ТОРБАТА С ШЕГИТЕ

От малък Хитър Петър обичал да се шегува. Един ден Настрадин Ходжа срещнал
момчето на улицата и го закачил:
— Петърчо, кажи ми някоя шега.
— Ще ти кажа, ходжа, но почакай тук, ще изтичам до дома да си взема торбата с
шегите! — засмял се Петър, подскочил на куц крак и кривнал в съседната улица.
Настрадин чакал половин час, чакал цял час и все поглеждал откъде ще се зададе
момчето. В това време минал един селянин и го запитал:
— Ходжа, какво чакаш тук?
— Чакам Петърчо да си донесе торбата с шегите — смънкал Настрадин.
— Чакай, щом нямаш работа! — усмихнал се селянинът и забързал да разказва за
ума на ходжата.

ТРИЦИ И ХАЛВА
Когато бил малък, Хитър Петър станал чирак при градския шивач. Един ден на
обяд шивачът му дал пари и казал:
— Петре, вземи паницата и иди да купиш от гостилницата фасул за обяд.
— Ако няма фасул, да купя ли халва, майсторе? — запитал Петърчо.
— Ако няма фасул, купи картофена чорбица!
— Ами ако няма картофена чорба, да купя ли халва? — попитал пак Петър.
— Ако няма картофена, вземи лещена чорба!
— Ами ако няма и леща, да взема ли халва?
Майсторът се ядосал, размахал ножицата и викнал:
— Махай се от главата ми и вземай каквито трици ще вземаш, че се връщай по-
скоро!
Петърчо изскочил навън и от вратата запитал:
— Майсторе, като взема трици за тебе, за мене да купя ли халва?

МАГАРЕ ЯДЕ ЛИ ФАСУЛ?

Един зимен ден Петър натоварил магарето си с дърва и отишъл в града да ги
продаде, та да вземе някой грош. Предлагал тук-там, но никой не искал да ги купи.
Зимният ден е къс, а и времето било много студено, та той подкарал добичето с
дървата към хана. Ханджията му бил познат. Спазарили набързо дървата, Петър ги
стоварил, вързал магарето в обора да си почине на завет, а той влязъл в гостилницата
на хана да се постопли и да се нахрани. Покрай печката били насядали неколцина
градски чорбаджии и търговци. Те премятали броениците си, пиели греяна ракия и се
шегували помежду си. Премръзналият Петър ги поздравил, но те го изгледали изпод
око — не помръднали да му направят място да седне по-близо до печката да се
стопли. Хитър Петър стоял прав, тропал със замръзналите си цървули по пода,
разтривал ръцете си, дъхал в шепите си и току подвикнал на ханджията:
— Имаш ли нещо готвено?
— Фасул със свинско, сега го дръпнах от огъня!
— Сипи една паница и занеси в обора на магарето ми да яде! — подвикнал по-
силно Петър над главите на чорбаджиите.
— Магаре яде ли фасул със свинско? — запитал учуден ханджията.
И чорбаджиите, и търговците погледнали Петра.
— Моето магаре яде — казал той, — занеси му, колкото струва, ще си го
прихванеш от сметката за дървата! …
Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се
надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре
ще яде фасул със свинско.
Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил
на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязъл няколко филии и ги
сложил на печката да се затоплят и да омекнат.
Подир малко ханджията се върнал сам и ядосан: — Бива ли такава лъжа, Петре?
Магарето само помириса фасула — дори не го опита.
— Е, магарешка работа — казал Петър. — Щом е тъй, дай, аз ще го изям!
Хитър Петър се нахранил добре, изпил едно кило вино, постоплил се, позачервил
се и попитал ханджията:
— Къде се пръждосаха чорбаджиите?
— Засрамиха се, че се хванаха на лъжата ти…
— Това заслужават, щом не зачитат сиромаха за човек! — отговорил развеселен
Петър, уредил си сметките с ханджията, станал и си отишъл.

