„В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО…”

“В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото“. Така

започва най-старата и мъдра книга –Библията.
Това твърдение внушава огромната сила на казаното, мощта на
думите, както и неговата извисеност, свещеност . Словото подрежда
нещата във Вселената, населява я с хармония и красота, с душа и
разум. Седем дена Господ като майстор руши и създава, твори
мирозданието, учи и напътства. Неговите длето и чук, четка и перо
са невидими, нематериални...
Бог разкъсва и унищожава непрогледната тъмнина, изричайки
повелителните думи: “Да бъде светлина!” и чудото става. След това
Бащата на Вселената създава небето, по подобие на Своя дом. Като
отидете на разходка непременно погледнете нагоре и ще видите колко
е красив, дълбок и безкраен покривът над нас ! По-късно Господ разделя
водата от сушата, назовава ги Море, Земя .Създава растенията и
дърветата, на всяко нещо той дава име, та по този начин го
разграничава, изтъква значението му, превръща го в уникално. Не
трепва ли нещо у вас, когато видите красиво цвете, щом вдишате от
аромата му?Не се ли чувствате като новородени сред зелените и
гъсти гори, сред ширналите се поля. А има ли по-пленителна
картина, по-голямо вълшебство от златните звезди и лунния диск,
които невидимата ръка всяка нощ извезва върху небето.
Настъпва петият ден, а на земята все още е тихо, безлюдно.
Отецът първо напълва морето с риби, а след това създава животни на
сушата. Чрез словото Творецът на вселената поделя, изравнява,
създава симетрия. Думите носят живот и мъдрост- всяко нещо си
има определена цел, предназначение, то е част от божия замисъл. Но
стореното чрез словото стига своята кулминация в раждането на
човека, в повелята да се плодят и размножават всички живи
твари..Следователно думите са и план за бъдещето, проект за
развитие.Своите надежди и желания Бог изказва, споделя със
сътворените по негово подобие хора.Именно на тях дава най-ценното
– способността да говорят, да мислят, да пътуват чрез
въображението си напред и назад във времето, да го имитират, като
сътворяват, извайват, т.е в даровете си Бог е вложил своята вяра.
 За съжаление, много думи, които използваме в нашия делник, са
обидни, накърняващи, унизителни, те преминават през сърцата ни
като остри ножове. Хората, които използват такива слова, Вазов
нарича “убийци на душата”, а действията им “...що с отрова на
устата сейте смърт или падение и отсичате крилата на светото
вдъхновение”.
Разказах ви мита за сътворението на света, споделих го с вас, за да
можем всички ние да си спомним началото на словото, неговия
произход, предназначение и голямата отговорност , с която сме
натоварени още от раждането си. Всички ние сме отредени да бъдем
добрите герои, вълшебниците в приказката, наречена живот.От нас
зависи дали ще запазим, съхраним този живот, защото неговата
същност и красота, миналото, настоящето и бъдещето му e
словото.