На всички, посветени на Пътя на Свободата преди, сега и за напред....

Теун Марес
Мъглите от Знанието на Дракона,
Ученията на Толтеките, Том IV
THE TOLTEC TEACHINGS Volume IV ® Theun Mares, 1997,
Renascent Legacy Press

Превод: Иван Славов

Редакция: Милен Иванов, Павлинка Славова
Коректура: Донка Матеева
Предпечат: КОТА ДИЗАЙН Стара Загора - Стела Петкова
Печат: Абагар, 2007
Издателство „Вояк” ООД
ISBN: 0-958-4675-1-Х 2007 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР …………………………………………………………….……………………2
ВЪВЕДЕНИЕ …………………………………………………………………………………5

ЧАСТ ПЪРВА – СЪНЯТ ……………………...……………………………………………15

Първа глава - Четирите постулата на дебненето …………………………………………15
Втора глава - Контрол над глупостта …...…………………………………………………26

ЧАСТ ВТОРА - ПРАВИЛАТА НА ДЕБНЕНЕ… ………………………………………41

Трета глава - Събуждане от съня ……………………………….…………………………41
Четвърта глава - Честта на воина .…………………………………………………………56
Пета глава - Встъпване в непознатото ……………….……………………………………69
Шеста глава - Смяна на фокуса………………………………………………………….…81
Седма глава - Претърсване на сенките ………………….………………………………91
Осма глава - Зад булото на времето .…………………………………….………………105
Девета глава - Глупостта на идентичността ……………………………………..………114

ЧАСТ ТРЕТА - СВЕТЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ .………………………………………125

Десета глава - Преглед на четирите измерения …………………………………….……125
Единадесета глава - Двадесет и един скъпоценни камъка ……………………...………134

ПРИЛОЖЕНИЕ ……………………………………………………………………………159

1
 ПРЕДГОВОР

След получените отзиви на читатели за първите две книги, е необходимо да уточня, че не

всички Толтеки са еднакви и не всеки, поел Пътя на Воина е непременно Толтек. Отчитайки
факта, че Толтеките са били самотни птици за едно много дълго време, не е изненадващо защо
светът като цяло знае малко, ако изобщо знае нещо, за техните занимания. Всъщност малкото
хора, които имат информация за нас, започват да гледат на Воините като на мит, докато други,
по-специално познаващите ни от книгите на Карлос Кастанеда, смятат, че сме магьосници.
Наистина не може да се отрече, че Карлос Кастанеда и другите сегашни автори, които твърдят,
че имат нещо общо със съдържанието на неговите книги, представят традицията на Толтеките от
гледна точка на магическите практики. Всъщност истинският Толтек не е мъж или жена,
отдаващи се на магьосничеството, което в днешно време предизвиква такова любопитство.
Толтеките са мъже или жени на знанието и въпреки че нашето знание нямаше да е
завършено, ако не съдържаше и знанието за магьосничеството, трябва да подчертая изрично, че
магическите практики са само един много малък фрагмент от знанието като цяло. Още повече,
истинските Толтеки знаят, че магьосничеството не води до Свобода, а обратно - до още пo-
подтискащо робство.
От времето на разцеплението сред Атлантите, Толтекското братство е разделено на две
големи групи: едната, формирана от хора, посветени на увеличаване на силата и свободата на
индивида и другата, интересуваща се от еволюцията на Осъзнаването единствено поради
собствени егоистични цели. Първата група сме тези, които следваме Пътя на Свободата.
Втората група хора от братството следват така наречения Път на Великото Приключение. И
двете групи имат различни степени и звания, отразяващи уменията им, които са изброени за
удобство в Допълнението към края на книгата.
Най-общо казано, има само две степени, достъпни за групата, поела Пътя на Великото
Приключение; а именно Воини на Първото Внимание и Воини на Второто Внимание. Казано
накратко, Първото Внимание е пълният потенциал на онова, което може да се нарече
рационално или нормално осъзнаване - потенциал, които все още средният мъж и жена не са
изследвали напълно. Второто Внимание, от друга страна, е напълно ирационално ниво на
осъзнаване, което, най-общо казано, е нещо, за което средният мъж и жена нямат дори и смътна
представа, да не говорим за познание. Едно наистина широко поле на осъзнаване, което напълно
излиза от относително малкия и доста ограничен обхват на човешкия рационален ум.
Второто Внимание е силата на нашите братя, следващи Пътя на Великото Приключение.
На този път могат да бъдат срещнати всички онези „обаятелни” аспекти от Толтекската
традиция, които не водят до свобода и които са свързани с феномени от всякакъв вид -
странното и чудесното, магията и вълшебството, както повечето хора ги разбират. Толтеките,
избрали този път, са развили способности единствено в рамките на Първото и Второто
Внимание, а тяхното умение в тези области на осъзнаване се нарича Първи и Втори Пръстен на
силата.
Малцина последователи, опитващи се да приложат по някакъв начин на практика древните
техники от Толтекската традиция, се спират за миг, за да се замислят, че ограниченото знание е
опасно знание. Това важи особено за практиките на магьосничество, защото наистина много
малко от привлечените към това специфично търсене на знание са поставяли под въпрос
ефективността на практики, които по самата си природа окуражават практикуващия да отдава
своята сила на друго същество или личност.
Как могат подобни практики да водят до свобода. Странно наистина колко много
заблудени личности все още се увличат по напълно отживели занимания, като например
прибягване до подкрепата на неорганични същества и възбуждане на енергия посредством
ритуали и халюциногенни наркотици.
Вярвайки, че такива занимания ще ги направят по-силни, или по-точно ще ги дарят със
сила да превъзхождай ближния, тези хора не разбират, че Първият и Вторият пръстен на

2
силата, сами по себе си, не са самоцел, а само необходими стъпала, водещи човека към пълното
разгръщане на неговия потенциал или така нареченото Трето Внимание, недостъпно за други,
освен за тези, поели по Пътя на Свободата.
Да се опитаме да обясним Третото Внимание с няколко думи е направо невъзможно,
затова нека засега само отбележим, че Третото Внимание е онази точка от проявена та Вселена,
онова ниво на осъзнаване, в което Осъзнаването на непроявеното и на проявеното са събрани в
съвместен и напълно интелигентен акт на съдействие. Абсолютен парадокс, който обаче дава
достъп до истинската същност на Вселената, наречен Трети Пръстен на силата вид сила,
напълно непознат на всички, подготвяни в изкуствата на магьосничеството.
Tози, който има достъп до Третия Пръстен на силата никога не прибягва до дребнавите
практики на магьосничество, нито до обаятелните сили, предлагани от Път* на Великото
Приключение, защото той буквално държи ключовете на сътворението и разрушението.
Очевидно не съществува по-голяма магия от тази. Следователно на Война на Третото
Внимание не се налага да хвърля по врага си светкавици, нито пък да прибягва до подкрепата на
неорганични същества, защото една фокусирана мисъл, насочена по скритите пътеки на
човешкото осъзнаване, е най грубо казано, всичко, от което се нуждае. Именно по тази причина
такъв вид сила е недостъпен за хора, на които все още липсва всеобхватната визия, повеляваща
силата да не се използва за егоистични цели.
Задачата на Воините на Третото Внимание е да използват силата си за разрушаване на
формите, които заробват и обезсилват човечеството и да предоставят знанието, необходимо на
всеки човек, за да се извиси и с това извиси света и хората около него, защото трябва да е ясно,
че целият живот е изцяло взаимосвързан, поради което взаимодействащ и взаимозависим.
Ето защо Воините от Третото Внимание са способни и винаги готови да предизвикват
всекиго и всичко, което пречи на индивида да заяви своята сила и последваща свобода.
Във връзка с горното, моля читателя да осъзнае, че ако наистина е твърдо решен да следва
Пътя на Воина, е много важно да прави разлика между Пътя на Свободата и Пътя на Великото
Приключение. Най-често задаваният въпрос по този повод е: Свобода от какво? Няма лесен
отговор в контекста на сегашното предисловие, защото значението на свободата е наистина
необятно. Засега е достатъчно да кажем, че става дума за освобождаване от многото илюзии,
породени от липсата на знание на човека, неговата социалната обусловеност и неведение за
собствената му божествена природа. Апропо, все още малко хора разбират, че човека не е
физическо същество, ограничено на физическото ниво, а едно удивително същество от
Вселената, извор на магия и сила. По тази причина Воините на Третото Внимание, работейки в
тясно сътрудничество с техния нагал, имат за задача да водят хората към осъзнаване на техния
истински потенциал и наследство като магически същества на Вселената.
Aз лично съм Толтек на Третото Внимание и моят официален мандат сред Толтеките е
една длъжност, която аз изпълнявам периодично през много, макар и не последователни
прераждания, една длъжност на така наречения Дракон Вълк. Накратко, целта на Дракона Вълк
е да помогне на Силите на разграничението да видят бял свят, за да може светлината на
трезвостта да освети пътя напред в еволюцията на Осъзнаването. Работата на Вълка Дракон е да
отдели Светлината от Тъмнината, да отдели това, което извисява от онова, което подтиска;
имащото съдържание, от лишеното от смисъл; всичко, което сътворява, от всичко, което
разрушава и накратко да отдели това, което води до свобода от онова, което води до
ограничение и робство - да отдели действията, които издигат живота, от действията, които го
уронват.
Обаче сила, мир и свобода не могат да бъдат дадени даром, нито присъдени. За силата,
мира и свободата трябва да се бориш и да ги заявиш. Драконът Вълк е същество, ко ето учи
хората: първо, какво ги държи в робство; второ, че никой не може да бъде уловен в капан без
съгласието му; и трето, че всички мъже и жени могат да заявят силата си борейки се за
свободата си. Пробуждането на Вълка Дракон е ставало винаги от една страна във време на
силно изразено разделение и страдание, и от друга, във време на надежда и подновена смелост,
породени от чувството за самоуважение.

3
 Причината, поради която аз още веднъж поемам длъжността на Дракона Вълк през
настоящия живот, е във въз никналата необходимост да се посочат на човечеството огромните
възможности за промяна и свобода, които сегашната ситуация в света предлага. В тази връзка,
трябва да се знае, че мъже и жени по целия свят изпадат в отчаяние, виждайки, че техният стар и
комфортно-познат свят е на път да се разпадне. Ескалиращите насилие и престъпност по света,
несигурната икономическа ситуация разложението в етичните стандарти, разпадането на
отношенията изобщо и на семейството в частност, изопачаването на истината за лична изгода,
безогледната манипулация на Осъзнаването посредством безскрупулни действия от страна не
само на политици и медии, но и на самозвани лечители, пророци и гадатели, натикват
човечеството в ъгъла и го притискат плътно до стената. Напълно объркани, на кого да вярват и
кого да слушат, хората са достатъчно отчаяни, за да сложат началото на една истинска битка за
свободата си.
В действителност по света има много мъже и жени крайно нетърпеливи да излязат от
вцепенението и да оставят своя отпечатък в историята, но ги спира липсата им на визия, липсата
на така необходимото знание за истинската природа на живота и света, на Осъзнаването на
техния магически произход. Добавете и изтощаващите окови на социалната обусловеност и
тогава не е никак изненадващо, че по света има толкова много депресирани хора - хора, които
искрено копнеят да променят живота си и света наоколо, само да знаеха как и да не се чувстваха
толкова безсилни.
От гледна точка на Толтеките това е перфектното състояние на нещата, защото само човек,
плътно притиснат до стената е склонен да допусне, че може би, вероятно, съществува различен
начин на мислене, на усещане, на правене на нещата. Само тогава човек се изпълва с достатъчен
емоционален заряд, за да започне да се бори за онова, в което самия той вярва и за което копнее.
Главно по тази причина Воините на Свободата са решили още веднъж да поемат ролята на
Толтеки. Още повече ние, посветените на Пътя на Свободата, сме подходящо обучени и
наистина готови да обезпечим човешката потребност от промяна, неговото дълбоко желание за
мир, неговия неутолим стремеж към просперитет и преди всичко, неговото нарастващо желание
да открие онова знание, което ще му позволи да заяви своята сила, като индивид, притежаващ
правото да мисли и действа по своя преценка, и заради самия себе си. Но за да постигне всичко
това, човек трябва да отхвърли миналото, което включва борбата за освобождаване от
обезсилващите окови на социалната обусловеност.
Днес се правят много спекулации на тема края на света и идването на Новата Ера. От
гледна точка на Толтеките, краят на познатия ни сегашен свят е неизбежен, просто защото
човекът е вече пълнолетен и вместо непрестанно да строи замъци от пясък и после да ги
разрушава с детинско увлечение, е време да поеме отговорността си на възрастен и да започне
да играе смислена роля в по-дълбоките аспекти на еволюцията на Осъзнаването, и в тази връзка
поеме отговорността си за факта, че в същността си е магическо същество, което притежава
силата да сътворява, и да руши. Щом човекът поеме отговорността за това свое наследство,
наистина ще станем свидетели на една нова ера и един нов свят - нова ера и нов свят, които няма
да паднат от небето, а ще бъдат основани на поетата от човека отговорност за истинската му
роля във Вселената.
Ето защо ние, Воините на Свободата, за разлика от нашите братя, поели Пътя на Великото
Приключение и посветили времето си на магьоснически практики, сме напълно отдадени на
Свободата и възнамеряваме да използваме настоящето време, както и сегашната световна
ситуация в името на живота като цяло. Наш дълг е да останем посветени на свободата,
самоусъвършенстването, самоуважението, благополучието на всеки индивид, човек и прочее.
Ето в какво се състои моята роля - да предавам на човечеството Завещанието на Толтеките.

4
 ВЪВЕДЕНИЕ

Великият вожд от Вашингтон ни изпрати вест, че иска да купи земята ни. Великият
Вожд също ни изпрати думи на приятелство и добра воля.

Това е много лесно от негова страна, защото ние сме наясно, че той няма нужда от
нашето приятелство в Дамяна. Но ние ще обмислим предложението ви. Защото ние знаем, че
ако не продадем, Белият човек ще дойде с оръжие и ще вземе земята ни.

Но как можете да купите небето, топлотата на Земята? Тази идея ни се вижда

странна. Ами ако ние не притежаваме свежестта на въздуха и блясъка на водата, как можем
да ви ги продадем?

Всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяка блестяща борова игла, всеки
пясъчен бряг, всяка мъгла в тъмните гори, всяка невинна бръмчаща буболечка е свята в
паметта и опита на моя народ. Смолата, която се стича по дърветата носи в себе си
паметта на Червения човек.

Мъртвите бели хора забравят родната си страна, когато отиват да бродят сред
звездите. Нашите мъртви никога не забравят тази прекрасна земя, защото тя е майка на
Червения човек. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ароматните цветя са наши
сестри; еленът, конят, великият орел, те са наши братя. Скалистите гребени, тучните
поляни, топлината от тялото на понито, човекът - всички принадлежат на една фамилия.

И така, щом Великият Вожд от Вашингтон ни изпраща думи, че иска да купи земята ни,
той иска много от нас. Великият Вожд изпраща думи, че ще запази за нас място така, че ние
да живеем удобно. Той ще бъде наш баща и ние ще сме негови деца. Ние ще обмислим вашето
предложение да купите земята ни. Но няма да ни е лесно. Защото тази земя е свещена за нас.

Тази блестяща вода, която тече в бързеите и реките не е просто вода, а кръвта на
нашите предшественици. Ако ние продадем нашата земя, трябва да помните и да научите
децата си, че тя е свещена и всяко призрачно отражение в чистата вода на езерата ни говори
за събития и спомени от живота на моя народ. Реките са наши братя, те утоляват нашата
жажда. Реките носят нашите канута и хранят нашите деца. Ако ви продадем нашата земя,
вие трябва да помните и да учите вашите деца, че реките са наши и ваши братя и затова вие
трябва да удостоите реките с уважението, с което бихте удостоили всеки брат.
Червеният човек винаги е отстъпвал пред настъпващия бял човек, както мъглата от
планината бяга пред утринното слънце. Но пепелта на нашите бащи е свята. Техните гробове
са свята земя, а също и тези хълмове, тези дървета, тази част от земята е свещена за нас.
Ние знаем, че Белият човек не ни разбира. Едно парче земя е за него същото, като всяко друго,
Защото той е странник, който пристига през нощта и взема от земята каквото поиска.
Земята не е негов брат, а негов враг, който, след като победи, той подминава. Той оставя
гробовете на бащите си отзад и не го е грижа. Той краде земята от своите деца. И не го е
грижа. Неговите бащини гробове и наследството на децата му са забравени. Той гледа на
своята майка Земята и на своя брат Небето - като на нещо, което да купи, ограби, продаде
като овца или шарено мънисто. Неговият апетит поглъща земята и оставя на нейно място
пустиня.

Не знам. Нашите разбирания са различни от вашите. Вида на вашите градове е болка за

очите на Червения човек. Но може би смятам така, защото Червеният човек е дивак и не

5
разбира. Няма спокойно място в градовете на Белия човек. Няма къде да чуеш разлюлените
листа на пролетта и шумоленето от крилете на насекомите. Но може би аз съм див и не
разбирам. Шумът на вашите градове е обида за ушите ни. Какъв живот е това, ако човек не
може да чуе самотния крясък на чакала и спорещите жаби в езерото през нощта. Аз съм
Червен човек и не разбирам. Индианците предпочитат мекия звук на вятъра, свистящ над
повърхността на водата, и мириса на самия вятър, прочистен от дневния дъжд или аромата
на бора.

Въздухът е безценен за Червения човек, защото всички споделят едно дихание -звярът,
дървото, човекът, всички те споделят един дъх. Белият човек изглежда не забелязва въздуха,
който диша. Като човек, умиращ бавно, той е безразличен към вонята. Но ако ние ви продадем
нашата земя, помнете, че въздухът е безценен за нас, че въздухът споделя своя дух с целия
живот, който поддържа. Същият вятър, който даде първия дъх на нашите деди, прие и
тяхната последна въздишка. Вятърът все още трябва да дава на нашите деца духа на
живота. И ако ние ви продадем земята си, вие трябва да я пазите чиста и свята, като място,
на което дори и Белият Човек може да почувства вкуса на вятъра, подсладен с уханието на
горски цветя.

Ние ще обмислим вашето предложение да купите земята ни. Ако решим да го приемем, аз
ще поставя едно условие: Белият човек трябва да се отнася с животните от тази земя, като
с братя. Аз съм дивак и не разбирам никакъв друг начин. Виждал съм хиляди гниещи бизони в
прерията, оставени от Белия човек, който ги убива от минаващия влак. Аз съм дивак и не
разбирам, как пушещият железен кон може да бъде по-важен от бидона, който ние убиваме
само дa да оцелеем. Какво е човекът без животните? Ако всички животни изчезнат, хората
ще умрат от абсолютна самота на духа. Защото, каквото и да се случи на животните, скоро
се случва и на хората. Всичко е свързано.

Вие трябва да научите децата си, че земята под техните крака е прахът на нашите
деди, за да я уважават. Предайте на децата си, че земята е обогатена с живота на нашите
родители. Учете децата си, както ние сме учили нашите деца, че земята е тяхна майка.
Каквото се случва на земята, се случва и на децата на земята. Ако плюе на земята, човекът
плюе на себе си.
Това знаем ние. Земята не принадлежи на човека; човекът принадлежи на Земята. Това
знаем ние. Всички неща са свързани помежду си, както кръвта свързва семейството. Човек не
изплита мрежата на живота, той е просто нишка от нея. Каквото той прави на нея, го прави
на себе си.
Но ние ще обмислим вашето предложение да отидем в резервата, който сте приготвили
за моя народ. Ще живеем встрани и в мир. Няма голямо значение къде ще прекараме остатъка
от дните си. Нашите деца вече видяха бащите си унижени и победени. Нашите Воини
преживяха срама и след поражението те прекарват дните си в леност, тровейки телата си
със сладки храни и силни напитки. Няма голямо значение къде ще прекараме остатъка от
дните си. Те не са много. Няколко часа повече, няколко зими повече и никой от децата на
великите племена, които обичаха тази земя, а сега се скитат на малки групи в горите, няма да
останела да оплаква гробовете на хора, били някога могъщи и изпълнени с надежда като вас.
Но защо някой да оплаква изчезването на моя народ. Племената са от хора, нищо повече.
Хората идват и си отиват, като вълните в океана.

Дори Белият човек, чийто Бог върви и му говори като приятел на приятел, не може да
бъде освободен от общата съдба. Ние може и да сме братя в края на краищата; ще видим.
Едно нещо знаем, което Белият Човек един ден ще открие - нашият Бог е същия Бог. Вие може
сега да мислите, че го притежавате, както искате да притежавате нашата земя; но не
можете. Той е Богът на човека и неговото състрадание е еднакво, както за Белия така и за

6
Червения Човек. Тази земя е безценна за Него и да се наранява Земята означава презрение към
нейния Създател. Белите също ще изчезнат; може би по-скоро от всички други племена.
Продължавайте да замърсявате леглото си и един ден ще се задушите в собствената си
мръсотия. Но във вашата смърт вие ще блестите ярко, подпалени от силата на Бог,, довел ви
на тази земя и по някаква специална причина дарил ви с власт над земята и Червения Човек.

Тази съдба е мистерия за нас, защото ние не разбираме, когато се колят всички бизони и
се укротяват дивите коне, когато тайната магия на гората се пропива с миризмата на
толкова много хора и хълмовете се прорязват от говорещи жици. Къде е гъсталакът?
Изчезна. Къде е орелът? Изчезна. И какво е да кажеш сбогом на бързото пони и на лова. Това е
края на живота и начало на преживяването.

Ние ще обмислим вашето предложение да купите нашата земя. Ако се съгласим, то ще е,

за да си осигурим резервата, който вие обещавате. Там, може би, ще преживеем кратките
дни, които ни остават, както искаме. Когато и последният Червен човек изчезне от тази
земя, и когато неговата памет е само сянка на облак, минаващ над прерията, тези брегове и
гори все още ще пазят духа на моя народ. Защото той обичаше тази земя, както новороденото
обича биенето на сърцето на майка си. Ако ви продадем земята си, обичайте я, както ние я
обичахме. Грижете се за нея, както ние се грижехме. Пазете спомена за тази земя такава,
каквато я виждате сега. И с цялата си сила, с целия си ум и цялото си сърце я пазете за
вашите деца и я обичайте..... както Бог обича всички нас.
Едно нещо знаем ние. Нашият Бог е същия Бог. Тази земя е безценна за него. Дори и
Белият Човек не може да бъде освободен от общата съдба. Ние можем да бъдем братя в края
на краищата. Ще видим.

Тази реч е била произнесена през 1854 г. от индианския вожд Сиатъл. Тя не е била опит да
се избегне неизбежното, защото Сиатъл е разбирал напълно, че вече е било много късно за това.
По-скоро, Сиатъл произнася своята реч, като горчиво предупреждение за опасността от
човешкото невежество и тотално неуважение към всичко различно от задоволяване на
егоцентричната алчност.
Дълбокият мотив за цитиране на горната реч не е да се привлече вниманието на читателя
към човешката алчност, а да се покаже, че там, където има истинско разбиране на
взаимосвързаността на живота, няма място за обвинения, по простата причина, че на този свят
няма истински жертви и победители. В речта си Сиатъл дава много ясно да се разбере това, тъй
като той самият разбира и практикува взаимосвързаността на живота. Макар да не разбира
случилото се, той, без да оправдава действията на завоевателите, не осъжда белите американци
и не заема позицията на морално превъзходство. Вместо това той многократно подчертава, че
има един живот и една истина и че единствената причина за разделянето между хората е тяхното
поведение. Сиатъл не осъжда белите американци, но заявява в какво вярва той и неговия народ и
по този начин им дава ясно да разберат, че тяхното поведение е неправилно, защото не отчита
взаимосвързаността на целия живот.
Сиатъл знае, че той и неговият народ не са жертви, независимо че съдбата е повелила за
тях участ, която не съвпада с техните предпочитания. С такъв подход той демонстрира духа на
безупречния Воин, защото вместо лесно да попадне в клопката на заблудата, че червенокожите
са жертви, той предпочита да признае, че неговият народ е загубил битката и според правилото
на лова, победителят взема всичко. По такъв начин Сиатъл приема предизвикателствата,
поставени от участта безупречно, с цялото достойнство и изящество на истински Воин, вярващ в
непобедимостта на своя дух. Единственото, за което изразява съжаление е, че някои от Воините
му очевидно нямат същото достойнство и си позволяват да се отдават на срам и самосъжаление.
От неговата реч става ясно, че той не смята белите американци за победители, защото
вижда, че техните погрешни действия вече са започнали да компрометират временния им успех.
Тук Сиатъл отново подчертава важността на поведението, защото освен ако не сме напълно

7
предубедени, не можем да отречем, че ние и светът, в който живеем, сме продукт единствено на
собствените ни действия. Ако се почувстваме онеправдани, то е само защото сме станали жертва
на нашите собствени действия, физически, емоционални или умствени. В същата връзка трябва
да се разбере, че Сиатъл и неговия народ просто са загубили една битка, но белите американци
всъщност са станали жертва на своето чувство за превъзходство, алчност и неуважение към
живота, защото въпреки че Сиатъл и народът му е трябвало да се откажат от всичко скъпо за
тях, белите американци от своя страна никога не са спирали да плащат цената на тяхната така
наречена победа. Така че истинските жертви в онзи ден са не червенокожите, а белите.

НИЩО В ТАЗИ ВСЕЛЕНА НЕ СЕ ПРЕДЛАГА ДАРОМ. ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА

ПРИКРЕПЕНА КЪМ НЕГО ЦЕНА.

Загубата на битката има цена. Спечелването на битката има цена. Затова е смешно да се
вярва, че сме онеправдани, когато се налага просто да платим цената на загубената битка. Както
вече казахме, за истинския Воин, който разпознава и прилага на практика взаимосвързаността
на живота, теорията за жертвата и победителя няма никакъв смисъл. Единственото нещо, което
има смисъл за Воина е дали действа безупречно, или не. Такава е единствената грижа на Воина и
неговата единствена битка.
Воинът вижда всяка битка като битка за безупречност и при условие, че винаги действа
безупречно, той никога не може да бъде победен, дори и когато губи битката. По този начин
Воинът не се смята за жертва на своите потисници, защото е съвсем наясно, че може да бъде
жертва само ако избере да вярва, че действията на ближните му имат силата да го превърнат в
такава. Да поддържа този възглед и да се предава на такова поведение е нещо напълно
неприемливо за Воина. В замяна той избира да гледа на действията на ближните си като на
безброй възможности да упражнява своята безупречност.
Тук става дума за един неимоверно важен момент, който трябва да бъде разбран напълно,
за да може читателят да извлече някаква реална полза от материала, който следва. Вярно е, че
много индивиди и цели раси през вековете е трябвало да страдат от зверствата, извършвани
спрямо тях от други хора. И все пак, както видяхме в случая с вожда Сиатъл и неговия народ,
ние винаги имаме избор, къде да поставим фокуса. Можем да се фокусираме върху
безупречността на Воинския дух или върху това да бъдем жертви. Обаче ние не можем да се
научим да живеем като Воини, ако настояваме да се изживяваме като жертви или ако
продължаваме да вярваме, че сме безсилни пред лицето на невъзможните обстоятелства, с които
се срещаме. Всички наши предизвикателства в живота се появяват, за да можем да научим
стойността на безценния дар да сме живи и същевременно да научим какво означава да носим
отговорността, присъща на знанието. Нещо, което е вярно без значение дали сме в ролята на
така наречените жертви или победители. Ако искаме да придобием безупречността на
Воинския дух, не можем да си позволим да приемаме обстоятелствата в нашия живот откъм
привидната им страна, а вместо това трябва да се борим, за да открием даровете на силата,
които те ни носят.
Днес, сто и четиридесет години след прочувствената реч на Сиатъл, изглежда, че нещата
не са се променили много, или поне привидно. Човекът е все още напълно егоцентричен и
неговата алчност е все така неутолима, както и преди. Мотивиран от алчността си, човекът
продължава да ограбва естествените ресурси на планетата и продължава да експлоатира
ближните си и всичко живо, без да го е грижа за последствията. Но все пак последствия има и те
не само бързо ескалират, но са неумолими и клонят към критичната си точка. В тази точка
последствията ще рикошират върху човека по най-безкомпромисен начин, защото, както Сиатъл
предупреждава: продължавайте да замърсявате леглото си и една нощ ще се задушите в
собствени те си отпадъци.
Просто не е възможно да продължаваш да нарушаваш деликатния баланс на живота, без да
понесеш последиците. Това е нещо, което всеки Толтек помни много добре още от времето на
Атлантите. През онази забравена ера Атлантите са нарушили равновесието на природните сили

8
до степен, в която предизвиканите природни катаклизми са унищожили Атлантида. Днес
модерният човек разбалансира силите на живота до такава степен, че огромните катаклизми във
взаимосвързаността на живота са неизбежни и предстоят. Човекът наистина е направил пълен
кръг и започнатото по времето на Атлантида трябва и ще бъде доведено до завършек.
Въпреки привидното впечатление, което оставят горните твърдения, аз не съм фаталист.
Напротив, аз намирам, че днешното време представя на човечеството най-вълнуващото
предизвикателство, което сме срещали до момента. Ако човечеството не беше извървяло този
печален път на самоунищожение и ако не се беше натикало само в такъв безкомпромисен ъгъл,
сегашните невероятни възможности нямаше да се появят.
Човешката природа е такава, че ние никога не бихме променили мисленето си, ако нашето
оцеляване не е застрашено по някакъв начин. Тази човешка черта е само един резултат от
необходимото развитие на рационалния ум, развитие, довело човека до постепенното
осъзнаване на своя божествен потенциал за сътворение и разруха, в резултат на което се е
появило изкушението да опита и от двете. Все пак трябва да се разбере, че няма кой знае какво
да се направи по въпроса, защото подобно на невръстно дете, което пада и се наранява, докато
се учи да ходи, така и за човечеството беше необходимо да премине всички тежки изпитания,
чиято кулминация е сегашната световна ситуация. Такава е цената, която трябваше да се плати,
за да се научи човек да мисли сам за себе си и да започне да осъзнава собствения си потенциал.
Осакатяването на планетата, ужасното разграбване на природните ресурси, жестоката
експлоатация на животните и човешката нечовечност спрямо ближния, всичко е резултат от
човешкия прогрес по пътя на еволюцията. Пример за същото са и разрушенията при двете
световни войни.
Въпреки че Пазителите на Расата винаги са имали силата и способността да предотвратят
всички тези зверства, те са избирали да не се намесват, а да стоят настрана и позволят на
невръстното човечество да порасне. Толтеките винаги са знаели, че никой, дори Пазителите на
Расата, не могат да оправдаят действията на човечеството, но те са намерили душевен мир в
знанието, че извървеният път е бил единственият възможен курс. Макар всеки Толтек да знае
много добре, че последствията от решението, взето от Пазителите ще бъдат ужасни, още по-
сигурно е, че последствията от противното щяха да са много по-лоши. Беше необходимо да се
избира от две злини по-малката, а от личен опит ние никога не сме се съмнявали в мъдростта на
решението, взето от Пазителите.
Еволюцията на Осъзнаването достигна точка, в която човекът започна да се учи да мисли
самостоятелно и в резултат започна да преоткрива своя истински потенциал. От този момент
нататък еволюцията на Осъзнаването се ускори много повече от очакваното. Изведнъж
Пазителите заедно с Толтеките се изправиха срещу предизвикателства, появили се в резултат от
човешкото израстване. Най-голямото предизвикателство от всички беше въпросът, как да се
подготви човечеството да поеме своето величествено наследство. Очевидно, приемайки
наследството си, човекът трябва да понесе и огромната отговорност за своята вродена
способност да създава и руши, защото такава е същността на неговата инстинктивна природа.
По тази причина Пазителите винаги са знаели, че няма друга жизнеспособна алтернатива освен
тази, която са избрали.
Колкото и ужасни да са последствията от подобно решение, трябва да е ясно, че дори и
Пазителите на Расата нямат способността да променят човешката инстинктивна природа. Дори и
да имаха такава сила, Пазителите не биха се домогвали до подобна арогантна намеса или до
такова грубо нарушаване на човешките права, защото всеки един от тях е посветен на Пътя на
Свободата. Единственото, което Пазителите можеха да сторят, срещайки неизбежния изход от
еволюцията на човека, бе да се отдръпнат настрана и да позволят на еволюцията да следва своя
естествен курс.
Мъдростта на решението, взето от Пазителите, понастоящем може много ясно да бъде
оценена по ефекта, предизвикан върху еволюцията на Осъзнаването като цяло. Днес, в
сегашната световна ситуация, жени и мъже по цял свят започват да поставят под въпрос всичко,
което преди са приемали за даденост, без да си задават много въпроси. Бавно, но сигурно

9
средните мъж и жена започват да се събуждат за истината, че хората са избягвали да поемат
отговорност за живота си и охотно са отдавали силата си на някой Голям Брат, който чисто и
просто е нямал интерес от сърцати хора.
Корупцията е проникнала толкова дълбоко във всички области, че хората са започнали да
гледат на нея като на нормално явление. Политическите системи по света са станали печално
известни заради огромната злоупотреба със сила и финанси, които не им принадлежат.
Световните правораздавателни системи отдавна са изоставили всякакво чувство за истинска
справедливост в прекомерното си чувство за собствена важност и върховна власт.
Образователната система е по-загрижена за репутацията на своите училища и учители,
отколкото от истинското образование и добруване на учениците си. Религиозните лидери от
своя страна налагат интерпретации и философии, загатващи, че всички хора са родени идиоти.
Дори в областите на науката и медицината има прекалено много практикуващи, позволили на
амбицията си да диктува техните занимания.
В цялата тази история средните мъже и жени започват да осъзнават, че Големият Брат е
по-скоро потисник, отколкото истински пазител. Но може ли изобщо да се направи нещо?
Отговорът на този въпрос е наистина много прост и еднозначен. Ние като индивиди, заедно със
света, в който живеем, сме само продукт на нашите действия и се оказваме в позицията на
жертви само защото сме жертва на тези си действия. Следователно, ако не ни харесва това,
което се случва с нас, трябва да променим действията си - нещо, което всеки мъж и жена могат
лесно да направят.
Важно е да се разбере, че макар отделният индивид да изглежда безсилен да промени
правителството или правораздавателната система на една страна, дори като самотен индивид
той притежава невероятна сила. Единственото, което прави индивида безсилен, е неговото
вярване, че е безсилен. Онова, което възпрепятства хората е техният настойчив възглед, че са
безсилни да се борят със системата, която е само проявление на техните собствени действия. В
резултат, средният мъж и жена са много склонни да се отдават на чувството си за апатия и по
този начин продължават да облагодетелстват потисниците си. Ако индивидът престане да вярва,
че е безсилен, и вместо това, поеме сам грижата за своя живот, заявявайки обратно силата си,
положението в света би могло да се промени за една нощ.
Нека да използвам една аналогия, за да изясня горното твърдение. Помислете за силата на
един индивид като за пламъка на една свещ. Много е лесно да се спори, че малкият пламък на
една свещ е покъртително незначителен, ако се сравни със силата, да кажем на
правораздавателните системи в света. Ако обаче всички, почувствали, че правосъдните системи
са несправедливи, се обединят, ще се появят милиони свещи, общата сила на които би била от
астрономическа величина. Но както знаем, хората никога не заемат такава обща позиция, поради
което продължават индиректно да подкрепят онова, което ги угнетява най-много. Защо се
случва така? Просто защото всеки мисли, чувства и действа от позицията на отделния човек, а
там, където има отделеност, няма единство, няма обединение. Ето как още веднъж виждаме, че
именно действията на индивида го правят безсилен и податлив на мъчения.
Въпросът е от огромно значение, особено в наше време, когато човечеството е вече
достатъчно узряло под влияние на способността на индивида да мисли самостоятелно. Разбира
се, това се случва благодарение развитието на рационалния ум, защото без него индивидът все
още нямаше да може да мисли самостоятелно. Сега обаче, когато хората определено имат тази
способност, отделящото качество на рационалния ум трябва да бъде трансмутирано в
разграничение. Добре е да се обърне внимание, все пак, че истинското разграничение няма нищо
общо с несправедливите практики, основани на предразсъдъци, с които терминът
дискриминация (или разграничение) се асоциира, а представлява човешката способност да се
разграничава ясно между различни стойности. Досегашното понятие на хората за
дискриминация въобще не е разграничение, а представлява по-скоро ефектите на отделеността.
Трансмутацията на отделеността в разграничаване е жизнено важна за човечеството, ако
то има намерение да се справи с предизвикателството да приеме собственото си наследство. Ако
човек не започне да разграничава мъдро, за да отсява реалното от нереалното, истината от

10
лъжата и това, което дава сила, от онова, което потиска и обезсилва, неговото наследство без
съмнение ще попадне в ръцете на Големия Брат. Ако се случи нещо подобно, светът ще стане
свидетел на невиждани досега злоупотреба със сила и потисничество, защото Ученията на
Толтеките са една наистина обширна и могъща система, която както всичко останало, може да
бъде тотално изопачена и поставена в услуга на злото. Ако човекът, при положение, че вече има
достъп до Учението, продължи да се отдава на своето чувство за апатия и безсилие, неговото
собствено наследство ще бъде използвано като оръжие срещу самия него от същите институции,
за които се предполага, че трябва да го защитават.
Впрочем, по този повод читателят не бива да се предава на фалшиво чувство за сигурност,
разчитайки, че големите институции ще се подиграят на Толтекските учения, разглеждайки ги
като поредния „фокус-бокус”. Напротив, умният читател бързо ще прецени, че институциите са
съставени от индивиди - индивиди, които не само имат своя собствена ценностна система, но и
свои амбиции и скрити намерения, за постигането на които институцията представлява само
средство. Също не бива да се забравя, че в миналото много ортодоксални институции, които са
отричали открито интереса си в определена област, по-късно са признавали, че само са опитвали
да прикрият техни секретни мисии и експерименти в дадената област.
Ето защо Толтеките ще положат всички необходими усилия, доколкото е по
възможностите им, да остане човешкото наследство завинаги божествено рождено право на
всеки мъж и жена, без да попада в неподходящи ръце. Ние можем да направим всичко според
насоките в Ученията, но все пак има някакви граници. Толтеките не могат да бъдат отговорни за
човешката апатия и ако индивидът не започне да вярва в себе си и не се изправи, за да бъде
зачитан, ние не бихме могли да го накараме да заяви силата си. Повечето от онова, което
можеше да бъде направено, стана факт в момента, в който Пазителите на Расата решиха да стоят
настрана, за да позволят на човека да узрее и ускорят процеса, който предизвика положението, в
което сега се намираме с надвисналия над главите ни пословичен дамоклеев меч.
Жребият е хвърлен и единственото, което се изисква в момента, е индивидите по света да
се почувстват достатъчно отчаяни, за да започнат да вярват, че могат да заявят силата си и да го
направят. Ако индивидът успее да се изправи срещу това предизвикателство, политическите,
религиозни и расови бариери ще изчезнат в момента, в който мъже и жени навсякъде се
обединят в духа на истинската демокрация и кажат „Стига! Ние искаме силата си обратно и ще
определяме сами посоката, в която ще се осъществява новия свят и новия живот.” Това е
кръстопътят, споменат в първи том - една наистина спиращата дъха възможност за всички мъже
и жени да заявят силата, свободата си и своето рождено право.
Толтеките и Пазителите на Расата твърдо вярват, че обикновените мъж и жена са готови да
получат наследството си и да заявят силата си. Това е моментът, за който Воините на
Свободата сме се молели, надявали и работили, откакто се помним, а Пазителите дори по-дълго.
Това е часът на силата за цялото човечество, това е зовът на Орела - мимолетният шанс, който
човекът не може да си позволи да пропусне.
Толтеките са готови да изиграят своята роля, оказвайки цялата помощ, на която са
способни, но моето предизвикателство към теб читателю е: готов ли си да приемеш и използваш
всичко, което ти предлагаме? Готов ли си да отхвърлиш живота на ограничения и да заявиш
свободата си? Готов ли си да смениш безсилието със силата! Искаш ли да бъдеш победител, а
не жертва? Искаш ли да смениш тъпото еднообразие на живота си със светло приключение на
надеждата? Искаш ли да се изправиш и да бъдеш зачитан, вместо да бъдеш само едно
статистическо число? Искаш ли да живееш истински, вместо просто да съществуваш? Искаш ли
да поемеш собствения си живот в собствените си ръце, или предпочиташ да предоставяш
силата си на разположение на някой друг? Искаш ли да вярваш в себе си? Искаш ли да вярваш,
че като индивид имаш истинска сила, която е твое рождено право? И най-накрая, искаш ли да
промениш действията си, да престанеш да практикуваш отделеност и да се присъединиш към
тези, които се борят за свободата на всички?
Ако чувстваш, че притежаваш необходимото, се изправи и бъди зачитан. Спри да се
отдаваш на чувството си за безпомощност и апатия. Всяка личност има нещо ценно, което може

11
да предложи, без значение колко малко или дребно изглежда то и в такова време на крайна
нужда, аз мога дa тe уверя, че всяка дребна частица е от огромно значение. В
предизвикателството, което човечеството трябва да посрещне, всеки човек е важен, независимо
от таланта и способностите си. Ето защо възможността за всички е безпрецедентна. Докъде
можеш да стигнеш зависи само от това колко вярваш в себе си.
Ние не те предизвикваме да се настроиш за анархия или да грабнеш оръжие, ние те
предизвикваме да се настроиш срещу социалната обусловеност и да се въоръжиш с трезвост,
кураж и дух на Воин. Не е необходима нова световна война, а световна революция във
възгледите и мисленето на човека. Въпросът не е да се свалят правителства, а хората да заявят
силата си обратно и да престанат да я предоставят на безскрупулни хора, чиито единствен
интерес е задоволяване на собствени амбиции в името на демокрацията. Не е необходимо да
бъде унищожена съдебната система, защото без нея Ще настъпи невиждана досега анархия.
Просто всички трябва да поставят под въпрос отживелите юридически принципи, базирани на
социалната обусловеност. Ние всички трябва да разберем и да се придържаме към вселенския
закон, но не е необходимо да бъдем обект на огромната несправедливост и унижение, на които
ни подлагат създадените от човека закони, основани на невежество и предразсъдъци, особено
когато така нареченото гражданско право нарушава конституцията на страната и човешките
права. Същият аршин следва да се прилага към всяка друга сфера на човешката дейност:
религия, наука, образование и медицина, защото политическите и съдебни практики са само
тяхно отражение. Време е за всички мъже и жени да спрат да поверяват живота и бъдещето си в
ръцете на така наречените експерти, а да започнат да използват собствените си възможности за
мислене и разграничаване.
Всичко, за което говорим е на сто процента индивидуална отговорност, защото само
индивидът може да заяви силата за самия себе си, от свое име. Никой не може да заяви нашата
сила за нас или от наше име. Ако хората отговорят адекватно на възможността, представена от
този кръстопът, ще станем свидетели на явление наречено от Толтеките Знанието на Дракона.
Не е лесно да се обясни с рационални понятия Знанието на Дракона и затова засега ще
кажем само, че Знанието на Дракона е продукт от инициирането на онзи аспект от
Осъзнаването, който наричаме разграничение. Знанието на Дракона започва с трезвост, но
стига до нещо, което може да бъде определено като истински израз на богоподобния потенциал
на човека - магическо създание от Вселената. Суеверия и бабини деветини са накарали хората да
смятат, че магията става с помощта на някакъв свръхестествен процес, което не е истина.
Магията на човека се постига посредством акт на трезвост, който в крайна сметка води до акта
на намерение. Всичко, което за непосветения е магия, е всъщност просто акт на намерение, един
потенциал, присъщ на всеки мъж, жена или дете. В тази връзка е добре да се разбере, че само
глупаци могат да зяпат в страхопочитание как някой друг демонстрира подобен потенциал. На
нито един здравомислещ не е хрумвало да стои с отворена уста, като селски идиот, пред един
професионален тенисист и да шепне безсмислици от сорта на „свръхестествено”. Можем да
аплодираме и приветстваме ентусиазирано уменията и сръчността на играча, но да гледаме на
тях като на свръхестествено явление е откровено невежество.
Знанието на Дракона е израз на истинската природа на човека. Както обаче са необходими
страшно много години усилен труд, за да станеш истински опитен играч по тенис, така са
необходими много усилия и тренировки в много прераждания, за да се схване истинската
същност на това, какво означава да бъдеш човек. Да припомним обаче, че можем да започнем
само от там, където се намираме в момента, но ако не започнем, няма да мръднем. Затова, макар
истинската природа на човека на този етап да изглежда като нещо смътно и неясно „там някъде”
тя, независимо от всичко, е началото на истинския човек, подобно на началото на една звезда.
Могъщите интелигентни същества, които периодично се проявяват, въплъщавайки се в
онова, което наричаме звезда, започват своето физическо съществуване, използвайки
намерението си, за да концентрират около себе си студени и ефирни газове. Чрез акт на
фокусирано намерение, аспект на който е явлението, познато на учените като гравитация, тези
същества започват да изграждат от материята на газовете тялото на бъдеща звезда. Истинският

12
човек, микрокосмос на макрокосмоса, е всъщност слънчево същество и по тази причина, когато
вече човешкото същество е достигнало точка в своята еволюция, където неговата собствена
истинска природа може да започне да се проявява в рамките на живота на плътното физическо
ниво, тогава, подобно на родоначалника си - слънцето, истинското ядро на човешкото същество,
започва да фокусира своето намерение и започва да събира около себе си онова, което наричаме
Мъгли от Знанието на Дракона. Това е началото на истинския човек, магическо създание с
целия потенциал и сила на истинска звезда.
Както вече споменахме, сцената е поставена, средните мъже и жени са готови да започнат
кариерата си, вече не просто като човешки същества, а като истински човеци, като звезди на
Вселената. Мъглите вече са започнали да се сгъстяват в отговор на човешкото намерение и
приливът на еволюцията вече не може да бъде спрян, но точно както раждането на една звезда е
крайно нестабилно и потенциално много опасно явление, така и сегашният момент в историята
на човечеството отбелязва критична точка. Ето защо понастоящем разграничението е толкова
важно, защото успехът на това раждане зависи изцяло от индивидуалното човешко същество.
За да се схване изцяло по-горе написаното, трябва никога да не се забравя, че има само
един живот и едно осъзнаване. Всеки индивид е частица от този един живот и едното
осъзнаване. С други думи, всеки индивид прилича на газова молекула. Една частица газ обаче не
може да стане звезда, по простата причина, че механизмът на формиране на звездата изисква
взаимодействието на едно неизброимо количество газови частици. Същото важи и за човека,
поради което Сънуващите на Човечеството са групово съзнаващи.
Истинското групово съзнание няма нищо общо с който и да е от моралните въпроси, с
които повечето хора го свързват. То има за основа интелигентното съдействие, основано на
взаимозависимостта, взаимодействието и взаимосвързаността на целия живот. Което не
означава, че индивидът не може да стане истински човек сам по себе си, а че за да го направи,
той трябва да престане да се отделя от хората и живота и да стане групово съзнаващ. Ето защо
акцентът в настоящата книга е поставен върху встъпителния етап, водещ до групово съзнание,
предпоставката да бъдеш човек и от там предпоставка за всички форми на истинска магия.
След като вече разгледахме въпроса достатъчно подробно, ще изясня какво точно имах
предвид с твърдението, че Толтеките ще направят всичко по силите им, да не допуснат
Толтекското Учение да бъде използвано като средство срещу човек или група от хора, а ще
остане собственост на всеки един човек. От казаното дотук, можем да направим извода, че е
напълно възможно всеки индивид да разгърне истинския си потенциал, но когато това се прави
еднолично, задължително се появява изкушението да се злоупотреби с новопридобитата сила.
Вярно е, че за да се придобие сила, е необходимо групово съзнание от един или друг вид, но
също така е вярно, че има повече от една форма на групово съзнание, както има и много мотиви
за придобиване на сила. С други думи, груповото съзнание само по себе си не изключва
себичността и не гарантира безвредност.
Единствената форма на групово съзнание, която наистина осигурява безопасност и липса
на егоцентризъм е формата, която произхожда от единението със своето вътрешно същество,
защото Сънуващите на човешкия род са напълно наясно с опасностите, свързани със
себичността. Именно защото знаят това, днес Воините на Свободата отхвърлят всички практики
от обширното си наследство, които издигат или дори просто внушават усещане за отделеност.
По тази причина, начинът, по който предавам Учението е такъв, че да накара читателя, който би
искал да извлече някаква реална полза, да се бори за груповото съзнание на Сънуващите на
човешкия род. Да се предава Учението по всякакъв друг начин би било толкова глупаво,
колкото ако се даде атомна бомба на деца, за да играят на фойерверки
Зовът на Орела вече отекна и възможностите, които се появяват за всеки индивид в
настоящото време са неограничени. Мъглите от Знанието на Дракона са започнали да се
сгъстяват и в тази книга аз ще ви покажа въвеждащите стъпки, които се предприемат за
отключване на вашия истински потенциал. Но за да използвате тези учения, вие трябва да имате
желание поне да опитате да изпълните три изисквания. Първото е да започнете да вярвате в себе
си; второто е да се опитате да отхвърлите вашето усещане за отделеност; и третото е да решите

13
да вложите сърце, кураж и действие в един откровен жест на истинска демокрация, чиято основа
е груповото съзнание, породено от интелигентно съдействие, идващо от взаимосвързаността на
целия живот.
Ако сте способен да изпълните горните три изисквания дори и частично, но със сърдечно
намерение да ги овладеете безупречно, тогава Учението ще проработи за вас в степен, в която
дори и не сте се надявали. Да намерите кураж и да се осмелите да повярвате в собствения си
божествен потенциал, заложен в сърцата ни, е моето искрено пожелание към вас.

14
 Част първа
СЪНЯТ

СИНОВЕТЕ НА ЧОВЕКА ЩЕ ПОТЪНАТ В ДЪЛБОК СЪН ДОКОСВАЙКИ СЕ

ПОНЯКОГА ЗА КРАТКО ДО ЕДНАТА СИЛА, ПОГЛАЖДАЙКИ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ
КОПИЕТО, НО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ БЕЗ ДА ЗНАЯТ КАКВО ТЕЗИ КРАТКИ СРЕЩИ СА
ВЪЗПЛАМЕНИЛИ В НАЙ-ДЪЛБОКАТА ИМ СЪРЦЕВИНА. БЕЗ СПОМЕН ЗА ТОВА, КАКВО
ЗНАЧИ ДА СИ ЧОВЕК, СИНОВЕТЕ ЧОВЕШКИ ТРЯБВА ДА ВЪЗСТАНОВЯТ НАНОВО
СПОСОБНОСТТА СИ ДА ВЪРШАТ ЧУДЕСА.
МНОГО ВЕКОВЕ НЕБЕСАТА ЗА СИНОВЕТЕ ЧОВЕШКИ ЩЕ ОСТАНАТ ЯСНИ И
СТУДЕНИ, ФОРМАТА НА СЪНЯ, ЕДНО ТЪПО МАТОВО СИВО, ПРОЦЕЖДАЩО САМО
ТУК И ТАМ СЛАБИ ПРОБЛЯСЪЦИ ОТ СВЕТЛИНА ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО САМОТЕН
ИНДИВИД СЕ ПРОБУДИ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА СИ ПРИПОМНИ ЛУДОСТТА НА СЪНЯ.
НО, ПРИПОМНЯЙКИ СИ ЛУДОСТТА, МАЛКАТА СВЕТЛИНА СЕ УСИЛВА.
ИЗВЕДНЪЖ ЛУМВА. ПЛАМЪЧЕ, ДА МЪЖДУКАЩО. СЛАБО, НО ВСЕ ПАК ПЛАМЪК -
МЪЖДУКАЩА НАДЕЖДА, ЧЕ СЪНЯТ НЯМА ДА БЪДЕ ВСЕПОГЛЪЩАЩ ЗАВИНАГИ.
БАВНО...БАВНО...С ВСЯКА СЛАБА ИСКРИЦА, КОЯТО ПЛАМВА, МАЛКИ ЧАСТИЦИ
МЪГЛА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ОФОРМЯТ... И ЕТО... СЪНУВАЩИТЕ СТАВАТ НЕСПОКОЙНИ
В ОТГОВОР НА ЧАСТИЦИТЕ МЪГЛА.

Из пророчествата на Безименния

ПЪРВА ГЛАВА

ЧЕТИРИТЕ ПОСТУЛАТА НА ДЕБНЕНЕТО

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ Е, ЧЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА

НЕГОВИЯ ОГРАНИЧЕН УМ ГО КАРАТ ДА ВИЖДА МИСТЕРИЯТА НА
СЪЩЕСТВУВАНЕТО КАТО ТЪПО И ТРИВИАЛНО ЯВЛЕНИЕ, БЕЗ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ.

Фактът, че Мъглите от Знанието на Дракона започват да се сгъстява е доказателство, че

мъже и жени започват да осъзнават собствения си истински потенциал, макар и все още на
подсъзнателно ниво; но ако човек трябва да разгърне целия си потенциал е задължително хората
да започнат съзнателно да разпознават тези дълбоки вътрешни импулси, защото само по този
начин ще могат да прозрат, че ни е писано да използваме всяко предизвикателство, включително
и сегашните световни събития, за да извадим наяве скрития си потенциал.
След като в предходните две книги поставихме необходимата основа на по-задълбочените
концепции от Ученията на Толтеките, вече е възможно да разкрием и съответните практики. За
целта трябва да се върнем към вече описаните техники и да вникнем по-дълбоко в техния
смисъл, защото именно той обуславя практиките за напреднали по Пътя на Воина.
Във връзка с горното и всичко казано във въведението на тази книга, разберете, че ако
човечеството трябва да улови мимолетния си шанс, жизненоважно за човека е да скъса със своя
натрапчиво рационален подход към живота и да прегърне мистерията на своето съществуване
по един напълно съзнателен и смислен начин. Да откриеш възможности в предизвикателствата

15
на живота е истинското значение на понятието шанс, а да използваш по най-добрия начин тези
възможности е истинската същност на фразата да уловиш мимолетния шанс.
Да уловиш мимолетния шанс, означава едновременно действие и материализация, за които
е необходима непоколебимост. Ето защо може би е удачно да започнем тази книга на Север,
мястото на непоколебимостта, на действието и в крайна сметка на материализацията. Северът
обаче по силата на своята природа е бойното поле на Воина и всеки подход от Север означава
встъпване в битка - действие, изискващо използване на Воинския щит.
Природата и използването на Воинския щит вече бяха дискутирани в първи том, но само
като начало на едно представяне, а сега вече е необходимо да се върнем към тази важна
концепция, разглеждайки нейните по-дълбоки значения. Първо, искам да поясня, че
използването на Воинския щит не е това, което изглежда на пръв поглед, защото всичко, което
върши Воинът, има характер на стратегия. Обърнете внимание, че всички стратегии са всъщност
техники или съставни техники, като всяка от тях е гъвкаво средство с многостранно
приложение. Момент от особена важност в разглеждането на Воинския щит, защото, макар
явната му употреба да беше обяснена в първи том, по-умелото приложение на Воинския щит има
за резултат акта на не-правене, който, разбира се, е в сферата на изкуството на дебненето.
Изкуството на дебнене е загадката на сърцето и обмисляйки какво всъщност означава това,
си даваме сметка защо тази техника е разглеждана като една от трите области на вещина по
Пътя на Воина. Докато се вглеждаме по-отблизо в дебненето е важно да знаем, че то има за
основа акта на възприятие - една от най-големите мистерии, познати на човека.
За разлика от повечето хора, които гледат на акта на възприятие като на обикновено
явление, Толтеките винаги са били запленени от този изумителен феномен, виждайки в него
основния ключ към всички прояви на истинска сила. Защо различни хора възприемат едно и
също събитие различно и защо някои хора са способни да възприемат нещо, което е скрито за
други, са само два от множеството въпроси, ангажирали времето и вниманието на генерации
Толтеки-ясновидци. Въпреки вековете на упорито изследване Толтеките и днес не са много по-
близо до разгадаване мистерията на възприятието, отколкото са били в началото на своята
работа. Единственият успех, който са постигнали досега е да се усъвършенстват в самия акт на
възприятие, натрупвайки огромен опит и съответното знание; но истинският секрет, скрит в този
най-фундаментален акт, все още се изплъзва на всички нас.

ПОНЕЖЕ АКТЪТ НА ВЪЗПРИЯТИЕ ВКЛЮЧВА МИСТЕРИЯТА НА НАМЕРЕНИЕТО,

ТОЙ СЪЩО Е МИСТЕРИЯ И ТЕЗИ ДВЕ МИСТЕРИИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ПОМЕЖДУ СИ
ТАКА, ЧЕ ПОРАЖДАТ МЪГЛИ ОТ ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА.

Афоризмът по-горе изтъква причината, поради която Толтеките-ясновидци все още не са

успели да разгадаят мистерията на възприятието, а именно, че тя е свързана с използването на
онази мистериозна сила, наречена намерение. Това е класически случай на мистерия в
мистерията; едната взаимодействаща с другата, за да породи трета мистерия, а именно
феномена, който Толтеките са нарекли Мъглите от Знанието на Дракона.
Както вече беше споменато в предговора на книгата, никак не е лесно Знанието на
Дракона да бъде обяснено със средствата на логиката, изисквана от рационалния ум на човека. В
действителност много по-лесно е да се умува рационално за акта на възприятие, дори за силата
на намерението, отколкото да се мисли рационално за Мъглите от Знанието на Дракона.
Причината е, че концепцията за Знанието на Дракона е един от онези странни парадокси,
произлизащи от самия рационален ум, защото логически погледнато, тази концепция е доста
смислена, но в момента, в който към нея се приложи логиката, тя внезапно изглежда напълно
ирационална. Затова от всичко казано досега, засягащо изкуството на дебненето, не е трудно
да се разбере защо то е наречено „загадка”. Актът на възприятие, който изглежда много логичен
и тривиален е всъщност три мистерии, събрани в една, и тогава дебненето, имащо за основа
тройна мистерия, не може да бъде възприемано привидно, а единствено като мистерия сама по
себе си.

16
 НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА РАБОТИМ С МИСТЕРИЯТА ОТВЪН АКО ИСКАМЕ ДА Я
РАЗГАДАЕМ, НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОТОПИМ В ТАЗИ МИСТЕРИЯ, ЗАЩОТО САМО ТАКА
МОЖЕМ ДА КАРТОГРАФИРАМЕ НЕПОЗНАТОТО.

Повърхностното значение на горния афоризъм е ясно, защото мистерия означава

непознатото и това непознато никога не може да се превърне в познато, докато не бъде
изследвано. Същият е принципът на картографиране на непозната територия. За да начертае
съответната карта, картографът трябва физически да навлезе в съответната територия. Да се
изследва непознато физическо местоположение обаче не е много трудно, но да се изследват
непознати региони на човешката психика е съвсем друга работа и именно тя поражда по-
дълбокият смисъл на афоризма.
Ключът към този дълбок смисъл се съдържа във фразата „трябва да потопим себе си в
мистерията” Една от най-трудните концепции за ученика, по простата причина, че не може с
думи да се обясни истинското й значение. В резултат всеки ученик първоначално прави
грешката да приема, че потапянето в мистерията е само начин на изразяване. Възприемчивият
ученик обаче много бързо осъзнава, че дебнещите по правило не говорят с метафори и дори
когато дебнещият е принуден да използва метафори, тези метафори са винаги израз на една
абстрактна реалност, надхвърляща ограниченията на рационалния ум. Ето защо „да се потопиш
в мистерията” е твърдение, надминаващо обикновения смисъл на това да бъдеш „погълнат от”,
„пленен от” или „ обладан от”, фактически горното твърдение съдържа ключа към истинското
изкуство на дебнене, особено дебненето на себе си или с други думи не-правенето.
Когато става дума за не-правене, особено забележимо е колко често учениците възприемат
Учението от привидната му страна и така попадат в капана на предполагаемото разбиране.
Единственият възможен начин да се преподава не-правене, както и всички останали концепции
и техники, е с помощта на рационални средства. Всеки от нас може да започне само от там,
където е. В началото всеки ученик е напълно погълнат от логиката на рационалния ум. Ето защо
първоначалният подход към Учението е винаги чрез рационалното. Нещо, което се отнася най-
вече за техниките на дясностранно осъзнаване, защото учениците съвсем несъзнателно приемат,
че дясностранно означава да прилагат само рационалния си ум към съответните практики.
Приемайки автоматично своето специфично възприятие за дясностранното за правилно, на тях
дори не им минава през Ума, че не могат все още да схванат истинската природа на
дясностранното осъзнаване. В резултат техниката не-правене неизбежно се приема на
привидното ниво, на което и остава.
Вярно е наистина, че дебненето и не-правенето са техники, прилагани към
дясностранното осъзнаване, но това не означава, че можем да си позволим да ги приемаме
привидно. Истинската причина двете техники да се прилагат за дясностранно осъзнаване ще
стане ясна едва след като продължим с разглеждане на скритите им значения, но нека за сега
само споменем, че истинската стойност на двете техники е в тяхното прилагане към акта на
възприятие, акт, който болшинството хора могат да регистрират само в нормално осъзнаване.
За разлика от обикновените хора, Воините не правят грешката да приемат, че тяхното
възприятие за нещата е абсолютната реалност. Научени от опита, че актът на възприятие е
винаги зависим от нашия светоглед, Воините не приемат възприятието си на привидно ниво,
защото знаят, че когато нашият светоглед се променя, се променя и възприятието ни за живота и
за самите нас. Ето защо Воините приемат онова, което са възприели, без да го приемат и го
вярват, без да вярват. Това е не-правенето на Воина и практикувайки го, той или тя избягват
обсебването с привидното значение на каквото и да било, независимо дали става дума за
проблем, радостно събитие, твърдение на друго лице, поведението на това лице или дори
концепция или техника от Толтекската традиция.
Следователно, когато Воинът се изправи пред твърдението, че трябва да се потопи в
мистерията, той знае, че борави с метафора за реалност, която не може да се опише с думи, и би
било пълна глупост да пита как трябва да постигне нещо, което, ако беше толкова лесно да се

17
обясни, нямаше да има нужда от метафори. В замяна Воинът практикува не-правене, започвайки
да дебне собственото си възприятие за даденото твърдение. Точно в този момент рационалният
ум на ученика неизбежно прави задно салто, приземява се на глава и без дори да се замисля,
ученикът задава неуместния въпрос „Как?”.
Как да дебнеш собственото си възприятие е много по-трудно да бъде обяснено, отколкото
направено. Всъщност същото важи и за всичко, което Воините правят, защото докато не се
научиш да правиш нещо, то винаги изглежда много трудно, единствено поради склонността на
рационалния ум винаги да усложнява нещата. Когато вече знаеш как да направиш нещо,
откриваш, че да го направиш само по себе си е неимоверно по-лесно отколкото да го обясниш на
някой, свикнал да усложнява нещата. За да преодолеят тази трудност, Толтеките са начертали
някои ръководни принципи, които учениците трябва да следват, учейки онова, което не може се
предаде с думи. Тези принципи са наречени постулати или предписания и обикновено са
представяни във формата на набор указания. Наборът от насоки, даден в помощ на учениците за
изучаване на това какво означава да дебнеш собственото си възприятие, е познат като Четирите
постулата на дебненето и традиционно се представя под формата на следния афоризъм :

ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ: ПЪРВО, ЧЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ И ВСИЧКО В НЕГО Е ЕДНА

БЕЗКРАЙНА МИСТЕРИЯ; ВТОРО, НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ КАТО ВОИНИ Е ДА РАЗГАДАЕМ
ТАЗИ МИСТЕРИЯ, БЕЗ НИКОГА ДА ХРАНИМ НАДЕЖДА, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕМ ДА ГО
НАПРАВИМ; ТРЕТО, ТЪЙ КАТО ВОИНЪТ ОСЪЗНАВА БЕЗКРАЙНАТА МИСТЕРИЯ,
КОЯТО ГО ЗАОБИКАЛЯ, ТОЙ ПРИЗНАВА, ЧЕ САМИЯТ ТОЙ СЪЩО Е ЧАСТ ОТ ТАЗИ
МИСТЕРИЯ И ЗНАЕЙКИ, ЧЕ НЕГОВ ДЪЛГ Е ДА Я РАЗГАДАЕ, ТОЙ СТАВА ЕДНО ЦЯЛО С
МИСТЕРИЯТА; ЧЕТВЪРТО, БИДЕЙКИ ЕДНО ЦЯЛО С МИСТЕРИЯТА, ВОИНЪТ ЗАПОЧВА
ДА. РАЗБИРА, ЧЕ ВЪРХЪТ НА МИСТЕРИЯТА Е БЕЗКРАЙНАТА МИСТЕРИЯ НА
СЪЩЕСТВУВАНЕТО, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ЕДИН АТОМ, МИНЕРАЛ, РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК, ИЛИ ДОРИ ПО-ВИСШЕ
СЪЩЕСТВО. ВЕДНЪЖ ДОСТИГНАЛ ТАКОВА ОСЪЗНАВАНЕ, ВОИНЪТ ИЗПАДА В
СЪСТОЯНИЕ НА ИСТИНСКО СМИРЕНИЕ, ЗАЩОТО В МИСТЕРИЯТА НА
СЪЩЕСТВУВАНЕТО ВСИЧКИ СА РАВНИ.

Няма нужда да споменаваме колко трудно е първоначално за всеки ученик да приложи

тези насоки в практиката на своето ежедневие. Просто не е възможно да разглеждаш света като
мистерия, когато от раждането ти втълпяват, че има разумно обяснение за всичко и не е лесно да
мислиш за себе си като за мистерия, след като си прекарал по-голямата част от живота си,
вярвайки, че познаваш себе си. По същия начин не е лесно да гледаш на едно насекомо като на
равен, след като цял живот са ти втълпявали, че човешкото същество е венецът на еволюцията.
Именно по тази причина Толтеките са формулирали постулатите. Знаейки много добре, че
учениците са неспособни да живеят съгласно насоките, нагалите от време оно, предлагайки
постулатите, всъщност са дебнели учениците си, за да ги доведат до истинското учене.
За да разберете точно по какъв начин работи механизмът, си представете, че в усърдието
си да приложат постулатите на практика учениците нямат друг избор освен да Започнат да си
задават въпроса защо всеки път те неизбежно се провалят. Когато такъв ученик се яви пред
нагала, за да попита защо не може да приложи насоките на практика, нагалът обикновено
отговаря, изказвайки предположението, че вероятно ученикът не иска истински да се промени
или пък Воинският Път не е неговият Път със сърце. Предизвикан, ученикът внезапно е
захвърлен обратно към себе си и в абсолютна безизходица той опитва всичко възможно да убеди
нагала, че това е наистина неговия Път със сърце и наистина иска да се промени. Разбира се, не
нагалът е този, който трябва да бъде убеждаван, а самият ученик, който по този начин е доведен
до същината на въпроса.
Ако нагалът не беше убеден в искреността на ученика, той щеше веднага да прекъсне
обучението му, за което ученикът е наясно предварително. Обръщайки ученика назад към самия
него, нагалът очевидно го дебне. Красотата на тази маневра обаче е, че дори ученикът да е

18
наясно с дебненето от страна на нагала, той знае много добре, че дебнещият никога не лъже и
така попада в неизгодната позиция да стане жертва на собствения си неуместен въпрос.
Притиснат между чука и наковалнята, ученикът остава само с две възможности: или да
приеме твърдението на нагала от привидната му страна и в този случай да признае, че това,
което го задържа е всъщност липсата на достатъчно упорство от негова страна; или ако осъзнае
факта, че го дебнат, да разбере, че в указанията на нагала има истина, която той още не е
асимилирал добре. Независимо коя възможност ще избере ученикът, той така или иначе трябва
да преоцени мотивите и стремежите си. Правейки го, независимо дали с помощта на нагала, или
сам, ученикът автоматично започва да дебне своето възприятие за себе си и за съпътстващите го
обстоятелства. Най-накрая, осъзнавайки,че не може да си позволи да приема възприятието си
буквално, ученикът започва да гледа на своите вярвания и поведение в напълно различна
светлина. Вече не толкова сигурен в знанието за самия себе си, той започва най-безжалостно да
поставя под въпрос всичко, свързано със себе си.
Истинската ценност на тази маневра надминава всичко, обяснено до момента. Давайки на
ученика набор от инструкции, за които знае, че той никога няма да може да изпълни, нагалът на
практика примамва ученика, първо, да дебне сам собственото си възприятие; второ, да започне
несъзнателно да вижда себе си като някаква мистерия; и трето, да започне да сгъстява мъглите
от Знанието на Дракона. Tози троен ефект се появява дори и ученикът да знае предварително,
че през цялото време го дебнат. Ето какво е чудото на рационалният ум. Прекалено хитър,
рационалният ум много лесно може да бъде измамен със собствена му разумност, фактически
рационалния ум е толкова „хитър”, че дори е склонен да сътрудничи в една такава операция, ако
тя предварително е обяснена, защото рационалният ум винаги може да бъде измамен от
собственото му чувство за логика, страх или амбиция, макар и да го знае.
В крайна сметка, цялото майсторство на дебнещия е в способността му да надхитри
рационалния ум с неговата собствена хитрост, страх или амбиция. Още веднъж да повторя, не
можем да приемем това изкуство привидно, защото дебненето може да бъде усвоено
единствено, практикувайки го над самия себе си. Невъзможно е да се научи на дебнене човек,
който не може да дебне себе си и само когато ученикът веднъж е съумял да види как работи
собственият му разум и колко лесно е да бъде надхитрен в неговата досадна настойчивост да
държи всичко под контрол, за него става възможно да дебне другите. По-важното е, че
разбирайки колко ограничено може да бъде неговото възприятие и колко сериозно винаги е
вярвал в собствената си правота, ученикът скоро се озовава в позиция истински да дебне
собственото си възприятие и от тук собствената си рационалност.
Спирайки да гледа на възприятието си като неоспоримо, ученикът скоро открива, че
наградата, която тази свобода дава надминава неимоверно усилията, които той е положил, за да
достигне такова ниво. Първо, желанието да оправдава действията си започва да изчезва и в
резултат ученикът не изразходва вече ценно време и лична сила да защитава или оправдава
своето мнение или действия.
Вместо това сега той започва да вижда собствената си глупост и с новото осъзнаване идва
и свободата да се смее над себе си. Второ, виждайки от личен опит, че ние сме наистина
мистериозни създания, ученикът се научава да не се притеснява от липсата на пълно разбиране.
Бавно, но сигурно осъзнавайки, че един живот никога не е достатъчен да се разгадае мистерията
на съществуването, той постепенно придобива състояние на ума, което може да бъде
окачествено само като истинско търпение. Трето, виждайки ползата от дебненето на самия себе
си, ученикът повече не се опитва да практикува не-правене, а вместо това започва да живее в не-
правене, научавайки се да прилага същия принцип към всичко друго по Пътя на Воина.
Да се живее Учението, в противовес на практикуването му е концепция, която ученикът
най-малко може да си позволи да приема повърхностно, защото кумулативният ефект от
преживяването на Учението е онзи мистериозен феномен, наречен Знанието на Дракона, който
проницателният читател веднага би забелязал, е концепция, която аз все още отбягвам да
обяснявам пряко.

19
 Най-добрият начин да се разбере всичко, за което говорим, е да се има предвид следният
афоризъм:

НА ПЪРВО ВРЕМЕ ПОНЯТИЕТО ЗА ТОВА ДА СИ ВОИН ЗА УЧЕНИКА НЕ Е НИЩО

ПОВЕЧЕ ОТ РОМАНТИЧЕН ИДЕАЛ. ПО-КЪСНО, КОГАТО ЗАПОЧНЕ ДА УЧИ, ТОЙ
ЗАПОЧВАЛА СЕ ПИТА ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НАИСТИНА ЗАДАЧИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА
ИЗПЪЛНЯВА, ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ. В РЕЗУЛТАТ УЧЕНИКЪТ ВЕЧЕ В НИЩО НЕ Е
ТОЛКОВА УБЕДЕН, КОЛКОТО В НАЧАЛОТО; НО ГУБЕЙКИ СВОЯТА УБЕДЕНОСТ,
УЧЕНИКЪТ ПОПАДА ПРАВО В КАПАНА, ПОДГОТВЕН МУ ОТ НАГАЛА, И БЕЗ ДОРИ ДА
ПОДОЗИРА, ЗАПОЧВА ДА ГЛЕДА НА ПЪТЯ НА ВОИНА КАТО НА МИТ. В МОМЕНТА, В
КОЙТО НАГАЛЪТ ЗАБЕЛЕЖИ ТОВА, ТОЙ ЗАПОЧВА
ДА ПРЕДИЗВИКВА ЧУВСТВОТО ЗА УБЕДЕНОСТ В УЧЕНИКА ПО ВСЯКАКЪВ
ВЪЗМОЖЕН НАЧИН И, НЯМАЙКИ ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ ОСВЕН В ОТГОВОР ДА СЕ
БОРИ, УЧЕНИКЪТ ДАВА ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ, ЗА ДА УБЕДИ НАГАЛА, ЧЕ ПРАВИ НАЙ-
ДОБРОТО, НА КОЕТО Е СПОСОБЕН. ПО ТОЗИ НАЧИН ОБАЧЕ УЧЕНИКЪТ СЕ ОКАЗВА
ВПРИМЧЕН В МИТА, КОЙТО САМ Е СЪЗДАЛ, И В УСИЛИЯТА СИ ДА БЪДЕ
БЕЗУПРЕЧЕН, НЕСЪЗНАТЕЛНО ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ МИТА, ДОКАТО ЕДИН ДЕН, СЛЕД
КАТО Е ЖИВЯЛ ТОЛКОВА ДЪЛГО ТОЗИ МИТ, ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В САМИЯ МИТ.

След казаното дотук, не би било трудно да се разбере значението на горния афоризъм.

