АКВАРИУМ У ДОМА

Въпреки мнението на много хора, рибите съвсем не са безлични и студени същества.

Вярно е, че те не ухажват своите стопани както другите домашни любимци, но при
добри грижи бързо се научават да разпознават стопанина си и стават приятелски
настроени.
Най-очарователния аспект в отглеждането на аквариумни рибки в домашни условия е
прекрасната възможност да се наблюдава техния живот в една обща водна система.
Много вълнуващо зрелище за всеки акварист е сформирането на двойки при рибите.
Повечето декоративни рибки проявяват учудваща деликатност и настойчивост при
ухажването и любовните игри.
В домашния аквариум повечето рибки имат далеч по-добри възможности за по-голяма
продължителност на живота, отколкото в дивата природа. При добри грижи червените
неони могат да достигнат до 10-годишна възраст, докато в Южна Америка, където те се
срещат, повечето от тези рибки биват изяждани от птици или от други животни по
време на сухия сезон.
Но как вие можете да създадете един изкуствен дом, в които вашите любимци да се
чувстват удобно?
Очарователния подводен свят на аквариума представлява един миниатюрен биотоп,
където множеството биологични процеси трябва да бъдат добре балансирани помежду
си. Това е необходимо, за да могат рибите и растенията да се чувстват комфортно в
заобикалящата ги среда.

Размерът на изкуствения водоем зависи от помещението, с което разполагате. Но

съществува едно основно правило, което трябва да се има предвид: колкото по-голям е
аквариума, толкова по-лесно се поддържа той. Въпреки това, възможно е някои
начинаещи любители да използват малки аквариуми с дължина от 60 до 80 см или дори
по-малки. За тези аквариуми са подходящи само дребни рибки, но съществуват много
видове, чиито размери не надхвърлят 3-4 см в зряла възраст.
Тъй като Всеки акварист е отговорен за живота на своите любимци, броят и големината
на рибките, трябва винаги да отговаря на размерите на аквариума. Като за начало
винаги най-важният въпрос е къде да бъде поставен изкуствения водоем. Очевидно е,
че не би било правилно просто да вземете един аквариум, да го поставите където и да е
и да пуснете рибките в него. Това съвсем не е елементарно нещо и би било
безотговорно спрямо рибките. Освен това първоначалното удоволствие, което ще
изпитате от вида на вашия аквариум, няма да продължи дълго. Не трябва да забравяте,
че притежателят на аквариума е този, които конструира малкия биотоп, пресъздавайки
самостоятелно една малка част от природата. Дори само това превръща аквариумното
хоби в нещо наистина очарователно.
За да избегнете възможните грешки са ви необходими известни основни познания и
систематизирана подготовка, каквито до голяма степен можете да получите от
настоящата книга.

Мястото, където ще поставите вашия аквариум не трябва да попада под преки слънчеви
лъчи. Ето защо един прозорец В южната част на апартамента ви не е много подходящ
за да инсталиране до него своя изкуствен водоем. Резултатът би бил огромно развитие
на водорасли. При всички случай изкуственото осветление е по-подходящо за
аквариума от слънчевата светлина.
Не поставяйте вашия аквариум близост до топлинен източник, защото водата ще
бъде подложена на високи температурни колебания.
ВИДОВЕ АКВАРИУМИ

Съществува широк асортимент от аквариуми, които можете да си набавите и които се

различават не само по своите размери. Триъгълните изкуствени водоеми пасват
отлично за ъгъла на вашата всекидневна. Можете също така да намерите изкуствени
водоеми с високи стъкла, които са перфектни за скалари и дискуси. Т нар. аквариуми
колони изглеждат много декоративни, но са трудни за поддръжка, а и рибите изглеждат
неестествено в тези водоеми.
В зоомагазините можете да намерите аквариуми с всякаква форма. Дори можете да
сглобите цяла аквариумна стена. Тази очарователна картина привлича погледите и
когато човек я наблюдава има чувството, че се е пренесъл в далечна екзотична страна.
Вашия аквариум също може да послужи и като разделителна преграда в стаята, но в
такъв случай той трябва да бъде дълбок поне 60 см, защото никак не е приятно да
надничате от едната стая в другата просто през няколко плуващи между тях рибки. Ако
имате достатъчно пространство можете да конструирате нещо като подводна скала
/риф/ в средата на вашия изкуствен водоем. Подобно съоръжение изглежда
фантастично и освен това е идеално за вашите риби.
Такъв аквариум със скала е оптималния вариант за африканския цихлиди. Общо взето,
не съществува граница за вашето въображение, когато избирате формата на аквариума.
Възможно е да улесните устройството и оборудването на своя домашен
аквариум, като си закупите от някой зоомагазин готов комплект, включващ основните
аксесоари: нагревател, филтър и осветление.
Всички обикновени аквариуми в търговската мрежа са изработени от стъкло. Най-често
четири стъклени стени и дъно са залепени със силиконово лепило. Черният силикон е
най-подходящ за целта защото предотвратява растеж на водораслите, което иначе може
да се случи, ако се използва прозрачен /безцветен/ силикон. Водораслите са способни
да спукат спойката след известно време.
В зоомагазините се предлагат и изкуствени водоеми с квадратна форма, т.нар. кубични
аквариуми, както и шестоъгълни и осмоъгълни, които изглеждат много декоративно,
поставени свободно в стаята. Добре е само да намерите достатъчно голям аквариум, за
да можете да скриете техническото оборудване в една купчина от скалички в средата на
водоема. По този начин можете да наблюдавате вашите любимци от всички страни на
аквариума. Особено по-големите африкански цихлиди са изключително ефектни в
такъв изкуствен водоем. Друг много сполучлив и привлекателен за окото аквариум е
т.нар. палудариум /paludarium/. Той може да бъде комбиниран с различни екзотични
цветя и други растения и да се постави в "природното кътче" във вашия апартамент.
Този вид съоръжения са често срещани във фоайетата на хотелите. Тези водоеми
са предимно без покрив, така че водните растения могат да се развиват над водата,
следователно е възможно да настъпи цъфтеж, а след това и развитие на семената. Това
им придава много естествен и хармоничен вид като на едно бистро прозрачно езерце
във вашата всекидневна.
Някои видове рибки имат склонност да скачат. При някои видове това се случва рядко,
но при други се стига до крайности. Това трябва да се има предвид, когато избирате
рибките за вашия открит аквариум. Те трябва или да скачат само много малко /до 2-3
см/, рядко или никак, или нивото на водата трябва да бъде както в един палудариум -
много по-ниско от действителния горен ръб на стъклата.
Въпреки голямото разнообразие на аквариуми, най-често любителите се ориентират
към обикновените правоъгълни стъклени водоеми. За единичен аквариум вие ще имате
нужда от една здрава поставка. Можете да използвате някакъв шкаф, рафт или
етажерка, но трябва да сте сигурни, че той ще може да издържи аквариума, когато го
напълните с вода.
Общото тегло на аквариума възлиза на теглото на празния аквариум плюс грунта и
декорацията, плюс количеството вода /1л=1кг/. За да изчислите водната маса можете да
използвате следната примерна схема:
Дължина х Дълбочина х Височина : 1000 = водна маса
Пример: Вие имате един аквариум, който е дълъг 60 см, дълбок 30 см и Висок 35 см
Дължина = 60 см
Дълбочина = 30 см
Височина = 35 см
60 х 30 х 35 = 63 000 :1000 = 63 л = 63 кг + инертната маса /аквариум, декорация/ =
приблизително 100 кг общо тегло.

ОБОРУДВАНЕ

Това, къде ща поставите аквариума, зависи от вашето собствено въображение, дали ще

го поставите надлъжно или напречно на стената, дали ще го вградите в нея или ще го
сложите така, че да стои свободно в стаята - при всички случаи то трябва да бъде
привлекателна за окото картина. Не трябва са забравяте, че е задължително винаги да
се оставя малко празно пространство над горната част на водоема.
Размерът на аквариума зависи от пространството, с което разполагате във вашето
жилище. Никога не забравяйте принципа колкото по-голям е аквариума, толкова по-
лесно се поддържа той. Но както вече стана дума и малкия аквариум също може да ви
свърши работа. Във връзка с това трябва да се има предвид втория важен принцип:
колкото по-добре си съответстват размера и броя на рибките с аквариума, толкова по-
уютно ще се чувстват те, а и грижите ви за тях ще бъдат по-леки.
Без разлика от това какъв аквариум сте избрали, вие ще се нуждаете от съответното
оборудване. Част от него е регулируемата отоплителна система, която трябва да се
поддържа постоянна температура. Също така се нуждаете от филтър, който да ви
осигури винаги кристално чиста бода. И накрая - всеки аквариум се нуждае от
осветителна инсталация. Тя трябва да бъде в съответствие с капацитета на изкуствения
водоем, за да сте сигурни, че водните растения ще могат да се развиват и ще постигнете
стабилен биологичен баланс.
Накрая, но не и на последно място, вие се нуждаете от качествен грунд на дъното на
аквариума, в който да се вкоренят растенията.

ОТОПЛИТЕЛНА СИСТЕМА

Аквариумът не трябва да се поставя върху радиатор или на пряка слънчева светлина,

защото това ще доведе до големи промени в температурата. Особено важно е
отоплението при отглеждането на тропически рибки.
В търговската мрежа се предлагат разнообразни нагреватели. На първо място това са
добре познатите затворени термостатни нагреватели. Днес повечето от тях имат защита
срещу пренагряване и в зависимост от модела, те са изцяло потопяеми във водата.
Също така можете да си купите отоплителни поставки, които да се монтират под
аквариума. Те са по-подходящи за терариуми, отколкото за аквариуми, защото често
стават причина за пренагряване. За да избегнете този риск е необходимо да инсталирате
отоплителна система под пясъчната /чакълеста/ настилка на аквариума. Това осигурява
постоянна водна циркулация на дъното.
Друг начин да осигурите нужната топлина за вашите рибки е като използвате
определен вид кабели, които се закрепват неподвижно чрез засмукващи клапани на
аквариумното дъно. Това "подово отопление" се оказва много сполучливо, защото
стимулира растежа на растенията, а и техническия материал е добре скрит.
Комбинацията между нагревател с пръчковидна форма и подовото отопление води не
само до изключително важната циркулация на хранителните вещества във водата, но и
до повишаване на температурата в долния пласт, при което вие ще се сдобиете със
здрави, буйни зелени растения, които се развиват много добре.
Близки до тези отоплителни системи са нисковолтовите нагреватели, които се
регулират от трансформатори. Ако отоплението не работи както трябва, няма опасност
от електрически удар /220 V/.
Много е важно отоплителната система, която купувате да е с регулатор, защото
вие със сигурност не бихте искали "да преварите" вашите рибки. За да сведете до
минимум тази опасност, нагревателната мощност не трябва да е твърде висока.
Ръководно правило трябва да бъде: 0.5л за един литър водна маса. Модерните
пръчковидни отоплителни системи имат малка лампичка, която свети докато
отоплението е включено.
С добре подбрания и осъразмерен филтър вие помагате на вашия аквариум да се
доближи до това, което постига природата чрез дъждовете, теченията или бактериите в
реките и езерата. В един аквариум вие винаги можете да откриете повече живи
същества, отколкото в малките крайбрежни пространства на водните басейни /езера,
реки, морета/. За един аквариум вие се нуждаете от допълнителен филтър. Разбира се,
дори и най-добрия филтър не може да постигне ефектът на природата. Следователно от
време на време на вас ще ви се налага да сменяте водата, но затова ще стане дума по-
нататък.
Една от най-важните функции на филтъра е да осигури циркулацията на водата и газова
обмяна, особено за по-малките аквариуми. Не забравяйте да почиствате филтъра, който
задръстен от отпадъци е просто безполезен.

ФИЛТРАЦИЯ И ОСВЕТЛЕНИЕ

Със сигурност ще бъде безсмислено да поставите голям мощен филтър в аквариум,

дълъг 60 см, защото той ще всмуква всичко, което е във водата и не е закрепено
неподвижно. За малките изкуствени водоеми е много подходящо да използвате
вътрешни филтри с гъби, които се закрепват върху тях. Тези филтри функционират,
като водата преминава през гъбата, а отпадъците остават вътре. В същото време водата
циркулира и поддържа в движение водната повърхност.
Филтрите, работещи с електричество са два вида; вътрешни - външни. В малките
аквариуми те заемат голяма част от пространството и не изглеждат много
привлекателно, когато не са добре скрити зад корените, скаличките или растенията.
Външните филтри имат това предимство, че могат да бъдат скрити зад аквариума или
под него в поставката. Трябва да внимавате, когато външния филтър е поставен на
ниво по-ниско от водната повърхност.
Възможно е да се откачи маркуча. В този случаи вие ще откриете вашия аквариум
празен, а всичката вода - на пода в апартамента.
За начинаещите любители, които притежават малък аквариум е достатъчен един малък
вътрешен филтър с гъба, който може да се скрие зад декорацията.
Доброто осветление е от изключително значение за вашия аквариум. Също както и
филтъра, то трябва да бъде в правилни пропорции с изкуствения водоем. Тук
ръководно правило трябва да бъде: 0.5-1 W флуоресцентно осветление за един литър
водна маса. Ако имате само една флуоресцентна електрическа лампа, тя трябва да
излъчва в светлина, близка до дневната. Ако използвате две или повече флуоресцентни
електрически лампи, може да прибавите и специална лампа за растения. Тези лампи
имат умерен светлинен спектър. Това не е необходимо само защото вашия аквариум ще
изглежда по-добре с подобно осветление в тъмните стаи. Водните растения се нуждаят
от добро светлинни условия за да се развиват.
Растенията също не са само за украса. Те имат много важна функция, а именно -
спомагат за постигането на биологичния баланс в аквариума. Когато растат растенията
обработват въглеродния двуокис, който се образува във водата. Също така чрез
фотосинтезата те произвеждат кислород, от който се нуждаят рибите. Растенията могат
да се развиват, ако получават дневно 10-12 часа светлина.
За изкуствените водоеми с размери около 60 см най-често се използва вътрешно
монтирана в капака електрическа флуоресцентна лампа.

ГРУНТ И ДИЕКОРДЦИЯ

Добре подбрания и положен грунд е толкова важен за аквариума, колкото и

отоплението, филтрацията и осветлението. Настилката е "биологическия регулатор" на
вашия аквариум. В него се настаняват множество бактерии, гъбички и малки живи
организми. Без тях нормалният здравословен живот на рибите и растенията не би бил
възможен.
Най-добрият грунд за аквариума е сивия речен пясък или речния чакъл. В аквариума
пясъка се разполага в слой с дебелина не по-малка от 5 см покрай задната и
страничните стени по такъв начин, че в предната част на дъното да се образува наклон -
тук ще се съсредоточават остатъците от неизядената храна.
Лавата или базалтовия чакъл ще ви свършат добра работа, но трябва да внимавате те да
не съдържат частици с остри ръбове, защото дънните риби могат да се наранят.
Като най-горен пласт на грунда никога не трябва да използвате мраморни камъни,
коралов пясък или счупени раковини. Те са подходящи за морски аквариуми, но в
сладководния водоем ще направят водата по-твърда, а това е вредно за рибите и
растенията.
Поради две причини грунда с тъмен цвят е за предпочитане: изглежда по-приятно и е
по-добър за рибите. Ослепително светлият грунд отразява навлизащата светлина и така
рибите се чувстват неспокойни.
Избирайки материали за декорация на вашия домашен аквариум, трябва да се
ръководите преди всичко от грижите за спокойствието на вашите любимци. Никога на
използвайте корали, миди или съдържащи калций камъни в сладководен аквариум.
Камъни, които съдържат полезни изкопаеми са също така вредни. Твърдото дърво е без
съмнение много красиво, но може да съдържа частици сяра.
Декоративните материали, които сами сте събрали, трябва да бъдат обработени
предварително по такъв начин, че да се унищожат всички микроби, съдържащи се в
тях. Най-добре е да си купите украсата за вашия аквариум от някой зоомагазин. Малки
фигурки, изработени от керамика, като най-различни мелници, джуджета, замъци,
потънали кораби и сандъчета със съкровища, обикновено стоят като чужди в
естествения аквариум. Но дали ще си сложите във вашия изкуствен водоем зависи само
от вкуса ви.
Много начинаещи любители поставят подобни украшения в своите аквариуми, но след
известно време престават да ги харесват, защото постепенно те биват покривани от
водорасли. И все пак, ако харесвате подобен тип украса, можете спокойно да я
използвате. Повечето от материалите, от които са направени са неутрални и
следователно не вредят на рибите и растенията. Много необходими за един аквариум са
корените. Те не са само украса, а изпълняват и важни функции като съществена част от
естествената среда на много видове риби.
Някои риби остъргват корените, защото се нуждаят от дървото като съществена
допълнителна храна. Можете също да декорирате корените с някакви растения. Това
изглежда много красиво. В търговската мрежа се предлагат различни видове корени.
Можете да откриете мангрово дърво, желязно дърво и други. За да могат рибите да
остъргват дървото, както това правят лорикарийте, те се нуждаят от по-меки корени.
Никога не използвайте корени, които сте събрали сами, освен ако не сте ги намерили на
сушата. Подходящият корен трябва да е престоял на сушата доста дълго време.
Пресните корени неминуемо започват да гният, когато ги поставите във вода и това.
разбира се, оказва пагубен ефект върху аквариумната вода. Много по-добре е да
разчитате на близкия до вас зоомагазин.

