Абдулхамид-За основите на исляма

Основите на исляма
Абдуллах ибн Абдулхамид
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

“Господи, приеми от нас!
Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
Предговор
Слава на Аллах, възхваляваме Него и за подкрепа Го зовем, и Го молим за прошка. Аллах да ни
опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще
заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друг бог
освен Аллах Единствения, - няма Той съдружник, - и свидетелствам, че Мухаммад е Негов раб и
Пратеник.
“O, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като
мюсюлмани!” [3:102]
“О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата
му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и
от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” [4:1]
“O, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви
и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико
избавление.” [33:70-71]
Най-правдивото слово е словото на Аллах и най-доброто водителство е водителството на
Мухаммад - Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари! Най-лошите дела са
измислиците. Всяка измислица е нововъведение, всяко нововъведение е заблуждение, а всяко
заблуждение свършва в Огъня.
Стълбовете на религията и нейните основи, и корените, върху които тя се гради и чрез които
човек става мюсюлманин, са следните: осъществяване на свидетелството, че няма друг бог освен
Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах, отслужването на молитвата, даването на задължителната
милостиня, говеенето през месец Рамадан и поклонението хадж при Дома на Аллах за онзи, който
има възможност.
За да запази мюсюлманинът своята принадлежност към Исляма, той трябва да отбягва онова,
което е в противоречие с него - неверие, езичество и лицемерие, - за да бъде цялостна неговата
религия и вяра, и трябва да изоставя нововъведението в религията, защото то проваля делата, и
трябва да се предпазва от греховете, които отнемат от вярата и провалят сърцата.
1
Всеки мюсюлманин, който иска избавление в земния живот и в отвъдния, трябва да служи на
Всевишния Аллах и да се доближава до Него според законите, които Той е установил, да ги прилага
във всички области на своя живот и да реализира свидетелството, че “няма друг бог освен Аллах и
Мухаммад е Пратеника на Аллах” с любов към Аллах и към Неговия Пратеник, и да се подчинява на
повелите на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го
дари, и да възбранява онова, което е възбранил, за да спечели щастието в земния живот и в отвъдния.
Всевишният Аллах е казал:
“Kоито се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с пророците, с говорещите истината, с
жертващите се за вярата и с праведниците, които Аллах е дарил с благодат. Колко добри са те за
другари!” [4:69]
И е казал:
“И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!” [3:132]
И е казал:
“Кажи: “Покорявайте се на Аллах и на Пратеника! А отвърнете ли се, Аллах не обича
неверниците.” [3:32]
От тази изходна точка отправяме своето послание към братята-мюсюлмани, до които то може
да стигне - като наставление за тях, известяване на ислямското послание и негова формулировка - с
молба към Аллах Всемогъщия и Превеликия да ни насочи по правия път и да ни събере с праведните
предшественици в Градините на блаженството. Амин!
Авторът
Описание на исляма
“Ислям” на арабски език означава “подчинение”, “покорност”, “послушание”, “смирение”.
Ислямът е религията на всички пророци и пратеници на Аллах, ала после с името му е била назована
религията, която е получил Мухаммад - Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го
дари, от своя Господ. Всевишният Аллах е казал:
“Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма
за ваша религия.” [5:3]
От гледна точка на ислямското законодателство Ислямът е подчинение пред Аллах чрез
единобожието, подчиняване пред Него чрез послушание, пречистване от съдружаването с Аллах и
непричастие към това съдружаване и към неговите последователи. Всевишният Аллах е казал:
“И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост?” [4:125]
Ако се каже, че някой е мюсюлманин, т.е. че се е подчинил на делото на Всевишния Аллах и
всецяло е отдал на Него своето служене, това означава да се проявява покорство пред Него, да се
спазва ислямският закон и да се изпълнява онова, с което е дошъл Пророка, Аллах да благослови
него и семейството му, и с мир да го дари. Така се постига спасение и предотвратяване на
нежеланото.
Това е значението на единобожието, с което Аллах е изпратил всички Свои пророци.
“И на всеки пратеник, когото Ние изпратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог
освен Мен! Служете [единствено] на Мен!” [21:25]
Ислямът е религията, която Аллах е повелил на всички хора и в която пратениците са вярвали,
и са обявили своето подчинение [ислам] пред Аллах и непричастие към онези, които са приели за
себе си друга религия.
“Религията пред Аллах е Ислямът.” [3:19]
И е казал още:
“А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще бъде приета от него и в отвъдния живот е
от губещите.” [3:85]
По тази причина юдеите и християните, които желаят спасение и щастие, трябва да встъпят в
Исляма и да последват Мухаммад, ислямския Пратеник - Аллах да благослови него и семейството
2
му, и с мир да го дари! Чрез него те наистина ще бъдат последователи на Мойсей, Христос и
Мухаммад, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари всички!
Ислямът има две значения:
Първото е външно, а не вътрешно отдаване на Аллах. Всевишният е казал:
“Бедуините рекоха: “Ние повярвахме.” Кажи: “Не сте повярвали, ала кажете: “Отдадохме се на
Аллах!”, защото вярата не е влязла още в сърцата ви.” [49:14]
Имамът на тълкувателите на Корана Ибн Джарир ат-Табари е казал за това знамение: “Аллах
повелява [на Пророка,] Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, да извести
бедуините, че те само са приели Исляма, защото те само на думи са потвърдили правдата, но не са я
подкрепили с дела. Затова им е казано: “Кажете: “Отдадохме се на Аллах!”, защото отдаването е на
думи, а вярата е съчетание от думи и дела.”
Това е първата степен на Исляма, външното подчинение пред Аллах и Неговия Пратеник,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, и признаването с думи на тази
религия. Тази степен не е достатъчна, за да бъде смятан някой човек за вярващ, покорил се пред
Всевишния Аллах. Ако сърцето е лишено от убедеността, което стои в основата на същинската вяра,
отдадеността (Ислямът) на човека с такова сърце се ограничава само във външното проявление и
обявяването, че се напуска неверието. По такъв начин се утвърждава гаранцията за защитата на
имота и на живота, както и прилагането на шериата - земния закон, без да се гарантира избавление
от законите на отвъдния. Тук се има предвид отсъствие на задължителната пълнота на вярата и не
представлява същинската вяра, чрез която божият раб ще се избави от вековечността в Огъня.
Второто значение на Исляма е абсолютното подчинение, и външно, и вътрешно, пред Аллах,
Господа на световете, при следването на Неговите повели и отбягване на Неговите забрани.
“Не умирайте освен като мюсюлмани!” [3:102]
Ако убедеността на сърцето и утвърждаването от него на правдата се съчетае с външни дела,
това е правилният Ислям, повелен от Всевишния Аллах, както Той е казал:
“Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах.” [27:81]
Това е Ислямът, за който мюсюлманите се стремят към превъзходство един над друг.
Когато Ислямът бъде споменат като отделно понятие, с това се има предвид цялата религия,
включително вярата, подчинението, обредите, законодателството, методите и порядъкът, както
“Религията пред Аллах е Ислямът.” [3:19]
“И одобрих Исляма за ваша религия.” [5:3]
Ако Ислямът и вярата се свържат в един текст, под “вяра” се има предвид убедеността на
сърцето, утвърждаването от него на правдата и неговото познание, а под “Ислям” се разбират
външните дела от богослуженията, т.е. послушанието пред Аллах, покорството пред Него и
подчинението на дело.
Знай, братко мюсюлманино, че Ислямът е велика благодат, по-голяма от която не съществува,
защото той носи спасение и в земния живот, и в отвъдния. Всевишният Аллах е казал:
“И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да
остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда
скверността за онези, които не вярват.” [6:125]
И е казал:
И нима [коравосърдечният е като] онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил
светлина от своя Господ? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна
заблуда.” [39:22]
И е казал:
“А ако жителите на селищата повярваха и се побояха, щяхме да разтворим пред тях дарове от
небето и от земята.” [7:96]
Стълбовете на исляма
Кратко тълкуване на стълбовете на Исляма
3
Стълбовете на Исляма са пет, Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и семейството му,
и с мир да го дари, ги споменава с думите: “Ислямът се гради върху пет неща: свидетелство, че няма
друг бог освен Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах; отслужване на молитвата; даване на
милостинята закат; поклонението хадж; говеене през месец Рамадан”.
Стълбовете на Исляма трябва да се съчетаят в съвкупност, само тогава върху тях може да се
изгради Ислямът на даден човек. Ако се разруши дори един от тези стълбове, това представлява
опасност за Исляма на този човек.
Петте стълбове са следните:
Първи стълб: Свидетелството
“Свидетелство, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах”.
Без двете свидетелства, които са ключът към Исляма, не може да се встъпи в него. Тяхното
значение е следното:
Първо, свидетелството, че “няма друг бог освен Аллах” означава да се отхвърли правото да
бъде обожествяван всеки друг освен Аллах, пресвят е Той и всевишен, т.е. -никой не заслужава да
бъде обожествяван нито на земята, нито на небето, освен Аллах, всемогъщ е Той и превелик, и няма
съдружник. Ако друг освен Всевишния Аллах бъде обожествяван, това е заблуда.
“И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог
“И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!”
[16:36]
Такова е значението на свидетелството “Няма друг бог освен Аллах”, то означава служене
единствено на Аллах и изоставяне на поклонението пред друг освен пред Него. Това означава да не
се вярва в идолите и да се вярва в Аллах, да се утвърждава, че освен Него няма друг бог, и че ако се
обожествява друг освен Него - преславен е Той и всевишен - това е най-голямата заблуда от
заблудите, и утвърждаването на това е най-големият гнет от угнетяването.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” съдържа отрицание и утвърждаване. Изразът
“Няма друг бог” означава да се отхвърли обожествяването на всичко друго освен Аллах. Изразът
“освен Аллах” утвърждава обожествяването единствено на Аллах. Всевишния Аллах е казал:
“Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата.” [22:62]
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е коренът на религията и първият от нейните
стълбове, то е основа на единобожието и на Исляма. Всички учения и предписания са негови
разклонения, чрез неговото реализиране се реализират всички видове служене на Аллах.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” става правилно не само чрез думите: “Няма друг
творец освен Аллах” или “Няма друго съществование освен Аллах”, но то трябва да включва и
отрицание на обожествяването заедно с единствения Аллах, т.е. - на никой друг не се служи освен на
Аллах. Това означава да не се обожава друг освен Него, да няма упование освен на Него, да няма
подкрепа освен в Негово име, да не се води борба освен за Него, да не се работи освен заради Него,
да не се отсъжда освен чрез Неговата разпоредба, да не се прави жертвоприношение, нито вричане
освен за Него, да няма нито поклон, нито подчинение освен за Него, и да се утвърждава онова, което
Всевишният Аллах е утвърдил за самия Себе Си и онова, което Неговият Пратеник е утвърдил за
Него -имената и атрибутите Му, а също - да се отрича онова, което Той е отрекъл за Себе Си и
Неговият Пратеник е отрекъл, т.е. онова, което не подобава на Неговото величие. Единобожието
включва всецялата любов към Аллах, подчинението пред Него и смирението пред Него,пълно
покорство и послушание пред Него, искрено служене и стремеж към всевишния Негов Лик с всички
думи и дела, и въздържане, и даряване, и любов, и омраза. Свидетелството “Няма друг бог освен
Аллах” е разделението между неверието и Исляма, това е словото, чрез които са се въздигнали
небесата и земята, заради него са сътворени всички създания. Всевишният Аллах е казал:
“Сътворих джиновете и хората единствено за да служат на Мен.” [51:56]
Заради свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” Аллах е изпращал своите пратеници,
низпослал е своите писания и е създал Своите законодателства, заради него са установени мерилките
4
и са създадени учрежденията, и са създаени Раят и Адът, върху това свидетелство се градят
наградата и наказанието, спасението чрез Рая и избавлението от Ада. То е причината, която не
позволява увековечаване в Ада за онзи, който е заслужил да влезе там, заради това свидетелство е
предписана и свещената борба.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” означава правото на Аллах над всички раби, то е
най-здравата връзка, крепкото въже на Аллах, девизът на вярващите единобожници.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е словото на предаността, което отрицава
съдружаването с Аллах и изисква непричастност към това съдружаване. Свидетелството е обетът
пред Всевишния Аллах.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е словото на правдата, свидетелство на истината
и призив към нея, слово на богобоязливостта, благо слово, слово на добротворството, твърдото
слово, главното дело, словото на Исляма, без узнаването на което Ислямът на човека не е верен.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е ключът за Дома на мира и пътят на щастието в
двата дома (земния и отвъдния). Това е най-голямата заслуга, която ще натежи в Съдния ден, и най-
високата степен на вярата.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е благополучието пред гробовния ужас и страха
при събирането в Съдния ден. За него са питани първите и последните. Неговата цена е Градината на
блаженството и избавлението от огъня на Ада.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е най-великият източник на могъществото и
благородството, и съвършен път в живота. Заради него и поради неговата значимост Пратеника на
Аллах, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е прекарал в Мека тринадесет
години, през които не е призовавал към друго освен към него. В това той е възпитавал и своите
сподвижници, Аллах да е доволен от всички тях. Всевишният Аллах е казал:
“Знай, че няма друг бог освен Аллах.” [47:19]
„Аллах! Няма друг бог освен Него - Вечноживия, Вездесъщия!” [2:255]
„Аллах! Няма друг бог освен Той. Негови са Най-прекрасните имена.” [20:8]
И е казал:
“Вашият бог е единственият. Няма друг бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.” [2:163]
И е казал Всевишният:
“Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е
Всевишния, Превеликия.” [22:62]
Със свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” Аллах е засвидетелствал за самия Себе Си, и
ангелите са засвидетелствали, и учените измежду неговите творения. Всевишният Аллах е казал:
„Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието
свидетелстват същото - Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него - Всемогъщия,
Премъдрия.” [3:18]
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” изисква послушание и подчинение пред Аллах,
Господа на световете, и отдаване на сърцето, езика и цялата си същност на Аллах Единствения,
Който няма съдружник, и жертване на имот и душа по Неговия път - пътя на Всевишния.
