Professional Documents
Culture Documents
ВЪВЕДЕНИЕ. МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ И ЕТАПИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ. МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ И ЕТАПИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
, да
установиш..., да формулираш точно отговора на възникнал пред теб въпрос... Всичко това
е все изследване. От обработката и анализа на един документ ... през установяване
състоянието на един изучаван обект ... до разкриване ефективността на някакво
нововъведение. А, дали точно си формулирал въпроса? На всеки въпрос ли ще намериш
отговор в литературата? А, ако няма … Ако отговорът е важен за теб, ще се наложи да
поработиш и да го откриеш сам… Вероятно ще откриеш част от отговора в изследвания
на други автори, или поне ще установиш това, което другите са постигнали по този
въпрос и ще продължиш по-нататък сам. За предпочитане е да се използва този подход.
Да стъпиш на установеното до този момент. Но, вероятно ще се наложи да прегледаш и
още източници, защото работата по-нататък трябва да се изпълни така, че да те доведе по-
бързо, с по-малко усилия и с по-малко средства до търсения резултат. Защо да не
използваш опита на другите, обобщения вече опит и да планираш и организираш своето
изследване по-точно, по-целенасочено, по-икономично.
Какво представлява едно педагогическо изследване? Като всяка друга дейност, то е
свързано с извършване на определени процедури, с преминаване през определени етапи.
За да навлезем по-лесно в проблема за педагогическите изследвания е редно да се
запознаем първо с терминологията, същността и основните етапи при реализацията им в
педагогическата практика.
За всяко изследване най-съществената дейност е планирането и организацията на
изследователския процес. Тези дейности са свързани с няколко относително
самостоятелни и заедно с това логически свързани помежду си познавателни процедури:
o Формулировка на проблемните страни на изследването;
o Обосновка на темата на изследването;
o Разграничаване в обекта на изследването кръга от явления, които
представляват предмета на изследването;
o Построяване на една или няколко работни хипотези (обяснителни или
прогностични), разкриващи механизма на функциониране на явленията или
предсказващи перспективите за неговото развитие.
o Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи предстоящото
разпределение на силите, средствата, разчета на времето, т.е. цялата организация
на етапите на активното търсене.
o Избор на методи на изследването и преобразуването им след това в методика,
адекватна на изследователските задачи;
o Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на изследването;
o Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и цялата
дейност по проведеното изследване.
В изброените процедури има твърде много термини, дадени в курсив. В структурно
отношение те представляват елементи на една план програма, на един идеен проект. Това
е концепцията на едно педагогическо изследване.
По-нататък следват етапите на изследователския процес, свързани с реализацията на
научния замисъл. Необходимото условие за “чистота” на изследователския процес е
безусловното спазване на всички познавателни процедури, съставящи етапите на
научното търсене. Тези етапи трябва да се планират и изпълнят със съдържание в
съответствие с предмета и обекта, и с поставените цел и задачи на педагогическото
изследване. Ключовите етапи в изследователския процес се състоят в това, че при добро
уточняване на научното търсене, се достига до избор на най-икономичния комплекс
от методи на изследване и на тяхна основа се разработва оптимална методика и техники
на изследването, адекватни на поставените задачи.
Време е вече да възроптаете. Все още не сме отговорили на това какво е изследване, а
вече ви затрупахме с толкова нови думи. Вероятно “изследването” не е нещо простичко,
щом изисква толкова много понятия, а ... има и още. Всъщност това си е цяла наука.
Някой ще каже изкуство. Да, защо не! И в изкуството има принципи и канони. И в
науката се изисква да интерпретираш, да твориш. Да приложиш творчески определени
научни достижения в практиката, или да ги установиш си е истинско изкуство.
Натрупаният опит у всеки изследовател много често подсказва, че биха се получили по-
добри резултати ако се промени “нещо” в процеса на работа с обучаваните. Това “нещо”
има различни измерения – от промяна в учебното съдържанието или структурата на
изложението му до цялостна промяна в методите, в подхода на преподаването. Защо да не
проверим резултата от въвеждането на това “нещо” при условие, че ще спазим основните
изисквания и принципи на дидактиката и методиката на обучение по съответния предмет.
Това “нещо”, това нововъведение можем да го обозначим като “допълнително
педагогическо въздействие”.
Вследствие на въвеждане на “нещото” в учебния процес се достига до друг резултат
отразен на схемата с Б (Б1, Б2). Очакванията ни са да се постигне по-добра резултатност
(Б). Напълно е възможно да се постигне резултат (Б1) близък до А или дори до по-ниска
резултатност (Б2).
Процесът А обикновено се обозначава като традиционен начин на работа, при който се
прилага традиционна методика, а процесът Б – като експериментален начин на работа.
За да дадем оценка на въведеното ново “нещо” резултатите от работата по Б се сравняват
с резултатите от работата по А. Поради това най-често групата, при която се реализира
традиционната методика се обозначава като контролна група, а другата, в която се
експериментира – експериментална група. Използват се и термините контролен и
експериментален вариант.
Фиг. 1. Същност и етапи на изследователския процес.