Тефсир на сура eл-Маиде

Мединска. Съдържа 120 айета.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. О, вие, които повярвахте! Изпълнявайте своите договори [и задължения]! Разрешено

ви е всяко животно от добитъка освен онова, за което ви бъде обявено. На вас ви е
забранено да ловувате, когато сте в ихрам [на поклонение хадж или умра]. Наистина,
Аллах отсъжда, каквото поиска.

Всевишният Аллах е заповядал на Своите правоверни раби да постъпват в съответствие с

изискванията на вярата и стриктно да изпълняват задълженията, без да ги нарушават. Рабът е
длъжен да се покланя на своя Повелител по най-съвършен начин и да изпълнява
задълженията си спрямо Него, без да ги нарушава. Също така е длъжен да следва Пратеника
на Аллах (с.а.с.), и да практикува неговата лична пример – сюннета. Да не подценява дълга
спрямо родителите си, като им прави добро и поддържа роднинските връзки.
Той трябва да изпълнява задълженията и спрямо другарите си, без да гледа на бедността,
богатството и благоденствието им. Да спазва условията на договорите, които е сключил с
хората, било търговски сделки, договори за аренда или съглашения за пожертвования или
дарения. Да изпълни всички свои ангажименти пред мюсюлманите, с които го свързват
братски връзки, установени от Всевишния Аллах. По този повод Той е повелил:
Правоверните са братя (49:10). Това означава, че са длъжни да си помагат един на друг в
доброто, да се поддържат и да не се разделят.
Тази заповед се отнася за всички основни и второстепенни изисквания на религията, тъй
като всички религиозни предписания се отнасят към задълженията, които Всевишният Аллах
е възложил на Своите раби.
Всевишният Аллах е напомнил на Своите раби за милостта, която им е била оказана:
Разрешено ви е всяко животно от добитъка; камили, крави и овце. Възможно е под всяко
животно да се разбират и дивите животни, като антилопа или сърна, които са разрешени за
ловуване. Следва да се отбележи, че на основание на обсъждания от нас айет някои
сподвижници на Пратеника (с.а.с.), са разрешавали да се яде и месото на зародиша, тоест
малкото, което е в корема на закланото животно. Всевишният Аллах е казал: Освен онова, за
което ви бъде обявено, тоест, освен месото на животните, за които ви е обявено, че са
забранени за ядене. По този повод Той е казал: За вас са забранени мършата, кръвта,
свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах, и удушеното, пребитото до смърт,
погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял освен което сте заклали
още живо според предписанието и принесеното в жертва на каменните идоли. (5:3)

1
 Тъй като позволението да се употребяват като храна животни в широк смисъл се отнася до
всички обстоятелства и всяко време, Всевишният Аллах е направил изключение от това
общо правило и е забранил на хаджиите да използват като храна животни, които са убили по
време на лов, когато са били в ихрам. На вас ви е забранено да ловувате, когато сте в
ихрам [на поклонение хадж или умра]. Под животно, убито по време на лов, се подразбират
дивите животни, чието месо е разрешено за ядене.
Наистина, Аллах отсъжда, каквото поиска, т.е. Всевишният Аллах повелява всичко,
което пожелае. Религиозните предписания имат този смисъл, който Всевишният Аллах е
пожелал. Той е издал такива закони, ръководейки се от божествената мъдрост, заповядал ви е
да изпълнявате задълженията си, за да спечелите добро и да избегнете вредата. Разрешил ви
е да употребявате в храната от месото на домашните животни, проявявайки милост и
състрадание към вас, и ви е забранил мършата и други забранени животни, спасявайки ви от
вредата, забранил ви е също да ловувате по време на хадж, когато сте в ихрам,
подчертавайки значението на този ритуал.

2. О, вие, които повярвахте! Не нарушавайте светостта на обредните знамения на

Аллах, нито Свещения месец. Не смятайте за позволено посягането върху жертвените
животни, нито върху украсените с венците, нито върху хората, които са устремени
към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Повелител. А когато
се освободите от ихрама, то може да ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на
някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си
помагайте един другиму в праведността и благочестивостта, и не си помагайте в греха
и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.

2
 Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Не нарушавайте светостта на
обредните знамения на Аллах. Под обредни знамения тук се разбират забраните на
Всевишния Аллах, за които на мюсюлманите е повелено да почитат и да не нарушават.
Всевишният Аллах е забранил да се престъпват тези забрани и да се смята това за позволено.
Това се отнася за всички лоши постъпки, които са забранени. Към тях се отнасят и
действията, забранени по времето на хадж, когато хаджиите са в ихрам, и постъпките,
забранени в свещената земя. А също така и действията, забранени в свещените месеци, за
което Всевишният Аллах ясно е заявил: Нито Свещения месец. Мюсюлманите не бива да
нарушават светостта на свещените месеци, сражавайки се и извършвайки други
несправедливи постъпки в тях. По този повод Той е казал: Наистина, броят на месеците
при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори
небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте
през тях себе си. (9:36) Болшинството от мюсюлманските учени улеми смятат, че забраната
за сражения по време на тези свещени месеци е била анулирана със словата: А изтекат ли
месеците на възбрана, убивайте езичниците, където ги сварите, и ги хващайте, и ги
обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!(9:5) Има и други свещени
текстове, съдържащи заповед за сражение с онези, които водят война срещу мюсюлманите и
не спазват мирните договори с тях . Това мнение се засилва и от факта, че Пратеника
Мухаммед (с.а.с.), се е сражавал с жителите на Таиф през месец зул-кааде, който също е от
свещените месеци.
Други ислямски учени са смятали, че забраната за сражение през свещените месеци не е
анулирана. Те се опират на обсъждания от нас айет и други откровения, в които се забранява
сражението, през тези месеци. Те са приели, че тези откровения конкретизират общия смисъл
на заповедите за сражение против водещите война срещу мюсюлманите, тъй като свещените
текстове с общ смисъл трябва да бъдат разбирани съобразно текстовете с конкретен смисъл.
Някои учени са смятали, че тази забрана има необходимост от допълнително разяснение.
Те са предполагали, че през свещените месеци е забранено да се започват военни действия,
но е позволено да се продължи или завърши войната, ако е била започната през другите
месеци. По такъв начин са обяснили и сражението на Пейгамбера (с.а.с.), против езичниците
на Таиф, тъй като това противостоене е започнало с битката при Хунейн, която се състояла
през месец шаввал. Всички учени са единодушни, че ако враговете на мюсюлманите първи
са започнали военни действия срещу тях, на правоверните е позволено да воюват при
самоотбрана дори през свещените месеци.

3
 Всевишният Аллах е казал: Не смятайте за позволено посягането върху жертвените
животни, нито върху украсените с венците,… Мюсюлманите не бива да посягат върху
жертвените животни, които са украсени с венци, ако са подкарани към Свещения дом –
“Бейтуллах” по време на поклонението хадж или умра. Не трябва да пречат на хората при
карането на жертвените животни към мястото, където ще ги принесат в курбан, да ги отнемат
със сила, да им нанасят телесни повреди и да ги обременяват с непосилен товар, който може
да погуби животното преди да достигне до жертвеника. Под животни, украсени с венците се
разбират особен вид жертвени животни, за които се правят накити или венци. Те се слагат
върху шиите им, обозначавайки с това, че са предназначени за жертвоприношение. Това се
прави, за да могат хората да вземат пример от тази благородна постъпка на Пратеника
(с.а.с.), и да знаят, че тези животни са жертвени. Затова слагането на венци на жертвените
животни е сюннет и узаконен обред. Всевишният Аллах също е забранил да се посяга върху
хората, които са устремени към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от
техния Повелител. Това се отнася за всички, които идват в Свещената джамия за търговия
или да спечелят пари по друг позволен начин, или с надеждата да спечелят благоволението
на Всевишния Аллах, извършвайки поклонението хадж или умра, обхождайки Кябе, молейки
се в джамията или извършвайки другите обреди на поклонението ибадет. Мюсюлманите не
трябва да причиняват зло или да оскърбяват такива хора. Напротив, те са длъжни да се
отнасят към тях с уважение и да почитат всеки, който посещава храма на своя Повелител.
Това предписание включва заповедта да се обезпечи безопасността по пътищата, водещи към
Свещения дом – “Бейтуллах”, за да бъдат хаджиите спокойни и уверени в собствената си
безопасност и да не изпитват страх за живота и имуществото си, опасявайки се от убийства,
грабежи, взимания на налози и други.
Този прекрасен айет е конкретизиран от следните слова на Всевишния Аллах: О, вие,
които повярвахте! Наистина, езичниците са скверност! Да не се приближават до
Свещената джамия след тази тяхна година! (9:28) Затова на езичниците не се разрешава
да влизат в Свещената джамия.
От поставеното в този айет условие следва, че е забранено да се пречи при посещението
на Свещената джамия на онези, които търсят благоволението на Всевишния Аллах, и че от
уважение към Свещената земя не бива да се позволяват безчинства около Свещения дом –
“Бейтуллах”. По този повод Всевишният е казал: И този, който се отклонява там към
безбожие чрез несправедливост, тези Ние ще накараме да вкусят мъчителни
страдания. (22:25)
Тъй като в предишния айет Всевишният Аллах е забранил на хаджиите да ловуват, когато
са в ихрам, след това Той им е повелил: А когато се освободите от ихрама, то може да
ловувате. Тази забрана отпада, след като се освободят от ихрама. Употребата на заповедна
форма след забрана означава, че религиозното предписание остава такова, каквото е било до
забраната.

4
 След това Всевишният Аллах е казал: И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора,
че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! Ненавистта и враждебното
отношение на хората, които са посегнали върху правата на мюсюлманите и не са им
позволявали да отидат в Свещената джамия, не бива да ги подтикват към ответните
враждебни действия против тях за отмъщение. Рабът е длъжен да се придържа към
предписанията на Всевишния Аллах и да бъде справедлив, дори и хората да грешат спрямо
него, да постъпват несправедливо с него, и да нарушават правата му. Не му е позволено да
оклеветява онзи, който го е оклеветил, или пък да предаде доверието на онзи, който е предал
неговото доверие.
След това Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби: И си помагайте един другиму
в праведността и благочестивостта! Под благочестивост се разбират всички деяния,
извършвани с душа и тяло, касаещи задълженията на човека пред Всевишния Аллах и пред
тези, които Той обича и от които е доволен. А под праведност се разбира отказа от всички
постъпки, извършвани с душа и тяло, които са ненавистни на Всевишния Аллах или на
Неговия Пратеник (с.а.с.). С една дума, мюсюлманинът е длъжен да се стреми към всички
качества, които Всевишният Аллах е заповядал да се притежават и да се освободи от всички
качества, които Аллах е забранил. Той е длъжен сам да изпълни тези предписания и да
помага на своите правоверни братя, използвайки за това всякакви думи, за да ги вдъхновят за
благодеяния.
Наред с това Всевишният Аллах е повелил: И не си помагайте в греха и
враждебността! Под грях тук се разбира неподчинението, което причинява вреда на самия
човек, а под враждебност - посегателството върху живота, имуществото или честта на
другите хора. Това означава, че рабът е длъжен сам да избягва всички грехове и
несправедливите постъпки и да помага на останалите хора да постъпват по същия начин.
И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието. Нека хората да се страхуват от
Всевишния Аллах, тъй като Той сурово наказва непокорните, нарушаващи Неговите забрани.
Нека се пазят от забранените постъпки, за да не ги постигне възмездието в земния живот и
след смъртта.

3. За вас са забранени мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за

Аллах, и удушеното, пребитото до смърт, погиналото при падане, намушканото, и от
което звяр е ял, освен което сте заклали още живо според предписанието, и
принесеното в жертва на каменните идоли, а така също и гадаенето със стрелите.
Всичко това е грехопадение. Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата
религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес Аз изградих за вас вашата
религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих исляма за ваша религия. А за
онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях Аллах е Опрощаващ,
Милосърден.

5
 В това откровение се споменават забраните, за които Всевишният Аллах е указал в
началото на тази сура: Разрешено ви е всяко животно от добитъка, освен онова, за което
ви бъде обявено. Трябва да се знае, че Всевишният и Всеблаг Аллах е обявил хранителните
продукти за забранени или разрешени само, за да предпази Своите раби от тази вреда, която
те може да им нанесат. В едни случаи Всевишният Аллах е разяснил мъдростта на тези
забрани, а в други случаи – не го е направил.
Всевишният Аллах е съобщил, че на мюсюлманите е забранена мършата. Под мърша се
разбират всички животни, които са умрели без предвиденото според ислямския шериат
колене. Не трябва месото им да бъде употребявано в храната, защото е вредно, тъй като
кръвта се застоява в месото и вътрешностите на такива животни и вреди на здравето на онзи,
който го употребява в храната. Някои животни умират от болест, която също може да
причини вреда за здравето на човека. Изключение от това правило са умрелите скакалци и
риба, от видовете им които са позволени за употреба в храната.
Всевишният Аллах също е забранил да се употребява за храна кръвта. Смисълът на това
предписание се конкретизира и с други Негови слова в Свещения Коран: Кажи: “Сред
онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е
мърша или пролята кръв, или свинско месо те са нечистота, или животно, заклано за
друг, а не в името на Аллах.”(6:145)
Аллах е забранил свинското месо. Тази забрана се отнася за всички части от тялото на
това животно. Всевишният Аллах го е отделил от останалите скверни животни и го е
споменал в айета, защото някои от християните смятат, че Той им е позволил да го
употребяват в храната. Правоверните обаче, не трябва да си правят илюзии от това, защото
свинското месо е забранен продукт и се причислява към скверната нечистота.
На мюсюлманите също е забранено да употребяват в храната и закланото за друг, а не за
Аллах. Забранено е за ядене месото на животно, заклано не за Всевишния Аллах, а за идоли,
светци, звезди или други творения. След като се спомене името на Всевишния Аллах при
заколването на животно, неговото месо става позволено, а ако се спомене името на творения
го осквернява в духовно отношение, тъй като такава постъпка е приобщаване на съдружници
към Всевишния Аллах.
Също е забранено да се употребява в храната и удушеното. Това се отнася за месото на
животните, които са удушени с ръка, връв или по друг начин. Забранено е да се яде и месото
на животни, пребити до смърт. Това включва животни, които са умрели от удар с тояга,
камък или палка. Също така, ако животното е останало под срутени развалини преднамерено
или случайно. Забранено е и месото на животно, погинало при падане от високо място, било
гора, стена, покрив и т.н. А и месото на намушканото от рогата на други животни, и на
онова, от което звяр е ял, тоест животни, които са били разкъсани от хищници, такива като
вълк, лъв, тигър или хищни птици. Ако животното е издъхнало при нападението от тях, то не
бива да се употребява в храната.

6
 Но ако е било задушено, или пребито с тояга, или е паднало от високо място, намушкано с
рога или разкъсано от хищници, освен което сте заклали още живо според
предписанието на шериата е разрешено да се употребява в храната. Необходимо е обаче, по
време на заколването да се изпълнят всички изисквания на шериата, затова някои
мюсюлмански учени са отбелязали, че ако при нападение от хищник или по друга причина
на животното са били извадени вътрешностите или е прерязано гърлото, не бива да се
употребява в храната, дори още да не е издъхнало, защото заколването е безсмислено. Други
мюсюлмански учени не са отдавали значение на това, че животното още не се е разделило с
живота си, и са разрешили употребата на месото му в храната, ако е било заклано преди да
умре окончателно, дори ако преди това неговите вътрешности са били извадени. Това
мнение съответства на очевидния смисъл на айета.
Всевишният Аллах е забранил също така и гадаенето със стрелите. Смисълът му е в
това да се определи съдбата, определена на човека. При епохата на невежеството арабите са
използвали за гадаене три стрели. На една от тях е било написано “извърши”, на друга - “не
извършвай”, и третата била без надпис. Ако човекът се е стягал за път, за да се жени или да
направи друга важна крачка, той е вземал такива стрели с еднакъв размер и е изтеглял една
от тях. Ако му се е паднела стрела с надпис “извърши”, той е изпълнявал замисленото. Ако
му се е паднела стрела с надпис “не извършвай”, той не го е правил. Ако му се е паднела
стрела без надпис - продължавал да прави това, докато, не му се е падала една от двете
надписани стрели. Всевишният Аллах категорично е забранил да се гадае по този или друг
начин и вместо това е заповядал на Своите раби да търсят Неговото благословение във
всички начинания.

7
 Всевишният Аллах е възвестил, че нарушението на изброените забрани, които Той е
низпослал са, за да предпази Своите раби. Той е повелил: Всичко това е грехопадение -
отказ от подчинение на Всевишния Аллах и подчинение на шейтана. След споменаването за
това, Той е напомнил на Своите раби за великата милост, която им е оказана и е
способствала неверниците да загубят надежда, че ще им се отдаде да отвратят мюсюлманите
от религията им: Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. В този
айет се говори за деня Арафат, когато Всевишният Аллах е завършил Своята религия и е
дарил с окончателна победа Своя раб и Пратеник, когато езичниците са претърпели
съкрушително поражение и са осъзнали своята безпомощност, въпреки че са правели всичко
възможно, за да отклонят правоверните от религията им. В този ден те станали свидетели на
триумфа и могъществото на исляма и са загубили всякаква надежда, че ще успеят да склонят
правоверните към своята религия. Те започнали да изпитват страх пред тях, затова през тази
година нито един езичник не е посмял да извърши ритуала хадж и да обходи домът Кябе.
Това била единадесетата година след хиджра, и Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа
(с.а.с.), изпълнил своето прощално поклонение хадж. После Всевишният Аллах повелил: Не
се плашете от тях, а се плашете от Мен! Страхувайте се от Всевишния Аллах, Който
дарява победа на правоверните над техните врагове, лишава ги от Своята поддръжка и
обръща злите им и коварни хитрини против тях самите. Той е казал: Днес Аз изградих за вас
вашата религия. Дарих ви с окончателна победа, усъвършенствах всички ясни и неясни
страни на мюсюлманския шериат, окончателно утвърдих основните и второстепенни
положения на религията. А това означава, че Свещеният Коран и сюннета на Мухаммед
(с.а.с.) са достатъчни, за да се изяснят всички закони, както основните, така и
второстепенните положения на религията.
Ако човек се обременява с допълнителни задължения и твърди, че за реализиране на
правилни възгледи и закони във вярата и религията е необходимо да се знае, освен Свещения
Коран и сюннета, науката келям и подобни други дисциплини, то той е невеж и заблуден. От
неговите погрешни изявления следва, че религията може да бъде завършена и съвършена
само благодарение на това, което проповядва и към каквото призовава. Наистина, това е най-
голямата несправедливост и обвинение в невежество на Всевишния Аллах и Неговия
Пратеник. Всевишният Аллах е казал: И изпълних Своята милост към вас, и одобрих
исляма за ваша религия. Всевишният Аллах е довел докрай Своята зрима и незрима милост
към хората и е одобрил за тях като Своя религия исляма и е избрал последователи за нея.
Нека хората да я изповядат, благодарение на своя Повелител, и да превъзнасят хвала на
Всевишния Аллах, Който ги е дарил с най-славното и съвършено вероизповедание.
След това Всевишният Аллах е казал: А за онзи, който е принуден от глад, без да е
склонен към грях, тоест, ако е принуден да яде забранените продукти, изброени в началото
на айета и не изпитва влечение, ако го извършва това в случай на крайна необходимост и не
яде повече от достатъчното, Всевишният Аллах е Опрощаващ, Милосърден. Той проявява
милост към такъв човек за намерението му и не смята постъпката му за недостатък в
неговата религия.

8
4. Питат те какво им е разрешено. Кажи: “Разрешени са ви благата и онова, за което
обучихте хищниците чрез дресировка, обучавайки ги на това, на което Аллах ви научи.
Яжте от това, което хващат за вас и споменавайте над него името на Аллах! И бойте
се от Аллах! Аллах бързо прави равносметка.

Всевишният Аллах е напомнил на Своя Пратеник (с.а.с.), че хората те питат какво им е

разрешено от продуктите за употреба в храната? Кажи: “Разрешени са ви благата”. Такива
са всички продукти, които са полезни или доставят удоволствие, без да вредят на човешкия
организъм и разум. Към тях се отнасят всевъзможни зърнени храни и плодове, растящи в
места, обитавани от хора или незаселени места. Към тях се отнасят и животните, обитаващи
сушата, освен хищниците и нечистите животни, които Законотворецът е забранил да се
употребяват в храната. Забраната за употреба на нечисти продукти произтича от смисъла на
това откровение и ясно се споменава в друг айет, където Всевишният Аллах е казал: Той им
повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и
им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. (7:157)
Всевишният Аллах е разрешил онова, за което обучихте хищниците чрез дресировка,
обучавайки ги на това, на което Аллах ви научи. Това са животни, хванати от ловджийски
кучета или птици, дресирани от хората, на което Всевишният Аллах ги е научил. Но
предварително те са задължени да споменат името Му над хванатото животно. От
откровението могат да се направят няколко полезни извода.
Първо, Всевишният Аллах е проявил милост и състрадание към Своите раби, когато
широко е разтворил пред тях вратата на позволеното и е разрешил да се употребява за храна
месото на животни, които не са заклани в съответствие с шериата, ако са били хванати с
ловджийски животни. Под животни за лов се имат предвид дресирани кучета, леопарди,
соколи, ястреби и други хищници, които ловуват със зъбите и клюновете си.
Второ, животните за лов трябва задължително да бъдат дресирани и обучени, да преминат
подготовка, която обичайно преминават животните за ловуване, и да нападат лова, когато
бъдат изпратени да се отстраняват от плячката, когато ги гонят от нея, и да не ядат жертвата,
след като е била хваната. Ето защо Всевишният Аллах е повелил: Разрешени са ви благата
и онова, за което обучихте хищниците чрез дресировка, обучавайки ги на това, на което
Аллах ви научи. Яжте от това, което хващат за вас и споменавайте над него името на
Аллах! Ако ловджийските животни започнат да ядат от уловеното, ние не сме уверени, че е
хванато за стопанина на ловджийското животно, и е напълно вероятно да е ловувало за себе
си.

9
 Трето, ловджийското куче или птица трябва непременно да нанесат рана на жертвата,
защото арабската дума “джарих” (букв. “хищник”) произлиза от глагола “джераха” (букв.
“ранявам”). По-рано отбелязахме, че месото на задушените животни е забранено за храна, и
ако куче или друг хищник е задушил жертвата, или пък са убили жертвата с тежестта на
своето тяло, месото на такова животно не трябва да се употребява в храната. Това мнение се
опира на факта, че хищници в арабския език се наричат животни, които нанасят рани на
жертвите си чрез зъбите и клюновете си. Най-разпространено е другото мнение, съгласно
което хищници се наричат животните, които настигат жертвата и я прихващат. Това
тълкувание не свидетелства в полза на направения извод. А най-добре за това знае
Всевишният Аллах!
Четвърто, шериатът позволява да се отглежда ловджийско куче, което е потвърдено от
достоверен хадис, въпреки че е забранено да се притежава куче като домашен любимец. Това
се обяснява с позволението за лов с кучета и дресировката им предполага разрешение да
бъдат отглеждани.
Пето, частта, която е била докосната от устата на ловджийското животно, се смята за
чиста, защото Всевишният Аллах е позволил да се употребява в храната и не е заповядал да
бъде изхвърлена след съприкосновение с него. Това означава, че уловеното остава чисто.
Шесто, обсъжданият от нас айет подчертава превъзходството на знанието, тъй като е
разрешено използването в храната на месото от уловено животно, чрез дресиран хищник,
докато месото на жертвата хваната от необучен хищник е забранена за използване в храната.
Седмо, дресирането и обучението на ловджийски кучета, птици и други животни не се
порицава и не се отнася към безполезно прекарване на времето. Напротив, това е похвално,
защото благодарение на него хората могат да употребяват в храната си хванатите при лов
животни или да ги използват за други цели.
Осмо, обсъжданият от нас айет е довод в полза на това, че е позволено да се продават
ловджийски кучета, тъй като понякога този път е единствен начин за тяхното придобиване.
Девето, изпращайки ловджийско куче или птица след жертвата, ловецът е длъжен да
спомене името на Всевишния Аллах. Ако той съзнателно не стори това, уловената от
хищника жертва не трябва да се употребява в храната.
Десето, месото на уловената от хищника жертва е позволено за употреба в храната, дори и
да не е заклана. Но ако ловецът свари да отиде при жертвата преди да се раздели с живота си,
месото на животното става позволено само, след като бъде заклано според предписанията на
шериата. След споменаването за това Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да
изповядат благочестивост и праведност, предупреждавайки ги за това, че на всички ще се
наложи да дават отговор в деня къямет. Всевишният Аллах също е напомнил, че този ден
вече е наближил и ще настъпи много скоро. И бойте се от Аллах! Аллах бързо прави
равносметка.

10
5. Днес ви бяха разрешени благата. Храната на дарените с Книгата също е разрешена за
вас, и вашата храна е разрешена за тях, както и целомъдрените жени от повярвалите,
и целомъдрените жени от дарените с Книгата преди вас са ви разрешени, ако им
дадете техните отплати [брачен дар], желаейки да запазите целомъдрие, без да
развратничите и без да ги вземате като приятелки. А който се отрече от вярата,
делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”

Всевишният Аллах още веднъж е възвестил, че благата са позволени, за да разясни на

хората оказаната им милост, да бъдат благодарни раби и често да споменават своя
Повелител. Той им е позволил да се хранят с благата, от които имат необходимост и могат да
им донесат полза. Всевишният Аллах е повелил на мюсюлманите: Храната на дарените с
Книгата също е разрешена за вас. Това не се отнася за животни, които са заклани от
поганци, и мюсюлманите нямат право да ги употребяват в храната си. Причината за това е,
че хората на Писанието (християни и юдеи) се смятат за последователи на пратениците и
последователи на Свещените Книги, а е известно, че всички пратеници на Всевишния Аллах
са забранявали да се извършва жертвоприношение за друг, освен за Него, тъй като подобна
постъпка е проява на многобожие. Юдеите и християните признават, че да се извършват
жертвоприношения за друг, освен Всевишния Аллах, е категорично забранено, и поради тази
причина на мюсюлманите е разрешено да ядат месото на животните, които колят. С това
християните и юдеите се отличават от поганците и невярващите.
Доказателство за това, че под храна на хората на Писанието тук се подразбират закланите
от тях животни, е обстоятелството, че зърнените храни и плодове на хората на Писанието не
се отличават от тези на останалите друговерци, затова мюсюлманите могат да ползват
зърнените храни, зленчуци и плодове, отглежданите от представителите на всяко
вероизповедание. В това откровение става дума за храната, която е свързана с хората на
Писанието. Това означава, че тя е станала храна, благодарение на това, че са заклали
животно. Ние не можем да кажем, че тук става дума за всяка храна, която принадлежи на
хората на Писанието, защото на мюсюлманите дори не е позволено насилствено да отнемат
от тях храна. След това Всевишният Аллах е съобщил и вашата храна, о, мюсюлмани, е
разрешена за тях! Това означава, че храната на мюсюлманите също е позволена за хората
на Писанието. На мюсюлманите е позволено да делят храната си с тях.

11
 Всевишният Аллах е обявил: Както и целомъдрените жени от повярвалите, и
целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас са ви разрешени, ако им
дадете техните отплати [брачен дар], тоест на мюсюлманите е позволено да се женят за
свободните и целомъдрени повярвали жени, както и свободните и целомъдрени жени от
хората на Писанието, юдеите и християните. Това откровение конкретизира словата на
Всевишния Аллах: И не встъпвайте в брак с жени-идолопоклонички, докато не
повярват! (2:221) От смисъла му следва, че свободните мюсюлмани нямат право да се
женят за повярвали робини. Ако робинята принадлежи към хората на Писанието, свободният
мюсюлманин няма право да се жени за нея при никакви обстоятелства, защото Всевишният
Аллах е казал: Този от вас, който не може да се разпростре да встъпи в брак със
свободни вярващи жени, тогава с някои от вашите вярващи момичета, които
десниците ви владеят. (4:25) Ако робинята е мюсюлманка, на свободния мюсюлманин е
позволено да се жени за нея само при наличието на две условия: ако не е заможен и ако се
опасява от това, че безбрачието ще му навреди или ще го подтикне към прелюбодеяние.
Ако жената не е целомъдрена и извършва прелюбодеяния, на мюсюлманите е забранено
да сключват брак с нея, независимо дали е мюсюлманка или принадлежи към хората от Ехл-
юл-китаб, тъй като Всевишният Аллах е казал: Прелюбодеецът може да се жени само за
прелюбодейка или многобожница. За прелюбодейката може да се омъжи само за
прелюбодеец или многобожник, а за правоверните това е забранено. (24:3).
Всевишният Аллах е съобщил, че може да сключвате брак с жените, ако им дадете
техните отплати [брачен дар]. И ако мъжът възнамерява да не заплати брачния дар, на
него му е забранено да встъпва в брак с жената. Всевишният Аллах е заповядал да се изплати
брачния дар на самата жена. Споменаването на факта, че зестрата е възнаграждение на
жените, е доказателство, че отплатата мехир изцяло е собственост на жената. Никой няма
право да го присвоява, освен ако тя на добра воля не го даде на своя съпруг, настойник или
всеки друг човек.
Всевишният Аллах е заповядал на мъжете да се грижат за целомъдрието на своите жени,
избягвайки сексуална близост с други. Наред с това Всевишният Аллах е забранил да
развратничите, извършвайки прелюбодеяния с други жени като ги вземате като
приятелки, т.е., съжителствайки с любовници. Тази заповед се обяснява с това, че сред
невежите хора има развратници, които са готови да извършат прелюбодеяние с всяка жена, и
такива, които извършват прелюбодеяние със своя приятелка или възлюбена. Всевишният
Аллах е съобщил: А който се отрече от вярата, делото му се проваля, т.е. ако човек
отказва да повярва във Всевишния Аллах, свещените Книги или пратениците, в които е
длъжен да вярва всеки, или ако преднамерено отхвърля някои от религиозните закони,
всички негови деяния ще се окажат напразни и безполезни. В подобно откровение
Всевишният Аллах е казал: А които от вас отстъпят от религията си и умрат
неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са
обитателите на огъня, там ще пребивават вечно. (2:217)
И в отвъдния живот такива хора ще са сред губещите. След настъпването на деня
Къямет тези хора ще погубят себе си, ще се лишат от семействата и богатството и ще
останат вечно нещастни.

12
6. О, вие, които повярвахте! Когато станете за молитвата намаз, измийте лицето и
ръцете си до лактите, и забършете главата си, и измийте нозете си до глезените. И
ако сте полово осквернени [т.е. в състояние на дженабе], почистете се. И ако сте
болни или на път, или някой от вас е дошъл от тоалетната, или сте влезли в полов
контакт с жена, и не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и забършете с
нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да
изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни!

В този айет има множество предписания, от които ще се постараем да изброим онези,

които Всевишният Аллах ни позволи и улесни да изброим.
Първо, изпълнението на всички изброени в този айет предписания се отнасят към
задължителните изисквания на вярата, защото това откровение започва с обръщението: О,
вие, които повярвахте! Това означава, че правоверните са длъжни да постъпят в
съответствие с изискванията на своята вяра и да изпълняват това, което им е заповядано.
Второ, мюсюлманинът е длъжен да извършва намаз, тъй като Всевишният Аллах е
съобщил какво трябва да се прави, когато станете за молитвата намаз.
Трето, за извършването на намаз е необходимо намерение, защото когато станете за
молитвата намаз това може да стане само съзнателно и с твърдо намерение.
Четвърто, очистването е задължително условие за правилността на намаза, защото
Всевишният Аллах е заповядал да се извършва пречистване преди изпълнението на намаза -
всяка повеля се смята за задължително предписание, докато не се докаже обратното.
Пето, за пречистването не е наложително настъпването на времето за задължителния
намаз, а е достатъчно намерението за извършването на намаза.
Шесто, пречистването е задължително условие за всеки намаз, бил той задължителен
(фарз), допълнителен (сюннет), доброволен (нафиле) или пък намаз, който е фард-ул-
кифайе, като дженазе намаз. Много от учените дори смятат, че тилявет седжде, което се
прави по време на четенето на Свещения Коран и седждето шукюр, което се прави като
благодарност към Аллах Теаля, могат да се извършват само с абдест.
Седмо, по време на измиване е задължително да се включва лицето - предната част на
главата от мястото на обичайния растеж на косата до края на челюстта под брадата и от
едното ухо до другото по ширина. Към миенето на лицето се отнася и изплакването на устата
и носа, потвърдено е от сюннета, и миенето на брадата, ако е рядка, водата непременно
трябва да докосне кожата на лицето. Ако брадата е гъста, достатъчно е да бъде измита
отгоре.
Осмо, на мюсюлманите е заповядано да мият ръцете си до лактите. Болшинството
тълкуватели на Свещения Коран приемат, че арабският предлог “иля” (букв. “до”) тук
означава “заедно с”. С такова значение този предлог е използван и в следното откровение: И
не поглъщайте имуществото им заедно с вашето имущество! (4:2) Това се потвърждава
и с факта, че абдестът не се зачита, докато извършващият не е измил ръцете си до двата
лакътя.

13
 Девето, на мюсюлманите е заповядано да направят месх, тоест да забършат главата си с
намокрена ръка.
Десето, главата да бъде забърсана изцяло, тъй като арабският предлог “би” тук не
означава, че може да се ограничаваме само със забърсване на част от главата. Този предлог е,
че при забърсването е необходимо да се допира главата с ръце и да се обхване цялата й
повърхност.
Единадесето, главата може да се забърше по различни начини: с две ръце, с една ръка, с
парче от някаква материя плат и така нататък, защото Всевишният Аллах е споменал
забърсването в най-широк смисъл. Той не е установил определена форма на обриване на
главата, от което следва, че главата може да се забърше по всякакъв начин.
Дванадесето, по време на измиването е задължително да се забърше главата, и ако човек е
измил главата си, без да прекара ръката си по нея, това не е достатъчно, защото не е
изпълнил онова, което е повелил Всевишният Аллах.
Тринадесето, Всевишният Аллах е заповядал да се измият краката до глезените, като по
този повод може да се каже онова, което е характерно и за ръцете.
Четиринадесето, съгласно най-разпространения прочит, арабската дума “ерджуль” (букв.
“крака”) се намира във винителен падеж. Това опровергава възгледите на шиитите (които
казват, че краката не се мият, а се забърсват) и означава, че забърсването на краката по време
на абдест, без местове, не се зачита.
Петнадесето, в този айет има указание за законността на забърсването месх върху кожени
чорапи (местове), тъй като съществува четене, в което думата “ерджуль” (букв. “крака”) се
намира в родителен падеж. Всяко от двете четения трябва да бъде тълкувано в съответствие с
неговия смисъл. Ако краката са открити, необходимо е да са измити, съгласно четенето, в
което тази дума стои във винителен падеж. Ако пък на краката са надянати кожени чорапи
(местове), достатъчно е те да бъдат забърсани, съгласно четенето, в което тази дума е в
родителен падеж.
Шестнадесето, по време на измиването абдест е заповядано да се спазва
последователността на действията, тъй като Всевишният Аллах ги е изброил в определена
последователност. Забърсването на главата в това откровение се споменава между миенето
на другите части от тялото, единственото обяснение е спазването на указаната
последователност.
Седемнадесето, спазването на последователността се отнася само за четирите действия,
споменати в този айет. А последователността между изплакването на устата и носа и
миенето на лицето, миенето на дясната и лявата ръка, както и миенето на левия и десния
крак, не е задължително да бъдат спазвани. Но е желателно да се изплаква устата и носа
преди миенето на лицето, както и да се измива дясната ръка преди лявата, и да се забърсва
главата преди измиването на ушите, тъй като всичко това е от практиката - сюннета на
Мухаммед Мустафа (с.а.с.).
Осемнадесето, на мюсюлманите е повелено да вземат абдест, преди всеки намаз, за да го
изпълняват съобразно кораничното изискване.
Деветнадесето, след сексуално осквернение, мюсюлманинът е длъжен да направи гусул,
тоест да се изкъпе.

14
 Двадесето, при къпането гусул непременно трябва да се измие цялото тяло, защото
Всевишният Аллах е заповядал да се пречисти цялостно и не е свързал тази повеля с
отделните части на тялото.
Двадесет и първо, при къпането гусул след сексуално осквернение, е повелено да се измие
косата до корените й.
Двадесет и второ, малкото осквернение влиза в голямото, и за очистването им е
достатъчно да се потвърди намерението и измие цялото тяло, защото Всевишният Аллах е
заповядал след полово осквернение да се извърши гусул и не е заповядал да бъде последван с
абдест.
Двадесет и трето, човек се оказва в сексуално осквернение след семеизхвърляне, ако то е
станало по време на сън или в будно състояние, и след сексуален акт, дори ако не е имало
семеизхвърляне.
Двадесет и четвърто, ако човек помни, че е сънувал еротичен сън, но не е видял следи от
сперма, той не е длъжен да извърши гусул, тъй като не е в състояние на сексуално
осквернение.
Двадесет и пето, Всевишният Аллах е оказал на Своите раби велика милост, когато им е
позволил да се очистват с чиста пръст, т.е. тейеммум.
Двадесет и шесто, едно от обстоятелствата, при които се позволява извършването на
тейеммум, е болест, при която използването на вода може да навреди на здравето. При
такива случаи на болните е позволено да се пречистят чрез тейеммум. Да се постъпва така е
позволено и по време на пътешествие и след посещение на тоалетна, ако няма вода.
Разрешено е да се прави тейеммум дори при наличието на вода, ако човек е болен и водата
може да навреди на здравето му. Във всички останали случаи е позволено да се прави
тейеммум само при липсата на вода. Това се отнася дори и за онези, които имат постоянно
местожителство.
Двадесет и седмо, отделянето от пикочния канал и от задния проход правят абдеста
недействителен.
Двадесет и осмо, опирайки се на този айет, някои учени твърдят, че абдестът е
недействителен само след уриниране и дефекация, а не след докосване до интимните органи
и някои други действия.
Двадесет и девето, при споменаването за неприятните и скверни неща е желателно да се
използват намеци, подобно на словата на Всевишния Аллах: Или някой от вас е дошъл от
тоалетната.
Тридесето, докосването до жена с цел възбуждане и удоволствие правят абдеста
недействителен.
Тридесет и първо, липсата на вода е задължително условие за законността на очистването
с пръст тейеммум.
Тридесет и второ, очистването с пясък тейеммум е недействително, след намирането на
вода, дори ако по това време се извършва намаз, защото Всевишният Аллах е позволил да се
прибягва до тейеммум само при липсата на вода.

15
 Тридесет и трето, при липсата на вода след настъпването на времето за намаз човек е
длъжен да се отправи към търсенето на вода наблизо, защото може да намери само онзи,
който я търси.
Тридесет и четвърто, ако водата не стига за пълното очистване, е необходимо тя да бъде
използвана, и само след това може да се извърши тейеммум.
Тридесет и пето, да се извърши абдест с вода, чиито качества са се променили в резултат
от попадане на чисти чужди тела, е за предпочитане, отколкото да се извърши тейеммум.
Такава вода остава чиста и годна за очистване, независимо от изменението на качествата си
тя си остава вода, а Всевишният Аллах е позволил да се извършва тейеммум само при
нейната липса. Всевишният Аллах е казал: А ако не сте намерили вода, тогава потърсете
чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си.
Тридесет и шесто, при очистването тейеммум е необходимо да има твърдо намерение,
защото арабският глагол “тейеммеме” означава “възнамерява”, “стреми се”.
Тридесет и седмо, за тейеммум се разрешава ползването на пясък или всяка друга земна
пръст. Съгласно това тълкувание, повелята да се извърши тейеммум на лицето и ръцете се
обяснява с това, че на повърхността на земята най-често се намира пясък и прах, с които
може да се забърше лицето и ръцете. Този факт се обяснява с това, че Всевишният Аллах е
указал най-предпочитаната постъпка, ако има възможност да се направи тейеммум с пясък
или прах от пръста, е по-добре.
Тридесет и осмо, очистването с нечист пясък е недействително, тъй като следва да се
извършва тейеммум само с чист пясък.
Тридесет и девето, при тейеммум следва да се забърше лицето и ръцете, а не останалите
части на тялото.
Четиридесето, трябва да си обтривате лицата. Следва да се забърше цялото лице, без да
се взема пясък в устата, или да се вдишва в носа и да се докосва корените на космите, дори
ако брадата е рядка.
Четиридесет и първо, трябва да се забършат ръцете до лактите, тъй като при
споменаването на ръцете без допълнителни разяснения се има предвид ръцете до лактите.
Ако имаше необходимост да се забършат ръцете до раменете, Всевишният Аллах би дал
такова разяснение, както това е сторено при описанието на реда за извършване на абдеста.
Четиридесет и второ, извършването на тейеммум спасява човека от малко и голямо
осквернение и дори замества отделянето на нечистотиите от тялото, защото Всевишният
Аллах е позволил да се пречистваме с пясък вместо с вода в най-широк смисъл и не е
установил допълнителни условия. Болшинството учени смятат, че отделянето на
нечистотиите от тялото не бива да се замества с очистването тейеммум, защото в
кораничното откровение става дума само за различни форми на осквернение.
Четиридесет и трето, при тейеммум от малко и голямо осквернение е необходимо да се
забършат едни и същи части от тялото, т.е. само лицето и ръцете до лактите.
Четиридесет и пето, при тейеммум е разрешено да се обтриват лицето и ръцете с ръце или
с някакъв предмет. Всевишният Аллах е заповядал: Натрийте лицата и ръцете си! от
което следва, че обтриването им по всякакъв начин ще бъде зачетено.

16
 Четиридесет и шесто, както по време на абдест, така и при тейеммума трябва
задължително да се спазва последователността, защото Всевишният Аллах е споменал
обтриването на лицето преди ръцете.
Четиридесет и седмо, Всевишният Аллах не е сторил низпосланите закони тежки и
обременителни за нас. Напротив, Той се е смилил над Своите раби и е пожелал да ги
пречисти и да доведе до край Своята милост към тях.
Четиридесет и осмо, материалното пречистване с вода абдест и очистването с пясък
тейеммум допълват духовното пречистване посредством еднобожието тевхид и искреното
покаяние тевбе.
Четиридесет и девето, тейеммумът не носи чистота, която може да се усети или да се види
с очи. Това е духовно деяние, което човек изпълнява като повеля от Всевишния Аллах.
Петдесето, рабът следва да размишлява над мъдростите и тайнствата на законите,
низпослани от Всевишния Аллах, свързани с пречистването и останалите предписания.
Благодарение на това той може да увеличи своите познания, по-добре да благодари на
Всевишния Аллах и по-силно да Го възлюби за това, че Той е установил закони,
позволяващи на рабите да постигнат големи висоти.

7. И споменавайте милостта на Аллах към вас, и договора с Него, който Той сключи с
вас, когато рекохте: “Чухме и се покорихме.” И се бойте от Аллах! Аллах знае
съкровеното в сърцата.

Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да споменават със сърце и уста духовните
и земните блага, с които Той ги е надарил. Ако човек постоянно ги споменава, то това го
подбужда да благодари и обича Всевишният Аллах и изпълва сърцето му с осъзнаване на
Неговите добродетели. Благодарение на това той придобива духовно богатство, спасява се от
самодоволството и се удостоява с още по-голяма милост от Всевишния Аллах.
И споменавайте милостта на Аллах към вас, и договора с Него, който Той сключи с
вас! Всевишният Аллах е заповядал да се помни завета, който Той е сключил с
правоверните, обещанието, което са дали на Всевишния Аллах. Това означава, че те са
произнесли това обещание с уста. Същността на този завет се заключава в това, че след като
са повярвали в Аллах и Неговия Пратеник, те са приели задължението да им се подчинят. По
този повод Всевишният Аллах е казал: Когато рекохте: “Чухме и се покорихме.“
Повелителю наш! Ние чухме това, към което Ти ни призоваваш. Ние чухме кораничните
айети и познахме знаменията, които са разпръснати по вселената. Ние ги разбрахме толкова
ясно, че осъзнахме техния смисъл и се покорихме. Ние се покоряваме на Твоите заповеди и
не нарушаваме Твоите забрани. Изпълняваме всички предписания на религията явни и
тайни.”

17
 Правоверните винаги помнят за това обещание, което са дали на Всевишния Аллах, и се
стремят да изпълнят Неговите повели по най-съвършения начин, без да допускат пропуски.
На тях им е заповядано да се страхуват от Него при всяко положение: И се бойте от Аллах!
На Всевишния Аллах е известно за всички тайни мисли и размисли, които се таят в
човешките сърца. Аллах знае съкровеното в сърцата.
Нека правоверните се страхуват от това, което Всевишният Аллах ще открие в техните
сърца, и от което Той ще остане недоволен, и нека се пазят от постъпките, които могат да
предизвикат Неговия гняв. Те са длъжни да изграждат своите сърца благодарение на
познанието на Всевишния Аллах, любовта им към Него и доброто отношение към рабите
Му, тъй като, ако на тях им се отдаде да се сдобият с това, то на Всевишният Аллах
непременно ще стане известно, че техните сърца са преизпълнени с праведност, тогава Той
ще им опрости прегрешенията и ще увеличи праведните им постъпки.

8. О, вие, които повярвахте! Бъдете твърди заради Аллах, и свидетелствайте

безпристрастно! И нека ненавистта към някои хора не ви подтикне към
несправедливост! Бъдете справедливи, то е най-близо до праведността! И се бойте от
Аллах! Аллах знае онова, което вършите.

Всевишният Аллах е казал:

О, вие, които повярвахте във всичко, което Аллах ни е повелил! Изпълнявайте
изискванията на своята вяра и бъдете твърди духом и тялом, когато отстоявате
справедливостта. Постъпвайте така искрено заради Всевишния Аллах и не преследвайте
користните земни цели. Бъдете твърди заради Аллах, и свидетелствайте
безпристрастно! Не проявявайте излишество и не бъдете небрежни в думите и постъпките
си. Така се отнасяйте към познати и непознати хора, към приятели и врагове.
И нека ненавистта към някои хора не ви подтикне към несправедливост! Така
постъпват само злосторниците. Бъдете справедливи, ако сте готови безпристрастно да
свидетелствате в полза на своите близки и другари, постъпвайте по този начин, когато ви се
налага да свидетелствате и против тях. Бъдете справедливи и ако свидетелствате против
вашите врагове, и бъдете безпристрастни, когато свидетелствате в тяхна полза. И дори ако са
невярващи или еретици, вие сте длъжни да се отнасяте към тях справедливо и да приемате
истината, която засвидетелстват, защото вие я приемате, тъй като тя е истина, а не заради
тези хора. Вие нямате право да отхвърляте истината само защото я произнася ваш неприятел.
Такава постъпка е несправедливост по отношение на истината.
Бъдете справедливи, то е най-близо до праведността! Само такова поведение е близо
до благочестивостта. Ако се стараете да постъпвате по този начин и проявявате усърдие на
това поприще, ще съумеете да се приближите до праведността. Ако бъдете благочестиви и
праведни във всички ваши дела, вашата праведност ще достигне съвършенство. Аллах знае
онова, което вършите. На Всевишния Аллах е известно за вашите деяния, и вие ще
получите въздеяние за своите добри и зли, малки и големи постъпки. Вие ще получите
въздеяние, както в живота си на земята, така и след смъртта.

18
9. Аллах обеща на онези, които повярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и
велика награда.

10. А тези, които не повярват и взимат за лъжа Нашите знамения, ще се окажат

обитателите на джехеннема.

Всевишният Аллах, Който не нарушава Своите обяснения и словата, на Който са най-

правдиви е обещал на правоверните, повярвали в Него и Неговите Книги, Неговите
пратеници и в сетния ден и вършат праведни дела, изпълняващи задължителните и
желателните предписания на религията. На тях Всевишният Аллах е приготвил опрощение,
като ги избави от злите последствия на греховете и ще ги дари с велика награда, за
размерите на която е известно само на Него. По този повод Той е казал: Никой не знае,
каква радост за окото е скрита за тях- въздаяние за онова, което са вършили. (32:17)
Хората, които не повярват и взимат за лъжа Нашите знамения, свидетелстващи в
полза на истината, след като тя им е станала ясна, задължително ще се окажат
обитателите на джехеннема. Те ще бъдат неразделни с него, подобно на човек, който не
се разделя със своите спътници и другари.

11. О, вие, които повярвахте! Споменавайте милостта на Аллах към вас, когато някои
хора се готвеха да посегнат с ръце на вас, а Той възпря ръцете им! И се бойте от Аллах!
На Аллах да се уповават правоверните!

Всевишният Аллах е напомнил на Своите правоверни раби за великите Си милости и е

призовал хората да ги споменават със сърце и език. Ако на тях им се отдаде да разгромят
врага, да превземат тяхното имущество и земя и да пленят някои от тях, те го смятат за
милост от Всевишния Аллах. Нека знаят, че Той също им оказва милост, когато ги обгражда
врага и обръща злите интриги против тях. Враговете винаги изграждат планове и смятат, че
ще им се отдаде да ги претворят в живота. Ако не им се отдаде да се сдобият с желаната
победа над правоверните, това може да се нарече победа на правоверните и помощ от
Всевишния Аллах. Правоверните са длъжни да Му благодарят за помощта, покланяйки Му
се и споменавайки Го.
Това откровение се отнася за всички отричащи истината, лицемери и тирани, които
възнамеряват да причинят зло на мюсюлманите. Те няма да се сдобият със своята цел,
защото Всевишният Аллах оказва поддръжка на мюсюлманите. Този айет се отнася за всеки
един от тях.

19
 След това Всевишният Аллах е заповядал на правоверните да Го молят за помощ в
борбата с противника и във всички останали начинания. На Аллах да се уповават
правоверните! И нека се осланят на това, че Всевишният Аллах ще им помогне да спечелят
добро в религиозните и земните дела. Те не бива да се надяват на собствените сили и
способности, а са длъжни да вярват, че Всевишният Аллах ще им помогне да получат онова,
което обичат. Упованието на раба на Всевишния Аллах зависи от неговата вяра и е едно от
задължителните деяния, които човек е длъжен да извършва в душата, при това всички
ислямски учени са единодушни по този повод.

12. Аллах прие завета от синовете на Исраил. Ние проводихме от тях дванадесет
старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом извършвате молитвата намаз, давате
милостинята зекят, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах
добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в градините, сред
които реки текат. А който от вас след това стане неверник, той се е отклонил от
правия път.”

13. И защото нарушиха своя завет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да

закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги, и забравиха част от онова,
което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от
тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните.

Всевишният Аллах е съобщил, че синовете на Исраил са сключили с Него важен и

отговорен завет. Той е споменал за същността на завета с тях и възнагражденията, които са
им били обещани, в случай че бъдат верни на своето обещание, и тежестта на греха, който
извършват при нарушаването на обещанието си. След това Всевишният Аллах е съобщил, че
са нарушили този завет, и е съобщил за наказанието, на което са били подложени.
Аллах прие завета от синовете на Исраил, важно обещание. Ние проводихме от тях
дванадесет старейшини, т.е. Всевишният Аллах е издигнал сред тях дванадесет вожда,
които са имали власт над своите подчинени, наблюдавали са ги и са призовавали да
изпълняват своите задължения. Върху плещите на тези старейшини е легнало тежко бреме,
затова Всевишният Аллах казал: “Аз съм с вас!” Той е обещал да им помага и да им оказва
поддръжка. Безусловно, размерите на тази помощ се определят от техните задължения. След
това Всевишният Аллах е съобщил за обещанието, което е взел от синовете на Исраил. На
тях им е било заповядано да извършват молитвата намаз явно и тайно, изпълнявайки
всички необходими предписания. Тези, на които се пада, били длъжни да дават
милостинята зекят. Наред с това те трябва да вярват във всички Мои пратеници, най-
добър и най-достоен, измежду които е Пратеника Мухаммед (с.а.с.). На израилевите синове е
било заповядано да подкрепят пратениците, да се отнасят с уважение към тях, да им оказват
дължимото почитание и да им се подчиняват по необходимия начин. На тях им е било
заповядано да заемат на Аллах добър заем, да правят добро и да раздават милостиня с
чисто намерение от заработеното и придобитото по позволен начин.

20
 На тях им е било обещано, че ако изпълняват тези задължения, Всевишният Аллах е казал:
Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в градините, сред които реки
текат. Всевишният Аллах е обещал да дари всички тях с онова, което си пожелаят,
въвеждайки ги в градините на дженнета с всички събрани там удоволствия, и ще ги избави от
всички неприятности, прощавайки им прегрешенията и защитавайки ги от наказанията,
които носят след себе си.
А който от вас след това стане неверник, той се е отклонил от правия път. На тях
също им било съобщено, че ако след сключването на този завет, закрепен с клетви и
задължения, както и допълнено с напомнянето за обещаното възнаграждение, те откажат да
повярват, те ще се окажат в очевидна заблуда. Те ще отидат към това съзнателно и ще бъдат
удостоени с всичко, с което се удостояват заблудените. Те ще бъдат лишени от
възнаграждение и обречени на наказание.
Би било интересно да знаем по какъв начин са постъпили синовете на Исраил. Дали са
изпълнили своите задължения? Дали не са нарушили собственото си обещание? Отговаряйки
на тези въпроси, Всевишният Аллах е разяснил, че те са нарушили завета със своя
Повелител: И защото нарушиха своя завет, Всевишният Аллах ги е подложил изведнъж на
няколко наказания.
Първо, Всевишният Аллах ги е проклел, отделил ги е от Своята милост. Те самите са
затворили пред себе си вратите на милостта, след като не са изпълнили обещанието, дадено
на Всевишния Аллах, защото само изпълнение на това обещание е най-великия фактор,
позволяващ да се заслужи милостта Му.
Второ, Всевишният Аллах е сторил сърцата им да закоравеят така, че никакви
проповеди и увещания повече не са могли да им донесат полза. Знаменията Му и
назиданията не са им въздействали. Горещите призиви не са пробуждали в тях никакво
желание, а заплашителните речи не са вселявали страх в тях. Това е едно от най-силните
наказания, на което рабът може да бъде подложен, тъй като неговото сърце е в такова
състояние, когато дори вярното ръководство и добрите наставления не му носят нищо друго,
освен зло.
Трето, те преиначават словата, размествайки ги, те са подложени на изкушението,
приемайки да изопачат словата на Всевишния Аллах и този смисъл, който е вложил в тях
Той и Неговия Пратеник.
Четвърто, те забравиха част от онова, което им бе напомнено. Забравили са и са
загубили много от онова, което е било низпослано в Теврата, и което е било внушено на
пратеника Муса (а.с.). Всевишният Аллах ги е накарал да забравят много от това за
наказание относно онова, което са сторили. Това означава, че те престанали да изпълняват
низпосланите предписания и не са били вдъхновени от възложените им задължения. От това
следва, че ако хората на Книгите отричат някои откровения, които са били низпослани в
техните Книги, или някои събития, случили се през техните времена, тези сведения
принадлежат към онези, които са били забравени.

21
 Пето, те били обречени винаги да извършват измяна и вероломни постъпки, освен
малцина от тях. Те изменят на Всевишния Аллах и предават Неговите правоверни раби.
Едно от най-ужасните проявления на тяхната измяна и предателство е скриването на
истината от тези, които се отнасят към тях с доверие. Те желаят хората да останат неверници
и това е огромно предателство.
Тези порочни качества са присъщи на всеки, който се окачествява с чертите на
израилевите синове. Ако не извършва това, което Всевишният Аллах е заповядал, не
изпълнява възложените му задължения, той се обрича на проклятие, неговото сърце става
кораво, и той отстъпва пред изкушението и започва да изопачава словата на своя Повелител.
Всевишният не му помага да намери правия път, той забравя много от това, с което са го
увещавали. А наред с това, такъв човек задължително се оказва предател и изменник. Ние
молим Всевишния Аллах да ни предпази от това!
Аллах Теаля нарекъл религиозните назидания участ, защото те наистина са най-
знаменитата част от това, което се пада на човешката съдба. Всички останали блага са земна
съдба на човека. Всевишният Аллах по този повод е казал: И се показваше той пред своя
народ с украшенията си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и
ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.” (28:79) Говорейки за
съдбата, която носи полза на човека, Всевишният Аллах е казал: Но с това са удостоени
само търпеливите. С това са удостоени само щастливците. (41:35)
Всевишният Аллах е казал, че само малцина от тях са останали верни на завета. Той им
е оказал Своята поддръжка и ги е повел по правия път. Той е заповядал на Своя Пратеник
(с.а.с.), да ги извини и прости за обидите, които са му нанесли, и които са могли да бъдат
опростени, защото подобно великодушие е добродетел, а Аллах обича благодетелните.
Под добродетел (ихсан) тук се разбира поклонението на Аллах, все едно че човек Го
вижда, и дори да не Го вижда, Всевишният Аллах вижда човека. А под добродетел по
отношение към творенията е стремежа да им се донесе полза в духовните и земните дела.

