Ambiguity can be the result of unclear language or of incoherent legal technique; in both

cases, the lack of clarity provides any user of the law with the chance to twist the
interpretation of the law to their own corrupt favour. For example, a public official can argue
that an unclear regulation of a customs procedure allows him/her to delay imports (making
informal “speed payments” a necessity). At the same time, it can deprive citizens of the option
to obtain legal redress in court: when it is unclear as to what a legal rule means the chances of
winning a lawsuit against the State are slim. This is even more acute in countries with a
highly corrupt judiciary: ambiguous laws make it easier for judges to ask for bribes. Thus, in
the end, ambiguous regulations allow corruption to collect twice: through the administration
and the judiciary.

A law can be very clear and unambiguous yet still show a lack of preventive mechanisms.
This allows the user of the law to commit corruption with a reduced risk of being held liable.
For example, a complete lack of sanctions for conflict of interest violations might “allow” a
public official to grant building permits to his/her relatives.

Both public officials and citizens can take advantage of regulatory corruption risks.

 Public officials can use a faulty regulation as a pretext to demand bribes; for example,
when the language of a law is unclear as to whether an applicant has the right to be
granted a licence a public official can be “generous” with the interpretation of the law
if the applicant is similarly “generous”.
 Citizens can use faulty regulations to seek advantages that the law is not intended to
grant. As in the above example, the unclear language of the law can thus incentivise a
citizen to offer a public official a bribe in exchange for a “generous” interpretation of
the law.

Corruption does not only occur in relations between public officials and citizens, but can also
occur amongst public officials or private citizens.

 Public to public corruption: A public official can use faulty regulations to grant
another public official (with the same political party affiliation) an unjustified
promotion.
 Public embezzlement: A public official can use the lack of documentation
requirements in a regulation to divert administrative fees collected from citizens to his
own pockets.
 Private to private corruption: A citizen can use faulty regulations to deprive another
citizen of property, one example being a civil law suit. This practice is known in some
countries as “private or corporate raids”.
Двусмислието Неяснота може да бъде резултат от неясен език или от
непоследователна правна техника; и в двата случая липсата на яснота дава възможност
на всеки потребител ползвател на закона да обърне тълкуването на закона в своя
собствена корумпирана полза с корупционна цел. Например, длъжностно лице може да
твърди, че неясното регулиране на митническия режим му позволява да забави вноса
(което прави неофициалните „бързи плащания“ необходимост). В същото време тя
може да лиши гражданите от възможността да получат правна защита в съда: когато не
е ясно какво означава правна норма, шансовете за спечелване на съдебно дело срещу
държавата са малки. Това е още по-остро в държави с силно корумпирана съдебна
система: двусмислените неясни закони улесняват съдиите да искат подкупи. Така в
крайна сметка двусмислените неясни правила позволяват корупцията да се събира два
пъти: чрез администрацията и съдебната власт.

Един закон може да бъде много ясен и недвусмислен, но все още показва липса на
превантивни механизми. Това позволява на потребителя на закона да извърши
корупция с намален риск да бъде подведен под отговорност. Например пълната липса
на санкции за нарушения на конфликт на интереси може да „позволи“ на длъжностно
лице да издава разрешителни за строеж на своите роднини.

Както държавните служители, така и гражданите могат да се възползват от рисковете

от регулаторна корупция.

 Държавните служители могат да използват неправилно регулиране като

претекст, за да изискват подкупи; например, когато буквата на закона не е ясен
дали кандидатът има право да получи разрешение, длъжностното лице може да
бъде „щедро” с тълкуването на закона, ако заявителят е по подобен начин
„щедър“.

 Гражданите могат да използват погрешни правила, за да търсят предимства,

които законът не е предназначен да предостави. Както и в горния пример,
неясният език на закона може по този начин да стимулира гражданин да
предложи на държавен служител подкуп в замяна на „щедро“ тълкуване на
закона.

Корупцията се проявява не само в отношенията между държавните служители и

гражданите, но може да възникне и сред държавни служители или частни лица.

 Публична администрация корупция: Длъжностното лице може да използва

неточности, за да предостави на друго длъжностно лице (със същата
политическа партия) необосновано поощрение.

 Публично присвояване: Длъжностното лице може да използва липсата в закона

на високи изисквания за документация в регламент, за да отклони
административните такси, събирани от гражданите.
 Частният сектор корупция: Гражданинът може да използва неточности в
нормативната уредба, за да лиши друг гражданин от собственост, като един
пример е гражданско дело. Тази практика е известна в някои страни като
„частни или корпоративни нападения“.