Professional Documents
Culture Documents
Дейвид Уилкок, Спиралата На Времето и Ключът На Синхронността
Дейвид Уилкок, Спиралата На Времето и Ключът На Синхронността
Дейвид Уилкок
www.spiralata
На корицата:
Представете си, че Вселената е жива и се опитва да общува с нас посредством синхронността и
Закона на кармата.
Представете си, че историята на нашата планета е поредица от повтарящи се събития – цикли,
които изграждат Спиралата на времето и ни показват бъдещето.
Възможно ли е днес да ставаме свидетели на осъществяването на древен план, който направлява
целия живот на Земята чрез поредица от духовни уроци?
Като се позовава на историята, астрологията и теорията на синхронността, както и на фракталите,
духовната геометрия, квантовата физика и редица други изследвания, Уилкок показва, че в Спиралата
на времето съществува скрита архитектура. Тя превежда индивидите и нациите през система от
просветление, наречено от Джоузеф Камбъл Пътя на героя. В резултат на тази невидима структура
историческите събития се случват шокиращо точни, повторяеми цикли от време.
Цикличността – позната още от календара на маите до съвременната теория на Фоменко – ни дава
решението на различни исторически загадки. Синхронността е ключът, който отваря портите към
най-великите мистерии на Вселената – древни и съвременни, за да ни покаже:
Паралелите между империи, държави, нации
Връзката между смъртта на някои от президентите на САЩ
Изумителни разкрития за 11 септември и финансовия колапс, за Федералния резерв и
кликата, която управлява света
Цикълът, който свързва Жана Д‘Арк с вълненията през 1968 г. във Франция и в Европа
Социопатите и властта
Прераждането и колелото на кармата
Силата на любовта, прошката и молитвата и нейните конкретни измерения
„Великолепно! В тази книга има огромно количество добра наука, голяма част от която е
напълно непозната за западните читатели.“
Греъм Хенкок, автор на „Следите на боговете“
Предговор
СИНХРОННОСТТА Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ
Синхронността е много повече от щастлива случайност. Тя е резултат от свързаността във
Вселената. Тя е доказателство, че всичко е част от едно общо единно цяло. Тя е утвърждаване на
живота.
За първи път чух името на Дейвид Уилкок през 2008 г, когато леля ми Кейт Фостър - духовен
наставник, която ме бе въвела в ученията на велики мислители от рода на Сет, Екхарт Толе, Ейбрахам
(Естер и Джери Хикс) и редица други, ми се обади, за да ми каже, че не е зле да разгледам сайта
DivineCosmos.com. Леля ми описа този сайт като плод на човек с изключителен ум и тъй като тя и
преди ме бе насочвала безпогрешно към брилянтни духовни учители, реших да я послушам. Онова,
което зърнах във въпросния сайт, отвори очите ми за един скрит свят, в който човечеството все още
пристъпваше съвсем плахо. И това е светът на съзнанието. Но онова, което прави работата на Дейвид
толкова уникална, е ключовото прозрение, че съзнанието е тъканта на Вселената. Дейвид вярва, че
Вселената е жива и че всички ние сме част от живата тъкан, която я свързва и я прави едно цяло. Каква
красива идея, нали?
В света има толкова много информация за онези, които искат да я намерят. Като издател на книги
аз търся автори, които умеят не само да събират данни, но и да ги осмислят. Оттам нататък заедно
приканваме читателите да погледнат от нов ъгъл към някои стари идеи. Със смъртта си в началото на
2013 г. моята леля ми остави умението да развивам съзнанието си и чрез книгите, които издавам, да
помагам на новите прозрения да достигат до максимален брой хора. Първата ни обща книга с Дейвид
„Енергийното поле на Вселената“ се превърна в бестселър на „Ню Йорк таймс“ и стана изключително
търсено четиво по целия свят. Тя е удивителна творба, която съдържа почти енциклопедични познания
за мястото на човешките същества във Вселената. Почти моментално книгата се превърна в класика в
своя жанр и аз почувствах, че това е началото на едно ново пътешествие.
„Спиралата на Времето. Ключът на синхронността“ е следващата фаза на това пътешествие.
Стъпвайки върху неизменно задълбочените си проучвания и дръзки прозрения, характеризиращи
„Енергийното поле на Вселената“, този път Дейвид Уилкок поставя ударение върху начина, по който
тази тайна наука ни влияе на индивидуално ниво, и ни предлага книга, която има способността да
промени живота ни на глобално ниво.
Дейвид е чудак с божествено вдъхновение - отчасти шаман, отчасти разказвач, отчасти анализатор
на кодове - но неизменно проницателен в разкриването на отговорите на най-болезнените въпроси на
живота. Той търси и намира и притежава дарбата да обяснява привидно необяснимото. Същевременно е
безмилостно позитивен и оптимистично настроен. Думите и изследванията му ни предават послание за
надежда и любов. Никак не е случайно, че леля ми Кейт ме насочи към неговия сайт. Никак не е
случайно, че двамата започнахме съвместна работа по книгите му. Никак не е случайно, че вие сега
четете тази книга. Всичко е свързано. Навсякъде.
Брайьн Тарт
президент на издателство „Dutton“
главен редактор и издател на „Енергийното поле на Вселената“ и „Спиралата
на Времето. Ключът на синхронността“
ПЪРВА ЧАСТ
ПЪТУВАНЕТО НА ДУШАТА В СЪЗНАТЕЛНАТА ВСЕЛЕНА
Първа глава
ПЪТЕШЕСТВИЕТО
МОЖЕ БИ сте избрали да отворите тази книга, както и редица подобни през годините, за да се
опитате да се сдобиете с нови познания за сложния свят, в който живеем. И ако думите в тези книги са
били достатъчно истинни, вие сигурно сте почувствали, че умът и сърцето ви се възнасят до райски
висоти, освобождавайки ви от тревогите на обикновеното ежедневие. Красивите вдъхновяващи слова
започват да се леят над главите ви като напоителен дъжд от любов и, макар и за броени мигове, всичко
Втора глава
ЦИКЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА И ЗАКОНЪТ НА ЕДИННИЯ
ВЪЗМОЖНО ли е Вселената да е жива? Ами ако наистина сме обградени от невидими вълни,
сглобяващи ДНК от нежива материя? Възможно ли е тези скрити сили да препрограмират нашата ДНК
и да ни тласкат към ново ниво на човешката еволюция? Съществуват ли духовни уроци, които е
необходимо да научим, за да се хармонизираме с тази еволюционна промяна като планета? Наистина ли
събитията в човешката история са „програмирани“ от невидим интелект, за да минаваме през един и
същи набор от преживявания - докато не се събудим на колективно ниво и не изберем да престанем да
се нараняваме един друг? Дали тези цикли не са заложени с цел да бъдат открити? Дали не са
предназначени да ни помогнат да осъзнаем, че за този колективен кошмар, в който живеем, си има
причина и че ние сме в състояние да сторим нещо по този въпрос? Съществуват ли поука, модел, сюжет
в тези цикли, които сме предвидени да проумеем на колективно ниво? Дали самият техен разказ не
съдържа мъдростта, от която се нуждаем, за да се изтръгнем от този глобален кошмар - на планетарно
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 11
ниво - и накрая да заживеем в мир?
Както разбрахме от „Енергийното поле на Вселената“, доказателствата, че живеем в съзнателна
Вселена, са изчерпателни. В тази нова книга вместо да продължим да разглеждаме живота като
случайна аномалия, която може би се е появила само на Земята насред иначе „мъртвата“ Вселена, ще
разберем, че космосът буквално гъмжи от живот - от едноклетъчните организми чак до интелигентните,
разумни същества като нас самите. Ще осъзнаем още, че самата природа на живота е преди всичко и
най-вече енергийна, поради което той не се нуждае от биологичен материал, за да съществува. Веднъж
общоприето, откритието, че самата Вселена е жива - и интелигентна - ще се превърне безсъмнено в
най-великия пробив в историята на науката, затъмнявайки дори осъзнаването ни, че Земята е кръгла и
че Слънцето е центърът на Слънчевата система.
В човешката ДНК е заложена цялата информация, която е необходима за създаването на мозъка -
органът, за който понастоящем се смята, че е център на нашите съзнателни, мислещи умове. Но щом
ДНК може да се формира и в тръба с чиста стерилизирана вода, то тогава информацията, необходима за
създаването на съзнателните организми, би трябвало да е налице навсякъде около нас - точно като
радиовълните, сателитните телевизионни сигнали или широкообхватния интернет. Съзнанието и ДНК
са свързани на фундаментално ниво. Но колкото и зашеметяваща да ви се вижда тази идея, не
забравяйте, че това е само началото на нашия разказ. В известен смисъл този пробив би могъл да се
определи като следата от трохи, която ще ни отведе към далеч по-големите мистерии.
Законът на Единния
Този модел на живия космос се среща за първи път в един много необичаен източник, наречен
Законът на Единния - поредица от пет книги, за които се твърди, че са предадени по телепатичен път в
периода между 1981 и 1983 г. Поредицата “Законът на Единния“ се състои от 106 диалога между
бележит професор по физика - доктор Дон Елкинс, и висш източник на интелект, говорещ чрез неговата
сътрудничка Карла Рюкерт, докато тя се намира в транс. На всеки от сеансите присъства и Джим
Маккарти, който преписва всички разговори, записани на магнетофон. Става ясно, че чрез Карла Дон
говори с голяма група хора, които някога са били като човеците на Земята, но оттогава насам са се
слели в едно единно съзнание. От библейска гледна точка тези същества биха могли да се класифицират
като серафими или херувими - едни от най-еволюиралите видове ангели, появявали се някога на Земята.
Думата ангел произлиза от древногръцката дума „агелос“, която означава просто „вестител“. Тези хора
вече нямали физически тела от плът и кръв, с каквито сме свикнали да възприемаме човешките
същества, а са еволюирали изцяло в енергийна форма на живот.
Според Закона на Единния тази и други ангелски групи са помагали в сътворението на основните
световни религии, включително християнството. Те никога не са искали да ни принуждават да се бием
заради различията в тези учения, но ето че днес само в християнството има 38 830 деноминации
(учения), а религиите по света наброяват 10 000. Групата, представена в Закона на Единния, казва също
така, че са членове на по-голяма организация, която работи „в служба на Единствения безкраен
създател“. Става ясно, че тази организация отговаря за ръководенето, защитата, насочването и
управлението на нашата колективна еволюция на Земята. Целта им е да ни помогнат да осъзнаем
по-добре истинската си идентичност. Тази идентичност се разкрива още при първия сеанс, когато те
дефинират Закона на Единния:
1.6 Ти си всяко нещо, всяко същество, всяко чувство, всяко събитие, всяка ситуация. Ти си
единство. Ти си безкрай. Ти си любов/светлина, светлина/любов. Ти СИ. Такъв е Законът на Единния.
Духовните закони, които тези същества следват, изискват от тях засега да останат скрити са нас.
