Електромагнетизъм

Електростатика
Електрични заряди – закон за запазване на заряда.
Електростатично поле. Закон на Кулон
Съществува най-малък електричен заряд - е (елементарен заряд).

е=1,60219.10-19 С

Елементарните частици притежават най-често ±1.e или са без заряд. Електроните са с отрицателен
заряд -е, а протоните с +е, неутроните са без заряд. Всеки заряд е кратен на елементарния електричен
заряд. Не съществуват частици в свободно състояние с дробен заряд. Кваркити са с дробен заряд, ±е/3
или ±2е/3, но те не се наблюдават в свободно състояние.
Електричният заряд не може да се създава или унищожава.
В затворена система електричният заряд се запазва:

q = Σ qi = const закон за запазване на заряда

Точков заряд - на който може да пренебрегнем размерите, най-опростен модел на реален заряд.
Всеки заряд поставен в електростатично поле изпитва силово въздействие.

Fq = q.Е

Електростатичното поле може количествено да се определя с векторна величина интензитет Е,

равен на силовото въздействие върху единичен заряд Е= Fq =1 =Fq/q. За точков заряд Q интензитетът на
полето е:
 Q r
E= закон на Кулон в полеви вид
4πε o r 2 r

εo=8,85.10-12 F/m, 1/4π εo=9.109 Nm2/C2

Принцип за суперпозицията - интензитетът на система от точкови заряди е векторна сума от

интензитетите на отделните заряди.

E = ∑ Ei Е
Полето може да се онагледи със силови линии,
като във всяка точка на силовите линии
интензитетът Е е тангентен вектор.

При онагледяване е прието - броят на силовите линии през единица площ, поставена напречно на
тях, да е равен на голимината на интензитета Е. За положителен заряд полето е радиално със силови
линии насочени навън, а за отрицателен заряд полето е антирадиално.
Силовите линии започват винаги от положителен заряд (или безкрайност) и завършват на
отрицатален заряд (или безкрайност).

Потенциал. Връзка между потенциал и интензитет.

Потенциална енергия на заряд в електростатично поле.
Потенциална енергия на система от заряди.
Електростатичното поле е консервативно (потенциално) и може да се представя освен с векторната
величина интензитет Е и само със скаларна величина, потенциал ϕ . Между тях съществува връзка:
За точков заряд:
 f ( x ), f ′( x ), df ( x ) = f ′( x ).dx
q r q 1 q 1
E= =− ∇ = −∇ϕ (r ), ϕ ( r ) = f ( t ), f ( t ), df ( t ) = f ( t ).dt
4πε o r r
2
4πε o r 4πε o r
f (r ), ∇f (r ), df (r ) = ∇f (r ).dr
За система от заряди: r 2 = r 2 , r.dr = rdr = r∇r.dr ⇒
E = ∑ Е i = −∑ ∇ϕ i = −∇∑ ϕ i = −∇ϕ , r 1 1 1 r
∇r = , ∇ = − 2 ∇r = − 2
r r r r r

ϕ = ∑ϕi принцип за суперпозиция на потенциалите

Потенциална енергия на заряд в електростатично поле:

dA inc = −dE p = Fq .dr = qE.dr = −q∇ϕ .dr = −qdϕ ⇒

E p = q.ϕ

Потенциална енергия на система от заряди:

1 1
Ep = ∑
2 i
q iϕ i , ϕ i = ∑ ϕ ik , (E p = ∑∑ q iϕ ik = ∑∑ q iϕ ik )
k 2 i ≠k i <k

ϕik е потенциалът създаден от к-я заряд в местоположението на i-я, а ϕi е потенциалът в

местоположението на i-я, създаден от всички останали.
 Поток на интензитета. Терема на Гаус - приложение. Циркулация.
Поток Φ:

dΦ A ≡ A.dS, за произволен вектор А

dΦ ≡ dΦ E = E.dS = E.dS cos α = E.dS⊥

Поток на интензитета през затворена поврност - теорема на Гаус:

q in
∫ E.dS =
S
εo
теорема на Гаус

Доказателство:

За точков заряд:

q dS⊥ q dS
dΦ = E.dS⊥ = = dΩ, dΩ ≡ 2⊥ пространствен ъгъл
4πε o r 2
4πε o r

⎧ q ⎫
q ⎪ 4π, ако зарядът е вътре в S⎪ q in
∫S E.dS = ∫S 4πεo dΩ = ⎨ 4πεo ⎬=
⎪⎩ 0, ако зарядът е вън от S ⎪⎭ ε o
 За система от заряди:

q ini q in
∫ E.dS = ∫ ∑ Ei .dS = ∑ ∫ Ei .dS = ∑
S S S
εo
=
εo
∴

Теоремата на Гаус е вярна и за гравитационно поле.

Приложение:
Теоремата на Гаус се използва за бързо и лесно пресмятане на полето в случаите, когато се
наблюдава някаква симетрия в разпределението на заряда.
1. Електростатично поле на равномерно заредена плоска повърхност (σ=const, повърхностна
плътност на заряда).

q in σΔS σ
∫ E.dS = ∫ EdS⊥ = E.2ΔS =
S S
εo
=
εo
⇒ E=
2ε o

2. Електростатично поле на равномерно заредено кълбо (ρ=const, обемна плътност на заряда).

q in q in
∫ E.dS = ∫ EdS⊥ = E.4πr = ⇒ E=
2

S S
εo 4πε o r 2

Извън кълбото r ≥R:

q
E out =
4πε o r 2

, т.е полето е еквивалентно на полето на точков заряд, поставен в центъра и равен на заряда на
кълбото.
E out
=
q
=
( )
ρ 4 πR 3
3 =
ρ R3
4πε o r 2 4πεo r 2 3ε o r 2

Вътре в кълбото r ≤R:

E =
q in
in
= 3
( )
ρ. 4 πr 3
=
ρ
r
4πε o r 2
4πεo r 2
3ε o

Теорема за циркулацията на интензитета:

qЕ.dr = −dE p = −qdϕ ⇒ ∫ E.dr = − ∫ dϕ = 0

C C
И така получихме две важни теореми на електростатиката:

∫ E.dr = 0
C
теорема за циркулацията

q in
∫S E.dS = ε o теорема на Гаус
 Проводник в електростатично поле
Проводници - притежават свободни заряди, които могат да се движат из целия им обем. В
металите свободни заряди са валентните електрони. Ще разглеждаме явленията макроскопически.

E = Emacro = <Emicro>

Проводниците съдържат огромен брой свободни заряди и практически са неизчерпаем източник

на електрически заряди.

μ ρN A
ρ = nm o = n ⇒ n= ,
NA μ

n е концентрацията на молекулите (атомите). За меден (Cu) проводник:

ρCu N A 8,9.103.6,023.10 26
n = ne = = ≈ 10 29 m −3 = 10 23 cm −3
μ 64

При поставяне на проводник в електростатично поле на повърхността му се индуцират заряди,

т.к. в полето противоположните заряди се придвижват в противоположни посоки, като електроните
се придвижват срещу силовите линии. Полето вътре в проводника е сума от външното поле и полето
на индуцираните заряди. Индуцирането на заряд върху повърхността на проводника продължава
докато полето вътре в проводника стане равно на нула.

E = E o + Ei = 0 = −∇ϕ ⇒ ϕ = const

, т.е. целият обем на проводника е еквипотенциален.

 От теоремата на Гаус поучаваме:

q in
∫ E.dS = 0 =
S
εo
⇒ q in = 0

, т.е. няма некомпенсирани свободни заряди в проводника.