Всеки един от нас стъпва на Пътя на Воина с багажа си, който не е много по-различен от багажа
на всеки друг, тъй като съдържанието на този багаж са предразсъдъците и предубежденията,
които всеки от нас е придобил по силата на социалната си обусловеност. Най-вредната идея от
целия този непотребен боклук е идеята, че ние сме тук, за да ни преподават как да станем Воини.
Докато ученикът е вкопчен в подобна идея, той не научава почти нищо просто защото: първо,
истинското учение не може да бъде предадено с думи; и второ, силата е знание, което може да
бъде придобито само посредством личен опит. Още повече, тогава когато учениците очакват да
бъдат научени, те не полагат усилия да потърсят учението, а очакват нагалът да им го поднесе
на тепсия. Трябва да се разбере обаче, че ние не можем да бъдем удостоени със знание и на нас
не може да ни бъде връчена сила. Ако искаме да имаме сила, трябва да я заявим посредством
личния си опит. Затова единствените уроци, които нагалът може да предложи са само насоки
как най-добре да посрещнем предизвикателствата си и как да извлечем от тях нашия дар на
силата.
Тук е буквално най-трудният за разбиране момент, с който всеки ученик се сблъсква,
защото учениците много рядко са склонни да вярват, че цялото знание и сила, за която биха
могли да мечтаят, се намира в тяхното ежедневие. Учениците винаги отиват при нагала с
очакването, че той притежава магическа пръчка и когато почувства, че ученикът е готов, ще я
извади, размаха величествено и ще го превърне в страховит Воин. Уви, макар и да съществуват
безскрупулни личности, които усърдно поддържат подобно суеверие, за да се докопат до
портфейлите на учениците си, Толтеките, въпреки цялото си знание и сила, все още не са успели
да намерят или изобретят подобна хитра пръчица.
Нагалите са, разбира се, могъщи същества и в зависимост от специфичната им подготовка
могат да бъдат наистина изключително могъщи. Но независимо от могъществото си, те не могат
да използват силата си, за да трансформират ученик, който не вярва в себе си. Нагалът може,
както се е случвало често в миналото, ако поиска, непрекъснато да се прави на цирково
животно, с надеждата, че това ще накара ученика да учи. Той може да вкарва и вади ученика от
състояние на повишено осъзнаване, ей така, с едно мигване на окото. Той може да го забавлява
или да плаши с един от друг по-впечатляващи ритуали. Може да придвижи събирателната точка
на ученика само с тембъра на гласа си, докато ученикът започне да се чувства замаян или
започне да се смее или плаче. Той може да промени възприятието му само с очите си. И ако
всичко друго се провали, нагалът може да използва способностите си на ясновидец, за да внуши
смъртен страх в учениците си. Но след всичко, независимо, че учениците ще бъдат доволно

20
впечатлени и ще се събират по ъглите да шушукат със затаен дъх за всички чудеса, на които са
станали свидетели, те няма да са помъдрели изобщо и ще останат точно толкова безсилни,
колкото са били винаги.
Всичко, което нагалът може да направи за своите ученици, е да ги води към откриване на
тяхната вътрешна непоколебимост и да им обясни как да я използват, за да заявят силата си.
Нещо, което е възможно само при условие, че учениците са склонни да започнат да работят с
ежедневните предизвикателства, като междувременно търсят подходящите за момента аспекти
от Учението. Всяка частица предадено учение трябва да бъде приложена на практика, за да има
полза от нея. Също така е невъзможно да се практикуват учения, които нямат употреба в
ежедневието. Тук обаче се корени и най-голямата трудност, защото учениците неотменно
пропускат да видят истинските си предизвикателства, а дори и да ги видят, те предпочитат
нагалът да направи някакъв фокус, вместо да посрещнат предизвикателствата и извлекат от тях
даровете на силата.
Първото нещо, което нагалът трябва да направи с новоприетия ученик, е да го накара да се
отърси от вярването, че нагалът ще работи вместо него. Ако не направи това, той ще се сдобие с
един зависим човек, неспособен да заяви силата си. От друга страна, ако нагалът е прекалено
настойчив в атаките по разклащане на това 3'аблуждение, той рискува ученикът да загуби
всякакво чувство за самоувереност и пак да се окаже в позиция на пълна зависимост. С други
думи, ученикът трябва да бъде доведен до точка, в която сам за себе си може да види, че
досегашните му възгледи не са нищо повече от несъстоятелни очаквания, основани на изцяло
погрешен светоглед. От друга страна, е важно да се има предвид разочарованието, в което може
да изпадне ученикът, веднъж започнал да осъзнава, че целият му досегашен живот е изграден
върху лъжи и недоразумения.
Единственият начин, по който нагалът може наистина да напътства един ученик е
посредством уловката да го постави в позиция, в която ученикът да започне да гледа на
Учението като на някакъв мит. За повечето хора митът е нещо, което те не са сигурни дали да
приемат на сериозно, или да пренебрегнат. Такава маневра е от изключителна важност, защото,
ако ученикът започне да гледа на Учението по този начин, без дори да го съзнава, той е вече
свободен от очакванията си, но тъй като вече не е прекалено сигурен в това, което му се случва,
няма опасност да загуби увереност в себе си или в собствената си преценка.
След като вече не е убеден, че може да научи някога нещо наистина ценно, или, че може да
напусне и се върне към стария си начин на живот, ученикът неусетно се оказва запленен от
мита, който сам е сътворил, макар и с невидимата помощ на нагала. В този момент
задължението на нагала е да дебне ученика от първия ден на появяването муза правилната му
нагласа, като излага Четирите постулата на дебненето на първо време индиректно, защото
обикновено постулатите се представят на ученика във формалния си вид много по-късно.
След като ученикът вече е запленен от мита, нагалът продължава да го предизвиква по
един или друг начин, в резултат на което ученикът е принуден да започне да се бори за
собственото си достойнство. Нещо повече, опитвайки се постоянно да убеди нагала, че той
наистина иска да стане Воин повече от всичко друго на света, ученикът всъщност непрестанно
потвърждава пред себе си, че е способен и заслужава да бъде Воин и ще направи всичко, каквото
трябва, за да успее.
Става дума за едно перфектно състояние на ума, единственото, което гарантира, че
ученикът наистина ще направи необходимото усилие, за да живее като Воин. Усилието да
живееш като Воин е това, което наричаме практикуване на Учението и именно практикуването
на Учението, което заменя стария му начин на живот, е истинското не-правене на ученика, дори
и той да не го осъзнава през цялото време. Между другото, съзнателното не-правене от страна на
ученика няма никакъв друг смисъл освен, че му помага в усилието да практикува живота на
Воин.
На това ниво на обучение ученикът е съвсем наясно с факта, че се опитва отчаяно да живее
като Воин, но все още е много далеч от това състояние - обстоятелство, който всъщност му се
напомня през цялото време от нагала. С други думи, ученикът знае, че живее мит, но пленен от

21
мита, разбира, че няма връщане назад и няма друг избор, освен да живее този мит безупречно.
Иначе казано, ученикът вече не просто се опитва да практикува не-правене в преследване на
романтичен идеал, а вместо това е толкова вглъбен в опитите си да оцелее от постоянните атаки
на нагала, че всъщност започва да живее не-правенето.
В момента, в който ученикът започне да живее живота си в не-правене, той задейства в
себе си верижна реакция, която не може да бъде спряна. Оттук нататък, той започва да дебне
собственото си възприятие непрестанно и повече не чувства нужда да задава неуместни
въпроси, а вместо това започва да формулира само такива въпроси, каквито инстинктивно
чувства, че могат да го доведат до по-дълбоко разбиране на неговия собствен потенциал. И сега,
след като вече е спрял да се цупи, че нагалът не е отговорил на очакванията му, и поел пълна
отговорност за живота си, за знанието си и следователно за силата си, ученикът прави всички
усилия да живее безупречния живот на Воин, достигайки до извода, че безупречно може да се
живее само в контекста на ежедневието.
Тази тотална промяна в отношението на ученика маркира повратната точка, в която
процесът на трансформация е стартиран, не защото нагалът е размахал магическа пръчка, а
просто защото е надхитрил ученика си да стартира този процес в самия себе си, принуждавайки
го да се бори за собственото си оцеляване, за собственото си душевно здраве и най-вече за
достойнството си. Това е най-големия дар на силата, с който нагалът може да дари един
ученик. Да бъдеш изтръгнат от оковите на социалната обусловеност и да ти бъде върната
увереността в собствената ценност и в собствения потенциал, е наистина безценен дар, дори и
този дар да бледнее в сравнение с дара на трансформация, с който ученикът сам се дарява в
процеса на достигане до настоящият етап.
Може би най-важният аспект в акта на трансформация е неуловимият феномен, познат
като Мъглите от Знанието на Дракона. След изложеното въведение се надявам, читателят да не
се изкушава повече и приема привидно тази концепция, а ще се опита да прозре многото скрити
и заплетени истини, които всички нагали от дълбока древност са намирали за много трудно да
изразят с думи.
Най-трудният за предаване с думи момент, що се отнася до Знанието на Дракона, е
свързан със способността на човек да материализира мечтите си. За повечето хора не е трудно
да приемат тази способност, когато става дума за материални неща. Например повечето биха се
съгласили охотно, че ако мечтата ти е да имаш един ден собствен бизнес, спортна кола или
прекрасна къща, направиш ли усилие, можеш да постигнеш мечтата си. Болшинството също
биха се съгласили, че ако мечтата ти е да измислиш нов вид въздушен транспорт или дори нов
вид космическа совалка, можеш да го постигнеш стига да си готов да направиш тази мечта
амбиция на живота си. Когато обаче става дума за концепцията за материализиране на нечий
истински потенциал на магическо същество от Вселената, повечето хора внезапно загубват ума
и дума, гледайки невярващо човека, дръзнал да им заяви, че притежават такава способност.
Въпреки всичко ето такъв е истинският човешки потенциал.
Колкото и невероятно да звучи, всеки мъж и жена имат способността да материализират
мечтите си, в смисъл, че буквално притежават вълшебни способности. Човекът е магическо
творение и по тази причина вълшебството е негово рождено право, точно толкова, колкото и
Учението на Толтеките. В живота човек има две възможности. Първата е да продължава да
вярва, че по рождение е жертва на обстоятелствата, че е безсилен да промени каквото и да било,
и че няма живот преди раждането и след смъртта. Ако всичко това е вярно, тогава животът на
физическото ниво е безсмислено упражнение без особено значение и някаква истинска
стойност. Втората възможност е човек да вярва, че той съществува отвъд границите на
физическото и единствената причина периодично да се появява като физическо съществуване е
да се учи как да материализира целия си потенциал на плътното физическо ниво, преодолявайки
многото предизвикателства, които тази форма на съществуване му предлага. Ако второто е
вярно, тогава ние по никакъв начин не можем да бъдем жертви, а щом не сме, тогава напълно
логично е наистина да притежаваме способността да променим нас самите и живота около себе
си. Такава способност обаче означава вълшебство в истинския и единствено възможен смисъл

22
на думата, независимо дали използваме магическа пръчка, или магията на трансмутацията,
трансформацията и трансфигурацията.
Единствената причина хората да не вярват в магическите си способности е защото те или
търсят магически пръчки, повлияни от суеверие и бабини деветини, или защото вярват, че
всичко може да бъде обяснено с рационални понятия. В крайна сметка обаче истинското
вълшебство не е способността да извадиш заек от шапката си или да покажеш кърпа от въздуха,
а магическата способност да твориш и разрушаваш - способността да трансмутираш
недостатъците си в сила, способността да трансформираш себе си в безупречен Воин на духа на
човека и способността да се трансфигурираш в истински човек, микрокосмос на макрокосмоса.
Ето в какво се състои истинската сила на човека като магическо същество на Вселената.
Както вече обяснихме в първи том, има два основни вида магия, наречени първи и Втори
Пръстен на силата. И двете форми на магия днес са неразделни части от Толтекската традиция,
но Воините на Свободата вече не се учат на първия пръстен на силата, по простата причина, че
тази форма на магия не води до свобода.
Много е рано на сегашния етап да се обяснява истинската разлика между двете форми на
магия, но не е излишно да направим една аналогия. Мислете за първия пръстен на силата като
за нещо, подобно на ядрен разпад, а за втория пръстен на силата като за ядрен синтез. Първата
форма на магия е отнемаща по характер, поради факта, че тя отделя, раздвоява, премахва нещо и
накратко разрушава. Втората форма, от друга страна, е добавяща по характер, защото обединява,
оздравява, добавя и допълва нещо, което е липсвало преди, или накратко, подкрепя, извисява и
твори. Първата форма на магия е силата на тонала, или материалният аспект, докато втората
форма на магия е силата на нагала, или духовният аспект. Когато тези две форми на магия се
свържат, раждат третата форма на магия - Знанието на Дракона, истинската сила на човека.
От горното е ясно, че Воините на Свободата не са отхвърлили първия пръстен на силата
като такъв, защото Разрушението има своето място във великата схема на живота. Те по-скоро
не са позволили на себе си и учениците си да бъдат впримчени в тази форма на магия. Още
повече, ако първият пръстен се развие преди втория, силата на първата форма на магия поради
отделящата си природа спира усвояването на втория пръстен на силата. Същевременно, щом
волята на духа на човека е да материализира пълния си потенциал на плътното физическо ниво,
а това означава способност едновременно да руши и сътворява, овладяването на втория пръстен
на силата автоматично подпомага и употребата на първия пръстен.
Една странна особеност на човешкия разум кара хората много по-охотно да вярват в нещо
негативно, отколкото в нещо позитивно. Затова, ако кажете на някой, който никога не е правил
вълшебства, че е способен на това, той просто няма да ви повярва или още по-лошо, ще се
изтипоса пред вас с широко отворени ръце и очи в очакване да го научите как се прави номера.
Твърде странно се проявява и една друга парадоксална способност на човешкия разум:
предизвиквайки някого, вие събуждате в този човек духа на бунтовник. С други думи, ако
срещнете човек, завладян от някаква идея и му подхвърлите, че се съмнявате в успеха му, той е
способен в раздразнението си да сътвори чудеса, само за постъпи наопаки и да ви докаже, че не
сте прави.
Познавайки тези странни капризи на човешкия ум, един нагал посветен на Пътя на
Свободата, винаги подтиква своите ученици, да се борят за онова, което те възприемат за свое
право, и по този начин те започват да материализират истинския си потенциал. С други думи, в
усилието си да оцелеят от нападките на нагала или да му докажат, че не е прав, учениците
започват да сгъстяват Мъглите от Знанието на Дракона. И в двата случая, без да го осъзнават, те
започват да материализират нещо от нищото.
Това е единственият начин, по който мога да предам с думи тази концепция, без обаче да
твърдя, че наистина не е имало нищо като основа, защото всеки ученик винаги е носил със себе
си своя потенциал. Нереализираният потенциал всъщност е едно нищо, докато не бъде
стимулиран да се превърне в нещо. Нещото, наречено мъглите от онова, което с времето ще се
превърне в Знанието на Дракона, истинската сила на човека.

23
 Читателят на тази книга може би се чуди защо разкривам начина, по който нагалът дебне
учениците си, довеждайки ги до подобно състояние. Истината е, че няма почти никаква разлика
в това дали ученика или читателя са били предварително предизвестени. Има две причини,
поради които съм избрал да разкрия тази тактика. Първата причина е в малката вероятност
читателят да работи с нагал и единственият начин, по който аз мога изобщо да бъда от полза на
читателя, е като разказвам за подобни тактики, защото читателите на тези книги са предимно
мъже или жени, които вече са решени да работят самостоятелно заради самите себе си. В
противен случай читателят нямаше да чете книгата, а щеше да прекарва времето си в търсене на
квалифициран нагал. Ето защо няма значение дали читателят знае за цялата тактика
предварително, тя така или иначе ще работи независимо дали той знае за нея. Второ,
разкривайки тактиката, аз не само имам възможност да обясня значението на мъглите от
Знанието на Дракона, но мога същевременно да демонстрирам дълбокия смисъл на дебненето и
не-правенето, като в тази връзка искам да се спра на два последни момента.
Първият засяга явлението, което аз наричам изваждане на заек от шапка, или
материализиране на кърпа от въздуха. Изключвайки обикновените фокуси, аз мога да потвърдя,
че подобна магия наистина съществува, но хората способни на такива подвизи са много малко и
рядко приемат ученици. Причината е, че човечеството като цяло е много, много далече от
способността да борави мъдро с подобна сила, в резултат на което Сънуващите на Човечеството
блокират нейното разпространение и употреба.
Споменатият вид сила не е магия в традиционния смисъл, а крайният резултат на живот,
живян безупречно от един напълно трениран Воин в продължение на много прераждания. За
нещастие, или може би за щастие, няма друг начин, по който да се придобие такава сила. Ако
имаше, светът днес би бил пълен с толкова много наивни хора, обсебени от задоволяване на
ламтежа си за материални блага, че еволюцията на Осъзнаването би спряла, или в най-добрия
случай тези хора щяха да са толкова погълнати от задачата да освободят света от „лошите”, че
нямаше да останат живи форми, които да развиват Осъзнаването.
Вторият момент е свързан с предварителното запознаване на ученика с Четирите
постулата на дебненето - нещо, което не беше обяснено преди. На първо време един ученик не
може да изпълни изискванията, поставени му от четирите постулата, но когато той или тя
започне да живее Учението и следователно започне да сгъстява мъглите от Знанието на
Дракона, настъпва момент, в който ученикът наистина успява. Внасям горното пояснение, за да
не внуша на читателя погрешното заключение, че четирите постулата са само тактика на
дебнене, защото това е много далеч от истината. Четирите постулата на дебненето са не само
жизненоважни за Правилото на дебнещия , за което ще говорим в следващата глава, но са и
самата същина в Мъглите от Знанието на Дракона. Най-добрият начин да ги разберем е като
видим как протичат тренировките на учениците.
Напредвайки по Пътя на Воина, ученикът започва от преследването на един романтичен
идеал - възприема Воина като мит и живее мита, докато най-накрая се превръща в този мит. С
други думи, след като ученикът е видял мита, той вече е постигнал необходимата трезвост, за да
отхвърли романтиката и да разбере, че занапред предстои огромна работа. Тук е повратната
точка, от която ученикът започва да прилага Учението на практика и задейства процеса на
трансмутация. На този етап ученикът започва да живее Учението, вместо просто да го
практикува и говори за живота на Воин. Започвайки да живее този мит, ученикът не само
стартира процеса на трансформация, но и започва да сгъстява Мъглите от Знанието на Дракона.
И най-накрая, когато ученикът е живял като Воин много дълго време, той прекрачва един
невидим праг, след което целият му живот се трансформира в не-правене и последните остатъци
от личната му история се стопяват яко дим. Това е точката, в която може да се каже, че ученикът
се превръща в мита и ако той продължава да живее живота на напълно безупречен Воин,
трансфигурацията е неизбежният резултат.
Силата е вече под негово разпореждане и по всички критерии ученикът е завършил
обучението си. Достигнал до края на своето пътуване като човешко същество, за него е само
въпрос на време да отхвърли човешката си форма и да навлезе в състояние на съзнанието,

24
наречено цялостност нa Aзa. Това е акт, отбелязващ началото на ново пътешествие -
окончателното пътешествие на Воина. В това ново пътешествие, което е истинското
пътешествие на човека, Воинът научава, че ние всички сме създания на Вселената, които
държат два пръстена на силата и нашата божествена природа е магията на Знанието на
Дракона.

НЕОПИСУЕМОТО СЕ ПРОЯВЯВА КАТО ТАЗИ НЕРАЗБИРАЕМА ДВОЙСТВЕНОСТ,

НАРЕЧЕНА НАГАЛ И ТОНАЛ - ДВАТА ПРЪСТЕНА НА СИЛАТА. ЗАСТАНАЛ МЕЖДУ ТЕЗИ
ДВА ПРЪСТЕНА Е ЧОВЕКЪТ - ВСЕЛЕНСКАТА ТОЧКА, В КОЯТО ВЪЗПРИЯТИЕТО ЗА
НАГАЛ И ТОНАЛ СЕ СЛИВАТ В ЕДНО. ПЪРВОНАЧАЛНО НАМЕРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Е
ТОЛКОВА МЪГЛЯВО И БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНО, ЧЕ Е САМО ЕДНА МЕРЖЕЛЕЕЩА СЕ
БЕЗФОРМЕНА МЪГЛА, ВЗАИМОДЕЙСТВАЩА С ДВАТА ВЪНШНИ ПРЪСТЕНА, НО
ПОСРЕДСТВОМ ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ФОКУСИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО, ТЯ СЕ
ПРЕВРЪЩА В ТРЕТИЯ ПРЪСТЕН НА СИЛАТА, СВЪРЗВАЩ ДРУГИТЕ ДВА. ТЕЗИ ТРИ
ПРЪСТЕНА ФОРМИРАТ ЦЯЛОСТНОСТТА НА АЗА, КОАЛИЦИЯ ОТ СИЛИ, ОСНОВАВАНА
ВЪРХУ ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА.

25
 ВТОРА ГЛАВА

КОНТРОЛ НАД ГЛУПОСТТА

НИЕ СМЕ ХВАНАТИ В ЕДИН СЪН. АКО ПОВЯРВАМЕ, ЧЕ ТОЗИ СЪН Е РЕАЛНОСТ,
НАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ БЪДАТ ПЪЛНА ГЛУПОСТ

След като разгледахме накратко четирите постулата на дебнене, можем вече да преминем
към по-напредналите учения за изкуството на дебненето, защото само чрез прилагането на
въпросните учения на практика може да се разбере истинското значение на тези изключително
важни постулати. Имайте предвид обаче, че постоянно ще се връщаме към Четирите
постулата на дебненето, всеки път вниквайки все по-дълбоко в истините, които те разкриват и
всяко ново вникване ще води до все по-дълбоко разбиране на Правилото на дебнещия и оттам
на самото изкуство на дебненето. Запомнете преди всичко, че Четирите постулата на
дебненето и Правилото на дебнещия са взаимозависими. С други думи, без четирите постулата
не би имало Правило и обратно.
Гореописаната теза служи за основа на тази част от Учението, но преди да бъде доизяснена
подробно, трябва първо да бъде обяснен един друг въпрос или по-точно, за да се схване
правилно Правилото на дебнещия в подходящ контекст, е необходимо да се знае, че четирите
постулата на дебнене се определят от четирите посоки (фиг.1).

Всеки път, когато се връщаме към четирите постулата, ще става все по-ясно защо това би
трябвало да е така, но засега е достатъчно да посочим, че единственият начин да се разберат
четирите постулата на дебнене е като се приложи на практика не само техниката на дебнене, но
и четирите основни техники, които също се определят от четирите посоки на силата (фиг.2).

26
 След последното разяснение нека се върнем към нашето разглеждане на
взаимозависимостта между Четирите постулата на дебненето и Правилото на дебнещия .
Мислете за четирите постулата на дебнене като за платното, използвано за направата на една
бродерия, а за седемте аспекта на Правилото като различните типове бод, използвани за
бродерията (фиг.3). Нишките, използвани за бродерията, са различните възможности в живота,
докато десенът се определя от множеството предизвикателства, големи и малки, пред които се
изправяме в живота си. Крайният продукт, разбира се, е самата бродерия, която по аналогия се
явява безупречният живот на Воина, изграден върху основата, която наричаме Четирите
постулата на дебненето. Освен всичко друго, цялостното качество на живота е очевидно
зависимо от умението, с което той или тя използват Правилото на дебнещия , което на свой ред
е зависимо от степента, в която Воинът разбира Четирите постулата на дебненето. Ето защо
Четирите постулата на дебненето, Правилото на дебнещия , предизвикателствата в живота и
възможностите, присъщи на този живот, са четири неразривни части, всяка от които отразява
скритото значение на някой от постулатите на дебненето. Четирите части традиционно се
означават като четирите компонента на съня.

27
 От горната аналогия става ясно, че животът изобщо не е това, което повечето хора вярват,
че е. Според афоризма от началото на тази глава, за обикновените мъже и жени животът не е
нищо повече от сън и техните действия не са нищо повече от една глупост. Все пак не бива да
правим извода, че животът е нереален или че нашите действия са безполезни. Всъщност
афоризмът внушава, че животът не е това, за което хората го мислят, и ако основаваме действия
си на подобно фалшиво чувство за реалност, тези действия се свеждат до глупост.

ЖИВОТЪТ Е НИЩО. ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЕН ХАОС ОТ ВЪЗМОЖНОСТИ.

ИЗБИРАЙКИ НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ ИЗПЛИТАМЕ МРЕЖА,
ОПРЕДЕЛЕНА ОТ ДЕСЕН, ЗА КОЙТО НЕ МОЖЕМ ДА ЗНАЕМ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
ИЗБОРЪТ НА ВЪЗМОЖНОСТИ, ПРОЦЕСЪТ НА ИЗПЛИТАНЕ НА ИЗТЪКАНАТА ВЕЧЕ
МРЕЖА Е ОНОВА, КОЕТО ХОРАТА ПОГРЕШНО ВЪЗПРИЕМАТ КАТО ЖИВОТ. НО
ЖИВОТЪТ ОСТАВА ЗАВИНАГИ НЕДОКОСНАТ ОТ ПЛЕТИВОТО НА ЧОВЕКА. НИЕ
ПРАВИМ РАЗБИРАНЕТО СИ ЗА ЖИВОТА ТАКОВА, КАКВОТО ПОЖЕЛАЕМ, НО САМИЯТ
ЖИВОТ Е ТРАНСЦЕДЕНТНО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРЕКЪСНАТА ПРОМЯНА, ПОТОК БЕЗ
ФОРМА, КОИТО ДАВА НАЧАЛО НА ВСИЧКИ ФОРМИ.

Горният афоризъм обрисува живота прекрасно, макар и да е едно от най-радикалните

твърдения, които ученикът трябва да смели. Хората са били винаги толкова обусловени да
вярват, че знаят какво е животът, че не е лесно да изоставят всичките си многобройни
заблуждения, предубеждения и предразсъдъци, с които всеки от нас е израсъл.
Най-добрият начин да схванем истинската природа на живота е като се обърнем към
използваната по-горе аналогия. Според тази аналогия „нишките на живота” са безкрайните
възможности, които съществуват във всеки един момент, тези от които ние избираме
възможността, която най-много ни привлича като индивиди. Логично е такъв избор винаги да
бъде повлиян от природата на предизвикателството, с което се срещаме в момента. Избраната
възможност е буквално онази нишка от живота, която, образно казано, сме вкарали в иглата си,
и с която ще „избродираме” или сътворим действията, които наричаме наш живот. Имайте
предвид обаче, че предизвикателствата сами по себе си се определят от участта или в крайна
сметка от съдбата, и затова са част от десен, за който не можем да знаем предварително, но
който постепенно ни се разкрива с всяко следващо предизвикателство. В зависимост от това,
колко добре следваме този десен, крайният резултат, който наричаме живот, ще бъде безупречен
или една безразборна мацаница.

28
 Както се вижда от афоризма, обрисуващ природата на живота, традиционният начин за
обяснение оприличава процеса на изплитането на една мрежа, но аз лично предпочитам
аналогията с бродерия. Не само, че аналогията с бродерията е по-лесна за разбиране във връзка с
Правилото на дебнещия , но тя също така ясно показва разликата между Четирите постулата
на дебненето, оприличени на платното, използвано за бродерията и Правилото на дебнещия ,
илюстрирано от сложните бодове, използвани при следването на десена на съдбата.
Изхождайки от въведението, нека сега да видим какво означава всичко, казано дотук, но
преди това, е уместно да дам един съвет. Макар и изкуството на дебненето да се отнася към
дясностранното осъзнаване, не трябва да се забравя, че то е загадката на сърцето, а сърцето се
занимава с чувствата, а не с рационалността (предмет на разума бел.прев.). Има се предвид, че
изкуството на дебненето ни дава възможност да работим с лявата страна в условията на
нормално осъзнаване. В крайна сметка това се свежда до картографиране на непознатото,
правейки го практически използваемо на физическо ниво. Разглеждайки обаче лявата страна в
състояние на нормално осъзнаване, ние както винаги сме ужасно ограничени от обхвата на
думите. По този повод обърнете внимание, че въпросът не е толкова в неспособността да се
намерят думи, с които да се предаде знанието на лявата страна адекватно, колкото в необятните
чувства и изводи, които се пораждат, работейки с лявата страна и пред лицето на тази
необятност всички думи неизбежно бледнеят.
От горното става ясно в какво се крие капанът при приемане Па думите на привидно ниво
и каква е дилемата за всеки нагал винаги, когато се опитва да опише лявата страна с думи.
Крайният резултат от подобен начин на изразяване е, че ние в най-добрия случай описваме
вербално частици тук и там, ако не искаме да се загубим в необятната широта на лявата страна.
Да използваме обаче частични описания с думи, означава да извадим нещата от техния контекст,
а всичко, извадено от контекста, неизбежно подлежи на погрешно тълкуване. За да минимизира
недоразуменията, нагалът винаги се опитва да даде колкото се може повече късчета от пъзела,
но правейки това, той постоянно се излага на риска да бъде обвинен в несвързано дърдорене.
Нагалите никога не дърдорят, но в усилията си да предоставят колкото се може повече различни
късчета от възможно най-различни ъгли, често изглежда, сякаш те говорят излишно и се
отклоняват от темата, засягайки аспекти, които на пръв поглед изглеждат съвсем несвързани.
Природата на Учението от този момент нататък е такава, че ние често се налага да
разглеждаме концепции, които ни отнасят далече в лявата страна и в тази връзка искам отсега да
предупредя читателя, че е възможно на много места да създавам впечатлението, че говоря
несвързано и разтягам локуми. Но ако помните казаното за природата на лявата страна, не се
изкушавайте да вдигнете ръце в отчаяние, или да използвате книгата като футболна топка в
пристъп на ярост. Да се схване лявата страна е умение, което може да бъде усвоено от всеки, но
е необходимо време, търпение и преди всичко трябва да се придобие способността да се чувства
със сърцето, вместо да се разбира с разума. Във връзка с горното, за читателя е добре да има
винаги предвид, че животът е чувство, а не интелектуално упражнение.
В най-общия случай хората прекарват животът си, вместо да го живеят, без да осъзнават,
че онова, което смятат за живот не е никакъв живот. Хората са склонни да вярват, че
заобикалящите ги обстоятелства или условията, в които се намират, са живота, но това са просто
предизвикателствата, оформящи десена, върху който би трябвало да структурираме живота си.
Хората също са склонни да вярват, че техните действия и поведение или действията и
поведението на околните са живота, но нашите действия са само материализацията на
възможността, която сме избрали да използваме, а нашето поведение е чисто и просто реакция
спрямо налична или възможна материализация.
Най-порочен от всички, разбира се, е възгледа, че животът представлява интелектуален
процес, към който може да се подходи рационално. Един такъв катастрофален възглед изключва
мистерията на възприятието и мистерията на съществуването, в резултат на което излиза, че
животът на хората няма никакъв истински смисъл. Без да отчитат факта, че животът е чувство, а
не интелектуален процес, хората не основават живота си на мистерията на истинското си
съществуване и на Четирите постулата на дебненето. Вместо това, те го основават на

29
интелектуализъм, лишен от истинско чувство, лишен от ирационално знание. Следователно
животът за такива хора няма „платно”, а щом няма тъкан, няма какво да задържа шевовете
заедно - няма основа за действие - няма основа, поддържаща действието. Затова не е чудно, че
хората се задоволяват с празни интелектуални абстракции, с безкрайни приказки и с ерудирано
философстване, което не се базира на действие.
За да поддържаш възгледите, споменати по-горе, трябва да живееш в сън - сън, който за
много хора днес представлява кошмар или нещо от сорта. Вярвайки, че този сън е реалност,
хората са безсилни да предприемат действия в истинския смисъл на думата, защото просто не е
възможно да предприемеш действие в състояние на не-реалност. Когато си в плен на илюзия,
всяко предприето действие ще се определя от нея и по силата на това обстоятелство, действието
само по себе си може да се охарактеризира като пълна глупост. Неспособен на истинско
действие, човек няма друг избор освен да продължава глупостта си безкрайно, реагирайки
спрямо всеки и всичко в живота си. В крайна сметка всичко се свежда до проиграване на
поведение, придобито в резултат от социалната обусловеност. Социална обусловеност, която от
своя страна е резултат от съвместния сън, и следователно съвместна илюзия, на човечеството.
Ето как стигаме до извода, че не животът, а човешкото възприятие за живота е илюзия.
Животът е нищо и следователно не може да бъде нещо, включително и илюзия, защото по
определение илюзията е нещо, взето по погрешка за друго нещо. Още веднъж виждаме колко
неакуратно може да бъде човешкото възприятие и колко често хората допускат, че разбират,
вместо да проверят онова, което мислят, че са възприели. Повечето хора, най-общо казано,
гледат на илюзията като на нищо и така потвърждават невежеството и неуважението си по
отношение стойността на думите.
Всяка илюзия се основава на нещо. Например, ако аз вървя по пътя в тъмнината и забележа
нещо да се движи в храстите пред мен, бих могъл да допусна, че съм видял човек, животно или
дори призрак. Ако обаче се огледам по-добре и открия, че е само един найлонов плик, закачен
на храста, веещ се от вятъра, аз бих могъл да заключа, че онова, което съм мислил за човек,
животно или призрак, е било илюзия. Но подобен извод няма да е състоятелен, защото
найлоновата торбичка е напълно реална и със сигурност не е илюзия. Илюзия е било моето
първоначално възприятие за найлоновата торбичка. Същественото в случая е, че въпросната
илюзия е основана на моето възприятие за нещо, което в дадения случай е найлонова торбичка.
Въпреки че разгледахме пример за материална илюзия, същият принцип важи и за
емоционалните и умствените илюзии. В неведение относно факта, че светът не е такъв, какъвто
изглежда, хората правят всевъзможни заключения, дължащи се на допускания. Хванати в този
капан на рационални допускания, мъжете и жените са неспособни да предприемат действия,
базирани на реалността, а вместо това пре-играват стари поведенчески шаблони. Такива хора не
живеят живота си в истинския смисъл на думата, а просто прахосват възможността да живеят,
пре-игравайки глупостта си.
Казано направо, всеки от нас е хванат в капана на груповия сън, на груповата илюзия и в
резултат всички наши действия се свеждат до една глупост. Така го е разпоредила силата. Това
установено положение е наистина странно в истинския смисъл на думата. Защото, от една
страна, ние сме безсилни да го променим, но от друга, имаме достатъчно сила и свобода да го
променим напълно. Това е може би най-големия парадокс - парадокс толкова сложен, че
изглежда абсолютно озадачаващ и същевременно прикриващ една поразително проста истина.
Скритата зад него истина е светая светих на Толтекската традиция - ядро, което
представлява абсолютният източник на сила - ядро, което може да бъде ключ към свободата или
ключ към магьосничеството, ключ към сътворението и разрушението. Това ядро е Азот, жезълът
на Мойсей, и Екскалибур, неземният меч на крал Артур. То е Мьолнир, камъкът на Тор и
Пернатата Змия, магическата пръчка на великия Толтекски вожд Куезо-Кохуатл.
Подобни легенди и митове са избуяли около истината, скрита зад този най-странен от
странностите парадокс, но имайки предвид природата му, не бива да се изненадваме защо са
безброй притчите, породени от него. Причината Толтеките да гледат на тази истина като на ядро
в тяхната традиция е, че след като веднъж е била възприета в нейната цялост и приложена на

30
практика, тя поражда една двойнствена сила, метафорично наречена древното Копие на
Съдбата, когато се докосне с лявата ръка и непобедимия Меч на Силата, когато се докосне с
дясната ръка.
Много хора през Вековете са посвещавали живота си да открият ядрото - ключ
едновременно за сътворение и разрушение. Не всички от тези търсачи обаче са имали
благородни мотиви. Истината е, че болшинството от тях са имали откровено нечисти мотиви.
Тези с най-голям късмет са умрели преди да открият скритото ядро. Онези, които не са имали
късмет и са открили търсеното, поради алчността и амбицията си са успели да го докоснат за
съвсем кратко. Дори за този кратък момент на блаженство тези нещастни създания са платили с
гротескната цена на разсъдъка си.
Ето каква е природата на това ядро. То е наистина източникът на всяка сила - първична
сила, невероятно древна и в същото време постоянно обновяваща се, принудена да се връща
обратно към себе си от невъобразимия натиск на присъщото осъзнаване и шеметната фаза на
развиващото се осъзнаване.
Да се докосне това ядро е пътуване до „центъра на света”; състояние на Осъзнаването,
наречено оста на трите пръстена, или трите пръстена на силата. Съществуващо като онова
единство, наречено дух на човека, или нагал, то представлява ниво на осъзнаване, което изисква
цялостност на Аза, а за да се оцелее в пътуването до този център, е необходимо ниво на
безупречност, на което много малко са били способни. Главно по тази причина Воините на
Свободата се принудили да скъсат с наследената от тях традиция и да търсят знанието, което
развива преди всичко безупречността. От наша гледна точка няма абсолютно никакъв смисъл
да владееш сила, която ще те унищожи.
В стремежа си за достигане на необходимо ниво безупречност Воините на Свободата
открили по-дълбокия смисъл на Третото Внимание. То разкрило аспекти от Учението, за които
никога преди не се е предполагало, аспекти, които изглеждали толкова прости, че очевидно
Древните Ясновидци са ги пренебрегнали като незначителни. Именно тези „прости” аспекти от
Учението катапултирали Воините на Свободата в едно напълно ново измерение на знание.
В резултат на новото знание Воините на Свободата още веднъж преструктурирали цялото
Учение, поставяйки този път акцента не толкова върху придобиването на сила, колкото върху
придобиване на необходимото ниво безупречност, което автоматично пораждало изключително
фина и на високо ниво лична сила. Тази промяна в акцента довела до появата на нов метод на
обучение и начинът, по който Учението се представя в настоящите книги, е в съгласие с новия
метод. В тази връзка проницателният читател сигурно вече е забелязал, че акцентът постоянно
се поставя върху безупречността във всеки възможен аспект, защото единствено при достигане
необходимото ниво на безупречност се разкрива истинското ядро на Толтекската традиция и
към него вече може да се подходи безопасно. Само тогава целостността на Aзa започва да
изплува над повърхността и само тогава Воинът може да хване Копието на Съдбата, без да
полудее и да размаха Меча на Силата, без да бъде унищожен.
Нека се върнем обратно към нашето разглеждане на ядрото, като отбележим обаче, че да се
възприеме значението на подобна концепция в контекста на социалната обусловеност, не е
никак лесно. Да се твърди, че всички ние сънуваме общ сън и в следствие действията ни са по
същество глупост е едно, но да се твърди, че отговорът е толкова лесен, колкото е лесно да се
събудиш от един сън е съвсем различно нещо. Подобни твърдения имат много малко смисъл за
разума, но тези две твърдения заедно разкриват истината на истините. Ако обаче искаме да
постигнем някакво съществено разбиране относно изложената концепция, е важно да имаме
предвид следните два афоризма:

ТИ НЕ СИ НИЩО ДРУГО ОСВЕН СЪНЯТ НА ТВОЯ СЪНУВАЩ. ТИ НЕ СИ ТВОЕТО

ТЯЛО, ИЛИ ТВОЯ УМ, НИТО ДОРИ ТВОЯТ СИЯЕН ПАШКУЛ. ТОВА СА САМО
ЕЛЕМЕНТИ, СЪНУВАНИ ОТ ОРЕЛА И СГЪСТЕНИ ВЪВ ФУНКЦИОНАЛНА ЕДИНИЦА ОТ
СЪНУВАЩИЯ, ПОСРЕДСТВОМ ФОКУСИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО МУ. ТАЗИ КОАЛИЦИЯ
НА ЕЛЕМЕНТИ СЕ ПОДДЪРЖА ЦЯЛОСТНА ПРЕЗ ЖИВОТА ОТ НАПРЕЖЕНИЕТО, С

31
КОЕТО СЪНУВАЩИЯТ ФИКСИРА ВНИМАНИЕТО СИ ВЪРХУ ОБЕКТА НА СВОЯ СЪН -
ВЪРХУ ТЕБ.
ВСИЧКИ КАЧЕСТВА НА ТОНАЛА, ВКЛЮЧИТЕЛНО АКАДЕМИЧНИТЕ
СПОСОБНОСТИ И ТАЛАНТЪТ, СА ВЪПРОС НА ФОКУС И НАПРЕЖЕНИЕ. В МОМЕНТА,
В КОЙТО ФОКУСЪТ Е ПРЕМЕСТЕН ИЛИ НАПРЕЖЕНИЕТО Е ПРОМЕНЕНО, ТОНАЛЪТ ТИ
СЕ ПРОМЕНЯ.

Смисълът на тези два афоризма е безграничен - дотолкова, че една книга не е достатъчна,

за да им бъде отделено необходимото внимание. Въпреки че някои от значенията бяха
разгледани в първите две книги и въпреки че повечето от тях са разгледани в настоящата книга,
все още има много неща за обяснение в следващи книги. Едно от значенията, което вече беше
представено, но с което не е било боравено в дълбочина и което е от първостепенна важност, е
концепцията за интелигентното съдействие, разгледана във втори том. В нашето по-нататъшно
разглеждане на горните два афоризма ще приемем, че читателят е напълно запознат с основите
на споменатата концепция, защото сега вече се налага да разгледаме интелигентното съдействие
в дълбочина.
Преди да продължим е важно да се изясни какво означава Сънуващ. Част от илюзията, в
която човек е уловен, е основана на факта, че обикновените мъж и жена не познават истинската
си природа и се отъждествяват с физическото си тяло, ум или и двете. Както обаче посочва
първият афоризъм, човек не е нито неговото тяло, нито неговия ум. Човек в същността си е
духовно същество на Вселената, наречено дух на човека или нагал. Трябва да се внимава много
за правилното разбиране на това твърдение, защото учениците много често погрешно приемат,
че понятието дух на човека предполага всеки мъж или жена да имат свой собствен нагал.
В известен смисъл предположението на средния ученик е вярно, но строго погледнато,
такова допускане не е напълно коректно, защото има само един живот, развиващ едно
осъзнаване, посредством една материална Вселена. С други думи има само един нагал, един дух,
който има много различни страни на своето осъзнаване, една от които е създанието, наречено
човек.
Технически погледнато, Осъзнаването на нагала се проявява като немислимо много
енергийни полета, комбинирани в различни последователности на скупчване - един от тези
купове формира макрокосмическия сноп, наречен човек. Този макрокосмически сноп на човека
е свободно наричан духът на човека, и тъй като скупчването на неговите енергийни полета е
идентично с това на макрокосмоса, духът на човека е точно повторение на проявлението на
макрокосмическия нагал.
В крайна сметка има само един дух на човека, в който се съдържат милиарди енергийни
полета, всяко едно с потенциал да регистрира осъзнаване за себе си като индивид. Следователно
онова, което учениците считат за техен личен нагал, е фактически само едно енергийно поле в
по-голямото цяло, наречено дух на човека, а Сънуващ се нарича онова енергийно поле, което
регистрира осъзнаване на самото себе си като индивид. С други думи Сънуващият е проявление
на Осъзнаването на нагала.
Основното, върху което трябва да се наблегне е, че в същност индивидуалните енергийни
полета, на собственото им ниво остават едно свързано цяло, поради обстоятелството, че са
напълно взаимозависими и взаимодействащи си, формирайки по такъв начин истинската основа
на взаимосвързаността на живота. Само на ниво живот, проявен на физически план, има
истинско усещане за отделеност. Причината е многостранна и сложна, но засега е достатъчно да
кажем, че усещането, че си отделен индивид, се проявява частично поради отделящото качество
на ума и отчасти поради факта, че човешкият светещ пашкул е точно копие на духа на човека,
който, разбира се, е един.
Изяснявайки статута на Сънуващия, трябва да поясним, че всяко от енергийните полета,
съставляващи духа на човека, има собствена специфична честота на трептене, определена от
неговото присъщо осъзнаване. Тези енергийни полета са групирани в същата последователност
като енергийни полета от проявената Вселена, но тъй като те имат собствена честота на

32
трептене преди групирането си, тази първоначална честота на вибрация оцветява сумарната
вибрация, породена от групирането.
В рамките на духа на човека има седем цвята, образувани по този начин. Всеки цвят
съдържа широк спектър от нюанси. Всеки от цветовете, съществуващи в резултат от
групирането придава специфика в цялостното звучене на трепящите нишки, един акорд съставен
от огромен спектър свързани честоти, които по същество са съзвучни тонове или „нюанси” на
цвета. Тези седем цвята определят седемте типа Сънуващи, а съзвучния резонанс на всеки нюанс
- съдбата и респективно действията на индивида.
От обясненото по-горе може би вече е ясно защо въобще не е акуратно да се мисли в
смисъла на „моя” нагал в противоположност на „твоя” нагал или пък „моя” Сънуващ за разлика
от „твоя” Сънуващ. Все пак, винаги когато използваме думи, сме принудени да постъпваме така
за яснота. По този повод искам да помоля читателя да има в предвид, че следващите редове са
само вербален опит да се опише с приблизителна точност една реалност, напълно надхвърляща
обхвата на думите.
Какво е Сънуващият? Казано най-просто, Сънуващият е Осъзнаването на една единица на
нагала или Осъзнаването на индивида. Цялостната вибрация на Сънуващия е определена от
потенциала на присъщото му осъзнаване и тази цялостна вибрация е причина той да принадлежи
към един от седемте спектъра, възприемани като цветове. Истинският нюанс на цвета му е
определен от развиващото се осъзнаване и по тази причина прогресивно се променя в процеса
на еволюцията.
За да развиват своето осъзнаване, индивидуалните единици от нагала изследват
потенциала си посредством акта на Сънуване и затова се наричат Сънуващи. В същата връзка
непосредственото предизвикателство за всички органични живи форми върху планетата
включително някои форми на неорганичен живот е да материализират своя пълен потенциал
върху плътното физическо ниво. За да го постигнат, Сънуващите периодично фиксират
вниманието си, фокусирайки своето намерение върху физическото ни-6о, като резултат от
фиксацията се явява физическото въплъщение. Важно е да се знае, че въплъщението е възможно
само ако съответният Сънуващ открие на физически план условия, благоприятни за еволюцията
на неговото осъзнаване. Затова всяко въплъщение е зависимо от постоянно променящите се
възможности, определяни от Съдбата на живота като цяло и представлява на практика „улавяне
на мимолетния шанс”.
Така че, ако нямаше само един нагал, ако животът не беше абсолютно взаимосвързан и
Сънуващите не бяха напълно групово съзнаващи, физическото въплъщение щеше да е едва ли не
невъзможно. Въпреки всичко обаче физическото въплъщение е все още извънредно трудно за
обикновения мъж и жена, защото въпреки груповото съзнание на Сънуващите еволюцията на
Осъзнаването в настоящия момент включва развитие на аспекти на Осъзнаването, които са
отделящи по характер и не поддържат взаимосвързаността на живота. От всичко по-горе
казано може да се види, че става дума за съдействие, което е не само интелигентно, тъй като е
жизненоважно, но тъй като формира и същинската основа на взаимосвързаността в живота се
явява фундаментален принцип в еволюцията като цяло.
Интелигентното съдействие съществува в много различни форми, но тази, която ни засяга
в момента е съдействието със собствения Сънуващ. За да се разбере как то се осъществява на
практика, е важно да започнем от там, че ние не сме нашите тела, нито нашите умове, нещо
което много лесно може да бъде потвърдено с помощта на следната проста техника.
Седнете на някое тихо място, настанете се удобно и затворете очи. Сега опитайте да
осъзнаете всяко едно от сетивата си с изключение на физическото зрение. Вслушайтe се в
звуците около вас. Помиришете въздуха, който дишате. Осъзнайте вкуса в устата си.
Почувствайте дрехите върху кожата си, натиска на вашето тяло върху стола, на който сте
седнали, и на стъпалата върху пода, на който сте стъпили. Осъзнайте, че всички тези усещания
идват до вас през тялото ви, но бие не сте вашето тяло.
Сега се концентрирайте върху ума си. Разглеждайте мислите си, сякаш текат на
телевизионен екран пред вас. Позволете им да се реят самостоятелно, но обърнете внимание, че

33
след като можете да ги наблюдавате, вие не сте тези мисли, те са само продукт на ума ви. Сега
съзнателно и активно променете посоката на вашите мисли няколко пъти, мислете каквото ви
хрумне, по желание и разберете, че щом можете да правите това, вие контролирате ума си,
следователно вие не сте вашия ум.
Ако не сте тялото или ума си, тогава задайте си въпроса какво сте. Няма да намерите
отговора, само мисли и още мисли ще избликват на екрана. Но зад тях ще почувствате една
интелигентност, наблюдаваща безмълвно всичко - интелигентност, която всъщност сте вие.
Сега разберете, че щом не сте тялото и ума си, вие не сте физическа същност, и тогава
животът няма как да е това, което винаги сте вярвали, че е. Вашето име, обстоятелствата в
живота ви, вашата кариера, социален статус, семейно положение, и прочее, всичко това се
появява по силата на факта, че имате физическо тяло, което се контролира от вашия ум.
физическото тяло има име и възраст; то ви дава социалния статут на женен, имащ семейство,
деца, кариера, пари, къща, кола, осигуровка живот и така нататък, физическото тяло и умът, с
който го насочвате и контролирате, правят възможен живота ви на физическо ниво. Но зад
вашето тяло и вашия ум сте вие, обитаващата интелигентност.
От гледна точка на сегашните ни цели толкова за въпросната техника. Знаейки, че вие сте
интелигентност във вашето тяло, и че можете да контролирате и насочвате ума, задайте си
въпроса: „Контролирам ли ума си или съм негова жертва”? Тази техника е самата простота, но
учениците, практикуващи я за първи път, неотменно онемяват, поразени от смазващото
прозрение, че те не само се идентифицират на сто процента с тялото и ума си, но още по-лошо -
те са винаги жертва на собствените си мисли и ум.
От тук би трябвало да следва, че да се отдавате на вярването, че сте жертва, означава да
признаете, че вие самият сте най-големият си враг и ако животът ви не е такъв какъвто бихте
искали, то е само защото вие не правите нищо конструктивно, за да го промените. Нещо повече,
разберете, че единствената причина, поради която хората вярват, че са ограничени от
обстоятелствата, е, че те се мислят за жертви, или по-точно, се отдават на вярването, че могат да
живеят живота си единствено според диктата на обстоятелствата. В крайна сметка само
физическото ви тяло може да бъде наистина хванато в капан и до известна степен ума ви, ако се
отдавате на вярването, че сте ограничен от обстоятелствата. Вие, обитаващата интелигентност,
няма как да бъдете хванат в капан, но вярването, че сте уловен, е толкова всепоглъщащо, че
хората не само са напълно обезсилени от него, но и наистина попадат в капана.
Вярването или възгледът, според който ние сме жертва на обстоятелствата и сме
ограничени от тях, представлява съвместната илюзия на човечеството. Това е сънят, в който
всички мъже и жени са хванати, докато не се събудят за факта, че те не са нито телата, нито
умовете си и животът не е в това да имаш име и положение в обществото. Всичко се свежда
само до това - да се събудиш - но дори и малко размисъл по въпроса е достатъчен, за да се
прозрат астрономическите последици на такова пробуждане.
За да се разбере какво означава всичко по-горе казано, нека да се върнем отново към
концепцията за Сънуващия. Първо обаче да изясним, че читателят следва да гледа на тази
концепция като на гола теория, която да послужи като работна хипотеза, до момента, в който
теорията може да бъде потвърдена от личния опит. Всички ученици, включително и читателите
на тези книги, трябва да приложат Ученията на практика, ако искат да се уверят в истинността
им.
Както беше споменато по-рано, Сънуващият развива Осъзнаването си, или по-точно
казано, открива или разгръща потенциала си чрез акта на Сънуване, като междувременно
периодично фиксира вниманието си върху физическото ниво. Фиксацията, която има за резултат
физическо въплъщение, се поражда, когато Сънуващият фокусира намерението си върху
определени аспекти на своя непрекъснат сън. Тези аспекти са свързани с проявяването на
пълния му потенциал на плътното физическо ниво - действие, което по природа изисква не само
живот на плътното физическо ниво, но и предизвикателства, които могат да се проявят само в
условията на физическо въплъщение. Трябва обаче да се има предвид фактът, че в резултат от
скупчването, плътният физически свят има много по-ниска вибрация от света на Сънуващия. По

34
тази причина физическото въплъщение прави съня на Сънуващия „по-дълбок” и съответно по-
напрегнат.
Задълбочаването на съня и засилването на неговото напрежение в условията на по-ниско
трептене на физическия свят и фиксацията на вниманието от страна на Сънуващия създава
илюзията за попадане в капан. Освен това трябва да се помни, че въплъщението е само частично
проявление на Осъзнаването на Сънуващия. Тази „част” от Осъзнаването, която се въплъщава,
е съвкупността от онези аспекти на него самия, върху които Сънуващият е фокусирал
намерението си и която той сънува наяве до физическо съществуване, фиксирайки вниманието
си върху въплъщението. Именно поради частичната материализация на Осъзнаването,
човешкото същество не познава истинската си природа, като положението впоследствие
допълнително се влошава от факта, че по време на раждането настъпва затъмнение на
съзнанието. Вследствие човешките същества се идентифицират напълно с тялото и социално
обусловените си умове, и в крайна сметка не е чудно защо илюзията за капан е толкова
всепоглъщаща.
Докато идентификацията с тялото и ума продължава, Сънуващият не е в състояние да
контролира съня си напълно, в резултат на което неговото съответствие, Сънуваният, временно
проявява собствена воля. Волята на Сънувания обаче не е воля в истинския смисъл на думата, а
случаен ефект от липсата на пълен контрол от страна на Сънуващия. Въпросната липса на
контрол може да бъде охарактеризирана само, като един психически паралитичен гърч и
резултатите от нея са почти идентични с тези на физическата болест церебрална парализа.
Сънуваният се държи сякаш е изпаднал в спазъм до момента, в които Сънуващият поеме пълен
контрол. Всъщност не Сънуващият губи контрол в собственото си измерение, а неговата
физическата срещуположност под влияние на идентификацията, се съпротивлява на контрола.
Стремежът към контрол на своя съответстващ е първата стъпка по пътя към разгръщане на
пълния потенциал на физическо ниво и е една от причините Сънуващият да се заеме с
физическо въплъщение.

ВИЕ СТЕ ВАШИЯТ СЪНУВАЩ. ЗАТОВА ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТЕ НА

СЪНУВАЩИЯ ОЗНАЧАВА ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТЕ НА САМИЯ СЕБЕ СИ - ДЕЙСТВИЕ,
КОЕТО НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ.

От разгледаното досега, надявам се, става ясно защо съдействието със своя Сънуващ е
толкова важно. Това съдействие обаче трябва да бъде интелигентно, защото не бива да се
забравя, че макар Сънуващият да фокусира намерението си върху еволюцията на собственото
осъзнаване, Сънуваният е този, който трябва да предприеме действия на физическо ниво,
физически, емоционални и умствени. С други думи, Сънуващият задържа намерението си
фокусирано върху желаните цели, но Сънуваният е този, който трябва да разбере как най-добре
да осъществи поставените цели. Иначе казано, вместо Сънуваният да се съпротивлява на
участта си, той трябва да я прегърне, което се свежда до това да поеме контрола върху съня -
контрола върху собствения си живот.
Да се контролира съня не означава да се контролира Сънуващия, а да се контролира онова,
което се случва в съня. Което означава, че вместо да си жертва в съня и да позволяваш на
животът ти да се случва с теб, ти определяш как да се разбива сценарият на събитията в твоя
сън. Тук е уместно да поясним, че след като веднъж сме се въплътили, вниманието на
Сънуващия е фиксирано и ние не можем да променим желаната цел на съня, защото това е
нашата участ за този живот, но ние можем да определяме как да достигнем тази цел и така да
контролираме съдържанието на съня.
Съдържанието на съня е всъщност онова, което преживяваме като предизвикателства в
живота, и те се сътворяват от Сънуващия съобразно действията на Сънувания. С други думи,
природата и формата на всяко предизвикателство зависят от съдействието или от липсата на
такова между Сънуващия и Сънувания. Оттук следва, че щом Сънуваният е този, който
предприема действия, той същевременно диктува природата и формата на предизвикателството.

35
Ето как още веднъж се убеждаваме в несъстоятелността на възгледа, че сме жертва на
обстоятелствата. Нещо повече, става ясно, че колкото повече си съдействаме с нашия Сънуващ,
толкова повече контролираме съдържанието на съня и колкото по-интелигентно е съдействието,
толкова по-силен ще бъде контролът ни.
Контролът над съдържанието на съня се нарича контролиране на глупостта. Нашата
глупост произтича на първо място от това, че вярваме в илюзията, че сме жертва на
обстоятелствата и на второ, от факта, че по време на въплъщението ние не можем да променяме
целта на съня. Няма значение дали контролираме живота си или не, ние не можем да избегнем
крайния продукт на съня и затова в крайна сметка трябва да признаем факта, че всички наши
действия се свеждат просто до една глупост. И все пак има разлика. Разликата се корени във
факта, че ако ние се опитваме да избегнем участта си, постоянно бягайки от
предизвикателствата, ние генерираме още повече предизвикателства и така задълбочаваме
глупостта си, подчинявайки ú се. Ако от друга страна, посрещаме предизвикателствата си,
контролирайки живота си, ние не само контролираме глупостта си, но и ефективно я
намаляваме.

ИНТЕЛИГЕНТНО СЪДЕЙСТВИЕ ОЗНАЧАВА ДА КОНТРОЛИРАШ ГЛУПОСТТА СИ.

ТОЗИ АКТ Е ОСНОВНИЯТ КЛЮЧ КЪМ ВСИЧКИ ФОРМИ НА МАГИЯ И ВОДИ ДО
РАЗБИРАНЕ ЗА ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА - ЕДНО РАЗБИРАНЕ, КОЕТО ПОРАЖДА
СПОСОБНОСТТА ДА СЕ МЯТА КОПИЕТО НА СЪДБАТА И ДА СЕ РАЗМАХВА МЕЧА НА
СИЛАТА.
Според горния афоризъм, контролът над нашата глупост е основният ключ към така
нареченото ядро на Толтекската традиция. Трябва да подчертаем обаче, че макар и
контролираната глупост да е концепция, широко практикувана сред всички Воини, само по
Пътя на Свободата нейната истинска природа и значение могат да бъдат схванати в тяхната
цялост. Причините за това са доста сложни и не се вместват в предмета на настоящата книга,
затова за сега само ще споменем, че в контрола над глупостта се крие способността ни да
манипулираме силата на намерението .
В първи том беше обяснено, че това, на което непосветените гледат като на магия са
всъщност чудесата, родени от манипулация на намерението . Не съществува „магия” като
такава, макар и да не може да се отрече, че манипулацията на намерението е наистина
забележително действие, което може да бъде оприличено на магьоснически акт. Трябва обаче да
се помни, че намерението е качество на Осъзнаването на Сънуващия и ето защо там, където
няма интелигентно съдействие и контрол над глупостта, не може да има манипулация на
намерението . Истинската манипулация на намерението може да се прояви само когато има
пълен и съзнателен контрол над глупостта; акт, предполагащ признаване на
взаимосвързаността на живота, защото не бива да се забравя, че има само един нагал, поради
което всички Сънуващи на човешкия род са напълно групово съзнаващи.
За да се разбере това напълно, трябва още веднъж да се отклоним за малко и да обясним
разликата между ума и онова, което наричаме рационален ум. Учениците често пРавят грешката
да приемат, че двете са едно и също нещо, но трябва да си припомним от втори том, че умът е
единият полюс на Осъзнаването на Сънуващия, а намерението другият. Рационалният ум, от
друга страна, е израз на способността на Сънуващия да пресмята, в смисъл, да изработи
практическите детайли на физическо ниво. С други думи, рационалният ум е просто физически
израз на част от истинския ум.
Важно е също така да се помни, че функцията на ума е да отделя и раздвоява за целите на
еволюцията, докато функцията на намерението е първо, да подтиква ума към разделяне и второ,
да обединява, също за целите на еволюцията. В крайна сметка ум и намерение са едно и също
нещо, а именно Осъзнаването на Сънуващия. Следователно така нареченият Първи Пръстен на
силата е онзи аспект от Осъзнаването на Сънуващия, наречен ум, докато Вторият пръстен на
силата е аспектът, наречен намерение, и в първия пръстен на силата се съдържа отражение на
намерението под формата на подтик към разделяне и разграничаване. Точно по тази причина

36
Първият пръстен на силата е отнемащ по характер и се твърди, че истинското намерение влиза
в действие само когато се използва Вторият пръстен на силата. Тъй като обаче намерението
обединява, то е добавящо по характер и това означава, че за да се манипулира то истински,
трябва да се практикува взаимосвързаността на живота.
Всичко това означава, че единствената форма на намерение, която може да бъде
използвана, без да се практикува взаимосвързаността на живота, е отражението на
намерението, което е разделящо по характер и следователно отнемащо. То с право може да се
нарече силата на ума, в противовес на рационалния ум, който не притежава истинска сила сам
по себе си. Силата на ума е, разбира се, Първият пръстен на силата, и точно това отражение на
намерението се използва от Воините, посветени на Пътя на Великото Приключение. Главно по
тази причина Пътят на Великото Приключение не води до свобода, защото те са ангажирани
изключително с натрупване на сила за лична облага и всяко използване на намерението от тяхна
страна води до задействане на отделящото качество на ума. Ясно е, че това само усилва
разделението, в резултат на което тези Воини стават все пo-отчуждени и не поддържат
взаимосвързаността на живота.
Капанът по Пътя на Великото Приключение е наистина трудно доловим, защото се състои
във факта, че е напълно възможно да се генерира сила при някакво частично интелигентно
съдействие. За да се разбере правилно това твърдение, е добре да се отбележи, че макар
Сънуващите да са безусловно групово съзнаващи, все пак отделеността, която е един от
аспектите на Осъзнаването на Сънуващия, играе жизнено важна роля в еволюцията на
Осъзнаването. Съответно Воините по Пътя на Великото Приключение не се противопоставят
директно на волята на техните Сънуващи с отчуждението си. Напротив, по този начин те на
практика допринасят за еволюцията на Осъзнаването, развивайки способността за
разграничение, както у себе си, така и у хората около тях. Нещо повече, тъй като Сънуващите са
групово съзнаващи и Законът за Икономията винаги предизвиква определени действия от страна
на индивида, които независимо дали са положителни или отрицателни, допринасят за
добруването на Великото Цяло. Такива Воини могат всъщност да манипулират умствения аспект
на техните Сънуващи и вселенския Закон за Икономията в своя полза, докато преследват
силата, за да удовлетворят амбиции, които нямат нищо общо с взаимосвързаността на живота.
Тъй като обаче Сънуващите са групово съзнаващи, такова състояние не може да
продължава вечно. Рано или късно вътрешният стремеж към единство трябва да изплува. В най-
лошия случай, както понякога се случва, усещането за отделеност през определено прераждане
избуява толкова силно, че Сънуващият може да загуби контрол до такава степен, че цялото му
осъзнаване да пострада сериозно. Такъв Сънуващ буквално е хванат в капана на собствената си
фиксация, посредством действията на Сънувания и илюзията на съня го дестабилизира до
положение, в което той е прикован към единия полюс на собственото си осъзнаване, а именно
ума. Затвореният по такъв начин Сънуващ се нарича изгубена звезда, защото обикновено му
трябват цели епохи, за да се измъкне от капана. Спрямо човешките представи за време, този
период наистина изглежда безкраен, заради което и названието изгубена звезда.
След всички подробни обяснения, би трябвало вече да е ясно защо се твърди, че Пътят на
Великото Приключение не води до свобода и защо по Пътя на Свободата се отделя такова
внимание на взаимосвързаността на целия живот. Както беше споменато по-рано в главата,
ключът към всичко е в интелигентното съдействие, ключ, който може да бъде използван за
разделение или обединение, ключ към първия и втория пръстен на силата и в крайна сметка
ключ за сътворение и разрушение. Силата, която прави ключа безопасен за употреба и силата,
която балансира сътворението и разрушението и по този начин обединява заедно първия и
втория пръстен на силата е наречена трети пръстен на силата. Третият пръстен се появява
постепенно, когато практикуваме пълната форма на интелигентно съдействие, което в крайна
сметка означава, че контролираме глупостта си до степен, в която поемаме контрола над съня.
Да контролираме съня не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед, защото да
имаме контрол, означава, че трябва първо да се събудим в съня. Очевидно ние не можем да се
събудим от съня, по простата причина, че по време на физическото въплъщение вниманието на

37
Сънуващия е фиксирано и тази фиксация се премахва само когато Сънуващият оттегли
намерението си, в резултат на което настъпва физическа смърт. Следователно фразата „да се
събудиш в съня” означава, че Сънуваният осъзнава: първо, че той сънува; второ, че това, което
се случва с него е следователно само сън; и трето, че той може да контролира съдържанието на
съня. Това е твърдение, което всеки ученик намира за прекалено абстрактно, само защото
постоянно забравя, че сънят не е това, което социална обусловеност го е карала да вярва, а че
всеки сън е всъщност само едно променено състояние на възприятието.
Най-често именно неразбирането на истинското значение на понятието „променено
състояние на възприятието” кара учениците да задават въпроси от сорта на „Наистина ли
искаш да кажеш, че този камък е само сън?”, „Имаш предвид, че той е само илюзия и не
съществува наистина. Камъкът е толкова реален, колкото и сънят, и нито едно от тях не е
илюзия само по себе си, но нашето възприятие за тях се променя драстично, ако приложим
различно ниво на възприятието. Затова не камъкът или сънят са илюзия, а илюзията се корени
във факта, че ние мислим и Вярваме, че нашето сегашно възприятие за камъка е единствена и
неоспорима реалност.
От горното е логично да се заключи, че за да контролираме съня, ние трябва да се научим
да променяме фокуса, което пък означава, че трябва да имаме подвижна събирателна точка, така
че да предизвикваме променени състояния на възприятие. Ако не можем да променяме фокуса,
то очевидно оставаме „жертви” в съня. Първата промяна на фокуса се появява, когато ученикът
започне да разбира как да възприема живота различно, дори без да е способен да премества
своята събирателна точка в някаква значителна степен. От момента, в който ученикът достигне
този етап, той е на път да се събуди в съня и когато вече е достатъчно буден, той или тя започват
постепенно да контролират съня.
След като ученикът е започнал да се пробужда, техниката на интелигентно съдействие
придобива голямо значение. За да постигне свобода и да избегне изкушението от Пътя на
Великото Приключение, ученикът задължително трябва да прозре, че неговият или нейният
живот е съвършен такъв както си е, и вместо да се бори с участта си, той или тя трябва да
сътрудничи интелигентно със своя Сънуващ. Актът на събуждане е наистина най-вече въпрос на
признаване на факта, че животът с всичките си предизвикателства не е нещо, от което трябва да
се бяга, а нещо което ни предоставя възможност да материализираме пълния си потенциал на
физическото ниво. Материализацията на нашия потенциал е, разбира се, истинската цел на съня
и, веднъж поели този път, ние не само ставаме едно с волята на Сънуващия, но и автоматично
започваме да контролираме нашата глупост така, че да пораждаме само предизвикателствата и
ефектите, които ни помагат в процеса на материализация на нашия потенциал. По тази причина
събуждането 6 съня се нарича още да се учиш да сънуваш вярно, и означава да бъдеш верен на
участта си.
За да сънуваме вярно, ние очевидно трябва да усъвършенстваме своите умения в
изкуството на Сънуването -уменията си да предизвикваме променени състояния на възприятие.
Както обаче видяхме в примера с илюзията, няма смисъл да постигаме променено състояние на
възприятието, ако интерпретацията ни на онова, което сме възприели, е неправилна.
Сънуването винаги довежда до променено състояние на възприятието, но единственият начин,
по който можем да сме сигурни, че нашата интерпретация на определено възприятие е правилна,
е като дебнем възприятието си за самите нас и за заобикалящия ни свят.
Тук трябва да подчертаем, че за да се усвоят истински фундаменталните практики от
изкуството на Сънуването, предадени в първи том, е необходимо да се практикуват ученията в
изкуството на дебненето, застъпени в тази книга. Съответно, за да се разберат ученията в тази
книга, читателят трябва да е запознат с основите на дебненето, обяснени в първи том. В тази
връзка, за читателя е важно да знае, че в много отношения изкуството на Сънуването и
изкуството на дебненето са две неразделни техники, неразривно свързани с овладяването на
Осъзнаването. Овладяване на Осъзнаването по същество е точно това, което терминът
внушава, и в съответствие с експертните умения, които развива изкуството на Сънуването се
използва за картографиране на непознатите аспекти на нашето осъзнаване. Тъй като обаче

38
еволюцията на Осъзнаването трябва да работи в практичен план на физическо ниво,
изкуството на дебненето се използва, за да придаде практически смисъл на породеното от
изкуството на Сънуването, защото никога не бива да се забравя, че по практическата
използваемост, и следователно ефикасност, на новото знание се измерва неговата автентичност.
В същия ред на мисли няма по-подходяща аксиома от поговорката „доказателството за
съществуването на тортата е в яденето й”.
Ще припомним от първи том, че изкуството на дебненето се разглежда като една от трите
области на експертно познание, в които всеки ученик трябва да се усъвършенства, ако той или
тя се надяват да станат истински Воини. Не е лесно да се обясни с две думи защо тук наблягаме
на изкуството на дебненето, а не на изкуството на Сънуването, но се надявам, че с напредване
на материала това постепенно ще се изясни на читателя. Засега е достатъчно да кажем, че
Сънуването е Сънуване и няма какво толкова да правим освен да сънуваме, за да ставаме все по-
опитни в изкуството на Сънуването. Причината е, че сънят на Сънувания е фиксиран. Затова ние
не можем да променим съня по никакъв начин. Това е в края на краищата нашата глупост. Ние
обаче можем да я контролираме и така да манипулираме съдържанието на съня - истинската цел
и смисъл на изкуството на дебненето. Затова дебненето се определя като майсторство в
контролираната глупост, а дебнещият се нарича майстор на контролираната глупост.
Вече споменахме, че да контролираме нашата глупост е абсолютната форма на
интелигентно съдействие, но за да контролираме глупостта е необходимо да се събудим за
факта, че сме хванати в съня. Актът на събуждането означава трезвост, качество на
Осъзнаването, принадлежащо на Изтока, придобиването на което, изисква рекапитулация.
Няма по-добър начин да се събудим, от този да рекапитулираме нашия живот така, че да имаме
възможност да го видим в истинската му светлина. Всъщност трезвостта е нещо много важно,
защото веднъж придобили и най-малката частица трезвост, ние бързо започваме да разбираме,
че нито ние, нито светът около нас са това, което винаги сме вярвали, че са. С други думи,
рекапитулацията поражда не само трезвост, но посредством тази трезвост се разкрива първият
постулат на дебненето - фактът, че целият свят и всичко в него е една безкрайна мистерия. От
този момент нататък дори за относително неопитния ученик е невъзможно да гледа на живота си
по стария начин и без дори да го осъзнава, той започва да дебне себе си. Дебненето от своя
страна е умение, което може да се постигне единствено, като се следват диктатите на силата,
защото е важно да се запомни, че не ние създаваме правилата, а силата. Еволюцията на
съзнанието е игра на силата и затова силата е тази, която пише правилата на играта.
Както във всички случаи, отнасящи се до силата, правилата са измамно прости, но
изводите са безкрайни. От една страна, имаме Правилото на лова, а от друга, едно табло,
таблото на живота от фигура 3, което както вече знаем съдържа четирите компонента на съня.
Въпросната игра представлява истински пасианс, само че в допълнение всичките четири
квадранта са напълно взаимозависими и взаимодействащи си, а на всеки наш ход в играта
силата от таблото, отвръща. Ако направеният ход в полза на еволюцията на Осъзнаването, ние
печелим точка, спечелвайки порция лична сила, и тази точка ни дава по-голяма свобода в избора
на следващ ход. Но ако ходът е против еволюцията на Осъзнаването, ние губим точка, което не
само намалява нашата лична сила, но и ограничава свободата ни. Смисълът на пасианса е да се
изчистят всички карти, докато останем само с една карта и също както в играта на карти, в
живота ние също сме длъжни да преодолеем всички предизвикателства, за да постигнем
единение, или с други думи, цялостност на Aзa.
За да се играе играта на живота, се изискват действие и непоколебимост, които
принадлежат на Севера. Но за да постигнем непоколебимост и да действаме мъдро, ние трябва
да сме развили способността да дебнем ефективно, а за да се научим на това трябва да
използваме Правилото на дебнещия , прилагайки всеки един или комбинация от неговите седем
аспекта към всичко, което правим в живота. Използвайки Правилото на дебнещия , ние бавно,
но сигурно започваме да вникваме в дълбокия смисъл на втория постулат на дебненето.
Смисъл, отвеждащ ни директно към Знанието на Дракона, което бидейки същността на Третия
Пръстен на силата, трябва по необходимост да се прояви на Юг, мястото на сила и Сънуване.

39
 От една страна, не е възможно да се каже всичко за Четирите постулата на дебненето,
Правилото на дебнещия и Знанието на Дракона в една книга, но от друга страна, тези три
концепции са толкова неразривно свързани и взаимозависими, че е задължително да бъдат
представени като едно цяло. В първата част на тази книга аз се опитах да дам колкото се може
повече напътствия как е най-добре да се гледа на Четирите постулата на дебненето и как да
се работи с тях. Тук трябва да обърна внимание на нещо, което не беше споменато преди, и
което цели да се избегне евентуално объркване. Ученията, предадени в първите два тома се
отнасят главно до основите на първия постулат на дебненето. По същия начин в настоящия том
съм дал предимство на първия постулат пред останалите. Причината е, че макар четирите
постулата да са взаимозависими, те все пак спазват присъщата си последователност и всеки
един предопределя следващия. За да можем да вникнем в тях, ние трябва да ги разгледаме в
естествения им ред.
В тази книга ще се концентрираме върху Правилото на дебнещия , което принадлежи към
втория постулат и чието място е на Север, мястото на непоколебимост и действие. Тъй като
вторият постулат произхожда от първия е необходимо да обърнем внимание на по-
задълбочените аспекти от рекапитулацията, които от своя страна могат да се разберат
единствено с изучаване на втория постулат. Макар че в настоящата книга ще продължим да се
докосваме до третия и четвъртия постулати, както и до Знанието на Дракона, тези напреднали
техники могат да бъдат разгледани подробно едва в следващите книги. За сегашните ни цели
трябва да се ограничим с Правилото на дебнещия и така да научим какво означава да се
сгъстяват мъглите на онова, което с времето ще стане Знание на Дракона, защото без такова
разбиране, няма как да се надяваме, че можем да схванем Знанието на Дракона, още по-малко
да го използваме.
На този етап все още не сме способни да дефинираме Знанието на Дракона достатъчно
ясно, но все пак бихме могли да разгледаме следния афоризъм, който ще използваме като
отправна точка.

НАУЧАВАЙКИ СЕ ДА ДЕБНЕ СОБСТВЕНИЯ СИ СЪН И СЪНЯ НА ОСТАНАЛИТЕ,

ВОИНЪТ СЕ УЧИ И НА ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА. ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА МУ ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ ДА НАВЛЕЗЕ В СЪНЯ НА ОРЕЛА И ТАКА ДА СЕ НАУЧИ ДА СЪЗДАВА
ВЪЗМОЖНОСТИ, КОИТО ПРЕДИ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ. ПРЕДИМСТВОТО Е, ЧЕ
БОРАВЕЙКИ С НЕПРЕДВИДИМИТЕ ПОВРАТИ НА СИЛАТА, ВОИНЪТ МОЖЕ ВИНАГИ
ПРИ НУЖДА ДА ПОЛЗВА ЖОКЕР. ЗАТОВА ЗНАНИЕТО НА ДРАКОНА Е ВЪРХОВНОТО
ЗНАНИЕ В ИЗКУСТВОТО НА ДЕБНЕНЕ -СПОСОБНОСТТА ДА ИЗБЕГНЕШ ВСЕКИ
КАПАН.

Не е възможно да се разбере концепцията за Знанието на Дракона, без да се имат предвид

алтернативните светове, защото Знанието на Дракона ни разкрива много за един свят, познат ни
като Света на Магьосниците. Воините на Свободата вече не се придържат към древните
практики на магьосничество, тъй като тези практики не водят до свобода, но все пак, името на
въпросния свят е останало непроменено по простата причина, че няма по-удачно име за него. Аз
бих желал да наблегна на този момент, защото, макар и да пробвам да подготвя читателя за
неговите първи стъпки в опита му да сънастрои този свят и да го достигне, все пак искам да
предупредя, че има няколко порти към Света на магьосниците. Всяка от тези порти води към
лабиринт, в който е много лесно да се загубиш, заради породените илюзии, прииждащи една
след друга. Има само една порта, която изглежда съвсем като другите, но единствена води към
сърцето на този свят. Само там, в самия център на този свят, истината за Знанието на Дракона
се разбулва и става възможно да се погледне в отражението на оста на трите пръстена, както и в
отражението на Копието на Съдбата и Меча на Силата. Към тази порта ще водя читателя, а не
към другите, така добре познати на съвременните магьосници.

40
 Част втора
ПРАВИЛОТО НА ДЕБНЕЩИЯ

1. ВОИНЪТ ИЗБИРА СВОЯТА БИТКА И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ВИНАГИ

ПРЕЦЕНЯВА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВНИМАТЕЛНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА И УСЛОВИЯТА
НА ВСЯКА БИТКА.

2. В СТРЕМЕЖА СИ КЪМ ПРОСТОТА, ВОИНЪТ ОТХВЪРЛЯ ВСИЧКИ ИЗЛИШНИ

ДЕЙСТВИЯ.

3. ВОИНЪТ Е ВИНАГИ ГОТОВ ДА НАПРАВИ ПОСЛЕДНАТА СТЪПКА В ЖИВОТА

СИ, ТОЧНО ТУК и ТОЧНО СЕГА.

4. ВЕДНЪЖ ВСТЪПИЛ В БИТКА, ВОИНЪТ СЕ ОСТАВЯ ИЗЦЯЛО НА

ДЕЙСТВИЯТА СИ, ПОЗВОЛЯВАЙКИ НА ДУХА СИ ДА СЕ ЛЕЕ, СВОБОДЕН И ЧИСТ.
САМО ТОГАВА СИЛИТЕ НА СЪДБАТА ПОСОЧВАТ ПЪТЯ МУ.

5. КОГАТО СЕ СБЛЪСКА С НЕВЪЗМОЖНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ВОИНЪТ ОТВАРЯ

СЕБЕ СИ КЪМ СВЕТА, АНГАЖИРАЙКИ УМА СИ С ДРЕБНИТЕ ДЕТАЙЛИ ОТ
ЖИВОТА.