Те не могат да ни предложат грандиозно глобално светлинно шоу, доказващо присъствието им, тъй
като свободната воля е универсален закон, с който те са длъжни да се съобразяват. Докато не признаем
тяхното съществуване и не ги приветстваме с добре дошли на планетарно ниво, на тях не им е
позволено да ни се явят, тъй като присъствието им би нарушило естествения път на нашата еволюция.
Но пък синхронността е един от преобладаващите способи, чрез които те ни помагат постепенно да се
аклиматизираме към присъствието им и към същността на реалността, в която живеем.
Както вероятно вече се досещате, всяка една дискусия на поредицата „Закона на Единния“ води до
прогресивно увеличаване и задълбаване на „заешката дупка“, ако си позволим една аналогия с „Алиса в
Страната на чудесата“. Към момента, когато започнах да изучавам тези пет книги през 1996 г., вече
имах зад гърба си три години научни проучвания в тази област и моментално започнах да правя една
след друга все по-зашеметяващи връзки. Съвсем скоро си дадох сметка, че поредицата „Законът на
Единния“ е като реален, литературен еквивалент на падането на HJIO в Розуел - артефакт, който се е
Трета глава
СЪЩНОСТ НА СИНХРОННОСТТА
КАКВО точно е синхронността? Терминът синхронност е въведен за първи път в психологията от
доктор Карл Густав Юнг през 20-те години на XX век. Юнг е швейцарски психиатър, ученик на
легендарния доктор Зигмунд Фройд, с когото впоследствие се разделя заради съществени различия в
мненията. Гледната точка на доктор Фройд е доста по-конвенционална, в смисъл че не приема идеята
на Юнг за „колективното несъзнателно“ - фундаменталната свързаност, която ние всички споделяме
чрез умовете си, например чрез сънищата. Речниковата дефиниция на синхронността като термин от
психологията гласи: „Едновременното случване на привидно несвързани събития и вярването, че
смисълът на едновременността далеч надскача обикновеното съвпадение“. Казано по-простичко,
синхронността е загадъчно събитие, при което едновременно се случват две или повече неща, които не
изглеждат пряко свързани едно с друго, въпреки че в обичайния смисъл това изглежда напълно
невъзможно. Карл Юнг анализира това понятие още от началото на 20-те години на XX век, но
формализира идеята едва през 1951 г. в своя официална лекция. През 1952 г. публикува ключовия си
труд по темата - „Синхронността - акаузален свързващ принцип“, който представлява том 8 от неговите
„Събрани съчинения“. Юнг е убеден, че синхронността е ключов елемент от духовното пробуждане на
индивида и човечеството. Според него синхронността ни е изтръгнала от егоцентричното мислене,
насочвайки ни към гледна точка, от която бихме могли да се усетим доста по-свързани едни с други.
Да не забравяме, че Карл Юнг се е познавал с най-добрите учени на своето време, в това число
Нобеловите лауреати Алберт Айнщайн и Волфганг Паули. Паули е един от основателите на квантовата
физика и води редовна кореспонденция с други светила в своята област, в това число Нобеловите
лауреати Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Паули е пряко или непряко отговорен за голяма част от
пробивите в квантовата физика, в това число и за Принципа на Паули за забраната, чрез който доказва,
че два електрона не могат да заемат едно и също пространство по едно и също време. Юнг усеща, че
синхронността би могла да бъде обяснена по научен път - чрез теорията на Айнщайн на
относителността и теорията на квантовата механика, която Паули и останалите разработват. Волфганг
Паули е очарован от идеята за синхронността и дотолкова убеден в достоверността й, че включва своя
статия в едноименната книга на Юнг от 1952 г. Към този момент Паули вече е спечелил Нобеловата
награда за 1945 г. След нея печели други две особено престижни награди по физика - медала „Матеучи“
през 1956 г. и медала „Макс Планк“ през 1958 г.
Най-прочутият личен пример на Юнг за синхронност се намира в параграф 843 на неговата
епична творба от 1952 г. Запознах се с него за първи път, когато бях в колежа - беше част от домашно
упражнение за курса по психологията на възприятията. Бях много впечатлен от прочетеното.
Една млада жена, която лекувах, в критичен момент от живота си бе сънувала, че й поднасят
златен скарабей. Докато тя ми разказваше съня си, аз седях с гръб към затворения прозорец. Внезапно
чух зад себе си шум, подобен на леко почукване. Обърнах се и видях летящо насекомо да се удря в
стъклото на прозореца откъм външната му страна. Отворих прозореца, насекомото влетя и аз го
хванах във въздуха. Това беше най-близкото подобие на златен скарабей по нашите географски
ширини - скарабеиден бръмбар, обикновена розова престилка, който, противно на обичайните си
навици, най-неочаквано бе почувствал необходимост точно в този момент да влезе в тъмна стая.
Ами ако всички преживяваме нарочно програмирана амнезия относно нашата най-дълбока и
най-истинска идентичност, която се стопява все повече и повече с нашата еволюция и
усъвършенстване? Възможно ли е милостта, любезността, търпението, любовта, приемането и
прошката да са ключовете, които ни водят към най-пълната хармония с истинската ни идентичност? Да
не би чрез синхронността тази съзнателна Вселена да ни изпраща послания - чудати събития, които
повечето отхвърлят като съвпадения - чрез които да ни помогне да постигнем нашия най-висш
еволюционен потенциал? Възможно ли е за разгадаването на тези велики мистерии да използваме
ключовете на науката и да докажем извън всякакво съмнение, че те са верни?
Просветлението е пълноценното преживяване на мига
В „Енергийното поле на Вселената“ съм използвал проучвания, събирани в продължение на
тридесет години, за да отговоря на голяма част от най-великите загадки във Вселената.
Библиографията, върху която стъпвам, наброява повече от хиляда академични заглавия. Оттогава насам
обаче си дадох сметка, че единствено представянето на факти не е достатъчно. За да знаем и проумеем
как точно сработва Вселената, се налага да напуснем рамките на мислите и чувствата си и да навлезем в
сферата на директните лични преживявания. Именно в тази сфера синхронността се превръща в ключа,
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 29
който отваря портите към най-великите мистерии на Вселената.
Но чувствата и мислите не са наши врагове. Няма нищо лошо в това да искаш да се чувстваш
добре, както и нищо лошо в това да използваш мислите си, за да разсъждаваш върху великите мистерии
и да се опитваш да ги разгадаеш. Но древните духовни учения открай време ни казват, че истината
може да бъде постигната само когато укротим ума си, отворим сърцето си и позволим на интуицията си
да потече в дълбокото отпускане по време на медитация. След като веднъж създадем това любящо
пространство в умовете и сърцата си, ние отваряме портите за навлизане на синхронността. Хората,
чиято мечта е единствено да се чувстват добре, може и никога да не изпитат синхронността. Другите,
които са убедени, че умът е този, който винаги трябва да контролира и че той е в състояние да реши
абсолютно всички проблеми, може би са твърде големи инати, за да допуснат синхронността в живота
си. Въпреки това, освобождавайки се от товара си и отпускайки се в момента „сега“, можем да получим
отговори, които иначе са невъзможни за мислене и непостижими за чувстване. Ето ви един цитат от
Закона на Единния по тази тема, който ми направи впечатление още при първия ми прочит през 1996 г.;
17.2 Просветлението е в самия миг. То е отваряне към интелигентния безкрай. Може да бъде
постигнато само от същността и за същността. Друга същност не може да учи/научава просветлението,
а само да учи/научава информация, вдъхновение или споделяне на любов, на мистерия, на непознатото.
Това кара другата същност да се протегне и да започне процеса на търсене, който завършва за миг - но
кой може да знае кога една цялост ще отвори портите към настоящето?
Днес милиони хора по света имат преживявания, които излизат от шаблоните на онова, в което
колективно сме убедени и вярваме. Доктор Юнг описва посещението на приличащия на скарабей
бръмбар в кабинета си като преживяване, което се случва веднъж в живота, но в наши дни съвсем
обикновени хора се сблъскват с все повече събития от този род, при това съвсем редовно. В сайта ми
ежедневно постъпват стотици писма, голяма част от които описват зашеметяващи случки,
противоречащи на всичко, което приемаме за даденост.
Синхронността ни кара да си задаваме болезнени въпроси. Отваря съзнанието ни за вероятността
описанието на света, направено от повечето учени, да е в голямата си част, ако не и изцяло неправилно
и ние да живеем в далеч по-обширна духовна реалност, която на този етап е почти неразбрана. Когато
станах студент, синхронността вече се случваше с мен толкова често и по толкова изумителни начини,
че бях принуден да разбера какво точно става и какво означава то за мен - и за света. Нашето
най-голямо бяло петно като цивилизация може да се окаже неспособността ни да приемем тази огромна
реалност, в която човешкият живот може да се окаже многоизмерен.
Понятието „аз“ е изключително лично и особено ценно. След като синхронността започне да ни се
случва, не можем да не се запитаме: „Кой прави това?“. Дали не сме на някакво ниво, което не
съзнаваме напълно? Дали пък нямаме някакво „Висше аз“, което тайно координира привидно
случайните събития, случващи се в живота ни? Смъртта може и да изглежда като невъзможна граница,
на пръв поглед пълна загуба на цялото съзнание, цялото съществуване, цялото осъзнаване, че е имало,
има или ще има Вселена. Идеята, че животът е вечен и че някъде там би могло да има друго „аз“, ако не
и много такива, се побира изключително трудно в обичайните ни представи. Ами ако наистина имаме
повече от една идентичност, повече от едно съзнание, което направлява събитията в нашия живот
заради някаква скрита духовна цел? Ами ако тази идея е само поредното стъпало към още по-голяма
мистерия? Поредицата „Законът на Единния“ ни казва, че съществува само идентичност. Всяко живо
същество в крайна сметка използва едно и също съзнание, за да мисли, чувства и действа. Всички сме
едно. Индивидуалността е илюзия, създадена с цел творецът на Вселената да може да преживява себе
си. Без свободна воля и безспорна индивидуалност за нас не би имало възможност да забравим кои
всъщност сме. Ако автоматично разполагахме с пълен достъп до универсалното съзнание, животът
съвсем скоро щеше да стане много скучен. Нашата „склонност да забравяме“ ни дарява с история - с
пътешествие. Дава ни нещо, заради което да израстваме, и нещо, към което да се стремим през всеки
свой пореден живот. Законът за свободната воля е универсален стандарт и за някои хора проправя пътя
към крайния негативизъм, манипулативността, манията за контрол и агресията. И макар че тези хора
могат да създават ужасни трудности и го правят, поведението им се превръща за нас в силен стимул да
искаме да израстваме и еволюираме, да се освободим от страданието и да търсим дълбокия смисъл на
нещата. Очевидно е, че понятието за целостта и единството никога няма да може да бъде доказано - то е
просто философски аргумент, а не научен постулат. Но пък множество научни данни Подсказват, че
Вселената е жива, а там, където млъква науката, заговаря синхронността.
