смляното зърно да се добавят размекнати сухи фрукти: кай­
сии, ябълки, круши, стафиди и моркови, цвекло и различни
треви. Получава се много интересен, своеобразен вкус. Та­
кава смес засища. Много хора се засищат от 3-5 лъжици.
2. Сместа се приготвя по същия начин, но вместо мед
слагате масло. Маслото се препоръчва за получаване на
несладки смеси, когато се прибавят горчиви и стипчиви
треви.
И двете разновидности на сместа могат да се приготвят
веднаж седмично и да се консумират в продължение на
една и дори две седмици (целебните свойства не се губят).
Аз си носех от тази смес на работа и закусвах и обядвах,
когато се появеше глад. Забелязъл съм по себе си и други
хора, че тази смес подобрява храносмилането, евакуаторна-
та функция на червата, повишава работоспособността и по­
тентността.

Д. БЛЮДА ОТ ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ И ТРЕВИ

ПАСТА ОТ ДИВОРАСТЯЩИ ЯДЛИВИ ТРЕВИ

Вземат се треви: коприва, листа от глухарче, живовляк,

клевер, подбел, шепиче, пача трева, цвят и листа от липа,
листа от бреза, малини и други. Колкото повече, толкова
по-добре. Към тях се прибавят няколко клончета червен
божур (тя придава аромат на бадеми). Всичко се измива и
се смила през мелничка за месо.

243
 Сладка паста. Всички треви се смесват с мед. Такава
паста може да се запази в хладилника един месец, а ако се
покрие плътно с капак — и по-дълго.
Солена паста. Всички изброени треви се смесват със
слънчогледово масло или корейски сос. Тази паста може да
се смесва с лук и други зеленини и да се правят бутербро-
ди.
Една чаена лъжичка от тези пасти, приета преди хране­
не, ви осигурява необходимите за едно денонощие микро­
елементи и витамини.
През зимния период пастата може да се приготвя от сухи
треви. Тревите се накълцват на ситно, размекват се (жела­
телно е с дестилирана вода, за да преминат във водата по­
вече вещества) и след това се смесват с мед или масло.

ПИТКИ ОТ ТРЕВНО БРАШНО

Изсушават се и се смилат на ситно (до получаване кон-

систенция на брашно) ядливи треви, смесват се с пшени­
чено брашно (за сцепление) и се пекат във вид на питки.

ЧЕРЕН ХАЙВЕР"

Сухо морско зеле се залива с вода, за да набъбне. След

това се добавят слънчогледово масло, запържен лук и мно­
го на ситно смачкан чесън. Маже се на хлебни филийки .
Получава се удивително вкусно блюдо, напомнящо по вкус
на черен хайвер.

ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТИ

Желателно е салатите да се приготвят от сезонни зелен­

чуци. Тъй като салатите са за нас основна храна, то и от­
ношението към тях трябва да е специално. Салатите са
главни доставчици на натурални хранителни вещества. За
да се задоволят напълно нуждите на организма, е необхо­
димо да се ядат салати, състоящи се от корени, листа и
плодове на растения. Такива салати се наричат "триади" и
са богати на микроелементи, съдържащи се в кореноплод­

