Истината за живота на Слънцето и неговите жители

от Беинса Дуно

Животът на Слънцето е най-идеалният живот в цялата слънчева система. Ако някои

жители на планетите искат да копират идейния живот, трябва да отидат на слънцето
да го видят. Аз вярвам, че на повърхнината на слънцето, в неговата фотосфера има
15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига 50 милиона и повече. Понеже има
опасност едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази
топлина, за да се защитава от нападения.Понеже съществата на Слънцето са много
напреднали, някой път може да стане нашествие, да нападнат слънцето, вследствие
на това те турят такива големи укрепления, за да отблъснат тези неприятели. Някой
път може и от Земята да ги нападнат. Това за сега са предположения. Казвам, че на
слънцето има една област толкова благоприятна, има една област , дето има идеален
живот. Нашата земя е представена там. Цялата една земя има в слънцето, която
живее и там, и е подобна на нашия земен идеал. И венера е представена там, и Марс
е представен , и Юпитер е представен, всички планети в слънцето имат отличен
живот.

Ако нямате пари да отидете до Франция или Германия, където са нужни 4-5 хиляди
лева, знаете ли колко милиарда ще ви трябват до слънцето да отидете?
При това като отидете, там има една граница, ще ви питат какво е вашето верую, в
какво вярвате. Вие ще кажете: “В нищо не вярвам”- Тогава казват:”Обратно ,
върнете го назад да отиде там, дето в нищо не вярват”. Ще кажете, че сте
православен, че сте евангелист. “Върнете го при православните” , казват “Върнете
го при евангелистите”. На слънцето няма православни, няма и евангелисти, има
подобни само. Казвате: “Аз съм анархист”. – Върнете го при анархистите. “Ама
болшевик съм”. – Върнете го при болшевиките. Ако кажете : “Българин съм,
французин, англичанин”, те ще кажат:”Върнете го при българите при французите
при англичаните”. Като отидете в Америка , ще ви питат какво мислите за Америка.
И като отидете на Слънцето, и там ще ви питат какво мислите за Слънцето. Ако вие
сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете от целия земен
живот, ще ви приемат. Иначе ще ви върнат назад. Те не искат да имат такива
анархисти, каквито тук съществуват. Там не може да има анархия. Там има толкова
много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите с
магарета. На Слънцето няма множество, моногамия съществува там, ако имате
идеята за много жени, веднага ще ви изпъдят навън. Ако на слънцето носите
някаква икона или идол, ще ви върнат назад. Никакви вестници, никакви икони,
никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате някого, той ще ви
дойде на гости и ще каже “Вижте ме сам” , но нямате прамо да го фотографирате,
ако фотографирате ще ви изгонят на общо основание. После, на слънцето няма
клозети като нашите. Там има висока температура, при която изверженията веднага
се пречистват, и няма никаква миризма. Ти ще отидеш най-малко на сто километра и
ще се върнеш чист.В тази орбита всичко се очиства. Някои учени хора пишат в
своите бележки какво има на слънцето. Аз още не говоря какво има в онзи свят, аз
говоря за един физически свят, който е напреднал и е близо до духовния свят. След
като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в
слънцето и от там насетне може да бъдете кандидати за Божествения свят. След като
научите всичките науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живеете
както трябва. Тогава ще имате един образец.
Верният в малкото
27 Март 1932г. София, Изгрев

Ако идете на слънцето, вашата интелигентност ще се увеличи, с туй ще се увеличи и

напрежението. Като идете на слънцето, ще бъдете като в рая. Ще намерите един
свят с много хубава пролет, хубави морета, много хубави градини, уредени, с много
богата растителност, със здания, направени от диамант, прозрачни. Ще намерите
такова богатство, дето не сте го сънували. Питам, туй сега вярно ли е?
Казвам:възможно е, вероятно е. Туй, което ви казвам, е десет пъти повече. В
слънцето, в слънчевата система живеят разумни същества. Каквото искаш, могат да
го направят за няколко минути. Искащ къща, един апартамент – в четири–пет
минути апартаментът ще бъде готов. Не си доволен – в четири–пет минути го
съборят. От какъв кристал искаш – в четири–пет минути ще го направят. Каквито
дрехи искаш – четири–пет минути, ще ти ги направят, каквито искаш. Искаш
някакво съчинение – в четири–пет минути ще го направят. Не си доволен, веднага го
сменят. Всичко става магически. Ние не сме ходили в Америка, но поне се радваме,
че можем да се изкажем. Все е хубаво да имаме картини.

Бог, Който направил и Слънцето, и него населил; и там има същества живи, но не
като хората на Земята. И най-после, като направи Земята, Бог и нея насели с хора.
Значи всички растения, всички живи същества на Слънцето, на Месечината и на
Земята се приспособяват според съответните там условия и на това се дължи, че
растенията например на Месечината, са съвсем безцветни, а не както нашите на
Земята.

Ако искате да отидете до слънцето мислено, ще бъдете там за няколко минути.

Искате ли по физически начин да отидете на слънцето, нужни ви са най-малко 1000
години. За физическото ви отиване до слънцето са нужни особени съобщения,
каквито днес още не са открити. Не само липсата на съобщителни средства, но и
развитието на човека се явява пречка за отиването му до слънцето. Той още не е
готов да живее на слънцето. – Защо? – Не знае езика на слънчевите жители, не
познава техния ред и порядък, не отговаря на техните мисли и чувства. Те ще го
спрат на границата и ще го питат къде е паспортът му, знае ли техния език, може ли
да живее без физическо тяло и т.н. Ако им каже, че е дошъл на слънцето, защото
има желание да види как живеят тамошните жители, веднага ще го върнат назад. –
Защо? – Защото желанието му не е разумно."

