ГЛАВА VII

ПОТОПЪТ
(Битие 6, 5-8, 22)

6, 5-7 “Видевъ же Господь Богъ, яко умножишася злоби человековъ на земли, и всякь
помьппляеть въ сердци своемъ прилежно на злая во вся дни. И помисли Богъ, яко сотвори
человека на земли, и размисли. И рече Богъ: потреблю человека, егоже сотворихъ, отъ лица
земли, отъ человека даже до скота, и отъ гадъ даже до птицъ небеснихь; зане размислихъ,
яко сотворихъ я.”
(„И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им
сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; и разкая се Господ, задето беше създал
човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята
човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се
разкаях, задето ги създадох.”)
Тук повествованието особено подчертава всеобщността на злото, обхванало и старото, и
младото поколение (така, както е и в наши дни).
Бог, разбира се, не „помнели” — не „се разкая”, че е създал човека - това е казано
приспособително към нашето земно възприятие. Той просто решава да накаже хората и да
положи начало на нов човешки род с праведния Ной, който ще стане новият Адам.
Тъй като цялото творение е било създадено заради човека и е трябвало да се обнови с него в
края на този свят, когато ще има ново небе и нова земя, то сега творението погива заедно с
нечестивите хора в дните на Ной.

6, 8-10 „Ное же обрете благодать предъ Господемъ Богомъ. Сия же бития Ноева: Ное
человекъ праведенъ, совершенъ сьш въ роде своемъ, Богу угоди Ное. Роди же Ное три
сь1нь1: Сима, Хама, Иафета.”
(„А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога). Ето житието на Ноя: Ной беше човек
праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога. Ной роди трима синове: Сим, Хам и
Иафет.”)
Отците отбелязват колко голяма е била праведността на Ной, процъфтяла посред нечестивото
поколение; така е възможно и за нас да съхраняваме добродетелта, даже живеейки в такова
нечестиво време, каквото е нашето. Отбелязвайки, че Ной е имал само трима сина (докато в
същото време Адам и другите патриарси са имали, може би, стотици), Отците посочват
целомъдрието на Ной, който се въздържал даже от законното съпружеско ложе.

6, 5-7 „Растлеся же земля предъ Богомъ, и наполнися земля неправди. И виде Господь
Богъ землю, и бе растленна: яко растли всяка плоть путь свой на земли. И рече Господь
Богъ Ною: время всякаго человека прииде предъ Мя, яко исполнися земля неправди отъ
нихъ; и се, Азъ погублю ихъ и землю.”
(„Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства. И погледна
Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на
земята. И рече Господ (Бог) на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се
напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.”)
Тук свет. Йоан Златоуст ни обръща внимание на това, как Бог говори лице в лице с Ной за
Своите планове относно човешкия род: „Те извършили толкова много зло, че нечестието вече се
разляло и покрило цялата земя. За това Аз ще погубя и тях, и земята: „И се, Азъ погублю ихъ и
землю.” Тъй като те вече предварително са погубили себе си с беззаконни дела, Аз ще напратя
съвършена погибел и ще изтребя и тях, и земята, за да се очисти земята и да се освободи от
сквернотите на толкова много грехове.”
Сега Бог заповядва на Ной да направи ковчега:

