Перфектния улов - Леон Хогендийк

Увод
Изминаха двадесет и пет години, от както появата на протеиновото топче и монтажът „на косъм”
внесоха пълен поврат в шаранджийския риболов.. В продължение на този период той
непрекъснато се усъвършенства във всички аспекти, набирайки все нови и нови поклонници-
практици, в това число и голяма част от тях мислещи и търсещи (понякога неуспешно) този детайл
на монтажа, който може да донесе някакво полезна разлика от вече известните. Несъмнено е
очевиден прогреса в областта на примамките. По отношение е на тях всичко вече е казано и
многократно повторено; в следствие е на това ние стигаме до извода, че успеха се определя от
добрата конкретна информация и че простата и едновременно с това ефективна примамка, за
всяка риболовна ситуация, може да бъде създадена при съблюдаването на няколко прости базови
принципа.. Нещо подобно се получава и с монтажите: колкото повече ги усложняваме, толкова
повече се отдалечаваме от главната цел.

Риболовеца винаги е склонен да вярва в чудеса и да дава размах на въображението си.

Шаранджиите в това отношение са даже по-зле от всички останали! Много от тях са в числото на
тези, които без никаква сериозна аргументация създават нови и нови монтажи и примамки,
имащи чисто умозрителни достойнства, а после измислят и теории, които оправдават
рационалността на използването им.. И ако за тяхно щастие, който и да е от новите „трикове”
проработи добре ( макар и непонятно, защо), тези изобретатели бързат да съобщят своята теория
и да я обявят за точна наука…. Това е най-добрия способ да се лишите от множество трофеи!

В риболова има само един път за придвижване напред: в началото да се опитате да разберете,
какво в същност се случва под водата, а след това, колкото се може по-добре да се приспособите
към дадената риболовна ситуация, изпълнявайки всички свои действия в правилна
последователност и никога не пропускайки необходимите етапи. Ако в течение на годините някои
риболовци са съумели да се издигнат над общата маса, почти винаги показвайки, на множество
водоеми, систематични и много над средите резултати, то това е защото те са разбрали- винаги
трябва да се съхранява и следва рационалността Всички съвременни гении в риболова
притежават и владеят развито аналитическо мислене. Техния подход има научен характер в този
смисъл, че те се опитват да демистифицират риболова, анализирайки възникналите проблеми и
намирайки прости и ефективни пътища за тяхното решаване..

В резултат на редовни наблюдения, срещи с други риболовци по водоемите и близки наблюдения

на техните действия, в мен се изгради представа за това, кое в същност ги занимава и ангажира
повече от всичко? Много от тях надценяват важността на своите примамки и/или напълно или
частично пренебрегват значението на монтажите, или ги усложняват до такава степен, че като
краен резултат те просто стават неефективни!! Хващането на един или няколко шарана не
означава, че използвания метод и технически средства в дадения момент се явяват най-
правилните. За подобряване на резултатите, винаги и без колебание да се задават полезни
въпроси, дори и тогава когато шараните вече се ловят. Разбира се, да се подобрява, не означава
да се усложнява- дори точно обратното! Всички истински и добри шаранджии, които аз имам
честта да познавам, ползват един общ подход: те ловят на много опростени, но много прецизно
изпълнени монтажи. Монтажи, които са безупречно изпълнени от гледна точка на
незабележимост и механични свойства. Безспорно е, че добрата примамка е явен коз, но добрата
примамка е и достъпна за всеки. От магазина могат да се закупят протеинови топчета с най-
1/ 69
високи качества, а за тези които искат да си ги направят също съществуват и са достъпни много
добри рецепти.

Да се намери водоем и добро местенце за риболов също не е особено трудно. След като е
намерено такова място, първостепенната задача е правилно да се използва добрата стръв,
съчетано с добри монтажи; при това- избора на монтажите играе първостепенна и много по важна
роля, отколкото много от нас могат да си представят роля Именно тази проблематика подробно се
разглежда в тази книга, която надявам се ще ви даде всички ключове към успеха!

ГЛАВА 1 - ЗНАЧЕНИЕ НА МОНТАЖИТЕ В ШАРАНДЖИЙСКИЯ РИБОЛОВ

Подвижните монтажи, които се използват от нас, съвременните шаранджии, по подразбиране
действат на основата на т.н. „принцип на самозасичането”, което предполага че при всмукването
на нашата стръв, шарана сам се убожда на куката в следствие на което се обръща в бягство. Това
се индикира като сигнал на сигнализатора, рън, и сгънат над водата прът. Това е гениално-
монтажа лови сам! Да, но на практика не всичко винаги се получава точно така!

В действителност нашите монтажи не винаги са ефективни, а в много случаи може да се каже и че

въобще не са ефективни. За доброто разбиране на този проблем трябва да се определи реалната
степен на уловистост на нашите монтажи, а също така и да се установят причините, които могат да
нарушат правилното им функциониране. Ако на всяко кълване имаме хващане на шаран, то ние
ще имаме 100% уловистост на нашия монтаж. На практика това никога не се случва и никога няма
да се случи. В най-добрия случай ние можем да се надяваме на 50%-тна уловистост.( това е когато
нашия монтаж сработва по един път на всеки две вземания на примамката), но в действителност
този показател се намира в пределите на 10-30%, а в някои случаи и по-ниско. Много са
параметрите, които могат да нарушат правилната работа на нашият монтаж:

A)    Недостатъчна дискретност (незабележимост) на монтажа или презентацията на стръвта. В

този случай, шаранът или визуално или със други сензори открива че нещо не е наред, става
предпазлив, избягва стръвта и дори понякога даже и цялата зона около нея. Отчитайте, че в
относително прозрачната вода шарана вижда прекрасно и освен това е с много добре развити
рецептори за осезание.На водоемите изпитващи силен риболовен пресинг, шараните стават все
по-подозрителни; разбира се и в нормалните водоеми също са подозрителни а отделни
екземпляри са буквално неуловими..

B)     Нарушение на работата на монтажа поради механични фактори. Проблемна презентация на

стръвта, уплитания или грешки в композирането на монтажа не му позволяват да работи
правилно. Съществуват хиляда и една причини за лоша работа на монтажа.

C)    Монтажа не съответства на начина на хранене на шарана. Устата на шарана е сложен и

изключително чувствителен орган, позволяващ му с голяма точност да опипа и анализира всичко
което засмуква в нея.. Сред многобройните функции които изпълнява устата на шарана има и
една, която много често довежда монтажа ни до поражение: той прави анализ и избор: това което
е засмукал, става ли за ядене или не става! Това, което не става се изплюва моментално. Ако
шарана засмуче нашата стръв и след това открие куката и/или повода, стоейки на място, то той
рефлекторно изплюва всичко и при това положение вероятността куката да го зацепи е много
малка.
2/ 69
Да си представим за миг, че горе изброените проблеми са решени и това ни е позволило да си
повишим уловистоста от 10 на 50%. Това означава , че ще хващаме 5 пъти повече шарани, или
едно и също количество шарани ще ги хванем за 5 пъти по-малко време.!!! Сега вече може да
осъзнаете, до каква степен е важна ролята на правилия монтаж в нашия риболов!

Разбира се, аз за сега излагам проблема в напълно опростен вид, като казаното до тук не бива да
се счита за някакво заблуждение. Както и да се подхожда към изучаването на максималната
уловистост, необходимо е да се изучи и оптимизира всеки детайл на конкретния монтаж в
зависимост от конкретния водоем и конкретните условия при които той трябва да „работи”.
Перфектното улавяне- това не е монтажа сам за себе си; това улавяне предполага наличието на
деликатна, но имаща първостепенно значение връзка между монтажа, стръвта и захранката,
която определя хранителното поведение на шараните. На нас ни е необходимо да имаме пълна
картина от всички елементи , от които се състои конкретния риболов за да разберем и
контролираме процеса по най –добър начин, регулирайки съвкупността от фактори които са ни
подвластни.

Да се откажем от погрешните представи!

В тази книга постепенно ще натрупваме и усложняваме картинката; един вид- пъзел, състоящ се
от множество фрагменти. И така – ние се каним да пристъпим към поправянето на грешките на
тази конструкция, която се базира на погрешни представи и може да попречи за вземането на
правилното решение и на правилните възприятия относно тази книга и вашия по-нататъшен
прогрес в шаранджийския риболов.

Ето пример на неудачен монтаж от гледна точка на маскировката и невидимостта. Парчето

тръбичка на косъма и самата кука нарушават осезателно дискретността на стръвта. Използваното
за повод плетено влакно ще бъде прекалено забележимо след падането на дъното и повдигането
над него. Тежестта е директно фиксирана на клипса и в следствие на това и липсва необходимата
подвижност за правилното и разполагане на дъното.

3/ 69
Тук причината за отблъскване на рибата може да станат прекалено забележимите тежест и
ледкор.

А) При такъв къс косъм е достатъчно едно усукване около стеблото на куката, за да стане монтажа
неефективен.
В) Друг проблем: косъма е направил един оборот около стеблото и топчето се е застопорило в
окото на куката. В този си вид монтажа е абсолютно неефективен!
 
1 – Подвижния монтаж е самозасичащ. Заблуждение!!!
Преди всичко, за шарана няма никаква опасност да се хване до тогава, до като повода не се
натегне до тежестта След това инерционната маса на тежестта и разхлабения авансов механизъм
на макарата обикновено не са достатъчни жилото на куката надеждно и дълбоко да се впие в
месестите тъкани на устата на шарана. Това е в още по-голяма сила за по-големите куки, които
имат завишено сечение на телта и съответно по-голяма дебелина на жилото. При резкия старт,
жилото в най-добрия случай се забива само на 1-2мм. Дълбочина.. За надеждното пробождане с
куката е необходима спокойна, „дозирана” подсечка, която да не доведе до разкъсване на
устните тъкани на шарана. Като виждам как някои шаранджии се страхуват изобщо да осъществят
този процес, аз изобщо не се учудвам от множеството „бягства” , които възникват в резултат на
подобна деликатност.!
2 –Тежестта с малък размер е по-незабележима. Заблуждение!!!!
4/ 69
Чисто визуално, шарана различава тежест с тегло 60 гр. точно толкова добре, колкото тежест
200гр; при еднаква форма и цвят. От друга страна, при определени типове дъно, тежките олова
потъват по-добре в дънните отлагания и стават дори по-незабележими !
3 – Тежките олова увеличават риска от откачане на рибата. Заблуждение!!!
Кука, жилото на която е надеждно и в необходимата дълбочина проникнало на правилно място в
месестите тъкани на устата, логически погледнато не може да се откачи в процеса на вадене на
шарана. Откачанията на куката винаги са резултат от неправилната работа на монтажа. Теглото на
тежестта никога не е причината за това. Следователно: ловейки с леки олова ние не си решаваме
проблема с откачанията; лошо закачената риба все едно рано или късно в процеса на изваждане е
много вероятно да се откачи. Точно обратното: тежките олова имат много предимства , за които
ще поговорим по-нататък.
4 –Много късият косъм помага за бързото хващане на шарана. Заблуждение!!!!
Даже с по-дълъг косъм, куката обикновено се оказва достатъчно дълбоко в устната кухина на
шарана, когато „взема” стръвта чрез засмукване. От друга страна, прекалено късия косъм
значително влошава правилната работа на монтажа, до колкото нарушава механическия принцип,
съгласно който куката трябва да се завърти и да се зацепи от вътрешната страна на устата на
шарана.( към този момент ние пак ще се върнем по-нататък). Вярването в повишената
ефективност на по-късия косъм се основава на „теорията”, съгласно която шарана трябва да
стисне топчето с устни за да го пробва на вкус. Това е заблуждение! Някога тази теория беше
много разпространена и се възприемаше от много шаранджии( и аз в това число!), до колкото се
съгласуваше с някои практически наблюдения. В общи линии това беше погрешна интерпретация
на специфичното поведение на шарана при хранене: стои на едно място и многократно засмуква
и изплюва примамката.
И ако на някой му се е отдало да наблюдава топчето „ заседнало” между устните на шарана, то
това е защото просто нещо е попречило да го засмуче вътре в устната кухина- например, повода
може да се е закачил някъде по дъното или има някакво препятствие пречещо на засмукването….
Подводните видео-снимки неотдавна доказаха , че това често се случва заради гнили листа и
малки клонки, които в някои случаи изобилстват в безпорядък по дъното. Вярно е, че преди като
сме наблюдавали шарана от разстояние няколко метра, тези детайли ни убягват, а и при бързото
развитие на събитията не е имало време да се вникне и анализират тези детайли.
Устата на шарана е една своеобразна „прахосмукачка”. Сортировката по годност за храна става
вътре в устната кухина, включително и плътно до гълтъчните зъби, а не между устните на шарана.
Само в един случай шарана ползва устните си- тогава когато трябва да „вземе” храната от някаква
поставка; това никога не се случва с нашите примамки(стръв).
5 –Много късият повод помага за бързото хващане. Заблуждение!!!
По този въпрос може да се каже, че отговора е и „да” и „не”. Това съждение е правилно, ако
шарана стои на едно място или се премества много бавно. Това обаче не е така, ако шарана се
движи енергично и засмуква всичко по пътя си. В тази връзка, в зависимост от хранителното
поведение на шарана, късия повод може да бъде както преимущество, така и недостатък в
монтажа. По-подробно ще се върнем към този въпрос в следващите глави на книгата.

5/ 69
Монтажа трябва да бъде направен не само в съответствие с условията на риболова( време,
характеристики на водоема, тип на дъното), но с отчитане на хранителното поведение на
шараните

 
Късия косъм не дава преимущество!

6/ 69
При определени условия късия повод е „коз”, а при други условия е пагубен!

Куките с дълга цев(стебло) имат по-големи шансове да „пропуснат” при кълване или да се откачат
в процеса на силово вадене на хванатата риба!
6 – Куките с дълга цев обезпечават по-добро засичане. Заблуждение!!!
В основата на това заключение е мисълта, че в момента на обръщане( завъртане) на дългата кука
в устата на шарана, жилото е разположено в по-голяма дълбочина зад устните и че има по големи
шансове да не пропусне „целта” и да се забие в меките части на устната кухина. Мен много ме
смущава тази теория. Първо- аз не мисля, че пробождането от куката в дълбочина на устната
кухина се явява преимущество, до колкото по-отдалечената от устните устна тъкан е по нежна и
по-чувствителна и податлива на разкъсвания. .Второ- куките с дълга цев са и пропорционално по-
тесни; дългата цев създава по-голям лост, но от друга страна жилото теоретически се отдалечава
от необходимите и правилни места за зацепване в тъканите. От тази гледна точка, жилото на
дългата кука по-скоро ще пропусне „целта”, от колкото да се зацепи- това е сигурно!. Трето- при
наличието на дълъг лост и относително тесен зев, проникването на жилото в устните тъкани ще
бъде по-повърхностно , което при изваждането предполага и много по-голяма вероятност от
откачания и бягства.
7/ 69
Възможно е да сте забелязали, че обсъждането на въпроса за недостатъците и достойнствата на
куките с дълги цеви е водеща тема и обект на разгорещени дискусии. Това е логично.Риболовците
постоянно се страхуват, че шарана ще се откачи ако се опитат да го обуздаят малко по-силово!

Пример на   (anti-ejection) монтаж, измислен от англичаните в 80-те години. .В действителност,

монтажа е много неефективен!
На рисунката:
Кука «Streamer Kamasan» № 6
Пръстенче «Drennan»
Твърда тръбичка 
Изрязването на тръбичката обезпечава плъзгането на пръстенчето по цевта на куката.

7 –С някои от монтажите, шарана се самозасича, изплювайки стръвта. Заблуждение!!!

Тези монтажи работят само във въображението на някой шаранджии, а в действителност- никога
на работят.! Пътя по който стръвта и куката влизат и излизат в устата на шарана при изплюването е
напълно случаен. Всичко зависи от това, от какво разстояние, под какъв ъгъл и с каква сила
шарана засмуква и изплюва стръвта, а така също от твърдостта и дължината на повода, от
формата, размерите и плътността на стръвта, от това, какви частици храна и/или странични
предмети се засмукват едновременно със стръвта и т.н.   Това е нещо, което е абсолютно
неконтролируемо. Някои anti-ejection монтажи, измислени от мастити шаранджии в края на 80-те
до началото на 90-те години са до толкова сложни, че аз се чудя дали тези монтажи въобще
някога са хващали шаран.! Забележете и факта, че тези шаранджии, след заявяването на своите

8/ 69
„революционни” открития, така и не са представили нищо ново и интересно, освен рисунките си в
списанията….
8 – Противоуплитащата тръбичка изключва уплитанията. Заблуждение!!!
Те, в много голяма степен снижават риска от уплитане при близките и средно силните замятания,
но при силовите замятания всичко се променя в негативна посока. Центробежната сила
и съпротивлението на въздуха нарастват, което заставя стръвта да извършва сложни
зигзагообразни движения и въртеливи движения с повишена скорост. Ако съпротивлението на
въздуха превъзхожда центробежната сила, стръвта с повода се прилепя към основното влакно и в
резултат на това възниква риск от уплитане; тръбичката не го предотвратява, защото нищо не
пречи повода или косъма да се увият около нея.
Уплитането може да се получи при замятането, при полета, при приводняването и даже и под
вода, в процеса на риболова- всичко това, във всеки един момент! Ние ще анализираме тези
проблеми по-нататък и ще покажем ефективни способи за тяхното решаване…

9 – Леката стръв се засмуква по-добре и способства за засичането на шарана в по-дълбока

област на устната кухина. Заблуждение!!!
Шаранът обикновено засмуква с такава сила( макар, че при необходимост може да бъде и много
по-малка), че даже тежките примамки веднага се оказват дълбоко в устата. Това обаче не е
достатъчно за да се зацепи куката именно в тази област. От друга страна, стръв с почти неутрална
плаваемост е склонна да се отделя много лесно от дъното при приближаването на шарана и
раздвижването на водата; това в един случай може да му привлече вниманието и да го провокира
да засмуче стръвта, а в друг случай може да го направи подозрителен и да игнорира примамката..
Това, също ще го разгледаме подробно в следващите глави.