Ако направим кухина в проводника, т.к. не махаме заряди полето няма да се промени Е=0. Това
се използва за електростатична защита от външни полета, като обвивката може да бъде не само
плътна, но и мрежеста. Защита от вътрешни полета навън не може да се постигне, т.к.:

q in
∫S E .dS = ε o ≠ 0 ⇒ E ≠ 0
out out

При зареждане на проводник зарядът е пропорционален на потенциала:

q = Cϕ, C е капацитетът на проводника

1 1
Е p = qϕ = Cϕ 2
2 2

За система от два близко разположени проводника с противоположни заряди:

1 1
Еp = (qϕ1 − qϕ 2 ) = q (ϕ1 − ϕ 2 )
2 2

q = C(ϕ1 − ϕ 2 ), C − капацитет на системата

 Електричен дипол. Дипол в електростатично поле. Поле на дипол.
Електричен дипол - ситема от два много близо разположени противоположни заряда:
Електричен диполен момент p - векторна
величина определяща електричния дипол: +q
l
pe=p=ql -q
, вектор l е насочен от -q към +q.
Дипол в електростатично поле:
1. В електростатично поле на дипола действа въртящ момент - M=pxE:

M=r-xF-+r+xF+=q (r+ - r-)xE=pxE ∴

2. Потенциална енергия на дипол в електростатично поле - Еp=−p.E:

Еp=-qϕ− + qϕ+ =q(ϕ+ − ϕ−) = −ql.E=-p.E ∴

3. Електростатичното поле въздейства силово на дипола:

F = −∇E p = ∇(p.E),
∂E
F=p , ako p = const.
∂l
Поле на дипол (r >>l):

q q ϕ
ϕ = ϕ+ + ϕ− = −
4πε o r+ 4πε o r−

r
q ⎛1 1⎞ ql.r
ϕ= ⎜⎜ − ⎟⎟ ≈ r-
4πε o ⎝ r+ r− ⎠ 4πε o r
3
r+

ϕ≈
p.r
4πε o r 3
-q l +q

3(p.e r )e r − p r
E = −∇ϕ = , er = l
4πε o r 3
r r± = r ∓
2
l2 ⎛ l.r ⎞
r± = r 2 ∓ r.l + ≈ r ⎜1 ∓ 2 ⎟
4 ⎝ 2r ⎠
l.r
1±
1 2r 2
≈
r± r
 Диелектрик в електростатично поле.
Теорема на Гаус в диелектрична среда.
Диелектриците не притежават свободни електрични заряди или са толкова малко, че могат да
се пренебрегнат.
При поставяне на диелектрик във външно електростатично поле, ако молекулите му не са
поляризирани се поляризират и се превръщат в електрични диполи. Такава поляризация се нарича
индуцирана. Ако са поляризирани, електричните диполи се стремят да се ориентират по полето -
ориентационна поляризация.
Вектор на поляризацията P - макровеличина определяща степента на поляризация на
диелектрика, диполен момент за единица обем:

∑p i
P≡ i =1
ΔV

Обемът ΔV трябва да е едновременно достатъчно голям за да обхваща голям брой електрични

диполи pi и достатъчно малък за да се определя локално поляризацията на диелектрика, например
колкото върхa на игла.

∑p i
N<p>
P≡ i =1
= = n < p >= n < q '.l >= ρ' < l >
ΔV ΔV

С ' означаваме свързания заряд. Полето в диелектрика е сума от външното и индуцираното поле
на свързаните заряди върху повърхността на диелектрика:

E = Eo + Ei , E = E o − E i < E o , т.е. полето вътре в диелектрика отслабва.

 От теоремата на Гаус следва:

∫ ε E.dS = q = q in + q 'in
in
o
S

Нека да приложим теоремата на Гаус и към вектора на поляризация Р:

∫ P.dS = ∫ ρ' < l > .dS = ∫ ρ'.dV = q'

S S S
out = −q 'in

, q'out е свързаният заряд излязал извън S при поляризацията. От закона за запазване на заряда
следва q'out= - q'in.

⇒ ∫ ε E.dS = q
S
o in − ∫ P.dS
S

∫ (ε E + P).dS = q
S
o in , D = εoE + P

∫ D.dS = q
S
in , теорема на Гаус в диелектрик

Вектор D е помощен и се нарича вектор на електрическото отместване, т.к. D е отместен спрямо

E в общия случай. С qin са означени свободните заряди, ако има такива.
За несегнетоелектрик P=αE=κεοE:

D = ε o E + κεo E = (1 + κ)ε o E = ε r ε o E = εE κ - диелектрична възприемчивост.