6, 14-16 „Сотвори убо себе ковчегъ отъ древъ (негниющихъ) четвероугольншхъ; гнезда
сотвориши въ ковчезе, и насмолиши его внутрьуду смолою. И тако сотвориши ковчегъ:
118
трехъ сотъ лактей долгота ковчега, и пятидесяти лактей широта, и тридесяти лактей
вьюота его. Собирая сводомъ сотвориши ковчегъ, и въ лакоть свершиши его свьппе; дверь
же ковчега сотвориши отъ странш; обиталища двокровна и трекровна сотвориши въ
немъ.”
(„Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и
отвън със смола. И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет
лакти, а височината му - трийсет лакти. И направи на ковчега прозорец и на един лакът го
завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен кат.”)
Лакът - това е разстоянието от лакътя на човешката ръка до края на пръстите, т.е. около 3846
сантиметра. Така ковчегът, като изхождаме от тази мярка, е бил около 114-138 метра дълъг, 19-23
ме тра широк и 11,4-13,8 ме тра висок.
Оказва се, че това е било много необичайно по тип съоръжение, напомнящо голяма лодка, или
по-скоро огромен триетажен правоъгълен плаващ дом, чиято единствена задача е била да удържи
на повърхността на водата Ной, неговите деца и животните през цялото времетраене на потопа.
Трябвало е да настъпи потоп, който да унищожи всичко, и само тези, които са в ковчега да бъдат
спасени.
Разбира се, можем само да си представяме колко време и усилия са били нужни на Ной да
построи ковчега, живеейки сред растленото поколение. Всички хора тогава са живеели в
относителна близост до строителството на ковчега, така че целият свят вероятно е знаел за него.
Можем да си представим също и тяхната реакция, когато Ной започнал да строи ковчега с
дължина над сто метра, говорейки им: „Внимавайте, ще дойде голям потоп”. Те, вероятно, са
водели със себе си съседите си да погледат тези „побъркани” и да им се надсмиват; навярно и деца
са притичвали и са хвърляли камъни. Праведниците са изпълнявали Божията воля, а хората им са
се присмивали.
И така, праведният Ной получил много необичайна заповед, показваща колко близък е бил той
Богу. Подобно на живелия по-късно Авраам, който бил готов да принесе в жертва даже своя
собствен син, тъй като знаел, че Бог му е казал това, така и Ной, бидейки праведен, говорел
непосредствено с Бога и изпълнявал получената от Него заповед. Само по себе си строителството
на такова грамадно съоръжение, за което може би е била необходима по- голямата част от тези сто
и двадесет години, определени на хората за покаяние, само с вида си е трябвало да служи като
предупреждение на човечеството за надигащото се бедствие.
6, 17-18 “Аз же, се, наведу потопъ, воду на землю, и погубити всяку плоть, въ нейже есть
духъ жизни подъ небесемъ; и елика су гь на земли, скончаются. И поставлю заветъ Мой съ
тобою; внидеши же въ ковчегъ тш и сьшове твои, и жена твоя и женш сьтовь твоихъ съ
тобою.”
(„И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която
има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет,
и в ковчега ще влезеш ти и с тебе — твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.”)
Бог открива своето намерение на човечеството и установява завет с Ной - подобно нещо се
повтаря постоянно, в продължение на цялата Свещена История: Бог сключва завет със Своите
избраници. Бог осъществява Своята воля на земята не императивно -да бъде направено така - и
не просто съобщавайки, че така, а не иначе трябва да бъде, но се открива на праведника, който ще
изпълнява Неговата воля на земята.
Синовете на Ной са били въведени в ковчега, както казва свет. Йоан Златоуст, не защото са
били също така праведни както Ной (макар те и да се отклонявали от злото на своето време), а
заради Ной, също както всички плаващи заедно със св. ап. Павел били спасени, когато той търпял
корабокрушение (Деян. 27, 22-24).
6, 19-22 „И отъ всехъ скотовъ и отъ всехъ гадъ, и отъ всехъ звсрей, и отъ всякия плоти,
два два отъ всехъ введеши въ ковчегъ, да питаеши съ собою: мужеский полъ и женския
будутъ. Отъ всехъ птицъ пернатшхъ по роду, и отъ всехъ скотовъ по роду, и отъ всехъ
гадовъ ползающихъ по земли по роду ихъ, два два отъ всехъ внидутъ къ тебе, питатися съ
тобою, мужеский полъ и женский. Тш же возми себе отъ всехъ брашенъ, яже имати ясти, и
собереши къ себе, и будутъ тебе и онммь брашно. И сотвори Ное вся елика заповеда ему