9/ 69
 
10 – Плаващото топче се вижда по-добре и поради това ще бъде взето по-бързо.
Заблуждение!!!
Да, при добра видимост шарана по-лесно забелязва повдигнатата стръв, но това не означава че тя
автоматично ще бъде засмукаха по-бързо. Това до някъде е и нож с две остриета: шарана бързо
може да разбере, че това пред него е поредния „капан”!
11 – Ледкора непременно обезпечава добро прилепване към дъното и по-голяма здравина на
линията, разположена непосредствено над повода. Заблуждение!!!
Ледкора прилепва към дъното само при достатъчно отпусната линия или при риболов на големи
дистанции. В случаите на риболов на малки и средни дистанции в относително дълбока вода е
достатъчно само натягането на обтегача или леко течение, за да се вдигне ледкора частично или
цялостно от дъното.. В този план, прилепването на ледкора към дъното е възможно само в
отделни случаи и за да има в действителност положителен ефект( незабелижимост), дъното
трябва да бъде гладко и меко. Твърдото и неравно дъно ще направи ледкора лесно забележим.
Освен това, ледкора е силно уязвим на късане и срязване от всякакви остри абразивни
повърхности.

Въпреки мнението на някои шаранджии, ледкора не е толкова незабележим и толкова здрав!

10/ 69
12 – В твърдия монтаж «stiff-rig»косъма трябва да бъде твърд. Заблуждение!!!
В монтажите всеки твърд косъм затруднява свободното движение на стръвта и от там се нарушава
механиката на преобръщане на куката със стръвта в устата на шарана С твърд косъм шансовете за
засичане на шарана силно намаляват!
13 – Колкото е по-мек повода, толкова по-естествено изглежда презентацията на стръвта и има
по-големи шансове да бъде взета от рибата без никакви опасения. Заблуждение!!!!
Всъщност, колкото е по-мек повода, толкова е по-вероятно да се закачи за нещо и да се ограничи
свободното движение на стръвта. Някои от меките плетени влакна за поводи имат окраска, която
ги прави много добре забележими, а голяма част от тях съдържат такива полимери в който има
микроскопични мехурчета въздух и на практика имат плаваемост.Резултата е: добре забележим и
повдигнат като арка над дъното повод, на който дори и да не го види шарана, спокойно може да
се натъкне с тялото или с плавник.. Този източник на закачане в тялото или в плавник, обикновено
завършва с кратко изпищяване на сигнализатора и …празно засичане или с отдръпване на шарана
от примамката..
14 –Размера на куката винаги трябва да бъде пропорционален на размера на стръвта.
Заблуждение!!!
Може да се използват малки куки с обемисти примамки и обратното, не влизайки в никакви
противоречия с механиката на монтажите. По-скоро бих казал, че размера и здравината на куката
трябва да съответства на размерите на очакваните шарани и начина на вадене, с минимален риск
до влизането им в кепа.

Твърдия косъм на всяка цена трябва да се игнорира!

Меките плетени влакна са склонни към плаваемост и лесно уплитане. Много от тях имат окраска,
която не отговаря на изискванията за маскировка!

11/ 69
Може без проблем да се използват куки с един и същи размер, за стръв с различни размери!
 
15 –Използването на направляваща тръбичка непременно прави монтажа по-ефективен.
Заблуждение!!!
Използването на направляваща тръбичка е оправдано само в случаите, ако е изпълнена от
достатъчно тънък термосвиваем шлаух и е за някои типове къси с къси цеви : тя позволява да се
създаде „лъжлива” кука с огъната цев (bend-hook), която оптимизира условията на действие
на механичните принципи за преобръщане на куката , а при използването на протеинови топчета,
подобрява общото позициониране на куката. При всички останали ситуации, шлауха само ще
утежни безсмислено куката; едновременно ще влоши визуалните възприятия и дискретността!.
След първото „ размахване на метлата”, мисля че е време реално да се вгледаме в нашите
монтажи и да разгледаме каква е ролята на всеки елемент вложен в тях. С това ще се заемем в
следващата глава!!!

12/ 69
 Пример за правилно използване на термосвиваема направляваща тръбичка (А),която ще помогне
в определени случаи за по-доброто засичане на шарана и неправилен пример (В), където и
косъма е прекалено къс!!

ГЛАВА 2 - ФИЗИЧЕСКИ И МЕХАНИЧЕСКИ СВОЙСТВА НА МОНТАЖИТЕ

Зимата на 1978г., двама английски шаранджии направиха първата стъпка, с която започна
еволюцията на съвременните монтажи- такива, каквито ги използваме и в наши дни. Техните
имена са Лен Мидълтън (Len Middleton) и Кевин Меддокс (Kevin Maddocks). Тяхното
експериментално решение е монтирането на стръвта „на косъм”!!! Аз съзнателно
казвам «експериментално решение», а не «изобретение», до колкото днес е известно, че и други
шаранджии (даже и във Франция) са експериментирали с този монтаж и то доста преди Лен и
Кевин. В този аспект, ние не знаем точно кой в действителност е бил истинския изобретател на
„косъма”, но разбира се, именно благодарение на разпространението на опита на тези наши
двама английски приятели, скоро след това започна истинската революция на монтажите!.

Лен и Кевин подробно се заели с изучаването на хранителното поведение на шараните по

отношение на нашата стръв и примамки. Наблюдавайки шарани в аквариум те установили че
стръвта, плътно долепена до куката и влакното, се посреща от рибите с много по-голямо
недоверие и много често се игнорира и оставя без внимание. След многобройни тестове и дълги
размишления, като краен резултат, ги осенила идеята да присъединят стръвта към куката с
помощта на много тънко и гъвкаво влакно, което да обезпечава по-естественото поведение на
стръвта. В този вариант стръвта се засмуквала от шараните не по-лошо от свободните и без кука
примамки, обаче вече заедно със стръвта се засмуквала и куката, като оставала достатъчно дълго
в устата на шарана за да се извърши засечка!

Разбира се, тестовете със шарани намиращи се в неволя не могли да бъдат представителни за
риболовната ситуация в реални условия и интерпретацията на проведените опити с последващи
изводи на Лен и Кевин не били съвсем еднозначни. Най-важните изводи обаче били направени:
стръвта се държи естествено и монтажа „на косъм” позволява куката да остане гола, като нищо не
възпрепятства по-лесното и ефективно засичане на шарана! Благодарение на колективните усилия
монтажа „на косъм” постепенно се усъвършенствал. В последващите месеци и години, десетки а
след това, стотици и хиляди шаранджии започнали да експериментират с този нов монтаж,
неизменно стремейки се да го оптимизират.

Успеха на косъма в началото на 80-те години е неделим с появяването на протеиновите топчета, а

по-късно и с използването на стопер зад тежестта. Тези три елемента можели да функционират
истински ползотворно и ефективно само при съвместното им използване! Ако тогава е бил
изпуснат макар и само един елемент от тази „троица”, то нямаше да има никаква революция!

Благодарение на топчето и неговата твърдост, която го правила неуязвимо за „странични” риби,

най-накрая се появила възможността да се оставя монтажа във водата за много дълго време, без
притеснения че стръвта ще бъде загубена до час след замятането. Използването на задния стопер
(«back-stop») позволявало да се използва силата на инерцията на тежестта, за сметка на която
куката може да се зацепи някъде в устата на шарана. В момента на убождане от куката, шарана
изпада в паника и рефлекторно се хвърля в бягство. Резултата е – рън, при това преди всичко
много стремителен!
13/ 69
Разбира се, в началото на 80-те години самозасичащите монтажи още не са били съвършени и на
много риболовци са се случвали лъжливи кълванета; да не говорим и за множеството късания на
монтажите и откачанията. По това време отношението на шарана към примамките в различни
ситуации, били малко понятни; неясна оставала и механиката на действие на самозасичащите
монтажи. В 80-те години всички задълбочено фантазирали по тези два въпроса и в резултат се
появили немалко безоснователни теории – оригинални и почти убедителни, но в същото време и
съвършено погрешни.

И едва през 90-те години някои шаранджии започнали изследването на тези проблеми с помощта
на по-научни подходи, основавайки се на реалните факти и изучавайки точните функции на всеки
елемент от монтажа. Те постепенно оптимизирали всяко звено от своите монтажи и ги
приспособили по възможно най-добрия начин към всевъзможните ситуации при риболова на
шарани. Много от тях действали в условията на пълна секретност, обаче и много от техните колеги
започнали да си задават въпроси: как да се обясни, че едни и съши риболовци преуспявали
навсякъде и във всякакви условия и показват резултати, значително по-високи от средните?

Възможно е и именно тогава да са се зародили всички наши заблуждения относно примамките?

Толкова лесно е било да се вярва, че най-преуспяващите риболовци използват по-добри
примамки. Едновременно с това, шаранджийския риболов станал мода на всички континенти и
започнал да се превръща в истинска индустрия. И на пазара се появили всевъзможни неща, най-
вече в областта на примамки, ароматизатори, атрактанти и какво ли не.

В настояще време вече почти всички шаранджии знаят, че много ефективна примамка може да се
направи дори и на основата на прости и относително не скъпи смеси и че за да се ловят шараните
ефективно и повсеместно, не са необходими никакви „вълшебни” смеси! Разбира се, съществуват
определени съставки и добавки, които при разумно използване значително подобряват
резултатите, но те не са стотици и нито един от тях не притежава „магическа” сила!  Риболовците
които през 90-те години са се движели по правилния път за усъвършенстване на монтажите,
престанали да се занимават със „селекция” на примамките и оставили далеч зад себе си сляпата
вяра в могъществото на примамките, жертва на която вяра са и до днес много от шаранджиите!

Монтажа „на косъм” е бил описан за първи път в книгата на Кевин Мадокс „Шаранджийска
треска” (Kevin Maddocks «Carp Fever», Beekay Publishers, 1981). Така е изглеждал монтажа с
който Кевин е експериментирал през лятото на 1979г.

1 – основно влакно идващо от макарата; 2 – фиксиран вирбел; 3 – подвижен вирбел; 4 –повод за

тежестта 8-15см; 5 – повод с дължина 45 см; 6 – косъм, привързан на извивката на куката; 7 –
човешки косъм с дължина 6,5 см; 8 – земен орех (арахис), закрепен на края на косъма.
14/ 69
В последните години, бавно но уверено се развива истинската наука за монтажите. Шаранджиите
все повече и повече се интересуват от техническите аспекти на своя риболов, подхождайки към
него по-логически от научна гледна точка. Това е нормално! Кой не се стреми към прогрес? Кой не
иска да хваща повече шарани? Обаче, науката за монтажите е доста сложна и изисква
съобразяването и отчитането на множество параметри. Много е лесно да се пропусне който и да е
от етапите за да се обърка всичко. Ето защо е много важно, до навлизане във фазата на собствено
творчество, да се изучат и разберат реалните функции на всеки елемент от монтажите, започвайки
с базовите!

Ключови елементи на монтажите

Тежест, повод, кука и косъм, образуват базата на всеки самозасичащ монтаж. Независимо, че
всеки от тези елементи в съответствие със своите физически свойства играе отделна роля, то при
изготвянето на всеки един монтаж, всички те са в един взаимосвързан ансамбъл. За
конструирането на какъвто и да е монтаж, ние трябва да знаем и разбираме какви индивидуални
свойства трябва да притежават отделните елементи, в зависимост от конкретната риболовна
ситуация.

ТЕЖЕСТИ
Съществуват множество „семейства” различни тежести. В шаранджийския риболов ние
използваме два основни типа: тежести с карабинка/вирбел (swivel leads) и тежести, които имат
централен отвор за преминаване на влакното (in-line leads). Най-често тежестите са с формата на
ракета (с кръгла или заострена глава), круша, топче, махало(кръгло или плоско). След това,
съществуват тежести, които са производни на основните, но с по-специални форми: плоска круша,
квадратна круша (square pear), профилирано махало с отвор (специално за река). Съществуват и
фидерни тежести, които могат да се ползват със захранка. Ние ще се върнем по-късно пак на тази
тема.

Типа, формата и теглото на тежестта следва да се избират в зависимост от условията на риболов и

вида на използвания монтаж. В шаранджийските монтажи тежестта изпълнява няколко функции:
позволява да се заметне монтажа на необходимото разстояние, фиксира неподвижно монтажа в
облавяния участък и за сметка на своята инерционна маса, обезпечава самозасичането на шарана,
когато той натегне повода.

Една от моите кутии с тежести. Предназначена е за речен риболов и обезпечава моята

готовност за различни ситуации!

15/ 69
На практика, в зависимост от условията на риболов, ние можем да използваме тежести от 70 до
240 гр, а по някога и по-тежки. Разбира се, ако нашата основна задача е да заметнем монтажа
колкото се може по-далеко, то следва да се подбере тежест, теглото на която най-добре се
съгласува с мощността на използвания прът. В зависимост от използваната техника на замятане
това се явяват 80-100 грамови тежести за пръти с тест 3 lb и тегло 110-140 гр. за пръти с тест
3,5 lb. Още повече- съветвам ви лично да си тествате прътите с тежести с различни тегла, за да
намерите най-добрия вариант за натоварване на пръта; фабричната маркировка на прътите в
много случаи се разминава с действителността. С висококачествените и здрави пръти може да се
замятат сериозни тежести, но в горния случай може да се замята по-меко за да не се претовари
пръта; разбира се за сметка на дистанцията. Естествено, при внасянето и установяването на
монтажите с плавателни средства, теглото на тежестите не създава проблеми и аз ви съветвам в
никакъв случай да не „падате” под 140 гр. (5 унции; 1 унция е приблизително равна на 28 г) – това
е теглото на тежестта, което аз считам за минимално за обезпечаване на оптималната работа на
самозасичащите монтажи. Като цяло: може да се счита, че колкото е по-голямо теглото на
тежестта, толкова по-добре ще се осъществи самозасичането на шарана за сметка на
инерционната маса на тежестта.

Далечното замятане се осъществява много по- добре с тежести от типа «Zip», ракета или круша,
снабдени с вирбел в опашната част, които се съединяват с карабинки или специални клипсове.
При силовите замятания, тежестите от типа «in-line» имат склонност към известна нестабилност по
време на полета: това е най-вече заради повода и примамката, които в случая играят ролята на
„парашут”. Това прави тези тежести и монтажи по-малко пригодни за много големи дистанции. От
друга страна, на дъното тежестите от типа «in-line» имат определено преимущество – те създават
максимално добри условия за самозасичане до колкото, при потеглянето на шарана първо дръпва
най-масивната им предна част (глава), там където е центъра на тежестта (виж рисунката). Както
ще видим по-нататък, тази особеност на тежестите «in-line» им дава известно преимущество при
определени условия на риболов и с някои видове монтажи.

Примерни тежести, които най-често се използват в шаранджийския риболов :

A) ракета «in–line»

B) квадратна круша «in–line»

16/ 69
C)  плоска круша «in–line»

D)  квадратна ракета «in–line»

E)  плоска круша с вирбел

F)  специална тежест-хранилка «Метод» (съвременно изпълнение)

G)  специална речна тежест

H)  специална речна тежест

I)   ракета с вирбел

J)  «далекобойна» тежест-ракета типа «Zip» с вирбел

K)  квадратна круша с вирбел

L)  класическа круша с вирбел

 Тежест с вирбел: силата на инерцията нараства постепенно(горе)

 Тежест «in–line»: цялата сила на инерцията действа веднага (долу)

Разполагането на тежестта и монтажа на дъното не съставлява особен проблем, ако не става дума
за риболов на течение или за силно наклонени дъна. Втези случаи е необходимо да се ползват
тежести, формата и теглото на които са съобразени с конкретната ситуация.

Речните тежести обикновено имат тегло от 160 до 280 гр.и се закрепят добре на дъното поради
собственото си тегло, особено пък и тези които са с профилирана форма и зъбчета или издатини
по повърхността. Тези тежести са подходящи за риболов на мега дистанции, при наличие на
много силен вятър, който създава течение успоредно на брега. В такива сложни условия, мощното
течение създава сериозна тяга върху тежестта, която възниква за сметка на налягането на
водата върху влакното. Това може значително да се намали, като се поотпусне влакното за да се
17/ 69
намали ъгъла между него и течението. Ако и това не е достатъчно, остават само два варианта: или
да се лови от лодка, или значително да се намали дистанцията и да се притисне линията към
дъното чрез ползването на задна тежест «backlead» (на дъното, течението винаги е по-слабо).

Нищо не пречи на шараните да се хранят в зони с постоянно течение. За успешен риболов на

такива участъци са ни необходими тежести с голямо тегло и специална форма.

Сплеснатите и с по-голяма площ олова са по-подходящи за риболов на дъна със средно голям
наклон . На много силно наклонени дъна, единствения способ за имобилизация на монтажа е
неговото „провесване”, като се изнесе края на въдицата пред ръба на откоса. Друго решение е с
помощта на клипса да се фиксира влакното и да се маркира някакъв ориентир за да попада
монтажа винаги на едно и също място, предварително проучено с маркера. По същия начин се
процедира и при риболов на отсрещен скат или срещу остров.

Действието на самозичащите монтажи се основава на използването на силата на инерцията,

създавана от тежестта. Колкото тази сила е по-голяма, толкова по добре се забива куката в меката
тъкан на устните на шарана. Следователно, самозасичането винаги ще бъде по-ефективна с по-
тежки и „компактни” тежести, а не с такива с продълговата форма. На твърди дъна винаги е по-
добре да се използват именно такива олова.

