BG Army I SV Vojna 3

МИНИСТЕРСТВО н я войнятл
ЩЛБЪ НП ВОЙСКАТА — ВОЕННО - ИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
ВЪ
СВЪТОВНЯТЯ
войнл
г.
1915— 1918
Т О М Ъ III
ВОЙНАТА СРЕЩУ СЪРБИЯ ПРЕЗЪ 1915 ГОДИНА

НЯСТЯчПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ
ВЪ МЯКЕДОНИЯ
(Съ 25 картограф, прилож ения)
СОФИЯ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1938
Линиспгеръ на бойната
Генерала-жайора Т. ДАСКАЛОВА.
Нахалника на Ц]аба на Ьойската

Генерала-жайора йО РД . ПЪЕВЙ.
Пож. на нахалника на Ц1аба на Ьойската

Генерала-майора Н. х. ПЕТКОВ25.
ПреЬсеЬатель на Военно-историхеската кожисия
Генерала-жайора о. з. 1ДВ. В. ФиЛ11ПОВ2.

С атрубници:
Генерала-жайора о. з. АТ. ХР11СТОВ25.
Генерала-жайора о. з. АЛ. МАРКОВ2.

Съдържание
Стр.
Глава 1.— Планове за операциите. (Картограф, приложения № № 1, 2 и 3) . . . 1
Общото положение на дветп> страни ...................................................................... ' . 1
Положението вь Македония. — Положението на сърбите. — Положението на
б ъ л га р и те ...................................................................................................................... 2
Планьть на сьрбитгь. — Сведения за българите. — • Планътъ за действията . . 5
Планътъ на българитгь, — Сведения на Главното командуване за сърбите. — .
Планъ за действията.................................................................................................... 7
Глава II. — Н астж плението на II армия към ъ Овче Поле — Куманово — Враня.
(Картограф, приложение № 3 ) .................................................................................... 13
Разпореждане на Сръбското командуване ..................................................................... 13
Разпореждания на командуващия арм ият а .................................................................. 13
Настъплението на 3-а Балканска дивизия. — Разположението на дивизията.—
Сведения за сърбите. — Бойно поле. — Разпореждане на командира на диви
зията. — Минаване границата отъ Десната колона. — Минаване границата
огь Средната колона. — Минаване границата отъ Левата колона. — Дейность
на дивизионната конница. — Дейность на дивизионното командуване. —
Дейность на Сръбския кривопаланкски о т р я д ъ ...................* .......................... 14
Атака на укрепената позиция Китка — Чупина — Крива Паланка — Царь
Върхъ. — Разпореждания отъ командира на 3*а Балканска дивизия. — Настжп
лението на Десната колона. — Боятъ на в. Китка. — Настжплението на
Средната колона. — Боятъ при Крива Паланка. — Връщането на Левата
колона. — Разузнаване отъ конницата. — Дейность на Дивизионното коман
дуване. — ЗАгуби. — Дейность на Сръбския кривопаланкски отрядъ * . . . 37
Настжплението на 7-а Рилска дивизия. — Разпореждания отъ командира на
дивизията. — Настжплението на 2-а бригада. — Настжплението на 53-и полкъ. —
Настжплението на 1/14-а дружина. — Настжплението на 3-а бригада. —
Настжплението на маневрените войски. — Дейность на дивизионната кон
ница. — Дейность на 14-и Македонски полкъ. — Дейность на сръбските
войски отъ Брегалнишката дивизион на о бл асть................................................ 59
Настжплението на 7-а Рилска дивизия на 2-и и 3-и октомврий. — Разпо
реждания отъ командира на дивизията. — Настжплението на 2-а бригада. —
Настжплението на 53-и полкъ. — Настжплението на 3-а бригада. — Дейность
на 14-и Македонски полкъ. — Дейность на дивизионното командуване . . 78
Настжплението на Конната дивизия. — Заемане изходно положение. — Настж
плението на 2-и октомврий. — Атаката на 5-и коненъ полкъ при Кочане на
3- и октомврий. (Картограф, приложение № 4 ) ................................................. 96
Отстъплението на сьрбитгь отъ граничната з о н а ................................................ 106
Настжплението на българитгъ къмъ гр. Враня и по долината на р. Морава. —
Настжплението на 1/7-а бригада. — Настжплението на 23-а бригада. —
Настжплението къмъ Враня на 2-и октомврий. — Настжплението на 3-и и
4- и октомврий. — Положението на сръбскигк войски на З-и октомврий . . 106
VI СЪДЪРЖАНИЕ
Действията около гр. Струмица. — Нападение на железния пжть при

ж.-п. ст. Удово. — Насочване на 14-и полкъ и 1/5-и дивизионъ къмъ
гр. Струмица.................................................................................................................. 133
Дейность на армейското ком андуване ...................................................................... 145
Глава III. — Настжплението на II армия към ъ Куманово отъ 4-и д о 10*и октом*
врий. (Картограф, приложение № 3) • • . . ....................................................... 147
Разпореждания на армейското ком андуване ........................................................... 147
Настжплението на 4-и октомврий. — Настъплението на Конната дивизия. —
Настжплението на 3-а Балканска дивизия къмъ Страцинъ. — Настжплението
на 7-а Рилска дивизия къмъ Кратово...................................................................... 148
Настжплението на 5-и октомврий, — Настжплението на Конната дивизия.
(Картограф, приложение № 5). — Приближаване на 3 а Балканска дивизия
къмъ Страцинската позиция. — Настжплението на 7-а Рилска дивизия къмъ
Злетовската р%ка. — Настжплението на 1/7-а бригада. — Разузнавателна
дейность на 2/3-а бригада около В р а н я .............................................................. 169
Настжплението на 6-и октомврий. — Разпореждания отъ командуващия
II армия. — Настжплението на Конната дивизия къмъ Велесъ. — Боятъ
на 3-а Балканска дивизия при Страцинъ. (Картогр. приложение № 6;. —
Настжплението на 7-а Рилска дивизия къмъ Кратово — в. Кара Ташъ. —
Дейность на 23-а и 1/7-а бригади въ долината на р. М о р а в а ...................... 195
Настжплението отъ 7-и до 10-и октомврий. — Завладяване гр. Куманово отъ
З-а Балканска дивизия. — Настжплението на З-а Балканска дивизия къмъ
Скопие — Качаникъ и Гиляне (Картограф, приложение № 7). — Настж
плението на 7-а Рилска дивизия къмъ Куманово (7-и — 9-и октомврий). —
Дейность на Конната дивизия при гр. Велесъ. — Настжплението на 1/7*а и
23-а бригади въ долината на р. Морава на 7-и и 8-и октомврий. — СьрбигЬ
въ долината на р. Морава. — Настжплението на 2/3-а и 1/7-а бригади на
9-и и 10-и октомврий. — (Картограф, приложение № 8). — Дейность около
гр. Струмица. (Картограф, приложение № 9 ) ....................................................... 219
Глава IV. — Разделянето на II армия на Северна и Ю ж н а групи. (Картограф.

приложение № 10).................. .. ................................................................................. 291
Настжплението на 10-и и 11-и октомврий' — Разпореждания на българското
командуване. — Настжплението на частите отъ З-а Балканска дивизия. —
Дейность на Главното и армейското командувания. — Дейность на Южната
група около Велесъ. — Действията въ долината на р. Морава. (Картогр.
прилож. № 8). — Действията при гр. Струмица.................................................... 291
Действията на 12-и октомврий. (Картограф, приложение № 10). — Настж
плението на 1/3-а бригада презъ Качанишкия проходъ. (Картогр. прилож.
Мй 11). — Настжплението наЗ/З-а бригада къмъ Гиляне.— Дейность на Южната
група около гр. Велесъ. — Настжплението по долината на р. Морава.
(Картогр. прилож. № 12). — Действията южно отъ Струмица. — Дейность
на Щаба на II а р м и я ............................................................................................... 320
Действията на 13-и октомврий. — Завладяване Качаникъ отъ 13-а бригада.
(Картогр. прилож. № 13). — Действията на 3/3-а бригада северно отъ Пре-
шово — Бояновци. (Картогр. прилож. № 14). — Окончателно раздЬляие
на II армия на две групи и усилването й. — Дейность около гр. Велесъ. —
Настжплението на З-а Балканска дивизия къмъ линията Кържинце — Рома-
новацъ. (Картограф, прилож. № 12). — Дейность южно отъ гр. Струмица . • 350
Действията на 14-и октомврий. (Картограф, приложение № 10). — Настжпле
нието на 13-а бригада къмъ изхода на Качанишкия проходъ. — Действията
на 33-а бригада. — Настжплението въ долината на р. Морава. (Картогр.
прилож. № 12). — Настжплението на 7-а дивизия. — Дейность на Кон
ната дивизия...................... * ........................................................................................ 395
СЪДЪРЖАНИЕ VII
Глава V. — Действията на Северната н Ю ж ната групи о тъ II армия отъ

15-и д о 20-и октомврий. (Картограф, приложение № 15).................................. 419
Положението на дветгь страни на 14-и октомврий вечерьта. — Разположе
нието на българските войски. — Разположението на сръбските и фран-
цузските в о й с к и ....................................................................................................... 419
Отбраната на Качанишката ттъснина отъ 113-а бригада. — Дейность на
15- и октомврий.— Разузнаване на 17-и октомврий. — Дейность на 18-и октом
врий. — Дейность на 19-и о к то м в р и й ...................................................................422
Отбраната на Скопена Черна Гора отъ 313-а бригада. (Картограф, приложе
ние № 16). — Боягь на линията Добросинъ — Върбена на 15-и октомврий. —
Боятъ на линията Мучи Баба — Върбенъ — Добросинъ — Биляча на 16-и октом
врий. — Боятъ при Бояновци на 17-и о к т о м в р и й ...................... ......................430
Настъпление къмъ Тетово. — Разпореждания и мерки на българското коман-
дуване за осигуряване посоките къмъ Скопие. — Завладяването на Тетово . 442
Действията на 3-а Балканска дивизия «5 долината на Морава. — Ятака на
укрепената позиция на р. Елашничка на 15-и октомврий. (Картогр. прилож.
№ 17). — Преследване отъ 3-а дивизия къмъ Власина и Кукавица пла
нини на 16-и октомврий. (Картогр. прилож. №17). Заемане изходно положение
за завладяване Власина и Кувавица планини на 17-и и 18-и октомврий. — На
стъплението на 3-а дивизия къмъ Власина и Кукавица планини отъ 19-и
до 21-и октомврий. (Картогр. прилож. № 1 8 )..........................................................454
Завладяването на Велесь и преследване сьрбитп» къмъ Бабуна и Клепа планини . —
Действията на 15-и октомврий. — Действията на 1б-и октомврий. — Завла
дяване Велесь и преследването на 17-к октомврий. — Преследване на
18-и октомврий .............................................................................................................. 537
Настъпление къмъ Щипь — Криволакь оть 15-и до 17-и октомврий. — Положе
нието при Криволакъ къмъ 15-и октомврий. — Разпорежданията на коман
дира на дивизията. — Действията на 15-и октомврий. — Действията на
16- и октомврий. — Първата атака на Криволакъ на 17-и октомврий . . . . 579
Действията около Струмица ............................................................................................ 606
Глава VI. — Отбрана на фронта Соничка Г л а в а — Струма о т ь Ю ж ната група

на II а р м и я .................................................................................................................. 611
Разпореждания на българското ком андуване ............................................................611
Действията по дгъсния брп>гъ на Вардара. (Картограф, приложения № № 15, 19
и 20). — Боятъ за завладяване Соничка Гдава на 19-и октомврий. (Картогр.
прилож. № 19). — Действията на 20-и октомврий. — Дейность на 21-и
октомврий. — Дейность на 22-и октомврий. — Разузнаване отъ Конната
дивизия къмъ Прилепъ отъ 23-и до 29-и октомврий. — Отбраняване Соничка
Глава, Преслапъ и Клепа планини отъ 27-а бригада отъ 23-и до 27-и октом
врий. — Действията на 28-и октомврий. — Настъпление на Сборната дивизия
къмъ Черна отъ 29-и до 31-и октомврий. — Затвърдяване на българигЬ
на лЪвия брЪгъ на Черна на 1-и ноем врий........................................................612
Действията по лъвия бргъгъ на Вардара. (Картогр. приложения № № 15,
19 и 20). — Подготвяне втората атака на Криволакъ отъ 17-и до 20-и октом
врий, — Втората атака на Криволакъ на 21-и октомврий. — Третата атака
на Криволакъ на 23-и октомврий. — Отбрана на позицията срещу Криволакъ
отъ 24-и октомврий до 19-и н о е м в р и й ...................................................................743
Действията по дгъсния бргъгъ на Вардара отъ Зд-и октомврий до 8-и ноемврий. —
Завладяването на Соничка Глава. (Карт. прилож. № 21). — Завладяване
източния изходъ на долината на р. Раяцъ и затвърдяването на 5 а Ду
навска дивизия на лЪвия брЪгъ на Черна отъ 5-и до 8 и ноемврий. — Поло
жението на 8-и ноемврий в е ч е р ь т а ...............* ................................................... 654
VIII СЪДЪРЖАНИЕ
Отбрана на фронта при Струмица. — Спиране настъплението на англо-

французитЬ отъ 19-и до 30-и октомврий. — Привличане 2-а Тракийска
дивизия къмъ Струмишкия фронтъ. — Разпореждания и разместване на
дивизията отъ 1-и до 30-и октомврий. — Отбраната отъ 31-и октомврий до
19-и ноемврий. — Организиране отбраната на сьглашенскигк войски отъ
5-и до 19-и ноемврий. ................................................................................................ 921
Настъплението на усилената Конна дивизия къмъ Битоля. — Дейность на
Конната дивизия около Прилепъ отъ 5-и до 8-и ноемврий. — Атака на
сръбската позиция при Алинци отъ усилената Конна дивизия отъ 9-и до
13-и ноемврий. (Картогр. приложения № № 22 и 23). — Разузнаване къмъ
Битоля отъ 14-и до 17-и ноемврий. — Преследване сърбите къмъ Битоля
и Ресенъ отъ 18-и до 21-и ноемврий. (Картограф, приложение № 24). —
Дейность на дивизията отъ 22-и до 26*и ноемврий. — Завладяване Охридъ.
(Картограф, приложение № 2 5)................................................................................. 989
Глава V II.— Свръзки. — Свръзките на Щаба на армията съ подчинените му части. —

Свръзките въ частите на арм ия та ......................................................................... 1083
Глава VIII. — У стройство на тила, превоза и снабдяването на армията . . . . 1097

Устройство на тила . — Етапни пжтища. — Пътни участъци..............................1097
Интендантска служба и снабдяване. — Снабдяване съ облекло и снаре-
жение. — Снабдяване съ храни. — Снабдяването въ д и в и з и и т е ...................... 1098
Оръжейно и огнестрелно снабдяване. — Дейность на 2-и армейски огнестреленъ
паркъ. — Дейность на разходните складове — Дейность на 2-и базисенъ
огнестреленъ складъ. — Дейность на Армейската артилерийска работил
ница. — Снабдяването въ частите наармията..................................................... 1107
Санитарна служба, евакуация и снабдяване. — Санитарната служба въ армията. —
Санитарната служба въ диви зи и те ........................................................................... 1113
Инженерно снабдяване .....................................................................................................1120
П р и л о ж е н и я :............................................................................................................................ 1123
Приложение № I. — Списькъ на началниците на отделните части на II армия
къмъ 1-и октомврий 1915 г о д и н а ........................................................................... 1125
Приложение № 2. — Боенъ и численъ съставъ на българската II армия къмъ
1-и октомврий 1915 го д и н а .................................................................................1132/1133
Приложение № 3. — Боенъ съставъ на сръбските, французските и англий
ските войски въ Македония къмъ 1-иоктомврий 1915 го д и н а ........................ 1148
Приложение № 4. — Здгуби, понесени отъ частите на II армия презъ 1915 го д .. . 1152
Книгописъ .............................................................................................................................. 1161
Печатни г р е ш к и .......................................................................................................................... 1163
Картографни приложения1):
Стр.
№ 1. — Бойно разписание на българската II армия къмъ 1-и октом-
врий 1915 год..................................................................................... 1
№ 2. - Бойно разписание на срьбскигЬ войски въ НовигЬ области
къмъ 1-и октомврий 1915 год.......................................................... 1
№ 3. - Настъплението на II армия отъ 1-и до 10-и октомврий
1915 год..................................................................................... 1, 13, 147
№ 4. - Конната атака на 5-и коненъ полкъ при Кочане на 3*и октом
врий 1915 год..................................................................................... 99
№ 5. - Конната атака при Варсаково на 5-и октомврий 1915 год. . . 173
№ 6. — Боятъ на 3-а Балканска дививия при Страцинъ на 6-и октом
врий 1915 год........................................................................................ 200
№ 7. - Боятъ при Скопие на 9-и октомврий 1915 г о д ............................231
№ 8. - Настъплението на 2/3-а и 1/7-а бригади по долината на
р. Морава на 9-и, 10-и и 11-и октомврий 1915 год. . . . 263, 313
№ 9. - Нападението на железния пъть при Удово на 9-и октом
врий 1915 год........................................................................................ 279
№ 10. — Настъплението на II армия отъ 10-и до 14-и октомврий
1915 год............................................................................... 291, 320, 395
№ 11. — Настъплението на 1/3-а бригада презъ Качанишкия проходъ
на 12-и октомврий 1915год................................................................ 320
№ 12. — Настъплението на З-а Балканска дивизия по долината на
р. Морава на 12-и, 13-и и 14-и октомврий 1915 год. . . . 335, 399
№ 13. - Завладяване Качаникъ отъ 1/3-а бригада на 13-и октом
врий 1915 год..........................................................................................350
№ 14. — Действията на 3/3-а бригада северно отъ Прешово — Боя
новци на 13-и октомврий1915 год......................................................354
№ 15. — Положението на 14-и октомврий и действията на Южната група
отъ II армия отъ 15-и до 20-и октомврий 1915 год........ 419, 612, 743
№ 16. - БойовегЬ на#3/3-а бригада при Мучи Баба — Върбенъ —
Добросинъ-—'Бояновци (в. Биляча) на 15-и, 16-и и 17*и октом
врий 1915 год..................................................................................... 430
]) Събрани въ отдЪленъ свитък-ь; печатани въ Географския институтъ при Мини
стерството на войната.
X КЛРТОГРЛФНИ ПРИЛОЖЕНИЯ
№1 7 . — Действията на 3-а Балканска дивизия на 15-и и 16-и октом-

врий 1915 год............................................................................... 454, 468
№ 18. — Действията на 3-а Балканска дивизия на 19-и, 20-и и 21-и октом-
врий 1915 год...................................................................................... 502
№ 1 9 . — Действията на Южната група отъ II армия отъ 19-и до
20-и октомврий 1915 год.......................................................... 612, 743
№ 20. — Действията на Южната група огъ II армия отъ 23-и до
28-и октомврий 1915 год.......................................................... 612, 743
№ 2 1 . — Завладяването на Соничка Глава. — Действията на 30-и и
31-и октомврий и 1-и и 2-и ноемврий 1915 год........................ 854
№ 22. — Атака на сръбската позиция при Алинци отъ 10-и до
12-и ноемврий 1915 год................................................................... 995
№ 23. — Атака на сръбската позиция при Алинци на 13-и ноем
врий 1915 год..................................................................................... 995
№ 24. — Боятъ на Конната дивизия на Бигла и Стругова планини на
20-и ноемврий 1915 год................................ ; ............................... 1052
№ 25. — Боятъ на Конната дивизия на Петрина планина на 23-и ноем
врий 1915 год...................................................................................... 1066
Приети съкращения*):
Въ текста:
В. И. к......................................... Военно-историческа комисия.
Картограф, п р и л о ж е н и е ................ Картографно приложение.
Прилож................................................. Приложение.
Т. V, стр. 1 3 7 .................................... Томъ V, страница 137-а.
В. И. Я ; Х1.УИ. 34. а, стр. 316 . . Военно-исторически архивъ; Х1ЛЖ
шкафъ, 34-а папка, връзка * а \ стр.
316-а.
Щ . Д А. Щ абъ на действуващата армия.
В. . . Върхъ.
К. . . Кота — висота, на която е означена
височината.
Р.................. Р*Ька.
Г радъ.
? : : : : Село.
Клб. (мах.) Колиби (махали).
Чифл. . . , Чифликъ.
Овч. . . . Мандра (кошара).
ур..........
Разв. . . ,
Урочище.
Развалини.
Ез. . . . , Езеро.
Зая . . . Заливъ.
Ж.-п. ст. . ЖелЪзо-пжтна станция.
Т.-п. ст. . . . Телеграфо-пощенска станция.
Км. (клм.) . . Километри.
М..................... Метри.
П а .............. Планина.
Приет. . . . Пристанище.
7*5*см. батарея 7*5-санти метрова батарея.
15-см. батарея 15-сантиметрова батарея.
Въ текста и въ картографнитЪ приложения:

2/3-а бригада ............................... 2- а бригада отъ 3-а Балканска ди
визия.
1/7-а б р и г а д а ................................... 1- а бригада отъ 7-а Рилска дивизия.
3/5-а б р и г а д а ................................... 3- а бригада отъ 5-а Дунавска дивизия.
2/11-а македонска бригада . . . . 2- а бригада отъ 11-а Македонска ди
визия.
*) Всички дати сж по старъ стнлъ.
XII ПРИЕТИ СЪКРАЩЕНИЯ
3/13-а д р у ж и н а ............................... 3- а дружина отъ 13-и Рилски полкъ.

1/54-а д р у ж и н а ............................... 1- а дружина огь 54-и полкъ.
2/5-а македонска дружина . . . . 2- а дружина отъ 5-и македонски полкъ.
9/26-а р о т а ....................................... 9-а рота отъ 26-и Пернишки полкъ.
16/11-а р о т а ....................................... 16-а рота отъ 11-и Сливенски полкъ.
1/20-а гранична р о о ....................... 1- а рота отъ 20-а гранична дружина.
2/3-а опълченска рота I призизъ . . 2- а рота отъ 3-и опълченски полкъ
! призивъ.
6/7-а полска б о л н и ц а .................... 6-а полска болница отъ 7-а Рилска
дивизия.
1/3-о с. с. артилер. отделение . . 1- о отделение отъ 3-и с. с. полски
артилерийски полкъ.
2/ 1-0 с. с. план. артилер. отделение . 2- о х / с . отделение отъ 1-и планински
5/17-а с. с. б а т а р е я ....................... 5-а • батарея отъ 17-и с. с. полски
4/5-и е ска д р о н ъ ............................... 4- и ескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ.
3/20-и батальонъ ........................... 3- и батальонъ отъ 20-и пехотенъ полкъ.4
Пр. пл................................................... Преди пладне.
Сл. пл................................................... Следъ пладне.
Ч.................................................. Часъ.
м.................................................. Минути.
Картограф, приложение) Картографно приложение.
Картогр. прилож. . . . | ................
Вие......................................................... Височина, хълмъ.
Мах........................................................ Махала.
Ч.................................................. Чешма.
К............................................................ Кладенецъ
Кар. (С т р а ж .)................................... Караулка (Граниченъ постъ, Стражар-
ница).
ч
<
,х
I
ГЛЯВД I.
Планове за операциите.
(Картограф, приложения № № 1, 2 и 3).
Общото положение на двете страни').

Презъ септемврий 1915 год.2), когато намесата на България
къмъ страната на Централните сили стана очевидна, Сръбското
командуване прехвърли няколко дивизии на източната граница
на Сърбия за отбрана по-важните операционни посоки, водещи
отъ България къмъ вътрешностьта на Сърбия. По този начинъ
се образува новиятъ фронтъ — срещу България — нареченъ
„Източенъ“ .
Задачата на войските отъ Източния фронтъ (101'А бата
льона, 54'А батареи и 25'Л ескадрона) първоначално бе да
охраняватъ границата и да бъдатъ готови да заематъ онези
погранични пунктове, които биха могли да послужатъ отпосле
като опорни за по-нататъшните отбранителни или настъпателни
действия.
Сръбското главно командуване предполагаше, че настъ
пление на българите въ Македония е по-малко вероятно. То не
разполагаше и съ достатъчно войски, съ които да организира
отбраната на македонската граница, и затова тази отбрана бе
възложена на новоформираната армия, наречена „Войски въ
новите области“ , бойната сила на която възлизаше на 44 бата
льона и 16'А батареи.
При съставяне плана за войната Сръбското командуване
имаше предвидъ черногорската армия и помощьта на съгла-
шенскигЪ войски. Обаче, черногорската армия нямаше никаква
маневрена способность, и не можеше да бъде употребена на
друго м^сто, освенъ въ своето отечество.*)
*) За разположението на странигЬ гл. Картограф, приложение къмъ томъ I.

*) ДатигЪ сж по старъ сгилъ.
Българската армия въ Световната война 1913— 1918 год., томъ III. 1
2 ПЛАНОВЕ ЗА ОПЕРАЦИИТЕ
Сръбското главно командуване разчиташе извънредно много

на помощьта на своите съюзници. Желанието на сърбите, щото
помощьта на съглашенскитЬ войски да се прояви нЪкжде около
Нишъ, съ цель да послужатъ като общъ резервъ, а, най-главно,
като преминать презъ Македония, да се съединятъ съ сръбските
войски и осигурятъ съобщенията имъ съ Солунъ, не можа да
се изпълни въ началото на войната. Къмъ 23-и септемврий
Съглашението бе стоварило въ Солунъ около 23,500 души,
обаче ткзи войски настжпиха и започнаха действия срещу бъл
гарските войски, следъ като последните беха навлезли дълбоко
въ сръбска територия и беха прекжснали железно-пжтните съ
общения около Враня и Велесъ.
Действията на българската армия въ Сърбия беха пред-
предприети споредъ плана на Щаба на действуващата армия,
възприетъ напълно отъ Германското главно командуване. Спо
редъ този планъ, I армия, съсредоточена на фронта отъ р. Ду-
навъ до в. Стрешаръ, требваше да настжпи къмъ долината на
р. Морава, съ главенъ обектъ гр. Нишъ.
За действия въ Македония въ плана на Германското коман
дуване се предвиждаше само една пехотна дивизия и Македон
ското опълчение. Българското командуване отдаваше по-големо
значение на действията въ Македония, и насочи тамъ целата
II армия — 43 дружини, 44 батареи и 20 ескадрона1), съ задача
да настжпи съ главна посока къмъ Скопие, да прекжсне съоб
щенията на сръбската армия съ Солунъ и да й попречи да се
оттегли въ Македония. 2-а и 10-а дивизии прикрйваха границата
къмъ Гърция и охраняваха брега на Егейско море.
Обаче, поради непредвидените въ Военната конвенция
обстоятелства, още презъ първите дни на войната Българското
командуване усили II армия съ 5-а дивизия отъ III армия и съ
11-а и 2-а дивизии.
Положението въ Македония.
Положението Следъ войните презъ 1912 и 1913 години
на сьрбигЬ. Македония бе поделена между Сърбия и Гърция,
като сърдцето на тази чисто българска земя остана
да се владее отъ сърбите. Споредъ новата организация на
армията, целата нова сръбска територия бе поделена на петь
дивизионни области — Битолска, Брегалнишка, Вардарска, Ко-
*) Отъ гЬхъ два ескадрона сж картечни.
ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪ МАКЕДОНИЯ 3
совска и Ибърска. Въ всека область бе формиранъ по единъ

пехотенъ полкъ, носещъ името на дивизионната область. Първо
начално новите полкове квартируваха въ Сърбия, а въ Маке
дония бЪха само щабовете на новоформиранигк области. Освенъ
гЬзи полкове, Сръбското командуване б4 формирало два прЪко-
бройни полка съ щабове въ Битоля и Дебъръ. Нови артиле
рийски части не бЪха формирани, но къмъ петте нови диви-
зионни области бЪха пратени по едно артилерийско отделение
отъ старите полкове.
Освенъ горните войски, Сърбия имаше и гранична стража —
петъ батальона за цЪла Сърбия, съ обща численость около
4,000 души.
Презъ 1914 и 1915 години станаха много промени въ състава
на македонските войски. Новите полкове, като неблагонадеждни,
б^ха разформирани. За охранение на границите и за пазене реда
бЪха оставени части отъ III призивъ, които, заедно съ младите
войници, бЪха развърнати въ пехотни полкове. Петте диви-
зионни области въ Македония и войските срещу Албания бЪха
подчинени на началника на войските въ новите области, гене-
ралъ Поповичъ, съ Щабъ въ гр. Скопие.
Къмъ края на септемврий гЬзи войски бЪха разположени така:
а) Войски въ БрЪгалнишката дивизионна область (Щ абъ —
въ гр. Щипъ) — 18 батальона. 3 запасни и 5 гранични роти,
16 картечници, 3 планински и 3 полски батареи — въ района
Щ ипъ — Велесъ — Радовишъ — Кочане — отбраняваха отъ Козякъ
планина до в. Руенъ и железния пжть отъ Гевгели до Зелениково;
граничните роти — въ Валандово, Калугерица и Царево Село;
б) Кривопаланкски отрядъ (Щабъ — въ Крива Паланка) —
11 батальона, 1 запасна и 1 гранична роти, 5 картечници,
2 планински, 2 полски и 1 гаубична батареи — въ района
Крива Паланка — Кратово — отбраняваха отъ в. Руенъ до
в. Патарица;
в) Войски срещу Албания: Призренски отрядъ — 4 бата
льона, 1 запасна и 3 гранични роти, 1 планинска и 2 полски
батареи — охраняваше фронта Лукина — Конаитъ; Подримски
отрядъ — 3 батальона, 3 гранични роти, 1 планинска и 1 полска
батареи — охраняваше фронта Рунгая — Джафа Булчизъ; Охрид
ски отрядъ — 3 батальона, 2 гранични роти и 1 планинска
батарея — охраняваше фронта Прушай — Бабру.
И тъй, на 30-и септемврий вечерьта сърбите имаха въ Маке
дония, непосредствено на границата срещу България, 31‘Л бата-
4 ПЛАНОВЕ ЗА ОПЕРАЦИИГЬ
яьона и 11 батареи, съ бойна чиспеность 29,600 пушки, 54 орж-

дия и 21 картечници.
А, заедно съ войските срещу Албания, за действие въ Маке
дония, сърбите имаха всичко 44 батальона и 167г батареи, съ
бойна численость 41,250 пушки, 78 орждия и 33 картечници1).
Положението на II армия на 30-и септемврий вечерьта беше
българитЬ. съсредоточена въ района Кюстендилъ — Дуп
ница— Горна Джумая (Щабътъ — въ Кюстен
дилъ): 3-а Балканска дивизия: 2-а бригада (29-и полкъ) съ две
планински батареи и полуескадронъ конница — около в. Дукатъ; «
3-а бригада (45-и и 46-и полкове) съ едно планинско и едно
полско с. с. артилер. отделения и една пионерна рота — въ
района Гор. Тламино— Дол. Тламино— Големъ Върхъ; 1-а бригада
(11-и полкъ, 2/32-а и 3/32-а дружини) съ три полски с. с. артилер.
отделения и една пионерна рота — въ района Скакавица — Ра-
ненци — Расово — Бобешино; 32-и полкъ (две дружини) съ една
планинска батарея и едно полско с. с. артилер. отделение — въ
Богословъ и на в. Руенъ; 4/3-и ескадронъ, придаденъ къмъ
дивизията за дивизионенъ ескадронъ, — въ Бобешино.
Щабътъ на 1-а бригада и 24-и полкъ беха въ движение
по железницата къмъ Кюстендилъ.
Мостовата рота — въ Кюстендилъ, Телеграфната — въ Ра-
нинци, Щабътъ на 3-а пионерна дружина и Щабътъ на диви
зията — въ Бобешино.
Всички дивизионни и армейски административни служби
беха въ района на дивизионната область, дето чакаха редъ за
превозване по железницата.
Граничната линия предъ фронта на разположението на
дивизията се заемаше отъ 3-а гранична дружина, Щабътъ на
която беше въ Кюстендилъ.
7-а Рилска дивизия: 1-а бригада (13-и полкъ) съ две пла
нински орждия и полуескадронъ конница — около Мосулъ и
въ Гор. Любата; 2-а бригада (22-и полкъ и 3/26-а дружина) съ
една планинска и една полска батареи, една пионерна рота и
взводъ конница — въ Църварица и Черната Скала; 53-и полкъ
съ три полски с. с. батареи и една пионерна рота — въ Клисура;
3-а бригада (54-и полкъ и две роти отъ 14-и полкъ) съ една
полска и една планинска батареи, взводъ конница и една пио-
’) Гл. Картограф, приложение № 2 и Приложение № 3. — Сведение за бойния
сьставъ на армията къмъ 1-и октомвриЙ 1915 година.
ПЛННЪГЬ НН СЪРБИТЪ 5
нерна рота — на височините Кадийца, Джам и Тепе и Руенъ;

14-и Македонски полкъ: 1-а дружина на в. Лешко, 2-а — на
Джами Тепе, 3-а — съ една с. с. батарея — въ ЛЪвуново и 4-а— съ
една планинска батарея — въ Струмица; 7-а пионерна дружина —
въ Грамада. 7-и опълченски полкъ — въ Дупница.
Граничната линия предъ фронта на дивизията се заемаше
оть 4-а и 5-а гранични дружини, щабовете на които бЪха въ
Крупникъ и Струмица.
Административните войски и служби на дивизията бЪха
разположени въ Дупница и Горна Джумая.
Конната дивизия съ 2-а и 4-а бригади, Конно-артилерийското
отделение, Колояздачната рота и Радиотелеграфното отделение
бе разположена при хановете на Ваксево.
II армия имаше всичко: 43 действуващи, 3 гранични, 4 опъл
ченски и 8 етапни дружини, 11 картечни роти, 44 батареи и
20 ескадрона, съ обща численость: 100,247 хора, 53,325 пушки,
52 картечници, 182 орждия, 3,057 сабли, 24,026 коня, 19,733 вола,
10,824 колй, 6,493 товари, 24 автомобила, 363 велосипеда и
5 прожектора1).
Планътъ на сърбите.
Сведения за На 21-и септемврий Сръбското главно коман-
българитЬ. дуване получи оть Сръбския воененъ аташе въ
София сведения за съсредоточаването на българ
ските войски на границата срещу Македония:
,,.... На фронта Кюстендилъ — Горна Джумая: въ района около
Кюстендилъ: 1-а бригада отъ 7-а дивизия (13-и, 26-и и 53-и пех. пол
кове) и 7-и артилер. полкъ; въ района около Горна Джумая: 2-а бригада
отъ 7-а дивизия (14-и, 22-и и 54-и пех. полкове) и 17-и артилер. полкъ.
Въ движение къмъ Кюстендилъ е 3-а дивизия. На този фронтъ ще
има още две планин. артилер. отделения."
Сведенията на Сръбското командуване за българските войски
къмъ 21-и септемврий 1915 год. не отговаряха напълно на дей
ствителното положение — не се споменава нищо за Конната
дивизия.
Планътъ за На 24-и септемврий началникътъ на Войските

действията, въ новите области получи отъ Главното команду
ване следната заповедь:*)
*) Гл. Картограф, приложение № 1 и Приложение № 2 — Сведение за бойния и
числения съставъ на армията къмъ 1-и октомврий 1915 година.
б ПЛАНОВЕ ЗА ОПЕРАЦИИТЪ
„Дипломатическите сношения между насъ и нашите съюзници,

оть една страна, и България, отъ друга, сж прекжснати. Скоро ще
започнатъ и военните действия. Отъ досегасъбраните сведения се
знае, че около Кюстендилъ се намиратъ: 1-а бригада отъ 7-а Рилска
дивизия, въ съставъ три полка, единъ полски артилер. полкъ и едно
планин. артилер. отделение. 3-а Балканска дивизия е на пжть за Дуп
ница. Часть отъ новоформираната 11-а Македонска дивизия е срещу
Пехчево и около Струмица. Вашата задача е да осигурите граничния
фронтъ отъ в. Патарица до гръцката граница и да разположите Вашите
войски така, щото да могатъ успешно да отбраняватъ по-главните
посоки: Крива Паланка — Куманово — Скопие, Кочане — Щ ипъ — Ве-
лесъ — Скопие, Струмица — долината на р. Вардаръ. Отъ голема
важность е, ако по-важните пунктове отъ граничния фронтъ заемете
преди неприятеля и опорно ги отбранявате. Така сжщо отъ голема
важность е запазването на ж.-п. линия Солунъ — Скопие — Ристовацъ,
съ цель да се запазятъ съобщенията съ старата територия и уреди
пренасянето на съюзническите войски, които ще ни дойдатъ напо-
мощь, както и да се осигури превозването на нашите военни материали
отъ Солунъ. Засега разчитайте само на силите, съ които разполагате;
повече такива не могатъ да Ви се дадатъ, поради създалото се общо
положение по целия нашъ фронтъ. Северно отъ Васъ е Власинскиятъ
отрядъ, подъ командата на полковникъ Плазинъ, съ Щ абъ въ Власина.
Интендантските магазини за вашите войски на Източния фронтъ
ще бждатъ въ Скопие и Велесъ. Комуникационни линии: Крива Па
ланка— Куманово— Скопие и Царево Село— Кочане — Щ ипъ — Велесъ.
Вашиятъ Щ абъ ще бжде въ Скопие. За разположението на Вашите
войски на Източния фронтъ донесете телеграфически/
Началникътъ на Войските въ новите области заповеда:

„1) Началникътъ на Брегалнишката дивизионна область да отбра
нява съ своите войски граничния фронтъ отъ гръцко-сръбско-българ-
ското триграничие до а Руенъ, изключително, а началникътъ на Криво-
паланкския отрядъ — отъ в. Руенъ до в. Патарица, изключително,
2) Началникътъ на Брегалнишката дивизионна область да отбра
нява посоките Царево Село — Кочане — Щ ипъ — Велесъ, Струмица —
долината на р. Вардаръ и железно-пжтната линия въ участъка между
Гевгели и Криволакъ, а началникътъ на Кривопаланкския отрядъ —
посоката Крива Паланка — Куманово — Скопие,
3) Началникътъ на Вардарската дивизионна область да отбра
нява участъка отъ железно-пжтната линия въ своята територия.
4) Всички началници да запазятъ въ своите области редъ и спо
койствие, както и всички мостове, пжтища и телеграфни и телефонни
линии. Началниците на частите да взематъ всички мерки щото, съ
започване военните действия, да се заематъ и опорно отбраняватъ
всички по-важни пунктове отъ граничния фронтъ/
И тъй, Сръбското командуване, като не разполагаше съ
достатъчно сили, съ които да организира отбраната на маке-
плпнътъ нп бъ лгприт -ь 7
донската граница, възприе единъ строго пасивно-отбранителенъ

планъ за действие — отбрана на граничната линия и посокигЬ,
които водятъ къмъ вжтрешностьта.
Планътъ на българитЪ.
Сведения на Главното Следъ като 6Ъ обявена мобилизацията
командуване за Щабътъ на действуващата армия полу-
сьрбитЬ. чаваше ежедневно отъ Военния аташе
въ Нишъ, отъ граничнигЬ дружини и
отъ други източници сведения за съсредоточаването на сръбските
войски на българската граница и за разместването имъ въ
вжтрешностьта на Кралството:
„1) На 1^-и септемврий, отъ командира на 1/7-а пех. бригада:
20-и пех. полкъ III призривъ е разположенъ северно отъ Крива
Паланка; 2-и батальонъ съ две полски и четири планински орждия—
на върховегЬ Чупина и Китка (к. 1669); 3-и батальонъ и две полски
орждия — на хребета западно отъ Киселица; 20-и пех. полкъ II при-
зивъ съ два батальона и една планинска батарея (шесть орждия)
заемаха Царь Върхъ (Султанъ Тепе) и хребета, който отива къмъ
Крива Паланка и минава презъ селата Безъ и Кошара; 3-и батальонъ
съ единъ ескадронъ бЪше въ Крива Паланка. Въ последния градъ се
приготовляватъ ежедневно 6,000— 7,000 хлЪба. 10-и полкъ II призивъ,
съставенъ повече отъ българи, билъ въ Скопие, но го очакватъ да
пристигне въ Крива Паланка заедно съ 21-и полкъ. 16-и полкъ 11 при
зивъ билъ въ Охридъ, но щЪлъ да замине за Криволакъ. Кратово и
височините южно отъ него се заематъ отъ единъ полкъ. На Кали*
манската позиция е пристигналъ единъ полкъ, идещъ отъ Велесъ. Въ
Щ ипъ той е получилъ 4,000 хлЪба. Височината западно отъ Щ ипъ се
за&ма отъ единъ батальонъ съ четири с. с. орждия; при Клисели има
пехотна часть съ две с. с. орждия. 20-и кадрови полкъ заема съ по
единъ батальонъ Кочане и Калиманската позиция, а другиятъ батальонъ
е пръснатъ: въ Царево Село има рота, въ Пехчево — рота и въ
Берово — две роти.
2) На 15-и септемврий отъ началника на Гарнизона въ

Струмица:
Въ Берово има батальонъ отъ 20-и полкъ. Въ Щ и п ъ — Радовишъ —
три батальона отъ 13-и полкъ съ четири картечници и четири 7‘5-см.
полски орждия. Въ Щ и п ъ — Валандово — четири батальона отъ 2-и полкъ
съ 7’5-см. планински орждия надъ Валандово (две — задъ Удовския
мостъ и две — задъ моста на р. Демиръ Капия); на Калиманци — два
батальона.3
3) На 15-и септемврий отъ Военния аташе въ Нишъ:
8 ПЛАНОВЕ ЗА ОПЕРАЦИИГЬ
Вероятно е» че войските въ Македония ще бждатъ командувани

отъ генералъ Дамянъ Поповичъ.
4) На 18-и септемврий отъ командира на 3-а гранична дру

жина, отъ Кюстендилъ:
Разположениятъ въ Кратово и околностьта единъ полкъ, по све
дения, на 11-и т. м. заминалъ по посока на Царь Върхъ, и сега е
разположенъ западно отъ този върхъ, при Др^никъ. Този полкъ се
придружава отъ полска и планинска артилерия, но неизвестно колко
батареи. Получава дневно по 800 кгр. месо. 18-и пех. полкъ е зами
налъ отъ Скопие, и на негово мЪсто е дошелъ 1-и пех. полкъ. На
16-и т. м. е пристигналъ въ Крива Паланка единъ полкъ съ две батареи,
които батареи веднага били изпратени за Царь Върхъ. Въ Кочане
има само 50 войника, въ Кратово н%ма войски, на Калиманци сж
разположени две дружини отъ 30-и полкъ, които заематъ линията
Цкра — Прескка — Баня Чука— Гърляна. Западно отъ Гърляна пра-
вятъ окопи.
5) На 20-и септемврий отъ командира на 5-а гранична дру

жина, отъ Струмица:
На ж.-п. ст. Струмица сърбигк иматъ една рота (180 войника) и една
планинска батарея. Въ Валандово — две роти (500 войника). По висо-
чинигЬ надъ село Пираво — една рота (160 войника). Въ Къзълъ
Доганли — една рота (300 войника); на 11-и септемврий пристигнали
две планински орждия отъ ж.-п. ст. Струмица; всички части сж отъ
1/2-и батальонъ, повечето болни войници. Отъ 14-и полкъ остана само
една рота, пръсната по селата. 2/2-и батальонъ е въ Велесь; 3/2-и и
4/2-и батальони — по желЪзно-пжтната линия отъ Демиръ Капия до
Велесъ. Ротата при ж.-п. ст. Струмица прави пжтища по дксния бркгъ
на р. Вардаръ, между моста на станцията и Демиръ Капия. Западно отъ
шосето за Дойранъ, срещу Костурино, копаятъ редути. Въ Гевгели
войска нЪма. Въ участъка срещу Сушево сърбигк иматъ по 100 вой
ника въ селата Дукатино, Покрайчево, Калугерица и по 60 войника
въ селата Невичино, Папино и Злево.“
Като резултатъ отъ всички сведения, събрани и системати

зирани въ Щаба на действуващата армия, за разположението
на сръбскигЪ войски срещу фронта на II армия, къмъ 22-и сеп
темврий бЪ установено следното:
СръбскигЪ войски въ Македония командува генералъ Дамянъ
Поповичъ. Въ района Крива Паланка — Кратово — Султанъ Тепе
сж разположени 12-и пех. полкъ II призивъ и 12-и пех. полкъ
III призивъ. Въ района Кочане — Царево Село— Берово — Щ ипъ
сж 2-и пех. полкъ I призивъ, 13-и и 20-и пех. полкове млади
войници. Въ Скопие е 18-и пех. полкъ млади войници. Въ Дой
ранъ— Удово е 1-и пех. полкъ млади войници.
ПЛАНЪТЪ НЛ БЪЛГЛРИТЪ 9
Споредъ донесенията на Военния аташе въ Атина и отъ

други източници, Щабътъ на действуващата армия имаше све
дения, че гръцката армия е мобилизирана, и почнала да се
съсредоточава въ Македония; че Гърция ще пази неутралитетъ,
но поведението й е съмнително, и че изненади откъмъ този
фронтъ сж възможни.
Планъ за дей- На основание възприетия планъ за войната

ствията. противъ Сърбия и сведенията за сръбските
войски, съ директива № 1 отъ 22-и септемврий
Щабътъ на действуващата армия постави на II армия след
ната задача:
„II отделна армия, състоеща се засега отъ З-а Балканска дивизия,
7-а Рилска дивизия (безъ 26-и полкъ) и Конната дивизия, да атакува
противника отъ в. Стрешаръ (изключително) до в. Лешко (включително)
и следъ това презъ Крива Паланка и Царево Село — Кочане концен
трично да настжпи къмъ Овче Поле.
13- и пех. Рилски полкъ съ придадените му части, подъ командат
на командира на 1/7-а бригада, полковникъ Сантурджиевъ, да настжпи
въ долината на р. Морава къмъ Враня, споредъ даденото му упжтване
отъ Щаба действуващата армия. За свръзка между него и З-а дивизия
да се изпрати една силна странична колона презъ горното течение на
р. Пчиня (Стайовци) къмъ Враня.
Върхътъ Султанъ Тепе да се обходи.
14- и пех. Македонски полкъ (три дружини) съ нуждното кол
чество артилерия и взводъ конница да бжде оставенъ въ долината на
р. Струма да охранява фронта в. Кадж Дурукъ — в. Конница — Че-
решница1). Въ негова подкрепа да изпрати единъ полкъ отъ З-а бри
гада отъ 7-а дивизия къмъ Белица.
Дружината отъ 14-и полкъ, изпратена въ Струмица, следъ свърш
ване на мисията, дадена й неправо отъ Щаба на действуващата армия,
може да се прибере, въ зависимости отъ обстановката, или къмъ
Огражденъ планина, на пжтя Струмица— Берово, или да се насочи
къмъ Радовишъ — Щ ипъ."
На основание директивата отъ Щаба на действуващата армия,
Щабътъ на II армия състави планъ за действията на армията,
който изрази въ следното наставление № 1 отъ 28-и септемврий:
На II отделна армия (състоеща се засега само отъ З-а Балканска

дивизия, 7-а Рилска дивизия — безъ 26-и полкъ — и Конната дивизия)
е заповедано да атакува противника отъ в. Стрешаръ (изключително)
до в. Лешко (включително) и следъ това презъ Крива Паланка и Ца
рево Село — Кочане концентрично да настжпи къмъ Овчо Поле.
*) По картата мерка 1:210,000.
10 ПЛАНОВЕ ЗА ОЛЕРАЦИИГЬ
Вследствие на което:
1) Командирътъ на 1-а бригада отъ 7-а дивизия — полковникъ
Сантурджиевъ — 13-и пех. Рилски полкъ (четири дружини, една пла
нинска батарея, половина ескадронъ, половина пионерка рота) — да
действува на крайния дЪсенъ флангъ на II армия, въ състава която
влиза, като настжпи по долината на р. Морава къмъ Враня, споредъ
упжтването, дадено му направо отъ Щаба на действуващата армия.
Най-късно 29-и септемврий следъ пладне да заеме изходното си поло
жение около Мосулъ, прикрито, по възможность близо до границата.
2) Командирътъ на 2-а бригада отъ 3-а дивизия — полковникъ
Бошнаковъ— 29-и пех. Ямболски полкъ (четири дружини, едно планинско
отделение отъ две батареи, два ескадрона съ конно-пионеренъ взводъ
и половина пионерна рота) — да настжпи по горното течение на р. Пчиня
(Стайовци) къмъ гр. Враня. Най-късно на 29-и септемврий следъ
пладне да заеме изходното си положение около в. Дукатъ, прикрито,
по възможность близо до границата.
3) 3-а Балканска дивизия, къмъ която се придава едно полско
отделение отъ 7-и артилер. полкъ и единъ ескадронъ отъ Конната
дивизия, да настжпи на фронта в. Китка (к. 1669), включително, —
БрЪзовски Ридъ (к. 1088— к. 1131), въ обща посока на Страцинъ,
като се заслони отъ Царь Върхъ и го обходи, а не да го атакува.
Общо стремление — обходъ отъ северъ за отблъсване противника въ
южна посока. Частите отъ дивизията да заемагь изходното си поло
жение прикрито, по възможность близо до границата, най-късно до
29-и септемврий следъ пладне.
4) 7-а Рилска дивизия:
а) Единъ полкъ съ едно артилерийско отделение и единъ коненъ
взводъ да се остави въ долината на р. Струма, съ цель да охранява
долината на фронта в. Кадж Дурукъ — в. Конница — с. Черешница до
сменяването му отъ 2-а Тракийска дивизия. Да се открие и поддържа
свръзка на изтокъ, съ 2-а Тракийска дивизия, дЬсниятъ флангъ на
охранението на която е на в. Баба Тумбаси.
б) СъчостаналигЪ части дивизията да настжпи на фронта Бре-
зовски Ридъ — в. Лешко, въ обща посока Царево Село — Кочане, а
съ единъ полкъ — презъ Пехчево — Блатецъ — Виница.
Къмъ дивизията се придава единъ ескадронъ отъ Конната дивизия.
Всички части да заемагь изходното си положение най-късно на 29-и т. м.
следъ пладне, прикрито, по възможность близо до границата.
5) Конната дивизия на 30-и т. м. да се премести въ Ваксево. Да
държи свръзка съ 7-а дивизия, за да следва, на първо време, следъ нея,
щомъ тя мине границата, и се спустне къмъ Царево Село. При първа
възможность или по искането отъ началника на 7-а дивизия, да излезе
напредъ, съ крайна цель да разузнае за разположението и силите на
противника между линията Куманово — Удово, на р. Вардаръ.
6) Дружината отъ 14-и Македонски полкъ, изпратена въ Стру
мица, щомъ свърши мисията си, да влезе въ разпореждане на начал
ника на 7-а дивизия, който да й даде задача и да донесе.
П Л АН Ъ ТЪ НА БЪЛГАРИ Г*Ь 11
7) МЪстностьта, на която ще се действува, ще затрудни твърде

много съгласуването на действията на разнигк колони. Поради това да
се взематъ всички мЪрки за поддържане взаимната съседска свръзка
съ чести взаимни известия.
Знаейки общата цель на армията, както своята и тази на съсе-
дигЬ, и при възможность да не се получи заповЪдь за действия на
следния день, началниците на единиците да развиятъ полезна ини
циатива — като поддържатъ взаимна свръзка, да продължаватъ дей
ствията. Това се особено много отнася до Рилския и Ямболския полкове.
Действията на всички требва да се отличаватъ съ особена смелость.
Обходите (маневрирането) сж действителни похвати за успеха въ пла
нинска местность.
8) Частите, които ще атакуватъ определените за атакуване
сръбски гранични постове, презъ нощьта на 30-и септемврий срещу
1*и октомврий да се приближатъ своевременно, незабелязано и въз
можно близко до постовете, за да се хвърлятъ стремително, бързо и
тихо да завладеятъ постовете.
9 ) ..........................................................................................
Презъ периода на съсредоточаването на армията сведения

за сръбските войски продължаваха да се събиратъ още и отъ
охранителните части по границата, отъ разузнавачи и отъ
сръбски бегълци. Всички т^зи сведения, събирани и система
тизирани отъ Щаба на II армия, беха представени въ Щаба на
действуващата армия. Споредъ бюлетина за 30-и септемврий,
сърбите имаха:
Отъ Враня до Гевгели (170 клм.) новоформираната армия
на генералъ Дамянъ Поповичъ, преимуществено отъ нови пол
кове съ млади войници (събрани на 1-и януарий 1915 год.) и
отъ отделни полкове отъ разни призиви; ротите отъ по 160—
250 човека; некои полкове въоръжени съ турската пушка
„Маузеръ“ .
Разположението на войските: по височините източно отъ
Стайовци и в. Чупина — части отъ 18-и полкъ; мажду в. Чупина
и Крива Паланка — части отъ 12-и полкъ II призивъ; на Царь
Върхъ (Султанъ Тепе) — останалата часть отъ 12-и полкъ II при
зивъ; при Дреникъ — 12-и полкъ III призивъ; по височините
Повиенъ, Цера, Калиманци — 1б-и полкъ; пб-наюгъ, по висо
чините Гърляна, Чука Голекъ, Чавка, до къмъ Митрошинци —
20-и полкъ; при Нивичино, Подрешъ — 13-и полкъ; между
Удово и Демиръ Капия — 2-и полкъ I призивъ; при Валандово
и пб-наизтокъ — 1-и полкъ и отъ Моравската дивизия I при
зивъ — 2-и пех. полкъ.
12 ПЛАНОВЕ ЗА ОПЕРЛЦИИГЬ
Укрепяваха се височинитЬ Китка, Чупина, Киселица, Жеди-

лово, Кале; хребетигЬ Крива Паланка — Царь Връхъ — Кръкле
и Кали Каменъ; рабогЬха окопи отъ Калиманци къмъ Гърляна
и в. Чука Голекъ, при ПресЬка — Горанце мах. — Църноковецъ,
около Цкра, в. Повиенъ и в. Китка; около Драмча; отъ Цър-
норЪка къмъ Царево Село.
Двстро-унгарската III и германската XI армии бЪха преми
нали рЪкитЪ Дрина, Сава и Дунавъ, и продължаваха успешно
настжплението си на югъ.
На 30-и септемврий Щабътъ на действуващата армия съ
директива № 2 определи по-точно задачата на II армия, а така
сжщо и начина на действията:
,11 армия да настжпи къмъ линията Бояновци — Куманово — Гра
дище планина, съ цель да прекжсне съобщенията на Македония съ
Сърбия по долината на р. Морава и да попречи на сръбската армия
да се оттегли въ Македония, като въ сжщото време бжде готова да
се противопостави на всеко подкрепление, което евентуално би било
изпратено на Сърбия откъмъ югъ:
а) З а Балканска дивизия да настжпи въ обща посока на Кума
ново, като изпрати презъ Стайовци за Враня една силна странична
колона за поддържка на 13-и Рилски полкъ.
б) 13-и Рилски полкъ да настжпи, съгласно дадените му упжт-
вания, къмъ Враня и северно отъ този градъ, като вземе сериозни
мерки да си обезпечи десния флангъ отъ неприятелските войски,
находящи се при Сурдулица и пб-наюгъ. 3-а дивизия требва да бжде
готова въ всеко време да се притече на помощь на 13-и полкъ, за
което помежду имъ да се установи най-гксна свръзка.
в) 7-а Рилска дивизия да остави 14-и Македонски полкъ на сегаш
ното му место, докато бжде смененъ отъ части на 2-а Тракийска
дивизия; съ бригадата отъ Черната Скала и Горна Джумая да настжпи
въ обща посока Царево Село — Кочане — Градище планина, а пол-
кътъ, оставенъ при Белица, да се насочи презъ Пехчево и Блатецъ
къмъ село Виница, за което своевременно да бжде съсредоточенъ
около в. Джами Тепе.
г) Конната дивизия, следъ като й се открие свободенъ пжть, да
премине презъ Черната Скала и да се насочи по долината на р. Бре
галница къмъ Велесъ, съ цель да прикрива левия флангъ на II армия,
да прекжсне съобщенията на противника въ долината на р. Вардаръ
и да разузнава въ южна посока.
5-и коненъ полкъ да бжде изпратенъ презъ Пехчево за Стру
мица, съ цель да разузнава въ южна посока, въ долината на р. Стру
мица, и да поддържа свръзка между Конната дивизия и бригадата въ
Струмската долина (2-а дивизия).11
ГЛАВА II.
Настъплението на II армия къмъ Овче Поле—

Куманово—Враня.
(Картограф, приложение № 3).
Разпореждане на Сръбското командуване.

Времето отъ 24-и до 30-и септемврий, както и презъ нощьта
срещу 1-и октомврий бе употребено отъ сърбите за притегляне
части отъ вжтрешностьта и приближаването имъ къмъ гранич
ната линия.
При тези движения на сръбските части къмъ граничното
бйло презъ нощьта срещу 1-и октомврий и на сутриньта между
двете противни страни се завързаха бойове, които туриха нача
лото на военните действия.
На 1-и октомврий въ 1035 часа Сръбското главно команду
ване изпрати до началника на Войските въ новите области след
ната заповедь:
.Българите сж нападнали на нашиятъ граниченъ фронтъ отъ
Затворническа Поляна до Св. Никола, и сж се затвърдили на наша
земя. Презъ нощьта срещу 1-и октомврий сж нападнали на Деве Баиръ,
Руенъ, Бождарица и по-южно. Понеже съ това българите сж нару
шили целостьта на нашата територия безъ никакъвъ поводъ отъ наша
страна, заповедвамъ да заемете съ вашите войски граничната линия,
да се затвърдите на нея, и да отбивате енергично всички нападения
на българите.“
Разпореждания на командуващия армията.

На 28-и септемврий командуващиятъ армията изпрати до
командирите на дивизиите следната заповедь:
„Военните действия срещу Сърбия ще се наченатъ на 30-и сеп
темврий срещу 1-и октомврий тази година. Разпоредете частите да зае-
матъ изходните си положения близо до границата съгласно направе
ните разпореждания. Всичко требва да бжде готово, частите съсре-
14 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО— ВРАНЯ
доточени на своите места, за да може на 1-и октомврий действията

да се пренесатъ веднага на неприятелска територия. На гръцката гра
ница да се пази пълна коректность. Наставление и заповЪдь за дей
ствия ще получите. 334.“
Споредъ тази заповЪдь, частитЬ отъ армията заеха изходното
си положение, както ще бжде изложено по-долу.
На 29-и септемврий командуващиятъ армията издаде след
ната заповЪдь № 7 за настъпление, съ която даде на частигЬ
задачи споредъ директивата на Щаба на действуващата армия
№ 1 и наставлението на Щаба на армията № 1, безъ да се
съобрази съ директивата на Щаба на действуващата армия № 2:
„Сведенията за противника, нашето разположение, цельта на
II армия и задачите на различните единици се виждатъ отъ наставле
нието № 1 отъ вчера.
Запов-Ъдвамъ:
I. — На 30-и срещу 1-и октомврий, преди разсъмване, да се ата-
куватъ сръбските погранични постове, за да се скрие на 1-и октомврий
презъ деня отъ погледите на противника посоката на движението на
нашите части.
II. — На 1-и октомврий всички колони да минатъ границата и
решително да атакуватъ противника:
1) Рилскиятъ полкъ — полковникъ Сантурджиевъ — да настжпи
въ обща посока Крива Фея— Сливница — Изумно — Кумарево— Враня.
На 1-и октомврий да заеме Крива Фея.
2) Ямболскиятъ полкъ — полковникъ Бошнаковъ — да настжпи
въ обща посока Стайовци — Голочевце.
3) 3-а Балканска дивизия да атакува противника на линията
в. Китка (к. 1669) — Чупина— Крива Паланка, като се заслони откъмъ
Царь Върхъ (Султанъ Тепе) и го обходи, безъ да го атакува.
4) 7-а Рилска дивизия да заеме Царево Село.
Съ единъ полкъ отъ бригадата, предназначена да охранява доли
ната на р. Струма, да настжпи къмъ Пехчево — Блатецъ — Виница, въ
свръзка съ дивизията, която настъпва къмъ Кочане; да очисти района
Пехчево — Берово (долината на горното течение на р. Брегалница) и да
заеме пжтищата, които идатъ отъ р. Струмица и Щ ипъ — Радовишъ
презъ планинските била западно отъ горното течение на р. Брегалница.
5) Конната дивизия — съгласно наставлението № 1.
6) Щабътъ на армията на 30-и септемврий ще се премести въ
гр. Кюстендилъ.“
Настъплението на 3-а Балканска дивизия.

Разположението На 29-и септемврий командирътъ на диви-
на дивизията. зията заповеда да се заеме изходно поло
жение:
„1) 3-а б р и г а д а (45-и и 46-и полкове), усилена съ две планински
батареи отъ 3-и планин. артилер. полкъ, едно полско артилер. отде
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 3-а БЛЛКЛНСКЛ ДИВИЗИЯ 15
ление (три батареи) отъ 17-и артилерийски полкъ, една пионерна рота
отъ 3-а пионерна дружина, десеть конника отъ 4/3-и ескадронъ и
граничните части въ участъка постъ Жеравино — постъ Църноокъ,
да заеме ГолЪмъ Върхъ на 30-и септемврий пр. пладне.
2) 1-а б р и г а д а (11-и полкъ и две дружини отъ 32-и полкъ),
усилена съ б-и артилер. полкъ (шесть батареи), едно отделение отъ
16-и артилер. полкъ (три батареи), една пионерна рота и граничните
части на участъка постъ Ташъ Тепе — постъ Жеравино, да се разпо
ложи най-късно на 29-и септемврий сл. пладне въ района Скакавица —
Ранинци.
3) П о л к о в н и к ъ И о с и ф о в ъ — командиръ на 32-и п о л к ъ — съ
две дружини отъ 32-и полкъ, една планинска батарея отъ 3-и планин.
артилер. полкъ, полурота пионери и едно хелиографно отделение отъ
3-а пионерна дружина, десеть конника отъ 4/3-и ескадронъ и гра
ничните части отъ поста Ташъ Тепе до Брезовски Ридъ да се раз
положи около в. Шапка (три клм. североизточно отъ Руенъ), като
изпрати за свръзка съ 7-а дивизия, която ще действува въ посока
Царево Село — Кочане, една рота къмъ в. Кучевница. Частите да бждатъ
на местата си на 29-и септемврий сл. пладне.
4) 2 4- и п о л к ъ и едно отделение отъ 16-и артилер. полкъ оста-
ватъ въ разпореждане на началника на дивизията, въ Кюстендилъ.
5) Началниците на колоните и артилерийските началници да изу-
чагь пжтищата, водещи къмъ границата и въ вжтрешностьта на Сърбия,
и да взематъ мерки за поправянето имъ за движение на обози и полска
артилерия и да изучатъ артилерийските позиции, отъ които артилерията
ще може да поддържа най-напредъ атаката на граничната линия,
а следъ това — на укрепената сръбска позиция в. Китка (к. 1669) —
Чупина — Крива Паланка — Царь Върхъ.“
Сведения за Щабътъ на дивизията имаше сведения, че

сърбите. на укрепената позиция в. Китка (к. 1669) — Чу
пина — Дубровница — Крива Паланка — Кали Ка-
менъ — Царь Върхъ — ДрЪникъ сърбите иматъ дванадесеть
батальона, шесть батареи и две далекобойни орждия, незави
симо отъ частите, които се намиратъ задъ гюсъ, въ вжтреш-
ностьта. Върхътъ Султанъ Тепе е силно заетъ, и сърбите разчи-
татъ много на неговата естествена сила.
Сведенията на Щаба на дивизията за сърбите бЪха близки
до действителното положение.
Бойно поле. Местностьта, на която се развиха действията

на дивизията, е планинска, гола, скалиста и силно-
пресечена отъ малките планински потоци — притоци на реките
Пчиня, Крива и Кратовска. Граничната линия, която е вододелна
на реките Струма и Пчиня и висока отъ 1,000 до 2,200 метра,
16 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
представя най-силната естествена отбранителна позиция при

настжпление къмъ Куманово. Други отбранителни линии б^ха:
1) в. Китка (к. 1669) — Чупина — Дубровница— Крива Паланка —
Царь Върхъ; 2) Страцинъ планина; 3) височинигЬ, които
образуватъ вододЪлитЬ на рЪкитЬ Ручиначка, Живуша, Петраш-
ница и Пчиня; 4) Руенъ планина и южнигЪ й разклонения
между рЪкигЪ Пчиня и Липкова.
Първата позиция намЪста бЪше гориста, а въ останалата си
часть — гола и скалиста. ПозициигЪ имаха недостатъци — мъртви
пространства на близкитЪ разстояния и нямаше напречни пж-
тища за свръзка и въ тила за подвозъ и отвозъ.
Единствениятъ добъръ пжть съ посока на настжплението
на дивизията б^ше шосето Гюешево — Деве Баиръ — Крива Па
ланка — Страцинъ — Куманово, поддържано добре. Междусел-
скигЬ пжтища отъ Царь Върхъ презъ Кратово за Куманово и
онЪзи по долината на р. Пчиня, поради есеннитЪ дъждове,
бЪха силно разкаляни, движението съ коли и полска артилерия
по твхъ бЪше много трудно, а по долината на р. Пчиня —
невъзможно.
Краятъ бЪше беденъ откъмъ храни, и такива трйбваше да
се подвозватъ отъ България.
Разпореждане на Презъ нощьта срещу 30-и септемврий въ

командира на Щаба на З-а дивизия се получи заповЪдьта
дивизията. по II армия № 7: Презъ нощьта срещу 1-и ок-
томврий всички колони да минатъ грани
цата и решително да атакуватъ противника.
Като имаше предвидъ задачата, мЪстностьта и сведенията
за противника, командирътъ на дивизията възприе следното
отговарящо на обстановката решение: 1) Да атакува сръбската
укрепена позиция — в. Китка (к. 1669) — Чупина — Крива Па
ланка — Царь Върхъ, съ дълбокъ обходъ отъ северъ въ посока
ГолЪмъ Върхъ— в. Китка (к. 1669) — Чупина; 2) Сжщата обходна
колона да се насочи, следъ падането на тази отбранителна линия,
въ обходъ на Страцинската позиция въ посока на Чупина —
Козякъ планина, и 3) Следъ като падне Страцинската позиция,
сжщата обходна колона да се насочи отъ Козякъ планина къмъ
Сушево — Куманово.
Въ духа на това решение бЪха издавани и всички заповеди
по дивизията, докато частитЪ завладяха Куманово.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 3-а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ 17
На 30-и септемврий въ 5 05 ч. генералъ Рибаровъ издаде

следната оперативна заповЪдь № 4:
*§ 1. — Сведенията за противника, нашето разположение и задачата
на дивизията оставатъ същитЯ, както въ оперативната заповЯдь № 3.
§ 2. — З а п о в Ъ д в а м ъ :
а) Д Я с н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П е т р о в ъ :
3-а пех. бригада . . . . 6 дружини Да атакува на 1-и октомврий
Две с. с. планин. батареи въ 4 30 ч. сръбскитЯ гранични
отъ 3-и планин. арти- части на фронта постъ Дога*
лер. полкъ.................... 8 оръдия ница — постъ Жеравино и
Три полски с. с. батареи да завладее граничната линия,
отъ 17-и артилер. полкъ 12 оръдия следъ което да продължи на
Една пионерна рота отъ стъплението си, съ цель да
3-а пионерна д р у ж и н а 1 рота атакува неприятелската пози
Всичко: 6 дружини, 20 оръдия ция отъ в. Китка (к. 1669) презъ
и 1 пионерна рота. Чупина до Кр.1), като се стреми
да отхвърли противника въ
южна посока.
б) С р е д н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П о п о в ъ :
11-и пех. п о л к ъ ................... 4 дружини Да атакува на 1-и октомврий
32-и пех. п о л к ъ ....................1 дружина въ 4 30 ч. сръбскитЯ гранични
6-и артилер. полкъ . . . 24 оръдия части на фронта постъ Жера
16-и артилер. полкъ . . . 24 оръдия вино — постъ Ташъ Тепе и
Една пионерна рота отъ да завладее граничната линия,
3-а пионерна дружина ,. 1 рота следъ което да атакува неприя
Всичко: 5 дружини, 48 оръдия телската позиция отъ Дубров-
и 1 пионерна рота. ница до Крива Паланка, като
се стреми, въ съгласие съ Дяс
ната колона, да отхвърли про
тивника въ южна посока.
На завладяната позиция да
се затвърди, като се заслони
отъ в. Султанъ Тепе.
в) Л Я в а к о л о н а — полковникъ Иосифовъ:
32-и пех. п о л к ъ ................2 дружини Да атакува на 1-и октомврий
Една с. с. батарея отъ 3-и въ 4 30 ч. сръбскитЯ гранични
планин.артилер.полкъ.. 4 оръдия части на фронта Ташъ Тепе—
Половина пионерна рота постъ Щ ърби Върхъ и да
отъ 3-а пионерна дру- овладЯе граничната линия, на
жина ............................Уа рота която да се затвърди и укрепи,
Всичко: 2 дружини, 4 оръдия като вземе всички мЯрки за
и Чг пионерна рота. прикриване, на всЯка цена, по
соката в. Руенъ — Кюстендилъ.
’) Между р. Дубровница и безименния й притокъ, югоизточно отъ к. 1487.

Българската армия аъ Световната война 1915-1918 год., т. III 2
г) К о н н и ц а — р о т м и с т ъ р ъ Ф и л и п о в ъ :
4-и ескадронъ отъ 3-и ко- Да се разположи задъ дЪс-.
ненъ полкъ ................ ескадронъ ния флангь на Десната колона
(около ГолемъВърхъ) въ време
на боя. Следъ завладяването на
неприятелската позиция да на-
! стжпи по течението на р. Пчиня
къмъ Търговище и да разу
знава зоната в. Козякъ — Стра-
цинъ (на шосето Крива Па
ланка— Куманово), като обърне
особено внимание и събере
» сведения заета ли е Страцин-
ската позиция и съ какви части.
д) 3 -а п и о н е р н а д р у ж и н а — м а й о р ъ Т и х ч е в ъ :
Телеграфната и Мостовата Да останатъ на биваците си,
р о т и ............................... 2 роти а командирътъ на дружината—
при Щаба на дивизията, като
се грижи да поддържа уста
новените връзки между Щаба
на дивизията и колоните, меж
ду сжщия Щ абъ и Щ аба на
армията.
§ 3. — Началниците на колоните да поддържатъ непрекъснато
свръзка помежду си и съ Щаба на дивизията, като гледагъ при
всеко променяване на местата си веднага да я възстановяватъ. Да из-
пратятъ донесения: 1) следъ завладяване на граничната линия; 2) следъ
заемане на неприятелската позиция; 3) следъ затвърдяване на нея,
съ скици за разположението си и сведенията, които сж добити за
противника.
§ 4. — Дивизионниятъ полски лазаретъ следъ пристигането си да
изпрати 3*о отделение при 3-а бригада, а 1-о и 2*о отделения, подъ
началството на началника на Лазарета, да се установятъ приГюешево. .
Дивизионните полски болници, следъ като пристигнатъ, да се
разположатъ западно отъ Кюстендилъ.
Ранените да се евакуиратъ въ откритите местни болници въ
Кюстендилъ.
§ 5. — Домакинските обози и огнестрелните паркове да следватъ
задъ колоните си.
§ 6. — Административниятъ обозъ, когато пристигне, да се раз
положи западно отъ Кюстендилъ.
§ 7. — Азъ съ Щаба на дивизията ще бжда въ началото на боя
при с Бобешино, а следъ завладяването на граничната линия — на
поста Коприва."
Дивизията започна действията несъсрЪдоточена: 45-и полкъ
още б-Ьше въ движение къмъ ГолЪмъ Върхъ, а 24-и полкъ.
Щабътъ на 1-а бригада, 3-и дивиз. ескадронъ, 3-и военно-поли

цейски полуескадронъ, Дивизионниятъ полски лазаретъ, болни
ците и всички останали тилови учреждения (освенъ Интендант
ската рота) още се превозваха.
Минаване грани- Щабътъ на 3/3-а бригада пристигна въ

цата отъДЪсна- Кюстендилъ по железницата на 29-и септем-
та колона. врий къмъ 1440 часа, кждето командирътъ на
дивизията лично осветли командира на бри
гадата, полковникъ Петровъ, по положението на частите отъ бри
гадата му, задачата на сжщата и разпорежданията, които еж
направени направо до частите, за да се съсредоточатъ по-бързо
на Големъ Върхъ.
На 30-и септемврий въ 4 часа командирътъ на бригадата
замина заедно съ Щаба си отъ Кюстендилъ за Големъ Върхъ.
По пжтя той настигна колоната на частите и доби добро впе
чатление отъ вида на войниците, които изглеждаха бодри,
весели и твърде малко внимание обръщаха на недостига въ
облеклото и снарежението.
Къмъ 1630 часа Щабътъ на бригадата пристигна заедно съ
командирите на 46-и полкъ и 2-о отделение отъ 17-и артилер.
полкъ на Големъ Върхъ, дето завари 7-а рота съ две картечници
отъ 32-и полкъ и два гранични поста, усилени съ опълченци
отъ местното население.
Следъ като разузна местностьта, командирътъ на бригадата
реши да атакува левия флангъ на сръбската позиция, като
обходи в. Китка.
Големъ Върхъ се издига значително надъ целата околна
местность, превишава съ 200 м. срещуположния в. Китка и дава
сигурно закритие за войски, които се движатъ и разполагатъ
източно отъ него. Само часть отъ билото и северните склонове
на върха се наблюдаваха отъ вдадената при сръбския постъ
Доганица гранична линия.
Една широка, съ стръмни брегове долина отделя Големъ
Върхъ отъ лежещия срещу него въ сръбска територия върхъ
Китка (к. 1669 споредъ австрийската карта мерка 1:200,000).
Масивътъ Китка има плоски и обли върхове и склонове
обрасли съ гжста гора. Този масивъ и хребетътъ Чупина при-
криватъ напълно долината на р. Пчиня, господствуватъ надъ
целия планински гребенъ западно отъ долината на р. Дубров-
2*
20 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРАНЯ
ница и образуватъ първата гранична отбранителна линия. Зае

мането на в. Китка улеснява значително атаката на тази отбра
нителна линия.
По донесения отъ граничните части, отъ ротата на 32-и полкъ
и отъ мастни жители, Щабътъ на 3-а бригада събра след
ните сведения за противника: граничните войски сж усилени;
в. Китка е заетъ съ около четири батальона съ една батарея;
около Метежово и Подържи Конь се очакватъ нови сръбски
части — пехота съ артилерия; сърбите поправятъ пжтищата на-
длъжъ по позицията и нови прокарватъ къмъ позицията — по
долината на р. Пчиня, къмъ в. Китка и отъ шосето Крива Па
ланка— Куманово за Метежово; укрепителните постройки, издиг
нати още презъ Междусъюзническата война, сж значително
подобрени; в. Китка е укрепенъ съ два реда окопи и два редута.
Къмъ 17 ч. главата на колоната на 4б-и полкъ се показа
на билото западно отъ Гор. Тламино, а колоната на 29-и полкъ
извиваше по склоновете на в. Църноокъ. За да прикриятъ
движението си тези части, необходимо бе да бждатъ прогонени
сръбските войници отъ поста Доганица. По заповедь отъ коман
дира на бригадата, единъ патрулъ и граничните войници отъ
българския постъ къмъ 2030 ч. заеха поста Доганица, съ което,
бе осигуренъ и единъ пжть по бйлото за разездите, изпратени
отъ командира на 2-а бригада да разузнаватъ.
Къмъ 19 часй 46-и полкъ, заедно съ Планинското артилер.
отделение, стигна на Големъ Върхъ, смени 7/32-а рота и зае
охранението. 45-и полкъ и 2/17-0 артилер. отделение пристиг
наха на 1-и октомврий преди пладне.
Липсата на пжть и стръмните възкачвания и спускания
затрудниха твърде много излизането на Полското артилер. отде
ление на Големъ Върхъ. Изкарването на орждията бе извършено
съ помощьта на 45-и полкъ и пионерната рота, а часть отъ
снарядите отъ предниците и зарядните ракли беха оставени въ
Гор. Тламино и пренесени отпосле съ товарни коне.
Следъ като пристигнаха частите, започнаха да поправятъ
окопите на върха и по височините южно отъ него, останали
отъ Междусъюзническата война. Патрулирането по граничната
линия бе оставено на граничните части.,
Въ духа на взетото решение, командирътъ на бригадата
заповеда частите да заематъ следното изходно положение:
46-и полкъ съ две дружини — въ окопите на връха; влево
отъ него — 2/17-о артилер. отделение, въ артилерийските окопи;
НПСТЖПЛЕНИЕТО НП 3-а БЯЛКПНСКА ДИВИЗИЯ 21
влЪво отъ отделението, по бйлото, — 2/4б-а дружина; вдесно

отъ 46-и полкъ — 2/3-о планин. артилер. отделение; 45-и полкъ —
вдесно отъ Планинското артилер. отделение; пионерната рота —
въ подцържка, задъ 4б-и полкъ.
Планътъ за атаката беше следниятъ: 4б-и полкъ да ата
кува противника отъ фронта, въ свръзка съ частите отъ 1/3-а
бригада, чийто десенъ флангъ се предполагаше да достигне до
поста Голешъ; първата цель беше частите да заематъ предния
пунктъ отъ сръбската позиция Орлово Гнездо, за да може
артилерията да излезе на по-близка позиция, тъй като в. Китка
отстои отъ Големъ Върхъ на около 5,800 метра; 45-и полкъ да
атакува съ обходъ левия флангъ на сърбите, като поддържа
свръзка съ 29-и полкъ; планинските батареи да се преместятъ
на Орлово Гнездо (височина северно отъ Караманица), щомъ
тази височина йжде заета отъ пехотата.
За свръзка съ Щаба на дивизията и съ 1-а бригада бе уре
дена летеща поща, а при поста Голешъ имаше и телефонна
станция. На 1-и октомврий къмъ 9 ч. на този постъ бе пови-
канъ началникътъ на Щаба на бригадата, комуто бе съобщено»
че постътъ Равна Нива е заетъ отъ 11-и полкъ, както и целата
гранична линия южно отъ този постъ.
На 1-и октомврий въ 5 ч. бе получена заповедьта по диви
зията № 4.
Командирътъ на бригадата само допълни направените вече
разпореждания, като задържа 3/45-а дружина въ бригадна под-
държка, въ отст/кпъ задъ левия флангъ на 46-и полкъ.
Когато се получи заповедьта, бригадата не беше още съсре
доточена — 45-и полкъ, 2/3-о планин. артилер. отделение и
пионерната рота беха въ движение отъ Гор. Тламино за Големъ
Върхъ. Те се очакваха да пристигнатъ и да заематъ изходното
си положение на 1-и октомврий къмъ I I 30 часа, който часъ
командирътъ на бригадата определи за започване действията.
На 1-и октомврий къмъ 8 50 ч. пристигнаха на Големъ Върхъ
първите две полски батареи и заеха определената имъ позиция.
Къмъ 10 ч. наближиха 1-а и 2-а дружини отъ 45-и полкъ, които,
следъ малка почивка, беха насочени сжщо къмъ изходното поло
жение — склона между Големъ Върхъ и Доганица. Въ 1030 ч.
пристигна последната полска батарея, задъ която следваше
3/45-а дружина и пионерната рота — последните оставени въ
бригадна поддържка; хората едва се движеха отъ умора. Щабътъ
на бригадата остана на Големъ Върхъ. На планинската арти
22 НПСТЖПЛЕНИЕТО НЛ II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМДНОВО-ВРАНЯ
лерия 6Я заповядано да подготви съ огъня си атаката на предния

пунктъ — Орлово ГнЯздо, а, ако сръбската артилерия открие
огънь отъ в. Китка, на началника на артилерията препоръчаха
да я ангажира и да покровителствува настъплението на собстве
ната пехота.
Къмъ това време по сръбскитЯ позиции имаше необикно
вено движение. Тукъ, на фронта отъ в. Китка до в. Патарица, сър-
битЯ заемаха позиция съ2/12-и батальонъ, една запасна рота(Пре-
шовската), две французски и три сръбски планински оръдия.
Следъ даденитЯ устно заповЯди за атака отъ командира
на бригадата и отъ командиритЯ на полковетЯ, въ 11 15 часа
1/46-а дружина — майоръ Поповъ, следъ кратка стрелба, напустна
окопитЯ си, и се спустна отъ ГолЯмъ Върхъ къмъ Орлово ГнЯздо.
По-късно 1/45-а дружина, развърната съ две роти въ първа
линия и две— въ втора, въ строй за движение подъ артилерийски
огънь, се спустна въ дъното на оврага, който минаваше западно
отъ ГолЯмъ Върхъ.
СърбитЯ забелязаха движението на последната дружина,
откриха артилерийски и пехотенъ огънь отъ предния пунктъ.
който предизвика огъня на Планинското артилер. отдЯление отъ
българска страна. Първиятъ артилерийски изстрелъ 6Я даденъ
въ 1120 часа.
3/46-а дружина — майоръ Сладкаровъ, заедно съ картеч
ната рота, подъ командата на командира на полка — подпол-
ковникъ Абаджиевъ, напустна окопитЯ си и настъпи съ две роти
въ бойна часть, една — въ дружинна и една — въ полкова
поддържка. СърбитЯ усилено биеха съ огънь ГолЯмъ Върхъ, но
огъньтъ имъ не причини загуби, защото окопитЯ бЯха напуст-
нати отъ българскитЯ части, които вече б^ха настъпили напредъ.
ПланинскитЯ батареи усилиха огъня по Орлово ГрЯздо. 1/45-а
дружина съ настъплението си заплашй лЯвия флангъ на сър-
битЯ, и защитницитЯ на предния пунктъ, виждайки се обхванати,
напустнаха позицията си, която 3/46-а дружина веднага зае.
Къмъ 14 часа 2/3-о планин. артилер. отдЯление по бата-
рейно зае позиция на завладЯния преденъ пунктъ. Сръбската
артилерия отъ в. Китка обстрелваше 46-и полкъ.
Поради пресЯчената мЯстность свръзката между частитЯ на
бригадата 6Я затруднена, и движението имъ напредъ ставаше
бавно. Но, когато къмъ 15 ч. полскитЯ и планинскитЯ батареи
съсрЯдоточиха огъня си по сръбската артилерия, пехотата на
бригадата продължи настъплението си безнаказано.
Въ 1430 часа 2/46-а дружина, разположена на ГолЪмъ върхъ,

южно отъ Полското артилерийско отделение, настъпи стреми
телно въ боенъ редъ, подъ прикритието на патрулна верига.
Една полурота отъ дружината бе изпратена къмъ поста Голешъ
за връзка съ 1/3-а бригада. Сърбите биеха долината на р. Дубров-
ница (северния й притокъ, който минаваше презъ с. Луке).
Къмъ 16 часа 1/46-а и 2/46-а дружини беха преминали
долината между в. Китка и ГолЪмъ Върхъ, и навлязоха въ гората
по полите на в. Китка, дето 2-а дружина 6% посрещната съ
силенъ пехотенъ огънь. АртилерийскигЬ наблюдатели забелязаха
това и донесоха. Огъньтъ на артилерията бе веднага насоченъ
по сръбските части, които обстрелваха дружината, и въ кратко
време сърбите беха принудени да отстъпятъ презъ югоизточ
ната тераса на в. Китка, и да се прибератъ въ окопите си.
2-а дружина продължи настъплението си и стигна горния край
отъ гористата часть на в. Китка, преследвайки съ огънь отстъп
ващите сърби.
Една сръбска колона, около батальонъ, бе забелязана отъ
Щаба на бригадата, отъ началника на артилерията и отъ 2-а дру
жина, че се движи по хребета (Редки Буки) около Метежово
къмъ в. Китка. Артилерията веднага насочи огъня си срещу
тази колона, която измени посоката си, и се скри задъ върха.
Тази сръбска колона беше единъ и половина батальона отъ
18-и кадровъ полкъ (резервъ), изпратенъ отъ началника на Кри-
вопаланкския отрядъ въ помощь на защитниците на в. Китка.
Сръбската батарея отъ в. Китка, въпреки подавляващия
огънь на българската артилерия, продължи да стреля. Разполо
жена на добремаскирана позиция и при това на големо раз
стояние, сръбската батарея мъчно можеше да се задуши. Изли
зането на една батарея отъ 2/17-о полско артилер. отделение
съ съдействието на пехотата на предния пунктъ, улесни зада
чата. Къмъ 1620 часа трите наблюдателни пункта на сръбската
артилерия беха добре обстреляни, батарейниятъ командиръ бе
убитъ, огъньтъ на батареята стана неточенъ и колебливъ, и къмъ
17 ч. сръбската батарея замлъкна. Тогава артилерията на брига
дата пренесе огъня си последователно по първата и втората
линии блиндирани окопи и по двата редута на в. Китка. Съ
същите данни батареите продължиха стрелбата и презъ нощьта.
Поради липса на телефони и пътеки по силнопресечената
и обрасла съ храсти местность, свръзката между частите бе
извънредно затруднена. Артилерийскиятъ разузнавачъ, изпратенъ
24 настж плението на и армия к ъ м ъ овче поле —кум ано во —ВРАНЯ
отъ предния пунктъ до командира на 46-и полкъ, употреби

четири чйса за отиване и връщане. Донесенията на командира
на 45-и полкъ до командира на бригадата, отдалеченъ четири-
петь клм., се получаваха за петь часа. Единствениятъ телефонъ,
съ който разполагаха частите на бригадата, беше този на 45-и
полкъ, който послужи да се свърже Щабътъ на бригадата и
артилерийската позиция съ граничния постъ Караманица, отдето
само бригадата можа да влезе въ свръзка съ Щаба на диви
зията чрезъ телефона на граничната стража.
Въ Щаба на бригадата бе получено съобщение, че коман-
дирътъ на 2/3-а бригада съ усиления 29-и полкъ миналъ грани
цата и настъпилъ къмъ в. Кпючъ. За действията на 1/3-а бри
гада нямаше никакви сведения.
На командира на 45-и полкъ бе изпратена заповЪдь да
използува конницата за разузнаване на д4сния флангъ, а съ
полка да ускори настъплението си къмъ в. Китка, източните
поли на който се заемаха отъ 4б-и полкъ. Къмъ полка бе при
дадена една планинска батарея.
Къмъ 19 часа започна да вали ситенъ, студенъ дъждъ, който
следъ малко се обърна на снЪгъ. Едновременно съ това, падна
гъста, непроницаема мъгла — не се виждаше на десеть крачки.
Свръзката между частите се затрудни още повече.
Въ Щаба на бригадата пристигна къмъ 1930 часа изпрате-
ниятъ отъ командира на дивизията офицеръ за поръчки, капи-
танъ Поповъ, който, между другите сведения, съобщи, че
1-а бригада ще започне атаката на 2-и октомврий.
Командирътъ на 3-а бригада смиташе, че, ако продължи
настъплението на 2-и октомврий, лЪвиятъ флангъ на бригадата
му ще бъде откритъ, и изостави проектираното преместване на
Полското артйлер. отделение на предния пунктъ; той задържа
на първоначалната позиция и 3/45-а дружина.
4б-и полкъ достигна полите на в. Китка съ незначителни
загуби; дружините се спреха, прикрити въ гората, дето се
подредиха, свързаха се помежду си и съ 45-и полкъ и, охраня
вани отъ патрули, заеха южния край на гората. На крайния
левъ флангъ, дето имаше полурота за връзка съ 1/3-а бригада,
бе изпратенъ офицерски патрулъ. Предъ фронта на 2-а дру
жина бе изпратенъ дружинниятъ адютантъ съ доброволци-раз
узнавачи; 3-а дружина изпрати напредъ разузнавателни взво
дове; 1-а дружина имаше отпредъ бойна верига, защото мест-
НПСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 3-а БЛЛКЛНСКЛ ДИВИЗИЯ 25
ностьта предъ нея б^ше рЪдка гора и храсти: Картечната рота

остана при 3-а дружина.
Въ този редъ, къмъ 1830 часа дружините настжпиха презъ
гората. Охраняващите чести излязоха отъ гората, посрещнати
отъ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь. Обаче, приспособени
къмъ мЪстностьта, тк се ориентираха и разузнаха за разполо
жението на сърбитк. СнЪгътъ, мъглата, стръмнината, плъзгавата
почва и голямата умора затрудняваха движението на обутите
съ царвули войници. Въпреки това, частите продължиха настъ
плението си и стигнаха до горния край на гората, дето ги завари
настъпилата нощь. Нощьта мина въ безреденъ пушеченъ огънь
между охранителните и разузнавателните части и отъ двете
страни.
45-и полкъ пристигна на Гол-кмъ Върхъ въ 1013 часа, дето
получи заповЪдь да настъпи съ 1-а и 2-а дружини въ обходъ
на в. Китка, следъ като 4б-и полкъ заеме предния пунктъ. Въ
13 часа настъпи въ боенъ редъ 1-а дружина, на 1,500 крачки се
верно отъ посоката на дкснофланговата дружина отъ 46-и полкъ.
Въ отстъпъ, вдксно отъ 1-а дружина, като полкова поддържка,
настъпи 2-а дружина въ същия часъ, като изпрати за свръзка съ
29-и полкъ единъ взводъ. Щомъ артилерията откри огънь, сла
бите сръбски части предъ фронта на полка изб-кгаха. Полкътъ
настъпи безпрепятствено, но бавно, мина рекичката, която тече
презъ с. Църна Р-кка, и се спре на позицията на хребета западно
отъ нея, дето нощьта завари полка. Въ 1930 часа полкътъ
получи отъ командира на бригадата запов-кдь:
„Отъ тази вечерь Ви се придава една планинска батарея и две
роти отъ 3-а дружина. Утре действията ще продължатъ, като се
насочите къмъ Сурлица, съ цель да се обходи и атакува в. Китка
съвместно съ 46-и полкъ и се поддържа свръзка съ 29-и полкъ
посрЪдствомъ полуескадрона отъ 3-и коненъ полкъ; да се охранява
здраво фланга на бригадата.“
Минаване грани- На 30-и септемврий Средната колона зае

цата отъ СрЪд- изходно положение: 11-и полкъ и 2/6-о артилер.
ната колона. отделение — въ Скакавица; 2/3-а пионерна
рота и 4/1б-о артилер. отделение — въ Ра-
нинци; 1/6-0 артилер. отделение— въ Расово; 2/32-а дружина —
въ Бобешино, съ прикриващи роти на граничната линия;
3/32-а дружина (две роти) — въ Скакавица; 24-и пех. полкъ
бкше въ движение по железницата къмъ Кюстендилъ. Щабътъ
26 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА I! АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
на бригадата и бригадниятъ командиръ не беха пристигнали.

За замЪстникъ на бригадния командиръ бе назначенъ коман-
дирътъ на 3-а артилер. бригада, полковникъ Пройновъ.
Местностьта въ зоната на действията на 1/3-а бригада е
изпълнена съ извънредно много височини, къси хребети съ
стръмни склонове, които дотолкова затрудниха действията, щото
частите требваше да водятъ борба повече съ природата, откол-
кото съ противника. Освенъ шосето Кюстендилъ — Крива Па
ланка— Куманово, други удобни пътища нямаше.
Организирани опорни пунктове по граничното бйло имаше
въ българска и въ сръбска територия. Докато, обаче, на бъл
гарска страна окопните работи беха полуразрушени, останали
отъ Междусъюзническата война, на сръбска страна, до деня
на започване военните действия, освенъ старигЬ укрепления,
беха построени и нови. Такива се забелязваха по бйлата и по
върховете на сръбската главна позиция — по гребените южно
отъ Крива река: по посока на Султанъ Тепе, на Славовъ ридъ,
югозападно отъ Жедилово на върховете Киселица и Кале
(източно отъ к. 1199). Тези опорни пунктове — окопи и редути —
беха заети отъ сръбски части, за които въ Щаба на бригадата
бе известно, че възлизатъ на около 10 батальона и 10 батареи.
На 30-и септемврий въ 730 часа полковникъ Пройновъ
повика въ Ранинци командирите на артилерийските полкове и
на отделенията, запозна ги съ разположението на противника,
заповеда да разузнаятъ пътищата за настъпление по посока
на граничните постове, като имъ определи районите за дей
ствие (6-и артилерийски полкъ — отъ поста Деве Баиръ до
поста Малко Търново, 16-и артилерийски полкъ — отъ Деве
Баиръ до поста Равна Нива) и назначи командирътъ на
6-и артилер. полкъ за началникъ на Десния участъкъ на
1-а бригада.
Къмъ 1630 часа той отиде на бивака на 11-и пех. полкъ,
въ Скакавица, и даде следната устна заповедь на командира
на полка:
„Противникътъ заема съ слаби части граничната линия; тази
нощь ще бжде форсирана сръбската граница. Да се назначи една
дружина, която да атакува поста Равна Нива, друга дружина — поста
Жедилово, една дружина — поста Цървени Долъ; дружината отъ
32-и полкъ — поста Жеравино; една дружина да остане въ бригадна
поддържка, при Гюешево; 2/6-о артилер. отделение ще изл%зе на
позиция къмъ поста Жедилово, следъ форсирането на границата, а
1/б-о артилер. отд-Ьление — на поста Ж еравино/
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НА З а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ 27
Въ 18 часа тази устна запов~Ьдь бе оформена въ писмена,

съ следните допълнения: „Дружините срещу Жеравино, които
ще атакуватъ постовете Цървени Долъ и Жеравино, влизатъ
въ подчинение на командира на 6-и артилер. полкъ. Дружините
веднага да тръгнатъ за изходното си положение и въ 4 часа
на 1-и октомврий да форсиратъ границата.“
Командирътъ на 11-и полкъ веднага издаде следната опе
ративна запов^дь:
„§ 1. — Противникътъ за&ма граничната линия западно отъ Кю-
стендилъ. ВдЪсно отъ насъ ще действува 29-и Ямболски полкъ, а
влЪво — 32-и Загорски полкъ.
\ § 2. — Тази нощь въ 4 часа (1-и октомврий) полкътъ да форсира
граничната линия въ участъка отъ поста Равна Нива до поста Цър
вени Долъ, включително, за което дружинигЬ да тръгнатъ още сега
и да застанатъ срещу своигЪ обекти, а именно: 3-а дружина — срещу
сръбския постъ Равна Нива, 1-а дружина — срещу поста Жедилово,
4-а дружина — срещу поста Цървени Долъ, а Картечната рота — задъ
1-а дружина. Форсирането на границата въ гЬзи участъци ще стане
въ 4 час& на утрешно число (1-и октомврий).
§ 3. — 2-а дружина — въ бригадна поддържка, подъ началството
на началника на участъка, полковникъ Пройновъ.
§ 4. — 4-а гружина влиза подъ началството на полковникъ
Тодоровъ.
§ 5. — Нестроевата рота да остане на бивака при с. Скакавица.
§ б. — Парковиятъ взводъ да се спре при Нестроевата рота.
§ 7. — ВсЬка дружина да си открие дружиненъ превързоченъ
пунктъ, а общиятъ Полкови превързоченъ пунктъ ще бжде при
ж.-п. ст. Гюешево.
§ 8. — Азъ ще бжда при 1-а дружина.“
Частите отъ 1-а бригада безшумно се приближиха до гра

ницата, и заеха изходното си положение.
Къмъ 2330 часа полковникъ Пройновъ, заедно съ началника
на Щаба на бригадата, майоръ Кирпиковъ, заминаха за ж.-п.
ст. Гюешево, дето пристигнаха къмъ 24 часа. На 1-и октомврий
въ 3 часа пристигна и командирътъ на бригадата, полковникъ
Дл. Поповъ, който пое командуването.
Сръбските гранични постове бЪха завладени на 1-и октом
врий по следния начинъ:
2/32-а дружина бЪше разположена: 7-а рота — при поста
Жеравино, б-а и 8-а роти — при поста Коприва, а 5-а рота — при
Бождарица. Въ 4 часй 6-а и 8-а роти, съвместно съ граничните
застави, атакуваха сръбските постове отъ Жеравино до Цървени
Долъ и ги заеха безъ особена съпротива отъ страна на сърбигЬ.
Защитниците на сръбските постове отстъпиха на западъ, а

българските части се затвърдиха на заетите места.
3/32-а дружина на майоръ Грива замина отъ Скакавица за
Цървени Долъ с&мо съ 9-а и 11-а роти. 10-а и 12-а роти зами
наха презъ Кюстендилъ за Богословъ да придружаватъ 3/16-о
артилер. отделение при изкачването му на в. Шапка. Дру
жината се насочи къмъ Цървени Долъ, съ задача да заеме
сръбските постове Малко Търново и двата междинни, разполо
жени срещу българския постъ Цървени Долъ. При движението
си дружината влезе въ свръзка съ съседната 2/32-а дружина, |
съвместно съ която организира нападението срещу сръбските
постове. 9 а рота бе насочена съ два взвода къмъ поста Малко
Търново, единъ взводъ — срещу десния междиненъ постъ и
единъ взводъ — въ поддържка. 11-а рота бе назначена за под-
държка на 9-а и 8-а роти. Ротите пристигнаха на изходните си
места къмъ 2 30 часа и въ 3 часа настъпиха въ боенъ редъ
къмъ целите си. Следъ кратка престрелка, въ З30 час!, безъ
жертви, 3/32-а дружина зае сръбските постове.
4/11-а дружина тръгна отъ Скакавица за Цървени*Долъ и
съ големи мъчнотии, безъ пъть, въ тъмна нощь, съ водачъ отъ
граничните войници, къмъ 2 30 часа зае изходното си за атака
положение. Въ 3 часа командирътъ на дружината, майоръ Чо-
лаковъ, насочи 13-а и 15-а роти къмъ поста Сиври Тепе, а 14-а и
16-а — къмъ Цървени Долъ, безъ да бъде предизвестенъ нито отъ
командира на 11-и полкъ, нито отъ командира на б-и артилер.
полкъ въ чието подчинение влизаше, че къмъ поста Цървени
Долъ е насочена и 3'32-а дружина. Затова, когато 14-а и 1б-а
роти настъпиха къмъ сръбския постъ Цървени Долъ, въ момента
когато да го атакуватъ, настигнаха една верига, която първона
чално бе взета за неприятелска. Но, преди да откриятъ огънь,
ротите се спреха; една патрулна верига настъпи къмъ забе
лязаната отпредъ верига, и, тъй като последната не откри огънь,
разбраха, че ели свои; по този начинъ бе избегнато взаимо-
обстрелването. Следъ това ротите отъ 4-а дружина, заедно съ
настигнатата предъ техъ верига отъ 3/32-а дружина, продължиха
настъплението си до поста Цървени Долъ, който намериха
заетъ отъ 9/32-а рота. Едновременно съ това, къмъ 4 чаей 13-а
и 15-а роти съ викове „ура“ завладеха поста Сиври Тепе и заеха
позиция на хребета.
1/11-а дружина, заедно съ Картечната рота на полка, тръг
наха отъ Скакавица подъ командата на командира на 11-и полкъ.
Следъ движение презъ цялата нощь, къмъ 4 ч. ротите пристиг

наха на българския постъ Жедилово. Безъ да бждатъ ориенти
рани отъ българските войници, понеже последните не б%ха на
поста, а водени само отъ водачи, ротите отъ 1-а дружина въ
5 ч. атакуваха сръбския постъ Жедилово и го заеха подъ силенъ
пушеченъ огънь на защитниците му. Веднага следъ това ко-
мандирътъ на 11-и полкъ потърси свръзка съ 3-а и 4-а дружини
отъ полка; свръзката бе осъществена едвамъ къмъ 11 часа.
3/11-а дружина получи заповЪдь отъ командира на полка
да заеме сръбските постове Равна Нива, Уземъ и Деве Баиръ.
Дружината, водена отъ единъ четникъ-македонецъ, тръгна отъ
Скакавица къмъ поста Равна Нива, като въ главата на колоната
се движеше 9-а рота. На около 1,500 крачки отъ поста дружи
ната се спре, а командирътъ на 9-а рота, капитанъ Димчевъ,
и четникътъ заминаха напредъ, къмъ поста. Следъ около поло
вина часъ се чуха два-три изстрела откъмъ поста, а следъ
малко пристигна и командирътъ на 9-а рота, който доложи на
командира на дружината, че сърбите заематъ поста съ около
10-15 човека, и, на неговото предложение да се предадатъ,
гЪ открили огънь. Следъ тази малка престрелка, дружината
тръгна напредъ, за да се доближи до поста, и тамъ да дочака
определения часъ за атаката. Обаче, когато 9-а рота се доближи
на около 700-800 крачки до поста, сърбите откриха отново
огънь по ротата. Ротата настъпи и къмъ 2 30 ч. зае пос^а
Равна Нива и го запали; сърбите, следъ кратка стрелба, на-
пустнаха поста. Когато командирътъ на дружината чу престрел
ката на поста Равна Нива, изпрати 10-а рота вдесно, къмъ поста
Деве Баиръ, а 11-а и 12-а роти — влево на поста Равна Нива.
Къмъ 3 часа 10-а рота зае поста Деве Баиръ, а малко следъ
това намиращата се влево отъ 3-а дружина 5/32-а рота зае
сръбските постове Бождарица — Китка и Ташъ Тепе, и къмъ
4 ч. всички постове влево и вдесно гореха. 3/11-а дружина и
5/32-а рота останаха на граничната линия до разсъмване.
И тъй, къмъ б часа всички гранични постове отъ Жера-
вино до Ташъ Тепе беха завладени отъ частите на бригадата.
Сръбските части не оказаха голяма съпротива, затова заемането
на постовете стана почти безпрепятствено. Обаче, движението
на българските части къмъ граничната линия, извършено презъ
тъмна нощь, безъ пжтища, по извънредно пресечена местность,
беше затруднително, даже и рискувано. Поради липса на време
не бе направено никакво разузнаване, не бе известно относи
30 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМА НОВО— ВРАНЯ
телното разположение на българските и сръбските постове, и

участьта на частите зависеше отъ добросъвестностьта на вода
чите имъ. Следъ като заеха постовете, българските части се
затвърдиха на позициите по граничната линия, а сърбите, макаръ
и непреследвани, се оттеглиха въ вжтрешностьта, къмъ техните
укрепени позиции.
Командирътъ на бригадата къмъ б часй беше на Деве Баиръ,
и разпореди 2/11-а дружина, която беше въ бригадна поддържка,
да заеме позиция на граничния гребенъ южно отъ 3/11-а дру
жина, къмъ поста Равна Нива; 3/11-а дружина да напредне и
да стигне до десния брегъ на р. Крива; 3/1 б-о артилер. отде
ление, 10/32-а и 12/32-а роти и 1/3-а пионерна рота беха оставени
въ Гюешево, въ бригадна поддържка. Освенъ това, командирътъ
на бригадата направи разпореждания за разполагането на по
зиция на останалите артилерийски отделения, както ги бе раз-
предел илъ командирътъ на 3-а артилер. бригада. Къмъ 10 часй
батареите на 2/6-о артилер. отделение се разположиха на позиция
между постовете Деве Баиръ и Китка, а тези на 4/16-о артилер.
отделение — южно отъ поста Деве Баиръ, въ местностьта Равна
Нива. Отъ 1/6-о артилер. отделение 2-а батарея къмъ 12 часа
зае позиция около поста Цървени Долъ и Сиври Тепе. а 1-а
и 7-а батареи заеха позиция вечерьта около поста Жеравино.
Местностьта е силнопресечена, и наместа стана нужда да се
припрегатъ по четири-петь впрега за изкарване орждията, а
некжде ги изкарваха и на ржце. До 12 часа всички батареи,
съ изключение на 1/6-а и 7/6-а, беха готови да откриятъ огънь,
но пехотата не настжпи. Сърбите се възползуваха отъ това заба
вяне, и къмъ 11 ч. настжпиха съ една рота срещу 10/11-а рота,
на височината 500 м. западно отъ поста Деве Баиръ. 10-а рота,
заедно съ 1-и взводъ отъ 6/11-а рота, посрещнаха съ огънь
сръбските стрелци, които презъ гористата местность се показ
ваха като редка патрулна верига. 2/11-а дружина се подсще
напредъ, като съ деснофланговата си 7-а рота откри огънь
срещу фланга на сърбите. Къмъ 13 часа, като оставиха десетина
ранени и убити, те се оттеглиха на високия левъ брегъ на
р. Крива.
Командуващиятъ армията, съ часть отъ Оперативния щабъ,
беше къмъ 10 часа на Деве Баиръ. Командирътъ на 1/3-а бри
гада обясни бавностьта на действията съ желанието да чака
настжплението на 3/3-а бригада. Когато, обаче, командуващиятъ
армията му обърна вниманието, че е необходимо да настжпи
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 3-а БАЛКПНСКЯ ДИВИЗИЯ 31
по-решително, съ цель да привлече повече сръбски сили,

командирътъ на бригадата заповяда въ 1430 часа общо настъ
пление, съ цель да бъде разкрито разположението на про
тивника. т
Въ изпълнение на тази заповЪдь, б-а и 8-а роти отъ дЪсно-
фланговата 2/32-а дружина настъпиха въ боенъ редъ отъ поста
Коприва къмъ Дубровница и въ 1730 часа, необезпокоявани отъ
сърбите, стигнаха хребета непосредствено до позицията имъ
Велевъ Върхъ, южно отъ к. 1252. На този хребетъ ротите, по
заповедь отъ командира на дружината, се спреха и се окопаха.
Въ свръзка съ 2-а дружина, въ 1620 ч. настъпиха по посока
Мала и Голема Церцория 9-а и 11-а роти, подъ командата на
майоръ Грива. Ротите настъпиха въ боенъ редъ: 9-а — къмъ
в. Кале, влево отъ нея — 11-а рота, и до вечерьта стигнаха на
височините източно отъ в. Кале, дето спреха и нощуваха въ
боенъ редъ. Презъ нощьта свръзка съ 11-и полкъ не можа да
бъде установена.
Южно отъ 3/32-а дружина настъпи 4/11-а дружина въ боенъ
редъ, съ три роти въ първа линия и една — въ втора. Подъ
слабъ артилерийски огънь, дружината, безъ жбртви, стигна и
къмъ 17 ч. зае хребета предъ Малко Търново, дето и прено-
щува въ боенъ редъ, като се свърза съ 1/11-а дружина, влево.
1/11-а дружина, заедно съ Картечната рота, настъпи отъ
Жедиловски постъ въ 16 часа въ боенъ редъ къмъ Славовъ
Ридъ (височината югозападно отъ Жедилово), подпомогната отъ
огъня на 2/6-а батарея. Следъ слаба престрелка съ сръбските
патрули, съ съдействието на артилерията, къмъ 17 ч. дружината
зае Славовъ Ридъ, дето остана да нощува съ две роти въ бойна
часть въ построените отъ сърбите редути и две роти и Картеч
ната, като поддържка, — въ махалата Жедилово.
Освенъ 2/6-а батарея, при настъплението на пехотата къмъ
Славовъ Ридъ откри огънь и 8/6-а батарея отъ позицията северно
отъ Деве Баиръ. Огъньтъ отъ тази батарея бе откритъ въ
момента, когато беха забелязани сръбски пехотни части да
влизатъ въ редута на Славовъ Ридъ. Огъньтъ на българската
артилерия беше много точенъ, поради което сърбите престанаха
да стрелятъ, защитниците на редута го напустнаха, и ротите
на 1/11-а дружина го заеха безпрепятствено.
Привечерь се забелязаха блесъците на две сръбски оръдия
по върха Киселица, които откриха безвредна стрелба въ участъка
32 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО— ВРАНЯ
между 2/6-а батарея и Славовъ Ридъ, дето нЪмаше никаква

българска часть. По-после гЪ пренесоха огъня си по настжпилитЪ
пехотни части. 2/6-а батарея откри тогава огънь по сръбскигЬ
орждия, но, тъй като разстоянието бЪше голямо и бЪше почнало
да се стъмнява, батареята прекрати стрелбата. И сърбигЪ пре
кратиха огъня.
Поради голямото разстояние до позицията на сръбската
батарея, не можаха да откриятъ огънь и батареигЪ на 4/16-0
артилер. отделение отъ позицията си — граничното бйло южно
отъ Деве Баиръ.
2/11-а и 3/11-а дружини, които заемаха позиция по гра
ничния гребенъ южно отъ 1/11-а дружина, къмъ 16 ч. се спуст-
наха къмъ долината на р. Крива, посрещнати отъ огъня на
сръбски патрулни групи. ДружинигЪ достигнаха, безъ загуби, —
2-а до лЪвия брЪгъ на притока на р. Крива, който тече презъ
Жедилово, а 3-а — съ две роти — до гребена югозападно отъ
р. Крива, подъ поста Равна Нива. Въ 1930 часа 10/32-а и
12/32-а роти, отъ бригадната поддържка, се спустнаха отъ гра
ничния постъ западно отъ Гюешево слицо къмъ долината на
р. Крива и се спряха на позиция на хребета северно отъ Уземъ.
10/11-а рота остана на поста Деве Баиръ; 9/11-а рота б-кше
прикритие на батарея отъ 16-и артилер. полкъ.
24-и полкъ въ 14 часа, безъ 4-а дружина, по запов-кдь отъ
командира на бригадата, предадена по телефона, тръгна отъ
Ранинци за с. Гюешево, дето пристигна въ 16 часа. Въ Гюешево
полкътъ получи устна заповЪдь да замине за Деве Баиръ, дето
пристигна въ 17 часа и, безъ да се спира, по лично указание отъ
командира на бригадата, продължи движението си безъ пжть,
и се разположи северно отъ шосето, до горичката югоизточно
отъ Жедилово.
Минаване границата 32-и полкъ зае на 30-и септемврий

отъ ЛЪвата колона. изходно положение по хребета северно отъ
в. Руенъ. 2-а рота на в. Кучевница 6Ъ
назначена за свръзка съ 7-а дивизия. Следъ като пристигна на
в. Шапка (три клм. североизточно отъ в. Руенъ), командирътъ
на полка изпрати въ 8 50 часа до командира на дивизията
следното донесение:
™ „Донасямъ Ви, Господинъ Генералъ, че пристигнахъ заедно съ
4-а дружина отъ поверения ми полкъ, съгласно запов^дьта Ви № 3.
Полската батарея не е пристигнала; сжщо така и обозътъ не е при-
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НП 3-а БЯЛКЯНСКЯ ДИВИЗИЯ 33
стигналъ — пжтьтъ, по който се движихъ, е непроходимъ за товарни

коне. Противникътъ е усилилъ поста при Кучевница съ около поло
вина рота и е приготвилъ окопи за артилерия. На Султанъ Тепе про
тивникътъ има две полски батареи и шесть планински с. с. орждия
(гаубици). Отъ в. Китка до в. Султанъ Тепе сръбската позиция е заета
отъ 12-и полкъ II и III призивъ и 20-и полкъ млади войници I призивъ,
а южно отъ гЬхъ сега се намира 16-и полкъ, който е дошелъ откъмъ
Кочане. КонницитЪ и Хелиографното отделение не ми се явиха.“
Движението на полка отъ Скакавица до в. Шапка беше

извънредно тежко. По липса на пжть, полкътъ пжтува по пла
нински пжтеки цЪла нощь и едвамъ въ 7 ч. на 30-и септем-
врий пристигна на определеното му место.
По сжщите причини 3/1б-о отдкпение съ 10/32-а и 12/32-а
роти и 1/3-а пионерна рота, които на 29-и септемврий бЪха
насочени отъ Кюстендилъ презъ Богословъ за в. Руенъ, не
можаха да се изкачатъ при Богословъ. По заповЪдь отъ коман
дира на дивизията, тЪ се върнаха, и, презъ Кюстендилъ по
шосето за Деве Баиръ, настигнаха 1-а бригада и влязоха въ
състава й.
ЗаповЪдьта по дивизията № 4 се получи едва на 1-и ок-
томврий въ 11 часа. Но сърбите още къмъ 4 ч. се опитаха да
заематъ граничната линия, предизвикаха сами военните действия,
и задачата, която се възлагаше на полка, бе изпълнена преди
получаването на заповЪдьта.
МЪстностьта между Руенъ и Царь Върхъ (Султанъ Тепе) е
силнопресЪчена, и затруднява движението и действията на
войските.
1/32-а дружина съ две картечници, усилена съ 3/3-а планин
ска батарея, разположена на в. Руенъ, имаше задача да усили
граничните постове и да охранява участъка отъ в. Ташъ Тепе
до Щърби Върхъ. На 29-и септемврий командирътъ на дружи
ната, майоръ Георгиевъ, получи заповЪдьта отъ командира на
полка да приближи дружината до граничните постове, да уве
личи бдителностьта и да бжде готовъ да атакува и завладее
сръбските постове.
На 1-и октомврий къмъ 4 ч. командирътъ на дружината
зачу пушечни изстрели отдесно, които се приближаваха все
повече и повече къмъ него. Ясно беше, че се води бой между
съседните гранични постове и сръбските; но, тъй като имаше
заповедь да не предизвиква сърбите, той почака около поло
вина часъ, докато се ориентира, и въ 4 30 часа заповеда на
Българската армия въ Св-Ътовиата война 1915— 1918 го д ., т. III. з
34 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ КУМЯНОВО— ВРЯНЯ
4-а рота — майоръ Печевъ — да атакува и заеме обратния

върхъ на около 1,000 крачки южно отъ в. Руенъ. Майоръ Печевъ
настжпи съ ротата и зае сръбскигЬ окопи южно отъ граничния
имъ постъ на в. Руенъ. СърбигЬ откриха залповъ огънь и, безъ
да дочакатъ удара съ ножове, избягаха къмъ вжтрешностьта.
3-а рота получи заповЪдь отъ командира на дружината да заеме
постовегЬ Балташница, Ждрапаница и Бистрица. До 14 ч. ротата
съ два взвода зае постовегЬ и плени трима сърби. ОстаналигЪ
взводове отъ ротата застанаха Ма около 300 крачки предъ бата
реята, която зае позиция северно отъ Руенъ. 1-а рота остана въ
дружинна поддържка.
Лквото странично прикритие — 2-а рота (капитанъ Теми-
стоклиевъ) — се приближи до поста Кучевница презъ нощьта,
и зае височината съ сжщото име. Сутриньта, когато коман-
дирътъ на ротата чу пушечнигк изстрели вдЪсно, настжпи и зае
сръбскитЪ постове Саса и Кучевница, като съ тритЪ взвода се
затвърди на гЬхъ. При преследването на сръбскитЪ гранични
войници взеха участие и мЪстнигЪ селяни.
2-а рота влЪзе въ свръзка съ 7-а дивизия, и командирътъ
на ротата въ 17 ч. донесе на командира на полка, че части отъ
тази дивизия сж въ Царево Село; Чука Голекъ е заета, и Дя
сното странично прикритие на 7-а дивизия е на линията Луко
вица — Тодоровци.
До вечерьта всички сръбски гранични постове въ уча
стъка на 32-и полкъ бЪха заети, за което командирътъ на полка
изпрати донесение на командира на 3-а дивизия.
Вечерьта задУха северенъ вЪтъръ, и на в. Руенъ завалЪ
снЪгъ. Виелицата и студътъ на върха бЪха непоносими. СнЪгь
затрупваше палаткитЪ и окопитЬ, а силниятъ вЪтъръ, като про
никваше презъ платнищата въ палатките, правеше невъзможно
стоенето подъ тЪхъ. Дърва нямаше, но и да имаше, кладенето
огньове бЪ невъзможно. Войницигк започнаха да измръзватъ;
конетЪ — сжщо. Положението на двегк дружини, които бЪха на
в. Руенъ, ставаше критическо, и командирътъ на полка донесе
на командира на дивизията, като го молЪше да бждатъ набавени
въ най-скоро време за войницигЬ качулки, ржкавици, кожуси
и вълнени чорапи.
Командирътъ на полка заповяда войницигЪ да ядатъ отъ
неприкосновения запасъ, защото подвозването съ товарни коне
бЪше почти невъзможно.
Полкътъ загУби четирма войника ранени.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НП 3-а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ 35
Дейность на дивизион- Дивизионниятъ ескадронъ на 3-а ди

ната конница. визия не бе напълно формиранъ, затова
временно бе придаденъ къмъ дивизията
първиятъ полуескадронъ отъ 4/3-и ескадронъ (ротмистъръ Фили-
повъ Мл.). По-късно се присъедини къмъ ескадрона и вториятъ
полуескадронъ.
Ескадронътъ беше въ Бобешино, а на 1-и октомврий се
премести на ГолЪмъ Върхъ. Полуескадронътъ мина презъ гра
ницата заедно съ 3/3-а бригада, на нейния дЪсенъ флангъ, и
достигна съ разездитЪ си до Радовница, като води бой въ спе-
шенъ строй съ разпръснати сръбски части отъ 15-20 души, за
да си пробие пжть по долината на р. Пчиня.
На 1-и октомврий въ 1715 ч. командирътъ на ескадрона
изпрати, отъ висотата южно отъ Радовница, до командира на
3-а дивизия, следното донесение, получено на следния день въ
8 часа:
„З-а бригада вбди бой за завладяване хребета в. Чупина —
в. Китка. ЦЪлата м%стность до р. Пчиня е усЬяна съ неприятелски партии
отъ по 15-20 человЪка, така че полуескадронътъ требваше да вземе
участие, спешенъ, въ общото настъпление на бригадата, за да се
добере до висотата, дето се намира сега. Движението въ коненъ строй
е абсолютно невъзможно вънъ отъ пътищата; полуескадронътъ утре
ще настъпи по долината на р. Пчиня къмъ Търговище, за да продъл
жава изпълнението на възложената му задача. Полуескадронътъ прие
на северъ, защото цЪлата бригада се премести на северъ.“
Дейность на диви- ЗаповЪдьта по дивизията не можа да

знойното коман- бжде изпълнена, главно, поради това, че на
дуване. ститЪ не бЪха напълно съсредоточени, не
можаха на определеното време да започнатъ
действията и немаха достатъчно време да ги завършатъ.
Освенъ това, поради бързото започване на военните дей
ствия, планинската местность и широкия фронтъ, на който беха
разхвърлени частите отъ дивизията, Телеграфната рота не можй
напълно да завърши телеграфната и телефонната мрежи и да
свърже Щаба на дивизията съ всички колони. Това пречеше
на управлението на частите, и Щабътъ на дивизията бе при-
нуденъ да следи и ржководи боя само въ онази зона отъ бой
ното поле, която можеше да наблюдава отъ поста Малко Търново.
Отъ Средната колона се получаваха редовно донесения,
както по телефона, така и съ конни ординарци; освенъ това,
з*
36 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
Щ абъгь на дивизията непосредствено наблюдаваше действията |

на тази колона. '
На 30-и септемврий и до пладне на следния день отъ :
Десната колона нямаше никакви донесения. За да предизвика !
такива и да узнае за положението, командирътъ на дивизията !
изпрати на командира на 3/3-а бригада запов-Ьдь да донесе за •
положението на бригадата. Въ 15 ч. бе изпратенъ отъ Щаба на
дивизията и офицера за поръчки, капитанъ Поповъ. на Големъ
Върхъ, съ поръчение да намери 3-а бригада и да донесе за
положението й. Капитанъ Поповъ изпълни възложената му
задача, и на 2-и къмъ 2 ч. се върна съ донесение отъ коман
дира на 3-а бригада.
Щабътъ на дивизията не получи своевременно донесение
за разположението на частите и отъ Средната колона, затова
въ 17 ч. изпрати младшия адютантъ, поручикъ Бояджиевъ, който
на 2-и октомврий въ 2 ч. донесе за положението на тази колона.
Презъ целия день бе изолирана и Левата колона. Хелио
графна свръзка не можа да се открие по причина на мъглата, !
а телефонна и телеграфна — по липса на кабелъ. Затова доне- !
сенията отъ тази колона, изпращани съ конници, се получиха
въ Щаба на дивизията на 2-и октомврий.
Изобщо, още въ първия день на военните действия диви-
зионното командуване беше въ затруднено положение да не
може да знае въ даденъ моментъ къде какво става на бойното
поле и да влияе върху боя.
За разположението на частите на 1-и октомврий вечерьта
Щабътъ на дивизията донесе въ Щаба на II армия, въ Кюстен-
дилъ, по телефона.
Дейность на Сръбския Следъ като беха завладени гранич-

кривопаланкски ните постове отъ българите, частите
отрядъ. на Сръбския кривопаланкски отрядъ от
стъпиха къмъ главната отбранителна
линия Чупина — Дубровница — Крива Паланка.
Презъ деня, сравнително, по-силно се чувствуваше боятъ
предъ Чупина (в. Китка). На този масивъ и пб-насеверъ, до
в. Патарица, първоначално сръбската позиция се заемаше отъ
2/12-и батальонъ, Прешовската запасна рота, две французски и
три сръбски планински с. с. оръдия. Тези войски се оказаха
крайно недостатъчни, затова началникътъ на отряда ги засили
АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКА— ЧУПИНЛ-КРИВА ПАЛАНКА— ЦАРЬ ВЪРХЪ 37
съединъ и половина батальона отъ 18-и кадрови полкъ и една

картечница отъ резерва въ Крива Паланка.
Въ 2030 ч. началникътъ на Кривопаланкския отрядъ донесе
на началника на Войскигк въ новигЬ области за тежкото
положение предъ фронта на отряда, и молеше да му изпрати
помощь, защото той разполагаше само съ единъ и половина
батальона, които държеше за крайна нужда. Началникътъ на
Войскигк въ новитЬ области не можа да му изпрати помощь,
защото не разполагаше съ никакви резерви.
Атака на укрепената позиция Китка — Чупина — Крива

Паланка — Царь Върхъ.
Разпореждания отъ ко- На 2-и октомврий въ 0 30 часа въ
мандира на 3-а Бал- Щаба на 3-а дивизия се получи след-
канска дивизия. ната запов^ дь № Ц По II армия, изда
дена на 1-и октомврий въ 20 часа въ Кюстендилъ:
„СръбскигЬ гранични постове сж отбити по цЪлия фронтъ на ар
мията. Цялата армия е преминала границата. Царево Село е заето.
СърбигЬ никжде не оказаха съпротивление — отстжпватъ.
ЗаповЪдвамъ армията да продължи действията си напредъ, съ
гласно наставление N2 1, при това;
1) Рилскиятъ полкъ (полковникъ Сантурджиевъ) и Ямболскиятъ
полкъ (полковникъ Бошнаковъ) да продължатъ движението си енер
гично напредъ въ указанигЬ имъ посоки.
2) 3-а Балканска дивизия да достигне и заеме Градецъ планина.
3) 7-а Рилска дивизия да отхвърли неприятеля отъ Калиманското
плато и да се спустне въ Кочанското поле, като обърне внимание на
охранението на дЪсния си флангъ.“
Командирътъ на дивизията издаде въ 3 часа, въ Жеравино,

следната оперативна заповЪдь № 5:
„§ 1. — Противникътъ заема укрепената позиция, указана въ опе
ративната ми заповЪдь № 4, на която остана до мръкване на 1-и ок
томврий.
§ 2. — Вчера, 1-и октомврий, частигЬ отъ дивизията заеха по
ц-Ьлата гранична линия отъ Щ ърби Върхъ до ГолЪмъ Върхъ сръб-
скитЬ гранични постове, и сж настжпили както следва: дружинигЬ
отъ 32-и полкъ сж заели висотата Руенъ, и сж се укрепили тамъ;
1-а бригада е достигнала преднигЬ пунктове на неприятелската по
зиция (два-три километра западно отъ граничната линия); 3-а бригада
е навлязла три-четири клм. въ сръбска територия и съ 45-и полкъ е
обхванала неприятелския л%въ флангъ, северно отъ буквата „и “ отъ
думата Стайовци; полуескадронътъ отъ 3-и коненъ полкъ стигна до

Радовница.
На поверената ми дивизия е заповядано да настжпи и заеме
днесъ Градецъ планина (к. 1,000), за което заповЯдвамъ:
а) Д Я с н а к о л о н а :
3-а бригада............................... Да настжпи енергично и завладЯе
; неприятелската позиция, указана въ
оперативната ми заповЯдь № 4, като
. достигне Долна Лещница — к. 600.
б)СрЯдна колона:
1-а бригада............................... ' Да настжпи енергично и завладЯе
неприятелската позиция Добровница—
Крива Паланка и следъ това — Гра
децъ планина.
в)ЛЯва колона:
32-и полкъ Да се държи твърдо на укрепената
позиция при в. Руенъ.
ДЯсната и СрЯдната колони начеватъ настжплението въ 6 30 часа
днесъ.
§ 3. — Азъ съ Щаба си презъ всичкото време ще бжда на поста
Малко Търново.“
Телефонна свръзка 6Я установена съ СрЯдната и съ ДЯсната

колони, но предаването и приемането не ставаше бързо, редовно
и вЯрно, поради многото станции отъ граничнитЯ постове, които
си служеха съ обща телефонна линия, та по тази причина за-
повЯдьта 6Я изпратена съ конни ординарци.
Настжплението на ДЯсната 3-а бригада нощува въ боенъ

колона. — Боятъ на редъ срещу укрепената позиция на
в. Китка. сърбитЯ на в. Китка: 45-и полкъ съ
2-а и 1-а дружини — на хребета за
падно отъ р. Черна; 46-и полкъ съ тритЯ си дружини — по
източния склонъ на в. Китка; 3/45-а дружина — въ бригадна
поддържка, задъ 46-и полкъ; 2-а и 5-а планински и 5/17-а пол
ска батареи — на Манчино Корито (западно отъ ГолЯмъ Върхъ);
4/17-а и 6/17-а полски батареи — на ГолЯмъ Върхъ.
По сведения отъ граничнитЯ войски, в. Китка се заемаше
съ части отъ сръбския 18-и полкъ, единъ батальонъ отъ 2-и
кадрови полкъ и четири полски орждия. Въ сжщность сръб-
скитЯ части на в. Китка бЯха 2/12-и батальонъ, Прешовската
АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ 1КИТКА-ЧУПИНА-КРИВА ПАЛАНКА— ЦАРЬ ВЪРХЪ 39
сборна рота и петь планински с. с. орждия. Върхътъ Китка

б-Ь укрепенъ съ два реда блиндирани окопи и два редута.
НЪма данни кога е получена заповЪдьта по дивизията № 5
въ Щаба на бригадата. Командирътъ на бригадата презъ нощьта
не направи никакви разпореждания, и частите започнаха дей
ствията възъ основа запов-Ьдьта отъ 1-и октомврий.
Презъ нощьта навалЪ много снЪгъ, който затрудняваше
действията. Мъглата беше гжста, и на десеть крачки напредъ
мжчно се виждаше. Командирътъ на 46-и полкъ чакаше да се
вдигне мъглата, та следъ това да даде заповЪдь за настъпление.
Той чакаше и запов-Ъдь отъ командира на бригадата, защото,
откакто бе започналъ боятъ на 1-и октомврий, запов*Ьдь отъ
него не бе получавалъ. Всеки половина часъ командирътъ на
полка изпращаше донесения до командира на бригадата, съ
които искаше да предизвика разпореждания за артилерийска
подготовка на атаката на в. Китка. Никой, обаче, отъ изпра
тените хора не се връщаше. Пресечената мЪстность, снЪгътъ и
веелицата затрудняваха извънредно много ординарциге — те гу
беха пътя си, и носените отъ техъ заповеди и донесения се
предаваха късно.
Частите отъ бригадата не можаха да вл-езатъ въ свръзка
помежду си, а, най-главно, действията започнаха безъ артиле
рийска подготовка, и бригадата даде лишни жертви.
На разсъмване, въпреки мъглата, отъ позициите на 46-и
полкъ ясно се очертаха на белия снЪженъ фонъ блиндираните
окопи на сърбите. Ротите, залегнали въ края на гората, б-еха
скрити отъ погледите на сърбите; падналата мъгла спомагаше
още повече за това. Следъ единъ часъ мъглата се разреди, и
огъньтъ отъ двете страни се засили. Командирътъ на 46-и полкъ
реши да не чака повече, и заповяда общо настжпление.
Въ 6 15 часа 1-а дружина настжпи къмъ в. Китка. Сърбите
откриха силенъ огънь по фронта и по фланга на дружината. Кар
течната рота на полка, разположена на десния флангъ, откри
вихровъ огънь срещу разположените предъ фронта на 3-а рота
сръбски окопи. Сръбските части, изненадани отъ този огънь,
прекратиха стрелбата. Командирътъ на 1-а дружина, майоръ
Поповъ, използува този моментъ и вдигна „на ножъ“ 3-а рота,
която съ викове „ура“ се понесе напредъ; нейния прим-еръ
последва ц-елата дружина. Тази ненадейна атака на ротата
увлече целия полкъ; 3-а рота достигна безнаказано до първите
окопи, дето почти едновременно пристигна и 4-а рота. Часть
отъ защитниците напустнаха окопите и отстжпиха въ бегство;

двете роти ги преследваха и достигнаха вторите окопи, отдето
откриха бързъ огьнь по отстжпващитЯ къмъ редутите сръбски
части. По заповедь отъ командира на полка, 1-а дружина остана
на заетите позиции.
Въ 6 30 часа настъпиха 3-а и 2-а дружини, посрещнати отъ
убийственъ пушеченъ и шрапнеленъ огънь. Дружините изми
наха само стотина крачки и спреха на достигнатите места.
Командирътъ на полка заповеда всички дружини да спратъ
настъплението и да чакатъ артилерийската подготовка. Къмъ
8 30 ч. пристигна въ полка изпратениятъ за свръзка отъ начал
ника на артилерията подофицеръ, по когото командирътъ на
полка изпрати на началника на артилерията съобщение за поло
жението на полка и заповедь да подготви съ артилерийски
огънь атаката на в. Китка.
Къмъ 10 ч. командирътъ на 46-и полкъ получи донесението
отъ командира на 1-а дружина за завладяването на предните
сръбски окопи. Той заповеда ротите отъ дружината да се спратъ
и затвърдятъ на достигнатите места. Преди да стигне запо-
ведьта въ дружината, 3-а рота, въодушевена отъ блЯскавитЯ
си успехи, водена отъ ротния си командиръ, се нахвърли върху
сръбския редутъ. Тукъ, обаче, ротата попадна подъ кръстосанъ
огънь и, отстъпи на старите си позиции. Отъ началниците
на ротата беха убити двама кандидатъ-офицери, взводниятъ
подофицеръ на 4-и взводъ и фелдфебелътъ на ротата, а ра-
ненъ — младшиятъ офицеръ. Тази атака на 3-а рота, макаръ
и неуспешна, улесни твърде много атаката на в. Китка.
Сърбите, убедени, че българите ще нанесатъ главния ударъ
на техния левъ флангъ, привлякоха по-голЯмата часть отъ
войскитЯ си на този флангъ и чакаха втори ударъ. Възползу-
ванъ отъ това, командирътъ на 46-и полкъ заповЯда, следъ
като артилерията подготви атаката, 2-а и 3-а дружини да
атакуватъ позицията на сърбитЯ на в. Китка отъ фронта,
а 1-а дружина да съдействува на атаката отъ фланга. Следъ
като подофицерътъ за свръзка се завърна при командира
на Артилерийското отдЯление и доложи за разположението на
46-и полкъ, командирътъ на бригадата разпореди: артилерията
да открие съсрЯдоточенъ бързъ огънь по двата редута и око-
питЯ около тЯхъ; 3/45-а дружина (бригадната поддържка) да
побърза да се доближи до дружинитЯ отъ 46-и полкъ; на коман
дира на 45-и полкъ 6Я съобщено докжде е стигналъ 46-и полкъ;
ЯТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКА— ЧУПИНА— КРИВА ПАЛАНКА— ЦЛРЬ ВЪРХЪ 41
на същия заповяда веднага да се насочи къмъ височинитЯ около

Сурлица, да ги заеме и обхване неприятелския лЯвъ флангъ.
Къмъ 15 ч. артилерията откри ураганенъ огънь по окопитЯ на
в. Китка. Подготвена по този начинъ атаката (доколкото можа
да стане това въ гъстата мъгла), командирътъ на полка запо
вяда общо настъпление.
Въ 1520 ч. дружинитЯ настъпиха стремително по покрития
съ снЯгъ до колЯне склонъ на в. Китка. Първоначално мъглата
прикриваше настъпващитЯ части, обаче скоро тя се вдигна. Сър-
битЯ забелязаха веригитЯ на 1-а дружина и ги обсипаха съ
убийственъ огънь. За моментъ настъпи смущение у войницитЯ,
които залегнаха въ втория редъ блиндирани окопи. Дружин-
ниятъ командиръ, майоръ Поповъ, за да окуражи войницитЯ,
излЯзе предъ веригитЯ, но 6Я ударенъ въ челото, и падна убитъ
на мЯсто. Командуването на дружината пое командирътъ на
1-а рота, капитанъ Филовъ. Започна се следъ това рЯдъкъ без-
реденъ огънь, който се обърна отпосле въ вихровъ. Не мина
много време, и дружинитЯ на полка съ развЯто знаме и съ
викове „ура“ подъ звуковетЯ на музиката, която свирЯше
„Съюзници-разбойници“ и „Шуми Марица“ , се понесоха срещу
сърбитЯ. Стремителното настъпление на 2-а и 3-а дружини по
фронта изненада и всЯ паника въ редоветЯ на сърбитЯ, и тЯ
въ бЯгъ отстъпиха по стръмнината къмъ редутитЯ. Съ непре
станно и мощно „ура“ и „напредъ на ножъ“ дружинитЯ завла-
дЯха по редъ всички окопи. СърбитЯ се опитаха да окажатъ
съпротива, обаче, съ наближаване веригитЯ на българитЯ, не
удържаха, и напустнаха най-после и редутитЯ, и онЯзи отъ тЯхъ,
които не можаха да се спасятъ съ бЯгство, бЯха заловени. Въ
1730 часа 46-и полкъ завладЯ двата редута на в. Китка и пре
следва сърбитЯ съ пехотенъ огънь, който обърна отстъплението
имъ въ безредно бЯгство.
Командирътъ на 45-и полкъ въ 6 40 ч. заповЯда 1-а дру
жина да настъпи и да заеме конусообразната височина източно
отъ Сурлица. За изпълнение на тази заповЯдь, 1-а дружина
настъпи въ боенъ редъ, съ две роти въ бойна часть и две —
въ поддържка и Картечната рота въ срЯдата на бойното раз
положение. Поради мъглата и силнопресЯчената мЯстность
настъплението на дружината се извърши предпазливо и бавно.
Тя достигна височината, зае я и изпрати разузнавателни части
напредъ и къмъ 4б-и полкъ. Въ 1240 ч. командирътъ на полка
заповЯда дружинната поддържка да се насочи вдЯсно, въ обходъ
42 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРАНЯ
на в. Китка, а въ 1430 ч. и цЪлата 2-а дружина удължи десния

флангъ на бойното разположение. Въ такъвъ боенъ редъ
45-и полкъ настъпи къмъ западния склонъ на в. Китка. Настъ
плението на полка бе поддържано отъ огъня на 1-и взводъ
отъ 2-а планинска батарея, заелъ позиция на хребета северно
отъ Сурлица. Къмъ 17 ч. полкътъ 6% заходилъ съ десния си
флангъ, и частите му се намираха на западните склонове на
в. Китка. Сръбските части, които се намираха предъ фронта
на полка, прекратиха огъня си и започнаха да отстъпватъ. Въ
1730 ч. отъ позициите на 45-и полкъ се чуваха виковете „ура“
на 46-и полкъ, който атакуваше в. Китка.
И тъй, сръбската позиция бе завладяна само съ фронтална
атака. Липсата на загуби и, сравнително, малкото изстреляни
патрони отъ 45-и полкъ, който требваше да атакува съ обходъ
сръбския лЪвъ флангъ, даватъ основание да се отбележи, че
обходътъ на полка, така както се извърши, не оказа голЪмо
влияние на хода на боя.
На позицията на в. Китка сърбите оставиха 400 войника
убити и 250 пленника; 500 пушки, 1 картечница, 700 платнища,
400 возими и носими лопати, кирки, брадви, 2 телефонни апа
рата, 8 клм. кабелъ, снаряди, запасни коларски части, консерви,
хлЪбъ и др.
Поради напредналото време, мъглата и умората, частите
отъ бригадата не преследваха сърбите. Макаръ и непреследвани,
сърбите не помислиха да използуватъ нито една отъ приготве
ните отпорано и намиращи се на пътя на отстъплението имъ
укрепени позиции, каквито бЪха височините между в. Китка и
Метежово, при последното село, на в. Белина и при мана
стира Св. Димитъръ.
Къмъ 19 часа частите отъ 3-а бригада се затвърдиха на
завладените позиции — 46-и полкъ зае двата редута и всичките
окопи на в. Китка, а 45-и полкъ съ 2/3-а планинска батарея —
височините южно отъ Сурлица и западния склонъ на в. Китка.
Една полурота отъ 45-и полкъ охраняваше десния флангъ на
бригадата откъмъ долината на р. Пчиня, около Сурлица.
На 1-и и 2-и октомврий бригадата загуби: 45-и полкъ —
убитъ 1 и ранени 7 войника; 46-и полкъ — убити 1 старши
офицеръ и 105 войника; ранени 4 младши офицера и 457 вой
ника; изчезнали 115 войника.
Изстреляни беха 294,000 патрона, отъ които само 20,000 отъ
45-и полкъ, а снаряди — 714.
ЯТАКА НЯ УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКЛ-ЧУПИНЯ-КРИВЯ ПАЛАНКА— ЦЯРкИВЪРХЪ 43
Поради липса на пътища и поради лошото време, хране

нето на хората и на добитъка отъ бригадата бе затруднено.
Командирътъ на бригадата поиска да бъде откритъ складъ за
хлЪбъ въ Голешъ, тамъ да се насочватъ продоволствените
обози, защото съобщенията презъ Рибарци, както бе разпоре
дено отъ Щаба на дивизията, беше невъзможно.
На 3-и* октомврий сутриньта Щабътъ на бригадата се пре
мести на в. Китка, дето командирътъ на бригадата заповеда:
46-и полкъ да изпрати разузнавателни части къмъ Метежево,
за да разузнаятъ посоките на отстъплението на сърбите, а
45-и полкъ да се насочи къмъ Калово и Огутъ, като конницата
остане въ Гор. Търница да наблюдава долината на р. Пчиня и
за свръзка съ 29-и полкъ. Въ 745 ч. той изпрати до командира
на дивизията донесение за положението на частите.
Изпратените къмъ Метежево разузнавателни части не срещ
наха сърби, но тези — къмъ долината на р. Пчиня донесоха,
че забелязали отстъпващи сръбски части отъ 11-и полкъ. Гъ
стата мъгла и неточностьта на картата затрудняваха разузнава
нето. По сведение отъ конницата, сърбите отъ Чупина отстъпили
къмъ Ср. Търница и к. 1,487.
Вечерьта 46-и полкъ, 9/45-а, 11/45-а роти, 5/3-а планинска
батарея и Щабътъ на бригадата останаха на позиция на в. Китка;
45-и полкъ (две дружини) съ 2/3-а планинска батарея достигна
Сурлица; 2/17-о артилер. отделение, въ движение за в. Китка,
нощува при Луке; 10/45-а и 12/45-а роти, които придружаваха
батареите, нощуваха също при Луке; 3/3-а пионерна рота —
при Пролесие.
Настъплението на СрЪдната Командирътъ на 1-а бригада по-

колона. — Боятъ при лучи запове.цьта по дивизията № 5
Крива Паланка. по телефона въ 5 часа и следъ единъ
часъ съ оперативна заповедь орга
низира настъплението така:
.1) П о д п о л к о в н и к ъ К а нт а р д ж и е въ, съ 3/11 -а дружина,
две роти отъ 32-и полкъ и три батареи отъ 16-и артилер. полкъ, да
настъпи въ 6 30 ч. въ посока Уземъ — Кръкле— Крива Паланка и да
завладее височината на единъ клм. южно отъ този градъ.
2) П о д п о л к о в н и к ъ Х р и с т о в ъ , съ 1/11-а и 2/11-а дружини
и Картечната рота на 11-и полкъ, да настъпи въ 7 ч. въ посока на
Киселица — Девичени (Деведжи) и да завладее линията Градецъ
(включително) — Крива Паланка.
44 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПО ЛЕ— КУМА НОВО— ВРА Н Я
3) П о л к о в н и к ъ Т о д о р о в ъ , съ 4/11-а дружина, съ една и

половина дружини отъ 32-и полкъ и три батареи отъ 6-и артилер.
полкъ, да настжпи въ 7 часй по посока на двегЬ кръчми източно отъ
Дубровница — Осисче и да заеме линията Дубровница (включително)—
Градецъ (изключително).
4) П о л к о в н и к ъ П р о й н о в ъ , съ по три батареи отъ 6-и и
16-и артилерийски полкове, съ съсрЪдоточенъ огънь да поддържа
първоначално настъплението на подполковникъ Кантарджиевъ, а следъ
това, съ последователно заемане позиции, да поддържа настъплението
въ Ср-Ъдния и Л%вия участъци.
5) П о д п о л к о в н и к ъ П и с а р о в ъ съ три дружини отъ 24-и
полкъ и една картечна рота да следва задъ частите, настъпващи въ
Средния участъкъ, като остане въ разпореждане на командира на
бригадата."
ЗаповЪдьта бе получена късно въ частите, а гъстата мъгла

затрудняваше артилерийската подкрепа, затова началото на дей
ствията закъсне.
Началникътъ на крайния дЪсенъ участъкъ — полковникъ
Тодоровъ— получи заповЪдьта по бригадата въ 1030 часа и въ
11 часа изпрати, отъ своя страна, заповЪдь, съ която насочи
подчинените си части къмъ линията Дубровница — Градецъ по
следния начинъ:
„2/32-а и 3/32-а (9-а и 11-а роти) дружини — вЪ посока на
кръчмите източно отъ Дубровница, съ задача да заематъ линията
Дубровница, включително, до Осисче, изключително, като поддьржатъ
свръзка вд*Ьсно, съ 3/3-а бригада;
4/11-а дружина съ 2/6-а батарея да настъпи и заеме линията
Осисче, включително, до Градецъ, изключително, като поддържа връзка
вл-Ьво, съ 11-и полкъ;
1/6-а и 7/6-а батареи да съдействуватъ на настъплението на
пехотните части.“
Командиръгъ на 2/32-а дружина, майоръ Начевъ, получи

заповедьта за настъпление много късно — въ 15 часа. До това
време дветЬ дружини отъ 32-и полкъ, както и 4/11-а дружина,
настъпиха отъ достигнатите на 1-и октомврий места и, следъ
слаба престрелка, заеха върха източно отъ к. 1198 (Кале), дето
останаха до сутриньта на 3-и октомврий. Защитниците на този
върхъ отстъпиха на позицията Киселица, естествено силна и
добре укрепена. На върхъ Киселица (източно отъ Крива Па
ланка) имаше построенъ силенъ редутъ; северно и южно отъ
него — единъ по-малъкъ редутъ, а предъ редутите и встрани —
блиндирани окопи. Предъ окопите имаше долъ, дълбокъ около
200 метра, на дъното на който протича р. Дубровница (Лука).
АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКА— ЧУПИНА— КРИВА ПАЛАНКА— ЦАРЬ ВЪРХЪ 45
Страните на този долъ къмъ основанието си бЪха отвесни и

скалисти, а близо до окопите склонътъ на височината беше поле-
гатъ, и се биеше отъ сърбите. Сръбската артилерия, разполо
жена на хребета Варовища и задъ позицията Киселица, биеше
всички подстжпи къмъ тази позиция.
Българите имаха сведения, че сърбите заематъ позициите
си съ два и половина батальона и две полски орждия. А [въ
сжщность на фронта отъ десния брЪгъ на Крива река до Луке
сърбите заемаха позициите си съ частите отъ Кривопаланкския
отрядъ — два батальона съ две картечници и четири полски
не с. с. орждия, въ първа линия, и две роти — въ втора.
Резервътъ на отряда — 18-и кадровъ полкъ съ 3-а гаубична
батарея — беше въ Крива Паланка.
На 3-и октомврий непроницаема мъгла покриваше заетите
отъ сърбите върхове. Въ 2 часй дружините отъ Десния участъкъ
на бригадата започнаха да настжпватъ въ боенъ редъ. Времето
до разсъмване бе употребено за приближаване на дружините
до сръбската позиция.
Къмъ 8 ч. за мигъ се продра мъглата на в. Киселица, но
тутакси отново падна и покри върха. Стигнали близо до сръб
ските окопи, дружините б-кха спрени отъ силния пушеченъ
огънь и отъ стрелбата на сръбската артилерия отъ северозападъ.
2/6-а батарея не можа да открие огънь поради гжстата мъгла.
Къмъ 8 30 ч. мъглата постепенно се вдигна, и позволи на
едно орждие отъ 7/6-а батарея, излезло на позиция на в. Кале,
да открие огънь по редута, срещу който бе насоченъ 11-и полкъ.
1/б-о артилер. отделение съ 7-а и 8-а батареи напустна пози
цията си въ 15 часа и, поради липса на пжть, стръмнините и
разкаляната почва, до сутриньта на 3-и октомврий можа съ
помощьта на една полурота отъ б/32-а рота да изкара на позиция
само едно орждие. Това орждие съ точната си стрелба принуди
защитниците на редута на в. Киселица, едновременно прити
снати по фронта и фланговете отъ пехотата, да напустнатъ
редутите и да избегатъ панически.
Въ 930 ч. дружините достигнаха и заеха укрепената позиция
при Киселица и преследваха съ огънь отстжпващите сърби.
Къмъ 1030 ч. началникътъ на Десния участъкъ, полков-
никъ Тодоровъ, заповеда дружините да продължатъ настж-
плението си и да достигнатъ крайните си цели, а 1/6-о артилер.
отделение да излезе на позиция напредъ, на Киселица.
46 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМННОВО-ВРЛНЯ
Къмъ 17 часа дружините заеха определените имъ цели —

височините на линията Градецъ — Осисче — Дубровница, дето
останаха да нощуватъ съ мерки за охранение.
1/б-о артилер. отделение остана да нощува около в. Кале.
Частите отъ Десния участъкъ загубиха: 2/32-а и 3/32-а дру
жини — убити 13 войника; ранени офицери: майоръ Грива,
капитанъ Теневъ — командиръ на Картечната рота, капитанъ
Поповъ — командиръ на 11-а рота, войници 52; изчезнали 1.
Пленени сръбски войници 102.
Отъ 4/11-а дружина: убити 35 и ранени 86 войника.* Пле
нени сръбски войници 20.
НЪма точни данни за сръбските загуби; въ редута предъ
9/32-а рота бе намЪренъ убитъ единъ поручикъ и шестима вой
ника; предъ 11/32-а рота — убити единъ капитанъ и трима
войника.
Подполковникъ Христовъ получи заповЪдьта по бригадата

и на 2-и октомврий сймо зае изходно положение.
1/11-а и 2/11-а дружини заедно съ Картечната рота настж-
пиха отъ Жедилово къмъ Киселица. При това движение полкътъ
бе обстрелянъ отъ сръбската артилерия, на която отговори
8/6-а батарея отъ позиция на граничната линия. Скоро следъ
това сръбската артилерия прекрати огъня си; поради падналата
мъгла прекрати огъня си и 8/6-а батарея.
Къмъ 18 часа 11-и полкъ пристигна на изходното си место —
дола източно отъ Киселица, като дружините на полка застанаха
срещу целите си: 1-а дружина — срещу северния хребетъ на
в. Киселица, а 2-а дружина — срещу южния.
24-и полкъ, който бе назначенъ въ бригадна поддържка,
се приближи сжщо къмъ позицията, и застана до източния
гребенъ на Търново, на два клм. задъ десния флангъ на
11-и полкъ.
Още отъ сутриньта бЪха изпратени отъ 11-и полкъ разузна
вателни взводове къмъ в. Киселица, Крива Паланка и Варо-
вища, а, следъ като пристигнаха на изходното положение, коман
дирите на полковете и дружинните командири разузнаха лично
позицията на сърбите и подстжпите къмъ нея. Въ 1950 ч.
сжщия день командирътъ на 11-и полкъ донесе на командира
на бригадата за резултата отъ разузнаването, съ заключение, че
позицията на сърбите по в. Киселица е силноукрепена, и завла
дяването й безъ поддържката на артилерия е невъзможно.
Въпреки това донесение, въ 2130 ч. командирътъ на бригадата

заповяда частите отъ бригадата най-късно до 5 часа на 3-и ок-
томврий да заематъ местата си и да продължатъ изпълнението
на възложената имъ задача.
За поддържане настъплението на 11-и полкъ бЪха назна
чени батареите на 2/б-о и 3/1 б-о артилерийски отделения, раз
положени на позиция между постовете Деве Баиръ и Китка.
Ткзи батареи имаха задача съ съсрЪдоточенъ огънь първона
чално да поддържатъ настъплението на дружината на под-
полковникъ Кантарджиевъ (3/11-а), а следъ това съ последо
вателно заемани позиции да поддържатъ настъплението на
Средния и ЛЪвия участъци. Отъ падналия дъждъ почвата се
бе много разкаляна, та изкарването артилерия на други места,
освенъ по шосето, беше невъзможно. Затова командирътъ на
3-а артилер. бригада заповяда 12/16-а батарея да излезе напредъ
по шосето, дето да заеме позиция и да влезе въ борба съ арти
лерията на сърбите, а 2 / 6-0 артилер. отделение да открие огънь
отъ позицията, която заемаше на граничната линия. Обаче, по
ради мъглата и голямото разстояние до позицията на сърбите,
гЪзи батареи не можаха да окажатъ никакво съдействие при
атаката на пехотните части, съ изключение на 3/6-а батарея,
която поддържа за малко време 11-и полкъ при движението му
къмъ изходното положение. Опитътъ да се изкара 4/6-а батарея
на Славовъ Ридъ, направенъ по личната запов4дь на команду-
ващия армията, не уатЬ: на батареята бЪха дадени шесть
запрежки отъ 3-а и 8-а батареи, пионерната рота и 30 чифта
волове, но пакъ тя едвамъ се премести на два-три километра
напредъ, а на 3-и октомврий се върна на старата си позиция,
отдето по шосето настъпи за Крива Паланка. Тъй че отъ всич
ката артилерия, придадена къмъ 1/3-а бригада, само по едно
оръдие отъ 7/6-а и 12/16-а батареи можаха да окажатъ слабо
съдействие на пехотата.
Безъ предварителна артилерийска подготовка, на 3-и октом
врий въ 630 часа 11-и полкъ тръгна отъ местото, дето нощува,
премина р. Луке и стигна до подножието на източните скло
нове на в. Киселица. Следъ като се развърна въ боенъ редъ,
съ Картечната рота въ интервала между дружините, полкътъ
настъпи по стръмните склонове къмъ върха. Задъ десния
флангъ на полка, като полкова поддържка, следваха 10-а и
12-а роти отъ 3/24-а дружина, а останалите две роти отъ тази
дружина следваха въ отстъпъ задъ левия флангъ на 11-и полкъ.
48 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМДНОВО-ВРАНЯ
Спедъ няколко наскока, дружините на 11-и полкъ, подъ

силенъ пушеченъ и артилерийски огънь, успеха да заематъ
предните окопи на сърбите и да отхвърлятъ защитниците имъ
въ редута. При настъплението къмъ предните окопи беха вка
рани въ боя и 10/24-а и 12/24-а роти. Тези роти, подъ начал
ството на дружинния командиръ, майоръ Минчо Сотировъ, къмъ
8 ч. настъпиха задъ участъка на 1/11-а дружина и подъ зву
ците на „Шуми Марица“ , съ викове „ура“ , се влеха въ вери
гите на 11-и полкъ.
Следъ като частите заеха предните окопи, подготвена бе
атаката и на редута. Ротите се устроиха, вкарани беха въ бой
ната часть поддържките, и, следъ силенъ пушеченъ, картеченъ
и артилерийски огънь отъ 7/6-а и 12/1 б-а батареи, дружините
настъпиха, а, когато достигнаха на 40 крачки, хвърлиха се на
ножъ, и завладяха редута.
Защитниците на редута беха избити и пленени и само
отделни неголеми групи успеха да избегатъ, но и те отпосле
беха пленени.
Спедъ като бе завладяна позицията на противника, последва
заповедь отъ командира на бригадата частите да продъпжатъ
настъплението си и достигнатъ определената за бригадата
линия Дубровница — Крива Паланка.
Командирътъ на полка насочи дружините къмъ дадения му
въ заповедьта участъкъ: 1-а дружина — къмъ Градецъ, влево
отъ нея — 2-а дружина; 9/24-а и 11/24-а роти — къмъ Крива
Паланка. Дружините настъпиха къмъ посочените имъ участъци
и, безъ да срещнатъ съпротива, къмъ 1515 ч. заеха обектите
си — на Гребена Градецъ — Крива Паланка.
9/24-а и 11/24-а роти получиха на в. Киселица, следъ боя,
заповедь отъ командира на 11-и полкъ да настъпятъ къмъ
Крива Паланка и да действуватъ въ флангъ и въ тилъ на сръб
ските части, които заемаха позиция на хребета югоизточно отъ
шосето, между Крива Паланка и Варовища. Ротите настъпиха
по западния склонъ на хребета, който се спуска къмъ Крива
Паланка, като въ главата на колоната вървеше 11-а рота. Когато
наближиха на 1,000 крачки отъ сърбите, 11-а рота повърна
налево, излезе незабелязано на гребена и откри вихровъ огънь
въ флангъ на сърбите, които въ паническо бегство отстъпиха,
като оставиха по пътя си две оръдия и две зарядни ракли.
Следъ това ротата съ стремително движение напредъ преследва
сърбите, които не оказаха^повече никъде съпротива. Въ 12 часа.
ЯТЯКЯ НЯ УКРЕПЕНЯТЯ ПОЗИЦИЯ КИТКЯ— ЧУПИНЯ-КРИВЯ ПЯЛЯНКЯ— ЦЯРЬ ВЪРХЪ 49
ротата влезе въ Крива Паланка, постави постове на всички

държавни складове съ бойни и хранителни запаси, а съ ядрото
излезе на западния край на града. Следъ като престоя единъ и
половина часа на това место, ротата се върна обратно и се
присъедини къмъ 9/24-а рота и 3/11-а дружина, които беха на
изтокъ отъ града. По заповЪдь отъ командира на 11-и полкъ,
ротата остана временно за гарнизонъ на Крива Паланка.
Въ този бой 1/11-а и 2/11 -а дружини загубиха: ранени офи
цери— шестима: командирътъ на 2-а дружина, майоръ Костан-
тинъ Гюмюшевъ, капитанъ Аспарухъ Петрановъ, поручикъ Юда
Хазманаевъ, поручикъ Данаилъ Бандевъ, поручикъ Илия Людц-
кановъ и поручикъ Василъ Димитровъ; ранени войници — 172,
убити — 55, изчезнали — 29; изстреляни патрони — 46,830.
11-и полкъ плени трима сръбски офицери и 406 войника,
а взе трофеи: две полски не с. с. орждия, осемь ракли, петь
кола и много оржжие.
24-и полкъ съ три дружини и Картечната рота, като бри
гадна поддържка, настжпи на 2-и октомврий въ 11 часа отъ
Жедилово къмъ позицията на 11-и полкъ, който се организи
раше при Търново, за атака на в. Киселица. Поради труднодо
стъпната мЪстность, безъ пъть, въ 1830 часа полкътъ стигна
до гребена източно отъ Търново, дето на два клм. задъ десния
флангъ на 11-и полкъ се спре въ резервенъ редъ съ мерки
за охранение. Въ 22 часа се получи въ Щаба на полка запо-
вЪдьта по бригадата, споредъ която на следния день тя треб
ваше да атакува противника на в.. Киселица и да заеме ли
нията Дубровница — Крива Паланка; 11-и полкъ бе назначенъ
въ бойна часть, а 24-и полкъ — въ бригадна поддържка, задъ
десния флангъ на бойното разположение; начало на атаката —
5 часа. Полкътъ тръгна въ 4 часа въ походенъ редъ, и се
приближи до позицията на 11-и полкъ; къмъ 5 20 часа стигна
до Картечната му рота, и се построи въ боенъ редъ въ две
линии. По молбата на командира на 11-и полкъ, въ 6 часа
10-а и 12-а роти беха дадени въ негово разпореждане. Ротите
се отделиха веднага отъ полка, преминаха р. Дубровница и при
с. Киселица влезоха въ бойната часть на 11-и полкъ, между
двете му дружини, и взеха, както се каза, участие въ атаката
на в. Киселица. Въ 6 30 часа беха изпратени 9-а и 11-а роти
въ поддържка на 10-а и 12-а роти. Между това, частите отъ
бойния редъ на 11-и полкъ напредваха по източните склонове
на в. Киселица, подъ силенъ пушеченъ и артилерийски огънь.
Българската армия въ С ветовната война 1915— 1918 го д ., т. Ш . 4
ДветЯ дружини отъ 24*и полкъ и Картечната рота следваха

задъ десния флангъ на бойния редъ. Въ 7 часа, по свой починъ,
командирътъ на 24-и полкъ заповяда 1-а дружина да удължи
десния флангъ на 11-и полкъ, северно отъ пжтя Жедилово —
Киселица, и да атакува в. Киселица откъмъ северъ. Дружината
се спустна въ строй по ротно въ долината на р. Дубровница, и
въ боенъ редъ настжпи въ указаната й посока. 2-а дружина и
Картечната рота следваха отзадъ, като полкова поддържка. Про-
тивникътъ на в. Киселица се усилваше, и бойниятъ редъ бавно
напредваше. Но къмъ 9 часа артилерията на бригадата принуди
неприятелската артилерия да замълчи; пехотниятъ огънь сжщо
намалЯ, и частитЯ атакуваха. 11-и полкъ и 3/24-а дружина завла
дяха, както 6Я казано, къмъ 10 часа редута на Киселица и
плениха гарнизона му. 1-а и 2-а дружини отъ 24-и полкъ стигнаха
на върха, когато неприятелската позиция 6Я завладЯна.
Следъ като 6Я получена заповЯдьта по бригадата — настж-
плението да продължи къмъ Градецъ планина, командирътъ на
24-и полкъ, по споразумение съ командира на 11-и полкъ,
насочи дружинитЯ вдЯсно отъ 11-и полкъ, които, безъ да срещ-
натъ съпротива, къмъ 1630 часа стигнаха с. Градецъ, дето и
нощуваха на позиция съ мЯрки за охранение.
Въ бойоветЯ за завладяване позицията на в. Киселица и
Крива Паланка 24-и полкъ загуби: командира на 10-а рота, под-
поручикъ Господинъ Ивановъ, раненъ, и 2 войника убити и 17
ранени. Всички убити и 14 войника ранени сж отъ 3-а дружина.
Полкътъ плени около 210 сърби; нему се пада сжщо и
взетата плячка отъ 11-а рота въ Крива Паланка— около 25,000
хлЯба, 30,000 кгр. ечемикъ и овесъ. 50,000 кгр. сухаръ, 500 торби
брашно, 10,000 кгр. царевица, 40 сандъка съ консервирано месо,
тенекии съ масло, два склада съ снаряди и два — съ патрони,
телефоненъ кабелъ, пушки и други материали.
Подполковникъ Кантарджиевъ насочи 10/32-а, 12/32-а и
10/11-а роти по шосето до р. Крива, които, следъ като преми-
натъ последната, да се насочатъ къмъ хребета Варовища.
РотитЯ, подъ командата на командира на 10-а рота, капи-
танъ Загорски, преминаха р. Крива и настжпиха по източния
склонъ на хребета Кръкле. Макаръ и посрещнати съ огънь отъ
сърбитЯ на склона, ротитЯ използуваха мъглата, продължиха
настжплението си, прогониха сърбитЯ отъ окопитЯ имъ и въ
11 часа завладЯха хребета. СърбитЯ отстжпиха къмъ Варовища.
ЯТЯКЯ НЯ УКРЕПЕНЯТЯ ПОЗИЦИЯ КИТКЯ— ЧУПИНЯ— КРИВЯ ПЯЛЯНКЯ— ЦЯРЬ ВЪРХЪ 51
На хребета Кръкле, следъ заемането му отъ преднитЬ роти,

пристигнаха и останалитЬ — 11/11-а и 12/11-а — роти съ дру-
жинния командиръ, подполковникъ Кантарджиевъ,
Последниятъ, следъ като пристигна, веднага организира на
стъплението къмъ в. Варовища, като насочи ротигЪ отъ 32-и
полкъ къмъ върха, а тритЪ роти отъ 11-и полкъ, ешелонирани
по ротно, следваха вдясно, въ походна колона.
Когато ротитЪ настъпиха по следния хребетъ, сърбигЪ от
криха честъ артилерийски огьнь. Внезапното откриване на огъня
изненада войницитЬ отъ 32-и полкъ, въ чиито редове се появи
колебание; нЪкои отъ гЬхъ отстъпиха въ дола на р. Кръкле;
10/11-а рота се развърна, и зае отстъпената отъ ротигЪ на
32-и полкъ позиция. Сърбитк контъратакуваха, като съ две роти
настъпиха срещу лЪвия флангъ на 10-а рота. Командирътъ на
дружината веднага развърна 11-а рота влЪво, ротитЬ откриха
силенъ огьнь, който принуди сърбитк да отстъпятъ въ око-
питЪ си. Къмъ 17 часа две български оръдия (вероятно отъ
батареигЪ на 16-и артилер. полкъ) откриха огънь по сръбската
артилерия. Започна се артилерийски огънь отъ дветЬ страни,
подъ който пушечниятъ спрЪ. РотитЪ нощуваха на склоноветЬ
на в. Варовища.
На 3-и октомврий къмъ 9 часа същитЪ роти, въ две линии,
предшествувани отъ гъста патрулна верига, настъпиха въ по
ходни колони по източния склонъ на в. Варовища, и, необезпо
коявани отъ сърбитЪ, се приближиха на около 1500 крачки до
позицията имъ. СърбитЬ откриха огънь, и преднитЬ български
роти се развърнаха въ боенъ редъ, настъпиха и заеха гребена,
отъ който се виждаха окопитЪ на сърбитЬ. Започна се усиленъ
огневи бой по цЪлия фронтъ, като, сравнително, по-силно 6Ъ
заплашенъ лЪвиятъ флангъ на българитЪ, понеже дЪсниятъ
флангъ на сърбитЬ бЪше подаденъ повече напредъ, и обстрел-
ваше въ флангъ 10/32-а рота. Искаха се хбра на дълга, които р А
да запазятъ този флангъ, защото, който войникъ си подадеше
главата, биваше обстрелванъ. ВзводнитЬ подофицери на 1-и и ,
2-и взводове отъ 10/32-а рота се пожертвуваха, и съ личния си / И
примЪръ помогнаха да се задържи положението. Къмъ 11 ч.
ротитЪ започнаха да настъпватъ, поддържани отъ огъня на
единъ артилерийски взводъ. Удачниятъ артилерийски огънь и
стремителното настъпление на българитЬ принудиха сърбитЬ
да напустнатъ окопитЬ си и да избЪгатъ. 3-а дружина зае пози
4*
52 • НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО— ВРАНЯ
цията имъ, като плени четири орждия и осемь ракли и няколко

обозни кола.
Съ падането на вие. Варовища, падна и Крива Паланка,
защото отстжпващигЬ сърби отъ в. Варовища къмъ Крива
Паланка бЪха посрещнати отъ П/24-а рота, която ги разби
напълно и завладе града.
На 3-и октомврий въ 15 часа, следъ като падна Крива Па
ланка и в. Киселица, командирътъ на бригадата отъ наблюдател
ния си пунктъ на Славовъ Ридъ изпрати заповЪдь до частите
да се затвърдятъ на заетите места, на които и да нощуватъ.
Обаче, командирътъ на дивизията, който сжщо получи копие
отъ тази заповЪдь, заповяда бригадата да продължи настъ
плението си и да изпълни възложената й задача — да заеме
Градецъ планина.
За изпълнение на тази заповЪдь, частите продължиха на
стъплението си и, безъ съпротива, достигнаха: 3/11-а дружина
съ 10/32-а — на склона югоизточно отъ Крива Паланка, съ
охранение, разположено южно отъ града; 3/1 б-о артилер. отделе
ние съ 12/32-а рота — на позиция западно отъ града; 11/24-а рота
бе оставена за гарнизонъ въ Крива Паланка; 11-и полкъ съ 1-а и
2-а дружини — на гребена между Крива Паланка и Деведжи,
съ охранение при Габеръ; 4/11-а дружина — при Градецъ;
24-и полкъ (три дружини — 4-а на Деве Баиръ) — до Градецъ,
съ охранение на гребена, който се спуска отъ Градецъ планина
къмъ селото; 2/32-а и 3/32-а дружини — при Дубровница.
1/6-о артилер. отделение — до източния край на Крива Паланка.
4/16-о артилер. отделение — на граничната линия.
И тъй, действията на 1-а бригада на 2-и и 3-и октомврий,

поради неблагоприятното време — дъждъ, мъгла, разкаляна
почва — беха, сравнително, бавни, особено презъ първия день,
когато командирътъ на бригадата чакаше да се прояви и обхо-
дътъ на 3-а бригада. Боятъ на в. Киселица бе изнесенъ отъ
пехотата на бригадата безъ достатъчно съдействие на артиле
рията, която, въпреки желанието на всички, не можа да се
премести по-напредъ отъ граничната линия. На липсата на ар
тилерийско съдействие могатъ да се отдадатъ, сравнително, голе
мите загуби, които понесоха частите отъ бригадата: убити —
115 войника; ранени — 12 офицера и 353 войника; изчезнали—
28 войника.
АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКА— ЧУПИНЛ— КРИВА ПАЛАНКА— ЦЛРЬ ВЪРХЪ 53
Бригадата плени 3 офицера и 400 войника сърби и взе

трофеи четири не с. с. орждия съ седемь ракли, много пушки,
бойни припаси и голямо количество хранителни и фуражни
продукти.
Връщането на ЛЪ- На 2-и октомврий 32-и полкъ остана на

вата колона. в. Руенъ. Поради снега и виелицата поло
жението на частите ставаше все по-тежко.
Хората замръзваха единъ следъ другъ; пжтищата се засипаха
съ големи преспи, и движението по гюсъ стана опасно и дори
невъзможно. Подвозътъ бе затрудненъ, дърва нямаше, и нищо,
изобщо, не бе въ състояние да облекчи положението. Коман-
дирътъ на полка съ редъ донесения до командира на дивизията
описа тежкото положение на частите, молй да му отпустнатъ
средства за подобрение участьта имъ, а, като временна мЪрка,
разположи: планинската батарея съ три роти отъ 1-а дружина въ
колибите на Сажденикъ, за да се сгр-Ьятъ и си починатъ хората;
4-а дружина — въ дълбочина отъ в. Руенъ до в. Шапка. На
поста Руенъ остави граничните войници, усилени съ две отде
ления отъ 15-а рота съ офицеръ и картечната полурота.
На 3-и октомврий, когато частите отъ 3-а дивизия вече беха
отблъснали сърбите, и настжпиха къмъ Крива Паланка, когато
и Царь Върхъ сжщо бе напустнатъ отъ сърбите, по-нататъшното
стоене на 32-и полкъ на в. Руенъ стана безпредметно. Поради
това, командирътъ на дивизията заповеда полкътъ да остави
една рота за поддържка на 4-а гранична рота, а съ останалите
части да тръгне за Гюешево. Въ изпълнение на тази заповедь,
сжщия день, следъ крайно уморителенъ походъ, 32-и полкъ
стигна въ Гюешево. 13-а рота остана на в. Кюнекъ, въ под
държка на граничната рота, а 6-а, 7-а, 8-а 9-а, 11-а и 12-а роти
останаха въ състава на 1/3-а бригада.
Разузнаване отъ На 2-и октомврий 4/3-и ескадронъ продължи

конницата. разузнаването по р. Пчиня къмъ Стайовци —
Търговище. Въ 9 30 часа командирътъ на еска-
дрона получи заповедь отъ командира на 3/3-а бригада да
охранява презъ деня десния флангъ на 45-и полкъ и да разузнае
посоките Глочевци и Калово. Изпратениятъ разездъ къмъ Тър
говище бе посрещнатъ съ огънь отъ неколко посоки, и на
връщане си проби пжть съ бой, като залови четирма пленника.
Разездътъ, изпратенъ за свръзка съ 29-и полкъ, донесе, че
левиятъ флангъ на този полкъ билъ при Радовница. Вечерьта

полуескадронътъ нощува сжщо въ Радовница, отдето изпрати
следното донесение за резултата отъ разузнаването:
„По сведения отъ мастни жители, установява се, че къмъ Търго
вище и околностигЪ нЪма сръбски части; пленниците потвърдявать,
че 18-и кадрови полкъ е пристигналъ на в. Чупина на 1-и октомврий;
на сжщия върхъ е имало части и отъ 2-и и 12-и полкове III призивъ;
следъ боя на в. Китка по-голЪмата часть отъ сърбите отстжпили по
Редки Буки."
На 3-и октомврий полуескадронътъ продължи разузнаването
въ посоките Търговище, Герекарци и Калово и залови шесть
товарни коня съ хлЪбъ. Къмъ 14 часа пристигна и 2-и полу-
ескадронъ, Вечерьта ескадронътъ нощува въ Стайовци. Еска-
дронътъ загуби двама войника ранени.
И тъй, на 3-и октомврий 3-а Балканска дивизия достигна

линията Стайовци — Бащево— Борово.
2/3-а бригада прекжсна съобщенията на сърбите по доли
ната на р. Южна Морава, водй бой за завладяване на ж.-п. ст.
Враня и достигна линията БрЪстовацъ — Златокопъ.
7-а Рилска дивизия достигна линията Оризари — Якимово —
Виница.
Конната дивизия беше при Калиманци.
Дейность на диви- Оперативниятъ щабъ на 3-а дивизия на

знойното коман- 2-и октомврий беше на наблюдателния си
дуване. пунктъ на поста Малко Търново, дето престой
до 15 часа.
Около 10 часа въ Щаба на дивизията бе получено донесе
нието отъ командира на 3-а бригада, че 46-и полкъ е достигналъ
полите на в. Китка, и се е укрепилъ, а 45-и полкъ е насоченъ |
да атакува съ обходъ сжщия върхъ; молеше 1/3-а бригада да ;
започне атаката и да влезе въ свръзка съ него. По поводъ на |
това донесение, командирътъ на дивизията заповяда на коман
дира на 3-а бригада да действува бързо и решително, защото
отъ неговите действия зависи падането на сръбската позиция.
Къмъ 17 часа телефонната линия ГолЪмъ Върхъ — вие. Деве
Баиръ, съ клонове до командирите на 1-а и 3-а бригади, бе
готова, и Щабътъ на дивизията се премести на Деве Баиръ.
Шосето задъ поста Деве Баиръ и граничната линия беха
задръстени отъ кола, орждия, коне и хора, и движението бе
АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ КИТКА— ЧУПИНД— КРИВА ПАЛАНКА— ЦЯРЬ ВЪРХЪ 55
спряно. При една сполучлива стрелба отъ страна на сърбите

щ-^ха да бждатъ нанесени тежки загуби и да бжде предизвикано
голямо безредие на това место. Артилерията требваше да бжде
на позиция, или, ако такава нЪма, — по-назадъ и встрани отъ
шосето. Обозите щЪха да бждатъ по-добре закрити, ако сле
дваха напредъ, съ частите си, или да чакатъ отзадъ, задъ гра
ничната линия, по-настрана отъ шосето.
Командирътъ на дивизията се опита да влезе въ свръзка
по телефона съ командира на 1-а бригада, обаче последниятъ
не се оказа на станцията — отишелъ напредъ, къмъ частите.
Въ същото време дойдоха на поста командуващиятъ армията,
Н. Ц. В. князъ Кирилъ и началникътъ на Щаба на армията.
Командуващиятъ армията изказа тукъ на командира на диви
зията недоволство задето държи на артилерията много назадъ,
отъ бавните действия на 1-а бригада и, изобщо, на дивизията.
Сжщиятъ заповяда частите да не чакатъ обхода на 3-а бригада,
а по-бързо да атакуватъ сръбската позиция предъ фронта на
Къмъ 19 часа Щабътъ на дивизията, безъ да може да даде
указания и да се ориентира върху разположението на 1-а бри
гада, замина да нощува на ж.-п. ст. Гюешево.
Въ 2230 часа командирътъ на дивизията изпрати до коман-
дуващия II армия следното донесение:
„Днесъ къмъ 17 часа частитЪ отъ дивизията заематъ следното
положение:
3-а бригада, настъпвайки отъ северъ, е заела в. Китка. Утре
ще продължи настъплението си, за да достигне своя обектъ.
1-а бригада е достигнала линията Дубровница — Варовища —
Кошара. Утре продължава да изпълнява възложената й задача —
завладяване неприятелската позиция Дубровница — Крива Паланка и
планината Градецъ.
32-и полкъ е на в. Руенъ. Падналъ е дълбокъ снЪгъ, имало
снажни виелици и голЪмъ студь. Хората се нуждаели отъ топло
облекло и превозни средства. Направени съ разпореждания за облекло
и за превозване храни. Положението е неизменно.“
На втория день отъ започване военните действия започнаха

да се получаватъ въ Щаба на дивизията донесения, отъ които
ясно се виждаха лошите последици отъ неснабдяване частите
съ всичко необходимо, отъ една страна, и отъ преждевремен
ното —- преди да се съсредоточи дивизията — започване воен
ните действия. Още отъ първия день беха срещнати затру
56 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО-ВРЛНЯ
днения въ храненето. ЧаститЬ чувствуваха нужда отъ облекло,

палатки, кабелъ и превозни средства.
За премахване затрудненията въ храненето Щабътъ на диви
зията помоли Щаба на армията да нареди да бждатъ дадени
превозни средства, да се ускори превозването по железницата
на Дивизионния продоволственъ транспортъ и да бждатъ под-
возени по железницата до ж.-п. станции Долно Село и Гюешево
храни и фуражъ. Последното бе направено.
На 2-и октомврий командирътъ на дивизията изпрати запо

веди до командирите на 1-а и 3-а бригади на следния день да
продължатъ изпълнението на дадените имъ задачи. На коман
дира на 1-а бригада бе заповедано да бждатъ използузани
приготвените отъ коменданта на ж.-п. ст. Гюешево волове, съ
които да изкаратъ напредъ 2/6-о артилерийско отделение; да
бжде използувана за цельта и пионерната рота, която да поправи
пжтищата за сжщото отделение, и, ако, въпреки това, отделе
нието не може да промени позицията си, да действува отъ
старата позиция, съ задача да неутрализира батареите на сър
бите, които обстрелватъ шосето, та да стане то безопасно за
движение.
На командира на 3-а бригада бе съобщено, че хранителни
продукти ще се складиратъ въ Долно Село, а оттамъ бригадата
да ги подвозва съ полковите обози.
На 3-и октомврий въ 15 часа въ Щаба на дивизията бе

получено отъ Щаба на II армия следната заповедь № 13 отъ
9 часа за действията презъ сжщия день:
,11 армия е достигнала и заела вчера, 2-и октомврий, Чука Пре-
щипъ, Сливница (Рилскиягь полкъ), в. Китка, Дубровница, Варовища
Балканската дивизия); Бигла, Драмча, Голекъ, Чавка, Митрошинци
{Рилската дивизия).
СърбигЬ по ц-Ьлия фронтъ отстжпватъ. ВойскитЪ на II армия да
продължатъ енергично достигането на целигЬ, дадени имъ съ Наста
вление по II армия № 1 отъ 28-и септемврий, като:
1) 7-а Рилска дивизия, следъ овладяването на Кочане, днес
3-и октомврий, да се насочи въ обща посока на фронта Злетово —
Трипотанци, следъ което да излезе на линията Кратово — в. 1050 —
в. 1000, като потърси свръзка съ 3-а Балканска дивизия, която съ
л^вия си флангъ настжпва въ посока шосето Крива Паланка — Кума-
ново. Презъ всичкото време 7-а дивизия да вземе най-сериозни м^рки
за обезпечаване д&ния си флангъ откъмъ Султанъ Тепе и да обърне
внимание сжщо на лЪвия си флангъ въ посока на Щ ипъ.
2) Конната дивизия да излезе на фланга на 7-а дивизия и напредъ

(на фланга на II армия и напредъ) за изпълнение възложената й
задача, т. е. да се насочи въ посока Щ ипъ — Клисели за Велесъ, за
да прекжсне съобщенията по р. Вардаръ и да разузнава въ южна
посока, като разузнаването въ западна посока се разпростре до
Куманово.
Конната дивизия да развие твърде смело своите действия, резул
татите отъ които ще се отразятъ на цялата армия*
3) 3-а Балканска дивизия, Рилскиятъ и Ямболскиятъ полкове да
продължатъ енергично настъплението си въ указаните имъ посоки.*4
За изпълнение заповЪдьта по армията командирътъ на
дивизията не направи нови разпореждания, защото смиташе
дадените такива въ нейния духъ.
Отъ донесенията на началниците на колоните и отъ кон
ницата бе установено, че сърбите, деморализирани, отстъпили
въ безредие по целия фронтъ. Срещу дивизията презъ този
день сж действували части отъ 18-и полкъ II призивъ, 12-и полкъ
III призивъ и 2-и полкъ III призивъ.
Отъ заловените пленници, предимно българи, се установи,
че въ сръбската армия има много войници-българи отъ Маке
дония, които, въпреки големия надзоръ и непоносимия тероръ
надъ техъ, търсятъ удобни случаи да се предаватъ на българ
ските войски, да избегатъ въ родните си места, или да се
пръснатъ по планините и колибите.
На 3-и октомврий въ 10 часа Щабътъ на дивизията излезе
на наблюдателния си пунктъ при Деве Баиръ, дето остана до
мръкване, следъ което се завърна на ж.-п. ст. Гюешево.
Отъ Гюешево командирътъ на дивизията донесе на коман-
дуващия армията за разположението на частите къмъ 18 часа
и за резултата отъ тридневния бой:
»1) Дружините отъ 32-и полкъ сж въ движение отъ Руенъ къмъ
Гърляно.
2) 1-а бригада съ придадените й части е на линията Градецъ
планина (в. Градецъ) — Бащево — Борово. Артилерията й — една часть
около Крива Паланка, останалата — въ движение отъ Деве Баиръ
къмъ Крива Паланка.
3) 3*а бригада къмъ 7 часа заема: 46-и полкъ — в. Китка,
45-и полкъ — Гор. Търница1) и западните склонове на в. Китка; до
вечерьта требва да достигне Огутъ.
4) Полуескадронътъ действувалъ на 2-и октомврий въ долината
на р. Пчиня, между Стайовци и Гор. Търница. Пленилъ четирма вой
ника сърби.
*) 45-и полкъ стигна до Сурлица.

5) 2-а бригада на 2-и октомврий вечерьта стигнала до Глогъ

Разчита на 3-и октомврий да стигне до Враня.
За резултатите отъ боя, воденъ днесъ оть 3-а бригада, още не
сж получени сведения.
1-а бригада днесъ превзе Крива Паланка, взе трофеи четири
орждия и петь ракли, много пушки и патрони, около 30,000 м. теле*
фоненъ кабелъ, голЪмо количество хранителни припаси (фуражъ и
брашно), неприведени още въ известность, и пленници около 600 души
въоржжени войници съ трима офицери.
Загубите на противника сж около 800 души убити и ранени. Про*
тивникътъ предъ 1-а бригада е отстжпилъ къмъ Страцинъ. Изобщо,
командирите на бригадите въ тридневната борба, както съ приро
дните стихии (снегъ, веелица и др.), така и съ извънредните трудности
на планинската местность, подкрепени отъ всичките имъ офицери и
долни чинове, постигнаха своите обекти, дадени имъ за днешна дата,
съ едно похватно маневриране.
Всички чинове отъ дивизията и придадените й артилерийски,
конни и пионерни части при изпълнението на своя отечественъ дългъ
показаха голема самоотверженость и употребиха неимовери усилия
въ своите действия, на които дължа успешния резултатъ на този
тридневенъ бой.
Дължа да отбележа, че за успеха на тази операция помогнаха
твърде много дружинниятъ командиръ на 3-а гранична дружина1)
и неговите офицери, които дадоха много ценни сведения за проти
вника и за местностьта.
За крайните резултати въ 3-а бригада ще донеса допълнително;
сжщо и за нашите загуби/
Зйгуби. Загубите на 3-а дивизия въ тридневните бойове

при преминаване границата и завладяване укрепената
позиция на сърбите в. Китка — Чупина — Крива Паланка — Царь
Върхъ сж:________________________________________________
Офицери Войници Всичко
Ч а с т ь изчез
убити ранени убити ранени офицери войници
нали
: 45-и п о л к ъ .......................... _ 1 7 __ 8
I 46-и п о л к ъ .......................... 1 4 105 457 115 5 677
11-и Сливенски полкъ . . — 8 99 257 20 8 376
■ 24-и Черноморски полкъ . - 1 2 17 8 1 27 |
32-и Загорски полкъ . . . 3 14 79 — 3 93*)
4 / 3 -и е с ка д р о н ъ ............... — — 2 — — 2
Всичко . . 1 16 221 819 143 17 1183 !
*) Командиръ на 3-а гранична дружина бЪше капитанъ Дончо Терекиевъ.

*) ЗйгубигЬ сж отъ 2-а и 3-а дружини» които бЪха въ състава на 1/3-а бригада.
НПСТЖПЛЕНИЕТО НП 7-а РИЛСКП дивизия 59
Загубите на сърбите сж около 800 убити и ранени, а

броятъ на пленниците, които бЪха приведени въ известность
къмъ б-и октомврий, достигна 1500 человека.
Освенъ това, 3-а дивизия взе трофеи: 4 полски орждия,
7 ракли, 1 картечница, повече отъ 600 пушки, 10 коня, 400 плат
нища, 30 клм. кабелъ и много храни.
Дейность на Сръбския На 2-и октомврий предъ фронта на

кривопаланкски Кривопаланкския отрядъ натискътъ на
отрядъ. българите се чувствуваше най-силно
предъ позицията на в. Китка, дето поло
жението на сърбите следъ пладне бе станало критическо, но
те задържаха позицията до мръкване.
Известено за това, чрезъ началника на Войските въ новите
области, Сръбското главно командуване заповеда частите да се
задържатъ, по възможность, по-дълго време на заеманите отъ
техъ позиции и да дочакатъ помощьта на французите, за каквато
то бе направило постжпки предъ началника на съглашенските
войски въ Солунъ. Въпреки това предупреждение, сръбските
части на в. Китка не удържаха предъ смелите атаки на бълга
рите, и, следъ като дадоха много жертви — убити и пленници,
отстъпиха на Редки Буки.
На 3-и октомврий боятъ бе почувствуванъ сжщо така силно
по-наюгъ, срещу Дубровница и Крива Паланка. Следъ бойовете
на Киселица (к. 1199) и Варовища, дето сърбите дадоха сжщо
големи загуби, по заповедь отъ началника на Войските въ но
вите области, Кривопаланкскиятъ отрядъ отстжпи къмъ линията
Кара Ташъ (к. 1050) — Страцинъ — Побиени Каменъ.
Настжплението на 7-а Рилска дивизия.

Разпореждания отъ На 30-и септемврий въ 1 15 часа въ Щаба
командира на на 7-а дивизия бе получена заповедьта по
дивизията. II армия № 7 отъ 29-и септемврий за дей
ствията на 1-и октомврий заедно съ бюле
тина за положението на сръбските войски.
На 30-и септемврий въ И 30 часа командирътъ на дивизията
издаде оперативна заповедь № 2:
„1) Предъ фронта на поверената ми дивизия сърбите, споредъ
сведенията, добити въ Щаба на армията, сж разположени както следва:
60 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМТГОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
а) На усилената съ окопи позиция в. Китка — в. Повиенъ —

с. Калиманци — 13-и пех. полкъ млади войници (три дружини и една
батарея).
б) На усилената съ окопи позиция Баня Чука — Чука Голекъ —
Беязъ Тепе — 20-и пех. полкъ млади войници (четири дружини и три
батареи); отъ този полкъ отделни роти сж въ Царево Село — Пех-
чево — Берово.
в) Ешелонирани отъ Оризари до Щ ипъ — Моравската дивизия
I призивъ (дванадесеть дружини, деветь батареи, три ескадрона и две
пионерни роти)1).
г) По направление на Струмица — Радовишъ — Щ ипъ, около
Подрешъ, Калугерица и въ Радовишъ, — части около три дружини и
една батарея.
д) Въ Валандово — единъ полкъ млади войници (три дружини).
е) Въ Велесъ — 12-и пех. полкъ I призивъ и 16-и пех. полкъ
млади войници (три дружини и една батарея).
2) Вдясно отъ насъ действува 3-а пех. Балканска дивизия на
фронта в. Китка — в. Чупина — Крива Паланка — БрЪзовски ридъ.
ВлЪво отъ насъ — въ Струмица — се намира една дружина отъ
14-и полкъ съ една планинска батарея — съ специална мисия.
При ВаксевскигЬ ханове днесъ се съсредоточава нашата Конна
дивизия, и ще следва задъ 2-а бригада отъ 7-а дивизия.
Утре, 1-и октомврий, II армия, въ състава на която влйза пове
рената ми дивизия, ще атакува противника по целия си фронтъ.
3) На поверената ми дивизия е заповедано на 1-и октомврий да
премине границата и решително да атакува противника предъ фронта
си и, като заеме Царево Село, горното течение на Брегалница (Берово—
Пехчево), да завладее линията Повиенъ — Калиманци — Голакъ пла
нина и дебушетата отъ Радовишъ и Струмица, които водятъ къмъ Бе
рово и Пехчево.
Заповедвамъ:
а) На 30-и септемврий срещу 1-и октомврий преди съмване д
бждатъ атакувани безшумно, бързо и смело сръбските гранични
постове, за да се скрие движението на колоните къмъ границата.
Тази атака да бжде извършена отъ граничните войски, поддържани
отъ другите войски, по указанието на началниците на колоните.
4/3-а гранична рота действува по указанието на командира на
2-а бригада, полковникъ Писиновъ. 1/4-а гранична рота — по указа
нието на командира на 33-и полкъ, подполковникъ Станевъ. 2/4-а и
3/4-а гранични роти действуватъ съгласно указанията на командира
на 3-а бригада, полковникъ Бурмовъ, а, следъ форсирането на гра
ницата, действуватъ съгласно инструкцията № 600 отъ т. год., дадена
на командира на сжщата бригада.
1) Въ действителность сдмо 2-и пех. полкъ, отъ Моравската дивизия, бЪше въ

Македония.
НДСТЖПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ 61
б) П о л к о в н и к ъ П и с и н о в ъ :
22-и пол къ ......................... 4 дружини Да настжпи утре, 1-и октом-
Отъ 22-и полкъ................. 1 карт. рота врий, в ъ б 30 часа къмъ Драмче и
Отъ 26-и полкъ..................1 дружина да завладее височините между
Отъ 3-о планин. артилер. Драмче и Бигла.
отделение..................... 1 батарея Една дружина да се насочи
Отъ 7-и артилер. полкъ . 1 батарея къмъ Луковица, която да за
Отъ 7-а пионер, дружина 1 рота пион. владее височините при това
Отъ 5-и коненъ полкъ . 1 взводъ село, съ цель да охранява флан
Отъ 7-а пионер, дружина. 2 хелиогр. га на колоната и да държи
__________________ станции свръзка съ частите отъ 3-а Бал
Всичко: 5 дружини, 2 батареи, канска дивизия, къмъ Брезов-
1 взводъ конница, 1 пионерна ския Ридъ.
рота, 4 картечници и 2 хелио
графни станции.
в) П о д п о л к о в н и к ъ С т а н е въ:
Отъ 53-и полкъ................2 дружини Да настжпи утре, 1-и октом-
Отъ 53-и полкъ................1 карт. рота врий, въ 6 30 часд къмъ Царево
Отъ 17-и артилер. полкъ.. 3 батареи Село и да завладее височините
Отъ 7-а пионер, дружина» 1 рота пион. между Бигла и Чука Голекъ
Отъ 5-и коненъ полкъ . 1 взводъ (1551), включително.
Огь 7-а пионер, дружина 2 хелиогр.
__________________ станции
Всичко: 2 дружини, 3 батареи,
1 взводъ конница, 1 пионерна
рота, 4 картечници и 2 хелио
графни станции.
г) М а й о р ъ Диноловъ:
Отъ 14-и по л къ ................ 1 дружина | Да настжпи утре, 1-и октом-
Отъ 14-и пол къ ................Уа карт. рота врий, въ 730часй отъ с. Лешко
В ги ч к о - 1
Всичко. п п у ж и н я и 2 ка птеч-
1 дружина и I картен д%екъмъв Тработовище,
Цавка (]340)> за да овла-
следъ ^
; владяването на който да чака
заповедь.
д) П о л к о в н и к ъ Бурмовъ:
54-и пол къ ........................3 дружини Да настжпи утре, 1-и октом-
Отъ 54-и полкъ................1 карт. рота врий, въ 6 30 часй къмъ Пех-
Отъ 2/14-а дружина. . . 2 роти чево — Берово (долината на
Отъ 2/14-а дружина. . . ,/а карт.рота горното течение на Брегални
Отъ 7-а пионер, дружина.. 1 рота пион. ца) и да заеме пжтищата, които
Отъ 1/7-о артилер. отде идатъ отъ Струмица и Щ ипъ —
ление ........................... 2 батареи Радовишъ презъ планинските
Отъ 3-о планин. артилер. бйла западно отъ горното те
отделение....................1 батарея чение на р. Брегалница.
Отъ 5-и коненъ полкъ. . 1 взводъ Съ дружината отъ 14-и полкъ

Отъ 7-а пионер.дружина.. 2 хелиогр. да настъпи съгласно дадената
___________________ станции му инструкция № 650 отъ т. год.
Всичко: 3 дружини, 2 роти,
3 батареи, 1 пионерна рота,
1 взводъ конница, 6 картеч
ници и 2 хелиографни станции.
е) В ъ м ое р а з п о р е ж д а н е :
Отъ 53-и п о л к ъ ................1 дружина Да се съсрЪдоточатъ въ сед-
Отъ 7-и артилер. полкъ. . 2 батареи ловината между височините
Отъ дивизион, конница , , 1 ескадронъ Обелъ и Лукаръ — на гра
Всичко 1 дружина, 2 батареи ницата.
и 1 ескадронъ.
4) За наблюдаване и охрана фланговете, а също и за взаимната
свръзка между колоните да се разпоредятъ началниците на колоните.
5) Отделенията отъ Дивизионния лазаретъ, по една полска болница
и парковите взводове сж придадени къмъ съответните колони.
6) Отделението отъ Дивизионния лазаретъ за колоната на под-
полковникъ Станевъ и 1-и ешелонъ отъ парковите взводове да
достигнатъ и се установятъ днесъ, 30-и септемврий, вечерьта при Ло*
годашъ (долината на р. Клисура, южно отъ Общинското управление).
Полските болници, находящи се въ Горна Джумая, да останатъ
тамъ до втора заповедь.
Ешелоните отъ Дивизионния продоволственъ транспортъ, прида
дени къмъ колоните на полковникъ Писиновъ и полковникъ Бурмовъ,
функциониратъ по техно нареждане.
Ешелоните отъ Дивизионния продоволственъ транспортъ за коло
ните на подполковникъ Станевъ и майоръ Диноловъ ще функциони
ратъ по нареждането на дивизионния интендантъ.
7) Дзъ ще се намирамъ въ Логодашъ отъ днесъ, 30-и септемврий,
а, следъ преминаване границата, — на в. Обелъ, при мах. Клисура.“
Планътъ за действие на командира на дивизията бе: следъ

като колоните на полковникъ Писиновъ и подполковникъ Ста
невъ достигнатъ линията Драмче — Бигла — Чука Голекъ, да
атакува съ слаби пехотни части, но съ силна артилерия, Кали-
манската позиция, а съ силни пехотни части и планинската
артилерия да обхване отблизо позицията. Колоните на майоръ
Диноловъ и, главно, на полковникъ Бурмовъ требваше да об-
ходятъ дълбоко тази позиция откъмъ Виница.
Настжплението на 2-а бригада съ придадените й части беше

2-а бригада. разположена въ района Църварица — Чер
ната Скала, съ огледъ да настжпи къмъ Царево Село:
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА 7 а РИЛСКА ДИВИЗИЯ 63
ДЪс е н ъ у ч а с т ъ к ъ — подполковникъ Сапуновъ — (3/22-а

и 4/22-а дружини съ четири картечници, 11/26-а и 12/26-а роти,
б/7-а батарея и единъ взводъ отъ 4/2-а планинска батарея) —
огь постъ Коровски до постъ Каменна Могила (Кара Ташъ)
включително (Черната Скала).
ЛЪв ъ у ч а с т ъ к ъ — майоръ Паспалеевъ (1/22-а дружина
и 9/26-а и 10/26-а роти съ единъ взводъ отъ 4/2-а планинска
батарея) — отъ поста Янкова Могила (северно отъ Мали Върхъ)
до поста Дръндарица (Дирдерица). Участъкътъ отъ поста Ка
менна Могила до поста Янкова Могила беше заетъ отъб/22-а рота,
капитанъ Жековъ.
4/ 3- а г р а н и ч н а рота, усилена съ опълченци отъ гра
ничната зона, заемаше съ по осемь-десеть человЪка посто
вете въ участъка отъ Коровски постъ до поста Драндарица.
Въ поддържка на постовете, задъ линията на сжщитЬ, бЪха
разположени ротите на 3/26-а дружина и б/22-а и 13/22-а роти.
Б р и г а д н а п о д д ъ р ж к а (2/22-а дружина — три роти) —
на ЦърваришкитЪ ханове — Черната Скала.
П и о н е р н а т а рот а поправяше пжтищата и строеше фурни
въ Църварица.
Щ а б ъ т ъ на б р и г а д а т а — при Църваришките ханове.
На 30-и септемврий въ 10 часа въ Щаба на бригадата бе
получена шифрована телеграма, извлечение отъ оперативната
заповйдь № 2 по 7-а дивизия, а по-късно — и заповедьта.
Посоката за настжпление, която бе дадена на бригадата,
беше къмъ югозападъ — Драмче — Бигла, наместо на югъ,
къмъ Царево Село, за каквото настжпление бригадата бе раз
положена. Затова, следъ като получи заповедьта по дивизията,
командирътъ на бригадата направи некои изменения на даде
ните по-рано разпореждания.
Въ 1030 часа заповеда 1/22-а дружина на в. Брезовичъ
(три клм. северно отъ в. Яма) да слезе заедно съ двете пла
нински орждия при Църваришките ханове, а командирътъ на
3/26-а дружина, който се намираше съ 9-а и 10-а роти на в. Яма,
да поддържй граничните войски при атакуване сръбските по
стове Дръндарица (Дирдерица) и Синанова Чука (западно отъ
Дръндарица) и, следъ като заеме казаните постове, да настжпи
и заеме височината Мали Върхъ, дето да се укрепи и да чака
64 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО— ВРАНЯ
втора заповЪдь, за да се присъедини къмъ главнигЬ сили.

Съ това разпореждане командирътъ на бригадата осигуряваше
фланга на бригадата предвидъ предстоещото й флангово дви
жение по отношение сърбигЬ откъмъ Царево Село, докато
53-и полкъ се изнесе достатъчно напредъ и се ангажира съ
сърбите въ посока на сжщото село.
Въ 1045 часа заповяда пионерната рота да отиде при пол
ската батарея и да й помага за изкачването й на позиция.
По донесение отъ граничните войски, въ Щаба на брига
дата бе известно, че сръбските гранични постове еж заети отъ
по десеть-петнадесеть человЪка.
По-силно бЪха заети постовете Дамянци (Димянци), Черната
Скала и Дръндарица. Къмъ Царево Село се намираха два бата
льона. Сръбските постове бЪха си направили окопи на 30— 50
крачки задъ постовете, дето нощемъ отиваха да спятъ.
Като имаше предвидъ сведенията за разположението на
сръбските войски и за възложената задача на бригадата, коман
дирътъ на сжщата възприе следния планъ за действие: ата
ката на сръбските гранични постове да бжде извършена
къмъ 4 30 часа, преди да сж ги заели сръбските войници, които
спЪха задъ тЪхъ.
Тъй като хребетътъ Драмче — Бигла е обширенъ, команди
рътъ на бригадата реши да настжпи въ две колони: ДЪсна —
къмъ Драмче, Лева — къмъ висотата югозападно отъ Очи-
пали. Тъй като по височините около Драмче бЪха забеля
зани окопи, Дясната колона да бжде по-силна и да настжпи
по граничната линия, за да може да атакува сърбите въ флангъ,
а сжщо и да заеме командуващо положение при настжплението.
Въ 2230 часа той издаде следната оперативна заповЪдь:
„§ 1. — Утре, 1-и октомврий, въ 4 30 чаей се обявява война на
Сърбия. Предъ насъ се намиратъ само граничните войски на против
ника. Вд-Ьсно отъ насъ действува 32-и Загорски полкъ по посока наюгъ
отъ Брезовски ридъ; вл^во — 53-и полкъ, по посока на Царево Село.
§ 2. — На пов-Ьрената ми бригада съ придадените й части е
заповедано утре, 1-и октомврий, въ 6 30 часа да настжпи по посока на
Драмче — Бигла и да завладее височините между тези села, за което:
а) 4-а гранична рота отъ 3-а гранична дружина, поддържана отъ
3-а дружина на 26-и полкъ, отъ б-а и 13-а роти отъ 22-и полкъ, утре,
1-и октомврий, въ 4 30 часа да атакува безшумно, но бързо и смело
граничните постове въ участъка отъ поста Дамяница до поста Дрън
дарица, включително, съгласно дадените имъ инструкции, следъ което
граничната рота да се спре на самата гранична линия, а ротите отъ
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ 65
полковете да настжпятъ по указаните имъ пунктове и да прикривагь

движението на главните сили.
б) Д Ъ с н а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ С а п у н о в ъ :
2- а дружина отъ 22-и Да настжпи утре, 1-и октом-
п о л к ъ ........................ 3 роти врий, въ 6 30 часа отъ поста Чер
3- а дружина отъ 22-и ната Скала въ посока Драмче
полкъ ........................ 3 роти и да завладее височините око
4- а дружина отъ 22-и ло това село отъ хребета меж
п о л к ъ ........................ 3 роти ду Драмче и Бигла. Една дру
1-а картечна рота отъ жина отъ сжщия полкъ да
22-и п о л к ъ ................4 картечници тръгне въ 6 30 часа отъ поста
6-а батарея отъ 7-и арти Дамяница, да се насочи по по
лерийски полкъ . . . 4 орждия сока на с. Луковица и да за
Единъ взводъ отъ 4/2-а владее височините около това
планинска батарея. . 2 орждия село, съ цель да охранява
1-а рота отъ 7-а пио- фланга на колоната и да слу
нерна дружина . . . 1 рота_____ жи за свръзка съ частите отъ
Всичко: 9 роти, 4 картечници, 3-а Балканска дивизия, къмъ
4 полски, 2 планински с. с. орж Брезовски ридъ.
дия и 1 рота пионери.
в) Л е в а к о л о н а — м а й о р ъ П а с п а л е е в ъ :
1-а дружина отъ 22-и Да настжпи по пжтя Чер
п о л к ъ ........................4 роти ната Скала — Киселица — Очи-
Отъ 4/2-а с. с. планин. пали и да завладее висотата
батар е я ........................2 орждия югозападно огь Очипали по
Всичко: 4 роти и 2 орждия. хребета между Бигла и Драмче,
поддържаща свръзка съ Де_
сната колона.
§ 3. — 1-о отделение отъ Лазарета и полската дивизионна бол
ница да останатъ въ Църваришките ханове до втора заповедь.
§ 4. — Парковите взводове да се придвижатъ къмъ Цървариш
ките ханове и да се спратъ до втора заповедь.
§ 5. — Ешелонътъ отъ Продоволствения транспортъ да се пре
мести и установи при Църваришките ханове.
§ 6. — Домакинските обози да останатъ въ Църваришките ханове
до второ разпореждане.
§ 7. — Отделението отъ Полицейския ескадронъ влиза въ раз
пореждането на военния полеви слецователь и действува по дадените
му указания.
§ 8. — Азъ ще се намирамъ при Десната колона."
Всички разпореждания въ горната заповедь бЪха предадени
предварително на частите, устно и по телефона.
Командирътъ на 22-и полкъ, подполковникъ Сапуновъ, по
лучи заповедьта по бригадата на 30-и септемврий въ 24 часа
и на 1-и октомрий въ 3 30 часа издйде следната заповедь № 2:
Българската армия въ С ветовната война 1915— 1918 го д ., т. III. 5
66 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ ИЪМЪ 08ЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
„1) 4-а дружина, безъ 13-а рота, днесъ въ 4 часа да настжпи отъ
бивака по р. ВЪтренска, посгь Дамянци и оттамъ по граничната
линия за Сива Кобила, отдето да продължи за Луковица и охранява
фланга на полка, да прикрива частигк, разположени по Бр%зовски
Ридъ (3-а Балканска дивизия), и влЪзе въ свръзка съ гЬхъ.
2) 2-а и 3-а дружини и Картечната рота отъ полка и полската
батарея да настжпятъ по сжщия пжть въ 5 часа, и отъ поста Щърби
Върхъ да се спустнагь къмъ височините Драмче и ги завлад%ягь.
3) 12/26-а рота съ планинската полубатарея, 11-а рота отъ сжщия
полкъ и 13-а рота отъ полка да настжпятъ въ 4 30 часа и да атакуватъ
заедно съ 4-а гранична рота, разположена по постовегЬ, сръбските
постове, а именно: 12-а рота - - поста Дамяница и завладее височи
ната Киселица; 11-а рота — поста Новаковци и завладее Вуча Глава
(к. 986); 13-а рота — Черната Скала и завладее сжщо Вуча Глава;
6-а рота — поста Планиница (източно отъ Петровци) и да остане тамъ
до втора заповедь.
4) 9-а и 10-а роти отъ 26-и полкъ да атакуватъ поста Янкова
Могила.
5) 1-а дружина отъ полка да се смъкне отъ в. Брезовичъ до
Църваришките ханища, и да остане въ поддържка на бригадата.
6) 1-и ешелонъ отъ Парковия взводъ (товарните коне) да следва
на около петь клм. отъ опашката на колоната, а 2-и (колите) да се
приближи впоследствие до Черната Скала.
7) Азъ ще се намирамъ при 2-а дружина."
На 1-и октомврий въ 6 часа командирътъ на 1/22-а дружина,

майоръ Паспалеевъ, стигна съ дружината си и планинския
артилер. взводъ отъ в. Брезовичъ въ ЦърваришкигЬ ханове,
дето му б-Ь дадено новото назначение — да образува ЛЪвата
колона. Следъ кратка почивка, дружината се отправи за поста
Черната Скала.
Предъ фронта на 2/7-а бригада 6-Ьха разположени сръб-
скитЬ гранични постове отъ 12-а и 24-а гранични роти, за раз
положението на които българигЬ имаха точни сведения. Въ втора
линия: на Чука Голекъ — две роти отъ 1/20-и кадрови 6а-
тальонъ съ единъ взводъ отъ 3-а планинска батарея; на Гърлян-
скитЬ височини — две роти отъ 1/20-и кадрови батальонъ съ
картечно отдЪление и 3-а позиционна батарея отъ Моравската
дивизионна область; на Баня Чука — 1/1 б-и батальонъ и единъ
взводъ отъ французска планинска батарея; при устието на
Калиманската р-Ька, въ Драгобращската, — 3/2-и батальонъ
I призивъ, като резервъ на дЬсния подучастъкъ; на Дугалнич-
китЪ височини, северно отъ Баня Чука, — една рота; на По-
виенъ — две роти отъ 3/20-и кадрови батальонъ; на ЦЬра —
една рота отъ сжщия батальонъ съ единъ взводъ отъ фран-
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ 67
цузска планинска батарея, като резервъ на левия ’ подуча-

сгькъ. Въ резервъ на Кочанския участъкъ — два батальона съ
картечно отделение отъ 1б-и кадрови полкъ.
Определените да атакуватъ сръбските гранични постове
части настжпиха въ 4 30 часа, а нЪкои — и по-рано, и безшумно,
почти безъ бой, къмъ 6 30 часй заеха всички постове. Сърбите,
изненадани, следъ слаба съпротива, отстжпиха безредно къмъ
Царево Село. По-голЪма съпротива оказаха на Мали Върхъ,
дето имаше около 20— 30 души сърби, добре прикрити задъ со
лидни окопи. Обаче, следъ слаба престрелка, 9/26-а и 10/26-а роти
заеха и тази височина.
Следъ заемането на граничните постове, въ 6 30 часа, Дяс
ната и Лавата колони и 4/22-а дружина настжпиха, и въ 7 часй
положението на частите отъ бригадата беше следното: ротите—
12/26-а, 11/26-а, 13/22-а, 6/22-а, 9/26-а и 10/26-а, които беха въ
поддържка на граничната рота, беха близо къмъ определените
имъ цели — височините непосредствено предъ граничната ли
ния, отъ Мали Върхъ до к. 926 — Петровци. Дясната колона
се приближаваше къмъ поста Дамянци (Димиянци), Левата —
къмъ поста Черната Скала. Никаква стрелба предъ фронта на
бригадата не се чуваше.
Сърбите беха отстжпили бързо. Командирътъ на бригадата
заповеда на полската батарея, която беше на позиция северно
отъ поста Черната Скала, да се присъедини къмъ Десната
колона, а на ротите, които беха въ поддържка на граничните
постове, да се отправятъ задъ поста Дамянци и да образуватъ
бригадна поддържка.
По-нататъшното настжпление се извърши безпрепятствено
и въ походенъ редъ. Левата колона къмъ 14 часй достигна
височините северозападно отъ Очипали, Десната — къмъ 15 30 —
височините около Драмче, дето се разположиха на бивакъ съ
мерки за охранение. Отделните роти — 11/26-а, 12/26-а и 13/22-а
не се спреха на поста Дамянци, а се увлекоха, продължиха
настжплението си къмъ долината на р. Брегалница, и въ
1530 часа стигнаха до височините западно и югозападно отъ
Очипали. На тези роти бе възложено да охраняватъ левия
флангъ на бригадата откъмъ Бигла и Царево Село, защото
командирътъ на бригадата предполагаше, че 53-полкъ се намира
още много назадъ. 4/22-а дружина достигна определената й
цель — височините около Луковица, но съ 3-а дивизия не можа
да влезе въ свръзка. 9/26-а, 10/26-а и 6/22-а роти стигнаха къмъ
9*
68 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРАНЯ
16 часа североизточно отъ Драмче и останаха тамъ като брига-

денъ резервъ. На достигнатата линия бригадата спре настж-
плението си, безъ да постигне напълно определената й задача.
Настъплението бе спрено преждевременно, поради това че
53-и полкъ бе останалъ много назадъ (въ същность този полкъ
къмъ 1030 часа мина презъ Царево Село, и се насочи къмъ
в. Чука Голекъ).
Времето на разсъмване беше мъгливо, а после — ясно и
топло. Само 10/26-а рота при атаката на Мали Върхъ даде единъ
убитъ и двама лекоранени войника.
Настъплението на 53-и пех. полкъ, съ придадените му части,

53-и полкъ. бе разположенъ на бивакъ край границата
при Клисура. Когато получи заповедьта по
дивизията, къмъ 23 часа, командирътъ на полка повика дру-
жинните командири и началника на придадената къмъ полка
артилерия — майоръ Кърджиевъ, съобщи имъ задачата на полка
и имъ даде упътвания за предстоещите действия.
За атакуване сръбските постове командирътъ на полка
заповеда 1-а гранична рота и 4-а рота, рано сутриньта без
шумно да нападнатъ сръбските гранични части въ участъка
между Борова Могила и Верижка Могила и да преминатъ
границата.
4-а рота рано сутриньта настъпи къмъ граничната линия, и
къмъ 5 часа, прикрити отъ мъглата, взводовете на ротата се
приближиха до сръбските постове, атакуваха ги и ги завладяха.
Безъ съпротива и въ безредно бегство, сръбските гранични
части отстъпиха, и се разпилеха въ мъглата по разни посоки.
Въ 6 часа сръбските постове беха заети, и пжтьтъ за Царево Село
и височините по десния брегь на р. Брегалница беха открити.
Построенъ въ три колони, полкътъ настъпи по долината на
р. Брегалница: Лева колона — 3-а дружина — майоръ Заха-
риевъ, Средна колона — майоръ Кърджиевъ — три батареи,
пионерната рота и Картечната рота на полка — и Десна колона —
1-а дружина — майоръ Бадински; 2-а дружина бе оставена въ
разпореждане на командира на дивизията. Дружините се дви
жеха въ двойна походна колона съ междини 100 крачки и раз
стояние 200 крачки между ротите. Отъ Звигоръ Левата и Де-
сната колони напустнаха пътя, и по склоновете на Лукарски
Ридъ се спустнаха къмъ десния брегь на р. Брегалница, като
по пътя остана да се движи само Средната колона. Пътьтъ
Клисура — Царево Село е обикновенъ коларски пжть, и поради

дъждовете б-к много разкалянъ, та артилерията и обозите се
движеха по него тежко.
Южно и югозападно отъ Лукарски Ридъ се спускатъ стръмни,
каменисти хребети, които завършватъ недалече отъ десния
брЪгъ на р. Брегалница. Коларскиятъ пжть Клисура — Царево
Село минава презъ удобенъ дървенъ мостъ на р. Брегалница
и веднага навлиза въ Царево Село. Отстжпили подъ натиска
на 4-а рота, сърбите събираха своите малки части, и на групи
се оттегляха къмъ главната позиция — Чука Голекъ и в. Чавка,
които беха укрепени.
Следъ подробно разузнаване сръбската позиция, команди-
рътъ на полка насочи Десната колона — 1-а дружина съ Кар
течната рота, подъ командата на майоръ Бадински, — да овладее
консуообразната височина югозападно отъ Царево Село; Левата
колона — 3-а дружина — майоръ Захариевъ — презъ гористия
ридъ, източно отъ Царево Село,— къмъ Чука Голекъ. Северо
западно отъ Звигоръ, подъ гробищата, се разположиха трите'
батареи. За охранение на фланговете и за свръзка съ съсед
ните части беха изпратени разезди отъ конния взводъ.
Сърбите заемаха Бигла, Чука Голекъ и в. Чавка, които
беха укрепени.
Срещу в. Чавка бе насочена 1/14-а дружина.
Въ 1215 часа артилерийското отделение откри огънь. Дру
жините настжпиха въ боенъ редъ. Сръбските вериги, обстрел
вани сполучливо отъ 1/17-а батарея, още следъ първите изстрели
започнаха да отстжпватъ къмъ Чука Голекъ. 4-а рота, преслед
вайки сръбските слаби части, прегази р. Брегалница надъ Царево
Село. Останалите роти отъ 1-а дружина, слабообстрелвани отъ
сърбите, минаха р. Брегалница по моста. Населението на Царево
Село съ песни, цветя и викове „ура“ срещна своите освобо
дители. Дружината бързо премина селото и настжпи къмъ висо
чините. Сърбите, които заемаха края на гората по склона на
височината, откриха силенъ пушеченъ огънь; стреляха сжщо и
планински орждия отъ върха. 1-а дружина насочи 1-а рота въ
обхватъ на сръбския левъ флангъ, а останалите роти, следъ
като откриха силенъ пушеченъ огънь, настжпиха енергично
къмъ североизточния край на гората, подкрепени и отъ огъня
на артилерийското отделение. Безъ да дочакатъ удара, къмъ
18 часа сърбите започнаха да напускатъ окопите си, и отстжпиха
къмъ Калиманските височини. Къмъ 19 часа сръбската позиция
на Чука Голекъ бе напълно завладяна отъ 1-а дружина и

то почти безъ загуби (само двама войника ранени), благодаре
ние на добрите постъпки, по които частите се приближиха
безнаказано до позицията. Щомъ стигнаха на бйлото на Чука
Голекъ, ротите отъ 1-а дружина запалиха огньове, което беше
условния знакъ за падането на Голекъ.
3/53-а дружина настъпи едновременно съ 1-а дружина къмъ
върха. Обаче, още отъ началото тя се насочи много влЪво, по
недостъпни и канаристи оврази, което забави движението й.
Следъ слаба престрелка съ сърбите, на мръкване дружината
стигна на около 1000 крачки отъ върха, дето пренощува съ
бойно охранение. Презъ деня дружината загуби свръзка съ
1-а дружина, която бе възстановена на 2-и октомврий сутриньта.
2/53-а дружина, която беше въ разпореждане на коман
дира на дивизията, нощува около поста Борова Могила. Къмъ
14 часа тя настъпи по шосето къмъ Царево Село и нощува
около Звигоръ.
Настъплението на 1/14-а дружина беше разположена на

1/14-а дружина. Лукаръ планина, около граничния постъ Мо
мина Сълза (к. 1438), като прикриваща.
Въ 4 30 часа майоръ Диноловъ получи запов^дьта по 7-а ди
визия № 2, съ задача да настъпи съ дружината и половина
картечна рота отъ Лешко къмъ Тработовище за завладяване
в. Чавка.
Дружината настъпи въ 7 30 часа и, безъ бой, движейки се
по необстрелвани долини, до вечерьта стигна до подножието на
в. Чавка, дето остана да нощува.
Настъплението на 3-а бригада съ придадените й части бе

3-а бригада. разположена въ района в. Кадийца— в. Джами
Тепе — Халилъ Чешме, дето беше и Щабътъ на бригадата.
На 30-и септемврий въ 7 часа въ Щаба на бригадата бе
получена инструкцията отъ Щаба на дивизията № 650 отъ 29-и
септемврий за преминаване границата съвместно съ гранич
ните роти и съ 14-и Македонски полкъ.
Въ 12 часа командирътъ на бригадата заповеда частите да
заематъ изходно положение: 1/54-а дружина, 7/14-а и 8/14-а роти,
5/2-а планин. батарея и единъ взводъ пионери — източно отъ
в. Кадийца; 2/54-а и 3/54-а дружини, 5/14-а и б/14-а роти и три
взвода огь 2/7-а пионерна рота — западно отъ в. Джами Тепе;
конниятъ взводъ, щабовегЬ на 54-и полкъ и на бригадата — при

Халилъ Чешме; 1/7-о артилер. отделение (1-а и 3-а батареи) —
на пжтя БрЪзница — Халилъ Чешме (петь клм. източно отъ
Халилъ Чешме). Граничната линия въ участъка на бригадата се
пазЪше отъ 2/4-а и 3/4-а гранични роти.
Той даде и следнигЪ указания за действията по премина
ване на границата:
1) Граничните роти да заематъ такова положение, щото, по да
дена заповедь, да се нахвърлятъ и завладеятъ бързо и тихо сръбските
постове съвместно съ частите отъ 14-и Македонски и 54-и полкове,
споредъ дадените имъ указания.
2) 14-и полкъ съ дружината и полската батарея при Белица да
остане въ долината на р. Струма, като заеме и укрепи височините
Кадж Дурукъ и Конница и с. Черешница. Следъ като бжде сменена съ
части отъ 2-а дивизия, дружината да се завърне на в. Джами Тепе, и
да влезе въ състава на полка си, Отъ 2/14-а дружина две роти да
се приближатъ скрито задъ в. Кадийца и други две — задъ в. Джами
Тепе, за да заематъ заедно съ граничните части сръбските постове
въ участъка в. Кадийца — Чингане Калеси.
Следъ преминаване границата, частите отъ 14-и полкъ (Щ абътъ
на полка, 2-а дружина и картечната полурота), 1-а, 2-а и часть отъ
3-а гранични роти, подъ началството на командира на 14-и полкъ, да
заематъ масива Джами Тепе — Кадийца — Чингане Калеси, дето да се
окопаятъ. Следъ това полкътъ остава въ разпореждане на Щ аба на
7-а дивизия.
Въ 19 часа въ Щаба на бригадата б*Ь получена заповЪдьта
по 7-а дивизия № 2. Полковникъ Бурмовъ организира настъ
плението на бригадата съ следната заповедь:
„§ 1. — Сведения за противника — сжщите, както въ оператив
ната заповедь № 1.
Утре, 1-и октомврий, II армия ще атакува противника по целия
си фронтъ, като нашата дивизия премине границата и решително ата
кува противника предъ фронта и заеме Царево Село, горното течение
на р. Брегалница, Берово — Пехчево, линията Повиенъ — Калиманци —
Голакъ планина (Чука Голекъ) и дебушетата отъ Радовишъ и Стру
мица, които водятъ къмъ Берово и Пехчево.
Вдесно отъ нашата бригада ще действува 53-и полкъ по посока
на Царево Село, за да завладее височините между Бигла и Чука Голекъ.
Една дружина отъ 14-и Македонски полкъ ще настжпи утре,
1-и октомврий, въ 7 30 часа отъ в. Лешко въ посока на Тработовище
за овладяването на в. Чавка.
§ 2. — На 54-и полкъ съ придадените части къмъ бригадата,
подъ мое командуване, е заповедано да очисти района Пехчево —
Берово (долината на горното течение на р. Брегалница) и да заеме
пжтищата, които идатъ отъ Струмица и Щ и п ъ — Радовишъ презъ
планинските бйла западно отъ горното течение на р. Брегалница,
72 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 11 АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРАНЯ
а) 4 -а и 2 -а г р а н и ч н и р о т и :
Да настъпятъ заедно съ придадените къмъ т^хъ части въ
6 30 часа и да овлад^ятъ граничната линия споредъ дадените отъ
менъ указания на командира на 4-а гранична дружина.
б) К о н н и ц а — п о д п о р у ч и к ъ З л а т о у с т о в ъ :
Единъ взводъ отъ 5-и коненъ полкъ Да тръгне утре, 1-и октом**
В сичко:....................1 взводъ. врий, въ б 30 часд и да разуз
нава въ зоната между Пех-
чево — Тработовище и Пехче-
во — Подрешъ, като изпрати
разезди по посоките: а) Джа-
ми Тепе— Пехчево— Блатецъ—
Виница и 2) Джами Тепе —
Пехчево — Подрешъ (долината
на р. Струмица).
в) П о д п о л к о в н и к ъ Б а с и л е в ъ :
Отъ 54-и полкъ..................... 1 дружина Да настъпи утре, 1-и октом-
Отъ 14-и полкъ..................... 2 роти врий, 6 30 часа къмъ в. Кадийца,
Отъ 3-о планин. артилер. следъ овладяването на който
отделение......................... 1 батарея ротите отъ 14-и полкъ да оста-
Отъ 7-а пионерна дружина 1 взводъ натъ на Кадийца, а останалите
Всичко: I 1/» дружини, 1 пла части да настъпятъ къмъ Ка-
нинска батарея и 1 взводъ вица1) (к. 1750)— Беязъ Т е п е -
пионери. Чука Голекъ.
г) П о д п о л к о в н и к ъ Л е ф т е р о в ъ :
Отъ 54-и полкъ.....................2 дружини Да настъпи утре, 1-и октом*
Отъ 54-и полкъ. . . Картечната рота врий, въ 6 30 часа по пътя
Отъ 7-и артилер. полкъ . . 2 батареи Джами Тепе — Пехчево — Бла
Отъ 7-а пионерна дружина. 3 взвода тецъ и заеме пътищата, които
Всичко: 2 дружини, 4 картеч идатъ отъ Струмица и Щ и пъ —
ници, 2 батареи, 3 взвода пио Радовишъ, на линията к. 1185—
нери. к. 1213.
д) Л е в о с т р а н и ч н о п р и к р и т и е :
О гь 54-и по л къ ....................1 рота Да тръгне утре, 1-и октом-
Отъ конния взводъ . . . . 3 конника врий, въ 6 40 часа отъ Джами
Всичко: . . 1 рота, 3 конника. Тепе по гребена край Влаш
ки колиби за Берово— Маросъ2).
§ 3. — Командирътъ на 14-и полкъ следъ заемането на гранич
ната линия, да изпълни буква „б* отъ § 2 на оперативната запо-
ведь № 1.
’) По картата мЪрка 1 :210,000, а по австрийската карта мЪрке 1:200,000 е Кадица.

*) По картата мЪрка 1:210,000, а по австрийската карта м%рка 1 :200,000 е в. Хо-
розъ Тепеси.
§ 4. — За свръзка съ дружината оть 14-и полкъ, която настъпва

отъ Лешко за Чавка, командирътъ на конния взводъ да изпрати
единъ разездъ.
§ 5. — ПарковитЪ взводове да се установятъ при Халилъ Чешме.
§ 6. — Домакинските обози на частите да останатъ на местата си.
§ 7. — Отделението отъ Дивизионния лазаретъ да се установи
при Халилъ Чешме, а 2-а полска болница — при Бр-Ьзница.
§ 8. — Отделението огь Дивизионния продоволственъ транспортъ
да се установи при Брезница.
§ 9. — Дзъ ще се намирамъ при колоната на подполковникъ
Лефтеровъ.“
Въ 6 30 часа, при гъста мъгла, колоните на бригадата настъ-

пиха отъ биваците си къмъ граничната линия. Въ същото време
започнаха да се чуватъ пушечни изстрели на границата. Гранич
ните роти, усилени съ части отъ 2/14-а дружина, съ огънь про
гониха постовете на сърбите и настъпиха въ сръбска територия.
Сръбските постове, щомъ забелязаха движението на българ
ските части, дадоха само неколко изстрела, подпалиха си посто
вете и избегаха.
1/54-а дружина, съ 5/2-а планинска батарея и единъ взводъ
пионери, настъпи отъ в. Кадийца и, безъ да срещне против-
никъ, къмъ 11 45 часа стигна до Негрево. Следъ като колоната
мина презъ селото, едно сръбско оръдие откри огънь по бъл
гарските разезди отъ южните склонове на Беязъ Тепе. Поради
този огънь началникътъ на колоната спре настъплението и пред
прие разузнаване на позицията Беязъ Тепе. Отъ разузнаването
и отъ сведенията, събрани отъ жителите на Негрево, се установи,
че сърбите съ се укрепили на върха Беязъ Тепе и по южните
склонове. Въ донесението си до командира на бригадата, отъ
Негрево, подполковникъ Василевъ съобщи, че хората и конете
му съ много изморени, и че, по сведения отъ селяните, Беязъ
Тепе е силноукрепенъ съ блиндирани окопи, телена мрежа и
фугаси, и, тъй като заемането на тази височина е възложено
само на една дружина, молеше разпореждане отъ страна на
Щаба на бригадата. Въ отговоръ на това донесение, команди
рътъ на бригадата заповеда колоната да продължи енергично
настъплението си, по-малко да верва на казаното отъ селя
ните, да не гледа и на умората на конете, когато требва да
бъде постигната една важна тактическа цель, каквато е поста
вената на колоната. Следъ тази заповедь и втора такава, изпра
тена отъ командира на бригадата въ 1410 часа, колоната про
дължи настъплението си, и въ 1530 часа, развърната въ боенъ
74 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 1! АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
редъ, съ две роти въ бойна часть и две — въ поддържка.