εr е относителната диелектрична проницаемост.
ε е абсолютната диелектрична проницаемост.
За сегнетоелектрик εr е тензор.
 Приложение на теоремата на Гаус за границата между две среди
Да разгледаме поведението на векторите E, D и P на границата между два диелектрика:
Нека височината на цилиндъра и
контура да е много по-малка от ради-
уса на цилиндъра и дължината на кон-
тура h << ΔR, h << Δl , за да пренебрег ε2
нем потока и циркулацията през h.
Да приложим теоремата на Гаус и
теоремата за циркулацията: S C
ε1
∫ D.dS ≈ (D
S
n2 − D n1 )ΔS = σΔS ⇒ D n 2 − D n1 = σ

∫ P.dS ≈ (P
S
n2 − Pn1 )ΔS = −σ' ΔS ⇒ Pn 2 − Pn1 = −σ'

∫ E.dr ≈ (E
C
τ2 − E τ1 )Δl = 0 ⇒ E τ2 = E τ1

Ако σ = 0, т.е. няма свободни заряди на границата:

D n 2 = D n1
Dτ 2 Dτ1 Dτ 2 Dτ1
E τ2 = Е τ 1 = = ⇒ = ⇒
ε2 ε1 Dn2 ε2 D n1 ε1
tgα 2 tgα1
= α >, ako ε >
ε2 ε1

, т.е. ъгълът на пречупване е по-голям в средата, в която диелектрчната проницаемост е по-голяма.

Диелектрик и вакуум:
Във вакуум няма молекули Р2 = 0:

⇒ − Pn1 = −Pn = −σ' ⇒

σ' = Pn

Метал и диелектрик:
В метала полето е нула Е1=0=D1=P1

Dn2 = Dn = σ
Dn ε −1
Pn 2 = Pn = −σ' = D n − ε o E n = D n − = Dn r ⇒
εr εr
εr − 1
σ' = − σ
εr
 Електричен ток - плътност и големина.
Напрежение. Електродвижещо напрежение.
Електричен ток - всеки макропренос на електричен заряд. Електростатичното Кулоново поле EC
не може да поддържа непрекъснат пренос на заряди, необходими са допълнителни електродвижещи
сили с интензитет E'.
Електричният ток се определя с векторна величина плътност на тока:

j = ρ − v − + ρ + v + , ρ = nq е плътността на заряда

В металите q=-e и v+=0:

j = −env − = en(− v − ) = env

, т.е. преносът на отрицателен заряд (-е) е еквивалентeн на пренос на положителен заряд

(е) в противоположна посока. Затова в техниката положителната посока на тока е посоката,
в която биха се движели положителни заряди.
Скоростта на пренасяне е:

v =< v x + v d > = < v d >,

vx е скоростта на хаотично движение (<vx >=0), vd е дрейфовата (преносната) скорост.

Конвектен ток - при пренос на заредени тела.
Големина на тока I:

dI=j.dS=j.dScosα=j.dS⊥ , поток на вектор j през dS

dq
I=j.S⊥ , ако j=const по S⊥. I=j. S⊥=ρv S⊥=ρ S⊥dl/dt=dq/dt I = j.S⊥ = = q
dt
 Напрежение U. Електродвижещо напрежение ε:

E = Е C + E'

Напрежение U - определя се с работата за пренасяне на единичен заряд:

qE.dl 1 ε +
2
dU = = E C .dl + E'.dl = −dϕ + dε ⇒
q U = ϕ1 − ϕ 2 + ε
U = − Δϕ + ε,
1 ε 2 U = ϕ1 − ϕ 2 − ε
U = − Δϕ, ako ε = 0!
U = ε, ако веригата е затворена!

−Δϕ - потенциалeн пад

В Кулоново поле положителните заряди се движат по силовите линии, а в източниците на

електродвижещо напрежение в обратна посока, но за сметка на някакъв вид енергия.
 Закон на Ом. Работа и мощност - закон на Джаул-Ленц.
Правила на Кирхоф.
U
Закон на Ом - експериментален закон,1826г.: R =
I
Съпротивлението R зависи от вида и размерите на проводника:

dl
dR = ρ , ρ е специфичното съпротивление
S⊥
l
R =ρ , ако ρ = const и S⊥ = const.
S⊥
Локален закон на Ом:

dU dU E E E
I = j.S⊥ = = = ⇒ j= , j=
dR ρ dl ρ 1 ρ ρ
S⊥ S⊥

ε
Закон на Ом за цялата верига U=ε: I=
R+r
,
r е вътрешнотосъпротивление на източника.

