Преживяване на концерт в Олимпия

Може би аз първа трябва да разкажа за Олимпия, защото другите са още в

Париж и ще се приберат утре. Вече сте чели вестници и интернет страници, от
които сте добили гнякаква представа, но уникалното изживяване да сте там и да
слушате гласа на Лили в тази зала е неповторимо. Страхотната акустика
разкриваше по неописуем начин брилянтния глас на Лили. Това даже си личи от
непрофесионалните записи в интернет. Лили пя с такъв хъс, с такава енергия, а
залата й отвърна със същото. През по-голяма част от времето публиката беше на
крака. По принцип публиката на Лили винаги е страхотна, но там беше нещо
невиждано и това вероятно се дължи на факта, че не сме в България и хората
пристигнали от цял свят са едни от най-големите й почитатели, които са имали
възможност. Липсваха случайно попаднали серджии с изключение на един ,
двама представители на жълтата преса, пратени вероятно от враговете на Лили.
Песните „Молба „ и „Реквием” ме изправиха на нокти, „Искам те” ме остави без
дъх, всичско беше изпято великолепно, изключително. Магията на Лили
действаше с пълна сила в парижката зала. Разбрах, че в Олимпия съществуват
строги правила по отношение на времето на пеене и там разбрах, че се
разрешава само един бис. На Лили й бяха разрешили 2ч и 15мин. Времето
изтичаше, публиката викаше още, още, ... Лили, Лили. След специално
разрешение от управата започна култовата песен „Панаири” и ....завесата се
затвори. Аплодисментите не стихваха, виковете продължаваха и тогава през
пролуката, на сцената се показа Лили и се поклони. Повече от пет – шест
минути след това публиката викаше и ръкопляскаше, но завесата не помръдна.
Така завърши една голяма мечта на Лили, превърнала се и в моя и на хиляди
други, които я обичат и харесват. Емоциите ми по време на концерта, около този
концерт, снимките пред залата, пред плаката на Лили, които си правихме,
чакането на изхода на Олимпия, автографите, които Лили ни даде lвърху новите
календари, които си купихме от там, изненадата ми на връщане, когато видях
Лили в същия самолет, всичко това не можах да повярвам, че ми се случва и се
разплаках от вълнение загледана в облаците над Париж. Сега пожелавам на
Лили да гледа напред , както винаги го е правила и да ни заведе на концерт в Ню
Йорк в другата престижна зала - CARNEGIE HALL.