Някои хора отказват да повярват в синхронността, но са изключително добре осведомени за
Четвърта глава
АНАЛИЗ НА СОЦИОПАТА
НА ПОВЕЧЕТО от нас им се иска да вярват, че всички хора имат добри сърца, че са мили и
състрадателни към другите и че най-малкото имат предимно положителни намерения. Иска ни се да
вярваме, че правителствата и финансовите ни системи са справедливи и мерят с еднаква мярка всички
по света и че, като изключим известна поносима доза алчност и корупция, са като цяло отговорни и
достойни за доверие. Но на глобално ниво се пробуждаме все по-сигурно за факта, че някои хора могат
да бъдат изключително негативни в съзнателния си фокус и че е много вероятно да са сформирали
сенчести групировки на елита, които манипулират политиката, финансите и медиите вече поколения
наред. На 2 април 2013 г. едно проучване на „Пъблик Полиси Полинг“ - водеща американска
организация за проучване на общественото мнение и анализ на политическите тенденции, разкри, че
„28% от американските гласоподаватели са убедени, че някаква невидима мощна групировка на елита
крои тайни планове да управлява света чрез авторитарно световно правителство или Нов световен ред“.
Това включва 38% от всички гласоподаватели на Републиканската партия (за Мит Ромни). Щом близо
една трета от американското общество няма нищо против да съобщи на анонимен непознат по
телефона, че вярва в съществуването на подобна опасна група на елита, значи темата вече не може да се
класифицира като „маргинална“. Хилядите часове академични проучвания от 1992 г. насам са ме
убедили, че подобна сенчеста групировка действително съществува - и трябва да бъде спряна.
На 23 ноември 2011 г., броени дни преди да подпиша официалния договор за написването на
„Спиралата на времето. Ключът на синхронността“, бе обявено началото на грандиозно съдебно дело,
което по същество бе директно обявяване война на редица глобални играчи от върха, в това число и на
някои международни банкери, които участват във Федералния резерв. Съюз от петдесет и седем
държави от Югоизточна Азия искаше връщането на огромно богатство, предимно в злато, което те
смятаха, че е било откраднато от тях и сложено на „депозит“ във Федералния резерв. Към април 2012 г.
този съюз вече наброяваше над 160 държави. В резултат от превръщането ми във все по-видима
публична личност чрез открития от мен през 1999 г. уебсайт аз спечелих доверието на група
патриотично настроени вътрешни хора от върховете, които имат достъп до класифицирана информация
и искат да върнат свободата и мира на земята. Според тези вътрешни хора въпросният 160-членен съюз
се подкрепя от значително мнозинство от американските военни, които са положили клетва да
защитават и пазят Конституцията на САЩ срещу всички врагове - и вътрешни, и външни. Беше ми
казано, че в някои военни подразделения е налице 100-процентна подкрепа за изнасяне на информация
за всички банкери от Федералния резерв, инфилтрирали правителството и политиката в съвременния
свят.
На 25 април 2013 г. грозната истина стана още по-видима, когато в публичното пространство
изтече още един грандиозен финансов скандал, разкрит благодарение на смелото журналистическо
разследване на Мат Таиби в списание „Ролинг Стоун“:
Привърженици на конспиративните теории от целия свят, вярващи в скритата ръка на
Ротшилдовци, на масони и на илюминати - ние, скептиците, ви дължим огромно извинение! Вие се
оказахте прави! Играчите може и да са малко различни, но основната ви теза е вярна - светът се
разиграва на хазарт. Открихме това през последните месеци, когато от финансовия сектор изтече
поредица от сходни корупционни истории, подсказващи, че най-големите банки на света може би
определят цените на... ами, практически на всичко.
Може би сте чували за скандала ЛИБОР, в който се оказва, че най-малко три, а може би дори
шестнадесет от най-маститите банки на света години наред са манипулирали глобалните лихвени
Пета глава
ГЛОБАЛНИЯТ АРХИВРАГ
В НАШИ дни редица пиеси, романи, филми и телевизионни сериали показват как обикновените
мили хора могат да станат силно негативни, след като се сдобият с власт и пари. Но онова, което все
още не се разбира на популярно ниво, е степента, до която богатите и могъщите са се съюзили, за да
образуват глобален елит. През 2011 г. доктор Клайв Боди от университета „Трент“ в Нотингам
публикува получилия положителни експертни рецензии теоретичен доклад, озаглавен „Теорията на
корпоративните психопати за глобалната финансова криза“. Мичъл Андерсън предлага интересни
размисли във връзка с този доклад във вестник „Торонто Стар“:
Само съвсем малка подгрупа психопати се превръщат в жестоките престъпници, които виждаме
толкова често на големия и малкия екран. Повечето се стремят просто да се слеят с тълпата и да
прикрият различността си, за да могат да манипулират по-ефективно другите. Това плашещо
положение на нещата съществува открай време в човешката история.
...Учените са изчислили, че около 1% от населението на Земята са психопати, което означава, че
само сред гражданите на Съединените щати щъкат около 3 милиона морални чудовища. Напоследък са
налице все повече доказателства, че с изкачването по стълбицата на модерната корпоративна йерархия
тази тенденция се засилва. Но това изобщо не е изненадващо, тъй като безогледността и фиксацията
върху личната власт открай време се възприемат като положителни качества сред най-известните
търговски корпорации (които според някои автори отдавна са станали психопатични).
Но външният вид и действията са две съвсем различни неща. Макар психопатите обикновено да са
изключително чаровни и да се стараят да правят отлично впечатление, като ръководители те са
кошмарни — тормозят колеги и подчинени и често създават хаос, за да прикрият поведението си. За
работещи на висши длъжности патологията им означава също така, че те са биохимично неспособни на
нещо, което се изисква от тях по длъжностна характеристика - да работят честно в полза на другите.
Ефектът на овцата
Когато наблюдаваме животинското царство, можем да се сдобием с ключови прозрения за
настоящите ни проблеми като планета, тъй като нашите тела имат доста сходства с тези на животните.
В границите на своя кръг членовете на негативния елит често определят себе си като вълци, а
обществото - като овце. След като медитирах върху това схващане в продължение на няколко години,
се сдобих с прозрение относно дълбокия смисъл на това твърдение. Говорех по телефона, съветвайки
професионално жена, която се бореше с толкова голям страх, че не бе в състояние дори да погледне
проблема. За мен решението изглеждаше много просто, но се сблъсках с невероятна съпротива, когато
се опитах да я накарам да говори за това. Накрая я помолих да ми каже какво според нея ще се случи,
ако се изправи очи в очи със своя страх. „Опасявам се, че той напълно ще ме унищожи - отговори тя. -
И имам чувството, че ако го погледна само веднъж, той ще ме нападне и аз буквално ще умра“ След
като я уверих, че тя се намира в безопасност и аз ще й помогна да се справи с онова, което предстои, тя
събра сили да говори за това - и се почувства значително по-добре. Не след дълго самата тя осъзна, че
решението е много просто и че няма от какво да се страхува. Аз пък си дадох сметка, че тя преживява
животински, първичен страх, и реших да науча повече за него.
Овцете се движат на стада и винаги се събират заедно, което е част от груповото им поведение и
се дължи отчасти на стремежа им към безопасност. Първоначално бихме допуснали, че когато едно
стадо овце зърне вълк, който обикаля групата, ще се разбяга - но това изобщо не става така. Животните
обикновено се парализират от страх. Същия феномен наблюдаваме и при сърните, попаднали случайно
пред фаровете на кола - сърната има достатъчно време, за да избяга от движещата се кола, но не го
прави, защото е парализирана от страх.
Овцете вероятно са напълно наясно, че около стадото им обикаля вълк. Те са ужасени, но държат
главите си ниско наведени и се държат така, сякаш нищо не се е случило. Обикновено продължават да
преживят трева и се опитват да игнорират проблема. Понякога вълкът просто се обръща и си тръгва,
оставяйки ги на мира, макар че, ако те побягнат, той със сигурност ще ги нападне. Овцете не могат да
попречат на вълка да ги убие - той е прекалено силен за тях. Но винаги има една овца, която проваля
всичко за групата. Въпросната овца не е в състояние да издържи на напрежението. Знае, че вълкът е там
и просто иска да погледне - трябва да погледне. Вдига глава и извършва директен зрителен контакт с
ужасяващото лице на вълка. И в този момент вълкът разбира, че времето му изтича. Забелязан е и се
налага да нападне. Пронизващият му поглед се втренчва в очите на овцата, която го е погледнала, и той
напада стадото. Внезапно времето като че ли забавя своя ход и почти спира. Овцата, която е погледнала
вълка, е парализирана от страх и продължава да поддържа постоянен зрителен контакт с него,
намирайки се сякаш в хипнотичен транс. Тази парализа може да продължи само няколко секунди, но те
са достатъчни, за да забавят нещастната овца и тя да побегне последна. Вълкът скоро я настига. Зъби.
Болка. Ужас. Кръв. Агония. Смърт.
Всички останали овце знаят много добре какво се е случило. Защото нещастната им посестрима
току-що го е доказала за пореден път - да погледнеш в очите дебнещ наоколо вълк е равносилно на
смърт. В мига, в който погледнеш страха в очите, той ще те сграбчи. Това по принцип е подсъзнателен
инстинкт, заложен у всички нас, но за съжаление множеството холивудски филми са подсилили този
механизъм, който аз наричам ефекта на овцата, превръщайки го в условен рефлекс. Човеците обичат
да се идентифицират с герои от филми. В редица екшъни и драми със страшни убийци често има сцена,
в която някой си е намерил перфектно укритие, например под леглото. Напрежението на екрана се
засилва, докато убиецът крачи из стаята и търси. Единственото, което се изисква от жертвата, за да
оцелее, е да държи очите си затворени - но тя не може да се сдържи. Трябва да разбере. Трябва да
погледне. Надниква внимателно - и вижда убиеца. Шокът е толкова голям, че тя внезапно подскача,
удря главата си в ръба на леглото и се издава. Музиката нараства в кошмарно кресчендо, когато убиецът
изритва грубо леглото и жертвата умира по най-грозния и ужасен начин. Острието на убиеца е нашата
съвременна версия на зъбите на вълка. И докато човек гледа подобен филм, обусловеният рефлекс е
вече подсилен. И той казва: „Не поглеждай! Ако го направиш, ще умреш! Остави ни да си правим,
каквото поискаме - и ако имаш късмет, и косъм няма да падне от главата ти!“.