“Кажи: “Моята молитва и моето служене,и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на
световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.” [6:162-163]
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” означава човек да напусне оградата на неверието,
съдружаването с Аллах и безбожието към светлината на Исляма, вярата и единобожието.
Който изрича свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” с искреност, съблюдава неговото
значение и работи според неговото изискване, ще влезе в Рая, както е известил за това водителят на
единобожниците и най-правдивият деец, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го
дари. И е казал: “Който умре, знаейки, че няма друг бог освен Аллах, той е влязъл в Рая.” (Муслим)
И е казал още: “Който каже: “Няма друг бог освен Аллах” с искреност [като разбира това и
работи за него], той е влязъл в Рая.” (Имам Ахмад)
5
Който изрече свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” с искреност от все сърце, той е най-
щастливият човек поради застъпничеството на Пратеника на Аллах -мир нему! - в Деня на
възкресението. Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал:
“Най-ощастливен с моето застъпничество сред хората в Деня на възкресението ще бъде онзи, който е
изрекъл: “Няма друг бог освен Аллах” искрен от сърце.” (Бухари - Муслим)
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” е най-доброто споменаване, както е известил за
това Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари: “Най-
добрият зов е зовът при Арафа, а най-доброто, което съм изрекъл аз и пророците преди мен, е: “Няма
друг бог освен Аллах Единствения, няма Той съдружник. Негово е Владението и за Него е
прославата. Той над всяко нещо има сила.” (Тирмиди)
Заради свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” са изпратени пратениците и са низпослани
писанията. Това е словото на единобожието, което са донасяли всички пророци. Всевишният Аллах е
казал:
“И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог
Първото нещо, с което пророците, Аллах да ги благослови всички, са се обръщали към своите
народи, са думите: “Няма друг бог освен Аллах!”, както е изрекъл Нух, мир нему, и всички
пратеници и пророци след него:
“Служете на Аллах! Вие нямате друг бог освен Него.” [7:59, 65, 73, 85]
Знай, братко мюсюлманино, че истинският смисъл на словото на единобожието “Няма друг бог
освен Аллах” означава служенето на Аллах да се пречисти от всякакви примеси и да се насочи към
Аллах Преславния, като служенето се посвети единствено на Него, без съдружник, като се изоставят
Неговите подобия и служенето на Аллах, Господа на световете, се реализира чрез думи, дела и
убеденост. По този начин рабът се причислява към онези, които реализират словото “преданост към
Аллах”, твърдо се придържат към убедеността в единобожието, както е повелил нашият Господ, и са
спечелили Рая, както е известил Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари,
като е казал: “Който умре, знаейки, че няма Друг бог освен Аллах, той влиза в Рая.” (Муслим)
Второ: свидетелството “... че Мухаммад е Пратеника на Аллах.” То е утвърждаване чрез езика,
вярата и категоричното убеждение със сърцето, че Мухаммад, син на Абдуллах, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е изпратен от Аллах и че е раб, а не бог, на
когото се служи, и е Пратеник, на когото не може да не се вярва. На него Аллах е изпратил Своята
Книга, поверил му е Своята религия и го е натоварил да извести Неговото послание. Онзи, който му
се подчини, ще влезе в Рая, а който се възпротиви, ще влезе в Огъня. Всевишният Аллах е предпазил
Своя Пратеник от грешки в известяването на това Послание. Той е последният от пророците и
пратениците, Пратеник на Аллах при всички хора. Всевишният Аллах е казал:
„Мухаммад е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците,
милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд...” [48:29]
“И не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.” [53:3-4]
И е казал:
“Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас.” [7:158]
И е казал:
“И когато им бъдат четени Нашите ясни знамения, онези, които не допускаха, че ще Ни
срещнат, казват: “Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го
променям по собствена воля. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се
възпротивя на своя Господ, от мъчение във великия Ден.” [10:15]
Свидетелството “Мухаммад е Пратеника на Аллах” означава, че никой друг не заслужава да
бъде следван освен Пратеника на Аллах - Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го
дари. Ако друг бъде следван в нещо, за което няма аргумент, той е следван в заблуда. Всевишният
Аллах е казал:
“Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други
покровители! Как малко се поучавате!” [7:3]
6
Свидетелството “Мухаммад е Пратеника на Аллах” се реализира чрез послушание пред него в
онова, което е повелил, вяра в онова, което е известил, избягване на онова, което е забранил, и да не
се служи на Аллах освен както той е обяснил. Няма друг път за запознаване с опорите на Исляма,
вярата и нейните предписания освен чрез Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с
мир да го дари, защото неговият път (сунна) е общо разяснение на Корана, както Всевишният Аллах
е казал:
“И низпослахме на теб [о, Мухаммад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е
низпослано и за да размислят.” [16:44]
Всевишният Аллах ни е повелил да се подчиняваме на Пратеника и да го следваме, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари.
“Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с пророците, с говорещите истината, с
жертващите се за вярата и с праведниците, които Аллах е дарил с благодат. Колко добри са те за
другари!” [4:69]
И е казал:
“Покорявайте са на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!”[3:132]
И е казал:
“Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се - Аллах не обича
неверниците.” [3:32]
Аллах е сторил подчинението пред Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с
мир да го благослови, да бъде подчинение пред Него, Всепохвалния. Всевишният Аллах е казал:
“Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах, а отметнат ли се, не те
изпратихме за техен пазител.” [4:80]
Всевишният Аллах е известил, че непослушанието пред Пратеника, мир нему, проваля и
анулира делата. Аллах е казал:
“О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата
си!” [47:33]
Аллах ни е забранил да се противопоставяме на повелята на Пратеника, Аллах да благослови
него и рода му, и с мир да ги дари. Рекъл е Той:
“А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той
ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.” [4:14]
И е казал:
„И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не
ги сполети болезнено мъчение!” [24:63]
Аллах ни е повелил да възприемем онова, което ни е повелил Пратеника, мир нему, и да
изоставим онова, което ни е възбранил:
“И каквото Пратеника ви даде, вземете го, а каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от
Аллах! Аллах е строг в наказанието.” [59:7]
Всевишният Аллах ни е повелил да се обръщаме за отсъждане към Пратеника, мир нему, за
всяко дело от житейските дела, и да се връщаме към неговото разпореждане:
“Но не, кълна се в твоя Господ, те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки
възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил
и напълно се подчиняват.” [4:65]
Всевишният Аллах ни съобщава, че Неговият Пророк Мухаммад, мир нему, е идеалният
образец и прекрасният пример, онзи достоен за подражание образец, който трябва да бъде следван:
“Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас - за всеки, който се надява на Аллах и на
Сетния ден, и често споменава Аллах.” [33:21]
Всевишният Аллах е свързал Своето задоволство със задоволството на Своя Пратеник, Аллах
да благослови него и семейството му, и с мир да го дари. Всевишният Аллах е казал:
“Аллах, а и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи.”
[9:62]
7
Аллах е сторил така, че следването на Неговия Пратеник, Аллах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, е знак за обич към Него, Преславния и Всевишния. Казал е Той:
“Кажи: угЛко обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете
ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” [3:31]
Това изисква подчинение пред всичко, което е донесъл Пратеника на Аллах, мир нему, и
смирение пред него, както и подражаване. Той е задължителният образец за подражание и вече
установената традиция, която отменя всички други думи и действия на хората. По този начин се
осъществява значението на свидетелството “Мухаммад е Пратеника на Аллах.”
Братко мюсюлманино, знай, че условията за приемане на свидетелството “Няма друг бог освен
Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах” са седем, както следва:
1) Знанието за неговото значение като отрицание и утвърждаване, тъй че сърцето да знае какво
произнася езикът. Ако някой го изрече, без да знае значението и съдържанието му, това е безполезно
за него, защото не е
осмислил това, което сочи изреченото слово. Той е като говорещ на непонятен за него език.
“Знай, че няма друг бог освен Аллах!” [47:19]
“...освен онези, които потвърждават истината и я знаят.” [43:86]
Или: “Няма друг бог освен Аллах” означава, че знаят със сърцата си значението на онова, което
произнасят.
2) Твърдо убеждение. То е пълно знание за свидетелството и отхвърляне на всякакво съмнение
и колебание. Изричащият това свидетелство трябва да е
категорично убеден в значението на думите му, защото вярата е немислима без твърдото
убеждение. Всевишният Аллах е казал:
“Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват
и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените.” [49:15]
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал:
“Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах. Онзи раб, който не
се съмнява в тези слова, когато Аллах прибере душата му, ще влезе в Рая.” (Муслим)
3) Искреност, противоположна на съдружаването с Аллах и дело, пречистено от всички
примеси на съдружаването чрез благочестивото намерение. Именно това сочи свидетелството “Няма
друг бог освен Аллах”. Всевишният Аллах е казал:
“Единствено Аллах е достоен за чистата вяра.” [39:3]
И е казал още Всевишният:
„И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни.”
[98:5]
4) Любов към това слово и към неговото значение, и изпитване на радост от него. Всевишният
“А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се
обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах.” [2:165]
В това знамение Всевишният Аллах съобщава, че вярващите Му раби най-силно Него обичат,
това е защото не приемат за бог друг освен Него. Признакът на любовта на раба към неговия Господ
е той да дава предимство на Неговата повеля, дори ако е в противоречие със собствените му
предпочитания, да мрази онова, което е омразно за Аллах, сближаване и разграничаване заради
Аллах, следване на Неговия Пратеник, подражание на неговите стъпки и приемане на неговото
напътствие, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари.
Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Който притежава следните
три неща, той е усетил сладостта на вярата: любов към Аллах и Неговия Пратеник повече от всичко
друго; любов към човек единствено заради Аллах; такава ненавист към завръщането в неверието,
след като Аллах го е избавил, каквато е ненавистта към попадането в Ада.” (Бухари и Муслим)
5) Правдивост, която е противоположност на лъжата и предпазва от лицемерието. Човек трябва
да изрича
8
свидетелството с правдивост от сърце и езикът му да потвърждава гласа на сърцето.
„Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.” [29:3]
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Всеки който
искрено, от сърце засвидетелства, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах,
Аллах ще забрани на Огъня да го погълне.”
6) Подчинение пред задълженията на свидетелството.
Това са задължителните дела в знак на преданост към Аллах и в търсене на Неговото
благоволение. Изоставянето на тези дела противоречи на това условие.
“А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка.” [31:22]
“И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте!” [39:54]
“Никой от вас не ще е повярвал, додето не стана за него по-любим от сина му, от баща му и от
всички хора.” (Муслим) Това е абсолютната любов и пълното подчинение пред Пророка, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари.
7) Приемане, което е противоположно на отхвърлянето. Някой може да изрече свидетелството,
като го разбира, но не желае да го приеме от онзи, който го призовава към него, поради фанатизъм
или високомерие. Всевишният Аллах е казал:
“Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!” те се възгордяваха.” [37:35]
Аллах е сторил аргумент и причина за тяхното измъчване да бъде високомерието им пред
думите “Няма друг бог освен Аллах” и неверието им спрямо онзи, който идва с това слово.
Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал:
“Напътствието и знанието, с което Аллах ме изпрати, приличат на обилен дъжд, който се
излива на земята. Част от нея е чиста, попива водата и поникват пасбища и много трева. Друга част
са сухи места, където се събира вода и Аллах дарява чрез нея полза на хората - пият, напояват и
отглеждат растения. Но дъждът попада и върху друг участък, това са само голи клисури, които не
задържат вода и по тях не никнат пасбища. Това е пример за онзи, който е сведущ в религията на
Аллах и онова, с което Аллах ме изпрати, му носи полза, той знае и учи, и е пример за онзи, който не
е прогледнал за това, и не е приел изпратеното с мен напътствие на Аллах.”
Знай, братко мюсюлманино, че смисълът на тези условия е не просто произнасяне на двете
свидетелства, а придържане в рамките на значението им и работа съгласно тях. Тези две
свидетелства са основа за правилността на делата и за тяхното приемане. Няма правилност на дело и
няма приемане освен с преданост към Всевишния Аллах и следване на Неговия Пратеник, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари. Чрез преданост в служенето на Аллах,
покорство и подчинение се осъществява свидетелството, че “няма друг бог освен Аллах”. Чрез
следване на Пратеника на Аллах и подчинение пред онова, което той е повелил и онова, което е
забранил, се осъществява свидетелството, че “Мухаммад е Пратеника на Аллах”. За мюсюлманина е
невъзможно спасението без тези две части на свидетелството и е забранено отсъждането чрез друго
освен чрез тях.
Свидетелството “Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Пратеника на Аллах” е една от най-
великите опори на Исляма, защото чрез него се защищава животът и имотът.
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Бе ми
повелено да се сражавам с хората, додето засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и повярват
в мен и в онова, с което дойдох. Ако те направят това, защищават от мен живота и имотите си освен
по право. Тяхната равносметка е при Аллах.”
Знай, братко мюсюлманино, че който изрича с искреност и с твърдо убеждение свидетелството,
и работи в духа на неговия смисъл, той влиза в Рая, ако Аллах желае, както е известил за това най-
правдивият от правдивите, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като е казал:
“Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах. Онзи раб,
който не се съмнява в тези слова, когато Аллах прибере душата му, ще влезе в Рая.” (Муслим)
9
И е казал още: “Който засвидетелства, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммад е
Пратеника на Аллах, Аллах е възбранил за него Огъня.” (Муслим)
И е казал: “Който умре, знаейки, че няма друг бог освен Аллах, той влиза в Рая.” (Муслим)
Нека хората в това се надпреварват.
Изказвания на предшественици за условията на свидетелството "Няма друг бог освен
Аллах”
Ал-Хасан ал-Басри, Аллах да се смили над него:
Хората казват: “Който изрече: “Няма друг бог освен Аллах”, той влиза в Рая”, а ал-Хасан ал-
Басри е казал: “Който изрече: “Няма друг бог освен Аллах” и изпълнява задълженията и
изискванията на това [свидетелство], той влиза в Рая.”
Уахб ибн Мунаббих, Аллах да се смили над него:
На онзи, който го питал: “Не е ли свидетелството “Няма друг бог освен Аллах” ключът за Рая?”
той отговарял: “Разбира се, ала няма ключ без зъбци. Ако дойдеш с ключ, който има зъбци, ще
отключиш, иначе не ще успееш.”