Работа и мощност - закон на Джаул-Ленц:

За единичен заряд A=U по определение. Следователно:

A=qU=UIt=Q, P=dA/dt=UI=I2R=U2/R
Локално:

dP = IdU = jS⊥ E.dl = j.ES⊥ dl = j.EdV

dP E2
p= = j.E = = ρj2
dV ρ

Правила на Кирхоф:

I-во правило: Сумата от втичащите токове е равна на сумата от

изтичащите в разклонителна точка - следтвие от закона за Ii Ik
запазване на заряда.

∑ Ii = ∑ I k
II-ро правило: В затворена верига (U=ε) сумата от напреженията е равна на сумата от
електродвижещите напрежения - следствие от закона за запазване на енергията.

∑ Ui = ∑ ε j
 Магнитостатика
Закон на Ампер за действието на магнитното поле върху токов елемент. Магнитно поле на постоянен ток във вакуум -
закон на Био-Савар-Лаплас. Магнитно поле на прав и кръгов проводник с ток.

Около всеки магнит съществува магнино поле, което може да онагледим с силови линии с посока от север на
юг, посоката в която се ориентира магнитна стрелка. Магнитното поле може да се определя с векторна величина
магнитна индукция В.
Ампер (1820г.) установява, че всеки проводник с ток
изпитва силово въздействие в магнитно поле, като силата е
перпендикулярна на силовите линии и тока:

dFA = Idl × B N
S
dFA dFA π B
dFA = Idl.B sin α ⇒ B sin α = ⇒ B= , ako α =
Idl Idl 2
, т.е. големината на магнитното поле се определя със силата действаща на единичен токов елемент поставен
перпендикулярно на магнитните силови линии.
Оерщед (1820г.) установява, че около всеки проводник с ток съществува магнитно поле. С промяна на
формата на проводника се изменя и магнитното поле. Магнитното поле на токов елемент се определя от закона на
Био-Савар-Лаплас:

μ o Idl × r μo H
dB = , = 10 −7
4π r 3 4π m
, μο е магнитната проницаемост на вакуум.
 μ o Idl × r μ I r × dl μ o I 1 μ I dl
dB = =− o = ∇ × dl = ∇ × o = ∇ × dA
4π r 3
4π r 3
4π r 4π r
μ I dl
dA = o
4π r
B = ∇ × A, A − векторен потенциал на магн. поле

Магнитно поле на прав проводник:

I β2
μ o I dl ⊥ μ o I dβ μ o I μ I a β1 B
dB = = = cos β dβ = o d sin β ⇒
4π r 2
4π r 4πa 4πa
μ I
B = o (sin β1 + sin β 2 )
4πa
μ I
B = o , ако проводникът е безкрайно дълъг
2πa
Магнитно поле на кръгов проводник:
B

μ o I dl μ o I dl r
dB = ⇒ dB || = cos γ
4π r 2 4π r 2
μ I 2πR R μ o I R 2
B = B|| = o = , B⊥ = 0
4π r 2 r 2 r3
μ I I R
B c = o , ako r = R
2R
 Действие на магнитното поле върху движещ се заряд- сила на Лоренц.
Магнитно поле на движещ се заряд
Idl = j.S⊥ dl = jS⊥ dl = qnv.dV = qvdN , dN е броят на зарядите в токовия елемент

dFA
dFA = Idl × B = qv × B.dN ⇒ FL = = qv × B
dN
μ Idl × r qr 1
dB = o = ε oμ o v × dN, ε o μ o = 2 ⇒
4π r 3
4πε o r 3
c
v × E' qr
B= , E' =
c 2
4πεo r 3

Очевидно магнитното поле е релативен ефект, но се наблюдава и за малки скорости благодарение на

