Образът на Левски в одата “Левски”

“Епопея на забравените”е едно от най-изключителните

творения на Вазовата литература.Тя е съвкупност от 12
оди,които разказват за величествени събития и герои,очертали
съдбата на нацията. Героите и разказите в нея са олицетворение
на общонародния идеал и пример за подражание и подтикват
читателите да не забравят славните дела на предците си.

Във Вазовата ода,Апостола е пример за морално и доблестно

поведение.Той и самосъзнанието му са идеал за гордост,смелост
и непреклонност.Левски е представен като величествена и
изключителена личност,достойна за възторг.

В началото на творбата са изразени личните и съкровенни

чувства на Левски.Лирическият герой изпитва нуждата да поеме
по нов път,воден от дълга към отечеството.Манастирът е
пространството, което е тясно за личността, която иска да е до своя
народ: “ Метафората “Манастирът тесен за моята душа
е..”изразява,че потисничеството изисква всичко друго,но не и
смирение. Той осъзнава,че не може да помогне на своите
събратя, чрез молитви,а са нужни действия и слова. В одата
манастирът е олицетворение на покой,а за Левски е егоистично
той да живее в спокойствие,зад стените на манастира,докато
българите се борят с османското иго. Голямо влияние оказва
нравствения дълг на родолюбеца,който дава всичко за
отечеството.Левски е неспокоен и не може да гледа повече
мъченическия народ,потъпкван от османците.Затова той изпитва
силна нужда от активност,въстание и борба,за да призове и
вдигне българите. “…че време веч е да въстане робът”

Образът на Левски във Вазовата творба е олицетворение на

смелост и е изграден възоснова романтическата представа за
героя,което спомага представянето му като изключителна
личност.
Той ,не веднъж,е описван еквивалентно с образа на Христос, и
други знаменити фигури ,с цел да се сакрализира и покаже
колко величествен е лирическият герой.” Той беше безстрашлив.
Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов…..”

Той търпи жестоки болки и лешение,в името на свободното

отечество.Левски е представен като скиталец и мъченик”…скита
се бездомен,без сън,без покой”,отхвърлил светската суета и
живеейки за святата кауза .Постоянните странствания на Левски
представят неговата апостолска дейност и активното му участие
в каузата за родината.
Лирическият герой е представен като водача,канонизиран в
душите на потиснатите ,възприеман от тях като светец.
Апостола скита из гори и поля,търпейки множество
лишения,само и само да вдигне народа,да върне българското им
самосъзнание и да ги подтикне да се изправят срещу робството и
потисничеството.Народа е обезкуражен,измъчен и
изнемощял.Левски вижда това,поради което неспокойния му дух
го води по дългия път от трудния,морален избор до смъртта.

Апостола се превръща в икона за своите сънародници.Той, със

своята смелост и твърд нрав става пример за величие.Запален от
искрата за свобода и незавимост, Левски се труди неуморно “Той
не знайше ни отдих, ни мир, нито сън..” и с тази си
непреклонност и упоритост подбужда народа да се включи в
святото дело.

Основен мотив във Вазовата творба е силата на вдъхновяващото

слово.То води до изключителна промяна в самосъзнанието на
хората.Все повече народа отхвърля робството и примирението.
Чрез своите постъпки,смелост и борбеност той се издига в
очите на народа,като поддръжниците му стават все повече и
повече,а думите му се превръщат в свято слово,което разпалва
огън в душите на хората.
“..неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
И семето чудно падаше в сърцата,
и бързо растеше за жътва богата.”

В одата,присъства контрастът между верността на Дякона към

националналната кауза и позорното предателство на един
изменник.Този морален проблем противопоставя благородството
и подлостта,за да принизи постъпката на предателя,продал се на
османците в най-тежките дни за българския народ .По този начин
се разкриват два типа житейско поведение-на непримиримата с
робството личност и на малодушния подлец. “Тоя мръсен червяк,
тоя низък роб,
тоз позор за Бога”

Предаден и заловен, Левски е подложен на нечовешки мъки,но

нищо не може да сломи железния му нрав и патриотичен дух.Тук
се вижда безсилието на тираничната власт пред гордата и
непреклонна човешка душа.Никоя болка,никоя мъка,никое
изпитание не го уязвява,той не се бои от смъртта,защото за него е
гордост да даде живота си в името на отечеството.
Дякона проявява изключителна преданост,не предава
съмишлениците си и делото им. Той е безукорно честен,
всеотдаен, предан на делото, устремен към звездната цел –
всеобщото въстание и освобождение на народа.

Във Вазовата ода,смъртта на лирическия герой е много

важно,емоционално и въздействащо събитие.Смъртта на
Левски е представена чрез аналогията между гибелта на
Дякона и мъките на Исус Христос на кръста.
“О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!”
Чрез сравнението с христовата гибел,се постига извисяването на
националния герой над обикновената човешка съдба.Тук можем
и да направим сравнение с елегията “Обесването на Васил
Левски”.В Ботевата творба бесилото е олицетворение на тъга
смърт и скръб,а във Вазовото произведението бесилото е славно
и е символ за героизма и идеала,защото отрежда на личността
място в историята.
 В одата присъства и опозицията долу-горе.Чрез напускането на
земния свят,лирическият герой отива в небесата-горния
свят,където се превръща в истински светец и икона за
българския народ.Героят умира,за да се роди в безсмъртната
народната памет.

Образът на Левски е сложен и многоаспектен.В него можем да

видим всички качества и ценности,които трябва да притежава
една достойна за уважение личност. Апостола е патриот и
родолюбец,който ще остане завинаги в историята. Той е
националният герой на България,който ще остане безсмъртен в
сърцата на народа и ще бъде запомнен като символ на
доблест,смелост и родолюбие.