За пример, ако искам да отида на слънцето, моето желание трябва да отговаря на

желанието на съществата от слънцето. Щом съществува тази връзка, преди
заминаването си аз телеграфирам до тамошните същества, че тръгвам, да дойде
някой от тях да ме посрещне. Оттам ще ви отговорят, че са изпратили вече някое
същество да ме посрещне. При това положение, моето отиване на слънцето се
осъществява. Няма ли връзка между жителите на слънцето и вас, заминаването ви за
слънцето не може да се постигне. Човек се натъква на много непостижими желания
по различни причини.

Кой от вас не е пожелал да отиде до слънцето. Погледнете нагоре към слънцето и

казвате: „Не мога да хвръкна. – Казвате: – Учените казват, че там имало огън.“ Огън
има действително. Ангелите седят с пръчка около слънцето, затворено е там и човек
не може да влезе. Той трябва да има билет, даден му от Христа, за да влезе в
слънцето. Даже и много от българските светии са се опитвали да отидат до слънцето,
но пак са се връщали назад. Тази мисъл няма нищо общо със стиха, който
разглеждаме. Тя може да не е вярна. Казвате: „Защо българските светии са се
опитвали да отидат на слънцето?“ За да добият знания. За да добие човек известни
знания, той трябва да отиде на слънцето. Ако не отидеш на слънцето, ти никога няма
да добиеш любовта. Онзи, който иска да борави с любовта, непременно трябва да е
ходил сам на слънцето или поне с някого да е бил, който ходил на слънцето, или
поне да е имал начин да възприема от слънцето. Всеки ден има свои специфични
часове. Има известни дни и часове през деня, когато човек е погледнал слънцето, и
ако той е погледнал лъчите на слънцето, оттогава насетне неговият живот коренно
се е изменил. Това, което хората са наричали възшествие на Духа Святаго, това е
излизане на енергия от слънцето или от известен център и да е попаднала точно в
душата на човека.

Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава
през океани, да пътува от земята до слънцето. Казвам: Значи, човек може да отиде и
до слънцето. – „Как е възможно това?“ – За невежия е невъзможно, но за умния –
възможно. Има адепти в Индия, които могат да отиват до слънцето. Който отиде до
слънцето, сърцето му престава да тупти, пулсът спира. Ще кажете: „Може ли човек
да живее, след като спре сърцето му?“ – Може, разбира се. Когато първоначално
човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли? – Не. Ако разглеждате човешкия
зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последни процеси.
Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и
сърцето му не бие. Тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката.
Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава
сърцето му почва да работи и дробовете да дишат. И той заживява разумен живот.
Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, същият закон и сега действа. Ти можеш
да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да
функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче
ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре. След половин час пак ще
пуснеш тока и сърцето ще почне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат
от съвременната наука, обаче в бъдеще тя ще ги признае.

И сега учените хора ни описват, че слънцето било един милион и петстотин хиляди
пъти по-голямо от обема на земята. И те казват, че то не е населено, но вътре има
огън и пари. Едни говорят така. Действително, възможно е и това, не можем да го
откажем. За други пък тяхната мисъл не била вярна. За които вярват, вярно е, но ад,
който не вярвам, за мене не е така. Може би аз да не вярвам в това, но може и да
съм крив. Аз казвам – възможно е да е така слънцето, но възможно е и да не е така.
Обаче идват други учени, които твърдят следното за слънцето. Между слънцата
съществувала някаква война, та често напредналите същества от едно слънце
правили нашествия на друго някое слънце. Но всяко едно слънце, за да се запази от
тези неканени гости, си образувало една огнена фотосфера. Слънчевите жители
обгръщали цялото слънце с известна енергия, която те привличали към
пространството. Тя била някаква огнена материя, а отвътре жителите са живели,
оградени, преспокойно, без да ги смущава някой. Ако вярваш в това, така е. Ако не
вярваш, не е така. Това е въпрос. И когато някои хора не могат да разрешат някой
въпрос, те казват – той е научен въпрос. Вие казвате – наука е това, не е доказано,
но ще се докаже. Този въпрос е на изследване, но за в бъдеще, както науката е
доказала много неща, така ще докаже и това.

За пример, според някои учени, слънцето е горещо тяло, с температура 25 милиона

градуса; според други – 50 милиона градуса, според трети – още по-висока. Те
изключват всякакъв живот на слънцето. Според най-новите теории, вътрешността на
слънцето е твърда и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена,
с висока температура. Това, именно, го предпазва от нападения. В бъдеще всеки
човек сам ще провери истината и ще разбере кои теории са верни. При това
пространството, което ни обикаля, е толкова обширно, че в него могат да се вместят
много системи като слънчевата. Обаче всяка система, както и всяка планета, са
поставени на големи разстояния, да не се сблъскват. Всичко е предвидено и
наредено разумно и целесъобразно.Чудно е, наистина, да се говори за нападения
между планетите, но това е възможно. Понякога две слънца, които имат на
разположение всичко, воюват помежду си. Защо воюват? – Има някаква причина.
Виждате някоя царска дъщеря, задоволена напълно, нищо не ѝ липсва, остава ѝ
само да работи, да се развива умствено. Но тя иска да се ожени, да стане майка, да
ражда деца. Тя се заблуждава, никакви деца не може да роди. Колкото земята е
родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само
дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда. Ние
разглеждаме думата „женитба“ в широк смисъл. Който е слязъл на земята и се
облякъл в плът, той е вече женен. Плътта е материята, която той обработва, за да
извае от нея нещо добро.

Слънцето тегли земята, понеже и него теглят. Ако то седи на едно място, без да се
движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина. Неговата орбита е
много по-голяма от тази на земята. Земята употребява 365 деня, докато обиколи
един път слънцето. На слънцето пък са нужни 25 милиона години, докато обиколи
около своето слънце.

Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо тяло. Какво има на
слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата
топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност какво е всъщност
слънцето. За пример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни
учени поддържат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около
25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае.
Ние нямаме още такъв термометър, с който да определим температурата на слънцето
с абсолютна точност. Според някои учени температурата на слънцето не е нищо
друго, освен някаква умствена преграда, с която жителите му се предпазват от
жителите на по-ниско културните планети.