ВОДНИ РАСТЕНИЯ

Вече стана дума, че водните растения не са само украса. Те изпълняват няколко

изключително важни функции в аквариума. Ако си купувате водни растения не се
опитвайте да пестите пари. Засаждането на достатъчно растения в аквариума е добра
предпазна мярка срещу водораслите, защото двете групи се конкурират за хранителни
вещества. Колкото повече са растенията във вашия аквариум, толкова повече
хранителни вещества консумират те. А колкото по-малко хранителни вещества
получават водораслите, толкова по-малко се размножават.
При всички случаи е много по-лесно да поставите водните растения докато оборудвате
вашия аквариум, отколкото да ги прибавите по-късно, защото това е много по-трудно и
понякога се превръща в проблем.
Трябва да знаете, че съществуват две различни групи водни растения: бързо растящи и
бавно растящи. Като начало е добре да вземете две трети от първия вид, за да сте
сигурни, че няма да възникне проблем с водораслите.
За любителите - акваристи е много важно да умеят да избират подходящо съобщество
от аквариумни растения и да създават оптимални условия за тяхното съществуване. От
голяма полза е и познаването на основите на хидроботаниката. Както е известно,
нормалния растеж и размножаването на растенията се определя от три най-важни
фактора: балансирано по спектъра осветление, оптимален температурен режим и
пълноценно хранене. Оптималният температурен режим за различните видове е от 22
до 28° С. При по-ниска температура на водата растежа се преустановява, а при по-
висока - растенията се изнежват, което се отразява негативно върху тяхното развитие.

ПЙСЦИЯ /ВОДНА САЛАТА – Pistia stratiotes - Това растение е разпространено Във

водоемите на тропиците и субтропиците. Неговите едри и сочни зелени листа са
Събрани в розетки. Коренната му система се състои от дълги ресничести коренчета.
Размножава се бързо по вегетативен път.

ЕЙХОРНИЯ –ВОДЕН ЗЮМБЮЛ –Eichhornia crasipes - Негова родина са тропическите

и субтропическите водоеми на Америка. Расте като плава на водната повърхност или се
вкоренява в грунда. И в двата случая се подава над повърхността, на водата. Листата са
големи и сочни. Съцветията приличат на цветовете на зюмбюла. По време на
цъфтенето се нуждае от ярка светлина. Оптималната температура за отглеждането е 26
- 27° С. Не понася сухия въздух. В нормални условия се размножава вегетативно.
Притежава уникалната способност да очиства водната среда от вредни примеси.
РИЧИЯ /Riccia fluitans/ Представител на мъхове, широко разпространявани по цялото
земно кълбо. Растението има вид на кълбенца, оплетени от яркозелени разклонения.
При добра осветеност се развива бързо и покрива повърхността на аквариумната вода.
Служи за укритие на новородените при много видове риби. В частност и за
живородките.

ВОДНА ПАПРАТ /С. Thalictroroides C. Cornuta/ Срещат се две разновидности на тази

папрат, чиято родина са тропическите водоеми. При едната разновидност листата са
ситно насечени, а при другата - листата са по-едри. Добре расте при силно осветление
отгоре.

ВОДНО ЗЕЛЕ /Ceratopteris pteridoides/ Тази папрат изисква за нормален растеж и

размножаване добро осветление и топлина. Размножава се бързо. Размаха на листата на
добре разбито растение достигат до 70 см. Изпълнява ролята на своеобразен индикатор
добрия растеж, както и състоянието на коренната му система са показател за качеството
на водата в аквариума.

ЯВАНСКИ МЪХ /Vesicularia dubyana/ Разпространен е в тропическите и

субтропическите зони на Индо-Малайския регион. Това е един от най-оригиналните
тропически мъхове. Дългите, разклонени стебла са плътно осеяни с дребни листенца.
При благоприятни условия се размножава бурно и образува гъсти храсти. Обикновено
се култивира покрай задната стена на аквариума, където образува своеобразна зелена
стена. Обича разсеяната светлина и температура на водата 22-24° С.

БОЛБИТИС /Bolbitis heudelottii/ Култивира се сравнително отскоро и принадлежи към

семейство Роlipodiacece, както и тайландската папрат. Расте по бреговете на реките в
тропическа Африка. Оптималните условия за отглеждане са мека слабо кисела вода и
температура 25-27° С. Много декоративно и все още сравнително рядко срещано
растение. В твърда вода неговия растеж практически спира.

ТАЙЛАНДСКА ПАПРАТ /Microsorium pteropus/ Родината на тайландската папрат са

тропическите водоеми на Азия. От силно-разклонените пълзящи корени листата се
издигат вертикално нагоре. В оптимални условия достига 20-25 см дължина. Добре
понася затъмняването. Неговите корени могат да се прикрепват кьм камъните по
дъното на аквариума.

ВОДНА КАБОМБА /Cabomba aquatica/ Обитава водоемите в Южно Мексико,

Централна Америка, Бразилия. Дългите стебла са украсени с ветрилообразни, ситно
насечени листа с яркозелен цвят. Растението обича светлината и се развива добре при
температура 22-25° С. За да се образува храст, то се разрязва на части и се засажда в
грунда. Нормално се разбива в чиста и богата на кислород вода. Снижаването на
температурата до 20" С през зимата оказва благотворно влияние на по-нататъшния му
растеж и развитие.

ЛИМНОФИЛА /Limnophila aquatica/ Произхожда от Югоизточна Азия. Много

популярно растение, което е в състояние да украси всеки аквариум със своите пищни,
разперени листа, разположени на дебело и дълго стъбло. Добре се вкоренява в грунда,
образувайки нови филизи. Взискателно е към качеството на водата и осветлението
добре расте във вода със средна твърдост при ярко, разсеяно осветление. Благоприятно
се отразява върху неговия растеж ежеседмичната подмяна на 1/10 част от водата в
аквариума.

МНОГОСЕМЕННА ХИГРОФИЛА /Hygrophila polisperma/ Разпространено е в

блатистите водоеми на Югоизточна Азия. Върху издължени стебла са разположени
светлозелени листа. Добре израства и се размножава при наличието на ярка светлина.
Отглеждането му изисква регулярно да се подменя водата в аквариума.

ЛУДВИГИЯ /Ludwigia palustris/ Расте във водоемите в субтропическите зони на

Америка, Европа, Северна Африка и Западна Азия. Култивира се от акваристите в
продължение на много десетилетия. На неговите стебла на двойки са разположени
широки островръхи листа. При ярко осветление горната им страна е тъмнозелена, а
долната - червена. Веднъж вкоренена, лудвигията дава много филизи. Когато расте без
да се пресажда, тя образува въздушни филизи и не може да разцъфти Цветовете са
дребни и бели. Нуждае се от вода със средна твърдост.

АЛТЕРНАНТЕРА /Alternanthera sessilis/ Растението е разпространено в тропическите

водоеми на Южна Америка. На пръв поглед по външния си вид напомня хигрофилата,
но листата й са по-извити и заострени. Капризно растение, което не обича
пресаждането и бавно се вкоренява. При ярко осветление отгоре и допълнително
осветление отстрани, растението става червено. Размножава се вегетативно.

ИНДИЙСКА РОТАЛА /Rotala indica/ В природата е разпространена в Индия, Китай,

Лаос, Виетнам и други азиатски страни. Островръхите листа са разположени по
стеблата на двойки, едно срещу друго. Размерите на листата варират в зависимост от
условията на отглеждане. Разраствайки се, образува гъсти храсти.

КАНАДСКА ЕЛОДЕЯ /Elodea canadensis/ Расте във водоемите на почти всички

континенти, но родината му е Канада и САЩ. Много непретенциозно растение, което
образува гъсти храсти от дълги, разклонени стебла, на които са разположени тесни
островръхи листа. Расте добре и се размножава вегетативно дори и да не е посадено в
грунда.

РОД ЕХИНОДОРУС /Echinodorus/ Този род включва едни от най-разпространените и

популярни аквариумни растения. Тяхна родина са водоемите в южните райони на
САЩ, Централна Америка и басейна на р. Амазонка. Описани са 60 вида и подвида
ехинодоруси. Това са типично блатни растения, имащи две различни форми - въздушна
и подводна. Втората форма е най-подходяща за отглеждане в аквариум. Ехинодорусите
се отличават с голямо разнообразие на размерите си. Приспособяват се добре към нови
условия, като се видоизменят, което затруднява тяхното видово определение. Най-общо
условията за отглеждане на тези растения са следните: просторни аквариуми с
едрозърнест пясък в качеството на грунд, силно, разсеяно осветление,
ежеседмична подмяна на 1/10 част от водата.

ЕХИНОДОРУС ОЗИРИС /Е. osiris/ Сочни, зелени листа със светли жилки образуват
храст с височина 40-45 см. Обичат грунд, богат на органични вещества и редовна
подмяна на водата. Нуждаят се от ярко осветяване. В подходящи условия младите
листа са червеникави на цвят.
НЕЖЕН ЕХИНОДОРУС /Е. tenellus/ Това е растение от непретенциозните дребни
видове, които се засаждат на преден план в аквариума. В благоприятни условия това
дребнолистно и ниско-растящо растение буквално покрива цялото дъно.

ОВАЛЕН ЕХИНОДОРУС /Е. ovalis/ Голямо растение, което достига дължина от 40-50
см. Листата са едри, овални, с дълги дръжки. Младите листа имат приятен бежов цвят.
Добре се размножават с помощта на мустачки.

ХОРИЗОНТАЛЕН ЕХИНОДОРУС /Е. horizontalis/ Едър вид с широки, заострени листа,

разположени предимно хоризонтално. Предпочита вода със средна твърдост. Особена
прелест на растението придава окраската на младите листа - рижавочервена, която с
растежа става светлозелена.

АМАЗОНКА /Е. amasonicus/ Растението се отличава с големите си размери: на дължина

достига 60 см, ширината на листата е 6 см. Има нужда от просторен аквариум и от
силна разсеяна светлина. Добре се вкоренява в грунда, когато е богат на органични
вещества.

УСТАНОВКА НА АКВАРИУМА

След като сте оборудвали напълно вашия аквариум, можете да пристъпите към
неаовото инсталиране на определеното му място. Повърхността, на която ще бъде
поставен той и долната повърхност на самия изкуствен водоем, трябва да се почистят за
да се премахнат всички парченца, които създават неравности. Допълнително поставете
6-милиметрова плътна, изолираща настилка от стеропор за да предотвратите
вибрациите. Тези настилки можете да откриете във всеки зоомагазин. След това
вземете чиста гъба и топла вода за да измиете вътрешната страна на аквариума. Налага
се да направите това дори и с чисто новия аквариум. Внимавайте да не използвате
някакви дезинфекциращи препарати, защото дори и най-малкото останало от тях
количество по-късно разрушава вашия собственоръчно напрабен биотоп. След това
поставете аквариума на неговото постоянно местоположение. Внимавайте всичко да
бъде абсолютно чисто и не забравяйте да поставите отдолу изолираща настилка. Сетне
напълнете водоема бавно с вода догоре и го оставете така за три дни.
Това е необходимо за да проверите дали поставката е достатъчно стабилна: ако тя се
полюлява или разклаща трябва да потърсите нещо друго, върху което да поставите
аквариума. Когато наливате бавно водата също ще разберете дали водоема не пропуска
отнякъде вода. По-добре е да откриете евентуалните дефекти на аквариума в началото,
отколкото когато е напълно оборудван.
След като сте се снабдили с грунт, филтър, термометър, осветително тяло и водни
растения, а също така сте изпразнили водоема от водата, трябва да пристъпите към
инсталирането на отоплителна система. Ако искате да използвате потопен във водата
отоплителен кабел трябва да започнете първо с това. Вземете кабела и го поставете на
дъното във вълнообразна линия и го закрепете неподвижно. Ако сте решили да
използвате филтър, поставен под чакъла, също трябба да го инсталирате сега. . После се
поставя първия слой от грунта. Никога не използвайте за целта саксийна тор или почва
от вашата градина, което неминуемо ще доведе до гибелни последствия. Върху долния
слой се разстила от 6 до 8 мм слой чакъл. Той трябва да бъде предварително добре
почистен. Най-добрият начин за това е да поставите чакъла в сито и да го измиете под
воден душ. Можете да използвате и кофа с вода, в която да разбърквате чакъла и да
сменяте водата, докато тя се избистри.
Когато обзавеждате вашия аквариум със скалички, корени и растения ще постигнете
по-добър ефект, ако си представите, че той е разделен на 3 зони /в посока отпред назад/,
когато го гледате отгоре.
Маркирайте две мислени точки върху втората линия и още една върху първата линия.
Сега определете ъгълът, под който попада картината от към страната, от към която най-
често ще гледате вашия аквариум. В зависимост от това преместете тези точки от
първата и втората линия по такъв начин, че скаличките, корените и растенията, които
по-кьсно ще поставите там, да сформират пейзаж, които постепенно се издига в посока
отпред назад. Останалата част от украсата аранжирайте по следния начин: растенията и
скаличките от първа зона да се издигат с около 5 см над долната настилка. Във втората
зона височината трябва да бъде около 10-15 см, а растенията от зона 3 трябва да са
високи 20-30 см. Това примерно разделение е подходящо за аквариум с размери
60x30x30 см. В аквариум с други размери трябва да предвидите по една такава зона на
всеки 10 см от дълбината на водоема.
Оформянето на пейзажа по този начин изглежда наистина приятно и наподобява брега
на езеро или река. Освен това придава в предната част на аквариума дълбочина, точно
на мястото, където по-късно може да се натрупат различни отпадъци. По този начин
вие ще можете много по-лесно да ги отстранявате с помощта на сифонче.
За да запазите пейзажа, независимо от активността на рибите, живеещи по дъното,
можете да застелете дъното с удължени камъни, които изпълняват добра
стабилизираща функция.
Можете да украсите аквариума в зависимост от вашето собствено въображение,
но без да забравяте за нуждите на неговите бъдещи обитатели. Събраните от вас или
закупените камъни трябва да се почистят и изварят предварително, за да се унищожат
микробите. По този начин са предотвратява появата на болести, които могат да
опустошат вашия аквариум. При използването на плочки, лава, камъни и дърво трябва
да действате по абсолютно същия начин за да сте сигурни, че по тях няма да останат
никакви серни частици.
Чрез използването на различни видове корени можете да украсите вашия аквариум по
много естествен начин, а като допълнение да създадете множество разнообразни
скривалища за рибите. Но внимавайте след привършването на декорацията в аквариума
да остане достатъчно пространство, в което вашите любимци ще могат да плуват. Както
вече стана дума, не бива да се използват пресни корени, защото те ще загният, а
единствено стари, изсъхнали корени, престояли на сушата няколко години. Те трябва
да бъдат обработени по същия начин както камъните. Тъй като меките корени са много
по-трошливи, тяхната обработка във водата трябва да бъде по-продължителна.
Накиснатите предварително корени са по-тежки, поради което те остават на дъното на
водоема. Също така те не отделят толкова много танин, който придава на аквариумната
вода светлокафяв цвят. Чрез подмяната на водата от време на време можете да
подпомогнете този процес.
Ако вашият аквариум е поставен пред някаква стена инсталирането на фон
/заден пеизаж/ е една добра идея. Има най-различни видове вътрешни фонове,
изработени от материали с ниско съдържание на вредни съставки, например корк. Те са
много красиви, защото изобразяват природни мотиви. Можете да откриете в
зоомагазините богат избор на външни стени за вашия аквариум. Обикновено те се
прикрепят към задното стъкло на изкуствения водоем.
Ако използвате нагревател, поставен под чакъла, до този момент той вече трябва
да е инсталиран, но ако сте решили да ползвате термостатен нагревател с форма на
епруветка, той тепърва предстои да се инсталира. Най-сполучливо той се закрепя кьм
един от задните ъгли на водоема чрез използването на вендузки. По този начин той е
изцяло скрит зад украсата и водните растения и единствено малката контролна
лампичка все още се забелязва. Ако сте избрали вътрешен филтър можете да го
прикрепите по същия начин.
Вече сте инсталирали техническото оборудване и сте внесли настилката, чакъла и
украсата. Сега напълнете водоема до половината с хладка вода. За да сте сигурни, че
няма да развалите дъното, поставете върху него малка плочка и започнете да наливате
бавно водата. По-лесно е ако се използба кана или маркуч. На този етап вашата водна
градина вече може да бъде засадена Поставете по-големите растения в задната част, а
по-малките пред тях. Трябва да използвате бамбукова пръчка за да се уверите, че
стеблата на корените слизат вертикално надолу в грунда. Пластмасовите саксиики за
водните растения трябва да се изрежат от едната страна, за да могат корените да
проникнат по-лесно в своеобразната почва. Още по-добре е ако изобщо не използвате
саксийки.
Ако искате вашия аквариум да изглежда красив, не бива да използвате само малко
растения, още повече, че те имат и една друга много важна функция: да произвеждат
кислород. Освен това растенията осигуряват скривалища на рибите.
След като засадите водните растения, пристъпете към напълването на аквариума с
хладка вода /24° С/, преди още да сте термометъра и външния филтър.
След това идва ред за инсталирането на осветлението и поставянето на щепсъла. Както
вече споменахме, чрез осветлението се постига нещо много важно, а именно: вашия
аквариум изглежда още по-красив, потопен в ярки светлини. Но това не е всичко
растенията се нуждаят от светлина за да се развиват и извършват фотосинтезата и
асимилацията, при което се отделя така необходимия кислород. В повечето случаи в
капаците на обикновените аквариуми са монтирани подходящи лампи. Но трябва да
знаете, че след известен период от време флуоресцентните електрически лампи губят
своята сила, поради което се налага те да се подменят всяка година. Най-подходящото
осветление за един открит аквариум са живачните лампи или халогенните, кито могат
да се закрепят неподвижно над аквариума. Те осигуряват добро осветление и са
икономични. Ако след всичко направено до тук погледнете вашия аквариум ще видите,
че водата не е съвсем чиста и не изглежда така добре, както в изкуствените водоеми от
снимките, които сте виждали. Това няма значение, защото през следващите дни ще
настъпи положителна промяна, ако сте свършили всичко както трябва. Важно е
филтърът да функционира добре и водата да бъде с температура 24° С. Не бива, обаче,
точно сега да обзавеждате аквариума с рибки.