119
Господь Богъ, тако сотвори.”
(„Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и
от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол. От (всички)
птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всякакви влечуги по земята
според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и
женски пол). А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде
храна за тебе и за тях. И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.”)
Ной е трябвало да събере храна в ковчега: растителна храна, е която е трябвало да се хранят
също и животните. Тя е трябвало да бъде складирана в огромните отделения на ковчега.
Отново можем да си представим всички насмешки, на които са подложили Ной неговите
съвременници за такова, по тяхното мнение, безумно приготовление; и все пак, Ной изпълнявал
Господната заповед безпрекословно, като истински праведен човек, за когото Божието е на първо
място, а мненията на хората — на последно. На този пример можем да поревнуваме и в нашето
нечестиво време.
7, 1-3 „И рече Господь Богъ къ Ною: вниди тш и весь домъ твой въ ковчегъ, яко тя
видехъ праведна предо Мною въ роде семъ. Отъ сктовъ же чистшхъ введи къ себе седмь
седмь, мужеский пол и женский; отъ скотовъ же нечистшхъ два два, мужеский полъ и
женский. И отъ птицъ небесншхъ чистшхъ седмь седмь, мужеский полъ и женский. И отъ
всехъ птицъ нечистшхъ две две, мужеский полъ и женский, препитати семя по всей земли.”
(„И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен
пред Мене в тоя род; и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от
нечистия добитък — по две, от мъжки и женски пол; тъй също и от птиците небесни (чисти) по
седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да
запазиш род за цялата земя...”)
Свет. Йоан Златоуст пита тук, как е узнал Ной разделението на „чистшхъ” и „нечистшхъ”
преди Мойсеевия закон, който провежда това разделение; и отговаря: сам от себе си, ръководейки
се от вложеното от Бога в природата наставление.
И защо е трябвало да бъдат по седем двойки от чистите животни и по две от останалите? Свет.
Йоан отговаря, че това е очевидно: за да се принесе всесъжение Богу, когато завърши потопът, без
да се унищожи нито една двойка. Точно така и постъпил Ной (Бит. 8, 20). Също така, той е
трябвало да има животни за употреба за храна веднага след потопа, когато ще му даде заповедта
да яде месо.
Може би, още една причина за употреба на месото за храна са били новите атмосферни
условия, след отварянето на небесните окна при началото на потопа. Също така, както обясняват
Отците, човекът към това време става по-безчестен и по-падгал.

7, 4-9 „Еще бо дний седмь, Азъ наведу дождь на землю четшредесятъ дний и
четшредесятъ нощей; и потреблю всякое востание, еже сотворихъ, отъ лица всея земли. И
сотвори Ное вся, елика заповеда ему Господь Богъ. Ное же бе летъ шести сотъ, и потоп
водншй бшсть на земли. Вниде же Ное и сьшове его, и жена его и женш сшновь его съ нимь
въ ковчегъ, водш ради потопа. И отъ птицъ чистшхъ и отъ птицъ нечистшхъ, и отъ скоть
чистшхь и оть скотъ нечистшхъ, (и отъ звсрей,) и отъ всехъ гадовъ пресмшкающихся по
земли, два два внидоша къ Ною въ ковчегъ, мужеский полъ и женский, якоже заповеда
(Господь) Богъ Ною.”
(„защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и
ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал. Ной направи всичко, що му
Господ (Бог) заповяда. А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.
И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на
синовете му. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия
добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята влязоха при Ноя в ковчега по две, от
мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.”)
Съвременните критици-рационалисти се сблъскват с огромни проблеми в повествованието за
Ной и ковчега. Наистина ли би могло да има съд е достатъчно големи размери, за да вмести

120
всички двойки от всеки вид твари (изключвайки, разбира се, рибите, насекомите и другите
създания, които сами биха могли да преживеят потопа), и как биха могли те да се съберат заедно
от всички краища на земята?
Относно размерите и вместимостта на ковчега (който, както вече казахме, е бил повече от сто
метра дълъг, двадесет метра широк и повече от десет метра висок), един съвременен разчет
показа, че такъв съд, разделен на няколко нива, както и текста посочва, лесно би могъл да помести
по двойка от всяко сега живеещо животно и дори да остане място.*
Някои рационалисти възразяват: как животните от всички континенти, например от Америка,
биха могли да се съберат в ковчега. Обаче, ако потопът действително е бил световна катастрофа,
такава каквато описват последващите стихове на книга Битие, ние изобщо не можем да знаем как
е изглеждала земята до потопа: известните ни континен
ти са се оформили в резултат на самия потоп и геологичните процеси, които действат от това
време насам. 11ай-вероятно тогава е имало един континент; ние не знаем това.
Как са се събрали животните? Разбира се, Бог ги е изпратил. Текстът не разказва за това, че Ной
се е занимавал с улавянето и насилственото им натоварване на борда на ковчега; те просто:
„внидоша”.† Отците ни показват тук напълно просто и реалистично разбиране. Преп. Ефрем
пише:
„В същия този ден започнали да пристигат от изток слонове, от юг маймуни и пауни, други
животни се събирали от запад, други бързали да дойдат от север. Лъвовете оставили своите
дъбрави, лютите зверове излизали от своите леговища, елените и дивите осли идвали от своите
пустини, планинските животни се събирали от планините. Съвременниците на Ной се стекли на
това ново зрелище, но не за покаяние, а за да се насладят, виждайки как пред очите им влизат в
ковчега лъвовете, след тях без страх бързат воловете, търсейки убежище е тях, заедно влизат
вълци и овци, ястреби и врабчета, орли и гълъби.”

