Линѣе наш’то поколенье

Линѣе наш’то поколенье

навредъ застой, убийственъ мразъ;
ни топълъ лучъ, ни вдъхновенье
не пада върху насъ.

Кѫдѣ вървимъ, не мислимъ твърде,

посока нѣма в наший пѫть,
спокойно биѭтъ тѣсни гърди,
кога от злоба не кипѭтъ.

Стресни се, племе закъснѣло!

Живѣйш ли, мрешъ ли, ти не знайш!
Следъ тебъ потомство иде цѣло –
какво ще да му завѣщайш?

Илъ твоятъ пѫть се вечъ изравни?

Илъ нѣмашъ други ти сѫдби?
Илъ нѣмаш ти задачи славни
и цѣло бѫдеще съ борби?

Недѣй оставя, мили боже,

безъ лампа твоя свѣтъ олтаръ,
безъ химна твоето подножье,
безъ вѣра живата си тварь!

Недѣй оставя безъ звездица

моряка, въ нощний мракъ осталъ,
безъ утро мъничката птица,
народитѣ – без идеалъ.

Иванъ Вазовъ