В ценната си книга “Словото на предаността” имам Ибн Раджаб ал-Ханбали, Аллах да се смили
над него, казва следното:
“Ако някой изрече с езика си “Няма друг бог освен Аллах”, после се покори на сатаната и го
възлюби, като не се подчинява на Аллах и Му се противопоставя, думите му не съответстват на
делата и е изрекъл лъжа. Той е накърнил целостта на вярата си в единобожието в зависимост от
неподчинението си пред Аллах, покорявайки се на сатаната и на страстите.”
“A кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах?” [28:50]
“И не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах!” [38:26]
Втори стълб: Молитвата
Тя е служене, свързано с предписания и традиции (сунна), което включва поклон, свеждане на
челото до земята в преклонение, изправяне и обръщане по посока кибла. Молитвата има своите
условия, основи, задължения и ред. Тя е онази опора на религията, без която религия не може да
съществува и е първото от служенията, които Аллах е обявил за дълг. Тя е най-великото физическо
предписание. Всевишният Аллах е казал:
“Аз съм Аллах. Няма друг бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да
Ме споменаваш!” [20:14]
“O, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ,
и вършете добро, за да сполучите!” [22:77]
И е казал:
“Отслужвайте молитвата! За вярващите молитвата е предписание в определено време.” [4:103]
И е казал:
“Кажи на моите вярващи раби да отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова,
което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.”
[14:31]
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Ислямът е
най-важното дело, а неговата опора е молитвата.” Всеки мюсюлманин е да отслужва пет молитви
(Тирмиди) всяко денонощие, те са, както следва:
1- Молитва при развиделяване (утринна). Нейното времетраене започва от появата на
утринната светлина на изток или от истинската поява на зората и продължава до изгрева на
слънцето. Тя не може да бъде отложена за края на нейното времетраене.
2- Обедна молитва. Нейното времетраене започва, след като слънцето тръгне да се спуска от
зенита на небето, додето нещата и техните сенки се изравнят след сянката по пладне.
3- Следобедна молитва. Нейното времетраене започва след края на обедното време, докато
слънцето стане жълто. Тя не може да бъде отсрочена до края на нейното времетраене освен по
необходимост.
10
4- Вечерна молитва. Нейното времетраене започва веднага след като залезе слънчевият диск и
завършва с изчезването на червеното сияние. Тя също не се отсрочва за края на нейното времетраене
освен по необходимост.
5- Нощна молитва. Нейното времетраене започва след края на времето на вечерната молитва до
полунощ и не се отсрочва за после.
“Времето [за молитвата] по обед е, когато слънцето тръгне да се спуска и сянката на човека
стане дълга, колкото е височината му, преди да е дошла следобедната молитва. Времето [за
молитвата] следобеда е, докато слънцето не е станало жълто. Времето за вечерната молитва е, докато
не се е скрило сиянието. Времето за нощната молитва е до полунощ. Времето за молитвата сутрин е
от изгрева на зората, докато не е изгряло слънцето.” (Муслим)
Съществуват и незадължителни, а допълнителни молитви, унаследени по традиция на Пророка
като молитвите, отслужвани редом с петте молитви; молитва през нощта, молитвата уитр, молитвата
таруих, молитвата доха, молитвата - поздрав към джамията, молитвата подир ритуалното измиване,
молитвата за покаяние, молитвата на пристигащия от път, молитвата за низпославане на дъжд,
молитвата при покойник, молитвата за напътствие от Аллах, молитвата при слънчево и лунно
затъмнение, молитвата подир петъчната, молитвата подир обиколките на Кааба, молитвата между
призивите азан и икама, и др. За молитвата има условия, които ако молещият се не ги спази напълно
и изостави дори едно от тях, неговата молитва се анулира. Те са следните:
1- Ислямът. Молитвата не е валидна, ако се отслужи от неверник.
2- Разум. Молитвата не е задължение за лишените от разум.
3- Пълнолетие. Молитвата не е задължение за деца, докато не съзреят.
4- Почистване от малка и голяма нечистота. Малката нечистота е липсата на ритуално
измиване, а голямата е липса на обредно къпане след омърсяване.
5- Почистване на тялото, дрехите и мястото, където се отслужва молитвата.
6- Настъпване на времето за молитвата. Тя се извършва само когато настъпи времето за нея.
Молитвата е невалидна, ако се отслужи преди нейното време.
7- Покриване на интимните места на тялото според шериата с чисти дрехи.
8- Намерение. Неговото място е в сърцето. Най-добре е намерението да се съчетае с
произнасянето на “Аллаху Акбар” (“Аллах е най-велик!”).
9- Обръщането по посока кибла - това е Свещеният Дом на Аллах в Мека.
Молитвата включва много видове преклонения като: убеждението в сърцето, изричането с език,
четенето на Корана, прославянето на Аллах, възхвалата, възвеличаването, извършването на действия
като поклона и свеждане на челото до земята в суджуд, почистването на тялото от мръсотията и
пречистването на душата от съдружаването и неверието.
Молитвата има основи (елементи), сред които: заставане в изправено положение според
възможността, произнасяне на думите “Аллаху акбар!” (“Аллах е най-велик”),четене на сура “Ал-
фатиха”, поклон и изправяне от него, свеждане на челото до земята в суджуд, при който молещият се
опира върху седем части от тялото си и изправяне от него, посядане между двата суджуд а,
спокойствие при всички елементи на молитвата, подреждане, последното засвидетелстване
(ташаххуд), посядане за него, благослов за Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с
мир да го дари, и двете приветствия (надясно и наляво) “Ас-саляму алайкум уа рахматуллах” (“Да
бъде над вас благодатта и милосърдието на Аллах!”)
Молитвата е задължение за мюсюлманина при всички обстоятелства, дори при болест и страх.
Според възможностите си той се моли изправен или седнал, или легнал. Дори когато не е в
състояние да се моли, той може само да прави знаци с очи или със сърцето си, и така да отслужва
молитвата.
Молитвата е връзка между раба и неговия Господ -благословен е Той и всевишен, по време на
нея рабът беседва със своя Господ и Го зове. Мюсюлманинът трябва да отслужва молитвата в
състояние на чистота, да застава пред своя Господ всеки ден чист, покорен, смирен, да Му благодари
за Неговата благодат, да проси Неговата щедрост и да моли за опрощение на греховете си.
11
Ключът за молитвата е чистотата на тялото, дрехите и мястото, където тя се отслужва и
премахването на нечистотата. Встъпването в нея е “Аллаху Акбар”, а приключването й е “Ас-саляму
алайкум”. Смирението и участието на сърцето е задължително предписание.
“И заставайте смирени пред Аллах!” [2:238]
И е казал Всевишният:
“Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени.” [23:1-2]
“Когато един мюсюлманин дойде да отслужи молитва по предписание, добре изпълни
ритуалното измиване, смирението и поклона, то тази молитва е изкупление за отминалите грехове,
ако не е сторен голям грях. Така е през цялото време.”
Абдуллах ибн аш-Шиххир, Аллах да е доволен от него, е казал:
“Видях Пратеника на Аллах, мир нему, да отслужва заедно с нас молитвата, а гърдите му
кипяха от плач, както кипи котел.” (Абу Дауд)
Молитвата започва с чистотата на тялото и завършва с чистотата на духа и на душата. За онзи,
който я отслужва правилно, при Аллах има обет той да бъде въведен в Рая. А за онзи, който не я
отслужва, за него при Аллах няма такъв обет.
“Пет са молитвите, които Аллах е предписал на рабите. Онзи, който ги извършва и не изгубва
нищо от тях с пренебрежение, за него при Аллах има обет той да бъде въведен в Рая. А който не ги
извършва, за него няма такъв обет пред Аллах. Ако Той желае, ще го подложи на мъчение, а ако
желае, ще го въведе в Рая.” (Нисаи)
Молитвата е първото нещо, за което Аллах ще попита в Съдния ден.
“Първото нещо от дейността на раба, за което ще се направи равносметка в Съдния ден, е
молитвата. Ако тя е правилна, рабът ще сполучи и спечели, ако е провалена, той ще изгуби и ще
пропадне.” (Тирмиди)
“Първото нещо, за което ще се направи равносметка на раба в Съдния ден, е молитвата. Ако тя
е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, а ако е провалена,проваля се цялото му дело.”
(Сахих ал-Джамиа, 2573)
Молитвата е последният завет на Пророка, мир нему, при раздялата му със земния живот. Той е
казал: “Молитвата! Молитвата! И онова, което е във вашите възможности!” (Ибн Маджа)
Всевишният Аллах ни е повелил да пазим молитвата. Той е казал:
“Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!” [2:237]
“Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени.” [23:1]
Аллах ни е предупредил за това, че тя не бива да се изоставя. Аллах, Всеславния и Всевишния,
ни е известил за съдбата на онзи, който я изостави:
“Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите.Тях ще ги
постигне изтребление.” [19:59]
И е казал Той:
“Всеки е заложник на онова, което е придобил, освен владелците на десницата. В градини те ще
разпитват за престъпниците. “Какво ви отведе в преизподнята?” Ще рекат: “Ние не бяхме сред
отслужващите молитвата.” [74:38-43]
Молитвата е лозунгът на мюсюлманина и символът на вярващия.
“Между човека и езичеството и неверието стои изоставянето на молитвата.” (Муслим)
И е казал: “Обетът между нас и тях [неверниците] е молитвата. Онзи,който я изостави, става
неверник.” (Тирмиди)
И е казал още: “Не изоставяй умишлено предписаната молитва! Който я изостави умишлено,
отпада защитата над него.”
12
Няма място в Исляма за онзи, който изоставя молитвата. А който я изостави умишлено, той
изпада в неверие.
“Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и отслужвайте молитвата, и не бъдете от
съдружаващите!” [30:31]
Всевишният Аллах ни е подбудил към това, да не отсрочваме молитвата извън нейното
времетраене и е заплашил с мъчение онези, които отсрочват и пропускат молитвата. Казал е Той:
“Горко на отслужващите молитва, които към своята молитва са нехайни.” [107:4-5]
Нехайните са онези, които пропускат времето на молитвата. Какво ще бъде пък за онези, които
са я изоставили.
От Абдулла ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, са предадени следните думи: “Попитах
Пратеника на Аллах, мир нему, кое дело е най-любимо за Всевишния Аллах. Той ми отговори:
“Молитвата навреме.” (Бухари и Муслим)
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Онзи, който
изпусне молитва, той сякаш е ощетен в семейството и имота.” (Таргиб уа тархиб, 576)
Молитвата е светлина, която озарява пътя на раба и в земния живот, и в отвъдния.
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Чистотата е
половината от вярата. [Словата] “Хвала на Аллах!” изпълват везните. А [словата] “Преславен е
Аллах!” и “Хвала на Аллах!” преизпълват пространството между небесата и земята. Молитвата е
светлина. Милостинята е довод. Търпението е сияние. Коранът е аргумент в твоя полза или в твой
ущърб.” (Сахих ат-таргиб уа ат-тархиб, 576)
Молитвата е една от причините за низпославането на милостта от Аллах, всемогъщ е Той и
превелик.
Всемогъщият Аллах е казал;
“Отслужвайте молитвата и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Пратеника, за да
бъдете помилвани!” [24:56]
Да понасят търпеливо трудностите на живота са способни само онези, които спазват молитвата.
“Човекът бе създаден колеблив - щом го настигне злото, страхлив, а щом го настигне доброто -
скъперник, освен отслужващите молитвата, които в своята молитва са постоянни.” [70:19-23]
Молитвата е помощ за раба срещу трудностите и злощастията.
“И искайте помощта [на Аллах] с търпение и с молитва! Тя наистина е трудна, ала не и за
смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господ и че при Него ще се върнат.” [2:45-46]
Когато нещо е измъчвало Пророка, мир нему, или на мюсюлманите се е случвала беда, той е
отслужвал молитва, и е казвал: “Стани, Билал, успокой ни с молитвата!”
Молитвата е почивка, успокоение и щастие. Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с
мир да го дари, е казвал:
“Отредено бе молитвата да е моята наслада.” (Нисаи)
С покорството на сърцето и неговото смирение молитвата приближава мюсюлманина до
неговия Господ, тя го въздържа от разпътство и от неодобрявани дела. Споменаването на Аллах в
нея е като духа в тялото.
“Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от
покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.” [29:
45]
За мюсюлманина молитвата с група е предписание освен при шериатско извинение.
“И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!”
[2:43]
Молитвата в джамията с група е причина за влизане в Рая, както ни е съобщил това Пратеника,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари. Той е казал:
13
“Който отива сутрин в джамията и вечер се завръща, за него Аллах приготвя прием в Рая
всякога, щом отива или се завръща.”
“Молитвата с група превъзхожда молитвата поединично с двадесет и седем степени.” (Бухари)
Най-добра за мюсюлманина е молитвата в дома му освен задължителните пет молитви.
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал:
“Отслужвайте молитвата, о, хора, в домовете си. Най-добра за човека е молитвата в дома му
освен предписаните молитви.” (Бухари)
Петте молитви изличават прегрешенията.
“Ако пред вратата на някой от вас тече река и той се мие от нея всеки ден по пет пъти, ще
остане ли нещо от неговата нечистотия?” Отговорили му: “Не, нищо не ще остане от неговата
нечистотия.” Рекъл: “Така е и с петте молитви. Аллах изличава с тях прегрешенията.” (Бухари)
“Петте молитви са изкупление за прегрешенията, извършени между тях.” (Таргиб уа тархиб от
Албани, 141)
Очакването на молитвите една след друга е причина ангелите да молят прошка за молещите се.
“Докато човек очаква молитвата, той все едно е в молитва, докато не я е напуснал или не е
разтурил ритуалното обмиване, и ангелите казват: “О, Аллах, опрости го! И се смили над него!”
(Бухари)
Най-любимата молитва за Всевишния Аллах
“Най-любимата молитва за Аллах е молитвата на Дауд. Той е спял половината нощ, и една
третина от нощта е прекарвал в молитви, и една шестина е спял.” (Разказано от Муслим)
Не забравяй, братко мюсюлманино, молитвите, които се отслужват редом със задължителните,
в тях има голяма благодат.
