„В началото бе словото“

Словото е нещото, дадено ни от Бог, което ни отличава от животните и оказва много силно
влияние върху ценностната ни система. Чрез него ние изразяваме нащия мироглед и нашата
духовност.

Словото е най-могъщото оръжие на този свят и то ни дава възможнистта да се наречем хора. То

е привилегия, която ни позволява да изразяваме мислите си. Чрез него всички ние можем да
увековечаваме знанието и да го съхраняваме във вековете, за да могат следващите поколения
на неговите основи да градят нови познания. Всички тези предимства разбира се, крият и
редица недостатъци. Най-големият от тях е неразбирателството между хората. Именно
словото, притежавано в неправилни ръце дава възможност на човек да отрича, охулва и
разрушава усилията на знаещите и можещите. Тези контрастиращи си предимства и
недостатъци првят нашето живеене по-интересно и по-трудно, защото е лесно да кажеш и да
твърдиш нещо, трудната част е да го докажеш пред точно тези хора, които целят да разрушат
постигнатите знания и да разводнят успехите ти. За да можеш да се справяш в такива ситуации,
трябва да владееш специфични качества и да мовеш да боравиш добре със словото, а това не е
никак лесна задача. Много хора в днешно време също се отнасят с пренебрежение към
словото и вместо да го развиват, те го оскътяват дори оскверняват. Думите могаат да бъдат и
светлина и мрак в душата на човек. Светлина в този, който ги е овладял и мрак в този, който ги
е пренебрегнал и не ги е оченил достатъчно, а злосторствал с тях. В Библията се разказва как
само с няколко думи Бог направил от тъмнината и неприветива земя, годно за живот място.
Чрез словото Бог е предал на хората едни от най-важните за нашия живот и нашия мироглед
слова – 10-те Божи заповеди. Те ни дават смисъл на навето живеене и без тях никога нямаше
да можем да разичаваме добро от зло. Думите или анаогично словото са една много важна и
задължителна част от нашето общество, но малка част от него всъщност го разбират. Те са тези
ни качества, които ни позволяват да се наричаме хора, а не животни. Без словото нямаше да
можем да предаваме наистина важни неща през поколенията, нямаше да можем да разкиваме
своите чувства и емоции, нямаше да общуваме или да обменяме информация, а щяхме да сме
просто еди безполезни същества на тази планета.

В заключение мога да кажа, че без словото нищо нямаше да е същото като днес и е възможно
да не съществуваме без него. То е една много важна и незаменима част от нашето ежедневие
и комуникиране, но някои хора още не могат да осъзнаят това и продължават го разрушават.
Совото дава огромна сила и мощ на човек и за това има безброй нагледни доказатества и
никога не трябва да забравяме – словото е създало света и всичко около нас, ние сме длъжни
да го ценим и пазим.