6. ВОИНЪТ ВИНАГИ СГЪСТЯВА ВРЕМЕТО. ВСЯКА БИТКА НЕЗАВИСИМО

КОЛКО ГОЛЯМА ИЛИ МАЛКА Е ТЯ, Е БИТКА ЗА ЖИВОТА НА ВОИНА И В ТАЗИ
БИТКА НА ЖИВОТ И СМЪРТ ЕДНА СЕКУНДА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВЕЧНОСТ-
ВЕЧНОСТ, КОЯТО РЕШАВА ИЗХОДА НА БИТКАТА.

7. ДЕБНЕЩИЯТ НИКОГА НЕ РАЗКРИВА СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ, ДОРИ И ПРЕД

САМИЯ СЕБЕ СИ.

ТРЕТА ГЛАВА

СЪБУЖДАНЕ ОТ СЪНЯ

НЕ МОЖЕШ ДА КОНТРОЛИРАШ СЪНЯ, АКО НЕ СИ БУДЕН. ДА СИ БУДЕН,

ОЗНАЧАВА ДА ПОЗНАВАШ ВСЯКА ЧАСТИЦА ОТ ЖИВОТА СИ ТАКАВА, КАКВАТО Е В
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ЗА ДА ДОСТИГНЕШ НЕОБХОДИМАТА ТРЕЗВОСТ, ТРЯБВАЛА
НАПРАВИШ РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ ОТ СЕГАШНИЯ МОМЕНТ ЧАК
ДО МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО. БЕЗ ТРЕЗВОСТ ТИ ВИНАГИ ЩЕ ПОСТЪПВАШ КАТО
КЛОУН, ПРЕИГРАВАЩ ПОСТОЯННО ГЛУПОСТТА СИ.

Ако ще съдействаме интелигентно с нашия Сънуващ, трябва да се пробудим за факта, че

сънят, който сънуваме от толкова дълго време не е реалност, а илюзия, която се поддържа от
нашата социална обусловеност. На този етап обаче повечето хора, заявили желание да станат
Воини, внезапно обръщат гръб на предизвикателството. Дори от малцината, решили се да го

41
срещнат, само шепа хора доказват, че са в състояние да овладеят Пътя на Воина. Обяснението
всъщност е просто - в действителност хората не искат да се променят. Наистина, защо някой да
се променя само защото някакъв си човек, наричащ себе си нагал, твърди, че трябва.

ПЪТЯТ НА ВОИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОВЛАДЯН САМО АКО СЛЕДВАНЕТО МУ Е

РАВНОСИЛНО НА ОЦЕЛЯВАНЕ.

Трябва да се разбере, че ако хората са сравнително доволни от живота си, на тях ще им

липсва истинска мотивация да променят каквото и да било. В крайна сметка, вместо да
променят нещо, повечето хора предпочитат просто да добавят някаква форма на обогатяване в
живота си. По тази причина има твърде много хора, които биха искали да разполагат със силата
и способностите на Воина, но само като някаква екстра, която да дообогати живота им. Не е
възможно обаче да имаш силата на Воин, без да си Воин, а за да станеш Воин, се изисква пълна
трансформация на острова на тонала.
Най-общо казано, само хора, достигнали определена точка в живота си, при която
чувстват, че няма какво да губят, биха се подложили на трансформация. Докато там някъде има
все още нещо за губене, ученикът ще се съпротивлява на промяната и съпротивлявайки се,
автоматично ще продължава да се вкопчва в стария си живот.
Главно по тази причина, един нагал никога не приема за ученик, който и да е, тъй като
едно нормално обучение трае между петнадесет и двадесет години. Преди да инвестира
всичкото това време и енергия в един ученик, нагалът трябва да бъде убеден, доколкото въобще
е възможно, че съответният ученик притежава някакви заложби за успех.
Внасям всички тези пояснения, защото те имат пряко отношение към Учението,
разглеждано в сегашната глава и момента, в който се намираме. В миналото, когато основно
задължение на всеки нагал е било да запази Учението, да осигури продължението на
приемствена си линия, за него е било от жизненоважно значение. Неуспехът да намери
подходящи наследници за собствената си група е означавал, повереното му знание да се загуби.
По този повод, най-често задаваният въпрос е защо Толтеките никога не са избрали да напишат
книга за Учението. Надявам се, че на настоящия етап читателят, вече е разбрал защо подобен
избор се е оказал неприемлив.
Първо, трябва да се разбере, че ние не можем адекватно да придадем с думи голямата част
от Учението и, второ, след като Пътят на Воина е практическа тренировка, Учението би било
замразено за дълго време или би остаряло, ако просто се е записвало в книги. Единственият
начин, по който Учението може да бъде запазено живо и практически полезно и в крак с
еволюцията, е бил то да се предава от едно поколение на друго, осигурявайки еволюцията 6
знанието на всяка генерация с възпитанието на Воини в живота, които на свой ред да обучат
следващата генерация.
Ако Учението беше просто записано, без съмнение щеше да бъде загубено и забравено
още преди много хиляди години, нямаше да има останали Воини, или Толтеки, и човечеството
нямаше да знае нищо за съществуването на тяхното наследство.
Днес, след като човекът вече е узрял, за да приеме собственото си наследството, цялата
ситуация се променя много драматично, фактът, че Учението сега се предава в писмен вид е
възможен само защото в наши дни по света има достатъчно мъже и жени, които могат и ще се
ангажират истински с Учението. Следователно вече не е необходимо нагалите да поддържат
приемствените си линии живи, защото основната цел на линиите е изпълнена. Толтеките са
запазили непокътнато свещеното доверие и в момента изпълняват последното си задължение да
предадат на човечеството неговото рождено право. Ролята, която Толтеките са играли от
толкова дълго време като попечители на човешкото наследство, сега е завършена и по тази
причина повече няма да има приемствени линии.
Естествените последици от настъпилата промяна са неизброими и в процеса на излагане на
Учението ние ще се сблъскваме все повече с тях. Единственото следствие, което е в
непосредствена връзка с настоящата глава от Учението, е че Толтеките в много отношения за

42
пореден път приемат автентичната си роля в живота на човечеството, като този път те няма да
мислят за човечеството вместо него, а ще бъдат само негови наставници и съветници.
Достигнало вече зрелостта си, за човечеството удари часът на силата и ако човекът иска да
заяви силата си, той трябва да поеме отговорност за факта, че вече е узрял и може, а и се налага
да действа самостоятелно. Толтеките ще продължат да играят свята роля в посочване на пътя, но
отговорността да се следва този път активно - ще легне изцяло на плещите на хората. Отминали
са дните, когато Толтеките бяха принудени да пазят човешкото рождено право непокътнато. Ако
сега човек пропилее предоставеното му наследството, отказвайки да го приложи на практика и
по този начин го загуби, или пренебрегне напътствията как най-добре да го използва,
компрометирайки го в крайна сметка, изцяло и единствено отговорен ще бъдат само той.
Последното твърдение е добре да бъде внимателно оценено, защото то засяга до голяма
степен Учението и по-специално материала, който следва. Макар в миналото нагалът да е
трябвало винаги да бъде сигурен дали неговите ученици имат заложби, за да станат Воини,
поради необходимостта Учението да бъде съхранено с цел продължаване на приемствените
линии, това вече не е най-важното. Нагалът вече не е длъжен да поддържа приемствената си
линия и не е принуден да търси подходящи наследници. С други думи, макар и нагалите все още
да имат такова задължение, да водят другите към свобода, те не се чувстват принудени да
обучават лични ученици, нито трябва да се безпокоят дали тези, които все пак са дошли при тях
за напътствия, ще успеят. На практика, сега вече нагалът може да си позволи да бъде даже още
по-взискателен при избора си на ученици, защото няма да е фатално дори и ако един ден той се
окаже без ученици.
Последното пояснение беше много важно, доколкото то касае книгите, защото аз вече не
нося ни най-малка отговорност за това какво ще прави читателят с Учението, изложено в тези
книги. Ето как между другото се появява и още една възможност, несъществувала досега. Тя
касае обстоятелството, че след като Учението вече е било написано във вид на книга, всеки
който иска може да се възползва от него самостоятелно. Условието обаче, да станеш Воин,
остава същото каквото е било и преди, с единствената разлика, че сега е възможно да се работи с
писмени наръчници, вместо да се получават устни инструкции от нагала.
Обстоятелството, че Учението вече е достъпно за всички, без никаква форма на
дискриминация, звучи много добре, дори прекрасно, но аз няма да бъда справедлив с читателя,
ако не обърна внимание на недостатъците при подобен подход- Опасността идва от възможното
предположение, че правилата могат да се нагодят за собствени егоистични цели. Да се приеме
такъв възглед обаче е глупава загуба на време и енергия, защото нека още веднъж да повторя:
Няма абсолютно никакъв начин да се придобият умения, способности и сила на Воин, без да
живееш като такъв. Да се мисли, че е възможно да се прибавят Воински качества към сегашния
начин на живот е като да мислиш, че можеш да станеш световен шампион по тенис, без да си
направил тениса своя кариера, живот, и всичко останало.
Днес за всеки е възможно да стане Воин, стига да изпълни древните предписания. Разбира
се, нищо не пречи да се извлече от Учението само онова, което някои намират за полезно и
обогатяващо. Няма нищо лошо в това, даже е препоръчително и по-добре от нищо, стига да е
ясно, че ако няма готовност за промяна, а само желание да извлечеш от Учението единствено
онова, което ти изнася, просто не можеш да станеш Воин. Същият принцип е валиден и за
хората, които искат да се научат да играят тенис, без да имат намерение да стават световни
шампиони, само за тяхно собствено удоволствие и обогатяване. Но човек трябва да е глупак да
смята, че може да се състезава на световен шампионат по тенис, ако е само любител и по същия
начин е безполезно да се мисли, че човек може да се научи да прави всичко, което прави Воина,
без да е Воин. Има ли смисъл да сте дотам нечестен, че да се наричате Воин, защото и сто пъти
да го повторите пак няма как да симулирате безупречността на Воинския дух и няма никакъв
начин, по който можете да имитирате силата на Воина. Рано или късно вашите действия ще
разкрият вашия нескопосан маскарад. Ето как стигаме отново и неотменно до Правилото на
дебнещия , защото, ако вие като читател възнамерявате да заявите силата си като Воин, а не
просто искате да обогатите сегашния си живот с Учението, тогава трябва да се научите как да

43
дебнете себе си безупречно. В тази връзка първото нещо, което трябва да направите, е да си
зададете въпроса: наистина ли искам да стана Воин? Честно ли смятам, че съм готов да премина
пълна трансформация?
Ако всяка фибра на тялото ви крещи, че друг път няма, вие ще направите всичко по силите
си да приложите изложените учения на практика, без значение колко пъти се опитвате и
проваляте. Запомнете, че няма значение колко пъти се проваляте, защото ние винаги научаваме
много повече от неуспеха, отколкото от „късмета на начинаещия”. Учейки се да играем тенис,
ние пропускаме топката безброй пъти, но всеки път, пропускайки я, ние се учим от грешките си.
Това е факт от живота и неоспорима истина, валидна за всяко учение, макар в процеса на
изграждането на един Воин и по-специално в обучението да дебнем самите себе си, всичко,
което изглежда на пръв поглед съвсем логично, не трябва никога да бъде приемано от
привидната му страна. Да се научиш да играеш тенис е едно, но да се научиш да живееш като
Воин е съвсем различно, по простата причина, че единственият начин, по който можем да станем
Воини, е като прилагаме учението на практика в живота си, вместо на тенис корта.
Ако пропуснете топката на корта, най-лошото, което може да ви се случи е да загубите
играта, но всяко пропускане на топката в живота има сериозни последици не само за вас но и за
хората около вас. По същата логика никой от нас няма право да прави грешки, защото да се
учим да играем играта на живота не е като се готвим за тенис турнир. Всяка практика е реално
събитие с реални последици, без значение дали се обучаваме за Воини, или не. За човек, решил
да става Воин, не защото идеята му изглежда добра, а защото придобиването на такъв статут за
него означава оцеляване, всяка практика, всяко събитие е истинска битка - битка за живота му.
Очевидно в битката за живота си, ние не можем да си позволим да правим грешки. Разбира се,
грешки ще правите и ще се учите от грешките си, но подобно обучение ще се осъществи по
възможно най-трудния начин. В крайна сметка всеки от нас плаща за всичко научено с нещо от
своя живот.
Затова едно от първите неща, които всеки ученик научава много бързо, поемайки Пътя на
Воина, е първият аспект на Правилото на дебнещия , а именно „Воинът избира своята битка и
затова винаги преценява с най-голямо внимание обстоятелствата и условията на всяка битка”,
фразата „избира своята битка” не бива да се приема буквално и това е нещо, което ще
разгледаме сега, но нека първо поясним, че учениците, които постоянно игнорират този аспект
от Правилото и се инатят, връщайки се постоянно към стария си начин на мислене и поведение,
са обречени на неуспех, защото на практика отказват да се събудят. Въпросният ученик никога
няма да стане Воин по простата причина, че той или тя винаги ще се придържат към лудостта на
съня.
Подтекстът, който трябва да се схване в случая и смисъла, който аз няма как достатъчно
убедително да изтъкна с думи е, че първоначалният акт на събуждането в съня не е толкова
техника или някаква придобита способност, а представлява акт на оцеляване. Защо иначе да
искате да се събудите, ако харесвате съня си? Едва когато сънят на един човек по един или друг
начин се превърне в кошмар, само тогава той ще поиска да се събуди, за да се освободи от него.
Забележете обаче, че онова, което е кошмар за едни, не е задължително да е същото за
други. Всеки от нас е различен и понятието кошмар за всеки един индивид е винаги различно.
Например, ако за един човек бедността е кошмар, за друг управлението на една огромна
финансова империя може да бъде кошмар. Аналогично за едни родители да имат дете
престъпник е кошмар, докато за други да имат дете със забавено развитие е кошмар. Във всички
случаи обаче това, което прави съня кошмар е фактът, че съответният човек започва да чувства,
че неговия здрав разум, а може би и неговия живот по някакъв начин са заплашени в истинския
смисъл на думата и няма място в съня, където да избяга или да се скрие. Тогава и само тогава
този човек ще направи всичко възможно да се събуди.
Обърнете внимание, че по-рано аз използвах фразата, първоначалния акт на събуждане.
Точните думи бяха внимателно избрани поради факта, че да се събудиш не е толкова лесно, като
да получиш просветление за една нощ. Събуждането от съня започва, когато вземем моментното
решение да се променим, но да се придобие истинска трезвост е дълъг процес u тежък труд в

44
опити да се види какво наистина представлява съня. Първоначалното решение е наистина
преломна промяна, подобна на катаклизъм, но такова решение трябва да бъде последвано от
необходимите действия, а всички действия от своя страна изискват време, за да се разгърнат и
дадат плодове. Просто не е възможно да посадиш семето на едно дърво днес и да имащ
израснало дърво утре.
По традиция, нагалът приема един ученик за обучение само ако вижда, че ученикът вече
се труди за събуждането си. Веднъж достигнал преломната точка, той или тя няма нужда да
бъдат убеждавани, че всяко събитие е битка за оцеляване. В последното ученикът вече е убеден
и единственото, от което се нуждае сега е да разбере какво точно е необходимо да се направи по
въпроса. За ученика единственият път напред е да учи как да дебне възприятието си, или с други
думи, как да дебне съня си. В качеството си на новобранци той или тя все още нямат трезвостта,
необходима за разбиране истинското значение на Правилото или съответно на четирите
постулата от дебненето. Нека хвърлим поглед на един конкретен пример, как трябва да подходи
един ученик, дебнейки съня си. За целта ще разгледаме примера с един от моите ученици, на
който, разбира се, от съображения за дискретност ще променя името.
Шон и неговият брат Уилис са заедно в бизнеса. Компанията първоначално е основана от
Шон и по едно негласно споразумение, винаги е била ръководена от него. От известно време
обаче отношения между двамата братя са влошени и се стига до момент, в който внезапно
Уилис информира Шон, че придобива по законен път компанията и смята да я ръководи, както
той намери за добре. При това Уилис дава на Шон да разбере, че ако е недоволен от нещо, може
да напусне, при условие разбира се, че си отиде без нищо.
При дадения развой на събитията, Шон е изправен пред истинска дилема, защото не само
че компанията е всичко, той е работил и се е надявал досега, но и защото той е човекът, който в
момента се подписва на всички офисни документи, касаещи фирмата. Оставайки в компанията,
Шон би се оказал в неудобното положение да дава Нет на брат си за всичко в една компания,
която той е пестил първоначално само за себе си. От друга страна, ако тави брат си да направи
това, което е намислил и просто напусне, той ще остане юридически отговорното лице за всеки
един проблем, който брат му може да създаде в компанията.
Какво да прави Шон? За да си отговори на този въпрос, първото нещо, което той трябва да
има предвид е, че е ученик по Пътя на Воина, факт, който изцяло предопределя възможностите,
с които той разполага. Ако Шон не беше ученик, тогава неговият избор би бил напълно
различен и най-вече по тази причина в началото на сегашната глава аз обясних разликата между
хората, сериозни в желанието си да стават Воини и онези, които просто искат да използват
Учението за обогатяване на живота си. Учението в настоящата книга е представено в чист вид с
презумпцията, че читателят е сериозен последовател и отговорността за това, дали ще се отнесе
към него с дължимото внимание и разграничение, пада изцяло на неговите или нейните плещи.
С други думи, ако вие като читател случайно сте се оказали в небрано лозе, тъй като никога не
сте имали желание да бъдете Воин, не обвинявайте за проблема си нито Учението, нито мен.
Ако искате да се докоснете до Учението на Толтеките, моля чувствайте се свободни да го
направите, но бъдете внимателни да не изгорите пръстите си, дори по-лошо - да изгубите цялата
си ръка.
Връщайки се отново към Шон, който е ученик по Пътя на Воина, ние виждаме, че той не
може да избере нито една от възможностите, които стоят пред един средностатистически
гражданин, който не е ученик, защото те просто ще продължават да държат Шон в илюзията на
съня и ще го принуждават да преиграва глупостта си. Поради факта, че Шон се обучава като
Воин, той няма друг избор освен да направи всичко, което е по силите му в стремежа си да
действа като истински безупречен Воин.
Последното е важно уточнение за учениците, които често са склонни да забравят, че
единственият начин да се научим да заявяваме силата си като Воини е да действаме, докато сме
предизвиквани от силата и именно такъв е случаят с Шон.
Но когато подобно нещо се случи, съответният ученик обикновено ще направи всичко
възможно да се отърве някак си от предизвикателството, протестирайки шумно, че още не е

45
готов да го посрещне като Воин. Тук обаче не говорим за игра на тенис - тук боравим с истински
предизвикателства, поставени от силата - предизвикателства, които за Шон представляват една
истинска битка, изходът от която би имал последствия за цял живот не само за него, но и за
неговия брат, неговите родители и всеки друг, който има някакво отношение. Ето какво е
естеството на Пътя. Ако искаш да бъдеш Воин, ти трябва да си готов да застанеш с цялата си
непоколебимост и да се бориш по най-добрия начин, по който можеш - независимо дали си
готов, или не.
Ако Шон има намерение да се срещне със своето предизвикателство като истински Воин,
първото нещо, което трябва да направи е да приложи първия аспект от Правилото, а именно,
Воинът избира своята битка. Да избира битката не означава, че Воинът избира да води някои
битки, а други да пренебрегва. Всяко предизвикателство е важно заради дара на силата, който
носи и ние не можем да си позволим да пренебрегваме никоя битка. Твърдението означава
просто, че ние трябва да сме наясно в какво се състои истинската битка. В зависимост от нашето
ниво на възприятие всяко предизвикателство може да бъде видяно от много различни ъгли и
всяка една от тези различни перспективи се свежда до една битка. Хората, най-общо казано,
притежават много малко яснота по проблемите в живота си и често се концентрират върху
„погрешни” гледни точки относно предизвикателствата, оказвайки се в положение да водят
„погрешна” битка.
Ето защо, ако Шон трябва да разграничи истинската битка в предизвикателството с брат
си, той не може просто да избере някаква случайна перспектива, смятайки, че в това е битката, а
трябва да прецени едновременно обстоятелствата и условията на битката с пределно внимание.
Във връзка с горното за Шон е важно да не забравя, че светът не е това, което изглежда. Добре
за него е да си припомни, че трябва да приеме привидната страна на своето предизвикателство,
защото тя определя мястото и времето на бойното поле, но не бива да попада в капана,
приемайки, че в привидната страна на предизвикателството се състои истинската битка. И най-
вече, за него е особено важно да използва щита на Воина през цялото време, защото, ако не е
нащрек и не встъпва в битката със страх, уважение и абсолютна сигурност, той само си проси
боя.
Веднъж сдобил се с някаква яснота относно обстоятелствата, пред които е изправен, Шон
има нужда да определи лично за себе си в какво се състои истинската битка в дадената ситуация.
Ако Шон не иска да се придържа сляпо за привидната страна на своето предизвикателство, за
него е от жизнена важност да промени обичайния си фокус и респективно начина, по който е
свикнал да гледа на подобни предизвикателства, което означава, че той трябва да дебне
собственото си възприятие. В противен случай навиците от живота ще го връщат в нормалното
му възприятие. За да го постигне, Шон трябва да се опитва да приложи Правилото на дебнещия
и същевременно да помни, че може да го приложи само като вземе предвид всичките четири
компонента на съня. Тъй като четирите компонента на съня са напълно взаимодействащи си,
взаимодействието между тях определя, на първо място, възприятието на Шон за
предизвикателството, на второ, неговата стратегия, и на трето, изхода от битката. Всяка
употреба на Правилото предизвиква верижна реакция, резултатът от която, поради
непредвидимите капризи на силата, не може да бъде отгатнат предварително. С други думи,
използването на Правилото означава скок в непознатото, но просто да скочиш ей така в
непознатото е пълна лудост. Всеки, който е достатъчно глупав да изпълни Правилото на
дебнещия по подобен начин, си проси повече проблеми, отколкото може дори да си представи.
Истинското изкуство на майстора дебнещ е в способността му да импровизира, но неговата
или нейна импровизация не може да бъде някакъв стар изтъркан номер, изигран в подходящия
момент. Запомнете, че тук имаме работа с истинския живот и ако искаме да избегнем стрелите
на Вселенските стрелци, всяка импровизация трябва да бъде много изкусна, изключително
акуратна и най-вече да се основава на истината. Цялата работа в дебненето е да се спечели
предимство, за да се оцелее, но всеки, който се предава на немарливо недисциплинирано
изпълнение, основано на лъжи, няма да преживее дълго особено ако се опитва да използва
Правилото на дебнещия .

46
 Изкуството на импровизацията може да бъде овладяно само като се следват внимателно
определен набор от насоки. Забележете, насоки, не правила. Правилата не са подходящи за
импровизация, просто защото всяка нова ситуация е различна и по тази причина представлява
изключение от правилото. Единственият безопасен начин, който мога да препоръчам за
прилагане на дебненето е стратегия и тази основна стратегия се нарича набор от насоки.
Наборът от напътствия, за който стана дума не са напътствия в нормалния смисъл на
думата, а са по-скоро нещо от вида: „да почувстваш пътя си в тъмното”. Традиционно
напътствията се предават с думите на следния афоризъм, който е много точен, но някак си
труден за разбиране от рационалния ум.

ВСЯКА МАНЕВРА В ДЕБНЕНЕТО Е ПО СЪЩЕСТВО ИМПРОВИЗАЦИЯ - ТАКАВА

ИМПРОВИЗАЦИЯ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ВЪЗМОЖНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
МЕЖДУ ЧЕТИРИТЕ КОМПОНЕНТА НА СЪНЯ, СЪПРОВОЖДАЩИ ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ
УМСТВЕНО, ЕМОЦИОНАЛНО ИЛИ ФИЗИЧЕСКО. ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН, ПО КОЙТО
ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО Е ДА СЕ ОЦЕНЯТ НАПРЕЖЕНИЯТА В МРЕЖАТА
НА ЖИВОТА. ТЕЗИ НАПРЕЖЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМАТ ВИНАГИ, КОГАТО СЕ
ПРИЛАГАТ ЧЕТИРИТЕ ПОСТУЛАТА НА ДЕБНЕНЕ.

Нека внимателно разгледаме посланието на афоризма, а да разберем какво стои зад

понятието „набор от насоки” Без да изпадаме в технически подробности не е никак лесно да
обясним как „да се оценят напреженията в мрежата на живота”, но за целите на настоящия том
ще се опитам да сведа техническата теория до възможния минимум.
Разберете, че тъй като всичко в живота е взаимосвързано, всяко предизвикателство,
възникнало в нечий живот е само резултат от взаимодействието на енергии, породени от
кумулативните ефекти на силата. По-просто, но и по-неточно казано, това означава, че в
примера, който разглеждаме, Шон не е несправедливо измамена от брат си жертва. Шон просто
е предизвикан и неговото предизвикателство представлява сумарния резултат от една
неизброима съвкупност от възприятия, настоящи и минали. Те са не само възприятията на Шон,
но също и на брат му, неговите родители, техните роднини, възприятията на учителите им в
училище и университета, възприятията на всички приятели и познати, клиенти в бизнеса и
прочие. Спомнете си сега, че всички тези възприятия си взаимодействат така, че личната сила,
генерирана от всяко едно, неотменно поражда универсална сила. Освен всичко изброено, както
вече споменахме, вторичният импулс от възприятието е емоция и на свой ред породените
емоции също си взаимодействат. Излишно е да казваме, че всички взаимодействия пораждат
още повече възприятия, водейки до едни наслагващи се вълни от възприятия, всяка пораждаща
нова сила, заредена в добавка с нова емоция.
Тези вълни неотменно предизвикат появата на определени ефекти в живота на всички
действащи лица - ефекти, проявяващи се във вид на някакво действие на индивида, независимо
дали то е умствено, емоционално или физическо. Всяко действие се определя от така наречената
интензивност на вълните, които го пораждат. Интензивността на вълните се появява тогава,
когато личната сила и емоцията, генерирани от възприятието на едно лице, си взаимодействат с
тези на друго лице. Очевидно ако са намесени повече хора, интензивността на вълните ще се
определя от взаимодействията между продуктите на всички възприятия.
Качеството на тази интензивност хората най-общо наричат настроение и то е право
пропорционално на фактическата степен на възприятие. Например, ако двама души разговорят
помежду си, но и двамата имат възприятие, силно замъглено от тяхната социална обусловеност,
те няма да са в състояние да възприемат правилно и между тях ще се породи голямо
неразбирателство. Недоразумението, възникнало от неточното тълкуване на всичко, което 6
действителност е било казано, ще бъде причина разговорът да породи определено настроение.
Същото се отнася не само за говорещите помежду си, но и за всички форми на възприятие на
всички възможни нива, дори на ниво целия човешки род, на ниво държава и света като цяло.
Затова в зависимост от степента на възприятието, преобладаващо в даден момент, цялостният

47
резултат под форма на преобладаващо качество или настроение може да бъде агресия,
меланхолия, мир, вълнение и пр.
Споменатите качества винаги генерират някаква форма на напрежение и по простата
причина, че целият живот е взаимосвързан, генерираните напрежения присъстват в мрежата на
живота през цялото време и се долавят или чувстват от всеки. Те са напреженията, които
опитният дебнещ използва за насоки по време на импровизацията и съответно неговите
възможности за импровизация зависят от способността му да четем оценява природата на тези
напрежения. Следователно опитният дебнещ е не само силно чувствителен и към най-малката
промяна в напреженията, но и също така способен да прочита всеки нюанс на тези напрежения с
изключителна прецизност, преценявайки потенциала им моментално.
Разглежданите напрежения са от енергийно естество, влияещо както на индивидите, така и
на мрежата на живота като цяло. Как точно става всичко е дълго за обяснение, затова, нека за
целите на тази книга само споменем, че напреженията проявяват тенденция към взаимодействие
помежду си като материализират онова, което хората разпознават като предизвикателства в
живота си. Тук се крие и истината за твърдения от сорта „Внимавай какво си пожелаваш, защото
може да се сбъдне”; „Ти си този, който превръщащ в действителност най-големите си страхове”
и „Човек сам извиква предизвикателствата в живота си”
Последните цитати са доказателство, че ако искаме да видим битката такава, каквато е,
вместо да сме обсебени от нейното привидно ниво, ние трябва да сме способни да установим
какви напрежения са я породили. Единственият начин да развием такава способност е като
придобием практически познания за четирите постулата на дебнене, защото потокът на силата в
живота, който се разкрива от четирите постулата на дебнене, винаги следва една подредена
структура, макар същинският резултат от този поток да е напълно изненадващ и непредвидим.
За да видим как точно се случва това нека, да се върнем към примера с Шон.
Ако Шон иска да узнае какво наистина се случва в живота му, той трябва да се постарае да
използва четирите постулата на дебнене, за да установи кои напрежения са породили това
предизвикателство. Посоката на течение на силата, описана в четирите постулата на дебнене е
Изток, Север, Юг, Запад и затова всяко предизвикателство трябва да се разглежда в същия ред.
Несъмнено Изток е мястото на трезвостта и очевидно първото изискване при подхождане към
всяко предизвикателство е да се придобие яснота по отношение на проблема, с който се
сблъскваме. Първият постулат на дебненето обаче гласи, че целият свят и всичко в него е една
безкрайна мистерия, която, разбира се, включва и нашите предизвикателства. Ето защо Шон не
би могъл да подходи към предизвикателството си рационално, защото рационалният подход
изключва мистерията и съответно би му осигурил яснота само относно привидната страна на
предизвикателството.
При това Шон не може да избяга от предизвикателството си, тъй като вторият постулат
гласи, че наше задължение е да разгадаем тази мистерия. Благодарение на втория постулат, Шон
осъзнава, че не може да зареже всичко и позволи на брат си да се налага. Вторият постулат
принадлежи на Север - мястото на действието, от което следва, че Шон трябва да предприеме
някакви действия и очевидно действията му трябва да бъдат опит да се разгадае мистерията, от
която се материализира неговото предизвикателството. Във втората си половина обаче този
постулат ни предупреждава, че ние никога не трябва да храним надеждата, че ще успеем. На
практика това означава, че всяко предизвикателство е само частична материализация на
цялостната мистерия. С други думи, случилото се между Шон и брат му не е моментен каприз, а
резултат от нещо, което се мъти от дълго време; най-вероятно причината за което е в целия им
живот до сега, а резултатът ще сложи отпечатък на живота им оттук нататък. Моментът е от
особена важност и затова ще го разгледаме по-подробно в следващата глава.
Продължавайки сега към третия постулат, Шон осъзнава, че ако трябва да разгадае
мистерията, подхождайки правилно към предизвикателството е необходимо да отчете факта, че
той също е част от тази мистрия и трябва да се постарае да стане едно цяло с нея. Третият
постулат от Учението съвършено недвусмислено ни подсказва безполезността на възгледа, че
сме онеправдани или жертва на обстоятелствата. С други думи Шон трябва да разбере, че той

48
самия е отчасти отговорен за промяната в становището и поведението на брат си. Това не е
изненадващо, тъй като възприятието и неговите продукти са напълно взаимодействащи си,
изненадващото е колко често хората настояват да представят себе си за съвсем невинни жертви.
На този етап бих искал да подчертая още веднъж, че по света няма жертви, а дори и да
имаше, те никога не са невинни. Аз знам, че хората, които вярват в теорията за жертвите, винаги
са готови да се противопоставят на моето твърдение, но с хора като тях аз не мога да споря. Ако
вие uj6epeme да вярвате, че сте жертва, тогава вие наистина сте жертва и аз съм напълно
съгласен с вас, че сте жертва. Затова и няма какво повече да дискутираме. Ако обаче вие
изберете да бъдете Воин, тогава разберете, че вие сте отговорен за всичко, случващо се в живота
ви. Ако пресичате улицата и някой ви прегази с колата си, тогава вие сте толкова виновен,
колкото и този, който ви е прегазил. Първо, вие сте решили да пресичате пътя точно в този
момент. Вие сте могли да пресечете някъде другаде или малко по-късно, или пресичането е
могло да стане по-бързо или по-бавно. Накратко вие сте могли да бъдете по-внимателен. Второ,
осъзнайте, че макар и сътвореното от човека право, ще бъде по принцип на ваша страна, това
дребнаво право няма да ви освободи от вината за повредите по колата на шофьора и че той ще
бъде обвинен в неправилно шофиране.
По същата логика, ако ви изнасилят, това би означавало, че вие се нуждаете от подобен
опит. Може би трябва да се научите на смирение. Може би трябва да разберете какво означава
да бъдеш унижен. Може би трябва да научите нещо за поведението си. С други думи, какво сте
направили, за да предизвикате изнасилването? Ако сте изключително секси или красива и
обичате да афиширате вашия сексапил, тогава понесете отговорността и последствията от това.
Ако от друга страна, вашето поведение спрямо останалите е толкова високомерно, че някой е
почувствал нуждата да ви унижи, като ви изнасили, вие също трябва да поемете отговорността
за поведението си. Нещо повече, ако приемем, че изнасилвачът е заловен и осъден, може би
дори осъден на смърт, вие ще сте виновна за тази присъда, независимо дали милионна
аудитория ще приветства шумно решението на съда и ще се обявява във ваша защита.
Хората, които вярват в концепцията за жертвата, често спорят, че децата, родени с недъзи,
са жертви на раждането и съдбата си, предпочитайки да пренебрегнат прекрасния пример на
Хелън Келър. Глуха, сляпа и парализирана, Хелън отказва да вегетира в дом за деца-инвалиди,
въпреки че би могла да се изживява като жертва, стига да е искала да направи подобен избор.
Длъжен съм обаче да призная, че има и изключения от правилото. Такъв пример са децата,
родени с умствени проблеми или подобен вид тежки Психически увреждания. Такива деца не
могат да водят по никакъв начин нормален живот в истинския смисъл на думата и в резултат
тяхната истинска ценност в живота е опитът, който те даряват на родителите и близките си. Aз
няма да мога да отдам заслуженото на тези случаи в настоящия том, тъй като истината за тези
любими и любящи сираци на света е една много дълга и някак си трагична история, затова нека
засега само призная, че моят аргумент не касае въпросните деца. Деца като тези никога няма да
станат Воини през настоящия си живот. Моят спор е с родителите на някои от тези деца, които
биха могли да използват предизвикателството, поставено от такова дете, в техен интерес вместо,
както най-често се случва, да искат да избягат от него, настанявайки децата в домове за
умствено изостанали.
По повод примера по-горе аз вече чувам гневен вой от страна на „жертвите”. Обърнете
внимание обаче, аз не казвам, че изнасилвачът има някакво оправдание за това, че е насилил
друго същество и не твърдя, че шофьорът има право да кара безразсъдно. Искам само да кажа,
че по тази същата причина, никой няма право да осъжда друг човек в изнасилване, което сам е
предизвикал или да обвини шофьор за небрежно шофиране, щом сам е предизвикал в живота си
появата на един полузаспал или напълно безразсъден човек зад волана. Спомнете си, аз веднъж
се съгласих с тезата, че жертвите са наистина жертви и имат късмет, че правосъдната система
винаги ги подкрепя в тяхното усещане за онеправданост. Искам да подчертая преди всичко
обаче, че тези книги не са написани за жертви, а напротив, за онези, които отказват да бъдат
жертви и които искат вместо това да заявят силата си като Воини. За такива хора не може да

49
има преструвки и лъжи. фактът си е факт и ние трябва да посрещнем голата истина с цялата
честност, на която сме способни, защото без честност никога няма истинска трезвост.
Ние имаме роля във всичко, което се случва в живота ни и затова сме винаги толкова
виновни, колкото и онзи, който е извършил нещо несправедливо срещу нас. Същото важи и за
родителите, които раждат умствено изостанали деца, защото от съответния опит се нуждае не
само детето, но също и родителите. Затова, ако Шон трябва да придобие яснота относно
случилото се в живота му, той трябва да започне да открива каква е собствената му роля в целия
този спектакъл. С други думи, Шон не може да си позволи да се отдръпне и от позицията на
надменния онеправдан, да се оплаква от поведението на брат си, а трябва да се слее с
мистерията, защото само по този начин ще може да види своя собствен принос към всичко,
което се случва.
Разглеждайки четвъртия постулат Шон си спомня, че върхът на мистерията е безкрайната
мистерия на съществуването. Става дума за една много ценна насока, защото в крайна сметка
всяко предизвикателство, с което се срещаме, присъства в живота ни само за да можем,
стараейки се да го преодолеем, да научим повече за себе си. Ако Шон иска да смени фокуса, за
да придобие трезвост, той не може да гледа на действията на брат си като насочени срещу него,
а трябва да погледне на поведението на брат си като на нещо, което брат му върши нa него.
Отново цялата концепция за жертвата елегантно изчезва и самосъжалението се замества от
страховитото осъзнаване, че след като е извършил несправедливо престъпление спрямо Шон,
Уилис всъщност помага на брат си да стане Воин. Това, разбира се, не извинява Уилис за
действията му, но посочва ясно, че двамата, Шон и Уилис, имат нужда от появилото се
предизвикателство, за да продължат напред в живота. Помнете винаги, че ние не можем по
никакъв начин да осъждаме друга личност, по простата причина, че не знаем кой или каква е
тази личност. Но ние можем и имаме правото да осъждаме действията и поведението на другата
личност при положение, че отсъждането ни е справедливо. Затова не Уилис е „лошият” заради
онова, което е направил и той с нищо не е по-долен от Шон, а действията на Уилис спрямо Шон
са лоши. От друга страна, поведението на Шон спрямо Уилис не е с нищо по-добро, защото,
нуждаейки се точно от такова предизвикателство, Шон е причина за лошото поведение на брат
си и индиректно е постъпил толкова жестоко, колкото и Уилис.
Искам да подчертая, че аз не оправдавам действията На Уилис. Постъпката му е лоша и
направената грешка ще го научи на онова, което той трябва да научи. Но фактът, че Уилис е
сгрешил не оневинява автоматично Шон. Всъщност в момента, в който Шон осъзнава
реалността, той може да види как, независимо от най-добрите намерения, които е имал през
целия си живот, е продължавал да постъпва по начин, който е карал брат му да се чувства много
по-нисш.
В крайна сметка Шон вижда как той самия извиква предизвикателството и каква е неговата
собствена роля в довеждане на отношенията между него и Уилис до сегашната повратна точка.
Използвайки концепцията за огледалата, Шон вече може да осъзнае, че разковничето се крие в
усилията и на двамата да придобият по-добро само-чувствие и вяра в собствените си
достойнства. При Шон те са се проявили в желанието да се държи като пословичния „добър
пастир” с брат си; Уилис, от своя страна, винаги е бил на нож с живота и се е разбунтувал,
решавайки да сложи под контрол действията на „добрия пастир”. Въпреки, че двамата братя са
много различни в поведението си, дълбоко в себе си те си приличат като близнаци и в крайна
сметка няма истинска разлика между двамата. Признавайки го, Шон е принуден да приеме, че в
мистерията на съществуването всичко е еднакво.
Извървял един пълен кръг, Шон очевидно трябва изцяло да рекапитулира миналите си
отношения с Уилис, което, разбира се, го води направо на Изток, мястото за рекапитулация. Все
пак дори само в предварителния досег до Четирите постулата на дебненето, Шон вече е
придобил повече трезвост, отколкото нормално би могъл да постигне. Налице е резултантно
действие от извънредно голямо значение, защото, ако Шон трябваше да рекапитулира
отношенията с брат си напълно, това би му отнело много години, години, с които той не
разполага. Ето защо всяка частица трезвост, до която може да стигне в момента, е от

50
изключителна полза за Шон и той вече ясно вижда, че не компанията е това, за което той и брат
му се борят, а проблемът всъщност е само-чувствието (англ. self-image бел. прев.) на всеки един
от тях.Тук лежи истинското предизвикателство и истинската битка, затова и напреженията,
върху които Шон би трябвало да се концентрира не са тези, които касаят материалната
собственост или кой да бъде лидер, а напреженията, които засягат тяхното лично самочувствие.
Достигнал до тази точка, Шон фактически разполага с цялата трезвост, от която се нуждае
в момента. Сега той знае в какво се състои за него истинската битка и кои напрежения ще му
послужат за насока. Изяснил проблема в достатъчна степен, Шон вече е изпълнил първото
изискване от Правилото на дебнещия , а именно, че Воинът избира битката си. Ето как Шон на
практика започва да изпълнява Правилото на дебнещия . Следващото, от което Шон се нуждае,
е да изработи стратегия, за да използва тези напрежения в битката с брат си. Преди да погледнем
обаче на стратегията на Шон, нека да не забравяме най-важната причина, поради която живота
ни предизвиква. Учениците обикновено са силно впечатлени от начина, по който работи тази
техника и виждайки колко ефективно действа тя, са склонни да пренебрегнат пълното усвояване
на наученото от упражнението и могат наистина да се отплеснат. Затова нека първо да
погледнем какво научава Шон от предизвикателството си до момента.
Може би най-важната поука за Шон от предизвикателството с брат му е, че Уилис не го
поставя в положение на жертва, а вместо това му осигурява една прекрасна възможност да
работи за подобряване на лошото си само-чувствие. Дори и само с малкото рекапитулация
върху отношенията с брат си по време на битката, Шон вече може ясно да види, че е породил
това предизвикателство единствено поради ниското си само-чувствие.
Що се отнася до рекапитулацията, разберете, че единствената рекапитулация, която Шон е
правил до момента по отношение на Уилис, е спонтанната рекапитулация, спомената по-рано.
Независимо от това, при положение, Че рекапитулацията е направена в контекста на сегашното
предизвикателство, трезвостта, породена от нея, е безценна за Шон - подарък, който няма как да
се опише с думи.
Учениците толкова често се отчайват от необходимостта да се напрягат да рекапитулират,
че несъзнателно забравят изобщо за съществуването на такава техника. Въпросните ученици
изглежда вярват по някакъв техен си начин, че ако успеят да забравят и нагалът ще забрави.
Всички притеснения могат обаче да изчезнат стига учениците да направят усилие да си спомнят
един от първите основни афоризми, на които са научени.

ЕДИНСТВОНОТО ИСТИНСКО УЧЕНИЕ Е ПРАКТИЧЕСКИЯТ ОПИТ И ЗАТОВА

ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИТЕ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ В КОНТЕКСТА НА СЕГАШНИЯ МОМЕНТ

Постоянно се чувам как повтарям това безкрайно, по много различни начини, а учениците
клатят мъдро глави, записват внимателно и три месеца по-късно, когато попитам как са с
рекапитулацията, от изписаното по лицата им чувство за вина, разбирам всичко.
Когато събирателната точка е все още здраво фиксирана, ние не можем да рекапитулираме
миналото с истински успех. Защо? Просто защото събирателната точка е заседнала. Няма нужда
да повтарям вече обясненото в том първи, само ще припомня още веднъж, че интелектуалните
спомени от миналото не са много полезни и със сигурност не са рекапитулация. Ако си
спомняте, че всичко което ви се случва точно тук и сега е само резултат от миналото, чувствата
и емоциите, генерирани от настоящето, ще ви водят обратно във времето. Ето защо на
учениците винаги им се казва да рекапитулират назад в миналото. Ние винаги започваме от
сегашния момент и работим назад към момента на раждане и никога обратно, защото това би
било невъзможно за повечето хора.
Вече видяхме как техниката работи в примера с Шон. Причината, поради която Шон
изпълнява единичен фрагмент от спонтанна рекапитулация върху отношенията с брат си е в
резултат на неговото сегашно предизвикателство. Следователно настоящото време е най-
ползотворно за Шон да рекапитулира отношенията с брат си, защото водейки настоящата битка,
той отново ще изпита много от емоциите и чувствата, които винаги са възниквали от неговата

51
връзка с Уилис. Ако си дава сметка за всичко това и бди постоянно, нащрек за пораждащите се
емоции и чувства, те биха могли в момента, в който се появят, да дадат възможност на Шон да
раздвижи и дори да премести събирателната си точка, за да съ-настрои енергийните полета,
които съдържат паметта за забравени случки и проблеми, касаещи Уилис. Но това може да се
случи само ако Шон е наясно колко ценни са тези емоции и чувства. В противен случай, когато
се появят, той би ги пренебрегнал, обсебен от привидната страна на предизвикателствата,
отдавайки се на безспирен вътрешен диалог, стимулиран от рационалния ум.
Няма как да обясня колко важно е да се разбере всичко казано дотук. Не би имало никакъв
смисъл Шон да се опитва да рекапитулира минала любовна история по същото време, защото тя
не би имала нищо общо с настоящото предизвикателство. Ако от друга страна, Шон се опитва
да рекапитулира отношенията си с Уилис и тази минала любовна история продължава да
изплува в ума му, тогава Шон трябва да обърне внимание на факта, че очевидно по някакъв
начин е свързана с отношенията между двамата братя. Работата е там, че всичко, което ученикът
се опитва да приложи на практика, трябва да се разглежда спрямо текущия момент. Последното
е много важно по отношение на рекапитулацията, защото в противен случай ученикът би се
обезкуражил от трудността на описаната практика.
Същият принцип важи и за всички други практики и техники. Например, вие не можете да
практикувате не-правене, водейки на ум разговор с друг човек. И все пак, не се ли случва най-
често така? Хората губят часове да мислят какво е трябвало да кажат, но не са го казали. От
друга страна, те се безпокоят много за това, което ще им се наложи да казват и дълго репетират
дълго преди да го кажат, само че когато моментът настъпи, те никога не успяват да кажат
същото, което са планирали. Или моментът никога не е подходящ да изприказват всичко, което
са репетирали или ако такъв се появи, техният кураж се стопява и те нищо не правят. По
подобен начин, в опита да се анализира някакъв сън или интерпретирайки някакво
предзнаменование, е важно да се работи във връзка със случващото се в живота ви точно сега.
Ролята на настоящия момент е особено важен и за пророческите сънища, защото случващото се
точно сега, е основата на бъдещето. Силата винаги се съдържа в настоящия момент и без
съмнение ние трябва винаги да започваме да работим от мястото, в което сме.
Учениците се затрудняват да запомнят горното правило по две причини. Първата е, че
човечеството днес е много разделящо в мисленето си и учениците също не правят изключение.
В началото на обучението те никога не виждат връзката между това, което се случва в живота
им сега и всичко останало. Второ, вкопчени в тяхната социална обусловеност, учениците виждат
живота по начина, по който и всеки друг, затова от позицията на такава обща гледна точка
попадат постоянно в капана на възприятието за всичко откъм привидната му страна. Това се
отнася най-вече до чувството за собствена важност, защото учениците са толкова внимателни да
не важничат, че през повечето време е много забавно да се наблюдават, колко важни стават,
докато си мислят, как вече са станали едва ли не по-големи католици от папата.
Отделящи в начина си на мислене и приемайки повечето неща от привидната им страна, в
началото учениците са обикновено толкова заети да стават Воини, по начина, по който те си
представят един Воин, че напълно забравят, че могат да станат Воини единствено и само в
контекста на ежедневието си. Ето как такива ученици падат жертва на изкушението да сравняват
изпълнението си спрямо изпълнението на другите. Това само по себе си би могло да бъде едно
прекрасно упражнение, при положение, че ученикът помни, което той или тя почти никога не
правят, че всъщност преценяват не човека, а изпълнението. Без дори да го осъзнават, учениците
постоянно правят фаталната грешка да сравняват себе си с другите. Крайният резултат е, че те
неизменно започват да виждат недостатъците си, но за да се чувстват по-добре, забравят, че
нашите недостатъци са нашия път към силата и се опитват да ги скрият, преструвайки се, че са
вече безупречни Воини или поне по-добри от останалите, в смисъл, че напредват по-бързо по
Пътя на Воина. Без дори да го осъзнават, чувството им за собствена важност изведнъж взема
връх и изневиделица тежко се стоварва върху нещастната глава на съответния ученик.
Докато собствената важност е все още непокътната, рекапитулацията не води до нищо
друго освен до приемане на огромни дози само-съжаление, докато ученикът си спомня колко зле

52
той или тя са се чувствали в миналото. Истинската рекапитулация започва да дава резултати
само когато учениците правят съзнателни усилия да спрат да се предават на възгледа, че са
жертви и неотменно стигнат до извода, че само чувството за тяхната собствена важност ги прави
жертви. Става дума за момент от огромно значение, защото там където има истинско смирение,
никога не се появява чувството, че сме жертва на нещо или някой - може да присъства само
сигурното знание, че сме предизвикани.
Да бъдеш предизвикан е нещо съвсем различно от това да бъдеш жертва. Но тъй като
хората много често се предават на страха си и макар да не признават липсата на кураж пред себе
си, те компенсират, като стават ужасно само-мнителни и горчиво се оплакват от
несправедливостта, която позволява на другите да ги тероризират. В примера с Шон ясно се
вижда как, ако той беше оставен на социалната си обусловеност, лесно би могъл да повярва, че
Уилис го тормози несправедливо. В случая Шон би се чувствал много овъзмезден, ако
подсмърчаше недостойно, навирил нос и обикаля насам натам с вид на онеправдан човек, за да
може целият свят да разбере колко много страда. Да се предава обаче на подобно поведение е
капак на наглостта и върхът на чувството за собствена важност, защото означава, че вашата
святост е толкова недостижима и вашето съвършенство толкова пълно, че вие сте единствената
личност на света, която не се нуждае от дарове на силата, каквито предизвикателствата ни
предоставят. Как някой ще смее да ви предизвиква? Или по-точно как може някой да се отнася
така скотски с вас?
Изкореняването на чувството за собствена важност наподобява много на премахване на
социалната обусловеност и за това няма нито една специфична техника.Ако изобщ0 имаме
намерение да изкореним чувството за собствена важност и премахнем социалната си
обусловеност, ние трябва да приложим на практика всички техники от ученията. Заслужава си
обаче тук да подчертаем, че най-бързият и сигурен начин да се разправим с чувството си 33
собствена важност е като използваме четирите постулата на дебнене и Правилото на дебнещия ,
обучавайки се да дебнем собственото си възприятие.
Само тогава, както се вижда в случая с Шон, истинската и ценна рекапитулация става
възможна и само след като започнем да виждаме живота си такъв, какъвто е, всякакво чувство за
само-съжаление и съответно за собствена важност започва да изчезва естествено и лесно.
Ето защо винаги трябва да благодарим на хората, които ни предизвикват, за възможността,
която те неизменно ни дават, да придобием необходимата трезвост, с която да изкореним
собствената си важност. В терминологията на Толтекските учения хората, които ни
предизвикват се наричат дребни тирани, но тъй като истинският дребен тиранин е рядък
екземпляр, Толтеките са класифицирали дребните тирани в четири категории.
В първата категория могат да бъдат открити истинските дребни тирани - мъже или жени,
които не биха се спрели пред нищо, за да се докопат до вас по една или друга причина. Такива
хора са жестоки и капризни, но достатъчно умни, за да стоят винаги далеч от ръката на закона и
действат изключително коварно и непочтено. Такъв мъж не би се поколебал да ви изнасили
„само за да ви даде урок” и такава жена не би трепнала, докато буквално ви „дере жив”. Да
попаднете на мушката на подобни хора е наистина живото-застрашаващо, защото те са готови
да ви убият, без да им мигне окото.
Във втората категория са мъже или жени, които по същество не се различават от първите,
освен че избягват физическата жестокост и в замяна използват всички форми на емоционална и
психическа злоупотреба, с която да съкрушат съпротивителните сили на дадена личност и
пречупят духа му. Вторият тип е най-често срещан на работното място и тези тирани винаги се
измъкват безнаказано, защото успяват да насадят смъртен страх в служителите си.
Третата категория се състои от хора, които нормално не се държат като дребни тирани, но
когато техният гняв се надигне, те ще направят всичко по силите си, за да превърнат живота ви в
пълна мизерия. Не толкова умни като първата и втората група, за да избягват закона, те
обикновено прибягват до него и го използват, за да ви тероризират. Веднъж ядосани, такива
мъже и жени биха се нахвърлили внезапно върху вас по най-неподозирания начин и когато най-

53
малко го очаквате. Ако се опитате да им го върнете някак си, те няма да се поколебаят незабавно
да заведат съдебно дело срещу вас или да се оплачат от вас на властите по най-дребния повод.
Оставете си чувала с отпадъци на улицата един ден преди определеното време за
прибиране на сметта и те ще ви докладват на общинския съвет. Паркирайте колата на тротоара
пред вашата собствена къща само за пет минути и те ще ви наклеветят пред пътната служба.
Такива хора се срещат най-често сред съседите и много често сред роднините или изоставените
любовници и съпрузи.
Четвъртата категория се състои от пословичните заядливци. Хора като тях ще ви намерят
кусур за абсолютно всичко, каквото правите и ще ви го натякват до смърт. Те няма да докладват
никъде, но постоянно ще идват при вас да се оплакват. Измийте си колата в неделя и вие вече им
нарушавате спокойствието. Окосете си ливадата с петролна косачка, те ще се оплачат от шума и
нездравословния дим. Косете си ливадата с електрическа косачка и те Ще ви кажат, че ваша е
цялата отговорност за разхищението на електрическа енергия.
Ако случайно един ученик се окаже с дребен тиранин до себе си, нагалът задължително
ще го окуражи да гледа на него като на безценно съкровище, защото, учейки се да дебнем
дребен тиранин, ние научаваме много повече и по-бързо, отколкото без него. Правилото важи за
всички типове тирани и по-специално за първата и втора категория. Борейки се да оцелеем от
набезите на подобни хора, ние не само се учим как най-бързо да захвърлим нашето чувство за
собствена важност, но и също заявяваме една голяма лична сила под формата на само-увереност
и само-уважение. Няма нужда да казвам, че към тираните от първата и втората група обаче
трябва да бъде подхождано с огромно внимание, защото при най-малкия удобен повод, първият
ще ви убие, а вторият ще ви разбие живота.
Относно по-горното трябва да направя едно откровено предупреждение, че учениците
могат да боравят с истински дребен тиранин в относителна безопасност само под опеката на
напълно трениран нагал. Ето защо моя съвет към читателя, който най-вероятно не работи с нагал
е: ако се срещнете с истински дребен тиранин, зарежете го и изчезнете по най-бързия възможен
начин. Ако ще ставате Воин, на първо място е необходимо да останете цял и най-вече жив.
Затова подчинете се на техните капризи, каквито и да са те в момента, след това се обърнете и
бягайте, помнейки, че във всички случаи на неопитност, предпазливостта е най-добрата форма
на храброст.
Ако трябва да избягате, за да спасите живота си, имайте в предвид, че вие не бягате от
предизвикателство; много важно пояснение, заслужаващо особено внимание, защото трябва да е
ясно, че ние никога не се срещаме с предизвикателства, с които не можем да се справим. Ако
едно предизвикателство ни се изпречва на пътя, то е защото имаме нужда от него и можем да се
справим, но при все това имайте в предвид, че Воинът сам избира своята битка. Ето защо, ако
внезапно се окажем пред лицето на предизвикателство, което изисква незабавно действие и
открием, че не сме способни в момента да установим къде точно се намира истинската битка,
винаги е по-добре да възприемем тактика на само-съхранение до момента, в който ще можем да
разберем за себе си защо сме се срещнали с него. Една аналогия ще ни помогне да изясним по-
добре горното.
Ако не сте доктор, но внезапно се окажете свидетел на произшествие, в което има сериозно
наранен човек, ще бъде абсолютна глупост да решите, че предизвикателството в момента е да
излекувате пострадалия. Ако не знаете нищо за първа помощ или за лечението изобщо, бягайте
колкото се може по-бързо да намерите помощ. След като направите всичко, което е по
възможностите ви, се опитайте да разберете защо ви е било необходимо да бъдете предизвикван
по конкретния начин. Същият принцип важи и при общуването с дребните тирани и по-
специално с тези от първата и втората група. Във всички подобни случаи първостепенната и
най-важна битка е да се бориш да останеш жив или да запазиш работата си по простата причина,
че мъртвите хора никога не стават Воини, а ако ви уволнят, ще загубите не само дребния
тиранин, но и дохода си. В следващата глава ще се върнем накратко към нашата дискусия за
дребните тирани, защото в наши дни има изразена тенденция към нарастване броя на
родителите, които злоупотребяват с децата си като израз на подобен вид поведение.

54
 В примера с Шон виждаме.че брат му временно играе ролята на дребен тиранин. В случая
Уилис спада към третата категория дребни тирани, а именно хора, които нормално не се държат
като такива освен ако не са провокирани по някакъв начин. Как Шон трябва да се държи с брат
си и съответно как всеки ученик би трябвало да се държи с дребен тиранин ни учи Правилото
на дебнещия , защото да се учим да дебнем самите себе си и другите е единственият начин, по
който можем да се освободим от чувството, че сме били прецакани.
След като разбрахме какво е научил Шон от работата с предизвикателството си до
момента, виждаме как ситуацията с Уилис му помага освен да рекапитулира и придобие
трезвост в живота си, да изкорени чувството за собствена важност; да развие сръчност,
боравейки с Воинския щит и най-важното от всичко да се научи да дебне едновременно себе си и
другите в желанието си да се събуди от съня и в намерението си да постъпва като Воин. Всичко,
което Шон е научил до момента ще му помогне много в разбирането как да изгради стратегия за
битката с Уилис - една концепция, на която ще се спрем в следващата глава.

55
 ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ЧЕСТТА НА ВОИНА

ДА ИМАШ ЧЕСТ НА ВОИН, ПРЕДПОЛАГА ДА ИМАШ ПРАВИЛЕН ТОНАЛ.

В предишната глава видяхме, че ако Шон трябва да се справи с предизвикателството си

безупречно, е необходима стратегия, основаваща се на всичко, научено до момента. За да стане
ясно как се съставя стратегия, не бива да забравяме, че Шон се стреми да бъде Воин и всички
негови предизвикателства представляват възможности, при които той може да заяви силата си
на Воин. Все пак да станеш Воин изисква пълна трансформация на острова на то-нала и е
логично да заключим, че всяко предизвикателство в нашия живот е възможност постепенно да
трансформираме острова на тон ала си. В първи и втори том състоянието беше описано като
придобиване на правилен тонал, действие, което води не само до съхраняване на лична сила, но
и до придобиване на самоуважение и самоувереност -истинското познание за това, какво
означава да бъдеш напълно отговорен като човешко същество, чието достойнство се проявява
във всяко действие: умствено, емоционално и физическо. Следователно, каквато и стратегия да
приеме Шон, тя ще бъде отражение на неговата чест или липсата й, и ще се яви мярка за
неговата безупречност, демонстрирана във всичките му действия, естествено определени от
настоящото състояние на неговия тонал.
От горното става ясно, че подходът на дебнещия във формулиране на стратегия е много
различен от този на средния човек. Хората, като цяло държат непременно да печелят всичките
си битки и винаги да бъдат прави. По ирония на съдбата обаче повечето мъже и жени прекарват
живота си, опитвайки се да избегнат битките, които би трябвало да водят, а когато вече са
принудени да се борят се оказва, че водят погрешната битка и дори и да я спечелят, те на
практика печелят твърде малко, да не кажем нищо. От гледна точка на дебнещия , подобно
поведение е пълна идиотщина, защото не само представлява една абсолютна загуба на време и
лична сила, но е и напълно лишено от чест.
Въпросът за честта е жизненоважен за Воина, защото без истинско чувство за чест няма
само-уважение, нито самоувереност и със сигурност вяра в самия себе си. Без изброените
качества е невъзможно да се мисли и да се действа като Воин. Следователно, ако имаме
намерение да ставаме Воини, всяко предизвикателство в нашия живот трябва да бъде
разглеждано като една възможност за утвърждаване на нашата чест. Все пак много малко хора
постъпват достойно по простата причина, че малцина знаят какво означава чест. Повечето хора
приемат честта за нещо, което подкрепя техния социален имидж или подхранва гордостта им, но
за съжаление, то няма нищо общо с честта. Социалният ни имидж е само продукт на общия сън,
а гордостта обикновено се основава на чувството за превъзходство и да се защитават две такива
илюзии, означава да се поддържа социалната обусловеност, а не честта.
Честта на Воина се основава на безупречността на всяка негова мисъл, чувство и действие
и на способността му да борави с емоциите си. Но запомнете, да си безупречен, означава да
действаш по най-добрия начин в съответствие със знанието, което имаш към настоящия момент.
С други думи, да си безупречен означава, да поемеш пълна отговорност за себе си, за живота и
знанието си, защото отговорността или липсата й повлиява всички наши действия, умствени,
емоционални и физически. Тук е важно да се има в пред вид, че думата „отговорност” означава
способността да отговаряш, което пък означава способността да отговаряш не само на всичко в
живота, но най-вече на самия себе си, на своя собствен живот и своето собствено знание.
Обикновено всички са толкова заети да поддържащ социалния си имидж и социална си
обусловеност, че много рядко имат време или енергия да отговарят за себе си.

56
 В следствие, повечето хора водят живот в пълен разрез с каквато и да е безупречност,
поддържайки чужди идеи или по-точно нечии чужди предразсъдъци, вместо да действащ според
собственото си знание.
Примерът с Шон демонстрира прекрасно ситуацията, защото, ако Шон не беше ученик по
Пътя на Воина, той щеше да приеме една от следните три възможности: първата - да се
превърне в просяк и да приеме нечестното предложение на брат си, втората - да постъпи като
страхливец и да избяга от битката, и третата - да се прави на мачо, перчейки се и репчейки се из
града като наперен петел, който заплашва да използва закона, за да постави Уилис на мястото
му. Но къде е честта във всяка една от тези възможности? Какво ще постигне Шон, използвайки
всяка една от тях? Да загуби самоуважението си в първите два случая, а в третия случай дори и
да спечели съдебното дело, той единствено ще докаже на себе си, че е бил прав, а брат му не -
нещо, което само подклажда идиотския възглед, че за да си някой или нещо, трябва да докажеш,
че си прав, а другите грешат!
Стратегията на Шон трябва да бъде построена с идеята да утвърждава чувство муза чест и
да му помага в трансформацията на острова на тонала. Шон вече знае, че трансформацията,
която в момента е необходима, засяга неговото самочувствие (self-image Бел.прев.) и неговия
възглед за чест. фактически, след като е отдал значимото на всичките си останали недостатъци,
Шон е наясно, че чувството муза малоценност и произтичащата от него липса на вяра в самия
себе са в основата на всички негови недостатъци. След като прави необходимата преценка на
всичките си недостатъци Шон разбира, че централна роля в тях има ниското му самочувствие и
ако той успее да го промени, т.е. да промени представата за себе си, ще промени всичко
останало на острова на тонала си. Същото се отнася и за всички хора, казано най-общо, защото
винаги ниското самочувствие е причина за повечето от техните недостатъци и пречи на всичко,
което вършат. Болшинството хора обаче днес страдат от ниско самочувствие, поради факта, че
нямат истинска представа за това, какво означава да имаш чест.
Честта на Воина е формулирана накратко в следния афоризъм:

ВОИНЪТ Е СЪЩЕСТВО С ЧЕСТ, ЗАЩОТО НЕГОВОТО СМИРЕНИЕ НЕ ПОЗВОЛЯВА

ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НЕ ПОДДЪРЖАТ ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТТА НА ЖИВОТА.

Смисълът на този афоризъм е изключително всеобхватен, но най-важното за нас в случая

е, че за да имаш чест на Воин е необходимо не само да признаваш взаимоотношенията в целия
живот, но и съзнателно да ги поддържаш. С други думи, истинският Воин не може да говори за
взаимоотношенията в живота, а ги изживява по всеки възможен начин. За Воина това се свежда
до осъзнаване на факта, че извисявайки себе си, чрез взаимоотношенията на живота, той
извисява и всички около себе си.
От горното става видно, че всяка една стратегия, приложена от Воина, трябва по
необходимост да бъде така изработена, че да помага не само на него или нея, но и на останалия
живот, от който той или тя са само една частица. Ето защо истинският Воин никога не реагира
гневно, нито отвръща на удара с удар, за да си отмъсти за обидата или нападението. Истинският
Воин не може да реагира, воден от чувство за отмъщение или злоба. Всички подобни реакции
„укрепват” само чувството за собствена важност и със сигурност не правят добро на никого. В
името на взаимоотношенията в живота, какъвто и курс на действие да предприеме Воинът, той
трябва да е от полза на всички засегнати, включително и на самия него. С други думи, Воинът
не може да си позволи да играе ролята на жертва или на мъченик, защото такава роля със
сигурност няма да му помогне и ако не помага на него или на нея, значи не е в помощ и на
околните. Такъв е Законът за Светлината и Отражението, обобщен в концепцията, която
Толтеките са нарекли „огледала на душата”.
Макар че концепцията за огледалата вече беше обяснена в първи том, тук е необходимо да
се задълбочим малко повече в нея, за да разберем как един Воин изработва подходяща стратегия.
В тази връзка трябва винаги да помним, че хората, всички същества и света като цяло, само
отразяват обратно към нас всичко, което най-вече трябва да научим за себе си. Това е неоспорим

57
универсален закон, който никой от нас не може да избегне или да си позволи да не зачита.
Защото е невъзможно да държиш пред огледалото роза и да виждаш отразено в него лале.
Ако сме свидетели на агресия, отразена от околните, значи имаме нужда да обърнем
внимание на агресията в нас самите. Ако виждаме нечестност, отразена в хората около нас,
тогава трябва да се вгледаме как или къде ние също проявяваме нечестност. Ако от друга страна
виждаме отразена красота и хармония, тогава трябва да се погледнем и да отдадем заслуженото
на онези страни в живота ни, в които ние също сътворяваме красота и хармония. Ако се
вгледаме в огледалото на света като цяло и видим в него насилие, то е, защото ние като
общество или вид се нуждаем колективно да обърнем внимание на насилието в самите себе си.
Макар и хората като цяло да са прекалено ангажирани да играят на обвинения и не искат да
признаят този най-универсален природен закон, фактът си е факт - нашите огледала не могат да
лъжат и за читателя ще бъде от полза, ако препрочете в първи том всичко, написано по въпроса.
Добре е също читателят винаги да има предвид, че огледалата са три типа, минали,
сегашни и бъдещи. С други думи, въпреки че повечето огледала отразяват за нас онова, от което
най-много се нуждаем да научим за нашите сегашни възгледи или поведение, много често се
случва някои от нашите огледала да отразяват минало поведение или потенциал за бъдещо
поведение, който ние все още не осъзнаваме. Тук обаче искам да подчертая нуждата от
абсолютна честност, защото най-лесното нещо на света е да се отхвърли едно огледало под
предлог, че не е свързано с настоящия момент. Но да се постъпва по такъв начин е пълна
глупост за всеки, който иска да стане Воин, защото в крайна сметка означава да се чувстваш по-
висш или по-нисш, или да смяташ, че да се разбере и възприеме един недостатък е нещо лошо.
Такъв възглед неотменно произтича от социалната обусловеност и всеки, който се придържа
към него, не отчита факта, че нашите недостатъци са нашият билет към свободата и нашият път
към силата.
Има две причини да се срещаме с огледало на минало поведение. Първата и най-често
срещана причина е свързана с все още съществуващи отпечатъци или нюанси на съответното
минало поведение и изисква нашето повишено внимание. Втората причина се отнася до факта,
че учениците по Пътя на Воина често са склонни да минават от една крайност в друга, от
нечестност до състояние на обсебеност от мисълта да постъпват честно до степен, в която стават
унищожително самокритични.
Попаднал в такъв капан, ученикът забравя да си отдаде честно заслуженото признание и
закономерно става жертва на погрешното предположение, че самокритиката е белег на
смирение. Няма нищо по-погрешно от извод като този, защото самокритиката означава доста
висока доза от, макар и в трудно доловима форма, чувство за собствена важност. Такъв ученик
прави фаталната грешка да вярва, че е някак си безсилен да промени собственото си поведение и
се мисли за прекалено добър като поема срама от поведението си. Вместо да приеме собственото
си поведение и да види богатството, съдържащо се в недостатъците му, ученикът се отдава на
самокритика, вярвайки, че така по някакъв начин ще реши проблемите.
Причината да се срещнем с бъдещи огледала е подобна на тази, засягаща миналите, но
същественото в случая е, че трябва да внимаваме още повече, щом ни се показва потенциал за
бъдещо поведение, фатална грешка за всеки е да приема, че ако не проявява определено
поведение в настоящето, то и в бъдеще никога няма да го прояви. Ние никога не получаваме
наставления и не ни се показва нещо, от което нямаме нужда. Самият факт, че ни се показва
огледало от бъдещето е достатъчна индикация за поведение, което започва да се проявява, макар
в началото признаците за него да са незначителни и почти незабележими T03U потенциал може
да бъде капка, незначително събитие или рядък повод, но той може да се превърне в буен поток,
ако не бъде пресечен на момента. Семето е малко и невинно, но има потенциал да се превърне в
огромен дъб, ако се посее на плодотворна почва.
За потенциалните ни недостатъци важи абсолютно същото и само защото нашите
недостатъци са път към силата, ние не бива да приемаме, че имаме карт бланш да развиваме
всички възможни пороци. Например, ако един човек има потенциала да стане алкохолик, на
него му трябват две или три питиета от време на време, за да разгърне този потенциал в

58
ужасяващо пристрастяване. Ако обаче той е достатъчно наясно и достатъчно честен да признае,
че е обсебен от идеята за пиене, тогава въпросният човек би използвал недостатъка си като
предизвикателство да бъде нащрек и абсолютно безупречен през Цялото бреме, когато той или
тя са в близост до алкохол.
Ако тази личност е ученик, поел по Пътя на Воина, той или тя няма да се стараят да
избягват употребата на алкохол, а напротив ще бъдат окуражавани да използват
предизвикателството, за да развият едно тънко чувство на само-дисциплина и само-уважение.
Един такъв ученик би се упражнявал, позволявайки си удоволствието да пие едно две питиета,
без никога да прекалява.
Най-същественото за огледалата, е че всяка стратегия, набелязана от Воина, независимо от
формата, която може да приеме, е продиктувана изцяло от извисяването на собственото аз и
света около него. Твърдението изглежда парадоксално, ако се погледне от привидната му
страна, защото теорията в тази концепция много добре се вписва в понятието за морал у много
хора, в смисъл, че се прави нещо, което е от взаимна полза за всички. От друга страна,
истинското практикуване на концепцията е нещо, на което повечето хора се мръщят, защото им
се вижда егоистично. Поради социалната си обусловеност хората не обичат да се гледа на тях
като на егоисти и малцина осъзнават, че животът е егоистичен процес и има огромна разлика
между това да си егоист и да си его-центричен. По тази причина повечето хора, които не искат
да изглеждат като егоисти, неотменно стигат до поведение, за което те самите не са искали да
бъдат обвинявани.
Няма нищо лошо в това да си егоист, защото, ако приемем факта, че хората винаги
отразяват нашето собствено поведение, тогава ние при всеки подобен случай се оказваме
противопоставени сами на себе си. Ако практикуваме теорията на огледалата, единствената ни
задача е да работим върху себе си. Воинът не е същество, което пилее бремето или личната си
сила, отдавайки се на глупост или игра на обвинения, защото знае много добре, че ако не
харесва отражението, което вижда, вината не е в огледалото, а в него. В него самия има нещо,
което той всъщност не одобрява. Затова, ако не харесва отражението, което вижда в огледалото,
той прави нещо, за да промени себе си, вместо да се чуди и мае, хленчейки и оплаквайки се от
поведението на другите.
Ние не можем да променим другите и нямаме право да искаме това, но имаме право да
променим себе си и ако го направим, нашите огледала също трябва да се променят. Ако от друга
страна, както понякога се случва, човекът, наше отражение, не успее да се промени, този човек
неизбежно ще напусне нашия живот по един или друг начин по простата причина, че едно
огледало не може да отразява невярно, защото всички огледала, включително ние самите, сме
подвластни на Закона за Светлината и Отражението. Например, ако вие сте наистина честен,
никога не ще привлечете нечестни хора и ако не сте агресивен, никога няма да се сблъскате с
насилие. Но ако се окажете в ситуация, в която се налага да слушате човек, който лъже през
цялото време, запитайте се по кой начин вие също лъжете. Запомнете, че не бива да приемате
едно огледало от привидната му страна, а се вгледайте в същественото, в случая лъжата,
независимо от формата, в която тя се проявява. Разберете, че формите могат да бъдат
извънредно завоалирани и дори невидими, но ако приемете факта, че едно огледало никога не
отразява нещо, което не съществува, тогава ще разберете по какъв начин вие също лъжете u ако
се вгледате добре със сигурност ще видите Например съответното поведение може да бъде
толкова прикрито, че вие да не разбирате как всъщност укрепвате социалния си имидж и се
компрометирате до степен, в която вече не сте верен на себе си. В дадения случай вие буквално
живеете в лъжа, което е дори по-лошо от изричане на лъжи.
Когато става дума за това да се вгледат в огледалото на света като цяло, учениците
обикновено намират за много по-трудно да открият за какво в крайна сметка става дума,
независимо, че принципът действа по абсолютно същия начин като при огледалата, касаещи
хората около нас. Например, ако престъпността в една страна е проблем, учениците често
отхвърлят своята отговорност с оправданието, че те самите не са виновни за нито едно
престъпление. Използвам този частен случай, защото днес той се среща в почти всяка страна и

59
нека се опитаме да разберем защо всъщност явлението е толкова разпространено. Просто защото
човек е достигнал своята зрелост и се налага вече да поеме пълната отговорност на възрастен.
Отговорността за престъпността вече не лежи единствено на плещите на институциите, а е
отговорност на всеки възрастен мъж или жена. Не в смисъл, че трябва хората да се втурнат да
гонят престъпници, а да погледнат в огледалото и да поемат пълната отговорност за това, което
виждат.
Оттук идва въпросът към всеки ученик „Как ти поддържаш престъпността в своя собствен
живот?” В тази връзка се съгласете, че няма еднакви хора и всеки проявява криминалните си
наклонности по различен начин. Например да обвиняваме правителството или социалните
институции в неспособност да обуздаят престъпността, означава да не поемем отговорността да
бъдем зрели хора, а вместо това да твърдим, че сме безсилни да направим, каквото и да било за
намаляване на престъпността. Горното заключение обаче е равносилно на изказването, че вие
сте жертва на произвола и прищевките на всеки престъпник. Ако наистина вярвате в подобно
твърдение, тогава, без съмнение, вие ще привличате в живота си хора, които ще отразяват вашия
собствен възглед, че сте жертва. Привличайки такива хора, както вече отбелязахме в настоящата
книга, вие сте толкова виновен за техните престъпления, колкото и те за извършването им. Ако
от друга страна, изберете да заявите силата си като Воин и престанете да вярвате, че сте жертва
на всичко и всички, тогава няма повече да привличате престъпността, а вместо това ще
започнете да привличате хора, които са също толкова силни и готови да заявят силата си. Ако
достатъчно хора в квартала направят същото, този квартал ще е свободен от престъпност през
почти цялото време, а същото е валидно както за квартала, така и за цялата страна.
Престъпността може да се появи само там, където хората я предизвикват и винаги избуява в
атмосфера на страх и толериране, породени от пораженческия начин на мислене, характерен за
жертвите.
В крайна сметка виждаме, че животът е егоистичен процес, защото, поставяйки фокуса
върху себе си и поемайки пълна отговорност за нашето собствено знание и поведение, ние
наистина можем да променим света около себе си. Същото не се отнася обаче за его-центризма.
Да сме его-центрични означава да не поддържаме и да не вярваме във взаимоотношенията,
присъщи за живота. Самото значение на думата буквално посочва, че его-центричният човек
вижда себе си като център, около който се върти целия свят, идея, която сама по себе си
предполага огромно чувство за собствена важност.
Докато се смятат за много важни, его-центричните хора никога не успяват да разберат
защо околните, не искат да живеят според техните стандарти и очаквания. Желаейки всички да
се подчинят на тяхната воля и да възприемат тяхната гледна точка, такива хора са вечно скарани
с околните и, отказвайки да приемат, че околните са просто наши огледала, несъзнателно
поддържат манталитета на онеправдани. Такива хора винаги защитават някак-а. -добра и
справедлива” кауза и вместо да поемат отговорност за собствените си действия, търсят да
обвинят някой друг, хвърляйки се да „спасяват” жертвите от жестоките набези на насилниците.
В този смисъл его-центричните хора са класическите радетели на доброто по света, ако можем
така да ги наречем. Те съставляват болшинството от онези заблудени души, които винаги се
борят за някаква „благородна кауза”, от маршови протести срещу насилието, до защитни
действия в подкрепа на пингвините, застрашени от замърсяването. Тези хора никога не се
замислят за собствената си роля в приноса към насилието и застрашително нарастващото
замърсяване.
Да заемем егоистична позиция в процеса на живота, е нещо много по-различно от това,
което социалната обусловеност е насадила в хората, защото както видяхме, егоизмът в
същността си е основа на истинското смирение, поради факта, че вместо да обвиняваме другите,
ние поемаме пълната отговорност за нашето собствено знание и нашето сегашно състояние.
Приемайки егоистичния подход към живота, ние разбираме, че единствената ни задача е да
работим върху нас самите, защото благодарение на взаимодействията в живота, това ще се
отрази благотворно на целия свят около нас. Его-центризмът означава точно обратното, защото
в него няма нищо смирено. Напротив, да си его-центричен означава не само да страдаш от

60
чувство за собствена важност, но на практика е върхът на арогантността и суетата и макар
„защитниците на доброто” по света да крещят в подкрепа на действията си, истината е, че
милостинята започва от дома. Ако не можете да оправите бъркотията в собствения си живот,
тогава как по дяволите ще сте способни да оправите бъркотията в нечий друг живот? В същия
ред на мисли, ако не можете да спрете да привличате хора, които злоупотребяват с вас, тогава
кой ви дава право да искате от социалните институции да си вършат по-добре работата като ви
пазят? Подобен аргумент няма никакъв смисъл за Воина, защото след като вие сте човекът,
предизвикал насилниците, вие на практика искате органите на властта да ви пазят от вашето
собствено поведение!
Най-накрая, във връзка с казаното до тук искам да обърна внимание на още три момента.
Първо, ако се има в предвид, че дребните тирани наистина съществуват, тогава, на пръв поглед,
човек може да намери противоречие между казаното за тях и концепцията за огледалата. Но ако
някой погледне зад привидната страна на дребните тирани, много бързо ще осъзнае, че
всъщност противоречие, само по себе си, няма. Единствената причина да мислим така е, че не
всички от нас са открито дребни тирани. Обърнете внимание обаче, че ако наистина се е появил
дребен тиранин във вашия живот, то е само защото вие сте предизвикали опита, който трябва да
придобиете, посредством близостта си с такава личност.
Отчитайки правилото да не се обсебвате от привидната страна на едно огледало, трябва
първо да погледнете съвсем отблизо себе си, преди да решите, че не сте дребен тиранин. Същите
наставления се дават на ученик, оказал се в компанията на дребен тиранин и когато въпросният
ученик се вгледа истински в себе си, той неизбежно остава поразен до мозъка на костите си от
факта, че доколкото си спомня, наистина се е проявявал като дребен тиранин, изтезавайки самия
себе си със собственото си поведение. Иронията от привличането на дребен тиранин в нечий
живот се крие във факта, че ако ние го привличаме то е само защото нашето самочувствие е
толкова ниско, че по собствената си преценка ние не струваме нищо. Ако имаме толкова ниско
самочувствие, никак не е изненадващо защо предизвикваме дребен тиранин, който да отразява
собственото ни усещане за безполезност и липса на достойнство.
Вторият момент засяга факта, че когато ние се променяме, същото става и с огледалата.
Макар и да е така, все пак често се случва от време на време да се оглеждаме в огледала, които
са неспособни за промяна, защото или още не им е дошло времето, тъй като трябва все още да се
учат от поведението си, или просто защото не желаят за нищо на света да се променят. В тези
случаи, най-общо казано, подобни хора са принудени да напуснат живота ни, защото избират да
го направят, или защото обстоятелствата в живота им го налагат. Например, да приемем, че
вашият началник е ваше огледало и вие сте подходили вече към него по подобаващия начин.
Независимо от факта, че сте подходили внимателно към всеки нюанс, който в началото сте
пренебрегвали, вашият шеф все още не проявява никакви признаци на промяна в поведението си
към вас. Когато се случи нещо подобно, вие или внезапно се оказвате преместен на друга
работа, или вашият шеф по някаква причина се премества, вие сте повишен до някаква
длъжност, при която вече не сте му подчинен, или нещо от сорта. Но по един или друг начин
огледалото на вашия шеф трябва и ще напусне вашия живот.
Въпреки всичко, приемете, че има огледала, които не се променят и които просто не могат
да напуснат живота ви на определен етап. Типичен пример за такива огледала могат да бъдат
вашите родители и деца, но дори и в тези случаи няма противоречие в концепцията за
огледалата. Ако едно огледало не може или не иска да се променя, а ние се чувстваме
неспособни да се освободим от него, тогава е логично, че все още се нуждаем от това огледало,
независимо какво продължаваме чувстваме или вярваме. В примера с родителите или децата ви,
ако те по същата логика, продължават да отразяват вашето поведение, за което вие, извън
всякаква сянка на съмнение, вече не се чувствате виновни, приемете, че вие по някакъв
незабележим начин, все още се нуждаете от въпросното огледало.
Най-често това се случва, защото дадената личност се нуждае от огледалото, за да не
забравя, че един Воин трябва да се учи да остава свободен и отстранен от света около себе си, но
без да бъде осъдителен. С други думи, Воинът трябва да учи, че всичко в живота е основано на

61
взаимодействия и следователно всяко поведение, с което се сблъскваме, произхожда от
взаимодействието ни с околните. Затова, ако вие сте изкоренили поведението, което са
отразявали за вас вашите родители или вашето дете, тогава е необходимо да работите върху
взаимодействията и отношенията си не само с вашите родители и деца, но и със света като цяло.
Ако работите истински, дори родителите или децата ви да запазят поведението си спрямо
останалите, те все пак променят поведението си спрямо вас лично, по простата причина, че
никой не може да избегне закона за Светлината и Отражението.
Последният въпрос, който искам да разгледам са случаите, в които огледалата
продължават да упорстват в присъствието си, макар и да сме направили всичко по силите ни да
се справим с тях безупречно. В тези случаи можем със сигурност да предположим, че
огледалото, се е превърнало в предизвикателство. Когато става дума за такъв случай,
предизвикателството нормално се състои в необходимостта да заемем твърда позиция по
отношение на онова, за което сме се борили. Обикновено подобни случаи пораждат компромиси
от един или друг характер. Например, учениците по Пътя на Воина често правят грешката да
отказват да прекратят една връзка, било то романтична връзка, бизнес отношение, връзка с
приятел, родител или дете, дори и ако трябва да компрометират себе си, продължавайки
връзката. Все пак приемете, че ако искате да заявявате силата си като Воин, рано или късно, вие
ще трябва да се конфронтирате, заемайки твърда позиция по въпроса, какво сте и в какво
вярвате.
Да отстояваме собствените си права обикновено е достатъчно, за да разрешим такова едно
предизвикателство, но много често се случва предизвикателството да означава да изберем
между Пътя на Воина и дадената връзка. В този случай човек няма друг избор освен да
прекрати връзката, без значение колко трудно може да се окаже за него или за другата страна
във връзката. Няма нужда да казваме, колко трудно е да се направи такъв избор, ако се случи
другата страна да бъде собствено дете, което е още малко. Все пак дори и със собствено дете
трябва винаги да сме абсолютно безжалостни, защото, ако не отстоим собствените си права, ние
никога няма да можем да заявим силата си и със сигурност няма да сме полезни за никого, нито
за собствените си деца, нито за самите себе си.
Аз не казвам, че родителите на малолетни престъпници трябва да се отърват от отговорността,
просто зарязвайки непослушното дете, а твърдя, че ако вашето дете е такова, вие трябва да
предприемете всички необходими действия, за да го накарате да разбере, че поведението му е
напълно недопустимо.
Как трябва на практика да постъпите зависи единствено от обстоятелствата в живота ви.
Вие можете например да изпратите детето в интернат или дори в поправителен дом.
Предприемайки такива действия, вие буквално прекратявате връзката с детето си, отстранявайки
го от дома, без обаче да сте изклинчили от отговорността си към него. Безспорно, не е лесно да
се справяме с подобни предизвикателства и макар да придадохме на настоящата част от
Учението някакъв завършен вид, придобихме само обща представа за този тип
предизвикателства и има още много какво да се каже по темата.
От всичко по-горе може би е ясно, че неспособен вече да обвинява, когото и да било,
връщан многократно обратно към самия себе си, Воинът няма друг избор, освен да се отнася
към живота със смирение. Работейки с концепцията за огледалата, ден след ден, всеки ученик на
базата на своя жизнен опит, рано или късно трябва да признае факта, че наистина не е по-добър
или по-лош от всеки друг. В крайна сметка всички сме равни не само един спрямо друг, но и
спрямо всяка друга форма на живот. Единствената истинска разлика между едно същество и
друго са безкрайното множество начини, по които материализираме предизвикателствата си в
живота.
Макар и да има много хора по света, които се мислят за по-добри от другите, Воинът
разбира, работейки с огледалата, че не е ангел и свиквайки да приема себе си такъв, какъвто
всъщност е, не се страхува да приеме всичко и всеки, който се намира на острова на тонала му.
Разгледал всеки аспект на своето същество, от най-лошия до най-добрия, Воинът е неспособен
да съди друг човек и в това съответно се крие истинското му достойнство. Без да се срамува от

62
факта, че не е по-добър от един дребен престъпник или да скромничи относно факта, че измежду
личните му качества има качества на светец, Воинът е способен да срещне живота лице в лице,
изправен и с високо вдигната глава. Това той може да направи не поради арогантност,
самодоволство или фалшива гордост, а защото е придобил абсолютното смирение, породено от
сигурното знание, първо, че никой не е по-добър или по-лош от него и второ, че той е едно
достойно същество, тъй като е достатъчно честен, за да приеме всеки аспект от своя островна
тонала и достатъчно смел, за да се бори за безупречност.
Честността и куража са две качества, белег на достойнството, характерно за истинския
Воин, защото в крайна сметка честността и куража са всъщност двете страни на една и съща
монета, наричана чест. За да си честен със себе си, е необходим кураж, а без кураж няма
истинска честност, само фалшиво перчене, прикриващо дълбокия страх да не би някой да открие
нещо за теб, което предпочиташ другите, включително ти самия да не знаеш. Но къде е честта в
един живот, основан на лъжи, преструвки и малодушие, породени от страха? Как някога можем
да се надяваме да заявим силата си като Воини, ако нямаме честта и куража за това ? За да
имаме сила, ние трябва да имаме знание, а знанието може да бъде придобито единствено и само
от житейски опит, а няма как се сдобием с истински опит, без да признаем кои и какво сме в
действителност. Все пак приемете, че за да признаем най-лошото в себе си, без да се намразим
заради това, да си отдадем заслуженото за най-доброто в нас и да повярваме, че сме достойни за
такива деликатни качества, се изисква безусловна честност и непоклатим кураж.
Единственият начин, по който можем да постъпваме честно е като приемем факта, че
светът около нас е наше огледало, а единственият начин да се сдобием с кураж е като се
придържаме към знанието, че ако наистина не харесваме отраженията, които виждаме, можем да
се сдобием със силата и способността да променим тези отражения, единствено променяйки
себе си. Защото макар и неспособен да съди друго същество, Воинът никога не забравя, че не би
могъл да се съгласи с нечие недостойно поведение. Отхвърляйки същото поведение за самия
себе си, той в никакъв случай не е длъжен да го приема от страна на другите. Следователно
Воинът никога не съди човека, а поведението на съответния човек, неща, които той
разграничава. Това поведение към свобода ли води или към робство? Издига ли то или
принизява? Накратко, достойно ли е това поведение или не? Дори и в своето разграничение
обаче Воинът никога не е толкова арогантен да обвинява друг човек за поведение му, защото,
признавайки отговорността си в извикването на подобно огледало, Воинът вижда същото
поведение в самия себе си или предизвикателството, предоставено му от това човешко
поведение.
С други думи, отразява ли даденото поведение аспекти от характера на Воина, които
издигат честта му ?
Всичко, което разгледахме до тук във връзка с огледалата има жизненоважно значение при
формулиране на всяка една стратегия, защото стратегията на Воина не е предназначена да
променя другите, налагайки волята му върху тях, а е изградена по начин, който да позволи на
Воина да извиси себе си и по този начин да извиси всичко в живота около себе си. Воинът се
стреми към това не защото е морално да се постъпва по такъв начин или защото е не-
егоистичен, а просто защото неговото чувство за чест не му позволява той да се притеснява за
никой друг, освен за себе си. Ето защо дори и в избора си между връзката с дадена личност и
Пътя на Воина той винаги слага себе си и собствената си еволюция на първо място, защото
правейки най-доброто за себе си, той автоматично прави най-доброто и за всички, който са
около него.
Тази практика е истинската основа на дебненето и тя поражда максимата, че Воинът
контролира всичко, без да контролира нищо, защото променяйки себе си, ние наистина
променяме света около нас и няма нужда да прибягваме до дребнавости и диктатура.
Използвайки Закона зa Светлината и Отражението и практикувайки взаимоотношенията в
живота, с времето Воинът става едно истински неуязвимо същество с голяма сила на свое
разположение. В началото обаче всеки ученик погрешно смята горното твърдение за наивно или
в най-добрия случай за прекалено опростено. Простотата е типична за всичко, което Воинът

63
прави и макар всичките му действия да са абсолютно прости, обичайни и безобидни, те
едновременно с това носят в себе си една невъобразима сила. Особено показателен е примерът
със стратегиите, предприемани от Воините, които макар и на вид безвредни в абсолютната си
простота, са в действителност смъртоносни по сила. За да разберем как работи всичко на
практика, нека да се върнем отново към примера с Шон и неговия брат Уилис.
За да изгради стратегия за битката с брат си, Шон трябва да има предвид втория аспект от
Правилото на дебнещия , а именно стремейки се към простота, Воинът отхвърля всички
излишни действия. След наученото за огледалата този аспект от Правилото на дебнещия не би
трябвало да бъде труден за разбиране. Насочвайки всичко обратно към себе си и собствения си
прогрес по пътя на знанието, Воинът елиминира много действия, емоции, чувства и мисли,
които могат да възникнат само във връзка с неговото чувство за собствена важност и его-
центризъм.
Това не е твърдение, което се нуждае от повече обяснения, защото дори и един бегъл
поглед към концепцията за огледалата е достатъчен за изясняване на нещата. Болшинството от
действията на хората, тяхното емоционално състояние, мислите в главата им, тъпчещи на едно
място и бъркотията от чувства, всичко произлиза от его-центричния им подход към живота и
пораженческия манталитет на жертви. От гледна точка на Воина, всяка битка се свежда просто
до битка за Воинската чест. Без да се старае да поддържа социалната си обусловеност, като не
приема недостатъците си и без да защитава поведението си, опитвайки се да оправдае
действията, които той самия не одобрява, Воинът няма какво толкова да мисли освен как най-
добре да постъпи, за да извиси себе си и стане едно още по-достойно същество.
Няма нищо по-просто, макар и подвиг като този да не е никак лесна работа, защото всеки
от нас е мистично творение и тази мистерия го подтиква да действа с една наистина поразяваща
сложност. Важно е в тази връзка да отбележим, че хората като цяло винаги правят грешката да
предполагат, че познават себе си, докато в действителност познават само поведението си. Но
дори и по този въпрос те обикновено нямат дори и смътна представа какво причинява
поведението им и какви са истинските им недостатъци, които те проявяват. Макар и да твърдят,
че разбират, обикновено един малък тест бързо доказва, че тяхното така наречено разбиране, не
е нищо повече от някакъв модифициран индивидуален вариант на играта на обвинения.
В този ред на мисли стигаме обратно до четирите постулата на дебнене. Що се отнася до
Шон, сега той трябва да се насочи към втория постулат на дебнене, защото той е свързан с
действието, а изработването на стратегия е първото действие, което той ще предприеме в
битката с Уилис. Вторият постулат гласи, че наш дълг като Воини е да разгадаем мистерията, но
никога не бива да храним надеждата, че можем да го направим.
Както вече се убедихме, истинската битка за Шон е в преодоляване на чувството му за
малоценност и в необходимостта да разпознае собствената си ценност като индивид. На първо
място, с помощта на рекапитулацията той би могъл да установи коя е причината за ниското му
самочувствие. Рекапитулацията обаче ще разкрие само причината за неговото ниско
самочувствие, но не и защо всъщност борбата за собствено достойнство е едно от най-главните
предизвикателства в живота на Шон.
Очевидно отговорът на последния въпрос определено трябва да се търси в съдбата на Шон
и ще остане част от мистерията на неговото съществувание. Това е истинското значение на
втората част от постулата, който разглеждаме, защото припомнете си, че всичко на острова на
тонала е там по някаква причина и макар че с времето ние бихме могли да трансмутираме или
превърнем всички наши недостатъци в ценни активи, тези недостатъци остават с нас за цял
живот. С други думи, макар и постепенно да успее да победи своето ниско самочувствие,
научавайки се как да го използва конструктивно, вместо да му позволява то да го подтиква към
поведение, лишаващо го от самоувереност и самоуважение, все пак в този живот Шон ще бъде
винаги с ниско самочувствие, защото то е особеност и част от неговия остров на тонала.
Същото важи за всички наши недостатъци,защото превръщането им в активи, означава
само, че сме се научили как да ги караме да работят за нас, вместо против нас. В процеса на
трансмутация или превръщане обаче ние никога не губим или изкореняваме нашите

64
недостатъци като такива и не е желателно да ги губим, защото нашите недостатъци са нашият
билет към свободата и нашият път към силата. Без тях ние никога не бихме могли да се
трансформираме във Воини, защото само докато се борим за преодоляването им, успяваме да
елиминираме поведението, което те пораждат.
Посредством трансмутация на нашите недостатъци ние можем да трансформираме себе
си във Воини, следователно поведението, което е резултат от тези недостатъци изчезва, а не
недостатъците сами по себе си - факт, който често се забравя от небрежните ученици.
От само себе си става ясно, че ако имаме недостатъци, с помощта на които бихме могли да
разкрием мистерията на нашето съществуване, но които едновременно с това не сме в състояние
да елиминираме, очевидно разгадаването на мистерията е невъзможно в рамките на един живот.
С други думи, най-доброто, което всеки от нас може да направи е да започне от мястото, където
е в момента, опитвайки се да разкрие възможно най-голяма част от мистерията на
съществуването през настоящия си живот. Само един арогантен глупак обаче, би се надявал да
разбули мистерията през малобройните години на един единствен живот.
Що се отнася до Шон, неговата стратегия трябва да му позволи не само да преодолее
лошото си самочувствие, но и същевременно да разгадае полагащата му в настоящия живот част
от мистерията. Същото се твърди и в първата част на втория постулат, а именно, че наш дълг е
като Воини да разгадаем мистерията. Нещо повече, думата „дълг” тук означава, че да разгадаем
мистерията на нашето същество е не само нещо, което ние дължим на себе си, но в най-
дълбокия смисъл е наше задължение, което произтича от взаимозависимостта на нещата от
живота. Воинското чувство за дълг обаче не може да бъде приемано от привидната му страна,
защото то няма нищо общо с чувството за дълг на средните мъж или жена. Задължение за един
Воин означава осъзнаване на факта, че никой няма право да стои и чака, докато другите
изпълняват техните обязаности, в смисъла да служат на живота. Дълг на всеки един от нас е да
извиси себе си не само за да се възползва в личен план, но и да допринесе за просперитета на
цялото отчитайки, че всички сме частици от единия живот. Ето защо всеки път, когато Воинът
успее да разреши някои аспекти на мистерията на своето съществуване, той разрешава и един
малък фрагмент на огромната мистерия, съставляваща великия живот, от който той е част. В
крайна сметка в това е смисъла на фразата картографиране на непознатото и това Воинът смята
за свой дълг и свое единствено оправдание за безценния дар на живота.
От казаното дотук става ясно, че за да продължи с изработване на стратегията, Шон трябва да се
отнесе към третият постулат. Спомнете си какво гласи този постулат, а именно, че ние също сме
една част от мистерията, факт, в който вече сме убедени след разглеждането на концепцията за
огледалата. Но третия постулат също ни посочва, че трябва да се слеем с мистерията. Това е
един важен момент, защото както видяхме по-рано в настоящата книга само когато се потопим в
мистерията, можем да храним някаква надежда, да я разгадаем. Причината е, че докато работим
с мистерията на нашето съществуване, рационалните мисли не са от голяма полза, а е
необходимо чувство, но практически е невъзможно да се придобие чувство за нещо, ако не се
потопиш в него. Необходимостта от чувство е свързана с факта, че работейки с третия постулат,
ние се обръщаме на Юг, който както вече научихме от том втори е ирационален и трябва да
подходим към него с чувство, вместо рационално.
За Шон никак не е лесно да остави нормалните си рационални разсъждения настрана и да
се обърне към чувствата си, защото той винаги е бил една академична личност, разчитаща
предимно на рационалното. Да се обърнем към чувствата си означава да се вслушаме в сърцето
си - комплексно умение, което не се овладява нито бързо, нито лесно. Именно тук, за щастие, ни
идва на помощ третият аспект от Правилото на дебнещия . Става дума за една концепция, която
ще разгледаме по-задълбочено в следващата глава, но нека започнем разглеждането й още тук,
за да схванем как един Воин изработва стратегия си.
Третият аспект от Правилото на дебнещия гласи, че Воинът винаги е готов да направи
своята последна стъпка в живота, точно тук и точно сега. Съобразявайки се с него Шон открива,
че не е толкова трудно да остави настрана рационалните си разсъждения относно проблема как
най-добре да се справи в ситуацията с брат си. Единственото нещо, което трябва да направи е да

65
фокусира вниманието си върху факта, че никой от нас няма никакви гаранции в живота, в който
само сегашният момент е от значение.
Колкото по-скоро Шон си зададе въпроса какво най-много би искал, ако сегашният момент
беше неговият последен миг на земята, толкова по-бързо той ще усети странно чувство,
пораждащо се в него - почти изпепеляващо желание да се освободи от тясната връзка с брат си.
На първо време Шон не може да си представи точно какво означава чувството, което е
изпитал, но за едно нещо е сигурен и то е, че определено иска да се освободи от обвързаността
си с Уилис. За да успее в новото си начинание, Шон ще трябва по някакъв начин да съумее да
заяви силата си. Нещо, което не е никак изненадващо, защото работейки в третия постулат, той
се среща с Юга, място както на топлота, така и на сила. Югът е място, определящо всички
стратегии, разгръщани от Воините, защото в края на краищата, единствената цел на всички
предизвикателства е да ни осигурят възможността да заявим силата си и по този начин да
извисим себе си.
Докато обмисля как най-добре да заяви силата си в тази битка, Шон си припомня, че
истинската битка за него се крие във въпроса как да използва предоставилата му се възможност,
за да започне да трансмутира собственото си ниско самочувствие. И тук рационалните
разсъждения не са най-подходящи, защото рационалността може да отведе Шон отново в
контекста на нещо, което той вече знае и което в дадения случай би означавало да възприеме
една от познатите възможности, нещо, което няма да му помогне в тази битка. Единственото,
което може да предприеме Шон за момента е да се съобрази с третия постулат и за да
финализира стратегията си, сега той трябва да се пребори с предизвикателството да намери
възможност, която за момента е непозната за него. Срещайки се с непознатото, Шон отново се
нуждае единствено от чувството, което му подсказва, че сега трябва да обърне лице на Запад,
мястото на чувство и вече да пристъпи към четвъртия постулат на дебнене.
Веднъж обърнал се на Запад, Шон бързо осъзнава, че Запад е място, свързано със
заличаване на личната история, което означава, че стратегията му всъщност се оказва едно
упражнение по изтриване на личната история. Наложилият се извод има голямо значение за
Шон, тъй като той вече знае, че личната история, както видяхме в том втори е нашето
самочувствие или представата за себе си, която пък от своя страна е нашият най-голям препъни-
камък в живота. Нещо особено важно за Шон в настоящия момент от живота му, защото той
наистина страда заради чувството си за малоценност. Тук трябва да обърнем внимание, че
отново личната история кара дори хора, имащи много добро самочувствие, да се вкопчват
здраво във възгледа си за света и лежи в основата на всички техни предизвикателства в живота.
Единственият път да преодолеем предизвикателствата и разплетем мистерията на нашето
съществуване е да заличим нашата лична история, за да спрем света. Ако не съумеем да спрем
света, мистерията на нашето съществуване остава неуловима, нашите предизвикателства се
превръщат в бреме, а животът в едно тягостно явление от един тривиален и досаден свят.
Докато мисли за заличаване на личната си история, знаейки, че това означава
трансмутиране на ниското самочувствие, Шон си спомня, че Воинът използва напреженията,
съпровождащи всяка битка, като свой пътеводител. В този случай, разбира се, става дума за
напреженията, свързани с ниското само-чувствие и на двамата братя. Сега си спомнете, че
съществуващите напрежения се генерират от качеството на интензивността, а интензивността е
продукт на взаимодействието от възприятията на двама души.
Докато се вглежда в този факт, внезапно на Шон му просветва, че ако той има такова
интензивно желание да бъде свободен от асоциацията с Уилис, тогава макар и никога
съзнателно да не го е изпитвал до сега, неизказаното желание трябва все пак да е генерирало
напрежение между него и Уилис от много, много дълго време. Още повече след като Уилис е
започнал тази битка, вероятността Уилис да има същото желание като Шон е много голяма и в
края на краищата може това да се окаже причината, поради която Уилис е превзел компанията.
Шон вече се е докоснал до същото прозрение в момента, в който е определил в какво се
състои за него истинската битка, но единственото нещо, което той би могъл да знае със
сигурност в онзи момент е фактът, че и двамата с Уилис се нуждаят от по-високо самочувствие.

66
Сега, вземайки в предвид напреженията, обграждащи битката, Шон още веднъж си припомня
странното чувство, което е изпитал по-рано без да е способен да определи и сега когато си дава
сметка колко очевидно е било това чувство, породило желанието му да се освободи от Уилис,
изведнъж всичко му става ясно.
Сега Шон ясно може да види, че преобладаващото напрежение в неговите бизнес
отношения с Уилис винаги е било онова, което го е карало да се опитва да бъде с брат си по
всякакъв начин просто защото се е отъждествявал с него, с техните взаимни усилия и виждания
за бъдещето. След като е осъзнал всичко това, Шон може вече да схване и смисъла на странното
чувство, което е изпитал, и дори да му постави име - чувство на взаимозависимост! Явно Шон и
Уилис страдат от чувство за малоценност откакто Шон се помни и ето защо винаги са разчитали
много на взаимната си подкрепа във всичко, което някога са правили, и в крайна сметка са
развили една взаимозависимост. Мислейки за взаимозависимостта си, Шон открива че докато тя
се засилвала, за него е ставало все по-трудно да разграничи собствената си идентичност от онези
аспекти в личността на брат си, които той несъзнателно започва да възприема като свои
собствени.
Прозрял всичко това, Шон вече е пределно наясно, че най-важно за него е да скъса с брат
си и да открие собствената си идентичност. Пред него вече не стои въпроса да остане партньор с
Уилис и да се опитва да запази компанията не би било от полза, защото, макар и основана и
първоначално разработена от него, тя се е превърнала в отражение на тяхната взаимозависимост
от деня, в който Уилис се е присъединил. Цялата дейност на компанията, типа клиенти, на които
са разчитали и естеството на работата в компанията са основани на взаимозависимостта на
двамата братя. Затова, ако Шон трябва да открие собствената си идентичност, той трябва да се
освободи от всичко, което по някакъв начин поддържа тази тяхна взаимозависимост. Накратко
сега Шон знае, че наистина трябва да остави Уилис да поеме компанията изцяло, не защото се
страхува да се бори, а просто защото такива са изискванията на участта му в момента.
Вземайки предвид постоянните напрежения, Шон открива, че крайъгълният камък в
мъките на двамата братя ще бъде освобождението от взаимната им зависимост. Намерението да
превземе компанията е било просто формата, под която Уилис е искал да изрази същото
желание, а именно да се освободи от влиянието на Шон в живота си. С други думи, от гледна
точка на Уилис да стане управляващ директор на компанията, означава да се чувства по-добре,
много по самоуверен и в крайна сметка много по-малко зависим от Шон.
В този момент на просветление Шон чувства истинско страхопочитание пред факта, че
хората действително са само наши огледала и сега благодарение вече на личния си опит започва
да вниква в смисъла на четвъртия постулат, а именно, че върхът на мистерията е безкрайната
мистерия на съществуването и в мистерията на съществуването всички са равни. Неспособен да
чувства гняв към брат си и вече установил истинската си роля в цялата тази история, Шон
изпитва едно истински дълбоко чувство, изразено най-добре с фразата - Воинът навлиза в
чувство на истинско смирение.
Същевременно Шон разбира, че ако трябва да заяви силата си като Воин, за него е от
първостепенна важност да го направи по начин, който ще му даде възможност да подобри
собственото си самочувствие. За първи път в живота си той всъщност взема предвид
собствените си желания, осъзнавайки всепоглъщащо го желание да се освободи 0т брат си.
Всичко, което сега трябва да направи, е да дискутира с Уилис практическите действия по
прехвърляне на цялата компания на името на брат си. Обмисляйки ситуацията, той решава, че
единственото нещо, което всъщност иска е тримесечна заплата, която да му даде възможност да
започне нов бизнес самостоятелно - едно много разумно, справедливо и просто изискване, на
което дори Уилис няма да възрази.
След като вече е формулирал стратегията си, която сама по себе си е много проста, на Шон
не му остава нищо друго освен да пристъпи към осъществяването й и още веднъж да се остави
да го водят напреженията, свързани с ниското самочувствие на брат му и неговото собствено. С
други думи макар да знае, че брат му най-вероятно ще се държи крайно отбранително и ще се
чувства възглупаво заради несправедливите си изисквания, Шон ще го накара да разбере, че

67
решението на Уилис наистина го устройва. Просто Шон ще трябва да убеди Уилис, че е
направил правилен избор и за двамата и че не питае никаква омраза към него.
Излишно е да се изтъква, че подобна стратегия няма нищо общо с маневрите, които
повечето хора биха предприели и същевременно има убийствен ефект. Последното, което Уилис
ще очаква от брат си, е да бъде сговорчив и готов на сътрудничество, затова когато Шон се
срещне с Уилис, брат му ще бъде изцяло изваден от равновесие. На пръв поглед на Уилис ще му
се струва, че е спечелил битката, но в същност Шон вече е започнал да дебне себе си и брат си в
една подмолна битка, която съвсем не е приключила.
На практика, местата вече са разменени и Шон от преследван се превръща в преследвач,
при което нито той самия, нито Уилис все още знаят какво ще коства на Уилис тази „спечелена”
на пръв поглед битка. Обърнете внимание, че стратегията на Шон не служи единствено за
негова лична изгода, а е от полза и на Уилис. Ето защо, макар Шон да действа егоистично, той
не е его-центричен в поведението си.
Още нещо трябва да подчертая и то е, че макар Воинът да изглежда съвсем обикновен и
безвреден, той в действителност се явява един смъртоносен противник. Както видяхме в
примера с Шон и Уилис, оттегляйки се Воинът може да изглежда победен, но какво се крие зад
неговата стратегия? Какви невидими удари вече е пласирал и какви следват за в бъдеще? На
този етап дори и Шон няма как да знае, но едно е сигурно, със стореното Уилис е подарил на
Шон възможността да направи скок към свободата и Шон няма намерение да позволи на
мимолетния шанс да се изплъзне между пръстите му. Открил най-накрая възможност да
прекъсне тясната асоциация с брат си, Шон има твърдото намерение да използва появилата се
възможност изцяло в свой интерес. Той вече е заявил неимоверно много сила, осъзнавайки, че
няма смисъл да играе „добрият овчар” спрямо Уилис, за да се чувства добре и няма нужда да
бъде зависим от него, за да има свой собствен успешен бизнес. Шон напълно е променил фокуса
си и от „жертва” се е превърнал в „победител”, като междувременно не само е овладял
интензивността, генерирана от неговото и на брат му лошо само-чувствие, но е започнал и да я
манипулира.
Да се манипулира интензивността е естествената първа стъпка за трансформиране на
тонала в правилен тонал и същевременно представлява първата стъпка 6 овладяване Знанието
на Дракона - абсолютната магия. В следващите глави ще погледнем отблизо какво по-точно
означава тази стъпка.
Относно Знанието на Дракона искам само да кажа няколко заключителни думи. В примера
с Шон аз нарочно говоря за напреженията само в общи линии. Причината е, че истинската
употреба на напреженията се изразява в практики, които стоят много напред в Учението;
практики, които могат с право да се класифицират като едни от най-напредналите техники в
изкуството на дебненето. Все пак не е възможно да се практикува средното ниво в учението
без някаква поне работна представа за употребата на напреженията. В този смисъл за читателя е
добре си припомни още веднъж, че никога не бива да гледа на всяка изложена част от Учението
като на завършена.

68
 ПЕТА ГЛАВА

ВСТЪПВАНЕ В НЕПОЗНАТОТО

ЗА ДА СЕ ВЛЕЗЕ В НЕПОЗНАТОТО, СЕ ИЗИСКВА МАНИПУЛАЦИЯ НА

ИНТЕНЗИВНОСТТА. ДОКАТО ИНТЕНЗИВНОСТТА ОСТАВА НЕПОКЪТНАТА И
СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА ЗДРАВО ЗАКРЕПЕНА, НАВЛИЗАНЕТО В ЛЯВОСТРАННО
ОСЪЗНАВАНЕ И НЕПОЗНА ТОТО Е НЕВЪЗМОЖНО.

Веднъж изградил стратегия, за да доведе тя до някакъв резултат, Воинът трябва да

предприеме стъпки за нейното изпълнение. Както вече видяхме, стратегията на дебнещия по
същество не е нищо повече от определяне на параметрите на избрана линия за импровизация.
Това е важен принцип, който не бива да се забравя, защото, работейки със силата, ние никога не
можем да определим предварително нито същинското развитие на битката, нито нейния изход.
Единственото нещо, за което можем да сме сигурни е, че битката рано или късно ще ни
връхлети като вълна в океана на живота и когато това се случи, стратегията, която сме
изработили трябва да ни позволи да яхнем тази вълна. Къде обаче ще ни отнесе вълната е
въпрос, който остава изцяло в сферата на непознатото. Затова Толтеките наричат изпълнението
на изработената стратегия, навлизане в непознатото.
Обърнете внимание колко различен е подходът на Воина от този на средните мъж и жена.
Хората най-общо планират събитията и в момента, в който тези събития започнат да се случват
по начин различен от планирания, те веднага се опитват да повлияят принудително на изхода от
ситуацията съобразно първоначалните си желания. Такива хора гледат на плана, като на
сигурност, която произтича от умението да контролираш живота си, но от гледна точка на Воина
да се опитваш да контролираш потока на силата е безумна идея, основана на илюзията, че
можем да контролираме могъщите течения в океана на живота.
Да се поддържа подобен възглед е пълна лудост. Ние не можем да контролираме силата,
която трябва да запомним, е Универсалната сила, но тъй като силата е продукт на възприятието,
ние можем да контролираме само нашето ниво на възприятие или съ-настройването на това
възприятие, определящо собствената ни лична сила. И въпреки, че не можем да контролираме
силата като такава, ние все пак можем да изберем да възприемаме събитията в живота си по
начина, по който искаме. Всъщност така постъпват всички хора и става дума действие,
залегнало в основата на социалната обусловеност, защото въпреки огромното си чувство за
отделеност всички човешки същества са инстинктивно групово съзнаващи и в резултат
болшинството хора обичат да се придържат към груповия консенсус, за да получават
одобрението от ближните си. Крайният резултат е, че хората се привързват към общия сън,
сякаш той е абсолютната реалност и така завинаги пригаждат възприятието си да се придържа
към ограниченията на общия сън. По този начин хората не само ограничават собственото си
възприятие, ставайки жертва на илюзии, но по-лошото е, че ограничават собствената си лична
сила, омаломощавайки се прогресивно.
За да се поддържа общия сън и запази социалната обусловеност непокътната, е
необходимо събирателната точка на всеки да бъде относително фиксирана на определено ниво
на възприятие. В желанието да гарантира сигурност в живота си човек фиксира събирателната
си точка по необходимост в границите на познатото. От изложеното до момента следва, че
общият сън, респективно и социалната обусловеност са зависими от една интензивност,
фиксирана и поддържана от болшинството човешки същества. Именно по този механизъм
средният мъж и жена остават напълно в неведение за непознатото, защото винаги, когато се
сблъскат с непознатото, те подхождат към него като към познато, което сякаш някак си е
кривнало от правия път и трябва да бъде поставено под контрол, вкарано в правия път или
игнорирано, колкото се може по-бързо. Очевидно с подобен подход хората не могат да влязат

69
съзнателно в непознатото и техният живот се превръща в едностранчива рационална афера, в
която случайните ефекти на непознатото се възприемат за безреден хаос от „късмет” или
„нещастие”.
Воинът обаче не е човек, който се опитва да се придържа към общия сън или към
социалната обусловеност и затова всяка негова стратегия се изгражда, за да му даде възможност
да сътрудничи със силите на живота и да сърфира по вълните на живота към непознатото на
своя потенциал и съдба. Съответно за Воина, който се стреми да встъпи в непознатото,
първостепенна цел в изработването и изпълнение на една стратегия е промяната по някакъв
начин на неговата интензивност. Трябва да се помни, че целта на Воина е да съдейства напълно
и интелигентно с предназначението на собствения си Сънуващ, но тъй като Сънуващият вече е
фокусирал намерението си за определено предназначение в настоящото въплъщение,
единственото, от което се нуждае Воина, е да направи възприятието си достатъчно флуидно, за
да може да се справя безупречно с всяко предизвикателство, което срещне. Още по-важен факт
е, че ние извикваме предизвикателствата в живота си посредством напреженията, съществуващи
в мрежата на живота в резултат на интензивността, която генерираме чрез взаимодействията си
с околните по време на акта на възприятието. Затова, макар и да не можем да избегнем участта
си, защото не можем да променим намерението на нашия Сънуващ, ние все пак можем да
диктуваме качеството нa нашите предизвикателства, учейки се да контролираме интензитета,
който генерираме.
Да диктуваме качеството на предизвикателствата си съвсем не е същото, като да се
опитваме да диктуваме посоката на нашия живот. Аналогията, която често използвам за
обяснение е да оприличавам участта на пътуване. Ако ваша участ през този живот е да пътувате
до Рим, вие ще стигнете до там по един или друг начин, но как точно ще го осъществите, зависи
изцяло от вас. За да го направите, съзнателно или не, вие извиквате всякакви предизвикателства,
които да ви водят в правилната посока. Някои от тези предизвикателства вие ще възприемате
като „добри” заради свойството им да правят приятно и радостно пътуването, докато други ще
възприелите като „лоши”, защото те стават причина за злополучно и неприятно пътуване.
Накратко, вие можете да направите от вашия път до Рим едно възхитително приключение или да
го превърнете в жив кошмар, в който ще се чувствате сякаш ви влачат до там за косите, а вие се
съпротивлявате, ритате и плачете през целия път. Ето какво значи да диктуваме качеството на
нашите предизвикателства.
Забележете обаче, че интензивността е само резултат от определено ниво на възприятие. В
случай, че искаме да променяме нашата интензивност, или с други думи, ако искаме да се
научим да я контролираме, трябва да се опитваме да променим нашето ниво на възприятие,
научавайки се да контролираме и него. Така стигаме обратно до концепцията за необходимостта
да притежаваме флуидна събирателна точка, защото без флуидност не можем да контролираме
нивото си на възприятие и съответно нашата интензивност. Най-лесно можем на практика да
постигнем флуидна събирателна точка, като се научим да дебнем възприятието си и най-добрият
начин, по който можем да го направим е като разгадаваме напреженията, присъщи на
ежедневието, защото именно те са продукт на интензивността. Веднъж научили се да четем тези
напрежения, ние можем да започнем да променяме нашето ниво на възприятие и нашата
интензивност просто като използваме Воинския Щит и практикуваме не-правенето. С други
думи, ако се опитваме да четем напреженията в ежедневието, вместо да се вкопчваме в
привидната страна на събитията, автоматично започваме да приемаме, без да приемаме и да
вярваме, без да вярваме, в резултат на което нашето възприятие вече не е фиксирано от
обсебването и събирателната точка е свободна да се движи.
За да сме наясно с напреженията в ежедневието и още повече, да се научим да ги
контролираме, от нас се изисква да бъдем напълно будни, изпълнени със страх, с уважение и
абсолютна сигурност. Нещо, което със сигурност означава да се използва щита на Воина, но
същевременно ни напомня и за концепцията, че Воинът живее на ръба и затова основава целия
си живот върху третия аспект от Правилото на дебнещия , който гласи, че Воинът е готов да
направи последната си стъпка в този живот, точно тук и точно сега. Третият аспект от

70
Правилото има значение, което далеч надхвърля границите на тази книга, но изводите от
непосредствена важност за нас са свързани предимно с концепциите за встъпване в непознатото
и живот на момента, два абсолютно взаимозависими принципа.
В примера с Шон, сега би трябвало да е ясно, че изпълнявайки стратегията, която
предварително е изработил, Шон ще встъпи в непознатото в истинския смисъл на думата просто
защото изходът не е нещо, което може да се предвиди. Единственото нещо, за което Шон може
да бъде сигурен, е, че в резултат на действията му неговият живот, а също и възприятието му за
самия себе си и за собствения му живот ще се променят завинаги. Малко разум е необходим, за
да се осъзнае, че за средния мъж или жена, но не и за Воина, подобно непредвидимо състояние
на нещата е равносилно на кошмар. За Воина, който живее с предизвикателствата,
непредвидимостта е перфектното състояние на нещата, потвърждение на факта, че той е станал
достатъчно флуиден, за да може да живее на ръба, и достатъчно силен, за да издържи тежките
условия при картографиране на непознатото. В нашия пример, моментът на стъпване в
непознатото определя за Шон неговата пролука към свободата, но за да поеме през нея, трябва
да има в предвид посланието, съдържащо се в третия постулат на дебненето.
Третият постулат на дебненето ни посочва, че светът и събитията в живота ни не са това,
което изглеждат, а представляват една безкрайна мистерия и тъй като с промяна на нашия опит
в мистерията, се променя и възприятието ни за нея, ние също се превръщаме в част от
мистерията по силата на факта, че актът на възприятието сам по себе си е също мистерия.
Следователно, за човек като Шон единственият надежден начин да подходи към живота си от
този момент нататък е да приеме, без да приема и да вярва, без да вярва. Шон не може повече да
си позволи да приема нещата на привидно ниво и да ги оставя така. От сега нататък за него е
жизнено важно да живее със сигурното знание, че всеки ден от живота му, всеки момент, ще
бъде прекаран на непозната почва и че всеки изгрев ще му разкрие нови хоризонти.
Следователно да навлезеш в непознатото не е нещо като да решиш да излезеш на разходка,
с което много често се бърка, защото встъпването в непознатото е нещо, което променя нечий
живот завинаги. Само онези заблудени души, които искат да имат силата на Воини, но нямат
само-дисциплината, само-уважението или честта, необходими да станеш Воин, се стремят да
влизат и излизат от непознатото по желание. С други думи, въпросните хора се опитват да
влязат в непознатото в контекста на настоящия си живот, да научат каквото могат в непознатото
и после да се върнат към нормалния си живот със знанието, придобито в непознатото. Въпреки
че подобни практики наистина съществуват, те са изключително опасни, тъй като им липсва
както трезвост така и безупречност. Да навлезеш в непознатото е като да влезеш в атомен
реактор, защото, цялото същество на човек, попаднал в непознатото, е облъчено с една енергия,
инициираща в него верижна реакция, която не може да бъде спряна. Единственият начин да се
овладее тази реакция е да се лееш с нея и да настроиш намерението си за пълна трансформация.
Посредством трансформациятa или промяната човек се имунизира срещу унищожителните
ефекти на „радиацията” но там, където няма желание за промяна, няма и желание да бъдеш
истински безупречен Воин и практикуващият буквално е изложен на изключително
деструктивната енергия на атомната радиация. Читателят ще направи добре на този етап да
прегледа материалите от втори том относно изкушенията които силата предлага във вида на
един от четирите естествени врагове.
Да встъпиш в непознатото, е действие, което предизвиква смърт и единственият начин да
се направи това действие безопасно е да се прегърне смъртта. С други думи, на този етап от
развитието си Воинът трябва да е подготвен да умре за неговия или неин предишен живот, за да
започне процеса на промяна. От първостепенна важност и обект на постоянно напомняне е
обстоятелството, че Воинът трябва да подхожда към знанието напълно подготвен да умре и
само когато за един ученик идеята да стане Воин се превърне в акт на оцеляване, само тогава той
е готов да направи всичко необходимо по въпроса.
Концепцията за прегръщане на смъртта не бива да бъде приемана от привидната й страна,
защото тя няма нищо общо с представата на средните мъж и жена за нея. Да се прегърне смъртта
е не само жизненоважно за процеса на трансформация, но и задължително за постигане на

71
свобода. В крайна сметка да се прегърне смъртта е само естественият резултат от изкуството да
се живее на ръба и често се нарича танц по ръба. Да се живее на ръба и да се танцува по ръба не
е едно и също. Да се живее на ръба, означава, че Воинът е достигнал момент от живота си, в
който поради обстоятелствата в живота или благодарение на собствените си опити той е бил
катапултиран 6 непознатото. Веднъж попаднал в непознатото, Воинът открива, че непознати
предизвикателства, изискващи придобиването на ново знание се изпречват на пътя му бързо и
безкомпромисно от всички посоки и всяко поведение, различно от безупречно, означава
физическо, умствено или емоционално унищожение. Да танцуваш по ръба, от друга страна, е
придобитата способност на Воина да балансира страха си от унищожение с трезвостта и тази
способност му дава възможност да възсяда и сърфира всяка вълна, която се появява на пътя му,
защото да не сърфира тези вълни, също би означавало унищожение по един или друг начин.
Иначе казано, да танцува на ръба е способност, която война придобива, приемайки смъртта за
свой най-добър съветник, защото той много добре знае, че да не я приеме, би означавало да
пренебрегне действията на вселенските стрелци и да бъде унищожен във всеки един момент. Да
приеме смъртта като най-добрия си съветник, се свежда до приемане на факта, че той няма друг
избор, освен да се научи да танцува танца на смъртта, за да може да танцува по ръба.
Едно от най-дълбоките значения на концепцията за живот на ръба е, че там животът е
винаги нов и развиващ се. Следователно за Воина, живеещ на ръба, животът никога не е в застой
или повторение, никога не е скучен. Всеки момент от него е изпълнен със страховити чудеса и
спиращо дъха вдъхновение, факт, който не е лесно да бъде разбран от учениците, защото
обикновено повечето ученици са склонни да мислят за ръба като за нещо подобно на „външният
ръб на живота”, ако мога да използвам такава нестандартна фраза. Единственият начин наистина
да изясня какво имам предвид е да използвам една аналогия, срещана от дълбока древност.
Представете си живота като огромно колело - колелото на живота.
Освен широкият пръстен колелото на живота има много спици, които радиират от
централната главина навън. Голямата част от човечеството може да бъде открита по най-
голямата окръжност в периферията на колелото, докато онези, които са някак си по-свободни от
средния човек могат да бъдат открити по спиците, така че по-свободните са по-близо до
главината, а другите по-близо до външната окръжност. Читателите, които са се качвали на
подобни съоръжения в парка знаят, че центробежната сила, генерирана по външната периферна
окръжност на въртящото се колело, е достатъчна да предизвика виене на свят у всеки и е
обикновено толкова голяма, че буквално те приковава към мястото ти. С други думи, позиция в
периферията причинява не само световъртеж, но и приковава на място.
Силата, която нормално кара повечето колела да се въртят е циркулярната сила, идваща от
главината на колелото, а това, което Толтеките наричат ръб е буквално най-вътрешният ръб на
главината, т.е. ръбът най-близо до движещата ос, която в нашата аналогия се свързва с
източника на проявения живот. Тук в центъра на колелото, с фокус, здраво концентриран върху
движещата ос, животът сякаш не се върти с такава застрашителна скорост. В действителност, в
сравнение с външния ръб от периферията и дори със спиците, следвайки същата аналогия, най-
вътрешният ръб на главината изглежда в относителен покой. Центробежната сила около
главината на колелото, от друга страна, прилича на бушуващ вятър, който заплашва да спре дъха
и единственият начин за оцеляване от нея е да бъде балансирана с друга центростремителна
сила, описана в следния афоризъм:

В ЦЕНТЪРА НА КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА БУШУВА СТРАХОТЕН ВЯТЪР, СРЕЩУ

КОЙТО ЕДИНСТВЕНАТА ЗАЩИТА НА ВОИНА Е НЕГОВОТО НЕПРЕКЛОННО
НАМЕРЕНИЕ ДА ПОСТИГНЕ И ЗАДЪРЖИ СОБСТВЕНОТО СИ АЗ В НЕГОВАТА
ЦЯЛОСТНОСТ, ЗАЩОТО ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА КОЛЕЛОТО Е ДУХЪТ НА ЧОВЕКА.

Както горният афоризъм посочва, онова, което позволява на Воина да се премести от

периферията към главината и да задържи позицията си в центъра на колелото е в двата случая
фиксирането на намерението върху постигане цялостност на Aзa. Трябва да се запомни, че

72
цялостност на Аза означава състояние на Осъзнаването, в което нагалът, Сънуващият и
тоналът се чувстват като едно цяло, или с други думи, такова ниво на Осъзнаването, което
може най-добре да бъде описано като единство. Но както вече видяхме до тук, единството, или
цялостност-та на Аза, ни водят обратно към концепцията за груповото съзнание, защото не
само всички Сънуващи на човечеството са групово съзнаващи, но има само един нагал, един дух
на човека. Да си припомним от втора глава, че цялостността на Aзa позволява на Воина
пътуването до центъра на трите пръстена и достигане Третия Пръстен на силата. От казаното
до тук може би става още по-ясно защо за истинския Воин е толкова важно да се бори не само за
безупречност, но и за свобода и защо двете могат да се постигнат само в условията на една
цялостност на Аза.
Цялостност на Аза не е нещо, което може да се постигне бързо или лесно, но ако всичко
от Учението, представено до момента, се приложи в ежедневието, на практика то ще води до все
повече и повече безупречност и лична сила, което от своя страна ще позволят на Воина да се
приближава все повече до момента, в който ще може да отхвърли човешката си форма,
навлизайки в своята цялостност. Затова нека продължим със сегашното разглеждане за това
какво означава да живееш на ръба.
По отношение на сегашната тема от Учението най-важният извод е, че щом животът на
ръба е винаги нов, Воинът живее в постоянно състояние на промяна и течение и по тази
причина постоянно променя и наглася своето възприятие за живота и света като цяло. Ето в
какво се състои истинският смисъл на понятието флуиден Воин и флуидна събирателна точка,
но флуидността не е самоцел, а само средство към по-важния резултат - цялостност на Aja.
Както вече научихме от третия постулат на дебненещия, ние сме една мистерия, и макар да
знаем от втория постулат, че наше задължение е да разгадаем тази мистерия, ние все пак, никога
не бива да се отдаваме на надеждата, че някога ще го направим. Смисълът тук е пределно ясен и
същевременно достатъчно потресаващ, защото разберете, че постигане цялостност на Aзa не е
цел, а просто необходимо стъпало в едно друго, още по-голямо пътуване и по-велико
приключение на само-откриване.
Ето защо от гледна точка на Толтеките окончателното пътешествие на Воина започва само
когато е достигнато Третото Внимание и Воинът е навлязъл в своята цялостност.
Пътешествието дo този момент е на едно хуманоидно същество, животно-човек (hu-man англ.
бел. прев. вж. том първи), обучаващо се да бъде човек. След като едно такова същество е
станало човек, тогава и само тогава, той или тя са способни да започнат окончателното
пътешествие на Воина в неговото или нейно пътуване в изследване на това какво е да си човек,
противоположно на хуманоид или животно-човек и само тогава е възможно за него или нея да
бъде Толтек, което означава мъж или жена на знанието. Последният факт често се пренебрегва
от небрежния ученик който обикновено е склонен да забравя, че истинският човек е хуманоид,
отхвърлил човешката си форма и затова погрешно приема, че е възможно да бъдеш Толтек,
докато все още задържаш човешката си форма.
Причината да спирам подробно на тази тема е, че няма друг начин да втълпя в съзнанието
на учениците, че да си Воин не е цел и че всеки, който тръгва по Пътя на Воина и иска да знае
колко време ще му отнеме да достигне „целта”, е обречен на провал. Истинската същност на
Воина може да бъде достигната само след усвояване на умението да танцува по ръба
безупречно, докато живее на същия този ръб. Истинското състояние на Воин е ниво на
осъзнаване, предполагащо способност и умение за владеене на това осъзнаване, които могат да
бъдат придобити само след продължителен практически опит. Просто няма друг начин, по който
да се придобие знание, а от там и лична сила на Воин. Колко време ще отнеме, за да се придобие
въпросните ниво на осъзнаване и умения, зависи изцяло от индивида, но във всички случаи
истинският прогрес се появява едва след като ученикът е спрял да се безпокои за въображаемата
цел.

ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ Е ДЛ ИЗПИТАШ ВЪТРЕШНОТО АЗ.

73
 ЦЕНАТА НА ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ Е ТВОЯТ ЖИВОТ. ЗНАНИЕТО, КОЕТО
ТЪРСИШ, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИДОБИТО САМО КАТО ПОСВЕТИШ ЖИВОТА СИ НА
НЕГО.

Тези два афоризма са първите, които се преподават на всеки ученик, и все пак на всички
ученици им трябва страшно много време преди да започнат да разбират, а още повече да живеят
с насоките, дадени в тези афоризми. Въпреки че нагалът постоянно предупреждава учениците
си да помнят, че е важно пътуването, а не за целта, учениците постоянно се опитват да
постигнат „целта”, и след като не могат да я видят никъде на хоризонта, се обезкуражават
безнадеждно. Все пак, не много късно след като ученикът е зарязал идеята, че някога ще види,
още по-малко вероятно, ще постигне целта, той неусетно започва да навлиза в Осъзнаването на
истински Воин, просто защото вече не е целево-ориентиран, а се е концентрирал върху идеята да
живее безупречно.

ЧУВСТВОТО ЗА СОБСТВЕНА ВАЖНОСТ ВОДИ ДО НЕТЪРПЕНИЕ, А

НЕТЪРПЕНИЕТО ВИ КАРА ДА БЪРЗАТЕ ДА СТАНЕТЕ ВОИН, КОЛКОТО МОЖЕ ПО-
СКОРО. В ПРИПРЯНОТО БЪРЗАНЕ ВИЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ БЛЪСКАТЕ В НЕВЕДЕНИЕ
ЗА ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ И В ТОВА НЕВЕДЕНИЕ ВИЕ ЩЕ ПРОПУСНЕТЕ ВАШИЯ
МИМОЛЕТЕН ШАНС. САМО СЛЕД КАТО СТЕ ПРИДОБИЛИ СЪСТОЯНИЕ НА ПЪЛНО
СМИРЕНИЕ И ТЪРПЕНИЕ, СИЛАТА ЩЕ ВИ СЕ РАЗКРИЕ ДОБРОВОЛНО.

Горният афоризъм говори сам за себе си и все пак се явява един от най-трудните за всеки
ученик при прилагането му на практика, защото социалната обусловеност на всеки човек не му
позволява да работи за нещо, изглеждащо като нищо. Наблюдателният ученик обаче бързо
разбира, че нищо означава нищо в смисъла на нагала, духа на човека. Тоест ученикът не работи
без полза, а той или тя работят, за да навлязат в Осъзнаването на истинския Воин, което,
Разбира се, е едно осъзнаване на своя нагал, - по определение - нищо. Това е един важен момент
от огромно практическо значение, така че нека разгледаме значението му по-подробно.
Първото, което ни прави впечатление е фактът, че без фиксирана цел, за която да работи,
ученикът доста бързо се научава да забелязва, а оттам и да оценява малките не ща от неговия
или неин живот. Съответно вместо да се безпокои за това кога ще стане Воин, ученикът започва
да обръща по-голямо внимание на всяка стъпка по пътя и така неимоверно ускорява прогреса си,
защото, в крайна сметка, по-голямата част от живота си ние прекарваме в изпълнение на нещо,
на което повечето ученици гледат като на тривиални и несъществени задачи, които животът на
физически план ни поставя. Все пак, ако трябва някога да достигнем състояние на Воини е
задължително да посветим целия си живот на този стремеж. Иначе казано, трябва да прекарваме
всеки един момент от живота си, живеейки като Воини, което включва миенето на зъби,
беленето на картофи, нашите задължения на работа, правенето на покупки! Ако се опитваме да
станем Воини, борейки се за безупречност само докато практикуваме различни техники, като
рекапитулацията или Сънуването, тогава очевидно по-голямата част от деня ни ще бъде
прекарана в обикновеното „правене”. Затова не е толкова изненадващо, че прогресът на
учениците е изключително бавен и ограничен, докато те все още са вкопчени в идеята, че
стремежът им да бъдат Воини е нещо отделно от тяхното ежедневие.
Горният момент е толкова важен, че думите не са достатъчни, за да разкрият неимоверното
му значение. Най-честата причина за неуспех по Пътя на Воина и най-съпротивителната сила,
която задържа развитието на ученика е усещане за отделеност и погрешният възглед, че да
станеш Воин „изисква свободно време на специално място”. За нещастие, днес има толкова
много заблудени души, пропагандиращи подобни митове, че повечето ученици през цялото
време се чудят, кога нагалът ще ги посвети в истинското Учение, вместо да ги пита как белят
картофи или защо ругаят някой, който им е заел мястото на паркинга пред магазина. В момента,
когато ученикът започне да вижда взаимоотношенията в живота и започне да осъзнава факта, че
практикувайки техниките за безупречно белене на картофи, животът приема напълно различно

74
измерение и докато той се старае да промени възприятието и интензитета си, събирателната
точка става все по-подвижна.
Второто, което трябва да разгледаме тук е нещо, което споменахме по-рано, а именно, че
щом животът на ръба е винаги нов и променящ се, Воинът живее в състояние на постоянно
течение и промяна. Там където има постоянна промяна, не може да има чувство за сигурност и
предимството при такова състояние е, че ученикът, съответно Воинът, са в постоянна готовност
и нащрек. Пред ученика няма място за самодоволство и друг избор освен да започне да се бори
за трезвост на момента, за да не се окаже по-късно затрупан от цяла камара неразгадани
събития.
Макар и учениците да се обучават от първия ден, че времето е същността на
безупречността, още веднъж ще подчертая, че никой от нас не може да си позволи
възприятията за живота и света да се натрупат като куп непрегледана документация на бюрото.
Много често учениците правят грешката да приемат, че и утре не е късно да се погрижат за
възприетото днес. Силата се крие в текущия момент и ако мимолетната възможност не бъде
уловена точно на мига, в който се е появила, „ ей сега”, или утре или следващата седмица е
винаги твърде късно. В тази връзка дори напълно посветеният ученик често би се подлъгал да се
усъмни във възприятието си и би отложил предприемането на действия за по-късно, когато има
време да „обмисли нещата”. Въпреки безспорната истина, че не е разумно небрежно да се бърза
при всяко действие, също толкова вярно е, че единственият начин, по който можем да живеем на
ръба и да танцуваме по този ръб, е да опитаме. Несъмнено просто да опитаме не е достатъчно,
защото просто да опитаме означава, че имаме право да правим грешки, само че живеейки на
ръба, всяка грешка ни коства много. Ето защо, когато Толтеките използват термина „опитва”, те
имат пред вид да подхождаш и се държиш към необичайното така, сякаш живота ти зависи от
това, дали Ще се справиш успешно с предизвикателството.
Естеството на по-горе изложеното ще наложи отново да се върнем на него при следващото
разглеждане на петия и шестия аспект от Правилото на дебнещия , а за нас най-важно сега е
добре да разберем какво означава да стъпим в непознатото. Нека подчертая, че веднъж принуден
да се бори за трезвост на момента, ученикът, съзнателно или не, постоянно се принуждава да
придвижва събирателната си точка. Нещо, което не само е много ценно за изграждане на
намерение, но и му помага да проникне в дълбокия смисъл на Учението. Започнал вече да вижда
как златната възможност може да бъде загубена поради небрежно възприятие или забавено
действие, ученикът започва да прави всичко възможно, за да остане нащрек във всеки един
момент и да дебне собственото си възприятие всеки ден и всяка минута.
Третото от значенията, на което ще се спрем, произтича от първите две. След като един
ученик се е научил непрекъснато да дебне собственото си възприятие, рекапитулацията
внезапно започва да придобива качествено нов смисъл. Тъй като ученикът се стреми към
трезвост на момента и започва да обръща внимание на всички привидно незначителни малки
детайли на живота си, спонтанната рекапитулация се усилва значително като в допълнение
ученикът започва да долавя безброй загатнати чувства, породени от нещо толкова дребно като
една дума, мелодия на една стара песен или дори само от начина, по който някой му се усмихва.
Във всички подобни случаи това, с което ученикът е вече наясно, са напреженията в мрежата на
живота и отнасяйки се будно към тях, ученикът много бързо започва да рекапитулира
събитията, които са ги причинили.
С ясното съзнание за напреженията в мрежата на живота, той не само печели от
рекапитулацията, но и действа в смисъла на „не-правенето”. Вече много по-буден от преди,
такъв ученик започва да вижда нормалното си „правене” в истинската му светлина и става пo-
отстранен и обективен за света около себе си. Отстранената позиция е предпоставка не само за
по-лесно дебнене на собственото си възприятие на момента, но и за преценка на всяко действие:
физическо, емоционално и умствено, преди да го е предприел. С други думи, той вече е
придобил качеството, което Толтеките наричат скорост и затова вместо да попада неусетно в
капаните на собствените си стари навици, ученикът сега притежава необходимата скорост да
регистрира намеренията, които пораждат всяко действие, независимо дали става дума за

75
физически, емоционален, или умствен акт. Придобил скорост, ученикът Вече няма затруднения
да практикува не-правене и следователно не след дълго започва да живее живота си в „не-
правене”.
Едно от най-големите предимства да живее живота си в не-правене е, че ученикът става
още пo-отстранен от рационалния си ум. В резултат вътрешният диалог започва да замира и
ученикът започва все повече и повече да се вслушва в сърцето си. Веднъж след като това е било
постигнато, животът на ученика добива напълно нов смисъл. Вместо постоянно да се вглъбява в
мислене за всичко, той започва да чувства света и всичко около себе си, за отрицателно време
стигайки до извода, че чувството за света е много по-акуратно, много по-бързо и значително по-
радостно от мисленето за всичко.
Това, че войнът се вслушва в сърцето си съвсем не означава, че спира да мисли изобщо, а
че рационалният ум е поставен на точното му място и се използва по предназначение, вместо да
му се позволява да запълва нечий живот с неспирния си вътрешен диалог. Тук читателят ще
направи добре да си припомни, че рационалният ум е само малка част от тоталния ум на човека,
и че не е нищо повече от един вграден компютър. Програмата, която рационалният ум използва
е, разбира се, нашата социална обусловеност. Ето защо е жизненоважно да се погледне
рационалния ум от правилна перспектива, колкото се може по-бързо, защото само тогава става
възможно да се препрограмира компютъра. Препрограмиране на компютъра може да бъде
направено само посредством преоценка на света и собствения ни живот, а най-добрият начин за
това е да се вслушаме в сърцето си.
Да се вслушваш в сърцето си е умение, което се усвоява и за което е необходимо време да
се разбере и изчисти, защото социалната обусловеност не е научила никой от нас как да чувства
- основният акцент винаги е бил поставян върху умението да се мисли, т.е. да се научим да
мислим рационално. Учениците често не разбират концепцията за вслушване в сърцето много
добре по простата причина че са по-склонни да приемат някаква рационална хипотеза за тази
концепция, отколкото да се научат посредством опита си да разберат за какво става дума. Нека
хвърлим един по-близък поглед на горното, за да можем да си го изясним и изкореним някои от
заблужденията, които често се появяват във връзка с него. Да погледнем отблизо означава, че
трябва да вземем предвид седемте електромагнитни центъра, които се намират в сияйния
пашкул и са прикрепени към физическото тяло по протежение на гръбнака. Касае се за
центрове, водещи ни към техническите аспекти на Учението, които не засягат пряко обхвата на
настоящата книга, но без някакво работно знание за тях не е възможно да схванем техниката
„вслушването в сърцето”. Просто ще обясним тези центрове накратко.
Първо, запомнете, че понятието „сърце” не се отнася до физическото сърце, а е свързано с
един от седемте големи електромагнитни центъра, споменати по-горе. Всеки един от тези
центрове контролира части от нервната система и съответни органи. В случая нас ни засяга един
център, разположен между лопатките, чието физическо проявление е тимусната жлеза. Tози
център контролира не само физическото сърце, но посредством тимусната жлеза също и много
други функции, с които сегашната медицина не е напълно наясно. Честотата на вибрацията на
този център кореспондира с едно състояние на Осъзнаването, при което взаимоотношенията на
живота са ясно видими и на него Толтеките гледат като на центъра на сливане или групово
съзнание.
Следователно, след като Сънуващите на човечеството са групово съзнаващи, сърдечният
център е принципният център на комуникация между Сънуващия и Сънувания и ето защо
Толтеките казват, че Сънуващият говори със Сънувания чрез сърцето (фигура 4), а актът на
вслушване в сърцето всъщност означава да се вслушваме в Сънуващия.

СЕДЕМТЕ ГОЛЕМИ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЦЕНТЪРА И ТЕХНИТЕ ИЗРАЖЕНИЯ

76
 От друга страна, запомнете, че рационалният ум, представен от центъра гърло, чието
физическо проявление е тироидната жлеза, не е нищо друго освен бледо отражение на
истинския ум.
Центърът на гърлото е отговорен най-вече за чувството за отделеност и оттам е причина за
появата на ниво на осъзнаване, пораждащо усещане за индивидуалност.
Толтеките гледат на гърления център като на принципен център, чрез който Сънуваният,
или несъвършеният тонал, възприема живота и света около себе си и поради отделящата си
природа се нарича център на разделяне.
Истинският ум, който е единият полюс на Осъзнаването на Сънуващия е изразен от втория
център, главата, чието физическо проявление е епифизата. Тъй като тази Жлеза е разположена
грубо на противоположния край на челото, езотериците го наричат третото око, представляващо
центърът, израз на истинския, правилен тонал на човека. Ето защо той също е център и
източник на paзграничаването, което, разбира се, има за отражение отделянето на рационалния
ум. Tози център обаче може да се приведе в действие само с инструментариума на сърдечния
център и оттук се явява необходимостта от отваряне на сърдечния център.
Продължавайки с разглеждането на сърцето, спомнете си, че намерението е качество на
Сънуващия и тъй като принципният център на комуникация между Сънуващия ц Сънувания е
сърдечният център, сърцето същевременно е принципният център, през който намерението се
активира. Трябва обаче да подчертаем, че чистото намерение е в действителност представено от
центъра на главата който има за физически субстрат епифизата. Все пак, тъй като епифизата
може да бъде задействана само с инструментариума на сърцето, Толтеките гледат на
активирането на намерението като на процес, произхождащ от сърцето, по същия начин, по
който истинският ум може да бъде достъпен само през сърцето.
Във връзка с последното за читателя ще бъде много полезно да подчертая, че отражението
на намерението, споменато във втора глава, е изразено чрез Сакралния център, физическо
проявление на който са половите органи. Най-вече поради този факт магьосниците и Воините
по Пътя на Великото Приключение правят грешката да приемат, че волята, или личната сила,
идва от долната част на корема.
Най-важното, което трябва да се разбере до тук е фактът, че след като сърцето е
принципният център на взаимодействие между Сънуващия и Сънувания, а намерението се
активира от сърцето, не е изненадващо защо събирателната точка на човек е разположена на
повърхността на сияйния пашкул, противоположно на сърдечния център. Важността на този

77
факт се крие в обстоятелството, че след като веднъж един ученик е започнал да схваща
взаимоотношенията в живота, той на практика започва да работи с честоти на вибрации,
кореспондиращи със сърдечния център и тогава се твърди, че ученикът е започнал да отваря
сърцето си. Откъснат от рационалния си ум и отворил сърцето си, ученикът е преместил фокуса
в истинския смисъл, защото вместо да възприема света през центъра на гърлото, контролиращ
рационалния ум, той вече възприема света през центъра на сърцето. С други думи сега ученикът
започва да възприема в съответствие с предназначението на своя Сънуващ и тук се крие
истинския смисъл на понятието да се научим да сънуваме вярно.
Веднъж след като ученикът е влязъл в контакт със сърцето си, истинското мислене е
станало възможно и вместо да рационализира всичко, което неотменно води до зацикляне на
едно място, или вътрешен диалог, ученикът вече възприема света и живота с чувство. Такова
чувство винаги се регистрира като едно внезапно знание, с всяка фибра на съществото. То се
появява, когато ученикът престане да възприема всичко от сепаративна гледна точка, т. е. на
събитията и ситуациите вече не се гледа като на изолирани едно от друго, а те започват да се
явяват като изключително взаимодействащи си и оттам взаимозависими нишки от живота и
ученикът като частица от този един живот може да чувства и усеща къде би го отвела всяка една
от тези нишки, ако ги следва. В резултат на новооткритата способност да чувства, ученикът
започва да действа инстинктивно спрямо появилите се чувства, подобно на човек, който
чувства, че трябва да отдръпне ръката си преди горещината на огъня да я изгори. Ето защо се
твърди, че истинското мислене не включва вътрешен диалог, и не е необходимо никакво време
да се осъществи, защото очевидно мисълта, която кара някой да отдръпне ръката си от
изпепеляващия огън е наистина моментална и със сигурност не включва бавния и трудоемък
логичен процес на вътрешен диалог.
Трябва вече да е ясно, какво наистина означава да се вслушаш в сърцето си и защо в крайна
сметка да слушаш сърцето си е акт на истинско мислене, различно от рационалното мислене,
родено от вътрешния диалог. Веднъж придобита, тази способност дава възможност не само да се
препрограмира рационалния ум, но също да се прокара пътя на обучението за спиране на света и
така да се приключи окончателното изтриване на личната история. От гледна точка на тази
книга може да изглежда просто да се достигне истинския ум, но няма да бъде справедливо
спрямо читателя, ако не подчертая, че всъщност съвсем не е така. Необходимо е бреме, търпение
и преди всичко много усърдна работа да се научим внимателно да се вслушваме в сърце. то си,
без постоянно да се объркваме от рационалния ум ц ето защо посвещението на учениците на
Пътя на Воина трябва да бъде абсолютно безупречно. Все пак, там където има тотално
посвещение, търпение, усърдие и постоянство, една стъпка води до следващата и всяка
предприета стъпка със своите благоприятни последствия отвежда ученика една стъпка по-близо
до усвояването на тази най-важна техника.
От наученото до момента разбираме, че вслушването в сърцето е първата стъпка към
усвояване на виждането. Технически погледнато, изкуството на истинския ясновидец включва
активирането и оттам интегрираната употреба на всичките три центъра на главата, от които ние
сме разгледали само два. Но тъй като тази книга е написана за средните мъже и жени, които сега
започват да се учат как да заявяват силата си на Воини, няма смисъл на настоящия етап от
книгата да разглеждаме обучението на един ясновидец. Споменавам този факт само за да може
читателя да придобие някаква представа за посоката, в която водят Ученията.
Виждаме, че стъпването в непознатото е в лоното най-вече на четвъртия постулат от
дебнене, поставен на Запад, място на чувството, и от всичко, научено до сега не е трудно да
разберем защо третият аспект от Правилото на дебнещия води Воина неотклонно до приемането
на смъртта за негов най-добър съветник. Западът, мястото на залязващото слънце е не само
Храмът на Смъртта, но и мястото, където Воинът започва напълно да разбира
взаимоотношенията на живота и факта, че върхът на мистерията на живота е безкрайната
мистерия на съществуването. Ние вече видяхме как всяка стратегия на Воина е изградена така,
че да го постави във взаимодействие с мистерията, а изпълнението на всяка една от тези
стратегии е стъпка в непознатото.

78
 Очевидно веднъж влязъл в непознатото, Воинът не може отново да стъпи там освен ако,
разбира се, не продължава да се връща в познатото на неговите стари нормални навици, а това,
както вече отбелязахме е не само много опасно, но и много нежелателно, защото възпрепятства
истинската трансформация. За Воините, посветени на Пътя на Свободата, влизането в
непознатото е път без връщане назад. Веднъж влезли в непознатото, те никога не се връщат към
техния стар начин на живот и, образно казано, умират по отношение на старите си навици и
тяхното старо аз. Всеки път когато един Воин прилага нова стратегия, той не повтаря влизането
в непознатото, а тръгва по друга неизследвана пътека в друга област на непознатото. Ето защо за
Воините на Свободата встъпването в непознатото се случва само веднъж във всеки живот и
отбелязва тяхната пролука към свободата, тяхната заявка зa сила.
Няма Воин на Свободата, който да е поискал да се върне към стария си живот. Опитали от
това, което се нарича живот на ръба, и видели само някои от чудесата в Храма на Смъртта,
такива Воини намират за напълно немислимо да се върнат към тесните и ограничаващи рамки,
описани от рационалния ум. Постигнали опит първа ръка за това, какво означава да си свободен
в широкото пространство на непознатото, единственото желание на Воините на Свободата е да
останат на границите, където живота е винаги нов. Това те правят, учейки танца на смъртта, за
да могат да танцуват по ръба и в този неспирен танц на обновление, те се радват на творчеството
на Сънуващия, леещо се през тях и през сърцата им, широко отворени към взаимоотношенията,
взаимозависимостта и взаимодействията на всичко в живота.
Във връзка с по-горното е необходимо да подчертая, че оставането в непознатото не бива
да се приема буквално, т.е., че Воините остават завинаги в лявостранно осъзнаване. Да се
постъпи така би било много непрактично и въобще не е желателно. Причината за подобно често
срещано предположение се корени в самата природа на непознатото, защото директен достъп до
него може да бъде осъществен само при преместване на събирателната точка в лявата страна на
съзнанието. Но не това имаме предвид тук. Обърнете внимание, че дори и когато сме в
нормално осъзнаване, ние постоянно трябва да боравим с непознатото всеки път, когато
практикуваме не-правене, и всеки път когато срещаме предизвикателства, необичайни за нас,
защото във всички тези случаи не може да знаем предварително какъв ще бъде изходът. Можем
само да гадаем какво ще се случи или да предполагаме, основавайки се на подобни случаи или
събития, но ако предизвикателството е много различно от всичко, познато до момента, тогава
изходът ще е също толкова непознат, до момента, в който не започне да прозира. Същото се
отнася и до едно не-правене. Затова непознатото, за което говорим тук може да се нарече
новаторство на пионер или картографиране на непознатото, за разлика от непознатото,
възприемано в лявостранно осъзнаване. В крайна сметка, разбира се, има само едно непознато,
но разликата се крие в това дали ние го възприемаме в нормалното си осъзнаване, или чрез
лявата страна на Осъзнаването.
Живеейки със смъртта като негов най-добър съветник, научил се да танцува на ръба на
живота, Воинът на Свободата е неспособен да гледа на живота по начина, по който гледат
средният мъж и жена в резултат на социалната си обусловеност. За Воините на Свободата
смъртта не е нещо смътно ей там, наближаващо със старостта, а е много реална и жизнена сила,
която го напътства при всяка негова стъпка, при всяко негово решение, емоция и чувство.
Знаейки, че неговата смърт може да го потупа по рамото всеки момент, Воинът на Свободата не
губи дори и миг от времето или личната си сила, а се опитва да направи всеки момент и всяко
действие, колкото се може по-смислено и изпълнено с радост. Той е винаги готов да направи
последната си стъпка тук и сега, защото всяко едно от неговите действия е напълно безупречно
и представлява израз на най-дълбокото му предразположение. За такъв Воин няма съжаления,
има само спиращ дъха ентусиазъм и оживление.
От по-горното можем да се досетим, че истинският Воин живее на момента, понятие, което
формира моста им четвъртия аспект от Правилото на дебнещия . Животът на момента напълно
трансформира Воина, защото вместо да се безпокои за бъдещето и за бъдещи планове, Воинът
се задоволява с всичко, което има тук и сега, радвайки се на всеки акт, без значение колко голям

79
или малък е той. Радостта е една от концепциите, за които всеки среден човек е склонен да
направи напълно погрешен извод, поради неразбирането на думите.
Понятието „радвам се” буквално означава да се потопим в радост. Но възможно ли е човек
да се радва в истинския смисъл на думата, докато е хванат в капана на рационалния ум и
поробен от социалната обусловеност. Само хора, които са свободни, могат да се радват в
истинския смисъл на думата и главно на това се дължи факта, че средните мъже и жени, най-
общо казано, винаги търсят някаква форма на бягство от реалността, на което да гледат като на
някакво удоволствие. Бягството обаче е много различно от свободата и да се отдаваме на него е
нещо много различно от истинска радост.
Истинският Воин не търси бягство от реалността под никаква форма, защото това би
означавало, че той или тя не само се опитват да избягат от предизвикателствата на живота си, но
и търсят почивка - две действия, всяко от които поотделно и съвместно отричат свободата.
Вместо това Воинът търси да открие дара на силата във всяка ситуация от неговия или нейния
живот и за да го постигне, трябва да живее на момента. Затова вместо да опитва да избяга от
живота, Воинът участва напълно в неговия процес, нещо, което, ако си спомним от втори том е
техническата дефиниция за безусловна любов. Значението на всичко казано тук е, че истинският
Воин може и се радва пълноценно на всеки момент от живота си, просто защото неговото сърце
е широко отворено и той прегръща всичко от живота с любов, която е напълно безусловна. Аз
наистина не зная как другояче да изразя безусловната любов, защото става дума за една от онези
концепции, които са толкова далеч в лявата страна, че вербалният изказ е почти невъзможен.
Затова трябва да помоля читателя, да разгледа внимателно всичко, казано дотук във връзка с
живота на момента u радостта, а също u значението на следния афоризъм:

В НАЧАЛОТО ВСЕКИ ВОИН СЕ НУЖДАЕ ОТ ВОИНСКИЯ ЩИТ, ЗА ДА СЕ ПАЗИ ОТ

СТРЕЛИТЕ НА ВСЕЛЕНСКИТЕ СТРЕЛЦИ И ЕТО ЗАЩО ЩИТЪТ Е НАЙ-ВЕЧЕ
ПРЕДПАЗЕН. НО ВЕДНЪЖ ВЛЯЗЪЛ В ХРАМА НА СМЪРТТА И НАУЧИЛ СЕ ДА
ТАНЦУВА ПО РЪБА, ЗА ВОИНА СА ДОСТАТЪЧНИ СТЪПКИТЕ НА НЕГОВИЯ ТАНЦ И
ПЪРГАВИНАТА НА НЕГОВИТЕ ДВИЖЕНИЯ. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК, ВОИНЪТ
ИЗПОЛЗВА ЩИТА СИ НЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ВСЕЛЕНСКИТЕ СТРЕЛЦИ, А КАТО СРЕДСТВО,
СКОЕТО СЕ ОПИТВА ДА ПРЕГЪРНЕ ВСЕ ПОBEЧЕ И ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА СЪС
СЪРЦЕТО СИ. С ВРЕМЕТО ТОЗИ СТРЕМЕЖ СЕ ПРЕВРЪЩА В СТРАСТ -
ВСЕПОГАЪЩАЩА И НЕИМОВЕРНО ВСЕОБХВАТНА.

Участвайки напълно в процеса на живота, Воинът няма повече никакво желание да

избягва всяко едно предизвикателство или аспект от живота. Затова сълзите и смеха, щастието и
мъката, здравето и болестта, богатството и бедността, светлината и здрача, човека и животното,
растението и насекомото, всичко е прегърнато от Воина с еднаква радост, в пълно смирение,
защото дълбоко в сърцето си той знае от опит, че 6мистерията на съществуването всички са
равни. Все пак обърнете внимание, че след като са научили какво е да си свободен, Воините на
Свободата не се страхуват да се борят с всичко, което води към робство и с всеки, който се
опитва да пороби тях или техните събратя. Такава е радостта на Воина и неговата страст за
свобода. В тази свобода животът на Воина представлява постоянна промяна, непрестанно
откривателство, завинаги ново, и всяко действие го води към още едно вълнуващо приключение
в непознатите полета от мистерията на съществуването.

80
 ШЕСТА ГЛАВА

СМЯНА НА ФОКУСА

ДА СМЕНИШ ФОКУСА ОТ ФИКСАЦИЯ КЪМ НЕПРИНУДЕНОСТ, Е НАЙ-ВЕЛИКОТО

ПОСТИЖЕНИЕ ЗА ЕДИН ВОИН.

Преместването на фокуса е концепция, до която едва се докоснахме, но сега е необходимо

да погледнем на нея по-задълбочено, защото както горния афоризъм подсказва, способността да
се променя фокуса е в много отношения най-великото изкуство за един Воин. И все пак, както е
при всички проявления на истинска сила, когато Воинът премести фокуса, значението и
пълното въздействие на стореното обикновено остава незабелязано или в най-добрия случай,
ако се забележи, то не предизвиква особен интерес.
За да разберем тази важна концепция, трябва да я разгледаме в подходящия контекст,
защото тя е диаметрално противоположна по смисъл на социалната обусловеност и по-
специално на западния тип мислене, поради което повечето ученици намират прилагането на
практика на този аспект от Учението за невероятно предизвикателство. Единствената причина,
за да изглежда практикуването й толкова трудно е, че най-често тази концепция се възприема
извън контекста, а всичко, извадено от контекста, е или неточно, или почти невъзможно за
изпълнение. Преместването на фокуса, ако го разглеждаме извън контекста е като да видиш
снимка на една врата и да се опиташ да отгатнеш на коя от хилядите къщи тя принадлежи, без да
имаш снимки на целите къщи с вратите.
Онова, което кара учениците да се опитват да сменят фокуса извън контекста е отделящата
природа на рационалния ум. С други думи, тези ученици забравят, че всички концепции в
Учението са на сто процента взаимозависими, взаимодействащи си и по тази причина напълно
взаимосвързани. Ако не отчита този факт, ученикът неизбежно ще прави грешката да сменя
фокуса единствено когато всичко друго се е провалило. В подобни случаи обаче се стига само
до хаос и объркване, след което ученикът напразно се чуди защо преместването на фокуса не
работи.
Смяната на фокуса е най-първото нещо, което един ученик е обучаван да прави по един
или друг начин, но тъй като обучението за смяна на фокуса принадлежи към лявата страна,
нагалът не го дискутира с ученика до един много по-късен етап. Все пак, ако ученикът сериозно
смята да следва Пътя на Воина, той или тя ще е забелязал, че още при първата среща с нагала се
е случило нещо необичайно. Ученикът може и да не успее да определи какво точно става, но той
или тя ще забележат достатъчно, за да разберат без всякаква сянка на съмнение, че нямат
никакъв избор, освен да следва Пътя на Воина. Причината във всички случаи е в нагала, който
вече е успял да накара ученика да промени фокуса дотолкова, че да го постави в близка връзка
със сърцето си. Веднъж след като е преживял този момент, независимо колко кратък е бил той, в
ученика не остава никакво съмнение, защото всички ние дълбоко в себе си знаем, че сърцето
никога не лъже.
От горното вече трябва да става ясно, че преместването на фокуса не може да бъде
схванато от рационалния ум, защото то е един сърдечен акт, чието въздействие може да бъде
разбрано само в контекста на Пътя със сърце. Може би най-добрият начин да се изясни този
момент е да се каже направо, че преместването на фокуса означава да се мисли със сърцето,
обратно на мисленето с рационалния ум. С други думи промяната на фокуса се отнася до
дълбокия смисъл, въплътен в техниката на не-правенето. Независимо че не може да се
абсолютизира значението му за дебнене на собственото възприятие, смяната на фокуса все пак
играе централна роля в Знанието на Дракона. Без способността да се премества фокуса
правилно и волево, Воинът би бил толкова слаб и беззащитен, колкото всеки друг
средностатистически мъж или жена.

81
 АКО ИСКАШ ДА ПОБЕДИШ, ДОРИ КОГАТО ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ СИ ЗАГУБИЛ, ТРЯБВА
ДА СМЕНИШ ФОКУСА, ПРИЛАГАЙКИ ЧЕТВЪРТИЯ АСПЕКТ ОТ ПРАВИЛОТО НА
ДЕБНЕЩИЯ , В КОНТЕКСТА НА ПЪРВИЯ ПОСТУЛАТ НА ДЕБНЕНЕТО.

Горният афоризъм определя формулата за смяна на фокуса, така че ни накара да се

замислим какво всъщност означава тя. Първо, четвъртият аспект от Правилото на дебнещия
гласи, че веднъж встъпил в битка, Воинът отдава себе си на собствените си действия,
позволявайки на духа си да се лее свободен и чист, защото само тогава Силите на Съдбата ни
водят, посочвайки ни пътя.
От всичко научено досега не би трябвало да е трудно да разберем, че встъпвайки в битка с
друг човек, Воинът не се бори срещу него, а в действителност той се сражава, за да разгадае
мистерията на собственото си съществуване. Горното е важно да се разбере по две причини.
Първо, този или това, с което се сражава Воинът не е някакъв вреден фактор, а просто огледало
на неговата вътрешна област от непознатото. Второ, от втория постулат на дебнене Воинът знае,
че никога няма да може да разгадае мистерията и той не е обсебен от идеята да победи, което му
позволява да се успокои и отдаде напълно на битката. Става дума за два момента, които не бива
да бъдат възприемани от привидната им страна, затова нека ги разгледаме в по-голяма
дълбочина.
Разглеждайки първата част, е важно да си дадем сметка, че избирайки битката си, Воинът
никога не би се спрял на битка, от която няма какво да научи, защото това би било напразна
загуба на време и лична сила. Единствените битки, в които Воинът би се сражавал са тези, които
го водят към по-дълбоко разбиране на мистерията на неговото съществуване. Същевременно е
много важно да се разоре, че има огромна разлика между истинска битка и процеса, който
наричаме разграничаване, още една концепция, която много обърква учениците и в резултат те
често превръщат предизвикателство, което изисква обикновено разграничаване, в нещо като
битка или по-точно „боричкане в тъмното”; или обратно, подминават истинска битка с
пренебрежение, приемайки я за дребен дразнител.
Горното ни връща към концепцията за огледалата и към факта, че всеки човек, всяко
събитие в нашия живот и дори неживите обекти, отразяват различни аспекти от нашето
вътрешно непознато. Например, ако се опитвате да изкопаете камък в градината и той отказва да
помръдне, бъдете сигурни, че вие сте лице в лице с вашия инат и тъпо упорство, което може да е
непоклатимо като Гибралтарската скала. По същия начин, ако просто си карате колата и тя
изведнъж започне да тресе, да тръгва и прекъсва, знайте, че състоянието на съзнанието ви в този
момент е нестабилно и променливо.
Също, ако току-що сте имали пререкание с шефа и на излизане полъх на вятъра тресне
вратата зад вас, не е зле да обърнете внимание на факта, че очевидно вашето философстване е на
път да ви осигури уволнение.
Затова, когато е предизвикан по някакъв начин от огледало, от което той знае, че няма
какво да научи, Воинът разбира, че предизвикателството не се състои в това да започне битка, а
в необходимостта да упражни разграничаващите си способности. Например, вие се опитвате да
извадите камъка от градината си и независимо колко дълбоко копаете или колко се опитвате да
повдигнете този камък, той не ще да помръдне. Ако в този случай сте напълно убедени, че макар
винаги да сте се инатили, в настоящия момент вие вече сте преодолели и видоизменили
безсмисленото си упорство на сто процента, тогава можете откровено да смятате, че
предизвикателството, с което се срещате в момента, пънейки се с някакъв непоклатим камък е в
разграничаването. Може би по някаква причина, която сте недогледали, да се мести камъка, не е
добра идея. Или може би има нещо друго в живота ви, което този камък символизира и което
съответно не би трябвало да местите или променяте по някакъв начин. Но 6 подобни случаи,
запомнете, става дума за вземане на решения, основани на разграничаване или дискриминация и
като такива те не означават битка в истинския смисъл на думата. Затова би било пълна загуба на
време и лична сила да вложите всички сили и средства б преместването на въпросния камък.

82
 Що се отнася до хората в живота ни, разграничаването често означава да се избере между
компрометиране със запазването на някакво старо огледало от живота ни и освобождаването от
влиянието на този човек по някакъв начин. Когато срещнем такова предизвикателство, много
често налице е истинска необходимост от водене на битка в смисъл, че процесът на отскубване
от дадения човек може да бъде труден и продължителен. В случая, е важно да се разбере, че
дори и такава битка наистина да се налага, тя все пак няма да бъде пряко с нашето старо
огледало, а ще се концентрира върху проблема да се разграничи мъдро.
Във връзка с по-горното е добре да припомня, че човек не може наистина да води битка
със себе си, макар понякога да е истинска битка осъществяването на нещо, за което със
сигурност знаем, че трябва да направим. Ние можем истински да встъпим в битка само с
противник, независимо дали това е друг човек, животно, нежив предмет или силата. Още
повече, както вече знаем, единствената основателна причина за водене на битка с противник е
новото знание, с което ще се сдобием за себе си, целейки да опознаем непознатото в нас.
Следователно критерият, по който можем да бъдем сигурни дали сме изправени пред битка, или
просто става дума за случай, в който трябва да приложим разграничаване е във въпроса: „Какво
отразява за мен това огледало?” Ако то е само едно старо огледало, тогава става дума за
разграничение. В случай, че огледалото отразява сегашно поведение, сме пред лицето на битка.
Ако имаме огледало от бъдещето, отразяващо потенциално поведение, трябва да сме нащрек за
предстояща битка.
Втората точка, спомената по-рано, а именно необходимостта да не бъдем обсебени от
идеята за спечелване на битката, е също момент, причиняващ на учениците много страдания.
Главната причина за това е социална обусловеност и дори ученикът да е открил и провел една
безупречна битка, след което е загубил, той или щя неизменно биват завладени от чувството за
неуспех и което е по-лошо, от неудобство и дори срам от поражението. Да се предадеш на
подобни чувства обаче, е една от най-опасните форми на усещането за собствена важност
Защото пo-същество е истинска арогантност. Няма нищо срамно да загубиш, по простата
причина, че дори и неуспехът е опит, а опитът е знание. И как е възможно да има нещо срамно в
знанието? Дори ако една личност е загубила, защото е постъпвала съвсем безотговорно и далеч
не безупречно, загубата е опит, който също е знание придобито на определена цена, в което
няма нищо срамно или неудобно. Ето защо Толтеките твърдят, че понятието неуспех не
съществува. Най-лошото нещо, което може да се случи във всички, така наречени случаи на
неуспех, е да бъде тежко наранена собствената важност на ученика - нещо, което нагалът
нормално намира за безкрайно забавно и достойно за аплодисменти, а не за оплакване! От друга
страна ученикът, опитващ се да предизвика симпатии от страна на нагала със своето поражение,
обикновено се оттегля с подвита опашка след като е констатирал, че единственото, което е успял
да предизвика в нагала, е гръмогласен смях. Тук си заслужава да се отклоним за момент и
посочим, в какво се състои истинският срам за Воина.
Единствената истинска причина Воинът да чувства срам е преднамереното и
продължително отдаване на поведение, различно от безупречно. Въпреки че има милиони
безотговорни действия, които не са безупречни, смятаните за абсолютно табу по Пътя на Воина
са: първо, злоупотребата със сила; второ, пренебрегване взаимоотношенията в живота с цел
собствена облага; и трето, оскърбяване на Великата Майка, отхвърляйки интелигентното
съдействие. Това са три кардинални престъпления, разглеждани от Воините на Свободата като
тотални антитези на Свобода и всеки Воин, признат за виновен в даден момент от живота си за
някое от тези нарушения, се оказва на острия връх на Воинския меч и по правило се отлъчва от
братството. Още повече, ако прегрешилият е имал достъп до телепатична връзка, тя бива
прекъсната и той попада в изгнание, последствията от което са най-меко казано тежки.
Връщайки се обратно на темата, която разглеждахме, имайте предвид, че главното, върху
което ще се концентрираме в тази глава от Учението е скритото значение на втората част от
афоризма, според която Воинът, тъй като не е обсебен от желанието за победа, може да се остави
на битката.

83
 Първия момент, който трябва да бъде пояснен тук е истинското значение на думата
„оставя на”. Нормалното значение на думата е да изостави контрола си, едно определение,
много типично за терминологията на Толтеките. Важно е обаче да се отбележи, че от гледна
точка на Толтеките да се оставиш не означава, да бъдеш нехаен или безразсъден, или да губиш
контрол в смисъл, да проявяваш безсилие. Обратно, контролът на Воина е винаги безупречен.
Затова нека да погледнем какво наистина означава Воинът да се остави на битката.
Смисълът, който Толтеките придават на понятието „оставяне” означава, че Воинът е
напълно потопен във вихъра на битката. Вземайки предвид всичко споменато до момента, не е
трудно да се осъзнае, че потапянето в битката не означава вглъбеност, обсебеност или фиксация.
Да се потопиш в самата битка и едновременно с това да останеш напълно буден, с усещане за
страх, уважение и абсолютна сигурност е акт, който предполага състояние на Осъзнаването, в
което Воинът се чувства едно цяло със света и всичко около себе си. Очевидно от наученото
досега можем да направим заключение, че такова състояние на Осъзнаването не е част от
нормалното осъзнаване, защото в рамките на нормалното осъзнаване възприятието е винаги от
типа aз тук и света ей там, независимо колко приобщаващо може да е Осъзнаването на Воина.
Несъмнено състояние на осъзнаване, в което Воинът се чувства едно цяло със света и всичко
около себе си, може да принадлежи само към лявата страна.
Нещо, което много често се пропуска от небрежния ученик, е фактът, че докато Воинът е в
лявостранно осъзнаване, нормалното осъзнаване спира и във всяко отношение Воинът
временно „не е в ред”. Въпреки че има огромно предимство в способността да се достига
лявостранно осъзнаване волево, това не е типа осъзнаване, подходящо за решаване на
практическите задачи, свързани с живота на физическо ниво и със сигурност не е много
подходящо за нещо толкова практично като една битка. Затова макар и истинският Воин да е
способен да влиза и излиза от левостранното осъзнаване по желание, той или тя избират по
принцип да оперират в нивото на нормално осъзнаване по простата причина, че Воинът е преди
всичко практичен човек. Ето защо Воинът използва лявата страна единствено при акта на
Сънуване или при встъпването в битка. Следователно, трябва да обърнем особено внимание на
това какво означава да се използва лявата страна при встъпване в битка, защото воденето на
битка е една извънредно практична работа, много различна от интимното преживяване при
Сънуването.
Най-важното, което трябва да се запомни е, че левостранното осъзнаване принадлежи към
непознатото, а непознатото е необятност, в която ние можем много лесно „да се загубим”, т.е. да
се почувстваме безпомощни пред лицето на предизвикателства, абсолютно непривични и
непознати за нас. Това е едновременно предимство и недостатък на непознатото, а оттам и на
левостранното осъзнаване. С други думи, да скочиш просто в непознатото по един немарлив
начин е лудост, най-меко казано, а Воинът не може да допусне подобно изпълнение, тъй като
Воинският контрол трябва да бъде безупречен през цялото време.
Ето защо когато Воинът навлиза в левостранното осъзнаване, преди да се потопи в
битката, е логично той да избере на кое място от непознатото да пренесе Осъзнаването си,
защото не може да си позволи да се окаже в територия, на която да се загуби. Излишно е да
поясняваме, че един завършен и опитен Воин може да посети безброй места в границите на
непознатото, където да се чувства като у дома си, но в случай, че се налага да води битка, има
една специфична позиция на събирателната точка, предпочитана от всички истински Воини.
Тази специфична позиция се нарича точката на безжалостност и тя е най-предпочитана заради
специфичните си характеристики, много подходящи за водене на битка.
Точката на безжалостност всъщност е твърде далеч от първоначалните асоциации, които
навява името, макар то дава много уместно описание на съответното специфично съ-
настройване на възприятието. Принципната причина за избора на подобно състояние по време
на битка е, че при това специфично съ-настройване чувството за приобщаване е толкова
характерно и всепоглъщащо, че човек се чувства напълно потопен и съпричастен с тоталната
взаимозависимост, взаимодействие и взаимосвързаност на всичко. Нещо повече,
позиционирано дълбоко в лявата страна, съ-настройването се характеризира с тотална липса на

84
мисли и вместо нещата да се възприемат в линейна последователност, всичко изглежда сякаш се
случва наведнъж по начин, по който е наистина невъзможно да се установи кое точно е минало,
сегашно и бъдеще време.
Най-добрият начин, по който мога да обясня нещо, което от гледна точка на нормалното
осъзнаване изглежда като състояние на абсолютен хаос, е да използвам една древна аналогия за
сравняване на точката за безжалостност с нещо като празнота. Толтеките оприличили точката
на безжалостност с празнота, защото тя има свойството видимо да изолира всичко върху което
Воинът се концентрира в момента така, че той не осъзнава нищо друго освен съответното
събитие до най-малките детайли. В пълното отсъствие на мисли, точката на безжалостност има
качеството на пълна тишина и където времето е лишено от смисъл, така, че Воинът сякаш е
попаднал в празнина от тишина и безвремие, в които няма нищо друго освен детайлите на
настоящата битка.
При липсата на осъзнаване за време в линейна последователност, Воинът възприема
всичко само в условията на взаимосвързаност и затова усещането му за време е в пряка
зависимост от скоростта, с която той възприема.
С други думи, ако Воинът е бърз в асимилиране на взаимовръзката на всичко, нещата
сякаш се случват бързо, но ако възприятието му е бавно, всичко изглежда на забавен кадър.
Предимството на този странен ефект върху усещането за време е, че Воинът може да избира
темпото на събитията, за да забавя и забързва действието по желание. Например, ако някой
физически атакува Воина, той може да избере да възприема действията на опонента си на
забавен кадър и така би имал много време да противодейства. Същата тактика може да бъде
използване и за оценка на умствената или съответно емоционална дейност на противника.
Обърнете внимание обаче, че всичко това се отнася само за точката на безжалостност, която,
трябва да се запомни, е особено състояние на осъзнаване, така че от гледна точка на страничен
наблюдател, действията на Воина и усещането му за време ще изглеждат напълно нормални.
Най-голямата полза от опериране в позицията на безжалостност е, че макар и спрял
нормално си осъзнаване, докато е в лявата страна, Воинът е изложен на толкова интензивна
вибрация на приобщеност, че сякаш достига едно неимоверно високо ниво на трезвост,
независимо че в даденото специфично съ-настройване на енергийни полета той няма как да бъде
далеч от истинската трезвост. Още повече, буквално изложен на цялата взаимозависимост на
всичко, но в отсъствието на рационални мисли, Воинът не възприема себе си като нещо отделно
от света наоколо. Той става едно с цялото, включително и противника си, като чрез сливането
чувства всяко негово движение като собствено и ако противника му се сражава в състояние на
нормално осъзнаване, Воинът ще бъде едно цяло с противниковите мисли, чувства и емоции.
Предимство в действията на Воина се явява обстоятелството, че той не вижда нищо друго
освен битката, която води тук и сега. Следователно той самия не е подвластен на никакви мисли
или емоции, а просто се лее с движенията на противника, с конкретната цел да преодолее този
противник. Следователно няма съмнение, че Воинът, водещ битка от точката на
безжалостност, е едно абсолютно безжалостно същество и същевременно, изпразнен от мисли
и емоции, той никога не би реагирал ядно или сърдито, отмъстително, злобно или с всякакъв вид
лоши намерения и емоции, мотивирани от предразсъдъци или изкривено мислене. По тази
причина беше изтъкнато, че точката на безжалостност, макар и буквално да предполага
безжалостност, няма нищо общо със социално обусловения възглед за безжалостност.
След всичко казано, може би вече е по-ясно какво означава Воинът да се остави на
битката. Тук в точката на безжалостност, при пълно отсъствие на мисли и емоции, чувствайки
се едно цяло с всичко, принадлежащо към дадената битка, Воинът не иска, не се опитва и не
трябва да контролира нищо, поради същото това чувство на единство. И въпреки че Воинът
изпитва усещането, че е провесен в празнотата, дълбокото чувство на всеобхватност,
съпровождащо точката на безжалостност, държи война в постоянна връзка не само с най-
дребните детайли от празнотата, но и с по-глобалните последици от неговата битка, които
излизат извън границите на тази празнота. С други думи, въпреки че Воинът се е потопил

85
напълно в настоящата битка, сливайки се с нея, той не престава да бъде нащрек, в най-дълбокия
възможен смисъл на думата.
Истинското значение на думите „се оставя” се крие в липсата на необходимост да се
контролира каквото и да било и в нея също се съдържа значението на фразата „позволява на духа
си да се лее свободен и чист”, свободен от задължението да контролира, чист в смисъл, че не е
затормозен от въздействията на мисли и емоции. Още повече в резултат на дълбокото чувство за
съпричастност, Воинът е в тясна връзка със съдбата си, съответно с предназначението на
собствения си Сънуващ, защото в описаното, ниво на осъзнаване той чувства всичко от гледна
точка на прогресивното разгръщане на съдбата си. В резултат, Воинът автоматично възприема и
изживява битката си само в смисъла на опита, който би му помогнал да постигне разбиране за
разгръщането на съдбата му. Следователно, независимо какъв е изходът на битката, войнът
винаги се оттегля, научил много за себе си и съдбата си, и така винаги печели истинската битка,
тази, в която той трябва да разгадае някакъв аспект от мистерията на собственото си
съществуване, дори и да е загубил битката сама по себе си и да не е успял да преодолее
противника си. Тук се крие и обяснението на фразата „да победиш, макар и загубил битката”.
Друго, което трябва да се разбере е фактът, че щом войнът е влязъл в хармония с целта на
Сънуващия си в този момент на битката, силата, която го води е чисто проявление на силите на
съдбата, защото действайки от позицията на безжалостност, той няма мисли и емоции, които
да пречат на връзката му с тези сили.
Във всичко казано досега, ние разглеждахме точката на безжалостност предимно от
аспекта на физически действия, но в интерес на истината, на един истински Воин много рядко се
налага да води битки, физически. Aз описах точката на безжалостност във физическа битка
само за улеснение, защото е много по-лесно да си представим ситуации от подобен вид. И макар
в болшинството от случаите битките да не са такива, точката на безжалостност се използва
точно по начина, по който би се използвала в една физическа битка. Единствената разлика е, че
използвайки точката на безжалостност за не-физическа битка, Воинът се нуждае да действа от
тази позиция само дотолкова, доколкото трябва да установи движенията на противника си и
неговите намерения. Воинът може, разбира се, да преоцени и възвърне позицията си на
безжалостност при необходимост и, най-общо казано, поради усещането си за безвремие, той е
способен само за няколко секунди да установи всичко необходимо като информация.
Когато води нефизически битки Воинът няма нужда да остава в точката на
безжалостност, защото тя има един съществен недостатък. Tози недостатък се дължи на лявата
страна и по-специално на обстоятелството, че в точката на безжалостност липсва линейното
усещане за време, в следствие на което е много трудно да се запази свързана реч, изискваща
някаква логика в линейната последователност от думи и мисли. Ето защо точката на
безжалостност не се поддава на описание с думи. Очевидно такъв недостатък не е сериозен
при една физическа битка, защото в нея са важни не приказките, а действията, но когато имаме
не-физическа битка, може да се появи истински проблем, ако Воинът е принуден да остане в
точката на безжалостност за едно по-дълго време.
За да преодолеят това неудобство Толтеките постепенно са се научили да достигат точката
на безжалостност при различни нива на интензивност. Опитният Воин, може да се отъждестви
изцяло с енергийното съ-настройване, съответстващо на точката на безжалостност, но може и
само „да го докосне” съвсем повърхностно. Разбира се, тук става дума за две
противоположности, но между тях има огромен обхват от възможни взаимодействия, които
могат да бъдат достигнати. Ако Воинът само леко „докосва” точката на безжалостност, той
може да се придържа към тази точка на съ-настройване докато все още е в нормално осъзнаване,
за да остане речта му свързана, но междувременно ще се лиши от ползата при липсата на мисли
или емоции в по-пълно съ-настройване. Ако от друга страна, Воинът се е потопил напълно в
това ниво на съ-настройване, неговите способности да мисли и говори с думи са временно
ненакърнени в смисъл, че макар и да може все още да говори, неговата реч се свежда само до
къси команди или твърдения. Ако е принуден да води разговор, войнът, потопил се в лявата
страна, се изразява съвсем несвързано, защото както вече отбелязахме, в лявата страна отсъстват

86
едновременно и логиката, и последователността, присъщи на линейното усещане за време. В
такива ситуации, дори и звукът от гласа на Воина се променя доста драматично, като по правило
става по-дълбок и рязък, и ако той е в точката на безжалостност, гласът му звучи доста кухо и
безчувствено.
Необходимо е да подчертаем, че освен точката на безжалостност в лявата страна,
съществува и друга, позиционирана в сферата на нормално осъзнаване. Аз лично предпочитам
да я наричам точка на жестокостта. Тя не е съ-настройване, на което истинският Воин би се
отдал, защото в действителност е точно каквото я нарекох - жестокост. В пълен контраст на
нейната противоположност тази втора точка никак не е лишена от мисъл и емоции а напротив,
може да бъде достигната само при пълна липса на уважение към живота или при много силна
ненавист чувство за отмъщение или зли намерения, породени от желанието да накараш другите
да страдат. Тя не е точка, в която имам някакво желание да се задълбочавам, защото според
Воините на Свободата няма по недостоен акт от волевото съ-настройване на тази точка, с цел
съзнателно да се предизвикват страдания на ближните. Аз само я споменавам, за да може
читателят да е съвсем наясно относно значителната разлика между точката на безжалостност и
точката на жестокост.
Може би за читателя ще бъде интересно да знае, че точката на безжалостност е състояние
на енергийно съ-настройване, което много обикновени мъже и жени са изпитвали спонтанно
поне веднъж в живота си. То се случва доста често, когато при извънредни обстоятелства мъже
или жени несъзнателно преместват събирателната си точка на мястото на безжалостност, в
резултат на което действат със спираща дъха скорост и обикновено в такива случаи се проявяват
като герои. Но ако някой ги попита, те със смущение признават, че всъщност почти не са
разбрали какво е станало, освен че внезапно са започнали да възприемат всичко на забавен
кадър и са действали в отсъствието на всякакви мисли и емоции.
Най-накрая си заслужава да спомена, че макар и да няма истински заместител на
виждането, способността да се достига точката на безжалостност е наистина добро средство за
човек, който още не е постигнал способността да вижда. Това не е тема, върху която сега трябва
да се спираме подробно, защото ако читателят достатъчно добре е осмислил всичко казано за
точката на безжалостност, изводите, които е направил ще говорят сами по себе си.
След като видяхме какво съдържа четвъртият аспект от Правилото на дебнещия , сега има
нужда да разберем какво означава да го приложим в контекста на първия постулат от
дебненето. Тук аз трябва да подчертая,че изкуството на майстора дебнещ е в неговата или нейна
способност да прилагат всички аспекти от Правилото в контекста на всеки един от четирите
Постулата. Както можем и да очакваме употребата на различните аспекти на Правилото води до
различни резултати, в зависимост от контекста, в който се прилагат.
В същата връзка, на читателя може би ще бъде интересно, макар и без голяма полза на
сегашния етап, ако малко се отклоня и обясня какво разбираме под Петте елемента на Силата.
По традиция те се наричат земя, огън, вода, въздух и етер и вече е добре известно, не само на
езотеричната наука, но и на научната фантастика, че така наречените магьосници изработват
магията си посредством манипулации върху един или комбинация от тези пет елемента. Един
типичен пример за това как бабини деветини, породени от липсата на знание, пораждат
суеверие.
Четирите основни елемента са само символична форма на четирите атрибута на
войнството - събирателни понятия, които говорят много на опитния Воин и елиминират нуждата
от часове приповдигнати разговори на нагала с ученик, обучен в употребата на такива символи.
Въздухът е символ на трезвостта; земята е символ на непоколебимостта; водата па топлотата;
огъня па чувството и духа (етера) на чистото намерение (фигура 5). За повечето действия човек
се нуждае само от един елемент, но има действия, изискващи комбинация на някои от тях.
Например, ако се налага действие за разграничаване се използва въздуха. Ако обаче един атлет
трябва да се състезава на турнир, тогава са необходими и земята и етерът. Съответно, ако на
Воина се налага да лекува някого, тогава в зависимост от природата на болестта, ще са му нужни
комбинация от въздух, вода и етер или в някои от случаите, комбинация от всичките пет.

87
 ПЕТТЕ ЕЛЕМЕНТА НА СИЛАТА И ЧЕТИРИТЕ АТРИБУТА НА ВОЙНСТВОТО

Фигура 5

Петте елемента имат четири различни качества, които принадлежат към четирите основни
измерения от МЕПВ, обяснени във втори том и тези четири различни качества се разкриват от
Четирите постулата на дебненето (фигура 6 ). Например трезвостта има съвсем различно
качество в измерението на времето в сравнение с качеството, което има в измерението на
енергията.
Следователно макар да имаме само пет елемента, всеки един от тях има едно някак си
различно качество, зависещо от измерението или от постулата на дебнене, в който оперира.
Абсолютно същото важи и за седемте аспекта от Правилото на дебнещия , защото те служат
само като необходим детайл за разкриване дълбокия смисъл на всеки един от четирите атрибута
на войнството. С други думи, Правилото на дебнещия може да бъде приложено към всеки един
от четирите атрибута на войнството, при което седемте аспекта от правилото ще разкрият седем
различни характеристики за всеки един от атрибутите. Във връзка с казаното нека си
припомним, че има само едно правило, което има седем аспекта.

ЧЕТИРИТЕ ПОСТУЛАТА НА ДЕБНЕНЕ И МЕПВ

Фигура 6

От пo-горното става ясно защо твърдим, че не може по никакъв начин да се предаде

всичко, отнасящо се до четирите постулата на дебнене и Правилото на дебнещия , в една

88
единствена книга. В тази глава се опитвам да запозная читателя само с основните предпоставки,
необходими, за да се схване средното ниво на Учението по отношение изкуството на дебнещия .
Тук се спряхме най-вече на Цялостната картина, оставяйки детайлите за един по-късен етап. Ето
защо обръщам внимание само на онези специфични детайли, които днес нерядко стават причина
за излишно объркване или дотолкова привличат вниманието, че много често са в основата на
сляпо суеверие, породено от липса на необходимата информация.
Нека се върнем отново на темата, която разглеждахме. Първият постулат на дебнене
принадлежи на трезвостта в контекста на измерението време и затова вглеждайки се в афоризма,
от страница 175 си даваме сметка, че това, което трябва да направим, е да приложим четвъртия
аспект от Правилото на дебнещия , в контекста на качеството трезвост, изразено в измерението
на времето. Сега нека да видим за какво точно става дума.
Първо, трябва да знаем, че трезвостта в контекста на времето означава едно ниво на
трезвост, в което всичко сякаш се случва в линейна прогресия в съответствие с линейната
последователност на времето. С други думи, след всяко едно събитие в живота ни се поражда
цяла серия от концентрични вълни, всяка от които дава началото на други. Ето как в
разглеждания афоризъм се натъкваме на нуждата, дори и в разгара на една битка, да вземем
предвид цялата верига събития, водещи ни до момента на битката, включително и факта, че
друга верига събития вече се случва в резултат на същата тази битка. Казано накратко, всяка
битка трябва да представлява действие, основано на ясно отсъждане, а не на небрежна реакция,
продиктувана от бурни емоции или импулсивни мисли.
Така стигаме до едно схващане, което Толтеките наричат въздържание или постоянство.
Смисълът, който Толтеките влагат в тази дума, е много различен от този, който нормално се
влага, защото говорейки за въздържание, Толтеките в никакъв случай не допускат, че Воинът е
безгръбначно, което не се съпротивлява на нищо. Напротив, въздържанието изисква едно
значително количество истинско търпение и непоколебимост и нищо не изгражда намерението
по-бързо и ефикасно от упражненията за въздържание. От тук и определението, което Толтеките
придават на понятието - въздържанието е един акт на непоколебимост, в който Воинът развива
търпение, докато се превърне в един изящно изпънат лък, лек като перо, но притежаващ в себе
си смъртоносно напрежение.
Разбирането на средните мъже и жени за търпение, няма нищо общо с търпението на
Воина, защото при повечето хора то е само пасивно изчакване, наложено им от други личности
или обстоятелства в живота. Търпението на Воина, от друга страна, не е пасивно приемане на
необходимостта да чакаш, а е съзнателно и отмерено действие по изчакване на удобния момент
и решение, взето от самия Воин, а не от друг човек или от каквото и да било друго нещо.
Причината за въздържанието на Воина е винаги съобразена с нуждите на дебненето или
иначе казано - с нуждата да се дебне не само жертвата, но и собственото възприятие за
ситуацията. Упражнявайки въздържание, Воинът разполага със способността и най-вече
необходимата отстраненост, за да прецени дадената ситуация напълно и изцяло дори в разгара
на битка или друго активно действие. Tози момент има огромно значение, така че учениците, а и
читателите в никакъв случай не бива да го приемат буквално. В тази връзка е добре читателят да
препрочете примера, даден в първи том за войника, който се бори за живота си в минираното
поле, защото всичко в този пример се отнася до настоящата тема.
Без да бъде обсебен от мисълта дали печели, или губи, Воинът не подхожда към битката с
обичайното безумие на средните мъже и жени, които искат да победят, колкото се може по-
бързо. Воинът, упражняващ въздържание, не чувства необходимост да бърза, защото, докато е
ангажиран в битката, за него времето няма значение. Вместо да бърза, Воинът вкусва всеки миг
и в това пълно изживяване за части от секундата, той възприема толкова много детайли с
тяхното значение, че всеки момент изглежда като една вечност - вечност, носеща сама по себе
си чувството на безвремие, макар Воинът да оперира в контекста на времето. В резултат
Воинът просто се лее с движенията и намеренията на противника в едно действие, което
парадоксално прилича не толкова на битка, колкото на превъзходните движения на една
танцуваща двойка, изпълняваща „па дьо дЪ”, действие, съдържащо всички елементи на

89
интелигентното съдействие. Защото в края на краищата, Воинът не влиза в битка от чувство за
мъст или от желание да унищожи противника си, а за да извлече от битката с противника си
дapa на силата, който противникът му предлага.
В горното се крие и дълбокото значение на следните афоризми:

ЛОВЕЦЪТ Е ОТБЛИЗО ЗАПОЗНАТ СЪС СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЕ, НО ВСЕ ПАК ТОЙ
ОСТАВА ОТСТАРАНЕН ОТНЕТО.
ЛОВЕЦЪТ НЕ ОГРАБВА СВОЯ СВЯТ - ТОЙ ВЗЕМА ОТНЕТО САМО ОНОВА, ОТ
КОЕТО НАИСТИНА СЕ НУЖДАЕ.

Упражнявайки въздържание и без да бърза да приключи битката, Воинът използва своето

търпение да изгради намерение, което, разбира се, е необходимото условие да се извлече от
битката дара на силата, към който той се стреми. В резултат на ограниченията, които Воинът
отмерено налага над своите действия, упражнявайки търпението си, неговото намерение започва
да придобива непоколебимост и започва да движи и премества събирателната му точка. В края
на краищата се стига до необходимото сънастройване на възприятието, което позволява на
Воина да възприема с абсолютна яснота, не само всичко, случващо се в дадена битка, но и да
посочи точно дара на силата, който е извлякъл от битката. В същата връзка още веднъж
виждаме как Воинът вместо да се фиксира върху победата или поражението, може да отдаде
себе си на битката и така да позволи на силите на съдбата да го водят. В това е истинският
смисъл на термина, смяна на фокуса.
В следствие на отстранеността, която е добил, упражнявайки въздържание, действията на
Воина придобиват „лекота”, която е възможна само при липса на интензивност. Все пак под
влияние на намерението в процеса на битката Воинът изгражда все по-голяма непоколебимост,
действията му стават все по-смъртоносни, не само заради намерението, но и заради трезвостта,
която расте с всяка измината секунда и изостря неговата прецизност с всяка следваща стъпка.
От всичко казано до тук става ясно, че ако прилагаме четвъртия аспект от Правилото на
дебнещия в контекста на първия постулат, се налага само леко да докосваме точката на
безжалостност.
Както вече отбелязахме пълната идентификация с точката на безжалостност обезсмисля
елемента време, но за да се води битката дори и по този начин, елементът време все пак е
необходим. Следователно можем да видим колко важно е не само да можем да достигаме до
точката на безжалостност, но и да контролираме нашето взаимодействие с нея.
Още нещо, което трябва да се изясни във връзка с въздържанието е фактът, че
въздържанието не само се използва в битката, но и много често се прилага на практика преди
влизане в битка. Ефектът от упражняване на въздържание е винаги един и същ, независимо дали
ние го упражняваме преди битка, или по време на битка. Основното предимство от упражняване
на въздържание преди битка е възможността Воинът да изработи стратегията си за битка много
по-гъвкаво и ефикасно отколкото, ако го прави без въздържание. Споменатото предимство се
проявява най-вече при среща с дребни тирани.
В крайна сметка Воинът, упражняващ въздържание, прилагайки четвъртия аспект от
Правилото на дебнещия в контекста на първия постулат от дебненето, винаги ще излезе от
битката постигнал целта си, а именно да заяви дара на силата чрез противника - нещо, което той
предварително е определил като своя единствена цел. Такъв Воин в действителност не може да
загуби, в истинския смисъл на думата, дори и всички външни белези да сочат загуба. Това се
вижда много добре от примера с Шон и Уилис, защото макар на пръв поглед Шон да е загубил
битката с Уилис, дара на силата, който Шон печели под формата на знание за себе си и по-
специално под формата на само-увереност и само-уважение, е печалба, несравнима с каквато и
да е финансова изгода. Такъв дар на силата Шон не би могъл си да купи за всички пари на
света, нито би могъл да придобие без битката, за която трябва да благодари на Уилис.

90
 СЕДМА ГЛАВА

ПРЕТЪРСВАНЕ НА СЕНКИТЕ

ЗА ОПИТНИЯ ВОИН СЕНКИТЕ СА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЗНАТОТО И

НЕПОЗНАТОТО - ПРОЛУКА, ПРЕЗ КОЯТО НЕПОЗНАТОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯНО С
ОЧИТЕ НА ПОЗНАТОТО.

Вече стигнахме мястото, където ще разгледаме петия аспект от Правилото на дебнещия .

Вглеждайки се в дълбокия смисъл на този аспект, който толкова често е възприеман на
привидно ниво, ние се срещаме с една от мистичните концепции, присъщи за Пътя на Воина,
която рядко се разбира правилно от хора, непосветени на Пътя на Свободата. Въпросната
концепция е позната сред магьосниците, като взиране в сенките, техника, използвана за
обучение в достъп до алтернативни състояния на възприятието. Воините на Свободата
използват тази техника по малко по-различен начин и я наричат претърсване на сенките.
Воинът като всеки друг човек, се сблъсква със ситуации, в които неблагоприятните
обстоятелства изглеждат толкова непреодолими, че той или тя сякаш не могат да помръднат и
стъпка напред, буквално оказали се между чука и наковалнята. Всички такива ситуации обаче са
само една илюзия, неотменен резултат от вкопчването в определен светоглед. На пръв поглед,
може да изглежда странно, че Воинът се вкопчва, защото, ако си спомним, че Воинът няма
фиксиран светоглед, как тогава може да бъде затворен в какъвто и да е възглед? Важно е обаче
да се запомни, че макар самият Воин да няма фиксиран възглед, хората около него най-често са
впримчени в техните специфични възгледи за света и във взаимодействието си с тях Воинът
винаги е принуден да държи сметка за този факт.
Въпреки свободата да избира произволен светоглед, който за момента най-добре пасва на
стратегията му, има битки, в които се налага Воинът да използва светогледа, възприет от
противника. Всеки светоглед обаче има своите ограничения и те много често пречат на Воина,
защото, ако той оперира в рамките само на съответния ограничен възглед, очевидно свободата
му на действие ще се простира само в границите на параметрите, наложени от съответния
възглед. Затова въпреки обстоятелството, че Воинът е наясно с илюзиите, присъщи на всеки
светоглед, той знае много добре, че те са много трудно преодолими от гледна точка на възгледа,
към който принадлежат.
За да внесем повече трезвост, нека се върнем отново на примера с Шон и неговия брат
Уилис. Водейки битка с Уилис, Шон няма друг избор, освен да държи сметка за възгледите на
своя противник, защото няма друг начин за Шон да води битката, освен да срещне Уилис при
условията и ограниченията на неговия светоглед. Тоест Шон трябва да комуникира и формира
своите външни действия спрямо Уилис, в съответствие с неговия светоглед. Всеки друг подход
би накарал Уилис да се почувства още по-несигурен и заплашен от Шон, при което той ще
започне да се държи още по-нервно, подозрително, агресивно и с още по-малко желание да
съдейства. Очевидно, ако Шон иска да „спечели” битката с брат си, той трябва задължително да
издебне и доведе Уилис до състояние на интелигентно съдействие. Единственият начин, по
който Шон може наистина да направи това е като накара Уилис да повярва, че има
превъзходство над Шон и така да играе своята роля в играта, в съответствие с параметрите на
светогледа на Уилис.
От горното става ясно, че въпреки отсъствието на фиксиран светоглед, веднъж въвлечен в
битка, войнът все пак може временно да се окаже в тесните граници на нечий чужд светоглед. За
опитния Воин подобен капан може да бъде само временно неудобство, което обаче той не бърза
непременно да отстрани. Напротив Воинът много често съвсем целенасочено влиза в такъв
капан, ако това е в ответствие със стратегията му, особено ако част от нея е да приспи
вниманието на противника си и да го накара п разчита на едно фалшиво чувство за сигурност.

91
 В случай, че Воинът се окаже в капана на нечий чужд светоглед, той или тя веднага ще
прибягнат до прилагане на практика на петия аспект от Правилото на дебнещия а именно,
когато Воинът се срещне с невъзможни обстоятелства, той отваря себе си към света и оставя
ума си да се занимава с дребните детайли от живота.
Прилагането на петия аспект от Правилото на дебнещия на практика само по себе си е
много объркваща тактика, защото винаги създава у противника впечатлението, че той вече е
надхитрил Воина. За да разберем как работи тя обаче, обърнете внимание, че веднъж хванат в
капан, Воинът незабавно прави най-неочакваното, видимо прекратявайки всякаква по
нататъшна съпротива. Липсата на съпротива, разбира се, е само една илюзия, защото всичко,
което Воинът на практика прави, е временно да преустанови борбата, за да може да огледа
ситуацията внимателно и на спокойствие. С други думи, временно оттегляйки се от директна
конфронтация, Воинът преценява едновременно ситуацията и тактиката, с която да вземе
предимство над противника си. Далеч от мисълта, че е бил победен, Воинът, оттегляйки се от
борбата, просто печели непоколебимост, с която да може внезапно да се върне и атакува във
всеки даден момент с повече сила и мощ от преди.
За да изясним още по-добре нашия кратък обзор, нека го погледнем по-отблизо и в
детайли. Първо, обърнете внимание, че когато Воинът временно отстъпва от битката, след като
вече е бил лице в лице със ситуация, което изглежда непреодолима, Воинът използва
разграничаването, за да се отстрани от ситуацията. Припомняйки си обаче всичко научено
дотук, не би трябвало да бъде трудно да се разбере, че откъсвайки се от ситуацията, Воинът по
никакъв начин не изоставя контрола си, а напротив го засилва. Затова, по определението на
Толтеките, думата отстъпва не означава избягва, а покрива буквалното си значение да стъпи
отново на друго място, след като вече е бил на първото, т.е.да използва друга тактика при новите
обстоятелства. Тогава, макар и да изглежда, че се е оттеглил и прибрал меча си, всъщност
войнът просто възприема друга тактика и за читателя е добре да има в предвид, че
отстъплението е преди всичко вид действие.
Горното твърдение автоматично ни води до едно по-задълбочено разглеждане на
понятията акция или действие, реакция и отговор. Тези три термина не са синоними в речника
на Воина, защото те всички имат много различно значение, макар и напълно взаимодействащи
си. Вместо още веднъж да дефинираме тези думи, нека да разгледаме тяхното значение от
гледна точка на следния афоризъм:

ДЕЙСТВИЕТО (англ. action бел.прев.) Е ОТГОВОРЪТ НА ВОИНА НА

ПРЕДПАЗНАЧЕНИЕТО НА НЕГОВИЯ СЪНУВАЩ, ДОКАТО РЕАКЦИЯТА Е
ПРИНЦИПНОТО СРЕДСТВО, ЧРЕЗ КОЕТО ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК СЕ ПРИВЪРЗВА КЪМ
ГЛУПОСТТА НА БЛИЖНИТЕ СИ.

Действие (акция) - се нарича извършването на нещо ново и оригинално, без значение дали
е ново ниво на възприятие, нов начин на усещане, нов вид емоция, нов начин на мислене, или
нов маниер на говорене, хранене, управление на бизнеса или общуване с околните. Действие
означава живот в настоящето или танц по ръба. Следователно действието е възможно само при
условие, че човек е скъсал с фиксирания си светоглед и се свежда до едно нещо, събуждане от
съня и поемане на контрола над него. Тогава Воинът, поел контрола над съня си, поема живота в
собствени ръце, което от своя страна означава, че безупречно се слива в едно цяло с
предназначението на своя Сънуващ. Всичко в края на краищата се свежда до безупречния
отговор на предназначението на своя Сънуващ, посредством постоянното предприемане на
действия на физическо ниво и тъй като всяко от тези действия е винаги ново, то неотменно води
Воина до нови области от опита, а всеки нов опит - до нови измерения на силата.
Ре-акцията от друга страна, както вече видяхме във втора глава е просто преиграване на
нечия глупост – нещо, което от гледна точка на Воина, е не само безсмислена загуба на време и
лична сила, но и най-сигурният начин един човек да остане здраво прикрепен към глупостта на

92
околните. Затова, когато Воинът временно отстъпва в бит ката, той не реагира на ситуацията, а
предприема действие, което ще го отведе до ново знание.
Макар и явно да се повтарям, няма друг начин, по който да подчертая изключителната
важност на изложеното.
Обърнете внимание, че когато обикновените мъже или жени се срещнат с нещо, което
приемат като невъзможни обстоятелства, те веднага хвърлят настрана мечовете си, опитват се да
някак избягнат ситуацията, или мекушаво се подчиняват на условията на техния противник,
независимо дали става дума за други лица, или обстоятелства в живота им. Да повтаряме една и
съща грешка обаче, означава постоянно да преиграваме нашата лудост.
За Воина, да бъде изправен пред невъзможни обстоятелства е просто предизвикателство да
изследва непознатото и той не би се предал на поражението дори и на пръв поглед да изглежда
победен. Съответно, Воинът използва възможността, предложена му от привидното поражение
да преоцени цялата ситуация в условията на, така нареченото, претърсване на сенките.
Претърсването на сенките е действие, което само по себе си е упражнение във
въздържание, важността на което беше подробно обяснена в предишната глава. Тъй като
претърсването на сенките е техника, която произхожда от акта на въздържание, за да се разбере
правилно концепцията, първо, трябва да изясним напълно значението на думите, съдържащи се
в тази мистична фраза. Нека първо да изследваме значението на термина „сянка”.
Нашите братя, следващи Пътя на Великото Приключение, тълкуват термина „сянка”
буквално и затова използват техниката на взиране за директна работа с доста чудатите свойства
на физическите сенки. Логическата основа, която се крие зад тази техника на взиране в сенките,
се корени в природата на физическите сенки, които са резултат от блокиране на естествения
поток светлина от даден обект. Толтеките от древността са разглеждали въпросния феномен в
смисъла на понятието съпротивление. С други думи един обект хвърля сянка, тъй като отразява,
абсорбира или се съпротивлява на светлинните лъчи които падат на повърхността му.
Независимо дали светлината се отразява, абсорбира или възпрепятства, резултатът е, че тя не
може да премине през обекта и това препречване на свободния път на светлина Толтеките
наричат съпротивление.
Вземайки в предвид факта, че Толтеките разглеждат всичко като израз на живота и всички
живи форми се нуждаят от животворните свойства на физическата слънчева светлина под една
или друга форма, не би трябвало да бъде странно, защо толкова отдавна Толтекските ясновидци,
в търсене и усъвършенстване на тяхното знание, са били живо заинтригувани, защо физическите
живи форми, в различните случаи отразяват, абсорбират светлината или напълно й
противодействат. Използвайки способностите си да виждат процеса на живота, Толтеките бързо
осъзнали, че феноменът, наречен съпротивление, е не толкова проява на плътност, колкото
резултат от състояние на осъзнаване, което съществува на всички възможни нива на
съществуване, в това число дори нива, които от научна гледна точка се разглеждат като
безтелесни, поставящи началото на плътността и скупчването.
Веднъж достигнали до това откритие, за Толтеките не е било много трудно да констатират,
че сенките всъщност имат специфични качества, които директно се отнасят до Осъзнаването. С
други думи, съпротивлението като израз на специфично състояние на Осъзнаването има
различни степени на интензивност и тези степени определят качеството на сянката. Ето как,
макар за физическото око всички сенки да изглеждат еднакви, опитният виждащ може да отличи
различните характеристики между една сянка и друга и тази специфика на сенките е довела
Толтеките до практиката на взиране в сенките, защото в крайна сметка, сенките не са просто
сенки. Сенките, ако се интерпретират правилно от опитна вътрешна визия, разкриват изобилие
от информация за доминиращото състояние на Осъзнаването на обекта, хвърлящ сянката, в
зависимост какъв е този обект, човек, животно, растение или минерал.
Следователно с помощта на техниката на взиране в сенките, един магьосник може да
придвижи или премести събирателната си точка, използвайки качествата на сенки те като
пътеводител. Тази техника обаче е основана на идентификация, нещо, от което Воините на
Свободата бягат като от чума, защото идентификацията със сигурност не води до свобода. Все

93
пак тук се налага да обясня техниката на взиране в сенките, не защото окуражавам учениците по
Пътя на Свободата да се идентифицират, а просто защото няма друг начин да се разбере
претърсването на сенките, без да се обясни техниката на взиране в сенките.
При взирането в сенките практикуващият може да избере всяка сянка, която му харесва и
да „отвори себе си” към вибрационното качество на съответната сянка. Да отвориш себе си към
нещо, предполага пълна вътрешна тишина, което, разбира се, е възможно единствено при
отсъствие на вътрешен диалог, който да припомним, действа като щит между нас и света „ей
там”. Само в състояние на вътрешна тишина, изчезва преградата между личността и външния
свят, при което е относително лесно да се влезе в състояние на пълна идентификация с
фокусирания обект. Затова например, ако някой се фокусира върху сянката на дадено дърво,
много скоро фокусиращият започва да се идентифицира с качество, присъщо на сянката на
дървото. Продължителната идентификация с това качество ще накара събирателната точка да се
придвижи или премести, за да доведе до пълно съ-настройване на съответното качество от
страна на Осъзнаването. Такова съ-настройване създава едно алтернативно състояние на
възприятие, в което е възможно да се изпита онази част от Осъзнаването на дървото,
пораждаща неговото съпротивление.
Мъдрият читател би се вгледал внимателно в материала, разясняван в момента, що се
отнася до съ-настройване Осъзнаването на дървото. Забележете, че описаното -настройване е
основано изцяло на идентификация, на която липсва обективност, защото всички
идентификации са лишени от трезвост и по тази причина представляват пълна антитеза на
отстраняването. Още повече обърнете внимание, че става дума не за тоталното осъзнаване на
дървото, а само на онази определена част, която предизвиква неговото съпротивление.
За да се разбере напълно огромното значение на наученото досега, трябва да се помни, че
между десетте точки на човека съществуват и свързващи ги двадесет и два аспекта на
Осъзнаването, наречени скъпоценни камъни. Освен двадесетте и два скъпоценни камъка,
наречени скъпоценни камъни на светлината има още единадесет скъпоценни камъка, наречени
тъмни камъни, защото всички те имат свойството да отразяват, абсорбират и се съпротивляват
на светлината. Макар всички тъмни камъни да притежават свойството съпротивление, един от
тях се нарича съпротивление, защото от всички тъмни камъни, този изразява най-пълно
истинския смисъл на съпротивлението.
Невъзможно да се обяснят тъмните камъни, преди да имаме някакво основно разбиране за
светлите скъпоценни камъни. Като начало ще кажем, че тъмните камъни представляват
присъщи на Осъзнаването характеристики и като такива не трябва да се бъркат с концепциите
за 3Л0, или така наречените тъмните сили. Тъмните камъни до голяма степен принадлежат на
непознатото, но представляват онези аспекти от непознатото, които са толкова неуловими и
измамни, че изглежда сякаш се съпротивляват да бъдат абсорбирани в светлината на познатото.
Затова причисляваме тъмните камъни към тъмната страна на Осъзнаването, но тъмната страна
на Осъзнаването няма абсолютно нищо общо с понятието тъмни сили.
По този повод, може би е полезно за малко да се отклоним и да хвърлим поглед върху
нещо, което много хора наричат зло, дявол и Сатана. От гледна точка на Толтекитe посочените
понятия нямат абсолютно никакъв смисъл, защото Толтеките знаят много добре, че всичко в
проявения свят има определено предназначение и изкристализирайки всички предназначения
достигат кулминационна точка в еволюцията на Осъзнаването. Как може тогава на дадено
предназначение да се гледа като на зло? Или както прекрасно е казано в една стара поговорка:
дяволът е във всичко, което не разбираме.
Единствената причина непосветеният да гледа на нечии действия като на зло, или нещо,
вдъхновено от дявола или Сатаната е, че подобни действия могат да бъдат охарактеризирани
като неуместно боравене с тъмните скъпоценни камъни. Когато тези камъни не се
интерпретират в истинския им смисъл, към тях никога не се подхожда безупречно и съответно
последиците от подобно неуместно боравене неотменно се проявяват във вид на деструктивно
или сатанинско поведение. Вместо да носи отговорност за действията си, средният човек си
играе на обвинения, в следствие на което Сатаната или дявола е станал много удобна

94
изкупителна жертва и в резултат, на много мъже и жени ужасно им харесва да го обвиняват за
всичко.
В действителност няма такова същество Сатана и в крайна сметка дяволът е само една
персонификация на така характерната липса на безупречност в действията на средния човек,
произхождаща от невежеството относно собствената му тъмна страна.
Най-ироничното в цялата концепция за Сатаната обаче е, че средните мъже и жени не
гледат на действията на техните ближни, като на огледално отражение на собственото си
поведение. Интересно колко много хора са заети да идентифицират другите като Сатанисти, без
да осъзнават, че всичко, което те възприемат като зло или дяволско в друга личност, е само
отражение на тяхно минало или сегашно поведение или на някакъв техен скрит потенциал!
Играейки пламенно на обвинения, средните мъже и жени бързат да осъдят ближните си като
лоши хора, постоянно опитват да се разграничат от заклеймените като лоши и непрестанно
заговорничат как да изкоренят Сатанизма. В действителност иронията е в самия термин
„Сатана”, който всъщност означава заговорник или заговорнича против. Затова истинските
Сатанисти са тези заблудени души, които разграничават себе си във фалшивото си чувство за
святост, неуморни в желанието си да преследват всеки, който не се вписва в тяхното собствено
усещане за ценности, основани на отделеност. Това доста нелепо състояние на нещата е
перфектна илюстрация на ситуацията, в която човек се прострелва в собствения си крак, защото
вярващите в дявола или в Сатаната са без съмнение най-преданите Сатанисти! Въпросът, който
неизбежно възниква тук, е: „Това означава ли, че няма зло?” Отговорът всъщност е много прост
и все пак няма да е лесно да се изрази само в няколко думи. Засега само ще кажем, че
единственото реално зло на този свят е грехът на отделянето и всяко действие или реакция,
основани на незачитане взаимоотношенията в живота, трябва непременно да се разглежда като
потенциално зло. Забележете, че казвам „потенциално” зло, защото не всички действия на
разделяне са непременно зло. Например актът на разграничаване без съмнение е акт на отделяне
и все пак без разграничаване еволюцията на Осъзнаването би спряла.
Критерият, определящ акта на разграничаване като „добър” или „лош” е мотивът за
разграничаване. С други думи, ако използваме разграничаване, за да постигнем трезвост по
някакъв проблем, тогава то е „добро”. Ако от друга страна, разграничаваме против друга
личност, според расата, цвета, религията или др. подобни и го правим дискриминационно, по
отделящ начин, тогава разграничаването може с право да бъде наречено „лошо”.
Другият въпрос, който се задава често, засяга така наречения от Християнската Църква
Луцифер, или падналият ангел. Макар и доста уместен, такъв въпрос не би могъл на този етап в
изложението на Учението да получи задоволителен отговор, освен ако питащият няма
задълбочени познания по космология. Все едно да накарате един математик да обяснява висша
математика на някой, който не може да смята. Затова, най-доброто, което мога да направя в
случая, е да поясня, че Луцифер не е същество като такова, а колективното съзнание за един цял
сонм древни същества, принадлежащи към неорганичната форма на живот. Нещо повече,
ученикът тръгнал по Пътя на Воина, не бива да гледа на Луцифер като въплъщение на злото.
Въпреки че в известен смисъл, това е вярно, Толтеките не гледат на Луцифер като на нещо по-
лошо от нашия нереализиран потенциал. Тук още веднъж е валидна поговорката, че дяволът е
във всичко, което не разбираме. Името Луцифер буквално означава носител на светлина, нещо,
което едва ли може да бъде наречено зло. На сегашния етап всичко, което е възможно да се каже
по въпроса е един афоризъм, който за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, говори
достатъчно за истинската природа и предназначение на Луцифер.

В НАЧАЛОТО НА СЕГАШНАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА ДУХЪТНА АТЛ ВЪПЛЪТИ В

СВОЯ ФИЗИЧЕСКИ ИЗРАЗ ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР ОТ СЛЪНЧЕВИ ОТЛОМКИ. ТЕЗИ
СЛЪНЧЕВИ ОТЛОМКИ СА ЕДНО НЕРАЗРЕШЕНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ОСТАНАЛО
ОТ ПРЕДИШНАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ПО ПРИРОДА СА ТИП РАДИОАКТИВНОСТ,
ПРИТЕЖАВАЩА ПОТЕНЦИАЛА КАКТО ДА ЕКСПЛОАДИРА В ПОВСЕМЕСТНО СИЯЙНО
ИЗЛЪЧВАНЕ, ТАКА И ДА КОЛАБИРА В НАЙ-ДЪЛБОКА ТЪМА, РЕЗУЛТАТ НА

95
ИМПЛОЗИЯ. ТЕЗИ СЛЪНЧЕВИ ОТЛОМКИ, ВГРАДЕНИ В СИЯЙНАТА ОБВИВКА НА
ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ СА ПРИЧИНА ВСИЧКИ ЖИВИ ФОРМИ НА ПЛАНЕТАТА ДА ИМАТ
СКЛОННОСТ КЪМ ИНЕРЦИЯ. ТЕ ОБАЧЕ СА И ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО ЖИВИТЕ
ФОРМИ ИМАТ ПОТЕНЦИАЛА ДА СТАНАТ СИЯЕН ИЗТОЧНИК НА РАДИОАКТИВНА
СВЕТЛИНА. ТОТАЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ТЕЗИ ОТЛОМКИ СЕ НАРИЧА ЛУЦИФЕР,
НОСИТЕЛЯ НА СВЕТЛИНАТА.

Връщайки се към нашето разглеждане на съпротивлението, сега вече би трябвало да е

ясно, че макар тъмните скъпоценни камъни сами по себе си да не са зло, всички форми на
съпротивление са по същество един израз на отделяне и ако с тях се борави неумело, крайният
резултат по правило води до зло. Става дума за един много важен момент 6 нашето разбиране за
взирането в сенките, защото очевидно, ако се идентифицираме със съпротивлението само по
себе си, такова едно съпротивление ще бъде поставено на погрешно място, защото няма да се
разглежда в контекста на великото цяло, от което то представлява една неразделна част. За да
доизясним въпроса, нека още веднъж се върнем на примера за разграничението.
Ако не бяхме способни да разграничаваме между ден и нощ, светлина и тъмнина, лято и
зима, мъж и жена, положително и отрицателно, кредит и дебит и т.н., човечеството нямаше
никога да развие рационалния си ум и разгранителните му способности, нямаше да има
математика, наука, технологии, нито щеше по същата причина да има религия, образование
дори политика. Светът щеше да бъде хаотична бъркотия и хората нямаше да бъдат много по-
различни от животни, живеещи заради инстинктите си. Както и можем да видим в заобикалящия
ни свят, макар способността за разграничаване да е жизненоважна за еволюцията на
Осъзнаването, не можем да си позволим да я разглеждаме извън контекста, защото вместо да
разграничаваме между „правилно” и „неправилно” в името на трезвостта, ние разграничаваме
срещу, на базата на отделяне.
Именно защото мъжете и жените никога не разбират разграничението в истинския му
смисъл те винаги го изваждат от контекста. В резултат хората искат да е лято през цялата
година, вятърът никога да не духа, слънцето винаги да грее, облаци и дъжд да не пречат на
купона и в крайна сметка всички да имат еднакъв цвят, култура, език и религия. Накратко,
хората като цяло са се научили да разграничават срещу, вместо между и претендират, че се
борят за равенство докато всъщност са толкова отделени и разграничаващи против, че по света
никъде няма истинско равенство. Напротив навсякъде се шири само разделение и омраза,
подозрение и страх, затвърждаващи тенденцията към стерилна униформеност, в която става все
по-трудно да различиш мъже от жени, ценности от фалш, „правилно” от „неправилно”,
Универсалният закон от скалъпеното човешко право.
От тук става ясно, че съпротивлението, както и разграничението трябва да бъдат
разглеждани и практикувани в техния правилен контекст, ако искаме да избегнем
деструктивната им употреба. Всеки, който се съ-настройва небрежно със съпротивлението,
неотменно се превръща в един антисоциален бунтовник, който даже не разбира защо и против
кого се бунтува. Оттук е лесно да се досетим, че да се идентифицираме със съпротивлението на
едно дърво е истинска лудост, независимо от мотивите, защото в крайна сметка всички хора са
човешки същества, а не дървета и какъв, за бога, е смисълът да се съпротивляваш на живота от
позицията на дърво?
Въпреки че всичко казано може да изглежда съвсем просто и разбираемо, разглеждано в
такава светлина, помнете, че очарованието на силата, предлагано от Пътя на Великото
Приключение, прави неговите следовници все поотделени в опитите си да се идентифицират с
всеки и всичко в домогването си до способности, които биха им дали предимство над околните
хора и творения. Както Път със сърце е ключовата дума по Пътя на Свободата, така алчността
за сила е ключовата дума по Пътя на Великото Приключение. Пътят на Свободата поражда
качествата приобщеност и смирение чрез правилната употреба на разграничението, докато
Пътят на Великото Приключение възпитава в отделеност и себичност чрез злоупотреба с
разграничението.

96
 Във връзка с горното е полезно да се отбележи, че себичността е един от тъмните
скъпоценни камъни, а алчността е най-честото му проявление. Разграничението, от друга страна,
е светъл камък, но както ясно видяхме дори и със светлите камъни може да се злоупотребява и
вероятно вече не е трудно да се разбере колко опасни наистина могат да бъдат тъмните камъни,
поради тяхната природа, подтикваща практикуващия към изкушения и злоупотреба.
Това задължително ни води до разглеждане истинската природа и предназначение на
съпротивлението, защото без правилно разбиране за този аспект на Осъзнаването не бихме
схванали истинския подтекст в претърсването на сенките. Най-лесният начин да осъзнаем
истинското значение на съпротивлението е като разгледаме един пример от неговите най-общи
прояви, а именно силата на триене. Представете си, че ако нямаше сила на триене, ние нямаше
да можем да ходим, караме кола, плуваме с кораби, нямаше дори да можем да задържим и една
част от нашата мебелировка на мястото си, без да се налага да я прикрепваме по някакъв начин.
Човекът приема силата на триене за някаква даденост, до такава степен, че не си дава сметка
колко безценна наистина е тази сила. Технически погледнато, силата на триене е само едно от
неизброимите проявления на съпротивлението, докато съпротивлението само по себе си, както
вече видяхме е само едно от единадесетте различни проявления на универсалната сила, познато
като инерция - най-древния аспект на слънчевото осъзнаване.
Съпротивлението съществува на всички нива на проявената Вселена и без съпротивление
еволюцията на Осъзнаването не би била възможна, по простата причина, че дори развитието на
Осъзнаването е напълно зависимо от вид триене. Например, ако нямахме предизвикателства в
нашия живот, ние никога не бихме имали възможността да заявим силата си. По същата логика,
ако никога не срещахме конфликти, ние никога не бихме се научили да разграничаваме. Затова
възлов в целия този процес на съпротивление е един универсален закон, наречен Хармония чрез
Конфликт, защото там където няма конфликт, няма съпротивление, или триене, и при
отсъствието им нямаше да съществува необходимостта да се разграничава и никога нямаше да
се достига хармония, тъй като проявената Вселена щеше да остане в едно недиференцирано
състояние на хаос.
Както вече отбелязахме съпротивлението има три принципни характеристики, които се
изразяват в свойството му да кара обектите, да отразяват, абсорбират, или да се съпротивляват
на светлината или да се държат по начин, който представлява комбинация от две, а понякога и
три от тези характеристики. За яснота обаче тук няма да се занимаваме с друга форма на живот
освен с човешката и за да опростим нещата, нека да ограничим нашето изследване на
съпротивлението само до човешкото осъзнаване. В тази връзка наблюдателният читател ще си
спомни, че Толтеките дефинират целия проявен свят в смисъла на интелигентност, която
предполага осъзнаване и еволюцията му. Дори растенията и минералите използват
съпротивлението, за да развият Осъзнаването си, но за целите на нашата книга е невъзможно да
се отклоняваме и разискваме нашироко еволюцията на осъзнаване, различно от човешкото.
Споменаваме ги само, за да напомним на читателя, че той или тя трябва да култивират в себе си
навик на мислене в съгласие с взаимоотношенията на живота и в дух на приобщеност, ако
въобще възнамеряват да схванат по-напредвалите техники от Учението по Пътя на Воина.
Технически погледнато, всички скъпоценни камъни на Осъзнаването и светлите и
тъмните, които също понякога са наричани скрити, и така наречените забранени скъпоценни
камъни, приличат много на атоми по това, че както атомите са изключително нестабилни йони,
които се комбинират с други атоми за да формират молекули, така и всички аспекти на
Осъзнаването са като нестабилни йони, които постоянно се комбинират с други атоми,
формирайки молекули осъзнаване. Тези молекули осъзнаване могат да изкристализират в
стабилни, неподвижни мисловни модели или да бъдат поддържани в тяхното естествено
^л/глртосъстояние, в което атомите осъзнаване са с непрекъснато „докосващи се страни” до
други атоми в един фантастичен и спиращ дъха калейдоскоп.
Важното да се разбере тук е, че всеки път когато един атом осъзнаване докосва страните си
до друг, двата атома се свързват временно, за да формират така наречените молекули
осъзнаване, създаващи в ума на виждащия зрително впечатление за мехури от осъзнаване.

97
 Затова при хора с кристална структура на Осъзнаването тези мехури осъзнаване са
толкова подтиснати, че няма почти никакво движение в Осъзнаването на такива хора и всяко
най-малко движение е толкова бавно, че практически не се долавя. От друга страна, колкото по-
флуидна е една личност толкова нейните мехури се движат по-свободно и бързо наоколо, така
че при един истински флуиден Воин, Осъзнаването изглежда като фонтан от кипящи струи, в
контраст на почти „плътния” кристал на Осъзнаването при средните хора.
След като положихме основата, вече сме по-добре подготвени да разберем какво се има в
предвид под отражение, абсорбиране и съпротивление. Имайте предвид обаче, че когато
говорим от позиция на Осъзнаването, светлината е синоним на възприятие и затова да отразява
една личност светлина, означава, че той или тя отразяват възприятие. От чисто логическа гледна
точка в това изглежда има дълбок смисъл, макар ние все още да не знаем наистина какво
означава да отразяваш, абсорбираш или възпрепятстваш възприятието.
За да постигнем яснота, нека разгледаме няколко прости примера. Първо, нека да си
представим човек, склонен да се чувства заплашен от думите или действията на друг човек.
Обикновено такива хора незабавно чувстват нужда да се защитят или стават много приказливи в
усилието да оправдаят действията си, приемайки агресивно поведение до степен, в която са
готови на физическа саморазправа с човека, от който се чувстват заплашени. Тук трябва да се
разбере, че в крайна сметка всички подобни реакции са неизбежен резултат от някаква форма на
несигурност.
Нека сега човекът, да го наречем Джон, който се чувства несигурен в себе си по един или
друг начин, влезе в контакт с човек, когото можем да наречем Питър. Чувството на несигурност
при Джон ще бъде отразено, погълнато, или подложено на съпротивление от страна на Питър в
зависимост от нивото му на осъзнаване. Ако Питър също е несигурен в себе си, той ще отразява
несигурността на Джон, опитвайки се веднага да защити действията си или покаже агресия
спрямо Джон. И в двата случая обаче Джон 1Це се ядоса или на безпричинната агресивност на
Питър или на оправданията му, изкарващи го виновен. В дадения случай Джон и Питър
отразяват един друг възприятията си и това, разбира се, е концепцията за огледалата в действие.
В случай, че Питър е от хората, които държат да са винаги прави, без значение за какво,
той незабавно ще започне да доказва своето превъзходство по отношение на Джон на думи,
физически или и двете в комбинация. При което в зависимост от това доколко Питър е
убедителен, Джон или още веднъж ще се ядоса, или ще се почувства още по-несигурен в себе
си, нормалният резултат от което е той да се свие примирено като бито животно. В конкретния
случай е очевидно, че Питър се съпротивлява на възприятието на Джон.
Ако, от друга страна, Питър не е толкова неподвижно фиксиран към своя светоглед, той
ще прояви едно флуидно ниво на възприятие и без да бърза да реагира във взаимодействието си
с Джон, внимателно ще прецени взаимодействието от гледна точка на своето знание. В този
случай Питър ще погълне (англ. „absorb” Бел.прев.) или абсорбира възприятието на Джон, за да
го асимилира и осъзнае напълно от гледна точка на собственото си ниво на възприятие.
Горните няколко примера би трябвало да са изяснили, какво означава да отразяваш,
възпрепятстваш или абсорбираш възприятие, но обърнете внимание, че и в трите примера
разглеждаме съпротивлението, защото дори аб-сорбцията е само една характеристика на
съпротивлението. Най-общо казано, повечето ученици не се затрудняват да разберат защо
отражението и съпротивлението на възприятието се класифицират като съпротивление, но някак
си не разбират как така абсорбцията може да бъде характеристика на съпротивлението.
Отговорът се съдържа във факта, че винаги когато имаме абсорбция, скъпоценният камък
разграничение влиза в действие, но тъй като разграничението е отделящо по природа, актът на
абсорбция неотменно носи белега на отделяне. С други думи, дори ако Питър беше най-
флуидния Воин, който не практикува никаква форма на отделяне, той не би могъл просто да
абсорбира взаимодействието си с Джон, безразборно, без да го разграничава. Питър все пак
трябва да разграничава между своето собствено знание и знанието на Джон. Затова независимо
колко безупречен може да бъде Питър и колко дълбоко в сърцето си знае, че е само една частица
от Живота, точно какъвто е и Джон, той не може да избегне акта на разграничаване.

98
Единственото нещо, което Питър може да избегне е да злоупотреби с разграничаването срещу
Джон по някакъв начин. В края на краищата, без значение, колко жизненоважно е едно
разграничение, то си остава разделящо по същност. Така е отредила силата и затова дори най-
безупречният и съпричастен Воин не може да избегне употребата на съпротивлението, ако
трябва да разграничи мъдро в процеса на абсорбция.
Във всичко разгледано дотук по отношение на съпротивлението, аз внимателно се опитвах
да обяснявам максимално просто, но читателят трябва да разбере, че ако той или тя искат да
успеят по Пътя на Воина, от първостепенна важност е да осмислят всяка дума от Учението, да
разгледат всяко нейно значение, както и всеки нюанс от него. Не е по възможностите на нито
един нагал да предаде Учението в неговата цялост по простата причина, че един живот е
прекалено късо време да се опише всичко с думи. Затова нагалът излага само най-необходимото
от дадена концепция, за да помогне на учениците да приложат съответния аспект от Учението в
практиката и посредством личния си опит да разберат в детайли нещо, което иначе би отнело
извънредно много време за устно обяснение. За целта е добре читателят винаги да има в предвид
следния афоризъм:

ПОЛУЧИЛ НАПЪТСТВИЯ ЗА ДАДЕН АСПЕКТ ОТ ЗНАНИЕТО, ЕДИН УЧЕНИК

МОЖЕ ДА ПРИДОБИЕ ПОВЕЧЕ ЗНАНИЕ ОТ НЯКОЛКО КЪСИ МИНУТИ ЛИЧЕН ОПИТ В
СЪОТВЕТНАТА СФЕРА, ОТКОЛКОТО ОТ ПЛАНИНИ ИНФОРМАЦИЯ, НАТРУПВАНА В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДМИЦИ.

Все пак читателите не бива да се притесняват, че използвайки за оправдание този

афоризъм, аз ще започна да претупвам Учението. Ще продължа да обяснявам дотполкова,
доколкото изобщо е възможно в настоящата и във всяка следваща книга, но ще бъде много
несправедливо спрямо читателя, ако не подчертая, че цялата отговорност за старателното
прилагане на наученото в практиката лежи на плещите на учениците, защото само чрез
ежедневния опит може да се усвои Учението в неговата цялост Разберете, че няма значение
колко дълго ще живея и дори да пиша книги докато умра, няма да мога да изчерпя до край
Учението на Толтеките. Ако ви се струва, че преувеличавам, замислете се само за момент какво
казахме за скъпоценния камък съпротивление. Ако си спомняте, ние разгледахме
съпротивлението единствено от гледна точка на човешкото осъзнаване и дори само по този
въпрос, аз едва докоснах повърхността на материята с цел да внеса малко повече трезвост. Ами
ако става дума за останалите скъпоценни камъни, които са още тридесет и девет? Нещо повече,
ние все още не сме споменали за десетте измерения, нито сме разгледали взаимодействията
между измеренията и камъните, да не говорим за тяхната интерпретация от гледна точка на
МЕПВ. Надявам се, че примерът дава ясна представа за необхватността на Толтекското Учение
и защо е толкова важно всеки ученик да научи колкото се може повече сам за себе си,
възползвайки се от личния си опит.
Примерът не само внася трезвост по отношение на съпротивлението, но също много ясно
дава да се разбере колко фундаментално взаимодействащи си, взаимозависими и
взаимосвързани са всички аспекти на Осъзнаването. Нещо повече, достигнали до тук, вече е по-
лесно да разберем защо Толтеките определят сянката като продукт на съпротивление.

СЪПРОТИВЛЕНИЕТО Е ТОЛКОВА ФУНДАМЕНТАЛНО ЗА ВЪЗПРИЯТИЕТО,

КОЛКОТО Е ТРИЕНЕТО ЗА ДВИЖЕНИЕТО. БЕЗ СЪПРОТИВЛЕНИЕ ВЪЗПРИЯТИЕТО БИ
БИЛО БЕЗСМИСЛЕНО УПРАЖНЕНИЕ И ОПИТЪТ БИ БИЛ ЛИШЕН ОТ ЗНАНИЕ.

В крайна сметка всички сенки са онова, което ние досега наричахме недостатъци, защото
без значение какви са нашите недостатъци, те всички са резултат от съпротивление в действие
под една или друга форма. С други думи, нашите недостатъци се появяват, когато ние
отразяваме, съпротивляваме се или абсорбираме възприятие. Преди всичко е важно да се помни,
че нашите недостатъци са нашият нереализиран потенциал, което, разбира се, означава, че

99
нашите сенки имат присъщ потенциал, който е наше задължение да изследваме, защото те са
нашият път към силата и нашият билет към свободата.
Скрит потенциал има не само в нашите недостатъци, но и в сенките на всяка друга личност
и същество, затова опитният Воин, дори и да не е ясновидец, може да разчита тези сенки така,
както човек чете отворена книга. Следователно от всичко, научено до сега, надявам се, става
ясно защо претърсването на сенките означава „разчитане” недостатъците на някой друг или
нашите собствени. Все пак всяко „разчитане”, означава възприятие и тъй като всяко смислено
възприятие зависи от правилната употреба на съпротивлението, претърсването на сенките
технически се дефинира като състояние на отстраненост, породена от позитивно съпротивление.
Сега вече трябва да е пределно ясно защо в началото на главата се опитах да обърна най-
голямо внимание на читателя върху факта, че когато Воинът се оттегля, всъщност той или тя не
бягат, нито се подчиняват на поражението. Такова оттегляне е просто външното проявление на
Воина, приел състоянието на безпристрастност, породено от позитивно съпротивление.
Терминът „позитивно съпротивление” се използва да се обозначи абсорбиращия аспект на
съпротивлението, в противовес на негативното съпротивление, което се отнася до
съпротивителния аспект и неутралното съпротивление, отражението. Затова, въпреки че Воинът
се е откъснал от текущата ситуация, той или тя са напълно абсорбирани, което означава, че той
или тя са с изострено осъзнаване за дори и най-дребния детайл от всичко, което се случва.
Важен момент, който трябва да се осмисли тук е, че макар безупречният Воин да е винаги
нащрек, актът на претърсване на сенките е все пак ниво на осъзнаване, което далеч надминава
нормалното осъзнаване и затова нивото на възприятие на Воина е много по-изострено от
обикновено. Става дума за едно много важно пояснение, защото по принцип средният човек би
прибягнал до такъв тип осъзнаване само ако физическото му оцеляване е сериозно заплашено и
дори тогава той рядко гледа на ситуацията дотолкова безпристрастно, че да не е завладян от
страх или паника. Воинът, от друга страна, може и винаги се отстранява изцяло от всеки аспект
на ситуацията, включително неговите собствени емоции, и по такъв начин е способен да я види
от позицията на напълно обективен наблюдател и именно по тази причина е способен да
възприема детайли, които иначе биха били незабележими.
Все пак ще бъде по-ясно, ако погледнем един типичен пример от живота на обикновения
човек. Нека да вземем за пример мъж, наречен Алън, който е обвинен от шефа си, че е
некомпетентен в работата си. Попадайки в подобна ситуация, повечето хора биха реагирали
основно по два начина. Хванат натясно, Алън най-вероятно ще се паникьоса. Поддавайки се на
паниката обаче той няма да се вслушва внимателно в думите на шефа си, защото или ще го
прекъсва през Цялото време в желанието си да се оправдае, или ще е вглъбен в мислене на
оправдания, при което също няма да слуша адекватно. В другия случай, повикан в офиса на
началника си Алън, който подозира, че може да загуби работата си, вероятно щеше да подходи
към конфронтацията с шефа с ум, изпълнен с всякакви догадки, в комбинация с цяла палитра от
неконтролирани емоции, пораждащи от своя страна съмнение и смущение. В такова състояние
Алън няма да изслушва правилно своя работодател, защото неговите предубеждения и
неконтролируеми емоции ще оцветят конфронтацията по начин, по който той най-вероятно няма
да възприеме конфликта с необходимата трезвост.
В крайна сметка обаче и в двата случая Алън реагира на конфронтацията така, че неговата
способност да слуша ще е понижена и той ще чува само каквото иска или порочно ще възприема
всичко от гледна точка на собствения си светоглед, вместо да възприеме онова, което
работодателят му се опитва да каже. В тази връзка искам да помоля читателя да обърне
специално внимание на контекста и начина, по който беше използвана думата „слу-ща”.
Толтеките не ограничават акта на слушане само до чуването, а го определят като способността
да се възприема с всяка фибра на сияйното същество. С други думи Воинът се интересува
повече от звука, отколкото от физическата природа, както на думите така и на звуковото
въздействие, защото звукът е дълбоката основа на чувството и следвайки сърцето си, той избира
да чувства света с всяка частица от съществото си, което включва всички негови физически
сетива.

100
 Ако не се вслушва истински в своя работодател, Алън няма да обърне никакво внимание
на чувствата си спрямо ситуацията, а ще се ангажира изцяло в опитите да убеждава шефа си, че
в действителност е един компетентен работник или щеше вече да е започнал да си мисли какво
ще прави след като го уволнят. Независимо в какво се изразява реакцията на Алън, налице е
резултатът, а именно, че той си е позволил да се предаде напълно на ситуацията, приемайки по
този начин поражението предварително. Ако опитва да убеди работодателя си да не го уволнява,
Алън на практика моли да му бъде даден още един шанс, което означава да признае, че наистина
не дава най-доброто от себе си, но от сега нататък ще се старае да се справи по-добре. Ако, от
друга страна, вече е приел, че в крайна сметка ще го уволнят, шансовете да чуе нещо от този
момент нататък са много малки, защото той вече ще се опитва да си представи къде би могъл да
си намери друга работа, което е равносилно на бягство от предизвикателството, с което се е
срещнал в момента.
Ако обаче Алън беше Воин, той щеше да подходи към цялата тази конфронтация с шефа си
от ъгъла на предизвикателството, при което на привидно ниво, обстоятелствата срещу него
изглеждат нерешими. С други думи, ако беше безупречен Воин, Алън щеше да знае със
сигурност, че всъщност не е некомпетентен в работата си, а просто е срещнал с възприятието на
шефа си и неговия светоглед. Ясно е, че във всяка подобна ситуация за Воина не би било от
полза да се справи с предизвикателството по начин, не съвместим със светогледа на опонента
му, защото поне първоначално неговият работодател ще контролира положението и ще има
привидно предимство.
В подобна ситуация Воинът веднага би релаксирал в претърсване на сенките. Забележете,
казвам релаксира в, което означава да предприема действия, за които знае, че ще му позволят да
спечели предимство над противника и е излишно да се безпокои. Естествено става дума за нещо
много по-различно от релаксация, в смисъл на бездействие. Релаксирайки в претърсване на
сенките, Воинът е напълно абсорбиран в нещо, което представлява една превъзходна маневра на
дебнене - маневра, едновременно толкова мощна и незабележима, че противникът не подозира
какво всъщност прави Воинът, докато внезапно не открие как по чудо се е отзовал на острия
връх на Воинския меч.
Хванат неподготвен за такъв непредвиден обрат на силата, всеки противник или би
капитулирал в пълно объркване, или би се забъркал в несвързана каша от оправдания, които
неизбежно ще разкрият слабостта на неговите собствени доводи. И в двата случая обаче винаги
противникът на Воина е този, който се самообезврежда или признавайки поражението, или като
копае собствения си гроб все по-дълбоко и дълбоко в трескавите опити да се защити. Макар
единственото нещо, което Воинът всъщност прави, претърсвайки сенките, е да се отвори към
най-малките детайли, разкриващи потенциала на противниковите недостатъци. Тук е важно да
се припомни, че докато не сме трансмутирали нашите недостатъци, те са слабости, които ни
правят извънредно уязвими спрямо външния свят. Типичен пример е ситуацията, в която друга
личност нарочно или несъзнателно провокира нашите недостатъци по някакъв начин и ние
изпитваме познатото усещане „да ни настъпват по мазола „.
Ето защо, претърсвайки сенките, Воинът най-внимателно си взема бележки за поведението
на противника, защото то винаги разкрива в детайли недостатъците на съответната личност.
Нещо повече, след като е напълно обективен в своето чувство на безпристрастност, той
възприема недостатъците на противника на фона на онова, което за самия противник е
непознатото в него самия. Следователно Воинът може винаги добре да прецени как да
манипулира недостатъците на противника си, за да го изведе напълно от защита и равновесие. В
същия смисъл е и съдържанието на афоризма в началото на тази глава, а именно, за опитния
Воин сенките са връзката между познатото и непознатото - пролука, нещо като порта, през която
непознатото може да бъде видяно в контекста на познатото.
С други думи, сравнявайки недостатъците на противника си с всичко, което опонентът
всъщност знае и разбира за себе си, Воинът може веднага да види слабостите му в светлината на
неговия нереализиран потенциал. Разграничил непознатото спрямо познатото в противника си,
Воинът трябва само да го изправи пред собствените му слабости, за да го принуди или

101
незабавно да капитулира, или да се закопае още по-дълбоко. Освен това, тъй като непознатото
винаги предизвиква чувство на страх в дадената личност, опонентът на Воина би се почувствал
много несигурен, конфронтиран по подобен начин. В крайна сметка противникът, предвкусвал
победата преди миг, сега се убеждава в очевидното си поражение и трескаво търси изход от
ситуацията. Нека видим в примера с Алън как работи техниката.
Работодателят на Алън, Еръл, който управлява голяма компания за дрехи, започва
конфронтацията, оплаквайки се от факта, че Алън изглежда прекарва по-голяма част от времето
си в смях и шеги с клиентите, които пристигат при него за консултации, вместо да ги обслужи
бързо, тихо и любезно. В изложението си Еръл вече е разкрил същността на претенциите си, но
Алън вместо да противодейства веднага, релаксира в претърсване на сенките, признавайки, че
наистина обича да се смее и шегува, но ще бъде много признателен на Еръл, ако той все пак е
достатъчно любезен да изясни по-подробно какво точно има в предвид. Успокоен от отговора на
Алън, Ерол сега се чувства уверен да излее цялото си недоволство от Алън, включително и
онова, което той дълбоко в себе си смята за детинско и дребнаво. Въпреки всички оплаквания от
страна на Ерол, единственото нещо, което Алън прави е да слуша внимателно, клатейки глава от
време на време, сякаш се съгласява с всичко, което Ерол казва. Разполагайки с цялото внимание
на Алън, при привидно пълна липса на съпротивление, Ерол започва да се отпуска и отваря все
повече и повече към Алън, позволявайки му да види някои от чертите, които той нормално крие
внимателно.
Слушайки съсредоточено и преценявайки значението на всяка дума, казана от Ерол, звука
на гласа му, езика на тялото му, Алън скоро разбира, че целият проблем е в това, че Ерол му
завижда за неговата откровеност и липса на задръжки в общуването дори с най-трудните
клиенти. Убеждавайки се все повече в новото си откритие, Алън вече започва да претърсва
сенките за всичко, свързано със завистта на Ерол и още веднъж, бързо осъзнава, че въпреки
външната проява на безгрижно перчене, Ерол всъщност е доста стеснителен и срамежлив човек,
който предпочита относителното спокойствие на своя офис. Същевременно Алън осъзнава, че
самия Ерол не е наясно за собствената си завист спрямо Алън и предпочита да гледа на
дружелюбното отношение на Алън като на безполезно задяване.
При така създалите се обстоятелства Алън няма да спечели, ако атакува Ерол директно,
засягайки истинския проблем, защото Ерол просто ще отрече и в добавка най-вероятно ще се
ядоса извънредно в желанието да доказва правотата си, вместо да се изправи пред една доста
неприятна за него истина. Ето защо сега Алън преценява Ерол от гледна точка на онова, което
Ерол не знае за себе си спрямо останалото, което знае. За да разберем как се прави подобна
преценка, нека си припомним, че след като Алън е видял истинския проблем, той вече може да
види как Ерол крие своята срамежливост дори от себе си, държейки се наперено и безгрижно.
Едно такова поведение обаче разкрива Ерол не само като много срамежлив, но и като един
интровертен тип, който много се страхува да не се изложи неща, които Ерол вече знае за себе си.
Онова, което той всъщност не знае е причината за неговото поведение, а именно, че той не вярва
в себе си и в способността си да сътвори нещо с истинска ценност. В резултат на този потиснат
страх, Ерол рядко е откровен и дружелюбен с околните, и предпочита да се оттегля насаме,
държейки хората на дистанция, надявайки се никой никога да не го доближи достатъчно, за да
забележи, че той всъщност не е мъжът, който би му се искало да бъде. Затова създавайки
впечатлението за много силен човек, Ерол е успял да скрие дори от себе си своя най-дълбок
страх и така е станал още по-уязвим.
Виждайки в какво се крие неговата уязвимост, Алън само трябва да срещне Ерол лице с
лице със страха му, за да го извади напълно от равновесие. По този повод, Алън вероятно често
се е питал, защо Ерол толкова грижливо отбягва всеки жив контакт с клиентите, бързайки с
чаровна загриженост да ги препрати към Алън, уверен, че при него те ще получат възможно
най-доброто обслужване. По начина, по който Ерол го прави, клиентите винаги остават с
впечатлението, че са поверени в най-добрите ръце и получават най-доброто лично отношение,
което всъщност и заслужават. Сега обаче на Алън внезапно му става ясно, че демонстрацията на

102
чар и загриженост е само начинът, по който Ерол се е измъквал от ситуации, които е възприемал
като възможен повод да се изложи.
Затова след като Ерол спира да говори, Алън само му се усмихва и съвсем „наивно”
поставя Ерол лице в лице с неговия страх, предлагайки му да работи следващите няколко дни в
приемната за клиенти под ръководството на Ерол, който да заеме неговото място, а Алън да се
възползва от неговия пример. Внезапно уплашен, Ерол започва да измисля всякакви извинения
от сорта, че просто няма време и че Алън може сам да се оправи, както намери за най-добре.
Преструвайки се на напълно объркан, Алън отговаря, че сега вече е напълно озадачен, защото
той винаги се е съобразявал именно с факта, че Ерол е изключително зает и затова наистина
винаги е правил най-доброто, на което е способен, както намери за добре, без да се налага да го
безпокои.
Хванат натясно, Ерол няма друг избор, освен да се съгласи с Алън и след като е постигнал
пробив, Алън нанася удар с меча си, питайки Ерол от какво всъщност е недоволен и да не би
показателите на продажбите да са незадоволителни. Още веднъж поставен в неудобно
положение, Ерол е принуден да признае, че показателите на Алън са добри, но той е загрижен
относно репутацията на бизнеса, имайки предвид задевките на Алън с клиентите. Тогава Алън
просто поглежда продължително в очите Ерол, който се смущава и отклонява погледа си, след
което го пита дали е получавал някакви оплаквания от клиенти. Ерол признава пред Алън, че
оплаквания няма, но пред себе си тайно си спомня как клиентите винаги са отбелязвали с радост
какво удоволствие е да се работи с Алън и точно в този момент, най-накрая Ерол застава сам
лице в лице с истината за самия себе си.
Изчервявайки се ярко, той нарежда на Алън да напусне офиса, мърморейки под нос, че
Алън трябва да помисли за всичко, което му е казал, но дълбоко в себе си е вече убеден, че Алън
го е победил, разобличавайки завистта му относно лекотата и приятелското отношение към
клиентите. Преди да напусне офиса, едва сдържайки усмивката си, Алън учтиво благодари на
Ерол за „напътствията”.
В конфронтацията си с Ерол, Алън остава твърд в собственото знание, без по никакъв
начин да заплашва кариерата си. Обратно, благодарение на умението си да срещне Ерол със
собствената му глупост, той печели неговото уважението след като посочва дребнавостта му,
породена от завист, без да го осъжда открито и унижава. Алън всъщност дава на Ерол повод за
много размисъл и впоследствие завистта на Ерол скоро се превръща във възхищение от куража
и интелекта на Алън. В крайна сметка, обърнете внимание, че единственото нещо, което прави
Алън е да постави Ерол лице в лице със собствения му страх и ако Ерол е достатъчно честен да
признае напълно какво точно се е случило, той не само ще разбере, че е бил надхитрен от Алън,
но и ще му благодари за услугата, че му е помогнал да извади наяве собствения му прикрит
страх.
Ако Ерол е склонен да срещне страха си, той ще придобие едно по-дълбоко разбиране за
себе си и чрез него „4е осъзнае скрития в собствената му стеснителност и интро-вертност
потенциал. За съжаление, малко хора биха осъзнали каква услуга им прави Воинът, дебнейки ги
по такъв начин. В повечето случаи обикновените мъже и жени, почувствали силата на Воина, в
такава ситуация ще се опитат просто да загърбят инцидента, колкото се може по-скоро,
продължавайки живота си, сякаш нищо никога не се е случвало.
Продължавайки нашата тема за претърсване на сенките, трябва да добавим още нещо в
заключение. В примера, който разгледахме тук, читателят трябва да има в предвид, че
претърсването на сенките не е нито толкова просто, нито толкова лесно, колкото изглежда в
горния пример. Простотата на примера е само за яснота, защото, ако трябва да сме откровени,
няма нищо просто в завъртения начин, по който работи човешкия ум. Трябва време, търпение и
доста практика, за да се придобие способността да се претърсват сенките. И никога не бива да се
забравя, че по света няма еднакви хора, нито случаи, без значение колко привидно еднотипни
могат те да изглеждат.
В края на краищата, изкуството на дебнещия винаги е въпрос на майсторство в
способността да се импровизира ефикасно и професионално на момента, изкуство, което

103
очевидно не се усвоява за един ден. В ръцете на опитния дебнещ, претърсването на сенките е
едно неимоверно мощно средство, толкова неподозирано и неуловимо, че противникът винаги
остава със странното чувство, че Воинът има на нейно или негово разположение някакъв вид
свръхестествена сила, каквото и да значи това безсмислено понятие. В действителност в
претърсването на сенките няма нищо „свръхестествено” и Воинът не притежава сила, която да
не е във възможностите на всеки, склонен да положи усилията и отдели времето, необходими да
се усвои изкуството на дебнене.
В заключение, внимателният читател, вече е забелязал, че за разлика от първите четири
аспекта на Правило то на дебнещия , аз не съм разглеждал петия аспект по отношение на
четирите постулата на дебнене. Причините са две: първо, както вече беше обяснено по-рано в
настоящата книга, всичките седем аспекта от Правилото на дебнещия могат да бъдат приложени
в контекста на всеки един или повече от четирите Постулата на дебнене. Няма прости и бързи
правила кой точно аспект от Правилото на дебнещия трябва да се прилага в контекста на даден
постулат. Да знаеш кой аспект от Правилото е подходящ във всяка дадена ситуация и да го
приложиш в контекста на правилния постулат, е способност за разграничение, която може да се
придобие само с постоянна практика. Затова, давайки примерите, които се отнасят до първите
четири аспекта на Правилото, аз просто се опитах да предоставя на читателя достатъчно
информация за начина, по който работи техниката, за да могат той или тя да направят опит да
използват ефективно Правилото на дебнещия . Засега няма какво повече да се направи, защото
само практиката е тази, която ще може да даде на читателя някакво истинско разбиране как да
използва Правилото на дебнещия в контекста на четирите постулата на дебнене.
Втората причина да прескоча обяснението на петия аспект на дебненето в контекста на
всеки един постулат е за улеснение. Важно е да се знае, че съдържанието на петия, шестия и
седмия аспект от Правилото на дебнещия е толкова необятно, че в зависимост от контекста, в
който те са били приложени, неотменно се засягат два или дори всичките четири постулата.
Петият аспект от Правилото на дебнещия , очевидно говори изцяло за действия, а не за реакции.
Действията принадлежат на Севера и да не се ре-агира по привичен начин е не-правенето,
присъщо отново на Севера. Нещо, което изяснява без съмнение, защо петия аспект трябва да
бъде разглеждан в контекста на втория постулат от дебненето. Ако отчетем обаче, че целият
смисъл на претърсването на сенките е да се постигне ниво на трезвост, което обикновено е
недостижимо, веднага разбираме защо трябва да разглеждаме претърсването на сенките и в
контекста на първия постулат.
Връщайки се на примера с Алън и Ерол, виждаме, че Алън е в неизгодно положение,
изправен срещу светогледа на шефа си и по тази причина трябва да приложи петия аспект от
Правилото на дебнещия . Както вече ни е известно, то-6а означава да приложим на практика не-
правенето, което от своя страна предполага: първо, да не реагираме спрямо ситуацията,
приемайки нещата на привидно ниво; и второ, да предприемем действието, наречено
претърсване на сенките. Тогава от само себе си става ясно, че ако Алън успее да не реагира, той
ще подходи към конфронтацията с Ерол в условията на първия постулат, защото само по този
начин, той няма да бъде обсебен от привидното значение на ситуацията. Същевременно обаче,
Алън е длъжен да предприеме действието по претърсване на сенките, навлизайки в сферата на
втория постулат. Важно е също да се отбележи, че претърсвайки сенките, Алън наистина
достига до необходимата трезвост в конфронтацията и тя да му дава предимство пред Ерол, но
тази трезвост е приложима единствено в конкретния случай. Утре или вдругиден Алън отново
ще се окаже срещу подобно предизвикателство и затова трябва да разбере безумието на
надеждата, че може да разгадае мистерията на съществуванието, нещо, което от своя страна ни
води право в лоното на четвъртия постулат.

104
 ОСМА ГЛАВА

ЗАД БУЛОТО НА ВРЕМЕТО

ВРЕМЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ ФАКТОР В ЧЕТВОРНОТО

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НЕОПИСУЕМОТО. ТОВА, КОЕТО СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ВРЕМЕ,
В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е ДВИЖЕНИЕТО НА ПРИСЪЩОТО ОСЪЗНАВАНЕ - ИСТИНСКИ
ИЗРАЗ НА НАМЕРЕНИЕТО И УМА НА НЕОПИСУЕМОТО. ЗАТОВА, МОЖЕМ С
ОСНОВАНИЕ ДА ГЛЕДАМЕ НА ВРЕМЕТО КАТО СЪЩНОСТТА НА ВСЯКО ТВОРЕНИЕ, А
НА ОСТАНАЛИТЕ ТРИ ИЗРАЖЕНИЯ НА ЧЕТВОРНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, МАТЕРИЯ,
ЕНЕРГИЯ И ПРОСТРАНСТВО, КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА НЕОПИСУЕМОТО В СЪЩНОСТТА
НА ТВОРЕНИЕТО, ВРЕМЕТО, СЪОТВЕТНО НИЕ НЯМАМЕ ОТПРАВНА ТОЧКА, АКО НЕ
ВЪЗПРИЕМЕМ ВРЕМЕТО КАТО ПЪРВИЧНАТА СУБСТАНЦИЯ НА ПРОЯВЕНАТА
ВСЕЛЕНА - СУБСТАНЦИЯ, СВЯТА ЗА ВСИЧКИ ОСВЕН ЗА ПРОФАНА.

Преди да разгледаме какво съдържа шестият аспект от Правилото на дебнещия - Воинът

винаги сгъстява времето - нека първо да разберем каква е истинската природа на времето. В
първите две книги времето е дефинирано като продукт от възприемане процеса на живота; една
много добра дефиниция от гледна точка и на лаика, и на всички, които имат очи да виждат. В
нашето сегашно разглеждане за времето обаче е важно да се опитаме да схванем, поне частично,
техническата дефиниция за време, описана в горния афоризъм.
Истинската природа на МЕСТ е много трудна за възприемане със средствата на
рационалния ум и от всички четири изражения на четворното предназначение на Неописуемото
времето е най-абстрактното и трудно за разбиране понятие. Респективно опитът да се опише с
думи МЕВП е наистина най-потискащото и напразно начинание за всеки нагал, но като всеки
човек, той все пак е принуден да прибягва до помощта на думите. Ето защо в момента нямам
друг избор освен да опитам невъзможното. Във връзка с това ще помоля читателя да не приема
следващите думи буквално, от привидната им страна, а да се опита да извлече някакво чувство
от всичко изложено. Опитвайки се да обясня времето, аз съм принуден да използвам думи,
които са толкова смешно ограничени и неадекватни, че най-доброто, което мога да постигна, е
да предам едно чувство на читателя и едва тогава да се надявам, че той или тя ще направят
необходимото усилие да се носи с породеното чувство до момента, в който то се превърне в
опит, защото само когато природата на времето е изпитана, само тогава може да има някаква
степен на разбиране за истинския смисъл на понятието време.
Времето е нищо и същевременно всичко, точно както пространството е празно и
същевременно запълнено до милиметър. Това, което човек измерва с часовника не е време,
точно както и онова, което човек възприема като празнота между два атома или две планети не е
пространство. Времето и пространството са двете полярности, които правят възможно
проявлението на Вселената, като съответно и двете са изражения на присъщото осъзнаване, или
по-точно присъщото осъзнаване на Неописуемото. Ето защо времето и пространството са
специфични състояния на Осъзнаването, противоположни едно на друго, и по същата причина
неразделни и взаимозависими, защото без Осъзнаването, наречено време, нямаше да има
осъзнаване за пространство и без Осъзнаването, наречено пространство, нямаше да има
осъзнаване за време.
Математически терминът „осъзнаване зa време” означава „осъзнаване, умножено по
времето”, а терминът „осъзнаване за пространство” означава „осъзнаване, умножено по
пространство”. Все пак, и двете, времето и пространството сами пo себе си са състояния на
присъщото осъзнаване и затова, независимо дали говорим за „осъзнаване за време”, или за
„осъзнаване ja пространство” и двата термина се свеждат до едно и също нещо, което

105
представлява „осъзнаване^ осъзнаване”, „осъзнаване, умножено по осъзнаване”, или по-точно,
„осъзнаване, умножено по присъщо осъзнаване”.
Какво обаче е това осъзнаване, което се умножава по присъщото осъзнаване? От нашето
кратко представяне на Космологията в том втори научихме, че има само два типа осъзнаване, а
именно присъщото осъзнаване и развиващо се осъзнаване, като и двата типа осъзнаване имат по
две полярности, едната отделяща и другата приобщаваща.
Отделящият полюс е умът, мислещият принцип, докато приобщаващият е намерението,
чувстващия принцип. Разглеждайки присъщото осъзнанаване, е логично да предположим, че
„другото” осъзнаване, за което става дума, е просто едната полярност на присъщото осъзнаване,
което значи, че така нареченото присъщо осъзнаване е фактически другата му полярност. Затова
времето и пространството са двата полюса на присъщото осъзнаване и в този контекст
пространството представлява изражение на ума, мислещия принцип, отделящ и пораждащ
елемент, който наричаме пространство; докато времето, изразяващо намерението, чувстващия
принцип, обединява и така поражда елемента на прогресия, едно последователно или
прогресивно приобщаване, обхващане на непознатото в познатото, което поражда понятието за
време. В крайна сметка обаче трябва да се разбере, че обозначавайки времето и пространство,
ние се отнасяме към онзи аспект на Неописуемото, който възприемаме като То се Движи.
От наученото досега виждаме, че терминът „осъзнаване, умножено по време” на практика
означава „пространство, умножено по време” и „осъзнаване, умножено по пространство”,
означава „време, умножено по пространство”, което разбира се е едно и също нещо, посочващо,
че времето и пространството са не само двата полюса на присъщото осъзнаване, но и продуктът
от тях двете е идентичен; а именно, То се Движи, активната интелигентност, дефинирана във
втори том. Все пак запомнете, че в понятията на лаика терминът пространство е дефиниран като
продукт от възприемане предназначението на живота, докато времето е дефинирано като
продукт от възприемане процеса на живота. С други думи, пространството трябва да се свързва
с предназначението на живота, а времето с процеса на живота. Това означава, че пространството
е осъзнаване на предназначението на Неописуемото, а времето е едно осъзнаване на процеса,
чрез който това предназначение може и трябва да бъде изпълнено. От тук е логично, че времето
е не само израз на волята-за-проявление, но по същата причина е израз на намерението и затова
намерението е единствената сила, представена в цялата проявена Вселена, а проявената Вселена
сама по себе си е продукт на намерението (втори том) и ето, че вече става ясно защо Толтеките
гледат на времето, като на първична субстанция на проявената Вселена.
Затова макар и времето, и пространството да са полярности на присъщото осъзнаване,
времето все пак предшества пространството. Това не е много лесно за възприемане, но можем да
мислим за него по следния начин. Осъзнайте, че ако нямаше НЕЩО в празнотата на
Неописуемото да мърда или се движи, няма НИЩО, което да направи празнотата възможна за
възприемане. Разбира се ако веднъж или когато - и двете предполагат елемента време, тогава
празнотата веднага може да се възприеме като пространство, или по-точно като едно
пространство. От това се вижда не само взаимозависимостта на времето и пространството, но
също и техните взаимоотношения. Още повече, както вече научихме от втори том, проявлението
и еволюцията на съзнанието могат и се случват поради интелигентното съдействие между тези
две полярности на присъщото осъзнаване. Само поради постоянното взаимодействие между
двете полярности, проявената Вселена може да съществува, защото в момента, в който тези две
полярности се слеят, взаимодействието спира и тогава То повече не се Движи, което значи, че
Неописуемото още веднъж се е превърнало в неподвижна празнота.
Постоянното взаимодействие на двете полярности на присъщото осъзнаване, времето и
пространството, е истинската константа, убягвала на Алберт Айнщайн в неговата теория за
относителността, която той се е опитвал да дефинира като скорост на светлината. Съответно в
уравнението на Айнщайн е = mс2 е ясно да се види, че: е разделено на m = с2, енергията,
разделена на материята, е равна на времето, умножено по пространството, което означава, че
когато двата полюса на присъщото осъзнаване започнат да взаимодействат, продуктът е деление
или различаване на недиференцираното или неразличено съзнание (втори том) и това

106
различаване на неразличеното съзнание се нарича клъстериране или скупчване. Но както си
спомняме, енергията е продукт на силата и тъй като силата е продукт на възприятието,
виждаме, че уравнението е = mс2 се тълкува като енергия (продукт на силата) = различено
съзнание (т), умножено по пространство, умножено по време (с2, константното взаимодействие
между двете полярности на присъщото осъзнаване).
Във всичко посочено по-горе, аз се опитах да предам на читателя някакво чувство за това
какво означава времето и какво е отношението му към пространството, енергията, материята и
силата. Както обаче вече споменах, дотук казаното е само чувство за и трябва по тази причина
да не бъде приемано от привидната му страна, защото, ако моето обяснение се възприема на
привидно ниво, читателят ще се окаже с един куп отпадъци, нямащи почти никакъв смисъл. Ако
от друга страна, получената информация се използва за придобиване на чувство за онова, което
се разбира не само под време, но също и под МЕСТ и сила, тогава чувството ще води читателя
към някаква форма на опит. Излишно е да се обяснява, защо опитът е не само истинско знание,
но което е по-важно, първа ръка знание.
С времето читателят сигурно е забелязал колко далече се придвижихме в непознатото при
разглеждането на понятието за време и както става във всички случаи, в които се борави с
непознатото, рационалният ум не е от полза. Можем да боравим директно с непознатото само в
контекста на осъзнаване в лявата страна, но до времето, през което читателят може да влиза и
излиза във и от лявостранно осъзнаване по желание - най-добрият подход е да потърси и
регистрира някакви чувства, пораждащи се в резултат на опита. Информацията не може никога
да замени директния личен опит, но информацията, ако се използва мъдро, може и позволява на
човек да придобие някакво усещане за вида чувство, което търсим в даден опит. Едва когато сме
на ясно какво търсим, тогава може да се схване правилното чувство, което се поражда от
някакъв опит и то е чувството, резултат от проявлението на левостранното осъзнаване. На първо
време всички такива чувства не водят до голямо просветление, но ако постепенно други
подобни чувства се регистрират и добавят към първите, тогава постепенно, но сигурно реалната
картина започва да се оформя; картина, която в началото е замъглена, но постепенно и сигурно
започва да придобива оформената субстанция и може да се разбере от рационалния ум. В тази
връзка се надявам, че дадената тук информация ще помогне на читателя да получи поне смътна
представа за това какви чувства, породени от неговия или нейния ежедневен живот могат да
водят до по-добро разбиране не само за времето, но и на МЕПВ като цяло и как силата се
вписва в цялата схема.
След като видяхме времето като първичната субстанция на проявената Вселена и в този
контекст като израз на намерението, вече не е трудно да се разбере защо Толтеките го смятат за
свещено. Трябва да се разбере, че в крайна сметка, нищо не може да бъде сътворено без
първична субстанция и само при наличие на първичната субстанция е възможно сътворението.
С други думи, всяко сътворение зависи едновременно от съществуването и употребата на
времето. Но обърнете също внимание, че това, което човек приема за време е само човешкото
разбиране за проявлението на времето във физически план. Когато човек прозре дълбокия
смисъл на математическия анализ и започне да осъзнава, че смисълът може да бъде схванат само
чрез забравената наука нумерология, ще станем свидетели на зараждането на напълно нов тип
математика - форма на математика, която ще има характерно психологическо значение и по тази
причина не само ще държи сметка за взаимосвързаността на живота, но и ще признае
необходимостта елементът време да се включи във всички математически уравнения.
В резултат на съществуването на елемента време, ние не живеем в една абсолютна
Вселена. Цялата Вселена е относителна по време, относителна спрямо намерението на
Неописуемото и само когато стане пределно ясно какво означава това, науката ще започне да
осъзнава, че проявената Вселена, сама по себе си, има едно емоционално качество, което не
може да бъде игнорирано. Точно както емоцията е израз на намерението на физически план,
така също времето е универсален израз на намерението в проявената Вселена, от която
физическата и видима Вселена е само една малка част. Следователно колкото и странно да
звучи, времето е изначалният израз на нещо, което може да бъде определено като универсална

107
емоция. Времето представлява буквално емоциите на Неописуемото, колкото и странно да
звучи, защото от наша човешка гледна точка, ние просто не знаем достатъчно за самите себе си,
за да можем да направим дори произволно предположение за емоциите на Неописуемото.
Все пак днес Толтеките знаят достатъчно за времето, за да разбират, че то е не само част от
четирите измерения, но има и природата на чиста емоция. Емоция, пронизваща вечността, и
толкова безнадеждно неразбираема в нейната широта, че можем само да се надяваме да
придобием някаква груба представа за нея, проследявайки я в хилядолетията на историята.
Поколения Толтеки са се трудили усърдно през вековете и всяка нова генерация е добавяла
работата на живота си към тази на нейните предшественици, и бавно, понякога много бавно,
вселенските цикли на времето са започнали да стават видими -всеки цикъл, без съмнение израз
на специфична емоционална вибрация. Днес знаем, че няма съвпадения на инциденти, а всичко
в историята е резултат от нещо, което с право може да се нарече времена или по-точно
вселенското намерение, проявено първо, като сила и после като енергия, заредена с емоционален
импулс.
Следователно за Воина Толтек безупречното управление на времето е от първостепенна
важност. Няма истински Воин, който да гледа на времето като нещо, което може да бъде
прахосвано безгрижно по всякакви несъществени и дребнави начини. Да се прахосва време, по
какъвто и да е начин, е немислимо за Воина, защото да прахосва време, означава Воинът
буквално да прахосва предоставената му възможност да участва в акта на вселенското
сътворение. За истинския Воин, животът на земята няма истинско значение, ако той просто се
прахосва в придобиване на добра работа, кола, дом, семейство и много пари в банката. За Воина
животът на земята може да има истинско значение само когато Воинът може да остави следа
във Вселената, на която той или тя са творения. Очевидно единственият начин, по който Воинът
може да остави следа е в контекста на времето, а единственият начин, по който той може да
управлява времето ефикасно, е като поеме пълен контрол над Осъзнаването си, защото, както
вече знаем от уравнението за времето, споменато в първи и втори том, времето е обратно
пропорционално на Осъзнаването.
Тъй като времето е израз на вселенското намерение, ние не можем да го манипулираме по
никакъв начин. Но тъй като е обратно пропорционално на Осъзнаването, ние можем, така да се
каже, да го манипулираме, манипулирайки Осъзнаването си. С други думи, въпреки, че не
можем никога да засегнем времето в истинския смисъл на думата, ние можем все пак да
променяме нашето възприятие за време, като го ускоряваме или забавяме. Въпреки всичко
обаче, трябва да е ясно, че промяната в скоростта е само в сферата на възприятието, а не в
сферата на физическото проявление като такова. Все пак, настройвайки скоростта на времето в
сферата на възприятието си, Воинът е способен на най-невероятни подвизи, които от гледна
точка на обикновения човек много често приличат на чудеса.
В хода на обяснението какво значи да ускоряваш или забавяш времето, нека да спрем
вниманието си накратко на примера за ясновидеца Толтек. Изкуството на ясновидеца се крие в
неговата способност да съ-настройва собственото си възприятие толкова акуратно с
Осъзнаването на човека, който вижда, че Осъзнаването на ясновидеца временно се слива с
Осъзнаването на другия човек. Такова сливане на Осъзнаването е по природата пълна
идентификация със субекта, така че буквално ясновидецът временно става другия човек. В
момента, когато се случва тази идентификация, ясновидецът бързо наглася своето собствено
възприятие за време, ускорявайки или забавяйки го в зависимост от целите на виждането.
Ако ясновидецът иска например да види причината за определен поведенчески модел в
другия човек, ясновидецът ще ускори времето. Обърнете внимание, че не физическото време се
ускорява, а само възприятието на ясновидеца за време. На практика това означава, че
посредством пълната си идентификация със съответната личност Виждащият може да погледне
назад към цялата верига възприятия на този човек, довели до сегашния поведенчески модел. С
други думи, ясновидецът сякаш се е върнал във времето в порядъка на няколко секунди, докато
всъщност той не е ходил никъде, а само е довел миналото в настоящето, сгъстявайки времето в
сферата на възприятието, което не е ограничено от пространството или времето като такива,

108
защото всяко минало, сегашно или бъдещо възприятие е резултат от съ-настройване и всяко съ-
настройване е завинаги сегашно за сияйния пашкул.
Обратно, ако ясновидецът иска да бъде сигурен, да кажем, в мотивите на дадена личност,
той ще забави времето, съ-настройвайки възприятието си към съответния човек. Забавянето на
времето наподобява описването на сегашния момент по начин, по който дори и най-малкия
детайл с всеки негов нюанс да бъде възприет. То всъщност е много подобно на забавяне на
кинематографски филм до степен, в която човек може да види всеки кадър поединично.
Начинът, по който ясновидецът успява да види толкова много детайли е като прочете
всяко малко парче, което има собствена история за разказване и сглобявайки всички малки
лични истории, ясновидецът вижда онова, което другата личност най-вероятно се опитва добре
да прикрие. С други думи, забавяйки времето, ясновидецът разтяга времето в сферата на
възприятието до такава степен, че вижда намеренията на другата личност сякаш под микроскоп.
Всичко споменато за ясновидеца Толтек е, разбира се, само един аспект от неговото
изкуство, тъй като способностите му не са ограничени само до одушевените твари, а включват и
неодушевените обекти и МЕНВ като цяло. Щом изкуството на ясновидеца предполага пълна
идентификация, трябва да е ясно, защо истинският ясновидец никога не се изкушава да използва
способностите си, за да шпионира хората. Пълната идентификация рядко е приятна, защото да
се идентифицираш с нечий страх или съмнение, притеснение, перверзни мисли или хаотични
емоции и да ги изпитваш като свои собствени, макар и временно, е в повечето случаи наистина,
меко казано, неприятно усещане.
След като разбрахме какво означава да се манипулира скоростта на времето, трябва да
изясним, че дори Воинът, който не е ясновидец, да може да борави с времето, до момента, в
който не е способен да съ-настрои прецизно собственото си съзнание с това на друг човек, такъв
Воин няма достъп до знанието, достъпно за ясновидец. Все пак, научил се да контролира
собственото си осъзнаване, Воинът може да манипулира скоростта на времето и да твори
чудеса. Нека погледнем отблизо какво всъщност се случва в живота на Воина, който не е
ясновидец.
Шестият аспект на Правилото на дебнещия гласи, че един Воин винаги сгъстява времето.
Всяка битка, без значение колко малка е тя, е битката живота и в битката на живот и смърт един
момент се превръща във вечност -вечност, която определя изхода на битката.
Първият за отбелязване момент тук е, че Воинът винаги сгъстява времето. Все пак горното
твърдение не бива да се приема буквално, от чисто привидната му страна, защото понятието
„сгъстява” тук се използва в неговото възможно най-широко значение, а не в смисъла, в който
по-рано обсъдихме действието - манипулиране скоростта на времето. Това твърдение всъщност
означава, че независимо дали Воинът сгъстява времето, или го разтяга, той не го пилее.
Да не пилее времето си за Воина не означава, че се щура като обезумял напред-назад,
скъсвайки се от работа двадесет и четири часа на ден, а означава, че използва времето си
ефективно и пестеливо, с каквото и да се занимава. С други думи, ако Воинът работи, тогава той
е напълно ангажиран с работата си. Ако спи, Воинът си почива напълно. Ако релаксира,
Воинът се наслаждава на релаксацията си напълно. Независимо в каква дейност той или тя са
въвлечени, те винаги са с ясното съзнание и за най-дребния детайл от тази дейност, за цялостно
им отношение към нея и всичко, което ги заобикаля или има връзка със заниманията им. Което
означава, че Воинът е напълно буден за предназначението си дори и в часовете на сън, защото
за напълно тренирания Воин сънят е просто едно променено състояние на възприятието, в
което нормалната физическа активност е временно прекратена. Абсолютно същото може да се
каже и за релаксацията на Воин, защото за Воина релаксацията не означава да се строполи
някъде като чувал с картофи в полу-съзнателно състояние. Релаксацията за Воина всъщност
представлява възможност той да преоцени усещането си за предназначение по отношение на
сегашния момент само в контекста на чувството, без да се ангажира с мисловна, емоционална
или физическа активност.
С ясното съзнание за всеки свой ход и всеки ход на света около себе си, Воинът е в
постоянна връзка със своето чувство за предназначение и посока, както и с усещането как най-

109
добре тя може да бъде материализирана в контекста на великото цяло, от което той е частица.
Воинът е напълно наясно с факта, че няма нито инциденти, нито съвпадения и всяко събитие,
случка и действие в неговия живот добавят един малък фрагмент в предназначението на
Неописуемото. Само чрез материализиране на собствената си участ или собственото си чувство
за предназначение, Воинът може наистина да остави собствена следа във Вселената и тогава
може да заяви, че е живял един безупречен живот.
Да се живее безупречен живот на Воин, е битка на живота, или по-точно казано,
продължителното усилие да останеш нащрек, възприемчив и буден през цялото време за цял
един живот. Такова усилие е равносилно на битка, защото в крайна сметка истинска битка е да
се бориш постоянно срещу склонността си към инерция. А да се предадеш на инерцията е
равносилно да попаднеш във водеща надолу спирала - спирала, която клони към пълно спиране
на движението, неотменно завършваща с упадък и смърт. Важно е да се запомни, че има много
невидими форми на смъртта, различни от физическа смърт на телата; и когато се твърди, че
всяка битка е битка за живота, това означава, че Воинът не само се бори да запази себе си жив
на физическо ниво, но също се бори да продължи да живее живота си безупречно. Само
безупречния живот на Воина може да остави следа във Вселената и в тази следа се крие неговото
бъдеще, или с други думи, неговото безсмъртие.
Във връзка с по-горното е важно да се знае, че ние губим всичко, което не използваме и по
тази причина, днес има много безплътни същества, които повече не могат да се прераждат
поради обстоятелството, че не са успели да вървят в крак с времето. Изостанали в развитието на
собственото си осъзнаване, такива хора не могат повече да играят смислена роля в изпълнение
предназначението на Неописуемото и са станали излишни във и за процеса на живота.
Ето защо фразата „в битка за живота си” има значение, което далеч надхвърля привидното
значение на думите, нещо, с което Воинът е пределно наясно. Действията в един къс отрязък от
време, по което и да е време, могат и влияят на Воина в много по-голяма степен, отколкото
обикновените мъже или жени искат да приемат или вярват, като резонансът от този момент на
времето пресича границите на едно въплъщение и попада в друго, където още повече
резониращи вълни се появяват, прескачащи в следващото въплъщение и така нататък. Затова
твърдението, че „един момент се превръща във вечност” и твърдението, че „вечността определя
изхода на битката” не са просто метафори, защото всяко действие днес, формира основата на
бъдещето, точно както всяко предизвикателство днес, представлява само натрупани последици
от миналото.
Най-общо казано, мъжете и жените са толкова предубедени във възгледа си, че има само
един живот, изолиран от контекста на времето, че смятат всеки ден от техния живот за някак си
изолирано явление извън рамките на цялостния им жизнен път. В резултат, хората се държат
като че ли времето няма никакво значение и техните действия могат да бъдат забравени, сякаш
нямат никакво отношение към настоящето и съответно към бъдещето им. Очевидно от
наученото до сега виждаме, че подобен подход към живота е не само белег на идиотщина, но и
най-сигурния път към самоунищожение. Без да отчита този факт обаче, човечеството като цяло
няма никакво уважение към живота и времето, в резултат на което огромната маса хора
продължават да пилеят живота си в разруха и саботиране на самите себе си.
Истинският Воин от своя страна, не пилее дори и един миг от живота си на земята.
Гледайки на времето като на нещо не само ценно, но и свещено, Воинът има нагласата да се учи
как най-добре да го сгъстява. Истината е, че не съществува техника сама по себе си, която може
да се практикува за тази цел, защото в крайна сметка Воинът се учи как да сгъстява времето
само като живее Учението в неговата цялостност, във всеки един момент от живота си. Все пак
трябва да се разбере, че да се сгъстява времето не е само въпрос на икономичното му
оползотворяване. Да се сгъстява времето означава, че човек е напълно буден през цялото време
в смисъл първо, че Воинът разбира какво повелява участта му в настоящия живот и второ, че е
постоянно нащрек, за да улови мимолетния шанс.

110
 Без значение по колко различни начина нагалът се опитва да обясни какво означава да се
сгъстява времето, учениците както и всеки друг неотменно откриват, че това на практика никак
не е лесно да се разбере. Причината е, че сгъстяването на времето е не толкова действие,
колкото настроение, факт много добре изразен в следния афоризъм.

СГЪСТЯВАНЕТО НА ВРЕМЕТО Е ЕДНО ВЪНШНО РАЗТВАРЯНЕ В ШИРОТАТА,

НАРЕЧЕНА ПРОЦЕС НА ЖИВОТА, ДО СТЕПЕН, В КОЯТО ДАДЕНА УЧАСТ СТАВА
ВИДИМА. ВИЖДАЙКИ УЧАСТТА СИ В СМИСЪЛА НА ВЕЛИКОТО ЦЯЛО, ЧОВЕК
ОСТАВА С ЕДНО ЗАВЛАДЯВАЩО ЧУВСТВО ЗА ПРЕДПАЗНАЧЕНИЕ, КОЕТО БЪРЗО СЕ
ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВСЕПОГЛЪЩАЩО НАСТРОЕНИЕ - НАСТРОЕНИЕ,
ТРАНСФОРМИРАЩО СЕ ОТ СВОЯ СТРАНА В НАМЕРЕНИЕ.

От наученото дотук, надявам се, вече е ясно защо след като времето е израз на
универсалната емоция, не е изненадващо защо когато се опитваме да работим с времето т.е.
влизаме в тясна връзка с участта си, се пораждат определен вид емоции. Универсалната емоция
обаче далеч надхвърля мащаба на човечността и всеки контакт с нея оставя човек само с едно
доста смътно, но все пак завладяващо чувство, че има нещо „липсващо” в живота му. Разбира се,
онова, което сякаш липсва, е нашата неосъществена участ и само след като веднъж сме разбрали
каква е участта ни и сме започнали да я изпълняваме, чувството за празнота започва да се
променя.
Тук трябва да се подчертае, че докато не разберем каква е нашата участ, елементът време
ще работи в живота ни, пораждайки у нас специфично настроение, което ще продължава да се
засилва с напредване на времето, независимо дали се опитваме да следваме Пътя на Воина, или
не. Дори и след като човек е разбрал участта си и съзнателно се опитва да я изпълни,
настроението продължава да присъства, макар и чувството за някаква липса да се променя в
чувство за незавършеност.
За да се проумее напълно какво всъщност означава всичко това, е важно да се запомни, че
всички ние сме частици от живота и имаме роля, която да изиграем в еволюцията на великото
цяло. Това се нарича съдба и за да се изпълни нашата съдба, ние периодично се прераждаме на
физически план, за да придобием необходимото познание, с което да изпълним съдбата.
Знанието, което търсим в настоящето, може да бъде придобито само посредством опита на
физическо ниво и за целта ние се нуждаем от специфични предизвикателства, които да ни
позволят да научим всичко, което всъщност трябва да научим. Следователно наша участ е
буквално знанието, което търсим, за да изпълним съдбата си. Веднъж преродили се физически,
за нас остава въпросът как ще придобием това знание, а как ще се материализират
предизвикателствата, които ще ни водят до него, зависи изцяло от нас; но през живота ни на
земята нашите Сънуващи постоянно се опитват да ни водят в правилната посока, и точно това
напътствие човек обикновено възприема като участ, вместо знанието, което трябва да придобие
и което в същност представлява неговата участ. Ето защо хората толкова често се чувстват
жертва на обстоятелствата в живота си, вместо да видят истинските дарове на силата, скрити в
предизвикателствата, които съпровождат пътя им.
Причината, поради която, най-общо казано, човек намира за толкова трудно да види
участта си в истинската й същност е затъмнението на съзнанието, съпровождащо момента на
раждането. В резултат на затъмнението, никой от нас не може да си спомни защо се преражда
или какво познание търси и нашите Сънуващи нямат друг избор освен да опитат да ни внушат
факта, че нямаме време, респективно предназначение или по-точно нямаме предназначение,
защото временно не сме във връзка с предназначението си през настоящото въплъщение.
Запомнете, че нашата единствена цел е нашата участ, или ролята, която имаме да изиграем в
еволюцията на Великото цяло, израз на която е отразеното във вид на частица универсално
намерение.
Как чувството за липса на време ще се прояви, зависи само от индивида и е различно при
всеки, но рано или късно всяка личност започва да чувства, че няма време по един или друг

111
начин и в резултат започва да преоценява не само времето, но и предназначението си в този
живот. Такава преоценка винаги поражда едно много реално настроение -настроение, което
също варира според индивидуалните особености, но определено оставя във всеки чувството, че
нещо липсва. Започне ли веднъж процесът за дадената личност, предстои следното: тя или ще
остане с въпросното настроение и ще направи всичко възможно да намери онова, което липсва в
живота й, или ще започне да се отдава все повече и повече на всякакви видове бягство от
действителността, за да може някак да облекчи тъпото чувство за празнота, породено от
усещането, че нещо липсва.
Започнем ли да внимаваме какво липсва, ние автоматично ставаме по-будни за всичко,
както никога преди и дори да не сме на Пътя на Воина, животът започва да придобива различен
смисъл, което постепенно, но сигурно, ни води към по-дълбоко разбиране на възможностите,
които бихме могли да реализираме в отреденото ни време. От този момент нататък ученикът
внезапно започва да осъзнава дълбокия смисъл на един от първите афоризми, с които се
запознават всички ученици още в началото на обучението си:

ВРЕМЕТО Е СЪЩНОСТТА НА БЕЗУПРЕЧНОСТТА ; САМО УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СМЕ

СМЪРТНИ, НИ ПОД ТИКВА ДА ДЕЙСТВАМЕ БЕЗУПРЕ ЧНО.

Както стана ясно, времето работи по два начина: първо, то ни води до Осъзнаването, че не
можем да си позволим да пропиляваме живота си на земята; и вече осъзнали този факт, ние
започваме да чувстваме, че нашия живот има специфично предназначение, което трябва да
осъществим. Независимо дали някога ще го осъзнаем, или не, веднъж разбрали важността на
бремето, ние влизаме в контакт с универсалната емоция, която поражда у нас едно неописуемо
настроение. Подтиквани от това настроение, ние започваме да търсим участта си, за да я
осъществим. Правейки го, ние отговаряме на универсалното намерение и така започваме да
съдействаме интелигентно с нашия Сънуващ и започваме да се учим да настройваме
намерението си в осъществяване на Съдбата. Все пак трябва да се разбере в крайна сметка, че
всичко, за което говорим е колкото просто, толкова и дълбоко, както най-добре се вижда от
следния афоризъм:

КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕТО, ВИЕ ТРЯБВА ДА ИМАТЕ ДОСТАТЪЧНО ЛИЧНА СИЛА,

ЗА ДА РАЗГЪРНЕТЕ КРИЛАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО И ДОКОСНЕТЕ ЕДНОВРЕМЕННО
НАГАЛА И ТОНАЛА, ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ СМИСЪЛА НА ВЕЧНОСТТА. В ТОЗИ ПОЛЕТПРЕЗ
ВРЕМЕТО, ВИЕ ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ СМИСЪЛА НА НАМЕРЕНИЕТО И ПРЕДНАЗНА ЧЕНИЕТО
НА ВСИЧКО.

Както става ясно от пo-горния афоризъм, в тази глава докоснахме само повърхностно
необятното разглеждане на времето, но за целите на настоящата книга, казаното дотук е
достатъчно. Както предупредих в началото на тази глава, МЕПВ е наистина необятна тема и
докато не дойде времето, в което читателят ще има достатъчно цялостно разбиране за Учението,
е безсмислено тя да се доразвива в подробности. В Християнската терминология времето може
само да дойде (англ. „соте to pass” бел.прев.) - само да се яви, едва когато читателя осъзнае, че
най-важната част на всяка битка, независимо колко голяма или малка е тя, е битката зa
сгъстяване на времето. За тази цел читателят, вече притежава единственото, от което той или тя
някога ще се нуждае, за да сгъстява времето и това е щитът на Воина.
Ако на всяко предизвикателство се гледа като на битка за живота и към всяка битка се
подхожда от ъгъла на времето, ние инстинктивно слагаме щита на Воина. С щита, максимално
будни, със страхопочитание, уважение и с абсолютна сигурност, от какво друго изобщо можем
да се нуждаем? Всичко необходимо е действие. Сгъстявайки времето, Воинът заема позиция на
Север, мястото на действието и оперирайки в контекста на втория постулат от дебненето, той
помни, че негово задължение е да разреши мистерията, независимо дали става дума за
мистерията на времето, или мистерията на съществуването. Така Воинът се бори за трезвост в

112
измеренията на времето и знае, че трезвостта, която търси, може да бъде постигната само
посредством сгъстяване на времето във всеки възможен смисъл.
Ако все още чакате, какво чакате? Вие вече имате вашия щит и времето минава покрай вас.
Единственият избор, който трябва да направите е да продължите да пилеете време или ще
вземете Воинския щит и ще започнете вашето пътуване веднага. Вие можете да захвърлите тази
книга и да загубите още малко време или можете да захвърлите тази книга и да започнете да
живеете безупречния живот на Воин веднага. Изборът е ваш, но запомнете, че времето не е ваше.
Вие можете да изберете да чакате, но времето няма да ви чака.

113
 ДЕВЕТА ГЛАВА

ГЛУПОСТТА НА ИДЕНТИЧНОСТТА

ДЕБНЕЩИЯТ НИКОГА НЕ РАЗКРИВА СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ, ДОРИ И ПРЕД

САМИЯ СЕБЕ СИ.

Разглеждайки седмия аспект от Правилото на дебнещия , се срещаме с една от възможно

най-интригуващите за повечето ученици концепции по Пътя на Воина, а именно, че дебнещият
има много лица. В светлината на всичко, което се съдържа в изкуството на дебненето, този
факт би трябвало да не изненадва, но въпреки очевидното на пръв поглед, тази концепция, в
началото винаги внушава на всеки ученик силно чувство на страхопочитание, примесено с не
малко трепет и съмнение. Ето как самите ученици съвсем несъзнателно попадат в ръцете на
дебнещия , приписвайки му много различни лица.
Различните лица на дебнещия са не толкова различните маски, които дебнещият носи,
колкото многото различни начини, по които другите са склонни да гледат на него или на нея. От
своя страна дебнещият, разбира се, се смее ли смее на глупостта във всичко това, защото в края
на краищата той или тя не правят „нищо” друго освен да се забавляват с чуждото възприятие.
Всъщност дебнещите са наистина най-сътрудничещите хора в целия свят, защото те никога не
отказват да играят нечия игра по чуждите правила. Играта е в края на краищата само игра и
всички игри са забавление, включително и тези, които ни карат да плачем. Няма дебнещ, който
да пропусне възможността да се позабавлява, защото дори и да му се плаче, сълзите му не са
сълзи на самосъжаление и нещастие, а само сълзи на наслада от тръпката на живота.
За дебнещия целият живот е игра - игра, която има огромния потенциал да произвежда
забавление, при положение, разбира се, че я играем с абсолютна безупречност. Затова когато
дебнещият се смее и шегува, той никога не го прави в духа на неуважение и непочтителност, а
напротив само в духа на радост от чудния дар на живота. Способен винаги да вижда вътрешната
красота на всичко около себе си, включително на собствените си предизвикателства, дебнещият
може да приеме сълзите си или тези на всеки друг сериозно само ако избере да вижда и
красотата в тях. Все пак, макар и способен да вижда красотата, присъща на сълзите, любовта на
дебнещия към живота го кара внезапно да прекъсне дори и най-прочувствените сълзи с шумен
смях.
Такова е разбирането на дебнещия за забавление и в него се крие цялото му изкуство и
сила, които често карат хората да се чувстват твърде неловко. Не е нормално в края на краищата
да се смееш на нечие погребение и се смята за ужасно неуважително да умираш от смях на
някаква много сериозна църковна церемония. За дебнещия животът е едно безкрайно
приключение от забавление и дали ще бъде в рая, или ада, дали ще се смее, или плаче, в неговия
или нейния живот винаги има толкова да се живее, че той никога няма достатъчно време да се
чувства нещастен или глупав, потиснат или унил. Нагласата на дебнещия е такава, че ако все пак
дойде такъв момент, както става с всички хора, той се оценява обективно, за да се потърси
незабавно потенциала му за забавление.
Способността да виждаш и подхождаш към живота по този начин, не е изкуство, което
може да се придобие за една нощ и не е никак лесно. Както с всичко друго, дали ще си виртуоз
на цигулката, на тенис корта, или на гимнастическия подиум, така и да се превърнеш в майстор
в дебненето, означава да пролееш много кръв, пот и сълзи. Освен че цялото Учение трябва да се
живее безупречно, дебнещият трябва най-вече да заличи неговата или нейна лична история с
най-голяма прилежност. Просто не е възможно да се усвояват техниките за напреднали в
дебненето, ако всяка йота лична история не е изтрита, защото истинското изкуство на дебнене
не е в това да се хвърля прах в очите на другите, а се крие във факта, че дебнещият няма
специфична идентичност, която да защитава или отбранява. При липса на специфична

114
идентичност майсторът дебнещ не се страхува да играе глупак, а обратно без да се страхува да
изглежда глупак, дебнещият може с лекота да накара всеки друг да се чувства като такъв.
Ето как стигаме до истинската кулминация в Мъглата на Драконовото знание; а именно, че
без специфична идентичност, дори и за самия себе си, майсторът дебнещ е в същност майстор
на контролираната глупост. Това е концепция, до която се докоснахме за кратко в Глава Втора и
там беше подчертано, че контролирането на нашата глупост е най-вече въпрос на интелигентно
съдействие. Сега вече дойде времето да погледнем по-задълбочено на тази концепция, защото,
както вече научихме, да контролираме глупостта си, означава да поемем контрола над
съдържанието на съня, наречен живот.
Вече можем да си отговорим на въпроса защо дебнещият има много лица. За да се схване
настоящото твърдение е необходимо да се запомни, че ние всички сме пленници на един сън и в
контекста на този сън всичко е пълна глупост. Само след като се събудим от съня, ние можем да
започнем да контролираме глупостта си, или с други думи, да поемем контрола над
съдържанието на съня, съдействайки интелигентно на нашите Сънуващи.
Докато не се събудим от съня, всички ние ще имаме някакво чувство за идентичност, но
тъй като то ще е основано на нашата социална обусловеност и убеждението, че сънят е реалност,
идентичността ще бъде абсолютна глупост. Или, както знаем от четвъртия постулат на
дебненето, върхът в мистерията на живота е мистерията на съществуването и оттук всякакво
чувство на идентичност може да бъде единствено продукт на личната история. Как е възможно
да знаем кои сме и какво сме, ако сме мистерия дори за самите себе си? За истинския Воин всяка
форма на идентичност е в края на краищата неразривна част от глупостта ни.
От гледна точка на Воина единствената идентичност, която си струва да се култивира е
цялостност на Аза. Както вече научихме има само един живот, едно осъзнаване и от там в
крайна сметка само един Аз, защото макар всички ние да сме индивидуални частици на единния
живот, на нивото на истинското Аз има само едно Единство. Последното представлява най-
абстрактният момент за обяснение и много би помогнало, ако се мисли за него по следния
начин:
Разберете, че само на физическо ниво има чувство за индивидуалност в смисъла на
отделеност. На нивото на Сънуващ има само групово съзнание и затова всякакво чувство за
индивидуалност на това ниво е основано изцяло на интелигентното съдействие. С други думи,
на ниво на Сънуващия чувството за индивидуалност съществува само в смисъла на
взаимоотношенията и като такова, чувството за Aз е изцяло въпрос на отражение. Това разбира
се е истинската основа на концепцията за огледалата, защото просто не е възможно да се видиш
без огледало и от там груповото съзнание на Сънуващите не е някакъв въпрос на етика или
моралност, а необходимост, основана на универсалния Закон за Светлината и Отражението.
На нивото на нагала, духът на човека, няма абсолютно никакво усещане от отделеност и
респективно от групово съзнание, защото дори груповото съзнание все още има значение на
отделяне. Единственият начин, по който мога да изразя чувството на индивидуалност на този
етап е като го оприлича на нещо, което може да бъде наречено групов ум. Всеки, който някога е
изпитвал ефектите на груповия ум, ще знае точно какво имам предвид. Истинско чудо е как
понякога цяла тълпа хора могат да мислят и действат като един и въпреки всичко след това той
или тя ще твърдят, че независимо от чувството на пълно единство, което са изпитвали, все пак е
имало някакво чувство на индивидуалност в единомислието, от страна на всеки индивид. Макар
горната аналогия да не е напълно точна по отношение духа на човека, все пак върши някаква
работа като модел, който да демонстрира дълбокото значение на понятието „цялостност на
Aзa”. В горната връзка е много важно да се разбере, че човекът е толкова обусловен да мисли за
себе си в светлината на отделянето, че изпитва голямо затруднение в опитите си да си представи
една идентичност, основана на колективно съзнание, противно на типа осъзнаване, което
поражда чувството за отделеност. В резултат, средният мъж и жена не могат някак си да
възприемат себе си в смисъла на цялото или на цялостността. В крайна сметка обаче става
дума за „ цялостност на Аза”. Мислете за него по следния начин: има само едно единство,
наречено дух на човека, нагалът, проявено като милиони и милиарди индивидуални частици.

115
Първоначално проявлението на това единство не знае за себе си, че е едно цяло, и в резултат,
всяка частица се вижда изолирана от останалите. Съответно всяка частица развива една
индивидуална идентичност, основана на чувството за отделеност, така че от гледна точка на
проявлението на единството (не от гледна точка на единството само по себе си) няма усещане за
общо предназначение, а само един привиден хаос. Но с времето една след друга частиците
започват да осъзнават, че има само едно истинско предназначение, общо за всички, и това
предназначение е предназначението на единството. Следователно след като всички частици
имат едно предназначение, може с право да се каже, че проявлението на единството вече знае
или познава себе си като едно с единството, наречено човек, или по-точно дух на човека.
С други думи, от човешка гледна точка, проявлението на единството първоначално е
толкова неосъзнато, че то не знае изобщо, че всички негови частици формират едно общо цяло.
То е като човек, който не знае, че крайниците и органите му са негова принадлежност. Но
еволюцията на Осъзнаването работи в посока, в която проявлението на единството постепенно
започва да осъзнава факта, че неговите ръце и крака, както и органите всъщност му принадлежат
и формират от него едно цяло, една цялостност на Aзa. Това постепенно развитие на
Осъзнаването в проявлението на единството обаче може да се случи само когато една след
друга частиците започнат да осъзнават цялостността на Aзa.
От всичко казано до тук трябва да се разбере, че в стремежа да постигне тази идентичност,
наречена цялостност на Aзa, чувството за отделеност трябва да отстъпи място на чувството за
пълна приобщеност, защото без приобщеност не може да има единство. От само себе си става
ясно, че опитвайки се да култивира цялостност на Аза, Воинът трябва да отвори сърцето си и
единственият начин, по който може да го стори е, като живее Път със сърце.
Важно е да се има предвид, че значението на понятието да живееш Път със сърце е
толкова необятно, че при цялото ми знание, аз няма да мога, а и няма друг нагал, който да се е
опитал и успял да предаде с думи тази част от Учението. В миналото вместо да се опитват да
говорят за нещо, което просто не е могло да бъде предадено с думи, нагалите са давали на
учениците си определени задачи, предназначени да ги водят в разбирането им за това какво
значи да живееш Път със сърце. На пръв поглед, такива задачи винаги изглеждат безсмислени,
в най-добрия случай прекалено рутинни, но ако са правилно организирани, внимателно
направлявани от нагала и безупречно изпълнени от учениците, те неотменно водят ученика към
едно ниво на осъзнаване, което той или тя не биха достигнали по друг начин. Всички такива
задачи обаче трябва да бъдат изработени съобразно личните нужди и специфичен темперамент
на ученика и нагалът се старае да ги реализира и приспособи за ежедневието на ученика. От
гледна точка на читателя, всяка такава задача, зададена тук, би била абсолютно безполезна и тъй
като читателите нямаше да четат тази книга, ако работеха с нагал, аз нямам друг избор освен да
се опитам да направя нещо, считано досега за невъзможно. Предлагам да скочим направо в
дълбокото, използвайки следния афоризъм като отправна точка.

ИДВА МОМЕНТ В ЖИВОТА НА ВОИНА, КОГАТО BEЧЕ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА

СЛЕДВА ПЪТЯ НА ВОИНА. КОГАТО ТАКЪВ МОМЕНТ ДОЙДЕ, ВОИНЪТ ЗНАЕ БЕЗ СЯНКА
НА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ПЪТЯТ НА ВОИНА, КАКТО ВСИЧКИ ДРУГИ ПЪТИЩА НЕ ВОДИ
АБСОЛЮТНО ДО НИКЪДЕ И ЧЕ ЕДИНСТВЕНОТО ПРЕДИМСТВО В СЛЕДВАНЕТО НА
ТОЗИ НАЙ-ТРУДЕН ОТ ВСИЧКИ ПЪТИЩА Е, ЧЕ ЗА НЕГО ТОЙ Е ПЪТ СЪС СЪРЦЕ,
ЗАЩОТО ГО УЧИ НА СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО.