244
ните (цвекло, моркови, целина), целулоза и хлорофил, съ­
държащ се в листата (магданоз, зеле), витамини, фермен­
ти, пигменти, структурирана вода, намираща се в плодове­
те (краставици, домати). Сега да поговорим за грамотното
им приложение. На първия етап от оздравлението (2-3 ме­
сеца) може да не се обръща особено внимание на подбо­
ра на зеленчуците, влизащи в салатите. Главната задача
през този период е алкализирането на организма и фор­
мирането на нужната микрофлора. Ето защо се използват
зеленчуци, съдържащи висок процент алкални елементи и
структурирана вода.
На втория етап, в продължение на следващите 3-6 месе­
ца, зеленчуците вече трябва да се подбират с отчитане на
съотношението Ин-Ян, за да стимулират инските или янс-
ките функции на организма и да се постигне тяхнаото урав­
новесяване.
По-нататък чрез подбор на вкусовите усещания от зе­
ленчуците, подправките и майонезите, се регулират доши.
След като сте отрегулирали доши, вие вече незначително
променяте вкусовите усещания в зависимост от сезона,
своето състояние и се домогвате до стабилно поддържане
на здравето на високо ниво. Помнете, че за да се стимули­
ра една слаба доша, трябва да подберете за салата зелен­
чуци, които след смилането им ще имат един вкус. Ако
включите в салатата зеленчуци с различни вторични вкусо­
ве, няма да се получи никаква стимулация.
Зеленчуците не трябва да се режат много на ситно, тъй
като се окисляват от кислорода на въздуха. Мисля, че по
този въпрос трудности няма да имате.
Сега да поговорим за подправките към салатите.
Една салата получава хубав вкус, когато прясно наряза­
ното зеле се посоли леко, полее се с лимонов сок (може и
с лимонена киселина), добре се размеси с ръце и се при­
бавят подправки.

245
 Е. ПРИГОТВЯНЕ НА СОСОВЕ

МАЙОНЕЗА С ЯБЪЛКОВ СОС

1 супена лъжица (с. л.) счукани орехи, 1 с. л. растител­

но масло, 3 с. л. ябълков сок.
Орехите се смилат или счукват в дървено хаванче до по­
лучаване на еднородна мазна кашица, добавя се растител­
ното масло и се разбърква до сгъстяване на сместа, която
се подправя със сок от кисели ябълки.

МАЙОНЕЗА С ЯБЪЛКОВ И ЛИМОНОВ СОК

1 с.л. смлени орехи, 1 с. л. растително масло, 2 с. л.

ябълков сок, 1 с. л. лимонов сок. Приготвянето е същото.

МАЙОНЕЗА С ЛИМОНОВ СОК

1 с.л. смляни орехи (бадеми, лешници), 1 с. л. растител­

но масло, лимонов сок. Приготвянето е същото.

МАЙОНЕЗА СЪС СЛЪНЧОГЛЕДОВИ СЕМКИ

За 6 порции: 100 г очистени слънчогледови семки, 0,1 л

растително масло, по 1 с.л. доматено пюре, лимонов сок,
стрит лук, ситно настъргана кора от един лимон.
Семките се смилат и счукват в дървено или порцелано­
во хаванче до образуване на течна кашичка. Добавят се до­
матеното пюре и стритият лук. При непрекъснато бъркане
се прибавя на капки, а после — на тънка струйка расти­
телното масло докато се получи гъста майонеза. Подправя
се с лимонов сок и кората на лимона.

МАЙОНЕЗА ОТ ИЗВАРА

100 гр извара, 1,5 с. л. растително масло, 2 скилидки че­

сън, 1 с. л.мляко, малко смлян червен пипер (сладък), маг­
даноз.
Изварата се разбива добре с дървена лъжица и посте­

246
пенно се съединява с растителното масло и млякото. Под­
правя се е добре стрития чесън и ситно нарязания магда­
ноз.

МАЙОНЕЗА С ИЗВАРА

1 яйчен жълтък, 0,1 л растително масло, 50 г извара, 1

с.л. стрит лук, млян червен пипер (сладък).
Изварата се разбива до равномерна маса и се съединя­
ва с приготвената отделно майонеза от жълтъка и расти­
телното масло. Подправя се с червения пипер и лука. Под­
нася се на закуска. С нея могат да се приготвят бутербро-
ди, украсени с късчета сладка червена чушка, краставица,
листчета магданоз.

СОС С ЛИМОНОВ СОК ЗА САЛА1А

2 с.л. растително масло, по 1 с.л. лимонов сок и стрит

лук, 1 чаена лъжичка мед.
Маслото се разбива с останалите продукти. Използва се
за заливка на салати.

СЛАДЪК СОС С ЛИМОНОВ СОК ЗА САЛАТА

3 с.л. растително масло, 2 с.л. лимонов сок, по 1 ч.л.