започна да се изкачва по склоновете на Беязъ Тепе. Въ 1 5 " часа
откри огънь и планинската батарея отъ позиция югоизточно
отъ к. 1450.
Между горните течения на реките Зеленица и Брегалница
постепенно се издига масивътъ Беязъ Тепе, най-големиятъ върхъ
на който достига до 1235 м. височина. На изтокъ и на северо-
изтокъ по течението на р. Зеленица, въ подножието на масива,
минава шосето Пехчево — Царево Село. Презъ масива Беязъ
Тепе минаватъ пътеки, достъпни само за товарни коне. Целиятъ
масивъ бе покритъ съ отделни дървета. Сърбите заемаха масива
съ 2/20-и кадрови батальонъ и единъ взводъ планински оръдия.
Отъ батальона имаше изнесени напредъ роти: една — на к. 1450
и друга — западно отъ Пехчево. Задачата на батальона бе да
поддържа 23-а гранична рота и да запази посоката за Кочане
презъ кар. Обозна и гребена на Плачковица планина.
Щомъ като българските части се показаха на гребена, сър
бите, безъ сериозна съпротива, напустнаха позицията Беязъ Тепе,
и въ 17 часа Десната колона я завладе. Отъ Беязъ Тепе коло
ната въ походенъ редъ настъпи за Разловци, но по пътя получи
заповедь отъ командира на бригадата да се присъедини къмъ
колоната на подполковникъ Лефтеровъ, въ Митрошинци. Коло
ната стигна въ това село въ 2030 часа, и се разположи по
квартири.
2-а и 3-а дружини отъ 54-и полкъ, Картечната рота, 1/7-а и
3/7-а полски батареи и три взвода пионери настъпиха въ 6 30 часа
отъ в. Джами Тепе въ посока Пехчево — Будинарци — Митро
шинци. Най-напредъ се движеше 2-а дружина заедно съ Кар
течната рота и два взвода пионери (1-и взводъ остана да се
движи съ батареите); 3-а дружина следваше задъ 2-а дружина;
двете полски батареи, които не бЪха пристигнали, б%ха оставени
да се движатъ задъ 3-а дружина, като имъ назначиха една полу-
рота отъ 9-а рота за прикритие. Въ такъвъ походенъ редъ коло
ната, при свиренето на „Шуми Марица“ и съ развито знаме, мина
границата при поста „Подпоручикъ НедЪлковъ“ , и се спустна
къмъ Пехчево. Въ града се виждаше пожаръ. Въ 10 часа чел
ната стража на 54-и полкъ стигна до източния край на Пехчево.
Патрули съ единъ взводъ пехота минаха на западния край на
града. Сръбските слаби части, които заемаха града, се изтеглиха
отъ града, и, следъ като обстреляха българските разезди, отсгж-
пиха къмъ Будинарци. 54-и полкъ влезе въ града съ музика
и марша „Съюзници-разбойници“ . ЖителитЬ — старци, жени и

деца — посрещнаха полка съ цвЪтя и сълзи на очи отъ радость.
Полкътъ намери въ града складъ съ 7000— 8000 кгр. брашно
и хлЪбъ въ фурнигЬ, който билъ приготвенъ презъ нощьта за
сръбската войска. КазармигЪ не бЪха запалени. Запаленъ бЪ
само единъ складъ съ сЪно, слама и разни продукти.
Следъ малка почивка, 54-и полкъ продължи пжтя си презъ
Умлено и Робово. Съ излизането отъ Пехчево бЪха чути арти
лерийски изстрели откъмъ Беязъ Тепе, отправени по Дясната
колона, а съ наближаване Умлено, бЪха забелязани окопи и
движение на хора по гребена западно отъ к. 1450. Начални-
кътъ на колоната донесе на командира на бригадата за горното
и изпрати б-а рота, като странично прикритие, презъ Умлено
за гребена, дето 6Ъ забелязано движение на хора отъ страна
на сърбигЬ. Подполковникъ Лефтеровъ нямаше никакви све
дения за Дясната колона, обаче командирътъ на бригадата
получаваше донесения отъ нея и знаеше въ всЬки моментъ
кжде се намира. Откъмъ Берово се чуваха пушечни изстрели
по Лявото странично прикритие.
При движението си по-нататъкъ, въ посока Робово — Буди-
нарци — Митрошинци, колоната водй престрелка съ сръбски
части, които заемаха западния склонъ на Беязъ Тепе, между
Умлено и Робово. Въ 1530 часа подполковникъ Лефтеровъ из
прати следното донесение на командира на бригадата.
„Гребенътъ северозападно отъ Мачово е заетъ отъ неприятелска
верига. Много сърби отсгжпиха по пжтя Мачово — Гарванъ планина.
Изпращамъ една рота въ лЯво странично прикритие по гребена севе
розападно отъ Мачово за к. 1300 (западно отъ Ляки). Моля разпо
реждане да се присъедини къмъ полка и Дясната колона, движейки
се по пжтя на моята колона. Продължавамъ движението."
Въ отговоръ на това донесение, подполковникъ Лефтеровъ

получи въ 1630 часа следната заповЪдь отъ Щаба на бригадата:
„По заповЯдь. Решението Ви за изпращане странично прикритие
къмъ к. 1300 е одобрено. Разпоредете това прикритие да влЯзе въ
свръзка съ страничното прикритие на в. Маросъ. На ДЯсната колона
е заповядано, следъ като очисти Беязъ Тепе, презъ Митрошинци да
се присъедини къмъ Вашата колона."
Къмъ 1830 часа колоната на подполковникъ Лефтеровъ

стигна въ Митрошинци, дето се разположи да нощува. Населе
нието посрещна полка съ радость.
Къмъ 21 часа пристигна въ Митрошинци и Дясната колона, и

се присъедини къмъ 54-и полкъ. За охранение бЪха изпратени 5-а
и 7-а роти на височината три клм. северозападно отъ Митрошинци.
ЛЪвото странично прикритие — 8-а рота — къмъ 20 часа
стигна югозападно отъ Митрошинци и остана също въ охра
нение, като се подравни съ постовете на другите роти.
Дясното странично прикритие на полка — б-а рота (капи-
танъ Станчевъ) — при движението си презъ Умлено за Беязъ
Тепе, на два клм. отъ последното, се развърна въ боенъ редъ
подъ артилерийския огънь на сърбите, и настъпи въ флангъ
на защитниците на Беязъ Тепе и въ огнева и очна свръзка съ
1/54-а дружина, застави сърбите да се оттеглятъ и да избегатъ
къмъ Разловци.
Придадените къмъ 54-и полкъ две полски батареи, поради
стръмния пъть, не можаха да следватъ съ колоната. 1/7-а ба
тарея, безъ да открие огънь, къмъ 1840 часа стигна на два клм.
северно отъ Будинарци, дето и нощува, а 3/7-а батарея остана
на границата, на в. Джами Тепе.
Левото странично прикритие — 12-а рота — при тръгва
нето си остави една полурота за прикритие на полските батареи
и настъпи по пътя в. Джами Тепе— Влашки колиби— Берово—
Хорозъ Тепеси. По пътя на движението си ротата водй пре
стрелка съ отделни групи бегълци-сърби и къмъ 17 часа остана
да нощува въ Берово.
Презъ деня командирътъ на бригадата немаше никакви
сведения за тази рота. Същиятъ немаше сведения и за дружи
ната на майоръ Диноловъ, която настъпваше вдесно, къмъ
в. Чавка. Спедъ като къмъ 1830 часа получи донесение отъ
54-и полкъ, че сърбите заематъ върха Голекъ, по пътя Митро
шинци — Пекляни, той заповеда полкътъ да се спре за нощу
ване въ Митрошинци и въ 21 часа донесе въ Щаба на диви
зията за разположението на частите отъ бригадата къмъ това
време. Бригадата немаше загуби.
Н астъп лен и ето на 2/53-а дружина, която нощува на гра-

маневренитЬ ничната линия около поста Борова Могила,
войски. настъпи въ походенъ редъ по пътя за Царево
Село и вечерьта стигна и нощува северно
отъ Звигоръ. 2/7-о артилер. отделение (4-а и 5-а батареи) тръгна
отъ Логодашъ сутриньта и вечерьта стигна до граничната линия,
дето остана да нощува до поста „Поручикъ Величковъ.“
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 7-а РИЛСКН ДИВИЗИЯ 77
Дейность на дивизион- 7-и дивизионенъ ескадронъ, заедно

ната конница. сь 3-и ескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ,
подъ командата на командира на диви
зиона отъ същия полкъ майоръ Братановъ, получи запов^дь
отъ командира на дивизията да настъпи къмъ Царево Село и
да действува на фланга на 53-и полкъ. За цельта дивизионътъ
тръгна отъ Логодашъ въ 6 30 часа и въ 12 часа стигна въ Ца
рево Село — по времето, когато 53-и полкъ водеше бой за завла
дяване на Чука Голекъ. Следъ като частите преминаха границата,
отъ дивизиона изпратиха разезди да разузнаватъ въ посоките
къмъ Царево Село — Бигла — Кочане, къмъ Пехчево и по доли
ната на р. Брегалница. За свръзка съ Щаба на дивизията диви-
зионниятъ ескадронъ устрои летеща поща по пътя Царево Село—
Логодашъ. 3/5-и ескадронъ влезе въ свръзка съ 22-и полкъ,
действуващъ на фронта Драмче — Бигла. Вечерьта 3-и ескадронъ
нощува въ Очипали, а дивизионниятъ — северозападно отъ
Царево Село.
Дейность на 14-и Маке- Щабътъ на 14-и полкъ и картечната

донски полкъ. полурота отъ бивака при БрЪзница стиг
наха при Халилъ Чешме, дето, заедно
съ 2-а дружина, останаха до вечерьта. 7-а и 8-а роти заемаха
височините Кадийца — Влашки колиби и Чингане Калеси.
3-а дружина отъ същия полкъ съ 2/7-а батарея охраняваше
долината на р. Струма при Левуново, а 4-а дружина, въ състава
на единъ сборенъ отрядъ, действуваше около гр. Струмица.
Дейность на сръбските войски Следъ завладяването на гра-

отъ Брегалнишката диви- ничните постове отъ българите,
зионна область. сръбските гранични роти отъ
Брегалнишката дивизионна об
ласть подъ натиска на българските войски се оттеглиха посте
пенно къмъ главната отбранителна линия — Голакъ планина —
Чука Голекъ — Повиенъ.
На 1-и октомврий презъ деня частите отъ Малешевския
граниченъ участъкъ — 2/20-и батальонъ и единъ взводъ отъ
3-а планин. батарея — се опитаха да спратъ настъплението
на българите на укрепената предна позиция — Беязъ Тепе.
Обаче, настъплението на 1/54-а дружина отъ фронта и появява
нето на б/54-а рота на десния имъ флангъ ги застави да от-
78 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМДНОВО-ВРАНЯ
стъпятъ първоначално въ редъ, а по-после — и въ бягство

презъ Разловци къмъ кар. Обозна, на планината Голакъ.
ЧаститЪ отъ Кочанския отрядъ— 1/20-и батальонъ съ единъ
взводъ отъ 3-а планин. батарея — на позицията на масива Чука
Голекъ, естествено силна позиция, можаха да се задържатъ
само до мръкване, когато, изненадани отъ внезапния и силенъ
пехотенъ и артилерийски огънь на българигЬ (53-и полкъ), гЬ
се оттеглиха бързо на чуката, а къмъ 19 часа напустнаха и тази
последната и отстъпиха на КалиманскигЬ височини. Отстъпле
нието на гЪзи части предизвика и постепенно оттегляне на
частитЪ отъ съседния Малешевски участъкъ, отъ Обозна къмъ
позицията при Драгобращъ, съ цель да запазятъ открития
дЪсенъ флангъ на главната отбранителна позиция.
На Вардарския участъкъ, около гр. Струмица, сърбигЬ водиха
презъ деня бой съ сборния отрядъ отъ 14-и Македонски полкъ,
който бой завърши безъ резултатъ и за дветЬ страни. На този
участъкъ, въ подкрепа на сърбигЪ, въ 17 часа пристигнаха пър-
вигЬ французски войски: три батальона отъ 176-и полкъ съ
три скорострелни батареи.
Настъплението на 7-а Рилска дивизия на 2-и

и 3-и октомврий.
Разпореждания отъ Отъ действията на 1-и октомврий, при
командира на които сърбигЬ, безъ да окажатъ сериозна
дивизията. съпротива на границата, отстъпиха на за-
падъ, като очистиха бързо и Чука Голекъ,
дивизионното командуване остана съ впечатлението, че, или
сърбигЪ иматъ незначителни части срещу дивизията, или вой-
скитЬ имъ не съ съ високъ духъ. Затова, следъ като се получи
заповЪдьта по II армия № 13 за действията на 2-и октомврий,
командирътъ на дивизията реши: да настъпи същия день съ
всички колони и да отхвърли сърбигк отъ Калиманското плато,
а колоната на полковникъ Бурмовъ, като настъпи откъмъ юго-
изтокъ, да се спустне въ Кочанското поле.
Въ 7 40 часд, отъ Звигоръ, той запов-Ъда:
„1) СръбскигЪ гранични постове сж отблъснати по ц-Ьлата гра
ница, и нашата II армия е настжпила напредъ. СърбитЪ отстжпватъ
безъ сериозно съпротивление. Царево Село отъ 1-и того 13 часа е
въ наши ржце.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НА 2 и И 3-и ОКТОМВРИЙ 79
Сърбите иматъ: а) отъ в. Повиенъ — Цера до Калиманци —

16-и полкъ млади войници; б) отъ Калиманци по Голакъ планина
(Чука Голекъ) до Митрошинци — 20*и полкъ млади войници; в) къмъ
с. Подрешъ (Радовишко) — 13-и полкъ млади войници; г) къмъ ж.-п.
ст. Струмица — Демиръ Капия — 2-и полкъ I призивъ; д) къмъ Ва-
ландово и по-наизтокъ — единъ полкъ млади войници.
Нашата дивизия е напреднала и достигнала: а) полковникъ Пи*
синовъ — къмъ Очипали; б) подполковникъ Станевъ е заелъ Голакъ
(Чука Голекъ) и Царево Село; в) майоръ Диноловъ е заелъ върха
Чавка; г) за колоната на полковникъ Бурмовъ точни сведения нЪмамъ,
но се предполага да е къмъ планината Пенеза1); д) по донесението на
разездитЪ, въ с. Бигла и Гърлена н%ма противникъ.
II армия днесъ продължава настъплението си.
3-а дивизия днесъ ще заеме Крива Паланка — Градецъ.
2) Поверената ми дивизия да отхвърли противника отъ Калиман-
ското плато и да се спустне въ Кочанското поле.
а) Полковникъ Писиновъ да продължи енергично настъплението си
напредъ, като обърне сериозно внимание за охраната на десния флангъ.
б) Подполковникъ Станевъ да настъпи въ посока на Аладжа
Чешме — Махала2) — Виница.
в) Майоръ Диноловъ да съдействува на колоната на подполков
никъ Станева и, следъ спускането на последната на Калиманското
плато и очистването му, да влезе въ връзка съ командира на полка
си въ посока в. Джами Тепе — Пехчево — Митрошинци, и да се при
съедини по указанията на полка.
г) Полковникъ Бурмовъ да продължи дадената му задача съ опе
ративна заповедь № 2.
3) Началниците на колоните да поддържатъ най-тесна свръзка
съ Щаба на дивизията и помежду си. Долината на р. Брегалница
позволява това.
4) Административните обози функциониратъ по указанията на
началниците на колоните.
Дивизионниятъ лазаретъ, придаденъ къмъ 53-и полкъ, функцио
нира по указанието на този полкъ.
Полската болница, парковиятъ пехотенъ и артилерийски взводове
да достигнатъ Царево Село, следъ като 53-и полкъ се спустне на
Калиманското плато.
5) Азъ ще се намирамъ въЗвигоръи по пътя Царево Село— Бигла."
Настъплението на Командирътъ на бригадата получи гор-

2-а бригада. ната заповЪдь въ 11 15 часа. До това време
той не настъпи съ бригадата, защото мислеше,
че 53-и полкъ е останалъ много назадъ, когато въ сжщность
този полкъ бЪше заелъ вече Чука Голекъ.
Ч По картата мЪрка 1:210,000, или Каменица по австрийската карта м%рка 1:200,000.
3) По картата м*Ьрка 1:210,000.
80 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЬМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
Времето до получаване заповЪдьта бЪ използувано за съби

ране бригадата. РотитЬ отъ височините западно и югозападно
отъ Очипали се присъединиха къмъ частите си. Силни па
трули излезоха напредъ да откриятъ съприкосновение съ сър
бите и да разузнаятъ бродовете на р. Брегалница и подстж-
питЬ къмъ техъ.
Въ заповедьта по дивизията на бригадата не бе дадена
определена цель за достигане, затова командирътъ на брига
дата реши да настжпи право назападъ, за да завладее височи
ните на линията, Повиенъ— Цера — Калиманци, който участъкъ
съставяше часть отъ линията, която требваше да завладее
дивизията, съгласно заповедь № 2. Обаче, съ последната запо
веди командирътъ на дивизията определяше по-точно задачата
на дивизията за този день, а именно — да отхвърли противника
отъ Калиманското плато, и да се спустне въ Кочанското поле,
което требваше да привлече бригадата по-наюгъ, въ обходъ на
Калиманското плато.
Командирътъ на бригадата въ 1130 часа, отъ Драмче, издаде
заповеди, съ която организира настжплението споредъ запо
ведите по дивизията № 2 отъ 30-и септемврий така:
„§ 1. — Споредъ сведенията отъ Щаба на дивизията, сърбите
иматъ отъ в. Повиенъ — Цера — Калиманци единъ полкъ млади вой
ници. Вл%во огь насъ действува 53-и полкъ по направление на Кали
манското поле.
2. — Поверената ми бригада да настжпи енергично напредъ, по
посока Повиенъ — Цера — Калиманци, за да атакува противника и го
разбие, за което:
А) П о д п о л к о в н и к ъ С а п у н о в ъ :
22-и полкъ, безъ една Да настжпи енергично по
рота.............................4 дружини I посока Повиенъ — Цера — Ка
б-а с. с. батарея отъ 7-и [ лиманци и да отхвърли против
артилер. полкъ . . . 4 орждия ника оть казаните висоти.
4-а с. с. батарея отъ Да обърне особено внима
2-и планин. артилер. ние за охранението на десния
п о л к ъ ......................4 орждия флангъ.
Една картечна рота. . . 4 картечници •
Отъ 1-а пионерна рота на 1
7-а пионер.дружина... 1 взводъ
Всичко: 15 роти, 4 полски и
4 планински орждия, 4 кар- |
течници и 1 взводъ пионери. '
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НА 2-и И 3-и ОКТОМВРИЙ 81
Б) М а й о р ъ Николовъ:
Отъ 2б-и Пернишки полкъ. . 1 дружина Да останатъ въ бригадна
Отъ 22-и по л къ ................ 1 рота поддържка и да следватъ пжтя
Отъ 1-а пионерна рота . . 3 взвода Драмче — Луковица.
1-а коненъ полиц. взводъ . 1 взводъ |
Всичко: 5 роти, 3 пионерни
взвода и 1 полицейски взводъ. 1
§ 3. — Командирите на частите да поддьржатъ постоянна свръзка
съ Щаба на бригадата и помежду си.
§ 4. — 1-о отделение отъ Дивизионния лазаретъ да се установи
въ Царево Село.
§ 5. — 4-и ешелонъ отъ Дивизионния продоволственъ транспортъ
да се придвижи до Царево Село.
§ 6 . — Домакинските обози да се спратъ при р. Каменица.
§ 7. — Азъ ще се намирамъ по пжтя Драмче — Луковица.“
Съгласно тази заповЪдь, бригадата настжпи въ една колона
отъ Драмче по пжтя за долините на рЪкитЪ Каменица и Луко
вица, къмъ линията Повиенъ— Ц-кра— Калиманци.
22-и Тракийски полкъ настжпи въ 13 часа въ следния редъ:
1) Разузнавателенъ отрядъ — майоръ Коевъ съ 5-а и
7-а роти — къмъ ЦЪра.
2) Предна охрана — капитанъ Стояновъ съ 9-а и 10-а роти,
планинската батарея и взвода пионери — по пжтя за Луко
вица, а оттамъ — къмъ с. ЦЪра, за да завладее върха при
това село.
3) Главни сили, подъ началството на командира на полка,
съ 6-а, 11-а и 12-а роти, Картечната рота, б/7-а батарея, 1-а дру
жина и половина рота отъ 13-а рота — въ 1415 часа — по пжтя
на предната охрана.
4) Задна охрана — една полурота отъ 13-а рота — следваше
по пжтя на предната охрана.
5) ДЪсно странично прикритие — майоръ Банковски съ
14-а, 15-а и 16-а роти — настжпи въ 1315 часд отъ в. Луковица
за в. Повиенъ (к. 1159), за да го завладее.
Къмъ 16 часа предната охрана стигна хребета източно отъ
с. Каменица, дето бЬ обстреляна отъ една сръбска батарея, от-
къмъ- в. Повиенъ. Въ сжщото време главата на главните сили
стигна до долината на р. Луковица, дето войските бЪха об
стреляни съ фланговъ огънь отъ сръбската артилерия на в. Баня
Чука. 22-и полкъ, който при движението си се бе разтегналъ
поради бавното движение на полската артилерия, продължаваше
да се събира къмъ долината на р. Каменица, южно отъ маха-
Българската армии въ С ветовната война 1915— 1918 го д ., т . III. б
82 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 11 АРМИЯ КЬМ Ь ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО-ВРАНЯ
лигЬ Луковица и Тодоровци. Полската артилерия излезе на

позиция южно отъ мах. Тодоровци, но поради мъглата огьнь
не откри.
Следъ откриването присжтствието на артилерия на височи
ната Баня Чука и възъ основа съобщението на офицера за
свръзка отъ 53-и полкъ, че полкътъ ще атакува височините на
Калиманското плато, северно отъ шосето Царево Село — Кочане,
командирътъ на бригадата реши да измени посоката на движе
нието къмъ Баня Чука, като остави единъ заслонъ срещу сър
бите, които заемаха хребета Повиенъ — ЦЪра — Калиманци. Той
заповяда на командира на 22-и полкъ да измени посоката на
настжплението и да постави частите си съ фронтъ къмъ Баня
Чука, да ги приближи къмъ долината на р. Брегалница, която
да мине въ бродъ на 3-и октомврий въ 5 часа и да настжпи
въ южна посока, къмъ Баня Чука.
Времето беше облачно, и отвреме-навреме преваляваше
дъждъ.
Височината Баня Чука, която предстоеше да бжде атакувана
отъ бригадата, е най-високиятъ върхъ на Калиманското платб.
Това платб е обширно, кржгло поле, 900 м. надъ морското рав- I
нище, съ диаметъръ около единъ и половина клм., заобиколено !
отвсЬкжде съ височини, които иматъ конусообразна форма и из-
глеждатъ като придатъци на платбто. Килиманското поле не беше
обработено; то е низко, при дъждъ се залива, разкалва се, и става
непроходимо, освенъ по междуселския пжть, който минава по
средата му. Шосето Царево Село — Кочане минава по североза
падния му край. Отъ Калиманското плато се издигатъ и после
дълбоко се спускатъ съ много разклонения три главни масива:
Баня Чука — къмъ р. Брегалница, съ много стръмни, наместа ска
листи склонове; северните и западните склонове беха лесисти;
Истибанските височини — съ две главни разклонения къмъ
Якимово и Истибаня — беха голи, каменисти и стръмни; Гър-
ленските височини — откъмъ югъ и изтокъ сж лесисти, съ
стръмни склонове, които съ обща посока се спускатъ на югъ,
къмъ р. Драгобращъ.
Разузнаването на 22-и полкъ установи, че височината Баня
Чука е заета отъ около два батальона сърби съ една батарея,
а на височините Цера — Повиенъ има около единъ батальонъ
съ две орждия. Въ сжщность на фронта Чука Голекъ — Баня
Чука — Цера — Повиенъ сърбите заемаха позициите си съ ча
стите на Кочанския граниченъ участъкъ. На Голекъ имаше две
роти отъ 1/20-и кадрови батальонъ съ единъ взводъ планински

орждия; на ГърленскигЬ височини — две роти отъ сжщия бата
льонъ съ картечници и една батарея; на Баня Чука— 1/16-и кад
рови батальонъ и единъ взводъ французски планински орждия;
въ поддръжка на тЪзи части, при устието на Калиманската
река, въ Драгобращъ, бе разположенъ 3/2-и батальонъ I при-
зивъ. По-насеверъ, лЪвиятъ подучастъкъ — височините на ли
нията Цера — Повиенъ, бе заетъ отъ 3/20-и кадрови батальонъ
съ единъ взводъ французски планински орждия. Освенъ тези
войски, Кочанскиятъ участъкъ разполагаше и съ два батальона
съ картечни отделения въ резервъ.
Спедъ бойовете на 1-и и 2-и октомврий, частите отъ Ко-
чанския отрядъ се прегрупираха да отбраняватъ линията без
именната височина между Липецъ и Градица — безименната
височина източно отъ Църни Каменъ — Самовалацъ (вие. при
с. Гърлена) — Баня Чука — Дуличките височини — Повиенъ. Въ
състава на Кочанския отрядъ влезоха и частите отъ съседния
Малешевски участъкъ, а, когато сърбите видеха, че техниятъ
десенъ флангъ (флангътъ срещу 54-и полкъ) е заплашенъ,
вкараха въ боя участъковия резервъ и последния батальонъ отъ
дивизионния резервъ.
На 2-и октомврий въ 1930 часа командирътъ на 22-и полкъ
издаде заповедь за атаката на Баня Чука, съ която насочи час
тите така: 4-а дружина — къмъ Каменица, съ задача да заеме
височините около него, да охранява десния флангъ на полка, и
да не даде възможность на сърбите отъ Повиенъ да настжпятъ
къмъ Баня Чука; 2-а и 3-а дружини, въ бойна часть на полка,—
срещу най-издадената часть на Баня Чука; 8-а и 13-а роти, въ
бойна часть, влево отъ 3-а дружина, съ задача да поддЪржатъ
атаката съ огъня си; планинската и полската батареи отъ пози
циите си да подд^ржатъ атаката съ огънь; 1-а дружина — въ
полкова поддържка — задъ 2-а дружина. Задъ полковата под-
държка настжпи бригадната поддържка — 3/26-а дружина.
Презъ нощьта срещу 3-и октомврий 22-и полкъ зае изходно
положение да атакува Баня Чука: две роти отъ полка беха
разположени на позиция южно отъ Луковица; задъ техъ —
1-а дружина; южно отъ мах. Тодоровци — 3-а дружина; влево
отъ нея — 8-а и 13-а роти, съ фронтъ къмъ Баня Чука; пла
нинската батарея — задъ 8-а и 13-а роти, а полската — северно
отъ мах. Тодоровци; 4-а дружина — при Косовица; 3/26-а дру
жина — на височините западно отъ Луковица.
ВлЯво отъ бригадата, колоната на подполковникъ Станевъ,

като се спустна отъ Чука Голекъ, стигна до Турия. Дружината на
майоръ Диноловъ 6Я стигнала до Драгобращъ, а колоната на
полковникъ Бурмовъ водЯше бой за завладяване височинитЯ
при Драгобращъ.
Настъплението започна въ 5 30 часа, наместо въ 5 часа,
поради голямата тъмнина.
Въ 8 часа полската батарея откри огънь по Баня Чука, а
следъ малко и планинската батарея откри огънь по западнитЯ
склонове на същата височина. Къмъ 8 30 часа единъ взводъ отъ
планинската батарея настъпи следъ Дясната колона, за да под
държа настъплението по-отблизо, а, следъ заемането на Баня
Чука, и останалиятъ взводъ настъпи къмъ височината. СърбитЯ
не отговориха на артилерийския огънь, и настъплението на
колонитЯ, насочени къмъ Баня Чука, се извърши безпрепят
ствено. Къмъ 9 часа 22-и полкъ се изкачи безъ бой на Кали-
майското плато. ПозициитЯ на сърбитЯ на Баня Чука и по
височинитЯ на северния край на Калиманското плато бЯха добре
окопани и препълнени съ раници, платнища, готварски съдове,
храна, патрони и др., което свидетелствуваше за бързо отстъп
ление. Въ 9 30 часа 22-и полкъ се събра на Калиманското плато,
и оттамъ, въ походенъ редъ, продължи настъплението си по
шосето за Кочане.
4/22-а дружина, която настъпи въ заслонъ срещу Повиенъ,
6Я наближила Каменица, и челната стража (15-а рота) завърза
пушечна престрелка съ сръбскитЯ части, разположени на позиция
по хребетитЯ северно отъ с. Каменица. Следъ кратка престрелка,
сърбитЯ отстъпиха къмъ високитЯ върхове на Повиенъ.
Къмъ 9 15 часа командирътъ на бригадата получи заповЯдь
отъ Щаба на дивизията частитЯ да не атакуватъ Повиенъ, а да
го обходятъ, вследствие на което той разпореди: 22-и полкъ да
продължи енергично настъплението по гребена югозападно отъ
Баня Чука къмъ Истибаня; бригадната поддържка да се насочи
по пътя на най-дясната колона за Калиманското плато, защото
отъ разузнаването се установи, че на гребена Повиенъ сърбитЯ
иматъ само слаби пехотни задни охрани; заслонътъ къмъ По
виенъ да не атакува последния, а да го обходи, като се насбчи
къмъ Безиково; полската батарея съ пионерната рота бЯха на
сочени по пътя Тодоровци — Корилово — за шосето Царево
Село — Кочане.
НАСТЖПЛЕНИЕТО^НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НА 2-и И 3-и ОКТОМВРИЙ 85
Въ 12 часа Щабътъ на бригадата стигна на к. 1152.

Тъй като 53-и полкъ (южно оть Гърлена) бе насоченъ
къмъ една и съща цель съ 22-и полкъ, командирътъ на 2-а бри
гада реши да обедини командуването на двата полка, за което
въ 1315 часа изпрати следната заповЪдь на командира на
53-и полкъ:
„22-и полкъ ще настжпи по хребета северно отъ шосето Царево
Село — Виница, за да изгони противника отъ тилната му позиция.
Настжпете южно отъ шосето и поддържайте 22-и полкъ.“
Същевременно командирътъ на бригадата заповяда на ко

мандира на 22-и полкъ да продължи по-енергично преследва
нето на отстъпващите сръбски части.
Сърбите имаха заповЪдь да се задържатъ на КалиманскигЬ
височини, но, подъ натиска на българите, напустнаха височи
ните и, безъ да окажатъ сериозна съпротива, отстъпиха къмъ
Кочане. Само една сръбска часть, около дружина, зае височините
западно отъ Аладжа Чешме, като тилна позиция, отдето откри
огънь по предните части на настъпващия срещу тези вичочини
22-и полкъ.
Вследствие на този огънь и на заповедьта отъ бригадния ко-
мандиръ, 22-и полкъ се развърна въ боенъ редъ, съ 2-а и 3-а дру
жини въ бойна часть и 1-а — въ полкова поддръжка; планин
ската батарея зае позиция задъ 3-а дружина. Полкътъ настъпи
къмъ позицията на сърбите, изградена на най-високата часть
на Истибанските височини, югозападно отъ Калиманското поле,
съ фронтъ срещу Аладжа Чешме, съ дълбоки, наместа блинди
рани окопи, бойници и ходове за съобщения. Позицията имаше
много добъръ обзоръ и обстрелъ.
Едновременно съ 22-и полкъ, южно отъ шосето настъпи и
53-и полкъ къмъ фланга на същата позиция. Артилерията за
почна да обстрелва съ съсредоточенъ огънь окопите по височи
ните западно отъ шосето, който огънь скоро обърна защитни
ците имъ въ бегство. Къмъ 15 часа 22-и полкъ, още ненапълно
развърнатъ, предшествуванъ отъ две роти въ верига, зае по
следната тилна позиция на сърбите, като 6-а рота преследва
последните чакъ до р. Драгобращъ.
53-и полкъ къмъ 15 часа достигна хребета югоизточно
отъ последната позиция на сърбите. Планинската батарея на
капитанъ Поповъ се изнесе на позиция напредъ, и съ огъня си
продължи да преследва бегашите презъ моста на р. Драгобращъ
сърби, преследвани и огь 5-и коненъ полкъ. Въ сжщото време

колоната на полковникъ Бурмовъ следъ успешния бой при
Драгобращъ наближаваше Виница.
Въ 1520 часа въ Щаба на 2-а бригада 6*Ь получена отъ ко
мандира на 7-а дивизия, отъ височината между Виница и Младжа
Чешме, следната заповЪдь:
„Следъ днешния бой, резултатъ на който е завладяването на
Калиманското плато, противникътъ отстъпва къмъ Кочане. За преслед
ването му съ изпратени отъ нашата Конна дивизия два ескадрона отъ
5-и коненъ полкъ.
Колоните на поверената ми дивизия да преследватъ противника
до мръкване, като придадените къмъ техъ конни взводове подд^ржатъ
свръзка съ преследващите наши ескадрони, за да не се изгуби съпри
косновението съ противника. Впоследствие частите да се разположатъ:
1) Колоната на полковникъ Писиновъ да премине р. Брегалница
и да нощува между шосето и реката, южно отъ Оризари, като вземе
нуждните мерки за охранение и държи свръзка съ дружината, която
е била оставена срещу в. Повиенъ — Цера.
2) Колоната на полковникъ Бурмовъ да се установи при Виница
като вземе мерки за охранение, което да влезе въ свръзка съ охра
няващите части отъ колоната на полковникъ Писинова.
3) Дружината на майоръ Диноловъ влиза въ разпореждане на
полковникъ Бурмовъ.
4) Колоната на подполковникъ Станевъ да се установи около
Якимово, като една полска батарея съ една рота остави на височината
северно отъ тази позиция на единъ клм. (последната сръбска позиция
днесъ).
Азъ ще се намирамъ при пресичането на шосето за Царево Село
и Виница съ р. Драгобращъ."
Въ изпълнение на горната заповЪдь, командирътъ на бри

гадата заповеда устно на командира на 22-и полкъ да продължи
преследването до мръкване, следъ което да се спре на бивакъ
между шосето Виница — Кочане и р. Брегалница, като вземе
м^рки за охранение.
На мръкване частите отъ бригадата прекратиха по-ната
тъшното преследване, и се разположиха да нощуватъ: Щабътъ,
22-и полкъ и 4/2-а планинска батарея — на бивакъ при Ори
зари, съ мерки за охранение; б-а рота отъ слиция полкъ — въ
боенъ редъ, северно отъ шосето, на хребета между Кочане и
Оризари, на около петь клм. отъ Кочане; 6/7-а и 1/17-а батареи
и пионерната рота — на Калиманското плато.
Обозите на частите, поради тъмнината и безредието вътила,
вследствие струпването на много части, закъснеха твърде много.
4/22-а дружина, следъ като зае височините около Каменица,

преди да получи запов-Ьдьта на бригадния командиръ — да не
атакува Повиенъ, а да го обходи, продължи настъплението си
и въ 1250 часа зае в. Повиенъ, отъ който върхъ сърбите беха
отстъпили. Отъ в. Повиенъ дружината вл езе въ свръзка съ лявото
странично прикритие на 3-а дивизия, въ Млащица. Следъ това
тя настъпи презъ Цера за Пресека, дето пристигна къмъ 18 часа,
и се спре да нощува въ напустнатите отъ сърбите землянки.
Бригадата загуби — отъ 22-и полкъ единъ убитъ и 6 ранени
войника.
При отстъплението си отъ в. Повиенъ сърбите изоставиха
две планински оръдия въ с. Градъ, които населението прибра
и предаде на дивизията въ Кочане.
Презъ нощьта срещу 4-и октомврий сърбите напустнаха и
височините източно отъ Кочане. На разсъмване 6/22-а и 7/22-а
роти влезоха въ Кочане и заеха височините западно отъ града.
Настъплението на По сведения отъ Щаба на дивизията и

53-и полкъ. отъ собственото разузнаване на полка, бе
известно, че сърбите отъ Чука Голекъ съ
отстъпили къмъ Калиманските височини.
Командирътъ на 53-и полкъ насочи полка въ посоката
Царево Село— Виница въ две колони:
Десна колона — подполковникъ Стайковъ — командиръ
на 17-и артилер. полкъ, съ 2/53-а дружина, 1/17-0 артилер.
отделение и 3/7-а пионерна рота, — по шосето Царево Село—
Виница.
Лева колона — майоръ Бадински — съ 1/53-а дружина,
9/53-а и 11/53-а роти — въ посока Чука Голекъ— височините
между Аладжа Чешме, Търсино и Виница.
Странично прикритие — майоръ Захариевъ — 10/53-а и
12/53-а роти и Картечната рота — презъ Чука Голекъ— Търсино—
височината южно отъ Виница.
Колоните настъпиха въ определените посоки. Късно ве-
черьта, безъ да срещнатъ противникъ, колоните стигнаха и нощу
ваха: Десната колона — източно отъ Турия; Левата колона и
Страничното прикритие — при Търсино. Батареите на артиле
рийското отделение, подъ прикрието на предната охрана на
Десната колона, излезоха на позиция на височините западно
отъ Бигла, отъ двете страни на шосето за Царево Село.
88 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ;.ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРАНЯ
Сърбите б-Ьха заели позиция по склоновете на Баня Чука

и по височините западно и югозападно отъ Турия, тъй че
затваряха входа на Калиманското плато. Позицията бе добре
укрепена. По сведения отъ конницата, сръбските войски, които
заемаха позицията, бЪха около два ботальона и две батареи.
Срещу сръбската позиция вдЪсно отъ 53-и полкъ настжпваше
2/7-а бригада и влЪво— 1/14-а дружина. Между разположението
на 53-и полкъ и височината на Калиманското плато югозападно
отъ Бигла, която полкътъ требваше да атакува, се откриваше
широкъ и стръменъ долъ, слабозалесенъ. Командирътъ на полка
реши да извърши атаката на 3-и октомврий на разсъмване, като
насбчи главния ударъ срещу левия флангь откъмъ Гърлена.
Той организира следния боенъ редъ: 1-а и 2-а дружини съ 9-а и
11-а роти — въ бойна часть; 10-а и 12-а роти и Картечната рота —
въ полкова поддържка, задъ средата на бойната часть; артиле
рийското отделение остана да съдейсгвува на атаката отъ избра
ните позиции около Бигла. Заповедьта за формиране бойния
редъ бе предадена своевременно, обаче, поради големото отда
лечение, ротите отъ 1-а и 3-а дружини, при Търсино, се влеха
въ бойния редъ постепенно на 3-и октомврий до 9Ю часа.
На 3-и октомврий сутриньта тънка, прозрачна мъгла покри
ваше височините, предъ които полкътъ, въ боенъ редъ, чакаше
да започне атаката. Въ 7 15 часа 1/17-а батарея, отъ позиция
южно отъ Бигла, откри огънь по онзи пунктъ отъ сръбската
позиция — южно отъ Турия, дето се предполагаше, че е разпо
ложена сръбската артилерия. На артилерийския огънь сърбите
не отговориха, и никакво движение на хора по позицията имъ
не се забелязваше. Въ 8 30 часа полкътъ въ боенъ редъ, пред-
шествуванъ отъ силни вериги, настжпи презъ широкия долъ
и въ 9 30 часй безпрепятствено се качи на югозападната часть на
Калиманското плато, почти едновременно съ 2/7-а бригада.
Сърбите беха напустнали позицията си по-рано. Въ строй за
движение подъ артилерийски огънь, полкътъ продължи настж-
плението си къмъ редута южно отъ Гърлена. Две роти сърби,
които заемаха този редутъ, следъ като дадоха слабъ отпоръ,
отстжпиха на тилната позиция на гребена Църни Каменъ,
западно отъ шосето. Тази позиция бе силно обстреляна отъ
артилерията на полка и отъ 4/2-а планинска батарея, отъ позиция
около Аладжа Чешме, но сърбите се държеха упорито, и дадоха
възможность на своите главни сили да отстжпятъ къмъ Виница
и Кочане. Къмъ 16 часа командирътъ на 53-и полкъ заповеда
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НА 2-и И З и ОКТОМВРИЙ 89
9-а и 11-а роти, отъ полковата поддържка, да удължатъ десния

флангъ на бойното разположение и съ фланговъ огънь да
обстрелятъ лЪвия флангъ на сърбитк Заплашени откъмъ тила и
фланга, сьрбитЪ бързо отстжпиха въ посока Оризари — Кочане,
преследвани отъ огъня на 1/17-а батарея, а на мръкване — и
отъ конницата.
Полкътъ, съ придадените къмъ- него части, се спре да
нощува на позиция при Якимово.
Настжплението на Командирътъ на 3-а бригада, полковникъ

3-а бригада. Бурмовъ, не получи заповедьта по дивизията
за 2-и октомврий. Като имаше предвидъ об
щата задача на дивизията, той, по свой починъ, на 1-и октом
врий вечерьта заповяда устно на командира на 54-и полкъ
следното:
а) Подполковникъ Лефтеровъ, съ шесть роти, една планинска и
две полски батареи и Картечната рота, да тръгне на 2-и октомврий
въ 8 30 часа по пжтя Митрошинци — Пекляни — Виница, като изпрати
една рота къмъ к. 1185, която да следва по бйлото на Плачковица
планина за к. 1285. Сжщата рота отъ к. 1185 да изпрати единъ взводъ
по пжтя за Ляки — два километра южно отъ посоката на селата
Блатецъ — Градица — Виница.
б) Да изпрати д-Ъсно странично прикритие отъ две роти въ 7 30 часа
по пжтя Митрошинци — Разловци — бйлото на Голакъ — посоката
два километра северно отъ линията на селата Пекляни — Градица —
Виница.
в) ЛЪво странично прикритие — две роти — въ 7 30 часа по пжтя
Митрошинци — Мачово — к. 1213 (Гарванъ планина). Командирътъ на
12-а рота, капитанъ Ангеловъ, който отъ Берово се движи къмъ
в. Хоросъ Тепеси, да обедени командуването и да изпрати патрули отъ
бйлото да разузнаятъ презъ Смилянци и Нивичино къмъ Подрешъ.
На к. 1213 да остави отбранителна застава.

организира настжплението на полка и настжпи отъ Митрошинци
презъ Голакъ планина за Виница. Като първа цель, полкътъ си
постави задачата да завладее бйлото на планината Голакъ, за
която имаше сведения, че е заета отъ сърбигк.
Въ 7 30 часа колоната на подполковникъ Лефтеровъ (2-а дру
жина — три роти, 10-а и 11-а роти, 1/7-а пионерна рота. Кар
течната рота, 5/2-а планинска батарея и 1/7-а батарея) настжпи
по пжтя Митрошинци — Пекляни — Виница. При напускането на
с. Митрошинци намЪренъ 6Ъ на пжтя единъ български войникъ съ
90 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО-ВРЛНЯ
свързани ръце и крака, убитъ отъ сърбите съ няколко куршума

и намушканъ съ ножъ. Въ 12 часа колоната достигна и зае
гребена на Голакъ планина. Този гребенъ бе силно укрепенъ
отъ сърбите съ дълбоки блиндирани окопи, ходове за съобще
ния, землянки и др. На позицията бЪха намерени няколко чо-
вала съ оризъ и галети, телефонна жица, возими окопни сечива,
патрони, заклани овни и нераздадена храна.
Позицията на Голакъ планина бе заета отъ войските на
Малешевски участъкъ — 2/20-и кадрови батальонъ и единъ
взводъ планинска артилерия, които презъ нощьта, следъ пада
нето на Чука Голекъ, се оттеглили на позицията при Драго-
бращъ. Слаби разузнавателни части откриха на няколко пъти
пушеченъ огънь по челната стража на 54-и полкъ, но тя, безъ
да спира движението си, бързо ги прогонваше.
Въ 12 часа командирътъ на 3/7-а бригада донесе на коман
дира на дивизията за завладяването на Голакъ планина, за на
мерените трофеи и за отстъплението на сърбите къмъ Пекляни.
Въ същото донесение той съобщи, че 54-и полкъ продължава
движението си въ три колони: две роти — презъ Разловци
за Пекляни, шесть роти и две батареи — въ посоката Митро-
шинци — Пекляни и две роти — по пътя Владимирово — Гар-
ванъ — Ляки.
Следъ малка почивка на билото на Голакъ, 54-и полкъ
продължи движението си за Пекляни. Пътьтъ беше осЪянъ съ
багажи, дрехи, снарежение и други предмети, разхвърлени отъ
сърбите при бягството.
Въ 1635 часа, когато челната стража на колоната стигна на
три клм. западно отъ Пекляни, сърбите откриха силенъ огънь
отъ укрепената позиция (височината югозападно отъ Драгобращъ).
Предната охрана се развърна, и настъпи къмъ позицията; подъ
силенъ огънь ротите стигнаха на около 1000 крачки отъ пози
цията, и се спряха.
Планинската батарея излезе на позиция северозападно отъ
Пекляни. 7-а рота усили предната охрана по височините на двата
брега на р. Осойница. Главните сили се приближиха къмъ
Пекляни.
По това време отъ в. Чавка презъ Чука Голекъ се спу
скаше 1/14-а дружина; 1-а батарея зае позиция на височината
югоизточно отъ Пекляни.
Къмъ 18 часа 54-и полкъ образува следния боенъ редъ срещу
позицията на сърбите: на крайния десенъ флангъ— два взвода
НДСТЖПЛЕНИЕТО НА 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НА 2-и И 3-и ОКТОМВРИЙ 91
отъ 7-а рота, по средата — предната охрана (10-а и 11-а роти),

влЪво отъ нея — два взвода отъ 7-а рота; планинската батарея —
на позиция северозападно отъ Пекляни; при нея - взводъ отъ
5-а рота; 5-а и Картечната роти (при гЪхъ и Щабътъ на полка) —
задъ предната охрана, въ долината на р. Осойница, два клм.
западно отъ Пекляни. Останалите роти съ полската батарея —
на височината югоизточно отъ Пекляни.
Въ 18 часа самостоятелниятъ патрулъ на подпоручикъ Ги-
новски (11-а рота) атакува, по свой починъ, д1зснофланговия
окопъ на сърбите и го зае, но сърбите, подкрепени, го взеха
обратно. Въ 18 30 часа подпоручикъ Деяновъ съ 3-и взводъ отъ
7-а рота атакува другъ сръбски окопъ на десния флангъ и го
зае. Скоро пристигна и 4-и взводъ въ окопа, но сърбите кон-
търатакуваха полуротата и отново заеха окопа си.
Стъмни се. Командирътъ на полка отложи атаката за 3-и ок
томври й.
1-а и 2-а роти настжпиха по пжтя Митрошинци — Разловци—
Голакъ, като десно странично прикритие. Прогонвайки срещна
тите по пжтя на движението си слаби сръбски части, къмъ
2030 часа ротите стигнаха въ Пекляни.
Левото странично прикритие (3-а и 4-а роти) настжпи отъ
Митрошинци презъ Мачово и стигна на Гарванъ планина въ
18 часа; по пжтищата за Смилянци и Нивичино изпратиха по
единъ взводъ, като застава.
12-а рота (два взвода) настжпи по пжтя Берово — Хоросъ
Тепеси— Гарванъ. Отблъсвайки слаби сръбски части, вечерьта
стигна на два клм. до върха на Гарванъ планина.
8-а рота, подъ началството на поручикъ Занковъ, бе изпра
тена отъ бивака си югозападно отъ Митрошинци по билото на
Плачковица планина къмъ височината Гиликли Балканъ(к. 1285),
като лево странично прикритие на полка. Движейки се по пла
нинска конска пжтека, съ стръмни наклони, при дъждъ и въ
мъгла къмъ 13 часа ротата стигна в. Лесичъ (к. 1300). Една
сръбска застава отъ дванадесеть души откри огънь. Единъ взводъ
отъ ротата бързо се развърна, и съ ножове прогони сръбската
застава, като началникътъ й — подофицерь — падна въ пленъ.
Отъ пленника узнаха, че на к. 1360 имало две роти сърби.
Командирътъ на ротата донесе за горното на командира на полка
и продължи движението си. Въ 1530 часй ротата стигна на около
500 крачки отъ к. 1360. Сърбите — около 250 души (граничните
роти отъ Берово и Пехчево) — откриха огънь. Ротата се развърна,
92 НЛСТЖПЛЕНИЕТО НП II ПРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО— ВРПНЯ
настжпи къмъ укрепената позиция на сърбите, атакува послед

ните, прогони ги и зае позицията имъ, на която се спре и се
укрепи. Сърбите отстжпиха на височината 1285 — Гиликли
Балканъ.
Вечерьта 54-и полкъ съ придадените му части имаше твърде
пръснато разположение — отъ Пекляни презъ Плачковица пла
нина, к. 1360, до Гарванъ планина, безъ взаимна свързка и под-
държка между частите.
3/7-а батарея остана много назадъ — въ Пехчево, поради
неудобния за движение пжть.
1/14-а дружина въ 2340 часа стигна въ Драгобращъ. По пжтя
на движението си сърби тя не срещна.
Бригадата загуби — отъ 54-и полкъ: 4 убити и 13 войника
ранени.
Храненето ставаше съ местни средства. 54-и полкъ не по
лучи хлебъ и фуражъ отъ Интендантството.
Командирътъ на бригадата презъ целия день не получи
никаква заповедь отъ Щаба на дивизията. По случаенъ конникъ
узна отъ командира на 1/14-а дружина за дадените за този
день заповеди. Въ 2015 часа по селяни, придружени отъ войници,
той изпрати на командира на дивизията донесение за положението.
Ноятъ при Драгобращъ па 3 -и октомириП. — Презъ целата

нощь срещу 3-и октомврий между предната охрана на 54-и полкъ
и сърбите на позицията при Драгобращъ продължаваше пре
стрелката. Командирътъ на 54-и полкъ свика въ Пекляни начал
ниците на отделните части, запозна ги съ положението и запо-
веда сръбската позиция да бжде атакувана на разсъмване така:
предната охрана — 7-а, 10-а и 11-а роти — да атакува откъмъ
фронта; 1-а, 2-а и 5-а роти, заедно съ планинската батарея,
да атакуватъ сръбския левъ флангъ къмъ Драгобращъ, настжп-
вайки по височините на десния брегъ на р. Осойница; 6-а рота
съ Картечната рота — по височините на левия брегъ на
р. Осойница, къмъ сръбския десенъ флангъ; по два взвода отъ
9-а и 12-а роти съ 1/7-а батарея — по височината югоизточно
отъ Пекляни. Другите роти отъ полка оставатъ съ назначе
нията, които имаха: 8-а рота — по билото на Плачковица пла
нина, като единъ взводъ отъ нея заеме Блатецъ; 3-а и 4-а роти
и два взвода отъ 12-а рота — на Гарванъ планина, съ усилени
патрули къмъ Смилянци и Нивичино. Два взвода отъ 12-а рота
съ 3/7-а батарея — въ движение къмъ полка.
НЯС1ЖПЛЕНИЕТО НП 7-а РИЛСКИ ДИВИЗИЯ НП 2-н И 3-и ОКТОМВРИЙ 93
Приближаването на полка къмъ позицията на сърбите бе

извършено презъ нощьта, и на разсъмване всички части беха
на означените места. И 1/14-а дружина, по заповедь отъ коман
дира на бригадата, се приближи къмъ позицията.
Въ 7 часа планинската и полската батареи откриха огънь.
Командирътъ на 54-и полкъ, който беше на десния флангъ
на бойното разположение на полка, забеляза движението на
1/14-а дружина. Той веднага я насочи да обходи сръбския левъ
флангъ.
Ротите, които беха насочени да нанесатъ главния ударъ,
настжпиха енергично западно отъ Драгобращъ, като обхождаха
левия флангъ. Ротите отъ фронта (3-а дружина) откриха силенъ
огънь и приковаха сърбите къмъ позициите имъ. 6-а рота настжпи
къмъ десния флангъ, а Картечната рота премина въ участъка
на 3-а дружина. Когато ротите отъ бойната часть стигнаха на
около километъръ отъ позицията на сръбите, започна огневата
подготовка на атаката. Въ сжщото време батареите продължа
ваха да обстрелватъ съ точенъ огънь позицията. Сърбите развиха
силенъ огънь — две орждия стреляха по поддържките. Вдесно
отъ Калиманските позиции и влево, откъмъ Плачковица пла
нина, се обаждаха сжщо неколко сръбски орждия, безъ, обаче,
да могатъ да попаднатъ въ предните части на полка, които
беха вече на двеста крачки отъ сърбите.
Къмъ 9 часа сърбите беха дотолкова разколебани, че започ
наха да напускатъ окопите си. Целиятъ боенъ редъ тогава мина
на ударъ съ ножове, и, сърбите, безъ да дочакатъ удара, въ
бегство напустнаха позициите си. Отъ 1/14-а дружина взе участие
въ атаката само 3-а рота на капитанъ Заховъ. На около два клм.
по-назадъ сърбите се спреха на друга позиция — две голи,
стръмни височини между реките Осойница и Драгобращъ.
Полкътъ, заедно съ планинската батарея, се спре на около
единъ и половина клм. отъ сръбската втора позиция.
Следъ като командирътъ на бригадата получи донесението
отъ командира на 54-и полкъ за завладяване на сръбската
позиция, заповеда на командира на полка да се затвърди на
заетата позиция, и да не се увлича; да влезе въ свързка съ
53-и полкъ и да поддържа съприкосновение съ сърбите чрезъ
патрули. Въ 11 часа командирътъ на бригадата изпрати по
конникъ заповедь на командира на 53-и полкъ да влезе въ
свързка съ 54-и полкъ, да настжпи и се изравни съ него и да
94 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЯНОВО— ВРННЯ
се окопае на гребените надъ Виницката равнина, северно огь

54-и полкъ.
Въ 1210 часа 1/7-а полска батарея получи заповЪдь отъ
командира на бригадата да излезе на гребена на заетата позиция,
и, заедно съ планинската батарея, да подготвятъ атаката и на
новата сръбска позиция. Тази позиция на сърбите между рЪкигЪ
Осойница и Драгобращъ бЪше естествено силна и добре укре
пена. Тя съставяше крайния дЪсенъ флангъ на Калиманската
позиция въ посока Търсино, Гърлена и Калиманци, и съ нейното
заемане се заплашваше фланга и тила на сърбите, които бЪха
на Калиманската позиция.
За разузнаване сръбската позиция командирътъ на 54-и
полкъ изпрати разузнавателни части, а на планинската арти
лерия заповяда да открие огънь. Отъ огъня на батареята и
поради появяването на разузнавателните части сърбите напуст-
наха позициите си и отстжпиха презъ Виница за Кочане.
Къмъ 1440 часа командирътъ на бригадата, отъ височините
северозападно отъ Драгобращъ, които височини 54-и полкъ
току-що б-е заелъ, забеляза по Гърленските височини движение
на българските пехотни и конни части. Това му изясни поло
жението, и той запов-еда частите отъ бригадата да продължатъ
пжтя си къмъ Виница. Въ сжщото време командирътъ на бри
гадата донесе на командира на Конната дивизия, че преследва,
и мол-еше да изпрати конни части, които да настжпятъ и отре*
жать пжтя на сърбите, които слизатъ отъ в. Повиенъ. Запо
в-еда сжщо и на командира на 53-и полкъ да продължи дви
жението за Виница.
Преследването продължи безспирно, и къмъ 17 часа 54-и
полкъ съ музика вл~езе въ Виница, посрещнатъ възторжено
отъ населението.
Въ сжщото време 5-и коненъ полкъ преследваше сърбите
къмъ Кочане.
Съгласно запов-едьта по 7-а дивизия, 54-и полкъ, 1/14-и дру
жина и Щабътъ на бригадата се спряха да нощуватъ при Виница.
Отъ останалите роти на 54-и полкъ, 8-а рота остана да нощува
на Плачковица (к. 1360), а двата взвода отъ 12-а рота и 3-а и
4-а роти — на билото на Гарванъ и Готенъ планини, дето се
окопаха, и изпратиха подофицерски патрули да разузнаватъ
къмъ Смилянци и Нивичино.
Бързото и безспирно движение на 3/7-а бригада оказа гол-емо
влияние за безредното и бързо отстжпление на сърбит-е предъ
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЛ 7-а РИЛСКА ДИВИЗИЯ НЛ 2-и И 3-и ОКТОМВРИЙ 95
2/7-а бригада и 53-и полкъ. Тази бригада, макаръ че измина,

сравнително, по-дълъгъ пъть, слезе въ Кочанското поле едно
временно съ другите части оть 7-а дивизия.
Въ боя на 3-и октомврий частите отъ бригадата загубиха:
54-и полкъ — 15 войника ранени; 1/14-а дружина — 8 вой
ника ранени.
Взети трофеи; на позицията при Драгобращъ беха наме
рени 400 пушки, 10 сандъка съ патрони, разни предмети отъ
облекло и снарежение и др. Беха заловени около 100 пленника,
почти всички българи-македонци, които беха разпределени между
ротите на 54-и полкъ за обозни, като имъ дадоха и пушки.
Дейность на 14-и Ма- На 2-и октомврий къмъ 3 часа коман-

кедонски полкъ. дирътъ на 14-и полкъ получи заповедь
отъ Щаба на действуващата армия и отъ
Щаба на II армия, че сърбите съ слаби части настъпвате» презъ
Сушево и Костури но за гр. Струмица, и на полка се заповедваше
да се събере въ^|цумица. На следния день Щабътъ на полка
съ 2-а дружина насЯ|ши презъ Берово за гр. Струмица. 3-а дру
жина съ една батарея^фъгна презъ нощьта срещу 3-и октомврий
за гр. Струмица. 1-а дружина, която нощува въ Виница, получи
също заповедь да замине презъ Плачковица планина — По-
дрешъ — Сушево за гр. Струмица. 4-а дружина действуваше
около гр. Струмица.
Дейность на дивизион- Планътъ за атаката на Кали майската

ното командуване. позиция се увенча съ пъленъ успехъ.
Позицията на сърбите бе завладяна отъ
частите на 7-а дивизия съ съвършено незначителни загуби —
всичко 7 убити и 44 ранени войника, и още на 3-и октомврий
следъ пладне дивизията слезе въ Кочанското поле и преследва
енергично отстъпващите сърби на западъ.
Като се движеше по шосето Царево Село — Кочане, Щабътъ
на дивизията следеше и ръководеше по-отблизо действията на
частите отъ 2-а бригада и на 53-и полкъ.
Телефонната свръзка съ 3-а бригада, устроена чрезъ гра
ничния постъ Момина Сълза, се оказа несигурна, и тази бригада,
още и поради големото й отдалечение, въ продължение на
последните два деня остана изолирана отъ Щаба дивизията,
и действува повече по свой починъ.
96 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО-ВРАНЯ
Въ боя на 3-и октомврий за Калиманската позиция, въ

момента, когато пехотните части отъ 2/7-а бригада и отъ 53-и
полкъ се приближиха на около 800— 1000 крачки до позицията
на сърбите, и сърбите, разколебани, започнаха да напускатъ
позициите си, командирътъ на дивизията поиска съдействието
на Конната дивизия да преследва отстъпващите сърби. Дтаката
на 5-и коненъ полкъ въ посока на Кочане разшири успеха на
7-а дивизия и й даде възможности да завладее напълно Кочан-
ското поле.
На 3-и октомврий 7-а дивизия нощува на линията Оризари —
Виница; Щабътъ беше въ Якимово.
3-а Балканска дивизия, къмъ същото време бе достигнала
линията Стайовци — Бащево — Берово.
Настъплението на Конната дивизия.

Заемане изходно На 30-и септемврий Конната дивизия (де-
положение. сеть ескадрона, три военно-полицейски взвода,
два конно-пионерни взвода, два картечни
ескадрона, две конни батареи, една колояздачна рота и едно
радиотелеграфно отделение) беше разположена при ВаксевскигЬ
ханове.
Споредъ наставлението на командуващия армията отъ 28-и сеп
темврий, задачата на Конната дивизия беше — съ започване
военните действия, да държи свръзка съ 7-а дивизия и да следва
следъ нея къмъ Царево Село. При първа възможность, или ко
гато командирътъ на 7-а дивизия поиска, да излезе напредъ, съ
цель да разузнае за разположението и за силите на сърбите
между Куманово и Удово, на р. Вардаръ.
На 1-и октомврий къмъ 10 часа командирътъ на дивизията,
пристигна въ Църварица, дето доби сведения, че българските
войски съ преминали границата и съ настъпили въ сръбска
територия. Генералъ Таневъ реши да повика къмъ Черната Скала
само предната охрана, като сметаше, че дивизията лесно ще
премине 12 — 15 клм. до границата.
Въ 1010 часа той заповеда по телефона предната охрана
въ съставъ: 5-и коненъ полкъ, една батарея и единъ картеченъ
ескадронъ да замине въ 1330 часа за Черната Скала; Щабътъ
на дивизията, Радиотелеграфното отделение и Военно-полицей-
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КОННАТА ДИВИЗИЯ 97
скиятъ полуескадронъ — за Църварица, а всички останали части,

които образуваха главнитЬ сили на дивизията, да останатъ въ
Ваксево.
Бойния съставъ на Конната дивизия първоначално бЬ шест-
надесеть ескадрона, обаче, поради изключителните обстоятелства,
до пристигането на дивизионната конница, още въ периода на
съср-кдоточаването на армията къмъ пехотните части бЬха при
дадени конни части отъ Конната дивизия. По такъвъ начинъ
още въ началото на военните действия съставътъ на Конната
дивизия б-е намаленъ до десеть ескадрона.
Въ 1130 часа командирътъ на дивизията получи въ Църва
рица следната запов-едъ отъ Щаба на II армия:
„По заповЪдь. Изпълнявайки задачата съгласно наставление № 1,
пунктъ 5-и:
1) Насочете се съ ядрото къмъ Велесъ; 2) разузнавайте въ южна
посока; 3) прикривайте лЪвия флангъ на армията отъ подкрепления, които
случайно могатъ да се 'насочатъ за сърбигЬ отъ ю гь ; 4) прекжснете
съобщенията въ долината на р. Вардаръ; 5) изпратете два ескадрона
презъ Пехчево за Струмица, съ цель да разузнаватъ въ южна посока
и да поддържатъ свръзката между Вашата дивизия и бригадата въ
• Струмската долина; 6) при първа възможности ще вземете ескадронигк
въ дивизията, безъ да компрометирате изпълнението на задчата имъ.“
Въ сжщото време бЬха получени и допълнителни сведения
за успешното напредване на пехотнитЬ части и за заемането
на Царево Село. Командирътъ на дивизията въ 1230 часа запо-
повЬда и главнитЬ сили заедно съ Интендантството да се пре-
мЬстятъ надъ Черната Скала.
ЗаповЬдьта 6% изпратена по колояздачъ, защото телефон
ното съобщение между ХановетЬ при Църварица и Ваксево бЬ
прекжснато. По тази причина предната охрана тръгна въ 1330 часа,
а главнитЬ сили — въ 1440 часа.
Походътъ продължи до 2030 часа, и се извърши много трудно.
Въ 19 часа започна да вали дребенъ дъждъ, и въ тъмнината
частитЬ едва можаха да се разположатъ на бивакъ, а нЬкои
останаха на открито презъ цЬлата нощь.
Това напраздно изморяване можеше да бжде избегнато, ако
дивизията б-Ь тръгнала по-рано или пъкъ ако на 2-и октомврий
бЬ извършила по-голЬмъ преходъ.
ЧаститЪ се разположиха да нощуватъ на границата; Щабътъ
на дивизията и Колояздачната рота — въ Църварица. За свързка
съ съседнитЬ части и съ Щаба на 7-а дивизия отъ предната
охрана бЬха изпратени разезди.
Българската армия въ Световната война 1919—1918 год.» ▼. III. 7
Настжплението на Възъ основа заповедите по армията,

2-и октомврий. командирътъ на Конната дивизия уреди
настжплението къмъ Царево Село съ следната запов*кдь:
я§ 1. — Противникътъ е отстжпилъ по ц%лата гранична линия.
7-а дивизия е заела Царево Село и Драмче; 53-и полкъ е настжпилъ
за завладяване на в. Чука Голекъ.
§ 2. — Днесъ 7-а дивизия продължава настжплението си къмъ
Калиманската позиция.
§ 3. — Поверената ми дивизия да настжпи за Царево Село,
за което
ЗаповЪдвамъ:
а) А в а н г а р д ъ — п о л к о в н и к ъ Т а б а к о в ъ :
5- и коненъ п о л к ъ ............................... | Да тръгне въ 9 часа за
Единъ картеченъ ескадронъ отъ 4-и ко- |Царево Село, дето да се спре
ненъ п о л к ъ ...........................................I до втора запов%дь.
2- а конна б а т а р е я ............................... I
б) Г л а в н и с и л и — п о л к о в н и к ъ М а р х о л е в ъ :
3- и коненъ п о л к ъ ............................ Да тръгнатъ въ 9 часа и да
4- и коненъ п о л к ъ ............................ следватъ пжтя на авангарда.
6- и коненъ п о л к ъ ............................
1-а конна батарея ...............................
Колояздачната рота ...........................
Радиотелеграфното отделение . . .
§ 4. — Товарниятъ домакински обозъ да тръгне задъ главните
сили, като следва на три-четири клм. задъ опашката на главните
сили. Останалите домакински обози, подъ началството на ротмисгьръ
Даскаловъ Н. (4-и коненъ полкъ), да се съберагь подъ Черната Скала,
дето да чакатъ втора заповедь. ,
§ 5. — Азъ ще се намирамъ при главните сили.“
Заповедьта за движението на дивизията бе предадена устно
на командирите на частите.
Предната охрана тръгна въ 830 часа, а въ 7 часй изпрати
самостоятеленъ разездъ да разузнава и за свързка съ колоната,
настжпваща къмъ Калиманци.
Главните сили на дивизията тръгнаха въ 1030 часа.
Презъ нощьта срещу 2-и октомврий и почти презъ целия
день вале дъждъ. Гжста мъгла покриваше височините.
Спускането на дивизията отъ Черната Скала беше много
трудно, особено между Габрово Турско и Царево Село, дето
движението вънъ отъ пжтя беше невъзможно, а пжтьтъ много
разкалянъ.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КОННАТА ДИВИЗИЯ 99
Къмъ 13 часа предната охрана мина презъ Царево Село, и

се спре на три клм. западно отъ селото, при колибите Очипали.
Въ сжщото почти време главата на главните сили на дивизията
влезе въ Царево Село. Полковете се разположиха по дворовете,
ханищата и площадите, дето пренощуваха.
Коларските обози пристигнаха въ 2030 часа. Самостоятел-
ниятъ разездъ се прибра, и съобщи, че частигЬ отъ 7-а дизизия
водятъ бой предъ Калиманското плато, и че 3/5-и и 7-и диви-
зионенъ ескадрони сж въ съприкосновение съ сърбите.
Въ 18 часа командирътъ на дивизионъ отъ 5-и коненъ
полкъ, подполковникъ Анастасовъ, съ 2/5-и, 3/3-и ескадрони и
Конно-пионерниятъ взводъ отъ 3-и коненъ полкъ замина отъ
Царево Село къмъ Пехчево — Струмица, съ задача да разруши
железно-пжтната линия въ участъка Демиръ Капия — Удово,
съ съдействие на пехотата и артилерията, които ще намери
въ гр. Струмица.
Следъ като заминаха тези части, съставътъ на Конната
дивизия се намали до осемь ескадрона, три полицейски взвода,
два картечни ескадрона и единъ конно-пионеренъ взводъ.
Атаката на 5*и коненъ Сведения за сърбитЯ. — На

полкъ при Кочане на 2-и октомврий дивизионната конница
3-и октомврий. на 7-а дивизия и пехотното разузна-
(Картограф, приложение № 4). В ЗН 6 уСТЗНОВИХЗ, 40 НЗИ~ВИСОКИЯТЪ
върхъ на Калиманското плато — Баня
Чука— е заетъ отъ около два батальона, а на височините Цера—
Повиенъ има около единъ батальонъ съ две орждия. А Щабътъ
на Конната дивизия отъ донесението на разезда за свръзка, по
сведения, събрани отъ сръбски войници-беглеци, знаеше, че на
Калиманската позиция сърбите иматъ два пехотни полка (16-и
и 20-и); къмъ 16-и полкъ били придадени две планински
орждия; съставътъ на 16-и полкъ билъ разнообразенъ— имало
отъ 25 до 55-годишни хора, отъ които по-големата часть били
македонци отъ Охридъ, Битоля и другаде. Духътъ на войниците
отъ сръбските полкове билъ съвсемъ отпадналъ, началниците
немали никаква вера у своите войници, нито пъкъ последните
къмъ техъ.
Всжщность сръбските позиции на Калиманското плато беха
заети отъ Кочанския граниченъ участъкъ. Следъ бойовете на
1-и и 2-и октомврий въ състава на Кочанския отрядъ влезоха
и частите отъ съседния Малешевски участъкъ.
И така, на фронта Драгобращъ — ГърленскитЬ височини —

Баня Чука — ДуличкитЬ височини — Повиенъ сърбитЬ ймаха,
заедно съ участъковия и дивизионния резерви, осемь батальона
съ осемь планински скорострелни и шесть нескорострелни оръдия.
Решение и разпореж дания на ком айдиригН на 7-а Рилска

и Пойната дивизии за атака. — На 3-и октомврий, когато
частигЬ отъ 7-а дивизия настъпваха, Конната дивизия остана въ
очаквателно положение при Царево Село.
СръбскигЬ части по КалиманскигЬ височини още призори
отстъпиха отъ височинитЬ Баня Чука на тилната си позиция —
гребенътъ Църни Каменъ, източно отъ Истибаня.
Командирътъ на Конната дивизия въ 9 20 часй б-Ьше на на
блюдателния пунктъ на 7-а дивизия (височината югозападно отъ
Бигла), и вид-Ь какъ сръбскигЪ части отъ Баня Чука се отте
глиха къмъ ИстибанскитЬ височини, преследвани отъ българската
пехота.
По поводъ сръбското отстъпление, следъ кратко съвещание
съ командира на 7-а дивизия, генералъ Таневъ реши да изкара
напредъ само предната охрана, намЬсто цялата Конна дивизия,
и даде по телефона следната запов-Ьдь на началника на главнитЬ
сили, въ Царево Село:
„СърбигЬ отстжпватъ отъ Калиманската позиция. Веднага да се
предаде на полковникъ Табаковъ (началникъ на предната охрана) да
тръгне на бързъ алюръ само съ двата ескадрона въ преследване про
тивника по шосето.“
Освенъ по телефона, заповЪдьта 6Ъ изпратена и съ офицера
за поръчки отъ Щаба на Конната дивизия, поручикъ Халачевъ,
който я предаде на началника на предната охрана въ 1030 часй,
а телефонограмата б-Ь получена по пътя въ I I 45 часй.
Въ 1230 часй командирътъ на дивизията заповяда по теле
фона — главнитЬ сили да тръгнатъ също по пътя за Калиманци,
Предната охрана тръгна веднага, като батареята остана въ
главнитЪ сили, а, по починъ на командира на полка, съ еска-
дронигЬ тръгна и придадениятъ къмъ предната охрана карте-
ченъ ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ.
Къмъ 1030 часа Щабътъ на Конната дивизия замина съ
Щаба на 7-а дивизия за Аладжа Чешме, дето пристигна къмъ
пладне. Настъплението на българската пехота б-Ьше енергично;
но и сърбигЪ се държеха опорно на укрепената позиция на
Църни Каменъ. Къмъ 1330 часа, когато тЬ започнаха да отстъп-
НЯСТМ.ПЛЕНИЕТО н я конната дивизия 10 1
вагь. Командирътъ на 7-а дивизия поиска всичката конница да

излЪзе напредъ и да преследва отстжпващигк Но въ това
време при Аладжа Чешме 6Ъ пристигнала само предната охрана
(два ескадрона и картечниятъ ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ).
ГлавнитЪ сили, поради късно получаване заповЪдьт (15 часй),
още не бЪха тръгнали отъ Царево Село.
За да не изпустне удобния моментъ, командирътъ на диви
зията заповяда предната охрана да настжпи задъ пехотата, и,
щомъ тя завладке теснината при Якимово, да се спустне и
преследва остжпващитк сърби въ Кочанското поле; по пжтя
къмъ полка да се присъединятъ остатъкътъ отъ 3/5-и ескадронъ
(40 души) и 7-и дивизионенъ ескадронъ (80 души).
5-и коненъ полкъ настжпи по шосето за Кочане. Тъкмо по
това време сърбитЪ напускаха последната си тилна позиция на
КалиманскитЪ височини.
Къмъ полка се присъединиха 3/5-и и 7-и дивизионенъ еска-
дрони, и той навлезе въ теснината. Тъй като тамъ се движеха
пехотните и артилерийските части, полкътъ се забави, и сърбите
се оттеглиха безпрепятствено задъ р. Брегалница, къмъ Кочане.
При спускането североизточно отъ Якимово, следъ като
5-и коненъ полкъ настигна предната охрана на пехотата, коман
дирътъ на полка организира движението така:
ДЪсенъ далеченъ разездъ — старши подофицеръ Заечки Христо
Митовъ, съ четирма конника, — въ посока Оризари — Кочане — Кли-
сели; лЪвъ далеченъ разездъ — старши подофицеръ Манчевъ Никола
Диневъ, съ четирма конника,— въ посока Виница— Облешево— Щ ипъ ;
челенъ далеченъ разездъ — младши подофицеръ Иванъ Стоименовъ,
съ петима конника,— въ посока Гърдовци — Облешево — Велесъ.
Челенъ отрядъ — ротмистъръ Марковъ, съ единъ взводъ, — по
шосето Якимово — Кочане.
Главни сили — полковникъ Табаковъ — 1-и, 3-и и 4-и ескадрони
и Конно-пионерниятъ взводъ отъ полка, 7-и дивизионенъ ескадронъ
и Картечниятъ ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ — задъ челния отрядъ.
Разездъ за свръзка съ 3/7-а бригада — подпоручикъ Молловъ, съ
десеть конника, — къмъ Виница; следъ като се свърже съ бригадата,
да продължи движението си къмъ Щ и пъ по полигЬ на Плачко-
вица планина.
Л таката на полка. — Къмъ 1530 часа, когато 5-и коненъ

полкъ стигна до Якимово, разездитЪ донесоха, че сърбигЬ заематъ
скалистигЪ височини по десния брЪгъ на р. Брегалница, отъ
102 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО-ВРЛНЯ
Истибаня до моста на шосето Виница — Кочане. ЛЪвиятъ да-

леченъ разездъ донесе, че въ Виница сърби нЪма. Въ същото
време отъ Виница бе получено следното донесение:
.Колоната на полковникъ Бурмовъ (54-и полкъ) сега влезе въ
Виница. Оставихъ донесение на поручикъ Златоустовъ, който да му
донесе за пжтя на следването ни, и да се свърже съ насъ. Продъл-
жавамъ пжтя по дадената ми посока.“
Сърбите откриха силенъ огьнь по разездигЬ и по челната
стража. Командирътъ на полка заповяда Картечниятъ ескадронъ
да излезе на позиция на височината северозападно отъ Яки-
мово и да подготви съ огънь атаката на конницата; единъ полу-
ескадронъ да прикрива картечниците и единъ взводъ да заеме
моста на р. Брегалница. Главните сили се прикрйха задъ вър
бите, а Конно-пионерниятъ взводъ остана въ Якимово. Сърбите
започнаха да отстъпватъ.
Полковникъ Табаковъ развърна полка за атака въ две
линии — три ескадрона въ първа линия и единъ ескадронъ въ
втора — и заповяда: 3-и ескадронъ — ротмистъръ Пупешковъ —
да премине реката и да атакува сърбите по шосето Истибаня —
Кочане, 4-и ескадронъ — ротмистъръ Бошнаковъ — да се насочи
вл-ево отъ 3-и ескадронъ, а 1-и ескадронъ— ротмистъръ Тъпчи-
лещовъ — вл-ево отъ 4-и ескадронъ. 7-и дивизионенъ еска
дронъ — поручикъ Бояджиевъ — остана въ втора линия, въ
разпореждане на командира на полка.
Едновременно съ Конния полкъ, настъпваха и части отъ
22-и полкъ. 1/17-а батарея, отъ позиция въ изхода на дефилето,
подд-Ьржаше съ огънь атаката, но, поради голямото разстояние,
няколко шрапнела попаднаха въ предните части на Конния
полкъ. Изпратенъ б-е тръбачътъ да съобщи на батарейния
командиръ да прекрати огъня на батареята.
Командирътъ на полка изпрати въ 16 часа на командира
на 3/7-а бригада, въ Виница, следното донесение:
,Наш ъ полуескадронъ мина моста на р. Брегалница. Неприятельтъ
е по десния бр-Ьгъ на Брегалница; полкътъ настъпва за Кочане.“
5-и коненъ полкъ преследва и атакува сърбите на фронтъ
около два клм. и въ дълбочина седемь-осемь клм. Вълнообраз
ната м-естность, оризищата, канавките край шосето и калните
ниви затрудняваха движението и разстройваха значително еска-
дроните. Сръбската пехота отстъпваше въ редъ, въ вериги,
които залягаха последователно въ гънките на м-естностьта и
съ огъня си прикриваха отстъплението едни на други.
4 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КОННАТА ДИВИЗИЯ 103
ЕскадронигЪ на 5-и коненъ поякъ, посмЪнно, ту атакуваха

въ коненъ строй, ту се спешаваха, и съ огъня си поддържаха
настъплението си взаимно. Картечниците също преследваха
отстъпващите сърби съ огънь.
3- и ескадронъ отъ полка се насочи на северозападъ отъ
моста по шосето за Кочане, и преследва презъ всичкото време
въ разсипанъ коненъ строй. Сърбите стреляха и хвърляха
бомби. Пръвъ падна убитъ коньтъ на командира на ескадрона,
ротмистъръ Пуп^шковъ. Последниятъ, като остана безъ конь,
отне пушката на единъ сърбинъ, уби го и започна да стреля по
останалите. Около ротмистъръ Пупешковъ се събраха и други
конници, останали безъ коне. Въ това време останалите конници
отъ ескадрона продължиха атаката въ коненъ строй, като изсе-
коха голяма часть отъ сърбите. Незасегнатите отъ саблените
удари сърби б-егаха, изумени, назадъ.
4- и ескадронъ се насочи влЪво отъ 3-и ескадронъ, къмъ
шосето Виница — Кочане. Следъ като ескадронътъ премина ре
ката, командиръръ на ескадрона, ротмистъръ Бошнаковъ, го
спеши и откри огънь срещу сърбите, които съ огъня си бЪха
задържали 3-и взводъ отъ ескадрона — челната стража на полка.
Следъ като по този начинъ ескадронътъ разстрои съ огъня си
намиращите се срещу него сърби и ги застави да отстжпятъ
панически, започна преследването въ коненъ строй. 3-и взводъ,
който скоро следъ това се присъедини къмъ ескадрона, се спеши,
и съ огъня си поддържаше атаката на ескадрона. Поради раз
мекналата се почва при движението конете затъваха, и устре-
мътъ на ескадрона се намаляваше. Следъ непродължително
преследване въ коненъ строй ескадронътъ започна да спешава
последователно полуескадронитЪ и по този начинъ — съ огънь
и действия въ коненъ строй — продължи атаката докрай.
3-и взводъ отъ сжщия ескадронъ, по починъ на командира на
взвода, ротмистъръ Ан. Марковъ, презъ време на преследването
зае височините при Оризари, отдето охраняваше десния флангъ
на полка.
1-и ескадронъ (два взвода) следваше влево отъ 4-и еска
дронъ, по пжтя между оризищата и нивите. Съ движението си
по този пжть той попречи на сърбите да минатъ въ оризищата,
дето действието въ коненъ строй беше невъзможно. Въ края
на атаката ескадронътъ, заедно съ Картечния ескадронъ зае по
зиция на единъ клм. източно отъ казармите на Кочане и об
стреля съ силенъ огънь бегащите сърби.
7-и дивизионенъ ескадронъ (поручикъ Бояджиевъ) следваше,

като поддържка, на около сто крачки задъ 4-и ескадронъ.
Картечниятъ ескадронъ съ заемане последователно позиции
напредъ поддържаше съ огънь настъплението на атакуващите
ескадрони.
Преследването въ този редъ по неудобната за действия въ
коненъ строй почва, бе извършено съ единъ неудържимъ
устремъ и съ голЪма храбрость отъ страна на офицерите и вой
ниците. Незасегнатите отъ огъня и отъ сабленитЪ удари сърби
бягаха панически назадъ.
Преследването продължи до Оризарската река, единъ и
половина клм. източно отъ Кочане, дето ескадронитЬ беха
спрени отъ огъня на сърбите, които успеха да се устроятъ и да
заематъ гребена източно отъ Кочане, около казармите. Групи
бегащи сърби продължаваха да се катерятъ по склоновете на
западъ отъ Кочане. Къмъ 1650 часа атаката бе спрена.
Предните части отъ 22-и полкъ въ началото на атаката,
поддържаха полка, но, спрени отъ огъня на сърбите, те не можаха
да напреднатъ повече, и останаха на левия брегъ на р. Бре
галница. Също така и артилерията на 7-а дивизия не можа да
излезе бързо напредъ и да подкрепи по-отблизо атаката на
Конния полкъ и да бие бегащите сърби.
Главните сили на Конната дивизия тръгнаха отъ Царево
Село твърде късно — въ 16 часа — и едва въ 2030 часй стиг
наха при Аладжа Чешма, дето и останаха да нощуватъ.
Атаката на 5-и коненъ полкъ разшири успеха на пехотата
и превърна въ паническо бегство отстъплението на сръбските
16-и и 20-и полкове къмъ Кочане, а презъ нощьта — къмъ
Балванските височини; други отстъпиха отъ Виница по полите
на Плачковица планина къмъ Щипските височини. При атаката,
и преследването всички сръбски войници, които беха застигнати,
паднаха подъ ударите на саблите, или беха пленени.
На следния день на полето беха намерени разхвърлени
патрони и паласки, набързо построени окопчета, а около техъ
неприбрани трупове на сръбски пехотинци.
Въ края на атаката 5-и коненъ полкъ се спре на десния
брегъ на р. Оризари, дето очакваше подкрепа отъ пехотата и
артилерията.
Въ това време 22-и полкъ настъпваше по шосето за Ори
зари, дето стигна въ 1830 часа. Предъ полка се движеше б-а рота,
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ КОННЯТЯ ДИВИЗИЯ 105
която се спрЪ да нощува по-напредъ, на около три клм. източно

отъ Кочане. По-наюгъ, 53-и полкъ се приближаваше къмъ
Якимово, а преднитЪ части на 3/7-а бригада бЪха стигнали
въ Виница.
Въ 1640 часа командиръгь на полка изпрати до командира
на Конната дивизия следното донесение:
„Отъ р. Брегалница атакувахме и преследвахме отстжпващит%
части на противника, който мина Кочане и зае западните му висо
чини. При атаката и преследването имаме седемь-осемь войника и
десетина коня убити. Ескадроните сж източно отъ Кочане. Моля да
бжда подкрепенъ отъ пехотни части и да бжда попълненъ съ патрони.“
Въ 1830 часа полковникъ Табаковъ изпрати до командира

на дивизията второ донесение:
„Отъ събраните сведения отъ пленниците, сръбскиятъ 20-и пех.
полкъ е отстжпилъ на Кочане и е заель височините западно отъ
града и гребена при казармите източно отъ града, а сръбскиятъ
16-и полкъ отстжпи по шесето Виница — Щ и п ъ — по полите на Плач-
ковица. Полкътъ е западно отъ Оризари.“
Командирътъ на 5-и коненъ полкъ знаеше, че Дясната

колона на 3/7-а бригада настъпи по посока Виница — Кочане,
затова въ 1840 часа изпрати до командира на бригадата сле
дното донесение:
„5-и коненъ полкъ отъ три ескадрона и единъ картеченъ взводъ
се намира западно отъ Оризари, срещу Кочане» Полкътъ преследва
сръбския 20-и пех. полкъ, който отстжпи и зае височините източно
отъ Кочане. Моля Десната Ви колона да побърза и влезе въ кон-
тактъ съ противника при Кочане, понеже 53-и полкъ е назадъ.“
Въ отговоръ на горното донесение, командирътъ на полка
получи устно съобщение, че искането му не може да бжде
изпълнено, защото Дясната колона е изменила посоката си и
е настъпила по полигЪ на Плачковица планина.
Въ 1830 часа командирътъ на полка, полковникъ Табаковъ,
помоли и командира на 53-и полкъ да изпрати пехотни части
въ подкрепа на полка. На тази му молба командирътъ на
53-и полкъ изпрати две роти, които пристигнаха въ 20 15 часа
и смениха охраната (1-и ескадронъ).
Тъй като вече се бЪше стъмнило, и действията на конницата
въ тъмнината бЪха невъзможни, а пехотнигЬ части бЪха оста
нали назадъ, полкътъ, изморенъ отъ безспирното и продъл
жително движение по неудобната за действие въ коненъ строй
106 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II ЯРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО— ВРЯНЯ
почва, къмъ 21 часа се оттегли да нощува въ Истибаня

Той загуби: войници — 10 убити и 6 ранени; коне — 9 убити,
и 5 ранени.
Сърбите дадоха около 70— 80 убити и около 200 войника
пленени.
И тъй, поради напредналото време и поради това, че 5-и

коненъ полкъ, посрещнатъ отъ сърбите съ силенъ огънь, се
спре, като очакваше да бжде подкрепенъ, атаката не бе напълно
завършена, и преследването не можа да продължи до пълното
унищожаване на сърбите при Кочане. Сръбските 16-и и 20-и пол
кове бЪха действително разстроени, но те презъ нощьта отново
се организираха, защото не беха преследвани докрай, нито отъ
конницата, нито отъ пехотата.
Сърбите отпаднаха духомъ. Презъ нощьта, следъ като запа
лиха складираните въ Кочане бойни запаси, те изпраздниха
набързо града, и се оттеглиха далечъ въ вжтрешностьта на
Македония.
Отстжплението на сърбите отъ граничната зона.

Презъ нощьта срещу 3-и октомврий сръбските войски отъ
Кривопаланкския отрядъ, действуващи срещу 3-а Балканска
дивизия, отстжпиха отъ Чупина на Р-едки Буки. Следъ като
получи донесение за това отстжпление, началникътъ на Сръб
ските войски въ новите области, като очакваше решително
нападение отъ страна на българите и на Кочанския участъкъ,
заповяда: Яко войските отъ Кочанския и Радовишкия уча
стъци бждатъ принудени да отстжпятъ, да се оттеглятъ посте
пенно на линията Пестришино Бърдо — левия брЪгь на р. Бре
галница, като срещу Радовишкия граниченъ участъкъ бждатъ
оставени само слаби части до изпразването на Радовишъ; вой
ските отъ Кривопаланкския участъкъ да се оттегл*ятъ посте
пенно на линията Кара Ташъ (югозападно отъ Кратово) — Стра-
цинъ — Дейловските височини, и да влезатъ въ свръзка съ Вла-
синския отрядъ.
На 3-и октомврий той получи заповедь отъ Сръбското главно
командуване веднага да влезе въ свръзка съ началника на фран-
цузските войски, стоварени около Струмица и Гевгели, и да
поиска да бждатъ сменени намиращите се тамъ сръбски вой
ОТСТЖПЛЕНИЕТО НЯ СЪРБИТИ ОТЪ ГРЛНИЧНЛТЛ з о н я 107
ски съ французски. Следъ смяната сръбските войски да бъдатъ

изпратени на северъ, за да усилятъ онези участъци, предъ
които натискътъ на българите е най-силенъ. Началникътъ на
французскигЬ войски обеща да смени сръбските войски, следъ
като пристигнатъ отъ Солунъ нови французски батальони.
На 3-и октомврий сръбските войски отъ Радовишкия уча-
стъкъ, подъ натиска на 54-и полкъ, се оттеглиха къмъ Щипъ.
Радовишъ, Кочане и Щ ипъ беха напустнати отъ сърбите. Ща-
бътъ на БрЪгалнишката дивизионна область се премести отъ
Щипъ въ Велесъ.
Сръбското д-Ьсно крило и центърътъ беха принудени да от-
стъпятъ назападъ. Отстъплението на тези войски повлия да се
оттеглятъ презъ деня войските на целия Кочански участъкъ
къмъ линията левия брЪгъ на р. Брегалница — к. 650 — Пестри-
шино. Само силни задни охрани задържаха до вечерьта бъл
гарските части предъ Кочане. Презъ нощьта, обаче, и тези
сръбски части напустнаха града и отстъпиха на левия брегъ
на Злетовската река,
Сръбските войски отъ Кривопаланкския отрядъ, първона
чално, отстъпиха на Редки Буки, обаче, по-после, поради на
тиска на българите (3-а Балканска дивизия) по целия фронтъ,
войските и на този отрядъ се оттеглиха къмъ определената
имъ линия Кара Ташъ (к. 1050) — Видинъ — Страцинъ — По-
биени Каменъ.
По това време беха отстъпили и войските отъ Сръбския
власински отрядъ, действуващи срещу колоните на 2/3-а и
1/7-а бригади. Същия день вечерьта командирътъ на 2/3-а бри
гада, полковникъ Бошнаковъ, бе стигналъ съ 29-и полкъ
Враня, и прекъсна железно-пътните съобщения, а командирътъ
на 1/7-а бригада, полковникъ Сантурджиевъ, съ 13-и полкъ
зае Себе Враня.
Само войските отъ Сръбския вардарски отрядъ, действуващи
около гр. Струмица, подкрепени отъ пристигналите отъ Солунъ
французски войски, се задържаха около граничната линия. .
И тъй, Сръбските войски отъ новите области, поради това,

че беха слаби въ качествено отношение въ сравнение съ дей
ствуващите срещу техъ български войски отъ II армия, не мо
жаха да окажатъ съпротива, и, преследвани отъ българите,
бързо и безредно отстъпиха отъ граничната зона къмъ вътреш-
ностьта на Македония.
Настъплението на българите къмъ гр. Враня

и по долината на р. Морава.
На 30-и септемврий 1/7-а бригада (13-и полкъ съ придаде
ните му части) беше въ района Долна и Горна Любата, а
2/3-а бригада (29-и полкъ съ придадените му части) — въ района
около в. Дукатъ.
Граничната линия вървеше по високия вододелъ между
реките Българска Морава и Струма, съ средна височина надъ
1700 метра,
На западъ отъ вододела местностьта се спуска постепенно
къмъ р. Морава, и представя хребети, разделени съ тесни, дъл
боки долини, презъ които текатъ притоците на р. Морава. Хре
бетите иматъ посока отъ югоизтокъ къмъ северозападъ; те сж
тесни, остри била; по техъ вървятъ най-добрите пжтеки. Скло
новете на хребетите сж стръмни, обикновено голи, труднодо
стъпни, а тамъ, дето има гора, достжпностьта имъ става още
по-трудна. По хребетите има остри върхове, срещу които едва
може да се развърне една рота, и сърбите биха могли да се
отбранявал» дълго време съ малки сили.
Притоците на р. Морава сж планински реки, текатъ по
дълбоки долини съ каменисти дъна; навсекжде проходими, но
при дъждъ прииждатъ, и тогава не се минаватъ. Притоците на
по-малките реки сж изрезали стръмните склонове на хребетите
на редъ други гребени, сжщо съ стръмни склонове. По този
начинъ цялата местность представяше лабиринтъ отъ хребети
и тесни долини, труднопроходими и достжпни за хора и товарни
животни само по сжществуващите пжтеки.
Единствениятъ добъръ коларски пжть беще отъ мината
Мосулъ презъ прохода Бесна Кобила — Крива Фея — Несвърта —
Себе Враня — шосето Враня — Лесковацъ. Напречни пжтища
почти немаше, и това затрудняваше силно свръзката и манев
рирането.
Важностьта на долината на р. Морава се определяше отъ
железния пжть Нишъ — Скопие и другите съобщения между
Сърбия и Македония, които минаваха по нея.
Населените места беха малки, планински села, редкораз-
положени, безъ тактическо значение. Населението беше бедно.
Свръзката между частите и щабовете се поддържаше много
трудно. Открита бе телеграфна станция въ Мосулъ за съобщение
НАСТЖПЛЕНИЕТО н а б ъ л г д р и т -ь КЪМЪ ГР. ВРЯНЯ И ПО ДОЛИНЯТЯ НЯ Р. МОРАВА 109
съ Босилеградъ и летеща - поща съ колояздачи. устроена отъ

Щаба на II армия до Босилеградъ.
На 29-и полкъ 6Я заповядано да се свърже съ летеща
поща отъ Босилеградъ презъ Мосулъ и напредъ.
По съобщения отъ бЯглеци — сръбски войници — и отъ
разузнавачитЯ на граничната стража, въ посоката на действията
и около нея въ надвечерието на воецнитЯ действия българитЯ
имаха следнитЯ сведения за сърбитЯ: около Крива Фея и Църни
Върхъ има два батальона и около Китка, Чупина и РЯдки Буки —
два батальона отъ 12-и полкъ III призивъ, две картечници, две
полски и една планинска с. с. батареи.
СърбитЯ още въ войната презъ 1913 година бЯха построили
почти по всички височини окопи, а на по-важнитЯ посоки — и
цЯли позиции, които продължаваха да усилватъ съ нови окопи.
Настжплението на На 30-и септемврий бригадата зае след-

1/7-а бригада. ното изходно положение:
2/13-а дружина съ две картечници — въ
подножието на в. БЯла Вода; 3/13-а дружина съ две планински
орждия (2-и взводъ) — при мината Мосулъ; 1/13-а дружина съ
две картечници и две планински орждия (1-и взводъ) — на
в. Стремна; 4/13-а дружина, полуескадронътъ, Конно-пионерниятъ
взводъ и щабоветЯ на 13-и полкъ и на бригадата — въ Гор.
Любата; снабдяване отъ Босилеградъ, дето 6Я откритъ разходенъ
магазинъ и устроено хлЯбопечене; тамъ бЯха изпратени и бол
ници отъ 3-а дивизия; разезди поддържаха свръзка съ 1-а конна
бригада, въ Божица, и съ 2/3-а бригада, на в. Дукатъ; наблю
датели следЯха долината отъ в. БЯсна Кобила и в. Стремна.
Отъ заловенъ сръбски войникъ узнаха, че между Ново Село и
Несвърта се намира 1-и полкъ III призивъ и единъ батальонъ
последна отбрана, че 1-и батальонъ отъ полка заема гранич
ната линия отъ в. Патарица, вЯроятно до в. Просеникъ, и че
сърбитЯ сж укрепили почти всички гранични височини и тЯзи
къмъ Крива Фея и в. Модрика.
Всжщность срещу участъка на бригадата сърбитЯ имаха
части отъ Власинския отрядъ— два батальона III призивъ, 500 вой
ника отъ запаса на последната отбрана, една рота отъ 17-и полкъ
I призивъ и две с. с. планински орждия — въ посока Крива
Фея; между Патарица и Просеникъ — три роти отъ 17-и полкъ
I призивъ съ две не с. с. орждия.
Командиръгь на бригадата организира завладяването на

граничната линия и настъплението въ Сърбия съ следната запо-
вЪдь № 3, издадена на 30-и септемврий въ 2345 часа:
„1) По събраните сведения и наблюдения, противникътъ предъ
насъ заема граничната линия съ постовете си, и е приготвилъ окопи
на мЪстностьта Капа— Иезеро — Кадийна Чука — Дубоки Преслопъ и
Каменитица ]), като съ предните си части е заелъ нЪкои огь гранич
ните височини.
2) ВлЪво огь отряда2) ще действува 29-и Ямболски полкъ съ
придаденитЬ му части въ посока в. Дукатъ — Стайовци — Голочевце.
Вдесно отъ отряда ще действува 2б-и Пернишки полкъ, който, както
е известно, сега се намира на в. Плоча.
3) На поверения ми отрядъ е заповедано утре, 1-и октомврий,
преди разсъмване да атакува граничните постове, следъ което да
настжпи въ обща посока Крива Фея — Изумно — Кумарево — Враня.
На 1-и октомврий требва да завладее Крива Фея, за което:
4) А) Д е с н а к о л о н а — м а й о р ъ К о е в с к и :
2-а дружина отъ 13-и Утре, 1-и октомврий, да за
п о л к ъ ....................... 1 дружина владее височините Проклятия,
К а р те чн и ц и ....................2 картечници Раскръстъ и Крива Грамада и
Отъ 1-и ескадронъ . . . 4 конника да ги укрепи като опорни
Всичко: 1 дружина, 2 картеч пунктове за заслоняване отъ
ници и 4 конника. северъ и отъ западъ.
Б) С р е д н а к о л о н а — п о д п < л к о в н и к ъ К и р о в ъ :
3-а и 4-а дружини отъ Утре, 1-и октомврий, преди
13-и по л къ ................2 дружини разсъмване да завладее в. Мо-
2-а с. с. планинска ба- дрика (1771), следъ което да
тарея ..........................2 орждия продължи настжплението си
Всичко: 2 дружини и 2 орждия*3 къмъ с. Крива Фея, съ цель да
| завладее това последното.
В) Л е в а к о л о н а — ма оръ Андреевъ:
1- а дружина отъ 13-и Утре, 1-и октомврий, преди
п о л к ъ ....................... 1 дружина разсъмване да завладее височи
2- а с. с. планинска ба ната 1843, западно отъ Стремна,
тарея ......................... 2 орждия и, като се обезпечи откъмъ в. Па
Картечници .................... 2 картечници терица, да завладее върховете
Отъ 1-и ескадродъ . . . 4 конника Корубакъ и Църни Върхъ
Всичко: 1 дружина, 2 орждия, (1770), следъ което да настжпи
2 картечници и 4 конника. къмъ в. Просеченица (к. 1531),
съ цель да съдействува на
настжплението на Средната
колона къмъ Крива Фея.
У Споредъ сръбската картата мЪрка 1 :75,000.
3) Командиръгь на бригадата нарича усиления 13-и Рилски полкъ „отрядъ".
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р. МОРАВА 11 1
5) Полуескадронътъ отъ 1-и ескадронъ отъ б-и коненъ полкъ и

Конно-пионерниятъ взводъ да пристигнатъ утре, 1-и октомврий, къмъ
8 часа при фабриката Мосулъ.
6) ВсЬкз колона да си открие преденъ превързоченъ пунктъ;
общъ превързоченъ и питателенъ пунктове да се откриятъ при фабри
ката Мосулъ.
7) Командирите на 1-а и 3-а дружини да оставятъ на върховете
Стремна и Весна Кобила по единъ офицерски наблюдателенъ постъ
за свързка съ мене.
8) Парковите взводове на полка и планинската батарея сж. сто
варени въ с. Гор. Любата, отдето да става попълването.
9) Охранението на складираните бойни припаси въ с Гор. Любата
се възлага на граничните застави въ сжщото село. Отделението, оста
вено за охранение при махалата Орниче, да остане на местото си.
10) За свързка да се използуватъ построените телефонни линии,
конниците и офицерските наблюдателни постове на върховете Стремна
и Весна Кобила.
11) Домакинскиятъ обозъ да остане до второ разпореждане въ
с. Гор. Любата.
12) Следъ преминаване границата, отъ хората на граничните
постове да се взематъ годните за водачи, а останалите да се съср%*
доточатъ при мината Мосулъ.
13) Да се донася следъ всеко заемане на важенъ пунктъ.
14) Азъ ще се намирамъ при мина Мосулъ.“
На 1-и октомврий, още въ тъмно, колоните настъпиха и

атакуваха граничните постове на сърбите. Презъ нощьта започна
да вдли слабъ дъждъ. Сутриньта гъста мъгла покриваше вър
ховете по границата.
Десната колона настъпи въ 5 часа, като четирите роти
беха насочени къмъ граничните височини, съ обща посока къмъ
в. Разкръстъ. Къмъ 7 часа ротите, възползувани отъ мъглата,
заеха, безъ съпротива отъ страна на сърбите, посочените обекти.
Само б-а рота се натъкна на около 30 души милиционери и
редовни войници, които при приближаването на ротата отстъ-
пиха, но при отстъплението си откриха огънь, което предизвика
стрелба и отъ двете страни. При тази престрелка б-а рота имаше
четирма войника ранени, а сърбите оставиха въ окопите едина-
десетЪ души убити.
Колоната до вечерьта остана на заетите места, и се окопй.
За свръзка съ съседния 26-и полкъ бе изпратенъ единъ подо
фицерски патрулъ къмъ в. Плоча, а 7-а рота поддържаше свръз
ката съ Средната колона.
Средната колона се събра по пътя на движението, и
къмъ 4 часа мина границата при поста Мосулъ. Когата челната
10-а рота наближи поста, насочи за атакуването му едно ядро

отъ 22 доброволеца съ трима подофицера, а ротата се насочи
къмъ в. Модрика. СръбскигЪ войници отъ поста, изненадани,.
дадоха няколко изстрела и избягаха. Окопигк на в. Модрика
бЪха също опразднени. Колоната продължи настъплението си
къмъ платото Кадийна Чука (югоизточно отъ Крива Фея), дето
се натъкна на една рота сърби III призивъ, заемаща шесть реда
окопи. Когато наближиха на около 50 крачки отъ първия редъ
окопи, 9-а и 10-а роти, възползувани отъ мъглата, се хвърлиха
на ножъ. СърбитЪ откриха силенъ пехотенъ огънь, но скоро
отстъпиха. БългаригЬ продължиха преследването и срещу втория
редъ окопи, които сърбигЬ бързо опраздниха, и се пръснаха изъ
храсталака и съседнитЪ сгради на Крива Фея. Преследването
продължи съ огънь до 2000 крачки, и, следъ малка почивка, бой-
ниятъ ред> на Средната колона настъпи къмъ Крива Фея.
2-и взводъ отъ 2/2-а планинска батарея поради мъглата, не
можа да вземе участие въ атаката на граничния постъ. Но въ
9 часа той настъпи, настигна бойния редъ на колоната и въ
9 50 часа откри огънь срещу сьрбигЪ, които, усилени съ около
единъ батальонъ отъ 17-и полкъ I призивъ, заемаха позиция на
в. Каменитица (к. 1464). Боятъ срещу тази позиция продължи
до мръкване. Бойната часть (9-а, 10-а и 11-а роти) стигна на
около 500 крачки отъ окопитЬ, и се окопа. Въ 19 часа сърбитЬ
удължиха лЪвия си флангъ. За противодействие и за предпазване
десния флангъ отъ обхващане, началникътъ на колоната насочи
въ тази посока 12-а рота, която презъ нощьта той усили съ една
полурота отъ 16-а рота. Въ резервъ остана 4/13-а дружина. Пре
стрелката продължи и презъ нощьта.
Средната колона загуби 3 убити, 14 ранени и 2 изчезнали
войника (отъ 3-а дружина). СърбитЪ оставиха 15 убити.
Лавата колона настъпи къмъ границата въ 2 часа, като
началникътъ на колоната насочи една рота къмъ в. Патарица и
три роти — къмъ върховегЪ Корубакъ и Църни Върхъ (гранични
височини южно отъ в. Модрика). Възползувани отъ тъмнината
и отъ мъглата, безъ голяма съпротива отъ страна на сърбигЬ,
ротигЬ заеха обектигк си.
При атаката на сръбскигЬ постове Лавата колона загуби
единъ убитъ и двама ранени войника, а загубигЬ на сърбигЬ
бЪха 31 пленника и няколко войника убити.
Къмъ 1030 часа, следъ като мъглата се вдигна за малко, коло
ната настъпи и къмъ 14 часа зае безпрепятствено в. Просече-
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИГБ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р. МОРАВА 113
ница (к. 1531). Но въ 1530 часа, поради това, че Средната колона

бЪше доста напреднала, по заповЪдь отъ командира на бригадата,
Пивата колона продължи настъплението си и къмъ 1730 часа
стигна и зае безъ съпротива в. Сръбска Чука, дето остана да
нощува. Придадениятъ къмъ колоната 1-и взводъ отъ 2/2-а
планин. батарея, първоначално, поради мъглата, а, отпосле,
защото нямаше цель, не откри огънь.
И тъй, на 1-и октомврий бригадата премина съ бой грани

цата, настъпи въ сръбска територия, и вечерьта частигЪ й нощу
ваха: Лавата колона на в. Сръбска Чука (к. 1443), Средната —
въ подножието на в. Каменитица (к. 1464) и Дясната — на гра
ничните височини около в. Разкръстъ. Полуескадронътъ и Конно-
пионерниятъ взводъ — въ мината Мосулъ.
Бригадата не срещна силна съпротива отъ страна на сър-
битЬ, и успехътъ бе постигнатъ съ незначителни зйгуби — всичко
3 убити и 68 ранени войника. Бригадата, обаче, не изпълни
задачата си — да заеме Крива Фея. Въ реляцията е отбелязано,
че това е станало поради напредналото време и силноокопалия
се на добра позиция противникъ.
Началникътъ на Средната колона въ 1930 часа донесе по
телефона на командира на бригадата за разположението на
сърбите на в. Каменитица и молй Дясната колона да настъпи
съ една или две роти и да атакува сърбите въ флангъ. Появя
ването на Десната колона къмъ левия флангъ на сърбите щеше
да улесни задачата на Средната колона — в. Каменитица щеше
да бъде завладенъ, а следъ него — и Крива Фея, но командирътъ
на бригадата сметаше десния си флангъ заплашенъ откъмъ
в. Стрешаръ, затова прикова Десната колона на границата.
Всъщность на в. Стрешаръ сърбите ймаха само три роти съ
две картечници и две скорострелни оръдия.
Въ 16 часа командирътъ на бригадата изпрати до коман-
„Днесъ 13-и Рилски полкъ съ придадените къмъ него части пре
мина границата и зае: една дружина, две картечници — върховете
Проклятия, Разкръстъ и Крива Грамада; две дружини и две оръдия —
в. Сръбска Чука (к. 1443). Сега, 16 часй, частите водятъ бой за зае
мане в. Каменитица (1464). Частите при настъплението си срещнаха
само слаби пехотни неприятелски части, повечето стари хора III при-
зивъ, въоръжени — часть съ маузери, часть съ бердани. Показанията
на пленниците съ различни: едни казватъ, че около Несвърта е имало
Българската армия въ.Св-Ьтовната аойиа 1915—1918 год., т. III. 8
114 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ПРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЯНОВО-ВРЯНЯ
единъ полкъ III призивъ и единъ батальонъ последна отбрана, а други,

че имало само единъ батальонъ III призивъ.
З&губи: единъ убитъ и четирма ранени долни чина и два коня убити.
ЗйгубигЬ на неприятеля сж значително по-голЪми; пленници — 31.“
Времето презъ деня бЪше добро. Презъ нощьта започна да
вали дъждъ, който скоро се обърна на снЪгъ. На БЪсна Кобила
имаше прЪспи и силна виелица.
Сърбите отстжпиха къмъ Крива Фея, като дадоха много
убити1) и 35 пленника. Началникътъ на Власинския отрядъ из
прати една рота съ единъ взводъ артилерия отъ в. Стрешаръ въ
Крива Фея, дето ги очакваха да пристигнатъ вечерьта. Освенъ
това, началникътъ на Войските въ новите области разпореди
две роти доброволци (350 пушки) да заминатъ съ влакъ отъ
Скопие къмъ Владичинъ Ханъ да засилятъ Власинския отрядъ.
А презъ нощьта срещу 2-и октомврий началникътъ на Власин
ския отрядъ заповяда батальонътъ отъ 17-и полкъ, оставенъ за
общъ резервъ, да се отправи за Враньска Баня, въ поддържка
на войските при Крива Фея и да попречи на настжплението
на българите къмъ желЪзно-пжтната линия въ долината на
р. Морава.
Настжплението на Въ Щаба на бригадата знаеха, че сръб-

2/3-а бригада. ските гранични постове сж усилени съ маст
ното население (III призивъ) и че на участъка
отъ поста Вило Коло до Доганския постъ сърбите нЪматъ по
вече отъ една рота. Не бе известно какви сили има задъ посто
вете. Всжщность срещу района на бригадата отъ Луке до в. Па
терица бЪха разположени 2/12-и батальонъ III призивъ, Пре-
шовската комбинована рота и петь планински с. с. орждия.
Командирътъ на бригадата реши да завладее най-напредъ
височината на единъ и половина клм. северно отъ поста Дукатъ
(в. Дукатъ), за което на 30-и септемврий вечерьта частите заеха
изходно положение на четири клм. източно отъ поста Дукатъ,
а 3/29-а дружина и 7/2-а планин. батарея — на граничната линия.
Въ 2215 часй командирътъ на бригадата получи заповЪдьта
по II армия № 7 и заповяда:
1) На командира на 29-и полкъ, въ 21 55 часа:
,,3-а дружина къмъ 5 часа на 1-и октомврий да атакува и завладее
сръбския постъ, който е срещу нашия постъ Дукатъ, както и височи-*)
*) Въ участъка на 2/13-а дружина българигЪ намериха 11 убити, а при 3/13-а— 15;
имаше убити и въ участъка на 1/13-а дружина.
НПСТЖПЛЕНИЕТО н а б ъ л г а р и т -ь КЪМ Ь ГР. вилня и п о д о л и н а т а н а р. м о р а в а 115
ната, находяща се на единъ и половина клм. северно отъ поста Ду-

катъ (тамъ, дето е охраняващата дружината 10-а рота). Следъ това да
се очистятъ и промеждутъчните постове. На завладените пунктове да
се окопае, и да чака втора запов%дь. Батареята да бжде готова да
поддържа пехотата на завладените пунктове."
2) На сжщия въ 22 часй:
„Подполковникъ Селвелиевъ съ две роти отъ 1-а дружина да
атакува и завладее сръбския постъ при Доганица, следъ което да
очисти промеждутъчните постове на северъ отъ първия, до поста Ду-
катъ. На завладените места да се окопае и да чака втора заповедь.
Водачи— войници-опълченци.“
3) На командира на Конния дивизионъ въ 2210 часа:
„Разпоредено е на 1-и октомврий къмъ 5 часа да бжде атаку
вана и завладена граничната линия. Конницата съ Конно-пионерния
взводъ да бжде по пжтя за поста Дукатъ, на около два клм. източно
отъ него.“
На 30-и септемврий въ 2330 часй началникътъ на Щаба на
бригадата, капитанъ Асенъ Буковъ, замина за в. Дукатъ, съ
задача да насочи 3/29-а дружина да завладее височината единъ
и половина клм. северозападно отъ поста Дукатъ, наречена Гюр-
кова Белега, а по пжтя да предупреди граничната застава и
постоветЪ за предстоещитЪ действия. Началникътъ ча Щаба на
бригадата дойде при заставигй два клм. източно отъ поста Дукатъ.
Назначени бЪха водачи къмъ разнитЪ гранични пунктове, по
ставени бЪха и постове на кръстопжтищата, за да насочватъ
отпослеидещитЪ части.
На 1-и октомврий въ 2 часй 3-а дружина бЪше готова. По
това време падна гжста мъгла. Като се надаваше на водача, дру
жината въ 4 часй настжпи къмъ височината северно отъ поста
Дукатъ. Съ дружината тръгна и началникътъ на Щаба на бри-
гадада. Къмъ 5 часй мъглата стана още по-гжста. Дружината се
спрЪ, а началникътъ на Щаба на бригадата съ водача и добро
волци навлезе въ сръбска територия, за да провери посоката за
височината, къмъ която се насочваше дружината. Но водачътъ
загуби посоката, и тЬ се върнаха, а дружината, наместо в. Гюр-
кова Беле*га, зае в. Дукатска Чука, около единъ и половина
клм. североизточно отъ нея, дето се премести и 7-а планинска
батарея.
Къмъ 7 часй, преди да се вдигне мъглата, началникътъ на
Щаба на бригадата намЪри 10-а рота, която охраняваше 3-а дру
жина, прикрита до границата, срещу височината Гюркова Белега,
заповяда й да атакува, и, следъ като я завладее, да се насочи
къмъ постоянния сръбски постъ Дукатъ.
е*
Капитанъ Азмановъ поведе ротата въ боенъ редъ. СърбигЬ

откриха движението на българитй и напустнаха поста. Следъ
това взводоветЪ бЪха насочени встрани.
Въ 8 30 часй 10-а рота завладЪ напълно граничната линия
въ участъка около поста Дукатъ, като преследва сърбитЪ отъ
поста Дукатъ съ огънь.
ДругитЬ части отъ бригадата тръгнаха въ 2 45 часа въ похо-
денъ редъ отъ бивака си за в. Дукатъ. Въ З 15 часа главата
на колоната стигна на два клм. източно отъ поста Дукатъ. При
тръгването отъ бивака командирътъ на 29-и полкъ насочи
4-а дружина да завладее поста Доганица.
Дружината се отдали отъ главнигЬ сили, и, съ слаби мЪрки
за охранение, тръгна въ походенъ редъ за българския постъ
Доганица.
Височината Доганица има форма на пресЬченъ, яйцеобра-
зенъ конусъ, съ много стръмни склонове; по нея околовръстъ
минаваше широкъ воененъ пъть, работенъ презъ време на вой
ната въ 1913 година. Движейки се непрекъснато, безъ почивка,
едва къмъ 5 часй челната часть на дружината стигна поста
Доганица. Следъ десеть минути почивка и разузнаване, майоръ
ДрЪнски построи боенъ редъ съ три роти въ първа линия и
една — въ поддържка.
ВсЬка рота имаше по петь гранични войника за водачи.
Въ 6 30 часа, следъ слаба престрелка, постътъ Доганица
6Ъ заетъ.
СърбигЬ б-Ьха изненадани, напустнаха бързо поста, отстъ
пиха въ западна посока, и на около 2500 крачки се спряха на
окопанигЬ отпорано върхове, отдето откриха безреденъ огънь.
Въ 11 30 часй командирътъ на бригадата издаде, отъ поста
Дукатъ, следната заповЪдь:
„§ 1. — Граничната стража на противника е сбита отъ постовете.
Вд-Ьсно отъ насъ, по пжтя Църни Върхъ — Крива Фея, настжпва
полковникъ Сантурджиевъ (13-и полкъ). Вл%во действува 3-а бригада
отъ 3-а Балканска дивизия, къмъ в. Китка и в. Чупина.
§ 2. — На поверената ми бригада е запов%дано да настжпи въ
посока Стайовци — Голочевци — Нови Глогъ — Средни Делъ — Нера-
довце, като на 1-и октомврий заеме Стайовци — Голочевци, за което:
Далечно охранение — майоръ Рашковъ (2-и дивизионъ отъ 4-и
коненъ полкъ — два ескадрона)— да тръгне въ 1230 часа и да следва
пжтя поста Дукатъ — в. Патарица — Глогъ и разузнава въ посо
ките: а) в. Дукатъ — в. Патарица — Средни Делъ; б) поста Дукатъ —
Стайовци — Шаинце; в) поста Дукатъ — Радовница — в. Китка.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЯ БЪЛГАРИТЪ КЪМЪ ГР. ВРДНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р. МОРАВА 117
Авангардъ — майоръ Дудунковъ (петима конника отъ Конния

дивизионъ, 2-а дружина отъ 29-и полкъ, Пионерниятъ и Конно-пионер-
ниятъ взводове) — да тръгне въ 13 часй и да следва по пътя Дукатъ —
в. Патарица — Нови Глогъ.
Главни сили — полковникъ Лазаровъ (29-и полкъ — две и поло
вини дружини, Картечната рота и 7-а с. с. планинска батарея — три
орждия) — да тръгне въ 1330 часа и да следва пжтя на авангарда.
Ариергардъ (взводъ пехота отъ 4-а дружина) — да следва въ
опашката на колоната.
Домакинскиятъ обозъ — поручикъ Цоневъ — да достигне тази
вечерь поста Дукатъ."
Командирътъ на дивизиона получи запов^дьта въ 1250 часа,

тръгна веднага и въ 1310 часа стигна на поста Дукатъ, дето
получи отъ бригадния командиръ следната допълнителна за
поведь.
„Отрядътъ ще настжпи по билото на планината, но не по пжтя
презъ Стайовци; побързайте да излезете напредъ съ конницата, по
билото на Глогъ.“
Дивизионътъ изпрати три самостоятелни разезда и единъ
челенъ разездъ и настжпи къмъ Глогъ, съ челна стража поло
вина ескадронъ.
Къмъ Червени Градъ охранителните разезди на челната
стража бЪха обстреляни отъ сърбите, които заемаха позиция по
височините при това село. Позицията на сърбите имаше неколко
реда окопи съ бойници. Споредъ широчината на фронта, коман-
диръгь на дивизиона оцени силата на сърбите около две роти,
за което донесе на командира на бригадата.
По това време артилерията на бригадата откри огънь по
окопите на сърбите. Подъ прикритието на този огънь, дивизио
нътъ продължи настжплението си до полите на в. Патарица,
дето го завари нощьта.
Въ 18 часа командирътъ на дивизиона изпрати отъ в. Пата
рица до командира на бригадата донесение:
.Настжплението ми за Глогъ се затруднява отъ неприятелските
пехотни части, които заематъ върховете по старата сръбско-турска
граница, за численостьта на които мжчно може да се разузнае, тъй
като сж разположени прикрито, въ стрелкови окопи.“
Следъ това дивизионътъ, по заповедь, се оттегли да нощува
задъ предните постове на бригадата.
Самостоятелните разезди скоро попаднаха на засада, и дей-
ностьта имъ бе прекжсната. Единъ отъ техъ, следъ слаба пре
стрелка, достигна в. Патарица, отдето въ 17 часа изпрати до
118 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО-ВРАНЯ
командира на бригадата донесение за разположението на коло

ната на полковникъ Сантурджиевъ около Крива Фея, както и
за отстжпилитЪ предъ фронта на тази колона сръбски слаби
части къмъ р. Банска.
Самостоятелниятъ разездъ (осемь конника) къмъ в. Китка
измина 20 клм. по извънредно лошъ пжть. При Радовница той
се натъкна на една кула, на която забеляза само двама часови
а предъ нея — окопи. Тъй като пжтьтъ за в. Китка минаваше
покрай кулата, поручикъ Кючуковъ реши да мине презъ това
место съ целия си разездъ. Но, когато наближи на около
500 крачки, сърбите откриха силенъ огънь срещу разезда, и
последниятъ бе принуденъ да се прикрие. Тъй като и съседните
до кулата височини бЪха заети отъ сръбски постове, начални-
кътъ на разезда го спре и изпрати на командира на бригадата
.Западно отъ Радовница, на 500 крачки, се забелязва сръбска
кула, заета отъ две роти войска, която ме обстрелва. Два коня раниха.“
Самостоятелните разезди и гЬзи на челната стража дадоха
двама войника ранени и три коня убити.
Предната охрана на колоната тръгна съ единъ часъ закъ
снение, защото дочака 3/2-а планинска батарея.
Въ 17 часа тя бе срещната съ далеченъ пехотенъ огънь
отъ хребета два клм. югозападно отъ к. 1634. Едновременно съ
това, командирътъ на бригадата получи и донесение отъ конни
цата, че по хребета западно отъ Червени Градъ, около Радов
ница и на к. 1634 има окопи, които сж заети съ около една и
половина роти.
По заповедь отъ командира на бригадата, предната охрана
се развърна въ боенъ редъ, и настжпи енергично; излезоха на
позиция и 3-а и 7-а батареи северно отъ поста Вило Коло (при
Червени Градъ) и въ 1730 часй откриха огънь по сръбските
окопи. Следъ като неколко снаряда попаднаха въ окопите, сър
бите отстжпиха на югозападъ.
Предвидъ напредналото време. 29-и полкъ, една батарея
и конницата се спреха да нощуватъ на бивакъ югоизточно отъ
к. 1634; 2-а дружина съ една батарея бе назначена въ предни
постове на линията к. 1634 — Червени Градъ; два взвода отъ
1-а дружина — близко охранение на бивака. Щабътъ на бри
гадата се установи до поста Вило Коло. Бригадата имаше
свръзка съ съседните части.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЪ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА|Р. МОРАВА 119
Преди пладне б*Ъше студено, имаше и гжста мъгла, по

пладне — ясно и топло, а следъ пладне — облачно, презъ нощьта
валЪ дъждъ и снЪгъ.
29-и полкъ даде единъ подофицеръ раненъ.
И тъй, макаръ да не срещна съпротива, бригадата не из
пълни задачата си — да достигне линията Стайовци— Голочевце.
Въ 17 часа полковникъ Бошнаковъ изпрати до команду-
ващия II армия донесение, съ копие до командира на 3-а дивизия
и до командира на 1/7-а бригада, че е стигналъ до к. 1634, и
че на 2-и октомврий ще продължи движението. Това донесение
6Я получено въ Щаба на армията на 2-и октомврий въ 1320 часй.
Настжплението къмъ Н астъплението на 1/7-а бригада. —

Враня на 2-и ок Въ 7 30 часа въ Щаба на 1/7-а бригада се
томврий. получи заповЯдьта по II армия № 11 *).
Командирътъ на бригадата въ 1055 часа заповЯда:
я1) Следъ вчерашното успешно преминаване на границата отъ
цялата наша армия, противникътъ се е оттеглилъ. Предъ насъ той
заема съ около една дружина височината Каменитица.
2) ......................................................................................3
3) На поверения ми отрядъ е заповядано да продължи настж
плението си къмъ Враня, за което заповЯдвамъ:
А) Л Я в а к о л о н а — майо ръ А н д рее въ :
1-а дружина отъ 13-и Да продължи настжплението
п о л к ъ ......................... 1 дружина си къмъ с. Сливница — с. Из-
Отъ 4-а дружина отъ 13-и умно, съ цель да приготви ши
п о л к ъ ......................... 2 роти рока база отъ офицерски и
Отъ 2-а планин. батарея . 2 орждия подофицерски патрули, която
Картечници..................... 2 картечници да бжде по-близко до ж.-п. ли
Отъ 1-и ескадронъ . . . 4 конника ния за действието на полу-
ескадрона и пионерния взводъ
по разрушаване ж.-п. линия.
Б) С р Я д н а колона — под ю л к о в н и к ъ К и р о в ъ :
3-а дружина отъ 13-и Да настжпи и заеме в. Каме
полкъ ................................. 1 дружина нитица (к. 1464) и да разпро
Отъ 4-а дружина отъ 13-и стре действията си къмъ в. Чо-
пол къ .................................2 роти вЯкъ, като се укрепи добре
Отъ 2-а планинска ба на тЯзи височини.
тарея .................................2 орждия
■ 1) Гл. стр. 37.

В) Д е с н а к о л о н а — м а й о р ъ К о е в с к и :
2-а дружина отъ 13-и Да остави две роти, които
п о л к ъ ....................... 1 дружина да отбраняватъ сега заеманите
К а р те ч н и ц и ....................2 картечници височини, а съ две роти и две
Отъ 1-и ескадронъ . . . 4 конника картечници, подъ негова ко
манда, да настъпи презъ Кри
ва Грамада, Обчивало Игрище
къмъ Крива Фея и да съдей-
ствува на Средната колона за
заемане в. Каменитица. Да
остави двама конника при две
те роти на в. Проклятия.
Г) К о н н и ц а — м а й о р ъ Г е л и н о в ъ :
Отъ 1-и ескадронъ на б-и Да изпрати двама конника
коненъ полкъ . . . 1/г ескадронъ при двете роти на в. Прокля
Конно-пионерниятъ тия. Да настъпи отъ мина Мо-
взводъ........................1 взводъ сулъ презъ Църни Върхъ—
в. Проскченица— с. Сливница—
Изумно, като излезе предъ
Лавата колона и има за задача
да разруши ж.-п. линия, където
намери възможность и най-
вредно за противника. За тази
операция да влезе въ спора
зумение съ майоръ Андреевъ,
а последниятъ да му дава
вс%ко съдействие и улеснение.
4) Свързка да се поддържа чрезъ конните ординарци и построе
ните телефони.
5) Предни превързочни пунктове да се откриятъ при колоните, а
общъ превързоченъ пунктъ — при фабриката Мосулъ. Двете роти на
в. Проклятия да изпращатъ ранените направо въ фабриката Мосулъ.
6) Домакинските обози да се приближатъ къмъ мината Мосулъ.
7) За продоволствие съ хлебъ конницата се придава къмъ Левата
колона, а двете роти отъ 2-а дружина съ картечниците, подъ коман
дата на майоръ Коевски, да получатъ продукти и хлебъ по. пътя
мината Мосулъ— поста Мосулъ къмъ Обчивало Игрище.
8) Азъ ще се намирамъ при носа Хайдушки Преслопъ (южно отъ
к. 1771), дето да се изпращатъ донесенията."
ЗаповЪдьта бе изпратена къмъ 11 часа по конни ординарци,

и се получи въ колоните къмъ 15— 16 часа.
Левата колона, поради издаденото си положение, остана на
позицията Сръбска Чука (к. 1443), като се окопа.
Въ 15 часа една сръбска колона, която настжпваше откъмъ
Враньска Баня, зае височините при Сливница. Майоръ Андреевъ
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НП БЪЛГПРИТИ КЪМЪ ГР. ВРПНЯ И ПО ДОЛИННТП НП Р. МОРПВП 12 1
заповяда на артилерията да я обстреля и изпрати 1-а рота да

разкрие силите й. Това бЪха две роти отъ Скопския добровол
чески отрядъ (350 души), които, по запов1здь отъ началника на
Войските въ новите области, се превозиха отъ Скопие по желез
ницата, за да усилятъ Власинския отрядъ.
Сърбите посрещнаха патрулите на българската рота съ
силенъ огънь, който принуди ротата да се спре. Майоръ Лндреевъ
сметаше сръбската позиция за много силна, и, поради напред
налото време, отложи изпълнението на заповедьта по брига
дата за 3-и октомврий.
Средната колона настъпи въ боенъ редъ, като насочи два
взвода да обходятъ левия флангъ на сръбската позиция. Безъ
да дочака Десната колона, само съ съдействието на двете пла
нински оръдия, Средната колона настъпи енергично и въ
1430 часа завладе в. Каменитица. Сърбите отстъпиха къмъ
Несвърта, преследвани съ огънь отъ 3-а дружина. За нощуване
колоната зае позиция на в. Чука (к. 1353).
Десната колона получи заповедьта въ 13 часа, но можа да
се приготви и да тръгне чакъ въ 18 часа. Тя не съдействува
при завладяването на Каменитица, и нощува въ местностьта
Говедарникъ, на около два клм. отъ границата.
Конницата къмъ 17 часа стигна въ Сливница, дето нощува
при Девата колона.
И тъй, на 2-и октомврий 1/7-а бригада, като очакваше запо
ведьта по армията, загуби деня напраздно — Десната и Девата
колони останаха на местата си, а само Средната колона напредна
три-четири километра.
Не беше необходимо командирътъ на бригадата да чака запо
ведьта. Той требваше да се ръководи отъ наставлението по ар
мията и отъ упътването, дадено му отъ Щаба на действуващата
армия, защото сърбите имаха слаби сили предъ бригадата (въ
Щаба на бригадата знаеха, че предъ Девата колона нема сърби,
предъ Средната — три-четири роти безъ артилерия, а предъ
Десната колона — слаби сръбски отделения, които отстъпватъ).
Сведенията на Щаба на бригадата за сръбските сили на
в. Стрешаръ (два батальона съ три планински оръдия) беха
преувеличени. На Стрешаръ сърбите имаха не повече отъ три
роти съ две картечници и две оръдия, отъ които една рота съ
оръдията въ 9 часй бе изпратена къмъ Крива Фея. Въ същата
посока бе насоченъ още презъ нощьта и единъ батальонъ отъ
122 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
17-и полкъ 1 призивъ отъ резерва. Сръбското командуване на-

сочи къмъ Враньска Баня и 4-и кадрови полкъ отъ Ужице, и
затова вече бригадата щЪше да срещне по-голЪма съпротива.
Бригадата загуби — 4 убити и 40 ранени войника.
За зйгубиг^ на сърбигЪ нЪма точни сведения. Въ окопитЪ
имъ на в. Каменитица 3/13-а дружина намери около 20 убити.
Имаше такива и по-нататъкъ, по пжтя на преследването.
Времето презъ деня бЪше лошо. По височинигЬ валеше
снЪгъ и вилнееха силни виелици. По низкигЪ мЪста валеше
дъ*кдъ; падна и мъгла, и действията на бригадата бЪха затруднени.
•
Н астъплението на 2 !3-а бригада /г/>л/ъ Напи Глогь. —

По сведение отъ конницата се знаеше, че въ казармитЯ западно
отъ Радовница има около две роти сърби.
Известно бЯше, че 1/7-а бригада е достигнала височинитЯ
около Крива Фея, а влЯво, къмъ ГолЯмъ Върхъ и Китка, се
чуваше артилерийски огънь отъ 3/3-а бригада.
Въпреки неблагоприятното време (гжста мъгла, снЯгь и
вЯелица), командирътъ на бригадата реши да продължи настъп
лението за Нови Глогъ, като изпрати къмъ казармитЯ западно
отъ Радовница една рота съ едно планинско оръдие. Той запо
вяда:
„1) Двангардъ — майоръ Дтанасовъ — единъ взводъ конница,
3-а дружина, 7-а с. с планин. батарея (две оръдия) и пионерниятъ
взводъ — да тръгне въ8часа по бйлото за в. Патарица — Нови Глогъ.
Нощуване въ Глогъ. Предвидъ силната мъгла и вЯелицата, часгитЯ
да бъдатъ готови всЯки моментъ при среща съ противника да се
хвърлятъ на ножъ. Стрелбата се забранява.
2) Главни сили — полковникъ Лазаровъ — 1-а дружина, Кар
течната рота, 3-а с. с. планин. батарея, 2-а и 4-а дружини — да след-
ватъ на 500 метра задъ авангарда, като установятъ здрава свръзка
съ него.
3) Конница — майоръ Рашковъ — да следва въ опашката на
колоната.
4) Домакинскиятъ обозъ да следва задъ конницата.
5) 5-а рота съ едно с. с. планин. оръдие отъ 7-а батарея да
се.спустне незабавно по хребета югозападно отъ к. 1634 къмъ Мер-
кеза (казармитЯ) при Радовница; скрито да се приближи до него и,
щомъ се вдигне мъглата и следъ като артилерията разруши казармата,
да атакува и прогони противника. Следъ като прогбни неприятеля, да
се насочи за Нови Глогъ и по бйлото на в. Ключъ — Враня, за да се
присъедини къмъ полка си."
Движението започна въ 8 часй въ колона по единъ. СнЪгътъ
биеше въ очигЬ, а отъ мъглата не се виждаше по-далечъ отъ
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НИ БЪЛГЯРИТЪ КЪМЪ ГР. ВРЛНЯ И ПО ДОЛИНЯТЯ НЛ Р. МОРЛВН 123
петь-десеть крачки. Въ 11 часй предната охрана стигна на поста

Патарица. Граничните войници и единъ старъ селянинъ не се
наемаха да водятъ колоната въ такава виелица. Командирътъ
на бригадата спре похода и изпрати 9-а рота да завладее сръб
ския постъ. Въ това време той получи чрезъ 1/7-а бригада запо-
ведьта по армията № 11 и съобщение докжде е стигнала тази
бригада. Той изпрати съобщение за положението на своята бри
гада и молй полковникъ Сантурджиевъ да влезатъ въ по-тесна
свръзка на линията Изумно — Средни Делъ. Следъ единъ часъ
колоната започна трудното спускане отъ в. Патарица. Долу вре
мето беше по-меко, но духаше силенъ ветъръ. Снегътъ се обърна
на дъждъ, който измокри войниците до костите.
9-а рота зае поста. Сърбите избегаха, като оставиха окопни
сечива, пушки и четири походни легла.
Въ 21 часа, съ помощьта на водачъ, бригадата стигна въ
Нови Глогъ, и се разположи на бивакъ, съ предни постове
3/29-а дружина на единъ и половина клм. западно отъ селото.
Командирътъ на бригадата изпрати донесение въ Щаба на ар
мията (копие до 3-а дивизия и до другите части), че е стигналъ
до Нови Глогъ, и възнамерява да продължи настжплението къмъ
Враня. Обаче, донесението му се получи едва на следния день.
За действията на 5-а рота, изпратена съ едно орждие къмъ
Радовница, немаше сведение. Въ дневника за военните действия
на командира на 7-а планин. батарея е казано следното за
действията на придаденото къмъ ротата планинско орждие:
„Въ 14 часй орждието зае маскирана позиция на 3500 метра отъ
противника, отдето обстреля неколко окопа съ стрелци. Против-
никътъ немаше артилерия, и орждието промени позицията си и
зае такава на 2500 метра, 'за да разруши зданието (Кулата) при
Меркеза (казармите), което после бе доразрушено. Вечерьта
орждието беше на бивака“ .
Настжплението на 3-и Н астъплението на 117-а бригада. —

и 4-и октомврий. На 3-и октомврий колоните на 1/7-а бри
гада продължиха движението си, за да
достигнатъ целите си, дадени имъ съ заповедьта по бригадата
отъ предния день.
Отъ пленници бе узнато, че сърбите заематъ височините
западно отъ Сливница съ около три роти I призивъ и една рота
III призивъ, безъ артилерия. Въ 8 часа Левата колона настжпи
въ боенъ редъ (две роти — въ първа линия, две роти — въ под-
124 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II ЯРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО— ВРЯНЯ
държка и по една рота — въ обходъ на двата фланга на сърбите;

артилерийскиятъ взводъ — задъ левия франгь). Въ мъгла и при
дъждъ, къмъ 11 часа Лавата обходна колона излезе срещу дЬсния
флангъ на сърбите. Разколебани, сърбите не дочакаха удара, и
се оттеглиха на по-задния гребенъ. Въ това време пристигнаха
подкрепления по железницата отъ югъ, откъмъ Владичинъ Ханъ
и Враньска Баня. Сърбите откриха силенъ пушеченъ и карте-
ченъ огънь и спреха настъплението на колоната. Общото ко-
мандуване бе поелъ командирътъ на 4-и кадрови полкъ.
Когато узна отъ пленниците за пристигналите подкрепления,
началникътъ на Левата колона реши да се оттегли на изходната
си позиция. Той бе поискалъ подкрепа, и командирътъ на бри
гадата заповеда на Средната колона да поддържа съ артиле
рийски огънь Левата колона, но това бе невъзможно въ силно-
пресечената местность.
При такова положение, следъ прекратяване боя, къмъ 1930 часй,
Левата колона въ пъленъ редъ се оттегли на старата си позиция —
в. Сръбска Чука. Сърбите не преследваха. Споредъ показанията
на пленниците, те сж имали срещу Левата колона единъ бата-
льонъ; по-после пристигнали още два батальона отъ 4-и полкъ отъ
Вишеградъ и по-сетне — още два батальона, снабдени съ бомби.
И така, шесть роти българи издържаха натиска на петь бата
льона сърби, на които нанесоха тежки загуби, но и те дадоха
значителни жертви — убити: подпоручикъ Чехларовъ и 22 вой
ника; ранени: подпоручикъ Заховъ, подпоручикъ о. з. Филипо-
вичъ и 72 войник?.
Средната колона, усилена съ 5-а и 6-а роти, настъпи въ
8 часй, съ една дружина въ първа линия и четири роти въ
поддържка. Сърбите заемаха позиция източно отъ Несвърта съ
единъ батальонъ и едно оръдие. Предъ позицията имаше дъл-
бокъ долъ. Въ 945 часа колоната бе посрещната съ артилерийски
огънь. Къмъ 12 часй оръдията и картечниците на българите
добиха огнево надмощие. Ротите, които беха насочени да обхо-
дятъ двата фланга, въ 1430 часа стигнаха на 600 крачки отъ
позицията на сърбите. Тогава четири роти отъ фронта атаку
ваха сърбите, които отстъпиха, като оставиха 16 войника убити.
На завладената позиция пристигна планинскиятъ артилер. взводъ
и откри огънь по отстъпващите къмъ Несвърта сърби, които,
подкрепени отъ единъ батальонъ, започнаха да се подреждатъ
на гребена западно отъ селото. Преследвани по петйте отъ
пехотата, те беха отхвърлени къмъ върховете Присада и Боро-
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р МОРАВА 125
викъ. Една рота сърби въ походна колона се опита да кон-

търатакува, но три роти българи се спустнаха срещу нея, и я
разпръснаха. Въ 17 часй 5-а и 6-а роти, по заповфдь отъ коман
дира на бригадата, се върнаха на границата, за да охраняватъ
тила и за свръзка съ частите при Стрешаръ. Колоната нощува
на линията Присада — Боровикъ (три роти) и на височината
западно отъ Несвърта (три роти, картечниците и оръдията).
Колоната даде ранени капитанъ Самоковлиевъ и 50 войника.
Сърбите оставиха 1 офицеръ и 60 войника убити.
Десната колона (7-а и 8-а роти) остана на границата. 5-а и
6-а роти, следъ като се завърнаха, нощуваха въ Мосулъ.
Полуескадронътъ охраняваше левия флангъ на Девата ко
лона, при което бе раненъ командирътъ на Конно-пионерния
взводъ, поручикъ Стоевъ.
И тъй, бригадата стигна до линията в. Просеникъ — в. Боро
викъ — в. Присада — Сръбска Чука. Отстъпващите предъ бри
гадата сръбски части (около шесть батальона и две оръдия) се
спреха на десния бр-кгъ на р. Морава, между Корбеовачка и
Елашничка реки.
Командирътъ на 1/7-а бригадата, като сметаше, че десниятъ
флангъ е откритъ и че сърбите биха могли откъмъ Ново Село
да прекъснатъ съобщенията му въ тила, заповеда на начал
ника на Средната колона да вземе мерки за охранение на десния
си флангъ. Оттеглянето на 5-а и б-а роти въ тила на бригадата
и при това на границата беше излишно.
Бригадата имаше свръзка съ съседните части — 26-и полкъ,
на в. Плоча, и 1/1-и ескадронъ, при Божица; влфво — 2/3-а бри
гада — при Златокопъ, южно отъ Враня.
За достигнатите места на 3-и октомврий командирътъ на
бригадата донесе на командуващия II армия, който донесе въ
Щаба на действуващата армия.
Вечерьта бе получена заповедьта по II армия № 131)-
Въ тридневните бойове бригадата загуби: 1 офицеръ и
36 войника убити, 3 офицера и 141 войника ранени.
Поради пресечената местность, лошото време, умората и
оттеглянето на Левата колона, командирътъ на бригадата не
продължи настъплението, и на 4-и октомврий заповеда коло
ните да минатъ къмъ отбрана на достигнатите позиции, да
поддЪржатъ контактъ съ сърбите и да разузнаватъ съ патрули.
!) Гл. стр. 56.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
За взетото решение той донесе въ Щаба на армията (копие до

командира на 26-и полкъ).
ПатрулигЬ отъ Лавата колона узнаха, че сърбигЬ сж използу
вали мъглата и тъмнината, и сж се оттеглили. Командирътъ на
1/6-и ескадронъ, майоръ Гелиновъ, съ осемь конника разузна
къмъ Изумно и стигна до селото, безъ да срещне сърби. Отъ
мЪстни жители узна, че сьрбигЬ рано сутриньта отстжпили къмъ
Враньска Баня. Патрулъ отъ Дясната колона се доближи до
Мал. Стрешаръ и узна, че сърбигЬ още заематъ окопигЪ си.
Н астъплението на 213-а бригада. — Споредъ сведенията,

добити отъ мастното население, въ посоката в. Ключъ — Враня
сърби нЪмаше. На 3-и октомврий въ 7 часа командирътъ на
бригадата заповяда2):
*1) Майоръ Рашковъ — 2-и дивизионъ отъ 4-и коненъ полкъ
(безъ единъ взводъ) съ едно отделение отъ Конно-пионерния взводъ —
да тръгне въ 8 часй по пътя Нови Глогъ — в. Ключъ — Требишине —
Златокопския мостъ — Враня, като разузнава на фронта Враня — Боя
новци ; да обърне особено внимание за осветляване посоката Боя
новци — Куманово; съ приближаване до ж.-линия, да изпрати отделни
патрули да разузнаватъ ж.-п. линия въ участъка ж.-п. ст. Враня —
ж.-п. ст. Бояновци, като повредятъ само релсите на завоите, стрел
ките по станциите и телеграфната линия; колкото по-близо до ж.-п. ст.
Бояновци станатъ поврежданията, толкова по добре; повреждането на
мостовете се забранява.
2) Лева колона — майоръ Дренски — 4-а дружина съ две с. с.
планински оръдия отъ 7-а батарея — да следва непосредствено задъ
авангарда на Десната колона до кръстопътя югоизточно отъ висотата
Сама Бука (единъ клм. северно отъ Барбарушинце), оттамъ ще се
отдели и следва по пътя на конницата, съ задача да достигне севе
розападната окрайнина на Брестовачките лозя, дето да се затвърди
съ фронтъ на западъ, съ цель да се обезпечи безпрепятственото
настъпление на Десната колона за ж.-п. ст. Враня отъ страна на про-
тивникъ, който би могълъ да се появи откъмъ Бояновци.
3) Десна колона — полковникъ Лазаровъ — 1-а, 2-а и 3-а дружини,
Картечната рота, 3-а планин. с с. батарея, пионерниятъ взводъ и единъ
взводъ конница — да тръгне въ 8 15 часа и да следва пътя Нови
Глогъ — в. Ключъ — Дуланъ — ж.-п. ст. Враня. Днесъ следъ пладне
обезателно да завладее Враня.
4) Десно странично прикритие — капитанъ Пашевъ — 4-а рота
съ десеть конника — да тръгне въ 8 часа и да следва пътя с. Нови
Глогъ — к. 1144 и по-нататъкъ — по хребета за Лева Река. Да уста
нови свръзка съ 13-и Рилски полкъ, който настъпва вдесно отъ него.“
*) Споредъ сръбската карта мерка 1:75,000.

НАСТЪПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЪ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НАР.МОРАВА 127
Конниятъ дивизионъ настжпи въ 8 часа, като изпрати по

пжтя далеченъ разездъ (осемь конника) и челна стража (поло
вина ескадронъ). Срещнатите групи сърби беха разгонвани или
пленявани. Въ 9 30 часа дивизионътъ стигна в. Ключъ, дето
дочака пехотната колона. Въ I I 20 часа изпрати два далечни
разезда — къмъ Златокопъ и къмъ бившата турска граница,
следъ което дивизионътъ продължи движението и въ 1250 часа
зае моста при Златокопъ. Следъ това изпрати още два разезда,
които, заедно съ изпратените по-рано, разпръснаха охраната на
железния пжть и го разрушиха южно отъ ж.-п. ст. Враня. Въ
1330 движението по тази линия бе прекжснато.
Майоръ Рашковъ заповеда на началника на челната стража
да настжпи къмъ Враня, и, когато наближи края на града, да
повика команданта и кмета, отъ които да поиска да му преда-
датъ града безъ съпротива. Разездите на подпоручикъ Стоевъ и
поручикъ Божковъ беха насочени да разузнаватъ и разрушатъ
железния пжть южно и северно отъ Враня.
Челната стража настжпи. Страничните разезди обкржжиха
града, а челниятъ — поручикъ Мархолевъ — съ десеть конника
навлезе въ града. Първоначално гражданите посрещнаха разезда
радушно, акламираха го и го приветствуваха съ думите: „Добре
дошли освободители-българи“ . Но, когато стигна къмъ средата
на града, разездътъ бе изненаданъ отъ огънь, откритъ отъ про
зорците на кжщите съ пушки и пистолети. Отъ този неочакванъ
огънь бе убитъ младшиятъ подофицеръ Иванъ Ивановъ Стойновъ
Измената и вероломството на гражданите беха очевидни. Това
се потвърди и отъ обстоятелството, че трупътъ на убития подо
фицеръ бе намеренъ безъ очи — извадени по най-зверски
начинъ отъ сърбите.
Следъ изненадата командирътъ на дивизиона заповеда на
челната стража да се оттегли къмъ моста на р. Морава, а с&мо
разездите да останатъ да наблюдаватъ града откъмъ южния му
край. Една и половина рота сърби излезоха отъ края на града
и въ боенъ редъ настжпиха по двете страни на пжтя.
Майоръ Рашковъ схвана, че въ града има сръбски войски,
спеши главните сили на десния брегъ на р. Морава, а взвода
на поручикъ Мархолевъ остави на левия брегъ да охранява
моста. Въ 1630 часа пристигна пехотната колона и прогони сръб
ските части къмъ града.
Въ 17 часй Конно-пионерниятъ взводъ — поручикъ Каса-
бовъ, придаденъ къмъ Десната колона, направи разрушение на
железно-пжтната линия около кантона до Нерадовце, безъ да

срещне съпротива огь сърбите.
Въ 1720 часа взводътъ на поручикъ Мархолевъ бе изпра-
тенъ къмъ ЛЪва Река и Средни Дйлъ, за свързка съ частите
отъ 1/7-а бригада. Дивизионътъ се оттегли да нощува на общия
бивакъ на бригадата, югозападно отъ Златокопъ.
Дивизионътъ загуби: убити — младши подофицеръ Иванъ
Ивановъ Стойновъ и конно-пионеригЬ Христо Ивановъ Тодоровъ
и Филипъ Дончевъ Ятанасовъ, три коня убити и единъ тежко*
раненъ.
ЛЪвата колона (4/29-а дружина и две планински орждия)

се отдели въ 13 часа отъ общата колона, и изпрати челна стража.
Въ 15 часа, когато колоната стигна до западните склонове на
Требишински ридъ, чу се пушеченъ огънь, насоченъ срещу кон
ницата, и се получи съобщение отъ командира на дивизиона,
че разездигЬ му сж силно обстреляни, и че сърбите сж заели
десния брЪгъ на реката, около Златокопския мосгъ. Дружината
мина въ боенъ редъ, а орждията заеха позиция задъ лозята на
Бр-^стовацъ, прикрити отъ половина рота. Те веднага откриха
огънь по сръбските групи около моста. Въ това време коман-
дирътъ на бригадата бе съ Дясната колона. Отъ гребена източно
отъ Златокопъ той видЪ оттеглянето на Конния дивизионъ и
изпрати на началника на Лавата колона заповЪдь: „Незабавно
и безустановачно настжпете и завладейте моста при Златокопъ
на р. Морава“ . Той заповяда Дясната колона да се движи
по-бързо, за да излезе по-скоро отъ долината на Златокопската
р^ка, а Конно-пионерниятъ взводъ да разруши железно-пжтната
линия северно и южно отъ станцията. Разрушението бе извър
шено. Въ 1615 часй се получи донесение отъ командира на
Конния дивизионъ, изпратено въ 1330 час&, че е прекжсналъ
съобщенията, безъ да срещне сръбски войски. Но въ този
моментъ сърбите въ дълга верига настжпваха по посока на
станцията и Златокопския мосгъ, а Конниятъ дивизионъ се бе
прехвърлилъ на десния брегъ на р. Морава.
Въ 1620 часй Левата колона, поддържана отъ огъня на арти
лерийския взводъ, настжпи и къмъ 17 часа зае моста. Сърбите
не оказаха съпротива, а, следъ слаба, безредна стрелба, напуст-
наха позицията си и отстжпиха къмъ града. Тъй като се бе
стъмнило, тя не преследва. Къмъ 1830 часй, по заповедь оть
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА БЪЛГЛРИГЬ КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р. МОРАВА 129
командира на бригадата, колоната се оттегли къмъ бивака юго

западно оть Златокопъ, като остави 16-а рота да отбранява моста.
Дясната колона тръгна съ единъ часъ закъснение (9 часй).
По погрешка на водача, тя се спустна въ Луковската рЪка. Въ
1630 часа предната охрана стигна въ Златокопъ и получи запо-
вЪдь отъ командира на бригадата да завладее ж.-п. ст. Враня.
Тя настжпи въ боенъ редъ и, следъ кратка престрелка, завладЬ
станцията. СърбигЬ отстъпиха къмъ града, преследвани отъ
3-а рота, която стигна до лозята на единъ клм. отъ него. Поради
неуясненото положение и напредналото време, командирътъ на
бригадата реши да отложи завладяването на града за следния
день и заповяда бригадата да ношува при БрЪстовацъ, дето да
се прибере и Лавата колона. Предната охрана да се оттегли при
Тибужда, като задържи моста съ една рота.
Дясното странично прикритие (4-а рота) се отдйпи отъ
в. Кпючъ. На около три клм. отъ СрЪдни ДЪлъ около 20 души
сърби откриха огънь и го принудиха да се развърне въ боенъ
редъ. Обстрелвана и отъ мастното население, скрито изъ коли-
битЬ, ротата ги прогони. При ЛЪва РЪка ротата прогони други
няколко отделения сърби. Но, следъ като мина Л4ва РЪка, тя
срещна нови сръбски части, повече отъ батальонъ, вероятно
настжпващи срещу 1/7-а бригада. Следъ кратка престрелка, тя
отхвърли преднитЪ части на тази сръбска група, но къмъ 16 часа,
заплашена съ обходъ, се оттегли на в. Райкина Чука, дето нощува.
Капитанъ Пашевъ донесе за срещнатитЪ сръбски отделения
на командира на бригадата, който въ 17 часй изпрати въ помощь
на ротата единъ коненъ взводъ, а въ 22 часа — и 5-а рота отъ
Радовница. ТЪзи части се събраха на 4-и октомврий.
2/3-а бригада нямаше свръзка съ съседигЬ си — изве
стията отъ Щаба на 1/7-а бригада идЬха съ закъснение; отъ
3/3-а бригада (в. Китка) нЪмаше никакво известие; Щабътъ
на армията отъ 1-и до 3-и октомврий бЪ получилъ само едно
донесение.
Изпратенъ 6Ъ отъ Щаба на армията офицеръ (поручикъ То-
шевъ) да узнае какво е положението на бригадата. Той отнесе и
предписание, съ което се съобщаваше, че е открита телеграфна
станция въ Мосулъ; бригадата да се свърже чрезъ летеща поща съ
станцията, и да поддържа най-гЬсна свръзка съ командуващия
армията. Въ предписанието се обръщаше вниманието на коман
дира на бригадата, защо, като знае, че има въ тила телеграфна
Българската армия въ Световната войма »913— 1916 го л , »• 1Н. 9
130 НДСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМАНОВО— ВРАНЯ
станция, не я е потърсилъ и не се е свързалъ съ нея чрезъ

летеща поща, когато разполага съ два ескадрона.
Поручикъ Тошевъ стигна въ Босилеградъ, отдето изпрати
телеграма до командуващия II армия, че полковникъ Бошнаковъ
подалъ на 3-и октомврий въ 15 часй телеграма чрезъ конникъ до
телеграфната станция Мосулъ, но телеграмата не могла да бжде
прочетена въ станцията, поради което не била и предадена по*
нататъкъ. Поручикъ Тошевъ предаде отъ тази телеграма само
следното: „Днесъ, 3-и октомврий, 2-а дружина (вероятно бригада)
съ две орждия настжпва за Враня въ две колони“ .
Въ 22 часй въ Щаба на бригадата 6Ъ получена отъ 3-а
дивизия запов-Ьдь, съ която се нарежда да се изпращатъ донесе
нията направо въ Щаба на армията презъ Мосулъ и Гор.-Любата.
Едновремено съ нея, се получи и съобщение отъ 1/7-а бригада
за насочване частитЪ на 3-и октомврий, както и заповЪдьта по
армията № 11.
Бригадата загуби всичко: убити — 6 войника и ранени —
2 офицера и 8 войника.
Съпротивата на сърбитЪ бЪше слаба, защото, както уста
нови и конното разузнаване, гЬ не разполагаха съ много войски
около Враня. Бригадата успЪ да разруши желЪзно-пжтната линия
при Нерадовце и прекжсна телеграфното и телефонното съоб
щение на сърбигЬ. Но бригадата не използува първоначалния
успЪхъ на конницата и не настжпи по петйгк на отстлшващигЬ
сръбски слаби части, за да завладее Враня.
Иоятъ при гр. Враня. — Реката Морава бЪше пребродима

на няколко мЪста, а имаше мостове при Златокопъ и при же-
л-кю-пжтната станция. Градътъ е разположенъ на платб, юго
западно отъ което се издига Асанъ Баиръ, а северозападно се
спускатъ перпердикулярно на железния пжть редъ хребети. На
северъ отъ гр. Враня се издига Плячкавица планина, а на северо-
западъ — високото било на старата сръбско-турска граница.
На 4-и октомврий командирътъ на бригадата реши да
завладее града и заповяда:
1) Подпоручикъ Рангеловъ, съ взводъ конница, въ 7 * часа да
тръгне по долината на р. Морава за Куманово и да разузнае най-
малко за единъ преходъ, като има предвидъ, че отъ Ключъ въ
сжщата посока е изпратенъ самостоятеленъ разездъ.
2) Конниятъ дивизионъ да настжпи въ 7 часа къмъ ж.-п. ст. Па-
вловце и да охранява лЪвия флангъ на бригадата.
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИН» КЪМЪ ГР. ВРАНЯ И ПО ДОЛИНАТА НА Р. МОРАВА 131
3) Майоръ ДрЪнски — 4/29-а дружина — да настжпи въ 7 часа

презъ Златокопския мостъ и по хребета Асанъ Баиръ да обхване града
откъмъ западъ.
4) Полковникъ Лазаровъ — 2/29-а и 3/29-а дружини, Картечната
рота, 2/2-о планин. артилер. отд-Ьление (шесть орждия) съ пионерния
и Конно-пионерния взводове — да настжпи въ 7 часа и да завладее
височинитЬ западно отъ Враня.
5) Подполковникъ Селвелиевъ — 1/29-а дружина — да остане на
височините източно отъ Златокопъ.
6) Щомъ веригите се доближатъ на около 300 метра отъ края на
града, да се спратъ и да чакатъ заповедь.
7) 5/29-а рота да отиде напомощь на десното странично прикри
тие (4-а рота), на гребена при Средни Делъ.
4-а дружина настжпи въ 7 часа и до Златокопския мостъ

се движй въ походенъ редъ. Къмъ 8 часй тя мина по моста, и
се развърна въ боенъ редъ. Въ 9 часй отъ лозята северно отъ
Асанъ Баиръ колоната бе посрещната съ рЪдъкъ, безреденъ
огънь. Поддържана отъ огъня на 7-а батарея, отъ позиция на
хребета между р. Вранска и железния пжть, дружината стигна
на около 700 — 800 крачки отъ края на града. Отделни сръбски
стрелци стреляха срещу колоната отъ крайните кжщи и отъ ви
сочините северно отъ града, но къмъ 10 часа тя обхвана напълно
града откъмъ югъ и западъ.
3-а дружина бе насочена отъ командира на полка къмъ моста
при железо-пжтната станция, който беше заетъ отъ 8/29-а рота,
но тя прегази р. Морава половина клм. по-горе, макаръ водата
да беше до поясъ, и зае височината западно отъ станцията.
Сърбите откриха редка стрелба по нея. Батареите минаха по
моста при Златокопъ и въ 9 часа откриха огънь по окрайни-
ната на града. 2-а дружина остана въ поддържка северно отъ
моста. Следъ кратка артилерийска стрелба, 3-а дружина настжпи
и стигна до източния край на града, дето сърбите беха преста
нали да стрелятъ. Съ петь бризантни гранати бе обстрелянъ
кварталътъ, въ който бе убитъ подофицерътъ отъ дивизиона,
следъ което батареите преследваха съ огънь отстжпващите по
долината на Вранска река сърби.
Въ 10 часа отъ всека рота на бойната часть бе изпратенъ
по единъ взводъ да очистятъ града.
За командантъ на града бе назначенъ майоръ Дренски, а
за гарнизонъ — 13/29-а рота. Дружините отъ десната колона се
събраха при източния край на града, съ фронтъ на северъ.
3/29-а дружина зае охранението отъ Мечковацъ, по гребена до
9*
132 НПСТЖПЛЕНИЕТО Нй II ЙРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО -ВРЙНЯ
Сувидо и моста на желЪзно-пжтната линия. Една* рота огь

4/29-а дружина зае входа на теснината на Вранската река, единъ
взводъ отъ сжщата дружина — жел^зо-пжтната станция, а пио-
нерниятъ взводъ — моста на р. Морава при Златокопъ.
Дясното странично прикритие (4/29-а рота), усилено съ
5/29-а рота, едно планинско орждие и единъ взводъ конница,
се събра на хребета между Средни Дкпъ и ЛЪва Река, и настжпи
по дадената му посока. За свръзка вдясно, съ 1/7-а бригада,
командирътъ на конния взводъ изпрати единъ разездъ. Срещна
тите малки групи сърби се предаваха. Къмъ 17 часа прикри
тието се прибра при полка. Разездътъ не можа да намери 1/7-а
бригада. 4-а рота имаше: 3 убити, 1 раненъ и 3 изчезнали войника.
Конниятъ дивизионъ мина презъ реката въ бродъ и на
стъпи по шосето за Куманово, предшествуванъ отъ челна стража
и разезди. Къмъ 15 часа той стигна до ж.-п. ст. Павловце.
Разездите имаха слаба престрелка съ местното население. Къмъ
17 часа, по заповедь, дивизионътъ се завърна при бригадата.
И тъй, 2/3-а бригада, следъ незначителенъ бой, безъ жертви
завладе Враня, като тури ржка на следните трофеи: 58 вагона,
три болници съ всичките имъ складове, държавенъ тютюневъ
складъ, брашно и други ценности. Съ завладяването на Враня
и съ прекъсването съобщенията на сърбите по долината на р. Мо
рава, бригадата изпълни възложената й задача. Самостоятелниятъ
разездъ на поручикъ Ганчевъ можа да стигне до ж.-п. ст. Божи-
новацъ, която разруши. Той разруши и железния пъть около
станцията, охранението на която му се предаде.
П олож ението на сръб- Споредъ събраните сведения, при
скитЪ войски на Враня сърбите съ имали само охранява-
3-и октомврий. щите железно-пътната линия войници
отъ III призивъ и една-две роти млади
войници. Освенъ съ 4-и кадрови полкъ къмъ Крива Фея, Вла-
синскиятъ отрядъ бе подкрепенъ съ 4-и коненъ полкъ, за да
охранява железния пжть отъ Владичинъ Ханъ до Ристовацъ.
Следъ оттеглянето на сърбите къмъ Страцинъ, началникътъ на
отряда получи заповедь да помогне на Кривопаланкския отрядъ
презъ в. Мотина.
Въ 21 часй Сръбското главно командуване съобщи на
частите, че единъ български полкъ миналъ р. Морава при
Тибужда и настжпилъ къмъ Враня. 4-и кадрови полкъ не
можеше да вземе мерки и къмъ тази посока, защото беше
действията около п>. струмицА 133
ангажиранъ къмъ Крива Фея, и не можа да предприеме нищо

къмъ Враня. Презъ нощьта срещу 4-и октомврий Главното
командуване получи донесение, че единъ коненъ взводъ се е
спустналъ въ долината на р. Морава, и разрушилъ железо
пътния мостъ при Ристовацъ и телеграфната линия Нишъ —
Скопие, и че началникътъ на Войските въ новите области е
изпратилъ отрядъ отъ запасни войници съ една позиционна
батарея отъ Прешово да затвори Кончулската теснина. Коман-
дирътъ на 4-и кадрови полкъ получи заповедь да настъпи съ
1-и полкъ III призивъ1) отъ Крива Фея въ флангъ и въ тилъ
на българите, но неговите части, подъ натиска на българите,
отстъпиха на десния брегъ на р. Елашничка.
4-и коненъ полкъ стовари единъ ескадронъ въ Прибой, и
три ескадрона въ Владичинъ Ханъ. Разездите на сърбите уста
новиха, че на линията Елашница — Ръжавица — Богошевце —
Себе Враня — Буйковацъ — Баня и при Кумарево българи нема.
Но при ж.-п. ст. Враня има половина рота и при Сувидо една рота.
Той продължи разузнаването къмъ Враня и Крива Фея и узна,
че българите съ се укрепили на в. Присада, на Завърти Кобила
и на Кумаревска Чука, североизточно отъ Враня; че има бъл
гари и въ Крива Фея, но силите имъ не могатъ да се устаног
вять. Споредъ показанията на сръбски войникъ, избегалъ отъ
Враня въ 16 часа, българите владеятъ града съ два еска
дрона, три дружини и две оръдия.
Сръбското главно командуване разпореди да бъде прево-
зенъ единъ пехотенъ полкъ отъ Моравската дивизия II призивъ
съ две полски батареи до Владичинъ Ханъ.
На северъ частите отъ левия флангъ на Българската I армия
(1-а конна бригада), при настъплението си къмъ Сурдулица,
срещнаха силна съпротива отъ страна на сърбите, и не можаха
да напреднатъ.
Действията около гр. Струмица.
Нападение на железния Още при мобилизацията Съюзното
пжть при ж.-п. ст. командуване бе решило да бъде раз-
Удово. рушенъ железниятъ пъть Солунъ —
Нишъ при Удово, Враня и Митровица.
Първите две разрушения беха възложени на българите, а тре
тото — на австрийците.
*) Въ състава на Власинския отрядъ влиза само 2-и батальонъ отъ 1-и полкъ
III призивъ.
134 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМЛНОВО-ВРАНЯ
За разрушението при Удово бе образувана сборна рота оть

по сто избрани войника отъ 1-и и 6-и полкове, по единъ офи-
церъ отъ 33-и полкъ, отъ Телеграфната дружина и деветь кан-
дидатъ-офицера отъ Военното училище. Ротата бе въоръжена
съ карабини и снабдена съ динамитъ. На 27-и септемврий, подъ
началството на поручикъ Т. Пановъ, тя стигна въ гр. Струмица,
дето предния день бе стигнала отъ БрЪзница и 4/14-а дружина
съ 8/2-а планин. батарея. Приготвени бЪха тридесеть товарни и
три яздитни коня. Въ нападението требваше да участвуватъ още:
5-а гранична дружина, една полурота отъ 13-и полкъ и 50 чет
ника. На 29-и септемврий, по искане на поручикъ Пановъ и на
командира на граничната дружина, къмъ Струмица бЪха насо
чени 11-а и 12-а роти отъ 14-и полкъ отъ Белица и ЛЪвуново,
които стигнаха на 2-и октомврий. На поручикъ Пановъ бе
дадено отъ Щаба на действуващата армия поверително наста
вление за нападението, което не бе съобщено на другите начал
ници, поради което не можа да бжде обединено командуването
на всичките части. Поручикъ Пановъ требваше да реши кой отъ
двата моста — при Удово или при Демиръ Капия — да разруши.
Границата отъ в. Висока Чука до Огражденъ планина бе
заета отъ 5-а гранична дружина, съ Щабъ въ гр. Струмица,
а щабовете на ротите — въ Иловица, Сушево, Ришъ и Косту-
рино. Въ помощь на граничната стража бе дадена 4/14-а дру
жина съ 8/2 планан. батарея, къмъ която можеше да бжде при
влечена и 3/14-а дружина съ 2/7-а батарея отъ Левуново. Срещу
техъ сърбите имаха: 14-и кадрови полкъ и 2-и полкъ 1 призивъ
съ една батарея въ района Валандово — ж.-п. ст. Струмица —
Градецъ, и 13-и кадрови полкъ съ една батарея — въ района
Палавница — Злево — Подрешъ.
На 28-и септемврий командирътъ на 4/14-а дружина, майоръ
Минчевъ, командиръ на граничната дружина, капитанъ Райчевъ,
и поручикъ Пановъ разузнаха границата къмъ Чепели. Сведе
нията за противника, получени дотогава, беха почти точни.
Взеха решение да разрушатъ моста при Удово, като частите
настжпятъ въ следния редъ:
Главни сили — Лева колона (три роти, батареята и четата) —
да настжпятъ презъ Плаушъ за Удово и да извършатъ напа
дението; Десна колона — странична стража (две роти) — да
настжпи презъ Баракли, отдето една рота да се насочи презъ
Кара Елиасли, за да съдействува на Левата колона, а другата да
настжпи по хребета югозападно отъ Баракли, да заеме позиция
ДЕЙСТВИЯТА ОКОЛО ГР. СТРУМИЦА 135
на височината между Полели и Кара Елиасли, отдето да прикрива

нападение откъмъ Градецъ. Полуротата отъ 13-и полкъ, уси
лена съ една гранична полурота, да заеме позиция на Весели
нова Чука (к. 750), на границата, за да прикрива откъмъ северъ
тила на настъпващите части. Граничната дружина да остане
на мЪстото си и да ангажира сръбските гранични части по
цялата линия. Сборната и 16-а роти, поставени начело на Лавата
колона, съ ненадЪенъ ударъ на ножъ да откриятъ пъть за
моста; една полурота отъ Сборната рота да мине б4гомъ по моста,
да го прикрие откъмъ десния брЪгъ и да даде възможности на
миньорите да го миниратъ и разрушатъ.
Частите се събраха на 30-и септемврий въ горичката северо
източно отъ Чепели, дето майоръ Минчевъ имъ съобщи зада
чата. Взети бЪха строги мерки да бъде запазено нападението въ
тайна — градътъ бе обкръженъ съ постове, които не пускаха
никого да излезе вънъ отъ него. Частите задържаха всички
лица, които срещаха при движението си. Но пакъ, вероятно
чрезъ шпиони, сърбите съ узнали за нападението; на 1-и октом-
врий въ 20 часа началникътъ на Сръбските войски въ Маке
дония имаше донесение отъ Вардарския участъкъ, че презъ
нощьта срещу 2-и октомврий българите ще атакуватъ участъка
съ по-голЪми сили, съ цель да попрЪчатъ на превозването на
съюзнишкигЬ войски, а, ако не усп^ятъ да разрушатъ линията,
ще нападнатъ ешелоните имъ.
ЖелЪзо-пжтния мостъ при Удово е желЪзенъ, построенъ
на каменни устои. Близките до станцията и до моста височини
беха укрепени. Предъ нЪкои окопи имаше телена мрежа.
Частите тръгнаха въ 19 часа въ следния редъ: 13-а и 15-а
роти, Македонската чета, Сборната рота, 16-а рота, батареята,
взривните материали, 14-а рота. Водена огъ местни селяни-
турци, колоната вървеше по гЬсна пътека презъ храсталаци.
Мъглата и дъждътъ пречеха на движението, и колоната се раз
тегна. Следъ като стигнаха границата, предните две роти (13-а
и 15-а) се отбиха вдясно, като странична стража. Колоната се
спре за единъ часъ, за да се ориентира. На 1-и октомврий
въ 2 часа близо до Плаушъ единъ взводъ отъ 16-а рота,
14-а рота, батареята и товарите съ взривните материали се откъ
снаха и се носочиха къмъ страничната стража, която не мина
границата, защото нЪмала свръзка съ главните сили. Къмъ
3 часа другите части отъ колоната стигнаха въ Плаушъ, но,
136 НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЛ II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМАНОВО— ВРАНЯ
като узнаха, че часть отъ колоната се е откъснала, и гЬ се вър

наха на границата.
На връщане поручикъ Пановъ съ група войници атакува
сръбския граниченъ постъ Плаушъ. Сърбите отбиха атаката,
раниха поручикъ Панова, а следъ това атакуваха и заеха бъл
гарския постъ. Командирътъ на дружината насочи една полу-
рота да атакува сърбите и да завладее българския и сръбския
постове. При тази атака ротата даде четирма войника ранени.
Къмъ 8 часа дружината съ придадените части се събра на
500 метра северно отъ поста Плаушъ (к. 895).
Презъ нощьта срещу 1-и октомврий граничните роти ата
куваха сръбските постове: 1-а рота завладе всички сръбски по
стове въ своя участъкъ, и къмъ пладне патрулите напреднаха
седемь-осемь клм. къмъ Ратово; 2-а рота завладе сръбските
постове и отблъсна сърбите къмъ заставите при Раянци и Ду-
катино; въ района на 3-а рота сборната полурота завладе сръб
ския постъ западно отъ Ришъ; тамъ пристигна и полуротата
отъ 13-и полкъ. Двете полуроти се затвърдиха на позицията.
Сутриньта сърбите контъратакуваха поста, но беха отбити.
4-а рота завладе всички постове по Беласица планина, съ из
ключение последните два — при триграничието.
Командирътъ на Граничната дружина бе се спрелъ на
поста при Чепели. Макаръ и да бе свързанъ съ летеща поща
съ 4-а дружина, той загуби свръзката съ нея, и не знаеше какво
става къмъ Удово. Като не чуваше бой въ тази посока, той
предположи, че дружината е пленена, и донесе прибързано въ
Щаба на действуващата армия, че дружината отъ 14-и полкъ
не е успела въ мисията си, защото противникътъ е по силенъ.
Между това, по настояване на поручикъ Пановъ, команди
рътъ на 4-а дружина реши да атакува моста при Удово още
сжщия день. За цельта дружината настжпи на 1-и октомврий
въ 13 часа да завладее и разруши моста, като имаше въ челна
стража 15-а рота и въ странична — единъ и половина взвода.
Следъ като разпръсна две отделения сърби, дружината мина
Плаушъ, и въ 1445 часа се развърна въ боенъ редъ и се насочи
къмъ височината югозападно отъ селото, дето се виждаха окопи
и едно укрепление, а задъ техъ— главната позиция на сърбите.
Когато дружината стигна на около 400 крачки отъ предното
укрепление, батареята откри огънь, и още първите изстрели
попаднаха въ него. Сърбите напустнаха укреплението, и бълга
рите го заеха. Батареята сжщо настъпи и зае втора позиция
на височината, дето бЯха окопитЯ на сърбитЯ. Тогава сръбскитЯ

орждия отъ предмостнитЯ укрепления откриха огънь, но стрел
бата имъ бЯше недействителна, защото се мръкваше.
На 1-и октомврий въ 17 часа пристигна на ж.-п. ст. Стру
мица влакъ, отъ който се разтовариха първитЯ французски
войски, които идеха отъ Солунъ.
За да удовлетвори молбата на Сръбското командуване, на
23-и септемврий Французското главно командуване заповяда да
заминатъ войски отъ Солунъ — да запазятъ железния пжть
Солунъ — Нишъ, чрезъ който англо-французитЯ се съобщаваха
съ Сърбия и Русия.
Началникътъ на Източната армия, генералъ Сарай, заповяда
176-и полкъ, едно полско артилерийско отделение и една пио-
нерна рота, подъ началството на полковникъ Рифъ, командиръ
на 311-а бригада отъ 156-а дивизия, да отбранява железния
пжть отъ гръцката граница до пжтя ж.-п. ст. Струмица — Раб-
рово — Струмица. Тъй като къмъ това време дипломатическите
отношения съ България не бЯха още прекжснати, заповядваше
се никаква часть, даже и патрули да не минаватъ сръбско-бъл
гарската граница. Но, ако българитЯ нападнатъ, отрядътъ да
подкрепи сърбитЯ. На 1-и и 2-и октомврий отрядътъ се превози
до ж.-п. ст. Струмица, и веднага една рота съ картечници взе
участие при отбраната на моста.
ПредмостнитЯ укрепления надъ Удово бЯха усилени съ те-
лена мрежа. Тъй като не разполагаше съ достатъчно сили, за
да прогони противника отъ тЯхъ, командирътъ на 4/14-а дру
жина реши да разруши виадука на желЯзния пжть и моста
северозападно отъ ж.-п. ст. Струмица, надъ Бараклийската рЯка.
Той насочи тамъ Сборната рота, четата и 16-а рота, подъ на
чалството на поручикъ Минковъ.
Нощьта срещу 2-и октомврий бЯше тъмна, и валЯше дъждъ.
РотитЯ тръгнаха въ 20 часй съ водачи, които скоро сбъркаха
пжтя — намЯсто да водятъ по най-кжсия пжть изъ дерето, тЯ
поведоха по една непроходима скалиста пжтека. На много мЯста
войницитЯ пълзЯха, мулетата съ взривнитЯ материали падаха,
и войницитЯ бЯха принудени да носятъ материалитЯ на ржце.
НЯкои войници се заблудиха, хванаха други пжтеки или изоста
наха назадъ. На 2-и октомврий къмъ 1 часа до виадука стигнаха
само поручикъ Минковъ и нЯколко войника. Виадукътъ не
бЯше охраняванъ, и можеше да бжде разрушенъ, но войницитЯ,
които носЯха взривнитЯ материали» бЯха останали назадъ. Въ
4 часй, безъ да дочака взривните материали, поручикъ Мин-

ковъ се оттегли назадъ, а въ 6 30 часа ципата дружина се събра
на заетото укрепление.
Българите загубиха четирма войника ранени; изстреляха
7500 патрона.
Презъ нощьта имаше голямо движение на влакове. Къмъ
полунощь сърбите оть позициите си по десния брЪгъ на р. Вар-
даръ откриха около моста пушеченъ, картеченъ и артилерийски
огънь, който трай 40— 50 минути.
Въ този огневи бой взеха участие и французите, които съ
два батальона заеха к. 510 и съ единъ батальонъ и две бата
реи — станцията. Една запретната съ волове батарея бе изкарана
при Дедели. Третиятъ батальонъ остана на ж.-п. ст. Струмица.
Н астъплението па сърбат Р, къмъ Струмица па 2 -и октом-

врий. — Насочените къмъ Удово части нощуваха на завладе*
ната сръбска предна позиция. Командирътъ на дружината реши
да остане тамъ на 2-и октомврий и презъ нощьта да организира
нападение срещу железния пжть, но съ по-малка часть. Сръб
ското главно командуване, обаче, заповеда на Радовишкия и на
Вардарския отряди да прогонятъ българите оттатъкъ границата.
На 2-и октомврий сърбите отъ Радовишкия и Вардарския
отряди настжпиха: отъ Удово — къмъ Плаушъ, отъ Валандово —
къмъ Злешово и Костурино, отъ позицията при Градецъ пла
нина — къмъ Ришъ и отъ Радовишъ — къмъ Сушево.
Нема сведения далй началниците на Вардарския и Радо
вишкия участъци сж се ржководели отъ некакъвъ планъ, но,
като се вземе предвидъ, че колоната отъ Валандово атакува въ
24 часй презъ нощьта срещу 2-и октомврий, колоната отъ Гра
децъ планина — въ б часа, а колоната отъ Удово контър-
атакува въ 8 30 часа на 2-и октомврий, може да се заключи,
че сърбите сж възнамерявали да пресекатъ пжтя на отстжпле-
нието на българските части, действуващи срещу Удово.
Както се каза, сърбите имаха при Удово единъ батальонъ,
две картечници и единъ с. с. планински артилер. взводъ, при
станцията — две роти. а на десния брегъ на р. Вардаръ — две
не с. с. орждия; при Валандово— шесть роти. Въ 8 55 часа сър
бите откриха артилерийски огънь. Българската батарея отговори
съ мерникъ 37'5, но стрелбата се затрудняваше отъ мъглата,
която често покриваше бойното поле.
Къмъ 9 30 часа сърбигЬ настжпиха срещу 4-а дружина въ

три колони (по две роти), отъ които едната се насочи да обхване
лЪвия флангь на дружината.
Батареята съ едно орждие пренесе огъня си по пехотата, а
къмъ 10 часа, когато сърбигЪ наближиха на 1000 крачки, откри
огънь и пехотата. Въ този моментъ мъгла покри бойното поле.
Къмъ 11 часа, когато се разведри, забелязана б"Ъ една сръбска
колона — около батальонъ съ картечници — да се движи къмъ
Валандово, съ намерение да обходи лЪвия флангъ на дружината.
Въ 12 часа сръбската лЪва колона зае едно връхче на около
400 крачки срещу дЬсния флангъ, а дЬсната колона обхвана
яЬвия флангъ, като зае Калково, поради което командирътъ на
дружината заповяда отстъпление.
Въ 13 часа отстъпиха батареята и резервътъ и заеха пози
ция на около единъ клм. югозападно отъ Плаушъ. Следъ това
въ редъ отстъпиха и останалите роти. Сърбите заеха укрепле
нието и по-нататъкъ преследваха само съ огънь. Дружината, за
едно съ придадените й части, се оттегли по пътеката северно
отъ Плаушъ и къмъ 1630 часа се събра при граничния постъ
Плаушъ. Командирътъ на дружината остави 14-а рота на грани
цата, а той съ останалите роти и съ батареята се упъти за
Попчево. Сборната рота и четата заминаха за Струмица, дето
останаха до 9-и октомврий.
По пътя за Попчево командирътъ на дружината получи
устно съобщение отъ командира на граничната дружина, че
сърбите нападнали граничните постове откъмъ Злешово и Ко-
стурино, и молеше за помощь. Командирътъ на дружината из
прати 13-а и 15-а роти, подъ началството на капитанъ Жековъ,
къмъ Костурино, а той съ 16-а рота и съ батареята остана да
нощува въ Попчево. Въ 22 часа той изпрати до Щаба на дей
ствуващата армия донесение:
.На 1-и того въ б 30 часа съ бой дружината зае височината
северозападно отъ Калъчково. Къмъ 23 часа презъ нощьта бЪха
изпратени две роти и четата съ нощно действие да развалятъ виадука
западно отъ Удовския мостъ. Ротите се завърнаха днесъ къмъ 7 часа,
безъ да развалятъ виадука. Днесъ 8 часа противникътъ, въ съставъ
две дружини, картечници и подкрепени съ полска батарея отъ висо
чините при Удовския мостъ, настжпи срещу позицията на дружината.
Въ 1 25 часа къмъ Калъчково се приближи колона, въ съставъ около
две дружини съ картечници, която обхождаше левия флангъ на пози
цията. Това застави дружината да се оттегли отъ позицията, и да
заеме такава южно отъ с. Плаушъ. Ранени и убити и безвесть про
паднали скоро не може да се преброятъ."
140 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ-КУМДНОВО-ВРАНЯ
За същите действия поручикъ Пановъ, отъ своя страна,

изпрати въ 8 часа до Щаба на действуващата армия следното
съвсемъ неверно донесение:
„Отрядътъ настъпи до моста Удово. Заехме укрепените висо
чини до моста. Пътьтъ и гарата отчасти съ разрушени. Отрядътъ води
ожесточенъ бой съ сръбската артилерия и пехота оттатъкъ моста.
Пристига подкрепление откъмъ Валандово. Жертви много. № 20.*
Сръбските войски отъ Валандовския гарнизонъ — шесть

роти, може би усилени съ други части, — настъпиха около
полунощь срещу 2-и октомврий въ участъка на 4-а рота, атаку
ваха съ една рота българския постъ при Костурино и го заеха;
друга рота зае поста при Злешово; сърбите атакуваха и поста
западно отъ Злешово и го заеха, но командирътъ на 4-а гранична
рота успЪ да събере повече войници, и се задържа на съсед
ната височина. Най-после, на разсъмване, сърбите атакуваха
и поста при Чепели, дето беше и българскиятъ граниченъ
дружиненъ командиръ, но бЪха отбити. Въ 1040 часа коман
дирътъ на 4-а рота донесе за успеха на сърбите при Косту
рино и Злешово, и бе подкрепенъ съ 30 души, но сърбите,
следъ като не успеха да заематъ постовете между Злешово и
Чепели, не предприеха нищо повече.
Отъ Градецъ планина сърбите настъпиха сутриньта въ уча
стъка на 3-а гранична рота и атакуваха Българската сборна
рота, която се бе укрепила при сръбския постъ Саланджакъ,
западно отъ Ришъ. По сведения на българите, сърбите настж-
пили съ два батальона, две картечници и две планински оръдия.
Всъщность на позицията Градецъ сърбите имаха, освенъ оръ-
дията и картечниците, само единъ батальонъ I призивъ, къмъ
който, вероятно, съ се присъединили и граничните постове.
Сърбите, възползувани отъ мъглата, обхванаха фланговете на
българите и ги принудиха да отстъпятъ, а после съ огъня си,
особено артилерийския, разстроиха ротата, една часть отъ която,
подъ началството на капитанъ Самоковлиевъ, отстъпи въ Поп-
чево, а друга съ командира на 3-а гранична рота — на в. Еле-
ница, а оттамъ — въ гр. Струмица.
Откъмъ Радовишъ сърбите, споредъ сведенията на бълга
рите, настъпиха въ участъка на 2-а гранична рота съ единъ
батальонъ и две оръдия, заеха височините и постовете около
Сушево, и не продължиха настъплението. Командирътъ на бъл
гарската гранична рота съ група войници се оттегли къмъ
Юксекъ махала.
Срещу 1-а гранична рота, около Огражденъ планина, сър

бите не предприеха нищо. Патрулите на ротата останаха на
местата си около Ратово, а командирътъ на ротата, като узна,
че сърбите съ заели постовете около Сушево, зае позиция съ
ротния резервъ на височините при Юксекъ махала.
Командирътъ на Граничната дружина, като предполагаше,
че сърбите възнамеряватъ да настъпятъ къмъ Струмица, схвана
положението за много сериозно и тежко. Затова въ I I 20 часа,
следъ като бе получилъ донесение за настъплението на сър
бите къмъ Костури но, донесе въ Щаба на действуващата армия
и въ Щаба на 7-а дивизия, че не може да мине безъ поддЪржка.
Въ 16 часа, когато получи донесения за настъплението на
сърбите и въ другите посоки и за отстъплението на гранич
ните роти предъ техъ, той изпрати до казаните по-горе щабове
донесение:
„Противникътъ настъпва въ превъзходни сили и артилерия въ
посока Костурино и Сушево. Дружината отстъпва. Участьта на дру
жината отъ 14-и полкъ е неизвестна. Моля подкрепление, ако е нуждно
отбраната на границата.“
Следъ това командирътъ на Граничната дружина се срещна

съ поручикъ Пановъ въ Попчево, отъ когото научи, че дружи
ната отъ Удово се връща. Следъ като уговори съ поручикъ
Пановъ да изпрати Сборната рота къмъ Сушево, командирътъ
на дружината замина къмъ Плаушъ, дето срещна командира на
4/14-а дружина, майоръ Минчевъ, и го помоли да изпрати къмъ
Костурино една рота въ поддържка на 4-а гранична рота. Майоръ
Минчевъ, както бе казано, наместо една, изпрати две роти —
13-а и 15-а. Ротите тръгнаха отъ гр. Струмица въ 1730 часй и
стигнаха на два клм. северно отъ Костурино, дето и нощуваха.
Между това, въ оставения безъ гарнизонъ гр. Струмица
произлезе паника. Поради малкото български войски около
града, слуховете за настъплението на сърбите стигнаха въ
града преувеличени, а бегството на командира на 3-а гранична
рота съ група войници съвсемъ деморализира населението.
Учрежденията се изнесоха; владиката, чиновниците и голема
часть отъ населението въ града и селата избегаха къмъ
Петричъ. Командантътъ на града, поручикъ Захариевъ, бе
обхванатъ отъ паниката, и изпрати до Щаба на действуващата
армия неколко неверни и обезпокоителни телеграми, последната
отъ които гласеше:
142 НПСТЖПЛЕНИЕТО НП II ПРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМПНОВО— ВРПНЯ
„Положението е критическо; нашите сж разбити при Костурино,

Сушево, Владевци и Варварица; учрежденията се вдигнаха.“
А съ другитЪ телеграми сжщиятъ донесе, че споменатите

села сж заети отъ сърбите, и последните настжпватъ къмъ
Струмица. Всичко това не беше верно, защото сърбите не
заеха нито едно българско село, а само на некои места навлЪ-
зоха около единъ километъръ отсамъ границата.
Такова беше положението, когато около 16 часа дойде въ
Струмица ранениятъ поручикъ Пановъ, който съ прекадени
мерки, отъ една страна, внесе успокоение, а, отъ друга, —
смущение.
Къмъ всичко това требва да се прибави и недостига отъ
манлихерови и берданови патрони, който чувствуваха всички
гранични роти.
Къмъ 18 часа пристигнаха въ Струмица изпратените отъ
Щаба на действуващата армия 11/14-а и 12/14-а роти. Следъ
едночасова почивка, 11-а рота замина за Костурино, и къмъ
полунощь се спре да нощува северозападно отъ Триводи, безъ
да влезе въ свръзка съ 4-а гранична рота. 12-а рота замина
къмъ Сушево, за да заеме височините при Юксекъ махала.
Вечерьта ротата нощува въ Добришинци.
Насочване на 14-и полкъ и На 2-и октомврий въ Щаба на

1/5-и дивизионъ къмъ действуващата армия се получиха обез-
гр. Струмица. покоителните телеграми отъ гр. Стру
мица. Поручикъ Пановъ съ още едно
донесение представи положението още по-тревожно.
Въ 1640 часа началникътъ на Щаба на действуващата армия
изпрати до командира на 14-и полкъ, съ копие до командуващия
II армия, следната телеграма:
.Сърбите настжпватъ съ слаби гранични части презъ Сушево и
Костурино за гр. Струмица. Разпоредете дружините, които сж готови,
веднага да тръгнатъ заедно съ артилерийското отделение за гр. Стру
мица. Частите, които сж въ охранение, да настигнатъ полка, следъ
като се събератъ. Вземете всички възможни мерки да поддържите по-
скоро майоръ Минчевъ и да запазите спокойствието въ града. За
тръгването донесете.“
А въ 1755 часа началникътъ на Щаба на действуващата

армия изпрати до командуващия I! армия следната заповЪдь:
„Разпоредено е дружината съ батареята при ЛЪвуново да замине

тази нощь за Струмица. Разпоредете подполковникъ Комсиевъ съ
другигЬ две дружини и полскигЬ батареи, дето и да се намира, да
се насочи за гр. Струмица. Донесете по чия заповЪдь е вдигнатъ
14-и полкъ отъ Струмишката долина.“
Последната алинея отъ тази заповЯдь е неясна. Не се раз

бира за кое вдигане на 14-и полкъ е думата. НЯма документи,
отъ които да се види какво е отговорено отъ командуващия
армията. Но, знае се, че 14-и полкъ напустна долината на р. Стру
мица по заповЯдь отъ Щаба на действуващата армия.
Щабътъ на 14-и полкъ на 2-и октомврий бЯше при в. Джами
Тепе, а 3-а дружина — при ЛЯвуново. За да не закъснее дру
жината, Щабътъ на действуващата армия въ 2010 часа запо
вяда по телефона на дружинния командиръ веднага да тръгне
съ 2/7-а батарея за гр. Струмица.
Отъ 3-а дружина, както се каза, 11-а и 12-а роти още на
1-и октомврий, заминаха за гр. Струмица дето стигнаха на след
ния день вечерьта, а 9-а рота бЯше въ поддържка на граничната
стража, тъй че при ЛЯвуново бЯше само 10-а рота съ батареята.
Въ 2130 часа ротата и батареята, водени отъ командира на
дружината, тръгнаха. Нощьта бЯше тъмна; плстьтъ — разкалянъ.
Ротата остави раницитЯ си въ с. Ширбаново, за да се движи
по-бързо. На 3-и октомврий въ 5 часа дружинниятъ командиръ
спрЯ частитЯ на почивка. Следъ два часа тЯ тръгнаха отново
и вечерьта стигнаха въ СЯкирникъ, дето нощуваха. На 4-и октом
врий въ 2 часа продължиха пжтя си и въ 1730 часа стигнаха
въ гр. Струмица. Следъ единъ и половина часа почивка, ротата
и батареята отново тръгнаха и въ 10 часа на следния день
стигнаха при Попчево, дето се окопаха. 9-а рота пристигна на
позицията на 5-и октомврий вечерьта.
Командирътъ на 14-и полкъ получи заповЯдьта отъ Щаба
на действуващата армия и такава и отъ Щаба на II армия
презъ нощьта срещу 3-и октомврий. Въ заповЯдьта отъ армията
имаше следната добавка: „На полка се възлага задача да раз
руши моста на р. Вардаръ въ дефилето. Следъ изпълнението
на задачата, полкътъ ще се присъедини къмъ дивизията взави-
симость отъ обстановката".
2-а дружина се събра на в. Джами Тепе, отдето на 3-и октом
врий къмъ 14 часа, заедно съ Щаба на полка и картечната
полурота, тръгна по пжтя Берово— Ратово — Хамзали за гр. Стру
мица, дето пристигна на 5-и октомврий въ 11 часа.
1-а дружина водй бой за завладяване Калиманската пози

ция. На 3-и октомврий въ 19 часа по пжтя на следването си за
Виница командирътъ на дружината получи заповЯдьта да тръгне
съ една планинска батарея и съ картечната полурота презъ
Пехчево — Берово за гр. Струмица.
На 4-и октомврий въ б 30 часа дружината съ картечната
полурота и две планински орждия тръгна отъ Виница въ похо-
денъ редъ, съ мЯрки за охранение, по указания й пжть съ водачи.
Пжтьтъ презъ Плачковица планина бЯше много труденъ —
много стръмна скалиста пжтека. Поради мъглата водачитЯ загу
биха пжтя, колоната се разтегна, ставаха често разкжсвания,
хората се губеха, поради което движението 6Я забавено. Едва
на следния день въ 2 часа дружината стигна въ Ново Село.
Обозътъ не успЯ да стигне, поради което войницитЯ останаха
безъ хлЯбъ. Въ 1320 часа дружината тръгна отъ Ново Село при
дъждъ и голЯма каль и вечерьта стигна въ Подрешъ, а на
6-и октомврий въ 18 часа — въ гр. Струмица.
Отъ Щаба на II армия още на 1-и октомврий 6Я заповя
дано на командира на Конната дивизия, като се насочва съ
ядрото на дивизията къмъ Велесъ, да изпрати два ескадрона
презъ Пехчево за гр. Струмица, които да разузнаватъ въ южна
посока и да подц^ржатъ свръзка между II армия и бригадата
въ долината на р. Струма. Когато на 2-и октомврий зачестиха
телеграмитЯ, както отъ Струмица за положението около този
градъ, тъй и отъ Щаба на действуващата армия за изпращане
14-и полкъ въ гр. Струмица, командуващиятъ II армия въ 1010 часа
сжщия день изпрати на командира на Конната дивизия теле-
леграма, съ която потвърди по-раншната си заповЯдь — да
изпрати възможно по-скоро двата ескадрона къмъ гр. Струмица.
ЕскадронитЯ да минатъ Плачковица, да се спустнатъ къмъ
гр. Струмица и по-наюгъ, за да разрушатъ по-скоро желЯзно-
пжтната линия по р. Вардаръ. Командирътъ на Конната диви
зия на 2-и октомврий въ 16 часа заповЯда на командира на
1/5-и дивизионъ, подполковникъ Анастасовъ:
„Съ 2/5-и и 3/3-и ескадрони и Конно-пионерния взводъ отъ
3-и коненъ полкъ възлага Ви се да разрушите коренно жел^Ъзно-пжт-
ната линия югозападно отъ гр. Струмица. Тръгнете незабавно по
пжтя Царево Село — Разловци — Мачево и оттамъ по коларския пжть
за гр. Струмица. . . . Указаниятъ по-горе пжть не Ви свързва по
изпълнение поръчението. Мисията Ви е отъ извънредна важность
заради общия интересъ, поради което употребете всичката енергия и
бързина, за да бжде часъ по-скоро изпълнена.“
ДЕЙНОСТЬ НА АРМЕЙСКОТО КОМАНДУВАНЕ 145
Дивизионътъ тръгна въ 17 часа и нощува въ Тработивище.

На 3-и октомврий дивизионътъ продължи съ водачъ по една пж-
тека западно отъ Берово. Пжтеката бЪше стръмна, камениста,
затова ескадронитЪ се движеха спешени, въ колона по единъ.
При това времето бЪше дъждовно, а имаше и мъгла, което затруд
няваше още повече движението. На 4-и октомврий въ 1 30 часа
Дивизионътъ стигна въ Чанакчили, като измина 70 клм. Коман-
дирътъ на дивизиона отиде въ гр. Струмица, дето получи запо-
вЪдь отъ Щаба на действуващата армия, че Дивизионътъ се
подчинява на командира на 14-и полкъ.
Дейность на армейското командуване.

Щабътъ на армията насочи частитЪ споредъ директива № 1
отъ Щаба на действуващата армия: 3-а дивизия — къмъ Стра-
цинъ, съ стремление да обходи сърбигЪ отъ северъ и да ги
отхвърли на югъ; 7-а дивизия — въ обща посока Царево Село —
Кочане.
По-после съ директива № 2 на армията 6Ъ дадена по-
опредЪлена задача: да настжпи къмъ линията Бояновци — Кума-
ново— Градище планина, съ цель да прекжсне съобщенията
между Македония и Сърбия по долината на р. Морава и да
попречи на сръбската армия да се оттегли въ Македония, като
въ сжщото време бжде готова да се противопостави на всЪко
подкрепление, което евентуално би било изпратено на Сърбия
отъ югъ.
Насочване армията къмъ Овче Поле и обхождане отъ северъ
за отблъсване противника въ южна посока не бЪше напълно
въ духа на директива № 2. Съ обхождането на сръбския лЪвъ
флангъ и отхвърлянето сърбигЪ на югъ, каквито действия се
препоржчваха съ наставлението по армията отъ 28-и септемврий
на 3-а дивизия, сръбскигЪ войски въ Македония се улесняваха
въ оттеглянето имъ на югъ и присъединяването имъ къмъ иде-
щитЬ отъ тази посока подкрепления. Ясно е, прочие, че дирек
тивата № 2 и положението налагаха да се действува по начинъ
обратенъ на действията, препоржчани въ наставлението, но
Щабътъ на армията не направи никакви изменения въ първо
началното насочване на частитЪ.
Презъ време на действията Щабътъ на армията излизаше
на наблюдателния пунктъ на граничния постъ Деве Баиръ, отдето
Българската армия въ Св-Ьтовиата война 1915- 1918 го д ., т. 111. 10
146 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ ОВЧЕ ПОЛЕ— КУМЛНОВО-ВРАНЯ
следеше и ржководЪше по-отблизо действията на 3-а дивизия,

съ която имаше, освенъ това, права телефонна и телеграфна
свръзка до Кюстендилъ.
Свръзката на Щаба на армията съ Щаба на 7-а дивизия,
който Щабъ се движеше въ посока Горна Джумая — Черната
Скала — Царево Село — Кочане, ставаше презъ Горна Джумая
и ЦърваришкитЪ ханове посрЪдствомъ телеграфъ, телефонъ и
летеща поща, устроена отъ Конната дивизия. Тази свръзка,
обаче, беше бавна, несигурна, защото често се прекжсваше,
поради което донесенията на 7-а дивизия до Щаба на армията
и заповедите отъ Щаба на армията до Щаба на дивизията бЪха
предавани съ закъснение, което затрудняваше командуването.
Недостатъчни бЪха и техническите средства за свръзка на
7-а дивизия, и тази последната не можа да организира сигурна
свръзка съ подчинените си части, а да попълни и гкзи на
Щаба на армията, за нея това беше невъзможно.
Въпреки тези трудности, армията успешно изпълни поста
вената й първоначално задача — премина първата преграда —
сръбската гранична укрепена позиция в. Китка — Чупина —
Крива Паланка — Царь Върхъ (Султанъ Тепе) — Беязъ Тепе
и прогони сърбите къмъ вжтрешностьта, като съ- загубите,
които имъ нанесе, тя предизвика още въ първите дни на
войната големо разстройство въ техните редове и понижение
на духа у войските. При това жертвите, които 1Г армия даде
въ хора и други материали, сж незначителни въ сравнение съ
тези на сърбите.
ГЛАВА III.
Настжплението на II армия къмъ Куманово

отъ 4-и до 10-и октомврий.
Разпореждания на армейското командуване.

Следъ боя на 3-и октомврий Кривопаланкскиятъ отрядъ и
БрЪгалнишката дивизия отстжпиха на западъ. Вардарскиятъ
граниченъ участъкъ, подкрепенъ отъ французигЬ, се задържа
около граничната линия. Командуващиятъ II армия предпола
гаше, че сърбигЬ ще се спратъ за нова съпротива на Страцин-
ската укрепена позиция, и още на 3-и октомврий въ 1030 часа
заповяда 3-а дивизия да изследва пжтищата къмъ фронта и
гкзи, които обхождатъ отъ северъ тази позиция.
Освенъ това, за да осветли по-ясно началницигЪ на диви
зиите и да ги тури въ тЪсно съгласие съ своите схващания
върху действията срещу Страцинската позиция, на 4-и октом
врий въ 10 часа той даде следните указания на дивизиите:
„Излизането на Рилската дивизия съгласно запов-Ьдъта по армията
№ 13 на линията Кратово — върховете 1050— 1000 и настжплението
на Балканската дивизия къмъ Страцинъ има за иель да постави армията
въ сгодно положение да атакува Страцинската укрепена позиция» ако,
разбира се, сърбите я заематъ и приематъ на нея бой.
Възможно е сърбите да притеглятъ на тази позиция войските
си, които сж срещу Балканската и Рилската дивизии, както и гЪзи,
които сж били по-назадъ, да ги привл^катъ сжщо на тази позиция.
Необходимо ще бжде въ такъвъ случай ц*Ьлата армия да води бой,
а не отделно дивизиите. Последните, съ приближаването си къмъ
позицията, ще я рекогносциратъ, за да узнаятъ кжде се намиратъ
фланговете й, както и подстжпитЪ къмъ нея.
Рилската дивизия ще се насочи предимно срещу десния участъкъ
на позицията, а Балканската — срещу левия, и съ нейни части ще се
произведе обходъ отъ северъ.
Тези мисли се съобщаватъ само като предположение, но не и като
окончателно решение, което ще бжде взето, когато дойде за тази
10*
148 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
цель времето. Но, въ всЬки случай, гЬзи предложения да се иматъ

предвидъ отъ командирите на дивизиите въ техните действия; те не
требва да се изложатъ, щото врагътъ да атакува едната или другата
дивизия поотделно, за която цель те требва да поддержатъ помежду
си тесна свръзка.“
7-а дивизия, обаче, се намираше отъ Страцинъ на единъ

преходъ по-далечъ отъ 3-а дивизия, предстоеше й да се движи
по м-Ьстность безъ удобни пжтища, и, следователно, дивизиигЬ
не можеха да стигнатъ едновременно предъ Страцинската по
зиция.
Тъй като въ Щаба на армията идваха сведения отъ разни
източници, че на Царь Върхъ има още сърби, изпратена 6Ъ
до щабоветЪ на дивизиите следната бърза заповЪдь:
„Изпратете веднага рекогносцировачни партии до самия върхъ
Султанъ Тепе (Царь Върхъ) и Калинъ Камъкъ, съ цель да разузнаятъ
има ли тамъ противникъ, тъй като, по сведения отъ селяни, тамъ е
имало сърби.
ДивизиитЪ да влЪзатъ въ свръзка на линията Нежилово — Зле-
тово, а командирътъ на Балканската дивизия да осветли долината на
р. Кратовска за избягване изненади къмъ Султанъ Тепе и Калинъ
Камъкъ.“
Настъплението на 4-и октомврий.