Тежестта се фиксира по-добре на глинести дъна, от колкото на песъчливи или такива със ситен
чакъл, което също трябва да се отчита при оценката на ефективността на самозасечката. На силно
затинени дъна е по-добре да не се използват прекалено тежки и компактни тежести за да се
изключи пълното пропадане на целия монтаж с куката и стръвта в тинята. В този особен случай е
по-добре да се ползват кръгли сплеснати тежести тип „махало”, с неголямо тегло , които са по-
малко склонни към пропадане в мекия грунд. Ако слоя тиня е много дебел, на нас ни остава
варианта да ползваме монтажа „хеликоптер”, като повода с вирбела е разположен на
необходимото разстояние от тежестта.

ПОВОДИ

18/ 69
Като цяло, съществува възможността да избираме между четири типа поводи: меки (плетени
влакна), полутвърди (монофил или флуорокарбон), твърди (дебел монофил и флуорокарбон с
малка дължина) и комбинирани (едната част мека, а другата полутвърда)

Твърдите поводи се използват само в редки случаи и то със специални монтажи и за тях ще
поговорим по-късно.

Поводите от меки плетени влакна, все още широко се използват от шаранджиите в наши дни и
имат много съществени недостатъци: те значително завишават риска от заплитане на монтажа,
често са „плаващи” (образуват плаваща дъга между тежестта и примамката), много от тях са лошо
камуфлирани и визуално се откриват от шарана. За доброто им притискане към дъното е
необходимо на няколко места да се облепят със специална паста на основата на волфрамов прах
(«Tungsten Putty»), но това допълнително увеличава риска от уплитане. Аз с големи усилия
възприемам популярността на поводите от меки плетени влакна!

Също така, съществуват плетени материали за поводи с по-голяма твърдост и доста висока
абразивоустойчивост. Като пример може да се посочи «Armakord» на фирмата «Korda», който във
версията 50 Lb е специално предназначен за монтажи използвани при скалисти дъна и мидени
полета. Това плетено влакно първоначално е било замислено за изготвянето на шок-лидери, с
което се обяснява и неговата изключителна здравина.

В групата на полутвърдите материали за поводи, монофилните поводи успешно се изместват от

флуорокарбоновите, които нямат „памет” и са почти невидими във водата. Аз много обичам да
използвам флуорокарбон във версията 25 Lb, който е много подходящ при много риболовни
ситуации. Той е относително здрав, все пак е и достатъчно мек и при това, изключително рядко са
уплита. При връзването на куката с „безвъзлов възел” с флуорокарбон, на мястото на излаза на
повода от „ухото” на куката се получава определен ъгъл спрямо стеблото. Тази особеност
оптимизира преобръщането на куката в устата на шарана по време на засмукването на
примамката и това се явява огромно преимущество, което ще разгледаме в следващите глави.

При комбинираните поводи, само последните няколко сантиметра от към страната на куката се
явяват „гъвкави”. Това е положително по отношение, че стръвта получава много по-голяма
свобода на движенията (това може да се окаже много важно при риболова на „добре обучени
шарани”); гъвкавото звено на повода съществено подобрява работата на монтажа и в случаите на
риболов с повдигната примамка. Може да се направи хибриден повод и от парче флуорокарбон и
отрязък от меко плетено влакно, които се свързват директно с т.н. „пастирски възел” (виж на
картинката по-долу), или да се свърже с малък вирбел.

Другата възможност е да се ползва пластифициран мек повод, като се свалят първите няколко
сантиметра от покритието до куката. Също така съществуват и такива пластифицирани материали
за поводи, които са с мека сърцевина от не-плетени влакна «Dyneema». Отделяйки покритието,
получавате невероятно мек отрязък, представляващ снопче от отделни влакна, обаче в повечето
случаи куката много бързо се уплита в тях! Не ви съветвам да ползвате материали за поводи от
този тип, понеже те не дават никакви реални преимущества

19/ 69
 Паста «Tungsten Putty», вид «меко олово», позволява добре да се притисне плетения повод към
дъното.

 Плетения повод с пластиково покритие «Hybrid» на компанията «Korda», позволяващо да се

направят хибридни поводи без допълнителни възли.

«Идеалната» дължина на повода зависи от много фактори. В много случаи и, в частност, при
регулярно, постоянно захранване с протеинови топчета (в резултат на което шараните се движат,
уверено търсят и поглъщат примамката), средно – статистически нормалната дължина на повода
се оказва около 25-30 см. При постоянно течение обаче, по-дългият и осигуряващ повече
свободни движения на стръвта, около 40 сантиметров повод е по удачен и шарана по-лесно ще
„вземе” тази примамка”. В дадения хипотетичен случай, прекалено късия повод ще има
тенденцията излишно да притиска плътно към дъното примамката, или ако тя е с висока твърдост,
а течението е достатъчно силно, може да се провокират много бързи, вълнообразни движения на
повода със стръвта, което ще направи ефективността на монтажа много проблематична.

От друга страна, на местата където шарана е свикнал да се храни с частици от издигаща се нагоре
храна, например в зоната на водовъртежи в язовири и реки е по-добре да се лови с плаващи

20/ 69
примамки или „критични” примамки и поводи с дължина около 50 см, които в най-добрия смисъл
симулират естественото поведение на стръвта с дънни монтажи.

Съществува и друг способ – той е изключително своеобразен, използва се крайно рядко, макар и
често богато да се отплаща. В действителност, може да се лови с лодка, закотвена над петното и
стръв, приповдигната на няколко десетки сантиметра над дъното, която при желание може да се
приведе в движение. Шаран, на „управляемо” протеиново топче – да, това е възможно!

Ако по време на храненето шараните се движат незначително или предпазливо, за предпочитане

е да се намали дължината на повода. Това е необходимо в случаите на много ниска активност на
шараните: например зимата или лятото при големи жеги; така е и във водоеми със силен
риболовен „пресинг”, също така и на водоеми с „поточен” риболов с PVA-торбички или на
монтажи с хранилки „Метод” (съвременната версия на пружинообразните хранилки); във всички
други случаи и тогава, когато подхранката е концентрирана на не голям участък от дъното! При
тези случаи, шараните се движат плътно над петното и примамката, леко се накланят когато я
поемат и почти не се движат и след това. Те много пъти засмукват за „проба”, това което най
много ги интересува и изплюват това което преценят че не става за ядене. При това положение,
прекалено дългия повод не представлява никаква опасност за шарана; рибата успява да открие
присъствието на кука и влакно, преди повода да се натегне до тежестта и изплюва всичко без
затруднение! В общи линии, проблем от този тип може да бъде решен с помощта на полутвърди
поводи с дължина от 12 до 15 см. Само в някои редки случаи ще се наложат и още по-къси
поводи. Винаги има смисъл да се по eкспериментира с дължината на повода, за да се определи
най-добрият вариант. Сменяйте повода до намирането на такава дължина, при която броя на
кълванетата ще бъде максимален, макар че и в дадената ситуация ефективността на работата на
монтажа ще зависи и от ъгъла при който шарана подхожда към примамката и отхожда от
тежестта. Винаги съществува фактора „случайност”, който не ни е неподвластен, но неговото
влияние значително може да бъде намалено!

Дължината на повода се определя в зависимост от условията на риболов.

Като резюме може да се каже, че повода трябва да е достатъчно дълъг за да може шарана да
поеме правилно и с лекота примамката; трябва да е и достатъчно къс, за да може шарана веднага
след този „акт” да го натегне до тежестта. Интервала на „свободен ход” на примамката трябва да
бъде достатъчен и едновременно с това, минимален. Намерения добър компромис и баланс,
отчитащ поведението при хранене на шарана в конкретните условия и ситуация се явява решаващ
фактор, който силно ще повлияе на очакваните от вас резултати!!
21/ 69
ДОБРИЯТ ВЪЗЕЛ
В тази книга аз ви представям само тези възли, които ползвам лично и които удовлетворяват
всички мои потребности. Има и множество други възли, макар и не всички те да са достатъчно
надеждни.

Преди имах навика да обработвам всички възли с бързо съхнещо лепило, но след това съобразих,
че в края на краищата това не е задължително и понякога лепенето вместо да повиши здравината
на възлите я отслабва. Сега аз лепя само един възел – „пастирския”, ако той се използва за
съединяване на дебел монофил с плетено влакно. При връзването на който и да е възел, винаги е
необходимо леко да се намокря със слюнка, което осигурява по-доброто приплъзване и затягане
и едновременно снижава риска от повреждане, било то на монофил или на плетено влакно. В
случаи на възли с навивки, винаги трябва да се следи навивките да са успоредни и да не се
кръстосват как да е, в процеса на затягането. Съветвам ви задължително да подлагате на тест вече
завързаните възли, прилагайки неколкократно разтягащо усилие на влакната с възела.

– Възел „Паломар”

Това е много прост и надежден възел, който аз използвам за връзване на монофилни и

флуорокарбонови поводи към вирбели, карабинки и подобни. Затягането винаги се извършва
чрез ненужният и подлежащ на последващо отрязване край, за да не се повреди част от повода до
възела.

  – Паломар”: демонстрация с помощта на въженце и „ухо”

22/ 69
 – „Висящ” възел

С този прост и ефективен възел се привързват плетени влакна към пръстенчета или вирбели. За да
се получи надежден възел, обикновено са достатъчни шест навивки.

– „Пастирски” възел

В някаква степен това е вариант на безвъзловото съединение „безвъзлов възел”. Идеален е за

изготвянето на хибридни поводи, но също така е и много добър за свързването на дебели
монофили с плетени влакна. Затягането на възела трябва да се извършва много акуратно. Трябва
добре да се навлажни и да се затяга едновременно от двата излишни края на плетеното влакно,
акуратно придвижвайки с нокти навивките, които ако са монофилни или флуорокарбонови имат
склонност да се кръстосват. Нито една навивка не трябва да остава извън възела, а ако това не се
получи- връзването на възела трябва да се прави отново! Стегнете неколкократно, излизащите
краища, обрежете ги късо и след това обработете възела с капка бързо съхнещо лепило.

– „Безвъзлов възел”(повод и косъм)

 Най- добрия възел за куки и косъм от меки плетени влакна. На куките с „ухо” понякога има
микроотсенъци, които могат да повредят повода и затова първо вържете отделно косъма и
прекарайте плетеното 2-3 пъти през ухото, като по този начин се създава защитна миниобвивка.
Ако ухото на куката е достатъчно голямо, вие можете да прекарате в началото и два пъти повода
през него. От това следва , че никога не трябва да се използват куки с лошо огънато ухо или пък с
видими с невъоръжено око, отсенъци! Ако при връзването на „безвъзлов възел” ползвате на
изхода, в посока на жилото, полутвърд повод (например от флуорокарбон), то това създава
ефекта на кука с огъната цев (цевта образува тъп ъгъл по отношение на повода), което значително
оптимизира механичните свойства на монтажа и явно увеличава вероятност от засичането на
шарана при манипулациите му със стръвта!

– Двоен „бъчвоподобен” възел

 Несъмнено, това е много добър възел за свързване на две плетени влакна.

23/ 69
Висящ възел с плетено влакно «Dyneema» (в дясно) и демонстрация на връзването с помощта на
въженце (долу)

Пастирски възел между монофил и плетено (А) и демонстрация с въженце на възел с 5 навивки(Б)
На практика този възел се изпълнява с 10-12 възходящи навивки и с 5-6 низходящи.

 – „Безвъзлов възел” с плетено влакно (А) и с монофил(Б)

«Безвъзловия възел » се връзва лесно

24/ 69
 Краища на плетени влакна , свързани с двоен „бъчвоподобен”възел (в ляво) и демонстрация с
въженце на възел с 3 навивки (долу). Реално този възел трябва да се връзва с 5 или 6 навивки

КУКА
Деликатна тема, в смисъл, че всеки има своите предпочитания към определени модели,
изхождайки от определени съображения, които обаче не винаги се оправдават. „Правилната”
кука трябва да се забива(зацепва) добре и да не допуска откачания. Доброто забиване зависи не
само от остротата на жилото, зависи и от формата на куката, като при това не трябва да се забравя,
че всичко трябва да е съгласувано с отделните елементи на монтажа като цяло. От друга страна,
откачанията могат да имат многочислени причини, които не са свързани непосредствено с куката.
По нататък ние подробно ще разгледаме „идеалното” действие на монтажа, тук аз само излагам
собствените си представи за куките.

Какъвто и тип куки да използвам, аз винаги проверявам остротата на жилото и правя това всеки
път преди всяко замятане. Ако в това отношение възникнат макар и най-малки съмнения,
непременно сменям куката. На мен ми харесват по-дългите жила, по простата причина че те
проникват по-дълбоко.

Аз придавам голямо значение на дължината на цевта и на ъгъла на проникване на жилото. Не

харесвам прекалено дългите цеви, поради това че създават лост, който от една страна улеснява
отварянето на куката след зацепването, а от друга страна разширяват отверстието от
пробождането на устните на шарана и увеличават вероятността от откачане. Освен това, колкото е
по-дълга цевта на куката, толкова е по-малък ъгъла на проникване, а от там и проникването е по-
повърхностно.

Ъгълът на проникване е критичен момент, макар и да не е единствения фактор, който оптимизира

задържането на куката в устната тъкан на шарана. На схемата са показани 4 различни типа куки.
Всички те са с еднакви размери.

Кука A се отнася към типа „специални шаранджийски с кръгла извивка” («round bend»

special carp). Нейният зев (X) е относително тесен, дълбочината (Y) не голяма, а ъгъла на

25/ 69
проникване (Z)- много голям. Такава кука има склонността лесно да разкъсва устната тъкан на
шарана и по този начин способства за откачаниятa.

Кука B има жило от типа „нокът” (claw-point). Нейният зев е не много широк, но дълбочината е по-
голяма, а цевта къса и ъгъла на проникване е не голям. Тази кука добре се зацепва за долната
устна на шарана, но за да проникне правилно и дълбоко е необходима добра подсечка; при нейно
отсъствие шарана лесно се откача! Такава кука, при правилна подсечка, винаги обезпечава
възможността от силово вадене на рибата; жилото и е проникнало дълбоко и надеждно, риска от
откачания е минимален. Късата цев и общата и форма я правят достатъчно здрава и неподатлива
на отваряне, и в частност: много подходяща за риболов с плаващи протеинови топчета с монтаж
«D-rig». При използването на обикновени, дънни протеинови топчета, процента на реализация на
кълването е по-малък, но не забравяйте, че безрезултатното засичане винаги е по-добрия
вариант, пред откачането при ваденето на шарана, който няма да се върне пак при стръвта, а е
възможно да инициира бягството и на събратята си от петното.

Кука C по свойства е почти аналогична на кука B, с изключение на това, че ъгъла на проникване

теоретически е равен на нула, макар и това да се компенсира от малко по-дългата цев. На
практика, тази кука „убожда” аналогично на предишната, но нейното проникване е по-
повърхностно, което увеличава вероятността от откачане. Формата и не способства за достатъчно
здравина и се отваря твърде лесно.

Кука D за мен е за предпочитане от всяка една гледна точка, при това: както за дънни, така и за
плаващи примамки. Нейния зев е малко по-широк от на другите модели; достатъчно е дълбока;
има дълго и леко наклонено към цевта, жило; нейния ъгъл на проникване е идеален (нито
прекалено голям, нито прекалено малък), а формата й ми обезпечава нужните механически
качества: тя лесно се преобръща в устата на шарана, лесно и дълбоко прониква в устните тъкани и
е достатъчно устойчива на деформации и отваряне!

Лично аз бих избрал кука D в 90% от риболовните ситуации с които се сблъсквам и кука B за
няколко „много горещи места”, където е необходимо буквално и истински да се вадят рибите
силово за да не се спасят с бягство в близки и опасни укрития. Куките от тези два типа днес се
предлагат на пазара под различни наименования от доста фирми. Понякога те са произведени от
един и същи производител и се различават само по опаковка и търговска марка.

Въпреки различните и разминаващи се мнения, аз не избирам размера на куката според

големината на примамката, а правя това по-скоро, в зависимост от конкретната риболовна
ситуация. Размер „2-ри” го смятам за многоцелеви – той е подходящ за повечето от риболовните
ситуации. В определени места, където е необходимо да се стегне аванса до край, аз по скоро бих
избрал кука 1-ви номер. От друга страна, на някои водоеми, в който незабележимостта на
монтажите играе съществена роля на резултативността на кълването, аз „слизам„ до номер 4 и
даже до номер 6, съчетавайки тези номера куки с малки и „облекчени” примамки. Става дума
основно за водоеми, в които водата е много прозрачна, а шараните са подлагани на силен
риболовен пресинг в течение на дълъг период от време.

Анализирайки своя многогодишен риболовен опит, аз си давам сметка, че за три десетилетия съм
тествал десетки типове различни куки от номер 8 до номер 1/0. От какво е било обусловено това?
Ами много просто: в течение на годините моето снаряжение се променяше, променяха се и
условията ми на риболов, променяха се и моите познания и опит в областта на монтажите. През

26/ 69
80-те аз ловях в относително чисти водоеми с параболични пръти с тест 2,5 Lb; използвах тежести
70 гр. и куки с номера 6 или 8. Днес моите пръти са с тест 3,5 Lb с голям запас от здравина, моите
куки са големи и здрави, моята „стандартна” тежест е 140 гр., а в някои случаи стигам и до 280гр.!
Днес аз ловя в някои значително „по-рискови” водоеми и целенасочено търся много едри или
много силни (речни) риби.   Затова и през последните 10 години се занимавах много с
оптимизацията на монтажите си, което ме наведе до определени предпочитания към определени
типове куки. Целта на оптимизацията на монтажите не е само да се снижи количеството на
откачилите се риби, а е преди всичко да се повиши количеството на кълванетата, до колкото
следва и да се признае, че шараните непрекъснато си „играят” с нашата стръв (без ние въобще да
подозираме) и по една или по друга причина не се самозасичат! Именно в това аз съм насочил
своите усилия в опитите да стигна до прогрес и смятам че последните няколко години успехите ми
в тази област могат да се нарекат „впечатляващи” – навсякъде ловя явно по-големи шарани от
преди!

