ДАО-ТАО-ТЕО (или истината, която ни прави едно) - НАЧАЛОТО

НАЧАЛОТО

И приказката продължава така...

БЕЗПРЕДЕЛНОТО било равномерно, безформено, невидимо сияние. В

"БЕЗизвестност", както са го описали маите. Нямало никого другиго, пред когото
да се изяви. А и не можело да има НЕЩО друго освен НЕГО, нали ТО е
СЪВЪРШЕНО (аксиома 4). Затова ЦЯЛОТО решило да се САМООПОЗНАЕ. Решило
да изяви СЕБЕ СИ, да прояви СЕБЕ СИ в СЕБЕ СИ. И като всеки творец - трябвало
да си направи място за работа. Художникът не започва картината от небето или
планината, първо си прави рамка и опъва платно, където ще "твори" чрез
преобразуване на наличните цветове. Дърводелецът първо не прави стол или
маса, първо си прави работилницата, където ще положи инструментите за
преобразуване на дървото. Така и БЕЗПРЕДЕЛНОТО трябвало да си направи
място. А за да се обособи място, трябва да има ГРАНИЦА. И БЕЗПРЕДЕЛНОТО
направило ПРЕДЕЛ в СЕБЕ СИ. Опънало платното върху рамката. Обособило Света
на Проявлението от Горния Свят на Непроявеното, извадило "Земята" от "Небето".
Ограничило това пространство, в което нещата нямало да бъдат безпределни.
Направило място вътре в СЕБЕ СИ, където да стане познаваемо, където да прояви
СЕБЕ СИ, за да опознае СЕБЕ СИ. Затова и уподобяването на Божеството започва
със себепознание...

БОЖЕСТВОТО извън мястото на проявление (белият цвят на фиг.1) СИ оставало

НЕВИДИМО и БЕЗМЪЛВНО. Единствено частта от БОЖЕСТВОТО, която била
заключена в ограниченото пространство на Света на Проявлението, била
въвлечена в движение и развитие. Развитие и усъвършенстване на проявленията,
а не на самата ЖИЗНЕНА СУБСТАНЦИЯ на БЕЗПРЕДЕЛНОТО, която е изначална и
съвършена. И Ограниченото вече БЕЗПРЕДЕЛНО поставило още един ПРЕДЕЛ в
СЕБЕ СИ - в качеството си на ЖИЗНЕНА СУБСТАНЦИЯ. Защото като ЖИЗНЕНА
СУБСТАНЦИЯ ТО било в покой и безмълвие. А за творческият процес било нужно
действие, не покой. Поляризация, не централизация. И станало СУБСТАНЦИЯ и
ЖИВОТ. Ин и Ян. Пасивно и Активно. И тази ГРАНИЦА даосите наричат ВЕЛИКИЯТ
ПРЕДЕЛ. У ДЗИ (Без Пределността) станало ТАЙ ДЗИ (Великият Предел).

Поляризирането на ЖИЗНЕНАТА СУБСТАНЦИЯ довело до обособяване на

ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ в Света на Проявлението. То станало Бащата-Майка на
цялото творение (проявление), защото сътворението не е нищо друго, освен
преобразуване на "древното изначалие" - ЖИЗНЕНАТА СУБСТАНЦИЯ, чиято
двойнственост се проявява в СУБСТАНЦИЯТА-Майка и ЖИВОТА-Баща.

Но само ВЕЛИКИЯТ ПРЕДЕЛ не стигал за пораждане на движение - трябвало и

противоположно действащите сили да се раздалечат от центъра. Трябвала
поляризация. И когато това станало - всичко се завъртяло. И този принцип на
въртенето щял да последва цялото по-нататъшно проявление, от галактиките и
слънчевите системи, до най-малките градивни елементи на Материята... Но още
сме твърде далече от появата на Материята такава, каквато я познаваме...