Настжплен ието на Кон- Разпореждания отъ командира на ди-
ната дивизия. визията. — Презъ нощьта срещу 4-и октом
врий командирътъ на Конната дивизия,
генералъ А. Таневъ, получи заповЪдьта по II армия № 13 и реши
да настъпи по посока Кочане — Чешиновци, като за разузнаване
изпрати шесть самостоятелни разезда да разузнаватъ: № 1 —
поручикъ Дончевъ, адютантъ на 4-а конна бригада, въ посока
Оризари — Спанчево — Гуйновци — Стройманци — Кучкарево —
Куманово; № 2 — отъ 3-и коненъ полкъ поручикъ Бошнаковъ —
въ посока Оризари — Уларци — Кписели — Гор. Койнаре — Ско
пие; № 3 — отъ 3-и коненъ полкъ поручикъ Марковъ — въ
посока Оризари — Чешиновци — Хадрафаково — Велесъ; № 4 —
отъ б-и коненъ полкъ поручикъ Попилиевъ — въ посока Ори
зари — Карбинци — Щ ипъ — Топликъ — Уланци; № 5 — отъ 4-и
коненъ полкъ поручикъ Ташевъ — въ посока Якимово— Кучи-
шино — Щ ипъ — Криволакъ; № 6 отъ 4-и коненъ полкъ пору
чикъ Стефановъ — въ посока Якимово — Зърновци — к. 1110
(Кирезли Тепе) — Радовишъ — Щипъ.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 4-и ОКТОМВРИЙ 149
Въ 2 часа началницигЬ на разездигЬ се явиха въ Щаба

на дивизията, дето имъ съобщиха писмено посокигЪ на дви
жението и следнигЪ сведения и указания по изпълнение на
възложените имъ задачи:
„Следъ вчерашния бой, противникътъ е отстжпилъ и заелъ хребета
западно отъ Кочане и казармигЬ източно отъ града; около Радовишъ
се намирали сръбски войски; Султанъ Тепе е въ ржцегЪ на сърбигЬ.
7-а Рилска дивизия днесъ ще настжпи по пжтя Чешиновци —
Щ и п ъ — Клисели — Велесъ. Разузнавайте за противника въ даденигЪ
посоки. Съставъ — по половина взводъ. Първо донесение, макаръ и от
рицателно, огь линията Злетовска рЪка— Долни Козякъ— в. Кирезли.
Вероятно нощуване на дивизията на линията Чешиновци —
Облешево.“
РазездигЬ заминаха въ 4 часа.
На командира на 5-и коненъ полкъ, който бЪше съ полка
въ предна охрана въ Истибаня, бе съобщено, че дивизията ще
настжпи въ 6*° часа по пжтя Оризари — Чешиновци. Полкътъ да
се премести въ Облешево, дето ще бжде смЪненъ като предна
охрана.
Въ 6 30 часа командирътъ на дивизията даде следната устна
заповЪдь:
„Следъ вчерашния бой противникътъ е отстжпилъ по две напра
вления : къмъ Злетово и по шосето за Щ ипъ, като до снощи е дър-
жалъ съ ариергардни части Кочане.
7-а Рилска дивизия днесъ настжпва съ Лавата си колона по
пжтя Кочане — Спанчево — Трипотанци.
За възстановяване контакта съ отстъпващия противникъ тази
нощь бЪха изпратени шесть офицерски самостоятелни разезда.
Днесъ дивизията ще настжпи по шосето за Кочане и нататъкъ —
къмъ Чешиновци въ следния редъ:
Авангардъ — отъ 6-и коненъ полкъ единъ ескадронъ.
Главни сили — полковникъ Мархолевъ — отъ 6-и коненъ полкъ
два ескадрона, 2-а конна батарея, отъ 3-и коненъ полкъ единъ и три
четвърти ескадрона и единъ картеченъ ескадронъ, 1-а конна батарея,
отъ 4-и коненъ полкъ два ескадрона и единъ картеченъ ескадронъ.
Тръгване на авангарда въ 7 часа, а на главнигЪ сили — въ715 часа.
Обозътъ, подъ прикритието на Колояздачната рота, да следва
задъ колоната.
На 5-и коненъ полкъ 6*Ь изпратена запов*Ьдь на разсъмване да
замине за Облешево, дето да чака пристигането на дивизията.“
Настъплението на дивизията. — Командирътъ на 5-и ко

ненъ полкъ получи заповЪдь по дивизията въ 6 30 часа. До това
време въ полка бЪ получено донесение отъ лЪвия далеченъ
разездъ, изпратенъ да разузнава на 3-и октомврий следъ пладне,
150 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
че по левия брегъ на р. Брегалница отстжпилъ сръбскиятъ

1б-и пех. полкъ. По сведения отъ заловени сръбски войници
при Морозда, обозътъ на 16-и полкъ е нощувалъ въ Теранци,
а полкътъ получилъ заповедь да заеме Балванските височини.
Разездътъ въ 1 часа е влЪзълъ въ Кочане, дето отъ местни
жители узналъ, че сърбите на 3-и октомврий вечерьта запа
лили североизточната часть на града и отстжпили по Щипското
шосе и по склоновете на Осоговската планина.
Въ 7 30 часа полкътъ тръгна отъ Истибаня за Облешево
съ единъ взводъ челна стража; десенъ далеченъ разездъ (осемь
души) въ посока Кочане — височината 650, на десния брегъ
на Злетовската река; челенъ далеченъ разездъ (шесть души).
По-после бе изпратенъ и поручикъ Червенаковъ съ осемь кон
ника да настигне разезда и, следъ като огледа местностьта до
Облешево, да продължи разузнаването къмъ Щипъ.
Въ 1215 часа полкътъ пристигна въ Облешево, като залови
70 сръбски войника, между които трима австрийци. Десниятъ
далеченъ разездъ и пехотните патрули заловиха около 300 плен
ника, които отведоха въ Кочане.
Предната охрана на Конната дивизия (4/6-и ескадронъ)
тръгна въ 7 часа отъ Ападжа Чешма по шосето за Кочане,
последвана и отъ главните сили на дивизията.
Времето беше мъгливо и дъждовно. Движението на диви
зията до Якимово се извърши безпрепятствено, но при послед
ното село дивизията се спре, докато се изтегли колоната на
53-и пех. и 17-и артилер. полкове, и загуби около единъ часъ,
който използува да напои конете.
Къмъ 15 часа дивизията пристигна въ Облешово, при
5-и коненъ полкъ, и, следъ малка почивка, продължи движе
нието за Чешиновци.
За предна охрана на дивизията бе назначенъ 6-и коненъ
полкъ (три ескадрона) съ 2-а конна батарея. Началникътъ на
охраната бе командирътъ на 2-а конна бригада.
За разузнаване по десния брегъ на реките Злетовска и
Брегалница въ участъка на к. 650 до Аргулица предната охрана
изпрати четири далечни разезда.
Къмъ 1530 часа охраната настжпи по шосето за Щипъ, а
въ 1б15 часа настжпиха и главните сили на дивизията.
Презъ това време Щабътъ на Конната дивизия получи сле
дните донесения отъ самостоятелните разезди:
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 4-м октом врий 151
1) Отъ разезда на поручикъ Червенаковъ, че височинигЬ западно

отъ Уларци съ заети отъ сърбит% на фронтъ два клм. Височините сж
добре окопани. Тамъ имало и четири орждия.
2) Отъ разезда на поручикъ Попилиевъ, че височините на западъ
отъ Уларци, по десния брегъ на Злетовската река, сж заети отъ около
два батальона отъ сръбските 16-и и 20-и полкове сь две орждия и
две картечници.
3) Отъ разезда на поручикъ Дончевъ, че при Кучишино пленилъ
неколко войника сърди отъ 16-и и 20-и полкове I призивъ. По сведения
отъ местните жители, единъ сръбски полкъ отстжпилъ къмъ Щипъ.
Неколко малки колони отъ по рота и полурота отстъпили къмъ Бал-
ванските височини. На височината 650, по казване на овчари, имало
много сръбска войска. Отъ пленници-българи узналъ, че два батальона
отстъпили къмъ Велесъ.
4) Отъ разезда на поручикъ Бошнаковъ, че около две роти от
стъпвали отъ Крупище по височините северозападно отъ селото. Малка
часть заела позиция на хребета югоизточно отъ същото село. По
казване на бежанци, два сръбски батальона напустнали Щ и п ъ и от
стъпили къмъ Велесъ. Въ Уларци и Крупище немало сърби.
5) Разездите на поручиците Бошнаковъ и Марковъ били спрени
отъ сърбите източно отъ Крупище. Селото не било заето, но презъ
него отстжпилъ целиятъ 16-и полкъ за Велесъ заедно съ една шест-
оръдейна батарея, теглена отъ^ волове.
6) Отъ разезда на поручикъ Дончевъ, че на височината 550 имало
бивакъ съ около 1000 души и стотина коня, вероятно картечни. На
левия брегъ на Злетовската река немало сърби.
Отъ всички добити сведения дивизионното командуване
направи правилно заключение, че сърбите отъ Кочане сж от-
стжпили на БалванскигЪ височини, коти 650 и 550, на които,
вероятно, мислятъ да се задържатъ.
Всжщность къмъ Щипъ, Клисели и Велесъ и къмъ Скопие
отстжпваха части отъ разбитите 16-и и 20-и, 2-и и 13-и полкове
отъ Брегалнишката дивизия, съ заповедь да се спратъ на ли
нията Пестришино — к. 550 — к. 650 — Трогерци — Тараинци —
Шеоба, за да запазятъ посоките презъ Овчо Поле къмъ Скопие
и Велесъ.
Когато главните сили на предната охрана беха на около
три клм. отъ Крупище, получи се устно донесение отъ начал
ника на предното прикритие — 4/6-и ескадронъ, който бе по-
лучилъ заповедь да действува като разузнавателенъ, че висо
чините западно отъ селото сж заети отъ сърбите. Отъ местни
жители се узна, че групи сръбски войници сж били преди
малко въ селото, и сж приготвяли храна.
Предната охрана продължи движението си и стигна до висо
чината непосредствено на североизтокъ отъ селото. Разузнава-
телниятъ ескадронъ премина Злетовската рЪка. Поручикъ Тян-

ковски замина съ единъ разездъ напредъ, съ заповЪдь да
разузнае дали височините около Гор. Балванъ съ заети отъ
сърбитЬ.
Когато разездъгь отмина около два клм. отъ Крупище, а
разузавателниятъ ескадронъ излезе предъ селото, те беха об
стреляни отъ сръбска артилерия отъ к. 650 и отъ височините
около село Дол. Балванъ. Обстреляно бе и селото Крупище.
Отъ близката до това село височина се виждаха сръбските пе
хотни части, които заемаха височините западно и северозападно
отъ селото. По-наюгъ, по височините около Църковци, се забе
лязваше движение на пехотни колони. Силите на сърбите се
оценяваха около два и полови на-три батальона, съ три-четири
полски не с. с. оръдия.
Отъ разузнаването и отъ добитите сведения за сърбите
началникътъ на предната охрана заключи, че напредването с&мо
съ разполагаемите сили ще бъде трудно и, безъ да вкара въ
действие батареята, за да си пробие пъть съ бой, или да опита
по околенъ пъть да продължи настъплението, предвидъ и на
напредналото време, реши да оттегли предната охрана да но
щува въ Чешиновци.
Въ 1815 часа той изпрати до командира на Конната диви
зия следното донесение:
„Височината 650 и продължението й е заето отъ противника; на
върха има повече отъ една дружина. НавсЬкжде се виждатъ окопи.
По хребета около Дол. Балванъ и Църковци има окопи, заети съ
около единъ батальонъ. На сжщото мЪсто има и артилерия, която
даде няколко изстрела къмъ Аргулица, срещу самостоятелните разезди
№ № 2 и 3. Местностьта е блатиста; действията въ коненъ строй сж
невъзможни.“
Освенъ това, началникътъ на предната охрана донесе, че,
предвидъ напредналото време, ще оттегли охраната да нощува
въ Чешиновци за по-голЪма сигурность.
Въ същото време командирътъ на дивизията бЪше изпра-
тилъ старшия адютантъ да узнае какво е положението предъ
охраната и, ако нЪма другъ изходъ, да предаде на началника й
да се оттегли да нощува въ Чешиновци.
Въ 20 часа предната охрана се оттегли въ Чешиновци, къмъ
което време пристигнаха да нощуватъ въ селото и главнигЪ
сили на дивизията.
Спирането на Конната дивизия въ Чешиновци, безъ да
направи опитъ да си пробие пъть съ маневриране, 6Ъ наложено
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 4*и октом врий 153
отъ обстоятелството, че дивизията, следъ като извърши единъ

преходъ около 35— 40 клм. съ уморени хора и коне, пристигна
късно презъ деня предъ сръбскигЬ позиции на БалванскитЪ
височини. Отъ друга страна, по сведения отъ предната охрана
и отъ самостоятелните разезди, командирътъ на дивизията
намираше, че по-нататъшното настъпление на дивизията по
шосето къмъ Щ ипъ ще бъде невъзможно, ако отъ съседнигЬ
височини не бъдатъ прогонени сърбигЬ. Затова същия день
вечерьта той изпрати следното съобщение до командира на
7-а Рилска диизия:
„По донесение отъ самостоятелните разезди, противникътъ заема
Балванските височини и к. 650 съ по една дружина. Утре продължа-
вамъ движението си за Щ ипъ. По сведения отъ четници, четири пол
ски и шесть планински орждия сж отстжпили за Куманово. Моля
вземете мерки за охраната на Вашия флангъ и моя тилъ."
По-късно, въ 2040 часа, той изпрати второ съобщение до
Щаба на 7-а дивизия, че дивизията се установява въ Чешиновци,
и на следния день ще направи опитъ да си пробие пъть за Щипъ.
Въ 21 часа бЪ получена отъ командуващиятъ II армия след
ната заповЪдь:
„Отъ Вашите бързи решения и смели действия очаквамъ големи
последствия за действията на II армия, даже и за целата армия. Най-
важната Ваша задача е да прекжснете съобщенията по Вардара и
следъ това да разузнавате въ южна посока, като разпрострете раз-
узнаването си и до Куманово. Има сведения, че по железницата еже
дневно се движатъ около 12— 13 влака отъ Солунъ, а сърбите около
границата, която обхваща Струмица, предприематъ настжпление; въ
тази околность те иматъ около полкъ. Станция Удово е силноукрепена.
Македонскиягь полкъ се насочва въ тази посока. Искамъ смелость и
бързина. Излизайте вече на предъ.“
Вечерьта командирътъ на Конната дивизия изпрати въ Щаба
на армията следнигЪ донесения:
Въ 2110 часа:
„Дивизията, въ съставъ деветь ескадрона и две конни батареи,
настжпи днесъ презъ Кочане за Щипъ, и бе спрена отъ огъня на
противника — артилерийски, който бе заелъ хребета около Дол.
Балванъ — Църковци, вследствие на което дивизията се оттегли и се
разположи да нощува въ Чешиновци, дето пристигна къмъ 2 0 30 часй.
Утре, 5-и того, ще настжпи наново къмъ Щ ипъ.*
Въ 2225 часа:
„Днесъ при настжпление на дивизията за Щ ипъ се оказа, че
височината 650 е заета отъ противника съ една дружина и две кар
154 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
течници, а Балванските височини — също съ една дружина и арти

лерия. Това задържа настъплението, особено откъмъ височината 650,
поради което останахъ да нощувамъ при Чешиновци, като помолихъ
командира на 7-а Рилска дивизия да изпрати една пехотна часть срещу
тази височина, за да се облекчи настъплението за утрешния день.
ЗбгубигЬ на противника отъ вчерашната атака на 5-и коненъ полкъ
възлизатъ до 80 съсечени и 100 души убити отъ картечния огънь и
до 300 пленника.*
Отъ Щаба на армията се получи спедниятъ отговоръ на
горнигЪ донесения:
„Задържането Ви въ Чешиновци е неоправдано. Можехте да
вземете околни пътища. Щ омъ се държите все близо до пехотата,
задачата си не ще изпълните. За успеха на Вашия набЪгъ се иска
смело и широко маневриране. Вие имате определена посока, но и не
опред%ленъ пъть. Командуващиятъ армията потвърждава дадената
задача— да настъпите къмъ Велесъ и да разрушите железницата. Пре
следването може да стане не съ 5-и коненъ полкъ, а съ целата
дивизия. А ловенето и воденето на пленници не е работа на конницата.
Донасяйте по-често за действията с и /
Горната телеграма предизвика споръ и взаимни обяснения
между командира на Конната дивизия и Щаба на II армия.
На 4-и октомврий въ 8 10 часа командирътъ на дивизията
изпрати до командуващия II армия следната телеграма:
„Употребявамъ всички усилия, напълно съзнавайки важностьта
на мисията си, за да я изпълня съ достойнство. Обаче, обстоятел
ствата съ крайно неблагоприятни. Постоянните дъждове съ разкаляни
почвата дотамъ, че маневриранията на дивизията съ възможни само
на ходъ. Съставътъ на дивизията е доведенъ до бригада. При диви
зията не е придадена никаква пехотна часть. Колояздачигк мъчно
следватъ дивизията, и не могатъ замени пехотата. Продоволствената
служба не е уредена отъ Интендантството. Относно разрушаването
на железницата изпратихъ на 2-и октомврий подполковникъ Анаста*
совъ съ два ескадрона и единъ конно-пионеренъ взводъ. Предписахъ
му донесенията си да изпраща не само менъ, но и до Щ аба на
армията. Досега немамъ отъ него никакви сведения. Съ изпращането
на конно-пионерни взводове при полковниците Бошнаковъ и Сан*
турджиевъ, при мене остана само единъ такъвъ и то най-слабоорга-
низираниятъ. Моето мнение е, че, за да успее мисията на дивизията,
необходимо е да й бъдатъ придадени поне две друж ини/
Въ 20 часа командуващиятъ II армия отговаря:
„Усилия досега не сте употребили. Разкаляната почва бърка за
маневриранията въ боя, но не и за Вашите — да вървите бързо къмъ
Велесъ. Пехотна часть не Ви е нуждна; тя само ще Ви забавя. Про
доволствието ще търсите напредъ, а не назадъ. Вие ще требва да
захванете такова и за частите, които ще дойдатъ по-късно. Конно-
пионерниятъ взводъ на 3-и коненъ полкъ е достатъченъ. Вашите дей
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 4-и ОКТОМВРИИ 155
ствия не требва да се съобразяватъ съ тези на дивизиона на под-

полковникъ Анастасовъ. Пехотата Ви изпреварва. Категорично Ви
запов-Ьдвамъ: бързо да вървите напредъ, смело да работите. Вашето
бавене ще има лоши последствия, и Вие ще носите отговорностьта.
Не ме занимавайте съ препятствията, които срещате."
На 7-и октомврий Главнокомандуващиятъ одобри запов^дьта

на II армия до Конната дивизия за най-енергични действия.
Естеството на коннигЬ действия, дадената, задача на конницата
и мЪстностьта говорятъ за основателностьта на бележкигЬ, които
бЪха направени на командира на Конната дивизия, че диви
зията не проявй свойствените си качества — см-Ьлость и бър
зина въ действията.
Настжплението на 3-а Разпореждаш /я на командира па

Балканска дивизия дипнвнята. — На 3-и октомврий вечерьта
къмъ Страцинъ. 3-а дивизия достигна и зае линията
Стайовци— Башево— Берово, а сръбските
войски, действуващи предъ фронта на дивизията, отстжпиха къмъ
линията Кара Ташъ — Видинъ — Страцинъ — Побиени Каменъ.
На 4-и октомврий въ б часа, възъ основа заповЪдьта по
II армия № 13, командирътъ на 3-а дивизия въ 6 часа издаде
следната заповЪдь № 6:
„§ 1. — Следъ вчерашния решителенъ бой противникътъ, раз-
битъ и преследванъ, отстъпи къмъ с. Страцинъ и Кумвново.
Вдясно отъ дивизията, по посока на Враня, действува 29-и Ям
болски полкъ, а влЪво — части отъ 7-а Рилска дивизия, настъпващи
отъ Кочане къмъ Злетово — Приковци.
§ 2. — На поверената ми дивизия е заповядано да атакува про
тивника, дето го намери, и отхвърли въ южна посока, за което запо-
вЪдвамъ за днешно число:
1. — Д е е н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П е т р о в ъ :
Отъ 3-и коненъ полкъ . 7а ескадронъ Да трьгне по пътя Мете-
45- и п о л к ъ ........... 3 дружини I ж ево— Германъ— Цветишинце
Отъ 3-и планин. артилер. ■ съ такава сметка, че въ 17 часА
п о л к ъ .............................8 оръдия да отиде и да нощува въ Гер-
46- и п о л к ъ ................ 3 дружини : манъ.
Отъ 17-и артилер. полкъ . 12 оръдия Да изпрати странично при
Отъ 3-а пионерна дру- критие вдесно отъ две дру
жина ................................ 1 рота жини, две планински батареи
Всичко: 6 дружини, 20 оръдия, и половина ескадронъ, което
1 рота пионери и 7а еска да слДдва по пътя Метежево —
дронъ. Шаинце — Мала Река и да но
щува въ Дол. Търница.
II. — Л Ъ в а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П о п о в ъ :
24-и п о л к ъ .................. 4 дружини Да тръгне по шосето Крива
6-и артилер. полкъ . . . 24 оръдия ! Паланка — Страцинъ — Кума-
16-и артилер. полкъ . . . 24 оръдия ново съ такава см%тка, че да
11-и п о л к ъ .................. 4 дружини стигне село Каваклия къмъ 17
Отъ 3-а пионерна дру- часа, дето и да нощува.
жина .........................1 рота Да охранява фланга си от-
Всичко: 8 дружини, 48 оръдия къмъ Султанъ Тепе.
и 1 рота пионери.
§ 3. — 32-и Загорски полкъ съ придадените му една планинска
батарея и половина рота пионери да се събере на 4-и октомврий въ
18 часа въ Крива Паланка, дето и да нощува.
§ 4. — Мостовата рота, Телеграфната рота и Инженерниятъ паркъ
да следватъ задъ Лавата колона и да нощуватъ въ с. Чифликъ (юго
западно отъ Крива Паланка.
§ 5. — Парковите пехотни и артилерийски взводове и отделе
нията отъ Дивизионния полски лазаретъ да следватъ задъ своите части.
§ 6. — Полските подвижни болници да тръгнатъ отъ Гюешево
по пътя на Левата колона съ такава сметка, че да стигнагь за нощу
ване: 1-а и 4-а болници — при с. Чифликъ, а 3-а — при Дубровница
(северозападно отъ Крива Паланка).
§ 7. — Дивизионниятъ продоволственъ транспортъ, следъ като се
разтовари отъ железницата, да се събере въ Гюешево.
§ 8. — Командирътъ на 3-а пионерна дружина да свърже съ
телефонъ Щаба на армията съ Щаба на дивизията.
§ 9. — Бригадните командири да изпратятъ днесъ донесенията
си въ Щаба на дивизията къмъ 18 часа съ придадените имъ офицери
за поръчки.
§ 10. — Азъ, съ Щ аба на дивизията, ще следвамъ съ Левата
колона и ще нощувамъ южно отъ Любинце."
ЗаповЪдьта бе изпратена до частите по конни ординарци.
Едновременно съ нея, изпратена бе и наредба: да се попълнятъ
хранителните и бойни запаси отъ разходните магазини; да се
приведатъ частите въ редъ, като се назначатъ заместници на
излезлите отъ строя началници; Дивизионното интендантство,
Военно-полевиятъ съдъ и Дивизионната поща на 5-и октомврий
да се преместятъ въ Гюешево; да се направятъ фурни въ Крива
Паланка, дето Интендантството да открие хлебопечене.
Н астъплението на 3 /3 -а бригада. — Отъ дивизионната

конница Щабътъ на 3-а бригада знаеше, че сърбите следъ боя
на Китка съ отстъпили къмъ Търговище, и че, по показания на
пленници, две дружини и четири оръдия бивакирали около
Метежево. Тъй като заповедьта по дивизията не бе получена
навреме, командирътъ на бригадата организира настъплението
съгласно заповедьта отъ 2-и октомврий, съ която се искаше

бригадата да достигне линията Дол. Летница — к. 600. Затова
45-и полкъ бе насоченъ да заеме височините около Калово и
Огутъ, а 4б-и полкъ да достигне Метежево.
Въ 7 часа 2/45-а дружина и 2-а планинска батарея настъпиха
въ походенъ редъ отъ Сурлица къмъ Калово. Въ челна стража
б^ше 8-а рота. 1-а дружина, Картечната рота и 5/3-а планинска
батарея останаха, по заповедь на бригадния командиръ, на
позицията при Сурлица. Поради лошото време и големите стръм
нини движението на 2-а дружина и на батареята беше извънредно
трудно. Въ 9 20 часа, следъ слаба престрелка съ сръбски патрули,
дружината се изкачй на височината северно отъ Калово, която
зае съ 8-а рота, а съ останалите роти и съ батареята продължи
движението си на югъ; къмъ 11 часа достигна и зае височината
източно отъ Калово, дето се спре и се затвърди.
Въ 14 часа въ Щаба на 45-и полкъ бе получена заповедьта
по бригадата за настъплението по пътя Метежево— Германъ —
Цветишнице, споредъ заповедьта по дивизията № 6.
Командирътъ на полка разпореди 1-а дружина съ 5-а планин.
батарея отъ Сурлица да настъпи къмъ Огутъ. Тя тръгна въ
16 часа и къмъ 21 часа пристигна при 2-а дружина, дето на
височините източно отъ Калово полкътъ и планинското арти
лерийско отделение останаха да нощуватъ.
На бивака командирътъ на полка получи донесения отъ
командира на Дивизионния ескадронъ, че въ Неравъ и Дол.
Летница сърби нема.
46-и полкъ тръгна въ 1430 часа отъ в. Китка за Метежево
въ походенъ редъ. Въ предна охрана беше 2-а дружина, а
1-а и 3-а дружини и б/17-а батарея, съ прикритие 10/45-а рота,—
главни сили на полка. Поради гъстата мъгла, движението на
полка и на батареята до Метежево беше извънредно тежко.
Безъ да срещне съпротива отъ сърбите, полкътъ стигна въ
Метежево на 5-и октомврий къмъ 4 часа, а батареята стигна на
четири клм. югозападно отъ селото.
Придадената къмъ полка 3/45-а дружина остана съ три роти
на в. Китка да прикрива 4/17-а и 5/17-а батареи, които беха
още въ движение къмъ същия върхъ.
Придадениятъ къмъ бригадата 4/3-и дивизионенъ ескадронъ
тръгна отъ Стайовце и разузнава въ посоките къмъ Търговище,
Дол. Летница и Неравъ. Къмъ 12 часа ескадронътъ стигна въ
Търговище, отдето въ 21 часа изпрати донесение до командира
138 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОГЬ 4-и ДО 10-н ОКТОМВРИЙ
на бригадата, че въ Дол. Лешница, Неравъ и по околнитЯ

височини нЯма сърби. Съ сжщото донесение ескадронниятъ
командиръ молЯше да му съобщятъ какво е положението на
бригадата и задачата за 5-и октомврий.
И тъй, поради късното получаване заповЯдьта по дивизията,
поради планинската мЯстность и поради липсата на пжтища за
полската артилерия, 3/3-а бригада измина само петь-шесть клм., и
не достигна определената й въ заповЯдьта по дивизията линия.
Н астъплението на Н а бригада. — За влизане въ съпри

косновение съ сърбите и за разузнаване командирътъ на бри
гадата бе изпратилъ разузнавателни части къмъ Страцинъ пла
нина, до линията манастиръ Св. Димитъръ — Дол. Станча —
Ветерница — Търновацъ. Къмъ 1045 часа четници отъ местното
население донесоха, че до Страцинъ планина сърби нема. Ко-
гато получи заповедьта по дивизията, командирътъ на брига
дата организира настжплението съ следната заповедь:
*§ 1. — Следъ вчерашния решителенъ бой противникътъ, разбигь,
отстжпва къмъ Куманово. Дивизията го преследва, за да го отхвърли
въ южна посока.
§ 2. — На бригадата е заповядано днесъ до 17 часА да стигне
до Каваклия, за което:
А) А в а н г а р д ъ — п о д п о л к о в н и к ъ П и с а р о в ъ :
24-и п о л к ъ ....................2 дружини Като се събере на шосето
Картечната рота . . . . 4 картечници около кръчмата и южно отъ
1б-и артилер. полкъ . . 3 батареи Дълбочица, да тръгне по сж
3-а пионерна дружина . 1 взводъ щото шосе въ 15 часА. Нощу
ване въ ВЯтерница. Линия
на охранението — Търновацъ—
висотата западно отъ ВЯтер-
ница — Гулинци, включително.
Б) Л Я в о с т р а н и ч н о п р и к р и т и е :
Една дружина отъ 24-и полкъ . . . ! Да тръгне въ 1430 часА отъ
Чифликъ (два и половина клм.
западно отъ Крива Паланка)
по пжтя Конопница — бйлото
на Лисацъ планина — Крила-
тица, дето да нощува, като се
охранява на линията Талаш-
манце — Търновацъ. Да влЯзе
въ свръзка съ рекогносциро-
вачната полурота отъ 16*а рота,
която е изпратена по, сжщия
пжть, и ще нощува въ Куклица.
I
В) Г л а в н и с и л и :
а) Д Ъ с н а к о л о н а :
Отъ 11-и полкъ 4-а дру Да тръгне днесъ въ 14 часа
жина ....................... 1 дружина отъ Градецъ по бйлото на пла
Отъ 11-и полкъ Картеч нината Градецъ презъ Криви
ната р о т а ................4 картечници Каменъ за Дол. Станча, дето да
нощува. Охранението отъ Гу-
линци до р. Отошлица, включи
телно. Да поддържа най-гЪсна
свръзка съ 3-а бригада, която
довечера ще нощува въ Гер-
манъ.
б) Л е в а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Т о д о р о в ъ :
11-и пол къ ............................3 дружини \ Днесъ, като се събере до
Отъ 16*и артилер. полкъ . 3 батареи ! шосето, съ главата на колоната
Отъ 6*и артилер. полкъ . 6 батареи до кръчмата източно отъ Дъл'
Оть 3-а пионерна дру бочица, да тръгне по шосето
жина ............................... Ул рота въ 15 часа и да нощува: две
дружини отъ 11-и полкъ и от
делението отъ 16-и артилер.
полкъ — между Каваклия и
шосето; 6-и артилер. полкъ,
една дружина отъ 11-и полкъ,
пионерната три четвърти рота—
между Каваклия и Чифликъ
(източно отъ първото).
§ 3. — 4/24-а дружина да настжпи по шосето и да нощува въ
Крива Паланка.
§ 4. — Частите отъ 32-и полкъ, които беха придадени къмъ бри
гадата, съ изтеглянето на главните сили на Левата колона, да се съ-
бератъ въ Крива Паланка, дето ще се присъединятъ къмъ полка си.
Капитанъ Поповъ отъ 32*и полкъ да смени команданта на града и да
заеме гарнизонната служба съ ротата си.
§ 5. — Всички домакински обози, подъ командата на командира
на Нестроевата рота на 24-и полкъ, да следватъ на два клм. задъ опаш
ката на Левата колона въ следния редъ: 24-и полкъ, 11-и полкъ,
16-и артилер. полкъ, 6-и артилер. полкъ, пионерната рота и до вечерьта
да бждатъ при частите си. Утре, 5-и октомврий, на закуска на хората
да се даде силна топла храна.
§ 6. — Парковите взводове, подъ началството на командира на
Парковия взводъ на 24-и полкъ, да следватъ задъ домакинския обозъ,
и да се спратъ да нощуватъ при кръчмата между Псача и шосето.
§ 7. — Бригадниятъ лазаретъ и 1-о отделение отъ 3-и дивизио-
ненъ лазаретъ да следватъ начело на парковите взводове и да нощу
ватъ при техъ.
§ 8. — Дзъ ще следвамъ въ главата на главните сили на Левата
колона и довечера ще нощувамъ въ Каваклия.*
160 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О ГЬ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Предната охрана — 24-и полкъ (1-а и 2-а дружини и Кар

течната рота) — тръгна въ 15 часа отъ бивака при Градецъ, съ
две роти въ предно прикритие. При Конопница Ханъ дочака
3/16-а артилерийско отделение, което пристигна въ 1830 часй
отъ Крива Паланка. Въ 19 часа предната охрана продължи дви
жението си по шосето, като изпрати една рота въ рекогносци-
роваченъ отрядъ. Нощьта бкше тъмна, и валкше дъждъ. Шосето,
макаръ и разкаляно, не затрудни движението, което до Каваклия
се извърши безпрепятствено. До моста при Каваклия рекогносци-
ровачниятъ отрядъ се натъкна на сръбска засада, която той ата
кува, разпръсна и плени 15 сърби, които казаха, че Страцинската
позиция е заета отъ два батальона и две батареи. При моста
южно огь Ранковце той бк обстрелянъ отъ друга сръбска засада,
която сжщо атакува и отблъсна. Малко следъ това се чуха
изстрели и откъмъ Ранковце. За разузнаване и очистване селото
отъ сърбитк началникътъ на охраната изпрати единъ взводъ.
Следъ като взводътъ премина селото, охраната продължи дви
жението си и къмъ 2230 часй стигна на височината между Ран
ковце и Вктерница, дето се разположи на позиция въ следния
редъ: 2-а дружина съ една рота — въ бойна часть, 1-а дружина,
Картечната рота и 3/16-о артилерийско отдкпение— въ полкова
поддържка.
На 5-и октомврий сутриньта 3/16-о артилер. отдкпение
излкзе на позиция и започна артилерийски бой съ сръбскитк
батареи на Страцинската позиция.
Лквото странично прикритие — 3/24-а дружина (безъ
12-а рота) тръгна въ 15 часа отъ Чифликъ за Крилатица, дето
пристигна на 5-и октомврий въ 4 часа.
Дксната колона отъ главнитк сили — 4/11-а дружина съ
Картечната рота, поради късното тръгване и лошия пжть, на
5-и октомврий въ 4 часй стигна Петралица, а не въ Дол. Станча,
както бк заповкдалъ командирътъ на бригадата.
Лквата колона отъ главнитк сили настжпи отъ сборния
пунктъ при кръчмата източно отъ Дъпбочица въ 15 часй. Коло
ната се движеше по шосето; вечерьта тя нощува между Кавак
лия и шосето.
32-и полкъ не можа да се събере този день въ Крива
Паланка.
Щабътъ на полка, 1-а дружина, 4-а дружина (безъ 13-а рота,
която остана въ поддържка на граничнитк постове), 1-а картечна
полурота и 1/3-а планинска батарея, напустнаха граничната

линия, и се събраха вечерьта въ Гюешево.
2/32-а и 3/32-а дружини и 2-а картечна полурота получиха
заповЪдь отъ командира на 1-а бригада, а 13/32-а рота —
направо отъ командира на дивизията да се спустнатъ отъ
заетите позиции и при Крива Паланка да се присъединягь
къмъ полка си. 3/32-а дружина и картечната полурота тръгнаха
отъ района Осиче — Киселица въ 19 часа и стигнаха въ Крива
Паланка къмъ 2230 часа. 2/32-а дружина тръгна отъ района
около Осиче въ 22 часа и стигна въ Крива Паланка на 5-и ок-
томврий въ 4 часа. 13/32-а рота тръгна отъ границата въ
1015 часа и вечерьта стигна въ Кюстендилъ, дето и нощува.
На 10-и октомврий ротата се присъедини къмъ полка си —
въ Прешово.
На 4-и октомврий вечерьта командирътъ на полка получи
устна заповЪдь отъ командира на дивизията: полкътъ да се
събере въ Крива Паланка, и да настжпи къмъ Страцинската
позиция.
Щабътъ на 3-а дивизия къмъ 19 часа пристигна въ Кръч
мата на шосето южно отъ Дълбочица, отдето устрои телефонна
свръзка съ 1-а бригада, и къмъ 20 часа вече знаеше нейното
положение.
Още въ Гюешево, въ 1320 часа, Щабътъ на дивизията
получи заповЪдь отъ Щаба на II армия, съ която се даваше
тълкувание на оперативната заповЪдь по армията № 13. Тъй
като заповЪдьта бе получена късно, и частите отъ дивизията
се движеха вече къмъ дадените имъ цели, командирътъ на
дивизията не направи никакво изменение въ взетото решение.
3-а дивизия не можа да се свърже съ 7-а дивизия, защото
последната остана назадъ, и органите, изпратени отъ диви
зията за свръзка, не можаха да я намЪрятъ по посочените отъ
армията места.
Тъй като 32-и полкъ не стигна въ Крива Паланка, коман
дирътъ на дивизията изпрати отъ Дълбочица заповЪдь:
полкътъ да тръгне на 5-и октомврий въ 8 часа отъ Гюешево
по шосето за Куманово и вечерьта да стигне при Кръчмата
южно отъ Дълбочица.
Свръзка съ съседите — вдесно, съ колоната на полковникъ
Бошнаковъ, и влево, съ 7-а дивизия, — не можа да бжде уста
новена.
Българската армия въ Световната война 1915—1918 год., т. III. 11
162 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-м ОКТОМВРИЙ
Пленниците твърдяха, че сърбитЬ се оттеглятъ къмъ Стра-

цинъ и Куманово, и че целиятъ 18-и полкъ III призивъ е раз-
битъ, войниците му се предавали и се разбегали изъ планините.
Всъщность, следъ падането на Крива Паланка войските
отъ Кривопаланкския отрядъ, по заповедь отъ началника на
Войските въ новите области, отстъпиха къмъ линията Кара
Ташъ — Видинъ — Страцинъ — Побиени Каменъ. Макаръ непре-
следвани, отстъплението на сръбските войски не бе извършено
въ редъ. Разстроени и паднали духомъ, те се разпръснаха въ
разни посоки. Отделни войници се озоваха въ Щ ипъ. Части
отъ Чупина отстъпиха къмъ Прешово, а на Страцинската позиция
началникътъ на Кривопаланкския отрядъ имаше само две роти
и една гаубична батарея свежи войски. Началникътъ на Вой
ските въ новите области разпореди: два пехотни полка отъ
Длбания да усилятъ Кривопаланкския участъкъ и съседната
Брегалнишка дивизия, но те не можеха да пристигнатъ въ
Куманово по-рано отъ 5-и или 7-и октомврий.
Въ 24 часй Щабътъ на 3-а дивизия изпрати до командира
на 1/3-а бригада следната заповедь:
„Донесете какви сведения сж получени до този часъ отъ ра
зузнавателните части и рекогносцировачнигЬ Ви отряди. Влязохте ли въ
свръзка съ 7-а дивизия и сь 3-а бригада и, изобщо, никакви сведения
за т%хъ събрахте ли?“
Настъплението на 7-а Разпореждания на командира на

Рилска дивизия дивизията. — На 3-и октомврий вечерь-
къмъ Кратово. та дивизионното командуване узна отъ
пленници, че сръбските 1б-и и 20-и пол
кове отстъпватъ къмъ Овче Поле и Кратово— Куманово. Тъй като
до 4 часй на следния день командирътъ на дивизията не получи ]
заповедь отъ Щаба на армията, той реши да настъпи къмъ |
Щ ипъ, като прикрйва частите си откъмъ Кратово и Плачковица |
планина. Затова въ 5 30 часа той издаде следната заповедь (№4):
.1) Следъ вчерашния бой на Калиманското поле, противникътъ
(около два пехотни полка съ артилерия) отстжпи: съ една часть (около
полкъ) — къмъ Щ ипъ, по шосето Кочане — Щ и пъ (десния бр^гъ на
на р. Брегалница), а съ другата — по пжтя Виница — Щ и пъ (левия
брЪгъ на р. Брегалница).
Съ слаби части, разположени въ отделни окопи, заема височи
ните източно отъ Кочане.
Два ескадрона отъ 5-и коненъ полкъ, изпратени да преследватъ
отстжпващия противникъ, сж имали енергична схватка въ Кочане.
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА 4-и ОКТОМВРИЙ 163
Предните части на поверената ми дивизия заематъ линията Ма

хала (западно отъ Безиково) — височините между Оризари и Исти-
баня — височините между Лески и Виница. Три и половина роти зае
матъ проходите, идещи отъ Подрешъ и Сушево презъ Плачковица
планина за Берово и Пехчево. Една дружина отъ 22-и полкъ, оста
вена да набюдава върховете Повиенъ и Цера, се намира още въ
тази посока.
2) Днесъ, 4-и того, поверената ми дивизия да продължи настж-
плението си къмъ Щ ипъ и да бие противника, дето го намери, като
се стреми да го отхвърли въ северна посока.
а) Полковникъ Писиновъ — частите, изброени въ оперативната
заповедь № 1, плюсъ две дружини отъ 53-и пех. полкъ и две батареи
отъ 7-и артилер. полкъ — да настжпи днесъ въ 8 часа къмъ гр. Кочане
и, следъ като го завладее, да продължи настжплението си къмъ
Щипъ, десния брегъ на р. Брегалница; следъ като завладее Кочане и
настжпи напредъ, да остави по една дружина съ по две планински
орждия на позиция на височините около Гродъ и Лешка (югозапад
ните му височини), дето да се окопаятъ,съ цель да прикриятъ откъмъ
Царь Върхъ (Султанъ Тепе) — Китка — Редки Буки; следъ като само
стоятелните разезди имъ донесатъ, че тези посоки сж очистени отъ
противника, дружините да се присъединятъ по най-кжсия пжть къмъ
колоната; да изпрати три разезда къмъ Султанъ Тепе, които да стиг-
натъ до този масивъ и да узнаятъ има ли тамъ противникъ.
б) Полковникъ Бурмовъ — две дружини и една полурота отъ
54-и полкъ, една дружина отъ 53-и полкъ, една батарея отъ 7-и артилер.
полкъ и половина батарея отъ 3-о планин. артилер. отделение и при
дадените му съ оперативна заповедь № 1 пионери и конници — да
настжпи днесъ, 4-и того, по левия брегъ на р. Брегалница къмъ
Щипъ, като се старае да отреже пжтя на противника, който още се
задържа къмъ Кочане, изобщо, — по десния брегъ на р. Брегалница.
' в) Майоръ Диноловъ — съ една дружина отъ 14-и Македонски
полкъ, половина батарея отъ 3-о планин. артилер. отделение и единъ
взводъ конница — да настжпи за гр. Струмица презъ Градецъ —
Плачковица планина — Подрешъ — Сушево и да действува съгласно
дадените указания съ предписание № 22 отъ 3-и того; следъ като
колоната се спустне въ долината на р. Струма и настжпи къмъ гр. Стру
мица, останалите за охрана на проходите презъ планината Плачко
вица три и половина роти отъ 54-и полкъ да се присъединятъ къмъ
полка си, за която цель да влезе въ свръзка съ тези роти.
3) Колоните да поддържатъ свръзка помежду си и съ Щ аба на
дивизията.
4) Домакинските обози да следватъ задъ колоните, като имъ
бжде назначено по-солидно прикритие; до завладяването на Кочане,
да останатъ на местата на нощуването.
5) Колоната на полковникъ Бурмовъ, която се базираше на Бре-
зницо — моста Сали Ага, да се базира отъ 4-и того на Царево Село.
Азъ ще следвамъ по пжтя на Десната колона."
11*
164 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМЛНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Споредъ директивата на Щаба на действуващата армия,

7-а дивизия трЯбваше да се насочи къмъ Градище планина. Но
Щабътъ на II армия допускаше, че сърбитЯ ще се опитатъ да
дадагь бой на Страцинската позиция, затова притегляше диви
зията къмъ тази позиция. Иначе, решението на командира на
дивизията — да настжпи къмъ Щ ипъ и да отхвърли сърбитЯ
на северъ не би противоречило на разбиранията на Щаба на
II армия, защото англо-французитЯ стоваряха войски въ Солунъ,
и дивизията щЯше да имъ попречи да се съединятъ съ сърбитЯ.
Къмъ 8 часа пристигна командирътъ на Конната дивизия
и съобщи заповЯдьта по армията № 131), споредъ която 7-а диви
зия требваше да настжпи къмъ Кратово и да достигне линията
на височинитЯ 1100— 1050 и 1000. Тогава, въ 1030 часа коман
дирътъ на 7-а дивизия изпрати до командирите на 2-а и 3-а бри
гади, по пжтя за Кочане, следната заповЯдь № 39:
„Въ изменение оперативната заповЪдь по дивизията № 4, а) ко
лоната (Дясната) на полковникъ Писиновъ да настжпи по пжтя Ко
чане — Спанчево — Свиланово, а съ една дружина (странично при
критие) — по пжтя Кочане — Нивичани — манастира Св. Пантелей и
съ преднигЬ си части да достигне днесъ линията Райчани — мана
стира Св. Пантелей.
б) Колоната (Лавата) на полковникъ Бурмовь да настжпи по
пжтя Виница — Гърдовци — Г. Подлагъ — Спанчево. Ако ли срещу
Гърдовци нЪма мостъ на р. Брегалница, да свърне следъ колоната на
полковникъ Писиновъ по пжтя Виница — Кочане — Спанчево и да
достигне съ предните си части височините на Райчански Ридъ.
в) Дружините съ по две планински орждия полковникъ Писиновъ
изпраща къмъ Гродъ и Лешка, както е наредено въ заповедьта.
г) Щабътъ на дивизията ще следва по пжтя Кочане — Спан
чево, и ще се установи тази вечерь въ Баня.“
Освенъ това, отъ Щаба на дивизията бе заповядано на

командира на Дивизионния ескадронъ да изпрати отъ Кочане
три разезда къмъ Царъ Върхъ, които да разузнаятъ дали вър
ховете Царъ Върхъ (Султанъ Тепе), Китка и РЯдки Буки сж
заети отъ сърбитЯ. По пжтя на движението разездитЯ да се
обадятъ на командирите на дружинитЯ, които полковникъ Пи
синовъ изпраща около Гродъ и Лешка.
Сжщия день командирътъ на 7-а дивизия донесе на коман-
дуващия армията, че преднитЯ части на дивизията на 4-и ок-
томврий 1ще стигнатъ до линията манастиръ Св. Пантелей —
Райчански Ридъ, и че при селата Гродъ и Лешка и манастира
1) Гл* Стр. 56.
Св. Пантелей има по една дружина и по две планински оръдия

да охраняватъ десния флангъ откъмъ Султанъ Тепе, въ които
посоки е изпратилъ и самостоятелни разезди. Щабътъ на диви
зията ще бъде въ Баня.
Настъплението на 2 -а бригада. — Командирътъ на 2/7-а

бригада получи заповЪдьта по дивизията № 4 въ 6 30 часа
и съ заповЪдь по бригадата организира настъплението по сле
дния начинъ:
Предна охрана — майоръ Николовъ С. — една дружина отъ
26-и полкъ, една пионерна рота и Картечната рота отъ 22-и полкъ —
да тръгне въ 10 часа1) по шосето Истибаня — Кочане — Щ ипъ.
Главни сили — подполковникъ Сапуновъ — две дружини отъ
22-и полкъ, две дружини отъ 53-и полкъ и 2-о отделение отъ
7-и артилер. полкъ — да тръгнатъ въ 1030 часа и да следватъ по
пътя на предната охрана и, следъ като преминатъ Кочане, да
изпратятъ вдЪсно една рота за странично прикритие.
Охраняващи части: а) 4/22-а дружина съ единъ взводъ отъ
4/2-а планин. батарея да застане на позиция на височините югоизточно
огь Гродъ, дето да се окопае и да прикрие посоката Царь В ъ р хъ —
Китка — Р-Ьдки Буки; следъ като получи донесението отъ разездите,
че казаната посока е очистена отъ сърбите, по най-краткия пжть да
се присъедини къмъ колоната; б) 2/22-а дружина съ единъ взводъ
отъ 4/2-а планин. батарея да застане на позиция на височината
южно отъ Лешка и да изпълни същото, което е възложено на
4/22-а дружина.
Домакинскиятъ обозъ, подъ прикритието на една полурота отъ
22-и полкъ, да следва на три клм. задъ колоната.
1-о отделение отъ Дивизионния лазаретъ да се премести въ
Кочане.
Парковите роти и батарея се намирагь на Калиманското плато.
Срещу 4-и октомврий сърбите напустнаха височините
източно отъ Кочане, и на разсъмване 6-а и 7-а роти отъ
22-и полкъ, които 6Ъха въ охранение, влязоха въ Кочане и
заеха височините западно отъ града.
Въ 10 часа предната охрана на бригадата тръгна отъ
бивака си южно отъ Оризари, но скоро се спре, за да даде
пъть на Конната дивизия, която настъпваше по пътя Виница —
Кочане— Щипъ. Следъ като се изтегли Конната дивизия, пред
ната охрана продължи настъплението си, последвана отъ глав
ните сили.
х) Поради мъглата часъгь на тръгване отъ 8 на 10 бе измЪненъ съ заповедь огь
Щаба на дивизията.
Въ 1030 часа къмъ бригадата се присъединиха и дружините

отъ 53-и полкъ.
Въ I I 30 часа въ Щаба на бригадата бе получена заповЪдьта
по дивизията за изминаване посоката на движението. Бригадата
измени посоката и настъпи по пътя Кочане — Спанчево —
Свиланово, като изпрати 1/53-а дружина въ странично прикри
тие, въ посоката Кочане — Нивичане — манастира Св. Пантелей.
Движението на колоната за Спанчево и по-нататъкъ, къмъ
Свиланово, бе извънредно тежко поради стръмнините и раз
каляния отъ дъжда междуселски пъть. Въ Спанчево, по запо-
в-Ьдь отъ командира на дивизията, полските батареи отъ брига
дата, заедно съ дружината отъ 53-и полкъ, се спреха, за да се
присъединятъ къмъ колоната на полковникъ Бурмовъ, къмъ
която се придаваха.
Полубатареята отъ 5-а планинска батарея бе придадена отъ
3-а бригада на 2-а бригада. Тя бе изпратена да усили странич
ното прикритие на 2-а бригада — 1/53-а дружина — въ манастира
Св. Пантелей.
Къмъ 1955 часа бригадата стигна до Свиланово, и се раз
положи на бивакъ: въ Гродъ — 4/22-а дружина и две планински
оръдия, въ Лешка — 2/22-а дружина и две планински оръдия,
въ манастира Св. Пантелей — 1/53-а дружина, въ Свиланово —
1-а и 3-а дружини отъ 22-и полкъ. Въ охранение на линията
Г височината южно отъ Райча/и — Райчани — височината западно
отъ манастира Св. Пантелей бе назначена 3/26-а дружина.
Н астъплението на 3-а бригада. — Командирътъ на

3-а бригада организира съ заповедь по бригадата настъпле
нието по следния начинъ:
Предна охрана — майсръ Станчевъ — една дружина отъ 54-и полкъ
две орждия отъ 3-о планин. артилер. отделение съ четирма конника —
да настжпи отъ Виница въ 9 часа по пжтя Виница — Щ ипъ (левия
брЪгъ на р. Брегалница).
Главни сили — подполковник ь Лефтеровъ — петь роти отъ
54-и полкъ, една батарея отъ 7-и артилер. полкъ и една дружина отъ
53-и полкъ — да тръгнатъ въ 9 п часа по пжтя на предната охрана.
Лево странично прикритие — една рота отъ 54-и полкъ — да
тръгне въ 9® часа по пжтя Морозда — Буковецъ — Щ ипъ.
1/14-а дружина — майоръ Диноловъ — и полубатареята отъ
3-о планин. артилер. отделение — да настжпи въ 7 часй презъ Плач-
ковица планина — Подрешъ — Сушево. Следъ като колоната се
спустне къмъ гр. Струмица, останалите да охраняватъ проходите
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЛ 4-и ОКТОМВРИЙ 167
презъ Пяачковица планина три и половина роти отъ 54-и полкъ да

се присъединятъ къмъ полка си.
Командирътъ на 54-и полкъ да изпрати единъ офицеръ за
свръзка съ Щаба на 2-а бригада.
Домакинскиятъ обозъ, подъ прикритието на единъ взводъ отъ
54-и полкъ, да тръгне по пжтя на колоната въ 1020 часй. Отделе
нието отъ Дивизионния лазаретъ, парковите взводове и Полската
болница да се установятъ въ Виница; храненето на частите да се
базира на Царево Село, като частите се погрижатъ да прибератъ
храните, които сж останали по пжтя Пехчево — Виница.
Скоро следъ като тръгна колоната — къмъ 1050 часа, въ
Щаба на бригадата 6Я получена заповЯдь за измЯняване посо
ката на движението — да настжпи по пжтя Виница — Гър-
довци — Гор. Подпагъ — Спанчево.
Бригадата продължи движението си въ заповяданата посока,
като изпрати разузнавачи да събератъ сведения за пжтищата и
за проходимостьта на р. БрЯгалница. ЧаститЯ отъ бригадата
минаха р. БрЯгалница въ бродъ при Гърдовци къмъ 13 час&;
страничното прикритие отъ Гърдовци 6Я насочено за Чешиновци.
Въ 1930 часа колоната пристигна, и се разположи на бивакъ
североизточно отъ Спанчево, съ мЯрки за охранение на Рай-
чински Ридъ, до Соколарци. Страничното прикритие остана въ
Чешиновци, като изпрати единъ взводъ да охранява западно
отъ селото.
Настъплението на 1Н4-а друж ина. — 1/14-а дружина, съ

придаденитЯ й две планински орждия и две картечници, тръгна
въ 630 часа отъ Виница за гр. Струмица. Пжтьтъ на движението
презъ Плачковица планина бЯше извънредно тежъкъ. Макаръ
и съ водачи, поради гжстата мъгла дружината загубваше пжтя,
ротитЯ се откжсваха и, съ голЯми усилия и силна умора на
хората, на 5-и октомврий къмъ 2 часа стигна въ Ново Село,
дето остана да почива. Сжщия день дружината продължи пжтя
си презъ Сушево за Струмица, дето стигна въ 18 часа.
По пжтя на движението си командирътъ на 1/14-а дружина
предаде на 8/54-а рота заповЯдьта да се присъедини къмъ полка
си. Ротата тръгна отъ в. 1285 на 5-и октомврий. Въ Зърновци
командирътъ на ротата узна, че полкътъ е тръгналъ за Щипъ.
Той насочи ротата по шосето, и вечерьта нощува въ Теранци.
ДветЯ и половина роти на Гарванъ и Готенъ планини полу
чиха заповЯдьта да се присъединятъ къмъ полка си по-късно,
поради което тръгнаха на б-и октомврий.
Разузнаване отъ дпвизпонната конница. — 7-и дивизио-

ненъ ескадронъ, по устната заповЪдьта на командира на 5-и ко-
ненъ полкъ, тръгна въ 7 часй отъ Истибаня по пжтя за Кочане,
съ задача да влЪзе въ съприкосновение съ отстжпващитЪ сърби.
Следъ като донесе на командира на дивизията за получе
ната задача, ескадронътъ продължи движението си за Кочане.
Тамъ бЪ получена заповЪдьта отъ началника на Щаба на
7-и дивизия да изпрати три самостоятелни разезда къмъ Царь
Върхъ (Султанъ Тепе), които да разузнаятъ има ли сърби на
Царь Върхъ, на в. Китка и на РЪдки Буки.
Изпратени бЪха: разездъ № 1 — поручикъ Стояновъ —
къмъ к. 550 — Гродъ — Костинъ Долъ и по бйлото на Осогов
ската планина, къмъ Царь Върхъ; разездъ № 2 — вахмистъръ
Серги Минковъ — въ посока по Кочанската рЪка — Горанче
махала — Полаки — Дълги Долъ — в. Китка (к. 1901) и разездъ
№ 3 — младши подофицеръ Гавраилъ Гюровъ — въ посока
Кочане — Лешка, отдето началникътъ на разезда требваше да
изпрати двама или трима конника въ посока Ястребникъ —
Чурилакъ — Ораховица — Олахларъ — в. РЪдки Буки.
РазездитЪ № № 1 и 3 при преминаване презъ Гродъ и
Лешка требваше да се обадятъ на дружинитЪ, които се нами-
ратъ въ тЬзи села, че отиватъ въ казанигЬ посоки.
Останалата часть отъ ескадрона, по устната заповЪдь на
началника на Щаба на дивизията, бЪ придадена къмъ 2-а бри
гада, и получи заповЪдь да разузнае дали хребетътъ Райчин-
ски Ридъ — Райчани — манастиръ Св. Пантелей е заетъ отъ сър-
б и г к Командирътъ на ескадрона изпрати два далечни разезда
въ посокитЪ Спанчево — Райчински Ридъ и Спанчево — Сви-
ланово — манастира Св. Пантелей.
Въ 1720 часа, отъ височината два клм. западно отъ мана
стира Св. Пантелей, командирътъ на ескадрона изпрати до Щаба
на 2-а бригада донесение, че южниятъ склонъ на хребета Рай
чински Ридъ — Райчани — манастира Св. Пантелей не е заетъ
отъ сърбигЬ, а по северния склонъ на Райчински Ридъ се
чуватъ отделни изстрели; ескадронътъ плени 18 сърби. Отъ
Спанчево донесе за сжщото и на командира на дивизията.
Ескадронътъ нощува въ Спанчево.
Свръзка съ 3-а Балканска дивизия не можа да бжде уста
новена, а съ Конната дивизия се свърза въ Чешиновци.
НПСТЖПЛЕНИЕТО НА 5*н ОКТОМВРИЙ 169
Настлшлението на 5-и октомврий.

И тъй, на 4-и октомврий II армия достигна: 3-а дивизия —
линията Търговище — Калово — Метежево — Ранковце — ВЪтер-
ница — Крилатица; 7-а дивизия— манастира Св. Пантелей —
Райчани — Соколарци — Чешиновци; Конната дивизия — Чеши-
новци; колоната на полковникъ Сантурджиевъ— линията Себе
Враня — Сръбска Чука; колоната на полковникъ Бошнаковъ —
гр. Враня.
Разузна вани ята на частите потвърдиха, че сърбите се отте-
глятъ на западъ: Кривопаланкскиятъ отрядъ — къмъ линията
Побиени Камени — Страцинъ— Кара Ташъ, а БрЪгалнишката
дивизия — къмъ линията Пестришино — к. 650 — левия брЪгъ
на р. Брегалница. Вечерьта Щабътъ на армията получи донесе
нията отъ дивизиите (съ изключение отъ Конната дивизия) за
линиите, които възнамеряватъ да достигнатъ вечерьта, но само
за 3-а дивизия знаеха докъде е стигнала.
За действията на следния день Щабътъ на армията нови
разпореждания не направи, и частите продължиха настъпле
нието си да достигатъ дадените имъ цели и задачи.
Настъплението на Р азпореж д аният на командира на

Конната дивизия, дивизията. — Частите отъ дивизията не
получиха поръчания въ селата около Чеши
новци хлебъ. Въ селото немаше и фуражъ. Отъ непрестанния
дъждъ движението бе затруднено, и командирътъ на дивизията
сметаше, че може да настъпи само по шосето. Затова той втори
пъть помоли командира на 7-а дивизия да заеме в. 650 (западно
отъ Уларци), та да осигури тила на Конната дивизия. Следъ
това той заповеда:
„Противникътъ заема съ пехота и артилерия БалванскигЬ висо
чини — 650 и 550 и владее дефилето къмъ Щ ипъ.
Дивизията ще се опита да си пробие пъть къмъ Щ ипъ, за което:
Мвангардъ — полковникъ Мархолевъ — б-и коненъ полкъ,
1-а конна батарея и Колояздачната рота — да тръгне въ 7 15 часа и
да следва по шосето за Щ ипъ.
Главни сили — полковникъ Мачевъ — 3-и коненъ полкъ, 2-а конна
батарея, 4-и и 5-и конни полкове — да тръгнатъ въ 8 часа и да след-
ватъ по пътя на авангарда.
Обозите да се изтеглятъ на шосето, и тамъ да чакатъ втора
заповЪдь.
Азъ ще се намирамъ при главните сили.“
170 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ -1-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Спиране настъплението при Балванъ. — Предната охрана

на дивизията тръгна въ 7 15 часй. Къмъ 9 часа, когато пред
ното прикритие (3/6-и ескадронъ) се появи на хребета севе
роизточно отъ Крупище, артилерията на сърбите откъмъ к. 650
откри огънь по ескадрона, и цялата предна охрана се спре,
следъ което и колоната на главните сили, която се бе изтеглила
по шосето, се спре.
Въ този моментъ се видЪ ясно, че запов-Ьдьта на коман
дира на дивизията — да настжпи по шосето — не отговаряше на
обстановката, и че съ единъ дълбокъ обходъ дивизията може
да си пробие пжть. Въ Щаба на дивизията обсжждаха въпроса
за обхода. Въ реляцията на дивизията е описано, какъ е взето
решение:
„Остава едничкото, макаръ и много трудно средство — маневри
рането, действието вл%во и вдясно на дефилето, доколкото теренътъ и
почвата го позволяватъ. За действията по л^вия брЪгъ на р. Брегал
ница съ по-големата часть отъ дивизията, като се остави слабъ заслонъ
по шосето, бе изказано мнение въ Щаба на дивизията, на което се
противопоставиха командирътъ на дивизията и началникътъ на Щаба.
Щ омъ като командирътъ на дивизията не искаше да изпрати по-
големата часть, обсждена бе евентуалностьта за изпращане поне
единъ-два ескадрона съ картечници, които да се помжчатъ да се про-
мъкнатъ къмъ Щ ипъ, за да тикнатъ напредъ спрените отъ неприя
теля самостоятелни разезди въ дерето при Аргулица и да се опитатъ
да обходятъ неприятелската позиция. Командирътъ на 4-и коненъ полкъ
изказа готовность да замине съ полка си ; старшиятъ адютантъ помоли
и той да бжде изпратенъ съ некаква конна часть. Командирътъ на диви
зията наточели възприе това мнение. Началникътъ на Щ аба на диви
зията, обаче, се противопостави резко, като каза, че е безполезно да
се пръскатъ силите, и че, каквото може да направи единъ разездъ
въ тази посока, това щели да направятъ и единъ до два ескадрона."
По този начинъ дивизията остана на местото си, за да чака
въздействието на пехотата отъ 7-а дивизия, която настжпваше
вдясно отъ Конната дивизия. За сжщото бе моленъ команди
рътъ на 7-а дивизия, а къмъ 8 часа при него бе изпратенъ и
началникътъ на Щаба на 2-а бригада, майоръ Цаневъ.
Командирътъ на Конната дивизия надценяваше силите на
сърбите. Въ донесението си до Щаба на армията отъ 1145 часй
той казваше, че Балванските височини сж заети съ пехота
до единъ полкъ съ артилерия, и че превземането имъ е въз
можно само съ значително количество пехота. Въ действитепность
предната охрана на 53-и полкъ съ две-три роти бързо и леко
прогони слабите сръбски части.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 5-и ОКТОМВРИЙ 17 1
По-нататъкъ командирътъ на Конната дивизия въ донесе

нието си заключаваше:
„Сега се обяснява бързото напускане на Калиманската позиция.
СърбигЪ сж искали на тази позиция да спратъ нашето настжпление
къмъ Щ ипъ. Изпратихъ майора отъ Генералния щабъ Цаневъ Ал. да
обясни обстановката на командира на 7-а Рилска дивизия.“
Всъщность, спедъ неуспешните бойове на 3-и октомврий,

сръбската БрЪгалнишка дивизия отстъпи къмъ линията Пестри-
шино — к. 550 — к. 650 — Трогерци — Гараинци — Шеоба. Отстъ
плението бе извършено при твърде неблагоприятни условия —
дъждъ и тъмна нощь. Частите беха силно разстроени. На
4-и октомврий Овче Поле бе покрито съ бегълци и съ раз
хвърлени колй. 2/2-и батальонъ напустна предните си позиции
по левия брегъ на Злетовската река и отстъпи къмъ Клисели.
Два батальона съ взводъ картечници се задържаха за малко на
Райчински Ридъ, спедъ което отстъпиха на западъ. 23-а гра
нична рота, отъ Пехчево, не успе да се присъедини къмъ оста
налите части. 13-и кадрови полкъ, отъ Радовишъ, беше оста-
налъ наполовина, поради големия брой изостанали и изтощени
войници: останалите части отъ дивизията беха останали съ
намаленъ съставъ.
Къмъ 10 часа въ Щаба на Конната дивизия се получи
съобщение отъ 7-а дивизия, че къмъ к. 650 съ изпратени две
роти (Левото странично прикритие на 3/7-а бригада) да съдей-
ствуватъ за заемането на к. 650.
Въ това време предната охрана на Конната дивизия разузна
ваше предъ Крупище, а командирътъ на Конно-артилерийското
отделение съ батарейния командиръ търсеха позиция за арти
лерията. Главните сили на дивизията се беха спрели около
мостовете на Злетовската река, на шосето южно отъ Уларци,
дето нахраниха и напоиха конете.
Къмъ 1430 часа отъ изпратения офицеръ за свръзка въ
Щаба на 7-а дивизия се получи донесение, че къмъ к. 650 е
изпратена една пехотна дружина, предъ чието настъпление сър
бите напустнали предните окопи.
Отъ наблюдателния пунктъ на дивизията (мостътъ на Зле
товската река на шосето) ясно се забелязваше общото бавно
отстъпление на сърбите по цепата линия предъ пехотните вериги
на частите отъ 7-а дивизия, които безспирно и почти безъ огънь
се изкатериха по източните склонове на Балванските височини
172 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4*и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
и к. 650. Сърбите започнаха да се оттеглятъ и огъ хребета

северно и северозападно оть Крупище.
Веднага едно орждие отъ придадената къмъ предната охрана
батарея откачи на шосето и откри огънь. Командирътъ на диви
зията заповяда на охраната да преследва. Главните сили беха
извикани сжщо на бързъ алюръ да следватъ задъ охраната.
Дивизията се насочи бързо по пжтя презъ Крупище за
Гор. Балванъ.
По пжтя командирътъ на дивизията получи донесение, че
мастната чета на Иванъ Бърльовъ, заедно съ разезда на пору-
чикъ Попилиевъ, сж превзели Щипъ. Сърбите отстжпили къмъ
Ежово Поле и Велесъ.
Щабътъ на Конната дивизия изпрати 1/4-и ескадронъ да
заеме Щ ипъ. Ескадронътъ замина, и на височините североза
падно отъ града бе обстрелянъ съ артилерийски огънь, поради
което той се спре, и нощува северно отъ града.
Спедъ като артилерията на предната охрана откри огънь,
сърбите, които заемаха позиция предъ фронта на дивизията,
отстжпиха по ц-кпата линия.
Къмъ 1430 часй предната охрана на дивизията настжпи отъ
Крупище къмъ Клисели по следите на сърбите. По височините
североизточно отъ Гор. Трогерци беха забелязани сръбски
пехотни вериги, а по полите на височините — патрули, всички
въ отстжпление. Разездите на б-и коненъ полкъ атакуваха
патрулите, отъ които една часть се пръснаха, а друга — бе
изсечена. Батареята на предната охрана откри огънь по сръб
ските вериги.
Предната охрана бе усилена съ 2/3-и ескадронъ, и движе
нието продължи.
Когато предното прикритие, водено отъ командира на
1/6-и дивизионъ, майоръ Веселиновъ, се приближи до височи
ните източно отъ Варсаково, настигна единъ сръбски батальонъ.
който отстжпваше въ две, една задъ друга линии. До това
време предната охрана държеше свръзка съ предното прикри
тие, но, по заповедь отъ началника на предната охрана, то се
измести и се спре вдесно отъ пжтя, въ резервенъ редъ.
Моментъгь и местностьта позволяваха да бжде атакуванъ сръб-
скиятъ батальонъ, но началникътъ на предната охрана задържа
полка, като намери, че местностьта е планинска, и въ тази
посока настжпватъ български пехотни части, и, ако дивизията
НПСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 5-и ОКТОМВРИЙ 173
се насочи тамъ, ще се отдалечи много отъ своя обекгь —

гр. Велесъ1).
Въ това време пристигна при 6-и коненъ полкъ начални-
кътъ на Щаба на дивизията, подполковникъ Вуйчевъ, който,
огь името на командира на дивизията, заповяда: полкътъ вед
нага да настжпи и, заедно съ предното прикритие, да атакува
сръбския батальонъ, но тогава бЪше вече късно — батальонътъ
се отдалечи на пресечена мЪстность, съвсемъ неудобна за дей
ствия въ коненъ строй. Предното прикритие преследва отстжп-
ващия батальонъ само съ огънь.
Конната атака при с. Варсаково. (Картограф, приложение

№5). — Къмъ 1630 час& предната охрана на Конната дивизия
(три и половина ескадрона отъ б-и коненъ полкъ, 2/3-и еска-
дронъ и 1-а конна батарея) продължи движението си къмъ
Варсаково. 3/6-и ескадронъ — предното прикритие — спешено на
височината югоизточно отъ Варсаково, стреляше по сръбския ба
тальонъ, който отстжпваше отъ височинигк източно отъ сжщото
село на западъ. Когато този батальонъ се отдалечи, ескадронътъ
прекрати огъня си. Командирътъ на ескадрона забеляза една
сръбска пехотна колона съ артилерия, отстжпваща по шосето
Щипъ — Велесъ, и донесе за това на началника на предната
охрана.
ГлавнитЪ сили на предната охрана се насочиха веднага
къмъ сърбигЬ, и отъ платбто северно отъ Сърчеево начал-
никътъ на охраната видЪ голяма сръбска колона съ три-четири
полски орждия да отстжпва въ най-голЪмъ редъ по шосето за
Велесъ. Опашката на колоната по това време бЪше около
Криви Долъ.
Тази сръбска колона бЪше сръбскиятъ 13-и кадрови полкъ
и б-а полска не с. с. батарея, които отстжпваха отъ Радовишъ
презъ Щипъ, съ задача да достигнатъ дЪсния брЪгъ на р. Аз-
макъ, дето да отбраняватъ посоката къмъ Велесъ.
Сръбската колона представяше много добра цель за конна
атака, а мЪстностьта бЪше удобна за конни действия — широка
котловина, прорязана отъ няколко поточета, които образуватъ
р. Азмакъ; няколко селца, предъ които се простира широко и*)
*) Споредъ реляцията на 2-а конна бригада, въпросниятъ сръбски батальонъ се е
намиралъ по западните склонове на к. 650, и отстжпвалъ въ северозападна посока, а
въ реляцията на 6-и коненъ полкъ се говори за сръбски батальонъ, който отъ височи
ните източно отъ Варсаково отстжпилъ къмъ Велесъ.
174 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ КЪМЪ КУМЯНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
равно поле, вдлъжъ по което минава шосето Щ и п ъ — Велесъ;

отъ югь котловината е заградена съ скалисти възвишения.
Началникътъ на предната охрана, полковникъ Мархолевъ,
видЪ лично сръбската колона, реши да я атакува и заповяда
батареята да излезе веднага на позиция и да открие огънь.
Две орждия отъ 1-а конна батарея излязоха незабавно на
открита позиция на платото северно отъ Сърчеево и къмъ
17 часа откриха огънь; другите две орждия, поради разкаляната
почва, излязоха на позиция малко по-късно.
Сърбите бЪха изненадани. Първите артилерийски изстрели
попаднаха въ колоната и произведоха голЪма безредица. Войни
ците се пръснаха въ разни посоки: едни отидоха къмъ Криви
Долъ, заеха края на селото и откриха огънь; други поеха
Богословските височини, а трети се пръснаха по полето. Само
артилерията продължаваше да се движи по шосето.
б-и коненъ полкъ, по заповедь отъ началника на предната
охрана, се бе спрелъ въ резервенъ редъ около батареята.
3/б-и ескадронъ се бе подалъ напредъ и, поради пресечената
местность, се бе спешилъ, и водеше бой съ сърбите, които
заемаха Криви Долъ. Главните сили на дивизията се движеха
по междуселския пжть Крупище — Варсаково. По шосето за
Щ ипъ следваше, както казахме, 2/4-и ескадронъ, а единъ полу-
ескадронъ отъ 1/3-и ескадронъ бе изпратенъ въ лево странично
прикритие на главните сили.
Следъ като батареята на предната охрана откри огънь,
командирътъ на дивизията заповяда: предната охрана да
настжпи веднага и да атакува сръбската колона; 2-а конна
батарея отъ главните сили да излезе на позиция и да открие
огънь по сжщата колона, а конните полкове, следъ като при-
стигнатъ въ Варсаково, да се насочатъ: 3-и коненъ полкъ —
влево на 6-и коненъ полкъ, 4-и коненъ полкъ — къмъ Криви
Долъ и 5-и коненъ полкъ — вдесно на 6-и коненъ полкъ.
Полковникъ Мархолевъ, като виде резултата отъ огъня,
отиде при 6-и коненъ полкъ и запита раздразнено командира
на полка, подполковникъ Начевъ: защо още чака, та не вбди
полка въ атака. На отговора, че нема заповедъ за това, коман
дирътъ на бригадата добави: „Каква заповедь чакате, не виж- I
дате ли предъ себе си каква хубава цель Ви се представя?“ .
Подполковникъ Начевъ поведе полка въ резервна колона,
премина Варсаково, спустна се въ полето, и престрои полка въ
НПСТЖПЛЕНИЕТО НП 5-и ОКТОМВРИЙ 175
линия отъ колони — всеки ескадронъ въ линия отъ взводни

колони по редове. Въ първа линия — 2-и и 4-и ескадронъ, а
въ втора — полуескадронътъ отъ 1-и ескадронъ. ЕскадронитЪ
получиха следните задачи: 2-и ескадронъ, ротмистъръ Золото-
вичъ, да атакува главата на сръбската колона, 4-и ескадронъ —
средата на колоната; полуескадронътъ отъ 1-и ескадронъ, коман-
дуванъ отъ командира на 1-и дивизионъ, майоръ Смиловъ, —
въ резервъ, да следва на 150 крачки задъ първата линия.
Полкътъ се понесе на търсъ къмъ сърбите. Презъ време
на движението резервътъ на полка бе насоченъ отъ началника
на предната охрана къмъ Криви Долъ, дето, поради пресечената
местность и огъня на сърбите, бе принуденъ да се спеши и да
действува въ пеши строй. Подполковникъ Начевъ вървеше съ
2-и ескадронъ и ржководеше действията му. Началникътъ на
предната охрана тръгна съ ескадроните, насочени срещу центра
на сръбската колона.
2-и ескадронъ се движй търсъ повече отъ шесть клм. Презъ
време на движението къмъ ескадрона се присъедини и начал
никътъ на Щаба на 2-а конна бригада, майоръ Цаневъ. Като
наближи главата на сръбската колона, фланговиятъ взводъ
(поручикъ Руйо Руевъ) се разсипа и се насочи да атакува
двете сръбски орждия, движещи се по шосето; останалите три
взвода, водени отъ командира на полка, се насочиха да атаку-
ватъ главата на колоната. Сърбите се пръснаха къмъ Богослов
ските височини, но отделни групи се спираха, и стреляха. Еска-
дронътъ, движейки се на галопъ къмъ шосето, се натъкна на
единъ долъ. Отделни хора отъ ескадрона се спустнаха въ дола,
но не можаха да излезатъ на отсрещния му брегъ. Въ това време
сърбите откриха артилерийски и картеченъ огънь и откъмъ
Ерджели. Изпратениятъ въ тази посока взводъ на поручикъ
Тянковски отъ силния картеченъ огънь не можа да напредне
и да се присъедини къмъ ескадрона. Сърбите, залегнали въ
скалистите височини, продължаваха да обстрелватъ ескадрона,
който се подаде още малко напредъ, съ цель да избегне об
стрелваната зона, и къмъ 20 часа се прибра къмъ полка си на
артилерийската позиция. При тази атака отъ ескадрона бе ра-
ненъ поручикъ Руевъ и петь коня.
4-и ескадронъ, наближавайки сръбската колона, бе посрещ-
натъ съ огънь отъ пръснатите по височините сръбски групи.
Безъ да се спре, той премина въ строй за атака на пехота и
продължи движението си. Сърбите усилиха огъня си, като
176 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4 и ДО 10-Н ОКТОМВРИЙ
откриха такъвъ и отляво. Макаръ почвата да беше мека и

конете да затъваха, ескадронътъ премина на галопъ, настигна
20— 30 сърби, изсече ги и, като стигна до скалистия склонъ
на височината отвждъ шосето, прекрати преследването, защото
вече се беше стъмнило. При завръщането си ескадронътъ
срещна 2/3-и ескадронъ, воденъ отъ командира на дивизиона,
подполковникъ Николовъ. При този ескадронъ беше и коман-
дирътъ на 2-а бригада, който поздрави 4/6-и ескадронъ сь
победата. Ескадронътъ загуби: четирма войника ранени, двана
десети коня ранени и три убити.
3-и ескадронъ, безъ единъ взводъ (останалъ да прикрива
батареята), и 1-и полуескадронъ отъ 1/6-и ескадронъ се насо
чиха да атакуватъ с. Криви Долъ, заето отъ слаби групи.
Като нЪмаха точни сведения за сърбите и поради пресечената
местности, ескацроните се спешиха, и водиха срещу селото пеши
бой. Когато артилерията на дивизията обстреля селото, сърбите
го напустнаха. Тогава, обаче, вече се беше сгъмнило, а и самата
местности не позволяваща конни действия, затова и ескадро-
ниге не преследваха.
2/3-и ескадронъ, отъ Варсаково, по починъ на командира
на ескадрода, ротмистъръ Нейковъ, се насочи да атакува сръб
ската батарея, но скоро бе спренъ отъ командира на бригадата,
и оставенъ въ резервъ заедно съ Картечния ескадронъ на
слиция п о л к ъ .
Главните сили на дивизията (3-и, 4-и и 5-и конни полкове
и 2-а конна батарея) къмъ 17 часй беха при Варсаково, отдето
настжпиха въ следния редъ:
2-а конна батарея въ 1630 часа излезе веднага на галопъ
на позиция на хребета северно отъ Варсаково и откри урага-
ненъ огъни по сръбската колона. Огъннтъ на батареята следъ
този на батареята на предната охрана предизвика още по-голема
паника и безредие въ сръбската колона.
Следъ половина часъ 1-и взводъ отъ батареята настжпи,
съ цели да подкрепи конницата при атаката, и зае позиция
южно отъ Варсаково, отдето откри огъни по пехотата, арти
лерията и картечниците на сръбската колона. Взводътъ бЪ
обстрелянъ отъ сърбите съ артилерийски и пехотенъ огъни, но
този огъни не му причини накакви зйгуби. Батареята стрелА до
мръква не.
5-и коненъ полкъ (три ескадрона и единъ конно-пионеренъ
взводъ), щомъ пристигна при Варсаково, получи заповеди отъ
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП 5-и ОКТОМВРИЙ 177
началника на Щаба на дивизията да преследва и атакува една

група сърби, която се движеше по шосето къмъ Велесъ.
Полкътъ се насочи да преследва, първоначално’ на търсъ,
въ резервна колона, но скоро премина въ строй линия отъ
колони. При движението си полкътъ 6Ъ обстрелянъ отъ арти
лерията на сръбската колона откъмъ Ерджели, но попаденията
не достигаха. РазездигЬ донесоха, че 2/6-и ескадронъ преследва
сжщата колона, и че тя е вече къмъ Хадрафаково, за което
командирътъ на 5-и коненъ полкъ, полковникъ Табаковъ, донесе
на командира на дивизията. Въ същия моментъ офицерътъ за
свръзка при дивизията, поручикъ Марковъ, предаде заповЪдьта
на командира на дивизията полкътъ да се върне при наблюда
телния пунктъ и да остане въ разпореждане на командира на
дивизията. Още не пристигналъ тамъ, той 6Ъ посрещнатъ отъ
старшия адютантъ на дивизията, който предаде заповЪдь да
атакува сръбския обозъ, спр^кпъ се източно отъ Варсаково. БЪше
вече почнало да се мръква. Полкътъ се отправи къмъ новата
посока, като изпрати 3-и ескадронъ напредъ — разузнавателна
часть. Когато ескадронътъ стигна източно отъ Варсаково, получи
донесение, че тамъ нЪма никакъвъ обозъ. Командирътъ на полка
донесе на командира на дивизията за това, следъ което получи
и заповЪдь да прибере полка да нощува на височината севе
роизточно отъ Варсаково.
3- и коненъ полкъ (два строеви и единъ картеченъ еск
дрона), при Варсаково, б-Ь останалъ само съ Картечния еска
дронъ (полуескадронъ отъ 1-и ескадронъ — въ странично при
критие, влЪво, 2-и ескадронъ усили предната охрана, другиятъ
полуескадронъ отъ 1-и ескадронъ, съ щандарта на полка, бЪше
прикритие на артилерията). Картечниятъ ескадронъ тръгна да
атакува заедно съ 5-и коненъ полкъ, но, тъй като послед-
ниятъ се върна, ескадронътъ остана да действува съ 2/3-и еска
дронъ, който не взе участие въ атаката.
4- и коненъ полкъ къмъ началото на атаката бЪше ост
налъ само съ единъ строеви и единъ картеченъ ескадрони; въ
момента, когато 6-и коненъ полкъ атакуваше, 1-и и Картеч
ниятъ ескадрони получиха заповЪдь да съдействуватъ на ата
ката. ЕскадронитЪ настъпиха, но, поради настъпилата тъмнина,
успЪха да стигнатъ до височинигЪ южно отъ Сърчеево, дето
спешиха и водиха бой съ сърбигЬ, които заемаха Криви Долъ.
Следъ като се съвършено стъмни, изпратени бЪха отъ спе-
шенигЬ ескадрони патрули, които скоро донесоха, че всички
Българската армиа въ С ветовната война 1919— 1916 го д ., т . III. 12
сръбски части еж отстжпили. Следъ това ескадронигЬ, по запов-кдь

отъ командира на полка, се оттеглиха да нощуватъ въ Сърчеево.
Бойното поле бе покрито съ трупове, раници и пушки.
Заловени беха около триста пленника, две орждия и три ракли.
Сръбскиятъ 13-и полкъ бе разбитъ, и той не можа да
изпълни задачата си. Само остатъците избягаха къмъ Велесъ,
и се спряха на десния брЪгъ на р. Вардаръ.
На следния день по пжтя за Велесъ беха настигнати обе
зумели сърби, голема часть отъ които беха пленени. Целиятъ
пжть бе усетъ съ оржжие и бойни припаси.
Българите загубиха 1 офицеръ и 5 конника ранени, 14 коня
ранени и 3 убити — всички отъ б-и коненъ полкъ.
Поради настжпилата тъмнина и пресечената местности, пре
следването следъ атаката не можа да се развие.
Атакува само б-и коненъ полкъ, при което само два еска-
дрона беха въ коненъ строй. По-добъръ резултати би се полу-
чилъ, ако целата предна охрана (четири и половина ескадрона)
бе атакувала въ коненъ строй, като остави батареята да държи
подъ огънь сръбските части при Криви Долъ, наместо да бждать
ангажирани срещу това село два строеви и единъ картеченъ
ескадрона за действие съ огънь.
Резултатътъ отъ атаката щеше да бжде още по-големъ, и
сръбската колона щеше да бжде напълно унищожена, ако и
главните сили се беха приближили бързо при Варсаково и беха
се насочили да атакуватъ.
Дивизията нощува при Варсаково. За охранение беха изпра
тени 3-и и 4-и ескадрони отъ 5-и коненъ полкъ, които съ предни
постове заеха линията отъ шосето за Щ ипъ (северно отъ Криви
Долъ) до Ерджели.
Колояздачната рота едвамъ стигна до Гор. Балванъ. Обо
зите беха оставени въ Крупище.
Въ 22 часа бе заповедано на изпратения къмъ Щ ипъ еска-
дронъ отъ 4-и коненъ полкъ да се присъедини къмъ дивизията.
П ри б ли ж аван е на 3-а Бал- Разпореждане на командира

к ан ск а ди визи я към ъ на дивизията.— Презъ нощьта срещу
Страцинската 5-и октомврий въ Щаба на дивизията
позиция. немаше сведения отъ командирите
на двете бригади. Тъй като 3-а бри
гада беше доста отдалечена, и й предстоеше да извърши обходъ
презъ планините Белина и Козякъ, за да се яви въ флангъ на
НАСТЪПЛЕНИЕТО НН 5-и октомврий 179
сърбитЪ на Страцинъ планина, командирътъ на дивизията из

прати старшия адютантъ да разясни на командира на бригадата
ржководната мисъль за съвместни действия на двегк бригади:
на 4-и октомврий 3-а бригада ще достигне линията Дол. Търница—
Германъ, а 1-а бригада — линията Криви Каменъ— Каваклия чифл.;
на 5-и октомврий 3-а бригада — Козякъ планина (в. Китка) —
Старча манастиръ, 1-а бригада — Дол. Станча — ВЪтерница; на
б-и октомврий бригадигк ще извършатъ атаката на Страцин-
ската позиция и ще преследвать противника до линията Ора-
вица — Байловци (3-а бригада) и Байловци — Облавце (1-а бри
гада); на 7-и октомврий 3-а бригада ще достигне линията
Четирце — Табановце, 1-а бригада — Куманово; цельта е да
бждатъ обхванати отстжпващигЬ сърби отъ изтокъ и отъ северъ
и, съвместно съ 7-а дивизия, която се очакваше огь югоизтокъ,
да бждатъ разбити напълно и пленени.
Равранавателниятъ бой на 1-а бригада на 5 -и октом

врий. — Предната охрана на бригадата (две дружини и три
полски батареи) нощува въ боенъ редъ на височината северно
отъ ВЪтерница. ГлавнитЪ сили на бригадата бЪха при Каваклия.
Нощьта мина спокойно. Началникътъ на охраната нямаше
никакви сведения за сърбигЬ. Затова на 5-и октомврий сутриньта
той заповяда на поручикъ Паленковъ съ 12-а рота да настжпи за
Страцинъ и да узнае има ли въ околностьта сърби, въ какъвъ
съставъ сж и кжде сж разположени, следъ което да донесе и
да дочака полка въ. селото.
Ротата настжпи, и въ 8 30 часа 6Ъ обстреляна съ артиле
рийски и пушеченъ огънь отъ сърбигк, заели позиция отъ
дветЬ страни на шосето източно отъ Страцинъ, съ фронтъ около
четири клм. Навярно сърбитк имаха две батареи, защото се
обаждаха отъ две мЪста.
Подъ прикритието на огъня на батареигЬ на 3/16-о артиле
рийско отделение, 12-а рота отхвърли слабигЬ сръбски части
отъ преднитЪ имъ позиции къмъ главната — най-високиятъ гре-
бенъ на шосето.
Въ 9 30 часй, по заповЪдь отъ началника на предната охрана,
настжпи и предното прикритие, подъ началството на командира
на 2-а дружина, майоръ Джапуновъ, а следъ него — и майоръ
Йонковъ съ 1-а дружина; 7-а, 8-а и Картечната роти останаха
задъ лЪвия флангъ на бойния редъ, въ полкова поддържка.
12*
180 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10*и ОКТОМВРИИ
З/16-о артилер. отделение требваше да съдействува съ две

батареи на атаката на височината при ВЪтерница.
Предната охрана напредна и зае височините североизточно
отъ Страцинъ, на около 1100 метра отъ главната позиция на
сърбигЬ.
Презъ време на настъплението на охранва само 5-а батарея
успе да открие огънь, но тя беше на открита позиция, и сръб
ската артилерия я принуди скоро да замълчи, като й нанесе
чувствителни з&губи (двама убити и трима ранени войника, петь
убити и четири ранени коня и едно отъ оръдията повредено).
Батареята изстреля 100 снаряда.
6-а и 9-а батареи не можаха да откриятъ огънь и да под-
държатъ предната охрана, защото беха въ движение къмъ нови
позиции. Петь батареи отъ главните сили на бригадата беха
вече излезли на позиция, но огънь откри пакъ само 10/1б-а ба
тарея. Изобщо, презъ време на боя на предната охрана артиле
рията разви слаба дейность въ сравнение съ малочислената
сръбска, която стреляше непрекъснато.
Командирътъ на бригадата бе излезълъ напредъ да раз
узнава лично. Скоро пристигна и командирътъ на дивизията,
който въ 1030 часа изпрати до командуващия армията следното
донесение:
.Дивизията се намира въ гЬсно съприкосновение съ противника,
който, следъ разбиването му при Китка, Чупина, Крива Паланка и
Султанъ Тепе, отстъпи въ безредие въ разни посоки: къмъ Враня,
по долината на р. Пчиня, къмъ Кратово и Страцинъ. 1-а бригада е въ
т%сно съприкосновение съ неприятелските части, отстъпили отъ Крива
Паланка, Чупина и Султанъ Тепе на Страцинската позиция, по двегЬ
страни на шосето за Куманово, дето ще се мъчатъ да се установятъ.
Въ този часъ се води рекогносцироваченъ бой. Дивизията се въз
държа да предприеме решителни действия, защото 3-а бригада още
не е заела своето изходно положение поради широкия обходъ, който
извършва, и планинската мЪстность. 32-и полкъ още не се е прибли-
жилъ, и не съмъ влЪзълъ въ свръзка съ 7-а дивизия, макаръ и да
съмъ изпратилъ органи за тази цель. Щ омъ се събере дивизията, ще
атакува противника, съ цель да го отхвърли въ южна посока и да
тури ръка на Куманово. Намирамъ се на позицията на авангарда,
на около четири клм. отъ Страцинската неприятелска позиция (източно)."
Отъ личното наблюдаване разузнавателния бой, който
продължи до 1530 часа, командирътъ на дизизията заключи:
СилигЬ на сърбигЬ на Страцинската позиция съ незначи
телни — около четири батальона, една полска и една планинска
батареи и две тежки оръдия; предната охрана на 1-а бригада се
НАСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 5-и окто м врий 181
е силно ангажирала въ бой, и е настжпила близо до сърбигЬ—

отлагането на атаката или отдръпването му е невъзможно;
артилерията е останала назадъ — изваждането й на позиция
напредъ презъ деня ще бжде съпроводено съ безполезни загуби;
и при гкзи условия най-умЪстенъ начинъ за действия би билъ:
презъ нощьта пехотиигЬ части да заемагь изходното си поло
жение, цйпата артилерия (деветь батареи) да излезе на позиция,
и на 6-и октомврий да бжде атакувана и заета Страцинската
позиция. Това решение командирътъ на дивизията съобщи на
командира на 1-а бригада, който бЪше на сжщия наблюда-
теленъ пунктъ (височината единъ и половина клм. западно
отъ ВЪтерница).
Въ I I 30 часа Щабътъ на дивизията изпрати на командира
на 3-а артилерийска бригада запов^дь да поеме командуването
на батареигЪ отъ 6-и и 16-и артилерийски полкове, да избере
и да изучи позиции за тЪхъ и да извърши всички подготви
телни работи за заемане позициигЬ на мръкване. Участъците
за разположение на батареите ще му се укажатъ отъ коман
дира на 1-а бригада.
Командирътъ на 1-а бригада изпрати въ 1530 часа до
частите следната заповедь:
„Неприятельтъ, прогоненъ отъ авангарда, е заелъ позиция на
Страцинъ, отъ дветк страни на Стражарницата, съ около две дружини
и две батареи. Полковникъ Писаровъ съ авангарда, безъ двегк
батареи, да се окопае на заетата позиция (на два клм. югоизточно
отъ Стражарницата). Полковникъ Христовъ съ тригЬ дружини отъ
11-и полкъ и една отъ 24-и полкъ да се състр-Ьдоточи при южната
махала на Вктерница, задъ наблюдателния пунктъ. И двамата да
влкзатъ въ свръзка съ ЛЪвото странично прикритие, което тази нощь
ще бжде по гребена южно отъ В-ктерница. Последното да застане
на два клм. югозападно отъ с. Страцинъ. Полковникъ Пройновъ да
разположи осемь батареи на позиция по гребена северно отъ стре-
лещата днесъ батарея, съ задача да обстрелва неприятелската позиция
по на два клм. отъ двегк страни на Стражарницата. Дясната колона
да осъмне въ с. Дол. Станча и, щомъ започне боя, да атакува непри
ятелския л-квъ флангъ, като държи свръзка съ 3-а бригада. Парко-
вигк взводове и Бригадниятъ лазаретъ да се установятъ при чифл.
Кавакли. Дзъ ще бжда тази нощь при главнигк сили."
Въ 18 часа командирътъ на бригадата съобщи на коман

дира на 3/24-а дружина — Лявото странично прикритие, че на
6-и октомврий ще бжде атакувана Страцинската позиция, и му
заповяда, щомъ започне артилерийскиятъ огънь, да атакува
182 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4 и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
дЪсния флангъ на позицията, като го обхване по-дълбоко; дру

жината да разузнава и къмъ Кратово.
Въ 1620 часа Щабътъ на дивизията се завърна да нощува
на бивака южно отъ Ранковце, до шосето, дето пристигнаха и
Негово Величество Царьтъ, Т-юсни Царски Височества Престо-
лонаследникътъ и Князъ Кирилъ.
Следъ като се представи на Н. В. Царя, командирътъ на
дивизията му доложи, че, както височината между Ранковце и
ВЪтерница, и шосето задъ нея се обстрелватъ отъ сръбската
артилерия. Въпреки това, Негово Величество заповяда на
командира на дивизията и на началника на Щаба да се качать
въ автомобилите, и да излЪзатъ на височината, която бЪше и
артилерийска позиция.
Виждаше се цялото бойно поле, и Н. В. Царьтъ разгледа раз
положението на сръбските и на българските войски и присжт-
ствува на артилерийския бой, който се водеше презъ това време.
Задъ сжщата височина се намираха полковите поддържки
на 11-и полкъ. Н. В. Царьтъ обиколи войниците отъ дружините
и изказа своята благодарности на командира на полка за
отличните действия, за храбростьта и самопожертвувателностьта,
проявени отъ всички чинове отъ полка въ бойовете при Кисе
лица и Крива Паланка. Следъ това Н. В. Царьтъ, князете и
командуващиятъ армията заминаха обратно, за Крива Паланка.
Докато Н. В. Царьтъ наблюдаваше боя, командирътъ на
3-а дивизия доложи на командуващия армията за решението си
да атакува Страцинската позиция на б-и октомврий, безъ да
чака 3-а бригада и 7-а дивизия, отъ които нЪмаше никакви
сведения. Решението му бЪ одобрено.
Въ 1830 часй заповяда на командира на 32-и полкъ да
тръгне съ полка си на б-и октомврий за Страцинъ.
На б-и октомврий дивизията щ-еше да разполага съ 8 дру
жини и 36 орждия, а следъ пладне, заедно съ 32-и полкъ, —
съ 12 дружини и 40 орждия.
За предстоещия бой бЪха притеглени и дивизионните
болници: 4-а — въ Каваклия, 5-а — въ Крива Паланка, а
всички останали — въ Крива Паланка и следа.
Н астъплението на 3-а бригада. — Командирътъ на

3-а бригада изпрати 45-и полкъ съ 1-а и 2-а дружини,
2/3-о планин. артилер. отделение (две батареи) и 4/3-и ескадронъ
въ д-есно странично прикритие по пжтя Калово — Дол. Тър-
НАСТЖПЛЕНИЕТО?НЛ Ум ОКТОМВРИЙ 183
ница — Ново Село — Пелинци. Останалите части (46-и полкъ,

3/45-а дружина и 2/17-о артилер. отделение) образуваха дясната
колона на дивизията, която бе насочена по пжтя Метежево —
манастира Св. Димитрий — Дейловце — Четирце.
Той възнамеряваше вечерьта да стигне съ предните си
части до линията Цветишинце — Дол. Търница, а съ главните
сили — Германъ — Търговище, за което въ 7 10 часа сжщия день
донесе въ Щаба на дивизията.
Главните сили — Десната колона — тръгнаха отъ Метежево
за Германъ въ 10 часа въ походенъ редъ, съ 3/46-а дружина
предна охрана. Поради лошото време — дъждъ, мъгла — и
разкаляния пжть, движението на колоната беше извънредно
тежко. 46-и полкъ стигна въ Германъ къмъ 17 часй, а 6/17-а
батарея закъсне и стигна, заедно съ 4/17-а батарея, къмъ 20 часй.
3/45-а дружина, съ 9-а и 12-а роти, остана на в. Китка да чака
парковия взводъ на 2/17-о артилер. отделение; 10/45-а рота
придружаваше 4/17-а батарея, а 11/45-а рота — 5/17-а батарея,
която бе останала назадъ.
Страничното прикритие тръгна въ 730 часа въ следния
редъ: 6/45-а и 7/45-а роти — предна охрана — по пжтя Огутъ —
Горуновацъ — Мала Река; нощуване на хребета южно отъ
Дол. Търница. Главни сили — останалите части отъ 45-и полкъ,
заедно съ Планинското артилер. отделение; нощуване въ Дол.
Търница. 4/3-и ескадронъ — по долината на р. Пчина, като се
движи на височина на главните сили, и охранява фланга на
колоната; нощуване въ Дол. Търница. Къмъ 19 часа, следъ умори-
теленъ походъ, колоната стигна източно отъ с. Широка Планина.
Командирътъ на 4/3-и ескадронъ къмъ 10 часа изпрати отъ
Търговище разузнавателни разезди: по долината на р. Пчиня,
въ посоките Козякъ, Арбанашко и Страцинъ, а съ ядрото на
ескадрона настжпи по долината на р. Пчиня и къмъ 12 часа
стигна въ с. Дол. Търница, дето остана да нощува. Въ 22 часа
командирътъ на ескадрона изпрати донесение до командира на
дивизията, чрезъ командира на 3-а бригада, че на в. Козякъ,
въ Арбанашко, както и по съседните височини, нема сърби.
По показания на жителите отъ Дълбочица, на 3-и октомврий
презъ селото имъ миналъ единъ батальонъ съ две орждия и
две картечници за Прешово. Разездътъ, изпратенъ къмъ Стра
цинъ, стигна до Дол. Станча, и не срещналъ сърби, но чулъ, че
се води бой около Страцинъ. Отъ разезда, изпратенъ по доли
ната на р. Приня, немаше донесение.
184 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМ АНО В* ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Н астъплението па 3 2 -и полкъ (1-а и 4-а дружини, кар

течната полурота и планинската батарея). — Въ 8 часа полкътъ
тръгна отъ Гюешево за Крива Паланка. 13-а рота пжтуваше
отъ Кюстендилъ да се присъедини къмъ полка.
Въ 1030 часа полкътъ мина границата и въ 1430 часа
пристигна въ Крива Паланка, посрещнатъ радушно отъ населе
нието. Полкътъ мина презъ града, и се спрЪ да почива при
2-а и 3-а дружини и 2-а полурота отъ Картечната рота.
Въ 1535 часа покрай бивака на полка мина Н. В. Царьтъ
съ Престолонаследника Князъ Борисъ. ВойницигЪ акламираха
Царя, който се спр-Ь, и поздрави полка. Следъ това полкътъ, въ
пълния си съставъ (10-а рота остана да носи гарнизонната
служба въ Крива Паланка), продължи пжтя си, и се спрЪ да
нощува на бивакъ източно отъ Псача.
Д ейность на дивизионното командуване. — И тъй, ве-

черьта частитЪ отъ дивизията бЪха разположени:
1) 3-а бригада— главнитЬ сили — около Германъ. Странич
ното прикритие на линията Търговище— Широка планина. Предъ
нея противникъ нямаше.
2) 1-а бригада съ предната охрана заемаше позиция на единъ
клм. източно отъ Страцинъ, отъ дветЪ страни на шосето. Оста
налите части, въ петь колони, бЪха на линията Криви Каменъ —
Иванковци — Крилатица. Артилерията б-Ьше на височините за
падно отъ ВЪтерница (три батареи) и източно отъ сжщото
село (петь батареи).
3) 32-и полкъ бЪше източно отъ Псача.
Командирътъ на дивизията донесе въ 2145 часа въ Щаба
на II армия следното:
„ . . . Отъ водения днесъ предъ фронта на 1-а бригада реко-
гносцироваченъ бой се установи, че противникътъ заема позиция по
височините западно отъ Страцинъ, отъ двете страни на шосето, въ
съставъ: четири дружини и две батареи (едната с. с. планинска гаубична).
Утре, б-и октомврий, 1-а бригада ще атакува противника на Стра-
цинската позиция. 32-и полкъ продължава настжплението си къмъ
Страцинъ. 3-а бригада продължава движението си за широкото об
хождане противника къмъ линията Байловце — Пелинци.“
Въ 23 часй той изпрати на командира на 1-а бригада сле
дната заповЪдь за боя:
„Утре, 6-и октомврий, въ 6 часа атакувайте противника, който
забма предъ фронта Ви Страцинската позиция, и, следъ отблъсването
му, преследвайте го до р. Пчиня, като се затвърдите следъ това по
левия брегъ на реката. Следъ Васъ иде 32-и полкъ, който тръгва въ
р
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 5-и ОКТОМВРИИ 185
6 часа отъ Кр. южно отъ Дълбочица. 3-а бригада утре настжпва къмъ
линията Байловце — Пелинци.*
Настжплението на 7:а Рил- Разпореж дания на командира
* ска дивизия къмъ Зле- на дивизията. — На 4-и октомврий
товската река. 7-а дивизия не можа да влЪзе въ
съприкосновение съ сърбигЬ, но, по
сведения отъ Конната дивизия, се знаеше, че сърбите заематъ
съ пехота и съ артилерия височините на десния бр-Ьгъ на Злетов-
ската р^ка (коти 650 и 550), а, по донесение отъ дивизионната
конница, — че на в. Кара Ташъ и по височините югоизточно
отъ този върхъ, около Добрево, има сърби.
Настжплението на дивизията къмъ тази линия бе уредено съ
следната заповедь № 5, издадена въ с. Баня въ 1 15 часа:
,1) Противникътъ продължава да отстжпва безъ бой къмъ Кра-
тово — Клисели — Щ ипъ. Нашите патрули и разезди постоянно
залавятъ групи отъ неприятелски войници, преимуществено българи
отъ Македония. Споредъ сведения отъ разездитЪ на Конната дивизия,
противникътъ съ около по една дружина е заелъ Плавица планина,
к. 550 (западно отъ Добрево, споредъ картата мЪрка 1:210,000) и к. 550
(западно отъ Уларци).
ВлЪво отъ насъ настжпва, къмъ Щ и п ъ — Велесъ, Конната дивизия,
а вдЪсно отъ Крива Паланка, къмъ Куманово, — 3-а Балканска дивизия.
2) Поверената ми дивизия на 5-и того продължава настжплението
си къмъ Кратово — с. Кетеново, за което заповедвамъ:
а) Д е с н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П и с и н о в ъ :
22-и п о л к ъ ..................... 4 дружини Да настжпи на 5-и октом
Отъ 22-и полкъ . . . . 1 карт. рота врий въ 8 часа по пжтя отъ
Отъ 26-и полкъ . . . . 1 дружина Свиланово — Рударе Турско за
Отъ 3-о планин. артилер. Злетово, като съ предните си
отд е лени е................. 1 х!г батареи части достигне височините при
Отъ 7-а пионерна дру Калнища. Страничните прикри
жина ........................... 1 рота тия въ Гродъ, Лешка и Пан
Отъ дивизионната кон- телей да останатъ на местата
н и ц а .............................1 взводъ си, докато се получатъ сведе
Всичко: 5 дружини, 1 картечна ния за противника отъ разез-
рота, \ х/2 батареи, 1 рота пио дите, изпратени къмъ Султанъ
нери и 1 взводъ конница. [ Тепе, Китка и Редки Буки.
I
Яко се получи донесение, че
I нема противникъ въ тази по
сока, казаните прикрития да

се притеглятъ въ Злетово.
Съ пристигането имъ въ този
пунктъ, двете планински орж-
дия да бждатъ изпратени ко-
мандиру 3-а пех. бригада, въ
Бучище.
б) Л %в а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Б у р м о в ъ :
53-и п о л к ъ ................... 3 дружини Да настжпи на 5-и октом-
Отъ 53-и полкъ . . . 1 картеч. рота ; врий въ 8 часа по пжтя Спан-
54- и полкъ . . . . . . 21/г дружини чево — Соколарци — Лепопел-
Отъ 54-и полкъ . . . 1 картеч. рота ци — Бучище — Стр. Неокази и
Отъ 7-и артил. полкъ . 4 батареи разклонението му презъ Вър
Отъ 17-и артил. полкъ . 3 батареи бица за Трипотанци, като съ
Отъ 7-а пионерна дру предните си части достигне ли
жина ....................... 1 рота нията с. ДрЪнекъ — Стърмошъ.
Отъ дивизионната кон- Когато страничните прикри
н и ц а ....................... Уа ескадронъ тия, изпратени отъ 22-и Тра
Всичко: 5Уа дружини, 2 кар кийски полкъ, се възвърнатъ,
течни роти, 7 полски батареи, придава му се и планинската
1 рота пионери и Уа еска полубатарея, изходяща се при
дронъ. гЬхъ.
3) 3-а пионерна рота остава въ разпореждането на дивизионния

инженеръ да поправя пжтищата отъ Царево Село къмъ Кратово.
4) Началникътъ на Лавата колона, полковникъ Бурмовъ, да
обърне особено внимание на посоката к. 650 (западно отъ Уларци).
5) Товарните и домакинските обози да следватъ задъ колоните, а
колйта отъ тези обози на Десната колона да се присъединятъ и да
следватъ съ обоза на Левата колона. Съ пристигането имъ до Злетов-
ската река, отново да се присъединятъ къмъ частите си.
6) Административните обози — парковите пехотни взводове, при
дадени къмъ полковете, да следватъ по указанието на началниците на
колоните.
Парковите артилерийски взводове да се преместятъ отъ Царево
Село за Якимово.
Отделенията отъ Дивизионния лазаретъ да стигнатъ до Трипо-
танци. Полските болници да останатъ въ с. Баня.
7) Азъ ще следвамъ по пжтя на Левата колона.”
Въ 7 часа командирътъ на дивизията изпрати отъ бивака

при с. Баня следната телеграма до командуващия II армия, въ
Кюстендилъ, получена на 6-и октомврий:
„Днесъ въ 8 часй дивизията настжпва къмъ Злетовската река, и
съ предните си части ще достигне линията на селата Лесново —
Древено — Калнища — Стърмошъ — Дренекъ. По донесение отъ Кон
ната дивизия, противникътъ е заемалъ съ около по една дружина Пла-
вица планина, к. 550 (южно отъ Кратово) и к. 650 (западно отъ Уларци).
Постоянно предаващите се партии, преимуществено българи, съ орж*
жието си съобщаватъ, че по долината на р. Брегалница сж действу
вали 16-и и 20-и пех. полкове млади войници съ около осемь планин
ски и полски орждия и сж отстжпили къмъ Щ ипъ и Кратово. Щабътъ
на дивизията довечера ще бжде въ Глобица.“
Настъплението на 2 -а бригада. — Командирътъ на бри

гадата получи заповЪдьта по дивизията въ 3 часа и организира
похода по следния начинъ:
Предна охрана — една дружина отъ 22-и полкъ, пионерна рота
и дванадесеть конника — да настжпи въ 8 часй по пжтя Свиланово—
Рударе Турско за Злетово, като разузнава по посока Свиланово —
Злетово, разклоненията Злетово — Древено — Добрево — Маричино и
Злетово — Лесново — Близанци, въ които посоки да изпрати само
стоятелни разезди.
Главни сили — подполковникъ Сапуновъ — дружина отъ 22-и полкъ,
дружина отъ 26-и полкъ и Картечната рота — да тръгнатъ въ 8 30 часа
и да следватъ по пжтя на авангарда.
Охраняващи части — а) 4/22-а дружина и две орждия отъ 4/2-а
планин. батарея; б) три роти отъ 22-и полкъ и две орждия отъ 4/2-а
планин. батарея и в) 1/53-а дружина и две орждия отъ 7-а планин.
батарея — да останатъ въ Гродъ, Лешка и Пантелей, за да наблю-
даватъ и охраняватъ посокигЪ къмъ Султанъ Тепе, докато се получи
донесение отъ разездигЬ, изпратени на Султанъ Тепе, че тамъ нЪма
сърби.
Задна охрана — единъ взводъ отъ 22-и полкъ — да следва по
пжтя на главнигЬ сили.
Една рота отъ 22-и полкъ да остане за гарнизонъ въ Кочане.
Домакинскиятъ обозъ, подъ прикритието на единъ взводъ отъ
22-и полкъ, да следва на два клм. задъ опашката на колоната.
Въ 7 часа бЪха изпратени самостоятелни разезди по пжти-
щата Свиланово— Злетово— Лесново — Близанци и Свиланово—
Злетово — Добрево — в. Кара Ташъ.
Въ 8 часа частигЪ отъ бригадата тръгнаха отъ Свиланово
за Злетово.
По пжтя на движението, къмъ 1210 часа, командирътъ на
бригадата получи донесение отъ лЪвия самостоятеленъ разездъ,
че въ Рударе Турско, Злетово и до височината три клм. северо
западно отъ Злетово нЪма сърби.
Въ 13 часа челната часть на главнигЬ сили на бригадата
стигна въ Злетово. ЧастигЬ отъ бригадата се разположиха по
квартири съ мЪрки за охранение на линията на височинигЬ
западно отъ Лесново и гЬзи при Калнища.
До Рударе Турско частигЬ се движиха по гЬсна пжтека, а
отъ Рударе Турско до Злетово — по коларски пжть, извънредно
каленъ. Бригадата измина около 17 клм.
Въ 1430 часа въ Щаба на бригадата 6Ъ получено донесе
ние отъ лЪвия самостоятеленъ разездъ, че въ Добрево нЪма
сърби, а въ 1730 часа — второ донесение отъ сжщия разездъ, че
и на Плавица планина н*Ьма сърби.
188 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА П АРМИЯ КЪМЪ КУМДНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Въ 1930 часа бригадата получи заповЪдь отъ Щаба на

дивизията, че на Султанъ Тепе нЪма сърби, и че тамъ минали
два взвода отъ 32-и полкъ, които аткзли въ Зайница; частигЪ
отъ Гродъ и Лешка да се прибератъ; взводоветЪ въ Зайница
да провЪрятъ дали действително в. Султанъ Тепе е напустнатъ
отъ сърбитЪ. За цельта 6Ъ изпратенъ единъ разездъ отъ брига
дата, който да влЪзе въ свръзка съ взводовете отъ 32-и полкъ,
но до полунощь този разездъ не се върна.
Н астъплението на 3-а бригада. — Командирътъ на бри

гадата организира настъплението по следния начинъ:
Конница — половина ескадронъ — да настъпи въ 7 часа по
пътя Спанчево — Соколарци— Бучище— Стръмошъ— Кетеново и да раз
узнава въ района Спанчево — Бучище — Кетеново — и Спанчево —
к. 650 — Клисели:
Подполковникъ Лефтеровъ, съ две и една трета дружини отъ
54-и полкъ, Картечната рота отъ същия полкъ, две батареи и взводъ
пионери, да настъпи въ 8 часа по пътя Спанчево — кръстопътя
непосредствено северозападно отъ Соколарци — Върбица — Трипо-
танци — Стръмошъ, като съ преднигЬ си части стигне до височината
около последното село.
Подполковникъ Станевъ, съ три дружини отъ 53-и полкъ, четири
батареи и два пионерни взвода, да настъпи въ 8 часа по пътя
Спанчево — Соколарци — Лепопелци — Бучище — ДрЪнекъ, като съ
предните си части стигне до височината около последното село.
Лево странично прикритие — по една рота огь 53-и и 54*и пол
кове — да настъпи отъ Чешиновци къмъ к. 650, дето да се затвърди.
Домакинските обози да следватъ непосредствено задъ полковете
си, като тръгнатъ въ 9 40 часа.
Административните обози: парковите пехотни взводове да се
спратъ западно отъ Кочане, близо до шосето, парковите артилерийски
взводове — въ Якимово; 3-о отделение отъ Дивизионния лазаретъ
да достигне Трипотанци.
Бригадата продължи настъплението си въ определения й

редъ и часъ.
Въ 7 20 часа въ Щаба на бригадата бе получено донесение
отъ командира на 54-и полкъ, че, споредъ донесението отъ
Левото странично прикритие и по сведения, добити отъ Конната
дивизия, сърбите заематъ съ слаби пехотни и артилерийски
части в. 650, западно отъ Злетовската река.
Въ И 15 часа отъ командира на Дивизионния ескадронъ бе
получено донесение, изпратено въ I I 10 часа отъ Лепопелци, че
по пътя Соколарци — Лепопелци нема сърби; откъмъ височи
ната 550 се чуватъ отделни пушечни изстрели, отправени по

разездитЬ на ескадрона.
Къмъ 12 часа сърбите отъ в. 650 откриха огънь по Конната
дивизия, която настжпваше къмъ Щ ипъ. Въ сжщото време
командирътъ на бригадата получи второ донесение отъ коман
дира на Дивизионния ескадронъ, че височините северно отъ
селата Гуйновци и Гайранци еж заети, и сърбите се окопаватъ
на техъ.
Въ 1215 часа командирътъ на бригадата пристигна при
предната охрана на 53-и полкъ, на височината южно отъ
Лепопелци.
Малко преди това, къмъ 1155 часа, въ Щаба на бригадата
се бе получило донесение отъ началника на охраната, че
сърбите заематъ съ предните си части десния брегъ на
Злетовската река, а задъ техъ, по височините коти 650 — 550
се забелязватъ сгжстени части; че е взелъ решение да атакува
сръбските предни позиции, а, следъ като се затвърди на техъ, ще
настжпи къмъ главната позиция — к. 650; къмъ дадената му
първоначално цель — с. Дренекъ — изпратилъ разузнавателенъ
взводъ.
Полковникъ Бурмовъ заповеда: предната охрана да настжпи
енергично, за да очисти височините по десния брегъ на Зле
товската река, а батареята да излезе на позиция. Левото стра
нично прикритие (12/53-а и 10/54-а роти) да настжпи, и, заедно
съ предната охрана, да овладеятъ височините.
Предната охрана се развърна, и настжпи енергично. Сърбите
откриха веднага пушеченъ огънь по нея, но, когато къмъ
1230 часа батареята на охраната излезе на позиция и откри
огънь, те започнаха да напускатъ предните си позиции.
Следъ кратка артилерийска подготовка, предната охрана
продължи движението си, като се насочи къмъ сръбския
десенъ флангъ. Къмъ този флангъ настжпи и Левото странично
прикритие, а по фронта остана да действува само артилерията.
Разколебани отъ огъня и отъ енергичното настжпление на
частите, сърбите напустнаха предните си позиции и отстжпиха
къмъ к. 650.
За да улесни следъ това завладяването на к. 650, коман
дирътъ на бригадата заповеда на началника на артилерията да
разузнае посоките по десния брегъ на Злетовската река, съ
цель да бждатъ изкарани поне две орждия тамъ. Началникътъ
на артилерията изпълни заповедьта, и въ скоро време бе изка
190 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМЛНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-м ОКТОМВРИЙ
рано на позиция едно орждие отъ 2/17-а батарея на десния

бр^гь на реката, което веднага откри огънь срещу сърбите
по к. 650.
Южно отъ Лепопелци се развърна и дружината отъ глав
ните сили на 53-и полкъ.
Къмъ 15 часа следъ непродължително, но решително на
стъпление, предната охрана, подкрепена отъ изнесеното напредъ
оръдие, завладЪ височината 650. Сърбите отстъпиха въ севе
розападна посока, преследвани отъ 53-и полкъ, а по-после —
и отъ Конната дивизия, която обърна отстъплението имъ въ
бягство.
53-и полкъ преследва съ огънь до късно вечерьта и остана
да нощува на позицията на в. 650.
Къмъ 13 часа ДЪсната колона стигна до Върбица. По гребена
западно отъ линията Пишица — Трохла сръбски части отстъп
ваха на западъ, а къмъ к. 650 се чуваха артилерийски изстрели.
Подполковникъ Лефтеровъ, безъ да спира колоната, изпрати
влЪво, къмъ Пестришино — Дренекъ, една полурота въ стра
нично прикритие, а съ останалите части продължи движението
въ първоначалната посока.
Въ 15 часа той получи запов^дь отъ командира на бригадата,
че южните склонове на в. 650 съ завладени отъ 53-и полкъ;
54-и полкъ да остави едно свързочно ядро на к. 550 (западно
отъ Трохла) и да продължава движението си къмъ дадената му
цель. Той отговори въ 1520 часа, че не може да изпрати рота
на к. 550, защото много ще се отслаби, и че е изпратилъ вече
странично прикритие къмъ Дренекъ, а съ колоната продъл
жава движението за Стръмошъ.
Пътьтъ отъ Бучище за Стръмошъ беше извънредно тежъкъ,
особено за полската артилерия, защото минаваше по разкаляна
почва. Командирътъ на полка назначи по една полурота на
всека батарея и заповеда движението да продължи, и частите
да стигнатъ определената цель.
Къмъ 1820 часа колоната пристигна въ Стръмошъ, и се
разположи на бивакъ, съ мерки за охранение на линията Кал-
нища — в. Дренекъ.
Дейности на динизионното командуване, — Сърбите на-

пустнаха всички височини на линията на в. 550 — в. 650, на
които те се беха укрепили, и частите отъ 7-а дивизия вечерьта
достигнаха определената въ заповедьта по дивизията линия.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 5-и ОКТОМВРИЙ 19 1
Въ 1645 часа командирътъ на дивизията изпрати отъ Глобица

следната телеграма до командуващия армията въ Кюстендилъ:
„Днесъ, 5-и того, въ 1530 часа 6% завладяна съ бой Злетовската
позиция. Противникътъ (части отъ 16-и и 20-и пехотни полкове) се
държа, но оказа слаба съпротива. Дивизията е въ следното положе
ние: преднигЪ части сж на линията Лесново— Калнища— Стръмошъ—
ДрЪнекъ — к. 650; споредъ полученигЬ донесения отъ нашигЬ раз-
езди, Щ ипъ билъ изпраздненъ отъ противника. Утре дивизията на-
стжпва къмъ Кратово, за да заеме линията, дадена съ заповЪдь по
армията № 13.“
Тази телеграма не бе получена въ Щаба на армията на

5-и октомврий. Вижда се, че телеграфното съобщение на 7-а ди
визия съ Щаба на армията не е било сигурно. Дивизията
нЪмаше свръзка и съ 3-а дивизия.
Настжплението на На 4-и октомврий командуващиятъ II армия

1/7-а бригада. получи следните донесения за положението
на 1/7-а и 2/3-а бригади:
1) Отъ командира на 1/7-а бригада, въ 12 часа, че Лавата
колона, подъ натиска на превъзходящи противникови части,
презъ нощьта се е оттеглила отъ Сливница къмъ укрепената
отъ нея по-преди Сръбска Чука (1443). Противникътъ срещу нея
постоянно получавалъ подкрепления. За да облекчи положението
на тази колона, спр-кпъ настжплението на Средната колона, на
която заповЪдалъ да й съдействува най-енергично. Сжщевре-
менно помолилъ и командира на 2/3-а бригада да извърши
сжщото. Загубите на Лавата колона били значителни, но духътъ
билъ отличенъ.
2) Отъ командира на 1/7-а бригада, въ 2350 часа, че Лавата
колона заема Сръбска Чука (1443), Средната съ предните си
части — Себе Враня, Дксната — върховете Чука, Крива Гра
мада — Разкръстъ.
3) Отъ командира на 2/3-а бригада, че телеграфните, теле
фонните и железно-пжтните съобщения е прекжсналъ. Къмъ
17 часа на 3-и октомврий водилъ бой за завладяване ж.-п. станция
Враня и моста при Златокопската река. Неприятелските части
били отъ III призивъ и млади войници; на следния день ще за
владее града Враня. Сърбите допустнали конницата да доближи и
да влезе въ града, като я посрещнали съ бели флагове и викове
„Живио“ , а следъ това отъ всички почти кжщи я обстреляли.
192 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4*и ДО 10-я ОКТОМВРИЙ
Т*Ьзи сведения за положението на бригадигЪ командува-

щиятъ II армия препрати сжщия день въ Щаба на действува*
щата армия.
Командуващиятъ II армия на 4-и октомврий изпрати въ
Щаба на действуващата армия следната телеграма:
„Възнамерявамъ колоната на полковникъ Сантурджиевъ — Рил*
скиять — полкъ и тази на полковникъ Бошнаковъ — Ямболскиятъ полкъ,
следъ като огЬзатъ въ долината на р. Морава, заематъ Враня и пре*
кжснатъ железницата, да насоча подъ общото командуване на пол*
ковникъ Бошнаковъ въ южна посока на Бояновци — Куманово за
съвместно действие съ армията въ тази посока. Въ Враня за гарни*
зонъ и заслонъ ще оставя една или две дружини, тъй като въ тези
долина се насочва и левиятъ флангъ на I армия. Щ е има ли нещо
противъ това Щ абъгь на действуващата армия, тъй като той насочи
полковникъ Сантурджиевъ къмъ Враня?"
Щабътъ на армията направи разпореждания за привличане

усиления 29-и полкъ къмъ Страцинъ за съвместно действие съ
3-а дивизия.
Тъй като лЪвиятъ флангъ на I армия (1-а конна бригада),
поради срещнатата съпротива, не можа да напредне къмъ доли
ната на р. Морава, Щабътъ на действуващата армия отговори:
„Следъ като полковникъ Бошнаковъ и полковникъ Сантурджиевъ
слезатъ въ долината на р. Морава, и двете колони, подъ общото
началство на полковникъ Бошнаковъ, ще се насочатъ на северъ, съ
цель да дадатъ възможность на колоната, която настжпва при Букова
Глава— Сурдулица, да дебушира въ долината на р. Морава. Следъ
като се съединягь тези две колони, ще формирате огь частигЬ на
1-а бригада отъ 7-а дивизия и 1-а конна бригада, подъ общото начал*
ство на полковникъ Сантурджиевъ, една обща колона, която ще има
задача да продължи настъплението си на северъ, додето откъртимъ
сърбите отъ Пиротъ и Власотинска река. Полковникъ Бошнаковъ,
следъ като се съедини съ колоната отъ Сурдулица, ще остане вре
менно на местото си, отдето ще бжде улотребенъ или на северъ, или
на югъ, споредъ нуждата."
Началникътъ на Щаба на II армия на 5-и октомврий въ
1415 часа изпрати до командира на 2/3-а бригада следната
запов^дь:
„По заповедь. Въ допълнение телеграмата № 488 отъ вчера,
4-и октомврий, преди всичко, Вамъ предстои да влезете въ най-тесна
свръзка съ Рилския полкъ на полковникъ Сантурджиевъ и да му
съдействувате да слезе и той въ долината на р. Българска Морава,
следъ което, съвместно, да се съпротивлявате на неприятелските сили,
които отъ северъ сж насочени срещу Васъ. Твърде е желателно,
съвместно да настжпите въ северна посока, за да облекчите дебуши-
рането на нашит-Ь войски откъмъ Власина въ долината на р. Морава.

На вейки случай, Вие требва да се закрепите северно отъ Враня и
на няколко мйста. Изобщо, Вашата задача е, преди всичко, съвместно
съ другитй части, съ пълно взаимно съгласуване на действията си, да
задържите долината за насъ и да разрушите железницата основно.
Движението Ви за съдействие на боя срещу Страцинската позиция ще
последва само когато Вие изпълните окончателно горната задача.
Поддържайте съ конници свръзка съ Балканската дивизия. За веро
ломната постжпка на жителите отъ Враня при влизането на нашите
войски въ този градъ, разпоредете да се накажатъ вранчани. За полу
чаването донесете.“
Копие отъ горната заповйдь бй изпратена и до командира
на 1/7-а бригада за изпълнение.
Командирътъ на бригадата нямаше нови сведения за про
тивника. Той не получи заповйдьта по армията. Въпреки дъжда
и мъглата, той реши да настжпи къмъ долината на р. Морава.
На 5-и октомврий въ 7 30 часа той заповяда полуескадронътъ
отъ 1/6-и ескадронъ да остави Конно-пионерния взводъ при
Лйвата колона (Сръбска Чука) и да настжпи по пжтя Сливница —
Изумно— Бресница. Полуескадронътъ б^ тръгналъ съ Лйвата
колона, и получи заповйдьта въ Сливница къмъ 1035 часа. Като
застигаше нйкои изостанали сръбски войници, къмъ 1230 часа
влйзе въ Враньска Баня, но. обстрелянъ отъ кжщитй, се оттегли
и се спеши на височината северно отъ селото, отдето забеляза
два сръбски ескадрона южно отъ Мощаница. За това той донесе
на командира на бригадата и на началника на Лйвата колона.
Въ 7 15 часа командирътъ на бригадата заповйда Лйвата
колона да настжпи по пжтя Сливница — Изумно — Баня — Бре
сница, да заеме моста на р. Морава при последното село, като
се прехвърли на отсрещния брйгъ на рйката. Но въ 8 30 часа,
преди да получи заповйдьта, началникътъ на колоната настжпи
отъ Сръбска Чука къмъ Враньска Баня, съ предна охрана
2-а рота и челна стража полуескадронътъ. Въ 1410 часа коло
ната стигна върха западно отъ Буйковацъ, дето се окопа, извади
на позиция двегЬ планински орждия и обстреля двата сръбски
ескадрона.
Къмъ 15 часа командирътъ на бригадата настигна Лйвата
колона и заповйда да се изпрати часть, която да заеме и запази
моста. Изпратени бйха 13-а и 14-а роти, които преминаха моста
на р. Морава при Бресница, и презъ нощьта се окопаха на
близкитй височини. Конно-пионерниятъ взводъ приготви моста
за разрушаване. Командирътъ на бригадата получи донесение
Българската армия въ Световната война 1915—1918 год., т. III. 13
194 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 11 АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
отъ 7/29-а рота отъ к. 667 (Кумаревска Чука) за разположе

нието на 29-и полкъ при Враня.
Средната колона настъпи въ 1155 часа отъ Несвърта по
пътя Себе Враня — Корбеовацъ — Баня, съ една рота въ предна
охрана и две роти въ странична охрана. На 6-и октомврий въ
2 часа тя стигна въ Враньска Баня, дето пренощува.
Дясната колона остана пакъ да охранява бригадата откъмъ
Стрешаръ, и до вечерьта се разположи на височинигЬ около
Несвърта — Крива Фея — Разкръстъ (7-а рота).
Следъ това б"Ьха получени дветЬ заповеди — първата за
привличане 2/3-а бригада на югъ и втората за съвместно на
стъпление на 2/3-а и 1/7-а бригади на северъ, по долината на
р. Морава.
И тъй, на 5-и октомврий бригадата нощува на линията Врань

ска Баня (владеейки моста на р. Морава и височинигЬ източно
отъ него) — Несвърта — Крива Фея — Разкръстъ.
Въ с. Баня бЪха намерени много санитарни материали,
една фабрика съ коженъ материалъ и други вещи, които бри
гадата запази.
За положението на частитЬ и сведенията за сърбигЬ коман-
дирътъ на бригадата донесе на командуващия II армия.
Разузнавателна дей- На 5-и октомврий 2/3-а бригада, като

ность на 2/3-а бри- не получи никаква заповЪдь отъ Щаба
гад а около на армията, остана около Враня, и коман-
Враня. дирътъ на бригадата организира разузна
ване.
7/29-а рота, съ едно планинско оръдие и двама конника, за
мина за Кумаревска Чука да разузнава и за свръзка съ 1/7-а бри
гада. Ротата стигна същия день на к. 667 (Кумаревска Чука), и се
свърза съ 1/7-а бригада. На следния день ротата, следъ като
б-Ь сменена съ друга рота отъ 13-и полкъ, се завърна въ
полка си.
Въ 11 часа 6Ъ изпратенъ за свръзка съ 1/7-а бригада и
единъ коненъ взводъ. Поради тежкия пъть и умората на конегЪ,
той нам-Ьри командира на бригадата въ с. Баня на 6-и октомврий.
За разузнаване къмъ Куманово б*Ьха изпратени два само
стоятелни разезда: единиятъ донесе, че, безъ да срещне сърби,
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЛ 6-и ОКТОМВРИЙ 195
е заелъ ж.-п. ст. Бояновци, дето намЪрилъ около 1,000,000 кгр.

сЬно и около сто каси гась. Селяни-албанци отъ Крочовъ, Вър-
бенъ, Сапаръ, Кончулъ и други, избягали отъ сръбско преслед
ване, се явили при разезда, и съобщили, че сръбските части
събирали мжжкото население, въоръжавали го и го откарвали
въ неизвестни за гЬхъ места. Въ Гиляне имало около една
рота сръбски войници и 200 стражаря. Разездътъ билъ напад-
натъ по-късно отъ сръбски коненъ взводъ. последванъ отъ
около 20 пехотни войника; взводътъ и пехотинците прогонили
разезда съ огънь.
1/29-а дружина отъ височините северозападно отъ Тибудже
се доближи до железно-пжтната станция. Другите части отъ бри
гадата останаха на бивакъ източно отъ гр. Враня.
Въ телеграмата си до командуващия армията за положе
нието командирътъ на бригадата донесе, че сърбите въ малки
пехотни и конни части отстъпватъ на северозападъ предъ фронта
на 13-и полкъ, съ който били въ огнева свръзка. Тази теле
грама бе получена въ Щаба на армията на 6-и октомврий.
Настъплението на 6-и октомврий.

Разпореждания отъ На 5-и октомврий вечерьта II армия
командуващия достигна: 3-а дивизия беше въ непосред-
II армия. ственъ допиръ съ сърбите на Страцинската
позиция; 7-а дивизия — линията Лесново—
Калница — Стръмошъ — к. 650; Конната дивизия — около Вар-
саково; 2/3-а бригада — гр. Враня; 1/7-а бригада — линията
Враньска Баня — Несвърта; Щабътъ на армията — Крива
Паланка.
Командуващиятъ армията присжтствува на разузнавателния
бой на 3-а дивизия при Страцинъ, дето командирътъ на диви
зията докладва решението си да атакува на следния день Стра
цинската позиция само съ 1-а бригада и 32-и полкъ, безъ да
чака 3-а бригада и 7-а дивизия, тъй като отъ разузнаването бе
установено, че сърбите заематъ тази позиция съ слаби части.
Командуващиятъ армията одобри това решение.
Освенъ това, въ Щаба на армията беха получени донесе
нията отъ командира на Конната дивизия, че се е оттеглилъ въ
Чешиновци, и че сърбите заематъ Балванските височини и
13*
к. 650, по десния брЪгъ на р, Брегалница, и не даватъ въз

можности на дивизията да напредне.
Командващиятъ армията отговори, че спирането въ Чеши-
новци е неоправдано, и че може да настжпи по околни пжтища;
напомни повторно задачата — да настжпи къмъ гр. Велесгь и
се разруши железно-пжтната линия, по възможность, по-скоро.
Настъплението на Презъ нощьта вале силенъ дъждъ. Го-

Конната дивизия лема часть отъ хората и конете на дивизията
къмъ Велесъ. беха на открито. Отъ продължителния походъ,
лошото време и недостатъчната храна конете
беха изморени. Въ 7 30 часа командирътъ на дивизията заповеда:
„Следъ вчерашната атака, една малка часть отъ неприятелските
войски сж отстжпили къмъ Велесъ.
Днесъ дивизията ще продължи настжплението си, съ цель да
заеме Велесъ и да прекжсне желЪзно-пжтното съобщение, за което
заповедвамъ:
а) Разузнавателна часть — единъ ескадронъ отъ 4-и коненъ
полкъ — ротмистъръ Коларовъ — по шосето за Велесъ.
б) Разузнавателна часть — единъ взводъ отъ 5-и коненъ полкъ —
поручикъ Капитановъ — по посока Клисели— к. 1023— Велесъ.
в) Единъ самостоятеленъ офицерски разездъ отъ 4-и коненъ
полкъ (съставъ: единъ офицеръ и осемь конника) — къмъ Богосло-
вецъ — Велесъ.
Задача: да разузнаватъ за противника.
Тръгване на разузнавателните части въ 7 30 часа.
Авангардъ — полковникъ Мархолевъ — 6-и коненъ полкъ и
2-а конна батарея — да тръгне въ 8 30 часа по шосето за Велесъ.
Главни сили — полковникъ Мачевъ — 5-и коненъ полкъ — единъ
ескадронъ, 1-а конна батарея, останалата часть отъ 5-и коненъ полкъ
и 3-и коненъ полкъ — да тръгнатъ въ 9 часа и да следватъ по пжтя
на авангарда.
Азъ ще се намирамъ въ главата на главните сили.“
Дивизията настжпи въ определения часъ. Въ 11 часа бе
изпратена заповедь — обозите отъ Крупище да се преместятъ
въ Щ ипъ, далече отъ дивизията. Колояздачната рота отъ Гор.
Балванъ да отиде въ Крупище, да придружи обозите, следъ
което да продължи пжтя си за гр. Велесъ.
По пжтя къмъ Велесъ беха получени следните донесения
отъ изпратените разузнавателни части:
Въ 1040 часй, че до преди четири деня въ Велесъ не е имало
никакви войски.
Въ I I 10 часй, че въ Клисели нема сърби; населението
посрещнало разезда най-радушно.
НЛСТЖПЛЕНИЕ10 НА 6-и ОКТОМВРИЙ 197
Въ 1230 часа, че въ Сарж Хамзали имало ранени и болни

сърби, които били отнесени въ Велесъ. МЯстнитЯ жители съоб
щили, че една сръбска разстроена часть, около 1000— 1200 души,
въ голямо безредие, презъ нощьта минала презъ Динлеръ, Гузу-
мелъ, Йованли, Дол.-Койнаре и отстжпила къмъ Скопие. Отъ
Хамзибегово билъ изпратенъ единъ разездъ да отиде по следитЯ
на тази колона, но, съ заповЯдь, да не минава по-нататъкъ
отъ в. 1023.
Къмъ 14 часа две сръбски орждия, разположени на дЯсния
брЯгъ на р. Вардаръ, иззадъ Велесъ, обстреляха съ няколко
снаряда разузнавателния 1/4-и ескадронъ.
Къмъ 15 часа дивизията стигна безпрепятствено до височи
ните източно отъ Велесъ.
Въ 1520 часй Щабътъ на дивизията излЯзе на сжщитЯ висо
чини. На станцията току-що 6Я пристигналъ единъ влакъ съ
сръбска войска. Веднага 6Я заповядано артилерията да излЯзе
на позиция на най-предния гребенъ, отъ който се открива доли
ната на р. Вардаръ, ж.-п. станция и една часть отъ града.
Разузнавателниятъ ескадронъ се спрЯ задъ една гънка на
мЯстностьта, предъ артилерийската позиция. Предната охрана
се прикри задъ гребена, а главнитЯ сили се движеха по шосето
къмъ сжщия гребенъ.
Презъ това време въ Щаба на Конната дивизия узнаха, че
градътъ Велесъ се отбранява отъ малко сръбски войници, стра
жари и четници. Отъ разезда изпратенъ къмъ Криволакъ 6Я полу
чено донесение, че западно отъ шосето Щ ипъ — Криволакъ, около
Топликъ, имало само пръснати блуждаещи сръбски отдЯления
отъ 13-и пех. полкъ, а височината южно отъ Драва била заета
отъ една рота. Разездътъ отъ Рудникъ донесе, че сърбитЯ сж
отстжпили къмъ Куманово. Отъ тЯзи сведения се виждаше, че
дивизията е свободна на двата си фланга, и не оставаше друго,
освенъ да насочи усилията си на западъ, къмъ гр. Велесъ.
Въ 1530 часа 2-а конна батарея излЯзе на закрита пози
ция на височината източно отъ гр. Велесъ, откри огънь по
сръбскитЯ колони, които се движеха западно отъ града, и по
тЯзи, които бЯха слЯзли отъ влака, и се насочваха отъ стан
цията по шосето за Прилепъ.
Въ 1545 часа излЯзе на позиция 1-и взводъ отъ 1-а конна
батарея и откри огънь по сжщитЯ колони. Този огънь пред
извика голЯмо разстройство въ сръбскитЯ части. НЯколко изстрела
запалиха станцията, а телеграфнитЯ и телефоннитЯ съобщения
бЪха прекъснати. Локомотивътъ успЪ да закачи вагонигЬ и

замина на югъ.
Разузнавателниятъ ескадронъ, воденъ отъ командира на
4-и коненъ полкъ, получи заповЪдь да влЪзе въ града и да
заеме мостовегЬ. Ескадронътъ тръгна по шосето, но, забелязанъ
отъ сърбигЪ и обстрелянъ съ пушеченъ и артилерийски огьнь,
той се спрЪ. Следъ това, къмъ 1735 часа, той се насочи за доли
ната на р. Дервенгь1) и, незабелязано отъ сърбигЬ, се промъкна
въ града. Съ единъ и половина спешени взводове полковникъ
Наумовъ зае мостоветЬ, а останалите коне и хора прикри въ
близкигЬ къщи и дворове, и поиска две картечници да усили
отбраната.
Разрушаване ж е л а н о -п о тн и я мостъ на р. Тополка. —

СърбигЪ заемаха височините западно отъ града. Конната ди
визия се спрЪ на височинигЬ източно отъ града. Презъ сре
дата на града минава р. Вардаръ, която б-кше непребродима.
РЪката се минаваше по два дървени моста. По-голЪмиятъ мостъ
б-Ьше широкъ 5 метра и дълъгъ 60 метра, а по-малкиятъ —
широкъ 2*5 метра и дълъгъ около 70 метра.
На около единъ клм. южно отъ града се влива въ Вардара
р. Тополка, надъ която желЪзниятъ пъть минаваше по мостъ.
Командирътъ на дивизията, като имаше предвидъ, че
сърбитЬ още не съ се устроили по десния брЪгъ на реката, че
гЪ не съ успЪли да взематъ и сигурни мЪрки за охрана на
линията и мостовегЬ, намЪри, че. за да прекъсне жел15зно-
пътното съобщение, трЪбва да бъде резрушенъ мостътъ на
р. Тополка още същата нощь, затова изпрати на командира
на 4-и коненъ полкъ следната запов-кдь:
„Донесете какво е положението въ града. Тази вечерь имамъ
намерение да предприемемъ разрушението на моста на р. Тополка.
Разузнайте най-обстойно моста на р. Вардаръ здравъ ли е. Пригответе
надеждни хора за тази вечерь. Разрушението ще стане подъ Ваше
ръководство. За цельта ще Ви изпратя още два ескадрона и Конно-
пионерниятъ взводъ съ капитанъ Величковъ."
Въ 1840 часа командирътъ на'4-и коненъ полкъ отговори,
че лЪвиятъ брЪгъ на р. Вардаръ е заетъ отъ ескадрона; на
десния брЪгъ на реката^се забелязватъ пехотни части, вероятно
комити; мостътъ-надъ р. Тополка може да бъде разрушенъ,
но требва да бъдатъ заети височинитЬ на десния брЪгъ.
*) Рекичката, която тече по северното подножие на н. 559.
Къмъ 22 часй влязоха въ града 1/3-и ескадронъ — ротми-

стъръ Стайковъ, 4/5 ескадронъ — ротмистъръ Бошнаковъ, Кар-
течниятъ ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ, Конно-пионерниятъ
взводъ отъ 5-и коненъ полкъ — поручикъ Райчевъ, завеждащиятъ
конно-пионерното дкло въ дивизията — капитанъ Величковъ и,
като охотникъ, поручикътъ отъ 5-и коненъ полкъ Романовъ.
Въ града пристигна и началникътъ на Щаба на 2-а конна
бригада, майоръ Цаневъ, за да проследи изпълнението на зада
чата по разрушаването на моста.
Следъ като беха обсждени отъ ръководителите възможните
начини за разрушаване, възприетъ бе следниятъ: подъ прикри
тието на нощьта и дъжда, ескадроните да минатъ бързо презъ
големия мостъ въ града, и, като бъде оставенъ единъ еска
дронъ да пази улиците, които водятъ къмъ градския мостъ,
другиятъ ескадронъ и Конно-пионерния взводъ бързо да настъ-
пятъ къмъ моста на р. Тополка и да го разрушатъ.
Въ 22 часа полковникъ Наумовъ донесе въ Щаба на диви
зията, че всичко е готово за разрушаването, като молеше да му
отговорятъ да разруши ли моста. Въ 2340 часа отъ Щаба на
дивизията му изпратиха следната заповедь:
«Веднага разрушете моста коренно, защото обстановката може
да се изм%ни коренно.“
Къмъ полунощь ескадроните, спешени, минаха тихо по

градския мостъ, следъ което 1/3-и ескадронъ остана да охранява
западния край на града и мостовете, а останалите части —
4/5-и ескадронъ и Конно-пионерниятъ взводъ — завиха наюгъ,
по железния пъть, и се насочиха, незабелязани отъ никого,
къмъ моста на р. Тополка. Близо до моста единъ взводъ отъ
4/5-и ескадронъ зае позиция съ фронтъ къмъ сръбската позиция,
а останалата часть отъ ескадрона остана да отбранява моста. Капи
танъ Величковъ заедно съ командира на Конно-пионерния взводъ
и конниците, които носеха зарядите, отидоха върху моста и
започнаха бързо да привързватъ зарядите, а поручикъ Райчевъ
следеше за разгъването на кабела. Следъ малко привързаните
къмъ фермите на моста заряди беха възпламенени. Мостътъ
хлътна на около два метра надолу; фермите беха откжснати и
хвърлени на около петь-шесть метра настрана.
4/5-и ескадронъ и Конно-пионерниятъ взводъ се завърнаха
бързо въ града, отдето Конно-пионерниятъ взводъ отиде при
полка си.
Споредъ заповЪдьта по армията, Конната дивизия требваше

да заеме височините западно отъ града, за да може да раз
узнава на югъ, по двата брега на р. Вардаръ, и къмъ Прилепъ.
Но командирътъ на дивизията, като смиташе, че дивизията е
изпълнила задачата си, реши да я оттегли къмъ Клисели, за
да се улесни прехраната, и да се доближи до армията, та да
запази фланга й. Той възнамеряваше още презъ нощьта да
оттегли частите отъ гр. Велесъ въ околните села да пренощу-
ватъ, и въ 130 часа изпрати ротмистъръ Николаевъ да съобщи
на командира на 4-и коненъ полкъ, въ гр. Велесъ, че смета
на 7-и октомврий да оттегли дивизията къмъ Клисели. Въ Щаба
на дивизията поведоха споръ: дали Конната дивизия е изпъл
нила задачата си, а командирътъ на 4-и коненъ полкъ, полков-
никъ Наумовъ, донесе, че гр. Велесъ не би требвало да бжде
напустнатъ, и че единъ ескадронъ съ картечниците е достатъ-
ченъ да задържи мостовете. Командирътъ на дивизията се
съгласи съ изказаното отъ полковникъ Наумова мнение, и
дивизията остана на местото си.
Презъ целата нощь вале дъждъ. Всички прекараха на
открито и на крака. Обозите беха още въ Щ ипъ, поради което
нито хората, нито конете получиха храна.
Презъ нощьта се получиха сведения, че по левия брегъ на
р. Вардаръ, срещу Криволакъ, имало три роти сърби съ едно
орждие, и че постоянно се прехвърляли съ лодки нови групи.
Боятъ на 3-а Балканска Иоятъ иа 1-а бригада. — Коман-

дивизия при Страцинъ. дирътъ на 1-а бригада въ 0 30 часа
(Картогр. приложение №б). издаде следната заповедь за атаката:
,§ 1. — Противникътъ, съ около четири дружини и две батареи,
се е окопалъ отъ двегЬ страни на Стражарницата западно отъ
Страцинъ.
3-а бригада днесъ настжпва на линията Байловце — Пелинци;
32-и полкъ днесъ въ 6 часа настжпва отъ Кръчмата южно отъ
Дълбочица.
§ 2. — Бригадата днесъ да атакува противника, за което:
а) Майоръ Чолаковъ, съ дружината си и Картечната рота, да
атакува въ посока Дол. Станча — Длинце — Стърновацъ, като под
държа постоянна свръзка съ 3-а бригада и съ майоръ Гърдевъ.
б) Майоръ Гърдевъ, съ дружината си, да атакува ДрЪнакъ— к. 650.
в) Подполковникъ Писаровъ, съ две дружини, Картечната рота,
батареята и пионерния взводъ, да атакува противника по посока на
шосето и достигне Войникъ.
г) Подполковникъ Русевъ, съ дружината си, да атакува по посока

Пендакъ — СтрЪзовци.
д) Майоръ Сотировъ, съ дружината си и полуротата отъ 16*а рота,
да атакува по посока Куклица — Дименце — Клечовце, като търси
свръзка съ 7-а дивизия.
е) Маневрени войски — подполковникъ Христовъ, съ две дру*
жини и два пионерни взвода, — да следватъ задъ левия флангъ на
подполковникъ Писаровъ.
ж) Полковникъ Пройновъ, съ осемь батареи, щомъ се обади
неприятелска батарея, да я унищожи и да поддържа атаката въ
участъците на майоръ Гърдевъ, подполковникъ Писаровъ, подпол
ковникъ Русевъ.
§ 3. — Бригадниятъ лазаретъ да открие превързоченъ пунктъ
при Кръчмата южно отъ Ранковце.
§ 4. — Парковите взводове да се установятъ при Ранковце, на
шосето.
§ 5. — Домакинските обози — при чифл. Каваклия.
§ б. — При наближаване гребена, по който стреля артилерията,
пехотата да пуска сигнални ракети.
§ 7. — Дзъ въ началото ще бжда на наблюдателния пунктъ, а
следъ заемане на гребена — при Страцинъ.“
Страцинъ планина, която прегражда шосето Крива Паланка—

Куманово, се издига надъ р-ЬкитЬ Ранковце и Крива на 200—
500 метра. На нейния гребенъ беше позицията на сърбите.
Планината на северъ отъ Вражогрънци е по-висока, скалиста и
гориста, а на югъ — по-низка и гола.
Отъ разузнавателния бой и отъ разпитване пленниците
българите имаха сведения, че на Страцинската позиция, въ
участъка отъ к. 900 до Пендакъ, сърбите иматъ четири до осемь
батальона, събрани отъ разбитите 3-и, 12-и, 18-и и 20-и пол
кове, съ три-четири батареи (една планинска, една или две
полски и една тежка).
Предъ позицията сърбите имаха далеченъ артилерийски
обстрелъ, обаче височините между Ранковце и реката, която
извира около Гулинце, а сжщо и източните склонове на Стра
цинската планина, прорезани отъ притоците на Гулиницката
река, даваха достатъчно подстжпи за пехотата и за приближа
ване артилерията.
Позицията беше подготвена отъ сърбите следъ като започ
наха военните действия. На позицията имаше окопи целъ ръстъ
съ бойници и малки блиндажи, наместа въ неколко реда
(отъ двете страни на Стражарницата). При Стражарницата бе
устроенъ и опоренъ пунктъ отъ полски затворени окопи. Арти
лерията, споредъ събраните сведения, беше разположена: се
202 НЙСТЖПЛЕНИЕТО Нй II ЙРМИЯ КЪМЪ КУМйНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
верно огъ Стражарницата, до шосето, — две дълги 12-см. оръдия

въ окопи съ блиндажи за прислугата; на стотина крачки по-
нататъкъ — една окопана батарея; други две батареи — също въ
окопи южно отъ Стражарницата, надъ Страцинъ. Личеше, че
новигЪ окопи съ изработени набързо, а старитЬ — поправени.
Бодпивъ телъ имаше на позицията, но не б-кше поставенъ.
Споредъ сръбски източници, Страцинската позиция се е зае
мала отъ 18-и кадрови полкъ (700 боеца), единъ батальонъ отъ
12-и полкъ II призивъ, две полски и две планински оръдия отъ
Кривопаланкския отрядъ. Позицията бЪше дълга около двана
десети клм., и сърбитЪ заемаха само по-важнигЬ мЪста отъ нея.
Нощьта бЪше тъмна; отвреме-навреме преваляваше дъждъ;
почвата и пътищата бЪха силно разкаляни. Почивката на бой-
цигЬ отъ предната охрана (24-и полкъ) не бЪше пълна. Презъ
нощьта сърбигЪ откриха силенъ пушеченъ огънь, на който бъл-
гаригЬ не отговориха. По-късно бЪ нападната дясната наблю
дателна застава съ ръчни бомби, но тази атака 6Ъ отбита, при
което заставата загуби единъ войникъ раненъ.
До разсъмване пехотнитЪ части заеха изходното си поло
жение, а артилерията — позициитк, указани отъ командира на
1-а бригада: три батареи (5-а, 6-а и 12-а) отъ 16-и артилер.
полкъ — на гребена западно отъ ВЪтерница и една батарея
(9-а) отъ същия полкъ — на единъ и половина клм. напредъ,
при моста на шосето; петь батареи (10/16-а, 11/16-а, 3/6-а, 4/6-а
и 8/б-а) — на височината 650 (западно отъ Ранковце), отъ двегЬ
страни на шосето. Презъ нощьта батареигЪ се окопаха и се свър
заха съ наблюдателния пунктъ на началника на артилерията,
на височината западно отъ ВЪтерница. На същия пунктъ бЪше
и наблюдателния пунктъ на командира на дивизията.
Командирътъ на 24-и полкъ получи заповЪдьта за атаката
въ 7 часа. Къмъ това време той имаше въ свое разпореждане
само 9/16-а батарея. Въ 8 часа той издаде заповЪдь за боя:
1-а дружина, поддържана отъ Картечната рота и една батарея,
да атакува височината западно отъ Страцинъ, южно отъ шосето;
5-а, 7-а и 12-а роти да атакуватъ същата височина северно
отъ шосето; 8-а рота и пионерниятъ взводъ да останатъ въ
полкова поддържка.
Настъплението започна въ 830 часа. Позицията на сърбитЪ
6Ъ покрита съ гъста мъгла, която попречи на артилерията да
открие огънь, но спомогна на 24-и полкъ да се приближи без
наказано. Но, щомъ полкътъ достигна на около 600 крачки,
НАСТ/КПЛЕНИЕТО НА 6-и ОКТОМВРИЙ 203
сърбите откриха силенъ огънь и принудиха бойната часгь да

се спре.
Картечната рота и 9-а батарея откриха огънь. По заповЪдь
на командира на дивизията, откриха огънь и 6-а и 10-а батареи,
които се пристреляха по видимите непокрити съ мъгла точки,
и съ прогресивенъ огънь обстреляха окопите на сръбитЪ. Скоро
този огънь оказа своето влияние — бойната часть на 24-и полкъ,
макаръ и бавно, започна да напредва
Докато се водеше атаката по фронта, обходната колона —
1/11-а дружина, насочена срещу десния флангъ на сърбите, се
показа на височините източно отъ Пендакъ. За усилване тази
колона, Щабътъ на 3-а дивизия разпореди да се присъедини
къмъ нея и планинската батарея, която следваше съ 32-и полкъ.
Въ 10 часа мъглата се вдигна, и всички батареи на диви
зията откриха силенъ огънь по позицията на сърбите. Едни
батареи съсредоточиха огъня си по артилерията, която бе
принудена скоро да замълчи, а други — обстрелваха поредъ
окопите на противника.
Превъзходството на огъня на българската артилерия скоро
се почувствува. Артилерията на сърбите започна да стреля по-
редко, а пехотата се скри въ окопите си. Това даде възмож-
ность на 1/24-а и 2/24-а дружини, които беха спрели на около
триста крачки отъ сърбите, да продължатъ настъплението си.
Къмъ I I 30 часа 1/11-а дружина откри силенъ огънь срещу
десния флангъ на сърбите при Пендакъ. Те се разколебаха,
и започнаха да напускатъ позицията. 1/24-а дружина напредна
и зае най-високата часть отъ Страцинската позиция — височи
ната непосредствено южно отъ Стражарницата.
Отъ наблюдателното место на дивизията не се виждаше
какво става къмъ Дол. Станча, дето действуваха 4/11-а и
4/24-а дружини. Щабътъ на дивизията и Щабътъ на бригадата
тръгнаха къмъ Стражарницата. Когато наближиха около единъ
клм. до нея, те беха обстреляни отдесно, дето сърбите продъл
жаваха да се държатъ на позициите си по скалите северно
отъ Стражарницата, съ предни части долу, въ равнището, и
спираха настъплението на 2/24-а дружина. Командирътъ на
дивизията заповеда две оръдия отъ батареята на предната охрана
да се обърнати въ тази посока, и да откриятъ огънь, а на
пехотните части, залегнали северно отъ шосето, заповеда да
атакуватъ.
204 НЛСГЖПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4 -и ДО 1 0 -и о кто м врий
ЩабоветЯ на дивизията и на бригадата излязоха на завла

дяната позиция при Стражарница и настигнаха веригитЯ на
24-и полкъ, които току-що се бЯха изкачили на височинитЯ и се
подреждаха. Скоро сърбитЯ напустнаха и позициитЯ северно
огь Стражарницата, и веригитЯ на 2/24 а дружина напреднаха.
По този начинъ центърътъ на Страцинската позиция 6Я
заетъ отъ 24-и полкъ; сърбитЯ отстжпиха на западъ, преслед
вани съ огънь.
Командирътъ на 4/11-а дружина получи заповЯдьта по бри
гадата въ 6 часа и следъ единъ часъ настжпи срещу сръбския
лЯвъ флангъ. Безъ пжть, по една силнопресЯчена мЯстность,
къмъ 14 часа дружината стигна до к. 900, дето 6Я посрещната
отъ сърбитЯ съ огънь. Дружината се развърна въ боенъ редъ,
и, заедно съ една полурота отъ 3/3-а бригада, изпратена за
свръзка, и съ патрулитЯ на 4/24-а дружина, отлЯво, настжпи
срещу нЯколко роти съ картечници, които заемаха непристжп-
ната позиция на к. 900. Притиснати отъ фронта и отъ фланго-
ветЯ, сърбитЯ бързо напустнаха позициитЯ си, преследвани отъ
дружината. Макаръ въ гора и при мъгла, преследването про
дължи докато се стъмни, когато следитЯ на отстжпващитЯ сърби
се загубиха. Дружината се свърза отново съ 3/3-а бригада,
въ Дейловци, а влЯво, съ 4/24-а дружина, не можа да се
свърже, защото тя бЯше останала назадъ. Къмъ 23 часа, подъ
пороенъ дъждъ, почти безъ пжть, дружината стигна въ Алинци,
дето пренощува съ мЯрки за охранение.
4/24-а дружина пристигна отъ Деве Баиръ презъ Крива
Паланка въ Каваклия на 5-и октомврий, и сжщия день 6Я
изпратена съ три роти въ Отошница, да охранява фланга на
бригадата; 16-а рота, остана за прикритие на артилерията отъ
главнитЯ сили на бригадата.
Сутриньта командирътъ на дружината изпрати трима вой
ника съ водачъ за свръзка съ 4/11-а дружина, къмъ Дол.
Станча, дето, по сведения : отъ командира на 11-и полкъ,
трЯбваше къмъ това време да бжде тази дружина. При дви
жението водачътъ забърка ^'пжтя, селото Дол. Станча не 6Я
намЯрено, и свързката 6Я установена чакъ въ 1530 часа.
Безъ сведения за разположението на сърбитЯ, безъ свръзка съ
съседитЯ, майоръ Гърдевъ продължи движението си по пресЯ-
чена мЯстность; по пжтя за Гулинце (къмъ 8 часй) получи
за повЯдьта по бригадата съ задачата на дружината. При движе-
нието си по-нататъкъ, къмъ ДрЯнакъ, когато стигна източния
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 6-и ОКТОМВРИЙ 205
склонъ на к. 900, дружината бЪ изненадана отъ няколко

пушечни изстрела откъмъ върха. Единъ взводъ отъ главнигк
сили на дружината настъпи веднага къмъ върха. Отъ разузна
ването се установи, че изстрелигк съ били дадени отъ сръбски
патрули, които, като видели взвода, веднага отстъпили.
Следъ това дружината продължи движението си къмъ
Дркнакъ, посрещната първоначално съ слабъ, а по-после съ
силенъ пушеченъ огънь. Майоръ Гърдевъ развърна дружината
по посока на изстрелигк и откри огънь, безъ, обаче, да настъпи,
защото нямаше сведения за сърбигк.
Следъ като води огневи бой единъ и половина часа, и б-к
решилъ да атакува, той получи донесение отъ взвода, който
бкше въ странично прикритие, че билъ обстрелянъ отъ сърбигк
откъмъ к. 900, и че същигк, въ съставъ около една дружина,
се стремкли да обходятъ десния флангъ на дружината, и да се
яватъ въ тила й. Командирътъ на дружината отмени решението
си да атакува сърбигк и взе мЪрки да осигури стоенето на
дружината около тази височина. За цельта запов-кда на 15-а рота,
която б-кше въ опашката на колоната, да се изтегли къмъ к. 900,
и, подъ прикритието на мъглата, да заеме позиция южно отъ
върха, съ цель да попречи на обходното движение на сърбигк.
Тъй като изтеглянето ставаше въ колона по единъ, по извън
редно стръмна и скалиста мЪстность, ротата зае позиция чакъ
къмъ 16 часа. Въ това време майоръ Гърдевъ получи съоб
щение отъ 4/11 дружина, отъ което разбра, че последната е
останала назадъ.
Поради липса на свързка между 4/11-а и 4/24-а дружини,
възможно е въ миглата настъплението на 4/11-а дружина по
източнигк склонове на к. 900 да е взето отъ 4/24-а дружина за
настъпление на сръбски части. Защото, когато къмъ 18 часа
15/24-а рота стигна на върха, тя не срещна по пътя на движе
нието си нищо друго, освенъ сръбски патрули, а и командата
охотници, които б"кха изпратени въ 1730 часа да разузнаватъ
к. 900, намериха окопигк на сръбигк напустнати.
Вечерьта дружината нощува на позиция на южния склонъ
на к. 900.
3/24-а дружина — Лявото странично прикритие — следъ
като изпрати единъ взводъ къмъ Рударе Шопско, да прескче
пътищата на отстъплението на сръбскигк части отъ Кара Ташъ,
тръгна отъ Крилатица къмъ Куклица — Дименце — БЪлаковце.
Безъ да срещне сърби, вечерьта дружината стигна до левия

бр-кгъ на р. Пчиня, дето остана да нощува.
3/3-а планинска батарея, която следваше съ 32-и полкъ при
движението му по шосето отъ Псача къмъ Страцинъ, излезе на
позиция на височина западно отъ ВЪтерница, но огънь не откри,
защото центърътъ на Страцинската позиция беше вече завла-
д^нъ, и сърбите напустнаха всички окопи. Следъ това, по запо-
вЪдь отъ началника на Щаба на 1-а бригада, батареята влезе
въ състава на предната охрана.
И тъй, поради планинската местности, големия фронтъ,

който заемаше 1/3-а бригада, а, главно, поради липса на свързка,
действията на настъпващите срещу фланговете на Страцинската
позиция български части се развиха отделно, по починъ на
техните началници. Обаче, ръководими отъ общата мисъль,
изразена въ заповедьта за боя, насочени първоначално добре,
тези отделни колони оказаха големо влияние за успеха на боя
съ действията си срещу фланговете на сръбската позиция. Къмъ
1130 часа Страцинската позиция бе завладена не толкова отъ
натиска въ центъра, отколкото отъ появата и енергичните дей
ствия на българските части, насочени срещу фланговете на
позицията, особено на тези, настъпващи срещу сръбския десенъ
флангъ.
Безъ да получи донесения отъ действуващите по фланговете
части, а само отъ картината на боя, която лично можа да види
предъ центъра на Страцинската позиция — безредното отстъп
ление на сърбите и енергичното настъпление на своите войски,
командирътъ на дивизията още въ И 45 часа изпрати до коман-
дуващия армията следното донесение:
„Силноукрелената позиция е въ наши ржце. Преследвамъ енер
гично неприятеля къмъ Куманово. ЧастигЬ действуватъ отлично — въ
това число и артилерията.“
Следъ като частите завладеха позицията на сърбите, къмъ

13 часй командирътъ на дивизията, командирътъ на 1-а бригада
и командирите на 11-и и 24-и полкове съ щабовете си се
събраха около и въ кръчмата при Стражарницата. Една сръбска
батарея ги обстреля, и единъ снарядъ падна на петь крачки
отъ вратата на кръчмата. Отъ парчетата и камъните, които
полетеха следъ удара на снаряда въ земята, беха ранени: коман
дирътъ на 11-и полкъ, подполковникъ Христовъ, командирътъ на
24-и полкъ, подполковникъ Писаровъ, адютантътъ на 11-и полкъ,

началникътъ на Телефонната команда на 24-и полкъ и единъ
войникъ. Адютантътъ на 24-и полкъ, поручикъ о. з. Стоевъ,
бе убитъ.
Въ 1330 часа бригадната поддържка (2/11-а и 3/11-а дружини)
се изкачи северозападно отъ Стражарницата; 2/6-о артилер.
отделение зае позиция западно отъ сжщата и откри огънь по
отстжпващите сърби.
32-и полкъ (четири дружини, една картечна рота и една
планинска батарея) въ 8 часа тръгна въ походенъ редъ отъ Псача
по шосето Крива Паланка — Куманово, съ предна охрана 2-а дру
жина. Къмъ 11 часа полкътъ стигна до кръчмите северозападно
отъ Страцинъ, дето остана като маневрени войски на дивизията.
Къмъ 12 часа полкътъ въ походна колона настжпи по
шосето, и къмъ 13 часа се спре на позицията, задъ бригадната
поддържка.
Къмъ 13 часа сръбската укрепена позиция бе завлад-Ьна
напълно, и частите отъ 3-а дивизия настжпиха енергично да
преследватъ, което продължи до мръкване, и се извърши въ
следния редъ:
24-и полкъ, съ придадената му артилерия, продължи настж-
плението си въ боенъ редъ въ посока на шосето. Съ полка
следваше и 3/1 б-о артилер. отделение (5-а, 9-а и 12-а батареи).
Сърбите се спираха на всека удобна позиция, и даваха серио-
зенъ отпоръ. Съ стремително настжпление и съ силенъ пушеченъ
и артилерийски огънь 24-и полкъ успЪ да отхвърли сърбите
отъ всичките позиции и на мръкване стигна до р. Пчиня, дето
зае позиция — 1-а дружина северно, а 2-а дружина южно отъ
шосето; ротите се окопаха и се затвърдиха на достигнатата по
зиция. Отстжпващите предъ 24-и полкъ сърби се спрЪха на
позиция по височините западно отъ р. Пчиня.
Бригадната поддържка (2/11-а и 3/11-а дружини), артиле
рията и 32-и полкъ съ 3/3-а планин. батарея настжпиха въ похо
денъ редъ по шосето. Движението продължи до левия брегъ
на р. Пчиня, дето частите на мръкване се спреха и занощуваха.
Около 1430 часй пристигна на Страцинската позиция коман-
дуващиятъ армията съ началника на Щаба и началника на
артилерията въ армията. Въ 15 часа той се върна обратно, въ
Крива Паланка, следъ като вржчи на командира на дивизията
следната заповедь по армията № 15:
яНеприятельтъ, битъ по ц1*лия фронтъ на армията, отстжпва къмъ

Куманово; Щ ипъ, Враня сж взети. Конната дивизия е насочена днесь
къмъ Велесъ.
Заповядва мъ:
Армията да заеме Куманово.
1) 3-а Балканска дивизия да настжпи по шосето Крива Паланка —
Куманово и пжтищата северно отъ това шосе; да открие свръзка по
долината на р. Българска Морава съ колоната на полковникъ Бошна-
ковъ, комуто е заповядано да потърси свръзка по сжщата долина аъ
2) 7-а Рилска дивизия да настжпи по пжтя Кратово (р. Кратовска) —
Куманово по реката Крива и пжтищата южно отъ този пжть, съ стре*
мление да не допустне неприятельтъ да отстжпи къмъ Скопие.
7-а Рилска дивизия да назначи л*Ьво странично прикритие. Да
държи свръзка съ Конната дивизия.
3) Общо стремление на армията е: отхвърляне врага въ западна
посока, къмъ планината Кара Дагъ.
4) Задачата на полковникъ Бошнаковъ е дадена.
5) 7-а Рилска дивизия да се базира на Кюстендилъ по шосето
Куманово — Крива Паланка и нататъкъ.
6) Щабътъ на армията ще бжде въ Крива Паланка.м
Съ тази заповедь Щабътъ на II армия даде нови насоки на
действията — стремлението да блсдатъ отхвърлени сърбите на югь
бе заменено съ стремлението да бждатъ отхвърлени на западъ,
защото стоварването на англо-французскигЬ войски около Солунъ
продължаваше усилено. Сърбите очакваха гЬхната помощь всеки
день. Ставаше явно, че, съ отхвърлянето на сърбите на югь, имъ
се даваше възможность да се съединятъ съ англофранцузигк и
съ своите войски, които се намиратъ отвждъ р. Вардаръ.
Командирътъ на дивизията не направи никакви нови раз
пореждания по поводъ запов-Ьдьта по армията № 15, защото на
правените такива за преследване сърбитЬ къмъ Куманово не
противоречеха на заповедьта.
Къмъ 025 часа презъ нощьта срещу 7-и октомврий Щабътъ
на армията получи следната заповедь отъ Щаба на действува
щата армия № 449:
„Главнокомандуващиятъ заповяда частигЬ отъ 3-а Балканска ди
визия енергично да преследватъ, докато противникътъ още не се е
устроилъ. Запов-Ьдьта за по-енергични действия на Конната дивизия
се одобрява."
Но тази заповедь бе изпреварена. Бързото преследване,
което бе заповедано отъ командуващия армията — при Стра-
жарницата на Страцинъ, бе предупредено отъ командира на
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА б и ОКТОМВРИЙ 209
3-а дивизия. Частите отъ 1/3-а бригада преследваха сърбите съ

артилерийски и пушеченъ огънь, и всички останали части отъ
дивизията така сжщо настжпваха.
Настъплението на 3-а бригада. — 3-а бригада нямаше

свръзка съ дивизията, поради което нова заповЪдь за действие
не получи.
По сведения отъ бегълци отъ Куманово, Щабътъ на брига
дата знаеше, че Дейловци не е заето отъ сърбите.
За разположението на 1-а бригада, която водеше бой при
Страцинъ, Щабътъ на 3-а бригада имаше сведения чрезъ 4/11-а
дружина.
Бригадата съ предната охрана — 2/46-а дружина — настжпи
по п/ктя ман. Св. Димитри — Паклище — ДрЪнакъ — Байловци, за
да атакува лЪвия флангъ на сърбите.
Дясното странично прикритие настжпи по долината на
р. Пчиня, съ заповЪдь да стигне до чифл. Орваница.
Къмъ 1030 часа около ман. Св. Димитри челната стража на
колоната бЬ изненадана съ огънь отъ сръбски взводъ. Челната
стража, усилена съ единъ взводъ отъ предната охрана, се пръсна
веднага въ верига, и откри огънь. Следъ кратка престрелка,
челната стража атакува сърбите и ги прогони. Въ тази атака
взе участие и пионерната рота.
При престрелката съ сърбите бригадата загуби: 12 войника
ранени и два коня убити.
Презъ останалото време на похода бригадата срещна само
отделни групи войници (македонци), които се предаваха.
Къмъ 19 часа главните сили стигнаха въ Дейловци, дето
останаха да нощуватъ.
3/45-а дружина, безъ 9-а рота, която остана на в. Китка да
чака артилерийския парковъ взводъ, както и 5/17-а батарея,
която следваше по пжтя на колоната, нощуваха въ Германъ.
Страничното прикритие (45-и полкъ — две дружини и една
картечна рота, 2/3-0 планин. артилер. отделение и 4/3-и еска-
дронъ) тръгна отъ бивака си при Широка планина къмъ 8 30 часй,
съ предна охрана 3/45-а и 4/45-а роти. Къмъ 17 часа стигна на
височините източно отъ Недокръстеница.
4/3-и ескадронъ настжпи по долината на Пчиня, за да охра
нява фланга на бригадата. За свръзка съ колоната на полков-
никъ Бошнаковъ ескадронътъ изпрати разездъ отъ шестима
конника къмъ гр. Враня.
Българската армая аъ Световната война 1915- 1916 год., т. III. 14
210 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА I! АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ТОЪ 4-и ДО 10-н ОКТОМВРИЙ
Въ 1645 часа отъ Ново Село командирътъ на ескадрона из

прати до командира на 3-а дивизия, чрезъ командира на 3-а бри
гада, следното донесение1):
.За днесъ не получихъ никаква задача. Продължавамъ разузна
ването по долината на р. Пчиня. Щ е нощувамъ въ Ябланица. Разез-
дътъ, който изпратихъ вчера по долината на р. Пчиня до шосето за
Куманово, срещнахъ го днесъ въ 15 час&, че се връща съ 11 пленника
отъ 16-и полкъ II призивъ, който полкъ е билъ при Кочане, и, споредъ
думигЬ имъ, по-гол%мата часть отъ войницит-Ъ се разбягали въ разни
посоки, а полкътъ отстжпилъ къмъ Куманово. По цЪлата долина на
р. Пчиня до Мокрешъ, както и по близкитЬ височини, непосредствено
до дЪсния бр-Ьгъ, н-Ьма никакви неприятелски части. За утре, ако не
получа друго назначение, ще продължа за Прешово.“
Поради бавното си движение, 3-а бригада не взе непо
средствено участие въ боя на дивизията при Страцинъ. Ко-
гато бригадата наближаваше Страцинската позиция, боятъ беше
свършенъ.
Въ 1910 часа отъ Дейловци командирътъ на бригадата
изпрати до командира на дивизията въ Ветерница и следа след
ното донесение:
.Бригадата, съ четири дружини, три полски батареи и пионерната
рота, зае въ 1830 часД Дейловци. Страничното прикритие стигна съ
главнигЬ си сили до ман. Старча2). Утре въ 6 часа бригадата ще про
дължи настъплението си къмъ Байловци— Добрача— Драгоманци—
Нагоричино Старо— Четирци."
И тъй, къмъ 18 часа частите отъ дивизията достигнаха:
1) 1-а бригада: 4/11-а дружина — въ Алинци; 4/24-а дру
жина — при к. 900; две дружини отъ 24-и полкъ съ З/16-о
артилер. отделение, 1/3-а планинска батарея и 1/3-а пионерка
рота — левия брегъ на р. Пчиня при Войникъ; 3/24-а дру
ж и н а — въ Кпечовце; 11-и полкъ, безъ 4-а дружина, съ 1/6-0 и
4/16-о артилерийски отделения — между Войникъ и Облавци,
на бивакъ.
2) 32-и полкъ съ 2/6-о артилер. отделение — между Орахъ
и Облавци.
3) 3-а бригада — главни сили (46-и полкъ, две батареи отъ
2/17-оартилер. отделение и 3/3-а пионерна рота) — въ Дейловци;
3/45-а дружина и 5/17-а батарея — въ Германъ. Страничното
прикритие — 45-и полкъ, безъ 3-а дружина, съ 2/3-0 планинско*)
*) Н%ма документи, по които да се види дали това донесение е изпратено и до
командира на 45-и полкъ» къмъ който полкъ бЪ придаденъ временно ескадронътъ.
3) Всжщность страничното прикритие стигна въ Недокръстеница.
артилер. отделение — при Недокръстеница; 4/3-и ескадронъ —

въ Ябланица.
Въ боя при Страцинъ Сръбскиятъ кривопаланкски отрядъ бЪ
напълно разстроенъ. Всички войници отъ новигЬ области (Маке
дония) се разбягаха, а онЪзи, които останаха, б^ха паднали
духомъ, и станали неспособни за по-нататъшна борба.
За убитигЬ и раненитЪ сръбски войници нЪма данни.
ЗагубитЪ на българигЬ бЪха: убити — 1 офицеръ, 9 войника
и 5 коня; ранени — 2 офицера, 97 войника и 6 коня. По-голЪмата
часть отъ тЬзи загуби се падатъ на 24-и полкъ. Сжщиятъ полкъ
плени 20 сърби и взе трофеи: две полски с. с. орждия, много
артилерийски снаряди, телефоненъ кабелъ и храни.
Настъплението на 7-а Рилска Разпореждания отъ коман-

дивизия къмъ Кратово — дпра на дивизията. — Следъ боя
в. Кара Ташъ. на к. 650 сръбскитЬ войски, които
отстъпваха предъ фронта на 7-а
дивизия, се оттеглиха на западъ, къмъ р. Пчиня. Самостоятел
ните разезди донесоха, че сърбите сж напустнали и върховете
Султанъ Тепе, Китка и РЪдки Буки. Разездите отъ дивизионната
конница донесоха, че върховете Кара Ташъ и к. 1050 сж заети
отъ сърбите.
На 5-и октомврий Щабътъ на 7-а дивизия получи запо-
ведьта отъ Щаба на II армия № 463 отъ 4-и октомврий, съ
указания за предстоещата атака на Страцинската позиция.
Въ 2330 часа командирътъ на дивизията организира движе
нието така:
„Полковникъ Писиновъ — три дружини отъ 22-и полкъ съ Кар
течната рота, единъ взводъ конница и една рота пионери — да настжпи
въ 9 часа по пжтищата между Лесново— Близнаци— Калнища— Мари-
чино— Шлегово и да достигне височините на Плавица планина (южно
отъ Кратово), дето да се затвърди.
Полковникъ Бурмовъ — две дружини отъ 53-и полкъ и Картеч
ната рота, четири и половина роти отъ 54-и полкъ съ Картечната
рота, три батареи отъ 17-и артилерийски полкъ, половина ескадронъ
и една рота пионери — да настжпи въ 8 часа по пжтищата между
Бучище— Неокази— Плешинци— к. 1050 и Пишица— Гайранци— Стри-
савци— Барбарево— к. 1000 и да достигне линията на височините 1050 и
1000, на които да се затвърди. На височината 1000 да има по-гол%мата
часть отъ пехотата си.
Подполковникъ Петровъ — една дружина отъ 54-и полкъ и
петь батареи отъ 7-и артилер. полкъ — да тръгне въ 10 часа по пжтя
Бучище— Неокази— Плешинци и да стигне до Гризиловци.
14*
212 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА I! АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О ТЪ 4*и ДО 10-и ОКТОМВРИ й
Дружините отъ 22-и и 53-и полкове съ по половина батарея,

които се намиратъ въ странично прикритие при Гродъ, Лешка и
ман. Св. Пантелей, по разпореждането на командира на 2-а бригада,
да тръгнатъ на б-и октомврий и да се лрисъединятъ: а) дружините
отъ 22-и полкъ — къмъ колоната на полковникъ Писиновъ, а дружи
ната отъ 53-и полкъ и полубатареята — къмъ частите отъ 3-а бригада,
на к. 1000.
Домакинските товарни обози да следватъ задъ колоните си;
коларските домакински обози — следъ колоната на подполковникъ
Петровъ.
Административните обози да останатъ на местата си.“
Щабътъ на дивизията изпрати до командирите на 2-а и

3-а бригади заповЪдь да изпратятъ офицери, които да разузнаятъ
състоянието на пътищата на движението. Ако пжтьтъ отъ Гуй-
новци презъ Барбарево къмъ к. 1000 позволява да се движи
по него полска артилерия, командирътъ на 3-а бригада да
назначи една батарея въ колоната, насочена къмъ този пунктъ.
Командирътъ на 2-а бригада да донесе въ Щаба на дивизията
дали по пжтищата, които водятъ къмъ Плавица планина, може
да се движи полска артилерия.
Н астъплението на 2 -а бригада. — Командирътъ на брига

дата получи запов^дьта по дивизията въ 130 часа и съ заповедь
по бригадата организира настъплението, като реши да тръгне
единъ часъ по-рано:
Десната колона — подполковникъ Сапуновъ, съ две и половина
дружини отъ 22-и полкъ, — да настжпи въ 8 часй по пжтя Лесново —
Близнаци и да завладее височината 1100, дето да се закрепи.
Левата колона — майоръ Николовъ С., съ една дружина отъ
26-и полкъ и една рота пионери, — да настжпи въ 8 часа по пжтя
Древено — Добрево — Шлегово, да завладее височината западно
отъ Шлегово, дето да се закрепи; да поддържа свръзка съ частите
отъ 3-а бригада.
Въ 1030 часа Щабътъ на бригадата получи заповЪдьта по

дивизията да изпрати една рота презъ Кратово къмъ височи
ната източно отъ Крилатица, която посрЪдствомъ разезди да се
свърже съ лЪвия флангъ на 3-а дивизия.
Изпратена б*Ь 13/22-а рота съ осемь конника. Въ сжщото
време командирътъ на бригадата донесе въ Щаба на дивизията,
че пжтьтъ Злетово — Лесново — Близнаци е съвършено неудо-
бенъ за движение на артилерия, поради голямата стръмнина и
завои съ малки радиуси.
НЛСТЖПЛЕНИЕТС НП 6-и О К Ю М ВРИ Й 213
Въ 13 часа Щабътъ на бригадата получи донесение отъ

лЪвия самостоятеленъ разездъ, че в-Ь Кратово нЪма сърби.
Въ 14 часа 6Ъ получено второ донесение отъ сжщия разездъ,
че сърби има на Черни Върхъ (съ това название мастното на
селение нарича височината северозападно отъ Стубла), които
искатъ да се предадатъ. Това донесение бЪ потвърдено и отъ
единъ четникъ отъ Кратово.
Въ 15 часа Дясната колона на бригадата стигна въ Бли
знаци, дето отъ разузнавателните си органи узна, че Плавица
планина е очистена отъ сърбите, и че още преди три деня
сърбите сж отстжпили отъ Султанъ Тепе.
Командирътъ на бригадата реши да продължи движението
за Кратово, за което донесе на командира на дивизията.
Въ 1830 часа Дясната колона (22-и полкъ) стигна безпре
пятствено въ Кратово. Населението устрои възторжено посре
щане на полка. Отслуженъ 6Ъ и молебенъ въ църквата.
ГИьвата колона стигна до Шлегово, зае височината западно
отъ селото и остана тамъ да охранява фланга на бригадата.
Вечерьта Щабътъ на бригадата получи донесение отъ 13/22-а
рота, че, по сведения на единъ патрулъ, 3-а дивизия водела
бой на Страцинската позиция. Освенъ това, бригадата получи
и едно извлечение отъ заповЪдьта по армията № 15, което из
прати въ Щаба на дивизията.
Настъплението на 3-а бригада. — Въ 2 15 часа коман

дирътъ на бригадата заповяда:
Конницата — половина ескадронъ — да настжпи въ 8 часа по
пжтя Бучище — Старо Неокази — Плешинци — к. 1050 и да раз
узнава въ зоната между този пжть и пжтя Гуйновци — Барбарево, по
които пжтища да изпрати по единъ разездъ.
Подполковникъ Лефтеровъ — четири и половина роти отъ 54-и
полкъ съ Картечната рота, две батареи отъ 17-и артилер. полкъ и
взводъ пионери — да настжпи въ 8 часа по пжтя Бучище — Старо
Неокази — Плешинци — к. 1050, дето да се затвърди.
Подполковникъ Станевъ — две дружини отъ 53-и полкъ, една
батарея отъ 7-и артилер. полкъ и два взвода пионери — да настжпи
въ 8 часй по пжтя Пишица — к. 1050, на която да се затвърди. Ко
мандирътъ на 17-и артилер. полкъ да разузнае пжтя на движението
и, ако не е възможно батареята да се движи по него, да я изпрати
по пжтя на колоната на подполковникъ Лефтеровъ.
Подполковникъ Петровъ — една дружина отъ 54-и полкъ и петь
батареи отъ 7-и артилер. полкъ — да тръгне въ 10 часй по пжтя
Бучище — Старо Неокази — Плешинци и да стигне до Гризиловци.
214 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О Т Ь 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Дружината отъ 53-и полкъ съ планинската полубатарея, която 6%

оставена въ разпореждане на полковникъ Писиновъ, ще се присъедини
къмъ 53-и полкъ, на к. 1000.
Бригадата настъпи безъ артилерията, която, поради лошигЬ
пътища, не можа да следва пехотата. Презъ време на движе
нието се срещаха само отд-кпни групи сърби, които се предаваха
или отстъпваха.
Къмъ 1205 часа, когато челната стража на предната охрана
на 54-и полкъ се изкачваше на височината северозападно огъ
Гор. Стубла, бЪ обстреляна отъ сръбскитЬ части, които заемаха
тази височина. Предната охрана се спрЪ, и началникътъ й донесе
на командира на бригадата за положението. Въ този моментъ
Щабътъ на бригадата получи донесение отъ дивизионната кон
ница, че Гризиловци и к. 1050 съ заети отъ сръбски части съ
артилерия, които обстреляли полуескадрона съ пушеченъ и арти
лерийски огънь.
Върхътъ Кара Ташъ 6Ъ заетъ отъ 4/12-и батальонъ, който
прикриваше отстъплението на своя полкъ отъ Султанъ Тепе
къмъ Куманово.
Командирътъ на бригадата стигна при предната охрана и
заповяда настъплението на частигЬ да продължи. Охраната
настъпи веднага, атакува сърбигЬ на височината северозападно
отъ Гор. Стубла и ги обърна въ бЪгство. СръбскигЬ части,
които съ артилерия заемаха к. 1050, заплашени отъ обходъ,
също напустнаха позицията си и, като оставиха оръдията си,
започнаха да бЪгатъ къмъ Кешани, дето минаваше по-удобенъ
пъть за Куманово.
Преследвани отъ предната охрана, сърбигЬ се пръснаха по
всички посоки, като хвърляха оръжие, раници, патрони и други
предмети, и оставиха на мЪсто 30 души убити, около 600 пушки,
3 полски не с. с. оръдия, 7 кола съ снаряди, много сандъци съ
пехотни патрони, окопни скчива и ръчни бомби.
ТЪзи сръбски части повлякоха следъ себе си и 1б-и кадрови
полкъ, който отъ Градище планина се оттегли къмъ Хаджиларъ.
Преследвайки сърбитЪ, 54-и полкъ стигна до кръчмата севе
розападно отъ Барбарево, а 53-и полкъ — височината единъ клм.
източно отъ Стройманци, дето останаха да нощуватъ.
Колоната на подполковникъ Петровъ (3/54-а дружина съ
петь батареи) тръгна къмъ 10 часа по пътя Бучище — Неокази—
Плешинци. Движението 6Ъ извънредно тежко, поради стръм-
^ __ НДСТЖПЛЕНИЕТО НП 6-и ОКТОМВРИЙ 215
нигЬ и разкаляни пжтища. Оръдията беха теглени съ по три-

четири чифта волове.
Съ големи усилия, съ поправки на пж.тя и съ помощьта
на пехотата, до вечерьта батареигЬ стигнаха въ Плешинци. По
сжщите причини и пехотните части не стигнаха до определе
ната въ заповЪдьта по дивизията линия.
8/54-а рота, подъ началството на поручикъ Занковъ, която
по гребена на Плачковица планина слезе въ Теранци, стигна
въ Щипъ, посрещната най-тържествено отъ населението. Ротата
намери въ града много складове съ храни и други материали,
изоставени отъ сърбите, които поручикъ Занковъ запази.
Колоната на капитанъ Янгеловъ (3-а и 4-а роти и два взвода
отъ 54-и полкъ) тръгна отъ Гарванъ планина да се присъедини
къмъ полка си, и нощува на в. 1285 (Плачковица планина).
Д ействията на сърбитТ». — Действуващите предъ фронта

на 7-а и на Конната дивизии сръбски части отъ Брегалнишката
дивизия отстткпиха задъ реките Вардаръ и Пчиня.
Началникътъ на Войските въ новите области заповеда:
Брегалнишката дивизия съ по-малки сили да заеме и да отбра
нява посоките, водещи отъ Велесъ и Кавадарци къмъ Битоля,
а съ по-големи сили — посоките, които отъ Велесъ и Овче Поле
водятъ къмъ Скопие, като поддържа свръзка на югъ, съ^фран-
цузеките войски, и на северъ, съ Кривопаланкския отрядъ.
Единъ отрядъ отъ елццата дивизия требваше да заеме позиция
на Градище планина.
Кривопаланкскиятъ отрядъ имаше задача да отбранява посо
ките, които отъ в. Кара Ташъ, Кратово, Крива Паланка и доли
ната на р. Пчиня водятъ къмъ Куманово и Скопие, а остана
лите сили беха насочени така: 13-и кадрови полкъ — къмъ
Велесъ, съ намерение да се спре и да заеме позиция на левия
брегъ на реката, 16-и и 20-и кадрови полкове, 3-а планинска
и 1-а французека батареи и 2/2-и батальонъ — къмъ Скопие и
позициите по левия брегъ на р. Пчиня; единъ отрядъ отъ
16-и полкъ бе насоченъ къмъ Градище. Освенъ това, 3-а пози
ционна батарея бе изпратена на десния брегъ на р. Вардаръ,
да подкрепи войските при прехвърлянето имъ на!сжщия брегъ.
Но частите отъ Брегалнишката дивизия не се спреха нито
на левия брегъ на р. Вардаръ, нито предъ р. Пчиня, а продъл
жиха да отстжпватъ. Остатъците отъ 13-и полкъ преминаха мо-
216 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
стовегЬ при Велесъ, и се спряха на височинигЬ западно отъ

града. 16-и и 20-и полкове се оттеглиха задъ р. Пчиня, като не
оставиха отрядъ и на Градище.
На 6-и октомврий началникътъ на ВойскигЬ въ новигЬ
области разпореди:
а) ВойскитЬ, определени да отбраняватъ посоките презъ р. Вар-
даръ къмъ Прилепъ и Битоля, да останатъ подъ началството на под*
полковникъ Душанъ Димитриевичъ, началникъ на Вардарския участъкъ,
съ задача да отбраняватъ участъка отъ левия флангъ на разположе
нието на французските войски, при Струмица, до десния флангъ на
Брегалнишката дивизия, съ които да държи свръзка. Когато войските
на Вардарския участъкъ преминатъ на десния брегъ на р. Вардаръ,
началникътъ на участъка да изпрати 13-и кадрови полкъ да затвори
посоките, които отъ Велесъ, по десния брегъ на р. Вардаръ, водятъ
къмъ Скопие. Когато стигне на линията Бегова Гл.— Бреза, да влезе
въ състава на Брегалнишката дивизия.
б) Брегалнишката дивизия, заедно съ 13*и кадрови полкъ, да
отбранява посоките, които по десния брегъ на р. Вардаръ водятъ
къмъ Скопие.
в) Началникътъ на Вардарския участъкъ да остане на първо
време въ право подчинение на началника на Войските въ новите
области, а после — на началника на Битолската дивизионна область.
Дейностъ на 2/3-а и 1/7-а Въ 5 часа командирътъ на 2/3-а бри-

бригади въ долината гада донесе на командуващия армията,
на р. Морава. че разбититЯ части отъ сръбскитЯ 4-и
пехотенъ и 4-и коненъ полкове отстжп-
ватъ на малки и по-голЯми групи на северъ, въ планината.
Въ 1230 часй 6Я получена телеграма отъ началника на Щаба
на II армия, че ще бжде завладяна Страцинската позиция, и че
е възможно нЯкои остатъци отъ сръбскитЯ войски да се насо-
чатъ на северъ, по долината на р. Морава, затова да разузнава
и въ тази посока, безъ да бжде спирано изпълнението на
задачата.
Но къмъ Куманово вече бЯха изпратени разезди, които
стигнаха до Прешово и намериха околнитЯ села незаети. При-
вечерь тЯ забелязаха, че се разтоварватъ отъ единъ влакъ около
две роти сърби, които настжпиха къмъ Бояновци.
Селяни, избягали отъ Липовица, съобщиха на разездитЯ, че
сръбска конница иде откъмъ Римникъ.
На Конно-пионерния взводъ 6Я заповядано да разруши
желЯзния пжть при ж.-п. ст. Ристовацъ. Взводътъ тръгна въ
14 часа, стигна въ 16 часа при железо-пътния мостъ, разруши

го, и къмъ 1830 часй се завърна въ гр. Враня.
Въ 9 часа Щабътъ на бригадата получи отъ Щаба на
армията двете заповеди: първата — за настъпление на югъ и
втората — за съвместно действие съ 1/7-а бригада на северъ,
по долината на р. Морава. Полковникъ Бошнаковъ повика въ
гр. Враня полковникъ Сантурджиевъ, и заедно обмислиха настъ
плението на северъ. Взетото решение беше: на 7-и октомврий
да настъпятъ 2/3-а бригада (29-и полкъ съ придадените му
части) къмъ Плячкавица, к. 1042 — к. 1360, а 1/7-а бригада
(13-и полкъ съ придадените му части) — къмъ Върбово и Елеш
ница. За свръзка между бригадите при настъплението имъ
беха установени условни знаци.
Щабътъ на армията не обедини действията на двете бри
гади подъ общото командуване на полковникъ Бошнаковъ, като
старши, а бригадите продължиха да действуватъ отделно, като
съгласуваха само действията си.
Отъ своя страна, полковникъ Бошнаковъ, като имаше све
дения, че сърбите заематъ височините при Мощаница и Маза-
рачъ, и че около последното село съ пристигнали два влака
войска, реши да заеме следното изходно положение: 1/29-а дру
жина съ две оръдия — на к. 1320, североизточно отъ Дрено-
вацъ, а останалите части — на к. 1226, северно отъ Обличка
Стена. За охранение левия флангъ на бригадата въ 1445 часй
бе изпратена 10/29-а рота съ едно планинско оръдие къмъ
в. Младика (к. 961).
На б-и октомврий въ 20 часа командирътъ на бригадата
изд&де следната заповедь:
„§ 1. — Противникътъ заема височините около с. Мощаница и
с. Мазарачъ съ части отъ 4-и и 17-и пехотенъ и 4-и коненъ полкове заедно
съ едно планинско орждие. Вдесно отъ насъ ще действува 13-и Рилски
полкъ съ придадените му части, отъ с. Баня на северъ, по долината
на р. Морава. Влево е изпратена 10-а рота отъ 29-и полкъ съ едно
с. с. планинско орждие, за да заеме на 6-и октомврий привечерь к. 961,
съ цель да обезпечава левия флангъ. По направление Враня — Дре*
новацъ — Градня — долината на р. Ветерница е изпратенъ самостоя-
теленъ разездъ.
§ 2. — Заповедвамъ бригадата да настъпи утре, 7-и октомврий,
по пжтя Враня — билото на Плячкавица — к. 1042 — Брестова Чука —
западно отъ к. 1226.
Началенъ пунктъ — казармата при южната окрайнина на гр. Враня.
Мвангардъ — майоръ Дудунковъ — половина ескадронъ огь

2/4-и дивизионъ, 2-а дружина отъ 29-и полкъ и отъ 7-а с. с. планин.
батарея две орждия — всичко половина ескадронъ, една дружина и
две орждия. Да тръгне утре въ 8 часа отъ началния пунктъ и да следва
указания пжть.
Главни сили — полковникъ Лазаровъ — една рота отъ 3-а дру
жина на 29-и полкъ, една с. с. планин. батарея, 4-а дружина отъ
29-и полкъ (три роти), Картечната рота (две картечници) и 1-а дру
жина отъ 29-и полкъ (четири роти) — всичко две дружини, две кар
течници и три орждия. Да тръгне въ 8 30 часа и да следва пжтя на
авангарда.
Дриергардъ — единъ взводъ отъ 1-а дружина — да тръгне въ
9 30 часй и да следва въ опашката на колоната.
Домакинскиягь обозъ, съ прикритие единъ взводъ отъ 1-а дру
жина, да тръгне въ 9 30 часа и да следва пжтя на колоната.
ПарковигЪ пехотни и артилерийски взводове да тръгнатъ въ
1030 часа и да стигнатъ к. 1042, северозападно отъ Боинъ ДЪлъ.
Обезпечение на тила — майоръ Янастасовъ — две роти отъ 3-а дру
жина, две картечници, едно орждие огь 7-а батарея, пионерниятъ
взводъ, Конно-пионерниятъ взводъ и останалата конница — да тръг
натъ утре въ 8 часй по пжтя Бояновци и да заематъ за опорна
отбрана висотигЬ северно отъ селото, за да обезпечатъ тила противъ
противникъ, идещъ откъмъ Гиляне или Куманово, като въ никакъвъ
случай не допускатъ противника да влЪзе въ гр. Враня.“
И тъй, презъ този день бригадата остана на местото си —

около гр. Враня. Свръзка съ съседнитк части отъ 3-а дивизия
тя нЪмаше.
1/7-а бригада остана сжщо на местото си. Една рекогносци-
ровачна рота настжпи къмъ Мощаница и Мазарачъ и откри
окопи за около единъ батальонъ. СелянигЬ отъ Владичинъ
Ханъ твърд-кпи, че пристигнали два влака войска. Презъ деня
артилерията на сърбигЬ обстрелва моста при Броеница. Коман-
дирътъ на 7/13-а рота донесе, че една колона сърби настжпва
презъ Масурица за Стрешеръ.
ЧастигЬ отъ бригадата нощуваха: 4/13-а дружина съ единъ
планински артилерийски взводъ — на позициигЬ по височинитЬ
източно отъ Кумарево и при моста на р. Морава при Броеница;
1/13-а и 3/13-а дружини, 2-и планин. артилер. взводъ и кон
ницата— въ Баня; 2/13-а дружина и 16/13-а рота — на позиция
на хребета БЪсна Кобила — Несвърта — Себе Враня. Бригадата
имаше свръзка съ съседитЪ.
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7*и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 219
Настъплението отъ 7-и до 10-и октомврий.

Завладяване гр. Кума- Разпореждания на командира на
ново отъ 3-а Балкан- дивизията. — Щабътъ на 3-а дивизия
ска дивизия. нощува при бригадата, въ Кръчмата
северно отъ Облавци. Командирътъ на
дивизията заповяда на командира на 1-а бригада: на 7-и октом-
врий да атакува сьрбигЪ на дЪсния бр*Ьгь на р. Пчиня и да
продължи настъплението къмъ гр, Куманово; 32-и полкъ, съ
придадения му б-и артилер. полкъ, образува втория ешелонъ,
който да се движи на два километра задъ опашката на 1-а бри
гада (задъ домакинския обозъ).
Настъплението на 1-а бригада. — Командирътъ на 1-а бри

гада на б-и октомврий въ 20 часй издйде следната запов^дь:
„§ 1,— Разбитъ въ днешния бой, противникътъ въ безредие отстъпва
къиъ Куманово, и се спр*к задъ р. Пчиня.
Частигк отъ бригадата, преследвайки противника на 15 клм.,
стигнаха до лЪвия брЪгъ на р. Пчиня.
3-а бригада е стигнала до линията Байловци — чифл. Орваница,
а 7-а дивизия е преминала гр. Кратово.
32-и полкъ и планинската батарея настигнаха частигЬ отъ бри
гадата.
§ 2. — Бригадата утре настъпва къмъ Куманово, и ще атакува
противника, дето го намЪри, за което:
А в а н г а’р д ъ — п о д п о л к о в н и к ъ К а н т а р д ж и е в ъ :
Отъ 24-и полкъ . . . . 2 дружини Да настъпи утре въ б 30 часа
Артилерия....................... 3 батареи по шосето за гр. Куманово, като
Отъ 24-и полкъ Картеч- гледа за обезпечи моста за
ната рота..................... 4 картечници ! насъ.
Пионери............................. 1 рота
Планинска артилерия. . 1 батарея
Главни сили — м а й о р ъ Ч о л а к о в ъ :
Отъ 11-и полкъ . . . . 1 дружина Да настъпи утре 5 30 часа по
Отъ 24-и полкъ . . . . 1 дружина посока Нагоричино Старо и
Отъ 11-и полкъ Картеч* Младо, по гребена, къмъ гр. Ку-
ната р о та .................... 4 картечници маново.
СрЪдна к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ Русевъ :
11-и п о л к ъ ....................... 3 дружини | Да настъпи въ 6 часа по шо-
3-о артилер. отделение. . 36 оръдия I сето за гр. Куманово.
Л-ква к о л о н а — м а й о р ъ С о т и р о в ъ :
Отъ 24-и пол къ ................1 дружина : Да настъпи въ 1 часд презъ
| Клечовце — Шупликамъ и по
, гребена за гр. Куманово.
§ 3. — Парковите взводове да следватъ на шесть клм. задъ

опашката на главните сили отъ Средната колона.
§ 4. — Бригаднйятъ лазаретъ — въ главата на парковите взводове.
§ 5. — Домакинскиятъ обозъ — задъ парковите взводове.
§ б. — Страничнит-Ь колони да поддържатъ свръзка съ съседите.
§ 7. — Азъ ще следвамъ въ главата на главните сили.“
Командуването нямаше точни сведения за силата на сръб

ските части, които заемаха моста на р. Пчиня. Предполагаха, че
мостътъ е повреденъ и отбраняванъ отъ силни части.
Сърбите се спреха на позиция непосредствено до брега на
реката, по височините западно отъ моста. Позицията беше силна,
съ добъръ обзоръ и обстрелъ и съ малко подстжпи, силнообстрел-
вани. Особено силно бе заета позицията около моста на реката;
по-слабо беха заети по-далечните височини. Артилерията бе раз
положена около Нагоричино, като едно отъ орждията бе окопано
на шосето. Целата позиция бе усилена съ окопи.
Предната охрана (1/24-и и 2/24-а дружини) беше въ боенъ
редъ, окопана на позицията на около триста крачки отъ моста.
Батареите (9/1б-а и 12/16-а) на предната охрана беха на позиция
задъ р. Петрашница, а 3/3-а планин. батарея — на височините
южно отъ Стрезовце.
Настжплението на предната охрана започна точно въ 6 30 часа.
Развърната въ боенъ редъ. поддържйна отъ батареите на 3/1 б-о
артилер. отделение, които излезоха на позиция предъ р. Петраш
ница, тя настжпи къмъ моста на р. Пчиня, който не бе повре
денъ. Сърбите посрещнаха съ силенъ огънь българските части,
като особено силно обстрелваха настжпващите части около моста.
Къмъ 720 часа откри огънь и сръбската артилерия отъ позицията
южно отъ Младо Нагоричино. Но точниятъ огънь на българската
артилерия и безспирното движение на пехотата разколеба сър
бите. Пехотните имъ части, които заемаха десния брегъ, отстж-
пиха къмъ Нагоричино, а следъ техъ отстжпиха и другите
имъ части. Българите скоро се озоваха задъ реката, и безспирно
преследваха бегащите сърби.
Къмъ 930 часа позицията на сърбите — първиятъ гребенъ
западно отъ р. Пчиня — бе напълно завладена отъ 24-и полкъ.
Командирътъ на бригадата заповеда на началника на предната
охрана да продължи и засили преследването, и съ съдействието
на артилерията да не позволи на сърбите да се задържатъ и
устроятъ на главната си позиция, която предполагаше да бжде
НЛСТЖПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 221
на втория, по-високъ гребенъ. Предната охрана въ боенъ редъ

продължи преследването.
1/16-о артилер. отделение, поради умората на конете и раз
каляната почва, не можй да придружи предната охрана отвъдъ
р. Пчиня. Командирътъ на бригадата заповяда на 4/16-0 артилер.
отделение отъ главните сили да излезе напредъ и да догони
предната охрана по шосето. 10-а и 11-а батареи бързо излязоха
напредъ, откачиха последователно и по оръдейно и откриха огьнь
по отстъпващите сърби.
Независимо отъ донесенията, които получаваше отъ коман
дира на 1-а бригада, командирътъ на дивизията лично наблю
даваше действията отъ артилерийската позиция на левия брЪгъ
на р. Пчиня. Оценявайки, че преследването не е достатъчно
бързо (Средната колона често се спираше), заповяда да бъдатъ
засилени страничните колони, та да бъдатъ принуждавани сър
бите да напускать по-бързо позициите си.
Отъ Десната колона немаше никакво донесение. 4/11-а и
4/24-а дружини, които требваше да образуватъ тази колона, не
получиха заповедьта за действие на 7-и октомврий. По свой
починъ, командирите на тези дружини продължаваха настъп
лението и, безъ да срещнатъ сърби, вечерьта достигнаха:
4/11-а — въ Стрезовце, а 4/24-а — на петь клм. източно отъ Кума-
ново, дето нощуваха. На 8-и октомврий дружините се присъе
диниха къмъ полковете си.
Началникътъ на Левата колона — 3/24-а дружина (майоръ
Сотировъ), безъ да получи заповедьта, продължи настъплението
съ дружината си къмъ Клечовце, по десния брегъ на Кратов-
ската река, презъ брода на р. Пчиня, между Слатина и Шупли-
камъ. По пътя на движението си дружината не срещна сърби,
освенъ единъ обозъ около Проевце, който бе плененъ отъ нея.
Тя продължи движението си къмъ Куманово.
Къмъ 11 часа сърбите, като забелязаха приближаването на
Левата колона и подъ натиска на предната охрана, напустнаха
последната си позиция — на втория гребенъ отъ р. Пчиня — и
безредно отстъпиха къмъ Куманово.
Отделни оръдия отъ артилерията на предната охрана стиг
наха до гребена, откачиха на шосето и откриха огънь. Този огьнь
доразстрои сърбите, които бързо отстъпиха и излезоха вънъ
отъ досегаемостьта на артилерийския огънь.
При моста на р. Пчиня командирътъ на 3-а дивизия узна
отъ местните жители, че градътъ Куманово е запаленъ отъ
222 НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЛ II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
сърбите, които не щ*Ьли да го отбраняватъ. Затова въ И 45 часй

той издаде следната заповЪдъ:
„Противникътъ съ две дружини и три орждия отстжпва къмъ
гр. Куманово.
Запов%двамъ:
1) 24-и полкъ да премине презъ града, като преброди всички
улици съ гжсти патрули и очисти града отъ неприятелски Партии и
враждебното население, следъ което да заеме позиция на четири клм.
западно отъ града; линията на охранението да определи бригад-
ниятъ командиръ.
2) 11-и полкъ, следъ като изпрати една дружина за гарнизонъ
да въдвори редъ и да възстанови властите и да респектира насе
лението, съ останалите си дружини и придадените си части да се
спре на биватъ около височината два клм. източно отъ Куманово.
3) 32-и полкъ, съ придадените му части, да остане влЪво отъ
шосето и отъ 11-и полкъ на бивакъ.
На биваците да бждатъ взети мерки и за близко охранение.
Частите и обозите да се наредятъ въ образцовъ редъ споредъ Устава.
Щабътъ на дивизията ще бжде при главните сили.*4
Къмъ 10 часа, преди да получи тази заповедь, движейки
се въ походенъ редъ по шосето, 24-и полкъ се надвеси надъ
града, отдето се виждаха запалените отъ сърбите складове съ
бойни и хранителни припаси. Едно оръдие отъ 11/16-а батарея,
съ съвършено изморени коне, поради непрекжснатото движение
по разкиснатата почва, откачи на височината северозападно отъ
града и преследва съ огънь отстжпващите сърби.
Въ 12 часа дружините отъ 24-и полкъ минаха презъ града,
акламирани и обсипани съ цветя отъ сияещите отъ радость
граждани.
Къмъ 16 часа полкътъ се събра и се разположи на бивакъ
на около четири клм. западно отъ града, като 3-а дружина зае
охранението на линията Оризаръ — Матеичъ — Ново Село —
Рамановци.
4/1б-о артилер. отделение мина сжщо презъ града, и се спре
на около два клм. западно отъ него, на бивакъ; 10-а батарея
зае позиция.
2/11-а дружина остана гарнизонъ въ града.
Въ 16 часа командирътъ на дивизията съ Щаба си стигна
до болницата на източния край на гр. Куманово. Гражданите
искаха да устроятъ тържествено посрещане на българския гене-
ралъ, но нито генералътъ, нито командирътъ на бригадата
влезоха въ града, а останаха при главните сили.
НЯСТЖПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 223
До 17 часа всички части пристигнаха, и се разположиха на

бивакъ на изтокъ отъ града.
Отстжпващите предъ 1-а бригада сърби — остатъци отъ
разбитите 18-и, 12-и и 2-и полкове, разстроени и изморени, се
оттеглиха бързо къмъ позицията на планината Колникъ, северо
източно отъ гр. Скопие.
1-а бригада и придадените къмъ нея части имаха незначи
телни загуби.
Настъплението на 313-а бригада. — ЗаповЪдь отъ диви
зията за действията на 7-и октомврий нямаше. Бригадата настжпи
къмъ Куманово въ следния редъ:
ГлавнигЬ сили — 46-и полкъ (три дружини и Картечната
рота), 2/17-о артилер. отделение и 3/3-а пионерна рота — тръг
наха въ 8 часа въ походенъ редъ; 2/46-а дружина и пионерната
рота беха предна охрана и следваха по пжтя Байловци —
Старо Нагоричино — Четирци. Пионерната рота имаше назна
чение да поправя пжтя. Съ колоната на главните сили пътуваше
и Щабътъ на бригадата. Къмъ 2030 часа сжиция день колоната
стигна безпрепятствено въ Четирци, дето остана да нощува.
3/45-а дружина и 5/17-а батарея нощуваха въ Добрача.
Страничното прикритие — 45-и полкъ (две дружини, Кар
течната рота), 2/3-о планин. артилер. отделение (две батареи)
и 4/3-и ескадронъ — тръгна отъ Недокръстеница въ 8 чаей въ
походенъ редъ; 5/45-а и 8/45-а роти беха въ предна охрана по
пжтя Мала Р^ка — Ваганце — Ябланица — манастиръ Старча —
Пелинци. По пжтя се срещаха малки отделения сърби, които
се предаваха. Къмъ 1830 часа колоната стигна Пелинци, дето се
спре да нощува.
4/3-и ескадронъ тръгна въ посока Сребратъ — Свинища —
Големи Долъ — Прешово и разузнава въ зоната Ябланица —
Лукарца — Ново Село и Ябланица — Куманово. При Големи
Долъ ескадронътъ атакува и плени единъ сръбски обозъ отъ
четири кола съ 800 хлеба, заедно съ конете и прикритието
(дванадесеть души). Предниятъ взводъ на ескадрона, увличайки
се въ преследване на друго отделение, наближи ж.-п. ст. Пре
шово, изсече отделението, но, посрещнатъ съ огънь отъ една
рота сърби при сжщата станция, бе принуденъ да се оттегли.
Отъ пленените сърби ескадронътъ събра сведения, че обо-
зътъ е принадпежелъ на единъ батальонъ отъ 12-и кадрови
полкъ, който е тръгналъ отъ Призренъ по железницата, стиг-
224 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА 11 АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
налъ въ Скопие и оттамъ до Куманово пжтувалъ пеша. На

6-и октомврий батальонътъ пристигналъ отъ Куманово въ Пре-
шово и веднага заминалъ за Руенъ планина. По-сетне разездътъ
на ескадрона, изпратенъ къмъ Лукарца, откри, че този батальонъ
заема върха Руенъ (к. 970). Останалите два батальона стигнали
въ Прешово. Разездътъ, изпратенъ къмъ Куманово, донесе, че
по пжтя Апгуля— Сушево сърби не срещналъ.
Дивизионниятъ ескадронъ нощува въ Пелинци, при 45-и
полкъ.
Чакъ на 7-и октотврий 3-а дивизия можа да влезе въ
свръзка съ 7-а дивизия, съ донесението, което последната
изпрати презъ 3-а дивизия до командуващия II армия.
Отъ това донесение се виждаше, че 7-а дивизия съ пред
ните си части е на 25— 30 клм. източно отъ Куманово, и е
ешелонирана въ дълбочина на единъ преходъ задъ линията
Довезенце — Беляковце — Мургашъ.
И тъй, следъ седемдневни усилени походи и бойове, следъ
като измина около 80 клм. при крайно неблагоприятни условия,
при оскждни технически средства за свръзка и неуреденъ още
тилъ, 3-а дивизия достигна и завладе Куманово — първата и
най-важната отъ поставените на II армия цели.
Съ заемането на Куманово се откжсна Македония отъ Сърбия,
прекжсна се прекото съобщение на сръбската армия съ Солунъ,
отдето тя превозваше необходимите й средства за борба и
животъ. Най-после, голема часть отъ Сръбската македонска
армия бе разбита, разпръсната и деморализирана.
Настжплението на 3-а Бал- Разпореждания на Щ аба на деА-

канска дивизия къмъ ствуващ ата арм ия и на комайду-
Скопие— Качаникъ и ващ ия I I армия. — На 6-и октом-
Гиляне. врий въ Щаба на действуващата
армия беха получени следните све
дения за сърбите и за положението на частите отъ II армия:
1) Отъ командуващия II армия въ 1330 часа, че на 5-и октомврий
частигЪ отъ армията продължаватъ настжплението, и сж достигнали:
колоната на полковникъ Сантурджиевъ настжпва къмъ Враня; 3-а Бал
канска дивизия съ предната си охрана е на около четири клм. източно
отъ Страцинската позиция; сърбитЪ отъ Султанъ Тепе сж отстжпили
къмъ Страцинъ. Конната дивизия се е спряла при Чешиновци. За
останалитЬ части сведения н^ма.
2) Отъ командуващия II армия, че на 5-и октомврий Конната ди
визия настжпила къмъ гр. Клисели. СърбигЬ, върху които тази дивизия
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 225
се натъкнала между Варсаково и Криводолъ, къмъ 17 часа били раз

пръснати и после атакувани въ коненъ строй. Часть отъ сърбите били
изсечени, други били пръснати до Богословските височини и сймо
единъ батальонъ можалъ да се спаси къмъ Велесъ. Атакуваните
сърби били отъ 13-и полкъ и броели до 3000 души. Щ ипъ билъ
изпраздненъ още на 4-и октомврий, и заетъ отъ единъ самостоятеленъ
разездъ и отъ четата на Иванъ Бърльовъ, а на следния день билъ
изпратенъ единъ ескадронъ. На 5-и октомврий вечерьта дивизията
нощува въ Варсаково, а на следния день настъпила къмъ Велесъ.
Западно отъ Страцинъ, отъ двете страни на шосето, сърбите заемали
позиция съ четири батальона и две батареи. На 6-и октомврий
1/3-а бригада атакувала сърбите на Страцинската позиция. 3/3-а бри
гада продължавала движението си за широкото обхождане сърбите
къмъ линията Байловци — Пелинци.
3) Отъ офицера за свръзка при Щ аба на II армия, капитанъ
князъ Кирилъ Преславски, въ 1720 часа, че 3-а дивизия завладела
силноукрепената Страцинска позиция. Дивизията продължавала да пре
следва сърбите къмъ Куманово.
4) Отъ командуващия II армия, въ 1725 часа, че Страцинската
позиция е завладена отъ частите на 3-а Балканска дивизия, които
преследватъ сърбите къмъ Куманово. Позицията била отбранявана
отъ отстъпилите по-преди бити части. 3-а Балканска дивизия ще бжде
насочена къмъ Куманово, по шосето Крива Паланка — Куманово и
по пжтя северно отъ него. 7-а Рилска дивизия ще бжде насочена по
Кратовската река, южно отъ 3-а Балканска дивизия. Стремлението на
командуващия армията е да не допустне сърбите да се оттеглятъ
отъ Куманово.
5) Отъ командира на 1-а конна бригада — полковникъ Стойковъ
(левиятъ флангъ на I армия), че, поради превъзходящи сръбски сили,
билъ принуденъ да премине къмъ отбрана. Моли за подкрепление.
Въ свръзка съ действията на частите отъ I армия (коло

ната на полковникъ Стойковъ), които не можеха да напредватъ
къмъ долината на р. Морава, за да бъдатъ прекъснати съобще
нията на сърбите съ Прищина и Битоля, на 7-а октомврий
началникътъ на Щаба на действуващата армия изпрати до ко
мандуващия II армия следната заповедь:
*1) Въ възторгь сме отъ действията на Конната дивизия и, изобщо,
на поверената Ви армия. Поднасямъ Ви искрените си поздрави и
благопожелания за още по-светли бойни дела.
Разпоредете Ямболскиятъ и Рилскиятъ полкове, следъ като ги
усилите и съ повече артилерия, да настжпягь на северъ, да овладеятъ
Момина Клисура и Влайна (Кукувица) планина, да облекчатъ положе
нието на 26-и Пернишки полкъ и на 1-а конна бригада въ долината на
р. Морава, и после, подъ общото началство на полковникъ Бошнаковъ,
да се насочатъ къмъ Лесковацъ и Власотинци. Колоната да вземе
мерки за охранение на левия си флангъ.
Българската армия въ СгЬтоваата война 1915—191$ год.» т. III. 15
226 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМЛНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
2) Разпоредете да се води енергично преследване на противника

до заемането на гр. Скопие и прохода до Качаникъ, съ цель да се
скжса всЬко съобщение съ Прищина и Битоля. В%рно е, че частите
сж много изморени, но организирайте една силна колона отъ части
по-малко изморени и непременно преследвайте."
Тази заповЪдь бе допълнена така:

«Заемането на Скопие и Качанишкия проходъ е не само отъ
голямо значение, но има още и важно политическо — прекжсватъ се
всички прави съобщения между Сърбия и Гърция, а, следователно, и
съ солунските английски войски. Требва по-скоро да се прекжснатъ
телеграфните съобщения въ Качанишкия проходъ, което да се последва
и отъ фактическото завладяване на прохода. Въ този случай жела
телно е изпращането на една свързочна колона къмъ Гиляне. Въ
подкрепа на конницата да се изпратятъ къмъ Велесъ и пехотни части."
Сжщиятъ день началникътъ на Щаба на действуващата

армия заповяда да не се правятъ никакви разрушения на
железния пжть ж.-п. ст. Враня — ж.-п. ст. Демиръ Капия, да
бжде запазенъ всичкиятъ желЪзно-пжтенъ материалъ и на из
пратените по линията рекогносцировачни отряди да се даде
съдействие.
Кара Дагъ планина или Скопена Черна Гора съ североиз
точните склонове на Шаръ планина и съ югозападните разкло
нения на Голякъ образува 'здрава преграда между Куманово-
Скопската равнина и Косово поле.
Между Шаръ планина и Кара Дагъ минава Качанишкиять
проходъ, а.* между Голякъ планина и Кара Дагъ — Кончул-
скиятъ проходъ.
Преминаването презъ Кара Дагъ беше възможно само за
хора и товарни животни. Най-удобниятъ проходъ за премина
ване презъ Кара Дагъ беше този отъ Прешово презъ Сефери
за Гиляне.
Презъ Качанишкия и Кончулския проходи имаше добри
пжтища, а презъ Качанишкия проходъ минаваше и железния
пжть Скопие — Митровица.
Кара Дагъ е естествено силна отбранителна линия. И при
положението, въ което се намираше сръбската армия, владе
нието на Кара Дагъ и на проходите, следъ загубването на
Вардарската долина, беше отъ големо значение за сърбите. Съ
владението на Кара Дагъ те можеха да попречатъ на бълга
рите да стигнатъ до Косово поле, съ което осигуряваха съоб
щенията си къмъ Албания и къмъ англо-французеките войски.
Поради това решението на Българското главно команду-

ване — следъ завладяването на Скопие да насочи части за
завладяване проходигЪ и Кара Дагъ планина — отговаря на
пълно на обстановката.
На 7-и октомврий началникътъ на Щаба на II армия изпрати
на командира на 3-а дивизия следнигЪ заповеди:
1) 32-и полкъ съ единъ артилерийски полкъ (две отделения) и
единъ взводъ конница да замине за Прешово. Командиръгь на полка
да изпрати една дружина съ две картечници и едно артилерийско
отделение къмъ Враня. Отделението да влезе въ състава на вой
ските на полковникъ Бошнаковъ, който има задача — да настъпи въ
северна посока. Дружината съ двете картечници и полуескадронътъ,
който ще получи отъ полковникъ Бошнаковъ, да остане за гарнизонъ
въ Враня, като поддържа свръзка съ съседите въ южна и северна
посоки, и да охранява съобщенията по долината на р. Българска
Морава отъ западна посока.
2) Да изпрати единъ полкъ съ една полска и една планинска
батареи и единъ ескадронъ да преследва безспирно сърбите къмъ
Скопие, следъ което да настъпи въ северна посока, да заеме прохода
Качаникъ, и да се укрепи за запазването му, като се охранява отъ
западна и отъ южна посока.
3) Да изпрати ескадрона отъ 3-и коненъ полкъ, който е при
дивизията, презъ селата Изворъ и Река въ посока Гиляне — Феризовичъ,
съ задача да прекъсне телеграфните съобщения по посока Боя
новци — Гиляне — Феризовичъ, които водятъ отъ Сърбия въ Македония,
като разруши железо-пътната линия северно отъ Феризовичъ. Следъ
като изпълни тази задача, ескадронътъ да влезе въ подчинение на
началника на пехотната часть въ Качаникъ за осветляване посоките
Качаникъ — Феризовичъ — Прищина и Феризовичъ — Призренъ.
Отъ полка, назначенъ да отиде въ Прешово, да изпрати една
дружина съ две картечници презъ Мучи Баба въ Гиляне да охранява
посоката Куманово — Гиляне — Прищина. Да съобщи на командира на
ескадрона, че е изпратена дружината въ Гиляне, а на командира на
дружината въ последния градъ и на командира на полка, който ще
тръгне за Скопие, — задачата на ескадрона. Полкътъ, който ще
настъпи къмъ Скопие, да остави часть въ Скопие да наблюдава всички
посоки, които водятъ къмъ този градъ, и разположението на армията
отъ десния брегъ на р. Вардаръ.
Изпълнението на последната заповЪдь, предадена въ Щаба

на армията по телефона отъ Щаба на действуващата армия,
6Ъ съмнително, защото размЪрътъ на задачата не отговаряше
на силигЬ на ескадрона.
По заповЪдь отъ Щаба на действуващата армия, команду-
ващиятъ II армия заповяда на командира на Конната дивизия
да изпрати два ескадрона отъ Велесъ по източния брЪгъ на
. 15*
228 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-И ОКТОМВРИЙ
р. Вардаръ къмъ Скопие да прекжснатъ телеграфните съоб

щения съ Качаникъ и да прЪчатъ на отстжпващигЪ сърби да
преминатъ р. Вардаръ и да се оттеглятъ къмъ Качаникъ. Еска-
дронигЬ да действуватъ съвместно съ пехотния полкъ, който на
8-и октомврий ще се насочи отъ Куманово къмъ Скопие, за да
заеме Качанишкия проходъ.
За Конната дивизия останаха въ сила заповедите по армията
отъ 3-и и 4-и октомврий — да прекжсне съобщенията по доли
ната на р. Вардаръ, следъ което да разпростре разузнаването
си въ южна посока.
За 7-а дивизия командуващиятъ армията не даде нова
запов-кдь. Дивизията бе останала назадъ, и требваше да про
дължи движението къмъ Куманово.
И тъй, въ посоката Скопие — Качаникъ — Прищина бЪха
насочени малко сили, които не можеха навреме да затворять
всички вероятни посоки за отстъплението на сръбската армия.
Следъ завладяването на гр. Куманово, командуващиятъ
II армия, наместо да заповяда да бждатъ преследвани сърбитв,
което се налагаше отъ обстановката, издаде заповЪдь за почивка.
Вероятно поради това бездействие на армейското командуване,
Щабътъ на действуващата армия изпадна въ друга крайность,
като започна да дава заповеди дори на отделни дружини,
батареи и ескадрони.
Разпореждания на командира на 3-а дивизия. — Следъ

като частите завладяха Куманово, командирътъ |на дивизията
възнамеряваше да даде на частите поне единъ день почивка
на квартири въ града, за да могатъ хората да си починагъ, да
се почистятъ, да прегледатъ оръжието си и да бъдатъ попъл
нени хранителните и бойни запаси. Но на 8-и октомврий въ
8 часй беха получени разпорежданията на Щаба на II армия за
завладяването на Качанишкия проходъ, и той заповеда:
I. — На командира на 32-и полкъ, въ 9 40 часа:
„На 32-и Загорски полкъ, усиленъ съ едно полско артилерийско
отделение, половина рота пионери и единъ взводъ конница, се въз
лага задачата да охранява и разузнава посоката отъ Прешово къмъ
Гиляне — Бояновци. Запов%двамъ:
1) Днесъ, 8-и октомврий, въ 14 часа, полкътъ, заедно съ 6-и артил
полкъ (две отделения), половина рота пионери и взводъ конница (ще
му се даде щомъ пристигне 3-и дивизионенъ ескадронъ), да тръгне
отъ бивака за Прешово, и да се движи съ такава сметка, че да бжде
въ Прешово утре, 9-и октомврий, вечерьта.
НАСТЖПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 229
2) Съ полка и придадените му части да следватъ парковите взво

дове и домакинските обози.
3) На 10-и октомврий командирътъ на 32-и полкъ да изпрати
една дружина съ две картечници и едно артилерийско отделение
къмъ гр. Враня. Отделението да влезе въ състава на войските на
полковникъ Бошнаковъ, който има задача да настжпи въ северна
посока. Дружината съ двете картечници и полуескадронътъ, който
ще получи отъ полковникъ Бошнаковъ, да остане за гарнизонъ въ
гр. Враня, който требва да поддържа свръзка съ съседите въ южна
и въ северна посоки и да охранява съобщенията по долината на
р. Морава отъ западна посока.
4) На 10 и октомврий командирътъ на 32-и полкъ да изпрати
една дружина съ две картечници презъ Мучи Баба въ Гиляне, за да
охранява посоката Прищина— Гиляне — Куманово. Въ посоката Ги
ляне и селата Изворъ и Река ще бжде изпратенъ 4/3-и ескадронъ
(ротмистъръ Филиповъ), за да прекжсне телеграфните съобщения по
посока Бояновци — Гиляне — Феризовичъ, които водятъ отъ Сърбия
въ Македония, и да разруши железо-пжтната линия при Феризовичъ.
Продоволствието на частите отъ 2-а бригада ще става съ транспорта
отъ Куманово къмъ Прешово.
5) Командирътъ на полка да влезе въ свързка съ полковникъ
Бошнаковъ.41
II. — На командира на 1-а бригада, въ 1030 часа.

„На 24-и полкъ, усиленъ съ една полска и една планинска батареи
и единъ ескадронъ конница, подъ Ваша команда, давамъ задача да
преследва остатъците на сръбската армия къмъ Скопие, съ цель да
ги унищожи окончателно. По-нататъшната Ви задача е да заемате
гр. Скопие и да настжпите въ северозападна посока, съ цель да
заемете прохода Качаникъ, и да се укрепите за пазенето му. Задачата,
следъ заемането на Качаникъ, е да прекжснете всички съобщения
между Сърбия и Македония и да отрежете окончателно последната
отъ Сърбия, като се охранявате отъ западна и отъ южна посоки.
1) Днесъ въ 14 часа 24-и полкъ, съ една полска батарея отъ
1б-и артилер. полкъ и една планинска батарея отъ 3-и артилер. полкъ
и пионерната рота, да настжпи отъ Куманово къмъ Скопие, за да
изпълни задачата си. Къмъ полка ще се придаде 4/3-и ескадронъ,
щомъ последниятъ изпълни задачата си, която е — да настжпи презъ
селата Изворъ и Река къмъ Гиляне и да прекжсне телеграфните
съобщения по посока Бояновци — Гиляне — Феризовичъ, които водятъ
отъ Сърбия въ Македония, да разруши железо-пжтната линия при
Феризовичъ и следъ това влиза въ подчинение на командира на 1-а
бригада, при Качаникъ.
2) Щомъ дойде 4/3-и ескадронъ и влезе въ Ваше подчинение,
възложете му осветляване на посоките: а) Качаникъ — Феризовичъ —
Прищина, б) Феризовичъ — Призренъ.
3) Въ Скопие оставете часть отъ 24-и полкъ да наблюдава всички

важни посоки, които водятъ къмъ този градъ, и разположението на
армията отъ десния бр%гъ на р. Вардаръ.
4) Съ полка и придадените му части да следватъ парковигЬ
взводове, домакинските обози и 1-о отделение отъ Дивизионния полски
лазаретъ.
5) 11-и полкъ остава въ мое разпореждане, въ Куманово.
6) Както въ Скопие, така и въ Качаникъ използувайте широко
местните средства чрезъ реквизиция за храненето на частите, докато
се уреди редовенъ подвозъ.
7) Разпоредете отъ 11-и полкъ една дружина да смени охране-
нието отъ 24-и полкъ, една дружина да остане за гарнизонъ въ Кума
ново, а другите две дружини, Щ абъгь на полка и две полски
батареи отъ 16-и артилер. полкъ да с$ разположатъ на квартири при
жел4зо-пжтната станция и близките здания отъ града, като гледате да
бждатъ събрани, и дружините по редъ да назначаватъ дежурни.
8) Щ абъгь на дивизията ще се установи въ гр. Куманово.“
Освенъ горнитЬ заповеди, началникътъ на Щаба на 3-а ди
визия изпрати още и следнигЬ: 1) на командира на 3-а бри
гада — да следва съ бригадата си за Куманово; 2) на коман
дира на 1-а бригада — че му изпращатъ войводата на Скопената
чета Лазаръ Велковъ съ деветь четника да си послужи съ тЪхъ
при изпълнение възложенитЪ задачи на бригадата; и 3) на
сжщия — че е разпоредено да бждатъ изпратени отъ Конната
дивизия два ескадрона отъ Велесъ за Скопие, съ задача да
прекженатъ телеграфните съобщения между Скопие и Кача
никъ, следъ което да влЪзатъ въ негово подчинение.
Н астъпление на 1-а бригада къмъ Скопие. — Въ 1205 часа

командирътъ на 1-а бригада организира преследването така:
Предна охрана — една дружина, една планинска батарея, една
пионерна рота и трима четника — тръгване въ 14 часа, нощуване на
гребена северно отъ Карачиново; главни сили — една дружина, пол
ската батарея, две дружини — нощуване при Стражарницата южно отъ
Моянце; странични прикрития вл^во и вдясно — по единъ усиленъ
взводъ; домакинскиятъ обозъ, парковите взводове и Отделението отъ
Дивизионния лазаретъ — на двеста крачки задъ колоната; задна
охрана — една полурота — на сто крачки задъ обозите; телефон
ните команди и Щабътъ на бригадата — въ главата на главните сили.
Вал-Ьше дъждъ и имаше мъгла. Колоната на бригадата се

изтегли по калното шосе чакъ къмъ 1925 часа. Къмъ 20 часа,
когато предната охрана стигна до Орланце, откъмъ височината
западно отъ селото се чу пушеченъ залпъ. ГлавнигЬ сили се
спрЪха. Селени-българи отъ Орланце и Никущакъ съобщиха, че
на в. 1071 имало 1000 души сърби съ едно-две планински

орждия; 50 души презъ деня слезли въ Орланце за хл^бъ, и
надвечерь се върнали.
Отъ двете страни на шосето имаше дълбоки долове, съ
стръмни склонове. Излизането на колоната вънъ отъ шосето
беше невъзможно. Хората бЪха изморени и станали впечатли
телни. Колоната спре, докато се разсъмне. Изпратена бе 4/24-а
дружина съ 2-и взводъ отъ планинската батарея презъ Нику-
щакъ, височината западно отъ него и по в. 1071 за Скопие да
провери показанията на селяните и да залови намиращите се
въ тази посока сърби, а на следния день да образува д-Ьсна
колона. Дружината замина съ проводници, и, като пжтува ц-кпа
нощь, на разсъмване се събра на южния склонъ на в. 1071.
Предната охрана нощува на местото си, дето се бе спряла,
около Орланце, а главните сили, събрани, нощуваха южно отъ
Никущакъ, около Стражарницата. Хората презъ цЪлата нощь
прекараха на крака; презъ нощьта вале дъждъ, кално беше
навсекжде, и не можеше никой да седне. 11/16-а батарея излезе
на позиция.
Иоятъ при Скопие. (Картограф, приложение № 7). — Отъ

разпитване на пленници и отъ разузнаването на Дивизионния
ескадронъ, Щабътъ на 3-а дивизия знаеше, че два батальона
съ три орждия сж отстжпили къмъ Скопие и около три бата
льона отъ 11-и полкъ (млади войници) се събиратъ около
Прешово.
На 9-и октомврий Щабътъ на II армия съобщи, че, споредъ
показанията на местни жители, на 6-и и 7-и октомврий отъ
Куманово къмъ Скопие сж отстжпили въ безредие всичко около
6000— 7000 души сърби съ осемь орждия — остатъци отъ 12-и
полкъ II призивъ, отъ 11-и полкъ млади войници и отъ 2-и полкъ.
Българинъ, избЪгалъ отъ Скопие, съобщилъ, че по височините
североизточно отъ града сърбите копаели окопи.
Тези сведения беха съобщени на командира на 1-а бригада
къмъ 13 часа.
Всжщность на 8-и октомврий началникътъ на сръбските
войски заповеда:
1) Вардарскиятъ учасгькъ, въ свръзка съ съглашенскигЬ войски
при Криволакъ и съ сръбскигЬ войски въ посоката Скопие— Тетово —
Гостиваръ, да отбранява посоката къмъ Битоля.
2) БрЪгалнишката дивизия, заедно съ 3-и кадрови полкъ и 3-а
не с. с. планинска батарея, идещи отъ Албания, да отбранява посоката
232 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II ПРМИЯ КЪМЪ КУМЯНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Скопие — Феризовичъ, като остави единъ полкъ съ една планинска ба

тарея да пази посоката Скопие — Тетово.
3) Кривопаланкскиятъ отрядъ, следъ като остбви 12-и полкъ II при
зивъ съ гаубичната нескорострелната полска батареи на разполо
жение на БрЪгалнишката дивизия, да отбранява посоката отъ Кума-
ново къмъ Скопие, съ останалите части да затвори и отбранява посо
ките, които презъ Кара Дагъ водятъ къмъ Гиляне и Феризовичъ.
Сжщия день началникътъ на ВойскигЬ въ новигЪ области,
генералъ Поповичъ, 6Ъ смЪненъ съ генералъ Бойевичъ, който
стигна въ Скопие въ I I 30 часа и завари всичко подготвено за
напускане града и войскигЬ готови да се оттеглятъ на линията
Феризовичъ — Гиляне — Кончулския проходъ. ВойскигЬ бЪха раз
положени така: при входа на Кончулския проходъ отрядъ отъ
250 боеца, съ четири нескорострелни орждия; въ посоката Пре-
шово— Гиляне— 11-и кадрови полкъ съ намаленъ съставъ; на Кол-
никъ— Вардарската дивизия— около 2000 боеца, съ десеть орждия,
отъ разенъ калибъръ; на линията Търбарево— Колникъ— Бр-Ьгал-
нишката дивизия съ около 2000 боеца, съ четиринадесеть орждия
отъ разенъ калибъръ и системи: въ посоката Скопие — Тетово —
около три батальона, съ намаленъ съставъ, и четири орждия,
(3-и кадрови полкъ, дошелъ отъ Албания); въ посоката Велесъ—
Битоля — 11-и и 14-и кадрови полкове и 2-и полкъ 1 призивъ,
въ намаленъ съставъ, и две батареи. Отрядите при Велесъ и
въ посоката Скопие — Тетово бЪха подъ командата на начал
ника на Битолската дивизионна область. Войските бЪха измо
рени, частите — разстроени и съ понизенъ духъ, и не бЪха въ
състояние да дадатъ никакъвъ отпоръ. Войниците отъ новите
земи не бЪха сигурни — бягаха масово. Снабдяването съ храни
и бойни припаси ставаше трудно. Щабовете на дивизиите, както
и Щабътъ на Войските въ новите области не б-юса напълно
формирани. За българите нЪмаха точни сведения. Предполагаше
се, че сж около две и половина дивизии, освенъ четите.
Генералъ Бойевичъ донесе на Главното командуване за из
ложеното по-горе състояние на сръбските войски и получи след
ната заповЪдь отъ сжщото:
„Съ огледъ на положението около Васъ, съсредоточете около
Скопие всички сили, съ които разполагате, и отбранявайте града. Съ
достатъчно сили осигурете Кончулския проходъ и прохода презъ Кара
Дагъ — Прешово — Г иляне.“
Командирътъ на Вардарската дивизия въ 7 часа пристигна
въ Моянце и завари: два батальона отъ 12-и полкъ II призивъ,
едно не с. с. полско орждие и една гаубична батарея, прида
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10- й ОКТОМВРИЙ 233
дени къмъ Бр-Ьгалнишката дивизия, на позиция при Колникъ,

да отбраняватъ Скопие. Останалите части беха въ движение да
заематъ проходите на Кара Дагъ — 18-и пех. кадрови полкъ
бе изпратенъ къмъ прохода при Стража и Лопаръ, а 2-и полкъ
III призивъ — къмъ прохода между Добросинъ и Царевикъ,
Гилянскиятъ отрядъ отбраняваше Кончулския проходъ, 12-и
полкъ III призивъ требваше да отиде въ Гиляне, като резервъ.
Въ 11 часй той получи запов4дьта отъ началника на Войските
въ новите области и разпореди: войските, които ще се отпра-
вятъ къмъ проходите, да следватъ по пжтя Влаховъ Гробъ —
Ращакъ — Люботенъ— Любанча— Бродце — кар. Студена — Биначъ
и по-нататъкъ — къмъ Гиляне. На 8-и октомврий Щабътъ на
Вардарската дивизия нощува въ Бродце, а войските — въ окол
ностите на Люботенъ, Ращакъ и Булачани.
Презъ нощьта срещу 9-и октомврий двата батальона отъ
12-и полкъ II призивъ, които беха оставени да отбраняватъ пла
нината Колникъ, отстжпиха къмъ Качанишкия проходъ.
На 9-и октомврий презъ деня частите отъ Вардарската ди
визия беха въ движение отъ Влаховъ Гробъ къмъ Гиляне, а
БрЪгалнишката дивизия отстжпваше отъ линията Водно — Тър-
барево презъ Скопие къмъ Качаникъ. Само 3-и кадрови полкъ
и 3-а не с. с. батарея, които току-що беха пристигнали отъ
Албания, както и 16-и полкъ, който беше въ резервъ на Бре-
галнишката дивизия, при Бутели, взеха участие въ боя при Скопие.
Въ 730 часа бригадата продължи пжтя си къмъ Скопие въ
сжщия походенъ редъ. Къмъ 9 20 часа, когато челната стража
стигна до Стражарницата северно отъ Карачиново, сърбите от
криха артилерийски огънь, но снарядите имъ не стигаха до
частите, и движението продължи. Къмъ 1055 часа беха забеля
зани настжпващи сръбски вериги отъ височините на Хасанбе-
гово. Челната стража бързо премина въ боенъ редъ, и се за
почна огневи бой; сръбските вериги се спреха. Позицията на
сърбите се очертаваше добре на гребена западно отъ Хасан-
бегово до Инджиково, съ фронтъ около два клм.
Развърна се въ боенъ редъ и предната охрана — 2/24-а дру
жина, съ три роти въ бойна часть и една рота въ поддържка;
пионерната рота застана задъ нея; планинскиятъ взводъ излезе
на позиция югозападно отъ Брънярце, далечъ отъ досегаемостьта
на сръбския артилерийски огънь.
Началникътъ на Щаба на бригадата, майоръ Кирпиковъ,
излезе напредъ, за да изучи положението. По пжтя той срещна
234 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НА II ЯРМИЯ КЪМЪ КУМЯНОВО ОТЪ « и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
ординарецъ, носещъ донесение отъ началника на предната охрана

до командира на бригадата. Майоръ Кирпиковъ прочете доне
сението и заповяда на ординареца да помоли командира на
бригадата да изпрати полската батарея; същиятъ ординарецъ да я
доведе, а той — началникътъ на Щаба — ще й покаже позиция.
Той настигна предната охрана, която настъпваше. 11/16-а ба
тарея излезе на открита позиция северно отъ шосето, на около
три клм. предъ планинския взводъ, и откри огънь. Следъ три-
четири реда сърбите напустнаха позицията на гребена западно
отъ Хасанбегово.
Въ същото време по гребена северно отъ Хасанбегово за
почнаха да се явяватъ сърби, които каточели се готвеха да кон-
търатакуватъ дЪсния флангъ на предната охрана. Полската ба
тарея пренесе огъня си и ги обстреля, а, когато ротите на предната
охрана започнаха да се изкачватъ по склоновете на позицията
южно отъ селото, батареята пренесе огъня си въ тила на тази
позиция и преследва съ огънь отстъпващите.
4/24-а дружина на разсъмване се събра на южния склонъ
на в. 1071, и бе насочена отъ началника на Щаба на бригадата
съ 2-и взводъ отъ 3/3-а планин. батарея къмъ северния край на
Стайковце, за да атакува левия флангъ на сърбите.
Главните сили на бригадата (1/24-а и 3/24-а дружини) про
дължаваха движението по шосето въ походенъ редъ.
Позицията на сърбите предъ Скопие се състоеше отъ предни
пунктове, изградени на два гребена, успоредни единъ на другъ,
западно отъ Хасанбегово. Позицията беше естествено силна, съ
добъръ обстрелъ. Главната позиция на сърбите беше северно и
североизточно отъ Скопие; тя бе усилена съ окопи, и имаше
също добъръ обстрелъ, както по фронта, така и въ дълбочина.
Фланговете на позицията се опираха на р. Вардаръ и на скло
новете на планината Колникъ. Позицията бе заета отъ 3-и ка
дрови полкъ (три дружини, съ намаленъ съставъ, и четири
оръдия); 16-и катрови полкъ бе оставенъ около Бутели, въ
резервъ на Брегалнишката дивизия.
Следъ като напустнаха първия гребенъ, сърбите започнаха
да се събиратъ на втория гребенъ югозападно отъ Хасанбегово,
около едно старо укрепление, но предната охрана откри огънь
по техъ отъ първия гребенъ. Вториятъ взводъ отъ полската
батарея бе излезълъ на позиция напредъ, на шосето южно отъ
Хасанбегово, и стреляше по втория гребенъ и по укреплението.
Следъ неколко реда, сърбите започнаха да отстъпватъ и отъ
втория гребенъ, преследвани отъ предната охрана. 1-и взводъ

отъ 3/3-а планин. батарея, натоваренъ, 6Я изпратенъ сжщо
напредъ, и отъ позицията югозападно отъ Хасанбегово откри
огънь по сръбската втора позиция около укреплението.
Въ 12 часа майоръ Кирпиковъ изпрати заповЯдь на 4-а дру
жина да бърза къмъ Стайковце. Въ това време при него се яви
подпоручикъ Малаковъ, съ шестима конника отъ 1/6-и диви-
зионъ, изпратенъ отъ Конната дивизия въ разпореждане на
1-а бригада. Дивизионътъ тръгна отъ Велесъ на 8-и октомврий,
нощува въ Катланово и на следния день въ 11 25 часа стигна на
около два клм. източно отъ Юрумлери, дето остана да чака
завръщането на изпратения при командира на 1-а бригада разездъ
за свързка. Подпоручикъ Малаковъ се яви въ Щаба на брига
дата въ 1230 часа. Началникътъ на Щаба на бригадата му запо
вяда да изпрати веднага на бързъ алюръ двама конника при
командира на дивизиона, комуто да предаде заповЯдь: веднага
да тръгне съ дивизиона си, да мине покрай позицията на бата
реята, да излЯзе на дЯсния флангъ и да преследва сърбитЯ въ
посока Страчинце — Стайковце; подпоручикъ Малаковъ съ
останалитЯ конници да настъпи по посоката, опредЯлена за
настъплението на дивизиона, да влЯзе въ съприкосновение съ
сърбитЯ, да следи за силата имъ и посоката на движението,
да открие лЯвия имъ флангъ, за да освЯтли командира на
дивизиона.
Докато предната охрана преследваше сърбитЯ къмъ главната
имъ позиция, главнитЯ сили се приближиха; съ тЯхъ бЯше и
командирътъ на бригадата, който одобри всички разпореждания
на началника на Щаба и заповЯда: 4-а дружина да бърза край
северния край на Стайковце и да атакува лЯвия флангъ насръбитЯ.
Командирътъ на бригадата се изкачи на височината западно
отъ Хасанбегово. Сръбската пехота бързо отстъпваше къмъ висо
чината източно отъ Скопие, преследвана отъ предната охрана.
Скоро пристигна и 1-и планин. артилер. взводъ, и се разтовари
югоизточно отъ укреплението, на втория гребенъ, но веднага се
натовари, и бързо настъпи, за да заеме позиция между втория
гребенъ и гребена източно отъ града, отдето да съдействува на
предната охрана, която се изкачваше на последния гребенъ.
Пристигна и единъ взводъ отъ 11/16-а батарея, който откри
огънь по сръбската пехота на гребена източно отъ Скопие;
сърбитЯ започнаха да отстъпватъ задъ гребена.
236 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II ПРМИЯ КЪМЪ КУМПНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
По това време на около единъ клм. северно отъ гробищата

започнаха да се явяватъ вериги сърби. Полскиятъ артиле
рийски взводъ отъ позицията на втория гребенъ пренесе огъня
си по гЬзи вериги. Командирътъ на бригадата, като виждаше,
че сърбигЪ се насочватъ да контъратакуватъ дЪсния флангъ на
2-а дружина, изпрати 1-а дружина да атакува сърбигЪ въ сж-
щата посока.
Сжщевременно се появиха сръбски части (три-четири роти)
вдясно, около Бутели, които се готвеха да контъратакуватъ
десния флангъ. Командирътъ на бригадата насочи 4-а дружина
да атакува сърбигЪ при Бутели, а на командира на 3-а дружина,
съ 9-а и 10-а и Картечната роти, заповяда да настжпи въ про
странството между 1-а и 4-а дружини.
Ц-Ьлиятъ 24-и полкъ настжпи енергично. Скоро ротитЬ отъ
дЪсния флангъ на 2-а дружина и лЪвия на 1-а дружина, съ
съдействието на артилерията и на Картечната рота, отбиха контър-
атаката на сърбигЬ и ги накараха да отстжпятъ въ безредие.
Атаката на сърбигЬ, насочена срещу дЪсния флангъ на
1-а дружина и срещу 9-а и 10-а роти, 6Ъ сжщо отбита. И тукъ
сърбитЬ въ безредие и на тълпи започнаха да отстжпватъ. Следъ
това 1-а дружина зави съ лЪвия си флангъ, и се насочи къмъ
височината източно отъ Бутели. Срещу тази височина 6Ъ насо
чена 4-а дружина съ 2-и планин. артилер. взводъ. Следъ непро-
дължителенъ бой, сърбигЪ бЪха разбити и обърнати въ бягство,
и то въ момента, когато тЪхни сгжстени части се спускаха
откъмъ Кара Дагъ, северно отъ Бутели. Това бЪха части отъ
сръбския 16-и полкъ съ четири планински орждия и четири
картечници; но, посрещнати съ огънь отъ 4-а дружина и отъ
планинския артилерийски взводъ, гЬзи части започнаха сжщо
да отстжпватъ.
Отстжплението на сърбигЪ представяше благоприятна обста
новка за конни действия, но конниятъ дивизионъ на майоръ
Смиловъ не дойде. Само единъ разездъ — около 15 души —
къмъ 1630 часй се появи на десния флангъ, къмъ Радишане,
но и той скоро повърна назадъ.
24-и полкъ преследва сърбигЪ до р. Радишанска, и на
мръкване се спрЪ на позиция източно отъ сжщата рЪка. Поради
голямата каль и разкисналата се почва, артилерията не можа
да преследва съ огънь. Само единъ планински артилер. взводъ
можа да излезе на позиция на височината източно отъ Рукумия,
НЛСТЖПЛЕНИЕТО О Т Ъ ,7*и ДО 10*и ОКТОМВРИЙ 237
и съ рЬдъкъ огънь съдействуваше на 3-а и 4-а дружини, до-

като се мръкна.
12/24-а рота — Дясното странично прикритие, безъ да вземе
участие въ боя, вечерьта стигна Булачани и нощува на позиция
предъ селото. ЛЪвото странично прикритие (два взвода отъ
11/24-а рота) се присъедини къмъ опашката на колоната, и
образува прикритие на обоза; другигЬ два взвода отъ същата
рота съ знамето останаха въ поддържка на бригадата.
И тъй, сърбигЬ не можаха да задържатъ Скопие, докато
заематъ проходигЬ на Кара Дагъ. Къмъ 17 часа сръбската пози
ция при Скопие б-Ь завладЬна отъ 1-а бригада. Отъ заловенитЬ
300 пленника узнаха, че въ този бой еж взели участие три
батальона отъ 3-и полкъ, два батальона отъ 16-и полкъ и части
отъ 12-и, 18-и и 19-и полкове.
Двата батальона отъ 12-и полкъ II призивъ, отъ Вардарската
дивизия, които имаха назначение да отбраняватъ лЬвия флангъ
на позицията предъ Скопие, на планината Колникъ, срещу
9-и октомврий напустнаха тази позиция, и се оттеглиха къмъ
Качаникъ. Командирътъ на 16-и полкъ, който бЬше съ полка
си въ резервъ на БрЬгалнишката дивизия, при Бутели,
взе колоната на двата отстъпващи сръбски батальона за бъл
гарска, донесе на командира на БрЬгалнишката дивизия, че
български полкъ настъпва къмъ Качаникъ. Той получи запо-
вЬдь да попрЬчи на настъплението на българитЬ къмъ Кача
никъ. 16-и полкъ се намЬси въ боя при Скопие, контъратакува
българитЬ, но атаката му 6Ь отбита, и той отстъпи на северо-
западъ.
НЬма документи отъ сръбска страна, по които да се види
какви загуби съ имали сърбигЪ въ боя при Скопие. Споредъ
сведенията на българитЬ, сръбскитЬ загуби съ около 500 души
убити и ранени и 300 пленника. ЗагубитЬ на българигЬ бЬха:
убити — 1 офицеръ и 24 войника; ранени — 5 офицера и
236 войника.
ОстатъцигЬ отъ разбитигЪ при Скопие части на БрЬгалниш-
ката дивизия, преследвани отъ българитЬ, отстъпиха на северо-
западъ, и вечерьта се спрЬха: 3-и кадрови полкъ съ три не с. с.
планински батареи — на лЬвия брЬгъ на Муратовска рЬка;
1б-и кадрови полкъ съ три французеки планински оръдия — на
к. 436; останалигЬ части отъ главнитЬ сили на дивизията— въ
долината на Муратовска рЬка.
238 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НП II АРМИЯ КЪМЪ КУМЛНОВО ОТЪ 4 и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Командирътъ на 1-а бригада донесе на командира на диви

зията подробно за хода на боя и, много уместно, поиска да
бжде изпратенъ и 11-и полкъ, съ сметка да осъмне на пози
цията при Скопие.
Двата ескадрона отъ Конната дивизия не взеха участие въ
боя. Командирътъ на дивизиона чакаше да се завърне изпрате-
ниятъ разездъ за свръзка, и тогава, ориентиранъ, да отиде и
да съдействува на 1-а бригада. Но разездътъ не се завърна, и ко
мандирътъ на дивизиона къмъ 20 часа се яви лично въ Щаба
на бригадата, отдето получи запов^дь на следния день да нареди
да се разузнае какви сръбски сили сж отстжпили къмъ Тетово,
а съ дивизиона да действува на сръбския лЪвъ флангъ. Диви-
зионътъ нощува въ ЗемледЪлското училище, източно отъ Скопие.
24-и полкъ следъ боя нощува на височините северно отъ
Скопие, по левия брегъ на р. Радишанска, между Скопие и
Радишане, въ следния боенъ редъ: десенъ участъкъ — капи-
танъ Бакърджиевъ — две роти, две планински оржция и две
картечници; среденъ участъкъ — майоръ Йонковъ — две роти,
две планински орждия и две картечници; левъ участъкъ— под-
полковникъ Кантарджиевъ — една дружина, една полска батарея;
маневрени войски — две дружини, задъ средния участъкъ.
Сърбите напустнаха Скопие, като запалиха северната часть
на града. Единъ взводъ отъ 7/24-а рота бе изпратенъ да залови
и обезоржжи разбегалите се сръбски войници и да запази скла
довете, болниците и други държавни сгради.
Къмъ 21 часа началникътъ на Щаба на 3-а дивизия по
телефона узна, че загубите на 24-и полкъ сж значителни, хо
рата сж силно изморени, а сърбите, освенъ че превъзхождатъ
българите най-малко два пжти, но и постоянно получаватъ
подкрепления. Началникътъ на Щаба докладва на командира
на дивизията, който даде нареждане да бждатъ изпратени къмъ
Скопие две полски батареи и 11-и полкъ. Решението бе доложено
на командуващия армията, който го одобри и заповеда полкътъ
и батареитЪ да заминатъ веднага за Скопие.
Въ 2045 часа отъ Щаба на 3-а дивизия бе заповедано на
командира на 16-и артилер. полкъ да изпрати две батареи отъ
сжщото (4-о) отделение, отъ което е и придадената къмъ 24-и
полкъ батарея. Отделението замина за Скопие на 10-и октом-
врий въ 2 30 часа, а за заминаването на 11-и полкъ представяше
голема пречка липсата на хлебъ. Освенъ това, командирътъ
на 3-а дивизия поиска да изпрати полка направо къмъ Бел-
градце — изходътъ на Качанишкиятъ проходъ въ Косово Поле.

Но Щабътъ на армията не одобри това решение, като се опа
сяваше да не би дружинитЪ, отделени въ планинската мЪст-
ность на около 40— 50 клм., да бездействуватъ и да гладуватъ,
или да бъдатъ разбити поотделно.
Докато се разрешатъ въпросигЬ за хлЪба и посоката на
изпращането на 11-и полкъ, стана полунощь, и разпорежданията
за заминаването на полка бЪха направени на 10-и октомврий.
Настъплението на 3 2 -и полкъ къмъ Прешопо— Гиляне.—
Командирътъ на 32-и полкъ получи заповЪдьта за настъпление
къмъ Прешово на 8-и октомврий въ 10 часа и въ 1055 часа
издаде оперативна заповЪдь, съ която организира настъпле
нието по следния начинъ:
„Авангардъ — майоръ Георгиевъ — 1-а дружина, половина рота
картечници, 1/б-а батарея и 2/3-а пионерна рота (два взвода) — да
тръгне въ 14 часа отъ бивака презъ Куманово по пжтя за Прешово
и, когато стигне Дановче, да се спре да нощува;
Главни сили — майоръ Начевъ — 2-а дружина, 1/6-о артилер.
отделение (2-а и 7-а батареи), 2/6-о артилер. отделение, 3-а дру
жина — да тръгнатъ въ 1440 часа и да следватъ по пжтя на авангарда;
ДЪсно странично прикритие — половина рота отъ 4-а дружина —
да тръгне въ 14 часа по пжтя за Табановце, и, когато стигне послед
ното село, да се спре;
ЛЪво странично прикритие — половина рота отъ 4-а дружина —
да тръгне съ авангарда и да следва пжтя Куманово — РЪжановце —
Оризаръ — Слупчане — Ваксинце, като въ последното село се спре;
Дриергардъ — половина рота отъ 4-а дружина — да следва на
300 крачки задъ колоната на главнигк сили;
Прикритие на домакинския обозъ и на парковигЬ взводове (след
ватъ задъ артилерията) — майоръ Бангеевъ — една и половина роти
отъ 4-а дружина.“
Безъ да срещне сърби, късно вечерьта полкътъ стигна на
ж.-п. ст. Табановци, дето остана да нощува, охраняванъ отъ
предната охрана. Изминатото разстояния до Табановце не б%
голямо, но, поради дъжда и разкаляната почва, движението
бЪше тежко, особено за артилерията.
На 9-и октомврий въ 7 часа полкътъ продължи движе
нието си въ същия походенъ редъ за Прешово и къмъ 11 часа
стигна въ града, посрещнатъ възторжено отъ населението. Въ
Прешово сърбитЪ оставиха много запаси отъ сЪно, ечемикъ и
храни. При напускане града сръбскигЬ части запалиха сЬното,
но Загорци, съ съдействието на населението, успеха да изгасятъ
огъня и да запазятъ около 3,000,000 килограма сЪно.
240 НАСГЖПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О ТЪ 4-и ДО 10-и ОНТОМВРИЙ
За завладяване проходитЪ на Кара Дагъ 6*Ъ изпратена

3-а дружина — майоръ Печевъ, комуто командирътъ на полка
въ 16 часа заповяда:
„По сведения отъ мастното население, противникътъ, въ съставъ
около единъ и половина батальона, се е изтеглилъ, и заема височи
ните при Мучи Баба. За да не му позволимъ да се укрепи на тази
позиция, заповедвамъ веднага да заминете съ дружината си и две
картечници и да заемете Мучи Баба; следъ заемането му, утре да
настжпите и заемете Гиляне, съ цель да охранявате посоката При-
щина — Гиляне — Куманово. По посока на Гиляне, презъ селата Изворъ
и Река, ще бжде изпратенъ 4/3-и ескадронъ — ротмистъръ Филиповъ,
за да пресече телеграфните съобщения по посока Бояновци— Гиляне—
Феризовичъ, които водятъ отъ Сърбия за Македония, и да разруши
железо-пжтната линия при Феризовичъ. Донасяйте своевременно за
всичко.“
Къмъ дружината бе придадена 7/6-а батарея, която, заедно
съ 15-а рота, я настигна на 10-и октомврий.
Въ 17 часа 3-а дружина (безъ 10-а рота) съ две картечници
тръгна въ походенъ редъ — 11-а рота въ челна стража — отъ
Прешово за Мучи Баба. Къмъ 19 часа тя стигна въ Бухичъ,
дето остана да нощува съ мЪрки за охранение.
За изпращане пехотна и артилерийска части къмъ Враня,
командирътъ на 32-и полкъ въ 16 часа заповяда на командира
на 1-а дружина:
„Утре, 10-и октомврий, тръгнете съ дружината си, две картеч
ници и 2/6-о полско артилер. отделение къмъ Враня. Отделението да
влезе въ състава на войските на полковникъ Бошнаковъ, който има
задача да настжпи въ северна посока. Дружината съ двете картеч
ници и половина ескадронъ, който ще получите отъ полковникъ
Бошнаковъ. да остане въ гр. Враня, за гарнизонъ, който да поддържа
свръзка съ съседите въ южна и северна посока и да охранява съоб
щенията по долината на р. Морава отъ западна посока. Да се свър
жете съ телеграфъ съ полка, а сжщо свържете мене съ полковникъ
Бошнаковъ.“
получи отъ началника на Щаба на II армия следната заповЪдь:
„Изпълнявайки възложената Ви задача, освободете частите отъ
Ямболския полкъ, които сж въ Бояновци, да се присъединятъ къмъ
полка си, а Вие заемете и Бояновци, като вземете мерки за запазване
железо-пжтния и шосейния мостове при Бояновци. Ескадронътъ, който
е въ Бояновци, да остави половина ескадронъ тамъ, въ разпорежда
нето на началника на пехотната часть, т. е. въ състава на Вашия
полкъ, а другиятъ полуескадронъ се придава къмъ дружината Ви,
която ще бжде за гарнизонъ въ гр. Враня. Полуескадронътъ, който е
сега въ Враня, да отйде при полковникъ Бошнаковъ, т. е. двата и
половина ескадрона, които има полковникъ Бошнаковъ, се разпред%-

лятъ: единъ на командира на Загорския полкъ за Бояновци и Враня
и единъ и половина оставатъ на полковникъ Бошнаковъ. ЧастигЪ огь
Загорския полкъ, дето и да сж, оставатъ въ подчинение на командира
на този полкъ, комуто се възлага задачата да охранява долината на
р. Морава отъ Враня до Прешово, включително двата града, а коман-
диръгь на Загорския полкъ остава подчиненъ направо на команду*
вещия армията. Полковникъ Бошнаковъ настъпва къмъ ЛЪсковецъ.
Ескадронътъ отъ 3-а Балканска дивизия, придаденъ къмъ Загорския
полкъ за движение къмъ Гиляне и нататъкъ, продължава да остава
въ Загорския полкъ за изпълнение възложената задача.11
Въ духа на горната запов^дь, освенъ направенигЬ по-рано
разпореждания, командирътъ на 32-и полкъ изпрати въ 2050 часа
до командира на 2-а дружина следната заповЪдь:
я7-а и 8-а роти да бждатъ готови за походъ, и утре къмъ 7 15 часа
да тръгнатъ по пжтя Буковче по шосето за Бояновци, като влЪзатъ
въ колоната на майоръ Георгиевъ още оттукъ. Щ ом ъ стигнатъ въ
Бояновци, да останатъ подъ началството на капитанъ Аятжпармаковъ,
съ задача да охраняватъ шосейнигЬ и желЪзо-пжтнигЬ мостове и
линията отъ ж.-п. ст. .Божиновацъ, включително, до ж.-п. ст. Жабешко,
изключително. Къмъ ротигЬ въ Прешово ще се придаде единъ полу-
ескадронъ. Ако тамъ има части отъ 29-и полкъ, да се освободятъ и
заминатъ веднага за частьта си. Да се обърне особено внимание на
желЪзо-пжтния и шосейния мостове. Храна за ротигЬ ще се получава
отъ Прешово.“
Походътъ на 3-а бригада къмъ Куманово. — Команди

рътъ на 3-а бригада получи заповЪдьта да следва съ бригадата
за Куманово на 8-и октомврий въ 1430 час&. Щабътъ на брига
дата, 46-и полкъ, 3/45-а дружина, 2/17-о артилер. отделение и
3/3-а пионерна рота тръгнаха въ 16 час& отъ Четирци за Кума
ново, дето стигнаха въ 21 30 час&.
Командирътъ на 45-и полкъ въ 2 часа получи заповЪдь отъ
командира на бригадата (отъ 7-и октомврий 6 30 часа): Странич
ното прикритие (45-и полкъ) веднага да заеме височината два
и половина клм. югозападно отъ Алгуня и да разузнава къмъ
Прешово — Търново, а придадениятъ къмъ полка полуескадронъ
да наблюдава посокигЬ къмъ Бояновци и Прешово. Вижда се,
че командирътъ на бригадата не е ималъ точни сведения за
движението на 45-и полкъ. Той е предполагалъ, че на б-и ок
томврий полкътъ е нощувалъ въ манастира Старча, и на следния
день, когато главнитЬ сили настжпватъ къмъ Четирци, той ще
може да заеме височината югозападно отъ Алгуня и да осигури
дЪсния флангъ на бригадата. Но 45-и полкъ чакъ на 7-и ок-
Бм гарсита армия п СИтоммга аойиа 1913—1918 гад., т. III. 16
242 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НА II ЛРМИЯ К ЪМ Ъ КУМЛНОВО О Т Ъ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
томврий вечерьта стигна въ Пелинци, два и половина клм. южно

отъ манастира Старча, дето на 8-и октомврий въ 2 часа получи
заповкдьта по бригадата за настжплението на 7-и октомврий.
На 7-и октомврий командирътъ на бригадата изпрати втора
заповкдь — полкътъ да се насочи къмъ Ружинци, но и тази
заповкдь бк получена въ полка на 8-и октомврий.
И тъй, полкътъ (две дружини, една картечна рота и 2/3-о
планин. артилер. отделение) тръгна на 8-и октомврий въ 8 30 часа
отъ Пелинци въ походенъ редъ (предна охрана — 1-а дружина)
презъ чифл. Орваница — Млгуня — височината югозападно оть
последното село — Сопотъ.
Къмъ 10 часа, когато колоната минаваше р. Пчиня, около
чифл. Орванице, чуха се няколко пушечни изстрела откъмъ
западъ. Скоро следъ това патрулитк на челната стража доне
соха, че единъ взводъ сърби настжпва къмъ фланга на коло
ната. Веднага 3-а и 4-а роти отъ главнитк сили на охраната се
разсипаха въ верига, и настжпиха къмъ височината, отдето се
чуха изстрел иг к Следъ малка престрелка, сръбскиятъ взводъ,
въ съставъ 32 войника и 1 офицеръ, се предаде на българитк.
Престрелката и пленяването на сръбския взводъ забавиха движе
нието на колоната два час&. Вкроятно презъ това време коман
дирътъ на полка е получилъ заповкдьта на командира на брига
дата — да се насочи къмъ Ружинци. Следъ голкма почивка на
височината югозападно отъ Алгуня, полкътъ продължи движе
нието си по пжтя Сопотъ— Ружинци, но, когато стигна Сопотъ,
мръкна се, и той се спрк да нощува на височинитк северно
На 9-и октомврий полкътъ продължи движението си за
Ружинци. При Ваксинче бк получена заповкдь отъ командира
на бригадата да се отправи за Куманово, на почивка. Въ 17 часа
той пристигна въ Куманово, дето бк пропустнатъ и поздравенъ
отъ командуващия армията и Н. Ц. В. Князъ Кирилъ. Въ 18 часа
полкътъ се спрк на бивакъ при Проевце, дето къмъ него се
присъедини и 3-а дружина, която дотогава бкше придадена
къмъ 46-и полкъ.
4/3-и ескадронъ на 8-и октомврий охраняваше фланга на
3-а бригада и разузнаваше предъ фронта на страничното при
критие (45-и полкъ). Изпратенитк разезди въ зоната Ябланица—
Лукарци и Ябланица— Куманово разузнаваха въ даденитк имъ
посоки, а ядрото на ескадрона се премксти отъ Пелинци въ
НЛСТЖПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО Ш -и ОКТОМВРИЙ 243
ман. Старча, отдето наблюдаваше посоката в. Руянъ— Прешово.

Ескадронътъ нощува въ ман. Старча. Въ 15 45 часа командирътъ
на ескадрона изпрати до командира на 3-а бригада следното
донесение.
.РазездигЬ, изпратени къмъ Куманово и в. Руянъ, се завърнаха;
в. Руянъ е още заетъ отъ около единъ батальонъ неприятель; северно
отъ Руянъ нЪма противникъ. Западно отъ линията шосето Куманово—
Прешово до с. Големи Долъ сжщо нЪма нищ о; моятъ разездъ е
пжтувалъ по шосето. Утре ще продължа разузнаването по-нататъкъ;
ако разузнаването е бавно, дължи се на извънредната умора на
конет% и хората поради лошата м-Ьстность и непрекжснатата работа.
Дко не ми дадете единъ-два деня почивка за лекуване конете и
почистване оржжието, ескадронътъ ще бжде съвършено разстроенъ.“
На 9-и октомврий ескадронътъ разузнава въ посоките Ори-
заръ— Ваксинче и Търново. Когато ядрото на ескадрона стигна
въ Сопотъ, командирътъ на ескадрона получи заповЪдь отъ
командира на 3-а дивизия, че му дава два деня почивка въ
Прешово. Следъ почивката ескадронътъ требваше да настжпи
къмъ Гиляне, съ задача да прекжсне телеграфните съобщения въ
посоката Бояновци— Гиляне— Феризовичъ и да разруши железо
пътната линия северно отъ последния градъ. Тъй като въ
Прешово имаше вече други части, ескадронътъ се спре да
почива въ Миратовце.
*
* *
3-и дивизионенъ ескадронъ и Военно-полицейскиятъ полу-

ескадронъ пристигнаха отъ Сливенъ въ Куманово на 8-и ок
томврий.
На 9-и октомврий 3-и дивизионенъ ескадронъ получи запо-
ведь отъ командира на 3-а дивизия да изпрати два разезда отъ
по петима конника: единиятъ — за свръзка съ 1-а бригада, въ
Скопие, а другиятъ — при 32-и полкъ, въ Прешово. Съ ядрото
на ескадрона да замине за Четирци, като разположи наблюда
телни застави да охраняватъ квартирния районъ на дивизията
въ Младо Нагоричино, ж.-п. ст. Дановче и Алешевце. Въ 24 часа
ядрото на ескадрона и наблюдателните застави заеха местата си.
Щабътъ на II армия се премести отъ Крива Паланка въ
Куманово на 8-и октомврий, и командуващиятъ армията изд&де
следната заповедь:
.Храбри Балканци, Рилци и Конници! Съ удивителенъ устремъ,
присжщъ на нашата победоносна българска армия, вие, презъ крайно
пресечена планинска мЪстность, презъ урви, стръмнини, долища и
244 НАСТЖПЛЕНИЕТО НП II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
върхове, при непрестаненъ дъждъ, денемъ и нощемъ, летяхте срещу

коварнигЬ изменници сърби, наши врагове, и ги пометохте предъ
себе си. СръбскигЪ полкове, които бЬха срещу Васъ, ги н-Ьма вече —
т-Ь сж окончателно разсЬяни.
Вие влязохте въ стара българска земя, която петстотинъ години
6% въ турско робство, и, намЬсто да огр-Ье свобода, преди три години
тя попадна подъ сръбско иго. СърбитЬ съ нечувани мжки, съ бой,
избивания, съ грабежи и тероръ искаха да посърбятъ Македония и
Моравско. Вие сега носите българска свобода.
Свидетель на Вашия устремъ, на Вашето самопожертвуване, на
ВашигЪ усилия и храбрость, азъ се прекланямъ предъ ВашитЯ знамена
и сърдечно, отъ името на Царя и Отечеството, Ви благодаря.
Пожелавамъ на всички ви да Ви следва непрекжснато щастието
на победата за полза на Отечеството и слава на Царя.
Да жив-Ье България!
Да жив-Ье Негово Величество Царьтъ!"
Н астъ плението на 7-а Рил Отъ 1-и до б-и октомврий диви

ска дивизия къмъ Ку- зията имаше само 7 убити и 30 ра
маново (7-и — 9-и ок- нени войника. Въпреки това, на
томврий). 6-и октомврий командирътъ на диви
зията донесе на командуващия II армия,
че, поради невъзможностьта артилерията да следва пехотата,
голямата умора на хората и на конетЯ отъ шестдневнитЯ непре
къснати походи съ бой, дивизията на следния день не ще може
да продължи настъплението си.
Презъ нощьта срещу 7-и октомврий въ Щаба на дивизията
се получи съобщение отъ Разузнавателната секция отъ Щаба
на армията, че на б-и октомврий 3-а дивизия съ бой е завладяла
Страцинската позиция и преследвала сърбитЯ къмъ Куманово,
и че, споредъ заповЯдьта по армията № 15, на 7-а дивизия се
възлага да настъпи презъ Кратово (р. Кратовска) за Куманово.
Тогава командирътъ на дивизията реши да настъпи съ пехотата
и само съ две батареи по долината на р. Кратовска. Той запо
вяда частитЯ да тръгнатъ въ 12 часа и вечерьта да стигнатъ
линията на височинитЯ между рЯкичкитЯ Живуша и Ручиначки—
к. 750, източно отъ Кутли Бегъ, дето да чакатъ спускането на
артилерията.
Но командиритЯ на бригадитЯ поведоха колонитЯ много
по-рано и преди да се получи заповЯдьта. ВъпрЯки това, дви
жението се извърши много бавно, и вечерьта частитЯ достигнаха:
2-а бригада — Рударе Шопско, 3-а бригада — Неновце(53-и полкъ)
и Туралево (54-и полкъ).
НАСТЖПЛЕНИЕТО О ТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 245
1/7-о артилер. отделение, което требваше да придружи

2-а бригада, тръгна отъ бивака си въ 1230 часа. Следъ като
измина само петь клм. — къмъ 1330 часа, се спре, докато пио
нерите поправятъ повредения отъ сърбите мостъ при Приковци.
Въ 17 часа то продължи пжтя си. Пжтьтъ беше каленъ, съ
тесни завои, и ставаше често нужда орждията да се откачватъ
отъ предниците и да се теглятъ поотделно. Въ Шлегово б-е
изкарано мастното население, за да помага при изкачване орж-
дията по стръмнините. Назначените за това пехотни части не
подпомагаха батареите, защото б-еха много напредъ. Въ 2030 часа
отд-елението стигна на два клм. западно отъ Кратово, дето
остана да нощува. Батареите отъ 1/17-о и 2/7-о артилер. отде
ления, които се движеха въ отделна колона, по сжщите при
чини останаха почти на местата си — на пжтя между Плешинци
и Кундино.
8/54-а рота остана въ Щипъ.
Колоната на капитанъ Ангеловъ се спустна отъ Градецъ
за Виница.
На 8-и октомврий дивизията остана на местата си да чака
артилерията. Това решение на командира на дивизията не б-еше
съобщено своевременно на частите, затова последните, въ по
стоянно очакване заповедьта за настжпление, не можаха да
използуватъ деня въ пълна почивка.
Артилерийските части продължиха движението си и съ
големи усилия вечерьта стигнаха: 1/7-о отделение — въ Войникъ,
1/17-0 — западно отъ Кратово, около Железница, и 2/7-о — се
верно отъ Плешинци. Планинските батареи беха при 2-а бригада.
54-и полкъ се премести отъ Туралево въ Рударе Шопско.
8/54-а рота остана въ Щ ипъ, а колоната на капитанъ Ангеловъ
се премести отъ Виница въ Соколарци.
На 9-и октомврий дивизията извърши походно движение
до Куманово, дето пристигна следъ пладне.
ЧаститЬ отъ дивизията беха посрещнати отъ командуващия
армията и Негово Царско Височество князъ Кирилъ, предъ
които минаха церемониаленъ маршъ, следъ което се разполо
жиха на бивакъ западно и югозападно отъ града.
Артилерийските части се движеха по шосето Крива Па
ланка — Куманово, и до вечерьта достигнаха: 1/7-о отделение
(1-а и 3-а батареи) — въ Куманово: 1/17-о — въ Войникъ, а на
10-и октомврий — въ Куманово; 2/7-о отделение — въ Кратово,
а на 11-и октомврий — въ Куманово.
246 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪ М Ъ КУМАНОВО О ТЪ 4-и ДО 10»и ОКТОМВРИЙ
8-а рота, поручикъ Занковъ, следъ като предаде складоветк

въ Щ ипъ на Общинския кметъ и на мастната полиция, тръгна
да се присъедини къмъ 54-и полкъ и, презъ Клисели, на 10-и ок-
томврий стигна въ Куманово.
РотигЬ на капитанъ Ангеловъ на 9-и октомврий тръгнаха
отъ Соколарци и на 13-и октомврий 12 часа стигнаха въ Кума
ново, дето се присъединиха къмъ 54-и полкъ.
Изобщо, движението на дивизията отъ 4-и до 9-и октомврий
се извърши бавно. Поради това успЪхътъ, постигнатъ на Кали-
манскитЪ височини и при Кочане, не 6Ъ разширенъ. Отстъпва
щите безредно и паднали духомъ сръбски части отъ БрЪгал-
нишката дивизия не бЪха настигнати и разбити напълно.
Съприкосновението съ сръбските части, прекъснато още на
3-и октомврий, бе възстановено чакъ на 5-и октомврий и то съ
задните охрани, които прикриваха отстъплението.
Телеграфната рота на дивизията се стараеше ежедневно да
удължава и поддържа телеграфното и телефонното съобщение съ
Щаба на II армия, но, поради недостатъчни средства, често се
забавяше откриването на съобщение, а често и се прекъсваше
същото. Тази непостоянна и несигурна свръзка съ Щаба на
армията пречеше доста на Щаба на 7-а дивизия да ръководи
действията на частите. На 4-и октомврий дивизията не получи
заповЪдьта по армията за насочването й на фронта на линията
Кратово — к. 1050 — к. 1000, а на 5-и октомврий — заповЪдьта
№ 463. Съ последната заповЪдь командуващиятъ армията съоб
щаваше, че излизането на 7-а дивизия на линията Кратово —
к. 1050 — к. 1000 и настъплението на 3-а дивизия къмъ Стра-
цинъ има за цель да постави армията въ по-сгодно положение
за атакуване Страцинската позиция. Като не получи навреме
казанатитЪ заповеди, дивизията се насочи първоначално къмъ
Щ ипъ и, независимо отъ другите причини за бавното й движе
ние, тя се яви на фланга на Страцинската позиция, когато сър
бите бЪха отблъснати вече отъ тази позиция отъ 3-а дивизия.
Свръзката на Щаба съ частите на дивизията беше също
несигурна, и донесенията — крайно оскъдни.
Освенъ свръзка въ дълбочина, презъ време на походите и
бойовегЬ нямаше добра свръзка между частите на дивизията и по
фронта. Не се изпращаха органи за свръзка съ съседите. и, ако
се изпращаха такива, гЬ не знаеха къде се намиратъ частите имъ.
Лошите пътища въ планинската мЪстность затрудняваха
извънредно много движението на частите, и затова пионернигЬ
роти требваше да бждатъ използувани за поправка на пжти-

щата, а не да имъ бждатъ «възлаган и други бойни служби.
Най-после, частите използуваха местните средства по единъ
най-нерационаленъ начинъ.
Тъй като съ напредването си дивизията се съвършено отда
лечи отъ базата си — Кадинъ мостъ, и подвозътъ, поради кал
ните пжтища, беше станалъ невъзможенъ, Щабътъ на диви
зията настоятелно молй Щаба на армията да измести базата въ
Кюстендилъ, като бжде използувано шосето Крива Паланка за
подвозване храни. Щабътъ на армията уважи молбата на коман
дира на дивизията и заповяда дивизията да се снабдява съ
храни и съ други материали отъ Кюстендилъ по шосето Кю
стендилъ — Крива Паланка — Куманово.
На 7-и октомврий въ И 40 часа Щабътъ на армията, отъ
Крива Паланка, издаде следната заповЪдь № 16:
„Противникътъ, разбитъ и преследванъ, е отстжпилъ съ малки
остатъци на войските си въ западна и северозападна посока.
Следъ заемането на Куманово, армията да се разположи по квар
тири въ гр. Куманово и неговите околности, както следва:
1) 3-а Балканска дивизия — въ района Куманово — Дол. и Гор. Ко-
няре — Плоевце — Биляновце, като заеме източната половина отъ
Куманово; 32-и Загорски полкъ съ едно полско артилерийско отделе
ние да се разположи въ Прешово.
2) 7-а Рилска дивизия — въ района на Куманово— Режановце'—
Опае — Ропалце — Черкесско Село, като заеме западната половина
на гр. Куманово.
3) 3-а Балканска дивизия да изпрати авангардъ въ посока на
Прешово и да има охранението си на линията Алашевци (включително)
ж.-п. ст. Дановче — Карабичане — Нагоричино Младо — Слатина —
Бизлимъ — Атино Село (изключително).
32-и Загорски полкъ да охранява и разузнава посоките отъ Пре
шово къмъ Гиляне и Бояновци.
Рилската дивизия да изпрати авангардъ къмъ Скопие и да има
охранението си на линията Алашевце (изключително) — Стрима —
ман. Матеичъ — Никощакъ — Бучинци — Агино Село (включително).
Постоянно да осветлява посоката къмъ Скопие и да поддържа свръзка
съ Конната дивизия.
4) Командирите на дивизиите да взематъ всички мерки:
а) За запазване образцовъ вжтрешенъ редъ (чистота при кух
ните, нуждниците, жилищните помещения, проверка на храната и др.)
и дисциплината между чиновете и частите, като за всички поела*
бления държатъ отговорни съответните началници.
б) Частите да се държатъ сгрупирано, и съобщенията между
техъ и щабовете да бждатъ всекога обезпечени.
в) Да бжде почистена материалната часть, обозите и да бжде
прегледано оржжието.
248 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА И АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10*и ОКТОМВРИЙ
г) Да бждагь поставени въ известность загубигЬ въ убити и ра

нени, и да бждагь взети мЪрки противъ безвестизчезналигЪ и про-
тивъ тЪхнигЬ непосредствени прави началници (отдЪльонни, взводни и
ротни).
д) Всички чинове да използуватъ свободното си време въ почивка.
е) Хората да се хранятъ усилено за въстановяване силите си.
5) До 10-и октомврий по пладне да бждагь представени сведения
за числения съставъ и списъци на убитите, ранените и безвестиз-
чезналите.
6) Командирътъ на Балканската дивизия да разпредели гр. Ку-
маново между двете дивизии, съгласно гореизложеното.
7) За командантъ на града назначавамъ командира на 3-а арти
лерийска бригада, полковникъ Пройновъ.
8) Райони за реквизиране назначавамъ: за всека дивизия съответ
ния участъкъ предъ фронта на охранението и разквартируването имъ."
Д ейность на Конната ди- Презъ нощьта имаше постоянна

визия при гр. Велесъ. пушечна и картечна стрелба. Сърбитк,
които заемаха височинигк по десния
бр-кгъ на р. Вардаръ, стреляха по града и по кжщ игк и прав-кха
движението по улицигк невъзможно. Въ 5 часа б-к получена
запов-кдьта по армията № 15. Преди това командирътъ на 4-и ко-
ненъ полкъ запов-кда: 1-и ескадронъ (ротмистъръ Стайковъ) съ
две картечници да заеме височинигк по дксния бр-кгъ на р. Вар
даръ. Въ 2 30 час^ ескадронътъ въ пеши строй настжпи презъ
западната часть на града, но се върна, щомъ бЬ посрещнатъ
съ пушеченъ огънь.
Дивизията остана на м-кстото си. Полковегк се разположиха
на бивакъ отъ двегк страни на шосето. За разузнаване бкха
изпратени два разезда по л-квия брЪгъ. За наблюдение разру
шения мостъ бЪ изпратенъ половина взводъ въ Кара Сарларъ,
но безъ артилерия, затова сърбигк спокойно подвозваха войски
до разрушения мостъ и ги насочваха къмъ гр. Велесъ. Чакъ на
12-и октомврий, по запов-кдь отъ Щаба на армията, б-кха изпра
тени две орждия.
На 7-и октомврий вечерьта дивизията остана на старигк си
позиции. Колояздачната рота пристигна отъ Щипъ, и б-к изпра
тена въ града да см-кни 3/3-и ескадронъ, който се прибра при
полка си.
Къмъ 2330 часа пристигнаха обозигк на дивизията. Прехран
ването ставаше съ м-кстни ср-кдства. Частигк получаваха хл-кбъ
отъ града.
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и^ДО;Ю и ОКТОМВРИЙ 249
По донесение отъ разездитЬ, Щабътъ на Конната дивизия

узна, че презъ деня е дошелъ единъ влакъ отъ югь до р. Ба-
буна, стоварилъ пехота, която заминала по долината на р. Ба-
буна. Отъ граждани узнаха, че сърбите, които заемали до това
време гр. Велесъ, били около 200— 300 души пехота съ четници.
На 8-и октомврий вале силенъ дъждъ. Хората се подсло
ниха подъ палатки, но конете стоеха на открито, и не можеха
да легнатъ. Сърбите усилиха презъ деня огъня по градските
улици, като стреляха и съ картечници.
Къмъ 14 часа пристигна къмъ р. Бабуна влакъ отъ 31 ва
гона, отъ който се разтовари около една дружина; стоварените
части заминаха за височините западно отъ Велесъ. Командирътъ
на дивизията реши на 9-и октомврий да атакува позицията
на сърбите. Но сърбите вече беха успели да засилятъ своите
войски (въ Велесъ първоначално имаше само една рота вой
ници отъ запаса). Следъ това, освенъ остатъците отъ разбития
13-и кадрови полкъ, които следъ атаката при Варсаково отстъ
пиха къмъ Велесъ, въ същия градъ пристигна съ влакъ отъ
Струмишкия районъ единъ батальонъ отъ 2-и полкъ I призивъ.
Този батальонъ беше първиятъ ешелонъ на полка. Следъ него
се превозиха и други батальони съ картечници. На 7-и октом
врий по пладне пристигна по железницата отъ Струмишкия
районъ въ Криволакъ командирътъ на 14-и кадрови полкъ
съ два батальона и единъ взводъ скорострелна артилерия и
единъ взводъ картечници. По това време въ Криволакъ беше
и 1/14-и батальонъ, който на б-и октомврий премина на левия
брегъ на р. Вардаръ, за да действува въ тила на българите,
които заематъ Велесъ.
Това усилено движение на сръбските войски по десния
брегъ на р. Вардаръ не остана незабелязано. На 8-и октомврий
въ 1205 часа командирътъ на 4-и коненъ полкъ донесе въ Щаба
на дивизията, че е станало изместване на сърбите вдесно. Сър
бите усилили огъня по улиците, открили огьнь и съ две кар
течници. Въ града пристигнали четници, които заели крайните
кжщи.
Поради видимото засилване на сърбите по десния брегъ
на р. Вардаръ, командирътъ на Конната дивизия изостави ре
шението да атакува сърбите, и дивизията остана на заетите
места. Въ донесението си до Щаба на армията за разтоварените
войски на югъ отъ р. Тополка командирътъ на дивизията до
бави, че, ако сърбите събератъ повече сили и настжпятъ, ще
се оттегли къмъ Клисели — Куманово, за да се приближи до

фланга на армията; помоли да му бъде дадена пехота, за да
може да се задържи.
Щабътъ на армията отъ Куманово отговори:
„Указдния оттукъ за ВашигЬ действия съ конницата не могагь
да се даватъ. Вие имате ясно определена задача за достигане. Отъ
донесението Ви заключавамъ, че Вие не развивате достатъчно инициа
тива и дейность; щомъ сте знаели, че иде влакъ съ дружина и другъ—
съ две орждия, можехте съ едно-две орждия съ необходимото при
критие бързо да попречите на стоварването. При наличностьта на две
Ваши батареи и осемь ескадрона Вие можете да се справите съ две
роти и петь орждия, отъ които трите планински и двете нескорострелни.
Оттеглянето Ви не намирамъ за оправдано, и Вие ще носите оттовор-
ностьта, ако се оттеглите само отъ предполагаема опасность.“
Началникътъ на заставата отъ Дол. Караспаръ донесе до
пълнително, че сърбигЪ стоварили съ други два влака единъ
батальонъ, който съ обоза си тръгналъ покрай линията и после—
по долината на р. Бабуна. И този сръбски батальонъ се разто-
варилъ и заминалъ по назначението си безнаказано.
Вечерьта командирътъ на дивизията вл1ззе въ града, дето
лично се ориентира въ положението. Следъ като се завърна
отъ града, той изпрати заповЪдь на командира на 4-и коненъ
полкъ да барикадира мостоветЬ на р. Вардаръ и да ги при
готви за хвърляне; ако сърбигЬ настъпятъ, да отстъпи по шосето
и по долината на р. Дервентъ на артилерийската позиция.
По-късно, когато положението започна да му се представя
като опасно, въ 2140 часа командирътъ на дивизията изпрати
на командира на 4-и коненъ полкъ заповЪдь:
„Предвидъ че съ оставянето само два взвода да охраняватъ мо-
стовегЬ считамъ охранението несигурно, а хвърлянето имъ въ послед
ния моментъ за ненадеждно, то още тази нощь да се хвърлятъ въ
въздуха, следъ което двата взвода да останатъ въ града, при ескадро-
ненъ командиръ и безъ коне.“
Хвърлянето на моетовегЬ само предъ една въображаема
опасность не бЪше оправдателно. Съ това българигЪ щЪха да
попрЪчатъ на своето настъпление и да улеснятъ положението
на сърбигЬ, като се знае, че р. Вардаръ може да бъде мината
само по мостове, и че материали за постройката на нови такива
нямаше.
Но случайностьта помогна. Дъждътъ измокри поставенигЬ
заряди, и само на малкия мостъ бЪха причинени незначителни
повреди. Следъ това мостовегЬ бЪха барикадирани и 6% орга
низирана отбраната имъ така, че барикадираните места да бж-

датъ обстрелвани съ кръстосанъ огънь отъ съседните кжщи;
благодарение на това, мостовете беха задържани до деня на
падането на града.
На 8-и октомврий дивизията нощува на сжщите места.
Презъ деня отъ Щаба на дивизията направиха следните
разпореждания:
1) Колояздачната рота се върна при ядрото на дивизията;
въ гр. Велесъ остана да отбранява мостовете 4/5-и ескадронъ
съ две картечници.
2) Заставата на Дол. Карасларъ бе разделена на две —
едната половина въ Кишина, а другата — въ Карасларъ, съ
районъ за наблюдение к. 559 — Коджиларъ— Ямурларъ.
3) Изпратенъ бе единъ офицеръ съ осемь конника отъ
5-и коненъ полкъ за свръзка съ 7-а дивизия.
4) Въ Щаба на дивизията бе получена отъ Щаба на армията
загюведь № 558: да бждатъ изпратени два ескадрона по източ
ния брегъ на р. Вардаръ къмъ Скопие, за да прекжснатъ теле
графните съобщения съ Качаникъ и да попречатъ на отстж-
пилите сърби да преминати р. Вардаръ и да се оттеглятъ къмъ
Качаникъ. Ескадроните требваше да се присъединятъ къмъ
24-и полкъ за съвместни действия. За цельта бе изпратенъ
единъ дивизионъ отъ б-и коненъ полкъ, подъ командата на
майоръ Смиловъ. Съставътъ на дивизията се намали до седемь
ескадрона и три взвода.
На 9-и и 10-и октомврий Конната дивизия остана на сжщите
места. Дейностьта й презъ тези дни се заключаваше само въ
наблюдение. Презъ всичкото време около Велесъ отъ двете
страни се водй слаба пушечна и артилерийска стрелба.
Изпратениятъ самостоятеленъ разездъ къмъ Криволакъ бе
изненаданъ отъ сърбите; началникътъ на разезда, поручикъ
Ташевъ, бе убитъ, двама конника и три коня беха ранени, а
разездътъ бе пръснатъ. На местото на този разездъ бе изпра
тенъ другъ отъ осемь конника отъ 4-и коненъ полкъ, подъ
началството на поручикъ Продановъ.
Сърбите се засилваха постоянно. Почти всички войски на
Вардарския участъкъ, около Струмица и Градско, вече беха
сменени отъ французите и превозени къмъ Криволакъ и Велесъ.
Но те не предприеха действия срещу града, освенъ бпити да
преминатъ мостовете съ слаби части, които биваха отбивани
отъ българите съ големи загуби за сърбите.
252 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМЛНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Разузнавателните органи не можеха вече да минатъ на дес

ния брегъ на р. Вардаръ, и дивизията не изпълни заповедьта
да разузнава къмъ Прилепъ. Командирътъ на дивизията молй
Щаба на армията да му изпрати пехота, и реши дотогава да
отбранява позицията, която заема дивизията, за което издйде и
заповедь. Височините непосредствено на североизтокъ отъ
Велесъ беха избрани за позиция, на която дивизията ще срещне
сърбите, въ случай че те настжпятъ. Позицията бе разпреде
лена между частите на дивизията, но заемането й бе опреде
лено да стане по сигнала тревога, подаденъ отъ Щаба на диви
зията, когато случаятъ наложи това.
Презъ време на действията Щабътъ на II армия много
уместно и настойчиво искаше отъ Конната дивизия да прояви
своите качества като конница и да изпълни възложената й
задача бързо и енергично.
Заповедьта отъ 3-и октомврий завършваше съ думите:
„Конната дивизия да развие твърде смело своите действия,
резултатите отъ които ще се отразятъ върху действията на
цепата армия“ . Въ такъвъ духъ беха и всички следващи запо
веди отъ Щаба на армията — подканване къмъ смели, реши
телни действия, упреквания въ бездействие и други бележки,
които въ края добиха характеръ на неуместенъ споръ между
Щаба на армията и командира на Конната дивизия.
При движението си къмъ Велесъ първата-слаба съпротива,
която Конната дивизия срещна, бе на десния брегъ на Злетов-
ската река, на Балванските височини. Тукъ командирътъ на
дивизията надцени силите на сърбите, и неоправдано беше
неговото решение да оттегли предната охрана отъ десния
брегъ на Злетовската река, както и главните сили да нощу-
ватъ на 5-и октомврий въ Чешиновци. Това оттегляне беше
една отъ причините, щото дивизията да се яви на следния день
късно при Варсаково, и да нема възможность по петйтк на
пръснатия сръбски 13-и полкъ да мине Вардарските мостове и
да заеме височините по десния брегъ на реката. За такива
действия командирътъ на дивизията поиска да бжде дадена въ
негово разпореждане поне една дружина. Това искане не бе
удовлетворено.
Сърбите при Велесъ постоянно се засилваха. Командирътъ
на Конната дивизия, генералъ Таневъ, като виждаше това и
имаше предвидъ слабите сили на дивизията, мислеше често за
оттегляне, и, най-после, реши да се се отбранява до пристига

нето на пехотна часгь.
На това се дължи упрЪкътъ, който се прави на Конната
дивизия за бездействие по отношение засилването на сърбигЬ
на дЬсния брЪгъ на р. Вардаръ при Велесъ и особено при
Криволакъ, дето 6Ъ допустнато прехвърляне войски на салове,
което доведе до кръвопролитнитЬ Криволашки бойове.
Настжплението на 1/7-а и 2/3-а Разпореж дания на Щ аба на

бригади въ долината на действуващ ата арм ия и на ко-
р. Морава на 7-и и 8-и м андуващ ия I I арм ия. — Докато
октомврий. Власинскиятъ отрядъ се съпроти-
вяваше на границата срещу лЪвия
флангъ на 1 армия, сърбитЬ въ долината на р. Морава се бЪха
оттеглили на линията Тумба— Кукавица— Мъртвица. Върховното
командуване изпрати въ Владичинъ Ханъ единъ полковникъ,
който да обедини командуването на Южноморавския и Вла-
синския отряди и да възстанови движението по долината на
р. Морава. На 5-и октомврий той заповяда Власинскиятъ отрядъ
да удържи позицията си, ЮжноморавскигЬ войски (4-и кадрови
полкъ, 1/17-и батальонъ, 1-и полкъ II призивъ — два батальона,
1-и полкъ III призивъ, две роти доброволци, взводъ последна
отбрана, две батареи, единъ планински артилер. взводъ) да от-
браняватъ р. Елашничка; 4-и коненъ полкъ съ единъ батальонъ
и две орждия да отбранява позицията при Мощица. Но на
б-и октомврий Власинскиятъ отрядъ бЪ отблъснатъ, поради
което той 6Ъ подкрепень съ единъ батальонъ, а конниятъ
полкъ б-Ь насоченъ къмъ Сурдулица.
Следъ като бЪха завладЬни Страцинъ и Куманово, Щабътъ
на действуващата армия заповяда противникътъ да бжде пре-
следванъ, докато бждатъ заети Качаникъ и Скопие, а частитЬ
въ долината на р. Морава да бждатъ усилени съ полска арти
лерия и да завладЬятъ Момина Клисура и Кукаваца планина,
сь което ще облекчатъ спускането на 1-а конна бригада и
26-и полкъ. Следъ това, подъ*общото началство на полковникъ
Бошнаковъ, да се насочатъ къмъ Л-Ьсковацъ и Власотинци, като
охраняватъ лЪвия си флангъ.
Началникътъ на Щаба на II армия, по заповЪдь отъ коман-
дуващия армията, изпрати до командира на 2/3-а бригада и
копие до 1/7-а бригада следната бърза телеграма:
254 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИИ
„Съгласно телеграмата отъ Щаба на действуващата армия

Ме 454 и въ допълнение телеграмата до Васъ отъ 5-и октомврий №497,
Ямболскиятъ и Рилскиятъ полкове, планинското артилер. отделение
и двата ескадрона, подъ командата на полковникъ Бошнаковъ, да
настжпятъ на северъ, съ цель да овлад^ягь Момина Клисура (по
шосето Враня —ЛЪсковацъ) и Влайна (Кукавица) планина, да облек-
чатъ дебуширането на Пернишкия полкъ и 1-а конна бригада въ доли
ната на р. Морава. Следъ това, подъ общата команда на полковникъ
Бошнаковъ, да настжпятъ къмъ ЛЪсковацъ и Власотинци, като бждатъ
взети мЪрки за охранение лЪвия флангъ. Днесъ, 7-и октомврий, Бал
канската и Рилската дивизии влизатъ въ Куманово; неприятельтъ е
битъ по ц-Ълия фронтъ, разпръснатъ и разсЬянъ поради енергичното
преследване; сърбигЬ иматъ голЪми загуби въ убити, ранени и пле
нени. Ще се направи разпореждане да Ви бжде изпратена отъ Кума
ново една дружина съ едно полско артилер. отделение; последното,
когато пристигне, ще вземете и тогава ще тръгнете, а дружината съ
половина ескадронъ и две картечници ще оставите за гарнизонъ въ
гр. Враня. Ще бжце направено разпореждане да бждатъ изпратени
и продоволствените ешелони на Ямболския полкъ и придадените му
части. Щабътъ на армията на 8-и октомврий ще се премести въ
Куманово. Въ Прешово ще бжде Загорскиятъ полкъ съ едно артиле
рийско отделение. Заемането на Влахина планина не се разбира раз
полагане частите горе, на Балкана. Щипъ и Велесъ сж заети. 523/
Съ тази запов^дь се обединяваше командуването на дветЬ

бригади. Но тя 6Ъ получена на 8-и октомврий, поради което
дветЪ бригади продължаваха да действуватъ отделно, като съ
гласуваха действията си чрезъ донесения и условни знаци —
флагове, фенери и ракети.
Настъплението на 2!3-а бригада. — На 7-и октомврий

въ 8 часа бригадата настлши по пжтя Враня — бйлото на Пляч-
кавица планина — к. 1042 — БрЪстовичка Чука — к. 1226, за да
заеме изходно положение за съвместни действия съ 1/7-а бригада.
Движейки се по бйлото на Плячкавица планина, тя 6Ъ об
стреляна отъ единъ взводъ сърби отъ к. 1042. ПреднигЬ части
на колоната се развърнаха, настжпиха енергично и заеха безъ
усилия височината, която сърбигЪ бързо напустнаха. Следъ това
колоната продължи движението си, и привечерь стигна до ви
сочината Брястова Чука, дето нощува.
Отъ заловени пленници 6Ъ установено, че срещу бригадата
действува сръбскиятъ 1-и полкъ (три батальона). При Влади-
чинъ Ханъ били стоварени седемь полски орждия, отъ които две
били изпратени срещу 1/7-а бригада, по долината на р. Морава.
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10*и ОКТОМВРИЙ 255
Лявото странично прикритие — 10/29-а рота — тръгна отъ

височината северно отъ Плячкавица планина къмъ к. 961, но,
поради мъглата и пресечената местнось, то не можа да напредне,
и около к. 1042 бе настигнато отъ колоната. Следъ каТо беха
прогонени сърбите отъ к. 1042, въ което взе участие, по запо-
ведь отъ командира на бригадата, ротата продължи движението
си къмъ Брестова Чука. Макаръ че склоновете на тази чука
да беха стръмни, ротата преодоле мъчнотиите и къмъ 17 часа
стигна на върха на Чуката и я завладе. Сърбите — около единъ
взводъ — отстъпиха, безъ да се съпротивяватъ. Скоро следъ това
пристигна и предната охрана — 2/29-а дружина.
Тъй като страничното прикритие не изпълни възложената
му задача — да заеме к. 961, началникътъ на охраната изпрати
две роти и единъ усиленъ патрулъ да охраняватъ височините
североизточно и северно отъ чуката.
3/29-а дружина — майоръ Анастасовъ, изпратена съ едно
оръдие, две картечници и единъ ескадронъ да охранява тила
на бригадата, стигна къмъ 1230 часа същия день Кралева Кукя,
дето се спре, и на височините южно отъ селото зае позиция,
и се окопа. Придадениятъ къмъ дружината 3/4-и ескадронъ бе
изпратенъ напредъ, да разузнава въ зоната Враня — Гиляне и
Враня — Локарца. Ескадронътъ се насочи къмъ Бояновци, като
изпрати разезди: офицерски — къмъ Прешово и три подофицер
ски — къмъ Търновацъ — Ново Село, Турия — Гиляне и къмъ
Локарца. Следъ като се отдалечиха на три-четири клм. отъ еска-
дрона, те беха обстреляни отъ височините западно отъ Турия и
Търновацъ. Отъ този огънь, отъ донесение на разездите и по
сведения отъ избегали албанци бе установено, че около 400
сърби съ четири оръдия заематъ позиция по височините западно
отъ Бояновци. При това положение ескадронътъ остана при
Бояновци, дето, прикрито въ края на града, наблюдаваше гор
ните посоки, а вечерьта се оттегли да нощува при дружината.
Полковникъ Бошнаковъ получи следните донесения:
1) Отъ командира на 3/29-а дружина, въ 2 3 15 часа, че
пътя къмъ Кралева Кукя сърби не срещналъ. По сведения отъ
местното население, при Ропотово е имало четири оръдия. На
б-и октомврий 200 сръбски войници съ дошли отъ Гиляне въ
Кончулъ, и веднага се върнали обратно, въ Гиляне.
По-късно същиятъ донесе, че шосето между ж.-п. ст. Пав-
ловце и старата сръбско-турска граница е било наводнено; мо
леше да бъде усиленъ съ две роти и две картечници.
256 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О ТЪ 4 и ДО 10»м ОКТОМВРИЙ
Отговорено му бЪ, че неговигЬ две роти сж достатъчни, а

картечници му сж изпратени. Да изпрати разездъ за свръзка
съ настжпващигЬ къмъ Куманово български части.
2) Отъ командира 14/13-а рота, че е заелъ позиция на висо
чината южно отъ Мощаница. Въ селото нямало сърби. Презъ
деня ималъ слаба престрелка съ сръбски патрули и охрани
телни части. Височината северно отъ селото била заета отъ
сръбски части, съ неизвестенъ съставъ.
3) Отъ командира на 3/29-а дружина на 8-и октомврий въ
1 30 часа, че сърбигЬ сж поставили едно планинско орждие на
в. Биляча, едно — на височината при Лучане и едно — при
Насалци. По сведения отъ населението, задъ Кончулъ е имало
три орждия, а гребена отъ Райнце до Кончулъ е заетъ отъ
пехота. Разездътъ, който достигналъ височината задъ Търновацъ,
вид-кпъ 200 сърби съ две планински орждия, идещи отъ Гиляне,
да се качватъ на височината надъ Турия. Разездътъ, изпратенъ
по посока Търновацъ — БрЪзница — Ново Село, стигналъ до
последното село, и не срещналъ сърби.
Ориентиранъ така върху положението около Враня, на
8-и октомврий полковникъ Бошнаковъ реши, като се опира на
позицията около Брястова Чука, да насочи часть къмъ долината
на р. Морава, която да се яви въ тилъ на сърбигЬ около Моща
ница и Мазарачъ и да ги застави да напустнатъ височинитЪ по
лЪвия брЪгъ на рЪката въ този районъ. Въ б часа той изпрати
донесение до командуващия армията за взетото решение и вед
нага пристжпи къмъ изпълнението му. Сжщевременно Щабътъ
на бригадата получи донесение отъ полковникъ Сантурджиевъ,
съ което известяваше докжде предполага да сж стигнали него-
вигЬ части вечерьта, а така сжщо и за намерението си на
8-и октомврий да настжпи къмъ Сурдулица. Въ донесението си
полковникъ Сантурджиевъ добавяше, че по хребета североиз
точно отъ Мощаница има окопани сърби съ две планински
орждия, и че е желателно 2/3-а бригада да насочи въ тази
посока никаква часть за действие въ флангъ и въ тилъ.
Въ свръзка съ това съобщение и съгласно взетото решение,
полковникъ Бошнаковъ направи следнигЬ разпореждания:
1) Въ 930часа до 1/29-а дружина: да се събере на к. 1032, отдето
да изпрати една разузнавателна рота по хребета, който се спуска
къмъ Мощаница, и, ако тамъ има сърби, да ги атакува съ дружината
си въ флангъ и въ тилъ.
2) Главните сили на бригадата да се приближатъ до Бр-Ь-

стова Чука.
3) Въ И 50 часа до командира на 10/29-а рота, капитанъ Язма-
новъ, който, усиленъ съ 12/29-а рота, въ 8 часа бЪше къмъ Висо
чината Чемерникъ, — да заеме съ една рота северозападния край на
к. 664 и да държи подъ огънь двата пътя, водещи къмъ долината на
р. ВЪтерница. Задачата на ротит% е да охраняватъ фланга на бри
гадата, като непрекъснато разузнаватъ съ патрули пътищата, които
водятъ къмъ ЛЬсковацъ.
Къмъ 11 часа главните сили се събраха на Брястова Чука,
дето 3/2-а планинска батарея зае позиция за обстрелване вероят
ните посоки на отстъплението на сърбите.
1/29-а дружина — подполковникъ Селвелиевъ — съ 7/2-а пла
нинска батарея настъпи презъ к. 1032 къмъ ГолЪма Чука. По
пътя на движението си дружината откри около две роти пехота
и половина ескадронъ сърби, които прогони съ артилерийски
и пехотенъ огънь и вечерьта зае Голяма Чука. По този начинъ
височините около Мощаница и Мазарачъ бЪха очистени. Сър
бите се оттеглиха къмъ Иовацъ.
Капитанъ Азмановъ съ 10/29-а и 12/29-а роти продължи
движението си презъ Секире, и къмъ 1915 часа се разположи
по хребетите северно отъ селото, дето 10/29-а рота бе обстре
ляна откъмъ к. 840.
Майоръ Анастасовъ съ двете роти отъ 3-а дружина и едно
планинско оръдие остана на позицията южно отъ Кралева Кукя.
Той донесе на командира на бригадата, че стотина сърби зае-
матъ източния край на Турия; самостоятелниятъ разездъ, изпра-
тенъ къмъ Куманово, срещналъ на около два клм. източно отъ
Прешово две сръбски опълченски роти, които му възпрепят
ствували да напредне на югъ, а далечниятъ разездъ, въ посока
на Локарце (в. Руянъ), открилъ единъ батальонъ сърби около
Неговци и Биляче. Отпосле вероятно този същиятъ батальонъ
билъ забелязанъ да се движи къмъ Райнце.
Командирътъ на ескадрона, придаденъ къмъ 3-а дружина,
потвърди, че проходите при Турия и при Прешово съ заети
отъ слаби сръбски сили; по сведения отъ местните жители,
на 7-и октомврий гр. Куманово билъ завладенъ отъ българ
ските войски.
И тъй, 2/3-а бригада останаЪочти на местото си: 1/29-а дру
жина съ две оръдия отъ 7/2-а планин. батарея и шестима кон
ника — на к. 826; 4/'29-а дружина (три роти), 2/29-а дружина
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., т. III. 17
258 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪ М Ь КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
(четири роти), Картечната рота (две картечници) съ 3/2-а планин.

батарея и 4/4-и ескадронъ — на гребена южно отъ в. Обликъ;
10/29-а рота — на Чемерникъ, 12/29-а рота — на ОЬкирски ридъ;
3/29-а дружина (9-а и 11-а роти) съ едно планинско оръдие,
две картечници, пионерния взводъ и 1/4-и ескадронъ — при
Кралева Кукя; 13/29-а рота — майоръ ДрЪнски — гарнизонъ въ
гр. Враня; Конно-пионерниятъ взводъ — на моста при ж.-п. ст.
Враня.
На 8-и октомврий въ 17 часа въ Щаба на бригадата 6Ъ
получена отъ Щаба на II армия бърза телеграма № 5231), пода
дена въ Крива Паланка по телефона на 7-и октомврий и приета
въ Щаба на 1/7-а бригада въ 13 часа. Може би, поради това
закъснение, което се дължи на лошата свръзка съ Щаба на
армията, 2/3-а бригада загуби цЯлия день 8-и октомврий, безъ
да има срещу нея значителенъ противникъ. На следния день
бригадата 6Я посрещната отъ засилени сръбска части. Поради
липса на свръзка съ 3-а дивизия, бригадата отдЯлй значителна
часть да охранява тила си.
Настъплението на /17-а бригада . — Командирътъ на бри

гадата реши да дочака изравняването на 2/3-а бригада съ него
вата бригада и чакъ въ 1310 часа издаде оперативна заповЯдь
за настъпление:
„1) По сведения, противникътъ заема селата Мощаница и Маза-
рачъ съ пехота и конница, и съ слаби части е настжпилъ отъ Сурду-
лица къмъ Ново Село — в. Просеникъ.
2) ВдЯсно отъ нась, 26-и Пернишки полкъ съ 1-а конна бригада е
завладЯлъ съ бой височинитЯ Букова Глава и Панджинъ Гробъ, като е
насочилъ една дружина съ картечници презъ Вило Коло — Просеникъ—
Равна РЯка. ВлЯво отъ насъ, по височинигЬ на лЯвия брЯгъ на р. Мо
рава, настъпва 29-и Ямболски полкъ съ придадените му части.
3) На отряда ми е заповядано да настжпи на северъ, по долината
на рЯката, съ цель да сьдействува на нашитЯ части, които действуватъ
около Власина, да дебуширатъ въ долината ка р. Морава, за което:
А) Д Я с н а к о л о н а — ма й о р ъ Коевски:
2-а дружина отъ Да задържа упорито висо-
13-и по лкъ ...................1 дружина - чинитЯ около Несвърта, като
Отъ 1 -и ескадронъ на 6*и ко- поддържа тЯсна свръзка съ
ненъ полкъ............... Уг взводъ СрЯдната колона и й съдей-
Всичко: 1 дружина и взводъ ствУва ПРИ настжплението.
конница.
1) Гл. стр. 254.
Б) С р е д н а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ К и р о в ъ :
1- а дружина отъ Днесъ, 7-и октомврий, въ
13-и полкъ.................1 дружина 14 часа, да настжпи въ две ко
3-а дружина отъ лони: лавата — презъ Буйко-
13-и полкъ................. 1 дружина вацъ — в. Рамне Буке (к. 927),
2- а с. с. планинска дясната — презъ Липовацъ —
б а та р е я ......................4 орждия Клисурица, съ цель да заеме
Картечната рота . . . . 4 каречници височините Рамне Буке — Бели
Отъ 1-и ескадронъ на б-и Каменъ и с. Липовацъ, като
коненъ полкъ , , ,8 конника влезе въ свръзка съ дясната
Всичко: 2 дружини, 4 орждия. колона.
4 картечници и 8 конника. Двете планински орждия,
които сж сега на позиция при
4-а дружина, да останатъ вре
менно въ разпореждането на
тази дружина.
В) Л % в а к о л о н а — ма й о р ъ Н а ч е в ъ :
4-а дружина отъ Да задържа сегазаеманигк
13-и полкъ...................1 дружина височини (к. 525) и моста. Съ
Всичко: . . 1 дружина. една рота да настжпи срещу
Мощаница, която, съвместно съ
патрулите, изпратени по десния
бр*Ьгъ на р. Морава, да про-
гонятъ противника отъ горното
село. Да остави една полурота
въ Баня, за гарнизонъ.
4) Другите разпореждания — съгласно по-преди отдадените
заповеди.
5) Азъ ще се намирамъ въ с. Баня, дето да ми се изпращатъ
донесенията.“
Презъ целия день вале силенъ дъждъ, и се разкаля.
Дясната колона на бригадата остана на височините около
Несвърта и Крива Фея. Сърбите не проявиха никакви действия
срещу тази колона.
Средната колона настжпи въ 14 часа и къмъ 1830 часа зае
гребена северно отъ Буйковацъ.
Левата колона остана на позициите си северно отъ с. Баня
(к. 525) и моста на р. Морава при Бресница, като изпрати на-
предъ разузнавателни патрули. Забелязани беха сръбски охра
нителни части на срещния ридъ.
Командирътъ на 1/6-и ескадронъ, майоръ Гелиновъ, следъ
като остави при колоните определения брой конници, съ оста
налите хора отъ полуескадрона тръгна отъ с. Баня по долината
на Мощаничка река къмъ в. Гротъ, за да устрои свръзка съ
2/3-а бригада.
1 *7*
260 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ КЪМЪ КУМЯНОВО ОТЪ 4*н ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Конно-пионерниятъ взводъ остана при ж.-п. ст. Вранска

Баня, да разруши стрелките на железо-пжтната линия.
На около два клм. отъ Мощаница майоръ Гелиновъ бе
обстрелянъ отъ височините. Следъ като съобщи това на коман
дира на 1/13-а рота, която охраняваше моста на р. Морава, майоръ
Гелиновъ продължи движението си къмъ Плячкавица, дето
отново бе обстрелянъ отъ малки отделения сърби. Когато набли
жаваше Плячкавица, той чу силенъ пушеченъ огънь, за който
отпосле узна, че било престрелка, която 2/3-а бригада е водила
по пжтя на движението си. На мръкване майоръ Гелиновъ
срещна части отъ 2/3-а бригада къмъ в. Гротъ и нощува тамъ.
Въ 2130 часа майоръ Гелиновъ изпрати донесение на коман
дира на 1/7-а бригада, че е при 2/3-а бригада. Отъ пленници
узнали, че срещу бригадата имало три батальона отъ 1-и полкъ
II призивъ. На Владичинъ Ханъ били разтоварени седемь орждия,
отъ които две били изпратени къмъ Мощаница. Около послед
ното село, въ долината на р. Морава, е билъ 4-и коненъ полкъ.
Командирътъ на 2/3-а бригада възнамерява на 8-и октомврий
да настжпи къмъ Мощаница, въ тилъ на сърбите. 1/7-а бригада
да прикове сърбите по фронта.
Горното донесение командирътъ на 1/7-а бригада получи
чакъ на 8-и октомврий въ I I 30 часа.
Свръзката, устроена между бригадите презъ деня съ фла
гове, се оказа недействителна — флаговете не се виждаха.
Пусканите ракети вечерьта се наблюдаваха добре.
Въ 1930 часа полковникъ Сантурджиевъ изпрати на коман
дира на 2/3-а бригада донесение за достигнатите места, както
и за намерението си да настжпи на 8-и октомврий къмъ Сурду-
лица. Въ донесението си той съобщи, че по хребета северо
източно отъ Мощаница има окопани сърби съ две орждия, и че
е желателно полковникъ Бошнаковъ да насочи части въ флангъ
и въ тилъ на техъ. Това донесение бе получено въ Щаба на
2/3-а бригада на 8-и октомврий въ 8 55 часа.
Отъ сведенията, събрани на 7-и и презъ нощьта срещу
8-и октомврий, командирътъ на 1/7-а бригада заключи, че сър
бите срещу бригадата сж малко, и сж пръснати на малки групи
по височините. На 8-и октомврий въ 7 часа въ Щаба на брига
дата бе получено донесение отъ началника на Средната колона,
че отъ сръбски пленници-македонци узналъ, че югозападно отъ
Себе Враня сърбите имали две роти съ две картечници на пози
ция, а къмъ Несвърта — една рота отъ 4-и полкъ. При такова
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-И ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 261
положение, къмъ 7 45 часа командирътъ на бригадата изпрати

заповЪдь до началника на Средната колона да продължи настъ
плението си къмъ Себе Враня— Елашница, а началникътъ на
Лавата колона да изпрати двете планински оръдия въ Сред
ната колона.
Средната колона започна настъплението си, преди да получи
заповедьта по бригадата. Въ 2 часа се предадоха двама сръбски
войници-македонци отъ 1-и полкъ 1 призивъ, които казаха, че
две роти сърби имало на върха северно отъ к. 927, а една —
отишла къмъ Несвърта. Веднага следъ това началникътъ на
колоната, подполковникъ Кировъ, заповяда 1/13-а дружина да
настъпи къмъ Себе Враня, за да се яви въ флангъ и въ тилъ
на т^зи части. Началникътъ на колоната настъпи въ 7 часа съ
3/13-а дружина къмъ Себе Враня, за да действува по фронта.
1/13-а дружина настъпи въ 5 30 часа въ указаната й посока.
Но, поради силнопресечената местность и лошото време, наместо
къмъ Себе Враня, тя се насочи къмъ Несвърта, и, безъ да срещне
сърби, на 8-и октомврий вечерьта стигна при това село, дето
нощува въ свръзка съ 2/13-а дружина.
3/13-а дружина, като наближаваше Корбеовачка река, завърза
престрелка съ около две роти сърби. Тъй като 1/13-а дружина
се забави и не се появи на фланга, както се очакваше, начал
никътъ на колоната откри огънь само съ Картечната рота и
планинския артилер. взводъ, който пристигна отъ Левата колона.
Но къмъ 14 часа пристигна на позицията командирътъ на бри
гадата, който, като виде, че сърбите нематъ големи сили, запо-
веда 3/13-а дружина да настъпи и да ги атакува. Въ 1530 часа
дружината, развърната въ боенъ редъ, съ две роти въ бойна
часть, поддържана отъ огъня на Картечната рота и артиле
рийския взводъ, прегази Корбеовачка река и настъпи. Къмъ
17 часа, безъ големи усилия, дружината се изкачи на височи
ните, и ги завладе. Сърбите не дочакаха удара съ ножове, а,
когато българите наближиха на около 600— 800 крачки, напуст-
наха окопите, и се пръснаха въ разни посоки. Поради гори
стата местность, 3/13-а дружина не преследва, а се спре на
бивакъ съ мерки за охранение.
Левата колона — 4/13-а дружина — остана на височината
северно отъ с. Баня. Когато командирътъ на бригадата стигна
при Средната колона и виде, че сърбите не разполагатъ съ
големи сили, изпрати офицера за поръчки отъ Щаба на бри
гадата до началника на Левата колона, съ заповедь: като остави
половина рота въ с. Баня и половина рота да пази моста при

Бресница, съ останалитк три роти да настжпи веднага по
шосето и да прогони сърбигЬ, ако такива срещне. Дружината
настжпи въ указаната й посока и, безъ да срещне сърби, въ
18 часа стигна Превалецъ, дето нощува, като влкзе въ свръзка
съ 3/13-а дружина.
Сркщу Дксната колона (2/13-а дружина) сърбитк|се опитаха
съ слаби сили да настжпятъ отъ посокитк в. Боровикъ и Себе
Враня срещу позициитк на 5-а и б-а роти при Несвърта, обаче
бкха отбити. Къмъ 19 часа 6-а рота съ единъ взводъ зае к. 1286.
Другитк роти останаха на позициитк си.
Майоръ Гелиновъ напустна колоната на 2/3-а бригада, и се
спустна въ долината на р. Морава. Когато минаваше край Клаш-
ница, той бк обстрелянъ отъ сръбски отд^кления. На два клм.
северно отъ моста на р. Морава при Бресница въ 1315 часа той
изпрати на командира на 1/7-а бригада донесение, че 29-и полкъ
е настжпилъ отъ Бркстова Чука по хребета за Мощаница. Къмъ
1315 часа — въ момента, когато е писалъ донесението, колоната
е била на половината на пжтя Бркстова Чука — Мощаница;
по сведения отъ пленници, отъ сръбска страна срещу българитк
въ долината на р. Морава е действувалъ 1-и Врански полкъ
съ три батальона, отъ които двата, които сж действували срещу
13-и Рилски полкъ, презъ нощьта срещу 8-и октомврий отстж-
пили въ неизвестна посока; третиятъ батальонъ отъ полка билъ
разпръснатъ по ротно, полуротно и по отдкления по височинитк
между Плячкавица и Мощаница. Майоръ Гелиновъ нощува съ
разезда въ с. Баня.
И тъй, колонитк на 1/7-а бригада достигнаха и заеха съ
неголкми усилия хребета Превалецъ — Себе Враня, като за
държаха и позициитк си по протежение на сжщия хребетъ при
Несвърта — Крива Фея и по-нататъкъ, до границата.
СърбигЬ въ долината На 7-и октомврий Сръбскиятъ вран-

на р. Морава. ски отрядъ се задоволи съ разузнавателна
дейность. Въ Владичинъ Ханъ пристигнаха
три роти отъ 16-и полкъ, три роти отъ 3-и полкъ I призивъ и
две планински орждия отъ Моравската дивизия (II армия). Отъ
заловенъ пленникъ събраха невкрни сведения, че при гр. Враня
българитк иматъ 29-и полкъ, 4-и коненъ полкъ и малко арти
лерия, а на позиция при Вранска Баня — 13-и и 24-и полкове
съ двадесеть и четири орждия.
НПСТЖПЯЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ __ 263
На 8-и октомврий разузнавателните части срещу 1/7-а бри

гада отстъпиха, но останаха въ съприкосновение съ българските
части. На левия брегъ на р. Морава, срещу 2/3-а бригада, части
отъ 1-и полкъ II призивъ на Голема Чука беха прогонени отъ
българската 1/29-а дружина, и отстъпиха на левия брегъ на
Йовачка река. Сръбските разузнавателни части откриха и сла
бите български части (10/29-а и 12/29-а роти) около Урманце.
Затова началникътъ на Южноморавските войски изпрати 4-и ко-
ненъ полкъ, който беше около Сурдулица, въ долината на
р. Ветерница.
Съ появяването на българската конница около железо
пътните станции Бояновци, Ристовацъ и Прешово, сръбското
командуване започна да привлича въ този районъ опълченски
войски и редовни такива. На 7-и октомврий около Прешово и
на в. Руянъ имаше вече части отъ 11-и кадрови полкъ, при-
стигналъ отъ Призренъ, а около Лучане — Турия и Кончулъ
беха изпратени отъ Гилянския отрядъ около 200 боеца съ
5-а не с. с. батарея да охраняватъ посоката Бояновци — Гиляне.
Това беха частите, които откриха разездите на българската
конница. Сръбскиятъ 11-и полкъ се оттегли на планината Кара
Дагъ да пази посоката Прешово — Гиляне, а частите отъ Ги
лянския отрядъ при Кончулъ се затвърдиха да отбраняватъ по
соката Бояновци — Гиляне; тъй че долината на р. Морава
южно отъ гр. Враня бе напустната отъ сърбите.
Н астж пл ени е то на 2/3-а и Настъплението на 2/3-а бри-

1/7-а б р и га д и на 9-и и гада. — Когато получи заповедьта отъ
10-и о кто м вр и й . Щаба на армията да поеме команду-
(Картограф. приложение № 8). ВЗНеТО НЗ ДВвте брИГЗДИ, ПОЛКОВНИКЪ
Бошнаковъ имаше следните сведения
за сърбите и за 1/7-а бригада: на фронта Грамада — Градня
има три батальона, две оръдия и повече отъ ескадронъ; около
Турия и Райнце — 200 сърби съ артилерия; 1/7-а бригада е до
стигнала линията Боровикъ — Себе Враня — Превалацъ. Въ
същность в. Боровикъ беше въ сръбски ръце.
Докато полковникъ Сантурджиевъ очакваше да получи за
поведи, полковникъ Бошнаковъ предположи, че той ще про
дължи настъплението, както бе донесълъ и както бе уговорено
при срещата въ Враня. На 9-и октомврий полковникъ Бошна
ковъ заповеда частите отъ неговата бригада да настъпятъ:
264 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМА НОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
я1) Ротмисгьръ Калчевъ да изпрати въ 630 часа три разезда,

които да разузнаятъ за противника въ посокитЯ: а) БрЯстова Чука —
Градня — ЛЯсковацъ, б) Брястова Чука —Урманице — Кукавица, в) Бря
стова Чука — с. Девотинъ — Враня, като обърне внимание на Дево-
тинъ, дето, по сведения отъ мЯстното население, е изпратенъ за
сръбската конница хлЯбъ.
2) Полковникъ Лазаровъ — 2-а и 4-а дружини, две картечници,
четири с. с. планински* оръдия и останалата конница — да настъпи
въ 8 часа по пътя БрЯстова Чука — в. Обликъ — Чемерникъ — в. ДрЯ-
нова Глава.
3) Подполковникъ Селвелиевъ — 1-а дружина, две с. с. планински
оръдия и шестима конника — да настъпи незабавно обратно за
к. 1032 (Островичка Чука) и оттамъ смЯло да спустне дружината, за
да заеме височинитЯ при Бачевище, като съ отдЯлни части заеме мо-
стоветЯ при Грамада. Оръдията оставатъ да се движатъ съ дружината.“
Въ 8 часа частигЯ на полковникъ Лазаровъ настъпиха въ
походенъ редъ, съ 2/29-а дружина начело. Къмъ I I 30 часа гла
вата на колоната стигна Здравча Глава (к. 900). Около това
време полковникъ Бошнаковъ получи донесение отъ командира
на 10/29-а рота, която бЪше на позиция на Чемерникъ, че по
протежение на пътя Градня — Грамада, северно отъ Чемерникъ,
се явили твърде дълги противникови вериги, въ сила повече
отъ две роти; заелъ позиция и ги чакалъ; забелязани били и
разезди. По-късно отъ същия 6Ъ получено донесение, че предъ
фронта на 12/29-а рота по ОЬкирски Ридъ се появили също
около 200 души сърби.
Въ I I 40 часа 1-и взводъ отъ 3/2-а планинска батарея, който
още при движението презъ в. Обликъ бЪше заелъ позиция на
северния му склонъ, откри огънь срещу сърбигЬ, по в. Дри
нова Глава и по гребена източно отъ него, но го прекрати скоро
поради мъглата.
Въ 12 часа полковникъ Бошнаковъ заповяда:
1) Командирътъ на 2-о артилерийско отдЯление да снеме дветЯ
оръдия отъ Обликъ и съ четиритЯ орждия да заеме позиция на
Чемерникъ, следъ което да започне подготовката на атаката предъ
фронта на 10-а рота.
2) Полковникъ Лазаровъ, съ 2-а дружина, 10-а рота и две кар
течници, да атакува врага предъ 10-а рота и да го отхвърли на
северъ. Атаката да започне щомъ артилерията започне подготовката.
До вечерьта да завладЯе височината ДрЯнова Глава.
3) Капитанъ Анастасовъ, съ 4-а дружина (три роти), да остане въ
разпореждане на командира на бригадата, задъ височината Чемерникъ.
4) Ротмисгьръ Калчевъ, съ останалитЯ конници, да се прибере
при Щаба на бригадата — на Чемерникъ.
Къмъ 13 30 часа артилерията започна подготовката на ата

ката. Мъглата пречеше на стрелбата, но тя прикриваше настъ
плението на пехотата. Сърбите откриха силенъ, но безреденъ
пушеченъ и артилерийски огънь. 2/29-а дружина, развърната
въ боенъ редъ, съ три роти въ бойна часть и една — въ под-
държка, настъпваше срещу позицията на сърбите при Урманице.
По гребена на Чемерникъ настъпваше 10/29-а рота. Движението
поради пресечената и залесена местности ставаше бавно. Това
бе забелязано отъ командира на бригадата и, когато къмъ
15 часа същиятъ разбра, че настъплението се задържа, защото
дружината изчаквала 10/29-а рота, запов-еда веднага да атаку-
ватъ. 2/29-а дружина и 10/29-а рота се изравниха, и въ 1625 часа
съвместно атакуваха на ножъ позицията на к. 840. Сърбите
напустнаха окопите си и безредно отстъпиха на съверъ, непре-
следвани отъ българите, защото мъглата пречеше за това.
Споредъ сведения отъ пленници, на тази позиция съ били
части отъ 2/1-и батальонъ, две картечници две планински
оръдия и половина ескадронъ.
За да облекчи положението къмъ в. Дренова Глава, коман-
дирътъ на бригадата въ 16 часа заповеда на подполковникъ
Селвелиевъ, когото още отъ сутриньта бе насочилъ къмъ висо
чините при Бачевище, да остави една рота на Островичка
Чука, а съ останалите роти да се насочи по пътя за Градня и
да атакува въ флангъ Дренова Глава.
На командира на 12/29-а рота, който охраняваше фланга
при Дрезговица, изпрати въ помощь 14/29-а рота и му запо
веда да заеме в. Китице (к. 731), отбранявана отъ около 200 сърби.
Полковникъ Лазаровъ да продължи настъплението по билото,
докато завладее в. Дренова Глава, дето да се затвърди и да
влезе въ свръзка съ 12/29-а рота и да потърси такава съ под
полковникъ Селвелиевъ, вдесно.
Въ 1650 часа, преди да получи заповедь отъ командира на
бригадата, полковникъ Лазаровъ настъпи въ походенъ редъ, съ
челна стража 5-а рота. Но мъглата беше толкова гъста, че
движението бе спрено, докато намерятъ водачъ отъ Солачка
Сена. Заповедьта получи въ 2035 часа.
Водачътъ поведе колоната презъ колибите на Солачка Сена
и я покатери на едно плато, което, споредъ него, беше висо
чината Дренова Глава. Къмъ 22 часа колоната се спре и се
разположи на бивакъ съ мерки за охранение — 5-а рота на
500 крачки напредъ, съ фронтъ на северъ. Въ същность коло
266 НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ II ЯРМИЯ КЪМЪ КУМЯНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
ната се спрЯ въ подножието, на около 800 крачки отъ върха.

Допиръ съ сърбитЯ, поради мъглата, колоната не можа да уста
нови. Изпратениятъ взводъ за свръзка съ 1/29-а дружина още
не се б-Ь завърналъ, нито изпрати донесение за мЯстото на дру
жината. Съ 12/29-а рота колоната също нЯмаше свръзка.
Колоната загуби 8 убити и б ранени войника.
12/29-а рота получи заповЯдьта за атаката въ 1430 часа —
въ момента, когато пристигна при нея и 14/29-а рота. За сър
битЯ се знаеше, че съ около една рота и една картечница
заематъ в. Китице (к. 731).
РотитЯ въ боенъ редъ настъпиха срещу сръбската позиция.
Когато наближиха около 50— 60 крачки, сърбитЯ ги посрещнаха
съ рЯдъкъ пушеченъ огънь. ПравЯше впечатление, че това
бЯше огънь на отдЯлни стрелци, които съ останали да при-
криватъ отстъплението. Макаръ че мъглата не позволяваше да
разузнаятъ, бъпгарскитЯ роти се хвърлиха въ атака, и заеха
позицията на сърбитЯ, отдето сърбитЯ бЯха отстъпили. При
тази атака 12/29-а рота даде трима войника ранени.
Подполковникъ Селвелиевъ — 1/29-а дружина и две оръ
дия — настъпи презъ Градище (к. 1032) за Бачевище. Когато
напускаше в. Градище, дружината 6Я посрещната съ пехотенъ
огънь откъмъ Бачевище, а откъмъ Равна РЯка — съ артилерий
ски. Дружината настъпи въ боенъ редъ срещу сърбитЯ по хре
бета Манастирище. Къмъ 20 часа, поради съпротивата на сърбитЯ
и поради тъмнината, дружината се спрЯ между БЯлановце и
Иовацъ, отдето подполковникъ Селвелиевъ донесе на коман
дира на бригадата за действията на дружината презъ деня. Въ
отговоръ на това донесение, командирътъ на бригадата запо
вяда да продължи на следния день настъплението си. да завла-
дЯе височинитЯ северно отъ Бачевище и, когато стигне пътя
Грамада — Градня, да влЯзе въ свръзка съ полковникъ Лазаровъ,
който е при Урманице. Освенъ тази заповЯдь, на подполковникъ
Селвелиевъ 6Я изпратена по-преди заповЯдь да съдействува на
атаката на ДрЯнова Глава.
НЯма документи, отъ които да се види, далй подполков
никъ Селвелиевъ е получилъ всички заповЯди отъ командира
на бригадата, защото той, въ 'същности, не изпълни нито една
отъ изпратенитЯ му такива, а напустна мЯстото си, и, като пътува
цЯла нощь, на разсъмване на 10-и октомврий стигна западно
отъ в. Обликъ, дето и остана да почива.
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и о кто м врий 267
Командирътъ на бригадата получи следнитЪ донесения:

1) Отъ командира на 1/7-а бригада, къмъ 15 30 часа, че частигЬ
огь бригадата съ стигнали хребета Крива Фея — Себе Враня и настжп-
ватъ, за да достигнатъ линията Върбово — Елашница — Върло Стране.
2) Отъ командира на 3/29-а дружина, къмъ 15 30 часа, че, по све
дения отъ бЪглецъ, българинъ-сръбски войникъ, на 6-и октомврий съ
слЪзли на ж.-п. ст. Владичинъ Ханъ три батальона отъ 1-и полкъ,
отъ Моравска дивизия I призивъ, съ цель да подкрепятъ своитЪ войски
при гр. Враня. РотигЪ отъ гЬзи батальони имали по 200 пушки. Свръз
ката съ българскигЬ войски въ Куманово била възстановена.
3) Отъ самостоятелния разездъ, изпратенъ къмъ Брястова Чука—
Девотинъ — Враня, въ 16 часа, че по пътя -СЬкире — Девотинъ нЪма
сърби.
Въ 1630 часа той съобщи на полковникъ Сантурджиевъ
получената отъ Щаба на армията заповЪдь за обединяване дей
ствията на двегЬ бригади, задачата имъ и положението на
2/9-а бригада. Следъ това, въ 18 часа, изпрати до комадуващия
армията следното донесение:
„Днесъ при настъплението, което б*Ь предприето съ 29-и полкъ
къмъ Урманице, съ цель да бъде обхванатъ фланга и тила на против
ника, действуващъ въ долината на р. Морава, на линията Урманице—
Дрезговица, бЪхме посрещнати отъ 2/1-и батальонъ II призивъ, който
съ нощенъ маршъ е пристигналъ тази сутринъ на линията на споме
натите села. Следъ продължителенъ и достатъчно ожесточенъ бой,
противникътъ бе отблъснатъ съ значителни за него загуби по висо
чините въ северна посока. Рилци ще достигнатъ днесъ линията Върло
Стране — Елашница — Върбово. Въ техна посока се води бой, но све
дения още нема. Утре ще се стремимъ да обхванемъ противника въ
долината на р. Морава.“
На 10-и октомврий времето бЪше мъгливо, и валЪше дъждъ.
Отъ разпита на заловени пленници се установи, че срещу
бригадата действуватъ около три батальона, две скорострелни
планински орждия, картечници и единъ коненъ полкъ.
Къмъ 5 часа, когато още не се бЪше съмнало, и видЪ, че
2/29-а дружина не е на Дринова Глава, полковникъ Лазаровъ
заповяда да бжде изпратенъ веднага единъ взводъ отъ 2-а дру
жина да заеме височината, а дружината да тръгне следъ взвода.
Въ 5 30 часа единъ взводъ отъ 7-а рота въ верига настжпи
къмъ височината, а на 300 крачки задъ взвода тръгна дружи
ната въ походенъ редъ — 7-а, 8-а, 6-а, 5-а и 10-а роти. Кар
течната рота и планинскиятъ артилерийски взводъ требваше да
тръгнатъ следъ 8-а рота, но се забавиха съ натоварването си.
На 300 крачки отъ върха изпратениятъ напредъ взводъ 6Ъ
268 НАСТЖПЛЕНИЕТО НА и армия КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4- и ДО 10-и окто м врий
посрещнатъ съ силенъ огънь. Изненадана, дружината залегна.

НенатоваренигЪ още съ орждията и картечниците коне се
изплашиха. Веднага предните две роти откриха огънь, а другите
роти поставиха ножовете, и се спустнаха да атакуватъ. Сърбите
избегаха къмъ Китице. Артилерията на сърбите отъ Китице
откри огънь по заетата вече Дренова Глава. Планинскиятъ арти
лерийски взводъ на дружината откри огънь, но снарядите му
попаднаха въ българската пехота. По сигнала „Отбой“ , подаденъ
отъ ротите, огъньтъ на взвода бе прекратенъ. Виждаше се, че
сърбите сж дошли на тази позиция малко преди разсъмване.
Презъ време на боя на Дренова Глава Щабътъ на брига
дата беше на в. Чемерникъ. Още въ 6 часа откъмъ върха се
чуваше пехотенъ огънь, а по-после — и артилерийски. Но гжстата
мъгла, която покриваше в. Чемерникъ, не позволяваше да се
види, какво става напредъ; по телефона, построенъ презъ нощьта,
не можеше сжщо да се узнае нещо, защото хората, изпращани
отъ предната станция да търсятъ командира на 29-и полкъ, се
губеха въ мъглата. Отъ изпратения къмъ Дренова Глава разездъ
до 9 часа не бе получено донесение, поради това командирътъ
на бригадата, заедно съ Щаба си, излезе напредъ да разузнае
лично положението.
Къмъ 10 часа мъглата, която покриваше върховете Чемер
никъ и Дренова Глава, се повдигна, и се забелязаха двете
орждия отъ 3/2-а планин. батарея на Дренова Глава, които стре
ляха по посока на в. Китице (к. 958). Върхътъ Китице, обаче, бе
закритъ отъ мъгла. Отъ ранени, които се връщаха, разбраха,
че частите на полковникъ Лазаровъ сж били изненадани съ
огънь отъ страна на сърбите, но по-после сърбите били ата
кувани и отблъснати.
Командирътъ на бригадата заповеда:
Командирътъ на 4/29-а дружина съ две орждия отъ в. Чемерникъ
да излезе съ 15*а и 16-а роти напредъ и да подкрепи полковникъ
Лазаровъ; 12-а и 14-а роти при Дрезговица да съдействуватъ, като
атакуватъ въ флангъ и въ тилъ.
Полковникъ Лазаровъ почака да пристигнатъ подкрепле
нията, но до 13 часа те не пристигнаха. Тогава той организира
атаката съ 2/29-а дружина и 10/29-а рота, като насочи първата
да атакува по фронта, а втората — скрито въ флангъ и въ
тилъ в. Китице. Въ това време пристигнаха 15/29-а и 16/29-а
роти и 2-и взводъ отъ 3/2-а планин. батарея. Двете роти останаха
въ резервъ, а артилерийскиятъ взводъ зае позиция на в. Дренова
НАСТЪПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-я ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 269
Глава, при 1-и взводъ отъ същата батарея. Гъста мъгла покри
ваше околната мЪстность, и нищо не се виждаше. За избягване
грешки въ попаденията на снарядите, веригите се свързаха съ
артилерията посрЪдствомъ телефонъ.
3/2-а батарея отъ Дринова Глава започна да обстрелва
в. Китице, и, следъ кратка стрелба, пехотните роти започнаха да
настжпватъ. Огъньтъ на сърбите, поради мъглата, беше недей-
ствителенъ, и настъпващите български роти, съ малки спирания,
продължиха настъплението си. Къмъ 17 часа сърбите усетиха
приближаването на атакуващите роти и усилиха огъня си —
пушеченъ и артилерийски. Българската артилерия същ о усили
огъня си, но нейното действие беше повече морална подкрепа на
собствените войски, защото нищо не се виждаше отъ мъглата.
Когато веригите на атакуващите части достигнаха на около
стотина крачки отъ окопите на сръбите, сръбскиятъ огънь по-
утихна, но сърбите започнаха да хвърлятъ бомби, които причи
ниха чувствителни загуби въ редовете на българите. Загубите
и нравственото въздействие на бомбите не поколебаха духа на
атакуващите роти. Въ 1730 часа, съ големо въодушевение, ро
тите се хвърлиха на ударъ съ ножове, и принудиха сърбите въ
паническо бегство да напустнатъ окопите си.
2/29-а дружина и 10/29-а рота останаха на позиция на
в. Китице (к. 958), и се окопаха. 15/29-а и 16/29-а роти, заедно
съ 3-а батарея, останаха на Дренова Глава; 12/29-а и 14/29-а
роти, поради пресечената местность, стигнаха на позицията къмъ
полунощь. Другите части отъ бригадата останаха по местата си:
Щабътъ на бригадата, 1/29-а дружина (три роти), съ две пла
нински оръдия и единъ ескадронъ се установиха при северо
западните поли на в. Обликъ, 1/29-а рота беше охранение на
в. Градище; 3/29-а дружина (9-а и 11-а роти), едно планинско
оръдие и единъ ескадронъ — при Кралева К укя; 13/29-а рота —
въ гр. Враня.
Вь бойовете за завладяване върховете Дренова Глава и
Китице бригадата загуби: отъ 29-и полкъ — 15 войника убити
и 1 офицеръ, 2 кандидатъ-офицери и 154 войника ранени; отъ
2-о планин. артилер. отделение — 3 войника ранени.
За зйгубите на сърбите нема точни данни, но те оставиха
на бойното поле доста убити и ранени и много трофеи — пушки,
патрони, окопни сечива и платнища.
Въ 10 часа бе получено въ Щаба на бригадата донесение отъ
полковникъ Сантурджиевъ, съ което извести, че вечерьта частите
270 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ К Ь М Ъ КУМАНОВО ОТЪ 4 и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
му достигать линията в. Кръстата Бука— Стайковце— Елашница—

Върбово. На тази линия бригадата ще се укрепи и ще чака
пристигането на полската артилерия отъ Куманово. Въ с. Баня,
за гарнизонъ и да охранява моста при Бресница, е оставена
една полурота. На югъ самостоятелните разезди влязоха въ
свръзка съ 32-и полкъ, който нощува въ Прешово.
Въ 14 часа полковникъ Бошнаковъ донесе на команду-
ващия армията за завладяването на Дринова Глава и за настъ
плението къмъ Китице. Л въ 18 часа той изпрати второ доне
сение, че се продължава атаката на в. Китице, че македонските
българи се предаватъ, и че отъ техъ се установява, че срещу
Ямболци действуватъ 2-и и 3-и батальони отъ 1-и Врански полкъ
съ две картечници, две оръдия и три ескадрона.
Настъплението на Н7-а бригада. — Командирътъ на

1/7-а бригада имаше сведения, че сърбите се укрепяватъ по
десния брегъ на р. Елашничка, че иматъ артилерия, и че отъ
Владичинъ Ханъ имъ подвозвать подкрепления. ТЕзи сведения
б-Еха точни. Като не получи запов-Едь отъ полковникъ Бошна
ковъ, той реши да продължи настъплението и тръгна съ Щаба
си отъ колона на колона, за да имъ предаде лично запов-ЕдигЕ:
Ескадронънъ отъ л-Ьвия бр-Ьгъ на р. Морава да поддържа свръзка
съ 2/3-а бригада.
Лавата колона да мине временно къмъ отбрана и да пази моста
при Превалацъ, който да се минирали да се нагоди за минаване на
пехота; ако 29-и полкъ е миналъ р. Иовачка, колоната да настжпи и
стигне до Върбово; въ случай на отстжпление, началникътъ на ко
лоната да заповяда моста да бжде разрушенъ.
Средната колона да предаде орждията на Дясната и да стигне
линията Елашница — Стайковце.
Дясната колона да задържи върховегЪ Боровикъ, Грамада и
Просеникъ, а съ две роти и две орждия да настжпи презъ Ново Село
и достигне до в. Кръстата Бука — Курина Чука.
Полуескадронътъ настъпи по шосето за Върбово. На два клм.
южно отъ селото той 6Е обстрелянъ отъ две малки групи, и
донесе на командира на бригадата, съобщи на челната стража
на ЛЪвата колона, и се завърна къмъ Паневле. Въ това време
ЛЪвата колона завърза бой съ сърбитЕ северно отъ Върбово.
Полуескадронътъ мина по моста на лЪвия брЪгъ на р. Морава,
дето остана да нощува.
ЛЪвата колона съ две роти (15/13-а и 16/13-а) къмъ 11 часа
стигна до Върбово. 16/13-а рота се насочи къмъ Елашница. Скоро
тя 6Ъ посрещната откъмъ тази посока съ кръстосанъ пушеченъ

и артилерийски огънь, и се върна на хребета непосредствено
предъ Върбово.
Съпротивата на сърбигЬ не бЪше голяма, но, поради неиз-
вестностьта и получената запов-Ъдь, колоната се спрЪ.
Къмъ 1730 часа пристигна и 13/13-а рота, която бЪ оставена
за гарнизонъ въ с. Баня. 4/13-а дружина зае хребетитЪ при
Върбово, дето нощува.
Средната колона настжпи въ две колони.
1/13-а дружина, безъ планинския артилерийски взводъ,
който остана при 2/13-а дружина, настжпи въ 9 часа отъ Не-
свърта въ походенъ редъ, съ 2-а рота въ челната стража, и се
спустна къмъ Богошевце. Къмъ 11 часа, когато наближаваше
последното село, дружината бЪ обстреляна отъ сръбски патрули.
Челната стража се развърна, откри огънь и прогони сърбитк
3/13-а дружина настжпи въ 8 часа отъ Чаголски Ридъ въ
походенъ редъ, като изпрати напредъ 10-а рота въ рекогносци-
роваченъ отрядъ. Къмъ 1330 часа, когато минаваше покрай Бого
шевце, 10-а рота 6Ъ обстреляна отъ сърбигЬ откъмъ к. 610. Ро
тата се развърна въ боенъ редъ, прогони сръбскитЬ слаби части
и зае к. 610. Следъ 10-а рота настжпиха и другитЪ роти, и ця
лата дружина се развърна, и зае позиция въ пространството
между Върбово и Ръжавица.
Скоро следъ това сърбигЪ откриха артилерийски огънь от
къмъ Тумба, Лазарова Шума и отъ лЪвиятъ брЪгъ на р. Морава.
Отъ лично разузнаване и по донесение на патрулигЬ, под-
полковникъ Кировъ оцени, че срещу колоната сърбитЪ иматъ
около два батальона и две орждия, които заематъ позиция по
дЪсния брЪгъ на Елашничка — отъ р. Морава до в. Мъртвица.
Той насочи 1/13-а дружина къмъ Горуница (лЪвиятъ флангъ на
сърбитЪ), а 3/13-а — по фронта, като помоли 4/13-а дружина да
настжпи къмъ Лазарова Шума и да съдействува на атаката.
Чакъ къмъ 20 часа на 9-и октомврий 1/13-а дружина успЪ
да стигне на Ръжавишки ридъ и поради напредналото време
нощува тамъ съ бойно охранение. 3/13-а дружина сжщо не
можа да напредне и остана да нощува на позицията на к. 610.
Дясната колона — 2/13-а дружина — получи заповЪдьта въ
З ^ ч а с а . б-а и 8-а роти и планинскиятъ артилерийски взводъ
настжпиха къмъ Ново Село, но до вечерьта стигнаха до линията
в. Чука — хребета Попови Кошари. ПатрулигЬ на колоната бЪха
срещнати съ огънъ оть къщ ите на Ново Село, и началникътъ

на колоната откри артилерийски огънь срещу сръбските стрелци
и ги прогони. Ротите останаха да нощуватъ на достигнатите
височини — Чука — Попови Кошари.
И тъй, колоните на 1/7-а бригада не успеха да стигнатъ до
указаните имъ места. Поради това командирътъ на бригадата
изпрати заповеди до началниците на колоните: на 10-и октом-
врий да достигнатъ местата си, и да се затвърдятъ на техъ.
Полковникъ Сантурджиевъ се убеди, че сърбите се засилватъ
постепенно — появи се полска артилерия, наблюдавани беха и
влакове да пристигатъ на Владичинъ Ханъ. Поради това той
реши да се укрепи на линията Стайковце — Елашница —
Върбово, да дочака полските батареи отъ Куманово и тогава
да продължи настъплението.
На 10-и октомврий времето беше все тъй лошо. Сутриньта
командирътъ на бригадата отиде съ Щаба си на к. 610.
Заповедь за настъпление отъ общия началникъ, полков
никъ Бошнаковъ, още не бе получена въ Щаба на бригадата.
Такава се получи въ 1430 часа, когато частите беха стигнали
до своите места.
Зъ 7 часа въ Левата и Средната колони се започна пуше-
ченъ и артилерийски огънь. Сърбите имаха превъзходство въ
артилерия. По-късно сръбска артилерия се обади отъ хребета
между Стайковце и Вади Три.
Левата колона (4/13-а дружина) получи заповедь да про
дължи настъплението си, но тя бе силно обстреляна отъ арти
лерията на противника, а деснофланговата 15-а рота бе при
нудена даже да се оттегли.
3/13-а дружина настъпи въ боенъ редъ въ 7 30 часа. Скоро
тя попадна подъ силенъ кръстосанъ артилерийски огънь, и бе
принудена да спре настъплението си, и да се окопае на позиция
южно отъ Елашница. Двете придружаващи дружината пла
нински оръдия беха безсилни да се борятъ срещу сръбската
артилерия. При това те не действуваха добре, и стана нужда
да бъде извиканъ техникъ отъ 29-и полкъ да ги поправи.
1/13-а дружина се опита същ о да настъпи. Настъпващите
роти беха принудени да водятъ борба по-скоро съ местностьта,
отколкото съ противника. Предниятъ долъ бе непроходимъ.
Сръбската артилерия откъмъ Стайковце обстрелваше непре
къснато, макаръ съ редъкъ огънь, дола. Отделни групи сърби-
стрелци, настанени изъ скалите, непрекъснато обстрелваха

ротите. Срещу 3-а рота сърбите преминаха и въ настъпление,
но, посрещнати съ огънь, обстреляни и отъ собствената имъ
артилерия, гЪ бЪха отбити. Срещу 4-а рота сърбите спустнаха
къмъ дола една рота отъ в. Градище. Ротите нощуваха въ дола,
а на следния день се оттеглиха на Домино Гумно.
Дясната колона (2/13-а дружина и 2-и планин. артилер.
взводъ) настъпи на 10-и октомврий въ 6 часа отъ Чука (Кри-
вофейско)— Попови Кошари къмъ Ново Село — Кръстата Буква—
Курина Чука. Последните върхове бЪха заети отъ около една
рота сърби III призивъ, които, следъ два-три залпа, дадени отъ
6-а и 8-а роти, избягаха, и колоната къмъ 11 часа зае висо
чините.
Къмъ 1415 часа, следъ като се увери, че Девата и Средната
колони не ще могатъ да напреднатъ, командирътъ на брига
дата заповеда: Дясната колона да настъпи по хребета Върло
Стране и да действува въ флангъ и въ тилъ на сърбите, за
съдействие на Средната и Левата колони; 5-а рота да настъпи
по левия брегъ на р. Елашничка къмъ в. Боровикъ и да съдей-
ствува на Лесната колона.
Средната колона да настъпи съ десния си флангъ, като
1/13-а дружина настъпи отъ Домино Гумно и заеме Стайковце,
за да облекчи настъплението на Десната колона, а 3/13-а дру
жина и Левата колона да продължатъ настъплението си
по фронта.
1/13-а дружина съ трите си роти се опита да настъпи къмъ
Стайковце, но, поради пресечената местность, гората и късното
започване на настъплението, най-после и поради срещнатата
съпротива, ротите не можаха да преминатъ дола на р. Елаш
ничка, и се върнаха обратно, на хребета Домино Гумно.
Десната колона къмъ 13 часа настъпи отъ Кръстата Буква
къмъ Върло Стране, на който върхъ сърбите беха добре око
пани. Двете планински оръдия заеха позиция на в. Мали Яло-
викъ и откриха огънь; 6-а рота настъпи енергично. Лртиле-
рийскиятъ и пушечниятъ огънь се усили. Сърбите започнаха да
напускатъ окопите си, но къмъ 16 часа пакъ се върнаха. Те
получиха подкрепления. Три оръдия едно следъ друго от
криха огънь.
На мръкване 6-а рота, подъ прикритието на 2-и взводъ отъ
8-а рота, отстъпи въ редъ къмъ Мали Яловикъ и Курина Чука,
като успе да изнесе и всичките си ранени.
Сърбите забелязаха отстъплението на българите и започ

наха да преследватъ, като къмъ 20 часа се появиха части, които
имаха намерение да обходятъ десния флангъ на разположението
на българите. Началникътъ на колоната събра частито си на
върховете Мали Яловикъ и Курина Чука, дето възнамеряваше
да се задържи, но, поради обхождането отъ сърбите, той оттегли
частите на Кръстата Буква. Сърбите, обаче, упорито преслед
ваха и заплашваха фланга на колоната. При такова положение
и понеже бе невъзможно поради тъмната нощь и мъглата да
заеме близка по-задна позиция, началникътъ на Десната колона
заповеда частите да отстъпятъ къмъ границата. Следъ умори-
теленъ нощенъ походъ 6-а и 8-а роти на 11-и октомврий къмъ
4 часа стигнаха граничния постъ Ржана; 5-а рота остана на
височините при Несвърта.
Десната колона загуби: 1 офицеръ (подпоручикъ Стоя-
новъ К.) и 3 войника убити и 24 войника ранени.
Полуескадронътъ настъпи отъ Превалацъ и откри местото
на 1/29-а дружина, която къмъ 1345 часа водеше бой съ сръбски
слаби части на хребета Манастирище. Той нощува въ Паневле.
И тъй, частите на 1/7-а бригада достигнаха линията в. Раз-
кръстъ — Крива Фея — Несвърта — Домино Гумно — Върбово —
в. Просеникъ.
По донесение отъ 3/2б-а дружина, полковникъ Сантурджиевъ
узна, че частите отъ левия флангъ на I армия (26-и пехотенъ
и 1-и коненъ полкове) се намиратъ на линията Ярчева махала
Панджинъ Гробъ— Власотинското блато.
Разположението на 1/7-а и 2/3-а бригади беше много широко.
Резултатъ отъ обединеното командуване на бригадите немаше.
По височините на левия брегъ на р. Морава немаше части,
освенъ една рота (14/13-а) северно отъ Прибой, която не беше
въ свръзка съ частите отъ 2/3-а бригада; главните сили на
последната беха на осемь до десеть клм. далечъ отъ р. Морава.
*
* *
При такова разединено действие на бригадите, сърбите

можеха съ силите, съ които разполагатъ, да осуетятъ или, най-
малко, да забавятъ заемането отъ страна на българите Кука-
вица планина— Момина Клисура, като разбиятъ бригадите поот
делно. Но Сръбското главно командуване не си постави такава
цель. Отъ хода на действията то схвана, че стремлението на
българите е да заобиколятъ Моравската (Гърделичката) теснина
НЯСГЖПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 275
и- да излЪзатъ по долината на р. ВЪтерница къмъ ЛЪсковацъ.

Поради това те се стремиха да засилятъ войските си по двата
бр4га на р. Морава, за да привлЪкатъ повече противникови
сили въ тази посока. За цельта Сръбскиятъ врански отрядъ съ
една по-силна група бе заелъ позиция на десния брЪгъ на
р. Елашничка и по височините около Бачевище, а друга, по-
малка (1-и полкъ II призивъ и 4-и коненъ полкъ), бе изпратена
къмъ долината на р. Ветерница.
На 10-и октомврий левата група се задържа на десния
брегъ на р. Елашничка. Крайниятъ десенъ флангъ, подъ на
тиска на 2/3-а бригада, отстъпи североизточно отъ линията
Китице (к. 958)— Дренова Глава— Разкръстъ.
Сръбското главно командуване заповеда на командуващия
I армия да изпрати единъ пехотенъ полкъ въ Владичинъ Ханъ.
въ разпореждане на началника на Южноморавските войски,
Д ейность о к о л о На 2-и октомврий сръбските войски около

гр. С трум ица.гр. Струмица постигнаха малъкъ успехъ, но въ
това време 7-а дивизия се надвеси надъ Ко-
чанското поле, и началникътъ на Войските въ новите области
заповеда: въ случай на нужда, Радовишкиятъ отрядъ да отстъпи
къмъ р. Брегалница.
На Вардарския участъкъ бе уговорено французските части
да сменятъ сръбските войски, и последните да заминатъ на
северъ, но началникътъ на французските войски намираше, че
сменяването требва да стане, когато пристигнатъ повече войски.
Тогава началникътъ на отряда поиска помощь и реши на 3-и ок
томврий да настъпи къмъ Чепели.
На 3-и октомврий сутриньта 12/14-а рота зае безъ съпро
тива сръбския постъ на височините източно отъ Юксекъ
Махала, а къмъ 14 часа забеляза, че сърбите снематъ постовете
си, и се оттеглятъ къмъ гр. Радовишъ.
Къмъ Ришъ сърбите не продължиха настъплението, а сймо
водеха престрелка съ части отъ 3-а гранична рота, която се
опита да възвърне загубените постове. Командирътъ на 4/14-а
дружина, като предполагаше, че сърбите ще настъпятъ къмъ
Ришъ заповеда на граничната рота, батареята и сборната рота
да заематъ в. Еленица. Тъй като силите беха недостатъчни да
отбраняватъ тази позиция, и тъй като сърбите настъпиха къмъ
Попчево, насочените части се върнаха обратно, при това село.
18*
276 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО О ТЬ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
Въ 8 часа сръбски слаби части се насочиха да атакуватъ

14-а рота, намираща се при граничния постъ Плаушъ, но беха
отбити. Къмъ 14 часа срещу ротата настъпи единъ батальонъ
съ две картечници, а по-късно сърбите вкараха въ действие и
артилерия. Къмъ 1830 часа ротата отстъпи, и въ 20 часа се
прибра въ с. Попчево.
13-а и 15-а роти беха на два клм. северно отъ Костурино.
Около гЬхъ се събраха и отблъснатите гранични постове.
Капитанъ Жековъ назначи нови десеть гранични поста отъ по
30 войника, взети отъ ротите и отъ граничните войници. Тези
постове той разположи срещу заетите отъ сърбите десеть бъл
гарски поста, отъ двете страни на шосето за Дойранъ, и имъ
заповеда да се окопаятъ и да пазятъ новата линия. Постовете
заеха местата си къмъ 11 часй. Къмъ същото време пристигна
и 11-а рота, която нощува северно отъ Три Води, и сутриньта
бе настъпила къмъ Костурино.
Сърбите беха заели всички гранични височини отъ двете
страни на шосето.
Въ 12 часа капитанъ Жековъ настъпи. Ротите при настъп
лението си увлекоха и граничните постове. Сърбите откриха
силенъ пушеченъ огънь, но ротите продължиха настъплението
си и ги отблъснаха чакъ до заставите имъ. Северно отъ Ме-
мишли и Каяли къмъ 1630 часа сърбите получиха подкрепление
и контъратакуваха, но беха спрени; те стреляха до тъмно.
13-а рота (два взвода) успе да се приближи незабелязано
до първите сръбски окопи на в. Орманли, и къмъ 16 часа ги
завладе. Следъ това продължи настъплението си и завладе и
върха. Сърбите избегаха къмъ Орманли.
Следъ като беха възстановени постовете на границата, ро
тите се оттеглиха въ Костурино, но презъ нощьта получиха
заповедь отъ командира на 4/14-а дружина да отстъпятъ къмъ
Три Води, защото 14-а рота е отстъпила отъ границата, и сър
бите съ заели поста Чепели. %
На 4-и октомврий на позицията при Попчево пристигна

командирътъ на 3-а дружина, съ 10-а рота и 2/7-а батарея.
На 5-и октомврий въ 13 часа, споредъ сведения на бъл
гарите, сърбите имаха: на в. Орманли 150 души, срещу Косту
рино около 200 души и срещу Злешово 60 човека. Освенъ
това, всеки постъ беше заетъ съ около 25 войника.
•4
Въ 1530 часа 11-а, 13-а и 15-а роти настъпиха. Сърбите

дочакаха съ огънь българите до 300 крачки, а следъ това
отстъпиха къмъ Козлу Дере.
Вечерьта пристигнаха въ Костурино 9-а и 10-а роти съ
едно планинско оръдие. Началството на всички роти — 9-а, 10-а,
11-а, 13-а, 15-а и 4-а гранична — пое командирътъ на 3-а дру
жина, майоръ Веселиновъ.
На б-и октомврий майоръ Веселиновъ насочи ротите източно
отъ Орманли и западно отъ шосето и завладЪ всички постове
и височините отъ двете страни на шосето за Дойранъ. На
достигнатите места ротите се спреха и се окопаха. Вечерьта
пристигна на позицията и 12-а рота. Преследването на про
тивника бе преустановено поради заповедьта отъ командира на
14-и полкъ, който пристига въ гр. Струмица, — да не се увли-
чатъ ротите въ настъпление, за да не се попречи на по-ната
тъшните действия.
На позицията при Попчево беха останали 14-а и 16-а роти
и 2/7-а батарея и две оръдия отъ 8/2-а планин. батарея. Коман
дирътъ на дружината оцени, че височините югозападно отъ
Попчево имаха важно значение за по-нататъшните действия,
поради което, като донасяше за положението южно отъ Косту
рино, той моли да му бъде разрешено да заеме казаните висо
чини. Командирътъ на полка изпрати на 6-и октомврий 2-а дру
жина да заеме височините, а командирътъ на 4/14-а дружина
изпрати къмъ Чепели и 16-а рота. На 7-и октомврий 5-а, 8-а и
10-а роти настъпиха отъ Попчево къмъ Плаушъ и заеха всички
гранични постове южно и северно отъ к. 895.
Сърбите по това време се сменяваха отъ французите, поради
което и отстъпиха, безъ да окажатъ съпротива. %
Ротите отъ 14-и полкъ презъ време на бойовете отъ 3-и до

7-и октомврий дадоха загуби: 4 убити, 18 ранени и 8 изчезнали
войника; изстреляха 76,000 патрона. За другите български части,
както и за загубите на сърбите, нема сведения.
И така, на 7-и октомврий 14-и полкъ бе разположенъ:
2-а дружина, съ 5-а, 8-а, 16-а роти и единъ взводъ отъ
б-а рота и едно планинско оръдие, — на граничните височини
отъ Баракли до Чепели; останалите роти и Щ абътъ на дружи
ната — на позиция източно отъ Попчево; 3-а дружина, съ 9-а,
10-а, 12-а, 13-а и 15-а роти и две планински оръдия, — на ли
нията на граничните постове отъ Злешовския до Орманлийския
постове; 4-а дружина, съ 14-а рота и 2/7-а батарея, — на позиция

източно отъ Попчево; 1-а дружина, Сборната рота на поручикъ
Пановъ и Щабътъ на 14-и полкъ — въ гр. Струмица; Конниятъ
дивизионъ — въ с. Василево.
Сръбските войски, както се каза, подъ натиска на българите
напустнаха граничните височини, и се оттеглиха къмъ долината
на р. Вардаръ. Презъ време на това отстжпление сръбските
войски въ Струмишкия районъ беха сменени отъ французски.
Войските отъ Радовишкия граниченъ участъкъ (13-и кадрови
полкъ) заминаха по обикновенъ пжть презъ Щ и п ъ за Велесъ,
а войските отъ Вардарския граниченъ участъкъ — отъ Удово
по железницата къмъ Криволакъ — Велесъ. На местото на сръб
ските войски въ Струмишкия районъ останаха седемь батальона
отъ французската 156-а дивизия.
Сръбското главно командуване при преговорите за образу
ване Солунския фронтъ изказваше желание щото стоварените
въ Солунъ французски войски да бждатъ изпратени въ Нишъ.
Французското правителство, обаче, не възприе това гледище, а
реши солунските войски да бждатъ употребени, преди всичко,
за запазване съобщенията между Солунъ и Сърбия, и заповеда
да бждатъ съсредоточени въ Струмишкия районъ войски, които
да отбраняватъ железния пжть Демиръ Капия — Удово — Гевгели,
а сръбските войски да заминатъ на северъ.
Следъ 176-и полкъ, до 8-и октомврий на ж.-п. ст. Струмица
пристигнаха африканските 1-и и 2-и полкове. На 6-и октомврий
пристигна на ж.-п. ст. Гевгели африканскиятъ 8-и коненъ полкъ,
съ задача да охранява ж.-п. ст. Гевгели и да разузнава къмъ
българската граница въ зоната отъ гръцката граница до пжтя
Струмица — Раброво.
На 5-и октомврий следъ пладне командуващиятъ сръбските
войски при гр. Струмица получи заповедь да отправи единия
полкъ къмъ Велесъ, а другия — къмъ Криволакъ; той разпореди
частите да се оттеглятъ презъ нощьта. Французските войски се
разположиха така: два батальона съ една батарея — срещу Ка-
лъчково да отбраняватъ посоката Струмица — Калково и други
два батальона съ една батарея — срещу Валандово да отбраня
ватъ изхода на пжтя Струмица — Раброво и пжтя Раброво — Дой-
ранъ. На останалите части отъ отряда бе възложена непосред
ствената отбрана на железо-пжтната линия, като бе оставенъ
и единъ резервъ при ж.-п. ст. Струмица. На 6-и октомврий
тръгна първиятъ влакъ съ сръбски войски къмъ Криволакъ —
Велесъ. 8-и коненъ полкъ пристигна въ Гевгели съ два еска-

дрона. Единиятъ ескадронъ получи назначение да охранява
десния флангъ на 15б-а дивизия, а другиятъ — остана въ раз
пореждане на командира на дивизията.
На 7-и октомврий командирътъ на французската 156-а ди
визия пое командуването на участъка, като разположи Щаба
си въ ж.-п. ст. Струмица.
Нападение на жел&зния пжп> при Удово на 9-и октом

ври /?. (Картограф, приложение № 9). — Въ Щ . Д А. се полу
чаваха редовно всички донесения за действията около гр. Стру
мица отъ действуващит-Ь тамъ части или чрезъ Щаба на
II армия. На 4-и октомврий началникътъ на Щ . Д. А. изпрати
въ гр. Струмица до поручикъ Пановъ, копие до подполковникъ
Анастасовъ, следната телеграма:
„Щомъ пристигне командирътъ на 14-и полкъ, подполковникъ
Комсиевъ, предайте му, че той става общъ началникъ на всичките
наши части, които действуватъ около гр. Струмица; да обедини коман
дуването на частите и да ги организира, за да изпълни следната
задача: да настжпи къмъ Демиръ Капия, съ цель да достигне
нЪкои отъ мостовете на р. Вардаръ и да разруши, както гЬхъ, така
и други технически съоржжения по линията и мостовете по прито
ците на р. Вардаръ. Яко мостътъ при Удово е силноукрепенъ и защи-
щаванъ, разрушението да се произведе и въ други пунктове; това
за цельта е съвършено безразлично. Следъ като изпълни задачата
си, полкътъ да се оттегли на водод-кпа, и да прикрива посоките
къмъ гр. Струмица. Противъ гръкоманите шпиони да бждатъ взети
строги мерки, а, ако е необходимо, най-опасните да се екстерниратъ.
Противъ заловените въ престжпления да бждатъ взети най-ефи
касни мерки.“
Командирътъ на 14-и полкъ получи тази запов-Ьдь на
5-и октомврий. Следъ като завлад-Ь ц-Ьлата гранична линия,
което б-Ь завършено на 8-и октомврий, и следъ като б-Ьха раз
узнати подстжпитЪ къмъ Удовския мостъ и къмъ моста при
Демиръ Капия, подполковникъ Комсиевъ реши да атакува про
тивника на участъка Пирава — Удово — Градецъ и да разруши
мостоветЪ при Удово и Демиръ Капия и сухия мостъ между
горнигЬ два моста.
На 8-и октомврий въ 13 часа той издаде следната запов-Ьдь:
„§ 1. — Споредъ събраните сведения, противникътъ заема съ
около единъ полкъ и осемь орждия участъка на железо-пжтната
линия при станция Удово (моста Удово) и моста Демиръ Капия, като
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА I! АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
има и слаби части около селата Пирава и Терзели. ГраничнитЯ му

постове отъ моста Орманли до тритЯ граници съ на местата си. По-
последнитЯ сведения се знае, че Кончевска планина (Саланджака) била
очистена отъ противника.
§ 2. — На полка и придадените му части е заповядано да ата
кува противника на участъка Пирава, Удово, Градецъ и да разруши
мостоветЯ при Удово, Демиръ Капия и сухия мостъ между горнитЯ
два, за което:
Я) Л Я в а к о л о н а — м а й о р ъ М и н ч е в ъ :
10-а, 12-а и 16-а роти . . 3 роти Да тръгне отъ Чепели —
Две картечници . . . . 2 картечници Стражарницата утре въ 9 часа
Всичко: 3 роти и 2 картечници. и да следва по пътя Чешмата—
Терзели — Калково — височи-
нитЯ къмъ Удово, като къмъ
930 часа бъде при Калково и
атакува моста при Удово.
Б) С р Я д н а к о л о н а — ма й о р ъ Д и н о л о в ъ :
1-а дружина................... 4 роти Да тръгне утре въ 5 часа
б-а и 7-а роти................2 роти отъ поста Плаушъ, да следва
4/1-а рота....................... 1 рота по пътя Плаушъ—Удово и да
Петь планински атакува противника северно
о р ъ д и я.......................5 оръдия отъ Удово, като къмъ 630 часа
Две картечници . . . . 2 картечници бъде въ Плаушъ, а въ 930 ча
Единъ конно-пионеренъ са — на върховетЯ, отдето се
взводъ .......................1 взводъ започва долината за укрепле
Всичко: 7 роти, 5 оръдия, 3 кар нията; да атакува ж.-п. ст. Стру
течници и 1 конно-пионеренъ мица (Удово) и да даде въз-
взводъ. можность на Конно-пионерния
взводъ да разруши мостоветЯ.
В) Д Я с н а к о л о н а к а п и т а н ъ Б а л д ж а л а реки:
5-а и 8-а роти................... . 2 роти Да тръгне утре въ 5 часа отъ
границата и да следва пътя
за Баракли — Градецъ, като
въ 8 часа стигне въ Баракли;
8-а рота да бъде въ 10 часа
въ Градецъ, а 5-а — да до
стигне р. Вода Сиръ въ 9 часа,
като измине два-три клм. се
верно отъ устието й, и къмъ
моста Демиръ Капия да стигне
къмъ 10 часа, като атакува и
отблъсне противника на учас
тъка Градецъ — моста Демиръ
Капия и действува за разру
шаването на моста.
Г) Н а й - л % в а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ А н а с т а с о в ъ :
11-а и 15-а роти — майоръ Да тръгне утре въ 5 часа
Весели новъ.....................2 роти отъ Калето по шосето за Ва-
Три полски орждия . . . 3 орждия ландово, като постави една по-
Два ескадрона ........... 2 ескадрона лурота да прикрива батареята.
Всичко: 2роти, 3 орждия и | Въ .8 часа да достигне североиз
2 ескадрона. | точно отъ Пирава, а въ 10 часа—
въ Калъчково. Конницата да
очисти пжтя до Калъчково и да
наблюдава пжтя Валандово —
Дойранъ; да атакува ж.-п. ст.
Струмица.
Д) 13-а и 14-а роти оставатъ като заслонъ: 13-а — на л^вия
флангъ на участъка, отъ Орманли до Чепели, а 14-а — на десния
флангъ на участъка, отъ пжтя за Баракли по границата, като при
атаката на тритЪ колони заедно съ граничната рота премине въ на
стъпление, а 13-а — се окопае на дадения й участъкъ съвместно съ
граничната рота...................“
ЗаповЪдьта е много подробна, съдържа лиш ни указания;

при това тя не отговаря и на обстановката. Наместо да бждатъ
насочени главните усилия въ по-важните и по-достжпни посоки,
каквито сж Струмица — Калково и Струмица — Раброво —
ж.-п. ст. Струмица, частите сж разхвърлени по целия фронтъ,
и настжпватъ въ нЪколко колони, безъ свръзка помежду имъ.
Освенъ това, сведенията за противника, че срещу фронта
на полка имало само единъ полкъ пехота, сж неверни, защото,
както се каза, французите ймаха къмъ това време не единъ
полкъ. а три пехотни полка съ три полски батареи и единъ
ескадронъ.
Осигуренъ откъмъ левия си флангъ — Криволакъ, дето по
това време бе превозена 114-а бригада, командирътъ на фран-
цузската 156-а дивизия бе разпределилъ силите си така: за
непосредствена отбрана на железния пжть: отъ африканския
2-и полкъ единъ батальонъ — отъ Демиръ Капия до к. 88 и
единъ батальонъ — около ж.-п. ст. Струмица и моста; единъ
батальонъ и два ескадрона — въ Гевгели; левъ участъкъ —
африканскиятъ 1-и полкъ: единъ батальонъ — при Калково и
Ахранли, който заемаше съ една рота и Терзели; единъ бата
льонъ — въ Гюлели, който заемаше Аразли Менекли, Плаушъ,
Кара Елиазли и устието на Градешка река; единъ батальонъ —
въ резервъ, въ Удово; десенъ участъкъ — 176-и полкъ: единъ
282 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМДНОВО ОТЪ 4-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ
батальонъ — въ Раброво, който заемаше съ една рота к. 350;

единъ батальонъ — въ Дедели, който отбраняваше посоките
къмъ Татарли и Чалъкли; единъ батальонъ — резервъ, въ
Честово; артилерия — по една батарея при Давидово, Дедели
и около к. 130, южно отъ Удово; влЪво дивизията бе въ теле
графна свръзка съ 114-а бригада, която заемаше Криволакъ,
а вд-Ъсно единъ ескадронъ отъ 8-и коненъ полкъ охраняваше
фланга на дивизията отъ Чаушли до Дойранъ.
На 8-и октомврий 14-и полкъ зае изходните места, указани
въ заповЪдьта, и на следния день започна да настжпва. Времето
до пладне беше дъждовно, съ гжста мъгла, а следъ пладне —
облачно.
Командирътъ на полка беше съ Средната колона, която се
насочи: 2-а, 4-а и 4/1 -а роти съ две планински орждия и
Конно-пионерниятъ взводъ — по пжтя поста Плаушъ — с. Плаушъ
къмъ укреплението при ж.-п. ст. Струмица; 6-а и 7-а роти съ
8/2-а планин. батарея (три орждия) — по пжтеката източно отъ
Плаушъ — източно отъ ж.-п. ст. Струмица; 1-а и 3-а роти съ
две картечници — непосредствено задъ 2-а и 4-а роти, а отъ
Плаушъ — въ югозападна посока, къмъ най-крайното югоза
падно укрепление.
Въ 5 30 часа ротите тръгнаха въ колона по единъ. Къмъ
6 45 часа стигнаха до южния край на Плаушъ, дето почиваха до
7 часа. Следъ почивката, движението продължи, и ротите стиг
наха и заеха безпрепятствено укреплението северозападно отъ
Калъчково, дето заловиха двама французски войника, отъ които
узнаха, че позициите при Удово сж заети отъ французи.
Пжтьтъ на 1-а и 3-а роти, като много неудобенъ за движе
ние, бе изоставенъ; тези роти продължиха движението си задъ
2- а и 4-а роти. 3-а рота насочи два взвода, които заеха безпре
пятствено височината единъ клм. северно отъ предмостните
укрепления. 1-а рота удължи левия флангъ, а два взвода отъ
4-а рота съ две картечници излезоха вдесно на 3-а рота, за да
пазятъ фланга на дружината; другите два взвода отъ 4-а рота
застанаха въ междината между 1-а и 3-а роти. 2-а рота остана
на укреплението северозападно отъ Калъчково, за да охранява
долината къмъ това село, както и да държи свръзка влево,
съ 6-а и 7-а роти. Планинските орждия заеха позиция задъ
3- а рота. Така се образува бойниятъ редъ, като въ резервъ оста
наха 4/1-а рота и единъ взводъ отъ 4-а рота.
Къмъ 9 часа, когато бойниятъ редъ стигна на около 2000

крачки, 6Е посрещнатъ съ артилерийски огънь откъмъ ж.-п. ст.
Струмица.
Противникови части се насочиха отъ Яразли Менекли къмъ
десния флангъ; 3-а рота 6Е силно обстреляна съ пушеченъ
огънь откъмъ селото Удово, отъ укрепленията при станцията и
отъ дола, който се спуска къмъ сухия мостъ.
На противниковия -артилерийски огънь отговори взводътъ
отъ 5/2-а планин. батарея, който заемаше позиция предъ 8/2-а
планин. батарея. Следъ няколко изстрела противниковата арти
лерия откри този взводъ. Едното оръдие 6Е повредено, а дру
гото промени позицията си, но 6Е намерено и принудено да
замълчи. Въ същото време откри огънь и 8/2-а планин. батарея
къмъ с. Удово и предмостнитЕ укрепления. Батареята стреляше
рЕдко, защото не разполагаше съ достатъчно снаряди.
б-а и 7-а роти въ 8 часа стигнаха безпрепятствено до укре
плението югоизточно отъ Плаушъ, следъ което се насочиха
къмъ предмостнитЕ укрепления, отдето бЕха посрещнати съ
огънь. РотитЕ скоро заеха едно отъ укрепленията, дето плениха
двама французи, а следъ това продължиха настъплението си
къмъ Удово, но бЕха спрени отъ фланговия огънь отъ височи
ната северозападно отъ селото. Но, следъ като тази височина 6Е
заета отъ 1-а и 3-а роти, тЕ продължиха настъплението си
подъ силенъ артилерийски огънь. ТЕ откриха огънь по селото и
по отстъпващите французи. Когато стигнаха на около 600 крачки
отъ селото, две роти французи отъ резерва ги контъратакуваха.
Срещнати, обаче, съ огънь и атакувани, французите бързо
повърнаха назадъ, и се изгубиха въ селото.
5-а и 8-а роти настъпиха въ 6 30 часа и въ 7 40 часй беха
при Баракли. Въ 9 часа ротите се разделиха, като 8-а рота се
насочи къмъ Градецъ, а 5-а — въ северна посока, презъ Вода
Долна (Вода Сиръ) за Демиръ Капия. Въ 10 часа 8-а рота
стигна и зае височината надъ Градецъ, като прогони постовете
на противника и обстреля железния пъть и шосето и спре дви
жението. Единъ влакъ, натоваренъ съ войници и бойни припаси,
на два пъти се опйта да мине, но, обстрелянъ силно, се върна
назадъ. 8-а рота действуваше съвършено изолирано — нЕмаше
свръзка нито съ 5-а рота, нито съ частитЕ отъ СрЕдната колона,
а фланговете й бЕха изложени на слаби французски части. На
мръкване тя се оттегли на по-задната височина, дето нощува.
284 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО Ю-и ОКТОМВРИЙ
5-а рота стигна р. Вода Долна къмъ 1030 часа. Водачите й

турци не познаваха добре мЪстностьта, та я поведоха по най-
дългия пжть, и чакъ къмъ 1630 часа тя стигна до големите ви
сочини надъ моста при Демиръ Капия. На гЬзи височини ротата
откри противникови постове и палатки. Тъй като нямаше раз
узнаване и свръзка съ съседните части, ротата зае позиция на
единъ заденъ върхъ, дето се окопй, и нощува. Командирътъ на
2-а дружина — капитанъ Балджаларски — се движеше съ
5-а рота, и нЪмаше свръзка съ 8-а рота, която влизаше въ съ
става на колоната. Изпратениятъ отъ него патрулъ да търси
8-а рота се завърна на следния день къмъ 2 часй, безъ да
я намери.
УспЪхътъ на 8-а рота и достигането отъ 5-а рота височи
ните надъ Демиръ Капия се дължи на решителностьта на на
чалници и подчинени да превъзмогнати всички трудности и да
достигнати обектите. Французите въ този участъкъ първоначално
немаха войски, освенъ охраняващите железния пжти. Но, ко-
гато 8-а рота стигна до Градецъ, и се надвеси надъ ж.-п. линия,
командирътъ на французската дивизия притегли частите отъ
Гевгели и Демиръ Капия и организира контърнастжпление. На
10-и октомврий на разсъмване французски части, поддържани
отъ артилерия, настъпиха къмъ височините източно отъ Гра
децъ и заставиха 5-а и 8-а роти да се оттеглятъ въ момента,
когато сжщите беха получили заповедьта отъ командира на
полка за общото настжпление.
Левата колона — майоръ Минчевъ — требваше да се съ
бере при граничния постъ Чепели (Стражарницата). Но при този
постъ беха само двете картечници. 16-а рота заемаше позиция
на к. 895, а 10-а и 12-а роти беха въ разпореждане на коман
дира на 3-а дружина, който ги задържа, защото имаше сведе
ния, че противникътъ въ участъка около Валандово — Пирава
се усилва, което се потвърди отъ казаното относно разположе
нието на французските войски въ този участъкъ.
16-а рота съ двете картечници зае навреме изходнато си
положение и настжпи къмъ височината северно отъ Терзели,
която зае на разсъмване. Въ 8 часа се завърза престрелка съ
противника. Споредъ сведенията на българите, противникътъ,
въ съставъ около две-три роти, заемаше укреплението на хре
бета между Терзели и Калково, окопите на около 600— 700 крачки
предъ укреплението и височините западно и северно отъ укре
НЯСТЛПЛЕНИЕТО ОТЪ 7-и ДО 10-и ОКТОМВРИЙ 285
плението. Една рота заемаше укреплението и окопите около

него; другите — бЪха пръстнати по отделения по височините.
Заето беше съ неизвестни сили и укреплението между Калково
и Калъчково.
Настъплението къмъ Терзели — Калково — Удово 6% смет
нато за невъзможно — 16-а рота беше слаба сама да заеме
укреплението и да настъпи по-нататъкъ, затова остана на по
зицията си.
Въ 11 часа пристигна на граничния постъ Чепели 10-а рота,
която, следъ половина часъ почивка, настъпи по хребета, во-
дещъ къмъ укреплението западно отъ Терзели. Падна гъста
мъгла, която пречеше на 10-а рота да се ориентира, и движе
нието й се забави, макаръ да имаше водачи. Къмъ 15 часа
мъглата се вдигна; ротата настъпи съ единъ взводъ по хребета,
водещъ къмъ укреплението, а останалите взводове се спустнаха
по дола западно отъ същия хребетъ. При настъплението ротата
бе обстреляна съ пушеченъ и картеченъ огънь отъ защитни
ците на укреплението и отъ височината западно отъ него.
Фланговиятъ огънь на противника отъ височината принуди ро
тата да размести взводовете си по източния склонъ на хребета.
Въ 16 часа, когато 10-а рота се изравни съ 1б-а рота, ко-
мандирътъ на дружината, майоръ Минчевъ, заповеда да бъде
атакувано укреплението. 10-а рота съ единъ взводъ отъ 16-а рота
се насочи по долината презъ северния край на Терзели срещу
източната страна на укреплението, а другите два взвода отъ
16-а рота останаха да съдействуватъ съ огънь отъ позицията си.
Поради силния огънь на противника, настъплението ставаше
бавно — на некои места то ставаше по единъ, а на други — по
отделения. Къмъ 17 часа бе забелязано колебание у против
ника — огъньтъ му започна да отслабва, а отделни стрелци
започнаха да напускатъ позицията. Това окуражи настъпващите
взводове, и, по дадена заповедь: „Напредъ на нож ъ!“ и „Ура!“ ,
веригите се понесаха въ атака. Французите дадоха още неколко
изстрела и бързо напустнаха укреплението и окопите около
него. Въ 18 часа укреплението бе заето. Французите отстъпиха
къмъ Калково и Калъчково.
За да спратъ настъплението на частите отъ Левата колона,
французите насочиха презъ деня къмъ Калъчково части отъ
резерва при Удово. Тези части, обаче, заплашиха, по-скоро.
286 настъплението на п армия къмъ куманово отъ 4 -и д о ю -и о кто м врий
фланга на Средната колона, поради което и командирътъ на

полка взе решение, прибързано, да оттегли полка на границата.
Колоната на подполковникъ Анастасовъ — най-крайната
лева — не можа да изпълни възложената й задача, защото
французите съсредоточиха въ участъка Татарли — Валандово
повече сили.
На 8-и октомврий батальонътъ отъ 1-и африкански полкъ,
който требваше да заеме Раброво, настъпи, като имаше пред-
видъ, че то е заето отъ сръбските гранични постове. Но те на
7-и октомврий беха изтласкани, и 10-а рота го бе заела. При
настъплението на по-силни противникови части българите на-
пустнаха селото, и се оттеглиха на к. 3501). Този успехъ на
французите принуди, както казахме, командира на 3-а дружина
да задържи въ участъка си 10-а и 12-а роти, въпреки запо-
ведьта на командира на полка.
На 9-и октомврий въ 7 20 часа частите отъ най-левата ко
лона настъпиха къмъ Валандово.
15-а рота се насочи да заеме височините къмъ Раброво,
При настъплението си ротата срещна предните части на фран-
цузския батальонъ, който стигна вечерьта въ Раброво, и су-
триньта настъпваше къмъ к. 350 (Голашъ). 15-а рота се опита
да обхване десния флангъ на французите, но скоро се спре,
защото бе обстреляна съ артилерийски огънь отъ противнико
вите оръдия, разположени на шосето северно отъ Раброво.
9-а рота се спустна отъ в. Голашъ по югозападните му
склонове, като се насочи къмъ Раброво. 12-а рота се спустна
отъ Злетовската височина по хребета между Раброво и Валан
дово. Французите съ две роти, укрепени на две скалисти висо
чини на северъ отъ Раброво, откриха силенъ огънь и спреха
настъплението на ротата. 10-а рота, както казахме, настъпи къмъ
Терзели — Калково и действува въ състава на Левата колона.
11-а рота, обстреляна отъ фланговъ артилерийски огънь, остана
на височините южно отъ Каяли. По същата причина и 13-а рота
не можа да заеме височината югозападно отъ Татарли. Въ
1430 часа полската батарея отъ седловината югоизточно отъ
в. Голашъ откри огънь по сгъстени противникови части, които
се движеха отъ Козлу Дере къмъ Валандово, а по-после пре
несе огъня си и по противниковата батарея на шосето източно
отъ Честово.*)
*) Споредъ дневника на командира на 10-а рота, ротата се е оттеглила вечерьта
по запов^дь.
Настъплението на 11-а и 13-а роти къмъ Татарли заплаш

ваше посоката Дедели — Дойранъ, затова французите насочиха
срещу т^хъ по-силни части, които развиха силенъ огънь и
спряха настъплението имъ.
Поради пресечената местность, конниятъ дивизионъ не
можа да намери условия да се намеси въ боя. Дивизионътъ
остана задъ бойния редъ и бездействува. При тръгване сутриньта
отъ Костурино къмъ артилерийската позиция, освенъ разезди
за свръзка, отъ дивизиона беха изпратени два разузнавателни
разезда: единъ — къмъ Дойранъ и втори, въ съставъ деветь
конника-доброволци — миньори отъ 3-и коненъ полкъ, съ
особена задача да се промъкне въ мъглата презъ противнико
вите вериги и, като премине р. Вардаръ при Черница, да се
опита да разруши железния пъть. Разездътъ премина веригите
и стигна до Честово, въ тила на противниковите позиции, но
на западъ отъ селото се натъкна на сгъстени части, които от
криха по него огънь и го пръснаха. Отъ този огънь беха ра
нени два коня и четирма войника, които се притаиха въ лозята
и пълзешкомъ презъ нощьта се завърнаха въ частьта си.
Отъ заловените пленници узнаха, че срещу полка действу-
ватъ около три французски пехотни полка — 175-и, 176-и и
4-и зуавски. Артилерията имъ оценяваха на около осемь пла
нински и шесть полски оръдия, разположени на десния брегъ
на р. Вардаръ. Предъ моста при ж.-п. ст. Струмица четирите
височини б-кха увенчани съ редути и окопи. Една отъ тези
височини бе заета отъ най-напредналата 3-а рота отъ Средната
колона, но единъ французски батальонъ зае височините северно
отъ Аразли Менекли, и обстрелваше въ флангъ Средната колона.
Поради тези обстоятелства, въ 1540 часа командирътъ на
полка заповеда: привечерь колоните да се оттеглятъ на грани
цата и да заематъ за отбрана участъците: .2-а дружина съ пла
нинската полубатарея отъ Дол. Липовикъ до к. 895; 1-а дружина
съ 8/2-а планин. батарея — отъ к. 895, включително, до поста
Костурино; 3-а дружина съ полската батарея — отъ поста Ко
стурино, включително, до Орманли; конниятъ дивизионъ — въ
Раборци, Щ абътъ на полка — въ Попчево.
На мръкване колоните се оттеглиха на граничната линия,
като прибираха всички убити и ранени; до разсъмване дружи
ните заеха участъците си.
Сведенията на българите за силите на французите беха
приблизително верни. Французското командуване оценяваше
288 НАСТЪПЛЕНИЕТО НА II АРМИЯ КЪМЪ КУМАНОВО ОТЪ 4-и ДО 10*и ОКТОМВРИЙ
българските сили на около три полка отъ 7-а дивизия, поддър

жани отъ полска, планинска, а може би и 10’5-см. артилерия.
На 10-и октомврий французите, поддържани отъ тяхната
артилерия, настъпиха къмъ границата и малко-помалко заеха
отново напустнатитЬ отъ т^хъ предния день места.
Загубите на полка беха: убити — подпоручиците отъ
9-а рота Куюмджиевъ Владимиръ, отъ 15-а рота Адамовъ Иванъ
и 41 войника; ранени — командирътъ на 6-а рота, капитанъ
Маринополски, на 8-а рота поручикъ Спасовъ и отъ 7-а рота
подпоручикъ Икономовъ Димитъръ и 120 войника; изчезнали
16 войника.
Загубите на францизите беха: убити — 3 офицера и 20 вой
ника; ранени — 2 офицера и 163 войника.
И тъй, поради превъзходството на сили у противника и
поради неправилното насочване и развръщане на 14-и полкъ,
и второто нападение срещу Удово излезе несполучливо. Коман
дирътъ на полка изпрати въ Щ . Д. А. следното донесение:
„Полкътъ настжпи въ 5 часа къмъ Удово — Градецъ въ две
колони. Главната колона стигна до височината непосредствено до
предмостнигЪ укрепления, североизточно отъ Удово. Лавата колона
стигна между Валандово и Татарли. Срещу полка се оказа противникъ
и отъ французски войски, пленници отъ които имаше заловени. Срещу
менъ оценявамъ противникъ на около три полка пехота, десеть полски
орждия и две гаубици Петте планински орждия беха принудени да
замълчатъ. Бойниятъ редъ не можа повече да напредва.“
На следния день командирътъ на полка донесе и за при
чините, по които реши да оттегли полка на граничната линия.
А въ донесението за численостьта на французскитЪ войски, спо-
редъ добитите сведения отъ пленници, той изложи, че срещу
полка сж действували: 175-и, 176-и пехотни и 4-и зуавски пол
кове съ четири планински и две полски батареи. Французите
о к стреляли съ куршуми „думъ-думъ“ ; имали сж и автомати
чески пушки.
Положението на 156-а дивизия, притисната твърде близко
до железния пжть, се е сметало доста опасно. Когато генералъ
Сарай заповеда на командира на дивизията да очисти района
около Струмица отъ противника, за да може свободно да мане
врира, той получи следното донесение:
„Ние сме много силно атакувани на фронта Градецъ — Татарли.
Ние се държимъ, но всичките ни резерви сж ангажирани. Моля изпра
тете 175-и полкъ, артилерия и бойни припаси.“
Командирътъ на дивизията спре влака съ хранителни и

бойни припаси, предназначени за 57-а дивизия, и взе бойните
припаси за своята дивизия. Той задържа въ Гевгели и ескадро-
нигЬ, които требваше да отидатъ къмъ Криволакъ. Какво е
било положението на французскитЬ войски презъ този день
при Струмица се вижда и отъ следния пасажъ, взетъ отъ доне
сението на генералъ Сдрай до Французското главно командуване:
.Вчера имаше схватки къмъ Раброво, по пжтя за Струмица.
Селото остана въ наши ржце. 9 убити и 35 ранени. Днесъ генералъ
Байо ми донася, че е атакуванъ по цЪлия фронтъ. Сръбското главно
командуване ми съобщава, че общото положение е много критическо,
и ме моли да настжпя къмъ Скопие, което не е споредъ силигЬ ми."
Безпокойството на командира на 156-а дивизия бе извънредно
голямо. Вечерьта той изпрати на генералъ Сарай донесение:
.Положението е много сериозно. Ц%лия день българигЬ енер
гично атакуватъ. Вероятно атакитЪ ще продължатъ и презъ нощьта.
НЪмамъ никакви резерви. 372-и полкъ е даденъ въ мое разпореждане
отъ командира на 114-а бригада, но не зная кога ще пристигне."
Следъ спирането на товарния влакъ, опред-кпенъ за 114-а
бригада, требваше и 372-и полкъ, който току-що бе изпратенъ
къмъ Криволакъ, да се върне назадъ, къмъ Струмица. Но на
10-и октомврий въ 6 часа генералъ Сарай получи донесение:
„ПротивниковнигЬ сили, насочени къмъ нашия л^въ флангъ,
презъ нощьта отстжпиха.“
Той узна отъ офицерите, които се завръщаха отъ Гевгели,
че боятъ на 9-и октомврий е едно ненадейно нападение, което пред
извикало разместване на частите вероятно поради липса на коман
дуване. Тогава той телеграфира на командира на 156-а дивизия:
.Възстановете веднага реда въ вашитЬ части. 372-и полкъ н%ма
да бжде ангажиранъ; той ще остане като резервъ, въ Струмица.
ЗаповЪдвамъ Ви да съгласувате действията на вашигЬ части и да
въведете редъ въ командуването. Изпраща Ви се единъ батальонъ отъ
175-и полкъ презъ Дойранъ къмъ Кочали да охранява десния флангъ."
Освенъ това, генералъ Сарай изпрати на ж.-п. ст. Струмица
и 2-и батальонъ отъ 175-и полкъ, който отиваше за Демиръ
Капия, за да замести намиращия се тамъ единственъ батальонъ
отъ 113-а бригада. На 10-и и 11-и октомврий пристигна на ж.-п.
ст. Струмица този батальонъ и една планинска батарея, а на
ж.-п. ст. Дойранъ — последните два батальона отъ 175-и полкъ.
Българската армия аъ Световната война 1915- 1918 год., т. 1Н. 19

ГЛАВА IV.
Разделянето на II армия на Северна
и Южна групи.
Настжплението на 10-и и 11-и октомврий.

Отъ действията на сърбигЬ южно
Р а зп о р е ж д а н и я на б ъ л га р -
отъ ЛЪсковацъ, по долината на р. Мо
ск о то ком ан д ува не .
рава, и на англо-французитЬ около
Велесъ, по долината на р. Вардаръ, ясно се очертаваше стремле
нието имъ да си пробиятъ пжть презъ II армия и да се съеди-
нятъ къмъ Куманово. Поради това и поради спирането на лЪвия
флангъ на 1-а дивизия и нерешителните действия на Конната
дивизия около гр. Велесъ, на 10-и октомврий въ 4 часа начал-
никътъ на Щ . Д. М. изпрати до командуващия II армия след
ната заповЪдь № 512:
„1-а Софийска дивизия се намира въ затруднено положение.
Разпоредете полковникъ Бошнаковъ да настжпи енергично на северъ,
по долината на р. Мррава, за да завладее Власина планина и се
яви въ тилъ на Сурдулица. Въ негово подкрепление изпратете 32*и За
горски полкъ, а, намЪсто последния, изпратете другъ полкъ отъ 3-а Бал
канска дивизия, който да заеме Прешово, Гиляне и Враня и да служи
за свръзка съ бригадата, която действува къмъ Скопие.
Въ подкрепление на Конната дивизия изпратете единъ полкъ отъ
3-а бригада на 7-а дивизия, съ едно полско артилерийско отделение.
Конната дивизия да разруши мостовете на р. Бошава при ж.-п. ст.
Демиръ Капия, на р. Черна при ж.-п. ст. Градско, а, въ случай на
нужда, и моста на р. Вардаръ въ Велесъ. Останалите три полка
съ нуждното количество артилерия да останатъ въ Ваше разпореждане,
съсредоточени въ Куманово.“
Съ тази заповЪдь голЪма часть отъ II армия се насочваше
на северъ, по долината на р. Морава. Нейните части действу
ваха въ две противоположни посоки — на югъ, по долината
на р. Вардаръ, срещу англо-французитЬ, и на северъ, по доли
ната на р. Морава, и на северозападъ, къмъ Косово Поле, дето
19*
292 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНИ И ЮЖНА ГРУПИ
сърбигЪ започнаха да се засилватъ, за да запазятъ съобщенията

си къмъ Япбания.
За да обедини командуването и да осигури единство въ
действията, въ 1050 часа командуващиятъ II армия издаде след
ната заповЪдь № 19:
.Следъ завладяването на Куманово и Враня, армията завладе
Скопие, Прешово и Велесъ1).
Неприятельтъ, съ остатки отъ разбитите си части, е отстъпилъ
оттатъкъ Велесъ и къмъ прохода Качаникъ и Гиляне.
Колоните на полковниците Бошнаковъ и Сантурджиевъ, подъ
началството на полковникъ Бошнаковъ, настъпватъ отъ Враня и
Бр^зница въ северна посока, по двата брега на Моравската долина.
Армията да продължи преследването на неприятеля за завла
дяването на Качанишкия проходъ, да помага за настъплението на
1-а Софийска дивизия къмъ Власина планина, като обезпечи владе
нието на железо-пътните линии Удово—Велесъ—Скопие—Качаникъ—
Феризовичъ и Скопие—Куманово—Враня.
1) Заповедвамъ:
Г енералъ-майоръ Рибаровъ:
2-а бригада отъ 3-а ди Да продължи енергично на
визия .............................. 8 дружини стъплението по долината на
13-и Рилски полкъ . . . .4 дружини р. Морава къмъ Чемерникъ за
Отъ 3-а артилер. бригада: ! завладяване Власина планина
Две полски отделения . . . 6 батареи и се яви въ тилъ на Сурдулица.
Едно планинско отде
ление .............................. 2 батареи
Отъ 7-а артилерийсЛ бригада:
Едно планинско отде
ление .............................. 3 батареи
Отъ Конната дивизия . . ЗУг ескадр.
Всичко: 12 дружини, 11 батареи
и 3’/г ескадрона.
П олк овн икъ Поповъ:
1-а бригада отъ 3-а ди Да продължава изпълнението
визия .............................. 8 дружини на дадената му задача, следъ
Отъ 3-а артилер. бригада: като е завладелъ Скопие; да
Едно полско отделение . . 3 батареи завладее Качаникъ, като от
Една планинска батарея . . 1 батарея хвърли неприятеля на западъ,
Отъ Конната дивизия . . . 2 ескадр. къмъ Шаръ планина; да раз
Всичко: 8 дружини, 4 батареи узнава къмъ Феризовичъ, като
и 2 екадрона. влезе въ свръзка съ частите,
изпратени отъ Прешово къмъ
Гиляне; да остави дружина въ
Скопие и полуескадронъ да
разузнава по десния брегъ
на р. Вардаръ къйъ Тетово.
а) Източната часть на града
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 10-и И 11-и ОКТОМВРИЙ 293
Полковникъ Петровъ:
3-а бригада отъ 3-а ди Да оАранява желЪзо-пътната
визия .............................. 6 дружини линия Куманово — Прешово —
Отъ 3-а артилер. бригада: Бояновци — Враня, като остави
Едно полско отделение . . 3 батареи отъ 4б-и полкъ една до две
Дивизионната конница на роти въ Бояновци, една дру
3-а ди в и з и я ................... 1 ескадр. жина въ Враня и една и по
Всичко: 6 дружини, 3 батареи ловина дружини въ Прешово,
1 ескадронъ. а 45-и полкъ — въ Куманово.
Отъ дружините въ Прешово
да се изпратятъ части къмъ
Гиляне, които да вл*Ьзатъ въ
свръзка съ бригадата на пол
ковникъ Поповъ, къмъ Фери-
зовичъ.
Щабътъ на бригадата — въ
Прешово, а Щабътъ на 46-и
полкъ — въ Враня.
П о л к о в н и к ъ Бурмовъ:
53-и полкъ.......................... 3 дружини Да завладее Велесъ по двата
Отъ 7-а артилер. бригада: брега на р. Вардаръ и да под
Едно полско отделение . . 3 батареи държа Конната дивизия, която
Дивизионна конница . . . Уг ескадр. ще разузнава въ южна посока.
Всичко: 3 дружини, 3 батареи При необходимость да разруши
и 11г ескадронъ. моста на р. Вардаръ.
Г енералъ-майоръ Таневъ:
Конната дивизия ............... 8 ескадр. I Да разруши мостовете на
Две конни батареи . . . . 2 батареи р. Бошава при ж.-п. ст~Демиръ
Всичко: 8 ескадрона и 2 конни Капия и на р. Черна при ж.-п.
батареи. ст. Градско.
Да разузнава въ южна по
сока.
Да държи постоянна свръзка
съ командира на 3/7-а бригада,
полковникъ Бурмовъ.
2) Командирътъ на 3-а Балканска дивизия да разпредели Пио-
нерната си дружина между бригадите отъ Балканската дивизия.
3) 32-и Загорски полкъ да тръгне по ешелонно въ северна
посока, щомъ частите му бждатъ сменени отъ 46-и полкъ.
4) 11-и Сливенски полкъ (четири дружини) още тази сутринь
получи заповедь да замине за бригадата си.
5) Армейското и Дивизионното интендантства най-бързо и навсе-
къде да турятъ въ известность продоволствените държавни и на частни
лица припаси, отъ които да откриятъ разходни магазини въ Куманово,
Скопие. Бояновци и Враня.
294 РАЗДЪЛЯНЕЮ НА н армия на северна и ю жна групи
6) Да се взематъ най-енергични мерки за поправяне прекжсна

тигЬ телеграфни линии и да се свържатъ чрезъ гЬхъ всички щабове,
непосредствено подчинени на Щаба на армията. СжщигЬ да се
свържатъ съ летеща поща."
Н а с тж п л е н и е то на ч а сти гЬ Разпореж дания отъ командира

о тъ 3-а Б а л ка н ска на дивизията . — На 10-и октомврий
дивизия. къмъ 9 часа Щ абътъ на И армия
предупреди Щаба на 3-а дивизия, че
къмъ пладне ще излезе заповЪдьта по армията; дивизията да
бжде готова да пристжпи веднага къмъ изпълнението й. Коман-
дирътъ на дивизията предупреди частигЬ, а следъ това имъ
изпрати следнигЬ заповеди:
1) На командира на 3-и дивизионенъ ескадронъ въ
1320 часа:
Да събере охранението и да тръгне за Прешово, дето влиза
въ разпореждане на командира на 3-а бригада, и се разпределя така:
единъ взводъ — въ Прешово, при 46-и полкъ, единъ взводъ — въ
Бояновци, половина ескадронъ — въ Враня.
2) На командирите на 3-а бригада, 46-и полкъ, 16-и арти-
лер. полкъ и Планинското артилер. отделение въ 1320 часа:
46-и полкъ съ едно отделение отъ 16-и артилер. полкъ да смени
32-и полкъ въ Прешово, Бояновци и Враня. 2/3-о планин. артилер.
отделение се придава къмъ 32-и Загорски полкъ.
Въ 13 часа да тръгне въ следния редъ: една дружина, Полското
артилер. отделение, Планинското артилер. отделение, останалите дру
жини, Телеграфната рота; домакинските обози да следватъ задъ коло
ната, като въ главата имъ се движи обозътъ на Щаба на дивизията;
задъ частите да се движатъ парковите имъ взводове; Военно-полицей-
скиятъ ескадронъ да се движи задъ командира на дивизията.
3) На командиригЪ на 3-а бригада и 46-и полкъ:
46-и полкъ съ 3-и дивизионенъ ескадронъ и едно отделение
отъ 16-и артилер. полкъ се назначаватъ да сменятъ 32-и Загорски
полкъ съ придадените му части. Задача: да охранява посоките,
водещи отъ линията Куманово — Враня въ западна посока. 46-и полкъ
съ придадените му части се разполага така: една и половина дру
жини, Полското артилер. отделение и единъ взводъ конница — въ
Прешово; две роти и единъ взводъ конница —въ Бояновци; една дру
жина и половина ескадронъ конница — въ Враня, за гарнизонъ. Коман
дирътъ на 46-и полкъ, по свое усмотрение, да назначи части да охра-
няватъ посоката къмъ Гиляне. Команди рътъ на полка ще бжде въ
гр. Враня. Сменяването на частите отъ 32-и полкъ да става последо
вателно, съ движение напредъ.
НПСТЖПЛЕНИЕТО НП 10-н И 11-н ОКТОМВРИЙ 295
4) На командира на 32-и полкъ, въ Прешово, въ 1410 часа:

По заповЪдь. Днесъ пристига въ Прешово 46-и полкъ съ едно
отделение отъ 16-и артилер. полкъ и 3-и дивизионенъ ескадронъ, за
да Ви смЪнятъ. Пригответе частигЬ да предадатъ веднага, за да
могатъ утре да заминатъ за гр. Враня. Дружината къмъ Гиляне
ще следва задъ полка, следъ като бжде сменена отъ 4б-и полкъ.
32-и Загорски полкъ настжпва къмъ гр. Враня заедно съ полското
отделение отъ 6-и дртилер. полкъ и две планински батареи, които
пристигатъ днесъ въ Прешово, за да се присъединятъ къмъ 29-и Ям
болски полкъ. Съ движението напредъ, ще се смЪнятъ последователно
частигЬ въ Бояновци и Враня. Щабътъ на дивизията пристига днесъ
въ Прешово и следва сжщо за Враня.
Съ оперативната заповЪдь № 19 по армията 1-а и 3-а бри
гади излязоха изъ подчинението на командира на 3-а дивизия,
като въ оперативно отношения бЪха подчинени направо на
Щаба на армията.
Настъплението на 1-а бригада къмъ Качаникъ. — Ко-

мандирътъ на 1-а бригада, преди да започне изпълнението на
запов^дьта за завладяване Кочанишкия проходъ, реши да събере
разпръснатите части така:
Въ 1430 часй командирътъ на бригадата, начело на 4/24-а
дружина, съ музика, влезе въ гр. Скопие, посрещнатъ отъ
населението съ неописуемъ възторгъ. Дружината остана за
гарнизонъ въ града. Другите дружини отъ 24-и полкъ и при
дадените му части останаха на позицията.
Командирътъ на 11-и Сливенски полкъ на 10-и октомврий
сутриньта получи отъ командира на 3-а дивизия заповедь да
назначи една дружина и две батареи отъ 16-и артилер. полкъ,
които да тръгнатъ веднага за гр. Скопие; останалата часть отъ
полка да тръгне въ 6 часа.
Както бе казано, поради липса на хлебъ, 11-и полкъ не
тръгна въ определеното време за Скопие.
4/16-0 отделение (10-а и 12-а батареи) требваше да тръг
натъ въ 3 часа отъ Куманово за Скопие заедно съ 4/11-а дру
жина, но не можа да влезе въ свръзка съ дружината, и пжтува
безъ прикритие. Къмъ 1630 часа то пристигна въ Скопие.
4/11-а дружина тръгна въ 7 часа отъ Гор. Койнаре. Въ Ку
маново узнаха, че батареите сж заминали, и дружината се при
съедини къмъ полка.
296 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
11-и полкъ се събра, и тръгна въ 14 часа отъ Куманово въ

походенъ редъ, съ предна охрана 4-а дружина, и къмъ 20 часа
стигна въ гр. Скопие, и се разположи на квартиробиваци.
На 11-и октомврий бригадата (седемь дружини, едно арти
лерийско отделение и два ескадрона) настжпи отъ Скопие къмъ
Качаникъ споредъ следната заповЪдь, издадена въ 11 часа:
„§ 1. — Неприятельтъ, разбитъ въ боя на 9-и октомврий, съ
около шесть дружини, шесть планински и две крепостни орждия и
две картечници, се е оттеглилъ на северозападъ и вчера се е окопа-
валъ на линията Чучеръ — кар. 316 — Кучково, съ предна позиция
около Орманъ и Мирковце. 45-и полкъ настжпва къмъ Куманово —
Гиляне1). 46-и полкъ настжпва по посока Прешово — Гиляне —
Феризовичъ.
Единъ дивизионъ отъ 6-и коненъ полкъ, 11-и полкъ и други две
батареи отъ 16-и артилер. полкъ пристигнаха, и се присъединиха къмъ
бригадата. 4/24-а дружина зае гарнизонната служба въ Скопие*
§ 2. — Бригадата днесъ, 11-и того, да настжпи къмъ Качаникъ и
да заеме входа на Качанишкото дефиле, за което:
Я) С р е д н а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ Ру с е в ъ:
Отъ 11-и полкъ . . . . 1 дружина Да тръгне днесъ въ 14 10 часа
Отъ 16-и артилер. полкъ отъ бивака си къмъ билото
една батарея . . . . 4 орждия укрепление североизточно отъ
Отъ 11-и полкъ половина гр. Скопие и да влЪзе въ пжтя
картечна рота . . . . 2 картечници за Качаникъ, който върви по
Отъ 1-а пионерна рота . 1 взводъ лЪвия бр-Ьгъ на р. Лепенецъ.
Телеграфисти................1 взводъ Нощуване — на два клм. из
Конници ...........................2 конника точно отъ Вучи Долъ. Охра-
Всичко: 1 дружина, 4 орждия, нение — Никищане (включи
2 картечници,! взводъ пионери, телно) — Орманъ — южната
1 взводъ телеграфисти и 2 кон горичка на гребена, който се
ника. спуска западно отъ Бразда
(включително).
Б) Д % с н а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ К а н т а р д ж и е в ъ :
Отъ 24-и полкъ . . . . \ 11 г дружини Да тръгне въ 1430 часй отъ
Отъ 24-и полкъ . . . . 2 картечници десния участъкъ на позицията
3-и планин. артилерийски презъ Ивисбегово, Дол. и Гор.
полкъ .......................... 2 орждия Оризаре, Бразда, дето да но
Всичко: 1*/2 дружини, 2 оръ щува. Охранение — отъ горич
дия и 2 картечници. ката на два клм. северозападно
отъ Бразда до Мирковце (вклю
чително).
*) Всжщность 45-и полкъ остана въ гр. Куманово.
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 10-и И 1Ьи ОКТОМВРИЙ 297
В) Л е в а к о л о н а — м а й о р ъ Д ж и п у н о в ъ :
Отъ 24-и полкъ . . . . 3 роти Да тръгне отъ левия участъкъ
Огь 24-и полкъ . . . . 2 картечници на позицията въ 1440часй край
3-и планин. артилерийски северния край на гр. Скопие,
полкъ .......................... 2 орждия безъ да влиза въ него, и да
Всичко: 3 роти, 2 орждия и следва по пжтя Злокучане —
2 картечници. Влахи и по гребена между ре
ките Вардаръ и Лепенецъ. Но
щуване — на височината севе
роизточно отъ Свилари. Охра-
нение — на височината северо
западно отъ Свилари (включи
телно) — с. Никищане (вклю-
чително).
Г) ДЪ с н о с т р а н и ч н о п р и к р и т и е :
Отъ 24-и полкъ . 2 роти Да тръгне въ 14 часй отъ
Отъ 11-и полкъ . 2 картечници десния участъкъ презъ Бу-
Всичко: 2 роти и 2 картечници тели — Радишане — Язирце —
върха между Бразда и Лю-
банца, на който да нощува, като
свърже охранението си съ дес
ния флангъ на охранението на
Дясната колона и изпрати от
делна колона въ Любанца.
Д) Л-Ьво с т р а н и ч н о п р и к р и т и е :
Отъ 24-и полкъ (отъ 2-а дру- Да тръгне заедно съ дружи-
ж ина)..................................... 1 рота ната си и, когато последната
заеме гребена между реките
Вардаръ и Лепенецъ, да про
дължи по шосето край левия
брЪгъ на р. Вардаръ по дес
ния брЪгъ на речицата, която
извира отъ Свилари, дето да
нощува, като свърже охране
нието си съ левия флангъ на
охранението на Лавата колона.
Е) Г л а в н и с и л и — п о д п о л к о в н и к ъ Х р и с т о в ъ :
Отъ 11-и п о л к ъ ............... 2 дружини Да тръгне отъ бивака днесъ
Отъ 1б-и артилер. полкъ . 8 орждия въ 15 часа по пжтя на Сред
ната калона (ако пжтьтъ е
много каленъ, полските бата
реи да минатъ йрезъ града по
шосето). Нощуване — на единъ
клм. северно отъ Бардовце.
Ж) К о н н и ц а :
6-и коненъ полкъ . . . . 2 ескадрона Довечера въ 18 часа да бжде
въ Ивисбегово, дето да нощува.
298 РАЗДЕЛЯНЕТО НА и армия на северна и ю жна групи
§ 3. — Началниците на всички походни елементи да си взематъ

надеждни водачи отъ мастното турско или българско население.
§ 4. — Парковите пехотни и артилерийски взводове, подъ начал
ството на командира на Парковия взводъ на 24-и полкъ, да следватъ
на два клм. задъ опашката на главните сили и да нощуватъ на
два клм. източно отъ Бардовце.
§ 5. — Бригадниятъ лазаретъ да се движи задъ парковите
взводове. Нощуване — при тЪхъ.
§ б. — Домакинскиятъ обозъ, подъ командата на Нестроевата
рота на 11-и полкъ, да следва на единъ клм. задъ Бригадния лаза-
редъ, при който да нощува. Кухните нощуватъ при частите си, като
готвятъ топла храна за вечеря и за сутриньта.
§ 7. — Полската болница — на петь клм. задъ домакинския обозъ.
Нощуване — на единъ клм. източно отъ Злокучане.
§ 8. Телефонната команда на 24-и полкъ да следва съ Дясната
колона. Щабовете на бригадата и на 11-и полкъ — въ главата на
главните сили.
§ 9. — Язъ ще следвамъ въ главата на главните сили.“
Чакъ къмъ 17 часа частите можаха да влЪзатъ въ съот
ветните колони.
Дясната колона (1/24-а дружина съ две картечници, 9/24-а и
10/24-а роти и единъ взводъ отъ 3/3-а планин. батарея) стигна
късно при Бразда, а Дясното странично прикритие (11/24-а и
12/24-а роти) стигна на височината между Любанца и Бразда;
презъ нощьта колоната бе усилена съ 4/11-а дружина и
12/16-а батарея.
Средната колона (1/11-а дружина, две картечници и 11/16-а
батарея) срещна сръбски постове, които откриха огънь по
патрулите и отстжпиха. Горнянската река бе придошла, мостъ
немаше, и не можеше да се мине. Презъ нощьта 1-а пионерна
рота построи мостъ. Следъ като пристигна колоната на местото
за нощуване, придадената къмъ нея 11/16-а батарея зае пози
ция и на разсъмване поддържа съ огъня си настжплението
на колоната.
Левата колона (2/24-а дружина съ две картечници и единъ
взводъ отъ 3/3-а планин. батарея) нощува на височината
североизточно отъ Свилари, а Левото странично прикритие
(5/24-а рота) — при сжщото село. При напускане Скопие начал-
никътъ на колоната узна отъ пжтникъ, идещъ отъ Качаникъ,
и въ 1620 часа съобщи на командира на бригадата, че на
10-и октомврий вечерьта на ж.-п. ст. Елесъ Ханъ и по височи
ните северно и източно отъ станцията имало около 3,000 души
сърби.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 10-и И И -и ОКТОМВРИЙ 299
Главните сили (3/11-а и 4/11-а дружини съ 10/1 б-а и

12/16-а батареи), заедно съ Щаба на бригадата, къмъ 23 часа
се спрЪха да нощуватъ задъ височината източно отъ Бардовце.
1/6-и дивизионъ къмъ 16 часа на 10-и октомврий стигна
Мирковце, отдето можеше да наблюдава добре тила на сръбската
позиция на гребена при Чучеръ. Дивизионътъ нощува въ
Радишане, отдето изпрати донесение до командира на брига
дата за резултата отъ разузнаването. На 11-и октомврий коман-
дирътъ на дивизиона изпрати два офицерски разезда: поручикъ
Тянковски, съ 15 конника, да разузнае за сърбите къмъ Кача-
никъ и да разруши желЪзо-пжтната линия, и подпоручикъ
Малаковъ, съ 10 конника, да разузнае съ какви сили сърбите
заематъ височините около Чучеръ. Разездътъ на подпоручикъ
Малаковъ се завърна на 1230 часа. Той потвърди, че сърбите
заематъ височините при Чучеръ, и че обозите имъ сж въ
село Георгиевъ До. Поручикъ Тянковски се завърна къмъ 16 часа.
Той донесе на командира на бригадата, че сърбите заематъ
Бучи Долъ, Орманъ и височините западно отъ техъ. Скжсалъ
телеграфната линия южно отъ Бучи Долъ. Железо-пжтната
линия не разрушилъ, защото сърбите не могатъ да я изпол-
зуватъ, щомъ като Скопие е въ български ржце. Въ 17 часа
конниятъ дивизионъ се оттегли да нощува въ Ивисбегово.
Дейность на 32-и полкъ северно отъ Прешово. — На

10-и октомврий въ 1030 часа 3-а дружина продължи пжтя си отъ
Бухичъ за Гиляне, и къмъ 1130 часа бе настигната отъ 7-а батарея
и прикритието й — 15-а рота. Когато стигна на височините при
Мучи Баба, получи се по телефона заповедь отъ командира на
полка да настжпи на северъ, къмъ Дупиле, и да атакува заедно съ
1-а дружина сърбите, които, споредъ сведенията на местното
население, въ съставъ около седемь батальона, се намирали
около селата Дупиле, Билинце и Добросинъ и имали намерение
да преминатъ Кара Дагъ и прекжснатъ съобщенията на бълга
рите Куманово — Враня. Командирътъ на 3-а дружина не можа
да изпълни заповедьта. Тъй като отъ Бухичъ къмъ Дупиле
имаше само пжтека, дружината тръгна отъ Мучи Баба обратно,
за Бухичъ, и на мръкване стигна на височините около Дипче,
дето остана да нощува. Въ донесението си до командира на
полка майоръ Печевъ изложи причините, по които не можа
да свърне съ дружината си отъ Мучи Баба на северъ, къмъ
Дупиле и Билинце, и че само къмъ Гиляне сж възможни дей
300 РАЗДЕЛЯНЕТО НА И АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
ствия; сърбите южно отъ Гиляне, по левия брегъ на р. Морава,

сж се усилили и окопали, а по височините около Дупиле забе-
лязалъ движение на сръбски части, около една-две роти.
1-а дружина, съ придадените й две картечници, 7-а и
8-а роти и 2/6-о атилер. отделение, въ 7 30 часа тръгна отъ Пре-
шово за Враня. Тъй като около Гиляне и западно отъ Бояновци
имаше сърби, командирътъ на дружината изпрати челна стража
(2-а рота) по пжтя Прешово — Буковче — Бояновци — Враня и
странично прикритие (7-а рота)— по пжтя Прешово — Раинце —
Г рамада — Насалци — Осларе.
Когато стигна на височината югозападно отъ Боровацъ,
узнаха отъ единъ разездъ, идещъ отъ Бояновци, че сърбите —
около два батальона съ шесть орждия — заемали позиция западно
отъ Насалци— Лучане— Турия и Търновацъ; сръбската артилерия
биела шосето Прешово — Бояновци, източно отъ Осларе и Лево-
сое. Горните сведения за сърбите потвърдиха и некои местни
жители — албанци. Командирътъ на дружината реши да отхвърли
сърбите отъ позицията имъ, да остави следъ това тамъ единъ
заслонъ и да продължи движението си за Бояновци. Той зае
съ челната стража и 4-а батарея манастира източно отъ Осларе,
а останалите роти насочи къмъ линията Насалци — Осларе въ
момента, когато страничното прикритие — 7-а рота, подпомо
гнато отъ батареите, водеше бой южно отъ Насалци.
Командирътъ на 32-и полкъ, безъ да знае какво върши
1-а дружина, като узна отъ местните жители, че около седемь
батальона сърби се укрепяватъ около Дупиле, Билинце, Добро-
синъ, заповеда на майоръ Георгиевъ да свърне съ дружината
си налево и, съвместно съ 3-а дружина, да ги атакува и прогони.
Майоръ Георгиевъ, безъ да дочака съдействието на съсед
ната 3-а дружина, продължи настжплението си и, следъ кратка
артилерийска подготовка, въ 16 45 часа атакува сърбите, които
заемаха позиция западно отъ Насалци. Безъ да окажатъ съпро
тива, сърбите напустнаха позицията. Дружината нощува на
заетата позиция.
Сърбите останаха на позициите си по левия брегъ на
р. Морава. Река Биначка Морава бе придошла, и преминава
нето на левия й брегъ бе невъзможно. Затова командирътъ на
дружината помоли майоръ Анастасовъ, който съ две роти отъ
29-и полкъ охраняваше тила на 2-а бригада при Кралева Куча,
да настжпи по левия брегъ и да отхвърли сърбите. Майоръ
«
Анастасовъ неуместно отказа да настъпи, защото ималъ запо

веди опорно да отбранява височината при селото.
Позициите на сърбите по двата брега на р. Биначка Морава,
на линията Дупиле — Добросинъ — в. Биляча, бЪха заети
отъ частите на Гилянския отрядъ — Косовската запасна рота
(250 боеца), четири нескорострелни оръдия и сръбския 11-и ка
дрови полкъ (три батальона съ намаленъ съставъ). 11-и полкъ
изпрати единъ батальонъ въ посока Мучи Баба и Сефери да
заеме и да отбранява проходите на Кара Дагъ при ткзи села.
По едно непроверено донесение, че въ посока Мучи Баба
настъпва една българска дивизия, сръбскиятъ батальонъ, който
беше въ движение къмъ Мучи Баба, презъ нощьта срещу
11-и октомврий отстъпи къмъ Макрешъ. Отстъплението на този
батальонъ повлЬче следъ себе си отстъплението и на остана
лите батальони отъ 11-и полкъ отъ Кончулъ и Дуплица на
левия брегъ на р. Биначка Морава, къмъ Гиляне.
Къмъ 16 часа въ Гиляне беха пристигнали вече двата бата
льона отъ 12-и полкъ II призивъ и 4-а планинска батарея. Оста
налите части отъ Вардарската дивизия се очакваха същ о да
пристигнатъ. За да задържи положението при Кончулъ, коман-
дирътъ на дивизията разпореди 18-и полкъ (около 250 боеца
съ една картечница) да замине на 11-и октомврий за Доморовце,
отдето, съвместно съ частите на Гилянския отрядъ, да отбра-
няватъ посоката къмъ Гиляне.
Вечерьта командирътъ на 32-и полкъ заповеда: 1-а дру
жина да остане на същата позиция, а на разсъмване да се
подаде още напредъ, за да осигури настъплението на полка
къмъ Бояновци. На 11-и октомврий командирътъ на дружината
зае командуващия гребенъ южно отъ Добросинъ и реши да
прехвърли две роти на левия брегъ на р. Биначка Морава,
защото презъ нощьта сръбски части заели наново к. 720.
Но на 11-и октомврий въ 9 15 часа командирътъ на 32-и
полкъ получи отъ командира на дивизията следната заповедь:
„32-и полкъ да събере всичките свои части отъ Прешово и да
следва незабавно за Бояновци; съ него заедно да тръгнатъ частите и
отъ 4б-и полкъ, за да прогонятъ противника отъ височините при се
лата Дупиле, Върбенъ, Билинце, Добросинъ къмъ Гиляне и да осигу-
рятъ пжтя Куманово — Враня.
Съ 32-и полкъ да следватъ и придадените му части. Движението
тр%бва да бжде възможно бързо, защото има нужда отъ полка на северъ
отъ Враня. Нощуване — въ Бояновци.
302 РАЗДЕЛЯНЕТО НА И АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
При движението вземете мЪрки за охранение, както предъ фронта,

така и влЪво отъ Васъ."
Командирътъ на полка заповяда:
„1-а дружина да остави 7-а и 8-а роти на позициитЯ, докато
бждатъ смЯнени отъ 46-и полкъ, а останалите части да се насочатъ
къмъ Бояновци.
3-а дружина съ 15-а рота, следъ като бжде сменена отъ 4б-и полкъ,
да тръгне по най-прекия и удобенъ за артилерията пжть къмъ Враня.“
2-а и 4-а дружини тръгнаха въ 7 часа отъ Прешово за
Враня (4-а дружина бЪше въ предна охрана). Къмъ 1030 часа,
когато главата на колоната доближи Самолийце, артилерията
на сърбите я обстреля, но командирътъ на артилерийското от
деление веднага съсредоточи по нея огъня на трите батареи,
които беха още на позиция, и тя прекрати стрелбата си. Полкътъ
продължи движението си. 1-а дружина съ 3-а и 8-а батареи се
сне отъ позицията си и се вле въ общата колона на полка.
4/6-а батарея остана на позиция при 7-а и 8-а роти, и, следъ
като бе сменена отъ 16-и артилер. полкъ, на 11-и октомврий
замина за гр. Враня.
Когато наближаваше с. Бояновци, 32-и полкъ бе отново
обстрелянъ отъ артилерията на сърбите, но безъ резултатъ.
Полкътъ нощува на бивакъ южно отъ Рибинце, а на
12-и октомврий замина за Враня, дето влезе въ състава на
войските, подчинени на генералъ Рибаровъ.
Настъплението на 3-а бригада. — Командирътъ на

бригадата въ 1430 часа замина съ Щаба си отъ Куманово за
Табановце, отдето въ 16 часа изпрати на частите следната
заповедь:
„§ 1. — Противникътъ, разбитъ, отстжпи къмъ Прищина, като е
оставилъ слаби артилерийски части къмъ Качаникъ — Гиляне.
2/3-а бригада, усилена съ части отъ 7-а Рилска дивизия, следва
отъ Враня къмъ Сурдулица и на северъ.
§ 2. — На поверената ми бригада е заповядано да охранява
желЯзо-пжтната линия Куманово — Враня, като разузнае посоката
къмъ Гиляне и оттамъ влЯзе въ свръзка съ 1/3-а бригада къмъ
Феризовичъ.
ЗаповЯдвамъ:
46-и полкъ и отдЯлението отъ 16-и артилер. полкъ да се устано-
вятъ както следва: една дружина и Щабътъ на полка — въ гр. Враня;
две роти — въ Бояновци; една и половина дружини съ отдЯлението
отъ 16-и артилер. полкъ — въ Прешово.
НАСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 10-и И 11-и ОКТОМВРИЙ 303
45-и полкъ да остане временно въ Куманово, дето да носи гар

низонната служба. Планинското артилерийско отделение се придава
къмъ 32-и полкъ, който да настжпи къмъ Враня.
Ескадронътъ дивизионна конница да се установи както следва:
единъ взводъ въ Враня, въ разпореждане на командира на 4б-и полкъ
и за свръзка съ 3-а Балканска дивизия; единъ взводъ въ Бояновци за
разузнаване пжтя къмъ Гиляне, въ разпореждане на старшия ротенъ
командиръ; единъ полуескадронъ въ Прешово, въ мое разпореждане.
Пионерната рота, следъ като свърши възложената й работа въ
Куманово, да се установи въ Прешово.
Домакинските и бойните обози да следватъ задъ частите си.
Телеграфна връзка е установена между Прешово и Куманово, а
отъ Враня презъ Бояновци за Прешово пехотните началници да уста-
новятъ летеща поща съ придадените имъ конни части.
Азъ ще се намирамъ отъ утре, 11-и того, 11 часа въ Прешово,
дето да ми се изпращатъ всички донесения.*
Съ разпределянето и разполагането на частите споредъ
горната заповедь, командирътъ на бригадата целеше да орга
низира отбранителни пунктове на по-главните и удобни съоб
щения за Гиляне, а съ останалите сили да образува силенъ
подвиженъ резервъ. За свръзка съ 1-а бригада и да наблюдава
бйлото на Кара Дагъ възнамеряваше да изпраща разузнавателни
части въ посоките Прешово — Гиляне и Куманово — Гиляне,
като бжде заетъ и вжзелътъ на планинските пжтища — Мучи
Баба. Оставаше да бждатъ прогонени сърбите на левия брегъ на
р. Биначка Морава, отъ Жегра до Корминяне, за да бжде запа-
зенъ проходътъ Бояновци — Кончулъ — Корминяне.
46-и полкъ (безъ 1-а дружина) съ Телеграфната рота
тръгна въ походенъ редъ въ 14 часа и стигна въ Прешово въ
21 30 часй.
3/16-0 артилер. отделение тръгна отъ Куманово за Прешово
въ 1330 часа и въ 19 часа стигна на ж.-п. ст. Прешово.
И тъй, частите отъ 3-а бригада нощуваха: Щ абътъ на
бригадата — въ Табановце; 46-и полкъ (2-а и 3-а дружини) —
въ Прешово, 3/1б-о артилер. отделение— въ Прешово; 45-и полкъ,
1/46-а дружина, 3-а пионерна рота и 3/3-и дивизионенъ лаза-
ретъ — въ Куманово.
На 11-и октомврий въ 1 часа се получи следната заповедь
отъ началника на Щаба на II армия:
„Утре, 11-и октомврий, настжпете къмъ Гиляне — Феризовичъ,
съ цель да действувате срещу сърбигЪ, които заематъ северозападния
изходъ на Качанишкото дефиле. Отъ Скопие настжпва 1-а бригада на
Балканската дивизия на 11-и октомврий. 45-и полкъ е насоченъ отъ
304 РЯЗДЪЛЯНЕТО НП 11 ЯРМИЯ НЯ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
Куманово по пжтя за селата Изворъ — РЪка. Тръгва утре, 11-и ок-

томврий, и му е заповядано да достигне БЯлановце, дето ще чака
Вашата заповЯдь. Задачата по охранението на линията Прешово —
Бояновци — Враня не се отменява. Съ 45-и полкъ следва една пла
нинска батарея. Желателно би било по-голЯмата часть отъ Полското
артилерийско отделение да употребите за настжпателни действия.“
Командирътъ на бригадата разпореди:
„46-и полкъ да остави въ Прешово две роти съ две батареи, съ
останалите части да продължи движението си къмъ Враня, като
остави една и половина дружини съ една батарея въ Бояновци, а съ
Щаба на полка и съ една дружина да стигне до Враня.
45-и полкъ съ две дружини да стигне до с. Река, а една дру
жина да насочи къмъ Прешово.“
Командирътъ на 46-и полкъ заповяда 3-а дружина съ една
батарея да охранява пжтя Прешово — Гиляне и да остави една
рота за гарнизонъ въ Прешово.
Къмъ 1030 часа дружината остави за гарнизонъ въ Пре
шово 10-а рота и тръгна съ 9/16-а батарея въ походенъ редъ
за Мучи Баба. Поради стръмния и каленъ пжть, ставаше нужда
батареята да препрЪга конетЬ и да изкарва орждията едно по
едно, което забави движението.
Отъ срещнати по пжтя бягащи албанци узнаха, че на
10-и октомврий сръбски части били забелязани около Билинце и
Дупиле. За разузнаване и за прогонване на сърбигЬ 6Ъ изпра
тена 11-а рота къмъ Гаре. Ротата стигна на д4сния брЪгъ на
р. Биначка Морава, отдето въ 2030 часа донесе, че не срещнала
сърби; свръзка съ 32-и полкъ направила, а за свръзка съ
2/46-а дружина изпратила единъ войникъ. Дружината нощува
на три клм. северозападно отъ Бухичъ.
За прогонване сърбигЬ отъ позицията имъ на линията
Върбенъ — Добросинъ 6Ъ изпратена 2-а дружина, която тръгна
въ походенъ редъ въ 1215 часа по пжтя Раовище — Раинце и
въ 21 часа стигна на височината надъ Върбенъ, дето остана
да нощува, съ 7-а и 8-а роти въ стражеви застави.
1/46-а дружина тръгна отъ Куманово и пристигна въ Пре
шово въ 18 часа.
Командирътъ на полка требваше съ 1-а дружина да замине
за гр. Враня, но реши да остане при 2-а дружина, която зае
маше средно положение, и оттамъ да ржководи действията на
полка. Той задържа 7-а и 8-а роти отъ 32-и полкъ, за което
донесе на командира на бригадата.
На 10-и октомврий въ 17 часй 3-и дивизионенъ ескадронъ

получи заповЪдь отъ командира на дивизията, споредъ която
той требваше да остави единъ полуескадронъ въ Враня и по
единъ взводъ въ Бояновци и Прешово, въ разпореждане на
командира на 3/3-а бригада.
На 11-и октомврий разпред-кпенитЪ взводове достигнаха:
I- и взводъ остана въ Куманово да носи ординарческа служба
при Щаба на армията; 4-и взводъ — въ Прешово, 2-и — въ
Бояновци, 3-и — въ Враня.
2-и взводъ не завари въ Бояновци никаква пехотна часть.
Къмъ 9 часа се чуваха пушечни изстрели къмъ Търновацъ.
Взводниятъ командиръ изпрати единъ разездъ и самъ излЪзе
съ взвода напредъ. Скоро началникътъ на разезда донесе, че
около 20 пехотинци отъ 29-и полкъ съ 40— 50 албанци отъ
мастното население имали престрелка съ сръбски войници. На
три клм. северозападно отъ Търновацъ сръбската артилерия во-
д-кпа бой съ българската артилерия по десния бр-Ьгъ на р. Би-
начка Морава. Взводътъ продължи разузнаването си и откри
точното разположение на сръбската батарея и съ донесенията
си улесни българската артилерия.
Командирътъ на бригадата стигна въ Прешово преди пладне
и завари само една полурота и два взвода отъ Дивизионния
ескадронъ. Той поиска да му съобщатъ сьбранитЬ сведения за
противника: отъ командира на 46-и полкъ узна, че по бйлото
на Кара Дагъ сновали заблудени партии отъ сръбските 18-и и
I I - и полкове; избягали мастни жители отъ Гиляне съобщили,
че въ този градъ пристигналъ сръбскиятъ генералъ Дамянъ
Поповичъ съ нови войски и че върлувала сръбската чета на
Величко войвода, който ималъ и планински оръдия.
Командирътъ .на бригадата заповяда Дивизионниятъ еска
дронъ да разузнае къмъ Карбуликъ, Владово и Пашане, което
той извърши на 12-и октомврий.
45-и полкъ не замина за Гиляне, защото Щ . Д. А. намери,
че единъ полкъ къмъ Гиляне е достатъченъ, и той бе оставенъ
въ Куманово.
Дейность на Главното Въ 14 часа Щ абътъ на дивизията

и армейското ко- тръгна отъ Куманово и въ 18 часа стигна
мандувания. въ Враня и пое командуването на ча
стите определени за настъпление по долината на р. Морава.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., тонъ III. 20
306 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
Поради бързото засилване на сърбитЪ и французитЪ около

Велесъ и Криволакъ и за да бждатъ затворени всички посоки,
които водятъ отъ Косово Поле въ Македония, началникътъ на
Щ . Д. А. изпрати на 11-и октомврий въ I 30 часа следната
заповЪдь до командуващия И армия:
„Военно-политическата обстановка налага бързо завършване на
операциите около Скопие. За тази цель, разпоредете частите бързо
да настъпятъ на северъ отъ Скопие и да овладаятъ Качанишкия про-
ходъ, следъ което въ късо време да бъде организирана една укрепена
позиция, която да затвори всички посоки, които водятъ отъ Стара
Сърбия (Косово) въ Македония, на линията Шаръ планина — Кача-
никъ — Рамно — Бояновци. Тази позиция ни е необходима, отъ една
страна, за да спремъ всеко настъпление на сърбите въ тази посока,
отъ друга, да може да държимъ съ по-малко части, та да отделимъ
по-големи сили наюгъ, въ случай че десантните войски въ Солунъ
предприематъ настъпление въ Македония, което е твърде вероятно.
При това да имате предвидъ възможностьта за едно насочване на
7-а Рилска дивизия къмъ долното течение на Брегалница за про
тивопоставяне на неприятеля откъмъ югъ. Засега Вардаръ нема да
минавате. По десния му брегъ да се води само разузнаване по посока
на Прилепъ и Демиръ Капия, обаче на всека цена требва да попре
чите на противника да се прехвърли отсамъ Вардаръ, отъ Скопие
до Демиръ Капия. Направете сериозни разрушения по железо-пътната
линия.“
Презъ нощьта срещу 11-и октомврий командуващиятъ II армия

изпрати въ Щ . Д. А. донесение за положението на армията и
за решението си да насочи 1/3-а и цЪлата 3/3-а бригади да
завладЪятъ Кочанишкия проходъ и да прекжснатъ съобщенията
по линията Бояновци — Феризовичъ.
Началникътъ на Щ . Д. А. на 11-и въ 11 часа изпрати
следната заповЪдь:
*
„Намирамъ, че настъпването на цел ата 3/3-а бригада къмъ

Гиляне е много. Ще е достатъчно само единъ полкъ, а другиятъ
да остане въ Куманово, въ Ваше разпореждане. Отъ друга страна,
считамъ за наложително насочването на трите полка отъ Рилската
дивизия къмъ Велесъ — в. Богословъ, за да могатъ по-отдалечъ да се
срещупоставятъ на евентуално настъпващия откъмъ югъ противникъ.
Къмъ Куманово е насочена една отъ Македонските бригади, а
другите две — къмъ Щипъ. Следъ два деня се започва превозването
на 5-а дивизия, която също ще се придаде къмъ Вашата армия.
Разпоредете въ горния смисълъ.
Утре I армия, включително и 1-а дивизия, предприематъ атаки.
Желателно е и генералъ Рибаровъ да настъпи на северъ по-енергично,
съ което ще допринесе за разединяване силигЬ на противника.“
Командуващиятъ II армия донесе, че операцията около

Скопие е започната още на 9-и октомврий, и съ нея Щ абътъ
на армията иска да се свърши, по възможность, скоро по
сжщитЪ съображения и въ сжщия редъ, както иска и 1_Ц. Д. А.
Командуващиятъ армията отмени заповЪдьта за изпраща
нето на 45-и полкъ къмъ Гиляне — Феризовичъ. За 3-а бригада,
както и за останалите части остана въ сила заповЪдьта по
армията отъ 10-и октомврий, безъ да се направятъ изменения,
защото оценката на положението и разпорежданията на Щ . Д. А.
съвпадаха въ главните си точки съ тези на II армия.
На 11-и пристигна отъ Стара Загора въ Куманово и 2-и гау-
биченъ полкъ съ три скорострелни и две нескорострелни гау-
бични батареи.
На 11-и октомврий въ 15 часа командуващиятъ армията,
съ Щаба на армията и Н. Ц. Височество князъ Кирилъ, при
стигна въ Скопие, посрещнатъ отъ гражданите съ неописуемъ
ентусиазъмъ. Б е построена хубава арка, а кж щ ите беха оки
чени съ знамена, килими и цветя. Отслуженъ бе молебенъ
въ Катедралната църква. Въ Общинския домъ командуващиятъ
армията и князъ Кирилъ приеха делегации отъ разните орга
низации и религиозни общини, които изразиха своята благо
дарности и радости за дарената имъ свобода.
Д ейности на Ю ж н а та Дейность на Конната дивизия. —

група около Велесъ. Докато противниковите сили на десния
брегъ на р. Вардаръ срещу Велесъ се
увеличаваха, командирътъ на Конната дивизия все очакваше
да пристигнатъ пехотни части, които да осигурятъ не разузна
ването, а почивка на подчинените му части. Така, на 9-и ок
томврий въ I I 40 часа той телеграфира до Щ аба на II армия:
„Постоянните дъждове, калната почва, недостатъчниягь фуражъ
и стоенето на конните полкове на открито на бойната линия по
позицията изтощиха твърде много конете, поради което, моля, изпра
тете една-две дружини, чрезъ които, вънъ отъ тактическите условия,
ще се даде възможность на конете да се съвзематъ, като се отте-
глятъ въ втора линия.“
Докато получи отговоръ на това свое искане, генералъ

Таневъ бе решилъ да отбранява избраната позиция при източ
ната часть на града, на която съ оперативна заповедь отъ
20*
9-и октомврий 19 часа разпредели частитЬ така: на мостовете —

единъ ескадронъ и две картечници; на позицията на височи
ните североизточно отъ Велесъ — десенъ участъкъ — три еска-
дрона и две картечници, левъ участъкъ — два ескадрона и
четири картечници; две батареи въ центъра на позицията;
маневрени войски — единъ ескадронъ и Колояздачната рота.
Частите останаха по местата си — на бивакъ на два-три клм.
задъ височините североизточно отъ града. Те идеха да заематъ
позицията, когато се подаде сигналъ тревога. За охранение
беха разположени застави (по полувзводъ) на к. 559, при
Кишина, Дол. Карасларъ и Пашакьой.
Къмъ Криволакъ разузнаваше самостоятелниятъ разездъ на
поручикъ Ташевъ.
Командирътъ на дивизията изпрати на командуващия армията
„Деньтъ днесъ мина сравнително по-спокойно. Презъ ц%лия день
се води артилерийски двубой, отъ който имаше три коня убити и
единъ раненъ. По сведения отъ разузнавателните органи и отъ местни
жители, противникътъ постоянно се засилвалъ съ пехотни части,
идещи откъмъ югъ. Днесъ сж забелязани четири групи отъ по 30—40
товарни коня, вероятно съ патрони, които дошли откъмъ югъ и тръг
нали по р. Бабуна. Съставътъ на дивизията намале до седемь еска
дрона, и Конната дивизия се обърна на единъ видъ прикритие на
артилерията. За да може да изпълнява задачата си, моля, да се
върнатъ всички свободни ескадрони отъ дивизиите, още повече, че
дивизионната конница е вероятно по местата си.“
Сърбите на Вардарския участъкъ имаха: 2-и полкъ съ
шесть нескорострелни и две скорострелни орждия — при Велесъ;
13-и кадрови полкъ на пжть за Тетово бе достигналъ линията
Бегова Глава — Бреза — к. 965 — Гомалево — Китка; 14-и кад
рови полкъ, смененъ отъ французски войски при Криволакъ,
пжтуваше за Велесъ.
Презъ нощьта срещу 10-и октомврий сръбски слаби части
нападнаха мостовете, но беха отблъснати съ огънь.
На 10-и сърбите не предприеха действия, защото очакваха
1/14-и батальонъ, изпратенъ отъ Криволакъ по левия брегъ
на Вардаръ въ тилъ на българите при Велесъ. На левия брегъ
на Вардаръ при Пепелище имаше слаби французски части.
Генералъ Таневъ бе увлеченъ въ отбраната, и, за да я
осигури, заповеда да бжде изгоренъ малкиятъ дървенъ мостъ,
но това не бЪ изпълнено; по-после мостътъ улесни по-ната-

тъшнигЬ действия на дивизията.
Презъ цйпия день се води слаба артилерийска и пушечна
стрелба.
ЧастигЬ на дивизията останаха на своитЬ мЪста. Къмъ
дивизията пристигна въ Сарж Хамзали Радиотелеграфното отде
ление, което замина да открие станция въ Клисели. За разузна
ване къмъ Криволакъ, намЪстото на поручикъ Ташевъ, който бе
убитъ, бе изпратенъ поручикътъ отъ 4-и коненъ полкъ Прода-
новъ, съ разездъ отъ осемь конника.
Командирътъ на дивизията презъ този день изпрати след
ните донесения на командуващия армията:
1) Въ 8 часа:
„Нощьта мина спокойно. Дивизията заема сжщигЪ мЪста. Раз
узнавателна часть къмъ Прилепъ не е изпратена, защото Вардаръ
е непроходимъ, а единственото мЪсто за преминаване при Велесъ се
държи здраво отъ противника. Понеже средства за преправа н%ма,
ще се опитамъ да изпратя тайни съгледвачи да събиратъ сведения за
неприятеля. Отъ два деня не съмъ получавалъ никакви съобщения
отъ Щаба на армията. Сжщо отъ подполковникъ Анастасовъ нЪмамъ
никакви донесения. БЪхъ му запов^далъ да донася не само на менъ,
но и направо въ Щаба на армията. Ако има н^кои сведения, моля да
ми се съоб^цятъ. 95.“
2) Въ 1430 часа:
„Самостоятелниятъ разездъ на поручикъ Ташевъ, настжпвайки за
Криволакъ, открилъ една неприятелска рота западно отъ Хаджи Ред-
жебли. Ротата открила огънь съ залпове, отъ които е убитъ поручикъ
Ташевъ, ранени двама конника и три коня. Изпращамъ новъ разездъ.
Щипъ е оставенъ безъ пехота; можемъ да бждемъ изложени на
изненади. 98.“
Навярно затова Щ абътъ на армията насочи 3/11-а бригада
къмъ Щ ипъ.
Освенъ горнитЪ донесения, командирътъ на дивизията из
прати на командуващия армията и рапортъ, въ който изложи
подробно положението на дивизията и необходимостьта отъ
пехотна поддържка, за да изпълни успешно възложените й
задачи.
При положението, че сърбигЬ на десния брЪгъ се засил-
ватъ, пехотна поддържка бЪше необходима, но къмъ Прилепъ
можеха да се промъкнатъ разезди.
Въ 20 часа бЪ получено въ Щаба на дивизията съобщение,
че изпращатъ на дивизията една дружина отъ 3-а Балканска
310 РАЗДЕЛЯНЕТО НА И АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
-------- ----- ■■ I ■ ■ ■ ■ м_ ■ ^
дивизия, а по-късно бе получена заповЪдьта по армията № 19,

съ която, наместо една дружина, 6% насоченъ полковникъ Бур-
мовъ съ 53-и полкъ да завладее Велесъ. Генералъ Таневъ про-
пустна да поеме командуването на този отрядъ, който щЪше да
действува съвместно съ Конната дивизия.
На 11-и октомврий въ 1 25 часа сърбите откриха силенъ
пушеченъ, картеченъ и артилерийски огънь срешу защитниците
на барикадите на големия мостъ и по близките кжщ и. Едно
планинско орждие бе поставено презъ нощьта на позиция въ
двора на една джамия. Въ силенъ дъждъ сърбите три пжти се
опитваха да преминатъ мостовете, но биваха отблъснати съ огънь.
Ранени беха трима войника.
Престрелката и хвърлянето на бомби около мостовете про
дължи доста дълго време и предизвика тревога въ бивака на
дивизията и въ Щ аба до 3 часа, когато се получи донесение,
че атаката е отблъсната.
На ротмистъръ Нейковъ, който искаше патрони и донасяше,
че сърбите настжпватъ и съ артилерия, командирътъ на диви
зията изпрати заповедь:
.Дръжте се спокойно на местото си. Опитайте да изгорите мал
кия мостъ, ако това не сте направили. Разпоредихъ да Ви изпратягь
патрони.“
Деньтъ мина спокойно. Ескадронътъ на моста бе смененъ.
Спедъ като пристигна 14-и полкъ, сърбите заеха позицията си
отъ двете страни на р. Тополка. Французите отъ Криволакъ и
отъ Градско разузнаваха съ патрули до устието на р. Тополка.
За разузнаване къмъ Прилепъ въ 11 часа бе изпратенъ
самостоятеленъ разездъ — поручикътъ отъ б-и коненъ полкъ
Попилиевъ — въ посока Бекирли — Уланци — Прилепъ. Разез-
дътъ не можа да мине Вардаръ, и следъ неколко деня се
завърна, безъ да изпълни задачата си. Командирътъ на диви
зията разпореди да бжде разузнато около Пашакьой, за построя
ване плотини и за минаване презъ реката. Оказа се, че нема
материали, и една сръбска застава отъ десния брегъ обстрелва
селото и подстжпите къмъ него.
За прогонване появилите се противникови части южно отъ
р. Брегалница и Щ и п ъ изпратенъ бе ротмистъръ Пупешковъ
съ единъ полуескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ. Въ 18 часа
полуескадронътъ пристигна въ Щ ипъ , дето ротмистъръ Пупеш
ковъ узна, че местната милиция и чети отблъснали сърбите
южно отъ Драва. За разузнаване за противника въ този районъ
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА 10-и И 11-и ОКТОМВРИЙ 311
той нареди смесено патрулиране по долините на реките Лака-

вица и Отина.
За свръзка съ Куманово, поради несигурната телефонна,
командирътъ на дивизията устрои летеща поща съ колояздачи.
Къмъ 22 часа пристигна до Чалъшларъ колоната на полков-
никъ Бурмовъ, изпратенъ да завладее гр. Велесъ. Конната диви
зия нощува на сжщите места.
Командирътъ на дивизията изпрати въ 1815 часа следното
донесение до командуващия II армия:
„Деньтъ мина спокойно. Отъ полученигЬ сведения, две сърбски
роти сж разположени на позиция южно отъ Драва. Срещу Пепелище
съ лодки сж се прехвърлили сръбски части. При Неготинъ е откритъ
бивакъ отъ 200 палатки. ВойницигЬ били съ широки гащи, в-Ьроятно
французи, до една дружина. Полковникъ Бурмовъ още не е при-
стигналъ.“
Командирътъ на дивизията изпрати и рапортъ, съ който
донася, че отправените му порицания за неуспеш ните действия
при Велесъ сж незаслужени, и моли да бжде изпратено лице,
което да провери местните тактически условия при които е
действувала дивизията. *
Главното командуване и особено Щ абътъ на II армия беха,
изобщо, недоволни отъ дейностьта на дивизията при Велесъ.
Презъ нощьта срещу 11-и октомврий командуващиятъ II ар
мия изпрати въ Щ . Д. А. донесение за положението на армията
на 10-и. Въ това донесение бе кзано: „При Велесъ Конната
дивизия остава на позициите си на изтокъ отъ града“ .
Поради това донесение и поради бездействието, изобщо, на
Конната дивизия при Велесъ, на 11-и въ 1345 часа, началникътъ
на Щ . Д. А. изпрати до командуващия II армия следната за
поведи :
„И досега Щ Д. А. нЪма сведения какво разузнаване върши Кон-
ната дивизия около Велесъ, нито пъкъ какви разрушения е извършила
по желЪзо-пжтната линия Скопие—Гевгели. Предпишете на командира
на Конната дивизия да разузнава на югъ, по долината на Вардаръ, и
на югозападъ, по посока Прилепъ. КоннигЬ части въ Велесъ, Щипъ,
Радовишъ да поведатъ най-деятелно разузнаване въ южна посока и
да произвеждатъ сериозни разрушения по жел%зо-пжтната линия.“
Командуващиятъ армията препрати горната заповедь до
командира на дивизията, която допълни съ указания за действия
съгласно изменилата се обстановка.
312 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж НА ГРУПИ
Настъплението на 3/ 7-а бригада къмъ Велесъ. — Коман-

дирътъ на бригадата получи отъ Щаба на армията следните
допълнителни сведения: между Скопие и Велесъ противникъ
нЪма; Велесъ е заетъ съ около една и половина дружини и две
до четири орждия; мостътъ на р. Пчиня е разрушенъ. Въ 14 часа
той организира похода така: конницата да разузнава въ зоната
Куманово — Зелениково и Куманово — Дол. Койнаре; предна
охрана (една дружина, пионерната рота и две планински орждия)
да тръгне въ 1530 часа и да нощува при ж.-п. ст. Хаджиларъ;
главните сили да тръгнатъ въ 16 час& и да нощуватъ на сжщото
место; 3-о отделение отъ Лазарета, 2-а полска болница и Пар-
ковиятъ взводъ да се събератъ въ Куманово, и на следния день
да тръгнатъ за Велесъ.
Бригадата, безъ пионерната рота, пжтува при проливенъ
дъждъ и стигна при ж.-п. ст. Хаджиларъ въ 21 часа.
На 11-и октомврий движението продължи въ сжщия редъ.
Въ 11 часа колоната стигна до разрушения мостъ на р. Пчиня.
Поправянето бе невъзможно поради закъснението на пионер
ната рота. Намериха бродъ съ дълбочина до поясъ, и войни
ците, съблечени, минаха реката.
За да се ориентира за положението около Велесъ, преди
да мине съ бригадата р. Пчиня, полковникъ Бурмовъ въ 11 часа
запита командира на Конната дивизия за разположението на
дивизията и силите на противника. Тези сведения му беха необхо
дими, за да вземе своевременно мерки за прехвърляне войски
на д4сния брегъ на Вардаръ презъ моста южно отъ Ново Село.
Донесението бе получено въ Щаба на дивизията въ 14 часа.
и сжщия день бе съобщено на полковникъ Бурмовъ само раз
положението на българските части.
Къмъ 22 часа бригадата се спре да нощува въ Чалъшларъ.
Въ 22 часа командирътъ на бригадата изпрати на коман-
„ЧаститЪ отъ отряда пристигнаха на шосето, на височина съ
Чалъшларъ, дето въ този моментъ започнаха да се настаняватъ на
бивакъ. Предвидъ на това, че тъмнината прЪчи на добрата ориенти-
ровка, утре ще употр-Ъбя деня за разузнаване и за заемане изходно
положение презъ нощьта, та да мога на 13-и октомврий сутриньта да
започна действията, като се помжча да мина Вардаръ на десния
брЪгъ около Новачени, отдето съ обходъ, въ свръзка съ действия
срещу Велесъ, смЪтамъ да очистя града Велесъ по десния брЪгъ отъ
сърбитЬ.“
НАСТЖПЛЕНИЕТО НП 10-и И 11-и ОКТОМВРИЙ 313
Д ействията въ д о л и н а та Поради неверните донесения отъ

на р. М орава. командира на 1-а конна бригата, пол-
(Карюгр. прилож. №8). ковникъ Стойковъ, че е пристигнала
цЪлата Моравска дивизия II призивъ въ
Владичинъ Ханъ, и неуспешните действия на тази бригада,
беха усилени войските въ долината на р. Морава и бе назна-
ченъ за общъ началникъ на тези войски командирътъ на
3-а дивизия. На армейското и на дивизионното интендантства
бе заповедано да откриятъ 'разходни магазини въ Бояновци и
въ Враня.
Къмъ 7 часа командирътъ на 2/3-а бригада получи отъ
Щаба на армията предупреждение, че генералъ Рибаровъ съ
32-и полкъ ще пристигне и поеме командуването, а до присти
гането му да продължава изпълнението на задачата. Той пред
полагаше, че частите на съседната 1/7-а бригада сж на линията
Кръстата Буква — Стайковце — Елашница — Върбово, и запо
вяда на командира на бригадата:
„Настжпете веднага и енергично въ северна посока, съ цель да
излезете въ тилъ на Сурдулица, за да облекчите затруднителното
положение на 1-а дивизия. Потърсете свръзка съ 1-а дивизия и имъ
известете за ВашигЬ действия. Ние настжпваме днесъ, за да отблъ-
снемъ противника, който е по височинигЬ североизточно отъ пжтя
Градня — Грамада. Дринова Глава и к. 958 (Китице) сж взети съ бой
отъ 29-и полкъ вчера.“
Боятъ на 213-а бригада на линията Гранъ — Китице. —

Частите отъ бригадата заемаха: 2/29-а дружина (три роти) —
в. Китице; 4/29-а дружина (две роти) и 3/2-а планин. батарея —
Дренова Глава; 1/29-а дружина (три роти), 7/2-а планин. бата
рея (две орждия), половина ескадронъ и Щ абътъ — на северо-
западъ отъ в. Обликъ; 3/29-а дружина (две роти), едно пла
нинско орждие и две картечници — гр. Враня. Отъ пленници бе
узнато, че сърбите иматъ единъ батальонъ на в. Калинъ
Дея; единъ батальонъ, две орждия и две картечници — срещу
Китице; 4-и коненъ полкъ — северно отъ Градня и пристигащи
подкрепления отъ 3-и и 1б-и полкове.
1/29-а дружина настжпи въ 8 30 часа, прикри се задъ к. 840
въ боенъ редъ (две роти въ бойна часть и една — въ под-
държка) и изпрати разузнавателенъ взводъ къмъ в. Гранъ.
Къмъ 9 30 часа полковникъ Бошнаковъ се срещна съ коман
дирите на 29-и полкъ и на 2-о планин. артилер. отделение,
запозна ги съ обстановката и имъ съобщи, че, щомъ се вдигне
314 РАЗДЕЛЯНЕТО НА н армия на северна и ю жна групи
мъглата, ще бжде заповядано на 1/29-а дружина да атакува

сърбитЯ на в. Калинъ Дея. Той привлЯче отъ в. Китице на
ДрЯнова Глава 12/29-а и 14/29-а роти, като бригаденъ резервъ.
2/3-а бригада вече се отдалечаваше доста отъ долината на
Морава, и нЯмаше свръзка съ 1/7-а бригада, по дЯсния брЯгъ
на рЯката.
На 11-и октомврий сърбитЯ настъпиха съ цель да попрЯ-
чатъ на българитЯ да се спустнатъ презъ долината на р. ВЯтер-
ница въ ЛЯсковацкото поле.
Къмъ 11 часа, когато мъглата започна да се вдига, сър
битЯ настъпиха срещу 16/29-а рота на ДрЯнова Глава. Ротата
посрещна сърбитЯ съ огънь; откри огънь и българската арти
лерия отъ ДрЯнова Глава. Но, докато сръбската артилерия
обсипваше съ много снаряди цЯлата позиция, българската
стреляше рЯдко и пестЯше снарядитЯ. Следъ малко сърбитЯ
настжпиха и откъмъ Мияковце срещу в. Китице. Сръбската арти
лерия обстрелваше в. Китице съ две скорострелни планински
орждия откъмъ к. 1111 и съ две скорострелни полски орждия
откъмъ височината Кучавица.
Командирътъ на бригадата наблюдаваше боя отъ позицията
на ДрЯнова Глава, отдето той видЯ само настъплението на
сърбитЯ срещу 1б/29-а рота. Къмъ 1230 часа командирътъ на
2/29-а дружина донесе на командира на полка, че две картеч
ници и артилерия стрелятъ по дружината, и че сърбитЯ се
спускатъ въ дола предъ позицията на дружината. Полковникъ
Бошнаковъ разпореди:
1) 14/29-а рота и едно планинско орждие отъ ДрЯнова Глава да
усилятъ 2/29-а дружина и 10/29-а рота на в. Китице. Командирътъ на
дружината да изчака пристигането на тЯзи части и, щомъ сърбитЯ
наближатъ, да ги контъратакува и отхвърли на северъ.
2) Командирътъ на артилерийското отдЯление да съсрЯдоточи
огъня на 3/2-а батарея, отъ ДрЯноЬа Глава, и на 7/2-а батарея, отъ
к. 840, върху полския взводъ на сърбитЯ на в. Кучавица, който биеше
въ флангъ 2-а дружина, на в. Китице.
3) Подполковникъ Селвелиевъ да продължи разузнаването къмъ
в. Гранъ и да опредЯли, кжде е ^ръбскиятъ лЯвъ флангъ.
4) Конницата да разузнава къмъ долината на р. ВЯтерница.
Къмъ 13 часа боятъ се засили. Разузнавателниятъ взводъ
и ротитЯ отъ бойната часть на 1/29-а дружина бЯха се сжщо
ангажирали въ бой къмъ Гранъ. СърбитЯ настжпваха смЯло.
ПравЯше впечатление каточели тЯ въ този участъкъ сж се
усилили. Къмъ 14 часа сърбите наближиха окопите на в. Ки-

тице; 10-а рота — капитанъ Язмановъ — схвана момента, и съ
части отъ 2-а дружина се хвърли въ контъратака. Сърбите не
издържаха удара и въ бягство отстжпиха на около единъ клм.
отъ Китице, на линията на Липова Глава.
Следъ успешната контъратака, командирътъ на бригадата
заповяда по телефона на подполковникъ Селвелиевъ — 1/29-а
дружина, усилена съ една рота, — веднага да настжпи и да ата
кува сърбите на Калинъ Дея, а на командира на артилерий
ското отделение — да съсредоточи огъня върху сжщата височина.
Къмъ 15 часа сърбите повторно атакуваха в. Китице.
Въ 1510 часа, като предполагаше, че сърбите срещу 1-а дру
жина сж слаби, заповеда дружината да завладее Калинъ Дея,
следъ което да остави заслонъ отъ две роти, а съ една рота
да завие съ левото рамо и по хребета да смете сърбите въ
източна посока.
Но подполковникъ Селвелиевъ донесе по телефона, че
сърбите го превъзхождатъ въ сили.
Поради силния пушеченъ и артилерийски огънь 1/29-а дру
жина настжпваше срещу в. Гранъ бавно. Освенъ това, българ
ската артилерия беше почти изчерпила снарядите си, и не
можеше да поддържа настжплението на своите войски.
Въ 17 часа полковникъ Бошнаковъ изпрати на командира
на дружината заповедь:
„Запов^двамъ Ви на всЬка цена да атакувате и още сега да
завладеете Калинъ Дея. Предъ Васъ нЪма повече отъ рота. Държа
Ви отговоренъ за неизпълнение на запов-Ьдьта ми.“
Къмъ 17 45 часа, когато дружината се намираше на около
500 крачки отъ позицията на сърбите на в. Гранъ, подполков
никъ Селвелиевъ заповеда да бжде подготвена атаката съ
пушеченъ огънь, тъй като артилерията, силно обстрелвана отъ
сръбската, бе прекратила огъня си. Ротите откриха силенъ
огънь и настжпиха. Къмъ 18 часа, когато те стигнаха на около
250 крачки отъ позицията на сърбите, 4-а рота, която беше на
левия флангъ на бойното разположение, се вдигна въ атака и
съ викове „ура“ се понесе срещу сърбите. Посрещната съ
силенъ огънь — пушеченъ и съ бомби, тя се повърна на
около 150 крачки назадъ. Къмъ 20 часа, обаче, пристигнаха и
останалите роти, и 4-а рота се хвърли отново въ атака, и
завладе в. Гранъ. Сърбите, непреследвани поради тъмнината,

отстжпиха около единъ клм., и се затвърдиха на Калинъ Дея.
Срещу върховете Китице и Дринова Глава сърбите до мрък-
ване достигнаха на около 500 крачки и въ такова положение
двете страни пренощуваха при пълна бойна готовность.
1/29-а рота настжпи отъ в. Градище къмъ Бйпановци, но,
посрещната съ силенъ огънь, тя се спре на позиция североза
падно отъ Градище.
2/3-а бригада загуби: 18 войника убити, 2 офицера и
3 кандидатъ-офицера и 272 войника ранени и 1 изчезналъ.
Полкътъ изстреля 108,465 патрона, а артилерията — 497 снаряда.
Пленени бЪха 8 сърби.
Въ 1730 часа командирътъ на 2/3-а бригада изпрати на
командира на 3-а дивизия донесение, което бе получено въ
21 часа:
„Днесъ около 12 часа по пладне, следъ като се вдигна гжстата
мъгла, на линията Калинъ Дея — ДрЪнова Глава — к. 958 (Китице)
започна ожесточенъ бой. На в. Китице противникътъ 6% контърата-
куванъ, следъ което наново премина въ настжпление. Вь центра
противникътъ действуваше пасивно. ЗаповЪдахъ дЪсниятъ флангъ на
бойното разположение на 29-и полкъ — 1-а дружина — да атакува и
завладее още тази вечерь висотата Калинъ Дея. По всичко изглежда,
че сърбигЪ по л%вия брЪгъ на Морава, срещу Ямболци, сж получили
нови подкрепления.“
Въ 18 часа сжщото донесение бе изпратено и до команду-
ващия II армия.
Въ 1930 часа въ Щаба на бригадата бе получена заповЪдьта
по II армия № 19 за назначаването генералъ Рибаровъ за начал-
никъ на войските, които настжпватъ на северъ, по долината на
Морава.
Отстъплението на И7-а бригада на линията Лрева-

лацъ — Себе В раня — Лесвърта — в. Просениш ». — Частите
отъ бригадата бЪха разположени: Лавата колона (4/13-а дру
жина) съ три роти на позиция северно отъ Върбово и една —
на левия брЪгъ на Морава, северно отъ Прибой; Средната
колона — 3/13-а дружина съ две орждия — на позиция южно
отъ Елашница, 1/13-а дружина — на позиция на хребета Домино
Гумно, съ една рота на в. Боровикъ; Д и н а та колона (2/13-а
дружина съ две планински орждия): три роти и орждията — на
граничните върхове Крива Грамада и Просеникъ и една рота —
на височинигЬ при Несвърта.
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ 10-и И 11-и о кто м врий 317
СърбигЬ б%ха по дЪсния брЪгъ на р. Елашничка, отъ в. Лаза

рова Ш ума до Вади Три. Срещу Драната колона сьрбигЪ зае
маха хребета Върло Стране, съ изнесени части къмъ Ново Село,
Кръстата Буква и Курина Чука.
На 11-и октомврий сутриньта предъ Лавата и Средната
колони се започна доста оживенъ пушеченъ и артилерийски
огънь. Къмъ 9 часа началникътъ на ЛЪвата колона донесе на
командира на бригадата за разположението на частитЪ си, и
молЪше да му се даде артилерия, за да може да задържи пози
цията си. Отговорено му 6Ъ, че артилерия не може да му се
даде, защото нЪма такава, а да се окопае добре и да ср4ща
сърбигЪ съ огънь и ножъ. Предъ Лавата колона сърбигЬ се
появиха тукъ-тамъ съ слаби отделения. Позицията имъ бЪше
на к. 442, дето имаше картечници и едно орждие.
Къмъ 11 часа командирътъ на бригадата чрезъ Средната
колона узна за неуспеха на Дясната колона на 10-и октомврий
и за отстжплението й къмъ границата. Той смиташе, че пжтьтъ
на съобщенията на бригадата е заплашенъ. Като не вярваше,
че съ настжпление на другигЬ две колони ще може да бжде
поправено положението, реши да отстжпи, за което изпрати
следнитЪ заповеди:
1) На началника на Средната колона, въ 1330 часа:
„Колоната на майоръ Коевски, атакувана отъ превъзходни сили,
се е оттеглила къмъ Крива Грамада — Просеникъ. Веднага майоръ
Андреевъ (1/13-а дружина) съ три роти и две орждия да отстжпи и
заеме висотитЪ Мъркша и Чука, югоизточно отъ Несвърта, съ цель
да спре напредването на противника, който сега заема Кръстата
Буква — Курина Чука. Вие на мръкване, като оттеглите обозигЬ си
къмъ Несвърта — Крива Фея, ще се оттеглите на линията на селата
Себе Враня — Богошевце — Домино Гумно. ЛЪвата колона ще се
оттегли на Чаголски Ридъ, между Себе Враня и Превалацъ.“
2) На началника на ЛЪвата колона, въ 1415 часа:
„Ср-Ьдната колона, съ настжпване на тъмнината, ще се оттегли на
линията Себе Враня — Богошевце — Домино Гумно. Вашата колона
сжщо, съ настжпването на тъмнината, да се оттегли на първата си
позиция — Чаголски Ридъ, между Себе Враня и Превалецъ, дето да
се укрепи, и въ никой случай да не открива долината на р. Морава.
На тази позиция ще дочакаме пристигането на артилерията и преми
наване отново въ настжпление. Постарайте се, ако можете, да вле
зете въ свръзка съ 29-и Ямболски полкъ и му предайте това решение.“
Средната колона получи заповЪдьта къмъ 16 часа. Следъ
като остави 3-а рота и картечниците на в. Боровикъ, съ оста-
налигЬ три роти тръгна къмъ височините Мъркша и Чука. На

в. Мъркша, дето къмъ дружината се присъединиха двете пла
нински оръдия, командирътъ на дружината остави 1-а рота,
а съ 2-а и 4-а роти и оръдията се отправи за в. Чука, но,
наместо на в. Чука, той се спре на позиция по-наюгъ — на
в. Каменитица. Това отстъпване отъ запов-Ьдьта майоръ Яндреевъ
направи затова, защото нямаше никакви сведения за отстъпле
нието на 3/13-а и 4/13-а дружини, а отъ пристигнали откъмъ
Елашница войници узна. че гЬзи дружини съ отстъпили без
редно. На в. Каменитица той смиташе, че ще може по-сигурно да
поеме върху себе си отстъпващите части, но въ 22 часа, по
заповЪдъ на командира на бригадата, се върна обратно, на
в. Чука, съ 4-а рота, като остави на в. Каменитица 2-а рота,
оръдията и 5-а рота, която бе заварилъ тамъ.
СърбигЬ, окуражени отъ успеха си на хребета Върло Стране,
срещу 2/13-а дружина, следъ продължителна пушечна и арти
лерийска подготовка, настъпиха срещу 4/13-а и 3/13-а дружини,
които не можаха да дочакатъ тъмнината, а отстъпиха по-рано..
Натискътъ срещу 3/13-а дружина беше толкова силенъ, щото,
за да може да се измъкне отъ силния огънь на сърбите, ко
мандирътъ на дружината предприе съ 9-а и 11-а роти контър-
атака, която завърши успешно, и дружината се оттегли въ редъ,
като прибра и всичките си ранени. Къмъ 0 15 часа дружината
се спре на позиция по височините източно отъ Себе Враня,
по пътя за Несвърта. Загуби: тежкораненъ командирътъ на
12-а рота, поручикъ Дтанасовъ, 4 убити, 11 ранени и 2 изче
знали войника.
Левата колона (4/13-а дружина) напустна напълно позицията
си северно отъ Върбово къмъ 1930 часа, и се спре на Чаголски
Ридъ къмъ 2 часа на 12-и октомврий. 14-а рота отъ левия брегъ
на Морава се прибра къмъ дружината. Мостътъ на Морава
при Превалацъ и съоръженията на ж.-п. ст. Баня беха хвър
лени въ въздуха. Загуби: 5 убити, 8 ранени и 1 изчезналъ
войника.
Сърбите преследваха само съ огънь и съ слаби отделения,
и българските части успеха да достигнатъ указаните имъ по
зиции, на които се окопаха.
Сърбите настъпиха и къмъ в. Боровикъ, който върхъ, на-
пустнатъ отъ 2/13-а рота, бе заетъ само съ единъ взводъ отъ
3/13-а рота. Изненаданъ^ отъ сърбите, взводътъ *бе принуденъ
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 10-и И П и ОКТОМВРИЙ 319
да отстъпи, но после цялата 3-а рота контъратакува сърбите и

отново зае върха.
Срещу Дясната колона (2/13-а дружина съ две оръдия)
сърбите не настъпиха, и дружината съ три роти и оръдията
остана на граничната линия.
И тъй, командирътъ на 1/7-а бригада се отказа отъ реше
нието си — да остане на достигнатите места и, следъ като
пристигне идещата отъ Куманово полска артилерия, да настъпи
на северъ. Неоправданото отстъпление на 2/13-а дружина отъ
върховете Кръстата Буква и Курина Чука на 10-и октомврий
принуди полковникъ Сантурджиевъ да заповеда и останалите
части да отстъпятъ, непринудени отъ сърбите, а само като
мерка да запази пътя на отстъплението на бригадата.
Той съ Щаба си се премести отъ Богошевце въ Несвърта,
дето въ 1925 часа получи заповецьта отъ полковникъ Бошна-
ковъ за енергично настъпление на северъ, къмъ Сурдулица. И
следъ това той не направи веднага разпореждания за изпълне
нието й, а изпрати само до командира на 2/13-а дружина въ
2030 часа заповедь: да остави една рота на в. Просеникъ, а съ
останалите две роти и двете планински оръдия да настъпи на
12-и октомврий и да завладее в. Кръстата Буква и Курина Чука.
Частите на 1/7-а бригада нощуваха на линията — Просе
никъ — Несвърта — в. Боровникъ — Себе Враня — Превалацъ.
Стремлението на двете бригади да уравнятъ движението си
и да се насочатъ къмъ една обща и определена тактическа
цель не бе осъществено. Всека бригада продължаваше да дей
ствува отделно, сама за себе си, — липсваше идейна връзка
помежду имъ. Полковникъ Бошнаковъ не обедини командува-
нето. Той не постави една обща задача на двете бригади и,
съобразно съ нея, да насочи усилията въ определена посока,
въ която да търси решителенъ успехъ.
Отъ друга страна, и полковникъ Сантуржиевъ сметаше
обединеното командуване по-скоро за пречка, отколкото сред
ство за постигане по-големи резултати. Въ телеграмата си до
командуващия II армия отъ 11-и октомврий, въ отговоръ на по
лучената заповедь за енергично настъпление на северъ, къмъ
Сурдулица, той денесе:
„При условията и мЪстностьта, на която действуваме, свързката
(съ 2/3-а бригада) е извънредно трудна, и заповедите се получаватъ
съ големо закъснение (и при устроена летеща поща); това закъсне
ние ще се увеличи още повече съ обединяването на командуването.
320 РАЗДЪЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
Ето защо, въ интереса на работата, моля, да ми се изпращатъ запо

ведите и упжтванията направо отъ армията, тъй като и телеграфната
станция е по-близо до Щаба на бригадата, отколкото до 2*а бригада
отъ 3-а дивизия.“
Поради горнигЬ условия, по-стремително и по-енергично
настжпление на бригадигЬ на северъ не можеше и да се очаква.
Д ей ствията пр и Следъ боя на 9-и октомврий 14-и полкъ се

гр . С трум ица. оттегли на граничната линия, и зае за опорна
отбрана участъка отъ Градецъ планина до Ви
сока Чука. На 10-и частигЬ започнаха да се укрепяватъ, като
позицията 6Ъ разд-кпена на три дружинни участъка, а една
дружина б-Ь оставена въ резервъ. Полкътъ оставаше подчиненъ
направо на Главното командуване.
ФранцузигЬ (деветь батальона, три батареи и единъ еска-
дронъ) се укрепяваха на линията Дедели — Валандово — Тер-
зели — Калъчково — Гюлели — Градецъ.
На 10-и октомврий командирътъ на полка получи отъ
Щ . Д. А. следнитЬ заповеди:
1) „Понеже противъ Васъ сж само французи, които сж доста
впечатлителни, и, изобщо, слабо охраняватъ, а, отъ друга страна,
иматъ силна артилерия, намирамъ, че е време да започнете съ нощни
действия. Въ случая работата биха могли да свършатъ и доброволцигЬ
на поручикъ Пановъ. Ако действувате смело и енергично, възможно
е сега съ нощни действия да достигнете до мостовет-Ь.“
2) „Понеже французите и англичаните разполагатъ съ брони
рани автомобили и картечници, разпоредете, въ случай че бждете
принудени да отстжпите, да бждатъ направени най-сериозни повреж
дания на всички мостове и пжтища, които водятъ отъ югъ, а особено
да бжде разрушенъ пжтьтъ презъ Костурино, както и подпорните
стени. Съ една дума, колкото е възможно повече да бждатъ напра
вени пжтищата неудобни за движение на артилерията и бронираните
картечници и прочие.“
Действията на 12-и октомврий.

Командирътъ на бригадата
Н а стж п л е н и е то на 1/3-а б р и -
имаше сведения, че сърбитЬ сж
га д а презъ К а ч а н и ш -
на линията Чучеръ — караулната
к и я п р о хо д ъ .
(Картогр. прилож. № и ). 316 — Кучково. Той реши да про
дължи настжплението презъ про
хода и въ 2345 часа издаде следната запов-Ьдь:
ДЕЙСТВИЯТА НА 12-и ОКТОМВРИЙ 321
§ 1. — Сведенията за противника, обявени въ заповЪдьта по

бригадата № 19, се потвърдяватъ. Частите на биргадата застанаха
на изходните си пунктове. #
§ 2. — Утре на разсъмване да бжде атакуванъ противникътъ
и унищоженъ или отхвърленъ на западъ отъ Шаръ планина, за което:
1) ЛЪвата колона да настжпи по гребена между реките Вардаръ
и Лепенецъ и да атакува противника, дето го срещне.
2) Средната колона да настжпи и да атакува противника по
посока на шосето за Качаникъ.
3) Дясната колона, усилена още тази нощь до разсъмване сь
още една полска батарея и 4/11-а дружина, да настжпи и да атакува
по посока на Чучеръ — Горняни.
4) Главните сили, безъ една дружина и една полска батарея, да
следватъ задъ Средната колона.
5) Дивизионътъ утре, 12-и того, въ 5 часй да изпрати единъ
полуескадронъ на височината северно отъ Бардовце, дето ще му
бжде дадено особено назначение, а останалите да сл&дватъ задъ
главните сили.
§ 3. — Съответните колони да съобщятъ на страничните при
крития, че техното назначение е да охраняватъ фланговете въ бойния
редъ и да съдействуватъ на атаката на съседните колони съ обхва
щане неприятелските външни флангове.
§ 4. — Командирътъ на 1-а пионерна рота да разпореди и лично
да ржководи постройката на единъ мостъ за преминаване полска и
гаубична батареи презъ реката, която препречва пжтя на движението.
За цельта да използува материала, който се намира въ с. Бардовце,
и подржчниятъ. Мостътъ до 6 часа да бжде готовъ.
§ 5. — Полските батареи отъ Левата и Десната колони до
6 часа да бждатъ настанени на бойните позиции по десния брегъ на
реката и дълбоко окопани.
§ 6. — Домакинските и административните обози първоначално
да останатъ на местата си.
§ 7. — Свръзка: 1) Начало на действията 6 часа. Въ това време
отъ височината северно отъ Бардовце ще се пустнатъ (запалятъ) три
сигнални ракета. 2) При по-нататъшното движение предните части,
предимно патрулите, да палятъ разно гориво, което изпуска много
пушекъ, като се щадятъ жилищните сгради, фуражните и хранителни
припаси. При запалените по този начинъ сигнали никой да не стои,
защото те привличатъ неприятелското внимание и неговия артиле
рийски огънь. 3) Освенъ това, когато частите стигнатъ до линиите
а) Кучково — Стражарницата (кар. 316) — Чучеръ, б) Кървеникъ —
Елесъ Ханъ — Блаце и в) Ржанци — Димце, всека колона да изпрати
къмъ съседите си патрули за свръзка. Чрезъ техъ да ми изпращатъ
донесенията си.
§ 8. — Дзъ ще следвамъ съ главните сили.*
ЛЪвата колона (три роти, две картечници и две планински
орждия) настжпи въ походенъ редъ, съ 7-а рота въ челна стража,
по гребена между рЪкигЬ Вардаръ и Лепенецъ. Въ 15 часд,
когато колоната стигна на височините североизточно отъ Кър-

веникъ, сърбите откриха огьнь отъ височините северно отъ
Елесъ Ханъ. Същ ите сръбски части (около две роти) съ пуше-
ченъ огънь задържаха настъплението и на Средната колона.
Лавата колона се развърна въ боенъ редъ, настъпи къмъ Елесъ
Ханъ и прогони въ северозападна посока около 80— 100 сърби,
действуващи по десния брегъ на р. Лепенецъ. Планинскиятъ
взводъ откри огънь почти въ тилъ на сърбите, които заемаха
позиция южно отъ Елесъ Ханъ, срещу Средната колона, съ което
улесни настъплението й.
Левата колона продължи движението си и вечерьта стигна
на единъ клм. югозападно отъ Ржанци.
Левото странично прикритие (8-а рота) настъпи по гребена
на левия брегъ на р. Вардаръ, и, безъ да срещне съпротива,
късно вечерьта се спре да нощува на два клм. югозападно отъ
Кървеникъ.
Средната колона (една дружина, две картечници и четири
оръдия) настъпи подъ прикритието на огъня на 11/16-а батарея,
окопана презъ нощьта на левия брегъ на Муратовска река.
Когато челната стража на колоната (1-а рота) стигна до линията
Вучи Долъ — Оризаре, тя бе посрещната отъ сърбите съ пуше-
ченъ и артилерийски огънь. Началникътъ на колоната усили
челната стража съ 3-а и 4-а роти и продължи настъплението
къмъ сръбската позиция — първиятъ гребенъ при входа на
прохода. Поради точния артилерийски и пехотенъ огънь, запла
шени, при това, и откъмъ левия си флангъ, сърбите напустнаха
позицията си и отстъпиха на по-задния гребенъ. Колоната про
дължи настъплението въ прохода, като съ огънь, маневриране
и постепенно обхващане левия имъ флангъ отъ Десната колона
сърбите беха отхвърлени отъ позициите, които последователно
заемаха по гребените, преграждащи пътя за Качаникъ.
11/16-а батарея, която придружаваше пехотните части, следъ
като улесни заемането на сръбската укрепена позиция при входа
на прохода, пренесе огъня си по артилерията, която стреляше
срещу Десната колона, а съ едно оръдие настъпи по шосето
и преследва отстъпващите презъ прохода сърби.
Средната колона преследва сърбите въ върешностьта на
прохода до мръкване, а къмъ 18 часа тя се спре да нощува
южно отъ Елесъ Ханъ.
Десната колона (две и половина дружини, една полска батарея
и две планински оръдия), подъ прикритието на огъня на пол-
ската батарея, настъпи въ 7 часа въ походенъ редъ — 3/24*а рота

въ челна стража — по пътя Бразда — Чучеръ — Горняне. Сръбски
части, около единъ батальонъ, заемаха височинигЬ при Чучеръ.
Отъ огъня на полската батарея и планинския взводъ, който
също зае позиция между Бразда и Глуха, сърбигЬ напустнаха
позицията си югозападно отъ Чучеръ и отстъпиха на северъ и
на северозападъ. Къмъ 8 15 часа българската артилерия прекрати
огъня, и колоната продължи движението си. Къмъ 1140 часа,
когато челната стража мйна Чучеръ, тя бЪ посрещната съ силенъ
пушеченъ огънь отъ сърбитЪ (около два батальона), които зае
маха позиция северно отъ Бачила. Челната стража се развърна
въ боенъ редъ. Подпомогната отъ огъня на артилерийския взводъ
и отъ огъня на артилерията на Средната колона, ДЪсната колона
се развърна също въ боенъ редъ, откри огънь срещу сърбитЬ
и ги принуди да отстъпятъ. Колоната продължи настъплението
си, но бавно, защото сърбигЬ, като се стремиха да се задър-
жатъ, спираха се на малки групи и я обстрелваха съ пушеченъ
и артилерийски огънь.
Командирътъ на бригадата, който наблюдаваше действията,
изпрати въ 1210 часа на началника на ДЪсната колона следната
заповЪдь:
„Средната колона по обЪдъ преминава Елесъ Ханъ; Лавата къмъ
10 часа преминава Кучково. Продължавайте енергично настъплението,
като се стремите постоянно да обхващате неприятелския лЪвъ флангъ,
и го отхвърлите къмъ дефилето. Дръжте гЬсна свръзка съ дясното
странично прикритие и Средната колона. Пленниците събирайте на
групи 1и ги изпращайте въ големи партии съ по-малъкъ разходъ на
хората си. Донасяйте всеки два часа.“
ДЬсната колона продължи настъплението си и прогони сър-
битЪ отъ позицията имъ южно отъ Блаце. СърбитЪ отстъпиха
на северозападъ, и къмъ 16 часа едно отделение се спрЪ около
манастира Св. Илия, отдето откри силенъ пушеченъ огънь
срещу десния флангъ на колоната. Началникътъ на колоната
изпрати една рота съ едно планинско оръдие да ги прогони,
но същевременно спрЪ и движението до разчистване заетитЬ
отъ сърбитЬ околни височини.
Въ 1750 часа колоната се спрЪ да нощува при Блаце (северно
отъ Бачила), отдето началникътъ на колоната изпрати до коман
дира на бригадата следното донесение:
„Отблъснахъ противника и заехъ позиция североизточно отъ
с. Блаце, дето взехъ мЪрки за охранение. ВлЪзохъ въ свръзка съ
21*
Средната колона. Противникътъ, около единъ взводъ, се е установилъ

на позиция предъ насъ. По другигЬ височини не се забелязва ника-
къвъ противникъ.“
Придадената къмъ колоната 12/16*а батарея, поради лошия
пжть, следва съ колоната до манастира Св. Илия, дето и нощува.
Загубите на частите отъ Дясната колона бЪха незначителни.
Дясното странично прикритие (две роти отъ 3/24-а дружина)
настжпи презъ Кучевище къмъ височините на Кара Дагъ. Безъ
да срещнатъ съпротива, ротите стигнаха височините около мана
стира Благовещение, дето нощуваха. Настъплението на прикри
тието не бе съгласувано съ действията на Десната колона —
липсваше свръзка помежду имъ.
Главните сили (две дружини и една батарея) съ Конния
дивизионъ и Щаба на бригадата следваха задъ Средната колона
и нощуваха на два клм. южно отъ Елесъ Ханъ.
Отъ пленници и отъ бегълци Щ абътъ на бригадата узна,
че въ Качаникъ имало три полка сърби.
Конниятъ дивизионъ следваше съ колоната на главните
сили. При тръгване отъ Бардовце изпратени беха два разезда:
поручикъ Тянковски съ единъ взводъ — да разузнае посоките
Злокучане — Бояни — Тетово и Злокучене — Радуше— Егуновце—
Тетово и подпоручикъ Малаковъ съ 12 конника — по десния
брегъ на р. Вардаръ, къмъ к. 965.
Въ 1230 часа поручикъ Тянковски донесе, че височините
надъ Бояни съ заети отъ сърбите — водилъ съ техъ престрелка
и заловилъ четирма пленника. Отъ пленниците и отъ местните
жители узналъ, че въ Грумшинъ имало около 120 войника, а
въ Тетово — около 500 стражаря. Селата Стричино, Студенце и
Полатница били заети съ по 10— 12 стражаря.
Подпоручикъ Малаковъ стигна съ разезда си до Гомалево
и отъ височината северно отъ селото въ 1715 часа изпрати до
команданта на гр. Скопие донесение, че хребетътъ южно отъ
к. 965 е заетъ отъ около една рота сърби. Отъ местни жители
узналъ, че около 600 сърби съ четири планински орждия и
две-три картечници въ 12 часа били въ Палиградъ, отдето, спо-
редъ показанията на едни, този сръбски отрядъ възнамерявалъ
да замине къмъ Битоля, а, споредъ други, отишелъ въ Гор.
Количане.
Всжщность входътъ на Качанишкия проходъ отбраняваше
3-и кадрови полкъ. Предните му части, които заемаха пози
цията при Чучеръ, отстжпиха на северъ. Вечерьта полкътъ,
324
.V . * . 'Г
РЛЗД-ЬЛЯНЕТО НЯ II ЯРМИЯ НЯ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
Средната колона. Противникътъ, около единъ взводъ, се е установилъ

на позиция предъ насъ. По другигЪ височини не се забелязва ника-
къвъ противникъ.“
Придадената къмъ колоната 12/16-а батарея, поради лошия
пжть, следва съ колоната до манастира Св. Илия, дето и нощува.
Загубите на частите отъ Дясната колона беха незначителни.
Дясното странично прикритие (две роти отъ 3/24-а дружина)
настжпи презъ Кучевище къмъ височините на Кара Дагъ. Безъ
да срещнатъ съпротива, ротите стигнаха височините около мана
стира Благовещение, дето нощуваха. Настъплението на прикри
тието не бе съгласувано съ действията на Дясната колона —
липсваше свръзка помежду имъ.
Главните сили (две дружини и една батарея) съ Конния
дивизионъ и Щаба на бригадата следваха задъ Средната колона
и нощуваха на два клм. южно отъ Елесъ Ханъ.
Отъ пленници и отъ бегълци Щ абътъ на бригадата узна,
че въ Качаникъ имало три полка сърби.
сили. При тръгване отъ Бардовце изпратени беха два разезда:
поручикъ Тянковски съ единъ взводъ — да разузнае посоките
Злокучане — Бояни — Тетово и Злокучене — Радуше— Егуновце—
Тетово и подпоручикъ Малаковъ съ 12 конника — по десния
брегъ на р. Вардаръ, къмъ к. 965.
Въ 1230 часа поручикъ Тянковски донесе, че височините
надъ Бояни сж заети отъ сърбите — водилъ съ техъ престрелка
и заловилъ четирма пленника. Отъ пленниците и отъ местните
жители узналъ, че въ Грумшинъ имало около 120 войника, а
въ Тетово — около 500 стражаря. Селата Стричино, Студенце и
Полатница били заети съ по 10— 12 стражаря.
Подпоручикъ Малаковъ стигна съ разезда си до Гомалево
и отъ височината северно отъ селото въ 1715 часа изпрати до
команданта на гр. Скопие донесение, че хребетътъ южно отъ
к. 965 е заетъ отъ около една рота сърби. Отъ местни жители
узналъ, че около 600 сърби съ четири планински орждия и
две-три картечници въ 12 часа били въ Палиградъ, отдето, спо-
редъ показанията на едни, този сръбски отрядъ възнамерявалъ
да замине къмъ Битоля, а, споредъ други, отишелъ въ Гор.
Количане.
Всжщность входътъ на Качанишкия проходъ отбраняваше
3-и кадрови полкъ. Предните му части, които заемаха пози
цията при Чучеръ, отстжпиха на северъ. Вечерьта полкътъ,
326 РАЗДЕЛЯНЕТО НП II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж НА ГРУПИ
Планината Кара Дагъ се издига между долинигЬ на рЬкигЬ

Моравица, Южна Морава и притока й Биначка. Южната й часть,
до пжтя Куманово — Гиляне, е висока до 1804 метра, покрита
б-Ь съ гол-Ьми гори, много пресЬчена и бедна съ съобщения —
само една пжтека съединяваше с. РЬка съ Качаникъ презъ
Корбуликъ, Северната часть на планината е по-низка, има и
незалесени пространства по склоновегЪ, но тя е много по-пре-
сЪчена. Имаше само планински пжтеки по долинитЬ на р-ЬкитЬ.
По бйлото на планината имаше само една много труднопроходима
пжтека отъ Р-Ька презъ Дипче, Мучи Баба, Добросинъ и На-
салце. Пжтьтъ отъ Прешово за Гиляне минава презъ Бухичъ,
Мучи Баба, Пашане; той б-Ь земленъ, наскоро построенъ пози-
ционенъ пжть. Селата въ този районъ представяха отдЬлни
махали отъ по н-Ьколко кжщ и, пръснати изъ планината, насе
лени съ бедно албанско население.
Като имаше предвидъ задачата на 3-а дружина, м-Ьстностьта
и сведенията за сърбитЪ, командирътъ на бригадата заповЬда:
1) Да заеме и укрепи височинитЬ западно отъ Гаре, Мучи
Баба и Дипче, като наблюдава конусообразната височина северно
отъ Липовица. Да бждатъ приготвени позиции за планинскитЬ
орждия при Гаре и Дипче, а за полската батарея — при Мучи
Баба, като наблюдава пжтя за Пашане, долината при Влащица
и шосето до Гиляне, югоизточно отъ Жегра.
2) Да бждатъ подобрени пжтищата между ротнигЬ уча
стъци, за да се ускори и улесни движението на планинската
батарея. Едно планинско орждие да заеме позиция при Гаре, а
другигЬ — при дружинната поддържка, около северната махала
на Мучи Баба.
3) Да бждатъ изучени пжтищата къмъ Дупиле, Върбенъ и
Добросинъ и подобренъ пжтьтъ къмъ Р-Ька.
Пионерната рота и единъ взводъ конница б-Ьха придадени
временно, до организирането на позицията, да разузнаватъ и за
свръзка съ съседигЪ.
Къмъ 14 часа Щ абътъ на бригадата се завърна въ Пре
шово. До това време свръзката съ 1-а бригада не б-Ь открита.
3/46-а дружина зае позицията, изпрати патрули да разузна
ватъ, и укрепяването започна. Въ 19 часй пристигна 2/3-а планин.
батарея, и се разположи на позиция северозападно отъ Мучи Баба.
Въ 1710 часа командирътъ на дружината изпрати донесение
въ Щ аба на бригадата, че е заелъ позицията, и съобщи доби-
______ _ _ _ ДЕЙСТВИЯТА НА 12-и ОКТОМВРИЙ 327
титЯ сведения отъ македонци-българи, избягали оть Гиляне, че

около 1000 сърби съ четири-петь оръдия заемали височината
североизточно отъ Велекинце, а на моста на р. Морава, предъ
селото, имало постъ отъ 10— 15 човека; при Жегра мастното
население било изкарвано да поправя пътя по реката.
2/46-а дружина остана на позицията си Върбанъ— Дорбосинъ.
На 12-и октомврий командирътъ на 46-и полкъ бЯше въ
Бояновци, дето, по донесения отъ 2-а дружина, доби сведения,
че около единъ батальонъ сърби съ две не с. с. оръдия заематъ
височинитЯ северно отъ Добрисинъ, между Рани Лугъ и Гло-
говце, а отъ доклада на единъ началникъ на разездъ узна, че
сръбски части съ артилерия има и около Станишоръ и При-
лепница. Командирътъ на полка реши да отхвърли появилитЯ
се северно отъ Добросинъ сърби, за което въ 11 часа запо
вяда: 2-а дружина да остави една рота на височинитЯ при
Добросинъ, Върбенъ и Дупице, като заслонъ, а тритЯ роти да
настъпятъ по хребета Глоговце — Рани Лугъ, и, заедно съ 7/32-а
и 8/32-а роти да прогонятъ сърбитЯ.
Поради пресЯчената мЯстность командирътъ на 2-а дру
жина получи заповЯдьта къмъ 16 часй, и, докато ротитЯ раз-
узнаятъ подстъпитЯ и разположението на сърбитЯ, стъмни се,
и настъплението 6Я отложено за 13-и октомврий. Само 7/32-а
и 8/32-а роти, които заемаха позиция на северъ отъ Насалци,
настъпиха и, поддържани отъ 6/16-а батарея, достигнаха линията
Бризичи— Добросинъ и влЯзоха въ свръзка съ 3/46-а дружина.
1/4б-а дружина тръгна въ 6 часа отъ Прешово и вечерьта
стигна въ Враня.
ТритЯ разезда отъ Дивизионния ескадронъ тръгнаха въ
8 часа.
Разездътъ къмъ Пашане откри, че сръбски постове охраня-
ватъ мостоветЯ на р. Морава, на пътищата Мучи Баба— Гиляне
и РЯка — Гиляне; на височинитЯ източно отъ Велекинце и юго
западно отъ Пашане има окопи, заети отъ сърби. Разездътъ
къмъ Владово стигналъ до височината два клм. източно отъ
Жегра и намЯрилъ, че около 300 души отъ мЯстното население
поправятъ пътя за Гиляне; селата Влащица и Ж егра и височи
нитЯ между тЯзи села съ заети отъ сърбитЯ. Разездътъ къмъ
Махала стигналъ до с. РЯка и забелязалъ, че около 300 души
отъ мЯстното население, пазени отъ войници, поправятъ пътя
за Гиляне.
328 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II'АРМ ИЯ НАТСЕВЕРНА И 'Ю Ж Н А ГРУПИ
Къмъ 19 часа Щ абътъ на бригадата се върна въ Прешово,

и получи следнигЬ донесения отъ командира на 46-и полкъ:
1) Изпратено въ 7 часа, че 2/46-а дружина е на позиция
на линията Дупиле — Върбенъ — Билинце — Добросинъ, и че,
по сведения отъ мЪстнитЬ жители, сърби имало въ вжтреш-
ностьта — къмъ Гиляне и на к. 720, северно отъ Кончулъ.
2) Изпратено въ 1320 часа, за резултата отъ разузнаването
на разездигЪ къмъ Пашане, Владово и Махала.
Въ 17 часа командирътъ на бригадата получи следната за-
повЪдь отъ началника на Щаба на II армия отъ I I 15 часй:
„По заповЪдь. Днесъ 12-и октомврий, 1-а бригада огъ 3-а Бал
канска дивизия настжпва за Качаникъ. Съдействувайте, доколкото мо
жете, по долината на р. Биначка Морава въ посока Качаникъ — Фери-
зовичъ за завладяване прохода Качаникъ. Следъ завладяването на
прохода, частите отъ 1-а бригада ще се укрепятъ. Вие можете да
привлечете и части отъ Бояновци, доколкото е възможно. Помжчете
се да използувате лошото настроение на албанците къмъ сърбите,
като въоржжите малки албански партии за действия въ тила на сър
бите и за разузнаване. Въ всеки случай укрепяването Ви въ посока
Прешово — Гиляне и за прикриване достжпа къмъ Бояновци отъ
западна и северозападна посока е необходимо.“
Командирътъ на бригадата реши да привлече две отъ ро-
титЪ, назначени за Враня, къмъ Бояновци и да образува единъ
подвиженъ резервъ, около дружина съ две планински орждия
и пионерната рота. Тъй като изпратениятъ къмъ 1/3-а бригада
разездъ не можеше да напредне, той нареди да бждатъ изпра
тени една рота съ едно планинско орждие, взводъ конница и
първата албанска чета, която се формира при 3/46-а дружина,
по пжтя Мучи Баба — РЪка — Върнезово — Танишевце — Вирна
Глава, и, като заематъ широкъ фронтъ и съ демонстрация съ
артилерийски огънь, да заблудятъ сърбигЬ и улеснятъ задачата
на 1-а бригада.
До командира на 46-и полкъ въ 1730 часа изпрати след
ната телеграма:
„Ротата, разположена срещу Добросинъ, Билинце, Върбенъ, Ду
пиле, да остане на местото си, като разузнава къмъ противника. Съ
останалите роти, като привлечете и две отъ дружината, назначена за
Враня, заемете линията Корминяне — Ново Село — Бр-Ьзница, като
отхвърлите неприятеля и разузнавате по шосето за Гиляне. За охрана
на линията Бояновци — Враня усилените патрули да следватъ по
посоката Брезница — к. 746 — Ново Село — Доброшово — Враня.
Артилерията да вземе по-деятелно участие въ действията, като се из
несе напредъ, и следва съ пехотата. Утре 1-а бригада атакува Кача-
ДЕЙСТВИЯТА ЛЯ’ 12-и ОКТОМВРИЙ 329
никъ; 3/4б-а дружина е разположена съ една полска и една планинска

батареи около Мучи Баба и разузнава къмъ Гиляне и по шосето за
Качаникъ. Донасяйте подробно и по-често за действията и движението
на частигЬ и съседитЪ Ви.“
Тази заповЪдь изразяваше плана, по който командирътъ
на бригадата 6Ъ решилъ да действува, за да изпълни възложе
ната на бригадата задача. Но въ запов-Ьдьта не е казано нищо
за образуването на подвижния резервъ и за неговата роля.
Албанското население, измжчвано отъ сърбигЬ, съчувству-
ваше на българите и настояваше да бжде въоръжено и използу
вано въ борбата съ тЬхъ. Презъ нощьта въ Щ аба на бригадата
се яви видниятъ албанецъ X. Милячъ отъ Миратовче, комуто
6Ъ възложено да състави втора чета отъ 100 душ и; оржжие за
четата имаше въ Билинце.
Вечерьта частитЬ отъ бригадата бЪха разположени: 46-и
полкъ: 2-а дружина, 7/32-а и 8/32-а роти и 6/16-а батарея — на
позиция на линията Бризичи — Върбенъ — Дупиле; 3-а дружина,
9/16-а полска и 2/3-а планин. батареи - на позиция при Мучи
Баба; 1-а дружина — въ гр. Враня; една полурота отъ 10-а рота
и 5/6-а батарея — въ Бояновци; Щабътъ на полка — южно отъ
Бояновци; една полурота отъ 10/46-а рота, Дивизионниятъ еска-
дронъ (два взвода) и Щ абътъ на бригадата — въ Прешово.
45-и полкъ — въ Куманово.
Положението на сърбитИ. — Отъ 9-и до 12-и октомврий

Вардарската дивизия се събра при Гиляне. Духътъ бЪше много
понизенъ, а числениятъ съставъ на частигЬ извънредно слабъ —
около 1600 войника. До това време Гилянскиятъ отрядъ (около
300 войника) и 11-и полкъ, сжщо съ намаленъ съставъ, отбра
няваха посокитЪ отъ Куманово, Прешово и Бояновци. Команди
рътъ на дивизията смиташе, че съ гкзи сили може да отбранява
само посоката Гиляне Прищина, и помоли да бждатъ изпра
тени свежи войски да отбраняватъ другигЪ проходи. Следъ като
повърна отстжпилитЪ презъ р. Морава части, той заповяда
отбраната на Гиляне да бжде организирана по следния начинъ:
12-и полкъ II призивъ — два батальона, 4-а планин. бата
рея (четири орждия) и две картечници — отъ Ливочъ до
Гилянската рЪка; 2-и полкъ III призивъ — два батальона и две
французски планин. орждия — отъ Гилянската рЪка до устието
на р. Прилепница; Гилянскиятъ отрядъ, 11-и кадрови полкъ и
една запасна рота — отъ устието на р. Прилепница презъ
Ропотово до к. 940; за осигуряване лЪвия флангъ по долината

на Л-Ъсковица 6Ъ изпратенъ 18-и полкъ съ две планински
орждия и една картечница; общъ резервъ — 12-и полкъ
III призивъ, 25-а гранична рота и два батальона отъ 12-и полкъ
II призивъ — на позиция източно отъ Гиляне.
По това време БрЪгалнишката дивизия се 6Ъ спряла срещу
северния изходъ на Качанишкия проходъ, на линията Алиазъ —
Стари Качаникъ — Б"кп и градче.
Д ей н ость на Ю ж н а та гр у п а Дейность на Конната диьи-

о к о л о гр . Велесъ. вия _ Въ 8 часа командирътъ на
дивизията получи следната заповЪдь отъ Щаба на армията:
„Водете разузнаване по десния брЪгъ на р. Вардаръ, както и на
югъ, по долината на р. Вардаръ, въ югозападна посока — къмъ При-
лепъ. На всека цена требва да попречите на противника да се пре
хвърли отсамъ Вардаръ отъ Скопие до Демиръ Капия. Направете
сериозни разрушения по железо-пжтната линия и донесете веднага
какви разрушения сте направили досега по железо-пжтната линия
Скопие — Гевгели.“
Командирътъ на Конната дивизия въ 9 40 часа отговори:
„Относно разрушенията по железния пжть, това, което ми 6%
възложено, изпълнихъ, като разрушихъ моста на р. Тополка; сжщо
минирахъ моста на р. Вардаръ, разрушението на който бе предоста
вено полковнику Бурмову. Както донесохъ, въ дивизията остана само
единъ конно-пионеренъ взводъ, и засега съ разрушителни материали,
каквито вече искахъ, не разполагамъ. Полковникъ Бурмовъ снощи
пристигна и днесъ изучава положението. Относно разузнаването по
десния брЪгъ на р. Вардаръ, отъ една страна, и, отъ друга, попрЪчва-
нето на противника да премине р. Вардаръ въ участъка отъ Скопие
до Демиръ Капия предполагамъ да действувамъ по следния начинъ:
отъ Велесъ ще изпратя самостоятелни разезди въ нужднигк посоки.
Съ ядрото на дивизията, първоначално, ще се насоча къмъ Криволакъ,
откъмъ Щипъ, дето на левия брЪгъ сж минали сръбски роти, и про-
дължаватъ да минаватъ съ салъ при Пепелище, като заематъ окопите
по левия бр%гъ. За разрушаване железницата при Градско ще оставя
въ Велесъ конно-пионерния взводъ до получаването на разрушител
ните материали, следъ което взводътъ съ единъ полуескадронъ ще
замине да извърши разрушаването.“
Решението на командира на дивизията да действува къмъ
Криволакъ откъмъ Щ и п ъ не отговаря на обстановката. Следъ
като пристигне пехота и артилерия, завладяването десния брЪгь
на р. Вардаръ ставаше възможно, и разузнаването въ южна
посока по двата брЪга на реката и действията на дивизията въ
тила на Криволакъ щЪха да бждатъ по-целесъобразни и резул

татни. Въ такъвъ смисълъ бе и заповЪдьта на командуващия
II армия, въ отговоръ на донесението на командира на дивизията.
Въ 1330 часй въ Щаба на дивизията бе получено отъ пол-
ковникъ Бурмовъ донесение, съ което молеше да му изпратягь
единъ полуескадронъ за разузнаване. Изпратенъ бе ротмистъръ
Тъпчилещовъ съ полуескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ.
Въ 1745 часа командирътъ на дивизията изпрати на коман
„Днесъ положението е сжщото. Води се слаба престрелка, отъ
която има четирма души ранени и единъ контузенъ. Пехотата още не
е сменила Конната дивизия.
Появилите се две сръбски роти при Драва сж отстжпили на югъ,
по височините, предъ полуескадрона на ротмистъръ Пупешковъ, когото
изпратихъ преди два деня въ тази посока, и който е действувалъ
съвместно съ четници и местната милиция. Сърбите и днесъ продъл-
жаватъ да преминаватъ съ салъ на левия брегъ на р. Вардаръ срещу
Пепелище. Други сведения за противника не сж получени.“
Въ сжщность при Пепелище се прехвърляха французски
войски.
За завладяване гр. Велесъ полковникъ Бурмовъ насочи
една обходна колона презъ мостовете южно отъ Ново Село, по
десния брегъ на Вардаръ, а една дружина съ две картеч
ници изпрати въ Велесъ да смени частите на Конната дивизия.
Сменяването стана къмъ 21 часа. Картечниците останаха при
дружината.
Докато ставаше сменяването на частите, една група отъ
30— 40 души сърби се опита да настжпи по малкия мостъ, но бе
отбита съ загуби. Българите загубиха четирма конника ранени.
Разузнавателните части, изпратени южно отъ Щ ипъ , доне
соха, че сърбите сж се оттеглили къмъ Криволакъ, но при Пе
пелище прехвърлянето на французски войски на левия брегъ
на Вардаръ продължавало.
Дейность на 317-а бригада. — Освенъ по мостовете въ
града, р. Вардаръ можеше да бжде мината още и по железо-
пжтния мостъ при Ново Село (16 клм. северно отъ града) и по
моста около р. Черна (25 клм. южно отъ града). Реката беше
буйна, пълноводна, и минава, като се разлива нашироко, презъ
Велесското поле.
На 12-и октомврий сутриньта командирътъ на бригадата съ
командира на 53-и полкъ, началниците на артилерията при
Конната дивизия и при бригадата, разузнаха мкстностьта и раз

положението на войскитк (собственитк и ткзи на противника).
Презъ това време 53-и полкъ остана на бивака си, а прида
дената къмъ бригадата полска артилерия излезе на позиция при
Пашакьой да обстрелва разположението на сърбитк по десния
бркгъ на Вардаръ. За да узнае дали ще бжде възможно мина
ването презъ ркката при Пашакьой, изпратенъ б к завеждащия
конно-пионерното дкло при Конната дивизия, капитанъ Велич-
ковъ, да провкри има ли материалъ, съ който да бждатъ
направени салове. Къмъ 12 часа пристигна въ бригадата 3-а пио-
нерна рота, командирътъ на която, поручикъ Диковъ, сжщо бк
изпратенъ да разузнае при Пашакьой. Полковникъ Бурмовъ въ
своята реляция твърди, че двамата разузнавачи се върнали, и
доложили, че материали за постройка на мостъ или салове
нкмало въ околнитк села и въ Велесъ. Обаче, къмъ сжщата
реляция е приложено донесение отъ поручикъ Диковъ, че започ-
налъ да строи два плота съ повдигателна сила около 630 кгр.,
и че до 5 часа на 13-и октомврий ще могатъ да се прехвърлятъ
най-малко 200— 300 души.
Командирътъ на бригадата се отказа отъ мисъльта да мине
презъ Вардаръ близо до Велесъ, и реши да извърши това
по желкзо-пжтния мостъ южно отъ Ново Село. Тъй като нкмаше
сведения дали двата желкзо-пжтни моста при това село сж
здрави, той помоли командира на Конната дивизия да му даде
единъ полуескадронъ, който да разузнае и, ако мостоветк сж
здрави, да ги задържи до пристигането на пехотата, която сжщата
вечерь ще бжде изпратена.
И тъй, за завладяване западната часть на гр. Велесъ,
командирътъ на бригадата реши да действува въ обходъ по
дксния бркгъ и по фронта отъ източната часть на града. За
изпълнение взетото решение, въ 12 часа той направи до ча-
ститк разпореждания, които изложи отпосле въ следната заповкдь:
§ 1. — По сведения, добити отъ Кавалерийската дивизия и отъ
местните жители, противникътъ, съ около 2000 души и шесть орждия,
заема западната часть на гр. Велесъ и височините западно отъ града,
на фронта между с. Бабуна и гребена подъ надписа „Еленоводица".
Задъ бригадата, около Чалъшларъ, е разположена Кавалерийската
дивизия, която ще разузнава въ южна посока.
§ 2. — На пов%рената ми бригада, съ придадените къмъ нея
части, е за поведа но да завладее гр. Велесъ по двата брега на
р. Вардаръ.
Заповедвамъ: -ь‘
а)Майоръ Бадински:
Отъ 53-и полкъ . . . \ х! г дружини | Да тръгне днесъ, 12-и октом-
Отъ 53-и полкъ . . . . 2 картечници | врий, въ 17 часа отъ местото
Отъ 2-и планин. артилер. ! на бивака по пжтя Велесъ —
полкъ.......................... 2 орждия ман. Св. Богородица — мосто
Отъ Кавалерийската ди вете на жел%зо-пжтната линия
визия - * ^ * * ^ _ ^ ^ е с к а д р о 1Л , южно отъ Ново Село, да пре
Всичко: \ ХЬ дружини, 2 кар мине на десния брегъ на р. Бар
течници, 2 планин. орждия и даръ и да следва къмъ Сълпъ—
V* ескадронъ. Белещевица — Еленоводица —
Велесъ и действува въ флангъ
на противника, който заема ви
сочините западно отъ Велесъ.
б) М а й о р ъ Е н ч е в ъ :
Отъ 53-и полкъ . . . . 3 роти Да заеме днесъ къмъ 22 часа
Отъ 53-и полкъ . . . . 2 картечници западната окрайнина на източ
Отъ Кавалерийската ди- ната часть на Велесъ и гребе
визия.......................... 2 картечници ните непосредствено източно
Всичко: 3 роти и 4 картечници. отъ този градъ и бжде готовъ
да действува за форсирането
на моста презъ р. Вардаръ, съ
гласно дадените му инструкции.
в) Д р т и л е р и я — п о д п о л к о в н и къ Д л е к с а н д р о в ъ :
Отъ 17-и артилер. полкъ . . 3 батареи Батареите отъ Конното арти
Отъ Конно-артилерийското лерийско отделение да оста-
отделение.......................2 батареи натъна позициите, а батареите
Всичко: 5 батареи. на майоръ Димчевъ да заематъ
I
позиция днесъ къмъ 22 часа
на указаното имъ лично отъ
менъ место по двете страни на
шосето Велесъ — Скопие. Съ
действията си да помогнатъ на
атаката, която майоръ Бадин
ски ще поведе по десния брегъ
на р. Вардаръ и евентуалното
форсиране на моста отъ дру
жината на майоръ Енчевъ.
Полкова поддържка:
Отъ 53-и полкъ 2 роти Да застанатъ при първия
мостъ отъ местото на бивака
по шосето за Велесъ.§*
§ 3. — За охрана на десния флангъ и за отвличане вниманието
на противника при евентуално форсиране на р. Вардаръ командирътъ
на 53-и полкъ да изпрати днесъ въ 10 часй половина рота въ Паша-
кьой, а другата полурота да бжде дадена за прикритие на артиле-
рията на десния флангъ на позицията, въ разпореждане на подпол-

ковникъ Александровъ.
§ 4. — Командиръгъ на 53-и полкъ и началникътъ на Отделението
отъ 17-и артилер. полкъ да разпоредягь за приближаването на парко
вите взводове по шосето Скопие — Велесъ на височина на Новачани.
§ 5. — 3-о отделение отъ Дивизионния лазаретъ да се спре по
шосето за Велесъ на височина на Отовица.
§ 6. — Началото на действията отъ частите по левия брегъ на
р. Вардаръ — по моя заповедь.
§ 7. — Въ време на боя азъ ще се намирамъ на позицията на
Отделението на майоръ Димчевъ.“
И тъй, за достигане една и сжща цель щЪха да действу-
ватъ 3/7-а бригада и Конната дивизия. По-старшиятъ началникъ,
генералъ Таневъ, не пое общото командуване, а дори удовлетвори
молбата на по-младшия, полковникъ Бурмовъ, да си присвои ко-
мандуването надъ придадената къмъ Конната дивизия артилерия.
Основанията на командира на бригадата да дири разреше
нието на задачата по десния брегъ на р. Вардаръ се вижда въ
донесението му до командуващия II армия (копие до командира
на 7-а дивизия), изпратено въ 10 часа.
Понеже мостътъ на Вардаръ при Велесъ е заетъ отъ про
тивника съ пехотни части и картечници, и се обстрелва отъ него
вата артилерия, бехъ решилъ да направя обходъ по десния брегъ на
Вардаръ близо до Пашакьой съ плотове. Обаче, бързото течение
на реката и пълноводието, както и късното пристигане на пионерната
рота и липсата на материали попречиха на този обходъ. Изпратихъ
шесть роти съ две планински орждия, две картечници и половина
ескадронъ по пжтя Велесъ — ман. Св. Богородица — мостовете по
железо-пжтната линия при Ново Село — Сълпъ — Белешивица — Елено-
водица — Велесъ за действия на десния брегъ на р. Вардаръ. Съ
останалите части, когато шестте роти наближатъ Велесъ, ще действу-
вамъ откъмъ фронта. Това направихъ, за да бждатъ избегнати лишните
жертви при форсирането на моста и безъ да разрушавамъ кжиците,
които сърбите сж привели въ отбранително положение и сж се наста
нили въ техъ да отбраняватъ моста. Ако, обаче, нуждата наложи да
бждатъ дадени жертви, ще прибегна къмъ форсирането на моста съ
открита сила презъ нощьта. Отъ изпратените напредъ разезди къмъ
мостовете при Ново Село получихъ сведения днесъ, че сърбите
наблюдаватъ тези мостове; не ми донасятъ отъ каква сила.“
1/53-а дружина — майоръ Бадински, усилена съ 9-а и 11-а
роти, единъ картеченъ взводъ и две орждия отъ 5/2-а планин.
батарея, въ походенъ редъ (4-а рота въ челна стража) — въ
1730 часа тръгна обратно по пжтя Велесъ — Катланово. Късно
презъ нощьта срещу 13-и октомврий колоната стигна изгорения

мостъ на р. Пчиня при Катланово, смело прегази пълноводната
и бърза рЪка и продължи пжтя си за Блаца Мечъ, дето стигна
къмъ два часа и остана на почивка до 5 часа.
2/53-а дружина — майоръ Енчевъ, безъ 7-а рота, съ единъ
картеченъ взводъ, въ 20 часа се спустна прикрито въ Велесъ,
и къмъ 23 часа смени конните части, които отбраняваха източ
ната часть на града. 5-а рота и два взвода отъ 8-а рота съ една
картечница заеха източния изходъ на малкия дървенъ мостъ, а
б-а рота и два взвода отъ 8-а рота съ една картечница — източния
изходъ на големия мостъ.
Сменяването частите извършиха подъ пушечния и карте
ченъ огънь на сърбите, който продължи презъ целата нощь.
Две отделения отъ 5-а рота заминаха за Пашакьой да охра-
няватъ десния флангъ. 7-а рота остана прикритие на артиле
рията при Пашакьой.
2/17-0 артилерийско отделение остана на позицията си при
Пашакьой, а Конното артилерийско отделение — на сжщ ите
позиции при Чалъшларъ. Батареите на 2/17-0 артилер. отде
ление презъ деня не откриха огънь, а отъ Конното артилер.
отделение 1-а батарея \ изстреля 18, а 2-а — 4 снаряда.
Н астж пл ени е то по д о л и - Разпореж дания отъ командира

ната на р. М орава. на 3-а дивизия. — Г енералъ Рибаровъ
съ Щаба си пжтува презъ целия день
(Картогр. прилож. № 12 ).
11-и октомврий и въ 18 часа пристигна
въ Враня, пое общото командуване на войските, които действу
ваха въ долината на Морава, и започна да изучава обстановката.
Въ негово разпореждане беха дадени следните части: 2/3-а
бригада (осемь дружини); 1/7-а бригада (13-и полкъ — четири
дружини); отъ 3-а артилер. бригада — 1/6-о и 2/6-о полски и
2/3-0 планин. артилер. отделения (шестъ полски и две пла
нински батареи); отъ 7-а артилер. бригада — 2/2-о планин.
артилер. отделение (три батареи); отъ Конната дивизия — три
и половина ескадрона; или всичко 12 дружини, 11 батареи и
ЗУг ескадрона1).
Споредъ схващанията на Щаба на дивизията, задачата на
тЬзи войски бе да действуватъ срещу десния флангъ на сръб-
1) Въ описанието действията на настлшващигЬ по долината на р. Морава войски
ще бждагь наричани 3-а Балканска дивизия.
336 РЯЗДЪЛЯНЕТО НЯ II ЯРМИЯ НЯ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
скит-Ь главни сили, които приковаха на границата цялата бъл

гарска I армия и особено 1-а дивизия, съ цель да бждатъ отвле
чени сръбски сили отъ фронта, и по този начинъ да помогнатъ
на 1-а дивизия да завлад-Ье сръбските позиции покрай гра
ницата.
I армия б-Ьше на линията Зайчарь — Княжевацъ — Пиротъ,
а най-близките до 3-а дивизия части б-Ьха на линията на Вла-
синското блато. ГЪзи части, поради срещнатата съпротива, бЬха
действително приковани на м-Ьстата си, и не можеха да на
пред натъ.
На 3-а дивизия предстоеха действия въ района между гра
ничната линия отъ в. Патарица до Руй планина, на изтокъ,
линията Руй планина — Власотинци — ЛЬсковацъ — Бошнакъ, на
северъ, р. Суманска, Оруглица и Поляница планини, на западъ,
и Враня — в. Патарица, на югъ.
Източната и западната граници на този районъ сж вериги
отъ съединени помежду си върхове и била, които съставятъ
водод-кпни линии и сж най-добрите посоки за движение въ
тази планинска м-Ьстность.
Пространството между граничната линия и р. Морава, до
притока й Върла р-Ька, е запълнено съ разклоненията на гра
ничните върхове и планини, а на северъ отъ Върла р-Ька —
отъ Власина планина и разклоненията й.
Пространството между рЬкитЬ Морава и В-Ьтерница е запъл
нено отъ планинскитЪ масиви Плячкавица планина, Др-Ьнакъ,
Обликъ, ДрЬнова Глава, Китице, Лисацъ и Кукавица планина.
По сръбско-българската граница върховете Патарица, Б-Ьсна
Кобила, Раскръстъ, Просеникъ, Мали Стрешаръ, Вило Коло,
Претворъ, Панджинъ Гробъ, Букова Глава и (Дървена планина
достигаха височина 1500 до 1900 метра. Тази планинска верига
д-ели водитЬ на р-Ъкит-Ь Струма и Ерма, на изтокъ, и на р. Морава,
на западъ. Всички по-малки рЪки, които извиратъ отъ източ
ната гранична планинска верига, иматъ западна посока. По
този начинъ се образуватъ отъ хребетите между т-Ъзи р-Ьки
отбранителни позиции съ фронтъ на ю гъ : 1) в. Патарица — Нови
Глогъ — в. Ключъ — Дуланъ; 2) в. БЬсна Кобила (к. 1946) —
Крива Фея — Несвърта и разклоненията: Несвърта— в. Присада —
Чаголски Ридъ, Несвърта — Върбово и Несвърта — в. Боро-
в и къ — Елашница; 3) в. Просеникъ — Върло Стране — Елашница;
4) в. Мали Стрешаръ (к. 1929) — Варденикъ— Масурица или
Мали Стрешаръ — Стрешаръ — Гор. Романовацъ; 5) Кушлинъ
Гробъ — ГолЪма Глава — Дринова Чука — Кознички Ридъ или

Дикава — Дупляне.
Сжщия характеръ има и планинската верига между реките
Морава и ВЪтерница. Отъ нея извиратъ много притоци на тези
две реки, които текатъ на изтокъ и на западъ и образуватъ
редъ позиции: 1) по билото на ДрЪнакъ — БрЪстовачка Чука и
Островачка Чука; 2) по планинското разклонение между реките
Стубалска и Лепеничка— ман. Преображение — Ясенъ — Калинъ
Дея— Дринова Глава— вие. Китице (к. 958); 3) в. Бзовикъ — в. Ли-
сацъ — Мияковачка Чука и, като преденъ пунктъ, Църни Върхъ;
4) Върви Кобила — Каменна Чука — в. Китка, при изхода на
ЛЪсковачкото поле.
Сериозно препятствие въ района бе Морава. Тя се мина
ваше предимно по мостове, каквито имаше при Броеница Вла-
дичинъ Ханъ, Джепъ, Гърделица и при Гложене.
По долините на реките Морава и ВЪтерница минаваха
главните пжтища за настжпление къмъ ЛЪсковацъ. По долината
на Морава минаваше желЪзниятъ пжть и шосето Враня —
ЛЪсковацъ — Нишъ, а по оная на р. ВЪтерница — пжтьтъ
Враня — Градня — Митрошевци — ЛЪсковацъ, който между Градня
и Митрошевци беше конска пжтека.
Краятъ беше, изобщо, беденъ съ пжтища; богатъ беше съ
хранителни запаси, но и те се намираха предимно по низките
места и край реките. По планините и по върховете всичко
требваше да се изнася отдолу.
На 12-и къмъ б часа частите отъ 3-а дивизия бЪха раз
положени по следния начинъ:
1/7-а бригада — полковникъ Сантурджиевъ — на линията
Просеникъ — Себе Враня — Превалацъ: 2/13-а дружина съ три
роти и единъ планински артилерийски взводъ заемаше гранич
ните височини Просеникъ и Крива Грамада, а съ една рота —
в. Каменитица; 1/13-а дружина съ две картечници и единъ пла
нински артилерийски взводъ — на височините около Несвърта
и съ една рота — на в. Чука (к. 1353) и Каменитица; 3/13-а дру
жина съ две картечници — на височините източно отъ Себе
Враня; 4/13-а дружина — на Чаголски Ридъ. Полуескадронътъ
бе разпределенъ между колоните за свръзка и въ разезди.
Щабътъ на бригадата беше въ Несвърта.
2/3-а бригада— полковникъ Бошнаковъ— на линията Гранъ —
Дренова Глава — Китице: 1/29-а дружина съ единъ планински
артилерийски взводъ — на в. Гранъ; 4/29-а дружина (15-а и 16-а
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., т. 111. 22
338 РПЗДЪЛЯНЕТО НН II ПРМИЯ НИ СЕВЕРНО И ЮЖНО ГРУПИ
роти) и три планински орждия — на Дринова Глава; 2/29-а дру

жина, 10/29-а и 12/29-а роти, едно планинско орждие и две
картечници — на в. Китице; 1/29-а рота, на в. Градище, и единъ
взводъ, на в. Китице, охраняваха съответно десния и левия
флангове на разположението на бригадата; 14/29-а рота и
4/4-и ескадронъ (въ разпореждане на бригадния командиръ) съ
Щ аба на бригадата — на Дринова Глава; 9/29-а и 11/29-а роти,
две картечници, едно планинско орждие и 3/4-и ескадронъ охра
няваха тила на бригадата северно отъ Бояновци; 13/29-а рота
беше гарнизонъ въ Враня. Конно-пионерниятъ взводъ охра
няваше желЪзо-пжтния мостъ при ж.-п. ст. Враня и дървения
при Златокопската река.
32-и полкъ — полковникъ Йосифовъ — (три дружини, петь
полски и две планински батареи) беше при южния край на
Враня. 3/32-а дружина и 7/6-а полска батарея бЪха въ дви
жение, на пжть за полка си.
Щ абътъ на дивизията беше въ Враня.
Споредъ получените донесения отъ командирите на 1/7-а и
2/3-а бригади, въ Щаба на 3-а дивизия знаеха, че срещу
1/7-а бригада на 11-и сж действували части отъ сръбските
1-и и 4-и полкове 1 призивъ, съ планинска артилерия, които
презъ деня получили подкрепления — пехота и полска арти
лерия — и вечерьта заели линията Курина Чука — Стайковце —
Ръжавица — Богошевце. Срещу 2/3-а бригада сж действували
части отъ сръбските 1-и, 3-и и 16-и полкове (четири батальона),
разположени: отъ Морава до Калинъ Дея — два и половина
батальона съ две орждия, а срещу Дренова Глава и в. Китице —
единъ и половина батальона съ две орждия и две картечници.
Имало е три ескадрона конница, но местото й било неизвестно.
Тези сведения беха приблизително верни. На 11-и сръб
ските части отъ Вранския отрядъ на десния брегъ на Морава,
срещу 1/7-а бригада, заеха линията Богошевце — Боровикъ —
Кръстата Буква, а на левия брегъ, срещу 2/3-а бригада, се задър
жаха приблизително на линията Липова Глава — Дренова Чука —
Калинъ Дея.
Следъ като пристигна въ Враня, генералъ Рибаровъ получи
следните донесения:
1) Отъ полковникъ Бошнаковъ на 11-и октомврий въ 21 часа:
Около 12 часа на линията Калинъ Дея — Др-Ьнова Глава — Китице
започналъ ожесточенъ бой. На в. Китице сърбитЪ били контъратаку-
вани, следъ което наново преминали въ настжпление. Въ центра сър-

битЪ действували пасивно. Запов%далъ дЪсниятъ флангъ — 1/29-а дру
жина — да атакува още сжщата вечерь Калинъ Дея. По всичко из
глеждало, че сърбигЬ по лЪвия брЪгъ на Морава сж получили
подкрепления; моли по-скоро и нему да изпратятъ такива.
2) Отъ полковникъ Сантурджиевъ на 12-и въ I 30 часа:
На 11-и октомврий бригадата настжпила и достигнала линията
Върло Стране — Ръжавица — Върбово, но, поради превъзходящигЬ
сили на сърбигЪ, особено въ артилерия, и поради усп4ха имъ срещу
ДЪсната колона по хребета между рЪкигЬ Масуричка и Елашничка,
бригадата се е оттеглила на линията Просеникъ — Разкръстъ — Крива
Фея — Несвърта — Себе Враня — Чаголски Ридъ.
3) Отъ полковникъ Сантурджиевъ на 12-и въ 8 часа:
Положението на 13-и полкъ и придаденигЬ му части е било
доста сериозно — сърбигЬ се стремели отъ Кръстата Буква и Курина
Чука презъ Ново Село да излезатъ на пжтя на съобщенията на бри
гадата. Сърбите били близко, и частите на в. Чука (к. 1353) и около
Крива Фея водели бой съ техъ. Моли, съ пристигането на 32-и полкъ,
да бжде изпратена поне една дружина съ полска батарея въ под
крепа, която да бжде насочена по долината на Морава, защото
сърбите оттамъ пренасяли своите части къмъ десния флангъ на
бригадата.
Отъ гЪзи донесения генералъ Рибаровъ заключи, че 2/3-а
бригада е на седемь клм. напредъ и осемь клм. влЪво отъ
1/7-а бригада; че между тЪхъ тече непроходимата въ бродъ
Морава, и че свръзката се поддържа чрезъ моста при Вран-
ска Баня, защото по-близкиятъ мостъ при Прибой бе разрушенъ
по заповЪдь на полковникъ Сантурджиевъ. ЖелЪзниятъ пъть
по долината на Морава даваше възможность на сърбите да
подвозватъ бързо войски, бойни припаси и храни. Високите вър
хове (СтрешаритЬ и Власина планина), по които се бЪха укре
пили сърбите, щомъ падна снЪгъ, станаха труднодостъпни.
Той реши:
1) На 12-и 1/7-а бригада да настъпи, за да се подравни съ
2/3-а бригада, да осигури десния й флангъ, та да могатъ двете
бригади да действуватъ съвместно.
2) За да бъдатъ принудени сърбите да напустнатъ висо
ките върхове, частите да настъпватъ бързо по долината на
Морава, за да бъде завладенъ пътьтъ, по който те получа-
чаватъ храни и бойни припаси.
Въ духа на тези решения беха всички разпореждания до
завладяването на Власина и Кукавица планини, но те не отго
22*
варяха напълно на обстановката. Наместо да се насочатъ уси

лията въ една посока, съ ясно определена тактическа задача,
възприетъ бе дотогавашниятъ начинъ на фронтални действия,
съ равномеренъ натискъ по целия фронтъ.
На 12-и сутриньта генералъ Рибаровъ за поведа: 32-и полкъ
да тръгне веднага съ всички събрани части за Враня; коман-
дантътъ на Враня да смени 13/29-а рота, която изпълнява гар
низонната служба, съ една рота отъ 32-и полкъ, щомъ послед-
ниятъ пристигне, а сменената рота да замине за полка си, къмъ
в. Китице.
Но командирътъ на 32-и полкъ, по свой починъ, още въ
2 часа тръгна отъ бивака при Павловце и къмъ 6 часа при
стигна въ Враня. Въ 7 часа, по заповедь отъ командира на
дивизията, беха изпратени 4/32-а дружина, 1/6-а и 2/6-а полски
и 5/3-а планинска батареи къмъ Себе Враня да подкрепятъ
левия флангъ на 1/7-а бригада, а на командира на бригадата
бе заповедано, следъ като тези части заематъ позиция, брига
дата да атакува сърбите и да заеме Сурдулица.
Къмъ 10 часа Щ абътъ на дивизията пристигна при разкло
нението на шосето за Вранска Баня. Оттукъ въ 11 часа начал-
никътъ на Щаба на дивизията изпрати заповедь на 2/3-а бри
гада да се затвърди на позициите си, докато се събере 32-и
полкъ. Съобщи му, че ротите отъ Бояновци и Враня ще бждатъ
скоро сменени и изпратени въ полка си? даде му сведения и
за задачата на 1/7-а бригада.
По пладне предъ фронта на 1/7-а бригада още владееше
спокойствие. Генералъ Рибаровъ въ 1205 часа изпрати заповедь:
бригадата да действува бързо и решително, като обърне по-
големо внимание върху десния флангъ, а за левия да не се
грижи — той е усиленъ вече съ една дружина и три батареи.
Въ 1230 часа Щ абътъ на дивизията замина за артилерий
ската позиция на Чаголски Ридъ, дето стигна въ 13 часа. По
рида беше 4/13-а дружина въ бездействие, макаръ срещу нея
да немаше силенъ противникъ, защото още не бе получила
заповедь. Генералъ Рибаровъ заповеда дружината да настлши,
докато влезе въ сферата на неприятелския огънь, за да се от-
криятъ цели и за артилерията. По това време една сръбска
батарея откъмъ Върло Стране стреляше редко по българските
части, а спешени конници отъ Прибой обстрелваха левия флангъ
на сжщите.
Въ 1350 часа началникътъ на Щаба на дивизията изпрати

заповЪдь на 4/32-а дружина да следва задъ 4/13-а дружина.
Но въ това време бе получено донесение отъ командира на
1/7-а бригада отъ I I 45 часа, че частите му презъ нощьта водили
бой между Крива Фея и Несвърта, били изморени, требвало да
бждатъ попълнени бойните и хранителни припаси, и поради
това до вечерьта не щЪлъ да може да предприеме настжпление.
Тогава генералъ Рибаровъ назначи командира на 32-и полкъ
за началникъ на Средния участъкъ (4/13-а дружина, две дру
жини отъ 32-и полкъ, четири полски и една планинска батареи)
и му заповяда да настжпи веднага (въ 14 часа) и да влезе въ
съприкосновение съ сърбите; командира на 1/7-а бригата съ
три дружини отъ 13-и полкъ и една планинска батарея остави
за началникъ на Десния боенъ участъкъ.
Дейность на 213-а бригада. — Отъ пленници узнаха, че

сърбите иматъ на в. Калинъ Дея 3/1-и батальонъ II призивъ;
срещу в. Китице — 2/1-и батальонъ II призивъ, усиленъ съ
около два батальона отъ 3-и и 16-и полкове; две полски
скорострелни орладия — на Кучавица (к. 860) и две планински
скорострелни орждия — на к. 1111.
Въ 2 часа въ Щаба на бригадата бе получена заповЪдь
отъ генералъ Рибаровъ, че е назначенъ началникъ на войските,
които действуватъ по двата брега на Морава. Поради засил
ването на сърбите и отстжпванато на 1/7-а бригада, полков-
никъ Бошнаковъ реши на 12-и да задържа най-упорито достиг
натата позиция.
Времето беше мъгливо; вале и слабъ дъж дъ; следъ пладне
бе облачно и студено. До 9 часа по позициите и на двете
страни имаше пълно затишие, но скоро следъ това сръбската
артилерия откъмъ Кучавица и к. 1111 откри огънь по българ
ската на Дринова Глава и, следъ като тази последната не й
отговори, пренесе огъня си по окопите на в. Китице. Огъньтъ
на сръбската артилерия беше доста силенъ и точенъ, и коман-
дирътъ на 2/29-а дружина няколко пжти молй командира на
бригадата щото артилерията да отговаря на противниковата
артилерия. Командирътъ на бригадата съобщи, че, по негови
лични съображения, артилерията нЪма да открие огънь. Всжщ-
ность причината беше, че нямаше снаряди.
За отбелязване бе геройското държане на защитниците
на в. Китице. Залегнали въ окопите си, те съ безподобно
342 РЯЗДЪЛЯНЕТО НЯ П ЯРМИЯ НЯ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
себеотрицание издържаха силния артилерийски огънь на сър

бите. Пушечниятъ огънь беше, сравнително, слабъ, и се под
държаше повече отъ сърбите.
1/29-а дружина, на в. Гранъ, презъ целия день бе обстрел
вана съ силенъ артилерийски и пушеченъ огънь. Къмъ 15 часа
сърбите настъпиха съ обхващане двата фланга на дружината.
Настъплението бе поддържано съ силенъ артилерийски огънь,
но сърбите бЪха отбити, при което бе раненъ командирътъ на
4/29-а рота,, капитанъ Петъръ Пашевъ.
Срещу Дринова Глава и Китице сърбите не настъпиха, а
поддържаха огъня отъ позициите си.
Презъ нощьта частите на бригадата останаха на позициите
си въ т^сно съприкосновение съ сърбите.
2/3-а бригада загуби: убити — 11 войника; ранени —
2 офицера и 44 войника; изчезнали 1 войникъ; за загубите на
сърбите нЪма данни.
Въ И 40 часа полковникъ Бошнаковъ получи отъ началника
на Щаба на II армия заповЪдь да действува най-енергично,
като има предвидъ, че полковникъ Сантурджиевъ му е подчи-
ненъ, но въ това време генералъ Рибаровъ бе поелъ общото
командуване.
Въ 2115 часа бе получена заповЪдьта на командира на
дивизията — бригадата да се затвърди на позициите си, докато
пристигне 32-и полкъ, което всъщность бе изпълнено отъ
полковникъ Бошнаковъ.
Дейность на И 7-а бригада. — Презъ нощьта срещу

12-и октомврий една рота сърби настъпи въ пространството
между върховете Мъркша и Чука и откри огънь по обоза на
4/29-а рота, който се движеше къмъ в. Каменитица. Но следъ
първите още изстрели, къмъ 4 часа, командирътъ на брига
дата изпрати 1-а рота (поручикъ Божковъ) съ картечниците
(подпоручикъ Алексиевъ) да прогонятъ сръбската рота. Подпо
могната отъ артилерийски огънь отъ в. Чука, ротата настъпи
срещу сърбите, и къмъ 1030 часа последните бЪха отхвърлени
съ големи за техъ загуби въ убити и ранени.
Презъ деня сърбите останаха на линията Паневле — Себе
Враня — Боровикъ — Кръстата Буква.
Къмъ 13 часа бе получена заповедьта на командира на
3-а дивизия — бригадата да атакува сърбите и да заеме Сурду-
лица. Полковникъ Сантурджиевъ, обаче, донесе, че до вечерьта

не ще може да настжпи.
Настъплението на 32-и Загорски полкъ. — Въ 8 25 часа

командиръть на полка получи заповЪдьта отъ командира на ди
визията да изпрати една дружина съ артилерия да подкрепи
1/7-а бригада и насочи 4-а дружина съ батареите презъ Бресница
за Себе Враня.
4-а дружина (13-а, 14-а, 16-а и 4-а роти) и 1/6-а и 2/6-а полски
и 5/3-а планинска батареи тръгнаха отъ Враня въ 9 10 часа, а
следъ нея тръгна и полкътъ съ останалата артилерия. Къмъ
10 часа командиръть на дивизията настигна дружината при
разклонението на шосето за Вра нека Баня и я насочи къмъ
Чаголски Ридъ, задъ 4/13-а дружина. МЪстностьта е пресечена,
гориста, проходима само по пжтеки за отделни хора.
Въ 13 часа дружината пристигна на Чаголски Р идъ ; пла
нинската батарея зае позиция и откри огънь по височините
около Себе Враня и Паневле, които б4ха заети отъ слаби сръб
ски отделения.
Полските батареи можеха да се движатъ само по шосето,
защото местностьта вънъ отъ шосето беше мучурлива. Къмъ
11 часа, по заповедь на командира на 3-а артилерийска бри
гада, който заедно съ командира на 6-и артилер. полкъ и ко
мандира на отделението, бе успелъ да разузнае позицията на
Чаголски Ридъ, батареите заеха позиция влево и вдесно на
шосето южно отъ Превалацъ и откриха огънь по Прибой, дето
се забелягаха сръбски разезди. Доуги цели батареите не откриха.
Тъй като междината между 4/13-а и 3/13-а дружини беше
много голема, и немаше свръзка помежду имъ, майоръ Бангеевъ
измести дружината (4/32-а) на десния флангь на 4/13-а дружина.
Къмъ 1320 часа се зачу и пушечна стрелба откъмъ в. Остро-
вацъ. Опасявайки се да не би сърбите да завладеятъ тази
командуваща височина и да заплашатъ десния му флангь,
майоръ Бангеевъ реши да настжпи въ тази посока, за което
донесе на комардира на 32-и полкъ. Дружината, безъ планин
ската батарея, тръгна на изтокъ, къмъ Себе Враня. Когато
стигна южно отъ това село, сърбите, скрити изъ кжщ ите, от
криха силенъ огънь по предните й роти. Въ 1350 часа дружин-
ниятъ командиръ получи заповедь отъ началника на Щаба на
дивизията да следва задъ десния флангь на 4/13-а дружина,
затова той върна дружината на първото й место.
344 РАЗД-ЬЛЯНЕЮ НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
Въ същото време Щ абътъ на дивизията, на Чаголски Ридъ,

получи донесението отъ полковникъ Сантурджиевъ, че не ще
може да настъпи до вечерьта. Генералъ Рибаровъ назначи, както
се каза, командира на 32-и полкъ за началникъ на Средния
участъкъ, въ който действуваше 4/13-а дружина, и, заедно съ
частите отъ 32-и полкъ и артилерията, заповяда да настъпи и
влезе въ съприкосновение съ сърбите, като изпрати по левия
брЪгъ на Морава една рота.
Командирътъ на 32-и полкъ заповяда: 4/13-а дружина да
настъпи по фронта, а 4/32-а да заеме хребета северозападно
отъ Себе Враня и височината Присада, като се движи вдЪсно
отъ 4/13-а дружина. Настъплението започна въ 16 часа, под
държано отъ батареите на 1/6-о артилер. отделение и 5/3-а
планин. батарея отъ Чаголски Ридъ.
Срещу 4/32-а дружина сърбите заемаха южния край на Себе
Враня съ около две роти, а съ други части заемаха пътя отъ
Бучище до Присада, отдето откриха огънь срещу предната —
13-а — рота. Другите роти отъ дружината се движеха по прикритъ
пъть източно отъ Себе Враня. Въ 1830 часа селото Себе Враня
бе заето отъ 13-а рота. Останалите роти продължиха настъпле
нието си и къмъ 1930 часа достигнаха даденигЬ имъ обекти;
планинската батарея презъ нощьта зае позиция на голата висо
чина западно отъ Присада.
4/13-а дружина при настъплението си западно отъ Себе
Враня не срещна съпротива, освенъ слаби отделения сърби,
които лесно отблъсна, и вечерьта достигна височините северно
отъ Себе Враня.
3/32-а рота получи заповедь направо отъ командира на диви
зията да настъпи по левия брегъ на Морава, да очисти при
лежащите къмъ брега височини и да се свърже съ 29-и полкъ.
Ротата настъпи въ 15 часа, премина Морава по моста при
Бресница и къмъ 19 часа достигна и зае безпрепятствено висо
чините при Прибой.
Къмъ 23 часа 2/6-о артилер. отделение, което презъ време
на настъплението на пехотните части отъ Средния участъкъ
заемаше очаквателно положение, като настъпваше по шосето,
необезпокоявано отъ сърбите, зае позиция съ 3-а и 8-а батареи
на в. Кочекъ. 4-а батарея отъ отделението нощува южно отъ
Корбеовацъ.
Оставената въ поддържка 2/32-а дружина (1-а и 5-а роти)
нощува на бивакъ при Корбеовацъ.
3/32-а дружина, сменена съ части отъ 4б-и полкъ, бе въ

движение да се присъедини къмъ полка си.
Ротите отъ 29-и полкъ и ескадронътъ при Кралева Чука,
северно отъ Бояновци, останаха на местата си.
Действията южно На 9-и октомврий генералъ Сарай узна

отъ Струмица. чрезъ французския представитель при Сръб
ската главна квартира за напредването на
съюзните армии въ Сърбия и Македония и сметна, че обграж-
дането на сръбската армия е свършенъ фактъ. Той реши да
настъпи къмъ Струмица, за да привлече български войски и
косвено да помогне на сърбите. Той разполагаше съ 156-а и
57-а дивизии; въ Солунъ беше и английската 10-а дивизия,
но за нейното използуване не бе взето още решение отъ съгла-
шенскитЪ щабове. На 9-и октомврий той заповяда 156-а дивизия
да очисти височините между Вардаръ и Струмица и да осигури
пътищата, водещи къмъ града.
На 11-и поради успехите на съюзните войски въ Сърбия,
Сръбското главно командуване съобщи въ Парижъ, че съобще
нията съ Дунавъ и Ромъния по долината на Тимокъ съ пре
къснати, и моли да бъдатъ изпратени 40,000 съглашенски
войски отъ Солунъ въ Македония, които да привлекатъ бъл
гарските сили, та да облекчатъ положението на сръбските
войски на границата въ Сърбия. Французското правителство,
поради неготовностьта на съглашенските войски въ Солунъ, не
се озова на тази молба. По същ ите причини генералъ Сарай
отказа на молбата на началника на Битолската дивизионна
область да отиде на помощь на сръбските войски при Велесъ.
На 12-и Сръбското главно командуване повтори молбата си
въ Парижъ, но безъ резултатъ. Генералъ Сарай получи неверни
сведения, че сърбите съ заели Велесъ, и преследватъ бълга
рите къмъ Щ ипъ, и потвърди заповедьта си: 156-а дивизия да
очисти отъ противника района южно отъ граничните височини,
а 57-а дивизия да заеме участъка отъ Демиръ Капия до Гра-
дешка река; да бъдатъ построени мостове на Вардаръ въ района
на действията и да бъдатъ поправени пътищата, лошото съ
стояние на които затрудняваше разместването на полската арти
лерия и на обозите.
На 10-и дружините на 14-и полкъ продължаваха да се укре-
пяватъ на позициите си на граничната линия. Два взвода отъ
5-а гранична дружина усилиха 2-а дружина при в. Саланджакъ

(западно отъ Ришъ). Французите презъ този день настъпиха
къмъ българската граница и заеха отстъпените предния день
места, безъ да срещнатъ съпротива отъ българите.
На 11-и въ участъка на 1/14-а дружина срещу позицията
на 4-а рота имаше слаба престрелка, отъ която беха ранени
двама войника.
Участъкътъ на полка имаше дължина около 35 клм.;
местностьта е твърде пресечена, и взаимната поддържка
беше затруднена.
Презъ този день командирътъ на 156-а дивизия започна да
размества частите си съ огледъ предстоещите имъ действия.
Починъть за действия отъ този день нататъкъ премина
вече къмъ страната на французите. Българите се ограничиха
да отбраняватъ граничната линия; опйтаха се и да разрушатъ
железо-пътната линия. Пъкъ и разпорежданиата на Щ . Д. А.
насочваха полка къмъ такава дейность. По поводъ получените
заповеди отъ Щ . Д. А. и отъ командира на Конната дивизия,
командирътъ на 14-и полкъ разпореди:
„1) 4/1-а рота — поручикъ Пановъ — да замине за Градецъ
планина, южно отъ Дол. Липовикъ, да заеме укрепения пунктъ около
това мЪсто и да влЪзе въ свръзка съ командира на 2-а дружина;
нощно време да изпраща доброволци да разрушаватъ жел-Ьзо-пжт-
ната линия въ участъка Удово — Демиръ Капия.
2) Подполковникъ Анастасовъ да изпрати единъ ескадронъ съ
полувзводъ отъ Конно-пионерния взводъ къмъ долината на р. Лака-
вица; да разузнава и да влЪзе въ свръзка съ частигЬ къмъ Криво-
лакъ и да се стреми да разруши желЪзо-пжтната линия между ж.-п.
станции Демиръ Капия и Удово.“
На 12-и българите забелязаха движението на противни
кови части по Валандовското поле и усилено движение на вла
кове по железо-пжтната линия отъ югъ къмъ Демиръ Капия.
Същия день французски части настъпиха срещу 3-а дружина
отъ полка, вероятно съ разузнавателна цель и да очистятъ
височините, заети отъ дружината.
3-а дружина беше разположена: 9-а рота — при граничния
постъ „Злешово“ и на в. Голашъ; 10-а рота — по височините при
Мемишли; 11-а рота — на височината южно отъ Каяли, наре
чена по-после Французската височина; 12-а рота — на височи
ната Рогачите (югоизточно отъ Мемишли); 13-а рота — на ви-
сочинигЬ при Орманли и на граничния постъ „К уклиш ъ“ ;

2/7-а батарея беше на позиция южно отъ Костурино; 14-а рота —
прикритие на батареята и резервъ.
Въ 6 часа французите настжпиха и атакуваха височината
Злешовски Постъ, но беха отбити.
Въ 1730 часа единъ батальонъ французи атакува височината
южно отъ Каяли (Французската височина), отбранявана отъ
11-а рота. Французите заеха височината, защото подготвиха
атаката добре съ силенъ картеченъ и артилерийски огънь.
11-а рота отстжпи на по-низката височина, непосредствено
югозападно отъ Каяли. Въ 1935 часа 10-а, 11-а и 13-а роти и
две картечници, подъ общата команда на капитанъ Жековъ,
беха назначени да контъратакуватъ французите и да взематъ
обратно загубената височина. Тъй като беше късно, атаката бе
отложена за сутриньта, та да бжде поддържана съ артилерий
ски огънь.
Поручикъ Пановъ сутриньта тръгна отъ Струмица презъ
Велюса — Ришъ, и се спре на бивакъ при граничния постъ
„Веселинова Чука“ . На бивака ротата, облекчена, безъ раници, а
некои и безъ шинели, бе разделена на 14 групи, всека група
отъ по 10— 12 човека, съ началникъ офицеръ или кандидатъ-
офицеръ. Въ 18 часа групите, съ междини около половина до
единъ клм. помежду имъ, се насочиха къмъ железо-пжтната
линия въ участъка Градецъ — Демиръ Капия. Всека група но
сеше по четири кгр. екразитъ, бомби и сигнални ракети. Зада
чата на групите бе да се промъкнатъ презъ французското
охранение и, като стигнатъ до ж.-п. линия, да направятъ въз
можното разрушение, всека група самостоятелно. Движейки се
по скрити подстжпи, групите безпрепятствено стигнаха до рав
нината, дето беха разположени французските постове. Валеше
силенъ дъждъ; падна и гжста мъгла. Шесть отъ групите беха
открити отъ французските постове, и не можаха да се промък
натъ презъ тяхната линия. Останалите минаха презъ постовете,
и се доближиха до железо-пжтната линия, но, посрещнати съ
огънь отъ постовете и отъ окопите, по протежение на линията,
групите не можаха да се доближатъ непосредствено до линията
и не успеха да направятъ никакво разрушение; сутриньта ротата
се събра на бивака си.
И тъй, поради големата бдителность на противника, и тре-
тиятъ опитъ да бжде разрушена линията завърши несполучливо.
348 р я з д -ь л я н е т о на и армия на северна и ю жна груп и
Поради несполучливите три опита на поручикъ Пановъ и

понеже бе невъзможно да действува самостоятелно, поради
умората на войниците, Щ . Д. А. сметна, че мисията му е свър
шена, и заповеда Сборната рота да се разформира.
По-после, по молбата на поручикъ Пановъ, Щ . Д. А. отмени
неуместно тази заповедь, ротата остана цепа, взе по-после участие
въ действията около Прилепъ, и следъ това се разформира.
На 12-и октомврий замина къмъ Криволакъ и командирътъ
на 1/5-и дивизионъ съ 3/3-и ескадронъ и Конно-пионерния
взводъ, а 2/5-и ескадронъ остана въ Раборци, въ разпорежда
нето на командира на 14-и полкъ.
Дейность на Щаба Въ Щаба на армията се получиха теле-

на II армия. грами отъ полковниците Бошнаковъ и Сан-
турджиевъ за достигнатите места на 11-и.
Телеграмите отъ полковникъ Сантурджиевъ беха по-обезпокои-
телни. Съ първата телеграма, получена на 1440 часй, той дона
сяше, че, поради местните условия, свръзката съ 2/3-а бригада
била затруднена, заповедите чрезъ нея се получавали съ големо
закъснение, и, въ интереса на работата, молеше заповедите и
упжтванията да му изпращатъ направо отъ Щаба на армията.
Съ тази телеграма полковникъ Сантурждиевъ сметаше, че е
невъзможно и щело да бжде безъ резултатъ обединяване ко-
мандуването на двете бригади.
Втората телеграма, получена въ Щаба на армията въ
1450 часа, гласеше:
„Поради превъзходните сили на противника и успеха му по хре
бета между реките Масуричка и Елашничка вчера следъ пладне, пол-
кътъ днесъ се оттегли на линията Превалацъ — Себе Враня — в. Боро-
викъ — в. Чука — в. Просеникъ. Противникъкъ постоянно получава
подкрепления пехота и полска артилерия и ги насочва къмъ насъ.
Впоследствие, по всека вероятность, ще почне да насочва и къмъ
колоната на полковникъ Бошнаковъ. Въ това време, когато ние заехме
това положение, колоната на полковникъ Бошнаковъ е заела Дренова
Глава и Китице (в. 958), северно отъ Селачка Сена.“
Армейското командуване схвана, че командуването на двегЪ

бригади въ долината на Морава не е обединено, и че пол
ковникъ Сантурджиевъ неуместно е загриженъ тъй много за
дЪсния си флангъ. Поради това, за да насочи действията на
тЪзи бригади въ по-вЪрна посока, въ 1050 часа началникътъ на
Щаба на армията изпрати следната заповЪдь на командира на

3-а дивизия (копие до командирите на 1/7-а и 2/3-а бригади):
„По заповЬдь. Полковникъ Сантурджиевъ да не се бои за д*Ьсния
си флангъ, а да се прибере къмъ лЬвия си флангъ за по-близко
съвместно действие съ полковникъ Бошнаковъ. Полковникъ Бошнаковъ
трЬбва да остави северната посока, а да се насочва въ североизточна
посока за по-близко съвместно действие съ полковникъ Сантурджиевъ,
и двамата въ тилъ на Сурдулица, къмъ Власина планина. Базирането
на частигЬ е предимно къмъ Враня. Необходими сж по-енергични
действия. Днесъ, 12-и октомврий, 1-а бригада отъ 3-а дивизия настжпва
къмъ Качаникъ, а частигЬ отъ Прешово сж достигнали Носале—Угляре1).“
Тази телеграма бе получена въ Щаба на 3-а дивизия късно

вечерьта.
Освенъ това, въ 1250 часа въ Щаба на II армия бе получена
телеграмата отъ Щ . Д. Я., съ която се заповедваше да бжде въз
становено въ най-скоро време телеграфното съобщение Кума-
ново— Враня; полковникъ Сантурджиевъ да се свърже съ Враня,
тъй като сегашното положение на телефонното и телеграфното
съобщение съ него е много дълго и неудобно.
Щабътъ на армията заповеда на командира на 3-а дивизия
да възстанови по-скоро телеграфната линия Прешово— Враня съ
средствата на дивизията, и полковниците Бошнаковъ и Сантур
джиевъ да изпращатъ донесенията си презъ Враня.
На 12-и въ 11 часа командуващиятъ армията изпрати въ
Щ. Д. Я. следното донесение:
„Огь донесението на командира на 14-и Македонски полкъ
№ 86, изпратено и въ Щ. Д. Я., правя заключение, че французит-Ь ще
се стремятъ въ северозападна посока — може би въ обща посока
Радовишъ—Щипъ. Въ намерение съмъ да предприема съ всички сво
бодни части настжпление на югъ, срещу французит-Ь, а именно съ
22-и Тракийски полкъ, 54-и и 45-и полкове отъ Куманово, докато е
възможно още да бждатъ бити французит-Ь по части и да задър-
жимъ изходнигЪ позиции въ наши ржце. Колкото по-късно стане това,
толкова ще бждемъ въ по-неблагоприятна обстановка. Одобрява ли се
това ми решение?“
Щ . Д. Я. разреши да б;кде изпратена 7-а дивизия на югъ,

като съ особена заповЪдь даде указания на командуващия II армия
какъ да бжде употребена тази дивизия.
1) Всжщность 3/3-а бригада на 12-и октомврий достигна линията Брисичи—

Върбенъ— Дупиле— Мучи Баба.
350 РАЗДЪЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ в

Завладяване Качаникъ На 13-и 1/3-а бригада продължи да
отъ 1/3-а бригада. преследва противника къмъ Качаникъ.
(Карюгр. прилож. № 13). Командирътъ на бригадата организира
настъплението съ следната заповЪдь,
издадена на 12-и въ 20 часа:
.§ 1. — Остатъци отъ разбитите при Скопие 3-и, 16-и, 18-и и
20-и полкове днесъ оказаха слабо съпротивление на Дясната колона,
а срещу ЛЪвата никакъ не се явиха даже. Изтласканъ последователно
отъ всичките си силни планински позиции, неприятельтъ безспирно
отстжпваше къмъ Качаникъ, а бригадата достигна линията Ръжанци—
Дробнякъ — Георгиевъ До1).
§ 2. — Утре да продължи преследването на противника, съ цель
да бжде унищоженъ и да се достигне линията БЪлиградче — Стари
Качаникъ — Гърлица — Дурици. Тръгване въ 7 часа, за което:
Я) Дясната колона — по посока гребена източно огь Качаникъ
до БЪлиградче и на височината три клм. източно отъ него. Десното
странично прикритие да се насочи по пжтя кар. Студена, източно отъ
Корбуликъ, а отъ буквата „Б" на надписа р. Бинча да свърне на
западъ и по гребена да достигне височината три клм. източно отъ
БЪлиградче, отдето да се вл%е въ Дясната колона.
Б) Средната колона, къмъ която се придава още една дружина
отъ 11-и полкъ, подъ началството на подполковникъ Христовъ, — въ
посока на дефилето. Съ две роти да обходи Качаникъ отъ изтокъ и
западъ; съ други две роти и гжсти патрули да премине презъ средата
му и, като се устрои на срещуположния край, да изпрати една рота
въ града за гарнизонъ, а командирътъ й бжде назначенъ за коман-
дантъ, който да въдвори редъ въ града, да приведе въ известность и
запази държавното и войсковото имущество и разпореди веднага
да се започне приготвянето на 3000 хлЪба и 2000 кгр. сирене и каш-
кавалъ. За предпазване отъ изненади да бжде напомнено на всички
чинове, че въ Враня жителите първоначално беха издигнали б%ли
флагове, и се предадоха, а следъ това стреляха по наши войници отъ
прозорците и мнозина убиха.
В) ЛЪвата колона—по посока Дълбочица — Яжинце — Дубрава—
Гор. Ракле и Дуричи.
Г) Главни сили — подполковникъ Симеоновъ, съ една дружина
отъ 11-и полкъ, две полски, една гаубична батарея, идеща отъ Скопие,
да следва задъ Средната колона на единъ километъръ; да остави
една полурота за прикритие на обозите.
Д) Конницата — да се вдигне отъ бивака си въ 10 часа, да
настигне главните сили и да следва въ опашката имъ.* )
*) Всжщность на 12-и октомврий бригадата достигна линията Ръжанци — два клм.
южно отъ Елесъ Ханъ— Блаце— к. 1600.
Е) ПарковигЬ взводове, домакинските обози, Бригадниятъ лаза-

ретъ и 4-а полска болница да следватъ на два клм. отъ главните сили,
подъ началството на командира на Нестроевата рота на 11-и полкъ.
§ 3. — Командирътъ на Артилерийския парковъ взводъ да събере
пръснатите по пжтя отъ сърбите снаряди за планинската артилерия,
да ги почисти и постави на разположение на командира на планин
ската артилерия, а сведенията да представи утре следъ пладне.
§ 4. — Колоните да държатъ най-тесна свръзка помежду си, и
взаимно да си помагатъ; за тази цель Левата и Десната колони
требва да се държатъ на 500—1000 метра въ отстжпъ напредъ, предъ
Средната колона.
§ 5. — Най-широко да бждатъ използувани водачите отъ мест
ното население и сигнализирането съ огънь и пушекъ отъ патрулите.
§ б. — Донесения обязателно да бждатъ изпращани два пжти
следъ пладне, а щомъ пристигнатъ на крайния пунктъ, да бжде изпра-
тенъ вь Щаба на бригадата офицеръ да докладва за положението и
да получи заповеди.
§ 7. — Азъ ще следвамъ въ главата на главните сили.“
Дясната колона (1/24-а и 4/11-а дружини, 9/24-а и 10/24-а
роти и 2-и взводъ отъ 3/3-а планин. батарея) настъпи въ
8 часй въ походенъ редъ (предна охрана 4/11-а дружина). Но,
наместо по левия пъть, презъ Паливоденице, тя тръгна къмъ
кар. Студена, по стръмна, камениста планинска пътека, въ
колона по единъ. Валеше дъждъ, мъгла покриваше цЪлата
мЪстность, и разузнаването бе затруднено.
Къмъ 14 часа, когато колоната наближи кар. Студена, па
трулите на челната стража се натъкнаха на сръбска засада отъ
около 10— 15 души. Челната стража се развърна веднага въ
боенъ редъ, прогони ги, и стражата продължи движението си.
Когато челната стража въ гъста мъгла стигна на около двеста
крачки отъ кар. Студена, откри близо до караулната сръбски
бивакъ. Началникътъ на предната охрана — майоръ Чолаковъ —
усили челната рота съ 2/24-а рота и заповяда ротите, прикрити
въ гората, да настъпятъ и да атакуватъ сърбите. Планинскиятъ
взводъ бързо зае позиция наблизо и откри огънь по посока на
сръбските оръдейни гърмежи, и предните роти настъпиха стре
мително напредъ. Сърбите, изненадани отъ появяването на бъл
гарските части, веднаха откриха силенъ пушеченъ, картеченъ и
артилерийски огънь, но, подъ натиска на ротите отъ предната
охрана, се разколебаха, и започнаха да отстъпватъ къмъ Нинко-
вацъ. Българите се хвърлиха на ножъ, и обърнаха отстъпле
нието на сърбите въ бягство. При отстъплението си сърбите
оставиха много убити и ранени, едно планинско оръдие, 70 сан
352 РЯЗДЪЛЯНЕТО НЯ Н ЯРМИЯ НЛ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
дъка съ снаряди, два коня, натоварени съ окопни сечива, и

25 товарни коня, отъ които 6 убити. Отъ заловените шестима
сърби узнаха, че при кар. Студена е билъ 16-и полкъ (три дру
жини, две картечници и две планински оръдия).
Предната охрана преследва около единъ клм. северно отъ
кар. Студена, дето ротите се спреха, приведоха се въ редъ и
следъ това се присъединиха къмъ колоната. Началникътъ на
колоната забеляза следъ това грешката си, повърна назадъ и
по определения му пъть къмъ 20 часа достигна височината
източно отъ Димче, дето нощува.
Десната колона не можа да достигне на 13-и определе
ната й линия. Но, съ разбиването на сръбския 16-и полкъ
при кар. Студена, колоната осигури за дълго време десния
флангъ на бригадата. Загубите беха: 2 убити и 19 ранени
войника. За загубите на сърбите нема данни.
Десното странично прикритие — 3/24-а дружина (две роти),
поради мъглата и липса на опитни водачи, остана на местото
си — манастира Благовещение — к. 1600.
Средната колона (1/11-а и 2/11 -а дружини и 10/16-а батарея)
настъпи въ 6 30 часа въ походенъ редъ (предна охрана 2/11-а
дружина). Тъй като сърбите беха наблизо, патрулите веднага
беха посрещнати съ огънь. Челната стража мина въ боенъ редъ
и въ 8 30 часа донесе, че сърбите съ около единъ и половина
батальона и една планинска батарея заематъ височините около
Въртомница и Паливоденице. Предната охрана се развърна въ
боенъ редъ и, подкрепена, първоначално съ 11/16-а батарея, а
къмъ 9 часа — и отъ 10/16-а батарея, атакува стремително по
зицията на сърбите, заета отъ 3/3-и батальонъ. Батальонътъ
бе съвършено разбитъ и командирътъ му — плененъ. Къмъ
1330 часа позицията при Въртомница бе напълно завладяна
отъ предната охрана, и цепата колона се насочи да преследва
къмъ Качаникъ, като отъ десната страна на пътя по гребените
следваха ротите отъ охраната, а останалите части отъ нея и
другите части отъ колоната следваха по пътя презъ теснината.
Преследването поддържаха съ огъня си двете полски батареи,
които съ точните попадения обърнаха отстъплението на сър
бите въ бегство.
Къмъ 1630 часа, когато главата на колоната на главните
сили достигна на около два и половина клм. южно отъ Кача
никъ, бе посрещната съ силенъ пушеченъ и артилерийски
огънь. Ефектътъ отъ огъня не бе големъ, но предизвика едно
ДЕЙСТВИЯТА НА 13*и ОКТОМВРИЙ 353
^ 1 Г Г Г .
кратковременно спиране на движението на главните сили. Сър

бите стреляха отъ хребета северно отъ Въртомница, като обстрел
ваха опашката на Средната колона; биеха и завоя на шосето,
по който требваше да минатъ главните сили. По заповЪдь на
командира на бригадата, 3/11-а рота отъ главните сили се насочи
по хребета северно отъ Въртомница, и сърбите отстъпиха, а
колоната продължи пътя си.
Градътъ б-Ь отбраняванъ отъ части на сръбския. 3-и кадрови
полкъ и жандарми. Когато челната стража на Средната колона
наближи южния му край, сърбите я посрещнаха съ огънь, и
по този начинъ се завърза кратъкъ бой. Челната стража, уси
лена отъ останалите части . на предната охрана, които се дви
жеха по шосето, атакува сърбите. ТЪ въ безредие избягаха по
височините североизточно и северозападно отъ града.-
Къмъ 1730 часа Средната колона влезе въ Качаникъ, въз
торжено посрещната отъ населението. Предната охрана съ една
картечна полурота и 10/16-а батарея нощува на позиция при
гробищата северно отъ Качаникъ, а главните сили на коло
ната — въ града. Въ 1930 часа влезе въ града и командирътъ
на бригадата. Главните сили на бригадата (3/11-а дружина и
11/16-а батарея) нощуваха на два клм. южно отъ града.
Настъплението на Средната колона презъ прохода до
Качаникъ бе съпроводено съ големи мъчнотии. Поради пресе
чената местность, безъ пътища, движението на полската арти
лерия беше невъзможно, освенъ по шосето. Но и проходътъ е
тесенъ, съ къси завои, отвесни склонове и съ извънредно
много стръмнини и спускове. Презъ целия день и презъ нощьта
вале силенъ, продъпжителенъ, съ малки прекъсвания, дъждъ,
който измокри съвършено войниците. Средната колона загуби;
4 убити и 18 ранени войника — всички отъ 2/11-а дружина.
За загубите на сърбите нема данни.
сили. Въ 8 часа бе изпратенъ разездъ отъ 12 конника —
подпоручикъ Бояджиевъ — въ посока Сечища — Вратница —
Пършовце. Дивизионътъ нощува въ Елесъ Ханъ.
Левата колона (2/24-а дружина и 1-и взводъ отъ 3/3-а
планин. батарея) тръгна отъ Ржанци въ походенъ редъ
(6-а рота челна стража). Къмъ 16 часа, когато челната стража
наближи .Яжинци, сърбите откриха пушеченъ огънь срещу
стражата отъ разни -посоки. Командирътъ на дружината спр-Ь
колоната и изпрати 8-а рота да разузнае силите ла - сърбите.
Българската армия аъ Ся1тоямата аойиа 1915— >1918 год ., т. 111. 23
354 РАЗДЕЛЯНЕТО НА П АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
Отъ заловените двама пленника и отъ разузнаването устано

виха, че Яжинци е заето отъ около единъ батальонъ съ картеч
ници и единъ ескадронъ. Сърбите, изненадани отъ смелите
действия на 8-а рота, поддържана отъ останалите роти, както
и отъ огъня на планинския взводъ, бързо отстжпиха по източ
ните склонове на в. Люботинъ, като оставиха изъ урвите три
планински орждия безъ затворите, няколко товара окопни
сечива, пушки, раници и разни хранителни припаси. Лавата
колона нощува южно отъ селото, съ мерки за охранение.
Въ 2035 часй командирътъ на бригадата изпрати до коман-
.Тази вечерь следъ дванадесетчасовъ походъ, подъ прояивенъ
дъждъ и съ прекжсванъ отвреме-навреме бой, заехъ съ СрЪдната
колона гр. Качаникъ. Противникътъ, повечето съ жандармерия, оказа
по-сериозна съпротива при града и, разбитъ, отстжпи на северъ
и североизтокъ. СрЪдната колона има здгуби около 20 ранени и убити.
Отъ ЛЪвата и ДЪсната колони донесения още нЪмамъ, но тЪ сж,
навЪрно, на сжщата линйя. Отъ вчера и днесъ хванахме около
200 пленника, повечето македонци, и единъ капитанъ I класъ дружи-
ненъ командиръ. Имамъ сведения, че около Тетово се събрали около
700—800 души съ четири планински орждия. Утре ще продължа
преследването.“
Бр-Ьгалнишката дивизия се оттегли къмъ линията Ялиязъ —
Стари Качаникъ — БЪлиградче.
Действията на 3/3-а бригада Въ бригадата знаеха, че около

северно отъ Прешово — единъ батальонъ съ нескорострелни
Бояновци. орждия заема височините северно
(Картогр. прилож. № 14).
ОТЪ ДобрОСИНЪ (в. ДуПЛИЦа), М в Ж Д у
Глоговце и Ранилугъ, и техните ко
лони се спускатъ и преминаватъ Морава на северозападъ.
Забелязани сж части въ района Др^новце — Раяновце — При-
лепница — Станишоръ. Тези сведения беха неточни, но рису
ваха приблизително положението на Вардарската дивизия, която
се стремеше да се затвърди при Гиляне, и да запази посоката
къмъ Прищина.
Командирътъ на бригадата реши да отхвърли сърбите отъ
позицията имъ северно отъ Добросинъ. Командирътъ на 46-и
полкъ разпореди: 2-а дружина, 7/32-а и 8/32-а роти съ две
орждия отъ 6/1 б-а батарея, изкарани съ голема мжка на пози
ция западно отъ Лучане, да атакуватъ сърбите на позицията
имъ северозападно отъ Добросинъ.
*
ДЕЙСТВИЯТА НА 13-я ОКТОМВРИ Й 355
Същевременно единъ усиленъ патрулъ (15 човека) отъ

10/4б-а.рота съ единъ разездъ бЪха изпратени отъ Бояновци въ
посока к. 720 — Ново Село.
2/46-а дружина имаше 5-а и б-а роти и две картечници по
фронта, 7-а рота обхождаше сръбския дЪсенъ флангъ, а 8-а —
беше въ подцържка.
Позицията на сърбите представяше единъ подковообразенъ
хребетъ съ няколко върха. Тя бе усилена съ блиндирани
окопи; мЪстностьта предъ позицията бе открита на повече отъ
2000— 2500 крачки. Разузнаването установи, че сръбските части
заематъ височините около Глоговце, Ранилугъ (Дуплица) и ДрЪ-
новце и единъ преденъ пунктъ, къмъ Добросинъ.
2/46-а дружина настъпи въ боенъ редъ. Сърбите, които
заемаха предния опоренъ пунктъ, заплашени отъ обхода на
7-а рота, напустнаха позицията си и отстъпиха на хребета
Дуплица къмъ Глоговце, на главната си позиция. Дружината
продължи настъплението, но, посрещната съ силенъ артиле
рийски огънь, скоро 6% принудена да се спре. Двете оръдия
отъ 6/1 б-а батарея не можаха да поддЪржатъ настъплението
на частите, защото движението имъ напредъ беше невъзможно.
Следъ като вле въ бойната часть и дружинната поддържка,
настъплението продължи, но, посрещната съ силенъ пушеченъ и
картеченъ огънь, дружината бе принудена да залегне на около
800 крачки отъ сръбските окопи и се окопае, като въ послед
ните няколко минути загуби единъ офицеръ и 22 войника ранени.
Командирътъ на дружината реши да дочака огъня на артиле
рията и ротите на 32-и полкъ, съ които имаше свръзка. По пока
занията на пленници-македонци бе остановено, че укрепената
сръбска позиция на Дуплица била заета отъ сръбския 11-и полкъ
(три дружини) съ четири-шестъ оръдия.
Къмъ 1030 часа командирътъ на 3-о артилер. отделение
изкара още едно оръдие напредъ, на височината половина клм.
югоизточно отъ Добросинъ. и обстреля десния флангъ на сръб
ското разположение, но дружината не настъпи.
Ротите отъ 32-и полкъ, подъ началството на капитанъ Ллтъ-
пармаковъ, настъпиха въ 1940 часа, но, неподдържани отъ арти
лерията, те се спреха на около 700 крачки отъ левия флангъ
на сърбите, подъ силенъ пушеченъ и артилерийски огънь.
Въ 18 часй те отбиха една контъратака, но се оттеглиха на
старите си позиции, защото сметаха положението несигурно.
23*
5 36. РЯЗДЪЛЯНЕГО НЯ II ЯРМИЯ НЯ СЕВЕРНЯ И ЮЖНЯ ГРУПИ
Усилениятъ патрулъ и разездъ отъ Бояновци бЪха посрещ

нати съ силенъ огьнь откъмъ Ново Село, и се оттеглиха къмъ
Кончулъ. Отъ мастни жители гЪ узнаха, че въ Ново Село
действувала четата на Величко войвода. Всжщность позициигЬ
при к. 720 и Ново Село заемаше сръбскиятъ 18-и полкъ.
Командирътъ на 4б-и полкъ поиска да изкара на позиция
едно орждие отъ 5/1 б-а батарея, но въ този моментъ получи отъ
командуващия армията заповЪдь батареята съ командира на
3-о отделение да замине за Куманово и оттамъ на югъ, за
да влЪзе въ състава на 7-а дивизия. Въ 18 часа той изпрати
до командира на бригадата следното донесение:
.Противникътъ, около две-три дружини съ две нескорострелни
-орждия,. заема височините северно отъ Добросинъ. Една нащв скоро-
стрелна батарея съ>ол^ми трудности е изкачена на височините западно
отъ Лучане, обаче М-Ъстностьта" е толкова пресечена, че е мжчно изкар
ването й по-нататъкъ навсЬкжде, вследствие което отъ голема полза
ще е, ако има поне две планински орждия. Сжщо така е необходимо
две роти въ поддържка на предните части. Дружината отъ полка
(2-а на майоръ Сладкаровъ) забма позиция северозападно отъ Добро
синъ, а двете роти отъ 32-и полкъ заематъ позиция северозападно
отъ с. Лучане. Днесъ целия день се води бой.“
Отъ това донесение командирътъ на бригадата сметна, че
частитЬ около Бояновци сж недостатъчни, но, поради липса на
съобщения съ Враня, не можеше да изпрати навреме исканата
помощь. Липсата на телефонна станция въ Бояновци действи
телно затрудняваше свръзката между частигк Донесенията на
командира на 46-и полкъ се получаваха въ Щаба на бригадата
следъ четири и половина часа.
Командирътъ на 3/46-а дружина получи запов^дь отъ
командира на бригадата въ 1025 часа и назначи 12-а рота, уси
лена, да извърши демонстрация къмъ Вирна Глава, за да съдей-
ствува на 1/3-а бригада да завладее Качанишкия проходъ. Когато
ротата смигна до седловината северно отъ Дипче, сърбигЪ, въз-
ползувани отъ гжстата мъгла, настжпиха срещу позицията на
дружината откъмъ Пашане и откриха силенъ пушеченъ и артиле
рийски огънь. Командирътъ на дружината заповяда на 12-а рота
да се спре, а съ останалигЬ роти — 9-а и 11-а — и съ артиле
рията откри сжщо огънь срещу сърбитЬ. Следъ престрелка около
едйнъ часъ, сърбитЪ, които се доближиха на 1200 крачки отъ
позицията на дружината, неудържаха, и се оттеглиха на висо-
ч>!нигЪ източно отъ Пашане и Влащица. Следъ като прогони
сърбигЬ — къмъ 13 часа 12-а рота продължи движението х и .
ДЕЙСТВИЯТА НА Ц *и ОКТОМВРИЙ 357
При РЪка тя прогони срещнатите по пжтя Жегра — Куманово

работници и прикритието имъ, но, възпрепятствувана огъ сръбски
отделения, не можа да продължи движението си по-нататъкъ.
Къмъ 1930 часа ротата, съ придадените й части, се спре да
нощува въ Река. Свръзка съ 1/3-а бригада не бе .установена
Въ донесението си до командуващия армията командирътъ
на 3/3-а бригада изтъкна необходимостьта да бждатъ изпратени
отъ Куманово части, които да наблюдаватъ посоката Матеичъ —
кар. Студена — Карбуликъ.
Щ абътъ на II армия поддържаше свръзката между 1-а и
3-а бригади, като имъ съобщаваше сведенията, които се получаваха
отъ щабовете на бригадите, но това беше недостатъчно, затова
командирътъ на 3/3-а бригада поиска отъ Щаба на армията да
бждатъ открити телеграфни станции въ Враня и Бояновци.
1/46-а дружина остана въ Враня, като външното охранение
на квартирния районъ бе заето отъ една рота. Командирътъ на
дружината получи заповедь да се свърже съ Щаба на бри
гадата и съ 46-и полкъ, и, ако предъ фронта на дружината
нема сърби, да изпрати две роти къмъ Бояновци.
Дейност/, на сраснат а Вардарска дивизия. — Коман

дирътъ на Вардарската дивизия получи отъ частите следните
донесения:
1) Отъ командира на 11-и полкъ, че въ 7 30 часа се е започналъ
бой при Добросинъ срещу десния флангъ. Българите атакували съ
единъ полкъ, взводъ картечници и взводъ артилерия.
2) Отъ сжщия въ 1 2 35 часй, че полкътъ се е задържалъ на пози
циите си; загубите му били неизвестни; българите атакували съ единъ
полкъ, една скорострелна батарея и едно картечно отделение; къмъ
1 2 25 часа при полка пристигналъ единъ взводъ отъ французската
2-а планин. батарея
3) Отъ сжщия въ 15 45 часа, че атаката на българите, насочена
срещу десния флангъ на полка, е отбита. Полкътъ останалъ на пър
вите си позиции съ части, изнесени напредъ. Българите атакували
извънредно енергично, особено срещу десния флангъ, при Добросинъ;
артилерийската борба продължавала.
4) Отъ командира на 12-и полкъ II призивъ, че челната стража
на 1/3-а рота завързала отъ 9 часа бой съ две български роти при
Мучи Баба. Българите заемали позиция при Мучи Баба съ една дру
жина и две орждия; позицията имъ била укрепена.
Въ 10 час& командирътъ на дивизията заповяда:
1) 12-и полкъ III призивъ да тръгне веднага отъ Гиляне къмъ
Кончулъ; когато стигне югозападно отъ Ропотово, да. се спре и да
358 РАЗДЕЛЯНЕТО НЯ II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж НА ГРУПИ
влезе въ свръзка сь 11-и полкъ, комуто да съдействува въ боя на

фро)Аа Дуплица — Добросинъ.
2) Уведоми командира на 11-и полкъ за изпращането на 12-и полкъ
къмъ Ропотово и за усиленото разузнаване, което изпратените части
отъ 12-и полкъ II призивъ извършватъ къмъ Мучи Баба, Сефери и к. 1011.
3) Съобщи на командира на 11-и полкъ, че му изпраща две пла
нински орждия, които требва да сж стигнали вече въ полка, и че
възнамерява да атакува българите на 14-и съ 12-и полкъ II призивъ
на фронта Сефери — Мучи Баба — к. 1011.
Началникътъ на ВойскигЪ въ новигЬ области получи съоб
щение отъ Сръбското главно командуване, че е разпоредено
Моравската дивизия I призивъ (отъ II армия) да замине веднага
за Прищина, въ негово разпореждане.
Окончателно разделяне на 'Разпореждания отъ Щаба на

II армия на две групи и действуващата армия. — Бързото
усилването й. отстъпление на сърбигЬ отъ Дунав
ския фронтъ, постоянното засилване
на сръбскигЪ войски южно отъ ЛЪсковацъ и на англо-фран-
цузитЪ въ посоката Дойранъ — Струмица, както и прехвърля
нето на гЬхни части на л4вия брЪгъ на Вардаръ при Криволакъ,
очертаваше стремлението на едните и на другите да се съеди-
нятъ около Куманово — Скопие — Велесъ. Българското главно
командуване основателно предполагаше, че, за да се съедини съ
съюзниците си, сръбската армия ще се опита да отстъпи къмъ
Овче Поле, затова то реши да употреби всички усилия да
задържи сърбите и да не имъ даде възможность да си про-
биятъ пъть въ тази посока. Същевременно, за да противо-
действува на настъплението на англо-французите, Главното ко
мандуване реши да насочи достатъчно войски и въ простран
ството между Велесъ и Щ ипъ. Затова на 12-и октомврий,
въ 2350 часа началникътъ на Щ . Д. А. изпрати на командуващия
II армия следната директива № 563, получена въ Щаба на армията
на следния день въ 2 20 часй:
.Въ настоящия моменгь военно-политическата обстановка се пред
ставя въ следния видъ:
1) Силите отъ Съглашението се стремятъ колкото е възможн
по-скоро да поддърж&тъ своите съюзници — сърбите. За тази цель
въ Солунъ се разтоварватъ усилено англо-французски войски. Орга
низираните части въ Солунъ веднага се изпращатъ къмъ нашата гра
ница. Положителни сведения имаме, че те сж вече сменили сръбските
части при Демиръ Капия, които охраняватъ мостовете въ тази теснина.
На 9-и и 10-и того полковникъ Комсиевъ, 14-и Македонски полкъ, е
ДЕЙСТВИЯТА НА 15*11 ОКТОМВРИЙ 359
водилъ бой изключително съ французски части* Последните сведения,

макаръ и непроверени, гласятъ, че французите сж заели Криволакъ.
Всичко това иде да ни убеди, че Съюзниците сж решили на всека
цена да се намесятъ въ настоещата борба.
2) Сръбската армия въ настоещето си положение може да има
само една единствена цель — колкото е възможно по-здрава, нераз
вита, да отстжпи, за да се присъедини къмъ съюзниците си, и тамъ,
подкрепена отъ техъ, да приеме единъ генераленъ бой. Всека отделна
съпротива води къмъ гибель.
3) Веднъжъ главната задача на сърбите е да се съединять съ
съюзниците, въпросътъ за посоката на отстжплението се решава
самъ по себе си. Това е Овче Поле. Посоките, по които би могла да
отстжпи сръбската армия на Овче Поле, сж три: а) Кральево — Нови
Пазаръ — Митровица — Скопие, б) Крушево — Куршумли — Прищина —
Скопие и в) Нишъ — Враня — Куманово.
За да овладеятъ ткзи посоки, необходимо е да обезпечатъ здраво
източната граница, и да бждатъ отхвърлени войските, които прегра-
ждатъ непосредствено третата посока.
Вчерашните действия предъ 8-а, 9-а и 1-а дивизии и противъ
войските на генералъ Рибаровъ потвърдяватъ горната мисъль. Предъ
генералъ Нерезовъ сж вкарани нови части. Предъ фронта на 1-а ди
визия проявяватъ отчаяни усилия, а по посока на Враня, споредъ
вашите донесения, се явяватъ всеки день нови части. Отъ друга
страна, последните сведения отъ Дунавския фронтъ гласятъ, че сър
бите отстжпватъ почти безъ бой, и, следователно, за да овладеятъ
долината на Морава, по който пжть требва да се оттегли полови
ната отъ сръбската армия, намираща се въ бой срещу насъ, сър
бите ще употребятъ извънредни усилия, за да си постигнатъ цельта.
4) Ясно е, че ние требва да употребимъ всички усилия, за да
задържимъ сърбите и да не имъ дадемъ възможность да се оттеглятъ
на Овче Поле. Най-подходящи позиции за тази цель се явяватъ:
едната — въ долината на Морава, на северъ отъ Враня, за непосред
ствено преграждане оперативната посока Нишъ — Враня — Кумановр,
и другата — на линията Шаръ планина — Качаникъ — Рамно1) — Боя
новци, за обезпечаване фланга и тила на войските, които ще дей-
ствуватъ около Враня. Въ долината на Морава отбраната требва
да бжде изнесена на северъ отъ Враня. Като най-подходящи по
зиции се явяватъ водораздела на Влахия (Власина) и Кука вица пла*
нини и позицията на линията Гочъ Бубре— Прищи Бука —Остро-
вица — Себе Враня — Мръкша и на изтокъ, къмъ нашата граница. Пър
вата е, може би, по-силна, но е по-дълга, и, следователно, ще изисква
повече войски за заемане. Втората има това преимущество, че е по-
събрана, ще изисква по-малко войски, и, най-важното, че стои въ тесна
връзка съ позицията, която ще прикрива посоките Прищина — Кача
никъ — Скопие и Прищина — Гиляне — Бояновци. Като имате това
предвидъ, изберете и организирайте отбраната на тези две позиции
по начинъ такъвъ, щото да можемъ опорно да се задържимъ и про-
На картата мЬрка 1:210,000 селото е Лараманъ.
360 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕ8ЕРНЛ И Ю Ж НА ГРУПИ
тивъ превъзходни сили. На тази позиция требва да се задържимъ

толкова време» щото, отъ една страна, да дадемъ възможность на
настжпващигЬ огь северъ наши и австро-германски сили да настигнатъ
и встжпягь въ решителна борба съ сърбите, о, отъ друга — да при
стигне подкрепление Македонската и 3-а дивизии.
Разпоредете веднага да се пристжпи къмъ усилване на пози*
циигЬ, подобрение на пжтищата, изучване на района въ всЬко отно*
шение, за да дадемъ сериозенъ отпоръ на противника. Разбира се.
че това сж повече предположения, защото н%маме точни данни за
противника. Вие сте на местото, и ще действувате споредъ истинската
обстановка.
Не е изключена случайностьта и за едно настжпление откъмъ
югъ, отъ страна на англичани и французи, за съгласувани действия съ
сърбите. За тази цель полковете отъ 7-а дивизия» насочени да про-
тиводействуватъ, требва да се държатъ въ жгъла между Велесъ,
Щипъ и вливането на Брегалница въ Вардаръ, а авангардите да
заематъ линията Соничка Глава — Кавадарци — Серка планина, като
олратъ фланга си на Плачковица планина. Разпоредете въ горния
смисълъ.
^Настжпление на югъ съ големи сили да нема» освенъ авангар
дите. Обаче вземете всички мерки за разрушаване мостовете и пжти
щата и железо-пжтната линия южно отъ горната линия. По сведения,
- които имаме, англо-французската армия била доста впечатлителна и
не издържала напора на нашата пехота. Техната сила се състои въ
артилерията имъ. Като имате това предвидъ» препоржчайте на вой
ските, които ще действуватъ противъ техъ» широко да използувагь
нощните и партизански действия. Въ кжсо време, денемъ и нощемъ,
да предприематъ» макаръ и частични нападения противъ техъ и по
стоянно да ги безпокоятъ и тероризиратъ, като действуватъ на фланга,
тила и съобщенията имъ.м
На 13-и въ 9 30 часа б*Ь изпратено следното допълнение
къмъ директивата, което 6Ъ получено въ Щаба на армията въ
9 55 часа.
„Изложеното въ телеграмата № 563 не означава преминаване
веднага въ отбранително положение северно отъ Враня. То ви се
. - . дава само за обща ориентировка. Ако нема тамъ сериозни неприя
телски сили, настжплението требва да продължава, защото, съ застра
шаване Сурдулица, а после и шосето Лесковацъ — Пиротъ, ще се
достигнатъ големи резултати. Ще спрете, обаче, непременно северно
отъ Качаникъ."
Усилването на II армия » — На 5-и октомврий Щ . Д. А.,

като неполучи навреме сведения за положението на 7-а дивизия,
съ цель да предпази тази дивизия отъ отд*кпно поражение, реши
да я подкрепи съ една бригада отъ 11-а Македонска дивизия»
която се формираше и събираше въ района София — Радомиръ —
Бр-^зникъ. Началникътъ на Щ . Д. А. изпрати до командира на

11-а дивизия следната заповЪдь:
„3-а пех. бригада отъ поверената Ви дивизия се назначава за
усилване 7-а дивизия и за заемане гарнизоните въ новоокупира-
ните земи. Разпоредете бригадата да се насочи къмъ Кадиинъ мостъ
по най-близкия пжть, дето ще получи указания отъ командуващия
II армия, както по въпроса за заемане гарнизоните, така и по отно
шение бойните задачи, които може да получи. .
3/11-а бригада на б-и тръгна отъ Брезникъ по пжтя Радо-

миръ— Чоклево — Конево и на 8-и стигна при Кадиинъ мостъ,
дето остана въ разпореждане на командуващия II армия.
По това време Ромъния не бе обявила мобилизация. Тя
продължаваше да прехвърля войски въ Добруджа, и бе взела
отбранителни мерки срещу България. Къмъ 9-и ромънската
гранична стража бе значително усилена, и съставътъ на частите
въ Добруджа достигна военновременния.
Гърция бе привършила мобилизацията си, и започна съсре
доточаването на мобилизираните войски въ Македония.
Броятъ на стоварените англо-французски войски при Солунъ
достигна около 40,000 души, отъ които къмъ Гевгели беха пре
возени около 10,000 души.
На северъ, левиятъ флангъ на 1-а дивизия (I армия) беше
спрелъ. Не можеше да напредне на югъ и Конната дивизия.
За Щ . Д. А. стана ясно, че частите на II армия ще требва
да се разделятъ за действия на два операционни театра —
Северенъ, срещу сърбите, и Ю женъ — срещу англо-французите.
На Северния фронтъ задачата на армията беше да препречи
пжтя на сърбите да отстжпятъ въ Македония и да се стреми да
ги обкржжи напълно, а на Южния фронтъ требваше да действува
активно, за да бжде осуетено настжплението на англо-француз-
ските войски въ Македония. Но II армия немаше сили, на които
да бждатъ възложени такива големи задачи, затова Главното
командуване реши да я усили, като привлече на югъ 11-а Маке
донска и 5-а Дунавска дивизии.
11-а дивизия беше въ разпореждане на Главното команду
ване, а 5-а дивизия влизаше въ състава на III армия, разполо
жена въ района Русе — Разградъ — Варна.
За изпълнение взетото решение, началникътъ на Щ . Д. А.
изпрати следните заповеди: . ...
362 РЛЗДЪЛЯНЕТО НЯ II ЛРМИЯ НЯ СЕВЕРНИ И ЮЖНЯ ГРУПИ
1) На 8-и до командира на 11-а дивизия:

„Щабътъ на действуващата армия Ви съобщава, Господинъ Гене-
ралъ, че две бригади отъ поверената Ви дивизия, заедно съ Щаба
на дивизията, ще се съсредоточатъ въ района Щипъ — Велесъ —
Клисели, а третата бригада да се съсредоточи къмъ Куманово.
Къмъ поверената Ви дивизия се придаватъ две нескорострелни
батареи, запрегнати съ волове, формирани при 4-и артилер. полкъ, и
8-о не с. с. артилер. отделение (три батареи) отъ 8-а артилер. бригада.
Разпоредете частите да тръгнатъ по маршрути, дадени отъ Васъ,
и по най-кжсите пжтйща за местосъсредоточаването си; Нескорострел-
ното артилерийско отделение да тръгне заедно съ дивизията, а 8-о не
с. с. артилер. отделение ще бжде превозено по железницата отъ
Стара Загора до ж.-п. ст. Радомиръ, дето ще влезе въ Ваше подчи
нение. За деня на тръгването и за маршрута на следването донесете
на командуващия II армия и въ Щ. Д. Д.“
За тази заповЪдь бе уведоменъ командуващиятъ II армия.
2) На 9-и до командуващия III армия :
„Въ скоро време предстои превозването на 5-а Дунавска дивизия.
Частите, които сж разположени около Плевенъ, ще бждатъ прево
зени и съсредоточени въ Радомиръ, а онези около Русе —до ж.-п. ст.
Баня-Костенецъ, отдето, по обикновенъ пжть, ще бждатъ съсредото
чени въ Дупница, и тамъ ще чакатъ втора заповедь. Предвидъ, обаче,
бедностьта на района, въ който се съсредоточава дивизията, разпо
редете ешелоните отъ Продоволствения транспоргь да тръгнатъ съ
пълни колй. При това, понеже липсватъ и транспортни средства за
всекакъвъ видъ подвозъ, дивизията ще бжде превозена, като се почне
отъ интендантските учреждения — Интендантската рота, фурните, Про
доволствения транспоргь и, най-после, строевите части. Редътъ на пре
возването на частите ще Ви бжде изпратенъ допълнително.
Нескорострелното отделение отъ 5-а артилер. бригада се при
дава къмъ 9-и маршеви полкъ, въ Плевенъ. Отделението да бжде
изпратено за местоназначението си по обикновенъ пжть.
Разпоредете частите отъ 5-а дунавска дивизия да се готвятъ за
походъ. Въ районите, които се заематъ сега отъ частите на 5-а диви
зия, ще бждатъ съсредоточени части отъ маршевите полкове. . . .“
Походътъ на 11-а Македонска дивизия. — Движението си

къмъ района Куманово— Щ и п ъ — Велесъ 11-а дивизия извърши
на ешелони, по бригадно, заедно съ придадените имъ артиле
рийски части и служби.
Щ абътъ на дивизията и 1-а бригада (1-и и 2-и македонски
полкове и 11 -о не с. с. артилер. отделение) тръгнаха отъ местото
на съсредоточаването си — Батановци — на 9-и и по пжтя Радо
миръ— Ново Село— Кадиинъ мостъ— Църварица— Царево Село—
Оризари на 18-и стигнаха въ Щ ипъ.
действията на 1з-м октомврий 363
2- а бригада (3-и и 4-и македонски полкове), току-що форм

рана и съсредоточена въ София, тръгна на 10-и и по пжтя
Църква — Радомиръ — Чоклево — Кюстендилъ — Гюешево, на
16-и стигна Клопатя Махала. По пжтя къмъ Кпопатя Махала
командирътъ на бригадата получи отъ командуващия II армия
заповедь да насочи 3-и македонски полкъ съ усиленъ маршъ
презъ к. 900 (Страцинъ планина) — Козякъ — Бояновци, дето
да влезе въ разпореждане на командира на 3/3-а бригада. На
18-и 3-и полкъ стигна въ Прешово, а Щ абътъ на бригадата и
4-и полкъ — въ Куманово. На 20-и, по заповедь отъ команду
ващия II армия, 4-и полкъ замина за Скопие, отдето изпрати
1-а дружина да завладее Тетово, а 3-и полкъ, безъ да вземе
участие въ боя при Бояновци, се прибра въ Куманово. На 25-и
цЪлата бригада (безъ 1/4-а дружина и 12/4-а рота) се събра
въ Велесъ.
3- а бригада (5-и и 6-и македонски полкове) на 9-и тръг
отъ Кадиинъ мостъ и, по маршрутъ (Васкево — Царево Село —
Оризари — Чешиновци), опредкпенъ отъ Щаба на II армия, на
15-и стигна въ Щ ипъ. По пжтя на движението си бригадата,
по заповедь на командуващия армията, организира администра
тивната служба въ Царево Село, Кочане, Щ ипъ , Берово, и Пех-
чево, като въ Царево Село остави за гарнизонъ една рота, въ
Кочане — единъ взводъ и въ Щ и п ъ — две роти.
Освенъ това, на 3-а бригада, по заповедь на Главното
командуване, бе възложено да организира партизански действия
въ тила и срещу съобщенията на англо-французскигЪ войски и
разузнаване силите и съсредоточаването на сжщ ите. За цельта
отъ бригадата бЪха изпратени взводове въ съставъ 8— 15 човека,
като беха организирани и местни такива, въ районите Гевгели
и Битоля.
8-о не с. с. артилер. отделение се превози по железницата
отъ Стара Загора до Кюстендилъ, дето последниятъ ешелонъ
стигна на 14-и. Отъ Кюстендилъ Отделението тръгна^по пжтя
Четирци — Ваксево — Църварица — Царево Село — Истибаня и
на 23-и стигна въ Щ и пъ и влезе въ състава на дивизията.
Превозването п походътъ на 5-а Дунавска дивизии. —

Движението на 5-а дивизия (три пехотни бригади, два артиле
рийски полка и всички служби) отъ района Русе — Плевенъ
къмъ Македония се извърши, по разпореждания отъ Щ . Д. А.,
по железницата и по обикновенъ пжть — на бригадни еше

лони — заедно съ придадената имъ артилерия и служби:
1- а бригада (2-и и 5-и пех. и 1-и артилер. полкове) се пре
вози по железницата отъ ж.-п. станции Иваново, Бела и Две
Могили до ж.-п. ст. Баня-Костенецъ. Първиятъ ешелонъ тръгна
на 14-и. Отъ Баня-Костенецъ ешелоните се насочиха по пжтя
Самоковъ — Дупница — Кочериново — Царево Село — Кочане, и
на 27-и последниятъ ешелонъ стигна въ Щ ипъ, дето бригадата
влезе въ състава на Южната група на II армия.
2- а бригада (18-и и 20-и пех. и 11-и артилер. полкове) се
превози по железницата отъ ж.-п. станции Плевенъ и Червенъ
Б р е гь до ж.-п. ст. Кюстендилъ. Първиятъ ешелонъ тръгна на
13-и. Отъ Кюстендилъ бригадата тръгна на 15-и и презъ Деве
Баиръ, Крива Паланка, Градецъ планина, долината на горното
течение на р. Пчиня, съ усилени денонощни преходи, на 19-и
стигна въ Бояновци. Артилерията, домакинските и администра
тивните обози се движеха по шосето Крива Паланка — Кума-
ново — за Бояновци. При по-нататъшните действия бригадата
остана въ състава на Северната група на И армия.
3- а бригада (49-и и 50-и полкове и 5/3-о не с. с. планин
артилер. отделение) се превози по железницата отъ ж.-п.
станции Иваново и Плевенъ до ж.-п. ст. Кюстендилъ. Първиятъ
ешелонъ тръгна на 17-и. Отъ Кюстендилъ по пжтя Крива Па
ланка — Куманово (49-и полкъ и Щ абътъ на бригадата — презъ
Сакулица) на 25-и последниятъ ешелонъ стигна въ Клисели,
дето бригадата влезе въ състава на Южната група на II армия.
Щ абътъ на 5-а дивизия се превози по железницата отъ
ж.-п. ст. Иваново до ж.-п. ст. Кюстендилъ. отдето по пжтя
на 2-а бригада презъ Куманово на 25-и стигна въ Прешово.
Къмъ края на октомврий, по разпореждане отъ Щ . Д. А.,
къмъ II армия бе придаденъ и 7-и опълченски полкъ, който бе
използуванъ за носене гарнизонната служба въ Куманово, Скопие,
Велесъ и Щ ипъ.
Движението си отъ Дупница къмъ новия районъ полкътъ
извърши по дружинно, като последната дружина и Щ абътъ на
полка пристигнаха на 31-и въ Куманово.
Разпореждания отъ помаядупащия II армия. — На 13-и

въ 15 часа командуващиятъ II армия, отъ Куманово, издаде след
ната заповедь № 2 1 .
ДЕЙСТВИЯТА НА 1 *и октомвиий 365
„Англо-французските войски усилено се разтоварватъ въ Солунъ

и бърже се пренасятъ къмъ нашата граница. По сведения, те сменили
сръбските въ Демиръ Капия, които охраняватъ мостовете въ това
дефиле. На. 9-и и 10-и т. м. 14-и Македонски полкъ е водилъ южно
отъ границата при Струмица бой изключително съ французски войски.
Сръбската армия може да има само една цель: колкото е въз
можно здрава, неразбита, да потърси съединение съ съюзниците си и
тогава да приеме генераленъ бой. Ето защо, сърбите правятъ отчаяни
усилия на източната си граница срещу I армия (1-а Софийска дивизия),
а въ южна посока на Враня пращатъ все нови части. Отъ Дунавския
фронтъ сърбигЬ отстжпватъ почти безъ бой.
Цельта на нашите войски е да не позволи на сърбите да се
оттеглятъ на Овче Поле, да бждатъ задържани, и се даде възмож-
ность на настжпващите оть северъ наши и австро-германски сили
да настигнатъ и встжпятъ въ решителна борба съ сърбите, а, отъ
друга страна, да се даде време да пристигнатъ къмъ II армия 5-а Ду
навска и 11-а Македонска дивизии.
II армия требва да развие смели настжпателни действия въ
северна посока, по долината на Морава, за да подпомогне I армия
и следъ това да задържи сърбите, ако стане нужда, въ долината на
Морава, на северъ отъ Враня, съ което да прегради оперативната
посока Нишъ — Враня — Куманово, отъ една страна, и, отъ друга, —
линията Шаръ планина — Качаникъ — Рамно — Бояновци, за прегра
ждане посоките къмъ Скопие—Бояновци за Овче Поле. Едната и дру
гата посоки взаимно обезпечаватъ фланга си и тила, си. Въ сжщото
време да спре англо-французските войски.
1) Г е н е р а л ъ Р и б а р о в ъ :
Разполага съ сжщите сили (опер. < 1) а) Да продължава настжп-
заповедь К$ 19), които има; само кон- ! лениетоси енергично на северъ,
ницата — Ъх! г ескадрона — ще остане ! и се яви въ тилъ на Сурду-
1Уг ескадрона. Двата ескадрона да | лица и съдействува на левия
се изпратятъ на Конната дивизия, къмъ [ флангъ на I армия, за да се
Велесъ. спустне въ долината на Мо
рава и да застраши шосето
| Лесковацъ — Пиротъ.
б) Да организ
' отбрана позицията по билото
I Влайна (Кукаваца) планина, за-
' падно отъ Морава, и рида
източно отъ нея, който се
спуска отъ Кушлинъ Гробъ въ
.V западна посока, къмъ доли-
ната на Морава, като десниятъ
.- . .'[■ флангъ. ре. опре на Кушлинъ
0 Гробъ или Чемерникъ,. или
р п з д -ь л я н е т о НЯ II ЯРМИЯ НЯ СКВЕРНЯ И ЮЖНЛ ГРУПИ
пъкъ по рида между р%кигЬ

Митничка и Предеянска, като
опре десния си флангъ на
Огуровица и позицията на ли
нията Гочъ Бубре — Прищи
Бука и Островица — Себе Вра
ня—Мръкша и на изтокъ, къмъ
, наша граница.
ТЬзи две позиции требва да
се организиратъ за опорно
съпротивление срещу по-зна
чителни сили, бърже да се
укрепятъ и да се подобрятъ
пжтищата и пр.
2) П о л к о в н и к ъ П е т р о в ъ :
Разполага съ сжщигЬ сили (опер. 2) Да продължи охраната на
заповЪдь № 19), безъ една полска ба жел^о-пжтната линия Кума-
тарея, която да изпрати да се при ново — Прешово — Бояновци—
съедини къмъ частигЬ на командира Враня,
на 7-а Рилска дивизия, полковникъ Да организира за опорна
Василевъ. Съ батареята да замине отбрана (укрепления, пжтища
командирътъ на отделението, за да и др.) позиции за прегражда
състави едно отделение отъ две ба не всички посоки, които во-
тареи съ батареята, която взема отъ дятъ отъ Гиляне — къмъ Боя
полковникъ Поповъ. новци — Прешово — Куманово,
и пжтищата, които водятъ отъ
вжтрешностьта на Сърбия къмъ
Враня.
Всички посоки да се раз-
узнаятъ, да се разпред%лятъ
участъцигЬ между частигЬ въ
Прешово, Бояновци и Враня и
да се обезпечи взаимната връз
ка и подпомагане съ прехвър
4 ляне части отъ единъ въ другъ
участъкъ.
3) П о л к о в н и к ъ П о п о в ъ :
Остава въ сжщигЬ сили (опер. за* 3) Да заеме Качаникъ. Да
повЪдь №19), но безъ гаубичната ба се укрепи на фронта Шаръ
тарея, която да се присъедини къмъ планина — Рамно, като вл^зе
полка си въ Рилската дивизия; безъ въ свръзка съ л^вия флангъ
една полска батарея, която да се из на полковникъ Петровъ (46-и
прати да се присъедини къмъ частигЬ полкъ). Деятелно да разузнава
на 7-а Рилска дивизия, полковникъ въ северозападна посока. Осно
Василевъ, и безъ единъ ескадронъ, вателно да разруши желЪзо-
който да се изпрати въ Конната ди пжтната линия въ северо
визия, Велесъ- западна посока, както и мо-
ДЕЙСТВИЯТА НА 13-И ОКТОМВРИЙ : 367
— лл
! стовегЬ на шосето и разните

пжтища.
Да подготви за разруше
ние и жел*Ьзо-пжтната линия
между Скопие — Качаникъ и
при Скопие.
Да заеме съ една часть
Тетово и разузнава всички по
соки, които идатъ откъмъ д-Ьс-
* ' - ния 6р*Ьгъ на Вардаръ на
фронта Тетово — р. Пчиня.
4) П о л к о в н и к ъ В а с и л е в ъ :
22-и Тракийски полкъ . . 4 дружини 4) Да настжпи въ южна по
45-и полкъ отъ 3-а Бал сока, къмъ долното течение на
канска дивизия . . . . 3 дружини Брегалница, съ цель да спре
53- и п о л к ъ .........................3 дружини движението на неприятеля на-
54- и п о л к ъ .........................3 дружини предъ. Първоначално главните
14-и Македонски полкъ . 4 дружини сили да се спрагь въ жгъла
7-а артилер. бригада: между Велесъ и Щипъ и вли
полски ....................... 12 батареи ването на Брегалница въ Вар
даръ, авангардите да заематъ
планински...................................... 3батареи
3-а артилер. бригада . . . 2 батареи линията Соничка Глава — Ка-
2-и гаубиченъ полкъ . . . 6 батареи вадарци—Серка планина, като
7-а пионерна дружина . . 1 дружина опратъ фланга си на Плачко-
Дивизионната конница . . 1 ескадр. вица.
Отъ Конната дивизия, под- Да се взематъ всички мерки
полковникъ Анастасовъ— за разрушаването на мосто
Струм и ц а .......................2 ескадр. вете по пжтищата и железо-
Всичко: 17 дружини, 23 бата пжтната линия южно отъ гор
реи, 1 пионерна дружина и 3 ната линия.
ескадрона. Препоржчва се, действувай
Дружината отъ 26-и полкъ — гарни- ки едновременно предпазливо,
зонъ въ Куманово. за да не се изложатъ на ча
стично разбиване, настойчиво
! и смело да се търси възмож-
ностьта да се разбие неприя
теля по части, както пристига.
Англо-французската армия би
ла доста впечатлителна и не
: издържала напора на нашата
пехота; силата й се състоела
въ артилерията. Затова препо
ржчва се широко използуване
на нощните и партизански
! действия въ всеко време —
денемъ и нощемъ, въ флангъ,
въ тилъ и на съобщенията.
5) Г е н е р а л ъ Т а н е в ъ :
Конната дивизия............... 11 ескадр. 5) Да продължава разузна-
Конно-артилерийското от* ването въ южна посока, пре-
д-Ьление.......................... 2 батареи имуществено по десния брЪгь
Всичко: 11 ескадрона и 2 ба- : на Вардаръ, опирайки се на
тареи. авангардите на 7*а дивизия.
Да обърне внимание на посо
ките Прилепъ — Битоля. Отъ
смалите действия на конни-
• ♦ ♦
• с*
I цата се очакватъ големи ре
зултати. Командирътъ на Кон
ната дивизия да съобразява
действията си съ онези на ко
мандира на 7-а дивизия, иска
нето на когото да изпълнява.
6) Полковниците Поповъ и Петровъ да произведатъ най-широка
реквизиция въ селата, дето могатъ, предъ своя фронтъ, като щадятъ
албанците, разположението на които къмъ насъ може да ни бжде
много полезно.
7) Всички началници да наредятъ и поддържатъ всекога свръзка
съ Щаба на армията — телеграфна, телефонна, летеща поща.
Донесенията да се изпращатъ два пжти въ денонощието — су-
тринь, къмъ б часа, и вечерь, къмъ 8 часа.“
ЗаповЪдьта по армията не предизвика изменение на напра
вените разпореждания по изпълнение задачите на частите, съ
изключение на 7-а дивизия, която се насочи на югъ да спре
настъплението на англо-французите.
На 13-и главнокомандуващиятъ изпрати до командуващия
II армия следната директива № 34 отъ 12-и:
„Вашиятъ блЪскавъ маршъ напредъ, който се увенча съ бързото
заемане на Скопие, вжзелъ на извънредно важни за по-нататъшните
военни действия пжтни съобщения, създйде и едно опасно за армията
Ви положение, неудобствата на което требва часъ по-скоро да се
отстранятъ, като обърнете внимание, главно, на югъ и западъ.
За по-нататъшните Ви успешни действия имайте предвидъ след
ните указания:
]) Вие заемате съ войските си извънредно важно централно
положение относно противника на северъ (сръбската армия) и против-
' пика на югъ (десантътъ на Съглашението). Задачата Ви е — съ
съдействието и на други наши войски, които се съсредоточаватъ презъ
Черната Скала въ долината на Брегалница, да държите двата про
тивника разединени, докато се свърши съ северния, като маневрирате
по вжтрешни линии отъ организиранъ за такова маневриране районь
Скопие—Куманово—Кратово—Кочане—Щипъ—Велесъ. Войските Ви за
"тази цель сж малко и доста пръснати. Ще требва да ги групирате въ
гтози. районъ,. щомъ,обстановката позволи.
Въ състава на Вашата армия влиза и Македонската дивизия,

двете бригади отъ която сж насочени презъ Черната Скала въ доли
ната на Брегалница, а едната бригада — презъ Кюстендилъ къмъ
Крива Паланка. Най-добре ще бжде, ако двете бригади отъ Маке
донската дивизия се базиратъ направо на Кюстендилъ, по пжтя презъ
Брезовския ридъ, за да бжде свободенъ за други войски пжтьтъ
Кадиинъ мостъ—Черната Скала—Царево Село.
2) Положението и задачата Ви налагатъ:
а) Да се завладее на всека цена проходътъ Качаникъ и да се
укрепи за отбрана съ малки сили, както и за опора въ случай на
настжпление на северъ, къмъ Прищина.
б) Съ сжщата цель да се завладее и укрепи долината на Мо
рава къмъ Гиляне.
в) Да се завладее съ достатъчно силенъ стратегически авангардъ
и укрепи проходътъ Соничка Глава, както и висотите на левия брегъ
на Черна, западно отъ Кавадарци. Конни части да се спускатъ въ
Битолското поле да разузнаватъ.
г) Да се заематъ височините при Криволакъ, Серка планина (за
противодействие на дебуширане по долината на Вардаръ), Чепели
планина, Плачковица планина и по-наизтокъ, проходите презъ Кадж
Мезаръ къмъ Берово—Пехчево.
д) Ядрото на 7-а дивизия да бжде групирано около Щипъ, а
ядрото на 3-а дивизия — между Овче Поле и Велесъ.
е) Съобщенията по долината на реките Бели и Черни Дринъ
требва да се прекжснатъ отъ конницата, поддържана отъ облекчени
пехотни части.
ж) Частите, изпратени на северъ отъ Враня, ще иматъ за първа
цель — да обезпечатъ за насъ пжтя Власина—Сурдулица, следъ което
да завладеятъ теснините на Морава южно отъ Лесковацъ и да
съдействуватъ за завладяването на Пиротъ. Действията на тази група
ще зависятъ отъ по-натагьшните данни на обстановката. Добре ще
бжде да се оставятъ тамъ 13-и Рилски и 26-и Пернишки полкове съ
артилерия и Конната бригада, а останалите части да се прибератъ на
югъ, къмъ 3-а дивизия.
Следъ падането на Пиротъ, което очаквамъ следъ три-четири деня,
и бригадата отъ 7-а дивизия ще стане тамъ излишна, тъй като местото
й за настжпване презъ Лесковацъ къмъ Нишъ ще заеме 1-а дивизия
Яко бойовете около Пирогъ се затегнатъ, и бригадата отъ 7-а дивизия
ще остане по-дълго време тамъ, освенъ ако обстановката на Южния
фронтъ не наложи да се притегли къмъ останалите части отъ диви
зията, за да имаме достатъчно сили противъ едно настжпление на
съюзниците отъ югъ.
3) Задачата Ви, следователно, е — да сте, преди всичко, готови
за действия срещу противникъ отъ югъ. Но, ако този противникъ ще
продължи да бездействува, едно Ваше смело настжпление съ 3-а ди
визия на северъ, къмъ Прищина, ще допринесе твърде много, за да
се тури по-скоро край на сръбската съпротива.
Българската армия аъ Световната война 1915— 1918 год.. т. III. 24
370 РАЗДЕЛЯНЕТО НА I! АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
4) Съ части отъ Македонската дивизия си послужете, за да ост

вите команди за гарнизони въ по-важните населени центрове, но не
ги пръскайте много, защото те сж повече потребни като бойна сила.
Предимно съ леки и избрани команди отъ Македонската дивизия
организирайте въ най-широкъ размеръ партизанските действия за
тероризиране противника. Такива партизански действия ще Ви услу-
жатъ твърде много и ще Ви дадатъ най-ценни сведения за' против
ника въ Битолско, Дебърско и на северъ, къмъ Прищина. Съ техъ
ще може да се влезе въ връзка и съ албански чети.“
Командуващиятъ II армия на 14-и поясни какъ разбира
тази директива:
„Донасямъ Ви, Господинъ Генералъ, че схващамъ много добре
мнението Ви и указанията Ви по разпорежданията и действията, които
предстоятъ при сегашната обстановка на армията. Азъ сжщо така
внимателно изучавамъ обстановката и възможните действия.
Армията има разтегнато разположение, но това е взето по необ-
ходимость; то засега е безопасно, поради разсейването на неприя
теля, главно при преследването му. Следъ бързите успехи, които
армията имаше, те требваше да се използуватъ — да се заематъ
онези местни пунктове, които ще могатъ да поставятъ армията въ
по-благоприятна обстановка за маневрирания. Така, напримеръ, заема
нето на линията Шаръ планина — Кара Дагъ и на северъ — до планин
ската верига до надъ Враня, която прегражда за сърбите достжпа въ
Македония. Това е достигнато и при това съ малки за насъ загуби,
съ положително разпиляване на всички сръбски части — около седемь-
осемь полка, които действуваха срещу армията.
Отъ друга страна, стана необходимо да се развиятъ успехите ни
при Враня въ северна посока. Бързината на тези успехи, безспорно,
ще се отрази върху общия успехъ. Назначаването въ тази посока
слаби сили рискуваха да бждатъ бити.
Рилскиятъ и Ямболскиятъ полкове въ крайно планинска местность
действуваха бавно, поради упорството на неприятеля. Нуждни сж сили
и за охраната на тила, и за гарнизонъ въ Враня. Сега тамъ започнаха
настжплението вече три полка (13-и, 29-и и 32-и полкове). Вервамъ,
че следъ два-три деня успехътъ на тези полкове чувствително ще се
поправи.
Големиятъ районъ, който армията не можеше да не заеме, и
многото задачи и въ разни посоки, които требваше да преследва,
накара армията да разхвърли частите си, и ядро почти не остана.
Още, разбирЛсе, опасность нема, но чувствува се липса на достатъчно
сили да се ртебиятъ още сега англо-французските войски, както те
по части пристигатъ. Да се притеглятъ сега обратно части отъ доли
ната на Морава, сметамъ за невъзможно, защото ще се очисти отъ
насъ тази долина, и сърбите ще се помжчатъ да настжпятъ на югъ
и ще ни накаратъ пакъ да връщаме части къмъ долината на Морава,
но вече при неблагоприятна обстановка. На югъ днесъ изпратихъ
всички части, които бЬха свободни, съ задача да потърсятъ разби-
ването на англо-французигЪ по части. Не поставихъ категорична задача

да ги разбиятъ, отъ боязънь да не се изложатъ нашигЬ части на
изолирано разбиване, тъй като гЬ не ще иматъ, когато пристигнатъ
въ района на срещата, необходимото числено надмощие за сигурна
победа, каквато намъ е необходима въ случая.
Щомъ, разбира се, дойдатъ нови сили, азъ не ще закъснея да
се хвърля въ необходимата посока, за да бия неприятеля, който въ
дадената минута ще трЪбва да се бие съ огледъ на общата обста
новка — разбирамъ сгодното и важното вжтрешно стратегическо раз
положение на армията.
За сега армията е разположена:
1) 3-а Балканска дивизия:
а) Днесъ се завладява Качаникъ; нашигЬ части — 1-а бригада
излизана линията Б^лградче — Габриче, дето ще почнатъ да се
укрепяватъ.
б) 46-и полкъ заема Прешово, Бояновци, Враня и планинската
верига на западъ отъ гЬхъ; патрулигЪ достигатъ до Българска
Морава. Ще оттегля единъ полкъ отъ Качаникъ за поддържка на
Качаникъ и Гиляне, за заемане Скопие (гарнизонъ) и Тетово и за
разузнаване по десния брЪгъ на Вардаръ, отъ Тетово до устието
на Пчиня.
в) ДругигЬ два полка отъ дивизията (29-и и 32-и полкове) съ
13-и Рилски полкъ, генералъ-майоръ Рибаровъ, настжпватъ северно
отъ Враня.
г) 45-и полкъ отъ сжщата дивизия, въ състава на 7-а Рилска
дивизия, е пратенъ къмъ Велесъ.
2) 7-а Рилска дивизия:
а) 14-и Македонски полкъ — Струмица;
б) 13-и Рилски полкъ — въ долината на Морава;
в) 2б-и Пернишки полкъ — въ състава на 1 армия;
г) 22-и Тракийски, 53-и и 54-и полкове — въ походъ къмъ югъ,
срещу англо-французигЪ.
Щомъ като пристигне 3-а бригада отъ 11-а Македонска дивизия—
къмъ 17-и до 18-и, заедно съ Рилската дивизия, ще я посоча за
действия срещу англо-французигк
Щомъ падне Пиротъ, ще притегля генералъ Рибаровъ съ 29-и,
32-и и 13-и полкове на югъ. Ще моля да ми се даде и 26-и Пернишки
полкъ, отъ 7-а Рилска дивизия. СмЪтамъ, че 1-а Софийска дивизия ще
е достатъчна вече въ тази посока. Азъ ще заема съ гарнизонъ Враня.
На командира на 7-а Рилкка дивизия сж дадени лични указания
въ духа на Вашето писмо, и сега ще ги пратя писмено.
Твърде много се чувствува необходимостьта отъ войски. Очаквамъ
съ нетърпение 5-а Дунавска и 11-а Македонска дивизии, и се боя да
не закъснЪятъ, защото време е сега за бързи удари.
Нека добавя, че се чувствува нужда отъ артилерийски бойни
припаси. Недостигътъ отъ бойни припаси става вече критиченъ въ
планинската артилерия; наредихъ да се спестяватъ, но все пакъ, въз
можно е, следъ нЪкое време, по липса на такива припаси, планинската
артилерия да се извади отъ състава на армията."
24*
372 РАЗДЕЛЯНЕТО НА !! АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПЯ
На 15-и главнокомандуващиятъ отговори:

„Засега главното Ви внимание да бжде обърнато за отбиване
противника откъмъ северъ. Не е още време за решителни действия
срещу англо-французите, а ще заемете спрямо гЬхъ едно наблюда
телно положение, съ централна група по долното течение на Бре
галница и изнесени напредъ авангарди, на назначената Ви линия.
Пиротъ падна, обаче, съвсемъ не е време за притегляне генералъ
Рибаровъ на югъ, а требва непременно да се държи на позициите си,
додето не получи подкрепление, за да премине въ настжпление на
северъ. За облекчение положението му заповедано е две бригади
отъ 1-а дивизия отъ Пиротъ да се насочатъ презъ Власотинци къмъ
Лесковацъ.“
Следъ получаване директивата № 34, командуващиятъ
армията изпрати Наставление № 2 на командира на 7-а Рилска
и Конната дивизии:
„Въ допълнение на оперативната заповедь № 21 отъ днесъ и
като потвърждение и допълнение на личните ми указания, смЪтамъ
необходимо да дамъ следните указания:
1) Неприятельтъ се намира въ периода на събиране на силите
си. Следва, че ще е уместно да се потърси разбиването на неприятеля
по части. Но ще е нуждна предпазливость да не се изложите на
изолирано разбиване, защото не се знае дали ще имате при срещата
вече достатъчна численость.
Необходимо е разузнаване, освенъ съ конница, но и съ пехотни
патрули, за да имате всЪкога верни сведения и да използувате
всеки случай да биете неприятеля.
2) Авангардните позиции требва да бждатъ укрепени. На гЬхъ
ще се опира конницата, за да разузнава смело и, възможно, далечъ.
Укрепяването на Сонична Глава ще запази достжпа къмъ Велесъ,
а, отъ друга страна, ще служи за опора на конницата, която требва
да разпростре разузнаването си до Битолското поле.
Укрепяването на Радобилъ планина и кота 640 (Зладоникъ) или
к. 800 ще защити пжтя за Криволакъ (мостътъ на Вардаръ).
Укрепените авангардни позиции по десния бр-Ьгъ на Вардара
ще помогнатъ за наши настжпателни действия по десния бр*Ьгъ на
сжщата река.
3) Отъ сведенията за действията на французите може да се
направи заключение, че те ще се стремятъ да се разпространяватъ
по южните склонове на Кончевска планина въ северозападна посока,
наверно да излезатъ на фронта Щипъ — Радовишъ. Уместно ще
бжде, следователно, да укрепите Серка и Смърдечъ планини или
около кота 750 (при Тополница).
4) Полезно ще е запушването на пжтищата отъ долината на
р. Струмица презъ Плачковица къмъ горното течение на Брегал
ница (Пехчево). Това може да стане съ отделни застави и, изобщо,
слаби части.
5) Щомъ частите пристигнатъ въ посочения въ заповЪдьта № 21

районъ, требва да опитатъ завладяването на Криволакъ, като дей-
ствуватъ, доколкото е възможно, въ тила на позицията.
6) Нашето настжпление по билото на Серка—Градецъ планини,
съгласувано съ действия по десния бр*Ьгь на Вардаръ и особено
конница съ артилерия, навярно ще има добъръ усп*Ьхъ. Ние сме въ
много по-добри условия за маневриране по всички посоки, каквито
условия неприятельтъ н-Ьма, и затова, уместно е, т*Ь да се използуватъ
отъ насъ.
7) По сведения, неприятельтъ има силна артилерия, а пехотата
му била впечатлителна. Поради това, уместно е да се прибегне наши
роко до нощни и партизански действия отъ всички посоки — въ
флангъ, въ тилъ — на съобщенията. Да се развие голЪма, неуморна
дейность, за да се изнурява неприятельтъ.
8) Когато частите пристигнатъ въ посочения въ запов^дь № 21
районъ, необходимо ще е да се избере позиция и се укрепи, за да се
спре неприятеля, ако той се опйта да настжпи къмъ Овче Поле съ
значителни сили. Такова настжпление най-вероятно е да стане между
Вардаръ и Плачковица планина. Пжтищата въ този участъкъ би
могло да бждатъ преградени, ако ние бихме имали укрепена позиция
отъ система укрепявания височините на линията Енешъ Оба—Драва—
Липовъ Долъ—Бучимъ, а, следъ завладяването на Криволакъ (старата
сръбска позиция отъ 1913 г.) — тогава, последната —Люботенъ—Бучимъ.
Не ще и дума, че на местото ще се определи най-добре пози
цията. Необходимо е бързо рекогносциране отъ офицеръ отъ Гене
ралния щабъ и съставяне проектъ на укрепяване и заемане.
9) Да се изиска отъ конницата далечното разузнаване, като
ядрото, Конната дивизия, излиза напредъ, за да използува и арти
лерията си1).
Конната дивизия требва да съобразява действията си съ Рилската
дивизия, но това не требва да се разбира да се държи до и около
нея, а да й съдействува за достигане задачите си, като действува
смело и отдалечъ (маневрира) въ тила и по фланговете на неприятеля.
Разузнаването да се развие особено много къмъ Прилепъ и
Битолското поле и къмъ Гевгели.
10) Развалянето на железницата е необходимо.
11) Къмъ 16-и пристига 3-а бригада отъ 11-а Македонска дивизия,
която бригада на 15-и тръгва отъ Кочане за Щипъ. Къмъ 18-и ще
пристигне въ Щипъ 1-а бригада отъ сжщата дивизия."
Настъплението на 7-а Рилска дивизия къмъ Велесъ и

Щипъ. — 7-а дивизия получи твърде тежката задата: да спре
настъплението на англо-французитЪ на фронтъ около осемь клм.,
въ посокигЬ Прилепъ — Соничка Глава — Велесъ — Овче Поле,
Кавадарци— Градско— Велесъ— Куманово, Криволакъ— Щ и п ъ или
*) Отъ тази точка на Инструкцията се вижда, че Конната дивизия се подчинява на
командира на 7-а дивизия.
РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА ИДОЖНА ГРУПИ
Кяисели (Овче Поле), Гевгели — Валандово — Струмица — Радо-

виш ъ— Щ и п ъ — Овче Поле или Пехчево— Горна Джумая.
Само следъ като заематъ Велесъ, частигЬ можеха да излЪ-
затъ на билата на Соничка Глава, Клепа и Преслапъ планини.
Появяването на французски войски къмъ Кавадарци— Криво-
лакъ показваше, че трЪбва да бждатъ взети мЪрки да бъде
подкрепенъ и 14-и полкъ.
На 13-и въ 1245 часй командирътъ на дивизията издаде
„1) Следъ завладяването отъ нашата армия Скопие, противникътъ
е отстъпилъ, и заема следното положение: а) отстъпилъ е къмъ Кача-
никъ, преследванъ отъ 1-а пехотна бригада отъ 3-а Балканска дивизия;
б) държи се съ слаби части — около една-две дружини и една пла
нинска батарея — по височините на десния брЪгъ на Вардаръ, при
Велесъ, срещу който съ насочени Кавалерийската дивизия и 53-и пех.
полкъ съ артилерия; в) срещу 14-и пех. Македонски полкъ, на линията
Удово—Валандово—Костурино, противникътъ се е опиталъ да настъпи,
но е билъ отбитъ съ значителни загуби.
Нашата армия ще продължи настъплението си и преследването
на противника.
2) На поверената ми дивизия съ предните й части е заповедано
да настъпи по посока Велесъ и Щипъ, съ цель да отблъсне про
тивника въ южна посока.
а) П о р у ч и к ъ Б о я д ж и е в ъ :
Единъ взводъ конница...................... Да изпрати единъ разездъ
I по посока на Велесъ и да влезе
въ свръзка съ командира на
3-а пех. бригада, полковникъ
Бурмовъ, и единъ разездъ по
посока на Клисели(Св. Никола)
— Щипъ и разузнае докъде
е стигнала 3-а пех. бригада отъ
11-а Македонска дивизия.
б) Д е е н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ П и с и н о в ъ :
22-и пех. полкъ . . . . 4 дружини Да настъпи днесъ, 13-и того,
Отъ 22-и пех. полкъ . . 1 карт. рота 1 въ 1 часа сл. пл. по пътя Кумано-
Отъ 7-и артилер. полкъ.. 4 батареи во—Рахмановци—АгиноСело—
Отъ 17-и артилер. полкъ.. 3 батареи Хаджарларъ — Држеничани —
Отъ 7-а пионерна дру | Катланово — Велесъ. Нощу
жина .......................... 1 рота ване на 13-и того съ главните
Отъ 7-и дивиз. ескадронъ.. 1 отделение сили между Ягино Село и Ха
Всичко: 4 дружини, 1 картечна джарларъ.
рота, 7 батареи, 1 рота пионери
и 1 отделение конница.
ДЕЙСТВИЯТА НА 13-и октомвиий 375
в) С р е д н а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ Л е ф т е р о в ъ :
54-и пех. полкъ ♦ . . . 3 дружини 1 Да настжпи днесъ, 13-и того,
Отъ 54-и пех. полкъ . . 1 карт. рота въ1 часй сл.пл.по пжтя Кумано-
Отъ 2-о планин. артилер. во—к.474—Студена Бара—Гор.
отделение...................Уг батарея ! и Дол. Койнаре — шосето за
Отъ 7-а пионерка дру- Велесь, като излЪзе на шосето
жина ............................1 рота предъ Дясната колона. Нощу-
Огь 7-и дивиз. ескадронъ.. 1 отделение ване на 13-и того около Гор.
Всичко: 3 дружини, 1 картечна Койнаре,
рота, У2 батарея, една рота I
пионери и едно отделение кон
ница.
_
г) Л*Ьва к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ И о р д а н о в ъ :
45-и пех. полкъ............... 2 дружини Да настжпи днесъ, 13-и того,
Отъ 2-о планин. артилер. I въ 1 часа сл. пл. по пжтя отъ
отдъление...................Уа батарея Куманово—Орашацъ—Клисели
Отъ 7-а пионерна дру- : (Св. Никола) за Щипъ. Нощу-
ж ина..............................1 рота ване на 13-и того около Ко-
Отъ 7-и дивиз.ескадронъ.. 1 отделение литско.
Всичко: 2 дружини, 1/а батарея,
1 рота пионери и 1 отделение
конница. .
д) П о д п о л к о в н и к ъ Д о н к о в ъ :
Отъ 26-и пех. полкъ . . . 1 дружина Да настжпи днесъ, 13-и того,
Отъ 7-и артилер. полкъ . . 1 батарея въ 1 часа сл. пл. по шосето Ку
Отъ 2-и гаубич. полкъ , , 5 батареи маново — за Скопие до Инджи-
Всичко: 1 дружина, 1 полска ково и после — по шосето
и 5 гаубични батареи. Скопие — Велесъ. Нощуване
на 13-и того около Орланце.
е) П о л к о в н и к ъ Б у р м о в ъ :
53-и пех. п о л к ъ ............. 3 дружини Да продължи изпълнението
Отъ 53-и пех. полкъ . . . 1 карт. рота на възложената му задача, да
Отъ 17-и артилер. полйъ. . 3 батареи дена му направо отъ Щаба на
Отъ 2*о планин. артилер. II армия.
отделение................... Уг батарея
Отъ 7-а пионер, дружина.. 1 рота
Отъ7-и дивиз.ескадронъ.. Угескадр.
Всичко: 3 дружини, 1 картечна
рота, 3 полски батареи, Уг пла
нинска батарея, 1 рота пионери
и Уа ескадронъ.
ж) П о д п о л к о в н и к ъ К о м с и е в ъ :
14-и пех. полкъ............. 4 дружини Да се укрепи силно на зае
Отъ 14-и пех. полкъ. . . 1 карт. рота тата позиция, и задържа про
Огь 13-и пех. полкъ. . . 1 сбор. рота тивника тамъ до втора запо-
Отъ 3-о планин. артилер. в*Ьдь.
отделение............ 7а батарея
Отъ 7-и артилер. полкъ. . 1 батарея
Всичко: 4 дружини. 1 сборна
рота, 1 картечна рота, 7г пла
нинска батарея и 1 полска
батарея.
з) М а й о р ъ Н и к о л о в ъ :
Една гранична дружина . . . 4 роти I Да се събере дружината и
' заеме на Огражденъ планина
прохода Амзали и на Гарванъ
планина (1213) проходите отъ
долината на Струмица къмъ
Пехчево — Берово. Да влезе
, въ свръзка съ командира на
14-и полкъ, въ Струмица —
I Пехчево.
3) Домакинските обози да следватъ задъ частите си.
4) Административните обози, Дивизионниятъ огнестреленъ паркъ,
Дивизионниятъ лазаретъ и Полската болница да достигнатъ Куманово.
5) Азъ ще се намирамъ днесъ, 13-и того, въ Куманово, а на
14-и того ще следвамъ по пжтя на Десната колона. Нощуване —
въ Катланово."
Въ тази заповедь командирътъ на дивизията дава задача
и на 14-и Македонски полкъ. Всжщность действията на този
полкъ се ржководЪха направо отъ Щ . Д. А.
Едновременно съ уреждане движението, командирътъ на
дивизията се погрижи да уреди и прехранването на частите,
което беше значително затруднено. Поради лош ите и разкаляни
пжтища Дивизионниятъ продоволственъ транспортъ бе останалъ
назадъ, и не можеше да догони частите. Прехранването ста
ваше само на местни средства. Но нуждите на частите не
можеха да се задоволяватъ, защото краятъ беше доста изтощенъ
и съ слабо производство. Поради новата посока на настжпление,
дадена на дивизията, обозите и ешелоните отъ Дивизионния
продоволственъ транспортъ беха насочени отъ Кочанското поле
направо къмъ Щ ипъ.
При проливенъ дъждъ колоните тръгнаха по определените
имъ пжтища.
22-и полкъ, следъ тежъкъ походъ поради разкаляния поч-

венъ пжть, късно презъ нощьта стигна и нощува въ района
Хаджарларъ— Агино Село — Рамановци. Отъ седемте батареи
само 1-а и 4-а следваха съ колоната, а другите, поради доне
сението на офицера-разузнавачъ, че пжтьтъ е лошъ, се насо
чиха по шосето за Скопие.
54-и полкъ тръгна въ 14 часа. Междуселскиятъ пжть на
движението беше много разкалянъ; при Студена Бара вой
ниците газиха каль до колене. Къмъ 19 часа колоната стигна
въ селото, дето остана да нощува. Съ колоната следваше
и ц-кпата 4/2-а планин. батарея, защото командирътъ на
54-и полкъ не предупреди навреме батарейния командиръ да
раздали батареята и придаде по една полубатарея на Средната
и на Лавата колони.
45-и полкъ тръгна въ 14 часа за Клисели. Движението,
поради дъжда и кальта, беше затруднено. При Градище коло
ната се спре, докато 1/7-а пионерна рота поправи моста на
р. Лука. Къмъ 20 часа колоната се спре да нощува на бивакъ
източно отъ Градище.
Колоната на подполковникъ Донковъ не се формира на
пълно, поради това, че частите й бЪха разквартировани изъ
разни села Гаубичниятъ полкъ тръгна отъ Куманово въ 13 часй
по шосето за Скопие. Тъй като около Орланце, дето требваше
да нощува колоната, нямаше фуражъ, полкътъ продължи дви
жението си за Скопие, дето пристигна въ 23 часа, и се разпо
ложи по квартири.
7-и артилер. полкъ съ две батареи (5-а и б-а) и 17-и артилер.
полкъ (1-о отделение), следвайки задъ Гаубичния артилер.
полкъ, се спрЪха да нощуватъ на бивакъ при Карачиново.
3/26-а дружина, която беше разквартирована по ротно въ
Грушина, Бучинци, Агино Село, Орланце, и 3/7-а батарея —
на позиция при Орланце, късно презъ нощьта се събраха при
Орланце и се присъединиха къмъ колоната на Гаубичния полкъ.
Дейность около Усилената 1/53-а дружина на майоръ Ба-

гр. Велесъ. дински въ б часа продължи движението си
отъ Блаца Мечъ къмъ желязо-пжтните мостове
на Вардаръ южно отъ Ново Село. Сърбите наблюдаваха мосто
вете, но, въпреки това, дружината мина по единъ отъ техъ
по наложени върху него дъски. Минаването по моста се забави,
защото конете мжчно минаваха по хлъзгавите дъски. По тази
причина полубатареята, съ 9/53-а рота прикритие, не мина по

този мостъ, а се отправи къмъ Ново Село — Пакошево, и мина
по дървения мостъ при ж.-п. ст. Зелениково, и къмъ 17 часй
се присъедини къмъ колоната на бивака й.
На десния брегъ на Вардаръ имаше редъ блиндирани
окопи, което свидетелствуваше, че сърбите съ възнамерявали
да отбраняватъ мостовете.
Свръзка между обходната колона и останалите части по
левия брегъ на Вардара немаше. Командирътъ на бригадата
сутриньта узна, че колоната минала мостовете, и се е насочила
къмъ Еленоводица. Той разпореди частите отъ левия брегъ да
поддЪржатъ огънь по фронта презъ целия день и презъ нощьта,
за да бъде приковано вниманието на сърбите въ тази посока и
не имъ се позволи да изпращатъ части срещу обходната колона.
До 1715 часа командирътъ на бригадата немаше нови све
дения за обходната колона, тъй като командирътъ на ескадрона,
който бе придаденъ къмъ дружината за тази цель, изпълня
вайки заповедьта на своя командиръ на полка, следъ като
дружината мина моста, прибра всичките си конници, и се завърна
въ полка си. Не можеше да се влезе въ свръзка и чрезъ хелио
графа, защото местностьта е пресечена, а времето — дъждовно
и мъгливо.
Презъ целия день обходътъ не се прояви; отъ Велесъ не
се забелязваше нищо въ тази посока.
Местностьта непосредствено по десния брегъ на Вардара
е изпълнена отъ разклоненията на Голешница планина; тя е
твърде пресечена, и се спуска къмъ Вардаръ наместа съ почти
отвесни, голи, недостъпни склонове. На около 500 метра отъ
брега започва низка, гъста, мъчнопроходима гора. Отъ Смеш
ница водятъ два коларски пътя за Гор. Оризари, презъ До
брина— Хърлевци и Съппъ — Еленоводица — Ращани.
Следъ като мина на десния брегъ, обходната колона се
насочи къмъ в. 965 — конусообразна чука, обрастнала съ низка,
гъста гора, а оттамъ по билото, безъ пъть, — за Добрина,
дето източно отъ селото се спре, и нощува. Настъплението
ставаше бавно, защото дружината се движеше въ боенъ редъ,
съ слаби престрелки срещу малки сръбски части.
2/53-а дружина се устройваше въ града да отбранява мосто
вете. Презъ нощьта, както и презъ целия день, сърбите стре
ляха по улиците изъ града, дето движението бе невъзможно.
Но, въпреки това, населението успужваше на войската било

като водачи, било за приготвяне храна, доставянето на каквато
отвънъ бЪше невъзможно.
ДругитЪ части отъ колоната на полковникъ Бурмовъ
останаха по местата си.
2/17-0 артилер. отделение не откри огънь, за да не издаде
безъ нужда разположението си. БатареигЬ на Конно-артилерий
ското отделение обстреляха съ рЪдъкъ огънь сръбскигЬ батареи
по дЬсния брЪгъ на височинигЬ надъ града. ЦелитЪ, обаче,
бЪха разпределени между батареигЬ на отделенията, и усиле
ния огънь щеше да бжде откритъ, когато обходната колона
наближи височините по десния брегъ.
Конната дивизия, подъ прикритието на пехотата, остана на
почивка при Чалъшларъ. За съгласуване действията на дивизията
съ тези на колоната на полковникъ Бурмовъ, генералъ Таневъ
заповеда конните батареи и полуескадронътъ на ротмистъръ
Тъпчилещовъ да останатъ въ разпореждане на пехотната бри
гада, обаче заповедьта не бе получена навреме, и полуеска
дронътъ се завърна въ дивизията.
Въ 13 часа въ Щаба на дивизията се получи телеграма отъ
Щаба на II армия, че, щомъ пристигне 3/7-а бригада, могатъ да
се завладеятъ двата брега на Вардаръ, и дивизията требва да
разузнава на югъ и да действува въ тилъ на Криволакъ.
Генералъ Таневъ отговори:
„За предстоеща акция противъ дЪсния брЪгъ на Вардаръ пол
ковникъ Бурмовъ помоли да оставя въ разпореждането му конната
артилерия, което направихъ. Съ това, като не мога да се отдалеча
за сега отъ пункта, ще остана и съдействувамъ съ петгЬ ескадрона,
които ми оставатъ налице. Ротмистъръ Пупешковъ снощи донесе, че
частигЬ, които вчера сж се прехвърлили съ лодки при Пепелище,
били французи съ фесове и широки червени гащи. Бивакътъ имъ
билъ отъ 200 палатки.“
И тъй, дивизията бездействува, което командирътъ на диви
зията оправдава неоснователно съ обстоятелството, че обходната
колона на 3/7-а бригада по десния брЪгъ не проявила никакви
действия и че придалъ артилерията си на пехотната бригада.
Въ 1815 часа той изпрати въ Щаба на II армия следното
донесение:
„Днесъ обходната колона на полковникъ Бурмовъ не прояви
своитЪ действия, и предъ фронта не 6Ъ предприето нищо, поради
което Конната дивизия остана на местото си. Ротмистъръ Пупешковъ
380 РАЗДЕЛЯНЕТО НА 11 АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж НА ГРУПИ
донася отъ Драва, че е настжпилъ съ полуескадрона, една полурота

отъ 22-и полкъ и четигЬ на Бърловъ. По сведения отъ куриери, идещи
отъ Струмица, срещу нашигЬ тамъ войски имало 2400 души фран-
цузски войника, една полска батарея и два ескадрона. Днесъ разез-
дигЬ на ротмистъръ Пупешковъ влезли въ свръзка съ гЬзи на под-
полковникъ Янастасовъ. Началникътъ на разезда, подпоручикъ Ген-
джевъ, билъ казалъ, че дивизионътъ билъ получилъ заповЪдь отъ
началника на колоната имъ да разруши моста при Криволакъ. Яко е
въпроса за сухопътния мостъ, той е разрушенъ още презъ 1913 год.,
и не е поправенъ. Узнавамъ частно, че 3-а бригада отъ 11-а дивизия на
стъпвала за Кочане — Щйпъ. Току-що получихъ телефонограма отъ
подполковникъ Янастасовъ, съ която донася, че мисията му въ уча
стъка Удово — Демиръ Капия съ 14-и Македонски полкъ не е усп4ла,
и молилъ разрешение да извърши разрушение южно отъ Криволакъ.
Запитването намирамъ неуместно, и моля да се определи въ чие под
чинение той се намира, тъй като ми съобщиха, че е изпратенъ
съ особена мисия. Телефонограмата е подадена на 11-и того въ 20 часа
и до Щаба на II армия/
Отъ получените донесения въ Щаба на дивизията за поло
жението южно отъ Щ и п ъ явствуваше, че сърбите се оттеглятъ
къмъ Криволакъ, но при Пепелище прехвърлянето на фран-
цузски войски на левия брЪгъ продължава. Въпреки това,
командирътъ на Конната дивизия смиташе, че положението при
Криволакъ се подобрявало, защото въ тази посока се насочили
части отъ 11-а дивизия.
Всжщность, както ще се види отъ донесението на 14-и,
положението около Криволакъ ставаше все по-лошо, и реше
нието на командира на дивизията да действува въ тази посока,
следъ като се свършатъ действията около Велесъ, не отгова
ряше на обстановката. Загубено бе много време, което против-
никътъ добре използува да прехвърли повече войски на левия
брЪгъ на Вардаръ, и бЪха създадени по този начинъ условия
за КриволашкигЪ бойове, които струваха много скжпо на бъл
гарите.
Подполковникъ Янастасовъ напустна съ ескадрона и Конно-
пионерния взводъ Дамянъ, и се отправи за Криволакъ. На десеть
клм. източно отъ Щ и п ъ той срещна поручика отъ 4-и коненъ
полкъ Продановъ съ самостоятеленъ разездъ, отъ когото узна
какво е положението около Криволакъ. Четници съ сръбски части
минали Вардаръ, настжпили и заели Серка планина до Драва,
дето нощували. Ротмистъръ Пупешковъ съ ескадрона си, милиция
и четници успЪлъ да ги отхвърли задъ Вардаръ. Следъ тази
ориентировка, подполковникъ Янастасовъ изпрати 3-и ескадронъ
р> Драва да влезе въ свръзка съ ескадрона на ротмистъръ

Иупешковъ и да му съдействува. Подполковникъ Анастасовъ
|имина за Щ ипъ , дето, следъ като влезе въ телефонна свръзка
1сь Щаба на II армия и съ Конната дивизия, възложено му бе
|да поеме общото командуване на частите при Щ ипъ . Къмъ
■това време около Щ ипъ, освенъ ескадрона и Конно-пионерния
[взводъ на подполковникъ Анастасовъ, имаше единъ полуеска-
дронъ отъ 3/5-и ескадронъ — ротмистъръ Пупешковъ и три взвода
отъ 6/22-а рота — капитанъ Жековъ. Тази рота бе оставена за
гарнизонъ въ Кочане и, при поискване отъ кмета на Щ ипъ , бе
привлечена да пази града заедно съ местни чети и милиция.
Следъ телефонния разговоръ подполковникъ Анастасовъ
замина къмъ Криволакъ. По пътя той срещна конници отъ
ескадрона на ротмистъръ Пупешковъ, които съобщиха, че еска-
дронътъ се връщалъ, и че сърбите избегали задъ Вардара.
Подполковникъ Анастасовъ се върна вечерьта въ Щ и пъ . Върна
се въ града и ротмистъръ Пупешковъ, като остави на височи
ните при Кара Ходжали двете роти отъ 22-и полкъ, милицията
и четата на Овчаровъ.
Вечерьта въ Щ ипъ пристигнаха 5-а и 7-а роти отъ 6-и маке
донски полкъ съ дружинния си командиръ, майоръ Атанасовъ.
Тези роти пристигнаха съ ускоренъ маршъ отъ Царево Село —
Кочане, за да запазятъ града отъ появилите се сръбски части
южно отъ него. Ротите беха отъ 3/11-а бригада, която се съсре
доточаваше въ Щ ипъ.
Вечерьта въ Щ ипъ подполковникъ Анастасовъ свика еска-
дронните командири и командира на 2/6-а македонска дружина
и имъ заповеда на следния день да настъпятъ на югъ и да
заематъ височините по левия брегъ на Вардаръ, срещу Криволакъ.
Всъщность положението южно отъ Щ и пъ не беше доста
тъчно ясно за българите. На следния день по височините на
лЪвия брегъ на Вардаръ срещу Криволакъ, наместо отстъпилите
сърби, българите срещнаха французски роти, а при Пепелище
биваците имъ се също увеличаваха. И много уместно бе
искането на Щаба на армията отъ командира на Конната дивизия
да донесе, какви мерки е взелъ да възпрепятствува противника
да се прехвърля съ лодки и салове на левия брегъ на Вардара
при Пепелище. Изобщо, отхвърлянето на слабите части на про
тивника при Криволакъ бе много важно, но то не бе напра
вено своевременно.
I
382 РАЗДЕЛЯНЕТО НП И АРМИЯ на северна и ю жна груп и
Настжплението на 3-а Балкан- Разпореж дания на командира

ска дивизия къмъ линията на дивизията. — Отъ действията
Кържинце—Романовацъ. на 12-и генералъ Рибаровъ се убеди,
(Картограф, прилож. № 12). че войскитЪ, съ които разполага ди
визията, сж малко, и сж пръснати
на широкъ фронтъ, и че е необходимо да бждатъ събрани
частигЬ къмъ долината на Морава, както искаше и армейското
командуване. Той разпореди да бждатъ заменени охраняващите
моста на Морава при Бресница войници отъ 13-и полкъ съ
десеть конника отъ Конно-пионерния взводъ на 4-и коненъ
полкъ и, наместо полуротата въ Баня, да бждатъ оставени с&мо
20 конника.
Въ 23 часа той заповеда:
„Противникътъ, отблъснатъ огь позицията му Дринова Чука—
КалинъДея—Богошевце—Ръжавица—Курина Чука, отстжпва въ северна
посока по двата брЯга на Морава, къмъ линията Сурдулица—Калиманце.
На поверената ми дивизия е заповядано да продължи енергично
настжплението по долината на Морава къмъ Чемерникъ за завладяване
Власина планина и да помогне по този начинъ настжплението на
1-а Софийска дивизия.
I. — Д Я с н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ С а н т у р д ж и е в ъ :
13-и Рилски полкъ . . . . 3 дружини Да настжпи въ 6 часй отъ
Отъ 2-и планин. артилер. мЯстностьта, която заема, да
полкъ (една батарея) . . 4 орждия атакува противника на всЯка
Всичко: 3 дружини и 4 орждия. цена, дето го намЯри, и да
заеме линията Долни Романо
вацъ—Горни Романовацъ.
II. — С р Я д н а к о л о н а полковникъ Иосифовъ:
Отъ 13-и Рилски полкъ . . 1 дружина Да настжпи утре въ 630 часа
Отъ32-и Загорски полкъ.. 2 дружини отъ мЯстото, което заема, да
Отъ б и артилер. полкъ (че атакува противника, дето го
тири полски и една пла- намЯри, и да заеме линията
нинска батареи) . . . . 20 орждия Сурдулица — Ялакинце. Изпра-
Всичко: 3 дружини и 20орждия. | тената рота на лЯвия брЯгъ
, на Морава да следва по висо*
чинитЯ и да поддържа свързка
съ ЛЯвата колона.
III. — Л Я в а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Б о ш н а к о в ъ :
29-и Ямболски полкъ . . . 4 дружини Да настжпи утре въ 6 часа
Отъ 2-и планин. артилер. отъ мЯстото, което заема, да
полкъ (две батареи) . . . 8 орждия атакува противника, дето го
Всичко: 4 дружини и 8 орждия. намЯри, и да заеме линията
Калиманце —Кържинце.
IV. — К о н н и ц а — р о т м и с т ъ р ъ Ф и л и п о в ъ :
4-и ескадронъ отъ 3-и коненъ полкъ Да следва задъ Средната ко
лона по шосето по лЪвия брЪгъ
на Морава и да съдействува на
атаката, като разчиства селата,
които сж край шосето, отъ не
приятелски партии.
Командирътъ на дивизиона отъ 4-и коненъ полкъ, майоръ Раш-
ковъ, да изпрати единъ ескадронъ, който да охранява лЪвия флангъ
на колоната на полковникъ Бошнаковъ, като осветлява съ единъ
офицерски разездъ посоката ЛЪсковацъ—Враня.
V. — Р е з е р в ъ — ма й о р ъ П е ч е в ъ :
Отъ 32-и Загорски полкъ . . 2 дружини Очаква се отъ Куманово.
Отъ б-и артилер. полкъ (две Щомъ пристигне, ще продъл
батареи).......................... 8 орждия жава движението по десния
Отъ 3-а пионерна дружина , У 2 рота брЪгъ на Морава.
Всичко: 2 дружини, 8 орждия
и г/ г рота пионери.
VI. — Телеграфната рота и Инженерниятъ паркъ да следватъ по
шосето по д-Ьсния брЪгъ на Морава, задъ бойния обозъ на 32-и полкъ,
и, едновременно съ движението напредъ, да поправя и телеграфната
линия.
VII. — Домакинските обози, подъ командата на крмандира на
Нестроевата рота на 32-и Загорски полкъ, да се събератъ при с. Кор-
беовацъ, дето да чакатъ заповЪдь за движение.
VIII. — Дзъ ще се намирамъ по шосето, съ Средната колона.“
Заповедьта бе изпратена до началниците на колоните съ
конници, защото телефонна и телеграфна свръзка имаше само
по долината на Морава.
Сведенията за противника не беха точни: сърбите действи
телно отстжпиха на северъ, но на 12-и те владееха споменатата
въ заповедьта линия Дренова Чука— Калинъ Дея— Богошевце—
Ръжавица— Куринъ Чука и имаха намерение да се затвърдять
около тази линия.
Настъплението на ДИсната колона. — Командирътъ на

1/7-а бригада получи заповедьта въ 9 43 часа. По сведения отъ
бегълци-македонци и отъ разузнаването, се знаеше, че сърбите
заематъ съ слаби части (около взводъ) в. Островацъ, съ около
една рота — в. Боровикъ, съ около единъ батальонъ отъ
10-и полкъ I призивъ, два батальона опълченци, две планински
орждия и четири картечници — Ново Село, в. Кръста Буква,
Върло Стране — всички добре окопани. Той организира настъ

плението по следния начинъ:
1) ЛЪва колона — майоръ Ивановъ (3/13-а дружина, две картеч
ници, едно планинско орждие и четирма конника) — да настжпи въ
2 часа сл. пл. по пжтя Несвърта — в. Боровикъ —Елашница — Сувой-
ница — Масурица — Дол. Романовацъ и да бие врага, дето го стигне,
като достигне последното село.
2) ДЬсна колона — полковникъ Кировъ (1/13-а и 2/13-а дружини,
две планински орждия, две картечници и половина взводъ конница)—
да настжпи въ 2 часа сл. пл. по пжтя къмъ Ново Село — в. Кръстата
Буква — Върло Стране— Масурица — Дол. Романовацъ, съ цель да
атакува противника, дето го стигне, и заеме последното село.
3) Командирътъ на 2-а дружина, майоръ Коевски, като остави
една рота на в. Просеникъ, да настжпи съ останалигЬ сили къмъ
Курина Чука и да съдействува на 1-а дружина при атаката на височи
ната, следъ което да влЪзе въ състава на колоната на подполковникъ
Кировъ. Останалата рота отъ в. Просеникъ да се присъедини къмъ
колоната въ Гор. Романовацъ, щомъ падне в. Стрешаръ.
4) Майоръ Гелиновъ съ останалите конници да следва задъ
Дясната колона и да поддържа свръзка съ Щаба на дивизията.
5) Щабътъ на бригадата — при ДЪсната колона.
Настъплението започваше твърде късно, защото частите
бЪха доста отдалечени отъ Щаба на бригадата, и бЪха необхо
дими три-четири часа, докато получатъ заповЪдьта. Телефонна
свръзка нямаше.
Времето беше дъждовно. Гъста мъгла покриваше висо
чините презъ целия день.
3/13-а дружина, поддържана отъ огъня на едно планинско
оръдие, настъпи отъ позицията си при Несвръта къмъ в. Боро
викъ. Макаръ че колоната бе посрещната отъ сърбите съ доста
силенъ пушеченъ огънь, частите продължаваха безпирно да
настъпватъ. Привечерь изпратената 12-а рота въ странично при
критие къмъ в. Островацъ завладе лесно този върхъ, отдето
поддържаше съ огъня си настъплението на частите срещу
в. Боровикъ. Сърбите на в. Боровикъ, около една рота, се
Държаха доста опорно, а и позицията беше силна. Пла нин-
ското оръдие бе останало много надалечъ, при това привечерь
цевьта му се пръсна, и не можа повече да стреля. Колоната до
мръкване не можа да заеме върха Боровикъ, но въ тъмно
сърбите го напустнаха, и българите го заеха къмъ полунощь.
Загуби: единъ войникъ убитъ и единъ кандидатъ-офицеръ
и петима войника ранени.
1/13-а и 2/13-а дружини настъпиха, и къмъ 23 часа 1-а дру

жина достигна съ челната си стража хребета Попове Кошаре,
дето се развърна въ боенъ редъ, и настъпи по хребета отъ
Ново Село къмъ в. Кръстата Буква — Курина Чука. На този хребетъ
дружината нощува въ свръзка съ 2-а дружина, която, настъп
вайки отъ границата, къмъ 18 часа съ 7-а и 8-а роти и дветЪ
планински оръдия зае в. Кръстата Буква, и се окопа. 1-а и
3-а роти отъ Дясната колона съ картечниците останаха да нощу-
ватъ североизточно отъ хребета Ялови Преслопъ.
Сърбите (около единъ батальонъ съ две оръдия), които
заемаха в. Кръстата Буква, следъ слаба престрелка, отстъпиха
къмъ Курина Чука и Върло Стране.
Въ 1845 часа командирътъ на бригадата получи заповедь
отъ Щаба на дивизията да продължава бързо и енергично
настъплението си къмъ крайния обектъ на дивизията — Чемер-
никъ, като не се грижи за съобщенията презъ Мосулъ.
Настъплението на Средната колона. — Командирътъ на

32-и полкъ получи заповЪдьта по дивизията въ 2030 часа и въ
1 часа организира настъплението така:
Д%сна колона — майоръ Бангеевъ — 4/32-а дружина и пла
нинската батарея — да настжпи въ 630 часй и атакува противника,
дето го намери, като се стреми да заеме линията Сурдулица — Ала-
кинце и вл^зе въ свръзка съ колоната на полковникъ Сантурджиевъ.
Лева колона — майоръ Начевъ — 4/13-а дружина — да настжпи
въ 630 часа и атакува противника, дето го намери, и заеме линията
Сурдулица — Алакинце.
Полковникъ Тодоровъ — командиръ на б-и артилер. полкъ —
да поддържа съ две батареи настжплението на колоните, а остана
лите да останатъ въ поддържка.
Майоръ Начевъ — 2л32-а дружина, две полски батареи отъ
б-и артилер. полкъ и Картечната полурота — да следва задъ левия
флангъ на бойния редъ и влезе въ връзка съ полковникъ Бошнаковъ.
Съ отделни заповеди полковникъ Йосифовъ насочи: 4/32-а
дружина къмъ Богошевце — Ръжавица — Дол. Романовацъ —
Алакинце — Загужане, а 4/13-а дружина къмъ Върбово — Епаш-
ница — Декутинце — Бигла.
На 3/32-а рота, която се намираше на лЪвия брЪгъ на
Морава, заповяда да продължи изпълнението на възложената
й задача, като поддержа свръзка съ полковникъ Бошнаковъ.
Настжплението на 32-и полкъ започна следъ кратка арти
лерийска подготовка. Въ 7 часй батареите на 2/6-о артилер.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., тотгь III. 2$
386 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж НА ГРУПИ
отделение, отъ позиция задъ хребета Честа, откриха огънь по

Стубалъ, ман. Преображене и Върбово, по всички пунктове,
дето предполагаха, че има сръбски стрелци, тъй като по-голЯми
цели не забелязаха.
На огъня на българската артилерия отговори веднага и
сръбската. Отначало сърбитЯ обстреляха артилерията, а, когато
пехотата започна да настжпва, откриха огънь и по нея. Огъньтъ
отъ сръбската артилерия не бЯше действителенъ. Тя стреляше
отъ дЯсния брЯгъ на р. Елашничка източно отъ Грамада, около
върховетЯ Лазарова Шума и Мъртвица, на разстояние повече
отъ шесть клм. За да бжде тя достигната, командирътъ на
б-и артилер. полкъ изкара 2-а батарея напредъ, източно отъ хре
бета БЯли Каменъ, отдето влЯзе въ борба съ сръбската и облекчи
настжплението на пехотата.
Командирътъ на 4/32-а дружина получи първата заповЯдь
да настжпи на разсъмване, а втората, съ която се определяше
посоката на движението на дружината, — по-късно. Той запо
вяда батареята да обстреля гористата височина североизточно
отъ Себе Враня, а следъ това да следва задъ поддържката
(4-а рота). Въ 6 30 часа батареята откри огънь по височината,
но тамъ сърби не бЯха забелязани.
Къмъ 8 часа бойниятъ редъ настжпи, прогони сърбитЯ
при Богошевце, и къмъ 1425 часа се окопа на гребена източно
Батареята стигна на сжщия гребенъ, но не можа да открие
веднага огънь, защото по това време завалЯ силенъ дъждъ и
падна гжстаЗЦмъгла. Къмъ 16 часа мъглата се вдигна, и бата
реята откри$огънь по слабитЯ сръбски части, които още се
държеха по лЯвия брЯгъ на р. Елашничка. Следъ като прогони
сръбскитЯ отдЯления, батареята пренесе огъня си по дЯсния
брЯгь на рЯката, отдето се обаждаха две сръбски орждия. Следъ
малко пакъ падна гжста мъгла, и батареята прекрати огъня си.
Командирътъ на дружината смЯташе, че не може да про
дължи настжплението, докато 13-и полкъ, вдЯсно, не прогони
сърбитЯ предъ себе си. Презъ деня той нЯмаше свръзка съ
този полкъ, и предполагаше, че е останалъ много назадъ.
Всжщность 3/13-а дружина по това време водЯше бой за завла
дяване в. Боровикъ. Привечерь 14/32-а рота влЯзе въ свръзка
съ тази дружина, и й съдействува въ боя. Това 6Я узнато по-
късно, когато пристигна донесението.
Загуби: седемь войника ранени.
Храненето не беше редовно — отъ два деня войниците не

бЪха получили хлебъ.
4/13-а дружина настъпи въ боенъ редъ (три роти въ бойна
часть и една — въ поддържка) къмъ Върбово. При настъпле
нието дружината не срещна съпротива, освенъ слаби сръбски
отделения. Къмъ 13 часа тя достигна северно отъ Върбово и
зае хребетите, които се спускатъ къмъ р. Елашничка.
По-късно, по заповЪдь на командира на полка, 14-а и 15-а
роти се подадоха малко напредъ. Но, поради тъмнината и не
познатата гориста м-Ьстность, те спряха на хребета Въртакиня.
Поддържката на Средната колона — 1-а, 2-а и 5-а роти, съ
1-а картечна полурота — настъпи по югозападните склонове
на в. Гротъ. Ротите попаднаха подъ силенъ артилерийски огънь,
но, прикрити въ гънките на местностьта, не претърпеха загуби.
Къмъ 14 часа те преминаха Върбово, спреха се на височината
северно отъ селото и се свързаха съ 16/13-а рота, вдесно. Ко-
мандирътъ на 32-и полкъ заповеда настъплението да продължи,
и да бъде заета командуващата височина 442. 1-а и 2-а роти,
водени отъ капитанъ Темистоклиевъ, въ тъмната нощь настъ
пиха по единъ разузнатъ пъть и къмъ 4 часй на 14-и достиг
наха върха, който намериха напустнатъ отъ сърбите.
Напредването на Средната колона ставаше бавно, защото
частите действуваха безъ взаимна свръзка, и влиянието на на
чалника на колоната не се чувствуваше. Слаба беше и дей-
ностьта на артилерията. Отъ придадените къмъ колоната —
четири полски батареи само 3-а и 8-а излезоха на позиция;
другите две останаха назадъ, поради липса на удобни позиции.
По-късно излезе на позиция и 2-а батарея, която привлече
върху себе си огъня на сръбската артилерия и улесни поло
жението на частите отъ 32-и полкъ. Но и нейниятъ огънь не
беше много резултатенъ, защото по пладне тя попадна подъ
силенъ артилерийски огънь, и бе принудена за известно време
да замълчи.
3/32-а рота тръгна отъ Прибой и до вечерьта стигна висо
чините надъ Стубалъ, като по пътя срещна само отделни сръбски
патрули, които прогони. Свръзка съ 29-и полкъ ротата не успе
да установи. Тамъ бе насочена и току-що пристигналата отъ
Крива Паланка 10/32-а рота. Тя срещна само сръбски патрули,
следъ прогонването на които до вечерьта зае височината северо
западно отъ Стубалъ.
4
25*
РАЗДЕЛЯНЕТО НЯ II АРМИЯ НЯ СЕВЕРНА И ЮЖНЯ ГРУПИ
Настъплението на ЛИвата колона. — Началникътъ на

Лавата колона получи заповЯдьта въ 7 часа и организира на
стъплението по следния начинъ:
1) ДЬсенъ участъкъ — подполковникъ Селвелиевъ (1/29-а дру
жина — три роти, 16/29-а рота, две планински орждия) — да атакува
сърбитЯ и завладее позицията имъ на височината Калинъ Дея.
2) ЛЯвъ участъкъ — полковникъ Лазаровъ (2/29-а дружина, две
картечници и две планински орждия) — да атакува и завладее висо
чината Лисацъ.
3) Бригадна поддържка — майоръ ДрЯнски (12/29-а и 14/29-а
роти и единъ взводъ конница) — задъ Дринова Глава.
4) Подполковникъ Бояджиевъ — 5/29-а рота съ две планински
орждия — да охранява долината между върховете Гранъ и Дринова
Глава, като съ огъня си съдействува на атаката на двата участъка.
5) Единъ взводъ отъ 5/29-а рота да охранява лЯвия флангъ, на
височината югоизточно отъ Градня.
Охраната на десния флангъ 6Я възложена на началника
на Десния участъкъ.
ЗаповЯдьта на командира на бригадата не отговаряше на
положението и на възложената задача на бригадата; намЯсто
частитЯ да се насочатъ въ североизточна посока, къмъ заповя
даната линия — Кържинце — Калиманце, тЯ бЯха насочени въ
разходяща северозападна посока.
ЗаповЯдьта за настъпление 6Я изпратена на началника на
ДЯсния участъкъ въ 9 10 часа; той заповЯда ротитЯ да настъ-
пятъ срещу в. Калинъ Дея. Но пушечниятъ огънь на сърбитЯ,
които заемаха върха, бЯше толкова силенъ, че настъпващитЯ
роти не можаха да напреднатъ повече отъ 500— 600 крачки, а
стоещитЯ намЯсто не можеха да се повдигнатъ. Както еднитЯ,
така и другитЯ дадоха много жертви. Къмъ пладне подполков
никъ Селвелиевъ получи повторно заповЯдь отъ командира на
бригадата да настъпи по-енергично и смЯло. Въ 15 часа той
насочи две роти къмъ лЯвия флангъ на сърбитЯ; но, посрещ
нати отъ огъня на сърбитЯ, повече отъ батальонъ, ротитЯ се
спрЯха. Къмъ 16 часа тЯ бЯха отдръпнати на старата имъ по
зиция, защото заемаха уединено и неудобно положение по от
ношение позицията на сърбитЯ. НеуспЯхътъ на настъплението
на 1/29-а дружина се дължеше на слабата артилерийска подго
товка; придаденитЯ къмъ бригадата планински батареи нЯмаха
достатъчно снаряди.
Началникътъ на ЛЯвия участъкъ, полковникъ Лазаровъ,
получи заповЯдьта въ 9 часа и разпореди 12/29-а рота отъ
в. Китице да отиде въ бригадна поддържка, а 13/29-а рота съ

едно планинско оръдие презъ Пресвета и Мияковачка Чука —
къмъ десния флангъ на сърбите. Въ 9 30 часа, преди да започне
настъплението, две роти сърби се спустнаха отъ Мияковачка
Чука срещу левия флангъ на 2/29-а дружина, на в. Китице.
Командирътъ на дружината, майоръ Дудунковъ, донесе веднага
по телефона на командира на 29-и полкъ за настъплението на
сърбите; предупредена бе за същото и 13/29-а рота, която
бе тръгнала да изпълнява възложената й задача.
По-късно майоръ Дудунковъ донесе за положението предъ
фронта на дружината и на командира на бригадата, което
допълни съ съобщението, че сърбите постоянно се усилватъ, а
съставътъ на дружината му е много намалЪлъ, и се опасява да
настъпи, защото може да загуби и позицията, която владее.
Донесението бе получено въ Щаба на бригадата въ I I 20 часа.
Къмъ това време пушечниятъ и артилерийскиятъ огънь на сър
бите по целия фронтъ, се бе доста усилилъ. Артилерията на
сърбите стреляше безредно по цялата позиция.
По поводъ донесението на командира на 2/29-а дружина и
сведенията, че сърбите съ получили значителни подкрепления,
полковникъ Бошнаковъ заповяда: 2/29-а дружина до втора
заповЪдь да не настъпва; командирътъ на артилерийското отде
ление да съсредоточи огъня си по в. Калинъ Дея, а подпол-
ковникъ Селвелиевъ да настъпва по-енергично и смело.
2/29-а дружина остана на место, но 13/29-а рота продъл
жаваше да настъпва. Когато тя се спустна отъ Крушева Глава,
бе обстреляна съ пушеченъ огънь; командирътъ на ротата,
капитанъ Карамановъ, бе раненъ, и командуването на ротата
пое поручикъ Карадимовъ. Сърбите беха добре приспособени
къмъ местностьта, и артилерията не можа да ги засегне, затова
ротата требваше сама да си пробива пъть. Къмъ 17 часа тя
излезе на левия флангъ на позицията, на в. Китице, влево
отъ 10/29-а рота. Настъплението на сърбите срещу 2/29-а дру
жина започна по-системно и съ превъзходящи сили къмъ 14 часа.
Положението на дружината ставаше все повече и повече кри
тическо. Такова бе и положението на 1/29-а дружина. Сръбската
артилерия, която отъ в. Кучавица биеше въ флангъ и въ тилъ
в. Китице, усилваше постепенно огъня си и тероризираше
2/29-а дружина. Българската артилерия, безъ да се гледа на
малкия брой снаряди, съсредоточи огъня по нея и я принуди
да се обажда по-редко.
Къмъ 2 0 ‘ часа сърбигЪ наближиха на около триста крачки

отъ окопитЪ на 2/29-а дружина, и по всичко изглеждаше, че
се готвеха да се хвърлятъ на ножъ. Въ подкрепа на дружината
6Ъ изпратена отъ бригадната поддържка 12/29-а рота. Къмъ
21 часа сърбигЬ, подъ прикритието на тъмнината, се опитаха
да извършатъ удара, но, когато стигнаха на около 50 крачки отъ
окопитЪ, бЪха посрещнати съ такъвъ силенъ и внезапенъ пуше-
ченъ огънь, щото гЬ веднага се пръснаха назадъ, като успеха
да хвърлятъ само няколко бомби въ окопитЪ на дружината.
Полковникъ Бошнаковъ заповяда: командирътъ на 29-и полкъ
да обходи защитниците на в. Китице и презъ щкпата нощь да стои
тамъ; всички офицери да излЪзатъ въ първата линия и постоянно
да подбодряватъ войниците; подполковникъ Селвелиевъ да за
държи на всека цена позицията. Командирътъ на бригадата съ
Щаба си остана въ първата линия на Дринова Глава.
Сърбите проявиха големо упорство срещу 2/3-а бригада.
Освенъ това, потвърдиха се сведенията, че те иматъ срещу
бригадата два батальона отъ 1-и полкъ и по единъ батальонъ
отъ 3-и и 16-и полкове. Забелязани беха, освенъ техъ, и нови
части — около три роти. Поради засилването на сърбите,
командирътъ на бригадата въ 12 часа поиска отъ Щаба на
дивизията да му изпратятъ около две дружини подкрепление.
Освенъ това, въ 19 часа той изпрати до командира на диви
зията следното донесение:
„Днесъ, въ изпълнение заповЪдьта Ви — за атакуване противника,
предприехъ атакуването му, и въ резултатъ се оказа следното: проти-
вникътъ, атакуванъ на линията Калинъ Дея — височините северно отъ
Дринова Глава — в. Китице (к. 958), се оказа по целия фронтъ не
само въ превъзходни сили, но крайно упоритъ и предприемчивъ. Забе-
лязватъ се вече две полски орждия, четири планински и шесть кар
течници. Загубите въ личенъ съставъ въ офицери, подофицери и ред
ници сж големи. Командирътъ на 1/29-а дружина дон&ся, че отъ 4-а
рота е останалъ около взводъ по воененъ съставъ и нито единъ офи-
церъ, 2-а и 3-а роти — по 120—150 човека; загубите въ 2/29-а дру
жина сж сжщо големи. Изобщо, както вследствие непрекжснатигЪ
петдневни бонове, така и вследствие крайната умора, изтощение и
лошото състояние на времето — всичко това оказа трърде лошо влия
ние върху личния съставъ— 1-а дружина, по донесение на командира
на дружината имъ 50°/о загуби. Големи сж загубите въ 2-а и 4-а дру
жини. При това състояние на полка съмнително е дали ще се удържи
положението за 14-и. 2-а и 4-а дружини даватъ надежда за запазване
положението. 1-а дружина е съмнителна, а, безъ попълване загубите
и безъ почивка считамъ настжплението за рисковано. Ето защо въ най-
скоро време, моля, да се изпрати исканото подкрепление, въ съставъ
две дружини и една полска батарея.“
________ ДЕЙСТВИЯТА НА 13*и ОКТОМВРИЙ 391
Загуби: 18 войника убити; 5 офицера и 203 войника ранени —

всички отъ 29-и полкъ.
Изстреляни бЪха патрони: 29-и полкъ— 100,224; 2/2-о планин.
артилер. отделение — 37 гранати и 311 шрапнела.
Бригадата не напредна, но опорно задържаше позицията си.
Особено се отличи командирътъ на 2/29-а дружина, майоръ Ду-
дунковъ, който въ най-критическия моментъ, запитанъ по теле
фона какво е състоянието на войницитЪ и може ли при такова
състояние да се удържи височината, която заема, отговори: „Ц я
лата дружина ще се пожертвува до единъ, но височината ще
остане наша. ВойницигЬ чувствуватъ критическото положение
и самй заявяватъ, че предпочитатъ да умратъ на височината,
отколкото да отстжпятъ крачка назадъ“ .
4/3-и ескадронъ на 12-и тръгна отъ Миратовце, и по пжтя
за Враня въ 15 часа се присъедини къмъ Щ аба на 3-а дивизия,
въ Баня. На 13-и въ б часа настжпи по дЪсния брЪгъ на Мо
рава и при Върбово, следъ малка престрелка съ сърбигЬ,
премина на лЪвия брЪгъ на Морава. Въ 1030 часа отъ Стубалъ
командирътъ на ескадрона изпрати до командира на дивизията
следното донесение: %
„Ескадронътъ е срещнатъ съ пехотенъ и артилерийски огънь;
пехотата за&ма едно селце южно отъ манастира Преображение, веро
ятно махала отъ Стубалъ, а артилерията стреля откъмъ Върбово; еска
дронътъ е въ престрелка съ пехотата и е подъ артилериски огънь,
но местностьта го укрива, и ще продължава напредването.“
Вечерьта ескадронътъ нощува въ Стубалъ, въ свръзка съ
3/32-а и 10/32-а роти. Ескадронътъ се свърза презъ деня и съ
Лавата колона.
Командирътъ на 2/4-и дивизионъ, майоръ Рашковъ, получи
заповЪдьта въ 5 часа и веднага изпрати подпоручикъ Рангеловъ
съ взвода си да разузнава посоката Враня — ЛЪсковацъ, а на
командира на 4/4-и ескадронъ изпрати заповЪдь да охранява
лЪвия флангъ на 2/3-а бригада.
Майоръ Рашковъ съ 3/4-и ескадронъ стигна при Щаба на
дивизията, отдето на 14-и замина съ 3/4-и и 4/3-и ескадрони на
югъ, да се присъедини къмъ Конната дивизия.
Дейность на Щаба на дивизията. — Въ 8 30 часа Опера-

тивниятъ щабъ на дивизията тръгна отъ Върбово и къмъ 10 часй
стигна на артилерийската позиция, при хребета Честа, отдето до
вечерьта наблюдава и ржководи боя.
392 РАЗДЕЛЯНЕТО НН II ЛРМИЯ НЛ СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
Въ 1030 часй командирътъ на дивизията получи донесението

отъ 4/3-и ескадронъ за разузнаването по лЪвия брЪгъ на Морава.
Въ сжщото време отъ наблюдателния пунктъ се виждаше, че
ескадронътъ, спешенъ, водЪше престрелка съ сърбигЬ въ Сту-
балъ. Командирътъ на дивизията заповяда на командира на
артилерийското отд^Ьление да открие огънь по Стубалъ. Спедъ
10— 15 изстрела сърбигЬ бЪха прогонени, и ескадронътъ влЪзе
въ селото.
Отъ наблюдението на боя на 12-и и 13-и командирътъ на
дивизията заключи, че 1/7-а бригада е загубила вярата въ соб-
ственигЬ си сили, и, за да може да тръгне напредъ, й сж необ
ходими прасни сили. До известна степень сжщото чувство се
забелязваше и у 29-и полкъ. Решението да бждатъ тласнати
напредъ частигЬ на полковниците Сантурджиевъ и Бошнаковъ
съ помощьта на 32-и полкъ срещна затруднение, защото бе
невъзможно да бжде вкаранъ въ боя още въ началото на
действията цепиятъ полкъ.
Поради това командирътъ на дивизията направи следните
разпореждания за събиране повече си л и :
1) Въ 1315 часа:
2/4-и дивизионъ да тръгне отъ позицията северно отъ Бояновци
съ 3/4-и ескадронъ, и да се присъедини къмъ дивизията; да съобщи
на 3/29-а дружина да се присъедини по-скоро къмъ полка си.
2) Въ 1405 часа:
4/13-а дружина да настъпи бързо и енергично; 32-и полкъ да
настъпи бързо и да вл%зе въ свръзка съ ДЪсната колона.
3) Въ 1545 часй:
Командирътъ на 1/7-а бригада да не се грижи за съобщенията
си презъ Мосулъ, а да продължава изпълнението възложената му
задача бързо и енергично, като се стреми да достигне даденигЪ му
обекти. На 14-и да продължи настъплението къмъ Чемерникъ — край
ната цель за достигане отъ дивизията.
4) Въ 17 часа:
Командирътъ на 3/3-а бригада да освободи частигЪ отъ 32-и полкъ.
Въ 1730 часа Щ абътъ на дивизията се оттегли да нощува
въ Превалацъ, дето въ 19 часа 6Ъ получено донесението на
полковникъ Бошнаковъ, съ което молеше да му пратятъ под
крепление — две дружини и една полска батарея, за да може
да поднови настжплението си. Отговориха му въ 1950 часй, че
е разпоредено ротигЬ отъ Бояновци и дивизионътъ на майоръ
Рашковъ да отидатъ веднага при 29-и полкъ. Всжщность само

ротигЬ се върнаха, а дивизионътъ се отправи за Конната ди
визия, като, наместо 4/4-и ескадронъ, замина съ него 4/3-и
ескадронъ.
Въ 21 часа командирътъ на дивизията изпрати на коман-
„Разположението на частите къмъ 17 часа е следното:
1) Колоната на полковникъ Бошнаковъ заема сжщото положение
както на 12-и (в. Китиуе —Дринова Глава и Калинъ Дея); 2) Коло
ната на полковникъ Иосифовъ — височините по левия брегъ на
р. Елашничка (два клм. северно отъ Върбово — Ръжавица); 3) Колоната
на полковникъ Сантурджиевъ — линията Несвърта — Просеникъ.
Причините, по които настжплението отива бавно, сж:
1) Липсата на войски да се даде тласъкъ на колоните на пол
ковниците Бошнаковъ и Сантурджиевъ, защото две дружини отъ
32-и полкъ още не сж пристигнали поради несменяването имъ отъ
46-и полкъ; 2) извънредно разтегнатия фронгь и планинската мест-
ность, които затрудняватъ свръзката, съгласуването въ действията и
своевременното предаване заповедите и донесенията; 3) големите
височини и дълбоките долини, които удвояватъ и утрояватъ времето,
необходимо за преминаването имъ, въ сравнение съ сжщиге раз
стояния на равно место; 4) проливните дъждове и кальта, които, отъ
една страна, затрудняват» движението, а, отъ друга, измокрятъ и изто
щават» хората; 5) враждебното местно население, което стреля изъ
засада на всека крачка, създава безпокойствие и пречки, за отстра
няването на които се губи време.
Единственото средство, което сега може да влияе въ боя, е
артилерията, и тя, въ по-големага си часть като полска, малко помага,
затова съмъ принуденъ да я употребявамъ само по долината на
Морава. За да бжде изпълнена операцията бързо и успешно и про
изведе своето въздействие като фланговъ ударъ, насоченъ срещу
фланга на сърбитЬ, необходими сж по-големи сили — войски, съсре
доточени, нахранени, снабдени и физически неизтощени, което не може
да се каже за 32-и Загорски полкъ и 6-и и 16-и артилер. полкове,
извървели въ 13 деня близо 200 километра пжть, водили десеть деня
бой, нехранени редовно и воювали въ планинска местность при не
благоприятно време."
Положението на Сръбския ирански отрядъ. — Срещу

1/7-а бригада сърбигЬ бЪха стигнали на линията Паневле —
Себе Враня — Боровикъ — Кръстата Буква. ТЪ заловиха запо-
вЪдьта на командира на 3-а дивизия до командира на 1/7-а
бригада, съ която му съобщаваше, че лЪвия му флангъ е
усиленъ съ една дружина, една планинска и две полски ба
тареи, при нужда — и още една (4-а) полска батарея. Запов-Ьдьта
394 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю Ж Н Л ТР У П И
била загубена отъ двама офицери, по които стреляли сръб

ските патрули. Отъ тази заповедь и отъ оживения артиле
рийски огънь сърбите се увериха, че българите еж се усилили
значително, поради което, макаръ че имаха повече сили (осемь
батальона, четири оръдия — две полски и две планински), безъ
да окажатъ голема съпротива, се оттеглиха на десния бр-кгъ на
р. Елашничка.
По-силенъ натискъ упражниха срещу 2/3-а бригада на линията
Китице— Дренова Глава. Но и на този участъкъ атаката имъ,
извършена съ петь батальона, четири оръдия и три ескадрона,
бе отбита. Те останаха на старите си позиции, на линията Пре-
света— Дренова Чука— Калинъ Дея — Трапезица — Ясенъ— Церъ.
Войските отъ Власинския отрядъ, които действуваха влево
(17-и полкъ съ две скорострелни батареи), останаха на линията
в. Стрешаръ— Чука— Соколовска река, срещу 1-а конна бригада,
която заемаше позиция южно отъ Власинското блато, на линията
Ханове— Панджинъ Гробъ.
Южноморавските войски беха подчинени на командуващия
II армия.
Д ей н ость ю ж н о отъ Ятака на височината южно отъ Каяли

гр . С трумица. отъ 3114-а дружина. — Презъ нощьта сре
щу 13-и октомврий единъ французеки бата-
льонъ съ картечници се окопа здраво южно отъ Каяли. 3/14-а дру
жина бе разположена на височините при Каяли, а 2/7-а батарея —
на позиция южно отъ Костурино.
Въ 7 часа батареята откри огънь по разположението на
французите съ мерникъ 15, и ротите настъпиха. Първа настъпи
10-а рота, следъ нея — 13-а съ две картечници, да обхване про
тивника; 11-а рота поддържаше настъплението съ огънь. Къмъ
8 часа французите, усилени съ две-три роти и една батарея,
развиха силенъ огънь срещу настъпващите роти, поради което
бойниятъ редъ бе усиленъ съ 9-а рота, съ задача да обхване
левия флангъ на французите.
10-а рота доближи предните окопи, прогони отъ техъ фран
цузите и ги зае, но, поради силния огънь на противника,
по-нататъкъ не можа да напредне. По същ ите причини — силния
огънь и трудната за движение местности, покрита съ бодливи
храсти, — бе спрено настъплението и на останалите роти, и
атаката не успе. Въ 18 часа 10-а и 13-а рати, по заповедь, се
оттеглиха на позицията при 9-а и 11-а роти.
На 12-и и 13-и загубите на полка бЪха: убити — 13 войника;

ранени — 1 офицеръ и 132 войника; изстреляни патрони —
15,300 пушечни и 9,200 картечни.
На 13-и въ 19 часа командирътъ на полка изпрати въ
Щ. Д. А. донесение:
„Полкътъ заема единъ фронтъ отъ 35 клм., и е много тънко раз-
положенъ. Нощесъ изпратихъ доброволци отъ ротата на поручикъ Па-
новъ къмъ Градецъ, които се върнаха въ 8 часа, безъ да сполучатъ да
разрушатъ линията, защото била силно охранявана. Предниятъ гребенъ
отъ в. Талъ Отлукъ Тепе снощи на стъмване б*Ь заетъ отъ една
неприятелска дружина. Днесъ на два пжти 6% контъратакувана тази
дружина, но неуспешно. Боятъ се води до стъмване. Вчера презъ
деня сж минали два влака отъ Гевгели къмъ Криволакъ. Командирътъ
на дивизиона получи запов^дь отъ командира на Кавалерийската
дивизия да събере дивизиона и да замине на северъ огь Криволашкия
мостъ. Единъ ескадронъ е насоченъ къмъ Драва, южно отъ Щипъ."
Командирътъ на полка смиташе, че последниятъ се е затвър-
дилъ добре на командуващи височини. Той оцени, че за отбрана
посоката къмъ Костурино с л необходими повече сили. Освенъ
това, поради малкото планинска артилерия и транспортни сред
ства, невъзможно б*Ъше частите да се отдалечаватъ много отъ
единствения удобенъ за движение на полска артилерия пжть
Раброво— Струмица.

Н астж плението на 1/3-а бри- 1/3-а бригада продължи движе-

нието си отъ Качаникъ къмъ се-
гада къ м ъ и зхо д а на Ка-
верния изходъ на прохода. Тъй като
ч а н и ш к и я пр охо д ъ .
страничните колони бЪха останали
назадъ, командирътъ на бригадата, съ отд^Ьлни заповеди до
началниците на колоните, уреди настжплението така, че вечерьта
всички колони да достигнатъ линията около разклонението на
пжтищата западно отъ Стогово.
Дясната колона (1/24-а и 4/24-а дружини) изпрати 12/16-а
батарея въ Скопие, въ състава на 7-а дивизия.
Въ б40 часа колоната въ походенъ редъ (1/24-а дружина —
предна охрана) тръгна по гребена къмъ Нинковацъ — Бели-
градче. Къмъ 1205 часа тя стигна на в. 1270, а къмъ 1810 часа —
на височините южно отъ БЪлиградче, дето остана да нощува
на позиция. Свръзка съ Средната колона нямаше. Дясното

странично прикритие вечерьта се прибра при колоната.
Средната колона (1/11-а и 2/11-а дружини и 10/16-а батарея)
настъпи въ 8 часа, следъ като батареята прогони малки сръбски
групи северно отъ Качаникъ. Колоната се раздали на две: по
гребена за Стогово и по прохода за Стари Качаникъ. Задъ
колоната вървиха и главнитЪ сили. Къмъ 11 часй, когато тя
6Ъ на около четири клм. отъ Стари Качаникъ, сърбигЬ откриха
пушеченъ и артилерийски огънь. Колоната се развърна въ
боенъ редъ и започна да се окопава.
Въ 1310 часа единъ батальонъ съ батарея настъпи; единъ
влакъ пристигна на спирката северно отъ Стари Качаникъ. Съ
помощьта на главните сили настъплението на сърбитЪ 6Ъ спряно.
Къмъ 17 часа огъньтъ и отъ дветЪ страни бЪ прекратенъ.
СърбитЪ се прикриха изъ гънкигЬ на мЪстностьта, изъ гората
и разпръснатите изъ нея махали и отделни къщ и. Щабътъ на
бригадата нощува на около 500 метра задъ колоната.
Лавата колона (2/24-а дружина) тръгна въ 8 часа въ похо-
денъ редъ. Поради лошия пъть движението ставаше бавно.
Къмъ 1830 часа тя се спустна отъ Люботинъ, и нощува на висо
чината югозападно отъ Дубрава. По пътя колоната срещна
отделни сръбски войници и групи, едни отъ които плени, а
други прогони; свръзка съ Средната колона немаше.
Конниятъ дивизионъ тръгна въ 6 часа по пътя на Средната
колона. На около два клм. северно отъ Качаникъ той се спре на
бивакъ източно отъ пътя за Стари Качаникъ. Следъ това
изпрати 3/6-и ескадронъ въ Конната дивизия, а отъ другия (2/6-и)
изпрати единъ подофицерски разездъ по железния пъть.
И тъй, 1/3-а бригада достигна обекта си — северния изходъ
на Качанишкия проходъ. Въ 13 часа командирътъ на бригадата
изпрати на командуващия армията следното донесение:
„КолонитЪ днесъ достигнаха линията Дубрава — Сопаница — Сто
гово— к. 1270, и се окопаватъ. Вчера води бой ЛЪвата колона съ единъ
батальонъ отъ 20-и полкъ, а днесъ — Средната колона съ два бата
льона отъ сжщия 3-и полкъ. Вчера и Дясната колона е водила бой
съ около два батальона отъ 16-м полкъ и остатки отъ 12-и полкъ и
пленила едно или две планински орждия и една картечница; по-точни
сведения нЪмамъ. Запов^дь № 21*) получихъ днесъ на разсъмване. Утре
започвамъ изпълнението й. За батареигЪ и ескадрона съмъ разпо-
редилъ още днесъ да се отправятъ за назначението си. Въ Качаникъ
има само две малки фурни, а брашно — никакъ.“
*) Гл. стр. стр. 364— 368.
Действията на Командирътъ на бригадата получи запо-

3/3-а б р и га д а . в*Ьдьта по армията № 21 на 13-и и въ 2230 часа
съ оперативна запов-Ьдь организира отбраната:
ЛЪвъ участъкъ — капитанъ Милковъ (3/46-а дружина, една пол
ска и една планинска батареи, полурота пионери и единъ полуеска-
дронъ) — да заеме, охранява и организира за опорна отбрана уча
стъка отъ РЪка до Мучи Баба, като приведе въ отбранително поло
жение указанигЪ отъ командира на бригадата пунктове и онЪзи
около РЪка.
СрЪденъ участъкъ — подполковникъ Дбаджиевъ — (2/46-а дру
жина, две роти отъ 32-и полкъ, една полска батарея, единъ взводъ
пионери и единъ взводъ конница) — да заеме, охранява и организира
за опорна отбрана участъка на линията Дупиле—Върбенъ—Билинци—
Добросинъ — Корминяне — Ново Село. Да се подобрятъ пжтищата
Дупиле — Мучи Баба, Добросинъ — Лучане и Билинци — Гаре.
ДЪсенъ участъкъ — капитанъ Филовъ (1/46-а дружина, единъ
взводъ пионери и единъ взводъ конница) — да заеме, охранява и
организира за опорна отбрана височинит4, които заграждатъ пжти-
щата отъ Стара Сърбия, а именно: височината южно отъ к. 1233, висо
чината южно отъ Ново Село и гЬзи около БЪли БрЪгъ и Миливойце.
Да се подобрятъ пжтищата къмъ долината на р. Търновска и къмъ
БрЪзница — Ново Село.
Началниците на участъците да поддържатъ свръзка помежду си
и съ съседите, както и контакта съ сърбите чрезъ разезди и патрули,
придружени отъ местно население.
Презъ нощьта срещу 14-и избягали албанци отъ Дунаве
презъ Сефери съобщиха за настъпление на сръбски части въ
тази посока. Въ същата посока бе изпратена албанската чета на
X. Миличъ. Освенъ това, командирътъ на бригадата предпола
гаше, че отъ Щаба на армията съ изпратени части, които да
разчистятъ билото Рамно — Кара Дагъ, но въ 2130 часа получи
съобщение, че билото на Кара Дагъ ще бъде разчистено съ
настъплението на 1-а бригада.
Изпратената отъ Левия участъкъ къмъ Река 12/46-а рота се
окопа по височините източно отъ селото и охранява пътя за
Куманово. Патрулите, съ група въоръжени албанци при Пашане
и Влащица, стигнаха на около 600 крачки отъ сръбските окопи,
отдето беха посрещнати съ пушеченъ и артилерийски огънь.
Те забелязаха движение на сръбски обози отъ Качаникъ за
Феризовичъ и лагеръ около Гиляне.
Воятъ при Добросинъ,, — Презъ нощьта срещу 14-и предъ

фронта на Средния участъкъ се водй пушечна и картечна стрелба.
Сърбите се опитаха да атакуватъ, но немаха успехъ. За усил
398 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II армия н а северна и ю жна груп и
ване Средния участъкъ командирътъ на бригадата насочи 1/46-а

и 2/46-а роти отъ Враня къмъ Лопарнице — Търновацъ и една
полурота пионери съ две планински орждия отъ Левия участъкъ
по пжтя Гаре — Дупиле — Върбенъ — Добросинъ. Формираната
3-а албанска рота въ Раинце бе придадена къмъ 2/46-а дружина
да разузнава.
Презъ деня пушечната стрелба между патрулите предъ
Средния участъкъ продължи. Поради разпръснатото положение
на частите, командирътъ на 2/46-а дружина изпрати една полу
рота, която съ отделни групи зае участъка предъ 6/1 б-а батарея.
Командирътъ на батареята привлече на позицията при Добро
синъ и 4-о орждие.
Началникътъ на Средния участъкъ узна отъ пленници, че
11-и полкъ съ две орждия се готв-кпъ да атакува. И наистина,
командирътъ на полка бе решилъ да настжпи къмъ Бояновци,
да отхвърли българите и да заеме изхода на Кончулския проходъ.
Къмъ пладне бе забелязано усилване на патрулната верига
предъ фронта на 6-а батарея; скоро се появиха и бойните вериги
на сърбите, и населението отъ Добросинъ започна да бега. Ба
тареята принуди орждията на сърбите да замълчатъ и обстреля
цялото техно разположение, но, въпреки това, гЬ продъл
жиха настжплението си съ стремление да обхванатъ фланговете.
Сърбите настжпиха едновременно и по левия брегъ на Биначка
Морава, като обстрелваха въ флангъ ротите отъ 32-и полкъ,
които съ мжка се задържаха на позициите си до 1530 часа.
Къмъ сжщото време сърбите настжпиха срещу незаетата
междина предъ батареята, доближиха се на пушеченъ изстрелъ,
като насочиха огъня си къмъ фланговете на пехотните части.
Едно орждие отстжпи, а останалите обстрелваха подстжпите къмъ
десния флангъ на 2-а дружина. Другите две орждия отстжпиха
заедно съ ротите отъ 32-и полкъ; прислужниците беха прину
дени да откриятъ огънь съ пушките си.
Ротите отъ 32-и полкъ отстжпиха по взводно до позициите
западно отъ Лучане.
2/46-а дружина задържа позициите си до 17 часа и на
мръкване отстжпи на позициите при Върбенъ, окопа се и взе
мерки да запази левия си флангъ откъмъ Подграде, дето къмъ
1530 часа се появи една сръбска колона около батальонъ, който
безнаказано настжпваше къмъ в. Дупиле.
Пионерната полурота съ двете планински орждия тръгна
въ 13 часй отъ Мучи Баба за Добросинъ. Водачите-албанци
забъркаха пжтя, и къмъ 1730 часа ротата се спр-Ь на бивакъ

близо до селото, безъ да влЪзе въ свръзка съ 2-а дружина.
Положението предъ фронта на 3/3-а бригада стана доста
затруднено. Отъ 1-а бригада нямаше сведения, и свръзка съ нея
не можеше да бжде открита; лЪвиятъ флангъ на разположението
на бригадата бЪше заплашенъ отъ малки сръбски части, срещу
които можеше да се противопостави ненадеждната албанска чета
на X. Миличъ. Участъкътъ на 3-а дружина бЪше много голЪмъ и
слабозаетъ. Предъ 2/4б-а^ 7/32-а и 8/32-а роти сьрбигЬ и м а х а ^
числено превъзходство, и по всичко изглеждаше, че се готвеха
да атакуватъ и прекжснатъ съобщението Враня — Куманово. Теле
графната станция въ Бояновци все още не можеше да се открие —
нямаше телеграфенъ и телефоненъ материалъ, а отъ това коман-
дуването се затрудняваше. Храненето на частигЪ и снабдяването
съ бойни припаси, поради широкото и пръснато разположение,
бЪше много затруднено.
Н а стж п л е н и е то въ д о л и - Разпореждания отъ командира

ната на р. М орава. на дивизията. — ЗаповЪдьта на ко-
(Картогр. прилож. №12).мандуващия армията № 21 бЪ полу
чена въ 0 45 часа. Командирътъ на ди
визията заключи, че тя съдържа само едно ново искане — да
подготви две укрепени позиции, което можеше да бжде изпъл
нено следъ завладяване Власина и Кукавица планини. За да
тласне Дясната и ЛЪвата колони напредъ, той заповяда:
1) 2/б-о артилер. отделение съ полурота пионери да усили Дяс
ната колона въ Несвърта;
2) 3/29-а дружина да тръгне веднага отъ Враня за полка си, по
маршрутъ Враня — шосето за Л%сковацъ презъ Мечковацъ до Градня
и оттамъ по коларския пжть за Дринова Глава; къмъ дружината да
се присъедини и 4/6-а батарея;
3) 2/3-а бригада съ настжплението си къмъ Калиманце — Кър-
жище да вземе мЪрки непрекжснато да бжде наблюдавана посоката
ЛЪсковацъ— Градня — Враня; ако смЪта насжплението рисковано,
бригадата да се укрепи на достигнатите м%ста;
4) командантътъ на Враня да вземе мЪрки за охрана на града
откъмъ Градня, защото, съ настжплението на 2/3-а бригада къмъ
североизтокъ, посоката Враня—Градня—Лесковацъ оставаше открита;
5) майоръ Рашковъ съ 3-и ескадронъ отъ дивизиона и 4/3-и еска-
дронъ да замине и се присъедини къмъ Конната дивизия.
Генералъ Рибаровъ донесе подробно на командуващия ар
мията какво е състоянието и какви сж нуждитЬ на частигЪ отъ
дивизията, за да може бързо и спешно да се завърши Морав

ската операция:
„Дивизията съ своя малъкъ съставъ се е ангажирала преди
моето идване на единъ извънредно широкъ фронтъ (отъ в. Китице
презъ Върбово и Несвърта до Просеникъ, на нашата граница).
Изпълнението на задачата — да се яви въ тилъ на Сурдулица и
овладее Власина планина — става отъ день на день по-трудно, и
едва ли е възможно по следните причини:
1) Средствата, съ които разполагамъ (три непълни полка и десеть
батареи), сж недостатъчни за изпълнението на една такава важна
задача — да ударя въ флангъ сръбската армия, което би донесло
пълно поражение на сърбите.
2) Въ продължение на 14 деня частите отъ Балканската дивизия
непрекжснато се движатъ (извървели сж около 200 клм.), и водятъ
бонове (почти ежедневно) при крайно неблагоприятни условия: пла
нинска местность, непрестанни дъждове, каль, неуреденъ подвозъ и
поради това — нередовно хранене (храни се предимно отъ местни сред
ства) и, най-сетне, несъсредоточеното водене на операциите, защото
й сж възложени много задачи едновременно на обширенъ фронтъ,
както е сега отъ Качаникъ до Сурдулица, и при това задачи важни и
трудни (атака къмъ Качаникъ, къмъ Гиляне, къмъ Сурдулица).
3) Вялото и бавно действие на колоната отъ 13-и пех. Рилски
полкъ (полковникъ Сантурджиевъ), която, въпреки моите непрекж-
снати подтиквания съ заповеди, съ офицери и др., не е мръднала отъ
местото си. Така, въпреки заповедьта ми № 13: да настжпи на 13-и въ
6 часа преди пладне енергично и решително на всека цена, той,
макаръ и да е получилъ заповедьта ми въ 945 часа пр. пл., издава
заповедь за настжпление въ 2 часа сл. пладне. Съ това задържа
напредването на Средната колона. 4-а дружина отъ 13-и Рилски полкъ,
която настжпва по долината на Морава (десния брегъ) на 12-и и 13-и,
въпреки моите най-енергични заповеди, за да бжде принудена да
настжпи, требваше да прибегна къмъ заплашвания, макаръ и усло
вията за настжпването й да беха най-благоприятни: три полски бата
реи беха прогонили противника предъ фронта й, и дружината немаше
никакви зйгуби. Дружината командуваше майоръ Начевъ. Дружината
не искаше да напустне окопите си, въ които намериха юргани и
завивки, оставени следъ настжплението й въ окопите.
4) 32-а пех. Загорски полкъ, съ който требваше да дамъ тла-
съкъ напредъ на колоните на полковникъ Бошнаковъ и Сантурджиевъ,
започна действията несъсредоченъ; вкарваше се въ боя по ротно. И
досега една и половина дружина отъ този полкъ съ една полска
батарея не сж пристигнали, защото беха ангажирани въ бой къмъ
Гиляне, и досега не сж сменени отъ 46-и пех. полкъ.
5) 29-и Ямболски полкъ води отъ петь деня решителни и оже
сточени бойове и има значителни загуби, некои 50°/о, а въ некои роти
съставътъ се е намалилъ отъ взводъ до 150 човека.
Наложително е да бждатъ изпратени допълняващи части за попъл
ване личния съставъ на полка.
ДЕЙСТВИЯТА НА 13-и ОКТОМВРИИ , 401
6) Враждебното мастно население, което прекжсва телеграфните

и телефонните съобщения, стреля изъ засада и по войниците, и по
началствуващигЬ лица, и по този начинъ и то съставя немалка пречка
за движенията и действията. Съ отнемането на двата ескадрона, азъ
се лишавамъ отъ възможностьта да го обезоржжавамъ и респекти-
рамъ. Отнета ми е дивизионната конница (3-и Балкански ескадронъ).
При тези условия необходимо е изпращането на етапни войски да
пазятъ реда въ тила и да поддържатъ мастното населението въ
покорность. Да отдЪлямъ войски отъ строевите части не мога.
7) Подвозътъ на бойни припаси още не е уреденъ, и почва да
се чувствува нужда отъ бойни припаси. Моля да ми се открие
разходенъ огнестреленъ складъ въ Враня. Изпратените кола отъ пар
ковите взводове на 9-и за попълване още не сж се върнали. Дали
е премЪстенъ Огнестрелниятъ разходенъ складъ отъ Гюешево по-
близо, досега не ми е съобщено отъ армията.
8) Всичките ми съобщителни средства сж изчерпани. Презъ всич
кото време Щабътъ на армията не само не ми е помагалъ въ устрой
ването на съобщенията, а, напротивъ, задЪржалъ е моите средства и
ми е прЪчилъ да се свързвамъ съ частите си отъ бойния редъ, съ
което извънредно се затруднява управлението на войските, особено
въ такъвъ обширенъ фронтъ, какъвто заематъ сега.
9) ПжтнигЬ ми участъци сж отнети, а гЬ ми сж крайно необхо
дими тукъ за поправяне мостовете и пжтищата въ тила. ПионернигЬ
части сж заети съ поправяне пжтищата за изкарване артилерията на
позиция въ тази планинска м*Ьстность.
10) Конскиятъ съставъ, изобщо, е отпадналъ, особено въ планин
ските батареи. Около 2 5 % отъ конете въ планинската и полската
артилерия е станалъ негоденъ. Моля да бжде попълненъ, защото
такъвъ на местни средства не може да бжде набавенъ — противни-
кътъ е отвличалъ всичко съ себе си. Въпреки тези трудности, отъ
три деня се водятъ решителни бойове; дивизията е привлекла къмъ
себе си неприятелски сили по-големи отъ нейните, и, следователно,
значително е облекчила положението на 1-а дивизия — 1 армия.
При тези условия, за да мога да изпълня задачата, която ми се
възлага съ заповедь № 21, необходимо е да бжда подкрепенъ най-
малко съ една бригада пехота.0
*
На донесението на командира на дивизията командуващиятъ

II армия отговори сжщия день:
„1) Вие сте изпратени, като обедините командуването, да попра
вите положението, между другото и да съберете частите, които били
разхвърлени. Полковете Ви требва да бждатъ пълни; отъ техъ части
нема взети. Проверете и, ако има незаконенъ и неоснователенъ раз-
ходъ, вземете мерки.
2) Какво и при какви условия е вършила Балканската дивизия,
знамъ — излишно е да ми отбелязвате сега. Подвозътъ на храни и
храненето на частите Ви, ако не е уредено, никой не Ви е виновенъ,
освенъ Вашиятъ интендантъ, за разпоредителностьта на когото Вие
имате доказателства — взехте ли мерки да го накарате да работи съ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., томъ 111. 26
полза или да го отстраните, ако не може да се справя? Оплакванията

еж излишни.
Вие имате средствата и на края, и на Враня; при умело изпол
зуване, ще се обезпечите съ храни. Вие командувате само войските
северно огь Враня (13-и, 29-и и 32-и пех. полкове), но не и частите отъ
дивизията Ви до Качаникъ, които сж менъ непосредствено подчинени,
съгласно оперативната заповедь № 19 отъ 10 т. м.
3) Наместо оплаквания отъ полковникъ Сантурджиевъ, желалъ
бихъ да видя какво сте направили за неизпълнение заповедь на бой
ното поле — донесете ми.
4) Яко сте привлекли по-значителни неприятелски сили, толкова
по-добре сте изпълнили задачата си. Да настжпвате или да се отбра
нявате въ дадено време, зависи отъ обстановката. Яко не можете да
се движите напредъ, изберете позиция, укрепете се, задръжте по-
значителни неприятелски сили и търсете пакъ благоприятенъ случай
да настжпите.
5) За попълване загубите Вие сами се разпореждайте, като изви
кате хора отъ допълняващитЪ части. Това и командиригЬ на полковете
биха могли да направятъ. По този случай Ви обръщамъ вниманието,
че въ тила на дивизията Ви още отъ първия день на войната и до
днешния день виждамъ войници и подофицери ранени въ китките на
ржцете, ясно — самонаранени, на групи се срещатъ даже, а Вие
още не сте взели мерки нито за наказанието имъ, нито противъ тех
ните близки непосредствени началници (отдельоненъ, взводенъ и др.),
които не требва да изпускатъ подчинените си отъ очи.
6) Не сте взели мерки и противъ враждебното население. Яко
накажете примерно едно село, отъ което или около което се конста
тира враждебность, ще се осуетятъ намеренията на другите. Заложници
могатъ сжщо да се взематъ. Яко съ конницата ще се предупреждаватъ
такива актове, то и конни полкове, като полиция, ще сж недостатчъни.
7) Сами потърсете кжде какви огнестрелни складове има, ако
съобщения немате.
8) Тиловото управление поправя пжтищата на обширенъ районъ
и тамъ, дето е най-нуждно. Безъ пжтища ще закъсняватъ подвозите
и на храни, и на бойни припаси. Средствата всички сж на работа —
и пакъ не може да се помогне. Защо сж нуждни оплаквания?
9) Средствата на дивизията за съобщения не се използуватъ
умело. Въ тила Ви има сръбски телефонни и телеграфни жици неиз
ползувани — съ малки повреди, а Вие поставяте Вашите средства,
които, знае се, не сж големи. Упжтете дивизионния си инженеръ
умело да работи.
10) Досега не сте дали поне десетина конника на прокурора отъ
полицейския ескадронъ, за да лови самонаранени и безвесть пропад
нали. Въ боя бехъ за поведа лъ съ задните поддържки да се образува
много редка верига. Достатъчно е отначало да се взематъ мерки и,
съгласно закона, да се наложи наказание, за да се предупредятъ
заразите.
11) На повече сили не разчитайте."
Този отговоръ не разрешаваше всички повдигнати въ доне

сението въпроси. Въ отговора ком]андуващиятъ армията отправи
на командира на дивизията натяквания и упреци, че не е взелъ
мерки да намали широкия фронтъ на дивизията, да подобри
подвоза на храни и да попълни загубите, като извика хора отъ
допълняващигЬ части; че не е използувалъ съществуващите въ
тила сръбски телефонни и телеграфни съобщителни средства и
други подобни нужди, които командирътъ на дивизията молеше
да бъдатъ уредени отъ Щаба на армията.
Това създаде у командира на дивизията убеждение, че
Щ абъгъ на армията не е въ състояние да помогне, и дивизията
требва да разчита въ всичко на собствените си сили и средства.
Настъплението на Дясната колона. — Боятъ на в. Кръ

стата Буква. — Въ 6 45 часа полкови и къ Сантурджиевъ получи
донесение отъ 3/13-а дружина, че презъ нощьта е заелъ в. Бо-
ровикъ. Той знаеше също, че 1/13-а и 2/13-а роти не съ още
заели върховете Кръстата Буква и Курина Чука, и че 32-и полкъ
е на една линия съ 3/13-а дружина. Затова той запов-Ьда на
3/13-а дружина да се укрепи на в. Боровикъ, докато пристигнатъ
полските батареи.
Началникътъ на Дясната бригадна колона въ 4 40 часа
изпрати донесение, че сърбите — около единъ батальонъ съ
едно-две оръдия — заематъ позиция предъ входа на теснината
Курина Чука, че 1/13-а дружина се намира на около 1000 крачки
отъ гюсъ; че 2/13-а дружина, която настъпва откъмъ границата,
не се е показала още, и че атаката безъ артилерия е невъзможна.
На разсъмване 1/13-а дружина съ картечниците се събра
на хребета Попове Кошаре. Къмъ 7 30 часй 2/13-а дружина
започна огневи бой съ сърбите на Кърстата Буква — Курина
Чука. Въ 1630 часа дружината продължи настъплението и,
следъ силенъ пушеченъ и артилерийски огънь, въ 18 часй
завладе в. Кръстата Буква. Загуби: 5 убити, 29 ранени и 1 из-
чезналъ войника, и изстреля 34,700 патрони.
1/13-а дружина удължи фланга си и влезе въ свръзка съ
2/13-а дружина. Загуби — б войника ранени.
Къмъ 1030 часа полковникъ Сантурджиевъ получи съобще
ние, че му изпращатъ две полски батареи (2/6-о артилер. отде
ление). Той съобщи на подполковникъ Кировъ, че батареите ще
заематъ позиция на гребена между Боровикъ и Несвърта, и че,
26*
щомъ тЬ откриятъ огънь, частитЬ да започнатъ настъплението.

Обаче, батареитЬ пристигнаха чакъ къмъ 1810 часа, и настъпле
нието бЬ отложено за следния день (15-и октомврий).
Настъплението на Средната колона. — 1/6-о артилер.

отделение (3-а и 8-а батареи) отъ позиция югозападно отъ
Върбово откри огънь по сръбскитЬ позиции по дЬсния брЬгъ
на р. Елашничка — хребетигЬ Мъртвица и Лазарова Шума —
и накара артилерията на сърбитЬ да замълчи. До това време
полковникъ Иосифовъ б-Ь изпратилъ заповЬди до командиритЪ
на 4/32-а и 4/13-а дружини да продължатъ настъплението въ
даденитЬ имъ посоки, докато достигнатъ линията Сурдулица —
Апакинце, като поддЪржатъ свръзка съ съседнитЬ части.
4/32-а дружина настъпи къмъ 6 30 часа подъ огъня на една
сръбска батарея, на позиция на в. Кукавица, и къмъ 13 часа
зае гребена южно отъ с. Елашница. Планинската батарея за-
къснЬ, и не можа да поддържи настъплението. Дружината се
спрЬ на позиция, докато бъде очистенъ лЬвия брЬгъ на Морава.
Въ 1630 часа пристигналата планинска батарея откри огънь по
сръбската артилерия на дЬсния брЬгъ на р. Елашничка и на
в. Кукавица и до 20 часа ги принуди да замлъкнатъ. СърбитЬ
отстъпиха къмъ Стайковце.
4/13-а дружина настъпи отъ позицията си северно отъ Вър
бово и къмъ 1210 часа достигна и зае хребета югозападно отъ
р. Елашничка. При настъплението дружината бЬ обстреляна съ
артилерийски и пехотенъ огънь отъ фронта и отъ фланга.
СърбитЬ заемаха позиция на височината югозападно отъ
р. Елашница; позицията имъ бЬ укрепена съ два реда окопи.
По-нататъшното настъпление командирътъ на дружината
сметна за невъзможно, безъ по-усилена артилерийска поддържка
и безъ съдействието на 32-и полкъ, влЬво.
По заповЬдь на командира на 32-и полкъ, дружината се
спрЬ на достигнатата позиция и се окопа. На тази позиция
дружината 6Ь изложена на кръстосанъ артилерийски огънь, отъ
който загуби 1 убитъ и 20 ранени войника. Въ донесението си
до командира на полка майоръ Начевъ молй дружината му да
бъде смЬнена, за да си почине. На тази молба командирътъ на
полка отговори строго: „За смЬна и дума не може да става,
понеже не разполагамъ съ никакви войски, които да Ви смЬ-
нятъ — всички съ на бойната линия“ .
ДЕЙСТВИЯТЛ НА 13-и окто м врий 405
1-а, 2-а и 5-а роти и картечната полурота отъ 32-и полкъ

успеха да се затвърдятъ на северните склонове на к. 442 и на
хребета Габровацъ. Тази сборна 2/32-а дружина до пладне бе
обстреляна отъ фронта отъ сръбски батареи западно отъ мана
стира Преображение, но тя бе добре окопана, и не страдаше
отъ сръбския опьнь.
Сръбската батарея — две орждия, разположена на височи
ните южно отъ р. Лепеничка, нанасяше големи загуби на
4 /13-а дружина. Разположението на тази сръбска батарея и
нейниятъ огънь добре се наблюдаваха отъ позицията на 2/32-а
рота. Следъ като командирътъ на ротата донесе за това, 1/6-о
артилер. отделение откри огънь къмъ 1530 часа отъ позицията
си при в. Кочекъ и накара сръбските орждия да замлъкнатъ.
Изпратените 3/32-а и 10/32-а роти да очистятъ височините
по левия брегъ на Морава до пладне останаха на височините
при Стубалъ, търсейки свръзка помежду си и съ 29-и полкъ.
Въ 9 45 часа старшията ротенъ командиръ (на 10/32-а рота)
капитанъ Поповъ изпрати донесение до командира на 3-а диви
зия, че 3-а рота, съ която влезалъ въ свръзка, не се е свър
зала съ 29-и полкъ; заповедалъ й да изпрати единъ взводъ
да стори това. Това донесение бе получено въ Щ аба на диви
зията въ I I 30 часа. До това време, по донесение отъ командира
на 32-и полкъ, командирътъ на дивизията узна, че една сръбска
колона съ артилерия се е появила западно отъ манастира Прео-
брежение; батареята заела открита позиция между Бачевище и
манастира и къмъ 11 часа започнала да бие съ фланговъ огънь
частите отъ Средната колона по десния брегъ на Морава.
Командирътъ на дивизията въ 1512 часа изпрати до командира
на 10/32-а рота заповедь да обедини командуването на двете
роти и да настжпи къмъ манастира Преобрежение, за да про
гони сръбските части, които прикриватъ батареята. Но въ това
време пристигна на позицията командирътъ на 3/29-а дружина,
майоръ Анастасовъ, съ две роти, две картечници, едно с. с.
планинско орждие и 4/6-а батарея.
Майоръ Анастасовъ тръгна отъ Бояновци на 13-и въ 14 часа,
въ 18 часа стигна въ Враня, дето получи заповедьта заедно
съ 4/б-а полска батарея да продължи движението си къмъ
29-и полкъ.
4/б-а батарея пристигна въ Враня къмъ 6 часа. Веднага
следъ това майоръ Анастасовъ тръгна съ частите си отъ Враня
по шосето по левия брегъ на Морава къмъ Грамада, съ
намерение оттамъ да завие на западъ, по коларския пжть къмъ

Дринова Глава, защото ималъ сведения, че пжтьтъ презъ Градня
не билъ гбденъ за движение съ кола и полска артилерия.
Къмъ 1330 часа майоръ Анастасовъ наближи Стубалъ, узна
обстановката отъ командира на 1/6-и ескадронъ, остави полската
батарея въ очаквателно положение южно отъ Стубалъ, насочи
ротите югозападно отъ селото, а самъ отиде при командирите
на 3/32-а и 10/32-а роти, които се готвеха да атакуватъ къмъ
манастира Преображение. Майоръ Анастасовъ изкара планин
ското орждие и картечниците на позиция, за да поддЪржатъ
атаката на ротите отъ 32-и полкъ, а своите роти насочи въ
поддържка. Сърбите заемаха позиция на к. 656, по левия брегъ
на р. Стубалска, и отговориха на огъня на българите.
Въ 17 часа 3/32-а и 10/32-а роти, подъ силния пушеченъ
огънь на сърбите, настжпиха и въ 1730 часа започнаха да се
спускатъ по стръмния брегъ на р. Стубалска. На около 600— 800
крачки отъ позицията на сърбите ротите се спреха, защото не
беха поддържани отъ ротите на майоръ Анастасовъ, и тамъ ги
завари нощьта.
Въ 1830 часа капитанъ Поповъ донесе на майоръ Анаста
совъ, че поради големата стръмнина ротата му се разпръснала,
а немалъ свръзка и съ 3/32-а рота.
Въ сжщото време отъ подофицерски патрули, изпратени
по шосето Враня — Лесковацъ и по източните склонове на
к. 519, майоръ Анастасовъ получи донесение, че къмъ мана
стира Преобрежение сж забелязани сръбски сгжстени части, на
които силите не могли да бждатъ определени, но предполагали
да сж единъ батальонъ. Той сметна стоенето на ротите отъ
бойната часть въ дола безцелно, затова имъ за поведа да се
върнатъ незабелязано на старите си позиции. Късно презъ
нощьта 3/32-а и 10/32-а роти се оттеглиха на височините по
десния брегъ на р. Стубалска, дето се окопаха. 9/29-а и 11/29-а
роти и планинското орждие останаха въ поддържка; 4/6-а полска
батарея нощува въ Прибой.
10/32-а рота загуби: трима ранени и единъ изчезналъ вой
ника. 3/32-а рота имаше неколко войника контузени отъ падане
изъ урвите.
Вечерьта майоръ Анастасовъ донесе на командира на диви
зията за положението на частите и събраните сведения за
сърбите.
ДЕЙСТВИЯТА НА 13~и ОКТОМВРИй 407
Въ донесението си до командира на дивизията полковникъ

Йосифовъ изтъкна, че сърбигЬ срещу колоната му заематъ
в. Кукулица и цкпия дЪсенъ брЪгъ на р. Елашничка; пози
цията имъ е силно укрепена, поради което напредването безъ
артилерийска поддържка ще бъде съпроводено съ жертви.
Въ отговоръ на това донесение, въ 1945 часа той получи
отъ командира на дивизията заповЪдь:
„Затвърдете се на заетата позиция. Пазете свръзка съ Дясната
колона (на полковникъ Сантурджиевъ). Разпоредилъ съмъ, и доча
кайте изкарването на полската артилерия задъ Васъ. Подпомогнати
отъ артилерията, ще предприемете атака на укрепената позиция
по десния бр-Ьгъ на р. Елашничка, следъ което ще настжпите по-
нататъкъ и заемете обекта, даденъ Ви съ заповЪдь.“
Положението на Л&вата колона. — Лавата колона остана

на местото си, на линията Гранъ — Дринова Глава— Китице
(к. 525). По ц-кпия фронтъ имаше само престрелка.
Въ отговоръ на донесението на началника на колоната
отъ 13-и, че безъ почивка, безъ да бъдатъ попълнени загубитк
(бригадата имаше шестима ротни командири и около десеть
взводни командири излкзли отъ строя), и преди да пристигнатъ
исканитЪ подкрепления, смкга настъплението за рисковано,
командирътъ на дивизията разреши колоната да остане на
позициитк които заема, докато пристигнатъ подкрепления. Отъ
пленници узнаха, че срещу бригадата действуватъ три батальона
отъ 1-и Врански полкъ и по единъ отъ 3-и и 16-и полкове —
всичко петь батальона.
И тъй, частитЪ отъ 3-а дивизия достигнаха: 1) Дясната
колона — линията в. Просеникъ — в. Боровикъ;
2) Средната колона — лЪвия брЪгъ на р. Елашничка, отъ
Домино Гумно до вливането на р. Елашничка въ Морава;
3) частитЪ подъ командата на майоръ Янастасовъ (четири
роти, едно планинско и четири полски оръдия) — западно отъ
Стубалъ;
4) Лавата колона — линията Гранъ — Дринова Глава —
Китице;
5) разездъ — подпоручикъ Рангеловъ — въ Власе, западно
отъ Градня.
Дейность на дивизионното командуване. — Щ абътъ на
3-а дивизия до пладне остана на бивакъ при Превалацъ. Тъй
като до това време не 6Ъ получено никакво донесение отъ
колоната на полковникъ Сантурджиевъ, командирътъ на диви

зията изпрати старшия адютантъ да узнае какво е положението
тамъ. Той стигна въ 16 часа, а се върна късно вечерьта, и
докладва, че презъ цклия день колоната чакала артилерията,
защото съ слабия си пушеченъ огънь не добила никакви
резултати. Артилерийското отделение стигнало въ 17 часа,
следъ големи усилия; имало четири коня умрели отъ пресил
ване. Причинитк, задето не е настъпила тази колона, били,
споредъ обясненията на полковникъ Сантурджиевъ, труднопро
ходимата планинска мкстность, страхътъ му да се отдалечи отъ
базата си Крива Фея — в. Мосулъ и липсата на артилерия.
Въ 1330 часа Щ абътъ на дивизията излкзе на височината
южно отъ Богошевце. Отъ наблюдателния пунктъ се виждаше
добре положението на частитк отъ дивизията и разположението
на сърбитк по лквия бркгъ на Морава. Виждаше се какъ
сръбската артилерия западно отъ манастира Преобрежение,
отначало внесе известно безпокойство въ частигЬ, но скоро тя
бк неутрализирана отъ 1/6-о артилер. отдкпение.
На наблюдателния пунктъ командирътъ на дивизията получи
донесенията на началницитк на Лквата и Сркдната колони,
разбра защо частитк не могатъ да напреднатъ и заповкда:
Лквата колона да се закрепи на позицията, която заема, до-
като пристигнатъ подкрепления, а Сркдната — да чака артиле
рията да излкзе на по-близка позиция и следъ това да настъпи.
Отъ офицерския разездъ на лквия флангъ на дивизията
б к получено донесение, че на 13-и стигналъ до Власе, и не
срещналъ сърби, обаче височината задъ селото намкрилъ
заета съ около една рота, която открила огънь и убила единъ
конникъ отъ разезда.
Поради липса на материали за телефонна и телеграфна
свръзка съ Дксната и Лквата колони и мъчното премкстване
мрежата при настъплението, командирътъ на дивизията запо
вкда на командира на 3-а пионерна дружина да устрои хелио
графна свръзка между тритк колони и Щаба на дивизията.
Къмъ 18 часа Щ абътъ на дивизията се разположи на бивакъ
въ Мирочка Долина, дето късно вечерьта бк п.олученъ бюлетинътъ
по Действуващата армия за действията на 14-и. Българскитк
войски по долината на Тимокъ и подъ Пиротъ, следъ чети
ридневни упорити бойове, разбили сръбската армия по ц-кпия
фронтъ; тази последната отстъпила, и българитк завладкли:
Неготинъ, Бърза Паланка, Зайчарь, Княжевацъ и Иново.

дуващия армията следното донесение за положението на частигЬ
къмъ 17 часй:
„1) Колоната на полковникъ Бошнаковъ остава на сжщигЬ пози
ции, на които бЪше и вчера. Въ вчерашния бой сж излезли отъ строя
шестима ротни командири и десеть младши офицера. За останалите
загуби ще донеса допълнително, когато получа сведения за гЬхъ.
Отъ разпита на пленници се установило, че противъ 29-и Ямбол
ски полкъ сж действували на 13-и три батальона отъ сръбския
1-и полкъ и два батальона отъ 3-и и 16-и полкове. 4-и батальонъ отъ
1-и полкъ е пристигналъ отъ в. Чемерникъ (Власина планина) и въ
вчерашния бой е взелъ за пръвъ пжть участие противъ 29-и полкъ.
Изобщо, положението на полка не е твърде добро, но нЪмамъ сили
да го подкрепя.
2) Ср4дната колона на полковникъ Иосифовъ заема височините
по южния брегъ на р. Елашничка, отъ Домино Гумно до вливането
на р. Елашничка въ Морава. Две роти отъ сжщата колона стигнаха
до р. Стубалска по левия брегъ на Морава.
3) Колоната на полковникъ Сантурджиевъ (Десната) вчера приве-
черь отблъснала противника и заела в. Боровикъ (к. 1253). Против-
никътъ за&ма укрепена позиция по десния брегъ на р. Елашничка,
в. Кукулица (к. 778) — Върло Стране — Курина Чука. ^
За утрешно число заповедахъ на полковникъ Иосифовъ да се
задържи и укрепи на заетата позиция по левия брегъ на р. Елаш
ничка, докато артилерията заеме близки позиции за подготвяне ата
ката, следъ което да мине въ атака. Отъ полковникъ Сантурджиевъ
сведения за днешния бой не съмъ получилъ до този часъ. Изпратенъ
е майоръ Капитановъ да изучи положението му и да донесе, следъ
което ще му дамъ задача за утрешно число.“
СърбитЯ въ долината на Морава. — ЮжноморавскигЬ

войски, подчинени на II армия, б*Ьха разположени по следния
начинъ:
1) Власинскиятъ отрядъ: ДЪсенъ участъкъ (17-и полкъ I при-
зивъ, една с. с. полска батарея, една с. с. планинска батарея) —
на фронта Стрешаръ — р. Соколовска; ЛЪвъ участъкъ (четири
доброволчески батальона, единъ батальонъ, една с. с. батарея и
две не с. с. орждия)— на линията Гацина Поляна— Мали Върхъ—
Грамада — Клинчарница — Преслопъ.
2) Врански отрядъ: ЛЪвъ участъкъ (4-и кадрови полкъ,
1-и полкъ III призивъ — два батальона, 4/10-и батальонъ I при-
зивъ, четири роти доброволци III призивъ, единъ батальонъ
последна отбрана, шесть с. с. полски и две планински орждия) —
отъ Масуричка рЪка до Морава, на десния брЪгъ на р. Елаш
ничка; ДЬсенъ участъкъ (1-и полкъ*III призивъ — три батальона
410 РАЗДЪЛЯНЕТО НА II НРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПИ
1/16-и батальонъ I призивъ, 1/3-и батальонъ I призивъ, 4-и ко-

ненъ полкъ и четири с. с. полски орждия) — отъ Морава до
ВЪтерница, на линията Капицикъ — ЦЪръ — Ясенъ — Трапе
зица— Калинъ Дея— Кучавица— Дринова Чука— Китице (к. 958)—
Липова Глава — Пресвета — Китице (к. 855).
За отбраняване моста на Морава при с. Лепеница — единъ
ескадронъ, една рота и една картечница.
Сръбското командуване имаше сведения, че срещу фронта на
ЮжноморавскигЪ войски действува българската 7-а дивизия —
четири полка, усилени следъ 13-и съ пехота и артилерия; то
смиташе заплашенъ Десния участъкъ на Вранския отрядъ.
Командуващиятъ II армия заповяда: войските на левия
брЪгъ на Морава да отбраняватъ позицията опорно; особено
посоката Голямо Село — ЛЪсковацъ да бжде отбранявана до
крайно пожертвуване. Войските на десния брЪгъ на Морава да
отбраняватъ позициите постепенно, докато се прехвърлятъ на
левия брЪгъ, дето да преминатъ сжщо къмъ опорна отбрана.
Да се поддържа свръзка влЪво, съ Свогенския отрядъ, и вд-ксно,
съ войските, които заематъ Кончулския проходъ.
Щ абътъ на Сръбското главно командуване възнамеряваше
да прехвърли цялата II армия на левия бр^гъ, вероятно да
осигури съобщенията къмъ югъ презъ Прищина. Началникътъ На
Южноморавските войски на първо време разпореди 4-и коненъ
полкъ да разузнае всички посоки, които водятъ къмъ долината
на Ветерница, за да може по този начинъ да влезе въ свръзка
съ Кончулския отрядъ, а на началника на Власинския отрядъ
заповеда да се свърже съ Свогенския отрядъ при Баванска Глава.
Дейности на Щаба на II армия. — Командуващиятъ ар

мията замина заедно съ Престолонаследника, Н. В. князъ Борисъ
Търновски, отъ Куманово къмъ участъка на 3-а дивизия. По
пжтя срещна ординареца, носещъ донесението отъ генералъ
Рибаровъ, че, за да постигне задачата, требва да бжде подкре-
пенъ, на което отговори отъ Превалацъ. Следъ това Щ абътъ
излезе на Чаголски Ридъ. Отъ редкия артилерийски огънь
командуващиятъ армията остана съ впечатлението, че срещу
дивизията сърбите нематъ големи сили, и че донесенията на
генералъ Рибаровъ за превъзходството на сръбските сили под-
лежатъ на проверка.
Следъ като се завърна въ Куманово, командуващиятъ армията
получи отъ Щ . Д. А. следната телеграма:
ДЕЙСТВИЯТП НП 13-и о кто м врий 411
с
„За единство въ действията занапредъ Отрядътъ на полковникъ

Стойковъ, който действува около Букова Глава, се подчинява на гене-
ралъ Рибаровъ. Разпоредете генералъ Рибаровъ да вл%зе въ свръзка
съ полковникъ Стойковъ. Командирътъ на 1-а Софийска дивизия е
предупреденъ за това.“
За изпълнение горната телеграма началникътъ на Щаба на
армията изпрати въ 1220 часа сжщия день на генералъ Риба
ровъ следната заповЪдь:
„Разпоредено е частигЪ на полковникъ Стойковъ — 1-а конна
бригада и Пернишкиятъ полкъ, артилерия неизвестно, —да вл^зе въ
Ваше разпореждане. Потърсете свръзка и дайте му запов-Ьдь; той
действува около Букова Глава (Стрешаръ). Щомъ конницата на пол
ковникъ Стойковъ фактически вл^зе въ Ваше разпореждане, изпратете
единъ и половина ескадрона въ Конната дивизия — Велесъ. ОбщигЪ
интереси изискватъ усилването на Конната дивизия, затова побързайте
да изпратите ескадронъ и половина.“
Дивизията продължи движението си съ-

Н а стж п л е н и е то на
гласно заповЪдьта отъ 13-и. Времето малко
7-а д и в и з и я .
се пооправи — дъждътъ престана, но пжти-
щата б-Ьха много разкаляни, и затрудняваха движението. При-
дошлитЪ води на Вардара излязоха отъ коритото си и заляха
цялото пространство, по което минава шосето Скопие — Велесъ.
Дясната колона преодолЪ всички препятствия, и къмъ
16 часа се спрЪ на бивакъ при Катланово, защото мостътъ на
р. Пчиня още не 6Ъ поправенъ, а придошлата рЪка не можеше
да бжде мината въ бродъ.
Средната колона продължи пжтя си Гор. Койнаре — Катла
ново— Велесъ. При Гор. Койнаре получи заповЪдь отъ коман
дира на дивизията, наместо къмъ Велесъ, да се насочи къмъ
Клисели — Щ ипъ. Колоната тръгна отъ Гор. Койнаре по пжтя
за Клисели, дето стигна къмъ 18 часа и нощува по квартири.
Лавата колона тръгна въ 4 часа за Клисели. Следъ голяма
почивка около два часа, въ 15 часа тя стигна въ Клисели, дето
се разположи да нощува на квартиробивакъ.
Артилерийската колона тръгна отъ Скопие въ 8 часа и до
Катланово пжтува извънредно трудно. Отъ железния пжть до
Катланово шосето бЪше повредено и залЪно отъ Вардара. Осо
бено препятствие представяше водата около Урумлери: залЪното
пространство, широко около 200 метра, съ дълбочина на водата
единъ-два метра, 6Ъ преминато много бавно и трудно. Пжтьтъ
жалонираха съ вжже, държано отъ съблечени войници, а орж-
дията прекарваха съ четири-петь впрЯга. До мръкване всички

препятствия бЯха преодолени, и къмъ 21 часа полкътъ се спрЯ
да нощува на бивакъ на около три клм. западно отъ Катланово.
3/26-а дружина и 1/17-о артилер. отделение минаха по-леко
залЯното мЯсто и вечерьта стигнаха въ Катланово, дето нощу
ваха. 2/7-о артилер. отдЯление се върна още отъ Маджарликъ,
за да мине по по-добъръ пжть източно отъ шосето, но замръкна
и нощува въ Белимъ Бегъ.
Командирътъ на 7-а пионерна дружина пристигна заедно
съ Щаба на дивизията въ Катланово и разпореди да започне
работата по постройката на мостъ презъ р. Пчиня. На коман
дира на 3-а рота 6Я заповядано по телефона отъ Куманово да
започне усилено да поправя моста, която едва успЯ да раз
чисти остатъцитЯ отъ изгорения мостъ, да открие отъ пръстьта
устоитЯ и да събере дървенъ материалъ, необходимъ за построй
ката на моста.
Дивизионниятъ ескадронъ, следъ като отдЯли по едно отдЯ-
ление (десеть конника) за всЯка колона и изпрати по единъ
самостоятеленъ разездъ къмъ Велесъ и Щ ипъ за свръзка, стигна
въ Катланово.
Полковникъ Бурмовъ възнамЯряваше този день да премине
съ частитЯ при Велесъ мостоветЯ, като предполагаше, че обход
ната колона ще наближи сжщо града. Той заповЯда артиле
рията да подготви даннитЯ си за стрелба по разположението на
сърбитЯ на дЯсния брЯгъ, и, когато обходната колона се появи,
да поддържатъ настъплението й.
Къмъ 7 часа, когато се вдигна мъглата, сърбитЯ откриха
пушеченъ огънь отъ скривалищата си, отъ зимницитЯ и отъ
покривитЯ на кжщитЯ срещу заетата отъ българитЯ източна
часть на града, по улицитЯ, двороветЯ, изключително по нена
вистното тЯмъ население. ТЯ прибЯгваха и до хитрости, като се
преобличаха въ женски дрехи и се опитваха да се приближатъ
до брЯга на рЯката, за да разузнаватъ и стрелятъ отблизо.
СмЯлостьта на тЯзи „ж ени“ , обаче, възбуди съмнение, и сърбитЯ
заплатиха скжпо за хитрината си.
Къмъ 10 часа доброволци отъ 2/53-а дружина се опитаха
да минатъ по мостоветЯ; отначало стжпиха върху голЯмия мостъ
отдЯлни войници, а по-после — и по нЯколко наведнъжъ, но,
посрещнати съ картеченъ огънь, първитЯ редове бЯха покосени.
Къмъ 20 часа войници отъ 5-а рота нарочно вдигнаха шумъ
съ дъски и тенекии срещу малкия мостъ, за да разузнаятъ раз
ДЕЙСТВИЯТА НА 13-и ОКТОМВРИЙ ▼ 413
положението на сърбите срещу този мостъ. Сърбите, като по

мислиха, че българите минаватъ по моста, откриха силенъ
огънь, като осветяваха моста съ ракети и хвърляха ржчни бомби.
Сърбите, изобщо, беха добре организирали отбраната на
мостовете. Железниятъ пжть минаваше по брега, заетъ отъ
сърбите; срещу мостовете той бе приспособенъ за отбрана.
Здравите кжщи, разположени на стжпала по отношение брега,
беха заети съ по неколко реда стрелци; много прозорци и
много бойници, направени въ стените, беха сжщо заети. Кар
течници имаше изъ кж щ ите и на градския часовникъ. Мосто
вете беха подъ силенъ надлъженъ и кръстосанъ огънь.
При такива условия минаването презъ мостовете ставаше
невъзможно. То не можеше да бжде подготвено и съ артиле
рийски огънь, защото требваше да бжде разрушенъ градътъ,
което не беше желателно. Артилерията презъ деня обстреля
съ редъкъ огънь разположението на сърбите по височините*,
откри огънь и по града, но бе спрена, защото требваше да се
щадятъ имотите на българското население. Единствената въз
можности за завладяване града бе да бжде дочакана *обходната
колона, и, съ комбинирани действия отъ двата брега,“да бждатъ
заставени сърбите да отстжпятъ отъ десния брегъ. Обходната
колона, обаче, презъ този день не можа много да напредне.
Презъ нощьта срещу 14-и октомврий вале дъждъ, а сутриньта
бе паднала гжста, непрогледна мъгла. Поради мъглата обходната
колона тръгна отъ Добрина чакъ къмъ 10 часа. Въ походенъ редъ
(челна стража 3-а рота) колоната продължи пжтя си къмъ Хър-
левци, като прогонваше срещнатите по пжтя си сръбски слаби
части. Когато 3-а рота излезе на височините северозападно отъ
Хърлевци, бе срещната отъ сърбите на в. 650 съ пушеченъ огънь,
а по-после — и съ артилерийски. Ротата се развърна въ боенъ
редъ, и настжпи. Оценяваха сърбите на около единъ батальонъ
съ едно планинско орждие. Забелязани беха и вериги около
Хотишино и Баница. Предали се сръбски войници, македонски
българи, съобщиха, че въ Велесъ били 13-и и 20-и полкове, а
пленникъ-сърбинъ съобщи, че пристигналъ и 14-и полкъ.
Всжщность, следъ като охраняващите железо-пжтния мостъ
южно отъ Ново Село сръбски слаби отделения отстжпиха
подъ натиска на българите, и не можаха да се спратъ даже на
к. 965, началникътъ на Битолската дивизионна область изпрати
отъ Велесъ два батальона съ две картечници и едно скоро-
стрелно орждие, съ заповедь да заематъ обратно к. 965. Изпра
щането на гкзи части не бЪ забелязано отъ частигЬ, които зае

маха източната часть на града.
На пушечния и артилерийския огънь на сърбигЬ отъ к. 650
отговори въ 1530 часа планинската полубатарея, която придру
жаваше обходната колона. Следъ това се развърнаха и главнигЬ
сили на колоната, като насочиха една рота и единъ взводъ въ
обходъ вдясно. СърбигЬ напустнаха позициите си и отстжпиха.
Дружината зае в. 650, спрЪ се и се окопа.
При този бой дружината даде жертви: убити — четирма
и ранени — петима войника.
Въ 1830 часа командирътъ на дружината изпрати донесение
на бригадния командиръ за действията на колоната на 13-и и
14-и, но донесението 6Ъ получено въ Щаба на бригадата на 15-и.
Командирътъ на бригадата възлагаше надежда изключи
телно на обхода. Закъснението започна да предизвиква безпо
койство — да не би колоната да е срещнала голЪми про
тивникови сили, които да й сж попречили да напредне. За да
узнае за участьта на колоната, той помоли командира на Кон
ната дивизия да му изпрати два ескадрона, които да съдейству-
ватъ на обходната колона при изпълнение възложената й задача,
както и да поддЪржатъ свръзка между Щаба на бригадата и
колоната. Командирътъ на 5-и коненъ полкъ, полковникъ Таба-
ковъ, съ два ескадрона отъ полка въ 15 часа замина по сле-
дитЪ на дружината.
Като знаеше, че другигЪ часги отъ 7-а дивизия сж насо
чени къмъ Велесъ и Щ ипъ, и, като предполагаше, че гЬ сж
стигнали мостовете южно отъ Ново Село, полковникъ Бурмовъ
донесе въ Щаба на дивизията, помоли и командира на 2/7-а
бригада по телефона да изпрати една дружина, ако може и
повече, въ подкрепа на обходната колона.
Както ще се види отъ долното изложение, командирътъ
на 7-а дивизия, като схващаше правилно положението, че требва
да побърза да заеме Велесъ, изпрати на следния день по десния
брЪгъ, наместо една, две дружини съ Картечната рота отъ
22-и полкъ.
Следъ като получи донесение отъ полковникъ Бурмовъ въ
2 3 55 часа, командирътъ на дивизията изпрати, отъ своя страна,
до командуващия армията следнитЪ донесения:
»1) Шосето Куманово — Скопие — Велесъ, по което се движеше
артилерията, е залято отъ Вардара, и до пладне се прехвърлиха само
осемь батареи. ДругигЪ батареи не можаха да минатъ по шесето,
защото рЪката още повече придойде, та стана нужда да се вър-

натъ назадъ, по пжтя за Белимъ Бегъ — Хаджаларъ.
Тази вечерь частите стигнаха: а) 45-и и 54-и пех. полкове —
въ Клисели; б) 22-и пех. полкъ съ дружината отъ 26-и полкъ — при
Катланово; в) осемте батареи, отъ които петь гаубични, — между
Катланово и Ибраимово; другите батареи — при Белимъ Бегъ. Мо-
стътъ на р. Пчиня при Катланово още не е довършенъ; ще бжде
готовъ на 16-и вечерьта. Въ бродъ презъ р. Пчиня артилерията не
може да мине. За пехотата тази нощь ще бжде направенъ пасарелъ.
2) Полковникъ Бурмовъ донася, че днесъ презъ целия день е
водилъ бой срещу противника, заелъ позиция при Велесъ, по десния
бр%гъ на Вардара. Обходната колона на полковникъ Бурмовъ, която
е минала мрстоветЪ при Ново Село, проявила своето действие къмъ
в. 650, но по това време единъ влакъ съ около 30 вагона е стова-
рилъ войски при р. Бабуна. За усилване обходната колона на пол
ковникъ Бурмовъ тази вечерь, 12 часа, изпратихъ две дружини съ
четири картечници отъ 22-и полкъ по десния брЪгъ на Вардара да
заематъ Велесъ. Същевременно поискахъ отъ командира на Конната
дивизия да постави една батарея на височината южно отъ Дол. Кара-
сларъ да обстрелва влаковете, които биха пристигнали.“
Дейность на Кон- Конната дивизия остана при Велесъ, и

ната дивизия. се приготви да тръгне.
Къмъ 16 часа отъ югъ пристигна единъ
влакъ, отъ който се стовариха около две сръбски роти, които
безнаказано заминаха къмъ височините западно отъ града. Ко-
мандирътъ на дивизията въ 17 часа заповяда на началниците
на наблюдателните застави, южно отъ Велесъ, поручикъ Геор-
гиевъ и подпоручикъ Гешановъ:
„Обръща Ви се вниманието, задето, въпреки категоричната запо-
ведь, Вий сте допустнали да се стоварватъ войски подъ носа Ви, безъ
да стреляте. Повторно Ви заповедвамъ да откривате огънь по всички —
било отделни хора, било влакове и др. Предайте горното на всички
съседни застави.“
Въ сжщото време командирътъ на дивизията заповеда да
бжде дадена една картечница отъ 3-и коненъ полкъ на заста
вата при к. 559, южно отъ Велесъ.
Къмъ 16 часа въ Щаба на Конната дивизия бе получена
заповедьта по армията № 21, споредъ която дивизията, въ съставъ
единадесеть ескадрона, требваше да продължава разузнаването
въ южна посока, преимуществено по десния брегъ на Вардара,
като съобразява движението си съ 7-а дивизия.
Командирътъ на дивизията изпрати следното донесение до
командуващия армията;
416 РАЗДЕЛЯНЕТО НИ II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И Ю ЖНА ГРУПИ
„Оперативната заповЯдь № 21 се получи. Въ изпълнение на нея,

изпратихъ полковникъ Табаковъ съ 5-и коненъ полкъ, състоещъ отъ
два ескадрона, къмъ обходната колона на полковникъ Бурмовъ, за да
й съдействува и простре разузнаването на фронта Градско — Прилепъ.
По лЪвия брЪгъ на Вардара разузнаването е обезпечено съ наблю
дателни застави, ескадронътъ на ротмистъръ Пупешковъ и дивизио-
нътъ на подполковникъ Янастасовъ. До форсирането моста на Вар-
дара въ Велесъ, което днесъ не усгтЬ, съ дивизията, която остана
петь ескадрона, ще рържа очаквателно положение.“
Всжщность на полковникъ Табаковъ 6Я заповядано да
простре разузнаването къмъ фронта Градско — Прилепъ, но,
следъ като бжде завладЯнъ Велесъ; той 6Я насоченъ къмъ
обходната колона, преди да се получи заповЯдьта по армията, а
при Криволакъ подполковникъ Янастасовъ 6Я не съ дивизионъ,
а само съ единъ ескадронъ.
Освенъ това, командирътъ на дивизията моли командуващия
армията да опредЯли служебното му положение по отношение
командира на 7-а дивизия, като по-старши отъ него, по поводъ
казаното въ заповЯдьта по армията — да изпълнява исканията
му. Освенъ това, той донесе въ Щаба на армията, че еж при
стигнали две сръбски роти съ влакъ отъ югъ, както и сведе
нията за неприятелскитЯ войски при Криволакъ, споредъ доне
сението на ротмистъръ Пупешковъ отъ 13-и, че при Пепелище
и Криволакъ имало по три сръбски роти въ землянки; дрехитЯ
имъ били черни; забелязано било прехвърляне на десетина
души съ салъ отъ лЯвия на дЯсния брЯгъ на Вардара; при
западния край на Неготинъ имало много землянки и д о 2000души.
Всжщность при Криволакъ имаше само французеки войски.
Въ 7 часа замина отъ Щ и п ъ къмъ Криволакъ 3/3-и еска
дронъ — ротмистъръ Якрабовъ — предшествуванъ отъ два ра-
зезда. Ескадронътъ на ротмистъръ Пупешковъ остана въ Щ ипъ,
като крайно изтощенъ, и защото смЯташе, че отъ него нЯма
да има нужда, тъй като сърбитЯ бЯха прогонени задъ Вардара.
На шосето южно отъ Драва ротмистъръ Якрабовъ срещна тритЯ
взвода отъ б/22-а рота, водени отъ двама кандидатъ-офицери,
да се връщатъ, защото смЯтали, че, следъ прогонване сърбитЯ,
мисията имъ била завършена. Ротмистъръ Якрабовъ заповЯда
на взводоветЯ да се върнатъ и заематъ напустнатитЯ височини.
Отпосле тЯзи взводове бЯха настигнати и отъ подполковникъ
Янастасовъ, който имъ заповЯда сжщото.
Ескадронътъ на ротмистъръ Якрабовъ продължи движе
нието си на югъ, по вододЯла между Шеоба и Кара Ходжал^.
Къмъ 1330 часа, когато той наближи Шеоба, се чуха изстрели

откъмъ последното село. Ескадронътъ се спрЪ, а командирътъ
на ескадрона, по даденъ знакъ отъ челния разездъ, излЪзе
напредъ и видЪ, че около батальонъ французи настжпватъ въ
боенъ редъ къмъ Шеоба. Ескадронътъ тръгна търсъ, спеши се
бързо, и отъ единъ окопъ, останалъ отъ войната презъ 1913 год.,
откри огънь. Макаръ че разстоянието 6Ъ голЪмо — 1200 крачки,
французитЪ бЪха изненадани. Въ тЪхнигЪ редове се забепяза
смущение и безредие. ОфицеритЪ изпустнаха конетЬ си, други
паднаха отъ тЬхъ, а много отъ войницигЬ се изпокриха изъ
канавитЬ, и късно откриха огънь. Започна се огневи бой, който
не бЪше по силитЪ на ескадрона, но той остана на местото си
до 1730 часа, къмъ което време пристигнаха тритЪ взвода отъ
22-и полкъ и заеха позицията. Ескадронътъ се оттегли при
Стражарницата на шосето северно отъ к. 420, а, следъ като
пристигнаха ротигЬ отъ 11-а Македонска дивизия, замина за
Драва, дето пристигна къмъ 21 часа и остана да нощува.
Презъ време на боя ескадронътъ 6Ъ обстрелянъ безвредно
съ артилерийски огънь отъ десния брЪгъ на Вардара.
Вечерьта въ Драва пристигна и оставениятъ прц Струмица
2/5-и ескадронъ отъ дивизиона на подполковникъ Анастасовъ.
Презъ време на пешия бой отъ ескадрона 6Ъ тежко раненъ,
стреляйки отъ окопа, младши подофицеръ Христо Циговъ. Той
и подпоручикъ Ташевъ, убитъ на 13-и, бЪха погребани въ Щ и п ъ
съ почести.
Майоръ Атанасовъ не тръгна сутриньта съ ротигЬ си на
югъ, защото войницитЪ бЪха уморени отъ похода. Но въ 915 часа
той получи категорична заповЪдь отъ подполковникъ Анаста-
совъ да тръгне въ 10 часа и заеме височинитЬ около Кара
Ходжали и Джидимиръ, като пропжди сръбскигЬ части при
Пепелище. Майоръ Атанасовъ тръгна съ 5-а и 7-а роти къмъ
Драва, дето пристигна къмъ 16 часа, спрЪ ротигЬ на почивка,
а само 20 войника, подъ командата на капитанъ Папалезовъ,
заминаха напредъ да разузнаятъ и установятъ свръзка съ пред-
нигЬ части, докато пристигнатъ ротитк
Въ Драва майоръ Атанасовъ получи въ 17 часа следната
заповЪдь отъ подполковникъ Анастасовъ:
„Неприятелски части — две роти французи — къмъ 15 часй на-
стжпватъ отъ Пепелище къмъ Шеоба; усилете марша на ротигЬ и
заемете височините северно до моста при Криволакъ съ една рота, а
височината на югъ отъ Шеоба — съ другата рота. Ескадронътъ на
ротмистъръ Акрабовъ срещна съ огънь неприятелските роти.“
Българската*армия въ Световната война 1919— 1918 год., т. 111. 27
418 РАЗДЕЛЯНЕТО НА II АРМИЯ НА СЕВЕРНА И ЮЖНА ГРУПЙ
Ориентиранъ добре съ горната заповЪдь, майоръ Атанасовъ

веднага тръгна съ ротите отъ Драва, но по пжтя, отъ донесе
нията на изпратения напредъ капитанъ Папалезовъ и отъ лично
разузнаване, той се убеди, че положението се е променило —
силите на противника сж неизвестни, той разполага съ арти
лерия, и по височините, които, споредъ заповЪдьта, требваше
да бждатъ заети отъ ротите, се забелязватъ пръсканията на
противниковите шрапнели,
Въ 22 часа ротите пристигнаха на позицията — височините
източно отъ Кара Ходжали, дето нощуваха. На позицията беха
двадесетте войника съ капитанъ Папалезовъ и взводовете на
6/22-а рота.
Французите се спреха на позиция на височината Акъ Ташъ.
ГЛАВА V.
Действията на Северната и Южната групи отъ
II армия отъ 15-и до 20-и октомврий.
Положението на двете страни на 14-и октомврий вечерьта.

Р а зп о л о ж е н и е то на бъл- армия — на линията Неготинъ—
I
гарски-гЬ в о й с к и .Зайчарь— Княжевацъ— Иново — в. Дри
нова Глава — Ржана — Суково — Руй
планина, лЪвиятъ флангь на армията — 1-а конна бригада
(Лейбъ-гвардейскиятъ и 1-и конни полкове, 26-и полкъ, 2/3-о с. с.
артилер. отделение, 2/4-а и 3/4-а не с. с. батареи) — въ района
Клисура — Власинското блато — Ш ойна махала— Ясле (к. 1575).
II армия (Щ абътъ въ Куманово):
Северна група: 3-а Балканска дивизия (Щ абътъ западно отъ
Богошевце): ДЪсна колона — 1/7-а бригада (1/13-а, 2/13-а и
3/13-а дружини, Картечната рота на 13-и полкъ, 3/6-а и 8/6-а
полски и 2/2-а планин. батареи) — въ района в. Боровикъ —
Несвърта— Ново Село; Средна колона— 32-и полкъ (2/32-а, 4/13-а
и 4/32-а дружини, Картечната рота на 32-и полкъ, 1/6-а и 2/6-а
полски и 5/3-а планин. батареи) — въ района Върбово — Елаш-
ница; Колоната на майоръ Анастасовъ (3/32-а, 10/32-а, 9/29-а и
11/29-а роти, две картечници, четири полски и едно планинско
орждия) и 1/6-и полуескадронъ — въ района Стубалъ — Прибой;
ЛЪва колона — 2/3-а бригада (1 /29-а, 2/29-а и 4/29-а дружини,
10/29-а, 12/29-а и 13/29-а роти, 3/2-а и 7/2-а планин. батареи и
4/4-и ескадронъ) — въ района Урманица — Крушева планина —
Градня. 1/3-а бригада (Щ абътъ западно отъ Стогово) (1/11-а
2/11 -а 3/11-а, 4/11-а, 1/24-а, 2/24-а и 3/24-а дружини, картечните
роти на 11-и и 24-и полкове, 10/16-а и 11/16-а полски и 3/3-а пла
нинска батареи) — на позиция на линията Върбана — Стогово —
Дубрава. 2/б-и ескадронъ — северно отъ Качаникъ; 12/1б-а бата
рея съ 3/6-и ескадронъ прикритие — въ движение къмъ Скопие,
въ Елесъ Ханъ. 3/3-а бригада (46-и полкъ, 7/32-а и 8/32-а роти,
27*
420 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
6/1 б-а и 9/16-а полски и 2/3-а планинска батареи и 3-и дивиз.

ескадронъ) — на позиция на Кара Дагъ планина, на линията
Река— Мучи Баба— Върбенъ — Лучане и к. 1233; Щ абътъ на
бригадата — въ Прешово. 3/4-и и 4/3-и ескадрони, въ движение
да се присъединятъ къмъ Конната дивизия, — въ Враня. 5/16-а
батарея — въ движение къмъ Южната група на армията, въ
Куманово. 4/24-а дружина съ 5/2-а не с. с. гаубична батарея —
въ Скопие, охранява посоката къмъ Тетово.
Южна група: 7-а Рилска дивизия (Щ абътъ въ Катланово):
ДЬсна колона (22-и полкъ, 7-и артилер. полкъ — четири батареи,
1/17-о артилер. отделение и 3/7-а пионерна рота) — въ района
Катланово — Белимъ Бегъ — Агино Село; Средна колона (54-и
полкъ, 4/2-а планин. батарея и 2/7-а пионерна рота) — въ Кли-
сели; Лева колона (45-и полкъ — две дружини, една картечна
рота и 1/7-а пионерна рота) — въ Кписели; Артилерийска колона
(2-и гаубиченъ полкъ — петь батареи, съ 3/26-а дружина при
критие) — западно отъ Катланово; 3-а бригада (53-и полкъ,
2/17-0 артилер. отделение и 5/2-а планин. полубатарея) — по
двата брега на Вардара, при Велесъ и к. 650.
Конната дивизия (десеть ескадрона, две конни батареи и
една колояздачна рота) — при Велесъ, к. 650, Щ и п ъ и Драва.
3/11-а македонска бригада — въ Чешиновци; 2/6-а маке
донска дружина съ две роти и три взвода отъ б/22-а рота, 1/5-и
коненъ дивизионъ и единъ подуескадронъ отъ 3/5-и ескад
ронъ — на позиция южно отъ Щ ипъ, при Шеоба.
14-и полкъ съ 5/2-а (две орждия) и 8/2-а планински и 2/7-а
полска батареи — на позиция на граничната линия при Стру
мица, на линията Ришъ — к. 895 — Злешово — Костурино —
Каяли — Мемишли — Орманли.
11-а Македонска дивизия, въ движение къмъ района на
армията, — въ Царево Село и Гюешево.
5-а Дунавска дивизия тръгваше отъ ж.-п. станции ПлЪвенъ,
Червенъ БрЪгъ, Иваново, Бела, Две Могили по железницата
къмъ района на армията.
Разположението на сръбските войски

Р а зп о л о ж е н и е то на сръ б -
срещу Северната група:
ски тЪ и ф р а н ц узски гЬ
войски. Южноморавски войски: Власинскиятъ
отрядъ: Десенъ участъкъ (17-и полкъ
I призивъ, една полска и една планинска с. с. батареи)— на фронта
Стрешаръ— р. Соколовска; Левъ участъкъ (отъ Доброволческия от-
ПОЛОЖЕНИЕТО нл ДВЕТ*Ь СТРЯНИ НЯ 14-и ОКТОМВРИЙ ВЕЧЕРЬТЯ 421
рядъ четири батальона, отъ 1-и полкъШ призивъ единъ батальонъ,

една с. с. батарея и две не с. с. орждия) — оть Соколовска рЪка
до изворите на Градска река, на линията Гаджина махала —
Грамада — Преслапъ (к. 1122); Врански отрядъ: ЛЪвъ участъкъ
(отъ 4-и кадрови полкъ три батальона, отъ 1-и полкъ III при
зивъ два батальона, 4/10-и батальонъ I призивъ, две роти
III призивъ, две роти доброволци, единъ батальонъ последна
отбрана, четири с. с. австрийски оръдия, две планински и две
полски с. с. орждия) — на позиция отъ Масуричка река до
Морава; ДЪсенъ участъкъ (отъ 1-и полкъ III призивъ три бата
льона, 1/1 б-и батальонъ — три роти, 1/3-и батальонъ I призивъ,
4-и коненъ полкъ — три ескадрона и четири полски с. с. орждия)—
на позиция отъ Морава до р. ВЪтерница, на линията Ясенъ —
Крушева Глава — Голямо Село; една рота, единъ ескадронъ
и една картечница отбраняваха моста на Морава при Лепеница.
БрЪгалнишката дивизия (16-и полкъ I призивъ, 3-и кадрови
полкъ, два батальона отъ 2-и полкъ I призивъ, два батальона
отъ 20-и полкъ, една батарея и единъ ескадронъ) — на позиция
на линията Дпиасъ— Стари Качаникъ— Бепиградче и при Соева.
Вардарската дивизия: ДЪсенъ участъкъ (12-и полкъ II при
зивъ — два батальона, 4-а планин. батарея — четири орждия и
две картечници) — отъ Ливочъ до Гилянска река; една рота отъ
12-и полкъ III призивъ при Девайе; СрЪденъ участъкъ (2-и полкъ
III призивъ — два батальона и две французски планински орж-
дия)— отъ Гилянска рЪка до устието на Прилепница въ Биначка
Морава (Буковичка планина); Левъ участъкъ (11-и кадрови полкъ
и две не с. с. орждия) — на Дуплица; 18-и полкъ съ две пла
нински орждия и една картечница — на в. Биляча (к. 720)
охраняваше левия флангъ и посоката къмъ Прищина по доли
ната на Ласковица. Дивизионенъ резервъ — два батальона отъ
12-и полкъ II призивъ — въ Гиляне.
Тетовскиятъ отрядъ: 13-и кадрови полкъ съ три батальона, две
картечници и четири не с. с. орлщия — въ движение къмъ
Тетово — въ Здуне; три не с. с. орждия — въ Тетово и една
рота — на позиция на линията Грумшинъ — Лешница — Локва.
Разположението на сръбските и французскитЪ войски срещу
Южната група:
Вардарскиятъ отрядъ (2-и и 14-и полкове, една полска не
с. с. батарея и две с. с. и две не с. с. планин. орждия, — на
височините надъ Велесъ — отбранява посоката Велесъ — При-
лепъ; по единъ батальонъ оть двата полка, две картечници
422 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-И X.
и едно планинско орждие — на к. 650; единъ батальонъ отъ

14-и полкъ и две роти отъ 4/1-и полкъ III призивъ отбраняватъ
участъка Черна р4ка — Бабуна рЪка и поддържа свръзка съ
французскитЪ войски.
Французската 57-а резервна дивизия: 114-а бригада: единъ
батальонъ съ една картечна рота — на лЪвия бр-Ьгъ на Вардара,
на позиция при Караходжали и Пепелище; два батальона— въ
района Криволакъ — к. 213 — чифл. Паликура; две планински
батареи — на позиция източно отъ Криволакъ; три батальона и
две полски батареи — въ резервъ, при Неготино. 113-а бри
гада — два батальона охраняватъ желЪзо-пжтната линия западно
отъ Градецъ.
Французската 156-а дивизия (дванадесеть батальона, четири
полски и една планинска батареи и единъ ескадронъ) — на
позиция на линията Градецъ — Гюлели — Калъчково — Терзели —
Раброво — Татарли.
Отбраната на Качанишката гЬснина отъ 1/3-а бригада.

Д е й н о сть на 15-и На 15-и въ 1025 часа командирътъ на бри-
о кто м в р и й . гадата издаде следната заповЪдь:
„§ 1. — На 13-и Дясната колона е водила бой около кар. Сту
дена, дето изненадала сръбския 16-и полкъ (три батальона), разбила
го, като го обърнала въ бягство, и му пленила дветЯ планински
орждия съ 75 сандъка снаряди, 30 коня и разни материали. На сжщата
дата Лавата колона около с. Яжинце е изненадала единъ батальонъ отъ
сръбския 20-и полкъ, разбила го и го разпръснала изъ гората. Сжщия
день Средната колона, следъ оживенъ бой съ два батальона отъ
сръбския 3-и полкъ, зае Качаникъ, а на 14-и того срещнатитЯ бата
льони е отхвърлила на северъ.
§ 2. — На бригадата е заповядано:
а) да се затвърди на северния изходъ на Качанишкото дефиле;
б) деятелно да разузнава въ северозападна посока;
в) основно да разруши въ сжщата посока желЯзния и обикно
вения пжтища и телеграфнитЯ и телефоннитЯ линии;
г) да заеме Тетово и да разузнава покрай дЯсния брЯгъ на
Вардара;
д) да влЯзе въ свръзка съ 46-и полкъ и да му съдействува при
настжплението къмъ Гиляне.
§ 3. — ЗаповЯдвамъ колонитЯ да заематъ, и се укрепятъ на
линията Ракле — Сопаница — гребена югоизточно отъ БЯлиградче,
за което:
ОТБРАНАТА НА КАЧАНИШКАТА ТЪСНИНА ОТЪ Ш -а БРИГАДА 423
Л) Д*Ьсенъ участъкъ — подполковникъ Кантарджиевъ, съ частите

отъ Дясната колона (безъ двете картечници), 4 /11-а дружина и
половина взводъ пионери:
а) да заеме и отбранява участъка отъ отделната височина около
три клм. източно отъ БЪлиградче, включително, до отделната висо
чина около два клм. южно отъ сжщото село;
б) да насочи едната дружина на Танишевце — Върнезово — Река,
която да влезе въ свръзка съ 46-и полкъ и остане въ подчинение на
командира му.
Б) СрЪденъ участъкъ — подполковникъ Христовъ, съ 1/11-а и
2/11-а дружини, една и половина полски батареи и единъ взводъ
пионери:
а) да заеме и отбранява участъка отъ височината южно отъ
БЪлиградче, включително, до Сопаница, изключително.
В) Л*Ьвъ участъкъ — майоръ Джипуновъ, съ частите отъ Левата
колона, като замени планинския артилерийски взводъ съ полски, и
половина взводъ пионери:
а) да заеме и отбранява участъка отъ Сопаница, включително,
до Ракле, включително;
б) съ отделна застава (около взводъ) да заеме гребена западно
отъ Слатина и да наблюдава пжтя отъ Алиясь за Селче.
Г) Бригадна поддържка — майоръ Чолаковъ, съ една дружина
отъ 11-и полкъ и две картечници, да застане съ двете си роти по
шосето югоизточно отъ Сопаница, а съ другите две — по-наизтокъ,
на гребена.
Д) Капитанъ Задгорски, съ дружината и единъ планински взводъ,
който ще вземе отъ Лавата колона, и единъ взводъ конница:
а) да тръгне на 16-и въ 6 часа по пжтя Качаникъ— Длабо-
чица — Тетово; б) да заеме Тетово; в) да разузнае въ южна и севе
розападна посоки; г) да донесе: 1) отъ Вратница, 2) отъ Теарца (Ти-
мачъ) и 3) отъ Тетово и следъ това ежедневно въ 4 часа и въ 16 часа.
Началниците на всички участъци да приведатъ въ силно отбра
нително положение позициите си.
§ 4. — Разузнаване — командирътъ на дивизиона да назначи
четири разезда, а именно:
№1 — офицерски, 10 конника; посока Качаникъ—Стогово—Десния
участъкъ — гребена източно отъ БЪлиградче — Садовина — Пожара-
не — долината на Биначка Морава и Владово и презъ Река — Върне
зово — Танишевце и Десния участъкъ за Качаникъ; задача: а) около
Пожарене да прекжсне телеграфните съобщения между Феризовичъ
и Гиляне; б) около с. Река да потърси свръзка съ частите отъ
46-и полкъ; в) да послужи за свръзка между дружината, насочена въ
Танишевце — Върнезово, и Десния участъкъ и г) да разузнае въ даде
ния районъ има ли неприятелски части и какви; време — отъ пладне
15-и того — 48 часа. Да донася, само ако забележи по-силни колони
отъ полкъ да се насочватъ къмъ пвзицията ни, за което да известява
и началника на Десния участъкъ; когато се завърне, лично да докладва.
№ № 2 и 3 — офицерски съ по 15 конника и по 3 миньора;
посока за № 2 — Качаникъ — Стогово—Десния участъкъ — к. 813
424 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И 'Ю Ж Н А Т А ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
(два клм. източно отъВарошъ) — Софтовичъ —Хамидие; време — отъ

пладне 15-и того — 48 чйса; за № 3 — Нина (северозападно отъ
Бичевци) — с. Кахтинова — с. Езерце — Кошаре — Трънъ; време —
отъ пладне 15-и того — 60 часа; задача и на двата разезда: а) да
разрушатъ основно железо-пжтната линия между Робовце и Бабиякъ,
шосето на изтокъ и северозападъ отъ Феризовичъ и всички теле
графни и телефонни съобщения по споменатото шосе и на северъ
отъ него; б) да разузнаватъ какви неприятелски сили има около Фери
зовичъ. Донесения — отъ линията Езерце — Сойева и, когато се завър-
натъ, личенъ докладъ.
№ 4 — подофицерски — Щрипце — Селце; задача: да разузнае
има ли неприятелски части въ тази посока и какви; донесения — отъ
Щрипце и, когато се завърне, — личенъ докладъ.
Взводъгь, който ще бжде придаденъ къмъ дружината на капи-
танъ Задгорски, днесъ въ 14 часа да замине презъ Стража за Рога-
чево, дето да дочака пристигането на споменатата дружина, и да се
присъедини къмъ нея. Дотогава да наблюдава пжтищата откъмъ
Тетово и Ржанци.
Началниците на разездигк да се яватъ въ Щаба на бригадата
въ 11 часа за инструкции.
§ 5. — Командирътъ на пионерната рота да разпореди да доне-
сатъ съ дрезина отъ Скопския редутъ взривенъ материалъ, и да се
яви при мене за инструкции.
§ б. — Остатъкътъ отъ ескадрона да се разположи североиз
точно отъ Ника.
§ 7. — Парковите вззодове — на шосето три клм. северно отъ
Качаникъ.
§ 8. — Бригадниятъ лазаретъ — на сжщото на два клм. отъ
Качаникъ.
§ 9. — Да се погледне отъ всички началствуващи лица най-
сериозно на свръзката, и да се поддържа тя непрекжснато, както по
фронта на участъците, така и въ дълбочината.
§ 10. — Домакинските обози — на северния край на Качаникъ.
§ 11. — Командирите на частите, отделяйки разни дружини, да
разпоредятъ щото и обозите имъ да ги следватъ, за да не гладувагь
хората и добитъкътъ.
§ 12. — Азъ ще се намирамъ на гребена между Сопаница и
Стогово, дето обезателно да ми изпращатъ донесенията всекидневно
въ 5 часа и 17 часа.
На 15-и 1/3-а бригада продължи работата по укрепя
ването и затвърдяването върху заетите позиции. За разузна
ване бЪха изпратени разезди, патрули и взводове, които пред
извикаха престрелки и отъ двете страни. РазездигЬ не можаха
да изпълнятъ възложените имъ задачи: поручикъ Тянковски
узна отъ пехотните началници, че височините западно отъ
железния пжть въ участъка северно отъ Стари Качаникъ сж
ОТБРЯНПТП НЯ КЯЧЯНИШКЯТЯ Т-ЬСНИНЯ ОТЪ 1/3-а БРИГЯДЯ 425
заети отъ сърбите, та се насочи къмъ Смира и Биначъ, но,

посрещнатъ съ огънь, се отби още по-наизтокъ. Отъ заловенъ
сръбски войникъ той узна и донесе, че на височините северно
отъ Пожеране и Клокотъ има единъ сръбски полкъ съ артилерия.
Подпоручикъ Малаковъ и старши подофицеръ М. Илиевъ
не можаха да преминатъ линията Слатина — Бродъ — Битине —
Щрипце. Те установиха, че тази линия е заета отъ около
единъ и половина батальона съ две планински оръдия и две
картечници. Тези сведения беха потвърдени и отъ началника
на Левия участъкъ, майоръ Джипуновъ. Забелязани беха сръбски
части и предъ фронта на Средния участъкъ на бригадата. Отъ
Феризовичъ пристигнаха влакове, които се разтовариха на се-
демь клм. северно отъ позицията на бригадата.
По сведения отъ пленници и отъ местни жители бе уста
новено, че срещу бригадата съ действували 16-и полкъ I при-
зивъ (три батальона), 3-и полкъ 1 призивъ (три батальона),
20-и полкъ (три батальона) и остатъци отъ 12-и и 18-и полкове
съ една батарея и единъ ескадронъ. Тези сведения беха при
близително точни. 16-и полкъ беше въ движение къмъ Сойева,
а останалите — къмъ Феризовичъ. Но началникътъ на Войските
въ новите области заповеда частите да се върнатъ и да спратъ
непременно настъплението на българите; Вардарската дивизия
да изпрати временно единъ полкъ съ две оръдия въ Сойева,
въ помощь на Брегалнишката дивизия. Частите се върнаха на
линията Ялиасъ — Стари Качаникъ — Белиградче.
На 15-и командирътъ на Вардарската дивизия, като виде,
че българите се събиратъ около Стари Качаникъ, заповеда на
20-и полкъ, който бе отстъпилъ къмъ Феризовичъ, да дойде на
десния флангь на позицията.
И тъй, срещу 1/3-а бригада Брегалнишката дивизия имаше
три полка на линията Длиасъ — Стари Качаникъ — Белиградче
и единъ полкъ въ Сойева. Тези полкове беха разтроени, съ
намаланъ съставъ (около по 800 пушки) и съ изтощени войници.
На 15-и Щабътъ на II армия, въпреки донесенията на коман
дира на бригадата за силата на сърбите, оценяваше, че тези
сили не съ големи, обаче натискътъ срещу 3/3-а бригада —
особено къмъ Бояновци — се засилваше. Като немаше свободни
войски на разположение, командуващиятъ армията изпрати на
командира на 1/3 бригада заповедь: да остави единъ полкъ на
изхода на Качанишкия проходъ, а останалите части съ една
426 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-н X.
батарея да насочи къмъ Гиляне, съ цель, съвместно съ 3/3-а бри

гада, да прогонятъ сърбитЯ отъ Гиляне— ДрЯновце и да ги отхвър-
лятъ къмъ Прищина.
Но командирътъ на 1/3-а бригада донесе, че, следъ като из
прати една дружина въ Тетово, ще му останатъ само шесть дру
жини, отъ които би могълъ да отдали само една дружина за
съдействие .на 3/3-а бригада къмъ с. РЯка. Командуващиятъ ар
мията одобри мнението на командира на бригадата и му запо
вяда да изпрати само една дружина, а въ Тетово да изпрати само
една рота, а три роти незабавно да изпрати въ Куманово, въ
негово разпореждане.
Командирътъ на бригадата заповЯда на командира на 4/1 1-а
дружина съ три роти да замине незабавно презъ Скопие за
Куманово, а на командира на 15/11-а рота, капитанъ Инзовъ, въ
2 1 10 часй сжщия день изпрати следната заповЯдь:
.Вие съ ротата си и единъ взводъ конница се назначавате да
заминете за Тетово, затова настжпете утре въ б часа по пжтя Дла-
бочица — Вратница — Лешка за Тетово. Конниятъ взводъ чака въ Рога-
чево и Старо Село. Въ Тетово организирайте властитЯ, въдворете и
запазете реда и разузнавайте въ южна и северозапана посоки. Доне
сения изпращайте отъ Вратница, Лешка и Тетово, а, следъ заемането
му, — ежедневно въ 5 и 17 часй; оттамъ влЯзте въ свръзка съ четата
на подпоручикъ Кръстевъ, насочена Скопие — Тетово, и съ команданта
на Скопие.“
За съдействие на 3/3-а бригада 6Я изпратена къмъ с. РЯка
Въ 1810 часа командиръръ на бригадата изпрати на коман-
„Днесъ бригадата водй бой съ неприятелски разузнавателни части
по цЯлия фронтъ. Къмъ 9 часа една колона — около дружина — пре
мина предъ фронта отъ западъ къмъ изтокъ. Дртилерийскиятъ огънь
не можа да я достигне. Разпоредено 6Я една дружина (4/11-а) да се
снеме отъ позицията и замине за Тетово, но, поради днешния бой и
пространството, тя едва сега се събра около Качаникъ. Отъ нея утре
сутриньта една рота съ единъ коненъ взводъ ще замине за Тетово, а
другитЯ три роти днесъ 8 часй изпращамъ презъ Скопие за Куманово.“
Р азузнаване на 17-и Командирътъ на бригадата заповЯда

началницитЯ да разузнаятъ точното разпо
о кто м в р и й .
ложение на сърбитЯ, за което на 17-и да
бждатъ изпратени следнитЯ разузнавателни части:
1) Отъ ЛЯвия участъкъ — една полурота съ едно планинск
орждие — да тръгне въ 6 часа по посока на Дубане и по гре
ОТБРАНАТА НЯ КЯЧЯНИШКЯТЯ ГЪСНИНЯ ОТЪ 1/3-а БРИГЛДЯ 427
бена на северъ отъ Габриче и да разузнае заетъ ли е този гре-

бенъ отъ сърбите и какъ; да огледа района Феризовичъ — висо
чината южно отъ Каменоглавъ — Габриче.
2) Отъ Средния участъкъ — отъ двете дружини по единъ
взводъ — да тръгнатъ въ 8 часа, да стигнатъ до линията на
ж.-п. ст. Качаникъ съ сжщата задача.
3) Отъ Десния участъкъ — една рота съ едно планинско
орждие — да тръгне въ 7 часа по гребена източно отъ Б"Ьли-
градче и стигне до височината, дето този гребенъ се пресича
отъ шосето за Пожеране, съ задача — освенъ горната посока,
да огледа и района на североизточна посока.
4) Всички разузнавателни части съ бой да достигнати каза
ните обекти, и да се задържатъ на гЬхъ до 14 часа, следъ
което незабелязано да се оттеглятъ на позициите си.
5) Командирътъ на артилерийското отделение, командирите
на планинските орждия и началниците на участъците внима
телно да следятъ за движението на разузнавателните части, и
при нужда веднага да имъ се притекатъ на помощи съ огъни.
Патрулите на разузнавателната части отъ Левия участъкъ
донесоха, че мостовете на Лепенецъ сж отвлечени, реката е
придошла, и течението е бързо. Разузнавателната части се спре
на десния брегъ на височината срещу Дубане. При движението
си тя бе обстреляна отъ сръбската артилерия, и даде ж ертви:
единъ войникъ убитъ, единъ раненъ, два коня убити и единъ
раненъ — всички отъ планинския артилерийски взводъ. Отъ
наблюдението бе открито, че на отсрещния брегъ, по височи
ните около Габриче и Дубане, има слаби сръбски сили въ три
окопа за около рота.
Двата взвода отъ Средния участъкъ настжпиха право на-
предъ, изминаха около два клм. и забелязаха сръбски окопи,
заети отъ около една и половина роти, които откриха огънь по
взводовете; задъ пехотните окопи се виждаше едно планинско
орждие, което откри огънь по разузнавателната часть на Левия
участъкъ; по западните склонове на височината южно отъ Каме
ноглавъ две-три роти се окопаваха. Взводътъ отъ 1-а дружина
имаше трима ранени войника.
12/11-а рота съ едно планинско орждие отъ Десния уча
стъкъ въ 1215 час& стигна западния край на Върбана, прогони
съ артилерийски огънь две сръбски роти и въ 1330 часа
стигна до пжтя Белиградче — Пожаране. Отъ жителите узнаха,
че около Каменоглавъ и Гърмово е имало около 5000— 6000 сърби.
428 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-И ДО 20-и X.
Презъ нощьта бе заловенъ сърбинъ поручикъ отъ 16-и полкъ

I призивъ, който съобщи, че срещу Десния участъкъ на брига
дата сж сръбските 3-и и 16-и полкове, около Б-Ьлиградче билъ
2-и полкъ, а още по-нататъкъ — 20-и полкъ. Къмъ Феризовичъ
очаквали два полка отъ Моравката дивизия. 2-и и 3-и полкове
били съ по 1500 души, а 16-и и 20-и — съ по 1000 души. Имало
граничари и стражари.
Разездътъ на подпоручикъ Малаковъ, подпомогнатъ отъ
единъ пехотенъ взводъ отъ Левия участъкъ, презъ Слатина —
Бродъ — Кахтиново — Езерце се насочилъ къмъ железния пжть
около Сливова. Къмъ 2020 часа подпоручикъ Малаковъ и единъ
подофицеръ-миньоръ се промъкнали пешъ до линията, поставиха
приготвените заряди и ги възпламениха. Безъ да успее да
види резултата отъ разрушението, разездътъ се върна на 18-и.
Въ 18 часа командирътъ на бригадата донесе въ Щаба на
армията за резултата отъ разузнаването — събранитЬ сведения
за силите и разположението на сърбите предъ фронта на бри
гадата и за дейностьта на изпратената рота къмъ Тетово, която
къмъ 11 часа била посрещната съ силенъ пушеченъ и артиле
рийски огънь откъмъ Слатина.
Резултатътъ отъ разузнаването на 17-и бе удовлетворителенъ.
Събраните сведения беха приблизително верни. Щ абътъ на Мо
равската дивизия I призивъ бе стигналъ въ Прищина, а частите
беха назадъ, около Лисица; само конниятъ полкъ къмъ пладне
влезе въ свръзка съ Брегалнишката дивизия. Единъ ескадронъ
съ две картечници и една чета комити, на позиция южно отъ
Биначъ, имаше задача да осигури левия флангъ на Брегал
нишката дивизия, а другъ ескадронъ съ две картечници беше
разположенъ на пжтя Феризовичъ — Гиляне, около Клокотъ и
Радийовце.
Дейность на 18-и Командирътъ на 1/3-а бригада реши

октомврий. на 18-и да продължи разузнаването съ по-
силна часть, съ цель да бждатъ събрани
по-положителни сведения и да бжде заета височината северно
отъ Бел и градче, отдето се наблюдаваше пжтя Феризовичъ— Гиляне
и се фланкираше разположението на сърбите. На 17-и въ 22 часа
той заповеда на следния день въ 7 часа да бждатъ изпратени
отъ Десния участъкъ две роти съ едно планинско орждие и
една картечница, които да заематъ височината, а двете батареи
отъ Средния участъкъ да имъ съдействуватъ.
ОТБРАНАТА НЯ КЯЧЯНИШКЯТЯ ТЪСНИНА ОТЪ 1/3-а БРИГЯДЯ 429
9/11-а и 2/24-а роти, подъ началството на капитанъ Димовъ,

настжпиха къмъ БЪлиградче и го заеха, безъ да срещнатъ
съпротива, но, когато се насочиха къмъ височината североиз
точно отъ селото, натъкнаха се на силноокопаната сръбска
позиция, заета отъ около 3000 души съ осемь орждия и четири
картечници, които ги контъратакуваха и принудиха да отстжпятъ
малко, като напустнаха и Б^кпиградче.
Къмъ 13 часа сърбитЪ започнаха да обхващатъ десния
флангъ на разузнавателните роти. Къмъ 15 часа разузнавател
ните роти, подкрепени отъ 1-а рота, само за да бжде улеснено
отстъплението имъ, се оттеглиха на главната позиция, като
дадоха 24 убити, 69 ранени и 10 изчезнали войника. Начал-
никътъ на Десния участъкъ, подполковникъ Кантарджиевъ, бе
раненъ, а подпоручикътъ о. з. Христовъ Христо Ивановъ — убитъ.
Въ 1530 часа командирътъ на бригадата изпрати донесение
на командуващия армията за резултата отъ разузнаването и моли
да бъде повърната 4/11-а дружина отъ Куманово и по-скоро да
му изпратятъ снаряди, особено за планинската артилерия.
Въ 18 часа той изпрати на командуващия армията донесение
съ по-точни сведения за сърбите:
„Деньтъ предъ ЛЪвия и СрЪдния. участъци мина спокойно. Отъ
разпита на бегълци, чисти сърби, се установява, че срещу Средния и
ЛЪвия участъци е сръбскиятъ 20-и полкъ; срещу Десния участъкъ, по
височините северно отъ БЪлиградче, е 16-и и източно отъ него —
3-и полкъ съ три орждия и четири картечници. Въ сръбските роти сж
останали само кадъра по 60—70 души. Командирътъ на ротата, изпра-
тенъ къмъ Тетово, днесъ се окопавалъ при Старо Село; за изпрате
ното му подкрепление още немамъ донесение. Моля разпореждане
за изпращане снаряди. Командирътъ на 24-и полкъ, подполковникъ
Кантарджиевъ е раненъ.“
Дейность на 19-и На 19-и въ 7 20 часа командирътъ на

октомврий. бригадата получи отъ началника на Щаба на
армията следната заповЪдь:
„Продължавайте непрекжснато разузнаването; безпокойте и теро
ризирайте неприятеля. Дайте възможность ескадронътъ да почине, и
конет-Ь да се засилятъ. Дотогава разузнавайте съ облекчена пехота, а
въ планинската мЪстность — всякога съ пехота. Пращайте въ важнигЬ
посоки офицерски патрули.“
СърбитЪ изпратиха една разузнавателна рота, която въ
9 часа въ тънки вериги доближи на около двеста крачки предъ
позицията на Десния участъкъ, но, обстреляна съ силенъ пуше-
ченъ огънь, тя се разбяга.
430 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Съ 3-а бригада свръзка нямаше. За наблюдение десния

флангъ на бригадата, на височината североизточно отъ Вирна
Глава бе разположенъ единъ наблюдателенъ постъ отъ осемь
конника. НЪмаше сведения и отъ 3/24-а дружина, изпратена
въ помощь на 3-а бригада. Изпратениятъ при нея разездъ на
подпоручикъ Малаковъ я настигна на 21-и при Мучи Баба.
Отъ 19-и октомврий до настжплението къмъ Прищина
(22-и октомврий) 1/3-а бригада остана на позиция на северния
изходъ на Качанишкия проходъ, на линията Дубрава — Сопа-
ница — Върбена.
Отбраната на Скопена Черна Гора отъ 3/3-а бригада.

Б оятъ на л и н и я та Д обро-Въ 5 45 часа командирътъ на брига-

с и н ъ — Върбена на дата изпрати на командуващия армията
донесение за положението, въ което
15-и о кто м в р и й .
добави, че всички разполагаеми под
крепления сж насочени къмъ Средния участъкъ, и моли: 1) гар
низоните въ Прешово, Бояновци и Враня да бждатъ сменени
съ опълченски части и 2) да бжде открита телеграфна станция
въ Бояновци.
Щ абътъ на армията не разполагаше съ опълченски части
и съ материали за откриване станция.
На 15-и предъ фронта на Левия участъкъ на бригадата
имаше само слаба престрелка между патрулите. Албанската
чета на X. Миличъ, подпомогната отъ конниците, придадени
къмъ 12-а рота. отблъсна появилите се тамъ сръбски отде
ления и ги преследва до Жегра. Единъ разездъ и единъ уси-
ленъ патрулъ съ водачи-албанци беха изпратени къмъ Дупиле
за свързка и въ помощь на 2-а дружина. 12-а рота успЪ да
разчисти пжтя отъ сръбски отделения до Върнезово, дето остави
четата на X. Миличъ. Сърбите насочваха отъ Жегра патрули,
които заплашваха съобщението между 2-а дружина и 12-а рота.
Къмъ 2-а дружина бе изпратенъ втори патрулъ за свързка.
Сърбите продължиха настжплението си, съ стремление да
обградятъ фланговете на Средния участъкъ. Сръбски патрули
се явиха и въ междината между 2-а дружина и ротите отъ
32-и полкъ.
Командирътъ на 16-и артилер. полкъ, щомъ виде опасностьта
за батареята, заповеда й да заеме нова позиция около манастира
ОТБРАНАТА НА СКОПСКА ЧЕРНА ГОРА ОТЪ 3/3-а БРИГАДА 431
Св. Илия, отдето да може да бие височината Биляча до долината

на р. Търновска.
Преди пладне усилията на сърбите бЪха насочени къмъ
2-а дружина, б/16-а батарея не имъ позволи да обходятъ десния
флангъ на дружината, която при отстъплението си къмъ Вър-
бена, заплашена откъмъ левия си флангъ, зае фронтъ на западъ.
Къмъ 830 часа пристигнаха двете планински оръдия и полу-
ротата пионери. Усилена съ гЬзи части, 2/46-а дружина успЪ да
задържи временно настъплението на сърбите, но къмъ 16 часй
те започнаха да обстрелватъ силно позицията на дружината.
Планинските оръдия, разположени на открита позиция, бЪха
принудени да замлъкнатъ и да сменятъ позицията си.
Подъ прикритието на огъня на планинските оръдия, ротите
отъ 2-а дружина успеха да се устроятъ, за да не страдатъ много
отъ огъня на сърбите. Следъ кратка, но силна артилерийска
подготовка, сърбите подновиха настъплението, като заплашиха
съ обходъ левия флангъ на дружината. Командирътъ на дружи
ната, майоръ Сладкаровъ, безъ да окаже съпротива, още при
първия слабъ натискъ на сърбите, даде заповедь за отстъпление.
Къмъ 1830 часй ротите, въ походенъ редъ, се изтеглиха по пътя за
Върбенъ, а оттамъ, понеже немаше удобна позиция, командирътъ
на дружината ги смъкна до железния пъть около Насалци. Но
презъ нощьта, съ намесата на командира на полка, дружината
се върна и зае позиция източно отъ Грамада. Майоръ Сладкаровъ
за бездействие и лошо държане, изобщо като началникъ, бе
отстраненъ отъ длъжность.
Началникътъ на Щаба на бригадата, отъ Генералния щабъ
майоръ Хумбаджиевъ, преди пладне бе изпратенъ отъ командира
на бригадата въ Бояновци. Заедно съ адютанта на 46-и полкъ,
предшествуванъ отъ патрулите на единъ взводъ на 7/32-а рота,
останалъ по погрешка назадъ, той стигна до височината западно
отъ Лучане и реши да съсредоточи тамъ идещите на помощь
1/46-а и 2/46-а роти, които, заедно съ двете роти отъ 32-и полкъ,
образуваха сборна дружина. Привлеченъ бе и единъ взводъ отъ
6/1 б-а батарея. За охрана фланга при Лучане зае позиция единъ
взводъ, съставенъ отъ хлебари, санитари, войници отъ Прешов-
ския гарнизонъ и една полурота отъ 10/46-а рота.
Преди идещите въ подкрепа роти да стигнатъ до гребена
предъ Лучане, отделни групи отъ 8/32-а рота започнаха да
отстжпватъ. Командирътъ на 1/46-а рота усили крачката, и,
когато достигна на около 800 крачки отъ 8/32-а рота, единъ
взводъ отъ 7/32-а рота, разположенъ на левия флангъ на ротата,

се хвърли на ножъ. Тази контъратака изненада сърбите, които
отстжпиха на старата си позиция при Добросинъ.
Щ абътъ на армията смиташе, че натискътъ срещу 3/3-а бри
гада е по-силенъ отъ този срещу 1/3-а бригада, и заповяда да
бжде насоченъ единъ полкъ отъ последната къмъ фронта Гиляне.
Както е казано по-горе, командирътъ на 1/3-а бригада можй да
изпрати само една дружина. Единъ техникъ отъ Бояновци пред
извика тревога въ Щаба на армията, въ Куманово, като твър
деше, че нашите части сж отстжпили, и сърбите сж стигнали
до Бояновци. Това предизвика споменатите по-горе разпореж
дания до командира на 1/3-а бригада да побърза съ изпращането
на една дружина и да изпрати три роти отъ насочената къмъ
Тетово дружина въ Куманово. Затова и 1/45-а дружина бе
изпратена къмъ Бояновци. Изпратениятъ офицеръ отъ Щаба на
армията донесе, че твърдението на техника е неверно, че
шосето Бояновци— Враня е свободно, и че само 6/16-а батарея
се е оттеглила къмъ манастира Св. Илия (югоизточно отъ Боя
новци) и то по заповедь на командира на 16-и артилер. полкъ.
Началникътъ на Щаба на армията прибърза да съобщи на
командира на 3/3-а бригада, че 1/3-а бригада се насочва къмъ
Гиляне, но скоро последва телеграма отъ командира на 1/3-а бри
гада, че само 3/24-а дружина съ две картечници е насочена на
16-и въ б часа презъ Танишевци— Върнезово.
Къмъ 16 часа въ Щаба на бригадата бе получено донесе
ние отъ командира на 2/46-а дружина, че задържа позицията
си. Въ бригадата настжпи известно успокояване за положе
нието при Бояновци. Командирътъ на бригадата замина заедно
съ началника на Щ аба за Прешово, отдето изпрати сжщо успо
коително донесение за положението, съ което за пети пжть
молеше да бжде открита станция въ Бояновци и да бждагь заме
нени гарнизоните въ Враня, Бояновци и Прешово съ опълчен
ски части.
Къмъ 20 часй телеграфистите отъ Враня откриха станция
при моста на Биначка Морава.
Щ абътъ на армията заповеда на командира на 2/11-а маке
донска бригада да следва за Куманово, безъ дневка, съ всички
обози и служби; отъ Крива Паланка да изпрати единъ полкъ
само съ полковия обозъ по работения отъ сърбите пжть между
реките Думачъ и Дубровница и да нощува на 16-и въ Дубров-
ница, на 17-и — въ Ново Село, а на 18-и — въ Бояновци.
ОТБРЛНЛТЯ НП СКОПСКЛ ЧЕРНЯ ГОРЯ ОТЪ 3/3-а БРИГЯДЯ 433
Вечерьта частите отъ бригадата нощуваха: 12-а рота — въ

Река; 3-а дружина — въ Мучи Баба; 2-а дружина съ две пла
нински орждия — въ Грамада; Сборната дружина — западно
отъ Лучане; б/16-а батарея — при манастира Св. Илия, източно
отъ Осларе; сборните взводове — около Търновацъ; 3/46-а рота—
отъ к. 1231 се върна въ Враня, за гарнизонъ; 4/46-а рота —
на източния склонъ на в. Копилякъ; при движението си по
старата сръбско-турска граница къмъ Копилякъ тя се натъкна
при Тръстена на сръбски коненъ взводъ и два патрула, и ги
прогони къмъ Оруглица — Голямо Село.
Въ 1945 часа командирътъ на сръбския 11-и полкъ донесе
на командира на Вардарската дивизия:
„При днешния бой успЪхъ да прогоня неприятеля отъ Кончул-
ския проходъ къмъ Бояновци. До вечерьта, надЪвамъ се, ще мога да
заема и останалигЪ пунктове на източния изходъ на прохода. Неприя-
тельтъ е отхвърленъ съ големи загуби.“
Командирътъ на дивизията оценяваше, че българите иматъ
въ първа линията два полка съ две полски и две планински
орждия, две орлщия отъ голЪмъ калибъръ и много албанци-
бегълци.
Боятъ на л и н и я та М учи Къмъ 0 30 часа Щ абътъ на 3/3-а

Баба— В ъ рбенъ — Д об- бригада пристигна въ Прешово, дето
р о си н ъ — Б иляна накомандирътъ на бригадата научи отъ
мастните жители и отъ донесението
на командира на 46-и полкъ за отстъ
плението на 2/46-а дружина до Грамада, и че сърбите съ заели
височините при Върбенъ и Дупиле. Той заповеда на намира
щия се при Прешово, на пъть да се присъедини къмъ Кон
ната дивизия, сборенъ дивизионъ (3/4-и и 4/3-и ескадрони), да
изпрати разезди да разузнаватъ къмъ Дупиле, Лучане и къмъ
Търновацъ — Брезница.
Началникътъ на Щаба на бригадата, майоръ Хубаджиевъ,
замина къмъ позицията на 2/46-а дружина.
Къмъ 6 30 часа въ посока на в. Биляча и дола на р. Тър
новска се започна силенъ пехотенъ огънь. Двата сборни взвода
заемаха височината северно отъ Търновацъ, отдето обстрелваха
въ флангъ сърбите къмъ Биляча. Въ Бояновци, подъ начал
ството на кандидатъ-офицера Басанъ, се събраха всички не
строеви отъ 46-и пех. и 16-и артилер. полкове, които се при
готвиха за отбрана.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., т. Ш . 28
434 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОГЪ 15-н ДО 20-и X.
Къмъ 7 30 часа Сборната дружина, подъ твърде силенъ

натискъ на сърбитЪ, започна да отстъпва. Въ 930 часа коман-
дирътъ на дружината научи отъ командира на 6/1 б-а батарея
за отстъплението на 2/46-а дружина и отдръпна фланга на
лЪвофланговата 8-а рота; сърбитЪ използуваха отстъплението
на ротата и поведоха обща атака. 8-а рота едва се задържа на
позиция по-назадъ. Началникътъ на Щаба на бригадата му из
прати сборния взводъ отъ Лучане, заповяда да се задържи на
всЪка цена, като му обеща, че следъ единъ часъ той самъ ще
поведе 1/45-а дружина и ще го поддържй.
Командирътъ на 6/1 б-а батарея, който бЪ успЪлъ да заеме
позиция съ едно оръдие задъ позицията на Сборната дру
жина, като видЬ, че 8/32-а рота отстъпва, започна същ о да
оттегля оръдието. Отстъпвайки, капитанъ Продановъ спрЪ оръ
дието и откри огънь по веригитЪ на съ рб игк Другото оръдие
отъ същия взводъ, което бЪше въ движение напредъ, отстъпи
къмъ хребета западно отъ Насалци, откри огънь по посока на
Биляча, дето бЪха забелязани вериги и сгъстени сръбски части,
и отдето едно оръдие обстрелваше флангово позицията на Сбор
ната дружина и долината на Биначка Морава до ЛЪво Сое.
СборнигЬ взводове при Търновацъ отстъпиха къмъ Боя
новци; единъ сръбски разездъ влЪзе въ Търновацъ и запали
н-Ьколко къщ и. Населението избяга къмъ Бояновци. Обозътъ
на 16-и артилер. полкъ се оттегли къмъ Прешово.
Тъкмо по това време пристигна до манастира при Бояновци
1/45-а дружина. Началникътъ на Щаба и командирътъ на дружи
ната излязоха напредъ да разузнаятъ положението. 8/32-а рота
отстъпваше отъ току-що заетата позиция; веригигЬ на Сборната
дружина същ о отстъпиха къмъ височината два клм. североиз
точно отъ Лучане; 2/46-а дружина водЪше слаба престрелка съ
сърбигЪ, които заемаха Дупиле и Върбенъ. Началникътъ на
Щаба заповяда двегЬ роти отъ 45-и полкъ да се насочатъ,
първоначално, въ флангъ на атакуващите Сборната дружина
сърби, и, когато тя заеме позицията си, ротитЪ, поддържани отъ
артилерията, да облекчатъ положението на 2/46-а дружина, като
се насочатъ въ флангъ на сърбитЪ, които заемаха височината
при Дупиле. Главната цель бЪше да може артилерията да заеме
позиция на височината западно отъ Насалци, отдето, безъ да
бъде обстрелвана отъ лЪвия бр-Ьгъ на Морава, да съдействува
на общата контъратака.
ОТБРАНАТА НЯ СКОПСКЯ ЧЕРНЯ ГОРЯ ОТЪ 3/3-а БРИГЯДЯ 435
Къмъ 1015 часй 3/45-а и 4/45-а роти, въ боенъ редъ, настъ

пиха стремително къмъ фланга на сърбигЬ, поддържани отъ
двегЬ оръдия. Капитанъ Алтъпармаковъ вдигна последния си
взводъ, усили веригитЬ въ участъка на 7-а рота и съ викове
„ура“ атакува сърбигЬ още преди патрулната верига на 4/45-а
рота да достигне линията на Сборната дружина. СърбигЬ обър
наха гьрбъ и, преследвани, отстъпиха около два клм. къмъ
Добросинъ. На югозападъ сърбигЬ, заседнали и здраво окопани
на северните склонове на височината при Върбенъ, държеха
позицията си и биеха въ флангъ 3/45-а рота, която се насочваше
по починъ на командира й къмъ Върбенъ.
Къмъ 1230 часа едно оръдие отъ 6/1 б-а батарея, теглено
отъ албанци, зае хребета западно отъ Насалци. Огъньтъ на
оръдието, насоченъ флангово къмъ височината при Дупиле,
разколеба сърбигЬ и разкри разположението имъ, което не се
виждаше отъ артилерията, придадена къмъ 2/4б-а дружина.
Къмъ 13 часа двегЬ планински и двегЬ полски оръдия на
2-а дружина откриха огънь по позицията на линията Върбенъ —
Дупиле. СърбигЬ, изложени на кръстосанъ огънь, започнаха
да се оттеглятъ.
2/46-а дружина, водена лично отъ командира на 46-и полкъ,
подполковникъ Абаджиевъ, съ малки спирания настъпваше
стремително къмъ Върбенъ. СърбигЬ (около единъ и половина
батальона), окопани добре, даваха силенъ отпоръ, обаче въоду-
шевението на войницигЬ отъ дружината б-Ьше гол-Ьмо.
Къмъ 1530 часа позицията на сърбигЬ при Върбенъ — Ду
пиле бЪ заета.
Докато южно отъ Биначка Морава усп-Ьхътъ мина въ ръцегЪ
на българигЪ, северно отъ р-Ьката положението се влоши. Сръб
ската артилерия, разположена закрито около височината Биляча,
започна да обстрелва 1/45-а рота; снарядитЪ й падаха на 500—
600 метра отъ Бояновци и по шосето за Враня.
По донесение отъ разездигЬ, къмъ 13 часа сърбигЪ заемали
височинигЬ северно отъ Бояновци, Търновацъ и съ около една-
две роти — височинигЬ надъ Търновацъ1).
Освенъ горнитЬ сведения, въ 1420 часа въ Щ аба на бри
гадата б-Ь получено следното донесение отъ командира на
сборния дивизионъ отъ Бояновци:
!) Споредъ реляцията на 3/3-а бригада, единъ батальонъ се насочвалъ къмъ хре
бетите северно отъ Търновацъ.
28*
436 ДЕЙСТВИЯТЛ НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
„НашигЬ части, които заемаха Търновацъ, и други, които настжп-

ваха къмъ височините западно отъ Търновацъ, отстъпиха безъ бой.
Една неприятелска дружина въ този моментъ се спуска по западния
склонъ на хребета при Турия. Станцията е открита въ гара Бояновци.“
Сръбските 11-и и 18-и полкове се стремиха да завладЪятъ
напълно изхода на Кончулския проходъ. Настъплението имъ не
бе енергично, но силите на 3/3-а бригада бЪха слаби да спратъ
натиска западно отъ Търновацъ — Турия. Поради това отъ Враня
б-Ь извикана и последната рота отъ 1/46-а дружина. Очакваха
я къмъ полунощь. Сборниятъ дивизионъ се спре при ж.-п. ст.
Бояновци, и охраняваше непосредствено шосето за Враня.
Командирътъ на бригадата, по запов-Ьдь на Щ аба на
армията, се премести при Бояновци. Той пристигна при мана
стира Св. Илия въ 1630 часа, и се свърза съ телефонъ съ теле
графната станция при моста.
Въ 1330 часа началникътъ на Щаба на бригадата изпрати
до командуващия армията следната телефонограма, получена въ
Щ аба на армията въ 15 часа:
„Сега изпращаме и последната рота отъ 45-и полкъ за запъл
ване широкия интервалъ. Противникътъ настъпва съ голЬми сили.
Положението критично. Моля подкрепление.“
Същевременно командантътъ въ Прешово доложи по теле
фона на командуващия армията, въ Куманово, че бежанци при
стигнали отъ околните села, изплашени; немалъ никакви части,
съ които да запази складовете отъ хлебъ, брашно, маслини.
Началникътъ на Щаба на армията по телеграфния апаратъ
продиктува следните разпореждания:
1) До командира на 3-а Балканска дивизия въ 1б15 часа:
„Разпоредете Загорскиятъ полкъ, цЪлия или части, и, колкото е
възможно по-бързо, да вървятъ за Бояновци, дето положението
изисква бързо подкрепление."
Тъй като 32-и полкъ бе ангажиранъ въ бой северно отъ
Сурдулица, а други свободни части немаше, командирътъ на
дивизията заповеда да замине за Бояновци 1-а конна бригада.
2) До командира на 3/3-а бригада въ 16 45 часа:
„Следъ половина часъ тръгва отъ Куманово за Бояновци единъ
ескадронъ съ една полска и една гаубична батареи, въ Ваше разпо
реждане.“
Тези части се намираха на пъть отъ Качаникъ за Скопие—
Велесъ, и беха върнати назадъ.
ОТБРАНАТА НА СКОПСКЯ ЧЕРНА ГОРА ОТЪ 3/3-а БРИГАДА
3) До командира на 1/3-а бригада въ 17 часа:

„Освен** дружината, която изпратихте въ подкрепление коман-
диру 3-а бригада, изпратете още една дружина и каквото можете и то
най-скоро. Положението при Бояновци изисква това/
Изпратени бЪха, освенъ това, отъ командуващия армията
още и следнигЪ бързи заповеди:
1) Крива паланка — Команданту; въ 1650 часа:
„Немедлено изпратете къмъ Конопница Ханъ куриеръ да предаде
следната запов*Ьдь командиру 2-а бригада отъ 11-а Македонска диви
зия: „Немедлено изпратете единъ полкъ къмъ Козякъ — Бояновци, за
подкрепа 46-и полкъ, който води бой около Бояновци. Полкътъ да
тръгне веднага съ усиленъ маршъ и презъ нощьта да следва непре
къснато. Командирътъ на полка да влЪзе въ свръзка съ командира
на 3-а бригада отъ Балканската дивизия, който ръководи действията
при Бояновци.“
2) Командиру 2-а бригада отъ 5-а дивизия — Крива Паланка;
въ 1810 часа:
„Немедлено продължете марша си съ 18-и пех. полкъ отъ Гра-
децъ по долината на Пчиня. Изминете още около 10—15 клм. тази
нощь и, следъ една почивка отъ три-четири чйса, продължете марша
къмъ Бояновци, дето полкътъ да стигне утре, 17-и, вечерьта и дето
подкрепата му е наложителна. Цельта е запазването долината Пре-
шово — Бояновци—Враня въ наши ръце. СърбигЬ напиратъ къмъ
Бояновци отъ северъ. За същата цель единъ полкъ отъ Македонската
дивизия се насочва също тази нощь отъ Клопате Махала къмъ Козякъ
планина, а оттамъ — за Бояновци.“
3) Командиру 3-а дивизия — Враня и командиру 1-а конна
бригада, полковникъ Стойковъ; въ 1840 часа:
„Немедлено изпратете Конната бригада къмъ Бояновци, дето
подкрепата й въ най-скоро време е наложителна. Да тръгне още тази
нощь и на разсъмване да бъде при Бояновци, готова за действие.
Желателно е да има поне едно оръдие, но, ако н*Ьма артилерия, безъ
да чака, немедлено да тръгне.“
Презъ фронта на 3/46-а дружина при Мучи Баба 12-а рота
получи заповЪдь да настжпи заедно съ единъ взводъ отъ 11/46-а
рота отъ РЪка къмъ Жегра, да разузнае селата Жегра, Владово,
Влащица и да прогони сърбитЪ отъ тЪзи села, ако ги намери
заети.
Въ б часа ротата съ едно планинско орждие и взводъ кон
ница настъпи къмъ Жегра, като изпрати единъ разездъ къмъ
Върнезово.
438 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 1! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Подпомогната отъ огъня на 9/16-а батарея, тя стигна до

Жегра и, следъ кратъкъ бой, прогони сръбската рота, която
отстжпи задъ Биначка Морава, на к. 525, като остави на десния
брЪгъ едно отделение.
Разездътъ, изпратенъ къмъ Върнезово — Дебели ДЬлъ,
срещна сръбски части (вероятно части отъ сръбския 12-и полкъ
III призивъ, който съ три полски не с. с. и две полски с. с. орждия
беше разположенъ въ Сойева, като армейски резервъ) около
Биначъ и БЪгунче, и не можа да установи свръзка съ 1/3-а
бригада.
3/24-а дружина вечерьта стигна на височината между Тани-
шевци и Дебели Дкпъ.
И тъй, на 16-и вечерьта частите отъ 3/3-а брагада нощу
ваха въ непосредствено съприкосновение съ сърбите на линията
северно отъ Б ояновци— Добросинъ — Върбенъ: 3/46-а дру
жина — при Мучи Баба и Жегра (12-а рота); 2/46-а дружина
и Сборната дружина, съ придадената имъ артилерия, — на
позиция при Дупиле, Върбенъ и Лучане; 1/45-а и 10/46-а роти—
при Бояновци; Сборниятъ коненъ дивизионъ — въ Божиновацъ;
4/46-а рота — на коти 1225 и 1231, северозападно отъ Враня;
3/46-а рота — въ Враня; Щ абътъ на бригадата — при мана
стира Св. Илия.
Боятъ при Бояновци на На 17-и къмъ 7 30 часа пристигнаха

17-и октомврий. отъ Куманово при Бояновци 3/б-и еска-
дронъ, 12/16-а полска и 5/2-а гаубична
батарея, водени отъ началника на артилерията при армията,
полковникъ Богдановъ. Командирътъ на бригадата насочи еска-
дрона къмъ Лопардинце да разузнава и като странично при
критие; полската батарея зае позиция на хребета между Лучане
и Насалци; гаубичната батарея бе насочена къмъ Дупиле, но,
поради силнопресечената местность, на позицията бе изкарана
само една гаубица; другите две орждия заеха позиция източно
отъ 12/16-а батарея, а по-после се преместиха на по-предна
позиция — западно отъ Лучане.
Командирътъ на бригадата реши да заеме хребета южно
отъ Морава, и, съ съдействието на артилерията, която ще дей
ствува въ флангъ, да направи невъзможно задържането на
•сърбите на Биляча. Освенъ това, къмъ фронта Бояновци —
Лопардинце беха насочени 2/5-а пехотна и 1-а конна бригади.

Необходимо беше въ случая да се задържатъ здраво височи
ните на линията Дупиле — Добросинъ — долината на Биначка
Морава, които сърбите напустнаха, но, поради численото си
превъзходство, можеха отново да атакуватъ.
Въ 8 30 часа 6 /16-а батарея отъ позиция на около 1700 метра
южно отъ Върбенъ откри огънь по цепото разположение на
сърбите. Този огънь предизвика сръбската артилерия, която
обстреля Сборната дружина и Бояновци.
Въ 9 30 часа всичките батареи на бригадата откриха огънь.
Надмощието на огъня се почувствува — сръбската артилерия
престана да отговаря, а 2/46-а дружина настжпи, но 3/45-а и
4/45-а роти, изложени на фланговъ артилерийски огънь отъ
левия брегъ на Биначка Морава, не можеха да напреднатъ.
Двете гаубични орждия откриха огънь по сръбските орж-
дия, а полските орждия обстреляха склоновете на Биляча, дето
се забелязваха сръбски стрелци. Къмъ 9 часа командирътъ на
бригадата заповяда 1/45-а рота да настжпи отъ Бояновци и да
атакува сърбите на в. Биляча, а сборните взводове и конниците
да заематъ височините северно отъ Биляча. Но поради силния
огънь 1/45-а рота не настжпи.
Къмъ 1030 часа артилерията на бригадата откри отново
огънь, а командирътъ на бригадата изпрати офицеръ, който
предаде заповедь лично на командира на 1/45-а рота да настжпи
и да атакува. 1/45-а, 10/46-а роти и сборните взводове настж-
пиха бързо и, въпреки силния огънь на сърбите, можаха без
наказано да стигнатъ до полите на в. Биляча, дето се спреха.
Къмъ това време се забелязаха предните части на 1-а конна
бригада. Нейните разезди още къмъ 9 30 часа беха стигнали
манастира Св. Илия, дето получиха сведения за разположението
на 3/3-а бригада, както и за сърбите. Тя тръгна отъ Враня
въ 7 30 часа.
Лейбъ-гвардейскиятъ коненъ полкъ бе насоченъ по фронта—
къмъ Бояновци, съ зона за разузнаване Търновацъ — Бояновци—
Жужелица, а 1-и коненъ полкъ — въ тилъ на сърбите, къмъ
Брезница, съ зона за разузнаване Търновацъ — Брезница. По
ради късното пристигане, бригадата не взе участие въ боя.
На северъ разузнавателните ескадрони на 1-и коненъ полкъ
беха посрещнати съ огънь, и къмъ 10 часа полкътъ се спре.
Следъ като се прекрати огъня — къмъ 16 часа, командирътъ

на полка бе решилъ да настжпи, но къмъ 1730 часа получи
заповЪдь отъ командира на бригадата да се оттегли за нощу
ване въ Бояновци.
Къмъ I I 30 часа Гвардейскиятъ коненъ полкъ на шосето
близо до Бояновци б-Ь обстрелянъ безрезултатно съ артиле
рийски огънь. Взводътъ отъ 3/6-а батарея излезе на позиция
на западъ отъ Бояновци и обстреля сръбските позиции около
Търновацъ. Въ 1330 часа взводътъ се сне отъ позиция, и отиде
въ Бояновци, а къмъ 1530 часа отново зае позиция на единъ
клм. западно отъ града и откри огънь по в. Биляча. Гвардей
скиятъ коненъ полкъ остана при Бояновци, отдето охраняваше
фланга на бойното разположение.
Сърбите се разколебаха отъ артилерийския огънь, и започ
наха да се оттеглятъ. Сборната дружина настжпи и ги прогони
къмъ старите имъ позиции при Глоговце и Ранилугъ, макаръ
да б-Ьха усилени съ две роти отъ 12-и полкъ и две планински
орждия. 18-и кадрови полкъ се оттегли на гребена, а на 18-и
напустна и него. Сърбите обстреляха съ две орждия и позицията
на 2/4б-а дружина. Т-Ьхенъ батальонъ настжпи и зае Жегра.
12/46-а рота отстжпи на височината между Река и Царавикъ,
дето 6Ь усилена съ още едно планинско орждие отъ батареята
при Мучи Баба.
3/24-а дружина, на пжть за Мучи Баба, пристигна въ Стубла.
И тъй, 3/3-а бригада, заедно съ пристигналигЬ й подкреп
ления, успе да отхвърли сръбските части отъ Вардарската ди
визия къмъ Гиляне — на линията Ж егра— Подграде— Глоговце—
Ранилугъ — к. 720 (северно отъ Биляча) и да осуети стремле
нието имъ да достигнатъ линията Куманово— Бояновци— Враня.
Кризата, която създаде доста много грижи на Българското ко-
мандуване, мина. Сръбското командуване започна да се опасява
за съобщението Гиляне — Феризовичъ, за което привлече армей
ския резервъ (12-и полкъ II призивъ) отъ Сойева въ Ропотово,
въ разпореждане на командира на Вардарската дивизия. Къмъ
Гиляне беха насочени ощ е: Моравската дивизия I призивъ и
Дунавската II призивъ (последната отъ Северния фронтъ).
Отъ 14-и до 18-и октомврий бригадата даде загуби: 18 вой
ника убити; 2 офицера и 184 войника ранени; 9 войника
изчезнали.
Въпреки затрудненията въ подвоза и снабдяването съ бойни

припаси, частите изстреляха: 633 полски, 32 гаубични, 156 пла
нински снаряда и 136,250 патрона.
За загубите на сърбите нЪма точни сведения. При всека
атака отъ страна на българите, гЪ оставяха значителенъ брой
пленници (всичко 245 души). При отстъплението те оставиха
много бойни и хранителни припаси, сандъци съ снаряди за пла
нинската артилерия, оръжие, платнища и багажъ.
1-а конна бригада на 19-и бе изпратена въ Враня, а оттамъ—
къмъ Градня, за да действува на левия флангъ на 3-а дивизия.
На 18-а пристигна въ Бояновци 18-и полкъ, а на следния
день — Щ абътъ на 2/5-а бригада и 20-и полкъ.
На 19-и 3-и македонски полкъ пристигна въ Прешово, а
4-и македонски полкъ и Щ абътъ на бригадата — въ Куманово.
На 20-и цЪлата бригада се събра въ Куманово.
На 20-и 3/3-а бригада остана на позиция на линията Река—
Дипче — Мучи Баба — Гаре — Добросинъ — Кончулъ — в. Биляча.
1/3-а бригада остана същ о на позицията си на северния
изходъ на Качанишкия проходъ.
Къмъ същото време другите части отъ II армия бЪха до
стигнали :
На северъ, по долината на Морава, генералъ Рибаровъ съ
26-и, 13-и, 29-и и 32-и полкове — на линията к. 1650 (Чемер-
никъ) — Голяма Глава — Козница — Тумба — Градня.
На югъ, височините западно отъ Велесъ бЪха завладени
отъ българските части. Конната дивизия разузнаваше къмъ
Прилепъ и Битолското поле. 2/7-а бригада водеше бой за завла
дяване Соничка Глава, а 3/7-а и 3/11-а македонска бригади дей
ствуваха на фронта срещу Криволакъ. 3/11-а македонска бригада
беше въ разпореждане на командира на 7-а дивизия.
Около Струмица, 3/2-а бригада (14-и и 44-и полкове, една
дружина отъ 43-и полкъ, 4-а гранична дружина и три артиле
рийски отделения) действуваше на фронта Ришъ — Костурино.
Къмъ 20-и австро-германските войски беха стигнали линията
Чачакъ — Крагуйевацъ — Поповичъ, а българската I армия —
Больевацъ — Свърлигъ — в. Плешъ (източно отъ Нишъ) — Кру-
пацъ — в. Голашъ — Модра Стена (източно отъ Власотинци).
За пресичане пътя на сръбското отстъпление Щ . Д. А. на
20-и заповеда: И армия съ 1/3-а, 2/5-а и 1-а конна бригади да
442 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20»и X.
настжпи къмъ Прищина. А, поради усиленото пренасяне на

англо-французски войски отъ Солунъ въ района Гевгели — Дой-
ранъ — Криволакъ, Щ . Д. А. възприе идеята за отбрана на югъ,
на линията Соничка Глава — Преслапъ планина — Градско — Вар-
даръ чифл. — Серка планина — Дамянъ — Плачковица планина.
И тъй, ходътъ на събитията и военно-политическото поло
жение къмъ 20-и изтъкнаха ясно нецелесъобразностьта на ре
шението на Щ . Д. А. да изпрати къмъ Качаникъ и Гиляне
слаби части.
При разпределянето силите, споредъ общия съюзнически
планъ за войната 1915 година, II армия не бе предвидена до
статъчно силна и не бе насочена къмъ Косово Поле, за да
пресече п/ктя на отстъплението на сръбската армия, но тя
можеше и после да направи това, ако не бе разхвърлена и
ако бе подкрепена навреме отъ резерва на Главното коман-
дуване.
Това решение дойде късно, когато, на югъ, англо-французите
се усилиха, а, на северъ, сръбското командуване привлече на
Косово Поле сили, които успеха да осигурятъ съобщенията на
сръбската армия къмъ Албания.
Настъпление къмъ Тетово.

Следъ завладяването на Скопие,
Р а зп о р е ж д а н и я и м Ъ рки на
Щ абътъ на II армия не взе веднага
б ъ л га р ско то ко м а н д ува н е
особени мерки за осигуряване посо
за о си гур я в а н е п о со -
ката откъмъ Тетово. Чакъ следъ за
к и т е къ м ъ С ко п и е .
силването на съглашенските вой
ски, Щ . Д. А. заповеда на командуващия армията да разпореди
да бъдатъ наблюдавани посоките Скопие— Тетово и Качаникъ—
Тетово.
Командуващиятъ армията разпореди да бъде усиленъ гарни-
зонътъ въ Скопие (4/24-а дружина) съ 5/2-а гаубична батарея,
а на 13-и възложи на командира на 1/3-а бригада да заеме
Тетово съ една часть и да разузнава всички посоки, които идатъ
откъмъ десния брегъ на Вардара, на фронта Тетово — р. Пчиня.
На 12-и командантътъ на Скопие, майоръ Гърдевъ, по събра
ните сведения отъ населението, донесе на комадуващия армията
и на командира на 1/3-а бригада, че около 600— 700 сръбски
НЛСТЖПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО 443
войници съ четири планински орждия ходЯли по селата Гома-

лево, Палиградъ, Червена Вода, Количане, Пагаруша, Варвара,
Добри Долъ, въ които колели, безчинствували, палЯли и т. н .;
населението се разбягало. Кметътъ на Скопие твърдЯлъ, по
думитЯ на избягали селяни, че сърбитЯ въ споменатитЯ по-горе
села наброявали до 3000 души съ орждия, конница и картеч
ници. Разбягалото се население молЯпо за защита.
Командирътъ на 1/3-а бригада заповЯда на команданта на
Скопие да вземе мЯрки за запазване града отъ изненади. Майоръ
Гърдевъ изпрати 14/24-а и 15/24-а роти, съ 5-а гаубична батарея,
подъ командата на командира на 14-а рота, майоръ Басмаджиевъ,
въ посока Скопие— Сопище да охраняватъ града и да разузнаятъ
посокитЯ къмъ Гор. Сойна, Добри Долъ и Варвара.
На 12-и въ 15 часа отрядътъ настжпи, съ авангардъ 15-а рота.
Отъ населението узнаха, че около два сръбски полка съ кар
течници и планинска артилерия се движели по долината на
Маркова, а по-малки части — въ посокитЯ Добри Долъ—
?акотинци— Сопище и Добри Долъ— Гор. Сойна— НерЯзи.
Когато колоната стигна при Сопище, забелязани бЯха сръбски
патрули, които излизаха отъ Сопище къмъ височината северно
отъ селото. Наближаваше да се стъмни. РотитЯ останаха да
нощуватъ северно отъ Сопище.
На 13-и патрулитЯ къмъ Добри Долъ и Варвара откриха по
пжтя Варвара— Добри Долъ единъ сръбски обозъ, съ прикритие
около единъ взводъ. 15-а рота настжпи къмъ Добри Долъ и,
следъ кратка престрелка съ сръбския взводъ, прогони последния,
като плени 15 души и залови 9 коня, натоварени съ разни
материали. При тази престрелка сърбитЯ оставиха петь души
убити; българитЯ нЯмаха загуби. По сведения отъ пленници,
обозътъ принадпежелъ на нЯкой батальонъ отъ 13-и полкъ.
На 14-и отрядътъ се върна въ Скопие, като остави една
полурота да охранява града отъ югъ.
На 15-и командантътъ на Скопие изпрати донесение до
командира на 1/3-а бригада, че срещнатитЯ сръбски части въ
района на селата Сопище, Копанци, Варвара сж отъ разнеби
тения сръбски 13-и полкъ, и че, следъ слаба съпротива, тЯ сж
отстжпили къмъ Матка— Грумшинъ— Тетово1).*)
*) Всжщность 13-и полкъ отстжпи къмъ Здуне.

444 ДЕЙСТВИЯТЛ НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 1! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
За разузнаване посоката къмъ Тетово и да бъдатъ прого

нени изостаналите въ селата малки сръбски части на 15-и
къмъ 17 часа командантътъ на Скопие изпрати една чета отъ
44 македонци-българи (предали се сръбски войници), 48 албанци
и 20 редовни войника, подъ командата на подпоручикъ Кръстевъ.
З авл д яването Къмъ 15-и командирътъ на 1/3-а бригада

на Тетово. бе получилъ следните сведения за сърбите къмъ
Тетово:
1) Отъ началника на самостоятелния разездъ, старши под-
офицеръ Ж еко Ангеловъ, въ 1515 часа на 12-и, отъ Радуше, че
въ Доброще имало сръбска войска, отъ която отделни команди
ходЬли въ Радуше да разузнаватъ и да реквизиратъ.
2) Отъ началника на Девата колона въ 7 30 часа на 15-и,
че откъмъ Старо Село настъпвала сръбска колона отъ трите
рода войски.
3) Отъ началника на разезда къмъ Тетово, поручикъ Тян-
ковски, на 15-и, че височините около Бояни, северно и южно
отъ селото, съ заети отъ сърби; въ Грумшинъ имало 120 вой
ника и 12 стражаря, дошли отъ Тетово; въ Тетово, освенъ
500 стражаря, редовна войска немало.
4) Отъ команданта на Скопие, на 15-и, че отблъснатите
сръбски части около Слатина и Варвара отстъпили къмъ Матка —
Грумшинъ, и че организиралъ албанска чета, която ще изпрати
къмъ Тетово.
На 15-и командирътъ на бригадата заповеда: 3/11-а дружина,
усилена съ единъ планински артилерийски взводъ, да тръгне
на 16-и къмъ Тетово, но въ 1315 часа получи заповедьта отъ
Щ аба на армията да изпрати единъ полкъ съ батарея къмъ
Гиляне. Както бе казано, обстановката позволяваше да бъде
изпратена само една дружина. Тогава началникътъ на Щаба
предаде заповедь да бъдатъ изпратени въ Куманово три роти
отъ дружината, насочена къмъ Тетово. Така че къмъ Тетово бе
насочена само 15/11-а рота. Но командантътъ на Скопие изпрати
по свой починъ още две роти.
Между това, сръбскиятъ 13-и полкъ (три дружини, две кар
течници и четири не с. с. оръдия), който бе назначенъ да фор
мира Тетовския отрядъ, на 12-и не можа да премине р. Треска,
НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО 445
и отстжпи къмъ Здуне — Гостиваръ. За отбраняване посоката

Скопие — Тетово, командантътъ на Тетово изпрати около 150 боеца
на линията Локва — Лешница — Грумшинъ. За усилване Тетов-
ския отрядъ още на 10-и бЪха изпратени отъ Дебъръ три не
с. с. орждия. На 13-и и 14-и полкътъ остана въ Здуне.
На 15-и слабите сръбски части, които бЪха около Грумшинъ,
подъ натиска на разбунтувалото се мастно население, отстжпиха
къмъ моста на Вардара при Сарачинъ. 13-и полкъ пжтува презъ
Суха Гора къмъ Гостиваръ и вечерьта нощува въ селата източно
отъ града. По пжтя бе получена заповЪдь полкътъ да запази
посоките Тетово — Скопие и Прилепъ — Кичево.
На 16-и въ посоките Скопие — Тетово и Качаникъ — Тетово
сърбите имаха стълкновение само съ четници-албанци. Свръзката
на Тетово съ Качаникъ бе прекжсната. Посоката Призренъ —
Тетово бе сжщо прекжсната отъ разбунтувалите се албанци
отъ Вешалъ.
Въ посоката Тетово — Гостиваръ всички разбунтували се
села бЪха унищожени съ артилерия.
На 16-и командирътъ на полка насочи: единъ батальонъ,
едно картечно отделение съ единъ взводъ планинска артилерия —
презъ Милатаня къмъ Грумшинъ, въ тила на разбунтувалите
се албанци и по-нататъкъ, къмъ Скопие, доколкото обстанов
ката ще позволи това; единъ батальонъ съ взводъ артилерия
презъ Тетово — Лешка — Доброще и по нататъкъ, къмъ Рогачево,
съ цель да влезе въ свръзка съ сръбските части на десния
брегъ на Лепенецъ; единъ батальонъ остави резервъ въ Тетово.
Настъплението на 15/11-а рота къмъ Тетово. — На 1б-и

въ 6 часа 15/11-а рота настжпи презъ Длабочица — Вратница —
Лешка за Тетово и нощува въ Доброще. На 17-и къмъ 11 часа
ротата достигна Слатино, атакува около една рота сърби съ
артилерия, прогони я и къмъ 1630 часа зае Лешка. Сърбите отстж-
пиха задъ селото, като оставиха десеть души убити, между които
единъ офицеръ, и много ранени, хлебъ, коне съ офицерки ба-
гажъ и разни вещи. На българите помогнаха и набързо органи
зираните албанци отъ околните села, които сжщо дадоха жертви.
Сърбите се спреха на позиция между селата Лешка и
Неращенъ, отдето се обадиха, освенъ едното стрелящо дотогава
планинско орждие, още и две полски.
446 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ I! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20»и X.
Лавата колона на Тетовския отрядъ (батальонъ съ две пла

нински орждия) бЪ тръгнала отъ Гостиваръ презъ нощьта и въ
б часа 6% стигнала въ Лешка. Следъ отблъсването на преднигЪ
й части, къмъ 1815 часа колоната се развърна цЪла въ боенъ
редъ, настжпи и обхвана десния флангъ на 15-а рота, която съ
доста загуби до 23 часй се оттегли къмъ Старо Село, дето се
окопа, за което донесе на командира на 1/3-а бригада. Ротата
имаше б убити, 14 ранени и 38 изчезнали. Изстреляни бЪха
18,000 патрона.
СърбигЪ нощуваха на позиция между Теарца и Слатино.
Командирътъ на бригадата заповяда на командира на
2/24-а дружина да изпрати веднага най-отпочиналата рота отъ
дружината съ едно планинско орждие презъ Слатина — Длабо-
чица — Старо Село за Тетово, за да бжде очистенъ пжтя къмъ
Тетово, а командантътъ на Скопие да изпрати незабавно съ
усиленъ маршъ една рота, която да удари въ флангъ и въ тилъ
сърбигЬ около Радуше.
На 18-и и 19-и сърбигЪ продължиха настжплението, и се
окопаха на гребена при Ораше. За да не бжде отхвърлена къмъ
Ш аръ планина отъ насоченигЬ къмъ двата й фланга сръбски
части, 15/11-а рота отстжпи отъ Старо Село на северъ, при
което срещна изпратената на помощь 6/24-а рота, и, заедно съ
нея и планинските орждия, заеха позиция на височината около
Яжинци.
Настжплението на 13124-а и 15124-а роти отъ Скопие

къмъ Тетово. — На 16-и командантътъ на Скопие, майоръ
Гърдевъ, получи донесение отъ четата на подпоручикъ Кръстевъ,
въ Ласкарце, че имало сръбски войски около Сарачинъ и По-
латница, отдето се чували артилерийски изстрели. Той заповЪда
13/24-а рота да тръгне веднага за Ласкарце. На 17-и въ сжщата
посока бе изпратена и 15/24-а рота, съ задача да поддЪржатъ
изпратената отъ Качаникъ къмъ Тетово рота. Единъ взводъ бе
насоченъ къмъ Радуше.
На 17-и двете роти нощуваха на единъ клм. източно отъ
Рогле, и се свързаха съ четата на подпоручикъ Кръстевъ.
Командирътъ на 13-а рота донесе на команданта на Скопие,
че сърбите сж се окопали на линията Церово — Сиричино съ
две орждия и неизвестно колко пехота, и че отъ избягали селяни
отъ Епашникъ, Глоге и Доброще научилъ, че ротата, която
настжпвала отъ Качаникъ, подъ натиска на сърбите отстжпила
НПСТЖПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО 447
къмъ Котлина и Длабочица. Новоназначениятъ командантъ,

полковникъ Калевъ, заповяда на командира на 4/24-а дружина
да събере войниците отъ караулите въ града и да подкрепи
двете си роти.
На 18-и сутриньта, когато майоръ Гърдевъ се готвеше да
тръгне, командантътъ получи две заповеди: отъ командира на
1/3-а бригада — да изпрати една рота отъ Скопие къмъ Ра-
душе да съдействува на 15/11-а рота, и отъ началника на
Щаба на армията — командантътъ да прибере изпратените
къмъ Тетово роти, и да се ограничи съ близката охрана на
Скопие. Полковникъ Калевъ заповяда да бжде изпълнена запо-
вЪдьта отъ Щаба на армията, и майоръ Гърдевъ отиде да
настигне ротите, за да имъ предаде да се върнатъ. Между това,
13/24-а и 15/24-а роти и четата на подпоручикъ Кръстевъ, подъ
общото началство на старшия ротенъ командиръ, капитанъ
Стайковъ, продължиха движението си и, заедно съ една
албанска чета отъ 50 души, заеха позиция на хребета Бояни —
Рогле, дето посрещнаха настжпващитЪ сърби (ДЪсната колона
на 13-и полкъ — батальонъ съ две планински орждия).
Като се движеше по шосето, сръбската колона се отби къмъ
Рогле, развърна се въ боенъ редъ, и настжпи по единъ стръ-
менъ склонъ, покритъ съ гора, къмъ позицията на българ
ските роти.
Българите дочакаха сърбите на 20— 30 крачки и откриха
силенъ огънь срещу техъ. Изненадани отъ този огънь, сърбите
обърнаха гърбъ и панически избегаха презъ Рогле къмъ шосето.
Българите преследваха енергично, но, когато стигнаха до селото,
спреха се, защото завале силенъ дъждъ, селото, запалено отъ
сърбите, беше въ пламъци^ и всичко това правеше местностьта
непрогледна и неудобна за движение.
Следъ боя сърбите се оттеглиха къмъ моста на Вардара
при Желина, като дадоха много загуби. Българските роти нямаха
загуби, защото артилерийскиятъ огънь на сърбите не беше
точенъ.
Презъ нощьта ротите, по заповедь на дружинния коман
диръ, който пристигна на позицията презъ време на боя, се
оттеглиха въ Скопие, като на позиция срещу сърбите останаха
само албанците. На следния день сърбите отново настжпиха и
заеха позиция около Грумшинъ.
448 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 1! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Настъплението на И4-а македонска дружина къмъ

Тетово. — На 20-и, въ свръзка съ успЪшнитЪ действия на
австро-германскигЬ армии, които бЪха достигнали линията Ча-
чакъ — Крагуйевацъ, за да се пресЪче пжтя на отстъплението на
сърбитЪ къмъ Албания, Щ . Д. А. заповяда II армия да пред
приеме настъпление къмъ Прищина, а Тетово да бъде заето
по-силно и да бъде наблюдавана посоката за Гостиваръ. Ко-
мандуващиятъ армията заповяда да започнатъ действията къмъ
Прищина, а за Тетово разпореди:
я2-а бригада отъ Македонската дивизия (полковникъ Кюркчиевъ)
да заеме: съ 4-и полкъ и,една батарея отъ 11-и артилерийски полкъ
Скопие и Тетово (последниятъ съ една, дружина); да разузнава за
Призренъ, Кичево и десния брЪгъ на Вардара до Голешница планина,
като вземе м%рки за близкото охранение на Скопие. Съ 3-и полкъ да
заеме Куманово.“
Същевременно началникътъ на Щаба на армията заповяда:
4/11-а дружина, която 6Ъ изпратена отъ Куманово въ Скопие,
да тръгне незабавно отъ Скопие презъ Радуше и да действува
съвместно съ 15/11-а рота за прогонване сърбитЬ, които б4ха
достигнали линията Старо Село — Ораше.
Съ горнигЬ разпореждания 6Ъ организирано заемането на
Тетово, съ настъпление въ двегЬ посоки: Качаникъ — Тетово и
Скопие — Тетово. Това решение отговаряше на обстановката, но
не 6Ъ изпълнено напълно; 4/11-а дружина закъснЪ.
На 20-и въ 3 часа командирътъ на 2/11-а македонска бри
гада получи заповЪдьта по армията и премести 4-и полкъ отъ
Куманово въ Скопие.
На 21-и въ 6 часа получи нова заповЪдь отъ Щ аба на
армията, която отмЪни по-раншнигЪ разпореждания относно
заемането на Тетово:
«Вследствие заповЪдьта отъ Щаба на действуващата армия, отъ
бригадата да се изпратятъ една дружина и три взвода конница
въ Тетово. Оттамъ съ конница и пехотни патрули да се разузнава
посоката Гостиваръ — Призренъ — Качаникъ и на изтокъ, до Голеш
ница планина. Въ Скопие ще останатъ три роти и въ Качаникъ —
една. Дружината отъ Тетово и ротигЬ отъ Скопие се подчиняватъ на
команданта на Скопие, въ разпореждането на когото остава и бата
реята, която сега е придадена на 4-и македонски полкъ въ Скопие.
ДаденигЬ на този полкъ заповеди се отмЪняватъ.“
Тази заповЪдь целЪше 2/11-а македонска бригада да остане
ц*Ъла, та да може да бжде употребена на югъ.
Въ I I 10 часа командирътъ на 4-и македонски полкъ заповяда:
НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО
„На поверения ми полкъ съ 5/11-а батарея е заповядано да

заеме: Тетово — съ една дружина и 3/4-и ескадронъ, Качаникъ —
съ една рота и Скопие — съ останалитЯ седемь роти отъ полка и
5-а с. с. батарея. Полкътъ влиза въ подчинение на команданта на
Скопие. За което:
а) 1-а дружина и 3/4-и ескадронъ, подъ моя команда, да тръгн
днесъ за Тетово, съ цель да го заеме. Затова:
А в а н г а р дъ:
Отъ 1-а дружина . . . . 1 рота Да тръгне днесъ въ 1 1 30часа
Отъ Конния полкъ . . . 1 ескадронъ и следва по пжтя Скопие —
Всичко: 1 рота и 1 ескадронъ. Тетово.
Г лавни сили — майоръ Ку н д у р д жи е в ъ :
Отъ 1-а дружина ...................3 роти Да тръгнатъ днесъ въ I I 40
Всичко: . . 3 роти часа и следватъ по пжтя на
авангарда. Да назначи едно
отдЯление ариергардъ, което да
следва задъ кухнитЯ на дру
жината.
б) Отъ 2-а дружина да бжде изпратена една рота въ Качаникъ,
за което ротата да тръгне въ I I 30 часа и следва по пжтя Скопие —
Качаникъ. Ротата се назначава да охранява Качаникъ, следъ като
нашитЯ войски се изтеглятъ за Феризовичъ.
в) 2-а дружина, безъ една рота, 3-а дружина и 5-а с. с. батарея,
подъ командата на подполковникъ Колчаковъ, да останатъ и отбра-
няватъ Скопие, като смЯнятъ дружината отъ 24-и Черноморски полкъ.
г) Домакинскиятъ обозъ и Парковиятъ взводъ, подъ началството
на поручикъ Цоневъ, оставатъ въ Скопие.
д) Санитарниятъ персоналъ остава въ Скопие."
Още на 20-и вечерьта отъ полка бЯха изпратени поручикъ
Мановъ да смЯни началника на четата при Бояни, а канди-
датъ-офицерътъ Граматиковъ — да смЯни началника на четата
при Рогле.
На 21-и въ I I 30 часа колоната тръгна безъ конницата,
която не се яви. Командирътъ на полка, подполковникъ Ген-
чевъ, пое лично командуването на дружината, съ цель да про-
вЯри доколко може да се разчита на войницитЯ отъ полка,
прекарали едва 15— 17 деня обучение.
Въ 13 часа командирътъ на полка получи заповЯдь отъ
команданта на Скопие да върне дветЯ орждия, които бЯше
взелъ на своя отговорность. Той веднага върна орждията.
Въ 18 часа дружината стигна на два клм. северозападно
отъ^Лрнауткьой, дето остана да нощува. ИзпратенитЯ напредъ
чети нощуваха на сжщитЯ мЯста — при Рогле (40 албанци) и
Българската армия въ Световната война 1915— >1918 год.. томъ III. 29
450 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ I! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
при Бояни (3 подофицера, 16 редовни войника, 42 българи-

македонци и 53 албанеца).
Презъ време на движението командирътъ на полка откри
телефонна станция — първа при Злокучене и втора при лункта
на нощуване, като използува съществуващата телефонна линия.
Телефонистите се опитаха да подслушатъ разговорите на сър
бите по телефона съ Призренъ, но не доловиха същественъ
разговоръ. Разбраха, че българските разговори между станциите
Скопие и Качаникъ се чуватъ въ Тетово, и командирътъ на
полка обърна вниманието на началниците на телефонните
станции и донесе на команданта на Скопие.
Настъплението на дружината къмъ Тетово радваше много
албанското население, което се надпреварваше да изкаже
почитанията си къмъ войската и да й съдействува.
Отъ разпитване идещите откъмъ Тетово албанци коман
дирътъ на полка разбра, че сърбите (около 400 войника и
местно население) заематъ линията Сарачинъ — Желина —
Церово — ■ к. 1258. На осемь клм. източно отъ Тетово съ раз
положени на позиция две оръдия — едното планинско, а другото
полско; около оръдията има окопи, заети съ пехота.
Въ 2150 часа командирътъ на полка получи донесение отъ
началника на четата въ Рогле, че, по сведения отъ местни
жители, на 19-и сърбите опожарили казармите въ Тетово,
вдигнали въ въздуха единъ складъ съ бойни припаси, пренесли
архивите и банките и една полска батарея презъ Гостиваръ
за Дебъръ.
На 22-и дружината продължи движението като изпрати:
лево странично прикритие — единъ взводъ отъ 2-а рота — по
пътя Лескарце — Ново Село — Добрице — Желина, десно стра
нично прикритие — едно отделение отъ 2-а рота — по гребена
край Бояни — Грумшинъ. Дружината се движеше бавно, защото,
поради дъжда, който започна да вали още вечерьта, реките
беха придошли, и пътьтъ бе много разкалянъ.
Осветявана добре отъ изпратените напредъ патрули и отъ
честите донесения, които изпращаха началниците на четите
при Рогле и Церово, дружината се движеше безпрепятствено.
Въ I I 30 часа се чуха няколко артилерийски изстрела откъмъ
моста на Вардара. Когато челната стража наближи височините
при Грумшинъ, колоната се спре. Въ това време пристигна
артилерисгь, който доложи, че две оръдия отъ 5/11-а батарея
пристигатъ спедъ единъ часъ. Двете странични прикрития беха
НЯСТЖПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО
усилени, за да разчистятъ околните села. Тъй като дясната

чета била нападната, главнигЬ сили бЪха насочени къмъ
Церово, а на шосето остана само челната стража и пристиг
налите две орждия. Въ 15 часа бе получена следната заповедь
отъ командира на бригадата:
„Бригадата на 23-и октомврий ще се съсредоточи въ Клисели,
за което утре, 22-и октомврий, тръгнете съ дветЬ дружини отъ полка,
а за дружината въ Тетово и ротата въ Качаникъ, съ получаването на
настоящата, изпратете куриери веднага да се върнатъ и да следватъ
по сжщия пжть за присъединяване къмъ полка. Утре вечерь да
нощувате съ двете дружини въ Катланово, а на 23-и да бждете
въ Клисели."
Следъ това командирътъ на 2/4-а македонска дружина пре
даде отъ Скопие следното допълнение:
„Командирътъ на бригадата заповеда: дружината да не пре-
кжсва боя до превземането на Тетово, съвместно съ дружината отъ
другия полкъ, която настжпва отъ Старо Село. Съ получаване настоя
щето, командирътъ на полка ведната да се върне, като остави да
ржководи боя командирътъ на дружината. Следъ превземането на
Тетово, нашата дружина нема нужда да влиза въ града, а да се
върне къмъ Скопие, и да продължава пжтя си безспирно, докато
настигне полка.“
Командирътъ на полка реши да остане до мръкване при
дружината.
Въ 1610 часа главнитЬ сили пристигнаха въ Грумшинъ,
дето четата на поручикъ Мановъ водеше слаба престрелка съ
сърбитк Отъ доклада на поручикъ Мановъ и отъ личното
разузнаване командирътъ на полка и дружинниятъ командиръ
установиха, че сърбигЬ съ около три взвода сж се опитали да
отхвърлятъ четата, но следъ това се бЪха оттеглили къмъ моста,
отдето обстрелваха четата. При моста бЪха забелязани около
50— 60 чов4ка, които водеха престрелка съ челната стража.
Задъ моста, по лЪвия брЪгъ на Вардара, се виждаха три окопа,
заети съ сръбски части, между които]бЪха разположени и двегЬ
орждия. По-назадъ, къмъ града, имаше още няколко реда окопи.
Близо до града се забелязваше движение на отделни групи
сръбски войници.
МЪстностьта около Церово е силно пресЪчена. Командирътъ
на полка реши да атакува моста въ участъка между шосето и
Желина и върна ротигЬ по сжщия пжть при Грумшинъ, дето
тЪ нощуваха.
29*
452 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20*и X.
МЪстностьта по десния брЪгъ на Вардара източно отъ моста

е хълмиста. Северно отъ шосето се спускатъ стръмно склоно
вете на Зеденъ планина, а южно — гЪзи на Суха Гора; по
между имъ е гЬснината — една седловина, наречена „Кърдърми“ ,
презъ която минаваше шосето Скопие — Тетово. Освенъ шосето,
има още две пътеки — една отъ Церово презъ седловината
за моста и друга отъ Добрице презъ Желина къмъ моста.
Местностьта по левия брегъ на Вардара, по полите на Ш аръ
планина, е равна, и, поради дъждовете, бе наводнена, та прили
чаше на тресавище. Вардаръ се минаваше по мостовете при
Желина, Рабовце и Теново.
На 23-и въ 7 30 часа дружината настъпи въ боенъ редъ, но,
поради разкаляната почва, оръдията беха изкарани на седло-
вината северно отъ Добрице чакъ въ 11 30 часа, и откриха огънь
въ 1215 часа.
Презъ нощьта взводътъ на поручикъ Мановъ се бе добли-
жилъ на 500— 700 крачки отъ моста. Той откри огънь, който
веднага се разпростре по цепата линия. Отъ местни жители
узнаха, че мостътъ е заетъ отъ единъ батальонъ на 13-и полкъ,
и че другъ батальонъ отъ същия полкъ действува къмъ Сла-
тино. Настъплението продължи енергично. Въ 1330 часа взво
дътъ на поручикъ Мановъ, подпомогнатъ съ пехотенъ и арти
лерийски огънь, атакува и мина по моста подъ силенъ огънь
отъ сръбска страна.
Командирътъ на дружината зоповеда едното оръдие да се
премести близо до моста, а другото да поддържа преминалия
моста взводъ, както и тези, които ще минатъ по-късно. Следъ
това мина по моста и делата дружина, устрои се, и продължи
настъплението срещу позицията два клм. западно отъ моста.
Войниците газеха каль и вода до колене, но, въпреки това,
веригите настъпиха стремително, откриха силенъ огънь и об
хванаха фланговете на сърбите, които се разколебаха, и от
стъпиха.
Къмъ 1730 часа дружината завладе напълно Тетово.
Презъ време на боя командантътъ на Скопие, полковникъ
Калевъ, и командирътъ на 4-и македонски полкъ, подполков-
никъ Генчевъ, беха на височината при Желина. Доволенъ отъ
държането на войниците и отъ действията на дружината, под-
полковникъ Генчевъ къмъ 17 часа, преди да замине за Скопие,
отправи следната заповедь къмъ командира на 1-а дружина:
ННСТЖПЛЕНИЕ КЪМЪ ТЕТОВО 453
„Наблюдавамъ боя отначалото. Отлично командувате дружината.

Похвалявамъ Ви. Възхищаватъ ме офицеригЬ и войниците; предайте
имъ моигЪ похвали и благодарности. Държатъ се като истински юнаци.“
Въ боя за завладяване Тетово 1/4-а македонска дружина и
придадените й части загубиха 16 войника ранени.
Взеха трофеи: 80 пушки, една болница отъ 30 легла съ
много лекарства.
За загубите на сърбите нема точни сведения; около моста
на Вардара те оставиха много убити.
Следъ завладяването на Тетово дружината не се завърна
веднага въ Скопие.
4/11-а дружина (три роти) — майоръ Чолаковъ — на 15-и
бе изпратена съ три роти въ Куманово, въ разпореждане на
командуващия армията.
На 19-и замина за Скопие, дето получи заповедь да на
стъпи веднага къмъ Радуше и, съвместно съ 15/11-а рота, да
прогони сърбите.
На 20-и дружината настжпи по шосето за Тетово и отъ
моста при Сарай напустна шосето и пое пжтя по долината на
Вардара къмъ Радуше. На 21-и октомврий тя нощува въ Радуше.
На 22-и продължи. По пжтя за Егуновце се натъкна на сръбски
вериги, които, следъ кратка престрелка, прогони, и си проби
пжть на северъ, къмъ Ороше, дето нощува.
На 23-и дружината настжпи къмъ Яжинци, и по пжтя на
следването си тя бе обстреляна отъ облечени въ селски дрехи
сръбски войници, които тя прогони; къмъ 16 часа стигна до
Яжинци, дето не завари 15-а рота, която бе заминала за
частьта си.
Въ Яжинци дружината получи заповедь отъ командира на
1/3-а бригада, че остава въ разпореждане на команданта на
Скопие. На 23-и тя тръгна за Скопие, но на неколко километра
отъ селото получи заповедь отъ команданта на Скопие да
настжпи къмъ Тетово и, съвместно съ 1/4-а македонска дру
жина, да завладеятъ града. Дружината тръгна по пжтя Рога-
чево — Одри — Пършовце, като изпрати 14-а рота по склоновете
на Ш аръ планина. На 24-и тя стигна Пършовце, дето получи
съобщение отъ командира на Македонската дружина, че е завла
дяла Тетово. Тя ускори движението си и въ 1430 час& влезе
въ града.
454 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ I! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Действията на 3-а Балканска дивизия

въ долината на Морава.
А та ка на укр е п е н а та п о зи ц и я Разпореж дания на коман
на р. Е л а ш н и ч ка на дира на дивизията. — На 15-и
15-и о кто м в р и й . колоните на дивизията требваше
(Картогр. прилож. № 17). ДЗ ПрОДЪЛЖЗТЪ ИЗПЪЛНвНИеТО НЗ
възложензта имъ задача и да до-
стигнатъ: Дясната колона— линията Гор. Романовацъ — Дол. Ро-
мановацъ; Средната колона — линията Сурдулица — Алакинце;
а Лавата — да се укрепи и задържй на заетигЬ позиции, докато
получи подкрепления.
Освенъ това, въ 5 25 часа командирътъ на дивизията изпрати
на майоръ Анастасовъ заповЪдь: да обедини командуването на
всички части по левия брЪгъ на Морава (3/32-а, 10/32-а, 9/29-а,
11/29-а роти, 4/6-а полска батарея, едно планинско орждие и
две картечници) и да настжпи, за да завладее манастира Прео
бражение и височините по десния брегъ на Лепеница, като
поддържа свръзка съ Дясната колона на полковникъ Бошна-
ковъ и вдесно, съ полковникъ Иосифовъ, комуто се подчинява.
Отиването му да се присъедини къмъ 29-и полкъ се отменява;
1/6-и полуескадронъ да съдействува за изпълнението задачата
на майоръ Анастасовъ.
Презъ нощьта бе получена телефонограмата отъ Щаба на
II армия, съ която бригадата на полковникъ Стойковъ се прида
ваше къмъ дивизията. Въ 6 часа командирътъ на дивизията
изпрати на полковникъ Стойковъ съ конникъ чрезъ 1/7-а бри
гада заповедь: 1) съ Конната бригада и 26-и Пернишки полкъ
да атакува енергично сърбите за заемане в. Стрешаръ; 2) да
изпрати подробно сведение за състава на усилената Конна
бригада и за разположението на частите; 3) да се свърже
съ телефонъ, телеграфъ или летеща поща съ полковникъ Сан-
турджиевъ, въ Несвърта; 4) да изпрати единъ и половина
ескадрона веднага въ Велесъ, въ Конната дивизия.
Командирътъ на дивизията помоли командуващия армията
да се завърнатъ въ полка си оставените на позиция западно
отъ Бояновци 7/32-а и 8/32-а роти.
Преследване отъ Дйсната колона къмъ Върло Стране —

Сувойница. — 1/13-а и 2/13-а дружини съ планинския артиле
рийски взводъ имаха задача да завладеятъ в. Курина Чука.
ДЕЙСТВИЯТА НА 3-а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 455
Въ 5 часа дружинигЬ настъпиха подъ командата на под-

полковникъ Кировъ и почти безъ бой завладяха Курина Чука,
напустната отъ сърбитЪ презъ нощьта.
Дружините продължиха преследването къмъ Върло Стране.
2 / 6-0 артилер. отделение (3-а и 8-а батареи) още презъ
нощьта заеха позиция на хребета в. Боровикъ— Несвърта, и къмъ
630 часа бЪха готови да поддържатъ настъплението. Къмъ 830 часа
3/6-а батарея откри огънь по източния склонъ на хребета Върло
Стране, дето 6Ъ забелязана сръбска пехота.
1/13-а и 2/13-а дружини, подпомогнати отъ планинския арти
лерийски взводъ, къмъ 9 часа стигнаха на в. Мали Яловикъ.
Подполковникъ Кировъ донесе на командира на бригадата за
завладяването на Курина Чука и организира по-нататъшното
преследване къмъ Върло Стране, като назначи 1/13-а дружина
въ бойна часть, а 2/13-а — въ поддържка.
1/13-а дружина настъпи веднага, като изпрати въ бойна
часть само 3-а рота. Планинските оръдия и 3/6-а батарея съдей-
ствуваха на напредването, като биеха отстъпващите отъ чука на
чука сърби. За 8/6-а батарея немаше цели, и тя не откри огънь.
На в. Градище сърбите се опитаха да се задържатъ пб за
дълго време. Бойната часть на 1/13-а дружина, обаче, се при
ближи и се хвърли на ножъ. Сърбите не дочакаха удара, обър
наха гърбъ и избегаха въ гората. Преследването продължи до
линията в. Уши — в. Тумба.
Командирътъ на бригадата, който отъ артилерийската пози
ция наблюдаваше напредването на Десната колона, заповеда
и на Левата колона — 3/13-а дружина — да продължи настъ
плението си, а къмъ 13 часа изпрати на командира на диви
зията донесение:
.Въ този моментъ Дясната колона премина Върло Стране — Гра
дище и продължава настъплението си надолу, по ската за Масурица.
Лавата колона влиза въ Елашница. По липса на пътища и трудно
проходимата пресечена мЪстность двегЬ полски батареи утре сутриньта
тръгватъ обратно, по пътя за Себе Враня — Корбеовацъ — Върбово.
Моля да ни се дадатъ планински оръдия, понеже действието на
полскигЬ батареи на мЪстностьта, на която действуваме, е почти
невъзможно. Наблюдавамъ неприятеля какъ отстъпва къмъ Сурдулица
и Сувойница.“
Следъ като пристигнаха дружинигЬ на в. Тумба — в. Уши,
подполковникъ Кировъ забеляза, че една сръбска колона около
дружина, въ походна колона, се оттегля отъ в. Стрешаръ по
билото къмъ Елашница. Тъй като не 6Ъ изключена възмож-
ностьта сърбите да се появятъ въ тила на дружините, подпол-

ковникъ Кировъ спре движението, заповяда частите да заематъ
позиция, и да се укрепятъ: 2/13-а дружина съ едно планинско
орждие — на в. Уши, а 1/13-а — съ едно орждие — на в. Тумба.
3/13-а дружина настжпи къмъ 13 часа по западния склонъ
на Боровикъ къмъ Елашница, като бе изпратила 11-а рота по
дълбокия долъ, отдЪлящъ позицията на дружината отъ хребета
Върло Стране, за да посрещне съ огънь отстжпващитЪ предъ
1/13-а и 2/13-а дружини сърби. Дружината срещна слаби сръбски
отд-кпения, които прогони, и въ 16 часа заедно съ 4/32-а дру
жина влезе въ Елашница. Следъ половина часъ почивка тя
продължи преследването и къмъ 1930 часа стигна въ Сувойница,
дето нощува задъ 4/32-а дружина.
ДЕсната колона загуби: 7 войника убити, 1 кандидатъ-офи-
церъ и 35 войника ранени и 5 войника изчезнали.
Сърбите предъ фронта на колоната оставиха 50— 60 души
убити.
Въ 1815 часа полкови и къ Сантурджиевъ получи отъ Щаба
на 3-а дивизия заповЪдь:
„Изпратете по най-бързъ начинъ приложения пакетъ за 1-а конна
бригада. 26-и Пернишки полкъ, заедно съ придадените му части, се
присъединява къмъ Вашата колона и минава въ Ваше подчинение. За
днешно число полкътъ има задача да атакува в. Стрешаръ, което, ако
по закъсняване на заповЪдьта не стане днесъ, требва да се из
върши утре.“
Съ тази запов^дь 26-и полкъ се подчиняваше на полков-
никъ Сантурджиевъ, а въ изпратената заповЪдь до полковникъ
Стойковъ този полкъ оставаше още въ подчинение на последния.
Въ 1840 часа полковникъ Сантурджиевъ донесе на коман
дира на дивизията, че е препратилъ заповЪдьта за 1-а конна
бригада по летеща поща, а за положението на собствените
части донесе, че Лавата колона атакувала Елашница и го е
преминала, а Дясната колона предполага да е стигнала къмъ
Сувойница. Щ абътъ на бригадата — на Домино Гумно.
Всжщность, както е казано по-горе, само 3/13-а дружина
стигна Сувойница, а другите две дружини останаха назадъ, на
линията Тумба — У ш и; 2/6-о артилер. отделение нощува на
бивакъ при Несвърта.
Очакванията на дивизионно командуване Десната колона
(1/7-а бригада) да настжпи направо къмъ Гор. Романовацъ и
Дол. Романовацъ, за да влезе въ бойна свръзка съ 26-и полкъ
и да помогне на този полкъ да отблъсне стоещигЬ насреща му

сърби, не се сбжднаха. Полковникъ Сантурджиевъ изпустна
изпредвидъ тази необходимость, и не насочи частите си направо
къмъ дадената му позиция, а ги насочи презъ Сувойница, и се
озова по този начинъ съ лЬвофланговата си часть задъ
32-и полкъ.
Разувнапателнилтъ бой на 1-а конна бригада. — Въ
Щаба на 1-а конна бригада имаше сведения, че сърбите зае-
матъ съ около деветь батальона, две полски и две планински
батареи линията Рудина — Преслапъ — Църна Трава — Плана —
КебаповигЪ сръбски и български гранични постове — сръбския
Клисурски постъ — Църквена махала — Кушлинъ Гробъ — Стре-
шаръ — Мали Стрешаръ.
На 14-и вечерьта полковникъ Стойковъ получи заповЪдь
отъ командира на 1-а дивизия, че Конната бригада влиза въ
подчинение на командира на 3-а дивизия, като задачата й
остава сжщата — да охранява дадената й линия.
Презъ деня 1-а дивизия имаше уотюгь. Действуващите срещу
Пиротъ части заеха Църни Връхъ. При Дъсченъ Кладенецъ
съседниятъ на Конната бригада 41-и полкъ настжпи и зае
в. Тумба. Въ 2350 часа командирътъ на 1-а конна бригада съ
оперативна заповедь направи само ново разпределяне на вой
ските въ бригадния участъкъ.
На 15-и до пладне предъ фронта на бригадата се води отъ
двете страни слаба пушечна престрелка. Слаби сръбски части
около Кебапова махала се опитаха да настжпятъ, но беха
отблъснати съ огънь отъ пехотната застава и спешените гвар-
дейци при мах. Зайна.
Въ I I 45 часа полковникъ Стойковъ заповеда:
„Противникътъ е миналъ въ общо отстжпление къмъ линията
Пиротъ — Власотинци. Нашиятъ отрядъ днесъ требва да разузнае за
силите на противника предъ нашия фронтъ.
1) Въ 14 30 часа да се открие стрелба по целия фронтъ на про
тивника, да се разузнае за силит-Ь и разположението му и да се ата
кува въ онези пунктове, дето се окаже слабъ.
2) Средниятъ участъкъ, като се държи отбранително къмъ посто
вете, да натисне съ десния флангъ на противника къмъ Кебаповия
постъ и сръбския Клисурски постъ.
3) Трите ескадрона отъ Конния полкъ въ 14 часа да бждатъ
готови при Букова Глава.“
Къмъ 15 часа 2/4-а и 3/4-а не с. с. батареи откриха огънь
по сръбските окопи отъ двете страни на Клисурския постъ, по
458 ДЕЙСТВИЯТЯ НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 13-и ДО 20-и X.
Големия мостъ и по Църквена махала. Пехотните части (13/26-а,

3/26-а и 1/26-а роти) сжщо откриха огънь, на който сърбите
отговориха съ слабъ такъвъ и р^дъкъ артилерийски. Сръбските
отделения, разположени срещу десния флангь на Средния уча*
стъкъ, започнаха да отстжпватъ, но пехотните части срещу
центра и левия флангь се държеха упорито.
Командирътъ на 4/26-а дружина запов-Ьда на 3/26-а рота,
а по-късно — и на 1/26-а рота да настжпятъ. Сърбите посрещ
наха българските роти съ силенъ артилерийски и пушеченъ
огънь отъ Кписурския постъ; ротите се спреха, като мислеха
да се задържатъ на достигнатите места. Къмъ 19 часа сър
бите — около две роти съ две картечници — откриха огънь
срещу левия флангъ на позицията на българите при Кписурския
постъ. Артилерията откъмъ блатото откри сжщо фланговъ огънь
по позицията. Обади се сръбската планинска артилерия и отъ
в. Плана. 1/26-а и 3/26-а роти напреднаха около единъ клм., и
на достигнатата линия се спреха и се затвърдиха. Къмъ 20 часа
огъньтъ и отъ двете страни утихна.
Резултатътъ отъ разузнавателния бой на Средния и Десния
участъци бе, че сърбите продължаватъ да заематъ позициите
си, събрани повече около Клисурския постъ.
Боятъ срещу Левия участъкъ — 26-и полкъ — започна отъ
1430 часа съ силенъ пушеченъ и артилерийски огънь по целия
фронтъ.
Артилерийскиятъ двубой трай до 1630 часа, като батареите
на 2/3-о отделение обстреляха дадените имъ цели — сръбската
батарея и окопите на сърбите на Ш ойинъ Ридъ. Единъ взводъ
отъ 6-а батарея обстреля сръбските окопи на в. Стрешаръ.
Резултатътъ отъ артилерийския огънь на Левия участъкъ,
споредъ показания на пленници сърби, билъ: около 100 сръбски
войника убити; повредени — едно орждие и една ракла.
Пехотните части на Левия участъкъ не използуваха успеха
на артилерията; те останаха на позициите си при Хановете.
Конните части останаха сжщо по местата си, определени
въ заповедьта по бригадата.
Въ този бой Конната бригада загуби: убити — 2 и ранени —
4 войника; убити 3 и ранени 3 коня.
Частите изстреляха: 184,500 патрона и 531 снаряда.
Вечерьта се получи заповедьта на командира на 3-а дивизия,
че бригадата се присъединява къмъ дивизията, и че требва да
атакува и заеме в. Стрешаръ (к. 1929).
Лтаката на в. К укулица и Елаш ница — Ш ироко Поле

отъ Средната колона. — На 1Фи въ 20 часа, началникътъ на
Средната колона, полковникъ Иосифовъ, отъ позицията при
Върбово, издаде следната запов^дь:
„Противникътъ заема позицията по гребена и върховетЯ северно
отъ р. Елашничка, на която се е укрепилъ;
На командувания отъ мене полкъ е заповядано, следъ като
дочака полското скорострелно отдЯление, да заеме позиция и под
готви атаката; да атакува противника на заетата отъ него позиция и
достигне линията Млакинце — Сурдулица. За което:
1) Майоръ Бангеевъ — една дружина отъ 32-и полкъ (четири
роти) и една с. с. планинска батарея — да настжпи и атакува про
тивника въ участъка Тумба и Кукулица.
2) Майоръ Начевъ — една дружина отъ 13-и полкъ (четири роти)
да настжпи и атакува противника въ участъка Елашница — Кукулица.
3) Майоръ Начевъ Г. — две роти отъ 32-и Загорски полкъ — да
настжпи и атакува противника въ участъка с Елашница и Широко Поле.
4) Една рота и картечната полурота остава въ полкова под-
държка, и ще се движи по срЯдата на бойния редъ.
5) БатареитЯ ще поддържатъ атаката на противника, за което
ще излЯзатъ на позиция, указана въ заповЯдьта на командира на
дивизията.
6) ПарковитЯ патронни коне ще бждатъ при дружинитЯ си; ко
лата ще бждатъ на северния край на Върбово, на пжтя на позицията.
7) Полковиятъ превързоченъ пунктъ ще бжде на западния край
на Върбово.
Язъ ще се намирамъ при полковата поддържа.“
Презъ нощьта охранителните и разузнавателните части на
Средната колона водиха на неколко пъти престрелка съ сър
бите, а на разсъмване бе откритъ редъкъ пушеченъ огънь отъ
частите на колоната, съ цель да отхвърлятъ сръбските групи и
подготвятъ настъплението си.
Въ 1030 часа планинската батарея и единъ взводъ отъ
2/6-а батарея откриха огънь по Елашница, въ което много къщ и
беха приспособени за отбрана, и по укрепената сръбска позиция
на десния брегъ на р. Елашничка. Следъ малко защитниците
на селото започнаха да бегатъ отъ една къщ а въ друга и да
минаватъ на отсрещния брегъ, дето се криеха изъ окопите, а
сръбските оръдия на височините северно отъ р. Елашничка
беха принудени да замълчатъ отъ точния огънь на българ
ските планински оръдия.
Къмъ 1430 часа полковникъ Иосифовъ, отъ наблюдателното
место, виде, че вдесно отъ 4/32-а дружина частите на пол-
ковникъ Сантурджиевъ се почти изравняватъ, подаде сигналъ

за общо настжпление, по който всички колони настжпиха.
Участъкътъ в. Тумба— Кукулица, който 4/32-а дружина тръгна
да атакува, се намираше надЯсно отъ фронта на дружината.
Върхътъ Тумба 6Я срещу 3/13-а дружина. Командирътъ на
32-и полкъ, вследствие донесението на майоръ Бангеевъ, запо
вяда дружината да атакува в. Кукулица и влЯво, както е насочена.
Дружината, съ три роти въ бойна часть и една — въ под-
държка, се насочи да атакува къмъ фронта в. Кукулица — из
точния край на с. Елашница.
По сигнала, подаденъ отъ Щаба на полка, подетъ отъ дру-
жинния сигналистъ, дружината откри вихровъ огънь срещу сър-
битЯ, които заемаха крайнитЯ кжщи на селото, и настжпи.
Батареята продължаваше да стреля по голЯмитЯ здания, а,
когато преднитЯ взводове навлизаха въ селото, тя пренесе огъня
си по височинитЯ северно отъ селото. Започна стрелба изъ
селото, отъ която се подпалиха всички здания, отдето стреляха.
Отъ защитницитЯ на кжщитЯ, между които имаше и цивилни,
една часть намЯриха смъртьта си отъ ножа на българскитЯ
войници, а друга — избЯга въ гората отъ селото. Започна се
следъ това преследване на сърбитЯ изъ гората по дветЯ страни
на пжтя Елашница — Сувойница.
СърбитЯ, които заемаха в. Кукулица, поради бързото на
предване на настжпващитЯ къмъ Елашница роти и огъньтъ на
планинската батарея, напустнаха позициитЯ си и панически
бЯгаха, преследвани отъ 14/32-а рота, къмъ Сувойница.
Предъ Сувойница сърбитЯ ймаха отлични, приготвени от-
порано позиции, но бъпгаритЯ ги преследваха безспирно, и не
имъ дадоха възможность да ги заематъ. Следъ като частитЯ
достигнаха и заеха Сувойница, се стъмни. 4/32-а дружина пре
крати преследването, ротитЯ се спрЯха на тритЯ хребета северно
отъ селото, и започнаха да се окопаватъ.
До 1530 часа 4/13-а дружина остана на позицията си — хре
бета югозападно отъ Елашница, съ три роти въ бойна часть и
една — въ поддържка; ротитЯ отъ бойната часть водЯха непре-
кжсната престрелка съ сърбитЯ, които заемаха селото и хребета
Мъртвица. По сигнала атака дружината настжпи, излЯзе на
Мъртвица и съ своето енергично настжпление много повлия
сърбитЯ да напустнатъ бързо укрепената си позиция на дЯсния
брЯгъ на р. Епашничка.
На мръкване дружината достигна хребета Иеровай, дето се

окопа.
2/32-а дружина (1-а, 2-а и 5-а роти) заемаше позиция на
к. 442. Къмъ 8 часа слаби сръбски части преминаха, и се опи
таха да настжпятъ срещу нея, но предните взводове съ огънь
ги принудиха да се спратъ и залегнатъ задъ насипа на пжтя
Морава — Елашница, отдето откриха огънь.
Следъ сигнала за настжпление ротите се насочиха: 1-а и
2-а роти — къмъ височината източно отъ хребета Ш ироко Поле;
5-а рота (три взвода) съ две картечници дружинна поддръжка,
въ отстжпъ и влЪво задъ 2-а рота.
Командирътъ на дружината, майоръ Георги Начевъ, отиде
при веригите на 2-а рота и, заедно съ командира на ротата, ги
поведе напредъ. Майоръ Начевъ се увлече дотолкова, че съ
пушка въ ржка настжпи, и се би заедно съ войниците.
Къмъ 1530 часа дружината стигна обекта си — Ш ироко
Поле. На този хребетъ ротите се спрЪха за малко, уредиха се,
и следъ това продължиха настжплението презъ Декутинце за
к. 509, дето пренощуваха.
Тъй като дружината беше повече напреднала, изпратена бе
15/32-а рота въ отстжпъ на левия флангъ на дружината. Къмъ
19 часа тази рота зае местото си.
Колоната на майоръ Анастасовъ не прояви очакваната дей-
ность. Въ 5 25 часа началникътъ на колоната получи заповЪдьта
отъ Щаба на дивизията да настжпи по левия брЪгъ на Морава
и да овладее манастира Преображение и височините по десния
брЪгъ на Лепеничка река.
Въ 8 20 часа майоръ Днастасовъ получи отъ командира на
дивизията втора заповЪдь, предадена на дружинния адютантъ, —
да изкара едно или две орждия отъ полската артилерия на
позиция, които да подготвятъ добре атаката съ артилерия, и
тогава да атакува; ако днесъ не успее, атаката да бжде отло
жена за следната сутринь.
Отъ боя на 14-и се знаеше, че височината 519, на левия
брегъ на р. Стубалска, е заета съ около единъ батальонъ, а
по-назадъ има и други сгжстени части. На 15-и командирътъ на
1/6-и ескадронъ, като разузнаваше съ разездъ по долината на
Морава, забелязалъ на около единъ и половина клм. отъ Сту-
балъ по шосето сръбско отделение, вероятно патрулъ; предъ
моста при Лепеница видкпъ друга сръбска часть; при манастира

Преображение— около две орждия и най-малко една сръбска рота.
Въ 7 45 часа сърбите откриха пушеченъ огънь. На този
огънь отговориха картечниците и планинското орждие отъ коло
ната по сръбските окопи.
Майоръ Анастасовъ разузна сръбската позиция и откри, че,
освенъ окопите, които иматъ по левия брегъ на р. Стубалска,
сърбите строятъ такива и на западните склонове на к. 656, съ
фронтъ на западъ. Отделни сръбски групи се движатъ отъ
западъ по долината на р. Йовачка и отиватъ къмъ новострое-
щ ите се окопи. По к. 519 не се забелязва никакво движение.
Въ 10 часа майоръ Анастасовъ заповеда 11-а рота да изпрати
единъ взводъ презъ Стубалъ и да заеме височината 519. Изпра-
тениятъ взводъ зае безпрепятствено височината. Въпреки този
малъкъ успехъ, майоръ Анастасовъ не предприе настжпление •
съ останалите роти. Той, вероятно, чакаше артилерията да под
готви атаката, та тогава да настжпи.
4/6-а батарея употреби големи усилия да изкара две орждия
на позицията около единъ и половина клм. западно отъ Стубалъ.
Къмъ 1730 часа орждията откриха огънь отъ близко разстояние
по сръбските окопи. Следъ 20— 30 сполучливи попадения, преди
мръкване сърбите напустнаха окопите, обаче майоръ Анастасовъ
не използува успеха на артилерията да настжпи. Въ 16 часа
той изпрати още единъ взводъ на к. 519, и въ това положение
частите отъ колоната останаха да нощуватъ.
И тъй, Средната колона на дивизията 32-и (полкъ), следъ
като атакува укрепената сръбска позиция по десния брегъ на
Морава, не спр4 движението си, а енергично настжпи и, като
преследваше сърбите, на мръкване се спре на линията Сувой-
ница — Декутинце. На левия брегъ на Морава колоната на
майоръ Анастасовъ, поради разноречивите и преувеличени све
дения за сърбите, не изпълни задачата си.
Изобщо, артилерията, придадена къмъ Средната колона,
прояви слаба дейность. Началникътъ на колоната още въ 10 часа
донесе на командира на дивизията, че само две орждия сж изне
сени задъ колоната, а останалите сж на старата позиция, отъ
която не могатъ да обстрелватъ укрепената сръбска позиция.
Командирътъ на дивизията разпореди чрезъ командира на Арти
лерийската бригада да бждатъ изкарани и двете батареи на
1/б-о артилер. отделение напредъ. Но пакъ само първите две
орждия, извадени презъ нощьта, можйха да поддържатъ атаката,

Излизането на останалитЬ оръдия (единъ взводъ отъ 1-а батарея
и цялата 2-а), поради липса на пжтища, се забави.
Положението на Лавата колона. — Лавата колона остана
на позициигЬ на линията в. Гранъ — Дринова Глава — в. Китице
(к. 958). Началникътъ на колоната изпрати на командира на
дивизията следнитЪ донесения:
1) Въ 8 часа:
„Презъ нощьта имахме р-Ьдка пехотна стрелба, а къмъ 3 часа
на 15-и имаше няколко артилерийски изстрела. Отъ 8 часд на 14-и
завалЪ силенъ, проливенъ дъждъ, а следъ него — още по-силна гра
душка. Температурата е понизена. ОкопигЬ сж препълнени съ вода —
здравното състояние на войницигЬ се влошава. Въ н^кои роти има
заболели по 30 човЪка. Единственото средство за излизане отъ това
положение е по-скоро да изпратите подкрепление, за да отблъснемъ
противника и настжпимъ напредъ.“
2) Въ 8 40 часа:
„Командиръръ на 2-о с. с. планин. артилер. отдЪление повторно
помоли да се отпустнатъ 250 чифта ботуши (или 500 чифта царвули),гьй
като сж износили собственигЬ си, съ които сж се явили при мобили
зацията. Моли още за отпущане 300 платнища. Сжщо моля да се
отпустнатъ исканигЬ за 29-и полкъ 1500 платнища и 1500 чифта
ботуши. ОкопнигЪ сечива били съ твърде голЪмъ недостигъ. Имало
нужда отъ 2000 лопати, 500 кирко-мотики и 500 брадвички.
Въ всички досега бойове 29-и полкъ има следнигЬ загуби:
убити — 75 войника; ранени — 16 офицера и 520 войника и безвесть
пропаднали 116 войника, а всичко излезли отъ строя 16 офицера и
711 войника. Въ това число не влизали заболЪлигЬ отъ разни болести,
които достигатъ около 200 човека. Между гЬхъ имало известенъ про-
центъ съ измръзнали и подути крака."
И тъй, на 15-и вечерьта колонитЬ на 3-а дивизия достигнаха:
1) Дясната колона — линията в. Уши — в. Тумба — Сувой-
ница, съ една охраняваща рота на границата при в. Разкръстъ.
2) Средната колона — Сувойница — Декутинце — дЪсния
брЪгъ на р. Стубалска.
3) Лавата колона — Гранъ — Дринова Глава — в. Китице (958).
4) 1-а конна бригада — линията поста Р анилугъ— Кписур-
ския постъ — Власинското блато — ПладнишкигЬ Ханове — Пан-
джинъ Гробъ.
Дейности на дививионното командуване. — Въ 1230 часа
Оперативниятъ щабъ на 3-а дивизия замина отъ бивака въ
Мирочка Долина къмъ позицията на Средната колона и къмъ
14 часа стигна на к. 442, отдето наблюдава атаката на колоната.
Началникътъ на Щаба на дивизията и старшиятъ адютантъ

отидоха на наблюдателното мЯсто на началника на Средната
колона, отдето видеха цЯлата картина на сръбското поражение
при Елашница. Селото Елашница бЯше въ пламъци; чуваха се
викове „ура“ , гърмежитЯ и тяхното ехо въ планината. СърбитЯ,
разбити, отстъпваха на северъ.
Щ абътъ остана да нощува въ Кръчмата до шосето юго
западно отъ Върбово. Въ Щаба на дивизията 6Я получена теле
грама отъ Щаба на армията, че Неготинъ, Прахово, Зайчарь,
Княжевацъ, вероятно и Пиротъ съ заети отъ I армия, която
енергично преследва сърбитЯ.
Къмъ пладне 6Я получена телефонограма отъ Щаба на ар
мията, съ която се заповядваше да се прехвърли Конната бригада
на лЯвия флангъ на дивизията по най-късия пъть и да преследва
сърбитЯ, които отстъпватъ предъ I армия. Съ същата заповЯдь
се препоръчваше да се предпочита (за дивизията) настъплението
предъ отбраната, безъ, обаче, да се допустне да бъдатъ нЯкои
части разбити отдЯлно, тъй като задачата на дивизията била
да спира настъплението на сърбитЯ по долината на Морава въ
Въ изпълнение горната телефонограма, командирътъ на
дивизията изпрати въ 12 часа на командира на 1-а конна бри
гада заповЯдь да тръгне веднага съ бригадата си, безъ 2б-и полкъ
и придаденитЯ му части, съ ускоренъ маршъ презъ Несвърта—
В раня— ДрЯновацъ — Градня на лЯвия флангъ на дивизията —
29-и полкъ, който заема Урманице — ДрЯнова Глава— Стрешаръ.
Задачата на бригадата 6Я да преследва разбититЯ сърби, които
отстъпватъ отъ Нишъ. 26-и полкъ, заедно съ придаденитЯ му
части, се присъединява къмъ своята 1/7-а бригада.
Тази заповЯдь 6Я изпратена до командира на 1/7-а бригада
да я препрати на полковникъ Стойковъ. Заедно съ това, на
командира на 1/7-а бригада 6Я съобщено, че 26-и полкъ се при
дава къмъ колоната му, и остава въ негово подчинение; за
15-и октомврий задачата на 26-и полкъ 6Я да атакува в. Стре
шаръ, което, ако, поради закъсняване заповЯдьта, не бъде извър
шено същия день, да го извърши на следния день.
Въ 1835 часа командирътъ на дивизията изпрати запо
вЯдь на командира на 2/3-а бригада, съ която му 6Я съобщено
за достигнатитЯ успЯхи на другитЯ колони, и че една часть отъ
отстъпващитЯ сърби съ заминали по пътя Грамада — Лепе-
ница — Калинъ Дея, срещу дЯсния му флангъ; ротитЯ на майоръ
Анастасовъ да не очаква, защото тЪ били ангажирани на 14-и

по лЪвия бр-Ьгъ на Морава, а на 15-и атакуватъ сърбигЬ при
Стубалъ и ги преследватъ къмъ Бачевище.
Въ тази заповЪдь командирътъ на дивизията даде и задача
на 2/3-а бригада за 16-и: да запази положението си, а, ако,
сърбите се оттеглятъ и обстановката благоприятствува, да ги
атакува.
Вечерьта късно въ Щаба на дивизията 6Ъ получена теле
грама отъ командира на 1-а конна бригада, че влиза заедно съ
частите си въ подчинение на командира на дивизията. Усиле
ната 1-а конна бригада се състоела отъ Гвардейския и 1-и коненъ
полкове (осемь ескадрона и четири картечници), 26-и Пернишки
полкъ (три дружини), едно отделение отъ 3-и артилер. полкъ
(три батареи), две не с. с. батареи отъ 4-и артилер. полкъ и една
рота отъ 2-а пионерна дружина. Бригадата била разположена
на линията Панджинъ Гробъ — ПладнишкигЪ Ханове (к. 1229)—
Власинското блато— Клисурскиятъ граниченъ постъ и на изтокъ—
до поста Ранилугъ. Задачата на бригадата била да се държи
отбранително на тази линия и да охранява крайния лЪвъ флангъ
на 1-а дивизия, въ свръзка съ 6/13-а рота, на в. Просеникъ.
СтрешаригЪ били още въ сръбски ржце. Командирътъ на
бригадата помоли заповедите да му изпращатъ по телеграфа
въ Клисура, а съ ординарецъ — презъ в. Просеникъ. На 14-и
сърбите настжпили срещу целия фронтъ на бригадата, но били
отблъснати. Кжде била стигнала колоната на полковникъ Сан-
турджиевъ, не му било известно. Щ абътъ на бригадата билъ
на Букова Глава.
За действията на Конната бригада на 15-и Щ абътъ на
дивизията нямаше сведения.
Въ 21 часа командирътъ на 3-а дивизия изпрати на коман-
„Донасямъ, че положението на частите днесъ къмъ 17 часа
е следното:
1) ЛЪвата колона (на полковникъ Бошнаковъ) запазва старо
си положение.
По донесението на командира на 2-а бригада — полковникъ
Бошнаковъ, 29-и полкъ въ всички минали бойове до днесъ има след
ните загуби: убити — 75 войника; ранени — 16 офицера и 520войника;
изчезнали — 116 войника; всичко излезли отъ строя 16 офицера и
711 войника.
Заболели отъ разни болести — около 200 човека. Между по
следните имало гол-Ьмъ процентъ съ измръзнали и подути крака.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., т.. III. 30
ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 11 АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
2) Средната колона днесъ атакува противника на укрепената

позиция, разби го и го преследва до линията Грамада — Сувойница.
3) ДЪсната колона днесъ атакува силноукрепената неприятелска
позиция съ помощьта на едно полско артилерийско отделение (две
батареи), изпратено на 14-и, отблъсна противника и го преследва до
линията Сувойница — Масурица."
И тъй, на 15-и действията на 3-а дивизия се развиха на

основание издадената на 12-и заповЪдь. Генералъ Рибаровъ не
усгтЪ да събере частите и да насочи усилията въ по-важната
посока — западно отъ Морава, дето можеха да се очакватъ по-
решителни резултати. Напротивъ, усилията на дивизията се
насочиха източно отъ Морава, а западно отъ нея частите без-
действуваха. 2/3-а бригада (29-и полкъ) въ продължение на
нЪколко деня остана на едно и сжщо место.
Въпреки това, на 15-и октомврий дивизията има голЪмъ
успЪхъ. Сърбите бЪха разбити, принудени да напустнатъ укре
пените си позиции, и, преследвани енергично отъ българите,
отстжпиха на северъ.
Този успЪхъ се дължи, както на общото ржководство и на
настойчивите заповеди отъ армейското и дивизионното коман-
дувания — частите да напредватъ, така и на инициативата,
храбростьта и готовностьта къмъ самопожертвуване на всички
чинове отъ дивизията.
Действията на сърбитй. — Сръбските части, които дей

ствуваха срещу 3-а дивизия, почувствуваха отрано надмощието
на българската артилерия. Командуването на сръбските войски
схвана, че българските части по десния' брегъ на Морава сж
усилени, особено съ полска артилерия. Въпреки това, Вран-
скиятъ отрядъ, който заемаше укрепените позиции на десния
брегъ на р. Елашничка, води упоритъ бой презъ целия день.
Но, както видехме, стремителното настжпление на българите
сломи, най-после, упорството на сърбите — защитниците на
Елашница отстжпиха, повлекоха следъ себе си останалите
части, и целиятъ Врански отрядъ отстжпи далечъ на северъ.
Въ сжщото време, влево, Власинскиятъ отрядъ, който дей
ствуваше срещу 1-а конна бригада, успе да напредне около
150 метра, но бе спренъ отъ силния пушеченъ и артилерийски
огънъ на българите. На мръкване отрядътъ отстжпи на старите
си позиции — на Кушлинъ Гробъ.
За да задържи положението въ долината на Морава, начал-

никътъ на войскитЪ реши да съкрати фронта, споредъ една
по-раншна заповЪдь отъ армейското командуване, като заеме
линията Власе — Пресвета — Крушева Глава — Църни Върхъ —
Суво Дърво — десния брЪгъ на Върла рЪка — Записъ — Бал-
тиянска Чука — Кушлинъ Гробъ — ДЪлъ.
Между това, командуващиятъ армията донесе на Главното
командуване, че, ако се наложи да отбранява посоката ЛЪ-
сковацъ — Лебане — Медвежа и долината на ВЪтерница, въз-
намЪрявалъ да образува отъ Свогенски отрядъ и Южноморав-
скигй войски ЛЪсковачка група. Сръбското главно командуване
одобри това решение. Презъ нощьта срещу 15-и падна Пиротъ,
и командуващиятъ армията направи прегрупиране и на Южно-
моравскигЪ войски (2172 батальона, 12 картечници 5 7г с. с.
батареи — 24 орждия, 2 не с. с. орждия, 4 ескадрона съ 4 кар
течници) и заповяда да отбраняватъ участъка отъ ВЪтерница до
Градска рЪка. На Вранския отрядъ даде участъкъ отъ ВЪтер-
ница до Масуричка рЪка, а на Власинския — отъ Масуричка
рЪка до Градска рЪка.
Обаче, още на 16-и, поради неуспЪхигЬ и на другитЪ фрон
тове, цЪлата сръбска армия започна общо отстжпление.
Въ свръзка съ това, съ директива отъ 16-и Главното коман
дуване заповяда на командуващия II армия: въ случай че се
наложи да напустне Нишъ, да отстжпи съ Шумадийската дивизия
II призивъ и Тимошката I призивъ на позицията при Мраморъ,
за да отбранява посоката Прокупле — Куршумлия, а посоката
ЛЪсковацъ — Лебане — Медвежа — Прищина, както и посоката
на ВЪтерница да отбранява съ останалигк войски — Свогенския
отрядъ и ЮжноморавскигЪ войски.
При това ново разположение на сръбската II армия Южно-
моравскитЪ войски се групираха въ три отряда:
1) ВЪтернишки отрядъ (три батальона, две орждия и четири
ескадрона) — на позиция при Голямо Село, съ задача да отбра
нява посокигЪ къмъ ЛЪсковацъ и Лебане.
2) Моравски отрядъ (шесть и половина батальона и една
с. с. батарея) — на позицията при Владичинъ Ханъ — да отбра
нява посоката по долината на Морава къмъ ЛЪсковацъ, и
3) Власински отрядъ (дванадесеть батальона, три с. с. батареи
и две не с. с. орждия) — на позиция при Църна Трава — да
отбранява посоката по Власинската рЪка къмъ Власотинци.
зо*
468 ДЕЙСТВИЯТЯ НЛ СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
с е .
Преследване отъ 3-а дивизия Разпор еждани ята на коман-

къмъ Власина и Кука- дира на дивизията. — Отстъпле
вица планини на 16-и нието на сърбигЪ бЪ забелязано
октомврий. отъ бъпгарскитЬ войски, но презъ
(Картогр. прилож. № 17). нощьта съприкосновението съ про
тивника 6Ъ загубено. Дивизионното
командуване нямаше сведения за посоката на отстъплението, и
за линията, на която сърбигЬ се спряха; нямаше точни све
дения и за разположението на собствените части, и затова не
можа да бъде организирано своевременно преследването.
Въ 3 часа началникътъ на Щаба на дивизията изпрати запо-
вЪдь на майоръ Анастасовъ да обозначи на разсъмване место
нахождението на частите си съ огньове и да изпрати кроки за
разположението на своите и на сръбските части по левия
брегъ на Морава.
Въ 10 часа въ Щаба на дивизията бе получено исканото
кроки, а, едновременно съ него, — и донесение отъ командира
на 1/6-и ескадронъ, че сърбите още презъ нощьта изоставили
позициите си на левия брегъ на р. Стубалска и около мана
стира Преображение. Разездътъ, изпратенъ къмъ Владичинъ
Ханъ, не срещналъ сърби до с. Лепеница, а при Владичинъ Ханъ
билъ обстрелянъ отъ едно сръбско отделение.
Следъ като му стана известно разположението на частите,
командирътъ на дивизията разпореди:
До командира на 1/7-а бригада въ 9 40 часа:
„ . . . Частите отъ поверената Ви бригада днесъ и утре, 17-и ок
томврий, да завладеятъ дадените имъ обекти — рида, който се про
стира отъ Дол. Романовацъ презъ Гор. Романовацъ—в. 1773—Тренинъ
Гробъ—Стрешаръ (к. 1929) до Мали Стрешаръ (к. 1805), включително.
Имайте предвидъ, че това е изходното Ви положение на настжпле-
нието и завземането на Власина планина (Мали Чемерникъ), Кушлинъ
Гробъ и рида, който се спуска отъ Кушлинъ Гробъ до Морава. Дру
жината отъ 13-и Рилски полкъ (4-а) се придава къмъ полка си (13-и),
като остава временно на височините между Поломъ и Длугойница.
Имайте предвидъ, че 32-и Загорски полкъ утре, 17-и октомврий, зами
нава да се присъедини къмъ бригадата си, на левия брегъ на Морава.
За по-нататъшната си дейность ще получите заповедь. При 4-а дру
жина отъ 13-и полкъ ще бжде оставена въ Ваше разпореждане една
планинска батарея.“
На командира на 32-и полкъ не 6Ъ изпратена заповЪдь.
Командирътъ на полка, въ изпълнение оперативната заповЪдь
на дивизията № 13, си постави самъ задача — да достигне и
заеме линията Сурдулица — Алакинце. Командирътъ на диви

зията одобри задачата.
За колоната на майоръ Анастасовъ остана въ сила запо-
вЪдьта: да продължава настъпването, съ цель да завладее даде
ните й обекти — височините по десния б р ^гь на р. Лепеничка.
За 2/3-а бригада остана същ о въ сила дадената й по-рано
заповедь — да запази положението си, а, при благоприятна
обстановка, да атакува противника.
Настъплението на П7-а бригада къмъ Гор. и Дол. Рома

новацъ—Кушлинъ Гробъ. — Като изпълняваше запов-Ьдьта по
дивизията отъ 12-и, бригадата продължи движението си, за да
достигне дадените й обекти.
13-и полкъ започна настъплението си въ 8 часа, и къмъ
1145 часа 3-а и 2-а дружини, въ походенъ редъ, съ мерки за
охранение, минаха Масурица, и се отправиха за Гор. и Дол.
Романовацъ.
Къмъ 14 часа 3-а дружина съ едно планинско оръдие и две
картечници стигна въ Гор. Романовацъ, дето и се спре; 2-а дру
жина съ едно планинско оръдие и две картечници въ 16 часа
стигна Дол. Романовацъ. По една рота отъ 2-а дружина беха
оставени на височините Просеникъ и Курина Чука, заслонъ
срещу Стрешарите.
1-а дружина остана въ Масурица, въ поддържка.
Сърбите не оказаха никъде съпротива; само отвреме-навреме
откриваха артилерийски огънь, който бе недействителенъ.
2б-и полкъ въ 2 30 часа получи отъ командира на 1/7-а бри
гада следната заповедь, изпратена на 15-и въ 1830 часа отъ
Домино Гумно:
„Съгласно заповедьта по 3-а Балканска дивизия № 16, пов%ре-
ниятъ Ви полкъ отъ днесъ се присъединява къмъ бригадата. Изпратете
разположението на полка и местностите, които заема. Влезте въ
свързка съ 13-и Рилски полкъ, който утре настжпва къмъ Масурица.“
Полкътъ (1-а, 2-а и 4-а дружини, Картечната рота, 2-а гра
нична дружина, 2/3-0 артилер. отделение, 1/4-о не с. с. артилер.
отделение — 65 офицера, 4 лекаря, 5305 подофицера и войника
и 1572 коня), следъ като замина Конната бригада, зае охраната
на участъка отъ поста Ранилугъ до в. Стрешаръ.
За сърбите се знаеше, че съ три батальона отъ 17-и полкъ
1 призивъ и една с. с. полска батарея заематъ Ш ойинъ Ридъ,
Кушлинъ Гробъ и височините западно отъ Власинското блато,
470 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ О ТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
а сь шесть роти, две картечници и една полска батарея — висо

чините Плана, Църна Трава и Кебаповъ Постъ.
Кушлинъ Гробъ представя грамадна плоска височина, отъ
която по всички посоки се спускатъ голи хребети, пресечени съ
стръмни и труднопроходими долини.
Власинското блато е сериозно препятствие въ района на
действията на 26-и полкъ. Блатото е дълго около десеть клм.,
и е проходимо само по мостовете (Мали мостъ, срещу Манджина
махала и Големия мостъ, срещу Църквена махала). Двете махали
беха заети отъ сърбите.
Височините Плана и Църна Трава сж сжщо голи и големи
височини, господствуващи надъ всички останали. Те беха добре
укрепени и заети.
Къмъ 1020 час& полкътъ бе разположенъ така:
2- а гранична дружина (две роти) — отъ Ранилугъ до Кеба-
повия постъ (единъ и половина клм. североизточно отъ Гаджина
махала) — охранява граничната линия и има задача да заеме
в. Орловацъ и да влезе въ свързка съ 1-а дивизия; въ случай
че в. Църна Трава бжде напустнатъ отъ сърбите, да го заеме.
4-а дружина (три роти) съ една картечница и 1/4-о не с. с.
артилер. отделение (две батареи — дванадесеть орждия) охра
нява участъка отъ Кебаповия постъ до Големия мостъ на Вла
синското блато.
1- а и 2-а дружини съ три картечници и 2/3-0 с. с. артилер.
отделение (три батареи — дванадесеть орждия) охраняватъ уча
стъка отъ южната часть на блатото до в. Панджинъ Гробъ
(включително).
3- а гранична рота охранява участъка отъ в. Панджинъ Гробъ
до в. Стрешаръ (к. 1929), съ задача да заеме върховете Стре-
шаръ и Чука (1537), като поддържа свързка съ 13-и полкъ.
2- а рота беше въ поддържка при махала Скеля.
Вдесно отъ полка, 4/1 -а бригада бе овладела в. Тумба, и
настжпваше къмъ Власотинци.
Началниците на участъците донасяха, че сърбите се отте-
глятъ постепенно къмъ в. Кушлинъ Гробъ и къмъ източните
склонове на в. Чемерникъ.
Заповедьта на командира на 1/7-а бригада не поставяше
нова задача на полка.
Въ десния участъкъ, заставата отъ 2-а гранична дружина
при Кебаповия постъ въ 7 40 часа, следъ слаба престрелка, зае
сръбския постъ.
ДЕЙСТВИЯТА НЛ 3-а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА
1 II «I '■ ■■ ■■ — » ■ ■ ! _! —
НА МОРАВА
______________________ 1_
471
Въ 950 часа настжпи и заставата при Големия мостъ, повре-

денъ отъ сърбите, и го зае. Едновременно съ това, на крайния
дЪсенъ флангъ 2-а гранична рота настжпи по хребета северо
източно отъ Преслапъ и зае височината предъ това село. Сръб
ската рота, която беше въ селото, отстжпи къмъ върховете
Църна Трава и Орловацъ.
Сръбските части предъ фронта Мали мостъ — Кебаповъ постъ
започнаха да напускатъ сжщо окоц^гЬ и да отстжпватъ, пре
следвани съ артилерийски огънь. Забелязваше се отстъпление
на сръбски части и къмъ Чемерникъ.
Въ 15 часа сръбската артилерия отъ Манджи на махала
откри огънь по нескорострелнитЪ батареи и по ротите; бълга
рите не отговориха.
Къмъ 1720 часа сръбски слаби части се опитаха да настж-
пятъ къмъ Мали мостъ, но 3/26-а рота и 3-а не с. с. батарея
откриха по гЬхъ огънь и ги върнаха назадъ.
Вечерьта само около три роти запазиха позициите си при
Мали мостъ, Плана -и Църна Трава.
Предъ фронта на 1/26-а и 2/26-а дружини още въ 10 часа
сърбите започнаха да напускатъ предните окопи на Ш ойинъ
Ридъ, които къмъ 1330 часа една полурота зае, и се затвърди
на техъ. Въ окопите българите намериха 174 сръбски трупа,
около 100 пушки, 6,000 патрона, окопни сечива и платнища.
Презъ нощьта полуротата се оттегли, като остави на Ш ойинъ
ридъ само патрули.
На крайния левъ флангъ, 3-а гранична рота въ 11 часа
зае в. Стрешаръ.
Загуби полкътъ немаше. Изстреляни патрони: артиле
рийски — 67, пехотни — 25,600.
И тъй, частите отъ бригадата достигнаха: а) 26-и полкъ —
Ш ойинъ Ридъ и в. Стрешаръ; б) 13-и полкъ — Гор. и Дол.
Романоваиъ. Свръзка между 13-и и 26-и полкове немаше. Коман-
дирътъ на бригадата направи опитъ да влезе въ свръзка, като
изпрати разездъ, но не успе.
Въ 17 часа въ Щаба на бригадата бе получена заповедьта
по дивизията за действията презъ деня. Въ отговоръ на тази
заповедь, командирътъ на бригадата изпрати въ Щ аба на диви
зията донесение, въ което, следъ като изложи извършеното
презъ деня и достигнатите места, добави, че на 17-и ще смени
дружината отъ 32-и полкъ съ 1/13-а дружина, която действува
северно отъ Сурдулица, а 2/13-а и 3/13-а дружини ще остави

на позиция въ Гор. и Дол. Романовацъ. РотигЬ на Просеникъ
и Курина Чука ще се присъединятъ къмъ дружинигЪ си.
Настъплението на 32-и полкъ къмъ Сурдулица — Л ла-
кинце. — Командирътъ на 32-и полкъ — полковникъ Иоси-
фовъ — си 6Ъ поставилъ за този день задача да достигне
линията Сурдулица — Алакинце, затова въ 6 30 часа издаде след
„Противникътъ, въ съставъ единъ полкъ пехота, усиленъ съ
местни чети, съставени отъ всичкото способно да носи оржжие сръбско
население (отъ 15 до 60 год.), съ осемь полски с. с. орждия, отстжпи,
следъ като 6% атакуванъ на укрепената му позиция — върховете и
хребетите северно отъ селото и р. Елашничка — отъ к. 575 до в.Ку-
кулица. Противникътъ, отхвърленъ отъ позицията и преследванъ енер
гично, отстжпи преимуществено въ северозападна посока. Артилерията
му е отстжпила заблаговременно въ сжщата посока, предвидъ на това,
че орждията му се возятъ съ волове. Предвидъ на нощъта, поверената
ми колона спре настжплението си и зае линията к. 509 до хребетите
северозападно отъ Сувойница. Вдесно отъ насъ действува 13-и полкъ,
а влево — на левия брегъ на Морава — 3-а и 10-а роти отъ 32-и полкъ.
Поверената ми колона има задача да достигне линията Сурду
лица — Алакинце, като има за обектъ Сурдулица (спр. заповедь№13
по 3-а Балканска дивизия), за което:
а) 4-а дружина отъ 32-и полкъ — майоръ Бангеевъ (четири роти) —
съ една скорострелна планинска батарея да настжпи и достигне
линията Сурдулица — Алакинце, като има за обектъ Сурдулица.
б) 4-а дружина отъ 13-и Рилски полкъ — майоръ Начевъ (четири
роти) — да настжпи къмъ Алакинце и достигне на сжщата линия.
в) 2-а дружина отъ 32-и полкъ — две и половина роти и една
полска скорострелна батарея — ще настжпи къмъ к. 509— Чардакъ —
к.413, отдето, следъ като се осигури откъмъ левия флангъ — р. Морава,
ще измени посоката и ще настжпи по пжтя за Алакинце. При дви
жението си на северъ да държи свръзка съ ротите, които действуватъ
по височините на левия брегъ на Морава, като ги поддържа съ
артилерийски огънь съ своята батарея и въ сжщото време да при
крива движението на нашата колона.
г) 15-а рота съ Картечната рота — капитанъ Пейчевъ — да
следва задъ дружината на 13-и полкъ по пжтя Грамада — Сувой
ница — Сурдулица.
д) Артилерията да следва непосредствено задъ 15-а рота.
^ е) Парковигб взводове да следватъ задъ колоната на четири
километра, и се установятъ на кръстопжтя Сувойница — Сурдулица и
Масурица — Алакинце, задъ гребена Дренолугъ.
ж) Домакинските обози да следватъ, и се установятъ на два клм.
задъ парковите взводове.
з) Настжплението ще започне по заповедь или по сигналъ.
Азъ ще се намирамъ при 15-а рота.“
Настжплението на 4/32-а дружина започна къмъ 7 часа.

4-а рота настжпи отъ позицията си северно отъ Сувойница и, безъ
да срещне съпротива, зае в. Попова Глава. Подъ прикритието
на тази рота, зае позиция на височината и 5/3-а планин. батарея.
Къмъ 10 часа 4-а рота, отъ Попова Глава, се насочи презъ
в. 477 и Дубрава за Сурдулица; 1б-а рота — край шосето;
14-а рота — въ отстжпъ на 4-а рота; 13-а рота — въ дружинна
поддържка; планинската батарея, следъ завладяване Сурдулица,
требваше да излезе на хребета югоизточно отъ селото.
Настжплението започна въ 1015 часа подъ огъня на една
сръбска батарея отъ североз#1адъ и подъ слабъ пушеченъ
огънь отъ слаби части, окопани на хребета Пискавица.
Когато патрулите на 4-а рота се приближиха къмъ Сурду
лица, започна престрелка между гюсь и сръбски отделения,
окопани по ю жните склонове на хребета Люта Крушка. Въ
1230 часа 4-а рота влезе въ селото, и се насочи къмъ гористия
хребетъ северно отъ него. По сведения отъ мастното население,
сърбите били отстжпили къмъ Ружиче.
Следъ като завладЪ Сурдулица, 4/32-а дружина продължи
настжплението си, за да заеме Дуги ДЪлъ,— Киевацъ. Къмъ
15 часа тя бе спрЪна отъ огъня на сърбите на гористия хребетъ
северно отъ Сурдулица, дето бе застанала 4-а рота. 13-а рота
се приближаваше къмъ Сурдулица, посрещната отъ доста силенъ
артилерийски огънь отъ батарея, местото на която не можа да
бжде определено. Отъ посоката на изстрелите и отъ разузна
ването се установи, че сърбите — около две роти — заематъ
хребета при Киевацъ. Командирътъ на дружината заповеда
батареята да се приближи и да подготви атаката. Батареята зае
позиция югоизточно отъ Сурдулица и откри огънь. 14-а рота
премина вдесно, и се насочи въ флангъ на сърбите къмъ
Трупне, а другите роти настжпиха по фронта. Следъ кратка
артилерийска подготовка, ротите атакуваха сръбската позиция
и я завладеха; сърбите отстжпиха. Съ 3/13-а дружина, която бе
стигнала въ Гор. Романовацъ, 4/32-а дружина имаше свръзка.
4/13-а дружина настжпи отъ позицията си — хребета Иеро-
вай — къмъ Алакинце и безъ бой завладе селото. При настжп
лението си дружината бе обстреляна отъ сръбски отделения
отъ хребетите северно отъ селото, а при влизането въ послед
ното — и съ артилерийски огънь отъ флангъ. Въ 1540 часа
дружината мина презъ селото, спустна се въ полите на хребета
Пискавица, дето се прикри отъ огъня на сърбската артилерия.
474 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 11 АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Командирътъ на дружината мислеше, че не ще може да

заеме хребета Пискавица безъ съдействието на артилерия. Но
къмъ това време той получи заповЪдь отъ командира на полка
да продължи настъплението къмъ Загужане — Бациевацъ —
Лескова Бара. Дружината настъпи и въ 1930 часа, подъ арти
лерийски огънь, зае хребета Киевацъ, — Тумба, дето се окопа.
Свръзка съ съседите дружината имаше.
2/32-а дружина (1-а, 2-а и 5-а роти) настъпи въ 8 часа и къмъ
11 часа зае Биновацъ. Сърбите бЪха укрепени по хребетите
северно отъ шосето ПрЪкодолци — Сурдулица, а съ една батарея
стреляха отъ Кознички Ридъ, но не причиняваха вреда. Коман
дирътъ на дружината прикри дружината въ дола западно отъ Би
новацъ, дето получи заповЪдь отъ командира на полка да про
дължи настъплението и заеме Кознички Ридъ. Къмъ 16 часа
дружината, развърната въ строй по ротно, настъпи и зае хре
бета БЪло Поле.
15-а рота и 3/32-а дружина, която пристигна отъ Бояновци,
се приближиха, и вечерьта останаха въ полкова поддържка, на
позиция южно отъ Биновацъ.
Артилерията, придадена къмъ 32-и полкъ, поради бързото
отстъпление на сърбите, не успЪ да заеме навреме позиция, и
не откри огънь.
Следвайки задъ пехотната колона, батареите на 1/6-о артилер.
отделение къмъ 19 часа се спряха на позиция: 1-а и 2-а батареи—
на югозападния край на Алакинце, а 7-а — на гребена западно
отъ Биновацъ.
2/6-о артилер. отделение бЪше въ движение отъ Несвърта
къмъ Върбово, дето стигна въ 15 часа. Въ 18, часа команди
рътъ на отделението, по запов-Ьдь на началника на артилерията
въ дивизията, изпрати единъ взводъ отъ 3-а батарея въ Враня,
въ разпореждане на командира на 1-а конна бригада.
Въ 1425 часа командирътъ на 32-и полкъ получи заповедь
отъ началника на Щаба на дивизията: следъ като достигне
обектите си, да се спре и да се затвърди; за по-нататъшните
действия ще получи заповедь, вероятно да се присъедини къмъ
бригадата и да завземе, съвместно съ 29-и полкъ, Кукавица
планина.
И тъй, 32-и полкъ, следъ като зае дадената му линия, не се
спре, а продължи да преследва сърбите и, безъ артилерийска
подкрепа, достигна и зае укрепената сръбска позиция на десния
брегъ на Върла река.
Настъплението на колоната на майоръ Лпастасовъ. —

' Ротите на левия брЪгъ на Морава настжпиха въ 8 часа къмъ
манастира Преображение и къмъ 1630 часа достигнаха и заеха
височините по десния брегъ на р. Лепеничка, източно отъ Баче-
вище. Сърбите се беха оттеглили още презъ нощьта, като оста
виха по долината на р. Лепеничка четири полски орждия, шесть
ракли, една кухня и много снаряди.
Въ сжщото време 3/32-а рота мина р. Лепеничка и до ве-
черьта зае к. 510, дето нощува.
4/6-а батарея се сне отъ позицията при Стубалъ, и до 11 часа
остана въ очаквателно положение на шосето Враня — Лесковацъ.
Вечерьта батареята нощува на бивакъ въ Стубалъ.
Въ 1630 часа майоръ Анастасовъ изпрати на командира на
дивизията следното донесение:
„ВисочинитЪ по дЪсния брЪгъ на р. Лепеничка, западно отъ шо
сето Враня — Лесковацъ, заехъ. Разездътъ, изпратенъ отъ 29-и полкъ
за свръзка, ми донесе, че днесъ къмъ 9 часа полкътъ е билъ на височи
ните Калинъ Дея. Изпратихъ донесение на началника на ЛЪвата колона
(2/3-а бригада) за моето местонахождение.“
Настъплението на 2/3-а бригада. — Въ 7 30 часа полков-

никъ Бошнаковъ получи отъ командира на артилерийското отде
ление донесение, че презъ нощьта не било забелязано никакво
движение по позициите на сърбите; предполага, че те сж се
оттеглили както предъ центра, така и предъ 1/29-а дружина—
отъ Калинъ Дея.
И действително, на разсъмване предните части на 1/29-а дру
жина донесоха, че сърбите сж напустнали в. Калинъ Дея. Коман-
дирътъ на дружината заповеда на ротите да изпратятъ патрули
и да настжпятъ. Въ 8 часй дружината беше вече на Калинъ
Дея, но свръзка съ сърбите не можа да установи. За заемането
на Калинъ Дея командирътъ на дружината донесе веднага на
командира на бригадата.
Следъ като получи това донесение, полковникъ Бошнаковъ
заповеда въ 9 часа на командира на дружината незабавно да
разузнае посоката, въ която сж отстжпили сърбите, и да влезе
въ свръзка вдесно, съ колоната на майоръ Анастасовъ. Въ
сжщото време той разпореди да разузнаятъ и предъ фронта на
другите части за разположението и силите на сърбите.
Въ 12 часй въ Щаба на бригадата бе получена заповедьта
на командира на дивизията.
476 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X-
Къмъ 1310 часа 1/29-а дружина, като настъпваше отъ в. Ка-

линъ Дея на северъ, достигна и зае в. Кучавица, като простре
десния си флангь до к. 444, а левия — до РазнорЪчка река. При
дружаващата дружината 7/2-а планин. батарея даде само единъ
изстрелъ по Църни Върхъ, дето бЪха забелязани сръбски части.
Отъ местни жители командирътъ на дружината узна, че презъ
деня на 15-и сърбите започнали отстъплението къмъ Гра
мада по Лепеничка река; нЪкои отстъпвали къмъ Ягнило и
Брястово; имало части, които съ се оттеглили презъ Бачевище
до долината на Морава. Споредъ други сведения, сърбите отстъ
пили презъ Ягнило за с. Кукавица и Кукавица планина и по-
нататъкъ — за ЛЪсковацъ.
Съ донесения, изпратени въ 1310 и 1535 часа, командирътъ на
1/39-а дружина съобщи на командира на бригадата достигнатата
линия отъ дружината, както и сведенията, събрани за сърбите.
За разузнаване къмъ в. Лисацъ командирътъ на 29-и полкъ
изпрати 13-а и 12-а роти съ единъ артилерийски взводъ. Като
наближиха к. 946, западно отъ Мияковце, ротите бЪха посрещ
нати съ пушеченъ и артилерийски огънь отъ една сръбска часть,
около рота съ едно планинско оръдие.
Подъ прикритието на огъня отъ артилерийския взводъ, раз
узнавателните роти настъпиха, прогониха сърбите и заеха к. 946.
Отъ пленници узнаха, че влЪво, по височините около Мияковце,
имало единъ сръбски ескадронъ и два батальона, а вдясно на
Лисацъ — единъ батальонъ.
На достигнатите места на линията на в. 946 разузнава
телните роти, по заповЪдь на командира на полка, останаха да
нощуватъ. Планинскиятъ артилер. взводъ се върна при бата
реята си, на позиция на в. Китище (к. 958), дето бЪха 2/29-а и
4/29-а дружини.
Въ 18 часа полковникъ Бошнаковъ изпрати на командира
на дивизията донесение, че презъ деня предъ целия фронтъ
сърбите отстъпвали, и се съсредоточавали на височините Кука
вица и Лисацъ; 1/29-а дружина заела в. Кучавица, а остана
лите дружини се съсредоточили на в. Китица (к. 952) и
южно отъ нея; разузнавателниятъ отрядъ, въ съставъ две
роти, две планински оръдия и десеть конника, води бой съ
сръбски ариергардни части за завладяване в. Лисацъ; на 17-и
ще настъпи съ цель да завладее височините Лисацъ и Кука
вица. Това донесение бе получено въ Щаба на дивизията на
17-и въ 5 часа.
ДЕЙСТВИЯТЯ НЯ 3-а БЯЛКЯНСКЯ ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНЯТЯ НЯ МОРЯВЯ 477
Походътъ на 1-а конна бригада къмъ Враня. — Въ 3 часа

въ Щаба на 1-а конна бригада бе получена заповЪдьта на
командира на 3-а дивизия: Конната бригада, безъ 26-и полкъ
и придадените му части, да тръгне веднага презъ Несвърта —
Враня — Дреновацъ — Градня за левия флангъ на бойното раз
положение, за да преследва разбитите сърби, отстжпващи къмъ
Нишъ.
Въ 7 30 часа бригадата се събра при Букова Глава, отдето
въ 8 часа въ походенъ редъ замина презъ Божичкия постъ и
Панджинъ Гробъ за Просеникъ. На този върхъ командирътъ
на бригадата узна, че в. Стрешаръ е напустнатъ отъ против
ника, поради което взе решение, наместо презъ Несвърта, да
мине съ бригадата презъ Ливаге — Върло Стране и да слезе въ
с. Елашница, дето и да нощува. За взетото решение полков-
никъ Стойковъ изпрати въ 12 часа донесение на командира на
дивизията.
Този день, обаче, беше най-критическиятъ за българските
части на фронта при Бояновци; сърбите напредваха къмъ
долината на Морава, а българите немаха сили да имъ се про-
тивопоставятъ. Щ абътъ на армията търсеше свободни войски,
за да ги хвърли на този фронтъ, докато пристигнатъ идещите
подкрепления (5-а и 11-а дивизии).
Като сметаше, основателно, че единъ неуспехъ при Боя
новци е много по-нежеланъ, отколкото на северъ отъ Враня,
Щабътъ на армията поиска въ 1645 часа отъ командира на
3-а дивизия да изпрати целия 32-и полкъ или други части,
които, по възможность, най-бързо да вървятъ за Бояновци.
Командирътъ на 3-а дивизия, като намираше, че 32-и полкъ
е въ тесно съприкосновение съ сърбите къмъ Сурдулица, а
други свободни части нема, реши да изпрати 1-а конна бригада,
затова заповеда на командира на бригадата да не почива
въ Елашница, а веднага да тръгне за Върбово, дето ще
получи заповедь.
Въ 20 часа бригадата стигна въ Върбово, дето полковникъ
Стойковъ бе ориентиранъ върху положението на дивизията и
онова при Бояновци, и командирътъ на дивизията му заповеда
още слицата нощь да замине съ бригадата си, усилена съ две
полски орящия и една пионерна полурота, за Бояновци, дето да
влезе въ свръзка съ командира на 3/3-а бригада; на 17-и ок-
томврий заедно да атакуватъ сърбите. Въ това време въ Щаба
на дивизията бе получена заповЪдь въ сжщия смисълъ и отъ

Щаба на армията.
Въ Върбово Конната бригада почива около двадесеть ми
нути, следъ което продължи движението си за Враня, дето
стигна въ 2330 часа и остана тамъ да нощува, наместо да
замине веднага за Бояновци.
Наистина, че конете на бригадата, поради безспирното дви
жение, бЪха уморени: изминали бЪха 60 клм., а имъ предстоеха
още около 18 клм. Всичко това, обаче, не оправдава оставането
на бригадата въ Враня, дето тя се разположи на почивка по
улиците, при най-лоши условия, понеже нощуването й не бе
подготвено навреме отъ команданта на града.
Отъ Враня Конната бригада тръгна за Бояновци на следния
день въ 7 30 часа и пристигна късно, когато боятъ бе почти
решенъ.
Положението печерьта. — И тъй, този день вечерьта
частите на 3-а дивизия стигнаха:
1/7-а бригада — линията Ш ойинъ Ридъ — Стрешаръ — Гор.
Романовацъ — Дол. Романовацъ; 1/13-а дружина — въ Масурица,
тамъ беше и Щ абътъ на бригадата;
32-и полкъ — на линията Киевацъ — Бациавацъ — к. 447;
Колоната на майоръ Анастасовъ — по десния брЪгъ на
р. Лепеничка срещу Лепеница, съ една рота на к. 510;
2/3-а бригада — на линията в. Кучавица (к. 850) — в. Ки-
тице (к. 958);
Конната бригада — въ Враня.
Южноморавските сръбски войски, които действуваха срещу
3-а дивизия презъ деня, отстжпваха, и възнамеряваха да се
спратъ на позиция: ВЪтерничкиятъ отрядъ — при Голямо Село,
Моравскиятъ — при Владичинъ Ханъ и Власинскиятъ — на
линията ГолЪма Глава — Кушлинъ Гробъ — Църна Трава.
Сръбското командуване имаше сведения, че предъ Южномо
равските войски българите иматъ: срещу Ветерничкия и Мо
равския отряди, на левия брегъ на Морава, — 29-и полкъ съ
една планинска батарея. Аеропланното разузнаване установи, че
около Добриянце се групира некаква ‘.българска часть. Срещу
Власинския отрядъ се намиратъ 13-и и 26-и полкове, Гвардей-
скиятъ коненъ полкъ съ една планинска и три полски батареи.
Въ 22 часа началникътъ на Южноморавските войски получи
донесение отъ Ветерничкия отрядъ, че единъ офицерски патрулъ
е открилъ една българска дружина съ две картечници въ дви

жение къмъ Тръстена — в. Копилякъ; той заповяда отрядътъ
да отхвърли тази българска дружина.
Всжщность 4/46-а рота, която на 15-и 6Ъ заела Копилякъ,
безъ натискъ отъ страна на сърбитЪ, а по заповйць, вследствие
кризата при Бояновци, напустна върха и замина за Враня.
Заемане и зхо д н о п о л о ж е н и е Разпореж дания на командира

за завладяване В ласина на 3-а дивизия. — Отъ получе
ните на 16-и сведения за про
и К ука в и ц а п л а н и н и на
17-и и 18-и октом ври й . тивника командирътъ на дивизията
се убеди, че сърбите, разбити въ
бойовете презъ последните дни, отстжпватъ въ северозападна
посока, къмъ Лесковецъ. За да достигне Лесковецъ, дивизията
требваше да преодолее последната закрила на града — Власина
и Кукавица планини и изхода на теснината на Морава при Вла-
дичинъ Ханъ. За по-голема сигурность въ по-нататъшните дей
ствия, командирътъ на дивизията реши да събере по-близо къмъ
долината на Морава 1/7-а и 2/3-а бригади, да образува малъкъ
зезервъ и следъ това да предприеме атаката на Власина и
<укавица планини. Затова между 1845 и 1915 часа генералъ
Рибаровъ изпрати следните заповеди:
1) До командира на 1/7-а бригада:
Бригадата да настжпи въ две колони: а) 2б-и полкъ да настжпи
къмъ Кушлинъ Гробъ, и да се затвърди на хребета Кушлинъ Гробъ—
ГолЪма Глава—Дринова Чука (к. 867), включително; б) 13-и полкъ да
настжпи по пжтя Дол. Романовацъ — Сурдулица — Загужане — в. Кра-
ковица, да смЪни 32-и полкъ, и да се затвърди на хребета между
рЪкит-Ь Козница и Върла, отъ Лескова Бара до Морава. Бригадата да
започне движението си съ изтриването на Луната презъ нощьта срещу
17-и и до разсъмване да смЪни 32-и полкъ.
Бригадата, заедно съ частитЪ на майоръ Анастасовъ, да настжпи
и заеме в. Градище (южно отъ Ягнило) — Брястово и хребета между
рЪкитЪ Куновска и Сува Морава до Морава. На в. Китице да остане
една рота да охранява пжтя ЛЪсковацъ—Враня. Когато бригадата
заеме местото си, 3/32-а и 10/32-а роти да се изпратятъ* въ полка си
3) До командира на 32-и полкъ:
Полкътъ на разсъмване да предаде позициите си на 13-и полкъ,
и да се събере въ Декутинце, въ разпореждане на командира на диви
зията. Една рота да остане да охранява моста на Морава при Грамада.
На 17-и въ 8 15 часа командирътъ на дивизията изпрати до

командира на 1/7-а бригада следната заповЪдъ:
„Да ми донесете: 1) Кои сж причините, по които, наместо да
изпълните веднага заповЪдьта ми № 13 съ получаването й въ 945 часа
на 13-и октомврий, започвате това едва въ 14 часа (спр. заповедь по
1/7-а бригада): 2) кои сж причините, които Ви накараха, наместо да
настжпите отъ мЪстостоенето си направо къмъ своя обектъ Гор.
Романовацъ—Дол. Романовацъ, както се иска съ запов^дьта ми № 13,
настжпвате задъ 32-и Загорски полкъ къмъ линията Сувойница —
Масурица; 3) защо не сте влезли въ свързка досега съ 26-и Пернишки
полкъ, който още отъ 13-и того влиза подъ Ваша команда, и какви
средства употребихте да влезете въ свързка съ него и да го вземете
подъ своя команда. Заповедьта ми № 27 да бжде точно изпълнена,
иначе ще отговаряте за неизпълнението й.“
Настъплението на 117-а бригада . — Изпълнявайки запо-

вЪдьта на командира на дивизията, командирътъ на 1/7-а бри
гада изпрати заповеди:
1) До командира на 1/13-а дружина въ 0 30 часа:
Да тръгне веднага отъ Масурица за Сурдулица и, като се ориен
тира върху положението на предните части на 32-и полкъ, да започне
сменяването имъ.
2) До командира на 2/13-а дружина въ 1 часа:
Да тръгне веднага съ дружината отъ Дол. Романовацъ за Сур
дулица, и се присъедини къмъ 1/13-а дружина, за действия съгласно
дадените на командира на последната дружина инструкции.
3) До командира на 4/13-а дружина въ 115 часа:
Да продължава да отбранява височините между селата Поломъ
и Длугойница до втора заповедь.
ТЪзи заповеди командиръть на бригадата отправи направо
до дружиннигЪ командири, за по-голЪма бързина.
4) До командира на 13-и полкъ въ 8 15 часа:
3-а дружина да остане въ Гор. Романовацъ, а той самъ да отиде
въ Масурица да получи заповедь.
5) До командира на 26-и полкъ въ 8 30 часа:
Поверениятъ Ви полкъ съ придадените му части да настжпи
веднага и овладее Кушлинъ Гробъ; разпрострете действията си къмъ
Киевска Чесма—Голема Глава и Дренова Чука, включително. Вашиятъ
отбранителенъ учвстъкъ е Кушлинъ Гробъ—Дренова Чука, включи
телно, дето да се укрепите. За сега въ Гор. Романовацъ се намира
3-а дружина отъ 13-и Рилски полкъ, която ще остане тамъ до откри
ване свързка съ Васъ. Донесете кжде се намирате; какви придадени
части (батареи, пионери и др.) имате къмъ полка; кои части действу-
ватъ вдясно отъ Васъ и каква е гЬхната задача; какъ мислите да
овладеете Кушлинъ Гробъ, и ще има ли нужда отъ съдействието и на
другите части? 117.“
За всичкигЬ гкзи разпореждания командирътъ на брига
дата въ 9 55 часа донесе на командира на дивизията. Въ това
донесение по отношение на 2б-и полкъ 6Ъ казано:
.Сега току-що получихъ първото донесение отъ командира на
26-и Пернишки полкъ, пратено на 16-и октомврий, 430 часй, съ което
ми съобщава, че отбранява границата отъ Ранилугъ до Панджинъ Гробъ,
и билъ разположенъ: три роти — при Клисурския постъ и Власина,
две дружини — на шосето югозападно отъ Власинското блато и една
рота на Панджинъ Гробъ. При него имало едно с. с. полско отде
ление и две не с. с. полски батареи.“
Най-после, въ 14 часа, следъ като бЪ получилъ донесение
отъ 2б-и полкъ, полковникъ Сантурджиевъ изпрати на коман
дира на този полкъ заповЪдь:
„Съ получаване настоящето, веднага най-енергично настжпете и
завладейте до довечера или тази нощь, на всека цена, в. Кушлинъ
Гробъ, а, ако можете, — и в. Чемерникъ, дето да се укрепите. Следъ
това разпрострете действията си къмъ Дренова Чука съгласно запо-
ведьта ми № 117.“
Командирътъ на 26-и полкъ получи заповедите на коман
дира на бригадата късно, и поради това полкътъ остана на
местото си.
Въ Десния участъкъ, предъ фронта на 4-а дружина — отъ
Кебаповия постъ до Големия мостъ на блатото — въ 15 часй
се завърза слаба престрелка, която продължи до стъмване.
Сърбите. възползувани отъ гжстата мъгла, се опитаха да настж-
пятъ срещу 1-а и 2-а роти, но бЪха отблъснати, и вечерьта
се оттеглиха на старите си позиции — източниятъ край на
гората предъ сръбския Клисурски постъ.
На крайния дЪсенъ флангъ, 1-и и 2-а гранични роти оста
наха събрани около Преслопъ, като отбраняваха дадения имъ
участъкъ съ отделни застави.
Въ Левия участъкъ, 1-а и 2-а дружини останаха по местата
си, а сърбите — въ окопите си на Ш ойинъ ридъ, които бЪха
напустнати презъ нощьта отъ българите. Между 9 и 10 часй се
завърза пушечна стрелба, която трай единъ часъ.
На крайния лЪвъ флангъ, 3-а гранична рота разузна посо

ките къмъ Гор. Романовацъ — височините 1537 и 1637 и донесе
на командира на полка, че сърбите сж напустнали тези вър
хове. Ротата се затвърди на в. Стрешаръ и Тренинъ Гробъ.
Полкътъ имаше единъ убитъ и единъ раненъ войника.
Въ 2 0 40 часа командирътъ на полка получи заповедьта по
бригадата — полкътъ да настжпи и заеме в. Кушлинъ Гробъ,
като разпростре действията си къмъ Голема Глава и по-назападъ.
Въ 2130 часа командирътъ на полка изпрати донесение въ
Щаба на бригадата за получаване заповедьта и за разположе
нието на полка. Въ това донесение подполковникъ Мждровъ из
тъква несгодното положение на полка, раздепенъ отъ Власинското
блато на две части, отъ които източната, поради местните усло
вия, не може да напредне, докато западната не й осигури необ
ходимото пространство, и че възложената задача не е по силите
на полка. Освенъ това, на Кушлинъ Гробъ и Чемерникъ билъ
цепиятъ сръбски 17-и полкъ, съ не по-малко отъ две полски и
две планински батареи. Височината Кушлинъ Гробъ била укре
пена съ неколко реда окопи. При тези условия дадениятъ уча-
стъкъ на полка билъ големъ около 15 клм.; молеше за нови
указания.
Това донесение бе получено въ Щ аба на бригадата въ
1 5 15 часа на 18-и.
13-и полкъ се насочи така: 1-а дружина тръгна веднага отъ
Масурица, премина Сурдулица и къмъ 8 часй стигна на к. 873,
северно отъ Киевацъ. На тази височина дружината смени 4/32-а
дружина.
2- а дружина тръгна отъ Дол. Романовацъ съ две ро
(7-а рота очакваха да се присъедини къмъ дружината, а 6-а —
остана, безъ да има нужда, на в. Просеникъ) и две планински
орждия, и, следвайки задъ 1-а дружина, се събра следъ нея на
сжщата височина.
Командирътъ на бригадата сметаше, че 4-а дружина е между
Поломъ и Длугойница, а всжщность тя беше на позиция на
гребена Киевацъ — Бациевацъ. Тя остана на сжщата позиция.
Отъ 22 часа до 8 30 часа на 18-и дружината, по заповедь на
командира на полка, зае за отбрана хребета отъ Бациевацъ
до Морава.
3- а дружина остана съ 9-а и 10-а роти въ Гор. Романовац
въ връзка съ 26-и полкъ, а 11-а и 12-а роти заминаха за Сур-
дулица, дето пристигнаха на 18-и сутриньта и останаха като

полкова поддържка.
По този начинъ 13-и полкъ смени 32-и полкъ и зае пози
ция отъ Киевацъ до десния брЪгъ на Морава. Въ разпореждане
на командира на полка бе дадено и 1/6-о артилер. отделение,
което остана на позицията си при Ялакинце и Биновацъ.
Сърбите заемаха насрещния гребенъ и обстрелваха съ
артилерийски огънь височините източно отъ Киевацъ.
Настъплението на 2/3-а бригада. — ЗаповЪдьта на

командира на 3-а дивизия се получи въ Щаба на бригадата
въ 9 часа. Въ 10 часа командирътъ на бригадата заповяда
29-и полкъ да организира настъплението си по следния начинъ:
1) 1/29-а дружина съ две планински орждия да настжпи презъ
в. Кучавица и да завладее в. Градище, на който да се затвърди.
2) 2/29-а и 4/29-а дружини съ три планински орждия да настж-
пятъ презъ Кучавица и завлад%ятъ в. 750, при Брястово.
3) 3/29-а дружина съ придадените й части да настжпи презъ
Лепеница и да завладее хребета между Сува Морава и Куновска река.
4) За охранение пжтя Лесковацъ — Враня, на в. Китице (к. 958)
да остане 13-а рота съ едно планинско орждие и ескадрона.
За наблюдение долината на р. Ветерница да се изпрати едно
отделение отъ 13-а рота и десеть конника, които да заематъ местото
на взвода отъ 5-а рота, разположенъ по пжтя за Градня.
5) Щабътъ на бригадата да се движи съ 2-а и 4-а дружини и
се спре въ Брестово.
За направените разпореждания командирътъ на бригадата
донесе веднага и на командира на дивизията. Въ същото доне
сение той съобщи, че, по сведения отъ пленници, сърбите съ
два батальона отъ 1-и полкъ и две планински оръдия, съ отстъ
пили, съ цель да заематъ височините Лисацъ и Кукавица;
единъ батальонъ съ четири оръдия отстъпилъ презъ Брястово
за Кукавица; по долината на Ветерница, около Студена, на
16-и била забелязана рота съ две картечници и конница; плен
ници потвърдили, че сърбите искали да се задържатъ на
височините Кукавица и Лисацъ.
По-късно командирътъ на бригадата изпрати и следните
заповеди:
1) До командира на ескадрона, че се назначава за нача
никъ на частите, оставени на в. Китице да охраняватъ пътя
Лесковацъ — Враня.
31*
484 ДЕЙСТВИЯТП НА СЕВЕРНАТА и ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
2) До командира на 3/29-а дружина въ 1330 часа: да настжп

и заеме хребета между реките Сува Морава и Куновска; 2-а и
4-а дружини се насочватъ къмъ Брястово.
Командирътъ на 29-и полкъ събра частите си и въ И 45 часа
тръгна отъ в. Китице презъ Калинъ Дея— в. Кучавица— манастира
Св. Илия— Брястово— в. 750, като имаше въ предна охрана 4-а дру
жина (три роти). 11-а и 12-а роти се отделиха при в. Калинъ Дея,
и заминаха за Лепеница, да се присъединятъ къмъ 3-а дружина.
Поради проливния дъждъ движението на полка бе затру
днено. Въ 20 часа 1-а, 2-а и 4-а дружини заеха опредЪленигЬ
имъ места.
На в. Китице, да охранява пжтя ЛЪсковацъ — Враня, остана
4/4-и ескадронъ, 13-а рота и едно орждие.
3-а дружина съ по две роти отъ 29-и и 32-и полкове и едно
планинско орждие достигна и зае хребета между рЪкигЬ Ку
новска и Сува Морава. Придадената къмъ нея 4/б-а полска
батарея замина за Грамада, дето се присъедини къмъ отде
лението си.
Въ 20 часа командирътъ на бригадата изпрати на коман
дира на дивизията следното донесение:
„Днесъ къмъ 19 часа 1-а дружина зае в. Градище; 2-а и 4-а дру
жини — Брястово; 3-а дружина е на два-три клм. югоизточно отъ
Брястово (това сведение е отъ войницигЬ за свръзка — донесение
още нЪма). Оставениятъ заслонъ на к. 958 (Китице) е слабъ, и, въ
случай на настжпление отъ страна на противника, не може да издържи
напора. Срещу него има три батальона съ две орждия и картечници.
Днесъ следъ пладне вал-Ъ силенъ дъждъ. Пжтищата сж силно раз
каляни и труднопроходими. 1-а дружина донася, че въ долината на
Лепеница е намерила две неприятелски орждия — полски, заседнали
въ кальта; едното безъ затворъ, а другото — съ такъвъ. Имало и
няколко ракли, отъ които н^кои съ снаряди. Командирътъ на 4/4-и
ескадронъ ми донася за лошото състояние на ескадрона, което се
вижда отъ приложеното донесение.“
Отъ донесението на командира на 4/4-и ескадронъ, за което
става дума, се виждаше, че отъ 144 яздови коня въ ескадрона
сж останали само 52; останалите 92 коня сж въ летеща поща,
ординарци и на други служби, а 25 сж болни. Командирътъ на
ескадрона молеше да бжде дадена почивка на конете.
Опасенията на командира на бригадата за левия флангь,
около к. 958, беха основателни.
Началникътъ на Сръбския ветернишки отрядъ особено
зорко бдеше за посоката къмъ Лесковацъ, по долината на Ве-
терница. На 17-и, следъ като 4/46-а рота напустна в. Копилякъ,

той 6% веднага заетъ отъ две сръбски роти. А, за да се запази
по-здраво посоката Лебане — Лесковацъ, началникътъ на Ве-
тернишкия отрядъ зае линията Оруглица — Дупелево — Остра
Глава — Витановацъ — Мияковачка Чука; единъ батальонъ из
прати да заеме в. Прокопие, а единъ ескадронъ — при Гор.
Оруглица, да охранява десния флангъ на отряда. По сведения
отъ пленници отъ 29-и полкъ, сръбското командуване знаеше,
че 32-и полкъ ще усили 29-и и ще действува въ посока ЛЪско-
вацъ, по долината на ВЪтерница.
32-и Загорски полкъ вечерьта се събра, безъ 2-а дружина
и 3-а, 6-а и 10-а роти, въ Декутинце. 2-а дружина се присъедини
къмъ полка на следния день. 3-а и 10-а роти останаха, както е
казано, при 3/29-а дружина.
6/32-а рота, следвайки отъ Враня съ 3/29-а дружина, по
устната заповЪдь на командира на дивизията, премина моста на
Морава при Грамада и настжпи по левия бр-Ъгъ на реката. На
завоя при РЪпинце ротата 6% обстреляна отъ сърбите. Развър
ната въ боенъ редъ, тя настжпи, прогони сърбите, завладЪ
моста при Владичинъ Ханъ, и се спре на хребета срещу в. Суво
Дърво, заетъ отъ около единъ батальонъ сърби. Свръзка съ
частите отъ 29-и полкъ, влЪво, нЪмаше.
2/6-о артилер. отделение се събра при Грамада, и остана
въ разпореждане на командира на дивизията.
1-а конна бригада настжпи, както се каза, отъ Враня къмъ
Бояновци, и се яви тамъ късно. Вечерьта частите на бригадата
нощуваха въ Бояновци, а Щ абътъ на бригадата — въ Враня.
Отделянето на Щаба на бригадата отъ частите беше неоправ-
дателно.
Положението вечерьта. — И тъй, вечерьта 3-а дивизия зае

линията в. Пландище — Ш ойинъ Ридъ— хребета между р-ЬкигЬ
Козница и Върла — Владичинъ Ханъ — БрЪстово — Градище —
в. Китице. Щ абътъ на дивизията — въ Грамада. Отбраната на
Моравската долина южно отъ линията Власинското блато — Сур-
дулица — Градня бе окончателно сломена. Отъ друга страна,
владението долината на Върла и шосето по нея (Владичинъ
Ханъ— Сурдулица— Власинското блато) осигуряваше най-краткия
пжть къмъ България. При едно случайно завладяване пжтя на
подвоза на дивизията Враня — Бояновци — Куманово, което сър
бите се опитваха да направятъ, дивизията можеше да се снаб-
486 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15*и ДО 20-и X.
дява по шосето Сурдулица — Клисура — Трънъ и да запази сво

бодата си за действия къмъ Лесковацъ.
На ю гь отъ Бояновци положението на българите беше по
добрено; сърбите бЪха отхвърлени къмъ Гиляне.
На северъ, 1-а Софийска дивизия бе достигнала линията
Боговъ върхъ — к. 972, източно отъ Своге.
3-а дивизия нямаше свръзка съ 1-а дивизия, и не знаеше
докжде бе достигнала. Поради това командирътъ на дивизията
въ 1825 часа запита командуващия армията, кжде е лЪвиятъ
флангъ на 1-а дивизия, за да потърси свръзка и съгласува
действията си съ нея. Въ 21 часа командирътъ на 3-а дивизия
изпрати на командуващия армията подробно донесение за бойо-
вет4 презъ последните няколко деня, за достигнатите резул
тати и за разположението на частите.
Следъ достигнатите резултати, на дивизията предстоеше да
завладее последната закрила на Лесковацъ — Власина и Кука-
вица планини. Обаче, преди да пристжпи къмъ това, коман
дирътъ на дивизията намери за необходимо да бждатъ изучени
пжтищата къмъ Лесковацъ и да бжде определена точно задачата
на дивизията отъ армията — дали следъ завладяването на Кука-
вица и Власина планини дивизията да се укрепи на техъ, както
гласеше оперативната заповедь по армията № 21, или да про
дължи настжплението си на северъ.
Изучаването на пжтищата командирътъ на дивизията въз
ложи на командира на 2/3-а бригада, а на следния день поиска
отъ командуващия армията указания за по-нататъшните действия.
Разпореж дания отъ командуващ ия II армия. — На 17-и

въ 1245 часа въ Щаба на армията се получи телеграмата отъ
Щ . Д. А., съ указания за действията на частите отъ армията на
северъ, срещу сърбите, и на югъ, срещу англо-французите. Въ
тази телеграма за действията на 1-а конна бригада бе казано:
„Изпращането на 1-а конна бригада въ Градня е още рано, тъй
като има да се форсира Влахина (Власина) планина. До това време
Конната бригада може да бжде употребена по посоката Враня—
БрЪзница, въ флангъ и въ тилъ на сърбите, които действуватъ западно
отъ Бояновци. Щомъ пехотата си пробие пжть презъ Влахина планина,
бригадата може да бжде притеглена къмъ левия флангъ на полков-
никъ Бошнаковъ."
По поводъ на тази заповедь, началникътъ на Щаба на ар
мията изпрати до командира на 3-а дивизия следната заповедь:
„По заповЪдь. СърбигЪ западно отъ Бояновци сж отбити- Конната

бригада ще бжде задържана при Бояновци до пристигането на Маке
донската и Дунавската дивизии при Бояновци, които пристигатъ утре,
18-и октомврий. Предвидъ настжпването на Софийската дивизия въ
посока Власотинци—ЛЪсковацъ и усилването Ви съ Пернишкия полкъ,
почнете постепенно да се прибирате къмъ лЪвия си флангъ западно
отъ Морава, като правите захождане съ д-Ъсния си флангъ. Необхо
димо е да откриете свързка съ Софийската дивизия, за да избегнете
тя да излезе предъ фронта Ви. 828."
На 18-и между 11 и 14 часй въ Щаба на армията се полу
чиха отъ командира на 3-а дивизия телеграмитЯ, съ които за
питваше, кжде се намира лЯвиятъ флангъ на 1-а дивизия, и
какви сж крайнитЯ цели, които требва да достигне, за да съгла
сува действията си съ тЯзи на 1-а дивизия.
Въ отговоръ на тЯзи запитвания, въ 12 часа началникътъ
на Щаба на армията изпрати на генералъ Рибаровъ следната
заповЯдь:
„По заповЪдь: Съ запов^дь № 21 сте насочени къмъ шосето
ЛЪсковацъ—Пиротъ. Тъй като Софийската дивизия настжпва днесъ съ
лавата си бригада на Власотинци, потвърдява се необходимостьта да
откриете и поддържате свързка съ Софийската дивизия, да се изме
ствате на западъ, за да не се преплитате съ тази дивизия, като се
насочвате по пжтищата югозападно отъ пжтя на Софийската дивизия
и се насочвате на ЛЪсковацъ. Обръщайте внимание на Вашия л~Ьвъ
флангъ, къмъ който, естествено е, неприятельтъ да окаже по-голЪмо
съпротивление или да Ви атакува.“
Едновременно съ това, началникътъ на Щ аба на армията
извести командира на 1-а Софийска дивизия, че на 18-и частитЯ
на генералъ Рибаровъ, които действуватъ източно отъ Морава, се
насочватъ на Кушлинъ Гробъ, Киевска Чесма, Дринова Чука;
че на генералъ Рибаровъ е заповядано да се измЯства посте
пенно въ западна посока, като следва по пжтищата югозападно
отъ пжтя Дъсченъ Кпаденецъ— Власотинци, по който лЯвата
бригада на 1-а дивизия се е движила. И, най-после, че общата
посока на генералъ Рибаровъ е ЛЯсковацъ.
Щ . Д. А. искаше сжщо да се избЯгне преплитането на
фланговитЯ колони на 1-а и 3-а дивизии. По този поводъ на
два пжти се състоя разговоръ по телеграфа между Щаба на
армията и Щ . Д. А.
Съ насочването на 3-а дивизия къмъ ЛЯсковацъ Щабътъ на
армията се стремЯше да съдействува по единъ действителенъ
начинъ на I армия, като, явявайки се въ тилъ на сърбитЯ, които
488 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-м ДО » - и X.
сж срещу I армия, принуди последнитЯ да отстжпятъ. Насоч

ването отговаряше и на ржководната мисъль на Щ . Д. А. Но
на генералъ Рибаровъ предстоеше да разбие намиращитЯ се
срещу него сръбски войски, да завладЯе Кукавица и Власина
планини, и тогава да се насочи въ указаната посока.
Въ 1420 часа въ Щ аба на армията се получи подробно
донесение отъ командира на 3-а дивизия за бойоветЯ отъ 12-и
до 16-и октомврий и за достигнатата линия.
Въ отговоръ на това донесение, командуващиятъ армията
изпрати на генералъ Рибаровъ следната заповЯдь:
.Сърдечно благодаря Вамъ. Предайте благодарность на всички
офицери, подофицери и войници, които тъй храбро и настойчиво се
биха срещу противника въ името на Отечеството и Царя. ПолковетЪ,
които водихте въ бой презъ тЪзи дни за свободата на всички бъл
гари въ Македония и Моравско, сж известни на цялата армия съ
храбростьта си. УвЪренъ съмъ, че гЬ докрай ще бждатъ така храбри.“
Тъй като кризата при Бояновци 6Я преминала (тамъ бЯха
пристигнали и части отъ 5-а Дунавска дивизия), началникътъ
на Щ аба на армията изпрати въ 22 часа на командира на 1-а
конна бригада, копие до командира на 3-а дивизия, следната
заповЯдь:
„По заповЯдь. Конната бригада да настжпи утре, 19-и октомврий,
отъ Бояновци презъ Враня за Градня, съ цель да действува на л%вия
флангъ на 3-а Балканска дивизия; да се стреми да излезе въ полето
южно и югозападно отъ ЛЪсковацъ, като простре разузнаването си
възможно по-далечъ въ западна и северозападна посоки и въ всички
случаи да обърне внимание на шосето, което отъ югозападна посока
води презъ Лебане за ЛЪсковацъ. Конната бригада е въ разпореж
дане на командира на 3-а Балканска дивизия, който, щомъ бригадата
се подравни съ дивизията, да изпрати единъ и половина ескадрона,
които сега има, въ Куманово, отдето Щабътъ на армията ще ги
изпрати въ състава на Конната дивизия.“
Разпореж дания на командира на 3-а дивизия за 18-и

октомврий. — Презъ нощьта срещу 18-и въ Щаба на дивизията
се получи отъ Щаба на армията телефонограма, съ която се запо
вядваше: дивизията да се прибере постепенно къмъ лЯвия си
флангъ, като захожда съ дЯсния си флангъ, и да влЯзе въ
свръзка съ 1-а дивизия, за да не излЯзе предъ фронта й.
Командирътъ на дивизията намираше противоречие между
изпратената заповЯдь и оперативната такава по армията № 21.
Споредъ последната, дивизията трЯбваше да се укрепи на Вла
сина планина източно отъ Морава, а съ заповЯдь № 828 се
ДЕЙСТВИЯТА НА З а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 489
искаше да се прехвърли западно отъ Морава. Поради това той

помоли командуващия армията да му се съобщатъ крайнитЪ
цели, които требва да достигне, за да организира и съгласува
действията си съ гЪзи на 1-а дивизия.
Отъ обстоятелството, че частитЬ на дивизията се намиратъ
въ съприкосновение съ сърбигЪ на линията Кушлинъ Гробъ —
Лескова Бара — Суво Дърво — Кукавица планина — в. Лисацъ,
командирътъ на дивизията заключаваше, че гЬ иматъ намере
ние да се отбраняватъ на тази линия, и че никакво влияние
не би упражнила 1-а дивизия, настжпвайки къмъ Власотинци,
въ тила на сърбите, които заемаха Власина планина.
Заключението на командира на дивизията за намерението
на сърбите да се отбраняватъ на споменатата линия се схожда
съ действителностьта. Сърбите, както казахме вече, имаха наме
рение да отбраняватъ посоката къмъ Власотинци, като заематъ
позиция при Църна Трава. Но че 1-а дивизия не би оказала
влияние върху действията на сърбите би било верно и допу
стимо, ако тя бе назадъ, къмъ границата, както предполагаше
командирътъ на дивизията. Въ сжщность Левата колона на
1-и дивизия беше близо до Своге и заплашваше тила на Сръб
ския власински отрядъ, който възнамеряваше да се отбранява
на Власина планина.
И тъй, като предполагаше, че 1-а дивизия е много назадъ, ко
мандирътъ на 3-а дивизия не разчиташе на взаимни и съгласувани
действия съ нея; ето защо той сметаше, че е още рано да се пре-
хвърлятъ войските (1/7-а бригада) западно отъ Морава, когато
предъ техъ на пушеченъ изстрелъ стои противникътъ. Тези
съображения наложиха да остане въ сила взетото решение —
частите да заематъ изходното си положение и на следния день
да атакуватъ Власина и Кукавица планини.
Между 8 и 11 часа командирътъ на дивизията направи след
ните разпореждания:
1) Въ 8 часа изпрати заповедь на командира на 1/7-а бригада
да донесе веднага какво е разположението на частите му, особено
онова на 26-и полкъ, за да може дивизията да вземе мерки за пре
следване противника.
2) Тъй като частите на левия флангъ на 2/3-а бригада, на в. Ки-
тице, беха слаби да издържатъ една атака на превъзходния против-
никъ (една рота, едно планинско орждие и единъ ескадронъ срещу
три батальона сърби съ две орждия и картечница), а и целиятъ
29-и полкъ бе ангажиранъ отъ фронта, бригадата бе усилена съ
32-и полкъ и едно полско артилерийско отделение (три батареи).
3) Сжщото б-Ь съобщено и на командира на 2/3-а бригада, като

го предупредиха, че 32-и полкъ се намира въ Декутинце, а Отделе
нието — въ Грамада, и че вероятно на 19-и ще му бжде възложено
да атакува противника и завладее Лисацъ и Кукавица планина. Запо-
ведано му бе още да посрещне тези части въ Декутинце и Грамада
до 12 часа, за да може при тръгването да имъ даде нужднитЬ ука
зания, и, най-после, имъ посочи пжтя на следването; да прибере при
ескадрона Конно-пионерния взводъ, който се намира на моста при
ж.-п. ст. Враня.
4) Въ 930 часа изпрати заповедь до командира на 32-и полкъ да
тръгне съ придаденото му 2/б-о полско артилерийско отделение въ
13 часа отъ Декутинце презъ Грамада къмъ Лепеница, за да се присъе
дини къмъ бригадата си. По пжтя ще получи указания за по-нататъш
ните си движения отъ командира на 2/3*а бригада.
5) Съ заповедь, изпратена въ 1035 часа, обърнато бе вниманието
на командира на 1/7-а бригада, че подчиненигЬ му началници на
отделни части не стоятъ въ време на боя на местата си, съ което се
лишаватъ отъ възможность да управляватъ частите си и да поддър-
жатъ духа на войниците. Определени беха местата на всички начал
ници при сжществуващето разположение на бригадата и бе заповЬ-
дано да бждатъ взети строги мерки да стоятъ всички на местата си.
Заповедано бе на командира на бригадата да държи една дружина
задъ левия си флангъ, около к. 413, източно отъ Владичинъ Ханъ, тъй
като 32-и полкъ заминава на левия брегъ на Морава.
Съ горнитЪ разпореждания генералъ Рибаровъ раздйпи
войскигЪ си поравно отъ двегЪ страни на Морава, на фронтъ
по права линия около 30 клм. Такова разположение изключ
ваше всякакви условия за маневриране.
Действията на И 7-а бригада на фронта К уш линъ Гробъ—

в. Голяма Глава — Данино Село. — Въ 1015 часа командирътъ
на бригадата получи заповЪдьта на командира на дивизията
да държи една дружина отъ 13-и полкъ задъ лЪвия си флангъ,
понеже 32-и полкъ заминава за лЪвия брЪгъ на Морава. За
цельта той заповяда на командира на 13-и полкъ да изпрати
на к. 413, северно отъ Поломъ, една дружина. Изпратена 6Ъ
Въ 11 часа командирътъ на бригадата изпрати заповЪдь на
командира на 13-и полкъ да разузнае хребета Ясенъ и да изкара
на сжщия една батарея, която да държи подъ огънь Балтиянска
Чука, заета отъ сърбитЪ съ пехота и артилерия.
Въ 1515 часа въ Щаба на бригадата б-Ъха получени доне
сенията на командира на 26-и полкъ — едното за разположе
нието на полка и на сърбитЪ — и че възложената задача не е по
силите на полка, и второто, че настъплението за атаката на

Кушлинъ Гробъ ще започне въ 5 часа, за което да му съдей-
ствуватъ частите.
Веднага следъ това полковникъ Сантурджиевъ заповяда на
командира на 13-и полкъ да развие действие въ източна посока,
къмъ Балтиянска Чука, съ артилерия и пехота, като за започ
ване настъплението отъ 26-и полкъ и съдействието на 13-и полкъ
донесе на командира на дивизията.
Сърбите заемаха Ш ойинъ Ридъ, Кушлинъ Гробъ, Плана и
Църна Трава съ същ итЬ сили.
Изпълнявайки възложената му задача, командирътъ на
2б-и полкъ организира настъплението по следния начинъ:
„1) ДЪсенъ участъкъ — подполковникъ Кънчевъ (4-а дружина —
1-а, 3-а и 13-а роти, 2-а гранична дружина, две не с. с. полски батареи
и една картечница) — като задържа фронта Кебаповия постъ —Го
лемия мостъ на блатото, съ останалигЬ сили да овладее височинигЬ
Плана и Църна Трава и си създаде благоприятно положение за
настъпване къмъ в. Кушлинъ Гробъ.
2) ЛЪвъ участъкъ — майоръ Стояновъ (1-а и 2-а дружини, една
рота отъ 4-а дружина и три картечници) — да настъпи въ 5 часа:
1-а дружина презъ в. Шойинъ Ридъ—хребета Братанщица и овладее
в. Станина Грамада и Величева махала; 2-а дружина презъ Шойна
махала—к. 1274—Градска Чука и овладЪе в. Кушлинъ Гробъ.
3) 3-а гранична рота — поручикъ Геневъ — да настъпи отъ
Стрешаръ (к. 1929) презъ в. Чука — Битвърджа и овладее в. Бал
тиянска Чука (к. 1400), държейки връзка вл4во, съ 13-и полкъ.
4) Яртилерия — майоръ Стойковъ (2/3-0 с. с. артилер. отде
ление) — да заеме позиция на седловината при Ханови и южната
височина на Шойинъ Ридъ и поддържа настъплението на пехотата.
5) Полковата поддържка да следва задъ 1-а дружина.“
Презъ нощьта вале дъждъ, който къмъ 7 часа сутриньта
престана, но падна мъгла, която постепенно се разр-кдяваше
и вдигаше.
4-а дружина настжпи въ 9 часа къмъ Клисурския постъ и
в. Плана. Къмъ 13 часа 1-а и 3-а роти стигнаха до поста, но,
посрещнати отъ силенъ огънь и контъратакувани отъ три
сръбски роти, бЪха принудени да се върнатъ на старите
си позиции.
Когато сърбите се приближиха доста, командирътъ на дру
жината заповяда ротите да настжпятъ и да ги атакуватъ наново.
Къмъ 16 часа сърбите беха два пжти атакувани и на ножъ
изтласкани на старите си позиции при Гажина махала. Следъ
тази атака българските роти напреднаха, но, по липса на окопни
сечива и поради това, че сърбите бЪха подкрепени съ две роти,

бЪха принудени отново да се повърнатъ.
Възползувани отъ отстъплението на българите, сърбите
преминаха отново въ настъпление и, поддържани отъ своята
артилерия, наближиха на около 150 крачки отъ окопите на
българите. Патроните на българите се привършиха — започнаха
бой съ бомби. Къмъ 18 часа пристигнаха патрони, но падна
гъста мъгла, която сърбите използуваха, доближиха се до око
пите, и атакуваха.
Ротите, изненадани, се оттеглиха на старите си позиции.
Заблудени отъ мъглата и пресечената местность, н-Ькои отъ
войниците се озоваха чакъ въ Клисура, дето домакинътъ на
полка, капитанъ Стоевъ, ги събра презъ нощьта и, заедно съ
войници отъ Нестровата рота, ги поведе къмъ Зайна махала и
задържа позицията. Скоро редътъ бе възстановенъ, сърбите
беха контъратакувани и изтласкани до старите си позиции.
Началникътъ на Десния участъкъ сметаше, че съ заемането
на Клисурския постъ се заплашва селото Клисура и пътя на снаб
дяването на полка Клисура — Трънъ, поради което той поиска
подкрепление, но, като немаше отде да бъде взето такова, коман-
дирътъ на полка премести полковата поддържка при Ханови.
Огъньтъ на Нескорострелното артилерийско отделение беше
недостатъченъ.
1-а и 2-а дружини, отъ Левия участъкъ, настъпиха къмъ
Ш ойинъ Ридъ въ 5 часа.
Височината Ш ойинъ Ридъ бе лесно заета. Защитниците на
височината — слаби пехотни части — отъ пехотния огънь и
отъ огъня на 4/б-а батарея отстъпиха къмъ Кушлинъ Гробъ.
На Ш ойинъ Ридъ българските дружини се окопаха и се устроиха.
Батареите отъ Скорострелното артилерийско отделение по
лучиха заповедь отъ командира на отделението да заематъ
местата си: 4-а батарея — при Ярчева Глава, 6-а — при Ханови
и 5-а — на Ш ойинъ Ридъ.
Къмъ пладне, когато и б/3-а батарея зае позицията си,
пехотните части продължиха настъплението си, поддържани отъ
огъня на батареята по сръбските окопи на Величава и Градска
махали. Следъ половинчасовъ артилерийски огънь, сърбите за
почнаха да отстъпватъ къмъ по-задните си окопи.
1-а дружина продължи настъплението и завладе линията отъ
блатото до Величава и Градска махали, а 2-а дружина — в. Градска
Чука. На достигнатата линия дружините се окопаха, и нощуваха.
Сръбската артилерия, която презъ деня не се обади, при-

вечерь даде няколко изстрела. Презъ нощьта сърбигЬ поддър
жаха рЪдъкъ пушеченъ огънь.
НЪма данни за действията на 3-а гранична рота, която
требваше да настжпи отъ в. Стрешаръ къмъ Балтиянска Чука.
Презъ този день 26-и полкъ загуби: 10 убити и 7 ранени
войника. Изстреляни бЪха патрони: пехотни — 103,000, артиле
рийски снаряди — 349. Взети пленници 3.
ЧаститЪ на 13-и полкъ до пладне останаха на позицигЬ си
на линията Яворъ— Киевацъ — в. Тумба — долината на Морава.
Позицията бЪ поделена на три участъка: ДЬсенъ участъкъ
(1-а дружина, 5/3-а планин. батарея и две картечници) — отъ
Яворъ до к. 873 (включително); СрЪденъ участъкъ (2-а дружина
и две орждия отъ 2/2-а планин. батарея) — отъ к. 873 до в. Тумба
(включително); ЛЪвъ участъкъ (4-а дружина) — отъ в. Тумба (из
ключително) до Морава; 3-а дружина съ по две роти заемаше
Гор. Романовацъ и Сурдулица; придаденото къмъ полка 1/6-о
артилер. отделение остана на позиция при Бояновци и Апакинце.
Въ 16 часа командирътъ на 1-а дружина изпрати силни
офицерски и подофицерски патрули да разузнаятъ сръбската
позиция отъ Голяма Глава по хребета къмъ Данино Село и по-
назападъ. СърбитЬ посрещнаха патрулигЪ първоначално съ пе-
хотенъ огънь, а къмъ 17 часй се обади и тяхната артилерия.
Въпреки този огънь, българскигЬ патрули преминаха отпред-
стоещия долъ и достигнаха на около 1000 крачки отъ пози
цията имъ. На мръкване патрулигЬ се завърнаха. Отъ разузна
ването 6Ъ установано, че сърбигЬ заематъ споменатата позиция
доста силно, но точни сведения за силигЬ имъ патрулитЪ не
можаха да събератъ.
Едновременно съ 1-а дружина, настжпи къмъ позицията на
сърбитЪ западно отъ Голяма Глава и 2-а дружина. ПреднигЪ
части на дружината бЪха обстреляни съ пушеченъ огънь. На
мръкване дружината зае старитЪ си позиции.
Въ 1235 часа командирътъ на 1/6-о артилер. отд-кпение по
лучи заповЪдь отъ командира на полка да разузнае позиция на
хребета Ясенъ, дето да изкара една батарея за действие по
Балтиянска Чука; на тази чука имаше две сръбски орждия,
които обстрелваха вдлъжъ позициитЪ на полка.
Изпратенъ 6Ъ офицеръ съ разузнавачи, които установиха,
че пжть нЪма, и съ никакви средства не може да бжде изка
рана полска артилерия на хребета Ясенъ, освенъ ако направятъ
494 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15*м ДО 20-и X.
новъ пжть. Въпреки това, по заповЬдь на командира на Арти

лерийската бригада, изпратенъ бЬ единъ взводъ оть 1-а батарея.
Взводътъ, обаче, бЬ върнатъ отъ Сурдулица оть командира
на 13-и полкъ, който, по донесение отъ дружинния командиръ,
заемащъ Ясенъ, се убедилъ, че е невъзможно да бжде изкарана
артилерия на хребета.
Командирътъ на 3/13-а дружина получи заповЬдьта да за
мине за к. 413 въ 18 часа. Тъй като дружината бЬ пръсната,
тя се събра (безъ 12-а рота, която остана въ Сурдулица, да при
крива артилерията), и, на пжть къмъ височината, на следния
день осъмна въ Житоража, дето получи нова задача.
И тъй, 1/7-а бригада не постигна голЬмъ успЬхъ. Настъ
плението си 26-и полкъ извърши бавно; полкътъ не успЬ да
заеме в. Кушлинъ Гробъ. 13-и полкъ не оказа нуждното съдей
ствие, защото б-Ь насоченъ късно.
Командирътъ на бригадата не бЬ получилъ донесение, и не
знаеше докъде е стигналъ вечерьта 26-и полкъ, и поради това
той не донесе на командира на дивизията за разположението
на бригадата.
Настъплението на 213-а бригада срещ у Църни Върхъ. —

Командирътъ на бригадата нЬмаше точни сведения за разполо
жението на 1/7-а бригада. Предполагаше, че тя е достигнала
линията Кушлинъ Гробъ — Козница.
За положението на сръбскитЬ войски въ Щаба на брига
дата знаеха, че на линията к. 1017— Църни Върхъ — Старо
Ягнило има единъ батальонъ сърби. Какви сили иматъ сърбитЬ
на в. Лисацъ и на хребета Пресвета, срещу заслона на в. Китице,
не бЬ известно.
Билото на Кукавица планина привлЬче най-силно внима
нието на командира на бригадата; по това бйло има и пжть за
ЛЬсковацъ. Освенъ това, отъ билото лесно се разчистватъ хре-
бетитЪ, които се спускатъ къмъ Морава и къмъ ВЬтерница.
Важна височина отъ бйлото е Бзовикъ, съ заемането на която
се отрЬзва пжтьтъ на отстъплението на сърбитЪ, които заемаха
в. Лисацъ и Пресвета, по бйлото на Кукавица за ЛЬсковацъ.
Командирътъ на бригадата до 13 часа не получи заповЬдь
отъ командира на дивизията. Като предполагаше, че вероят
ната задача на бригадата ще бжде завладяването на Кукавица
планина, той реши да подготви атаката на Църни Върхъ и въ
15 часа да го атакува съ 29-и полкъ. Църни Върхъ оценяваше

като пункть, съ заемането на който, сърбите ще бждатъ при
нудени да отстжпятъ отъ заетата позиция.
Между 11 и 12 часа командирътъ на бригадата изпрати
следните заповеди:
1) До майоръ Анастасовъ, въ И 30 часа:
Да изучи подстжпигЪ по хребета отъ РЪпинце за Църни Върхъ
и да разузнае разположението на сърбигЪ по източнигЬ и югоизточ
ните склонове на върха, въ която посока и ще атакува; въ 15 часа
да бжде готовъ за действия.
2) До подполковникъ Селвелиевъ, въ 1115 часа:
Да изучи подстжпигЬ по западните склонове на Църни Върхъ,
дето сърбите сж се затвърдили. Въ 15 часа да бжде готовъ да започне
настжплението си въ казаната посока; съ запалени купчини сено да
означава пжтя на движението си.
3) На полковникъ Лазаровъ:
Да изучи подстжпите по фронта на Църни Върхъ и въ 15 часа
да бжде готовъ да започне атаката, която ще стане по заповедь.
Следъ като беха направени горните разпореждания, въ
Щаба на бригадата започнаха да пристигатъ обезпокоителни
донесения отъ заслона, оставенъ на в. Китице.
На в. Китице 13-а рота съ едно планинско орждие и единъ
полуескадронъ охраняваше пжтя ЛЪсковацъ — Враня. Въ 9 часа
беха забелязани сръбски вериги, които настжпваха отъ Голямо
Село и отъ в. Лисацъ къмъ в. Китице. Следъ като наближиха на
около 2000— 2500 крачки отъ върха, веригите на сърбите се
спрЪха, и заеха намиращите се тамъ окопи. Въ 10 часа пла
нинското орждие откри огънь по сръбските окопи, но, въпреки
огъня, сърбите се вдигнаха и продължиха настжплението си. Въ
сжщото време разездите и патрулите откриха, че откъмъ Градня
настжпватъ други две сръбски роти. Орждието пренесе огъня си
срещу тези роти. Едновременно съ това, и 13-а рота откри си-
ленъ огънь срещу сърбите, които беха стигнали на 1200 крачки
отъ позицията. Следъ половинчасова стрелба сърбите напустнаха
окопите си и избегаха назадъ, непреследвани отъ българите.
Отъ пленници-македонци, отъ разездите и отъ лично наблю
дение бе установено, че отъ в. Лисацъ настжпва единъ бата-
льонъ съ три планински орждия, а 3-и и 4-и батальонъ отъ
1-и полкъ съ две картечници и единъ ескадронъ — по долината
на Ветерница.
По забелязаните сръбски части българите откриха артиле

рийски огънь, който трай до вечерьта.
Командирите на ескадрона и на ротата отъ заслона изпратиха
своевременно донесения до командира на бригадата за положе
нието и за силите на сърбите срещу в. Китице. Последното доне
сение, което очертаваше настжплението на трите батальона, бе
получено въ Щаба на бригадата въ И 30 часа.
Едновременно съ горното донесение, въ Щаба на бригадата
бе получена и заповедьта на командира на дивизията, съ която
32-и полкъ се даваше въ разпореждане на бригадата и се съоб
щаваше, че, вероятно, на 19-и ще бжде заповедано завладяването
на в. Лисацъ и Кукавица планина. Командирътъ на бригадата
реши да насочи 32-и полкъ на западъ, къмъ в. Гранъ, да
атакува сърбите, които настжпватъ срещу заслона на в. Китице,
съ което щеше да бжде осуетено настжплението имъ къмъ
Враня, въ случай че заслонътъ при Китице не издържи натиска.
Ако 32-и полкъ пристигне и навреме подкрепи заслона, пол-
ковникъ Бошнаковъ възнамеряваше да се насочи на 19-и да
атакува в. Лисацъ.
Едновременно съ насочването на 32-и полкъ къмъ в. Гранъ,
решено бе 29-и полкъ да демонстрира къмъ Църни Върхъ, за
да отвлече вниманието на противника отъ посоката за Враня.
Командирътъ на бригадата изпрати между 13 и 14 часа
1) До ротмистъръ Калчевъ, началникъ на заслона при в. Ки
тице, въ 13 часа:
Да се държи опорно и да действува споредъ обстановката.
2) До командира на 32-и полкъ, въ 1330 часа:
Да настжпи веднага съ полка и съ 2/6-о артилер. отделение по
пжтя Грамада — Градня; да се стреми да заеме позиция на в. Калинъ
Дея или на Гранъ и да действува споредъ обстановката. Обърнато му
бЪ внимание, че е необходимо да действува съ крайна бързина, голяма
енергия и натискъ върху противника.
3) На полковникъ Лазаровъ (29-и полкъ съ 2-о с. с. планин.
артилер. отделение — шесть орждия):
Да настжпи и демонстрира къмъ Църни Върхъ.
3/29-а дружина настжпи отъ хребета между реките Куновска
и Сува Морава, за да разузнае подстжпите къмъ Църни Върхъ.
По височините северно отъ Куново, които се оказаха заети отъ
единъ батальонъ сърби, дружината завърза бой. Вечерьта дру

жината се завърна къмъ изходната си позиция.
Въ 19 часй командирътъ на бригадата изпрати до дружинния
командиръ следната заповЪдь:
„Съ получаване настоящата, ротит% отъ 32-и полкъ да се осво-
бодятъ и изпратятъ за полка си, а съ тритЪ роти, двегЬ картечници и
орждието да се насочите по хребета РЪпинце — Оскоруша — Равнище,
съ цель да се подравните съ ротигЪ отъ 4-а дружина, а при по-ната
тъшно настжпление да атакувате противника по източнигЬ склонове
на Църни Върхъ.“
НЪма документи, отъ които да се види кога е получилъ
командирътъ на дружината тази заповЪдъ, обаче дружината
вечерьта се отдръпна и нощува на хребета Гниловица. РотигЬ
отъ 32-и полкъ (3-а и 10-а) заминаха за полка си на следния
день въ 7 30 часй.
б/32-а рота, която действуваше въ съседство съ 3/29-а дру
жина, остана при РЪпинце и мостовете при Владичинъ Ханъ.
Сърбите се опитваха да завладЪятъ големия мостъ на Морава,
но'не успеха, а се задоволиха само да стрелятъ, на което ротата
не отговаряше.
Следъ като получи заповЪдьта отъ Щаба на бригадата,
командирътъ на 29-и полкъ насочи 4-а дружина къмъ Църни
Върхъ, а въ 11 30 часа извади планинската батарея на позиция
при Брястово. Батареята откри огънь срещу сърбите на хребета
Старо Ягнило.
4-а дружина настжпи въ 10 часа срещу Църни Върхъ, съ
стремление да го обхване откъмъ Старо Ягнило. Въ 1030 часа
дружината завърза бой съ сърбите, които заемаха съ около две
роти хребета Старо Ягнило. Вдясно отъ дружината бе изпратена
7-а рота да очисти Куново и Оскоруша.
Движението по отдкпния склонъ отъ к. 750 за Старо Ягнило
ставаше бавно, но настойчиво, макаръ че огъньтъ на сърбите
беше силенъ. Стрелбата между двете страни продължи докато
се стъмни, къмъ което време дружината достигна на около
1000 крачки отъ окопите .на височината Старо Ягнило. Презъ
нощьта командирътъ на дружината изпрати силни патрули да
дразнятъ противника. Късно презъ нощьта сърбите напустнаха
окопите си и отстжпиха.
2/29-а дружина остана при Брястово.
1/29-а дружина, понеже не получи навреме заповЪдьта на
командира на бригадата, бездействувй. Въ 14 часа командирътъ
Българската армия въ Световната война 1915— 1916 год., т. 111. 32
498 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ 0 1 Ъ 15-я ДО 20-и X.
на бригадата изпрати заповЪдь на подполковникъ Селвелиевъ:

дружината да започне демонстративно настъпление по хребета
къмъ Ягнило; ако сърбите съ слаби, да остане на достигнатите
места, а, ако съ силни, презъ нощьта да се завърне на изход
ната си позиция при Градище. Дружината настъпи по подстъпи,
скрито отъ погледите и изстрелите на сърбите, и вечерьта стигна
и нощува въ Ягнило. Придадената къмъ дружината 7-а планин.
батарея обстреля съ около 40 снаряда Църни Върхъ и вечерьта
нощува на същата позиция при в. Градище.
Заслонътъ на левия флангъ — 13/29-а рота съ планинското
оръдие и ескадрона — остана на позицията си на в. Китице, въ
съприкосновение съ сърбите.
Командирътъ на 32-и полкъ получи заповедьта на коман
дира на дивизията въ 11 часа. Въ 13 часа полкътъ, заедно съ
2/6-о артилер. отделение, тръгна въ походенъ редъ, съ една рота
въ предна охрана, отъ Декутинце, премина Морава при Грамада,
и се събра при Лепеница. Като остави за свой заместникъ коман
дира на 1-а дружина, полковникъ Йосифовъ замина за Брестово
да търси командира на бригадата, за да получи отъ него зада
чата за по-нататъшните действия на полка. Преди да стигне
при командира на бригадата, последниятъ бе изпратилъ вече
заповедь по своя адютантъ, който я връчи на майоръ Георгиевъ.
Споредъ заповедьта, полкътъ требваше да настъпи по пътя
Грамада — Градня, като се стреми да стигне и заеме позиция
на височината Калинъ Дея или Гранъ и да действува споредъ
обстановката.
Майоръ Георгиевъ схвана важностьта на задачата и поведе
полка напредъ, въ същия походенъ редъ. Почвата бе разкаляна,
и движението на колоната се извърши извънредно трудно. Вой
ниците, въ колона по единъ, се движеха съ мъка. На мнозина
отъ техъ царвулите и ботушите останаха въ кальта. Некои
товарни коне беха изоставени на пътя, защото не можеха да
следватъ водачите си. Артилерията не можеше да следва съ
колоната. Поради това, наместо целото отделение, полкътъ взе
само една батарея, отъ която командирътъ на полка заповеда
да изкаратъ напредъ поне едно-две оръдия съ помощьта на
пехотата.
Предната охрана — 4-а дружина, безъ 13-а рота, която
остана да помага на артилерията, — къмъ 2230 часа стигна и
зае северозападните склонове на в. Калинъ Дея.
ДЕЙСТВИЯТА НА З-а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 499
ГлавнигЬ сили на полка се разтегнаха извънредно много

по пжтя. Близо до в. Калинъ Дея, на пжтя накладоха огънь,
при който се събираха войницигЬ, полагайки последни усилия
да вървятъ. Артилерийското отделение остана въ Лепеница.
Една батарея (8-а с. с.) напредна съ помощьта на дванадесеть
чифта волове само единъ клм. и нощува на пжтя.
Къмъ 22 часа командирътъ на полка изпрати 9-а рота да
охранява къмъ в. Обликъ пжтя за Враня, а 11-а — на Китице,
да поддържа 13-а рота. 11-а рота пристигна на в. Китице чакъ
на следния день въ 4 часа.
На 19-и въ 745 часа 32-и полкъ, безъ З-а, б-а, 7-а, 8-а и
10-а роти и безъ артилерията, се събра задъ предната охрана.
И тъй, 2/3-а бригада, не постигна особенъ успЪхъ, но

задържа положението. Особена заслуга има заслонътъ отъ
29-и полкъ, подъ началството на ротмистъръ Калчевъ, който,
като очакваше подкрепление, остана на местото си предъ
много по-голЪми противникови сили.
Командирътъ на бригадата изпрати до командира на диви
зията две донесения:
1) Въ 5 часа:
Нощьта минала спокойно; имало е единична пушечна стрелба
предъ фронта на 2/29-а и 4/29-а дружини; взети били мЪрки за раз
узнаване, но сведения за противника още нямало; разузнаването
щ-ело да продължи и презъ нощьта.
Отъ донесенията на командирите на 4-и ескадронъ и 13-а рота,
отъ в. Китице, се виждало, че заслонътъ и посоката за Враня сж
сериозно заплашени, поради което запов^далъ 32-и полкъ, заедно
съ Полското скорострелно артилерийско отделение, веднага да на-
стжпи по пжтя Грамада — Градня и, като се опре на върховете
Гранъ и Калинъ Дея, да вл^зе въ свръзка съ заслона и да действува
споредъ обстановката.
Настъплението на 1-а конна бригада на лИ вия флангъ

на дивизията. — Съгласно запов-Ьдьта на командуващия II армия,
бригадата требваше на 19-и да настжпи отъ Бояновци презъ
Враня за Градня, за да действува на лЪвия флангъ на З-а ди
визия. Обаче, щомъ пристигна 18-и Етърски полкъ въ Бояновци
на 18-и, командирътъ на бригадата, безъ да дочака заповЪдьта,
тръгна за Враня и по-нататъкъ — за Градня.
32*
500 ДЕЙСТВИЯТЛ НА СЕВЕРНДТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Настъплението си бригадата извърши въ две колони:

главни сили— по пътя Бояновци— Враня— Дреновацъ— Градня —
Голямо Село, а 2-и ескадронъ отъ Гвардейския полкъ съ две
картечници отъ 1-и коненъ полкъ — по пътя Бояновци —
БрЪзница — в. Копилякъ — Дол. Оруглица. Единъ взводъ стра
нично прикритие требваше да бъ^е отделено отъ Враня, и да
следва по старата сръбско-турска граница къмъ в. Копилякъ.
Главните сили на бригадата тръгнаха по пладне и пристиг
наха въ Враня въ 16 часа. Отъ Враня частите продължиха
движението си, като изпратиха разузнавателенъ ескадронъ
(4/1-и) и предна охрана (3/1-и ескадронъ). Разузнавателниятъ
ескадронъ тръгна въ 16 часа, охраната — въ 17 часа, а глав
ните сили — въ 1730 часа.
Пътьтъ Враня— Дреновацъ— Градня беше стръменъ, и мина
ваше по единъ дъпбокъ долъ. Цялата колона не бе успела още дз
се изтегли отъ Враня, и се стъмни. Небето бе покрито съ мрачни
облаци; започна силна гръмотевица, тъмнината стана непро
ницаема ; завале и дъждъ. Презъ време на движението по този
пъть паднаха 6 войника съ конете си въ пропастите; два коня
беха убити, а войниците и другите коне — ранени и контузени.
Въ 2115 часа бригадата стигна въ Дреновацъ, дето нощува.
Разузнавателниятъ ескадронъ нощува въ Добриянце. Предната
охрана требваше да достигне и заеме в. Младика, но, тъй като
немаше водачъ, височината бе заета на разсъмване.
Левата колона на бригадата тръгна въ 14 часа. Поради
лошото време движението на ескадрона беше извънредно тежко,
и чакъ къмъ 5 часа на следния день стигна въ Георгиевацъ.
Страничното прикритие (взводъ отъ Гвардейския коненъ
полкъ — поручикъ Галчевъ) се спре да нощува на поста при
Сухарна, на старата сръбско-турска граница.
на командира на дивизията, че настжпва въ две колони къмъ
Градня и Оруглица, и че ще нощува въ Градня. Това донесение
бе получено въ Щаба на дивизията на 19-и.
Всжщность бригадата нощува въ Дреновацъ.
Дейности на дивизионното командуване. — И тъй, ве-

черьта частите на дивизията стигнаха:
1/7-а бригада: 26-и полкъ — на линията Величава Махала—
Градска Чука; 13-и п о л къ — на хребета между реките Козница
и Върла, отъ Яворъ до Морава.
2/3-а бригада: 29-и полкъ — на линията Владичинъ Ханъ—

Брястово— в. Китице; 32-и полкъ — на в. Калинъ Дея.
1-а конна бригада съ главните си сили — въ ДрЪновацъ.
Щ абътъ на дивизията — въ Грамада.
Въ 19ю часа въ Щаба на дивизията, между другите доне
сения, бе получено и онова на командира на 2/3-а бригада за
насочване 32-и полкъ по пжтя Грамада — Градня и донесенията
на началниците на частите отъ заслона на в. Китице. Отъ тези
донесения се виждаше, че два-три батальона, настжпвайки по
пжтя Лесковацъ— Враня, по пладне еж стигнали до Големо
Село и Градня.
По поводъ тези сведения за противника, командирътъ на
дивизията изпрати вечерьта следните заповеди:
1) До командира на 1-а конна бригада, чрезъ команданта
на Враня:
Два-три батальона настъпвали къмъ Голямо Село и Градня; отъ
Грамада презъ Урманице за Градня настъпва 32-и полкъ; на в. Ки
тице има една рота, едно планинско оръдие и единъ ескадронъ отъ
2/3-а бригада. Конната бригада да увлкче тритЪ батальона въ южна
посока, съ цель да даде възможность на 32-и полкъ да се яви въ
тилъ и да ги плени.
2) До командира на 2/3-а бригада въ 21 часа:
Да ускори движението на 32-и полкъ къмъ Градня, за да може
полкътъ да се яви въ тилъ на сръбските батальони, ако т-Ь се увлЪ-
катъ и настъпятъ наюгъ, и, съвместно съ 1-а конна бригада, да ги
разбиятъ и пленятъ.
Въ 1940 часа въ Щаба на дивизията се получи отъ Щаба на
армията телеграма № 896 — отговоръ на запитванията, направени
отъ командира на дивизията: кжде е левиятъ флангъ на 1-а ди
визия; остава ли въ сила задачата, дадена съ оперативната запо-
ведь № 21 отъ 13-и, и кой е крайниятъ обектъ на дивизията.
Съ тази телеграма, споредъ разбиранията на Щ аба на диви
зията, не бе дадена нова заповедь, а бе потвърдена запо-
ведьта: дивизията да се насочва къмъ Лесковацъ. И, тъй като
частите беха насочени къмъ тази посока, командирътъ на
дивизията не направи нови разпореждания. Следъ като получи
телеграмата отъ Щаба на армията, Щ абътъ на 3-а дивизия
требваше да употреби всички средства да влезе по-скоро въ
свръзка съ 1-а дивизия и да съгласува действията си съ нея.
Въ 2010 часа командирътъ на дивизията изпрати донесение
на командуващия армията за положението на частите. Въ това
донесение той съобщи, че 32-и полкъ и Конната бригада сж
502 ДЕЙСТВИЯТД НД СЕВЕРНЛТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15‘ И 'Д О 20-и?Х.
насочени къмъ Градня, съ задача да заловятъ появилигЪ се

тамъ три сръбски батальона, като Конната бригада ги увлЪче
на югь, докато Загорци успЪятъ да стигнатъ Градня,
Въ слицото донесение генералъ Рибаровъ съобщи, че за
19-и е заповЪдалъ да бждатъ атакувани сърбитЪ и да бжде
заета линията Чемерникъ— Дупляне— Търговище— Лисацъ.
Н а стж п л е н и е то на 3-а д и в и зи я Разпореж дания на коман

к ъ м ъ В л а син а и К у к а в и ц а дира на дивизията . — На
п л а н и н и отъ 19-и д о
21-и о кто м в р и й . 18-и въ 1930 часа командирътъ
(Картограф, прилож. № 18). на дивизията издаде следната
заповЪдь:
„1)Противникътъсь слаби части заема Власина и Кукавица планини.
2) Утре, 19-и октомврий, дивизията настжпва, съ цель да атакува
и отблъсне неприятелските слаби части предъ фронта си и да завла
дее Власина и Кукавица планини.
а) Д е е н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ С а н т у р д ж и е в ъ :
1-а бригада отъ 7-а ди Да настжпи утре въ 9 часа,
визия ................................. 7 дружини атакува противника и овладее
Отъ 3-и артилер. полкътри съ 26-и полкъ и придадените
с. с. б а та р е и .................12 орждия му части височините Кушлинъ
Отъ 4-и артилер. полкъ две Гробъ, Бела Вода, Мали Че
не с. с, батареи . . . .1 2 орждия мерникъ, Боровикъ (к. 1543), а
Отъ 6-и артилер. полкъ три съ 13-и полкъ и придадените
с. с. б атар е и ................. 12 орждия му части — рида между селата
Една и половина планин Дикава и Дупляне. Двете пла
ски батареи...................... 6 орждия нински орждия отъ 2-и планин.
Всичко: 7 дружини и 42 орждия. полкъ да се придадатъ на ко
мандира на 26-и полкъ. Коман
дирътъ на бригадата да държи
една дружина задъ левия си
флангъ, по десния брегъ на
Морава.
б) ; Л е в а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Б о ш н а к о в ъ :
2-а бригада отъ 3-а ди Да настжпи утре въ 9 часа,
визия .......................... 7 дружини атакува противника и заеме
Отъ 6-и артилер. полкъ линията в. Лисацъ — Кука
три с. с. батареи . . 12 орждия вица — Търговище. Да обърне
Две планински батареи . 8 орждия особено внимание на левия си
Отъ 4-и коненъ полкъ. . 1 ескадронъ флангъ, дето да изпрати две
Всичко: 7 дружини, 20 орждия планински орждия. На този
1 ескадронъ. флангъ ще действува и 1-а
конна бригада на полковникъ
Стойковъ.
3) НачалницитЪ на колонит% да разположатъ по една батарея на

височините до Морава, така че да могатъ не само да биятъ долината,
но и да се поддържатъ взаимно съ артилерийски огънь.
4) Мзъ ще бжда въ началото на боя на височините северно отъ
Сувойница, а по-нататъкъ ще следвамъ задъ 13-и полкъ.“
Въ 7 45 часа началникътъ на Щаба на дивизията изпрати
на командира на 1 / 6-и ескадронъ заповЪдь да настжпи въ
7 50 часа съ взводъ конница по долината на Морава къмъ Кали-
манце — Търговище, за да разузнае кжде сж сърбите и съ какви
сили разполагатъ за затваряне долината на Морава.
Освенъ горните разпореждания, на 1-а конна бригада бе пре
пратена въ 5 05 часа заповЪдьта, получена отъ Щ аба на армията:
„Да се стреми да излезе на полето южно и югозападно отъ Ле-
сковацъ, като простре разузнаването възможно по-надалечъ въ западна
и северозападна посоки и въ всеки случай обърне внимание на шосето,
което отъ югозападна посока води презъ Лебане.“
Разузнаване на полуескадрона отъ И 6-и ескадронъ по

долината на Морава. — Командирътъ на 1/6-и ескадронъ,
майоръ Гелиновъ, настжпи съ полуескадрона въ 8 15 часа отъ
Грамада по долината на Морава, мина Владичинъ Ханъ и къмъ
9 часа стигна до тунела северно отъ желЪзо-пжтната станция,
дето се спре, защото бе посрещнатъ съ огънь отъ южния край
на Калиманце. Въ сжщото време на ж.-п. ст. Владичинъ Ханъ
имаше единъ взводъ отъ 6/32-а рота; останалите взводове отъ
ротата бЪха на в. Голяма Чука, северно отъ Репинце. Майоръ
Гелиновъ, като старши, обедини командуването на ротата и на
току-що пристигналия взводъ отъ 3/6-а батарея и за поведа на
командира на ротата да настжпи срещу противника. Ротата съ
едно полско орждие настжпи срещу 20 души, които заемаха
Калиманце, прогони ги и вечерьта стигна до железо-пжтния
мостъ на Морава, при вливането на Лепеница въ Морава. Една
сръбска картечница се обади откъмъ Търговище, но, обстреляна
отъ орждието, тя замлъкна. Конницата заедно съ пехотата и
орждието нощуваха при моста, като влезоха въ свръзка влево,
съ 29-и полкъ. За извършеното презъ деня майоръ Гелиновъ
донесе на командира на дивизията.
Настъплението на II 7-а бригада за завладяване Власи на

планина. — Сутриньта 26-и полкъ бе на линията Величава
Махала — Градска Чука, а 13-и полкъ — на хребета между реките
Козница и Върла, отъ Яворъ до Морава. Сърбите, споредъ све
денията на Щаба на бригадата, заемаха срещния хребетъ —

северно отъ ЛЪсковобарската рЪка и р. Козница — в. Голяма
Глава — Гувнище — в. Балтиянска Чука — Кушлинъ Гробъ. Тази
позиция отбраняваше Сръбскиятъ власински отрядъ, като по-
силно бЪха заети в. Голяма Глава, хребета Гувнище и Куш
линъ Гробъ.
Командирътъ на 1/7-а бригада оценяваше участъка в. Голяма
Глава — хребета Гувнище за най-важенъ и смиташе, че съ
неговото заемане ще падне цялата позиция на сърбигЪ отъ
Морава до Кушлинъ Гробъ. На 18-и въ 22 часа той издаде запо-
вЪдь, съ която организира настъплението на бригадата за завла
дяване Власина планина по следния начинъ:
„Десна к о л о н а — п о д п о л к о в н и къ М ж д р о в ъ :
26-и Пернишки полкъ . . 3 дружини Утре да продължи настъпле
Отъ 3-и артилер. полкъ нието си и овладее висотите
три батареи.....................12 оръдия Кушлинъ Гробъ, Бела Вода,
Отъ 4-и артилер. полкъ Мали Чемерникъ и Боровикъ
две батареи......................12 оръдия (к. 1543).
Картечници........................... 4 картечн.
Всичко: 3 дружини, 24 оръдия
и 4 картечници.
Лева колона — подполковникъ Кировъ:
13-и Рилски полкъ . . . . 4 дружини Утре въ 9 часа да настъпи,
Отъ б-и артилер. полкъ атакува сърбите и овладее хре
три батареи...................12 оръдия бета, на който се намиратъ се
5-а планин. батарея отъ 2-о лата Данино Село, Дикава и
планин. отделение . . . 4 оръдия Дупляне.
Отъ 2-а батарея на 2-о пла Да държи една дружина пол
нин. отделение . . . . 2 оръдия кова поддържка, на левия си
Картечн и ц и .......................4 картечн. флангъ, по десния бр*Ьгъ на
Всичко: 4 дружини, 18 оръдия Морава. Една полска батарея
и 4 картечници. да заеме позиция около в. Стра
жа (к. 482), съ цель, като под
помага атаката, същевременно
да обстрелва долината на Мо
рава и да фланкира хребетите
по десния брЪгъ на Морава.
Двете полски оръдия отъ 2-а
планин. батарея по-после, по
заповЪдь, да бъдатъ придаде
ни къмъ 2б-и Пернишки полкъ.
5) Домакинските обози на частите да останатъ на сегашните
м е с т а до втора заповедь.
6) Превързочни пунктове да се откриятъ по разпореждане на

началниците на колоните. Бригадниятъ лазаретъ на 13-и Рилски полкъ —
въ с. Сувойница, а на 26-и — на сегашното си место.
7) Азъ ще се намирамъ въ началото на боя на хребета Люта
Крушка, а после — на в. 873, северозападно отъ Киевацъ.“
Командиръгь на 26-и полкъ издаде въ 8 10 часа заповЪдь, съ
която организира действията по следния начинъ:
Десенъ участъкъ — подполковникъ Кънчевъ — 4-а дружина,
2-а гранична дружина (две непълни роти), една картечница и двана-
десеть орящия — да продължава да се държи здраво на дадения му
участъкъ и, по възможность, активно съдействува за овладяването на
Кушлинъ Гробъ.
2) Левъ участъкъ — майоръ Стояновъ — 1-а и 2-а дружини и
картечната полурота — да настъпи и овладее в. Кушлинъ Гробъ, Мали
Чемерникъ и Боровикъ. Заповедь за започване настъплението ще
даде лично командирътъ на полка.
Къмъ този участъкъ (въ района на 2-а дружина) ще бъдатъ при
дадени две скорострелни планински оръдия — на Градска Чука.
3) Артилерия — майоръ Стойковъ — 2/3-о артилер. отделение —
да заеме позиция съ две батареи на седловината южно отъ Шойинъ
Ридъ и Ханови и съ една батарея — на хребета Голема Буква (севе
розападно отъ Букова Глава), отдето да съдействува за овладяването
на дадените обекти.
Въ ДЬсния участъкъ къмъ 12 30 часй Нескорострелното арти
лерийско отделение отъ позицията си два клм. северно отъ Вла-
сински постъ откри огънь по окопитЪ на с ь р б и гк Въ сжщото
време настлши и 4-а дружина, която успЪ да напредне само
около 1500 крачки. По-нататъкъ дружината не можа да настлши,
поради силния пушеченъ и артилерийски огънь на сърбитЬ, и
остана да нощува на линията на Кписурския и Кебаповия гра
нични постове.
2 -а гранична дружина, която действуваше въ съседство и въ
помощь на 3/1-а бригада, стигна на 1500 крачки до сръбскитЪ
окопи на в. Орловацъ.
Въ ДЪсния участъкъ сърбигЬ още отъ сутриньта откриха
отъ позицията си на Кушлинъ Гробъ артилерийски огънь; пушеч-
ниятъ огънь бЪше рЪдъкъ. ПозициитЪ на сърбитЬ бЪха на по-
високо, и мЪстностьта предъ тЪхъ бЪше стръмна и открита.
Предвидъ характера на мЪстностьта и силигЪ на сърбитЬ —
не по-малко отъ три батальона съ батарея — въ 1515 часа
командирътъ на полка донесе на командира на бригадата, че
овладяването и задържането на Кушлинъ Гробъ е невъзможно.
506 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 1»-и ДО 20-и X.
Бригадниятъ командиръ отговори: полкътъ да продължава изпъл

нението на възложената му задача, а 13-и полкъ ще му съдей-
ствува откъмъ ГолЪма Глава.
Въпреки тази запов^дь и слабия огънь на сърбите, дру
ж ините отъ Левия участъкъ на полка не настъпиха къмъ Куш-
линъ Гробъ. 1-а дружина остана на същата си позиция при
Величава Махала, а 2 -а дружина, като немаше добъръ под-
стъпъ отъ Градска Чука къмъ Кушлинъ Гробъ, върна се даже
назадъ, при 1-а дружина, за да настъпи заедно съ нея. Поради
умората на войниците, настъплението бе отложено за след
ния день.
Батареите на Левия участъкъ заеха своевременно пози
циите си и откриха огънь, но техната, макаръ и кратка огнева
подготовка не бе използувана отъ Пехотата — тя не настъпи.
Изобщо, 26-и полкъ прояви слаба дейность.
Загубите на полка беха незначителни — само трима ранени
войника. Повредени беха две оръдия на 2/4-а не с. с. батарея.
Изстреляни беха 15,200 патрона и 163 снаряда.
Командирътъ на 13-и полкъ получи заповедьта по брига
дата въ 0 20 часа и въ 2 10 часа издаде следната заповедь:
.Бойна часть:
1) 1-а дружина съ две картечници и 5/2-а планин. батарея да
настъпи, атакува и овладее хребета, на който е разположено Да-
нино Село.
2) 2-а дружина съ две орждия отъ 2/2-а планин. батарея да на
стъпи, атакува и овладее хребета, на който е разположено с. Дикава.
3) 4-а дружина съ две картечници и 7/6-а батарея да настъпи,
атакува врага и овладее хребета при Дупляне. Батареята да заеме
позиция около в. Стража, отдето да помогне атаката, да обстрелва
долината на Морава и да фланкира хребетите по десния брЪгъ
на реката.
Полковата поддържка — 3-а дружина — да застане задъ левия
флангъ, по десния брегъ на Морава южно отъ в. Стража.
1/6-а и 2/6-а батареи да останатъ до втора заповедь на пози
циите си и да съдействуватъ на атаката.
Местото на командира на полка — на артилерийската позиция
при Алакинце.“
За сърбите бе известно, че заематъ укрепената позиция на
хребета Данино Село — Дупляне.
Въ 8 часа командирътъ на полка за поведа артилерията да
открие огънь. Къмъ това време батареите на 1 / 6-0 артилер.
отделение беха разположени: 1-а (наместо 7-а) — въ движение
къмъ в. Стража, въ 9 часа зае позиция на к. 413; 2-а батарея —
на позиция на югозападния край на Алакинце; 7-а батарея —

на гребена западно отъ Биновацъ. По-късно последнитк две
батареи се изнесоха напредъ, и заеха позиции: 2-а — около За-
гужане, а 7-а — около Житоража.
Въ 9 30 часа бк даденъ първия артилерийски изстрелъ, и
полкътъ настъпи по цкпия фронтъ.
Командирътъ на бригадата наблюдаваше боя отъ в. 873,
северно отъ Киевацъ.
1- а дружина, подпомогната отъ 5-а планин. батарея, коят
заемаше позиция съ по единъ взводъ на в. Трупие и к. 873,
настъпи въ боенъ редъ, съ две роти въ бойна часть, една —
въ поддържка и една — прикритие на батареята, на в. Яворъ.
Въ скоро време дружината стигна и зае безъ голкма съпротива
в. Записъ, около 500 крачки предъ в. Голкма Глава, Но на
този върхъ дружината бк прикована отъ силния огънь на сър-
битк. Разстоянието отъ в. Записъ доГолкма Глава не е голкмо,
но долината се обстрелваше силно отъ сърбитк, поради което
дружината остана на мкстото си, и не можа да окаже въздей
ствие върху сърбитк на в. Кушлинъ Гробъ, както смкташе
командирътъ на бригадата.
2- а дружина, подпомогната отъ огъня на дветк планинск
оръдия и полската артилерия, настъпи къмъ хребета Дикава
въ боенъ редъ, съ две роти въ бойна часть и една — въ под
държка, и, тъй като сркщаше сръбски слаби части, дружината
можа да напредне и заеме съ бой с. Лескова Бара и Дркнова
Чука, северно отъ селото. На тази линия дружината, обстреляна
съ картеченъ и пушеченъ огънь почти въ флангъ, се спрк и
се окопа.
4-а дружина настъпи къмъ хребета Дикава — Дупляне въ
боенъ редъ, съ три роти въ бойна часть и една — въ поддържка.
Безъ да срещне особено силна съпротива отъ сърбитк, къмъ
I I 30 часа дкснофланговитк две роти стигнаха на около 600
крачки отъ позицията при Козница, а лквофланговата зае Мали
Садъ. Поради силния пушеченъ и артилерийски огънь на сър
битк, дветк роти не можаха да продължатъ настъплението си, а
третата напредна до Ружиче, дето също се спрк. На достигнатата
линия, която отстоеше на 500— 800 крачки отъ позицията на
сърбитк* ротитк се спркха и се окопаха. При настъплението
къмъ Ружиче бк раненъ командирътъ на 16-а рота, подпору-
чикъ Гьошевъ.
3-а дружина тръгна отъ Сурдулица въ 2 часа, и къмъ 4 30 часа

се събра при Апакинце съ трите си роти (12-а рота остана при
критие на артилерията). Като продължаваше движението си, на
разсъмване дружината получи донесение отъ разузнавателните
патрули, че ПрЪкодолци не е заето, а на в. Стража има сърби.
Въ 7 30 часа дружината продължи движението си къмъ в. Стража.
Къмъ 8 часа тя бе обстреляна отъ артилерията на сърбите
откъмъ Ружиче. Ротите използуваха подстъпите задъ р. Върла
и настъпиха къмъ ПрЪкодолци. Река Върла беше придошла —
дълбока до поясъ, съ много силно течение; тя можеше да бъде
мината само по едно дърво. 11-а рота, която беше начело, мина
презъ реката, настъпи и, безъ съпротива, зае в. Стража. Другите
роти се движеха бавно, защото дървото, което служеше за мостъ,
б-е отнесено отъ реката, и преминаването въ бродъ, подъ артиле
рийски огънь, б-к затруднено. Чакъ къмъ 1245 часа изостана
лите роти можаха да настигнатъ 11-а рота на в. Стража.
Командирътъ на дивизията, който наблюдаваше настъпле
нието на 13-и полкъ отъ височините южно отъ Пр-екодолци,
забеляза бавното движение на дружината и й заповяда да настъпи
бързо. Дружината продължи настъплението си и къмъ 1730 часа
завлад-е съ бой скалите и височината северно отъ Кържинце,
следъ което заходи съ лявото рамо, и, като се подравни съ
л-евия флангъ на 4/13-а дружина, спр-е се и се окопа.
Частите отъ бригадата нощуваха на заетите позиции. Пу
шечни изстрели имаше почти презъ целата нощь.
Вдесно отъ бригадата, 41-и полкъ отъ 3/1-а бригада, като
настъпваше къмъ Власотинце, стигна до Вуча Рупа и Добро-
полска Чука; съ този полкъ бригадата имаше свръзка.
Сръбската укрепена позиция Кушлинъ Гробъ — Дупляне
се съобщаваше съ долината на Морава по два п ъ тя : по билото
на хребета Кушлинъ Гробъ — Дупляне — моста на Морава при
Джепъ и по пътеката отъ Кушлинъ Гробъ презъ Чемерникъ —
в. Боровикъ — Предеянски Ханъ — Морава. Щ абътъ на диви
зията сметаше, че, за да бъдатъ принудени сърбите да отстъпятъ
отъ позициите си по десния брегъ на Морава, необходимо е да
действува на съобщенията имъ по долината на Морава къмъ
Джепъ. За тази цель въ 1030 часа командирътъ на дивизията
изпрати заповедь на командира на 1/7-а бригада да се стреми
да обходи противника съ левия си флангъ.
Нема данни да ли е получена тази заповедь въ бригадата,
но за нейното изпълнение не последваха никакви разпорежда
ДЕЙСТВИЯТЛ НЯ 3-а БЯЛКЯНСКЯ ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНЯТЯ НЯ МОРЯВЯ 509
ния. Това може да се обясни и съ обстоятелството, че, макаръ

и да бЪ правилна оценката на Щаба на дивизията, въ посо
ката непосредствено по долината на Морава не бЪха насочени
сили съответни на гонимата цель, а разполагаемите такива — на
дивизията, бригадата и полка — беха разпределени равномерно
по целия фронтъ, и всеко маневриране бе изключено.
Настъплението на 213-а бригада за завладяване Кука-

вица планина . — Командирътъ на бригадата получи заповедьта
по дивизията на 18-и въ 2320 часа и на 19-и въ 0 10 часа издаде
„§ 1. — На 18-и октомврий противникътъ, въ съставъ около три
батальона и едно планинско с. с. орждие, е настжпилъ както следва:
съ единъ батальонъ — по долината на р. ВЪтерница (пжтя ЛЪсковацъ —
Враня) и съ предните си роти е стигналъ около с. Градня; съ другъ
батальонъ е настжпилъ отъ в. Лисацъ къмъ к. 958 (Китице); съ тре
тия батальонъ е настжпилъ източно отъ Китице (к. 958); съ остана
лите части противникътъ се е затвърдилъ на Църни Върхъ и по него
вите склонове.
Вдесно отъ насъ, по десния брегъ на Морава, на 19-и ще
настжпи 1-а бригада отъ 7-а дивизия, съ цель да овладее Власина
планина. Влево, по пжтя Враня — Лесковацъ (долината на Ветерница),
ще действува 1-а конна бригада.
§ 2. — На поверената ми бригада е заповедано на 19-и да ата
кува противника и завладее с. Търговище — Какавица и в. Лисацъ.
§ 3. — За което:
а) Десна колона — полковникъ Лазаровъ — 29-и Ямболски полкъ,
безъ четири роти, 2-о с. с. планин. отделение (петь орждия) —
всичко три дружини, петь планински орждия и четири картечници —
да настжпи, атакува и завладее Църни Върхъ, дето и да се затвърди.
б) Лева колона — полковникъ Иосифовъ — 32-и полкъ (три
дружини), две с. с. полски батареи отъ б-и артилер. полкъ (осемь
орждия) и заслона, оставенъ при в. Китице (една рота отъ 29-и полкъ,
едно с. с. планинско орждие и 4-и ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ) —
всичко три и четвърть дружини, осемь полски орждия, едно планинско
орждие, единъ ескадронъ конница и единъ взводъ пионери — да
настжпи въ посока Гранъ — Дренова Глава — Китице (958) и по-
нататъкъ, съ цель да разбие противника, дето го намери, и да завла
дее в. Лисацъ.
в) За охранение десния флангъ да бжде оставенъ заслонъ една
рота на хребета западно отъ Владичинъ Ханъ отъ командира на
29-и полкъ.
г) Бригадната поддържка — майоръ Дудунковъ — две роти отъ
2-а дружина на 29-и Ямболски полкъ — да се разположи на Оборна
Бара (к. 747), дето сж и сега, и ще действуватъ по моя заповедь.
§ 4. — Командирътъ на 32-и полкъ да изпрати останалата бата
рея отъ Скорострелното полско артилерийско отделение, подъ прикри
тието на половина рота, на хребета западно огь Сува Морава, съ

задача да обстрелва долината на Морава и да поддържа огнева
свръзка съ частитЯ, настжпващи по дЯсния брЯгъ на Морава.
§ 5. — Превързочни пунктове да се откриятъ по разпореждане
на командиритЯ на полковетЯ.
§ б. — На пехотнитЯ и артилерийските паркови взводове да се
укажатъ местата отъ командирите на полковете; сжщо и за дома
кинския обозъ.
§ 7. — Презъ време на боя азъ ще се намирамъ на в. Оборна
Бара, при бригадната поддържка.“
Въ I 20 часа въ Щаба на бригатата 6Я получена телефоно
грамата на Щаба на дивизията, съ която се съобщава, че на
1-а конна бригада е заповядано да увлЯче сърбитЯ на югъ,
а 32-и полкъ — да се яви въ тилъ и да ги плени. На коман
дира на 32-и полкъ 6Я изпратена отъ Щаба на бригадата въ
1 30 часа заповЯдь да действува въ духа на телефонограмата,
ако Конната бригада увлЯче сърбитЯ въ южна посока.
Презъ нощьта срещу 19-и октомврий 29-и полкъ 6Я разполо-
женъ: 3-а дружина (три роти)съ две картечници и едно планинско
орждие — на височината Гниловица; 4-а дружина — на в. Старо
Ягнило, 1-а дружина съ две планински орждия заемаше южната
часть на с. Ягнило и в. Градише, 2-а дружина съ две картеч
ници и една планинска батарея бЯха при БрЯстово.
Въ 1 часа командирътъ на полка получи заповЯдьта на
командира на бригадата и насочи полка по следния начинъ:
а) ДЯсна колона — майоръ Анастасовъ (три роти, две картеч
ници и едно полско орждие) — да настжпи отъ Гниловица по хре
бета и презъ к. 1017 да атакува Църни Върхъ.
б) СрЯдна колона — майоръ ДрЯнски (три роти и две пла
нински орждия) — да настжпи и атакува по фронта Църни Върхъ.
в) ЛЯва колона — подполковникъ Селвелиевъ (четири роти и
две планински орждия) — да настжпи отъ в. Градище на северъ, по
хребета, и да атакува Църни Върхъ откъмъ западъ.
г) За охрана на дЯсния флангъ командирътъ на 3-а дружина да
остави заслонъ една рота на хребета западно отъ Владичинъ Ханъ;
7-а и 8-а роти и картечната полурота, въ полкова поддържка, да
застанатъ задъ 4-а дружина; майоръ Дудунковъ съ 5-а и 6-а роти да
остане въ разпореждане на командира на бригадата.
Полковиятъ превързоченъ пунктъ да бжде откритъ въ с. Лепе-
ница. Парковиятъ взводъ на полка и на Артилерийското отдЯление да
застанатъ предъ Овча Страна. На сжщото мЯсто да застане и дома-
кинскиятъ обозъ.
д) За съгласуване действията на колонитЯ командирътъ на 3-а дру
жина да пустне червенъ ракетъ, когато се подравни съ 4-а дружина.
Сутриньта командирътъ на 4-а дружина изпрати патрули

къмъ Църни Върхъ да разузнаятъ дали сърбитЪ не съ напуст-
нали окопигЬ си, защото презъ нощьта огъньтъ имъ 6Ъ
престаналъ. Къмъ 7 30 часа патрулитЪ донесоха, че сърбигЬ еж
напустнали върха. Въ 8 30 часа, безъ бой, две роти заеха върха,
единъ взводъ — к. 1017, а една рота — в. Старо Ягнило.
Следъ като получи донесение за разположението на дружи
ната, командирътъ на полка заповяда: 7-а планинска батарея
да излЪзе на позиция на Църни Върхъ, а полковата подд^ржка
(7-а и 8-а роти съ две картечници) да застане на южния склонъ
на върха.
Въ 10 часа сърбитЪ откриха пушеченъ огънь по Църни
Върхъ отъ в. Бзовикъ и Семенска Бука, а въ 13 чаей — арти
лерийски откъмъ Карачъ и Бзовикъ; огъньтъ имъ бЪше раз-
сЬянъ и насоченъ срещу българската артилерия.
Следъ завладяването на Църни Върхъ, командирътъ на бри
гадата реши да завладее и в. Бзовикъ, затова, следъ като при
стигна на Църни Върхъ, заповяда на 4-а дружина да се окопае,
и, щомъ 3-а и 1-а дружини се подравнятъ съ нея, да настъпи
заедно съ гЬхъ и атакува в. Бзовикъ.
Като наблюдаваше бавното настъпление на 1-а и 3-а дружини,
въ 1530 часа командирътъ на бригадата изпрати строга заповЪдь
на командира на 3-а дружина да продължи настъплението си,
безъ огледъ далй йма срещу него сърби, и да достигне к. 1017,
а на командира на 29-и полкъ — да отложи атаката на Бзовикъ
за следния день. Чакъ къмъ 19 часа 1-а дружина, като се дви
жеше по хребета западно отъ Старо Ягнило. се подравни съ
4-а дружина, а 3-а — стигна на к. 1017.
Полкътъ загуби: двама убити и четирма ранени войника.
Въ 7 45 часа 32-и полкъ, безъ б-а, 7-а, 8-а, 3-а и 10-а роти,
се бЪ събралъ задъ предната охрана (4-а дружина), която зае
маше в. Калинъ Дея. Командирътъ на полка въ 7 55 часа, отъ
Велишево, издаде заповЪдь, съ която организира настъплението
за атакуване сърбигЪ на в. Лисацъ по следния начинъ:
а) 3-а дружина — майоръ Печевъ — три роти (11/32-а, 12/32-а и
13/29-а), картечната полурота и едно планинско оръдие — да настъпи
отъ в. Китице и атакува сърбигЪ на в. Лисацъ, като държи свързка
съ 29-и полкъ.
б) 4-а дружина — майоръ Бангеевъ — четири роти и Картечната
полурота — да настъпи къмъ Дринова Глава — Стрешакъ — Мияковце
и атакува дЪсния флангъ на сърбигЬ на в. Лисацъ.
512 ДЕЙСТВИЯТП НН СЕВЕРНЯТЯ И ЮЖНЯТЯ ГРУПИ ОТЪ II ЯРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
в) 9-а рота — подпоручикъ Власевъ — да настжпи отъ в. Обликъ

презъ ОЬкирски Ридъ — Градня — к. 855 къмъ Мияковачка Чука, съ
задача да охранява настжплението на полка.
г) 1-а дружина — майоръ Георгиевъ — три роти и едно планин
ско орждие — да настжпи отъ в. Гранъ по билото на Дринова Глава,
презъ Стрешакъ къмъ Мияковце, движейки се въ отстжпъ на 4-а дру
жина, като полкова поддържка. Ако двегЬ полски оржаия успЪятъ да
се изкачатъ, предаватъ се на 1-а дружина.
д) Полковиятъ превързоченъ пунктъ да се открие при Ясенъ, на
пжтя за с. Милевци.
е) Парковиятъ взводъ и домакинскиятъ обозъ да останатъ въ
Лепеница; патронните товарни коне ще следватъ на два клм. задъ
дружините.
3- а дружина настжпи въ 1420 часа, поддържана отъ огъня
на планинското орждие, което отъ позиция на в. Китице водеше
борба съ една сръбска батарея, разположена на в. Лисацъ. Когато
преднитЪ роти стигнаха на около 1800 крачки отъ в. Лисацъ,
сърбигЪ откриха силенъ пушеченъ и артилерийски огънь и тогава
узнаха, че тЪ иматъ: една рота съ една картечница на хребета
Лисацъ, срещу фронта на 11-а рота; около една и половина роти
срещу 12-а рота, една рота срещу междината на 11-а и 12-а роти.
За да не бждатъ 11-а и 12-а роти бити флангово, между гЬхъ
6Ъ насочена 13/29-а рота, която бързо излезе на линията на
преднитЪ роти. СърбигЪ се държеха упорито, особено срещу
дЪсния флангъ на дружината. Тъй като дружинната поддържка
6Ъ изчерпана, майоръ Печевъ поиска по телефона отъ полка
една рота подкрепление. Къмъ 17 50 часй пристигна 13/32-а рота,
която дружинниятъ командиръ насочи къмъ дЪсния флангъ.
Настжплението на ротитЪ, въпрЪки силния сръбски огънь, про
дължи, и къмъ 1830 часа тЪ преминаха Лисачка рЪка, и се пока
териха по южния и югоизточния склонове на в. Лисацъ. СърбитЪ
отстжпиха, и на мръкване се спрЪха въ окопитЪ на хребета
Лисацъ. На достигнатата линия на около два клм. южно отъ
в. Лисацъ ротитЪ се спрЪха и се окопаха. Презъ нощьта пре
стрелката между дветЪ страни продължи до късно.
4- а дружина (14-а, 15-а и 16-а роти) настжпи въ 8 15 часа, и
чакъ къмъ 1325 часа пристигна на в. Китице. На този върхъ коман-
дирътъ на 13/29-а рота освЪтли командира на дружината, че сър-
битЪ, следъ несполучливия си опитъ да атакуватъ в. Китице, отстж-
пили на височинитЪ Лисацъ, Пресвета и к. 855. 15-а и 16-а роти
съдействуваха съ огъня си на настжплението на 3-а дружина, и
къмъ 16 часа, когато тази дружина 6Ъ значително напреднала
и 1-а дружина, влЪво,. се бе надвесила къмъ Градня, команди-

рътъ на 4-а дружина насочи 15-а рота къмъ Липова Глава, а
16-а рота — влЪво отъ нея, къмъ Крушева Глава. 15-а рота
напредна подъ артилерийския огънь на сърбите, и, като стигна
Липова Глава, спре се подъ височината и се окопа. При това
настжпление ротата загуби старши подофицера Руси Ангеловъ —
убитъ и петима войника ранени. Къмъ сжщото време 16-а рота
стигна до рекичката, която минава презъ с. Крушева Глава. Въ
19 часа командирътъ на ротата донесе на дружинния командиръ,
че по-нататъшното настжпление на ротата намира за трудно,
защото дЪсниятъ му флангъ билъ заплашенъ съ огънь откъмъ
Лисацъ; ротата, поради крайно пресечената местность, се била
разтегнала на ц-кпъ километъръ, и л^виятъ й флангъ билъ изло-
женъ сжщо на огъня на сърбите; не можалъ да събере на едно
место нито единъ взводъ; придържането му вдесно излагало
левия флангъ на ротата на най-издадената часть отъ сръбската
позиция, заета съ два взвода. На позицията на дружината остана
планинското орждие, което обстрелваше сърбите на Мияковачка
Чука и в. Стража, югоизточно отъ Тумба, но орждието не дости
гаше сръбската батарея, която се обаждаше отъ Студенския Ридъ,
и нанасяше зйгуби на дружината. Полските батареи беха оста
нали назадъ, и на техъ дружината не разчиташе. Привечерь при
стигнаха 10-а рота и полурота отъ 4-а рота, които, заедно съ
14-а рота, останаха въ поддържка, на в. Китице.
1-а дружина (1-а, 2-а и 5-а роти), която бе пжтувала цела
нощь, сутриньта се бе надвесила надъ Градня, дето се спре, и
дочака 9-а рота. На това место патрулите донесоха, че предните
части на сърбите заематъ селото. Тъй като 9-а рота, която се
движеше отъ Обликъ като странично прикритие, бе останала
назадъ, командирътъ на дружината реши да я чака, и съвместно
да настжпятъ. Командирътъ на полка, обаче, заповеда дружи
ната да продължи настжплението. Следъ слаба престрелка между
патрулите, дружината зае к. 570, като разположи две роти въ
бойна часть и една — въ поддържка; на 9-а рота, която бе при
дадена къмъ дружината, заповеда да заеме позиция на левия
флангъ на Добриянския Ридъ, и да се окопае. Къмъ 15 часа
командирътъ на дружината забеляза движение на сръбски
части отъ изтокъ къмъ западъ по хребета Пресвета, северно отъ
Градня. Дружината обстреля тези части, но, тъй като разстоя
нието беше големо, огъньтъ бе недействителенъ. Командирътъ
на дружината не се решаваше да продължи настжплението, но,
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., томъ 111. зз
514 ДЕЙСТВИЯ ГА НА СЕВЕРНАТА и ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
когато получи заповЪдь, той насочи само 5-а рота срещу сър-
бигЬ на хребета Пресвета, като за осигуряване десния флангъ
изпрати единъ взводъ отъ 2-а рота, а за запазване лЪвия флангъ
остави 1-а и 9-а роти. На мръкване 5-а рота успЪ да заеме пози
цията на сърбитк на к. 855 съ твърде незначителни загуби.
Къмъ същото време страничното прикритие — 9-а рота — стигна
на височината северно отъ Станце, дето се окопа.
Полското артилерийско отделение, поради извънредно кал
ния и труденъ пъть, едва успЪ да изкара 8-а батарея на в. Гранъ.
Тя не взе участие въ боя. 3-а батарея, съ единъ взводъ отъ
позиция на хребета западно отъ Сува Морава, съдействува на
3/29-а дружина, като обстреля, съ точенъ огънь отстъпващите
предъ дружината сърби и ги принуди да се разбЪгатъ. 1-и взводъ
отъ същата батарея съ огъня си улесни действията на б/32-а
рота и на разезда отъ 1/6-и ескадронъ за очистване височи
ните по левия брегъ на Морава северно отъ Владичинъ Ханъ.
И тъй, 2/3-а бригада постигна малки резултати: 32-и полкъ

не успе да завладее в. Лисацъ, но прикова сърбите на фронта
Лисацъ — Градня, съ което прикри посоката за Враня и улесни
атаката на в. Бзовикъ отъ 29-и полкъ, определена за следния
день.
Загубите на бригадата беха: 29-и полкъ — убити 2 и ра
нени 4 войника; 32-и полкъ — убити 2 и ранени 22 войника.
Изстреляни патрони: 29-и полкъ — 38,394; 32-и полкъ —
39, 555; полската артилерия — б гранати и 68 шрапнела.
Командирътъ на бригадата държа въ течение Щаба на
дивизията за хода на действията. Въ 8 часа изпрати донесение,
че е насочилъ части отъ бригадата да атакуватъ в. Лисацъ и
Църни Върхъ; въ 11 часа съобщи за завладяването на Църни
Върхъ отъ 29-и Ямболски полкъ, а въ 1930 часа донесе, че,
следъ завладяване Църни Върхъ, предприелъ настъпление за
завладяване и в. Бзовикъ, но, поради закъсняването на 3/29-а
дружина, атаката отложилъ за следния день. За действията на
32-и полкъ сведения нЪмалъ, но отъ пленници узналъ, че срещу
този полкъ е действувалъ 1-и Врански полкъ, въ съставъ три
батальона. Срещу 29-и полкъ сърбите съ имали четири бата
льона и две оръдия (единъ — отъ 16-и полкъ, единъ — отъ
1-и полкъ и два батальона отъ 4-и полкъ).
ДЕЙСТВИЯТА НА З-в БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 515
Настъплението па 1-а конна бригада къмъ в. Попи

л я къ. — Командирътъ на бригадата получи донесение отъ
разузнавателния ескадронъ, че настжпилите откъмъ Гол-Ъмо
Село сърби сж достигнали височините северно отъ линията
Градня — Власе. Ескадронътъ се доближилъ на около двадесеть
крачки, билъ обстрелянъ и принуденъ да се оттегли. Наместо
да настжпи, командирътъ на бригадата реши да се държи
отбранително на линията Младика — Ябуково — к. 1225, а къмъ
в. Копилякъ да изпрати разузнавателенъ ескадронъ. За взетото
решение той донесе въ 5 часа на командира на дивизията,
като добави, че съ 32-и полкъ немалъ свръзка, и, наместо да
потърси такава, той молеше въ сжщото донесение командирътъ
на дивизията да съобщи на командира на 32-и полкъ разполо
жението на бригадата.
Въ 540 часа замина 4-и ескадронъ отъ Гвардейския полкъ
къмъ в. Копилякъ да разузнава въ свръзка съ изпратения въ
сжщата посока 2-и ескадронъ.
Следъ разузнавателния ескадронъ, къмъ 6 30 часа настжпиха
и главните сили на бригадата. Но, вероятно, презъ това време
командирътъ на бригадата получилъ заповедьта на командира
на дивизията да продължи изпълнението на по-раншната за
дача — да настжпи въ Лесковацкото поле и да разузнава за
противника, поради което той остави решението да се отбранява,
а настжпи къмъ в. Копилякъ.
Гвардейскиятъ коненъ полкъ настжпи отъ Дреновацъ на
западъ, последванъ отъ 1-и коненъ полкъ. 2-и дивизионъ отъ
1-и коненъ полкъ — майоръ Николовъ — получи заповедь да
настжпи отъ Добриянце къмъ Големо Село, дето да нощува.
Къмъ I I 30 часа разузнавателниятъ ескадронъ бе обстрелянъ
отъ кар. Гол. Преслопъ. Ескадронътъ зае поста на к. 1225,
спеши се, и откри огънь. Постътъ Преслопъ бе заетъ отъ
сръбски разездъ, който скоро избега. Гвардейскиятъ коненъ
полкъ се спре на к. 1231, дето скоро пристигна и 2-и ескадронъ,
който отъ Георгиевацъ настжпваше къмъ Копилякъ. Въ това
положение дочака да се приближи останалиятъ назадъ 1-и ко
ненъ полкъ.
Сърби не се забелязваха никжде; сведенията за техъ беха
оскждни. Движението на бригадата ставаше по старата гра
ница — тесенъ планински гребенъ. Отъ двете страни на гре
бена имаше два пжтя, на около единъ клм. единъ отъ другъ, —
изоставени, стари, гранични пжтища.
33*
Ь16 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Къмъ 1230 часа пристигна командирътъ на бригадата, заедно

съ 1-и коненъ полкъ, и запов-Ьда полковете да продължатъ
настъплението. Командирътъ на 1-и дивизионъ отъ Гвардей
ския коненъ полкъ, майоръ Фтичевъ, съ 2-и и 4-и ескадрони
замина напредъ, въ предна охрана на бригадата. Въ 1330 часа
Гвардейскиятъ коненъ полкъ, който беше начело на колоната
на бригадата, стигна на Голяма Чука, отдето забеляза движение
на сръбски конници по хребета отъ в. Копилякъ къмъ Власе.
Командирътъ на полка заповяда на началника на охраната да
продължи разузнаването презъ в. Копилякъ къмъ в. Оруглица,
като изпрати и разезди по хребета, по който бЪха забелязани
сръбските конници.
Къмъ 1430 часа челниятъ взводъ на охраната — поручикъ
Блъсковъ — бе изненаданъ отъ пушеченъ и картеченъ огънь
отъ окопите на сърбите около кар. Копилякъ. Взводътъ отстъпи
на кар. Мустафина. Сърбите на Копилякъ бЪха оценени около
единъ-два взвода съ картечници. Къмъ това време охраната 6%
достигнала долината южно отъ кар. Мустафина, а бригадата —
кар. Църни Каменъ. Началникътъ на охраната заповяда 4-и еска-
дронъ да заеме кар. Мустафина и да действува по фронта
къмъ Копилякъ, а 2-и ескадронъ да настъпи по склона на
височината югозападно отъ Копилякъ, като обхожда сърбите,
които заематъ в. Копилякъ. 4-и ескадронъ — ротмистъръ Бо-
силковъ — зае съ три спешени взвода окопите при Мустафина
(единъ взводъ остави въ коненъ строй) и откри огънь срещу
в. Копилякъ и височината на около 500 крачки източно отъ
върха. 2-и ескадронъ — ротмистъръ Карастояновъ — не успЪ
да извърши обхода, а остана въ долината източно отъ Деси-
войце. Сърбите се оценяваха вече около рота пехота, взводъ
конница и две картечници.
Всъщность презъ този день сърбите имаха две роти на.
в. Копилякъ и съ единъ батальонъ заемаха височините по хре
бета Копилякъ — Власе.
Къмъ 17 часй 2-и ескадронъ отъ Гвардейския коненъ полкъ
настъпи отъ местото, дето се бе спрелъ, къмъ височината юго
западно отъ Копилякъ и на мръкване я зае.
4-и ескадронъ водй бой съ сърбите до 1830 часа, следъ
което огъньтъ се прекрати, и ескадронътъ остана да нощува на
позицията си.
Отъ граничния гребенъ ясно се забелязваше настъплението
на 32-и полкъ, по ю жните склонове на Кукавица планина, който
палеше огньове на достигнатите места. Конната бригада сжщо

при всеки заетъ граниченъ постъ палеше огньове, като усло-
венъ знакъ за местата, до които е стигнала.
Вечерьта ескадроните на предната охрана нощуваха на зае
тите позиции, а главните сили на бригадата — около Тръстена.
Изпратениятъ къмъ Големо Село дивизионъ отъ 1-и коненъ
полкъ намери селото заето отъ противника и остана да нощува
въ Ушевце.
на командира на дивизията, съ което, като съобщаваше, че
местностьта, по която настжпва бригадата, била пресечена, го
риста и труднопроходима, действията й безъ пехота и артиле
рия — тежки, молеше да му бжде дадена една дружина и една
батарея, за да си пробие пжть и се спустне въ Лесковацкото поле.
Исканото съдействие командирътъ на дивизията отказа; бри
гадата беше достатъчно силна, и при това тя не бе срещнала
сериозна съпротива. Освенъ това, дивизията не разполагаше съ
излишна дружина, нито съ планинска артилерия, а полска не
можеше да мине тамъ, дето конницата минаваше трудно.
Въ отговоръ на горното донесение, командирътъ на диви
зията заповеда бригадата на 20-и да настжпи и изпълни за
дачата си.
Дейность на дипизионното командуване. — И тъй, ча

стите отъ дивизията не можаха да изпълнятъ задачите с и ; те
по-скоро заеха изходни положения, отъ които да атакуватъ да
дените имъ обекти — отъ 1/7-а бригада, 26-и полкъ остана срещу
Кушлинъ Гробъ, 13-и полкъ достигна линията в. Записъ (южно
отъ Голема Глава) — Дренова Чука — $десния брегъ на р. Коз
ница; 2/3-а бригада — линията Църни;,|Върхъ— Костомлатица —
Крушева Глава — Градня; Конната бригада — при Тръстена.
Оперативниятъ щабъ на дивизията презъ деня наблюда
ваше боя отъ височините южно отъ Прекодолци, а вечерьта се
завърна въ Владичинъ Ханъ, отдето командирътъ на дивизията
изпрати на командуващия армията донесения;
1) Въ 20 часа, че планинските снаряди започнали да се
привършватъ: на орждие оставали по 200 снаряда, на полско —
около 300, а въ планинската местности се употребявала пре
димно планинска артилерия.
Командирътъ на дивизията съ това донесение настоятелно

искаше снаряди, и се оплакваше на командуващия армията, че
Щ абътъ на армията не му давалъ такива.
2) Въ 2 2 35 часа — за разположението на частигЪ въ 17 часа,
и че, по сведения отъ пленници, силитЬ на противника по
стоянно се увеличавали. Така, по донесението отъ командира на
2/3-а бригада, полковникъ Бошнаковъ, срещу бригадата съ дей
ствували отъ 1-и Врански полкъ четири батальона, отъ 16-и —
единъ и отъ 4-и — два батальона, а всичко седемь батальона,
когато преди два-три деня били само четири-петь батальона.
Предвидъ на това, че дивизията се е издала доста напредъ,
а за 1-а дивизия нЪмалъ никакви сведения, за да не бъде
дадена възможность на противникътъ да се нахвърли съ по-
голЪмата часть отъ силитЪ си върху една отъ дивизиитЬ и да
ги бие по части, необходимо било да знае ежедневно къде се
намира тази дивизия и какви действия предприема. А, за да има
съгласие и единство въ действията, изказва мнение да бждатъ
обединени действията на дветЬ дивизии подъ началството на
едно лице.
Разпореж дания на Главното и на армейското комайду-

вания за 20-и октомврий. — На 19-и въ 1020 часа въ Щ . Д. А.
се получи донесение отъ Щаба на II армия за действията на
частигЬ на 18-и, въ което 6Ъ отбелязанъ успЪхътъ на 3-а дивизия.
Главнокомандуващиятъ заповяда:
„Предайте на генералъ Рибаровъ и на подчинените му части
моята дълбока благодарность за досегашните имъ успешни действия,
изобщо, а особено за последните действия по долината на Морава,
около Сурдулица. Твърдо вервамъ, че войските на генералъ Рибаровъ
съ свойствената имъ самопожертвувателность ще изпълнятъ бързо и
докрай възложената имъ задача.“
Тази заповЪдь командуващиятъ армията препрати въ 3-а ди
визия, съ заповйдь да бъде прочетена предъ всички роти, бата
реи, ескадрони и команди.
Къмъ 19-и австро-германскигЪ армии бЪха достигнали ли
нията Чачакъ — Крагуйевацъ — Поповичъ; I армия преследваше
сърбитЬ въ обща посока къмъ Нишъ — ц-кпата сръбска армия
бЪше въ отстъпление. Съ цель да бъде пресЪченъ пътьтъ на
отстъплението на сърбигЪ къмъ Албания, Щ . Д. А. намери за
необходимо да бъде завладЪнъ Прищина. Главнокомандуващиятъ
изпрати на командуващия армията заповЪдь № 676, споредъ
която 1/3-а и 2/5-а бригади, подъ общото началство на полков-

никъ Радойковъ, се насочваха къмъ Прищина. Въ разпореждане
на полковникъ Радойковъ се даваше и 1-а конна бригада. А
по отношение 3-а дивизия въ заповЯдьта 6Я казано: „За облек
чение настъпването на генералъ Рибаровъ, насочете 46-и полкъ
съ една или две планински батареи презъ Ново Село или БрЯз-
ница по най-удобния пъть къмъ Копилякъ, и после презъ Оруг-
лица да настъпи по коларския пъть къмъ Мирошевце, съ което
движение ще се яви въ тилъ на сърбитЯ, които действуватъ
срещу генералъ Рибаровъ. Отъ първостепенна важность е бър
зото настъпване на последния къмъ ЛЯсковацъ. Съобщете за
това на генералъ Рибаровъ, за да ръководи действията на този
полкъ, който ще трЯбва да търси свързка съ него".
Командуващиятъ армията на 20-и издаде заповЯдь за завла
дяване Прищина, като насочи тамъ 1/3-а и 2/5-а бригади, а на
Конната бригада и на 46-и полкъ, по собствени мотиви и оценка,
даде следнитЯ задачи:
„1) Полковникъ Стойковъ (1-а конна бригада и единь артиле
рийски взводъ) да настжпи къмъ Прищина, като се движи, по
предимство, напредъ и на л-квия флангъ на 1/3-а бригада. Да разузнава
за Митровица и да се помжчи да захване откарания тамъ подвиженъ
съставъ на желЪзо-пжтната линия. Да се предадатъ полковнику
Стойкову две орждия отъ бригадата на полковникъ Поповъ.
2) Полковникъ Петровъ (46-и полкъ, една дружина отъ 26-и полкъ
и една батарея отъ 11-и артилер. полкъ) да замине на 21-и за
Враня, като следва задъ лЪвия франгъ на генералъ Рибаровъ и влЪзе
въ състава на 3-а Балканска дивизия. Да поиска своевременно запо-
вЪдь отъ командира на 3-а Балканска дивизия за насочване.“
Въ заповЯдьта по армията 6Я заповядано на 3-а Балканска
дивизия да настъпи енергично за ЛЯсковацъ.
Щ . Д. А., по съображения, отговарящи по-вЯрно на обста
новката, настоя за точното изпълнение на заповЯдьта си и
отговори на командуващия армията:
„1) Конната бригада на полковникъ Стойков ь, която била на
в. Копилякъ, връщате въ Бояновци, за да я изпратите на лЪвия флангъ
на полковникъ Поповъ. Напраздно губене време и сили. Насочете я
на десния флангъ на полковникъ Радойковъ по най-краткия пжть, по
долината на р. Хайновци (ЛЪсковица рЪка), и после, съ настжпването
напредъ, да приеме влЪво и отъ Прищина нататъкъ може да излезе
на л^вия флангъ на полковникъ Поповъ.
2) Полкътъ на полковникъ Петровъ да се изпрати по точно
определения му въ телеграмата № 676 пжть. Ние искаме да го изпра-
тиме по най-краткия пжть въ флангъ и въ тилъ на противника предъ
генералъ Рибаровъ, а Вие по околенъ пжть го довеждате пакъ предъ

фронта му. Тукъ има вече неизпълнение запов^дь.“
Скщ ия день командуващиятъ армията донесе въ Щ . Д. А.
за мотивите, които сж го ръководили да изпълни заповЪдь
№ 676 не буквално, а споредъ цельта, която тя преследва:
я1) Изпращането на Конната бригада на полковникъ Стойковъ
по шосето Градня — Враня — Бояновци и оттамъ презъ Гиляне —
предъ л-квия флангъ на полковникъ Поповъ е направено да се спе
чели бързина, време и бжде дадена възможность на конницата да
работи съ полза въ Косово Поле; по-скоро ще простре разузнаването
си къмъ Куршумлие. Нко би била изпратена по най-кжсата посока, тя
ще требва да върви по крайно пресечена планинска, безъ пжтища
мЪстность, като се прехвърли презъ планинската верига на старата
сръбско-турска граница; тя може да бжде спирана отъ отдЪлни партии.
Нейното движение по долината, дефиле на р. Хайновци, ще бжде отъ
сжщия характеръ. Не може да и бжде дадена и артилерия. Тя ще се
яви въ тази долина, следъ като Прищина бжде заета.
2) Движението на полка на полковникъ Петровъ презъ Ново Село
и БрЪзница къмъ в. Копилякъ и с. Оруглица ще стане по извънредно
планинска пресечена висока мЪстность. Ще се яви късно, когато, може
би, не ще има нужда отъ него. Планинска артилерия н%ма, за да му се
даде. На планинската артилерия не тр-Ъбва, изобщо, да разчитате,
защото за нея бойни припаси н*Ъма. НапримЪръ, планинската арти
лерия на полковникъ Поповъ остава съ 25—30 патрона всичко. Пол-
кътъ има коларски обозъ. Като мине презъ Враня, той ще се яви въ
скоро време къмъ Градня, и полкътъ ще може да маневрира, за да
се яви въ флангъ на сърбите. ЗаповЪдьта № 676 е изпълнена по отно
шение полка да се яви бързо по най-удобния пжть (шосето Боя
новци — Враня) къмъ Градня, но не е изпълнена по отношение дви
жението по посочения пжть, по който се яви късно.“
Щ . Д. А. не можеше да сподели решението и мотивите,
по които командуващиятъ армията изпращаше по такива да
лечни и околни пжтища Конната бригада и 46-и полкъ, поради
което и потвърди отново заповЪдьта си.
Щ абътъ на армията, макаръ че намираше мотивите си за
основателни, сметна, че по-нататъшните обяснения ще бждатъ
вредни за служебните отношения и за командуването, та направи
необходимите разпореждания съгласно исканията на Щ . Д. А.
Разпореж дания на командира на 3 -и дивизия за 20-и ок-

томврий. — На 19-и въ 2145 часа командирътъ на дивизията
изпрати до командирите на 1/7-а и 2/3-а бригади следната
заповедь:
„Утре, 20-и октомврий, въ 8 часа продължете изпълнението на

задачата си, възложена Ви съ заповедь № 41, като овладеете даде
ните Ви обекти.“
Сжщата вечерь бе изпратена заповЪдь на командира на
12/29-а рота, която бе изостанала назадъ, югозападно отъ в. Суво
Дърво, да настжпи на северъ, къмъ Ябуково, съ цель да се под
равни съ б/32-а рота около устието на Летовишка рЪкЗ* Запо-
ведьта бе изпратена чрезъ майоръ Гелиновъ, който беше въ
свръзка съ ротата.
Въ 8 часа Щабътъ на дивизията получи следната заповедь
отъ Щаба на армията:
„Конната бригада да се върне презъ Враня за Бояновци, отдето
ще получи назначение. 46-и полкъ ще се смени съ Дунавската бригада
и ще се насочи на левия флангъ на Ямболския полкъ. Организирва се
движение за Прищина.“
Тази заповедь бе отменена отпосле, но разпореждания за
това дивизията получи късно.
За изпълнение заповедьта по армията Щ абътъ на диви
зията направи веднага съответните разпореждания до команди
рите на Конната и 3/3-а пехотна бригади.
Освенъ това, преди да тръгне съ Щаба си къмъ местото
на ббя, въ 1030 часй, командиръръ на дивизията изпрати до
командира на 1/7-а бригада следната заповедь:
„Заповедвамъ днесъ на всека цена, както 26-и, така и 13-и полкъ
да достигнатъ дадените имъ обекти. Пехотата да не чака артилерията
да изгони противника отъ окопите му — това е невъзможно. Доста
тъчно е артилерията да ангажира неприятелската и да накара непри
ятелската пехота да се слага въ окопите си. Съ това се открива пжтя за
бързо и енергично настъпление на пехотата. Между това, така не се
действува. Вчера едва следъ две енергични заповеди можахъ да нака-
рамъ командира на 3-а дружина отъ 13-и полкъ (полковата поддържка)
да се мръдне напредъ, макаръ и да немаше никакъвъ огънь предъ
нея, а бойната часть се бе отдалечила на два-три клм. напредъ.
Командирътъ на 13-и полкъ да застане на левия си флангъ и лично
енергично да поведе настъплението на двете дружини отъ левия си
флангъ. Васъ и командирите на полковете държа отговорни за бав
ното настъпление. Доказателство за мудното настъпление съ незначи
телните загуби. Настъпвайте бързо, енергично, безспирно. Щомъ зае
мете обектите си, затвърдете се на северните имъ склонове.“
Действията на частите на майоръ Гелиновъ по л&вия

брИгь па Морава. — Презъ нощьта майоръ Гелиновъ остана
съ ядрото на полуескадрона, 6/32-а рота и артилерийския взводъ
на височинитЬ при Летовище.
Преди да се разсъмне, сръбски отделения настъпиха отъ

северозападъ срещу б/32-а рота, но, контъратакувани отъ пред
ните взводове на ротата, те бЪха отбити, като оставиха около
десеть войника убити. Обстрелвана отъ една сръбска батарея, и,
като нямаше свързка влево, съ 29-и полкъ, ротата не преследва
сърбите. 6/32-а рота бе подпомогната отъ огъня на 1-и взводъ
отъ 4/6-а батарея, отъ позиция до железо-пътната линия при
Балиновце.
Майоръ Гелиновъ се опита съ конниците, които беха при
него, да настъпи и разузнае къмъ Търговище. Но, когато стигна
до селото, бе силно обстрелянъ отъ скалистите височини по
двете страни на Морава и принуденъ да се върне назадъ, като
остави единъ конь убитъ.
Въ отговоръ на донесението, което изпрати до командира
на дивизията за положението на б/32-а рота, майоръ Гелиновъ
получи заповедь да не излиза повече напредъ, докато частите,
които действуваха влево, не се подравнятъ съ него. Вечерьта,
както и на следния день, частите останаха на същото место.
БойоветИ на 1/7-а бригада за завладяване Куш линъ Гробъ

н хребета Данино Село — Дупляне, — 1/7-а бригада продължи
настъплението си за завладяване дадените й по-рано обекти.
Задачата на 26-и полкъ бе да завладее височините Кушлинъ
Гробъ, Бела Вода, Мали Чемерникъ, Боровикъ.
Въ 8 часа 1-а и 2-а дружини продължиха настъплението
отъ линията Величава Махала — Соколова Махала въ обща по
сока къмъ Кушлинъ Гробъ. Сърбите посрещнаха дружините съ
редъкъ артилерийски огънь, следъ който скоро се започна и
пушеченъ отъ двете страни. Сърбите, макаръ и малко, се дър-
жеха упорито въ добре маскираните окопи. Особено тежко бе
настъплението на 2-а дружина, защото ротите страдаха и отъ
страниченъ пехотенъ огънь.
Настъплението на дружините продължаваше безспирно.
Батареите на 2/3-о артилер. отделение поддържаха добре пехо
тата. 5-а батарея стреляше по сръбските окопи предъ 2-а дру
жина, 4-а батарея — по окопите предъ 1-а дружина; 6-а батарея
стреляше срещу сръбската артилерия, която заемаше позиция
североизточно отъ Кушлинъ Гробъ.
Къмъ 14 часа две сръбски роти се спустнаха въ последова
телни вериги отъ в. Кушлинъ Гробъ и Станина Грамада. Настъ
плението на 1-а дружина бе задържано. За да улесни напред
ването й, командирътъ на дружината изпрати една рота да

обхване сърбите къмъ Църквена Махала; маневърътъ успЪ —
сърбите започнаха да напускатъ окопите си, и отстъпиха къмъ
Станина Грамада и Върло Присое. Къмъ 1730 часа сърбите
очистиха Станина Грамада, и 1-а дружина зае височината. Твърде
много помогнаха на 1-а дружина 4-а полска батарея и Нескоро-
стрелното артилер. отделение, които отъ височините по източния
брЪгъ на Власинското блато следиха непрекъснато движението
на частите и съ огъня си подготвяха настъплението на пехотата,
като фланкираха сръбските окопи, обърнати на югъ.
Привечерь 2-а дружина стигна до подножието на Кушлинъ
Гробъ, а 1-а — до подножието на Върло Присое.
Къмъ 19 часа командирътъ на полка заповеда 2-а дружина
да атакува презъ нощьта в. Кушлинъ Гробъ и да я завладее.
Командирътъ на дружината, като намираше, че, поради гористата
и пресечена местность, една нощна атака ще бъде тежка и
неуспешна, помоли атаката да бъде отложена за сутриньта,
като гарантира успеха й. Молбата му бе уважена.
4-а дружина, отъ десния участъкъ на полка, още въ 6 30 часа
откри пушеченъ и артилерийски огънь по разположението на
сърбите съ демонстративна цель; деснофланговата 1-а рота
настъпи къмъ в. Плоча, съ цель да влезе въ свръзка съ 2-а гра
нична дружина. Ротата успе да напредне около 500 крачки, но,
посрещната отъ силенъ кръстосанъ огънь, тя се спре.
Къмъ 18 часа сърбите настъпиха съ десния си флангъ и
центра, но беха отбити и преследвани до окопите имъ.
Въ 1930 часа боятъ се прекрати. Полкътъ и презъ този
день не изпълни задачата си. Пленени беха 15 сърби.
На 21-и настъплението продължи. Въ 6 30 часа командирътъ
на полка изпрати на командира на бригадата следното донесение:
„Вчера къмъ 17 часй полкътъ зае, и се утвърди на в. Станина
Грамада (к. 1576). Въ този моментъ започва настжплението за овладя
ване в. Кушлинъ Гробъ, който ще гледамъ на всека цена да
овладея. Моля разпореждане за отпускане артилерийски снаряди за
отделението. Такива батареите иматъ само за днесъ.“
Тъй като настъплението на 2-а дружина отъ фронта беше
тежко, по заповедь отъ командира 'н а полка, презъ нощьта се
прехвърлиха две роти отъ дружината на хребета Станина Гра
мада, северозападно отъ Величава Махала, отдето, заедно съ
1-а дружина, на разсъмване да атакуватъ Куш линъ Гробъ.
Въ 2 часа 1-а дружина организира нощна атака на сръб

ската позиция — височината 500— 600 метра североизточно отъ
Кум^линъ Гробъ, като усили предните роти и изпрати добро
волци, въоржжени съ бомби, да разузнаватъ. Къмъ дружината
се присъединиха и ротите отъ 2-а дружина.
Сърбите не дочакаха атаката и напустнаха позицията си,
като оставиха на в. Кушлинъ Гробъ слаби части, а главните
имъ сили отстжпиха къмъ Върло Присое и Мали Чемерникъ.
Въ 6 30 часа в. Кушлинъ Гробъ бЪ заетъ. Сърбите се спряха на
в. Върло Присое, въ готовите окопи, отдето откриха огънь и
преминаха въ контъратака.
Командирътъ на полка заповяда на 2-а дружина да прогони
сърбите отъ Върло Присое и да завладее върха; 1-а дружина
да съдействува на атаката отъ мЪсто, а 6/3-а батарея да излезе
на позиция на Кушлинъ Гробъ и да поддържа съ огъня си
атаката на 2-а дружина.
Къмъ И 30 часй единъ взводъ отъ 6-а батарея откри огънь;
2-а дружина настжпи и, безъ големи усилия, съ загуби четирма
войника ранени, въ 1430 часа достигна и зае в. Върло Присое.
Сърбите (около една дружина) отстжпиха на в. Мали Чемерникъ.
4-а дружина, отъ десния участъкъ на полка, рано сутриньта
влезе въ свръзка съ 1-а дружина и прехвърли презъ Големия
мостъ на Власинското блато една рота въ помощь на сжщата
дружина.
Къмъ 6 30 часа патрулите на 4-а дружина донесоха, че сър
бите сж напустнали позициите си на в. Плана и Гаджина
Махала. Дружината настжпи и къмъ 7 30 часа зае хребета западно
отъ Гаджина Махала. ОтстжпващитЪ предъ дружината сърби се
спряха на позиция западно отъ Власинската река; една гюсна
батарея обстреля съ рЪдъкъ огънь частите отъ дружината, които
се бЪха изкачили на в. Плана, но безрезултатно; дружината
завладе напълно върховете Църна Трава и Плана.
Командирътъ на полка имаше намерение още сжщия день
да завладее Чемерникъ, но артилерията, поради лошите пжтища,
закъснЪ да се приближи, и атаката бе отложена за сутриньта.
Презъ нощьта сърбите напустнаха Чемерникъ безъ бой.
Дружините нощуваха на достигнатите позиции.
Задачата на 13-и полкъ бе да овладее хребета Данино
Село — Дикава— Дупляне. Преди да започне атаката, въ 8 часа
командирътъ на полка донесе на бригадния командиръ, че
дадениятъ на полка фронт> за атака е големъ (около 15 клм.)
ДЕЙСТВИЯТА НА 3*а БАЛКАНСКА ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 525
и не е по силите му; моли или усилване, или намаляване на

фронта. Като нямаше на разположение войски да усили полка,
защото цялата бригада бе равномерно разтегната по ц-Ьлата
линия, командирътъ на бригадата заповяда планинското отде
ление да изнесе напредъ, къмъ в. Голема Глава, две орждия,
които да поддЪржатъ настжплението на пехотните части, което
бе изпълнено веднага.
Пушечниятъ и артилерийскиятъ огънь започна още отъ
сутриньта. Много снаряди отъ в. Кушлинъ Гробъ и отъ в. Мали
Чемерникъ се сипеха върху разположението на 1-а дружина, на
хребета северно отъ Киевацъ. Планинската батарея отъ позиция
при Киевацъ обстрелваше сърбите, окопани на в. Голема и на
хребета източно отъ него.
Командирътъ на бригадата, който още отъ сутриньта беше
на наблюдателния пунктъ при Киевацъ, въ 9 25 часа изпрати
заповедь на командира на полка да продължи настжплението,
като има предвидъ, че отъ боя предния день, по сведения
отъ Щаба на дивизията и отъ онова, което се вижда, сърбите
сж слаби, частите имъ сж разхвърлени, и водятъ бой само да
задЪржатъ настжплението.
Къмъ I I 25 часа командирътъ на бригадата получи запо-
ведьта на командира на дивизията, съ която последниятъ
искаше полковете отъ бригадата на всека цена да достигнатъ
обектите си и командирътъ на 13-и полкъ да поведе лично и
енергично дружините отъ левия флангъ. Тогава полковникъ
Сантурджиевъ заповеда по телефона на командира на полка
да отиде на левия флангъ, при 3-а и 4-а дружини.
Боятъ предъ фронта на 13-и полкъ продължаваше по
цепата линия; сравнително по силенъ беше боятъ предъ 1-а дру
жина. Командирътъ на дружината, като виждаше, че е невъз
можно да атакува в. Голема Глава откъмъ фронта, насочи
3-а рота да обходи десния флангъ на сърбите и да се яви въ
тила имъ. Ротата, подпомогната отъ една полурота отъ б-а рота,
настжпи смело и атакува сърбите на хребета Лескова Бара —
в. Голема Глава. Те дочакаха ротите наблизо, но не приеха
удара на ножъ; разбити, те напустнаха укрепената си позиция,
и се разбегаха, като оставиха много убити, ранени и пленници.
Къмъ 1650 часа позицията на сърбите на в. Голема Глава,
отбранявана отъ единъ батальонъ, две картечници и артилерия,
бе завладена отъ 1-а дружина. При тази атака 1-а дружина
526 ДЕЙСТВИЯТЯ НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНЯТЯ ГРУПИ ОТЪ II ЯРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
даде жертви: командирътъ на 4-а рота, подпоручикъ Велиновъ,

раненъ, 9 убити и 42 ранени войника; 2-а дружина — 3 убити
и 8 ранени войника.
Боятъ предъ фронта на 3-а и 4-а дружини, разположени
на около 600— 800 крачки отъ сръбската позиция, на хребета
Дикава — Дупляне, се води презъ целия день; но, поради сил
ния фронталенъ и фланговъ артилерийски и пушеченъ огънь,
дружините не можаха да напреднатъ. 3-а дружина се опитва
на два пжти да настжпи, но, обстреляна отъ кръстосанъ огънь,
се върна обратно, въ окопите си, като само до пладне загуби
30 души. Дружинниятъ командиръ изпрати три пжти молба до
батарейния командиръ на в. Стража да обстреля позицията на
сърбите, но батареята не успЪ, защото нЪмаше добро наблю
дение. Чакъ къмъ 1730 часа една бризантна граната попадна въ
скалите на позицията на сърбите и ги принуди да се скриятъ.
4-а дружина, изложена на сжщия кръстосанъ огънь, остана
на позициите си презъ всичкото време, като до вечерьта даде
загуби — 2 убити и 5 ранени войника.
Действията на 13-и полкъ презъ този день се развиха повече
по инициативата на дружиннигЬ командири. Влиянието на коман
дира на полка не се почувствува, затова и резултатътъ бе слабъ.
Командирътъ на полка пристигна при 3-а и 4-а дружини къмъ
17 часа, и не можа да предприеме атака на сръбската позиция.
Отъ с. Ружиче въ 18 часа той донесе на командира на брига
дата за хода на действията на 3-а и 4-а дружини, като подчерта,
че усилията на дружините да преминатъ въ атака били без
успешни поради кръстосания огънь на сърбите. Артилерията,
придадена къмъ полка, не могла да намери сръбската, разпо
ложена задъ Дупляне, нито да попадне поне съ единъ снарядъ
върху скалите (позицията на сърбите), които тя не виждала.
Разпореди атаката на сръбската позиция да бжде извършена на
разсъмване и, наместо да заповеда самъ на артилерията, която
му е подчинена, да съдействува на атаката, той помоли да стори
това командирътъ на бригадата.
Батареите на 1-о артилер. отделение презъ този день беха
на позиция на височините непосредствено по десния брегъ на
Върла река. Въпреки всички усилия да обстрелятъ сръбската
позиция северно отъ Ружиче, огъньтъ имъ не бе сполучливъ,
главно, поради липса на добри наблюдателни пунктове по дес
ния брегъ на Морава. Стрелбата на батареите можеше да бжде
действията на з-а Б алканска д и ви зи я въ д о л и н а та на морава 527
наблюдавана добре отъ лЯвия брЯгъ на Морава, но тамъ не

бЯха организирани наблюдателни пунктове.
На 21-и на разсъмване командирътъ на полка поведе 3-а и
4-а дружини въ атака, но намери позицията на сърбитЯ опраз-
днена — тЯ още презъ нощьта напустнали позициитЯ си и
отстъпили на северъ. Къмъ 10 часа 3-а и 4-а дружини заеха
линията Дикава — Дупляне; останалите дружини заеха само обек
тите си — в. Голема Глава — Данино Село.
И тъй, на 21-и бригадата завладе дадения й обектъ Вла-
сина планина. Сърбите, разбити, напустнаха командуващите
височини Чемерникъ, Кушлинъ Гробъ, Голема Глава и хребета
Дикава — Дупляне и отстъпиха къмъ Лесковацъ, като възнаме
ряваха да се спратъ на линията Мурдарева Чука — Сува Чесма —
Остру Зубъ — Доброполска Чука.
Въ тридневните бойове отъ 19-и до 21-и бригадата загуби:
13-и полкъ — 28 войника убити, 3 офицера и 116 войника
ранени; 26-и полкъ — 6 убити и 25 ранени войника.
дира на дивизията следното донесение:
„13-и полкъ е на позиция на линията на селата Дупляне —
Дикава — Данино Село — в. Голема Глава. 2б-и полкъ зае Мали Чемер
никъ и води бой за завладяване в. Боровикъ. Отъ пленници узнаваме,
че противникътъ е билъ съ 17-и полкъ срещу 26-и полкъ и часть срещу
13-и, а съ 4-и полкъ — срещу 13-и полкъ. Противникътъ отстъпва на
северъ и прикрива отстъплението си съ пехотни части и една батарея.“
Настъплението на 213-а бригада. — На 20-и 2/3-а бри

гада требваше да атакува сърбитЯ и достигне линията Търго
вищ е— Кукавица — Лисацъ. На командира на 29-и полкъ 6Я
заповядано да атакува и завладЯе в. Бзовикъ, като започне
атаката сутриньта; на 32-и полкъ не 6Я изпратена заповЯдь,
защото командирътъ на бригадата не знаеше докъде е стигналъ.
Въ 10 часа въ Щаба на бригадата 6Я получено донесение отъ
командира на полка, и веднага му изпратиха заповЯдь: да отслаби
лЯвия си фланъ, защото тамъ наблизо е Конната бригада, а
всичко останало да насочи да атакува в. Лисацъ.
Командирътъ на 29-и полкъ организира настъплението за
атаката на в. Бзовикъ съ устна заповЯдь по следния начинъ:
3-а дружина съ едно планинско оръдие и две картечници да
настъпи отъ в. 1017 и да атакува в. Семенска Бука; 1-а дружина да
настжпи отъ хребета северно отъ Ягнило и да атакува в. Бзовикъ;
528 ДЕИСТВИЯТЛ НП СЕВЕРНЯТП и ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ 11 АРМИЯ ОТЪ 15- и ДО ® -и X.
4-а дружина, безъ 13-а рота, която заема Църни Върхъ, щомъ 1-а и
3-а дружини настжпятъ, да започне настъплението си срещу Бзовикъ;
3-а и 7-а планински батареи, отъ позициитЪ си при Брястово и Църни
Върхъ, да поддЪржатъ атаката; 7-а и 8-а роти — задъ 4-а дружина,
въ полкова поддържка; 5-а и б-а роти останаха въ бригадна под-
държка, при Бр-Ьстово.
За сърбите се знаеше, че те иматъ отъ долината на Морава
(Суво Дърво) до Семенска Бука два батальона отъ 4-и полкъ;
на в, Бзовикъ — 4/3-и батальонъ I призивъ съ две планински
оръдия и една картечница; на в. Кукавица — 1/16-и батальонъ
I призивъ.
Настъплението започна въ 6 30 часа; сърбите веднага откриха
пушеченъ и артилерийски огънь по всички настъпващи части.
Следъ като 3-а дружина се бе подала значително напредъ,
настъпи и 1-а дружина; 4-а дружина остана на местото си, като
се стремеше съ огънь да прикове сърбите по фронта. 3-а пла
нинска батарея, отъ Църни Върхъ, следъ като даде четири
изстрела по редъ — сигналъ за настъпване, съ едно оръдие
започна да фланкира сърбите на Семенска Бука, а съ остана
лите обстреля сръбските планински оръдия на в. Бзовикъ.
Сърбите се държеха упорито. Настъплението на полка ста
ваше бавно, но настойчиво. Още преди пладне сръбските оръдия
и картечници на в. Бзовикъ бЪха принудени да замълчатъ отъ
огъня на 3-а планинска батарея.
3- а дружина, обстреляна силно откъмъ фронта, къмъ пладн
се спре, но, подкрепена съ 7-а рота отъ полковата поддържка,
тя наново настъпи, макаръ и бавно.
1-а дружина използува подстъпите по западните склонове
на в. Бзовикъ, но настъпваше бавно. Въ 16 часа огъньтъ на
7-а планин. батарея (две оръдия) и този на 3-а (три оръдия) бе
съср-едоточенъ върху Бзовикъ. Подготовката б-е кратка, но енер
гична. Дружината, която б-е наближила окопите на сърбите, се
хвърли на ударъ съ ножове. Сърбите не издържаха удара, и
избягаха.
4- а дружина, щомъ забеляза колебанието на сърбите, бърз
настъпи. Тъй като сърбите избягаха отъ Бзовикъ, дружината се
насочи къмъ хребета Карачъ, и, съвместно съ 3-а дружина, ата
кува и завладе хребета Семенска Бука.
Въ 18 часа 3-а дружина съ двете картечници и планинското
оръдие бе на Семенска Бука; 4-а дружина — на хребета Карачъ;
1-а дружина съ 8-а рота отъ полковата поддържка — на в. Бзо-
ДЕЙСТВИЯТА НЯ 3-а БАЛКЯНСКЛ ДИВИЗИЯ ВЪ ДОЛИНАТА НА МОРАВА 529
викъ; тамъ беше и командирътъ на бригадата. На достигна

тите м^ста дружините се окопаха.
Полкътъ загуби: 1 офицеръ (поручикъ Георги Ангеловъ)
убитъ, 3 офицера ранени; 17 войника убити и 57 ранени. Ротите
изстреляха 84,078 патрона.
Взети трофеи: една картечница, неколко пушки, сандъци съ
патрони; заловени беха 28 пленника.
Следъ боя на в. Бзовикъ сърбите предъ фронта на полка
отстъпиха на северъ, като оставиха единъ батальонъ доброволци
на позиция северно отъ Теговище, за да спира напредването на
българите къмъ Лесковацъ.
Отстъплението на сърбите бе забелязано отъ 29-и полкъ,
но поради настъпването на нощьта полкътъ не ги преследва.
На 21-и командирътъ на полка заповеда 1-а дружина да
заеме в. Кукавица и да организира наблюдението къмъ в. Лисацъ.
Дружината настъпи и, безъ да срещне сърби, къмъ 9 часа зае
Кукавица, а къмъ 10 часа съ две планински оръдия излезе
още напредъ, като съ една рота зае и в. Влайна. Другите дру
жини се събраха при в. Бозовикъ, дето нощуваха.
По сведения отъ Щаба на бригадата, добити отъ пленници,
предъ фронта на 32-и полкъ сърбите имали: на в. Лисацъ
3/1-и батальонъ II призивъ съ две планински оръдия; по хре
бета Пресвета до Ветерница — 2/1-и и 4/1-и батальони II при
зивъ; въ долината на Ветерница — 4-и коненъ полкъ. Но, когато
командирътъ на полка получи заповедьта на бригадния коман-
диръ, обстановката беше съвършено изменена: сърбите съ
единъ батальонъ настъпиха по долината на Ветерница; съ зна
чителни сили заемаха върховете Копилякъ, Веля Глава и района
около Дол. и Гор. Оруглица; Конната бригада беше назадъ;
46-и полкъ — също. При таково положение, за да прикрие
левия си флангь, командирътъ на полка не само че не оттегли
страничното прикритие (9-а рота), но го усили съ 4-а рота.
3-а дружина съ две картечници сутриньта беше северно отъ
р. Лесачка, при Космоплатица. Срещу нея, на хребета Кукавица,
сърбите имаха една батарея, точното место на която дружината
не знаеше. Целиятъ хребетъ бе увенчанъ съ окопи, заети отъ
сърбите. Дружината започна настъпление въ 6 30 часа за завла
дяване в. Лисацъ и къмъ 14 часа съ бой стигна на около два клм.
отъ върха, на южния му склонъ. На това место дружината се
спре, за да дочака 29-и полкъ, съ който требваше да държи
свръзка. Преждевременното спиране и изчакването на 29-и полкъ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., томъ III 34
530 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю Ж НАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
командирътъ на дружината обясняваше съ необходимостьта да

запази открития откъмъ хребета Кукавица дЪсенъ флангъ, от-
стоещъ на 700— 800 крачки, и отдето сърбите биели въ флангъ
дружината; отъ този огънь дружината имаше трима ранени. Въ
1730 часа, когато 29-и полкъ почти се бе изравнилъ, откъмъ
североизтокъ се насочи да атакува предните роти единъ сръбски
батальонъ, съ цель да отхвърли дружината и да заплаши фланга
на 29-и полкъ, който наближаваше в. Бзовикъ. Командирътъ
на дружината вкара своевременно въ боя поддържката. Сърбите
бЪха отхвърлени, и къмъ 1830 часа се оттеглиха на в. Лисацъ.
По-нататъшното настъпление, поради гористата мЪстность и тъм
нината, командирътъ на дружината сметна невъзможно и донесе,
че ще атакува в. Лисацъ на следния день, което му 6% разре
шено. Действията на дружината презъ този день бЪха, изобщо,
нерешителни.
1-а дружина на 19-и стигна Градня, дето вечерьта получи
заповЪдь да напредне съ десния си флангъ и да заеме хребета
Пресвета, съ цель да облекчи действията на другите дружини
за завладяването на в. Лисацъ. Но, по сведения отъ пленници,
срещу дружината сърбите имали около дружина съ няколко
картечници по склоновете на левия брегъ на Ветерница, укре
пени съ неколко реда окопи. За да запази фланга на дружината,
майоръ Георгиевъ остави на левия брегъ на Ветерница 9-а рота
и една полурота отъ 4-а рота, а къмъ Пресвета още презъ нощьта
насочи 5-а рота, която по-после усили съ единъ взводъ отъ
2-а рота. Поради тъмнината, ротата се лута цела нощь, и на
разсъмване започна да се изкачва по хребета Пресвета. Но въ
това време сърбите същ о настъпиха и заеха хребета. Започна
се срещенъ бой. Като виждаше, че сърбите съ по-силни, коман
дирътъ на дружината усили 5-а рота и съ останалите три взвода
отъ 2-а рота. Ротите, когато наближиха хребета Пресвета, завър
заха бой, излагайки се на кръстосанъ огънь, отъ който само
5-а рота даде около 50 убити и ранени; въ този бой бе убитъ
и подпоручика отъ ротата Калчевъ. Командирътъ на дружината
въ 1620 часа донесе на командира на полка за хода на боя и
помоли да настъпятъ частите отдесно, срещу сръбския левъ
флангъ, а артилерията да обстреля гористите върхове предъ
позицията на дружината; съ ротите не смеелъ да напредне,
защото щ елъ да открие фланга си.
4-а дружина (безъ 16-а рота) остана на позициите да чака
да пристигне артилерията. Командирътъ на 16-а рота отъ
ф
позицията си при Крушева Глава, като оценяваше сърбигЕ

на хребета Пресвета около една рота, настжпи и къмъ
905 часа стигна на 900— 1000 крачки отъ позицията имъ и откри
огънь. По-нататъкъ ротата не настжпи, а командирътъ на ротата,
поручикъ Еневъ, донесе на дружинния си командиръ, че би
настжпилъ и атакувалъ противника, ако бжде осигуренъ откъмъ
дЪсно. Когато две полски орждия излязоха на позиция на
в. Китице, той помоли въ 13 часа артилерията да хвърли
двадесетина снаряда въ горичката, която е предъ него, а той
ще прогони сърбитк Командирътъ на 4-а дружина, който
отъ к. 958 наблюдаваше боя на Пресвета, въ 1530 часа изпрати
устна заповЪдь на командира на 16-а рота да настжпи и под
крепи 5-а рота. Когато, къмъ 1630 часа, майоръ Бангеевъ забе-
ляза, че 16-а рота не предприема нищо, изпрати й втора запо-
вЪдь да настжпи веднага, което тя изпълни. Д ругигк роти отъ
4-а дружина очакваха да пристигне артилерията, затова оста
наха на позициитЪ си.
Появяването на 1б-а рота улесни заемането на хребета
Пресвета. На мръкване 2-а и 5-а роти атакуваха сърбитЪ въ
преднитЪ окопи и завладяха хребета. СърбигЪ отстжпиха на
северозападъ, като оставиха въ окопигЬ много убити и 35 плен
ника — сърби и българи-македонци.
СърбигЕ на лЪвия брЪгъ на ВЪтерница останаха по местата
си, окопани по цйпия склонъ между ГолЪмо Село и Власе, а
срещу 9-а рота, която заемаше к. 533, по сведения отъ маст
ното население, сърбигЬ имали около единъ батальонъ.
Следъ боя на Пресвета 1-а дружина имаше следното разпо
ложение: 9-а и 4-а (два взвода) роти — на западнигЬ скло
нове на Добриянски Ридъ; 1-а рота — на хребета северно отъ
Градня, съ фронтъ на северозападъ; 2-а и 5-а роти — на
Пресвета; 3-а рота, въ дружинна поддържка, съ Планинското
артил. отделение — при к. 570. Съседната 16-а рота стигна до
хребета южно отъ к. 946, като държеше свръзка съ 2-а рота.
Боятъ за завладяване хребета Пресвета бЪше добре подпо-
могнатъ отъ 8/6-а батарея — поручикъ Сотировъ, която съ
голЪми усилия успЪ да заеме къмъ 11 часй позиция на в. Китице.
32-и полкъ загуби: 1 офицеръ и 11 войника убити и 76 вой
ника ранени. Изстреляни бЪха 45,376 патрона и 474 снаряда.
На 21-и дружинитЪ продължиха настжплението си за завла
дяване в. Лисацъ.
34*
3- а дружина настжпи въ б часа и следъ два часй завлад

масива Лисацъ, който сърбите бЪха напустнали презъ нощьта.
13-а рота зае в. Орловска Чука, отдето изгони единъ сръбски
взводъ; 12-а рота зае в. 1096, 11-а — в. Тумба, а 13/29-а рота
остана на в. Лисацъ.
Отъ разузнаването и отъ мастни жители узнаха, че скло
новете на Кукавица планина до Лесковацкото поле сж покрити
съ гжста джбова и букова гора, странични пжтища н^ма; обзо-
рътъ е отъ 80 до 100 крачки.
Къмъ 16 часа патрулите на 13/32-а рота откриха на в. Гу-
ж инъ Каменъ и на височините около него сръбски части, които
презъ ц-елия день обстрелваха съ пушеченъ огънь дружината.
Къмъ 23 часа една сръбска рота атакува 13/32-а рота, но
атаката й бе отбита.
4- а дружина остана на позицията си срещу Мияковачк
Чука, която бе заета съ около единъ батальонъ и едно пла
нинско орждие.
1-а дружина остана на позицията си при Градня, като съ
две роти заемаше Пресвета, съ три роти и едно планинско
орждие — хребета южно отъ Големо Село и западно отъ Градня.
8/6-а батарея, която бе излезла на позиция на в. Китице,
обстреля разположението на сърбите срещу 1-а дружина. Едно
орждие отъ батареята бе изнесено на около единъ клм.
напредъ, за да поддържй атаката на Лесковачка Чука, но ата
ката не бе извършена поради заповедьта на командира на
полка — частите да се затвърдятъ на местата си.
4/4-и
__
ескадронъ разузнаваше къмъ Копилякъ.
*
По сведения отъ пленници и отъ разузнаване, узнаха, че

Дуплянски Ридъ, Драгобушки Ридъ, Остра Глава и в. Рав
нище, по левия брегъ на Ветерница, били заети отъ сръбския
10-и полкъ.
Командирътъ на полка сметна, че напредването ще бжде
невъзможно, докато 46-и полкъ не пристигне и заеме местото на
заминалата за Бояновци 1-а конна бригада. Въ 8 10 и 1650 часа
той изпрати донесения на бригадния командиръ за достигнатите
места, както и за добитите сведения.
Бригадата завладе напълно бйлото на Кукавица планина
и в. Лисацъ и заплаши тила на сърбите, които действуваха въ
долините на Морава и Ветерница. Съ заемането билото на
Кукавица планина, бе улеснено и настжплението на бригадата
къмъ ЛЪсковацъ. Сръбските части, които действуваха на този

фронтъ, подъ силния натискъ на българите не можаха да се
задържатъ на височините Лисацъ и Кукавица.
Началникътъ на ЮжноморавскитЪ войски се опита да оси
гури положението на тЬзи войски и заповяда Ветернишкиятъ
отрядъ да атакува българите въ флангъ, въ посоката Пресвета—
Китице. Но тази атака, както видехме, не успЪ — българите
напреднаха и завладяха Кукавица и Лисацъ; сърбите, разбити,
отстъпиха на северъ.
Следъ неуспеха на сърбите на фланга и следъ появяването
на 1-а конна бригада около Копилякъ, сръбското командуване
заповяда частите срещу 2/3-а бригада да се оттеглятъ постепенно
къмъ линията Глогъ — Елова Глава — Въртешка — Орловска
Чука; Ветернишкиятъ отрядъ се задържа на линията Копилякъ—
Драгобушки Ридъ.
По същ ите причини отстъпиха и сръбските части, които
действуваха срещу 1/7-а бригада, по десния брЪгъ на Морава,
на линията Мурдарева Чука — Добро Поле. Съ стесняването на
фронта се целеше да се освободятъ части за усилване Ветер-
нишкия отрядъ, който Сръбското командуване смиташе за за-
плашенъ.
Настъплението на 1-а конна бригада къмъ К опилякъ и

обратно, къмъ Враня. — На 20-и Конната бригада продължи
настъплението си на фланга на дивизията. Гвардейскиятъ ко-
ненъ полкъ бЪ насоченъ къмъ в. Копилякъ, а 1-и коненъ
полкъ — презъ Власе къмъ в. Прокопие.
Въ 5 45 часа командирътъ на Гвардейския коненъ полкъ,
по устна запов-едь на бригадния командиръ, изпрати запов-едь
на началника на авангарда, майоръ Фтичевъ, да продължи
настъплението и заеме Копилякъ, като съгласува действията си
съ дивизиона отъ 1-и коненъ полкъ, насоченъ къмъ Прокопие.
Въ 8 30 часа Щ абътъ на бригадата излезе на в. Ясика. Следъ
като командирътъ на бригадата разузна разположението на сръб
ските окопи на Копилякъ и онова на ескадроните отъ предната
охрана, запов-еда: Гвардейскиятъ коненъ полкъ да се насочи съ
останалите два ескадрона къмъ височината югозападно отъ
Копилякъ, отдето, заедно съ 2-и ескадронъ, да настъпи срещу
фланга на Копилякъ; това настъпление полкътъ ще предприеме,
когато 1-и коненъ полкъ, както му бе заповедано, заеме в. Про
копие и настъпи срещу левия флангъ на сърбите на Копилякъ.
Въ 9 часа Гвардейскиятъ коненъ полкъ настжпи презъ

Тръстена къмъ заповяданата височина.
Началникътъ на охраната, следъ като получи заповЯдьта за
завладяване Копилякъ, разпореди 4-и ескадронъ да остане на
позициитЯ си около кар. Мустафина и да действува по фронта,
а 2-и ескадронъ да настжпи отъ височината югозападно отъ
Копилякъ, въ флангъ на сърбитЯ.
2-и ескадронъ настжпи и въ 9 30 часа откри огънь. Югоза-
падниятъ и западниятъ склонове на Копилякъ, по които трЯб-
ваше да настжпи ескадронътъ, бЯха покрити съ гжста гора,
поради което действия въ коненъ строй бЯха невъзможни.
Началникътъ на предната охрана заповЯда и 4-и ескадронъ
да настжпи веднага, безъ да чака ескадронитЯ отъ 1-и коненъ
полкъ. Въ донесението си до командира на полка майоръ Фти-
чевъ изказа мнение да настжпятъ и главнитЯ сили, като вЯр-
ваше, че Копилякъ ще падне още сжщия день.
Въ 11 часа 1-и и 3-и ескадрони отъ полка заеха гористата
височина на единъ клм. югозападно отъ Копилякъ, влЯзоха въ
свързка съ 2-и ескадронъ, но атака не предприеха, защото
1-и коненъ полкъ още не се 6Я явилъ на в. Прокопие.
На в. Копилякъ имаше една сръбска рота съ картечници,
което установиха и разузнавателнитЯ части на Гвардейския ко
1-и коненъ полкъ (1-и, 2-и ескадрони и Конно-пионерниятъ
взводъ) тръгна въ 7 часа отъ бивака си за в. Прокопие и къмъ
8 часа стигна Тръстенски Ридъ. Командирътъ на полка изпрати
два разезда да разузнаятъ посокитЯ къмъ Прокопие. РазездитЯ
намЯриха хребета Прокопие заетъ отъ силни сръбски части, доне
соха за това, и се завърнаха при полка си. Въ това време се
водЯше бой при Градня. Тамъ бЯха и 3-и и 4-и ескадрони отъ
полка. Командирътъ на полка реши, че трЯбва да отиде на
мЯстото на боя и съ останалитЯ ескадрони. Но, да поведе еска
дронитЯ направо къмъ Власе — Градня, той не се осмЯли, а
повърна назадъ и, презъ Лазаровъ Кладенецъ и Добриянце, въ
1330 часа стигна въ Ушевце и разположи полка на почивка,
безъ да вземе участие въ боя.
Дивизионътъ на майоръ Николовъ, който този день бЯше
при Ушевце, не взе участие въ боя. Къмъ 9 15 часа той се насочи
къмъ Драгобужда, като изпрати три далечни разезда да раз
узнаятъ хребета Копилякъ — Власе. Но, посрещнатъ съ силенъ
пуш еченъ огънь, не можа да напредне, а се спрЯ южно отъ
Драгобужда, въ съседство съ пехотните части отъ 32-и полкъ.

Изпратените разезди не можаха да преминатъ рЪка Тръстенска;
обстреляни откъмъ левия брегъ на реката, тЬ се завърнаха при
дивизиона, и задачите си не изпълниха. Къмъ 1730 часа диви-
зионътъ се прибра при полка, въ Ушевце.
Щ абътъ на бригадата презъ време на настжплението на
полковете остана на в. Ясика, дето въ 1330 часа се получи теле
грама отъ Щаба на армията за връщането на бригадата презъ
Враня въ Бояновци.
Следъ като получи заповедьта, командирътъ на бригадата
разпореди да се прекрати боя, и полковете да тръгнатъ за
Враня. Частите, като прикриваха отстжплението си, се упжтиха
за Враня, дето полковете стигнаха въ 5 30 часа на 21-и, следъ
17 клм. нощенъ походъ.
Сменяване 3/3-а бригада отъ позициитИ при Бояновци

и заминаването и къмъ лВ вия ф лангъ на дивизията. — Сръб
ските войски срещу 3-а дивизия, въ долината на Морава, посте
пенно се увеличаваха. Нови гЬхни части се появиха на левия
брегь на реката.
Скоро следъ като пое командуването на частите въ доли
ната на Морава, генералъ Рибаровъ донесе, че силите на диви
зията сж недостатжчни да изпълни възложената й задача. Въ
донесението си отъ 19-и октомврий до Щаба на армията, че
сръбските сили срещу 2/3-а бригада, западно отъ Морава, сж
се увеличили, той изказа мнение, че е необходимо да бжде
обединено командуването на 1-а и 3-а дивизии.
Отъ друга страна, поради успешното напредване на австро-
германските и българските войски и отстжплението на делата
сръбска армия, Щ . Д. А. реши, както е изложено, да организира
съ войските, които се намираха на фронта Качаникъ — Гиляне,
настжпление за завладяване Прищина, съ цель да бжде пресе-
ченъ пжтьтъ на отстжплението на сърбите. Като сметаше, при
това, че и настжплението къмъ Лесковацъ е отъ първостепенна
важность, Щ . Д. А. намери за необходимо да усили дивизията,
за да облекчи напредването й. Първоначално бе разпоредено
2/5-а бригада да усили 3-а дивизия, но Щ . Д. А. отмени отпосле
тази заповедь и заповеда да бжде насоченъ 46-и полкъ съ една
или две планински батареи къмъ Копилякъ и по-нататъкъ, къмъ
Мирошевце, за да се яви въ тилъ на сърбите, които действуваха
срещу генералъ Рибаровъ.
Въ изпълнение гкзи разпореждания, началникътъ на Щаба

на армията на 20-и въ 2 часа изпрати до частите следните
заповеди:
1) До командира на 3-а дивизия, копие до командира на
Конната бригада:
„По запов-Ьдь. Конната бригада да се завърне презъ Враня за
Бояновци, отдето ще получи назначение. 46-и полкъ ще се см%ни съ
Дунавската бригада и ще се насочи на лЪвия флангъ на Ямболския
полкъ. Организира се движение къмъ Прищина.“
2) До командира на 2/5-а бригада, копие до командира на
3/3-а бригада:
„По заповЪдь. Днесъ сменете 46-и полкъ отъ позицията, който
да се събере при Бояновци следъ смяната. Артилерията да остане на
позицията."
Къмъ 20-и октомврий 3/3-а бригада (46-и полкъ, 1/45-а дру
жина и артилерията) заемаше позициите на Кара Дагъ пла
нина, на линията Мучи Баба — Добросинъ — Кончулъ — к. 720.
Щ абътъ на бригадата беше въ Бояновци.
Около Бояновци бе съсредоточена 2/5-а бригада; съ части
отъ тази бригада бе усиленъ десниятъ флангъ на 3/3-а бригада.
Сърбите срещу фронта на 3/3-а бригада продължаваха да се
окопаватъ на позициите си по двата брега на Биначка Морава.
На 20-и въ 4 часа Щ абътъ на бригадата получи отъ коман
дира на 3-а дивизия заповедь:
„Съгласно телеграмата отъ Щаба на II армия № 939, Дунавската
2-а бригада ще смЪни 46-и полкъ. който ще се присъедини къмъ
лЪвия флангъ на дивизията. Щомъ бжде смЪненъ, полкътъ да тръгне
по пжтя Бояновци — Враня — ДрЪновацъ — Градия. Артилерията ще се
изпрати по пжтя Бояновци — Враня — Грамада — Градня, съ една рота
прикритие и за помагане въ движението. Заедно съ 46-и полкъ
заминете и Вие съ Щаба на бригадата."
Командирътъ на бригадата схвана, че присжтствието на
бригадата на фланга на дивизията е много важно, и реши да
тръгне веднага съ онези части, които сж сменени, а дру
гите да следватъ бригадата. На 21-и въ I I 30 часа донесе на
командуващия армията, че тръгва само съ шесть роти по ста
рата сръбско-турска граница; 2/4б-а дружина ще следва на поло
вина преходъ; ротите отъ 45-и полкъ сж задържани отъ коман
дира на 2/5-а бригада, а задържаната въ Куманово рота отъ
45-и полкъ требва да бжде изпратена въ бригадата.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИТЪ КЪМЪ БАБУНА И ПР. 537
Бригадата въ походенъ редъ (предна охрана — 7/32-а и

8/32-а роти — и главни сили — 1/45-а, 1-а, 2-а, 4-а и 10-а роти
отъ 46-и полкъ) тръгна къмъ Ново Село и вечерьта нощува:
предната охрана — около Меркеза (турска гранична казарма),
северозападно отъ Лопардинце, а главнигЬ сили — въ Ло-
пардинце.
4/46-а рота тръгна отъ ЛЪво Сое, и вечерьта се присъедини
къмъ бригадата въ Лопардинце; 3/46-а рота и Щаба на 1/46-а
дружина бЪха насочени отъ Враня къмъ Девотинъ, дето настиг
наха бригадата на следния день.
Щ абътъ на 46-и полкъ и 2/46-а дружина се събраха въ
Бояновци, отдето на следния день настжпиха по спедитЪ на
бригадата.
3/46-а дружина не 6Ъ сменена, а остана на позициитЬ си
при Мучи Баба.
И тъй, на 21-и вечерьта частигЪ на дивизията достигнаха:
1/7-а бригада: 26-и полкъ — на линията Върло Присое —
Гаджина Махала — в. Плана; 13-и полкъ — Голяма Глава —
Дикава — Дупляне.
2/3-а бригада: 29-и полкъ — на билото на Кукавица пла
нина; 32-и полкъ — на линията Лисацъ — Градня; 6/32-а рота —
при Летовище.
3/3-а бригада — около Лопардинце.
Щ абътъ на дивизията — на височината североизточно отъ
Владичинъ Ханъ, а вечерьта замина за в. Бзовикъ, при Щаба
на 2/3-а бригада.
3/1-а бригада (I армия) 6Ъ достигнала линията к. 774 —
к. 972 — Криви ДЬлъ.
Завладяването на Велесъ и преследване сърбигЬ къмъ

Бабуна и Клепа планини.
Д ействията на 15-и Дейность на 7-а дивизия. — На 14-и
о кто м вр и й .вечерьта командирътъ на дивизията получи
въ Катланово донесения отъ командира на
3/7-а бригада, отъ които той схвана добре положението около
Велесъ: опитътъ на 50 доброволеца да минатъ моста въ Велесъ
не сполучилъ; сърбигЪ подвозили войски южно отъ града;
обхождащата дружина срещнала съпротива; за да бжде завла-
дЪнъ градътъ, необходимо било да бжде изпратено подкрепление

повече отъ дружина съ картечници и планинска артилерия.
Следъ това той получи и Наставлението N° 2 отъ командуващия
армията за по-нататъшнигЬ действия.
Отъ разучване положението и отъ даденитЪ му упжтвания
командирътъ на дивизията заключи, че задачигЬ на дивизията
оставатъ сжщигЪ — по-скорошното завладаване на Велесъ и
преграждане посоката Криволакъ — Щ и п ъ — Овче Поле. На
15-и въ 1230 часа той съ оперативна заповЪдь наново разпре
дели силите:
„1) Противникътъ на 14-и того заема западната часть на Велесъ
и височините около града, по десния брегъ на р. Вардаръ. За овла
дяване десния брегъ на Вардара при града сж изпратени части
отъ 53-и пех. полкъ съ две планински орждия, които сж стигнали и
заели съ бой височината 650, западно отъ Еленоводица. Отъ кавале
рията къмъ Прилепъ сж изпратени два ескадрона да разузнаватъ.
Около Струмица 14-и пех. Македонски полкъ се държи на заетите
отъ него позиции.
Останалите части отъ дивизията се намиратъ на линията Катла-
ново — Клисели (Св. Никола), като 45-и и 54-и пех. полкове днесъ
продължаватъ настжплението си къмъ Щипъ.
2) Поверената ми дивизия да завладее десния брегъ на Вардара
при Велесъ и да заеме съ главните си сили района Велесъ — устието
на р. Брегалница и Щипъ.
а) П о л к о в н и к ъ Бурмовъ:
Отъ 53*и пех. полкъ . . Ах! г дружини а) Да съгласува действията
Отъ 53-и пех. полкъ . . 1 карт. рота си съ колоната на подполков-
Отъ 17-и артилер. никъ Сапуновъ и му съдейству-
п о л к ъ .......................... 3 батареи ва за завладяването на висо
Отъ 7-и дивиз. еска- чините по десния брегъ на
д р о н ъ .......................... Уа ескадр. Вардара при Велесъ.
Всичко: \ л! г дружини, 1 кар Да разпореди да се %държи
течна рота, 3 батареи и х/ г еска- подъ артилерийски огънь ж.-п.
дронъ. линия, съ цель да не бжде
дадена възможность за при
ближаване неприятелски вла
кове къмъ Велесъ. За сжщата
цель командирътъ на Конната
дивизия е разпоредилъ заема
нето съ две конни орждия ви
сочината южно отъ Дол. Ка-
расларъ.
б) П о д п о л к о в н и к ъ С а п у н о в ъ :
Отъ 22-и пех. полкъ . . 2 дружини б) Да настжпи днесъ въ 2 ча
Отъ 22-и пех. полкъ . . 1 карт. рота са къмъ Ново Село, дето да
Отъ 53-и пех. полкъ . . 1Уг дружини премине на десния брЪгъ на
Отъ 3-о планин. артилер. Вардара; да поеме общото ко-
отделение...................Уг батарея мандуване на изходящите се
Всичко: ЗУг дружини, 1 кар на този брЪгъ наши части; да
течна рота и 1 планинска по- завладее височините западно
лубатарея. отъ Велесъ, и се затвърди на
т-Ьхъ. Следъ това да изпрати
авангардъ отъ една дружина
съ планинската полубатарея
къмъ Прилепъ.
в) П о л к о в н и к ъ П и с и н о в ъ :
Отъ 22-и пех. полкъ . . 2 дружини в) Да продължи настъпле
Отъ 7-и дивиз. еска- нието си къмъ Велесъ.
дронъ ..........................1 отделение
Всичко: 2 дружини и 1 отде
ление конница.
г) П о д п о л к о в н и к ъ Д о н к о в ъ :
Отъ 26-и пех. полкъ . . . 1 дружина г) Да се съсредоточи при
Отъ 2-и гаубич. полкъ , . б батареи Катланово и постепенно да пре
Отъ 7-и артилер. полкъ . . 5 батареи минава р. Пчиня. Да попробва
Отъ 17-и артилер. полкъ . 3 батареи да премине р. Пчиня съ една
Отъ 3-а артилер. бригада . 2 батареи1) гаубична батарея, която да из
Всичко: 1 дружина, и 16 ба прати къмъ Велесъ, въ разпо
тареи. реждането на полковникъ Бур-
мовъ, за действия по овладя
ване десния брегъ на Вардара
при Велесъ.
д) П о д п о л к о в н и к ъ Л е ф т е р о в ъ :
Съ частите съгласно оперативна за д) Да достигне днесъ Щипъ
поведь № 9 отъ тази година. и действува съгласно инструк
цията № 70 отъ днешно число.
е) П о д п о л к о в н и к ъ И о р д а н о в ъ :
Съ частите съгласно оперативна за- | е) Да достигне днесъ Щипъ
поведь № 9 отъ тази година. . и действува съгласно инструк-
I цията № 70 отъ днешно число.
ж) 3-а пионерна рота отъ 7-а пнонерна дружина да продължава
усилено постройката на моста на р. Пчиня при Катланово.
*) 5/16*а полска и 5/2-а гаубична батареи, които се присъединиха къмъ дивизията :

първата — на 20-и, а втората — на 25-и октомврий.
3) Следъ като завладЪятъ десния брегъ на Вардара при Велесъ,

частите отъ дивизията да заематъ районите и пристжпятъ къмъ из
пълнение задачите имъ съгласно Инструкцията отъ Щаба на диви
зията № 2 отъ 15-и того.
4) АдминиствативнигЪ обози, Дивизионниятъ огнестреленъ паркъ,
Дивизионниятъ лазаретъ и полските болници да продължатъ движе
нието си по пжтя Куманово — Студена Бара — Гор. Койнаре и достиг-
натъ Клисели (Св. Никола), дето да се установятъ до втора заповЪдь.“
За по-нататъшнитЪ действия следъ падането на Велесъ
командирътъ на дивизията издаде до частитЬ и следната Ин
струкция № 2:
„1) Съ завладяването отъ насъ на гр. Велесъ, сърбите оконча
телно се откжсватъ отъ своите съюзници англо-французи. Съ солид
ното владение отъ наша страна на Овче Поле, ние имаме възмож-
ностьта да биемъ по части, както едните, така и другите. Затова на
поверената ми дивизия, къмъ която се придаватъ 1*а и 3-а бригади
отъ 11-а Македонска дивизия, 2-и гаубиченъ полкъ (шесть батареи) и
две полски батареи отъ б-а артилер. бригада, а всичко: 29 дружини,
17 полски, 8 планински и б гаубични батареи и 3 ескадрона конница,
е възложена задачата да разбие съюзените неприятелски войски,
които настжпватъ отъ Солунъ въ района между линията Битоля —
Прилепъ и Дойранъ — Струмица. Дивизията ще действува съвместно
съ Конната дивизия.
2) За тази цель: а) требва да се укрепи позицията по десния
брегъ на р. Брегалница и левия на р. Вардаръ, между Велесъ и Щипъ;
б) да се отхвърли противникътъ отъ левия брегъ на десния на Вардара;
в) да се заематъ съ силни авангарди Соничка Глава, Радобилъ пла
нина, Витачъ планина, Градецъ планина, Смърдечъ планина и Плачко-
вица планина, на които да се укрепятъ най-солидно, като се използува
местното население и находящия се въ него инструментъ; г) да се
укрепи позицията на левия брегъ на Вардара, по Серка и Смърдечъ
планини, която да опира фланговете си на р. Брегалница и Плачко-
вица планина (к. 1000).
3) На командира на 2-а бригада (22-и полкъ, дружината отъ
2б-и полкъ, едно с. с. полско отделение отъ 7-и артилер. полкъ,
една планинска полубатарея, една пионерна рота и единъ взводъ диви-
зионна конница) се дава района западно отъ р. Черна.
На командира на 3-а пех. бригада (53-и и 54-и полкове, една
бригада отъ 11-а Македонска дивизия, 17-и артилер. полкъ, една пла
нинска батарея, 2-и гаубиченъ полкъ, една пионерна рота и единъ
взводъ дивизионна конница) се дава района за действие отъ р. Черна—
Вардара, до Плачковица планина (к. 1000).
Подполковникъ Комсиевъ (14-и Македонски полкъ, 45-и полкъ —
две дружини, една сборна рота отъ 13-и Рилски полкъ, 4-а гранична
дружина, едно с. с. полско отделение отъ 7-и артилер. полкъ, една и
половина планински батареи, 7-о не с. с. артилер. отделение, една
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НН ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВЛНЕ СЬРБИГЬ КЪМЪ БАБУНА И ПР. 541
пионерна рота и два ескадрона конница на подполковникъ Анаста-

совъ) се дава района за действие Смърдечъ планина и източно отъ нея.
Въ мое разпореждане оставатъ 3-а бригада отъ 11-а Македонска
дивизия и две полски батареи отъ б-а артилер. бригада съ единъ
взводъ дивизионна конница, които да се съср%доточатъ около Щипъ.
4) Требва да бжде завладЪнъ Криволакъ. ЖелЪзо-пжтната линия
южно отъ гр. Велесъ требва да бжде разрушена отъ съответните
началници на районите.
5) Нашето настжпление по билото на Серка и Градецъ планини,
съгласувано съ действие по десния брегъ на Вардара, ще даде си
гурни резултати, затова командирътъ на 2-а бригада, като заеме съ
авангардите си Соничка Глава и Радобилъ планина, за опора и
поддържка на нашите конни части, съ останалите си части да се
укрепи силно на Клепа и Преслапъ планини, като продължение на
укрепената позиция по левия брегъ на Вардара. Обаче, неговите
действия требва да бждатъ активни, тъй като главните действия на
противника, сждейки по пунктовете, въ които той се съсредоточава,
ще бждатъ насочени въ долината на Вардара къмъ Серка планина,
Градецъ и Конча планина.
6) Действията на подполковникъ Комсиевъ по-скоро требва да
бждатъ пасивни, за да не позволи на противника да разпростре своите
действия на изтокъ отъ линията Дойранъ—Струмица и го застави да
се насочи въ долината на Вардара. Въ този случай подполковникъ
Комсиевъ не требва да изпуска удобния моментъ да премине въ
настжпление и да действува на фланга на противника. Посредствомъ
4-а гранична дружина да заеме здраво и укрепи проходите отъ доли
ната на Струмица презъ Плачковица къмъ Берово — Пехчево —Джама.
7) Действията на полковникъ Бурмовъ требва да бждатъ активни.
Но, въ случай че противникътъ срещу него настжпи съ превъзходни
сили, той требва да го прикове предъ фронта си, за да даде възмож-
ность на съседите — полковникъ Писиновъ и подполковникъ Ком
сиевъ — да го обхванатъ.
8) Споредъ нашите сведения, неприятельтъ ималъ полска и пла
нинска артилерия, която, изобщо, не надминава артилерията на 7-а ди
визия. Що се касае до пехотата му, тя била силно впечатлителна,
поради това требва нощните и партизанските действия да се развиятъ
въ широки размери за действия въ фланга, тила и на съобщенията
на противника. Противникътъ требва постоянно да стои нащрекъ, и
да не му се дава покой. За тази цель добре би било да бждатъ фор
мирани малки чети отъ местното население, било като водачи, било
за съвместни действия съ наши охотници.
9) Конната дивизия, съгласно нареждането отъ Щаба на II армия,
да съобразява действията си съ нашата дивизия, но не да се държи
при насъ, а да й съдействува за подаването й напредъ и смело да
разузнава и налита по фланговете и тила на противника. За това на
конните части, които действуватъ предъ фронта на войските отъ диви
зията, да се оказва нуждното съдействие, а тези, които нематъ осо
бено назначение, началниците на районите да ги насочватъ, за да
могагь действията на всички ни да бъдатъ насочени къмъ общо по*

ставената цель — разбиване и унищожаване на противника.
10) Да се поддържа гЪсна свързка между началниците на райо
ните, а също и съ Щаба на дивизията посредствомъ телефони и
летеща поща, за да бъдатъ всички ориентирани за действията, които
произлизатъ на този широкъ фронтъ, и взаимно да си подпомагатъ.
11) Срочните донесения ежедневно да се изпращатъ въ Щаба
на дивизията въ б и 18 часа, макаръ нищо особено да не се е случило.
12) Позициите да се рекогносциратъ отъ началниците на райо
ните, като проекта за укрепяването ми се представи, а, освенъ това,
ежедневно да ми се представя сведение за хода на работата по
укрепяването.
13) За по-добра свръзка между пехотата и артилерията, предните
пехотни части да означаватъ винаги пунктовете, до които съ стиг
нали, посредствомъ палене слама или пускане сигнални ракети.
14) Тези съ въ общи черти упътванията, които могагь да се
дадатъ за най-близките действия следъ завладяването на Велесъ и
като обща харектеристика за задачата на дивизията. За по-нататъш
ните наши действия ще последватъ съответни разпореждания.
15) Щабътъ на дивизията ще бъде въ Щипъ.“
Щ абътъ на дивизията имаше достатъчно сведения за поло
жението на сърбигЬ около Велесъ: въ западната половина на
града и по близкигЬ височини — около единъ-два батальона,
съ няколко картечници, две планински и две-три полски оръдия;
около Хърлевци — Ращани — единъ и половина батальона, съ
две картечници и две планински оръдия (заслонъ срещу коло
ната на майоръ Бадински). За стоваренигЬ отъ пристигналия
южно отъ Велесъ влакъ войски се предполагаше, че съ насо
чени къмъ заплашената посока Ращани — к. 650. ТЪзи сведения
бЪха точни.
На 15-и времето бЪше добро. Действията по двата брЪга на
Вардара при Велесъ започнаха твърде рано.
Обходната колона нощува на к. 650, въ близко съприко
сновение съ сърбигЬ, като се окопа на линията в. БрЪза —
в. 650 — височините надъ Еленоводица. Въ 6 30 часа пристигна
Дивизионътъ отъ 5-и коненъ полкъ, който се спре южно отъ
БЪлещевица да охранява левия флангъ на бойното разпо
ложение.
Сърбите заемаха позиция на хребета между Еленоводица
и Хърлевци.
Сутриньта се започна огневи бой, който, съ малки прекъс
вания, продължи до пладне. Полубатареята обстреля сръбските
окопи, но пехотата не настъпи.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГВ КЪМЪ БАБУНА И Пр. 543
Къмъ 16 часа сърбигЬ настжпиха съ единъ батальонъ,

две картечници и едно планинско оръдие по пътя Баница —
Дряново, съ стремление да заематъ височините североизточно
отъ ДрЪново. Командирътъ на 2/53-а рота, който заемаше гЬзи
височини съ петь взвода, откри своевременно настъплението
на сърбите, посрещна ги съ огънь, донесе на командира на
дружината и забави настъплението на сърбите до 1730 часа,
когато пристигна и 9/53-а рота. Къмъ 1830 часа сърбите съвсемъ
се отказаха отъ настъплението, а следъ малко пристигна и
1/22-а дружина, която закрепи здраво десния флангъ. Но сръб
ското настъпление даде резултатъ — накара обходната колона
да остане на местото си.
Командирътъ на Конната дивизия, както е казано, бе доне-
сълъ на командуващия армията, че разузнава по десния брЪгъ
на Вардара. Всъщность такова разузнаване не бе организи
рано, а на полковникъ Табаковъ бе заповедано да съдействува
на обходната колона, и само следъ това да разузнава къмъ
Прилепъ и Клепа планина. На 14-и въ 1430 часа полковникъ
Табаковъ поведе 1-и и 4-и ескадрони, мина Пчиня въ бродъ
при манастира Богородица и стигна въ Ново Село, дето почива
до 2230 часа. Следъ това мина Вардара по моста при Зелени-
ково и на 15-и въ 6 30 часа стигна при к. 650. Полковникъ
Табаковъ осведоми командира на дружината за положението
къмъ Велесъ и му съобщи, че полковникъ Бурмовъ не е полу-
чилъ отъ него нито едно донесение. Въ 7 часа той изпрати на
командира на Конната дивизия следното донесение:
„Следъ безспирно пътуване, едвамъ къмъ 630 часа днесъ настиг-
нахъ дружината и влЪзохъ въ свръзка. Дружината непрекъснато е
водила бой отъ преминаването на мостовете до в. 650. Сега се води
бой по хребета 650 и между селата Хърлевци — Баница и Ращани.
Неприятельтъ е около една дружина съ едно планинско оръдие.
МЪстностьта оттукъ до Велесъ е невъзможна за действия на конница,
даже и на отдЪленъ разездъ, понеже движението става по кози
пътеки. Вследствие извънредно лошия каменистъ пъть и безспир
ното пътуване цЪла нощь, хората и конете съ крайно изморени. Окол
ните села съ крайно бедни и съ по 30—40 къщи, отъ които не може
да се достави храна за хората и конете.“
За разузнаване къмъ Прилепъ 6Ъ изпратенъ поручикъ Чер-
венаковъ, но той не можа да си пробие пъть, и вечерьта се
завърна при дивизиона.
Въ 20 часа Дивизионътъ се приближи къмъ в. 650, дето,
охраняванъ отъ две застави, нощува въ пълна бойна готовность,
544
. — -
ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА
- -------------- _
и ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
----------------------------------- ----------- ■ ■ ■—
като вейки държеше коня си. Силниятъ вЪтъръ пронизваше

презъ дрехигк
Командирътъ на 22-и полкъ, подполковникъ Сапуновъ,
посрЪднощь получи заповЪдьта по дивизията и въ I 30 часа по
веде 1-а и 4-а дружини и Картечната рота къмъ обходната
колона, като изпрати няколко конника да влЪзатъ въ свръзка
съ нея. Походната колона се охраняваше отъ предна охрана
(две роти) и задна охрана (единъ взводъ).
Въ 4 30 часа предната охрана стигна до дървения мостъ при
Пакошево, но реката 6Ъ придошла, и водата, излязла отъ кори
тото си, заливаше едно пространство двойно повече, отколкото
е дължината на моста, което правеше минаването невъзможно.
Колоната се спрЪ, за да дочака адютанта, който отиде да про
вери моста при Ново Село. Въ 8 часа частитЪ започнаха да мина-
ватъ по този мостъ, което неоправдателно продължи до 14 часа.
Само съ 1-а дружина въ 1430 часа подполковникъ Сапуновъ стигна
при к. 650, дето обходната колона водеше бой съ настжпилигЬ
сърби. Следъ като изучи обстановката, той насочи 1-а дружина
на лЪвия флангъ на 2/53-а и 9/53-а роти, а 4-а дружина съ
Картечната рота требваше да останатъ въ полкова поддържка.
Въ 22 часа той премести едното орждие на по-удобна позиция,
прикрито отъ единъ взводъ, и заповяда Картечната рота на
разсъмване да заеме позиция въ участъка на 1-а дружина. Въ
2 3 10 часа донесе на командира на 2/7-а бригада за положението
на полка и за силитЪ на противника, които бЪха преувеличени
съ единъ полкъ.
Командирътъ на 3/7-а бригада наблюдаваше боя отъ лЪвия
брЪгъ на Вардара и чуваше престрелката при обходната колона.
БатареигЬ отъ лЪвия брЪгъ отвреме-навреме обстрелваха сръб
ската позиция; сърбигЪ отговаряха на огъня. Въ 17 часа пол-
ковникъ Бурмовъ даде 10-а и 12-а роти и една батарея въ
разпореждането на командира на 53-и полкъ и заповяда да
разрушатъ кжщитЪ, за които се знае, че сж заети отъ сръбски
войници.
Въ 16 часа полковникъ Бурмовъ получи първигЪ две доне
сения отъ началника на обходната колона: едното — за хода на
действията на 13-и и 14-и, а другото отъ 1615 часа — за охра
ната на тила и за снабдяването:
„МостовегЪ не се охраняватъ отъ поверения ми отрядъ; моля
разпореждане. ОколнитЪ села сж бедни, и нЪмз откжде да се достави
хл*Ьбъ — отъ три деня получаватъ по едно парче; топла храна се дава
редовно. Кжде да изпращамъ болни и ранени, понеже не знамъ кжде

сж се установили болницигк Кжде е парковиятъ взводъ на планин
ската батарея. Нощесъ цЪла нощь търсихме хелиографната станция
по лЪвия брЪгъ, но не се обади. Да ме търси на к. 650, а, понеже
ще пристигне ескадронътъ, най-лесно за сношение е да се постави
единъ постъ на лЪвия брЪгъ на Вардара, срещу Сълпъ, комуто ще
предавамъ донесенията.“
Следъ като удовлетвори всичките искания на началника на
обходната колона, полковникъ Бурмовъ заповяда: дружината да
развива по-гол1зма дейность; по-малко да вЪрва на преувели
чените сведения отъ пленници; на 16-и действията непременно
да бждатъ завършени.
3/2-а гаубична батарея пристигна вечерьта, и полковникъ
Бурмовъ я даде въ разпореждане на началника 2/17-о артилер.
отделение, за да бие зданията и блиндираните окопи, заети
отъ сърбите; презъ нощьта тя зае позиция при Пашакьой.
За да облекчи положението на 2/53-а дружина въ Велесъ,
единъ взводъ отъ 4/17-а батарея бе преместенъ на по-близките
до града височини.
На мръкване сърбите започнаха да хвърлятъ бомби и
откриха силенъ огънь срещу Големия мостъ. Тогава команди-
рътъ на бригадата заповеда 2/53-а дружина непременно да
запази моста, и, за да повдигне духа на разколебаните отъ
сръбските бомби бойци, заповеда на артилерията да открие
огънь встрани отъ моста. Следъ откриването на артилерийския
огънь, стрелбата на сърбите се прекрати.
Командирътъ на 53-и полкъ влезе вечерьта въ града съ
поддържката — 10-а и 12-а роти, водени отъ командира на
3-а дружина, майоръ Захариевъ. Като се движеха покрай сте
ните и минаваха опасните места бегомъ, ротите стигнаха до
хана срещу Малкия мостъ, дето беха разположени 5-а рота и
два взвода отъ 8-а. Въ сжщия ханъ беше и командирътъ на
2-а дружина, майоръ Енчевъ. Командирътъ на полка запозна
дружинните и ротните командири съ положението и имъ даде
указания за действия. Срещу Големия мостъ, отбраната на който
требваше да се усили, беха изпратени 10-а и 12-а роти при
6-а, която беше отпорано тамъ. Командирътъ на полка избра
за свой наблюдателенъ пунктъ кжщата, отъ която се виждаше
целото разположение по двата брега; свърза се съ телефонъ
съ командирите на 2-а и 3-а дружини, както и съ 4/17-а батарея,
разположена по близките височини, а чрезъ нея — съ всичките
останали батареи.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год.,;.том ъ' III. 35
546 ДЕЙСТВИЯТЯ НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ М АРМИЯ ОТЪ 13-и ДО 20-и X.
Една рота охраняваше фланга при Пашакьой. ТригЬ полски

батареи отъ 17-и артилер. полкъ и коннигЬ батареи ймаха въз
можности да съсрЪдоточатъ огъня си въ кой да е пунктъ около
града, а сжщо да поддЬржатъ и обходната колона.
2/22-а и 3/22-а дружини, заедно съ Щаба на 2/7-а бригада,
минаха Пчиня по построения мостъ на кола отъ 8 до 11 часа
и въ 1730 часа стигнаха на единъ клм. северозападно отъ Нова-
чани, дето се спрЪха на бивакъ, за което командирътъ на бри
гадата изпрати до командира на дивизията донесение.
Тъй като мостътъ на Пчиня не бЪше готовъ, не всички
части отъ артилерийската колона (подполковникъ Донковъ)
продължиха пжтя си къмъ Велесъ.
2-и гаубиченъ полкъ и 3/26-а дружина останаха на бивакъ
единъ клм. западно отъ Катланово, наместо да продължатъ
движението презъ брода (южно отъ моста), който бЪ пребродимъ.
1/17-о артилер. отделение и 3-а гаубична батарея намериха
удобенъ бродъ и минаха презъ реката. Отделението стигна и
нощува въ БрЪзница, а гаубичната батарея, както бе казано,
стигна въ Велесъ.
Трите батареи отъ 7-и артилер. полкъ, които нощуваха при
Белимъ Бегъ, се приближиха къмъ Пчиня, и нощуваха въ
Арженичане, а двете — останаха на бивака си при Катланово.
Дивизиони и ятъ ескадронъ остана сжщо при Катланово, като
устрои летеща поща до Куманово и изпрати разезди за свръзка
съ дружините, които настжпваха по десния брЪгъ на, Вардара.
Колоните на подполковниците Лефтеровъ и Йордановъ
нощуваха въ Щ ипъ.
Щ абътъ на дивизията остана на бивакъ при Катланово.
„1) По причина голямото наводнение на Вардара, подполковникъ
Сапуновъ, който бе изпратенъ да премине на десния брЪгъ на реката
въ 2 часа днесъ, едвамъ въ И 30 е преминалъ. По този начинъ той
днесъ не ще можа да прояви особени действия. ЗаповЪдахъ полков-
нику Бурмову непременно да запази моста въ Велесъ и утре съ
гаубичната батарея да разруши зданията срещу моста, въ които сж
загнездени стрелци и картечници.
2) 45-и и 54-и полкове тази вечерь пристигатъ въ Щипъ, като съ
авангардите си заематъ к. 580 (югоизточно отъ Люботенъ) и висо
чината югоизточно отъ Топликъ, по шосето Щипъ —Криволакъ.
3) Полковникъ Писиновъ съ две дружини отъ 22-и полкъ премина
Пчиня по направените пасарели, и тази вечерь ще нощува около
Брезница.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БАБУНА И ПР. 547
4) РЪката Пчиня започва да спада, и отъ 14 до 16 часа преминаха

една гаубична и две полски батареи, които ще нощувагь сжщо около
БрЪзница.
5) Мостътътъ на Пчиня утре, 1б-и того, до пладне ще бжде
довършенъ.
6) Отъ подполковникъ Комсиевъ нЪмамъ никакво известие.
7) Телефонното съобщение съ Куманово е прекжснато отъ вчера
по пладне, защото стълбчетата не сж били забити добре и сж
поставени въ мЪстность, която е силно наводнена отъ Вардара.
8) Щабътъ на дивизията утре сутриньта заминава за Велесъ.“
Дейность на Конната дивизия. — Следъ като изпрати

полковникъ Табаковъ съ два ескадрона при обходната колона,
генералъ Таневъ заповяда въ 7 часа останалите части да се
приготвятъ за действия:
„З-и коненъ полкъ (два строеви и единъ картеченъ ескадрона) и
6-и коненъ полкъ (петь взвода и Конно-пионерниятъ взводъ на 5-и
коненъ полкъ) — подъ Чалъшларъ.
4-и коненъ полкъ (два строеви и единъ картеченъ ескадрона и
Колояздачната рота) — при 2-а конна батарея.
Наблюдателните застави на височината югоизточно отъ Велесъ,
при Дол. Карасларъ и при Кишина да продължаватъ охранението
на десния брегъ на Вардара.
Домакинските обози, подъ началството на завеждащия прехран
ването на 4-и коненъ полкъ, — при Джумали.“
Сутриньта командирътъ на дивизията, съ часть отъ Опера

тивния щабъ, отиде да обиколи позицията, и да се срещне съ
командира на 7-а дивизия. Срещата не можа да се състои, и
къмъ 11 часа командирътъ на Конната дивизия се завърна въ
бивака на дивизията.
Въ 2 15 часа въ Щаба на дивизията 6Ъ получена телеграма
отъ командира на 7-а дивизия: да се премести една отъ коннигЪ
батареи на позиция около Дол. Карасларъ, за да не допуска
никакво приближаване на влакове къмъ Велесъ. Въ 5 часа
замина единъ взводъ отъ 2-а конна батарея, придруженъ отъ
единъ коненъ взводъ отъ З-и коненъ полкъ. ТЪ стигнаха къмъ
8 часа. Така, при Дол. Караслеръ се събраха две орждия, една
картечница и 26 конника.
Къмъ 18 часа частигЪ на дивизията се оттеглиха на бива-
цигЬ си да нощувагь.
зе*
Действията на 16-и Боятъ на обходната колона при Хър-

октомврий. ловци — Елеповодица. — На 16-и сутриньта
положението при Велесъ остана непроме
нено. Командирътъ на 7-а дивизия реши да положи всички
усилия, но да завладее града, за което заповеда:
1) Подполковникъ Сапуновъ — да настжпи най-енергично и
завладее града и околнигЪ височини по десния бр-Ьгъ.
2) Полковникъ Бурмовъ, отъ лЪвия бр-Ъгъ, да развие най-силенъ
пехотенъ и артилерийски огънь, като при това вземе всички м~Ьрки да
не позволи на противника да разруши мостовегЪ.
3) Командирътъ на Дрилерийската бригада съ гаубичната
батарея да разруши зданията, въ които сж се настанали противни
ковите стрелци и картечници.
Къмъ 6 50 часа сърбите предъ обходната колона откриха

артилерийски огънь. Българските орждия стреляха по-редко,
защото снарядите имъ беха малко.
Подполковникъ Сапуновъ заповеда: 1/53-а дружина да на
стжпи въ 9 часа, а 1/22-а — въ 10 часа; 2/53-а и 9/53-а роти
останаха на позицията си, като заслонъ.
Местностьта е пресечена отъ дълбоки, съ стръмни скло
нове долове, обрасли съ гжсти и високи храсти. Сърбите се
беха укрепили на хребета между Хърлевци и Еленоводица, на
около 400 крачки предъ окопите на дружините. Задъ тази
позиция сърбите имаха още две линии окопи, въ отстжпъ и задъ
фланговете на първата позиция.
Настжплението на дружината закъсне, защото полубата-
реята, която требваше да подготви атаката, имаше само по
15 снаряда на орждие и стреляше отвреме-навреме. Сърбите
развиха силенъ артилерийски, пушеченъ и картеченъ огънь по
целия фронтъ — ясно беше, че тФ възнамеряваха да настжпятъ.
По заповедь на командира на дружината, 4-а рота — поручикъ
Божиновъ — се хвърли срещу сърбите на ножъ, за да ги изпре
вари. Скоро следъ това атакува и 3-а рота — поручикъ Калан-
джиевъ. На два скока храбрите роти се намериха въ окопите на
сърбите, поддържани отъ два взвода на 1-а рота, картечния
взводъ и дружинната поддържка — 11-а рота. Сърбите, разбити,
обърнаха гърбъ и отстжпиха къмъ втората си позиция, преслед
вани по петите. 4-и взводъ отъ 1-а рота, картечниятъ взводъ и
два взвода отъ 3-а рота сжщо настжпиха и прогониха къмъ
Еленоводица стоещитк предъ техъ сръбски слаби части.
Преследвани безспирно, сърбите не можаха да се задър-

жатъ и на втората си позиция; българите завладяха последната,
спряха се за малко и се приведоха въ редъ.
11-а рота — поручикъ Тодоръ Кръстевъ — бе насочена да се
яви скрито въ флангъ и въ тилъ на сърбите; това тя извърши
въ 1330 часа. Тогава ротите отъ фронта атакуваха сърбите
едновременно, разбиха ги и ги прогониха въ посока Хърлевци—
Баница. Къмъ 1430 часа ротите заеха и третата сръбска пози
ция. Планинските оръдия преследваха отстъпващ ите сърби
съ огънь.
1/22-а дружина се движеше по труднодостъпна — открита
и силнообстрелвана местность, поради което тя закъсне, и не
можа да вземе участие въ боя. Тя започна настъплението си
чакъ къмъ 14 часа, и, заедно съ 2/53-а, 9/53-а и 11/53-а роти,
достигна обекта си — Каменистата чука южно отъ Хърлевци —
въ 1730 часа. Сърбите, които презъ всичкото време се държеха
упорито срещу дружината, напустнаха последната си позиция и
въ големо безредие отстъпиха на югъ.
Поддържката — 4/22-а дружина (безъ 15-а рота) — къмъ
645 часа стигна на в. 650, дето остана до вечерьта.
Дивизионътъ отъ 5-и коненъ полкъ остана презъ всичкото
време задъ левия флангъ на бойното разположение, безъ да
вземе участие нито въ боя, нито въ преследването на сърбите,
въпреки благоприятните условия — местностьта между Хър
левци и Еленоводица е открита и удобна за конни действия.
На достигнатата линия Дол. Яболчища — Хърлевци частите
отъ колоната, по заповедь на командира на 22-и полкъ, се
спреха и започнаха да се окопаватъ, наместо да се насочатъ
бързо напредъ, и да преследватъ безспирно.
Българите плениха 30 душ и; отъ гЕхъ 13 македонци-бъл
гари постъпиха въ ротите на 1/53-а дружина, като водачи.
Взети беха, освенъ това, една картечница, 130 пушки манлихе-
рови-български, останали у сърбите вероятно отъ 1913 год.,
шесть чувала съ хлебъ и 600 овена.
Загубите на обходната колона беха: отъ 1/53-а дружина —
убити 8 войника; ранени командирътъ на дружината, майоръ
Т. Бадински, командирътъ на 4/53-а рота, поручикъ К., Божиновъ
и 39 войника; отъ 22-и полкъ — 2 убити и 28 ранени войника.
Въ 24 часа началникътъ на обходната колона изпрати на
командира на 3/7-а бригада и на командира на 7-а дивизия по
хелиографа следното донесение:
„Следъ днешния бой колоната стигна на линията Дол. Яболчища

(на Голешница планина) — Хърлевци. Отъ противника е взета една
картечница. По сведения отъ пленници, срещу колоната имало про-
тивникъ четири и половина батальона съ две планински орждия и
четири картечници. По показания на сжщитЪ, въ Велесъ имало два
батальона и три турски полски орждия. Моля указанията Ви за утрешно
по-нататъшно настъпление. Майоръ Бадински и поручикъ Божиновъ
сж ранени, а за долнигЪ чинове допълнително ще ви донеса.“
Лтсимта на мостоветИ въ "Велесъ. — Споредъ заповЪдьта
на командира на 53-и полкъ, атаката на мостовете требваше
да започнатъ 2-а и 3-а дружини, следъ като бжде даденъ пър-
виятъ артилерийски изстрелъ. Сутриньта, обаче, падна гжста
мъгла, която пречеше на артилерийската стрелба. Къмъ 8 часа
мъглата се вдигна, и артилерийскиятъ огънь започна. Сърбите
откриха силенъ огънь отъ всичките свои гнезда, като предпо
лагаха, че българите ще атакуватъ.
3/2-а гаубична батарея обстреля съ фугасни снаряди града
и разруши по-здравите здания около моста — хотелъ „БЪл-
градъ“ , градския часовникъ и други. Пушечниятъ и картечниятъ
огънь на сърбите замалко затихна, но следъ това се усили
още повече. Командирътъ на 53-и полкъ поправяше по теле
фона артилерийските попадения, но скоро телефонната връзка
се прекжсна. Началникътъ на Телефонната команда, поручикъ
Д. Костовъ, съ телефонистите Георги Богдановъ и Никола Дрен-
ковъ, подъ силния огънь, намериха местото, дето бе прекжснатъ
телефонниятъ кабелъ, и го поправиха. Артилерийскиятъ огънь
започна отново, и, по указанията на подполковникъ Станевъ,
зданията — опасните гнезда — беха продължително обстре
ляни. Сърбите се разколебаха, започнаха да напускатъ пози
циите си и на групи да бегатъ изъ градините и по шосето за
Прилепъ, а други — къмъ височините надъ града, преследвани
съ артилерийски огънь.
Командирътъ на полка намери подготовката на атаката
достатъчна и къмъ 11 часа за поведа • частите да минатъ презъ
мостовете и да заематъ отсрещния край. Доброволци отъ 2/53-а и
3/53-а дружини, поддържани отъ силенъ пушеченъ и артиле
рийски огънь, се втурнаха върху мостовете, за да ги преминатъ.
Първите имъ редове беха покосени отъ огъня на сръбските
стрелци, закрили се задъ насипа на железо-пжтната линия и
каменината стена край шосето. Артилерията насочи огъня си
по насипа и по всички кжщи и места, дето се виждаха
сръбски войници.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГБ КЪМЪ БАБУНА И ПР. 551
Въ 16 часа бе организирана втора атака, като първите

редове на атакуващите се прикриваха съ големи железни врати
отъ безистените, носени като щитове. Съ първите редове на
атакуващите тръгнаха и доброволци граждани, между които и
турци. Всички се хвърлиха напредъ съ викове „ура“ . Но сръбски
картечници покосиха и тукъ първите редове. Пропадна и тази
атака съ скжпи жертви за полка; паднаха и граждани.
Съпротивата на сърбите не бе сломена. Сръбските войници
и картечниците, които обстрелваха мостовете, не беха унищо
жени, защото бързо и постоянно меняваха кж щ ите и оставаха
по този начинъ незасегнати отъ огъня. Железо-пжтниятъ насипъ
и каменната стена прикриваха сръбските стрелци отъ артиле
рийския огънь. Разрушителниятъ артилерийски огънь требваше
да продължи.
Командирътъ на 53-и полкъ поиска една батарея да се свали
долу, до брега, и съ близъкъ огънь да изрови изподъ насипа
и каменната стена сръбските стрелци. Сжщото заповеда и коман
дирътъ на 7-а дивизия, който ржководеше боя отъ наблюда
телния си пунктъ, три и половина клм. североизточно отъ Велесъ.
Тогава едно орждие отъ 6/17-а батарея, командувано отъ
подпоручикъ Разслабеновъ и водено лично отъ командира на
17-и артилер. полкъ, подполковникъ Стайковъ, смело мина
обстрелваното съ пушеченъ и артилерийски огънь шосе, влезе
въ града и зае позиция въ една отъ улиците срещу малкия
мостъ. Съ близъкъ огънь отъ 800 метра орждието започна да
бие сръбските стрелци и картечните гнезда въ кж щ ите и окопа
лите се задъ железо-пжтния насипъ. Следъ първите още попа
дения насипътъ започна да се изравя, релсите — да се кжсатъ,
песъкъ и камъни да хвърчатъ. Мртилерийскиятъ огънь, разру
шенията и образувалите се пожари подействуваха твърде силно
върху духа на сърбите. Отделни стрелци започнаха да напускатъ
окопите и дупките си и да бегатъ назадъ. На мръкване и
презъ нощьта огъньтъ на сърбите постепенно намале, но охра
няващите мостовете български части останаха по местата си.
Въ 1940 часа командирътъ на 53-и полкъ донесе на коман
дира на 3/7-а бригада, „че съ фронтална атака заемането на
западната часть на града, безъ съдействието отъ фланговете и
преди да блще унищожена почти целата тази часть на града,
е невъзможно; силата на противника не може да бжде опреде
лена точно, но почти всички кжщи еж заети отъ стрелци съ
картечници и артилерия“ .
Изходътъ на боя се чакаше отъ обходната колона. Но и

презъ този день свързката съ тази колона не бЪше добра. Освенъ
едно закъсняло донесение за положението на 15-и вечерьта,
нищо друго не се знаеше за действията на тази колона, чуваха
се, обаче, изстрели и се очакваше нейното приближаване. По
ради това, следъ като полковникъ Бурмовъ получи горното
донесение отъ командира на 53-и полкъ, заповяда му да про
дължава да охранява мостоветЬ и да съдействува на обход
ната колона, а, ако настжпи благоприятенъ моментъ за мина
ване мостовегЬ, дружинигЬ да го използуватъ.
Всъщность този бЪше най-критическиятъ день за сърбитк
СмЪлигЪ атаки на българигЬ въ Велесъ, силниятъ артилерийски
огънь1) и усггюсътъ на обходната колона, която, като се връзваше
дълбоко въ гЬхния тилъ, заплашваше пжтя на отстъплението
имъ къмъ Прилепъ, постави сръбскигЬ войски въ безизходно
положение, поради което началникътъ на войскигЪ при Велесъ
заповяда вечерьта частигЬ скрито да се изтеглятъ къмъ ново
избраната позиция Присадъ, на Бабуна планина.
Командирътъ на 7-а дивизия бЪше недоволенъ отъ дей
ствията на обходната колона, поради което въ 1730 часа изпрати
на командира на 22-и полкъ следната заповЪдь:
„Вамъ е заповядано да настъпите по дЯсния брЯгъ на
Вардара за гр. Велесъ, а Вие се увличате на западъ, съ което си
действие компрометирате нашето положение, а подобрявате това на
противника, като Ви увлича въ желаната отъ него посока. Вашето
настъпление трЯбваше да бъде насочено така, щото отъ полската и
гаубичната батареи да бъдете поддържани отъ лЯвия брЯгъ. Вашиятъ
районъ е на мЯстото, дето сте поставили конницата, а именно в. 650
и височинитЯ източно отъ Еленоводица и Ращани. Вземете бързи
мЯрки и настъпете въ указаната посока, защото за насъ е важно
завладяването първоначално Велесъ по дЯсния брЯгъ на Вардара, а
не по посока, която Вие сте избрали съвършено неудачно. Отъ Васъ
се иска бързо и енергично настъпване, а не да се спирате на пози
ции. Донасяйте въ Щаба на дивизията.“
Въ 1740 часа той изпрати до командуващия армията след
ното донесение:
„Дясната колона по десния бр*Ьгъ на Вардара презъ цЪлия день
водй бой между висотата 650 и Хърлевци. Противникътъ се държи по
*) Споредъ оценката на сърбигк, българската артилерия е изстреляла презъ този

день при Велесъ около 2000 снаряда.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БЛБУНЛ И ПР. 553
дЪсния бр%гъ на Вардара, западно отъ Велесъ, като е заелъ, както

кжщигЪ срещу мостовет-Ь, така и височината западно отъ Велесъ. На
шата артилерия обстрелва кжщигЬ срещу мостовегЪ, а така сжщо и
артилерията на противника, разположена по височинигЬ западно отъ
жел%зо-пътната станция. Отъ наша страна, както вчера, така и днесь
е правено опитъ да се форсиратъ мостовегЬ, но неудачно, понеже
отъ 50 души първа група сж паднали 15 убити и 20 ранени. По този
начинъ изходътъ на боя ще се чака отъ Дясната колона.“
2/22-а и 3/22-а дружини, водени отъ старшия дружиненъ
командиръ, майоръ Коевъ, въ 6 45 часа тръгнаха въ походенъ
редъ къмъ Велесъ, за да съдействуватъ на атаката на 53-и полкъ
за овладяване града. Щ абътъ на 2/7-а бригада следваше съ
колоната.
Въ 7 20 часа се получи съобщение отъ 3/7-а бригада дружи
ните да се ешелониратъ задъ височината източно отъ Пашакьой,
за да бъдатъ готови следъ форсирането на мостовете да се пре-
хвърлятъ на десния брегъ на Вардара. Тъй като дружините
къмъ това време бЪха на посоченото место, движението спре.
Следъ малко, по искането на командира на 3/7-а бригада, дви
жението продължи, но, когато предната охрана се спустна въ
долината, бе посрещната съ артилерийски и пушеченъ огънь
отъ сърбите. Командирътъ на 2/7-а бригада схвана, че частите
не съ минали презъ мостовете още, затова спре главните сили,
а само на ротите отъ предната охрана заповеда да продължатъ
настъплението си. Въпреки силния огънь на сърбите, къмъ
18 часа ротите успеха да влезатъ въ града, заеха позиция въ
сградите задъ Малкия мостъ и останаха въ разпореждане на
командира на 53-и полкъ.
1/17-0 артилер. отделение тръгна въ 7 30 часа и къмъ
10ю часа стигна до артилерийската позиция при Пашакьой и
остана тамъ на бивакъ, безъ да вземе участие въ боя.
2-и гаубиченъ полкъ мина доста бавно Пчиня въ бродъ,
заедно съ 3/26-а дружина, и, на пъть за Щ ипъ, вечерьта нощува
въ района Чука — Махмуджиларъ.
7-и артилер. полкъ мина Пчиня същ о въ бродъ, защото
мостътъ при Катланово не беше още готовъ1), и по пътя
Катланово — шосето за Велесъ — Рудникъ — Суюкларъ — Мах
муджиларъ вечерьта стигна и нощува въ района Саръхамзали —
х) Мостътъ бЪше готовъ въ 14 часа, когато всичкигЬ части бЪха преминали

рЪката.
554 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15*и ДО 20-и X.
Караджали. Полкътъ, съгласно Инструкцията отъ командира на

7-а дивизия № 2, пжтуваше за Щ ипъ.
Дивизионниятъ ескадронъ тръгна заедно съ Щаба на диви
зията въ 7 часа отъ Катланово за Велесъ. На три и половина
клм. североизточно отъ Велесъ ескадронътъ се спре около
наблюдателния пунктъ на командира на дивизията. По пжтя на
движението ескадронътъ устрои летеща поща отъ Катланово
до Щаба на дивизията.
Дейность на Конната дивизия. — Дивизията остана въ

очаквателно положение до Чалъшларъ.
Въ 6 50 часа командирътъ на дивизията получи Наставле
нието № 2 отъ Щаба на армията, на което отговори:
„Наставлението № 2 получихъ. Отъ изучаването на обстановката,
дойдохъ до заключение, че действията на Конната дивизия требва да
се развиятъ, както по посока Прилепъ — Битоля, тъй и по долината
на Вардара. При това по-голЯмо значение отдавамъ на първата посока,
вследствие на което съ ядрото на дивизията ще действувамъ въ тази
посока, а по долината на Вардара ще изпратя единъ ескадронъ съ
наличния въ дивизията Конно-пионеренъ взводъ отъ 5-и коненъ полкъ.
Засега действуватъ вече по десния брЯгъ на Вардара двата
ескадрона на полковникъ Табаковъ, на които е заповядано да раз-
узнаватъ къмъ Прилепъ. Съ ядрото на дивизията, което понастоящемъ
брой петь ескадрона (безъ онЯзи на полковникъ Табаковъ), ще мина
на западния брЯгъ на Вардара следъ завладяването му отъ пехотата."
Армейското командуване смиташе, че, наместо да изпраща
полковникъ Табаковъ само съ два ескадрона на десния брЪгъ,
можеше да мине самъ командирътъ на дивизията съ по-голЪма
часть отъ дивизията си, но не наложи гледището си.
Вечерьта частите на дивизията се оттеглиха на бивака си.
Завладяване Велесъ и Презъ нощьта, следъ като запалиха

преследването на няколко български клади, сърбите на-
1 -и октомврии. пустнаха града, както и височините по
десния брегь на Вардара, и отстжпиха къмъ Бабуна.
Къмъ 4 часа сръбскиятъ пушеченъ огънь съвсемъ се пре
крати. Това бе признакъ, че сърбите сж напустнали града. По
дофицерски патрули отъ двете дружини минаха презъ мостовете
и донесоха, че сърбите сж напустнали града. Веднага частите
започнаха да минаватъ по мостовете. Църковните камбани за
биха. Ж ени, мжже, старци, деца, празднично облечени, изле-
зоха да посрещнатъ българските освободителни войски. Населе
нието и войската викаха „ура“ . Хвърляха цветя върху войни-
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НП ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВПНЕ СЪРБИГЪ КЪМЪ БАБУНД И ПР. 555
цигк Едно момиче, Благородна Иванова, поднесе на командира

на 6/53-а рота разкошенъ букетъ, на българската трицветна
лента на който отпорано билъ изшитъ надписъ: „Добре дошли,
българи!“ ; „Да живее свободата!“ ; „Да живее царь Ферди-
нандъ и наследникътъ Борисъ!“ . Друго момиче поднесе две
тиквички съ гравирани върху тЪхъ думи, както надписа на
лентата. Тиквичките били гравирани, когато сж расли още въ
градината и приготвени отъ велесския житель Никола Настевъ,
който загина геройски при Велесъ. Когато сърбите сж искали
да хвърлятъ Големия мостъ, той отрезалъ кабела, сърбите го
подгонили, ранили го въ левата ржка, а следъ това го настиг
нали и доубили съ приклади. Тиквичките сж поднесени отъ
тринадесетгодишната дъщеря на Настева.
53-и полкъ, начело съ музиката, мина презъ града и къмъ
12 часа зае височините по десния брегъ на реката. Следъ него
мина и Конната дивизия, която се насочи да преследва сърбите
по шосето за Прилепъ, а командирътъ на 7-а дивизия насочи
по шосето 2/22-а и 3/22-а дружини съ 2/17-0 артилер. отделение,
които въ походенъ редъ настжпиха следъ Конната дивизия. Ве-
черьта къмъ колоната се присъедини и 3/26-а дружина, а на
следния день — и 3/2-а гаубична батарея.
Въ 8 30 часа командирътъ. на дивизията изпрати до коман-
„Обходната колона, действуваща по десния бр-Ъгъ на Вардара,
прояви своето действие. МостовегЪ бЪха форсирани, и въ 7 30 часа днесъ
гр. Велесъ и околнигЬ височини по десния брЪгъ сж въ наши ржце.“
Отъ 12-и до 17-и октомврий 53-и полкъ загуби: убити —
20 войника; и ранени — 3 офицера и 99 войника и изчез-
налъ — 1 войникъ.
Въ града беха намерени големо количество жито, ечемикъ,
оризъ, фасулъ, сливи, гимнастически ризи, снаряди и др.
За загубите на сърбите нема точни данни, но следъ боя
на 16-и обходната колона намери по позициите на сърбите
повече отъ 200 ранени и убити.
Защитниците на западната часть на града не беха успели
да се отдалечатъ много; те отстжпваха по Прилепеното шосе, а
една малка часть — къмъ Клепа планина. Обстановката нала
гаше да бждатъ преследвани енергично и да не имъ бжде да
дена възможность да организиратъ правилно отстжплението си,
за да не се затвърдятъ на Соничка Глава, Преслапъ и Клепа пла
нини, и да заслонятъ посоката къмъ Прилепъ, както и да бъде

преграденъ пътьтъ на възможното англо-французско настъп
ление откъмъ долното течение на Черна.
Съ Инструкцията отъ командира на 7-а дивизия № 2 отъ
15-и октомврий действията южно отъ Велесъ бЪха възложени
на командира на 2/7-а бригада съ 22-и полкъ, 3/26-а дружина,
едно полско с. с. отделение, една планинска полубатарея, една
пионерна рота и взводъ дивизионна конница.
Съгласно разпорежданията отъ армейското командуване, Кон
ната дивизия требваше да съобразява действията си съ тези на
7-а дивизия. Това, обаче, не требва да се разбира, казваше се
въ Наставлението на командуващия армията, конницата да се
държи близо около пехотата, а да й съдействува за напредва
нето й, като действува смело въ тила и по фланговете на про
тивника.
Освенъ това, на 17-и въ 9 часй командирътъ на 7-а дивизия
заповяда на командира на 2/7-а бригада: бригадата да продъл
жава настъплението си безспирно по пътя Велесъ — Прилепъ и
да завладее въ най-непродължително време превала Соничка
Глава, следъ овладяването на който да действува съобразно
Инструкция Хе 2.
Настъплението на Конната дивизия. — Командирътъ на

Конната дивизия узна за оттеглянето на сърбите отъ Велесъ на
разсъмване. Къмъ 7 05 часа Щабътъ на дивизията отиде на арти
лерийската позиция, дето командирътъ на Артилерийското отде
ление доложи, че откъмъ града се чуватъ викове „ура", забе-
лязватъ се пехотни части оттатъкъ Вардара — признаци, че сър
бите съ напустнали западната часть на града. Веднага бе запо-
ведано на командира на Дивизиона отъ 4-и коненъ полкъ,
майоръ Софтовъ, да настъпи съ 1-и ескадронъ по шосето Ве
лесъ — Прилепъ, да влезе въ досегъ съ противника и да раз
узнае посоките на отстъплението и неговата численость. Диви
зията, безъ конната артилерия, се отправи за града, и къмъ
9 30 часа излезе на западния му край. Отъ това место бе изпра-
тенъ веднага командирътъ на дивизионъ отъ 3-и коненъ полкъ
подполковникъ Николовъ съ 1-и ескадронъ отъ полка и Конно-
пионерния взводъ отъ 5-и коненъ полкъ къмъ Градско, по де
сния брегъ на Вардара, съ задача: да разруши железо-пътния
мостъ надъ Черна, да разузнае посоките къмъ Криволакъ —
ЗЯВЛЯДЯВЯНЕТО НЯ ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВЛНЕ СЪРБИТЪ КЪМЪ БЯБУНЛ И ПР. 557
Кафадарци и долината на Раяцъ, да изследва проходимостьта на

Черна и средствата за преминаването й.
Командирътъ на дивизията издаде устна заповедь за пре
следване :
„Авангардъ — 1/4-и ескадронъ и Картечниятъ ескадронъ отъ
сжщия полкъ — да тръгне въ 10 часа по шосето за Прилепъ.
Главни сили — б-и коненъ полкъ (петь взвода), 3-и коненъ полкъ
(два и половина строеви ескадрона и единъ картеченъ) и Колояздач-
ната рота — следватъ авангарда.
Конно-артилерийското отделение — три взвода да останатъ на
позицията си при Велесъ, единъ взводъ — на позиция при Дол. Ка-
расларъ.
Радиотелеграфното отделение и домакинските обози да оста
натъ на местата си.
Конно-артилерийското отделение, безъ взвода при Дол. Кара-
сларъ, да настигне дивизията по шосето за Прилепъ.
Обозите да се разположатъ между желЪзо-пжтната станция и
града.“
Къмъ И 10 часа главата на главните сили достигна по шо
сето срещу Гор. Оризари. Командирътъ на дивизията изпрати
поручикъ Митевъ съ осемь конника отъ 3-и коненъ полкъ по
посока Оровце — Попадия — Фаришъ — шосето Градско — При
лепъ и поручикъ Стефановъ — съ петима конника за свръзка
съ 5-и коненъ полкъ. Въ 13 55 часа поручикъ Стефановъ донесе,
че 5-и коненъ полкъ се насочвалъ къмъ Гор. Оризари, и че
противникътъ отстъпилъ съ големи загуби къмъ Дреново и по
шосето за Прилепъ. Въ същото време бе получено донесение
отъ командира на полка за действията предния день, и че за
17-и си е поставилъ задача да пресече пътя на отстъплението
на сърбите. Но всъщность полкътъ се движеше задъ ядрото на
дивизията, и не можа да изпълни тази задача.
Къмъ пладне завале силенъ дъждъ. Командирътъ на диви
зията, който следваше начело на главните сили, забеляза разез-
дите на предната охрана да се катерятъ по северните склонове
на височината 392. Когато наближиха гребена западно отъ
Витанци, те беха посрещнати съ пушеченъ, картеченъ и артиле
рийски огънь.
Задната охрана на отстъпващите сръбски части, около
единъ батальонъ съ артилерия и картечници, преди да превали
височината, се развърна въ боенъ редъ задъ хребета.
Отъ ненадейния пушеченъ огънь челната стража на Кон
ната дивизия, а по-после — и главните сили на предната охрана,
разстроени, се отдръпнаха назадъ. Наместо гЬхъ, изпратенъ бе

въ предна охрана 2/4-и ескадронъ.
Къмъ 13 часа пристигна челната стража на 2/7-а бригада,
и се развърна въ боенъ редъ. Едно оръдие отъ 6/17-а батарея
откри огънь отъ шосето. Скоро пристигнаха и главните сили на
предната охрана на пехотната бригада, които се развърнаха, и
настъпиха къмъ височината. Пристигнаха и конните батареи, и
единъ взводъ отъ 1-а конна батарея къмъ 1430 часа откри огънь
по веригите на противника, които скоро напустнаха позицията,
преследвани съ артилерийски огънь и отъ пехотата. Въ 15 часа
главните сили на дивизията преминаха гребена на височината
и продължиха преследването. Конните батареи заемаха после
дователно позиции, откриваха огънь и поддържаха движението
на ескадронигк Веригите на сърбите често се спираха и ги
посрещаха съ огънь. Настигнатите неприятелски отделения
биваха унищожавани или пленявани.
При излизането на шосето къмъ караулката североизточно
отъ Стариградъ предните части бЪха посрещнати съ артиле
рийски огънь откъмъ Изворъ. Конните батареи излязоха на
позиция къмъ 16 часа източно отъ Крива Круша и откриха
огънь по противниковите части, които отстъпваха къмъ Дол.
Врановце, и по двете планински оръдия и картечниците, раз
положени на гребена северно отъ Изворъ. Картечниците следъ
това не се обадиха. Обстреляни б-еха и едно-две полски оръдия
къмъ селото Изворъ. Докато конните батареи обстрелваха про
тивника, една рота бе пренесена на коне презъ р. Бабуна; тя
се насочи срещу сръбските части южно отъ Дол. Варановце.
Въ същата посока можеше да бъде насочена и Конната дивизия,
за да принуди задната охрана на сърбите при Изворъ да отстъпи
или да я плени. Това, обаче, не бе сторено. Сръбските части при
Изворъ се държеха, и дадоха възможность на главните имъ сили
да се оттеглятъ и се устроятъ на позицията на Бабуна планина.
На мръкване конните и пехотните части стигнаха на висо
чината северно отъ Бусилица. Пехотните части нощуваха въ
боенъ редъ на 800— 900 крачки отъ противника, а конните
полкове се оттеглиха на два клм. по-назадъ.
Отстъплението на^ сърбите „ беше доста безредно. Шосето
бе усеяно съ изостанали войници, облекло, оръжие и бойни
припаси.
Разузнавателната часть (1/3-и ескадронъ и Конно-пионер-
ниятъ взводъ на 5-и коненъ полкъ) тръгна по железния пъть
ЗЯВЛПДЯВННЕТО НИ ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВННЕ СЪРБИТЪ КЪМЪ БНБУНЛ И ПР. 559
въ I I 05 часа, предшествувана отъ охранителни и два самостоя

телни разезда: къмъ Градско — железо-пжтния мостъ на Черна
и къмъ Возарци — Кафадарци.
Къмъ 13 часа стигна Сгрополци, като по пжтя настигна
само изостанали сръбски войници. Имуществото на кантоните
бе разхвърлено, което показваше, че охраняващите желЪзо-
пжтната линия, войници отъ 1П призивъ, сж бягали отъ страхъ.
Въ 1530 часа, когато разузнавателната часть беше на висо
чината югоизточно отъ Виничани, се чу силенъ пушеченъ огънъ
откъмъ ж.-п. ст. Градско. РазездитЬ узнаха, че стреля една
група сръбски войници, охраняващи станцията. Челниятъ взводъ
въ разрЪденъ строй се понесе на търсъ къмъ станцията, а еска-
дронътъ следваше задъ него. Конно-пионерниятъ взводъ бе
насоченъ да разруши мостовете надъ рекичките, протичащи
презъ Виничани и Водовратъ. Когато челниятъ взводъ стигна
гребена западно отъ станцията, пристигна единъ влакъ, отъ
откритите платформи на който бе откритъ пушеченъ огънь, а
следъ малко — и картеченъ отъ слезлите на земята стрелци
съ една картечница. Двата предни взвода на ескадрона, подъ
командата на ротмистъръ Стайковъ, веднага спешиха, откриха
огънь и заставиха влака да се върне назадъ. Последниятъ взводъ
отъ ескадрона въ коненъ строй се насочи къмъ железо-пжтния
мостъ на Черна. Въ това време се чуваха взривовете на Конно-
пионерния взводъ, който по редъ разруши мостовете. Ш умътъ
отъ взривовете и огъня отъ ескадрона предизвикаха огъня на
французските батареи откъмъ чифл. Паликура. Конниятъ взводъ,
насоченъ къмъ моста на Черна, бе посрещнатъ съ огънь отъ за
щитниците на предмостната французска позиция. Къмъ 1930 часа
ескадронътъ зае ж.-п. ст. Градско. Конно-пионерниятъ взводъ
пристигна къмъ 20 часа и разруши стрелковите разклонения
на двата входящи вжтрешни коловоза и телеграфните елементи.
Десниятъ и челниятъ разезди на ескадрона се насочиха къмъ
Росоманъ, за да проверятъ пребродима ли е реката.
Въ 2130 часа началникътъ на разузнавателната часть из
прати до командуващия армията следното донесение:
„Изпратенъ въ предна разузнавателна часть съ единъ ескадронъ
и единъ взводъ конно-пионери по долината на Вардара, успЪхъ да
заема ж.-п. ст. Градско с-здъ престрелка съ движещъ се влакъ, компо-
зиранъ отъ 12 вагона съ войници и две картечници. Мостътъ надъ
р. Черна е заетъ отпредъ съ две роти, а по пжтя с. Паликура — Кафа
дарци има една с. с. полска батарея. Височината к. 500 (източно отъ
Тръстани) и източните й разклонения сж заети съ французски пехотни
групи. РЪката Кара Су отъ Возарци до Вардара е пълноводна. Бро

дове въ това протежение нЪма. Разрушихъ мостовегЬ: 1) надъ дерето
подъ надписа „Водовратъ“, 20-метровъ, и 2) този надъ дерето при
надписа „Виничани". На ж.-п. ст. Градско разрушихъ стрелковигЬ
разклонения на двегЬ вжтрешни входящи линии. Влакъ въ тази стан*
ция не може да влЪзе. Тукъ, въ станцията, има складъ съ жито и два
склада съ сушени сливи.“
Подполковникъ Петъръ Николовъ изпрати донесения и до
командира на Конната дивизия. Въ последното си донесение,
изпратено въ 2120 часа, той съобщи, че французската батарея,
разположена при чифл. Паликура, обстрелва и българскигЬ
части на лЪвия брЪгь на Вардара, по височинигЬ на линията
Енешъ Оба — Кара Ходжали.
Разузнавателната часть нощува въ Водовратъ, като остави
наблюдателна застава на височината западно отъ Градско.
5-и коненъ полкъ (два ескадрона) настъпи въ б30 часа отъ
позицията при к. 650 къмъ Ращани. Тъй като нямаше свръзка
съ дивизията, полковникъ Табаковъ изпрати разезди по посо
ките, въ които бе изпратилъ разезди и командирътъ на диви
зията. Въ 11 часа отъ разезда за свръзка той узна положе
нието на дизизията и пакъ разпръсна силите си, като изпрати
1-и ескадронъ къмъ Градско — Кафадарци, дето бе насочена и
разузнавателната часть на дивизията.
Съ останалия 4-и ескадронъ полковникъ Табаковъ се насочи
да преследва отстъпващите сърби презъ Хотищино — шосето
Велесъ — Прилепъ. Ескадронътъ бе предшествуванъ отъ три
охранителни разезда и една разузнавателна часть (единъ взводъ).
Когато разузнавателниятъ взводъ мина презъ моста на Тополка
при Дол. Раковецъ, забеляза една неприятелска колона, която
скоро откри срещу него пушеченъ, картеченъ и артилерийски
огънь. Командирътъ на полка заповяда ескадронътъ да се
спеши, да открие огънь и да даде възможность на разузнава
телния взводъ да се оттегли безнаказано. Въ това време, обаче,
се вдигна мъглата, и въ тила се забелязаха други противникови
отстъпващи вериги; ескадронътъ, безъ да даде нито единъ
изстрелъ, възседна, и се оттегли назадъ, къмъ Велесъ. Разузна
вателниятъ взводъ, прикритъ отъ височинигЬ, прегази реката,
и се прибра при ескадрона.
Въ това време се зададоха части отъ 22-и полкъ, които
започнаха бой срещу противника на к. 392. Командирътъ на
5-и полкъ, наместо да влЪзе въ свръзка съ гкзи пехотни части
ЗЯВЛЯДЯВЯНЕТО НЯ ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВЯНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БЛБУНЯ И ПР. 561
и да имъ съдействува откъмъ десния флангъ, върна се назадъ,

къмъ Велесъ, за да се присъедини къмъ дивизията, която
всжщность не беше въ Велесъ, а много по-напредъ.
Щ абътъ на полка съ 4-и ескадронъ нощува въ Гор. Ори-
зари. Следъ като влезе на мръкване въ свръзка съ дивизията,
командирътъ на полка получи запов^дь да се присъедини, но,
поради „умората на хората и конете“ , остана да нощува въ
сжщото село.
1-и ескадронъ стигна въ 1230 часа въ Велесъ, заетъ вече
отъ българските войски. Безъ да вземе участие въ действията,
ескадронътъ се присъедини къмъ дивизията въ 1730 часа при
Стариградъ.
Вечерьта Щ абътъ на Конната дивизия нощува при 2/7-а
бригада, северно отъ караулната при Стариградъ, отдето изпрати
донесение на командуващия армията за разположението на диви
зията. Късно презъ нощьта командирътъ на дивизията получи
донесение отъ разузнавателните части, че Клепа планина не е
заета отъ противника, и че презъ нея сж отстжпили 300— 400
души къмъ Попадия — к. 1008.
Настъплението на 2/7-а бригада. — Споредъ Инструк

цията отъ командира на 7-а дивизия, на усилената 2/7-а бригада
се възлагаше задачата да. заеме съ силни предни охрани Со-
ничка Глава и Радобилъ планина, а съ останалите части да се
укрепи на Клепа и Преслапъ планини, като продължение на
укрепената позиция по левия бр-егъ на Вардара. Въ сжщата
Инструкция се заповедваше бригадата да действува активно,
защото, сждейки по пунктовете, въ които противникътъ се съсре
доточава, предполагаше се, че неговите действия ще бждатъ
насочени, главно, въ долината на Вардара къмъ Серка и Гра-
децъ планини. Сведения за противника въ Инструкцията не
беха дадени.
Командирътъ на бригадата уместно сметна, че задачата на
бригадата е доста тежка — на фронтъ отъ 50— 60 клм. требваше
съ незначителни сили да действува срещу два противника —
сърби и французи; численостьта на последните не беше известна.
Поради което, следъ като получи устната заповедь да настжпи
къмъ Соничка Глава, командирътъ на бригадата реши: съ
разполагаемите сили да свърши най-напредъ съ сърбите.
Следъ като заеме Сонична Глава, да остави тамъ една дружина
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год.. томъ III. 36
съ една батарея, а останалитЕ сили отъ бригадата да насочи

къмъ Радобилъ, Преслапъ и Клепа планини. Началникътъ на
Щаба на дивизията изказа мнение на Соничка Глава да бждатъ
оставени две дружини, като се опасяваше отъ нападение отъ
французите откъмъ Битоля — Прилепъ.
Съставътъ на бригадата следъ завладяването на Велесъ
беш е: 2/22-и и 3/22-а дружини, 3/7-а пионерна рота и едно
орждие отъ 6/17-а батарея. За началникъ на колоната бе назна-
ченъ командирътъ на 2-а дружина, майоръ Коевъ.
Въ 10 часа, когато колоната бе излезла на западната часть
на Велесъ, заповедано бе на майоръ Коевъ да настжпи съ
колоната по пжтя Велесъ — Прилепъ, като изпрати предна
охрана — 3-а дружина — и две странични стражи по фланго
вете. Колоната бе предшествувана отъ Конната дивизия. Къмъ
1230 часа, когато главата на главните сили премина Тополка и
стигна на около единъ клм. южно отъ реката, на шосето се
зачуха пушечни изстрели. Това беше престрелката между разузна
вателните части на Конната дивизия и задната охрана на сър
бите (единъ батальонъ, две орждия и две картечници), заела
височините североизточно отъ Хасъ Еникьой. Позицията имаше
добъръ обстрелъ, но имаше и подстжпи, които позволяваха
скрито приближаване къмъ нея.
Въ 13 часа предната охрана на бригадата се развърна въ
боенъ редъ, и, поддържана отъ огъня на орждието на подпору-
чикъ Разслабеновъ (2-о орждие на 6/17-а батарея) и едно конно
орждие, настжпи енергично срещу противника, като го принуди
скоро да отстжпи въ безредие на югъ.
Въ 1440 часа Конната дивизия се впустна да преследва про
тивника, а бригадата се събра и продължи движението си въ
походенъ редъ безпирно. Преследването се водеше енергично:
конницата, артилерията, щабоветЕ — всичко се носЕше на търсъ
и галопъ напредъ. Орждието на подпоручикъ Разслабеновъ
заемаше последователно позиции и обстрелваше отстжпващитЕ
сърби. КоннитЕ батареи бЕха заели позиции на височинитЕ
северно отъ Стариградъ, и обстрелваха неприятелската артилерия
при Изворъ. Къмъ 11 часа предната охрана на пехотата се раз
върна отново въ боенъ редъ, и, поддържана отъ коннитЕ батареи,
настжпи срещу противника. ГлавнитЕ сили на бригадата при
настжплението бЕха обстреляни съ артилерийски огънь. ТЕ взеха
съответния разрЕденъ строй, и не понесоха голЕми загуби.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НЛ ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БЛБУНЛ И ПР. 563
4/17-а батарея зае позиция влЪво отъ шосето, северно отъ Буси-
лица, и обстреля пехотата и артилерията на противника.
Предстоеше да бжде премината р. Бабуна, която поради бър-
зотечностьта си представяше голямо препяствие. За да осигури
преминаването на частите, командирътъ на бригадата изпрати
12-а рота да очисти отъ противника хребета южно отъ Дол.
Варановце. Ротата мина презъ рЪката съ помощьта на конни
цата и къмъ 1830 часа зае съ два взвода хребета, дето нощува.
Изпратена б-е, освенъ това, друга рота (11-а) да изчисти висо
чините източно отъ Крива Круша и да охранява фланга на бри
гадата откъмъ горното течение на р. Бабуна, дето, споредъ
донесенията на разездите, часть отъ сърбите сж се оттеглили.
Ротата стигна и къмъ 2230 часа зае хребета източно отъ
Крива Круша, безъ да срещне сърби.
Нощьта завари предната охрана на 800— 900 крачки отъ
позицията на сърбите, предъ реката. Частите нощуваха въ боенъ
редъ на линията на караулната северно отъ Стариградъ.
Въ 17 часа пристигна 3/26-а дружина, която остана при
главните сили. Отъ заловени пленници узнаха, че срещу бри
гадата е действувалъ сръбскиятъ 14-и полкъ I призивъ, току-що
пристигналъ отъ Гевгели, и не взелъ участие въ боновете
при Велесъ, и часть отъ 2-и полкъ, формиранъ отъ сърби и
македонци.
Т-ези сведения бЪха доста точни. Вардарскиятъ отрядъ (2-и
и 14-и полкове, една полска и една планинска батареи) отстжп-
ваше къмъ укрепената позиция Присатъ. В ъ 2 0 15 часа начални-
кътъ на Битолската дивизионна область заповяда задните охрани
да отбраняватъ, колкото е възможно по-дълго, линията Ораховъ
Долъ— Руенъ — Припоръ, като подд-Ьржатъ свръзка презъ мана
стира Чичево съ французските войски при Градско, а на западъ—
чрезъ Мокрени и Папрадища — съ войските при Порта и Виръ.
При Папрадища да бжде оставено едно отделение за свръзка.
Главните сили на Вардарския отрядъ да заематъ линията Пре-
слапъ — Попадия — Соничка Глава — пжтя Габровникъ — Десова.
Препоржчваше се енергично разузнаване за противника и сигурни
м-крки за охраняване фланговете. Отбраната да бжде опорна,
за да се печели време за преминаване въ настжпление. Всички
разпореждания по тази заповЪдь требваше да бждатъ изпъл
нени до разсъмване.
За да може на следния день веднага да сломи съпротивата
на противника, командирътъ на бригадата заповяда на начал
564 ДЕЙСТВИЯТЯ НП СЕВЕРНЯТЯ и ЮЖНЯТЯ ГРУПИ ОТЪ II ЯРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
ника на колоната да изпрати презъ нощьта патрули да разузна-

ватъ. Ако патрулите донесатъ, че противникътъ е отстжпилъ,
колоната да настжпи на разсъмване, и, когато стигне съ глав
ните сили на предната охрана до Изворъ, да се спре. Като
предполагаше, че дружините отъ 22-и полкъ, които действуваха
по десния брегь на Вардара (обходната колона), ще стигнатъ
презъ нощьта, командирътъ на бригадата възнамеряваше отъ
Изворъ да изпрати една обходна колона по долината на р. Бабуна
въ обходъ на Соничка Глава. Ако ли пъкъ се установи, че
противникътъ не е отстжпилъ, началникътъ на колоната бе
решилъ да го атакува енергично.
До 14 часа вале дъждъ, който затрудняваше наблюдението,
а до вечерьта бе облачно.
3/22-а дружина загуби: 5 убити и 10 ранени войника.
За действията и за постигнатите резултати командирътъ на
бригадата донасяше постоянно на командира на 7-а дивизия. Въ
последното донесение, отъ 1715 часа, той донесе, че противни
кътъ — около полкъ пехота, две орждия и две картечници,
отбитъ отъ височините северно отъ Хасъ Еникьой, е въ пълно
отстжпление къмъ Прилепъ, преследванъ отъ Конната дивизия.
Съ сжщото донесение командирътъ на бригадата, полковникъ
Писиновъ, молеше да му изпратятъ поне две гаубици.
53-и полкъ (шесть роти съ две картечници) остана на пози
ция на височините южно отъ Велесъ, на почивка. По заповедь
отъ командира на 7-а дивизия, командирътъ на 3/7-а бригада
заповеда да бжде разрушенъ железниятъ пжть южно отъ Велесъ,
което бе възложено на Минноподривния взводъ отъ 2/7-а пио-
нерна рота. Взводътъ разруши моста на р. Тополка при клм. 191
и железния пжть между клм. 190500 и 188880 на петь места.
Обходната колона (подполковникъ Сапуновъ) сутриньта на
стжпи въ походенъ редъ на югъ и, безъ да установи досегъ
съ отстжпващите сърби, нощ ува: 1/22-а дружина — въ Баница,
4/22-а и 1/53-а дружини и Щ абътъ на полка — въ Гор. Челтики
(Оризари). Подполковникъ Сапуновъ не изпълни задачата си —
нито изпрати предна охрана къмъ Соничка Глава, нито се при
съедини къмъ бригадата си.
Преследване на 18-и Разпореж дания отъ българското ко-

октомврий. мандуване. — На 16-и Щ . Д. А. бе полу
чи лъ донесението № 817 на командуващия
II армия, въ което по отношение Южния фронтъ бе казано:
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИТЪ КЪ М Ь БАБУНА И ПР. 565
„Презъ нощьта на 15-и срещу 16-и сърбитЪ с;к искали да фор-

сиратъ моста при Велесъ, но сж били отбити съ големи загуби. Една
дружина французи заели височината източно отъ Кара Ходжали, срещу
наши две роти отъ 11-а дивизия.“
Въ отговоръ на това донесение и въ свързка съ действията
на другигЪ фронтове, на 17-и началникътъ на Щ . Д. Д. изпрати
на командуващия II армия заповЪдь № 634:
„1) Следъ преминаването на десния брЪгъ на Вардара, конницата
да разпростре своето разузнаване въ южна посока, а прохода Соничка
Глава, на пжтя Велесъ — Прилепъ, да заеме съ силенъ авангардъ. За
това усилете достатъчно полковникъ Бурмовъ, та да свърши по-скоро
операцията при Велесъ.
2) Яко имате достатъчно сили около Криволакъ, за да разчитате
на пъленъ успЪхъ, организирайте една нощна атака противъ фран-
цузската дружина, която заема селото Кара Ходжали, и я унищожете.
Това е необходимо, за да вселите тероръ надъ новия противникъ още
отначалото на действията. Не трЪбва да се увличате въ по-далечно
преследване.“
Следъ като получи тази заповЪдь, командуващиятъ армията
изпрати въ 1030 часа следнигЬ заповеди:
1) До командира на Конната дивизия:
„Досега все требваше да минете съ по-голЪмата часть на десния
брЪгъ, на който е вече пехотата. Вашето излизане на нейния флангъ
и разпространяването на разузнаването къмъ Битолското поле и къмъ
Гевгели ще съдействува на успеха. 831.“
Горната заповЪдь бЪше и въ отговоръ на рапорта на коман
дира на дивизията № 159, съ който сжщиятъ донасяше, че,
следъ като пехотата завладее западния брЪгъ на Вардара, ще
насочи ядрото на дивизията къмъ Прилепъ — Битоля, а по доли
ната на Вардара ще изпрати единъ ескадронъ съ единъ конно-
пионеренъ взводъ.
2) До командира на 7-а дивизия:
„Потвърдява Ви се необходимостьта да се заеме съ силенъ аван
гардъ прохода Соничка Глава, по пжтя Велесъ — Прилепъ. Усилете
достатъчно полковникъ Бурмова, за да се свърши по-скоро операцията
при Велесъ. 832.“
3) До сж щ ия:
„Ако можете да разчитате на успЪхъ, организирайте атаката про
тивъ французската дружина при Кара Ходжали, съ цель напълно да
я унищожите, за да се всели тероръ надъ новия неприятель още
отначалото на действията срещу него. 830.“
566 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ I! АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
ЗаповЪдитЪ се получиха въ Щабовете на Конната и

7-а дивизии на 18-и октомврий между 4 и 6 30 часа.
Командирътъ на 7-а дивизия на 17-и бЪше въ Велесъ,
дето получи донесение отъ полковникъ Писиновъ, че, следъ
като е отхвърлилъ задната охрана на противника, замръкналъ
въ досЬгъ съ него около Стариградъ, на около 14— 15 клм.
южно отъ Велесъ.
При това положение командирътъ на дивизията предпола
гаше, че бригадата ще достигне и завладее Соничка Глава,
преди противникътъ да се е затвърдилъ.
Но бригадата имаше задача и да се противопостави на
едно англофранцузско настжпление откъмъ Кафадарци — Градско.
Относно новия противникъ началникътъ на лавата разузнава
телна часть отъ Конната дивизия на 17-и въ 18 часа донесе
въ Щаба на дивизията, че французи нямало на лЪвия брЪгъ
на Черна; имало само французска батарея на десния брЪгъ
на реката, която стреляла по с. Градско; освенъ това, единъ
натоваренъ съ войници влакъ се движелъ между Кукуричани
и Градско.
Командирътъ на дивизията уместно заключи, че силигЬ,
съ които разполага бригадата, сж недостатъчни да изпълни
двегЬ задачи, затова реши да усили бригадата съ 53-и полкъ,
цйпия 17-и артилер. полкъ и една гаубична батарея, съ което
бригадниятъ командиръ щЪше да има въ разпореждане всичко
осемь дружини и седемь и половина батареи.
Тъй като по това време командирътъ на дивизията 6Ъ
получилъ съобщение отъ Щаба на армията, че 44-и полкъ се
изпраща къмъ Струмица, това именно му даде свобода и въз
можности да усили 2-а бригада съ 53-и полкъ, по поводъ на
което за по-нататъшнигЪ действия и за новото разпределяне
на войските издаде следната Инструкция № 3 за частите отъ
7-а дивизия:
„I. — Следъ като падна Велесъ, противникътъ е отстжпилъ къмъ
Прилепъ. Друга негова група се съсредоточава въ района Градско —
Криволакъ. Трета група действува въ района Валандово — Удово,
срещу отряда на полковникъ Козаровъ (14-и и 44-и полкове, четири
с. с. и три не с. с. полски и една и половина планински батареи и
единъ ескадронъ). Вследствие на това, въ изпълнение и допълнение
Инструкцията N2 2, частите отъ поверената ми дивизия за по-ната
тъшните си действия се разпределятъ така:
1) На полковникъ Писиновъ (22-и и 53-и полкове, една дружина
отъ 26-и полкъ, 17-и артилер. полкъ, една гаубична батарея, две пла-
нински орждия, една пионерна рота и единъ взводъ конница) се по

ставя следната задача:
а) Да завладее Соничка Глава и остави тамъ единъ твърде
силенъ авангардъ съ артилерия, който да се укрепи солидно, за да
може да служи като опора на нашата Конна дивизия, а, главно, да
задържи противника, въ случай че той би настжпилъ съ значителни
сили откъмъ Прилепъ.
б) Едновременно съ това, съ останалите части да организира
солидна отбрана на левия брегъ на Черна отъ ж.-п. ст. Градско до
к. 1008, като съ авангарди бждатъ заети всичките дебушета презъ
тази река. По този начинъ, като се запушва посоката отъ Прилепъ
за Велесъ, полковникъ Писиновъ требва да бжде въ състояние да
действува активно въ съгласие съ войските по левия брегъ на
Вардара (действуващи източно отъ Брегалница) за овладяване района
Неготинъ — Кафадарци.
в) Да вземе мерки за укрепяване височините по левия брегъ
на Вардара отъ Велесъ до устието на Брегалница.
г) Да вземе мерки за построяване неколко сала за преминаване
Вардара, особено около устието на Брегалница.
2) На полковникъ Бурмовъ (45-и и 54-и полкове, 1 /1 1-а бригада,
7-и артилер. полкъ — петь полски батареи, половина планинска
батарея, пионерна рота и взводъ конница) се възлага:
а) Организирането надеждна отбрана на линията отъ устието
на Брегалница по височините Енешъ Оба — Кара Ходжали — Серка
планина.
б) Да се взематъ всички мерки да се приготвятъ салове за пре
хвърлянето изведнъжъ на десния брегъ на Вардара колкото се може
повече войски за съвместно действие съ полковникъ Писиновъ за
овладяване района Кафадарци — Неготинъ.
3) Една дружина отъ 3/11-а бригада съ две планински орждия
да заеме най-важните посоки презъ Верига — Градецъ и Конча пла
нини и да влезе въ свръзка съ частите на полковникъ Козаровъ.
II. — Полковникъ Протогеровъ (петь дружини и две полски с. с.
батареи отъ 6-а артилер. бригада) остава въ мое разпореждане, и ще
се съсредоточи по мое указание.
III. — Действията ни въ този пресеченъ районъ ще бждатъ
удачни само тогава, когато войските се държатъ групирани въ най-
важните посоки, готови за активни действия, а не да се пръскатъ въ
тънка линия по целия фронтъ.“
Къмъ 9 часа, преди Щ абътъ на дивизията да замине за '
Щипъ, командирътъ на дивизията изпрати на полковникъ Писи
новъ Инструкцията № 3. Инструкцията се получи въ Щаба на
бригадата сжщия день следъ пладне, поради което бригадата
действува споредъ по-раншнитЯ разпореждания.
За да не стане късно съ даване съответните разпореждания
отъ страна на полковникъ Писиновъ, заповядано 6Я на коман
568 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю Ж НАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
дира на 3/7-а бригада, полковникъ Бурмовъ, който беше въ

Велесъ, да изпрати направо на командира на 53-и полкъ
Инструкцията и да го ориентира по предстоещата му задача.
Преследване отъ Конната дивизия. — Командирътъ на

дивизията организира преследването съ устна заповЪдь въ 6 часа
по следния начинъ:
„Разузнаване — единъ взводъ отъ б-и коненъ полкъ — пору-
чикъ Дончевъ — самостоятеленъ разездъ въ посока Мартовце —
Теово — Дряново — Прилепъ и Теово — Папрадища — Кичево —
Прилепъ. Единъ взводъ и две картечници отъ 4-и коненъ полкъ —
въ посока Смиловци — Попадия — Никодимъ. Взводътъ 6% придаденъ
къмъ лавата странична стража на пехотата.
Двангардъ — полковникъ Мачевъ — отъ 6-и коненъ полкъ
единъ ескадронъ, отъ 3-и коненъ полкъ единъ строеви и единъ кар-
теченъ ескадрони — тръгва въ б30 часа по шосето за Прилепъ.
Главни сили — полковникъ Мархолевъ — отъ 5-и коненъ полкъ
два ескадрона, Конно-артилерийското отделение (две батареи), отъ
4-и коненъ полкъ два строеви и единъ картеченъ ескадрона и Коло-
яздачната рота — тръгватъ въ 7 часа и следватъ по пжтя на аван
гарда, предъ пехотната колона.
Радиотелеграфното отделение да премести станцията западно
отъ Велесъ.
Домакинските обози да се разположатъ при шосето за Прилепъ,
на височина на Оризари, а продоволствените кола да настигнатъ
дивизията по шосето.“
Къмъ 5 часа пристигна 5-и коненъ полкъ и влезе въ състава
на главните сили.
Дивизията тръгна по шосето за Прилепъ въ 7 25 часа, и до
11 часй движението се извърши безпрепятствено. До това време
досЪгъ съ отстжпващигЬ сърби дивизията не можа да установи.
Настигнати беха отделни войници и малки отделения.
Къмъ 1215 часа, когато предната охрана стигна на линията
Степанци, предната и челната стражи беха изненадани отъ пуше-
ченъ огънь отъ двете страни на шосето. Изненаданите части
отстжпиха безредно, и се прикриха задъ близкия хребетъ. Сър
бите, около една рота, беха заели хребета южно и западно отъ
Степанци. Заели беха още по-задния гористъ хребетъ и конусо
образния върхъ на около три клм. западно отъ Степанци.
Къмъ 1330 часа единъ взводъ отъ 1-а конна батарея —
капитанъ Векилски — излезе на позиция до шосето, югоизточно
отъ Поменово, и откри огънь, първоначално по предния хребетъ,
а после пренесе огъня назадъ, по втория гребенъ.
Отъ огъня на конната артилерия и поради настъплението