Ще ви дам билет до слънцето, до луната, но ходенето е от вас. Мъчно ли се отива до

луната? – Това е най-лесната работа. Мъчно е да влезеш в царския двор, там
стражари ще те посрещнат. Но ако царският син те обича и те въведе в двореца,
мъчно ли ще влезеш там? Без любов не можеш да направиш стъпка към слънцето
или към луната. С любовта за половин час ще отидеш и ще се върнеш от слънцето.
Лесно ще отидеш на слънцето, но не с това тяло. С умственото тяло се отива на
слънцето. Ще направиш мост от физическия до умствения свят и по него ще минеш.
Без този мост не може да се отиде. Като се върнеш от слънцето, ще разказваш какво
си видял. Какво ще донесеш оттам? Каквото и да казваш, хората няма да ти
повярват, че си бил на слънцето. Как ще ги убедиш? Сега вие се интригувате какво
ли има на слънцето.

Питам: Откъде дойдохте? Как слязохте на земята? Тук не сте били, отнякъде сте
дошли. Окултистите предполагат, че цялата човешка раса е излязла от Слънцето,
минала през Сатурн, през Луната и дошла на Земята. След време ще мине през друга
планета. Човечеството ще мине през седем вериги, през седем вълни, за да отиде
пак на Слънцето, откъдето е излязло. Че сте излезли от Слънцето, вие не помните.
Също така не помните, че сте били на Сатурн, на Луната. Че сте на Земята, това вече
знаете. Като завършихте своето развитие там, вие напуснахте Луната. Понеже там
нямаше вече условия за вас, вие дойдохте на Земята, да продължите еволюцията си.
На земята, обаче, няма да завършите развитието си. Като дойде време да напуснете
Земята, ще ви приспят и ще ви пренесат на друга планета, близо до Земята, където
ще завършите развитието си. Това са отвлечени въпроси. Вие казвате: „Това е
хубаво, но сега трябва да се яде, да се живее, имаме разни нужди“. Че трябва да
живеете, да ядете, да пиете, никой не ви препятства. Всичко е на мястото си.
Казват: „Да вярваме в Бога.“ Какво ще те ползува една гола вяра? Да вярваме в
Слънцето, че съществува някъде е едно нещо и да сме в общение с него, да
възприемаме светлината на Слънцето. Не, че Слънцето трябва да дойде до мене, но
аз трябва да бъда в общение чрез светлината на Слънцето, да бъда в общение с него
и то да има връзка с моето тяло. Сега такава връзка в умствения свят съществува.
Не е въпрос сега има ли Господ или не. Закон има такъв: Ти не може да мислиш за
това, което не съществува. Невъзможно е. Не може и да отричаш туй, което не
съществува. Ако го отричаш, твоето отричане съществува само в твоя ум. Но
реалността съществува. Казваме: „Има ли Господ или не?“ Някой казва: „Ако има,
има; ако няма, няма.“ Но туй не е доказателство. Господ има в света. Абсолютно този
въпрос е изключен. Заради мене, аз може да кажа, че цялата вселена съществува.
Как съществува тя сама по себе си? Цялата вселена, това е едно произведение на
Божествената мисъл. Тя е вътре в Бога, а Бог е извън нея. Тя е по-ограничена.
Вселената е вътре в Бога, а той е извън нея. Как ще си го представите? Ще
кажете,че го няма. Право е, че Той не е на едно място, Той е навсякъде. Ако кажем,
че Бог би имал дворец, на Слънцето има по-големи дворци, отколкото на земята. На
Слънцето има по-добри служители, отколкото на земята, следователно повече Го
разбират.

якои хора имат големи обобщения, те искат изведнъж да постигнат всичко. Те

казват: „Кажи ни това нещо в една ядка, изведнъж да го разберем.“ Ако аз ви
разправям всичко за Слънцето изведнъж, в една ядка, как ще разберете какъв е
животът на Слънцето? За да ме разберете, какво трябва да ви разправям за
Слънцето? Запример, аз мога да ви изнеса една теория, според която топлината на
Слънцето е само на повърхността му, а във вътрешността му съществуват отлични
условия за живот. Там жителите на Слънцето живеят във вечна пролет. На
повърхността на Слънцето има топлина с хиляди градуси. Сега у вас ще се яви
мисълта: „Защо тази топлина е само на повърхността на Слънцето?“ – За да се пазят
от другите слънца, да не ги нападне някой. Следователно, отвън Слънцето е с броня,
която го предпазва от нападението на другите слънца. Докато минат тази преграда,
те ще се видят в чудо. Ако от някоя слънчева система, както от земята се решат да
направят едно нашествие на Слънцето, да воюват с него, какво ще стане? Най-
близката звезда, която имаме до Слънцето е Алфаценториус. Светлината на тази
звезда, която пътува с триста хиляди километра в секунда, за да дойде до земята,
трябва да се минат три хиляди години. Ако жителите на Алфаценториус биха
отворили войни и на нашето Слънце, как мислите, за колко време би се свършила?
При това знаете ли как би трябвало да се храни този толкова голям екипаж? За тези
войници трябва да има храна, провизии, снаряди. Жителите на Слънцето са много
амбициозни. Когато правят нещо, те го правят в голям мащаб. Жителите на земята се
занимават с дребни работи.