ВОДАТА

По-добре е да изчакате една седмица преди да пуснете рибки в аквариума - това време е
необходимо за да може аквариума и филтъра да се промият добре и в изкуственият
водоем да се установи биологическо равновесие.
За един добре функциониращ аквариум от решаващо значение е водата, защото тя
представлява атмосферата, в която вашите рибки трябва да се чувстват уютно. Водата
се състои от изключително голям брой компоненти, но нека първо акцентираме върху
комбинацията от метали. Растенията се нуждаят от желязо и манган за да се развиват,
следователно тези съставки задължително са включени в изкуствените торове. Някои
препарати за болести по рибите съдържат меден сулфат, но той винаги е в подходяща
дозировка, защото високата концентрация на мед е смъртоносна за рибите. Трябва да
сте изключително внимателни при използването на вода, протичаща по медни тръби.
Дребните и младите рибки може да получат увреждания и дори да загинат.
Подобен е резултатът и при цинковите тръби. Това се отнася особено за тръбите, по
които тече топла вода. За да избегнете неприятните последствия можете да взимате от
студения водоснабдителен кран и да я затопляте до 24° С. Очевидно е, че в аквариума
не трябва да използвате никакви декоративни елементи, изработени от желязо, цинк
или мед. За да сте напълно сигурни в това, че водата не съдържа вредни съставки,
можете да я третирате с водни катализатори, които съдържат съставки, неутрализиращи
хлора, който е отровен за рибите. Тези съставки неутрализират и разтворените тежки
метали. Водните катализатори осигуряват защита на мембраните на лигавицата на
кожата на рибите и им помагат да се чувстват по-уютно.
За всеки акварист е задължително да знае стойностите на най-важните за водата в
аквариума величини. Те вклкючват рН - нивото /киселинността/, твърдостта на водата,
твърдостта на карбонатните съставки, както и количеството на нитритите и нитратите.
Можете да определите рН-нивото чрез използването на тестове стикери-реагенти или с
помощта на електронен тест. За да измерите твърдостта на водата или карбонатните
съставки и количеството на нитратите и нитритите, иаползвайте предлаганите в
зоомагазините тестови комплекти.
Ако използвате електронни тестове на забравяйте, че те трябва да бъдат проверявани от
време на време, в противен случай вашите измервания могат да се окажат неточни.
Внимавайте при закупуването на уредите за електронно измерване, защото в
търговската мрежа често се предлагат евтини апарати, които специалистите обикновено
наричат "играчки". Уредите с високо качество са по-скъпи, но ще ви свършат добра
работа.
В зависимост от съставките, които се съдържат в нея, водата може да бъде киселинна
или алкална /основна/. Измерванията за киселинността включват определяне на нивото.
В природата то може да варира от рН 4 до рН 9, което зависи от конкретния воден
басейн. Водата, която има рН равно на 7 се счита за "неутрална". Вода с рН над 7 се
нарича алкална /основна/, докате вода с рН по-ниско от тази стойност се определя като
киселинна.
Първо трябва да тествате водата от вашия водоснабдителен кран, когато тя е затоплена
до 24° С. По-студената вода ще даде неточни резултати. Стойностите на рН за водата
няма да бъдат под 7 при всички случаи. Работещите в областта на водоснабдяването са
се погрижили за това, защото вода с по-висока киселинност би разрушила тръбите. Ако
имате рН стойности между 6.5 и 6.8, това означава, че всичко е както трябва. Ако рН
достига стойности от 8 до 9 се налага предварително да обработите водата. Може да
използвате дъбов екстракт или някакви други продукти. Но това ще свърши работа
само ако твърдостта на карбонатите не е твърде висока.
Следващата стъпка е измерването твърдостта на водата. При кръговрата в природата
дъждовната водав се просмуква на-дълбоко в земята и се появява отново, но вече на
друго място. По време на това "пътешествие" тя става по-твърда, преминавайки през
калциевите и магнезиевите соли, които са естествена съставки на почвата.
В зависимост от околната среда, от която е получена водата и от това какво количество
от тези "затвърдяващи" соли е разтворено в нея, водата бива: мека /DGHº 0.3-10/ или
твърда / DGHº 15-30/. В аквариумното хоби е от значение и твърдостта на карбонатите.
За един аквариум тя е най-важната буферна система като осигурява установяването на
постоянно рН ниво. Няма да навлизаме в химически подробности, но е добре да знаете,
че за практиката се нуждаете от карбонатна твърдост между 4 и 8.
Дошъл е момента да измерите с помощта на два различни реагента двете стойности -
карбонатна и обща твърдост. Обикновено общата твърдост е по-висока от
карбонатната, а ако не е така, трябва да осигурите инсталация, която декалцира водата,
при което калция се заменя с натрий. Ако това не стане, водата се пребръща в лош
буфер, при което може да се стигне до, промени в рН нивото. Това ще бъде пагубно за
рибите. I
Ако сте измерили обща твърдост между 8 и 15 и карбонатна твърдост между 4 и 8, това
е най-добрия вариант. Ако водата има изключително ниска карбонатна твърдост /като
0,3-3/ рН нивото бьрзо преминава в съответната киселинна стойност. За да
предотвратите тази неблагоприятна промяна, трябва да добавите във водата
предлаганите в зоомагазините стабилизатори за рН нивото. Ако карбонатната твърдост
на водата вьв вашия аквариум е около 8, а рН нивото между 7,5 и 8,5, може да се
опитате да го намалите с помощта на дъбов екстракт.

КРЪГОВРАТ В АКВАРИУМА

Трябва да измерите съдържанието на нитрити, въпреки тази съставка не би трябвало да

присъства, ако сте направили всичко както трябва, докато сте оборудвали аквариума.
Екскрементите на рибите и мъртвите организми се разлагат и трансформират от
бактериите, локализирани в грунта и от филтъра в нитрати /соли на азотната киселина/,
които са полезна тор за растенията.
Както виждате, в аквариумния кръговрат няма никаква магия. Цикълът трябва да
създаде възможност за биологичен баланс. Вие можете да подпомогнете този процес
чрез осигуряването на подходящ филтър и с полагането на грижи за регулиране. Това
означава: добре развиващи се растения, нормална населеност на аквариума, никаква
излишна храна и редовна смяна на водата.
Както вече разбрахте, питейната вода не е подходяща за рибите. Необходимо е в нея да
се зародят полезните бактерии и микроорганизми, за да се създаде цикълът на
кръговрата. Няма да е излишно, ако при стартирането на биологичната програма на
вашата филтрираща система добавите във водата предлаганите в зоомагазините
препарати от реномирани производители за първоначално почистване. След това
пуснете във водата една щипка храна на люспички, независимо че там все още няма
никакви рибки. Това малко количество храна пуска в действие цикъла: протеин -
амонячна основа - нитрит - нитрат - развиващи се растения - кислород. Сега полезните
бактерии и микроорганизмите могат да започнат своята работа.
И така, изминала е една седмица. Вие все още не сте пуснали никакви рибки в
аквариума, независимо че ви е било доста трудно да устоите на изкушението. Заради
безопасността на вашия аквариум и неговите бъдещи обитатели, вие трябва да го
наблюдавате всеки ден за да установите дали растенията са пораснали. Сетне е време да
проверите стойностите на водата за последен път за да сте сигурни, че всичко е наред,
след което можете да пуснете първата рибка във вашия аквариум.

ПОДБОР НА РИБИТЕ

В началото нека да кажем няколко думи за охлювите, които са обект на доста спорове
между акваристите. Те не са част от декорацията на всеки аквариум, тъй като
съществуват видове риби, които са доста изкусни в яденето на охлюви. Някои
акваристи твърдят, че охлювите пренасят различни болести, което е възможно при
дивите охлюви, които любителите събират от езерата. Болестите, обаче, могат да бъдат
пренесени и с камъните и растенията, събрани от естествените водоеми. Обикновено:
охлювите са много полезни в аквариума, тьй като се хранят с остатъците от храна, а и
изглеждат приятно. Те се възпроизвеждат много бързо, но лесно могат да излязат извън
контрол. Ако това се случи, мнозинството охлюви трябва да се отстранят от,
аквариума. Това е много лесно за изпълнение: поставете 2-3 таблетки върху една малка
плочка, словете я на дъното на изкуствения водоем и изгасете осветлението за около
половин час. Когато отново включите осветлението ще видите, че много от охлювите
се намират върху плочката - сега те могат да се отстранят без никакви проблеми.
Обикновено списъкът с предлаганите в зоомагазините риби винаги завършва с дънните
обитатели. Те не са само интересни обитатели на аквариума, но и добри "чистачи", тъй
като се хранят с остатъци и водорасли. Разбира се, те ядат водорасли не, защото искат
да облекчат живота на своя стопанин, а защото тези растения са включени в
специфичното им меню. Водораслите ще се развият вьв всеки аквариум, дори ако вие
не сте го поставили под пряка слънчева светлина. Това е естествен процес, които лесно
се прекьсва от хранещите се с водорасли риби.
Ако необикновеното развитие на водорасли не може да бъде овладяно от рибите във
вашия аквариум, значи има нещо нередно с водата.Специални четки за почистване на
аквариумните стъкла се предлагат във всеки зоомагазин, а за прекомерното развитие на
водораслите има различни химически средства. Ако се нуждаете от подобен препарат,
внимавайте много той да не съдържа мед, защото медта не се понася от повечето риби
и растения. По принцип, много по-добре е да поддържате редовно аквариума и да го
пазите чист, отколкото да използвате такива твърде нездравословни химикали.
При подбора на рибки за вашия аквариум добре е да знаете, че евтините риби не са
непременно добри риби. Здравите качествени декоративни риби си имат своята цена.
По-добре е да си купите няколко по-скъпи и добри екземпляри, отколкото множество
евтини рибки.
Въпросът дали избраните риби трябба да се пуснат веднага в аквариума или е по-добре
да пуснете само няколко екземпляра за да наблюдавате как те ще се установят в него е
много оспорван сред аквариумните специалисти.
Известно е, че съществува правило за поставянето на всички риби, които ще се
прибавят към вече установеното общество от риби, под карантина в отделен водоем за
известно време. Там те се наблюдават дали не са болни. Само ако са се оказали здрави,
те могат да бъдат въведени в домашния аквариум.
Много е вероятно всички риби, които си избирате и купувате от зоомагазина да са
здрави. Обикновено е много по-сигурно да прибавяте нови риби от един и същ
продавач, защото повечето дистрибутори продават животни от едни и същи места.
Качеството и здравословното състояние са най-големите предимства на аквариумните
рибки и е по-добре да отхвърляте всички изкушения на необичайно "изгодни оферти",
които могат да погубят цялото ви аквариумно съобщество.

НАСТАНЯВАНЕ НА РИБИТЕ

Сега настъпва най-вълнуващият момент, всичко е било проверено и е наред. Дошло е

време да се въведат избраните от вас риби, които обикновено се доставят в найлонови
торби. Важното е животните да не се охладят прекалено /ако е зима/, нито да се загреят
прекалено много /ако е лято/, по пътя към дома ви: това се постига лесно чрез
използването на изолиран съд, в който рибите се транспортират.
Добре е да наблюдавате как продавача приготвя найлоновите торбички, защото това ще
ви бъде от голяма полза, ако решите да се местите в друга къща или раздавате малките
рибки. В найлоновата торбичка рибките не се нуждаят само от вода, те имат също
нужда и от кислород - в противен случай може да се задушат. По принцип, продавачите
прибавят 1/3 кислород към 2/3 вода.
Когато занесете рибките вкъщи изключете светлините на аквариума и пуснете
торбичката за около половин час във водоема, за да могат двете температури да се
изравнят. След това можете внимателно да отворите торбичката. Ако водата е бистра и
не е мръсна, можете постепенно да я подмените с тази от водоема чрез пропускането на
известно количество вода в торбичката и извън нея от време на време. По този начин
водата продължава да се смесва и торбичката плува свободно. Цялата процедура
отнема около 30 минути. Ако водата не е бистра, а е замърсена от екскременти,
действайте по същия начин, но не позволявайте мръсната вода от торбичката да се
смеси с тази от водоема. Тя се отстранява с малка чаша и се излива в подходяща кофа.
Внимавайте по време на цялата процедура в торбичката да има достатъчно съдържание
на кислород. След като в продължение на половин час сте смесвали водата, рибите
могат да бъдат прехвърлени в аквариума - просто ги освободете заедно с останалата в
торбичката вода. Ако тя е замърсена излейте внимателно в кофа или голяма купа,
хванете с мрежичка рибките и ги прехвърлете в аквариума. Действайте по този начин
всеки път, когато прибавяте нови риби към вече установения аквариум, а също така и
когато прехвърляте вашето първо и всяко следващо рибно общество от карантинния
водоем към техния постоянен дом. При всички случаи най-важно е бавно да смесвате
различните води.
Ако сте решили да използвате карантинния водоем за по-продължително установяване
на рибките, най-добре е да се въздържите от неговото украсяване. Растенията и другите
места за криене трябва да бъдат преместени преди вие да успеете да хванете рибките, а
това е безсмислена загуба на време и достатрудна задача. За рибите това също би било
доста стресиращо.
През първите няколко часа рибите трябва да свикнат с тяхната нова среда без никаква
допълнителна светлина. След този първоначален период вие можете да включите
осветлението и да се полюбувате на чудесната и вьлнуваща гледка, която ви предлага
създадения от вас биотоп. Ако всичко е в рамките на нормалното, рибките трябва да
плуват спокойно из водоема. Те вече би тряббало да започнат да образуват групи,
въпреки че все още се осведомяват за всяка частица от техния нов дом.
Първото ядене може да почака до следващия ден: вашите любимци няма да умрат от
глад за този кратък период от време. Обикновено рибите се приспособяват много бързо
към своята нова среда и приемат с готовност предложената им храна. Разбира се,
рибите и растенията трябва да бъдат хранени в зависимост от техните нужди. Водните
растения не трябва да се подхранват ежедневно, тъй като задоволяват повечето от
своите потребности от екскрементите на рибите. Но тази "храна" не е достатъчна,
поради което трябва допълнително да бъдат наторявани два или три пъти в годината.
При оборудването на аквариума вие вече сте добавили слой от специална почва за
растения, която осигурява хранителни вещества за около 5 месеца. След този период е
необходимо ново обогатяване.
Много полезно е наторяването с естествен тропически латерит, който се поставя в
грунта в близост до растенията. Предимството на този метод е, че хранителните
съставки, които се освобождават, могат да бъдат използвани само от растенията, но не
и от водораслите. Само трябва да внимавате латеритните топчета да бъдат изцяло
притиснати в грунта, защото само в редукционна среда растенията могат да извлекат
изключително важните железни йони от латерита. Такова наторяване с осигуряване на
желязо гарантира развитието на здрави, пищни, зелени растения. Ако използвате течен
тор, то правете го много икономично, защото по този начин наторявате също и
водораслите.
Друг начин да се сдобиете с красиви и буйно развиващи се растения е да ги храните с
въглероден двуокис, сьс специална газова уредба. Когато са добре осветени растенията
използват въглеродния двуокис и отделят повече кислород отколкото им е необходим
на тях самите. Излишъка от кислород се приема от рибите при дишането. Когато няма
сбетлина, например през нощта функционират както всички други живеещи в
аквариума организми: те приемат кислород и отделят въглероден двуокис. Тъй като
съдържанието на въглероден двуокис влияе върху нивото на рН киселинността на
водата, е много опасно той да се прибавя без постоянно да се следи изменението на рН.
Неговата внезапна промяна от рН 7 до рН 6 може да бъде смъртоносна за много видове
риби. Ето защо не е препоръчително да се инсталира такава газово
въглероднодвуокисна уредба в малък водоем. Ако вие все пак искате да използвате
този вид оборудване и нямате желание да харчите цяло състояние за уред, регулиращ
рН-ато, то по-добре си купете по-евтиния въглеродно-двуокисен апарат за регулиране,
които преустановява внасянето на газа през нощта.