Хитър Петър – По дрехите посрещат

Хитър Петър отишъл на гости, но не си облякъл нови дрехи, както подобава на гостенин, а отишъл със
стари и изпокъсани дрехи. Никой и не го погледнал. Той постоял, почудил се, па отишъл в къщи, та се
облякъл хубаво и пак дошъл.
Посрещнали го стопаните, сложили го на лично място на трапезата. Поднесли му кафе:

– Ха, заповядай, Петре, добре си ни дошъл! – канили го те.

Хитър Петър взел кафето и почнал да го сипва на дрехите си.

Тия рекли:

– Ама защо така бре, Петре!

– Па защото вие направихте чест на дрехите ми, а не на мене.

Хитър Петър надхитрил симидчията

Бaй ГaньoXитъp Πeтъp нaдxитpил cимидчиятa Eлeнa Йopдaнoвa
2 Гoдини-> Hямa Koмeнтapи
ΠPEДИШHA CTATИЯ CЛEДBAЩA CTATИЯ

Kaтo бил млaд. Xитъp Πeтъp бил мнoгo бeдeн. Hямaл пapи дa
ce oбpъcнe, тa cи пycнaл мycтaци и бpaдa.

Πo eднo вpeмe гo пoвиĸaли дa идe вoйниĸ. A ĸaĸ щe ce яви

c тaзи бpaдa? Tpъгнaл тoй из пaзapa дa ce oбpъcнe, нo бeз
пapи ниĸoй нe иcĸaл дa гo бpъcнe. Tyĸ xoдил, тaм xoдил,
зaпpял ce нaй-ceтнe пpи eдин cимидчия*, глeдa, зяпa, пyли
ce. Cимидчиятa гo видял и мy peĸъл:

– Kaĸвo caмo тoĸy зяпaш бpe?

Xитъp Πeтъp ĸaзaл:

– Глeдaм ти cимидитe, чe мoгa нa eдин път дa ги изям!

– He мoжeш! – peĸъл cймидчиятa.

– Xaйдe дa ce xвaнeм нa бac, дa ce oбзaлoжим!

– Ha ĸaĸвo дa ce oбзaлoжим? – пoпитaл cимидчиятa. Xитъp

Πeтъp ĸaзaл:

– Aĸo нe ги изям, щe ми oбpъcнeш бpaдaтa и мycтaцитe!

Cимидчиятa ce cъглacил и виĸнaл eдин бepбepин, дa нe

избягa Πeтъp.

Зaпoчнaл Πeтъp дa ядe. Ял щo ял, нaял ce, нaдyмĸaл ce

здpaвaтa и пoвeчe нe мoжeл дa ядe.

Toгaвa бepбepинът xвaнaл Πeтpa и мy oбpъcнaл бpaдaтa и

мycтaцитe.

Зacмял ce Xитъp Πeтъp и peĸъл:

– Дa cи жив и здpaв, чичo cимидчи, чe cъc cимидeц мe

нaxpaни и зa вoйниĸлъĸa мe oбpъcнa!
* Cимидчия – Чoвeĸ, ĸoйтo пpaви или пpoдaвa cимиди. Cимид
e питĸa oт бялo бpaшнo, зaĸвaceнa cъc cпeциaлнa мaя.

Kак Хитър Петър получил името си?

Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един
господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати
гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му
казал:
— Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите,
да им отваряш вратата.
Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но
намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и
когато повиквал някой, той го питал: „Кой си ти? Кажи си
името, та да ти отворя.“ Които си казвали името, отварял
им, а които не си казвали името, не им отварял и те се
връщали разсърдени.
Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и
не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги пускал
да влязат. За да се сдобрят, Петровият господар им
направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат в
къщата му. Там пак Петър слугувал.
Като се наяли и напили, господарят му отделил от
останалото ядене и му казал:
— Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на
тоя, който ме най-много обича.
Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от
радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че то
най-много обича господаря му, и му дал яденето.
Като се върнал по-късно господарят му, жена му казала
сърдито:
— Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та
да проводите и аз да накуся?
— Как, не ти ли донесе слугата?
— Не! — казала тя.
— Петре, ти кому даде снощи онова ядене? — попитал той
слугата си.
— Дадох го на тоя, който те най-много обича — отвърнал
Петър.
— Че кой ме повече обича освен жена ми?
— Не, кучето ти повече те обича! — рекъл Петър. После
повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той го
ударил. Кучето взело да квичи и избягало.
— Повикай го сега — казал Петър. Господарят го повикал.
То дошло при него и взело да му се умилква.— Иди сега и
направи същото на жена си! — казал Петър.
Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница,
леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала.
Мъжът ù я викал и казвал: „Върни се, ела си, това е шега!“
Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът ù
пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се
върне.
— Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега
какво да правим, като не се връща жена ми?
— Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне —
дори боса — при тебе!
Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и
половин кило масло, минал из улицата, дето била
господарката му, и почнал да вика:
— Купувам кокошки и масло! Който има за Продан,
донасяйте!
Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на
пътя и го запитала:
— Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?
— Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря
го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от тебе!
Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и
кокошки.
Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се
върнала у дома си и се помирила с мъжа си.
И оттогава нарекли Петра Хитър Петър.

ХИТРИЯТ БРЪСНАР
Веднаж, срещу неделя, в един хан се отбил да си почине и да преспи Хитър Петър. Там имало и
кафене. Влязъл той, поръчал си едно кафе и смирено заслушал какво си говорят хората. Тоя ден тук
били събрани десетина хитреци. Всеки от тях се смятал за много умен и за мното хитър. Един-друг
почнали да се хвалят. Станало дума и за Хитър Петър. Те му завиждали, че народът го почитал,
затова започнали да говорят лошо за него.

- А бе, знам го аз този Хитър Петър - рекъл единият. - Той е луд човек. На две магарета сено не
може да раздели.

- По-будала човек няма из нашенско - потвърдил друг. - Хората му се смеят, а той мисли, че
намират приказките му за умни. Дето има една: "Ти го плюеш, а той вика: Божа росица..." Та и
Петровата е такава...

Всички се засмели на тези думи.

Понеже никой не познавал Хитър Петър, той се спотайвал, пиел си кафето и си мислел що да скрои
на тези умници, та да го помнят цял живот.

- Слушайте, хора - рекъл най-големият хитрец. - Какво сме седнали да се занимаваме с един смахнат
човек? Такъв будала всеки може да изиграе и да се подиграе с него. Не си струва труда да говорим
за него.

Всички поклатили глава и им станало драго, че чули още няколко лоши думи за Хитър Петър. А
хитрецът продължил:

- Утре е неделя. В това село има голяма църква със сладкогласен поп. Я да повикаме един бръснар и
да се спазарим на цяло да ни обръсне, та по-евтино да ни излезе... Че за света неделя да бъдем
докарани като хората.

- Вярно бе! - съгласили се всички.

- Аз съм бръснар - скромно извикал Хитър Петър, който до сега все мълчал. - Защо ви е да търсите
друг?

- Е, по колко ще ни вземеш на глава за бръснене?

- Чорбаджии - продължил смирено Хитър Петър. - Аз съм сиромах човек. Каквото ми дадете -
съгласен съм. Днес ще имам разноски в хана два-три гроша. Платете ги и ще се наплатим.

Хитреците лукаво се спогледали.

- Ханджи - извикал единият. - От този човек няма да искаш пари за разноски. Ние ще ги платим.
Хитър Петър потрил ръце.

- Сега всеки трябва - казал той, - да отиде в стаята си и да чака ред. Аз ще ида да взема от торбата
бръсначите. Ей сега ще дойда и ще почнем работа...

Хитър Петър скочил и излязъл.

А хитреците се закискали след него.

- Ама, че ударихме кьоравото, ха! Евтино ще ни излезе бръсненето. Вместо той нас, ние ще го
обръснем. Будала човек!... И такива ги има... Хайде сега да си отиде всеки в стаята и там да чака
будалата бръснар.

