Какви са причините за генерализираното тревожно разстройство?

Този вид психично нарушение най-често възниква през детството или юношеството, много по-рядко се
заражда в хода на адолесцентния период (подрастващи). Обикновено жените са по-застрашени от
появата му.
Генерализираното тревожно разстройство се отличава с прекомерна тревожност и притеснения във
връзка с всекидневни, обичайни дейности. Страдащите от този вид нарушение са винаги настроени
негативно, в очакване на нещо лошо и не могат да се преборят с чувството си на притеснение. Т.е. за
разлика от паническото разстройство тук светъл период, период без симптоми, няма. В повечето случаи
няма ясно причина за повишената тревожност на пациентите. Въпреки това обаче те не осъзнават това и
постепенно животът им се превръща в непрекъснат страх, тревога и безпокойство. В някои случаи
тревожността до такава степен може да повлияе живота на пациента, че той вече да не е в състояние да
функционира нормално.
Причините, които могат да причинят този вид тревожно разстройство, до голяма степен се припокриват с
тези, водещи до паническите атаки. Най-често обаче те остават неизвестни. Споменава се влиянието на
генетични фактори (пациенти, чиито близки роднини страдат от такава болест, имат по-висок риск от
проява на болестта). Обсъжда се и действието на определени невромедиатори, които променят
съотношението си в мозъчните структури, в резултат на което се нарушава нормалната взаимовръзка
между отделните неврони. Различни травматични и стресогенни реакции като смърт на любим човек,
развод, нова работа също могат да доведат до развитието на генерализирано тревожно разстройство.

Каква е клиниката и диагностиката на генерализираното тревожно разстройство?

Най-характерните прояви на заболяването са:
прекомерно безпокойство или тревога
липса на критична оценка за ситуацията
невъзможност пациентът да остане в покой, необходимост от непрекъснато движение
раздразнителност
нервност
мускулно напрежение
главоболие
потене
трудност при концентрирането, трудно заучаване на нови неща
гадене
лесна уморяемост
проблеми със съня
треперене
Често описаната симптоматика се усложнява и с чувството на депресия, което допълнително влошава
състоянието на пациента и затруднява поставянето на диагноза.
Диагностицирането на заболяването обикновено се осъществява на базата на подробен разговор с
пациента. Психиатърът щателно разпитва пациента за неговите чувства и оплаквания, от кога са се
появили и в какво се изразяват. За разлика от паническото разстройство тук пациентите рядко търсят
соматичен проблем за състоянието си. Важно за поставянето на диагнозата е оплакванията да са
персистирали за продължителен период от време – например повече от 6 месеца, и те силно да
утежняват всекидневието на пациента.

Как се лекува генерализираното тревожно разстройство?

При отхвърлянето на всяко съмнение, че състоянието може да е резултат на телесно заболяване, е
необходима незабавна психиатрична консултация. 

Методите на лечение основно са два вида - медикаментозно и психотерапия, като най-често те се

комбинират. Целта на медикаментозната терапия е да премахне чувството на напрежение и тревожност.
Най-често с тази цел се използват препаратите от групата на анксиолитиците. Бензодиазепините се
предпочитат от редица лекари поради сравнително бързото им действие и по-малкото странични реакции
при правилна употреба. Най-често предписвните медикаменти са Xanax, Lexotan, Nordiazepam, Buspirone.
Когнитивно-поведенческата терапия е другата насока в терапията на пациентите. Страдащите от
генерализирано тревожно разстройство често взимат участие в този тип лечение, защото благодарение на
него те се научават да разпознават и да променят този свой начин на мислене и поведение, който реално
предизвиква негативните им емоции. Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да
погледнат на различните ситуации доста по-реалистично, с което до голяма степен премахват чувството
им на тревога и безкрайно безпокойство.
Най-характерните признаци на заболяването са:

- Прекалено безпокойство или тревога.

- Липса на критична оценка на ситуацията.
- Невъзможност пациентът да остане в покой, необходимост от непрекъснато
движение.
- Раздразнителност, нервност, мускулно напрежение.
- Главоболие, потене, трудно концентриране. 
- Трудно научаване на нови неща.
- Гадене, лесна умора, проблеми със съня.
- Често описаната симптоматика се усложнява и с чувството за депресия, което
допълнително влошава състоянието на пациента и затруднява поставянето на
диагнозата. 

Този вид психично нарушение най-често възниква през детството или юношеството,
много по-рядко се развива при подрастващи. Обикновено жените са по-застрашени от
появата му. 

Генерализираното тревожно разстройство се отличава с прекалена тревожност и

притеснения във връзка с всекидневни, обичайни дейности. Страдащите от този вид
нарушение са винаги настроени негативно, в очакване на нещо лошо и не могат да се
преборят с чувството за притеснение. Т.е. за разлика от паническото разстройство, тук
светъл период, период без симптоми, няма. В повечето случаи няма ясна причина за
повишената тревожност на пациентите. Но те не осъзнават това и постепенно животът
им се превръща в непрекъснат страх, тревога и безпокойство. В някои случаи
тревожността до такава степен може да повлияе на живота на пациента, че той вече да
не е в състояние да живее нормално. 

Причините, които могат да доведат до този вид тревожно разстройство, до голяма

степен се припокриват с тези, водещи до паническите атаки. Най-често обаче те остават
неизвестни. Споменава се влиянието на генетични фактори (пациенти, чиито близки
роднини страдат от такава болест, са с по-висока степен на риск). Обсъжда се и
действието на определени невромедиатори, които променят съотношението си в
мозъчните структури, в резултат на което се нарушава нормалната взаимовръзка между
отделните неврони. Различни травматични и стресогенни реакции като смърт на любим
човек, развод, нова работа също могат да доведат до развитието на генерализирано
тревожно разстройство. 

Внимание!
Диагностицирането на заболяването обикновено се осъществява на базата на
подробен разговор с пациента. Психиатърът подробно разпитва пациента за
неговите чувства и оплаквания, откога са се появили и в какво се изразяват. За
разлика от паническото разстройство, тук пациентите рядко търсят соматичен
проблем за състоянието си. Важно за поставянето на диагнозата е оплакванията
да са продължили дълго време - например повече от 6 месеца, и да усложняват
всекидневието на пациента. При отхвърлянето на всяко съмнение, че
състоянието може да е резултат на телесно заболяване, е необходима незабавна
психиатрична консултация.

Може ли да се разчита на пълно излекуване?

Методите на лечение основно са два вида - медикаментозно и психотерапия, като най-

често те се комбинират. Целта на медикаментозната терапия е да премахне чувството за
напрежение и тревожност. Най-често с тази цел се използват препаратите от групата на
анксиолитиците. Бензодиазепините се предпочитат от редица лекари поради
сравнително бързото им действие и по-малкото странични реакции при правилна
употреба. Най-често предписваните медикаменти са ксанакс, лексотан, нордиазепам,
буспирон. 

Когнитивно-поведенческата терапия е другата насока в терапията на пациентите.

Страдащите от генерализирано тревожно разстройство често взимат участие в този тип
лечение, защото благодарение на него те се научават да разпознават и да променят своя
начин на мислене и поведение, който реално предизвиква негативните им емоции.
Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да погледнат на различните
ситуации доста по-реалистично, с което до голяма степен премахват чувството им на
тревога и безкрайно безпокойство.