 INFO+       Използване на тръбички (шлаухи) на куките

Целесъобразността на използването на тръбички(шлаухи) на куките рядко се оправдава. Много

шаранджии нанизват отрязъци от силиконови тръбички на куките си, под предлога че това ще
обезпечи отхода на косъма от цевта на куката на необходимата височина и ли че това ще осигури
по-дълбокото проникване на куката при подсечката, но това не сработва! Резултата се оказва лош:
по-тежка и много по-забележима кука и лоша работа на целия „ансамбъл”! При връзването на
косъма с „безвъзлов възел”, той може да се позиционира на всяко едно място по цевта на куката и
няма никаква нужда да се усложнява с тръбички и то, не толкова затова че ще стане по-
забележим, колкото до това че без тези допълнения, монтажа е значително по ефикасен!
Тръбичка(шлаух) на куката е необходима само когато се ползват много малки куки с къси цеви за
ултра-незабележими монтажи или при риболов с примамка „снежен човек”, която по механика се
отличава от монтажите, с дънни или плаващи протеинови топчета Само в тези два случая може да
се подобрят механичните свойства на куката по пътя на използването на отрязък от термосвиваем
шлаух (лек и тънък) с цел получаването на „bent hook ефект”. Не се опитвайте да ползвате
истински «bent–hook», защото нашият опит показва, че този тип куки неизлечимо разкъсват устата
на шарана!

 A) Шлаух на кука номер 8 с къса цев в стил „лъжлив bent–hook„

B) Примамка „снежен човек”, оптимизирана с отрязък термосвиваем шлаух

C) Уста на шаран, която многократно е била поразена от истински куки с огъната цев

27/ 69
ОТКАЧАНИЯ
Връщаме се в темата за откачанията. Кука, която никога не се откача – не съществува! Даже и с
най-добрия в света монтаж, винаги може да се случи нещо което не е било
предвидено. Например: дребни остатъци по дъното, трева или водорасли могат да се зацепят в
повода или куката и да станат причина за лошата работа на монтажа. Като резултат от това,
шарана лошо се засича и след няколко минутна борба успява да се откачи. От друга страна,
съществуват и много случаи, когато откачането може да се предотврати.

Има и определени водоеми в които откачанията са по-чести поради това, че устните на шараните
са по-тънки и по-нежни: например в места с тинести дъна; но пък от моя гледна точка, тези
разсъждения са не много логични. За нежните устни е достатъчно да се използват по-големи куки,
които проникват дълбоко и захващат повече плът. Ако, независимо от това, откачанията
продължават, трябва да се преосмислят отново отделните елементи на монтажа и цялостната му
композиция – видимо той работи лошо и по мое мнение, ако шарана се е откачил от куката (не е
толкова важно с нежна уста ли е или не), значи не се е самозасякъл правилно. Разбира се има и
случай, когато риболовеца тегли хванатата риба с такъв идиотски ентусиазъм, че отваря куката
или разкъсва устата на шарана. Нерядко подобен риболовец обяснимо не може да осъзнае
грешката си. Това може и да се случи при риболов на мега-дистанции, когато шарана след
подсечката бързо тръгне в страни. Риболовеца предполага, че добре е регулирал аванса, а
тръгналия в страни шаран, развива съвсем малко и слабо или не развива въобще. При 300
метрови дистанции и страничен спринт на шарана, върху линията (а следователно и върху куката)
има извънредно съпротивление и сила, създавано от водата, което не може да се преодолее и
компенсира от регулирането на аванса. Още по-лошо се получава при тези дистанции, ако се
ползват плетени влакна, които нямат никаква разтегливост. В такива ситуации трябва да сте
пределно бдителни и е по-добре аванса да се разхлаби допълнително и да се затяга едва след
като рибата развие определено количество влакно.

С подобни проблеми може да се сблъскате и на водоеми с голямо количество водорасли. Когато

забележите при ваденето, че шарана пресича обрасъл участък или се опитва да се скрие във
водорасли, незабавно трябва да се разхлаби аванса; в противен случай силата върху куката
нараства многократно. Опитайте се да извличате такава риба деликатно. Много често, ако
снижите до минимум натиска върху такъв шаран, той в един момент самостоятелно се
освобождава от тревите и водораслите. Шарана, който се е наврял в масив от водорасли къса
рядко и то разбира се… ако не бъде теглен от там със всички сили.

Причини за откачанията могат да станат и други грешки. Например ползването на много малки
куки в рискови ситуации в близост до закачки. Помнете също и че при риболов с големи и дебели
куки, трябва да се направи и много добра подсечка, тъй като за надеждното фиксиране на жилото
на куката в устните на рибата, теглото на тежестта не винаги е достатъчно..

Ако вие не обезпечите правилната подсечка, рибата може да се откачи още в следващите няколко
секунди. От това следва, че от гледна точка на „подсечката”, плетените влакна са много по-
ефективни, особено при риболов на големи дистанции.

INFO+          Откачанията: технически проблем или фатална неизбежност?

 Всички ние знаем, че на риболов, късмета или липсата на такъв са фактори които не ни е дадено
да управляваме. Обаче съществуват и случай, когато фиаското ни трудно може да бъде приписано
към „липсата на късмет”. В частност, това се отнася и за откачанията. Да доуточним тази тема,
28/ 69
разглеждайки всеки момент поотделно. На всеки водоем може да се случи такъв ден или такива
момент, когато шараните ни се откачат един след друг. Най-често такива откачания се случват още
в първите секунди след подсечката. Тази картинка е типична за ситуации, когато в зоната на нашия
риболов се намират не малко шарани, които са възбудени, но на практика не се хранят! Те само
засмукват и изплюват нашата примамка – за тях това е един вид „игра” За щастие, такива моменти
са рядкост: обикновено са в края на размножителния период или са в разгара на лятото,
непосредствено преди буря. Обикновено сценария изглежда по един и същи начин: в
продължение на няколко часа, кълванетата следват едно след друго, половината риби се откачат
веднага след подсечката и ние успяваме да кепчосаме само няколко риби…. за да констатираме,
че са много лошо засечени, или че направо са засечени от външната страна на устата. Такава
активност продължава само няколко часа и после изведнъж рязко се прекратява, не ни оставяйки
време да преразгледаме и адаптираме монтажите си (които в друго време и на същото место
работят превъзходно). Ако ви се е случил такъв ден, то тук по-скоро можем да говорим за липсата
на късмет, тъй като е много трудно да се направи нещо по-полезно от вече направеното от вас.

От друга страна, ако на всички ваши излети, в цялостната им съвкупност, ви се откачат повече от
20% от шараните, то това е със сигурност технически проблем на ниво „монтажи”, който няма да
се реши с изключително внимателно вадене, разхлабване на аванса и т.н. Точно обратното – при
добре и дълбоко забита в устата кука, шарана няма да се откачи даже и при силово вадене. Ако
рибата се откачи, то това означава, че куката е влезнала лошо (прекалено повърхностно или в
неудачно място на устата) и следователно, проблема е създаден само и единствено от монтажа.
Причината може да е в неправилно подбраната кука, в прекалено дългия или прекалено късия
повод, в прекалено късият или прекалено твърдият косъм, в лошата презентация на примамката и
т.н. Щателно проучвайте състоянието на дъното на мястото на риболова. Често дъното бива
покрито с тънък пласт водорасли или друг „боклук”, който влошава презентацията на примамката.
Това е един от тези проблеми, които вие едва ли ще откриете със сонара или при поредното
изваждане на линията, но това може да се яви и една от причините за множеството откачания
Следователно: може да се наложи да се вземат „образци” от дъното с помощта на тежест и кука-
тройка Ако при това се открият треви или малки водорасли, то по добре е да се лови на плаващи
протеинови топчета или въобще да се потърси друго място с по-чисто дъно.

При добре направен монтаж, т.е. най-добре адаптираният за конкретния риболов, процента на
откачанията винаги трябва да бъде по-малко от 10% – с изключение на тези няколко упоменати
по-горе дни, когато шараните се държат изключително капризно.

ГЛАВА 3
Стръвта се явява не само примамка, която трябва да „хване” шарана, но и елемент от монтажа,
който съществено влияе на неговите механични свойства. Много обемистите примамки,
безусловно пречат на добрата работа на монтажите от всякакъв тип. Веднага можем да кажем, че
протеиновите топчета с диаметър 40мм и повече, не извършват селектиране само на едри
шарани, а извънредно много снижават количеството на кълванетата и значително увеличават
процента на откачанията! Започвайки от 80-те години, хиляди шаранджии са се опитвали да
„сортират” едрите шарани с помощта на обемисти примамки, но на никой не се е отдало да си
осигури „фантастичния риболов”, на практика се е получило точно обратното!

29/ 69
Когато аз днес гледам елита на европейските шаранджии, а всички те са талантливи и притежават
голям опит, то виждам, че много от тях ловят на протеинови топчета с 15, 20, 25 и много рядко
30мм. в диаметър. Ако те навсякъде и винаги ловят толкова много едри шарани, то това е защото
умеят да избират добри водоеми и използват способи и стратегии за селективно захранване и
дохранване (към тази увлекателна тема ние ще се върнем по-нататък в нашата книга).

На водоемите във Франция лично аз използвам като примамка доста твърди протеинови топчета с
диаметър 25 мм, които са достатъчно селективни за едрите риби. Случвало ми се е да монтирам и
по две такива топчета на един косъм, заради досадните кефали, но това е било доста рядко.

– Дънно протеиново топче

В повечето от случаите, аз монтирам на косъма дънно протеиново топче. То е идентично с тези,

които използвам за захранването. Това ми се струва логично, до колкото първоначалното
захранване осигурява доверието на шараните към моите примамки. След като шараните вече са
„утвърдили” топчетата от захранването е малко вероятно те да се откажат от същото такова топче
на косъма.

Много е важна дължината на косъма. Ако тя е много малка, топчето ще се долепя до извивката на
куката и при кълването това може да попречи на правилното влизане в меките тъкани на устата на
рибата. Това е една от главните причини за нереализирани кълванета, за които риболовеца дори
не се и досеща, тъй като те много често протичат без какъвто и да е „рън” на сигнализатора!
Знайте, че когато по върха на вашия прът се забележи слаб, кратък удар или вибрации, то това не
винаги са опити на малки риби да си играят с примамката!

От прекалено дълъг косъм също няма смисъл, до колкото той пък позволява на свръх-
недоверчиви или свръх боязливи шарани да манипулират дълго време примамката, с минимални
шансове да попаднат на куката.

30/ 69
На рисунка A е показан тест, който позволява да се провери правилна ли е дължината на косъма.
При завъртане на топчето в 90-градусовия сектор, то никъде не трябва да докосва куката.
Идеалният случай е, ако най-малкото разстояние между куката и топчето е от 5 до10мм. Това
правило е валидно и при монтаж на две топчета. Точката на изхода на косъма от възела, трябва да
бъде разположена от тилната страна на стеблото, на 2-3мм. по-ниско от жилото на куката (виж
рисунката).

Гъвкавостта (мекотата) на косъма често се игнорира, но тя е много важна. Във всички случаи
косъмът трябва да бъде много по-гъвкав от повода.. На рисунка B е показан тест за проверка
мекотата на косъма. Теглейки повода (без особено усилие) за вирбела и за топчето, последното
трябва да се завърта около оста си, като обаче куката(на рисунката е обърната надолу), трябва да
съхранява първоначалната си ориентация. Ако куката също се завърта, то това означава че косъма
е прекалено твърд, което ще доведе до преустановени кълванета!

INFO +          Мекият косъм

Да се направи мек косъм с необходимата дължина е много просто. Достатъчно е да се вземе

отрязък от меко плетено влакно с малък диаметър. В единия край се връзва малък клуп и се
нанизва топчето(или друга примамка и след това косъмът да се привърже към куката с
„безвъзлов възел”. Действайки по този начин, вие ще можете и много точно да определите
дължината на косъма, според размера на примамката. Косъмът е готов и сега следва да се
да се направи и повода от отрязък плетено или флуорокарбон, като се привърже към
куката с втори”безвъзлов възел”- върху първия. Просто и ефикасно!

 – «Снежен човек»

Примамка „снежен човек”- комбинация от нормално и плаващо, протеинови топчета. На

дъното тя седи вертикално, а куката запазва легналото си положение. На картинката е
показана базовата версия на тази примамка.

31/ 69
 

Примамката „снежен човек” представлява специален тандем от обикновено (дънно) и плаващо,

протеинови топчета. На косъма първо се монтира обикновеното, а после и плаващото топче.
Попадайки под водата, примамката заема вертикално положение и по това напомня снежен
човек. Примамката от този тип позволява да се оптимизира презентацията на стръвта в различни
риболовни ситуации. Ако се монтират протеинови топчета с ярка окраска се получава примамка,
която е много добре видима на чисто дъно и в бистри води. Това дава преимущество, ако се
опитвате да съблазните любопитните шарани с помощта на изолирани примамки, в стратегически
точки и без използването на захранване. По свое усмотрение може да експериментирате с дипове
и атрактанти за де се засилят „сигналите” на примамката. Другите преимущества са, че може
лесно да се изготви примамка от този тип, с плаваемост близка до неутралната, която ще потъва
бавно и ще ляга меко върху тинестите дъна, без да потъва в тях. Такъв „снежен човек”, с почти
неутрална плаваемост, се явява идеалната примамка за т.н. „точков риболов”: на чисто дъно, с
използването на разтворими PVA-пакети, напълнени с пелети и натрошени протеинови топчета.

На водоеми, които са подложени на силен риболовен пресинг, примамките „снежен човек”

първоначално могат да заблудят шараните и те да извършат „грешки”, но обикновено този ефект
действа кратковременно и шараните бързо започват да асоциират такава примамка с „опасност”!

Версия на примамката и монтаж с оптимизирани механични качества:

1 – плаващо топче; 2 – обикновено топче; 3 – „лъжлива” кука с огънато стебло, изпълнено с

помощта на отрязък термосвиваем шлаух; 4 – гъвкава част на хибриден повод

32/ 69
„Лъжливата„ Benthook, безспорно повишава механическата ефективност на монтажа с
примамка „снежен човек”! 

– Плаващо протеиново топче (Pop–up)

За разлика от снежния човек, плаващото протеиново топче «pop-up», обезпечава презентация на

примамката, която заедно с куката е повдигната над дъното. Това е идеалната стръв за
привличане на шараните с изолирана примамка. Разбира се, плаващите протеинови топчета
предоставят и други предимства, дори и ако риболова се извършва в захранената зона. Това че те
поддържат куката в повдигнато над дъното положение, изключва възможността да се наруши
презентацията на примамката при случайно преместване на монтажа. Такова преместване не
рядко се случва при риболов на течение или при големи дистанции и силен страничен вятър. В
тези случаи, при използването на обикновено топче, куката се влачи по дъното и може да се
зацепи за всяко едно препятствие. По очевидни причини, плаващото топче се явява идеалната
примамка при риболов на затинени дъна или при дъна, покрити с тънък пласт водорасли.

В случаите на риболов в захранена зона, аз ви съветвам монтажа на топчето да бъде на не голяма

височина, така че куката да бъде до самото дъно. Ако го подадете на височина 8-10см. (което
добре подхожда за атрактивна примамка без подхранване), числото на кълванетата по-скоро ще
намалее, до колкото шараните ще търсят прeимущественно дънните примамки.

Монтажа на плаващо протеиново топче на куката, практически се различава от този с обикновено

топче. За постигане на оптимален режим на работа е необходимо топчето практически да бъде
монтирано зад задната част на стеблото на куката. При такава конфигурация в процеса на
риболова, куката виси под топчето, а нейното обърнато надолу жило, образува ъгъл около 45
градуса спрямо дъното. По този начин, при вземане на примамката от шарана, вече не е
необходимо куката да се завърта за да се забие правилно в долната му устна. Плаващото топче
може да се монтира или на къс косъм, или на специалния за куки, монтаж «D-rig». Късия косъм –
това е простото решение. Във всички случаи има опасност след пронизването на топчето с иглата,
то да започне да поема вода и след известно време да легне на дъното от тежестта на куката. За
изключването на тези нежелателни последствия се прибягва до използването на монтажа «D-rig»,
който представлява клуп от флуорокарбон или монофил до средата на стеблото на куката, с
подвижно нанизано миниатюрно пръстенче на него. (виж снимката). Достатъчно е да се стегне
плаващото топче в клуп от зъбен конец, а свободния край да се завърже към пръстенчето. По този
начин се съхранява целостта на топчето и то запазва плаваемост си много повече време. Това
означава, че примамка състояща се от две плаващи топчета или от едно топче с много ниска
33/ 69
плътност, трябва да легне на дъното не по рано от 12-15 часа от момента на замятането й, което е
достатъчно за риболов през цялата нощ или през целия ден.