Иначе казано, всичко това е трябвало да представлява необичайно събитие. Хората,

наблюдаващи всичко това били поразени: какво става? Но мисълта, че става нещо
свръхестествено, не им минавала през ум, иначе това би могло да ги подтикне към покаяние.
Учените рационалисти, разбира се, биха отхвърлили цялото повествование заради
множеството чудеса; но защо да няма чудеса тук, както и във всички отношения на Бога с
праведниците? Ной е подобен на втори Адам, в присъствието на когото дивите зверове стават
кротки и послушни.
По тази причина животните не се нахвърляли едно върху друго. Както Адам е бил праведник, и
за това животните около него са били в мир едно е друго, така и Ной. В православието съществува
понятието „преподобен” - светец, който се е уподобил на първоначално създадения Адам. В
присъствието на такъв праведник, животните

враждуващи по природа идват в съгласие. Ние виждаме това в многочислени жития на светни,
даже до съвсем неотдавнашно време. Преп. Серафим Саровски и преп. Павел Обнорски в

Русия, преп. Герман Аляскински в Америка - това са само някои примери.‡ Светите Отци
твърдят, че точно така е и станало при Ной. Лъвът не е ял агнето, защото Ной е бил праведен.
Законите на природата се изменят при праведника.

Националистите имат големи възражения против всемирността на потопа; мнозина казват:

„Съществуват писмени свидетелства за Вавилонските наводнения около 3000 години преди Р. X.
Това трябва да е било наводнение е местно значение в района на Вавилон. Наводнение по цялата
земя не е могло да има!”§ Но защо не? Бог е сътворил

*Вж.: „?4оа11’8 Агк: А Ееа5Йи1йу 8Пк1у” Ьу 1оНп ^ообтогарре (1996) - Ред.

†У гърците има симантрон - дъска в която бият, събирайки хората в храма; това напомня как Ной е излизал и
свиквал животните в ковчега.
‡Вж. „Ашта18 епб Мап: А 8!а!е оГ В1е88ебпе88” Ьу Бг. 1оаппе 8!еГапа!о8 (1992). - Ред.
§Това се отнася както за „християнските еволюционисти”, така и за привържениците на възгледите за „старата
121
цялата земя; Бог може и да разруши цялата земя. Защо да не е могло да има потоп по цялата земя?
От това, което е описано в писанието, е напълно ясно, че така е и било.
Потопът се описва в последващите стихове: „разверзошася вси източници бездни, и хляби
небесния отверзошася” (ние обсъждахме разрушаването на небесната твърд и устремяването
надолу на водите, намиращи се над нея) — това е космическа катастрофа от невероятен мащаб. В
същото време, без съмнение, се проявила и вулканична активност, подземните води излезли на
повърхността, протичали всякакъв род необичайни явления от геологичен порядък, което
обяснява причината за възникването на високите планини, които наблюдаваме сега. Планината
Еверест с височина около девет хиляди метра, не е била задължително покрита от водите на
потопа; тя може да се е издигнала след потопа, преди който може да са съществували достатъчно
ниски планински височини, с няколко хиляди метра по-мадко от девет хиляди.

