Траур при деца

Какво ДА правим:
 Веднага кажете истината за случилото се. Истината дава обяснение за сълзите
и болката ви. Откритостта и емоционалността могат да помогнат на детето ви да
се научи да скърби.
 Бъдете подготвени за различни емоционални реакции. Осъзнайте, че както и
да подходите към тази тема, детето ви ще бъде разстроено, а може би дори
ядосано от загубата. Приемете емоционалните реакции на детето си. Ще имате
време да разгледате нещата отново, след като детето ви е имало време да
преработи първоначалната травма.
 Уверете се, че използвате думите мъртъв или починал. Мнозина смятат, че
употребата на думите мъртъв или умрял е неудобна, и предпочитат да използват
изрази като: заминал, изгубил се, преминал, заспал, но изследванията показват,
че използването на реалистични думи за описване на смъртта подпомага процеса
на скърбене.
 Споделяйте информация на порции. Преценете с какво може да се справи
детето ви, като му давате информация на малки порции наведнъж. Ще знаете
какво още да направите въз основа на въпросите, които детето ви задава.
 Не се притеснявайте да казвате: "Не знам". Да имаш всички отговори никога
не е лесно, особено по време на такава душевна болка. Полезно е да кажете на
детето си, че може да не знаете за някои неща, като например: "Как умря дядо?".
"Какво се случва с леля в погребалното бюро?", "Какво накара Спайк да избяга
на улицата, мамо?" или други въпроси, на които не може да се отговори.
 Плачете. Плачете заедно. Плачете често. Това е здравословно и лечебно.
 Позволете на детето си да участва в ритуали. Позволете на децата да изберат
дрехи за любимия ви човек, снимки за паметника, песен или духовно четиво.
Това ще им помогне да придобият усещане за контрол над травматичната загуба.
 Позволете на детето да скърби по свой собствен начин. Позволете на детето
си да мълчи за смъртта. Също така е естествено детето да се чувства самотно и
да се изолира и по това време. Също така е обичайно децата да изглеждат
незасегнати от загубата. Няма правилен начин за скърбене.
 Подгответе детето си за това, което ще види в погребалния дом или по
време на службата. Разкажете на децата какво ще видят, кой ще бъде там, как
може да се чувстват хората и какво ще правят те. За малките деца бъдете
конкретни в описанията си за това как ще изглежда обстановката. Например
опишете ковчега и дрехите, както и че тялото ще бъде поставено в поза. Или ако
става въпрос за траурна служба, говорете за това къде се намира тялото, дали е
кремирано, в затворен ковчег или вече е погребано. Вземете със себе си някой,
който да се грижи за детето, ако сте разстроени.
 Подгответе детето си за бъдещето без вашия близък. Говорете за това как ще
се чувства, когато празнува рождени дни, годишнини, празници и специални
моменти без любимия човек. Помолете детето да ви помогне да планирате как да
преминете през следващото календарно събитие.
  Подгответе се да говорите често за мислите и чувствата си. Вероятно ще ви
се наложи да се занимавате с темата за смъртта през следващите дни, седмици и
месеци. Проверявайте и бъдете на разположение за постоянни дискусии, тъй
като траурът е процес.
 Не забравяйте да се грижите за себе си. Като родители понякога забравяме да
се грижим за себе си през този период. Децата се учат на това, което виждат,
така че бъдете пример за грижа за себе си в този критичен момент.
Какво да НЕ правим:
 Не крийте скръбта си от детето си. Ако види, че скърбите по време на и дълго
след смъртта на любимия ви, то ще разбере, че е нормално и здравословно да
плаче и да се чувства тъжно след значителна загуба.
 Не се страхувайте да споделяте спомени за любимия си човек. Понякога
родителите се страхуват да говорят за починалия човек, смятайки, че това ще
причини болка на другите. Проучванията показват, че болката от повторното
преживяване на спомените или споделянето на историите всъщност помага за
изцелението и затварянето.
 Не избягвайте да общувате с детето си, защото се чувствате безпомощни
или неудобно, или не знаете какво да кажете. Понякога един познавателен
поглед може да бъде силна връзка. Дори докосването или прегръдката могат да
предложат голяма утеха.
 Не сменяйте темата, когато детето ви влезе в стаята. По този начин поставяте
табу върху темата за смъртта. Вместо това, коригирайте формулировката и
нивото на информация, когато присъства дете.
 Не променяйте ежедневието си. Децата се нуждаят от последователност.
Опитайте се, доколкото е възможно, да запазите обичайния си дневен режим у
дома и на работа. Също така се опитайте да гарантирате, че детето ви
продължава да участва в обичайните си дейности като училище и социални
събития.
 Не мислете, че смъртта забранява смеха. Смехът е чудесно лечебно средство.
Това, че можете да се смеете на спомени или моменти с любимия човек, е сигнал
колко важно е било неговото присъствие в живота ви.
 Не поставяйте времеви ограничения за скръбта на вашето дете - или за
вашата собствена. Всеки скърби по свой собствен начин. Признайте, че ще
трябва да настъпи ново нормално състояние - и че е необходимо време, за да се
адаптирате към смъртта, която е значима за вас. Ако имате нужда от
допълнителна подкрепа, обърнете се към училището, лекаря или религиозната
общност на детето си. Може да се потърси и професионална помощ от
психотерапевт, обучен в областта на скръбта.

Пламен Петков,
психолог, психотерапевт под супервизия
ДПРБ № BG RP 2591 - 2634 (6001)
тел: 0896 75 95 61