огромната концентрация на токоносители в проводниците n~1029 m-3, c=3.108 m/s.
Ако зарядът се движи в електромагнитно поле, то силата на Лоренц е:

FL = q(E + v × B)
 Поток и циркулация на вектор B. Приложение.
(през затворена повърхност и по затворен контур)

Потокът на магнитното поле през затворена повърхност е нула, т.к. не съществуват магнитни заряди:

∫ B.dS = 0
S

Циркулацията на магнитното поле по затворен котур е равна на μο по алгебричната сума на обхванатите от

контура токове:

∫ B.dr = μ ∑ I
C
o
C
k теорема на Ампер

Доказателство:

μ o I dl × r
B=∫
4π r 3
L
dr
μ o I (dr × dl ).r μ o I dS ⊥ μ o I Ω2
∫C B.dr = 4π ∫C ∫L r 3 = 4π ∫C ∫L r 2 = 4π ∫C ∫L d Ω
2

Ω1
μoI μ I 0
∫ B.dr = 4π C∫ dΩ = o {
4 π ± 4π
= μ o I inC ⇒
C
L, I
∫ B.dr = ∫ (∑ B ).dr = ∑ ∫ B .dr = μ ∑ I
C C
i
C
i o
C
k ∴

Пространственият ъгъл се изменя с ±4π при пресичането на повърхност опъната върху токовият контур L.
 Вихрово поле, чиято циркулация по затворен контур е различна от нула.
Магнитното поле е вихрово, а електростатичното е безвихрово.
Приложение - използва се за бързо пресмятане на магнитното поле, когато има
някаква симетрия в разпределението на токовете. j
Магнитно поле на безкрайно дълъг проводник:

∫ B.dr = ∫ B.dr = B∫ dr = B.2πa =μ I

in
o C
C C C

μ I
in
B= o C
⇒ C
2πa
μ I
B out = o , ако a = r ≥ R
2πa
μ jπr 2 μ o j
B in = o = r, ako r ≤ R
2πr 2
Магнино поле на тор (r >> d):

N
∫ B.dr = B.l = μ
C
o NI ⇒ B = μ o nI, n =
l

Ако r клони към безкрайност, всяка крайна част от тора ще е дълъг соленоид. Затова за соленоид:

B = μ o nI
 Магнитно поле във веществото
Магнитен диполен момент pm (микродипол):

p = p m ≡ IS

Вектор на магнитната поляризация J:

J≡
∑p i
=
N<p>
= n < I' >< S >
ΔV ΔV
При поставяне на вещество в магнитно поле, диполите се стремят да се орентират по полето. Прилагайки
теоремата за циркулацията получаваме:

∫ B.dr = μ (∑ I + ∑ I'
C
0
C
k
C
s )

, но ∫ J.dr = ∫ n < I' >< S > .dr = ∫ < I' > dN = ∑ I'
C C C C
s ⇒

B B
∫C ( μ o − J ).dr = ∑C I k , H ≡ μ o − J ⇒
∫ H.dr =∑ I
C C
k теорема на Ампер във вещество

За неферомагнитни вещества J=κH:

κ<0 диамагнити
κ>0 парамагнити
κ>>0 феромагнити

B = μ o (H + J ) = μ o (H + κH ) = μ o (1 + κ)H
, μr е относителната магнитна проницаемост.
B = μH, μ = μ 0 μ r = μ o (1 + κ)
 Използвайки теоремите за потока и циркулацията на В, на границата между две среди (но неферомагнитни),
магнитните силови линии се пречупват. По аналогия с диелектриците, ъгълът на пречупване е по-голям в средата
с по-голяма магнитна проницаемост (h<< ΔR и l):

I
Bn 2 = Bn1 , H τ2 − H τ1 = = jl ,
l μ2
H τ2 = H τ1 , ako j1 = 0
tgα 2 Bτ2 Bn 2 μ 2 H τ2 μ 2
= = = S C
tgα1 Bτ1 Bn1 μ1H τ1 μ1 μ1
 Електродинамика
Елецтромагнитна индукция-закон на Фарадей. Правило на Ленц.
Вихрово електрично поле. Вихрови токове (токове на Фуко)
Фарадей (1831г.) открива явлението електромагнитна индукция, променящ се магнитeн поток
поражда вихрово електрично поле с циркулация различна от нула.

dΦ
ε = ∫ E'.dl = − закон на Фарадей ~ B, расте ~ B, намалява
C
dt

Знакът минус показва, че

възникващото електрично поле е за E E
сметка на енергията на магнитното
поле или друг вид енергия.