Този първичен инстинкт на човеците се подсилва от десетки и стотици различни холивудски
ВТОРА ЧАСТ
НАВЛИЗАНЕ В МАГИЧЕСКИЯ СВЯТ
Шеста глава
КАРМАТА Е НАПЪЛНО РЕАЛНА
Седма глава
ПРЕРАЖДАНЕТО
ЖИВЕЛИ ли сте някога под каквато и да е форма, преди да се родите? Ще продължи ли животът
ви след смъртта на физическото ви тяло? Само един живот ли имате, или процесът на еволюцията на
душата обхваща множество прераждания? Доктор Иън Стивънсън - професор по психиатрия от
катедрата по медицина към университета във Вирджиния, провежда разговори с над три хиляди деца от
целия свят, които си спомнят, че са живели и преди, в редица случаи с големи подробности. Тази
епична работа отнема на Стивънсън повече от четиридесет години. Спомените на децата са
изключително конкретни, включващи имена, дати, места, предмети и исторически събития, а в някои
случаи дори и как са умрели. Доктор Стивънсън проверява систематично и подробно всичко, казано от
децата, проявявайки педантично внимание към детайлите, и всеки път установява, че спомените им са
удивително точни. Там, където е възможно, издирва възрастни роднини, посещава някогашни домове,
при необходимост отваря стари рани - и разкрива истината отново и отново. Например едно момиченце
от Ливан помни пълните имена и роднинските връзки на двадесет и пет човека от миналия си живот,
въпреки че нито тя, нито някой от семейството й познава тези хора. Доктор Джим Тъкър, медицински
директор на Детската и семейна психиатрична клиника към университета на Вирджиния, работи дълго
време с доктор Стивънсън, а после продължава проучванията му. Доктор Тъкър твърди, че
„прераждането е най-логичното обяснение за най-силните случаи“
В книгата си „Живот след живот“ доктор Тъкър представя изобилие от доказателства от две
хиляди и петстотин най-добри случая на Стивънсън, както и нови профили, проучени от него самия,
като накрая оставя читателя сам да си направи съответните изводи. Децата обикновено започват да си
спомнят миналия си живот към втората до третата година, но към седмата до осмата си година
спомените им постепенно избледняват. В някои случаи децата настояват да бъдат наричани с
предишните им имена, а специфичните детайли, които разказват от предишния си живот, се оказват до
един верни. Като професионален детски психиатър, обучен да работи по научния метод, доктор Тъкър
се занимава единствено с доказуеми данни. Голяма част от децата притежават рождени белези или
дефекти на абсолютно същите места, където са били ранени смъртоносно в предишния си живот. С
помощта на съвременен софтуер за лицево разпознаване доктор Тъкър потвърждава, че тези деца
изглеждат точно като хората, които твърдят, че са били преди. Ученият безсъмнено е наясно с
враждебността и скептицизма на мнозинството от колегите си по подобни теми. Но истината е, че за да
може тази нова информация да бъде включена в научните дисциплини, се налага да бъдат подложени на
пълен преглед и преработка редица направления - генетиката, биологията, еволюцията, неврологията,
медицината и редица постулати, възприемани доскоро за даденост.
Осма глава
КАРТОГРАФИРАНЕ НА ОТВЪДНОТО
ЩОМ ПРЕРАЖДАНЕТО е научен факт, признат от голяма част от великите световни религии,
тогава какво всъщност става с нас, докато преминаваме от един живот към следващия? Дали просто
изскачаме от едно тяло, за да се гмурнем в следващото, без никакво съзнание или преживяване между
тях? Или пък има истински живот в отвъдното, през който преминаваме, живот, пълен с богат набор от
преживявания, които ни помагат да планираме следващото си прераждане? А онзи прословут воал
вдига ли се в промеждутъка между два живота? Да не би тогава да ставаме в пълния смисъл онези,
които всъщност сме? Там разполагаме ли с изчерпателно разбиране за онова, което се надяваме да
научим от животите си през различните исторически цикли на земята? Да не би да формулираме план
за начина, по който да научим уроците си и да проникнем през воала в бъдещите си прераждания? Това
е още една сфера, в която научните изследвания предоставят важна информация за съдбата, която рано
Но щом пристигнем в собствената си област и влезем в нея, обстановката изведнъж става доста
по-обикновена - от гледна точка на земния ни опит. Обикновено виждаме обширни региони, които са
ни много познати, включително градове, училища, любими домове и важни белези, които ни карат да се
чувстваме спокойни и в безопасност. Вече се свързваме напълно с нашата група души - хората, с които
продължаваме да се прераждаме отново и отново, в много и различни роли. Обикновено тези хора са
наши родители, романтични партньори, деца, учители, колеги или приятели, но всеки път ролите се
менят. Членовете на нашата група души, които са все още преродени на Земята, обикновено изглеждат
позаспали, излъчващи бледа светлина и относително неподвижни. Понякога може и да ни поздравят
набързо, но като цяло не са много общителни. На този етап повечето от нас автоматично разбират кой е
още в тяло и кой е между две прераждания. След като постоим известно време с нашите приятели и
любими хора и се насладим на познатото обкръжение, вече сме готови да се срещнем със Съвета на
Старейшините. Във втората си книга „Следите на душите“ доктор Майкъл Нютън включва много
повече подробности за срещите и разговорите с този съвет, които се провеждат в края на петия етап от
пътуването. Процесът е доста сходен с първия терапевтичен сеанс, който сме преминали с водача си -
само дето сега отговаряме пред група високо еволюирали същества.
Шести етап - Обучение и намиране на място
След като приключим разговора си със Съвета на Старейшините в края на петия етап,
преминаваме към етапа на Обучението. Това е периодът, в който душата намира своето място, като се
събира и обучава заедно със своите групи души с различен брой членове. Началото на етапа напомня за
завръщане към училищната среда. Класните стаи обикновено са много красиви, като обстановката
най-често представлява някое от нашите любими кътчета на Земята. Както разбираме от данните,
голяма част от хората на Запада избират за този етап древногръцки храм. Тук учим с нашата собствена
група души - нашите най-близки приятели, които се радват на духовно ниво, близко до нашето. Тази
група варира от три до двадесет и пет души, но в типичния случай наброява петнадесет души. Тази
група обикновено е наричана Вътрешния кръг и остава постоянна през всичките ни прераждания. Освен
това осъществяваме известен контакт и с една доста по-голяма вторична група души, които се
прераждат заедно с нас в по-голяма или по-малка степен. Според доктор Нютън тези вторични групи
никога не са били виждани да обхващат по-малко от хиляда души, а понякога могат и да са доста
по-многобройни. Когато комбинираме тези наблюдения с данните от посланията на Кейси, виждаме, че
цели села, градове, държави или етнически групи могат да се местят накуп през различни места и
епохи. А както ни предстои да разберем, тези епохи са организирани в цикли от исторически събития,
които се повтарят с невероятна прецизност, докато накрая не научим уроците си и не направим
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 81
повторението им напълно излишно.
В тази училищна обстановка извършваме истинска учебна дейност, изучавайки онова, което
субектите на доктор Нютън обикновено наричат „Книгата на живота“. Въпреки че на пръв поглед
книгата изглежда като типичен огромен том с кожена подвързия, веднъж отворена, тя прилича по-скоро
на напреднала холографска технология. Всяка „страница“ от тази книга представлява определен период
от време от нашия живот. Докато прелистваме книгата, преглеждаме всички различни преживявания,
през които сме преминали през живота си - в ярки, реалистични детайли. Процесът прилича доста на
виртуална реалност, в смисъл че ние обикновено се проектираме директно в сцените, които
разглеждаме. Поставя се специално ударение върху проекцията в умовете и сърцата на онези, с които
сме взаимодействали, особено ако сме им причинили някаква болка или сме ги наранили по някакъв
начин. Тук обаче ние вече преживяваме лично всичко, което сме им причинили, включително и
най-болезнените събития. Поредицата „Законът на Единния“ разкрива, че този процес може да бъде
значително съкратен, ако все още приживе, във физическото си тяло, си спомним случаите, когато сме
наранили другите, и си простим за стореното.
Но не целият шести етап включва трудната работа по преглед на нашия живот и прошка за
стореното. Има и периоди на забавление, при които душите от различни нива на еволюция се събират
заедно, за да се веселят. Това може да включва оформяне на кръгове с цел обединение на мислите и
чувствата и по-пълноценно проектиране на енергия. Развлеченията с другите могат да включват също
така и пеене или поне неговия енергиен еквивалент. Взаимодействаме и с водачите си, които са на
по-високо ниво на еволюция, и се изпълваме с великото чувство на съобщност.
Седем нива
На този етап от книгата си доктор Майкъл Нютън започва да описва откритите от него седем
различни нива, през които минават душите ни в отвъдното. Първите, които откриват това, са хората,
описващи цветовете на собствените си енергийни тела, както и цветовете на хората около тях. Ниво 1 е
бяло, Ниво II е червеникаво-жълто, Ниво III е жълто, Ниво IV е тъмножълто с нюанси на синьото, Ниво
V е светлосиньо, Ниво VI е тъмно-синкаво-пурпурно и Ниво VII е пурпурно, но то се среща много
рядко. Според Нютън Ниво I е на начинаещите, Ниво II е долно междинно, Ниво II е междинно, Ниво
IV е горно междинно, Ниво V е за напредналите и Ниво VI - за силно напредналите. Един субект
определя съществата от Ниво VI като „мъдреците“ докато в Ниво VII са „старовременните“, които се
виждат изключително рядко и са много мистериозни. Забелязва се удивително единодушие между
независимите, дългогодишни наблюдения на доктор Нютън и онова, което четем в Закона на Единния
за седемте различни „плътности“, отговарящи на цветовете на дъгата и на еволюционните нива на
съществата, които откриваме там. Доктор Нютън установява, че 42% от субектите му са от Ниво I, 31%
са от Ниво II, 17% са от Ниво III, 9% са от Ниво IV и само 1% са от Ниво V.
Странстващите
Нито един от субектите, които проучва доктор Нютън, не е от Ниво VI. Той установява, че по
време на живота си на Земята душите от Ниво V обикновено работят в социалната сфера или професии,
свързани с борбата срещу социалната несправедливост. Те излъчват доброта, увереност и стабилност и
не са мотивирани от лична изгода. А липсата на хора от Ниво VI сред субектите на доктор Нютън
вероятно се дължи на факта, че хората от толкова напреднало ниво надали биха търсили хипнотерапия,
за да си спомнят и да знаят. Според поредицата „Законът на Единния“ душите от висшите нива -
включително тези от четвъртата, петата и шестата плътност - от време на време наистина приемат
физическа форма и са известни като „Странстващите“. В следващия цитат е важно да подчертаем, че
според Закона на Единния думата изкривяване не е лошо нещо. Всичко различно от „интелигентния
безкрай“ е изкривяване на чистото съзнание, от което е образувана Вселената. Следователно времето,
пространството, светлината, материята, енергията и биологичният живот също са изкривявания, както
и всеки от изборите, които правим. Някои изкривявания ни приближават до целостта, други ни
отдалечават от нея. Целта на всички Странстващи е да ни помогнат да си спомним кои всъщност сме.
„Кой според вас е Природата?“
В етапа на Обучението и намирането на място можем да изминем големи разстояния от
първоначалната си позиция, да станем души от средно развитите или напредналите нива и да посетим
екзотични дестинации. В „Пътя на душите“ се запознаваме с изумителен разказ за онова, което един
субект нарича „Светът на Сътворението и Нетворението“ Това е триизмерен физически свят, точно като
Земята, в който биологичният живот едва сега начева своето развитие. Душите започват да посещават
подобни светове, след като достигнат Ниво IV. Чрез екстраполация на процентите в базата данни на
Девета глава
ГЕРОЯТ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ
НАУКАТА и духовността най-сетне успяха да се срещнат. В машината наистина има дух.
Животът на Земята изобщо не е така случаен и произволен, както мнозина от нас смятат.
Синхронността е могъщо систематично средство за пробуждането ни за нашата истинска идентичност -
и се случва в много по-големи мащаби чрез циклите на историята, за които ще говорим съвсем скоро.