мед и ситно нарязан магданоз.
Смесват се добре маслото, лимоновият сок и меда, при­
бавя се магданозът. Този сос е подходящ за зелена салата.

СОС С КОПЪР ЗА САЛА1А

2 с.л. растително масло, 1 с.л. лимонен сок, по 1 ч.л.

мед и нарязан на ситно копър. Маслото, сокът и медът се
размесват добре. Съединяват се с копъра. Вместо копър
може да се използват листа от целина, естрагон, пера от
зелен лук и др.

247
 ДОМАТЕН СОС ЗА САЛАТА

150 г домати, 2-3 с. л.сметана (или кисело мляко), 1 с.

л. лимонов сок, по 1 ч.л. мед и стрит лук.
Добре узрелите домати се измиват, почистват от кожи-
цата и се стриват през цедка или се разбиват в миксер,
след което се съединяват с добре разбитата сметана, лимо­
новия сок, меда и стрития лук.

ОРЕХОВ СОС ЗА САЛАТА

I вид — 4 с.л. смляни орехи, 2 скилидки чесън, 1 с.л. ли­

монов сок (може да се замени с клюква, лимонена кисе­
лина и др.)
След смилането им орехите се стриват добре в дървено
хаванче до получаване на равномерна мазна кашица. Към
кашицата се прибавя чесънът и също се стрива. Подправя
се с лимоновия сок.
II вид — По 1 с. л. счукани орехи, растително масло и
лимонов сок. Орехите се смилат, след това се стриват до
кашица и към тях постепенно се добавя лимоновия сок,
последван от маслото. Ако сместа е гъста, разредете я с
малко вода.

МОРКОВЕН СОС С ХРЯН ЗА САЛАТА

100 г моркови, 1-2 с. л. мед, 1 с. л.лимонов сок, 1 ч. л.

натурален стрит хрян, сметана. .
Изчистеният морков се настъргва на ситно, добавя се
медът, смесен предварително с лимоновия сок и хряна.
Слага се сметана до получаване на желаната гъстота.

СМЕТАНОВ СОС ЗА САЛАТА

100 г сметана, по 2 с. л. ситно нарязани зеленини за под­

правка (зелено перо лук, чесън, копър, магданоз, целина и
др.). Сметаната се разбива до получаване на равномерна
маса и се съединява с лимоновия сок, маслото и зеле­
нината.

248
 СОС С МЕД ЗА САЛАЯА

1 с.л. лимонов сок, 1 с. л. мед. Медът постепенно се съ­

единява с лимоновия сок при непрекъснато бъркане. Ако
сосът се получи кисел, може да се прибави 1 с. л. расти­
телно масло.

СОС ТРИАДА

Вземат се 1 жълтък, 1 с. л. мед и 1 с. л. растително мас­

ло. Всичко се смесва добре и се излива върху салатата.
Това е количество за една порция. Получава се превъзхо­
ден вкус, особено за салата от зеле и моркови.

СОС С ЦЕЛИНА

2 с. л. растително масло, по 1 с. л. лимонов сок, мед и

настъргана целина.
Разбиват се добре маслото, лимоновият сок и медът. До­
бавя се настърганата целина. Може да се използват листа
от целина, коието се нарязват на ситно и се смачкват на
кашица в дървено хаванче.

СОС С ПОДПРАВКИ

Сок от 60 г кисели ябълки или стипчиви дюли, 60 г оре­

хови ядки, 30 г подправки (магданоз, сладък червен пипер,
чубрица, копър, листа от целина, тамян).
Подправките се комбинират на вкус и се нарязват на
ситно или се стриват. Към тях се добавят киселият сок и
смляните орехи. Получава се много вкусно блюдо, ако се
намажат със соса пресни зеленчуци.