Възможните случаи на възникване на

електродвижещо напрежение (е.д.н.) са следствие от изменение:

а) на обхванатото от контура магнитно поле

б) на магнитното поле B 
в) на ориентацията на контура спрямо магнитното поле
•
ε = −dΦ / dt = − BS cos α = BS sin α α
г) на контура ε = −dΦ / dt = −B.S 

Правило на Ленц - индуцираното електрично поле е с такава посока, че се противопоставя на пораждащата

го причина.
При движение в магнитно поле се наблюдава и напречно електрично поле E' = v × B = FL / q .
 В масивните проводници вихровите електрични полета пораждат много големи вихрови токове
водещи до много големи загуби. Затова магнитопроводите се изработват във вид на ламели или от
феродиелектрици. За полезни цели вихровите токове се използват в пещите за топене на метали и в
микровълновите пещи.

Ток на отместване. Теорема на Ампер за нестационарни токове

При зареждане и разреждане на кондензатор във верига с променлив ток, диелектрикът в
кондезатора е непроводящ и възниква въпрос, как протича електричен ток, след като веригата не е
затворена.
1. Да приложим теоремата на Гаус:
S"
∫ D.dS = q
S
in = q, S = S'+S" C ~i
dq ∂D ∂D S'
i = q = = ∫ .dS = ∫ .dS = ∫ j.dS q
dt S ∂t S"
∂t S'

∂D
⇒ ≡ jD ток на отместване
∂t
Изменящото се електрично поле има ефект на плътност на ток jD, нарича се ток на отместване.

2. Да приложим теоремата на Ампер:

∫ H.dr = ∫ j.dS = ∫ j.dS , но ∫ j.dS ≠ 0,

C S' S" S'
∫ j.dS = 0, ∫ j
S" S"
D .dS ≠ 0

Възниква противоречие, което Максуел разрешава с въвеждане на допълнителен ток, ток на

отместване. Пълният ток е сума от тока на проводимост плюс тока на отместване:
 ∂D
∫ H.dr = ∫ ( j +
S SC
∂t
).dS теорема на Ампер'

Херц пръв регистрира магнитното поле създадено от тока на отместване в диелектрик между
плочите на кондензатор.
Тока на отместване е явление обратно на електромагнитната индукция, магнитоелектрична
индукция. При него не се отделя топлина, няма топлинни загуби.

∂D ∂E ∂P
jD = = εo +
∂t ∂t ∂t
∂E
jD = ε o във вакуум
∂t

Фундаментална система уравнения на електромагнетизма - уравнения на Максуел

С откритието си на тока на отместване Максуел успя да създаде единна теория на
електромагнитните явления:

∂B
∫ E.dr = − ∫ ∂t .dS
C SC
∫ D.dS = ∫ ρdV
S VS

∂D
∫ H.dr = ∫ ( j +
C SC
∂t
).dS ∫ B.dS = 0
S

Тези уравнения са в интегрален вид. Те могат да бъдат записани диференциално, ползвайки

следните теореми:
 ∫ f (x)dx = ∫∫ (f ' (x )dx)dx ⇒
∫ X.dr = ∫ (∇ × X).dS теорема на Стокс
C SC

∫ X.dS = ∫ ∇.X.dV
S VS
теорема на Гаус − Остроградски

Следва (X=E или H): Допълнителни уравнения:

∂B D = εE, B = μH, j=
E
∇×E = − ∇.D = ρ
∂t ρ
∂D dp
= q (E + v × B )
∇×H = j+ ∇.B = 0 dt
∂t

Уравненията на Максуел са обобщение на опитните факти и описват правилно физическите

явления, без квантови ефекти.