Монтаж «D–rig»:

1 – Зъбен конец; 2 –малко пръстенче ; 3 – «безвъзлов възел»; 4 – Края на повода е промушен през
пръстенчето преди да се върже възела; 5 –монтажа и възлите се нагряват и притискат силно

Някои производители правят и готови куки за монтаж «D–rig»

Монтажа «D-rig» аз го използвам при риболов с много къси поводи и/или когато оставям
примамката във водата по 24 часа, без презамятане, което се случва в някои случаи на водоеми
със силен риболовен пресинг. При използването на къси поводи (от 10 до 15 см) и монтаж «D-rig»
за плаващи протеинови топчета, механическите свойства на примамката дават не голямо
преимущество, в сравнение с класически монтираното топче „на косъм”. От друга страна,
монтираното с «D-rig» дънно протеиново топче е грешка, която ще доведе до пропускането на
много шансове за хващане на шарани, до колкото от механическа гледна точка, тази комбинация
е направо катастрофална!

Височината на плаващото топче се регулира с малки тежести, които се фиксират на повода. Лично
аз, често използвам тежести «Quick Change» на фирма «Fox», които се монтират лесно на повода,
не го повреждат и позволяват във всеки един момент да се промени височината на презентация
на примамката. Облепвайки малката тежест «Quick Change» с не голямо количество волфрамова
паста «Tungsten Putty», създава повод, на които примамката „оживява” и се отделя от дъното при
най-малкото движение на водата, например при подхождането на шарана. Такава подвижна
примамка, още повече привлича вниманието на рибите. В случаи на хибриден повод, съединен с
вирбел и халка е достатъчно да се налепи не голямо количество волфрамова паста, директно на
вирбела.

34/ 69
Малките оливетки «Quick Change» на компанията «Fox» с различно тегло, са доста практични
за утежняването на нашите плаващи примамки

 Шаран от река Св. Лоранс (Канада-САЩ), „прехванат” при миграцията за размножаване с

помощта на жълти флуоресцентни плаващи протеинови топчета

 INFO +          Перфоратор   за топчета и плаващи пено-материали

 Перфоратора за протеинови топчета (Boilie–Punch) представлява неголямо и много

практично приспособление, което позволява да се направят плаващи примамки в „авариен
режим” – в случаите когато е възникнала необходимостта от такива примамки, а ви е не сте
ги взели със себе си. С помощта на това приспособление се прави отверстие в топчето, а след
това в отверстието се монтира парче от пеноматериал със същия диаметър. Обърнете
внимание на това, че направеното отверстие в топчето го прави значително по-слабо.
Става дума за чисто „авариен вариант”. Такива примамки следва да престояват във водата
само няколко часа, в противен случай съществува опасност топчето да се разпадне, а ние да
мислим че имаме работеща примамка.

Може да се вземе решение, ако се работи със зърнени примамки, първо да нанижем две зърна
на косъма, а след това парченце пеноматериал, имащ същия цвят и изрязан със същата форма
и големина. Така се получава примамка, която потъва бавно, стои вертикално на дъното и не
потъва в тинята. Принципа тук много прилича на монтажа „снежен човек”.  Подобна
примамка скоро ще бъде открита от шараните, в светлата част на денонощието и в
прозрачни води.

35/ 69
– Семена

Аз оставям частиците за случаите на кратки риболови за „количествени резултати” (pêches de

rendement), при които размерите на хванатите риби нямат значение; за риболов на амури; за
риболов със смяна на местата; също така и за риболов във водоеми в които шараните се отнасят
прекалено подозрително към протеиновите топчета, обаче от друга страна- продължават да се
хранят с частици. Моите любими частици са царевицата, фъстъците и тигровите орехи.

За кратки и „количествени” риболови аз преди всичко отдавам предпочитанията си на

царевицата, монтирана на косъм – две или три истински зърна и едно изкуствено (плаващо). Така
се получава леко приповдигната верижка от зърна, която стои вертикално на дъното и привлича
вниманието на рибите. Препоръчвам куки с номера 2 или 4.

При риболова на бял амур, няма нищо по-добро от славната „царевична верижка”, достатъчно
високо приповдигната от дъното (5-10см), на монтаж «D-rig» с къс повод и голяма тежест (180гр),
която е постановена над килим от царевична зърна в тясно чисто петно, между водорасли.
Препоръчвам кука номер 1 или 2 (в зависимост от размера на рибите) с право и дълго жило.
Внимание! Ако върха на вашата въдица започне да се тресе, следва да се направи незабавно
засичане!

При риболов с преместване по брега, аз предварително леко съм захранил с по една-две шепи
зърна, няколко перспективни точки, обичам да ловя на царевица, но ползвам и фъстъци, които
също причислявам към примамките с „незабавно действие”. В последния случай аз монтирам два
фъстъка на косъма на кука номер 4 и допълвам с олово 80гр., което позволява да се замята на
много малки дистанции, с много голяма точност (и безшумно!) , за разлика от големите тежести.
При такъв риболов аз не се старая да повдигам примамката от дъното. Постоянно се намирам до
въдицата или я държа в ръка и засичам в момента в който видя че се изпъва влакното.

За ултра-подозрителни шарани, аз монтирам на косъма само едно зърно и използвам много

дискретен монтаж: кука номер 6, къс повод от меко плетено влакно с цвят на дъното,
камуфлирани тежест и шок-лидер.

Други елементи на монтажите

По-долу са разгледани някои аксесоари, които често се включват в състава на монтажа и

позволяват неговата оптимизация.

– Клипсове за тежести

Клипса представлява пластмасово тяло, в което се монтира вирбела на повода, а в страничното

ухо, ухото на тежестта, като при това, с цел безопасността на рибите, застопоряването на

36/ 69
специалното ухо се извършва от едната страна, с помощта на гумен конус. Такива клипсове за
тежести се предлагат от много фирми; съществуват и „подсилени” версии при които ухото е
метално. Тези последните версии са предвидени за риболов с много големи тежести (160-280 г) и
изключват загубването им при мощни замятания, при вадене на рибите или при празно
преминаване през зони с водорасли. Клипсовете за тежести обезпечават множество
преимущества, основни от който се явяват следните:

–       Той позволява да се извършва подмяна на тежестите по всяко едно време, без

необходимостта да се преправя каквото и да е друго от линията;

–       При някои конфигурации на монтажите (шок-лидер) те позволяват бързо да се подмени

водещата (долната) част от линията;

–       С тяхна помощ, тежестите се монтират на линията без да я повреждат;

–       Те намаляват вероятността от уплитания на повода при замятане;

–       Те освобождават тежестта ако е хваната риба и тежеста се закачи в препятствие или
водорасли;

–       В случай на късане на основното влакно при вадене на шаран, те позволяват на шарана бързо
да се освободи от тежестта;

 Някои типове клипсове, от страната където се монтира вирбела, имат странично отверстие, което
позволява да се промуши влакното през клипса и ухото на вирбела по такъв начин, че като се
върже възела, вирбела напълно да се фиксира към клипса. При този случай, влакното не може да
се движи свободно през клипса при блокиране на оловото от подводно препятствие. Не ви
съветвам обаче да използвате клипса по този начин. Дори и теоретически, клипса винаги трябва
да освобождава тежестта при закачка; на практика всичко зависи от това: как именно тежестта и
клипса са блокирани от препятствието, в частност от водорасли. Аз предпочитам, при закачка
линията да може да се движи свободно през тялото на клипса; в този случай разхлабвам аванса, а
след това тръгвам с лодка да си освобождавам линията. Така аз имам много повече шансове да
вкарам шарана в кепа! От друга страна, при риболов в участъци с множество закачки, аз имам
навика да нахлузвам гумения конус само до половината на ухото на клипса; така клипса се
освобождава от тежестта, много преди вирбела на повода да изскочи от гнездото си.
Благодарение на тези допълнителни мерки за безопасност, аз годишно хващам (не губя) няколко
шарана в повече!

При риболова за „количествени резултати”, няма нищо по-добро от верижка частици, която
леко е приповдигната над дъното!

37/ 69
 Ето как изглежда това на дъното. Късчето пеноматериал е достатъчно, почти да „анулира”
теглото на куката. Обърнете внимание и на това, че флуорокарбона е абсолютно
незабележим

Различни модели клипсове: «Fox», «Mika», «Korda», «Leon Hoogendijk»

– Протекторни лидери (Protect Leaders, или Safety Leaders)

Протекторните лидери много ефективно заместват противоуплитащите тръбички и шлаухи, които

към днешна дата вече нямат място в нашия риболов. В края на краищата, тръбичките никога не са
били ефективни средства нито против уплитания, нито за защита на основното влакно; те често се
качват нагоре по линията при вадене на рибите и линята се поврежда или къса от миди и остри
скали! Протекторните лидери се монтират между повода и основното влакно. В зависимост от
модела и марката, дължината им може да бъде в пределите от 60 до 120 см. Изготвят се от
найлон, флуорокарбон или ледкор, с покритие от изкуствени пластикови материали или от
изкуствена коприна (подобно на мухарските шнурове). Всички те имат доста голям диаметър, като
в единия край завършват с вирбел с пръстен, а в другия край- с клуп. Те могат да бъдат прозрачни,
могат да бъдат със зелен цвят (утежнена версия с волфрам) или с друг цвят, което позволява да се
подбере, най- подходящия по отношение на цвета на дъното, вариант. Протекторните лидери са
абразивоустойчиви, те много ефективно защитават основата на участъка непосредствено над
тежестта там, където винаги са се случвали над 50% от късанията! Съчетан и с клипса,
протекторния лидер позволява много бърза подмяна на повода. Друго тяхно преимущество е, че
при силови вадения на шарана, те не повреждат плавниците или хрилните капаци на рибата.

Имат ли някакви недостатъци? Да – тяхната висока цена! Сложността на процесите при

изготвянето им ги правят сравнително скъпа покупка, но изключителната им здравина и
надеждност могат да ви служат дълго време. Внимание! Съществува версия „ледкор-плетено
влакно” която не притежава никакви абразивоустойчиви качества- такива, трябва да се изключват
от списъка на протекторите!

38/ 69
Протекторни лидери от различен тип:

 A) прозрачен на фирма «Leon Hoogendijk»; B) зелен волфрамов на фирма «Leon Hoogendijk»;  C)
«Safe Zone» на фирма «Korda»; D) ледкор на фирма «Fox»

– Бързи карабинки (Quick–links) 

Бързата карабинка от типа «quick-link» представлява малък метален конектор, позволяващ бързо
да се сваля и монтира повод, завършващ с клуп. Тези съединителни карабинки били изобретени
за използване в два случая: за риболовни състезания и други случаи в които е необходимо да се
печели време и за подхранване с PVA „стрингове”, които ще опишем в следващата глава.

Детайли на протекторен лидер на фирма «Leon Hoogendijk»

Бързите карабинки позволяват за няколко секунди да се смени повода (с предварително

монтираната примамка)

39/ 69
– Вирбели с пръстен (Ring–swivels)

Снабдените с пръстен, вирбели от този тип, се използват основно при изготвянето на поводи; те
напълно изключват триенето на възела на повода при ваденето на риба и по този начин
значително увеличават надеждността на целия монтаж. Допълнителния пръстен дава и друго
преимущество: той създава връзка, която позволява на твърдите и полутвърдите поводи,
перфектно да легнат на дъното, но и в голяма степен оптимизира механическите свойства на
монтажите с поводи от този тип, като прави монтажа по-ефективен! Малките вирбели с пръстенче
също така се използват и при изготвянето на хибридни поводи, с които аз обичам да ловя на
плаващи протеинови топчета.

–Термосвиваеми шлаухи

Тези шлаухи позволяват да се удължи стеблото на куките от някои типове, а именно – на куките с
къси стебла и малки размери, създавайки ефекта на кука с огънато стебло (bent-hook). Аз
използвам такива шлаухи само за някои специални монтажи с поводи от меки плетени влакна
(вие ще намерите примерите в следващата глава на книгата). За поводи от твърди или полутвърди
материали, използването на термосвиваем шлаух не е оправдано, тъй като при тях „безвъзловия
възел” създава ефекта «bent-hook» по естествен път.

40/ 69
ГЛАВА 4 - КАК ПРОТИЧА ХРАНЕНЕТО ПРИ ШАРАНА?
Пред вас е разгърнат многовариантен сценарий, който е призван да обясни, как трябва да протича
ловенето на шарана при благоприятен ход на събитията, а също така и да покаже, какво може да
се случи и да стане причината за нереализираните кълванета или загубите на риби (текстa със син
цвят ).

Фаза A

 1)     Шаранът изследва захранената зона и се храни с нашите захранки, не подозирайки нищо.

Всичко върви добре.

 2)     Шаранът се отнася недоверчиво към нашите захранки и предпочита да се отдалечи. Това е

неуспех!

  Фаза Б

  1)     Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той е незабележим. Шарана не открива нищо
опасно и продължава да се храни. Всичко върви добре.

 2)     Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той се закача (или забелязва) в натегнатото над
дъното влакно и предпочита да напусне това място. Неуспех!

 3)    Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той вижда някакъв обект с правоъгълни
очертания и предпочита да напусне това място. Неуспех!

 Фаза В

  1)    Шаранът забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата, поема напред. Повода
се натяга внезапно. Инерцията на тежестта заставя примамката да напусне устата на шарана.
Куката се преобръщана на долната устна и жилото и се впива в плътта. Шаранът изпада в паника и
рефлекторно хуква в бягство, ускорявайки движението си – това е „старт”. Всичко върви добре.

 2)          Шарана забелязва и се опитва да засмуче нашата примамка, но това не се получава

поради уплитане на повода или поради зацепване на куката в някакъв предмет. Шарана не
настоява и продължава пътя си. Неуспех!

 3)     Шарана забелязва и поема нашата примамка, оставайки на място, а след това открива
присъствието на куката или повода (или и двете), изплюва всичко и се хвърля в бягство или
спокойно продължава пътя си. Неуспех!

 4)     Шарана забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата продължава да се движи

напред. Повода внезапно се натяга. Инерцията на тежестта заставя куката да изскочи от устата на
шарана без да се е завъртяла и да се е зацепила в долната устна. Примамката с куката напуска
устата на шарана и той предпочита да избяга или спокойно да продължи пътя си. Неуспех!

  5)     Шарана забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата се движи напред. Повода
внезапно се натяга. Куката се завърта на долната устна и жилото и се впива в плътта. Шарана се
паникьосва и рефлекторно и с ускорение побягва, обаче куката е влезнала лошо в тъканта и се
откача, преди още риболовеца да е успял да направи засечка. Неуспех!

 
41/ 69
Фаза Г 

 1)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и засича рибата.
Жилото на куката надеждно се е впило в плътта на шаранската уста. Риболовеца тактически
правилно изморява рибата и след няколко минути я вкарва в кепа. Всичко е наред!

 2)    Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта и прави засечка, но куката
се зацепва лошо и скоро шарана се откача. Неуспех!

 3)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го, но не прави
засечка. При това, жилото на куката не прониква достатъчно дълбоко в плътта а по скоро раздира
нейния повърхностен слой и рибата си заминава. Неуспех!

 4)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка.
Жилото на куката влиза в устната тъкан напълно, но прекалено повърхностно. То се задържа но не
задълго, разкъсва устната тъкан и шарана си заминава. Неуспех!

 5)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка.
Жилото на куката напълно и надеждно влиза в устната тъкан на шарана. Риболовеца обаче,
ненадеждно и колебливо вади рибата и тя успява да влезе в закачки или да пререже линията на
някакъв остър предмет. Неуспех!

 6)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка.
Жилото на куката напълно и надеждно влиза в устната тъкан на шарана. Риболовеца уверено вади
рибата, обаче един от възлите на монтажа се оказва недостатъчно здрав и надежден и улова си
заминава. Неуспех!

  На какво могат да ни научат подобни сценарии? На много! В 9 от 12 случаи, непосредствения

виновник за загубите на риби в шаранджийския риболов се оказва монтажа (или общата
презентация на примамката)! Практически, повечето риби се губят в стадии Б и В – много повече,
от колкото си мислите. Как да елиминираме тези загуби? Много просто: достатъчно е да се отдели
повече време и внимание на монтажите; да се ползват само тези, които са надеждни от гледна
точка на механиката, като се оптимизира и общата подводна презентация на монтаж и примамки,
комбинирайки я с адекватното захранване и дохранване!

42/ 69
 ДА ХВАНЕМ ШАРАНА В „КАПАН”:

а) Засмукване на стръвта:

При храненето, шарана засмуква храната със сила, която е необходима за бързото и придвижване
в посока на глътката. В случаите на такова „вземане” на нашата стръв, тя се оказва в устата на
рибата и е достатъчно дълбоко.

б) Шарана се убожда на куката:

Засмуквайки нашата примамка, шарана при последващото си преместване натяга повода до упор
в тежестта. Силата на инерцията на тежестта заставя примамката и куката да напуснат устата на
шарана. Благодарение на специфичната концепция на механиката на нашите монтажи и това, че
тежестта се намира под шарана, след завъртането на куката на долната устна на рибата, нейното
жило се ориентира в посока надолу. След това, под влияние на теглото на тежестта, леко влиза в
тъканта на долната устна. В зависимост от ъгъла на захождане и последващо оттегляне на шарана
към и от примамката, куката може да се зацепи в единия от двата ъгъла на устата.

в) Шарана се хвърля в бягство:

  Убождането от куката предизвиква реакция на паника и шарана рефлекторно ускорява своето

движение, заставяйки куката да се впие дълбоко в плътта. Шарана „хуква” със забита в устните
кука и това е кълване- „старт”!
43/ 69
При използването на самозасичащи монтажи, шарана рядко се засича за горната устна(А). В
случаите на много къс косъм, убождането често се случва в дълбочина и е в единия от ъглите на
устата (В), в зона където тъканта е нежна и това повишава риска от откачане. Добрия монтаж най-
често ще засече шарана или в края на долната устна (D) или в близката част на ъглите на устата (C).
В тези зони тъканта е здрава и плътно заседналата кука няма да се откачи.

