Professional Documents
Culture Documents
Лука
Лука
6 1.Една събота, Исус вървеше през едно поле с узряло жито. Учениците Му
късаха житни класове, стриваха ги в ръката си за да се махнат люспите и ги
ядяха. 2.Някои фарисеи попитаха: „Защо учениците Ти правят това, което не
позволено да се прави в събота?” 3.Исус отговори: „Никога ли не сте чели какво
направи Давид и ония, които бяха с него, когато бяха гладни? 4.Как той влезе в
светилището и яде пресен хляб от олтара, хляб който само на свещениците
беше позволено да ядат. Също така даде и на ония които бяха с него.” 5.След
това каза: „Човешкия Син е господар на съботата.” 6.И в друга събота Исус
влезе в синагогата и поучаваше. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка.
7.Фарисеите и религиозните учители Го наблюдаваха за да видят дали ще
изцели човека, надявайки се да Го хванат в нарушение на съботата. 8.Исус
знаеше намеренията им, и каза на човека с изсъхналата ръка: „Стани и
застани пред нас.” И той го направи. 9.Тогава се обърна към тях: „Може ли да
ви попитам нещо? Какво дело подхожда най-добре на съботата? Вършенето на
добро или вършенето на зло? Да помагаме ли на хората или да ги оставяме
безпомощни?” 10.Той се огледа наоколо, като изгледа всички в очите и каза на
мъжа: „Протегни ръката си.” Той я протегна и тя стана напълно здрава.
11.Фарисеите и религиозните учители бяха извън себе си от гняв и започнаха да
кроят планове за разплата. 12.В това време Исус се изкачи на планината за да се
моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. 13.На следващата сутрин Той
извика учениците Си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли. 14.Това
бяха Симон (когото Исус нарече Петър) и Симоновия брат Андрей, Яков, Йоан,
Филип, Вартоломей, 15.Матей, Тома, Яков (син на Алфей), Симон (наречен
Зилот), 16.Юда (брата на Яков) и Юда Искариотски, който по-късно Го
предаде. 17.Исус и апостолите слязоха от планината и дойдоха на едно равно
място. Много други ученици бяха там за да се срещнат с Него. Също така там
бяха и голяма тълпа от хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежието на Тир и
Сидон. 18.Те бяха дошли за да чуят Исус и да бъдат изцелени от болестите си.
Всички, които бяха измъчвани от нечисти духове, също бяха изцелени.
19.Всички се опитваха да се докоснат до Исус, защото сила излизаше от Него и
изцеляваше всички тях. 20.Той погледна учениците Си и каза: „Благословени
сте, когато изгубите всичко. Божието царство е там за да бъде намерено.
21.Благословени сте когато сте гладни, защото тогава ще сте готови за храната
на спасението. Благословени сте, когато плачете, защото на сутринта ще дойде
радост. 22.Благословени сте, когато хората ви мразят, избягват, оскърбяват и
клеветят, поради това, че сте посветени на Човешкия Син. 23.Радвайте се и
бъдете много щастливи, защото имате голяма награда на небето. По същия
начин предците им се отнасяха към пророците. 24.Горко ви ако си мислите, че
всичко ви е наред, защото няма да получите нищо повече, от това, което
притежавате. 25.Горко ви ако сте удоволетворени от себе си, защото
удоволетворението ви няма да трае дълго. Горко ви ако мислите, че целия
живот е игри и забавления. Предстоят страдания, и вие ще ги срещнете.
26.Горко ви ако живеете само за одобрението на другите, като говорите това
което ги ласкае и вършите това, което им е угодно. Състезанията за
популярност, не са истинни, вижте колко много фалшиви проповедници бяха
одобрени от предците ви. Вашата задача е да бъдете истински, а не известни.
27.На вас, които сте готови за истината казвам: Обичайте враговете си.