ПОДДРЪЖКА НА АКВАРИУМА

Редовната поддръжка на аквариума гарантира не само доброто здраве на неговите

обитатели, но също спестява и време.
Щом рибите се хранят, естествено е те да отделят екскременти. В природата
изпражненията не създават проблеми, но в ограничената територия на домашния
миниатюрен биотоп, акваристите трябба да се погрижат те, както и другите разлагащи
се вещества да не застрашават чувствителния баланс в аквариума. Водните растения,
бактериите и микроорганизмите, живеещи в биологичния филтър и грунта извършват
своята част от работата за запазване чистотата на водоема. Но това съвсем не е
достатъчно. Всички вредни вещешва, разтворени вьв водата се отстраняват най-добре
чрез редовна частична подмяна на водата.
Съществува едно златно правило: никога не сменяйте изцяло съдържанието на водоема
наведнъж /без причина/ и избягвайте да сменяте филтъра на водата заедно с подмяната
на водата по едно и също време, тъй като това ще разклати изцяло биологичния баланс
във вашия аквариум.
Рибите, растенията и микроорганизмите ще изпаднат в шок и вие трябва отново да
изграждате аквариумната биосистема. Обикновено специализираната литература
препоръчва частична подмяна на водата в аквариума на всеки 2-3 месеца.
Дългогодишният опит показва, че частичната подмяна на 10-15% от съдържанието на
водоема се отразява благоприятно върху неговото състояние. Но как може това да стане
най-лесно, без да предизвиква излишни неприятности?
За да избегнете петната от вода по пода, преди да започнете подмяната на водата,
поставете парче от стар килим около вашия изкуствен водоем.
Водораслите могат да пораснат върху предното стъкло независимо от наличието на
такива "чистачи" като лорикариите. Преди да започнете смяната на водата първо
премахнете водораслите с помощта на един от вашите стъклочистители. Следващата
стъпка е да изключите електрозахранването на отоплението, осветлението и филтъра.
След това вземете кана за вода /с обем 8-10 литра/ и започнете да източвате 10% от
водата в аквариума с помощта на гумена трьба. Използването на водна кана е много по-
практично, тъй като предотвратява разплискването, като едновременно с това вие ще
можете да използвате старата вода, за да поливате цветята у дома си.
Започнете източването на водата от онези участъци в аквариума, където може да са се
събрали най-много остатъци. Трябва да внимавате по време на източването да не
засмукнете някои дребни любопитни рибки. За да избегнете малките количества от
аквариумната вода, които се появяват неизбежно, когато започнете смяната на водата
чрез всмукването й в тръбата, напълнете изцяло тръбата с вода и запушете краищата й с
пръсти. Сложете единия край в каната, другия в аквариума и отпуснете пръстите си -
така ще получите оптимално засмукване. За един изкуствен водоем с дължина 60 см
подмяната на 10-15% от съдържанието означава да се напълнят една-две водни кани.
След като източите необходимото количество, напълнете каната с нова вода /24° С/,
прибавете необходимото количество воден катализатор в нея и я излейте внимателно
във водоема. Не забравяйте да вклкючите в електрическата мрежа всички аквариумни
устройства, щом свършите с подмяната на водата.
Почистването на филтъра зависи от вида на филтриращата система, която сте
инсталирали в своя аквариум.
Ако сте инсталирали един обикновен филтър с гъба, независимо от отричането на
подобна практика, вие все пак можете да "сменяте водата и филтъра по едно и също
време. Свалете гъбата и я почистете чрез изтискване няколко поредни пъти под силна
струя топла вода. Не използвайте гореща или студена вода и не я перете в пералнята!
Нужно е да бъдат изчистени само видимите замърсявания, но не и полезните бактерии,
живеещи в гъбата. Това е причината, поради която гъбите никога не трябва да изсъхват
напълно за дълго време. За разлика от обикновените филтри с гъби, всички останали
филтриращи системи не бива да се почистват по едно и също време с подмяната на
водата. При тези филтри вие трябва да подменяте старата филтрираща среда с нова на
всеки 2-3 месеца.
След всяка смяна на водата е препоръчително да се проверява нейното съдържание в
аквариума химически, защото всяка смяна е в състояние да предизвика смущения в
деликатния биологически баланс на изкуствения водоем. Мъртвите кафяви листа на
водните растения трябва да се изрязват с ножици, но това е нещо, което се прави между
другото. Не се увличайте в често подстригване и оформяне на растенията, тъй като те
не са нито бонзай, нито жив плет в градината на двора. Водните растения, които
израстват преди всичко на височина, трябва да бъдат притиснати назад, когато израснат
прекалено и заемат твърде голяма част от аквариума. Отрязаните парчета може да
забиете в грунта, където те скоро ще пуснат корени и ще пораснат.
Ако следвате всички препоръки и поддържате редовно своя аквариум, той ще остане
чист и "здравословен" за дълги години. Едно от необходимите условия за това е да не
прехранвате рибите си и да бъдете много прецизни в подреждането на водоема.

ХРАНЕНЕ

В природата рибите се хранят с най-разнообразни видове храна, повечето риби са

месоядни животни - те се хранят с червеи, и рачета или други дребни организми. Много
по-големите видове са хищници, които преследват всички по-малки от тях риби за
храна.
Следващата група са всеядни риби, които се хранят със животински и растителни храни
и растителноядните, които огризват повърхността на растенията, корените и камъните
за да се хранят с растения и микроорганизми.
Трети са тревопасни риби, които живеят изключително с вегетарианско меню и които
могат от време на време да бъдат опасни за вашия аквариум, ако не са добре нахранени.
По-нататък следват специални видове, които се нуждаят от точно определени храни за
да оцелеят като например някои от популярните бронирани сомчета, за които са
необходими стърготини от корените на определени дървета като допълнителна храна. в
този начин на хранене е необходимо в аквариума да се добавят специални меки корени.
Всички риби, описани по-нататък в тази книга се чувстват добре с обикновените храни,
които се купуват от зоомагазините. Складирането на жив тубифекс в хладилника е един
доста неприятен аспект на аквариумното хоби, който за щастие вече е отживелица.
Днес всички зоомагазини предлагат голямо разнообразие от живи и други храни за
аквариумните рибки.
За рибите, хранещи се на дъното има храна на таблетки, а за тези, които се хранят
предимно в горните и средните части на водоема се препоръчва храна на люспички.
Продават се замразени, изсушени комарни ларви и тубифекс в различни пакети и
форми, а също и замразени храни, пакетирани в еднократни порции за „гастрономите”
във вашият аквариум.
След живата, замразената храна е най-естествената, за това тя трябва да се дава на
рибите редовно, най-малко като допълнителна част от менюто им. Както във всички
други аспекти от отглеждането на рибите и тук качеството е много важно. Евтините
храни често идват от замърсени води и могат да пренесат вредни съставки и болести.
Храните за риби не трябва да се съхраняват твърде дълго.
Добре е всички притежатели на 60-сантиметрови аквариуми да купуват малки
пакетчета, независимо, че те са малко по-скъпи, отколкото големите опаковки. Ако
купувате храни от вашия местен зоомагазин, може да сте сигурни, че те са винаги
пресни.
Има някои видове риби, които могат да се отглеждат единствено с живи, мърдащи
храни. Най-добре е ако тези риби са приучени към разпространените храни за риби от
вносителя или продавача, преди да бъдат закупени.
Ще направите грешка, ако нахраните вашите любимци непосредствено след
въвеждането им в техния изкуствен биотоп. Необходимо е да изчакате до следващия
ден. Тогава ще настъпи вълнуващия момент, когато ще нахраните вашите рибки за
първи път: пуснете малко храна на люспички във водоема /колкото връхчето на нож е
достатъчно/ и наблюдавайте какво ще се случи. При храненето на аквариумните рибки
трябва да се следва едно старо правило: давайте толкова храна наведнъж, колкото на
практика може да бъде изядена лакомо в рамките на няколко минути.
Вашите рибки няма да се нахвърлят върху предлаганата храна още при първото
хранене. Това ще става едва тогава, когато те привикнат към "ритуала" на храненето,
т.е. към точното време и място. Но ако все пак това се случи още при първото хранене,
това ще бъде добър знак, че всичко е наред и новата среда е възприета.
Редовното хранене два или три пъти дневно и винаги по толкова, колкото може да се
изяде незабавно, е за предпочитане. Трябва да се погрижите обитателите на дъното
също да получават своите порции. За сомчетата е препоръчително да пускате 1 или 3
таблетки храна след като загасите светлините. Анциструсите, бронираните сомчета и
някои други видове се хранят през нощта, но в повечето случаи те се възползват от
дневното време за хранене и си похапват със своите другарчета от водоема.
Може така да се случи, че по невнимание да пуснете повече храна, отколкото е
необходимо. В такъв случай трябва да източите с помпичка всички остатъци или
рискувате да разрушите чуствителния биологичен баланс във вашия минибиотоп.
Гниещите хранителни остатъци могат да образуват токсични вещества /нитрити/. След
такъв "хранителен инцидент" трябва да почакате докато водата в аквариума се
избистри и стане кристална, преди да нахраните рибите отново.
Всяко видимо размътване на водата в аквариума сигнализира за това, че обработващите
бактерии в аквариума и филтъра все още не са привършили своята работа и че все още
са заети с отстраняването на щетите.
Няма такава храна, която да съдържа всички необходими хранителни вещества,
следователно вие трябва да предлагате на вашите любимци смесена диета.
Качествената храна на люспи като основно мени с редовно допълнение от зеленчукови
и хранителни таблетки, както и замразената храна скоро ще се превърнат не само в
единствено здравословните за вашите риби но също така и в тяхно забавление.
Ако се налага да пътувате през почивните дни всичко ще бъде наред, ако вашите
риби останат гладни по време на този кратък период. Те имат навика да се хранят
повече, отколкото в действителност се нуждаят, което увеличава техния хранителен
"глад". Лакомия им начин на хранене най-често изкушава техния стопанин да ги храни
повече, отколкото е нужно. В природата многобройните дни на постене се понасят без
никакви проблеми. Вашите риби дори могат да останат гладни за няколко дни без това
да им навреди. Когато отсъствате от дома за повече време, можете да използвате
автоматични хранилки. Всички храни за които стана дума по-горе, освен замразените,
могат да бъдат разделени на порции и да се дават от автоматичната хранилка.
Погрижете се тя да бъде заредена с точно толкова храна, колко то е необходимо
наистина за времето на вашето отсъствие.
Осветлението трябва да е включено 10-12 часа дневно, така че един превключвател за
автоматично включване и изключване е много необходим. Дори е още по-добре ако
някой ваш приятел идва редовно за да проверява дали всичко е наред: една
електрическа повреда би довела до опустошителни последствия за вашите любимци.
Най-добрата "застраховка" срещу преяждане, гладуване, задушаване и замърсяване по
време на вашето отсъствие от дома, е помощта на ваш приятел с познания В
акваристиката.

ВИДОВЕ ЖИВИ ХРАНИ

ДАФНИИ. Рачета от рода Daphnia се придвижват скокообразно с помощта на втора

двойка мустачки /антени/. Обитават застояли и бавно течащи сладководни водоеми,
наситени с органични вещества, предизвикващи обилно развитие на микроорганизми с
които се хранят. Към дафниите се отнасят няколко вида рачета, като най-често се
срещат магна /D.magna/ с размери до 5-6 мм и пулекс /D.pulex/ с размер 3-4 мм.
Акваристите улавят дафниите с капронови сакчета. Живите рачета могат да се
съхраняват в течение на няколко дни в съд с вода, в прохладно място при периодично
отделяне на загиналите екземпляри и подмяна на водата. Рачетата служат за храна,
както в жив, така и в изсушен вид. Могат да живеят в аквариума и да се хранят с
водорасли при позеленяване на водата.
Рибите трябва да се хранят много внимателно със суха дафния, тъй като при
неумело използване водата много бързо се разваля.
Ако гладните риби бързо погълнат недостатъчно накисната дафния, тя бухва в
корема им, започва да се разлага и предизвиква възпаление. За целта може да се счука и
стрива в чаша сухата дафния и да се залее с кипната вода, след което да се остави да
престои 10-12 минути.

ЛАРВИ. Ларвите на комарите с яркочервен цвят и размери от 2 до 20 мм се появяват

във водата след снасянето на яйцата от юнския комар и се задържат в тинята на
застояли водоеми и край бреговете на малки реки. Този вид храна се съхранява по
различен начин. Във висок буркан с вода бързо се разваля. Най-добре да се държи в
хладно място, загърната в мокър парцал или плосък стъклен съд, който не е захлупен
плътно.
За да не попаднат в аквариума мъртви ларви, порцията, определена за едно хранене, се
поставя неголямо сакче с отверстия На мрежата от 1 мм и се спуска в съд с вода,
където след няколко минути ларвите изпълзяват.
Храненето на рибите с ларви на насекоми трябва да става с мярка. При прехранване те
бързо загниват в корема на рибите, а у някои разновидности на златните рибки
предизвикват възпаление. . I
ПЛОДОВИ МУШИЦИ ДРОЗОФИЛИ. Тези двукрили насекоми достигат дължина от
1,5-4 мм. Употребяват се за подхранване на рибите, хранещи се предимно с насекоми и
техните личинки. Развъждането на дрозофили е сравнително лесно: достатъчнс е да се
поставят в стъклен буркан на прозореца или балкона, няколко загнили плодове, и след
известно време в буркана ще се появят няколко мушици. Бурканът се затваря с парче
плат, пропускащ въздуха, и броя на насекомите скоро започва бързо да се увеличава.
При храненето на рибите част от мушиците се улавят в буркан от половин литър, който
се покрива с лист хартия. После съда се обръща и се спуска до 1-1,5 см вьв водата на
аквариума, хартиеният лист се издърпва, а буркана се закрепва в това положение. От
време на време мушиците ще падат във водата, където ще бъдат изядени от рибите.
ТУБИФЕКС. Червеите от рода Tubificidae се улавят във водоеми, замърсени с отточни
води. Съхраняват се в плосък недълбок съд с ниво на водата 1,5-2 см, но в никакъв
случай в тесен и дълбок буркан, пълен догоре с вода. Мястото за съхранение трябва да
бъде прохладно, като е необходимо минимум два пъти дневно тубифекса да се промива
от вътрешното замърсяване. Поради бавното самоочистване на червеите се препоръчва
преди използване те да престоят няколко дни.
В случаи, че сами приготвяте тубифекса за храна на рибите /когато тази храна не е
закупена в готов вид от зоомагазините, това трябва да става по следния начин:
определената порция се поставя върху пластмасова плочка и се нарязва ситно с ножици
до кашообразно състояние. След това в специално капроново сакче с диаметър 6-8 см,
тази каша се промива под течаща вода и се изплаква. Със ситно нарязан и промит
тубифекс се хранят не само малките, но и по-големите риби.

ДЪЖДОВНИ ЧЕРВЕИ. Тези червеи са леснодостъпна и питателна храна за големите

риби - цихлиди, сомове и др. Най-добре е ще да се добиват в местата, където не се
използват минерални, торове и инсектициди. Малко количество от тази храна може да
се съхранява у дома на балкона в глинена саксия или дървено сандъче. Преди хранене
на рибите, червеите трябва щателно да се измият и надробят.

МЕСО. Големите хищни видове - цихлиди, сомове, както и някои дребни месоядни,
може да се хранят и със свежо нетлъсто говеждо месо и филе от речни и морски риби.
Месото се нарязва на тънки ивици, които се измиват много добре в течаща вода. Това
месо не може да служи за основен вид храна. То се дава за подхранване не по-често от
веднъж седмично. Неизядените парчета незабавно се изваждат от аквариума.
Като растителна добавка към "менюто" на аквариумните риби се използват листа от
салата, някои видове водорасли и еуглена, както и листа от меки, светлозелени
аквариумни растения.