Станали и всеки отишъл в своята стая.

В това време Хитър Петър взел от ханджийката калъп черен лют сапун, един леген и ибрик с топла
вода, наметнал шарена кърпа през рамото си и се заловил за работа.

Влязъл в първата стая. Тук, усмихнат под мустак, го чакал онзи хитрец, дето най-много говорил
против него. Запретнал ръкави Хитър Петър и започнал да сапунисва добре лицето, брадата и
главата с гъста пяна.

- Много люти, бе момче! - процедил през зъби сапунисаният.

- Трай, трай, и само гледай как гладко ще те обръсна, като за сватба. Нека добре да омекне брадата
ти... А сега почакай малко, че съм забравил острия си бръснач. Сега ще го донеса.

И Хитър Петър грабнал легена със сапуна и право в другата стая. Насапунисал и друг хитрец. После
му казал, че е забравил бръснача си и го оставил уж за малко. Така отивал от стая в стая, докато
насапунисал всичките. Сапунът бил лют, та никой не смеел да си отвори очите. Всички чакали да
дойде бръснарят и да започне бръсненето...

А през това време Хитър Петър се измил добре, нахранил се, взел в торбата един хляб и буца сирене
и се обърнал към ханджията:

- Ханджи, аз си заминавам. Пък яденето и другите разноски ще платят онези приятели, дето сами ти
обещаха. Хайде, кажи им много здраве от бачо им Хитър Петър. Нека да го помнят и да го
благославят...

И си заминал.

Чакали, чакали насапунисаните да дойде бръснарят, никой не идвал. По едно време един от
хитреците, като не можел да търпи повече лютия сапун, излязъл вън и започнал да вика:

- А бе, къде е този калпав бръснар? Половин час го чакам да донесе бръснача си и още го няма...
Очите ми ще изгорят!

Като го чули, един по един започнали да излизат всички хитреци, да чистят с кърпи очите си и, като
се виждали един-друг така изцапани, с течащ сапун по шиите, по ушите и по ризите им, разбрали,
че ги е изиграл някой хитрец.
- Бре, къде е този бръснар - викали те един през друг и тичали насам-натам из двора и стаите си. -
Де е този проклет човек, който така ни омаскари?

- Ханджи, улови го, бе! Улови този бръснар, дявол да го вземе и го дай ти на нас.

Събрали се от махалата жени, деца и мъже. Те гледали насапунисаните хитреци, сочели ги с пръст,
смеели се и ги подигравали.

- Вода бе, дайте вода да се измия, че ми отидоха очите! - крещял един.

- Ох, ще му одера кожата на този разбойник - викал друг и си триел зачервените очи. - Къде е той,
бе джанъм?

- Онзи, бръснаря ли? - попитал кръчмарят, като се подсмихвал. - Онзи, дето обещахте да му платите
разноските ли?

- Той, той. Къде е?

- А че той се наяде за ваша сметка и си отиде човекът... И ми рече: "Много здраве им кажи от бачо
им Хитър Петър. Нека добре да го помнят..."

- Тоз ли е бил Хитър Петър? - креснали изненадани и ядосани хитреците. - Брей, изигра ни, без да се
усетим, ха!... И се затичали към селската река да си умият лицата и главите.

А селяните продължавали да им се смеят през глава и да ги подиграват...

ХИТЪР ПЕТЪР И ЛЪЖЦИТЕ

Българска народна приказка

Приказки от старите ракли

Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама лъжци, които се мислели за много умни, почнали
да се подмилкват около него. Те донесли вино, храна и една печена гъска.

Двамата лъжци предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър
Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец
разказал съня си:

- Сънувах, че съм се изкачил на седмото небе. Като погледнах надолу, свят ми се зави.

- А аз сънувах, че земята се разцепя и паднах в пъкъла - казал вторият.

Хитър Петър им рекъл:

- Като ви видях, че сте отишли толкова далече, помислих, че няма да се върнете скоро и изядох
гъската, за да не се вмирише.