В древните космогонии ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ е било наричано по различни

начини. Това е ОТЕЦ в Библията, ЙЕОУ на гностиците, ЙЕХОВА (‫ יהוה‬- Йод, Хе, Вау,
Хе) на евреите, БРАХМА на хиндуистите, ОРМУЗД на персите, Централната точка
на предела ТАЙ ДЗИ на китайците ... ТО е съвършения образ на НЕВИДИМОТО.
Виждате ли приликата с ядрото на атома. Всъщност по това време атоми е нямало
още. По-скоро ядрото на атома прилича на ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ, което
съсредоточавало в Себе Си почти всичката светлина на Света на Проявлението. И
то започнало да я излъчва. И сътворило ЦАРСТВОТО СИ.

След това сътворило СВЕТА НА СВЕТЛИНАТА с всикчите му светли същества.

Но колкото повече се отдалечавала светлината от ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ,

толкова по-слаба ставала тя, толкова вибрацията й се забавяла, а субстанцията й
се утежнявала. И вече след СВЕТА НА СВЕТЛИНАТА Духът осезаемо започнал да
се материализира. Тогава ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ положило на Свой ред Граница,
за да отдели Небесните от Земните светове, Духовните от Материалните. И тази
Граница е известна като ВОДАТА над небето на нашата Вселена, наричана още
Астрална сфера, Магнитна сфера, Флуид и т.н... Тя разделила Небето на
Духовните Невидими Светове от небето на Познатата ни Материална Вселена
(което е Земя спрямо тях). И най-отвън, на най-ниското стъпало във вибрационно
отношение, след ЗЕМНИЯТ СВЯТ се намирали ПОДЗЕМНИЯТ СВЯТ и ВЪНШНАТА
ТЪМНИНА, които няма да прецизирам сега.

Понеже станаха много небета и земи, и много граници, ще направя кратко

резюме.

1) Първата Граница беше поставена от БЕЗПРЕДЕЛНОТО, което раздели СЕБЕ СИ

на Непроявена и Проявена част, в някакво отношение раздели НЕБЕТО на
Непроявеното АЗ СЪМ от ЗЕМЯТА на Проявеното АЗ СЪМ.

2) Втората граница беше поставена в ограничената ЖИЗНЕНА СУБСТАНЦИЯ, за да

отдели НЕБЕТО на Активния принцип - ЖИВОТА от ЗЕМЯТА на Пасивния принцип
- СУБСТАНЦИЯТА.

3) Третата Граница беше поставена от БАЩАТА-МАЙКА на всичко съществуващо

(ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ), за да раздели Духовния Свят от Материалната Вселена,
отново по някакъв начин това е разделяне на Небето на Духовния Свят от Земята
на Материалния Свят.

4) И всъщност за четвъртата граница не сме говорили, защото тя е

най-очевидната видима граница на конкретната атмосфера (водната пара,
водата, която е под простора небе), която разделя небето на Космоса от земята,
върху която стъпваме.

Ако забелязвате разграниченията ЗЕМЯ - НЕБЕ са условни, защото това, което е

ЗЕМЯ за БЕЗПРЕДЕЛНОТО се раздели на Небе и Земя от БАЩАТА-МАЙКА и отново
Земята-Вселена може да се раздели на небе и земя. А земята и нейните създания
също могат да се разделят на различни сфери: минерална, растителна,
животинска и човешка и всяка от тях е небе за по-нисшата и земя за по-висшата.
Така разделението на земя и небе може да стигне до атома, където ядрото е
земята, а електрона е небето, а в самото ядро имаме положителни протони (земя)
и електро-неутрални неутрина, които не йонизират материята, преминавайки
през нея, поради което не губят енергията си, които можем да оприличим на Духа
(т.е. небе) ... И засега трябва да спрем дотук по обясними причини.

Това напълно потвърждава тезата на кабалистите, че алегоричните истории в

Берешит (книгата на Началото или Битие в Библията) трябва да се тълкуват
най-малко по три начина, за да се схване истинската същност на написаното.

И сега, като търпеливо изслушахте приказката дотук, дали няма да видите в

първите стихове на Битие нещо повече, отколкото сте виждали досега:

„В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и

тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да
бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог
раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината
нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде простор
посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели
водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана
така. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.”