Оставете ги да изкарат най-доброто от вас, а не най-лошото. 28.Когато някой ви
създава проблеми, отговорете му със силата на молитвата. 29.Ако някой ви
удари плесница, застанете и поемете удара. Ако някой ви вземе ризата,
опаковайте най-хубавото си палто и му го подарете. 30.Ако някой се отнесе
нечестно с вас, използвайте случая да практикувате живот на слуга. Престанете
с това „каквото повикало такова обадило”. Живейте щедро. 31.Ето едно просто
и практично правило за поведение: Попитай себе си какво искаш хората да
правят за теб и след това поеми инициативата и го направи за тях. 32.Ако
обичаш само симпатичните и привлекателните, нима очакваш похвала? Най-
обикновените грешници го правят. 33.Ако помагаш само на ония, които ти
помагат медал ли очакваш? Повечето грешници го правят. 34.Ако даваш само в
това от което можеш да получиш, мислиш ли, че това е милосърдие? И най-
стиснатите кредитори го правят. 35.Казвам ви, обичайте враговете си.
Помагайте и давайте без да очаквате отплата. Обещавам ви, че никога няма да
съжалявате. Живейте тази сътворена от Бога идентичност, така както нашия
Отец живее към нас, щедро и благосклонно, дори, когато сме в най-лошото
положение. 36.Нашият Отец е милостив, бъдете и вие милостиви. 37.Не се
заяждайте с хората, не се нахвърляйте върху провалите им, не критикувайте
грешките им освен естествено ако не искате същото отношение. Не осъждайте
ония, които са паднали, тази строгост може да се върне обратно към вас. Бъдете
внимателни към хората и ще откриете, че живота е много по-приятен. 38.Ако
давате на другите, ще получите обратно пълна мярка, натъпкана, стърсена и
преливаща в скута ви. Даването е начинът, а не получаването. Щедростта
поражда щедрост.” 39.Докато говореше на хората Исус използва една
поговорка: „Може ли слепец слепеца да води? Няма ли и двамата да
паднат в ямата? 40.Ученикът не поучава учителя си. Въпросът е да бъдете
внимателни, кого следвате като ваш учител. 41.Лесно е да видиш петното върху
лицето на ближния, без да забележиш подигравателната усмивка на твоето.
42.Имаш ли нахалството да кажеш: „Позволи ми да измия лицето ти ” когато
твоето е изкривено от презрение? Пак ли този начин на мислене „аз знам по-
добре от тебе”, играещ ролята на „по-свят” вместо просто да живееш своя си
живот. Изчисти грозната подигравателна усмивка от лицето си, и тогава ще
можеш да предложиш кърпа за миене на ближния си. 43.Не берете червиви
ябълки от здраво дърво, нито хубави ябълки от болно дърво. 44.Здравината на
ябълките говори, че дървото е здраво. Трябва да започнете с вашите собствени
животи. 45.Това, което е от значение е кои сте вие, а не какво казвате или
правите. Вашата истинска същност прелива в истинските думи и дела. 46.Защо
сте толкова любезни с Мен, казвайки винаги „Да Господи ”, и „Точно така
Господи ”, но никога не вършите това, което ви казвам? 47.Думите, които ви
говоря не са просто допълнения към вашия живот, подобрения на жизнения ви
стандарт. Това са основополагащи думи, думи изграждащи живота.
48.Ако приложите думите в живота си, вие ще сте като един умен дърводелец,
който изкопа дълбока дупка и положи основите на къщата си върху камък. И
когато реката преля и блъсна къщата, нищо не можа да я поклати, защото беше
построена докрая. 49.Но ако използваш думите Ми само в часовете за
изучаване на Библията, и не ги приложиш в живота си, ти си като глупав
строител, който построи къща, но пропусна основите. Когато придошлата река
блъсна къщата, тя се разпадна като къща от карти без да остане нищо.