БОЛЕСТИ

Като всички други живи същества и аквариумните риби могат да се разболеят. Но

когато се отглеждат във възможно най-добрите условия, те рядко стават обект на
смъртоносни болести. Повечето заболявания са скрити във всеки организъм и могат да
се развиват, когато организмът е изтощен по някаква причина, като например
продължително пребиваване в условията на стрес.
Огромното мнозинство от болести по рибите се причинявани от влошеното качество на
аквариумната вода. Ето защо добрата поддръжка на аквариума и редовната смяна на
водата е от решаващо значение за доброто здраве на вашите любимци. Разбира се,
подмяната на водата не трябва да се прави чак тогава, когато тя е станала вече мътна и
рибите показват признаци на изтощение. Представете си, че рН киселинността на
водата пада стремително /защото сте забравили да смените водата / и рибите бавно се
приспособяват към тази киселинност. Ако смените водата на този етап, като не
използвате вода с рН 7,8 можете да си представите шокът за рибите и бактериите след
тази процедура.
Нещо подобно би се случило, ако смените цялата филтрационна система. Цялата
бактериална популация ще изчезне и ще трябва да се установят нови бактерии с цел да
се избегнат епидемиите и болестите в аквариума честите измервания на водните
показатели трябва да се превърнат във ваше рутинно задължение. В това отношение
най-важните данни от тези измервания се отнасят до нитритите. Те не трябва да се
сьдържат в нито една част на аквариума - дори толкова ниско ниво като 0,5 мл/л може
вече да бьде вредно за вашите риби. Ако откриете подобно ниво на нитритите във
вашия аквариум, въпреки че редовно го поддържате, трябва да изследвате причината за
тази опасна интоксикация на аквариумната вода. Много често тя е причинена от
прекомерното хранене, гниещи растения или препълнен водоем. Неефективната и
прекалено слаба филтрационна система също може да стане причина за влошаване
качеството на водата.
Освен добрата поддръжка на аквариума, какво друго бихте могли да направите, за да
предотвратите разпространението на различни болести в него? Първо, разбира се, не
трябва да се купуват болни риби. Гладуващите екземпляри с празни стомаси или
очевидно болните риби с мътни очи, повредени плавници или видими белези от
гъбички по тялото трябва да се оставят настрана. Има още нещо, което е важно що се
отнася до предпазване от болести: трябва винаги да купувате млади, но големи риби.
Това означава, че животните не трябва да са нито прекалено млади, нито напълно
израснали. Това е нещо подобно на засаждането на едно дърво в градината - ако е
прекалено малко, то може да има проблеми с пускането на корени, а ако е прекалено
старо трудно може да се приспособи.
Когато вашите риби се разболеят, независимо от всички предпазни мерки, трябва да
знаете как да постъпите. Важно е умението бързо да се установява състоянието на
аквариумните обитатели, така, че да може да си открият и диагностицират болестите
възможно в най-ранния им стадий. Единствено незабавното лечение може да гарантира
бързо възстановяване на болните рибки.
Необходимо е проверката на здравословното състояние на рибите да се превърне в
ежедневна рутинна операция. Най-добрата възможност затова е времето на хранене.
Здравите риби реагират бързо при вида на храната в аквариума и ядат лакомо. Ако
изведньж покажат намален апетит, губят тегло или са апатични и летаргични,
нараняват се или дишат напрегнато, това означава че ви очакват неприятности. За
болестите на аквариумните не съществува чудодеен лек.
Най-често в аквариума се появяват кожно-гъбичните инфекции, които са следствие от
нараняване на плавниците или кожата на рибите, предизвикано от улавянето в мрежата
в зоомагазина или от борбата им в изкуствения водоем. Обикновено, подобни
инфекции се лекуват от само себе си и гъбичките постепенно изчезват. Ако ли не,
увеличете температурата на водата до 28° С за няколко дни. Това почти сигурно ще
доведе до изчезването на кожните гъбички. Ако един или няколко по-големи
екземпляра от вашата аквариумна колекция са инфектирани, трябва да ги пренесете в
друг аквариум. Грижете се за изолираните риби по следния начин: повишете водната
температура, прибавете нейодирана сол - една лъжица на 10 л вода.
Ако една риба има здравословен апетит, но въпреки това губи тегло, то е възможно тя
да има глисти или да е нападната от едноклетъчния паразит хексамит. И двете
инфекции могат да бъдат лекувани чрез специални медикаменти, които могат да се
закупят в зоомагазините. Ако вашите риби показват учестено дишане, това би могло да
бъде причинено от технически проблеми: проверете състоянието на водните
показатели. Подходяща ли е температурата на водата? Има ли достатъчно кислород?
Филтърът в изправност ли е? Чиста ли е водата?
Когато ускореното дишане се комбинира със симптоми като схванати плавници,
странни полюшващи се движения и търкане на рибите в камъните, животните вероятно
са нападнати от паразити. Преди всичко трябва добре да разпознаете симптомите и
едва тогава да реагирате. Ако видите, че рибата е покрита напълно с бели петна, по
всяка вероятност вече е твърде късно да бъде лекувана. Трябва да реагирате незабавно,
ако забележите появата на бели петна. Ако се приложи правилно и на време лечение в
нужните медикаменти, рибите могат да бъдат спасени, въпреки че водните растения
изпитват непоносимост към повечето от тези лекарствени препарати. Ако имате
сомчета в аквариума трябва да ги поставите в отделен водоем и да ги лекувате с по-
силна доза.
Паразитът оодиниум, предизвикващ инфекция с поява на кадифена или ръждива слуз, е
много труден за разпознаване. Тази болест се проявява под формата на петна със
сивкав или кафеникав цвят. В предпоследния стадий на заболяването рибата е покрита
сьс сивкав прах. Ако е достигнат този стадий, лечението е почти невъзможно. В по-
ранен стадий то се провежда с лекарства, съдържащи меден сулфат или с прибавяне на
висококачествена морска сол, така че получената смес да съдържа концентрация от 1
до 1,2 %. Имайте предвид, обаче, че много риби не понасят високата концентрация на
сол. Ето защо вие трябва да наблюдавате отблизо рибите, по време на тяхното лечение.
За да се премахнат всички паразити, трябва да се поддържа висока концентрация на сол
за 5-6 дни. След това водата трябва постепенно да се сменя. Добре е ежедневно да се
сменя от 10 до 20 % от водата за да се премахне солта от аквариума. Най-често
водораслите реагират негативно на медикаментите и по-точно на съдържащите се в тях
медни компоненти, както и на високата солна концентрация. За щастие, тези опасни
болести са рядкост в един добре поддържан аквариум.
Една здрава риба може да се разболее, ако живее в условия на стрес: при улавянето в
зоомагазина, при транспортирането и т.н. Всички новозакупени риби трябва да се
поставят под карантина преди да ги пуснете във вашия домашен аквариум. Ако имате
чифт риби от семейство цихлиди и една от тях не яде, но изглежда здрава, рибата
вероятно не е болна, а снася яйца или току-що излюпилите се малки рибки са в устата
й. През размножителния период родителят обикновено не се храни, но за това ще стане
дума в раздела за размножаване на аквариумните риби. Неблагоприятните условия за
отглеждане и неправилното хранене често стават причина за възникването на различни
незаразни болести у рибите.
Незаразните болести не само се отразяват негативно върху здравето на рибите,
предизвиквайки едни или други патологични процеси в организма, но и способстват за
възникването на заразни заболявания, тъй като отслабения организъм на рибите е не
достатъчно защитен от нападенията на различни паразити.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ. Предизвиква се главно от

хранене на рибите с еднообразна и некачествена храна, прехранване на огладнели риби
със суха дафния или ларви, както и при хранене с частично загнил тубифекс. Коремът
на рибата се издува, аналното отверстие почервенява, екскрементите излизат във вид на
несмляна храна, дишането е затруднено. Рибите губят апетит. На болния екземпляр
следва да се обезпечат нормални условия за живот, 2-3 дневно гладуване, след което се
храни с доброкачествена, лесносмилаема храна, най-добре неголеми количества добре
промита жива храна. Във водата на аквариума е добре да се добави лечебна доза от
един от трите препарата - трипафлавин, риванол или морска сол.
КИСЛОРОДЕН ГЛАД. Възниква при отглеждането на рибите в тесен съд и развалена
вода. Рибите се намират през цялото време на повърхността на водата, гълтайки жадно
въздух, окраската на тялото им силно избледнява. Ако не се предприеме лечение те
силно отслабват, губят равновесие и загиват. За да бъдат спасени оцелелите риби,
ноебходимо е спешно да се подмени водата и да се обезпечи продухването и, след
което трябва да се отстрани пренаселването на аквариума.

ГАЗОВА ЕМБОЛИЯ.Възниква при използването на непрестояла вода от

водопроводната мрежа и интензивно продължително аериране.
Често може да се наблюдава как по стените на съда, изпълнен с вода от чешмата, се
появяват мехурчета. Това е излизащия разтворен въздух. Ако водата не се остави да
престои и в нея бъдат пуснати рибите или се долее много такава вода в акварима, то
излишния въздух чрез хрилете попада в кръвта на рибите и може да запуши
кръвоносните им съдове. У заболелите риби хрилете потъмняват, появяват се кървави
подутини по тялото и плавниците. След установяване на нормален газообмен в
аквариума тези симптоми може да изчезнат и рибите да оздравеят, но при по-късен
стадии може и да загинат. Профилактиката се състои в недопускане в аквариума да се
използва вода от чешмата, която не е престояла. Прекомерната аерация също е вредна и
не бива да се допуска.

ПРОСТУДАТА. Се предизвиква от силно и продължително охлаждане на рибите. В

повечето случаи тя се причинява от транспортиране на рибите В студено време,
поставяне на аквариума близост до прозорец без осигуряване на специален нагревател,
падане на температурата при доливане в аквариума на хладка вода и т.н.
Болните риби потъмняват, стават малко подвижни. Необходимо е незабавно да се
създадат нормални условия в аквариума, да се установи оптимална температура и да се
осигури обогатяване на водата с кислород с използване на дезинфектиращи средства.

ТРАВМИ. Рибите повреждат тялото, плавниците и очите си вследствие на

невнимателно боравене с тях при транспортиране, улавяне, при наличие на остри
предмети в аквариума и т.н. За да не се допусне попадането на инфекции в нараненото
място /с изключение на очите/, то трябва да се обработи с разтвор на трипафлавин.
Травмираните екземпляри трябва да се отстранят от другите риби, за да не бъдат
обезпокоявани. Добре е рибите да се държат в стара вода с добавена доза риванол или
трипафлавин.

ОТРАВЯНИЯ. Рибите могат да се разболеят и да загинат от попаднали в аквариума

отровни вещества. Отравянето може да стане вследстбие на хранене на рибите с
развалена храна, използването на отровно лепило или замазка при изработката на
аквариума, попадане в аквариума на отровени насекоми, съхраняване на храната в
пластмасови съдове с нехранително предназначение, използване на прекомерни дози
лекарствени препарати и т.н.
При отравяне при рибите се наблюдават трескави, конвулсивни движения, отслабване
на зрението, загуба на яркостта на окраската. Ако признаците на отравяне бъдат
забелязани веднага, то рибите следва незабавно да се преместят в съд с чиста вода и
активна аерация. След известно време трябва частично или напълно да се подмени
водата, най-добре като се вземе от продължително и нормално функциониращ
аквариум.
Водните растения на вашия аквариум също могат да станат жертва на различни
болести. За щастие болестите по растенията не са заразни, както тези по рибите, и не е
необходимо да бъдат лекувани с медикаменти. Може едни от растенията да загинат, а
други същевременно да израстват буйно.
Най-важните изисквания за да бадат растенията здрави са свързани с подходящата
светлина и храна. Когато водната повърхност е покрита прекомерно с плаващи
растения, много от дънните растения със сигурност ще загинат от липса на достатъчно
светлина. За да избегнете това трябва да отстраните всички растения, които се развиват
твърде буйно.
Зелените водорасли са безвредни, но те могат да направят аквариума неприятен за
гледане. Синьо-зелените водорасли могат да се появят като слабо покритие върху
грунта, растенията и ощте. Растежът на тези водорасли е резултат от прекомерно
хранене и разграждането на остатъците от хляб или бедна въглероден двуокис вода със
висок рН фактор. Колкото по-бързо коригират показателите на водата, толкова по-
бързо ще е решен проблема с водораслите.
Плаващите водорасли правят водата млечно-зелена или мътна, така, че тя става
абсолютно прозрачна. Причината за тяхната поява винаги е прекалено силната
слънчева светлина, а това е нещо, което много лесно може да бъде коригирано.
Диатомеите се появяват като тънка кафява слуз по оборудването на аквариума и
неговия грунт. Те се причиняват от липсата на достатъчно кислород, наличието на
прекалено много нитрати и много малко светлина. В такъв случай проверете
интензивността на вашата осветителна система и дали водните растения не затъмняват
твърде много аквариума.

РАЗВЪЖДАНЕ НА АКВАРИУМНИТЕ РИБКИ

Сигурен знак за това, че вашите риби се чувстват добре в изкуственин биотоп, е

размножаването. Във всеки случай не трябва да насилвате размножителните
възможности на вашите риби с опити за по-бързото им развъждане, защото те със
сигурност ще се провалят.
Отделете време за да набюдавате рибите в аквариума отблизо и задълбочено за да се
научите да различавате половете на различните видове. При някои риби това е твърде
лесно, защото мъжките и женските изглеждат наистина много различно, например при
меченосците. При други видове, например неоновата тетра или някои риби от
семейство цихлиди, това е много по-трудно. При някои видове дори е невъзможно да се
открият отличителни белези за разграничаване на половете. При тях просто трябва да
изчакате да се сформират двойки, което може и да не стане, ако всички рибки са от
един пол.
Съществуват различни варианти за едно успешно размножаване в домашния аквариум.
Случайното размножаване се случва от само себе си и всичко, което трябва да
направите е да откриете потомството на следващия ден. Отглеждането на рибки като
хоби изисква от вас да се проявите като спасител на дребните рибки, като ги изолирате
В отделен аквариум. При живораждащите, вие трябва да отделите бременната женска
от останалите риби, за да бъде предотвратено изяждането на новородените от техните
родители или от другите обитатели на аквариума.
При селективното отглеждане най-важната цел е да се чифтосат два избрани
екземпляра, като бъдат отделени от останалшти, за да могат да хвърлят хайвера си и да
се получат възможно повече малки. За това е необходим богат опит и подходяща
инсталация от няколко аквариума.
Като цяла размножаването протича по различен начин при отделните видове
аквариумни риби. Някои риби мигрират от морето за да хвърлят хайвера си в някоя
река. Малките се връщат отново в морето, но когато наближи размножителния период,
те отново отиват на мястото, където са били родени. При змиорките Anguilla anguilla е
точно обратното. За да хвърлят хаивера си те мигрират от реките в Европа чак до
бреговете на Мексико. Малките змиорки се връщат обратно в европейските реки. До
този момент всички опити на човека с комерсиална цел да повлияе върху този начин на
размножаване на змиорките завършват с пълен нуспех.
При аквариумните риби съществуват различни способи за развьждане. Открояват се
два основни начина: живо раждане и излюпване на яйца. При втория вид размножаване
някои риби просто хвърлят хайвера си, след което забравят за него. Към тези риби
спадат барбусите и тетрите, докато останалите се грижат за потомството си. Грижата за
оплодените от мъжките яйца се изразява в хвърлянето на хайвера върху определен
субстрат - камъни, растения и други с цел да се защитят яйцата. Има и "мътещи" риби,
които пазят в устата си оплодените яйца. По принцип защитата на оплодените яйца е
задължение на мъжкия, но много често женската също се включва в тази благородна
задача. За да се съхранят малките, някои риби дори ги държат в устата си, за да оцелеят.
Друг вариант е изграждането на мехурчета за да се осигури безопасността на рибките.
Тези прекалени грижи обикновено се наблюдават при лабиринтовите риби. Сигурно не
можете да си представите каква невероятна гледка е образуването на защитните
мехурчета. Мъжкият вдишва въздух от водната повърхност, покрива го със слуз и
оформя мехурчето. Понеже са изградени от слуз, мехурчетата не се пукат, скрепват се
заедно и така гнездото е изградено. Под това гнездо женската снася хайвера си, мъжкия
събира яйцата и ги поставя вътре. Докато мъжкият "мъти", женската защитава
територията.
Сред акваристите много разпространени са живораждащите риби, защото при тях
разнообразието от видове и окраски е твърде голямо. Женските живораждащи се
оплождат от мъжкия чрез гоноподиум и могат да раждат постоянно, ако са с
подходящи партньори. Ето защо съвсем скоро след поставянето на рибите в аквариума,
вие можете да се наслаждавате на първите бебета. За начинаещите акваристи е най-
добре да започнат своето увлекателно пътешествие в света на развъждането на
аквариумните риби с живораждащи риби.
Ако искате да развъждате барбуси и тетри, ще имате нужда от отделни аквариуми,
допълнително оборудване и специални условия за водата. При лорикаривите е
необходимо да се стимулира започването на дъждовния сезон, за да се провокира
хвърлянето на хайвера. Това, разбира се, е твърде трудно за всеки начинаещ любител,
който би постигнал много по-добри резултати, ако се захване с някои живораждащи
видове. При тях развъждането протича лесно, дори и в малък 60 - сантиметров
аквариум, стига само да е осигурено необходимото оборудване. Не забравяйте, че при
свободно размножаващите се риби съществува опасност от пренаселване на аквариума,
а това не позволява на родителите да се грижат добре за своите малки.
Рибите, които снасят хайвер и се грижат за него. трябва да бъдат преместени в отделен
съд веднага след сформирането на двойка, за да се даде възможност на малките да
оцелеят. Аквариумът за малките трябва да бъде обширен, а водата да предлага същите
условия, както в основния водоем. Същото важи и за онези видове, които държат
яйцата в устата си или в гнездо от мехурчета, ако хайверът е изхвърлен в малък съд
шансовете да се радвате на поколение са твърде малки. Много от живораждащйте риби
са лоши родители и изяждат потомството си.
Бебетата на живораждащите риби са добре развити и големи. В природата малките
живораждащи се крият в буйната растителност и така се спасяват от "канибалите".
Изяждането се наблюдава не само при малките на кардиналите и неоновите тетри, но и
при по едри видове, за които родителите представляват истинска заплаха. Ако
разположите плътно растенията във вашия аквариум, малките ще имат възможността да
се скрият от техните "врагове". Но ако този близък до природата начин на
размножаване не ви допада, можете да осигурите за бебетата "родилка". Тя е направена
от прозрачна пластмаса и се сьотои от две части. В горната поставете бременната
женска за около седмица, защото малките ще се раждат в продължение на няколко дни.
след раждането малките падат в долната част на "родилката". .След като се убедите, че
не се очакват повече бебета, преместете майката в общия аквариум, а малките отделете
в друг. В напреднала бременност женската може да се разпознае по размера на
коремчето или по очевидно голямото тъмно петно близо до задния плавник. Някои
видове снасят по няколко яйца наведнъж, които са по-големи и съдържат големи
жълтъци, служещи за изхранването на малките до стадия на свободното плуване. След
като родителите престанат да се грижат за тях, малките трябва да се хранят със ситна
храна или с прясно излюпени соленоводни скариди - те превръщат малките в истински
"шампиони". Храненето на ларвите на някои видове е доста сложно, тъй като те се
нуждаят от най-добрата микрохрана, която често не се вижда с просто око. Най-добре е
да се въздържате от отглеждането на подобни видове.