За онзи, който поддържа дванадесет части (ракаат) в едно денонощие, за него ще бъде построен
дворец в Рая.
“Мюсюлманин, който доброволно отслужва за Аллах всеки ден по дванадесет части (молитва),
освен задължителните, Аллах непременно ще построи за него дом в Рая.” (Разказано от Муслим)
И не забравяй също, че пълното извършване на ритуалното измиване и неговото съхраняване е
изкупление за греховете, то освобождава тялото от греховете и чрез него Аллах въздига по степени.
“Когато мюсюлманин извършва ритуалното измиване добре и отслужва молитвата, Аллах му
опрощава [греховете] между тази и следващата молитва.” (Разказано от Муслим)
И е казал:
“За онзи, който извършва така ритуалното измиване, и неговите молитви и ходене до джамията
са допълнително, Аллах му опрощава от греховете.” (Разказано от Муслим)
“Който добре извърши ритуалното измиване, прегрешенията му излизат от неговото тяло,
излизат дори изпод ноктите му.” (Разказано от Муслим)
Всеки мюсюлманин, независимо дали води молитвата или е воден, или е сам, трябва да спазва
напътствията на Пророка, мир нему, относно начина на изпълнение на молитвата според казаното от
него:
“Отслужвайте молитвата, както ме виждате аз да я отслужвам!” (Разказано от ал-Бухари)
Рабът, който в своята молитва чувства, че се движи съобразно напътствията на Пророка, мир
нему, вкусва сладостта от следването. Коя любов е по-велика от следването на стъпките на Пророка,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари?
Всевишният Аллах е казал в свещената си Книга:
14
“Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете
ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” [3:31]
Абу Айюб ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, предава, че Пратеника, Аллах да благослови
него и семейството му, и с мир да го дари, е казал:
“Който извърши ритуалното измиване, както е повелено, и отслужи молитвата, както е
повелено, на него ще бъдат опростени предходните грехове.” (Ан-Нисаи)
Молитвата дава следните плодове: наслада за сърцето, радост за очите, пречистване на душата,
опрощаване на греховете и лошите постъпки, увеличаване на добрите дела, въздигане по степен,
отдалечаване от скверността и от възбранените постъпки, постоянна връзка с Всевишния Аллах.
Трети стълб: Милостинята закат
Тя е известно количество от определен имот за определена група от хора в известно време.
Милостинята закат е материално служене,тя се взима от имота на заможните богати, за да се даде на
затруднените бедни, за да пречисти и увеличи този имот.
Милостинята закат е задължително предписание за всеки свободен мюсюлманин, който
притежава определена имуществена стойност. Това задължение е установено, то е формулирано в
Свещената книга на мюсюлманите, в традицията (сунната) на Пророка, Аллах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, и е прието с единодушие от мюсюлманската общност.
“Отслужвайте молитвата и давайте милостинята закат!” [2:110]
“Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за
тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” [9:103]
Мюсюлманите имат категорично единодушие относно задължителния характер на милостинята
закат. Който отхвърля задължителния й характер, той е неверник, излизащ от рамките на ислямската
религия (опазил Аллах!), дори да говее и да отслужва молитвата. Всевишният Аллах е казал:
“И ако се покоят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в
религията.” [9:11]
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Бе ми
повелено да се сражавам с хората, додето засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че
Мухаммад е Пратеника на Аллах, и отслужат молитвата, и дават милостинята закат. Ако направят
това, те защищават от мен живота и имотите си освен според правото на Исляма. Тяхната
равносметка е при Аллах.”
Който отказва да даде милостинята закат поради скъперничество, потвърждавайки, че е
задължителна, той изпада в грях със своя отказ, но си остава мюсюлманин и милостинята се взима от
него насила с порицание. И ако се сражава, може и да бъде убит, додето не се подчини на повелята
на Аллах и не даде милостинята закат. По тази причина халифът на Пратеника на Аллах, Аллах да
благослови него и рода му, и с мир да го дари, Абу Бакр Всеправдивия, Аллах да е доволен от него, е
казал: “Кълна се в Аллах, аз твърдо ще се сражавам с онзи, който прави разлика между молитвата и
милостинята закат. Наистина милостинята закат е право върху имота. Кълна се в Аллах, ако те
откажат да ми я изплащат, след като са я изплащали на Пратеника на Аллах, мир нему, аз ще се
сражавам с тях за това.”
Онзи, който не изплаща напълно милостинята закат, се излага на наказание, защото отказът от
нея поражда беди и злочестия за ислямската общност и унищожава благодатта. Всевишният Аллах е
заплашил с явна загуба и с болезнено мъчение в Деня на възкресението онзи, който отказва да я
изплаща. Всевишният Аллах е казал:
“Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах, извести ги за болезнено
мъчение в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата и
хълбоците, и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”
[9:34-35]
Пратеника, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал:
15
“На онзи, на когото Аллах е дарил богатство, а не е изплатил милостинята закат, в Деня на
възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го
захапе за двата края на устата и ще казва: “Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.” (Бухари)
После цитирал:
“И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло
за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха.” [3:180]
Милостинята закат е задължителна за всеки, който отговаря на следните условия:
1) да е мюсюлманин; 2) да е свободен човек; 3) да притежава определена имуществена стойност
над основните потребности, без които човек не може, като храна, дрехи, жилище, транспорт и
професионални инструменти; 4) да е изминала една година от придобиването на имота, или - на
видовете имот, които определената имуществена стойност обхваща освен за насажденията и
плодовете. За тях не се поставя условие да е изминала една година, поради думите на Всевишния
Аллах:
,,...И раздавайте дължимото от тях в деня на беритбата им” [6:141].
5) целият или по-голямата част от имота да е свободен от дълг и никой да няма претенции за
него.
Видовете имот, които изискват даване на милостиня закат. Тя е задължителна при четири вида
имот:
1 - свободнопасящ домашен добитък: камили, крави, овце;
2 - злато и сребро, метали и руда, които ги съдържат, или пари, които са с тяхната ценност,
независимо от вида и наименованията им. Задължителната милостиня закат е 1/40 от стойността им.
3 - земеделски продукти: зърнени храни и плодове. Зърнените храни са всички запаси за
препитание: ечемик, пшеница, нахут, фасул, леща и др.
4 - търговски стоки, т.е. стоките, подготвени за продажба и покупка с цел печалба.
Задължителна милостиня закат от тях е 1/40 от стойността им, какъвто и да е техният вид.
Следното имущество не попада под задължителната милостиня закат:
1 - плодове и зеленчуци;
2 - роби, коне, мулета и магарета;
3 - стоки, които се използват, а не са за търговия като домашно обзавеждане, къщи, фабрики,
коли;
4 - скъпоценни камъни като изумруди, рубини, бисери и други скъпоценни камъни, освен ако
са за търговия. Тогава е задължителна милостинята закат върху тяхната стойност.
5 - имот, който не достига определената имуществена стойност, освен ако неговият собственик
даде доброволна милостиня.
Много хора гледат с леко око на това велико предписание, като проявяват скъперничество, или
го съкращават, или го намаляват, или не го изплащат по законния начин.
Отказът да се дава милостинята закат е причина за суша. Ибн Омар, Аллах да е доволен от
него, съобщава, че Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Онези,
които лишават своите имоти от милостинята закат, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше
добитъкът, нямаше да има дъжд за тях.” (Ибн Маджа)
Всевишният Аллах свързва даването на милостинята с отслужването на молитвата в осемдесет
и две знамения на Свещения Коран. Всевишният Аллах е казал:
“И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да
отслужват молитвата, и да раздават милостинята закат. Това е правдивата религия.” [98:5]
“И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” [2:110]
Всевишният Аллах е сторил даването на милостинята закат и отслужването на молитвата да
бъде условие за реализиране на братството между вярващите. Всевишният Аллах е казал:
“И ако се покоят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в
религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.” [9:11]
Даването на милостинята закат е едно от качествата на вярващите. Описвайки вярващите,
16
“...и които милостинята закат раздават.” [23:4]
И обратно, недаването на милостинята закат е качество на съдружаващите. Всевишният Аллах
е казал за тях:
“Горко на съдружаващите, които не дават милостинята закат!” [41:6-7]
Даването на милостинята закат е една от причините за утвърждаването на човека на земята.
Всевишния Аллах е казал:
“Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и раздават милостинята закат,
и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното...При Аллах е завършекът на делата.” [22:41]
Даването на милостинята закат е една от причините за влизането в Рая.
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, е казал: “Един бедуин дойде при Пратеника, Аллах
да благослови него и рода му, и с мир да го дари, и рече: “Посочи ми дело, което ако го извърша, ще
вляза в Рая.” А той отговори: “Да служиш на Аллах, без да съдружаваш нищо с него, да отслужваш
предписаната молитва, да даваш задължителната милостиня закат и да говееш през месец Рамадан.”
Даването на милостинята закат е причина за отстраняване на злото от имота.
Джабир ибн Абдулла, Аллах да е доволен от него, е казал: “Един мъж рече: “О, Пратенико на
Аллах, какво мислиш, ако човек изплати милостинята закат за своя имот?” Пратеника на Аллах,
Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, каза: “Който изплати милостинята закат за
своя имот, той отстранява от него злото.” (Таргибуа тархиб, Ал-Албани, 743)
По-добре е милостинята закат да се дава скришом, отколкото да се показва пред хората.
“Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете на
бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. За вашите дела Аллах е
сведущ.” [2:271]
Недопустимо е милостинята закат да се отклонява за друг освен за осемте групи, които Аллах е
споменал в следното Си слово:
“Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за
приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя
на Аллах, и за пътника [в неволя] -задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.” [9:60]
Тези осем групи могат да се разяснят по следния начин:
1- За бедняците: за онези, които не разполагат с имот, достатъчен да удовлетворява техните
потребности и потребностите на семейството им от храна, питие, дрехи и жилище;
2- За нуждаещите се: те са по-малко бедни от бедняците и притежават известен имот, но той не
им е достатъчен и се нуждаят от повече;
3- За онези, които я събират: това са служител, които са оторизирани от водителя на
мюсюлманите или от негов заместник с дейност,свързана с милостинята закат -събиране, запазване,
разпределение, охрана;
4- За приобщаването на сърцата към Исляма - за онзи мюсюлманин, който има слаба вяра, но е
с авторитет сред своя народ или за човек с авторитет, за когото има надежда да стане мюсюлманин;
5- За освобождаване на робите: ако мюсюлманинът е роб, той се откупва със средства от
милостинята закат и се освобождава;
6- За длъжниците - длъжник е онзи, който се е обременил с дълг, но не за престъпване пред
Аллах. На такъв човек се дават средства от милостинята закат, за да покрие своя дълг;
7- По пътя на Аллах, т.е. - по пътя, който води до удовлетворение от страна на Всевишния
Аллах - за водене на свещена война, за призоваване към Аллах и т.н.
8- За пътника в неволя - за пътника, който е напуснал местожителството си, случило му се е
премеждие, обеднял е по време на пътуването и е откъснат от своя имот. Милостинята закат му се
дава, за да покрие насъщните си нужди по време на странстването и да се завърне на
местоживеенето си. В случая милостиня се дава, дори ако този човек е богат.
Плодовете на милостинята закат са:
Пречистване на душата и освобождаването й от порочните нрави като скъперничество и
алчност, пречистване на имота, увеличаване на вярата на раба, защото милостинята закат е от
17
благочестивите дела. Тя осигурява благодат, увеличение и възмездяване от Аллах. Всевишният
“И каквото нещо раздадете [за милостиня], Той го връща. Той е Най-добрият от даващите
препитание.” [34:39]
Милостинята закат дава също следните плодове: чрез нея се осъществява социалната
солидарност, премахва се мизерията, сред мюсюлманите се възцарява любов, съчувствие, уважение,
засилва се обичта между богати и бедни, премахва се омразата, възцарява се сигурност и
мюсюлманската общност е щастлива.
От плодовете й са: мюсюлманинът привиква към щедростта и великодушието, съчувствието
към хората в нужда и удовлетворяването на потребностите на мюсюлманите.
От плодовете й са: извършване на свещена борба по пътя на Аллах и защита на светините на
ислямската религия.
Четвърти стълб: Говеенето през месец Рамадан
Говеенето през месец Рамадан е служене на Всевишния Аллах чрез въздържане от храна, питие
и полови сношения през дните на месеца от изгрева на зората до залеза на слънцето с намерение за
доближаване до Всевишния Аллах.
Съгласно Корана, сунната и единодушното мнение на учените говеенето през месец Рамадан е
задължение за всеки мюсюлманин, който е достигнал зрелост, не е лишен от разум, има възможност
и е с постоянно местопребивание.
В свещената си Книга Всевишният Аллах е казал следното относно задължителността на
говеенето:
“Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни
знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него.”
[2:185]
“О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се
побоите.” [2:183]
Казал е Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари:
“Ислямът се гради върху пет неща: свидетелство, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е
Пратеника на Аллах; отслужване на молитвата; даване на милостинята закат; поклонението хадж;
говеене през месец Рамадан.”
Ислямската общност е единодушна за задължителния характер на говеенето и че то е една от
опорите на Исляма, които са известни като религиозни задължения. Който отхвърля задължителния
му характер, след като е аргументиран с доказателства, той е неверник, вероотстъпник.
Встъпването в месец Рамадан се потвърждава от виждането на полумесеца или когато
предхождащият го месец Шабан изпълни тридесет дни. Краят на Рамадан идва, когато бъде видян
полумесецът на следващия го месец Шауал или когато се навършат тридесет дни от него. Пратеника,
Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Заговявайте, щом го видите
[полумесеца на Рамадан] и разговявайте, когато го видите [полумесеца на Шауал]. Ако остане скрит
за вас, отбройте тридесет дни от месец Шабан.” (Бухари и Муслим)
И е казал още: “И щом го видите [полумесеца на Рамадан], заговейте и щом го видите
[полумесеца на Шауал], разговейте. Ако остане скрит за вас,отбройте тридесет дни.” (Бухари и
Муслим)
За освидетелстване на полумесеца на Рамадан е достатъчен един справедлив свидетел, а за
освидетелстване на месец Шауал - за разговяване е необходимо потвърждение от двама справедливи
свидетели.
