Най-хубавото птиче

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те

си имали свои училища.

Една лястовичка и една врана живеели наблизо. Веднъж лястовицата

видяла, че враната бърза нанякъде.

- Накъде си се разбързалата така, съседке? – попитала я лястовицата.

- Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.

- Почакай, съседке - примолила се лястовичката. – Ела да ти дам да
отнесеш храна и на моето лястовиче.
- Ами какво е твоето птиче? - попитала враната.- Не го знам, по какво
ще го позная?
- Не бой се – отвърнала лястовичката, - ще по познаеш. Гледай,
което птиче е най-хубавото, то е моето!
Хвръкнала враната... Минало така доста време – ето ти я, връща се
пак. Посреща я лястовичката, пита я:
- Е, какво стана, съседки ? Даде ли храна и на моето лястовиче ?
- Ох, сестричке, лястовичке – отвърнала враната загрижено. –
Послушай какво нещо се случи : отивам аз на училището, нахраних
моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да
търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната.
Гледах, сестро, гледах всички птичета, но от моето по-хубаво не
видях. И взех, че дадох нему и твоята храна.

Георги Райчев
 МНОГО УМ НЕ СЕ ИСКА

Старец и старица имали син. Оженил се той и довел снаха. А тя била

много мързелива.
- Жено – казал веднъж старецът на съпругата си. – Вземи стомните и
тръгни за вода... А аз ще те дърпам – да видим дали снахата ще се
засрами и ще отиде тя на чешмата.
Както казал той, така и направили. Старицата взела стомните, а
дядото я задърпал.
- Дай стомните, бабо! Стара си ти, аз ще отида!
- Не! Аз отивам, това не е мъжка работа! – опъвала се тя.
Гледала ги снахата, гледала ги, пък им се присмяла:
- Брей, какви неразбрани хора! Не може ли единият да отиде за вода
днес, а другият – утре? За това много ум не се иска!

ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ

Едно овчарче пасяло стадото си недалеч от своето село. И защото

нямало друга работа, си правело шеги със селяните:
- Вълк! Вълк! На помощ! – викало то, без да е видяло никакъв вълк.
Няколко пъти селяните се подлъгвали и се притичвали да му помогнат,
а овчарчето им се присмивало. Но веднъж вълкът наистина нападнал
стадото.
- Помощ! – викало овчарчето. – Вълкът изяде овцете!
Този път селяните си помислилил, че отново ги лъже. И не му се
притекли на помощ. Така вълкът, без никой да му попречи, издушил
цялото стадо и избягал в гората.
Езоп

СТРАХЛИВ ДРУГАР
Хитър Петър отишъл с един приятел на лов.
 Както вървели, ненадейно пред тях излязла мечка.
Петровият приятел много се изплашил, хвърлил пушката и едва успял
да се качи на близкото дърво. А Хитър Петър хукнал да бяла, но се
препънал и паднал на зебята.
Мечката отишла при Петър.
Подушила го, позавъртяла се и си отишла.
Ловците дошли на себе си. Приятелят се смъкнал от дървото, а Петър
станал от зебята.
Двамата взели пушките си и тръгнали.
- Петре, какво ти каза мечката? – попитал изплашеният лове.
- Хм – усмихнал се Петър, - каза друг път да не отивам на лов със
страхлив другар!

Сава Попов

ЧОВЕК СЕ УЧИ, ДОКАТО Е ЖИВ

Живял някъде стар човек. Какво ли не знаел този старец. Но все пак
често казвал, че човек трябва да се учи.
В една зимна вечер на вратата се похлопало.
Той отворил и на прага застанало малко момиченце. То поискало
няколко въглена, за да запали огъня у дома си.
– Добре, моето момиче, ще ти дам. Но в какво ще ги сложиш? Носиш ли
някакъв съд?
Момиченцето се навело, нагребало пепел, а върху пепелта сложило две
червени въгленчета. Благодарило и си тръгнало.
Старецът си казал: ”Проста работа, но аз не се сещах. И от малкото
момиченце научих нещо.
Човек се учи, докато е жив”.

Народна приказка