Писанието говори за водите на потопа, издигащи се с шест метра над най- високите планини.
Ако това е било наводнение с местно значение, как биха могли да се издигнат така високо водите
в околностите на Вавилон, без при това да потопят цялата земя? И ако това е бил само потоп от
местно значение, защо Бог не е заповядал на Ной просто да напусне тази местност своевременно?
Защо тогава Той му е заповядал да построи ковчега? Ной е можел да излезе от тази земя, обречена
на гибел, както Лот от Содом.
Нещо повече, след свършването на потопа Бог обещава, че няма да допусне повече такава
всемирна катастрофа (Бит. 9, 11). Разбира се, след това е имало много унищожителни наводнения,
но никога не е имало всемирен потоп.** **

В римо-католическите книги някои учени заявяват: „Трябва да са останали хора и в други

части на света. Ной се явява само своеобразен символ на този стадий на човечеството”. Но ако
потопът не е бил всемирен, или, най-малкото, е имало и други хора, които са оживели, освен Ной
и неговото семейство, тогава библейското повествование за това няма смисъл. Целият смисъл на
случилото се тук се заключава в съвършено новото начало на човешкия род. ††

През последните години учени, споделящи възгледите за сътворението на земята, успешно са

провели геологически изследвания, които действително указват на всемирния потоп преди около
пет хиляди години (виж: .1о11п С. \У1111сотЬ апб Непгу М. Мотз, ,,Т11е 6епе818 Нооб”). 7, 10
„И бисть по седми днехъ, и вода потопная бисть на земли.”
(„След седемте дена потопните води дойдоха на земята.”)
В продължение на седемте дни всички изпълвали ковчега, приспособявайки се за съвместното
пребиваване там, установявайки се всеки на своето място, определяли се хора за храненето и се
решавали най-разнообразни практически задачи.
Свет. Йоан Златоуст описва това като скръбно и тежко изпитание: зловонието на животните,
липсата на прозорци, през които поне да може да се погледне навън. Ной е трябвало да храни е

земя/прогресът”.
**Известно е, в резултат на събиране на фактически данни, проведено от светските историци Р. Андре, X. Юзнер и
Дж. Г. Фрейзър, че свидетелства за великия потоп присъстват в древните култури на целия свят, по всички
континенти. В мнозинството от случаите в тези истории потопът е настъпил в следствие на греховността на
падналото човечество, старият свят е бил потопен под водата, спасили са се само животните и само няколко човека, и
новият свят е започнал своето съществуване (срв.: Мкеа ЕНабе, А Н18!оп оГ Кейщош Иеа8, уо1. I, рр. 6364). Към
най-интересните истории за потопа се отнасят историите на Австралийските аборигени, които са пълни с
поразителни паралели, сходни с повествованието на книга Битие (виж Нохуагб Соа1ез, “АизЦаИап АЬогщша! Нооб
81опез” и “АЬогщта! Р1ооб Ье§епс1”, „Сгеабоп Ех №1л1о”. уо1. 4, по8. 1 апб 3). Както пише Джон Маккей в
„Сътворение от нищото”, почти всемирното разпространение на паралелни истории за потопа „предоставя
поразителни обстоятелствени доказателства, че общите предци на аборигените са били евреите, а на всички
съвременни човешки раси — Ной” - Ред.
††Апостол Петър ясно потвърждава, че потопът е бил всемирен, когато пише: „Темже тогдашний миръ, водою
потопленъ бьгеъ, погибе.” (2 Петр. 3, 6) („...поради което тогавашния свят, потопен от вода, загина.”). На това, както
и на други места в Новия завет, за предаване на думата „потоп” (Мт. 24, 39; Лк. 17, 27: 2 Петр. 2, 5) е използван
уникалния термин „каЩНизтоз” (катаклизъм), а не обичайната гръцка дума, изразяваща „потоп”. - Ред.
122
храната, предназначена за него, всички животни в продължение на цялото време. Без съмнение,
това е било време на пост, молитва и труд. Те, вероятно, не са могли да се хранят до насита.
След това следва описанието на потопа:

7, 11-17 „Въ шестьсотное лето въ житии Ноеве, втораю месяца, въ двадесять седмий день
месяца,‡‡ въ день той разверзошася вси источници бездни, и хляби небесния отверзошася;
и бисть дождь на землю четиредесять ДНИЙ и четиредесять нощей. Въ день той вниде Ное,
Симъ, Хамъ, Иафетъ, синове Ноеви, и жена Ноева, и три жени сьшовъ его съ нимъ въ
ковчегъ. И вси зверие земнии по роду, и вси скоти по роду, и всякий гадъ движущийся на
земли по роду, и всякая птица пернатая по роду своему, внидоша к Ною въ ковчегъ два два,
мужеский пол и женский, отъ всякия плоти въ нейже есть дух животний. И входящая
мужеский пол и женский отъ всякия плоти, внидоша къ Ною въ ковчегъ, якоже заповеда
Господь Богъ Ною. И затвори Господь Богъ ковчегъ отвне его. И бисть потопъ
четиредесять ДНИЙ и четиредесять нощей на земли. И умножися вода и взя ковчегъ, и
возвисися отъ земли.”
(„В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, седемнайсетия (27) ден от месеца,
в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя
дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим,
Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. Те, и всички
зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се
влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички
крилати, влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има
жива душа; и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както
му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). И наводнението
продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна
ковчега, и той се дигна над земята...”)
Както вече казахме, това е било не просто дъжд. Всичко се изливало долу от небесната твърд, и
всичко се издигало нагоре изпод земята, връщайки земята в състоянието й от първия ден на
сътворението - хаоса.

7, 17-24 „И умножися вода и взя ковчегъ, и возвисися отъ земли. И возмогаше вода, и
умножашеся зело на земли, и ношашеся ковчегъ верху води. Вода же возмогаше зело зело
на земли; и покри вся гори високия, яже бяху подь небесемъ. Пятьнадесять лактей
возвисися вода,§§ и покри вся гори високия. И умре всякая плоть движущаяся по земли
птицъ и скотовъ и зверей, и всякий гадъ движущийся на земли, и всякий человекь. И вся
елика имуть дихание жизни, и все еже бе на суши умре. И потребися всякое востание, еже
бяше на лици всея земли, отъ человека даже до скота и гадовъ и птицъ небеснихь, и
потребишася отъ земли: и оста Ное единь, и иже съ нимъ въ ковчезе. И возвисися вода надь
землею дний сто пятдесятъ.”

водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; а водата се усилваше и
твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. И водата се усили твърде
много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: водата
възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. И се лиши от живот всяка
плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по
земята, и всички човеци; всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици
небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. А
водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.”)
Ной бил на шестстотин години по време на настъпването на потопа; това означава, че Бог дал

‡‡По православния християнски календар, годината на който започва на 1 септември, ние изчисляваме тази дата
като 27 октомври. - Ред.
§§Т.е. петнадесет лакти над върховете на планините.
123
на човечеството само сто години и седем дни, а не сто и двадесет години за покаяние, както Той
постановил. Това е така, защото, както казва свет. Йоан Златоуст, хората станали недостойни за
повече време, не започнали да се вразумяват даже при вида на ковчега и неговите животни, които
се събирали по чудесен начин тук. Към това време станало съвсем ясно, че хората са далече от
покаянието.
Водите на потопа покрили даже най-високите планини с петнадесет лакти (около седем метра).
Свет. Йоан Златоуст казва за това:
„Возвисися по-високо от планините пятнадесять лактей вода. Не без причина Писанието ни
разказва за това, но за да знаем, че са потънали не само хората и скотовете, и четирикраките, и
гадовете, но и птиците небесни, и всички зверове и други безсловесни животни, каквито са
живеели в планините.”
И по-нататък той казва:
„Виж как Писанието и един, и два пъти, и многократно съобщава, че гибелта е била всеобща, и
че нито едно същество не се спасило, но всички са потънали във водата — и хора, и животни.”

Ако хората са били така нечестиви тогава, погинали ли са те и духовно в потопа? Всички ли те
са били осъдени на вечни мъки за своите грехове или не?
В Писанието не се говори за тези, които са живели във времената на Ной. Апостол Петър в
първото съборно послание 3, 18-20 описва как Христос слязъл в ада и кого видял там: „Зане и
Христосъ единою о гресехъ нашихъ пострада, праведникь за неправедники, да приведетъ
нь! Богови, умерщвленъ убо бисть плотию, оживь же духомъ, о Немже и сущимь въ
темнице духовомь сошедъ проповеда, противльшимся иногда, егда ожидаше Божие
долготерпение, во дни Ноеви, делаему ковчегу, въ немже мало, сиречь осмь душъ,
спасошася отъ води.” („Понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за
греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, е който
Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха,
когато Божието дълготьрпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който
малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата...”). Това „спасение от водата”, казва свети
апостол Петър, е образ на светото Кръщение. Ковчегът - това е образ на Църквата, спасение от
грешния свят.
Тези думи на свети апостол Петър ясно говорят за това, че Христос е слязъл да проповядва на
тези, които са погинали във времената на Ной. За това те са имали възможност да се покаят, макар
и физически всички те да са били мъртви. След смъртта за тях е имало определено оправдание - че
Ной не е бил Христос или Самият Бог, и така те са имали възможност да приемат Христа. Но това
е било решение на всяка отделна душа. Несъмнено, някои от тези, които са погинали във водите
на потопа, са приели Христа, проповядващ в ада, а някои не. Когато се ожесточи сърцето хората
не приемат Христа, даже знаейки, че трябва да се покаят, че това е последен шанс. Но пречи
гордостта.