Всевишният Аллах е задължил ислямската общност да говее един месец в годината, за да
привикне с търпението и да се запаси с благочестието. Месец Рамадан има велики достойнства,
които никой друг месец не притежава.
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Когато дойде
Рамадан, се разтварят дверите на Рая и се затварят дверите на Ада, и сатаните биват оковани.”
(Муслим)
18
И е казал: “Петте молитви, петък до петък и Рамадан до Рамадан опрощават онова, което е
между тях, ако не са извършени големи грехове.” (Муслим)
И е казал още: “Който говее през месец Рамадан с вяра и очаквайки наградата си от Аллах, на
него се опрощават предходните грехове.” (Бухари и Муслим)
През месец Рамадан се удвоява наградата за благочестивите дела, поради знатността и
достойнството на този благословен месец.
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Който прекара в
молитва Нощта на могъществото с вяра и очаквайки награда от Аллах, на него се опрощават
предходните грехове.” (Бухари и Муслим)
И е казал още: “Който прекара в молитва месец Рамадан с вяра и очаквайки награда от Аллах,
на него се опрощават предходните грехове.” И е казал: “Поклонението умра през този месец се
равнява на поклонение хадж.” (Бухари и Муслим)
И е казал: “Поклонението умра през месец Рамадан е равностойно на поклонение хадж или на
поклонение хадж заедно с мен.” (Муслим)
Наградата за говеенето е велика, защото Всевишният Аллах го е отредил специално за Себе Си
измежду всички дела. Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал:
“Аллах каза: “Всяко дело на синовете на Адам е за самите тях освен говеенето. То е за Мен и
наградата за него Аз я давам.” (Бухари)
И е казал: “Всяко дело на синовете на Адам се удвоява, добрината - от десет подобни на нея до
седемдесет пъти. Аллах, всемогъщ е Той и превелик, каза: “Освен говеенето. То е за Мен и наградата
за него Аз я давам. Човек изоставя страстите и храната си заради Мен.” (Муслим)
Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, подбужда към
говеене през месец Рамадан в много хадиси. Той е казал: “Говеенето е предпазване от Огъня.” И е
казал: “Който говее през месец Рамадан във вяра и очакване на награда от Аллах, на него се
опрощават предходните грехове.” (Бухари и Муслим)
И е казал: “От Рамадан до Рамадан се опрощава онова, което е във времетраенето между тях,
ако не са извършени големи грехове.” (Муслим)
И е казал: “Кълна се в Онзи, в Чиито ръце се намира моята душа,лошият дъх от устата на
говеещия пред Аллах е по-уханен от аромат на мускус. За говеещия има две радости: радва се,
когато разговява и ще се радва за своето говеене, когато срещне своя Господ.” (Бухари и Муслим)
И е казал: “В Рая има врата, която се нарича “Ар-Раййан” и през нея в Съдния ден ще влязат
само говеещите. Никой друг не ще влезе оттам освен тях. Ще се каже: “Къде са говеещите?” Те ще
се изправят и не ще влезе оттам никой освен тях. И когато влязат, вратата ще бъде затворена. И
никой повече не ще влезе оттам.” (Бухари)
И е казал: “Всеки раб, говял дори един ден по пътя на Аллах, заради него Аллах ще го отдалечи
от Огъня седемдесет години.” (Муслим)
И е казал: “Говеенето и Коранът ще се застъпят за раба в Съдния ден. Говеенето ще каже: “О,
Господи, ти му възбрани храната и страстите през деня, приеми моето застъпничество за него!” И
Коранът ще каже: “Ти му възбрани съня през нощта, приеми моето застъпничество за него!” И
застъпничеството им ще бъде прието.” (Имам Ахмад в “Муснад”)
Говеещият трябва да изостави онова, което е забранил Аллах, а и неговият Пратеник - Аллах да
благослови него и рода му, и с мир да го дари - хулене, клевета, лъжа, гнет, посягане на хората по
отношение на техния живот, имот и чест.
Пратеника, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Когато някой от
вас говее, да не изрича непристойност и да не проявява безразсъдство. Ако бъде наруган или
нападнат от друг човек, да каже: “Аз говея! Аз говея!” (Муслим)
И е казал: “Който не изостави лъжесвидетелството и измамата, Аллах не се нуждае от неговото
гладуване и жадуване.” (Бухари)
И е казал: “Колко говеещи има, които не притежават нищо от говеенето си освен гладуването.
И колко отслужващи нощната молитва има, които не притежават нищо от своето отслужване освен
бдението нощем.”
19
Месец Рамадан е велик месец. През него е низпослан Коранът за напътствие на хората, с ясни
знаци от напътствието и разграничението, и като изцеление за вярващите. Месец Рамадан насочва
към най-правия път, през него се удвояват добрите дела, милостините и служенията.
Всевишния Аллах е казал:
“Рамадан е месецът през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци
от напътствието и разграничението.” [2:185]
Желаелно е говеещият да увеличи четенето на Корана, зова към Аллах, споменаването на
Аллах, милостинята, да се посещават роднините и да се увеличат добрите дела. От Ибн Аббас, Аллах
да е доволен от него, се предава, че е казал: “Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир
да го дари, бе най-щедрият от хората по добрини, а най-щедър от всякога бе през месец Рамадан.
Когато се срещаше с Джибрил, а той, мир нему, се срещаше с него всяка нощ през месец Рамадан,
докато месецът изтечеше, Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари,
рецитираше пред него Корана. Когато Джибрил, мир нему, се срещаше с него, той, [Пророка], бе по-
щедър на добрини от попътния вятър.” (Бухари)
От реда на Пратеника (сунна) през Рамадан е и допълнителната нощна молитва тарауих.
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Който прекара в
молитва месец Рамадан с вяра и очаквайки наградата си от Аллах, на него се опрощават предходните
грехове.” (Бухари и Муслим)
През Рамадан също от реда на Пратеника е служенето при оставането в джамиите (итикаф) през
последните десет дни от него, при определените условия.
От Абдулла ибн Омар, Аллах да е доволен от него, се предава, че е казал:
“Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, прекарваше в
джамията последните десет дни от Рамадан.” (Бухари)
През Рамадан е Нощта на могъществото. Тази нощ е от огромно значение, защото през нея е
започнало низпославането на Свещения Коран. Тя е по-добра от хиляда месеца. През нея се
разтварят дверите на небето и се откликва на зова, а вратите на Ада се затварят и сатаните се
оковавани.
“При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах, всемогъщ е Той и превелик, предписа за
вас като задължение говеенето през този месец. Разтварят се тогава дверите на небето и се затварят
дверите на Ада, и се слагат окови на сатаните-непокорници. На Аллах тогава принадлежи нощ, по-
добра от хиляда месеца. Онзи, който не се възползва от нейното благо, той се е лишил.” (Нисаи)
И е казал още: “Който прекара в молитви с вяра и очаквайки наградата си от Аллах в Нощта на
могъществото, на него се опрощават предходните грехове.” (Бухари)
Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е поощрявал и
подтиквал към говеене през шест дни от месец Шауал след Рамадан. Той е казал: “Който говее през
месец Рамадан и последва това с шест дни говеене през Шауал, все едно постоянно е говял.”
(Муслим)
Групи, на които се позволява да не говеят през месец Рамадан, като им предстои
отдължаване на пропуснатото:
1 - Болните: онези, за които има надежда, че ще оздравеят. На тях се позволява да не говеят,
после отдължават дните, през които не са говяли. Ако са говеели по време на боледуването им без
затруднения, тяхното говеене е правилно. Ако говеенето им вреди, те трябва да не говеят.
2 - Пътниците: ако мюсюлманинът пътува на разстояние, при което има позволение за
скъсяване на молитвите, на него е позволено да не говее, като му предстои отдължаване на
пропуснатите дни. Ако говеенето по време на пътуването не представлява трудност, хубаво е да се
говее.
Жените в месечен цикъл и следродилно изчистване:
Не е правилно те да говеят. През тези периоди те не говеят, като им предстои отдължаване на
пропуснатите дни.
Бременните и кърмещите жени:
* Ако се страхуват за себе си, те трябва само да отдължат пропуснатото.
20
* Ако се страхуват за рожбите си, те трябва да направят изкупление (кефарет) и да отдължат
пропуснатото.
Групи, на които се позволява да не говеят през месец Рамадан, като им предстои
изкупление без отдължаване
На неспособния да говее: на много възрастните хора, на болния, за когото няма надежди да
оздравее и други подобни. На тях се позволява да не говеят и за всеки ден от месеца да нахранват по
един нуждаещ се с определено количество храна. Те не отдължават пропуснатото, а това е милост
към тях от Аллах, Опрощаващия, Милосърдния.
От плодовете на говеенето са:
Говеенето е градината на богобоязливите и праведниците за упражняване на ролята им като
наместници на Всевишния Аллах на земята.
Говеенето е велика милост, от която едновременно извличат полза и тялото, и душата.
Говеенето е причина за посяване на богобоязън в сърцата, възпиране на органите от
забранените постъпки и въздържане на душата от позволените дела в стремеж към благоволението
на Аллах.
Говеенето е възпитание на душата, нейно пречистване и приучване към послушание, търпение,
понасяне на изпитанията и твърдост, към нежност на сърцето и чистота на душата.
Говеенето пресича пътищата на сатаната и възможността той да завладее мюсюлманина.
Говеенето запознава раба с благодатта на неговия Господ. Когато той усети глада и жаждата,
тогава узнава голямата благодат, на която се е радвал през цялата година.
Говеенето е велико проявление от проявленията на единството на ислямската общност, то е
символ от символите на нейната солидарност и взаимосвързаност -заговяване в едно и също време и
разговяване в едно и също време. Не съществува разлика между водач и воден, богат и беден.
Единственият критерий е богобоязънта.
Пети стълб: Поклонението хадж при Свещения дом на Аллах
Поклонението хадж е служене на Всевишния Аллах, което се извършва при Свещения дом на
Аллах и се състои в изпълнение на свещенодействия в определен период от време.
Поклонението хадж е един от петте стълба, върху които Ислямът се гради. То е задължително
предписание за извършване поне веднъж в живота от всеки мюсюлманин, който е достигнал
пълнолетие, не е лишен от разум, свободен е и има възможност да осъществи поклонението,
определено като задължително от Свещената Книга, традицията (сунната) на Пратеника и
единодушното мнение на мюсюлманските учени. Казал е Всевишният Аллах:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде, а
който откаже - Аллах не се нуждае от световете.” [3:97]
И е казал Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари: “О, хора, Аллах
предписа за вас като задължително поклонението хадж. Извършвайте го!” (Муслим)
Поклонението хадж е известно от религията като необходимост. Който отхвърля неговата
задължителност, той е неверник и отстъпва от Исляма според единодушното мнение на учените.
Поклонението хадж се извършва в знайни месеци,те са:шауал, зу-л-каада и девет дни от зу-л-
хиджжа. Казал е Всевишният Аллах:
“Поклонението хадж е в знайни месеци.” [2:197]
Онзи, който има намерение да извърши поклонението хадж, трябва да отговаря на три условия:
да е здрав, пътят да е безопасен, да притежава провизии и транспорт, като това е извън
препитанието, необходимо за неговото семейство и насъщните му потребности за отиването и
завръщането. За всяка жена се поставя и друго условие -наличие на придружител. Жената не трябва
и не е възможно да пътува освен със съпруг или с придружител -близък роднина (баща, брат и т.н.).
Поклонението хадж има четири стълба: встъпване в състояние на свещенодействие (ихрал),
стоене при хълма Арафа,обход на Кааба (тауаф) и ход между Сафа и Маруа (сай). Ако бъде
пропуснат дори един от тези стълбове, поклонението хадж се анулира.
1 - Встъпване в състояние на свещенодействие (ихрам). То е намерението за встъпване в
служенето. Който изостави намерението,неговото поклонение не се е състояло. Намерението се
съчетава със снемане на обичайните дрехи и талбия (произнасяне на думите: “Лаббайка!” - “Ето ме
21
пред Теб!”). Встъпването в състояние на свещенодействие (ихрам) трябва да стане на мястото,
определено за нас от Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари.
Всеки район има свое специално място. Ихрамът е три вида: таматтуа (извличане на полза), киран
(съчетаване на частичното поклонение умра и цялостното поклонение хадж) и ифрад (единично
встъпване в състояние на свещенодействие).
2 - Обход (тауаф). Това са седем обиколки на свещения храм Кааба, като се тръгва от ъгъла на
Черния камък.
3 - Ходът между Сафа и Маруа (сай). То е вървенето между хълмовете ас-Сафа и ал-Маруа
седем хода, като отиването в едната посока се смята за един ход, и връщането - за един ход, с
намерение да се служи на Всевишния Аллах. Това е стълб и на частичното поклонение (умра), и на
цялостното поклонение хадж.
4 - Стоенето при Арафа. То е присъствие на Арафа с намерение да се стои след обеда на
деветия ден от месец зу-л-хиджжа до залеза на слънцето. Който не е стоял при Арафа, е изпуснал
поклонението хадж.
Поклонението хадж има седем задължения, те са: встъпване в състояние на свещенодействие
(ихрам) на съответното място, стоене при Арафа до залеза на слънцето, прекарване на Нощта на
заколението в Муздалифа, пренощуване в Мина през нощите от трите дни (айям ат-ташрик), които
следват Деня на жертвоприношението, хвърляне на камъчетата, обръсване или подстригване и
прощален обход.
Онзи, който има възможност да изпълни предписанието за извършване на поклонението хадж,
трябва да побърза и да пристъпи към него преди да го постигне болест, бедност или смърт, както е
казал Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари:
“Побързайте с поклонението хадж. Никой от вас не знае какво ще му се случи.” (Ибн Маджа)
И е казал: “Който иска да извърши поклонението хадж, нека да избърза.” (Абу Дауд)
Имотът, отреден за поклонението хадж и за поклонението умра тряба да бъде законен (халал).
