Решение №50031/21.09.

2023 по дело №880/2022

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №880/2022
година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл..

С определение №50504/29.11.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване
на въззивно решение №1653 от 05.11.2021 г. по гр. д. №1140/2021 г. на Варненския окръжен съд за проверка на съот-
ветствието му с разясненията, дадени в т. 3 ТР №4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ОСГК на ВКС по прило-
жението на чл. 109 ЗС в случаите на нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до
съседен имот.
Жалбоподателят В. М. М. поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противо-
речие с цитираната задължителна съдебна практика и в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация ЕТ „Георги Мирев-53“ изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид след-
ното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №5210/25.11.2019 г. по гр. д. №5396/2019 г. на Ра-
йонен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. против Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-
53” с адрес [населено място] чифлик, иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградените в нарушение
на строителните правила постройки в собствения на ответника поземлен имот, разположени в съседство с имота
на ищеца без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът В. М. е собственик на нива в
землището на [населено място], м. “К.“, представляваща имот №***, с обща площ 5 040 кв. м, а ответникът е собст-
веник на съседен имот- нива, с идентификатор ***, с площ 3 022 кв. м. Въз основа на разрешение за строеж, изда-
дено през 1997 г. ответникът е изградил в собствения си имот надстройка и пристройка – кланица. Сградите в
имота, които граничат с имот №***, съдържат помещения, технологично обвързани с дейността на кланицата. Те
представляват „Битово санитарен възел“ и „стая на подкарвача. Същите са изградени в непосредствена близост
на около 0.90м от външния ръб на масивната ограда на обекта и почти съвпадат с границата на имота по кадас-
тралната карта. За тези сгради не са открити строителни книжа, но е издадено Удостоверение за търпимост, в което
са описани като „Технологично помещение А“с площ 77 кв. м. Сградата откъм имот №***е едноетажна и е изгра-
дена от термопанели.
С влязло в сила решение по гр. д. №5396/2019 г. на Варненския районен съд ответникът е осъден на основание
чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които пречи на В. М. да упражнява правото си на собственост, като пре-
махне изградената масивна ограда, ситуирана в реална част от имот №***, в частта, очертана чрез двойна линия
с оранжев цвят на комбинирана скица №1.1 на вещото лице / л. 517 от делото/ по протежението от т. 20 до т. 21,
както и изградената полумасивна стопанска постройка в частта, с която навлиза в имот №***, което навлизане е
повдигнато с бледорозова щриховка във фигурата между т. 24-25-26-27-28-24 и с лилава прекъсната линия между
т. 24-25 по посочената комбинирана скица.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че сам по себе си фактът, че сградата
отстои на минимално разстояние по отношение на границата с имота на ищеца, не може да се квалифицира като
неоснователно действие, с което се пречи на нормалното упражняване на правото на собственост върху съседния
имот, доколкото не застрашава в някаква степен упражняването на собственическите правомощия върху него, и
не ограничава възможността да се изгради ограда на имотната граница. Намерил е за недоказано, че сградата
създава пречки, по-големи от обикновените, за използване на имота на ищеца. Площта от неговия имот в близост
до границата с имот №***не може да се обработва механизирано, но няма пречка това да става ръчно. От друга
страна, сградата създава кратковременно засенчване, което не е довело до по-нисък растеж на засятата в имота
култура. Освен за отглеждането на люцерна, ищецът не е доказал да ползва имота за засаждане на друга култура,
за отглеждането на която засенчването на имота и невъзможността за машинна обработка биха се явили пречка.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 ТР №4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за
уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота,
но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което
създава за ищеца пречки за ползване на собствения му имот по предназначение по- големи от обикновените. В
мотивите са посочени примерни хипотези, при които естеството на нарушението е такава, че е ясно, че се създават
пречки за собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени от такива действия състояния, без да има обли-
гационно или вещно право върху имота, както и когато действията на ответника са в нарушение на строителни
или санитарно- хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на въз-
можност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него. В своята практика ВКС последователно приема,
че нарушаването на нормативно установените ограничения на собствеността, каквито са изискванията за