8, 1-3 „И помяну Богъ Ноя, и вся звери, и вся скоти, и вся птици, и вся гади
пресмикающияся, елика бяху съ нимъ въ ковчезе; и наведе Богъ духъ на землю, и преста
вода. И заключишася източници бездни и хляби небесния; и удержася дождъ отъ небесе. И
вспять пойде вода идущая отъ земли; и умаляшеся вода по сте петидесятихь днехъ.”

(„И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за
всички пълзящи гадове), които бяха е него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите
престанаха. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да
намалява.”)
,,И помяну Богъ Ноя” - това не означава, че Той го е забравил през това време, но помислил
Бог за Ной, за да го спаси. Тези изрази са антропоморфични, за да бъде разбираемо за нас.
Водите на потопа са стояли в продължение на сто и петдесет дни - почти половин година! През
цялото това време Ной се е намирал в ковчега, без достъп до слънце и свеж въздух. Цялото небе е
било покрито от тъмнина. След това водата се оттегляла в продължение на още сто и петдесет
124
дни. Общо, земята е оставала покрита от вода цяла година. Тогава се показала сушата, започнали
да се запълват грамадните подземни резервоари и се оформял ландшафтът такъв, какъвто го
знаем днес.

8, 4 „И седе ковчегъ въ месяцъ седммй, въ двадесять седммй день месяца, на горахъ

Араратскихъ.”
(„И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските
планини.”)
Най-сетне той се установил на Араратските планини, т.е., в района на планината Арарат. Там
има цяла планинска верига, но има два главни върха на Арарат. Той се установил в седмия месец
на седемнадесетия (27-я) ден, точно пет месеца, след като започнал дъжда.

8, 5 „Вода же уходящи умаляшеся даже до десятаго месяца; и въ десятьш месяцъ, въ

первьш день месяца явишася верен горъ.”
(„Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха
планинските върхове.”
Т. е., ковчегът вече се установил на върха. След това се показали и другите върхове.

8, 6-7 „И бметь по четмредесятихъ днехъ отверзе Ное оконце ковчега, еже сотвори, и
поела врана (видети, аще уступила вода отъ лица земли); и изшедъ не возвратися, дондеже
изсяче вода отъ земли.”
(„След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, и
пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе
и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.”)
Враната, след като изсъхнала земята от водата, вече не прилитала, защото, както пише свет.
Йоан Златоуст, „тя е нечиста птица... видяла труповете на хората и животните, и в тях намерила
сродна на себе си храна” („Беседьг на книгу Бития”, 26:4).