Безброй много пъти един нагал ще повтори на учениците си, че Пътят на Воина не води
никъде и да си Воин не е цел. Безброй много пъти нагалът ще предупреди учениците си да се
ангажират напълно в пътуването и да забравят за всякакви цели. Но човешката природа е такава,
че учениците клатят главите си „мъдро”, съгласяват се безусловно и веднага след напътствията
се втурват да преследват желаните цели.
Сякаш никога не са чували напътствията на нагала, те задават въпроси от сорта: „Какво
трябва да предприемала да успея в живота?”; „Какво трябва да направя за връзката си?”; „Да

116
приема ли тази нова работа, която ми се предлага?”; „Да купя ли тази кола?”;, Да купя ли тази
къща?”; „Какво мислиш?”; „Какво чувстваш?”; „Какво ще ме посъветваш?” и така нататък,
въпроси, един от друг по-несъстоятелни и съвсем извън темата.
Хората, които помъдряват не са тези, които непрекъснато трупат информация, а онези,
които се трудят да разберат как се задава правилния въпрос. В допълнение трябва да отбележим,
че повечето хора не задават въпроси с намерение да научат нещо. Болшинството задават
въпроси просто да се намират на приказки, точно като невменяеми. За такива хора въпросите не
са истински въпроси, а просто един забавен начин на общуване. Много други хора задават
въпроси, за да докажат собствената си важност, опровергавайки всеки възможен отговор. За
други въпросите останали без отговор са тяхното извинение за небрежно и безотговорно
поведение и за този тип хора откровените отговори са истинско табу. Но най-голямата маса от
хора задава въпроси само защото не иска да поеме отговорност за собствените си действия и за
собствения си живот. Много малко хора наистина задават въпроса, който може с право да се
нарече правилен въпрос.
Да се зададе правилния въпрос означава да се поеме отговорността за себе си, за
собственото знание или липса на такова, за вашите собствени предизвикателства и преди всичко
за вашия собствен живот. Всеки нагал, който се е посветил на Пътя на Свободата, ще откаже
да поеме отговорността за живота, на който и да е от учениците си. Нагалът ще се намеси или
наложи, само ако му е ясно, че ученикът е на път да попадне в капан, воден от откровено
незнание, но ако нагалът знае, че ученикът притежава необходимото знание, той просто ще се
отдръпне и изчака ученикът да се простреля сам в крака. Начинът, по който аз лично изразявам
този факт пред моите лични ученици е да кажа : „Аз знам, че ти знаеш и аз знам, че ти знаеш, че
аз знам. Така че, защо ме питаш?”
Затова, когато един ученик ме пита какво да направи, за да успее в живота, аз не давам
изобщо никакви напътствия, а вместо това го питам какво върши, защото излиза, че върши нещо
неправилно щом не му върви в живота. След като ученикът започне да обяснява какво прави,
единственото, с което мога да му помогна е да го напътствам в придобиването на яснота във
всички неясни области. Обикновено задавам на ученика серия от въпроси, докато той сам се
сблъска с верния отговор. Ако от друга страна видя, че ученикът говори в правилна посока,
добивайки все повече яснота, тогава просто го изслушвам и потвърждавам, че той е прав в
анализа на ситуацията. Постъпвайки с ученика по този начин, аз му помагам бързо да се научи
да задава правилни въпроси, което в крайна сметка означава, че той се е научил да задава
въпроси, на които сам може да си отговори.
Непосилно за мен е да изразя колко важно е за ученика да се научи да отправя правилните
въпроси и как без тази способност той никога не би могъл да се научи да мисли за себе си, да
достига до яснота, да носи отговорност за собственото си знание, никога не се научава да вярва
в себе си, никога не постига самоуважение или самоувереност и накратко, става просто зависим,
което означава да няма никаква свобода. По този повод, аз много често постъпвам абсолютно
безжалостно с ученик, който постоянно се прави на глупав. Глупавите въпроси заслужават
глупави отговори и ако един ученик иска да играе глупак, аз не се колебая да отразявам тази
глупост обратно към него. Ако мога да видя, че ученикът вече знае защо неговият живот не
върви, но той въпреки това ме пита, аз ще отговоря по един доста безсмислен начин от сорта:
„Мисля, че имаш нужда от малко повече секс.” или „Опитай да станеш вегетарианец.” или
„Защо не си купиш нова кола?”.
Да се научи да задава правилните въпроси, може да се окаже наистина трудна задача,
особено ако ученикът следва сляпо желанието да прикрие своето бездействие и продължава да
тъне в общата глупост и безпросветност. Все пак да се научиш да задаваш правилните въпроси
не е истински трудно, ако се има в предвид, че правилен е въпросът, на който или можеш сам да
отговориш, или знаеш, без сянка на съмнение, че само за момента не си в състояние да намериш
отговор. За да се разбере това още по-добре, нека се върнем на въпросите, споменати по-горе.
Първият от тях, появяващ се неотменно по един или друг начин е: „Какво трябва да
направя, за да ми върви в живота?” За да се превърне това в обоснован или правилен въпрос, би

117
било по-добре да се перифразира в смисъл на: „Кое от нещата които правя, ми пречи да бъда
щастлив и да имам успех?” В момента, в който въпросът е зададен по този начин, веднага става
ясно, че въпросът е въпрос към самия себе си, защото никой друг освен вас самият не може по-
добре да отсъди и прецени какво правите.
Затова мъдрият ученик няма да избере да губи времето си, в очакване нагалът да му даде
отговор, който може и сам да намери, а веднага ще се заеме да направи пълна преоценка на
сегашния си живот. Тук е мястото, където дневникът се явява един безценен помощник, защото,
сядайки да напише оценка или просто да направи списък на правенето си, човек може да
постигне пределна яснота, която обикновено не е възможна сред целия ментален и емоционален
хаос, съпровождащ безкрайния вътрешен диалог.
Веднъж направил тази оценка, ученикът открива, че тя поражда нови въпроси. Например
ученикът може да забележи, че е склонен към сдържаност във взаимоотношенията си с други
хора, но ако си зададе въпроса защо е сдържан, най-вероятно ще се окаже в задънена улица.
Вместо това, той трябва да се попита по какъв начин се проявява сдържаността му и правейки
отново списък на всичките много и различни начини, по които неговата резервираност се
проявява, той сам ще достигне до яснота по въпроса.
Ако процесът на откриване на правилния въпрос продължи и се практикува редовно,
ученикът ще забележи, че неговият списък от въпроси към нагала драстично се скъсява, още по-
важно, списъкът става изключително сбит и само по същество. Ако е пределно наясно какво
напътствие иска от нагала, ученикът не само ще бъде съвсем отворен към неговите напътствия,
но и няма да има трудности в разбирането им. Ето какво означава фразата „ученикът трябва да
призове Учението”.
След като разгледахме горния въпрос в дълбочина, не се налага да се впускаме в
подробности по останалите, защото ще бъде достатъчно, ако просто ги перифразираме така, че
да ги превърнем в състоятелни. Как тогава би трябвало да перифразираме въпроса „Какво
трябва да направя за моята връзка?” От пръв поглед става ясно, че въпросът никога нямаше да
бъде зададен, ако връзката между двамата е пълноценна. Затова истинският въпрос е „Имам ли
връзка с тази личност и съответно, знам ли изобщо какво означава да имам истинска връзка ?”
Подобен е и случаят със следващия въпрос: „Трябва ли да приема това предложение за работа?”
Защо един човек би задал такъв въпрос, ако е щастлив със сегашната си работа? Очевидно
въпросът би трябвало да бъде: „Какво ново ми предлага новата работа и какво предимство има
тя пред тази, която аз вече имам?” Сега да видим: „Дали да купя тази кола?” Тъй като колите са
скъпи, няма човек със здрав разум, който би разсъждавал над въпроса дали да си купи друга
кола, ако той няма нужда да купува кола. Ето защо оперативният въпрос е: „Имам ли нужда да
купувам кола изобщо и ако е така, набелязаната кола ще задоволи ли нуждите ми?”
Разгледайте и въпроса: „Дали да купя тази къща?” Ако някой ви зададе подобен въпрос,
какъв ще бъде отговорът ви?
Моят отговор на такъв въпрос ще бъде: „Какво всъщност ме питаш ти? Питаш ме дали ти
харесваш къщата? Или ме питаш дали аз харесвам къщата? И как, по дяволите, аз трябва да знам
дали ти можеш да си позволиш да купиш тази къща, или не, след като не съм нито твой
счетоводител, нито твой банкер?”
„Какво мислиш?”; „Какво чувстваш?”; „Какво би ме посъветвал?” Това са три въпроса,
които много често се задават, и които сами по себе си са хубави и състоятелни въпроси, при
положение, че са зададени с правилния мотив. В тази връзка разберете, че хората като цяло
обичат да им се казва какво да правят, за да може, ако напътствията не работят по начина, по
който на тях им се иска, да могат да замерят с камъни този, който им ги е дал. Ако ние зададем
всеки един от тези три въпроса, то би трябвало да бъде само в желанието ни да търсим
потвърждение за нещо, което вече знаем, или съответно в желанието да открием друга гледна
точка, която може и да сме пропуснали.
Много важно е да не искаме нечие чуждо мнение само защото не вярваме в собственото си
знание, защото по този начин ние уронваме собственото си самоуважение и самоувереност.
Всъщност няма нищо лошо в това да се интересуваме от алтернативно мнение, ако

118
междувременно си даваме сметка за нашето знание по съответния проблем. Това не означава, че
трябва догматично да се придържаме само към нашия светоглед, а означава, че искайки чуждото
мнение, ние сравняваме другата гледна точка с насоката, съответстваща на нашето знание, и
постъпвайки по този начин, ние неотменно получаваме една перспектива, напълно различна от
перспективата, която сме имали до момента.
След всичко казано дотук, разберете, че всичко онова, което кара учениците да се
провалят, задавайки грешните въпроси, е фактът, че те са целево ориентирани, вместо да се
стараят, да правят всяка една стъпка безупречно. В резултат на това, нетърпението ги превзема,
дневникът хвръква срещу стената, столът е ритнат отмъстително, нараненият крак ядосва още
повече собственика си и домашният любимец отнася всички ругатни, предназначени за нагала,
макар единственият виновен да е ученикът.
Много малко хора някога се спират да помислят, че целият им живот е основан на техните
собствени неправилни въпроси и техните неправилни мотиви за задаване на такива въпроси.
Затова вместо да използват всяка една ситуация в живота си за придобиване на знание и сила,
хората пропиляват живота си в игра на обвинения, решени докрай да бъдат тъпи, но упорити.
Невежеството може и да се смята от някои за блаженство, но не е ли иронично, че точно
блаженото невежество е в основата на играта на обвинения? Вечните въпроси са: „Не виждаш
ли, че се мъча?”; „Защо не ми помогнеш?”; „Какво става с теб? Не разбираш ли какво ти
говоря?”; „Защо ме гледаш така? Какво пак направих?” В действие ли е подобно поведение на
невежество, не може и дума да става за въпроси като: „Какъв ли дар на силата се крие тук, ако
си реша проблема сам?”; „Не бях ли достатъчно ясен в онова, което се опитах да споделя?”;
„Кое от моето поведение кара този човек да ме гледа така осъдително?”
По подобен начин учениците постоянно се спъват в усилията си да постигнат цел, която
съществува само в техните мозъци. Решени да станат Воини, те постоянно се тормозят от
въпроса „Защо не се справям добре?” Всеки път, когато един ученик се пита подобно нещо, той
успява да убеди самия себе си, че със сигурност е тъп, непълноценен и неспособен.
Единственото, което трябва да направи, за да разбере, че всъщност е интелигентен, а не тъп, да
се почувства пълноценен, вместо непълноценен, както и да повярва, че е способен, а не
обратното, е да си зададе въпроса „Какво научавам точно в този момент?” Всъщност е толкова
просто да преместиш фокуса, един толкова свръхестествено мощен и завладяващ акт, че би
трябвало да бъде за всеки ученик най-лесната част от неговото или нейно обучение. В
практиката обаче всеки ученик се опитва безброй пъти да премести фокуса си неуспешно, само
защото изглежда прекалено лесно. Вкопчен в желанието си да бъде прав или в усилието си да го
направи правилно, такъв ученик постоянно пренебрегва процеса на собственото си учене на
момента и така никога не реализира на практика идеята за това, какво означава да си Воин.
Нагалът всеки път пита учениците си какво са научили в момента и дават ли си сметка
доколко са успели, и всеки път вижда как учениците го гледат така, сякаш е полудял да им
задава подобни въпроси. Във всички случаи причината за едно такова поведение е, че за ученика
целта все още не е постигната и той не проумява как е възможно да не правиш нищо като
хората, и това да ти бъде изобщо от някаква полза? Как е възможно безупречното белене на
картофи да доведе до знание за Света на магьосниците и как може един очевиден провал да се
превърне в акт на истинско познание?
Истинският Воин просто се вглежда в глупостта на подобно поведение, припомня си
усилията да се научи да премества фокуса и спокойно отива да бели картофи. Той или тя знаят
много добре от собствен опит, че едва след като един ученик се изтощи да опитва да постигне
целта си, на него най-накрая ще му светне, че всичко необходимо е да започне да живее като
Воин, вместо да се опитва да става Воин. Парадоксално е, но точно тук се крие най-голямата
трудност, която всеки среща по Пътя на Воина. Както бе отбелязано в първи том, истинската
трудност на Пътя на Воина не се крие в академичната сложност, а в неговата абсолютна
простота.
Въпреки че по Пътя на Воина има достатъчно материал, над които да занемее и най-
блестящия интелект, всяка появила се академична трудност е плод само на рационалния ум,

119
който е изцяло ориентиран целево и по тази причина е завинаги впримчен в усилието за линеен
напредък, породен от отделянето за сметка на циркулярната експанзия, резултат на
приобщаването.
Опитвайки се да напредват линейно, учениците са винаги скарани с всичко и всеки около
тях по простата причина, че те все още разделят в мисленето си и винаги имат чувството, че би
трябвало да бъдат някъде другаде, с някой друг, правейки нещо друго. Те рядко виждат силата
на момента и заради начина си на мислене все не попадат на правилното място, с правилния
човек, ангажирани в правилната дейност. За такива ученици сега няма значение и в усилията си
да избягат от всичко, което се случва точно тук и сега, те задават въпроси като: „Защо това се
случва точно на мен?” Отговорът, разбира се, е съвсем прост. Това, което се случва тук и сега, е
вашият билет към свободата и вашия път към силата, но ако имате намерение да се възползвате
от този дар на силата, вие трябва да го заявите, вместо да се оплаквате.
Да се заяви дара на силата означава, че трябва първо, той да се разпознае като дар и второ,
да се разбере, че е предназначен точно за този, който го заявява. Да се сдобие човек с такава
яснота, означава да живее на момента, но също се изисква и желание да се приобщиш, вместо
отделиш. С други думи*, вместо да се опитваш да избягаш или да се спасяваш от това, което се
случва в живота ти, трябва вместо да отделиш, да приобщиш опита така, че да научиш колкото е
възможно повече от всяка ситуация, която се появи, защото само по такъв начин е наистина
възможно да се извисиш над нуждата от съответния опит. Логично е да се предположи, че след
като сме извлекли необходимото познание или сила, присъщи за всяка една ситуация, отпада
нуждата да изпитваме същото нещо отново.
Макар да изглежда съвсем логично, учудващо е колко дълго хората като цяло се опитват
да заобиколят предизвикателствата си, дори и да знаят, че всичко казано по-горе е истина.
Причината в повечето случаи е не само в нежеланието да се учи, а по-скоро в нежеланието да
бъдеш приобщаващ (англ. „inclusive” бел.прев.) - концепция, с която някои ученици се мъчат
отчаяно за ужасно дълго време само защото не могат да достигнат до достатъчно яснота.
Без яснота, тези ученици не могат да различат между правенето на нещо, защото го искаш
и това да правиш нещо, защото за теб то е Път със сърце.

ДА ИСКАШ ДА НАПРАВИШ НЕЩО, ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ МОТИВ И ПРИ

ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ МОТИВЪТ Е ЧИСТ, ДЕЙСТВИЕТО ЩЕ БЪДЕ ДОБРО. НО РАЗБЕРЕТЕ,
ЧЕ ВСЕКИ МОТИВ Е ПРОСТО ЗАМЕСТИТЕЛ НА СЪРЦЕТО. ВСЕКИ АКТ, ПРОИЗЛИЗАЩ
ОТ СЪРЦЕТО, Е БЕЗУСЛОВЕН И ЗАТОВА НЕ ИЗИСКВА МОТИВИ.

Всички ученици идват на Пътя на Воина с някакъв мотив, защото такива мотиви са част от
багажа на един човек. Някои от тези мотиви са съвсем чисти, докато някои са доста кошмарни!
Така или иначе, силата не различава учениците на основа чистота на мотивите. С каквито и
мотиви да започнем, всички можем да работим за реализиране на нашия пълен потенциал и да
заявим силата си по Пътя на Воина. За тези ученици обаче, които искат да следват Пътя на
Свободата, идва момент в обучението, когато силата ще ги предизвика да направят избор
между Пътя на Великото Приключение и Пътя на Свободата. Ако един ученик първоначално е
дошъл на Пътя на Воина с чистия мотив да достигне свободата, той изобщо няма да има
трудности при избора, което автоматично го поставя твърдо на Пътя на Свободата. Ако от
друга страна един ученик идва по Пътя на Воина с нечист мотив и не е успял междувременно да
го изостави, такъв ученик ще трябва да посрещне една наистина тежка криза - криза, която ще
завърши или с избавление, или с прекъсване на неговото или нейно обучение.
Никой от нас не може да достигне до свободата просто защото иска да бъде свободен.
Както по-горния афоризъм изразява прекрасно, да искаш нещо означава мотив и колкото
парадоксално да изглежда на пръв поглед всеки мотив, независимо колко е чист, може да бъде
пречка. Как можем да бъдем свободни, ако сме спънати по някакъв начин? Истинската свобода
трябва да бъде безусловна, иначе тя не е свобода. Но всеки мотив е условен и по тази причина
учениците са обучавани от първия ден, че тяхното решение да следват Пътя на Воина трябва да

120
бъде абсолютно свободно от страх и амбиция, защото в крайна сметка не е трудно да се види как
всички мотиви са основани или на някакъв вид страх, или на някаква амбиция. В тази връзка е
важно да се разбере, че ако ние истински го търсим, дори и в най-чистия от чистите мотиви ние
можем винаги да намерим някакъв елемент на страх или амбиция.
Затова, за да постигнем свободата не е достатъчно просто да имаме чисти мотиви. Да се
достигне свободата е необходимо да нямаме мотиви изобщо и тук се крие истинската разлика
между Пътя на Великото Приключение и Пътя на Свободата. Тези от нашите братя, които са
се отделили по Пътя на Великото Приключение, са започнали с чисти мотиви, но впоследствие
поради липсата на способност или желанието да изоставят тези мотиви те отхвърлят свободата.
Да се изоставят мотивите е, от една страна, изключително трудно, но от друга, много
просто. Секретът се крие в придобиване на достатъчно трезвост, с която да се направи разликата
в случаите, когато следваме Пътя на Воина заради мотиви, и когато просто живеем Пътя на
Воина, защото за нас той е Път със сърце. Когато следваме Пътя на Воина с някакъв мотив,
този мотив ще ни държи здраво фиксирани върху целта да станем Воини и целта ще е винаги по-
важна от пътуването. И след като нищо друго освен целта не е важно, ние принудително
попадаме в отделящо състояние на Осъзнаването.
За такъв ученик целта винаги оправдава средствата и в резултат на това, ученикът никога
не се научава да отворя сърцето си. Фиксиран върху идеята за постигане на целта си, такъв
ученик започва да се вглъбява все повече и повече в своето собствено присъщо осъзнаване,
което по природа е линейно. В резултат еволюиращото осъзнаване става по-маловажно за
ученика, докато той или тя започва да придобива мощ в контекста на присъщото осъзнаване, а
когато присъщото осъзнаване започва да преобладава, ученикът става все по-зависим от
подчиняващата мощ на линейния прогрес. Технически погледнато, такъв ученик, независимо от
пола си, бавно, но сигурно развива много повече мъжественост отколкото женственост, защото
не бива да забравяме, че присъщото осъзнаване е мъжко по отношение на развиващото се
осъзнаване. С други думи, в такъв ученик няма интелигентно съдействие между мъжко и
женско, между присъщо осъзнаване и развиващото се осъзнаване, и неговата мъжественост
убива женствеността в самия него.
От втори том трябва да си спомним, че силата на еволюиращото осъзнаване извива
присъщото осъзнаване обратно към себе си, за да породи елемент на приобщаване което е не
само израз на универсалното намерение и проявление на предназначението на нагала, но също и
израз На едно понятие, което Християнските скриптове описват като Христовия закон, а
Толтеките наричат сърце. От изложеното става ясно, че истинското предназначение на нагала не
е да анихилира женствеността, а да породи едно интелигентно съдействие между мъжкото и
женското, между присъщото осъзнаване и еволюиращото осъзнаване, така че еволюцията на
цялостното съзнание да работи в контекста на приобщаването, защото само по такъв начин
непознатото може да започне да се вгражда в познатото така, че да се достигне цялостнотост на
Аза.
За да бъде приобщаващ обаче, ученикът не може да си позволи да остане целево
ориентиран. Рано или късно целта трябва да бъде изоставена в полза на пътуването и
единственият начин, по който ученикът може да го направи е като се научи да провокира в себе
си интелигентно съдействие между присъщото осъзнаване и еволюиращото осъзнаване; между
мъжкото и женското. Едва когато ученикът е удовлетворен да остане точно там, където е, за да
асимилира напълно всичко, което се случва точно тук и точно сега, силата на приобщаването
може да доведе до освобождаване чрез намерението, посредством циркулярна експанзия. Ето
защо вместо да се заобикалят даровете на силата, които нашите предизвикателства ни носят,
както е в случая, когато ученикът е фокусиран върху линейния напредък, той или тя трябва да
срещнат предизвикателствата си и напълно да асимилират всички дарове на силата. Едва
тогава, чрез силата на приобщаването, той или тя посредством циркулярната експанзия
буквално надрастват тези предизвикателства. Постъпят ли по този начин всички мотиви
автоматично изчезват, защото мотивите могат да съществуват само там, където има цел.

121
 За да се схване всичко това ясно, разберете, че да се стремиш към свободата е вече само по
себе си цел и означава мотив. В началото, всеки ученик има някакви мотиви и дори тези мотиви
да са свързани само с идеята да се достигне свободата, те все още си остават мотиви и затова
дори учениците с чисти мотиви ще са все още целево ориентирани. Подобно състояние на
нещата може да се промени само след като ученикът започне да вижда глупостта да имаш
мотиви и да бъдеш целево ориентиран. За да се постигне такава трезвост, ученикът трябва да
бъде доведен до точка, в която той или тя би могъл ясно да види разликата между следване
Пътя на Воина, независимо колко безупречно се прави това, и живот по Пътя със сърце.
Няма ученик с достатъчно яснота, способен още отначало да направи тази разлика и затова
всеки започва обучението си в следване Пътя на Воина с достойно за уважение усърдие и
решителност, която може понякога да бъде доста, меко казано, непреклонна. Рано или късно
обаче започва да се уморява от безкрайното усърдие в преследване на целта, която постоянно се
отдалечава с всяка следваща крачка. Тази история, много наподобява разказите за заблудените
души от старите легенди, които се опитват да следват някаква пътеводна светлина. По подобен
начин, стигнали до точката на пълно изтощение, учениците, той или тя, започват да се чудят
дали Толтекските учения не са просто някакъв мит. Става дума за една критична точка,
спомената по-рано, която всеки ученик рано или късно достига.
Веднъж оказал се в тази критична точка, само при положение, че има достатъчно яснота, за
да осъзнае факта,че вече не би могъл да се върне към стария си начин на живот, ученикът се
впримчва в мита, независимо дали му харесва, или не. Все пак обърнете внимание, че точно в
резултат на това си възприятие за Ученията, в което те се възприемат като мит, ученикът се
вижда принуден да отхвърли всяко чувство за постижение. Изоставяйки всякакви очаквания, че
ще достигне донякъде изобщо и по тази причина, без да очаква някаква награда, ученикът най-
накрая достига външните граници на силата. Буквално на прага на абсолютно нов живот,
ученикът постъпва по един от двата начина; или ще се поддаде на липсата на яснота и ще се
откаже по един или друг начин, като в този случай, ако той или тя са били обучавани от нагал,
посветен по Пътя на Свободата, прекратяват обучението си; или ако ученикът осъзнае, че тъй
като явно не се е запътил наникъде, най-вероятно ще се опита да даде най-доброто от себе си и
да изживее Пътя със сърце, независимо какво той му предлага в момента. В същия този момент
ученикът ще осъзнае, макар и само в ретроспекция, а много по-късно и изцяло, че не само е
отхвърлил мотива си да следва Пътя на Воина, но и колкото парадоксално да звучи, е
възнаграден със свободата си!
Веднъж достигнали тази точка в обучението си, учениците нямат вече никакви спирачки в
прогреса си. Правейки всички усилия да живеят безупречния живот на Воини, учениците
дотолкова се потапят в постоянното и прилежно практикуване на Учението, че практиката им
става втора природа и вместо да се опитват да живеят като Воини, учениците просто започват да
живеят като Воини, без дори да забележат. С други думи, нещо, което започва като съзнателно
не-правене, се превръща в една несъзнателна реалност и лишени от всякакви очаквания и
мотиви, учениците правят единственото нещо, което могат - започват да се отварят към света
около себе си.
Без дори да го осъзнават, учениците са започнали да отварят сърцето си и материализират
силата на приобщаването. По този начин те несъзнателно се превръщат в мит - стават Воини!
Все пак ученикът още не е наясно с трансформацията и едва когато силата сама го навести, тя
внезапно му дава да разбере, че обучението му вече е свършило, че той вече е Воин и силата е
на негово разположение.
Когато този момент дойде в живота на ученика, той или тя неизменно са обзети от едно
необяснимо интензивно чувство на абсолютно смирение - смирение, което може да бъде
изразено само с едно още по-голямо отваряне на сърцето. В този момент Воинът отстъпва и
навежда глава, защото внезапно се появява прозрението, че нищо от нашите усилия като
човешки същества не може да ни приближи до и на една стъпка до статута на Воин. Единствено
приел и ограниченията на нашата човешка природа, ние откриваме ключа за този статут, а
именно силата на приобщаването. Няма по-поразително смирение от това осъзнаване и в този

122
момент всеки Воин отхвърля завинаги всяко желание да се домогва до каквото и да било освен
до пълна свобода - свобода от всичко, което му е пречело да се отдаде широко отворен на най-
дълбоките тайни на сърцето си, ревниво пазени до сега.
Ето каква е истинската природа на Пътя на Свободата и какво значи да се живее Път със
сърце. За да постигнем свободата, ние трябва да бъдем доведени до точка на отказване от идеята
да бъдем свободни и по тази причина никой не може просто ей така с измама да стане Воин.
Просто не е възможно да се правиш на Воин. Да бъдеш Воин е истински акт на сърцето и
означава да живееш Път със сърце. Най-лесното нещо на света е да обичаш условно, но да
обича безусловно може само истинският Воин.
В тази безусловна любов към всичко в живота, Воинът среща хората в тяхната глупост и
макар да не поддържа глупостта, същевременно той знае, че вина всъщност не съществува. Сега
вече, способен да види лудостта на съня в истинската й светлина, Воинът знае, вън от всякаква
сянка на съмнение, че неговите събратя от човешкия род са неразривна част от неговия сън,
неговата глупост и неговия живот. Вследствие Воинът повече не чувства нуждата да налага
волята си на другите в желанието си да се издигне над тях, а вместо това се посвещава на
задачата да промени света, непрестанно издигайки себе си така, че всички около него също да се
издигнат.
В своите усилия да се изтръгне от оковите на лудостта, определяща границите на съня,
Воинът постепенно, но сигурно, приобщава все повече и повече от тази лудост в себе си и
колкото повече поема, толкова повече трансформира в красота, мир и най-вече в хармония.
Казано на езика на лаика, Воинът в своята приобщеност става всичко зa всеки, в резултат на
което губи всякаква идентичност, основана на отделеност, а вместо това придобива началото на
нещо, което един ден ще се превърне в онова състояние на Осъзнаването, в онази идентичност,
наречена цялостност на Aзa. Без фиксирана идентичност и превръщайки се във всичко за всеки,
Воинът придобива безброй много различни лица.
Истинският Воин буквално има лице за всеки човек и случай, защото няма двама души или
два случая еднакви, но тъй като всички хора и всички обстоятелства в живота на Воина са от
еднаква важност, те заслужават еднакво внимание според нуждите си. Затова различните лица
на Воина не са маски, зад които той или тя се крие, а са един израз на неговото или нейно
предразположение към смирение и безусловна любов.
Все пак заради глупостта на човечеството, различните лица на Воина постоянно пораждат
в събратята му най-безценни реакции, повечето от които карат Воина да се спуква от смях.
Неговият смях обаче никога не е за сметка на друг човек. Той е просто израз на безусловната
любов на Воина към всичко в живота. В същата връзка да си спомним, че Воинът изплаква
толкова много сълзи в усилието си да стане Воин, че у него се е образувала една празнота,
празнота откъм мотиви, празнота откъм очаквания - празнота, запълнена със силата на
приобщаването, със силата на безусловната любов. Този Воин може да си позволи да се смее,
защото в неговия или нейния смях няма злоба или неприязън; само другарство в глупостта на
съня. В състояние да види глупостта във всичко, Воинът може също да види и колко глупаво е
да има идентичност, която да защитава и брани. Ето защо за Воина няма място за никаква форма
на идентичност и в резултат на това той или тя продължават да бъдат дори още пo-
приобщаващи в търсенето на своята цялостност, не защото приобщаването е мотив за прогрес,
а просто защото в него има толкова много сърце, че се превръща в най-върховното удоволствие
на този свят.
Когато човек се забавлява толкова много, когато е стъпил в рая, и в ада, когато е изпитал
смеха и сълзите, него не го е грижа за целта на пътуването, за крайната спирка. Точно тук и
точно сега е купонът; в края на краищата пътуването е веселата част, защото всяка цел, веднъж
постигната, винаги поражда разочарование по един или друг начин. За Воина, опознал глупостта
на фиксираната идентичност, най-голямата мистерия е мистерията на неговото собствено
съществуване, което естествено отново и отново го връща обратно, направо към четирите
постулата на дебнене. Той няма друг ракурс освен постоянно да дебне собственото си
възприятие и така се оказва хванат в една безкрайна игра. Какво удоволствие е отново и отново

123
да се играе играта на живота, оставяща те всеки път без дъх от истинската радост да бъдеш
свидетел на всички тези чудеса!

ВОИНЪТ Е ЧОВЕК, КОЙТО СЕ Е НАУЧИЛ ДА ОБИЧА ЖИВОТА И ЦЯЛОТО

БОГАТСТВО, КОЕТО ТОЙ МУ НОСИ - НАЙ-ВЕЧЕ ПЪТЯ, КОЙТО ТОЙ СЛЕДВА. ЗА
ВОИНА НЯМА ПО-ГОЛЯМА РАДОСТ ОТ ТОВА ДА СЛЕДВА ПЪТ СЪС СЪРЦЕ. ТОЙ
ВЪРВИ ПО ТОЗИ ПЪТ, ТРЪПНЕЩ ОТ ЧУДОТО НА ВСИЧКО ТОВА И В СВОЯТА РАДОСТ
БЛАГОДАРИ ОТ СЪРЦЕ ЗА ТАЗИ МАГИЧЕСКА ПРИВИЛЕГИЯ, ПРЕГЪРНАЛ ВСИЧКО,
КОЕТО СРЕЩА ПО ПЪТЯ СИ, С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ.

124
 Част трета
СВЕТЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ
ДЕСЕТА ГЛАВА

ПРЕГЛЕД НА ЧЕТИРИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ

ИМА ЕДИН ПРЕКРАСЕН СВЯТ, ПОЗНАТ НИ КАТО СВЕТЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ -

ЗАШЕМЕТЯВАЩ В СВОЕТО ВЕЛИКОЛЕПИЕ И ПРОПИТ СЪС СТРАХОВИТА СИЛА. НО
ДА СЕ ВЛЕЗЕ В ТОЗИ СВЯТ Е ЛУДОСТ ЗА ВСЕКИ, КОЙТО НЕ ДЪРЖИ КЛЮЧОВЕТЕ,
ЗАЩОТО, МАКАРИ МНОЗИНА ДА СА СЕ ДОМОГВАЛИ ДО НЕГО, ТОЗИ СВЯТ ДЪЛЖИ
ИМЕТО СИ ИМЕННО НА ФАКТА, ЧЕ Е СЪГРАДЕН ОТ ОСТАНКИТЕ НА КАНДИДАТ-
МАГЬОСНИЦИ, ВЛЕЗЛИ В НЕГО БЕЗ НЕОБХОДИМИТЕ КЛЮЧОВЕ.

За болшинството ученици няма нищо пo-завладяващо в традицията на Толтеките от

концепцията за алтернативните светове. Идеята, че Толтеките са способни да достигат невидими
светове, извън познатия ни свят, е в основата на вълшебните приказки, затова легендите за
Воини от тези светове никога няма да престанат да очароват и разпалват въображението. И все
пак, такива легенди, макар и да вдъхват на учениците истинско чувство за героично
приключение, най-често пораждат едно дълбоко чувство на меланхолия - чувство за
приключение, породено от едно интуитивно разпознаване на божествената човешка природа и
една меланхолия, която изглежда свидетелства и носи в себе си тягостното чувство за сегашната
апатия и безсилие на човечеството.
Повечето от учениците просто не могат да повярват, че един ден ще имат достатъчно лична
сила, за да възприемат алтернативни светове, още по-малко да получат достъп дo тях. здраво
приковани към възгледа си, че не притежават необходимото, за да заявят божественото си
наследство, такива ученици често прахосват много ценно време във фантазии как да намерят
някакъв чудотворен или лесен начин да се сдобият със сила. Въпреки безспорния факт, че
божествено и рождено право на всеки е да има сила и да владее нейната магия, няма лесен или
чудотворен начин за придобиване на сила.
Суеверието може да накара много хора да вярват в съществуването на, така наречената,
свръхестествена сила, а употребата на ритуали и халюциногенни растения може понякога да
позволи на практикуващия едно кратко докосване до алтернативни състояния от реалността, но
в крайна сметка има само една истинска сила наречена Силата, която далеч не е
свръхестествена, а съвсем естествена както всичко в природата. Напълно естествена, силата не
се проявява внезапно като светкавица сред облак дим, а трябва да се култивира и събира
старателно, както всеки друг продукт в природата. Въпреки че има Толтеки, които обладават
голяма сила, с която да творят чудеса, тази сила не е придобита по свръхестествен път, а е
продукт на усилена работа през едно немислимо количество прераждания. Всеки, който желае,
може да има сила, при положение, че той или тя са готови да се трудят за нея и да платят цената
на придобиването ú - цена, която много малко ученици вземат в предвид, домогвайки се до
силата.
Достигането до алтернативни състояния на възприятието и влизането по желание в
алтернативни светове са от гледна точка на Толтеките само две от незначителните награди,
които получаваш след като си заявил силата си. Без да се обсебват от очарованието на такива
проявления на силата, Воините на Свободата гледат на тези проявления, като на обикновени
инструменти за постигане на истинска свобода. Знаейки много добре от собствен опит, че
придобиването на сила като самоцел, е състояние, в което силата се проявява, като един от
четирите естествени врагове на човечеството, Толтеките внимателно направляват учениците си

125
в освобождаване от фантазиите относно всяка показност и по този повод често им напомнят, че
истинският Воин не е цирково животно и не следва да се държи като такова.
В повечето случаи обикновените хора се чувстват онеправдани, значими или се
самосъжаляват по такъв начин, че макар и никога да не го признават, болшинството от
учениците се оказват по Пътя на Воина със скрития мотив да придобият надмощие над
ближните си. Идеята за Силата може да изглежда страховита и да хвърляш Копието на Съдбата
или размахваш Меча на Силата да е славен идеал, но най-често идеята, която истински
въодушевява средностатистическия ученик е способността да контролира околните с някакви
магически практики.
В крайна сметка единици са учениците, готови искрено да претърпят процеса на обучение
за придобиване на истинска сила, докато огромното множество от мъже и жени, въпреки, че от
всичко най-много биха искали да се владеят Силата, не са готови да платят цената за нея.
Предпочитайки несъмнено ниската цена и лесен достъп до практиките на магьосничество,
много мъже и жени през вековете са избирали пътя на шаманството, вярвайки, че то ще ги
освободи от напрежението и ще им осигури успех във всички сфери на живота. По ирония на
съдбата обаче, правейки такава евтина „покупка”, тези мъже и жени пропускат втория и трети
пръстени на силата, жертвайки истинската си свобода - безбожна цена, която по никакъв начин
не може да оправдае евтините дивиденти, получени от силата на шамана. Цената на истинското
знание е висока наистина, но в сравнение с цената, която плащат шаманите, за посветените на
Пътя, водещ към Свободата, цената е незначителна, а наградата несравнимо по-голяма.
Въпреки всичко обаче, трябва да се разбере, че цената, зависи най-вече от мястото, където
човек избира да постави фокуса. Цената на истинската сила е един човешки живот и в
зависимост от живота, който живеем, тя може да се окаже ужасно висока. Все пак, за хората,
установили, че животът, който са живели до сега няма вече стойност, цената макар и висока не е
непосилна, за разлика от онези, които не искат да жертват сегашния си живот. Ето от къде идва
твърдението, че само хора, които тръгват по Пътя на Воина, готови да умрат, могат да се
надяващ на успех, защото да владеят Силата означава тотална трансформация, изискваща смърт
на старото и цялостно реконструиране на острова на тонала.
Именно защото Пътят на Свободата изисква смърт на старото, повечето хора намират
цената за твърде висока, дори тя да е техният стар мизерен и безсилен начин на живот. Само
когато един ученик е принуден да избере свободата като акт на оцеляване, само тогава той или
тя ще са склонни да отхвърлят живота, който до момента познават. Ето защо до ден днешен,
единици са хората, които владеят Силата ефективно, независимо, че хиляди са се опитвали да
придобият сила по „лесния и бърз” начин.
Макар да знам, че много от читателите въпреки всички инструкции в книгите, ще се
изкушат да опитат и придобият сила по „бързия начин”, опитвайки се да достигнат до Света на
магьосниците по „лесния” път, мога само още веднъж да обърна внимание и подчертая колко
голяма опасност се крие в подобен род занимания. Опасността е свързана с факта,че
човечеството по правило няма никаква реална представа за потенциала, скрит в акта на
възприятието. Повечето хора намират за много трудно да повярват, че светът е буквално такъв,
какъвто го възприемаме. И когато влязат в контакт с човек, виждащ света различно от тях, те
неотменно го отбягват, гледайки на него или нея като на луд, побъркан, или невменяем човек.
Все пак много малко от освидетелстваните психически болни, са наистина луди, защото,
въпреки че някои са наистина психически нестабилни, повечето са само доведени деца за едно
обществото, което се страхува от алтернативни състояния на възприятието. Горчивата истина е,
че повечето хора, които са истински побъркани, не трябва да се търсят в психиатричните
клиники и приюти, а най-често се намират сред хората, на които обществото гледа като на
честни и почтени граждани, на които може да се разчита и най-често се представят като
олицетворение на дълбокомислени лидери.
При подобно състояние на нещата, никак не е изненадващо, че толкова много мъже и жени
по света се придържат крайно догматично към представата си за това какво означава да си
психически здрав, чувствителен и практичен. Още по-малко изненадващо е също, че има

126
толкова много хора, които преследват Силата, ръководени от безумната идея, че жертвайки
свободата си, човек може да се сдобие със сила. Макар подобно съображение да няма никакъв
смисъл, съгласете се, че има и винаги е имало милиони хора, които съвсем сериозно вярват, че
целта оправдава средствата и неизменно се намират такива, които с радост са готови да се
възползват от възможността да имат макар и малко сила на каквато и да е цена, ако им се
обещава бърз и лесен достъп до нея. Да оставим настрана факта, доколко такива обещания се
осъществяват на практика.
Любопитно е да се види колко много иначе интелигентни мъже и жени могат да бъдат
прилъгани от магьосничеството просто защото то изглежда, или по-точно обещава да им даде
сила над техните ближни. Вместо да се помъчат да придобият онзи вид сила, който ще им
гарантира свобода от диктата на техните ближни, тези хора предпочитат да доминират над
събратята си в границите на социалната обусловеност - феномен, наречен от Толтеките лудостта
на съня.
В дните на Атлантите именно придържането към лудостта на съня е причинило
разцепление в братството на Толтеките и същата тази лудост се е оказала основната причина за
разрушаването на континента. Въпреки уроците на историята, същата лудост все още присъства
и макар човечеството да е преживяло две световни войни след унищожението на Атлантида,
днес все още има много хора по света, които предпочитат да се придържат към изначалната
лудост. Векове наред, генерация след генерация, хиляди се опитват да придобият сила по
„бързия” начин, търсейки достъп до Света на магьосниците по „лесния” път и повечето от тези
нещастници свършват по един и същи начин, плащайки гротескна цена за безумните си опити.
От по-горното би трябвало да е ясно, че Светът на магьосниците е много неща за много
хора, защото той буквално е Другото дори и за хора, които никога не са чували за Света на
магьосниците. Ако си беден, Другото е богатството и изобилието; ако си болен, Другото е
перфектното здраве; ако ти липсва знание, Другото предлага необятно поле за учене, което води
дознание от всякакъв род; ако си онеправдан, Другото означава да си победителя; ако копнееш
за светска власт, Другото предлага неограничени възможности, пред които ума немее докоснат
до толкова много власт; ако търсиш мистични видения, Другото а изпълнено с необятни
реалности от неизразим религиозен екстаз; търсиш секретите на шамана, Другото е населено с
много и всевъзможни същества, предлагащи фантастични тайни. В действителност Другото е
всичко, за което човек може да се надява и да си представи и именно тук се крие смъртоносният
капан в този, спиращ дъха, свят на приказна магия.
Как може човек да обясни на хора с фиксиран светоглед, че фантазията не е фантазия, а
изглежда като фантазия само защото е в разрез с фиксираното чувство за реалност? Как може
човек да обясни на такива хора, че така наречената фантазия може да бъде превърната в
реалност с магическата сила, съдържаща се в акта на възприятието? Когато братята Райт за пръв
път са разкрили идеята си за аероплана, те вероятно са изглеждали в очите на болшинството
хора като фантазьори. Преди Армстронг да направи първите си няколко стъпки на Луната,
пътуването в Космоса се смяташе за научна фантастика. Все пак днес и самолетите, и
космическите полети не са просто бълнуване или фантазии на луд човек, а са обичайно явление
също както и автомобилите. Все пак, въпреки че много хора днес притежават способност да
влязат както трябва и за свое собствено добро в Света на магьосниците, това, което им пречи да
го правят, е липсата на вяра в самите себе си. В същата връзка е жизнено важно да се разбере, че
ако братята Райт не вярваха в способността си да построят и накарат една машина, която е по-
тежка от въздуха да лети, те никога не биха реализирали идеята си на практика. Същевременно,
ако учените продължаваха да вярват, че е невъзможно да се изпрати и направлява във
въздушното пространство кораб извън атмосферата на земята, космическите пътувания все още
щяха да са фантазия.

НЯМА ПО-СИЛЕН АКТ ОТ ВЯРАТА. ВОИНЪТ ВЯРВА В СВОИТЕ БОЖЕСТВЕНИ

СПОСОБНОСТИ НА МАГИЧЕСКО СЪЩЕСТВО ОТ ВСЕЛЕНАТА. МАГЬОСНИКЪТ ОТ
ДРУГА СТРАНА, НЕ ВЯРВА В СВОЯ БОЖЕСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ И ПОСТОЯННО

127
ЧУВСТВА НУЖДА ДА ТЪРСИ ЗАМЕСТИТЕЛ НА СИЛАТА, КОЯТО ТОЙ СМЯТА, ЧЕ МУ
ЛИПСВА.

Горният афоризъм много добре илюстрира голямата разлика между истинския Воин и
магьосника, но макар и братството на Толтеките да декларира пределно ясно позицията си,
странна е склонността на човешкия разум да вярва много повече на негативното, отколкото на
позитивното. Ето защо винаги е имало членове на братството, които не вярват в божествения
потенциал на човека и във възможността да се натрупа сила без помощта на магически
практики. Именно липсата на вяра е причина толкова дълго Толтеките да останат разединени,
защото всички магически практики са основани на принципа на принудителната манипулация -
концепция и практика, която е била винаги отблъскваща за Воините на Свободата.
Повечето хора, дори и искрено вярващи Християни, никога не разбират, че
магьосничеството, ако оставим настрана бабините деветини, не е нищо повече от набор техники,
пригодени да манипулират околните, с цел налагане на собственото мнение. Последното важи
както за един така наречен шаман, използващ ритуали в опитите си да направи магия за
нещастие на свой противник, така и за един бизнесмен, който се опитва финансово да
манипулира бизнес опонента си, за да го изхвърли от пазара; същото важи и за лечител, който
използва треви, опитвайки се да излекува пациент или адвокат на престъпник, който разчита на
своята ловка употреба на думи, за да хвърли пепел в очите на съда. Принудителната
манипулация остава в основата на всички магически практики, без значение дали
практикуващия прилича на магьосник, или не и без значение под каква маска той иска да скрие
действията си. Пълна глупост е да се смята, че магьосническите одежди, използването на
странни звуци или изпълнението на неясни магически ритуали дават сила на магьосника. Това,
което прави магьосника магьосник, са неговите действия и мотивът за тях. Помислете - нима
фактът, че всеки съдия също носи странно на вид облекло и използва странно звучащ за
непросветения правен жаргон, означава, че всички съдии са магьосници. Ако обаче един съдия
използва познанията си в правото, за да манипулира делото според собствените си разбирания за
справедливост, тогава той наистина е толкова магьосник, колкото и всеки открито представящ
се за шаман.
От по-горния пример видяхме още веднъж как човешкото невежество за живота подхранва
суеверие в умовете на глупците. Светът на магьосниците е много по-достъпен, отколкото
повечето хора са склонни да вярват и днес има много по-могъщи магьосници в ортодоксалните
кръгове на човечеството, отколкото сред малцината останали, които все още резервират за себе
си традиционното звание, антураж, ритуали, пищност и церемонии.
Какво тогава е Светът на магьосниците? Както споменахме по-рано, Светът на
магьосниците може да означава много неща за много хора, но в същност той представлява свят
на завършек - свят, в който Всичко е възможно просто защото няма разлика между онова, което
е било, което е и което може да бъде. И тук концепцията за потенциала губи смисъл, защото в
него целият потенциал е една реалност по силата на неговата не-материалност - черта, която го
прави диаметрална противоположност на твърдия физически свят и от там - името му - Другото.
Светът на магьосниците обаче не е само диаметрална противоположност на твърдия физически
свят. Въплъщавайки потенциала за Всичко, той представлява и подробен план на твърдия
физически свят. Следователно Светът на магьосниците съдържа буквално всичко, познато
понастоящем, познатото някога или ще бъде познато в бъдеще, но вече съществуващо като една
комплексна реалност в сегашния момент, съвкупност от минало и бъдеще. Оттук идва
твърдението, че Светът на магьосниците е един наистина озадачаващ лабиринт. Всяка част от
лабиринта е завършена сама по себе си, защото Всичко, за да бъде всичко, не притежава нито
начало, нито край, нито флуидност, нито определеност и Светът на магьосниците постоянно се
превръща вътре в себе си, за да стане всичко друго. Ето защо тук е винаги точно тук, но също и
там и ето че внезапно навсякъде, така, че независимо къде в лабиринта се намира човек, е
възможно да бъде едновременно на много места и никъде другаде, освен тук. По същата
аналогия сега е винаги сега, но също и точно сега, преди сега и изведнъж в безвремието, където

128
е абсолютно невъзможно да си представим резултата от този завършек - отличителна
характеристика на Света на магьосниците, в контекста на неговата нематериалност.
За да се схване Света на магьосниците и открие път през лабиринта в неговите постоянно
променящи се форми, човек трябва да притежава определени ключове, наречени от Толтеките
двадесет и два скъпоценни камъка на Осъзнаването. Тези ключове, които са толкова
нематериални, колкото и Светът на магьосниците, поради тяхната аморфна природа, са познати
и като двадесет и едно абстрактни ядра. Макар Толтеките традиционно да споменават двадесет и
един камъка, те всъщност са двадесет и два, факт, който се свързва с една от най-дълбоките
мистерии, засягащи съзнанието и акта на възприятие.
В действителност мистерията, обгръщаща двадесет и двата скъпоценни камъка на
Осъзнаването, много прилича на ситуацията в Параграф 22, защото почти невъзможно е да се
достигне до някакво разбиране за Света на магьосниците без разбиране на ключовете, а без едно
разбиране за Света на магьосниците е извънредно трудно да се схване смисъла на ключовете,
които всъщност не са никакви ключове. Такава е загадъчната природа на голяма част от Пътя
на Воина и на него ние се учим, че единственият начин да се схване скрития смисъл на всяка
загадка е на първо място да се разбере в какво се състои загадката.
Трябва да е ясно, че загадки като такива няма и по същата логика няма инциденти и
съвпадения. Всяка загадка изглежда като загадка само поради „пролуката” в знанието. Защото
очевидно, всяка такава „пролука” ни дава връзката между понятия, които на пръв поглед
изглеждат като противоречащи си парадигми. С други думи, абсурдът или неразрешимостта на
една загадка са само илюзията, че тези парадигми могат да си противоречат, защото приемането
на подобна концепция би означавало, че Вселената е един хаос от несвързани фрагменти - нещо,
което е абсурдно. Не загадката е неразбираема, а човешката абсурдна настоятелност във
възгледа, че всяка парадигма, която не може да бъде съвместена с неговата единствена
парадигма, трябва непременно да бъде безсмислица, фантазия или най-много една неразбираема
загадка. Изумително е да се наблюдава колко често обикновеният човек попада в капана на
собствения си рационален ум, защото почти никога не успява да разбере, че всички Параграф 22
ситуации са просто продукт на рационалното мислене, попаднало в безконечен цикъл и след
като той самият е стартирал цикъла, единствено той може да реши дали да го прекрати, или не.
Затова, работейки с онова, което прилича на загадка, обкръжаваща Света на магьосниците
и нейните ключове, е важно да се помни, че ако ние не сме завладени от рационални порочни
цикли е жизненоважно да се опитваме да разберем, колкото се може повече за връзката между
Света на магьосниците и неговите ключове. Не по-малко жизненоважно е да се има в предвид,
че всичко, което Воините правят и разбират, е основано по един или друг начин на отношения,
защото в крайна сметка има само един живот, частиците на който са абсолютно и напълно
взаимодействащи, взаимозависими и взаимосвързани.
Няма нищо на този свят, не-свързано с нещо друго, не-взаимодействащо с нещо друго и по
тази причина не-зависещо от още нещо по отношение съществуването, целта и смисъла си.
Повтарям, няма нищо, което значи Ни-що друго освен едната празнота, съдържаща Всичко и
след като Светът на магьосниците е потенциал на Всичко, логично е той да представлява
потенциалът на проявения свят, потенциалът на космическия тонал.
Обърнете внимание обаче на необятните изводи, произтичащи от естеството на Света на
магьосниците. Като потенциал на космическия тонал, Светът на магьосниците е буквално онази
част от потенциала на Неописуемото, която понастоящем се проявява като проявения свят. С
други думи, Светът на магьосниците е това, което Неописуемото иска да развие в собственото
си текущо въплъщение и по този начин в Света на магьосниците се отразява четворната цел на
Неописуемото, както и истинската цел и съдържание на човека, микрокосмос в макрокосмоса.
Предполагам, вече става ясно защо извън всички възможни светове, които могат да бъдат
възприемани, магьосниците са концентрирали всичките си усилия в опити да овладеят Другото.
А както вече научихме от афоризма в началото на настоящата глава, Светът на магьосниците,
противно на общоприетите възгледи, не носи името си от неговата популярност сред
магьосниците, а от факта, че безброй много кандидат-магьосници през вековете са подхранвали

129
този свят с тяхното съзнание, тяхната лична сила и най-вече с техния живец. Това изкуствено
подхранване на Света на магьосниците е било дотолкова неимоверно голямо, че днес този свят,
пропит с натрупана хаотична човешка сила сякаш е придобил собствен живот, независим от
силата, която той самият притежава. Хаос от човешка сила пронизва целия Свят на
Магьосниците и той е събрал толкова мощ през хилядолетията, че се е превърнал в нещо много
подобно на „измамните надежди” от приказките, което увеличава опасността от този и без друго
достатъчно опасен свят.
Действително много от старите легенди, разказващи за тази „надежди” - сфинксът,
харпията, злите същества, които пазят кръстопътищата, Господарят на Дивия Лов и други
подобни приказки имат за основа измамните илюзии, породени от насъбраните човешки
останки, обитаващи лабиринта в Света на магьосниците. Сред Толтеките тези човешки останки,
съществуващи навсякъде в Света на магьосниците, са познати като огледалото на
справедливостта, огледало, вглеждането в което, означава лудост или смърт, или и двете за хора,
които не владеят ключовете от Света на магьосниците; или означава светлина през тъмнината и
освобождение със силата на намерението за хора, които имат необходимата сила да използват
ключовете.
Тъй като Светът на магьосниците отразява четворното предназначение на Неописуемото,
тайните, засягащи материята, енергията, пространството и времето могат да бъдат много по-
лесно разгадани в него, отколкото във всеки друг свят. фактически, само чрез схващане на
смисъла и предназначението на МЕПВ може да се оцелее в света на магьосниците. За да се
разбере тази концепция е важно да се има в предвид, че МЕПВ нямат нищо общо с представите
на средния човек и тъй като те бяха отчасти обяснени в том втори, за читателя е добре отново да
прегледа внимателно съответния материал, защото всичко, което следва не е възможно да се
разбере, без осмисляне на фундаменталните понятия от космологията, обяснени в предишната
книга.
Макар и времето да бе обяснено с повече подробности в Глава Осма, на този етап от
Учението все още е невъзможно да се обясни МЕПВ напълно и за нашите сегашни намерения
можем само да се опитаме да придобием една по-добра представа за значението на МЕПВ в
контекста на Света на магьосниците. Трябва да се помни, че всеки един от десетте свята е
всъщност измерение на Осъзнаването, съществуващо в четири посоки. С други думи, Светът на
магьосниците не е някакъв свят там някъде, а специфично състояние на Осъзнаването, което до
голяма степен е част от този свят и в същото време съществува извън него. Става дума за една
изключително трудна за обяснение с думи концепция, но за читателя ще бъде от голяма полза,
ако мисли за нея като за атом, който обаче е само аналогия за една реалност, която не се поддава
на обяснение с думи.
Представете си твърдия физически свят, или цялата проявена Вселена, като гигантски
атом. Сега представете си материята, като нещо подобно на инертни неутрони, съдържащи се в
ядрото на атома и енергията като позитивно заредени протони, които също се намират в ядрото.
Около ядрото има пространство от негативно заредените електрони, обикалящи в орбитата на
атома, и в името на нашата аналогия нека пространството на орбитата да представлява
пространството, а електроните да представляват времето. Обърнете внимание, че за разлика от
атома, в който неутроните са отделени от протоните, енергията обгръща и пронизва цялата
материя, както и пространството не е празно нищо, а много осезаема сила, която едновременно
обгръща и пронизва енергията и материята. Съответно времето не е просто съвкупност от много
електрони, обикалящи в орбитата на ядрото, а е една цяла сила, определяща параметрите на
пространството и съществуваща същевременно през пространството, енергията и материята.
Макар и подобна аналогия смътно да помага в обяснението на четирите измерения, тя
изопачава реалността и ние все още си представяме триизмерен модел. Практически не е
възможно да се обяснява с думи или дори обрисува графично четвъртото измерение по простата
причина, че четвъртото измерение е една динамична сфера, която няма фиксиран център. Аз не
знам какви още думи да употребя за обяснението й, но ако читателят може да си представи една
такава сфера в контекста на горната аналогия, тогава нека си представи центъра на тази сфера в

130
постоянно движение и докато той се движи, сферата се самоопределя, като се издърпва навътре
от движенията на центъра. Едновременно с това всяка позиция на центъра маркира едно
определение на сферата на съществуване и по тази причина не може никога да се загуби. Ето
защо всички позиции на центъра, минали, сегашни и бъдещи съществуват едновременно в
контекста на времето. Постоянното движение на центъра е това, което съставлява четвъртото
измерение, защото, ако центърът беше фиксиран, щеше да има само три измерения, в който
случай четвъртото измерение и свързаната с него еволюция на съзнанието не биха били
възможни.
Мислейки за Света на магьосниците, си представете целия твърд физически свят или
проявената Вселена, просто като неутроните на един доста по-голям атом.
С други думи, всичко, което е МЕПВ за проявената Вселена в своята цялостност, е само
материята от Света на магьосниците и затова Толтеките казват, че Светът на магьосниците е
част от нашия свят и същевременно съществува извън него. Същото важи и за всички останали
светове, защото, придвижвайки се напред по Дървото на живота, всеки свят съдържа в себе си
предшестващия го по отношение на материята, докато най-накрая първият свят на свой ред се
съдържа от празнотата, въплъщение на нагала, или Нищо-то, въплъщение на Неописуемото.
Което, разбира се, е абсолютната сфера на съществуването, с център десетото измерение или
твърдата физическа Вселена, която, както вече отбелязахме, е в постоянно движение, поради
еволюцията на съзнанието.
Сега, след като добихме по-ясна представа за съвместното съществуване на четирите
компонента на МЕПВ, можем да си представим защо те трябва да се наричат четири посоки,
макар, нека повторя, можем само да поставим началото. Взаимоотношенията в Учението
предполагат разглеждането на още доста материал, преди наистина да стане ясно защо МЕПВ
трябва да се наричат четири посоки и защо изобщо трябва да говорим за посоки.
Нека си припомним от том втори, че ако материализацията, въплъщаваща желанието на
нагала да приобщи непознатото към познатото, е цялостното предназначение на проявлението,
което задължително се проявява в практическия опит, е разбираемо защо материализацията
може да бъде извършена само в контекста на проявения живот. Ако нещата стояха другояче,
първо, нямаше да има нужда Неописуемото да се проявява. Затова материализацията е
централна за целта на нагала и може с право да се нарече центърът в сферата на
съществуването, нещо, което не изненадва при положение, че проявената Вселена, както вече
отбелязахме, е наистина най-първичното ядро на космическия тонал.
Материализацията принадлежи към Севера, факт, който не е възможно да се обясни изцяло
на сегашния етап и може само да се каже, че вътрешното осъзнаване'има предразположение към
линеен прогрес, а линейният напредък е магнитният север на проявения свят.
Нещо повече, доколкото материализацията представлява за Неописуемото неговата битка,
Толтеките се отнасят към Севера като към мястото на битката.
Спомнете си още, че материализацията е центърът в сферата на съществуването, което
означава, че Северът, спрямо четвъртото измерение е всъщност в центъра на сферата на
съществуването; ето защо се твърди, че истинската битка е вътре, а не вън и всяко познание
идва отвътре, а не отвън.
Виждаме, че материализацията е не само центърът от сферата на съществуването, но тъй
като представлява и бойно поле, Северът задължително трябва да бъде и място на действието,
защото всички действия предполагат движение, и тогава вече, не е чудно защо центърът от
сферата на съществуване трябва да е в непрекъснато движение. Необходимо е да се отбележи, че
тъй като всяка материалцзация е склонна към инерция, постоянното движение на центъра е
абсолютното действие на не-правене или не-правенето на Неописуемото, в резултат на което,
Северът става и мястото на не-правене, което, както вече знаем, представлява изкуството на
дебнене само по себе си. От тук не е трудно да се забележи, че в резултат на дебнене на
собственото Си възприятие Неописуемото може и материализира предназначението си. А след
като всичко се случва в истинския център на Неговото проявено съществуване, ние наричаме
Севера центърът на света.

131
 След като придобихме една по-добра представа за смисъла на Севера, като имате в
предвид, че материализацията е просто трансфигурация на енергията, нека подчертаем, че
когато Толтеките говорят за движението като такова, те всъщност имат в предвид не толкова
движението на центъра от сферата на съществуването, колкото трансфигурацията на енергията
в материя, като резултат от движението или по-точно от действието, наречено не-правене на
Неописуемото. Затова истинското движение е акт на подхранване или по-точно акт на грижа по
отношение съня на Неописуемото, явление, което ние познаваме от том втори и което
принадлежи на Юга. Отново няма как подробно да се обяснят причините за това, за което
говорим, може само да се каже, че щом Северът е мястото на действие и проявление, неговата
противоположност, Югът, следва да е енергията, необходима за това действие, но след като
енергията е продукт на личната сила, единственият начин, по който може да се събира енергия е
като се сънува, което означава да се достигат колкото се може повече различни съ-настройвания
на възприятието.
Сега ако се върнем към нашата аналогия с атома, от казаното по-горе би трябвало да е
ясно, че в контекста на четвъртото измерение материята и енергията формират ядро, което
представлява движение. Всичко такова движение се съдържа в предназначението, пораждащ
това движение. С други думи, предназначението на проявения живот е това, което причинява
движението: това, което поражда едновременно енергията и материята. То може само да бъде
усетено, защото в крайна сметка ние можем само да предполагаме за проявеното
предназначение на Неописуемото. Истинският смисъл на Неописуемото е все пак неумолимо
заключен в непознаваемото. Опитвайки се да отгатнем смисъла на живота, ние можем най-
много да почувстваме нашия път в тъмнината, което всъщност представлява акт на
картографиране на непознатото, и предполага заличаване на личната история.
Заличаването на личната история принадлежи на запада, мястото на чувство, там където
можем да почувстваме нашия път в тъмнината, или можем да отворим сърцето си, което от своя
страна означава да слушаме, както казват Толтеките, и така стигаме до извода, че западът се
отнася до звука. Нещо повече, със заличаване на личната история, постепенно се разкрива
цялостността на Аза, което поражда все по-силно чувство за предназначение на живота. Вече
научихме, че пространството се определя като продукт от усещането за предназначение на
живота, което означава, че пространството е всъщност израз на предназначението на
съществуването, което започва да излиза наяве и постепенно се разкрива като цялостност на
Аза. На този етап казахме всичко необходимо за истинската природа на пространството.
И стигаме най-накрая до „електроните” от нашия атомен модел, които, както решихме, ще
представляват времето. От том втори знаем, че времето е първият компонент на МЕПВ, който се
материализира в проявената Вселена и в това няма нищо странно, при положение че то е
универсалният израз на намерението (Глава Осем).Учениците най-често се объркват от факта,
че като универсален израз на намерението, времето, представлява, от една страна, емоциите на
Неописуемото, а от друга, принадлежи на Изтока, мястото на трезвостта, способност на ума, и
сякаш сме изправени пред едно огромно противоречие в Учението; ако си припомним обаче, че
намерението и умът са двата полюса на едното осъзнаване и ако Осъзнаването предхожда
проявлението, единствената причина, поради която следва Неописуемото да се проявява е само
защото то започва да рекапитулира и така придобива достатъчно яснота за нуждата от
проявление. Веднъж след като необходимата яснота се достигне, намерението на Неописуемото
започва да се проявява във формата на желание, което както знаем от първи и втори том
представлява освен, така наречения от Толтеките цвят, се явява и крайъгълен камък на всички
емоции, следователно на времето.
Дълбокото значение на въпроса защо емоциите би трябвало да бъдат наречени цвят и защо
времето би трябвало да принадлежи на Изтока в момента, за съжаление, е прекалено
недостижимо. Всичко, към което се стремим на този етап е да придобием някаква идея какво
всъщност означава четвъртото измерение, за да можем да си изработим поне работна хипотеза
за Света на магьосниците, истинската същност на Неописуемото, което е МЕПВ. Ето защо още
веднъж ще помоля читателя за търпение.

132
 Да се обхване МЕПВ в нейната цялост не е възможно, без да са завършени основите на
всички аспекти от Учението, а точно сега ние все още сме в процес на разглеждане на основи от
космологията, които не бяха обяснени във втори том. Все пак вече имаме по-добра представа за
четирите посоки, които съставляват четвъртото измерение и в следващата глава ще започнем
разглеждане на посоките в контекста на Осъзнаването, защото не бива да се забравя, че в
крайна сметка, четирите посоки са специфични състояния на осъзнаване и точно тези първични
състояния на осъзнаване, ние трябва да разберем, за да можем по нататък да схванем смисъла и
природата на Света на магьосниците.

133
 ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ДВАДЕСЕТ И ЕДИН СКЪПОЦЕННИ КАМЪКА

КЛЮЧОВЕТЕ ОТ СВЕТА НА МАГЬОСНИЦИТЕ СА ДВАДЕСЕТ И ЕДИН

СКЪПОЦЕННИ КАМЪКА, ОТРАЗЯВАЩИ ЕДНА СМЪРТОНОСНА ЗА НЕПОСВЕТЕНИЯ
СВЕТЛИНА. ЧОВЕК КОЙТО ИМА СИЛАТА ДА ДЪРЖИ ТЕЗИ КЛЮЧОВЕ Е ГОСПОДАР НА
СВЕТА НА МАГЬОСНИЦИТЕ И МОЖЕ ДА ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ОТ НЕГО БЕЗНАКАЗАНО И
ПО ЖЕЛАНИЕ.

Разглеждайки четирите посоки от гледна точка на Осъзнаването, ние разполагаме с

няколко възможности и те зависят от мястото, на което избираме да поставим фокуса. С оглед
на нашите сегашни намерения аз ще възприема метода, с който се обяснява специфичната роля
на учениците в една група Толтеки; и макар да оставя много въпроси без отговор, този метод е
все пак възможно най-подходящият, когато става дума за четирите посоки. С времето ще се
постараем да отговорим на всички въпроси, но нека за сега не усложняваме допълнително
нещата.
Групата Толтеки е основана на законите на еволюцията, които не са просто закони,
измислени от човека, а закони, открити и потвърдени от Толтекските ясновидци през безброй
много поколения. Подчертавам това обстоятелство, защото тепърва ще изложа някои твърдения,
които няма да се опитвам да обяснявам, защото подробностите, така или иначе, ще дойдат по-
късно с постигането на повече яснота по въпроса. Ако трябва да се опитвам да обяснявам всяко
твърдение, читателят ще се обърка и загуби в детайли, до степен, в която от дърветата няма да
може да види гората.
Ако погледнем групата Толтеки, ще се сблъскаме с грандиозния замисъл на силата,
заложен в създаването й. Като начало запомнете, че всички групи са съставени едновременно от
мъже и жени и че всички мъже и жени сами по себе си се разделят на четири стриктно
определени групи. С други думи, макар и всеки индивид да е уникален, в крайна сметка има
само четири типа мъже и четири типа жени, в съответствие с четворното предназначение на
Неописуемото, причисляващи се към четирите посоки.
Сега е важно да си припомним, че мъжът е положителен по отношение на жената, {втори
том) което на практика означава, че мъжът се отъждествява с погнатото, а жената с непознатото.
Целта на мъжа е да обхване цялото познание, т.е. мъжът прави познанието практически полезно
в живота на физически план. Целта на жената, от друга страна, е да асистира на мъжа в
картографиране на непознатото, обръщайки внимание на фрагменти от непознатото, които тя
чувства за необходими в дадено начинание. Както видяхме в втори том това предполага акт на
интелигентно съдействие между мъжа и жената, което поражда елемент на приобщаване. Затова,
макар жената да поема водачеството при встъпване в непознатото, все пак мъжът е този, който
води на физически план, отваряйки сърцето си с цел не само да превърне интелигентното
съдействие в реалност, но и да се прояви елемента на приобщаване, защото без приобщаване не
е възможно да се внедри непознатото в познатото. Съответно всяка от четирите посоки в
групата на Толтеките има мъжка и женска част, смисълът на което е в интелигентното
съдействие, пораждащо приобщаване.
След като се запознаем с четирите типа мъже и четирите типа жени, няма да бъде трудно
да се определи разположението на Воините в групата Толтеки. Тук няма да се спирам на
четирите различни типа, само ще спомена, че те произлизат от естественото предразположение
на всички мъже и жени към някоя от четирите посоки; предразположение, което не се избира
случайно от индивида, а се определя на първо място, от съдбата и на второ място, от участта.
Към коя посока да се ориентира индивидът, не е въпрос на избор от негова страна или от страна
на нагала. Ролята на нагала тук е просто да използва своите ясновидски способности, за да

134
посочи на учениците кои ще бъдат Воините от неговата група и какви ще са съответно техните
посоки и функции.
Има още нещо, което е добре да повторим. Тъй като непознатото е женско по отношение
на познатото и тъй като жената има двойствена природа на майка и жена, всяка от женските
посоки в групата на Толтеките също отразява тази двойственост. В резултат, всяка от женските
посоки е съставена от две жени, едната, въплъщаваща силата на майката и друга, въплъщаваща
силата на жената.
За да се разбере как работи принципът на практика, е важно да се знае, че всички мъже и
жени имат естествено предразположение или към изкуството на Сънуването - Сънуващи, или
към изкуството на дебненето - дебнещи. Сънуващите са, вглъбени по природа мъже и жени,
което ги прави относително тихи и затворени. Дебнещите от друга страна са естествено
общителни и склонни към относително доминиране и превъзходство. В случая с жените това
предразположение се проявява по такъв начин, че Сънуващата съвсем естествено въплъщава
силата на жената, докато дебнещата - силата на майката. Дебнещите винаги се държат
началнически, докато Сънуващите са тези, които са винаги по-тихи и затворени.
Преди да се вгледаме подробно в структура на групата Толтеки, нека първо изредим
четирите типа мъже и четирите типа жени. Типовете жени са традиционно наричани с термина
четири основни ветрове, чиито характеристики изключително напомнят на качествата на
Осъзнаването, бележещи четирите посоки. На първо място имаме Източни жени, колективно
наричани Изтока, които имат естествено предразположение към яснота. Такива жени имат леко
сърце и са оприличавани на морски бриз. На второ място имаме жени от Север с естествено
предразположение към непоколебимост, заради която се оприличават на Северен вятър, защото
когато Северният вятър наистина започне да духа, обикновено в средата на деня, той духа със
сила и отмъстителност, която винаги дава своите жертви.
Западът е чисто чувство, и подобно на навестяващия следобеден вятър от запад, западните
жени са склонни към меланхолия и мрачно настроение. Най-накрая имаме Юг, жени, с
предразположение към топлота и грижа, оприличавани на топъл нощен вятър, духащ от юг.
Четирите типа мъже се определят традиционно в зависимост от техните четири естествени
предразположения. На Изток имаме Учения, образован човек, които е прекалено зает в търсене
на яснота и от там с овладяване на Осъзнаването. На Север имаме Мъж на действието, който,
както подсказва името му се занимава предимно с действие и от там с материализация. На запад
имаме Мъж зад кулисите, защото той е мъжът, зает предимно с изтриването на личната история,
нещо, което има връзка с чувството и най-вече с овладяване на намерението . Следва Куриерът,
който няма специфична посока и може да бъде прикрепен към всяка една от мъжките или
женски посоки.
За да разберем какво е значението на четвъртия тип мъже - Куриер, трябва да обърнем
внимание, че посоката, към която един индивид принадлежи е въпрос на съдба и никога не се
променя. С други думи, ако твоята съдба е да си Учен в мъжко въплъщение и Северна жена в
женско, тогава преродиш ли се мъж, автоматично ставаш Учен и преродиш ли се жена, ще си
Северна жена. При положение обаче, че смисълът на въплъщението е да развива съзнанието,
щеше да е изключително ограничаващо, ако човек можеше да се преражда само като Учен или
като Северна жена. Начинът, по който силата е решила преодоляването на горния проблем е
като ни дава възможност да се преродим като Куриер, тъй като Куриерите нямат специфична
посока. Това означаваме куриерът прилича повече на жокер и може да се прикрепя към всеки
тип мъже или жени и така ни се дава възможност да придобием опит и знание във всяка една от
мъжките или женски позиции във всичките четири посоки.
Затова всяка от мъжките и женски посоки се придружава от един Куриер и точната му
позиция е определена от неговата участ. Така че, ако се преродите като Куриер, посоката, към
която ще се прикрепите, зависи от онова, което трябва да научите през този живот.
Например, ако трябва да учите за женската непоколебимост, вие трябва да гравитирате към
жената Север, но ако имате нужда да учите за мъжката способност за действие, по един или друг
начин ще се окажете, работещ с Мъж на действието. По-надолу ще разгледаме тази тема в

135
подробности, но давам този специфичен пример тук само за да изясним докрай природата на
Куриера и в тази връзка е добре да се отбележи още нещо важно. Въпреки че Куриерът е
предимно един от четирите типа мъже има много редки случаи, в които Куриерът може да се
прероди като жена. Защо, на настоящия етап не е необходимо да обяснявам, само споменавам
факта, за да се знае, че съществуват и жени куриери.
След като се спряхме на четирите типа мъже, читателят навярно е забелязал, че щом
Куриерът няма специфична посока, мястото на мъжа Юг изглежда вакантно. Причината е, че
мъжът Юг, мястото на топлота, грижа и сила е винаги заето от нагала - тип мъж, който поради
особената си енергийна конфигурация, може да изпълнява ролята на всеки един от мъжете,
когато е напълно обучен, а също и ролята на всяка една от четирите жени. Един нагал не се
определя като тип мъж, защото в най-езотеричния смисъл, той е смесица от всички мъже и
жени. Ето защо нагалът трябва да поеме водачеството, определяйки целта и посоката на
групата, защото негово принципно задължение е, първо, да обучи ученици, които с времето да
станат негова група от Воини и второ, да ги поведе към свобода.
В допълнение към мъжа нагал, има и нагал жена, която има почти същата енергийна
конфигурация като нагала мъж освен, че съдържа в себе си характеристиките само на четирите
типа жени. Поради дълбоката разлика в техния облик, обучението на една жена нагал се
различава от обучението на мъжа по това, че нейно задължение, не е да учи или води, а да
помага на нагала във боденето на групата към свобода.
За да изясня по-добре ролите, аз винаги използвам следната аналогия - мислете за групата
като за кораб, управляван от Воините на групата, с капитан - самият нагал.
Задачата на капитана, нагала, е да води кораба си към свобода през тъмнината на
непознатото, в океана на живота. На борда на кораба, сред тъмнината на непознатото, на
капитана обаче е трудно да види всички скрити опасности в непознатото, които можем да
оприличим на подводни скали под вълните на океана на живота. За да му помогне да управлява
кораба си безопасно, нагалът използва услугите на жената нагал, която не е на борда на кораба,
а на една едноместна лодка, която тя може да управлява с лекота и умение между криещите
опасности скали, невидими от борда на кораба. По този начин нагалът жена се движи пред
кораба и посочвайки на нагала къде се крие най-голямата опасност, тя му помага в трасиране на
най-добрия курс, който кораба може да поеме. От аналогията ясно се вижда, че нагалът жена е в
голяма степен част от на-галската група Воини и все пак, поради естеството на нейните
задължения тя стои встрани от групата не физически, а по отношение на Осъзнаването.
Съответно нагалът жена не е фиксирана към нито една специфична посока, за разлика от
другите жени, но поради нейното предразположение към сила и свобода и поради нейната тясна
връзка с нагала, тя определено е прикрепена към Юга.
След като достатъчно добре изяснихме горната аналогия, сега сме готови да разгледаме
всяка една от четирите посоки от гледна точка на Осъзнаването. Нещо, което неотменно ни
води до двадесетте и един скъпоценни камъка. Обърнете внимание, че независимо от
различното предразположение на различните индивиди към специфичен аспект на
Осъзнаването, всеки от нас притежава всичките двадесет и един аспекта на Осъзнаването,
изграждащи цялостния ни облик. Всяко предразположение по природа е само подход и не
означава, че другите аспекти на Осъзнаването се игнорират или изключват по някакъв начин.
Предразположението за всеки един от аспектите на Осъзнаването, технически погледнато,
представлява индивидуалният подход към великото цяло, който разбира се е четириизмерен.
Още повече, определяйки четирите посоки, съгласно съставляващите ги аспекти на
Осъзнаването, ние ще се придържаме към потока на силата, възникнал по време на
проявлението, вместо вътре в проявлението.
Причината е, че потокът на силата по време на проявлението е по-лесно да се отнесе и
схване спрямо четвъртото измерение, за разлика от потока на силата вътре в проявлението,
което принадлежи към еволюцията на Осъзнаването в процеса на живота на физически план.
За да изясним добре какво се разбира под двадесет и един камъка на Осъзнаването е
необходимо, макар и накратко, да се спрем на науката нумерология. Тя, освен всичко друго,

136
хвърля светлина върху факта, че числата издават специфично съ-настройване на възприятието;
но защо определени числа принадлежат на определени съ-настройвания е твърде сложно за
обяснение точно тук и сега. Нека само споменем, че макар поколения наред Толтеките
ясновидци в дългогодишните си изследвания старателно да са описвали законите на тази наука,
нейните основи не са формулирани от Толтеките, а са базирани на универсални закономерности
и принципи, далеч по-точни от всичко, което човекът е изобретил или пресметнал.
Вглеждайки се в структурата на групата, ние виждаме на Изток, мястото на изгряващото
слънце, Учения, мъж, занимаващ се предимно с трезвостта, аспект, или скъпоценен камък на
Осъзнаването, централен по отношение подхода му към еволюцията на Осъзнаването, който
представлява камък, наречен знание и е свързан с числото 14. Прикрепен към същата посока в
групата е също Куриерът, познат просто като Куриер на Учения, с предразположение към
скъпоценен камък, наречен разграничение, свързан с числото 17. Сега, когато тези двама мъже
работят заедно, или съдействат интелигентно помежду си, ефектът от техните обединени усилия
е равен на сумата на техните скъпоценни камъни. С други думи, ако Ученият и неговият Куриер
упражняват интелигентно съдействие помежду си, резултатът ще е знание, плюс разграничение
или придобиване на ново знание, посредством акта на разграничение.
Все пак новото знание може да се появи само ако има желание, първо, да се гради върху
предишното знание, и, второ, да се отхвърли старото ниво на възприятие. Да се изостави дадено
ниво на възприятие означава смърт на старото по простата причина, че всяко ново знание
задължително предполага ново ниво на възприятие. В конкретния случай много ясно се вижда,
как ново знание се поражда след разграничение, основано на съществуващо знание, което има за
резултат смърт на старото. С езика на нуме-рологията явлението се изразява във вида 17 + 14 =
13.
За да се разбере една такава доста странно изглеждаща математика, трябва да се отбележи,
че според законите на нумерологията числата, които се събират по правило се редуцират до
едноцифрени числа, чрез събиране. Ако крайната сума след събирането е по-голяма от 33, тя
още веднъж се редуцира със събиране на отделните цифри, докато числото не надхвърли 33. Ето
как изглежда в нашия пример целият процес:
17 + 14=(1 + 7) + (1+4)=8 + 5 = 13
Ако крайната сума е по-голяма от 33, например 67 тогава общият сбор отново ще се
редуцира чрез събиране, или 67 = 6 + 7 = 13. Това важи дори за числа като например 96 875, при
което редукцията се чете 96 875 = 9 + 6 + 8 + 7 + 5 = 35 3 + 5 = 8.
Сега е уместно да се отклоним за миг и да поясним, че Куриерите, подобно на всички
други мъже могат да бъдат Сънуващи или дебнещи. Само женските направления могат да имат
един Сънуващ и един дебнещ във всяка от посоките и не могат да имат двама представители от
един вид в една посока. Нагалът също като останалите мъже може да бъде Сънуващ или дебнещ
и жената нагал, по силата на обстоятелството, че тя е единствената жена с подобна роля, в която
някак си не е част от групата, може също да бъде Сънуващ или дебнещ. Жените Куриери също
могат да бъдат Сънуващи и дебнещи, защото жените Куриери не засягат женските качества на
дадено направление.
Връщайки се сега към групата Толтеки, виждаме, че мъжът Изток поражда новознание
посредством разграничение с резултат смърт на старото. В нумерологията обаче всяко
двуцифрено число е продукт на отношенията между съставляващите го цифри. Ето защо
знанието, камък 14, се явява една много специфична вибрация на Осъзнаването с уникалната си
конфигурация, а именно от 1 и 4. Забележете, казвам 1 и 4 и не 1 плюс 4, което има съвсем
различно значение. Разбира се, може да има огромно количество различни типове знание, но
всички други типове знание не се разглеждат като скъпоценни камъни, наречени знание по
простата причина, че те нямат същата конфигурация като камък 14.
За да разберете горното твърдение, обърнете внимание, че камък 14 е най-вече продукт от
отношението между 1 и 4 във връзка с обстоятелството, че 14 е в същност 10 + 4, за разлика от,
да кажем 7 + 7 или 3 + 6 + 5 и двете с различни енергийни конфигурации от 14, изразено от 10 +
4, макар и трите могат да се разглеждат като знание. Още повече 10 само по себе си е

137
двуцифрено число, което означава, че 10 е в същност продукт на отношението между
флуидност (1) и абсолютна свобода (0). Нумерологичния смисъл е, че 10, камъкът на
безупречността, може да бъде достигнат само посредством флуидност в контекста на
абсолютната свобода. Обяснено с по-точни понятия, означава, че там където няма подвижност
на възприятието в контекста на пълна свобода от социалната обусловеност, безупречността
задължително се опорочава.
Следователно, макар всички 14 да са продукт на флуидност и стабилност, все пак те не са
същите като камък 14, който има основата си в 10+4. Значението на камък 14 дава да се разбере,
че само тогава, когато възприятието е флуидно и все пак стабилно, независимо от флуидността,
се явява истинското знание и необходимата флуидност, придобита с безупречност в живота на
физически план, защото не бива да се забравя, че физическият план е десетият свят и
средството, с което камъкът безупречност се развива. С други думи, истинското знание или
лична сила е в същност безупречност (10) плюс стабилност (4). Още повече, истинско знание
(14) е личната сила, придобита чрез практически опит и винаги ще води до свобода и промяна
(5) по простата причина, че 1 + 4 = 5.
Разграничението, камък 17, е по аналогия продукт на отношението между флуидност (1) и
насока (7), но както при всички двуцифрени числа, тази флуидност трябва да бъде основана на
безупречност (10) в контекста на живота на физически план. С прости думи, безупречност (10)
плюс насока (7) дава разграничение. Следователно камъкът разграничение означава да си
достатъчно флуиден, за да възприемеш насоката, съдържаща се в предизвикателствата на
живота на физическо ниво и в същата връзка истинското разграничение винаги води до
хармония и баланс (8), защото 1 + 7 = 8, за разлика от расовото разграничение, основаващо се на
конфигурацията 1 + 25.
Имайки в предвид горното, бих искал да използвам примера за разграничение срещу, за да
демонстрирам как аспектите на Осъзнаването могат да взаимодействат в контекста на четирите
посоки, давайки не само положителни резултати, които ние наричаме скъпоценни камъни, но
също и негативни последици като расовата дискриминация. Затова в случая с расовата
дискриминация, основана на разделящата природа на рационалния ум, се вижда как тя
естествено принадлежи на Изток по силата на факта, че се причислява към яснотата, макар и
към негативната й страна.
Причините да се появява подобна негативност са: първо, Осъзнаването е центрирано на
Изток и второ, чистата флуидност (1), която не се основава на безупречност, придобита с опита,
е склонна да се проявява под формата на индивид, който няма необходимата лична сила да
мисли и решава за себе си. Съответно подобна личност ще демонстрира своята флуидност
просто „носейки се по течението” - един очевидно много логичен резултат.
Нещо повече - без безупречност - тази личност няма да приема предизвикателствата в
живота си като насока (7), а ще бъде изкушена да избяга от тези предизвикателства по начин,
който се проявява във вид на тъмния скъпоценен камък изкушение (25). С други думи, с
разграничението срещу, което представлява расова или всяка друга форма на дискриминация
срещу индивида, се практикува една форма на разграничение, което има за основа флуидността
на глупака (1) в комбинация с изкушение (25).
В резултат, макар че 25 все още се редуцира до 7, това 7, произхождащо от 25, ще се
прояви в негативна форма, което означава нужда от насока и цялостното уравнение ще изглежда
като продукта от отношението между флуидност и нужда от насока или 1 + (-7) = (-6).
Негативната форма на скъпоценния камък 6 е нуждата от избор между старото и новото, което
ще се прояви във вид на разграничение, но такова разграничение, което очевидно не може да
води до хармония и баланс (8).
В примера по-горе ясно се вижда, че редуцирайки всякакви числа до едноцифрени, ние
трябва да се погрижим да променим знака, ако двуцифреното число е в диапазона между 22 и
32, защото в него числата, технически погледнато, са познати като тъмни скъпоценни камъни и
са нумерологично положителни само в тяхната двуцифрена форма. Обърнете внимание, че

138
казвам „нумерологично положителни”, защото всъщност тъмните камъни никога не се
проявяват в положителен смисъл освен в контекста на великото цяло, от, което те също са част.
С други думи, в процеса на живота като цяло, тъмните камъни осигуряват необходимото
триене, което прави възможна еволюцията на Осъзнаването и в този смисъл те могат да се
разглеждат в положителна светлина. По подобен начин в живота на индивида, поради
отношенията между светлите и тъмните камъни, се появява нашата сенчеста страна и тъй като
нашите сенки са нашите недостатъци, а както знаем нашите недостатъци са нашият билет към
свободата и нашият път към силата, в този аспект тъмните скъпоценни камъни още веднъж
правят еволюцията на Осъзнаването възможна и са нейна неразривна част.
Разглеждайки камък 13, смъртта на старото, не бива да забравяме, че тук се отнасяме към
един аспект на Осъзнаването, пораждащ смърт на старото, а не изобщо към смъртта като
универсална сила. Следователно камък 13 означава, че смъртта на старото е продукт от
отношението между флуидност и смесено изобилие. Спомнете си обаче, че когато става дума за
двуцифрени числа, ние можем също да кажем, че безупречността (10) плюс смесеното
изобилие поражда смърт на старото. Идеята тук е, че смъртта на ста-рототрябва да бъде от типа
„разумно кастрене” или съзнателна елиминация на нежеланото в условията на смесено
изобилие. Същевременно обърнете внимание, че когато има съзнателна елиминация на
нежеланото, което е задължително, когато се борави със смесеното изобилие, резултатът винаги
е стабилност (4), от 1 + 3 = 4.
От всичко, което научихме дo сега за мъжа Изток, би следвало да е ясно как се придобива
новото знание посредством разграничение и за какво всъщност става дума. Още повече,
разбрахме защо смъртта на старото на Изток се появява като резултат на интелигентното
съдействие между Учения и Куриера: съдействие, което води до свобода и промяна, (5) плюс
хармония и баланс (8); две качества - в перфектен синхрон с качеството на разумна елиминация
на всичко нежелано.
От всичко казано би трябвало да е по-лесно да се разбере как мъжете Воини от Изток
използват предразположението си към специфичните за тях скъпоценни камъни за придобиване
и непрестанна еволюция на трезвостта. В тази връзка не бива да се забравя, че дълг на Воина е
не само да разгърне неговия или неин пълен потенциал, но и също да изследва и развие този
потенциал, съобразно диктатите на неговата или нейна участ.
В женския Изток имаме Източна Сънуваща, Източна дебнеща и Куриер, прикрепен към
Изтока. Предразположението на Източната Сънуваща е камъкът 13, смъртта на старото. Както
обаче научихме по-рано, тъй като това става на Изток, тези дами достигат пълния си потенциал,
придобивайки флуидност, основана на безупречност. По-нататък, позволявайки на
флуидността да се насложи върху смесеното изобилие (3), разумно се елиминира всичко
нежелано в смесеното изобилие, за да се породи качеството стабилност (4) чрез смърт на
старото (13).
Източната дебнеща, от друга страна, заета предимно с еволюцията на Осъзнаването
посредством живота във физически план има естествено предразположение към камък 12,
въздържаност. Истинската въздържаност е продукт на отношението между флуидност и съдба.
Последиците тук са фино доловими наистина, защото 2 е не само числото на съдбата, но също и
числото на смирението и разбирането. С други думи само след като е придобито смирение и
разбиране, силата на съдбата може да се разгърне съзнателно и безупречно. Освен това, 12 е
двуцифрено число и можем със същия успех да кажем, че въздържаността (12) е сумата на
безупречността и силата на съдбата или, иначе погледнато, сумата на безупречността със
смирението и разбирането. Все пак истинската въздържаност (12), която е безупречност, плюс
силата на съдбата, неотменно поражда творчество и радост (3), а където има творчество и
радост, крайният резултат винаги ще бъде смесено изобилие (3).
Куриерът на Изток има естествено предразположение към камък 2, защото за този мъж
силата на съдбата е от първостепенно значение както и качеството смирение и разбиране. Като
първично число, камък 2 не изглежда да има сложността на двуцифрените числа, а просто е още
един пример за факта, че светът не е такъв какъвто изглежда. За да се схване значението на

139
камък 2, трябва да се разбере, че присъщ на числото 2 е основната двойственост на нагала и
тонала, което означава, че силата на съдбата е неразривно свързана с тази двойственост. Камък
2 е касае отношението между нагала и тонала, в което се състои истинската същност на
интелигентното съдействие.
Когато тези трима Воини на Изток съдействат интелигентно, резултатът е отново сумата на
техните камъни, а именно:
2 + 12 + 13 = 9
Изводът е, че когато силата на съдбата, въздържаността и смъртта на старото се съчетаят
на Изток, крайният резултат е завършек. Камък 9 обаче като всички едно-цифрени числа не е
просто това, което изглежда, защото присъщо за този камък е съчетанието на две качества,
които изглеждат диаметрално противоположни едно на друго, а именно стабилност (4) плюс
свобода и промяна (5). За целите на тази книга не е уместно да се разискват едно-цифрените
числа в по-големи подробности и за сега стига да кажем, че всички едноцифрени числа се
отнасят до Осъзнаването на нагала, което е присъщото осъзнаване, докато всички двуцифрени
числа принадлежат към Осъзнаването на Сънуващия, което е еволюиращото осъзнаване.
Всички други числа са просто комплекс вариации, присъщи на живота във физически план, или
на Сънувания.
Затова, разглеждайки камъка 9 - завършек, става явно защо 9 по някакъв начин определя
външните параметри на присъщото осъзнаване, което в най-тесен смисъл е наистина налице,
защото, нека си припомним, 9 означава онова специфично групиране на вибрационни честоти,
познато като Света на магьосниците което, както вече научихме, е всъщност израз на четворната
цел на Неописуемото и същевременно израз на Неговия потенциал в сегашното му проявление
или материализация. Последното се дължи най-вече на факта, че материализацията, чиято
същност е стабилността (4), винаги клони към инерция и тя трябва постоянно да бъде
контрирана от силата на свободата и промяната (5). Затова камък 9 е в най-езотеричния смисъл
първичният израз на не-правенето, а както знаем от предишната глава първичното не-правене
поражда четвъртото измерение.
В крайна сметка виждаме как сумата от Източните скъпоценни камъни дава едно
съпротивление спрямо силата на инерцията така, че предназначението на Неописуемото да
може да се изпълни до завършек, а не само частично. В резултат, жената Изток притежава като
цяло качеството да се стреми към завършек чрез смирение и разбиране, породени от
въздържаност и смърт на старото.
Когато мъжкият Изток съдейства интелигентно с женският Изток, резултатът е сумата на
съответните сборове, а именно
(14+ 17) +(2 + 12+ 13) = 13 + 9 =13.
С други думи, доминиращото качество, което се появява на Изток е смърт на старото,
породена от смърт на старото, организирано от мъжкият Изток в отговор на стремежа към
завършек, носител на който е женският Изток. По същество всичко се свежда до техниката на
рекапитулация и ето каква е причината, поради която Изтокът винаги усъвършенства яснотата.
Освен това, тъй като Изтокът е същевременно източникът на времето, би било от полза тук да се
подчертае, че Воините на Изток работят постоянно с дълбокия смисъл на времето по един или
друг начин и обикновено са наричани дебнещи времето, независимо от факта, че някои могат да
са дебнещи, а други Сънуващи. Въпреки че не е възможно да се даде подробно обяснение на
последното сега, аз го споменавам просто, за да завърша настоящата част от Учението.
Следвайки потока на силата в процеса на проявлението, идваме на запад, мястото на
смъртта и залязващото слънце. Тук намираме Мъжа зад кулисите, който има естествено
предразположение към работа със силата на намерението и е привлечен най-вече от камък 16,
познат като освобождение посредством силата на намерението . Куриерът на този мъж от друга
страна има до голяма степен същото предразположение като него и се чувства като у дома си в
тъмата на непознатото. Куриерът на Мъжа зад кулисите обича да работи с камък 15, светлина в
мрака, тъй като западът е на една ос с Изтока и е място на смъртта и вече не е учудващо защо

140
интелигентното съдействие между те-3и двама мъже води до смърт на старото, което е: 15 + 16
= 13
Все пак смисълът при запада коренно се различава от този на Изток, защото те, в края на
краищата, са диаметрално противоположни. Първо, вглеждайки се в камъка на Мъжа зад
кулисите, виждаме, че 16 е в същност 10 + 6, което 03-начава, че сумата на безупречността (10)
с акта на избор между старото и новото (6) поражда освобождение, посредством силата на
намерението (16). При това можем да видим, че освобождението чрез силата на намерението е
продукт на отношението между флуидност (1) и акта на избор между старото и новото (6),
приемайки, разбира се, че флуидността, необходима тук, трябва да бъде основана на
безупречност.
Изводът е, че изборът между старото и новото е тясно свързан с разграничението, тъй като
изборът трябва да се прави внимателно т.е. безупречно. Обяснението е, че 6 като едноцифрено
число, освен че е аспект от вътрешното осъзнаване, разкрива и двойствеността на жената. С
други думи, 6 е първичен израз на разграничението, защото засяга жизненоважния акт на
разграничение с божественото вдъхновение между майката и жената, и двете еднакво
необходими на еволюцията.
В терминологията на Толтеките майката е този аспект от ума, който се поддава на силата
на инерцията и проявява тенденция към запазване, обединение и стабилност. Жената, от друга
страна, е аспект па ума, склонен към отделяне и отделя познатото от непознатото, поддържайки
предназначението на мъжа, защото преди непознатото да може да се внедри в познатото по един
интелигентен и смислен начин, двете трябва първо да се отделят в две полярности.
От горното става ясно, защо фразата на Толтеките „разграничение с божествено
вдъхновение” означава, че избирайки между старото, което е майката и новото, което е жената,
Воинът не може да направи такова разграничение, под каквато и да е форма на предубеждение
или случайно допускане, а трябва да разчита на божественото вдъхновение, термин, използван
да илюстрира акта на вслушване в сърцето. Разбираемо е защо камъкът 16 има вътрешното
качество за насока, защото 1 + 6 наистина е равно на 7. Нещо повече, става очевидно защо
чувството се отнася към запада, защото и за мъжкия и женския запад да се вслушат в сърцето си
е жизнено важно, за да се почувства нечий път в тъмата на непознатото - непознатото, чийто
символ е залязващото слънце, обратно на познатото, символизирано от изгряващото слънце.
Съответно Мъжът зад кулисите е мъж, който работи директно със сърцето и чувството, обратно
на неговата противоположност Учения, който работи директно с ума и с трезвостта.
Куриерът на Мъжа зад кулисите е предимно зает с картографиране на непознатото и
неговото предразположение е камъка, наречен светлина в мрака. Камък 15 е продукт на
отношението между флуидност (1) и свобода и промяна (5), или с други думи и цифри, сумата
на безупречността (10) със свободата и промяната (5), защото не трябва никога да се забравя, че
говорейки за флуидност, получена от 10, ние имаме предвид флуидност, която е производна от
жизнения опит на физически план, свеждаща се в крайна сметка до безупречност. Затова
светлина през тъмнината може да се появи единствено когато свободата и промяната се
упражняват в контекста на безупречността.
Значението на горното е, че не може да има светлина, появила се от тъмнината на
предизвикателството, ако се мъчим да се освободим от едно предизвикателство, опитвайки се да
го избегнем или се опитваме да променим нашата участ по някакъв начин. Само когато
посрещаме предизвикателствата си честно и неумолимо, можем да видим светлина в мрака.
Истинската свобода и промяна е свободата от изнурителните окови на социалната обусловеност
и последващата промяна на нашето самочувствие и представа за себе си. Няма нужда да казваме
колко лесно е да се види, как светлината в мрака (15) дава способността да се избира между
старото и новото (6), защото 1 + 5 = 6.
Тук виждаме, че надделяващият акцент при мъжкия запад е да дава стабилност (4) в
сферата на ирационалното непознато, поставяйки началото на смърт на старото (13),
посредством освобождение чрез силата на намерението (16), съчетана с натрупването на
светлина в мрака (15). Това се постига с насоката (7 от 16), получена при вслушване в сърцето,

141
допълнено от придобитата способност да се получава божествено вдъхновение при избора
между старото и новото (6 от 15), отново вслушвайки се в сърцето.
Женският запад, изграден изцяло от едноцифрени скъпоценни камъни, няма безметежната
стабилност, която откриваме при другите три женски посоки с двуцифрени конфигурации. Ето
защо западните жени, включително техния Куриер, са благосклонно наричани от техните
събратя Воини „смахнати”. Във връзка с това обстоятелство мъжете от запада наистина
посвещават голяма част от времето си в удържане на западните жени, защото тогава, когато тези
жени се намират в някоя от техните „смахнати” фази, както често се случва, техният Куриер,
чието предразположение е към смесеното изобилие, е склонен да се присъедини към тях, така че
в крайна сметка всички да полудеят. Ето как отново виждаме нуждата от полярност,
илюстрирана нагледно от горния факт, защото в голяма степен пламенната лудост на женския
запад, съчетана с мрачната меланхолия на мъжкия запад, е единственото, което уравновесява
доста студената и някак си клиничната, колективна трезвост на Изтока.
Западната Сънуваща е „пo-смахната” от двете западни жени, защото й липсва всякакво
търпение в логическите изводи и има естествено предразположение към чиста флуидност (1).
Работейки най-вече със Силата, тази дама не може да се занимава с характерните за хората
идиотщини и притежава една от най-забележителните способности да открива направо, сред
цялата дребнавост, истинската сърцевина на всяко едно предизвикателство. Истински флуидна в
своето презрение към човешката дребнавост, западната Сънуваща може, ако се наложи, да си
пробие път с главата напред, защото тя не храни никакво уважение към чувството си за
собствена важност, а още по-малко към самосъжалението, две характеристики, които имат
тенденцията да се стопяват винаги, когато се разгръща и достига Силата (1). Едновременно с
всички описани качества западната Сънуваща има непоносимост към чуждото самосъжаление и
важност. В случай, че не е удържана, тази дама може буквално да обърне целия свят с краката
нагоре, когато внезапно й скимне да се разбунтува срещу всичко, което пречи на хората да
приемат божественото си наследство. По този повод е интересно да се отбележи, че
болшинството от така наречените жени-мъченици като Жана Д”Арк са западни Сънуващи.
По отношение на горното е добре да се разбере, че скъпоценният камък 1, който
представлява аспект на вроденото осъзнаване има естествената тенденция към линеен напредък.
Затова, ако чистата флуидност не е бъде удържана, сиреч заземена с постигната в практическа
на физическо ниво безупречност, тя неизменно се поддава на естествената си склонност да се
устремява право напред без оглед на неприятностите. Това не означава, че западната Сънуваща
не е безупречна в действията си. Напротив, когато тя е обладана от „лудостта” на своята визия,
усещането й за предназначение на Единия Живот става извънредно безупречно, защото е
абсолютно освободено от всякакво чувство за важност и самосъжаление. Лишена от чувство за
собствена значимост, на тази дама не й пука какво другите могат да си помислят за нея и ако не
е подкрепяна и насочвана в момент, когато „лудостта” я обземе, тя просто се втурва с главата
напред в чувството си за цел и наистина прилича на луда в пълното си незачитане на мнението
на околните.
Западната дебнеща, от друга страна, е много по-ангажирана с практическата страна на
живота на физическо ниво от западната Сънуваща и е някак си по-малко „луда” от своята
полярна противоположност, но все пак с предразположението си към скъпоценния камък 5, тази
дама също проявява тенденция към ожесточени мисии. Камък 5 е, разбира се, свобода и
промяна, но освен всичко друго, той представлява и аспект на присъщото осъзнаване и е много
тясно свързан с камък 1, защото присъщи за 5 са Силата и нейното четворно изражение, а
именно трезвост, непоколебимост, чувство и топлота. В следствие, когато западната дебнеща
влезе в някоя от нейните „луди” фази, тя обикновено представлява една доста странна смесица
от всичките четири изражения на Силата и винаги притежава една невероятна яснота в иначе
очевидната си „лудост”. Своята яснота тя излага с топлота и непоколебимост, която, за
нещастие, най-често се проявява като „любезна” маневра на булдозер, който помита всичко пред
себе си с „доброто” намерение да съобщи едно много ценно, макар и прекалено страстно
чувство.

142
 Всеки Воин ще потвърди факта, че ако някога сте имали затруднения да научите
истинското значение на свободата и промяната, човекът, когото трябва да срещнете е западната
дебнеща. Тази дама просто ще ви прегази най-безцеремонно, като избие всички възгледи от
главата ви и ако все още не разбирате какво е свободата, тя ще ви демонстрира нагледно
промяната, променяйки по недвусмислен начин виждането ви за вас самия и ще го направи най-
вероятно по начин, от който едва ли ще ви остане и най-малката вратичка за съмнение относно
факта, че вие сте един абсолютно безмозъчен глупак. След подобен урок за пълната
непотребност на суетата, тази дама, без съмнение, ще ви приеме с цялата си любов и топлота на
пословична матрона, ще ви погали по главата като любимо животно и ако не сте достатъчно
бърз да изчезнете веднага, усърдно ще започне да ви наглася за следващия урок. Както е вярно,
че да бъдеш дебнат от Източен дебнещ означава, че ня-
кой със сигурност те дебне, така да бъдеш дебнат от западен дебнещ означава да се чудиш
постоянно дали не те манипулират сериозно!
В заключение трябва да кажем, че двете западни всъщност представляват сърцето и
душата на групата Толтеки в най-буквалния смисъл. Макар и останалите техни събратя от
групата да го постигат по много болезнен начин и на цената на много грешки, след като веднъж
осъзнаят какво всъщност представлява тяхната очевидна „лудост”, те най-накрая истински
оценяват тези дами като олицетворение на сърцето! Безжалостни до крайна степен в
естествената си склонност да вървят право напред и безумно смели в неподправена си простота,
тези две дами са наистина страхотни противници във всяка една битка.
Нещо повече - в тотална им липса на колебание куражът на двете западни жени е такъв, че
тяхното ненадминато чувство за лоялност към каузата и съответно към Воините от групата е
сърцераздирателно красиво за наблюдение. На нито една от двете дами няма да й мигне окото да
се пожертва в защита на някои от събратята си, но бъдете сигурни, те няма да го направят
никога, без да пропуснат да се подиграят със събрата Воин. Но макар и да оскърбява, всичко
казано от тях винаги съдържа толкова мъдрост и дълбока прочуственост, че неизбежно
предизвиква сълзи в очите на присъстващите. Ето каква е вътрешната красота на тези две много
специални дами - израз на една вътрешна безкористност и самопожертвователност, тяхната най-
отличителна характеристика.
Прикрепен към двете западни жени е Куриерът на запад, който както вече забелязахме,
има предразположение към смесено изобилие. Присъща за камък 3 е фундаменталната троица на
проявената Вселена. Съответно в 3 ние срещаме отношението между присъщото осъзнаване и
еволюиращото осъзнаване, но в контекста на предназначението на Неописуемото. Затова камък
3 е свързан предимно с начина, по който най-добре да се подхранват и пазят резултатите от
взаимодействието между линейния прогрес на присъщото осъзнаване и циркулярното
приобщаване, дължащо се на еволюиращото осъзнаване, фиксирано към своя център. Резултат
от взаимодействието на двете, принадлежащи едновременно към присъщото и към
еволюиращото осъзнаване, е, разбира се, така нареченото смесено изобилие.
В същото време камък 3 се отнася и към радостта и творчеството, защото присъщо за този
камък е детското, обратно на детинското желание да се огражда човек със смесено изобилие,
заради истинската радост не само да събира, но и заради радостта да сътвориш нещо от събрани
части, независимо дали става дума за материални предмети, или просто за парчета интересна
информация. Всички знаем как всяко дете е способно да се разплаче в един момент и да се смее
в следващия; да строи пясъчни замъци с радост и със същата радост да ги събаря; да събира
морски миди с голям ентусиазъм, след което просто да ги забрави в също толкова
ентусиазираното си увлечение по нещо ново.
От горното виждаме защо Куриерът на запад, благодарение на съответстващия му
скъпоценен камък, едноцифрено число, и от там притежаващ естествено предразположение към
присъщо осъзнаване, е много по-склонен да дерзае право напред, отколкото да се опитва да
въвежда ред в смесеното изобилие. Крайният резултат от всичко това е, че Куриерът на запад е
един много добър колекционер, защото в увлечението си да дерзае напред от гледна точка на
смесеното изобилие той буквално събира всичко пред погледа си, независимо дали това са

143
клюки, предмети на изкуството или музикални инструменти, поезия, книги, фотографии или
накратко всичко, което може или не може да се използва. Въпреки поразителния си талант за
радостна съзидателност, която никога не спира да изненадва, неговият детски ентусиазъм за
живот не му позволява да се спре за дълго на нито една книга дори и тя да остане не прочетена,
но при все това неговата спонтанна чистосърдечност обикновено му позволява да схване
интуитивно съдържанието на книгата, дори и да не я е изчел. Същото се случва, ако открие, че е
прекалено времеемко да се учи на всеки от музикалните инструменти, които е събрал, макар да
има интуитивно схващане за всичко и нормално притежава една свръхестествена способност да
импровизира перфектно на почти всеки музикален инструмент.
Когато тези трима Воини от женския запад съдействат интелигентно, виждаме още веднъж,
че резултатът е общата сума на техните съответстващи камъни: 1+5+3=9
Смисълът е, че в женския запад завършек (9) се достига чрез чиста флуидност (1),
добавена към свобода и промяна (5) в детското увлечение по радостта и творчеството(3),
пораждащи смесено изобилие^). Такъв типзавършекне може в никакъв случай да бъде по-
различен от завършека, генериран на Изток, а именно, стремежа към завършек, посредством
смирение и разбиране, породени от въздържаност и смърт на старото. Завършек на Изток, верен
на принципите на трезвостта, означава да бъдеш завършен в смисъл, че всичко е подредено и
прошнуровано. Затова Изтокът винаги има свойството да бъде чист, подреден и всичко при него
е перфектно пресметнато. Но завършекът на запад в повечето случаи вместо да бъде завършен в
истинския смисъл на думата, е повече от вида очарователен и истински детински надве-натри
подреден хаос, или, наречен още, вдъхновен хаос!
Що се отнася за женския запад, за читателя може би ще е интересно да се отклоним малко
и да демонстрираме универсалността на Истината. Примерът, който бих искал да дам, е описан в
Християнската библия, а именно добре познатия епизод с Христос, когато се връща от пътуване
и намира учениците си да ловят риба на кораб в Галилеево Море. След като научил от
учениците, че са нямали късмет да уловят нищо през нощта, Христос ги накарал да извадят
рибарските мрежи и да ги хвърлят от другата страна на кораба. Макар предложението да
изглеждало напълно безсмислено, учениците все пак се съгласили и когато мрежата била
хвърлена от другата страна, се случило чудо и те хванали 153 риби.
Епизодът е един от най-красивите примери за нерационално срещу рационално, защото
очевидно, ако е нямало риба от едната страна на кораба защо точно на същото място от другата
страна трябва да има? Всичко, на което Христос учи своите ученици в този ден е значимостта на
умението да преместиш фокуса, без да бъдеш обсебен от рационални доводи. Нещо повече,
предлагайки им да хвърлят мрежата към другото (9), другата страна на кораба, Христос посочва
на учениците си колко важно е да съ-настройват Света на магьосниците, за да могат да сътворят
чудеса.
В случая Христос показва на своите ученици как да съ-настройват Света на магьосниците:
първо, като преместват фокуса; и, второ, като бъдат достатъчно флуидни (1), за да променят (5)
светогледа си и представата за самите себе си, за да достигнат до свободата (5), необходима им
да придобият истинска способност да творят (3). Резултатът, както вече знаем е тяхната радост
(3) когато те отново хвърлят мрежите и ги намират пълни -153 риби, числото, принадлежащо на
жената запад, 1, 5 и 3. По-късно отново ще се спрем на въпроса как се съ-настройва Света на
магьосниците, но аз исках да дам примера тук просто защото е много подходящ да демонстрира
факта, че там където има истинско знание има само Една Истина. Това, което отделя и разделя,
което кара един човек да бъде подозрителен към друг човек и това, което кара една религиозна
секта да заклеймява друга, винаги се свежда до липса на истинско знание и наличие на визия,
ограничена от тесните и често неакуратни граници на рационалните предположения.
Връщайки се сега към нашето разглеждане на запада, ние откриваме, че когато Воините от
мъжкия запад съдействат интелигентно с Воините от женския запад, резултатът е както винаги
сумата от техните съответни сборове, а именно:
(15) + (16) + (1 + 5 + 3) = 13 + 9 = 13

144
 Заключенията при запада отново са диаметрално противоположни на тези при Изтока,
защото, въпреки, че крайният резултат е отново стабилност (4), чрез смъртта на старото (13),
трябва да се запомни, че според законите на нумерологията, тези два типа стабилност са
напълно различни, поради техните различни съставни числа. Стабилността на запад е основана
на чистото чувство, което я прави напълно ирационална, докато стабилността на Изток е
базирана изцяло на трезвостта и затова представлява въплъщение на онази прекрасна трезва
яснота, родена от безупречната употреба на рационалния ум.
Следователно от една страна имаме стабилност на Изток, която води до смърт на старото,
посредством трезвостта, и, от друга страна, имаме запад, еднакво стабилен след като е породил
смърт на старото, посредством чувството. Така изглежда хоризонталната ос, маркирана от
човек, стоящ с ръце, разперени встрани, прегърнал едновременно изгряващото/залязващо
слънце, Изтока и запада. В тази прегръдка човек приобщава в своето същество не само
познатото и непознатото, но и истинския смисъл и цел на живота по хоризонталната ос, а
именно живота на физически план.
Обхващайки едновременно Изтока и Запада, двете полярности на живота във физически
план, изгряващото слънце, живота и залязващото слънце, смъртта, човек достига истинска
стабилност, довеждайки смъртта на старото, или смъртта на всичко, което пречи на неговия
прогрес по Пътя на Свободата. Това той постига едновременно с трезвост и чувство, с ум и
сърце.
В крайна сметка мъжете и жените запад работят предимно с чувството по един или друг
начин и отварят сърцето си през Цялото време на Воинския си дълг те са болезнено наясно как
да помагат в изпълнение предназначението на Неописуемото. Поради този факт и поради факта,
че пространството е определено като продукт от възприемане предназначението на Живота,
западните Воини са традиционно, колективно наричани Сънуващи в пространството. Затова по
хоризонталната ос, или в живота на физическо ниво, ние виждаме необходимостта от: първо,
използване изкуството на дебненето за Овладяване на Осъзнаването; второ, използване
изкуството на Сънуването в Овладяване на Намерението . Както споменахме по-рано, това не
означава, че всички Източни Воини са дебнещи, а всички от запад са Сънуващи, а че когато се
работи с яснотата е жизнено важно постоянно да се дебне собственото възприятие, докато при
работа с намерението трябва да се култивира едно откриване на сърцето, което може да се
постигне само чрез Сънуване.
Следващият поред е Юг, познат ни от втори том като порта към света на нагала. При мъжа
Юг ние откриваме едновременно нагала и неговия Куриер. По силата на обстоятелството, че
нагалът не е конкретен тип мъж и за разлика от всички други, няма специфично
предразположение към определен камък, тъй като неговото задължение като нагал изисква
еднаква ефикасност в боравенето с всички камъни, мъжки и женски, включително и с камъните,
познати ни като тъмни и забранени скъпоценни камъни. Все пак поради естеството на
задължението му да води другите към свобода, камъкът, който нормално се свързва със съдбата
на нагала е камъкът 18 - смелост.
Смелост означава много неща за много хора, но в същност тя е продукт на
взаимоотношението между флуидност (1) и хармония с баланс (8), което е същото като сумата
от безупречността (10) с хармонията и баланса (8). От друга страна, присъщ на камък 8 е
хармоничният баланс, който съществува между десетия и деветия свят, между плътния
физически свят и Света на магьосниците. Tози баланс, съществуващ и поддържан от
хармонията, е по природа извънредно крехък и лесно излиза от равновесие. Нещо повече, тъй
като цялата всяка хармония се крепи на взаимоотношенията в живота, неизменно именно
човекът е склонен да нарушава равновесието по един или друг начин, игнорирайки ги с
действията си във физически, емоционален и умствен аспект. От тук е лесно да се разбере, защо
не може да съществува истинска свобода на място, където няма хармония и баланс между
деветия и десетия свят; освен, че деветият свят е ключът към десетия, той е и огледало, в което
се отразява предназначението на Неописуемото и когато е нарушен баланса между деветия и

145
десетия свят, резултантната дисхармония, отразена в Света на магьосниците, разрушава всичко
в живота на физическо ниво.
От горното следва, че истинското значение на смелостта е да се опитваш да възстановиш и
поддържаш хармонията u баланса, задача, която поради повсеместното човешко невежество
относно взаимоотношенията в живота е грандиозна през смутни времена, а през по-голямата
част от времето е направо непосилна. Все пак, всичко, което се иска от нагала през цялото
време, е надежда пред лицето на всички предизвикателства и постоянство дори в условията на
постоянно поражение. Да се надяваш, когато всичко изглежда безнадеждно и да продължаваш
да упорстваш, когато все още не се вижда никаква светлина в тунела изисква кураж, невъзможен
за обяснение с думи. Съгласете се все пак, че ако нагалът трябваше да се откаже, захвърли
надеждата и спре да се опитва, каква надежда щеше да има за онези, които той трябва да води
към свобода?
Единственият начин, по който всеки нагал може да се надява някога да изпълни съдбата си
е като примири двата аспекта на Осъзнаването, съставляващи неговия собствен камък. С други
думи, нагалът се стреми да примири флуидността (1) с хармонията и баланса (8) - два аспекта,
които по силата на същинската си природа, за щастие, много си пасват. На практика, всичко се
свежда до усилията на нагала да бъде напълно безупречен в своето собствено възприятие, за да
намери начини и средства, с които да се постигне поне някаква степен на свобода сред
постоянните смущения и турбуленции, пораждани от човечеството в деветия и десетия свят.
Когато един нагал изпълни тази си задача поне малко, една микроскопична частица от
предназначението на Неописуемото се довежда до завършек, защото смелостта се редуцира до
завършек по следния начин:
1+8=9

Помощник на нагала в неговата непосилна задача е жената нагал. Искам да обясня ролята
на жената нагал сега, защото, въпреки че тя, технически погледнато, не е част от групата, поради
нейната изключително тясна асоциация с нагала, формира част от мъжа Юг, вместо част от
жената Юг.
Камъкът на жената нагал е 9, завършек, факт, който сам по себе си говори много на
възприемчивия ученик. Всичките четири от женските посоки в групата на Толтеките се сумират
до 9 и скъпоценният камък на жената нагал е 9, така че никак не е изненадващо защо жената
нагал има характеристики на всичките четири типа жени. Присъщ обаче на камък 9 е един от
най-големите парадокси в Учението, а именно съгласуването на камъните 4 и 5, защото 9 е
според законите на нумерологията 4 + 5. Защо трябва да бъде 4 + 5, противно, да кажем, на 6 + 3
или 2 + 7, или дори 3 + 3 + 3, не е предмет на разглеждане в настоящата книга, но нека все пак
накратко обърнем внимание на значението на този факт.
Спомнете си, че предназначението на Неописуемото беше да приобщи непознатото към
познатото, нещо, което обаче може да бъде направено само чрез практическия опит, натрупан в
живота на физическо ниво, независимо дали става дума за плътното физическо ниво, или не.
Сега както вече знаем, изпълнението на предназначението на Неописуемото се изразява в
материализация, но тъй като всяка материализация естествено клони към инерция, винаги има
опасност процесът на еволюция да спре преди истинския завършек в изпълнението на
предназначението. Нещо повече, обърнете внимание, че в крайна сметка силата на инерцията е
негативното проявление на онази същата сила, наречена стабилност (4). Причината е, че за да
бъде всеки акт изпълнен с предназначение и приобщаващ непознатото в познатото, той трябва
да бъде основан на стабилност и тук, разбира се, е точно мястото, където се крие опасността, за
която споменахме.
Противодействащ на силата на инерцията (-4), присъща за стабилността (+ 4) е един
аспект на Осъзнаването, наречен свобода и промяна (5) и тук всъщност е целия парадокс,
защото очевидно, (-4) + 5 е равно на 1, а не на 9.
Парадоксът се крие във въпроса как изобщо може да се постигне завършек, ако всичко е в
състояние на постоянна флуидност (1). На практика дадохме частичен отговор на този въпрос в

146
предишната глава, когато направихме кратък преглед на природата на четвъртото измерение и
видяхме, че центърът на сферата на съществуването е в постоянно движение, т.е. в състояние на
постоянна флуидност (1).
Както вече ясно се вижда флуидността (1) на центъра от сферата на съществуването се
появява, защото свободата и промяната (5) противодействат на силата на инерцията (-4). Все
пак трябва да се разбере, че за независимо от естествената тенденция към инерция,
материализацията може да бъде реализирана само защото стабилността (+4), присъща на МЕПВ,
позволява на Неописуемото да изпълни предназначението си.
С други думи, от една страна, имаме сумата на стабилността (4) на МЕПВ и стремежа към
свобода и промяна (5), пораждащи завършек (9), а от друга страна имаме сбора от силата на
инерцията (-4) и стремежа към свобода и промяна (5), пораждащи постоянната флуидност (1) на
материализацията. Зашеметяващата интелигентност на всичко това е, че силата на инерцията и
стабилността не са две отделни сили, а една и съща сила, проявяваща се едновременно в два
различни аспекта на самата себе си, при което и двата аспекта работят заедно в перфектна
хармония със свободата и промяната.
Резултатът от този странен парадокс е, че макар и предназначението на Неописуемото
постоянно да се материализира, тази материализация се поддържа в състояние на постоянна
флуидност, за да се предотврати преждевременна стагнация на процеса. По тази причина се
твърди, че Светът на магьосниците е свят на завършек, защото той постоянно се обръща към
себе си, за да стане Нещо различно. В крайна сметка трябва да се има в предвид, че разглеждаме
един от най-зашеметяващите феномени във Вселената, а именно, как изобщо е възможно да се
постигне завършек, който в действителност никога не спира да клони към завършек, с други
думи, още не е завършен.
В този величествен феномен се крие и истинската природа на вечното сега, защото в Света
на магьосниците, и следователно в камък 9 минало, сегашно и бъдеще съществуват съвместно
като един потенциал. Всяка частица от този потенциал притежава способността да се
материализира и същевременно, съществувайки в състояние на постоянна флуидност, веднъж
материализирана, тя няма нито начало нито край, минало и бъдеще, защото в сферата на
потенциала всичко, което е било или може да бъде, съжителствува в едно взаимосвързано цяло,
частите на което са не само абсолютно взаимозависими, но и постоянно взаимодействащи си
така, че всеки момент е сега, и в това сега всяко проявление е един завършек.
От всичко дотук може да се види, че с предразположението си към камък 9, жената нагал в
най-езотеричния смисъл въплъщава в себе си природата и предназначението на Света на
магьосниците. Също поради факта, че всички женски посоки се сумират до 9 не е трудно да се
схване защо жената нагал трябва да притежава характеристиките на всичките четири типа жени.
Още повече, след като нагалът жена въплъщава в себе си природата и предназначението на
Света на магьосниците, напълно обученият нагал изобщо няма трудности да „чете” в
съществото на жената нагал, отражението от Света на магьосниците, породено от действията на
човечеството. По тази причина се твърди, че нагалът жена помага на нагала в откриването на
мястото, криещо най-голямата опасност или капан в момента и поради нейната способност да го
прави, жената нагал е традиционно наричана пътеводната светлина, по която нагалът управлява
кораба с неговата група от Воини.
Интелигентното съдействие между нагала и жената нагал е сумата от техните скъпоценни
камъни, а именно: 18 + 9 = 18
Оттук следва, че жената нагал е на върха на своята смелост и завършек, когато изпълнява
участта си, работейки заедно с нагала, защото 18 се редуцира до 9. Обратно, както виждаме от
уравнението по-горе, нагалът придобива двойна смелост от сътрудничеството с жената нагал и
тъй като смелостта, която се изисква от него, надвишава смелостта, на която средното човешко
същество е способно, тази добавена смелост е нещо, което всеки нагал цени над всичко друго в
света. Заедно, тези две същества си дават един на друг смелост и се стремят към завършек, но
дълбоко в сърцата си знаят, че никой от тях не може истински да спечели. Жената нагал може в
най-добрия случай, подобно на своя прототип Света на магьосниците, да продължава да се

147
обръща към себе си, постоянно превръщайки се във Нещо различно, изпълнявайки
предназначението на Неописуемото. Нагалът може най-много да продължава да се надява, че
във всяка малка частица достигната свобода, неговите усилия в опитите му да възстанови и
поддържа хармонията и баланса не са напразни, макар отново и отново да се сблъсква с
поражението във всеки един момент, всеки божи ден. Такава е природата и предразположението
на тези две същества и никой от тях не е истински щастлив и удовлетворен, ако не се бори да
намери пътя, по който те заедно да превърнат една невъзможна битка в битка, която е възможно
да бъде спечелена, макар и само частично.
Така стигаме до Куриера на нагала, мъж, чието предразположение много си пасва с камък
20, а именно чест, която може да се намери в основата на всяко Воинско сърце. И все пак, както
много пъти вече дискутирахме, Воинското чувство за чест е много различно от това на средния
мъж или жена. Истинската чест е продукт на отношението между смирението и разбирането (2)
и абсолютната свобода (0).
Макар и вече да се спряхме и на двата камъка - 2 и 0 -ще бъде от голяма полза за читателя,
ако малко разширим полезрението си, разглеждайки дълбокото значение на мистериозния
камък, който практически няма присвоено число, защото макар и да го означаваме с нула, той
всъщност е нищо, т.е. Ни-що.
От горното веднага става ясно, че да отдадем дължимото на камък 0 в една книга е
напълно невъзможно, защото, ако трябва да кажем истината, много книги могат да бъдат
посветени само на този камък и читателят най-вероятно пак няма да се почувства по-мъдър,
защото как може човек да обясни онова, което по своята природа е ни-що? Достатъчно за
сегашните ни цели е просто да кажем, че камък 0, след като е нищо, представлява
първоизточникът на всички камъни и същевременно прониква във всеки един от тях. Подобно
на своя прототип, духа на човека, нагала, камък 0 е празнотата, съдържаща всичко, защото
колкото и парадоксално да звучи, празнотата е крайната точка на Осъзнаването, защото именно
в празнотата природата, смисълът и предназначението на всичко, се разкриват във вечното сега.
От самата празнота, от този аспект на Осъзнаването, към който няма приложено число, няма
въпроси, защото няма ни-що за разбиране. Съответно вътре в празнотата няма свобода, тъй като
няма ни-що, от което то да бъде освободено и затова се нарича абсолютна свобода. Все пак
трябва да се внимава и да не се приемат горните твърдения от привидната им страна, защото ни-
що съвсем не означава празнота, фактът, че пустотата е ни-що значи, че тя е такова, каквото не
можем да обясним с думи, защото е необхватно и Неописуемо.
От наученото досега следва, че истинската чест е продукт на отношението между
смирение и разбиране (2) и празнотата (0). Изводите тук са толкова необятни, че изразяването
им с думи би било извънредно трудно, но е от полза да се мисли за тях в смисъла на думите,
изречени някога от философа Сократ, когато казва: „Аз съм най-мъдрият човек на целия свят,
защото само аз знам, че нищо не знам”.
В тази наистина брилянтна сентенция Сократ се опитва по най-добрия начин да изрази
истинската природа на честта и за Воина, овладял изкуството да вниква в свойствата на думите,
горните няколко думи наистина говорят много. За да се разграничат нюансите в тях обаче, ще са
нужни не малко разяснения и в тази връзка аз лично завиждам много на Сократ, защото дори за
хора съвсем наясно със свойствата на думите и можещи да изразят всичко, което трябва да се
изрази, съществува проблемът, че учениците никога не встъпват по Пътя на Воина, вече
обучени. Защото, когато съдим за учението на Сократ трябва да имаме в предвид, че негови
ученици сякаш вече са били грамотни, когато са отивали при него.
Обърнете внимание, все пак, че цялостното впечатление от изказването на Сократ е преди
всичко израз на едно смирение, защото Сократ е разбрал достатъчно за живота, за да знае, че
никой от нас не знае достатъчно за целия живот, от който всички ние сме само частици. Само
невежият глупак, живеещ в тясната черупка на своя светоглед, смята, че неговият рационален ум
може да му даде отговори на всички въпроси. Затова когато Сократ казва, че знае, че нищо не
знае, той на практика отстъпва и навежда главата си в абсолютно смирение, защото е напълно
готов да признае, че цялата му мъдрост на философ е нищо в сравнение с всичко, което той все

148
още не знае. Да имаш подобно разбиране, което автоматично поражда смирение, само по себе си
вече говори за истинска мъдрост.
Говорейки за себе си като за „Само аз" Сократ се отнася към Аз-а, цялото, респективно
цялостността на Aзa и казвайки: „Само аз знам", той всъщност казва: „Цялостното Aз знае".
От това става ясно, че единственото истинско знание, което може да има е знанието за Аза,
знанието за цялостността на този Aз - цялото и когато това знание е напълно съзнателно, човек
може наистина да каже „Цялостното Aз знае", или „Aз познавам цялото (което е Aз)". Сократ
обаче не просто посочва, че познава цялостността на Aзa, защото той продължава: „Само Aз
знам, че...", което означава: „A3 цялото знае, че „Какво, че} Сократ сам отговаря, нищо", което
означава ни-що, този аспект от Осъзнаването, наречен празнота. Той обаче подчертава факта, че
знанието за празнотата е съзнателно, защото предхожда отговора с: „Aз знам (нищо),,. С други
думи, на практика Сократ твърди че: „Aз познавам себе си както цялото, което познава така
нареченото нищо, но аз напълно осъзнавам какво знам".
С неговото знание и със смирението, което произтича от разбирането какво наистина знае,
Сократ има пълното право да нарича себе си мъдрец. Нещо повече - след като поставя своята
мъдрост в перспектива, казвайки: „целия свят", значи той напълно разбира, че има само един
живот и по тази причина само една цялостност на А$а и наистина е най-мъдрият човек, защото
само най-мъдрият от мъдрите има необходимата чест да не се опитва да заявява знанието лично
за себе си.
Ето защо в брилянтното си твърдение Сократ не само описва взаимоотношенията между
индивидуалната идентичност, цялостността на Aзa и на празнотата, но също така много точно
определя истинския смисъл на честта, в контекста на взаимоотношенията на живота. Може би
най-доброто, което мога да направя е да се опитам да предам поне някакво чувство за това какво
означава чест. Ако трябваше да описвам понятието кратко и ясно, бих казал, че истинската чест
е онова смирение, което завладява воина в момент, когато той или тя започват да разбират
дълбокия смисъл на понятието да си абсолютно свободен. Да знае човек, че е едно цяло с всички
същества - добри, лоши или безучастни е истинска свобода и означава да разбереш смисъла на
това да бъдеш смирен, да се освободиш от нуждата да съдиш и да бъдеш съден. В тази
абсолютна свобода няма нищо освен едно върховно усещане за съществуване и в крайна сметка,
какво друго би могла да бъде честта освен съществуване}
Когато нагалът и неговият Куриер съдействат интелигентно резултатът е :
18 + 20 = 11

С други думи, отношението между нагала и неговия Куриер поражда непоколебимост,

качество, от което и двамата се нуждаят в изпълнение на своите задължения. Както вече
научихме от нумерологията, непоколебимостта, спомената тук, всъщност е сумата на
безупречността и чистата флуидност. Последиците от това са безгранични, но нека за сега само
кажем, че тъй като в езотеричен смисъл нагалът представлява нагала, или духа на човека,
естеството на неговите задължения често го кара да действа с една абсолютна флуидност, която
още не е била изпробвана и тествана в живота на физическо ниво. Всичко, разбира се, се свежда
до импровизиране на момента и в резултат, нагалът често се намира на една много тънка линия -
да води другите към свобода и същевременно да се чувства като абсолютен глупак. Естествено в
своята тясна асоциация с нагала Куриерът на нагала е подложен на същия риск, както и жената-
нагал, тъй като резултатът от интелигентното съдействие между тези три същества отново е
непоколебимост.
18 + 20 + 9 = 11
Вземайки в предвид обстоятелството, че Югът е портата към света на нагала, изобщо не е
учудващо, защо в женския Юг имаме трите камъка, безупречност (10), жизненост (19) и насока
(7). Южната Сънуваща Воин, проявява най-вече грижовност по отношение на предназначението
на групата и има естественото предразположение към камък 10, защото без безупречност тази
дама няма да е способна да разграничава мъдро между това, за което да се грижи и онова, което
трябва да загърби.

149
 За да се разбере това напълно, спомнете си, че 10 в същност е продукт от отношението
между чистата флуидност (1) и абсолютната свобода (0) и означава, че там, където няма
флуидност на възприятието в контекста на пълната свобода от социалната обусловеност,
безупречността е задължително компрометирана. Освен това, от наученото до сега за
абсол1отната свобода виждаме, че и Южната Сънуваща работи с чистата флуидност, отнесена
към празнотата, но по много по-директен начин от всички други Воини, които имат двуцифрени
числа като скъпоценни камъни, по простата причина, че нейният камък е 10.
Във връзка с горното трябва да обърна внимание на читателя, от който преди всичко
зависи доколко ще възприеме информацията в настоящата глава, както и във всички книги, за да
направи свои собствени бележки относно всеки скъпоценен камък на Осъзнаването. Излишно е
да продължавам да повтарям казаното до момента, за да събера всички твърдения в едно цяло.
Очаква се всеки ученик да направи такава връзка сам, за себе си, защото само по такъв начин
той наистина може да започне да се сближава с Учението и само по този начин нагалът може да
покрива нови територии, без да губи ценно време да върши „домашната работа” на ученика
вместо него. Ето защо няма нужда да се разпростираме повече в разглеждането на скъпоценен
камък 10.
Южната дебнеща има предразположение към камък 19, защото не трябва да се забравя, че
Югът е мястото на лична сила, а жизнеността е аспект на енергията, явяващ се продукт на
личната сила. И след като всички дебнещи са заети предимно с живота на физическо ниво, тази
дама е съвсем наясно с факта, че истинската жизненост е сумата на безупречност (10) и
завършек (9), защото всяка жизненост се поражда от безупречно свършената работа. С други
думи, немарливите изпълнения имат свойството да лишават съответния индивид от жизненост,
докато безупречността прави човек жизнен, защото го изпълва с лична сила. Както вече се
вижда, камъкът, продукт на отношението между флуидност (1) и завършек (9) е безупречност
(10), т.е. да се доведе нещо до безупречен завършек, е необходимо да бъдеш флуиден.
В последната сентенция на предходния параграф аз подбирах думите си така, че да
демонстрирам една особеност, която, за да не усложнявам нещата, не съм споменал до сега, но
тук то трябва да бъде обяснено, защото небрежният ученик много често е склонен да
недоглежда нейното значение. Обърнете внимание, че част от ползата на нумерологията е в:
първо, с всички числа от едно уравнение може да се борави като в математиката и тогава те
пораждат полезни определения; второ, там където числата не се приравняват, а просто се
отнасят, те могат да се заменят, без да се повлиява валидността на техните взаимоотношения,
при което можем ясно да видим взаимоотношението на качествата, представлявани от тези
числа.
Вглеждайки се в примера по-горе, виждаме, че камък 19 е продукт на отношението между
флуидност (1) и завършек (9), но както вече знаем, трябва да бъдем внимателни и да имаме в
предвид, че типът флуидност, за който говорим тук е флуидност на възприятието в контекста на
пълна свобода от социалната обусловеност, която в крайна сметка съставлява безупречността
(10). Тогава има смисъл и в твърдението, че камък 19 представлява също сума на безупречност
(10) и завършек (9).
При работата с истинското уравнение се вижда, че безупречност плюс завършек е равна на
жизненост:
10 + 9 = 19
С други думи, веднага получаваме полезно определение за понятието жизненост. От
същото уравнение обаче ясно се вижда, че безупречността е равна също на жизненост минус
завършек (10 = 19 - 9 ), уравнение, което подчертава не много очевидния, но извънредно важен
извод, че за да бъде безупречен един Воин, трябва да има достатъчно жизненост да завърши
това, което се иска от него. Да няма достатъчно жизненост означава, че Воинът е в дефицит, или
изчерпва себе си, и с нищо не е по-добър от всеки друг, най-малко за себе си, или просто ще се
откаже на етап, на който още не е завършил задачата. Излишно е да споменавам, че в горното
уравнение получихме още едно определение на безупречност.

150
 Същевременно виждаме как завършекът е равен на жизнеността минус безупречността (9
= 19 -10), или, за да доведе нещо до завършек, Воинът трябва да има достатъчно жизненост да
задържи безупречността, защото става ясно, че ако Воинът няма достатъчно жизненост,
неговите действия, физически, емоционални и умствени няма да са безупречни и завършекът би
бил с много по-ниско качество. В същата връзка разберете, че едно уравнение от този порядък
не позволява никакви неточности. С други думи, уравнението може да бъде вярно само когато 9
= 19-10; ако беше да речем 9 = 18.999 - 10 или 9 = 18.999 - 9.25, нямаше да бъде вярно. Ако
имахме 9 = 20 -11 щеше да е вярно, но нямаше да говорим за завършек, отнасящ се до
безупречността и жизнеността. Разбира се последното уравнение ни дава още едно добро
определение за дълбокото значение на завършека.
Ако сега се спрем на отношенията между цифрите на числото 19, става ясно, че
жизнеността се появява само когато сме достатъчно флуидни във възприятието си, за да го
доведем до естественото му приключване, а именно до неговия завършек. За да доведем каквото
и да било до завършек, трябва да сме достатъчно флуидни във възприятието си, за да придобием
необходимата жизненост. Съответно да сме флуидни във възприятието си, означава, че ние
трябва да имаме достатъчно жизненост да доведем това възприятие до завършек, защото само
така не приемаме и оставяме възприятието на привидно ниво.
След всичко казано и като упражнение за работа с нумерологията, читателят би могъл да
опита да изработи за себе си изводите и определенията от многото различни уравнения, които
могат да се конструират, използвайки аспектите на Осъзнаването. В този ред на мисли е важно
да се знае, че там където липсва нещо, то се обозначава с отрицателен знак. Например какво би
било качеството на крайния продукт, ако един индивид не изпълнява задачата си безупречно?
При подобен случай, там където има липса на безупречност, но искаме да разберем
качеството на крайния продукт, или завършека, ние просто установяваме фактите -липса на
безупречност (-10) плюс завършек (9) и така завършваме уравнението, попълвайки отговора.
Такова уравнение би трябвало да се чете:
-10 + 9 = - 1

Заключението тук е, че в случаите, в които задачата се изпълнява без необходимата

безупречност, но е принудително доведена до завършек, резултатът ще е отрицателна
флуидност, което означава, че крайният продукт няма да е нито тук, нито там, нито риба, нито
рак, поради обстоятелството, че той няма да има ясно определение, няма да служи на
определена цел и затова няма да има никаква истинска стойност.
След като дискутирахме двете жени на Юг, трябва да разгледаме Куриера на Юг, който
има предразположение към камък 7, а именно насока. За да се разбере дълбокото значение,
съдържащо се в това едноцифрено число, е важно да се знае, че 7 засяга отношението между
троицата на Сънуващия и четворността на Сънувания. Става дума наистина за една от най-
неразбираемите теми, която далеч надхвърля обхвата на тази книга и затова нека за сега просто
кажем, че присъщо за 7 е истинското съдържание на интелигентното съдействие, тъй като, за да
има всяко въплъщение истински смисъл и предназначение, трябва да има напълно интелигентно
съдействие между Сънуващия и Сънувания.
Истина е, че Сънуващият винаги съдейства изцяло и интелигентно със Сънувания. В
случая насока означава, че Сънуваният трябва да е склонен да приеме предизвикателствата,
които му се поставят в живота на физическо ниво от Сънуващия, защото само така може да има
интелигентно съдействие между Сънуващия и Сънувания. Ето защо няма да сгрешим, ако кажем,
че 7 е и числото на интелигентното съдействие.
Когато тримата Воини от женския Юг сътрудничат интелигентно помежду си, резултатът
е: 10 + 19 + 7 = 9.
Виждаме, че макар женският Юг също да довежда до завършек, този завършек е сумата на
безупречност, жизненост и насока; сума, която говори сама за себе си. Там където има
безупречност и жизненост, съчетана с желанието да се възприеме насоката на Сънуващия,
всичко може да бъде разрешено, т.е. всяко предизвикателство може да бъде доведено до

151
завършек. Сега вече трябва напълно да е ясно защо Югът се нарича порта към света на нагала,
защото, както вече отбелязахме, нагалът се нуждае от вътрешна непоколебимост (11) не само за
себе си, но съответно изисква непоколебимост и от неговата група Воини, за да могат всички
предизвикателства да бъдат доведени до завършек (9).
Когато всички Воини в мъжкия Юг и женския Юг съдействат интелигентно, резултатът е:
(18 + 20) + (10 +19 + 7) = 11 + 9 = 11.

Изводите тук отново са толкова прости, че говорят сами за себе си, защото е съвсем
очевидно, че там където непоколебимостта (11) на мъжкия Юг се добави към завършека (9) на
женския Юг, което е безупречност и жизненост, съчетани с желанието да се приеме насоката от
Сънуващия, може да има само един възможен изход, а именно една непоколебимост, с която
може да се премести планина. И сега, ако добавим към тази непоколебимост камъка на жената
нагал, който е завършек, виждаме, че непоколебимостта укрепва още повече. Връщайки се на
сумата от камъните на Юга, кураж, чест, безупречност, жизненост и насока, вече не е трудно да
се досетим защо качеството топлота следва да се присъедини към тази четворка, мястото на
грижовност, и ако добавим към топлотата и грижовността - завършека, проявен от жената нагал
- е лесно да разберем защо Югът би трябвало да е и мястото на силата.
Най-накрая стигаме на Север, мястото на материализация, мистичното място, където се
сгъстяват Мъглите от Драконово знание - истинският център на света, познат още като ос на
трите пръстена, мястото на действие и бойното поле на Воина.
В мъжкия Север, както може да се очаква, откриваме Мъжа на Действието, чието
естествено предразположение е към камък 6, а именно изборът между старото и новото. Вече
изтъкнахме значението на това едноцифрено число и няма нужда да се спираме повече на него,
освен да припомним, че всяко действие, за да бъде истинско действие (акция), а не ре-акция,
трябва да има за основа акта на разграничаване. В противен случай, всички действия се свеждат
до глупост. Само там, където има внимателен избор между онова, което вече е изпълнило
предназначението си и това, което сега е необходимо, действието може да представлява
контролирана глупост. Мъжът на Действието е смятан за истински майстор на контролираната
глупост, защото заради хумора си, той е неразривно свързан с глупостта и може винаги да
намери нещо, за което да се смее, без значение в каква ситуация се намира. Ето защо Мъжът на
Действието обикновено е наричан Клоунът сред събратята си Воини, защото дори когато всичко
друго се проваля, вроденото чувство за хумор на този мъж никога не изневерява.
Нещо повече - в унисон с принципното задължение на нагала да води групата си от Воини
към свобода, Мъжът на действието очевидно е постоянно в течение на нуждите, които има
групата в момента и по тази причина винаги има много тясна връзка между нагала и Мъжа на
действието.
Връзката между нагала и мъжа на действието е представена u от сумата на техните камъни,
а именно: 18 + 6 = 15.
Кураж плюс способността да избираш между старото и новото често изпраща тези двама
мъже дълбоко в непознатото, за да търсят там светлина, която трябва да се появи през
тъмнината, присъща на всяко предизвикателство. Във времена като днешните, само хуморът на
Мъжа на действието може да накара дори и най-сериозното предизвикателство да изглежда
истерично забавно и благодарение на неговата рядка способност да види светлата страна на
живота, светлината винаги се открива.
Спътник на Мъжа на действието е неговият Куриер. Поради тясната му асоциация с Мъжа
на действието, чието предразположение е да избира между старото и новото, този мъж, както
може да се очаква има предразположение към камък 8, хармония и баланс. Излишно би било
отново да се спираме на този камък, защото вече разгледахме неговото значение.
Интелигентното съдействие между двамата Воини поражда знание, или ново знание (14):
6 + 8 = 14.

152
 Тъй като вече дискутирахме изводите от тази концепция, трябва само да посочим колко
различно от познанието на Учения е качеството на знанието, породено в сегашния случай.
Видно е, че събираемите са напълно различни, но понастоящем ние ще се вгледаме по-подробно
в дълбокото вътрешно значение на този факт.
Щом Куриерът на Мъжа на действието има предразположение към камък 8, той естествено
изгражда една много тясна асоциация с нагала, в следствие на което се явява не само тясната
връзка между нагала и Мъжа на действието, но и между техните Куриери. И отново тази връзка
е сумата от скъпоценните камъни:
18 + 20 + 6 + 8 = 16.

С други думи, освобождението, посредством силата на намерението (16) е неизбежен

резултат там, където има кураж, чест, способност да се избере между старото и новото и
същевременно хармония и баланс.
В разглеждането на женския Север, първо ще се спрем на Северната дебнеща. Тази дама
има предразположение към камък 4, а именно, стабилност. Става дума за едно-цифрено число,
което вече дискутирахме, но за Северната дебнеща е важно да се знае, че освен всичко, което
вече сме споменали, 4 е числото, най-пряко свързано с четворната цел на Неописуемото и в тази
връзка със Света на магьосниците. Северната дама дебнеща е заета да открива, доколкото е по
силите й, как предназначението на Неописуемото се материализира като потенциал, заложен в
живота на физическо ниво. С други думи, Северната дебнеща е Воинът от групата Толтеки,
който е най-умел в боравенето с напреженията в мрежата на живота.
Напълно наясно с факта, че нейният камък има двойнствено качество на стабилност и
инерция, Северната дебнеща работи с напреженията, като ги запазва доколкото е възможно
стабилни, защото, колкото и парадоксално да звучи, само така може да бъде компенсирана
инерцията. За да се разбере по-добре процеса, би помогнало да се мисли за него донякъде като
за движение. Разберете, че всички действия произхождат от напрежение. Ако погледнем
например едно махало на часовник, ние виждаме, че постоянното му движение зависи от
напрежението на пружината, която движи махалото. Очевидно, ако напрежението на тази
пружина не се поддържа, движението на махалото ще клони към инерция. Въпреки, че този
пример е много опростен, когато става дума за работа с напреженията в мрежата на живота, той
все пак е напълно подходящ за нашия случай. Много по-късно в Учението, когато отново ще се
върнем към концепцията за напреженията, ще можем да се спрем по-детайлно на нея. От по-горе
казаното следва, че Северната дебнеща, работейки отблизо с напреженията, не само проявява
склонност да ги направлява с вещината на дебнещ, но би могла дори директно да ги
предизвиква. Заниманието да прекарва голяма част от времето си, разбърквайки каши, е
спечелило на Северната дебнеща традиционното прозвище - Лъжицата.
Северната Сънуваща също е много чувствителна към напрежението, но нейното
предразположение е към непоколебимост, камък 11 и тя е склонна да изследва напреженията
повече от ъгъла на прилагането им в играта един срещу друг. За да разберете за какво става
дума, обърнете внимание, че 11 в същност е сумата на безупречността (10) и чистата
флуидност (1). Иначе казано, тази дама се посвещава най-вече на заниманието да съчетава
безупречността с чистата флуидност на напреженията, съществуващи в мрежата на живота -
действие, изискващо значителна сръчност, в умението да поддържаш тънкия баланс да останеш
безупречен, играейки в същото време „абсолютен глупак”, както Северната Сънуваща в моята
група често обича да нарича себе си. Имайки предразположение към балансиране върху тънък
ръб, тази дама има изразени естествени наклонности към политика и ако нейната
противоположност е Лъжицата, тя обикновено е Казана. Ето защо, между разбъркването на
Северната дебнеща и готвенето на Северната Сънуваща, Северът като всяко бойно поле, най-
меко казано, крие опасности! Все пак така, както е необходима сила, за да се срещне силата, е
необходима и хитрина, за да се оцелее сред хитрините на духа.
Спътник на двете Северни дами е техния Куриер; мъж, който човек не очаква да намери в
подобна компания, защото неговото предразположение е за камък 21, а именно, мир и успех -

153
още един добър пример колко е важно да не се приемат думите буквално. Истинският мир е
всъщност чест (20), плюс чиста флуидност (1) и във връзка с казаното за Северната Сънуваща е
напълно разбираема естествената любов на този мъж към опасността.
Съгласуването на честта с чистата флуидност, означава флуидност, неизпробвана в
живота на физическо ниво и можеща да се оприличи на баланса по едно наистина много тънко
въже, като при все това е лесно да се види как всеки успех в подобна опасна операция няма как
да не доведе до мир & душата на съответния индивид. Няма нищо по-удов-летворяващо от
успех, предшестван от усещането, че би могъл да свършиш в истински позор; такъв успех носи
още по-голяма чест, поне за момента. А следващият път, кой знае ? Би могло да свърши съвсем
различно, но за момента е важна само сладостта на мира, породен от Осъзнаването, че си
оцелял в една опасна битка.
Интелигентното съдействие между тримата Воини от женския Север е:
4+11 + 21=9.

Вече научихме, че завършекът на Север е коренно различен по качество от този в другите

три посоки. Тук на мястото на действието, завършекът е рискована работа, защото по силата на
истинската си природа е основан на най-слабото и деликатно равновесие, което най-добре може
да се опише като крехко примирие. Относно двойствената същност на стабилността,
политическата несигурност, присъща на непоколебимостта и съмнителното бъдеще на мира и
успеха, завършекът на Север може най-добре да се оприличи на стъпало, което във всяко
отношение е само едно затишие преди буря. Материализацията трябва да се пази флуидна, тъй
като центърът на света не може никога да остане инертен, защото четвъртото измерение би
колабирало в самото себе си и еволюцията на Осъзнаването би спряла. Следователно с всяка
нова стъпка предишното стъпало се разтваря в потока на живота. Ето как силата го е
установила и за тримата Воини от женския Север, „опасност” е не само името на играта, която
играят, а всъщност любовта към опасността е тяхното дълбоко предразположение. Смелостта на
тези трима Воини е такава, че те не биха се поколебали да скочат на място, от което и дяволът би
се страхувал.
Интелигентното съдействие между Воините от мъжкия Север и женския Север е :
(6 +8) + (4 +11 + 21) = 14

Изводите тук са много и ако пожелаем можем да ги усложняваме колкото искаме. Моите
собствени предпочитания са за простота, защото, когато човек е ангажиран в борба за оцеляване
на бойното поле на живота, неотменно простите житейски неща стават най-завладяващи и
издават най-дълбокия му смисъл. От моя гледна точка най-красивият начин за встъпване в
битка, е със знание, със смелост и разбира се с чувство за хумор.
Как може човек да няма чувство за хумор, пред лицето на невъзможните обстоятелства в
живота. Да сме лишени от чувство за хумор означава, че се вземаме твърде на сериозно, или,
изправени пред невъзможни обстоятелства, да изпитаме едно всепоглъщащо чувство за апатия,
още преди да сме започнали битката. От друга страна, да поддържаме чувството си за хумор
пред лицето на всички неблагоприятни за нас обстоятелства, означава, да не се вземаме на
сериозно, а просто да отиваме там и да дадем всичко от себе си. И когато се почувстваме така,
сякаш нямаме какво повече да дадем, тогава си припомняме, че единственият провал в живота
ни е да се откажем да се борим. В този момент безупречността на Воинския дух надмогва
всичко, за да ни подтикне за нови усилия и вдъхнови с едно още по-силно усещане за
предназначение. Да се вземаме на сериозно означава да се поддадем на нашата глупост, докато
да не се вземаме на сериозно означава да знаем с всяка фибра на нашето същество, че всичко,
което можем да направим е да контролираме глупостта си.

НИЕ НЕ КОНТРОЛИРАМЕ ЖИВОТА. НИЕ МОЖЕМ НАЙ-МНОГО ДА

КОНТРОЛИРАМЕ НАЧИНА, ПО КОЙТО СЪРФИРАМЕ ВЪРХУ ВЪЛНИТЕ В ОКЕАНА НА
ЖИВОТА.

154
 Ако отиваме там със знание, със смелост и с чувство за хумор и дадем всичко, което
имаме, ние ще преминем от другата страна научили много, без значение дали сме спечелили
битката. С новото знание, придобито в практически опит, силата вече е наша, за да я трупаме -
лична сила, която Воините използват, за да заявят свободата си, защото помнете винаги, че 14 се
редуцира до 5.
След като разгледахме всичките двадесет и един, поточно всичките двадесет и два аспекта
на Осъзнаването, ние се спряхме на взаимодействието им един с друг. До известна степен
изяснихме как Воинът използва различните аспекти на Осъзнаването в преследване на силата
и свободата, защото, макар и да разгледахме аспектите на Осъзнаването от позиция на групата,
обърнете внимание, че групата Толтеки е само един физически модел на истинския човек -
четириизмерно магическо същество на Вселената. Сега като погледнем резултата от
интелигентното съдействие между всички Воини в групата виждаме, че той е, както можем да
очакваме, сумата от сборовете на всяка посока, или: 13 + 13 + 11 + 14 = 15
Изводът е, че посредством обединените си усилия групата Воини поражда светлина в
тъмнината, която в крайна сметка се свежда до способността да се избира между старото и
новото, защото 15 се редуцира до 6.
Това е предназначението на истинския човек, изправен гордо по вертикалната ос, Север-
Юг, с ръце, разпънати встрани по хоризонталната ос, Изток-Запад. Приемайки едновременно
живота и смъртта, човекът обединява способностите на ума и сърцето си, за да изгради
стабилност, придобита чрез смърт на старото. Тогава „основавайки,, стабилността на
непоколебимост, придобита в неговото предразположение към топлота, родителска грижа и
сила, той триумфира, придобивайки знание чрез смели действия, които му позволяват да
трансмутира тъмнината в светлина - едно знание, което представлява истинска сила, знание,
поставяща го безусловно в сферата на магическите същества.
Такава е природата на истинския човек и такава е неговата божествена съдба.
Притежавайки способността да владее силата, заключена във всеки един от двадесетте и един
аспекта на Осъзнаването, човекът е господар на Света на магьосниците - свят, в който той се
чувствува до толкова у дома си, доколкото се намира на плътното физическо ниво и доколкото е
в своята естествена среда, МЕПВ.
Вече придобихме известна представа как човека е сътворен да използва двадесетте и един
скъпоценни камъка, ключове към Света на магьосниците и какви са резултатите от употребата
на тези ключове. Ако погледнем внимателно към всичко научено, виждаме, че четирите женски
посоки, въплътени в жената нагал, се сумират в завършек, камък 9. Когато този завършек се
добавя към мъжка посока, качеството на мъжката посока не се променя по никакъв начин, с
други думи, тя остава недокосната, макар да е очевидно обогатена с добавянето на завършека.
Ето какво представлява истинският завършек и респективно Светът на магьосниците, защото в
същността си той е един свят на завършек.
Ако още не сте магьосници, Света на магьосниците е нищо! И тъй като е нищо, той не
може да ви направи магьосници. Да стане човек магьосник, за да може да се докопа до Света на
магьосниците е фатална грешка, защото да се постъпи по този начин, означава никога да не се
научи как се използват двадесетте и един ключа, необходими да се встъпи и излезе от този свят.
Ключовете могат да се изковат само по Пътя на Свободата и да се влезе в Света на
магьосниците без тях е лудост - авантюра, от която няма да се върнете, за да разкажете
историята си.
Независимо колко пъти ще ме питат защо в Света на магьосниците не може да се влезе
безопасно без двадесетте и един ключа, аз всеки път ще съм принуден да поклатя главата си
мълчешком, защото е невъзможно да изразя с думи Неописуемото? Единственото, което мога да
направя е да повтарям отново и отново, че Светът на магьосниците е една фантазия, която не е
фантазия; да подчертая, че той е потенциал, който е по-реален от реалността поради неговата не-
материалност; да изтъквам, че четворното предназначение на Неописуемото е нещо, което няма
нито начало нито край, нито определение, нито субстанция според човешките представи за

155
субстанция. Да се влезе в Света на магьосниците без подходящите ключове, позволяващи на
човек да остане недокоснат от силата на този свят, означава да се загубиш в лабиринта от
безкрайността или безначалието, в зависимост от това, къде ще изберем да поставим фокуса.
Веднъж овладял двадесетте и един аспекта на Осъзнаването, всеки Воин може безопасно
да влиза и излиза от Света на магьосниците по желание, защото с ключовете той или тя стават
господари на четирите посоки, а с четирите посоки под ръка няма Воин, който да се загуби дори
в абсолютно отчайващия лабиринт, наречен Свят на магьосниците. Обърнете внимание, че
Света на магьосниците като всеки друг свят съществува в четирите измерения, наречени
събирателно МЕПВ, четвъртото измерение. Щом всяко проявление на МЕПВ представлява
специфичен израз на четворното предназначение на Неописуемото, е разбираемо защо Светът
на магьосниците е много по-различно място, разглеждано във времето, спрямо енергията
например. Макар всичките десет свята да се подчиняват на горния принцип, той е най-валиден
за Света на магьосниците, защото като отражение на четворната цел на Неописуемото е
невъзможно да се определи измерението, в което човек е попаднал, посещавайки този свят. Още
веднъж искам да припомня, че само Воин, способен с умение да използва двадесетте и един
скъпоценни камъка, може да открие пътя си сред всички останали пътища и най-важното,
изхода от Света на магьосниците.
Когато настъпи подходящия момент и стане възможно да предам Магьосническото
Обяснение, всичко по-горе казано ще придобие много по-дълбок смисъл. Все пак на читателя
беше предадено повече от достатъчно, за да може да започне работа по „събирането” на
двадесетте и един ключа за Света на магьосниците и да започне да учи как да използва тези
ключове с умение, защото с всяко овладяно умение, на практика се съ-настройва Света на
магьосниците съзнателно.
В заключение запомнете, че с всичко научено от тази книга сте направили вашите няколко
първи стъпки към сгъстяване на Мъглите, които с времето ще се превърнат в Знанието на
Дракона - божествената способност на човека да се докосне и изработи истинската магия -
магията на живота. Съ-настройването на Света на магьосниците е само една от тези стъпки. В
настоящата и предходните две книги вие научихте много, но дали на практика ще направите
тези стъпки и ще проходите, зависи единствено и само от вас. Дали ще превърнете стъпките в
спринт, за да придобиете достатъчно устрем и полетите, също зависи само от вас.
Да намерите пътя си и да полетите, е моето най-дълбоко пожелание към всички читатели,
защото в края на краищата няма пo-голяма радост от това да отидете там да отдадете всичко от
себе си, цялото си аз! Помнете го винаги, защото следвайки Пътя на Воина, вие ще бъдете
изправени пред наистина невъзможни обстоятелства. Казвам ви го не защото искам да ви
обезсърча или смая, а за да подчертая, колко често дори най-талантливите ученици обръщат
гръб на Пътя на Воина само защото са се поддали на своята глупост. В подобни моменти, ако
много ви се иска да се отдръпнете и дори чувствате, че никога в нищо няма да успеете, имайте
предвид следните думи :

КАТО ВОИНИ НИЕ ОТИВАМЕ ТАМ И ДАВАМЕ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ И КОГАТО СЕ

ПОЧУВСТВАМЕ ТАКА, СЯКАШ НЕ НИ Е ОСТАНАЛО НИЩО ЗА ДАВАНЕ, СИ
ПРИПОМНЯМЕ, ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ НЕУСПЕХ В ЖИВОТА Е НЕУСПЕХЪТ ДА СЕ
ОТКАЖЕМ ОТ БОРБАТА. В ТАКЪВ МОМЕНТ БЕЗУПРЕЧНОСТТА НА ВОИНСКИЯ ДУХ
ВЗЕМА ВРЪХ НАД ВСИЧКО, ЗА ДА НИ ВДЪХНОВИ ЗА НОВИ УСИЛИЯ С ЕДНА ОЩЕ ПО-
МОГЪЩА НЕПОКОЛЕБИМОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО, КАТО
НИКОГА ПРЕДИ.

156
157
158
 ПРИЛОЖЕНИЕ

РАЗЛИЧНИТЕ РАНГОВЕ СПОРЕД ТОЛТЕКСКАТА ТРАДИЦИЯ

РАНГ ОПИСАНИЕ

УЧЕНИК Новоприет

ЛОВЕЦ Ученик, който е постигнал работно знание за това,

какво означава да ловуваш сила.

ВОИН Ловец, който е постигнал работно знание за

Пьрвото и Второто Внимание.

ВОИН Ловец, който е усвоил Пьрвото внимание и който

НА ПЪРВОТО ВНИМАНИЕ притежава работно знание за Второто Внимание

ВОИН Воин на Първото Внимание, който е постигнал

НА ВТОРОТО ВНИМАНИЕ високо ниво на умение в трите принципни техники.

ТОЛТЕК Воин на Второто Внимание, който е ясновидец и е

НА ПЪРВОТО ВНИМАНИЕ поел отговорността да води хората си

На този етап всеки Толтек може да избере Пътя на Великото Приключение или Пътя на
Свободата. За тези които избират да следват Пътя на Великото Приключение най-високият ранг
остава Толтек, но за тези които изберат Пътя на Свободата има още три ранга:

ТОЛТЕК Воин на Второто Внимание, който е избрал Пътя

НА ТРЕТОТО ВНИМАНИЕ на Свободата и затова има ранг на Атл'аман

ТОЛТЕК Воин на Третото Внимание който е ясновидец с

НА ВТОРОТО ВНИМАНИЕ достатъчно знание за Второто Внимание за да е
способен да води хората си мъдро в непознатото

ТОЛТЕК Толтек на Второто Внимание, който има

НА ТРЕТОТО ВНИМАНИЕ значително знание за Второто Внимание и който е
активно зает с изследователска работа

АТЛ'АМАН Този ранг получава всеки Воин или Толтек,

независимо от ранга си след като е доказал, че е посветен
на Духа на Атл.

Нагалите и жените нагали, които са Толтеки на Третото Внимание получават почетно име
от техните събратя Толтеки което служи като тяхно официално звание през всички последващи
въплъщения. Това име обозначава тяхното обучение и линия от времето, през което са
придобили ранга Атл'аман.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

159
Интернет страници, свързани с работата на Теун Марес:

www.renascentlegacy.com
www.warriorskeep.com
www.toltec-foundation.org

Интернет страница на издателство „Вояк”:

www.voiak.com

160