ТЕСТВАЙТЕ КОСЪМА!

Тестването на косъма, на пръст на ръката, позволява да се провери правилното функциониране на

нашия монтаж с дънно протеиново топче. Достатъчно е, за тази цел да хванем вирбела на
повода и да го изтеглим между хоризонтално насочените пръсти на ръката (виж снимката). Ако
косъма е достатъчно мек и има необходимата дължина, то куката задължително трябва да се
завърти на пръста и да се зацепи със жилото в кожата. Ако косъма е прекалено къс или прекалено
твърд, или на „ниво” кука, нещо не е както трябва, то куката ще се завърти в неправилно
положение и няма да попадне в целта, което практически означава: загуба на риби! Изпълнете
този тест десет пъти подред. Ако куката не всеки път се обръща правилно при изтеглянето на
повода между пръстите, то монтажа трябва да се усъвършенства. В този случай, удължете косъма
и/или използвайте по-меко плетено влакно за него. На всички илюстрации по-долу, косъма е
изпълнен като част от повода с материал «Armakord». За повечето от плетените влакна тази
практика е нежелателна, обаче в случая- материала «Armakord» за косъма може да се направи по-
мек, като неколкократно се приглади с нокът.

44/ 69
A – Тест с помощта на пръстите на ръка

B – Косъма има достатъчна дължина и мекота. Куката се обръща и жилото и се зацепва за кожата
на ръката.

C – Тук, косъма е прекалено къс, което пречи за правилното завъртане на куката

D – Неудачно!

E – Монтажа, представен в ляво, ще бъде много по-ефективен от този в дясно!

ДОБРАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА МОНТАЖИТЕ И ПРИМАМКИТЕ

Дори и най-добрия в света монтаж, не струва нищо, ако примамката ни на дъното, има лоша
презентация (например: лежи под слой тиня или куката ни е обкръжена от малки парчета
боклуци) или ако повода се е уплел в монтажа или във водорасли. Дъното на което полагаме
своите примамки, по чистота много рядко напомня на чиния за хранене! Ако погледнем
количеството боклуци и мръсотия, с които е покрито дъното на някои водоеми, то можем да си
зададем въпроса: как монтажа ни може въобще да съхрани тук своята работоспособност? И, ако
си представим и всичко, което могат да сътворят с примамката „нежелани гости”, до момента в
който шарана в края на краищата успее да я открие, картината става още по-страшна! Много
голямо количество шарани не попадат на куката по простата причина, че когато успеят да открият
монтажа с примамката, то те вече „стачкуват”- работят лошо или въобще не работят. При това, в 9
от 10 случая, риболовеца въобще няма да разбере за това, понеже при ваденето на монтажа от
водата, в повечето случаи той се разплита самостоятелно, ако преди това е бил уплетен!

В този план, за да се увеличи коефициента на полезно действие на нашите монтажи, необходимо

е да се обърне внимание на два извънредно важни допълнителни момента: трябва да се
обезпечи това, че монтажа ни винаги да попада правилно във водата и нищо да не му пречи при
риболова в последствие. За тази цел е необходимо да направим така, че монтажа по никакъв
начин да не е в състояние да се уплете, а в процеса на риболова – по никакъв начин да не се
премества по дъното! По-долу са разгледани основните причини за уплитанията, а също така са
дадени и препоръки за тяхното отстраняване.

Проблем: при замятането, повода се уплита около основното влакно.

Решение: следва да се използват по-тежкипримамки (или утежнения в момента на замятането:

добавяне на протеинови топчета на PVA – стрингер), а също така да се избягват късите, камшични
замятания с пръта и късото провисване на тежестта под върха на пръта.

При замятането на сравнително лека примамка, съпротивлението на въздуха я притиска към

основната линия и това способства за уплитанията. При утежнената примамка, центробежната
сила я отдалечава от основната линия и това минимизира риска от уплитане.

При късото, камшично замятане, възниква бързо, въртеливо движение на примамката около
тежестта и това също може да доведе до уплитане по време на полета или при приводняването.
За избягването на това, трябва да се замята „меко”, с по-дълго движение и с достатъчно голямо
провисване на линията под връхния водач; тогава, примамката ще може свободно да се
„колебае” по време на полета, над тежестта и основната линия.

Проблем: при пропадането на монтажа към дъното, повода се уплита около основното влакно.
45/ 69
Решение: при замятането, трябва леко да се задържи влакното в последната фаза на полета и да
се блокира в момента на приводняването на тежестта; след това – монтажа трябва да се спуска
към дъното при натегната линия.

Спирането на монтажа в края на полета, заставя примамката заедно с повода да се изпънат и да

заемат правилно положение – пред тежестта.

Отпускането на тежестта към дъното, при натегнато влакно, позволява да се обезпечи и съхрани
положението на повода с примамката пред него, в резултат на което повода и примамката не се
уплитат в основното влакно. Този прийом ни позволява да преценим както дълбочината, така и
характера (твърдостта) на дъното в точката на падане на монтажа. В действителност, колкото по-
дълго пропада тежестта, толкова дълбочината е по-голяма. След това: ако тежестта пада върху
твърд грунт, свития от тежестта и натегнатата линия, връх на пръта, рязко се изправя; при меки
дъна това изправяне става много по-бавно или въобще не се усеща и забелязва при дебел пласт
тиня.

Проблем: в процеса на риболова, с лежащата на дъното примамка си играят плевелни риби и това
довежда до уплитания на повода.

Решение: следва да се използва достатъчно голяма и твърда стръв, която буди по-малък интерес у
нежелани видове риба и да се ползват полутвърди поводи (например, флуорокарбонови), които
плътно да лягат по дъното по цялата си дължина. Полутвърдия повод има и още един плюс: по
малко е склонен към уплитания при силови замятания.

Проблема: в процеса на риболова, монтажа се мести по дъното и куката се зацепва в боклуци или
водорасли.

Решение: следва да се използват по-големи тежести и да се намали натягането на линията, за по-

доброто фиксиране монтажа на дъното. Ако това се окаже недостатъчно, то по-добре ловете на
плаващо протеиново топче, което обезпечава „висящото” положение на куката над дъното и
снижава риска от някакво зацепване на куката.

Отчитайте също така, че колкото по-сложен е един монтаж, колкото повече възли и компоненти
съдържа, толкова вероятността от уплитания е по-голяма (във всяка една фаза).

A) Ако вие допускате монтажа да пропада към дъното при охлабено основно влакно, то тежестта
потъва практически вертикално, като увлича след себе си основната линия и повода; те почти със
сигурност се уплитат и правят монтажа не функциониращ. В този случай, при обратното
намотаване с цел вадене и презамятане, линията и монтажа са склонни да се саморазплитат.

46/ 69
B) Полета на монтажа, трябва леко да се спира в крайната фаза, в резултат на което теглото на
примамката изпъва повода напред и застава пред утежнението (C). Благодарение на това, удара
на тежестта във водата става по-мек, примамката пада далеч пред него и противоположно на
основното влакно (D). Тежестта пропада към дъното (E), като съпротивлението на водата и
натегнатото влакно държат повода и примамката в положение пред тежестта и в никакъв случай
не могат да се оплетат до лягането на дъното (F); след това, остава да се натегне линията (G),
следейки монтажа да не се премести. Презентацията е превъзходна!

  НЕБРЕЖНОСТТА СТРУВА МНОГО СКЪПО!

 В шаранджийския риболов, небрежността във всичките и форми, дори незначителна и

смехотворна, почти винаги струва много скъпо! В списъка на казусите може да се посочи
нередовната проверка на куките (остротата на жилата им) и проверката на възлите. Няма смисъл
да се правят опити за ремонти на счупено или затъпено жило на кука; куката във всички случаи е
загубила качеството си! Всички възли рано или късно се „уморяват” и нито един повод също не
може да служи вечно. Те трябва да се проверяват редовно; в краен случай, след всяка хваната
риба и навреме да се подменят. Дори и повода да не изглежда видимо повреден и да издържа
тестовете на опън, във всички случай трябва да се подменя. Друга глупава небрежност е да се
оставят примамките по 24 часа във водата, без да се грижим за тяхното състояние и презентация.
Само в някои особени случаи (ще ги разгледаме по нататък), примамките могат да се оставят във
водата за повече от 12 часа. Във всички други случаи, състоянието на примамките трябва да се
проверява регулярно и периодично да се подменят. Във всички случай, ако в течение на 12 и
повече часа не е имало кълване, то много е вероятно стръвта да е изядена от раци или монтажа
да е уплетен. Лично аз, имам навика да проверявам и презамятам монтажите си, рано сутринта –
на разсъмване, след това – повторно в края на сутринта и след това отново, в началото на вечерта.
Ако в мен възникне и най-малкото съмнение (например, след серия почуквания без последващо
развитие или индикарано по върха на пръта, преместване на монтажа), аз правя всичко наново –
дори и да е посред нощ! Убеден съм, че тези допълнителни усилия, ежегодно ми донасят не
малко допълнителни шарани. Най-очевидно е презамятането на свежи примамки сутринта; на
разсъмване. Това ми позволява да хващам шарани на много водоеми, сутринта, когато други
шаранджии обичат да поспиват!

Полезно е да се заинтересуваме, какво става с примамките на дъното; особено с нашите

собствени примамки! Много шаранджии игнорират случайните „бип” и подръпвания, при които
не трябва да се реагира с ефективна подсечка, предполагайки че те са на плевелни риби, които
атакуват примамката. В действителност, много често се случва (и аз няма да спра да повтарям), че
по този начин и шарани се интересуват от стръвта; тези шарани по една или друга причина не се
засичат и този начин на хранителното им поведени е свързан с определени форми и причини за
изключителна предпазливост, но във всички случаи ние можем да се справим с това поведение –
или по пътя на видоизменение на монтажите, или с използването на други техники и/или
стратегии на захранване и дохранване (към тях ще се върнем във втората част на книгата). Вярата
в това, че използвайки самозасичащите монтажи, рибата не трябва да се засича, служи като още
един пример за небрежност, която води до многобройни откачания.

Много риболовци игнорират и факта, че за да проникне напълно жилото на кука № 1 или 2 в

устната тъкан на шарана, особено в достатъчно твърдата долна устна, трябва да се приложи и
доста голямо усилие. Без подсечка, жилото на куката може да не проникне в дълбочина, да среже
в последствие устната тъкан при ваденето и да последва откачане на рибата. Съветвам ви при
47/ 69
риболов с монофилни влакна да засичате доста енергично, а при големи дистанции: два пъти или
три пъти, последователно. С неразтегливото плетено влакно «Dyneema» е достатъчно и само едно
рязко, но не прекалено грубо, засичане. И в единия и в другия случай е необходимо да се убедите,
че влакното е добре натегнато в посока към рибата. В случай че рибата тръгне успоредно или към
брега, то първоначално е необходимо да се намотае известно количество влакно, а след това да
се направи засечката. След това вече не се страхувайте добре да огънете пръта за да се умори
рибата и бързо да бъде докарана до кепа! Като казвам „добре да се огъне пръта”, това не
означава , че трябва да се опъва като луд! Схватката винаги трябва да се води тактично и акуратно,
но с достатъчно твърдост за да се противостои на забежките на рибата, която всячески се мъчи да
се освободи от куката. Отчитайте и това, че ако шарана се освободи от куката при правилно
засичане и вадене, то това може да е поради недобре натегната линия; респективно – много
малко огъване на пръта. Независимо от всички предприети от нас мерки, откачанията никога не
могат да бъдат напълно игнорирани, но броят им сериозно може да бъде минимизиран!

ВИЗУАЛЕН КОНТРОЛ НА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА НА ПРИМАМКАТА

 С лодка и на не дълбоки места, с относително прозрачна вода е напълно възможно да се

позиционира монтажа и стръвта при визуален контрол. Това е голямо преимущество, до колкото
можем да се убедим в правилната презентация на стръвта и захранката на чисто място. Разбира
се, че при по-голяма дълбочина, вятър и вълни, това ще бъде доста неточно. Именно в такива
условия, изключително полезен инструмент се явява специална кофа със стъклено дъно.
Достатъчно е да потопите дъното на няколко сантиметра под повърхността на водата и после
навеждайки глава в него, подробно и ясно да разгледате какво произтича на дъното. В прозрачна
вода много добре могат да се видят всички елементи на монтажа, а също така и да се контролира
количеството на захранката през определени интервали от време.

ГЛАВА 5 – РАЗЛИЧНИТЕ ТИПОВЕ МОНТАЖИ

В тази глава ще разкажем, как да се направят оптимизирани монтажи, адаптирани към различни
риболовни ситуации, а също така ще дадем някои съвети и допълнителна информация, които ще
ви позволят да разберете по-добре, кое, къде и как да използвате. При изготвянето на такива
монтажи е важно точно да съблюдавате техническата детайлировка на състава им, макар и да
използвате различни (равноценни) компоненти и инструменти, от тези които съм показал по-долу.

Кутия с инструменти

За изготвянето на монтажите е необходим определен набор от инструменти. Аз си държа всички

инструменти заедно, в малка кутия, която винаги нося със себе си. В тази кутия се намира
следното: 

48/ 69
A – много тънка игла със специална контра; тя ми служи главно за прекарване на клуповете на
протекторни лидери през тежести «in-line», или през конусите на клипсовете за тежести;

B – много тънка игла за протеинови топчета – малката дължина на иглата позволява да се

пробиват доста твърди примамки;

С – приспособление за затягане и тестване на възли;

D – свредло с голям диаметър, което позволява правенето на големи отвори в топчетата, с цел-
монтаж на пеноматериали;

E – водоустойчиво бързосъхнещо лепило за усилването на възли от определени типове и други

неща;

F – ножици за рязане на плетени влакна;

G – стрингерна игла за нанизване на няколко топчета на водоразтворим конец или за промушване

на поводи през PVA-торбички;

H – свредло с много малък диаметър за пробиване на тигрови фъстъци или на много твърди
протеинови топчета;

I – хирургически кохер, които ползвам за вадене на дълбоко забити куки в устата на шараните;

Към това трябва да се добави макетно ножче и джобно ножче, които винаги ще се окажат полезни
за много неща по време на риболова.

 «Универсалния» монтаж

«Универсалния» монтаж е много прост и образува база за създаването на по-голямата част от

другите монтажи. Той обезпечава ефективния риболов на относително чисто дъно, при дистанции
до 100м. от брега. Това е монтаж, който в своята опростена версия работи прекрасно в много
риболовни ситуации и с помощта на прости модификации може много лесно да бъде
приспособен към някои специфични ситуации на монтаж или на презентация на примамката. Ето
един от монтажите, който аз използвам най често- така изглежда моята опростена, базова версия
на „универсалния” монтаж:

49/ 69
Стандартна версия със флуоракарбонов повод. Нищо излишно; просто и ефективно!

Протекторен лидер с дължина 60 см, прозрачен или с подходящ цвят според дъното – клипс за
тежестта с гумен конус – тежест „круша” с вирбел, тегло 140гр. – вирбел с пръстенче (swivel-ring). –
повода е флуорокарбон с якост 25 или 30 lb и дължина 22-28 см. – кука «Deep Gripper» размер 4
или 2 (завързана с „безвъзлов възел”). – косъм от меко плетено влакно, привързан към стеблото
на куката; отделя се от нея (от към тилната страна) на ниво малко по-високо от жилото на куката;
дължината на косъма е в зависимост от размера на стръвта.

В механически план, този толкова опростен монтаж е безупречен! Той позволява да се лови
ефективно, както с протеинови топчета (единични или в тандем), така и с примамка „снежен
човек”, при това и в двата случая – при доста разсеяна захранка, при подбора на която, шараните
са длъжни доста да поплуват. За да се адаптира този монтаж за риболов с верижка от зърна, леко
приповдигнати над дъното, достатъчно е повода да се съкрати до 15 см. По-късият повод, който
спомага рибата да се засече по-бързо, в дадения случай дава и още едно преимущество, до
толкова, до колкото, рибата която се храни с разхвърляните около монтажа частици, не се мести
толкова бързо.

За риболова на плаващо топче е достатъчно да се направи хибриден повод, състоящ се от 15-18 см

флуорокарбон с якост 25 или 30 lb и 5-8 см плетено влакно «Armakord» с якост 30 или 50 lb,
съединявайки ги с помощта на „пастирски възел” или с помощта на малък вирбел с пръстенче.
Плаващото топче ще бъде закотвено или със специална тежест «Kwik Change» от «Fox», която се
монтира на меката част от повода, или с волфрамова паста, която се облепя на вирбела с
пръстенчето.

Поводи за «универсален» монтаж. Плетено влакно «Armakord» Флуорокарбон. Плетено влакно

«Armakord» с волфрамова паста   A – хибриден повод за плаващи протеинови топчета; B – повод
от плетено влакно «Armakord» за дъно покрито с миди

50/ 69
Оптимизирани хибридни повод за монтаж „снежен човек”

«Универсален» монтаж: A – стандартен вариант; B – повод от плетено влакно «Armakord» с висока

абразивна устойчивост; C – хибриден повод за плаващо протеиново топче (флуорокарбон и
прозрачен протекторен лидер D се сливат с бялата покривка на която са снимани; във водата те са
практически невидими!)