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “О, хора, Аллах е добър и
единствено добро приема Той.” (Муслим)
Поклонението хадж изисква мюсюлманинът да спазва определено поведение и да работи за
него - да пази езика, слуха и зрението си от онова, което Аллах е възбранил, искреност в
намерението, украсяване с нравствени добродетели, отдалечаване от всичко, което проваля
поклонението хадж - сквернословие, разпътство, спорене. Казал е Всевишният Аллах:
“Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма
съвокупление, пито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да
сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о,
разумни хора!” [2:197]
Поклонението хадж има много добродетели. Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с
мир да го дари, е поощрявал към изпълнение на предписанието за извършване на хадж и е
разяснявал огромната награда и голямата отплата, която Всевишният Аллах е подготвил за онзи,
който извърши поклонението хадж при Неговия Свещен дом.
“Онзи, който извърши поклонението хадж за Аллах, без да злослови и без да разпътства, той
става като в деня, когато майка му го е родила.” (Бухари)
“Хората, които имат прием при Аллах, са три групи -извършващите борба за вярата,
извършващите поклонение хадж и извършващите частично поклонение умра.” (Нисаи)
И е казал:
“Извършващият борба за вярата по пътя на Аллах, извършващият хадж и извършващият умра
имат прием при Аллах - Той ги призова и те му откликнаха, те Го помолиха и Той им даде.” (Ибн
Маджа) И е казал:
“Нима не узна, че приемането на Исляма разрушава онова, което е било преди него? И че
началото на ислямското летоброене - преселението хиджра - разрушава онова, което е било преди
него? И че поклонението хадж разрушава онова, което е било преди него?” (Муслим)
22
И е казал: “Най-добрият зов е зовът в Деня за Арафа.” (Тирмиди)
Поклонението хадж е най-доброто от делата, чрез които рабът се доближава до неговия Господ,
всемогъщ е Той и превелик. Предава се от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че е казал:
“Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, бе попитан кое е най-
доброто от делата. Той отговори: “Вярата в Аллах и в Неговия Пратеник.” Бе казано: “А после
какво?” Той отговори: “Свещената борба по пътя на Аллах.” Бе казано: “А после какво?” Той
отговори: “Искрено поклонение хадж.” (Бухари)
Искрено поклонение хадж означава поклонение без лицемерие, без да се търси в него престиж,
без да го примесва грях и без да го следва, простъпка.Той е поклонение, предписанията за което са
изпълнени така, както ги е постановил Всевишният Аллах и както ги е извършвал Пророка, Аллах да
благослови него и рода му, и с мир да го дари. Той е приетият пред Аллах. Признак на приемането от
Него е рабът да се върне по-добър, отколкото е бил и да не повтаря простъпките си. Ако
поклонението хадж е искрено, то е причина за влизане в Рая.
За искреното поклонение хадж няма друга награда освен влизането в Рая, в който има
невиждани и нечувани неща.
Пратеника, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “За искреното
поклонение хадж няма друга награда освен Раят.” (Бухари и Муслим)
Искреното поклонение хадж означава то да се извършва, както го е извършвал Пратеника на
Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари. По време на прощалното си
поклонение хадж той е казал:
“О, хора, придържайте се към вашите обреди! Аз не знам, може би не ще извърша повече друго
поклонение хадж след тази година.” (Нисаи)
Поклонението хадж и частичното поклонение умра премахват бедността и греховете,
възмездието за тях е Раят. Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал:
“Последвайте поклонението хадж с поклонение умра. Те отхвърлят бедността и греховете, както
ковашкият мях изхвърля отпадъците от желязото, златото и среброто. За искреното поклонение хадж
няма друга награда освен Раят.” (Тирмиди)
И е казал: “Поклонение умра до друго поклонение умра е изкупление на греховете между тях.
За искреното поклонение хадж няма друга награда освен Раят.” (Бухари и Муслим)
И за обхода на Древния дом на Аллах има велика награда.
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, е казал: “Който обходи този
Дом седем пъти и ги изброи, това е като освобождаване на роб.” (Тирмиди)
Черният камък ще свидетелства в Съдния ден кой го е целунал. Предава се от Ибн Аббас,
Аллах да е доволен от него, че е казал: “Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и рода му, и
с мир да го дари, каза за Камъка: “Кълна се в Аллах, Аллах ще го изпрати и ще има две очи, с които
ще вижда, и език, с който ще говори, и ще свидетелства кой наистина го е целунал.” (Тирмиди)
Поклонението хадж е свещената борба за слабите и жените. Веднъж отишъл един човек при
Пророка, Аллах да благослови него и рода му, и с мир да го дари, и казал: “Аз съм страхлив. Аз съм
слаб.” А той му рекъл: “Побързай тогава към свещената борба, за което не се изисква сила -към
поклонението хадж.” (Сахих ал-Джамиа от Албани)
И е казал още: “Поклонението хадж е свещената борба за всеки слаб.” (Ибн Маджа)
И е казал: “Свещената борба за възрастния и за малкия, и за слабия, и за жената са
поклонението хадж и частичното поклонение умра.” (Нисаи)
Предава се от Аиша, Аллах да е доволен от нея, че е казала: “Казах: “О, Пратенико на Аллах,
има ли за жените свещена борба?” Той отговори: “Да, жените трябва да водят свещена борба, в която
не се водят битки -поклонението хадж и частичното поклонение умра.” (Ибн Маджа)
От нея също се предава, че е казала: “О, Пратенико на Аллах, виждаме, че свещената борба е
най-доброто дело. Не трябва ли и ние да я водим?” А той каза: “Не, най-добрата свещена борба е
искреното поклонение.” (Бухари) Поклонението хадж е предписано като религиозно задължение за
мюсюлманите през шестата година от преселението с думите на Всевишния Аллах:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде, а
който откаже -Аллах не се нуждае от световете” [3:97]
23
От плодовете на поклонението хадж са:
Душата се приучва да полага усилия и да изразходва имот като израз на послушание пред
Всевишния Аллах.
В него се изявява единството на мюсюлманите, в тяхното събиране, сила и мощ. Те имат един и
същ Господ, една и съща Свещена книга, един и същ Пратеник, те са единна общност с една посока
за молитви кибла, с единен култ, с едни и същи дрехи, без разлика между арабина и чужденеца освен
по благочестие. Така се осъществява религиозното единство и братството във вярата, най-далечните
мюсюлмани се свързват с най-близките, те се запознават помежду си и взаимно се съветват за
всичко, свързано с тях, което им носи полза и носи полза на общността.
В поклонението се съдържат и някои мирски ползи -търговия и придобивки през сезона за хадж
и по местата за хадж.
Сезонът на хадж е велико събитие, което няма на себе си равно по света. Колко много средства
са изразходени за него, колко умора е обхващала телата, колко различни ритуали са изпълнявани,
колко сълзи са проливани по тези места, колко грешки са извинявани, колко грехове и лоши
постъпки са извинявани, колко скърби са облекчавани и потребности са удовлетворявани, как на
висок глас са се носели призивите на мюсюлманите, как са се наслаждавали влюбените [в Аллах],
чувствайки потребност от Господа на небесата и на земята, и колко пъти хората, които са
прегрешавали, са се връщали [чисти], както когато майка им ги е родила.
Колко хора са се насочвали към това чисто, знатно място, идвайки от всички кътчета по света -
от изток и запад, в името на Аллах, Преславния и Всевишния. Казал е Той:
“И посочихме на Ибрахим мястото за Дома: “Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за
онези, които обикалят и стоят в преклонение,и се кланящи свеждат чела до земята в суджуд! И зови
хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от
всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в отвъдния] и в
определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е
дал пжте от него и хранете бедняка-скитник! После да се почистят и да изпълнят своите обети и да
обикалят древния Дом.” [22:26-29]
Неща, които рушат исляма
Братко мюсюлманино, след като си узнал стълбовете на Исляма, знай, че съществуват и неща,
които рушат тези стълбове.
Нека мюсюлманинът да се предпазва от изпадане в онова, което нарушава Исляма. Нека опазва
придържането си към Книгата на Аллах и традицията (сунната) на Неговия Пратеник, Аллах да
благослови него и рода му, и с мир да го дари, и да не внася нововъведения. Спасението е в
следването на сунната на Пратеника, а не в нововъведенията.
Най-важните от тези нарушения, най-опасните и най-често срещаните са следните десет:
Първо нарушение: съдружаване в служенето на Всевишния Аллах. Това е един от най-големите
разрушители, отменящи приемането на Исляма. По тази причина Всевишният Аллах предупреждава
за него и в Корана. Той осъжда неговите носители и споменава за позорната им съдба. Думата
“съдружаване” и нейни производни думи се повтарят [в Корана] повече от сто и шестдесет пъти.
“Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който
съдружава с Аллах, той скалъпва огромен грях.” [4:48]
И е казал: “За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е
Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” [5:72]
Съдружаването означава към Аллах да бъде присъединен съдружник, независимо по
отношение на абсолютното Му господство или на божествения Му характер. Обаче най-често това
се нрави по отношение на Неговата божественост. С други думи, това е изравняване с Аллах на друг
освен Него в Неговото изконно право. Съдружаването е два вида:
1) Голямото съдружаване. То отстранява от Исляма и ако онзи, който го сторва, умре, Аллах ще
го увековечи в Огъня и не ще го опрости освен след покаяние. Най-голямото съдружаване е два
вида:
* Съдружаване, свързано със същността на Всевишния Аллах. То също е два вида:
24
Първо: Цялостно отхвърляне, каквото е съдружаването от страна на фараона и съдружаването
от страна на безбожниците.
Второ: Съдружаване от страна на онзи, който съдружава Аллах с друг бог, без да отхвърля
Неговите имена, атрибути и божествена природа. Такова е съдружаването от страна на християните,
които смятат, че Той е третият от троица, като превръщат Христос в бог и майка му - в бог.
* Съдружаване, свързано със служенето на Всевишния Аллах. То е четири вида:
Първо: съдружаване в зова, тъй че зовът, който е служене, се насочва към друг, а не към
Всевишния Аллах.
Второ: съдружаване в намерението, желанието и целта. Възжелаването на друг освен на Аллах
при извършването на делата анулира наградата за тях и я проваля.
Трето: съдружаване в подчинението, тъй че рабът се подчинява на творение, като проявява
непокорство спрямо Аллах.
Четвърто: съдружаване в любовта, тъй че рабът обича творение, както се обича Аллах.
2) Малкото съдружаване - то не изкарва от рамките на Исляма и не влиза в противоречие с
основата на единобожието, но нарушава неговата пълнота. Ако смърт свари извършителя на това
съдружаване, Аллах ще постъпи по Свое желание - ако желае, ще го извини, а ако желае, ще го
подложи на мъчение.
Малкото съдружаване е всяко средство, водещо до голямото съдружаване, което е най-
големият от големите грехове. То е два вида: видимо и скрито.
Първо: Външното е три вида:-в словата, в делата и в сърцето.
В словата: то се състои в изричане на отделни думи, като клетва в името на друг освен Аллах
като думите: “Това Аллах е пожелал и аз го пожелах”, “съдия над съдиите”, а също -
обожествяването на друг освен Аллах, като назоваването на някого “раб на Пророка” и “раб на ал-
Хусайн”, а това се смята за възвеличаване на друг освен Аллах.
В делата, като например вярването в поличби. То е въздържане от извършване на определено
дело по причина на нещо видяно или чуто,което се смята за лошо предзнаменование (например
някои животни и птици). Също така - отиването при гадател, вярването в него и търсенето на помощ
при откриване на крадец, вярата в предсказатели, астролози и други шарлатани.
В сърцето, лицемерие и възжелаване на земния живот посредством някои дела, например човек
външно да се преструва, че върши нещо в името на Аллах, а вътрешно да го прави с друга цел и да
не е искрен към Аллах.
Второ: Скритото означава в някой период от време човек да изрече думи или да извърши дела,
без да знае, че това е съдружаване. Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, разяснява това с думите
на някого към негов приятел: “Това Аллах е пожелал и аз го пожелах” и още: “Ако не е Аллах и еди-
кой си...” Правилно е да се каже: “Ако не е Аллах, после - еди-кой си...” и:”Това Аллах е пожелал,
после аз пожелах.”
Също така, погрешно е да се казва: “Уповавам се на Аллах и на теб”, а правилно е да се каже:
“Уповавам се на Аллах, после на теб”, защото съюзът “и” поставя знак на равенство между Аллах и
човека, докато “после” степенува нещата.
Знай, че е възможно всички видове на малкото съдружаване да се превърнат в голямо
съдружаване, ако ги съпровожда убеждение в сърцето - да се възвеличава друг освен Аллах така,
както бива възвеличаван Той, Преславния и Всевишния.
Второ нарушение - човек да поставя между себе си и Всевишния Аллах посредници, да ги
моли, да търси от тях застъпничество, да се уповава на тях. По единодушно мнение това е неверие,
защото не съществува посредничество между Твореца и творенията освен при съобщаването на
религиозните закони, което е задача единствено на пророците, мир над тях.
Ако в Свещения Коран проследим знаменията за въпросите и отговорите, ще установим, че
хората са питали по някои проблеми Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и семейството
му, и с мир да го дари, и той е получавал откровение от небето, за да съобщи на хората
предписанията, които Всевишният Аллах им дава в отговор на тези въпроси.
От тези знамения са следните думи на Всевишния Аллах:
25
“Питат те за придобитото във война. Кажи [о, Мухаммад]: “Придобитото е на Аллах и на
Пратеника.” [8:1]
И е казал:
“Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората.”
[2:219]
И е казал:
“И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените с
кръвотечение.” [2:222]
И е казал:
“И те питат за сираците. Кажи: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” [2:220]
Тези и други знамения показват, че Пратеника на Аллах, Аллах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, е бил посредник между Аллах и неговите раби, като е предавал
[Неговите] предписания и известия.
Що се отнася до обръщението, където се цитира въпрос на самия Пророк, Аллах да благослови
него и семейството му, и с мир да го дари, на такъв въпрос не се отговаря с “Кажи!”, а отговорът е
направо от Аллах, всемогъщ е Той и превелик. Казал е Всевишният Аллах:
“И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато
ме позове. Нека и те Ми откликнат и нека вярват в Мен, за да се напътят!” [2:186]
Това знамение посочва, че зовът не се нуждае от посредничеството на Пратеника, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари, или на някой друг, защото Всевишният Аллах
е близо, Той чува зова на Своя раб и му откликва.
Трето нарушение - да не се смятат съдружаващите за неверници или да им се вярва.
Който не смята съдружаващите за неверници, съмнява се в неверието им или потвърждава
тяхната теория, с единодушието на учените той е неверник, защото не познава Исляма. Всевишният
Аллах ни е повелил да страним от неверниците, да сме непричастни към тях, да не им бъдем ближни,
да не храним любов към тях, да ненавиждаме съдружаването и неверието, както и техните носители,
и да изпитваме вражда към тях, както я е обявил Ибрахим, благослов и мир нему: Всевишният Аллах
е казал:
“Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: „Аз отхвърлям това, на което служите, а [служа]
само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти. И стори Той това слово да остане у неговите
потомци, за да се върнат [към него].” [43:26-28]
И е казал:
“Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя
народ: “Непричастни сме към вас за онова, на което служите вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и
ще се прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах.” [60:4]
И е казал:
“О, вярващи, не взимайте за ближни Моите врагове и вашите врагове! Вие се отнасяте с обич
към тях, а те не повярваха в истината, която дойде при вас.” [60:1]
Четвърто нарушение - убеждението, че Ислямът не е завършен или приемане на други
предписания освен неговите.
Онзи, който е убеден, че друго освен напътствието на Пророка, Аллах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, е по-пълно напътствие, или че предписанията на друг освен
неговите са по-добри, той е като онзи, който поставя предписанията на сатаните над неговите
предписания и предпочита отсъждането чрез закони, противоречащи на Корана и на сунната. По
същия начин и онзи, който е убеден, че ислямският ред не подлежи на приложение в двадесети век
или че Ислямът е причина за изостаналостта на мюсюлманите, или че той се ограничава в
отношението между човека и неговия Господ, без да се намесва в другите житейски дела.
“А който не съди според онова, което Аллах е низпослал - тези са неверниците.” [5:44]
И е казал:
26
“Но не - кълна се в твоя Господ! - те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки
възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил
и напълно се подчиняват.” [4:65]
Който си позволява да отсъжда с друго освен с онова, което Аллах е низпослал, той е неверник,
дори когато казва: “Отсъждането на Аллах е най-доброто.”
Пето нарушение - който възненавиди нещо от онова, с което е дошъл Пратеника, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари, дори ако го изпълнява на дело, той е неверник.
Това е лицемерие в убежденията и онзи, който го допуска, ще бъде хвърлен най-долу на дъното на
Огъня. Всевишният Аллах е казал:
“Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата
им.” [47:9]
Лицемерието в убежденията е шест вида: неверие в Пратеника или неверие в част от онова, с
което е дошъл, ненавист към Пратеника или ненавист към част от онова, с което е дошъл, радост от
принизяването на религията на Пратеника или неприязън към победата на религията на Пратеника.
Абдуллах ибн Омар, Аллах да е доволен от него, е казал: “Който изостави сунната, той е
неверник.” (От Ибн Батта в ал-Ибана)
Това изказване е насочено срещу изоставянето на сунната, съчетано с отрицание на вярата.
Ибн ал-Кайим, Аллах да се смили над него, е казал: “Който предполага, че не се нуждае от
мислите и идеите, които са вложени в сърцето на Пратеника и които той е донесъл, Аллах да се
смили над него и семейството му, и с мир да го дари, този човек е най-големият неверник сред
хората.”
Шесто нарушение - насмешката над нещо от религията на Аллах.
Който се надсмее над нещо от религията на Аллах или над онова, с което е дошъл Пророка,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, относно наградата и наказанието в
отвъдния живот, той е неверник, дори ако надсмиващият се прави това на шега.
Да се надсмееш над религията означава да се осмелиш да изречеш думи, които съдържат
пренебрежение към нея и принизяване, като е възможно тези думи да са изречени, без човек да се
контролира, поради състоянието, в което е изпаднал - болест, гняв и т.н. Тук се отнася насмешката
над някои знамения от Свещения Коран или някои хадиси на Пророка, Аплах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, или порицаването и насмешката над границите, които
Всевишният Аллах е определил в Своята свещена Книга за запазване на сигурността и живота,
например -възмездието, отсичането на ръката на крадеца и т.н.
От имам аш-Шафии, Аллах да се смили над него, се предава, че бил попитан за онзи човек,
който се надсмива над нещо от знаменията на Всевишния Аллах. Той отговорил, че това е неверник
и се аргументирал със следните думи на Всевишния Аллах:
“Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?Не
се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи.” [9:65-66]
Ибн Таймия, Аллах да се смили над него, е казал: “Поругаването на Аллах или поругаването на
Неговия Пратеник е безбожие, и външно, и вътрешно, независимо дали ругателят споделя
убеждението, че това е забранено или му е разрешено, или има объркани убеждения. Такова е
становището на юристите-богослови и на всички сунити, които казват, че вярата включва думите и
делата.” (От “Ас-сарим ал-маслюл аля шатим ар-расул” на Ибн Таймия, 512)
Седмо нарушение: упражняване на видове магия. Който упражнява магия или вярва в нея, той е
неверник.
Магия е, когато някой отклони мъжа от съпругата му и превърне любовта му към нея в омраза
или когато някой със сатанински средства накара човек да пожелае нещо, което той не обича. Който
върши това или го приема, той е неверник. Всевишният Аллах е казал:
“Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай
неверник!” [2:102]
Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, е казал: “Това е, защото двамата [ангели] са учели и на
добро, и на лошо, и на неверие, и на вяра, и са знаели, че магията е неверие.” Имамът на
тълкувателите Ибн Джарир ат-Табари, Аллах да се смили над него, е казал: “Двамата ангели не са
27
учели никой човек на онова, което им е дадено свише - да разделят мъжа от неговата съпруга, додето
не кажели: “Ние сме само изпитание и съблазън за синовете на Адам, тъй че не бъди неверник
спрямо своя Господ!”
Осмо нарушение - подкрепяне на съдружаващите и подпомагането им спрямо мюсюлманите.
Който извърши това, той е неверник. Всевишният Аллах е казал:
“А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители.” [5:51]
Това се случва единствено когато се изпитва радост за онези, които съдружават с Аллах, за
любов към враговете на Аллах и враговете на мюсюлманите. Всевишният Аллах е казал:
“Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно
мъчение. Това е, защото възлюбиха земния живот повече от отвъдния и защото Аллах не напътва
невярващите хора.” [16:106-107]
Който извърши това, той разрушава своята вяра в единобожието, въпреки че сам не извършва
съдружаване. Всевишният Аллах е предупредил Неговия Пророк, Аплах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, че не трябва да има за ближни неверници и съдружаващи, те не
заслужават послушание, помощ и подкрепа. Всевишният Аллах е казал:
“Никога не поддържай неверниците!” [28:86]
И е казал:
“И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви засегне Огънят! Нямате освен Аллах
покровители. После не ще ви се помогне.” [11:113]
Девето нарушение - убеждението, че е възможно да се напусне шариата. Неверник е онзи,
който е убеден, че е способен да получи в религията положение, което му дава възможност да
напусне шариата на Мухаммад, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари.
“Акойто търси друга религия освен Исляма,тя не ще му се приеме и в отвъдния живот ще е от
губещите.” [3:85]
Въпреки това някои крайни мистици-суфии следват споменатото порочно убеждение, като
смятат, че им е позволено да вървят към Всевишния Аллах по свой път, без да следват Пророка,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари. Ибн Таймия, Аллах да се смили над
него, е казал: “Който смята, че ближен на Аллах е достоен да бъде поставен наравно с Мухаммад,
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, както е бил ал-Хидр с Муса, мир
нему, на такъв се предлага да се покае, ако ли не - той е неверник. Ако някой е убеден, че на някого е
позволено да наруши шариата на Пророка и послушанието пред него, Аллах да благослови него и
семейството му, и с мир да го дари, този човек е неверник.” (Маджмуа ал-фатауа” от Ибн Таймия)
И е казал също: “Който твърди,че знае път към Аллах, водещ към благоволението на Аллах,
към Неговата щедрост и Неговата награда, освен шариата, с който е изпратен Неговият Пратеник,
той е неверник. На такъв му се прави предложение да се покае, ако ли не - той е вероотстъпник.”
Кадията Абу-л-фадл Аййад ал-Яхсуби, Аллах да се смили над него, е казал: “Когато някой
твърди за себе си, че е достигнал пророчеството или допуска, че е възможно то да бъде придобито
или с чистота на сърцето да се стигне до неговата степен, подобно на философите и крайните
мистици-суфии, а също - когато някой твърди, че му е низпослано откровение, дори ако не
претендира за пророчество, или че се възкачва на небето, влиза в Рая, яде от неговите плодове и
прегръща райските деви, - всички тези хора са неверници, които взимат за лъжа изреченото от
Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари.” (Из “Аш-шифа би тариф
хукук ал-мустафа от кади Аййад)
Десето нарушение - отклоняване от религията на Всевишния Аллах. Това е цялостното
отклоняване от религията на Аллах или от онова, без което Ислямът не би бил правилен, без да се
изучава и да се работи според него.
“И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а
после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.” [32:22]
И е казал:
28
“А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го
подкараме в Ценя на възкресението.” [20:124]
И е казал:
“А които не допускат, че ще ни срещнат и се задоволяват със земния живот, и намират
успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни, на тези мястото им е Огънят заради
онова, което са придобили.” [10:7-8]
И е казал:
“Които желаят земния живот и неговата украса, през него ще им изплатим за деянията. И не ще
бъдат ощетени през него. Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня, и ще се провали,
каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.” [11:15-16]
Мъдростта на Всевишния Аллах изисква, когато рабът е с нехайно сърце и изоставя
напомнянето на Аллах, сатаната да намери път към него и да го следва неизменно, да е негов лош
приятел, който му нашепва и разкрасява лошите постъпки.
“А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той
да му е приятел.” [43:36]
Ролята на лошите приятели от сатаните е да издирват тези нехайни, отдръпващи се от
напомнянето на Аллах, като увеличават тяхното отдалечаване и въздържане от пътя на Аллах. С
такива спътници и при такова нашепване те стигат дотам, да смятат заблудата за правилен път.
“Тези ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.” [43:37]
Знай, братко мюсюлманино, Аллах да е милостив и към нас, и към теб, че няма разлика между
всички тези нарушения, между шегобиеца, сериозния или страхливия, с изключение на принудения.
Принуждението се изразява в биене, убиване и мъчение на дело, а не само чрез заплаха.
Принуденият не изпада в неверие, когато изразява съгласие само на думи, а сърцето е спокойно с
вярата.
“Който отрече Аллах, след като е повярвал -освен който е бил принуден, но сърцето му е
спокойно с вярата...Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има
огромно мъчение.” [16:106]
Всевишният Аллах е изпратил Неговите пратеници, за да призовават хората към единобожието
и да се отдадат на поклонение единствено пред Него,Преславния. В Свещения Коран се казва:
“На Теб служим и Теб за подкрепа зовем.” [1:5]
С други думи - “Не служим освен на Аллах и не зовем за подкрепа друг освен Аллах.”
“И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да
отслужват молитвата, и да раздават милостинята закат. Това е правдивата религия.” [98:5]
Ако си разбрал това, знай, че единобожието се осъществява чрез пречистването му от
примесите на съдружаването и нововъведенията. Това е основата на религията, без която никой раб
не може да бъде смятан за мюсюлманин и без която религията става неприемлива. Нито молитвата,
нито милостинята закат, нито говеенето, нито поклонението хадж се приемат, ако рабът не вярва в
единствения Аллах. Онзи, който не е единобожник, е съдружаващ, а делата на съдружаващите
пропадат и греховете им не се опрощават.
“И вече се разкри на теб и на онези преди теб: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и
ще бъдеш от губещите.” [39:65]
Всевишният Аллах е казал още:
“Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва когото пожелае от Своите раби. И ако бяха
Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха.” [6:88]
И е казал:
“Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който
съдружава с Аллах, той скалъпва огромен грях.” [4:48]
29
Разликата между неверието на думи и обявяването за неверник на онзи, който ги изрича
Ако си разбрал предходните нарушения, които провалят делата и увековечават в Огъня на Ада
техния извършител, ще разбереш, че е възможно мюсюлманинът да изрече думи или да извърши
дело, което и Свещеният Коран, и сунната, и всички предшественици от ислямската общност
посочват като неверие и отстъпление от Исляма. Обаче учените не обвързват думите, смятани за
неверие, с обявяването за неверник на човека, който ги е изрекъл.
Не за всеки, който е извършил постъпка на неверник, се отсъжда с неверие. Възможно е някой
да изрече или да извърши нещо, което е проява на неверие, но изреклият или извършилият това да не
бъде смятан за неверник, освен при определени условия. Докато не се потвърдят условията за
неверието, такъв не може да бъде назован неверник. Възможно е човек отскоро да е приел Исляма,
възможно е да е дотам невеж, че това да не позволява той да бъде обявен за неверник, или да
извърши постъпка на неверник, без да знае това и когато му се изясни, да се поправи, възможно е да
тълкува нещо и да го отрече, заблуждавайки се в неговото тълкуване. Има и други подобни случаи,
които не позволяват човек да бъде обявен за неверник.
Това е велика основа, която трябва да бъде разбрана и заслужава внимание, защото творенията
нямат право да смятат за неверник когото си пожелаят според своите страсти. За това е необходимо
връщане към Свещения Коран и сунната според разбирането на праведните предшественици.
Неверник е онзи, когото Аллах, а и Неговият Пратеник, смятат за такъв и онзи, който стори неверие,
след като му е било изяснено. Ако не е така, тогава той не е неверник.
Ибн Таймия, Аллах да се смили над него, е казал: “Когато се узнае това, се разбира, че не е
редно да се пристъпи към обявяване за неверник на някого, дори изреченото от него да е неверие, а
то може да стане само тогава, когато на конкретния извършител му е било изяснено, че е в
противоречие с Пратеника. Това се отнася за всички случаи, при които определени хора биват
обявявани за неверници.”