14. Също така приехме завет от онези, които казваха: “Ние сме християни”. Но и те
забравиха част от онова, което им бе напомнено. И възбудихме помежду им вражда и
ненавист до деня къямет. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.

Всевишният Аллах е приел завет не само с юдеите, но и от онези, които казваха: “Ние
сме християни”. Последователите на Иса - синът на Мерйем са заявили, че вярват в Аллах и
Неговите пратеници, а така също във всичко, което са проповядвали. Те обаче са нарушили
своето обещание. Те забравиха част от онова, което им бе напомнено, губейки
съответстващите знания и като не изпълняват съответстващите предписания. Всевишният
Аллах е възбудил помежду им вражда и ненавист до деня къямет. Едни от тях ще
подчинят други, а помежду им ще възникне злоба и ненавист, които ги карат да враждуват
един с друг и да се ненавиждат един друг до настъпването на деня къямет. В това е лесно да
се убедим, защото християните действително изпитват един към друг ненавист, отнасят се
един към друг враждебно и страдат от подобен разкол. Но много скоро Всевишният Аллах
ще ги извести какво са направили, и ще ги подложи на наказание.

22
 15. О, хора на Книгата! Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от
онова, което сте скривали от Книгата, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах
светлина и ясно Писание.

16. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата
на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и
ги насочва по правия път.

След споменаването за завета, който Всевишният Аллах е приел от юдеите и християните,

с изключение на малък брой, които са нарушили своето обещание, Той е заповядал на всички
да повярват на пратеника Мухаммед (с.а.с.), и е представил неопровержимо доказателство за
правдивостта на неговата пратеническа мисия. Това е доказателство, че Пратеника на Аллах
(с.а.с.), им е разяснил много от това, което скривали от хората, дори от невежите си
едноверци. Те се смятали за обладатели на знанието, докато в същото време никой друг не е
знаел това, което им е известно, и стремящия се към истината е могъл да се добере до нея
само чрез тях.
Пратеника на Аллах (с.а.с.), е донесъл този Велик Коран, посредством който е разяснил
много от това, което хората са скривали помежду си. Той е бил неук, не е могъл да пише и
чете и всичко това е едно от най-убедителните свидетелства в полза на пратеническата му
мисия. Едни от тези знания, които скриват хората на Книгите, са описание на пратеника
Мухаммед (с.а.с.), и вестта за неговото идване, споменато в свещените им Книги, айета за
пребиването с камъни на прелюбодеите и други.
Всевишният Аллах е съобщил, че Мухаммед Мустафа (с.а.с.), ще ви извини за много,
тоест да се въздържа от разясняване на онова, което не е целесъобразно да говори.
При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Пратеника (с.а.с.), е донесъл
светлина на хората от Всевишния Аллах и Свещения Коран, благодарение на който може да
се освети пътя в мрака на невежеството и заблудата. В това ясно Писание са разяснени
всички религиозни и земни въпроси, от които имат необходимост хората. В него се съдържат
знанията за Всевишния Аллах, Неговите имена, качества и деяния, както и знания за
религиозните закони и тези за справедливото възмездие.

23
 Всевишният Аллах е споменал за тези, които се ръководят от Свещения Коран, и
качествата на раба, за да постигне това. Всевишният Аллах е казал: Аллах насочва с него
онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението. Той насочва в
правия път тези, които усърдно и с надежда търсят благоволението Му и се стремят да
намерят пътя на мира, които позволяват на човека да се спаси от наказанието и да попадне в
обителта на спасението. Тези пътища са придобиването на правилни познания и
претворяването им в живота като цяло и в частност. Такива хора Всевишният Аллах ги
извежда от тъмнините на неверието, ересите, непокорността, невежеството и небрежното
безгрижие към светлината на вярата, сюннета, покорността, знанието и споменаването на
Всевишния Аллах. Да се сдобият с всичко това може само благодарение на наставлението на
Му и с Неговото позволение, защото всичко, което Нему е угодно се случва, а това, което не
е Нему угодно - не може да се случи. Всевишният Аллах ги насочва по правия път.

17. Отричащи са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мерйем.”
Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на
Мерйем, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на
небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява, каквото пожелае. Аллах
за всяко нещо има сила.

18. И казаха юдеите и християните: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите

любимци.” Кажи: “А защо Той ви наказва заради вашите грехове? О, не! Вие сте само
човеци от онези, които е сътворил. Прощава Той комуто пожелае и наказва Той,
когото пожелае. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на
всичко между тях. Към Него е завръщането.”

След споменаването, че юдеите и християните са сключили завет с Всевишния, който

впоследствие са нарушили, Аллах е изброил някои от техните неприятни изказвания. Той е
споменал, че християните казват думи, които никой друг на казва. Те смятат за Аллах Иса,
синът на Мерйем, и обясняват своя порочен възглед с това, че се е родил без баща. Те обаче
забравят, че Хавва в това отношение е подобна на Месията, защото се е появила на света без
майка, а Адем (а.с.), дори го превъзхожда в това отношение, тъй като бил сътворен без баща
и без майка. Защо християните тогава не ги смятат за богове така, както обожествяват
Месията?
От казаното дотук следва, че християните се отнасят снизходително към своите желания,
без да имат убедителни доказателства, дори и съмнителни доводи. Всевишният Аллах е
опровергал техните твърдения с ясни и логични аргументи, повелявайки: Кажи: “А кой ще
попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мерйем, и майка му, и
всички по земята?” Никой не може да се защити, ако Всевишният Аллах пожелае да ги
погуби. А който не е способен да се спаси от беда и да се скрие от гибелта, той не заслужава
обожествяване.

24
 Още един логичен аргумент за това е факта, че на Аллах принадлежи владението на
небесата и на земята, и на всичко между тях. Той управлява вселената в съответствие със
законите на Своето предопределение, Своята религия и законите на справедливото
възмездие, а всички творения Му принадлежат и се подчиняват на Неговата воля. Та нима
безпомощният раб, принадлежащ на своя Повелител, може да бъде Бог, Който не изпитва
никаква потребност? Наистина, подобно нещо е съвършено невъзможно!
Християните не трябва да се удивляват, че Мисията Иса, сина на Мерйем, се е появил на
бял свят без баща, защото Всевишният Аллах сътворява, каквото пожелае. Ако на Него е
угодно, хората ще се появяват на бял свят от баща и майка, както това става с повечето от
потомците на Адем. А пък ако Нему е угодно, човекът ще се появи на бял свят от баща без
майка, както това се е случило с Хавва. Ако Нему е угодно, човекът ще се роди от майка без
участието на баща, както това се е случило с Иса (а.с.).
Ако Нему е угодно, то човек ще се появи на бял свят без баща и майка, както това е
станало с Адем (а.с.). Всевишният Аллах е създал Своите творения различни, тъй като
Неговата воля задължително и безусловно се изпълнява, и за Него няма нищо невъзможно.
Аллах за всяко нещо има сила.
Юдеите и християните се смятат за непорочни и правят лъжливи заявления, че са синове
на Всевишния Аллах и Негови възлюбени. На техния език син може да бъде наричан
любимия човек, затова са се смятали за синове на Всевишния Аллах в прекия смисъл, те са
казвали: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите любимци.” Никой от хората на Книгите
не е говорил подобни неща, а само християните смятат Месията сина на Мерйем за божий
син в прекия смисъл.
Всевишният Аллах е опровергал техните заявления, които са направили, без да се опират
на доказателства, и е заповядал на Своя Пратеник: Кажи: “А защо Той ви наказва заради
вашите грехове?” След като вие сте били Негови възлюбени, Той не би трябвало да ви
наказва. Знайте, че Всевишният Аллах обича само онези, които вършат богоугодни
постъпки. Вие сте обикновени хора, които ще бъдат съдени по законите на божествената
справедливост и божественото милосърдие. О, не! Вие сте само човеци от онези, които е
сътворил. Прощава Той комуто пожелае и наказва Той, когото пожелае. А това ще
зависи от вашите деяния, благодарение на които вие можете да заслужите опрощение или
наказание.
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях.
Към Него е завръщането. На какво основание вие си преписвате превъзходство пред
останалите хора, след като сте само едни от рабите, които ще се завърнат при Всевишния
Аллах в отвъдния живот и ще получат възмездие за постъпките си?

19. О, хора на Книгата! Нашият Пратеник дойде при вас, като ви даде разяснения
подир прекъсване след пратениците, за да не кажете: “При нас не дойде
благовестител, нито предупредител.” Вече дойде при вас благовестител и
предупредител. Аллах за всяко нещо има сила.

25
 Всевишният и Благословен Аллах е оказал милост към хората на Писанието, когато им е
низпослал Свещената книга, призовал ги е да повярват в пратеника Мухаммед (с.а.с.), и да
бъдат благодарни на Всевишния Аллах, Който им е изпратил Пратеник след периода, когато
при хората не са идвали Негови пратеници и когато хората са изпитвали остра необходимост
от тях. Това обстоятелство ги задължава да повярват в Пратеника на Аллах (с.а.с.), който им
е разяснил божествения замисъл и религиозните предписания. Затова Всевишният е казал:
Нашият Пратеник дойде при вас, като ви даде разяснения подир прекъсване след
пратениците, за да не кажете: “При нас не дойде благовестител, нито
предупредител.”
При тях се е явил благовестител и предупредител, който ги е зарадвал с вестта за
възнаграждението през земния им живот и след смъртта. Той им е разяснил деянията,
благодарение на които може да се заслужи наградата, описал им е качествата на
праведниците, предупредил ги е за наказанието в земния и отвъдния живот. Той ги е
предупредил за деянията, обричащи хората на страдания, и е описал качествата на
грешниците.
Аллах за всяко нещо има сила. Всички творения са Нему подвластни, искат или не, защото
Той притежава могъществото, на което нищо не може да се възпротиви. Благодарение на
Своето могъщество, Всевишният Аллах е изпратил пратеници и е низпослал свещени книги,
и благодарение на тях Той възнаграждава тези, които се подчиняват на пратениците, и
наказва онези, които не им се подчиняват.

20. И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой! Помнете милостта, която Аллах ви
оказа, когато стори от вас пратеници и ви стори владетели, и ви даде, каквото не е дал на
никой от народите!
21. О, народе мой! Влезте в Свещената земя, която Аллах ви отреди, и не
отстъпвайте назад, за да не се превърнете в губещи!”

22. Те казаха: “О, Муса! На нея има народ от исполини и не ще влезем, докато не
излязат оттам. А излязат ли от нея, ще влезем.”

23. Двама мъже от богобоязливите, които Аллах бе дарил с милост, казаха: “Влезте
при тях през вратата! И влезете ли през нея, вие сте победители! Единствено на
Аллах се уповавайте, ако сте правоверни!”

24. Те казаха: “О, Муса! Никога не ще влезем в нея, докато те са още там. Вървете ти
и твоят Повелител, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук.”

25. Той рече: “Повелителю! Аз имам власт само над себе си и над брат си. Отдели ни
от хората-нечестивци!”

26. Аллах рече: “Тогава тя ще им бъде под възбрана за четиридесет години. Те ще

скитат по земята. И не скърби за хората-нечестивци!

26
 Всевишният Аллах е оказал на Муса и неговия народ милост, когато ги е спасил от
Фараона и египтяните. Той ги е спасил от плен и робство, след което исраелтяните се
отправили към своята родина, в родните си домове. Тяхна родина е била Бейт-ул-Макдис и
неговите околности. Когато са се приближили до свещената земя, Всевишният Аллах им е
заповядал да влязат в битка с врага и да ги прогонят от Бейт-ул-Макдис. Тогава Муса (а.с.),
се заел да увещава своите съплеменници и да им дава наставления, за да намерят сили да се
сражават с противника. Той е казал: Помнете милостта, която Аллах ви оказа!
Споменавайте я със сърце и уста, и това ще ви помогне още повече да обикнете Всевишния
Аллах и усърдно да Му се покланяте. Всевишният Аллах стори от вас пратеници и ви
стори владетели, и ви даде, каквото не е дал на никой от народите!
Всевишният Аллах е изпратил пратеници при вас, които ви призовават към правия път и
ви предупреждават за гибелта, вдъхновяват ви за стремеж към вечното щастие и ви обучават
на това, което не сте знаели по-рано. Всевишният Аллах ви е сторил владетели, които могат
самостоятелно да се разпореждат с делата си. Той ви е избавил от враговете, които са ви
заробвали, и ви е позволил самостоятелно да вземате решения и свободно да изповядате
своята религия. Той ви е дарил с духовни и материални блага, които преди това на никой не
били дарявани. В тези далечни времена исраелтяните са били най-добри измежду хората, че
Всевишният Аллах ги е облагодетелствал с щедри дарове, с които не са били удостоени
останалите. Муса (а.с.), е напомнил на своите съплеменници за духовните и материалните
блага, които ги задължавали да повярват, да проявят твърдост и да участват в сражението по
пътя на Всевишния Аллах. Затова той след това им е казал: О, народе мой! Влезте в
Свещената земя, която Аллах ви отреди. След което им съобщил вест, която е трябвало да
внесе увереност в техните сърца, ако те действително са вярвали в правдивите Му слова. Той
им е съобщил, че Всевишният Аллах вече е предопределил навлизането им в Бейт-ул-
Макдис и победата им над противника. Муса (а.с.), също така им е казал: Не отстъпвайте
назад, за да не се превърнете в губещи! Вие ще бъдете лишени от земното благополучие, ще
изпуснете победата над врага и не ще съумеете да си върнете земите. А наред с това ще
изгубите своя бъдещ живот, тъй като ще бъдете лишени от наградата и ще бъдете обречени
на наказанието.
Отговорът на исраелтяните е показал тяхното малодушие, духовна слабост и безотговорно
отношение към повелите на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник. Те казаха: “О, Муса!
На нея има народ от исполини, тоест на тази земя живеят силни и безстрашни хора и не ще
влезем, докато не излязат оттам. А излязат ли от нея, ще влезем.”
Исраелтяните били страхливи и нямали твърда убеденост. Ако това не е било така, би им
станало ясно, че всички хора са потомци на Адем (а.с.), и силен е само този, на който помощ
оказва Всевишният Аллах, тъй като няма друга сила и могъщество, освен Неговата. Те биха
разбрали, че ще съумеят да победят, което е било обещано от Всевишния Аллах.

27
 Двама мъже от богобоязливите, които Аллах бе дарил с милост, започнали да
вдъхновяват своя народ за война с врага и освобождение на родните земи. Всевишният
Аллах им е оказал милост, като ги е насочил на правия път и ги е научил на правилни слова,
които са били необходими в този труден момент. Наред с това Той ги е дарил с търпение и
убеденост. Двамата мъже казаха: “Влезте при тях през вратата! И влезете ли през нея,
вие сте победители! Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте правоверни!” “Влезте
в града през вратата, и тогава непременно ще се окажете победители. За да удържите връх
над противника ви е достатъчно да вземете твърдо решение и да влезете в града. Врагът ще
бъде повален, след като се окажете вътре в него.” След това заповядали на своя народ да се
въоръжи с най-могъщото оръжие и да се уповават на Всевишния Аллах, защото упованието
Нему, особено при такива обстоятелства, помага по лесно да се справят със задачите и да се
удържи победа над неприятеля. Правоверния е длъжен да се уповава на Всевишния което
зависи от степента на неговата вяра.
Никакви назидания и упреци не са донесли полза на исраелтяните, и те постъпили така,
както постъпват низшитеи подли хора. Те казаха: “О, Муса! Никога не ще влезем в нея,
докато те са още там. Вървете ти и твоят Повелител, и се сражавайте! А ние ще
седим ето тук.” Те са постъпили по този начин тогава, когато са се оказали на тясно, когато
обстоятелствата са изисквали от тях да окажат поддръжка на своя пратеник и да се сдобият с
величие и могъщество.
Тези и други подобни истории подчертават различието между предишните общности и
общността на Мухаммед (с.а.с.). Когато той (с.а.с.), се посъветвал със своите сподвижници и
е предложил да се сражават с езичниците при Бедр, той не е настоявал на своето решение, но
независимо от това са му отговорили: “О, Пратенико на Аллах! Ако пожелаеш да преминеш
това море с нас, ние ще го преминем заедно с теб. Ако поискаш да встъпиш в бой, то нито
един от нас няма да остане настрана. Ние няма да ти кажем това, което са казали на Муса
неговите съплеменници: Вървете ти и твоят Повелител, и се сражавайте! А ние ще
седим ето тук. Върви и се сражавай заедно със своя Повелител, и ние ще се сражаваме
заедно с вас: пред теб и след теб, отдясно и отляво от тебе.
Когато пратеникът Муса (а.с.), видял злото упорство на своите съплеменници, той казал:
“Повелителю! Аз имам власт само над себе си и над брат си.” Te не искат да се сражават
и аз не мога да ги заставя за това. Отдели ни от хората-нечестивци! Разграничи ни от
този нечестив народ и разреши нашия спор, подлагайки ги на наказание, което съответства
на Твоята божествена мъдрост. Думите на исраелтяните се отнасят към тежките грехове и
носят след себе си грехопадение.
Всевишният Аллах се отнесъл с внимание към молитвата на Муса и наказал израилевите
синове. Аллах рече: “Тогава тя ще им бъде под възбрана за четиридесет години. Те ще
скитат по земята.” Всевишният Аллах ги наказал като им предписал да се лутат по земята
четиридесет години, без да намерят верния път и без да имат покой. Очевидно, това
наказание на Всевишния Аллах в земния живот би могло да изкупи прегрешенията на
израелтяните и би ги избавило от още по-ужасно наказание, което може да бъде лишаването
от блага или от милост, която човек вече е заслужил, или пък отлагането й за по-късен
период.

28
 Възможно е скитанията на израилевите синове да са продължили толкова дълго, за да
починат по-голямата част от тези, които са изрекли тези ужасни думи, зародили се в сърца,
лишени от търпение и твърдост. Нещо повече, това са били хора, смирили се с робството и
унижението и не са се стремили да спечелят величието. Всевишният Аллах е пожелал сред
синовете на Исраил да се появи ново поколение хора, възпитани с мечтата да разгромят врага
и да се избавят от робството и унижението, които не позволяват на хората да се сдобият с
щастието. Муса (а.с.), е бил много снизходителен към хората, особено към своите
съплеменници, и на Всевишния Аллах било известно, че той е могъл да прояви съчувствие
към своя народ, да се натъжи, че го е постигнало такова наказание и дори да се обърне към
Всевишния Аллах с молба - Той да ги избави от наказанието, което вече било окончателно
определено. Ето защо Всевишният Аллах е забранил да се скърби за нечестивците: И не
скърби за хората-нечестивци! Т.е. не се огорчавай за развратния народ и не проявявай
съчувствие към тези, които са се отклонили от подчинение на Всевишния Аллах. Тяхната
нечестивост им е навлякла подобно наказание, и Той не е постъпил с тях несправедливо.

27. И им прочети вестта за двамата синове на Адем правдиво, как принесоха жертва и
на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той каза: “Непременно ще те убия!” [А
първият] каза: “Наистина, Аллах приема само от богобоязливите.

28. Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да
те убия. Наистина, аз се боя от Аллах, Повелителя на световете.

29. Искам да понесеш и моя грях върху себе си, както твоя грях, и да се окажеш сред
обитателите на огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”

30. И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите.

31. И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа
на брат си. Каза: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа
на брат си?” И стана един от съжаляващите.

О, Мухаммед! Разкажи на хората истината за това, което е станало между двамата синове
на Адем (а.с.), за да може желаещият да извлече полза. Бъди правдив и говори по съвест и не
се забавлявай с това!
Съвършено очевидно е, че става дума за родните синове на Адем (а.с.). Това е ясно от
очевидния смисъл и контекста на това откровение, и към това мнение се придържат по-
голямата част от тълкувателите. Всевишният Аллах е заповядал на Своя Пратеник да
разкаже как са пренесли жертва на Аллах и как е приключило всичко това.

29
 Как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета? Всеки един
от синовете на Адем (а.с.), е пожертвал част от своето имущество, за да се приближи до
Всевишния Аллах, но Той е приел пожертвованието само на един от двамата. Те са узнали за
това или посредством откровение от небето, или посредством обичая, съгласно който, ако
Всевишният Аллах е приемел пожертвованието, от небето е изригвал огън, който го
изпепелявал.
Завист и злоба обхванали този от синовете на Адем (а.с.), на който жертвоприношението
не е било прието и той казал на своя брат: “Непременно ще те убия!” А брат му го съжалил
и казал: “Наистина, Аллах приема само от богобоязливите.” Какъв грях съм извършил?
За какво престъпление искаш да ме убиеш? Или искаш да ме убиеш само, защото аз се
страхувам от Всевишния Аллах, боязън, която ние с теб и всички творения трябва да
изпитваме пред Него?
Съгласно най-достоверното тълкуване, праведните деяния се приемат от тези, които ги
извършват със страхопочитание пред Всевишния Аллах, постъпвайки искрено заради Него и
в съответствие с предписанията на Неговия Пратеник (с.а.с.).
След това богобоязливият син на Адем (а.с.), казал на своя брат: Протегнеш ли към мен
ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Това не е
предизвикано от страх или безпомощност. Работата е там, че наистина, аз се боя от Аллах,
Повелителя на световете. Ако човек се бои от Всевишния Аллах не би вършил грехове,
особено най-тежките от тях. Ако ти искаш да извършиш убийство, би следвало да се
страхуваш от Аллах. Но ако работата опре до това, че ми се наложи или да извърша
убийство, или да умра от твоята ръка, тогава аз ще предпочета да умра, но искам да понесеш
и моя грях върху себе си, както твоя грях, и да се окажеш сред обитателите на огъня.
Такова е възмездието за угнетителите. От тези слова следва, че убийството се отнася към
тежките грехове и обрича човека да попадане в преизподнята на огъня. Но те не са удържали
престъпника от извършване на престъплението. Той твърдо се решил за убийство на своя
брат, и на него му се е сторило, че тази постъпка е лека и правилна, въпреки че законът на
Всевишния Аллах и непорочното подсъзнание проповядват неприкосновеност на човешкия
живот. И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите
в земния и отвъдния живот. Той пръв е открил пътя за всички, които след него са извършили
убийство, и в достоверен хадис се казва: “Който даде на хората лош пример, той ще понесе
бремето на своите грехове и дори греховете на тези, които ще последват неговия пример,
докато настъпи деня къямет.” В друг хадис се казва: “Всеки път, когато убиват човек,
част от вината за пролятата кръв се пада на първия син на Адем (а.с.), защото той е бил
първия, който е отворил пътя към убийствата.”

30
 След убийството на своя брат той не е знаел как да постъпи с мъртвото му тяло, защото
бил първия от синовете на Адем (а.с.), който е умрял. Тогава Аллах проводи гарван, който
ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Всевишният Аллах му
показал какво да направи с трупа на своя брат и тогава започнал да съжалява за
извършеното. Според някои тълкуватели, съжалението му не било поради това, че убил брат
си, а поради това, че не осъзнал как да постъпи с трупа му и трябвало един гарван да го
научи на това. Съжаление и загуба – това са последствията от всички грехове. Арабската
дума “са’уа” означава “част от тялото, която трябва да бъде покрита.” Трупът е наречен така,
защото той също трябва да бъде обгърнат.

Всевишният Аллах е повелил:

32. Заради това Ние предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за
човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси
човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните
знаци, но мнозина от тях след това престъпваха позволеното на земята.

Историята за двамата синове на Адем (а.с.), е завършила с това, че единият от тях е убил
своя брат и е сложил началото на пътя за тези, които са извършили убийство след него. От
тази история също така е станало ясно, че печалните последствия от убийството са
разочарование и загуба както на земята, така и след смъртта. Заради това Ние предписахме
на синовете на Исраил, които са живеели по предписанието на небесните Книги, че който
убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички
хора. Това се обяснява с отсъствието на различия между убития и всички останали хора, и че
да се убива човек е разрешено, само ако ислямския шериат предоставя на хората това право.
Ако убиецът се е осмелил да лиши от живот човека, който не заслужава смърт, това
означава, че за него няма разлика между убития и останалите и че той гледа през пръсти на
желанията, идващи от душата му, която му повелява да върши зло. Същото може да се каже,
че който съхрани живота на човека и не го убие, независимо, че душата му повелява да го
убие, ако той постъпва така заради страхопочитанието си пред Всевишния Аллах, все едно
че е запазил живота на цялото човечество.
От този айет следва, че убийството на човека е позволено само в два случая. В първия, ако
човек извърши преднамерено убийство, без да има законни основания за това, позволено е да
бъде наказан със смърт, ако е достигнал пълнолетие, и трябва да носи отговорност за
извършеното убийство.

31
 Във втория случай, ако човек разпространява по земята нечестивост, причинявайки вреда
на религията, живота или имуществото на хората. Това се отнася за онези, които отнемат
правата на хората да изпълняват своята религия, репресират ги и ги изтезават поради вярата
им. Също се отнася и за грабителите по пътищата и подобни престъпници, които нападат
хората, заплашвайки живота им и лишавайки ги от имуществото им. След това Всевишният
Аллах е съобщил: Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци, които ги лишават
от всякакви оправдания на собствената нечестивост, но независимо от това мнозина от тях
след това престъпваха позволеното на земята, извършвайки грехове и противейки се на
божиите пратеници, които са им донесли ясни знамения и доводи.

33. Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се

стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат
ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е
позор на този свят, а в отвъдния за тях е приготвено огромно наказание.

34. Изключение правят онези, които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че

Аллах е Опрощаващ, Милосърден!

Под сражение против Всевишния Аллах и Неговия Пратеник се разбира враждебното

отношение към тях и разпространението по земята на поквара посредством неверие,
убийства, присвояване на чуждо имущество или грабежи по пътищата.
Добре известно е, че този айет е низпослан за разбойниците по пътищата, които са
нападали хората в градовете или безлюдните местности, отнемали са имуществото им,
убивали ги, вселявали страх сред тях и не ги допускали на път. С това са преграждали
пътищата, и Всевишният Аллах е съобщил, че възмездието за подобно престъпление е едно
от изброените наказания.
Тълкувателите се разминават в мненията си относно избора между тези мерки на
наказанието. Едни смятали, че управителят или неговия наместник имат право да осъдят
всеки разбойник към това от споменатите видове наказания, което той сметне за най-
целесъобразно. Това мнение съответства на очевидния смисъл на обсъжданото откровение.

32
 Съгласно друго тълкувание, разбойниците трябва да бъдат осъждани на наказание в
съответствие с извършеното от тях престъпление. За всеки род престъпление е установено
съответното наказание, определено от мъдростта на Всевишния Аллах. Ако разбойниците са
извършили убийство и грабеж, на тях им се налага смъртно наказание и се разпъват
публично, за да бъдат посрамени и опозорени, а другите да се въздържат от подобни
постъпки. Ако разбойниците са извършили убийство без грабеж, те трябва да бъдат осъдени
само на смърт. Ако те са ограбили пътници, но не са ги убили трябва да им се отсекат
дясната ръка и левия крак. Ако са заплашили хората, без да извършат нито убийство, нито
грабеж, трябва да бъдат изгонени извън границите на страната, като не им се позволява да се
заселят в някой град, докато хората не се убедят в тяхното покаяние. Към това мнение се
придържат Ибн Аббас радияллаху анху, и много водещи мюсюлмански учени, въпреки че
между тях е имало и някои разногласия. Това е жестока разправа и за тях е позор на този
свят, а в отвъдния за тях е приготвено огромно наказание. От това следва, че
разбойничеството по пътищата е един от най-тежките грехове, обричащи хората на позор в
живота на земята и наказание след смъртта. Постъпвайки по този начин, човекът влиза във
война с Всевишния Аллах и Неговия Пратеник. И ако това престъпление е толкова тежко,
пречистването на земята от безчинстващите нечестивци, обезпечаване на безопасността по
пътищата и спасяване на хората от страх за живота и имуществото им, е едно от най-
големите богоугодни постъпки, които обезпечават мир и справедливост на земята и са в
пълна противоположност на разпространението по земята на поквара.
Изключение правят онези, които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах
е Опрощаващ, Милосърден! Ако разбойниците, сражаващи се против Всевишния Аллах и
Неговия Пратеник, се разкаят преди да се окажат подвластни на мюсюлманите, те се
освобождават от отговорност за това, че преди не са изпълнявали задълженията си пред
Всевишния Аллах. За подобни грехове те не могат да бъдат подложени на смъртно
наказание, разпъване на публично място, отсичане на ръка и крак или изгонване от страната.
Що се отнася до посегателствата им върху правата на хората, подобни престъпления им се
опрощават, в случай че са ги извършили преди да приемат исляма. Ако тези престъпления са
извършени, когато вече са станали мюсюлмани, те трябва да си понесат отговорността за
извършените убийства или грабеж.
От смисъла на този айет следва, че ако разбойниците, сражаващи се против Всевишния
Аллах и Неговия Пратеник се покаят, след като са попаднали в ръцете на мюсюлманите,
покаянието по никакъв начин не ги спасява от отговорността за извършените престъпления.
Мъдростта на това предписание е съвършено очевидна. И ако покаянието преди
престъпникът да се окаже в ръцете на правосъдието, го избавя от отговорността за
разпространението на поквара по земята, към всички останали престъпления това
предписание се отнася в още по-голяма степен.
35. О, вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и търсете приближаване към Него,
и се борете по Неговия път, за да сполучите!

33
 Всевишният Аллах е повелил на Своите правоверни раби да постъпват в съответствие с
изискванията на вярата, да изповядат боязън от Него и да се предпазват от гнева и
недоволството Му.
Рабът е длъжен да проявява усърдие и да прави всичко възможно, за да избягва
постъпките, извършвани със сърце, език или други части на тялото и предизвикващи гнева на
Всевишния Аллах. Рабът е длъжен да търси помощта на Всевишния Аллах, за да избягва
такива грехове, и да се спаси от гнева и наказанието Му.. И търсете приближаване към
Него, т.е. рабите трябва да търсят приближаване към своя Повелител и да се стремят към
Неговата благосклонност, за да заслужат Неговата любов, изпълнявайки всички
задължителни предписания на религията, които се отнасят към деяния, които се извършват с
душа – като любовта към Всевишния Аллах, любовта заради Него, боязън пред Него,
упование и надежда към Всевишния Аллах. Към предписанията се отнасят обредите, които
се извършват с тяло – даването на зекят или извършването на хадж, и смесените обреди като
намаз. Към тях са и четенето на Свещения Коран, възхвалата и споменаването на Всевишния
Аллах и различните форми на добро отношение към творенията – като материалната
поддръжка, обучение в знания, застъпничество, физическа помощ или добър съвет. Всички
тези деяния позволяват на раба да се приближи към Всевишния Аллах, което продължава,
докато той се удостоява с любовта Му. Когато това се случи, Всевишният Аллах става негов
слух, който раба чува, и зрение, с което той вижда и ръка, с която той хваща, и крак, с който
ходи, а наред с това Той му откликва на молитвите. След това Всевишният и Всеблаг Аллах е
отделил от всички остоноли ибадети, които приближават рабите към Него – джихада по
пътя на Аллах – т.е. проявата на усърдие в борбата срещу всяко зло, посредством материални
пожертвования или непосредствено участие в нея с тяло и душа. Той може да внася полезни
предложения, като участва в тази борба словом или, прилагайки други усилия, оказвайки
поддръжка на религията на Всевишния Аллах според силите си. Джихадът е едно от най-
славните богоугодни деяния и един от най-достойните пътища за приближаване към
Всевишния Аллах, и ако човек изпълнява това предписание, той още повече изпълнява
всички останали предписания на религията.
След това Всевишният Аллах е подчертал, че ако хората се боят от своя Повелител,
избягват греховете, и търсят пътя за приближаване към Него, извършвайки богоугодни
постъпки, и стремейки се да спечелят Неговото благоволение, те непременно ще сполучат и
ще постигнат успех - намиране и получаване на всичко желано и спасение от всичко ужасно
и неприятно, а същността на успеха е в намирането на вечното щастие и безкрайното
блаженство.

36. Наистина, ако отричащите имаха всичко на земята, и още толкова отгоре, за да
се откупят с него от мъчението в деня къямет, то това не ще им се приеме. За тях е
приготвено мъчително наказание.

37. Ще искат да излязат от огъня, ала не ще излязат оттам. За тях е приготвено

постоянно наказание.

34
 Всевишният Аллах е съобщил за скверното положение, в което ще се окажат отричащите
в деня къямет, и ужасното наказание, което е приготвено за тях. Те дори да бяха се опитали
да се откупят от наказанието Му чрез злато с величината на земята и още толкова в
допълнение, това не би им било прието и не би им донесло никаква полза, защото с
настъпването на деня Къямет ще премине това време, когато извършените деяния ще носят
полза на хората. На неверниците няма да остане нищо, освен да вкусят мъчително, болезнено
и вечно наказание, от което на тях никога няма да им се отдаде да се избавят и в което ще
пребивават во веки веков.

38. А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са
присвоили възмездие от Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

39. А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му.
Аллах е Всеопрощаващ, Милосърден.

40. Нима не знаеш, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята? Той

наказва, когото пожелае и прощава Той комуто пожелае. Аллах над всяко нещо има
сила.

Крадец е човекът, който скришом и без позволение е взел имуществото на друг човек,
върху което не е имал право. Кражбата се отнася към тежките грехове и повлича след себе си
ужасно наказание - отсичане на ръката. При споменаването за ръката без допълнителни
разяснения се има предвид само китката, като после трябва да се потопи ръката в кипящо
масло, за да се запушат кръвоносните съдове и да се прекрати кръвотечението. Сюннетът е
конкретизирал общия смисъл на този айет с няколко положения.
Първо, откраднатата вещ трябва да е била добре съхранявана и пазена, тоест да бъде от
онова имущество, което трябва да се пази и съхранява. Ако откраднатата вещ не се отнася
към тези вещи, които хората пазят, ръката на крадеца не се отсича.
Второ, откраднатата вещ не трябва да бъде на стойност по-малка от четвърт динар или три
дирхема. Ако крадецът е откраднал вещ с по-малка стойност, не бива да му се отсича ръката.
Очевидно, това предписание произтича от лексическото значение и смисъла на арабската
дума “сeрика” (букв. “кражба”). С нея може да се нарече кражба на охранявано имущество,
което не може да се отнеме или опази. Ако то не се охранява, такава кражба не може да се
нарече незаконно отнемане на имущество, съгласно шериата.
Здравият разум също подсказва, че не бива да се отсича ръка за малка кражба,
откраднатата вещ трябва да има определена стойност, а установената от шериата стойност
конкретизира смисъла на кораничното откровение.

35
 Отсичането на ръката за кражба е предписано, за да обезпечи безопасността на
имуществото на хората, да предупреди за подобни престъпления и да отреже част от тялото,
която е извършила това престъпление. Ако човек извършва кражба повторно, следва да му
бъде отсечен левия крак. Ако кражбата е за трети път, трябва да му бъде отсечена лявата
ръка, а за четвърто подобно престъпление-десния крак. Съгласно друго мнение, крадецът
трябва да бъде осъден на доживотен затвор. Отсичането на ръцете е като наказание за
онова, което са присвоили възмездие от Аллах и страшно предупреждение за крадеца и
всички останали хора. Всеки крадец трябва да знае, че той ще бъде лишен от ръката си, ако
извърши това престъпление. Такова е решението на Аллах, Той е Всемогъщ, Премъдър.
А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му.
Аллах е Всеопрощаващ, Милосърден.
Всевишният Аллах ще опрости всеки, който се разкае, престане да съгрешава, поправи
своите постъпки и се избави от пороците. Всевишният Аллах притежава властта над небесата
и земята и ги управлява, както пожелае, на основание Своите вселенски и религиозни закони.
Той прощава и Той наказва, ръководейки се от Своята мъдрост, всеобхватно милосърдие и
всеопрощение.

41. О, Пратенико! Нека не те наскърбяват онези, които се стремят да изповядат

неверието и чиито усти изричаха: “Повярвахме!”, - въпреки че сърцата им не вярваха.
Сред изповядващите юдаизма има такива, които охотно слушаха лъжа, и все други
хора слушаха, които не се явиха при теб. Те преиначават словата, размествайки ги.
Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” За онзи,
когото Аллах иска да подложи на изкушение, ти не си властен да го защитиш с нищо
пред Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в земния живот
има позор и в отвъдния за тях са приготвени огромни мъчения.

42. Те охотно все лъжата слушат и все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб,
отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти
навредят с нищо! А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Наистина, Аллах
обича справедливите.

43. И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Теврата, съдържащ закона на

Аллах? Дори и след това те се отмятат, защото не са вярващи.

44. Ние низпослахме Теврата, в който се съдържа вярно ръководство и светлина.

Пратениците, които се отдадоха, съдят юдеите според него; също така равините и
правниците според онова от Книгата на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му
бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не
продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което
Аллах е низпослал тези са неверниците.

36
 Пратеника Мухаммед (с.а.с.), с всички сили се е стремил да наставлява хората в правия
път и силно се огорчавал, че някои от тях са приемали вярата, а след това се връщали към
неверието. Тогава Всевишният Аллах му повелил да не се огорчава от тези нечестивци, тъй
като те са съвършено безпътни и развратни хора. Когато присъстват - не носят никаква
полза, когато отсъстват - никой не забелязва тяхното отсъствие. А причината, поради която
мюсюлманите не трябва да се огорчават от поведението им в това, че са повярвали само на
думи, докато сърцата им все още си остават невярващи. Нека не те наскърбяват онези,
които се стремят да изповядат неверието и чиито усти изричаха: “Повярвахме!”, -
въпреки че сърцата им не вярваха. Може да се огорчаваш само за онези, които са обърнали
гръб на вярата, след като са се обърнали към нея духом и тялом. Но такива хора никога няма
да се отвърнат от религията и да станат вероотстъпници, защото ако душата на човека
почувства прелестите на вярата, той никога няма да я замени за каквото и да било друго.
След това Всевишният Аллах е казал: Сред изповядващите юдаизма има такива, които
охотно слушаха лъжа, и все други хора слушаха, които не се явиха при теб. Т.е. сред
юдеите има такива, които с охота слушат лъжи и сляпо се подчиняват на своите вождове и
старейшини, чиито възгледи се основават на лъжата, заблудата и несправедливостта. Тези
старейшини не признават Пратеника Мухаммед (с.а.с.), отвръщат се от него и се радват на
погрешните си възгледи. Те преиначават словата, размествайки ги. Те приписват на
небесното откровение такъв смисъл, какъвто Всевишният Аллах не е влагал в него, като по
този начин са вкарвали хората в заблуждение и отхвърляйки истината. Те са проповедници
на заблудата, говорейки лъжа и подвеждайки след себе си хората, лишени от разум и твърда
решителност. И ако те не се подчинят на Пратеника (с.а.с.), не бива на това да се отдава
значение, тъй като имат много недостатъци и не заслужават никакво внимание.
Всевишният Аллах е съобщил, че ако юдеите са искали и настоявали Пратеника
Мухаммед (с.а.с.), да отсъди между тях, то единственото им намерение е било да се добият
до желаното: Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!”
Те си казвали един на друг: “Ако решението на Мухаммед съвпада с вашето желание,
съгласете се, но ако той произнесе друго решение, пазете се и не му се подчинявайте.” Те
били изкушени и се отнасяли снизходително към низшите си желания. Ако Всевишният
желае да подложи човек на изкушение, дори Неговия Пратеник (с.а.с.), не ще го защити от
Аллах. По този повод Всевишният Аллах е казал: За онзи, когото Аллах иска да подложи
на изкушение, ти не си властен да го защитиш с нищо пред Аллах. И още: Наистина,
ти не можеш да напътваш в правия път, когото обичаш! Само Аллах напътва в правия
път, когото пожелае.(28:56)
Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. Той не е очистил сърцата на тези
хора, затова те извършват престъпления. Ако човекът се обръща към шериатския съд само, за
да чуе желаното решение, радва се, ако то е в негова полза, и се гневи, когато не се сдобие с
това – причината е в скверността в душата му. От друга страна, ако се обръща към
шериатския съд и е удовлетворен от всяко решение, независимо, дали съвпада с неговите
желания или не, това се обяснява с чистотата на душата му, която е залог на всяко добро и
фактор за произнасянето на благоразумни речи и извършването на праведни постъпки.

37
 Но ако душите на хората не са очистени, за тях в земния живот има позор и в
отвъдния за тях са приготвени огромни мъчения и гнева на Могъщия Аллах.
Те охотно все лъжата слушат. Под слушане на лъжа тук се подразбира подчинение на
тази лъжа. Набожността и разума им носят толкова загуби, че с охота се подчиняват на тези,
които ги призовават да говорят само лъжа.
А наред с това те все забраненото изяждат. те изяждат имуществото, придобито по
незаконен начин. Понякога успяват да излъжат глупаците и невежите, а понякога получават
незаслужено възнаграждение за предоставяне на сведения или извършена работа. Те изричат
лъжи и печелят богатство по незаконен и забранен начин.
И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! Когато такива
хора са идвали при Пратеника на Аллах (с.а.с.), на него му е било позволено по свое
усмотрение или да отсъди помежду им, или да се отдръпне от тях, тъй като не са смятали да
се подчинят на шериатските закони, които не съвпадали с техните желанията и страстите им.
От това следва, че ако хората се обръщат към учения - алим с молба да съобщи
религиозното постановление или да обяви съдебното решение, но с поведението си дават да
се разбере, че няма да са доволни от решението на учения, ако не отсъди в тяхна полза, , то
тогава тяхната молба може да бъде отхвърлена. Но ако ученият реши да отсъди помежду им,
той е длъжен да отсъди безпристрастно и справедливо между тях! Наистина, Аллах обича
справедливите. И дори ако обърналите се към съда хора са угнетители или врагове, това не
бива да пречи на съдията да вземе справедливо решение. Всичко това подчертава
превъзходството на справедливостта и безпристрастието при разглеждането на тъжби между
хората и означава, че Всевишният Аллах обича тези качества.
Всевишният Аллах е казал: И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Теврата,
съдържащ закона на Аллах? Дори и след това те се отмятат, защото не са вярващи.
Ако те са били вярващи хора и са постъпвали в съответствие със задължителните изисквания
на вярата, не биха се отвърнали от законите на Всевишния Аллах, низпослани в Теврата, и
които са им добре известни. Те избират теб за съдия с надеждата, че ще отсъдиш помежду им
решение, съвпадащо с техните желания и страсти. Но ти отсъждаш помежду им решение,
което съвпада с наличните у тях постановления на Всевишният Аллах, затова те проявяват
недоволство и обръщат гръб на приетото от теб решение. Те не са вярващи, защото не
подобава на вярващите да постъпват по този начин, не са достойни за правата вяра, тъй като
обожествяват своите желания и страсти и се опитват да подчинят на тях законите на вярата.
Всевишният Аллах е низпослал Теврата на Муса ибн Имран алейхи ссаляту весселям, в
който се съдържа вярно ръководство и светлина. Теврата е показвал на хората пътя към
вярата и истината, предпазвал ги е от заблудата и е осветявал пътя им в мрака на
невежеството, объркването, съмненията, неувереността и подлите страсти. По този повод
Всевишният Аллах е казал: И вече дадохме на Муса и Харун разграничението
(способността да разграничават истината от лъжата), и сиянието (Теврат), и
напомняне за богобоязливите.(21:48)

38
 Пратениците, които се отдадоха, съдят юдеите според него. Ръководейки се от това
пейгамберите са съдили юдеите и са обявявали за тях религиозни постановления. Тези
пратеници са били покорни на Всевишния Аллах и изпълнявали Неговите заповеди. Те са
превъзхождали покорността на всички останали хора, тъй като са били избрани от
Всевишния Аллах измежду всички останали Негови раби.
И след като благородните пратеници и най-добрите представители на човечеството са се
ръководели от заповедите на Теврата, изпълнявали са ги и им се подчинявали, тогава защо
презрените грешници измежду юдеите са отказали да се ръководят от тях? Какво ги е
накарало да отхвърлят едно от най-славните предписания на Теврата и да не повярват в
Пратеника Мухаммед (с.а.с.), виждайки, че без тази вяра Всевишният Аллах не приема нито
едно праведно дело? Те вземат пример от богословите им, които са свикнали да изопачават
Книгата, които ръководят хората и които забогатяват, скривайки истината и
разпространявайки лъжата. Такива богослови ги призовават към заблудата и ги повличат в
пламъците на огъня.
Всевишният Аллах е казал: Равините и правниците, също така са обявявали решенията
въз основа на Теврата. Равини са тези богослови, които са постъпвали в съответствие със
знанията и са обучавали останалите въз основа на тях. Те са давали на хората най-добро
възпитание и са ги водели по пътя на богобоязливите пратеници. Правници били водещите
богослови, в чиито думи се вслушвали останалите, които са оставяли след себе си значителна
следа в историята, както и добра памет сред съплеменниците си.
Такива богослови са обявявали решения, съответстващи на истината, според онова от
Книгата на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. Всевишният
Аллах им е доверил да пазят Свещеното писание, което оставало в тях. Било им заповядано
да го пазят от всякакви добавки, съкращения и изопачавания, както и да обучават онези,
които не са били запознати с него. Хората се обръщали само към тях, когато възниквали
въпроси или неясноти по повод на Книгата.

39
 Всевишният Аллах е възложил на богословите задължението, което не е било възложено
на невежите, те са били длъжни правилно да изпълняват своя дълг и да не вземат пример от
невежите, отдавайки се на безделие и мързел. Те не трябва да се ограничават с обредите на
поклонението ибадет, които носят полза на човека, като споменаване и възхвала на
Всевишния Аллах зикр, намаз, зекят, хадж, или оруч, тъй като извършването само на тези
обреди на ибадета помага да се спасят всички, не само богословите, но наред с
изпълнението на тези обреди от тях се изисква да обучават хората и да им напомнят за
положенията на религията и въпросите, които най-често възникват. Богословите – учените не
би трябвало да се страхуват от хората, а са били длъжни да се боят само от своя Повелител и
затова Всевишният Аллах е казал: И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от
Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! Не трябва да продават
знаменията на Всевишният Аллах на нищожна цена, скривайки истината и проповядвайки
лъжа заради спечелването на нищожните земни блага. Ако на богослова се отдаде да избегне
тези недостатъци, той следва правия път. Ще придобие щастието, ако всичките му помисли
бъдат свързани със знанието и обучаването на хората. Той трябва да разбере, че Всевишният
Аллах му е заповядал да запази знанието, с което е надарен, и го е сторил свидетел за тази
истина. Той е длъжен да се бои само от своя Повелител, а не от хората, изрядно да изпълнява
своите задължения, да не да отдава предпочитание на земните блага пред религията.
Но понякога знанията носят на човека нещастие. Това се отнася за учените, които се
отдават на безделието, не изпълняват задълженията си и не отдават значение на това, което
Всевишният Аллах е заповядал да съхранят. Те пренебрегват знанието и го оставят на
забвение, продават религията за земните блага и дори вземат рушвети за религиозните
съждения. Те припечелват само от това, че издават религиозни постановления, обучават
хората на знанието само за пари и възнаграждение. Всевишният Аллах им оказва голяма
милост, те обаче проявяват неблагодарност. Всевишният Аллах ги е дарил с огромен дял, а
те лишават останалите от него. Ние молим и искаме от Великодушния Аллах да ни дари със
знание, което носи полза и с деяния, които се приемат от Него. Молим и искаме от
Всевишния Аллах да ни дари с опрощение и да ни избави и опази от всички нещастия и
произшествия.
Всевишният Аллах е казал: А който не съди според онова, което Аллах е низпослал
тези са неверниците. Тоест ако не се опира на очевидната истина, низпослана от
Всевишния Аллах, съзнателно отсъжда според користните си цели, той е неверник.
Приемане на решения против това, което Всевишният Аллах е низпослал, е едно от деянията,
присъщи на неверниците. В някои случаи такава постъпка изважда човека от лоното на
исляма, и това се отнася за тези, които смятат за позволено да отсъждат противно на
законите, низпослани от Всевишния Аллах. В други случаи такава постъпка е тежък грях и
проява на неверие, за което човек се наказва със сурово наказание.

45. И предписахме им в него [Теврата]: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо,
зъб за зъб, и за раните, възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за
него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

40
 Тези предписания се отнасят към законите, низпослани в Теврата. От тях са се ръководели
покорните пратеници, равините и правниците, когато са съдили юдеите. Съгласно повелите
на Всевишния Аллах, ако човек е извършил преднамерено убийство и трябва да носи
отговорност, той трябва да бъде осъден на смърт. Ако е извадил око и неговото трябва да
бъде извадено; ако е отрязал ухото на човек, и неговото трябва да бъде отрязано; ако е избил
зъб, и на него трябва да бъде избит, както и ако някой е лишил човек от някакъв орган, за
който може да му се отмъсти, трябва да бъде лишен от него. И за раните, възмездие. Ако
съзнателно са нанесени рани на човек, онзи който ги е нанесъл - трябва да бъде наранен със
същите рани, на същото място, със същата големина, ширина и дълбочина. Остава само да се
добави, че законите на предишните пратеници са закони и за нас, стига да не са били
изменени със знамение в Корана или хадис от Пратеника на Аллах (с.а.с.). След това
Всевишният Аллах е казал: А който прости като милостиня, то е изкупление за него.
Ако правоприемниците на убития или пострадалия великодушно се откажат от възмездието
за убийство, нанасяне на телесна повреда и раняване, ако простят на престъпника, това ще
стане изкупление за него, Всевишният Аллах също му опрощава. Това също ще бъде
изкупление и за онзи, който е проявил великодушие, тъй като ако се прощава на онзи, който
е извършил престъпление или е имал отношение към него, Всевишният Аллах му опрощава
допуснатите грешки и извършените престъпления.
А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.
Но ако човекът не приема решенията в съответствие с онова, което е низпослал
Всевишния Аллах, той е несправедлив грешник. Ибн Аббас е казал, че тук се има предвид
неверието без неверие, беззаконието без беззаконие и грехопадението без грехопадение. Този
грях е голямо угнетение, и ако човек го отрече, излиза от религията, а ако го върши, но
вярва, че греши – тогава извършва тежък грях.

46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мерйем, да потвърди Теврата, който бе

преди него, и му дарихме Инджил, в който има вярно ръководство и светлина, и е
потвърждение на Теврата, който беше вярно ръководство и поучение за
богобоязливите.
47. И нека хората на Инджил отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него!
А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

След пратениците, които са вземали решения въз основа на Теврата, Всевишният Аллах е
отправил Своя раб и пейгамбер Иса, сина на Мерйем, за да потвърди истинността на Теврата,
който бил низпослан преди, и да засвидетелства правдивостта на Муса и донесеното от него
писание. Иса (а.с.), продължил делото на своя предшественик и е съдил юдеите съгласно
закона, който е съвпадал с предишните закони в повечето положения. Той улеснил само
някои положения на този закон, затова Всевишният Аллах съобщил, че е казал на
израилевите синове: [И дойдох] за да потвърдя истинността на Теврата, [низпослан]
преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе забранено... (3:50)

41
 Всевишният Аллах дарил на Иса (а.с.), велико писание, което е допълнило Теврата. Това
писание е било Инджил, в който има вярно ръководство и светлина, което е указало на
хората правия път и помагало да различат истината от лъжата. Това писание е
потвърждение на Теврата, защото е свидетелствало за него и с нищо не му е
противоречало. Тевратът беше вярно ръководство и поучение за богобоязливите. Те са
рабите, които са го приели за вярно ръководство, защото само те извличат полза,
придържайки се към него и се отказват от неподобаващи постъпки.
И нека хората на Инджил отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него!
Те трябва да постъпват, ръководейки се от своето писание и да не се отклоняват встрани от
него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

48. И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Книгите преди него и да бъде

техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не
следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме
закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори],
за да ви изпита в онова, с което Той ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините!
Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в
разногласие.
49. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай
страстите им, и внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което Аллах ти е
низпослал! А отметнат ли се, знай, че Аллах иска да ги порази за някои от греховете
им! Мнозина от хората са нечестивци.

50. Нима търсят съда от времената на невежеството? Кой отсъжда по-добре от

Аллах според хора убедени?

Всевишният Аллах низпослал на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), Великия Коран, най-

доброто и славно Слово измежду свещените Книги. То било низпослано с истината и
неговите повествования, повели и забрани също са истина. Свещения Коран е низпослан, за
да потвърди Книгите преди него и да бъде техен свидетел. Той потвърждава
правдивостта на тези, които са били низпослани преди, свидетелства за предишните
откровения и не им противоречи. Повествованията и основните закони на Свещения Коран
съвпадат с повествованията и законите на предишните Книги, които са пророкували за
низпосланието на Свещения Коран, и съществуването му потвърждава правдивостта на
съдържащите се в тях сведения.

42
 Свещеният Коран съдържа това, което са съдържали те, а също така нови заповеди и
норми с висока нравственост. В него се отделя внимание на всяко задължение, което е било
споменато в предишните Книги. Кораничните откровения повеляват да се изпълняват,
подбуждат хората към това и им показват нови пътища за постигането на тази цел. В това
писание влизат преданията за първите поколения хора и тези, които са дошли след тях. В
него се съдържа закона, мъдростта и религиозните предписания. По него може да се
определи достоверността на дошлите до нас предишни Книги, и ако Свещеният Коран
потвърждава правдивостта на споменатите в тях сведения, те могат да бъдат приети, но ако
ги отхвърля, трябва да бъдат отхвърлени, тъй като предишните Книги са претърпели
изопачения и изменения. В противен случай между тях и Свещения Коран не би могло да
има противоречия. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не
следвай страстите им, и внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което
Аллах ти е низпослал! Всевишният Аллах е заповядал хората да бъдат съдени съгласно
религиозния закон, който е бил низпослан на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), и да не следва
страстите и порочните желания, които могат да отклонят човека встрани от истината. Не
бива да се поощряват порочните желания на хората, противоречащи на истината,
отклонявайки се от истинното писание, низпослано на Пратеника (с.а.с.). А който постъпва
по този начин, той заменя доброто с лошо. След това Всевишният Аллах е съобщил, че за
всеки от вас сторихме закон и път. За всеки народ Всевишният Аллах установил закони и
обичаи, които се отличават в зависимост от епохите и положението на хората, но всички са
били справедливи по време на тяхното низпослание. Що се отнася до най-важните
предписания на религията, които във всички времена служат за благото на хората и
съответстват на мъдростта, те не се изменят и са запазени във всички религиозни
законодателства. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така
стори], за да ви изпита в онова, с което Той ви е дарил. Ако на Всевишния Аллах бе
угодно, всички хора биха станали една общност и във всички времена щяха да се подчиняват
на едно законодателство. Всевишният Аллах е пожелал да ги подложи на изпитание и да
види как ще постъпват. Всеки народ е подложен на изпитание, което съответства на
божествената мъдрост, и са получавали онова, което са заслужили. Поради тази причина
различните народи постоянно си съперничат помежду си и се надпреварват един с друг.
Затова Всевишният Аллах е повелил: И надпреварвайте се в добрините! Не трябва да бавят
добрите дела и е необходимо да бъдат извършвани по необходимия начин. Тук под добри
дела се подразбират всички задължителни и желателни предписания на религията, отнасящи
се до задълженията на човека пред Всевишния Аллах и пред Неговите раби. Но за да се
изпреварят другите в добри начинания и да се постигне най-голям успех, човек трябва да се
придържа към два принципа. Първо да не забавя извършването на добрите дела и на часа да
използва предоставените му възможност. И второ да прояви усърдие и да извършва
праведните деяния по надлежния начин така, както е заповядал Всевишният Аллах.