Може да вземеш единицата Слънце. Слънцето като единица има 50 милиона градуса
топлина. Предполагат, че в тази единица има разумни същества. Ако вземеш Земята
като единица, има разумни същества, които живеят в тази единица. Ако вземеш
мамулено зърно като единица, на него не може да живеят никакви хора. Но Земята
като единица като вземеш, може да живеят хора разумни като нас. На Слънцето не
може да живеят хора разумни като нас. Затова, когато казваме, че на Слънцето не
живеят хора като нас, е право, но че никакви същества разумни не живеят, не е
вярно. На Слънцето има други разумни същества. Светлината, която приемаме, е
резултат на тяхната разумност, която те изпращат. Гледам, вечерно време,
прожектори с по няколко милиона волта осветяват цялото пространство на 12–13
километра. Тази светлина от само себе си ли е или разумни същества с известни
огледала през пространството я прожектират, за да видят аероплани ако дойдат?
Тази светлина глупава ли е? Изявление е на разумни същества. Ако ти седиш,
подложиш гърба на Слънцето, неразположен си, някой път си се отчаял, като се
погрееш половин час, дойде ти една добра мисъл – как мислиш, откъде дойде тази,
добрата мисъл? От Слънцето, от разумните същества, които живеят там.

Има Един, Който се грижи заради всички тях. Никога не може да убедиш един
съвременен човек, че има живот на слънцето. Ако му кажеш, че има такива хора
като на земята, няма такива хора, защото един земен човек, пренесен на слънцето,
ще тежи 16 000 тона. Ненужна е тази материя. Но материята, от която са образувани
слънчевите хора, е толкова пластична, толкоз издръжлива на топлината, много
устойчиви са тия тела. Жителите на слънцето имат способност да ходят по надалече,
до крайните предели на слънчевата система. Те ходят, правят разходки и се връщат.
Не само това, но ходят и на по-далечни слънчеви системи. Приемете го това като
развлечение от „хиляда и една нощ“. Казвате: Не е вярно, че има хора на слънцето.
Казвам: Право е, че не е вярно, че има такива хора, но е вярно, че има други хора,
които на земята не може да живеят. Един слънчев жител ако дойде, с тази
интензивност, която има на слънцето, ще запали орталъка, земята. Като дойде на
земята, трябва да вземе предохранителни мерки, да не направи пакост. В стария
завет, колкото пъти се явиха някои от тия жители на земята, човек се простираше на
земята, не може да издържи. Казвам: Ние, съвременните хора, все се даваме под
съд. Ние, съвременните хора, не сме в състояние да издържим Божествения Съд. За
туй сега милостта се слави пред строгостта.

Кое е онова тяло на физическия свят, към което имате най-хубаво отношение? –
Слънцето. Ето защо, досега никой не се е наситил на слънцето, на неговата светлина
и топлина. Няма живо същество в света, от най-малкото до най-голямото, което да
не се отнася с любов към Слънцето. То никога не омръзва. Всеки гледа на него с
разположение. Колкото и да е скръбен човек, като види Слънцето, скръбта му
веднага се сменя с радост. Какви трябва да бъдат отношенията ни към хората? –
Каквито са към слънцето. Това е мярката. Аз седя за човека по отношението му към
Слънцето.Сега, като ви говоря за обходата към себе си, към ближния и към
природата, имам предвид отношението ви към Слънцето, чрез което се изявява
Божественото в света. За да имаш обхода към човека, представи си, че познаваш
неговата душа. Това значи да видиш изгрева на неговото Слънце. Само така ще
познаете Божественото в човека. Човек се почита не за онова, което той
представлява отвън, а за Слънцето, което изгрява на неговия хоризонт.

„Не може ли да живеем на слънцето?“ – Може, но там другояче са устроени телата на

хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които
живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С
нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам
сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките
тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и
хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които
сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо.

Ако идете на слънцето, и то е населено с човеци, малко по-другояче създадени, не с

такива форми. Техният идеал е по-велик, понеже не се занимават с частни работи. В
цялата слънчева система, за всички планети има определен бюджет. Защото
жителите на слънцето, колкото и други народи да има, които съществуват, имат си
история за тях. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате, ще ми бъде
по-приятно, защото ако вярвате, ще кажете: „Това е една приказка“. Ако вярвате,
ще кажете: „Как е възможно, огън разтопен има на слънцето, да има жители, ще се
стопят там“. В слънцето много по-добре може да се живее. Учените хора поддържат,
че много голяма топлина има там. Тия хора издържат много по-голяма топлина. Ние
едва издържаме 39, 40, 42 градуса. На слънцето жителите издържат една топлина
може би от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев лъч дойде на
земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те
се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове,
които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и
радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството, са все
слънчеви типове.

Аз четох преди няколко време, един астроном се молил Господ да му покаже

величието на света. Молил се около 15–20 години. Една вечер сънува, че при него
дохожда един ангел. Това било 19-ти век. Той му казва: „Чу се молитвата ти“. Чува
един глас, който казва: „Тялото му промени, но сърцето му остави човешко“.
Пренесъл го този ангел на слънцето, после на друга система, разнасял го от система
на система. Той казва: „Моля те, върни ме на земята“. Той не може да издържа
повече. Защото какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че
един жител на слънцето може да издържа 35 милиона градуса. Това е научен факт,
това не е мое твърдение, някои са измервали. Аз не мога да кажа отде го зная, аз
предполагам, имам основание.

На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да
се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на
луната. Според някои учени на луната имало някакви светли точки, които
представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината.
Според тях на луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на луната има
около сто хиляди души с висока култура и знания. Някога на луната е имало много
вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея
изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е
една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да
се вярва, може и да не се вярва.Като слушат тази теория, някои ще се запитат как е
възможно да дойде вода от луната. Всичко е възможно в света.

На какво се дължи слънчевата светлина? – На съществата, които живеят на слънцето

– на слънчевите жители. В слънчевата система живеят най-разумните същества. Те
разпределят енергията на слънцето по цялата слънчева система, кога колко да се
изпраща. Те знаят, колко хора има на земята, знаят имената им. Те познават
българите, знаят какъв бюджет имат. Те познават Англия, Франция, Русия – всички
държави. Те знаят колко морета и океани има на земята, колко буболечици и
растения има – всичко знаят. Аз не искам да ви убеждавам в това – няма нужда да
се убеждаваме. Според мене онова, което е, – е, няма защо да се доказва. Ако
съществува разумен живот, съществува. Ако има слънце, има; ако няма слънце,
няма. Понеже има разумен живот, слънцето свети. Ако няма разумен живот,
слънцето ще изчезне. Няма ли разумен живот, и земята ще потъмнее. Ако земята
досега не е потъмняла, това е, защото има разумност, има разумен живот.

Ако вие сте жители на слънцето, значи на една година като сте, ще бъдете на двеста
милиона земни години. Питам, една земна година каква част е от слънчевата? Двеста
милиона години земни, вие ще бъдете малко дете на една година, на слънцето, което
не може да говори. На земята вие милиони пъти сте остарели и сте се прераждали.
Каква е тази философия? Като кажеш, че си остарял, поумня ли? Старостта
отблъсква човека, той трябва да престане да върши глупости.

Ако възприемем Божественото, тъй както Бог иска, то е най-добрият живот. Тогава
всеки един човек ще живее на земята толкова, колкото иска. Ще замине, когато
иска, доброволно. Хората от този свят ще минат в другия свят. Сега какво искате да
ви кажа? Ха да ви кажа. Не го вземайте буквално. В оня свят искате да бъдете. Той е
в слънцето. Раят е в слънцето. От тук от земята 92 милиона мили далеч е раят.
Онези жители на слънцето почти безсмъртни са. Който ме слуша, ще каже, той е
еретизъм. Всички хора, които не слушат Волята Божия, те са еретици. Тези, които
решат по целия християнски свят, трябва да се съберат във всичките държави и да
кажат: Господи, ний изпълняваме Твоята Воля, ние от сега ще служим на Любовта.
Туй се изисква. Той е един мощен свят. Любовта действува в безлюбието и
безлюбието не я обзе. Искате да знаете нещо за Бога. Ако не може да обичаш брата
си, ако ти не можеш да превъзмогнеш себе си да обичаш брата си, тогава каква
Любов имаш? Ако не обичаш жена си както трябва, ако не обичаш децата си както
трябва. Много бащи има, които не обичат както трябва. Бащата да обича както
трябва и децата да обичат както трябва, то е Божественото. Не само бащата, но и
майката и бащата да се обичат. Майката и децата да се обичат, то е Божественото.

Какво ще ви разправям сега за слънцето. Жителите на Слънцето имат желание да

живеят на Земята. Много жители има тук въплътени. Тях ги наричат слънчевите
типове. Те са жителите на Слънцето, слънчевите типове. После има жители от
Юпитер. Много венерини типове има сега, надошли жители на Земята от Венера. Има
жители от Сатурн, от Нептун, от Меркурий. Насъбрали се 10–12 типа и най-после
имате земни типове.Земните типове се отличават, че са тъмни, черни. Слънчевите
типове са светли, весели, радостни, музиканти. Аз ви казвам и вие считате това
положение, което аз ви казвам, като Робинзон Крузо. Казвате: „Дали е станало, или
не.“ Възможно е. Има вероятност. Но казвам – според мене всяко нещо, което се
описва в природата, е вярно, няма нищо лъжливо. Има лъжливи неща – в дадения
случай, ако ви кажа, че аз може да ида в слънцето, то е въпрос. Аз сега може да
ида. Но ако кажа, че аз на слънцето мога да отида, то е въпрос. Ако сега ида, но ако
кажа, че на слънцето мога да ида, ако кажа, че сега с тялото мога да ида, вие имате
право вече да се съмнявате

Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането

на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга
представа за нея. Това е до съзнанието. Хората са дошли в съзнанието си до 12
хиляди километра, но Земята е много по-голяма. Най-първо ние не сме жители на
Земята, но сме дошли на Земята, да се научим на онзи велик закон, как трябва да се
ражда човек и как трябва да се възпитава, и как трябва да преодолява мъчнотиите.
Затова е дошъл той на Земята. Пък ако иска безсмъртие, той ще се върне на
Слънцето. Слънцето е истинският живот. Слънцето е истинската земя. То има сто
хиляди километра в диаметър.

Влизал ли си в живота на другите същества? Ние живеем в природата и нашият

живот е затворен. Животът на Земята е затворен за живота на Слънцето. Животът на
Слънцето е затворен за живота на Месечината. Животът на Марс, Юпитер, Сатурн,
Уран, на всичките светове животът е затворен. Тепърва сега имаме желание да
знаем какво има на Месечината. Затворен свят е. Никой не е ходил на Месечината.
На Слънцето кой е ходил? Как ще идеш на Слънцето? Предполагат, че в центъра на
Слънцето има 50 милиона градуса топлина. Знаете ли какво нещо е 50 милиона
градуса топлина?
Толкова много жители, мои близки от земята заминаха за онзи свят, че и на мене
вече стана близък раят. Раят е нещо материално, не е нещо, което виси във въздуха.
Раят е место, дето душите живеят. Там има училище, там има песни, хор, музика. И в
рая на (има) обществен строй, както на земята. Едно нещо само няма в рая: Прах
няма там. В рая няма още гробища, затвори, одумвания, вестникари, като нашите.
Там няма още и зурли, и тъпани, там няма никакви обявления, никакво лепене на
реклами по улиците, че еди къде си се дава някакъв концерт или представление.
Там не се дават обявления, че еди кой си се жени за еди коя си жена. В рая не се
съобщава, кой се развел, кой умрял, защото там няма нито женитби, нито разводи.
Там не се съобщава, както тук, че с еди каква си заповед еди кой си е назначен на
служба. Там всеки се ражда в службата си, няма какво да го назначават и уволняват.
Там не се съобщава, че някой го опопили, другиго разпопили. Там който е роден за
поп, поп става направо. Но там няма никакви раса, никакви килимявки, както
нашите попове носят. Ще кажете, че това е подигравка. Не, така, както хората
мислят, това е най-голямата подигравка на света. От мое гледище, така, както аз
разбирам нещата, това е най-голямата подигравка, която съществува в света. Като
се каже истината на някого, той казва, че се подигравам с него. Не зная, дали аз се
подигравам, или той се подиграва. Както и да е, един ден вие сами ще влезете в рая
и ще видите, какво представя той от своя страна. Всички вие имате понятие за рая,
не е съвсем чужд за вас. Някои даже са ходили в рая, познават го. Мнозина от вас са
ходили в райската градина, познават я, виждали са и ангели, и светии, но като се
върнат, забравят всичко и казват: Кой знае, дали сме ходили някога в рая. Това е
илюзия. Не, ходили сте в рая, но сте забравили. Казвате: Как може да забравим?
Забравили сте, нищо повече. Когато момата се влюби в някой момък, тя забравя
вече баща си и майка си, които по-рано е обичала. Тя носи в ума си младия момък
като някой светия, всичко забравя наоколо си. Когато майка ѝ я пита: Къде ходи? Тя
казва: Ходих да гледам светията. Ще кажете, че и това е подигравка. Не, никаква
подигравка не е това. Според мене, когато кажете, че някоя жена е жена на някой
мъж, това е по-голяма подигравка. Или когато кажете, че еди кой си е мъж на някоя
жена – това е по-голяма подигравка. А така, една мома ходила да гледа един светия,
какво лошо има в това. И когато момъкът ходи да въздига една светица, какво лошо
има в това? Той иска да я извади от калта. Този момък иска момата да стане светица
като него.