Ако проучванията на доктор Майкъл Нютън са верни, става ясно, че голяма част от нашите
преживявания се координират от отвъдното - и това може би включва невероятно прецизните цикли на
времето, в които събитията от нашата история се повтарят с изумителна точност. Тази информация би
могла да бъде мощен инструмент, който ще ни помогне да се пробудим за същността на обкръжаващата
ни реалност, и това важи с особена сила за онези, които са жадни за физични доказателства. Циклите на
времето могат да имат продължителност от стотици, дори хиляди години и да оперират с изумителна
безпогрешност и ефективност.
В тази нова наука всичко е живо, в това число планетите, звездите и галактиките. Всяко ниво на
галактиката - от квантовото до астрономическото, си има скрита енергийна структура, задвижвана от
пулсиращ сърдечен ритъм, който директно влияе върху нашата свободна воля. Според поредицата
„Законът на Единния“ ударите на нашите сърца във физическите ни тела са предназначени да бъдат
холографско отражение на тази всеобхватна реалност, която ни обкръжава. Докато се носим като
планета през различни енергийни региони, всеки един от нас е подложен на различни въздействия.
Мислите, които ни минават, и действията, които предприемаме - дори и на онези от нас, настроени
най-негативно - се ръководят от тази невидима архитектура на времето. Именно там синхронността се
превръща в наука, като излиза от сферата на личното и субективното и навлиза в света на глобалното и
доказуемото.
Но за да проумеем тези исторически цикли, първо се налага да схванем какво точно ни казват те
като история - позната също и като Книгата на живота. Както вече казахме още в началото, всяка душа
минава през циклите на радостта и отчаянието. Колелото на кармата изобщо не се върти напосоки. В
него съществува точна последователност от преживявания - една велика история - която повтаряме
Ако човек се опита да напише сценарий с повече главни герои, за зрителя става далеч по-трудно
да следва сюжетната линия и освен ако не е написан много добре, филмът няма да се продаде. При
телевизионен сериал може да бъде написан така наречения епизодичен наратив, при който съдбите на
множество главни герои се срещат, за да ги преведат през техните собствени версии на една и съща
история, но при двучасов игрален филм това се постига изключително трудно. Една от основните
причини за тази трудност е развитието на образа - елементът, който разделя аматьорите от
професионалистите. Всеки може да се научи да рисува образи, следвайки точни параметри в рамките
на сюжетната структура - и мнозина се опитват, но онова, което търсят големите клечки в
индустрията, са завладяващите, достоверни образи, които карат историята да оживее. Една от
класическите грешки на сценариста аматьор - грешка, заради която аз самият бях отсвирен няколко
пъти - се състои в това, че всеки диалог на главния герой звучи така, сякаш се води с един и същи
човек.
Когато започнем да гледаме един филм, първата ни работа е да се опитаме да отгатнем кой е
главният герой. В най-общия случай това е първият човек, когото виждаме на екрана и който казва или
прави нещо интересно. В началото ние подсъзнателно се оглеждаме за недостатъците на главния герой.
Това ни позволява да се идентифицираме с героя - което означава, че за времето на продължителността
на филма ние сякаш прехвърляме самоличността си в този образ, докато „потъваме в разказа“. Ако не
потънем в разказа - ако не се идентифицираме с героя, ако сценаристът не се е съобразил със
структурата - тогава просто излизаме от историята. А това е целувката на смъртта. Магията е
разрушена. Даваме си сметка, че гледаме просто филм. Започваме да анализираме какво не харесваме в
него. Възможно е дори да се изсмеем на моменти, които не са предвидени като смешни. Хора от
публиката започват да вадят смартфоните си и да пишат на приятелите си, предупреждавайки ги да не
си дават парите за този филм. Критиците го нападат. Филмът е тотален провал.
Голямото пътешествие за инициация - на индивидуално и глобално ниво
Вече си знаем, че главният герой на филма ще преживее инициация, посвещение - пътешествие,
през което ще му се наложи да се изправи очи в очи със собствените си грешки. Във филмите с щастлив
край героят побеждава, в мрачните филми побеждават грешките на героя, но и в двата случая той търпи
трансформация. Хубавата история винаги си остава разказ за промените в характера на героя. Тя е
история за еволюцията - дори и това да означава, че минаваме през цикъл, когато объркваме всичко,
нещата се развиват невероятно зле и ни се налага да почваме всичко от начало. В собствения ни живот
това възлиза ни повече, ни по-малко до буквална смърт и ново прераждане, за да повторим отново
същите уроци. Циклите, през които минават героите от филмите и телевизионните сериали, са
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 99
преживявания, за чието овладяване обикновено ни трябват много животи. Наблюдавайки разгръщането
на историята, през целия набор от разнообразни събития, ние в най-добрия случай се сдобиваме с ценни
поуки и вдъхновение, които бихме могли да пренесем и в реалния си живот. Идентифицираме същите
тези цикли и в личните си взаимоотношения и се сдобиваме с прозрения как да се справим с тях.
Ако решим да сравним класическия холивудски сценарий с възхода и падението на нациите през
различните исторически цикли, не можем да не забележим и паралели. В началото всяка нация си има
своите очевидни грешки, преминава през своя немезис, през все по-тежки битки, докато се бори с него,
но много често бива победена от грешките си и постепенно умира. Класически пример за това е
нацията, която се радва на огромен просперитет, но не знае как да съхрани ресурсите си. За такава
нация немезисът би могъл да бъде и нещо много простичко например група алчни хора, които
поглъщат богатството на нацията. И след като ресурсите накрая свършат, икономиката на въпросната
нация се срива. Това безсъмнено би била история с „тъжен край“. Но ако корумпираното правителство
бъде свалено чрез преврат и на негово място се възкачи по-позитивно правителство, това би могло да се
възприеме като „щастлив край“. Концепцията за „четвъртата плътност“ или Златката епоха на Земята
би могла да бъде тъкмо този щастлив край за планетата ни - когато ние най-сетне ще сме преминали
през всички цикли достатъчно пъти, за да научим уроците си, и ще сме събрали достатъчно храброст, за
да направим промените, водещи до желания от всички нас щастлив край.
Десета глава
ПЪРВО И ВТОРО ДЕЙСТВИЕ ОТ ИСТОРИЯТА ЗА ГЕРОЯ
НАЧАЛОТО на своето пътешествие героят поставя в обикновения свят. Всичко, което му се
случва, всяко събитие и всеки разговор, е отражение на този обикновен свят. Много важно е обаче да
разберем, че обикновеният свят символизира егото на героя - непосветеното съзнание, с всички негови
недостатъци. В първото действие слабостите на героя си проличават много лесно - например липсата на
кураж, липсата на интелигентност, наивитетът, егоизмът, алчността и така нататък. Блейк Снайдър
горещо препоръчва още на първите пет страници от добрия сценарий да фигурира формулата „Шест
неща, които трябва да се поправят“. Напомня, че е добре да се включи и „формулиране на темата“, при
което героят съвсем небрежно изрича нещо, което се превръща в теза и което останалата част от филма
се заема да докаже. Най-очевидният „скрит“ пример за този подход в съвременните филми е началото
на „Матрицата“, когато хакерът Чои казва на главния герой Нео: „Алелуя! Ти си мой спасител, човече!
Моят персонален Исус Христос!“. На пръв поглед Чои благодари на Нео само за компютърния диск,
който току-що е получил, но всъщност това е формулиране на темата - и подсъзнателно зрителят го
усеща. Сцените и събитията, на чийто фон се случва това постулиране на темата, допълнително
подсилват внушението и определят тона на посланието, което филмът възнамерява да предаде.
След това идва някакво голямо събитие, често наричано „отключващия инцидент“, който
приканва главния герой да поеме на своето велико пътешествие. В екшъните това обикновено е някаква
внезапна трагедия, която наранява или унищожава нещо или някого, на когото героят много държи. В
романтичните филми събитието обикновено е свързано с момента, когато главният герой зърне новия
обект на своите чувства. Мотивът, който би могъл да подтикне героя да поеме на това велико
пътешествие, би могъл да бъде отмъщение, любов, търсене на справедливост или алчност, но със
сигурност винаги е нещо, с което бихме могли лесно да се идентифицираме. Това е нещото, което от
този момент нататък героят иска повече от всичко на света. В търговски ориентирания сценарий
отключващият инцидент обикновено се случва приблизително на 12-та страница, след като е въведена
главната тема на филма и обикновения свят на героя. В геополитиката отключващият инцидент често е
искрата, която запалва поредната война, като например нападението над Пърл Харбър или 11 септември
2001 г. Когато човек започва да гледа началото на касово ориентиран филм, много бързо разбира, че
предстои нещо голямо и това голямо всъщност е отключващият инцидент, който запраща главния герой
по Пътя на героя. Много е важно това пътешествие да е дълбоко първично, произлизащо от борбата на
героя да задоволи свои основни емоционални потребности и желания. Но най-важното е, че това
пътешествие ще накара героя да се изправи очи в очи със своите най-големи недостатъци и да ги
победи, ако иска да получи онова, към което се стреми.
През множеството преплитащи се цикли на историята, за които ще говорим, отключващият
инцидент обикновено е искрата, която дава началото на нова война, но би могъл да бъде и позитивно
събитие. Възможно е да станем свидетели на някакъв невероятен изблик на прогрес в обществото,
например откриването на електричеството. Възможно е да има и масирано събиране на хора като
Единадесета глава
КРАЯТ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО
ТРЕТА ЧАСТ
ЦИКЛИ НА ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЕ
Дванадесета глава
ЖАНА Д’АРК СЕ ЗАВРЪЩА
Тринадесета глава
ЦИКЪЛЪТ „РИМСКА ИМПЕРИЯ - СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ“
ЦИКЪЛЪТ от 539 години е невероятно впечатляващ и демонстрира математическа прецизност с
точност до четиридесет и осем часа в рамките на повече от половин хилядолетие. Мишел Елме
предсказва, че ще има масирани междуособици във Франция най-малко четири години предварително -
и наистина, над 8 милиона човека се присъединяват към студентската борба за свобода. И ако Елме и
Масон са прави, то тогава всяка Епоха на Зодиака действително се разделя на четвъртини, в които
историческите събития се повтарят и преповтарят с изумителна точност. Ако прочетете оригиналния
превод в моя уебсайт, ще откриете множество и различни примери за абсолютни съвпадения на
повратните точки в историята в интервали от 539 години. Самият ръкопис не е виждан от никого
другиго, освен от Дейвид Стайнберг, членовете на неговото семейство и потенциалния издател на
книгата. Доколкото мога да преценя, никой друг, освен Мишел Елме и Франсоа Масон, не е успял да
открие историческата цикличност на събитията, въпреки че книгата на Питър Льомесюрие изигра
важната роля да ме насочи към тази тема шест години преди това. Изследванията на Елме и Масон
изглеждат уникални и абсолютно разтърсващи. Ако този феномен е реален, би трябвало да има още
повече примери за повторяемостта на този 539-годишен цикъл от приведените от двамата френски
автори - примери, които едно поредно проучване би могло да открие. За търсенето на допълнителни
модели от този вид би могла да се използва и помощта на суперкомпютри.
Но бях не по-малко изненадан да установя, че 2160-годишният цикъл на Епохите на Зодиака също
ръководи движението на историческите събития, при това с не по-малка прецизност. Освен това за мен
като американец тези данни бяха съвсем лични, тъй като е налице директна връзка между
историческите събития в Римската империя и събитията от XX век в Съединените американски щати.
Четиринадесета глава
ВИЕТНАМ, „УОТЪРГЕЙТ“ И ПАДАНЕТО НА ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ започва война с Антиох III през 192 г. пр.н.е. Антиох III Велики е
сирийски цар от династията на Селевкидите, който управлява Велика Сирия и Западна Азия. Той
нахлува в Древна Гърция с десетхилядна армия, полагайки началото на Римо-сирийската война, която
бушува от 192 до 188 г. пр.н.е. Когато пренесем същия този времеви период 2160 години напред,
получаваме периода от 1968 до 1972 г. А това отговаря с абсолютна точност на ключовите повратни
моменти от Виетнамската война, която също е на азиатска територия. Съединените американски щати
започват първите си тайни операции във Виетнам през 1964 г. На 2 август 1964 г. три виетнамски
патрулни катера откриват огън срещу бойния кораб „Мадокс“. Това води до Резолюцията за Залива
Тонкин, с която Линдън Бейнс Джонсън, някогашният вицепрезидент на Кенеди, получава позволение
да обяви война на Северен Виетнам без съответната декларация на Конгреса. През 1965 г. Съединените
щати започват бомбардировки над Северен Виетнам, след които в страната нахлуват двеста хиляди
пехотинци. През 1967 г. министърът на отбраната Робърт Макнамара изтъква, че бомбардировките не
били достатъчно ефективни, за да разрешат проблема, затова имало нужда от допълнителни мерки.
А после, през януари 1968 г. - 2160 години след като сирийският цар Антиох III нахлува в Гърция
с десет хиляди войници, което неусетно го въвлича във война със самата Римска империя -
северновиетнамските и виетконгски сили нахлуват в Южен Виетнам. Азиатският враг атакува няколко
града, включително и столицата, точно както Антиох напада Гърция в Епохата на Овена. Тази дръзка
военна маневра е наречена „Офанзивата Тет“ И макар че нападението е отблъснато, моментът
представлява политическа и психологическа победа, тъй като поражда въпроси дали участието на САЩ
във войната е достатъчно. През февруари генерал Уилям Уестморлънд изпраща до командването молба
за удвояване на американското военно присъствие по суша, изисквайки нови 206 000 мъже.
Перспективата на военна служба да бъдат привикани най-обикновени млади мъже без никаква военна
подготовка става ужасяваща и съвсем реална.
По-късно, на 16 март 1968 г. американските войници извършват масово клане на стотици невинни
жители на селцето Ми Лай. През 1969 г., когато този случай става обществено достояние, предизвиква
вълни на шок и ужас не само сред американското общество, но и сред американския политически и
военен елит. Американският народ има възможността да изиска края на войната още в този момент, но
на този етап все още няма достатъчно политическа воля. Тези три събития - Офанзивата Тет, исканото
удвояване на американското военно присъствие и касапницата в Ми Лай - повишават драстично
емоционалния отзвук на тази война. Броят на младите мъже, привиквани на военна служба, изведнъж
скача. Всички тези събития стават през 1968 г, - точно 2160 години след като Римската империя влиза в
Ако сте чували нещо за американската история от края на XX век, цялата тази римска одисея
вероятно вече ви звучи доста познато. Франсоа Масон пише: „2160 години след началото на скандала
със Сципион през 1973 г. е разкрита аферата „Уотъргейт“ - скандал, който принуждава Никсън, иначе с
достойнство сложил край на Виетнамската война, да си подаде оставката и да се оттегли в имението си
в провинцията —точно както прави Сципион Африкански 2160 години преди него“. Като изхождаме от
науката за прераждането, доказана от доктор Йън Стивънсън, доктор Джим Тъкър, посланията на Едгар
Кейси, хипнотичната регресия на доктор Майкъл Нютън и редица други, напълно е възможно да
приемем, че Сципион Африкански се е преродил като Ричард Никсън, за да повтори още веднъж
същите си кармични цикли. Сципион е бил основният враг на Ханибал по време на Втората пуническа
война, поради което се е преродил през XX век, за да изживее почти същата съдба. Но този път Никсън
не се измъква така лесно, както прави предшественикът му Сципион в Рим. Ричард Никсън е принуден
да завърши собствения си кармичен цикъл, като признае вината си в едно публично телевизионно
интервю. Журналистът Дейвид Фрост се превръща в героя, който агресивно предизвиква падналия
немезис да си признае стореното.
Тази епична поредна история за Пътя на героя е адаптирана умело във филма на Рон Хауърд от
2008 г. „Фрост/Никсън“, получил номинации за „Оскар“ в категории „Най-добър филм“, „Най-добър
актьор“, „Най-добре адаптиран сценарий“, „Най-добър режисьор“ и „Най-добра редакция“. Ако Никсън
действително е бил Сципнон, въпреки че за пълното затваряне на кръга на кармичния му цикъл са били
необходими 2160 години, този път му се е наложило да признае публично стореното от него, при това в
значителни подробности. В подкрепа на хипотезата за прераждането на единия в другия е и
удивителната прилика между Сципион и Никсън. Доктор Йън Стивънсън и доктор Джим Тъкър
предоставят убедителни доказателства, че между случаите на „истинско“ прераждане се регистрират
значителни съвпадения в лицевата конструкция и черти. Приликите между Сципион и Никсън са
повече от очевидни - общия профил на носа, формата на бузите и брадичката, торбичките под очите им
и „мързеливото око“, усещащо се в начина, по който се взират напред. Възможно ли е същата тази душа
да се е преродила, за да работи по същите проблеми, които си е създала 2160 години по-рано, в
предишния цикъл на зодиака? Ако е така, Сципион безспорно не си е извлякъл почти никакви поуки от
преживяното в Епохата на Овена, преповтаряйки ролята и деянията си и в Епохата на Рибите. Но пък
публичното признание, което прави пред Дейвид Фрост през 1977 г., със сигурност облекчава голяма
част от кармата му.
Катон, запознай се с Картър!
След службата си като консул на Рим, през 184 г. пр.н.е. Катон е избран за новия цензор Този
пост се счита за изключително важен, тъй като една от ключовите роли на цензора е да пази морала на
Римската империя. 2160 години по-късно, през 1976 г., за президент на Съединените американски щати
е избран Джими Картър. Вероятно вече сте забелязали първата прилика в имената им - и двете започват
с „Ка“. Катон произлиза от семейство на земеделци, каквито са и родителите на Джими Картър. Когато
бащата на Катон умира, той напуска армията и се връща в имението си, за да обработва земята. Картър
прави абсолютно същото. Според проучването на Елме и Масон Катон е полити кът, който изисква от
Сципион и брат му да предадат счетоводните си журнали и да отговарят публично за деянията си. 2160
години по-късно обаче не съществуват преки доказателства, че Картър, който по онова време е
губернатор на щата Джорджия, е играл някаква роля в скандала „Уотъргейт“. Няма съмнение обаче, че
Картър извлича значителна полза от грешките на Никсън, превръщайки се в следващия президент на
САЩ три години по-късно. Американското общество жадува за чист от обвързаности, снежнобял
Между Катон и Картър също се забелязват безспорни прилики в лицето. Структурата на носа и
формата на ушите са почти идентични, силна е и приликата във формата на устните, бузите и
брадичката. Катон подлага Рим на период на цензура, през която се опитва да възстанови морала и
нравствеността на републиката. Издава няколко декрета в стремежа си да озапти алчното
свръхконсуматорско икономическо поведение и начин на живот на римляните - и законите му са
толкова строги, че в крайна сметка му се налага да се защити от 44 различни обвинения и съдебни
искове. 2160 години по-късно Картър предприема доста сходни действия в опит да обуздае
свръхконсуматорското поведение на американците. На 2 февруари 1977 г., само две седмици след
встъпването си в длъжност, президентът Картър се опитва да поощри американския народ да не надуват
толкова много отоплението в домовете си, макар и в разгара на една особено студена зима. „Всички ние
трябва да се научим да не пилеем толкова много енергия. Като просто поддържаме термостата
примерно на 18 градуса през деня и на 14 градуса през нощта, бихме могли да спестим минимум
половината от недостига на природния газ“ - казва той. Картър отправя този апел, облечен с дебел
вълнен пуловер, който се превръща във фокус за десните медии и техните подигравки. Дори и през 2009
г. тази реч все още се помни като историческо събитие, въпреки че въпросният автор греши за годината,
през която е изречена. „Съществува още един проблем - над дискусията за икономия на енергията като
че ли отново надвисва духът на пуловера на Джими Картър. По време на енергийната криза от 1979 г.
Картър, облечен във вълнен пуловер, заявил, че нацията страда от „криза на доверието“, и посъветвал
всички да намалят термостатите си през зимата. Оттогава насам спестяването на енергия се свързва
неизменно с проблеми и неудобства“ - казва авторът. В същата тази реч от 1977 г. Картър обявява, че
намалява броя на администрацията си в Белия дом с една трета и препоръчва на всички членове на своя
кабинет да сторят същото, със същия процент. В своя „Доклад пред американския народ по проблемите
на енергията“ той казва още:
Прекратихме някои особено скъпи и излишни луксозни услуги като например превоза с лимузини
от врата до врата за редица висши администратори, включително и за всички членове на екипа в Белия
дом. Правителствените служители не биха могли да проявят разбиране към вашите проблеми, ако тук,
във Вашингтон, живеем като царе. И макар да съм дълбоко благодарен за всички добри пожелания,
които съпътстват жеста, бих помолил гражданите да не изпращат повече никакви подаръци нито на
мен, нито на моето семейство, нито на никого другиго от моята администрация. ...Изисках от всички,
назначени лично от мен на висши постове в правителството, да съблюдават строги правила за
финансова отчетност и да избягват всички конфликти на интереси. Възнамерявам да направя тези
правила постоянни.
Кампанията на Картър за обуздаване на разхищението на енергия, царящо в Америка, продължава
с повишаване на данъците за огромните гълтащи гориво коли и инсталирането на слънчева система за
отопление на покрива на Белия дом.
Катон се превръша в един от най-почитаните политици на Древен Рим и си остава политически
активен чак до смъртта си през 149 г. пр.н.е., което отговаря на 2011 г. от нашата Епоха на Рибите. През
2013 г. Джими Картър е все още жив и добре, и също политически активен. Катон оставя след себе си
множество ценни литературни произведения, в това число и история на Рим на латински. От
напускането на президентския си пост насам Картър е издал двадесет и седем книги, сред които са
„Палестина - мир, а не апартейд“ и един художествен роман за историята на Америка, озаглавен
„Гнездо на стършели - роман за Гражданската война“. И макар Картър да има само един мандат като
Петнадесета глава
ПРОБУЖДАНЕ
ВИДЕНИЯТА на Жана д’Арк дават основания на народа на Франция да я постави начело на
своята армия. Храбростта й скоро вдъхновява страната да се вдигне на борба срещу Англия - и да
победи. 539 години по-късно с точност почти до ден студентските бунтове във Франция вдъхновяват 8
милиона работници да се вдигнат на борба срещу свръхконсервативното си правителство - и да победят.
Тази зашеметяваща синхронност е предсказана четири години по-рано от френския астролог Мишел
Елме. От друга страна, най-големите войни в римската история от Епохата на Овена се появяват наново
в американската история 2160 години по-късно в Епохата на Рибите. Политическите заговори от рода
на аферата „Уотъргейт“ са също пряко отражение на събития от римската история и по-специално на
обвиненията срещу Сципион Африкански за приемане на подкуп от врага, за да се сложи край на
войната. Даже двама от водещите консули на Римската република - Сципион и Катон, като че ли са се
преродили в американските президенти Никсън и Картър. Въпреки привидно огромната пропаст от
2160 години в линейно време, отделящи тези събития, не можем да не забележим удивителните
съвпадения в чертите на лицата между споменатите американски президенти и техните римски
предшественици - за подобни силни прилики като доказателство за прераждане говорят много отдавна
и изследванията на доктор Иън Стивънсън и доктор Джим Тъкър. Това може би е само един от
множество други примери за синхронизация под въздействието на великите цикли на времето. Всеки
един от нас вероятно минава през поредица от много конкретни преживявания, преповтаряйки онова,
което е сторил в предишните си животи, докато не овладее уроците, които му се поднасят. Периодът от
време между това, което правим сега, и онова, което сме вършили преди, изглежда изумително точен.
Следователно нямаме никаква причина да смятаме, че тези цикли сработват единствено в рамките на
големите геополитически събития.
„Идеалният“ цикъл на прецесията на равноденствената точка обхваща дванадесет такива епохи на
зодиака, които възлизат общо на 25 920 години. Митовете от всички краища на света свързват този
„водещ цикъл“ с настъпването на Златна епоха, за която се твърди, че ще донесе истински рай на
Шестнадесета глава
ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ВОАЛА
КОГАТО през 2010 г. обобщавах и разширявах събраните данни за това проучване, ми хрумна да
проверя датата 11 септември 2001 г. В крайна сметка това бе върховният отключващ инцидент за моето
поколение - искра, която за мнозина разпали огъня на осъзнаването за съществуването на Кабалата,
което подсигури в още по-голяма степен евентуалното й поражение. Логиката в книгата на Франсоа
Масон бе простичка и напълно ясна, а освен това предлагаше само няколко цикъла, от които можеше да
се избира. Първо проверих големия зодиакален цикъл от 2160 години, но се оказа, че в римската
история липсват събития, които съвпадат с 11 септември. Следващата проверка бе с четвърт цикъла от
539 години. И моментално установих, че 11 септември 2001 г. е само на шест дена разстояние от една
голяма европейска битка от предишния цикъл.
Ако се върнем 539 години назад от 11 септември 2001 г., получаваме 11 септември 1462 г. Шест
дена по-късно, на 17 септември 1462 г., откриваме битката при Свечино - повратния момент от
Тринадесетгодишната война, вълнуваща почти цяла Европа от онова време. И това съотношение между
датите 11 септември на съответните години не е единично, самостоятелно „съвпадение“. Скоро открих
най-малко четири преки синхронности между най-важните политически събития от
Тринадесетгодишната война и ключовите политически събития преди и след 11 септември 2001 г.
Началото на всяка война, изграждането на алианса срещу немезиса, ключовата повратна битка от всяка
война и краят на всяка война до едно се синхронизират - в рамките на по-малко от месец - и в двата
цикъла. Битката при Свечино, разбира се, не включва самолети, разбиващи се във високи небостъргачи,
а само истински порой от летящи стрели, който разгромява напълно изгубилата страна.
И Елме, и Масон заключават, че самите събития, между които се наблюдава синхронност в два
цикъла, няма как да бъдат едни и същи, но въпреки това са налице изненадващи сходства. Ключовите
архетипни моменти от сюжетната линия в Пътя на героя също се повтарят. Когато анализираме
цикличните връзки на 11 септември 2001 г. с битката при Свечино, първоначално оставаме с
впечатлението, че от едната страна на бойното поле са Бин Ладен и Ал Кай да, а от другата -
Съединените щати. Но когато започнах да откривам ключовите повратни точки в циклите и разбрах
между кого се водят битките и в двата варианта, отговорите станаха очевидни. На хоризонта отново
започна да се очертава дългата ръка на Кабалата и така истинската природа на немезиса стана повече от
очевидна. Но за да проумеем напълно съвпадението между Тринадесетгодишната война и 11 септември
2001 г., се налага да се запознаем с още малко важна информация.
Новият Пърл Харбър
Официалната история за 11 септември 2001 г. гласи, че атаката срещу САЩ е планирана от Осама
бин Ладен и изпълнена от терористичното звено на организацията му Ал Кайда. В тази версия на
събитията се съдържа очевидна истина и повечето американци са я приели. Няма никакво съмнение, че
въпросните лица са замесени и затова Съединените щати в крайна сметка ги възмездиха. Но както става
ясно, терористите може би са имали някаква помощ отвътре. Твърде голям полет на въображението се
иска, за да повярваме, че трите отделни сгради на Световния търговски център са сринаха до основи
при свободно падане, само за един ден благодарение на сблъсък със самолет. Седма сграда дори не беше
ударена от самолет - тя се срина под напора на летящите останки от останалите. И двете Кули близнаци
са били създадени така, че да устоят на едновременните удари на повече от един самолет. Други
примери за подобно сриване не съществуват, освен при случаите на контролирано разрушаване от
сапьори. Горивото на реактивните самолети е доста сходно на керосина, а ако керосинът можеше да
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА КРИЗА
Седемнадесета глава
ЦИКЛИ И ПРОРОЧЕСТВА В КРАЯ НА ВРЕМЕТО
Тринадесетгодишната война
ЕДНО ВАЖНО политическо събитие на 5 декември 1453 г. се превръща много бързо в
отключващия инцидент за Тринадесетгодишната война, която официално започва с формално
обявяване на война два месеца по-късно. Към този момент политическият климат в Европа вече е
станал твърде напрегнат. Пруските градове и държави стенат под товара на непоносимите данъци,
налагани им от тевтонските рицари. Под заплаха от мъчения, затвор и смърт те са принудени да
плащат огромни такси за „привилегията“ да продават зърното и зеленчуците, които са отгледали на
собствените си земи. Това причинява на производителите големи икономически проблеми, а
положението се г влошава все повече и повече. Семействата страдат. Децата гладуват. Народът стене
под тежестта на тевтонското иго.
През 1453 г. не съществува никакво разделение между Църквата и държавата. Пруските градове и
държави са принудени да се обърнат към императора на Свещената римска империя Фридрих III, ако
искат данъците им да бъдат отменени. Но към 5 декември 1453 г. Фридрих вече бави отговора си с
близо година. Той не желае да каже на Пруската конфедерация, че няма никакъв интерес да им помага
да разрешат конфликта си с германците, тъй като е наясно, че това би могло да доведе до война. И все
пак на същата тази дата императорът е принуден да признае, че не е в състояние да стори нищо, с което
да им помогне. Тъкмо този отказ се превръща в отключващия инцидент за Тринадесетгодишната война
срещу тевтонските рицари на Германия.
Буш губи от Клинтън
Същият този ден - 5 декември 1453 г., решава окончателно съдбата на тевтонските рицари - само
дето те все още не го знаят. Когато погледнем 539 години напред в бъдещето, получаваме 5 декември
1992 г. Това прави един месец - по-точно тридесет и един дена - след като Джордж Буш-старши губи
президентските избори от демократичния кандидат Уилям Джеферсън Клинтън. Това е първият път от
1980 г. насам, когато републиканската неоконсервативна фракция на Кабалата губи изборите от
кандидат на демократите. Към момента, когато Клинтън надделява, Джордж Буш вече е бил или
вицепрезидент, или президент на Съединените щати в продължение на дванадесет години. След като
той изпуска юздите на изпълнителната власт, обсегът на нещата, които неоконсерваторите биха могли
да постигнат, значително се стеснява. Тази осемгодишна пропаст в господството на републиканците
дава на демократите известно време да започнат с организирането на контраатака - както скоро ще
разберем.
На фона на всичко това държа да кажа, че аз не определям републиканците като лоши, а
демократите като добри. Кабалата е проникнала в американското управление на множество и
разнообразни нива, така че и от двете страни на политическия спектър в САЩ съществуват и добри, и
лоши личности. И двете партии са компрометирани, макар и в различни степени. Следователно
най-добрият начин да погледнем на този конфликт е, като го разглеждаме като съвременна битка между
няколко войнстващи фракции на Кабалата. Да не забравяме обаче, че докато се бият едни с други, те
Осемнадесета глава
СЕПТЕМВРИ И ПОБЕДАТА НАД КАБАЛАТА В КОНТЕКСТА НА ЦИКЛИЧНОСТТА
ДЖОРДЖ УОКЪР БУШ встъпи в длъжност като президент през януари 2001 г., което беше
привидно голяма победа за неоконсервативната фракция. През същия времеви период от
Тринадесетгодишната война Пруско-полският съюз все още не е успял да надвие германците. Тази
ситуация най-сетне се променя по време на битката при Свечино от 17 септември 1462 г. Тази битка е
само на шест дена разстояние от 11 септември от нашия цикъл. Това е първият път, когато алиансът
успява да отбележи решителна победа срещу германските тевтонски рицари. Пресечните точки с нашия
времеви период се отличават с известни разлики по отношение на това кой напада първи, но паралелите
са много интересни.
Въпреки че се забелязват специфични преплитания между Тринадесетгодишната война и битката
за здравната реформа, истинската битка се оказва една тайна война за пресичане на прилива на
финансова мощ за неоконсервативната фракция. Вече разгледахме някои от доказателствата, които
подсказват, че 11 септември може и да е бил целенасочено планиран от неоконсервативната фракция.
Тази фракция обаче като че ли повтаря кармата на тевтонските рицари от предишния цикъл. Този
контекст става изключително знаменателен, когато проучим по-подробно връзките между битката при
Основната графика показва четири цикъла, които се повтарят в периода между 1600 г. пр.н.е. и
1600 г. н.е. Според времевата линия в най-горната част на графиката всеки цикъл е с дължина
приблизително 1300 години, въпреки че това търпи известно изменение от един цикъл към следващия.
Виждаме също така, че във всеки цикъл има четири подцикъла или онова, което Фоменко нарича
„учебници“. Всеки от тези цикли е с почти идентична дължина. И това се запазва постоянно в цялата
графика. Това отговаря напълно на хипотезите на Елме и Масон за историята, тоест че съществуват
по-малки цикли на равни интервали от време, през които се случват ключови събития.
Цикълът от 1296 години — Пътят на героя в четири равни части
Сега вече разполагаме с една-единствена история от четири части, за чието приключване са
необходими приблизително хиляда и триста години и която може да бъде разделена на триактовата
структура от Пътя на героя, на която се базират всички холивудски филми. Да не забравяме, че след
като поставим средната точка в сценария, го разделяме на четири напълно симетрични части. И ако
Фоменко е открил, че цялостният „разказ” е с продължителност 1300 години, това е много интересно,
защото, ако отрежем от този брой четири години и ги сведем до 1296 години, се сдобиваме с перфектно
деление на 25 920-годишния цикъл на прецесията. В рамките на Великата година има точно двадесет
цикъла от по 1296 години. Всеки от тези цикли се дели перфектно на четири равни части върху
графиката на Фоменко, което ни дава деления от по 324 години. В 25 920-годишната прецесия на
равноденствената точка има точно осемдесет такива 324-годишни цикъла.
Цикълът от 720 години - третина от всяка Епоха на Зодиака
Цикълът от 1296 години съвпада перфектно с модела на Елме и Масон, но на графиката на
Фоменко може да бъде открита допълнителна информация. Кога точно започва всеки от
1296-годишните „учебници ” на Фоменко и колко време минава между тях? Тъй като според руския учен
само най-близкият до нас цикъл е правилният, той приема, че всички предишни цикли трябва да са
фалшификати. В графиката си на своя сайт Фоменко ни дава точните дати на започването на всеки от
предишните цикли. Първият цикъл е започнал 1778 години преди най-скорошния. Вторият цикъл е
започнал 1053 години преди най-новия. Третият е започнал 333 години преди последния.
Забележете, че Фоменко не говори нищо за интервала между всеки от тези цикли. Споменава
единствено общия брой години, минали между началото на всеки цикъл и началото на последния. За да
разберем истинската продължителност на самия цикъл, трябва да открием колко години са минали
между началните точки на всеки цикъл от графиката.
Илюстрация на д-р Ханс Джени на геометричните модели във вибрираща течност. Песъчинките
образуват две различни сложни форми при промяна на звуковата честота.
При запазване на една и съща звукова честота тези тела остават стабилни. Но след промяна на
честотата се променя и формата. На илюстрацията вляво се вижда, че геометричната форма е съставена
от кубове. Тази вдясно обаче вече е съставена от тетрахедрони, които образуват шестолъчната Звезда на
Давид.
Голямата тайна на квантовата механика
Голямата тайна е, че „тъмната материя“, „тъмната енергия“, „квантовата пяна“ и така нататък -
енергията, която според повечето съвременни учени създава материята - има характеристиките на
течност. Наричам тази енергия Вселенско енергийно поле и вече доказах по изчерпателен начин, че тя
мисли. Вселенското енергийно поле е в напълно буквалния смисъл на думата енергийното проявление
на Вселенското съзнание. Вибрациите на тази „вселенска течност“ създават геометрични модели. Всяка
вибрация на тази течност, всяка промяна в основното й състояние е онова, което бихме нарекли мисъл.
Помните ли какво беше най-важното съобщение на Конфедерацията на планетите от първи сеанс?
Понякога Черното слънце се изобразява и като Окото на Хор. Около това око често може да бъде
видян и триъгълник. Редица изследователи подкрепят заключенията на Зекария Сичин и смятат, че
Нибиру ще навлезе в нашата Слънчева система, ще премине покрай Земята и ще причини изместване
на полюсите, и това се очаква да стане в периода между 2003 до 2012 г. Никога не съм вярвал, че
подобно нещо е възможно благодарение на силните геометрични сили, за които вече говорихме и
които биха отблъснали всеки по-голям чужд обект. Сблъсъците с астероиди са едно, но когато става
въпрос за обекти с огромна маса като планета или звезда, гравитационните им сили автоматично биха
се отблъснали. Гравитацията е сила и на привличане, и на отблъскване - за разлика от онова, което са
ни учили в училище. Това е поредният основен научен феномен, старателно скрит от
военно-индустриалния комплекс и неговите основатели преди повече от столетие. Това привличане и
отблъскване обяснява защо планетите не излизат от своя момент на импулса и не се разбиват в
Слънцето. Помислете си само! Слънцето притежава много по-голяма маса, а оттам и много по-силно
гравитационно привличане, отколкото планетите. Не трябва ли тогава на някакъв етап планетите „да
свършат горивото“, да изгубят скоростта си и да се разбият в Слънцето? Защо въпреки това
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 188
продължават да си се движат в една и съща орбита? Както разбираме от Мартино, те остават на една и
съща позиция и биват отблъсквани от геометричните енергийни полета. Но докато нашето Слънце
обикаля около своята звезда близнак, то придърпва и нас в разнообразни геометрични подредби.
Уолтър Крутенден предоставя необходимото доказателство
През 2011 г. Уолтър Крутенден ми изпрати книгата си „Изгубената звезда на митовете и времето“
и аз веднага разбрах, че той защитава тезата за бинарния соларен модел. Но тогава бях твърде зает да
пиша „Енергийното поле на Вселената“ и така не ми остана време да я прочета, а после забравих за тази
книга. После обаче осъзнах, че той трябва да е бил прав, и веднага се втурнах да взема книгата от рафта,
за да я прочета, макар с това да рискувах да подреждам багажа си за пътуването в последния момент. И
така с наслада забелязал няколко убедителни научни доказателства, че Великата година, състояща се от
25 920 земни години, би трябвало да е пряк резултат от факта, че нашето Слънце обикаля около своя
звезда близнак.
Но ако това е поредната велика масонска тайна и масоните полагат обет да пазят тайните на
ордена? Ако е така, вече започваме да проумяваме защо НАСА е държала в тайна всички доказателства,
които биха разкрили този факт пред обществото. Защото, ако искаш да се подредиш сред висшите
ешелони на НАСА, няма да ти навреди, ако си и масон.
След като се запознаем с доказателствата, всичко става съвсем очевидно. Всъщност извиненията, с
които традиционните учени приписват 25 920-годишния цикъл на поклащането на земната ос, стават
твърде смехотворни, когато разгледаме изложението на Крутенден. Едно от най-добрите обобщения на
доказателствата, които съм откривал в интернет, е статията „Дали Слънцето не е част от системата на
двойна звезда? Шест причини в полза на тезата“, публикувана в сайта Signs of the Times (Знаците на
времето).
Орбитата на нашето Слънце около неговата звезда близнак, изгладена до идеален кръг, който би
могъл да бъде и екватор на перфектна сфера.
Причината, поради която звездите в нощ- ното небе се изместват с един градус на всеки
седемдесет и две години, е, че цялата ни Слънчева система се движи по този начин. Този цикъл оказва
влияние върху всяка отделна планета. Това обяснява също така и защо няколко ключови феномена в
Слънчевата система не са повлияни от 25 920-годишния цикъл. Ако земната ос трептеше от само себе
си, то тогава някои сигурни неща като метеоритиите дъждове например, които се повтарят на една и
съща дата столетия наред, щяха да започнат да утихват - но това не става. Всяка година, откакто
човеците могат да записват събитията, метеоритите се появяват на един и същи ден, точно по график.
Крутенден предоставя също така и доказателства на НАСА, че цели 80% от звездите в нашата галактика
са двойни звезди. Но те могат да бъдат видени как се обикалят една друга, тъй като съвременните ни
телескопи ни предоставят такава възможност. От друга страна, съществуват множество други звезди,
открити от учените ни, които не излъчват видима светлина. В контекста на Закона на Единния би
изглеждало, че всички звезди се скупчват на групи от по най-малко две звезди, ако не и повече. По
стандартите на Закона на Единния всяка слънчева система, която притежава планети с живот от третата
плътност, би трябвало да обикаля своя звезда близнак в орбити, продължаващи 25 920 години. Става
очевидно, че звездите са създадени така целенасочено - за да се движат една около друга в тези модели
от по 25 920 години - или поне за времето, докато приютяват живот от третата плътност.
Законът на Единния за звездните системи като галактики
През есента на 2012 г., докато се намирах в продължителен творчески отпуск в Канада, прегледах
още веднъж поредицата „Законът на Единния“ и открих цитати, свързани с работата на галактиките.
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 189
Нашата Слънчева система също бе описана като галактика. Става ясно, че, макар и на по-ниско ниво,
ние тук се подчиняваме на същите закони, които галактиката ни Млечният път преживява на по-голямо.
Възможно ли е една-единствена звезда да бъде считана за галактика? Не. Трябва да бъде „звездна
система“. Това понятие се оказва много объркващо за задаващия въпросите - доктор Дон Елкинс.
Разберете защо.
16.33 Има много конфедерации. Тази конфедерация работи с планетарни сфери от седем от
вашите галактики и е отго- ворна за наименованията на плътностите на тези галактики.
16.34 Въпрос: Бихте ли дефинирали думата „галактика“ в смисъла, в който я употребихте?
Отговор: Ние използваме този термин в същия смисъл, в който вие използвате термина звездни
системи.
16.35 Въпрос: Малко съм объркан относно общия брой на планетите, на които служи вашата
конфедерация.
Отговор: Разбираме объркването. Но и ние срещаме трудности с вашия език. Терминът галактика
трябва да се разцепи. Ние наричаме галактика онзи вибрационен комплекс, който е местен. Така вашето
Слънце е онова, което ние бихме нарекли център на дадена галактика. Разбираме, че вие имате друг
смисъл на този термин.
10.17 Въпрос: Тогава бихте ли нарекли деветте планети и нашето Слънце от нашата система
„слънчева галактика“?
Отговор: Не, не бихме.
Тези цитати изясняват всичко
Изобщо не съм преглеждал старателно, нито съм се замислял за тези цитати, докато не си дадох
сметка за доказателствата, събрани от Крутенден в полза на бинарния слънчев модел. След като вече
разполагах с тези доказателства, въпросните цитати от сеанси 10 и 16 сами изскочиха пред мен.
Източникът съвсем ясно казва, че нашата Слънчева система е галактика. Според него галактиката е
звездна система, а не отделна звезда. Това обяснява защо при десети сеанс източникът отказва да
дефинира само „деветте планети и нашето Слънце“ като галактика. Нашето
Слънце е центърът на галактика. Следователно е центърът на звездна система. А щом живеем в
звездна система, значи трябва да има повече от една звезда. Хората от Конфедерацията на планетите, от
кои го Ра също е част, безсъмнено са предали това познание на древните, поради което впоследствие се
появява и в масонските илюстрации. Според Закона на Единния тези масонски илюстрации са
наследство от някогашните контакти на древните с Конфедерацията на планетите. Първоначалната цел
на тези контакти е да научат хората как да бъдат по-мили и любящи един към друг, за да се подготвят
до собственото си израстване. Но оттогава насам голяма част от това познание е било присвоено и
пазено като дълбока тайна от крайно негативни сили.
.
1. Епохите на Зодиака могат да се впишат чрез два триъгълника или тетрахедрони в кръг или
сфера, образуващи фигура от тип „ Звездата на Давид“
В следващото изображение виждаме връзката между Епохите на Зодиака (изразени тук като
техните астрологически символи) и геометрията на звездата близнак. В случая в центъра на
диаграмата е поставена планетата Меркурий - вероятно последица от прерисуване на стари
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata