Това се случило някъде далеко, далеко на една друга планета преди няколко

милиона години в един прекрасен свят със ослепителна красота и изпълнен с омайни
звуци. Всичко било направено толкова изкусно и изумително. Всичко било на
изключително високо технологично ниво. Това бил светът на хората. Там те живеели
дълго и спокойно. Можели да пътуват с кораби далеч в космоса. Всичко било мирно,
тихо и спокойно. Не знаели какво са войната и конфликтите. Не познавали вече огъня,
защото навсякъде било топло и не им е бил нужен. Не знаели как се правят нещата,
които използвали, защото тях ги правели роботи. Рядко се случвали инциденти и
промени в поведението на хората, но те веднага бивали отстранявани и почти никой не
ги забелязвал. Хората не познавали себе си, нито знаели какво и щастие и любов.
Живеели в робство от толкова отдавна, че нито съзнавали, нито помнели, че е така.
Били затворени в собствените си тела и докато живеели в тях вярвали, че това са самите
те.
В началото всичко било по друг начин, и животът бил игра. Хората били равни, с
еднакви сили и неограничени възможности. Всички били богове. Не се хранели както
сега, защото имали предостатъчно енергия в чист вид. Нямало нужда да изяждат други
същества, за да вземат тяхната енергия. Нямало я алчността, нямало го и глада. С
течение на времето обаче за разнообразие решили в играта да има печеливши и губещи,
и така тя се превърнала в състезание. В следствие на това се появили алчността и
жаждата за власт, както и желанието да ограбиш и да имаш повече от другите. От тук
започнало потъването в тъмнината...
Някъде другаде в същото време се водел разговор... След този разговор Бог и
Луцифер били тъжни и замислени. Какво са си говорили никой освен тях не знае.
Дошли дни когато странни съмнения започнали да раздират вярата на някои в
правотата на Йерархията. Разцеплението в йерархията вече било налице. Луцифер
отказал повече да служи на йерархията и всички решили, че се е възгордял. Част от
Йерархията го последвали. Обявили ги за предатели. Не искал повече хората, които не
желаели да живеят по начина и правилата на този свят против волята си, да бъдат
насилвани да продължават да живеят така.
А някога Луцифер му бил най-близък от всички архангели и се грижел се за всичките
му дела.

Скоро му предложили да избира – или да остане там при цялото негативно

отношение към него или да отиде като човек с всички отцепници и затворници на
друга планета. Усамотил се за да обмисли предложението. Трябвало да вземе решение,
но то не можело да се вземе бързо. Използвал умението си да вижда възможностите
напред във времето. Размишлявал много дълго върху видяното. Разглеждал всички
възможности на двата пътя. Ако останел, щял да продължи борбата с малката си група
отцепници срещу всички останали. И това можело да продължи милиони години,
докато даде някакъв резултат, а и успехът не бил сигурен. Щели да се разбуждат повече
хора, които веднага ще бъдат затваряни в подземията и ще прекарват там целия си
живот. А той самият щял да живее в близост с враговете си и омразата им. Ако заминел
с хората на новата планета, трябвало да започне всичко отначало. Въпреки, че
подземията ги направили по-издържливи, те не били готови за такъв живот. И в този
вариант трябвало да минат стотици хиляди или дори милиони години, докато успее да
събере хората и да се освободят. И по двата пътя щяло да има много мъка и страдание.
Решил, че е по-добре да замине. Така след много време щели да го забравят. В
дългото време на размишление разбрал нещо, което никой не разбирал, дори и Бог и
свитата му. Започнал да подготвя себе си, защото от това много зависел успеха на
започнатото. Знаейки за интервенциите на йерархията върху паметта на хората, той
трябвало да направи същото, за да запази своята памет и паметта на хората. И започнал
да вкарва необходимата информация в тях и да я групира, а после я кодирал и
прекодирал много пъти, за да не може никой, освен него да достигне до нея. В
информацията запазил спомена за миналото на всички, а също и указания за
осъществяването на предстоящите дела, уговорки за това как ще се намерят и познаят.
Като приключил с приготовленията, обявил съгласието си да отиде на новата планета.

Прехвърлянето започнало. Докарвали изгнаниците на малки групи, като ги оставяли

на различни места по новата земя, за да не могат да се съберат. Бог разделил хората.
Нищо не им позволили да вземат със себе си, освен дрехите на гърба им. Шансовете им
за оцеляване били почти равни на нула. Планетата се оказала много негостоприемна и
пълна с всякакви опасности - опасни хищници, отровни растения, суров климат. Много
от хората не оцелели. Движението им било силно ограничено поради опасността от
внезапните нападения на хищниците. От глад започнали да дъвчат каквото им попадне
и мнозина загинали от отровни растения и плодове. Другият враг на хората се оказал
студът. Започнали да измират и от студ. Първоначално не знаели за всички тези
опасности, нито как да се опазят от тях. Те идвали от високотехнологичен свят и не
знаели какво е опасност и какво е оцеляване. Не знаели как да си запалят огън, за да се
стоплят. След време дрехите им се изпокъсали и те останали голи, защото не знаели как
да си направят нови. Не знаели нито как да си направят дом, нито как да се отбраняват
с голи ръце и подръчни средства. Много хора не издържали на този ужас и полудели.
Загубили човешкия си облик.

Не минало много време и оцелелите разбрали, че могат да бъдат в известна

безопасност, като се качват по дърветата или се крият в пещерите. От студа обаче
нямало къде да се скрият и телата на голите хора започнали да се окосмяват за да се
опазят от студа. През хилядолетията хората започнали да се смаляват и ставали все по-
дребни на ръст. Започнали да подивяват и заприличали на местните обитатели на тази
земя. Някои напълно подивели и никога повече не се върнали към човешкия си облик.
Но те имали едно предимство, което ги различавало от останалите животни –
изобретателността им.
Някои от първите, които успели да оцелеят, създали поколение. Когато поотраснали
децата им, те започнали да им разказват за света, от който са дошли и за нещата, които
е имало там. Понеже нямало как да им покажат, им рисували картини на различни
предмети, с които разполагали преди. Обаче трудно се обяснява за нещо, което не
можеш да покажеш. След време техните деца рисували картини на своите и им
обяснявали за неща, които никога не са виждали, а само са чували от преданията. И
така поколение след поколение си предавали легенди за неща, които вече не били
сигурни дали въобще са съществували някога. С течение на времето интересът към тия
легенди намалявал, така както и хората оглупявали и оскотявали заради начина си на
живот – борбата за оцеляване. Даже и стремежите им към свобода се загубили някъде в
тази борба.

Луцифер не можел да помогне на всички в тези трудни за тях времена. Вече бил
смъртен и времето му било ограничено. Първото, което трябвало да направи било да
съхрани групата, с която пристигнал. А това били най-подготвените и най-важните за
неговото дело – ангелите и архангелите, които го последвали. И част от хората, в които
стремежът за свобода бил по-силен от всичко. Останалите хора, които ставали за
водачи, той пръснал по всички групи, за да може макар и минимално да увеличи
шансовете им за оцеляване. Той попаднал с групата си на едно от най-суровите места
на планетата. Високо в планините той започнал да търси местата, където може да
съхрани приятелите си и тайните си. Най-доброто и сигурно място били дълбоките
пещери. Там шансът да бъдат намерени и атакувани бил минимален. Намерил за всеки
един подходяща пещера и във всяка записал писанието по стените. Няколко останали с
Луцифер, а другите влезли в пещерите и заспали вековен сън, за да съхранят себе си и
паметта си. И там те останали да го чакат да дойде един ден и да ги събуди. На тия,
които останали с него им възложил какво да правят през вековете и се разделили да
търсят оцелелите хора. Трябвало да тръгне, за да може да се слее с хората и да
заприлича на тях. Никой повече не чул нищо за него. Никой не го е виждал от тогава,
защото никой не знаел вече как изглежда. Ала той незабелязано се появявал от време на
време при хората и без никой да разбере им помагал доколкото му позволявали
възможностите. Показал им как да палят огън и какво да правят с него. Как да си
направят сечива и оръжия. Минало много време и всички забравили за него.

След заминаването на Луцифер, Йерархията тотално се разцепила и борбата

между доброто и злото продължила с нови сили. Лошото било, че тази борба те
водили чрез хората. От тази борба между ангели и демони страдали хората. Един ден
Бог и Сатаната се споразумели да преместят борбата на новата планета. И в замяна на
това Бог му отстъпил правото да я управлява. Така Сатаната станал управител на
наказателната планета (Адът). Изчезването на Луцифер хвърлило в тревога цялата
йерархия и те започнали да го издирват. Нахвърляли се на всеки, който по нещо
заприличал на него. Всеки стремеж към някаква свобода се считал за негово дело.
Всякакви действия към прогрес били свързвани с него и били потъпквани още в
зародиш. Много дълго време йерархията пречела по всякакъв начин на прогреса на
хората, за да може страданието им да е възможно най-голямо. Нарекли я наказателна
планета (Адът) и поддържали тази обстановка там. След време им се сторило, че на
планетата не е достатъчно ужасен живота и започнали да създават различни вируси и
болести и да ги пръскат по планетата. Продължителноста на живота на хората
започнала да се скъсява от болестите и ужаса, в който живеели.

Робството се изразявало в зависимостта на хората от телата им и задължението да

се прераждат. Всички изчаквали новото си раждане в отвъдния свят. Когато се
раждало бебе, определения човек влизал в новото си тяло по задължение. Йерархията
се възползвала от този начин за да се отървава от неудобните, като ги прехвърля за
наказание да се раждат на новата планета, а тези които станат смирени, послушни и
много уплашени ги изтегляли обратно на старата планета.
Основното правило на прераждането на хората било да се раждат на същото
място, където умирали.Промяната на мястото на раждане можела да прави само
йерархията. Определена част от тях се занимавали с това да подготвят хората за новия
живот и да определят какъв живот ще трябва да изживеят. Блокирали паметта за
предишните им животи, за да липсват каквито и да е доказателства за преражданията и
за другия свят. Свързвали се към тялото си така, че ако връзките се прекъснат, тялото
не можело да продължи да живее без човека. С тялото си съпреживявали всичко, което
се случвало в този свят. И тези връзки възпроизвеждали всичко, което се случва с
тялото, да изглежда реално.
Тъй като те решавали кой къде и кога ще се роди, започнали да изпращат на
земята хора от по-високите нива на йерархията да осъществяват контрол и да
ръководят обикновените хора. Така постепенно се смесили изгнаниците с поданиците
на Бог и поданиците на Сатаната. Когато се наситило с хора от двете страни, започнали
свади, междуособици и войни. Техните водачи постоянно ги подтиквали към
конфликти. Постоянно проповядвали идеите си и карали хората да се определят на коя
страна ще бъдат – на страната на доброто или на страната на злото. А за страните
всъщност зависело от коя страна ще ги погледнеш и затова за някои доброто било зло, а
за други злото – добро. Това било така, защото те били двете страни на една монета –
робството. Така с течението на времето внушили на хората този фалшив избор и
заличили истинския – свобода или робство. И никой вече не проповядвал свобода.
Никой не търси нещо, което не помни. Продължили служителите на йерархията да
създават и разпространяват фалшиви идеи и избори. Фалшифицирали всичко истинско,
дори и любовта. С каквото и да се захванели хората, все влизали в някаква заблуда.

Минало много много време и на Бог взело да му омръзва всичко това. Започнал все
по-рядко да се среща със своите поданици и приближени. Започнал да се чувства
самотен. Не му се говорело вече с никого. Не се интересувал какво става във
владенията му. Той бил на върха на йерархията и нямало към какво повече да се
стреми. Към върха се стремили всички под него, но не и той. Най-вече стремежът за
власт и изкачване по-нагоре в йерархията завладял по-долните нива на йерархията –
тези които управлявали пряко хората и тези които контактували с тях. При тях
алчността и стремежът за власт достигнали невиждани върхове.
А Бог бил самотен и започнал все по-често да си спомня за стария си приятел
Луцифер, който никога не се блазнел от властта и не се стремял към нищо за себе
си. И на него му омръзнала властта. Нямало с кого да се отпусне и да разговаря като с
равен. Без събеседникът му да сервилничи и да се подмазва. Цялата идея за йерархията
започнала да се изкривява, а Бог не можел да направи нищо за да промени това. Може
би Луцифер е бил прав за свободата. Ако тогава не се било стигнало до конфликт
между двамата и се бяха разбрали, може би нямаше да я има тази безумица,
продължила толкова дълго време? И нямаше да има за всички толкова много
страдания. А може би страданието е било нужно, за да се отсее истината от заблудата?
Започнал тайно да се надява някой ден Луцифер да се появи и да успее да сложи край
на всичко това. Знаел че той се появява там на земята, но не знаел къде и кога. А те все
някога щели да се срещнат отново.