Сега, мислено ще направим едно пътешествие до слънцето и назад: 5 минути

отиване и 5 минути връщане назад. Ще вдигнете и двете си ръце нагоре, малко
отворени, с дланите една срещу друга. Дясната ръка остава горе, а лявата сваляте
долу. Тъй, както сте, тръгвате от земята за слънцето. Като започнете да се връщате
назад, променяте ръцете си: лявата вдигате нагоре, а дясната сваляте долу. Като
слезете на земята, сваляте и лявата ръка при дясната; двете ръце поставяте една
срещу друга, за да се свържете с магнетическото течение, което постоянно иде от
слънцето към земята. Във време на упражнението ще гледате да се освободите от
всякакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето с всички ваши смущения,
вие ще се свържете с известни отрицателни течения, които ще ви въздействат
дисхармонично. Значи във време на цялото пътешествие, което ще трае всичко 10
минути, вие ще оставите багажа си на земята и на връщане ще си го вземете.

Две школи има в света: едната е школата на Всемирното Бяло Братство, а другата –
школата на черното братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на
второто – в центъра на земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята
енергия от Слънцето, а черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си. Щом
оберат плодовете, черните братя се прибират в центъра на земята.

Човек не е създаден да умира. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на

Великите Божии закони. В този смисъл смъртта е едно случайно явление. Като умре,
човек се трансформира, минава от едно състояние в друго. Който разбира законите и
ги прилага, той върви към центъра на Слънцето, т.е. отива в областта на живота.

. Да се върнем пак към Белите Братя. – Де е тяхното жилище? Школата на

Всемирното Бяло братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят
събор. Техните делегати на земята също се събират на събор. – Къде? – На един
висок връх в Хималаите, там правят своя събор. – Кой е този връх? – Зная го, но не
мога да го кажа, не е позволено. – Духове ли са тези братя? – Те са хора, облечени в
плът, както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие.
Велик, тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите – свещеното място
за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта си с всичката своя пълнота, с всичката
си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане
на религията, науката, изкуството. Тя е причина за преустройството на обществата,
за подобряване строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се
дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на
земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на
тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо
ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога.
Това става само два пъти в живота им. За тези Бели Братя се казва, че са родени два
пъти от Бога. – Какво значи това? – Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.

Вие като срещнете месечината, тя ви казва: „Не ви трябват толкова дървета, да ги

посаждаш, да се мъчиш.“ Месечината казва: „Не ти трябва толкова да ядеш.“
„Малко, не трябва много“, казва месечината. Щом дойдеш до слънцето, всичко
трябва вече, щом дойдеш до слънцето, трябва ти един дъждобран. Слънцето е толкоз
добро, че хората се бранят от него с дъждобран или още как го казвате? Омбрела,
чадър. Да не ви се вижда чудно това. Част от слънчевата енергия трябва да мине
през месечината, да дойде до нас. Тя е непоносима иначе. Месечината е един
трансформатор на слънчевата енергия. Ние трябва да възприемем тази енергия, за
да стане достъпна за обработване на нашия ум. Ако сте приятели с месечината,
много малко ще боледувате. Когато развалите вашите отношения с месечината,
болестите идат много често. Щом човек се сприятели с месечината, болестите идат
малко. Всичко, което в природата съществува, не е един произвол. Мислите ли, че
животът е произволен? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В
тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат
изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото
е било преди хиляди години. В същност ние се занимаваме с изучаване на нашето
минало. Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя
миналото. А това, което човек мисли, т.е., неговата мисъл съставя бъдещето.
А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу
нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел – е движение
отгоре надолу, т.е. от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И тъй,
тъмнотата е горе, а светлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаем, тъмното място –
това е адът“. Адът що е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е
място на мъчение? Жена, която иска да роди, мъчи се; също и земята е заченала, и
милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. То е адът. Някои
не искат да бъдат там, а искат да бъдат на небето, и казват: „Аз не искам такъв ад“.
Докато не минете през ада, човеци няма да станете. Затова именно раждането
подразбира този ад. И той не е така страшен. Човек, който се е родил и е
прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. Пак ще бъде
турен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в
пространството милиони години и някъде ще се спре – ще зависи с каква сила ще
бъде хвърлен от Господа. И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100,000,000
години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в
пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го
наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина. И тъй, да се роди човек, то значи
да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството,
дето ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите
прераждания, той ще се роди.

Молитвата трябва да стане като изгрева на Слънцето. Защо Господ е направил

Слънцето? За да се научат хората как да се молят. Не искайте изведнъж да стане
Слънцето много горещо. Ако се молите изведнъж силно, ще предизвикате лоши
реакции. Ще мислите и се молите тъй, както изгревът на Слънцето се показва
постепенно, както светлината – полека. А като изгрее Слънцето, ще бъде най-
хубавият момент при молитвата. Дойде ли обяд, пак ще се молите. Вие трябва да
разбирате законите на молитвата, защото молитвата е работа. Онзи човек, който е
работил, трябва да иде на сянка под крушата. Значи светлината трябва да мине през
листата. Ако се изложите на обяд направо на Слънцето, ще слънчасате.
Някои казват: „Трябва да се молим“. Други казват: „Не искаме да се молим. С
молитва не стават работите“.
Много пъти с молитва не стават работите, а стават с оная права мисъл, да разбират
законите, които работят в природата. А пък природата, това е Разумното. С това
Разумно, което мисли за вашето добро, вие трябва да влезете във връзка и да не се
колебаете.

И Слънцето упражнява известно влияние върху Земята. И Слънцето не е пълен

господар на Земята. Месечината регулира слънчевата светлина. Ако Месечината не
съществуваше, тогава светлината, която излиза от Слънцето, нямаше да се регулира
правилно. Вследствие на това и нашият организъм щеше да бъде устроен другояче.
Днес нашият организъм, вследствие влиянието на Месечината и на регулирането от
нея на слънчевата светлина, той е по-хармонично устроен.

Аз не искам да ви дам някои правила, понеже можете да си навлечете беля на

главата. В 914 година аз исках да дам едно благо на хората, за което им препоръчах
да се греят на слънцето и те така изопачиха това нещо, че вместо да се греят, някои
от тях започнаха да се кланят на Слънцето. Няма защо да се кланя човек на
Слънцето, освен на Бога. Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира
всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито
на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се
кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се
отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо? Защото
в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи. Да се покланяш на Бога
значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш
свободата Му, да носиш Неговия Дух. Казвам: Служенето на Бога в света е
необходимо за вярващите, както и за онези, които искат да се запознаят с тайните
на Индия и на Египет. Казвам: Тайната седи в това да бъдеш облечен в красотата, да
бъдеш облечен в чистотата. Мислете една година наред върху красотата и чистотата
и няма да сгрешите. После, често, при разположение от ваша страна, наблюдавайте
Слънцето и Месечината – пак няма да сгрешите. Сега, аз искам да ви избавя от едно
заблуждение. Красотата и чистотата са среброто и златото, Месечината и Слънцето,
които имат известно съотношение помежду си. Мислете често върху тия неща,
докато среброто и златото влязат във вашата кръв.

Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз
предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб
– житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-
умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата
между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време
своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на
слънцето, но хранителен.

Какъв е диаметърът на земята според последните научни данни? Мисля, че е 12

хиляди километра. Ако вземете диаметъра на Венера, той е почти като този на
земята, няма голяма разлика. Предполага се, че масата на Венера е съвсем друга,
друга култура има тя. Съществата, които живеят там, са устроени съвсем другояче от
тези на земята. И в Меркурий е също така. И на Марс има жители, които са съвсем
другояче устроени от тия на земята. Онези, които са строили вселената, имат един
общ велик план. Техните умове и техните разсъждения, например, за време и
пространство се коренно различават от нашите разсъждения и схващания за време и
пространство. От тяхното гледище нашите разсъждения са съвсем детински, те
изглеждат съвсем смешни. Например, какво схващане може да има една микроба за
вечността? Според нейните схващания понятието за вечността ще бъде трилиони или
квадрилиони километри далеч от нашето. Кажете ми, колко време ще отнеме на
човека, за да извърви едно разстояние от един квадрилион километри? Има
същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята
представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат
милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. Хората, които
имат само две очи, едва ли виждат една малка дупчица от земята и казват: Това е
нашата земя. Казвам: Това, което вие виждате, ни най-малко не е вашата земя. Вие
трябва да знаете, че това, което виждате, е едва кожата, повърхността на земята.
Животът, значи, е върху кожата, върху повърхността на земята. Също така земята
има гръбнак, има мускули, има и стомах, вследствие на което и тя иска да яде, като
всички живи същества. Можете ли да си представите, като седне земята да яде,
колко нещо изяжда на един обед. Можете да си представите, като ѝ се сервира един
обед, колко агънца и колко говеда ще ѝ трябват! От всички говеда, които са на
земята, не може да ѝ се даде един обед. Питам тогава: Като се храни земята, отде
взима своите говеда? Или вие ще кажете, че земята не се храни. Това е ваше
мнение, но ако запитате земята дали се храни, тя ще ви отговори. Вие по този
въпрос ще си имате свое мнение. Това са странични въпроси.
Ако наблюдавате земята от слънцето, как ще изглежда тя? Видима ли ще бъде, или
невидима? Ще изгрява и залязва ли, като слънцето? Какво ще кажете за жителите на
слънцето и на другите планети ? Може да кажете, че и слънчевите жители, като вас,
имат желание да посетят другите планети. Докато са на слънцето, те не могат да си
представят какви са другите планети. Ако разсъждавате по земному, нищо няма да
постигнете. Човешката логика не разрешава въпросите. – Защо ? – Тя е в застой. Тя
е като статуя. Какво ще кажете: Статуята има ли желание да яде? – Тя няма никакво
желание за ядене. Аз ви задавам теоретически въпроси, на които мъчно можете да
отговорите. Например, такъв е въпросът: Видими ли са другите слънца от нашето?
Какво се ползвате от това знание? Толкова ще се ползвате, колкото от изучването
броя на краката у животните. Всичко, което изучавате, представя гимнастика на ума,
но строга, сериозна, а някога даже и опасна.

Ако искаш обуща, намери някой майстор, който разбира от обуща, да ти вземе. Ако
отиваш да си вземеш цигулка, намери някой майстор да избере. Ако искате да
изучавате светлината, трябва да дойдат духовете на светлината отгоре да ви научат
по кой начин да възприемете. Кой от вас знае как да гледа? Как гледате слънцето?
Слънцето не се гледа направо. Не възприемайте слънцето направо. На слънцето
крадешком ще хвърлите един поглед за 1⁄10 от секундата. Един бегъл поглед.
Отдалеч ще погледнеш слънцето. Слънцето действува много силно и много хора
може да повредят очите си като гледат слънцето. Светлината не е лоша, но ретината
не е приспособена. Вълните на слънцето, които идат, са доста големи. Човек, който
иска да гледа слънцето, да го разбира, трябва да има Любов към Бога. Да се
заинтересува как Господ създал слънцето, да има Любов към него, да мисли за
слънцето като живо същество. Тогава светлината ще ти говори, ще имаш друго
понятие за светлината.

Наистина, какво ще прави човек в пространствата? Той ще ходи от едно слънце на

друго, но опитал ли е какво нещо е слънцето, какви жители живеят там? Много от
съвременните учени казват, че на слънцето няма никакви жители, но там има само
огън. Те не подозират, че онази енергия, която слънцето ни дава, се дължи на
свободните умове в слънцето, които щедро дават от своята енергия. По този начин
те искат и хората да живеят като тях. Това е реалност, не е нещо измислено. Че и
другите същества на планетите, вън от нашата земя, могат да мислят като нас, че и
на земята или има, или няма живот. Също така можете да питате и за другите
планети, дали има живот там или няма. Един писател, Свeнденборг си позволил да
пише. Той казва, че е ходил на Юпитер, на Меркурий и на други планети и се е
убедил от личен опит, че навсякъде има живот, всички планети са населени. Той не
дава научни доказателства, но трябва да му се вярва. Научно не е доказано това.
Обикновено учените дават своите научни заключения, които са верни. Някои от
учените твърдят че и на Юпитер и на другите планети не може да съществува живот,
като този на земята. Това нищо не значи. Животът на вселената не е еднообразен.
Не е въпрос, какъв живот има в различните области на вселената. Важното е вие да
бъдете свободни граждани, да се ползвате от благата на вселената. Аз се
интересувам от вселената дотолкова, доколкото тя внася известни блага в моя ум, в
моето сърце, в моята душа, в моя дух.

Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи

вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо
няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? –
Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме
дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.
Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често
представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на
конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон.
Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може
да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили,
както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и
ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа
едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча
на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не
аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча,
но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да
говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.

И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го
турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на
живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти
познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква
истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да
мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз
опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и
моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам.

Следователно небето е един свят, дето хората са толкова богати, че ако сполучиш да
направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че ти си му предал
нещо хубаво. И тези жители на небето казват: „А, ето един човек!“ Туй наричат те
човещина. А ако се стараеш да им направиш едно добро, там то не се преценява. На
земята как е? – Ние се стараем да правим само добрини, но работата не върви.
Питам: Как върви сега светът? На небето искат зло да направят, а на земята – добро.
Следователно небесните жители изправят нашите грехове. Те казват: „Какво правят
хората на земята?“ – Страдат. – „Я – казват, – направете ни едно зло, едно
страдание, че да го опитаме и ние.“ Като им създадете едно страдание, те казват:
„Колко е хубаво!“ Отлично е то за тях. И всичките вестници там ще пишат за това.
Туй е фигуративно. Там вестниците с хиляди години пишат, че еди-кой си им създал
едно голямо щастие. Там се радват, а тук на земята сълзи проливат. Е, питам: Кое
мнение е меродавно, тяхното или нашето? Тяхното мнение е меродавно.

Слънцето, звездите, луната са деца на Бога. И те пляскат и играят. Лъчите на

светлината са излезли преди милиони години и ни поздравяват със своята кърпичка,
както момата и момъкът се поздравляват. – „Възможно ли е слънцето да поздравлява
човека?“ – Възможно е. Аз не говоря за човека, но за човешката душа. Тя е по-
голяма даже от земята. – „Докажи това!“ – Истината не се доказва. Който се опитва
да докаже истината, той попада в лъжата. Истината съществува сама за себе си. Тя
не се нуждае от външна подкрепа, от доказване. Така трябва да разсъждавате и вие.
Казваш: „Нещастен съм“. – Считай това за привилегия. – „Страдам, мъча се.“ – И
това е привилегия. – „Боледувам.“ – И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в
живота, знай, че това е привилегия за тебе. – „Дрехите и обувките ми са скъсани.“ –
Благодари за това. Каква е тази къща, която няма прозорци? Същото ще кажа и за
скъсаните дрехи и обувки. Не съжалявай, че са скъсани. Те се проветряват. Колкото
повече прозорци има къщата, толкова е по-хигиенична. Това е нов начин на
разсъждение.

„И заповяда Господь на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“ Азъ се

радвамъ, че Богъ заповядва на слънцето да грее. И днесъ слънцето грее на всички
онези, които отварятъ кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако
имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-
правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно
тяло, нека бъде най-здравото тяло! Три неща трябва да има човекътъ, който е на
физическото поле: най-напредъ той трябва да има здраво тяло. После – просветенъ
умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия,
която да обхваща цялото човечество, безъ някаква разлика. И тъй, ние съ ангелите
ще се свържемъ чрезъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрезъ Любовьта.
Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелите са въ насъ.
Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние
сме съ ангелите.
Беседа, държана отъ Учительтъ, на 15 мартъ, 1925 г. въ гр. София.
Той повелява на слънцето
http://triangle.bg/books/1925-02-15-10.2000/1925-03-15-10.html