19 1.След това Исус мина през Ерихон. 2.Там имаше един човек на
име Закхей, който беше началник на бирниците, и беше много богат.
3.Той отчаяно искаше да види Исус, но тълпата му пречеше, и тъй като
беше нисък човек, той не можеше да вижда през хората. 4.Затова той се
завтече и се покатери на една черница, за да види Исус, Който идваше
по този път. 5.Когато дойде до дървото Той погледна нагоре и каза:
„Закхей, слизай бързо, днес ще гостувам в дома ти.” 6.Закхей
невярвайки на късмета си, бързо слезе и с радост заведе Исус в дома си.
7.Всички, които видяха случилото се бяха възмутени и изпълнени с
негодувание. Те казваха: „Какъв интерес има да се държи приятелски с
тия мошеници?” 8.Закхей стоеше там леко смаян и се извиняваше като
говореше с леко заекване: „Господи, давам половината от приходите си
на бедните, и ако съм измамил някого, плащам четверократно.”
9.Исус каза:
„Днес ти и семейството ти бяхте спасени, защото показа, че и ти си един
от Авраамовите потомци. 10.Човешкия Син дойде да потърси и да спаси
хората, които са изгубени.” 11.Исус наближаваше Ерусалим, и хората си
мислеха, че Божието царство ще се яви веднага. И докато Той все още
имаше тяхното внимание, разказа им една притча: 12.„Имаше един
човек, царски потомък, който трябваше да пътува до далечна страна, за
да получи потвърждение на властта си и след това се върна. 13.Но преди
да замине, той събра десетима от слугите си, даде пари на всеки
един и им нареди: „Търгувайте с тях докато се върна.” 14.Но
гражданите на страната му го мразеха. Те изпратиха посланици до
далечната страна, да кажат: „Не искаме този човек да ни бъде цар.”
15.Когато се върна, с потвърждението в ръцете си, той извика ония
десет слуги, на които беше дал пари, за да разбере какво са свършили.
16.Първият слуга каза: „Господарю, удвоих парите ти. 17. Той каза:
„Добри слуго, свършил си голяма работа! И тъй като беше верен на
малкото, назначавам те за управител на десет града.” 18.Втория слуга
каза: „Господарю, към твоите пари прибавих петдесет процента
печалба.” 19.Господарят каза: „Поставям те отговорен за пет града.”
20.Следващия слуга каза: „Господарю, ето парите ти напълно запазени.
Държах ги скрити в кърпа. 21.И честно да ти кажа, бях малко изплашен,
защото зная, че имаш високи изисквания, мразиш нехайството и не
толерираш глупаците.” 22.Той каза: „Прав си, че не толерирам
глупаците, а ти постъпи като такъв. 23.Защо поне не вложи парите ми в
банка, за да имам малка печалба от тях?” 24.Тогава каза на
стоящите там:
„Вземете парите от него и ги дайте на слугата, който удвои парите ми.”
25.Те казаха: „Но господарю, той вече има двойно повече?” 26.А той им
отговори: „Ето какво имам в предвид: Рискувайте всичко и получете
повече отколкото някога сте мечтали. Действайте предпазливо и ще
свършите с празни кесии. 27.А колкото до враговете ми, които
протестираха срещу управлението ми, убийте ги пред мене.” 28.След
като Исус разказа тази притча, Той продължи по пътя Си за Ерусалим.
29.И когато наближи Витфагия и Витания до Елеонския хълм, изпрати
двама ученика напред. 30.Исус им каза: „Идете в селото, което е пред
вас и като влизате, ще намерите завързано младо магаре, което никой не
е възсядал. Развържете го и го доведете. 31.Ако някой ви попита, защо
го развързвате, кажете, че на Господа трябва.” 32.Изпратените отидоха и
намериха всичко точно както Исус им беше казал.” 33.И докато
развързваха магарето, стопанина му попита: „Защо отвързвате
магарето?” 34.Учениците отговориха: