НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Курсова работа

Политики на Европейския съюз

/Политика по риболова/

Изготвил :
Веселия Рафаилова
Цели.
Гарантиране на подходящ стандарт на живота за работещите в
риболовния отрасъл, избягване на ценовите колебания, осигуряване на
доставките от риба и снабдяване на потребителите с риба на разумни цени,
запазване и защита на рибния фонд.

Области на приложение
Общата политика в рибарството (ОПР) на Европейския съюз условно
се разделя на следните области: - управление на ресурсите, инспекция и
контрол;
- обща пазарна политика;
- - структурни мерки;
- - външни отношения.
Управление на ресурсите, инспекция и контрол обхваща следните
дейности и системи: определяне и управление на общите допустими улови
по видове и категории (тегло/размери) риба, квоти за риболов, лицензи за
риболов, приложение на технически мерки; инспекции и контрол на
риболовните дейности в национални води, както и на риболова,
осъществяван от риболовни съдове на страните – членки извън водите на
Европейската общност; изграждане и поддържане на средства и системи за
наблюдение на риболова, като контролни плавателни съдове, самолети и
наземни транспортни средства, ефикасно прилагане на система за
сателитно наблюдение на категорията риболовни кораби, за които
европейското законодателство изисква това; изграждане и поддържане на
бази данни, позволяващи кръстосано засичане на информацията за уловите
с данни от други източници и осигуряване връзка между тях и съответните
системи на Европейската комисия;
Общата пазарна политика регламентира контрола на прилагането от
страните - членки на общи стандарти за предлагане на пазара на
2
продуктите на рибарството и аквакултурите, както и изтеглянето на такива
продукти от пазара; събиране и предаване на информация за пазарните
цени; признаване на организации на производители в рибарството и
аквакултурите; процедури и механизми за осъществяване на интервенции в
сектора.
Структурни мерки - (включително регистър на риболовните кораби):
прилагане и управление на структурната политика в областта на
рибарството и аквакултурите, в частност структурните програми,
съвместно финансирани от структурния фонд в рибарството (FIFG) и
многогодишните ориентационни програми; измерване на риболовните
съдове; изграждане на регистър на риболовния флот, данните от който
редовно се изпращат на регистъра на Общността.
Външни отношения – ЕС има изключителната компетентност да
представлява страните -членки по споразумения със страни извън ЕС и
международни конвенции във връзка с ползване на риболовни ресурси и
права. Квотите за улов на страните - кандидатки, произтичащи от участие в
международни конвенции и организации в областта на риболова, след
присъединяването ще преминат към Общността, като всяка страна - членка
се ползва с такава относителна (процентна) част от общия дял на ЕС по
съответните видове извън водите на общността, с каквато е влязла в ЕС, на
базата на действащия в тази сфера в ЕС принцип на относителна
стабилност.
Пазарна регулация.
Според чл. 32 ДЕО разпоредбите за селското стопанство и
търговията със селскостопански продукти (Селскостопанска политика) са
валидни по смисъл и в областта на риболова. В процеса на създаване на
организацията на пазарите на селскостопански стоки Съветът на
министрите (Съвет на Европейския съюз) прие Наредба за общата
организация на пазара на рибни продукти, която бе променена през 1976 г.

3
и 1981 г. Тя е ориентирана към характерната за неинтервенционно-
способните продукти обща Пазарна организация за плодовете и
зеленчуците. Най-напред се определят общите пазарни норми, които се
отнасят до класифицирането според категории за качество, големина и
тегло, както и до опаковката, отваряне и обозначаване на продуктите. С
това се цели гарантирането на прозрачността на пазара и недопускането на
некачествени стоки. Въвеждането на този инструментариум е задължение
на организациите на производителите. Те трябва да гарантират
осъществянето на рационален риболов и подобряването на условията за
продажба на риба. За отделните видове риба всяка година се определят
ориентировъчни цени. Организациите на производителите имат право да
определят цени за обратно изкупуване (по правило между 70 и 90% от
ориентировъчната цена), под които те се задължават да не продават
доставените от техните членове продукти, а да им отпускат финансово
доплащане, което да се финансира от уравнителен и гаранционен фонд за
селското стопанство. Нечленове също могат да бъдат задължени да спазват
правилото за обратно изкупуване. При внос се събират мита. За отделните
видове риба и произведените от тях преработени продукти се определят
импортни цени в рамките на ГАТТ. В случай че увеличената с мито цена
надвишава импортната цена, може да бъде събирано и допълнително мито.
При износ могат да бъдат отпускани субсидии, които да съответстват на
разликата между ценовото ниво вътре в Общността и цената на определени
експортни пазари.
Структурна политика.
Заедно с първата версия на една обща пазарна организация през 1970
г. бе приет регламент за въвеждане на обща структурна политика в
областта на риболова. Целта й е спомагане създаването на уравновесено и
хармонично развито рибно стопанство и подпомагане на рационалното
използване на биологичните богатства на морето и вътрешните води. За

4
координиране на структурната политика държавите-членки се задължават
ежегодно да информират Комисията за структурното положение в областта
на риболова, както и за вида и обхвата на планираните мерки. Комисията
всяка година представя на Европейския парламент и на Съвета на
Европейския съюз доклад за структура на риболовното стопанство,
координирането на структурната политика на ниво Общност, взетите за
тази цел мерки и съвместното финансиране. Наред с координирането на
структурната политика непрекъснато се увеличава и внасянето на общи
структурни програми. Пример в това отношение е приетата през декември
1986 г. десетгодишна програма, в чиито рамки за първите пет години бяха
предоставени финансови средства в размер на 80 милиона ЕКЮ на първо
място за обновяване на риболовния флот и модернизиране и строеж на
нови кораби, за окончателно или с определен срок замразяване на кораби,
както и за проучване/изследване на нови риболовни полета и малко
използвани досега видове риба. Все по-осезаема става необходимостта от
разграждане на съществуващите свръхкапацитети с цел дългосрочно
подобряване на конкурентоспособността и доходите на риболовците.
След продължителни преговори през 1993 г. бяха приети
многогодишни програми за развитие на риболовните флоти до 1996 г.
Изхождайки от определените преди това за 1991 г. капацитетни цели те
предвиждат валидно за всички държави-членки на ЕС редуциране на
риболова съответно според видовете риба и различните риболовни методи.
Освен това бяха определени горните граници за размера на риболовната
флота. Тъй като квотите за намаление се отнасят до по-раншни цели,
редуцирането на флотата в сравнение със състоянието в началото на
програмата е много различно за отделните страни-членки на ЕС. В рамките
на реформата на структурния фонд бе въведен единен финансов
инструмент за развитие на риболова (ФИРР). По вземането на решения за
мерките за подпомагане на този отрасъл компетентни са главно държавите-

5
членки на ЕС, в рамките на предоставените им средства съобразно
опростено програмно планиране.
Инструменти
• Указ за пазарен правилник и подпомагане на организациите на
производителите при прилагането му;
• Определяне на общото количество в териториалните води на ЕС и
разделянето им между държавите-членки на ЕС;
• Указ за предписанията за риболовните уреди и минималната големина на
уловената риба;
• Контрол по спазване на разпоредбите;
• Подобряване структурата на риболова;
• Сключване на споразумения за риболов с трети страни.
"Синята Европа", както се нарича още европейската политика в
областта на риболова, е нова област на политика в рамките на
европейската интеграция. През 1970 г. в две постановления на
Европейската общност с известни изключения в полза на улова на риба в
някои крайбрежни области, особено зависещи от него бе регламентиран
свободният и еднакъв достъп до рибните полета на общността. След като
на Третата конференция по морско право на Обединените нации се стигна
до съгласие относно правата за риболов и много страни изявиха претенции
за териториална зона от 200 морски мили, през 1977 г. ЕО ги последва със
същото искане. С редица трети страни ЕС сключи спогодби за риболов,
които по различен начин регламентират правата на улов.
Бъдещи направления
Запазване и съвместно ползване на рибните запаси. В отклонение от
основния принцип, че в едно единно икономическо пространство
прилежащите му риболовни води могат да се ползват без национална
дискриминация, с цел защита на крайбрежния риболов най-напред за
период от пет години бе въведена една запазена зона от три морски мили.

6
След влязлото в сила от 1 януари 1970 г. разширение на риболовните зони
от 12 на 200 морски мили Общността трябваше да намери решение, което
да позволява регламентирано общо ползване и запазване на рибните
запаси, което предполага постигане на съгласие по общото количество на
улова и неговото разпределение между държавите-членки на ЕС. При
разширяването на Общността с приемането на Великобритания, Ирландия
и Дания (1973 г.), както и на Испания и Португалия (1986 г.) на всяка от
новоприетите страни бяха поставени срочни десетгодишни специални
условия за използването на техните териториални зони от шест, респ.
дванадесет морски мили. Определянето на допустимите общи количества и
тяхното разпределяне сред държавите-членки на ЕС, както и
регламентирането на достъпа до крайбрежните води костваше на Съвета
значителни усилия през периода между 1976 г. и 1982 г. На 25 януари 1983
г. конфликтът бе уреден. На държавите-членки бяха признати за 20 години
напред определените национални запазени зони до 12 морски мили при
условие за продължаване на традиционните риболовни дейности на
другите страни-членки в най-широкия смисъл. За най-важните видове риба
квотите за улова им бяха пренесени за следващите 20 години, но поради
развитието на рибните запаси периодично ще трябва да се правят нови
съответстващи промени. В конкурентната борба за все повече
намаляващите рибни запаси проблемът за контрола върху запазване
количеството на улова и върху съвместно приетите ограничения в
методите за риболов придобива все по-голяма важност. По този повод през
1993 и 1996 г. Съветът прие редица основни мерки. Властите на
държавите-членки на ЕС, са принципно задължени при нарушения на
валидните разпоредби да вземат подобаващи мерки, включително и
наказателно преследване. Компетентни за осъществяването на контрола са
самите държави-членки.
Споразумения за риболова.

7
 ЕС поддържа с 26 страни от Африка, Азия, Северна и Латинска
Америка споразумения, които допринасят както в рамките на Общността,
така и у страните-партньори за създаване на нови работни места в областта
на риболова и осигуряват до 25% от рибните доставките на пазара на
Общността. Те се развиват непрекъснато според вида и обхвата си.
"Споразуменията от първо поколение" предвиждат възможности за
риболов за Общността във водите на трети страни срещу същите
възможности в териториалните води на държавите-членки или срещу
финансово заплащане и/или достъп до пазара. При подновяването на
съществуващите споразумения и сключване на споразумения с нови
държави в основата им трябва да залегне принципът на партньорство на
модела от второ поколение с хармонично отчитане на интересите на двете
страни и съобразяване с изискванията за запазването на рибния фонд.
Освен в рамките на региони, покрити от цел 1, през периода 2000-
2006г. от ФИОР се финансират с около 1106 млн. евро допълнително
страните-членки за мерки в други региони. Стратегията на ЕС за развитие
на политиката в програмния период 2000-2006г. е определена както от
стратегията в “План 2000” , така и от приемане на предизвикателствата от
разширението през 2004г. Стимулирането на икономическото и
социалното сближаване ще се осъществява по отношение на определените
региони и съчетаването на въздействията на структурните фондове, което
замени провежданата до 2000г. инициатива PESCA.
Разширяването, присъединяване на България
България направи голяма част от изискваните от ЕС промени в
законодателството си по преговорна глава 8 в процеса за уеднаквяване на
законодателството с Европейския съюз. Законът за рибарството и
аквакултурите, който замени стария Закон за риболова, беше приет през
април 2001 година. Законът съдържа основните принципи на отрасловото
законодателство на ЕО и представлява рамката за прилагането на всички

8
основни аспекти на ОПР. Наредби за риболовни дневници и лицензиране
на рибарски дейности бяха приети през ноември 2001 и януари 2002.
Осъществен е напредък по прилагането на законодателството.
По отношение на управлението на ресурсите, инспекцията и контрол,
Законът за рибарството и аквакултурите въвежда изискванията на
достиженията на правото на ЕС за декларации за риболов и информация за
първа продажба. Изпълнителна агенция “Морска администрация” и
изпълнителна Агенция по рибарството и аквакултурите се споразумяха за
съвместни действия и коопериране при контрола на риболовните съдове в
съответствие със Закона за рибарството и аквакултурите и Кодекса на
търговското мореплаване.
Изградена е информационна система за регистрация на дейностите
по улова и развъждането на рибата с цел извършване на оценки на рибните
ресурси и биомасата. През 2002 Агенцията по рибарството и аквакултурите
е издала 5 100 лиценза за търговски риболов и са регистрирани 120
развъдника на риба. Агенцията е предприела дейности за възстановяване
на ресурса от застрашени редки видове риби в река Дунав.
В областта на структурните дейности е постигнат значителен
напредък с изграждането на Регистъра на риболовните кораби, който е
създаден като част от Държавния корабен регистър, поддържан от
Изпълнителната агенция “Морска администрация” към Министерството на
транспорта и съобщенията. Набран е необходимият персонал и е обучен,
осигурено е програмно и техническо обезпечение за функциониране на
регистъра.
Бяха направени допълнения в Кодекса на търговското мореплаване,
насочени към въвеждане на европейските стандарти за сигурност в
мореплаването в българското законодателство и позволяващи последващо
прилагане на законодателството по отношение на регистрация на

9
риболовните кораби, в Регистъра на риболовните кораби, измерване на
съдовете и правила за корабните документи.
По отношение на общата пазарна политика през април 2000 г. бяха
приети заповеди за ветеринарно - санитарните и хигиенните изисквания за
производството и пазарната продажба на риболовни продукти, както и за
минималните хигиенни норми, приложими за риболовни продукти, които
се обработват и складират на бордовете на определени съдове. Тези
заповеди са в съответствие с изискванията на aquis.
Изготвено е практическо проучване с препоръки за регулиране на
дейностите на организациите на производителите и организирането на
пазарна интервенция в сектора рибарство и аквакултури.
След решение на Постоянния ветеринарен комитет през пролетта на
2002 г. , България отново бе включена в списъка на страните, които могат
да изнасят риболовни продукти за Европейския съюз.
По отношение на международните риболовни споразумения
България е страна по редица конвенции и международни споразумения:
- Северозападната атлантическа риболовна организация;
- Североизточната атлантическа риболовна организация;
- Общата комисия по рибарство за Средиземноморието.
Относно риболова в Черно море са сключени различни двустранни и
многостранни споразумения. Преговаря се по проект за Конвенция за
риболова и опазването на жизнените ресурси в Черно море.
На Конференция на Черноморските страни относно управлението на
популациите на есетрови риби, проведена под егидата на Секретариата на
Конвенцията на CITES, бе постигнато споразумение за съвместно
действие, включително изследване, съхранение и устойчиво използване на
есетровите риби и бе установен допустимият улов и експортните квоти.
Административна инфраструктура

10
 Политиката в сферата на рибното стопанство се разработва от
Министерството на земеделието и горите и Министерство на икономиката
за преработвателната и консервната промишленост в рибарството.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към
Министерството на земеделието и горите отговаря за управлението на
търговския и любителския риболов в български води. Агенцията включва
27 регионални служби, натоварени с проверките на място и контрола и
надзора.
Националната ветеринарно - медицинска служба отговаря за
спазването на ветеринарно- медицинските изискванията в рибно-
преработвателните предприятия.
Държавният фонд «Земеделие» е определен за управление на
финансовата помощ от ЕО. Фондът ще действа като разплащателна
агенция по рибарство.
Беше създадена Българска риболовна асоциация, за да представлява
морския риболов и преработвателните компании.
Беше подменено и подобрено оборудването на изследователските
институти: Института за рибни ресурси във Варна, Института за
развъждане на сладководна риба, Пловдив, риболовните секции в
Националния ветеринарен институт, отдела за рибно развъждане и
хидробиология на Софийския университет.
- развитие на инфраструктурата на пласмента и продажбите на едро,
както и на самите пазари; осигуряване на пълно съответствие с
хигиенните и здравословни изисквания на ЕО;
- създаване и поддържане на надеждна информационна система за
статистическа и пазарна информация. Като цяло България изпълнява
поетите ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване.

11
Източници
1. Генов, Г. Е. Панушев, "ЗА ПО-ГОЛЯМ И ПО-СИЛЕН ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ", С., Изд. НЕКСТ. 2001, |348 стр.|
2. Генов, Г. Е. Панушев, ЕВРОПЕЙСКО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И
ИНТЕГРАЦИЯ. СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ, Второ
преработено издание, С., Изд. "Албатрос", 2000, с. 85-177. [304 стр.]
3. Генов, Г. Е. Панушев, ЕВРОПЕЙСКО ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И
ИНТЕГРАЦИЯ. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. под. ред. Георги Генов. Изд.
"Албатрос", София, 2000, стр. 52-75. [224 с.|

Приложение 1
Обща оценка на сектора
Сектор "Рибарство" има важно значение за страната, особено в някои по-слабо
развити райони, както и по крайбрежието на Черно море и река Дунав.
Към 30.06.2000 г. са приватизирани над 90 % от рибовъдните предприятия и
практически 100 % от предприятия от черноморския ни риболов. В тази област
функционират над 70 частни, държавни и фирми със смесена собственост.
Заедно с лицензираните индивидуални риболовци в Черно море и р. Дунав и със
занимаващите се с рибовъдство и промишлен риболов в големите държавни
язовири и язовирите - общинска собственост, броят на пряко заетите в сектора
“Рибарство и аквакултури” надхвърля 7 000 души.
100 % от търговската дейност с риба и рибни продукти в страната, в това число
внос, износ и ре-експорт, се извършва от частни фирми и лица.
Океанският риболовен флот на страната е ликвидиран (в резултат от
ликвидацията на държавното предприятие “Океански риболов”в град Бургас). В
момента има само един транспортно-хладилен кораб, който е регистриран и е в
действие.
През последните години структурата на черноморския риболовен флот се е
променила. На мястото на излизащите от употреба средни риболовни кораби с
размер около и над 80 бр. т.1 навлизат по-малки и мобилни съдове от 10 до 50 бр.
т. В следващите години ще бъде определено оптималното риболовно усилие за
този флот и регулирана неговата численост, както това се прави в ЕС.
Риболовната дейност в р. Дунав се извършва изцяло от частни “индивидуални”
рибари, снабдени с разрешителни за промишлен риболов (лицензи), издавани от
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към МЗГ. Тя
осигурява поминъка на повече от 1 100 семейства и за някои от крайбрежните
селища риболовът е определящ източник на доходи. Средногодишните улови от
реката през последните 4-5 години по официалните данни са около 1 200 тона.

1
Бруто тона
12
В Черно море риболовните дейности също се извършват практически от частни
рибари (индивидуалният лодкарски риболов, далянският и другият крайбрежен
риболов са 100 % частни, а корабният риболов – почти 95 %), които също са
обхванати от въведената през последните години система за риболовно
лицензиране.
Промишленият риболов във вътрешните водоеми в по-голямата си част също се
извършва от частни лица, които през 2001 година ще бъдат обхванати от
лицензионната система с оглед определяне на условията и параметрите на
тяхната дейност най-вече по отношение на охраната, контрола и
възпроизводството на ресурса (изкуственото зарибяване). Тези вътрешни
водоеми представляват солидна база за производство на храни с високо
съдържание на протеин, както и за организиране на активен риболовен и агро-
туризъм в планинските и полупланински райони, с оглед предоставяне на
възможности за жителите на тези райони да получат доходи от тези дейности. В
страната има 21 броя големи (над 5000 дка), 54 броя средни (1000-5000 дка) и 4
686 броя малки язовири.
В лошо състояние са запасите от някои стопански ценни видове риби в Черно
море и р. Дунав (есетрови риби, калкан, паламуд и др.). В подобно състояние е и
генофондът от някои стопански ценни сладководни видове риби, в това число и
на основни за нашето рибовъдство видове като балканска и дъгова пъстърва,
шаран, толстолоб, амур и др. След 1989 год. и до 1998 год. държавата не е
финансирала никакви мероприятия за възпроизводството на ресурсите от риба и
други водни животни в държавните води и водоеми. Първото зарибяване беше
извършено през 1998 год., като през 1999 год. беше извършено и ново масирано
зарибяване на р. Дунав и редица големи държавни язовири.

13