БРАШНЯН СОС

Запечете сухо брашно до златист цвят. Отделно запър­

жете лук в слънчогледово масло и смесете с брашното.
Този сос се добавя към леко задушени тиквички, моркови
и цвекло. Придава на зеленчуците много хубав вкус.
(
249
 И така добавяйте гореизброените сосове и майонези
към салатите и яжте за здраве. Възможно е да изобретите
въз основа на описаното от мен свои сосове и майонези —
творете!

СОС "АДЖИНА"

5 части сладки чушки, 5 части домати, 1 част лютиви

чушки, 1 част чесън, 5 части растително масло. Всичко се
смесва и се кипва.

VI. БЛЮДА, ПРЕПОРЪЧВАНИ ОТ А. АРАКЕЛЯН

1. ХЛЯБ ПО АРАКЕЛЯН

Вземат се 1 кг брашно от втори сорт, 100 г растително

масло, 100 г мед и чаша вода. Замесва се на тесто и от
него се приготвят лепешки (гънки питки — с дебелина ня­
колко мм), които се подсушават във фурната при темпера­
тура 45-48°С. Такъв хляб не съдържа никакви дрожди и е
подобен на арменския лаваш. Всяка клетка от този хляб е
жива. След приготвянето му се завива в целофан и си съх­
ранява в хладилник.

2. АНТИСТРЕСОВ ПРЕПАРАТ

Това е особена хранителна добавка, влияеща благотвор­

но на организма, особено по време на гладуване.
Ето рецептата: на 1 кг телесно тегло на човека се взе­
мат 0,01 грама лимонена киселина, 0,01 мл ментова нас-
тойка, 2 г натурален мед и 2 мл вода. Това е нормата за 6
дни. Ако тежите, например, 80 кг и гладувате 3 дни, вземе­
те съответно 0,4 г лимонена киселина, 0,4 г ментова нас-
тойка, 80 г мед и 80 мл вода. Разделете това количество
на три части и приемайте по една част всеки ден.
Физиологическата роля на всеки от компонентите на
препарата е следната:
— Лимонената киселина, единствена от всички кисели­

250
ни, в организма се съединява с калция. Лимоненокиселият
калций е уникална жизнено важна сол с алкални свойства.
При нейното разтваряне се освобождават калций и фосфор,
които се натрупват в костното депо. При обикновено хра­
нене около 60% от фосфора и калция — жизнено необхо­
дими вещества — преминават през организма транзит.
— Лимонената киселина има още едно характерно
свойство. Тя е този резултат, до който достига процесът на
смилане на храната. Съединявайки се с АТф, киселината
"гори", освобождавайки енергия. Вкарвайки в организма
лимонена киселина, ние правим храненето високоефектив­
но. Така че, казано най-сериозно, ако вие пиете разтвор на
мед с лимонена киселина, за никакво гладуване вече не
може да става дума — вие получавате отлично хранене,
като при това се освобождавате отбраната.
Съединявайки се с амините, лимонената киселина обра­
зува аминолимонена киселина, имаща отрицателен елект­
рически заряд. От 21 незаменими аминокиселини само 3
са заредени отрицателно. В това се състои особената цен­
ност на аминолимонената киселина за организма.
Ако не намерите лимонена киселина, може да ползвате
лимони. Изцеденият лимонов сок съдържа 10% лимонена
киселина. Това означава, че при разчет за 6 дни на 1 кг от
вашето тегло ще са необходими 0,1 мл лимонов сок.
За меда вече знаем достатъчно. Съчетанието на меда с
лимони е добре известно народно лечебно средство.
Водата е по-добре да бъде получена при разтопяване на
лед — ефектът ще е по-голям.
Ментата е интересно растение. Благодарение на своите
вкусови особености тя стимулира доша Вата. В резултат се
получава такава картина:
Медът стимулира доша Капха, лимонената киселина —
доша Пита и ментата — доша Вата. Значи този продукт
уравновесява и трите доши — оттук е неговият целебен
ефект.
Аракелян съветва към водата да се добавя малко сода
(1 г на 3 л). Содата с лимонена киселина е известна на
всички газирана напитка, която обилно отделя въглероден
двуокис — също нужен за нас.