отстояния на сгради, постройки и съоръжения до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани
пречки за ползването на тези имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възмож-
ност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без
да е необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното упраж-
няване на правата му.
Въззивното решение противоречи на тази практика.
В случая двата имота – този на ищеца и този на ответника, представляват земеделски земи – ниви. Съг-
ласно чл. 2, ал. 2 ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и
паша на добитък. Не е установено тяхното предназначение да е променено, поради което по отношение на осъ-
ществяваното в тях строителство са съответно приложими действащите към момента на извършване на строежа
нормативни актове, които регламентират условията и реда за застрояване в земеделските земи в случаите, в
които не се променя предназначението им – Наредба №2/20.05.1993 г./отм./, Наредба №2 от 10.04.1998 г./отм./, На-
редба №19/25.10.2012 г. Във всички тези нормативни актове са установени норми за застрояване, според които
разстоянието на сградите, постройките и съоръженията от границите на два съседни имота при свободно застроя-
ване не може да бъде по-малко от 3 м. Това ограничение има за своя цел да осигури както благоприятни условия
за производството на земеделска продукция /огряване от слънцето, добра проветряемост на имота, предотвратя-
ване стичането на дъждовни води от покрива на сградата в съседния имот и пр./, така и безопасно ползване на
съседните имоти.
При данните по делото, установени по безспорен начин от заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, че т. нар.“Технологично помещение А“ в имот №***е изградено на минимално отстояние от
имотната граница / около 0.50 м/ с имота на ищеца, неправилно и в нарушение на материалния закон въззивният съд
е приел, че тази постройка не създава за ищеца пречки за пълноценното използване на собствения му земеделски
имот. Касае се за незаконно строителство – без необходимите строителни книжа и в нарушение на установените
правила и норми за застрояване в земеделски земи при неспазване на нормативно установеното разстояние на
сградата от имотната граница с имота на ищеца. Самото нарушение е от такова естество, което предполага огра-
ничаване на правата на собственика на съседния имот да ползва същия по предназначението му, поради което не
е било необходимо той да доказва по какъв конкретен начин незаконно построената сграда му пречи.
Независимо от това, от заключението на назначената при повторното разглеждане на делото съдебно- аг-
ротехническа експертиза е установено, че изграждането на постройката в непосредствена близост /на около 0.50
м./ от кадастралната граница с разположения от запад имот на ищеца създава, макар и временни, пречки за слън-
цеогрявянето в част от него и препятства нормалното развитие на растенията /според вещото лице дори плеве-
лите, които попадат в засенчената част, са с по-малка височина от плевелите в незасенчената част/. Тези конста-
тации на вещото лице са в подкрепа на извода, че с разполагане на процесната постройка в непосредствена бли-
зост до границата с имота на ищеца без спазване на нормативно предвиденото разстояние се ограничават пра-
вата му като собственик да ползва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ето защо предявеният
от В. М. против ЕТ
„Георги Мирев -53“ иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройката, означена като „Техно-
логично помещение А“ е основателен.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и
не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да бъде постановено друго по същество на
спора от касационната инстанция, с което негаторният иск за премахване на постройката бъде уважен.
С оглед този изход на делото Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“ следва да бъде осъден да зап-
лати на В. М. М. разноски по делото за всички инстанции в общ размер 2 817 лв., от които за първа инстанция –
1032 лв., за първо разглеждане на делото от въззивна инстанция – 325 лв., за първо разглеждане на делото ВКС
– 355 лв., за повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция – 725 лв. и за настоящото дело пред
ВКС- 380 лв., включващи заплатени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №1653 от 05.11.2021 г. по гр. д. №1140/2021 г. на Варненския окръжен съд, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев – 53“, да премахне постройката,
обозначена като „Технологично помещение А“, построена в собствения му имот №*** в землището на [населено място],
м. “К.“, без строителни книжа и в отклонение от нормативно установеното разстояние с имотната граница с имот
№***, в частта й по т. 22-23-26-28-29-30-31-32-22 по скица-приложение 1.1 към заключението на в. л. Г. Т., която
скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г. В. М., действащ като ЕТ „Георги Мирев-53“ да заплати на В. М. М. разноски по делото за всички
инстанции в общ размер 2 817 лв. /две хиляди осемстотин и седемнадесет лв./.