Оттук, необходимо е да се прави разлика между частния случай и същността при обявяването
на нещо за неверие или на някого за неверник. Не за всичко, което е неверие, конкретната личност -
негов извършител, се обявява за неверник. Трябва да се прави разлика между отсъждането за някои
думи, че са неверие, и отсъждането за онзи, който ги е изрекъл, че той е неверник. Например,
думите, че Всевишният Аллах е навсякъде, са неверие (Аллах е навсякъде с неговото знание и сила),
думите, че Словото на Аллах е сътворено, са неверие, отхвърлянето на божествените атрибути е
безбожие. Това е отсъждане, което засяга частния случай и словото. Но когато делото е свързано с
определен човек, тогава трябва да се престане и той да не бъде обвинен в безбожие, докато не бъде
проведен диалог. Възможно е някой хадис да не е затвърден у човека или той да му е дал
тълкуване,или да не е способен да схване текстовете, или да е неграмотен. Ако подозренията бъдат
отхвърлени след обсъждане и е имал яснота по въпроса, тогава положението е съвсем различно.
Отсъждането за онзи, който грешно е тълкувал или е неграмотен, е по-различно, отколкото за онзи,
който е проявил упорство и е разпътник.
Ибн Таймия, Аллах да се смили над него, е казал: “Отсъждането за онзи, който грешно е
разбрал, невеж е и е извинен, не е като отсъждането за упорстващия и разпътника. Да, за всяко нещо
Аллах е сторил мярка.”
Чрез Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава следното от Пратеника, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари: “Един човек проявявал прекомерност спрямо
себе си. Когато при него дошла смъртта, той дал завет на синовете си и казал: “И щом умра, изгорете
ме, после ме стрийте на прах, после ме разпръснете по вятъра над морето. Кълна се в Аллах, ако Той
има мощ над мен, би ме измъчвал така, както никой друг не е измъчвал.” Те направили това. Тогава
Той казал на земята: “Върни онова, което си погълнала!” И ето го човека - изправен! Казал му Той:
“Какво те накара да направиш това?” Казал: “Боях се от Теб, Господи!” или: “Страх ме бе от Теб!” И
Той го опростил.” (Бухари и Муслим)
По повод на този хадис шейх Ибн Таймия е казал: “Този мъж се е съмнявал в способността на
Аллах и в това, че ако бъде разпръснат, ще бъде възстановен отново, дори е бил убеден, че не ще
бъде отново съживен. Съгласно всеобщото мнение на мюсюлманите това е неверие. Ала той е бил
невежа, който не знае това. И е бил вярващ, който се страхувал, че Аллах ще го накаже. По тази
30
причина е бил опростен. А грешно тълкувалият измежду учените, който проявява усърдие,
стараейки се да следва Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е
по-достоен за опрощение от него.”
И е казал също, Аллах да се смили над него: “Възможно е да се изрекат думи на неверие, и
тогава се казва за онзи, който ги е изрекъл, че е “неверник”. Казват: “Който изрече това, той е
неверник.” Но определеното лице, което е изрекло тези думи, не може да бъде посочено и осъдено
като неверник, докато не е имал яснота, че това, което изрича, го прави неверник.”
Ако си разбрал това, знай, че срещу определен невеж човек или подобен на него не може да се
предприеме нищо без предварително изяснение. Аргументите трябва да са на такова равнище, че да
бъдат понятни за този човек, да достигнат до неговото съзнание, докато възприеме доказателствата и
аргументите.
Който се вгледа в биографиите на праведните предшественици - сподвижници [на Пророка
Мухаммад, мир нему] и техни съвременници, и онези, които са последвали след тях, ще схване
истината за тези думи. Той ще узнае, че това е тяхното становище и техният път, и ще види, че тези
хора са се опирали на справедливостта и правосъдието, изричали са истината и непоколебимо са се
придържали към нея, стремели са се да напътстват хората, тъй като Аллах ги е бил надарил с
полезно знание, и са извършвали праведни дела.
Това е задължение за всички хора - целта им да бъде разясняване на истината и отстраняване на
лъжата със справедливост и правосъдие, за да принадлежи на Аллах цялата религия.
Зов за спасение
Към теб се обръщаме, разумни човече, в чието сърце Ислямът все още не е влязъл. Към теб
отправяме този зов за спасение и щастие. Казваме - избави се от мъчението на Всевишния Аллах, от
мъчението на гроба след смъртта, после - от мъчението на Огъня в Ада.
Избави се чрез вярата в Аллах, нашия Господ, в Мухаммад - Пратеника на Аллах, в религията
Ислям. Изречи с искреност:
“Няма друг бог освен Аллах. Мухаммад е Пратеника на Аллах.”
Отслужвай петте молитви, изплащай от своя имот милостинята закат, говей през месец
Рамадан, извърши поклонение при Свещения Дом на Аллах, ако имаш възможност за това.
Обяви твоята отдаденост на Аллах. Ти не можеш да се спасиш и да си щастлив освен по този
начин.
И знай със сигурност - а ние сме искрени в съветите си към теб, с позволението на Аллах - че
Ислямът е истинската религия и Аллах от никого не приема друга религия освен тази. Аллах ни е
свидетел, и Неговите ангели, и всички Негови създания, че няма друг бог освен Аллах и че
Мухаммад е Пратеника на Аллах, и че Ислямът е Истината. Ние сме мюсюлмани. Слава на Аллах,
Господа на световете!
И накрая, познаването на стълбовете на Исляма и приложението им е едно от най-важните
основания за влизане в Рая и за спасение от Огъня на Ада.
Молим Аллах, всемогъщ е Той и превелик, да допринесе с това послание полза за всеки, който
го прочете - да стане причина за неговото напътване, ако е мюсюлманин, или причина за неговото
встъпване в Исляма, ако е немюсюлманин. И нека стори Той това послание искрено в името на
Аллах. Аллах има сили за това и да откликне на зова.
Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад, него и неговото семейство, и всички негови
сподвижници!
Завет – дарение за онзи, който желае спасение
В Своята свещена Книга Всевишният Аллах е казал:
“И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от
Аллах! Аллах е строг в наказанието.” [59:7]
И е казал:
“О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви
съживи!” [8:24]
Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, е казал: “Каквото ви повеля,
вземете го, и каквото ви забраня, въздържете се!” (Ибн Маджа)
31
И е казал: “Не е останало нещо, което да доближава до Рая и да отдалечава от Огъня на Ада, без
да съм ви го разяснил.” (Табарани)
И е казал: “Който се отклони от моята практика (сунна), той не е от нас.” (Бухари и Муслим)
Множество текстове призовават да се следва Книгата на Аллах и практиката (сунната) на
Неговия Пратеник, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, и да не се правят
нововъведения. По тази причина решихме, че е наш дълг да напомним автентичните сведения за
практиката и нрава на Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари.
Необходимо е онзи, който обича Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с
мир да го дари, да се придържа към неговия нрав, тъй като Всевишният Аллах е казал:
“Ти наистина имаш велик нрав.” [68:4]
Нравът на Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари,
включвал следните черти, които ние ти препоръчваме:
* Изоставяне на скверността: тя е всичко в думите и делата, което е оскърбително и огорчава.
Да се говори на нисък глас, особено на обществени места, също е от нрава на Пророка.
* Отблъсквай злината с добрина - да извиняваш онзи, който е прегрешил, да изоставиш грубото
отношение и упрека към онзи, който небрежно ти прислужва, но да не проявяваш нехайство в своите
задължения и да не накърняваш чуждите права.
* Изостави смеха освен малко. Смехът ти да бъде главно усмихване.
* Не закъснявай да удовлетвориш потребностите на слабия и на човека в нужда. И помагай на
хората, с които живееш, в къщните дела.
* Обличай най-хубавите дрехи, с които разполагаш, особено по време на молитва и на
празници.
* Не се възгордявай относно това да ядеш на пода и всяка храна, която се намира на
разположение. Задоволявай се с малко храна.
* Избягвай наглостта и скверните слова, дори когато се шегуваш. Не казвай лоши думи и не се
шегувай много. Говори само истината и се пази от лъжата, дори когато е за разсмиване на хората.
* Не заставай със зло срещу никого от твоите братя, бъди милостив към хората и животните, за
да помилва Аллах и теб.
* Пази се от скъперничеството. То е омразно и за Аллах, и за хората. Пази се от разхищение в
храната, питието и дрехите, както и във всички наслади.
* Пази се от гнева и от неговите последствия. Когато се разгневиш, търси убежище при Аллах,
казвайки: “Аузу би-л-ляхи лшна-ш-шайтани-р-раджим!”. Ако си изправен, седни или се измий и не
говори много, защото се записва в твой ущърб.
* Чети Свещения Коран с разбиране и размисъл. Слушай го от други хора и не се отчуждавай
от него.
* Не се въздържай от приятната миризма, използвай я винаги, особено при молитва. Използвай
четка за зъби, това е практика (сунна), особено при обредно обмиване и молитва.
* Бъди смел и казвай истината, дори когато е в твоя вреда. Приемай съвет от всеки човек и се
пази да не го отхвърлиш.
* Бъди справедлив към твоите съпруги и деца, не давай на никого от тях повече, отколкото на
другия. Бъди справедлив към тях във всяко отношение и бъди справедлив във всички свои дела.
* Бъди търпелив пред обидите на хората и ги извинявай, за да те извини и теб Преславният и
Всевишният Аллах. Обичай за хората онова, което обичаш за себе си.
* Отправяй много поздрави - към братята си и семейството си при влизане, излизане и среща,
във всяко време и положение.
* Съблюдавай стриктно думите на поздрава: “Мир да е над вас и милостта на Аллах, и
Неговият благослов!” (“Ас-саляму алайкум уа рахмату-л-лах уа баракатуху”). Тези думи се съдържат
в сунната. Те не се заменят от изрази като: “Добро утро!” или други подобни на тях.
* Ако промениш цвета на белите си коси, промени го подчинявайки се на повелята на
Пратеника, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, в рус или червеникав, но
се пази да го променяш в черен.
32
* Придържай се във всичките си дела към практиката (сунната) на Пратеника, Аллах да
благослови него и семейството му, и с мир да го дари, за да попаднеш с позволението на Всевишния
Аллах сред описаните в следното слово, с което Пратеника се обръща към неговите сподвижници:
“Следват ви дни на търпение. За онзи, който в тези дни твърдо се придържа към онова, към
което вие се придържате, ще има награда, колкото за петдесет от вас.” Казали му: “О, Пророко на
Аллах, от тях ли?” Той отвърнал: “Не, от вас.” (Ибн Наср)
Не копней и не проявявай настървение по земния живот и любовта към него. Земният живот е
преходен.
От Джабир ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предава, че е казал: “Пратеника на
Аллах, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, мина край мърша на едно
козле и каза: “Кой от вас би искал да притежава това за един дирхам?” Казаха: “Не бихме искали да
го притежаваме за каквото и да било.” Той каза: “Кълна се в Аллах, земният живот е по-презрян за
Аллах, отколкото това - за вас.” (Разказано от Муслим)
И е казал още той, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари:
“Ако пред Аллах земният живот се равняваше и на крилце от комар, никой неверник на земята
не би получил и глътка вода.” (Из “Сахих ал-джамиа “)
Молим Всевишния Аллах да дари и нас, и вас с дейност съгласно Неговата Книга и практиката
(сунната) на Неговия Пророк, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари. Амин,
о, Аллах!
Нашият зов:
* Да се върнем към великия Коран и достоверната сукна, и тяхното разбиране, както са ги
разбирали предшествениците на ислямската общност, и да прибягваме до тях за отсъждане по
всички житейски проблеми в изпълнение на следните думи на Всевишния Аллах:
“А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не
пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша
участ е той!” [4:115]
* Да пречистваме от съдружаването с Аллах в различните му проявления всичко, свързано с
мюсюлманите, да предпазваме мюсюлманите от отречени нововъведения и внесени отвън идеи, да
отделяме от обичая (сунната) на Пророка слабите и недостоверните сведения, които накърняват
чистотата на Исляма и възпрепятстват напредъка на мюсюлманите.
* Да се възпитават мюсюлманите в духа на истинската им религия, да бъдат призовавани към
дела съобразно неговите предписания, към украсяване с неговите добродетели и нрави, които
осигуряват за мюсюлманите благоволението на Аллах и осъществяват за тях щастието и славата.
* Да призоваваме към истинска, искрена любов към Всевишния Аллах, а тя се изразява в
послушание пред Него, богобоязън и посвещаване на всички дела на Него, и любов към Пратеника
на Аллах, Аллах да благослови него и семейството му, и с мир да го дари, а тази любов се изразява в
следване на неговите завети и възприемането му като прекрасен образец за подражание.
* Да работим за завръщане към думите и делата на праведните ни предшественици. Както е
казал имам Малик: “И последният от ислямската общност е благочестив единствено чрез онова, с
което е бил благочестив първият от нея, и което тогава не е било религиозност, не е религиозност и
днес”.
* Да се стремим към сплотеност на мюсюлманите и към единомислието им за истината, да
отбягват негативното разделяне по групи, което ги отдалечава един от друг и, нещо повече, което ги
отчуждава от чистотата на святото ислямско братство.
* Да дадем ислямско разрешение на съвременните актуални проблели!, да се стремим към
възобновяване на праведния ислямски живот чрез пътя на пророчеството, създаване на господно
общество и прилагане на законодателството на Аллах на земята.
Това е нашият зов и призоваваме всички мюсюлмани да ни подпомогнат в носенето на тази
отговорност за разпространение на вечното ислямско послание с искрено братство и чиста любов,
твърдо убедени в подкрепата на Аллах и в предоставената от Него власт на праведните Му раби:
“На Аллах е мощта, и на Неговия Пратеник, и на вярващите...” [63:8]
33
Накратко за основите на исляма
Автор: Абдуллах ибн Абдулхамид
Превод: Цветан Теофанов
Редактори: Нураддин Хамдауи, Али Хайраддин
Истанбул, 1997
Издание на Благотворителна фондация „Прозрение” съвместно с Издателство„Гураба”
34

Абдулхамид-За основите на исляма

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Абдулхамид-За основите на исляма

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Основите на исляма

Абдуллах ибн Абдулхамид

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

You might also like