Монтаж за далечно замятане

Най-адаптирания за далечни замятания монтаж (style surfcasting) с цел постигането на рекордни

дистанции е монтажа „хеликоптер”. Това е логично: по цялата траектория на полета, тежестта се
намира пред линията, което е оптималния вариант от гледна точка на аеродинамиката. Отделно
от това, повода с куката и примамката се върти около основата и никога не се уплита; между
впрочем това е при използването на полутвърди поводи и относително тежка стръв (например,
протеиново топче минимум 22мм). Преди, аз сам си правех всички връзки и възли, но вече не се
лутам, а директно ползвам набора на Корда «Safe Zone Kamo Leader Helicopter/Chod Rig». Той се
състои от протекторен лидер с вече установени специални мъниста, гумени стопери, вирбел с
пръстенче и карабинка (клипс) «Quick-link». Достатъчно е да се съедини клупа на лидера с
основното влакно, да се закачи на карабинката тежест от типа «Zip» (без карабинка, а ако има-
трябва да се махне) и да се превърже повода към вирбела с пръстенче; това е целия монтаж! За
повод ви съветвам да ползвате флуорокарбон с якост 25 или 30 lb и дължина 20см. Куката «Deep
Gripper» № 2 и косъма от меко плетено влакно, завършват изготвянето на този монтаж,
предназначен за замятания „зад хоризонта”.

51/ 69
Монтаж „хеликоптер” Повода е флуорокарбон (горе)

Не е нужно нищо да правите сами. Много фирми произвеждат готови набори за монтажи
„хеликоптер” (долу в ляво)Готови решения на фирмите «Fox» и «Korda». Достатъчно е да се
монтират тежестта и повода (долу в дясно ) Центробежната сила не допуска заплитанията на
повода по време на полета

Монтаж за мега-дистанции

Моя монтаж за мега-дистанции (нанасям го с лодка на разстояние от 150 до 300 и повече метра),
който използвам, с изключение на някои детайли, много прилича на описания ми по-горе
„универсален” монтаж. Аз само заменям тежестта с по тежка, а клипса с модел с метална обеца
(такива изделия се предлагат в асортимента на фирмите «Mika» и «Big Carp») и ползвам кука № 1.
При спокойни условия, а даже и при силен страничен вятър, аз ползвам флуорокарбонов повод и
нанизвам на косъма две твърди протеинови топчета с диаметър 25 мм. До колкото монтажа и
разпъването са доста обременителни, аз не искам моята примамка да бъде бързо унищожена от
плевелни риби или раци. Аз също така добавям на косъма и подвижен ограничител (правя го от
парче плетено влакно), който позволява топчетата да се притиснат плътно едно до друго и
примамката да не се мести към куката по време на набега на нежеланите гости. При силен
страничен вятър, който упражнява голямо налягане върху дългата линия, аз ползвам плетен повод
с покритие, като отстранявам няколко сантиметра от покритието в края на повода и монтирам две
плаващи протеинови топчета, така че куката да е приповдигната (примерно) на 2см. над дъното
Това минимизира риска от зацепване на куката в дънни боклуци, в случай на неголямо
изместване на монтажа. Аз не се нуждая от особено здрави поводи, тъй като на мега дистанциите
не практикувам риболов в закачки.

52/ 69
Монтаж за риболов на мега дистанции с тежест 140-160гр за обичайни условия (А) При страничен
вятър, който създава течение натискащо основната линия, е по-добре да се използват по-големи
тежести от речния тип (B) и примамка от две плаващи протеинови топчета (C). Съветвам ви да
ползвате две твърди топчета с диаметър 25мм. за да не бъдат бързо унищожени от плевелни риби
или раци

Монтаж за река

За риболов при слабо течение ползвам „универсален„ монтаж, като заменям крушовидната
тежест с плоска или квадратна „круша”с минимално тегло 140гр. и поставям повод (обичаен или
хибриден, в зависимост от използваната примамка), с дължина 25 до 30 см. При силно течение аз
използвам клипс с метална обеца, на която монтирам специална тежест с тегло от 160 до 280 гр. (в
зависимост от силата на течението и дистанцията на облавяне); монтирам повод с дължина 35 см.
за да оставя достатъчно свобода за движение на примамката.

За тежки олова е по-добре да се ползва клипс с метална обеца 

53/ 69
Речен монтаж за бавно течение (A). За по-силно течение е необходимо да се използват специални
тежести със значително тегло (B) и плаващи протеинови топчета (C), които обезпечават добрата
презентация на примамката, дори и при преместване на монтажа на малко разстояние

Монтаж за участъци с коренища

За този монтаж е достатъчно да се адаптира „универсалния” монтаж за ползване в по-тежки

условия, като се замени куката с кука «Snag Steel» № 1 (или еквивалентен модел) и повода, който
в дадения случай, изцяло се състои от плетено влакно «Armakord» с якост 50 lb., като се утежнява с
волфрамова паста за пълното му притискане към дъното. Също така ви съветвам да наденете
гумения конус само до половината на обецата на клипса. Това облекчава откачането на тежестта
при зацепването и в препятствие.

«Armakord» –това е плетено влакно, което първоначално е създадено за шок-лидери, но е

превъзходен материал и за поводи!

54/ 69
Монтаж за риболов в сложни условия- коренища и др. Конуса на клипса е надянат само до
половината на обецата, за да се освободи по-лесно тежестта при закачка. Повода е изпълнен от
«Armakord» 50 Lb,куката е много здрава и недеформируема

В зони с коренища, пънове и потопени дървета, следва обезателно да се лови с плетено влакно за
основна линия. «Dyneema» е много устойчива при контакт с мъртва дървесина; трябва да бъде
максимално натегната, а върховете на прътите- максимално вдигнати нагоре. При такива условия
е задължително да се ползва лодка. Трябва постоянно да сте в близост до прътите, за да се
направи подсечката максимално бързо. След подсечката, линията леко се натяга и по този начин
шарана е принуден често да се вдига в по-горните водни слоеве (понякога и на повърхността),
вместо да се втурне в коренищата; понякога се движи и в кръг. През това време е необходимо
бързо да скочите в лодката и колкото е възможно по-бързо да се придвижите към рибата и вече
над нея нормално да „сгънете” пръта, за да започне истинската борба. Ако вие бъдете над рибата
и я държите с добре натегната линия, по-вероятно е да не я загубите в коренищата. Разбира се,
всичко има своите предели и трябва да се съхрани разсъдливостта. В действителност, глупаво е да
се лови в зони осеяни с огромни пънове и стърчащи от тях прогнили клони. Моята етика не ми
позволява да ловя в прекалено опасни участъци, където рибата може да получи сериозни
наранявания. Това е въпрос на трезва преценка; аз ловя не само заради кълването!

Специален монтаж за меко дъно

Основното неудобство на мекото (тинесто) дъно се явява това, че тежестта потъва в него, като
цялостно или частично увлича със себе си повода, а понякога и примамката. За избягването на
това е достатъчно да ползвате набора «Safe Zone Kamo Leader Helicopter/Chod Rig» (същия, който е
описан при монтажа за далечно замятане) и да добавите към него едно корково топче,
непосредствено монтирано, под звеното на въртене. След това следва да се монтира тежест тип
„плоска круша”с вирбел, но не директно към клипса и карабинката, а на допълнителен повод с
дължина според дебелината на тинята (виж рисунката). При този монтаж, аз предпочитам да
използвам утежнено с волфрамова паста плетено влакно, вместо флуорокарбон, който при
недостатъчно утежнение, може да се окаже частично приповдигнат над дъното. Идеалната
примамка за меко дъно се явява „снежния човек”, който седи над тинестото дъно и никога не
потъва в него.Ефективността на тази примамка вероятно идва от това, че шараните търсейки
55/ 69
елементи от нашата захранка, така преравят тинестото дъно, че видимостта става абсолютно
нулева..

Монтаж за тинесто дъно. Тук е показана презентацията на примамката „снежен човек”(A). Лично
аз, предпочитам да използвам тази примамка, на bent hook (B), което подобрява механичните
качества на монтажа

Презентация на монтаж за меко дъно, корково топче и допълнителен повод за тежестта „плоска
круша”

Специален монтаж за риболов във водорасли

Понякога, може да се наложи облавянето на обширни, обраснали с водорасли зони; особено ако
там сме забелязали присъствието на шарани. В тези случаи е необходимо да се решат два
проблема: коректно да се подаде примамката и да се привлече вниманието на рибите! Преди
всичко, монтажа трябва да се спусне до дъното без зацепване във водорасли или боклуци! Ако
шараните проявяват известна активност, то много е вероятно те основно да проявяват интерес
към природна храна. Най-добре е да им се предложи примамка във вид на плаващо протеиново
топче с ярък цвят и при това добре скрито преди замятането, заедно с целия монтаж, в дънна
захранка (например в смес за хранилка „метод”, опакована в PVA-торбичка. Така можем да сме
почти сигурни, че всичко ще пропадне до дъното без зацепване. В момента, в който пакета се
разтвори, захранката ще се разстеле около монтажа и плаващото топче ще се разположи на
няколко сантиметра по-високо. В резултат ще се получи красиво блюдо с храна и „поп-ъп”, който
изглежда като черешка на торта! Дъната захранка, гарнирана с цели и нарязани протеинови
топчета, в много голяма степен е способна да заинтересува шараните и да ги „откъсне” от
56/ 69
естествената им храна, а топчето „поп-ъп” играе ролята на „примамка-лъжец” с която ние ще
склоним шарана да направи грешка. Използвания монтаж е много прост: това е „универсален”
монтаж с мек плетен повод «Armakord», с дължина само 15 см., утежнен с волфрамова паста.
Шарана, който рови в нашето блюдо не се смущава и късият повод само способства за
самозасичането му.

Монтажа и примамката са затворени в разтворим пакет, което гарантира спускането на дъното,

без риск от заплитане във водорасли. След разтварянето на пакета и освобождаването на
захранката, плаващото топче се позиционира на няколко сантиметра над дъното. По-долу е
показана и презентацията на монтажа за обрасло дъно „поп-ъп” с монтаж  «D-rig»

Частици от разтворени пелети и фрагменти от протеинови топчета.

57/ 69
ГЛАВА 6 - PVA „СТИК” И МОНТАЖ „МЕТОД”

 Знаменитите „стик” («sticks») ПВА

 Тази концепция съществува повече от 15 години, но придоби широка популярност едва през
последните няколко години, благодарение на компанията «Dynamite Baits», в хода на широко
организирана рекламна кампания и в партньорството и на други търговски марки. „Стик”, или стик
(пръчка), ПВА се явява в действителност ефективна концепция, която позволява да се лови и по
друг начин. Това е поливинилацетатно чорапче(ръкав), в което с помощта на отрязък от
пластмасова тръба и пресоващо бутало може плътно да се натъпче захранка от всякакъв вид
(смеси от брашна, цели или нарязани протеинови топчета, всякакви зърна и частици). При това,
към тях могат да се добавят определени течни атрактанти и стимулатори, което допълнително
позволява да се изготвят много плътни и компактни „стик”. За оптималното им използване, на нас
ни е нужен адаптиран монтаж- протекторен лидер с дължина 60 см., прозрачен или с окраска
съответстваща на дъното;- пластмасов клипс за тежестта с гумен конус;- крушовидна тежест с
вирбел и с тегло 110-140гр.(в зависимост от мощността на използвания прът) ;- карабинка с
пръстенче;- бърза връзка от типа «Rapid Clip» на фирмата «Big Carp»; – муфа (къса силиконова
тръбичка, която се надява на бързата връзка); – Флуорокарбонов повод с дължина 15см с клуп в
края;- кука и косъм от меко плетено влакно

«Взривна смес» за PVA-стик: натрошени протеинови топчета «Crab № 1», жълта птича храна,
пелети за шарани и комбинация от мощни атрактанти

58/ 69
Готов „стик” с пресованата захранка

Специалния монтаж за риболов с PVA-стик. Повода се прекарва с дълга игла за протеинови

топчета през „стика”, присъединява се с бързата връзка и на нея се нахлузва отрязъка от
силиконова тръбичка A) Куката се фиксира в тялото на „стика”; никакъв риск от уплитане на
косъма. B) Монтажа с „стика” е готов за замятане. C) Резултата: няколко минути след престоя на
дъното.

Изготвения „стик” с дължина 10-12 см се пронизва по дължина с подходяща игла за протеинови

топчета, захваща се клупа на повода и се изтегля през „стика”, притяга се акуратно и се фиксира
куката. На излезлия от другата страна част от повода с клупа се нанизва силиконовата муфа, клупа
се закача за бързата връзка и връзката се покрива обратно с муфата. Независимо от голямото
тегло (тежест + „стик”), такъв монтаж се замята много добре и при това- с минимален риск от
уплитане. След като попадне на дъното, PVA-чорапчето се разтваря и плътно набитата в него
захранка буквално се „взривява”, образувайки достатъчно голямо и плътно петно около
примамката. В резултат се образува свръх-привлекателно „блюдо” от захранка в което се крие и
нашата примамка; малко шарани могат да устоят на това! Риболова с PVA-чорапчета не е добър
способ за отсяване и елиминиране на малките шарани, но има ред други преимущества: – рибата
не преяжда и следователно, могат да се ловят ниско активни шарани, тогава когато класическото
обилно захранване носи слаби или никакви резултати; – може лесно и в големи количества да се
ловят шарани във водоеми, в които рибата отказва да поема класическите захранки; – може да се
експериментира със широка гама от захранки и атрактанти;- ако захранката попадне в
„стратегическа точка”, кълванетата се провокират много бързо. В същото време, този способ има и
отрицателни страни- бързо привлича „нежелани” риби;- във водоеми с голяма популация на
малки шарани, шанса за хващането на голям шаран рязко се снижава;- не е възможно такъв
монтаж да се замята на много големи разстояния. Аз разглеждам този способ, най-вече като
способ за краткосрочни излети с максимални количествени резултати (съревнование тип
„ендуро”) и за „точков” риболов във водоеми със силен риболовен пресинг!

Използване на разтворимите „стик”. Как да подготвим PVA-„стик”?

1. Пред всичко е необходимо да определим състава на захранката, която желаем да напълним в

разтворимата торбичка. В магазинната мрежа могат да се намерят и готови смеси с висока
атрактивност, които можем да допълним с пелети, подсушени зърна и натрошени протеинови
топчета.
59/ 69
2. Тук сме избрали смес от две захранки и пелети за шарани.

3. За да направя всичко още по-привлекателно, аз добавям атрактант на маслена основа; може да

се добавят и течни аминокиселини или атрактанти на бетаинова основа. Неголямото овлажняване
с атрактант на маслена основа способства за по-доброто пресоване на захранката и последващото
и по-лесно изтикване от тръбата в чорапчето, поради смазочните свойства на маслото.

4. Размера на компресионната тръба е в зависимост от желания диаметър на „стика” и

количеството на съдържащата се в него захранка. Тръбата също така служи и за съхранение на
нанизания върху нея PVA-ръкав. За изготвянето на „стика” е достатъчно да се завърже възел на
този ръкав, да се напълни тръбата със захранка и да се пресова с буталото, а след това да се
изтика в ръкава и плътно да се завърже втори възел. Остава да се отреже ръкава зад втория възел
и „стика” е готов за използване.

5. Готов „стик” с много малък диаметър: прилича точно на добре напълнен стик.

6. С помощта на дълга игла прекарваме повода през „стика”и забиваме куката в него. Тук на
косъма е монтирано протеиново топче на основата на птича храна и съдържащо същия атрактант
като в захранката.

60/ 69
7. Клупа на повода се свързва с бързата връзка (quick-link).

8. Отрязъка тръбичка (sleeve) надянат на бързата връзка, служи за обезпечаване правилното

положение на възела на повода..

9. Две компресионни тръби с различен диаметър.

10 и 11. Монтажи с PVA-„стик”, готови за замятане

Как работи „стика” във вода?

1. Пред вас е много къс „стик” с голям диаметър. Лично аз предпочитам по-тънки и по-дълги
„стик”.

2. За да ви покажа как работи „стика”, аз го полагам на плитко до брега, където могат да се

направят снимки. След изтичането на 15 секунди PVA-то започва да се разтваря едновременно в
двата края на „стика”.

61/ 69
3. След 30 сек. PVA-торбичката, все по силно започва да притиска захранката; налягането
нараства….

4. Приблизително след 1 минута торбичката се къса и захранката за „взривява”образувайки

привлекателно облаче и разсипвайки частици около примамката. По този начин PVA-чорапчетата
създават много привлекателно и много компактно петно от захранка. Това е „капан”, пред който
ще устоят много малко шарани! Забележете и това, че в зависимост от използвания PVA-материал,
скоростта на разпадане на торбичката може да се изменя. Някои видове които са за топла вода,
въобще не са подходящи за студена- могат въобще да не се разтворят или пък да се разтворят
след много дълъг период от време! Затова аз ви съветвам винаги да тествате PVA-торбичките в
близост до брега за да се убедите, че за конкретния излет, конкретния материал се разтваря за
необходимото време.

Монтаж „Метод”

«Метод» – нищо различно от класическия риболов с хранилка „пружина”, възродена в резултат на

ползването на специални тежести „метод фидер” («method-feeder»). В състава на специалния
монтаж „Метод” влизат: – протекторен лидер, промушен през специалната тежест-хранилка
„метод фидер”така, че вирбела с пръстенче да е обърнат с пръстенчето към повода;- повод от
меко плетено влакно с дължина 12-15 см («Armakord» 30 Lb); – кука № 6; – косъм от меко плетено
влакно;- стръв с малък размер( по-често се ползват частици)

Монтаж със специална тежест-хранилка „метод фидер”.

Достатъчно е да облепите хранилката със захранка и да фиксирате куката с примамка в нея от

страната обратна на вградената тежест, за да обезпечите добрата презентация на монтажа- при
пропадането куката винаги ще се оказва отгоре.

62/ 69
Заредена хранилка „метод фидер”, готова за замятане. В този случай ние оставяме свободен
повода с куката и стръвта, тъй като риболова ще се извършва на наклонен скат и хранилката може
да се претърколи на известно разстояние. Монтажа се „зарежда” по следния начин : топка с
достатъчно лепкава захранка се облепя плътно около хранилката, като набиваме куката с
примамката от страна противоположна на тежестта. Благодарение на това, куката никога не се
оказва под запълнената хранилка. След падането на дъното, захранката бавно започва да се
разпада, като в един момент се освобождава и куката с примамката ( ако още преди това не е
освободена от някой нетърпелив шаран)! Този способ представлява интерес за тези, който ловят в
по-малки водоеми и реки с гъсти популации на по-дребни шарани и искат да постигнат високи
количествени резултати..

Река Сей (Seille), май 2006 г., слабо течение. Специалния монтаж за обрасло дъно, заметнат в
прибрежната зона ; примамка „снежен човек”, „точково” захранване с PVA-пакет. ) (долу) Река
Сона (Saôna), октомври 2005 г., силно течение (къс повод ).Монтаж за река, тежест 240гр;
незначително приповдигнато плаващо протеиново топче с диаметър 25мм. , обширно захранване
с многократно дохранване на 80м. от брега.

63/ 69
  

Река Сона, септември 2005 г., течение със средна сила. Монтаж за река, тежест 180гр, примамка-
две протеинови топчета с диаметър 25мм., много обширно захранване в средата на реката.
(долу)Река Ен (Ain), август 2004 г., липса на течение. «Универсален» монтаж установен с лодка в
плиткажа, захранване в ограничена зона.

ГЛАВА 7 - ВЛИЯНИЕТО НА РИБОЛОВНИЯ ПРЕСИНГ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА

ШАРАНА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТАЖИТЕ НИ
Описаните в предишните глави монтажи позволяват ефективно да се лови на по-голямата част от
френските водоеми; т.е. водоеми които в днешно време се облавят в малка или в средна степен.
Но количеството на водоемите, които изпитват силен риболовен пресинг, в близко време ще
нарасне. Това е логично, до колкото количеството на шаранджиите както във Франция, така и във
всички останали страни в Европа, постоянно нараства  и водоемите във Франция продължават да
привличат риболовци от целия континент. Значителна част от френските риболовци се
интересуват от водоеми които се обитават от предимно едри екземпляри, а и по-голямата част от
европейските гости се интересуват основно от риболова на големи шарани. В следствие на тази
тенденция, определено количество от големите водоеми и една значителна част от малките
водоеми вече са подложени на силен риболовен пресинг. Този пресинг в различна степен влияе
на общото поведение на шараните; най-вече на отношението им към нашите примамки и
монтажи. В ред случаи тези поведенчески промени правят риболова много по-сложен от преди. В
тази глава ние ще анализираме тези изменения в поведението на шараните, проблемите които те
поставят пред нас в тази връзка и способите за тяхното решаване.

64/ 69
Наблюдения

Когато се говори за недоверчиви шарани, то често се подразбират риби, които са станали такива в
следствие на риболовния пресинг, независимо че и в естествената си среда шараните са
недоверчиви, дори и никой да не ги лови. Инстинкта им за самосъхранение се развива от най-
ранна възраст, до колкото още в първите дни на съществуването си са подложени на
всевъзможни опасности, които заплашват живота им и това е така, докато достигнат до такива
размери, че хищните риби да престанат да се интересуват от тях. По този начин, шараните
придобиват способността да формират определена недоверчивост по отношение на това, какво
представлява опасност за тях. Става дума, единствено за поведенчески навици, придобити по
опитен път. В противовес на недоверчивостта, шараните са склонни да проявяват любопитство.
Тази тяхна черта ги заставя да игнорират някои видове опасности и да допускат грешки. Ако не
беше тази тяхна черта, риболова на шарани би бил неизмеримо труден и сложен. Когато ние
захранваме, то всичко на всичко възбуждаме тяхното любопитство. Преодолявайки бариерата на
предпазливостта те постепенно губят недоверчивостта си и започват все по-охотно и по-охотно да
се хранят с нашите примамки – докато не произтече нещо негативно за тях.  По този начин,
благодарение на захранването, ние подлъгваме шараните по-лесно да извършат грешка, а на нас
да ни бъде по-лесно да ги ловим. Разбира се, не всички шарани са еднакви! Дивите шарани, които
са раждани в естествените си обитания и са сравнително по-малко любопитни от колкото
хибридните форми на шарана. Хибридните форми обикновено са частично или напълно лишени
от люспи, раждат се и подрастват в рибовъдни стопанства и вродената им недоверчивост е
значително притъпена. Те са всеядни и поради това се интересуват от значително по-
разнообразна храна. Към всичко това следва и да се добави, че независимо от това дали
шараните са диви или хибридни и в каква среда са се появили, всред тях има отделни индивиди,
които са значително по-недоверчиви или значително по-любопитни от останалата еднородна
маса. Това и обяснява, защо някои шарани се ловят по-лесно от другите.

Не си мислете че само големите шарани, подложени на силен риболовен пресинг са недоверчиви.

Малките шарани могат да бъдат също толкова недоверчиви, дори и в естествената си среда и не
подложени на риболовен пресинг. Само натрупания опит и експериментирането могат да ни
подскажат как да оптимизираме монтажите си, в зависимост от риболовните ситуации с които се
сблъскваме.  За тази цел ние трябва да прекараме много дни по бреговете и да хванем много
шарани от всякакви размери. Аз винаги съм се удивлявал как някой който лови само”биволи” си
позволява да дава съвети и уроци по риболовно майсторство. Или някой, който е хванал за една
година всичко на всичко, няколко десетки шарана (повече или по-малко). За да се научим да
ловим, или по-точно: за да ловим по-добре, трябва да се интересуваме и от количествения
резултат; т.е. има и по-малки шарани, риболова на които доставя истинско удоволствие на
поклонниците на този спорт…

До колкото шараните постоянно се ловят, тяхното поведение също се изменя постоянно.

Пробвайте да завоювате тяхното доверие с помощта на захранването след като всеки път,
пристъпвайки към храната те получават „наказание”- убождането от куката и травмиращото
последващо изваждане на брега. Напълно нормално е те в края на краищата да престанат да се
интересуват от нашите примамки. Този принцип действа и при дресировката на някои домашни и
циркови животни. Ако животното се държи добре – възнаграждават го с помощта на лакомство;
ако се държи зле – получава наказание. Всеки път когато шарана получава убождане от куката –
той все едно получава наказание, от което следва че не трябва да се докосва до примамката!

65/ 69
Някои шарани „съобразяват” бързо, други по-бавно и рано или късно започват да се опасяват от
нашите примамки, което се отразява по един или друг начин и в различна степен на риболова. В
по-големите водоеми, където има храна навсякъде, шараните постоянно мигрират и избягват
местата подложени на силен риболовен пресинг. Става дума за забранени участъци във
водоемите, недостъпни за риболов зони или просто – много отдалечени от брега зони, които се
намират извън обсега на риболовците. В тази ситуация, шаранджията може да стигне до успех
като ползва лодка или като лови на място, което е не омфортно и неудобно за останалите
риболовци. Няма да са му необходими и някакви специални монтажи или примамки, до колкото
там където ще лови, шараните се чувстват спокойни и в относителна безопасност и не проявяват
изключителна предпазливост, поне за известно време. Единственото което трябва да се направи,
това е да се притисне влакното към дъното с помощта на задна тежест(беклед), ако релефа на
дъното го позволява , за да не се плащат шараните от натегнатите във водата влакна- спомен от
риболовния пресинг, на който са били подлагани в други участъци.

На много големите водоеми винаги може да се намери зона, която не е подложена на силен
риболовен пресинг и където шараните по-малко се опасяват от нашите примамки.

На водоемите с малка площ риболовният пресинг променя поведението на шараните. Ако

даденият водоем е богат на природна храна и има силно закоренени и трудни участъци, то
шараните се настаняват трайно по тези места и предпочитат да се хранят изключително с
естествена храна, която никога не им е докарвала неприятности. Тук обичайните способи за
захранване и презентация на примамките са очевидно непригодни – те въобще няма да дадат
резултат, или ако има такъв, той ще е случаен и епизодичен; може да се използват изключително
качествени захранки и примамки, но това изисква продължителен престой на водоема и доста
средства! От друга страна, използването на алтернативни подходи (например риболова с отделна,
високоатрактивна примамка или с ПВА-торбичка) и използването на всичко, което не прилича на
постоянно предлаганите примамки в този водоем, може да ни донесе определен успех и да
хванем известно количество шарани, презентирайки монтажите в атрактивни участъци в които те
обикновено седят и се хранят. След като сме изпробвали всичко, настъпва един момент, в който
риболова става изключително труден. В тези случаи, само в определени и редки моменти и тогава
когато шараните се намират в състояние на „еуфория”(примерно, рязко увеличаване
съдържанието на кислород във водата), някои от тях са готови да извършат „грешка”. Подобна
ситуация е много често срещаща се на водоемите във Великобритания, Холандия и Белгия.

Някои речни шарани са много подозрителни и дори малкият риболовен пресинг, много бързо
променя тяхното поведение по отношение на нашите монтажи и примамки.

Съществува и трети вариант, който се проявява в средно големи и бедни на естествена храна
водоеми – било то и по причина на пренаселеност със шарани. В миналото, тези водоеми
„даваха” малки и недохранени шарани, страдащи от някои заболявания. В наши дни, риболовният
пресинг и съпътстващото го масирано захранване и дохранване, до толкова приучиха шараните да
се хранят с нашите примамки, че те станаха зависими от тях и то в такава степен, че не само че не
гладуват, но и наддават на ръст.  Днес във Франция съществуват редица водоеми, в които
огромните шарани нарастват само и единствено благодарение на захранките и примамките,
подавани от риболовците! Тук, независимо от риболовният пресинг, шараните продължават да се
хранят с нашите подаяния, като успоредно с това усвояват изкуството на предпазливостта те
„сортират” примамките и всячески се стремят да избягнат „капана”!

66/ 69
Видеофилмите «Korda Underwater»

DVD-тата от серията  «Underwater», създадени от екипа на «Korda», ни дават неоспорими

доказателства за способностите на шараните „изкарали този курс на обучение”, с каква лекота
могат да ни надиграят. Тези филми са снимани с подводни камери, които са зафиксирали
поведението на шараните по отношение на нашите захранки и монтажи, при това – действията се
развиват на английски водоеми, подложени в различна степен на риболовен пресинг. Аз,
многократно съм гледал всичките пет филма от тази серия DVD и съумях да намеря съответствие
със собствените си наблюдения и опит на някои от водоемите във Франция, като подробностите
от произтичащото на дъното ми позволиха допълнително да осмисля някои неща!

Знаменитите видеофилми от сериала «Korda Underwater» ни позволяват много добре да

разгледаме, как шараните манипулират нашата стръв и „обезвреждат” нашите монтажи.

1) Рибата се приближава към примамката..

2) Тя поема примамката.

3-4) Рибата продължава пътя си и натяга повода. Топчето излиза от устата и куката се впива в
плътта.

5) Рибата е в паника, но на този етап не се обръща в бягство. Тя се мъчи да се избави от куката,
като извършва с устата засмукващи и изплюващи движения. .

6-7-8-9)  Това не помага (в този случай) Тогава рибата много рязко разтръсква глава..

10) Стреса става непоносим! Рибата най-накрая се хвърля в бягство и Дани регистрира кълване-
старт! Не му провървя – на куката се оказва …лин!

Тази риба попадна в капана и беше хваната, но преди нея тази зона я изследваха няколко
симпатични шарана, които или игнорираха примамката, или веднага след убождането от куката,
успяха да се избавят от нея, преди Дани да успее да ги засече! След хващането на лина, Дани
адаптира монтажа си и успя все пак да хване и няколко шарана.

Дани Фейърбрас (Danny Fairbrass)  е един от крупните специалисти по монтажите. Това

отклонение с филмите не излиза от рамките на неговата професия и тя има предимно научно и
чак след това търговско значение. Дани е един от най- запалените шаранджии които познавам. За
какво в същност става дума? Ако резюмираме, то ние виждаме шараните (на различни малки или
по-големи филми), които се хранят със смесена захранка (топчета, пелети, брашна, частици),
разположени на няколко квадратни метра и в обзора на подводните камери.  Дадения участък са
го захранвали редовно за да се намират шараните тук постоянно и да се хранят. Те безкрайно

67/ 69
идват и преминават през участъка, отново се връщат и заминават, като всеки път поемат по малко
от захранката. В средата на захранения участък се намира монтажа с примамката. Играещия
ролята на риболовеца е Дани Феърбрас, който безумно се старае да хване тези шарани. Всеки път
когато шараните забележат и най-малката аномалия, те игнорират примамката. Отчетливо се
вижда, че някои неща изнервят рибата и я заставят да избяга или да се държи в страни от
примамката: визуалната видимост на повода, приповдигнатата кука или което и да е друго,
контрастиращо с дъното… а в някои случаи, даже и леко пробляскващата повърхност на куката!
Любопитното е, че тежестта с пластмасово покритие с тъмен цвят, никога не предизвиква
подозрение в шараните. И така – Дани се старае да направи монтажа си колкото се може по-
незабележим, оцветява го с перманентни флумастери и го притиска към дъното за да се слее
напълно с него. В някакъв момент, шараните напълно престават да различават монтажа и
започват да манипулират стръвта, стига това да не е плаващо протеиново топче, което те напълно
игнорират. След това Дани се сблъсква със следващия проблем – шараните засмукват примамката
но моментално я изплюват и при това въобще не искат да се засекът! Почувствали куката или
повода, те моментално изплюват всичко от устата и повече не искат да докоснат стръвта! И чак
след монтирането на много къс повод, няколко шарана (но не всеки) успяват да се засекът и
хукват със забита в устата кука. Лошо вървят работите и на DVD под номер 5. Дани си е поставил
задача да хване голям шаран (с тегло над 15кг) на водоем имащ репутацията на свръх
труден.Отново му се налага да си блъска главата до като успее да хване най накрая няколко
шарана. Този път, в повечето случаи, хванатия шаран тръска глава, куката се откача от тежестта на
оловото и шараните си заминават… С други думи – шараните са се изучили да използват теглото
на тежестта за да се избавят от куката! Дани все пак успява да хване голям шаран, по-малък
късметлия от останалите, не успял незабавно да се освободи от куката и предизвиквайки
дългоочаквания старт… В Холандия също са снимани два подобни филма от друг екип
шаранджии; използван е аналогичен подход при снимането на филмите, но този път – на голямо
холандско езеро. Тук , въобще не може да се сравнява риболовния пресинг, с тези водоеми на
които са правени снимките от екипа  на «Korda» обаче може да се види, че поведението на
шараните е аналогично същото като цяло.

Денем, шараните се хранят много по-често от колкото считат повечето шаранджии; само трябва да
се открият зоните на хранене и да се приложат нужните старания и умения.

 Какво трябва да се запомни от всички тези наблюдения? Преди всичко, трябва да гледаме на
нещата в реалният им контекст. Снимките са правени изключително в светло време и при
относително прозрачна вода. Аз също така подметнах и това, че в силно ветровитите дни,
шараните дават да се ловят с по-голяма лекота. Несъмнено това е обусловено от притока на
кислород, който прави шараните много по активни, но не без значение е и това, че вълните
пречупват пряката светлина и донякъде размътват водата, като по този начина, намаляват
видимостта! Захранването на филмите е компактно и разположено на много малка площ, което в
голяма степен влияе върху хранителното поведение на шараните: те се хранят по слабоподвижен
способ и имат предостатъчно захранки, които „на място” да „пресортират” и добре да огледат
всичко. В такива ситуации, ефективността на монтажите значително и неизбежно се снижава. За
да се самозасече, шарана трябва да се придвижва с куката и стръвта в устата и това е една от
причините поради която аз обичам да разхвърлям захранките на малко по-голяма площ – по този
начин шараните се принуждават да се движат до като се хранят. Всички филми много отчетливо
показват, че на близко разстояние и в относителна неподвижност, шараните имат много добро
зрение и в такива ситуации то се явява един от основните му способи за възприятие; с други думи,
68/ 69
шараните могат визуално да изследват всичко което се намира на дъното и прекрасно да
различават предмети и форми, които представляват опасност.

Тежест с пластмасово покритие и незабележимо оцветяване

Невидим (А) и видим (В) монтаж

Тази снимка ни позволява добре да осмислим защо противоуплитащите шлаухи, голите тежести,
плаващите поводи и късчета силикон на куката, могат да паникьосат и да обърнат недоверчивия
шаран в бягство!

Ще отбележа в тази връзка и още един интересен факт: аз често имам много добри резултати
денем, на водоеми на които болшинството от шаранджиите имат успехи предимно нощем. Може
да се отбележи и това че през деня и през нощта, шараните обикновено заемат различни сектори,
макар че и това не винаги е така! Днес, аз съм убеден че много шаранджии губят своите шансове
за добър риболов денем, поради това че не обръщат достатъчно внимание на добрата
маскировка на монтажа и разположението на влакното. Също така, не могат и да се удържат да не
захвърлят големи количества захранки, концентрирани около монтажа и куката с примамка, което
заставя шараните буквално да „седят” върху петното и да „сортират” храната, правейки монтажа
значително по-неефективен, при това – в известна степен това е валидно и през нощта! Не трябва
да се забравя и това че ако в този участък шараните се чувстват неспокойни през деня, то
вероятно през нощта ще са още по-неспокойни. В такъв план, пренебрегването маскировката на
монтажите и линиите може да се отрази отрицателно и на нощните резултати! В прозрачни води
тези последици ще имат разбира се и още по-негативно въздействие, от колкото във водоеми с
влошена видимост, а във Франция много от водоемите (даже и на значителни дълбочини), при
добра слънчева светлина са с достатъчно прозрачна вода!

69/ 69