АКВАРИУМНИ РИБИ

Рибите са много разнообразни по своите размери, форма, окраска, условия на живот,

хранене и размножаване, към които са се приспособили в процеса на еволюция.
Окраската на много видове е удивително богата, а способността за мимикрия на някои
е поразителна. На пръв поглед, поведението на много риби изглежда разумно:
устроиват места за своя хайвер, грижат се за потомството и т.н. Съществуват стотици
видове, които вьв възрастно състояние се отличават с малки размери и са подходящи за
отглеждане в аквариуми. Техният брой непрекъснато се увеличава чрез селекция и
хибридизация, водещи до появата на нови разновидности и породни групи.

СЕМЕЙСТВО ХАРАЦИНОВИ /Characinidae/. Повечето риби от това семейство

населяват бавно течащи реки и ручеи, както и редица езера и проливи в Америка и
Африка. По правило, тези води са бедни на минерални соли и богати на дъбилни
вещества. Харациновите риби се отличават с голямо разнообразие на размерите,
окраската и формите, сред тях има ярко изразени хищници /например пираните/ и
миролюбиви видове. Срещат се растителноядни и всеядни риби. Болшинството
представители на това семейство са оцветени ярко. В природата много харацинови
водят групов начин на живот.
Тези и някои други особености предопределят подхода на акваристите към
отглеждането на рибите в аквариуми. Най-добър ефект се постига при груповото
отглеждане на риби в просторни, засадени с растения водоеми. В качеството на грунт
се използва едрозърнест сив пясък. Рибите, обаче, най-добре изглеждат на тъмен фон.
При засаждане на растенията трябва да се оставят открити пространства, тъй като
рибите са много подвижни. Препоръчва се вода със средна твърдост - 5-8°, рН - 6,8 - 7,
оптимален температурен режим - 23-24° С. Рибите се хранят с всички видове жива
храна, но някои се нуждаят и от растителни добавки. Харациновите риби са
изключително чистоплътни. Филтрацията и аерирането на водата способстват за
поддържането на благоприятни за отглеждането им условия, при които по най-добрия
начин се проявява тяхната окраска. Препоръчва се веднъж седмично да се подменя 1/10
от аквариумната вода, като се долива прясна, престояла, при необходимост омекотена.
Трябва да се стбележи, че всички харацинови, дори и готовите за хвърляне на хайвера,
след преместването им в аквариума, в който ще положат своя хайвер, могат да изпаднат
в потиснато състояние. Нужно е известно време, за да се съвземат рибите. Затова не е
препоръчително често рибите да се улавят и преместват, тъй като това се отразява
отрицателно върху състоянието им.
Аквариумът с харацинови риби е много декоративен и може да удовлетвори и най-
взискателния вкус. Той се вписва отлично в интериора на съвременния дом.
Семейство харацинови в аквариума се състои предимно от едновидови монотипни
родове.

НЕОН /Paracheirodon innesi/ Най-популярния и разпространен вид харацинови.

Родината му е Амазонка. Сплеснатото, удължено тяло е украсено със светеща синя
ивица покрай страничната линия. Долната част на тялото от опашката до коремните
плавници е яркочервена. Самците са по-стройни и дребни от самките. Дължината на
тялото е до 4 см. Това са много красиви и непретенциозни риби. Развъждането им е
относително трудно. Готовите да хвърлят хайвера си риби се държат разделно и обилно
се хранят с жива храна. За хайвера се подготвя щателно измит стъклен съд с размери
15x25x15 см. Водата трябва да бъде мека /2-6 7, свободна от бактерии, с рН 5,5-6,5 и
температура 22-24°С. На дъното се поставя мрежичка, тъй като рибите изяждат
хайвера. Рибките, поставени в така приготвения съд вечерта, на сутринта започват да
хвърлят хайвера си. След това, те се отделят, а сьда с хайвера се затъмнява, като водата
се аерира. Личинките се появяват след едно денонощие, след още пет те се преврьщат в
малки рибки, които активно започват да се хранят. Необходимо е те постепенно да се
приучват към по-твърда вода, но това трябва да се прави много внимателно, като се
добавят минимални дози вода.

ЧЕРВЕН НЕОН /Cheirodon axelrodi/ Това е най-красивата риба сред неоните,

произхождаща от притоците по горното течение на р. Рио Негро. Рибите приличат на
обикновените неони, но са малко по-големи, с по-удължено тяло. Червената им окраска
е с по-наситени тонове и е разпространена по цялата долна част на тялото. Рибите се
отглеждат вьв вода сьс средна твърдост /до 7% с рИ 6,7 - 6,9, при температура 23-25°С.
Те предпочитат сенчестите участъци в аквариума.
Развъждането им е сложно дори и за опитните акваристи. Успеха зависи от правилния
избор на рибите-производители и подготовката им за хвърляне на хайвера. За
развъждането е нужен съд с размери 50x30x45 см. Тази височина е необходима, тъй
като самецът и самката при хвърлянето на хайвера се издигат нагоре спираловидно и
когато се приближават към повърхността на водата трябва да успеят да развият голяма
скорост способстваща за изхвърлянето на хайвера. Показателите на водата са: твърдост
- 1,5-2°, рН - 6,7-6,9, температура - 24-25° С. В качеството на субстрат се използват
корени от иа и тайландска папрат, но може да се мине и без субстрат. На дъното трябва
да се постави мрежа, тъй като рибите изяждат хайвера.
Появата и изхранването на малките риби става така, както във всички харацинови.

ЧЕРЕН НЕОН /Nyphessobrycon herbertaxelrodi/ Популярен вид, чиято родина са

водоемите в Бразилия. По формата си напомня Обикновения неон. Рибката е украсена с
две продълговати ивички горната е златистозелена, а долната е по-широка и черна на
цвят. Ириса на очите е червен. На дължина достига 4 см. Самците са по-дребни и
стройни от самките. Условията на отглеждане и развъждане са същите, както при
обикновения неон, но твърдостта на водата трябва да бъде по-висока /до 10º/.
ИМПЕРАТОРСКА ТЕТРА /Nematobrycon palmeri/ Родината на тази риба са горските
водоеми на Колумбия. Това е много ефектен вид. Тялото е издължено с вретенообразна
форма. Опашният плавник има формата на тризъбец /корона/. Дължината й е до 6 мм.
При самците гръбният плавник има плиткообразен израстък, окраската хармонично са
съчетани кафяви, сини, зелени и виолетови тонове. Очите са много красиви, сякаш
светят със синя глина. Групите императорски тетри имат по-сложна структура,
отколкото описаните по-горе видове; най-силните самци заемат определена територия,
като не допускат в нея нахлуването на други индивиди. Водата за развъждане трябва да
бъде мека /до 4º/, слабокисела. Задължително е наличието на голям съд, където се
поместват храсти на тайландска папрат. За хвърляне на хайвера и оплождане се избират
един самец и две самки. Трябва да се има предвид, че малките рибки са малкоподвижни
и трудно улавят дребната храна. За това е нужно да се създаде течение на водата в
аквариума за подрастващи рибки.

СЕМЕЙСТВО ШАРАНОВИ /Cyprinidae/ Това е най-голямото семейство в подотряд

шарановидни, обединяващо повече от хиляда вида. Техният ареал е много обширен -
водоемите на Африка, Азия, Северна Америка и Европа. Повечето представители на
това семейство обитават езера и бавно течащи реки с обилна водна растителност.

РОД БАРБУС /Barbus/ Многобройните представители на този род отдавна се отглеждат

с успех в аквариумите на много любители, красивите, подвижни и миролюбиви рибки
са разпространени във водоемите на Африка, Индия, Индокитай и Индонезия.
Болшинството от тях са всеядни, водят групов начин на живот.
Отглеждането на барбуси е сравнително лесно. Желателно е на тях да им се отреди
просторен, удължен аквариум, засаден с големи растения - валеснерии, ехинодоруси и
др. Като се има предвид тяхната изключителна подвижност и групов начин на живот, те
имат нужда от открити пространства. Препоръчва се използването на мощни външни
филтри, особено при отглеждането на голямо количество видове, аерация и нагряване
на водата, ежедневна подмяна на 1/10 от одата с прясна, престояла. Твърдостта на
водата няма голямо значение, рН - около 7, оптималната темперлатура - 24-28ºС. С
удоволствие барбусите поглъщат живи храни, като не отказват и подхранване със суха.
Някои видове барбуси се нуждаят и от растителна храна. Добре оформения аквариум с
колекция от барбуси представлява великолепна гледка.

ОГНЕН БАРБУС /В. conchonius/ Този вид се отглежда и развъжда в аквариумите от

много години. Негова родина са северните водоеми на Индия. В природата достига
дължина 14 см, но в аквариумите е значително по-дребен, в наименованието "огнен"
намира отражение прекрасната брачна премяна на самците. Допълнително великолепие
им придава черното петно на опашното стебълце и черните обшивки на гръбния
плавник. Самките са по-непривлекателни. Огнения барбус е изключително
непретенциозен вид, понасящ понижаване на температурата до 15-16° С.
Размножаването не е трудно, стимулира се с добавяне на прясна вода. Аквариумът за
размножаване се поставя така, че върху него да попадат утринните слънчеви лъчи.
личинките се излюпват след 24-36 ч, в течение на 1-2 дни те лежат на дъното, на
третото или четвъртото денонощие малките увисват по стъклата на аквариума и
растенията и започват да се хранят.

ЧЕРВЕН БАРБУС /В. spec/ Родината на този вид е все още спорна. Някои акваристи
смятат, че това е само подвид - В. tictaticto. По-ефектни са самците - мрежест рисунък
по корпуса е украсен през очите към опашния плавник с широка червена ивица особено
ярка в размножителния период. Всички плавници, освен опашния, са украсени с черни
щрихи. Червеният барбус е непретенциозен и се размножава сравнително лесно като
огнения барбус.

ЧЕРЕН БАРБУС /В. nigrofasciatus/ Обитава водите на Шри Ланка. Рибите достигат
дължина 5-6 см. У самците предната част на тялото е червеникава, а задната е черна със
зеленикави сенки. Гръбния, аналния и коремните плавници са черни при самците.
Самките са доста невзрачни. Тези риби се чувстват добре В просторни, немного ярко
осветени аквариуми. Желателно е в тях да има плаващи растения. Черните барбуси се
развъждат доста по-трудно от другите видове. Най-добър резултат се постига, като
риби-производители се отглеждат от млада възраст, като се хранят с разнообразна,
главно жива храна.

РОД КАРАСИ /Carassius/ Към този род се отнасят два вида: златен карас и сребърен,
първият от които е разпространен в Европа и Азия. Дължината на тялото е 20-30 см.
Обитава главно езера, но понякога се среща и в реки. Храни се главно с дънни
насекоми и по-малко с водни растения.

СРЕБЪРЕН КАРАС /C. auratus auratus/ Съществуват немалко легенди, обясняващи

появата на златните рибки. В действителност необичайните форми и цветното
богатство, което се среща при тези рибки е в резултата на многовековна търпелива
селекционна работа на човека – сравнима с изкуство. Предтеча на златната рибка –
сребърния карас – е послужил за изходен материал, въз основа на който са получени
нейните оригинални форми.

ЗЛАТНА РИБКА
Разновидности на златната рибка се отглеждат и развъждат в Китай, Япония и Корея,
изграждайки цял спектър от форми и вариации. За първи път за развъждане на златни
рибки се съобщава в древен Китай през ІV-V век пр,н.е., но прототипи на съвременните
породи са били създадени значително по-рано.
Златните рибки се отглеждат в специално отредени им аквариуми с вместимост не по-
малка от 150 л. Такъв аквариум трябва да бъде оборудван със система за аериране,
филтрация и нагряване на водата, за бъде засаден с големи растения със силна коренна
система. Болшинството разновидности на златната рибка могат да повредят пищните си
и нежни плавници в твърдите листа на растенията, за това в аквариума трябва да има
достатъчно простор за плуване. Грунта трябва да се подбере така, че рибите да не се
нараняват в него. Най-подходящ е едрозърнестия пясък. Особено внимание трябва да се
отдели на чистотата на водата и балансираното хранене на рибите. Златните рибки имат
нужда от разнообразна и обилна храна - различни видове жива храна, добавки от ситно
нарязано рибно филе, както и сварени листни зеленчуци. Не бива да се прехранват
рибите, тъй като това води до влошаване на тяхното състояние и затлъстяване.
Необходимо е да се следи внимателно температурния режим и редовно да се сменя
водата. При по-ниски температури - 18-20° С могат да се отглеждат само някои
непретенциозни форми - комета, шубункин и др. Останалите разновидности се нуждаят
от температура на водата 23-26° С. Големите размери и интензивния обмен на
веществата у златните рибки води до това, че в аквариума бьрзо се натрупват
нечистотии. Освен филтриране, необходимо е ежеседмично да се заменя не по-малко от
1/10- 1/5 част от водата с прясна, престояла.
Ако са отглеждани при подходящи условия, на втората година от живота си златните
рибки стават половозрели. Самците са по-подвжни. Преди размножаването рибите се
държат разделно и се хранят обилно. За размножаване е подходящ 50-литров аквариум
за породите с късо тяло и 80-литров - за породите с дълго тяло. Водата трябва да бъде
прясна, престояла преди наливане в аквариума, с температура 25-26° С. Събират се
двама самци и една самка. Хвърлянето на хайвера и оплождането продьлжава няколко
часа. След това рибите се преместват от размножителния аквариум. Водата в него
трябва да се дезинфекцира със слаб разтвор на трипафлавин и интензивно да се аерира.
След 4-5 денонощия се появяват личинките, които за 2-3 дни се превръщат в
миниатюрни рибки, нуждаещи се от обилно многократно хранене, хранят се с много
ситна жива храна, яйчен жълтък, попарена и ситно стрита суха дафния. В зависимост от
темповете на растежа малките се сортират, за да не се допуска канибализъм.
Златните рибки с дълго тяло обикновено живеят по няколко десетки години. Рибките с
късо тяло живеят значително по-малко, като престават да дават потомство към десетата
година.Най-популярни са следните породи златни рибки.

КОМЕТА
Има дълъг опашен плавник, който при най-добрите екземпляри превишава дължината
на тялото 3-4 пъти. Високо ценени са рибите със сребристо тяло и червен или жълт
опашен плавник.

ЗВЕЗДОБРОЕЦ
Долната част на очната кухина е превърната в мехур, които изтласква очната ябълка
нагоре, поради което рибата има възможност да гледа само нагоре. Тялото е късо,
гръбен плавник отсъства, окраската е предимно златисточервена.

КАЛИКО
Така в Япония се нарича златната рибка, която съчетава в окраската си бели, черни,
жълти и червени тонове. На третата година от живота и се появява и син цвят.
Най-ценени са екземплярите с големи цветни петна, разположени не само по тялото,но
и по всички плавници

ШУБУНКИН
Обикновена златна рибка с удължено тяло и плавници. Отличава се с пъстра окраска с
мозаечен рисунък и почти прозрачни люспи. Ценят се най-вече екземплярите с
преобладаващи синйо-виолетови тонове.

ВОАЛНА ЗЛАТНА РИБКА

Най-разпространената златна рибка. Дължи своята красота на дългата си и пищна
опашка. Състои се от два сраснали се плавника, които могат да образуват
допълнителни гънки. Съществуват общоприети стандарти за съотношението на
височината на тялото и неговата дължина, както и за съотношението между дьлжината
на опашния и останалите плавници. Много е важно на гръбния плавник лъчите да са
твърди за да го дьржат разгънат, което придава на рибата особена грациозност.
Окраската на воалните златни рибки е разнообразна, особено у така наречените
безлюспести екземпляри /с прозрачни лкюпи/.

ХИРОШИМА
Интересна риба у която клапаните на ноздрите са хипертрофирани във вид на помпони.
През последните години е получена дава цветова вариация азума-нишики /източен
брокат/, при която красиво се съчетават черни петънца, разхвърляни по цялото тяло и
оранжевожълти блестящи люспи
ТЕЛЕСКОП
Една от най-интересните породи с големи изпъкнали очи. Общоприети критерии за
качествата на телескопите са късото яйцевидно тяло, значителните размери на
плавниците и очите. Черните и безлюспести решетьчни телескопи са нежни,
топлолюбиви видове, изискващи много грижи.

ЛЪВСКА ГЛАВА
Характерна особеност на тази порода са червените мастни израстъци по главата и
хрилните капачета и отсъствието на гръбен плавник. Тялото е кръгло, плавниците са
къси. Лъвската глава е наи-красива на 4-5 годишна възраст.

ОРАНДА
Отличава се от волната златна рибка по характерния си мастен израстък на главата.
Тази порода има много цветни вариации. Особено се цени "червената шапчица" с
млечнобяло петно и червен израстък на главата.

РОД ДАНИО /Danio/

Неголемите риби от този род произхождат от Югоизточна Азия. От същия род се
отделят някои относително дребни видове обединени в подрод брахиданио
/Brachidanio/. Рибите имат стройно, издължено тяло. Те са изключително подвижни, за
това са им необходими просторни, удължени аквариуми, засадени с растения, но на
гъсто. Тези риби водят групов начин на живот. Не са взискателни кьм състава на
водата. Хранят се с всички видове живи храни, като не отказват и сухи, и комбинирани
храни. Сред акваристите са много популярни зебрите, розовото и черно-ивичестото
данио. Те са сравнително дребни - 4-5 см дълги, непретенциозни, миролюбиви.
Самците са по-дребни и по-стройни от самките. По-рядко в аквариумите се срещат по-
едрите видове от рода данио деварио, дълъг до 8 см и данио еквипинатус, достигащ
дължина от 12 см.
За развъждане се използват стъклени съдове, като за дребните видове подходящ обем е
три литра, за по-едрите 30-40 л. Нивото на водата в размножителния аквариум трябва
да бъде 10-20 см. Водата трябва да бъде прясна, престояла няколко дни.
Твърдостта и активната реакция на водата нямат особено значение.На дъното се
поставя мрежичка, тъй като рибите изяждат хайвера. Субстрата представлява
дребнолистни растения. За размножаване се отделят една самка и двама самци. При
температура 26-27° С личинките се излюпват по правило след 24-36 часа, няколко дни
висят по стените на съда и по растенията, след което се превръщат в малки рибки и
започват да плуват и да ядат. При обилна храна и добра аерация на водата рибите
растат много бързо.
Представители на този род се поддават на селекция и между видова хибридизация.

РОД ЛАБЕО /Labeo/

Представители на този род обитават водоемите на Африка, Централна и Югоизточна
Азия. Някои бързорастящи азиатски видове стигат значителни размери /над 1 метър/ и
се развъждат промишлено. Много африкански видове са обект на риболов. С особена
популярност сред любителите - акваристи се ползват два вида лабео: двуцветния и
зеления.
Лабео са типични фитофаги. Своебразното устройство на устата им - наличие на рогово
покритие върху дебелите устни - позволява да изтръгват водораслите. В аквариума те
постоянно "обработват" растенията, стените, корените, камъните т.е. всичко, върху
което се образуват водорасли. При това могат да се обръщат с корема на горе и да се
придвижват надолу с главата. При недостиг на растителна храна, ядат и жива.
Необходимо е, обаче, постоянно да се подхранват с растителна храна. Особения начин
на хранене на лабео природата се обяснява с вътревидовата агресивност. За да се
нахрани, всяка рибка защитава определен участък от водоема и е готова да го брани.
Към другите риби лабео са равнодушни. Развъждането им представлява сложен
проблем. За да се реши той се използват хормонално стимулиране, което изисква
специални познания от любителя и много точна дозировка на прилаганите препарати.
За размножаване е необходим голям /над 200 л/ аквариум, оборудван с множество
укрития. Показатели на водата: твърдост - не повече от 10°, рН - 6,8-6,9, температура -
26-27° С.
Личинките се излюпват към края на първото денонощие и в началото лежат
неподвижно на дъното. След няколко дни те започват да плуват и да се хранят. Това е
критичен момент за тях, тъй като са много дребни и се нуждаят от храна със
съответните размери. В аквариума, в който подрастват тези рибки, задължително
трябва да има дребен зоопланктон. На едномесечна възраст младите риби придобиват
вида на родителите си.

РОД РАЗБОРА /Rasbora/

Рибите от този род населяват вътрешните водоеми на Югоизточно Азия, Индонезия и
Филипините. Отделни видове се срещат и в Африка. Съществуват над 50 вида разбори.
В повечето случаи това са неголеми, пъстри, подвижни рибки с малко удължено тяло.
Живеят на групи в горните слоеве на бавно течащи води.
Не са взискателни към условията на отглеждане. Оптималните са твърдост - до 12°, рН
- 6,5-6,9, температура-около 24° С. Желателно е водата да се подменя ежеседмично
/1/10/. Разборите обичат слабото течение на водата, в която се държат на групи. Обичат
всякакви видове жива храна, но предпочитат най-вече дребните ракообразни и личинки
на комари.

РОД ТАНИХТИС /Tanichthys/

Рибите от този монотипичен род са много популярни сред любителите - акваристи.

КАРДИНАЛ /Т. albonubes/ Обитава малки реки в Южен Китай. В окраската на този вид
действително има цвят на кардиналска мантия. Тялото на неголемите стройни риби е
украсено със златиста, а при младите екземпляри - синьозелена, блестяща ивица, която
започва от очите и продължава към опашния плавник.
Едно от достойнствата на кардинала е неговата издръжливост и непретенциозност към
условията на живот. Химическия състав на водата няма значение за отглеждането и
развъждането. Оптималната температура на водата за отглеждане е 18-20° а за
развъждане - 22° С. Рибите са миролюбиви, не закачат своите малки, за това могат да се
развъждат в аквариума, в който се отглеждат. Самките хвърлят хайвера в продължение
един месец ежедневно, на малки порции. Личинките и малките са изключително
дребни. При отсъствието на други видове риби гъсто засадения с растения аквариум е
възможна появата на няколко поколения кардинали. За да бъде този процес по-
ефективен се препоръчва редовно подхранване на малките със зоопланктон. Малките
добре се хранят и с твърдо сварено кокоше яйце.

СЕМЕЙСТВО БРОНИРАНИ СОМОВЕ /Callichthyidae/ Тези риби са широко

разпространени в южноамериканските водоеми. Дълги са до 7 см и предпочитат
крайбрежните плитки места в бавнотечащи или застояли води. Обитават мекото дъно -
пясъчно или тинесто. Характерен техен признак е защитната броня от костни пластини,
покриваща дори главата. На горната челюст са разположени една или две двойки
мустачки. Самките са по-едри от самците, които имат щиповиден гръбен плавник,
висок и заострен.
Рибите от това семейство са непретенциозни, но е желателно е да бъдат отглеждани в
невисоки аквариуми, отчитащи необходимостта от постоянно издигане до
повърхността за "хващане" на атмосферен въздух. Ето защо в аквариума не бива да има
много плаващи растения. Необходимо е да се устроят всевъзможни убежища, от които
имат нужда рибите. Най-добре е бронираните сомчета да се отглеждат във видов
аквариум, тъй като при наличието на други видове, които взимат храната си дълбоко
във водата, те постоянно няма да си дояждат.

РОД КОРИДОРАС /Corydoras/

Рибите, принадлежащи към рода, са най-популярен обект за аквариумно отглеждане.
Развъждат се над 20 вида, в частност пунктираното и леопардовото сомчета, окраската
на тези риби, както и на много други, водещи придънен начин на живот, не е ярка. Най-
често е кафеникавозеленикава, понякога матовосребриста. Дължината на тялото е от
2,5 до 6 см. Развъждането на рибите не е сложно. При температура 20° С хайвера се
развива в течение на 8-12 денонощия. В началото се хранят с дребен зоопланктон. Сред
тези сомчета има видове, които до сега не са развъдени в аквариум.

СЕМЕЙСТВО ЛОРИКАРИЕВИ /Loricariidae/ Обединява повече от 200 вида,

разпространени в тропическите и субтропическите области на Южна Америка. Рибите
са се приспособили отлично към обитаването на планински ручеи и бурно течащи реки:
мощната уста, с която са надарени, им е необходима за да изтръгват водораслите, с
които главно се хранят. Тялото им е покрито с многоъгълни пластинки - своеобразна
защитна ризница. Повечето видове водят сумрачен начин на живот.

ЛОРИКАРИЯ /L. tilamentosa/ В естествени условия тази риба достига дължина 25 см, а
в аквариума - много по-малко. Тялото е светлокафяво, тънко, издължено, на гръбния,
гръдните и аналния плавници има шипове. Самките са по-пълни от самците. Отглеждат
се в аквариуми със средни размери. Лорикариите обичат добре аерирана, чиста вода със
средна твърдост. Имат нужда от ук|рития. В плен рибите не могат напълно да си
осигурят растителна храна, за това трябва допълнително да се подхранват. Рибите
охотно ядат жива храна.
За размножаването им е необходима мека вода /до 8º/ и добра аерация. За субстрат им
служат пролуките между камъните, корените и водните растения. Но най-добре е да се
използват пластмасови тръбички с дължина около 20 см и вътрешен диаметър над 3 см.
Размножаването е по двойки. Самките хвърлят хайвера вътре в тръбичката, след което
самеца ляга отгоре обезпечавайки с плавниците си приток на прясна вода дотогава
докато не се появят личинките и не се развият малките рибки. Развитието на личинките
става при температура на водата 24° С продължение на 8-9 дни. По това време е нужно
постепенно да се повишава нейната твърдост в аквариума за подрастване.

СЕМЕЙСТВО ПЕЦИЛИЕВИ /Poeciliidae/

Разпространени са в тропическите и субтропически, понякога големи водоеми на
Америка. По принцип, това са дребни риби, с ярко изразен полов диморфизъм.
Оплождането е вътрешно. Самките изнасят и раждат оформените, доста едри рибки,
способни за самостоятелен живот. Непретенциозността на живораждащите
шаранозъби, лесното размножаване, ярката окраска и, главното, възможностите за
селекционна дейност, обуславят тяхната популярност.

РОД ПЕЦИЛИЯ /Роесilia/

Към този род се отнасят видове, считани по-рано за самостоятелни - молинезии и гупи.

ГУПИ /Р. reticulata/ Тяхната родина са водоемите на Венецуела, Барбадос, Гвиана,

Северна Бразилия, където тези малки рибки играят важна екологическа роля,
унищожавайки ларвите на малариините комари и москитите. Успешно са се
аклиматизирали и в други тропически райони на света.
Самците са дребни /3-4 см/, окраската им преобладава сивокафеникавото с много ярки
червени, сини, зелени и черни различни по форма петьнца. Самките са по-едри - дълги
са до 6 см, жълтозеленикави. Природните форми са изключително непретенциозни.
менюто им включва всички видове аквариумни храни, но трябва да съдържа и
растителна храна. Самките са много плодовити, размножаването е бързо и в голямо
количество. Гупите са миролюбиви и могат да съжителстват с всеки нехищен вид риба.
Гупите, толкова привлекателни по своята форма и окраска, са резултат на упорита
селекционна работа. Това са по-взискателни и изискващи много добри условия форми.
Водата трябва да бьде със средна твьрдост /7-10°/, рН - около 7, температура - 24-27º С.
Особено важно е да не се допускат температурни колебания. За групово отглеждане са
подходящи аквариуми със средни размери. Водата трябва да се аерира и филтрира.
Аквариума се засажда по-гъсто с растения без твърди режещи краища, които могат да
повредят нежните плавници на рибите. Желателно е също да не се поставят в
аквариума камъни и корени с остри върхове.
Особено внимание следва да се отдели на правилното и регулярно хранене. Най-добри
резултати се постигат при хранене с всякакви видове жива храна, съчетана с
комбинирани храни.
Водата се подменя редовно. Не се допуска пренаселеност в аквариума. У гупите често
се цепят плавниците. За да се избегне неприятно явление трябва стриктно да се спазват
общите препоръки за отглеждане на тези риби като не се допускат големи интервали в
храненето.
Отглеждането и селекцията на гупи е важно направление в развитието на съвременната
акваристика. Ежегодно в различни страни се провеждат изложби и конкурси в
съответствие с международните стандарти на породните форми и критериите за
тяхната оценка. Там се демонстрират неизчерпаемите възможности на
селекционирането, основаващи се на опита и знанията в областта на генетиката.

ОБИКНОВЕН МЕЧЕНОСЕЦ /Xiphophorus helleri/ Изходния вид - т.нар. зелен

меченосец - се оказал доста пластичен за селекция. Меченосците обикновено доста по-
рано са се оказали сред останалите пецилиеви в аквариумите на начинаещите
акваристи. Отличава се с ярката си окраска изкуствено получените форми имат красиви
червени, черни, петнисти и мрежести оцветявания. Храни се и се разъжда като
предишния вид.

ОСТРОМУЦУНЕСТА МОЛИНЕЗИЯ /Р. sphenops/ Родината на тази рибка са водоемите

на Мексико и Колумбия. Топлолюбив вид, развива се добре и успешно се
размножава в просторни аквариуми с вода със средна и по-висока твьрдост, леко
подсолена /1 чаена лъжичка на 10 л /, при температура не по-ниска от 24° С.
Задължително е водата редовно да се подменя, да се аерира и филтрира. Обилното
хранене с разнообразна жива храна с добавяне на растителна храна е задължително
условие за добрата плодовитост на рибите. Самките изнасят потомството 40-45 дни,
при едно раждане на бял свят се появяват до 150 малки, способни веднага да се хранят
с дребни циклопи. Добре почистват аквариумните растения от обраствания.

МОЛИНЕЗИЯ ВЕЛИФЕРА /Р. velifera/ Обитава крайбрежните водоеми и речни устия

на полуостров Юкатан. Отглежда се в просторни аквариуми с доста твърда вода /не по-
малко от 12°/, Оптималната температура на водата е 26-28° С. При добри условия на
отглеждане израства до 12 см. Окраската на тази молинезия е синьозелена със седефен
блясък. Гърлото и гърдите у самците са оранжеви. Рибите са украсени с висок гръбен
плавник. Много красива е черната велифера. Едногодишните самци имат червена ивица
на гръбния плавник. Селекционирана е златна-албиносна форма на велиферата.

СЕМЕЙСТВО ЦИХЛИДИ /Cichlidae/

Членовете на това семейство се отличават с особените си морфологически признаци,
поведенчески реакции и способи за размножаване.
За болшинството видове е характерно здраво тяло, издължено, по-рядко - изтеглено
нагоре. По принцип, цихлидите имат голяма глава с изпъкнало чело, у самците - с
мастен израстък, широка уста със силни устни. Гръбния и аналния плавници са
издължени, с твърди предни и по-меки задни лъчи. Страничната линия е непълна.
Разнообразни са размерите и местообитанията на цихлидите - те са широко
разпространени - Централна и Южна Америка, Югозападна Азия, Индия и Африка.
Живеят в прясната вода бавно течащи реки, ручеи и езера. Хранят се както с
животинска, така и с растителна храна. Някои видове са ярко изразени хищници.
Изискват достатъчно просторни, а за някои видове - до 200-литрови аквариуми, с чиста,
обогатена с кислород вода със съответната твърдост. При отглеждането на повечето
видове филтрацията и аерирането са задължителни, а някои видове изискват наличието
на биофилтър. Голямо значение има подмяната на водата. Цихлидите са особено
чувствителни към нейното качество, особено тези от големите африкански езера, затова
е необходимо да се следи рН и минерализацията. Повечето видове са топлолюбиви,
температурата трябва да бъде 26-28° С. Хранят се предимно с живи храни, но някои от
тях имат нужда и от растителна храна.
Много интересно е размножаването на цихлидите. Обичайно е бъдещите родители да
охраняват водното пространство, в което ще полагат грижи за своето потомство.
Когато се подбират цихлидите за един аквариум, трябва да се взимат различни
фактори: техните изисквания за качеството на водата, начина на хранене, поведението
им, степента на агресивност и способите за размножаване. Само при съблюдаване на
общите и специфични изисквания, произтичащи от биологията на рода /вида/, може да
се постигнат успехи в отглеждането и развъждането на цихлидите.
Известни са няколко вида аквариуми, предназначени за цихлиди, създавани не само по
географски признак, но и с отчитане особеностите на храненето, поведението,
размножаването, вътревидовата и междувидовата съвместимост. Широко
разпространени са два типа: за отглеждане на дребни и едри видове, образуващи
съобщества по двойки. Как се създава съобщество на една двойка риби в аквариума?
Най-добрия начин е като се вземат едновременно по 5-6 екземпляра от всеки вид в
млада възраст и се държат съвместно, докато по естествен път не се образуват двойки.
Излишните риби постепенно се отстраняват. Териториалните претенции на цихлидите,
са доттук и възникващите напрегнати ръзкив между оформилите се двойки, техният
стремеж да заемат най-изгодните и безопасни участъци в ъглите на аквариума и в
изкуствените укрития, определя облика на изкуствения водоем. Външно цихлидите са
малкоподвижни и дори флегматични. Рядко възникват сблъсъци по границите на
охраняемите участъци.
Внимателния поглед, обаче, може да забележи индивидуалните особености на рибите и
своеобразието на тяхното поведение. При размножаването цихлидите се преобразяват,
усилва се интензивността на окраската им, по-често от обикновено разперват
плавниците си, потреперват - с една дума, изпълняват ритуала на брачната игра. По
това време рибите подготвят хайверно гнездо.
Хвърлянето на хайвера се ускорява с подмяната на водата. Повишаването на нейната
температура до 26-28° С. При цихлидите и геофагусите, полагащи своя хайвер върху
субстрат, където той се развива под бдителната им охрана, личинките се излюпват към
края на третото денонощие, а след още 5-6 дни малките започват да плуват под
родителски контрол и се хранят с дребен зоопланктон.
Цихлидите са грижовни родители. Те стават много агресивни, когато защитават своето
потомство.
Ако целта на любителя - акварист е да получи повече малки, необходимо е да устрои
размножителен аквариум с обем не по-малък от 70-80 л, където се пуска оформилата се
двойка. Но нататък не бива тя да се разделя, тъй като възрастните риби, дори
разнополовите, не са общителни и трудно свикват с други индивиди.

АМЕРИКАНСКИ ЦИХЛИДИ
Известно е, че в Южна Америка, в частност басейна на Амазонка, обитават множество
различни видове риби. Много са тук като цихлидите, станали аквариумни риби.
За отглеждане на американски цихлиди е необходим аквариум с обем над 22 л, дълъг не
по-малко от един метър, с нагревател и устройства за аериране и филтриране на водата.
Вътре в него трябва да се създаде цяла система от укрития, съответстващи на размери
на възрастните риби. Оптималната температура на водата е 26-28° С, твърдост на
водата - 8-12°С, рН - около 7. По правило, рибите не са много внимателни с растенията,
подкопават корените им, но все пак е възможно, от млада възраст да се приучават към
водната растителност. Подходящи са само твърдолистни, големи растения, главно
ехинодоруси. Водата се подменя ежеседмично /1/10 - 1/5 част/.
Препоръчват се всички видове живи храни. Допуска се подхранване с говеждо без
тлъстини, добре промито, рибно филе, месо от скариди. За отглеждане по двойки в
общия аквариум може да се препоръчват следните видове големи цихлиди.

РОД ДИСКУСИ /Symphysodon/

Има акваристи, които никога не са отглеждали цихлиди, но няма нито един, които да не
признава очарованието на дискусите. Интереса към тях е обусловен от красотата им,
своеобразното им поведение и трудното размножаване.
Дискусите произхождат от водоемите на Бразилия. Споровете относно класификацията
на дискусите продължават и до днес, но повечето систематици са склонни да приемат,
че става дума ,еамо за един вид и осем географски раси и цветови форми на този всички
дискуси имат почти кръгло тяло /диск/, малка за големината на тялото глава, едри
изразителни очи. В природата рибите достигат дължина от 15 до 30 см. Половия
диморфизъм е слабо изразен, но самците, по правило, са по-едри, мощни, с по-извити
плавници и ярко украсени.
За отглеждане на дискусите е необходим просторен аквариум с вместимост над 200 л, с
филтър и нагревател. Условията за отглеждане са следните: твърдост на водата - до 12°,
рН - 5,8 - 7,2, температура на водата - 25-28º С. Нужно е редовно да се подменя водата.
Храната трябва да бъде доброкачествена и редовна: чист тубифекс, ларви на комари,
дафния, рибите може да се приучват и към комбинирани храни. Те бързо свикват с един
вид храна, главно тубифекс. Това не трябва да се допуска. Балансираното хранене се
явява решаващ фактор за нормалното полово съзряване и подготовката на рибите за
размножаване.
Рибите се развъждат в аквариум с минимална вместимост от 150 л и височина 50 см.
Показателите на водата в размножителния аквариум са: твърдост - около 4°, рН - 6-6,5,
температура 28-30º С. В качеството на хайверен субстрат се използват тесни и високи
керамични саксийки, широколистни растения, пластмасови пластини във вид на листа.
Двойката риби се образува самостоятелно. Размножаването се осъществява, както и при
болшинството цихлиди. Продуктивността на дискусите е до 350 хайверни зрънца,
обикновено много по-малко. Личинките се появяват след 50-60 ч, а след 3-4 денонощия
малките се оформят и започват да се хранят с епителния секрет на възрастните риби,
задържайки се върху тялото на родителите си. В това се състои главната особеност и
трудност на развъждането - по една или друга причина родителите не отделят секрет и
изяждат хайвера или малките. При наличието на секрет размножаването зависи от
"добрите намерения" на двойката и своевременното подхранване на малките с дребен
планктон.

РОД СКАЛАРИЯ /Pterophyllum/

Рода включва риби с тясно тяло, дълго до 15 см, което заедно с издължения и аналния
плавници има формата на полумесец. Гръдните плавници са дълги, с формата на сабя.
Окраската е блестяща, сребриста. По тялото са разположени вертикални черни ивици, а
ириса на очите е червен.

ОБИКНОВЕНА СКАЛАРИЯ /Р. scalare/ Обитава Амазонка и нейните притоци. Тялото

на рибата е странично сплеснато, почти кръгло. Тръбния и аналния плавници са
издължени. В окраската на природните форми преобладават сребристи тонове, тялото е
пресечено от вертикални черни ивици. Гръбчето е тъмнозелено. Добрите екземпляри
имат червен очен ирис. При младите индивиди е трудно де си определи пола. При
достигане на полова зрялост се появяват забележими различия; самците са по-едри, с
по-високо чело и по-развити плавници, украсени с дълги ресни.
От няколко десетилетия скалариите се отглеждат и развъждат успешно в аквариум,
като се селекционират нови цветови и екстериорни вариации. По изкуствен път са
получени черни, опушени, мраморни, златни, леопардови и други цветови форми.
Хайверната двойка се образува самостоятелно. Интересно е поведението на скалариите
преди размножителния период - те често разтварят плавниците си един срещу друг, а
самците издават отчетливи звуци. За хайверен субстрат служат листа на растения, а
понякога и аквариумното стъкло, предварително почистено от рибите. Целесъобразно е
използването и на изкуствен субстрат - неутрална към водата пластмаса със зелен цвят
във формата на лист, която е лесно да се премести с положения хайвер в отделен съд за
изкуствено отглеждане.
Хвърлянето на хайвера и оплождането се стимулира с добавянето на прясна, отлежала
вода и повишаване на температурата 27-28° С. Ако двойката риби се намират в
специален размножителен аквариум с обем над 60 л, то не е необходимо да се полагат
специални грижи за малките, тъй като скалариите са грижливи родители. Срещат се и
родители, които изяждат хайвера или устройват боеве помежду си. В този случай
изкуственото отглеждане е неизбежно. Хайвера със субстрата се премества в неголям
аквариум или в емайлиран съд с вода със същата температура, както и в
размножителния аквариум, обеззаразява се със слаб разтвор на трипафлабин /0.06 а на
10 л вода/ и се установява постоянно продухване на 1-2 см от хайвера. Личинките се
излапват след две денонощия, на шестото малките започват да плуват. Хранят се със
зоопланктон, след това с дафния, яйчен жълтък и други храни. Скалариите растат
бързо, при добро хранене след месец вече ядат всички видове жива храна за възрастни
риби.
Независимо от внушителните си размери, това са мирлюбиви риби. Те лесно
съжителстват с доста по-дребни видове. В размножителния период, обаче, ревностно
охраняват своята територия, прогонвайки най-вече едрите риби. През този период
нараства и вътревидовата агресивност на скалариите. Затова не бива да се пренаселва
аквариума с риби, тъй като постоянното съперничество често води до травми.
Плашливостта на рибите изисква от любителя-акварист предпазливост в движенията
около аквариума. В паниката си рибите се хвърлят във всички посоки и могат сериозно
да се наранят,

АФРИКАНСКИ ЦИХЛИДИ
Африканските цихлиди са отдавна известни на акваристите, предназначения за тях
аквариум трябва да бъде просторен, с обем не по-малък от 200 л, с множество укрития.
Водата трябва да бъде с малко по-малка твърдост, отколкото водата за американските
цихлиди, с температура над 24° С. Филтрирането и аерацията са задължителни. Водата
се подменя ежеседмично, не по-малко от 1/5. Африканските цихлиди се хранят, както и
рибите от предишната група, но със значително повече растителни добавки.
Съществуват редица особености в размножаването на тези риби, описани в
специализираната литература.
Обикновено в голяма група риби се открояват двама, понякога трима силни самци,
които постоянно си съперничат. По това време те са интензивно украсени. Особено
ефектна е черната "брада" - синкавочерна долна челюст и коремни плавници, някои
части на тялото са ярко оцветени в жълтозелени и синьозелени тонове. Най-
агресивните самци са с интензивна синьозелена окраска. Отглеждането на цихлиди от
езерата Малави и Танганайка се е превърнало в самостоятелно направление на
съвременната акваристика.

МАЛАВИЙСКИ ЦИХЛИДИ
Аквариумът за цихлидите от езерото Малави трябва да бъде достатъчно просторен - не
по-малък от 250 л. Относително големите размери на отглежданите в него цихлиди,
взискателността им към чистотата и състава на водата и температурния режим
обуславят особения характер на такьв вид аквариум. Езерната вода, в която живеят
"малавийците" е силно минерализирана, твърдостта е 12° и повече, рН - 7,7-8,6,
температурата в зависимост от годишното време е 22-32° С.
Аквариума задължително трябва да бьде оборудван с филтър, най-добре с биологично
очистване на водата, тъй като натрупването на гниещи продукти е гибелно за тези
цихлиди. Нужна е интензивна аерация, нагряване на аквариума и ежеседмична подмяна
на 1/5 - от водата: При необходимост рН се повишава със сода. Оптималния
температурен режим е 26-27° С. Заселването с малавийски цихлиди е нормирано: не по-
малко от 15 л вода на една едра риба и 10 л - на дребна. За да се създадат близки до
природните условия, в аквариума се устройват пещери, скални ниши и др. Рибите са
много подвижни, срещат се и агресивни през размножителния период екземпляри. Тъй
като те постоянно разравят грунта, отглеждането на растения в аквариума е
невъзможно. Едри твърдолистни растения, обаче, могат да се засаждат в цепнатините
между камъните или саксийки. В природата малавийските цихлиди се хранят главно с
водорасли, които покриват подводните скали, до които достигат лъчите на горещото
тропическо слънце. Преминаването на цихлидите само на жива храна, в частност на
тубифекс, към който те бързо привикват, оказва негативно въздействие върху техния
екстериор, окраска и размножаване. Ето защо техния хранителен порцион трябва да
бъде разнообразен и да съдържа растителни елементи. Добри резултати дава
използването на комбинирани храни.
Често любителите-акваристи се оплакват от прекалената агресивност на малавийските
цихлиди. В действителност, тези риби не са по-агресивни от другите видове. Тяхната
агресивност намалява забележимо при голямо количество риби от различни Видове.
Препоръчва се харемното отглеждане на повечето видове /няколко самки на един
самец/. Размножаването е много своеобразно: хайвера и личинките се инкубират в
устата на самката, напускащите самката малки са доста големи /12-15 мм/ и веднага са
способни да се хранят с дребни дафнии и циклопи. Инкубационния период продължава
18-45 денонощия. Рибите не образуват двойки, самеца и самката са заедно само по
време на хвърлянето на хайвера. Самците не участват в отглеждането на потомството,
нещо повече, може да преследват самката с хайвер в устата. По правило, естествения
процес на инкубация, не дава очакваните резултати. Самките или изхвърлят хайвера,
спасявайки се от преследването, или го изяждат по време на храненето на останалите
риби. Това може да се избегне чрез изкуствено инкубиране на хайвера. Прави се по
следния начин: 2-3 часа след окончателното хвърляне на хайвера самката
внимателно се улавя в неголям съд с вода със същия състав, както и в аквариума. С
чиста мокра тъкан се покрива дланта на ръката, рибата се взема така, че главата й да
бъде свободна, и ръката се спуска в подготвения съд с вода. С другата ръка, като се
използва чиста пинцета, внимателно се отваря долната челюст на рибата и хайвера
изпада от устата. Трябва да се действа много внимателно, тъй като тази процедура
невинаги е безболезнена за рибата. След това самката се пуска в аквариума /при
необходимост може да се даде известна почивка/, а хайвера незабавно се слага в
инкубатор. По време на инкубирането трябва своевременно да се отстранят побелелите
хайверни зрънца. При нормално развитие на хайвера отглеждането на малките не
представлява трудност.

ЦИХЛИДИ ОТ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА

Езерото Танганайка, второто по дълбочина сладководно езеро в света, днес е
превърнато в резерват. В него живеят множество риби, в това число и цихлиди, които
все още не са изучени докрай. По-високата степен на минерализация и рН, в сравнение
с водата в езерото Малави, както и някои други фактори обуславят специфичното
отглеждане на танганайските цихлиди. В аквариум с обем не по-малък от 150 л трябва
да се поддържа идеална чистота и стабилен хидрохимически състав на водата. Рибите
понасят тежко резките колебания в показателя рН, който не трябба да бъде по-ниськ от
7,5. Основно правило е много внимателна подмяна на водата - неповече от 1/10 от
обема всяка седмица. Оптималния температурен режим е 25-27° С. Болшинството
видове се хранят с ракообразни и ларви на насекоми. Периодично се нуждаят от
растителна храна. Цихлидите от езерото Танганзйка са по-склонни на съвместно
съжителство с различни растения в аквариума. Нуждаят се от укрития, а филтрацията,
аерирането и нагряването са задължителни.

ЛАБИРИНТОВИ РИБИ /Anabantaidei/

Отличителен белег на лабиринтовите риби е допълнителния дихателен орган -
дихателна кухина - лабиринт, благодарение на който те улавят с уста атмосферен
въздух, усвояват кислород в добавка към постъпващия чрез хрилете. Това позволява на
рибите да живеят във водоеми, бедни на кислород.
Тяхната родина са водоемите в Югоизточна Азия, Индонезия и Африка. Лабиринтовите
риби се отличават с разнообразни форми, окраска и размери. Като цяло, въпреки че са
топлолюбиви, това са непретенциозни риби, подходящи за начинаещия акварист.

СЕМЕЙСТВО МАКРОПОДОВИ /Belontiidae/ Обединява няколко рода - макроподи

/Macropodus/, бети /Betta/, колиза /Colisa/, трихогастер /Trichogaster/ и др. Произхождат
от тропическите Водоеми на Америка и Африка. Отличителен белег е наличието на
лабиринт, позволяващ на рибите да дишат атмосферен въздух. Някои видове са много
агресивни.

РОД МАКРОПОДИ /Macropodus/

Включва няколко вида - истински макропод /има албиносна и синя форма/, черен и
китайски макроподи.

ОБИКНОВЕН МАКРОПОД /М. opercularis/ Повече от 100 години живее и се

размножава в аквариумни условия. Негова родина са Корея, Китай, Виетнам. Това е
изключително красива рибка. Късото тяло на самците е украсено с нишковидно
удължени плавници. Върху корпуса се редуват напречни синьозелени и червеникави
ивици, същите цветове се наблюдават и на плавниците. Наситеността на окраската се
усилва при повишаване на температурата на водата, както и при възбуждане на рибите.
Самките са невзрачни, с къси плавници и издуто коремче. За развъждане е необходима
температура 24-26° С. Хранят се с всички видове живи храни, но ядат и сухи, и
комбинирани. Размножаването става след оформяне на двойки. Самецът строи гнездо
от сложни от мехурчета въздух в близост до плаващи растения, под които се хвърля
хайвера. Хвърленият хайвер е по-лек от водата, и самеца го събира в пяната, където
той се развива под бдителния му поглед. Личинките са много дребни, но малките рибки
се оформят лесно.
Отглеждат се също и албиносна и синя форма на този вид макропод. По-малко
разпространен е друг вид - черния.

РОД КОЛИЗА / Colisa /

Състои се от няколко вида. Рибите не са големи, дължината им е до 3-5 см. Окраската е
ярка, красива.

КОЛИЗА ЛАЛИЯ /С. lalia/ Родината на тази риба е Индия. Това е много красива
неголяма /4-6 см/ миролюбива риба с овално, странично сплеснато тяло. Коремните
плавници имат формата на мустаци. Основната окраска е синя с напречни косо
разположени червени ивици. Топлолюбив вид, нуждае се от температура на водата
минимум 25° С. Рибите лесно се плашат и не бива да се отглеждат заедно с големи,
агресивни видове. Обичат да стоят в гъста растителност. Условията за развъждане са
както при предишния вид.

РОД БЕТА /Веtta/

Представен е от един вид, които в резултат на многогодишна селекция е придобил
немалко цветови и екстериорни форми - червени, сини, зелени, червенобели,
виолетови, многоцветни, воални с дълги плавници и др. Съществува и албиносна
форма.

БОЙНА РИБКА /B. splendens/ Названието си тази рибка е получила заради свирепата
агресивност на самците, която се използва в страните от Югоизточна Азия за
устройването на своеобразни "боеве". Този вид отдавна е обект на селекционна работа,
в резултат на която са се появили ефектни цветови вариации с дълги плавници.
За отглеждането на бойни рибки, както и при макроподите, е достатъчен неголям
аквариум. Рибите предпочитат стара вода с неутрална реакция /рн около 7/. Желателен
е температурен режим от 25-28° С. Аквариума трябва да бъде добре засаден с водна
растителност. Тези рибки се хранят с всякаква жива храна. Самките се различават от
самците по по-дребния си размер, къси плавници и бледа окраска. Поради силната
вътревидова агресивност, най-добре е бойните рибки, както и макроподите, да се
отглеждат на двойки. Размножаването не е трудно и протича така, както при
макроподите. Хайвера е по-тежьк от водата, но самецът го събира в гнездо.
Максимална дължина плавниците достигат при индивиди, достигнали възраст 6-12
месеца.

РОД ТРИХОГАСТЕР /Trichogaster/

Представителите на този род достигат дължина на тялото 8-12 см, окраската е в
приятни пастелни тонове. Не са взискателни към условията на живот.

МОЗАЕЧЕН ТРИХОГАСТЕР /Т. leeri/ Това е риба с великолепна окраска - по цялото

тяло се мяркат светлокафяви петънца със седефен блясък, гърлото и гърдите на самците
са яркочервени, аналния и опашния плавници са украсени с черна обшивка. Това е
миролюбив и твърде плашлив вид, взискателен към чистотата и стабилния
температурен режим /26-28° С/. Резките колебания в температурата на водата водят до
простудни заболявания. Хранят се с жива храна. За развъждането е необходима зряла
двойка и просторен размножителен аквариум /минимум 40 л/. Процеса на
размножаване и отглеждане на потомството е както при предишните видове.

ПЕТНИСТ ТРИХОГАСТЕР /Т. trichoptenus/ Самците се отличават от самките по по-

добре развитите и заострени гръбни и аналени плавници. Непретенциозни са към
условията на отглеждане, отличават се със спокойно поведение, независимо от твърде
големите си размери /до 12 см/. Размножават се както предишните видове.

Автор: Владимир Василев Йонев

Редактор: Елена Тодорова
София 1999г.