251
 Освен при гладуване, антистресовият препарат може да
се използва и през другите дни — по 30 г дневно. В такъв
случай може да не се правят изчисления съобразно телес­
ното теглоу а да се вземе сокът на 3 лимона или 1 чаена
лъжичка лимонена киселина, 250 г натурален мед, 1 чаена
"лъжичка настойка от мента (продава се в аптеките) и към
всичко да се добави 1 литър стопена вода
Ето още няколко оригинални блюда на Сурен Авакович.
1. Овесен булгур се разрежда с вода, подсладена с мед,
добавят се растително масло и ванилия и се разбива доб­
ре. Този течен коктейл е най-вкусният и най-силният.
2. В сок от шипки се натробяват лук, репички, зеле,
моркови, краставици, магданоз, копър и се получава нещо
като таратор (руски таратор-окрошка).
3. Покълнала пшеница, израстъците на която не трябва
да са по-дълги от 1-2 мм и лимон с кората се прекарват
през мелничка за месо и се смесва с елдено брашно. Сла­
га се в чиния и се покрива с настъргани кисели ябълки.
Получава се засищаща баница (пирог).
4. Прекарайте през месомелачка размекнати черници и
грах, прибавете орехи, лук, чесън, зеленилки, растително
масло и придайте на тази маса форма на котлет.
Сигурно ще ви бъде интересно да чуете мнението на
Аракелян за суровата храна: "Храната от сурови плодове и
зеленчуци стимулира обмяната на веществата, подобрява
работата на всички органи, очиства организма от вредните
остатъци, повишава издръжливостта, стабилизира имунна­
та система, повишава резистентността, силата и е основен
фактор за здраве и дълга младост".

252
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Засегнатата от мен тема е безкрайна. Но в тази книга

аз се постарах да засегна основно това, което подхожда на
всички вас. Тук са описани взаимодействието на храната с
организма и механизмите на храносмилането, които дейс­
тват у всички, независимо от тяхната воля. Освен това фун­
кцията на храненето е най-древната от всички известни
функции. В зависимост от това какво ядем и как го ядем,
ние получаваме вторични функции: кръвообращение и ди­
шане, двигателна и умствена активност.
Вътрешната среда на организма също зависи на първо
място от качеството и количеството на постъпващата хра­
на. Това променя нашето настроение, характера ни, наша­
та социална активност. Ето защо нормализирайки хранене­
то си, ние нормализираме и всички вторични функции. И,
както показва съдържанието на тази книга, прясната рас­
тителна храна, богата на биоплазма (оджас) й натурални
структури, правилно използвана, правилно съчетавана, оп­
ростено обработвана и индивидуално подбрана в зависи­
мост от сезона и собствените доши позволява да се под­
държат и трите процеса в организма: хомеостаза, хомеоре-
зис и хомеоморфоза на най-високо ниво. Затова изводът е
еднозначен - С ПОМОЩТА. НА ПРАВИЛНОТО ХРАНЕ­
НЕ НИЕ МОЖЕМ ДА ПРИДОБИЕМ ПРЕКРАСНО
ЗДРАВЕ И ДЪЛЪГ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ.
 Генадий Малахов

ПРАВИЛНО
ХРАНЕНЕ

• ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
• СЪСТАВ НА ХРАНИТЕ - ВИТАМИНИ,
МИНЕРАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ, ФЕРМЕНТИ И ДР.
• СКОРБЯЛАТА - ПОЛЕЗНО И ВРЕДНО
ДЕЙСТВИЕ
• ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВАРЕНАТА ХРАНА
• РАЗРУШАВАЩОТО ДЕЙСТВИЕ
НА НЕПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ
• ПРЕХОД КЪМ ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ
• РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ
« ИНДИВИДУАЛНО ХРАНЕНЕ
• ОБОБЩЕНИЕ НА СВЕТОВНИЯ ОПИТ

ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ
КЛЮЧ КЪМ ЗДРАВЕ, КРАСОТА,
ДЪЛГОЛЕТИЕ!

6£0 лв.