"ЛАКОМ-ДОЛ"

Хитър Петър имал кумец.

Веднъж кумецът отишъл у кума си на гости. Сложили да го гостят. Той прибързал и почнал пръв.
Набол на вилицата къс месо и го налапал наведнъж.

Гостбата била още вряла. Като се опарил, кумецът започнал да сърба, да мига и да гледа нагоре. За
да не познаят, че се е опарил, като мигал и гледал нагоре, попитал:

- Куме, от къде сте секли гредите на тая къща?

- От "Лаком-дол", кумец - отговорил Хитър Петър и смигнал на другите.

 Хитър Петър младоженец

Навремето, както е било по стария обичай, всеки младоженец ходел да кани кума си по
Великден с печено прасенце. Нали е младоженец, и Хитър Петър приготвил печено
прасенце, бъклица с червено вино и една топла погача. Заредил дисагите на рамо и
тръгнал за съседното село да гощава кума си.
Бързал Хитър Петър и стигнал тъкмо за обед. Събрали се на софрата кума, кумата и
всичките им деца. Сваля кумецът дисагите от рамо и започва да нарежда софрата едно по
едно, както му била заръчала жена му. След това им целунал ръка и почнали да обядват.
Но такъв бил обичаят, че докато кумът обядва, младоженецът трябвало да играе пред него
хоро. И Хитър Петър почнал да играе. Играл, играл и се много уморил. Тъкмо мислел да
спре, кумът рекъл:
– Така ще е тая!
Той искал да каже за гощавката. А Хитър Петър извикал:
– Така ще е то! – и спрял да играе.
Кумът му се много развеселил от ума на Хитър Петър и му дал армаган едни нови кундури.
След гощавката Петър ги обул и си тръгнал за тяхното село. Но някои хитреци, като
видели, че е с нови обуща, решили да му ги откраднат, та да се върне вкъщи бос.
Пресрещнали го на пътя и му рекли:
– Ей, Петре, ако се качиш на това високо дърво, ще ти дадем сто лева!
Хитър Петър разбрал накъде отива работата и им рекъл:
– Ще се кача, ама първо ми дайте парите! Те му дали парите. Петър си събул кундурите,
пъхнал ги в дисагите и почнал да се катери по дървото с дисагите на рамо.
Ония отдолу му завикали:
– А бре, Петре, остави дисагите долу, ние нали сме тука!
Хитър Петър им отвърнал:
– Аз си знам работата, приятели. Горе може да намеря друг път и оттам да се върна вкъщи.
И тъй, Хитър Петър хем си запазил новите кундури, хем си спечелил сто лева!

Хитър Петър надминал майстора си

Още в младите си години Хитър Петър се отличавал със своите хитрини и сръчност.
Като слушал за него един изкусен майстор крадец, пожелал да му предаде и своя занаят, та
пратил да го повикат. Хитър Петър, като помислил, че човек трябва всичко да знае за
различни случаи, се съгласил и отишел да се учи при майстора крадец.
Като го изучил на всички тънкости в кражбата, крадецът намислил най-сетне да му покаже
- как може да се открадне и яйце под птичка, която мъти в гнездото си.
Отишли двамата в гората и се покачили на едно високо дърво, дето имало птиче гнездо.
Започнал крадецът да изважда едно по едно яйцата изпод птичката и да ги слага в джоба
си. А Хитър Петър, който бил по-отдолу, успявал ловко докато крадецът сложи в джоба си
яйцето, да го измъква оттам и да го слага в торбичката си. А накрая успял да му смъкне и
гащите!
Като слезли долу, майсторът, зарадван от сполуката си, тъкмо искал да се похвали на
Хитър Петър, останал слисан, като видял, че е без гащи! Разбрал тогава каква е работата и
казал на Петра:
– Хайде, върви си вече, синко! Стига ти тая майстория, която си имаш! Пък и аз нямам
нужда от такива чираци, които знаят повече от майстора си! Ха върви си по живо, по
здраво! Дето поминеш, всеки ще те познае, че си Хитър Петър!