43
 Опирайки се на този айет, учените призовават да не се забавя намаза и той да се извършва
в началото на определеното за него време. От това следва, че при извършване на намаза и
другите обряди на ибадета, рабът е длъжен да не се ограничава с изпълнението на
обезателните предписания, а трябва да ги допълни с по-силно изпълнение на желателните
предписания, за да усъвършенства поклонението си и да изпревари другите.
Завръщането на всички вас е при Аллах. Всички първи и последни поколения хора
непременно ще се върнат при Всевишния Аллах. Той ще ги събере в деня, в чиято
неизбежност е невъзможно да се усъмниш и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в
разногласие, свързано със законите и делата. И тогава хората, които са били верни на
истината и са извършвали праведни постъпки, ще получат възнаграждение, а
привържениците на лъжата и грешниците ще бъдат подложени на наказание.
Съществува мнение, че този айет е анулирал кораничното откровение, в което се казва: Те
охотно все лъжата слушат и все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди
помежду им или се отдръпни от тях!(5:42) Съгласно достоверно мнение обаче, това
откровение не е било анулирано. От него следва, че на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), е било
позволено или да отсъди между хората, които не са имали намерение да се покорят на
справедливо решение, или да се откаже от това. От обсъждания от нас айет следва, че ако
Мухаммед Мустафа (с.а.с.), се е съгласявал да отсъжда между хората, то е трябвало да взема
решение в съответствие с това, което Всевишният Аллах е низпослал в Свещения Коран.
Това е тази безпристрастност, за която Всевишният Аллах е казал: И отдръпнеш ли се, те
не ще ти навредят с нищо. А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Наистина,
Аллах обича справедливите.(5:42)
Безпристрастността е необходима за законите, които е установил Всевишният Аллах,
които в най-голяма степен са справедливи и безпристрастни, докато всички останали закони
са несправедливи и деспотични. След това Всевишният Аллах още веднъж е забранил
снизходително да се отнасяме към порочните желания на хората, като е казал: И не следвай
страстите им! Това предписание има широк смисъл и се отнася както за съдебните
решения, така и при издаването на религиозните укази, въпреки че в това откровение става
дума само за съдебните решения. Независимо от това, в двата случая учените улеми са
длъжни да се предпазват от страстите, противоречащи на истината. Поради това Всевишният
Аллах е заповядал: И внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което Аллах
ти е низпослал! Бъди предпазлив към хората, които могат да те подтикнат към изкушението
и да те отклонят от онова, което било низпослано от Всевишния Аллах.

44
 А отметнат ли се, знай, че Аллах иска да ги порази за някои от греховете им!
Мнозина от хората са нечестивци. Снизходителното отношение към страстите кара
човека да се откаже от истината, към която е длъжен да се придържа. И ако хората отказват
да следват пътя на Пратеника (с.а.с.), и да се ръководят от истината, трябва да знаят, че
такова поведение е наказание за тях. По този начин Всевишният Аллах желае да ги накаже за
някои техни грехове, както в живота на земята, така и след смъртта, и едно от най-големите
наказания за греховете е изкушението, в резултат на което отказът от подчинението на
Пратеника (с.а.с.), се представя на грешника като прекрасна постъпка. Мнозина от хората
са нечестивци. Причината се дължи на разврата им, и тъй като много от тях действително са
нечестивци, защото отклонението от подчинението на Всевишния Аллах и Неговия
Пратеник е в основата на натурата.
Нима търсят съда от времената на невежеството? Нима, отвръщайки се от теб, те
искат да се върнат към времената на невежеството? Под тези закони от невежеството се
подразбират всички положения, противоречащи на това, което Всевишният Аллах е
низпослал на Своя Пратеник (с.а.с.). Освен законите на Всевишният Аллах и Неговия
Пратеник няма нищо друго, освен тези от времената на невежеството, и ако човек се
отдръпва от законите на Всевишния Аллах, той непременно се обръща към тези, които се
основават на невежеството, несправедливостта и посегателството върху чуждите права. Ето
защо Всевишният Аллах ги е нарекъл закони от времето на невежеството. Що се отнася до
Неговите закони, всички те са основани на знанията, справедливостта, безпристрастността,
светлината и вярното ръководство.
Кой отсъжда по-добре от Аллах според хора убедени? Само убеденият човек разбира
разликата между законите на Всевишния Аллах и всички останали. Благодарение на своята
убеденост той осъзнава прелестта и красотата на божиите предписания и разбира, че
здравият разум и шериатът го задължават да ги изпълнява. Остава само да добавим, че под
убеденост се разбират дълбоките и пълни знания, задължаващи човека да постъпва в
съответствие с тях.

51. О, вие, които повярвахте! Не взимайте юдеите и християните за свои помощници

ближни! Един на друг те си помагат. А който измежду вас ги смята за свои
помощници и се сближи с тях, то той е от тях. Наистина, Аллах не води по правия
път несправедливите хора.

52. И виждаш онези, в чиито сърца има болест, да се надпреварват към тях с думите:
“Страхуваме се да не ни сполети беда.” Но Аллах може да донесе победата или Своя
заповед, и да съжаляват за онова, което са спотаили в душите си.

53. Онези, които са повярвалите ще кажат: “Нима това са тези, които се клеха в
Аллах с най-усърдните си клетви, че наистина са с вас?” Пропаднаха делата им и те се
оказаха губещи.

45
 Всевишният Аллах е дал ценно наставление на Своите правоверни раби и е разяснил
някои лоши качества и деяния на юдеите и християните. На правоверните не подобава да
дружат с тях и да ги смятат за свои близки, защото те дружат помежду си един с друг. Един
на друг те си помагат и се обединяват срещу всички останали, а правоверните не бива да
дружат с онези, които враждуват с тях. Те няма да пропуснат да навредят на мюсюлманите и
дори ще сторят всичко възможно, за да ги вкарат в заблуждение, а да дружи с тях може само
онзи, който притежава същите качества. Ето защо Всевишният Аллах е казал: А който
измежду вас ги смята за свои помощници и се сближи с тях, то той е от тях. Близката
и топла дружба с тях подбужда човека да възприеме тяхната религия, а незначителните
дружески отношения носят след себе си установяването на по-топли връзки, в резултат на
което човек постепенно става един от тях.
Наистина, Аллах не води по правия път несправедливите хора. Всевишният Аллах не
води по правия път тези, които свойствено постъпват несправедливо, а те непременно ще се
върнат при Него. Каквото и знамение да бъде показано на тези несправедливи хора, все едно
няма да последват пътя на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), и няма да му се подчинят.
След като Всевишният Аллах е забранил на правоверните да дружат с хората от Книгите,
Той е съобщил за това, че някои от тези, които се наричат правоверни, завързват с тях топла
дружба. И виждаш онези, в чиито сърца има болест, да се надпреварват към тях с
думите: “Страхуваме се да не ни сполети беда.” Така постъпват онези, чиито сърца са
поразени от недъзите на съмнението, лицемерието или маловерието. Те казват: “Ние дружим
с тях само защото се опасяваме, че юдеите и християните могат да придобият могъщество.
Ако това се случи, то те ще ни бъдат благодарни за това, че сме им помагали.” Тези думи
свидетелстват колко лошо мислят те за исляма.
Всевишният Аллах е опровергал техните зли и лоши предположения и е казал: Но Аллах
може да донесе победата на мюсюлманите и да унизи онези, които враждуват с тях.
Всевишният Аллах може със Своя заповед да сътвори всяко друго събитие, което ще накара
лицемерите да се наскърбят, например, може да позволи на неверниците да удържат победа
над юдеите и християните. Тогава лицемерите ще съжаляват за онова, което са спотаили
в душите си, защото техните помисли да навредят, няма да им донесат никаква полза.
Всевишният Аллах действително е дарил мюсюлманите с победа, която е донесла величие
на исляма и е унизила неверието и отричащите. Тя ги е накарала да се наскърбят и им е
донесла толкова неприятности, което е известно само на Всевишният Аллах.
Онези, които са повярвалите ще бъдат удивени от положението на онези, чиито сърца
бъдат поразени от недъг и ще кажат: “Нима това са тези, които се клеха в Аллах с най-
усърдните си клетви, че наистина са с вас?” Нима те са се клели в Аллах, че са повярвали
и помагат на правоверните, обичат ги и дружат само с тях? Нима те са подкрепяли своите
клетви с всевъзможни уверения?
Хората ще узнаят за всичко това, което са скривали. Техните зли помисли ще се окажат
безполезни, а глупавите им предположения за исляма и мюсюлманите - лъжовни.
Пропаднаха делата им и те се оказаха губещи. Нито злите и коварни замисли, нито
извършените на земята деяния ще им донесат някаква полза и ще се окажат претърпели
загуба. Те няма да се добият с желаното, а съдбата им - нещастието и страданието.

46
54. О, вие, които повярвахте! Ако някой от вас се отрече от своята религия, [знайте,
че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат. Те ще са смирени пред
вярващите, непреклонни пред неверниците и, които се борят по пътя на Аллах, и не се
страхуват от упрек на хулител. Това е милостта на Аллах, която Той дарява комуто
пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.

Всевишният Аллах е съобщил, че Той няма потребност от Своите творения, затова този,
който се отрича от вярата, с нищо няма да Му навреди, а причинява вреда единствено на себе
си. Има много искрени раби и праведни мъже, за които Всемилостивия и Милосърден Аллах
се е ангажирал да поведе по правия път. Тези хора притежават безупречни качества,
непоколебими сърца и забележителен нравствен облик. Тяхното най-голямо достойнство е
това, че Всевишният Аллах ги обича и те ще Го обичат. Любовта Му към раба
действително е най-голямата милост, която може да му бъде оказана, и най-великото
достойнство, с което той може да бъде почетен.
Когато Всевишният Аллах обича Своя раб, пред него се откриват големи възможности, и
Той му облекчава най-трудните начинания, вдъхновява го за извършването на праведни
постъпки, помага му да избягва осъдителните деяния и пълни сърцата на рабите с любов и
дружески отношения към Него.
Но за да заслужи любовта на своя Повелител, рабът е длъжен с душа и тяло да следва пътя
на Пратеника (с.а.с.), оприличавайки се с него по речите, постъпките и поведението. По този
повод Всевишният Аллах е казал: Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах
ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”(3:31)
За да заслужи любовта на Всевишния Аллах, рабът е длъжен постоянно да се приближава
към Него посредством задължителните и допълнителните праведни деяния. В достоверен
хадис Мухаммед Мустафа (с.а.с.), ни съобщава, че Всевишният Аллах е казал: “Най-
любимите деяния, посредством които Моя раб ще се приближи до Мен, са тези, които Аз
му сторих задължителни. А благодарение на доброволните нафиле ибадети, Моят раб
продължава да се приближава към Мен, докато аз не го възлюбя. А когато Аз го възлюбя,
тогава Аз ще бъда слуха, с който слуша, и зрението, с което той вижда, и ръката, с която
той хваща, и крака, с който той стъпва. Ако той поиска нещо от Мен, Аз непременно ще
му го дам. А ако той прибегне към Моето покровителство, Аз непременно ще го укрия.”
За да се заслужи любовта на Аллах е необходимо също да се познае Всевишният и често
Той да бъде споменаван. Ако рабът не е познал Всевишният Аллах, любовта му е
несъвършена. Нещо повече, тя изобщо отсъства, въпреки че самият човек може да заяви за
нейното съществуване. Но ако той действително е възлюбил Всевишния Аллах, той
непременно ще започне да Го споменава, и ако Всевишният Аллах е възлюбил Своя раб, Той
ще приеме от него дори и най-незначителните деяния и ще му опрощава многото грешки и
прегрешения.

47
 Едни от качествата на тези раби са, че те ще са смирени пред вярващите, непреклонни
пред неверниците. Те не се превъзнасят над правоверните, защото ги обичат и искрено им
желаят добро. В общуването си с тях са меки, добри и снизходителни, милосърдни и
отстъпчиви, и правоверните без труд се сдобиват с желаното от тях. Но в отношенията с
неверниците, които отхвърлят Всевишния Аллах, които се противопоставят на Неговите
знамения, смятат пратениците Му за лъжци и враждуват с вярващите, към тях правоверните
са сурови и непреклонни. Те са изпълнени с решимост срущу тях, за да удържат връх над
тях.
Всевишният Аллах е казал: И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне!
Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не
знаете, но Аллах ги знае. (8:60) Всевишният Аллах още е казал: Мухаммед е Пратеника на
Аллах. А онези, които са заедно с него, са сурови към неверниците и милостиви помежду
си. Виждаш ги да се покланят и да правят суджуд. Търсят щедрост от Аллах и
благоволение. (48:29)
Суровостта към враговете на Всевишния Аллах се отнася към качествата, които
приближават раба към Аллах, тъй като рабът им се гневи заедно със своя Повелител. Тук
непременно трябва да се отбележи, че суровото и непреклонно отношение към неверниците
се отнася за онези от тях, които враждуват срещу правоверните. Всичко това не бива да
пречи на мюсюлманите да призовават тези хора по най-достоен начин към ислямската
религия. Мюсюлманите трябва да съвместяват суровото отношение към неверниците,
враждуващи срещу тях и мекотата, към онези, които не враждуват с тях, а също така и по
време на призива към истинската религия, тъй като тези две качества са необходими и
полезни.
След това Всевишният Аллах е съобщил: И които се борят по пътя на Аллах,
жертвайки своето имущество и рискувайки своя живот и водят тази борба на думи и с дела,
и не се страхуват от упрек на хулител. Напротив, те се стремят да спечелят
благоволението на своя Повелител и се страхуват от Неговото порицание повече, отколкото
укорите на творенията. Това свидетелства за целеустремеността и твърдата решителност,
защото малодушният човек е лишен от решимост, когато околните започват да го порицават,
губи сили, когато започват да укоряват. В сърцата на такива хора живее преклонението пред
творенията, степента, на което зависи от това - какво внимание отделят върху мнението на
хората и доколко са готови да се вслушат в техните одобрения и порицания, пренебрегвайки
повелите на Всевишния Аллах.
Човекът не може да очисти сърцето си от преклонение пред творенията, докато той заради
Всевишният Аллах не престане да се бои от укорите на порицаващите.

48
 Всевишният Аллах е похвалил правоверните за прекрасните и възвишени качества, с
които Той ги е дарил и които ги задължават да извършват всички останали праведни
постъпки, не споменати в това откровение. Всевишният Аллах е съобщил, че всичко това е
Негова милост по отношение на тях. Правоверните не бива да се удивляват от себе си и са
длъжни да Му благодарят, Който им е оказал такава голяма милост, и ако са благодарни,
Всевишният Аллах ще ги осени с още по-голяма милост. И всички останали хора трябва да
знаят, че те са лишени от възможността да намерят милостта на Всевишния Аллах, Който я
дарява, комуто пожелае. Това е милостта на Аллах, която Той дарява комуто пожелае.
Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ. Той притежава безгранична щедрост, обгръща всичко със
Своето милосърдие и осенява Своите възлюбени раби с милостта, с която не са удостоени
останалите. На Всевишния Аллах е известно, кой заслужава Неговата милост, и Той дарява с
нея тези раби. Той най-добре знае, кой е достоен да изпълни пророческата мисия и кой е
достоен да бъде последовател на Неговите пратеници.

55. Ваш покровител е само Аллах и Неговият Пратеник, и правоверните, които

извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят и се покланят.

56. Който смята Аллах и Неговия Пратеник, и правоверните за свои покровители и

помощници…. То привържениците на Аллах, непременно ще се окажат победители.

След споменаване на забраната за дружба с юдеите, християните и другите неверници,

изходът от такава дружба е очевидна загуба, Всевишният Аллах е съобщил, кого
мюсюлманите са длъжни да смятат за свои покровители и другари, и каква полза могат да
извлекат. Всевишният Аллах е казал: Ваш покровител е само Аллах и Неговият
Пратеник. Неговото покровителство може да се заслужи благодарение на вяра и боязън от
Всевишния Аллах. Всеки богобоязлив правоверен трябва да обича Всевишният Аллах. Ако
той е възлюбил Всевишния Аллах, то непременно е длъжен да възлюби Неговия Пратеник.
Но за да се възлюби Всевишният Аллах и Неговия Пратеник истински, трябва да се възлюби
всеки, който обича Всевишният Аллах и Го смята за свой покровител. Това са правоверните,
които с душа и тяло изпълняват изискванията на вярата, искрено се покланят на своя
Повелител, извършвайки намаз и изпълнявайки неговите условия, задължителните
предписания, правят добро на творенията, плащат зекята от своето имущество на онези,
които имат право на пожертвования. А наред с това те се покланят, смирено се прекланят и
са покорни пред Всевишния Аллах.
Всевишният Аллах е казал: Ваш покровител е само Аллах и Неговият Пратеник, и
правоверните. От този айет следва, че правоверните са задължени да обичат само тези,
които е споменал Всевишният Аллах, смятайки ги свои другари и покровители и да се
откажат от дружбата с всички останали.
Който смята Аллах и Неговия Пратеник, и правоверните за свои покровители и
помощници…. То привържениците на Аллах, непременно ще се окажат победители.
В този айет Всевишният е споменал за ползата, която носи близостта с Аллах, Неговия
Пратеник и правоверните. Ако човекът обича Всевишния Аллах, Неговия Пратеник и

49
правоверните, е един от поборниците на Всевишния Аллах, той се покланя на Него и е
угоден и възлюбен Нему. Такива хора непременно ще удържат връх и ще стигнат до добър
край както на земята, така и след смъртта. По този повод Всевишният Аллах е казал:
Наистина, Нашата войска винаги удържа победа.(37:173)
От тази благоприятна вест следва, че ако човек изпълнява повелите на Всевишния Аллах
и е един от Неговите поборници и войни, той непременно ще удържи връх над противниците
си, и дори ако Всевишният Аллах, ръководейки се от Своята мъдрост, им позволява понякога
да удържат връх над тях, но в крайна сметка той непременно ще възтържествува над тях.
Такова е обещанието на Всевишния Аллах, а чие обещание може да бъде по-правдиво от
Неговото?

57. О, вие, които повярвахте! Не взимайте за ближни онези от дарените с Книгата

преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се
от Аллах, ако сте правоверни!

58. И когато зовете към молитвата намаз, те го взимат на присмех и развлечение. Това
е, защото са хора, които не проумяват.

Всевишният Аллах е забранил на Своите вярващи раби да дружат с юдеите, християните и

всички останали, които имат връждебни отношения към правоверните. Те не бива да ги
обичат и да ги взимат за ближни, не трябва да ги посещават в тайните на правоверните и да
им помагат в дела, които могат да причинят вреда на исляма и мюсюлманите. Вярата, която
се вкоренила в сърцата им, ги задължава да се откажат от дружбата и ги подтиква към
странение от тях. Още едно обстоятелство, което ги подбужда да не се сближават с
неверниците, е тяхната боязън от Всевишния Аллах, под която се подразбира изпълнение на
божиите повели и да се избягва всичко забранено. Към това също така ги подбужда
поведението на езичниците, неверниците и всички останали, които се противопоставят на
мюсюлманите, защото наскърбяват религията им, присмиват и се, смятат я за развлечение,
презират я и се отнасят с неуважение към нейните предписания, особено към намаза, който е
най-яркия символ на исляма и прославен обред на ибадета.
Когато чуят призива за намаз, те започват да се присмиват на молитвата и я наричат
забава. Това се обяснява с тяхното безразсъдство и невежество. Ако те имаха разум,
непременно биха се отправили смирено за молитвата и биха разбрали, че намазът стои над
всички достойнства, които хората притежават. От всичко казано става ясно, че неверниците
изпитват люта ненавист към мюсюлманите и тяхната религия, и ако мюсюлманинът не
страни от тях, вярата му е нищожна и вредна. Такъв човек не отдава значение, че
неверниците се подиграват с исляма и изповядват безбожие и заблуждение. Лишен е от
мъжество и човешко достойнство. Нима такъв може да се нарече привърженик на правата
вяра, смятайки всички останали религии лъжливи и дружи с невежи глупци, които се
подиграват с неговата религия, смятат я за забава и се надсмиват над нейните
последователи?! Този айет призовава към отбягването на такива хора, което е съвършено
ясно на всеки, който има поне малко разум.

50
59. Кажи: “О, хора на Книгата! Нима ни корите (и изпитвате злоба) само поради
това, че повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото преди, въпреки
че мнозинството ви са нечестивци?”

60. Кажи: “Да ви известя ли за тези, които ще получат още по-голямо възмездие при
Аллах?” Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни
и свине, служещи на сатаната тагут. Те са най-злочестите по място и най-
отклонените от правия път.

61. И когато дойдат при вас, казват: “Повярвахме.” Те обаче влизат с неверието и
излизат с него. Аллах най-добре знае какво потулват.

62. И виждаш мнозина от тях да се надпреварват в греха, безчинството и

поглъщането на забраненото. Наистина, колко лошо е това, което вършат!

63. Защо равините и правниците не ги възпират да изричат греховни думи и да

поглъщат възбраненото? Наистина скверно е това, което вършат!

Всевишният Аллах е повелил на Своя Пратеник: Кажи: “О, хора на Книгата!” Убеди ги,
че наистина ислямът е истинната религия, и че тези хора упрекват мюсюлманите за
постъпки, които заслужават похвала и възхвала. На него му било повелено да каже: Нима ни
корите (и изпитвате злоба) само паради това, че повярвахме в Аллах и в низпосланото
на нас, и в низпосланото преди, въпреки че мнозинството ви са нечестивци? Т.е. “Нима
нашият единствен порок е вярата във Всевишния Аллах, във всички свещени Книги и във
всички пратеници? Нима сме виновни, че смятаме хората, които отказват да приемат тази
вяра, неверници и нечестивци? Нима ни упреквате, че имаме вяра, която е най-главното
задължение за всички творения, които носят отговорност за своите деяния?!!
Болшинството от вас са истински нечестивци, които се отклоняват от подчинение на
Всевишния Аллах и се осмеляват да извършват грехове, затова по-добре за вас би било да
замълчите. Ако не бяхте затънали в разврат, упреците ви по наш адрес биха били по-малкото
злодеяние, но нима ще ни упрекнете, след като сте големи грешници.”

51
 Тъй като от обвиненията на хората на Книгите следва, че те смятат постъпките на
мюсюлманите лоши, Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник да им напомни в какво
ужасно положение се намират. На Пратеника (с.а.с.), е било повелено: Кажи: “Да ви
известя ли за тези, които ще получат още по-голямо възмездие при Аллах?” Тоест “Да
ви съобщя ли за тези, чиито деяния са много по-лоши от постъпките, за които ни упреквате?
Има хора, които Аллах прокле и отдели от Своята милост. Всевишният Аллах им се
разгневи и ги подложи на наказание както на земята, така и в отвъдния живот. Той направи
от тях маймуни и свине, служещи на сатаната тагут. Тагут е шейтанът и всичко, на
което хората се покланят вместо на Всевишния Аллах. Безусловно, хората, притежаващи
изброените отвратителни качества са най-злочестите по място и най-отклонените от
правия път. За разлика от правоверните, които са близо до милостта на Всевишния Аллах.
Той е доволен от тях и ги дарява с възнаграждение както на земята, така и в отвъдния свят,
защото са били искрени в служенето си към Него. В това откровение сравнителната степен е
използвана за сравнение на качествено противоположни неща.
И когато дойдат при вас лицемерят, замислят злини и казват: “Повярвахме.” Наричат
се вярващи, те обаче влизат с неверието и излизат с него. Кой може да бъде по-лош от
тези хора? Чие положение може да бъде по-отвратително?!! Аллах най-добре знае какво
потулват, и те непременно ще получат възмездие за злите и лошите деяния.
Всевишният Аллах е продължил да изброява недостатъците на хората на Книгите, защото
ругаят и обиждат Неговите правоверни раби. Всевишният Аллах е съобщил: И виждаш
мнозина от тях, т.е. юдеите да се надпреварват в греха, безчинството и поглъщането на
забраненото. Юдеите с охота извършват грехове, касаещи техните задължения пред
Твореца, враждебно се отнасят към творенията и поглъщат забраненото. Всевишният Аллах
не се ограничава само, да съобщи за греховете им, а е разказал, че ги извършват с охота и без
забавяне. Това свидетелства за тяхната порочност и зловредност и, че на душите им са
присъщи непокорност и несправедливост. Те се смятат достойни и славни хора. Наистина,
колко лошо и отвратително е това, което вършат!
Защо равините и правниците не ги възпират да изричат греховни думи и да
поглъщат възбраненото? Защо учените-богослови, които са длъжни да помагат на хората и
които Всевишният Аллах е дарил със знание и мъдрост, не им забраняват да извършват
грехове, спасявайки ги от невежеството и представяйки им сведения за истината? Учените са
длъжни да повеляват на хората добро и да ги удържат от извършване на грехове,
разяснявайки им законния път. Те са длъжни да ги вдъхновяват за добри деяния и да ги
предпазват от злодеяния. Наистина скверно е това, което вършат!

64. И казаха юдеите: “Ръката на Аллах е скована.” Нека техните ръце са сковани и те
да бъдат прокълнати за онова, което са изрекли. Не, Неговите Ръце са разтворени и
Той раздава, както пожелае. И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя
Повелител увеличава тяхната несправедливост и неверие. И посяхме сред тях вражда
и ненавист до деня къямет. Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се
устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.

52
65. И ако хората на Книгата повярваха и се побояха, щяхме да ги избавим от лошите
им постъпки и да ги въведем в Градините на блаженството.

66. И ако спазваха Теврат и Инджил, и низпосланото им от техния Повелител, щяха

да се препитават и от това над тях, и от това под нозете им. Сред тях има и една
умерена общност (праведниците, повярвали на Пратеника Мухаммед), но лоши са
делата на мнозина от тях.

Всевишният Аллах е съобщил за ужасните слова и отвратителните възгледи на юдеите. И

казаха юдеите: “Ръката на Аллах е скована.” Тоест стисната за милост и добро. Заради
тези думи те били прокълнати и обречени на скъперничество, и това проклятие е
съответствало на произнесените от тях злословия. Нека техните ръце са сковани и те да
бъдат прокълнати за онова, което са изрекли. Те са нарекли Великодушния Аллах
скъперник и далеч от добродетелта. Всевишният Аллах им е въздал спрямо това, на което
описаното напълно отговаря и им подхожда. Те са се превърнали в най-стиснатите хора,
започнали да се скъпят на добри дела, мислели лошо за Всевишния Аллах и са се отделили
от Неговата милост, която обхваща всяко нещо и запълва всеки ъгъл от висшия и низшия
свят. Ето защо Всевишният Аллах е казал: Не, Неговите Ръце са разтворени и Той
раздава, както пожелае. Нищо не може да Му попречи да постъпи така, както Той е решил.
Той дарява Своите раби с духовни и земни блага и им повелява да извършват постъпки,
позволяващи им да заслужат Неговите щедри дарове, да не извършват прегрешения,
закривайки пред себе си вратата на милостта Му. Той проявява великодушие денем и нощем
и непрекъснато изпраща многочислени блага. Той прогонва мъката и избавя от тъгата,
дарява бедняците и дава свобода на пленените, изцелява страдащите и откликва на молбите,
отправени от искащите, обогатява бедните и отвръща на молбите, отправени от нямащите.
Той удовлетворява исканията на онези, които се обръщат към Него с молби, и оказва милост
на онези, които Го зоват за помощ. Той дарява с благополучие тези, които търсят
благополучие, и не лишава от Своята милост онези, които не Му се подчиняват. Всевишният
Аллах оказва милост както на праведниците, така и на грешниците, но само Неговите
възлюбени раби са удостоени с особената Му милост. Той ги вдъхновява за извършването на
праведни деяния, а след това ги хвали и умножава тяхното възнаграждение според Своята
щедрост. Всевишният Аллах ги дарява с награда както на земята, така и след смъртта, при
това възнаграждението не се поддава на описание и не може да се побере в ума на човека.
Той изпраща на Своите възлюбени раби блага и ги предпазва от нещастия така, че те да не
подозират за много от тях.
Пречист и Преславен е Аллах! Този, Който дарява Своите раби с всички низпослани им
блага и Който те молят за спасение от нещастия. Благословен е Аллах, Който никой не е
способен да възхвали по надлежен начин, освен Той самия! Превелик е Аллах, Който не
лишава рабите от Своята милост дори за времето при мигане на окото, тъй като живеят и
съществуват само благодарение на Неговата щедрост! И нека Всевишният Аллах посрами
всеки, който според своето невежество предполага, че няма необходимост от своя
Повелител, и Му приписва качества, които не подобават на Неговото величие!

53
 Ако Всевишният Аллах по заслуги е въздал на юдеите и подобните им дори за някои от
онези ужасни думи, които са произнесли, те непременно ще погинат и ще бъдат обречени на
нещастие в живота още на този свят. И въпреки че говорят своите ужасни думи, Всевишният
Аллах проявява снизходителност към тях, давайки им отсрочка, но няма да забрави техните
постъпки.
Всевишният Аллах е казал: И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя
Повелител увеличава тяхната несправедливост и неверие. Низпосланото от Всевишния
Аллах откровение подбужда много от тях да престъпват границите на позволеното и да
затъват още повече в неверието. Напомнянето, което Всевишният Аллах е низпослал на Своя
Пратеник, вдъхва живот в сърцето и душата, носи щастие в живота на земята и след смъртта,
помагайки да се намери успеха в двата свята. То е най-великата милост, която Всевишният
Аллах оказва на Своите раби, и ги задължава без забавяне да я приемат, да й се покорят и да
благодарят на Аллах за нея. Ако пък то увеличава у хората заблудата, беззаконието и
неверието, то за тях това е най-ужасното наказание. Те са удостоени с него, защото се
отвръщат от напомнянето на Всевишният Аллах, отхвърлят го, противят му се и възразяват
против него, опирайки се на всевъзможни съмнителни и погрешни доводи. Между такива
хора Всевишният Аллах е посеял сред тях вражда и ненавист до деня къямет. Те не могат
да се обединят, не си помагат един на друг и не стигат до съгласие в делата, които могат да
им донесат полза. На тях им е съдено да се ненавиждат един друг и да враждуват помежду си
на дело чак до настъпването на деня къямет.
Всякога, щом разпалят огън за война. Постоянно се опитват да разпалят огъня на
войната, за да навредят на исляма и неговите привърженици. За тази цел те събират всички
конници и пехота, но всеки път Аллах угасява огъня на войната и ги лишава от Своята
поддръжка, разединява редовете им и дарява мюсюлманите с победа над враговете им. И се
устремяват по земята за развала, т.е. усърдно разпространяват по земята развала,
извършвайки грехове, проповядвайки своята заблуждаваща религия и пречат на хората да
приемат исляма, а Аллах не обича сеещите развала. Нещо повече, тези хора са ненавистни
на Всевишния Аллах и непременно ще получат заслуженото въздеяние.
След това Всевишният Аллах е казал: И ако хората на Книгата повярваха и се побояха,
щяхме да ги избавим от лошите им постъпки и да ги въведем в Градините на
блаженството. След като е споменал за срамните постъпки, пороците и ужасните
изказвания на хората от Книгите, Всевишният Аллах ги е призовал да се покаят, което
свидетелства за Неговото милосърдие и великодушие. Той е казал, че ако повярват във
Всевишния Аллах и Неговите меляикета, във всичките Му Книги и всички Негови
пратеници, ако се предпазват от неподчинение, те ще изкупят всички извършени преди това
злодеяния и ще влязат в градините на блаженството, в които е събрано всичко, желано от
душите и всичко, от което се възхищават очите.

54
 И ако спазваха Теврат и Инджил, и низпосланото им от техния Повелител, т.е. ако
повярват така, както е заповядал Всевишният Аллах, ако биха повярвали на Пратеника
Мухаммед Мустафа (с.а.с.), за който са писали предишните Книги, ако бяха приели великата
милост, която Всевишният Аллах е низпослал заради тях, проявявайки загриженост, те щяха
да се препитават и от това над тях, и от това под нозете им. Аллах ги е надарил щедро
с препитание, излял е дъждове от небесата и е сторил от земята да израснат множество
растения. В друг подобен айет се казва: А ако жителите на селищата бяха повярвали и
бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях благодат от небето и от земята. (7:96)
След това Всевишният Аллах е споменал, че между хората на Книгите има умерени, които
постъпват съгласно предписанията на Теврат и Инджил, но не проявяват никакво старание и
усърдие. Но лоши са делата на мнозина от тях.
Болшинството от тях изобщо са злостни грешници, и само някои се стремят да
изпреварят останалите в праведните деяния.

67. О, Пратенико! Oповести какво ти бе низпослано от твоя Повелител! А не го ли

сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание! Аллах ще те защити от хората!
Наистина, Аллах не напътва неверниците.

Всевишният Аллах се е обърнал към Своя Пратеник Мухаммед Мустафа (с.а.с.), с най-
мъдрата повеля и му заповядал да съобщи на хората за всичко, което Всевишният Аллах му е
низпослал. Това се отнася за всички възгледи, деяния, изказвания, религиозни предписания и
божествени изисквания, на които мюсюлманите са се обучавали от Пратеника (с.а.с.). Той е
изпълнил своята мисия по най-съвършен начин, призовал е хората към исляма, съобщил им е
страшното предупреждение и радостната вест, облекчил им е участта и ги е обучил така, че
невежите и неграмотни хора са се превърнали в големи учени и духовни наставници. Той е
обучил хората на слово и дело, разпращал послания и свои емисари. Няма нито едно добро
дело, за което той да не е дал указание на последователите си, и нито една лоша постъпка, за
която да не ги предупреди. За това са свидетелствали и продължават да свидетелстват най-
достойните измежду хората-славните сподвижници и дошлите след тях учени улеми и
обикновени мюсюлмани.
Всевишният Аллах е казал на Своя Пейгамбер (с.а.с.): А не го ли сториш, ти не ще си
оповестил Неговото послание! - “Ако ти не съобщиш на хората за това, което е низпослано
на теб от Всевишния Аллах, няма да изпълниш заповедта на своя Повелител. Аллах ще те
защити от хората. А това означава, че ти трябва усърдно да ги обучаваш, да им оповестиш
посланието на Всевишния Аллах и да не се отклоняваш от тази мисия заради страх пред
творенията. Тяхната съдба се намира в ръцете на Всевишния Аллах, Който се е ангажирал да
ги защити от всякакви нещастия. На теб е възложено да оповестиш на хората ясната истина,
и ако те последват правия път, то ще постъпят за свое благо. Що се отнася до неверниците,
единственото намерение, на които е снизходителното отношение към низшите си желания,
поради неверието им твоят Повелител няма да ги поведе по правия път и няма да ги
вдъхнови за добри постъпки.”

55
68. Кажи: “О, хора на Книгата! Вие няма да сте на правия път, докато не започнете да
се ръководите от Теврат и Инджил, и низпосланото ви от вашия Повелител.” И
низпосланото на теб от твоя Господар увеличава на мнозина от тях
несправедливостта и неверие им. И не скърби за неверниците!

Всевишният Аллах е повелил на Своя Пейгамбер (с.а.с.), да съобщи за заблудата на хората

от Ехл-и Китаб, изобличавайки лъжата: Вие няма да сте на правия път, докато не
започнете да се ръководите от Теврат и Инджил, Т.е. “Вашите религиозни представи са
лишени от всякаква основа, защото не сте повярвали в Свещения Коран и Пратеника
Мухаммед (с.а.с.), и фактически сте отхвърлили своя пратеник и своята Книга. Вие ще се
ръководите от истината и ще се опрете на надеждна опора само тогава, когато следвате
предписанията на Теврат и Инджил и изпълнявате всичко, към което призовават тези Книги.
Вие сте длъжни да се ръководите и от низпосланото ви от вашия Повелител, Който се
грижи за вас и ви дарява с блага, най-славното, от които е низпосланата ви небесната Книга.
Вие сте длъжни да благодарите на Всевишния Аллах, да изпълнявате Неговите предписания
и да бъдете верни на дадения Му обет.” И низпосланото на теб от твоя Господар
увеличава на мнозина от тях несправедливостта и неверието им. И не скърби за
неверниците!

69. Наистина, вярващите, а така също и юдеите, и сабеите, и християните които [от
тях] повярват в Аллах и в сетния ден, и вършат праведни дела за тях не ще има страх
и не ще скърбят.

Всевишният Аллах е съобщил, че хората на всички небесни Книги, Свещения Коран,

Теврат и Инджил, имат общ път за спасение и се опират на обща основа. Тази основа е
вярата в Аллах и сетния ден и праведните деяния. Който е повярвал в Аллах и сетния ден и е
извършвал праведни деяния, той ще намери спасение и няма да се бои за тревожните
събития, които го очакват занапред, няма да се страхува за онова, което се е случило с него в
миналото. Това предписание остава в сила за всички времена.

70. Приехме завета от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път,

щом пратеник им донесеше онова, което душите им не желаеха, те отричаха едни, а
други убиваха.

71. И смятаха, че не ще има изпитание, и ослепяха и оглушаха. После Аллах прие

покаянието им, после мнозина от тях [пак] ослепяха и оглушаха. Аллах съзира онова,
което вършат.

56
 Всевишният Аллах е казал: Приехме завета от синовете на Исраил, тоест Аллах е
сключил суров завет и ги е задължил да повярват в Него и да изпълняват задължителните
предписания на религията. По-рано също така бе споменато, че Всевишният Аллах е
повелил: Аллах прие завета от синовете на Исраил. Ние проводихме от тях дванадесет
старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом извършвате молитвата намаз, давате
милостинята зекят, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах
добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините,
сред които реки текат. А който от вас след това стане неверник, той се е отклонил
от правия път.”(5:12)
Всевишният Аллах е отправил Своите пратеници, които идвали един след друг,
призовавали хората към религията и давали верни наставления, което не носело никаква
полза. Поради това всеки път, когато пратениците на Аллах им донасяли повели, които не
съвпадали с желанията им ги наричали лъжци, изправяли се против тях и се отнасяли по най-
жесток и ужасен начин. Те отричаха едни, а други убиваха, и смятаха, че не ще има
изпитание, т.е. предполагали са, че неподчинението и неверието няма да повлекат след себе
си наказание и възмездие и продължавали да извършват своите порочни злодеяния. В
резултат на това те ослепяха и оглушаха за истината. Всевишният Аллах им дал отсрочка,
позволил им да се покаят и прие покаянието им. Те обаче останали верни на своето
покаяние твърде кратко, после мнозина от тях се върнали към отвратителните си
злодеяния и [пак] ослепяха и оглушаха. Само някои от тях се оказали верни на покаянието и
останали в лоното на религията. Аллах съзира онова, което вършат и всеки от тях
непременно ще получи възмездие за извършените постъпки: за доброто - добро и за злото -
зло.

72. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мерйем.” А
Месията е казал: “О, синове на Исраил! Покланяйте се на Аллах моя Господар и вашия
Господар! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах дженнета и неговото
място е огънят. Угнетителите нямат закрилници.”

73. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма
друг [истински] Бог, освен единствения - Аллах. И ако не престанат да говорят това,
болезнено мъчение ще сполети неверниците.
74. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е
Опрощаващ, Милосърден.

75. Месията, синът на Мерйем, е само пратеник. Преди него отминаха пратеници, а
майка му е всеправдива. И двамата се хранеха с храна. Виж как им разясняваме
знаменията, после виж как лъжат!

57
 Всевишният Аллах е съобщил за неверието на християните, които казват: “Аллах, това
е Месията, синът на Мерйем.” Те обясняват съмнителните си твърдения с факта, че той се
е появил на бял свят от майка без участието на мъж и не приличал на останалите Божии
творения. Месията сам е опровергал погрешните им твърдения, когато казал: “О, синове на
Исраил! Покланяйте се на Аллах моя Повелител и вашия Повелител!” С тези слова той
признал себе си за раб, а Всевишният Аллах - Повелител на всички творения.
За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах дженнета и неговото място е
огънят. Ако човек се покланя наред с Аллах и на пратеника Иса или друго творение,
Всевишният Аллах непременно ще го лиши от градините на дженнета, и негова обител ще
стане преизподнята. Той сравнява творенията с Твореца и посвещава поклонението си
ибадет, заради което е бил сътворен на онези, които изобщо не го заслужават, поради което
заслужава вечно наказание в пламъците на огъня. Угнетителите нямат закрилници. Тези
нечестивци няма да бъдат спасени от наказанието на Всевишния Аллах и никой не ще ги
отърве дори частично от постигналото ги злочестие.
Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.”
Християните вярват в света троица, която се състои от три ипостаса 1: Аллах, Иса и Мерйем.
Всевишният Аллах обаче е далече от такива изказвания, които са най-великото
доказателство за безумието на християните. Как е възможно те да се съгласят с тези
отвратителни слова и порочни възгледи?!! Как е възможно да не забележат разликата между
Твореца и творенията?!! Как е възможно да не узнаят Повелителя на световете?!!
Опровергавайки тях и подобните им, Всевишният Аллах е възвестил: Няма друг
[истински] Бог, освен единствения Аллах, Притежаващ всички качества на
съвършенството и е Далечен от всички недостатъци. Той Единствен твори, управлява и
дарява с блага Своите творения. Нима може да се твърди за съществуването наред с Него и
на друг бог?!! Всевишният Аллах е безкрайно далече от подобни заявления на угнетителите
и ако не престанат да говорят тези ужасни слова, то болезнено мъчение ще сполети
неверниците. След тази заплаха Всевишният Аллах е призовал християните да се покаят за
извършените грехове и е разяснил, че Той приема покаянието на Своите раби. Всевишният
Аллах е казал: Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?
Нима не признават Аллах за свой Единствен Бог, а Иса за Негов пратеник? Нима не се
разкайват за това, което казват и няма да потърсят опрощение от Всевишния Аллах? Аллах е
Опрощаващ, Милосърден. Той опрощава греховете на покаялите се дори ако те са
достигнали до облаците на небесата, и проявява милосърдие към Своите раби, приемайки
покаянието им и заменя прегрешенията им с праведни постъпки.
Следва да се отбележи, че този призив за покаяние звучи като добро и учтиво
предложение. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?

58
 След този призив Всевишният Аллах е разяснил на Месията Иса (а.с.), и неговата майка,
казвайки: Месията, синът на Мерйем, е само пратеник. Преди него отминаха
пратеници, а майка му е всеправдива. Иса (а.с.), не е бил нищо повече, освен пратеник на
Всевишния Аллах. Преди него също така е имало пратеници. Той е бил един от рабите на
Всевишния Аллах и пратеник, не е имал законодателна власт, нито пък власт над случващото
се във вселената. Той е донесъл на хората това, с което го е изпратил Всевишният Аллах и е
приличал на пратениците, които са били преди него. Не се е отличавал от тях с качества,
които биха могли да го превърнат от простосмъртен в бог. А майка му Мерйем е
всеправдива. Тя се причислява към всеправдивите раби, които заемат най-висока степен след
пратениците на Всевишния Аллах. Тяхната правдивост се проявява в полезни знания, които
се въплъщават в твърда убеденост и праведни деяния. Това е доказателство, че Мерйем не е
била пратеник, а само е принадлежала към всеправдивите раби, но дори такава слава за човек
е напълно достатъчна. Измежду всички останали жени също не е имало пейгамбери, защото
Всевишният Аллах е избирал пейгамбери само от представителите на мъжкия пол. По този
повод Всевишният Аллах е казал: И преди теб изпращахме пратеници само мъже, на
които давахме откровение.(16:43)
Ако Иса (а.с.), е принадлежал към пратениците, които са били преди него, а неговата
майка е една от всеправдивите праведници, тогава на какво основание християните ги смятат
за богове наравно с Аллах?
И двамата се хранеха с храна. Това обстоятелство е най-яркото доказателство, че те са
били хора и са им били необходими храна, вода и всичко, от което са имали потребност
потомците на Адем (а.с.). Ако те действително са били богове, не биха имали необходимост
от храна и вода, тъй като бог е длъжен да бъде самодостатъчен и всеславен.
След разяснението на това доказателство Всевишният Аллах е обърнал внимание на
рабите върху факта как Той им разяснява, казвайки: Виж как им разясняваме знаменията,
после виж как лъжат! Това разяснение им позволява да разберат истината и да се сдобият
с твърда увереност. Никаква разяснения обаче няма да донесат полза на неверниците, и те
продължават да се отклоняват от истината, да лъжат и да измислят лъжи. Те проявяват зло
упорство и постъпват изключително несправедливо.
76. Кажи: “Нима няма да се покланяте на Аллах, а на онова, което няма власт да ви
стори вреда или полза? А Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?”

Всевишният Аллах е повелил на Своя Пратеник да каже на хората: “Нима няма да се

покланяте на Аллах, а на онова, което няма власт да ви стори вреда или полза? А Аллах
е Всечуващия, Всезнаещия?”
“Нима вие ще се покланяте на творенията, които не са способни да ви нанесат вреда или
да ви донесат полза, и ще се откажете от поклонение на Единствения Господар, Който носи
полза и нанася вреда, дарява с блага и лишава от Своята милост? Той чува гласовете на
всички, които се обръщат към Него на различни езици с всевъзможни искания и молби. Той
знае очевидното и скритото, явното, съкровеното, миналото и бъдещето. Той Един
притежава тези съвършени качества, а това означава, че само Той заслужава поклонение и
искрено служене.”

59
77. Кажи: “О, хора на Книгата! Не прекалявайте в религията си, като надхвърляте
истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха
мнозина, и изгубиха правия път!”

78. Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Давуд и на Иса,

сина на Мерйем. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха границите на
позволеното.

79. Не се възпираха взаимно от порицаваните постъпки, които вършеха. Колко лошо е

онова, което са сторили!

80. Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова,

което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи. И в мъчението те ще
пребивават вечно.

81. И ако бяха повярвали в Аллах и в Пратеника, и в низпосланото на него, не биха ги

взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.

Всевишният Аллах е заповядал на Своя Пратеник (с.а.с.), да каже: О, хора на Книгата!

Не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, тоест не проявявайте
излишество в религията и не престъпвайте границите на позволеното, и не заменяйте
истината с лъжа! Не възвеличавайте Иса (а.с.), и старейшините, в чието мнение се
вслушвате. И не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха
мнозина, и изгубиха правия път! Не се отнасяйте снизходително към желанията на тези,
които са излезли от правия път и са повели много други след себе си, обръщайки ги в своята
религия. Тези хора заблуждават себе си и вкарват в заблуда околните. Те са проповедници на
заблудата, и хората трябва да се пазят от тях, от пагубните им желания и порочни възгледи.
След това Всевишният Аллах е казал: Неверниците от синовете на Исраил бяха
прокълнати с езика на Давуд и на Иса, сина на Мерйем. Неверниците от синовете на
Исраил били прокълнати и отделени от милостта на Всевишния Аллах чрез езика на
пратениците Давуд и Иса, които са били свидетели на факта, че те упорито се
противопоставяли на истината, след като тя им станала ясна. Това неверие и проклятие са
били в резултат, защото не се подчиняваха и престъпваха границите на позволеното. Те
не изпълнявали повелите на Всевишния Аллах и несправедливо се отнасяли към Неговите
раби. И тъй като греховете и несправедливостта винаги носят след себе си наказания, те
станали неверници и се лишили от милостта на Всевишния Аллах. Още едно от
прегрешенията, което е стоварило върху исраелтяните наказанието на Всевишния Аллах е
било това, че те не се възпираха взаимно от порицаваните постъпки, които вършеха. Те
вършели зли постъпки и не се предпазвали един друг от тях, а вината за извършените
злодеяния са лежали не само върху онези, които ги извършвали непосредствено, но и върху
тези, които мълчаливо ги наблюдавали, имайки възможност да ги предпазят от греха. Всичко

60
това свидетелства, че израилевите синове са пренебрегвали повелите на Всевишния Аллах и
са смятали непокорството пред Него за незначително прегрешение. Ако са се отнасяли към
своя Повелител с почитане, те ревностно биха се въздържали от забранените постъпки и
биха се гневили на всичко, което предизвиква гнева на Всевишния Аллах. Те биха могли да
удържат хората от престъпленията, но предпочитали да си замълчат. Подобно поведение би
ги обрекло на жестоко наказание, тъй като влече след себе си цял ред пагубни последствия.
Първо, ако човек мълчаливо наблюдава извършването на грехове, той вече се
противопоставя на Всевишния Аллах, дори и да не участва в извършването на греха, защото
правоверният е длъжен не само да избягва непокорност към Всевишния Аллах, но и да
порицава тези, които постъпват по този начин.
Второ, подобно поведение, както вече отбелязахме, свидетелства за пренебрежение към
забраните на Всевишния Аллах и безразлично отношение към подчинение и покорство на
Него.
Трето, ако хората не възпират грешниците от неподчинение, това им дава възможност още
по-често да извършват грехове. В резултат от това злото се разпространява, хората започват
да се сблъскват с още по-големи духовни и земни проблеми, а нечестивите грешници
придобиват власт и могъщество. С течение на времето праведниците губят влияние и се
лишават от възможността да противостоят на нечестивците и да извършат онова, което биха
могли да извършат преди.
Четвърто, отказът от порицание на осъдителните постъпки способства за изчезването на
знанието и разпространение на невежеството, защото ако много хора започнат често да
извършват грехове, а привържениците на религията и учените се откажат да ги спрат от това
зло, хората започват да смятат, че тези постъпки не се смятат за неподчинение на Всевишния
Аллах, а някои от невежите хора могат да решат, че това дори е желателен обред и ибадет. А
какво може да бъде по-опасно от това, че хората ще започнат да смятат забраненото от
Всевишния Аллах за разрешено, а лъжата за истина, тъй като целият свят ще се преобърне в
техните очи?!!
Пето, мълчаливото наблюдение на греховете, извършвани от нечестивците може да доведе
до това, че греховете да се представят на хората като прекрасни и правилни постъпки, и
тогава те започнат да вземат пример един от друг. Изобщо за хората е характерно да
подражават на околните и себеподобните.
Може още много дълго да се изброяват пагубните последствия от мълчаливото
наблюдение на греховете, затова Всевишният Аллах е съобщил, че невярващите синове на
Исраил са били прокълнати за непокорността и беззаконието, една от проявите, на което е
този огромен грях. Колко лошо е онова, което са сторили!
Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Те ги обичат, дружат с тях и
им помагат. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Те получават
непродаваема стока и сключват неизгодна сделка. Навличат върху себе си гнева на
Всевишния Аллах, а наред с това и гнева на всички останали творения. Те са обречени на
вечно и ужасно наказание. Те са били несправедливи към себе си, когато са си приготвили
тази нещастна съдба и са се лишили от вечното блаженство.

61
 И ако бяха повярвали в Аллах и в Пратеника, и в низпосланото на него, не биха ги
взели за ближни. Вярата в Аллах, в Пратеника, и онова, което му е било низпослано,
задължава раба да обича Всевишния Аллах, да дружи с Неговите възлюбени раби и да
отбягва онези, които отказват да повярват в Аллах, враждуват с Него и затъват в грехове.
Отбягването на дружбата с ония, които се провъзгласят за врагове на Всевишния Аллах, е
задължително изискване на религията. Що се отнася до нечестивците, те не изпълняват това
изискване, което означава, че не са повярвали във Всевишния Аллах. Но мнозина от тях са
нечестивци. Болшинството от тях са развратници, които се отклоняват от подчинение и
покорност пред Всевишния Аллах и не желаят да повярват в Него и Пратеника Му. А
дружбата с враговете на Всевишния Аллах се явява само една от проявите на разпътството и
грехопадението им.

82. Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези,

които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са
онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и
монаси, и защото не се възгордяват.

83. А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от

сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Повелителю наш,
повярвахме! Впиши ни със свидетелите!

84. И защо да не повярваме в Аллах и в истината, дошла при нас? Ние копнеем да ни
въведе нашият Повелител в дженнета заедно с праведните хора.”

85. И ги възнагради Аллах за техните думи с градините, сред които реки текат, там ще
пребивават вечно. Това е въздаянието за благодетелните.

86. А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на

джехеннема.

Всевишният Аллах е разяснил кой от хората е най-близо до мюсюлманите и е готов най-

бързо да се сдружи с тях и да ги заобича, и кой е далече от това. Ще откриеш, че хората,
най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават.
Всевишният Аллах е съобщил, че юдеите и многобожниците са най-заклетите врагове на
исляма и мюсюлманите и много повече от всички останали хора се стремят да навредят на
правоверните. Причината за това се крие в ненавистта им към мюсюлманите, тяхното
беззаконие, завист, зло упорство и неверие. И ще откриеш, че от тях най-близки по любов
към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Най-близо до
мюсюлманите са хората, които наричат себе си християни. Всевишният Аллах е обяснил
това с няколко причини.

62
 Първо, сред тях има свещеници и монаси, тоест аскетични учени-богослови, които се
отдават на поклонение в килии и манастири. Знанията, аскетизмът и поклонението правят
човешкото сърце меко и добро, предпазват го от грубост и жестокост. Поради тази причина
за свещениците и монасите не е присъща грубостта на юдеите и суровостта на езичниците.
Второ, защото не се възгордяват, т.е. не проявяват високомерие и не отказват да се
покорят на истината поради своята горделивост. Тези качества ги сближават с мюсюлманите
и по този начин им позволяват по-бързо да се сдружат с тях, защото скромният човек винаги
е по-близо до доброто, отколкото надменният горделивец.
Трето, щом чуят низпосланото на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) откровение, което им
прави толкова силно впечатление, че се смиряват пред него, а очите им се изпълват със сълзи
от това. Те чуват истината, в която са твърдо убедени, вярват в нея и я признават. Те молят
Всевишният Аллах, казвайки: “Повелителю наш, повярвахме! Впиши ни със
свидетелите! Тези свидетели се явяват последователите на Мухаммед (с.а.с.), които
свидетелстват за единството на Всевишният Аллах и пророческата мисия на всички Негови
пратеници. Те потвърждават правдивостта на всичко, което са донесли пратениците, и
свидетелстват за или против всички предишни народи. Те са справедливи мъже, чието
свидетелство се приема. По този повод Всевишният Аллах е казал: И така ви сторихме
общност, придържаща се към средата, та да свидетелствате за цялото човечество, а
Пратеника да е свидетел за вас. Сякаш отговаряйки на обвиненията, отправени от хората,
които ги порицават, че са повярвали незабавно, те казват: И защо да не повярваме в Аллах и
в истината, дошла при нас? Ние копнеем да ни въведе нашият Повелител в дженнета
заедно с праведните хора.” Т.е. “Какво ни пречи да повярваме в Аллах, след като ни се яви
истината от Него, в която е невъзможно да се усъмним? Ние повярвахме, подчиняваме се на
истината и молим Всевишният Аллах да ни въведе в градините на дженнета заедно с
праведниците. Поради каква причина не трябва да правим това? Нима няма достатъчно
причини, за да не повярваме незабавно и да не изоставаме от останалите?”
Всевишният Аллах е казал: И ги възнагради Аллах за техните думи с градините, сред
които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е въздаянието за благодетелните.
Всевишният Аллах ги е възнаградил за това, че са произнесли словата на истинната вяра и
са признали истината.
Този и предишният айет са били низпослани за християните, които повярвали в Пратеника
Мухаммед (с.а.с.). Това са били Негус, императора на Етиопия и много други повярвали
християни. И до ден днешен сред тях се намират хора, които отдават предпочитания на
исляма, след като им се е изяснила погрешността на техните възгледи, които изповядат.
Всичко това показва, че те са много по-близо до исляма, отколкото юдеите и езичниците.
След споменаване на възнаграждението за благодетелните праведници, Всевишният
Аллах е съобщил за наказанието, което очаква грешниците: А които не вярват и взимат за
лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на джехеннема. Те отказват да повярват и
отхвърлят знаменията на Всевишният Аллах, даващи светлина на истината.

63
87. О, вие, които повярвахте! Не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил и
не престъпвайте границите на позволеното! Наистина, Аллах не обича
престъпващите.

88. И яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание разрешено, приятно! И

бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Не възбранявайте благата,

които Аллах ви е разрешил и не престъпвайте границите на позволеното! Правоверните
не трябва да си забраняват полезните храни и напитки, които Всевишният Аллах е обявил
позволени за тях. Той им е оказал милост и те са длъжни да Го възхваляват за тази милост.
Всевишният Аллах е позволил да ползват от благата, и те са длъжни да Му бъдат
признателни. Те нямат право да отхвърлят милостта Му, проявявайки неблагодарност, или да
не я приемат, или да я обявяват за забранена. Ако те постъпят по този начин, ако те клеветят
по адрес на Всевишния Аллах, ако проявяват неблагодарност и обявяват разрешените и
полезни блага за забранени и скверни, те престъпват границите на позволеното. Всевишният
Аллах е забранил на хората да престъпват и не обича такива престъпници: Наистина, Аллах
не обича престъпващите. Нещо повече, те са ненавистни на Всевишния Аллах и ще бъдат
удостоени с Неговото наказание.
Всевишният Аллах е заповядал на вярващите да не се оприличават на езичниците, които
си забраняват някои неща, обявени от Него за позволени. Всевишният е казал: И яжте от
онова, което Аллах ви е дал за препитание разрешено, приятно! Аллах е заповядал да се
яде храна, с която Той помага на Своите раби да изкарат благодарение на техните усилия,
ако е разрешена. Прехраната не трябва да бъде изкарана с кражба, отнета насила или
придобита със средства, получени по незаконен път. Трябва да бъде чиста и полезна, тъй
като не бива да се консумира месото на хищници и други нечисти продукти. Мюсюлманите
трябва да се боят от Аллах, изпълнявайки Неговите заповеди и да се пазят от Неговите
забрани, в Когото вярват! Именно, вярата в Аллах ги задължава да изповядат благочестива
религиозност и да изпълняват задълженията си пред Него, тъй като само в този случай тази
благочестива религиозност е съвършена.
От този прекрасен айет следва, че ако човек си забранява позволено блюдо, ако си
забранява пиене на позволена напитка или си забранява встъпването в сексуална близост с
позволено за него жена, тази постъпка не е забранена за него. Но ако наруши даденото за
това обещание, той е длъжен да изкупи извършеното така, както се изкупва нарушаването на
клетва. Всевишният Аллах е казал: О, Пратенико, защо си възбраняваш онова, което
Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е
Опрощаващ, Милосърден. Аллах вече наложи изкупление при отмятане от вашите
клетви. Аллах е вашият Покровител. Той е Всезнаещия, Премъдрия.(66:1-2) Но ако човек
си е забранил да встъпва в сексуална близост със съпругата си, той е длъжен да извърши
изкупителни действия, каквито се предприемат за езическия обичай при отричане от жена,
наричан “зихар”.

64
 Човекът не бива да избягва позволените блага и удоволствия и не трябва да си ги
забранява. Напротив, той е длъжен да им се наслаждава и да ги използва за подчинение на
своя Повелител.

89. Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се

обвързвате с клетвите. За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет
нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си,
или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност да стори
това, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се
врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да
сте признателни!

Всевишният Аллах не ви наказва за празнословието в клетвите, които произнасяте

преднамерено или необмислено. Към клетвите се отнасят онези, които човек произнася,
смятайки, че казва истината, въпреки че впоследствие се изяснява неговата грешка.
Всевишният Аллах ви наказва за клетвите, които произнасяте обмислено и се закрепвате с
намеренията си. В подобно откровение се казва: Аллах няма да изисква от вас за
празнословието в клетвите ви, ала ще изисква за онова, което вашите сърца са
придобили. Аллах е Опрощаващ, Кротък.(2:225)
Ако човек наруши преднамерено клетва, за изкупление на това е необходимо да бъдат
нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните
семействата си, или да бъдат облечени, да бъдат дарени десет бедняка с дрехи,
достатъчни да се извърши с тях намаз, или да се освободи един роб, при това споменаването
на вярващ роб се среща в друго коранично откровение. Ако изпълни всяко едно от тези три
предписани действия, той ще изкупи престъпването на клетвата. А който няма
възможност да стори всяко едно от тези три предписани действия, е длъжен три дена да
говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. Само така може да се
изкупи извършеното прегрешение. И спазвайте своите клетви! Мюсюлманите са длъжни
да спазват клетвите си, да се въздържат от лъжливи клетви в Аллах и да не ги нарушават.
Разрешено е да се наруши клетва само тогава, когато тази постъпка ще допринесе полза,
защото извършването на добри дела е най-добрата форма за спестяване на клетвата. Всичко
това означава, че клетвите не трябва да препятстват мюсюлманите от извършването на
праведни деяния. Така Аллах ви разяснява Своите знамения, позволяващи да се различи
позволеното и забраненото и да се изясни смисъла на религиозните предписания. За да сте
признателни на Всевишния Аллах! Той учи хората на това, което не са знаели преди, затова
те са длъжни да Му бъдат признателни. Да благодарят на Всевишният Аллах за милостта,
която Той им е оказал, когато ги е обучил на шериатските закони и ги е разяснил.

90. О, вие, които повярвахте! Наистина, опияняващите напитки, хазартните игри,

кумирите и гадаенето на стрели са мръсотия от делото на шейтана. Странете от
нея, за да сполучите!

65
91. Наистина, шейтанът цели да всее между вас вражда и ненавист чрез
опияняващите напитки и хазартните игри, и да ви възпре от споменаването на Аллах,
и от молитвата. Не ще ли престанете?

Всевишният Аллах е изобличил порочността на тези отвратителни постъпки и е съобщил,

че се отнасят към деянията на шейтана и са мръсотия. Странете от нея, т.е. избягвайте
скверните деяния, за да сполучите! Хората не могат да се сдобият с успех, докато не
престанат да вършат това, което е забранил Всевишният Аллах. Това се отнася особено за
споменатите в този айет мерзки постъпки. Първата от тях се явява употребата на опияняващи
напитки. Към тях спада всичко, което помрачава разсъдъка, опиянява или замъглява
съзнанието на човека. Втората от тях са хазартните игри. Към тях се отнасят облозите и
всички спорове и състезания, в които двете страни се натоварват с материални задължения.
Третата е поклонението на идоли, икони и кумири вместо на Всевишния Аллах. Четвъртата
от тях е гадаенето на стрели.
Всевишният Аллах е забранил всичките тези четири постъпки и е заповядал на Своите
раби да странят от тях и е съобщил за вредата, която причиняват и която задължава хората да
ги избягват и да странят от тях.
Първо, тези постъпки са скверни и нечисти. Тяхната нечистотия не може да се види, тъй
като те са скверни и нечисти в духовен план. Хората са длъжни да ги избягват, за да не се
осквернят.
Второ, тези постъпки се отнасят към деянията на шейтана, който е най-злия враг на
човечеството. Добре известно е, че трябва да се предпазваме от враговете, опасявайки се от
злите им и коварни замисли и деяния, особено, ако със своите деяния те се опитват да ни
вкарат в клопка, която може да стане пагубна, затова благоразумния човек трябва да я
избягва, да се предпазва и опасява от деянията на своя явен враг.
Трето, рабът не може да се сдобие с успех, ако не избягва тези постъпки, тъй като под
триумф се разбира търсене на желаното и обичаното, както предпазване и избавяне от
неприятното.
Що се отнася до тези четири деяния, всички те са препятствие по пътя към успеха.
Четвърто, тези деяния пораждат вражда и ненавист сред хората, затова шейтанът прави
всичко възможно за тяхното разпространение. Особено това се отнася за употребата на
опияняващи напитки и хазартните игри, тъй като те са способни да посеят вражда и ненавист
дори и между правоверните. Опияняващите напитки лишават човека от разсъдък и пораждат
в него ненавист към правоверните му братя, а при неблагоприятни обстоятелства, които
често възникват при употребата на алкохол, нещата могат да стигнат дори и до убийство. А
по време на хазартните игри хората се стремят да се изпреварят и да приберат чуждото
имущество, без при това да се оказва на другия човек някаква услуга, и това също се отнася
към факторите, способстващи за възникването на вражда и ненавист.

66
 Пето, поради тези деяния човек с душа и тяло се отделя от споменаването и възхвалата на
Всевишния Аллах и намаза, заради което Аллах е сътворил Своите раби и които са залог за
тяхното щастие. Опияняващите напитки и хазартните игри най-силно отклоняват и отделят
човека от споменаване и възхвала на Всевишният Аллах и така ангажират неговите мисли, че
той дори не забелязва как преминават значителни интервали от времето и не знае къде се
намира.
Какво може да бъде по-ужасно и отвратително от греховете, които оскверняват човека,
отнасящи се към деянията на шейтана, и да му се подчинява така, както животните се
подчиняват на своя пастир?!! Какво може да бъде по-ужасно и отвратително от греховете,
които оскверняват човека, отнасящи се към деянията на шейтан, които му пречат да се
сдобие с успех, които пораждат вражда и ненавист между правоверните и ги отделят от
споменаване и възхвала на Всевишният Аллах и намаза?!! Кое изобщо може да има по-тежки
последствия?!!
Вземайки под внимание това, Всевишният Аллах е забранил на благоразумните хора да
извършват тези грехове и е предложил да се откажат от тях. Не ще ли престанете?
Причината за това се заключава във факта, че ако благоразумния човек се замисли над злите
и пагубни последствия на тези деяния, той непременно би се въздържал от тях, без да чака
дългите увещания и убедителните предупреждения.

92. Покорявайте се на Аллах, и на Пратеника се покорявайте, и внимавайте! А

отметнете ли се, знайте, че за Пратеника Ни е дълг само да предаде ясното послание!
Подчинението на Всевишния Аллах с нищо не се отличава от подчинението на Пратеника
(с.а.с.). Който се покорява на Него, той се покорява и на Пратеника (с.а.с.), а който се
подчинява на Пратеника (с.а.с.), той фактически се подчинява на Всевишния Аллах. Това
означава, че мюсюлманинът е длъжен с душа и тяло да извършва всички деяния и да
произнася всички слова, които са заповядали да се извършват и произнасят Всевишният
Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.), изпълнявайки задължителните и желателните
предписания на религията, свързани със задълженията пред Аллах и пред Неговите творения,
да се въздържат от всичко, което е забранил Всевишният Аллах и Неговия Пратеник.
Тази заповед има много широк смисъл, отнасящ се до всички религиозни повели и
забрани, касаещи душата и тялото.
След това Всевишният Аллах е заповядал: И внимавайте! Предпазвайте се от
неподчинение на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник, защото това е зло и влече след себе
си очевидна загуба. А отметнете ли се от тези заповеди и забрани, знайте, че за
Пратеника Ни е дълг само да предаде ясното послание, и той вече е изпълнил
възложената му мисия. Ако последвате правия път, ще постъпите само за свое благо, и ако
вършите грехове - ще навредите само на себе си. Всевишният Аллах ще ги призове към
разчистване на сметките, а Пратеника (с.а.с.), вече е изпълнил своя дълг и се е справил с
мисията си.

67
93. За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са
вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, ако
после са се бояли и вярвали, ако после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича
благодетелните.

След низпосланието на категоричната забрана за употребата на упойващи напитки и

страшното предупреждение за предпазване от тази постъпка, някои правоверни са пожелали
да узнаят какво е било положението на техните братя, които след като приели исляма пили
алкохолни напитки и умирали преди опияняващите напитки да бъдат категорично забранени.
Тогава Всевишният Аллах низпослал този айет и съобщил в него: За онези, които вярват и
вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната],
т.е. праведниците, които са повярвали и вършели благи деяния, няма да имат проблеми
заради това, че са употребявали вино и са играли хазартни игри преди да бъдат категорично
забранени.

Тъй като споменаването, че за праведниците няма прегрешение относно това, с което

преди са се хранели, се отнася за изброените забранени продукти, така също и за всяка друга
храна, то Всевишният Аллах е конкретизирал смисъла на това откровение и го е свързал с
хората, които са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, избягват неподчинението и
притежават истинска правилна вяра, която ги задължава да извършват праведни деяния и да
не се отклоняват от този път. Човек не може да избегне греховете, ако тези качества се
проявяват само от време на време, той е длъжен да остане такъв до смъртта си и постоянно
да върши добро, тъй като Всевишният Аллах обича благодетелните раби, които искрено се
покланят на Твореца и помагат на другите.
Този прекрасен айет също се отнася и за онези, които са консумирали забранен продукт
или са извършили забранена постъпка след низпосланието на забраната, а след това са
признали своя грях, покаяли са се пред Всевишния Аллах, уплашили са се от своя Повелител
и са започнали да вършат праведни деяния. На такива хора Той опрощава и ги избавя от
извършените грехове.

94. О вие, които повярвахте! Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат
ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А
който след това престъпи границите на позволеното, за него има мъчителни
страдания.

95. О, вие, които повярвахте! Не ловувайте, когато сте облечени в ихрам! А за онзи от
вас, който убие преднамерено, то възмездието е добиче, равностойно на убитото.
Жертвеното животно го определят двама справедливи мъже от вас, и то трябва да
стигне до Кябе. Или като изкупление за това следва да се нахранят нуждаещи се, или
равно на това да спазва оруч, за да вкуси тежестта на своето деяние. Аллах извинява
за онова, което е било преди [исляма]. А който повтори Аллах ще му отмъсти. Аллах е
Всемогъщ, Въздаващ възмездие.

68
96. Разрешен ви е уловът от морето и яденето дори на изхвърленото от него за
възползване от вас и от пътниците, но ви е възбранен ловът по сушата, докато сте
още облечени в ихрам. И бойте се от Аллах, при Когото ще бъдете събрани!
Всевишният Аллах е оказал на Своите раби милост, когато им е съобщил какво е отсъдено
да се случи съгласно Неговото предопределение и предварително установената съдба.
Всевишният Аллах е сторил това, за да Му се подчинят и да постъпват осъзнато, загиналите
да загинат при пълна яснота, а останалите живи да живеят при пълна яснота.
Всевишният е казал: О, вие, които повярвахте! Аллах наистина ви изпитва с улова,
т.е. Всевишният Аллах обезателно ще подложи вашата вяра на изпитание. Но по Своята
милост Той направил това изпитание лесно. Става дума за улова, който достигат ръцете и
копията ви, т.е. ловните трофеи, които хората могат да хванат с ръце или да поразят с
копията си. Само в този случай изпитанието има смисъл, тъй като, ако ловът се намира на
такова разстояние, че да не може да се хване с ръце или порази с оръжие, подобно изпитание
е съвършено безсмислено. След това Всевишният Аллах е съобщил, че такова изкушение и
изпитание Му позволява да провери Своите раби така, че знанието да стане очевидно за
самите раби и Му позволява да възнагради едни и да накаже други. Благодарение на това
Той узнава кой и в уединение се страхува от Него и кой се въздържа от забранените
постъпки, имайки възможност да ги извърши. Тези от тях Всевишният Аллах ще възнагради
щедро. А който след това престъпи границите на позволеното, за него има мъчителни
страдания. Всевишният също узнава онези, които не се страхуват от Него в уединение, а
само се преструват пред хората, че се боят. Такива хора постъпват така, заради страха си
пред творенията и затова не заслужават възнаграждение.
О, вие, които повярвахте! Не ловувайте, когато сте облечени в ихрам! Всевишният
Аллах е забранил ловуването, когато сте облечени в ихрам по повод на поклонението хадж
или умра. Тази забрана се отнася за всички постъпки, които могат да доведат до убийство по
време на лов, затова хаджията в ихрам не може да участва в ловуване, не може да посочва
къде се намира жертвата, или пък да помага при нейното убийство. Нещо повече, той няма
право да яде от месото на жертвата, уловена или убита по време на лов. С една дума, когато
мюсюлманинът е в ихрам му е забранено да убива и ловува животни, които са му позволени
преди влизането му в ихрам. След това Всевишният Аллах е казал: А за онзи от вас, който
убие преднамерено, то възмездието е добиче, равностойно на убитото. Хаджията е
длъжен да заколи камила, крава или овца, а след това да раздаде месото им като
пожертвование. Принесената жертва трябва да бъде сходна с животното, което е било убито
по време на лов, жертвеното животно го определят двама справедливи мъже от вас,
двама справедливи мюсюлмани, които познават религиозните закони и могат да установят
сходството между животните. При това следва да се опират върху съжденията на
сподвижниците радияллаху анхум, които са решили, че за убийството на гълъб следва да се
принесе в жертва овца, за щраус - камила, а за дива крава - крава. По този начин за всяко
животно трябва да се принесе в жертва подобно на него. Ако убитото животно няма сходство
с добитъка, в качеството на изкупление следва да се пожертва неговата стойност. Това
правило се отнася за всяка погубена собственост.

69
 Ако за изкупление на това прегрешение хаджията се готви да извърши
жертвоприношение, то жертвеното животно трябва да стигне до Кябе, и да бъде заклано
там.
Или като изкупление за това следва да се нахранят нямащите. Вместо принасяне в
жертва на добитък, която е подобна на убитото животно, на хаджията е позволено да нахрани
бедняци. Много от учените улеми смятат, че след като се установи вида на добитъка, който
следва да се принесе в жертва, хаджията е длъжен да закупи хранителни продукти, равни на
неговата стойност и да нахрани всеки бедняк с една мудда пшеница от най-доброто качество
или половин саа от друг продукт.
Или равно на това да спазва оруч, разрешено му е да спазва оруч за всеки бедняк, който
е длъжен да нахрани. Това възмездие е предписано, за да може човекът да осъзнае
пагубността на своята постъпка, и за да вкуси тежестта на своето деяние. Аллах
извинява за онова, което е било преди [исляма]. А който повтори Аллах ще му
отмъсти. Аллах е Всемогъщ, Въздаващ възмездие.
В този айет се споменава само за преднамереното убийство по време на лов, въпреки че
хаджията е длъжен да изкупи извършеното дори, когато е убил животното погрешка. Това
религиозно правило се отнася за всички, които причиняват вреда на здравето на хората или
имуществото, което е неприкосновено. Ако един човек съзнателно нанася телесна повреда на
друг или е погубил имуществото му, без да има право на това, той носи отговорност за
извършеното, защото Всевишният Аллах е установил за такива случаи съответното
наказание и изплащане на отплата. Ако е извършил тази постъпка не преднамерено, той
изплаща отплата и не получава наказание. Към това мнение се придържат болшинството от
мюсюлманските учени улеми. Съгласно най-достоверното мнение обаче , което се опира
върху ясния смисъл на откровението, непреднамереното убийство на животно по време на
лов не счита за грях, и хаджията не е длъжен да извършва заради него изкупителни действия.
Тъй като към ловните трофеи се отнасят животни, обитаващи както сушата, така и морето,
Всевишният Аллах е направил изключение уловът от морето и яденето дори на
изхвърленото от него, когато сте в ихрам. Под морски улов тук се разбират живите морски
животни, а под морска храна - мъртвите обитатели на морето - позволено е да се яде от тях.
Всевишният Аллах е разрешил на хората да се хранят с тези блага, както и за възползване
от вас и от пътниците, но ви е възбранен ловът по сушата, докато сте още облечени в
ихрам.
От лексическия анализ на арабската дума “сайд” (букв. “лов”) следва, че става дума само
за дивите животни, защото домашните животни не се ловуват. Освен това, месото на тези
животни трябва да бъде позволено за употреба в храната, тъй като, ако е забранено, тези
животни не бива да се наричат ловни трофеи.
След това разяснение Всевишният Аллах е заповядал на хората И бойте се от Аллах,
при Когото ще бъдете събрани! Страхувайте се, изпълнявайки религиозните повели и
избягвайте нарушаването на божиите забрани. А в това ще им помогне само осъзнаването, че
ще бъдат събрани пред Всевишния Аллах, Който ще дари с награда тези, които са
изповядвали боязън към Него, и ще подложи на наказание онези, които не са постъпвали по
този начин.

70
97. Аллах стори Кябе, Свещения дом, и Свещените месеци, и жертвеното животно с
венците да бъдат опора за хората. То е, за да разберете, че Аллах знае какво е на
небесата и какво е на земята, и че Аллах всяко нещо знае.

98. Знайте, че Аллах е Суров в наказанието и че Аллах е Опрощаващ, Милосърден!

99. Дълг за Пратеника е само да предаде посланието. Аллах знае какво разкривате и
какво потулвате.

Всевишният Аллах е съобщил, че е сторил Кябе, Свещения дом, да бъдат опора за

хората. Благодарение на почитането на тази джамия те поддържат своето духовно и земно
благополучие, усъвършенстват своята привързаност към исляма и се спасяват от бремето на
греховете. Отправяйки се на хадж в тази джамия, мюсюлманите придобиват щедри дарове и
големи блага, жертват своето имущество и преодоляват огромни трудности. Мюсюлманите
от различни националности се стичат към джамията от най-различни краища, опознават се
един друг, помагат си, заедно обсъждат общите проблеми и установяват трайни и здрави
връзки, носещи им полза в религиозните и земните дела. Всевишният Аллах е казал: Нека
засвидетелстват това, което им носи полза, и в определени дни да споменават името
на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал.(22:28)
Поради това че Кябе е опора за хората, някои от учените смятат, че ежегодното
поклонение хадж е задължително за цялата мюсюлманска общност, и ако никой от
мюсюлманите не се отправи на поклонението хадж, вината за това ще бъде върху всеки,
който е бил в състояние да го извърши. Нещо повече, ако никой от мюсюлманите не се
отправи на хадж, те се лишават от опората си, и тогава ще настъпи деня къямет.
И жертвеното животно с венците, които се приемат като най-славните от всички
жертвени животни, също са опора за хората, тъй като им носят голяма полза и огромно
възнаграждение. Всички тези предписания Всевишният е установил, за да разберете, че
Аллах знае какво е на небесата и какво е на земята, и че Аллах всяко нещо знае.
Всевишният Аллах е създал Свещената джамия за благо на Своите раби, защото на Него
Му е било известно, че тя ще им донесе полза в религиозните и земните дела.
Знайте, че Аллах е Суров в наказанието и че Аллах е Опрощаващ, Милосърден!
Знанието на тези две неща не трябва да напуска сърцата ви, защото сте длъжни да бъдете
твърдо убедени в тях. Вие сте длъжни да знаете, че Всевишният Аллах може да подложи на
сурово наказание всеки непокорен както в живота на земята, така и след смъртта, и също
Всевишният Аллах може да опрости и помилва всеки, който се покае и Му се подчини. Това
знание ще ви помогне да се боите от наказанието на Всевишния Аллах, надявайки се на
Неговото опрощение и възнаграждение. Тогава ще постъпвате в съответствие с изискванията
на страха пред Всевишния Аллах и надеждата в Него.

71
 Всевишният Аллах е казал: Дълг за Пратеника е само да предаде посланието.
Единственото задължение на Пратеника на Аллах (с.а.с.), е било да донесе истината, и той е
изпълнил своята мисия така, както му е било заповядано. Той не се е разпореждал с
произтичащото във вселената. Наистина Аллах знае какво разкривате и какво потулвате,
и на всеки един от вас ще въздаде според заслугите и в съответствие с Неговото знание.

100. Кажи: “Не са равностойни скверното и приятното, дори да ти е харесало

изобилието от скверност. И бойте се от Аллах, о, разумни хора, за да сполучите!”

Всевишният Аллах е заповядал на Своя Пратеник (с.а.с.), да предупреди хората от злото,

да ги вдъхнови за извършването на добри постъпки и да им разясни, че не са равностойни
скверното и приятното. Вярата никога не може да се сравнява с неверието, покорността с
непокорството, обитателите на дженнета с тези в джехеннема, скверните деяния с
праведните постъпки, както и имущество, придобито по забранен начин и път с това, което е
по разрешен. Дори да ти е харесало изобилието от скверност, то все едно няма да ти
донесе никаква полза, а само ще навреди на твоята набожност и земно благополучие. След
това Всевишният Аллах е заповядал на разумните хора: И бойте се от Аллах, о, разумни
хора, за да сполучите! Всевишният Аллах се е обърнал към тези, имащи здрав разум и
правилни възгледи, защото заслужават да им се отдели това внимание, и са годни за добри
начинания. Всевишният е съобщил, че сполуката и успеха на хората зависят от тяхната
боязън от Него, и чиято същност е в това - колко правилно и редовно се придържа към
повелите и забраните на своя Повелител. Който изповяда боязън от Всевишния Аллах, той
непременно ще се сдобие с успех, а който се откаже - той непременно ще бъде в загуба и ще
се лиши от голяма печалба.

101. О, вие, които повярвахте! Не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити, ще
ви навредят! Те ще ви бъдат разкрити, ако питате за тях, когато се низпослава
Коранът. Аллах ви е опростил това, защото Аллах е Опрощаващ, Всеблаг.

102. Хора преди вас вече питаха за тях и поради тази причина станаха неверници.

Всевишният Аллах е забранил на Своите раби да питат за онова, което ще им достави

огорчение и безпокойство, ако им стане известно. Това се е отнасяло за постъпките на някои
от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.), които са го питали за родителите и тяхното място в
градините на дженнета или в преизподнята на джехеннема. Това знание не би могло да им
донесе нищо добро. Тази забрана също се е отнасяла и за въпросите за невероятни събития
или до въпроси, които биха могли да повлекат след себе си обременителни религиозни
предписания и дори да поставят мюсюлманите в затруднено положение. Що се отнася до
въпросите, които не могат да повлекат след себе си нежелателни последствия, на
мюсюлманите е било разрешено да бъдат задавани, защото Всевишният Аллах е казал: “Ако
не знаете, то попитайте владеещите напомнянето!”(16:43)

72
 Всевишният Аллах е съобщил: Те ще ви бъдат разкрити, ако питате за тях, когато се
низпослава Коранът. Ако сподвижниците на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), са му задавали
въпроси в подходящ момент и са го питали за неясните айети и непонятните предписания по
време на низпославането на Свещения Коран, когато откровенията още биха могли да бъдат
низпослани от небето, те получавали разяснение и узнавали истината. Но ако не са правили
това, всички останали мюсюлмани следва да се въздържат от обсъждане на онова, за което
Всевишният Аллах е премълчал.
Аллах ви е опростил това, и е премълчал, заради вашето благополучие. А това означава,
че Аллах е проявил снизходителност и е позволил на Своите раби да вършат всичко, за което
не се говори в откровението.
Аллах е Опрощаващ, Всеблаг. Опрощаването, търпението и милосърдието са Негови
неотменни качества, затова хората са длъжни да се стремят към опрощението Му и трябва да
търсят Неговата милост и благоволение.
Хора преди вас вече питаха за въпросите, които са били забранени за мюсюлманите. Те
постъпвали така заради злото си упорство и нежелание да намерят истината. Те получавали
отговори на тези въпроси, но впоследствие станаха неверници. В достоверен хадис по този
повод се съобщава, че Мухаммед (с.а.с.), е казал: “Избягвайте онова, което съм ви
забранил, и според своите възможности изпълнявайте това, което съм ви заповядал,
защото вашите предшественици бяха погубени от това, че задаваха много въпроси и
противоречаха на своите пратеници.”

103. Аллах не е давал основание да се узакони почитането на бахира, саибе, весиля и

хами (камила с цепнати уши, от пусната на воля, от близнеща камила, нито от пазен
самец). Но тези, които са неверници, измислят лъжи за Аллах и повечето от тях не
проумяват.

104. И когато им се каже: “Елате при това, което Аллах е низпослал, и при
Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако
техните предци не са знаели нищо и не са били напътени?

73
 Всевишният Аллах е упрекнал езичниците, които са измислили религиозни закони против
волята Му и са забранили някои от нещата, които Всевишният Аллах е обявил за позволени.
Опирайки се на своите порочни възгледи, те забранили използването на някои от животните
и измислили за тях специални названия, което било в пълно противоречие на низпосланото
от Всевишния Аллах. Затова Аллах е съобщил, че Той не е давал основание да се узакони
почитането на бахира, саибе, весиля и хами (камила с цепнати уши, от пусната на
воля, от близнеща камила, нито от пазен самец). Бахира е камила, която езичниците
смятали за свещена. Те и разрязвали ухото и забранявали да се язди и превозват товари на
нея. Саибе се наричали камилите, кравите или овцете, които след достигането на определена
възраст се смятали за свещени. Езичниците не се качвали на тях, не са ги товарили и не са
яли от месото им. Така се определяло имуществото, което те са оставяли без надзор,
изпълнявайки дадения си обет. Хами се наричала камилата, която езичниците по известни
причини започвали да я пазят от езда и превоз на товари.
Многобожниците установили тези забрани, без да имат никакви доводи и доказателства.
Те измислили клевети по адрес на Всевишния Аллах, поради невежеството и
безразсъдството си, затова Всевишният Аллах е казал: Но тези, които са неверници,
измислят лъжи за Аллах и повечето от тях не проумяват. Те не се опират на свещените
текстове и разумните доводи, а били заслепени от собствените си възгледи за невежеството и
несправедливостта. И когато на езичниците им се каже: “Елате при това, което Аллах е
низпослал, и при Пратеника!” те се отказвали и обръщайки гръб казват: “Стига ни това,
което сме заварили от своите предци.” т.е. “Достатъчна ни е религията, която са
изповядвали нашите предци, дори да е неправилна и да не ни помогне да се спасим от
наказанието на Всевишният Аллах.” Ако техните предци са били благоразумни и учени хора,
подобни възгледи биха били по-малко опасни, но техните предци са били неразумни
глупаци, които не са имали знание и не са следвали правия път. Горко на тези, които сляпо се
подчиняват на хората, лишени от правилни познания и не са здравомислещи тези, които се
отказват от ръководството, низпослано от Всевишния Аллах, и не желаят да последват пътя
на Неговите пратеници, въпреки че този път пълни сърцата на хората със знание, вяра,
искреност и убеденост.

105. О, вие, които повярвахте! Ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи,
който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще
ви извести какво сте вършили.

74
 Всевишният Аллах е заповядал на правоверните: О, вие, които повярвахте! Ваш дълг е
да пазите душите си, за да се поправите, да постигнете съвършенство и вярно да следвате
правия път, защото ако се поправят и запазят праведността си, заблудените хора, които са се
отклонили от правия път и не са отказали да изповядат правата вяра, повече няма да им
причинят никаква вреда, а ще навредят само на себе си. Това изобщо не означава, че рабът
няма да си причини вреда, ако се откаже да призовава околните към одобряваното и да ги
възпира от осъдителното, когато това е задължително. И дори да не е способен да удържи
хората от осъдителните постъпки с ръка или език, той е длъжен да ги порицае за тяхното
непослушание в сърцето си, тогава заблуждението на околните няма да му причини вреда.
При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили. Когато
настъпи деня къямет, всички творения ще бъдат събрани при Всевишния Аллах, Който ще
им съобщи за всички добри и зли деяния, които са извършили.

106. О, вие, които повярвахте! Когато се яви при някого от вас смъртта, да
свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас
или други двама не от вас, ако сте странствали по земята и ви е сполетяла бедата на
смъртта. Задръжте ги след молитвата намаз и да се закълнат в Аллах, ако се
съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще
потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.”

107. А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да

заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено.
И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от
свидетелството им и не престъпваме. В противен случай сме от угнетителите.”

108. Да се постъпи така е най-подходящо, за да дойдат със свидетелството, каквото си

е то, или да се страхуват, че ще се повторят други клетви подир клетвите им. И бойте
се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци.

75
 Всевишният Аллах в заповедна форма е повелил да се оставя завещание в присъствието на
двама свидетели. Ако човек почувства приближаваното на смъртта и вижда нейните
признаци, той трябва да напише завещанието си и да призове двама свидетели от
справедливите мюсюлмани, чиито свидетелства заслужават доверие, или други двама не от
вас, ако няма мюсюлмани, може да се довери на свидетелството от двама юдеи, християни
или привърженици на други изповедания. Всевишният Аллах е заповядал на хората да
призовават свидетели при завещанието дори ако сте странствали по земята и ви е
сполетяла бедата на смъртта. Това означава, че тяхното свидетелство при тези
обстоятелства трябва да бъде прието. И за да се убедят хората в истинността на
свидетелствата им, задръжте ги след молитвата намаз и да се закълнат в Аллах, че
свидетелството им е правдиво, не изопачено и неизменно. Така се постъпва, ако се съмнявате
в тяхната искреност. Ако им се доверявате, не е необходимо да ги призовавате към клетва в
Аллах. При клетвата те са длъжни да произнесат: “Не ще продадем това за никаква цена,
дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от
грешниците.” т.е. “Ние не лъжем и не купуваме за клетвата си земна изгода, и дори да се
касае за наш близък роднина, ние няма да отстояваме техните интереси, заради родството ни.
Не крием своето свидетелство пред Всевишния Аллах. Напротив, ние ще предадем всичко
така, както го чухме. Ако го скрием сме истински грешници.”
А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], Ако косвени улики
указват, че двамата свидетели са излъгали и са предали оказаното им доверие, нека местата
им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било
ощетено. Нека двама мъже от правоприемника на покойника, които са му най-близки
роднини, да се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от
свидетелството им, защото те излъгаха, изопачиха завещанието и предадоха оказаното им
доверие. А ние не престъпваме. В противен случай, ако постъпим несправедливо, ако
престъпим границите на позволеното и станем лъжесвидетели, то сме от угнетителите.”
Разяснявайки смисъла на това свидетелство, неговото потвърждение и възможното
опровержение от роднините на покойния в този случай, ако се разкрие лъжата на
свидетелите, Всевишният Аллах е казал: Да се постъпи така е най-подходящо, за да
дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят
други клетви подир клетвите им. Тези обстоятелства подтикват свидетелите да говорят
истината, защото в противен случай техните клетви могат да не бъдат приети и опровергани
от правоприемниците на покойника.
И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци. Всевишният
Аллах не напътва нечестивците и онези, които не желаят да се вслушат във вярното
ръководство и да следват правия път.

76
 От всичко казано следва, че ако смъртта настигне човека по време на пътешествие или
при други подобни обстоятелства, когато около него могат да не се окажат свидетели или
заслужаващи доверие хора, той следва да остави завещание в присъствието на двама
справедливи мюсюлмани. Ако намери само двама свидетели от неверниците, то му е
позволено да остави завещанието в тяхно присъствие. Но тъй като те са неверници,
правоприемниците на покойника могат да се усъмнят в тяхната правдивост, и тогава
свидетелите след намаза са длъжни да се закълнат, че не са предали оказаното им доверие, не
са излъгали, не са изменили завещанието и не са го изопачили. С тази клетва те могат да
снемат от себе си всякакви подозрения. Но ако роднините на покойника не им повярват, тъй
като косвени улики указват на тяхното лъжесвидетелство, то при желание на двама от
правоприемниците на покойника могат да се закълнат в Аллах за това, че тяхното
свидетелство е по-вярно от предшестващото свидетелство и че двамата предишни свидетели
са предали оказаното им доверие и са излъгали. В този случай техните претенции трябва да
бъдат удовлетворени.
Тези прекрасни айети са били низпослани по повод известната история, случила се с
Темим ед-Дари и Адий ибн Бедда, когато един от адевитите оставил завещание в тяхна
полза. Но най-добре за това е известно на Всевишния Аллах.
Що се отнася до тези прекрасни айети, то от тях може да се извлекат няколко религиозни
предписания.
Първо, трябва да се състави завещание, узаконено според ислямския шериат, и
намиращият се на смъртно легло човек следва да остави завещание.
Второ, завещанието се признава за действително, ако човек се намира на смъртно легло,
докато той все още има здрав разсъдък.
Трето, за засвидетелствуване на завещание е необходимо присъствието на двама
справедливи мъже.
Четвърто, при крайна необходимост свидетелите на завещанието преди смъртта и при
други обстоятелства могат да бъдат и неверници. Към това мнение се придържа имам Ахмед.
Много други учени пък са предполагали, че това предписание е било анулирано, техните
твърдения обаче са неоснователни.
Пето, от смисъла на това предписание следва, че свидетелството на неверниците по други
въпроси също може да бъде прието, ако няма други свидетели. Към това мнение се е
придържал и шейх-ул-ислям Ибн Теймийе.
Шесто, на мюсюлманина е позволено да се отправя на път заедно с невярващи, ако това не
представлява заплаха за него.
Седмо, шериатът разрешава на мюсюлманите да се отправят в търговски пътешествия.
Осмо, ако правоприемниците на покойника се съмняват в правдивостта на свидетелите, но
нямат основания да ги обвинят в лъжа, могат да ги задържат след намаза и да поискат от тях
да произнесат клетва, спомената от Всевишния Аллах.
Девето, ако не подозират свидетелите в лъжа и не се съмняват в тяхната правдивост, то не
е необходимо да ги задържат след намаза и да изискват от тях да заверят свидетелствата си с
клетва.

77
 Десето, свидетелстването е важна постъпка, защото Аллах го е нарекъл свое. Това
означава, че хората са задължени внимателно да се отнасят към своите свидетелства и при
това да спазват справедливост.
Единадесето, ако има съмнение в правдивостта на свидетелите, позволено е да бъдат
подложени на изпитание и разделение, за да се изясни правдивостта или лъжливостта на
техните свидетелства.
Дванадесето, ако улики указват лъжовността на свидетелите, двама близки роднини на
покойника са длъжни да произнесат клетва пред Всевишния Аллах, че техните клетви са по-
правдиви от тези на свидетелите и че те са предали оказаното им доверие и са излъгали. След
това са длъжни да получат това, за което имат претенции, и косвените доказателства за него,
подкрепени с клетвите им, в дадения случай могат да са като преки доказателства.

109. В деня, когато Аллах събере пратениците и рече: “Какво ви бе отвърнато?”, ще

кажат: “Нямаме знание. Наистина, Ти си Знаещия съкровеното.”

110. Когато Аллах каза: “О, Иса, сине на Мерйем! Помни Моята благодат към теб и
към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и
като възрастен! Аз те научих на Книгата и на мъдростта, и на Теврат, и на Инджил.
И ето с Моето позволение сътворяваш от глина образ на птица и духваш в нея, и става
птица с Моето позволение. И с Моето позволение изцеряваш слепия и прокажения. И
ето с Моето позволение извеждаш мъртвите живи от гробовете. И Аз възпрях от теб
(защитих те от) синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И казаха
неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”

Всевишният Аллах е съобщил за деня Къямет и онези ужасни събития, които ще се случат
през този ден. Тогава Всевишният Аллах ще събере всички пратеници и ще ги попита:
“Какво ви бе отвърнато?”, т.е. “Какво ви отговориха вашите народи?” Те ще кажат:
“Нямаме знание, т.е. “О, Повелителю наш! Всички знания принадлежат само на Теб, и Ти
най-добре знаеш това. Наистина, Ти си Знаещия съкровеното. Ти знаеш всичко за тайното
и явното.”

78
 Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мерйем! Помни Моята благодат към теб и към
майка ти.” Всевишният повелил на Иса (а.с.), да споменава с душа и сърце милостта, която
е била оказана на него и майка му, и да благодари на Аллах за тази милост, изпълнявайки
всичко, което се изисква от него. На него действително е била оказана милост, с която не са
били удостоени всички останали творения. Всевишният Аллах го е подкрепил със Светия
дух и откровението, което го е пречистило и му е дало сили за изпълнение на повелите,
низпослани от Всевишния Аллах и призива към хората за встъпване в Неговия път.
Съществува мнение, че под “Светия дух” се подразбира меляикето Джебраил, на който
Всевишният Аллах е повелил да помага на Пратеника Иса (а.с.), съпровождайки го и
поддържайки го в трудните моменти. Всевишният Аллах е позволил на Иса (а.с.), с хората
да говори в люлката и като възрастен! Тук под “реч” не се разбира обичайната човешка
реч. Под “говорене” - речта, носеща полза както на този, който говори, така и онзи, с когото
говорят. Такава реч е призив към Всевишния Аллах. Подобно на своите събратя с твърд дух
пратеникът Иса (а.с.), в зряла възраст е водил полезни беседи с хората, носейки им
посланието на Всевишния Аллах, призовавайки към добро и забранявайки им злото. Той
обаче се е отличавал от останалите пратеници с това, че още като младенец в люлката е казал
на хората: “Наистина, аз съм раб на Аллах. Даде ми Той Книгата и ме сторипратеник.
И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам намаз, и да
раздавам милостинята зекят, докато съм жив.”(19:30-31)
Всевишният Аллах го е научил на Книгата и на мъдростта. Под Книгата тук се
подразбира, предишните небесни откровения, сред които са Теврат и Инджил. Всичко това
му е позволило да стане един от най-знаещите пратеници измежду синовете на Исраил след
Муса (а.с.). Под мъдрост се подразбира знанието за тайнствата на божия закон, осъзнаване
на ползата и смисъла на религиозните предписания, умението да се води проповед, да се
обучават хората и да се прави всичко необходимо. Всевишният Аллах е казал: И ето с
Моето позволение сътворяваш от глина образ на безжизнена птица и духваш в нея, и
става жива птица с Моето позволение. И с Моето позволение изцеряваш слепия, т.е.
лишения от зрение и очи, и прокажения. И ето с Моето позволение извеждаш мъртвите
живи от гробовете. На такива ясни знамения и удивителни чудеса не са способни нито
лекарите, нито останалите хора. Посредством тези знамения Всевишният Аллах е поддържал
Своя пратеник Иса (а.с.), и е укрепял неговия призив.
И Аз възпрях от теб (защитих те от) синовете на Исраил, когато им донесе ясните
знаци. И казаха неверниците измежду тях, когато им бе показана истината, потвърдена с
ясни знамения, задължаващи всеки човек да повярва в нея: “Това е само явна магия.” Те
дори са възнамерявали да убият пратеника Иса (а.с.), и предприели опит в тази насока, но
Всевишният Аллах го осуетил, отклонил ръцете им от него и го предпазил.
Всевишният Аллах е почел Своя раб, сина на Мерйем с тези милости и го призовал да
бъде благодарен за тях и да изпълнява всичко, което се изисква от него. Пратеникът Иса
(а.с.), изпълнил своя дълг по най-съвършен начин и проявил търпение с твърд дух, подобно
на всички останали свои събратя – пратеници.

79
111. И как вдъхнових учениците: “Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Казаха: “Ние
повярвахме. И засвидетелствай, че станахме мюсюлмани!”

112. Как учениците казаха: “О, Иса, сине на Мерйем! Твоят Повелител може ли да ни
спусне трапеза от небето?” Той каза: “Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!”

113. Учениците казаха: “Искаме да вкусим от нея и да се успокоят сърцата ни, и да

знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.”

114. Иса, синът на Мерйем каза: “О, Аллах, Повелителю наш! Спусни ни трапеза от
небето, която да бъде празник за всички нас от първия до последния, и знамение от Теб.
И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.”

115. Аллах отвърнал: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата,
Аз ще го подложа на такова мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от
народите.”

116. И когато Аллах каза: “О, Иса, сине на Мерйем! Ти каза ли на хората: “Приемете
мен и майка ми за богове наред Аллах!” [Той Иса] каза: “Пречист си Ти! Как мога да
казвам това, на което нямам право? Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш
какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Знаещия
съкровеното.

117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах моя

Повелител и вашия Повелител!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато
ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си Свидетел.

118. Ако ги подложиш на мъчения те са Твои раби. А ако ги опростиш Ти си

Всемогъщия, Премъдрия.”

119. Аллах каза: “Това е денят, когато за искрените ще е от полза искреността им.” За
тях са приготвени градините, сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно и
завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Това е великото
спасение!

120. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко по тях.

Той за всяко нещо има сила.

80
 Всевишният Аллах повелил на пратеника Иса (а.с.), да помни милостта, която му е била
оказана, когато при него са се появили последователи и помощници. На неговите ученици е
било внушено да повярват в Аллах и Неговия пратеник, защото Всевишният Аллах е вселил
в сърцата им тази вяра и заповядал чрез езика на Своя пратеник да я изпълняват. Тази
заповед му е била низпослана посредством откровението от Всевишния Аллах. Учениците се
отнесли с внимание към този призив и казали: “Ние повярвахме. И засвидетелствай, че
станахме мюсюлмани!” Те обединили в себе си външната покорност, която се въплътила в
праведни деяния, и правата вяра, скрита в сърцата им и ги обезопасявала от лицемерие и
маловерие. Учениците били наричани помощници (енсар), защото в кораничното откровение
се казва: И когато Иса почувствал неверието у тях, казал: “Кои са моите помощници
[по пътя] към Аллах?” Неговите ученици казаха: “Ние сме помощниците [по пътя] на
Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че станахме мюсюлмани!”(3:52)
Как учениците казаха: “О, Иса, сине на Мерйем! Твоят Повелител може ли да ни
спусне трапеза от небето?” тоест трапеза с храна. Учениците задали този въпрос на Иса
(а.с.) не защото са се съмнявали в могъществото на Всевишния Аллах. Те са искали да се
обърнат към него с предложение и да го сторят тактично. Но тъй като молбите да се покаже
знамение са несъвместими с подчинението на истината, и тъй като словата на учениците е
могло да се оценят по подобен начин, пратеника Иса (а.с.), се заел да ги увещава: “Бойте се
от Аллах, ако сте вярващи!”
Наистина, вярата помага на вярващия човек винаги да изповяда боязън от Всевишния
Аллах, да се подчинява на заповедите Му и да не иска знамения, чиито последствия са му
абсолютно неизвестни.
Учениците съобщили, че не са имали в предвид нищо лошо, а са имали най-чисти
намерения, тъй като са изпитвали необходимост от подобно знамение. Те са искали да им се
спусне трапеза, казвайки: “Искаме да вкусим от нея” това вече свидетелства, че те са имали
потребност от тази трапеза. А наред с това са искали с очите си да видят чудото, от което е
трябвало да се успокоят сърцата им, да повдигне вярата им до степен на убеденост (якин),
потвърдена с видяното. По този начин е постъпил възлюбения на Аллах – халилюллах -
Ибрахим (а.с.), когато помолил своя Повелител да му покаже, как се съживяват мъртвите. По
този повод Всевишният Аллах е казал: И когато Ибрахим рече: “Повелителю мой!
Покажи ми как съживяваш мъртвите!” Той рече: “А нима не си повярвал?” Ибрахим
рече: “Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми.”(2:260) Рабите винаги имали
необходимост от увеличаване на своите знания, убеденост и вяра, затова учениците са
казали: “И да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.”. Да се
убедим още веднъж в правдивостта на всичко, с което си дошъл. Те са искали да
свидетелствуват, за да има полза и за техните приемници. Искали са да бъдат свидетели на
чудото, което ще донесе на хората истината и ще стане нейното поредно потвърждение.

81
 Когато Иса, синът на Мерйем, чул думите на своите ученици и осъзнал техния истински
смисъл, той се съгласил да удовлетвори тяхната молба и помолил Всевишният Аллах: “О,
Аллах, Повелителю наш! Спусни ни трапеза от небето, която да бъде празник за
всички нас от първия до последния, и знамение от Теб.” Трапеза, която да стане празник и
пиршество за присъстващите, и велико знамение, което ще помнят и няма да забравят в
продължение на много години, и препитание за тях. Иса (а.с.), искал низпославането на
трапезата да бъде полезна за религията на хората, да остане незабравимо знамение, и за
тяхното земно благополучие, бидейки препитание за тях. Аллах отвърнал: “Аз ще ви я
спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, Аз ще го подложа на такова
мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.”
По такъв начин Всевишният Аллах е сторил празниците и религиозните обреди на
мюсюлманите напомняне за Неговите знамения и обичаите на пратениците, техния прав път
и милост от Аллах по отношение на тях. Ако човек стане свидетел на удивително знамение и
отказва да повярва, проявявайки зло упорство и постъпвайки несправедливо, той
действително заслужава мъчително наказание и сурово възмездие. Трябва да се знае, че
Всевишният Аллах е обещал да спусне трапеза и е заплашил да подложи на сурово наказание
тези, които след това не повярват, Всевишният Аллах обаче не споменал, че трапезата била
спусната.
Съществува мнение, че тя действително не е била спусната, защото учениците не са се
съгласили на такива условия. Това мнение се потвърждава и с факта, че за това събитие не се
споменава в Инджил, който имат християните.
Съгласно друго мнение, трапезата е била спусната в съответствие с обещанието на
Всевишния Аллах, защото Аллах не нарушава обещанията си. И ако не се споменава в
Инджил, който се намира в ръцете на християните, може да се отнася към онази част на
Книгата, която са забравили, след като им е била съобщена. Възможно е също така, това
събитие въобще да не е споменавано в Инджил, тъй като се е преразказвало на хората от
поколение в поколение, и Всевишният Аллах е решил, че това е достатъчно и не е споменал
за него в Инджил. До този извод може да се стигне от думите на учениците, пожелали да
станат свидетели: “И да бъдем свидетели на това.” Но за всичко случило се в
действителност, най-добре известно е на Всевишния Аллах.
И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мерйем! Ти каза ли на хората: “Приемете мен
и майка ми за богове наред с Аллах!” Това откровение е порицание към християните, които
са нарекли Аллах като един от троицата. Когато Всевишният Аллах е съобщил за това на
пратеника Иса (а.с.), той възвестил за своята непричастност към подобни възгледи и казал:
“Пречист си Ти! Ти си безкрайно далече от тези слова и си над всичко, което не подобава
на Твоето величие. Как мога да казвам това, на което нямам право? Аз не мога да говоря
на хората това, което ми е чуждо и за което нямам право. Нито меляикетата, нито
пратениците, нито всички останали творения не заслужават обожествяване, защото всички те
са зависими раби и безпомощни същества. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти
знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти знаеш за всичко,
което се крие в душата ми и какво съм извършил. Ти си Знаещия съкровеното.

82
 Тези слова свидетелстват за съвършения етикет, който Месията Иса (а.с.), е спазвал в
общението със своя Повелител. Той не е заявил, че не е говорил нищо подобно. От неговите
думи било ясно, че не е говорил никакви слова, несъвместими с неговото славно положение,
и че подобно нещо е било съвършено недопустимо. Той по най-съвършен начин е подчертал
безупречността на своя Повелител и е съобщил, че знанието принадлежи на Знаещия
съкровеното и явното.
След това Иса (а.с.), съобщил, че той е заповядал на израилевите синове: Казах им
единствено това, което Ти ми повели. Аз съм раб, покорен на Твоята воля, и не смея да не
се подчинявам на Теб. Аз им повелих: “Служете на Аллах моя Повелител и вашия
Повелител!”, т.е. покланяйте се само на Единствения и Единен Аллах и само на Него
Единния искрено служете. Това означава, че им забраних да ме обожествяват, както и моята
майка и разясних, че съм само един зависим раб. Известих им, че техният Повелител също е
и мой Повелител. И бях им свидетел, докато живеех сред тях и мога да засвидетелствам,
кой от тях е изпълнил моите повели и кой не е сторил това. А когато ме прибра, Ти им бе
Надзорник над техните съкровени мисли и тайни помисли. Ти на всяко нещо си Свидетел,
благодарение на Своето знание, слух и зрение. Ти знаеш за всичко, за което може да се знае,
и чуваш всичко, което може да се чуе, и виждаш всичко, което може да се види. Само Ти
Единствен въздаваш според заслугите на Своите раби, тъй като на Теб е известно
спотайващото се в тях добро и зло.
Ако ги подложиш на мъчения те са Твои раби. Ти проявяваш към тях по-голямо
състрадание, отколкото те самите към себе си. На Теб прекрасно са известни деянията им, и
ако не бяха дръзки непокорници, то Ти не би ги наказал.
А ако ги опростиш Ти си Всемогъщия, Премъдрия. Твоето опрощение е следствие на
съвършеното ти могъщество. Ти не приличаш на онези, които прощават поради собствената
си слабост и безсилие. Ти си Премъдър, и Твоята божествена мъдрост изисква от Теб да
опрощава тези, които със своите деяния заслужават опрощение, а за останалите – власт да ги
подложиш на наказание.
Когато настъпи деня къямет, Всевишният Аллах ще разясни положението на рабите и ще
им възвести, кои от тях ще се сдобият с успех, и кои ще загинат, кой ще бъде обречен на
нещастие и кой ще бъде щастлив. Всевишният Аллах е казал: “Това е денят, когато за
искрените ще е от полза искреността им.” Правдивостта ще донесе полза на хората,
чиито деяния, слова и намерения съответстват на правия път и вярното ръководство.
В деня Къямет те ще видят плодовете на своята искреност, когато Всевишният Аллах ги
засели в правдивото място до Всемогъщия Властелин. За тях са приготвени градините,
сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от
тях и те ще са доволни от Него. Това е великото спасение!
Що се отнася до лъжците, тяхната участ ще бъде съвършено противоположна. Тяхната
лъжа и измислици ще им причинят огромна вреда, и ще пожънат плодовете на злите си
деяния.

83
 На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко по тях,
защото Той ги е сътворил и ги управлява според законите на Своето предопределение,
законите на Своята религия и законите на възмездието. Той за всяко нещо има сила, и за
Него няма нищо невъзможно. Напротив, всяко нещо е покорно на Неговата воля и се
подчинява на заповедите Му.

84
 Тефсир на сура ел-Енам

Мекканска с изключение на 20, 23, 91, 93, 114,

141, 151, 152 и 153, които са медински.
Съдържа 165 айета.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и

светлината! Но дори и след това онези, които не вярват, приравняват към своя
Повелител други.

2. Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, а след това отсъди срок за вашата смърт.
При Него също така е определен срок за съживяването след смъртта, но след това вие
все още се съмнявате!

Всевишният Аллах е възвестил, че Той заслужава похвала за Своите съвършени качества

и величествени особености като цяло и споменатите деяния в частност. Той е възхвалил Себе
си, защото е сътворил небесата и земята, които свидетелстват за Неговото безгранично
могъщество, съвършено знание, всеобхватно милосърдие и съвършена мъдрост, а така също
свидетелстват, че Той се явява единствения творец и управник. Всевишният Аллах е
възхвалил Себе си и за това, че е сътворил тъмнините и светлината. Тъмнините и светлината
могат да бъдат материални, например, когато става дума за нощта и деня, слънцето и луната,
и духовни, например, когато става дума за мрака в невежеството, съмненията, езичеството,
грехопаденията и безгрижието или светлината в знанията, вярата, убедеността и
покорността.
Всичко казано, безусловно свидетелства, че Всевишният Аллах заслужава поклонение и
най-искрено служене. Но независимо от изброените доказателства и ясни доводи онези,
които не вярват, приравняват към своя Повелител други. Те почитат своите идоли и така
им се покланят, както трябва да се покланят само и единствено на Аллах, въпреки че
качествата на техните идоли нямат нищо общо със съвършените качества на Аллах, тъй като
те са слаби, безпомощни и имат много недостатъци.
Той е Онзи, Който ви сътвори от глина. Всевишният Аллах е сътворил вашия
прародител Адем (а.с.), от глина. А след това отсъди срок за вашата смърт, т.е. след това
е установил срока за вашето пребиваване на земята. По време на този срок вие се
наслаждавате на благата и преминавате изпитанията за верност към това, което са ви
проповядвали пратениците на Всевишният Аллах. Той ви отпуска достатъчно години, за да
ви изпита кой от вас е по-добър в делата.(67:2)
При Него също така е определен срок за бъдещия живот, в който творенията попадат
след раздялата си със земния свят, за да получат въздеяние за своите добри и зли деяния. Но

85
независимо от тези безупречни разяснения и убедителни свидетелства, вие все още се
съмнявате в обещанието и заплахата на Всевишният Аллах и нямате увереност в
истинността на възмездието в деня къямет.
Следва да се отбележи, че Всевишният Аллах е споменал за съществуването на множество
тъмнини и само една светлина, защото мрака има много източници и пътища, докато светлия
път, водещ към Всевишния Аллах, е само един единствен Той не се разклонява и се изгражда
върху знанието и съответните дела. Всевишният Аллах е казал: Това е Моят прав път.
Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви
повелява Той, за да се побоите.(6:153)

3. Той е Аллах и на небесата, и на земята. Знае Той какво спотайвате и какво вършите
открито, и знае какво придобивате.

Всевишният Аллах е обожествяван на небесата и на земята. Върховните меляикета,

пратениците, правдивите и приближени, падналите в борбата по пътя на Аллах и
праведниците - тези и други обитатели на небесата и земята се покланят на своя Повелител.
Те са смирени пред Неговото величие и се прекланят пред могъществото Му. Всевишният
знае за всичко, което те скриват или извършват открито, и знае за всичко, което те
придобиват. Нека се предпазват от прегрешения и всички останали постъпки, които могат да
ги отделят от Него и милостта Му. Нека се стремят към извършването на дела, които ще ги
приближат до Него и милостта Му.

4. И нито едно знамение от знаменията на техния Повелител не идваше при тях, без
да се отвърнат от него.

5. И взеха за лъжа истината, когато тя дойде при тях. Но ще ги достигнат вестите за

онова, на което са се подигравали.

6. Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Дарихме ги на земята с власт

повече, отколкото дарихме вас, и им изпратихме от небето обилен дъжд, и сторихме
сред тях реките да текат. Но ги погубихме заради прегрешенията им и създадохме след
тях други поколения.

Всевишният Аллах е съобщил за отвращението, неверието и злобата на многобожниците,

които не са извлекли никаква полза от знаменията на Аллах, докато не били удостоени
примерните наказания. И нито едно знамение от знаменията на техния Повелител не
идваше при тях, без да се отвърнат от него. На тях са били показани неопровержими
знамения, свидетелстващи за истината и задължаващи ги да приемат истината и да й се
покорят, те обаче не са се вслушали в тях и не са им предали никакво значение. Сърцата им
се устремили към противоположната страна, и те обърнали гръб на истината.
И взеха за лъжа истината, когато тя дойде при тях. Истината изисква от хората да й
се подчиняват и да благодарят на Всевишният Аллах за божествената поддръжка и

86
необходимите разяснения, неверниците обаче отговорили за милостта на своя Повелител по
друг съвършено различен начин и са заслужили суровото наказание.
Но ще ги достигнат вестите за онова, на което са се подигравали. Ще мине съвсем не
много време, и ще се убедят, че те са се присмивали на истината и правдата, защото
Всевишният Аллах ще изобличи тяхната лъжа и измислици. Те са се подигравали над
съживяването след смъртта, дженнета и преизподнята на джехеннема. А когато настъпи деня
къямет, ще им бъде казано: “Това е Огънят, който взимахте за лъжа.”(52:14) Всевишният
Аллах също така е казал: И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че Аллах не ще
съживи онзи, който умре. О не! Това ще се случи съгласно истинното Му обещание, но
повечето хора не знаят.[Аллах ще ги съживи след смъртта], за да им обясни онова, по
което бяха в разногласие, и за да узнаят неверниците, че са лъжци.(16:38-39)
Всевишният Аллах е заповядал на хората да правят полезни изводи от случилото се с
древните народи: Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Всевишният Аллах
е унищожавал древните народи един след друг, след като им е давал отсрочка и ги е дарявал
на земята с власт повече, отколкото вас, т.е. с богатство и деца. И им изпратихме от
небето обилен дъжд, и сторихме сред тях реките да текат, благодарение на което те
отглеждали буйна и сочна зеленина и плодове, каквито само Всевишният Аллах е пожелал.
Те са се наслаждавали на тези дарове и са се прехранвали с това, което им е било по вкуса, но
не са искали да благодарят на Всевишният Аллах за низпосланите блага. Напротив,
удоволствията толкова ги увлекли, че започнали да се отнасят снизходително към своите
желания.
Когато при тях се явили пратениците на Всевишният Аллах със знаменията, те не ги
признали, а напротив, отхвърлили ги и дори ги нарекли лъжци. Но ги погубихме заради
прегрешенията им и създадохме след тях други поколения, т.е. Всевишният Аллах ги
погубил за греховете и създал след тях други поколения хора. По този начин Той постъпвал с
всички първи и последващи поколения неверници. Нека хората се замислят над историите,
които Всевишният им е съобщил.

7. И ако ти бяхме низпослали написано Послание и го пипнеха с ръцете си, неверниците

пак щяха да кажат: “Това е само явна магия.”

8. И казаха: “Защо не му бе проводено меляике?”А ако бяхме проводили меляике, щеше

да е свършено с тях, и нямаше да получат отсрочка.

9. И дори да бяхме низпослали меляике, щяхме да го сторим като човек и пак да ги

объркаме относно онова, в което се съмняват.

Всевишният Аллах е съобщил на Своя пратеник за непоколебимото зло упорство на

неверниците и е разяснил, че те отричат истината не защото пророческите проповеди имат
недостатъци или се явяват недостижими за тях. Причината на тяхното неверие се състои в
деспотизма им и несправедливостта, а с това вече нищо не може да се направи. Всевишният
Аллах е казал: И ако ти бяхме низпослали написано Послание и го пипнеха с ръцете си, и

87
в чиито произход те бяха убедени неверниците пак щяха да кажат: “Това е само явна
магия.”
Какво по-голямо знамение от това? И какво може да бъде по-ужасно от думите на хора,
които отхвърлят осезаемата истина, която нито един човек, притежаващ поне капчица разум
не се наема да опровергава?!!
И казаха: “Защо не му бе проводено меляике?” Проявявайки упорство, чиято причина е
невежеството и отсъствието на логическо мислене, езичниците се удивлявали от факта, че
при Пратеника Мухаммед (с.а.с.), не се спускало меляике, което да му помага при
изпълнение на възложената му мисия. Те са смятали, че Всевишният Аллах ще предаде
Своето послание само чрез меляикета, и не са признавали мисията на Мухаммед (с.а.с.),
който е бил смъртен човек. Аллах разяснил, че избирането на пратеника измежду хората е
било проява на милост и състрадание от Него по отношение на рабите, защото хората са
получили възможност да повярват в съкровеното, основавайки се на твърдото знание и
убеденост.
И дори да бяхме низпослали меляике, което да предаде на хората Своето послание, то
вярата им не би се опирала върху истинското знание и би представлявала признание на
очевидното, което само по себе си не носи на хората никаква полза. Но най-главното е, че
болшинството неверници дори и след това биха се отказали да повярват и тогава Аллах
непременно би взел решение и би ги подложил на гибел без забавяне и щеше да е свършено
с тях. В този случай никой няма да получи отсрочка, тъй като Всевишният Аллах винаги
постъпва така с тези, които искат да им се покажат знаменията, а след това отказват да
повярват в тях.
Хората могат да извлекат много по-голяма полза от това, че Всевишният Аллах е отправил
пратеник при тях измежду хората, дарил го с ясни знамения и е предоставил отсрочка на
неблагодарните и неверниците. Всевишният Аллах е знаел, че така ще бъде по-добре за
хората и е проявил състрадание към тях. Що се отнася до претенциите на неверниците да се
отправи меляике при тях, то те се явяват вредни и опасни, само ако проумяваха това. Но
дори ако Всевишният Аллах бе отправил меляике при хората, те все едно не биха могли да
заимствуват от него знание и не биха издържали такова изпитание, защото техните
възможности са много ограничени. Ето защо Всевишният Аллах е казал: И дори да бяхме
низпослали меляике, щяхме да го сторим като човек и пак да ги объркаме относно
онова, в което се съмняват. Мъдростта на Всевишният Аллах изисква пратеникът при
хората да бъде човек, и дори Той да бе низпослал на земята меляике, то той ще бъде в облика
на мъж. Но в този случай хората биха се объркали, и причината за това объркване щеше да
бъде в самите тях, защото те са предпочели съмнителния път, по който е невъзможно да се
различи ясно истината. Те не се възползват от вярното ръководство, когато истината им се е
явила като правилен път, въпреки че много други благодарение на това са тръгнали по
правия път. Те сами са си виновни за греховете, защото са затръшнали вратата за вярното
ръководство и са разтворили дверите на заблудата.

10. Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги

връхлетя онова, на което се подиграваха.

88
11. Кажи: “Вървете по земята, после вижте какъв е краят на тези, които смятат
истината за лъжа!”

Всевишният Аллах е успокоил Своя пратеник и е заплашил неговите врагове,

споменавайки за наказанието, постигнало древните народи, които отхвърляха пратеници
преди теб дошли при тях с ясни знамения и дори се подиграваха над проповедите им.
Всевишният Аллах ги е погубил за тяхното неверие и непризнаване на истината, като ги
връхлетя страшно наказание. Но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на
което се подиграваха. Те се надсмивали на страшното наказание, то обаче ги е обградило от
всички страни. Нека неверниците се пазят от отричане на истината, за да не ги постигне
наказанието, стоварило се върху техните предшественици. Кажи: “Вървете по земята,
после вижте какъв е краят на тези, които смятат истината за лъжа!” О, неверници!
Ако се съмнявате в истинността на възмездието, то странствайте по земята и вижте, какъв е
бил печалния край на нечестивците. Няма да намерите нищо, освен останки от погубени
народи и племена, които са били постигнати от подобно наказание. Техните жилища
опустели и се разделили със своите собственици, които се отдавали на радости и забави. Те
били унищожени от Всемогъщия Властелин, а техните истории станали назидание за
благоразумните мъже. Всевишният Аллах е повелил да се странства по земята не само телом,
но и духом, за да извлекат хората полезни уроци от всичко, което видят. Ако те наблюдават
наоколо, без да извлекат полезен урок от това, то пътешествията не биха им донесли никаква
полза.

12. Кажи: “Кому принадлежи онова, което е на небесата и на земята?” Кажи: “На
Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в деня къямет, в
който няма съмнение. Тези, които погубиха самите себе си, никога няма да повярват.”

Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник (с.а.с.), да убеди езичниците в

истинността на еднобожието тевхид и кажи: “Кому принадлежи онова, което е на
небесата и на земята?”, т.е. кой е Творецът, Властелинът и Управникът на небесата и
земята? Кажи: “На Аллах!” На многобожниците е добре известно, че тези качества ги
притежава единствено Всевишният Аллах, и те не могат да отрекат това. И ако те признаят
Аллах за Единствения Властелин и Управник на Вселената, защо тогава не са съгласни да се
покланят и искрено да служат на Единния Аллах?!!
Той отреди за Себе Си милостта. Неговата абсолютна власт се разпростира върху
небесния и земния светове, които са осенени от Неговата божествена милост. Всевишният
Аллах е обгърнал Вселената със Своята милост и добродетел и е пожелал Неговата милост
винаги да е над Неговия гняв. Той обича да дарява Своите раби много повече, отколкото да
ги лишава от Своите щедрости. Той е разтворил пред всички раби вратите на милостта, и
само греховете затварят тези врати. Той призовава Своите раби към вратите на милостта, и
само непокорството и недостатъците пречат на хората да намерят тези врати.

89
 След това Всевишният Аллах се е заклел, че непременно ще ви събере в къяметския ден,
в който няма съмнение. Неговите слова се явяват правдиви. Той е потвърдил истинността
на Своето обещание с толкова доводи и свидетелства, че то се е превърнало в истина, която
може да усети върху Себе си. Несправедливите хора обаче, се отказват от всичко, освен от
неверието. Те отричат способността на Всевишният Аллах да съживи след смъртта
творенията, те се затъват в блатото на непокорството, осмеляват се да изповядат неверието и
нанасят непоправими щети върху своя живот на земята и след смъртта. Именно, затова
Всевишният Аллах е казал: Тези, които погубиха самите себе си, никога няма да
повярват.

13. На Него принадлежи всичко, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия,
Всезнаещия.”

14. Кажи: “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах, Твореца на небесата и на

земята? Той храни, а Него не Го хранят.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият
мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от многобожниците!”

15. Кажи: “Страхувам се от мъчение във великия ден, ако се възпротивя на своя
Повелител.”

16. От когото бъде отклонено (мъчението) в този ден, Той го е помилвал. Това е явното
спасение.

17. Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг освен Той, и ако те застигне с
добро, Той за всяко нещо има сила.

18. Той е Всевластващия над Своите раби, Той е Премъдрия, Сведущия.

19. Кажи: “Кое свидетелство е най-достоверното?” Кажи: “Аллах е Свидетел между

мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до
когото стигне. Нима действително свидетелствате, че с Аллах има други богове?”
Кажи: “Аз не свидетелствам за това.” Кажи: “Единственият Бог [Илях] е Той, и аз
съм непричастен към това, което съдружавате.”

20. Онези, на които дарихме Книгата, го знаят, както знаят синовете си. Онези, които
погубиха души си, те никога няма да повярват.

Трябва да се знае, че тази прекрасна сура съдържа различни логически доводи и

убедителни свещени текстове, свидетелстващи за истинността на еднобожието тевхид.
Може дори да се каже, че тя почти изцяло е посветена на еднобожието тевхид и
опровержение на възгледите изповядващи от многобожниците, отричащи Всевишният Аллах
мисията на Неговия пратеник. В тези айети Всевишният Аллах е споменал истини,

90
позволяващи да се изясни правия път и да се отрече многобожието. Всевишният Аллах е
споменал, че на Него принадлежи всичко, което живее през нощта и през деня. Неговата
власт се разпростира върху всички творения; хората и джиновете, меляикетата и животните,
а така също и неодушевените предмети. Всички създания се явяват божии раби и са
подвластни на волята на своя Велик Аллах и Могъщ Властелин.
Нима логическите доводи и свещените текстове да подтикват хората към поклонение на
рабите, които не са способни да навредят или да донесат полза, отказвайки се от искрено
служение на Твореца, Управника, Властелина и Единствения Бог, Способен да донесе полза
или да причини вреда?!! Или пък здравия разум и непорочното подсъзнание призовават
искрено да се покланят на Единния Аллах, Повелителят на световете, изпитвайки любов и
страх към Него Единния и възлагайки надежди само на Него Единния?!!
Той е Всечуващия и чува гласовете на всички творения, които се обръщат към Него на
всевъзможни езици с най-различни искания и молби. Той е Всезнаещия и знае, какво се е
случило и какво предстои да се случи. Всевишният Аллах също така знае, какво не е съдено
да се случи, знаейки как ще изглежда, ако все пак това се случи, тъй като на Нему е известно
явното и съкровеното.
О, Мухаммед! Кажи: “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах, т.е. “Нима ще
взема за помощници и покровители безпомощните творения?!! Няма да взема за покровител
никой, освен Всевишния Аллах, защото Той е Твореца на небесата и на земята? Той ги е
сътворил и ги управлява.
Той храни, а Него не Го хранят, т.е. дарява с препитание всички творения, въпреки че не
изпитва никаква необходимжст от тях. Нима трябва да се надявам за покровителство на
някой друг, освен Твореца и Даващия препитанието, Който е богат и заслужава всякаква
похвала?!!”
Кажи: “Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност], изповядващ
еднобожието тевхид и покорил се на Аллах, защото трябва да се подчинявам на заповедите
от моя Повелител много по-усърдно, отколкото всички останали. И не бъди от
многобожниците!” “На мен ми е забранено да бъда с тези, които приобщават съдружници
към Всевишния Аллах, да споделям техните възгледи и да седя заедно с тях на събрания.
Тези предписания се явяват най-важни за мен.”

Кажи: “Страхувам се от мъчение във великия Ден, ако се възпротивя на своя

Повелител.” Ако човек се възпротиви на Всевишният Аллах, приобщавайки към Него
съдружници, то той се обрича на огромни страдания в преизподнята на огъня и си навлича
гнева на Могъщия Повелител. Това ще се случи в деня, от чиито наказания трябва да се боим
и да се пазим, защото ако човек се спаси от наказанието на този ден, то той непременно ще
бъде помилван, и ако получи спасение в този ден, то той ще се сдобие с истински триумф.
Ако той не съумее да се спаси от наказанието в този ден, то ще се окаже в числото на
загиналите и нещастниците.
Едно от доказателствата за истинността на еднобожието тевхид се явява факта, че само
Всевишният Аллах избавя хората от нещастията и ги дарява с добро и благополучие. Ако
Аллах те застигне с вреда, нищета, болест, напаст, печал, мъка или всяко друго нещастие,

91
то не ще я отмени друг, освенНего, и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има
сила. Само Всевишният Аллах Един е Способен да допринася полза или да причинява вреда,
а това означава, че само Той заслужава поклонение и обожествяване.
Той е Всевластващия над Своите раби, т.е. нито едно творение не е способно да взема
решения, да се предвижва или да почива, докато за това няма позволение от Всевишния
Аллах. Нито управляващи, нито подчинени са способни да напуснат Неговото владение и да
се избавят от зависимостта си спрямо Него, тъй като всички са покорни и подчинени на
Аллах. Той Един подчинява на Себе си творенията, а всички останали са Му подвластни, и
това означава, че само Той заслужава поклонение. Той е Премъдрия. Той повелява и
забранява, възнаграждава и наказва, твори и предопределя в строго съответствие с
божествената мъдрост. Той е Сведущия и знае всички тайни и съкровени мисли, както и знае
за най-незабележимите деяния, а това също потвърждава истинността на еднобожието
тевхид.
Кажи: “Кое свидетелство е най-достоверното?” Нека неверниците, на които е
разяснен правия път и вярното ръководство, да се възползват от представеният им велик
критерий и кажат, чие свидетелство е най-важното. Безусловно, най-важно се явява
свидетелството на Аллах, тъй като е Свидетел между мен и вас, и ничие свидетелство не е
способно да го надвиши. Всевишният Аллах е потвърдил правдивостта на Своя пратеник
(с.а.с.), и е одобрил неговите заявления и постъпки. Всевишният Аллах също така е казал: И
ако той [Мухаммед] се беше осмелил да Ни припише някакви слова, то Ние щяхме да го
сграбчим за десницата, после да му прережем аортата.(69:44-47)
Всевишният Аллах е Премъдрия и Всемогъщ Повелител. Божествената мъдрост и
безграничното могъщество не Му позволяват да потвърди думите на лъжците, които
измислят клевети за Него. Ако човек започне лъжливо да заявява, че Всевишният Аллах го е
изпратил за Свой пратеник, че му е заповядал да проповядва сред хората, да се бори за
правдата и да отсъжда от Негово име, то Всевишният Аллах никога няма да потвърди
правдивостта на тези заявления посредством удивителни чудеса и ясни знамения, никога
няма да му окаже Своята помощ и да лиши от поддръжката Си неговите врагове и
противници. Кое свидетелство може да бъде още по-убедително?!!
Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото
стигне. Всевишният Аллах е съобщил, че Свещения Коран е низпослан за благо на
човечеството, за да убеди хората и да ги предпази от мъчителното наказание. Всяко
предупреждение е изградено върху базата за споменаването на това, от какво следва да се
предпазваме, прелъстяване, заплаха и разяснения на думите и постъпките, извършвани с
душа и тяло, които са необходими на човека, за да се възползва от предупреждението.
Свещения Коран съдържа в себе си предупреждение за хората и всеки, който изучава
кораничните откровения до настъпването на деня къямет, непременно ще намери разяснение
на божествените истини, от чието знание той се нуждае.
След разяснение на Своето свидетелство за истинността на еднобожието тевхид, най-
великото от всички свидетелства, Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник да каже на
неверниците, които отхвърлят откровението на Аллах и смятат за лъжци Неговите

92
пратеници: Нима действително свидетелствате, че с Аллах има други богове? Дори ако
засвидетелствате това, то аз не ще сторя това!
Нека всеки човек сравни свидетелството на Повелителя на световете, Чиято реч е най-
правдивата, и свидетелството на най-благородния измежду творенията, чиято правдивост се
е потвърдила с убедителни доказателства и неопровержими доводи, за необходимостта от
поклонение единствено и само на Единния Аллах, без да се приобщават съдружници към
Него, със свидетелството на многобожниците, които са със замъглен разум, объркани
убеждения, порочни възгледи и зли нравствени качества и предизвикват насмешка у
благоразумните хора. Техните свидетелства противоречат на подсъзнанието им, а техните
заявления за съществуването на други богове заедно с Всевишният Аллах са противоречиви.
Техните доводи не бива да се наричат дори съмнителни, а напротив, те не са убедителни
дори.
И нека всеки човек, способен да приема разумно решение, да отдаде предпочитание на
едно от тези две свидетелства. Ние отдаваме предимство на това, което Всевишният Аллах е
предпочел за Своя пратеник (с.а.с.), чиито път ни е заповядано да следваме. Ние признаваме
Единственият Бог е Той, т.е. съществува само Аллах Един е Той, и освен Него никой друг
не заслужава поклонение или обожествяване, и освен Него няма други творци и
управляващи. И ние сме непричастни към това, което съдружавате. Нямаме нищо общо с
идоли, икони и останалите измислени божества, които приобщават към Всевишния Аллах.
Истинският смисъл на еднобожието тевхид се състои в признание на божествеността на
Единния Аллах и отричане божествеността на всички останали същества.
След разяснение на Своето свидетелство и свидетелството на Своя пратеник за
истинността на еднобожието тевхид, както и свидетелството на многобожниците, които
отричат еднобожието, без да имат за това никакво знание, Всевишният Аллах е споменал за
това, че юдеите и християните от хората на Книгите го знаят, т.е. знаят за истинността на
поклонението на Единният Аллах, както знаят синовете си. Те абсолютно не се съмняват в
необходимостта от поклонението на Единният Аллах така, както не се съмняват в своите
собствени деца, особено, синове, които най-често са неразделни със своите бащи.
Съгласно друго тълкуване, местоимението в този айет се отнася за Пратеника Мухаммед
(с.а.с.), от което следва, че хората на Книгите не се съмняват в истинността на посланието
му, тъй като имат много предсказания за качествата на последния пратеник и пейгамбер,
които напълно подхождат на Мухаммед (с.а.с.), и не подхождат на никой друг. Двете
споменати тълкувания са взаимообвързани.
Онези, които погубиха души си, те никога няма да повярват. Всевишният Аллах е
съобщил, че ако хората забравят за вярата и еднобожието тевхид, заради което са били
сътворени, то те се лишават от милостта на Славния Властелин. Те са закоравели неверници,
а след като човек е лишен от вяра, то не си заслужава дори да се пита относно огромната
загуба и злочестие, което го очаква.

21. Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или взима за лъжа
Неговите знамения? Наистина, угнетителите не ще сполучат.

93
 Няма по-несправедлив човек от онзи, който притежава едно от споменатите в този айет
качества. А какво да се каже за този, който едновременно измисля клевети за Всевишния
Аллах и смята за лъжа Неговите знамения, които са донесли пратениците? Такъв човек се
явява най-злостния деспот и никога няма постигне успех. Това се отнася за всички, които се
опитват да излъжат Всевишният Аллах и заявяват за съществуването на Негови съдружници
или помощници, смята за необходимо да се покланя на други божества, приписва на Аллах
съпруга или син, или пък отхвърля истината, която са донесли Неговите пратеници и
проповядващите, заели тяхното място.

22. Един ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са
ви съдружниците, за които твърдяхте?”

23. После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах
нашия Господар, не бяхме многобожници!”

24. Виж как лъжат за самите себе си! Но ще изчезне от тях всичко, което са
измисляли!”
Всевишният Аллах е съобщил за участта, която очаква многобожниците в деня къямет. Те
ще бъдат упреквани и питани: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?”
Безусловно, Всевишният Аллах няма никакви съдружници, но многобожниците ще бъдат
питани за това, защото са предполагали за съществуването им и са измисляли лъжи.
После те не ще имат друго оправдание. Когато бъдат подложени на изпитание и
попитани за божествата, на които се покланят, техният единствен отговор ще бъде
отрицанието на всичко, което те са приобщавали към Всевишния Аллах. Те ще се кълнат, че
никога не са били езичници и многобожници.
Виж само колко поразително е тяхното поведение! Виж как лъжат за самите себе си!
Кълна се в Аллах, те измислят лъжа, която ще се превърне в огромна загуба за тях и ще им
причини небивала вреда. Но ще изчезне от тях всичко, което са измисляли! Защото
божествата, на които са се покланяли наред с Всевишният Аллах, ще се отрекат от тях.
Наистина, Всевишният Аллах е безкрайно далече от всичко, което те измислят!

25. И някои от тях те слушат, но сложихме върху сърцата им покривало, да не го

разбират, и поразихме ушите им с глухота. Каквото и знамение да видят, все едно не
ще повярват в него, и затова когато идваха при теб да те оспорват, неверниците
казваха: “Това са само легенди на предците.”

Сред многобожниците има хора, които при определени обстоятелства се съгласяват да

послушат проповедите. Те обаче, не се стремят да опознаят истината и да й се покорят и
нямат добри намерения, ето защо слушането на проповедите не им носи никаква полза.
Сложихме върху сърцата им покривало. Техните сърца са обвити с покривала, които не им
позволяват да разберат словата на Всевишният Аллах и предпазват Неговите слова от

94
подобни нечестивци, и поразихме ушите им с глухота, която не им позволява да чуят
онова, което може да им донесе полза.
Каквото и знамение да видят, все едно не ще повярват в него, защото тяхната
несправедливост и зло упорство са достигнали най-висок предел. Те не желаят да се
подчинят на ясните знамения, свидетелстващи за истината, и не признават тяхната
правдивост. Напротив, продължават да устояват своите лъжливи възгледи с надеждата да
опровергаят истината. И затова когато идваха при теб да те оспорват, неверниците
казваха: “Това са само легенди на предците.” Те заявяват, че небесните откровения са
взети от легендите на древните народи, които са били записани от хората. Те не са ги
смятали за слова на Всевишният Аллах, предадени чрез Неговите пратеници, и причината за
това се заключава в тяхното неверие. Нима Книга, която съдържа в себе си вестите за
миналото и бъдещето, която разяснява истини, донесени от пратениците, проповядваща
истината, безпристрастността и абсолютната справедливост, може да бъде съставено от
легенди на древните народи?!!

26. И възпират от него (правия път), и се отдалечават от него, но погубват само себе
си, без да усетят.

Многобожниците, които приобщават съдружници към Аллах и смятат лъжец Неговия

пратеник, не се скитат сами в мрака на заблуждението, но вкарват в заблуда и околните. Те
пречат на хората да се ръководят от истината, предварват ги и дори ги отделят от нея. със
своите постъпки обаче, те не могат да причинят никаква вреда на Всевишният Аллах и
Неговите правоверни раби. Те погубват само себе си, без да усетят.

27. И ако ти би ги видял, когато бъдат изправени пред огъня. Ще рекат: “О, ако бъдем
върнати обратно! Не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Повелител и ще сме
от вярващите!”

28. О не! Ще им се яви онова, което преди са скривали. Но и да бъдат върнати, пак ще
повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.

29. Казваха: “Няма друг живот, освен земния ни и не ще бъдем съживени.”

Всевишният Аллах е съобщил за положението на многобожниците в деня къямет, когато

те ще застанат пред преизподнята на огъня. И ако ти би ги видял, когато бъдат изправени
пред огъня. Ще бъдат изправени там, за да чуят слова на порицания и упреци. Това ще бъде
ужасна картина и раздиращо душата зрелище. Ще си признаят, че са изповядвали неверието
и са се отклонили от подчинението на Всевишният Аллах и ще пожелаят да бъдат върнати на
земята. Ще рекат: “О, ако бъдем върнати обратно! Не ще взимаме за лъжа знаменията
на нашия Повелител и ще сме от вярващите!” Ще обещаят никога повече да не отричат
знаменията на Всевишният Аллах и да бъдат истински вярващи, но това ще стане само
защото ще им се открие онова, което те са скривали преди. Много често им се налага да

95
осъзнават, че се явяват лъжци, но са го криели в своите сърца. Техните зли намерения не са
им позволявали да се отрекат от лъжата и са отклонявали сърцата им от всяко благо, и затова
дори в отвъдния живот обещанията им ще са лъжливи. Те обещават това само защото искат
да се отърват от надвисналото над тях наказание, Но и да бъдат върнати, пак ще
повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.
Казваха: “Няма друг живот, освен земния ни и не ще бъдем съживени.” Те отричат
съживяването след смъртта и казват: “Съществува само земния живот, и сме сътворени само,
за да изживеем срока си на тази земя. Никога няма да бъдем съживени след смъртта ни!”

30. И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Повелител. Той ще каже: “Не е
ли истина това?” Те ще кажат: “Да, кълнем се в своя Повелител!” Той ще каже:
“Вкусете мъчението за това, че не повярвахте!”

Но ако би видял неверниците, когато бъдат изправени пред техния Повелител, то пред
теб би се открила ужасяваща картина. Всевишният Аллах ще ги смъмри и порицае със
словата: “Не е ли истина това?”, т.е. “Нима наказанието, което виждате, не е истинско?”
Тогава те ще признаят истината и ще кажат: “Да, кълнем се в своя Повелител!” Това
обаче, няма да им донесе никаква полза, ще трябва да вкусят наказанието за това, че са
изповядвали неверието. Всевишният Аллах ще каже: “Вкусете мъчението за това, че не
повярвахте!”

31. Онези, които отричат срещата с Аллах, вече са загубили. Когато при тях внезапно
дойде часът, носейки на гръб своите товари ще кажат: “О, горко ни за онова, което
там пропиляхме!” Колко лошо е онова, което ще понесат!

Хората, които считат срещата с Всевишният Аллах за лъжа, непременно ще се окажат в

огромна загуба и са лишени от всякакво благо и добро. Неверието ги подтиква към
извършването на дръзки престъпления и тежки грехове. Когато при тях внезапно дойде
часът за разплата, ще ги завари в най-скверно състояние, за най-отвратителните деяния.
Тогава ще започнат да съжаляват за извършеното и ще кажат: “О, горко ни за онова,
което там пропиляхме!” Но да се съжалява вече е твърде късно, носейки на гръб своите
товари. Колко лошо е онова, което ще понесат! Този товар се оказва обременителен за
тях, и не могат да се избавят от него. Затова стават вечни обитатели на преизподнята в Огъня
и си навличат вечния гняв на Всемогъщия Властелин.

32. Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за

благочестивите. Нима не проумявате?

По същество земния живот представлява само една игра и забава. Той се явява игра за
тялото и забава за душата. Земния живот кара хората да си загубят ума и главата, техните
души се изпълват с любов към него, а техните помисли са свързани с този земен живот. Той
така увлича хората, както игрите и развлеченията увличат малките деца. Но отвъдния живот

96
е най-доброто за благочестивите. Отвъдния живот превъзхожда земния със своите
особености и със своята продължителност. В него са събрани всевъзможни блага, които
човешките души искат, които носят сладост на очите и които доставят много радост и
удоволствия. Тези блага няма да се паднат на всеки. Те са предназначени само за
благочестивите праведници, които изпълняват заповедите на Всевишният Аллах и се
предпазват от нарушаване на Неговите заповеди. Нима не проумявате? Нима хората не са
способни да поразмислят, за да разберат, на кой от тези два живота да отдаде
предпочитание?

33. Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а
всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.

34. И други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци, но търпяха да ги обвиняват в
лъжа и да им причиняват страдания, докато дойдеше при тях Нашата подкрепа.
Никой не може да подмени Словата на Аллах. И вече стигнаха до теб вести за
пратениците.

35. И ако за теб е тежко тяхното отвръщане, ако можеш да подириш проход в земята
или стълба в небето, за да им донесеш знамение... И ако пожелаеше Аллах, щеше да ги
събере на правия път. И не бъди от невежите!

О, Мухаммед! Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват неверниците за теб.

Ние ти повелихме да проявяваш необходимото търпение и сторихме това, за да достигнеш
големи висоти и велик триумф. Не мисли, че те говорят своите ужасни думи защото се
съмняват в истинността на твоята мисия. Но не теб взимат за лъжец, защото са убедени в
твоята правдивост и знаят твоите постъпки и твоето поведение. Не даром до началото на
твоята пророческа мисия те са те нарекли “верния” и “заслужаващия доверие” – “ел-Емин”.
А всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах. Техните думи се обясняват
само с факта, че отричат знаменията, които Всевишният Аллах им е показал чрез теб.
И други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци, но търпяха да ги обвиняват в
лъжа и да им причиняват страдания, докато дойдеше при тях Нашата подкрепа. Бъди
търпелив така, както са търпели и те непременно ще удържиш победа, която са удържали те.
И вече стигнаха до теб вести за пратениците, които са длъжни да укрепят твоето
сърце и да ти дадат увереност.
И ако за теб е тежко тяхното отвръщане, т.е. ти се стремиш да ги насочиш по правия
път и желаеш да ги вкараш в правата вяра, но ако отвращението им към религията
продължава да те отегчава, дори и да направиш всичко възможно, за да ги насочиш в правия
път, то не ще можеш да напътиш в правия път тези, които Всевишният Аллах не желае да
напъти по Своя път.
Ако можеш да подириш проход в земята или стълба в небето, за да им донесеш
знамение... Това обаче, няма да им донесе никаква полза. Ето защо не храни надежда да
напътиш в правия път зло упорстващите безбожници.

97
 И ако пожелаеше Аллах, щеше да ги събере на правия път. Неговата божествена
мъдрост изисква те да останат заблудени. И не бъди от невежите! Не подобава ти да
бъдеш измежду невежите, които не разбират същността на случващото се и не поставят
нещата по местата им.

36. Откликват само тези, които чуват. А мъртвите Аллах ще съживи, после при Него
ще бъдат върнати.

37. И казаха: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител!” Кажи:

“Аллах е способен да спусне знамение.” Но повечето от тях не знаят.

Всевишният Аллах е казал на Своя пратеник (с.а.с.): Откликват на твоя призив, ще

приемат твоето послание и ще се покорят на твоите заповеди и забрани само тези, които
чуват със сърцата си онова, което ще им донесе полза. Това са хората, които имат разум и са
способни да слушат.
Под способността да се слуша в този айет се подразбира умението да се чува със сърце и
да отговаря на призива, а не просто способността да се чува с ушите, която притежават както
праведниците, така и нечестивците. Всевишният Аллах е довел истината за сведение на
всички творения, носещи отговорност за своите деяния. Всички те са чули Неговите
знамения, и ако са отказали да ги приемат както подобава, то няма да намерят нито едно
оправдание за своята постъпка.
А мъртвите Аллах ще съживи, после при Него ще бъдат върнати. Съгласно едно
тълкуване, смисъла на този кораничен текст следва да се противопостави на смисъла на
предишния. От това следва, че да се отговори на пророческия призив могат само хора с живи
души, тъй като тези, чиито души са умрели, не разбират онова, което може да ги направи
щастливи и да им донесе спасение. Те не вникват в призива на Пратеника (с.а.с.), и не се
подчиняват на неговите заповеди, когато настъпи деня Къямет, Всевишният Аллах ще ги
съживи и ще ги събере при Себе си.
Съгласно друго тълкуване, което се опира върху очевидния смисъл на този айет,
Всевишният Аллах е потвърдил истинността на съживяването след смъртта и е обещал да
съживи покойниците в деня къямет, а след това ще им съобщи за онова, което са успели да
извършат. В този случай обсъждания от нас айет вдъхновява рабите да отговорят на призива
от Всевишния Аллах и Неговия пратеник и ги предпазва от неподчинение.
И казаха неверниците, които упорито отказват да признаят посланието на Пратеника:
“Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител!” Те искат да видят
знамението, низпослано на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), ръководейки се от своя глупав
разум и своите порочни желания.

98
 И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от
земята, или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в
изобилие, или да направиш небето да падне както твърдиш върху нас на отломки, или
да доведеш насреща ни Аллах и меляикета, или да имаш дом от злато, или да се
възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш
книга, която да прочетем.” Кажи [о, Мухаммед]: “Пречист е моят Повелител! Аз съм
само един човек и пратеник?”(17:90-93)
Кажи: “Аллах е способен да спусне знамение.” Всевишният Аллах има власт да покаже
на хората всякакви знамения, защото Неговото могъщество няма граници. Нима може да
бъде иначе, след като пред Неговото могъщество се смиряват всички творения, а властта Му
се разпростира върху всяко нещо?!!
Но повечето от тях не знаят. Болшинството от хората обаче, нямат знание и поради
своето невежество искат да им се покаже знамение, които ще им донесат зло, защото ако
след като видят такива знамения откажат да повярват, веднага ще бъдат подложени на
наказание. Това е неизменното предварително установено желание на Всевишният Аллах.
Ако желаят да видят знаменията, които ще им позволят да узнаят истината и да си изяснят
правия път, то Пратеника Мухаммед (с.а.с.), вече им е показал неопровержими знамения и
убедителни доводи, потвърждаващи онова, с което е бил натоварен да дойде. Благодарение
на това рабите на Всевишният Аллах могат по всеки религиозен въпрос да намерят
множество логични аргументи и убедителни свещени текстове, които няма да оставят в
душите им дори и сянка на съмнение.
Благословен е Всевишният Аллах, изпратил Своя пратеник с вярното ръководство и
религия на истината и го е затвърдил с правдивостта на ясните знамения, да би всеки умрял
да умре при пълна яснота, а всеки оживял да живее при пълна яснота! Благословен е
Всечуващия и Всезнаещия Аллах!

38. Всички живи същества по земята и птици, летящи с крилата си, са в общности,
подобно на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. А след това ще бъдат събрани при
техния Повелител.

Всички живи същества, обитаващи земята и летящи в небесата, домашните животни,

дивите зверове и птици са в общности, които са подобни на човешките общества, тъй като
Всевишният Аллах ги е сътворил благодарение на Своето могъщество и Своята
непоколебима воля, която също така безусловно се изпълнява по отношение на цялото
човечество.
Не пропуснахме нищо в Книгата. Всевишният Аллах в Своята Книга не е пропуснал
нищо и е записал в Левхи махфуз (Съхранената Книга) всички важни и незначителни
събития, и всяко от тях се случва в строго съответствие с това, как е било записано в Левхи
махфуз с перото калем.
Този айет свидетелства, че първото писание съдържа в себе си сведения за всичко
случващо се във Вселената. Вярата в това се явява една от четирите степени съставляващи
божественото предопределение кадер, и реализирането на това предварително установеното

99
предопределение када на Всевишният Аллах. Към тези степени се отнасят вярата в знанието
на Всевишният Аллах, което обхваща всяко нещо; Неговото записано послание, което се
отнася за всички творения; волята на Всевишният Аллах, която задължително се изпълнява
по отношение на всичко случващо се; и сътворяването от Всевишния Аллах на всички
творения и дори деянията на рабите.
Съгласно друго тълкуване, под Книга в този айет се подразбира Свещения Коран. В този
случай смисъла на откровението прилича на казаното от Всевишния Аллах в следния айет: И
ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо, като ръководство
(напътствие) в правия път, милост и радостна вест за мюсюлманите. (16:89)
След това Всевишният Аллах е съобщил: А след това ще бъдат събрани при техния
Повелител. Всички народи ще бъдат събрани пред Аллах на огромна и страховита площадка
в деня къямет, и тогава Всевишният ще въздаде на всеки човек според заслугите,
ръководейки се от Своята милост и справедливост. Той ще произнесе Своята присъда, за
която ще започнат да Го възхваляват първите и последните поколения от творенията, всички
обитатели на небесата и земята.

39. А тези, които взеха за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините.
Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път.

Всевишният Аллах е разяснил положението на неверниците, които смятат за лъжа

знаменията Му и отхвърлят Неговите пратеници. Те сами са затръшнали пред себе си
вратата, водеща към правия път, и са разтворили вратата, водеща към гибел.

Те са глухи за истината и неми, когато възниква необходимост да се произнесе истината,

тъй като всичките им приказки са лъжливи и безполезни. Те са потънали в тъмнините и
мрака на невежеството, неверието, несправедливостта, злото упорство и непокорството,
защото Всевишният Аллах е пожелал да ги въведе в заблуждение.
Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път.
Той Единствен решава, кой трябва да насочи в правия път, и кого трябва да остави в
заблуждение, ръководейки се при това от Своето милосърдие и Своята мъдрост.

40. Кажи: “Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил
часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?”

41. Да! Вие само Него ще зовете. И ако Той пожелае, ще ви избави от онова, за което Го
зовете, и тогава ще забравите онези, с които Го съдружавате.

Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник Мухаммед Мустафа (с.а.с.): Кажи на

многобожниците, които приравняват своите божества с Аллах: “Мислите ли, че ако ви се е
явило наказанието на Аллах или ви се е явил часът, ще зовете друг освен Аллах, ако
говорите истината?” “Нима ще призовават своите идоли, статуи и икони, когато ги порази

100
огромна беда, от която искат да се спасят? Или ще призовават само своя Повелител,
истинския и явния Властелин?”
Да! Вие само Него ще зовете. И ако Той пожелае, ще ви избави от онова, за което Го
зовете, и тогава ще забравите онези, с които Го съдружавате. В трудни мигове вие
забравяте своите божества, защото ви е прекрасно известно, че те не ви носят никаква полза,
не ви причиняват никаква вреда и не се разпореждат нито с живота, нито със смъртта, нито
със съживяването след това.
Когато нещастието ви се случи, вие искрено се обръщате с молитви към Всевишния
Аллах, защото ви е известно, че само Той носи полза, причинява вреда и откликва на
молитвите отправени от нуждаещите се. Защо приобщавате съдружници към Него, когато се
наслаждавате на благополучно битие? Нима се опирате на логични доводи или свещените
Книги? Нима може да обосновете справедливостта на своите постъпки? Или се опитвате да
измамите Самия Аллах?

42. И на народите преди теб изпращахме пратеници. Подлагахме ги на нищета и

болести, за да се смирят.

43. И защо, когато ги поразяваше Нашето наказание, те не се смиряваха? Ала сърцата

им закоравяваха и шейтана им разкрасяваше онова, което вършеха.

44. И щом забравяха какво им се напомняше, Ние разтваряхме пред тях врати за
всичко. И тъкмо когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно
и ето ги изпаднали в отчаяние!

45. И угнетителите бяха унищожени до последния. Слава на Аллах, Повелителя на

световете!

Всевишният Аллах е казал: И на народите преди теб изпращахме пратеници, т.е. на

древните народи и предшестващите поколения, те обаче са нарекли Нашите пратеници
лъжци и отхвърлили знаменията Ни.
Подлагахме ги на нищета и болести, т.е. поразихме ги с мизерия, болести, бедствия и
напаст, но всички тези нещастия бяха Наша милост за тях, за да се смирят пред Нас в
трудни мигове, и да прибягнат до Нашето покровителство.
И защо, когато ги поразяваше Нашето наказание, те не се смиряваха? Ала сърцата
им закоравяваха, и те отказаха да склонят към истината, и шейтана им разкрасяваше
онова, което вършеха, а те помислиха, че изповядват истинната религия. Те се
наслаждавали на собствената си лъжа за кратко време, през което шейтана продължил да си
играе с техния разум.
И щом забравяха какво им се напомняше, Ние разтваряхме пред тях врати за всичко
от земните блага и удоволствия, които са ги направили небрежни към истината. И тъкмо
когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и ето ги

101
изпаднали в отчаяние! Трябваше само да се възрадват на дарените блага, и Ние ги
подложихме на наказание, което ненадейно се стовари върху тях и ги е лишило от всяко
добро. Това наказание се явява най-мъчителното, защото застига грешника изненадващо и го
сварва неподготвен, когато той се забавлява безгрижно и се чувства в пълна безопасност.
Това се случва така, за да станат неговите страдания още по-мъчителни, а неговото нещастие
още по-огромно.
И угнетителите бяха унищожени до последния. Хората, вършещи злини са били
подложени на безпощадно наказание, което е прекъснало техния жизнен път.
Слава на Аллах, Повелителя на световете! Който в съответствие със Своето
предопределение погубва неверниците и с това разяснява знаменията Си, оказва милост на
Своите ближни, унизява враговете Си и потвърждава правдивостта на всичко, което са
проповядвали пратениците.

46. Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата,
кой друг бог, освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме
знаменията, те обаче, пак се отвръщат!

47. Кажи: “Как мислите, ако наказанието на Аллах ви порази внезапно или наяве, ще
бъдат ли погубени други освен хората - угнетители?”

Всевишният Аллах е съобщил за това, че Той се явява не само Единствения Творец и

Управник на Вселената, но и Единствения Бог, Който заслужава обожествяване и
поклонение.
Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата,
кой друг бог, освен Аллах би ви ги възстановил?” Всевишният Аллах е Властен да отнеме
слуха и зрението на хората и да запечата сърцата им, след което ще бъдат лишени от слух,
зрение и разум. Кой тогава би могъл да върне на хората тези качества, освен Всевишния
Аллах? След като никой, освен Всевишния Аллах, не може да върне на хората загубеното,
защо те се покланят наред с Него и на Неговите творения, които не са способни да извършат
никакво деяние, докато това не пожелае Всевишният Аллах.
Този довод доказва истинността на еднобожието тевхид и изобличава несъстоятелността
на многобожието ширк, и затова Всевишният Аллах е казал: Виж как подробно им
разясняваме знаменията, които обливат светлина върху истината и правят пътя на
престъпниците лесно разпознаваем. Те обаче, пак се отвръщат! Но независимо от това
съвършено разяснение хората продължават да се отвръщат от знаменията на Всевишният
Аллах.
Кажи: “Как мислите, ако наказанието на Аллах ви порази внезапно или наяве”, т.е. то
може да сполети хората ненадейно, когато те дори няма да го очакват. Но може и преди да
настъпи наказанието хората да видят предвестник, благодарение на който те ще узнаят за
неговото приближаване. Как смятате ще бъдат ли погубени други освен хората -
угнетители? Във всички случаи, то ще погуби угнетителите, които със своята

102
несправедливост и зло упорство са заслужили люто наказание. Нека хората да се предпазват
от извършване на несправедливи постъпки, за да не ги постигне вечната гибел и безкрайното
нещастие.

48. Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители.

Тези, които повярват и извършват праведни дела, няма да познаят страха и не ще
скърбят.
49. А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението заради
нечестивостта им.

Всевишният Аллах е съобщил, че същността на всички пророчески послания са били

блага вест и предупреждение. Това означава, че на всички пратеници е било разяснено, на
кого трябва да се съобщава блага вест, от което следва да се радват тези хора и какви дела
рабите са длъжни да извършват, за да заслужат тази блага вест. На тях им е било разяснено,
кого следва да увещават, от което следва да предупреждават такива хора и какви дела
извършват рабите, които се удостояват със страшното предупреждение.
Не всички хора обаче, отговорили на призива, отправен от пратениците, и затова те се
разделили на две групи. Тези, които повярват и извършват праведни дела, т.е. едни от тях
са повярвали в Аллах, в Неговите меляикета, в Неговите Книги, в Неговите пратеници и
сетния ден и са поправили своята вяра, дела и намерения. Тези няма да познаят страха от
това, което ги очаква занапред, и не ще скърбят за онова, което са извършили преди.
А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението заради
нечестивостта им. А другите са смятали знаменията на Всевишният Аллах и се обрекли на
наказание, което ще вкусят, защото са се отклонили от подчинение на Всевишният Аллах.

50. Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам
съкровеното. Не ви казвам, че съм меляике. Следвам единствено онова, което ми се
разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?”

Всевишният Аллах е повелил на Пратеника (с.а.с.), да каже на хората, които са искали от

него да им покаже определени знамения и са смятали, че той им предлага да се покланят на
самия него наред с Аллах.
Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, т.е. аз не се разпореждам с
богатствата и щедростите на Всевишният Аллах, нито знам съкровеното. Само
Всевишният Аллах притежава тези качества.
Всевишният Аллах е казал: Никой не ще възпре милостта на Аллах, ако Той реши да я
дари на хората, и каквото Той задържи, никой после не може да го пусне. Той е
Всемогъщия, Премъдрия.(35:2) Всевишният Аллах също така е казал: Знаещия
съкровеното. Той на никого не разкрива Своите тайни, освен на онзи пратеник, когото
е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [меляикета] пазители(72:26-27)
На пратеникът (с.а.с.), също така е повелено да каже: Не ви казвам, че съм меляике, което
притежава могъщество и способно да изпълни всяко желание. Не претендирам за

103
положението, което е над мястото, определено ми от Всевишния Аллах. Моята мисия се
свежда до това да следвам единствено онова, което ми се разкрива. Аз постъпвам в
съответствие с това откровение и призовавам всички хора към него. И ако ви е известно за
моето истинско положение, защо изисквате от мен да извърша постъпка, която аз никога не
съм мислил да извърша. Нима може да се изисква от човек това, към което той няма никакво
отношение? Защо, след като ви призовавам към това, което получавам като откровение, вие
ми предлагате да се ангажирам със задължения, за които не ми се полага да се задължавам?
Нима вашата постъпка не се явяват проява на несправедливост, зло упорство и дързост? Вие
може да приемете мои проповеди и да се подчините на откровението, което ми е низпослано,
и може да се откажете от това, но разликата между такива хора е съвършено очевидна. Нима
са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите? Нима няма да поставите
нещата по местата им и няма да отдадете предпочитание на онова, което следва да се отдаде
предпочитание?

51. И предупреди с това онези, които имат страх, че ще бъдат събрани при своя
Повелител тогава, когато няма да имат друг покровител, освен Него, нито застъпник.
Може би ще се побоят!

52. И не прогонвай онези, които зоват своя Повелител и сутрин, и вечер, стремейки се
към Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са
отговорни с нищо за твоята равносметка. Ако ги прогониш, ще се окажеш един от
угнетителите.

53. Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да кажат: “Тези ли измежду нас Аллах
облагодетелства?” Не знае ли Аллах признателните най-добре?

54. И когато при теб дойдат онези, които повярваха в Нашите знамения, кажи: “Мир
вам!” Вашият Повелител отреди за Себе Си да бъде Милосърден, и ако онзи от вас,
който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи, то Той е
Опрощаващ, Милосърден.

55. Така разясняваме знаменията, за да стане ясен пътят на грешниците.

Този Коран е предупреждение за всички хора, полза от него обаче извличат само онези,
които имат страх, че ще бъдат събрани при своя Повелител. Те са твърдо убедени в
това, че ще трябва да напуснат земния свят и ще се отправят във вечната обител, и затова
искат да вземат със себе си по пътя това, което може да им донесе полза, и се отказват от
всичко, което може да им причини вреда. Те разбират, че няма да имат друг покровител,
освен Него, нито застъпник, т.е. нито едно творение няма да им помогне да получат
желаното и да се предпазят от опасностите и няма да се застъпи за тях, защото творенията
нямат власт над случващото се във Вселената.

104
 Може би ще се побоят! Тъй като предупреждението подбужда страх в човека пред
Всевишния Аллах, благодарение на кораничните предупреждения те започват да изпълняват
заповедите на Аллах и да странят от Неговите забрани.
И не прогонвай онези, които зоват своя Повелител и сутрин, и вечер, стремейки се
към Неговия Лик! Не прогонвай от своите събирания тези, които искрено се покланят на
Всевишният Аллах, не отдавай предпочитание на беседите с други хора и не отблъсквай от
себе си онези, които зоват своя Повелител в началото на деня и в неговия край, споменават
Го и възхваляват по време на своя намаз и при други обстоятелства и се обръщат към Него с
молитви. Те постъпват по този начин искрено заради Всевишният Аллах, не преследват
користни цели и не заслужават ти да ги прогонваш или да им обръщаш гръб. Напротив, те
заслужават твоята дружба, твоята обич и любов, както и твоето предразположение, защото те
са най-добрите представители на човечеството. И въпреки, че са бедни, и околните се
отнасят с презрение, те все пак се явяват славни и достойни хора.
Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за
твоята равносметка. Всеки човек ще си получи своята сметка и ще отговори за своите
добри и лоши деяния.
Ако ги прогониш, ще се окажеш един от угнетителите. Пратеника на Аллах (с.а.с.), се
е подчинил на волята на Всевишният Аллах по най-съвършения начин. По-дълго е стоял
заедно с нуждаещите се правоверни и се е отнасял с добро към тях. Бил е много любезен с
тях, оказвал им е почит и уважение и не ги е отблъсквал от себе си. Нещо повече, именно, те
радияллаху анхум, повече от всички останали са присъствали на неговите събрания.
Този айет е бил низпослан тогава, когато някои от корейшите или невъзпитани араби от
другите племена казали на Пратеника Мухаммед (с.а.с.): “Ако искаш да ти повярваме и да те
последваме, то прогони от себе си низшите си сподвижници, защото ни е срам, че арабите
могат да ни видят седящи заедно с тези бедняци.” Пейгамберът (с.а.с.), искал те да приемат
Исляма и да станат негови последователи, и в главата му се промъкнала мисълта да се
съгласи на тяхното предложение, но Всевишният Аллах го упрекнал за такава мисъл в
обсъждания от нас айет и в други подобни откровения.
Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да кажат: “Тези ли измежду нас Аллах
облагодетелства?” Всевишният Аллах подлага Своите раби на изкушение, когато прави
едни богати, а други бедни;едни знатни, а други с обикновен произход. Когато Всевишният
Аллах дарява с вяра бедняците и хората с обикновен произход, това става изкушение за
богатите и знатните хора. Ако те действително искат да узнаят истината и да й се покорят, то
те се обръщат в правата вяра и приемат Исляма като не обръщат внимание на факта, че до
тях има хора, заемащи по-низко положение в обществото или притежават по-малко
богатство.
Ако те не се стремят към истината, то подобно препятствие ги задържа в следването на
правия път. Такива хора се изказват презрително за онези, които смятат за недостойни хора,
и не могат да си представят, че Всевишният Аллах е оказал милост само на тях, казвайки:
“Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Това им пречи да стъпят на правия път, а
причината за това е, че те са лишени от благородство и духовна чистота.

105
 Те възразяват против решението на Всевишният Аллах, Който е напътил в правия път
бедняците и не ги е повел тях по този път. Всевишният Аллах обаче, е опровергал техните
възражения и е заявил: Не знае ли Аллах признателните най-добре? Всевишният Аллах
най-добре знае, кой от Неговите раби е признателен за дарените му милости и кой е готов да
изпълни своите задължения, извършвайки праведни дела.
Такива праведници Всевишният Аллах дарява със Своята милост, лишавайки от нея
всички онези, които са неблагодарни и не са признателни. Всевишният Аллах е Премъдър и
не оказва милост на тези, които не я заслужават. Хората, които възразяват против решенията
на Всевишният Аллах, изобщо не приличат на онези бедняци и богаташи, които Той е дарил
с правата вяра, защото те наистина се явяват благодарни раби.
Забранявайки на Своя пратеник (с.а.с.), да прогонва смирените правоверни, Всевишният
Аллах му е заповядал да им оказва уважение и да се отнася с тях учтиво и почтително.
Всевишният Аллах е казал: И когато при теб дойдат онези, които повярваха в Нашите
знамения, кажи: “Мир вам (селямун алейкум)!” Ако правоверните дойдат при теб, то
приветствай ги, здрависай се с тях и ги посрещай с топли думи и пожелания за мир и
благополучие. Говори им думи, които ще увеличат решителността им и желанието да
заслужат безграничната милост и щедрите дарове на Всевишният Аллах. Призовавай ги да
използват всяка възможност за постигане на тази прекрасна цел. Предупреждавай ги за
греховете и повелявай да се разкаят за извършените прегрешения, за да заслужат
опрощението и милостта на Всевишният Аллах. Той е казал: Вашият Повелител отреди за
Себе Си да бъде Милосърден, и ако онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се
разкае след това и се поправи. Не е достатъчно просто да прекратите извършването на
грехове, да се отречете от тях и да съжалявате за извършеното - вие също така сте длъжни
занапред да изпълнявате обезателните предписания на Всевишният Аллах и да поправите
недостатъците във вашите деяния, извършвани с душа и тяло. Ако постъпите по този начин,
то Той е Опрощаващ, Милосърден, т.е. Всевишният Аллах ще осени всеки един от вас със
Своята милост и ще дари с опрощение в зависимост от това, колко правилно и редовно сте
изпълнявали своите задължения.
Така разясняваме знаменията, т.е. поясняваме ги и подчертаваме разликата между
правия път и заблудата, между вярното ръководство и илюзията, та желаещите да последват
правия път да застанат на него и да им се изясни истината, която им се полага да изповядат,
за да стане ясен пътят на грешниците, заради който човек си навлича гнева на
Всевишният Аллах и се обрича на наказание.
Да се избегне пътят на престъпниците и да се отдели човек от него е възможно само
тогава, когато той е добре различим и ясен. Ако този път е трудно различим, то на хората
няма да се отдаде спасението от него и няма да достигнат тази славна цел.

56. Кажи: “На мен ми е забранено да се покланям на онези, които вие зовете, освен на
Аллах.” Кажи: “Не ще последвам вашите страсти. В противен случай ще се отклоня
от пътя и няма да съм от напътените в правия път.”

106
57. Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Повелител, а вие го смятате за лъжа. Не владея
това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата, и Той е
Най-добрият съдник.”

58. Кажи: “Ако владея това, за което бързате, то спора между мен и вас вече да е
приключил. Аллах най-добре знае угнетителите.”

Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник (с.а.с.): Кажи на многобожниците, които

зоват измислени божества наред с Всевишният Аллах: “На мен ми е забранено да се
покланям на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” На мен ми е забранено да зова
идоли и икони, които вие приобщавате към Всевишния Аллах, които не са способни да ви
донесат полза или да ви причинят вреда, които не се разпореждат нито с живота, нито със
смъртта, нито със съживяването след нея. Вашата постъпка е порочна и безполезна и не
можете да я обосновете дори със съмнителни доводи, а какво да се каже за убедителни
аргументи. Вие следвате своите желания и страсти, въпреки че това е най-голямата проява на
заблуда.

Кажи: “Не ще последвам вашите страсти. В противен случай ще се отклоня от

пътя и няма да съм от напътените в правия път. Аз изповядам еднобожието тевхид и
искрено служа на Единния Аллах, моите възгледи са истинни и се потвърждават с
многочислени доказателства и неопровержими доводи.”
На пратеника (с.а.с.), е заповядано: Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Повелител.”
Заповядано му е да заяви за своята твърда убеденост в истинността на учението му и
порочността на всичко, което му противоречи. Той е донесъл убедително свидетелство,
което не е оставило и сянка на съмнение в неговата правдивост, защото той е бил най-
безпристрастния от всички свидетели. Правоверните му повярвали и видели толкова
доказателства за неговата правдивост, колкото им позволявала вярата, с която Всевишният
Аллах ги е дарил. А вие многобожници го смятате за лъжа. Езичниците сметнали
пратеника на Аллах (с.а.с.), за лъжец, въпреки че той изобщо не е заслужавал такова
отношение. Той е заслужавал само тяхното доверие и признание. Затова са били длъжни да
знаят, че ако и занапред отричат неговата пророческа мисия, то непременно ще ги постигне
наказанието на Всевишният Аллах, защото Той е обещал да подложи на люто възмездие
неверниците, когато и както пожелае.
Неверниците бързали за лютото възмездие, но Мухаммед (с.а.с.), не е имал власт да
ускори наказанието им, защото единствено Аллах отсъжда. Той издава религиозните
закони шериат, изпращайки повели и забрани, и приема решения за въздаване,
възнаграждавайки едни и наказвайки други в строго съответствие с божествената мъдрост.
Да се възразява против Неговите решения е безмислено, тъй като Той е разяснил на Своите
раби пътя и е съобщил истината на тях, лишавайки ги от възможността да се оправдаят за
извършените престъпления, да би всеки загинал да загине при пълна яснота, и всеки оцелял
да оцелее при пълна яснота.

107
 Той отрежда правдата, и Той е Най-добрият съдник, както в земния живот, така и в
отвъдния, защото всички Негови решения и отреждания заслужават всячески похвала. И ще
Го възхваляват дори тези, които бъдат осъдени на наказание и накарани да отговарят за
извършеното.
О, пратенико! Кажи на онези, които бързат за наказанието поради своето невежество, зло
упорство и беззаконие: “Ако владея това, за което бързате, то спора между мен и вас
вече да е приключил и това няма да ви донесе нищо добро. Властта обаче, принадлежи на
Сдържаният и Търпелив Повелител, Който предоставя отсрочка дори на непокорните,
извършващи дръзки престъпления, Който им низпослава препитание и ги дарява със зрими и
незрими блага. Аллах най-добре знае угнетителите и техните постъпки. Той им дава
отсрочка, но не забравя за злодеянията им!”

59. У Него са ключовете на съкровеното, и знае за тях само Той. Нему е известно
онова, което е на сушата и в морето. Не пада и лист дори, без Той да знае. И няма
зрънце в тъмнините на земята, нито свежо, нито сухо, без да е записано в ясна Книга.

Този велик айет се отнася към онези, в които подробно се говори за всеобхватното знание
на Всевишният Аллах. На Него Му е известно за всяко съкровено нещо, част от което Той
разкрива на Своите раби, комуто пожелае. Голяма част от това знание е скрито дори от
меляикетата и пратениците, а да не говорим за всички останали творения.
Всевишният Аллах знае за всички живи твари, растения, камъни и пясъци, които заемат
безкрайните земни простори. Той знае за всички животни и съкровища, които се намират в
морета и океани и са скрити под водата. Той знае за всеки лист, който пада от дърветата на
повърхността на земята или водата, в населените места и безлюдните пустини, на земния
свят или в отвъдния живот. И няма зрънце в тъмнините на земята, нито свежо, нито
сухо, без да е записано в ясна Книга. Той знае всичко за зърната и плодовите костилки,
които хората посаждат и които самостоятелно попадат в благоприятна почва, за да израстат
от тях всевъзможни растения. Той знае за всяко свежо и сухо, и споменаването на това се
явява пример за споменаването на общото след частното. Всичко това е записано в ясна
Книга, под която се разбира Левхи махфуз. Тя съдържа в себе си знанието за всяко нещо, и
дори частичка от това знание поразява умовете на благоразумните и благородни мъже.
Всичко това свидетелства за величието на Великия Аллах и необятността на Неговите
божествени качества. Те са толкова необятни, че дори ако всички творения се обединят, за да
обгърнат само едно от тях, те няма да успеят. Благословен е Великият, Всеобхващащ,
Всезнаещ, Достохвален и Славен Аллах!
Благословен е Аллах, Който да възхвали по надлежен начин не е в състояние никой, освен
Самия Той, Който е над всяка похвала, възнасяна Му от рабите!
Този айет свидетелства за безграничното знание на Всевишният Аллах за всяко нещо и
чиято запис включва в себе си произтичащото във Вселената.

60. Той е Този, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през
деня. После ви съживява през деня, докато се приключи определен срок (докато

108
приключи срока на вашия живот). После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести
какво сте извършили.

61. Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [меляикета] пазители. А щом
при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не
пропускат.
62. После [рабите] ще бъдат върнати при Аллах, техния Истински Господар.
Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка.

Това откровение потвърждава божествеността на Всевишният Аллах и опровергава

възгледите на многобожниците, които приобщават съдружници към Него. В тези айети се
разяснява, че само Всевишният Аллах заслужава любов и почитание, величие и слава. Той
Един управлява Своите раби, когато те бодърстват и когато спят. Той прибира техните души
през нощта, и тогава те заспиват дълбок сън, а техните тела почиват след дневния труд.
Когато се събудят, Той ги връща към живота, за да изпълняват своите религиозни и земни
задължения. Той - Всевишният Аллах - знае за всички деяния, които те извършват, и ги
управлява по такъв начин, докато не настъпи определения срок. Под срок се разбира смъртта
на отделните хора и съживяването след смъртта на цялото човечество. Когато настъпи този
последен срок, при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили, т.е.
Всевишният Аллах ще върне при Себе Си и ще им съобщи за всички добри и зли деяния,
които са извършили.
Той Всевишният Аллах е Всевластващия над Своите раби. Волята на Аллах се
разпростира върху всичко произтичащо във Вселената и безусловно се изпълнява.
Творенията нямат власт над ставащите събития и не са способни да се помръднат от мястото
си или да отдъхнат, ако за това я няма волята на Всевишният Аллах. Независимо от това,
Всевишният Аллах е поръчал на меляикета да наблюдават рабите и да пазят всички деяния,
които те извършват. Всевишният Аллах е казал: Но има над вас надзиратели (меляикета)
благородни, записващи. Знаят какво вършите.(82:10-12) Всевишният Аллах още е казал:
Отдясно и отляво на него стоят две записващи [деянията му] меляикета, Той не
проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж.(50:17-18)
По такъв начин Всевишният Аллах наблюдава Своите раби, докато те живеят на Земята. А
щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират, т.е. това
Всевишният Аллах го поръчва на меляикета, в чиито задължения влиза събирането на
душите от творенията. Те изпълняват своите задължения и нищо не пропускат и не
удължават срока, който Всевишният Аллах е предопределил и предварително установил, и с
нищо не забавят този срок. Те действат в строго съответствие с божествения план и
предопределение.
После когато настъпи смъртта и междинния живот в Берзах, който ще продължи до деня
Къямет и представлява блаженство или наказание, [рабите] ще бъдат върнати при Аллах,
техния истински Господар. Той ги управлява по законите на Своето предопределение и
върши с техните съдби, каквото си пожелае, а така също и според законите на Своята
религия, издавайки за тях заповеди и забрани, отправяйки им пратеници и низпославайки им

109
свещени Книги. Когато те се завърнат при Него, Той ще отсъди според законите на
справедливото възмездие, възнаграждавайки за праведните деяния и наказвайки ги за
греховете и злодеянията.
Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка. Всевишният Аллах
приема решенията самостоятелно и не забавя равносметката, защото Той притежава
съвършено знание и не пропуска от погледа Си деянията на Своите раби, записани в Левхи
махфуз и книга, която се намира в ръцете на благородните Му меляикета - писци.
И след като Всевишният Аллах се явява Единствения Творец и Управител, Който
господства над Своите раби, през цялото време проявява към тях съвършена грижа и ги
управлява според законите на Своето предопределение, Своята религия и справедливото Си
възмездие, то защо езичниците се отказват от поклонение на Всевишният Аллах и започват
да се покланят на творенията, които не притежават абсолютно никаква власт, не са способни
да допринесат дори и най-малка полза и даже нямат самостоятелна воля?!
Кълна се в Аллах, ако езичниците знаеха, че, изповядвайки многобожие и неверие, те
измислят огромна лъжа и застават против Всевишният Аллах, Който продължава да ги
дарява с благополучие и препитание, само ако знаеха за издръжливостта Му,
снизходителността и милосърдието, то сърцата им биха се преизпълнили със стремеж да Го
опознаят, а техните умове биха се озарили от любовта към Него, и тогава биха се
възненавидели, защото са се подчинили на шейтан, обричайки се на позор и загуба. Те обаче
са народ, който не е способен разумно да мисли.

63. Кажи: “Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете

със смирение и дори в уединение: “Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от
признателните!”

64. Кажи: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест. Но вие продължавате пак
съдружавате.”

О, пратенико! Кажи на многобожниците, които приобщават към Всевишния Аллах

съдружници и търсят помощ от други божества, освен от Него, и се постарай да ги убедиш в
съществуването на Единствения Аллах, опирайки се на убедеността им в съществуването
само на един Бог: Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето? Т.е. “Кой ще
ви избави от нещастията и трудностите, които ще случат с вас на сушата и в морето и от
които вие не можете да се спасите самостоятелно? В такива ситуации започвате да зовете
към своя Повелител със смирение, от цялата си душа, а вашите езици не престават да
повтарят думите на молитва. Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от
признателните!Вие молите Всевишният Аллах за спасение от постигналата ви беда и
обещавате да Му бъдете благодарни, признателни за Неговите щедри дарове, използвайки ги
за извършване на богоугодни постъпки и няма да извършвате прегрешения.
Кажи: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест. Но вие продължавате пак
съдружавате. Всевишният Аллах ще ви спаси от всички нещастия, но вие не изпълнявате
дадените Му обещания и забравяте за милостта, която Той ви оказва. Какво може да бъде по-

110
убедително като свидетелство за порочността на езичеството и справедливостта на
еднобожието тевхид?!!”

65. Кажи: “Той е Способния да прати срещу вас наказание отгоре ви или изпод нозете
ви, или да ви противопостави в групи и да накара едни от вас да вкусят мъчение от
други.”Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят!

66. Твоят народ го взе за лъжа [Корана], въпреки че той е истината. Кажи: “Не съм
ваш попечител и пазител.”

67. Всяка вест си има определено време и вие ще узнаете за това.

Всевишният Аллах е Способният да прати срещу вас наказание от всякъде. Той е

Способния да прати срещу вас наказание отгоре ви или изпод нозете ви, или да ви
противопостави в групи и да накара едни от вас да вкусят мъчение от други. Той може
да ви порази от всякъде, може да всее разкол в редиците ви и да ви раздели на групировки.
Ако това стане, то ще настъпи смут, ще започнете да се избивате един друг и на едни от вас
ще се наложи да вкусят жестокостта на другите. Всевишният Аллах има власт да ви подложи
на такова наказание. Пазете се от непокорност, за да не ви постигне люто наказание, което
може да ви унищожи.
Всевишният Аллах е съобщил, че Той е Способен да подложи хората на сурово възмездие,
но е Снизходителен към мюсюлманите и не им изпраща наказание нито отгоре, нито изпод
нозете. Той не излива върху тях дъжд от камъни и не разцепва земята изпод нозете им.
На някои от тях се налага да вкусят от жестокостта на други хора, когато едни народи
вземат връх над други и им причиняват описаните по-горе страдания. Такова земно
наказание става урок за тези, които се отнасят с внимание към поуката и се трудят.
Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят! Всевишният Аллах
показва на хората най-различни знамения, всяко от които свидетелства за истината, за да
осъзнаят защо са били сътворени, и да си изяснят религиозните истини и божествени
ценности.
О, Мухаммед! Твоят народ го взе за лъжа [Корана], въпреки че той е истината, в
която е невъзможно да се усъмниш.
Кажи: “Не съм ваш попечител и пазител.” Ти не си им попечител, тъй като в твоите
задължения не влиза да запомняш техните злодеяния и да ги наказваш за престъпленията. Ти
си длъжен само да предупреждаваш хората и да им донасяш истината.
Всяка вест си има определено време, т.е. всяко предписание се сбъдва в точно
определения срок, нито по-рано, нито по-късно. И вие ще узнаете за това, т.е. много скоро
ще се убедите в наказанието, което ви е обещано.

68. И щом видиш такива, които празно словят за Нашите знамения, отстрани се от
тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава шейтан, не сядай,
щом си спомниш, с хората - угнетители!

111
69. Онези, които са праведни, не са отговорни за тяхната сметка. Те са длъжни само да
им напомнят, може би ще се побоят!

Да се говори безсъдържателно за знаменията на Всевишният Аллах означава да се говори

онова, което противоречи на истината, да се украсяват лъжливи възгледи, да се проповядват
погрешни убеждения, да се хвалят привържениците на лъжата, да се обръща гръб на
истината и да се хулят нейните привърженици.
Всевишният е заповядал на Своя пратеник и неговите последователи да обръщат гръб на
всеки, който говори несъдържателно за знаменията на Аллах и извършващия дори само една
от изброените постъпки. Мюсюлманинът не трябва да присъства на събрания, където хората
говорят лъжи, докато те не започнат друг разговор. Ако те заговорят на други теми, то
присъствието на събирания с такива хора не е забранено. Ако присъствието на такива
събирания може да донесе полза, то присъствието е задължително, ако то обаче не носи
никаква полза, тогава не е задължително. Тук е уместно да се отбележи, че порицанието на
онези, които говорят несъстоятелно и лъжат, се подразбира призив към обсъждането на
истината и воденето на дискусия заради нея.
И ако те унесе в забрава шейтан, не сядай, щом си спомниш, с хората - угнетители!
Мюсюлманинът може по погрешка или забрава да се окаже сред несправедливите хора,
които разпространяват лъжа, водят забранени беседи или извършват грехове. На него му е
забранено да остава в компанията на такива хора, докато те извършват осъдителни постъпки,
ако не е в състояние да ги възпре от извършването на греховете. Тази категорична забрана се
отнася за тези, които остават да седят редом с грешниците и не се изпълват със страх пред
Аллах, които вземат участие в разговори на забранени теми, извършват грехове заедно с
грешниците, мълчаливо съгласявайки се с тях и не ги упрекват за извършваните деяния. Ако
човек се изпълва със страх пред Всевишния Аллах, започва да призовава хората към
извършването на добро и ги предпазва от злодеяния и греховни разговори, благодарение на
което му се отдава да предотврати злодеянието или да смекчи неговата тежест, той не носи
отговорност за присъствието на такова събиране и не извършва грях.
Онези, които са праведни, не са отговорни за тяхната сметка. Те са длъжни само да
им напомнят, може би ще се побоят! От това следва, че по време на проповедите и
убеждаването човек е длъжен да използва думи, които му помагат по-бързо да постигне
поставената цел и да събудят у хората праведна благочестивост. Ако проповедите и
убеждаването подтикват увещавания човек към извършването на още по-злостни
престъпления, проповядващия е длъжен да се въздържа от тях, тъй като, ако извършената
постъпка го отдалечава от поставената цел, неговата цел е да се откаже от нея.

112
 70. Остави онези, които взеха своята религия за игра и забавление, и ги съблазни
земният живот! И напомняй с този [Коран], та да не погине душата заради това,
което е придобила! Тя няма друг покровител, нито застъпник, освен Аллах. И с какъвто
и откуп да се откупва, не ще й бъде приет. Тези са погубените заради това, което са
придобили. За тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради неверието им.

От рабите се изисква искрено да служат на Всевишния Аллах, да се покланят само и

единствено на Него - Един е Той и никой в Неговата промисъл не участва! Рабите не трябва
да приобщават съдружници към Всевишния Аллах и с всички сили са длъжни да се стремят
към благоволението и любовта на своя Повелител. Затова са длъжни с цялото си сърце да се
обърнат към Всевишния Аллах и да се устремят към Него. Те трябва усърдно да се трудят и
извършват полезни постъпки, а не да се забавляват, длъжни са да извършват благодеянията
искрено заради Всевишния Аллах, а не заради показност и тщеславие. Само такава вяра е
истинска и заслужава да се нарече религия.
Ако човек предполага, че постъпва правилно, смята себе си за набожен и благочестив
праведник, но наред с това превръща своята религия в развлечение и забава, ако неговото
сърце е лишено от любовта към Аллах и стремеж да се опознае Всевишния, ако се посвещава
на това, което му носи вреда, радва се на порочните си възгледи, ако неговите усилия са само
забава, а така могат да бъдат определени всички усилия и деяния, извършени не заради
Аллах, от такъв човек трябва да се пазим и да го избягваме. Всевишният Аллах е повелил да
се страни от такива хора и не бива да се възхищаваме от тях. Всевишният Аллах е заповядал
да се замислим над тяхното положение, да се пазим от деянията им и да не се отказваме от
това, което може да приближи човека към Аллах.
И напомняй с този [Коран], Всевишният Аллах е повелил да се увещават рабите
посредством Свещения Коран, да бъдат призовавани към това, което може да им донесе
полза, да им се разясняват такива постъпки, да им се подчертава прелестта и свързаните с тях
прекрасни качества, да бъдат удържани от всичко, което може да им навреди, да им се
разясняват злите и глупави постъпки и свързаните с тях порочни качества, които задължават
всеки да ги избягва.
Това се прави, за да не се обрече раба на гибел с това, което е придобил. И ако той
извършва грехове, дръзко противопоставяйки се на Знаещия съкровеното Аллах и
продължава да се подлага на сериозна опасност, той трябва да бъде увещаван и предпазван,
за да се укроти и въздържи от непокорство.

113
 Тя няма друг покровител, нито застъпник, освен Аллах. Когато греховете обвият от
всички страни душата, никой от творенията вече не може да й донесе полза. Нито роднини,
нито приятели ще я покровителстват вместо Всевишния Аллах или ще се застъпят пред Него.
И с какъвто и откуп да се откупва, не ще й бъде приет. И дори ако душата опита да се
откупи от наказанието с всичкото злато на земята, това все едно няма да донесе никаква
полза, защото този откуп няма да бъде приет.
Тези са погубените заради това, което са придобили.
Хората, притежаващи такива качества, обричат себе си на гибел и се лишават от надежда
за всяко благо и добро поради своите деяния и придобивки. За тях има вряща вода да пият
и болезнено мъчение заради неверието им. Врящата вода ще изгори лицата им и ще разкъса
червата им. Те ще бъдат подложени на мъчително наказание, защото са изповядвали
неверието.

71. Кажи:“Нима ще се покланяме не на Аллах, а на онези, които нито са ни от полза,

нито ни вредят? Нима ще се обърнем назад, след като Аллах ни напъти, подобно на
онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го
замаяха на земята и е слисан? Кажи [о, Мухаммед]: “Пътят на Аллах е единствения
верен път, и ни бе повелено да се покорим на Повелителя на световете.”

72. Извършвайте молитвата намаз, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще
бъдете събрани.

73. Той е Този, Който сътвори небесата и земята с истината. В този ден Той ще каже:
“Бъди!” и то става. Неговото Слово е истината. Нему принадлежи властта в деня,
когато се протръби с Тръбата. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия,
Сведущия.

О, Пратенико! Многобожниците, които приобщават към Всевишния Аллах съдружници и

се молят на други божества, които ви призовават да се обърнете в тяхната религия и ви
разясняват качествата на божествата, едно споменаване за които е достатъчно за разумния
човек да се откаже от поклонението им, защото за благоразумния е достатъчно просто да се
запознае с възгледите на многобожниците, за да се убеди в тяхната порочност още преди да
получи неопровержими доказателства за това.

114
 О, Пратенико! Кажи: “Нима ще се покланяме не на Аллах, а на онези, които нито са
ни от полза, нито ни вредят?” Нима те смятат, че ще започнете да се покланяте освен на
Всевишния Аллах и на онези, които не са способни да помогнат или да ви навредят? С тези
качества могат да бъде охарактеризирано всяко творение, на което се покланят вместо на
Всевишния Аллах, защото творенията не са способни самостоятелно да носят полза или да
причиняват вреда. Те не се разпореждат с произтичащото във Вселената, тъй като властта
изцяло принадлежи на Всевишният Аллах. Нима ще се обърнем назад, след като Аллах ни
напъти? т.е. нима те си мислят, че вие ще се обърнете, след като Всевишният Аллах ви
напъти в правия път? Нима си мислят, че ще се откажете от вярното ръководство, заради
заблудата и ще се отклоните от пътя, водещ към блаженството на градините в дженнета, за
да следвате пътища, водещи към мъчителни наказания? Здравомислещият човек никога не се
задоволява с такъв избор, защото сторилият това се оказва в положение на онзи, който
сатаните го замаяха на земята и е слисан. Онзи, който се е отклонил от правия път и се
отделилил от желаната цел, който е объркан и се е оказал между проповядващите доброто и
злото.
Така може да се охарактеризира положението на всички, освен тези, които Всевишният
Аллах е предпазил, защото хората винаги изпитват противоречиви влечения и се намират
под различни влияния и въздействието на различни сили. От една страна, те изпитват
влияние на пратеническите послания, здравия разум и непорочно подсъзнание, които ги
призовават да следват правия път и да се издигнат на по-големи висоти. От друга страна, са
подложени на влиянието на шейтана, неговите последователи и поривите на собствените си
души, които им повеляват да вършат зло. Тези фактори подтикват човека към заблуда и го
завличат в самото дъно на преизподнята. Сред хората има и такива, които винаги или в
болшинството случаи се вслушват в призивите на онези, които им показват правия път. Сред
тях има и такива, които постъпват по съвършено противоположен начин. Сред тях има и
такива, които се вслушват в двата призива и еднакво са подложени на две противоречиви
влечения. Ползвайки се само с такова мерило, може да се разпознаят щастливите праведници
и нещастните грешници.
Всевишният Аллах е повелил: Кажи [о, Мухаммед]: “Пътят на Аллах е единствения
верен път, и ни бе повелено да се покорим на Повелителя на световете.”
Единственото вярно ръководство е пътят, който Аллах е узаконил с езика на Своя
Пратеник, защото всички останали водят към заблуда и гибел. На мюсюлманите е повелено
да изповядат еднобожието теухид, да се придържат към религиозните повели и забрани и да

115
се покланят на своя Повелител. Това е проява на велика милост и съвършена грижа на
Всевишния Аллах по отношение на рабите.
Извършвайте молитвата намаз, на хората е заповядано да извършват намаз,
изпълнявайки условията, задължителните и допълнителните предписания, и изповядвайки
благочестивост да изпълняват заповедите на Всевишния Аллах като не нарушат Неговите
забрани, защото Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани. В съдния ден хората ще
получат въздеяние за своите добри и зли постъпки. Всевишният Аллах е Този, Който
сътвори небесата и земята с истината, за да изпрати на Своите раби повели и забрани,
да възнаграждава едни и да наказва други. В този Ден Той ще каже: “Бъди!” и то става.
Неговото Слово е истината, в която е невъзможно да се усъмним, както и да бъде
разбирана двусмислено. Той не говори нищо напразно и заради забава.
Нему принадлежи властта в деня, когато се протръби с Тръбата. Нему Един ще
принадлежи властта в деня къямет, защото в този ден всички творения ще бъдат лишени от
властта, която са имали, и Всемогъщият Аллах ще остане единствения Властелин на
Вселената.
Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия. Всевишният Аллах
знае съкровеното и явното и притежава съвършена мъдрост, безгранична милост, велика
добродетел и всеобхватно знание за всички тайни. Той е единствения Бог и единствения
Господар.

74. И каза Ибрахим на баща си Азер: “Нима смяташ идолите за богове? Виждам, че ти
и твоят народ сте в явна заблуда.”

75. И така показваме на Ибрахим царството на небесата и на земята, за да стане един

от убедените.

76. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Повелител!”А когато
залезе, рече: “Не обичам залязващите.”

77. И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Повелител!”А когато залезе,
рече: “Ако не ме напъти моят Повелител, ще стана един от заблудените хора.”

116
78. И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Повелител! То е най-
голямото.”А когато залезе, рече: “О, народе мой! Аз съм непричастен към това, което
съдружавате!

79. Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята.
Аз не съм от съдружаващите.”

80. Неговият народ започна да го оспорва, и тогава той каза: “Нима ме оспорвате за
Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него,
освен ако моят Повелител не пожелае друго. Той обгръща със знание всяко нещо. Не ще
ли си припомните?

81. И как да се страхувам от онова, което вие приобщавате, щом вие не се страхувате,
че приобщавате към Аллах с онова, за което Той не ви е низпослал доказателство? Коя
от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?”

82. За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет за тях е сигурността и те
са напътени в правия път.

83. Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Ние
въздигаме по степени, когото пожелаем. Наистина твоят Повелител е Премъдър,
Всезнаещ.

Всевишният Аллах е казал: О, Мухаммед! Спомни си историята на пратеника Ибрахим

(а.с.), спомени го с добра дума и го похвали, че е проповядвал еднобожието тевхид и е
удържал хората от езичеството.
И каза Ибрахим на баща си Азер: “Нима смяташ идолите за богове, които не са
способни да ти донесат полза или да ти причинят вреда, които нямат власт над случващото
се наоколо?
Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда, защото се покланяте на богове, които
не заслужават поклонение, и се отказвате от поклонение на Аллах, Който ви сътвори, дарява
ви с препитание и ви управлява.”
И така показваме на Ибрахим царството на небесата и на земята, когато го
вдъхновихме да се покланя на Единния Аллах и да призовава хората към еднобожието

117
тевхид. Ние му позволихме да види неопровержимите доказателства и убедителните
свидетелства, за да стане един от убедените, защото убедеността и знанията на човека
зависят от доказателствата, които му се падат да намери.
И когато го покри нощта със своя мрак, той видя звезда. Очевидно, това е била светеща
планета, защото споменаването за едно светило свидетелства, че то е превъзхождало всички
останали звезди. Някои тълкуватели са смятали, че това светило е била планетата Венера, но
Аллах знае най-добре!
Рече: “Това е моят Повелител!” Ибрахим (а.с.), сякаш отстъпил пред езичниците и
възкликнал: “Това светило ще бъде моя Повелител! Но нека да видим, дали то заслужава
обожествяване? А дали имаме доказателства за неговата божественост? На благоразумния
човек не му подобава да обожествява своите собствени желания и да се покланя на богове,
без да се опира на убедителни доводи.”
А когато това светило залезе, рече: “Не обичам залязващите, които се скриват и
напускат онези, които им се покланят” Истинският Бог трябва да се грижи за интересите на
онези, които му се покланят, и управлява техните насъщни дела. Ако божеството напуска и
изоставя хората за определен период от време, нима заслужава поклонение?! Нима
поклонението на такова божество не е най-великата глупост и чудовищна лъжа?!
И когато видя луната да изгрява и светеща най-силно от всички останали небесни тела,
отличавала се от останалите небесни светила, той пак си позволил да се съгласи с езичниците
и рече: “Това е моят Повелител!” А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят
Повелител, ще стана един от заблудените хора.” Той почувствал силна потребност от
вярното ръководство на своя Повелител и разбрал, че ако Всевишният Аллах не го напъти в
правия път, никой друг няма да стане негов верен наставник, и ако Аллах не му помогне да
извършва благочестиви постъпки, то никой друг няма да му окаже помощ.
И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Повелител!” То е най-
голямото, по-голямо от звездите и луната.” А когато залезе, рече: “О, народе мой! Аз съм
непричастен към това, което съдружавате! Ибрахим (а.с.), заявил: “О, народе мой! Аз
нямам никакво отношение към това, на което вие се покланяте вместо на Всевишния Аллах,
защото за порочността на вашите постъпки свидетелстват ясни и убедителни доказателства.
Аз реших искрено да се покланям на Единния Аллах и обръщам гръб на всички останали
божества. Аз нямам никакво отношение към езичеството и многобожието.” Той се отрекъл
от многобожието, приел религията на еднобожието и обосновал своето решение с
доказателства.

118
 Споменатото от нас тълкувание на този и предишните айети е най-достоверно. В тях се
говори как Ибрахим се е препирал със своите съплеменници, разяснявайки им порочността в
поклонението на небесните светила и другите творения. И въпреки че някои тълкуватели са
смятали онова, което е споменато в тях за размишления на Ибрахим, когато е бил дете, това
мнение не е потвърдено с достоверни доказателства.
Неговият народ започна да го оспорва, и тогава рече: “Нима ме оспорвате за Аллах,
след като Той ме напъти?” Каква полза могат да донесат споровете с хората, на които не
им е ясен правия път? Ако Всевишният Аллах е напътил човека в правия път и той е
достигнал най-висша степен в убедеността си, той е длъжен сам да призовава хората към
възгледите, които изповядва.
Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Повелител не
пожелае друго, защото вашите божества не са способни да ми навредят и да ме лишат от
добро. С мен ще се случи само това, което е угодно на моя Господар.
Моят Повелител обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните? Нима не
разбирате, че Всевишният Аллах е единствения Бог, Който заслужава поклонение?
И как да се страхувам от онова, което вие приобщавате, след като тези божества са
безпомощни и безполезни, щом вие не се страхувате, че приобщавате към Аллах с онова,
за което Той не ви е низпослал доказателство?
Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?
Всевишният Аллах е обявил Своята присъда за двете групи: За онези, които вярват и не
смесват своята вяра с гнет за тях е сигурността и те са напътени в правия път.
Такива хора са обезопасени срещу страх, наказание и нещастие и са на правия път. Ако не
облекат своята вяра в несправедливост, избягвайки не само многобожието, но и
непокорството пред Всевишния Аллах, те са обезопасени от всякакви нещастия и са водени
по най-съвършен начин. Ако избягват многобожието, но извършват прегрешения, тяхната
безопасност и привързаност към правия път не са съвършени.
От този прекрасен айет следва, че ако човек не е повярвал и постъпва несправедливо, той
е лишен от вярно ръководство и се намира в сериозна опасност, а съдбата на такива хора е
заблудата и нещастието.
Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му.
Всевишният Аллах е дарил Ибрахим (а.с.), с убедителни доводи, посредством които той е
съкрушил възгледите на своите съплеменници и е удържал връх над тях.
Ние Въздигаме по степени, когото пожелаем. Всевишният Аллах въздига по степени,
когото си пожелае, подобно на това, как е извисил Ибрахим (а.с.), в земния живот и в

119
отвъдния. Знанията винаги позволяват на хората да превъзхождат останалите раби, особено,
ако те не само притежават знания, но и се ръководят от тях и обучават останалите. Такива
хора Всевишният Аллах прави образци за подражания, хората наблюдават и следват техните
постъпки, ръководейки се от светлината им и опирайки се на познанията им в мрака на
невежеството. Всевишният Аллах е казал: Аллах ще издигне по степени онези измежду
вас, които вярват и онези, които са дарени със знание. (58:11)
Наистина, твоят Повелител е Премъдър, Всезнаещ. Всевишният Аллах дарява с
мъдрост и знания само онези, които са достойни за тези качества. Той най-добре знае кого да
бъде дарен с тях и кой е достоен за това.

84. И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме в правия път. По-рано

напътихме в правия път и Нух, а от неговите потомци Давуд и Сюлейман, и Ейюб, и
Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните.

85. И Зекерия, и Яхя, и Иса, и Иляс. Всички са от праведниците.

86. И Исмаил, и ел-Ясаа, и Юнус, и Лют. Всички ги предпочетохме пред народите.

87. И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги

насочихме по правия път.

88. Това е ръководството на Аллах. С него Той напътва, когото пожелае от Своите
раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха.

89. Те са онези, на които дарихме Книгата и мъдростта, и пратеничеството. И щом не

вярват на това, Ние го възлагаме на хора, които не го отричат.

90. [Пратениците -] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път!
Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите.”

120
 След повествованията за Своя възлюбен раб Ибрахим (а.с.), Всевишният Аллах е съобщил
за неговите познания, проповеди и търпение - прекрасни качества, с които го е дарил Той.
Всевишният също е споменал, че го е почел с праведно потомство и го е сторил благороден и
славен представител на цялото човечество, оказвайки му с това най-голямата милост, с която
не са били удостоени другите творения. Аллах е казал: И го дарихме с Исхак и Якуб.
Всевишният е дарил Ибрахим (а.с.), със сина Исхак и внука Якуб, когото нарекли Исраил -
прародител на цял народ, който Всевишният Аллах е възвисил над другите. И двамата
напътихме в правия път. И двамата Всевишният Аллах е напътил в правия път, дарявайки
ги с праведни познания и вдъхновявайки ги за праведни деяния.
По-рано напътихме в правия път и Нух. Нух (а.с.), бил напътен в правия път и удостоен
с особено ръководство, което се падало само на някои от представителите на човечеството, а
именно - твърдите духом пратеници, един от които му е било писано да стане. Всевишният
Аллах повел по правия път и неговите потомци.
Съгласно едно тълкуване, местоимението в този айет се отнася за Нух (а.с.), защото той се
споменава последен и защото сред споменатите пратеници от Аллах, Лют е наречен небий,
който е бил потомък на Нух (а.с.), но не е бил потомък на Ибрахим (а.с.), защото е бил син
на неговия брат.
Съгласно друго тълкувание, местоимението в този айет се отнася за Ибрахим (а.с.),
защото този кораничен откъс съдържа похвала по адрес на този славен пратеник. И въпреки
че Лют (а.с.), не е бил негов пряк потомък, той станал един от тези, които са повярвали
благодарение на неговите проповеди, и това прави по-голяма честта на Ибрахим Халилюллах
алейх-ис-саляту ве-с-селям, ако Лют (а.с.), бе просто един от неговите потомци.
Всевишният Аллах също така повел по правия път Давуд и неговия син Сюлейман, и
Ейюб, и Юсуф сина на Якуб и Муса, и Харун синовете на Имран.
Всевишният Аллах е сторил потомците на Ибрахим Халилюллах алейх-ис-саляту ве-с-
селям, праведни хора, защото той най-искрено се е покланял на своя Повелител и е носил
полза на творенията. Така възнаграждаваме благодетелните. По този начин Всевишният
Аллах въздава за доброто на всички онези, които го правят, и оставя след тях добра памет и
праведни потомци, а възнаграждението зависи от степента на тяхната праведност и
добродетел.
Аллах повел по правия път и Зекерия, и неговия син Яхя, и Иса, сина на Мерйем и Иляс.
Всички те са от праведниците, защото са се отличавали със своите нравствени качества,
деяния и познания. Нещо повече, те били предводители на праведниците, водачи и достойни
образци за подражание.

121
 Всевишният Аллах е повел по правия път и Исмаил, сина на пейгамбера Ибрахим (а.с.),
родоначалник на арабите и прародителя на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем,
предводител на всички синове на Адам (а.с.).
Всевишният Аллах също така е повел по правия път и Юнус, син на Матти, и Лют, син на
Харан и племенник на Ибрахим (а.с.). Всички ги предпочетохме пред народите. Всички те
били пейгамбери и пратеници, които Всевишният Аллах е възвисил над останалите
творения.
Съществуват четири степени на превъзходството, които са споменати в словата на
Всевишния Аллах: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които
Аллах е дарил: пейгамберите, всеправдивите, жертващите се за вярата и
благочестивите. Колко добри са те за другари! (4:69)
Споменатите от Всевишния Аллах раби заемат най-високата степен. Нещо повече, те са
най-достойните от всички Негови пратеници, защото тези, за които Аллах е съобщил в
Своята книга, превъзхождат онези, чиято история Той не ни е разказал, и в това няма
никакво съмнение.
Всевишният Аллах е повел по правия път и от техните бащи, и от потомствата им,
и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път. По този начин
Всевишният Аллах дарява Своите раби с божественото ръководство. Това е ръководството
на Аллах. С него Той напътва, когото пожелае от Своите раби. Нека хората молят
Всевишния Аллах за такова ръководство, защото ако Той не ги поведе по правия път, никой
друг няма да им стане верен наставник. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали
онова, което вършеха, защото приобщаването на съдружници към Аллах разрушава всички
деяния и обрича човека на вечни страдания в преизподнята на Огъня. И ако приобщаването
на съдружници към Всевишния Аллах е могло да погуби благодеянията дори и на избраните
раби, какво тогава да кажем за останалите хора?
Те са онези, на които дарихме Книгата и мъдростта, и пратеничеството. И щом не
вярват на това, Ние го възлагаме на хора, които не го отричат. На благородния
Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, е било повелено да следва пътя на другите славни
пейгамбери. Пратеника Мухаммед (с.а.с.), последвал примера на пратениците, които са били
негови предшественици и притежавали всички най-достойни качества. Той е съумял да
обедини в себе си тези качества и достойнства, а благодарение на това превъзхождал всички
останали творения. Той станал предводител на всички пратеници и благочестиви раби. Мир
нему и благослов от Всевишния Аллах, а също и на всички останали пратеници на Аллах!

122
 Опирайки се на тези разсъждения, някои сподвижници са твърдели, че Мухаммед
Мустафа (с.а.с.), бил най-добрия от всички пратеници.
След това на Него (с.а.с.), било повелено: Кажи на онези, които се отвърнаха от твоя
призив: “Не искам от вас отплата за това, не ви обременявам с материални задължения и
не искам от вас да ме дарите с богатство за това, че свеждам за ваше сведение откровението
и ви призовавам. Ако аз постъпвах по този начин, моята постъпка би станала основание за
вашия отказ да ме следвате. Аз обаче търся възнаграждение само от Всевишния Аллах. То е
само напомняне за народите. Аз ви предавам напомняне, от което може да узнаете какво ви
носи полза и кое ви причинява вреда, за да вършите правилни постъпки и да се пазите от
прегрешения. Благодарение на това напомняне, вие можете да опознаете своя Повелител
посредством Неговите имена и качества, да узнаете за прекрасните нравствени качества и
пътища, които помагат да се придобият, а и да узнаете за злите качества и лошите пътища. И
ако моите призиви са напомняне за народите и най-голямата милост, която Всевишният
Аллах е оказал на Своите раби, вие сте длъжни да ги приемете и да благодарите за това на
своя Повелител!”

91. И [неверниците] не оцениха Аллах с истинското му величие, когато казаха: “Аллах

не е низпослал нищо на човека.” Кажи: “Кой тогава низпосла Книгата, която Муса
донесе като светлина и напътствие за хората? Като я превърнахте в отделни листа
хартия, показвайки някои от тях и скривайки много други. И бяхте научени на това,
което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своето
празнословие да се забавляват!

Този айет съдържа порицание към онези юдеи и многобожници, които са отхвърлили
пратеническото послание и са заявили, че Всевишният Аллах нищо не е низпослал на хората.
Те произнесли такива думи, защото не са Го оценили както трябва. Те не са оценили
Неговото величие и мъдрост, и решили, че Всевишният Аллах ще предостави на Своите раби
Самия себе си и няма да им изпраща Своите повели и забрани. Те отхвърлили най-голямата
милост, която Той е оказал на Своите раби, отхвърлили пейгамберското послание, без което
рабите не са в състояние да спечелят щастие, милост и успех. Какво може да бъде по-голямо
оскърбление по адрес на Всевишният Аллах?!!
Всевишният Аллах е изобличил порочността на техните заявления, опирайки се на
възгледите, които са признавали и изповядвали. Той е повелил на Своя Пратеник (с.а.с.):
Кажи: “Кой тогава низпосла Книгата, тоест Теврата, който Муса донесе като светлина

123
в мрака на невежеството и напътствие за хората, за да ги изведе от заблудата към правия
път и да им покаже правилните познания и праведните деяния? Вестта за тази Книга е
полетяла по цял свят и е дошла до всички сърца и уши. Вие записвахте тази Книга на
отделни листове и се ръководехте от нея по свое усмотрение. Вие показвахте на хората това,
което съвпада с вашите интереси, и скривахте от тях голяма част от нея, което не
удовлетворява вашите интереси. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие,
нито бащите ви. Благодарение на тази велика Книга вие придобивате огромни знания,
които преди не са били открити нито на вас, нито на вашите предци.” След повелението да се
попитат юдеите относно това, кой е низпослал тази Книга, притежаваща изброените
прекрасни качества, Всевишният Аллах заповядал на Своя Пратеник (с.а.с.), да възвести:
Кажи: “Аллах!”После остави ги в своето празнословие да се забавляват! Остави ги да се
занимават с празнословие и дела, които няма да им донесат никаква полза, докато не настъпи
деня, който им е бил обещан.

92. И това е Книга, която Ние низпослахме благословена, за да потвърди наличното

допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мекка] и всички около нея.
Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея (Свещения Коран). Те внимателно се
отнасят към своите молитви намаз.

Този Коран е благословена Книга, защото носи със себе си велика милост и безгранично
благо. Низпослана Книга - благословена, за да потвърди наличното допреди нея, не
противоречи на предишните свещени Книги. Всевишният Аллах е низпослал Свещения
Коран на Своя Пратеник Мухаммед (с.а.с.), и за да предупреди Майката на градовете
[Мекка] и всички около нея, т.е. Свещената Мекка и живеещите около нея араби и жителите
на всички останали градове.
Мухаммед Мустафа (с.а.с.), е предупредил хората за наказанието на Аллах и е посочил
кои деяния могат да повлекат след себе си такова наказание.
Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея (Свещения Коран), и стриктно се
отнасят към своя намаз, защото страха в сърцата им ги е укрепил и ги е подтикнал към
стремеж за благоволението на Всевишния Аллах.
Те внимателно се отнасят към своите молитви намаз. Правоверните навреме
изпълняват своя намаз, грижат се за спазването на неговите условия и ограничения,
задължителни и допълнителни предписания. Нека Всевишният Аллах ни стори едни от тях!

124
93. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе
ми разкрито откровението”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна
и аз нещо подобно на онова, което Аллах е низпослал.”? Ако бе видял угнетителите,
когато се окажат в предсмъртна агония, и меляикетата протягат към тях ръце:
“Отдайте душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата,
която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”

94. Явихте се при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставихте зад
гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас, вашите застъпници, за
които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду
ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.

Най-големите угнетители и престъпници са лъжците, които измислят клевети за

Всевишния Аллах. Те Му приписват слова и повели, които Той никога не е произнасял. Те са
най-несправедливите хора, защото изопачават основните и второстепенните положения на
религията и лъжат от името Му, причинявайки на околните огромен ущърб.
Към тези хора се отнасят лъжепророците, които заявяват, че на тях е низпослано
откровение, въпреки че в действителност те не са получили нищо. Те се опитват не само да
излъжат Аллах, но и посягат към Неговата власт и могъщество, тъй като карат хората да ги
следват, сражават се със своите противници и си позволяват да проливат кръв, както и си
присвояват чуждото имущество. Този айет се отнася за лъжеца Мусейлеме, за Есвед ел-
Анси, за ел-Мухтар и много други лъже-пророци. Към най-големите деспоти също така
спада и който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах е низпослал.”
Те посягат върху правото на Всевишния Аллах да издава закони и измислят свои. Към такива
хора спадат и нечестивците, които смятат, че са способни да опровергаят Свещения Коран и
да съчинят нещо подобно. Какво може да е по-чудовищно несправедливо от посегателството
на безпомощното творение, имащо множество недостатъци, върху правата на Всемогъщия и
Богат Аллах, притежаващия абсолютното съвършенство и безупречни имена и качества?!!
След порицанието на несправедливите нечестивци Всевишният Аллах е споменал за
наказанието, което ги очаква в момента на раздялата им с този свят и след настъпването на
деня къямет. Ако бе видял угнетителите, когато се окажат в предсмъртна агония, и
меляикетата протягат към тях ръце: “Отдайте душите си! Днес ще ви се въздаде
мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред
Неговите знамения се възгордявахте.” Когато се окажат в предсмъртна агония, ще ги

125
поразят отвратителни мъки и ужасна скръб. Случващото се с тях представлява ужасна
картина, която не може да бъде предадена с думи. Меляикетата протягат своите ръце към
тези несправедливите нечестивци, нанасяйки им тежки удари и причинявайки им страдания.
Техните души се опитват да се съпротивляват и не искат да напуснат телата, и тогава
меляикетата им казват: “Отдайте душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора
заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се
възгордявахте.” “Влезте при нас! Днес ще бъдете подложени на сурово наказание, което ще
стане за вас позор и унижение. Наказанието на Всевишния Аллах ще съответства на
извършените от вас злодеяния. Ще бъдете наказани, защото говорехте за Аллах неправда и
отхвърляхте истината, която пратениците проповядваха, превъзнасяхте се над знаменията
Му и надменно отказвахте да изпълните Неговите заповеди.”
Този айет свидетелства за истинността на наказанието и блаженството в междинния живот
Берзах, който започва веднага след смъртта и продължава до настъпването на деня Къямет,
защото меляикетата съобщават на нечестивците за наказанието в момента на раздялата им с
живота и веднага след смъртта. Душата има форма и е способна да се движи и разговаря, да
се заселва в тялото и да го напуска.
След споменаването на участта, която постига несправедливите нечестивци в междинния
живот Берзах, Всевишният Аллах е съобщил за това, че в деня Къямет те ще бъдат
съвършено сами и напълно разорени. Ще бъдат лишени от семействата и богатството,
децата, защитниците и помощниците си. Те ще застанат пред Всевишния Аллах такива,
каквито са били сътворени първия път. Ще бъдат съвсем голи, защото човек придобива
богатство и други блага след раждането, извършвайки необходимите за това деяния.
В този ден рабите ще загубят всичко, което са имали в земния живот, освен праведните си
и скверни деяния - те ще определят съдбата на човека в бъдещия живот. От тях ще зависи
неговото благополучие или нещастие, радост или скръб, блаженство или мъчения. Те ще
носят полза или ще причиняват вреда, ще огорчават или радват. А всичко останало, в това
число жени, деца, имущество и сподвижници, ще се окажат само случайни епизоди в живота
на човека и блага, които той е придобил и загубил. Всевишният Аллах ще каже на
многобожниците: Явихте се при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и
оставихте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме, т.е. Ние ви дадохме благата,
които изоставихте след себе си и сега не виждаме с вас, вашите застъпници, за които
твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се
изгуби от вас онова, за което твърдяхте.

126
 Многобожниците приобщават към Всевишния Аллах съдружници и се покланят наред с
Него и към меляикетата, пейгамберите, праведниците и другите творения. Въпреки че рабите
изцяло принадлежат на Аллах, многобожниците посвещават себе си на тези творения и се
покланят наред с Аллах и на тях. Те постъпват несправедливо, защото всички са Негови раби
и са задължени да се покланят само и единствено на Аллах - Един е Той! Посвещавайки
поклонението си на някои от творенията, те ги поставят на една степен с Всевишния Творец
и Властелин, затова в деня Къямет те ще бъдат порицани с такива слова. И не виждаме с
вас, вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е
прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте, връзките
между вас и съдружниците ви ще се разпаднат, и никой няма да се застъпи за вас и няма да
ви окаже друга поддръжка. Вас ви напусна всичко, което призовавахте и молехте. Вярвахте,
че ще извлечете полза от постъпките си, че ще се окажете в безопасност и ще се сдобиете с
щастие и спасение, защото шейтанът ви е обещавал прекрасно бъдеще и го е украсил във
вашите сърца. Вие му давахте обещания с езиците си и се ласкаехте от тази лъжа, за която
нямахте никакво основание. Но сега се убедихте в съвършено обратното и разбрахте, че сте
загубили семействата и богатствата си.

95. Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и

изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!

96. Той разпуква утринната зора. Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната за
изчисление. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

97. Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на
сушата и в морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.

98. Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа. За вас има и обиталище (на земята или
в утробите на майките) и хранилище (в гробовете или поясниците - кръста на
бащите). Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

Всевишният Аллах е съобщил за Своето съвършенство, величието на Своята власт,

безграничността на Своето могъщество, необятността на Своето милосърдие, Своето
всеобхващащо великодушие и Своето грижовно отношение към творенията. Всевишният е
казал: Аллах разпуква зърното и костилката. Това се отнася за всички семена, които

127
хората посяват и които Всевишният Аллах ги разпръсква. Той кара семената и класовете да
пускат кълнове както други растения, отнасящи се към видове, с различен облик и носещи
всевъзможна полза. Той също така разпуква костилките на финиковата палма и другите
плодови дървета. Това носи огромна полза на хората, на домашния добитък и всички
останали животни, които се наслаждават на онова, което расте от зърната и костилките. Те
употребяват в храната плодовете им и извличат от тях всевъзможни ползи в съответствие с
предопределението на Всевишния Аллах. По този начин Всевишният Аллах им показва
проявата на Своята щедрост и добродетели, които поразяват умовете и възхищават
благоразумните мъже. Всевишният Аллах им показва Своите съвършени способности и
Своята безгранична мъдрост, благодарение на което те ще получат възможност да Го
опознаят и да се покланят само и единствено на Него и се убеждават, че Той е Единствения и
Истинския Бог, докато поклонението на всички останали божества е лъжливо и безполезно.
Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Всевишният
Аллах превръща мъртвото в живо, когато създава от капка семенна течност живо същество,
от яйцето - кокошка, а от зърното и костилката - буйна и сочна зеленина и дървета. Той също
така превръща живото в мъртво, когато създава костилките и зърната в класове и дървета,
когато кара кокошките да снасят яйца. Под мъртво тук се разбира всичко, което не е
способно да расте и няма душа.
Това е Аллах! Само и единствено Всевишният Аллах създава тези творения и ги
управлява. Той е Единствения Господ и само на Него всички творения са длъжни да се
покланят. Той се грижи за световете, дарява творенията Си с щедри дарове и препитание от
Своята милост. Как сте подлъгани! Колко много са подлъгани тези, които се отклоняват от
поклонението на Единния Аллах, притежаващ тези съвършени качества, и започват да се
покланят на онова, което не е способно да донесе полза или пък да причини вреда, което не
може да се разпорежда нито с живота, нито със смъртта, нито със съживяването след това?!!
След споменаването на това, с което се препитават творенията, Всевишният Аллах е
съобщил, че според Своята милост Той е подготвил за рабите земната обител и е сътворил за
тях, всичко от което имат необходимост. Той е създал светлината и мрака, и ползата, която
носят на творенията. Той разпуква утринната зора. Кара зърното и семената да се
разпукват и разсича нощната тъма, която покрива всичко, което се намира върху
повърхността на земята. Той извежда утринната заря, която постепенно разсича мрака, и
когато напълно изчезне, на неговото място се появява ярката светлина. А творенията
получават възможност да се трудят за своето благо, да добиват препитанието си и да се

128
грижат за своята религия и земния си живот. Наред с това творенията имат потребност от
покой и отдих, които не са цялостни, докато продължава деня и светлината.
Той създаде нощта за покой, т.е. Аллах е предназначил за отдих нощта, когато хората се
прибират по домовете си, добитъкът се завръща в оборите, животните се крият по хралупите,
птиците се спускат в гнездата си, където всеки от тях отдъхва. Всевишният Аллах сменя
мрака със светлина, и това ще продължи до настъпването на деня Къямет.
Всевишният Аллах е сътворил слънцето и луната за изчисление на датите и времето.
Благодарение на това хората могат точно да определят кога да се покланят на Всевишния
Аллах и да изпълняват задълженията си един пред друг. Ако ги нямаше слънцето и луната и
ако не се сменяха едно след друго, много хора не биха могли да узнаят времето. Нещо
повече, само някои биха могли да определят точното време, прилагайки за това значителни
усилия, а рабите щяха да се лишат от много неща, необходими за съществуването им.
Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият. Споменатата от нас подредба е
предопределение от Всевишния Аллах. Неговото могъщество е толкова велико, че Нему са
покорни даже такива огромни творения. Те смирено се движат, подчинявайки се на
заповедта от своя Повелител, без да престъпват Неговите ограничения, и без да изпреварват
установения за тях график и без да изостават от него. Той е Всезнаещия. Неговото знание се
разпростира върху всичко явно и съкровено, първо и последно, при което един от логичните
аргументи в полза на безграничното знание на Всевишния Аллах е удивителният ред във
вселената, който поразява умовете на творенията с прелест, съвършенство, мъдрост и
ползата, която носи на рабите.
Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на
сушата и на морето, когато се отклонявате от пътя. Благодарение на звездите хората могат
да странстват по земята, водени от собствените си интереси, да се отправят в търговски
пътешествия. Едни звезди могат да бъдат видяни по всяко време на годината, защото не
променят своето място. Други - постоянно се намират в движение, а опитните астрономи
знаят направлението на движението им и определят по тях страните на света и времето.
Този и други подобни айети свидетелстват, че шериата позволява да се изучава
разположението на звездите и движението на небесните светила, а науката се нарича
астрономия. Това се обяснява с факта, че без съответните познания хората не са способни
правилно да определят пътя по звездите.
Всевишният Аллах е разяснил Своите знамения на хора знаещи. Той е отделил едни
знамения от други и ги е сторил ясни и очевидни за тези, които притежават знание. Именно,
към хора знаещи са обърнати кораничните откровения, от тях се търсят достоен отговор. Що

129
се отнася до грубите невежи, които се отвръщат от знаменията на Всевишния Аллах и
знанието, донесено от Неговите пратеници, никакви разяснения не са способни да им
донесат полза, да ги избавят от съмнения и да им разрешат проблемите.
Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа. Всички хора произлизат от един човек, и
това е Адем (а.с.). Всевишният Аллах е сътворил от него човешкия род, който е заселил
цялата земя и продължава да се увеличава до ден днешен. Хората се отличават един от друг
по нравствените си качества, външния вид и много други особености, при това тези различия
са толкова огромни, че е невъзможно да бъдат оценени и описани с думи.
За вас има и обиталище (на земята или в утробите на майките) и хранилище (в
гробовете или поясниците - кръста на бащите). Всевишният Аллах е установил за хората
крайното място за пребиваване, а именно - отвъдния живот, в който попадат всички
творения. Той ще стане тяхното крайно пристанище, което никога няма да напуснат. Те са се
появили само заради него и са се оказали на земята, за да я благоустроят с деянията си.
Всевишният Аллах също е установил и хранилището. Той ги съхранява в поясниците на
бащите им и утробите на майките им. Той също така ги съхранява при живота им на земята и
в междинния живот след смъртта в Берзах. Всички тези етапи обаче са временни, защото
хората не се задържат в тях и се отправят на път нататък, докато не се окажат в крайния
пункт на своя път. Той ще стане тяхното крайно пристанище, а земният свят е само временна
обител и кратка спирка. Така Всевишният Аллах разяснява знаменията на хора
проумяващи, които разбират Неговите знамения, доводи и свидетелства.

99. Той е Онзи, Който изсипва вода от небето. Посредством нея Ние караме да ирастат
растения от всички видове. Ние изваждаме от тях зеленина, а от нея изваждаме
струпани зърна. На палмите от техния завръз израстват надвиснали ниско гроздове.
Караме да израстат градини с лози и маслини, и нарове сходни и несходни. Вижте
плодовете на всяко, когато връзва плод, и неговото зреене! В това има знамения за хора
вярващи.

Всевишният Аллах е споменал за едно от най-големите блага, за хората и другите

творения. Това благо е падането на дъжда, който се излива върху земята и посредством тази
вода поникват растенията, служещи за храна на хората и фураж за животните. Творенията се
наслаждават на щедрите дарове от Аллах и се радват на дареното им препитание и милостта
на своя Повелител. Те се спасяват от сушата и слабата реколта, и радост озарява сърцата и
лицата им. Всемилостивият и Милосърдният Аллах ги осенява с милостта, която им

130
позволява да се насладят на живота и ги задължава усърдно да благодарят на Този, Който
неуморно ги дарява с блага, задължава ги да Му се покланят, да се стремят към Него и да Го
обичат.
След споменаването за всички дървета и растения, които израстват благодарение на
водата, Всевишният Аллах специално е отбелязал буйната зеленина и финиковите палми,
които носят на творенията огромна полза и осигуряват храната на болшинството хора.
Ние караме да израстнат от тях зеленина, а от нея изваждаме струпани зърна.
Всевишният Аллах кара от земята да прораснат зелените кълнове, от които израстват зърната
на пшеницата, ечемика, царевицата, ориза и други зърнени култури. На един клас или мамул
има множество зърна, които са самостоятелни. Големината им е различна и показва, че
урожая на зърнените култури е богат и достатъчен, за да могат хората отново да посеят
нивите, да се запасят със зърно и да използват значителна част за приготвянето на храната.
На палмите от техния завръз израстват надвиснали ниско гроздове, и лесно се стигат
от този, който желае да ги откъсне. Да се отбрулят фурмите не е трудно, защото дори и
палмата да е висока, по нея е лесно да се покатериш по изсъхналите клони. Наред с палмите
Всевишният Аллах е сторил да израснат градини с лози и маслини, и нарове. Тези дървета
носят огромна полза и заемат важно място в живота на хората. Затова Всевишният Аллах ги
е откроил измежду останалите дървета и растения. Съобщил е, че те са сходни и несходни.
Съществува мнение, че това откровение се отнася за маслините и наровете, защото тези
дървета и техните листа са сходни, а техните плодове се отличават един от друг. Съгласно
друго тълкуване, този айет се отнася за всички дървета и плодове. Някои от тях имат много
общи качества, някои изобщо не си приличат. Всички те обаче, носят полза на рабите,
доставят им удоволствие и утоляват глада им. Затова Всевишният Аллах е повелил да се
замисляме над плодовете и фруктите. Това се отнася за всички: Вижте плодовете на всяко,
когато връзва плод, и неговото зреене! Във всичко това действително има множество
знамения, свидетелстващи за милостта на Всевишния Аллах, Неговото безгранично
могъщество и особено внимание по отношение на рабите Му. Не всеки извлича поука и се
замисля над тези знамения, и не всеки, който се замисли над тях, приема заложения в тях
смисъл. Ето защо Всевишният Аллах е отбелязал, че полза от тези знамения извличат само
правоверните: В това има знамения за хора вярващи. Вярата ги подбужда правоверните да
извършват праведни деяния, които са нейно задължително условие и обезателно изискване.
Едно от тези деяния е размишлението над знаменията на Всевишния Аллах и постигането на
истинския им смисъл, в чиято полза свидетелства разума, подсъзнанието и шериата.

131
100. И приобщиха към Аллах съдружници и от джиновете, въпреки че Той ги е
сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той,
превисоко е над онова, с което Го описват!

101. Той е Първосъздателя на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма
съпруга? Той всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае?

102. Това е Аллах, вашият Повелител! Няма друг бог, освен Него, Твореца на всяко нещо.
На Него се покланяйте! Той е Попечител и Пазител на всяко нещо.

103. Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия,

Сведущия.
104. [Кажи, о, Мухаммед:] “Получихте нагледните знамения от вашия Повелител.
Който прогледне, то е постъпил за свое добро, а който е бил слепец, то е навредил на
самия себе си. Аз не съм за вас надзирател.”

Всевишният Аллах е съобщил, че Той прави добро на Своите раби като им показва
очевидните Си знамения и ясни доводи. Независимо от това, езичниците от племето Курейш
и другите многобожници са приобщавали към Всевишния Аллах съдружници, и са се
обръщали с молитви и са се покланяли наред с Него и на джинове, бесове и меляикета, които
са били само едни от Неговите творения и не са имали никакви качества на Господ Бог. Те са
приравнявали творенията с Този, Който твори и управлява, дарява с всевъзможни блага и
предпазва от всяко зло. Те измисляли огромна лъжа и приписвали на Всевишния Аллах
синове и дъщери, без да имат никакво знание за това. Кой може да бъде по-несправедлив от
хората, които говорят за Аллах лъжа, без да се опират на достоверни познания, и Му
приписват ужасни недостатъци, от които Той е безкрайно далече?!! Всевишният Аллах е
Пречист и е над всичко, с което Го описват многобожниците. Пречист е Той, превисоко е
над онова, с което Го описват! Той притежава всички качества на съвършенството и е
лишен от всякакви пороци, дефекти и недостатъци.
Той е Първосъздателя на небесата и на земята! Всевишният Аллах е сътворил
небесата и земята по най-съвършен начин. Той ги е сторил да не приличат на всички
останали творения, придал им е прекрасен облик и е установил върху тях абсолютен ред.
Дори и най-благоразумните хора не са могли да измислят нещо по-прекрасно и възхитително

132
оттях. Всевишният Аллах ги е сътворил самостоятелно и никой друг не е участвал в тяхното
създаване.
Как да има Той дете, щом няма съпруга? Как може Всевишният Аллах да има дете, след
като Той е Господ Бог и изобщо не изпитва никакви потребности? Той няма съпруги, няма
необходимост от Своите творения, докато всички са зависими от Него при всякакви
обстоятелства. Детето непременно трябва да прилича на своя родител. Той всяко нещо е
сътворил. Всевишният Аллах е Твореца на всяко нещо, и сред Неговите творения няма
такова, което да притежава дори само едно качество, подобно на божествените Му качества.
След споменаването за сътворяването на всяко нещо, Всевишният Аллах е съобщил за
Своето безгранично знание. И всяко нещо знае? Споменаването на божественото знание
след сътворението само по себе си е логичен аргумент в полза на божественото знание,
защото съвършения ред във вселената и изумителния облик на творенията свидетелстват за
безграничното знание на Твореца и съвършенството на Неговата мъдрост. Всевишният
Аллах е казал: Нима не знае Онзи, Който е сътворил? Той е Всепроникващия, Сведущия.
(67:14) Всевишният Аллах е казал: Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия. (36:81) Такъв е
Всевишният Аллах, Който е създал творенията и е предопределил събитията.
Това е Аллах, вашият Повелител! Всевишният Аллах е Единственият Бог, Който
заслужава съвършена покорност и съвършена любов. Той е Господаря, Който дарява
творенията с всевъзможни блага и ги предпазва от различни нещастия. Няма друг Бог, освен
Него, Твореца на всяко нещо. На Него се покланяйте! И ако вие не се съмнявате, че Той е
Единствения Бог, то на Него се покланяйте, искрено Му служете и се стремете към Лика Му,
защото заради това бяха създадени всички творения. Всевишният Аллах е казал: Аз
сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят. (51:56)
Той е Попечител и Пазител на всяко нещо. Всевишният Аллах е Разпоредител на всяко
нещо, тъй като всичко е било сътворено от Него и се намира под Неговата власт. Добре
известно е, че състоянието на делата на упълномощаващия зависят от това, кой ще се
разпорежда с неговите дела, Всевишният Аллах се разпорежда с тях не така, както го правят
творенията. Когато на човек поръчат да се разпорежда с чужди дела, той става само
представител на упълномощаващото лице и напълно зависи от него. Всевишният и Всеблаг
Създател упълномощава самия Себе си, опирайки се на Своето съвършено знание, умение да
приема правилни решения, милосърдие и справедливост, и никой не е способен да внесе
поправки в решениятаМу, защото Неговите творения и решения са лишени от всякакви
недостатъци. Пример за това как Всевишният Аллах се разпорежда с делата на творенията, е
разяснението от Негова страна на религиозните положения, предпазването на

133
мюсюлманската религия от извращения и защитата на правоверните от всичко, което може
да ги лиши от вяра и набожност.
Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Всевишният Аллах е толкова
Велик, Славен и Съвършен, че погледите не са способни да Го обхванат. Независимо от това,
в бъдещия живот праведниците ще видят Всевишният Аллах и ще се насладят на
възможността да видят Неговия благороден Лик, защото неспособността да се достигне и
обхване Аллах с погледа на този свят, не означава неспособност да се види в отвъдния. Ако
Всевишният Аллах е имал предвид, че творенията въобще не могат да Го съзрат, в този айет
би било казано, че погледите не ще могат да Го видят. Обсъжданият айет не оправдава
възгледите на еретиците, които отричат смисъла на божествените качества и не признават
възможността в отвъдния живот да се съзре Всевишният Аллах. Нещо повече, този айет
свидетелства в полза на противоположните възгледи. Това е и мнението на всички учени от
ехл-и сюннет.
Всевишният Аллах достига погледите. Той знае всичко очевидно и съкровено, чува
всичко, което се произнася гръмогласно или шепнешком, вижда големите и малките
творения.
Той е Всепроникващия, Сведущия. Благодарение на Своята проницателност, Той достига
дори и до най-тайнствените, скрити и незабележими неща. От Неговата доброта е, че Той
помага на рабите да придобият набожност и ги води към това по пътища, за които дори и не
подозират. Той им помага да заслужат вечното щастие и безкраен успех по тезипътища, за
които дори и не могат да си помислят. Той желае по някой път рабите да имат затруднения,
които им причиняват страдания, и от които искат да се избавят, защото Нему е известно, че
така е по-добре за набожността им и може да се постигне съвършенство. Пречист и
Преславен е Аллах, Който осенява със Своята милост, когото пожелае, и е Милосърден към
правоверните!
[Кажи, о, Мухаммед:] “Получихте нагледните знамения от вашия Повелител.
Който прогледне, то е постъпил за свое добро, а който е бил слепец, то е навредил на
самия себе си. Аз не съм за вас надзирател.” След разяснението на знаменията и доводите,
свидетелстващи за истинските ценности и правилните стремежи, Всевишният Аллах е
обърнал внимание на рабите, че те самите ще понижат плодовете на своите деяния, ако не
вземат за пътеводител знаменията Му. Кораничните айети нагледно разясняват истината и
позволяват на сърцата да я разгледат толкова ясно, както очите виждат слънцето. Причината
е, че прекрасните и разбираеми слова на откровението напълно разкриват неговия истински
смисъл и осветяват възхитителната истина. Ето защо не бива да се удивляваме, защото са

134
низпослани от Аллах, Даряващия Своите творения с многочислени зрими и незрими блага, и
една от славните и прекрасни милости на Всевишния Аллах е разяснението на знаменията и
отстраняването на неяснотите.
Който прогледне, ако човекът е извлякъл полезни уроци от знаменията на Всевишния
Аллах и постъпва в съответствие с техните изисквания, то той е постъпил за свое добро,
защото Всевишният Аллах е Богат и Достохвален. А онзи, който е бил слепец, ако е видял
знаменията, но не е проумял техния смисъл, чул е предупреждението, но не го е взел под
внимание, и е разбрал истината, но не се е смирил пред нея, то той е навредил на самия
себе си.
Аз не съм за вас надзирател. На Мухаммед (с.а.с.), не било поръчано постоянно да
наблюдава хората и да запомня техните деяния. Неговото основно задължение било да
разяснява истината на хората, и той го е изпълнил чрез низпосланото му откровение. А за
останалото, той не носи отговорност.

105. Така подробно разясняваме знаменията, че [неверниците] да кажат: “Ти си учил за

това”, и за да разкрием този [Коран] на хора знаещи.

106. Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Повелител. Няма друг Бог, освен
Него! И отстрани се от многобожниците!

107. Ако Аллах бе пожелал, не биха приобщавали съдружници. Не те сторихме Ние да

си им надзирател и не си им разпоредител.

Всевишният Аллах е казал: Така подробно разясняваме знаменията, че [неверниците]

да кажат: “Ти си учил за това”, и за да разкрием този [Коран] на хора знаещи.
Всевишният Аллах низпослава различни айети с прекрасен смисъл и хвърлящи светлина на
удивителните истини. Разясненията на Всевишния Аллах нямат недостатъци. Напротив, те са
толкова възхитителни, че превъзхождат предела, който творенията са способни да постигнат
самостоятелно. Всевишният Аллах разяснява кораничните айети, но всичко завършва с това,
че някои хора говорят по адрес на Пратеника (с.а.с.), и го обвиняват, че се е научил на тях от
хората на Книгите – Ехл-юл-китаб. Едни от тях казват: “Ние вече сме слушали този айет.”
Други: “Това са легенди на древните народи, от които Мухаммед (с.а.с.), се обучил и чул от
хората на Книгите.”

135
 По своята лексическа конструкция този айет прилича на откровението: И семейството
на Фараон го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. (28:8) Безусловно,
семейството на Фираун не са подбирали детето, за да го отгледат като свой враг. Те са го
прибрали, за да им донесе радост, но всичко е завършило с това, че помежду им се зародила
вражда. Всевишният Аллах също не разяснява Своите айети, за да заявят хората, че
Мухаммед (с.а.с.), се е обучавал на тях от хората на книгите, напротив, яснотата и
разнообразието на кораничните откровения ги прави да приличат на предишните Книги.
Всевишният Аллах е разяснил този [Коран] на хора знаещи. Всевишният Аллах излага
знаменията по различен начин, за да разясни Свещения Коран на хората, умеещи да отличат
лъжата от истината. В този айет става дума за Свещения Коран, въпреки че не се споменава,
това е съвсем очевидно. Възможно е местоимението тук да се отнася за айетите, от които
също се подразбира Свещения Коран.
С една дума, смисълът на това откровение се състои в това, че наред с разнообразните
знамения във вселената, Всевишният Аллах е низпослал и разяснил различните айети в
Свещения Коран, за да донесе истината до неверниците. Те не могат да обвинят Пейгамбера
(с.а.с.), че си е съчинил книга или е измислил лъжа, затова единственото нещо, което им
остава е да го обвинят, че го е взел от хората, а не от Всевишния Аллах. Превеликият
разяснил своите знамения, за да освети низпосланите истини за хората, които не следват
своите страсти и желания, а разбират истината и искрено й се покоряват.
О, Пратенико! Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Повелител, Който решава
съдбата ти и управлява твоите дела! Единствения Бог, Който заслужава покорност и
смирение. Ето защо бъди Му покорен и не обръщай внимание на злото упорство на
многобожниците и техните лъжливи изречения.
Ако Аллах бе пожелал, не биха приобщавали съдружници. О, Мухаммед! Ако
Всевишният Аллах бе пожелал да обърне многобожниците във вярата, те не биха
приобщавали към Него съдружници. Той е разяснил, че те не се покланят на измислени
божества против Неговата божествена воля. Ако бяха предпочели правата вяра, Той
непременно би ги напътил в правия път, но на Него му бе известно, че те ще предпочитат
многобожието, затова Той не ги е спрял от поклонението на измислените божества.
Всевишният Аллах е казал: Не те сторихме Ние да си им надзирател и не си им
разпоредител. На теб не ти е възложено задължението да запомняш техните деяния, и ти
няма да носиш отговорност за престъпленията им.
От общия смисъл на този айет следва, че ако Всевишният Аллах би пожелал
многобожниците да се покланят само и единствено на Него – Един Единствен е Той! Той би

136
ги принудил за това благодарение на Своето могъщество и Своята власт. Но Аллах пожелал
те сами да направят своя избор. Що се отнася до Неговия Пратеник (с.а.с.), той не бил
задължен да наблюдава многобожниците, да пресмята деянията им и да урежда делата им.

108. И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах
несправедливо, без да знаят! Така разкрасихме за всяка общност делата й. После при
техния Повелител ще бъдат върнати и Той ще ги извести какво са правили.

Всевишният Аллах е забранил на правоверните да извършват постъпка, която по принцип

е позволена и дори законна. Става дума за хулене и оскърбление на божествата, на които
многобожниците се покланят, освен на Всевишния Аллах. Безусловно, хуленето на тези
божества и презрителното отношение към тях би трябвало да приближи човека към Аллах,
това обаче може да провокира многобожниците и те да направят същото към Повелителя на
световете, Чието име рабите са задължени да пазят от всякакви пороци, хулене и
наскърбяване. Всевишният Аллах е забранил да се хулят езическите божества, защото
езичниците яростно защитават своята религия и отстояват своите възгледи, и защото за всеки
народ неговите деяния се оказват правилни и прекрасни. Многобожниците смятат себе си за
прави и пред нищо няма да се спрат, за да защитят своите възгледи. И ако мюсюлманите
започнат да хулят техните божества, то те могат да наскърбят и охулят дори Всевишния
Аллах - Повелителя на световете, почитта към Който преизпълва сърцата както на
праведниците, така и на грешниците сред вярващите.
Когато настъпи деня Къямет, всички творения ще се завърнат при Всевишния Аллах и ще
застанат пред Него заедно с деянията си, тогава Аллах ще им съобщи за доброто и злото,
което са извършили.

109. И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение,
непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах. Но какво ще ви накара да
разберете, че когато те дойдат при тях, те няма да повярват?”

110. И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и

ги оставяме да се лутат объркани в тяхното прегрешение.

Многобожниците, които са отхвърляли пратеническата мисия на Мухаммед (с.а.с.), се

заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, тоест ако

137
видят знамение, потвърждаващо правдивостта на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), непременно
ще му повярват. Те обаче са произнасяли такива думи, без да имат намерение да тръгнат по
правия път. Техните истински намерения са били да възразят на Мухаммед (с.а.с.), и
категорично да отхвърлят всичко, което са проповядвали пратениците на Всевишния Аллах,
защото Аллах е позволил на Своя Пратеник да покаже ясни знамения и очевидни
доказателства, които не са давали основание за никакво съмнение в правдивостта на всичко,
което той е проповядвал. Независимо от това, многобожниците продължили да изискват от
него знамения, упорствайки в своето неверие, но това по никакъв начин не задължавало
Пратеника на Аллах (с.а.с.), да изпълнява исканията им. Нещо повече, за тях е било по-добре
исканията им да останат без отговор, защото ако хората искат от пратениците на Всевишния
Аллах да им показват чудеса и ги получават, но след това отказват да повярват, Аллах ги
подлага на незабавно наказание. По този начин Всевишният Аллах се отнася към всички
Свои раби. Затова по-нататък Всевишният Аллах е заповядал на Мухаммед (с.а.с.): Кажи:
“Знаменията са от Аллах.” Той може да показва чудеса, ако пожелае, и може да не прави
това. Аз не се разпореждам с делата във вселената. Когато изисквате от мен да ви покажа
чудеса, вие постъпвате несправедливо, защото искате от мен това, което не е във властта ми.
Ако действително искате да чуете разяснението на това, което съм донесъл, и да се убедите в
моята правдивост, на вас вече ви се предостави такава възможност. Независимо от исканията
на многобожниците, не трябва да бъдеш уверен, че те ще приемат правата вяра, ако видят
знаменията. Нещо повече, най-често при такива обстоятелства отказват да повярват. Затова
Всевишният Аллах е казал, че те няма да повярват дори ако им покажат знамения. Но какво
ще ви накара да разберете, че когато те дойдат при тях, те няма да повярват?”
И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги
оставяме да се лутат объркани в тяхното прегрешение.
Ние наказваме неверниците, защото са отказали да повярват, когато призоваващите са
донесли до тях истината за първи път. Ние преобръщаме сърцата им и отклоняваме
погледите им, правим невъзможно обръщането им в правата вяра и не им помагаме да
тръгнат по правия път. Постъпваме справедливо и мъдро с тях, защото те извършват
престъпление против самите себе си, след като не са влезли през разтворените за тях врати и
са отказали да тръгнат по правия път, след като са го видели. Те са се лишили от вярното
ръководство, ето защо такова наказание е напълно заслужено.

138
111. И меляикета да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им
съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето
от тях са невежи.

Неверниците са допуснали огромна грешка, след като решили, че ще могат да се обърнат в

правата вяра самостоятелно, и не се уповавали на Аллах. Това е така защото те не са
способни да повярват самостоятелно, дори ако меляикетата слязат при тях, за да потвърдят
пратеническата мисия на Мухаммед (с.а.с.), или мъртвите да им проговорят, за да ги убедят в
истинността на съживяването след смъртта, или всичко във вселената да се събере пред тях,
за да засвидетелства правдивостта на онова което е проповядвал Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Никакви велики чудеса няма да ги направят вярващи, докато това не пожелае Всевишният
Аллах. Голяма част от тях обаче, не разбират, че могат да повярват, ако им покажат
знамение. Благоразумието и знанието на раба се проявят тогава, когато той се покорява на
истината и се опитва да я намери по пътищата, които Всевишният Аллах е разяснил, ако
постъпва в съответствие с нея, иска и Го моли да му помогне, не се осланя на собствените си
сили и способности и не изисква да му бъдат показани знамения, които няма да му донесат
никаква полза.

112. И така сторихме враг на всеки пратеник шейтаните от хората и от джиновете,

внушавайки си един другиму разкрасената реч на измамата. А ако твоят Повелител бе
пожелал, нямаше да вършат това. Така че остави тях и това, което измислят.
113. Ние сторихме така, за да изпитват склонност към нея сърцата на тези, които не
вярват в отвъдния живот, и за да се задоволяват с това, и за да придобият, каквото
придобият.

139
 Всевишният Аллах е утешил Мухаммед (с.а.с.), с вестта за това, че враговете ще
отхвърлят неговите проповеди, ще се сражават с него и ще му завиждат, защото по такъв
начин те постъпват с всички пейгамбери. Който и пейгамбер да се появи, задължително
срещу него се изправяли врагове измежду джиновете и хората, които са били истински
шейтани и са се борили против всичко, което са разпространявали пратениците. Това са
сатани, които си внушават един другиму разкрасената реч на измамата. Те винаги
призовават да се изповядват погрешни възгледи, украсяват ги и ги поднасят на околните по
най-красив начин, мамейки с това глупаците и склонявайки на своя страна безразсъдните
хора, които не са способни да стигнат до истината и да разберат същността на
произтичащото, които с удоволствие слушат красиви и измамни слова изречения и приемат
истината за измислица и измислицата за истина. По този повод Всевишният Аллах е казал:
Ние сторихме така, за да изпитват склонност към нея, да склонят към техните измамни
думи и речи само сърцата на тези, които не вярват в отвъдния живот, защото липсата
на вяра в съдния ден и неспособността трезво да се мисли ги подтиква да постъпват по този
начин. По начало те само се задоволяват с това, но трябва само да се отклонят от истината
и да чуят реч, която им се струва прекрасна и те одобряват своя избор и се радват
чистосърдечно. В резултат на това погрешните възгледи стават окончателни убеждения за
тях и техни неотменими качества. Това води до факта, че те започват да лъжат и да
извършват порочни постъпки, което е неизбежно следствие от глупавите възгледи. Такова е
положението на шейтаните измежду хората и джиновете, измислящи неприятнилъжи.
Що се отнася до правоверните, които са повярвали в отвъдния живот и имат пълноценен и
здрав разум, те не изпитват склонност към лъжливите изказвания и не се поддават на
пагубното им влияние. Напротив те с цялата си душа се стремят да опознаят истината и се
замислят над смисъла за онова, към което призовават призоваващите. Ако ги призовават към
истината, те се съгласяват с нея и веднага й се покоряват, дори ако им я представят с
обикновени слова и скромни изрази. Ако думите на призоваващите се окажат лъжливи, те ги
отхвърлят, независимо, че им предлагат да изповядват тези възгледи, дори ако лъжливите им
думи са облечени в прекрасна премяна, която е по-нежна от коприна.
Всевишният Аллах е пожелал пейгамберите да имат врагове, които да отстояват и
проповядват лъжата, и така Той подлага Своите раби на изпитание и отличава праведните
вярващи от лъжците, благоразумните от невежите, и зрящите от слепците. Още от Неговата
мъдрост е факта, че Той позволява да се разясни истината, защото тя става очевидна, когато
лъжата започва да й оказва съпротива. Само при такива обстоятелства стават ясни

140
свидетелствата, потвърждаващи правдивостта на истината и изобличаващи порочността на
лъжата. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

114. [Кажи, о, Мухаммед:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник, след като Той е
Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена?” Онези, на които дадохме
Книгата, знаят, че тя е низпослана от твоя Повелител с истината. И никога не бъди
от съмняващите се!

115. Словото на твоя Повелител се изпълни с истина и справедливост. Никой не ще

подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

О, Пратенико! [Кажи:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник?” Нима ще се

обърнеш за съд към творенията и ще се ръководиш от техните заповеди и забрани, след като
те зависят от разпорежданията на Всевишния Аллах и не приемат никакви решения? Всички
разпореждания и закони, които творенията приемат самостоятелно, са изпълнени с
недостатъци и са несправедливи, затова хората трябва да се обръщат за съд само към
Всевишния Аллах, Който създава творенията и издава закони без съучастничество. Той е
Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. Всевишният Аллах подробно е
разяснил в Книгата забраните и позволените неща, шериатските предписания, основните и
второстепенни въпроси на религията. Неговите разяснения са най-убедителните, Неговите
доказателства са най-ясните, Неговите предписания са най-прекрасните, а Неговите слова са
най-правдивите, защото всички Негови закони и предписания са изпълнени с мъдрост и
милосърдие. юдеите и християните, които са били дарени с предишните небесни Книги,
признават това и знаят, че тя е низпослана от твоя Повелител с истината. Между
небесните откровения няма разногласия, затова не трябва да се колебаете и да се съмнявате.
И никога не бъди от съмняващите се!
Всевишният Аллах е охарактеризирал подробните Си разяснения и е съобщил: Словото
на твоя Повелител се изпълни с истина и справедливост. Няма по-правдиви
повествования и по-справедливи заповеди и забрани от тези, които Всевишният Аллах е
низпослал в Своята славна Книга. Никой не ще подмени Неговите Слова, защото те са
висша правда и абсолютна истина, която е невъзможно да бъде изопачена или да бъде
заменена с по-съвършени думи.

141
 Той е Всечуващия. Всевишният Аллах чува гласовете на всички творения, които се
обръщат към Него на различни езици с всевъзможни искания. Той е Всезнаещия. Неговото
знание обхваща очевидното и съкровеното, миналото и бъдещето.

116. И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от

пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.

117. Наистина, твоят Повелител най-добре знае кой се отклонява от Неговия път, и
Той най-добре знае кой следва правия път.

Всевишният Аллах е предупредил Своя Пратеник, да не се подчинява на голяма част от

човечеството: И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те
отклонят от пътя на Аллах. Този факт се обяснява с това, че болшинството хора грешат в
своите възгледи, постъпки и познания. Техните религиозни възгледи са порочни, техните
постъпки зависят от низшите им страсти, а познанията им не се опират на твърди
доказателства и желание да намерят правия път. Напротив, те следват предположенията,
които по никакъв начин не са способни да заменят истината, и говорят лъжливо от името на
Аллах това, което изобщо не им е известно.
Ако човек притежава такива качества, той действително заслужава, Всевишният Аллах да
предпазва от него Своите раби и да им разясни злите му качества. Въпреки че този айет е
насочен към Мухаммед Мустафа (с.а.с.), той също се отнася за неговите последователи,
защото всички предписания, които се отнасят за Пратеника на Аллах (с.а.с.), се разпростират
и върху останалите мюсюлмани.
Всевишният Аллах казва само истината и говори само правдиво и наистина, твоят
Повелител най-добре знае кой се отклонява от Неговия път, и Той най-добре знае, кой
следва правия път. Той най-добре знае, какво носи полза на хората, и Той е по-
снизходителен към Своите раби, отколкото те към себе си, ето защо правоверните са длъжни
да вземат под внимание Неговите наставления и да се ръководят от Неговите заповеди и
забрани.
От този айет следва, че истината не се определя от многочислеността на нейните
привърженици, и ако определени възгледи се споделят само от малка група хора, това още не
означава, че те са неправилни. Нещо повече, много често става обратното, и привържениците
на истината се оказват малцинство, въпреки че пред Всевишния Аллах те заемат високо

142
положение и са удостоени с големи награди. Що се отнася до различаването на истината от
лъжата, то за това е необходимо да се използват. съответните критерии и мерила.

118. Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите
знамения!

119. И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах, щом Той ви е
разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени? Наистина, мнозина
заблуждават други със своите страсти без каквото и да е знание. Наистина, твоят
Повелител най-добре знае престъпващите.

Всевишният Аллах е повелил на Своите вярващи раби да изпълняват повелите и

изискванията на правата вяра, тъй като ако човек действително е повярвал, той е длъжен да
употребява в храната само тези домашни животни и позволения добитък, при чиито
заколване е било произнесено името на Аллах. Правоверният не бива да си забранява това,
което му е разрешено от Всевишния Аллах, както са правели езичниците по времето на
невежеството джахилийе, измисляйки си собствени закони, и отстъпвайки пред порочните
желания на шейтаните.
Всевишният Аллах е споменал, че правоверните се отличават от невежите хора и не се
придържат към скверния обичай, противоречащ на законите, низпослани от Него. И защо
правоверните не трябва да ядат това, което е заклано в името на Аллах, след като Той
подробно е разяснил и изложил на Своите раби, какво им се забранява да употребяват в
храната? В този въпрос няма никакви неясноти и съмнение, поради които правоверните да се
опасяват, че ще извършат грях, когато употребяват в храната някои от позволените продукти.
От този прекрасен айет следва, че всички неща и хранителни продукти се смятат
позволени, докато не се докаже обратното. Ако свещените текстове не забраняват да се
използва някоя вещ, тя е позволена. Тя също е позволена, ако изобщо не се споменава в
шериатските текстове. Всевишният Аллах подробно разяснил това, което е забранено, затова
всичко, което не е било споменато от Аллах, не е забранено.

143
 Наред с това при необходимост и силен глад на човека се разрешава употребата дори на
продукти, които са забранени от Аллах. Всевишният е казал: За вас са забранени мършата,
кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах, и удушеното, пребитото до
смърт, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял, освен което сте
заклали още живо според предписанието, и принесеното в жертва на каменните идоли,
а така също и гадаенето със стрелите. Всичко това е грехопадение. Днес онези, които
не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от
Мен! Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и
одобрих исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен
към грях Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (5:3)
Всевишният Аллах е предупредил правоверните за много хора, които са способни да
вкарат в заблуда другите с голословните твърдения, без доказателства. Нека рабите се пазят
от тези, чиито отличителни качества са проповедите, които не се опират на убедителни
доказателства и свещените текстове. Такива хора само сеят съмнения, опирайки се на своите
порочни измислици и ограничени възгледи. Те извършват престъпление против шериата на
Всевишният Аллах и против рабите на Аллах, а Всевишният Аллах не обича престъпниците.
Те не приличат на онези, които следват правия път и водят околните по него, които
призовават към истината и вярното ръководство и потвърждават проповедите си с логични
доводи и убедителни свещени текстове, за да спечелят благоволението на своя Повелител и
да се приближат към Него.

120. Изоставете явните и скритите грехове! Наистина, онези, които извършат грях,
ще им бъде въздадено за онова, което са извършили.

Под грехове се разбират всички прегрешения, които рабите извършват, нарушавайки

задълженията си пред Всевишния Аллах и пред Неговите раби. Аллах е забранил на Своите
раби да извършват очевидни и скрити грехове, забранил е открито и тайно неподчинение с
душа и тяло. Рабите обаче не могат напълно да избегнат очевидните и скрити грехове, докато
не ги опознаят, и затова всеки, който носи отговорност за своите постъпки, е длъжен
грижливо да открива и узнава греховете, които са от душата и тялото.
Много грехове остават незабелязани за болшинството от хората, особено, ако са свързани
с човешката душа - високомерието, самодоволството, тщеславието и други подобни
прегрешения. Понякога човек извършва множество грехове, но дори не подозира това.
Причината е в това, че той пренебрегва познанията и няма проницателност.

144
 Всевишният Аллах е съобщил, че хората непременно ще получат въздеяние за
извършените от тях очевидни и скрити прегрешения. Всеки от тях ще бъде наказан в
зависимост от тежестта и броя на извършените престъпления. Това възмездие ще им се
въздаде в отвъдния живот, въпреки че рабите могат да получат част от наказанието още в
земния си живот, което донякъде може да облекчи тяхната участ след смъртта.

121. И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е
нечестивост. Наистина, шейтаните внушават на своите помощници да ви оспорват, а
ако им се покорите, наистина сте многобожници.

Всевишният Аллах е забранил да се яде месото на животните, които са били заклани без
да се споменава името на Аллах. Тази забрана се отнася и за животните, които са били
заклани не заради Аллах, а заради идоли и други езически божества. Те се пренасят в жертва
не заради Всевишния Аллах, а употребата им в храната е категорично забранено, за което
свидетелства конкретния кораничен текст.
Тази забрана се отнася за животни, при които съзнателно не е споменато името на Аллах
по време на заколението, дори ако са били заклани заради Аллах като празнично
жертвоприношение, курбан по време на поклонението хадж или просто за употреба в
храната. Към това мнение са се придържали болшинството от учените-улема.
Изключение от общия смисъл на това предписание са случаите, когато при коленето не е
било споменато името на Аллах поради забравяне, защото другите свещени текстове
свидетелстват, че подобна непредпазливост е простена.
Този айет се отнася и за животните, които са издъхнали, без да бъдат заклани, над които
не е било произнесено името на Всевишния Аллах.
Конкретната забрана по този повод е низпослана в откровение, в което Той е казал: За вас
са забранени мършата…(5:3)
Причина за низпославането на този айет са споровете, възникнали между мюсюлманите и
езичниците. Всевишният Аллах е казал: Наистина, шейтаните внушават на своите
помощници да ви оспорват. Езичниците са смятали за позволено да се употребява мърша в
храната. Когато чули, че Всевишният Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.), забранили да се яде
мършата и разрешили да се ядат само тези животни, които били заклани с молитва, те рекли:
“Нима ядете това, което сте убили сами, и не желаете да ядете това, което Аллах е убил?” Те
се опитали да възразят на Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.), и влезли в полемика, без да се
опират на убедителни аргументи. Тяхното мнение е било погрешно и съвършено

145
необосновано, защото се е опирало изключително на порочните им разсъждения, които биха
погубили небесата и земята заедно с техните обитатели, ако истината зависеше от тях.
Горко на тези, които отдават предпочитание на подобни умозаключения пред законите и
предписанията на Всевишния Аллах, всяко от които носи полза на човека и обществото! Но
няма нищо удивително, че езичниците са постъпвали по такъв начин, защото тези и други
техни изказвания са следствие от нашепванията и внушенията на помощниците от
шейтаните, които искат да отделят хората от религията им и ги зоват да станат обитатели на
пламъците в преизподнята.
И ако им се покорите на шейтаните, приобщавайки съдружници на Аллах, и разрешавате
забраненото и забранявате позволеното, то наистина сте многобожници, защото вземате
други покровители, освен Аллах, и защото се съгласявате с тях за онова, което противоречи
на мюсюлманските възгледи, и признавате техния път за свой собствен.

От този прекрасен айет следва, че озаренията и вдъхновенията, които често се намират

при суфиите и подобните им, напълно могат да се окажат лъжливи, и да се признае тяхната
правдивост може само след съпоставянето им с Книгата на Всевишния Аллах и сюннета на
Неговия Пратеник. Ако те съответстват на тези два първоизточника, следва да бъдат приети.
Ако противоречат - трябва да бъдат отхвърлени. Ако техният произход е неясен, следва да се
въздържаме от обсъждането им, не бива категорично да ги наричаме лъжливи или правдиви.
Всичко се обяснява с това, че озаренията и вдъхновенията могат да бъдат единствено
внушения на шейтана, които трябва да се различават от вдъхновението на Всевишния Аллах.
Ако хората престанат да виждат различията между тези две понятия, ще започнат да
допускат толкова много грешки, колкото са известни само на Всевишния Аллах.

122. Нима онзи, който бе мъртъв и Ние го съживихме, и му отредихме светлина, да

върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам?
Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.

123. Така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да

лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат.

146
124. И когато дойдеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се
даде същото, което бе дадено и на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае на
кого да довери Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение
при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха.

147
 Всевишният Аллах е казал: Нима онзи, който бе мъртъв и Ние го съживихме, и му
отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в
тъмнините и не ще излезе оттам?, т.е. сред хората има такива, които до напътването в
правия път са били мъртъвци и са пребивавали в мрака на неверието, невежеството и
непокорството. Всевишният Аллах ги е върнал към живота в светлината на знанието, вярата
и покорността, и те започнали да ходят сред хората при ярка светлина, осъзнавайки
случващото се наоколо, вярно да следват правия път, да опознават доброто и да му отдават
предпочитание, с всички сили да се стремят към намирането на доброто, помагайки за това и
на другите, да опознават злото, да го ненавиждат и усърдно да се опитват да го отделят от
себе си и околните. Нима такива хора могат да бъдат подобни на онези, които са обвити от
мрака на невежеството, заблудата, неверието и непокорството, които не виждат ясния път и
не могат да се измъкнат, които са обречени на скръб, мъка и нещастие? Всевишният Аллах е
подчертал разликата между тези хора така, че да я осъзнаят и разберат. Безусловно, не
приличат един на друг, както не си приличат нощта и деня, светлината и мрака, живите и
мъртвите. Как може човек да отдава предпочитание на неверието и да бъде объркано от
мрака на невежеството, след като притежава поне малко зрънце ум? Отговаряйки на този
въпрос Всевишният Аллах е съобщил: Така се разкрасява за неверниците онова, което
вършат. Шейтанът не престава да им представя техните злодеяния в прекрасна светлина,
докато не признаят, че постъпките им са правилни и достойни. Постепенно тези възгледи се
вкореняват в сърцата им и стават тяхно неотменимо качество, затова започват да се радват от
злите си и порочни постъпки. Те са същите онези, които сляпо блуждаят в мрака, терзаят се
от лъжливи съмнения и не могат да намерят правия път. Сред тях има вождове и
старейшини, които са последвани от останалите, а също и простолюдие, което се управлява
от вождовете - някои от тях са най-нещастните хора, затова Всевишният Аллах е казал: Така
сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там.
Във всеки град има старейшини и предводители, които извършват най-тежките грехове и
престъпват всякакви граници на позволеното. Те лъжат хората, а също и призовават с думи и
на дело хората да тръгнат по пътя на шейтана и да се сражават против пратениците и техните
последователи. И лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над
лукавите. (3:54) Техните коварни интриги вредят само на самите тях, защото Аллах
устройва козни против хитрините им, и Той е над техните лукавства.

148
 Всевишният Аллах извежда на правия път славните хора, които са образец за подражание,
борят се против престъпниците, опровергават твърденията им и се сражават по пътя на
Аллах. Те използват всяка възможност за постигане на тази цел, а Всевишният Аллах им
оказва поддръжка, поправя възгледите им и укрепва стъпките им. Борбата между тях и
противниците им преминава с променлив успех, но всичко завършва с победа и триумф на
правоверните, защото добрия край винаги е за онези раби, които се страхуват от Аллах.
Злостните престъпници отстояват лъжливите си възгледи и се опитват да опровергаят
истината, която са донесли пратениците, поради своята завист и несправедливост. И когато
дойдеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото,
което бе дадено и на пратениците на Аллах.”
Те възразяват срещу Всевишния Аллах, удивлявайки се от себе си, надменно отхвърлят
истината, която е била низпослана на пейгамберите, и се противят на милостта на своя
Повелител.
Всевишният Аллах отхвърля порочните им възгледи и е съобщил, че те не са годни за
добри начинания и не притежават качествата, които са необходими на праведните раби на
Аллах и още повече на пейгамберите и пратениците.
Аллах най-добре знае на кого да довери Своето послание. Всевишният Аллах най-добре
знае кой заслужава тази чест и е способен да понесе тежкото бреме. Аллах избира тези,
които притежават всички прекрасни качества и избавени от злия нрав, дарява ги в
съответствие с изискванията на божествената мъдрост.
Ако човекът не притежава такива особености, Всевишният Аллах не го дарява с
пратеническо послание, защото Той никога няма да окаже най-голямата почест на онези,
които не заслужават това.
Този айет свидетелства за съвършената мъдрост на Всевишния Аллах. Милосърден и
Великодушен е Той, благодеяния Му са неизчислими, според Своята мъдрост оказва Той
милост само на онези, които заслужават това.
А що се отнася до престъпниците, Всевишният Аллах е казал: Онези, които
престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото
лукавстваха! Той ще ги унизи, защото са се превъзнасяли над истината, и ще ги подложи на
сурово наказание, защото са устройвали коварни интриги - причина за страданието им, а
Всевишният Аллах няма да постъпи несправедливо с тях.

149
 125. И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за исляма, а когото
поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето.
Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.

Всевишният Аллах е разяснил на Своите раби, признака на щастие и вярно ръководство, и

признака на нещастие и заблуда. Ако гърдите на човека се разтворят за исляма, неговата
душа се озарява със светлината на вярата, съживява се благодарение на сиянието на
убедеността, получава покой и умиротворение. Такъв човек се изпълва с любов към доброто,
охотно извършва праведните постъпки и е удоволетворен от тях. Всичко това свидетелства,
че Всевишният Аллах го е напътил в правия път, оказал му е поддръжка и го е повел по него.
Ако Всевишният Аллах желае да вкара човека в заблуда, гърдите му са сподавени и
стеснени. Отличителен белег на такъв човек е, че неговата душа и сърце са тесни, и не са
способни да вместят вярата, знанието и убедеността в себе си. Неговото сърце попада в
примката на съмненията и страстите, а доброто не достига до него. То е негодно за
извършването на праведни постъпки, стеснено е и загрижено, все едно че му е поръчано да
излети в небето, а той не може да се справи. Причина за това е отсъствието на правата вяра.
Неверието навлича на хората наказанието на Всевишния Аллах, тъй като неверниците сами
затварят пред себе си вратите на милостта и добродетелите.

Този критерий е съвършено безпристрастен, а принципът е абсолютно неизменен. Този,

който е правил пожертвования и се е страхувал от Аллах, който е признавал най-прекрасното
слово, Аллах винаги му облекчава пътя към по-лесното. А онзи, който е бил стиснат
скъперник, смятал е, че няма необходимост от Всевишния Аллах, приемал е за лъжа най-
прекрасното слово, Аллах винаги ще облекчава пътя му към най-трудното и тежкото.

126. Това е правият път на твоя Повелител. Вече разяснихме подробно знаменията на
хора, които разбират.

127. За тях е Домът на мира при техния Повелител. Той е Покровителят им за онова,
което са вършили.

150
 Този път води направо при Всевишния Аллах и свършва в обителта на Неговата милост.
Той е разяснил законите и предписанията му, като е прекарал граница между доброто и
злото. Но не всеки може да разбере тези разяснения. Това се отдава само на хора, които
разбират, които имат знания и извличат от тях полза. Всевишният Аллах е приготвил за тях
щедро възнаграждение и прекрасна награда, затова по-нататък Аллах е казал: За тях е
Домът на мира при техния Повелител. Дженнетът е назован Дар-ус-селям (Дом на мира) и
обител на благополучието, защото в него няма място за недостатъци, пороци, дефекти, скръб
и всичко, което може да отрови живота.
Удоволствията в дженнета са съвършени и безупречни. Не е възможно да бъдат описани с
думи, и никой не може да си пожелае по-прекрасно блаженство за душата, сърцето и тялото.
Праведниците ще получат там всичко, което пожелаят техните души и от което се удивлява
взора им, и те ще пребъдат там вечно. Той е Покровителят им за онова, което са
вършили. Всевишният Аллах ги покровителства и устройва техните дела, грижи се за тях,
проявява снизходителност, помага им да се покоряват на техния Повелител и облекчава
постъпките им, които им позволяват да заслужат любовта на Аллах. А те се удостояват с
такова покровителство благодарение на праведните си деяния, които извършват с надеждата
да получат благоволението на своя Покровител. Те изобщо не приличат на онези, които се
отвръщат от Него и си позволяват да следват желанията и страстите си, тъй като Всевишният
Аллах позволява на шейтана да ги завладее и да погуби тяхната религия и земния им живот.

128. В деня, когато Той ги събере всичките заедно, [ще каже]: “О, сборище от джинове!
Вие заблудихте много от хората.” И помощниците им сред хората ще рекат:
“Повелителю наш! Едни от други се ползвахме и достигнахме срока, който Ти си ни
установил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате вечно,
освен ако Аллах пожелае друго.” Твоят Повелител е Премъдър, Всезнаещ.

129. Така Ние позволяваме на едни угнетители да управляват други заради онова, което
са придобили.

130. [Аллах ще каже:] “О, сборище от джинове и хора! Не дойдоха ли при вас
пратеници измежду вас, които ви разказваха за Моите айети и ви предупреждаваха за
срещата с този ваш ден?” Ще рекат: “Свидетелстваме против себе си.” И ги прелъсти
земният живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници.

151
131. Това е, защото твоят Повелител не погубва селищата несправедливо, без
жителите им да са предупредени.

132. За всички има степени, съответстващи на онова, което са извършили. Твоят

Повелител не подминава онова, което вършат.

133. Твоят Повелител е Пребогатия, Владетеля на милостта. Ако пожелае, Той ще ви

унищожи и ще ви замести, с когото пожелае, както ви създаде от потомството на
други хора.

134. Онова, което ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го избегнете.

135. Кажи: “О, народе мой! Работете според своите възможности, и аз ще работя, и
ще узнаете за кого е последната обител! Наистина, угнетителите не сполучват.”
Всевишният Аллах е казал: В деня, когато Той ги събере всичките заедно, хора и бесове,
които са се отклонили от пътя и са вкарвали в заблуда околните, Всевишният Аллах ще
упрекне бесовете и джиновете, които са отклонявали хората от пътя, представяли са им злото
в прекрасна светлина, подстрекавали са ги към извършването на грехове. Всевишният Аллах
ще каже: “О, сборище от джинове! Вие заблудихте много от хората. Как се осмелявате
да нарушите Моите заповеди и дръзко да се възпротивите на Моите пратеници? Как сте
посмели да се сражавате против Аллах, задържайки рабите от пътя на техния Повелител и
насочвайки ги по пътя, водещ към преизподнята на джехеннема? Днес сте заслужили Моето
проклятие и се удостоихте с Моя гняв, и всеки от вас ще получи наказание в зависимост от
тежестта на своето неверие и вредата, която е причинил на околните. Вие не може да се
оправдаете за постъпките си и няма да намерите убежище. Никой няма да се застъпи за вас, и
никой няма да откликне на вашите молитви.”
Не е трудно да се досетим какво ужасно наказание, какъв позор и какви мъчителни
страдания ще се паднат върху съдбата на джиновете в този страшен ден. Що се отнася до
техните покровители измежду хората, те ще се опитат да се оправдаят, но оправданията им
няма да се приемат. Те ще кажат: “Повелителю наш! Едни от други се ползвахме.
Джиновете бяха удоволетворени, че ние им се подчинявахме, покланяхме им се и
възвеличавахме, и ги молехме за покровителство. Ние се задоволявахме с това, че
благодарение на джиновете удовлетворявахме някои от порочните си желания. Ние се
покланяхме на джиновете, и те ни прислужваха и ни помагаха да придобием някои земни

152
блага. Ние извършвахме грехове, които сега е невъзможно да отречем и достигнахме срока,
който Ти си ни установил. Достигнахме до това място, където трябва да се разплащаме за
извършените деяния. Постъпи с нас така, както пожелаеш и ни осъди така, както искаш.
Нямаме доводи в своя полза и не можем да се оправдаем, и не ни остава нищо друго, освен
да чакаме Твоето решение и Твоята присъда.”
От думите им ще прозира смирение и желание да предизвикат съчувствие, но вече ще
бъде твърде късно, затова Всевишният Аллах ще издаде Своето справедливо и
безпристрастно решение и ще отсъди: Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате
вечно, освен ако Аллах пожелае друго. И тъй като тази присъда е следствие на божествената
мъдрост и божественото знание, в края на този айет завършва със словата на Всевишния
Аллах: Твоят Повелител е Премъдър, Всезнаещ. Неговото знание обхваща всяко нещо и
Неговата най-висша мъдрост обгръща всяка вещ.
Така Ние позволяваме на едни угнетители да управляват други заради онова, което са
придобили. Всевишният Аллах позволява на едни безчинстващи джинове да управляват
своите привърженици измежду хората и да ги отклоняват от пътя, а също така да завързват
дружба и съгласие с тях, заради онова, което придобият и заради онова, за което се стараят.
По този начин съгласно Нашия закон, Ние позволяваме на едни угнетители да управляват
други, да ги подтикват към извършването на злодеяния и да ги призовават към това, да ги
възпират от добрите постъпки и да ги отделят от тях. Това е едно от най-ужасните наказания
на Всевишния Аллах, което има тежки последствия и представлява огромна опасност.
Отговорността за това обаче лежи единствено върху угнетителите, защото те самите са си
навредили и са извършили престъпление против себе си. Не напразно Всевишният Аллах е
казал: Твоят Повелител не угнетява рабите. (41:46)
От всичко казано дотук следва, че ако рабите извършват много несправедливи постъпки,
сеят поквара и не изпълняват своите задължения, на власт идват несправедливи хора, които
подлагат народа си на ужасно наказание, деспотично го лишават от правата му и причиняват
много повече зло, отколкото извършват, когато отказват да изпълнят задълженията си пред
Всевишния Аллах и Неговите раби. Ако рабите намерят праведността и тръгнат по правия
път, Аллах поправя деянията на техните управници и заменя деспотичните тирани, като на
власт идват справедливи и безпристрастни управляващи.

153
 Всевишният Аллах ще упрекне всички джинове и хора, които се отвръщат от истината и я
отхвърлят. Той ще им разясни заблуждението и те ще признаят своята вина, а Аллах ще
каже: “О, сборище от джинове и хора! Не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас,
които ви разказваха за Моите айети и ви предупреждаваха за срещата с този ваш
ден?” Той ще им напомни, че е изпратил пратеници с ясни айети, в които подробно са
разяснени Неговите заповеди и забрани, праведни постъпки и зли деяния, добри обещания и
сурови заплахи, които са предупреждавали за приближаването на съдния ден и са
съобщавали, че да се спечели спасение и успех в този ден може само благодарение на
изпълнението на заповедите на Аллах и избягване на всичко забранено, а неизпълнението на
тези предписания е изпълнено с нещастие и огромна загуба.
Хората и джиновете ще признаят това и ще рекат: “Свидетелстваме против себе си.”
И ги прелъсти земният живот, ще осъзнаят, че земния живот ги е прелъстил с благата,
прелестите и насладите си, до толкова, че те са свързали с него надеждите си, задоволявали
са се с него и са пренебрегвали отвъдния живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били
неверници. Те не ще могат да премахнат обвиненията, а тогава всички творения, дори самите
неверници ще се убедят в справедливостта на Всевишния Аллах. Той ще ги осъди на
мъчително наказание и ще каже: “Влезте в огъня сред отминали преди вас общности от
джинове и хора!” (7:38)
А нима може да има по-голяма загуба, от това да си лишен от възможността да попаднеш
в градините на блаженството в дженнета и да се окажеш близо до Най-щедрия от
даряващите?!! И въпреки че обитателите на джехеннема ще са в загуба, размерът на която ще
се различава по най-съществен начин. За всички грешници има степени, съответстващи
на онова, което са извършили. Извършилият по-малко грехове няма да е на еднаква степен
с дръзкия и злостен престъпник, и с вождовете на неверниците. Същите различия ще има и
между обитателите на дженнета, независимо, че всички те ще се сдобият с успех и ще влязат
в градините на блаженството. Само и единствено на Всевишният Аллах е известно колко
съществени ще бъдат различията в техните награди, всеки от тях ще бъде удовлетворен от
даровете на своя Покровител. Ние молим Всевишният Аллах да ни стори обитатели във
висините на градините Фирдевс, които Той е приготвил за Своите приближени, избрани и
възлюбени раби, тъй като твоят Повелител не подминава онова, което вършат, и
непременно ще възнагради всеки от тях в съответствие с деянията и намеренията им, за
които Нему е добре известно.
Твоят Повелител е Пребогатия, Владетеля на милостта.

154
 Всевишният Аллах е оказал милост на рабите, когато им е заповядал да извършват
праведни деяния и ги е предпазил от злите и лошите постъпки. Той е сторил това в техен
интерес, защото е Пребогат и няма необходимост от Своите творения. Покорността на
послушните не Му носи никаква полза, а неподчинението на непокорните не Му причинява
никаква вреда.
Ако пожелае, Той ще ви унищожи и ще ви замести, с когото пожелае, както ви
създаде от потомството на други хора. След като ви е известно, че непременно ще
напуснете земния свят така, както вашите предшественици, и ще го оставите на вашите
потомци, както вашите предци ви го оставиха, защо се отнасяте към него като към своя
собствена обител? Защо избирате земята за свое местожителство и забравяте, че тя е
преходна и междинна, а не е последен етап от вашия живот? Защо забравяте, че пред вас се
намира обител, преизпълнена с всякакви блага и очистена от всякакви недостатъци?
Заради тази обител са се старали първите и последните поколения, натам са се отправили
първите поколения от праведниците и техните последователи. Оказвайки се там, човек
намира вечен живот и постоянно местожителство, достига най-желаната цел и се сдобива с
най-заветното желание в сравнение, с които всички останали са нищожни. Кълна се в Аллах,
стремежите на благоразумния човек могат да бъдат свързани само и единствено с тези щедри
дарове, a неговото желание да се окаже във висшите степени на дженнета!!! Колко нищожна
е съдбата на онзи, който се задоволява с по-малкото от това, и колко презрени са стремежите
на онзи, който отдава предпочитание на неизгодната сделка!!! И нека попадането в тази
обител не е много далечно за тези, които небрежно се отвръщат от истината. Онова, което
ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го избегнете. Обещаното от
Всевишния Аллах неизбежно ще настъпи, и тогава те няма да се спасят от Аллах и не ще
избегнат Неговото наказание. Тяхната съдба се намира под Неговата власт, а те самите
зависят от Неговото решение и отсъждане.
О, Пратенико! Ти си се обърнал към твоите съплеменници с проповеди и си им разяснил
какво ги очаква занапред. Ти си им обяснил какви са възложените им задължения, те обаче
отказаха да се подчинят, предпочетоха да се отдадат на своите желания и поклонението на
измислените божества, затова им кажи: “О, народе мой! Работете според своите
възможности, постъпвайте, както знаете и извършвайте постъпки, от които сте доволни и
аз ще работя според заповедите на Аллах и ще се стремя към Неговото благоволение. И
много скоро ще узнаете за кого е Последната обител!

155
 Това откровение свидетелства за голямата справедливост на Всевишния Аллах, Който е
разяснил различията между деянията на онези, които ги извършват, свързал е възмездието
със справедливата оценка на човешките деяния. Съвършено ясно, че благия край както в
живота на земята, така и след смъртта очаква само и единствено благочестивите раби, които
се страхуват от Аллах. Последната обител ще бъде само за правоверните, защото всеки,
който се отвръща от призива на пратениците го очаква лош край. Ето защо Всевишният
Аллах е казал: Наистина, угнетителите не сполучват. Дори деспотът да се наслаждава на
земните блага - все едно го постига гибел. Всевишният Аллах предоставя на угнетителя
отсрочка, но когато Аллах веднъж го скопчи, той вече не може да се спаси от създаденото
положение.

136. И определиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той е създал, и казаха:
“Това е за Аллах! според тяхното твърдение. А това е за съдружаваните от нас.” Ала
това, което бе за съдружаваните от тях, не стигаше до Аллах, а това, което бе за
Аллах, стигаше до съдружаваните от тях. Колко скверно е онова, което решават!

137. Така пред мнозина от многобожниците умъртвяването на техните рожби бе

разкрасено от онези, които те съдружаваха, за да ги погубят и да объркат религията
им. А ако Аллах бе пожелал, нямаше да сторят това. Остави ги с техните измислици!

138. И основавайки се на своите предположения, те казват: “Този добитък и посев са

под възбрана. С тях ще се храни само онзи, на който ние позволим.” И на едни добичета
забраняват да се яздят и возят товари, а над други добичета не споменават името на
Аллах измисляйки лъжа за Него. Той ще им въздаде, задето си измисляха!

139. И казаха: “Това, което е в утробите на тези добичета, е позволено за мъжете ни и

е забранено за жените ни.”Ако е мъртвородено, те всички имат право на него. Ще им
въздаде Той за тяхното предписание. Той е Премъдър, Всезнаещ.

140. Претърпяха загуба онези, които от глупост убиваха своите рожби в неведение и
забраняваха онова, което Аллах им бе дал за препитание, измисляйки лъжа за Аллах.
Заблудиха се те и не последваха правия път.

