Родното и чуждото в образите на

Султана и Стоян
В Талевото произведение “Железният светилник” многократно можем да
видим опозицията родно-чуждо в образите на героите и различните житейски
ситуации и проблеми.
Тя присъства още в началото на романа,когато младото момче-Стоян Галушев
е принуден да напусне родното си място,бягайки от турското насилие,чуждата
власт,като ясно е изразен конфликтът родно-чуждо,разделението възоснова
религия и власт.В периода,в който се развива действието,между 1833 и 1866
година,хората са под османско робство,те са наплашени и ограничени,като всяка
промяна и всичко,което се асоциира с чуждото и непозното бива хулено и
неприемано от обществото,то не пасва в моралните им ценности и идеала им.
Въпросът за родното и чуждото е изобразен и чрез двамата главни герои-Стоян
и Султана.Двамата са от различни религии.Стоян ,като българин, символизира
родното,а Султана ,с османското си име и род, символизира чуждото.Султана и
Стоян се влюбват силно един в друг,но техните общества и култури ги
разделят.В онова време рода е нещо свято и не всеки бива допуснат в
него.Семейството на Султана,и не само,като праведни хора,следващи
патриархата и моралните възприятия не приемат и не подкрепят избора на
Султана за съпруг,като,водени от страха от чуждото,строго я осъждат “Пръв и
заговори вуйко Тасе ,дойдаха да я придумват и други ,по-далечни роднини,дори
съвсем чужди люде..”.На пиадестал са традициите и родното и за
партиархалното семейство е недопустимо представител на друг етнос и на
чуждото,а именно Стоян,да стане част от семейството на Хаджи Серафим,като
вземе дъщеря му за съпруга.Заради предразсъдъците и страха от
чуждото,младият селянин- Стоян Галушев дълго време не бива приеман от
градската общност и еснафа.
Влюбените Султана и Стоян осъзнават собствената си сила и въпреки
времето,в което живеят,ограниченията и хуленето ,те успяват да преодолеят
големия конфликт,който предизвикват,чрез брака си,който не отговаря на
тогавашните ценности.Те преодоляват различията си ,това че са представители
на различни етноси не угасва любовта им и се доказват в патриархалното
общество като разбиват предразсъдиците на хората възоснова родното и
чуждото,та дори след време ,в следствие на брака им, Стоян Галушев бива приет
в еснафа и в рода,като става един от най-уважаваните хора в обществото и
разбива стериотипа за българите и представителите на така неприеманото
чуждо-чуждия род,чуждата вяра,чуждия етнос,показва на огорчените и
разочаровани от постъпката им хора,че това дали си българин,турчин,грък или
от друг етнос не бива да е критерии и променя светогледа и представите за
чуждото и непознатото,от което толкова се страхува патриархалното общество.
Чрез развилото се действие в “Железният светилник” и чрез образите на Стоян и
Султана,Талев ни дава възможност да погледнем от различни висоти,като
изобразява как въпреки различията,чрез любовта и разбирателството можем да
преодолемм бариерите и ограниченията,които обуславяме на база културни и
национални различия ,и не само,като ни подтиква да се замислим кое всъщност
приемаме като“родното” и кое като“чуждото” ,и да подложим под въпрос
връзката между истинска идентичност на хората и предразсъдъците,които ние
си създаваме,мислейки посредствено и затваряйки кръгозора си за новото и
непознатото,като се страхуваме и го отхвърляме.

Никол Богданова,11 “а” клас,номер 18