Луцифер чакал достатъчно дълго и дошло времето, когато Йерархията

поотпуснали контрола. От няколко хилядолетия той и другите, които останали с него
започнали да се появяват често на земята и да изпълняват планираното. Създал първият
модерен град и научил хората да живеят там равноправно. Другите хора взаимствали
модела и започнали да строят още подобни градове. Служителите на Йерархията се
усетили, но било късно. Новите идеи бързо се разпространявали сред хората и се
запазвали в паметта им. От висшите нива в изблик на ярост планирали ответен удар от
старата планета с космически кораби и изпепелили първия град. Допуснали голяма
грешка, тъй като съществуването на живот на друго място, както и произходът на
хората се пазел в пълна тайна. Но те се надявали сред жителите на града да се намира и
Луцифер и ако загинел, щели да могат да го локализират при обичайното завръщане в
отвъдния свят след смърта. Не успели да го намерят, защото вече го нямало в града.
Когато създадеш нещо, трябва да го оставиш да съществува и да следва своя път, и да
продължиш да създаваш нови неща. Той не се застоявал дълго на едно място.
Бил постоянно в движение към новите си цели. Помагал на хората където и както
можел, а хората били благодарни, въпреки че не знаели кой е. На хората бил известен
под други имена като бог - Прометей който им дал огъня, Ганеша който им помагал и
остранявал пречките, или като обикновен човек, останало името му в паметта на хората
и до днес. А в неговата памет се запечатала цялата история на човечеството, всичките
им мъки и страдания. И когато някой погледнел в очите му, първо виждал какво
представлява свободата и се изпълвал с щастие. Когато погледнел втори път виждал
страданието, запечатано в Луцифер и това го растърсвало така, че човекът дълго не
можел да спре да плаче.

И така войната започнала. За първи път в историята на Йерархията силите на доброто

и злото започнали да се обединяват срещу новият си враг. А именно Луцифер бил този,
който застрашавал устоите на царството и властта им. Той създавал, а те се опитвали да
разрушат създаденото. Докато служителите на Йерархията действали, Бог си оставал
все още безмълвен и без никакъв интерес към случващото се. Отдавна не се намесвал в
работите на Йерархията. Но случващото се започнало да става много интензивно. Дали
Бог щял да продължи да бъде само наблюдател? Или наближавало времето, когато ще
излезе от бездействието си? И ако излезе, на чия страна ще застане? Без неговото
ръководство всички започнали да действат хаотично и безразборно. Започнали да се
събират в отделни групи, да действат всеки на своя глава и да спорят помежду си кои
методи на действие са по-правилни. А обикновените хора ставали все по-объркани и
отчаяни. Въпреки технологичният прогрес, който трябвало да облекчи живота им, те
живеели все по-лошо. И вместо изобретенията да служат на хората, ставало обратното.
Хората все повече робували на изобретенията.

И тъй като няма тайна, която да бъде напълно опазена, достигнали слухове за
съществуването на новата планета, и че там е започнало да става нещо. Хората
започнали масово да нарушават правилата, за да ги изпратят на новата планета.
Желаещите постоянно нараствали и така започнала да се обезлюдява старата планета и
да се пренаселва новата. Старите и спокойни владения на Йерархията съвсем се
опразнили. Хората не искали повече да живеят спокоен и безличен живот, а искали да
им се случват вълнуващи неща. Започнали да се появяват в душите им смътни спомени
за любов, щастие и свобода.
В следващите си стъпки Луцифер събирал големи групи хора и им поставял
задачите да обединяват хората по света в държави, да разпространяват един език,
за да могат хората да се разбират помежду си, да разпространяват науки и учения,
които да са в услуга на всички. В последствие от йерархията започнали да създават
интриги и раздори между държавите и да предизвикват войни. Започнали също така да
изопачават единния език и да създват множество диалекти, които през времето се
превърнали в отделни езици. Използвали ученията и науките за да укрепват власта си
на земята и за да лъжат и ограбват хората. Луцифер и приятелите му разпространявали
истината, а служителите на йерархията я надстроявали с лъжа. Но това било без
значение, защото каквото и да направили слугите на Бог, всичко било в полза на
Луцифер и стремежът му към свобода за всички. Поради двойнственото си мислене те
не можели да разберат, че с опитите си да му пречат, те всъщност му помагали.
Вярвали че са прави и че ще победят. Обаче най-голямата заблуда е да вярва някой във
победата. Защото в действителност няма истинска победа и победители.