Professional Documents
Culture Documents
Emocii Raz
Emocii Raz
ЕМОЦИЯ СКРИТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ
Когато характеризираме човек, непременно споменаваме емоционалността му като
отличителна черта на личността. Преди всичко хората се отличават по емоционалната си
впечатлителност; едни и същи събития ще оставят един човек равнодушен, друг ще го
развълнуват леко, а у трети ще предизвикат най-силно преживяване. Това може да се свърже
с темперамента на човека. Например флегматиците и меланхолиците, холериците и
сангвиницире са много противоположни по своята емоционалност. Хората се отличават по
емоционалната си устойчивост, по степента, в която им влияят различни емоционални
ситуации. Широк е диапазонът на различията - от доста чувствителни и податливи хора, чието
поведение под влиянието на емоциите се изменя напълно, до сдържани, които понякга са
наричани „хора с каменно сърце.” Емоционалните преживявания на личността се различават
не толкова по предмета, от който са предизвикани, колкото по своята сила и устойчивост.
НАСТРОЕНИЕТО е емоционално състояние, което в определено време украсява целия
психичен живот на човека. Това е като, че ли емоционалният фон на живота и дейността му.
Активният човек винаги се намира под някакъв емоционален знак: това може да бъде лека
тъга или тиха радост, жажда за дейност или преживяване на покой, състояние на очакване на
нещо приятно или безпокойство и т.н. Настроението зависи от няколко съществени фактора.
Първо от физическото състояние на човек, което понякога поражда общото настроение
наречено самочувствие. Понякога лошото самочувствие, или както се казва още, намаления
жизнен тонус може да сигнализира за някакви нарушения в организма, за започваща болест.
Източник на настроението са и различни едри и дребни житейски факти. Но най-често срещан
и съществен източник на настроението е нашата дейност. Успехът и положителната оценка
повишават настроението, и обратно неуспехът, недооценяването или отрицателната оценка го
намаляват. Другите хора, тяхното отношение към нас, вниманието и грижата им, също оказват
влияние върху формирането на настроението.
Психичните състояния, противоположни на настроението, са АФЕКТИТЕ- бурни,
кратковременни, емоционални избухвания, които завладяват цялата личност на човека.
Понякога в състояние на афект, гняв, страх, радост и т.н. човек като, че ли губи самоконтрол,
губи власт над себе си, целият се отдава на преживяването.
Най-силното и ярко емоционално състояние на човека е СТРАСТТА. За разлика от афекта това
е устойчиво, твърдо, всеобхватно чувство, което за задоволяването си предизвиква стремеж
към активна дейност. Неслучайно се казва, че голямата страст ражда голяма енергия. Пълната
уравновесеност в емоционалния живот се нарича ЕУТИМИЯ.
Количеството на достъпните ни нюанси на емоционалното състояние е изключително голямо и
на всеки от тях съответства определено изменение на вегетативната нервна система и
жлезите с вътрешна секреция. Тези изменения са призвани да обезпечат действия-адекватни
причини на дадените емоционални състояния. Ако тези обусловени емоционални възбуждения
се окажат прекалено големи или твърде продължителни, то следствието от това може да
предизвика разстройство на дейността на органите или тъканите, лежащо в основата на
различни заболявания. Към болестите обикновено водят отрицателните емоции, тъй, като
положителните емоции по своя характер донасят удовлетворение, способостват за успехите в
живота.
Симптоми на емоционални разстройства се срещат при всички психични и телесни
заболявания. Предлагат се различни критерии за групиране и класифициране на
емоционалните разстройства, но многообразието на последните поражда затруднение при
тези опити. Някои от отделните симптоми при емоционалните разстройства са:
Ако човек има някои от горните симптоми в умерена или тежка форма, се казва, че е
клинично депресиран. Това не е неизменно състояние, но може да се наложи оказване на
помощ(като лекарства, психотерапия или друга подкрепа). Нито един от съществуващите днес
психотерапевтични методи не е универсално приложим за всички пациенти, които се обръщат
за психотерапия. Психотерапията по същество е процес на узнаване и заучаване. Техниките
на които е подложен пациентът ще работят най-добре, когато има стиковка между похватите,
които използва терапевтът и естествената склонност на пациента(клиента) към определен вид
система на заучаване, индивидуално-специфична при всеки човек. Работейки с депресирани
пациенти, трябва постоянно да се помнят тежестта на тяхната загуба-неспособност да
изпитват удоволствие, радост, веселие, привързаност и интензивността на погълналата ги
тъга. Именно отсъствието на любов към близките и загуба на интерес към живота, достатъчно
често кара човек да се обръща към лекаря.
Някои хора се учат най-добре чрез когнитивната терапия. Други хора се справят с
депресията, като следват съветите на авторитетите или на хората, които значат много за тях.
За други е особена значимост предприемането на целенасочени действия, чрез които добиват
информация от заобикалящата ги среда при опитите им за адаптивно поведение или
контактите с друго човешко същество с подобни проблеми. Някои индивиди избират пътя на
философското прозрение, което ги въоръжава със съответните образци на поведение, към
които те доброволно се придържат и често сляпо вярват в тях. Хората научават не малко и
чрез психологическия шок, атака или когато се изправят пред предизвикателства , които
разкъсват обичайните им защитни механизми. Тези начини на научаване действат в съгласие
със специфичната вътрешна същност на всеки един човек и в тази връзка най-голямото
предизвикателство за един терапевт е намирането на съответната психотерапия, която най-
пълно и адекватно отговаря на тази същност. Затова важна област от изследването на
пациента е откриването на оптималния модел на заучаване на информация и модели на
поведение(при всеки един от тях), гарантиращи избора на най-адекватната психотерапия,
което ще даде оптимални резултати в психотерапевтичния процес.
Съществуват различни форми на лечение на емоционалните проблеми. Психотерапията
представлява съвкупност от различни форми на вербална психологическа намеса. За да имат
позитивен резултат психотерапевтичните техники, е необходимо прилагането на различни
методи: такива почиващи на основните принципи на психологията, познанието за човека,
социалната психология, клиничната психология, детската психология и теориите за личността.
Психотерапията може да включва в себе си разкриването на неосъзнати конфликти, както и
други методи на самоопознаване. Тя може да включва още: емоционална подкрепа или
катарзис, коригиране на нереалистично мислене, подобряване на способността за решаване
на проблемите, както и на уменията за правилна комуникация, разкриване на
междуличностните отношения и хипноза.
Едни от най-разпространените терапии са: Консултиране; Семейна терапия;
Краткосрочноориентирана електична терапия; Краткосрочноориентирана
психодинамична терапия; Когнитивно-поведенческа терапия; Хипноза и
Хипнотерапия.
За диагностициране на емоционалната устойчивост се прилагат обективни апаратурни методи
– измерват се физиологичните реакции, свързани с емоционални преживявания, както и
субективни и анкетни методи. Не е без значение човек да може, а понякога и трябва да
прояви вмоционална устойчивост независимо от природните си черти.
Не бива да се забравя, че емоционалният свят на личността не е просто красив образ.
Психиката на човек е единна и цялостна. Цялата е пронизана от емоционални преживявания.
Може би именно те осигуряват хармонията и единството на личността в едни случаи и нейната
дисхармония, противоречивост, вътрешна конфликтност – в други.