8, 8-14 „И поела голубицу по нем видети, аще уступила вода отъ лица земли. И не
обретши голубица покоя ногама своима, возвратися къ нему въ ковчегъ, яко вода бяше по
всему лицу всея земли; и простеръ руку свою, приятъ ю и внесе ю къ себе въ ковчегъ. И
премедливъ еще седмь дний, паки поела голубицу из ковчега. И возвратися къ нему
голубица къ вечеру, и имеяше сучець масличенъ съ листвиемъ во устех своихъ: и позна
Ное, яко уступи вода отъ лица земли. И премедливъ еще седмь дний другихъ, паки поела
голубицу, и не приложи возвратитися къ нему потом. И бметь въ первое и шестьсотное лето
жития Ноева, въ первьш ден перваго месяца, изсяче вода отъ лица земли; и откри Ное
покровъ ковчега, егоже сотвори, и виде, яко изсяче вода отъ лица земли. Въ месяцъ же
вторьш, въ двадесять седммй день месяца изеше земля.”
(„После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; но гълъбът
не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата
земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. И
почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето,
той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. Той
почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. В шестстотин
и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и
Ной отвори покрива на ковчега, погледна, и ето, земното лице поизсъхнало. А във втория месец,
на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.”)
И така, Ной се намирал в ковчега в продължение на цяла година.
Ной пущал птиците за да се приспособят към местността. Отначало пуснал врана, която не се
върнала, защото в труповете на хората и животните намерила храна за себе си. Да се излиза навън
все още не било безопасно: възвишенията били заразени от гниенето на труповете.
След това Ной пуснал гълъб. Първия път гълъбът не намерил нито дървета, нито растителност
като храна за себе си. Планините все още били покрити с мръсотия и тиня. Вторият път гълъбът се
завърнал с клонче, което означавало, че дърветата били вече свободни от водата и започнали да
125
растат, обаче условията все още били недостатъчно благоприятни за живот. Третият път гълъбът
не се върнал, защото условията вече позволявали да се живее извън ковчега. Така Ной разбрал, че
е време вече да излезе от ковчега.

8, 15-19 „И рече Господь Богъ Ноеви, глаголи: изьщи изъ ковчега ть> и жена твоя, и
сьшове твои и жеим сьшовь твоихъ съ тобою. И вся звери, елиць1 суть съ тобою, и всяку
плотъ отъ птицъ даже до скотовъ, и всякь гадъ движущийся по земли изведи съ собою: и
раститеся и множитеся на земли. И изьще Ное и жена его, и сьшове его и жеим сьшовь его
съ нимъ, и вси зверие, и вси скоти, и вся птици и вси гади движущиися по роду своему на
земли изьщоша из ковчега.”
(„И рече (Господ) Бог на Ноя: излез от ковчега, ти и жена ти, и е тебе синовете ти и жените на
твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък
и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по
земята. Тогава излезе Ной и е него синовете му, и жена му и жените на синовете му; всички
зверове, и (всичкия добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си
излязоха от ковчега.”)
Тук ние виждаме образа на Адам в Ной. Той е единственият, останал жив заедно със своето
семейство; той трябва отново да положи начало на човешкия род. На него е дадено същото
повеление каквото и на Адам: „раститеся и множитеся”. Той става праотец на всички живеещи
след потопа.
Забележете, как Ной — даже когато знаел, че, вероятно, вече е безопасно да се излезе от
ковчега, тъй като гълъбът не се върнал — чакал Божието повеление. През цялото време той
показва търпение в очакване на Бога.

8, 20-22 „И созда Ное жертвеникъ Господеви; и взя отъ всехъ скотовъ чистмхъ и отъ всехъ
птицъ чистмхъ и вознесе во всезожжение на жертвеникъ. И обоня Господь воню
благоухания. И рече Господь Богъ разммсливъ: не приложу ктому прокляти землю за дела
человеческая, зане прилежитъ помьппление человеку прилежно на злая отъ юности его; не
приложу убо ктому поразити всякую плоть живущую, якоже сотворихъ. Во вся дни земли
сеятва и жатва, зима и зной, лето и весна, день и нощь не престанутъ.”
(„И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги
принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ
(Бог) в сърцето си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото
сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да
престанат.”)
И така, ние виждаме, че преди всичко, Ной принася жертва, помисляйки в сърцето си, както и
Авел, че подобава да принесе благодарение, след като е бил избавен. Той принася чисти животни
и птици, такива като агнета и гълъби.
Тук виждаме, също така, как се проявява Божието милосърдие. Бог вижда, че хората
продължават да бъдат зли, и затова им разрешава да ядат месо, което съответства на по-низкото
състояние на следпотопното човечество. Въпреки това, Той обещава никога повече да не
проклина земята (както направил това заради Адам) и да не унищожава човечеството.
Обичайното течение на живота на грешната земя ще продължава до нейния край.
Във водите на потопа погинало всичко; но при края на света земята ще бъде обновена. Хората,
които ще живеят по това време, фактически даже няма да умрат. Ето защо, това което наричаме
„края на света”, няма да бъде разрушаване на света. Това ще бъде преобразяване на целия свят.

126