156
 Всевишният Аллах е съобщил за постъпките на езичниците, отхвърлящи Мухаммед
(с.а.с.), които свидетелстват за тяхната глупост, лекомислие и огромно невежество.
Всевишният и Всеблаг Аллах е изброил някои от техните измислици, за да подчертае
заблудата им и да предпази хората от тях, да разясни, че противопоставянето на истината от
такива глупаци, донесена от пратениците на Аллах, по никакъв начин не намалява нейното
значение, защото те не заслужават, заради думите им някой да се откаже от истината.
И определиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той е създал, и казаха:
“Това е за Аллах! според тяхното твърдение. А това е за съдружаваните от нас.”
Всевишният е съобщил, че те са предназначили част от посевите и добитъка за Аллах, а
друга част - за своите божества, въпреки че Всевишният Аллах е Единствения, създал
посевите и добитъка за Своите раби и ги е надарил с препитание. Постъпвайки по този
начин, езичниците са извършили наведнъж две, дори три опасни прегрешения. Първо, те са
счели, че оказват милост на Всевишния Аллах, когато Му предназначават дял от посевите и
добитъка, защото са смятали, че подобни пожертвования са доброволна милостиня. Второ, те
приобщавали съдружници към Аллах, които не са ги дарявали с препитание и не са вземали
участие в създаването на посевите и добитъка. Трето, постъпвали са несправедливо, като не
отдават особено значение на този дял, който бил предназначен за Всевишния Аллах, и са
могли дори да го разпределят между своите божества. В същото време са проявявали
загриженост за дяла, който предоставяли на своите божества, внимателно я пазели и никога
не давали дори част от него на Всевишния Аллах.
Когато езичниците прибирали урожая от зърнените култури и плодовете и получавали
приплод от домашните животни, с които ги е дарил Всевишният Аллах, те делели тези блага
на две части. Едната предназначавали за Аллах. Те казвали и смятали, че Всевишният Аллах
ще приеме от тях тези пожертвования, които са сторени искрено заради Него, и че Той
отхвърля деянията на онези, които Му приобщават съдружници. Втората част отделяли за
своите идоли и икони. Ако част от дела, който определяли за Аллах се смесвал с онова, което
предназначавали за своите божества, те не го връщали в предназначения за Аллах, изобщо не
му отдавали значение и казвали: “Аллах е Богат и не се нуждае от него!” Ако част от дела,
предназначен за техните божества, се смесвала с това, което е предназначено за Аллах,
веднага го връщали на мястото му и казвали: “Нашите божества са бедни, и ние сме длъжни
да им върнем техния дял!” Колко отвратителни и несправедливи били мислите и съжденията
на хората, които са се отнасяли към пожертвованията, посветени на творенията - с голяма
старателност, искреност и загриженост, за разлика от пожертвованията за Всевишният
Аллах!!!

157
 Съществува мнение, че тълкуването на този прекрасен айет е достоверния хадис на
Мухаммед (с.а.с.), относно негови слова, че Всевишният Аллах е казал: “Аз съм Богат и
най-малко се нуждая да Ми приобщават съдружници. Ако някой започне да Ми приобщава
съдружници, то Аз ще го оставя сам с неговото многобожие”.
Смисълът на това откровение е във факта, че посредством пожертвованията, за идолите
езичниците с цялата си душа се опитвали да се приближат до своите божества, затова тези
пожертвования не стигали до Аллах. Пожертвованията, които езичниците определяли за
Аллах, също така не стигали до Него и се доставяли на езическите божества, защото
Всевишният Аллах няма потребност от подобни пожертвования и не приема деянията, ако
хората приобщават към Него съдружници от творенията.
Езичниците били толкова безразсъдни и заблудени хора, че вождовете на неверието и
шейтаните, които били техни другари, ги убедили в целесъобразността на убийствата на
деца. Те заравяли живи децата си, опасявайки се от нищетата и новородените момиченца,
страхувайки се от срам и позор. Те били излъгани от шейтаните, които се стремели да ги
обрекат на гибел, да объркат религията им и да ги подтикнат към извършването на
отвратителни злодеяния.
Техните съдружници продължавали да украсяват злодеянията, докато езичниците не ги
признали за достойни постъпки. Ако Всевишният Аллах бе пожелал, то би им попречил да
постъпват по този начин и не би позволил на родителите да убиват собствените си деца. Но
според божествената Си мъдрост, Всевишният Аллах е позволил да постъпват по
собственото им желание и е дал отсрочка, за да ги завлече в още по-голямо заблуждение, и за
да престанат да придават значение на своите деяния. Затова Всевишният Аллах е казал:
Остави ги с техните измислици! Всевишният Аллах е повелил да ги оставиш заедно с
техните лъжливи измислици и да не се натъжаваш от това, защото те не са способни да
навредят с нищо на Аллах.
Към глупавите възгледи на многобожниците се отнася ереста, която те измислили относно
домашните животни. Всевишният Аллах е позволил на хората да се възползват от домашните
животни, да ги употребяват в храната си и да ги използват за различни цели, езичниците
обаче, ръководейки се от своите желания, измислили нови закони и дори нови термини,
касаещи добитъка и посевите.

158
 Този добитък и посев са под възбрана. С тях ще се храни само онзи, на който ние
позволим. Те смятали някои от домашните животни и някои посеви забранени за всички,
освен за онези, на които те самите разрешавали да се употребяват в храната. При това се
опирали не на убедителни доводи, а на собствените си желания и порочни съждения. За едни
животни било забранено да бъдат яздени и да се използват за товарене, такива животни те
наричали “хами”. Други животни пренасяли в жертва без да споменават името на
Всевишния Аллах, а споменавали само имената на идолите, на които те се покланяли, освен
Аллах. Те твърдели, че Всевишният Аллах им е заповядал да постъпват по този начин,
техните думи обаче били безсрамна лъжа.
Всевишният Аллах непременно ще им въздаде, задето си измисляха! Той ще ги накаже с
възмездието, че се опитваха да Го излъжат, позволявайки си да се покланят на измислени
божества и забранявайки си употреба в храната и използване на позволеното.
Към глупавите възгледи на езичниците също се отнася и това, че те са забранявали на
своите жени да употребяват в храната малките на някои животни и са ги разрешавали на
мъжете. Те казвали: “Това, което е в утробите на тези добичета, е позволено за мъжете
ни и е забранено за жените ни.” Ако малкото се роди живо, ще бъде позволено за ядене на
мъжете и забранено за жените. Ако малкото се роди мъртво, то е било позволено за ядене
както на мъжете, така и на жените.
Ще им въздаде Той за тяхното предписание. Всевишният Аллах непременно ще им
въздаде за това, че са обявявали позволеното за забранено, а забраненото-позволено, че са
нарушили законите на своя Повелител, че са измислили нови закони и са ги преписали на
Аллах.
Той е Премъдър, Всезнаещ. По Своята мъдрост Той е предоставил отсрочка на
неверниците и е позволил да изповядват заблуждаващи възгледи. Нему е било прекрасно
известно за всичко, което са извършвали и лъжливо са приписвали на Аллах. Независимо от
това, Той е продължавал да ги дарява със здраве и препитание. Всевишният Аллах е съобщил
за загубата, която са понесли езичниците, изобличил е тяхното безразсъдство. Всевишният
Аллах е казал: Претърпяха загуба онези, които от глупост убиваха своите рожби в
неведение, те са загубили своята религия, своите деца и своя разум. Вместо здрав разум
тяхно неотменно качество са станали глупостта и заблудата. Те забраняваха онова, което
Аллах им бе дал за препитание, забранявали са на себе си насладата от благата, които
Всевишният Аллах по Своята милост е сторил препитание за тях.
Те отхвърлили милостта на своя Повелител, но не се задоволили с това. Нарекли
забранени благата на Всевишния Аллах, които Той обявил за разрешени. При това

159
измисляйки чудовищна лъжа за Аллах. Те се осмелили да лъжат така, както лъжат зло
упорстващите неверници. Заблудиха се те и не последваха правия път, т.е. изпаднали в
дълбока заблуда и не били водени по правия път в многочислените си начинания.

141. Той е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, и палмите, и
насажденията с различни вкусове, и маслините, и наровете сходни и несходни. Яжте
от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на
беритбата им, но не прахосвайте Той не обича прахосниците.

След споменаването за това, как езичниците са се отнасяли към домашните животни и

посевите, които Аллах е обявил за позволени, Всевишният и Всеблаг Аллах е напомнил, че
посевите и домашните животни са Негова милост по отношение на рабите и хората са
длъжни да изпълняват свързаните с тях материални задължения.
Аллах е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, градини с всевъзможни
дръвчета и различни растения. Едни градини са с асми, благодарение на които клонките на
дръвчетата се издигат над повърхността на земята, а други не се нуждаят от асми, защото в
тях растат дървета с мощни стволове или пълзящи растения. Всичко това свидетелства, че
градините носят огромна полза, и че Всевишният Аллах е научил рабите да отглеждат
дръвчета и асми.
Всевишният Аллах също така е сътворил и палмите, и насажденията с различни
вкусове, които растат заедно и се напояват с една и съща вода, но се превъзхождат по вкус.
От всички растения Всевишният Аллах е отделил финиковата палма и различните зърнени
култури, тъй като те носят голяма полза и са основни хранителни продукти за болшинството
хора. Всевишният Аллах също е сътворил и маслините, и наровете сходни и несходни, а
плодовете им се различават по форма и вкус.
За какво Всевишният Аллах е създал тези градини заедно с плодовете? Отговаряйки на
този въпрос, Всевишният Аллах е съобщил, че те са създадени за благото на рабите. Яжте
от плодовете им, хората могат да употребяват в храната си фурми и зърнени култури,
когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им! Тук става
дума за зекята, който се взема от урожая на определени зърнени култури, ако той достигне
облагаемия минимум при зекята нисаб. Всевишният Аллах е заповядал да се плаща зекята от
събирането на урожая от зърнените култури в деня на беритбата. Освен това този ден с
нетърпение се очаква от бедняците и нямащите, и през този ден за селскостопанските
производители е най-лесно да заплатят задължителния зекят, защото могат без труд да

160
отделят част от урожая, който предстои да раздадат от тази част, която оставят за себе си.
Всевишният Аллах е повелил: Но не прахосвайте Той не обича прахосниците!
Всевишният Аллах е забранил да се разточителства в храната, да се яде повече от
необходимото и да се изяжда частта от реколтата, която селскостопанският производител е
длъжен да раздаде като зекят. Всевишният Аллах също е забранил да се разточителства при
раздаването на зекята и да се изплаща над определеното, причинявайки вреда на себе си,
семейството и накърнявайки правата на кредиторите. Изброените постъпки са проява на
прахосничество и излишество, което е забранено от Всевишния Аллах. На Него не е угодно
рабите да постъпват по този начин, защото подобни постъпки са Му ненавистни.
Мюсюлманите са задължени да плащат зекят от плодовете и зърнените култури. Този
зекят не се заплаща, след като премине цяла година, а в деня на беритбата и прибирането на
урожая. Реколтата от тези видове имущество се прибира веднъж годишно, дори ако след
беритбата тя престои в хранилищата няколко години, защото Всевишният Аллах е заповядал
да се заплаща от нея дължимото в деня на беритбата й. Изключение от това правило са
плодовете и зърнените култури, предназначени за търговия. Ако стихийно бедствие е
погубило реколтата от плодове или зърнени култури до тяхното прибиране, стопанинът не
носи отговорност за неплащането на зекят, след като реколтата е погубена не по негова
причина. Разрешава се яденето на фурми и зърнени култури преди настъпването на срока за
заплащане на зекята, при това изяденото количество не се взема под внимание при
определяне размера му, тъй като той се плаща от реколтата, останала до времето на
беритбата. Затова Пратеника (с.а.с.), е разпращал оценители, за реколтата, определяли са
размера на дължимия зекят и са разрешавали на стопаните да оставят за семейството си една
трета или една четвърт част от зекята, които са могли да консумират сами или да раздадат на
хората.

142. И от добитъка има предназначени за превоз и впрягане. Яжте от онова, което Аллах
ви е дал за препитание и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.

143. [Ето] осем чифта: от овцете два и от козите два. Кажи [о, Мухаммед]: “Двата
самеца ли Той възбрани или двете самки, или онова, което съдържаха утробите на
самките? Известете ме със знание, ако говорите истината!”

161
144. И от камилите два чифта, и от кравите два. Кажи: “Двата самеца ли Той възбрани
или две самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Или бяхте свидетели,
когато Аллах ви повели това?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа
за Аллах, за да заблуди хората в неведение? Наистина, Аллах не напътва хората -
угнетители.

Всевишният Аллах е сътворил от добитъка да има предназначени за превоз и

впрягане. Някои от домашните животни са предназначени за превоз на товари и езда, а други
- не са пригодни за товар и езда поради малките си размери - камилчетата и други животни.
На тези две групи се делят домашните животни според пригодността им за превоз на товари
и езда. Що се отнася до пригодността за употребата им в храната и за други цели, за такива
цели може да се използва домашния добитък. По този повод Всевишният Аллах е казал:
Яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание и не следвайте стъпките на
шейтана! Хората не трябва да следват пътищата на шейтана, един от които е забрана на
част от онова, което Всевишният Аллах е разрешил да се употребява в храната. Той е ваш
явен враг. Шейтанът е очевиден враг на човечеството и повелява на хората да извършват
постъпки, които им носят само вреда и ги обричат на вечно нещастие.
Всевишният Аллах е споменал за домашния добитък, който е дарен на хората и е обявен
за чист и позволен. Към тези домашни животни се отнасят осем чифта: от овцете два и от
козите два. Всички представители на тези четири вида домашни животни са позволени за
употреба в храната без каквито и да било изключения, и между тях няма никакви различия.
Езичниците обаче са обявили някои от тези животни забранени, а други са разрешавали за
употреба в храната само на мъжете, забранявайки ги на жените. Тогава Всевишният Аллах
заповядал на Своя Пратеник (с.а.с.), да убеди езичниците, че между тези животни, които
признавали за позволени и онези, които обявявали за забранени няма никаква разлика.
Всевишният Аллах му заповядал: Кажи [о, Мухаммед]: “Двата самеца ли Той възбрани
или двете самки, или онова, което съдържаха утробите на самките?” Нима Всевишният
Аллах ви е забранил овцете и козите от смесен пол, което може да се намира в утробите на
самките? Но това само вие го твърдите. Ако твърдите, че Всевишният Аллах не ви е
низпослал нито една от изброените три забрани, тогава на какво изобщо се опирате?
Известете ме със знание, ако говорите истината! Съвършено очевидно е, че езичниците
не са могли да представят разумно обяснение за своите постъпки, освен едно от трите
изброени твърдения. Те измислили особени названия за някои от животните, забранявали на
жените да ядат някои от тях, обявявали някои за неприкосновени в определено време и са

162
придържали към още няколко подобни възгледи, всяко от които, без всякакво съмнение, е
било следствие на пълното им невежество и породено от затъмнения им разсъдък и порочни
съждения. Всевишният Аллах не е низпослал доводи в полза на безумните им възгледи, а и
самите те на са могли да се обосноват с убедителни аргументи.
По същия начин Всевишният Аллах е разяснил отсъствието на различия между самките и
самеца при камилите, както и между биковете и кравите.
Когато тяхната погрешност и порочност на възгледите им станала съвършено очевидна,
Всевишният Аллах ги убедил, че единствения изход за тях от създаденото положение е
изпълнението на Неговите закони. Всевишният Аллах е повелил да им се каже: Или бяхте
свидетели, когато Аллах ви повели това? На вас ви остава само една възможност да
обосновете истинността на своите възгледи. И затова трябва да заявите, че Всевишният
Аллах ви е заповядал да постъпите по този начин и ви е низпослал откровение, подобно на
това откровение, което Той е низпослал на Своите пратеници. Нещо повече, вие сте длъжни
да заявите, че Всевишният Аллах ви е низпослал откровение, отличаващо се от онова, което
са проповядвали пратениците и което е било низпослано в Свещените Книги.
Това обаче е чудовищна клевета, чиято порочност е очевидна за всеки човек. Затова
Всевишният Аллах е казал: И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за
Аллах, за да заблуди хората в неведение? Такъв човек не само се опитва просто да излъже
Всевишния Аллах, а за да отклони рабите от пътя на Аллах, без да се опира на доказателства,
без да се ръководи от здравия разум и свещените текстове. Наистина, Аллах не напътва
хората - угнетители. Никога няма да поведи по правия път несправедливите хора, чийто
единствен интерес е да творят беззаконие и да мамят своя Повелител.

145. Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито в откровението, намирам забранено да се

употребява в храната само мърша, пролята кръв и свинско месо те са скверна
нечистота, а също не е позволено месото на животни, заклани за друг, а не в името на
Аллах.” Ако някой е принуден, без да проявява непокорност, нито да престъпва
пределите на необходимото, то наистина, твоят Повелител е Опрощаващ,
Милосърден.

146. А на юдеите Ние възбранихме всички животни, които имат цели копита и нокти.
И от кравите, и от овцете възбранихме за тях тлъстините, освен онова, което носят
гърбовете им или вътрешностите, или примесеното с кост. Това им въздадохме за
тяхното потисничество. Наистина, Ние сме правдиви.

163
 След порицанието на езичниците, че са забранявали позволеното и лъжливо са
приписвали тази забрана на Аллах, след разобличаване на чудовищната им лъжа,
Всевишният Аллах е заповядал на Своя Пратеник да разясни на хората кое действително е
забранено от Аллах, за да узнаят, че всичко останало се смята за позволено, и че всеки който
забранява позволеното, е лъжец, защото действителни са само забраните на Всевишния
Аллах, произнесени от устата на Неговия Пратеник. В този айет Всевишният Аллах е
заповядал на Своя Пратеник Мухаммед Мустафа (с.а.с.): Кажи: Сред онова, което ми бе
разкрито в откровението, намирам забранено да се употребява в храната, т.е. Аллах му
е заповядал да съобщи само за това, което се забранява за употреба в храната, без да се засяга
въпроса за използването на тези забранени неща за други цели. Забранена е употребата на
мърша - месото на всяко животно, което не е заклано в съответствие с мюсюлманския
шериат. По този повод Всевишният Аллах е казал: За вас са забранени мършата, кръвта,
свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах, и удушеното, пребитото до смърт,
погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял, освен което сте заклали
още живо според предписанието, и принесеното в жертва на каменните идоли, а така
също и гадаенето със стрелите. (5:3)
За употреба в храната също така се забранява пролята кръв – кръвта, която изтича от
тялото на животното при коленето. Ако тя се задържи в тялото на закланото животно, може
да причини вреда на хората, ако се оттече употребата в храната на такова месо не заплашва с
вредни последствия. От това коранично слово може да се направи извода, че кръвта, която
остава в месото и кръвоносните съдове на закланото животни след коленето е чиста и
позволена.
За употреба в храната е забранено и свинското месо. Свинското месо и по-горе
споменатите три неща са скверна нечистота и вредни продукти. Всевишният Аллах е
проявил състрадание към хората и е забранил да се употребяват в храната тези продукти, за
да отдели хората от всякаква скверност и нечистота.
В храната също не е позволено да се употребява и месото на животни, заклани за друг,
а не в името на Аллах. Забранено е месото на животни, принесени в жертва на идоли и
езически божества, защото подобна постъпка е грехопадение и отказ от подчинението на
Всевишния Аллах.

164
 Ако някой е принуден, ако обстоятелствата принуждават човека да изяде забранен
продукт, ако няма друга храна при себе си и се страхува за своя живот, Всевишният Аллах
му позволява да постъпи по този начин, но без да проявява непокорност, нито да
престъпва пределите на необходимото, ако не желае да прави това без крайна
необходимост и да яде повече от това, от което има потребност, то наистина, твоят
Повелител е Опрощаващ, Милосърден. Мюсюлманските учени са изказали различни
мнения относно изброените в този айет продукти са забранени за употреба в храната, след
като е известно, че месото на хищните зверове и хищните птици също са забранени за
употреба в храната, въпреки че за тях нищо не е казано в този айет. Едни учени улема
смятат, че този айет е бил низпослан преди Всевишният Аллах да забрани всички останали
забранени продукти, затова ограничителния смисъл на обсъждания от нас айет не
противоречи на по-късните забрани, тъй като те не са били в откровението към времето на
низпосланието му. Други учени са смятали, че този айет се отнася за всички забранени
продукти, някои от които са споменати в него открито, а други се определят от смисъла на
откровението и причината от низпосланата забрана.
Всевишният Аллах е съобщил, че е забранено да се употребяват в храната мършата,
пролятата кръв и свинското месо, защото те са скверна нечистота - определение, което се
отнася за всички забранени хранителни продукти. Всевишният Аллах е забранил на Своите
раби да консумират всички нечисти и неприятни продукти, за да ги предпази от
съприкосновение със скверните нечистотии. По-подробно разяснение на скверната нечистота
се дава в сюннета, който тълкува кораничните откровения и разяснява техния смисъл.
Ако Всевишният Аллах е забранил употребата в храната само на изброените в този айет
продукти - право само и единствено на Него, езичниците, които забранявали нещата,
позволени от Аллах за консумация в храната, са клеветници, измислящи чудовищни лъжи за
своя Повелител и са Му приписвали това, което Той не е казвал.

165
 Ако в този айет не бе споменато за свинското месо, то би могло с голяма доза увереност
да се каже, че в него се говори само за домашните животни, които са забранени за употреба в
храната. От контекста на този кораничен откъс е очевидно, че Всевишният Аллах е решил да
опровергае възгледите на езичниците, които са забранявали позволеното от Аллах и се
отнасяли снизходително към страстите си. В такъв случай се получава, че домашното
животно е забранено за употреба в храната само тогава, когато е умряло или било заклано не
заради Аллах. Във всички останали случаи е позволено за употреба в храната. Ако подобно
тълкуване се приеме под внимание, то споменаването на свинското месо в този айет може да
се обясни с това, че някои невежи отнасят свинята към домашните животни и не правят
никаква разлика между тях.
Всевишният Аллах е забранил на мюсюлманите да употребяват в храната само скверната
нечистота, за да ги предпази от всичко вредно и нечисто. Що се отнася до хората на Книгите,
Всевишният Аллах им е забранил дори някои чисти хранителни продукти като наказание за
тяхното неподчинение. А на юдеите Ние възбранихме всички животни, които имат цели
копита и нокти. На юдеите е било забранено да ядат месото на камилите и всички останали
животни с цели копита. Също и от кравите, и от овцете възбранихме за тях
тлъстините, Останалите мазнини са могли да се употребяват в храната, защото
Всевишният Аллах е сторил изключение за онова, което носят гърбовете им или
вътрешностите, или примесеното с кост. Всевишният Аллах е низпослал на юдеите тези
забрани за тяхното потисничество. Те са постъпвали несправедливо и са нарушавали
своите задължения пред Аллах и Неговите раби. Наистина, Всевишният Аллах винаги е
говорил правдиви слова, постъпвал е справедливо и е вземал само справедливи решения. Чия
реч може да бъде по-правдива от словото на Аллах? Чии закони могат да бъдат по-добри от
тези на Всевишния Аллах за хората с твърда убеденост?

147. А ако те взимат за лъжец, кажи: “Вашият Повелител притежава всеобхватна

милост, но не ще бъде отклонено Неговото наказание от престъпните хора.”

О, Мухаммед! Ако езичниците те вземат за лъжец, то продължавай да им проповядваш

със съблазън и заплаха. Съобщи им, че Всевишният Аллах притежава всеобхватна
милост, която се разпростира върху всички творения. Нека побързат към Неговата милост и
да извършват съответните деяния, най-важното и най-главното, от които е признанието на
пратеническата мисия, с която е отправен Пратеника Мухаммед Мустафа (с.а.с.), и неговото
учение, защото не ще бъде отклонено Неговото наказание от престъпните хора, които

166
извършват много грехове и престъпления. И нека се пазят от греховете, които навличат
наказанието на Аллах и най-големия, от които е неверието в Пратеника Мухаммед (с.а.с.).

148. Онези, които Му приобщават съдружници, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах,

нямаше да приобщаваме съдружници нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да
забраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето наказание.
Кажи: “Имате ли знание, та да го представите пред нас? Вие следвате единствено
догадката и само лъжете.”

149. Кажи: “Аллах има убедително доказателство. И ако Той бе пожелал, щеше да ви
напъти в правия път всички вас.”

Всевишният Аллах е съобщил, че езичниците ще се оправдават, че са се покланяли на

идолите и са забранявали позволеното от Аллах, позовавайки се на божественото
предопределение кадер и реализирането на това предопределение када на Аллах, и смятайки,
че след като Всевишният Аллах е пожелал да сътвори всяко добро и зло, оправдавайки се с
божественото предопределение, те ще бъдат избавени от порицание. Наистина, всичко е
станало така, както е съобщил Всевишният Аллах, и затова в друг айет е споменато, че
многобожниците са рекли: “Ако Аллах желаеше, нито ние, нито бащите ни нямаше да
се покланяме на нищо освен на Него, и нямаше да забраняваме без Него нищо.” (16:35)
Всевишният Аллах е съобщил, че във всички времена невярващите народи са отхвърляли
проповедите на Неговите пратеници, оправдавайки своето поведение с божественото
предопределение. Това не им е носело никаква полза, но те продължавали да постъпват така,
докато Аллах не ги е накарал да вкусят от мъчителното наказание. Ако такова оправдание е
било правдиво, то би избавило неверниците от наказание, и Всевишният Аллах не би ги
подложил на сурово мъчение, с което са удостояват само онези, които са го заслужили.
Такова оправдание обаче е необосновано и съмнително, а за това има няколко обяснения.
Първо, ако то е било правдиво, възмездието на Всевишния Аллах не би постигнало
неверниците.
Второ, всяко оправдание трябва да се опира на знание и убедителни доводи. Ако се опира
на предположения и лъжливи измислици, които не могат да заменят истината, тогава е
напразно и безполезно. Всевишният Аллах е предложил на езичниците, които са били
злостно оспорващи хора, да представят своите знания и да приведат доводите си, те обаче не
са сторили това. По този повод Всевишният Аллах е повелил: Кажи: “Имате ли знание, та

167
да го представите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само лъжете.” След
като човек, който изгражда своите възгледи върху лъжата и предположенията, се явява
лъжец и непременно ще се окаже в загуба, тогава какво може да се каже за този, който
изгражда своите възгледи върху несправедливостта, упорството, злото и порока?
Трето, Всевишният Аллах по най-убедителен начин е довел истината за сведение на
хората и ги е лишил от възможността да оправдаят своето неподчинение. Всевишният Аллах
е привел доказателство, което всички пейгамбери и пратеници единодушно са проповядвали.
То се потвърждава от всички небесни Книги и пратенически предания, а също така и от
здравия разум и непорочното подсъзнание. Всяко нещо, което противоречи на
неопровержимото знамение е лъжа, тъй като само лъжата може да противоречи на истината.
Четвърто, Всевишният Аллах е дарил Своите творения с воля и способности,
благодарение на които те могат да изпълняват своите задължения. Всевишният Аллах не е
заповядал Своите раби да извършват онова, което не са способни да правят, и не им е
забранил това, което не могат да избегнат. Ако след това хората се опитат да се оправдаят с
божественото предопределение кадер, и реализирането на това предопределение када на
Аллах, те постъпват изключително несправедливо и проявяват очевидно зло упорство.
Пето, Всевишният Аллах не принуждава хората да извършват постъпки, напротив,
постъпките на рабите се определят от желанията им. Със собствено желание могат да
извършват постъпка или да се въздържат от нея. Всеки човек е способен да различи
постъпките, които се извършват доброволно, и тези, които се извършват принудително,
въпреки че всички те зависят от волята на Всевишния Аллах и се случват с Неговото
позволение.
Шесто, ако хората се опитат да оправдаят своята непокорност и непослушание с
божественото предопределение кадер, и реализирането на това предопределение када на
Аллах, постъпките им непременно ще се окажат противоречиви, и те не са способни да
избегнат това. Ако някой ги обиди, удари ги или присвои тяхното имущество, оправдавайки
своите действия с божественото предопределение кадар, и реализирането на това
предопределение када на Аллах, те няма да приемат подобно оправдание и дори ще изпаднат
в ярост. И удивителното е как такива хора смеят да оправдават своите грехове и постъпки,
предизвикващи гнева на Всевишния Аллах, опирайки се на доводи, които не са съгласни да
приемат, ако хората ги ядосат?!!
Седмо, оправдавайки се с божественото предопределение кадер, и реализирането на това
предопределение када на Аллах, неверниците не търсят оправдания за себе си, защото
прекрасно разбират несъстоятелността на своите доводи. Тяхната единствена цел е да

168
опровергаят истината, която е техен противник и се опитват да я изтласкат с всякакви
достъпни способи, използвайки за това думи – правилни и неправилни.

150. Кажи: “Доведете вашите свидетели, които ще засвидетелстват, че Аллах е

забранил това!” И ако те засвидетелстват, ти не свидетелствай с тях и не следвай
страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, и на онези, които не
вярват в отвъдния живот! Те към своя Повелител приравняват.

О, Мухаммед! Кажи на онези, които забраняват позволеното от Всевишния Аллах и

приписват измислиците на Него, да доведат свидетели, които да потвърдят, че Всевишният
Аллах действително е низпослал такива забрани. Ако не доведат свидетели, които да го
потвърдят, твърденията им ще се окажат лъжливи. Ако не намерят свидетели, които да
потвърдят това, те ще се окажат най-лъжливите и грешни хора, чиито свидетелства няма да
бъдат приети от останалите, защото справедливите хора никога няма да представят подобни
уверения. Затова Всевишният Аллах е забранил на Своя Пейгамбер (с.а.с.), и неговите
последователи да свидетелстват за това и да следват желанията на онези, които смятат за
лъжа знаменията на Аллах, не вярват в отвъдния живот и приравняват идолите, иконите и
измислените божества със своя истински Повелител. И ако те засвидетелстват, ти не
свидетелствай с тях и не следвай страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите
знамения, и на онези, които не вярват в отвъдния живот! Те към своя Повелител
приравняват. Неверниците отричат сетния ден и не изповядат еднобожието тевхид, и
техните желания могат да бъдат свързани само с многобожието и отричането на истината,
тъй като желанията на хората винаги се определят от възгледите им. Всичко това означава,
че те са забранявали позволеното от Всевишния Аллах, опирайки се изключително на своите
порочни желания.

151. Кажи: “Елате аз да прочета какво ви забранява вашият Повелител! Нищо с Него
да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте
своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте до
скверните постъпки нито до явните от тях, нито до скритите! И не убивайте душа,
която Аллах е забранил да се убива, освен ако за това нямате право! Това ви повелява
Той, за да проумеете!

169
152. И не доближавайте имуществото на сирака, освен с добронамереност, докато той
достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа
възлагаме само според силите й. Когато говорите, бъдете справедливи дори ако това се
отнася за роднина! И изпълнявайте обета си към Аллах! Това ви е заповядал Той, за да
се поучите.

153. Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви
отделят от Неговия път! Това ви е заповядал Той, за да се побоите.

Всевишният Аллах е повелил на Пратеника (с.а.с.): Кажи на онези, които забраняват

позволеното от Аллах: “Елате аз да прочета какво ви забранява вашият Повелител!”
Всевишният е заповядал на Своя Пейгамбер (с.а.с.), да съобщи за Неговите основни забрани,
които се отнасят за всички хора и включват в себе си забранените хранителни продукти,
напитки, изказвания и постъпки.

Нищо с Него да не съдружавате! Преди всичко, Всевишният Аллах е забранил да Му се

приобщава съдружник, било то един или няколко. Под приобщаване на съдружници към
Всевишния Аллах се разбира поклонение на творенията наред с Аллах, да се възвеличават
така, както следва да се възвеличава само и единствено Всевишният Аллах, или да се
посвещава това, което трябва да се посвещава само и единствено на Аллах. Ако рабът се
въздържа от всички форми на съдружаване с Аллах, той изповядва еднобожието и искрено се
покланя само и единствено на Всевишния Аллах при всякакви обстоятелства. Такова
искрено поклонение на Единния Аллах и отказ от многобожието са задължение на Неговите
раби.
Всевишният Аллах е споменал най-важното задължение на рабите пред творенията и е
повелил: И се отнасяйте с добро към двамата родители! Аллах е задължил децата да
правят добро на родителите си, като им говорят любезни думи и да се отнасят с тях
благородно и с голямо уважение. Всяка дума и всяка постъпка, която носят полза на
родителите или им доставят радост, са проявление на добро отношение към тях - ихсан, Ако
на човек се отдаде възможност да им стори добро, той никога няма да прояви неподчинение
към тях.
След това Всевишният Аллах е заповядал: И не убивайте своите рожби момиченца и
момченца поради бедност! Всевишният Аллах е забранил родителите да убиват
момиченцата и момченцата, опасявайки се от бедност и недостиг на хранителни продукти,

170
както са постъпвали безсърдечните и несправедливи езичници по време на невежеството
джахилийе. И след като на хората е забранено да убиват собствените си деца, опасявайки се
от бедност, те още повече нямат право да убиват децата си без каквато и да е причина или да
убиват други.
Ние храним и вас, и тях. Всевишният Аллах се е задължил да даде препитание на
родителите заедно с децата им, и нека родителите не смятат, че те обезпечават с препитание
своите деца. Те не са способни да обезпечат препитание на себе си, а и техните деца няма да
им доставят никакви трудности.
Всевишният Аллах е заповядал: И не доближавайте до скверните постъпки - нито до
явните от тях, нито до скритите! Под скверни са отвратителните тежки грехове. Те
могат да бъдат очевидни и скрити, могат да се извършват тялом и духом. Всевишният Аллах
е забранил да се доближаваме до тези мерзки грехове, и тази забрана е по-изразителна от
тази да се извършват тези прегрешения. Това се отнася за всички постъпки, които
предшестват мерзките грехове или могат да доведат до тях.
Всевишният Аллах също така е заповядал: И не убивайте душа, която Аллах е забранил
да се убива, освен ако за това нямате право! Всевишният Аллах е забранил да се убиват
мюсюлмани, деца и възрастни, праведници и грешници, а също така и немюсюлмани, чиято
неприкосновеност е гарантирана с мирни договори и съглашения, и които не са във война с
вярващите. Човек обаче може да бъде убит, ако е извършил прелюбодеяние, след като е
встъпил в брачни взаимоотношения, или е убил друг мюсюлманин или се е отрекъл от
ислямската вяра и е напуснал мюсюлманската общност. Като тук трябва да се обърне
внимание върху това, че подобни наказания могат да бъдат приложени единствено с приет
държавен закон и от държавата.

Това ви повелява Той, за да проумеете! Такива заповеди Всевишният Аллах е низпослал

на Своите раби, за да проумеят, да ги запомнят и да ги спазват. От това откровение следва, че
рабите изпълняват възложените им задължения в зависимост от способностите да
размишляват и разбират.
Всевишният Аллах е заповядал: И не доближавайте имуществото на сирака, освен с
добронамереност, докато той достигне зрелост! Не поглъщайте имуществото на
сираците, не го използвайте за свое благо и не го изразходвайте без необходимост.
Използвайте имуществото на сираците само тогава, когато това може да им донесе полза или
да увеличи тяхното състояние. Когато достигнат пълнолетие, следва да им се връчи
имуществото, за да могат да се разпореждат с него по собствено усмотрение. Сиракът няма

171
право самостоятелно да се разпорежда със своето имущество до достигане на пълнолетие, и
че настойникът на сирака е длъжен да се разпорежда с неговото имущество по най-добрия
начин и тези ограничения са в сила, докато сирака достигне пълнолетие.
Всевишният Аллах е заповядал: И изпълвайте мярката и везната справедливо!
Напълвайте мярката докрай и теглете на кантара правилно, ако се стремите правилно да
изпълнявате това предписание, никой от вас няма да бъде обременен свръх възможностите
му, защото на всяка душа Всевишният Аллах възлага само според силите й! Всевишният
Аллах възлага на човека само това, с което той може да се справи, и не го обременява с
непосилни задължения. Ако вие се стараете да отмервате и теглите правилно, без да
проявявате небрежност и без да влагате зъл умисъл, но извършите грешка, Всевишният
Аллах ще бъде Прощаващ и Милосърден към вас.
Опирайки се на това откровение, познавачите на основите на мюсюлманското право
твърдят, че Всевишният Аллах не възлага на човека задължения, които превишават неговите
възможности, ако той се страхува от Аллах и прави всичко възможно, за да изпълнява
изправно Неговите заповеди, той не носи отговорност за всичко останало.
Когато говорите с тях думите и потушавате разногласията, възникнали между хората,
или оценявате техните изказвания и постъпки, бъдете справедливи, като казвате истината за
онези, които обичате и онези, които не ви харесват - дори ако това се отнася за роднина!
Бъдете безпристрастни и не скривайте това, което сте длъжни да разясните на хората, защото
пристрастното отношение към тях, които не са ви по душа, и техните изказвания са
несправедливи и забранени постъпки. Нещо повече, след като ученият алим критикува
привържениците на еретични възгледи, той е длъжен да отдава дължимото за всеки възглед
на такива хора, разяснявайки им правилните и погрешни възгледи и справедливо да оценява
близостта или отдалечеността им от правилните убеждения. Учените са отбелязали, че
съдията е длъжен да не проявява пристрастност към една от жалващите се страни нито с
възгледи, нито с думи.
И изпълнявайте обета си към Аллах! Това включва в себе си всички задължения,
възложени от Аллах на рабите, както и договорите, сключени между тях. Хората са длъжни
изправно да изпълняват всяко от тези задължения, категорично се забранява да бъдат
нарушават или да се проявява небрежност при изпълнението им. Това ви е заповядал Той, за
да се поучите. Такива са предписанията на Всевишния Аллах, които Той ви е заповядал, за
да ги помните, по точно да изпълнявате Неговите заповеди и да постигнете заложените в тях
мъдрост и религиозни закони.

172
 След разяснението на многото важни заповеди и закони Всевишният Аллах ги е показал в
още по-широк аспект, като е повелил: Това е Моят път правият път. Тези предписания,
както и всички останали заповеди, които Всевишният Аллах е разяснил в Своята книга са
правия, лесния и краткия път, водещ непосредствено към Аллах и обителта на Неговата
милост. О, хора! Следвайте го, за да спечелите щастие и да се сдобиете с успех и
изпълнение на желанията ви! И не следвайте пътищата, които не съвпадат с този прав
път, защото те ви отделят от Неговия път и ще изпаднете в заблуда и ще се отклоните от
него наляво или надясно! Ако се отклоните от правия път, непременно ще се окажете на един
от тези, които водят към преизподнята на джехеннема. Това ви е заповядал Той, за да се
побоите. Ако се ръководите от разясненията на своя Повелител, познавайки ги и
претворявайки ги в живота, непременно ще станете благочестиви раби, които безусловно ще
се сдобият с успех.
В това откровение Всевишният Аллах е споменал за правия път в единствено число и го е
нарекъл Свой път, защото този път е единствения, който води към Аллах, и защото Самия
Аллах помага на хората да го следват.

154. После на Муса дадохме Книгата като завършек на милостта към онзи, който е
благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с вярно ръководство и милост, за да
повярват в срещата със своя Повелител.

155. И това е Книга, низпослахме я Ние благословено. Следвайте я и се бойте, за да

бъдете помилвани!

156. Да не казвате: “Книгата бе низпослана само на две общности допреди нас и ние
нищо не знаехме за онова, което те изучаваха.”

157. Или да не казвате: “Ако и на нас бе низпослана Книгата, щяхме да се придържаме

към правия път по-добре от тях.” Ето вече получихте ясно знамение от вашия
Повелител, и вярно ръководство, и милост. Кой е по-голям угнетител от онзи, който
взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се
отвръщат от Нашите знамения, Ние ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се
отвръщали.

173
 Арабската дума “сумме” после (букв. “след”) в този айет не обозначава временна
последователност, защото пратеника Муса (а.с.), е бил пейгамбер преди Мухаммед (с.а.с.),
да започне да чете на хората Свещения Коран. Думата “сумме” тук е използвана за
обозначаване на последователност в изложението. Всевишният Аллах е съобщил, че Той е
дал на Муса Книгата Теврат като завършек на милостта Му към онзи, който е
благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с вярно ръководство и милост, за да
повярват в срещата със своя Повелител. Всевишният Аллах е дарил Теврата на Муса, за
да завърши Своята милост и да доведе докрай Своето благодеяние по отношение народа на
Муса, който се е отнасял към добродетелните. Всевишният Аллах е оказал на праведните
израилтяни безчислени милости, една от които е била низпославането на Теврата.
Всевишният Аллах е довел докрай Своето благодеяние по отношение на тях, и това ги е
задължавало да благодарят на своя Повелител. Всевишният Аллах подробно им е разяснил
забраненото и позволеното, религиозните заповеди и забрани, убежденията и много от това,
от чието знание те са имали необходимост. Всевишният Аллах им е указал пътя към доброто
и е разяснил злото, касаещи основните и второстепенни положения на религията. Той ги е
научил на това как да получат щастието, милостта и великото благо. Всевишният Аллах им е
низпослал Книгата с ясни знамения, за да повярват в срещата със Своя Повелител, защото в
тази Книга се съдържат убедителни доказателства за истинността на съживяването след
смъртта и възмездието за извършените деяния, които задължават всеки да повярва в срещата
с Всевишния Аллах и да се подготвя за нея.
И това е Книга, низпослахме я Ние благословено. Това е Великият Коран, мъдро
напомняне и благословена Книга на Всевишният Аллах, която съдържа в себе си огромно
благо и неизчерпаеми познания. Тази Книга е източник на всички останали науки и
всевъзможни блага. Няма на света добро, към което Тя да не призовава, пробуждайки в
хората желание да извършат това добро и да разяснят неговата мъдрост и полза. И няма на
света зло, за което да не предупреждава тази Книга, разяснявайки чудовищните последствия
и обучавайки хората, как биха могли да се спасят от него.
О, хора! Следвайте я, ръководейки се от заповедите и забраните на това откровение и се
опирайте на него, поставяйки основите и стените на своята вяра! И се бойте от Всевишния
Аллах, подчинявайте се на кораничните предписания, защото ако изпълнявате тези
предписания, то непременно ще бъдете помилвани! Изучаването на тази Книга и
изпълнението на нейните заповеди се явява най-великият фактор, позволяващ спечелването
милостта на Всевишният Аллах.

174
 Да не казвате: “Книгата бе низпослана само на две общности допреди нас и ние нищо
не знаехме за онова, което те изучаваха.” Всевишният Аллах е низпослал тази
благословена Книга, за да ви лиши от възможността да оправдаете неверието, и за да не
кажете, че тя е била низпослана само за юдеи и християни, които са били двете религиозни
общности преди вас, и не е било низпослано на вас, и че вие нищо не сте знаели за
откровенията от предишните Книги. Всевишният Аллах ви е низпослал Книга, и от небето
никога не е изпращано толкова съдържателно, ясно и достъпно откровение.
Или да не казвате: “Ако и на нас бе низпослана Книгата, щяхме да се придържаме
към правия път по-добре от тях.” Преди низпосланието на Корана вие сте могли да
оправдаете своето неверие с това, че вярното ръководство съвсем не е дошло до вас или е
дошло в съвсем несъвършена форма. Ето вече получихте ясно знамение от вашия
Повелител. Сега обаче вие познахте вярното ръководство по най-съвършен начин, защото
при вас е дошло ясно знамение от вашия Повелител. Под това ясно знамение се разбира
всичко, което дава светлина на истината. То е вярно ръководство и ви извежда от заблудата
на правия път. То е и милост за вас, тъй като обезпечава щастието ви в религията и земния
живот. Това ви задължава да изпълнявате неговите предписания и да вярвате във всичките
му повествования. Ако човек не му обръща внимание и го смята за лъжа, той е най-
отвратителния деспот. Затова Всевишният Аллах е казал: Кой е по-голям угнетител от
онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? Няма по-
несправедлив от този, който отрича знаменията на Всевишния Аллах, който се отвръща и
отделя от тях.
На онези, които се отвръщат от Нашите знамения, Ние ще въздадем най-суровото
мъчение, защото са се отвръщали. Всеки, който се отвръща от знаменията на Всевишния
Аллах, непременно ще бъде подложен на ужасно наказание, че е изпаднал в заблуда и е
заблуждавал околните. Това ще бъде справедливо възмездие за извършените злодеяния, тъй
като твоят Повелител не угнетява рабите. (41:46)

175
 В тези айети има свидетелство, че кораничните познания са най-добрите, благословени и
всеобхватни знания. Благодарение на Свещеният Коран правия път е пределно ясен, и за
неговото изясняване хората нямат необходимост нито от измислиците на мислителите, нито
от разсъжденията на философите, нито от науките познати на първите и последните
поколения. От тези айети следва, че предишните Книги са били низпослани само на две
религиозни общности; юдеи и християни. Те са единствените хора на Книгите, а
зороастрийците и представителите на други вярвания не се отнасят към хората на Книгите.
От тях също така следва, че до низпославането на Свещения Коран арабите са живеели в
пълно невежество и не са притежавали знания за Книгите на юдеите и християните, които са
били пазители на най-важните познания.
158. Нима чакат само да им се явят меляикета или да се яви твоят Повелител, или да
се явят някои от знаменията на твоя Повелител? В деня, когато се явят някои от
знаменията на твоя Повелител, не ще помогне вярата на душа, която преди не е
вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.”

Всевишният Аллах е казал: Нима, неверниците, които продължават да постъпват

несправедливо и упорстват в своето неверие чакат само предвестниците на наказанието и
началото на отвъдния живот? Когато това се случи, ще им се явят меляикета, за да им
отнемат душите и тогава приемането на вярата, както и праведните постъпки няма да
донесат на човека никаква полза. А след това ще се яви твоят Повелител, за да произнесе
присъдата над Своите раби и да им въздаде според заслугите на всички праведници и
грешници, или да се явят някои от знаменията на твоя Повелител? Нима неверниците
ще дочакат това? Нима те чакат, когато ще настъпят знаменията, свидетелстващи за
приближаването на часа?
В деня, когато се явят някои от удивителните знамения на твоя Повелител,
свидетелстващи за часа и приближаването на деня Къямет, не ще помогне вярата на душа,
която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Това означава, че когато
се явят някои от знаменията на Всевишния Аллах, неверникът няма да извлече никаква полза
от това, че ще се обърне в правата вяра, и правоверният няма да умножи своето добро, ако
преди е допускал пропуски. Вярата ще донесе полза само на тези, които са повярвали и са
успели да спечелят добро преди да се явят тези знамения.

176
 Мъдростта на това е съвършено очевидна, тъй като вярата носи полза само на тези, които
вярват в съкровеното и постъпват така с добра воля. Когато се явят знаменията на
Всевишния Аллах и съкровеното стане очевидно, и вярата ще се окаже съвършено
безполезна. Такава вяра ще прилича на тази на давещ се или изгарящ човек, който се отрича
от извършените грехове само, след като се срещне лице в лице със смъртта. По този повод
Всевишният Аллах е казал: И когато виждаха Нашето наказание, казваха: “Ние
повярвахме в Аллах, Един е Той! - и отхвърляме онова, с което Го съдружавахме!” Но
няма да им бъде от полза вярата, когато почувстват Нашето наказание. Такава е
волята на Аллах, която се сбъдва спрямо Неговите раби. Неверниците се оказват в
загуба. (40:84-85)
В много достоверни хадиси от Пратеника на Аллах (с.а.с.), се съобщава, че под някои
знамения на Всевишния Аллах се разбира изгрева на слънцето от запад. Когато хората видят
това, веднага ще се обърнат във вярата, което няма да им донесе никаква полза, защото
вратите на покаянието ще бъдат вече затворени. Това откровение е страшно предупреждение
към неверниците, които са считали за лъжец Пратеника Мухаммед (с.а.с.). Те са очаквали, че
той (с.а.с.), и неговите последователи ще бъдат постигнати от злите превратности на съдбата.
Всевишният Аллах е повелил: Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.” Скоро те ще узнаят кой от
хората има по-голямо основание да се чувства в безопасност.
Този айет свидетелства в полза на възгледите, изповядвани от мюсюлманите,
принадлежащи към мезхебите на ехли сюннет ве-л-джемаат -последователите на сюннета и
привържениците на единната мюсюлманска общност, които признават деянията, извършвани
от Всевишния Аллах по Негова собствена воля. Неговите божествени деяния по никакъв
начин не приличат на тези, извършвани от творенията. Тези възгледи се потвърждават от
многото свещени текстове на Корана и сюннета.
От този айет следва, че изгревът на слънцето от запад е един от признаците на сетния ден.
От него също следва, че Всевишният Аллах е Премъдър и че вярата, съгласно
предопределението Му, носи полза само тогава, когато е доброволна, а не принудителна.
Човекът заслужава благо и добро благодарение на своята вяра и че покорността,
добродетелта и страха от Аллах носят полза и се увеличават, ако рабът е приел правата вяра.
Ако неговото сърце е лишено от правата вяра, нищо не може да му донесе полза.

159. С онези, които разединиха своята религия и станаха на групи ти [о, Мухаммед]
нямаш нищо общо. Делото им се намира при Аллах, и по-късно Той ще ги извести за
онова, което са вършили.

177
160. Който дойде с добрина, ще получи десет като нея. А който дойде със злина, ще му
се въздаде само колкото нея, и няма да се постъпи несправедливо с тях.

Всевишният Аллах е заплашил хората, които се придържат към различните

вероизповедания, измисляйки си названия, които не им носят никаква полза от тяхната
набожност, и наричат себе си последователи на юдаизма, християнството или
зороастризма. Всевишният Аллах е заплашил и тези, чиято вяра е несъвършена, защото
приемат част от шериата, правят от нея своя религия и отхвърлят другата част на
религията, която може да бъде много по-важна. Така постъпват привържениците на
различните религиозни школи, които изповядат ерес и заблуда и внасят разкол в
мюсюлманската общност.
Този прекрасен айет свидетелства, че мюсюлманската вяра повелява на хората да се
обединяват и забранява да се разпадат на различни секти и да изпадат в противоречия по
основните и второстепенните въпроси на религията. Затова Всевишният Аллах е заповядал
на Своя Пратеник да се отрече от всички, които внасят разкол в редиците на мюсюлманите.
Ти [о, Мухаммед] нямаш нищо общо с тях и те нямат нищо общо с теб, защото те не ти се
подчиниха и ти се възпротивиха. Делото им се намира при Аллах, и по-късно Той ще ги
извести за онова, което са вършили. Те непременно ще се върнат при Всевишния Аллах,
Който ще им въздаде според заслугите и ще им съобщи за всичко, което са извършили.
Всевишният Аллах е съобщил какво ще бъде бъдещето възмездие и е казал: Който дойде
с добрина, ще получи десет като нея. Този, който застане пред своя Повелител с блага
дума и добра постъпка, извършени с душа или тяло и свързани със задълженията на човека
пред Всевишния Аллах или творенията, той ще получи въздеяние в десетократен размер.
Това е минималното възнаграждение за извършените благодеяния.
А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея, и няма да се постъпи
несправедливо с тях. Ако човек се яви пред Всевишния Аллах със злодеяние, неговото
наказание няма да бъде умножено, но ще съответства на извършеното злодеяние, което
свидетелства за съвършената справедливост и добродетел на Всевишния Аллах. Той не
причинява на никого несправедливост дори с теглото на прашинка, а с хората няма да се
постъпи несправедливо.

161. Кажи: “Наистина, моят Повелител ме напъти по правия път, в правата вяра,
религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от многобожниците.”

178
162. Кажи: “Наистина, моята молитва намаз и моето жертвоприношение [курбан и
поклонението хадж], и моят живот, и моята смърт са посветени на Аллах,
Повелителя на световете.

163. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено, и аз съм първият мюсюлманин.”

164. Кажи: “Нима аз ще търся друг Повелител, освен Аллах? Той е Повелителят на
всяко нещо.” Всяка душа придобива [грехове] единствено във вреда на себе си. Нито една
душа няма да понесе чуждото бреме. После при вашия Повелител предстои да се
завърнете, и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие.
165. Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от
вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Повелител е бърз в
наказанието. Той е Опрощаващ, Милосърден.

Всевишният Аллах е повелил на Своя Пратеник (с.а.с.), да извести, че той твърдо следва
правия път, изповядвайки правилната религия, която се основава на полезните възгледи и
праведните деяния, която повелява всичко прекрасно и забранява всичко лошо. Тази религия
са изповядвали всички пратеници и пейгамбери, в това число предводителя на всички
искрени раби, прародителя на много от пейгамберите, отправени след неговата смърт,
Ибрахим Халилюллах (а.с.), който е възлюбен на Всемилостивия Аллах. Тази религия е
религия на искреното служене към Единния Аллах и се отличава от всички други грешни
религии, които изповядват заблудените юдеи, християни и езичници.
След споменаването на предишното откровение в широк смисъл, Всевишният Аллах
специално е отбелязал най-знаменитите обреди на поклонението ибадет. Всевишният Аллах
е повелил: Кажи: “Наистина, моята молитва намаз и моето жертвоприношение
[курбан и поклонението хадж], са посветени на Аллах.” Всевишният Аллах е подчертал
превъзходството на тези обреди на поклонението ибадет всеки, от които свидетелстват, че
човек обича Аллах, искрено служи само и единствено Нему, стреми се към приближаване до
Него със сърце, език и тяло, а също така посредством жертвоприношение - пренасяне в
жертва на имуществото, което човешката душа обича, и всичко това заради Всевишния
Аллах, Който правоверният обича още по-силно.
Ако човек извършва намаз и жертвоприношение искрено заради Всевишния Аллах,
неговите останали постъпки и изказвания също така ще бъдат искрени.

179
 И моят живот, и моята смърт са посветени на Аллах, Повелителя на световете.
Животът и всичко, което е отсъдено да се преживее с настъпването на смъртта, ще бъде
посветено на Всевишния Аллах, Повелителя на световете. Няма Той съдружник, с който да
разделя Своята власт и управлението на вселената. Той също така няма съучастници, които
да разделят с Него правото на поклонение.
Подобно искрено служене на Единния Аллах, което е проповядвал Мухаммед (с.а.с.), не е
било нововъведение, измислено от неговата душа. Това ми бе повелено, и аз съм първият
мюсюлманин. На Мухаммед (с.а.с.), било заповядано да постъпва по този начин, и да се
предпази от злите и лоши последствия той е могъл само благодарение на изпълнението на
тези заповеди, и е станал първия мюсюлманин в тази религиозна общност. Всевишният
Аллах е повелил на Своя Пратеник: Кажи: “Нима аз ще търся друг Повелител, освен
Аллах?” “Нима ми подобава да търся за себе си измежду творенията повелител, който да се
грижи за мен и да управлява моите дела, след като Аллах е Повелителя на всяко нещо, и след
като всички останали творения са Негови раби и са подчинени на волята Му?!! Аз, както и
всички останали творения, съм длъжен да считам свой Повелител Единния Аллах, да съм
удовлетворен от това и да не свързвам надеждите си с бедните и безпомощни раби.”
След това Всевишният Аллах е призовал хората да извършват благодеяния и ги е
заплашил с предстоящото възмездие. Той е повелил: Всяка душа придобива [грехове]
единствено във вреда на себе си. Всеки човек извършва добри и лоши постъпки само за себе
си. По този повод в друг айет Всевишният Аллах е казал: Който върши праведни дела, то е
за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Повелител не угнетява
рабите. (41:46)
Нито една душа няма да понесе чуждото бреме. Напротив, всеки ще носи само своето
бреме. Ако един човек е способствал друг да изпадне в заблуждение и е започнал да
извършва грехове, този човек ще носи отговорност и няма да избави от отговорност този,
който непосредствено е извършвал греховете. В деня Къямет при вашия Повелител
предстои да се завърнете, и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие и
ще въздаде напълно на всеки според заслугите.

180
 Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от
вас над други, едни от вас идват да сменят други. Той ви е подчинил земния свят, подлага ви
на изпитание, за да види как ще постъпвате. Всевишният Аллах е издигнал едни от вас над
другите по сила, здраве, богатство, външна красота и нравствен облик, за да ви изпита в
онова, което ви е дарил. Вие извършвате различни деяния, ето защо Твоят Повелител е
бърз в наказанието за онези, които извършват грехове и считат Неговите знамения за лъжа.
А за онези, които са повярвали на Всевишния Аллах, извършвали са праведни постъпки и са
се разкайвали за тежките прегрешения, Аллах ще им опрости греховете и ще ги помилва,
защото Той е Опрощаващ, Милосърден.
С помощта на Всевишния Аллах приключи тефсира на сура ел-Енам. За Него са
възхвалата и признателността!

КРАЙ НА ПЪРВИ ТОМ

181