на пехотата, която въ няколко колони се насочи отъ двегЬ
страни на шосето, сърбите напустнаха преднигЬ си позиции и
отстъпиха на хребетигЬ южно отъ Степанци.
Тогава предната охрана на Конната дивизия се развърна
отново въ боенъ редъ на позицията западно отъ Степанци, дето
водй бой до 18 часа, следъ което 6Ъ сменена отъ пехотата.
ГлавнигЪ сили на дивизията, като следваха задъ предната
охрана, къмъ 12 часа стигнаха до началото на малката котло
вина около Поменово, дето останаха въ очаквателно положение.
Следь пладне се води пушечна и артилерийска стрелба,
безъ особенъ резултатъ. Къмъ 16 часа се обадиха две сръбски
оръдия. На мръкване пехотата се подаде напредъ, и зае Сте
панци и хребета югоизточно отъ селото.
Презъ време на боя главнигЬ сили на дивизията останаха
въ походенъ редъ на шосето, защото командирътъ на дивизията
сметна, че по-нататъшното напредване на дивизията ще бъде
невъзможно, щомъ противникътъ владЪе дефилето.
Всъщность, опрана на пехотата, дивизията можеше да обходи
още презъ този день сръбската главна позиция — Соничка
Глава — и да не даде възможность на сърбигЬ да се затвър-
дятъ на нея.
Командирътъ на дивизията получи следнигЪ донесения:
1) Отъ самостоятелния разездъ на поручикъ Червенаковъ,
получено въ 11 35 часа:
По пжтя за Богомилъ се натъкналъ на една рота, охраняваща,
която сгтЪла въ селото. По сведения отъ пленници, по посоката Нежи-
лово — Папрадища съ отстъпили около седемь роти, които укрепя
вали съ помощьта на мастното население позицията Присатъ.
2) Отъ самостоятелния разездъ на поручикъ Дончевъ, полу
чено въ 15 часа:
Презъ Теово не сж отстъпвали войски, освенъ трима-четирма,
които търсели пжтя за Прилепъ.
3) Отъ самостоятелния разездъ на поручикъ Романовъ, по
лучено въ 15 часа:
По шосетата Кафадарци — Прилепъ и Градско — Прилепъ нямало
движение на противникови войски. Житель отъ Паликура — турчинъ —
казалъ, че въ селото имало французски войски и две орждия, които
заминали къмъ гръцката граница. На 17-и презъ Подлесъ сж минали
400 сърби за Никодимъ.
570 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ^ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
4) Отъ самостоятелния разездъ на поручикъ Митевъ, полу

чено въ 1145 часа:
Въ Фаришъ и по шосето Градско — Прилепъ н-Ъмало сръбски
войски. Една сръбска рота се окопавала по височините около Никодимъ.
5) Отъ сжщия, получено въ 1220 часа:
По шосето Градско — Прилепъ и на в. Попадия н%ма против-
никъ. По сведения отъ пленници, на 17-и сутриньта два батальона отъ
сръбския 14-и полкъ и единъ — отъ 1-и полкъ сж отстжпили отъ
Градско за Никодимската позиция. По височините около Попадия б%-
гали изостанали сръбски групи.
6) Отъ сжщия, получено въ 21 часа:
По сведения отъ кмета на Мирзенъ, французски войски около
Возарци възнамерявали да настжпятъ на левия брегъ на Черна, къмъ
Прилепъ. или Никодимъ.
Лавата разузнавателна часть, както е казано, нощува въ
Водовратъ; една наблюдателна застава 6Ъ разположена на висо
чината западно отъ с. Градско. Тъй като Черна бЪше непребро-
дима и разузнаването по десния й брЪгъ — невъзможно, под-
полковникъ Николовъ реши да се насочи къмъ моста при Во
зарци и, ако го намЪри свободенъ, да го заеме; ако ли не успЪе
да го заеме, да се върне къмъ Прилепското шосе.
Следъ като донесе за горното на командира на дивизията,
подполковникъ Николовъ тръгна съ ескадрона въ 7 55 часй къмъ
Крушевица. На височината източно отъ селото лЪвиятъ охра-
нителенъ разездъ донесе, че въ Росоманъ влЪзълъ единъ фран
цузски взводъ. Ескадронътъ свърна къмъ Росоманъ и, преди да
стигне до селото, отъ последния гребенъ забеляза, че противни-
ковиятъ взводъ се насочва къмъ моста при Возарци. Тогава
ескадронътъ се насочва къмъ Сирково — Мирзенъ, като за раз
узнаване изпрати два самостоятелни разезда: подпоручикъ Кола-
ровъ, съ осемь конника — къмъ Каменъ Долъ — Дряново; пору
чикъ Марковъ, съ дванадесеть конника — къмъ Возарци. Ядрото
на ескадрона стигна на височината северно отъ Мирзенъ, дето
остана до 15 часа да наблюдава участъка отъ Вардара до Во
зарци. Въ 1510 часа, разузнавателната часть се върна назадъ,
презъ Подлесъ за Владиловци, отдето въ 21 часа подполковникъ
Николовъ изпрати на командира на Конната дивизия следното
донесение:
„Пристигнахъ тукъ, като оставихъ разезди, които да наблюдаватъ
мостоветЪ на Черна. Отъ днешната обстойна рекогносцировка, напра
вена лично и чрезъ самостоятелните ми разезди, разузнахъ следното:

к. 500, северозападно отъ Кафадарци, е заета отъ група французски
батальони, разположени по източните склонове на височината. Окопите
по отделните разклонения на тази височина еж добре маскирани. Въ
Кафадарци, по сведения отъ специаленъ пощалионъ, се намиратъ четири
батальона. Мостътъ при Возарци е заетъ. На Дреновската височина
има две французски роти, въоржжени съ пушки и малки ножове. По
шосето Дреново — Возарци има постоянно движение на войници. Въ
лъхчината югоизточно отъ Возарци сж разположени две полски бата
реи. На седлото югоизточно отъ Манастирче има една батарея въ
две групи. Северните разклонения на височината 500 сж усеяни съ
окопи. Около Рибарци има орждейни окопи, но орждията не се
виждатъ. По пжтя чифл. Паликура — Кафадарци, близо до пър
вото село, въ лъхчината, има седемь орждия: три — вдесно и че
тири — влево. Къмъ Кукуричани, срещу моста надъ Черна, има две
орждия. Изглежда, че на височината 500 — северните и североизточ
ните разклонения — въ участъка Градско — Криволакъ — Черна — Ка
фадарци — Неготинъ е разположена една французека дивизия, която
разполага съ около два ескадрона конница, разездите на които отъ
по единъ взводъ днесъ се явиха около Рибарици. Конно-пионерниятъ
взводъ не разполага съ никакви сигурни заряди. Сега получихъ пред
писанието Ви № 1811). Пращамъ книжката за донесения, за да се
сверятъ изпратените донесения.*
Всжщность разположението на сръбските войски южно
отъ Велесъ и на французскитЬ на десния брЪгъ на Черна беше
следното:
ВойскигЬ отъ Сръбския вардарски отрядъ не изпълниха запо-
ведьта на началника на Битолската дивизионна область: зад
ните охрани не се задържаха на позицията Ораховъ Долъ —
Руенъ— Припоръ, а се оттеглиха, безъ големъ натискъ, на пози
цията при чифл. Абди Паша; между частите, изобщо, немаше
свръзка. Предните части на отрядд вечерьта се спреха на линията
Попадия — Соничка Глава, а главните сили — на линията
Никодимъ — Мукошъ, съ охранителни части при Мирзенъ —
Преслапъ, при Папрадища, въ посоката къмъ Десова и съ единъ
батальонъ къмъ Бегова Глава. Влево, при Самоковъ, беше
Поречкиятъ отрядъ (300 войника отъ запаса), а още по-влево —
Тетовскиятъ отрядъ (13-и полкъ съ една планинска батарея)
водеше бой съ български части, насочени отъ Скопие и Кача-
никъ за завладяване Тетово.
Районътъ— Криволакъ — Черна, беше заетъ отъ француз-
ската 114-а бригада (57-а дивизия) съ шесть батальона, три
1) ЗаповЪдь отъ командира на дивизията до подполковникъ Николовъ — да про-
дължи разузнаването.
полски и една планинска батареи. На 16-и началникътъ на

ж.-п. ст. Градско, известенъ за напускането Велесъ отъ сръб
ските войски, реши да напустне станцията. За да бъде оси
гурено отвозването на станционното имущество, французите
изпратиха на 17-и въ Градско единъ ескадронъ. Този ескадронъ,
обаче, подъ натиска на българите (разузнавателната часть отъ
Конната дивизия), се оттегли, и къмъ 15 часа българите, както
се каза, заеха станцията. По-нататъшното настъпление на бъл
гарите бе спрено отъ артилерийския огънь на батареята, разпо
ложена на д4сния брегъ на Черна, при чифл. Паликура.
Още на 16-и вечерьта началникътъ на Битолската диви-
зионна область бе молилъ французското командуване да изпрати
войскина помощь на сръбските войски при Велесъ.
Командирътъ на французската 57-а дивизия отказа да стори
това. Той отговори, че Велесъ е много отдалеченъ отъ линията,
която му е дадена да пази (р. Черна), поради което не може да
изпрати помощь. Когато сръбското командуване оцени, че задър
жането на Велесъ става невъзможно и заповеда на войските
да се оттеглятъ къмъ Прилепъ, помоли французите да подкре-
пятъ сърбите при отстъплението имъ, като презъ нощьта срещу
17-и извършатъ усилено разузнаване въ участъка Варановце —
Вардара.
Командирътъ на 57-а дивизия пакъ отказа да извърши такова
разузнаване, поради големото разстояние, което го отделя отъ
сърбите и поради планинската местность, която затруднява дви
жението на полската артилерия. За да запази, обаче, сръбския
десенъ флангъ отъ обходъ, той реши да заеме всички пътища,
водещи къмъ Черна и Раяцъ, та да не могатъ българите да ги
използуватъ. Затова реши да образува отъ близките до реката
части предмостни позиции (тетъ-де-пони), съ които да затвори
пътищата презъ Черна при Градско и Возарци. Но на 17-и
командуващиятъ Французската източна армия забрани частите
да минаватъ Черна, освенъ патрули, и командирътъ на диви
зията изостави решението си да образува тетъ-де-пони.
На 18-и французите забепязаха движение на български части
по пътя Чичево — Мирзенъ — Дебрища. Французското коман
дуване схвана, че българите се стремятъ да групиратъ части
западно отъ Дреново, съ които да обходятъ Бабуна, докато други
части ще я атакуватъ откъмъ северъ. Изобщо, французите започ
наха да сметатъ за по-опасна и за самите техъ посоката откъмъ
Бабуна, отколкото онази откъмъ северъ. Те мислеха, че бъл-
ЗЯВЛЯДЯВЯНЕТО НЯ ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВЯНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БЛБУНЯ И ПР. 573
гарскигЬ войски, разположени северно отъ Вардара, при Кара

Ходжали, сж една странична охрана, и че гЬ не могатъ да ока-
жатъ влияние върху действията южно отъ реката.
Презъ нощьта срещу 19-и сърбите напустнаха напълно про
хода презъ Бабуна, и се спрЪха съ предните си части на линията
Попадия— Соничка Глава, а съ останалите си сили — на линията
Никодимъ (височините южно отъ селото) — Мукошъ. Като се
опасяваха отъ обходъ откъмъ изтокъ, сърбите поискаха отъ
французите помощь единъ батальонъ и една батарея, които да
удължатъ техния десенъ флангъ. Командирътъ на француз-
ската 57-а дивизия донесе за горното на командуващия Източната
армия. Въ сжщото време той заповеда на полка, който беше
въ резервъ при Кафадарци, да отбранява моста при Возарци и
да наблюдава участъка Рибарци — Брушани, като попречи на
българите да минатъ пжтя Градско — Прилепъ близо до Возарци;
мостътъ при Возарци да бжде приготвенъ за разрушаване, но
разрушаването да стане следъ като се получи за това заповедь
отъ Щаба на дивизията.
И така, сведенията, събрани отъ разузнавателните органи
на Конната дивизия, беха достоверни, и действително посоките,
които обхождатъ Бабуна планина, благоприятствуваха за настж-
пление на Конната дивизия. Но опитъ за обходно движение не
бе предприетъ отъ командуването.
Къмъ 18 часа Щ абътъ на дивизията и предната охрана се
оттеглиха да нощуватъ на квартиро-бивакъ въ Поменово; глав
ните сили нощуваха въ пълна бойна готовность на шосето,
до селото.
Преследване отъ 217-а бригада. — Частите отъ 2/7-а бри

гада нощуваха: предната охрана — 3/22-а дружина — на позиция
югозападно отъ Крива Круша, 12-а рота — при Дол. Варановце;
4/17-а батарея — на позиция задъ бойния редъ на предната
охрана, източно отъ шосето; главните сили — 2/22-а и 3/26-а дру
жини и 2/17-о артилер. отделение — на бивакъ северно отъ Ста-
риградъ; Щ абътъ на 22-и полкъ съ 1-а и 4-а дружини — при
Баница и Гор. Челтики (Оризари).
Сръбската задна охрана презъ нощьта напустна позицията
си при Изворъ и отстжпи на Бабуна планина. Отстжплението
на сърбите не бе забелязано отъ българите, и, когато сутриньта
патрулите донесоха, че противникътъ е отстжпилъ, частите за
574 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20»н X.
почнаха веднага да преспедватъ въ походенъ редъ, съ 2/22-а дру

жина предна охрана. До 13 часа движението бе извършено
безпрепятствено, но, въпреки това, противникътъ не бе настиг-
натъ. Поради недостатъчни сили, командирътъ на бригадата се
отказа отъ проекта с и : да изпраща колона по долината на
Бабуна, въ обходъ на Соничка Глава. Той възнамеряваше да
вкара въ действие 1/22-а и 4/22-а дружини, но те не беха още
пристигнали. Тогава, наместо една голема обходна колона, той
изпрати въ 10 часа две по-малки такива: десна колона (две
роти отъ 22-и полкъ, две картечници и единъ коненъ взводъ) —
майоръ Коевъ — по пътя Поменово — Степанци — Присатъ, съ
задача да действува въ флангъ на сърбите и заеме прохода на
Бабуна планина западно отъ к. 1200; лева колона (три роти
отъ 3/2б-а дружина, две картечници и единъ коненъ взводъ) —
по пътя Степанци — Владиловци — с. Попадия, съ задача да овла
дее с. Попадия, следъ което да продължи настъплението си и
действува въ обходъ на Соничка Глава. Левата колона беше
по-силна, защото, по-сведения отъ разузнавателните части на
Конната дивизия, на 17-и, къмъ 12 часа минали презъ Подлесъ
300— 400 сърби, и се насочили къмъ в. Попадия.
Въ 12 часа пристигна и влезе въ състава на главните сили
на бригадата 1/2-а гаубична батарея. Въ главните сили останаха
петь роти съ четири батареи. Командирътъ на бригадата сметна,
че, ако се вкаратъ въ тясната долина на р. Бабуна всичките
батареи, ще бъде рисковано и нема да могатъ да бъдатъ из
ползувани. Затова въ 13 часа той изпрати командира на 2/7-о
артилер. отделение, майоръ Димчевъ, съ две полски и една
гаубична батареи, две роти отъ 22-и полкъ и единъ пионеренъ
взводъ, по пътя Владиловци — Попадия за Преслапъ планина,
дето да постави батареите на позиция до пристигането на 1/22-а
и 4/22-а дружини. Другите три роти и една полска батарея отъ
главните сили, подъ командата на командира на 3-а дружина,
капитанъ Стояновъ, продължиха настъплението си по долината
на р. Бабуна къмъ Соничка Глава.
Къмъ 14 часа, като следваше съ колоната на капитанъ
Стояновъ, бригадниятъ командиръ чу артилерийски огънь откъмъ
Соничка Глава. Колоната ускори движението. Къмъ това време
Конната дивизия бе спр4на отъ сръбски слаби части, които
заемаха хребетите отъ двете страни на шосето южно отъ Сте
панци; една отъ батареите на Конната дивизия стреляше по раз
положението на сърбите, но сърбите останаха на позициите си.
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГЪ КЪМЪ БДБУНА И ПР. 575
Къмъ 16 часа предната охрана на Средната колона се раз

гъна въ боенъ редъ по двете страни на шосето и настъпи
срещу позицията на сърбите. Отъ огъня на конната артилерия
и поради напредването на пехотата, сърбите, безъ да окажатъ
съпротива, напустнаха предните си позиции и отстъпиха, не-
преследвани нито отъ пехотата, нито отъ конницата. Команди-
рътъ на бригадата спре настъплението на частите, за да даде
възможность на страничните колони да проявятъ действието си,
а също и да бъдатъ разчистени околните хребети отъ против
никови отделения, които обстрелваха флангово Средната колона.
Сърбите отстъпиха на главната си позиция на Соничка
Глава, и се затвърдиха.
Десната колона къмъ 18 часа, безъ особена съпротива отъ
страна на сърбите, овладе скалистата височина непосредствено
западно отъ Степанци.
Девата колона — 3/26-а дружина, безъ 9-а рота1), съ две
картечници и взводъ конница отъ 4-и коненъ полкъ — къмъ
15 часа стигна безпрепятствено височините северно отъ Нико-
димъ. Къмъ това време разездите донесоха, че съ забелязали
сръбски войници по височините източно и западно отъ селото.
Командирътъ на дружината, майоръ С. Николовъ, изпрати вед
нага два взвода отъ 11-а рота да разузнаятъ силите и разпо
ложението на сърбите, Отъ това разузнаване бе установено, че
сърбите заематъ споменатите височини съ около две роти.
Майоръ Николовъ реши да ги атакува и да завладее височи
ните. Той насочи 11-а рота съ двете картечници по фронта,
10-а рота — въ обходъ на левия флангъ на противниковото
разположение, а 12-а рота — остави въ резервъ.
Предъ позицията на сърбите минава обширенъ долъ, по
който протича една малка рекичка, притокъ на р. Раяцъ. Въ
дола е разположено и с. Никодимъ.
Следъ двучасовъ бой, 10-а рота премина дола, и се яви въ
флангъ на сърбите. Това решително настъпление на ротата
разколеба сърбите и ги принуди да започнатъ да отстъпватъ.
Тогава 11-а рота, поручикъ Кочановъ, усилена съ резерва,
настъпи енергично и, въ ръкопашенъ бой изъ улиците на Нико
димъ, успе, съ съдействието на 10-а рота, да прогони сърбите,
които не издържаха удара, а отстъпиха, като се пръснаха на*)
*) 9-а рота, оставена като прикритие на артилерията при Велесь, бЪше въ дви
жение да се присъедини къмъ дружината си.
разни посоки. Поради тъмнината, дружината не продължи пре

следването, и къмъ 18 часа се спрЯ да нощува на позицията
югозападно отъ Никодимъ.
Въ този бой дружината плени 1 офицеръ и 45 войника,
40 пушки, 2 яздитни коня и 1 товаренъ конь съ патрони.
ЗагубитЯ на дружината бЯха: 1 убитъ и 3 ранени войника;
изстреляни бЯха 3,600 патрона.
На следния день на завладяната сръбска позиция и въ
селото Никодимъ бъпгаритЯ намЯриха 17 сърби убити, между
които и капитанъ II кл. Живота Гюричичъ. УбититЯ и плен-
ницитЯ бЯха отъ 1/14-и батальонъ.
Въ 11 30 часа командирътъ на дружината донесе на бригад
ния командиръ, че е заелъ Никодимъ и в. Паладия и чакалъ
заповЯдь за настъпление, понеже предъ него противникътъ
билъ съ слаби сили, и избЯгалъ.
Командирътъ на бригадата умЯстно не одобри решението
на дружинния командиръ — да спире настъплението, и затова
му изпрати веднага заповЯдь да продължи настъплението къмъ
Борила планина и да атакува противника на Соничка Глава.
Тази заповЯдь 6Я получена въ дружината на следния день
8 часа, когато и пристъпиха къмъ изпълнението й.
Колоната на майоръ Димчевъ — 10/22-а и 11/22-а роти,
5/17-а и 6/17-а полски и 1/2-а гаубична батареи — не можа да
достигне обекта си. Пътьтъ за движението къмъ Преслапъ пла
нина бЯше междуселски и извънредно труднопроходимъ поради
кальта и стръмнинитЯ. Съ помощьта на пехотата челната бата
рея наближи Владиловци къмъ 15 часа. Движението по-ната-
тъкъ, къмъ в. Попадия, бЯше още по-тежко; батареитЯ преми
наваха стръмнинитЯ съ припрЯгане. Отъ разузнаването и отъ
мЯстни жители 6Я установено, че с. Попадия не е заето отъ
противника. Но поради умората на хората и конетЯ сймо едно
оръдие отъ гаубичната батарея можа до вечерьта да бъде изка
рано на височината северно отъ с. Попадия; другитЯ оръдия
останаха въ Владиловци, подъ прикритието на дветЯ пехотни роти.
Командирътъ на 22-и полкъ, съ 1-а и 4-а дружини, тръгна
отъ Гор. Оризари въ 9 45 часа, следъ като получи отъ коман
дира на бригадата заповЯдь незабавно да настъпи. Презъ деня
командирътъ на полка получи две заповЯди да ускори дви
жението си и по-скоро да се присъедини къмъ бригадата.
ВъпрЯки това, Щ абътъ на полка и 4-а дружина стигнаха въ
ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ВЕЛЕСЪ И ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪРБИГЬ КЪМЪ БАБУНЛ И ПР. 577
Изворъ чакъ въ 18 часа, а 1-а дружина, идеща отъ по-далечъ, —

къмъ 2030 часа. Командирътъ на бригадата възнамеряваше да
насочи тЪзи дружини къмъ в. Попадия, но, поради липсата на
добъръ пъть, пътуването презъ нощьта бе сметнато отъ коман
дира на полка, че е невъзможно, и дружините останаха да
нощуватъ въ Изворъ.
53-и полкъ беше още на височините югозападно отъ Велесъ.
Сутриньта къмъ него се присъедини и 1-а дружина, съ прида
дените й две роти отъ 3-а дружина, две картечници и две
оръдия отъ 5/2-а планин. батарея. Беше студенъ октомврийски
день. Дъждовни облаци притискаха околните височини, и скоро
завале силенъ дъждъ надъ разположените на почивка дружини.
Въ 1530 часа въ Щаба на полка се получи отъ командира на
3/7-а бригада следната заповедь:
.Понеже Щабътъ на 2-а бригада е далечъ, и нарежданията му
за днешната задача ще закъсн-Ъятъ, за да не се губи време, Щабътъ
на бригадата счита за необходимо да Ви ориентира върху задачата
на полка Ви и да започнете изпълнението й веднага. По сведения отъ
нашата конница, Клепа планина не е заета отъ противника, затова
настжпете въ тази посока и заемете съ авангарди преправигЬ презъ
Черна, а съ останалата часть отъ полка започнете организирането на
укрепената позиция на линията на височините източно отъ Житолупъ
до Гор. Чичево, като имате предвидъ, че тя ще Ви служи като опора
за активни действия въ направление Неготинъ — Кафадарци. Изучете
удобните места за преправа презъ Черна и пригответе материали за
такава въ района. Такива се намиратъ около селата Крушевица —
Мирзенъ. Влезте въ връзка съ 2-а бригада, по шосето за Прилепъ.“
Полкътъ тръгна въ 18 часа въ походенъ редъ — 2-а дружина

предна охрана — по пътя с. Бабуна — Църквина — Скачанци —
Дворище — Клепа планина, въ една колона, за което бе изпра
тено донесение на командира на 2/7-а бригада.
За да осигури безпрепятствено движението на полка презъ
нощьта, командирътъ на полка снабди частите съ водачи —
мастни жители. ВлЪво и вдясно бЪха изпратени странични
стражи — 10-а рота влЪво и два взвода отъ 11-а вдясно. По
ради непрекъснатите дъждове, водите на Вардара беха при-
дошли и залели равнината, по която минаваше единствениягь
пъть. Движението беше бавно и уморително. Но, въпреки
всички несгоди: каль, дъждъ, тъмнина и студена нощь, вой
ниците не паднаха духомъ, и, следъ почивка около единъ
часъ въ Скачанци, на 19-и въ 6 30 часй полкътъ пристигна въ
578 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ и АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Дворище. На 19-и и 20-и полкътъ зае позиция, и се укрепи

на източнитЪ склонове на Клепа планина, отъ Подлесъ до вли
ването на Брегалница въ Вардара.
И тъй, на 18-и вечерьта частите отъ 2/7-а бригада до

стигнаха:
Десната обходна колона (2/22-а дружина — две роти, две
картечници и единъ коненъ взводъ) — Скалистата височина
западно отъ Степанци; Средната колона (3/22-а дружина —
три роти и една полска батарея) — южно отъ Поменово, съ
изнесени части (5-а рота) на позиция южно и югоизточно отъ
Степанци; Лева колона (3/26-а дружина — три роти, две картеч
ници и единъ коненъ взводъ) — на височините южно отъ
Никодимъ; Колоната на майоръ Димчевъ (две полски и три
гаубични батареи, съ две роти прикритие) — въ Владиловци;
едно гаубично орждие — на височината северно отъ с. Попадия;
53-и полкъ съ две планински орждия — по пжтя за Дворище;
Колоната на подполковникъ Сапуновъ (две дружини) — при
Изворъ.
Командирътъ на бригадата изпрати на командира на 7-а ди
визия неколко донесения за хода на действията. Последното
донесение отъ I I 45 часа гласеше:
„Днесъ въ 3 часа авангардните части на противника отстжпиха
безъ бой позициите южно отъ Стариградъ. Отстжпващите части, въ
съставъ около дружина пехота, три планински орждия и една картеч
ница, сж отстжпили по пжтя за Прилепъ. По думите на пленници,
щели да заематъ позиция на Бабуна планина, но досега немаме
никакво известие отъ изпратените въ това направление самостоятелни
разезди отъ Конната дивизия. Конната дивизия се движи предъ бри
гадата. Дружините отъ обходната колона на подполковникъ Сапуновъ
сж на пжть за бригидата, но още не сж се присъединили къмъ коло
ната. Споредъ едно донесение на единъ самостоятеленъ разездъ отъ
Конната дивизия, изпратено отъ височината южно отъ Калиново, про-
тивникътъ съ около седемь роти отъ 13-и полкъ отстжпилъ по пжтя
Яболчища — Нежилово за Прилепъ. Части отъ 1-и полкъ отстжпили за
Гостиваръ. Духътъ на войниците е отпадналъ много. Дезертьори раз
правяли, че сърбите изкарали местното население да укрепява висо
чините при Присатъ. Частите отъ бригадата настжпватъ както следва:
а) Главни сили — шесть роти, едно артилерийско отделение и една
пионерна рота — по пжтя за Прилепъ; б) Десно странично прикритие —
две роти, единъ картеченъ и единъ коненъ взводове отъ Конната ди
визия — по пжтя Поменово — Степанци за Соничка Глава; в) Лево
странично прикритие — две роти, единъ картеченъ и единъ коненъ
взводове — по пжтя Смиловци — Ясеново — Попадия.“
НЯСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛЛКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и х. 579
• \
Настъпление къмъ Щипъ — Криволакъ отъ

15-и до 17-и октомврий.
Конната дивизия зае безъ бой Щ ипъ,
П о л о ж е н и е то пр и К ри-
в о л а къ къ м ъ 15-и но не остави въ града части, които да
осигурятъ посоката Щ и п ъ — Криволакъ,
когато, споредъ запов-Ьдьта по армията
отъ 3-и, тя требваше да се насочи въ посоката Щ и п ъ — Кпи-
сели — Велесъ, да прекжсне съобщенията по Вардара и да раз
узнава на югъ.
На 11-и въ 1740 часа въ Щаба на 7-а дивизия 6% получена
телеграма отъ кмета на Щ ипъ, че на височините при Драва
има две и половина сръбски роти, които се готвятъ да влЪзатъ
въ града, че срещу гЬхъ сж изпратени две чети отъ по 50— 60
души, и че е нуждна помощь, защото отъ Криволакъ идатъ
още сърби.
Командирътъ на дивизията смиташе, че е заплашено Кочан-
ското поле, въ което се движеха обозите къмъ Куманово. Но
той не изпрати части въ Щ и пъ отъ Куманово, защото сметаше,
че те сж уморени, и дивизията не бе напълно събрана, а въ
21 часа заповеда на команданта на Кочане: да остави най-необ
ходимия брой войници за гарнизонъ, а всички останали части
и Кочанската чета да заминатъ незабавно за Щ и п ъ ; ако сж
пристигнали части отъ 3-а бригада на 11-а Македонска дивизия,
да бждатъ изпратени още две роти съ дружинния командиръ
да охраняватъ посоката Щ и пъ — Криволакъ.
Командантътъ бе получилъ сжщата телеграма отъ Щ ипъ , и
сжщия день изпрати два взвода, а на 12-и — още единъ.
На 12-и въ Щаба на дивизията беха получени следните
сведения:
1) Отъ 11-и, че французите заемали южните склонове на Гра-
децъ, Кончевска и Чепелинска планини. Забелязвали се слаби части
къмъ Татарли; къмъ Дедели имало неколко бивака; подполковникъ
Янастасовъ заминалъ съ единъ ескадронъ и Конно-пионерния взводъ
по долината на Лжкавица, за да се промъкне къмъ Вардара и да раз
руши линията между ж.-п. ст. Демиръ Капия и моста Демиръ Капия.
2) Отъ 12-и, че французите сж се опитали да настжпятъ къмъ
границата въ участъка Терзели — Талъ Отлукъ Тепе; че на 11-и и
12-и отъ Гевгели за Удово сж минали два влака съ по 30 вагона.
Отъ Щ и п ъ немаше сведения. Между това, до 14-и октомврий
Конната дивизия не запази тази посока, подъ предлогъ, че не
разполагала съ пехота, а и армейското командуване не настоя
37*
да бжде изпълнена тази задача. Французите се затвърдиха при

Криволакъ, а срещу тЬхъ бЪха само два и половина ескадрона
(подполковникъ Анастасовъ), три взвода отъ 22-и полкъ и две
роти отъ 6-и македонски полкъ.
Р а зп о р е ж д а н и я та на На 15-и командирътъ на дивизията даде

к о м а н д и р а на отбранителна задача на насочените къмъ
д и ви зи я та . Щ и пъ 45-и и 54-и полкове, съ следната
заповедь:
„Съ пристигането си въ Щипъ: а) 45-и полкъ да изпрати една
дружина съ две планински орждия и заеме височината 580 (юго
източно отъ Люботенъ), на която здраво да се укрепи; б) 54-и полкъ
да изпрати една дружина съ две планински орждия и заеме висо
чините югоизточно отъ Топликъ (около завоя на шосето), на които
добре да се укрепи; в) да бждать изпратени рекогносцировачни офи
церски патрули къмъ билото на Серка планина — отъ 45-и полкъ по
посока на Гарванъ и Шеоба, а отъ 54-и полкъ — къмъ стр. Стопаници
(източно отъ Хаджи Сеидли) и Читакли (северно отъ Енешъ Оба),
които да разузнаятъ заета ли е тази планина отъ противника, и, въ
случай че не е заета, авангардите й да заематъ билото и се укрепятъ
на най-важните пунктове: 45-и полкъ на участъка отъ Гарванъ до
Шеоба, а 54-и — на участъка отъ Шеоба до Енешъ Оба; г) окон
чателното заемане и укрепяване важните пунктове отъ авангардите
да стане по указанията на командирите на полковете, следъ личния
отъ техъ огледъ; д) въ случай че противникътъ заеме билото на
Серка планина, авангардите да не завързватъ бой съ него, а да
заематъ височините на линията к. 580 — Топликъ до съсредоточава
нето на частите отъ дивизията, а не да се подлагаме на частични
неуспехи; е) едновременно съ това, подполковникъ Лефтеровъ да
рекогносцира позицията по десния брегъ на Брегалница, отъ шосето
Щипъ — Клисели до устието на Язмакъ; позицията да бжде разделена
на два участъка — между 45-и и 54 полкове; да се събере отъ насе
лението на града и на близките села всичкия инструментъ, да се изкара
населението, и, заедно съ войниците и свободните пионери, да се
започне веднага укрепяването на позицията; да се укрепи солидно и
върха Богословецъ. ж) Вчера се е водилъ бой по двата брега на
Вардара за завладяването на Велесъ. Днесъ, 15-и того, боятъ ще
продължи, въ който ще взематъ участие по десния брегъ три и
половина дружини отъ 22-и и 53-и полкове съ планинска полубатарея,
а по левия — две дружини отъ 53*и полкъ съ три полски батареи и
Конната дивизия, з) За заемане линията на авангардите веднага до
несете. и) Срочни донесения въ 17 часа после пладне и 5 часа преди
пладне, к) Щабътъ на дивизията — въ Катланово и по шосето за
Велесъ. № 70."
Разпорежданията на командира на дивизията бЬха въ съгласие
и съ Наставлението на Щаба на армията № 2, точка първа, и съ
НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ - КРИВОЛАКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 581
гЬхъ се целеше частите да не приематъ бой, докато не се

събератъ всички насочени въ тази посока сили, зд да се осигури
първия успЪхъ срещу новия противникъ — англо-французите, но
командирътъ на 54-и полкъ, подполковникъ Лефтеровъ, подъ
влиянието на непроверени сведения за французските войски,
се увлече, и влезе въ бой съ техъ, въ който претърпе неуспехъ.
Действията на 15-и Разузнаване на Конния дивизионъ къмъ

о кто м в р и й . Криволакъ. — Положението на противника
къмъ Криволакъ не бе добре уяснено. Поради
това командирътъ на Конния дивизионъ още отъ сутриньта
организира разузнаване: 3/3-и ескадронъ — къмъ Шеоба —
Патрикъ, 3/5-и ескадронъ — къмъ Хаджи Реджебли — Ш еоба;
Конно-пионерниятъ взводъ — къмъ Пещерникъ — Калиянъ —
Липа — Бистренци и да се опита да разруши железния пжть;
2/5-и ескадронъ остана въ разпореждане на командира на диви
зиона, въ Драва. Следъ като направи горните разпореждания,
подполковникъ Анастасовъ замина къмъ позицията на пехотните
части. Въ 1030 часа той стигна на позицията източно отъ Кара
Ходжали и намери положението променено. Ротите отъ 11-а
Македонска дивизия нощували около кантона на шосето и
сутриньта заели височината непосредствено северно отъ онази
височина, която бе завладена предния день. Трите взвода отъ
б/22-а рота отстжпили отъ височината, която беха заели, поради
това, че ротите отъ 11-а Македонска дивизия не били при
стигнали на време и артилерийскиятъ огънь на французите
билъ разровилъ окопите имъ. На разсъмване трите французски
роти настлшили и заели напустнатата височина.
Като не можеше да подкрепи пехотните части, подполков
никъ Анастасовъ имъ заповеда да се окопаятъ, а презъ нощьта
командирътъ на дружината да организира атака срещу левия
флангъ на французите; едновременно съ това, четата на Овчаровъ
щеше да извърши нападение въ тила на противника.
Майоръ Атанасовъ, като сметаше, че неприятельтъ е по-
силенъ и има и две планински орждия, не се реши да извърши
нощната атака съ всичките сили, а на мъркване изпрати една
доброволческа команда, която само да го тревожи.
Въ 1730 часа подполковникъ Анастасовъ, когато се връщаше
отъ позицията, на около два клм. северно отъ кантона на шосето
за Щ ипъ срещна главата на колоната на 54-и полкъ, който
идЪше отъ Топликъ. Той ориентира командира на полка върху

положението и остана да нощува при Щаба на полка.
Разузнавателните ескадрони стигнаха крайните си обекти:
3/3-и ескадронъ настжпи отъ Драва въ 8 часа. Отъ Патрикъ
той изпрати Конно-пионерния взводъ, поручикъ Чунчевъ, да
изпълнява възложената му задача, а подпоручикъ Димчевъ —
самостоятеленъ разездъ — къмъ височините югозападно отъ
Брусникъ, съ заповедь да разузнава и да бжде като заслонъ на
поручикъ Чунчевъ. Ядрото на ескадрона остана презъ деня
около Патрикъ, а вечерьта се оттегли въ Лесковица.
Поручикъ Чунчевъ съ Конно-пионерния взводъ на мръкване
стигна въ Калиянъ. Пжтьтъ беше извънредно лошъ, особено
около Пещерникъ. Отъ височината единъ клм. североизточно
отъ Бистренци той огледа местностьта между Демиръ Капия и
Криволакъ. По левия брегъ противникови части не срещна. Въ
7 часа отъ височината единъ клм. североизточно отъ Бистренци
поручикъ Чунчевъ изпрати донесение до командира на диви
зиона. Въ Калиянъ поручикъ Чунчевъ престоя до 1 часа, следъ
което отстжпи съ взвода къмъ Липа, дето стигна на разсъмване.
Тъй като не можа да намери средства да премине Вардара, той
се върна на 16-и вечерьта при 3-и ескадронъ, въ Лесковица.
Подпоручикъ Димчевъ съ петима конника тръгна въ 14 часа
отъ Патрикъ за Пепелище. На височината два клм. северо
източно отъ Пепелище той се спре, проследи движението на
противника и въ 1645 часа донесе на командира на ескадрона:
„1) Противникътъ е заелъ височинигЪ северозападно отъ Пепе
лище. Негови постове има до долината южно единъ клм. отъ Шеоба.
2) По равнината има постоянно движение — шестима конника слизатъ
отъ височината къмъ Пепелище. 3) Въ този моментъ пристига тренъ
отъ около 20 вагона. На гарата Криволакъ има голЪмо движение на
войски и обози. ВисочинигЬ североизточно отъ Пепелище не сж заети.
Продължавамъ да разузнавамъ.“
Въ 21 часа разездътъ се завърна при ескадрона си, въ

Лесковица.
3/5-и разузнавателенъ ескадронъ изпрати въ 1630 часа отъ
височините северно отъ Шеоба до командира на Конната ди
визия следното донесение:
„Една дружина французи сж заели височината източно отъ Кара
Ходжали; срещу гЬхъ сж нашигЬ две роти съ майоръ Атанасовъ, а
НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛАКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 583
за охрана лЪвия му флангъ съмъ на височинитЪ северно отъ Шеоба

съ ескадронъ и единъ взводъ пехота. Довечера пристига полковникъ
Протогеровъ, който снощи е спалъ въ Чешиновци, и ще настъпи къмъ
Драва. Тукъ е и 2-и ескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ съ 3-и ескадронъ
отъ 3-и коненъ полкъ. При гЬзи условия, стоенето ми, ако е необхо
димо днесъ, утре е лишно, при наличностьта на т%зи войски. Подпол-
ковникъ Анастасовъ по посока Демиръ Капия е изпратилъ 3-и еска
дронъ отъ 3-и коненъ полкъ и е отмЪнилъ моето отиване и пращане
разезди, като за този пунктъ ще Ви донесе той. Моля да се разреши
единъ день почивка и да ми се определи да се върна ли, или да
остана въ подчинение на подполковникъ Анастасовъ. Изпратихъ само-
стоятеленъ разездъ къмъ Уланци, който ще се върне на 16-и вечерьта.
Деньтъ мина спокойно, като нито еднигЪ се опитаха да настъпятъ.
Вчера французската артилерия се е обаждала отъ десния брЪгъ на
Вардара, откъмъ Криволакъ.“
Вечерьта 3/5-и ескадронъ нощува въ Драва.
За резултата отъ разузнаването, изобщо, презъ този день,
освенъ че ориентира пристигащите въ Щ и п ъ пехотни начал
ници, командирътъ на дивизиона донесе на 16-и въ 7 30 часа на
командира на Конната дивизия следното:
„Досега неприятельтъ е прехвърлилъ на л^вия брЪгъ една и
половина дружини и две картечници. Вчера ц%лия день нищо не пред
приеха — не се вижда да прави приготовления за преминаване р-Ьката.
Всички тренове минаватъ за Велесъ. Снощи въ Щипъ пристигна
3-а македонска бригада. Днесъ се притегля напредъ, къмъ Криволакъ.м
Иоходътъ на 45-и и 54-и полкове отъ К лисели ва Кри -

волакъ. — 45-и полкъ (две дружини, една картечна и една
пионерна роти и една планинска полубатарея) тръгна въ 6 часа
въ походенъ редъ — 10-а рота въ предна охрана — по пжтя за
Щипъ. Презъ време на движението командирътъ на полка получи
заповЪдьта по дивизията № 70. Следъ като стигна въ Щ ипъ,
полкътъ продължи движението си, и къмъ 20 часа се спрЪ на
около петь клм. югоизточно отъ града, на бивакъ, като изпрати
две роти въ охранение.
54-и полкъ (три дружини, една картечна и една пионерна
роти и една планинска полубатарея) тръгна въ 8 30 часа въ похо
денъ редъ, като имаше въ предна охрана 4-а рота, Картечната
и Пионерната роти. По пжтя за Щ ипъ, къмъ 10 часа команди
рътъ на полка получи заповЪдьта № 70 и въ 1030 часа изпрати
на командира на 1-а дружина, подполковникъ Тошковъ, след
„Настжпете съ дружината си и двегЬ планински орждия по шосето
за Щипъ — Криволакъ. Тази вечерь да заемате позиция на височината
584 ДЕИСТВИЯТЯ нп севернптп и ю ж нятя ГРУПИ ОТЪ II ЯРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
югоизточно отъ Топликъ (на завоя, който прави шосето). Изпратете

по единъ рекогносцироваченъ офицерски патрулъ къмъ Кара Ходжали
и Енешъ Оба, които да разузнаятъ заети ли сж гЪзи височини —
западнигЬ склонове на Серка планина. При възможность, патрулигЬ
да се спустнатъ къмъ моста на Вардара, къмъ Криволакъ и къмъ
Уланци. Въ случай че бйлото на Серка планина е заето отъ против-
никъ, Вие ще се окопаете силно на позицията югоизточно отъ Топликъ.
Въ случай че това бйло не е заето, преместете се напредъ, и заемете
позиция въ участъка между Шеоба и Енешъ Оба (една рота — около
Кара Ходжали, останалите роти — въ това село и Енешъ Оба), и на
тази позиция се силно окопайте. Въ сериозенъ бой съ противника не
влизайте до съсредоточаването на дивизията. Съ останалите две дру
жини отъ полка азъ ще нощувамъ тази нощь въ Софилари. Доне
сенията ми пращайте сутринь въ 7 часа, на пладне въ 12 часа и
вечерьта въ 16 часй, а за особени случаи — веднага. Съ себе си ще
вземете и отделението конници.“
1-а дружина съ двете планински орждия стигна означеното
место къмъ 24 часа. 2-а и 3-а дружини, Картечната рота и
Щ абътъ на полка останаха да нощуватъ въ Щ ипъ.
Въ 11 часа подполковникъ Лефтеровъ уведоми командира
на 45-и полкъ за своето решение,
Ноходътъ на 3111-а македонска бригада къмъ Щ ипъ. —

На 11-и октомврий 3-а бригада (5-и и б-и македонски полкове и
3-а пионерна рота) бе стигнала въ Царево Село. Вечерьта се
получи заповЪдь отъ Щаба на дивизията да б/кдатъ започнати
партизански действия въ най-широкъ размЪръ, за да почувствува
новиятъ противникъ, че въ този районъ ще бжде изложенъ на
големи бедствия. Обаче, командирътъ на бригадата см-Ьташе, че
въ такъвъ случай би се намалила бойната й сила, и че партизан
ските действия нЪма да дадатъ очакваните резултати, защото н^ма
достатъчно подготовени хора за цельта. Той изказа мнение: бри
гадата да не се разпръсква, а за партизански действия да изпрати
части не по-големи отъ 30 човека въ районите Кожухъ, Тик-
вешко, Струмишко и Радовишко.
На 12-и бригадата остана на почивка въ Царево Село, дето
бригадниятъ комалдиръ получи донесения отъ комендантите на
Щ и п ъ и Кочани и отъ командира на 3/5-и ескадронъ, ротми-
стъръ Пупешковъ, за появилите се три сръбски роти южно отъ
Щ ипъ , както и за положението, изобщо, въ това време къмъ
Криволакъ. Той предупреди частите, че, за ускоряване похода,
въ Кочане не ще има почивка, и заповеда на командира на
2/6-а дружина, майоръ Лтанасовъ, съ две роти да замине въ
НЯСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛЯКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 585
15 часа и заеме Кочане; следъ като организира командантството,

да изпрати една рота въ Щ ипъ. При нужда да продължи пжтя
си съ другата рота за Щ ипъ, да поеме командуването на вой-
скигЬ и да прогони противника; отъ Кочане да изпрати два
партизански взвода къмъ Радовишъ, за разузнаване въ района
долината на Лжкавица — Ракитецъ— Габрешъ — Конче, и къмъ
Дол. Липовикъ, за разузнаване въ района на Кончевската пла
нина. Майоръ Атанасовъ въ 1230 часа насочи 5-а рота, капитанъ
Папалезовъ, презъ Виница за Щ ипъ, а той съ 7-а рота тръгна
за Кочане; отъ Калиманското плато изпрати партизанските взво
дове, които не срещнаха противникъ, и се прибраха въ ротите
си, на позицията при Криволакъ, на 18-и.
5-а рота вечерьта нощува въ Виница, а на 13-и въ 19 часа
стигна въ Щ ипъ.
7-а рота пристигна вечерьта въ Кочане и на 13-и замина
за Щ ипъ, дето пристигна въ 20 часа. Въ Кочане тя остави
единъ взводъ за гарнизонъ. На 13-и майоръ Лтанасовъ получи
донесението отъ ротмистъръ Пупешковъ и веднага тръгна за
Щипъ, дето двете роти се присъединиха къмъ Конния дивизионъ.
Бригадата продължи похода си и на 13-и нощува въ Кочане
и околните села, на 14-и — въ Чешиновци и на 15-и въ 15 часа
пристигна въ Щ ипъ, тържествено посрещната отъ населението.
Парковите взводове и Продоволствениятъ транспортъ закъснеха
и нощуваха въ Исти Баня и Царево Село.
Въ Щ ипъ командирътъ на бригадата получи въ 1645 часа
отъ командира на 2/6-а дружина следното донесение:
„Отъ снощи съ две роти заемамъ височината източно отъ Кара
Ходжали. На около 2000 метра южно, на друга височина, има про
тивникъ около една дружина въ окопи. Постоянно нови групи се вли-
ватъ въ окопигЪ му. Разполага и съ картечници, съ които въ този
моментъ откри огънь срещу насъ. Северно отъ Неготинъ се забеляз-
ватъ два бивака, за около по две дружини; при устието на р. Велица,
която тече презъ Кафадарци, има сжщо бивакъ за една дружина. Къмъ
10 часа се забеляза половина ескадронъ конница, който се движеше
по дЪсния брЪгъ на Вардара за Криволакъ. Снощи мислЪхъ, че, по
добититЪ сведения, се намирамъ предъ една преправа, но днесъ по
добно н%що не може да се твърди, защото никаква интензивность у
неприятеля не се забелязва, но, за всЬки случай, необходимо е да ми
се изпрати поне една дружина подкрепление, за да се посрещнатъ
изненадитЪ на утрешния день.“
Въ 18 часа пристигнаха въ Щ ипъ 45-и и 54-и полкове.
Полковникъ Протогеровъ, като старши началникъ, не пое ко-
586 ДЕЙСТВИЯТЯ НП1СЕВЕРНЯТЯ И ЮЖНЯ1Н ГРУПИ ОТЪ II ЯРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
мандуването на събраните въ Щ и пъ части, а се задоволи да

съобщи на командира на 54-и полкъ полученото отъ майоръ
Атанасовъ донесение и да изкаже мнение, че противникътъ е
слабъ, та на 16-и двата полка ще могатъ да го прогонятъ задъ
Вардара и да заематъ гребените Патрикъ и Гарванъ. Следъ
това той донесе на командуващия армията и на командирите
на 7-а, 11-а и Конната дивизии, че възнамерява на 1б-и да
остане съ бригадата си въ Щ ипъ. На 16-и се получи заповедь
отъ Щаба на армията, че бригадата се подчинява на командира
на 7-а дивизия.
И тъй, разположението на българските части на 15-и ве-
черьта беш е:
Конниятъ дивизионъ — подполковникъ Анастасовъ: две роти
отъ 6-и македонски полкъ и три взвода отъ 6/22-а рота — на
позиция по височините източно отъ Кара Ходжали; 3/3-и раз-
узнавателенъ ескадронъ — въ Лесковица; 3/5-и и 2/5-и еска-
дрони — въ Драва; самостоятелниятъ разездъ — поручикъ Про-
дановъ — въ посока на Уланци; Конно-пионерниятъ взводъ — ■
поручикъ Чунчевъ — въ Калиянъ. ‘ Щ абътъ на Конния диви
зионъ — на единъ клм. северно отъ Кантона (кар.) на шосето
Щ и п ъ — Криволакъ.
54-и полкъ: 1-а дружина съ две планински орждия — на
позиция югоизточно отъ Топликъ; 2-а и 3-а дружини — на квар
тири въ Щ ипъ.
45-и полкъ — на бивакъ югоизточно отъ Щ ипъ.
3/11-а македонска бригада — въ Щ ипъ.
Артилерийските части (2-и гаубиченъ и 7-и артилер. пол
кове), определени за действия въ района източно отъ Брегал
ница, се намираха на бивакъ при Катланово и Арженичане;
мостътъ на Пчиня не беше още готовъ.
Щ абътъ на 7-а дивизия — въ Катланово.
14-и полкъ — южно отъ Струмица.
Щ абътъ на 11-а дивизия и 1-а бригада — въ Царево Село.
2/11-а македонска бригада — въ Гюешево.
За разположението на противниковите сили българите имаха
следните сведения: въ района Удово — Пирава — Валандово —
Баракли — шесть французски полка (два зуави); всеки полкъ
по три батальона, батальонътъ — по 800 душ и; единъ коненъ
полкъ (шесть ескадрона стрелци и единъ ескадронъ драгуни);
НЯСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛАКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 587
шесть полски и осемь планински с. с. орждия. На ж.-п. ст. Кри-

волакъ сж стоварени французски войски, отъ които единъ ба-
тальонъ настжпилъ отъ Пепелище за Шеоба.
Всжщность въ района Гевгели — Валандово — Удово — Гра-
децъ бЪше французската 156-а дивизия (дванадесеть батальона,
шесть полски и една планинска батареи), а въ района Гра-
децъ — Криволакъ — устието на Черна бЪше 57-а резервна ди
визия (осемь батальона, три полски и две планински батареи).
Разположението на 57-а дивизия бЪше следното: 114-а бри
гада — единъ батальонъ съ картечна рота — на лЪвия брЪгъ
на Вардара, при Кара Ходжали и Пепелище; два батальона —
въ района Криволакъ — к. 213 — чифл. Паликура; две планински
батареи — на позиция източно отъ Криволакъ и една полска —
при чифл. Паликура поддържаха батальонигЬ, разположени по
двата брЪга на рЪката; три батальона и две полски батареи
бЪха въ резервъ, при Неготинъ. 113-а бригада — два батальона
охраняваха железния пжть западно отъ Градецъ. Задачата на
57-а дивизия бЪше отбранителна — да не допустне българитЪ
да преминатъ Вардара въ района Вардаръ — р. Белица.
Действията на 16-и Разузнаване на Конния дивизионъ. —

октомврий. ЕскадронитЪ продължиха разузнаването въ
даденигЪ имъ участъци. 3/3-и ескадронъ въ
730 часа настжпи къмъ Патрикъ, като изпрати разезди къмъ
Пещерникъ и Пепелище. На два клм. южно отъ Патрикъ
командирътъ на ескадрона спрЪ ядрото на ескадрона и остана
на това мЪсто.до късно да наблюдава противника.
Къмъ 1630 часа на наблюдателния пунктъ пристигнаха
патрулигЬ на 45-и полкъ, отъ които командирътъ на ескадрона
научи задачата на полка, а следъ това той се срещна съ коман
дира на полка, и лично го ориентира върху положението.
Вечерьта ескадронътъ се оттегли да нощува въ ЛЪсковица.
Поручикъ Чунчевъ, който 6Ъ изпратенъ съ разездъ отъ
конно-пионери да разузнава и разруши желЪзо-пжтната линия
западно отъ Демиръ Капия, вечерьта се завърна при ескадрона,
безъ да изпълни задачата, защото не можа да мине Вардара.
Въ 14 часа, по заповЪдь на командира на дивизиона, бЪ изпра
тенъ единъ подофицеръ съ четирма миньори отъ Конно-пио-
нерния взводъ, който, ако не намери поручикъ Чунчевъ, самъ
да разруши железния пжть, но и той не можа да изпълни
задачата си.
3/5-и ескадронъ, който разузнаваше само съ единъ разездъ

къмъ Криволакъ, остана до 1630 часа въ Драва; вечерьта еска*
дронътъ се завърна въ Щ ипъ, а на 17*и замина за Велесъ,
при полка си.
2/5-и ескадронъ получи заповЪдь да настжпи къмъ Шеоба
и да разузнава по фронта и фланговете на неприятелското
разположение въ посоки, въ който разузнаваха другите два
ескадрона. Ескадронътъ тръгна отъ Драва въ 7 30 часа, като
изпрати единъ самостоятеленъ разездъ — подпоручикъ Алчевъ —
къмъ Уланци и други два далечни — по долината на Слана и
къмъ Патрикъ — Брусникъ. За резултата отъ разузнаването
командирътъ на ескадрона изпрати донесения на командира на
Дивизиона. Вечерьта ескадронътъ се завърна въ Драва.
Отъ събраните сведения подполковникъ Анастасовъ доби
впечатление, че противникътъ е съ слаби сили, и изказа
мнение предъ началниците на пристигналите части, че може
да бжде атакуванъ и отблъснатъ.
Настъплението на 54-и полкъ. — Въ 7 часа команди

рътъ на полка издаде следната оперативна заповедь за настъ
пление :
§ 1. — Неприятельтъ съ около една дружина заема позиция
югоизточно отъ Кара Ходжали. Презъ Вардара около моста Криво
лакъ се прехвърляли неприятелски групи и планинска артилерия.
По железницата отъ ст. Криволакъ за Велесъ сжщо сж се превоз
вали войски, а сжщо и дъски стоварвали на ж.-п. ст. Градско. Две
роти отъ 11-а Македонска дивизия заематъ позиция западно отъ
Шеоба. Два наши ескадрона се намиратъ около Патрикъ. Вл^во отъ
насъ действува 45-и полкъ.
§ 2. — Съ цель да се завладеятъ височините, които командуватъ
долината на Вардара, въ участъка отъ устието на Брегалница до
Пепелище, и обезпечи теренъ'за развръщане на 7-а Рилска дивизия,
заповедвамъ:
1) Д е е н а к о л о н а — м а й о р ъ С т а н е в ъ :
2-а друж ина.......................4 роти Да настжпи отъ Щипъ въ
Картечната р о т а ............... 4 картечн. 830 чаей по пжтя Хаджи Се-
Всичко: 4 роти и 1 картечна идли — Читакли — Енешъ Оба,
рота. да заеме позиция южно отъ
Енешъ Оба и наблюдава уча
стъка отъ устието на Брегал
ница до реката източно отъ
Мужанци.
2) Л*Ъва к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ Т о ш к о в ъ :
1-а д р у ж и н а ...................... 4 роти Да настъпи отъ височината
Планинска полубатарея . . 2 оръдия югоизточно отъ Топликъ въ
Всичко: . . 4 роти и 2 оръдия. 9 часа и заеме позиция южно
отъ Кара Ходжали и наблю
дава участъка вл^во отъ 2-а
дружина до Пепелище, вклю
чително.
Въ случай че противникътъ
настъпи, да се спре на н^коя
силна позиция, да притегли
къмъ себе си дветЬ роти отъ
11-а Македонска дивизия и да
се окопае силно. Да влЪзе въ
свръзка и съ двата ескадрона
кавалерия.
3) П о л к о в а п о д д ъ р ж к а
майоръ Минчевъ:
3-а друж ина.............................. 4 роти
Да настъпи отъ Щипъ и
заеми височината югоизточно
В с и ч к о :.......................4 роти.
отъ Топликъ (на завоя шосето
Щипъ — Криволакъ), дето да
се окопае силно.
КолонигЪ, щомъ заематъ своигЬ участъци, да пристъпятъ веднага
къмъ фортификационното имъ усилване, като прибЪгнатъ за това и
къмъ мастното население, отъ което да взематъ и разни инструменти.
Щабътъ на полка ще се установи въ Хаджи Сеидли. Щабътъ на
2-а дружина да бъде въ Енешъ Оба, на 1-а дружина — въ Кара
Ходжали, на 3-а дружина — въ Хаджи Сеидли. ЩабоветЪ да се свър-
жатъ съ менъ посрЪдствомъ летеща поща.“
Заедно съ заповЪдьта, подполковникъ Лефтеровъ изпрати
до командира на дивизията въ 6 часа следното донесение:
„На 15-и полкътъ нощува: две дружини въ Щипъ и една — на
височината югоизточно отъ Топликъ (на завоя на шосето Щипъ —
Криволакъ). Презъ деня изпратихъ два разезда отъ по четирма кава
леристи къмъ Криволакъ и къмъ Уланци. По сведения, събрани отъ
разни мЪста, гребенътъ на Серка планина, югозападното му разкло
нение къмъ Шеоба и Енешъ Оба, не е заето отъ противника. Къмъ
Кара Ходжали се намиратъ две роти отъ 11-а Македонска дивизия,
срещу една дружина съ картечници французи. Презъ Вардара на
лодки около Криволакъ с;к превозвани други неприятелски войски.
На височината западно отъ ж.-п. ст. Криволакъ била забелязана една
батарея на позиция; на височината северно отъ Неготинъ — биваци
на около две дружини; при Кукуричани, срещу Мужанци, — една дру
жина. Къмъ ж.-п. ст. Градско се забелязва дъски и другъ материалъ.
Влакове циркулиратъ между Велесъ и Градско, както и въ южна
посока, къмъ Солунъ. Днесъ разпореждамъ да се заематъ позициигЬ
590 ДЕЙСТВИЯТЯ НА СЕВЕРНА™ И ю ж на™ ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15и ДО 20-и X.
въ участъка Енешъ Оба — Шеоба. Известявамъ за това и 45-и полкъ,

който, моля, да заеме позициигк между Шеоба и Гарванъ. Днесъ ще
рекогносцирамъ позициигЬ отъ пжтя Щипъ — Клисели до устието на
Брегалница. Въ Щипъ остава 3-а бригада отъ 11-а Македонска диви
зия — осемь дружини (полковникъ Протогеровъ).“
Подполковникъ Лефтеровъ и полковникъ Протогеровъ зами
наха къмъ Кара Ходжали да разучатъ положението. На три
клм. северно отъ селото тЪ срещнаха командира на Дивизиона,
подполковникъ Днастасовъ, който потвърди донесенията си и
изказа мнение да се завладее позицията на французитЬ — висо
чината югоизточно отъ Кара Ходжали.
Къмъ 12 часй въ Щаба на полка се получи и Инструкцията
отъ командира на 7-а дивизия за действията срещу Криволакъ.
СъбранигЬ началници обсждиха положението и взеха решение:
презъ нощьта да атакуватъ противника съ 1/54-а дружина, дветЪ
македонски роти и тригЬ взвода отъ 22-и полкъ, подъ общото
началство на подполковникъ Тошковъ. Подполковникъ Лефте
ровъ заповяда атаката да се произведе въ 21 часа, а 2-а дру
жина да се задържа здраво на позицията си. Той съобщи реше
нието си на командира на 45-и полкъ и го помоли да заеме
позиция на линията Шеоба — Патрикъ — Гарванъ, да насочи две
роти за свръзка и да съдействува съ своя планински артиле
рийски взводъ. Следъ това донесе на командира на дивизията.
МЪстностьта при Криволакъ представлява огроменъ масивъ.
СпускащигЪ се къмъ Вардара отделни масиви сж съ стръмни
склонове, прорязани отъ дълбоки оврази, между които се виж
даха отд-Ьлни, постепеннопонижаващи се височини, покрити
съ храсти (парнаръ), които не можеха да прикриятъ движението
на частитЬ.
Освенъ шосето Щ и п ъ — Криволакъ, имаше само планински
пжтеки, съ гол-Ьми стръмнини, по които можеха да се движатъ
пешоходци и коне. За да бждатъ поставени батареи източно и
западно отъ шосето, требваше да се правятъ нови пжтища или да
се поправятъ сжществуващитЬ пжтеки. Движението отъ изтокъ
къмъ западъ ставаше много бавно. НапримЪръ, отъ Топликъ
до Енешъ Оба — разстояние по картата петь-шесть клм. — се
изминаваше за четири-петь часа. МалкитЪ рекички, врязани
дълбоко, затрудняваха движението'.
Вардаръ бЪше естествена преграда между дветЬ страни.
Мостътъ при Криволакъ бЪ повреденъ още въ войната презъ
1913 година.
НПСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛАКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 591
Полуразрушените въ същата война села нямаха тактическа

стойность. Населението беше турско, добре разположено къмъ
българите.
Позицията на французите на височината два и половина клм.
югоизточно отъ Кара Ходжали, наречена отпосле „Височината
съ коронката“ , представя предмостова позиция, съ фронтъ около
10— 12 клм.
Опорни пунктове беха Височината съ коронката и Пепе
лище. Но най-силната подкрепа и защита беха полските батареи
по десния брегъ на Вардара, около Криволакъ, които съ силния
си огънь неутрализираха действията на българите, насочени въ
обходъ на Височината съ коронката. Унищожението или неутра
лизирането на огъня на тези батареи беше невъзможно за бъл
гарите, защото те не можеха да поставятъ своите батареи на
флангови позиции. Отпосле, когато беха построени плетища къмъ
Енешъ Оба — Уланци и к-щчъ Гарванъ, българската артилерия
зае по-удобни позиции.
Главниятъ опоренъ п ун ктъ — Височината съ коронката — е
отдЬленъ масивъ, съ около 300 метра относителна височина,
съ седповина въ северозападна посока (широка около 300—
400 метра), и съ стръмни склонове. Най-достъпна за атака беше
посоката презъ седловината, която позволяваше скрито прибли
жаване, и настъпващите въ тази посока български части оста
ваха незасегнати отъ противниковите батареи, разположени на
десния брегъ на Вардара. Флангови атаки или близки обходи
биха имали по-малъкъ успехъ, защото склоновете на височините
представятъ сериозно препятствие за преминаване и против
никовата артилерия биеше посоките Шеоба и Вардаръ чифликъ.
Тилътъ на французската позиция би билъ изложенъ на огъня
на българските батареи, които биха могли да се разположатъ
източно отъ Шеоба и северно отъ Джидимиръ.
Французите усилваха постепенно предмостната си позиция,
и още при първите бойове тя беше силно укрепена.
Настъплението на колоните на 54-и полкъ срещу позицията
на французите започна по-късно отъ определеното въ запо-
ведьта време, поради което те заеха обектите си късно, а левата
колона не можа да изпълни задачата си.
Десната колона тръгна отъ Щ ипъ въ 10 часа (8-а рота —
челна стража). Въ 19 часа колоната стигна Енешъ Оба, и се
разположи на позиция южно отъ селото, отъ устието на Бре
галница до Мужанци (7-а и Картечната роти — въ геоддържка).
592 ДЕЙСТВИЯТЯ НЛ северни™ И ЮЖНЯТЛ ГРУПИ ОТЪ I! ЛРМИЯ ОТЪ 15-н ДО 20-и X.
Лавата колона настжпи въ 14 часа (3-а рота челна стража)

къмъ позицията, която заемаха македонските роти. Пжтьтъ бе
откритъ, и се наблюдаваше отъ французите, затова тя влезе въ
другъ пжть, по дола западно отъ шосето. На единъ клм. отъ
Кара Ходжали колоната бе обстреляна съ артилерийски огънь,
движението й се забави, и тя стигна на позицията къмъ 18 часа.
Подполковникъ Тошковъ отложи атаката за 4 часй на 17-и и
въ 1 8 15 часа изпрати до командира на полка следното донесение:
„1) Съ дружината си и двегЬ орждия пристигнахъ на позицията,
която се заема съ една и половина роти отъ б-и македонски полкъ.
2) По сведения отъ майоръ Атанасовъ, противникътъ билъ въ
сила около една дружина, две планински орждия и две картечници,
разположени на височината срещу нашата позиция и по лЪвия брЪгъ
на Вардара, а по десния бр%гъ била забелязана една стреляща днесъ
по насъ батарея — полска.
3) Вл-Ъво или вдясно отъ нашата позиция до този моментъ не е
възстановена свръзка нито съ 45-и полкъ, нито пъкъ съ нашата
2-а дружина.
4) ПодстжпитЪ откъмъ фронта и фланговете на противниковата
позиция не сж подробно изучени, понеже съ дружината пристигнахъ
въ 18 45 часа и понеже нощьта прЪчи. Затова действия съ дружината
и ротите отъ б-и македонски полкъ, за изяснение силата, разположе
нието и др. на противника, ще предприема утре.
5) Въ този моментъ, по сведения, добити отъ разпита на единъ
турчинъ отъ Кара Ходжали и казани лично предъ мене, противникътъ
ималъ не две, а четири орждия на позицията си, на левия бр%гъ на
Вардара, а по десния брЪгъ били не една, а две батареи; споредъ
показанията на сжщия турчинъ, противникътъ ималъ на позицията си
около 1500 души пехота, което се схожда съ сведенията, добити отъ
майоръ Атанасовъ. По горните причини нощна атака сега не ще
може да се произведе.“
Полковата поддържка тръгна отъ Щ и п ъ въ 9 часа. Къмъ
1830 часа дружината стигна и зае височините южно отъ Драва.
Щ абътъ на полка нощува въ Щ ипъ.
Настъплението на 45-и полш ,. — Изпратените патрули

бЪха донесли че Серка планина не е заета отъ противника.
Наместо да остане на к. 580, югоизточно отъ Люботенъ, под
полковникъ Йордановъ реши да заеме съ полка бйлото на
Серка планина, въ участъка Шеоба — Гарванъ, и насочи 2-а дру
жина съ две картечници, половина пионерна рота и полу-
батареята къмъ участъка Шеоба — Патрикъ, а 3-а дружина съ
две картечници и единъ пионеренъ взводъ насочи къмъ уча
стъка Патрикъ,— Гарванъ.
НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛЯКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 593
2- а дружина настъпи по пъти Люботенъ — Балтали —

Сугурла (челна стража — 7-а рота и пионерната полурота). Къмъ
1410 часа тя стигна на височините югоизточно отъ Шеоба, дето
зае позиция. Въ 17 часа командирътъ на полка изпрати 5-а и
6- а роти къмъ височината надъ Пепелище, съ заповЪдь да пре-
сЪкатъ пътя на отстъплението на противника, ако той се оттегли,
следъ като го атакува 54-и полкъ. Презъ силнопресЪчена и
гориста мЪстность, въ тъмнина, следъ уморително движение,
ротите стигнаха на указаната имъ височина, но атака не бе
произведена.
3- а дружина тръгна по пътя Люботенъ — Балтали — Пипе-
рово и на линията два клм. южно отъ последното село зае
позицията Патрикъ — Гарванъ. 10-а рота остана въ разпореждане
на командира на полка, североизточно отъ Шеоба.
3111-а македонска бригада . — 5/6-а и 7/6-а роти и трите

взвода отъ 6/22-а рота, подъ началството на майоръ Атанасовъ,
се окопаваха на позицията. Между 9 30 и 10 часа те бЪха об
стреляни съ артилерийски огънь, а следъ това огъньтъ бе пре-
несенъ въ тила на позицията. Французите същ о се окопаваха.
Когато пристигна 1/54-а дружина, майоръ Атанасовъ съобщи
на подполковникъ Тошковъ, че противникътъ има два батальона,
няколко картечници и една батарея, и е организиралъ добре
за отбрана позицията си, поради което силите съ недостатъчни
за нощна и за дневна атака.
Трите взвода отъ б/22-а рота заминаха за Кочане.
Другите части отъ Македонската бригада почиваха въ
Щ ипъ.
Командирътъ на бригадата не напустна Щ и п ъ и не обе
дини командуването на частите около Щ ипъ, та съ общи усилия
да бъдатъ прогонени слабите французски части отвждъ Вардара.
Поради това българите загубиха още единъ день.

7- а дивизия отъ Катланово се премести на наблюдателния пунктъ
южно отъ Велесъ. Въ 7 30 часа бе изпратена на командира на
2-и гаубиченъ полкъ следната заповедь:
„1) Всичката артилерия днесъ да мине на лЪвия брЪгъ на р. Пчиня
и да продължи пжтя си по шосето за Велесъ. 2 ) Още сега изпратете
офицеръ да разузнае пжтя презъ Рудникъ — Иованли — Гузумелъ —
Хаджи Дхмедли. 3) Въ случай, че този пжть е удобенъ за движение
Българската армия въ Световната!война 1915— 1918 год., томъ',111. 38
594 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ О ТЪ 15-и ДО 20-и X.
на артилерия, всичката артилерия да премине по него, и, заедно съ

дружината отъ 26-и полкъ, да се установи за нощуване около шосето
при Хаджи Ахмедли, като Отделението на подполковникъ Бараковъ
продължи пжтя си за Щипъ и, съ пристигането си, влезе въ подчи
нение на командира на 45-и полкъ. 4) Въ случай че пжтьтъ Рудникъ —
Хаджи Ахмедли не позволява движение на артилерия, до превземането
на Велесъ и по десния брегъ на Вардара, Артилерийската колона да
се установи около Рудникъ.“
Вечерьта 2-и гаубиченъ полкъ (четири батареи), съ прикритие

3/26-а дружина, пристигна въ района Чука — Махмутчиларъ;
7-и артилер. полкъ — въ района Сарж Хамзали — Караджали;
1/17-о артилер. отд-кпене — въ БрЪзница.
Отъ Конната дивизия Щ абътъ на дивизията узна положе
нието при Криволакъ. Освенъ това, въ Щаба започнаха да
пристигатъ и донесенията отъ частите около Щ ипъ.
Въ 9 15 часа бе полученъ бюлетинътъ на Щаба на 3/11-а
македонска бригада, който очертаваше съ достатъчна точность
положението, както при Струмица, тъй и въ посоката Щ ипъ —
Криволакъ. По-късно въ Щаба се получи и донесението на
командира на 54-и полкъ. Това донесение разясняваше напълно
положението при Криволакъ, и командирътъ на дивизията
остана особено доволенъ, като разбра, че подполковникъ Леф-
теровъ се е съобразилъ напълно съ дадените му инструкции, и не
ще се ангажира въ бой съ противника, преди да се събератъ
около Щ и п ъ определените за действия войски. Донесението за
решението му да атакува се получи на 17-и въ 9 30 часа.
Получи се следната телефонограма отъ началника на Щаба
на армията:
„По заповЯдь. 3-а бригада отъ 11-а Македонска дивизия —
полковникъ Протогеровъ — пристигна на 15-и отъ Уларци въ Щипъ.
Заповядано му е да влЯзе въ Ваше разпореждане. Дайте му своевре
менно заповЯдь. Разпоредено е 44-и полкъ съ едно отдЯление съ
командира на бригадата, полковникъ Козаровъ, отъ ЛЯвуново да
дойде къмъ Струмица. Разпореждайте се съ тЯзи части. Полковникъ
Козаровъ да поеме командуването при Струмица. Единъ ескадронъ
отъ Струмица изпратете въ Конната дивизия.“
Тази заповЪдь и получените сведения не предизвикаха
разпореждания, и първата атака на Криволакъ бе извършена
безъ участието на дивизионното командуване. Атаката бе неус
пеш на, въпреки желанието на командуването да се осигури
непременно първия успехъ срещу новия противникъ.
Първата атака на Кри- Французите съ единъ батальонъ (три

волакъ на 17-и роти), две-четири картечници и четири
октомврий. планински орждия заемаха предмосто-
вата позиция на височината два и поло
вина клм. югоизточно отъ Кара Ходжали. Въ позицията се
включваха и трите батареи, разположени на десния брЪгь на
Вардара. Други французски войски имаше, както се каза, около
Пепелище — Криволакъ — Неготинъ и при ж.-п. ст. Градско,
Демиръ Капия и по-нататъкъ, срещу Струмица.
Българските части, въ движение да заематъ височините
между устието на Брегалница и Плачковица планина, вечерьта
стигнаха:
54-и полкъ: Дясната колона — 2-а дружина и Картечната
рота — на позиция южно отъ Енешъ Оба. ЛЪвата колона —
1-а дружина и една планинска полубатарея — на позиция
източно отъ Кара Ходжали. Полковата поддържка — 3-а дру
жина — на позиция южно отъ Драва. Полкътъ се готвеше да
атакува французската позиция при Криволакъ.
45-и полкъ: 2-а дружина съ две роти, половина пионерна
рота и една планинска полубатарея — на позиция на Серка
планина, югоизточно отъ Ш еоба; две роти — на позиция
северно отъ Пепелище. 3-а дружина — на позиция на Серка
планина, южно отъ Пиперово.
3/11-а македонска бригада: две роти — на позиция източно
отъ Кара Ходжали, влево отъ 1/54-а дружина; останалите
части отъ бригадата — на квартири въ Щ ипъ.
Конниятъ дивизионъ — 3/3-и ескадронъ и Конно-пионер-
ниятъ взводъ — въ Лесковица; 2/5-и ескадронъ — въ Драва.
Въ сжщото време артилерийските части, определени за
действия въ района около Щ ипъ, беха достигнали района Мах-
мутчиларъ, Караджали и Сарж Хамзали — на около 28— 30 клм.
отъ Щ ипъ.
Въ 2 часа, когато командирътъ на 1/54-а дружина правеше
последните си разпореждания за атаката на позицията, при
стигна командирътъ на полка, който одобри тези разпореж
дания и заповеда:
3-а дружина да настжпи, и да се спре на линията Доганли —
Шеоба (четири клм. задъ 1-а дружина);
2-а дружина да заеме и да се окопае на височините юго
западно отъ Енешъ Оба;
38*
596 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И Ю ЖНАТА ГРУПИ ОТЪ !1 АРМИЯ ОТЪ 13-и ДО 20-и X.
45-и полкъ да съдействува на атаката съ артилерията си и

да насочи една дружина отъ Патрикъ къмъ Стражарницата
северно отъ Криволакъ.
Настъплението на 1/54-а дружина и на ротите отъ 2/6-а
македонска дружина започна къмъ 4 часа; 1/54-а дружина
имаше 2-а и 4-а роти въ поддържка; по-късно влезе въ бойната
часть и 4-а рота.
7/6-а македонска рота — подпоручикъ Бобевъ — бе насо
чена по долината южно отъ Шеоба, за да обхване десния
флангъ на противника. Двете оръдия бЪха на позиция на
около 800 метра задъ пехотата. Безъ да откриватъ огънь,
ротите стигнаха на 300 крачки отъ французската позиция. Това
даде поводъ да се мисли, че французите съ отстъпили.
Следъ като б-Ьха прогонени французскигЬ предни постове,
дружината продължи настъплението си и въ тъмнината достигна
на 200— 300 крачки отъ главната противникова позиция. Францу
зите посрещнаха съ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь дру
жината и спряха настъплението й.
Подполковникъ Тошковъ привлече дружинната поддържка
(2-а рота) и подготви удара съ ножове.
5/6-а македонска рота се спре заедно съ дружинния коман-
диръ, майоръ Дтанасовъ, на позицията на предните французски
постове — височина влево и назадъ отъ местото, дето се спре
Въ същото време 7/6-а македонска рота стремително
настъпи и стигна на около 600— 700 крачки отъ десния флангъ
на позицията на противника.
Къмъ 5 часа командирътъ на дружината подаде сигналъ
за атака, който бе подетъ отъ всички роти, и съ викове „Ура“
всички се понесоха въ атака.
Французите усилиха още повече огъня, особено този на
картечниците. Къмъ батальона се присъедини и последната
му 4-а рота.
Ротите доближиха на 200, а некъде и до 100 крачки отъ
позицията на французите — Височината съ коронката, но по-
нататъкъ не можаха да напреднатъ. Противниковите картеч
ници беха тъй добре поставени, че обстрелваха и най-малките
гънки — подстъпите къмъ височината. Движението вдесно и
влево беше невъзможно поради стръмните оврази. ЗагубигЬ
станаха много чувствителни. Падна раненъ и подполковникъ
Тош ковъ; командуването на дружината пое старшиятъ ротенъ
командиръ, капитанъ Райковъ.
НПСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛЯКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 597
Започна да се разсъмва. Французската планинска батарея

отъ Височината съ коронката и батареите отъ десния бр4гъ
на Вардара откриха силенъ огънь по бойния редъ на дружината.
Планинскиятъ взводъ на подпоручикъ Чочковъ влезе въ борба
съ французската артилерия. Тази последната обстрелваше както
взвода, тъй и тила на позицията, особено шосето за Щ ипъ, и
не позволяваше никакво движение по него.
Командирътъ на 54-и полкъ узна, че дружината има големи
загуби, особено офицери. Тогава той заповяда да настжпи и
полковата поддържка; на ротите отъ бойната часть заповяда
да се окопаятъ здраво, и да не настжпватъ; ако не могатъ да
се задържатъ, да се оттеглятъ на изходната си позиция.
Въ 9 15 часа командирътъ на полка получи отъ заместника
на подполковникъ Тошковъ следното донесение:
„Положението на дружината е такова, че има нужда отъ под
крепление. РотнитЯ командири и голяма часть отъ войницитЯ изля
зоха отъ строя. Дружинниятъ е раненъ. Намирамъ се на сто крачки
до неприятелската позиция.“
По-късно капитанъ Райковъ донесе, че, ако дружината
отстжпи, ще претърпи големи загуби, затова по-добре е да
бжде подкрепена съ 3-а дружина и Картечната рота.
Дружината очакваше да б;кде подкрепена, и затова остана
на местото си.
5/6-а македонска рота настжпи, и се изравни съ веригите
на 1/54-а дружина. Скоро, обаче, и тя попадна подъ силенъ
противниковъ огънь, и претърпе големи загуби. Въ стремлението
си да се прикриятъ отъ огъня, войниците отъ ротата се раз
месиха съ тези отъ 54-и полкъ, и настана големо безредие, за
което майоръ Атанасовъ донесе на командира на 54-и полкъ и
изказа мнение, че безъ артилерийска подкрепа не може да
се напредва. Къмъ 1030 часа, по заповедь на командира на
полка, майоръ Атанасовъ заповеда на македонските роти да
отстжпятъ. 5-а рота отстжпи на изходната позиция. Заедно съ
ротата се оттегли и дружинниятъ командиръ, който предпола
гаше, че на тази позиция ще отстжпи и 1/54-а дружина.
7/6-а македонска рота се приближи на 600— 700 метра отъ
окопите на французите. Но, посрещната съ силенъ огънь, и,
тъй като немаше окопни сечива да се окопае, претърпе големи
загуби, и отстжпи. При отстжплението си ротния командиръ
прибра 36 ранени и съ една команда ги изпрати въ Хаджи
Реджебли. Привечерь, когато тази команда се връщаше къмъ

позицията на ротата, 6Ъ забелязана отъ подполковникъ Леф-
теровъ; по поводъ именно на това, последниятъ погрешно
донесе въ Щаба на дивизията и на командира на 3/11-а бри
гада, че македонските роти сж се разстроили, и напустнали
позициите си. Въ 19 часа ротата се прибра на позицията, въ
поддържка.
3/54-а дружина настжпи отъ височината южно отъ Драва
въ 6 25 часа. Въ 9 30 часа дружината стигна определеното й
место, дето я завари новата заповедь да продължи настъпле
нието си и заеме височината източно отъ Кара Ходжали —
изходната позиция на 1/54-а дружина. Къмъ 11 часа дружината
зае височината, отдето въ 1245 часа изпрати 12-а рота, а въ
17 часа — и 11 рота да усилятъ 1/54-а дружина.
Следъ като 3-а дружина пристигна на изходната позиция,
подполковникъ Лефтеровъ сметна положението подобрено; даже
започнаха да пристигатъ донесения, че французите отстъпватъ.
Но къмъ 12 часа той получи отъ командира на 2/6-а македонска
дружина следното донесение отъ 8 45 часа:
„Частите се разкъсаха; много войници отъ десния флангъ бЪ-
гатъ; също и отъ левия флангъ. Въпреки големия трудъ, не можахъ
да намеря началствуващите лица за решение. Положението е много
критическо; необходимо е подкрепление. Моето мнение е, че не може
да се напредва безъ артилерийска подкрепа."
А отъ командира на 5/6-а македонска рота, капитанъ Папа-
лезовъ, се получи донесение:
„Господинъ Полковникъ, понеже 2-а дружина отъ 6-и македонски
полкъ получи заповЪдь да отстъпи, то и 5-а рота отъ същата дружина
отстъпи, обаче имаме изгубени хора, та изпратихъ т*Ьзи войници да
застанатъ на пътя за Кара Ходжали, за да ги прибератъ."
Отъ горнитЬ донесения явствуваше, че положението не е
добро, затова подполковникъ Лефтеровъ изпрати на майоръ
Атанасовъ въ 1410 часа следната заповЪдь:
„Съберете ротигЬ си, и поменъ да не става за отстъпление
Наредете ротитЪ си на една линия съ ротигЬ отъ 54-и полкъ. Про-
* тивникътъ отстъпва, и азъ съмъ наредилъ обходни колони, които ще
настъпятъ отдЪсно и отлЪво къмъ Криволакъ, за да му отрЪжатъ
пътя за отстъпление. Проверете веднага наличното състояние на
хората си; за отсътствуващигЬ направете списъци и ги представете.“
А на капитанъ Папалезовъ заповяда:
„Ще Ви държа отговоренъ, ако си позволите да отстъпите отъ
позицията. Съберете ротата си и заемете позиция наравно съ войни-
НЯСТЖПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ - КРИВОЛЯКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 599
цитЯ-българи отъ Стара България. Проверете наличното състояние на

хората си; за отсжтствуващитЯ направете дознания и ми ги представете
до утре, 18-и. Подобна заповЯдь дадохъ и на командира на 2/6-а маке
донска дружина. Ободрете войницитЯ си; противникътъ отстжпвалъ."
Въ сжщото време подполковникъ Лефтеровъ изпрати след
ните две заповеди на командира на 2-а дружина (при Енешъ Оба):
1) „Изпратете дветЯ картечници на позицията, която заемаме, и
се задържаме предъ противника (източно отъ Кара Ходжали). Съ
дружината и останалитЯ картечници заемете позиция, съ фронтъ къмъ
височината, на която сега водимъ бой. 1-а дружина е претърпяла
доста загуби въ офицери и войници. На сжщата е привлЯчена и
3-а дружина. Въ случай че противникътъ отстжпи, преследвайте го
енергично къмъ Криволакъ. Изпратете двама човЯка за свързка
при мене.“
2) „Противникътъ отстжпва къмъ Криволакъ, като прекарва вой-
скитЯ си съ моторна лодка. Настжпете смЯло, за да му пресЯчете
пжтя на отстжпление.“
Освенъ това, той въ 1350 часа изпрати съобщение и на
командира на 45-и полкъ:
„По всички признаци личи, че противникътъ отстжпва, като пре
возва войскитЯ си на моторна лодка при Криволакъ. Моля, настжпете
смЯло къмъ Криволакъ, за да му отрЯжете пжтя на отстжпление; въ
обходъ на неговия лЯвъ флангъ (къмъ Криволакъ) насочихъ една дру
жина съ две картечници, които ще настжпятъ по течението на Вардара.“
Заповедите до 2-а дружина и съобщението до командира
на 45-и полкъ бЪха уместни, но гЪ пристигнаха съ голЪмо за
къснение, затова останаха безрезултатни. При това, сведенията
на командира на 54-и полкъ, че противникътъ отстжпва, бЪха
неверни.
Въ 1930 часа пристигна задъ позицията на полка 1/7-о
артилер. отделение (две батареи), което пжтуваше отъ Сарж
Хамзали за Щ ипъ, за да се присъедини къмъ 45-и полкъ. Когато
пристигна въ Щ ипъ, къмъ 12 часа, то бе насочено отъ коман
дира на 3/11-а македонска бригада къмъ позицията на 54-и
полкъ. Отделението стигна въ Кара Ходжали, дето остана да
нощува.
Следъ 1-о отделение, по заповедь на началника на Арти
лерийската колона, замина отъ Сарж Хамзали за Щ и п ъ и 2-о от
деление отъ 7-и артилер. полкъ. Отделението стигна въ Щ ипъ
въ 18 часа, дето нощува.
Въ 20 часа командирътъ на полка получи донесение отъ
командира на 1-а дружина, отъ 1940 часа:
600 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и>ДО 20-и X.
„Противникъгь, сърби, съ четири картечници и две планински

орждия, заема два чукара на височината и по ската съ посока къмъ
Кара Ходжали. Противникътъ е въ съставъ около дружина.
Дружината е изморена и крайно разредена; много отъ начал-
ствуващитЪ лица излязоха отъ строя, и мжчно се поддържа реда. Утре
съ тЪзи хора бой не мога да водя. Моля разпореждането Ви. Изглежда,
че 45-и полкъ нищо не предприема. Необходима е нашата Кар
течна рота.“
Подполковникъ Лефтеровъ заповяда:
.Дръжте се здраво на позицията, като презъ нощьта се окопаете.
Задъ 1-а дружина е 3-а дружина. Пристигнаха две полски батареи.
Две роти и две картечници отъ 45-и полкъ се били спустнали къмъ
Криволакъ . . . "
Боятъ продължи до мръкване.
1/54-а и 3/54-а дружини останаха на близки разстояния отъ
200, а нЪкжде и до 100 крачки отъ противника; ротите отъ
б-и македонски полкъ бЪха влЪво и назадъ.
Презъ нощьта 3/54-а дружина зае позиция на 400— 500
крачки отъ противника, и се окопа съ фронтъ около 500 крачки;
подъ нейно прикритие, ротите отъ 1/54-а дружина и отъ Маке
донския полкъ се устроиха по-назадъ, дето останаха като под-
държка.
2/54-а дружина получи заповедите на командира на полка
късно. Презъ деня тя остана почти на същото место, на линията
отъ устието на Брегалница до Мужанци. Срещу нея нямаше
противникови части.
Въ 16 часа командирътъ на дружината насочи исканите
две картечници за позицията при Кара Ходжали. Поради късното
тръгване и лошия пъть, взводътъ вечерьта стигна и нощува въ
Читакли, а следния день — на позицията.
Настъплението къмъ фланга на противника бе предприето
на следния день.
И тъй, 2/54-а дружина, насочена още отначало въ посока
отдалечаваща се отъ местото на боя, не можа да окаже никакво
съдействие. Не оказа влияние на боя и 45-и полкъ, поради голе-
мото отдалечение и липса на добра свръзка.
Частите загубиха: 1-а дружина: офицери — убити 4, ра
нени б; войници — убити 28, ранени 109; изчезнали — 102
войника; 3-а дружина: войници — убити 1, ранени 2.
Убити беха подпоручиците Димитъръ Малиновъ и Спасъ
Петровъ и кандидатъ-офицерите Георги Костовъ и Никола Стоич-
ковъ и ранени: подполковникъ Тошковъ, капитанъ Иорданъ

Васковъ, поручикъ Ялександъръ Богдановъ, подпоручиците То-
доръ Маневъ и Янгелъ Мановъ и кандидатъ-офицерътъ Иванъ
Мировски.
5/6-а и 7/6-а македонски роти загубиха: кандидатъ-офице
рътъ Янко Благоевъ — раненъ; войници — убити 30, ранени 7.
Изстреляни патрони: 1/54-а дружина — 75,000, 3/54-а —
41,000 и 5/6-а и 7/6-а македонски роти — 19,000,
Въ 10 часа подполковникъ Лефтеровъ изпрати на командира
на дивизията, въ Велесъ, следната телеграма, получена въ 18 часа:
„Днесъ въ 4 30 часа настъпи една дружина съ две роти отъ
б-и македонски полкъ, които стоеха на около единъ клм. отъ пози
цията на противника, да атакуватъ противника на позицията югоиз
точно отъ Кара Ходжали. Атаката се произведе смело и се завладяха
предните окопи. Откри се, обаче, много силенъ артилерийски и кар-
теченъ огънь, и настъплението спре. Силите на противника съ две
дружини, четири картечници, една планинска и една полска батареи,
обстрелвани също и съ гаубици отъ десния брЪгъ на Вардара. Помо-
лихъ командира на 45-и полкъ съ една дружина да настъпи отъ
Патрикъ за обходъ позицията на противника. Въ десния ми участъкъ,
отъ устието на Брегалница до Джидимиръ, нЪма никакъвъ против-
никъ. Насочихъ две роти и две картечници за обходъ същата позиция
на противника откъмъ западъ. Имамъ много ранени, между които и
командирътъ на 1-а дружина, подполковникъ Тошковъ, Маневрените
войски (3-а дружина) привлекохъ и заехъ силенъ опоренъ пунктъ
Ротите отъ б-и македонски полкъ се разпръснаха. Моля веднага да се
изпрати Македонската бригада отъ Щипъ. Ще се задържимъ твърдо
на позициите си."
ТрЪбва да се отбележи, че подполковникъ Лефтеровъ не е
ималъ точни сведения за положението. Докато съ горното доне
сение съобщава, че заелъ преднитЪ окопи на противника и че
последниятъ билъ две дружини и пр., сжщия день вечерьта,
безъ да бЪха напреднали частигЬ, донася, че противникътъ
напустналъ съвършено позицията си на лЪвия бр4гъ, а малко
следъ това изпрати друго донесение:
„Противникътъ отстъпва на следните височини, по-високи отъ
общия масивъ, на височината югоизточно отъ Кара Ходжали, дето
заема силни позиции. Силите му се оценяватъ на една дружина пехота,
три картечници и две планински оръдия при него.“
По-вЪрно беше последното донесение, защото французите
напустнаха само предните височини на масива югоизточно отъ
Кара Ходжали, а на командуващата височина — Височината съ
602 ДЕЙСТВИЯТА НЯ СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
коронката, дето имъ беше и главната позиция, посрещнаха бъл

гарите съ силенъ огънь и спряха настъплението имъ.
45-и полкъ остана на позицията си. 5-а и 6-а роти бЪха
изпратени къмъ Пепелище, за да съдействуватъ на атаката на
54-и полкъ. Презъ нощьта те заеха гребена североизточно отъ
селото, но бЪха много далечъ отъ бойното поле, и не взеха
участие въ боя. Полубатареята се откъсна отъ ротите още при
движението презъ нощьта, и зае позиция сама на около единъ
клм. южно отъ Патрикъ. Сутриньта отъ тази позиция тя откри
огънь съ мерникъ 52 по разположението на французите, но
снарядите едва стигаха до полите на височината.
Въ 10 часа командирътъ на полка получи молбата отъ под-
полковникъ Лефтеровъ да изпрати една дружина отъ полка въ
обходъ на противниковата позиция и назначи 2-а дружина —
майоръ Витановъ — (5-а, б-а, 9-а и 10-а роти), половина кар
течна рота и полубатареята. Майоръ Витановъ тръгна веднага
съ 10-а рота и картечната полурота къмъ 5-а и 6-а роти и полу
батареята, които беха напредъ, и, следъ като ги намери, отведе
целата дружина вдесно— по близо до 54-и полкъ. Къмъ 15 часа,
безъ да има точни сведения за обстановката, той насочи 5-а и
10-а роти да удължатъ фронта на 1/54-а дружина и заповеда на
полубатареята да открие огънь по Височината съ коронката.
Полубатареята обстреля много сполучливо височината съ
мерникъ 49, но скоро, по заповедь на дружинния командиръ,
прекрати огъня, поради едно неверно съобщение, че височината
била завладена вече отъ 54-и полкъ.
Къмъ 17 часа дружината и полубатареята излезоха още
напредъ; 5-а рота късно влезе въ свръзка съ левия флангъ на
54-и полкъ, когато той бе спренъ. Полубатареята откри огънь
отъ нова позиция въ тила на французската позиция.
Командирътъ на 45-и полкъ, освенъ първото съобщение за
атаката, получи отъ подполковникъ Лефтеровъ второ такова
отъ 1230 часа, че дружината, която атакувала височината, силно
пострадала, а по-късно (отъ 1330 часа) и друго, че противникътъ
отстжпвалъ, и че е желателно изпратената напредъ дружина да
настъпи смело. Тези съобщения закъснеха, и едва^къмъ 1730
часй, командирътъ на 45-и полкъ, подполковникъ Иордановъ,
повтори заповедьта си 2-а дружина да настжпи енергично и да
съдействува на 54-и п о л къ ; но полкътъ вече не беше въ състо
яние да напредва.
НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМЪ Ш И П Ъ — КРИВОЛАКЪ ОТЪ 15-и ДО 17-и X. 603
Между това, докато подполковникъ Лефтеровъ въ съобще

нията си твърдеше, че противникътъ отстжпва, въ сжщото време
подполковникъ Йордановъ, като наблюдаваше съ бинокълъ,
забеляза, че французите усилено прехвърлятъ части отъ Пепе
лище и настжпватъ къмъ позицията. Той забеляза сжщо и други
части, които настжпваха по долината на реката, която минава
презъ Шеоба. Всичко това подсказваше необходимость отъ по-
бързи действия отъ страна на полка, но това не бе сторено.
Щабътъ на полка беше северно отъ Патрикъ и имаше
телефонна свръзка съ 2-а и 3-а дружини, но съ 54-и полкъ
нямаше. Такава бе устроена чакъ на следния день.
Изобщо, поради липсана свръзка и поради голямото отда
лечение, 45-и полкъ не можа да съдействува на 54-и полкъ, и
атаката на последния излезе неуспешна.
Вечерьта 2-а дружина се оттегли къмъ Патрикъ, задъ рекич
ката, която минава презъ Ш еоба; 9-а рота, въ движение отъ
Пиперово къмъ Стражарницата северно отъ Криволашкия мостъ,
съ цель да влезе въ състава на 2-а дружина, нощува северно
отъ Брусникъ. Другите части отъ полка останаха на билото на
Серка планина въ бездействие.
Конниятъ дивизионъ продължи да разузнава по двата
фланга на противниковото разположение. За разузнаване посо
ката Щ ипъ — Уланци бе изпратенъ самостоятеленъ разездъ
(подпоручикъ Алчевъ).
За наблюдение посоката по долината на рекичката, която
тече презъ Шеоба, и за съдействие на 54-и полкъ въ боя, бе
изпратенъ 2/5-и ескадронъ. 3/3-и ескадронъ получи задача да
настжпи отъ Лесковица къмъ долината на Вардара и да разуз
нава участъка Войшанъ — Бистренци. Конно-пионерниятъ взводъ
требваше да предшествува 3/3-и ескадронъ, и, като разузнава
въ слицата посока, да мине Вардара и разруши железния пжть.
За разузнавателната дейность на разезда на подпоручикъ
Ллчевъ къмъ Уланци нема данни, но известно б е ш е , че въ тази
посока по левия брегъ на Вардара нема противникови части.
Участъкътъ около Уланци бе заетъ отъ български части, и изпра
щането разездъ въ тази посока не беше нуждно.
2/5-и ескадронъ замина сутриньта отъ Драва къмъ Шеоба.
По пжтя на движението си ескадронътъ бе обстрелянъ съ
артилерийски огънь. Въ 11 часа ядрото на ескадрона стигна
около Шеоба, дето престоя до 18 часа и нощува въ Драва.
3/3-и ескадронъ настжпи отъ ЛЪсковица въ 7 30 часа въ

посока Брусникъ — Пещерникъ. Безъ да срещне противникови
части, ескадронътъ стигна и нощува въ Дуйница. Поради дъжда
и мъглата, ескадронътъ се движеше бавно.
Конно-пионерниятъ взводъ, като настжпваше на югъ, на
мръкване достигна Липа, дето нощува. Той не продължи дви
жението си къмъ Вардара; отъ разездитЪ и отъ мастни жители
узна, че въ Бистренци имало противникови войски.
И тъй, поради липса на общо командуване на частигЪ
при Щ ипъ, на Дивизиона не 6Ъ дадена по-опредкпена задача
въ свръзка съ атаката на противниковата позиция. Съ разузна
ването си той осветли положението по лЪвия брЪгъ на Вардара,
но съ това той малко помогна за хода на боя.
3/11-а македонска бригада остана на почивка въ Щ ипъ.
Командирътъ на бригадата, полковникъ Протогеровъ, презъ деня
изпрати следнигЪ две донесения на командира на дивизията:
1) Въ 1030 часа:
„Противникътъ съ една-две дружини заема височините на единъ
клм. северно отъ Криволакъ. Вчера рекогносцирахъ Серка планина.
Съгласно телеграмата № 742, отъ командуващия II армия влизамъ въ
Ваше подчинение. Моля да ми се изпратятъ веднага оперативните
запов%ди по дивизията и указания за военната задача.“
2) Въ 1645 часа:
„Прочетохъ донесението до Васъ № 58 отъ командира на 54-и
полкъ. Отъ мене сжщо иска съдействие съ бригадата. Пристигнаха
двете батареи на подполковникъ Бараковъ, придадени къмъ 45-и полкъ.
Тези батареи изпратихъ по пжтя за Криволакъ, да подкрепятъ
54-и полкъ, защото отиването имъ къмъ 45-и полкъ ще закъснее,
поради лошите пжтища. Тъй като противникътъ има две дружини, а
подполковникъ Лефтеровъ разполага съ петь, засега не му изпращамъ
пехотна подкрепа, но изпратихъ офицеръ да разузнае подробно за
положението, следъ което, при нужда, ще го подкрепя. Оперативните
заповеди по дивизията още не съмъ получилъ."
ГорнигЬ донесения бЪха получени въ Щаба на дивизията
въ 18 часа.
Отъ тЪзи донесения се виждатъ причинигЬ, по които пол
ковникъ Протогеровъ не се намеси въ боя съ по-голЪма часть
отъ бригадата.
Всжщность той заеше, че подполковникъ Лефтеровъ дей
ствува срещу противника не съ петь дружини, а само съ две;
другигЬ (двегЬ дружини отъ 45-и полкъ и 2/54-а) бЪха далече
НПСТЛПЛЕНИЕТО КЪМЪ Щ И П Ъ — КРИВОЛЛИЪ ОТЪ 15 и ДО 17-и X. 605
и насочени въ други посоки. При това 45-и полкъ не беше

подчиненъ на подполковникъ Лефтеровъ. Именно поради това,
ако той, като старши, бе своевременно обединилъ командува-
нето на частите, на местото на боя щЪха да бждатъ съсредо
точени повече войски, съ общите усилия на които, съ по-го-
лема вероятности, противникътъ щеше да бжде отхвърленъ на
десния брегъ на Вардара. Полковникъ Протогеровъ не стори
това, а въ 15 часа изпрати капитана отъ Щаба на бригадата
Поповъ да разучи положението на 54-и и 45-и полкове и на
македонските роти. Въ 23 часа капитанъ Поповъ се завърна, и
доложи, че положението било добро. Нуждно било по-големо
хладнокръвие; ранените били много и, поради неуреденото имъ
отвозване, вървели сами по плетищата.
Следъ този докладъ полковникъ Протогеровъ разпореди да
б/кдатъ изпратени реквизирани кола и коне да прибератъ ране
ните, но молбата на подполковникъ Лефтеровъ — да му изпрати
помощь — не удовлетвори, защото предполагаше, че против
никътъ е съ слаби сили.
И тъй, боятъ се завърши неуспешно за българите. Коман-
дирътъ на 7-а дивизия беше далечъ — въ Велесъ, и не можа
да повлияе върху хода на боя. Началниците на частите, които
действуваха срещу Криволакъ, донасяха своевременно въ Щаба
на дивизията, и очертаха добре положението. Но донесенията
имъ, изпратени макаръ и по телеграфа, се получиха късно —
къмъ 18 часа, поради което и командирътъ на дивизията не
можа навреме да се намеси въ боя, главно да обедини коман-
дуването.

7-а дивизия беше въ Велесъ, дето на 17-и вечерьта се полу-
<иха, освенъ донесенията на командира на 2/7-а бригада за
упешното преследване на сърбите къмъ Прилепъ, но и доне
сение отъ командира на 54-и полкъ за боя при Криволакъ.
Както се каза, боятъ при Криволакъ не беше желанъ
отъ командира на дивизията, който искаше да не се влиза
въ бой съ англо-французите, преди да бжде осигуренъ успе-
хътъ. Поради това той издаде Допълнителната инструкция №3,
съ която направи ново разпределяне на частите. Команди
рътъ на 3/7-а бригада бе изпратенъ да обедини командуването
на войските южно отъ Щ и пъ и да организира отбраната тамъ,
606 ДЕЙСТВИЯТП НА СЕВЕРНЯТЛ И ЮЖНЯТЯ ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
а за усилване 2/7-а бригада, на която се даваше, сравнително,

голЪмъ районъ за действие — отъ Соничка Глава до Вардара,
бе изпратенъ 53-и полкъ, съ задача да укрепи Клепа планина.
Въ сжщото време Щ абътъ на дивизията въ 8 часа замина за
Щ ипъ , дето неговото присжтствие беше необходимо, защото въ
тази посока се събираха повече части.
Положението при Криволакъ остана сжщото — противни-
кътъ (единъ батальонъ съ картечници и планински орждия)
заемаше позиция югозападно отъ Кара Ходжали. 45-и и 54-и пол
кове и две роти отъ б-и македонски полкъ бЪха на позиция на
700— 800 крачки срещу французите. Командирътъ на дивизията
възнамеряваше на следния день да организира атака срещу про
тивника съ повече сили.
Разположението на французскитЯ войски по дЯсния брЯп>

на Вардара. — Разположението на французите остана сжщото.
Общо, на фронта Струмица — Демиръ Капия — Криволакъ —
устието на р. Черна французите по това време имаха две
дивизии (15б-а и 57-а) — около 22 батальона, съ деветь пол
ски, три и половина планински и една 12-см. дълга батареи.
Сръбското главно командуване постоянно молеше да се из-
пратятъ части къмъ Велесъ — Скопие. Генералъ Сарай, обаче,
отказваше да стори това, подъ предлогъ, че не разполага съ
сили. На последната молба на началника на Битолската диви-
зионна область отъ 13-и да изпрати къмъ Велесъ две полски и
една планинска батареи, иначе сръбските войски ще бждатъ
принудени да отстжпятъ, генералъ Сарай пакъ не се озова. Но,
за да се осигури откъмъ заплашената посока Велесъ — Прилепъ,
той заповеда на командира на 57-а дивизия да заеме мостовете
на р. Черна, докато пристигне очакваната 122-а дивизия.
Скоро следъ това започнаха да пристигатъ въ района около
Струмица и английски войски, и по този начинъ се постави на
чало на Съглашенския фронтъ, срещу който се развиха по-ната-
тъкъ действията на частите отъ Южната група на II армия.
Действията около Струмица.

На 12-и командирътъ на 156-а дивизия бе получилъ по
вторно заповедь да очисти отъ българите района южно отъ гра
ничните височини. Той разполагаше съ дванадесеть батальона
и четири батареи, на фронтъ около 25 клм., и не смееше да
ДЕЙСТВИЯТА ОКОЛО СТРУМИЦА 607
настжпи, защото ядрото на дивизията (седемь и половина бата

льона съ четири батареи) 6Ъ разположено между Дедели и Гра-
децъ, срещу проходите на Плаушъ планина, при Костурино и
Чепели.
Той привлече единъ батальонъ отъ десния флангъ къмъ
централната група и заповяда тя да влезе чрезъ разузнаване
въ съприкосновение съ предните постове на българите и да
очисти постепенно отъ югъ къмъ северъ района до границата.
Презъ нощьта срещу 15-и една французска полурота (около
60 души) настжпи къмъ в. Голашъ, въ участъка на 1/14-а дружина,
но, посрещната съ огънь отъ 2-а рота, полуротата бе повърната,
като даде големи загуби. Българската рота даде ж ертви: единъ
войникъ убитъ; командирътъ на ротата, поручикъ СвЪтославъ
Георгиевъ, единъ кандидатъ-офицеръ и осемь войника — ранени.
Французите установиха чрезъ разузнаване, че Мемишли и Каяли
сж силно заети отъ българите, а срещу левия флангъ на разпо
ложението на дивизията българите заематъ Баракли.
На 15-и генералъ Байо разузна лично района северно отъ
Татарли и реши да организира настжпление въ посока Косту
рино и к. 850 — първи обекти за завладяване Орманли и Ме
мишли. Той повери ржководството на тази атака на командира
на 311-а бригада, пристигналъ сжщия день отъ Солунъ.
Командирътъ на 156-а дивизия образува два участъка: ЛЪвъ
отбранителенъ — отъ р. Градешка до Пирава и ДЪсенъ напада-
теленъ — отъ Пирава до Чаушли. Нападатели и ятъ участъкъ,
заеманъ отъ два пехотни полка съ една полска батарея при
Дедели и една планинска при к. 350, бе постепенно засиленъ съ
нови пехотни и артилерийски части. Отъ 15-и до 17-и този уча
стъкъ бе усиленъ съ едно планинско отделение (една и поло
вина батареи), разположено при Терзели, едно отделение 12-см.
дълги орждия и Второто полско отделение на дивизията. Отъ
18-и до 20-и къмъ нападателния участъкъ бЪха придадени още
четири батальона, отъ които двата бЪха взети отъ отбранителния,
а другите два — отъ десния флангъ на разположението на диви
зията. На местото на французскигЪ батальони, на фланга на
дивизията, на 18-и дойдоха английски войски.
Освенъ това, дивизията бе усилена и съ следните части,
пристигнали отъ Солунъ: на 19-и съ една разузнавателна аеро-
планна ескадрила и на 20-и съ едно автомобилно картечно отде
ление и една батарея 15'5-см. кжси орждия.
608 ДЕЙСТВИЯТА НА СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОГЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
Най-после, следъ дълги преговори между Французското и

Английското правителства и съответните военни щабове, пости
гнато бе споразумение: отъ стоварената въ Солунъ 10-а англий
ска дивизия да бждатъ изпратени части въ Сърбия. На 20-и
единъ английски батальонъ зае Татарли, а на 21-и къмъ него
се присъединиха още единъ батальонъ и две батареи.
Разместванията на французските части предъ фронта на
14-и полкъ не предизвикаха особени бойни действия.
На 16-и деньтъ мина спокойно; българските части останаха
по местата си.
На 17-и къмъ 1030 часа една французска полурота настжпи
къмъ поста Чепели, но бе отбита съ загуби.
На 18-и положението на българите остана непроменено.
Презъ нощьта беха забелязани къмъ Градецъ лжчи отъ про-
жекторъ.
Поради постоянното засилване на французите, Щ . Д. А.
реши да засили Струмишкия фронтъ съ части отъ 2-а дивизия.
Следъ като частите отъ 7-а дивизия напустнаха долината
на Струма, и 14-и полкъ замина за Струмица, 3/2-а бригада бе
прехвърлена въ долината на Струма, и части отъ тази бригада
започнаха да изграждатъ позиции на в. Гарванъ и Драголева
планина и на линията Гор. Сушица — Белевешъ — левия брегъ
на Липница и по височините при Белица и Станица (в. Елъ
Тепе). Щ абътъ на бригадата беше въ Св. Врачъ.
На 14-и началникътъ на Щ . Д. А. изпрати до командира
на 2-а дивизия, съ копие до командира на 3/2-а бригада, заповедь:
„Разпоредете полкътъ при Белица съ едно полско скорострелно
отделение веднага да замине за Струмица, заедно съ командира на
бригадата, въ поддържка на 14-и Македонски полкъ. За тръгване и
пристигане донесете.“
На 15-и командирътъ на 2-а дивизия разпореди 3-а бригада—
полковникъ Козаровъ, съ Щаба на бригадата, 44-и полкъ
(две и половина дружини и Картечната рота) и две батареи отъ
13-и артилер. полкъ да тръгне веднага за Струмица по най-
кжсия и удобенъ пжть, въ поддържка на 14-и Македонски полкъ.
Сжщия день 44-и полкъ тръгна по пжтя Дебренъ — Бе
левешъ — Кърново — Копарене — Струмица — Костурино, дето
стигна на 18-и следъ пладне. Продължителниятъ походъ на
полка следъ мобилизацията отъ Карлово и Т.-Пазарджикъ, съ
кратко престояване въ Дебренъ и Белевешъ, 6Ъ извършенъ въ
с
ДЕЙСТВИЯТА ОКОЛО СТРУМИЦА 609
добъръ редъ и дисциплина. Пжтищата бЪха стръмни и разка

ляни, но все пакъ войницигЬ 6*Ъха здрави и бодри — изоста
нали и болни нЪмаше.
9-а и 11-а роти останаха въ Берово по заповЪдь на коман
дира на 2-а дивизия, да укрепяватъ в. Гарванъ и Драголева
планина.
Заедно съ полка следваха 5/13-а и 6/13-а с. с. батареи и
Щабътъ на 3/2-а бригада.
Следъ като пристигнаха въ Струмица, командирътъ на брига
дата — полковникъ Козаровъ — обедини командуването на
частитЪ при Струмица, като за по-нататъшнигЪ действия на
19-и издаде отъ Попчево следната заповЪдь:
*§ 1. — По сведения отъ предните наши части, противникътъ,
който действува непосредствено срещу поверената ми бригада, раз
полага съ около четири пехотни полка и около четиринадесеть орждия
полски и планински). Вдесно, къмъ Смърдечъ планина, действуватъ
части отъ 7-а Рилска дивизия, а влево отъ насъ е гръцката граница.
§ 2. — Поверената ми бригада съ придадените й части има за
цель да отбранява линията отъ Кончевска планина до гръцката граница.
Д) Д е с е н ъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ К о м с и е в ъ :
Отъ 14-и полкъ . . . . 372 дружини Да заеме за опорна отбрана
Отъ 1-а дивизия . . . 1 сборна рота отъ Кончевска (Градецъ) пла
Отъ 5-а гранична нина до поста Злешово, вклю
друж ина................... 3 роти чително. Да открие и поддържа
Отъ 2-и планин. артилер. свръзка съ частьта, която е
полкъ .......................1 Уд батареи вдесно.
Всичко: 4*/г дружини и 4 пла
нински орждия.
Б) л е в ъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ Б о ч е в ъ :
Отъ 44-и полкъ . • ............... 2 Ч г дружини Да заеме за опорна отбрана
Отъ 5-а гранична дружина . . 1 рота участъка източно отъ поста
Отъ 13-и артилер. полкъ . . 2 батареи Злешово до гръцката граница,
Отъ 7-и артилер. полкъ . . . 1 батарея включително.
Всичко: 11 роти и 11 полски Да открие и поддържа свръз
с. с. орждия. ка съ 6-а гранична дружина,
която е влево.
В) Две роти отъ 14-и Македонски полкъ и Сборната рота отъ
13-и Рилски полкъ оставатъ въ мое разпореждане, като ротите
отъ 14-и полкъ се разполагатъ въ Раборци, а Сборната рота —
въ Струмица; последната носи гарнизонната служба въ града до
втора заповедь.
§ 3. — Частите да се самоокопаятъ здраво на заетите позиции.
610 ДЕЙСТВИЯТА НП СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА ГРУПИ ОТЪ II АРМИЯ ОТЪ 15-и ДО 20-и X.
§ 4. — Времененъ разходенъ магазинъ се открива въ Струмица.

§ 5. — Съответните отделения отъ Дивизионния лазаретъ и Бол
ница сж открити въ Струмица.
§ б. — Бойните припаси ще се попълватъ съ подвозъ отъ Раз
ходния огнестреленъ складъ въ Горна Джумая.“
На мръкване частигЬ заеха позицията споредъ тази заповЪдь.
Сжщия день полковникъ Козаровъ получи следната запо-
вЪдь отъ Щ . Д. Ям съ копие до командуващия II армия и
командира на 2-а дивизия:
„За въ бждеще въ оперативно отношение Вие ще се подчиня
вате на командуващия II армия, Щабътъ на когото се намира въ
Куманово, а въ домакинско — на командира на 2-а Тракийска дивизия."
Всжщность действията на бригадата се ржководЪха направо
отъ Щ . Д. Я.
ВлЪво, 2-а Тракийска дивизия 6Ъ разположена съ две бригади
въ долината на Места, срещу гръцката граница, а 43-и полкъ
охраняваше долината на Струма, на мЪстото на 44-и полкъ.
ГЛАВЯ VI.
Отбрана на фронта Соничка Глава — Струма
отъ Южната група на II армия.
Разпореждания на българското командуване.
Успеш ните действия и бързото напредване на австро-гер-
манскигЬ и българската армии въ началото на войната въ
Сърбия предизвикаха бързата намеса и на съглашенските войски
на Южния фронтъ — въ Македония.
Отъ 1-и до 9-и октомврий отъ Солунъ бЪха превозени една
дивизия на фронта южно отъ Струмица и една бригада при
Криволакъ. По-после превозването на съглашенски войски отъ
Солунъ се усили, и къмъ 17-и французите имаха около Криво
лакъ две бригади.
Усиленото превозване на французскитЬ войски къмъ Южния
фронтъ бе добре известно на българското командуване, и то
взе бързи мерки да спре напредването на новия противникъ
на северъ. Следъ Конната дивизия, 3/7-а бригада и 14-и полкъ,
насочени къмъ Велесъ, Щ и пъ и Струмица, на 13-и беха при
влечени въ района Велесъ — Щ и п ъ и 7-а и 11-а дивизии.
Главното командуване предполагаше, се съглашенските
войски ще се стремятъ колкото е възможно по-скоро да под-
държатъ своите съюзници — сърбите, които, поради неуспе
хите имъ на Северния фронтъ, срещу австро-германците, бързо
отстъпиха на югъ. Поради това съ деректива N 2 563 отъ 12-и
заповеда на командуващия II армия да употреби всички усилия
да се прегради пътя на отстъплението на сърбите и да не имъ
бъде дадена възможность да се оттеглятъ на Овче Поле, дето
те ще искатъ да се съединятъ съ съюзниците си. А, за да спре
настъплението на съглашенците, полковете отъ 7-а дивизия да
се държатъ въ ъгъла между Велесъ, Щ и пъ и вливането на
Брегалница въ Вардара, като предните охрани заематъ линията
Соничка Глава— Кафадарци— Серка и Плачковица планини.
39*
612 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НЯ II АРМИЯ
Освенъ това, съ директива № 34 Главнокомандуващиятъ

даде по-подробни указания за действията на северъ, срещу сър-
битЪ, и на югъ, срещу англо-французитк
Споредъ гкзи указания, командуващиятъ II армия издаде
оперативна заповЪдь № 21, съ която организира действията на
югъ за спиране англо-французскитЪ войски. Освенъ това, той
издаде Наставление № 2 за командирите на 7-а Рилска и Кон
ната дивизии1).
Действията по десния брегъ на Вардара.
(Картограф, приложения № № 15, 19 и 20).
Боятъ за завладяване Разпореж дания на българското ко-

С о н и ч ка Глава на мандуване. — На 17-и и 18-и телеграф-
19-и о кто м в р и й .ните и телефонните линии често и за про-
(Картогр. прилож. № 19). дължително време се скжсваха поради
прииждането на реките отъ поройните
дъждове, и свръзката между частите и щабовете беше нере
довна. Донесенията отъ 7-а и Конната дивизии до Щаба на
армията и отъ 2/7-а бригада до Щаба на 7-а дивизия присти
гаха съ големо закъснение. На 18-и командуващиятъ армията
бе получилъ по летеща поща само Инструкцията № 3 отъ
командира на 7-а дивизия до частите; докжде, обаче, сж стиг
нали частите, той не знаеше, затова и не донесе въ Щ . Д. А.
На 18-и въ 2 2 15 часа началникътъ на Оперативното отделение
отъ Щ . Д. А. разговаря по телеграфа съ Щаба на II армия,
но дадените сведения беха сметнати за недостатъчни, защото
и Щ абътъ на армията немаше сведения за положението на
частите.
Презъ нощьта срещу 19-и Главнокомандуващиятъ повика по
телефона командуващия армията и му зададе следните въпроси:
„Желая да ме осветлите върху положението около Велесъ, по
неже отъ три деня насамъ не зная какво става тамъ.
Кжде е Конната дивизия и каква задача има?
Какво става съ французската дружина при Кара Ходжали?
Кога ще се предприематъ действията, за които донесохте въ
отговоръ на писмото ми*).
Не ще ли могатъ да се взематъ мЪрки за по-сигурни връзки
между частите и Щаба на армията; телеграфните връзки още ли не
сж възстановени?"
*) Гледай стр. 372.
2) Думата е за заемане положението на Соничка Глава и срещу р. Черна.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 613
Командуващиятъ армията отговори:

„Следъ превземането на Велесъ, частите продължиха изпълне
нието на дадената задача, съгласно оперативната запов%дь отъ Щаба
на армията № 21 и Наставлението № 2. Освенъ това, гЬзи разпореж
дания вчера б*Ьха потвърдени, а на генералъ Таневъ се съобщи,'че
требва той съ по-гол^мата си часть конница да бжде на десния
бр-Ьгъ, а не по-малката да праща.
На Конната дивизия е дадена задача да разузнава къмъ Прилепъ
и Битолското поле и да загледне къмъ Гевгели, като се опира на
авангардигЬ на Рилската дивизия. Кжде е сега, днесъ нема донесение.
Има донесение за французската дружина при Кара Ходжали.
Тази операция се изпълнява вече, за което е разпоредено отъ вчера
отъ командира на 7-а дивизия.
Свързка между Велесъ и Щаба на армията има — една теле
графна линия; откри се и друга презъ Клисели, за да има две такива;
една телеграфна безжицна; летеща поща. Имаме постоянна грижа да
поддържаме връзките, но разстоянията сж големи, а средствата въ
материали и техническите средства — недостатъчни.“
На 19-и въ 1020 часа въ Щ . Д. А. бЪ получено донесение
отъ командуващия армията за положението на 18-и:
„ . . . Рилската и Конната дивизии сж преследвали неприятеля
на десния брегъ на Вардара. Къмъ Соничка Глава е имало бой съ
частите на полковникъ Писаровъ и спешени наши ескадрони до
мръкване. По шосето Градско — Прилепъ нема движение на неприя
телски войски. Станцията Градско, следъ престрелка съ единъ дви-
жещъ се влакъ отъ 12 вагона съ войници и две картечници, е заета
отъ насъ и разрушени стрелките. Мостътъ на Черна е заетъ отъ две
наши роти. Реката отъ Возарци до Вардара е пълноводна. Мостовете
на дерето при надписа „Водовратъ“ 20-метрови и при надписа „Вини-
чани“ сж разрушени. На ж.-п. ст. Градско сж намерени складъ жито
и два склада сушени сливи. Височината 500, югозападно отъ Градско,
и източните й разклонения сж заети отъ французска пехота съ една
батарея. По показанията на турчинъ-беглецъ отъ Паликура, до 17-и въ
селото имало французи и две орждия, които на 18-и сутриньта заминали
за гръцката граница. Неприятельтъ заема позиция югоизточно отъ
Кара Ходжали. Нашите вериги сж били на 700—800 крачки. Днесъ
неприятелската позиция ще бжде атакувана съ шесть дружини, две
полски и една планинска батареи и две гаубици. Донесения отъ частите
при Струмица нема нито въ Щаба на армията, нито въ Щаба на
Рилската дивизия. Прави се необходимото да се възстанови свързката.“
Въ отговоръ на това донесение, началникътъ на Щ . Д. А.

изпрати на командуващия II армия заповЪдь:
„Железо-пжтниятъ мостъ на р. Черна да се минира и подготви
за разрушение, ако това се наложи отъ обстановката.“
614 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
Презъ деня въ Щаба на армията се получи отъ Щ . Д. А.

заповЪдьта, съ която 5-а и 11-а дивизии се даватъ въ разпо
реждане на командуващия армията, както и заповЪдьта за орга
низиране настъпление къмъ Прищина, съ цель да бъде прегра-
денъ пътьтъ на сърбитЪ, отстъпващи отъ Сърбия, къмъ Албания.
Освенъ това, въ 2250 часа началникътъ на Щ . Д. А. изпрати
на командуващия II армия и следната заповЪдь:
„По последните сведения, гЬзи дни транспортътъ на десантните
войски отъ Солунъ по железницата за Македония въ долината на
Вардара е значително усиленъ. Предполага се, че въ района между
ж.-п. ст. Криволакъ — Дойранъ е съсредоточена една армия отъ около
50,000 души, включително съ службите. Възможно е тя да предприеме
некаква акция на северъ, за да може Съглашението поне на видъ да
манифестира желанието си да облекчи положението на сърбите. Къмъ
Битоля били изпратени около два батальона, вероятно за гарнизонъ
на града противъ четническите действия. Разпоредете съ частите отъ
поверената Ви армия, разположени около Велесъ и Щипъ, и подпо
могнати отъ местното население, да се организира за сериозна отбрана
линията Соничка Глава — Преслапъ планина — Градско — Мужанци —
чифл. Вардаръ — височините северно отъ последните две села —
Серка планина —Дамянъ — Плачковица планина. Особено силно требва
да б/кдатъ укрепени Соничка Глава и Серка планина, защото фронтътъ
между техъ отъ течението на Черна и Вардара е доста силенъ. Да се
направятъ необходимите мостове на Вардара южно отъ Велесъ и на
Брегалница отъ Щипъ надолу. Посоката Скопие — Тетово — Гости-
варъ — Кичево и района източно отъ нея да се наблюдава и разуз
нава най-усилено.
На югъ отъ гореказаната укрепена линия да се действува съ
партизански отряди и малки нощни действия, за да могатъ постоянно
да се тероризиратъ войските на Съглашението, духътъ на които и
безъ това е доста низъкъ. Да се избегватъ всекакви действия близо
до границата. 672.“
Горната заповЪдь 6Ъ получена въ Щаба на армията и пре

пратена до частигЬ на следния день, Тя не предизвика особени
разпореждания отъ страна на командуващия армията, защото
разпорежданията до частигЪ за укрепяване казаната въ запо-
вЪдьта линия бЪха вече направени (съ Наставление № 2), и дей
ствията презъ следнигЪ дни се развиха въ духа на по-раншнигЬ
разпореждания.
ЗаповЪдьта за разрушаване железния мостъ на р. Черна 6Ъ
получена и изпратена отъ Щаба на армията до командира на
7-а дивизия дословно, съ добавка: „Да се създаде тетъ-де-понъ
на Вардара при Велесъ и достжпигЬ къмъ него“ .
Боятъ срещ у Соничка Глава. — Съ Допълнителната ин

струкция отъ командира на 7-а дивизия № 3 на 2/7-а бригада,
усилена съ 53-и полкъ и 1/17-о артилер. отделение, се възлагаше:
1) Да овладее Соничка Глава и остави тамъ силенъ авангардъ
съ артилерия, който да се укрепи силно, за да може да послужи като
опора на Конната дивизия, а, главно, да задържи противника, въ
случай че той настжпи съ значителни сили откъмъ Прилепъ.
2) Съ останалите си части да организира за опорна отбрана
позиция по левия брегъ на Черна отъ ж.-п. ст. Градско до к. 1008,
като съ предни охрани се заематъ всичките преправи презъ тази река.
3) Да вземе мерки за укрепяване височините по левия брегъ на
Вардара отъ Велесъ до устието на Брегалница, а ежщо и за построя
ване салове на Вардара въ горния участъкъ.
4) Отбранявайки здраво посоката Прилепъ — Велесъ, да дей
ствува активно въ съгласие съ войските по левия брегъ на Вардара,
за овладяване района Неготинъ — Кафадарци.
Поради големия фронтъ командирътъ на бригадата раздали
цЪлия участъкъ на три самостоятелни участъка: ДЬсенъ уча
стъкъ — Соничка Глава (три дружини, една полска и две конни
батареи — подъ негово лично командуване), отъ к. 1200 до
к. 1008, изключително; СрЪденъ участъкъ — Преслапъ планина
(две дружини, четири картечници, две полски и една гаубична
батареи — подполковникъ Сапуновъ), отъ к. 1008, включително, —
билото на Преслапъ — височината югозападно отъ Мирзенъ
(наричана отъ мастното население „Руенъ“ ) — включително
разклоненията на последната до рекичката, която протича презъ
Сирково; ЛЪвъ участъкъ — Клепа планина (три дружини, четири
картечници, три полски и една планинска полубатареи — под
полковникъ Станевъ), отъ Крушевица до Водовратъ, включително.
Тъй като той разполагаше само съ осемь дружини, команди
рътъ на бригадата уместно реши да отбранява временно Клепа и
Преслапъ планини, като частите се спуснатъ постепенно къмъ
Черна, а въ участъка Соничка Глава да действува активно за
завладяване превала.
Участъкътъ Соничка Глава обема югоизточните разклонения
на Бабуна и северозападните и северните разклонения на Борила
планини.
Ю гоизточните разклонения на Бабуна планина изпълватъ
пространството между пжтя Теово — Габровникъ — Дринова —
СЪнокосъ — Прилепъ, отъ западъ, и долината на Десна и шосето
Изворъ — Прилепъ, отъ изтокъ. Билото на планината отъ про
хода южно отъ Габровникъ отива въ югоизточна посока до
61 б ОТБРЯНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМЛ ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
к. 1200, отдето завива на северъ, до височината югозападно отъ

Оморанъ, като по този начинъ образува подкова, въ средата на
която се издигатъ коти 1200 и 1458. Отъ прохода до к. 1200
билото е разлато, съ отделни и немного високи връхчета; то е
голо, на места скалисто, съ труднодостжпни склонове къмъ
долината на Мокренска река. Отъ к. 1200 до долината на р. ДЪсна
билото е тЪсно, съ скалисти и голи височини, съ труднодостжпни
склонове. Само склоновете къмъ долината на Десна бЪха по
крити съ гжста джбова и габърова гора. Гребените, които се
спускатъ отъ билото, сж успоредни, и образуватъ редъ отбра
нителни позиции, които, заети даже съ слаби сили, могатъ да
забавятъ настжплението на войски, идещи отъ северъ, по доли
ната на Десна.
Чрезъ прохода Соничка Глава, по който минава шосето
Изворъ — Прилепъ, Бабуна планина, се свръзва съ Борила пла
нина, която изпълва пространството между шосетата Кафадарци—
Прилепъ и Изворъ — Прилепъ.
Борила започва отъ в. Попадия, чрезъ който върхъ се
свръзва съ Преслапъ планина, и отива въ югозападна посока
до Плетваръ, дето се свръзва съ Селашка и Дренска планини
и образува Плетварски проходъ. Билото на Борила представя
редъ отделни скалисти височини, най-важната отъ които е
в. Козякъ. Отъ този върхъ се отделя въ североизточна посока
единъ гребенъ, образуванъ отъ неколко височини, чиито скло
нове се спускатъ стръмно къмъ долината на Раяцъ, и втори
гребенъ въ северозападна посока, съ отделни височини, чиито
разклонения изпъпватъ пространството между Попадия, Смиловци
и горното течение на Десна. Склоновете на последния гребенъ
сж стръмни, прорезани съ множество недостжпни долини. Север
ните и северозападните разклонения на Борила беха покрити
на много места съ джбова гора.
Командирътъ на бригадата раздели участъка Соничка Глава
споредъ вида на местностьта на три самостоятелни подучастъка:
Десенъ — по югоизточните склонове на Бабуна планина (к. 1200
и разклоненията й ); Среденъ — по височините югоизточно отъ
к. 1200 и тези около Стражарницата, северно отъ чифл. Абди
П аш а; Левъ — хребетътъ южно отъ чифл. Абди Паша.
Колоните, които действуваха въ тези подучастъци, получиха
самостоятелни обекти за достигане — Дясната (2/22-а дружина —
две роти) — к. 1200; Средната (3/22-а дружина — три роти) —
височините югоизточно отъ к. 1200 и онези около Караулката,
за да се даде възможность на артилерията да се приближи до

в. Соничка Глава; ЛЪва (3/26-а дружина — три роти) — имаше
за обектъ в. Соничка Глава. Изобщо, колоните въ участъка оста
наха същ ите, както ги завари нощьта отъ предния день. Тъй
като командирътъ на бригадата не разполагаше съ резервъ,
той поиска отъ командира на 22-и полкъ да изпрати две роти
въ негово разпореждане.
Споредъ събраните сведения, сърбите заемаха съ около два
батальона, петь оръдия и две картечници отбранителната линия
отъ прохода презъ Бабуна планина (западно отъ к. 1200) до
височината южно отъ Никодимъ. Позицията имъ бе укрепена
заблаговременно съ помощьта на мастно население. Съ слаби
части сърбите заемаха и нЪкои предни пунктове — южните
разклонения на височината северно отъ к. 1200 и височината
северно отъ Абди Паша. Артилерията имъ беше разположена
на позиция източно отъ к. 1458.
Въ б часа, преди да започне боятъ, командирътъ на брига
дата изпрати заповЪдь на Лавата колона да продължи настъп
лението си къмъ Соничка Глава.
Въ 6 30 часа началникътъ на Средната колона получи запо-
вЪдь да настъпи съ колоната, като изпрати странични застави,
които да очистятъ всички хребети, заети отъ противниковите
слаби части. Командирътъ на дружината изпрати по една полу-
рота въ странични застави, и дружината, въ строй по ротно, на
стъпи срещу противника, въ обща посока шосето за Прилепъ.
Страничните застави, поддържани отъ огъня на 1-а конна батарея,
напредваха енергично отъ хребетъ на хребетъ, като прогонваха
сръбските слаби отделения, които се съпротивяваха упорито.
Сръбската артилерия (четири оръдия) откри първоначално
огънь по Средната колона, а по-късно обстреля и целата долина
по всички посоки, безъ да нанесе загуби.
Следъ като напредна Средната колона, 1-а конна батарея
излезе напредъ и оть позиция югоизточно отъ Степанци, на
шосето, откри огънь по противниковите вериги по десния брегъ
на Десна и ги застави да се оттеглять по височините. По-късно
батареята откри огънь и по к. 1200. Другите батареи — 2-а
конна и 4-а полска — не беха вкарани въ действие поради липса
на пътища къмъ удобните позиции южно отъ Степанци. Не бе
направенъ опитъ по околенъ пъть и съ припрегане да бъдатъ
изкарани оръдия на позиция, по-близка до противниковата.
618 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
На разсъмване Дясната колона настъпи и зае Скалистата

височина северно отъ к. 1200. Началникътъ на колоната донесе
за това въ 10 часа, като добави, че к. 1200 е усилена около-
връстъ съ окопи и единъ редутъ; той молеше да му дадатъ и
планинска артилерия, на което му отговориха, че бригадата не
разполага съ такава; заповядаха му да настъпи и действува
енергично.
Началникътъ на ЛЯвата колона, следъ като зае противнико
вата позиция южно отъ Никодимъ, още същата нощь извърши
усилено разузнаване, за да провЯри има ли войски на голЯмия
гористъ масивъ югозападно отъ селото, на който забеляза огньове.
Отъ открития огънь и отъ показанията на заловенитЯ четирма
пленника 6Я установено, че този масивъ е заетъ съ единъ
батальонъ. Тогава командирътъ на дружината, намЯсто да остане
на достигнатата позиция, отдето да настъпи къмъ фланга на
разположението на противника, оттегли презъ нощьта дружината
назадъ, на в. Попадия, отдето сутриньта започна бой съ съ-
щитЯ противникови части, при по-трудни условия. На в. Попадия,
къмъ 8 часа командирътъ на дружината получи заповЯдьта на
командира на бригадата да настъпи съ дружината си отъ в. Попа
дия презъ Никодимъ и да атакува в. Соничка Глава.
Дружината веднага настъпи, съ две роти въ бойна часть,
една рота и картечния взводъ въ резервъ и две отдЯления
срещу дЯсния противниковъ флангъ, откъмъ Никодимъ. Предъ
позицията на сърбитЯ имаше голЯмъ долъ, който дружината
трЯбваше да мине. Следъ като ротитЯ се спустнаха въ дола,
сърбитЯ откриха срещу тЯхъ силенъ огънь, който не спрЯ дви
жението имъ. Щ омъ стигнаха на закрито, тЯ се устроиха, следъ
което отново продължиха движението, и къмъ 9 30 часа бойната
часть се изкачи на билото, отдето, следъ кратка престрелка,
сръбскитЯ предни части отстъпиха. Отстъплението на сърбитЯ
се дължеше и на боя на СрЯдната колона на бригадата,
настъпваща по шосето, а така също и на обходното движение
на отдЯленията, насочени откъмъ Никодимъ.
Командирътъ на дружината притегли дружинния резервъ
и картечницитЯ и заповЯда преследването да продължи. Следъ
като ротитЯ преминаха около километъръ, сърбитЯ ги посрещ
наха съ силенъ пушеченъ огънь отъ нова позиция. Бойната
часть се спрЯ, и отговори енергично съ огънь. Вкарани бЯха
въ действие и картечницитЯ; сърбитЯ, обаче, се задържаха
на позицията си; оказа се, че те не еж по-малко отъ две-три
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЪ НА ВЛРДЛРА 619
роти. Къмъ 11 часа резервътъ удължи левия флангь на бойната

часть и обхвана сръбския дЪсенъ флангъ. Скоро сърбите се
разколебаха, и започнаха на групи да напускатъ позицията си.
Командирътъ на дружината заповяда обща атака. Ротите се
понесоха въ атака, но сърбите не дочакаха, а отстжпиха къмъ
в. Соничка Глава. Дружината зае сръбската позиция и пре
следва съ огънь.
Първоначално командирътъ на дружината мислеше, че зае-
тиятъ масивъ е в. Соничка Глава, но той скоро разбра грешката
си, когато видЪ, че едно разстояние около петь клм. напредъ
го дЪли отъ величавите масиви Борила планина и Соничка
Глава. Тъй като между завладения масивъ и шосето Изворъ —
Прилепъ имаше сърби, той спре ротите, заповеда да се затвър-
дятъ на заетата позиция и донесе за това въ 1150 часа на коман
дира на бригадата.
Въ този бой дружината загуби 2 убити и 4 ранени войника.
Изстреляни беха 4,300 патрона.
Въ 12 часй пристигнаха исканите отъ 22-и полкъ две роти,
отъ които едната бе изпратена въ разпореждане на Десната
колона, а другата остана въ бригаденъ резервъ.
За усилване Левата колона и за по-бързото завладяване
в. Соничка Глава, въ 14 часа командирътъ на бригадата изпрати
заповедь на командира на 53-и полкъ да даде планинската
полубатарея въ разпореждане на началника на Левата колона.
Въ 1630 часа Десната колона съ атака на ножъ завладе
гористата височина северно отъ к. 1200. Въ донесението си до
бригадния командиръ началникътъ на колоната молеше за
следния день да бжде подкрепенъ съ артилерийски огънь, защото
пжтьгь на настжплението му е осеянъ съ окопи, а обходътъ е
труденъ; дружината дала жертви — ранени 1 офицеръ (под-
поручикъ Чешанковъ) и 10 войника; на позицията били наме
рени десеть сръбски трупа. Командирътъ на бригадата заповеда
колоната да настжпи енергично и на разсъмване да завладее
к. 1458, а Средната колона да настжпи сжщо енергично и да
завладее гористата височина югозападно отъ к. 1200 и стигне
до чифл. Абди Паша. Къмъ 1830 часа Средната колона завладе
казаната височина, и 5/22-а рота стигна до чифл. Абди Паша.
И тъй, частите отъ бригадата презъ този день не дости
гнаха заповеданите имъ обекти, и Соничка Глава остана въ
сръбски ржце.
О гь пленници бе узнато, че сърбите въ участъка Со-

ничка Глава сж около три батальона, отъ които единъ батальонъ
заемалъ височината 1200, единъ батальонъ и петь орждия
били разположени на превала, а единъ батальонъ билъ на
височината югозападно отъ Никодимъ. Сборни роти отъ разби
тите 2-и и 13-и полкове и четници заемали прохода презъ Бабуна
планина, по пжтя Габровникъ — Дряново, и прохода при Плет-
варъ, по шосето Кафадарци — Прилепъ.
Независимо отъ сръбските сили, неуспехътъ на бригадата
се дължи и на това, че частите не сж били подготвени за дей
ствия въ планина. Изпратените отъ Средната колона стра
нични застави, следъ овладяването на некой хребетъ, се спу
скаха въ долината и се присъединяваха къмъ колоната или се
отдалечаваха и присъединяваха къмъ страничните колони. Ле-
вата странична застава, която имаше задача да очисти отъ про
тивника хребетите източно отъ шосето, следъ като зае два-три
хребета, спустна се къмъ шосето и се присъедини къмъ колоната.
Наложи се тогава да се изпрати друга странична застава, която
пъкъ, наместо да напредва непрекжснато, следъ като къмъ 15 часа
зае една височина, остана до вечерьта на нея и стана причина
за бавното настжпление на колоната. Десната застава, която
требваше да очисти хребетите западно отъ шосето, наместо да
следва дадената й посока, се присъедини къмъ Десната колона.
Неподготвеностьта за действия въ планина и за самостоятелни
действия се забелязва не само между по-малките началници, но
и у по-старшите, които, следъ като достигаха известенъ обектъ,
чакаха нови заповеди, макаръ че крайниятъ обектъ имъ бе
даденъ. Такива беха случаите съ крайните колони, които коман-
дирътъ на бригадата често подканяше да напредватъ.
Бригадата не успе при атаката и защото немаше пла
нинска артилерия. Полските батареи, поради липса на пжтища,
не можеха да следватъ пехотата; те стреляха на крайните пре
дели, и стрелбата имъ бе недействителна, поради което оказаха
слабо съдействие на пехотата.
Конната диъизия. — Командирътъ на дивизията си постави

задача да действува съвместно съ 2/7-а бригада. Поради силно-
пресечената и недостжпната за конни действия местность къмъ
Соничка Глава, той и началникътъ на Щаба обсждиха въпроса:
въ случай че пехотата не успее да завладее Соничка Глава,
откъмъ кой флангъ би било възможно да бжде обходена отъ
конницата. Обаче, преди да бжде взето решение, намериха за

необходимо да бждатъ пратени разузнавателни части да узнаятъ
презъ кжде би могла най-лесно да мине дивизията. За
цельта, освенъ изпратенигЪ предния день разезди, въ 4 часа
бЪ изпратенъ и 3/5-и ескадронъ — ротмистьръ Пупешковъ —
въ разузнавателна часть къмъ Мокрени — Дринова, съ задача
да разузнае посоката Прилепъ — Битоля, като същевременно
разузнава и посокитЬ къмъ Кичево и Кафадарци.
Въ 6 35 часа командирътъ на дивизията изпрати на коман-
дуващия армията донесение за решението си да продължи боя,
съвм-Ьстно съ отряда на полковникъ Писиновъ, за завладяване
Соничка Глава, за изпратения разузнавателенъ ескадронъ за
разузнаване посокитЬ къмъ Прилепъ, Битоля и Кичево и за
полученигЬ отъ подполковникъ Николовъ сведения за французигЬ.
Това донесение бЪ получено въ Щаба на армията въ 1005 часа.
За действията презъ деня командирътъ на дивизията издаде
устна заповЪдь до частитЬ. ТЪ бЪха готови да тръгнатъ къмъ
7 часа. Щ абътъ на дивизията се премести при Щаба на
Въ боя на пехотата взе участие само Конно-артилерийското
отделение. Презъ време на боя коннигЪ полкове останаха на
местата си — на бивакъ задъ пехотата, при Поменово, дето и
нощуваха.
Поради пресечената мЪстность командирътъ на дивизията
не направи даже опитъ да действува съ конните полкове на
•единъ отъ фланговете-, той чакаше да падне Соничка Глава,
за да изпълни задачата си. Намесата на Конната дивизия въ
боя на единъ отъ фланговете на пехотната бригада щеше да
облекчи задачата й за завладяване Соничка Глава.
Презъ деня въ Щаба на дивизията се получиха донесения:
1) Въ 18 30 часа отъ командира на 3/5-и ескадронъ, изпратено въ
13 часй отъ Теово, че седловината срещу Габровникъ, презъ която ми
нава пжтьтъ за Дринова, е заета; ескадронътъ ще нощува въ Гострачъ.
2) Въ 20 часа отъ самостоятелния разездъ на поручикъ Митевъ,
изпратено въ 7 часй, че неприятелските части сж напустнали Нико-
димъ, но селото се пазело отъ сръбски четници.
Разузнавателната часть — подполковникъ Николовъ — дей
ствува по лЪвия брЪгъ на Черна въ свръзка съ пехотиигЪ части,
действуващи въ участъцигЬ Преслапъ и Клепа планини.
622 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— С1РУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Въ 8 часа подполковникъ Николовъ, отъ Владиловци,

изпрати донесение до командира на Конната дивизия, къмъ
което приложи и донесението на началника на самостоятелния
разездъ — поручикъ Марковъ, изпратенъ да разузнава къмъ
Подлесъ — Дебрища — Возарци. Съ гЬзи донесения се потвър
диха по-раншнигЬ сведения за французскитЪ части по десния
брЪгъ на Черна. Донесенията се получиха въ Щаба на Конната
дивизия на 20-и въ 1230 часа.
Следъ като изпрати горнигЬ донесения, разузнавателната
часть замина за Градско, и къмъ I I 30 часа, когато стигна висо-
сочината югозападно отъ станцията, французската батарея отъ
чифл. Паликура я обстреля, безъ, обаче, да я засегне. Отъ тази ви
сочина подполковникъ Николовъ наблюдава участъка Градско —
Каменъ Долъ до 1830 часа. Особена промяна въ разположението
на французите не бе отбелязана. Събраните сведения отъ раз-
ездите и отъ личните си наблюдения подполковникъ Николовъ
изложи въ донесение, което изпрати на комадира на Конната
дивизия въ 1830 часа; той влезе въ свръзка и съ командирите на
22-и и 53-и полкове. Разузнавателната часть се оттегли да нощува
въДолноЧичево, като бе оставена на височината застава подъ на
чалството на подпоручикъ Коларовъ да наблюдава къмъ Градско.
Следъ като получи отъ разездите сведенията за противника
и като имаше предвидъ положението на 2/7-а бригада, коман-
дирътъ на дивизията издаде въ 2115 часа следната заповедь:
„Неприятельтъ е прогоненъ отъ предните позиции. Заповедано е
на пехотните части утре на разсъмване да заематъ Соничка Глава,
следъ което преследването на противника ще продължи.
Частите отъ дивизията да бждатъ готови утре 6 часа въ след
ния редъ:
Авангардъ — полковникъ Мархолевъ — 4-и коненъ полкъ (единъ и
половина ескадрона) и единъ картеченъ взводъ отъ 3-и коненъ полкъ.
Главни сили — полковникъ Мачевъ — 3-и, 5-и и б-и конни полкове.
Конно-артилерийското отделение, което понастоящемъ е на по
зиция, следъ като се снеме оттамъ, придружено отъ Колояздач-
ната рота, ще догони главните сили. За тръгване на частите ще
последва заповедь, а дотогава да останатъ по местата си. Домакин
ските обози да останатъ на шосето, като главата застане на височина
на Смиловци. Азъ ще се движа съ главните сили.“
Дейность въ участъка Преслапъ планина. — Преслапъ

планина започва отъ к. 1008, посрЪдствомъ която е свързана съ
Борила планина, отива въ източна посока и свършва съ висо
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДГСНИЯ БРВГЪ НА ВЛРДАРА 623
чината западно отъ Мирзенъ, наричана отъ мастното население

Руенъ. Западно отъ Руенъ се отделя въ северна посока единъ
гребенъ, чрезъ който се свързва съ Бабуна (Малка) и съ Клепа
планини.
Отъ к. 1008 до Руенъ билото на Преслапъ е доста широко,
голо и скалисто. По него се издигатъ редъ височини, между
които с ъ : в. Попадия (к. 1008) — голъ, скалистъ върхъ; висо
чината ВЪтренъ, северозападно отъ Руенъ, доста разлатъ върхъ,
удобенъ за опорна отбрана, и в. Руенъ — скалистъ, голъ върхъ.
съ обширенъ обстрелъ и обзоръ. Северните склонове на Преслапъ
планина съ голи и извънредно стръмни. Отъ билото на плани
ната въ южна посока, къмъ долината на Раяцъ, се спускатъ
няколко успоредни голи хребета, съ широки била, разделени съ
тесни, труднодостъпни за пехотата даже долини, обаче движе
нието по билата на хребетите е възможно и за артилерия.
Отъ в. Руенъ се отдйпятъ въ южна, югоизточна и източна
посоки няколко гребена, които се спускатъ стръмно къмъ доли
ната на Раяцъ, а полегато къмъ Черна. По гЬзи хребети се
издигатъ редъ височини — удобни отбранителни позиции, а
между хребетите се образуватъ тесни, съ стръмни склонове
долини, представящи удобни подстъпи за настъпващия.
Проходимостьта на планината е еднаква. Единствениятъ
по-удобенъ за движение пъть бе коларскиятъ пъть Попадия —
северно отъ Руенъ — Подпесъ, макаръ да е откритъ за погле
дите на противника и има стръмни нагорнища и спускове
и крути завои. Удобенъ беше и коларскиятъ почвенъ пъть
Попадия — Фаришъ — шосето Прилепъ — КасЬадарци.
Назначените за отбраната части — 10/22-а и 11/22-а роти,
2/17-0 артилер. отделение и 1/2-а гаубична батарея — беха около
Владиловци, а 22-и полкъ съ две дружини — при Изворъ. Спо-
редъ донесенията отъ конницата, французите били на десния
брегъ на Черна, а само две роти минали презъ моста при
Возарци и бивакирали при Дреново.
Въ 2 40 часа командирътъ на 22-и полкъ получи въ Изворъ
заповедь отъ бригадния командиръ да настъпи съ шесть роти
и Картечната за Преслапъ и да поеме командуването на двете
роти отъ 3-а дружина и артилерията, съ задача да не позволи
на французите да минатъ Черна и се съединятъ съ сърбите,
действуващи около Соничка Глава; да влезе въ свързка съ
3/26-а дружина, която, при нужда, да подкрепи; останалите две
роти да изпрати въ разпореждане на бригадния командиръ.
624 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНЯТА ГРУПА НЯ II АРМИЯ
Въ З20 часй командирътъ на 1-а дружина тръгна съ две

роти (3-а и 4-а) къмъ бригадата, а полкътъ съ останалите части
въ 8 часа, въ походенъ редъ, замина за Преслапъ планина. Въ
13 часа той стигна до в. Попадия, дето завари 10-а и 11-а роти.
СъвмЪстно съ командира на 2/17-о артилер. отделение, който
току-що бе пристигналъ съ батареите, беха избрани позиции
за пехотните и артилерийските части, които започнаха да ги
укрепяватъ.
Въ 1630 часй командирътъ на полка получи отъ Щаба на
бригадата заповедь: да вземе бързи мерки за силно укрепяване
позицията въ участъка к. 1008 — височината западно отъ Мирзенъ,
като бждатъ укрепени като предни пунктове хребетите, които
се спускатъ къмъ Раяцъ и Черна въ участъка Сирково — Фаришъ.
Командирътъ на полка организира за отбрана дадения му
участъкъ по следния начинъ:
Десенъ подучастъкъ (1-а, 2-а, 10-а и 11-а роти и 5/17-а бата
рея) — отъ к. 1008 до рекичката, която минава презъ Фаришъ,
и левъ подучастъкъ (4-а дружина и 6/17-а батарея) — отъ каза
ната рекичка до Мирзенъ.
Въ 2230 часа командирътъ на полка донесе на бригадния
командиръ за положението и сведенията за противника, събрани
отъ самостоятелните разезди на разузнавателната часть, които
действуваха въ този районъ.
Дейность въ участъка Клепа планина. — Билото на Клепа

планина е доста широко, голо, покрито съ дебелъ пластъ черно-
земъ. По билото се издигатъ редъ немного високи, заоблени
възвишения, съ изключение на в. Клепа, който е конусообра-
зенъ, съ стръмни склонове, голъ, скалистъ и неудобенъ за
окопаване. Отъ в. Клепа се отделя единъ гребенъ въ източна
посока, който изпълва цепото пространство между реките, които
протичатъ презъ Водовратъ и Подлесъ. На гребена се издига
широкъ скалистъ върхъ, непосредствено западно отъ манастира
при Чичево. Склоновете на този върхъ се спускатъ доста поле
гато къмъ долината на Черна; по техъ има много заоблени
височини, удобни за опорна отбрана.
Проходимостьта на Клепа планина беше малка. Презъ билото
минаваше само пжтьтъ Критина — Подлесъ— Горно Чичево, удо-
бенъ за движение на пехота и конница и местни колй. По-удо-
бенъ беше пжтьтъ Попадия — Дворище, само че бе откритъ и
изложенъ на огъня на противника.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЬ НА ВАРДАРА 625
Французите срещу Клепа планина бЪха стигнали съ единъ

влакъ до ж.-п. ст. Градско, но бЪха прогонени отъ конницата.
53-и полкъ съ две дружини и една планинска полубатарея,
на пжть отъ Велесъ за Клепа, нощува при Подпесъ, дето ве-
черьта получи следната заповедь отъ командира на 2/7-а бригада:
„Продължете настъплението си за Клепа планина, която разпо
редете незабавно да бъде най-солидно укрепена, като главна позиция
въ участъка отъ височината „Л“ на надписа „Клепа“ 1) до вливането на
Брегалница въ Вардара. Да бъдатъ укрепени най-солидно хребетигЪ,
които се спускатъ отъ Клепа планина къмъ долината на Черна въ
участъка Крушевица — ж.-п. ст. Градско, съ цель да бъдатъ запазени
проходигЬ предъ Черна. Въ този участъкъ въ Ваше разпореждане
се даватъ три полски батареи, които днесъ ще пристигнатъ откъмъ
Смиловци — Владиловци. Разпоредете да бждатъ посрещнати и упъ
тени. За Преслапъ планина сж насочени две дружини отъ 22-и полкъ,
дето се намиратъ вече две роти отъ същия полкъ, две полски и една
гаубична батареи. Единъ ескадронъ отъ 3-и коненъ полкъ е насоченъ
да разузнава къмъ Возарци и въ разпореждане на командира на
22-и полкъ. По добититЪ сведения отъ същия разузна вателенъ еска
дронъ, една французска дивизия е разположена по десния брЪгъ
на Черна, въ участъка Кукуричани — к. 500 — Дряново.“
Едновременно съ това, командирътъ на полка получи запо
ведь да изпрати полубатареята въ разпореждане на командира
на 3/26-а дружина. Полубатареята замина на следния день су-
триньта.
Придаденото къмъ полка 1/17-0 артилер. отделение, на пжть
отъ Велесъ за Клепа планина, нощува въ Владиловци,
Въ положението на левия брЪгъ на Вардара нямаше про
мяна. 3/7-а бригада и части отъ 11-а Македонска дивизия под
готвяха нова атака срещу французите, които заемаха съ единъ
пехотенъ полкъ и две планински батареи позиция срещу Кри-
волакъ, на линията Кара Ходжали — Пепелище.
Д ействията на 20-и Продължение боя въ участъка Соничка

о кто м р и й . Глава. — Презъ нощьта срещу 20-и октомврий
2-а конна батарея зае позиция на шосето, до 1-а конна батарея.
Въ 7 30 часа за началникъ на Средната колона бе назначенъ
командирътъ на 1/22-а дружина, майоръ Паспалевъ, на когото
командирътъ на бригадата заповеда да изпрати една рота да
обходи противника, който заемаше к. 1200, и да съдействува на
Десната колона. Същевременно замина и началникътъ на Щаба *)
*) Споредъ картата мЪрка 1:200,000 (австрийската).
Българската армия въ Световната война 1912^— 1918 год., т. III. 40
626 ОТБРАНА НЛ ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛЛВЛ— СТРУМЛ ОТЪ ЮЖНЛТЛ ГРУПЛ НЛ I! АРМИЯ
на бригадата, отъ Генералния щабъ капитанъ Ватевъ, да види

положението на Средната и Дясната колони. Когато капитанъ
Ватевъ пристигна при Средната колона, той предаде на капи
танъ Стояновъ да настжпи съ ротата си (9/22-а) къмъ хребета
югоизточно отъ к. 1200, за да съдействува на атаката на Дяс
ната колона отъ флангъ.
Въ 8 30 часа б4 изпратена заповЪдь на началника на Дясната
колона да настжпи енергично къмъ к. 1200 и да означава съ
сигнални огньове местата, додето стига. По-късно, къмъ 12 часа,
бе изпратена заповЪдь и до Лавата колона да настжпи енергично
по гребена южно отъ пжтя Никодимъ — чифл. Абди Паша, къмъ
к. 1458 (Соничка Глава) — обектъ на бригадата.
Още въ 7 30 часа командирътъ на бригадата заповяда на
командира на 22-и полкъ: 1) да изпрати малки части по гре
бените, които се спускатъ отъ Преслапъ южно и югоизточно
отъ Ж итолупъ, да заематъ най-подходящите позиции, съ цель
да прекжснатъ всекакви съобщения по шосето ж.-п. ст. Градско—
Прилепъ; 2) да влезе въ свръзка съ командира на 3/26-а дру
жина и, взависимость отъ обстановката, да му изпрати необхо
димата пехота и артилерия за достигане дадения му обектъ.
Въ 12 часа началникътъ на Щаба на бригадата беше при
Десната колона, на височината северно отъ к. 1200. Сръбската
позиция срещу Десната колона представяше подкова, въ средата
на която се издига к. 1200. На северния край на тази подкова се
намираше Десната колона, а останалата часть владееха сър
бите (единъ батальонъ, две картечници и една батарея), които
съ фронталенъ и фланговъ огънь обстрелваха разположението
на Десната колона. Височината 1200 бе увенчана съ три реда
окопи.
Още на разсъмване началникътъ на колоната насочи части
да минатъ тясната шийка между к. 1200 и височината северно
отъ нея. Но, поради силния и точенъ огънь на сърбите, до
пладне само два взвода можаха да завладеятъ сръбския преденъ
окопъ, отстоещъ на 400 метра отъ главната имъ позиция.
Конно-артилерийското отделение поддържаше слабо пехот
ните части. Още въ 7 15 часа 2-а конна батарея откри огънь
по к. 1200, отдето се чуваше сръбскиятъ пушеченъ огънь. Отъ
превала се обаждаха сръбски орждия. Те обстрелваха шосето,
далечъ задъ бойното разположение, и пжтя на настжплението
на частите отъ Средната колона къмъ Стражарницата (кар.) и
чифл. Абди Паша. Разстоянието до тези орждия беше повече
ДЕЙСТВИЯТА по д -ь с н и я бръ гъ нв влрдпря 627
отъ шесть клм., затова конната артилерия не влЯзе въ борба съ

тЯхъ. Само единъ взводъ отъ 1-а конна батарея стреляше срещу
сръбскитЯ орждия. Конната артилерия обстрелваше, главно,
к. 1200, къмъ която настжпваше дясната стража на Средната
колона.
Командирътъ на Конно-артилерийското отделение разузна
гребените южно отъ Степанци и намери удобни и по-близки
до разположението на противника позиции. Отиването, обаче,
до тЯзи позиции, поради липса на пжтища, бЯше невъзможно,
а за изработване пжтища нЯмаше време.
Следъ като разузна положението предъ Дясната колона, начал-
никътъ на Щаба на бригадата, отъ името на командира на бри
гадата, заповяда на началника на колоната да заеме непременно
още сжщата нощь височината 1200, като при започване атаката
даде нЯколко сигнални ракета. Съобщи му сжщо, че е запо
вядано на една рота отъ СрЯдната колона да съдействува на
атаката, като настжпи къмъ хребета, който се спуска югоиз
точно отъ к. 1200. Началникътъ на колоната реши да произ
веде атаката на мръкване
Въ 16 часа началникътъ на Щаба на бригадата съобщи на
началника на Конно-артилерийското отдЯление, че на мръкване
ще се произведе атака на к. 1200, и че за начало на атаката
ще блкдатъ дадени нЯколко ракетни изстрела.
Къмъ 17 часа се забеляза единъ ракетенъ изстрелъ; кон-
нитЯ батареи откриха силенъ огънь по окопитЯ около к. 1200;
сърбитЯ напустнаха окопитЯ, но ротитЯ отъ ДЯсната колона не
настжпиха, поради което, следъ като 6Я прекратенъ артилерий-
скиятъ огънь, къмъ 18 часа, сърбитЯ се върнаха. По-късно се
разбра, че сигналниятъ ракетъ билъ подаденъ отъ сърбитЯ.
Въ 20 часа ДЯсната колона, безъ подготовка и съ много
части — петь роти, на много тЯсенъ фронтъ предприе атака
на в. 1200. Броятъ на ротитЯ се увеличи, защото на 19-и
страничнитЯ стражи се присъединиха неочаквано къмъ ДЯсната
колона. Командирътъ на 9-а рота, намЯсто да се насочи къмъ
фланга на противника, не можа да се оправи въ пресЯчената
мЯстность, и се присъедини сжщо къмъ ДЯсната колона.
СъбранитЯ по този начинъ петь роти бЯха насочени отъ
началника на колоната, майоръ Коевъ, да атакуватъ въ две
линии, предшествувани отъ патрули; въ първа линия бЯха
три роти, а мЯстото не позволяваше да се развърнатъ въ боенъ
редъ даже две роти; въ втора линия останаха две роти. РотитЯ
40*
бЬха построени въ взводна колона. Поради липса на место,

разстоянията между ротите и линиите беше 20 крачки.
Ротите заеха изходното си положение близо до противника,
на 400— 500 крачки. Нощьта 6Ь, сравнително, ясна, лунна.
Сърбите предугадиха атаката, защото, току-що колоните започ
наха движението си, гЪ ги посрещнаха съ силенъ пушеченъ и
картеченъ огънь. РотитЬ отъ първата линия се хвърлиха на
ударъ съ ножове, като викаха „У ра!“ ; нЬкои роти стигнаха
близо до сръбските окопи, но отъ понесените загуби настана
безредие въ редовете имъ — тЬ се повърнаха назадъ, и увлЬкоха
следъ себе си ротите отъ втората линия, която, поради бли-
зостьта й до първата, претърпЬ също значителни загуби. По
този начинъ цЬлата колона отстъпи въ голЬмо безредие, и едва
можа да се спре на гористата височина северно отъ к. 1200,
дето, благодарение на самообладанието и енергичностьта на
останалите здрави ротни командири, ротите се приведоха
бързо въ редъ.
ДЬсната колона понесе чувствителни загуби; убити — офи
цери 1, кандидатъ-офицери 2, войници 82; ранени — офицери 3,
кандидатъ-офицери 1, войници — 215; изчезнали — офицери 1,
кандидатъ-офицери 1, войници 81.
Убитъ 6Ь капитанъ Константинъ Гичевъ. Изчезналите съ
убити на позицията, и оставени тамъ при отстъплението.
Началникътъ на ЛЬвата колона реши да продължи настъп
лението и да завладее в. Соничка Глава (к. 1458). Той вЬрваше
въ успЬха, защото колоната бЬ усилена съ 9/26-а рота, и се очак
ваха да пристигнатъ двете оръдия отъ 5/2-а планин. батарея.
Сутриньта началникътъ на колоната разузна разположението
на противника и установи, че сърбите заематъ североизточните
склонове на билото Борила. Той оцени, че, за да завладее к. 1458,
трЬбва да бъдатъ обезвредени противниковите части, които зае
матъ Борила планина. Тъй като билото Борила отстоеше отъ
позицията на дружината на четири клм. и местностьта 6Ь за
крита — пресЬчена и гориста, майоръ Николовъ реши, преди
да пристигне артилерийскиятъ взводъ, да приближи ротите къмъ
пункта на атаката — билото Борила. За цельта той насочи:
9-а рота — къмъ гребена, който се спуска южно отъ шосето и
срещу чифл. Абди Паша, съ задача да обхване левия флангъ
на неприятелското разположение; 12-а рота — по хребета между
Никодимъ и билото Борила, да обхване десния флангъ на
противника; 10-а и 11-а роти съ двете картечници — по фронта,
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 629
къмъ билото. Резервъ не бе оставенъ, защото смиташе, че въ

гористата и пресечена мЪстность и при широкия боенъ фронть,
той н^ма ди се яви навреме напомощь.
Фланговите роти започнаха настъплението си въ 7 часа, а
централните — въ 8 часа. Току-що започна движението на настъп
ващите по фронта роти (10-а и 11-а), сърбите откриха срещу
т-ехъ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь1) отъ източните скло
нове на Борила. Ротите използуваха гъстата гора, продължиха
да настъпватъ енергично и изтласкаха постепенно сръбските
слаби части отъ склоновете къмъ билото. Къмъ 11 часй при
стигна планинскиятъ артилер. взводъ и отъ позиция северо
западно отъ Никодимъ откри огънь по сръбската позиция. Къмъ
14 часа едното оръдие отъ взвода зае позиция на единъ клм.
напредъ, и, съвместно съ другото, продължиха огъня до 18 часа.
Подъ прикритието на артилерийския огънь, ротите продължиха
да настъпватъ и очистиха склоновете отъ противника. Сърбите
отстъпиха къмъ билото, отдето, отъ заблаговременно приготвени
блиндирани окопи, откриха отново пушеченъ огънь, а по-късно
се обади и артилерията имъ.
Ротите продължиха да настъпватъ, и, когато къмъ 17 часа
стигнаха на 500— 600 крачки отъ върха, беха посрещнати съ
извънредно силенъ пушеченъ, картеченъ и артилерийски огънь,
който ги прикова на место.
Поради труднопроходимата и неудобна за настъпление ме-
стность — гориста и силнообстрелвана съ фронталенъ и флан-
говъ огънь, началникътъ на колоната реши да атакува билото
на Борила въ 4 часа на следния день.
Фланговите роти не оказаха особено съдействие. 9-а рота
при движението си по дадения й пъть къмъ 1030 часа настигна
двата взвода отъ 12/22-а рота, изпратени въ странична стража отъ
Средната колона на бригадата. Съвместно съ тези взводове,
ротата продължи движението си, макаръ и обстрелвана съ пу
шеченъ огънь, На 600— 700 крачки отъ сръбската главна пози
ция ротата откри една засада отъ около десетина сърби, които
атакува на ножъ и залови единъ пленникъ. Когато се приближи
на 400 крачки отъ позицията на сърбите, ротата се добра до
скали, дето бе обстрелвана съ пушеченъ и фланговъ картеченъ
огънь, а по-късно — 17 часа — и отъ артилерийски. Ротата се*)
*) Споредъ дневника на командира на 11-а рота, сърбитЪ открили и артиле
рийски огънь.
630 ОТБРАНА НП ФРОНТП СОНИЧКЛ ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
спре, за да подготви по-нататъшното си настъпление съ огънь.

Но, поради настъпване нощьта и умората на войниците, коман-
дирътъ на ротата прекрати настъплението.
Презъ деня ротата нямаше свръзка съ съседните части.
Заповедьта на дружинния командиръ за нощна атака ротниятъ
командиръ получи на следния день въ 8 45 часа.
За действията на 12/26-а рота н^ма данни. Знаеше се,
обаче, че тази рота нЪмаше свръзка съ настъпващите по
фронта роти.
Командирътъ на дружината пръсна ротите на много широкъ
фронтъ; неговото влияние върху техъ отслабна, и резултатътъ
отъ боя бе незначителенъ.
Къмъ 21 часа, когато бе изпратилъ заповедьта си до рот
ните командири за нощна атака, командирътъ на дружината
получи заповедьта на командира на бригадата да продължи
енергично настъплението си къмъ обекта на бригадата — к. 1458.
При все че бе направилъ разпореждания въ духа на тази
заповедь, командирътъ на дружината повтори заповедьта си, и
ротите, като очакваха часа на атаката, нощуваха на достигна
тите места.
Левата колона загуби: 4 убити и 7 ранени войника; изстре
ляни беха 76,000 патрона.
И тъй, поради пресечената и гориста местность и неуме
лото ръководене боя, атаката на сръбската укрепена позиция
на Соничка Глава не успе. Положението на частите отъ брига
дата остана същото, каквото беше преди атаката.
Дейность на Конната дивизия . — Къмъ 730 часа команди

рътъ на дивизията замина съ Щаба си къмъ Караулката се
верно отъ чифл. Абди Паша. Въ това време пехотата, поддър
жана отъ конната артилерия, бавно напредваше. Дивизията
излезе напредъ, къмъ артилерийската позиция при Степанци.
Сърбите забелязаха движението на конницата и откриха арти
лерийски огънь. Дивизията се прикри отъ погледите и из
стрелите, и остана на същото место — близо до Поменово. На
мръкване, когато боятъ се прекрати, и тъй като проходътъ не
можа да бъде завладенъ, дивизията се прибра да нощува на
бивака си.
Разузнавателниятъ ескадронъ — ротмистъръ Пупешковъ —
напредна значително, като надникна дълбоко въ тила на сръб-
ската позиция на Соничка Глава. Резултатътъ отъ дейностьта

на ескадрона се вижда отъ донесението, което ротмистъръ Пу-
пешковъ изпрати до командира на дивизията на 14 часа отъ
ман. Трескавецъ.
„Въ 6 часа, следъ като осигурихъ тила си съ това че прегледахъ
селата Гострачъ и Църнилища, дето заловихъ и обезвредихъ 20 сръб
ски войника, заминахъ съ ескадрона презъ Долнени за Мраморани.
Изпратихъ въ б часа самостоятеленъ разездъ къмъ Прилепъ. Къмъ
11 часа разездътъ стигна въ ман. Трескавецъ, а ескадронътъ — между
Долно и Горно Мраморани. Въ 10 30 часа отъ Долнени изпратихъ другъ
самостоятеленъ разездъ къмъ върха югозападно отъ Новозелани —
к. 1200 — Битоля. Отъ този разездъ донесение досега нЪмамъ. Въ
13 часа доведоха отъ първия самостоятеленъ разездъ двама сръбски
войника-воловари, заловени при Марковградъ, североизточно отъ При
лепъ. Отъ разпита имъ нищо не узнахъ. Единиятъ отъ гЬхъ усп*Ь да
избЪга. Цялото поле е покрито съ работници, и, тъй като движението
извънъ пжтя е невъзможно, н*Ъмаше скритность. Откъмъ Варошъ на-
стжпи верига къмъ насъ. Язъ отстжпихъ къмъ височините при Го
страчъ, защото се опасявахъ да не бждатъ заети, едно, и, второ, да
осигуря този единственъ пжть за изпращане донесения. При оттегл-
нето си изпратихъ поддържка на втория самостоятеленъ разездъ и
съобщение, че, наместо да го следвамъ до в. 1200, съмъ при Гострачъ.
При наблюденията видехъ около 30 товарни коня и 20 кола обозъ,
съ прикритие, което стрел-й по насъ, да отстжпва по шосето за Кру-
шево. Отъ Крушево дойде автомобилъ, който, като срещна обоза, се
върна обратно. Предполагамъ, че отъ обоза сж му съобщили за насъ.
Самостоятелниятъ разездъ отъ манастира Трескавецъ донесе, че, се
верно отъ Дреново и Десово, Бабуна планина е заета между буквите
„а" „п“ отъ стотина души. По шосето Соничка Глава — Прилепъ се
забелязва движение на товарни коне и отделни групи войници. По
шосето за Битоля се движатъ по групи отъ по десетина кола. Ме
стните жители казватъ, че това сж сръбски семейства и държавни цен
ности. Разпитани овчари казватъ, че сърбите иматъ около четири
орждия на шосето Соничка Глава — Прилепъ. Заловени отъ разезда
пленници казаха, че пасли стадото на 2-и коненъ полкъ. Поручикъ
Дончевъ го нема. Общо, абсолютно никакво движение на войска не
се забелязва. За 21-и вечерьта се надявамъ да имамъ донесение отъ
разезда, изпратенъ къмъ Битоля, следъ което ще го прибера, и ще се
завърна, поради извънредната умора, причинена отъ тежките условия
за действия. Моля да бжда замененъ на 22-и т. м.“
Това донесение бе получено въ Щаба на дивизията на
следния день въ 9 часа.
Освенъ ескадронътъ на ротмистъръ Пупешковъ, имаше из
пратени самостоятелни разезди непосредствено до фланговете
на сръбското разположение: поручикъ Дончевъ — къмъ Ора-
ховъ Долъ — Габровникъ — к. 1200 и поручикъ Романовъ — къмъ
632 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I] АРМИЯ
Ракле — Топлица — Трояци. Донесенията на поручикъ Дончевъ

не бЪха отъ значение. Той бе спрЪнъ отъ сръбски застави южно
отъ Габровникъ, и не напредна повече, защото не се опита да
обходи позицията по пътя на ротмистъръ Пупешковъ. Пору
чикъ Романовъ донесе отъ височината до с. Топлица, че на
Радобилъ планина „не забелязалъ противникъ“ .
По-важно беше донесението на ротмистъръ Пупешковъ; отъ
него можеше да се заключи, че пътьтъ презъ прохода Бого-
милъ — Стровия — Гострачъ — Църнилища, по който се обхожда
Соничка Глава, можеше да бъде пъть и на Конната дивизия.
Насочена въ тази посока, дивизията щЪше да заплаши пътя на
отстъплението на сърбите, и завладяването на Соничка Глава
идЪше да бъде улеснено. Но дивизионното командуване не се
опйта да направи това.
Същия день вечерьта Щ абътъ на дивизията получи пре
пратената чрезъ Щаба на армията заповедь № 6721), съ която
Главното командуване, неосвЪтлено добре върху положението,
каточели оправда бездействието на Конната дивизия, защото
препоръча пасивенъ начинъ на действие.
Отбраняиане Преслапъ планина. — 22-и^полкъ съ прида

дените къмъ него две батареи продължи укрепяването на пози
цията к. 1008 — с. Мирзенъ. Батареите заеха позиции задъ флан
говете на позицията на полка: б/17-а— югозападно на Руенъ и
5/7-а — при к. 1008. Гаубичната батарея, по разпореждане отъ
командира на 17-и артилер. полкъ, се прехвърли въ участъка
Клепа планина.
Въ 10 часа командирътъ на полка получи отъ бригадния
командиръ заповедь да изпрати малки части (взводове или
полуроти) да заематъ подходящи пунктове по гребените южно
и югоизточно отъ Житолупъ, съ което ще прекъснатъ съобще
нието по шосето Градско — Прилепъ; да пречи на противнико
вите разезди да разузнаватъ по долината на Раяцъ; да влезе
въ свръзка съ командира на 3/26-а дружина, да го подкрепи,
ако требва, и да охранява неговия флангъ и тила.
За изпълнение на тази заповедь, дружините се подадоха
напредъ, и заеха нови позиции.*)
*) Гл. стр. 614.

ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДНРА 633
Къмъ 11 часа отъ селяни узнаха, че около 300 сърби съ

две орждия били около Фаришъ. Командирътъ на полка изпрати
две и половина роти срещу гЪхъ, но ротите на срещнаха про
тивникова часть, освенъ една българска чета, съ която, по по
грешка, завързаха престрелка.
Освенъ българската чета, въ района Мирзенъ — Фаришъ
имаше две сръбски роти, оставени като странична охрана. Чрезъ
т^зи роти французите поддържаха свръзка съ сърбите, заемащи
позиция на Соничка Глава. Останали, обаче, два деня безъ хлебъ,
ротите напустнаха селото, и се прехвърлиха презъ Возарци на
отсрещния брегъ на Черна. По този начинъ българите станаха
господари на командуващите височини около устието на Раяцъ.
Отбраняване Клепа планина. — Въ 7 30 часа 53-и полкъ

тръгна по пжтя Подлесъ — Дворище, за да заеме определената
му позиция. На единъ клм. отъ Подлесъ командирътъ на полка
спре частите на почивка, следъ което той, заедно съ дружинните
командири и съ командира на пионерната рота, излезе напредъ
да разузнае позицията.
Взетото решение за отбрана на позицията командирътъ на
полка оформи въ заповедь, споредъ която позицията бе разде
лена на два участъка:
„ДЪсенъ участъкъ — майоръ Енчевъ — 2-а дружина, съ две кар
течници и две батареи, — да отбранява участъка отъ височината два
и половина клм. западно отъ Горно Чичево до дола при Дворище,
като наблюдава и охранява посокитЪ къмъ бродоветЪ при Росоманъ
и чифл. Паликура.
ЛЪвъ участъкъ — капитанъ Коджейковъ — 1-а дружина, съ две кар
течници и една батарея, — да отбранява участъка отъ дола при Дво
рище до височината два клм. югоизточно отъ Виничани, като наблюдава
и охранява посокитЪ Горно и Долно Чичево къмъ ж.-п. ст. Градско.
Полкова поддържка — капитанъ Върбановъ — 3-а дружина —
да застане задъ 1-а дружина.
Охранение на фланговет% — една рота отъ 1-а дружина — юго
източно отъ Подлесъ и една рота отъ 2-а дружина — при Виничани;
ротитЪ да поддържатъ свързка съ съседните части.“
До вечерьта дружините заеха дадените имъ участъци, и
започнаха да се укрепяватъ.
Батареите отъ 1/17-0 артилер. отделение и 1/2-а гаубична
батарея, на пжть къмъ позицията, стигнаха и нощуваха въ
Подлесъ. Командирите на 17-и артилерийски и на 53-и полкъ
разузнаха позицията и определиха следните места за бата-
634 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
рейте: за 1-а — задъ десния флангъ на позицията, около Под-

лесь, за 2-а — задъ средата, а за 3-а — задъ левия флангъ
на позицията. За гаубичната батарея бе избрана позиция на
следния день.
Срещу участъците Клепа и Преслапъ французите не про
явиха особена дейность.
Разузнавателната часть — подполковникъ Николовъ — която
разузнаваше въ района на 22-и и 53-и полкове, остана само съ
1/3-и ескадронъ. Конно-пионерниятъ взводъ замина сутриньта
за дивизията.
Въ 7 часа ескадронътъ тръгна отъ Долно Чичево презъ
Крушевица за Сирково, дето остана до 19 часа и наблюдава
участъка Градско — Возарци.
Въ 8 45 часа подполковникъ Николовъ изпрати на коман
дира на 22-и полкъ, въ Попадия, следното донесение:
„Батареята въ Паликура отъ 16 30 до 17 05 часй обстрелва
ж.-п. ст. и ескадрона безрезултатно. Сега става тамъ сменяване на
наблюдателната застава, и стрелятъ пакъ по гЪхъ. Мостътъ при
Возарци е заетъ съ две роти, разположени по Дреновската височина.
Въ лъхчината западно и югозападно отъ Возарци има две групи
орждия, вероятно батареи. Въ Дряново има болници. Тамъ на 18-и
октомврий билъ командантътъ на Велесъ. Въ Кафадарци, по сведения
отъ специаленъ куриеръ, има около две-три дружини. По шосето
Дряново — Кафадарци има постоянно движение. Въ Манастирче и
Рибарци личатъ ясно палатки за около половина рота. Тукъ има и
батарейни окопи, но орждия не се виждатъ. Реката Черна е непребро-
дима, освенъ по моста. Лодки и салове по левия брЪгъ нЪма. Фран
цузите изглеждатъ много безгрижни. Стрелятъ само съ гранати.
Шрапнели досега не сж хвърлили. На 18-и имало преместване на
части отъ Паликура къмъ Неготинъ — Кафадарци. Снощи отъ 16 до
18 часа се переха задъ окопите. Левиятъ брегъ на Черна е свобо-
денъ. Командирътъ на 53-и полкъ заема охрана отъ Крушевица до
Горно Чичево. Азъ пристигнахъ тукъ въ 820 часд. Самостоятелни
разезди къмъ Дреново имамъ два. Тамъ те следятъ посоката добре.
Конно-пионерния взводъ изпратихъ.“
Командирътъ на 22-и полкъ получи донесението въ I I 40 часа
и го препрати на командира на бригадата.
До вечерьта подполковникъ Николовъ изпрати и други
донесения, както до командира на 22-и полкъ, тъй и до коман
дирите на 7-а и Конната дивизии. Общото заключение отъ
донесенията е, че французите се усилватъ въ района Возарци —
Дреново — Неготинъ, а въ района около Вардара сж намалели.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЬ НА ВАРДВРА 635
Вечерьта разузнавателната часть нощува въ Горно Чичево,

като наблюдението къмъ Возарци и Градско продължи и
презъ нощьта.
Къмъ 23 часа командирътъ на бригадата получи заповЪдь
отъ командира на дивизията да се взематъ мЪрки за добра
охрана на мостовегЬ на Вардара въ Велесъ. За цельта 6Ъ запо
вядано на командира на 53-и полкъ да изпрати единъ взводъ
въ Велесъ да охранява мостоветЯ, като при нужда използува и
мЯстното население.
За хода на действията командирътъ на бригадата изпрати
на командира на дивизията нЯколко донесения, последното отъ
които 6Я изпратено въ 23 часа:
„Положението на частитЯ отъ бригадата къмъ 18 часа е след
ното: ДЯсната обходна колона е на около 200 метра отъ окопитЯ,
които увЯнчаватъ кота 1200. Разпоредено е тази нощь да бъде завзета
съ нощна атака, защото съ дневна атака завладяването й е трудно,
поради силно обстрелване частитЯ, които настъпватъ срещу тази
висота, съ фронталенъ и фланговъ съсрЯдоточенъ огънь. Съ заема
нето висотата 1200, обектътъ на бригадата ще бъде постигнатъ,
защото висотата Сонична Глава, показана на картата, не съществува,
и, споредъ сведенията на мЯстното население, на югъ отъ висо
тата 1200 нЯма друга висота. Изобщо, релефътъ на мЯстностьта,
показанъ върху картата, не се схожда съ действителностьта. Цен
тралната колона се съедини съ ДЯсната, защото 6Я невъзможно да
настъпи по дефилето. ЛЯвата колона се намира по срЯдата на височи
ната югоизточно отъ чифл. Абди Паша, дето съ бой е заела два реда
отъ окопитЯ, които опасватъ височината; остава й да заеме още единъ
редъ окопи. Височината е силно укрепена и заета. Въ разположението
на частитЯ отъ 22-и и 53-и полкове нЯма промЯна. Артилерията, при
дадена къмъ 22-и и 53-и полкове, отъ главната позиция се изкатери
бавно на позицията, поради липса на пътища, които се строятъ отъ
мЯстното население; досега съ изкарани две батареи (една гаубична
и една полска) около с. Попадия. ОстаналитЯ батареи се намиратъ
при с. Владиловци. ДветЯ планински оръдия бЯха придадени къмъ
ЛЯвата обходна колона, които днесъ следъ пладне взеха участие въ
боя. СърбитЯ въ участъка Никодимъ — Присатъ разполагатъ съ около
полкъ пехота и петь оръдия. Въ този моментъ се води нощна атака
за завладяване к. 1200. Отъ командира на 22-и полкъ се получиха
следнитЯ сведения, събрани отъ селяни и отъ специални куриери:
ФранцузитЯ съ две роти заемали висотитЯ около ДрЯново; въ
последното имало болница, а въ лъхчинитЯ югозападно отъ Возарци
се забелязвали две групи отъ оръдия, вЯроятно две батареи; въ
Кафадарци имало три други; по пътя Возарци — ДрЯново имало
постоянно движение; отъ с. Паликура артилерия обстрелвала разни
обекти само съ гранати, но безрезултатно; и на 18-и того е имало
премЯстване на части отъ Паликура къмъ Неготинъ и Кафадарци;
636 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
по л^вия брЪгъ на Черна н-Ъма противникъ; французите изглеждали

много безгрижни. Възъ основа телеграмата № 93, на командира на
53-и полкъ е предписано да изпрати единъ взводъ къмъ Велесъ,
който да охранява мостовете съвместно съ местната милиция."
Всжщность разположението на противниковите сили срещу
фронта на бригадата беше следното:
Сръбските войски оть Вардарския отрядъ, макаръ че оста
наха безъ артилерийски снаряди, отблъснаха атаките, и се задър
жаха на линията к. 1200 — кар. Присатъ — в. Кръстецъ.
Французските войски отъ 57-а дивизия въ района Черна
забелязаха движението и разместването на българските войски
на планините Преслапъ и Клепа. Следъ пладне войските, които
стоеха на брега на Черна, разшириха тетъ-де-пона при Возарци
и влезоха въ свръзка съ сръбската странична охрана при Мир-
зенъ. Тя, обаче, напустна безъ съпротива височините около това
село, и българите ги завладеха. Командирътъ на дивизията по
лучи съобщение отъ командуващия сръбските войски на Мукошъ,
че сж останали безъ артилерийски припаси, и засили участъка на
Черна съ една батарея при Тръстани. Една батарея остана въ
резервъ, при Неготинъ.
Д ейность на 21-и Дейность въ участъка Соничка Глава. —

Следъ нощната атака положението на частите
отъ бригадата не беше благоприятно. Срещу
височината 1200 се намираха петь роти, разстроени и съ отпад-
налъ духъ. Всички по-старши офицери отъ действителна служба
беха излезли отъ строя, и немаше началници, които да поематъ
командуването на ротите и да повдигнатъ духа на войниците.
Поради това командирътъ на бригадата разпореди капитанъ
Захариевъ, командиръ на 5-а рота, да поеме командуването на
разстроените роти. На командира на 53-и полкъ заповеда да из
прати една рота въ Степанци, която бригадниятъ командиръ въз
намеряваше да изпрати на височината северно отъ к. 1200, за
да даде възможность на разстроените роти да се устроятъ.
Въ Средния участъкъ (по шосето) положението беше непро
менено, но то стана критическо поради отстжпването на Десната
колона. Поради това Средната колона, останала само съ два
взвода, бе усилена съ бригадния резервъ — 3/22-а рота.
Левата колона не можа, изобщо, да изпълни дадената й
задача. Предприетата нощна атака не успе пакъ по сжщите
ДЕЙСТВИЯТП по д -ь с н и я бръ гъ нп впрднря 637
причини — недостъпна и силноукрепена позиция и силния пу-

шеченъ и бомбовъ огьнь на противника. Споредъ сведения отъ
пленници, сърбите заемали позицията съ единъ батальонъ,
две картечници и две планински оръдия.
Презъ деня ротите продължиха огневата борба, съ цель да
се приближатъ още повече до позицията на сърбите, но пакъ,
поради мЪстностьта и огъня, не можаха да напреднатъ повече.
Артилерийското съдействие по блиндираните сръбски окопи
беше нищожно, защото, поради липса на снаряди, взводътъ
стреляше редко.
Къмъ 20 часа командирътъ на дружината организира отново
настъпление, но пакъ, поради тежките местни условия и силния
огънь на противника, ротите не можаха да напреднатъ, съ из
ключение на фланговите роти. 9-а рота напредна около 200— 300
крачки, но стигна до една силнообстрелвана отъ сърбите про-
пасть, и повече не можа да напредне.
12-а рота при настъплението си срещу сръбския десенъ
флангъ се натъкна на взводъ сърби, които заемаха единъ
скалистъ хребетъ. Следъ едночасова огнева подготовка, коман
дирътъ на ротата атакува взвода. Сърбите дочакаха ротата до
50 крачки и хвърлиха 30— 40 бомби, ефектътъ отъ които беше
толкова големъ, че войниците отъ ротата тутакси отстъпиха въ
безредие на разни посоки.
Материалниятъ ефектъ отъ пушечния и бомбовъ огънь не
беше големъ — ротата имаше само 5 убити и 16 ранени войника.
Командирътъ на дружината изпращаше редовно донесения,
но бригадниятъ командиръ не можа да разбере истинското поло
жение на тази колона. Поради това той изпрати началника на
Щаба да установи точно докъде е стигнала колоната и да
даде на началника на колоната упътвания за по-нататъшните
действия.
Началникътъ на Щаба отиде, разузна положението, и се
върна да докладва на бригадния командиръ. Отъ доклада коман
дирътъ на бригадата разбра, че левата колона била насочена
не къмъ Соничка Глава, а срещу височината южно отъ Никодимъ.
Неуспехътъ на колоната въ този участъкъ се дължеше, главно, на
неумелото водене на боя. Началникътъ на колоната изпрати и
четирите си роти въ бойна часть, безъ да остави резервъ за
нанасяне удара, при това и ротите съ били пръснати по взводно.
Началникътъ на Щаба, отъ името на бригадния командиръ, запо-
веда, дружинниятъ командиръ да организира разпръснатите роти,
като заеме групово по-важните пунктове отъ ткви, които съ заети

вече, и да отдели дружиненъ резервъ, Началникътъ на Щаба
заповяда, още съ пристигането на ротите отъ 22-и полкъ, начал
никътъ на колоната да атакува противника, като насочи частите,
главно, къмъ левия флангъ, като по-достъпенъ, и отдето се
застрашава пътьтъ на отстъплението на сърбите.
Но, следъ неуспешната атака на к. 1200, командирътъ на
бригадата реши да спре действията въ участъка на Соничка
Глава, докато пристигнатъ подкрепления, каквито той поиска,
за да може съ далеченъ обходъ да завладее тази естествено
силна позиция.
Въ връзка съ горното решение, началникътъ на Левата
колона получи вечерьта заповедь отъ бригадния командиръ да
спре настъплението и да вземе мерки за запазване частите
отъ изненади.
Частите на колоната се спреха на заетите хребети, отстоещи
на 400— 500 крачки отъ сръбските окопи.
Къмъ 20 часа пристигна и влезе въ състава на колоната
6/22-а рота.
Загубите на колоната беха: 4 убити и 27 ранени войника;
ротите изстреляха 5,750 патрона.
Конната дивизия. — Тъй като следъ нощната атака пе

хотните части не предприеха действия, дивизията остана въ
очаквателно положение на бивака си. Предупредени беха кон
ните полкове, че, ако се чуе силна стрелба отъ позицията,
частите да се приготвятъ, и да чакатъ заповедь за по-ната
тъшни действия.
До полунощь не беха предприети действия, и частите оста
наха да нощуватъ на същ ите биваци.
Конните батареи нощуваха на позициите си югоизточно отъ
Степанци; разузнавателниятъ ескадронъ на ротмистъръ Пупеш-
ковъ стигна въ Теово, на пъть за дивизията си.
дуващия армията донесение:
„За вчерашния день се получиха следните сведения отъ разузна
вателните части:
1) Отъ началника на Лавата разузнавателна часть:
Мостътъ на Черна при Градско се охранява само съ половина
рота и отъ батареята при Паликура. Бивакътъ южно отъ Паликура е
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ ВР*ЬГЪ НЛ ВАРДЯРЛ 639
вдигнатъ, и колоната се е насочила къмъ Кору Чифликъ. Бивакътъ

югоизточно отъ Рибарци, състоещъ се отъ около 20 голЪми палатки,
още стоелъ. Салъгь между Рибарци и Росоманъ е задържанъ въ по
следното село, а телътъ е прерЪзанъ. Охраната на моста при Возарци
се усилва. Около Дреново били групирани три-четири дружини. Забе
лязвало се усилено движение на малки групи французски пехотинци
отъ Кафадарци за Возарци и за височината надъ Шивецъ. Къмъ
сжщата височина се насочили отъ Кафадарци около 20 артилерийски
впрЪга. Забелязано било движение, по дивизионно, на единъ коненъ
полкъ. Изглеждало, че французите усилватъ левия си флангъ, около
Возарци — Дреново.
2) Отъ началника на Десната разузнавателна часть, при Мрамо-
рани, северозападно отъ Прилепъ:
Изпратенъ е разездъ по посока к. 899 — 1200 — Битоля, но отъ
него донесения още н4мало. Движението вънъ отъ пжтищата било
невъзможно. Откъмъ Варошъ настъпила верига къмъ разезда, който
достигналъ Марковградъ. По шосето за Крушево се движелъ това-
ренъ и коларски обозъ съ прикритие. Между Прилепъ и Селце се
забелязвали окопи и отделни войници. Пленници казвали, че 2-и полкъ
билъ на Соничка Глава. По шосето за Битоля се забелязвали групи
отъ по десетина кола, за които овчарите казвали, че били сръбски
семейства и държавни ценности.“
Това донесение бе получено въ Щаба на армията въ 16 30 часа.
Отбраняване Преслапъ и Клепа планини . — 22-и и 53-и

полкове укрепяваха позициите си. Отъ личните наблюдения на
пехотните началници и отъ донесенията на разездите бе отбе
лязано засилване на французите около Возарци. Командирътъ
на бригадата усили участъка Преслапъ планина, като привлече
три роти отъ 53-и полкъ къмъ разположението на 22-и полкъ,
които остави въ свое разположение. Гаубичната батарея зае
позиция въ разположението на 53-и полкъ, около 3/17-а батарея,
съ задача да обстрелва подстъпите къмъ Горно Ч ичево— мана
стира и къмъ Водовратъ.
Въ стремлението си да разширятъ тетъ-де-пона при Возарци,
французите привлекоха тамъ повече части (около единъ бата-
льонъ и единъ и половина ескадрона). Тези части се събраха
около Дреново, и къмъ 15 часа батальонътъ, развърнатъ въ
боенъ редъ, премина долината на Раяцъ, настъпи, необезпо-
кояванъ отъ българите, и зае височините около Мирзенъ.
Споредъ французски източници, въ състава на тези техни
части съ били и двете сръбски роти, които предния день беха
напустнали позицията си при Мирзенъ. Тези роти, придружени
640 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 1! АРМИЯ
отъ единъ французски батальонъ и единъ ескадронъ, б%ха от

ново изпратени съ разузнавателна цель на линията Дебрища —
Дряново.
Разузнавателната часть — подполковникъ Николовъ — про
дължи наблюденията си, и за всичко видено той държеше въ
течение началниците на участъците и изпращаше донесения
до командира на дивизията. Вечерьта ескадронътъ нощува въ
Долно Чичево.
*
* *
Въ 12 40 часа командирътъ на бригадата получи следната

телеграма отъ Щ аба на дивизията:
„Потвърдява Ви се необходимостьта отъ по-бързото укрепяване
даденигЬ Ви съ инструкция № 3 (за полковникъ Козаровъ N2 2) по
7-а дивизия райони. Привлечете местното население и приберете
инструмента му за усилване работата. Окопите непременно да бждатъ
целъ ръстъ и блиндирани. На Соничка Глава и Серка планина да се
обърне особено внимание за най-упорита отбрана. Да се взематъ
всички мерки за построяване салове и мостове на Вардара за съеди
нение нашите участъци по двата брега, а сжщо и презъ Брегалница,
като за непосредствената имъ отбрана се построятъ тетъ-де-пони.
Реките Вардаръ и Черна да бждатъ подъ непосредствено наблюде
ние, за да не се позволи преминаването на противника. Да се изпра-
щатъ партизански отреди за постоянно тревожене противника. Близо
до гръцката граница да се избегватъ всекакви действия. Предста
вете проекта за отбраната на дадения Ви участъкъ, а сжщо ежедневно
донасяйте за хода за укрепяването. 856."
Укрепяването на района на бригадата ставаше бавно. Уча-
стъкътъ Соничка Глава не бе завладЪнъ още. Въ участъците
Преслапъ и Клепа се правеха пжтища за артилерия, и едва
бе започнато изкопването на окопи въ по-важните точки на
участъка Преслапъ. Бавностьта по укрепяването съ дължеше,
главно, на липса на окопни сечива въ ротите и на каменистата
почва. Сечивата на мастното население бЪха негодни. Изпра
щането на партизански отряди сжщо беше невъзможно, защото
мжжкото население не беше годно за цельта. Часть отъ здра
вите и младите хора беха взети въ сръбската войска, други съ
реквизирани кола и коне следваха съ сръбските обози, а оста
налото мжжко население беше болно, неджгаво и негодно за
никаква работа.
Сръбското командуване бе уведомено отъ началника на
Французската източна армия, че, щомъ пристигне отъ Солунъ
122-а дивизия, французскигЬ войски ще преминатъ въ настъ

пление.
Въ свръзка съ това, началникътъ на Битолската дивизионна
область разпореди:
1) Вардарскиятъ отрядъ да атакува енергично бъпгаригЬ и
да завладее линията Руенъ — Припоръ, а по-после — и участъка
между Бабуна и Тополка, съ крайна цель овладяване Велесъ;
2) ПорЪчкиятъ отрядъ да настъпи презъ Порта — Папра-
дища — Бабуна и да атакува същ о противника.
Въ 21 часа командирътъ на бригадата изпрати въ Щаба на
дивизията донесение за сведенията, събрани отъ разузнавател
ната часть на подполковникъ Николовъ, и за разпорежданията,
които направи относно засилване колоната на майоръ Нико
ловъ съ две роти отъ 22-и полкъ и тази на подполковникъ
Сапуновъ съ три роти отъ 53-и полкъ.
Предвидъ неблагоприятното положение на частигЪ и запо-
вЪдьта на командира на дивизията да укрепи бързо дадения му
районъ, командирътъ на бригадата реши да продължи дей
ствията за завладяване участъка Соничка Глава. Въ 18 часа той
издаде следната заповЪдь:
„1) Отъ досегашните бонове съ отстжпващите сръбски части се
установява, че противникътъ разполага съ около полкъ пехота, четири
картечници и шесть орждия, които заематъ позиция отъ височините
югозападно отъ Никодимъ — Стражарница при буква „В“ на надписа
„в. Соничка Глава“1), к. 1200 и висотите западно отъ к. 1200. По све
дения отъ разузнавателните ескадрони на Конната дивизия, фран-
цузски войски сж съсредоточени въ района Кафадарци — Неготинъ,
часть отъ които сж минали на левия брегъ на Черна и сж настжпили
въ посоки Возарци — Дреново и Возарци — Дебрище — Мирзенъ. По
левия брегъ на Вардара действува 3-а бригада отъ 7-а Рилска ди
визия ; вдесно отъ насъ нема наши войски.
2) На поверената ми бригада е заповедано да овладее Соничка
Глава и да организира за опорна отбрана позицията по Преслапъ и
Клепа планини, отъ к. 1008 до ж-п. ст. Градско, за което:
Д е с е н ъ у ч а с т ъ к ъ — п одъ мое р ж к о в о д с т в о : )*
Отъ 53-и п о л къ .................. 1 рота Да продължава действията
Отъ 22-и полкъ . . . . 13А дружини за овладяване в. Соничка Гла
Отъ 2б-и п о л къ .................. 1 дружина ва—к. 1458, като съответните
Отъ 17-и артилер. полкъ . 1 батарея началници разпоредятъ за здра
Отъ Конната дивизия . . 2 батареи вото окопаване на постепенно
Отъ Конната дивизия . . 4 картечн. заетите пунктове. Въ случай че
Отъ Конната дивизия . . 2 взвода противникътъ се опита да на-
Отъ 2-и планин. артилер. стжпи, да бжде сбитъ и пре-
п о л к ъ ............................. 2 орждия следванъ и въ никакъвъ слу-
*) Споредъ картата въ мЪрка 1:210,000.
642 ОТБРАНА НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Отъ 3*а рота на 7-а пио- чай не се отстжпватъ веднъжъ

нерна дружина . . . . 1 взводъ заетите позиции. Да бжде по
Всичко: 3 дружини, 1 полска и ставена една малка наблюда
2 конни батареи, 1 планин. ба телна застава при седлови*
тареи, 1 планин. полубатарея, ната на пжтеката Степанци-
4 картечници, 2 взвода конница Присатъ.
и 1 взводъ пионери.
С ре де нъ уча ст ъкъ — подполковникъ Сапуновъ:
Отъ 22-и п о л к ъ .................2 дружини Да организира за най-опор*
Отъ 22-и п о л к ъ .................4 картечн. на отбрана, като главна пози
Отъ 17-и артилер. полкъ . 2 батареи ция, Преслапъ планина, отъ
Отъ 2-и гаубиченъ полкъ . 1 батарея к. 1008, включително, до висо
Отъ 3-а рота на 7-а пио- чината западно отъ Мирзенъ,
нерна дружина . . . . 1 взводъ включително, съ предни пунк
Всичко: 2 дружини, 2 полски и тове по хребетите, които се
1 гаубична батареи, 4 картеч спускатъ къмъ реките Раяцъ
ници и 1 взводъ пионери. и Черна, съ цель да бжде спря
но едно евентуално настжпле-
ние на противника по лЪвигЬ
брегове на казаните реки. Съ
отделни отбранителни застави
да бждатъ заети нЪкои пунк
тове предъ участъка, които
непосредствено владЪятъ шо
сето Кафадарци — Прилепъ, за
да се прекжсне вскко съоб
щение по казаното шосе и се
препятствува на онова по пжтя
Дряново — Мраморъ — Б*Ьла-
водица.
Л*Ьвъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ С т а н е в ъ :
Отъ 53-и п о л к ъ .................2 дружини Да организира за най-опор-
Отъ 53-и п о л к ъ .................4 картечн. на отбрана Клепа планина отъ
Отъ 17-и артилер. полкъ . 3 батареи височината при буква “Л„ на
Отъ 2-и гаубиченъ полкъ . 1 батарея надписа „Клепа“ до Вардара
Отъ 3-а рота на 7-а пио- и височината при Горно Чиче-
нерна дружина . . . . 1 взводъ во1), като главна позиция, а,
Всичко: 2 дружини, 3 полски и като предни пуктове, — хребе
1 гаубична батареи, 4 картеч тите при с. Крушевица, Долно
ници и 1 взводъ пионери. Чичево и Градско, съ цель да
не позволи на противника да
настжпи по десния брегъ на
Вардара и възпрепятствува пе-
реправи презъ Черна при Па-
ликура и Росоманъ. Да поддър
жа постоянна свръзка съ вой
ските отъ Средния участъкъ и,
при нужда, да имъ съдействува.
*) Споредъ картата въ мЪрка 1:210,000.
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЪ НЛ ВАРДАРЯ 643
Бригадна поддържка:
Отъ 53-и полкъ . . . . 3 роти ! РотитЪ отъ 53-и полкъ да се
Отъ 22-и полкъ . . . . 1 рота | разположатъ при Попадия, а
Всичко . . . . . 4 роти тази отъ 22-и полкъ — при
Степанци.
3) Отбраната да бжде активна, като съ малки части, съставени
отъ охотници и четници, постоянно се безпокои противника съ парти
зански действия. За фортификационните работи да се използува мест
ното население и находящите се у него окопни сечива.
4) Домакинските обози и парковите взводове на частите да се
разположатъ на подходящи места, по разпореждане на съответните
началници на участъците.
5) Отделението отъ Лазарета на 7-а дивизионна болница се намира
при с. Изворъ.
6) До завладяване в. Соничка Глава, азъ ще се намирамъ при
Десния участъкъ, източно отъ с. Степанци, по пжтя за Прилепъ.“
Д ейность на 22-и 2! 7-а бригада. — Въпреки взетото реше-

о кто м в р и йние — да продължи действията за завладя
ване Соничка Глава, командирътъ на бри
гадата не предприе действия, защото нямаше условия и надежда
за успЪхъ. Дясната колона не бе приведена още въ редъ;
ротите чувствуваха нужда отъ почивка или поне отъ поддържка,
за да могатъ да подновятъ атаката. Средната колона бе съвър
шено слаба. Лавата извърши малъкъ разузнавателенъ бой, отъ
който бе установено, че противникътъ се държи здраво на
добре укрепената си позиция. Отъ донесенията на началниците
на колоните общото впечатление беше, че съ силите, съ които
разполага, бригадата не може да разчита на успешна атака,
ако не бжде подкрепена съ нови части. Поради това, като очак
ваше помощь, до края на октомврий командирътъ на бригадата
не предприе действия на участъка Соничка Глава. Частите се
затвърдиха на достигнатите места. Такава бе и получената
заповедь отъ командира на 7-а дивизия — бригадата да действува
предпазливо, да атакува Соничка Глава, ако разчита на успехъ.
Въ участъците Клепа и Преслапъ планини противникътъ
не предприе действия, и частите продължиха работата по укре
пяването и настаняване батареите на позицията.
Сутриньта духаше силенъ ветъръ, придруженъ отъ дъждъ,
а следъ това падна и мъгла. Къмъ 9 часа мъглата се вдигна,
и по височините на около два клм. предъ левия флангъ на
позицията на Преслапъ планина беха забелязани противникови
стрелци въ окопи. Това беха сръбските две роти, които предния
41*
644 ОТАРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГДАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
день бЯха изкарани напредъ отъ командира на французската

57-а дивизия. По заповЯдь на командира на 4/22-а дружина,
6/17-а батарея откри огънь срещу тЯзи роти. ПървитЯ снаряди
прехвърлиха заемания отъ противника гребенъ, и попаднаха въ
резервитЯ, които обърнаха гърбъ и избягаха; следъ тЯхъ избя
гаха и стрелцитЯ отъ окопитЯ, преследвани съ огънь отъ бата
реята. Единъ взводъ отъ 4/22-а дружина настжпи и зае напуст-
натата отъ сърбитЯ височина.
Къмъ 16 часа батарейниятъ командиръ забеляза друга про
тивникова рота, настжпваща отъ бивака източно отъ Возарци
къмъ Мирзенъ. Батареята обстреля ротата, и тя се спрЯ около
Мирзенъ.
Французското командуване разчиташе на сръбскитЯ роти,
за да поддържа съ тЯхъ свръзка съ частитЯ на в. Попадия —
Кръстецъ. Но съ отстжплението на ротитЯ отъ Дебрища, връзката
се прекжсна, и тогава французски части отъ тетъ-де-пона настж-
пиха и заеха линията ДрЯново — Дебрища.
И тъй, положението на частитЯ отъ бригадата къмъ 18 часй
бЯш е:
Въ участъка Соничка Глава: тринадесеть роти (осемь — отъ
22-и, четири — отъ 26-и и една — отъ 53-и полкове), четири
картечници отъ Конната дивизия, две планински орждия и
единъ взводъ пионери.
Въ участъка Преслапъ планина: осемь роти и четири кар
течници отъ 22-и полкъ, три роти отъ 53-и полкъ, 5/17-а и
6/17-а батареи и единъ взводъ пионери.
Въ участъка Клепа планина: осемь роти и четири картеч
ници отъ 53-и полкъ, 1/17-о артилер. отдЯление и 1/2-а гаубична
батарея (три орждия).
На лЯвия брЯгъ на Вардара, 3/7-а бригада и части отъ
11-а дивизия подготвяха нова атака срещу французитЯ на пози
цията при Кара Ходжали.
Въ 18 часй командирътъ на бригадата донесе на командира
на дивизията, че положението е непромЯнено, и частитЯ отъ
бригадата се укрепяватъ на заетитЯ позиции.
Конната дивизия. — Конната дивизия остана на мЯстото
си, безъ да предприеме действия, освенъ разузнаване съ малки
части. За причинитЯ, по които дивизията остава около Поменово,
и за бждещитЯ действия командирътъ на дивизията донесе въ
1515 часа на командуващия армията:
„Телеграма № 9981) получихъ. Задачата ми е да разузнавамъ

въ района Прилепъ — Битоля и Градско — Кафадарци. Разузнаването
се извършва непрекъснато отъ два разузнавателни ескадрона и два
самостоятелни разезда. За резултата отъ това разузнаване съмъ
донасялъ, и донасямъ ежедневно. При преследване неприятеля на
18-и того, Конната дивизия го настигна при Степанци, дето той 6%
заелъ ариергардна позиция, и съ огъня си спрЪ дивизията. Тукъ
мЪстностьта изключва каквито и да е действия на конница. Задържахъ
положението до пристигането на пехотата на полковникъ Писиновъ,
която мина въ първа линия, а азъ останахъ въ втора. Тъй като, спо-
редъ разпоредбигЬ, той тр-Ъбваше да води действията за овладяване
Соничка Глава, оставихъ въ негово разпореждане конната артилерия
и му дадохъ по единъ взводъ картечници за обходнигЬ му колони.
Азъ останахъ съ наличнигЬ петь ескадрона въ очаквателно положение.
Да способствувамъ съ гЬзи ескадрони за завладяването на позицията
при Соничка Глава чрезъ обходъ намЪрихъ за неизпълнимо, поради
изключителния планински характеръ на мЪстностьта, по пътекигЬ на
която требваше да се движа въ колона по единъ, безъ да мога да се
спеша, съсредоточа и т. н. На 19-и, 20-и и 21-и того, при всички усилия
на пехотата, позицията на неприятеля не мож& да бъде овладяна, при
все, че се дадоха жертви до 70 убити и 200 ранени. Вчерашниятъ день
и днесъ мина безъ бой. Полковникъ Писиновъ очаква подкрепление,
за да атакува противника. Имайки предвидъ, че задачата ми е разузна
ване, което изпълнявамъ, а, отъ друга страна, мЪстностьта не ми
позволява да съдействувамъ на атаката, решихъ да стоя въ положе
нието, което заемамъ, и, следъ овладяването на Соничка Глава, да
продължа настъплението и преследването. По положителенъ начинъ
се установи, че срещу насъ действува 14*и пех. кадрови полкъ съ три
батальона, единъ батальонъ отъ 2-и пех. полкъ I призивъ и гранични
войници; а Бабуна планина е заета отъ остатъци на 13-и полкъ, до
шесть роти. Срещу този гребенъ държа, около Оморанъ, една застава
отъ единъ полуескадронъ.
Къмъ дивизията се присъединиха два ескадрона, които действу
ваха при други части; единиятъ отъ гкхъ (3/4-и) б Ъ оставенъ назадъ,
въ Изворъ, да охранява обоза отъ появилигЬ се къмъ Теово неприя
телски слаби отделения и патрули. Завърна се и разузнавателниятъ
ескадронъ на ротмистъръ Пупешковъ, разездигЬ на който б*Ьха пре
следвани отъ противникови четници и войници чакъ до Ораховъ Долъ.
НамЪсто него, изпратенъ б*Ь ротмистъръ Пешевъ съ единъ полуеска
дронъ отъ 6-и коненъ полкъ. При движението си полуескадронътъ б*Ъ
спрЪнъ отъ четници и неприятелски войници около Ораховъ Долъ;
чулъ изстрели и откъмъ Согле. Възпрепятствуванъ и отъ Бабуна пла
нина, полуескадронътъ не можа да напредне, и нощува на позиция
между Поменово и Оморанъ.“
Поради появилигЬ се въ тила противникови отделения, ко-
мандирътъ на дивизията усили охранението по долината на Бабуна
*) Съ тази телеграма командуващиятъ армията заповядваше донесенията да бждатъ
пълни и своевременни. Да се донася кои части сж водили бой, и какво ще се пред
приеме на следния день, въ изпълнение възложената задача.
646 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
отъ Изворъ нататъкъ, като заповяда да бъде поставена една

застава западно отъ Поменово и единъ взводъ въ Стариградъ.
Разузнавателниятъ 1/3-и ескадронъ остана въ долината на
Черна да наблюдава движението на французскигЪ войски.
Получените презъ деня сведения за противника не беха отъ
съществено значение.
Дейность на съглашенскитИ войски. — Частите отъ Сръб

ския вардарски отрядъ — 2-и и 14-и полкове, съ придадената
къмъ тЬхъ артилерия, — се задържаха на линията Мукошъ —
Соничка Глава — Присатъ — Кръстецъ. Мисъльта да се съединятъ
съ съюзниците си, и да получатъ по-чувствителна помощь отъ
техъ не напускаше сърбите.
Предвидъ неблагоприятното положение на сръбската армия,
французското командуване най-после реши да предприеме по
смели действия въ помощь на сърбите. Вниманието и на двете
страни бе насочено за възстановяване съобщенията на сръб
ската армия съ войските на съглашенците. За цельта сърбите
взеха две дивизии отъ Северния и Източния фронтове и ги
изпратиха къмъ Прищина, та следъ това да ги насочатъ къмъ
Скопие. Въ свръзка съ сръбския планъ, и французското коман
дуване предприе настъпление къмъ същата посока презъ Черна.
На 21-и октомврий командуващиятъ Източната армия, който бе
осигурилъ поддържката на английската армия и очакваше при
стигането на 122-а дивизия, изпрати на командира на 57-а диви
зия заповеди за проектираното настъпление къмъ Велесъ, съ
което да бъде улеснено настъплението на сръбите къмъ Скопие.
Командирътъ на французската 57-а дивизия, като имаше
предвидъ планинската местность между Вардара и Раяцъ, трудно
достъпна за движение на полска артилерия и за снабдяване
частите, реши да насочи главните усилия къмъ Велесъ, по
течението на Вардара; а заповедьта на командуващия армията
бе атаката да бъде насочена къмъ Подлесъ, въ флангъ на бъл
гарите, които беха въ досегъ съ сърбите на Соничка Глава.
Същия день командуващиятъ Източната армия допълни
дадените по-рано инструкции за проектираното настъпление.
Той оценяваше, че българите срещу Соничка Глава иматъ около
два пехотни и единъ коненъ полка. За да увеличи силите
при Черна, той заповеда да остане на десния брегъ на Вардара
и последниятъ полкъ отъ 57-а дивизия, който се очакваше да
пристигне; предписа на командира на 156-а дивизия да изпрати
двата ескадрона отъ 8-и коненъ полкъ въ разпореждане на

командира на 57-а дивизия, които да се присъединятъ къмъ
полуполка, който се намираше вече тамъ. Командирътъ на
дивизията щЪше да разполага още и съ 243-а бригада (отъ
122-а дивизия). Настъплението требваше да започне най-късно
следъ като пристигнатъ първитЪ части отъ 243-а бригада.
Още презъ нощьта срещу 21-и октомврий командирътъ на
57-а дивизия 6Ъ получилъ заповЪдь да осигури преправите на
Черна, както и района западно отъ Возарци. Дивизията бЪше
разделена тогава, като се изключатъ частите около Демиръ
Капия, на две приблизително равни една на друга групи —
едната около Криволакъ, а другата въ долината на Черна:
единъ полкъ съ една планинска батарея — при Кара Ходжали;
единъ батальонъ съ друга планинска батарея — при Пепелище;
три полски батареи — на западъ отъ Криволакъ и една батарея —
при манастира Свети Георги; единъ полкъ и една полска
батарея — при чифл. Паликура, държещъ тетъ-де-пона при
жел4зо-пътния мостъ и устието на Черна; единъ батальонъ и
една полска батарея — при Тръстани, заемащъ тетъ-де-пона
при Возарци; конниятъ полуполкъ — въ Марене; два пехотни
полка съ две полски батареи — въ резервъ (единиятъ полкъ
съ артилерията — въ Неготинъ, съ единъ батальонъ въ Пепе
лище, другиятъ — въ Кафадарци, имащъ единъ батальонъ въ
Возарци); единъ полкъ и една полска батарея заемаха района
Демиръ Капия; последниятъ полкъ на дивизията, идещъ отъ
Солунъ, се разтовари презъ деня въ Криволакъ.
На 22-и сутриньта командирътъ на дивизията изпрати на
командуващия армията проекта си за настъпление по брЪга на
Вардара къмъ Велесъ. Той заповяда на батальона, който заедно
съ двегЪ сръбски роти б-Ь изпратенъ да разузнава къмъ Мир-
зенъ, да се върне въ Кафадарци, за да се приготви за общото
настъпление, а стоварениятъ при Криволакъ полкъ да се при
ближи къмъ Черна и се разположи на бивакъ при Возарци.
Батальонътъ, който заемаше тетъ-де-пона при Возарци, зае
Дебрища и узна, че бъпгаригЬ съ напустнали Мирзенъ.
ПървигЪ части отъ 122-а дивизия пристигнаха въ Криволакъ.
Дейность на Щаба на 7-а дивизия. — Отъ получен игЬ до

21-и октомврий донесения за действията по десния брЪгъ на Вар
дара, при Криволакъ и Струмица, командирътъ на дивизията
уместно заключи, че англо-французигЬ се засилватъ все повече и
648 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
повече. На ж.-п. ст. Криволакъ пристигаха постоянно влакове, и

слЪзлитЬ отъ гЬхъ войски се насочваха къмъ Кафадарци и Градско.
Отъ гЬзи мЪрки на съглашенцитЬ можеше да се заключи, че
тЪ възнамЪрявагь настъпление въ избраната отъ тЪхъ посока —
на северъ, по Вардара или презъ Черна. За противодействие
на това настъпление, на 21-и въ 2050 часа командирътъ на ди
визията изпрати до командирите на 3/7-а бригада, на 11-а ди
визия и на 2/7-а бригада телеграма № 856, съ която потвърди
необходимостьта отъ по-бързо укрепяване дадените имъ райони,
споредъ Инструкцията № 3.
Спедъ като се получиха донесенията за неуспешните опити
за завладяване Соничка Глава, и, като имаше предвидъ недо
статъчните сили на 2/7-а бригада да противодействува на едно
настъпление откъмъ Черна, на 22-и въ 11 часа командирътъ
на дивизията изпрати до командира на бригадата следната
заповедь:
„Завладяването на Соничка Глава е необходимо, но атаката да
стане само ако разчитате на усггЬхъ, като за цельта винаги се пол
зувате отъ обходитЪ. Действувайте предпазливо, за да не бждете бити
по части. ЗаетигЬ позиции укрепявайте за отбрана, на които, въ
случай че противникътъ настжпи съ по-голЪми сили, да го отблъсвате
и да не отстжпите нито крачка. Изискайте отъ Велесъ четата на вой
водата Лесевъ и я изпратете въ планината заедно съ наши силни
патрули. Донесете подполковникъ Станевъ заелъ ли е дебушетата
презъ Черна. Тъй като вчера при атаката на Криволашката позиция
по л^вия брЪгъ на Вардара противникътъ привлече батареи отъ Пали-
кура, добре ще бжде, ако подполковникъ Станевъ държи този про-
тивникъ съ артилерийски огънь, и не му позволява да се мЪсти къмъ
Криволакъ.“
Същия день вечерьта въ Щаба на дивизията се получи
отъ командуващия армията заповЪдь: полковникъ Писиновъ да
се окопае на заетите позиции, които да държи, докато при-
стигнатъ нови части, които ще извършатъ далеченъ обходъ на
Соничка Глава. Тази заповедь напълно съответствуваше на раз-
порежданията отъ командира на дивизията.
Щ абътъ на дивизията презъ този день беше въ Щ ипъ, отдето
ръководеше действията по подготовката на атаката на фран-
цузската позиция при Криволакъ.
* Въ б часа командирътъ на дивизията изпрати на команду
ващия армията следното донесение:
„Полковникъ Писиновъ донася, че Соничка Глава (к. 1200) е
естествено силна, извънредно силно укрепена и отбранявана отъ си-
ленъ противникъ, и затова няколко пжти повторенигЬ атаки не сж
дали очаквания резултатъ. Сжщиятъ донася, че противникътъ постоянно

се засилвалъ на този фронтъ, и, затова — за да овладее Соничка Глава—
иска единъ полкъ пехота съ поне една планинска батарея. Мзъ не
разполагамъ съ свободни войски, тъй като за атаката на Криволаш-
ката позиция по л~Ьвия бр%гъ на Вардара съмъ ангажиралъ всички
почти войски. I
Колоната на полковникъ Писиновъ се състои отъ осемь дружини,
шесть полски и една гаубична батареи и две планински орждия. За
губи ималъ. Капитанъ Гичевъ е убитъ. Капитанъ Стояновъ, майоръ
Коевъ и двама младши офицери сж ранени и около 200 долни чина
ранени. За убитигЪ не е още известно.“
Командирътъ на дивизията донесе още, че предъ Криволакъ
деньтъ миналъ въ затвърдяване положението; действията ще
продължатъ.
Дейность на армейското командуване. — Телеграфи итЪ

съобщения между Куманово (Щ аба на армията) и частите не
бЪха редовни, но, макаръ съ закъснение, въ Щаба на армията
се получаваха ежедневно донесения отъ частите. Отъ получените
сведения за действията на Конната дивизия командуващиятъ
армията схвана че командирътъ на дивизията не се ржководи
отъ дадените му по-рано указания, а именно — не се старае
да излезе съ дивизията напредъ, а се държи до пехотата. Поради
това, на 20-и въ 9 20 часа отъ Щаба на армията бе изпратена
на командира на дивизията следната заповедь:
„Потвърдява Ви се необходимостьта да не следвате съвместно
съ пехотата, а да излезете напредъ и вдясно съ цялата дивизия, за
да може Вашето разузнаване да бжде действително къмъ Прилепъ,
Битоля и Кичево и да загледнете къмъ Гевгели. Вие преди падането
на Велесъ требваше да бждете на този брегъ.“
По поводъ заповедьта отъ Щ . Д. А., че може да се очаква
опасность повече отъ югъ, но предъ необходимостьта да се
свърши по-скоро съ сърбите, да се изпратятъ повече сили на
северъ, а на югъ да не се влиза въ сериозни действия, начал-
никъ на Щаба на армията изпрати на командира на 7-а ди
визия заповЪдь:
.Потвърдява Ви се южно отъ посочената за укрепяване линия
въ сериозни действия да не влизате.“
Освенъ тази заповЪдь, препратена бе до 7-а и Конната
дивизии заповедьта на Щ . Д. А. да се организира за опорна
отбрана линията Соничка Глава — Преслапъ планина — Вардаръ
чифл.— Дамянъ — Плачковица планина.
Вечерьта командуващиятъ армията изпрати въ Щ . Д. А.

следното донесение за положението на Южния фронтъ:
„Боятъ за завладяване Соничка Глава и въ посока на Криволакъ,
за завладяване височинитЯ югозападно отъ Криволакъ, продължава.
По другитЯ фронтове положението е непроменено.“
На 21-и въ Щаба на армията се получиха достатъчно све

дения за разположението на частигЬ, за което 6Ъ донесено въ
Щ . Д. А., но, поради нередовните съобщения, донесенията не
бЪха получени навреме. Поради това началникъть на Щаба на
армията 6Ъ повиканъ по телеграфа отъ началника на Щ . Д. А.,
който му зададе въпроса:
„Какви сведения имате за Соничка Глава и Криволакъ? Като че
ли последната операция се много затегна.“
Началникъть на Щ аба на армията отговори:
„Освенъ снощнитЯ сведения за Соничка Глава, други нЯма. Не
дейте забравя, че всички действия ставатъ на единъ обширенъ фронтъ,
на който въздействието не може да става въ необходимата степень
по телеграфните линии.“
На 22-и отъ Щ аба на армията бЪха изпратени въ Щ . Д. А.

нови донесения за положението. Но пакъ, поради несигурнигЬ
телеграфни и телефонни съобщения, донесенията не се полу
чиха навреме.
Въ 17 часа началникъть на Оперативното отделение бЬ
повиканъ по телеграфа отъ началника на Оперативното отде
ление въ Щ . Д. А., който му съобщи:
„Отъ вчера не сме въ връзка съ Васъ — тъкмо по това време,
когато французите вече настжпиха. Отъ ординарческия ескадронъ из*
пратихме 50 конника изключително да охраняватъ телеграфната линия.
Началникътъ на Конния полуескадронъ ще се намира въ Страцинъ и
въ Ваше разпореждане. Дайте му допълнителни инструкции. Полков-
никъ Козаровъ се държи храбро при Костурино. Тамъ е насоченъ
28-и полкъ съ една планинска батарея. Заповядано му е съ голЯмо
упорство да се държи и само въ краенъ случай да се оттегли. Днеш-
нитЯ сведения за него еж утешителни.
Дайте ми сведения какво става къмъ Соничка Глава, Щипъ и
Криволакъ.“
Отговоръ:
„Щомъ видЯхме, че телеграфнитЯ съобщения не могатъ да се
възстановягь скоро, тази сутринь изпратихме вчерашното си донесение
съ автомобилъ до Крива Паланка, за да Ви се предаде оттамъ по
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НП ВАРДАРА 651
телеграфа. Следъ това, въ 11 часа, изпратихме втори автомобилъ до

Крива Паланка съ други донесения и телеграми. Получихте ли вче
рашното ни и тазисутришното донесения? Яко не сте получили, ще
почна съ предаването имъ, отъ което ще се види отговорътъ на
н^кои отъ въпросите.“
Подполковникъ Георгиевъ отговори, че нищо не било полу
чено, и помоли да му се предадатъ най-важните.
Отговоръ:
„Къмъ Криволакъ нашите обходни колони сж достигнали вчера
Вардара, а предъ фронта се е водилъ презъ целия день артилерийски
бой. Атакуващата колона при Соничка Глава е срещнала голяма
съпротива. Днесъ тя е повторила няколко пжти атаките си срещу
Соничка Глава, естествено силна позиция, силно укрепена и отбраня
вана отъ силенъ неприятель, но гЪзи атаки не сж дали очаквания
резултатъ. Атакуващата колона е въ съставъ: осемь дружини, шесть
полски и една гаубична батареи и две планински орждия. Къмъ висо
чината западно отъ Мирзенъ се е развърнала една дружина срещу
една наша дружина отъ 22-и полкъ. Изглежда, че французите и тукъ
ще се засилятъ. Изобщо, неприятельтъ постоянно се засилва. Заповяда
се спирането на атаките срещу Соничка Глава до завършване опера
циите около Криволакъ, за да може да се предприеме по-далеченъ
обходъ на Соничка Глава, като за сега войските срещу Соничка Глава
се укрепятъ на сегашните си позиции, но най-скоро да бждатъ от
блъснати французите отъ височината западно отъ Мирзенъ, която
височина да се заеме. Разезди отъ Конната дивизия сж изпратени отъ
Мраморани къмъ Прилепъ — височината южно отъ Новоселани —
к. 1200 — Битоля. По шосето Прилепъ — Битоля и за Крушево редовна
войска немало. Реката Черна е залела целото поле, и движението
вънъ отъ пжтищата било невъзможно. Утре 2/11-а бригада ще бжде
въ Клисели. Днесъ пристига тукъ 50-и полкъ. Вчера сж били въ Крива
Паланка 49-и полкъ и 5-о не с. с артилер. отделение.“
Щ абътъ на армията не взе мерки да бжде усилена 2/7-а бри
гада, та да може да завладее Соничка Глава. Командуващиятъ
армията се задоволи само да изпрати началника на Щаба,
началника на инженерните войски и началника на артилерията
въ Щаба на армията да обходятъ позициите около Велесъ и
Щ ипъ, за да дадатъ указания на частите.
Дейность на Главното командуване. — Щ абътъ на дей

ствуващата армия не получаваше редовно донесенията отъ
Щаба на армията. Изпратеното на 20-и октомврий донесение се
получи слиция день. Отъ него разбраха, че бойовеге за завладя
ване Соничка Глава и къмъ Криволакъ продължаватъ. Тези
бойове особено интересуваха Щ . Д. А. На 21-и, въ разговора по
телеграфа съ началника на Щаба на II армия, генералъ Жостовъ

изказа незадоволството си отъ бавностьта на действията срещу
Криволакъ.
Началникътъ на Щаба на II армия не можа да съобщи
нови сведения, защото не бЪха получени още такива, а бавностьта
на действията оправда съ невъзможностьта да се въздействува
на частитЪ въ необходимата степень, поради широкия фронтъ
на армията.
Въ Щ . Д. А. се получи обезпокоително донесение отъ коман
дира на 3/2-а бригада, отъ Струмица, че французите настъпили
съ няколко пехотни полка, полска и гаубична артилерия срещу
участъка на бригадата източно отъ Костурино; боятъ билъ
колебливъ и в-Ъроятно щ елъ да продължи и на следния день.
На 22-и, следъ разговора по телеграфа съ началника на Опе
ративното отделение на II армия, се уясниха причините за
неуспешните бойове при Криволакъ и Соничка Глава.
Тъй като действията на северъ, въ Сърбия, не беха още
завършени и тъй като голема часть отъ II армия бе насочена
къмъ Прищина, да пресече пътя за отстъплението на сърбите,
Главното командуване възприе идеята да отбранява Южния
фронтъ и изпрати до командуващия армията следната Инструкция
за укрепяване позициите около Велесъ и Щ и п ъ :
„До привършване операциите срещу сърбите, вашата армия
требва, между другото, да наблюдава и да противодействува на
настъплението на десантните англо-френски войски къмъ северъ.
Това настъпление може да се упражни отъ Прилепъ къмъ Велесъ
и по долината на Вардара и Струмица къмъ Велесъ и Щипъ.
За временно противодействие на това настъпление, предвидъ
големината на отбраняемата зона, която се простира на около 85 клм.
между Бабуна планина и Плачковица планина, налага се да се пазятъ
само известни направления и за тази цель да се заематъ и пазятъ
известни участъци.
За преграждане пътищата, идещи откъмъ Прилепъ, и, изобщо,
пътищата, водещи вдесно (южно) отъ Вардара къмъ Велесъ, обърнете
внимание и организирайте за сериозна отбрана отбранителни участъци:
височините при Ораховъ Долъ, височините южно отъ Степанци — Пре-
слапъ планина, а, ако обстановката позволява, да се включи въ глав
ната отбранителна линия и в. Соничка Глава.
За преграждане пътищата на настъпление влево отъ Вардара
да се организиратъ и укрепятъ за сериозна отбрана участъци:
а) Височините северно отъ линията Мужанци — Вардаръ чифл.;
б) Серка планина и
в) Гребена, жалониранъ отъ селата Вращица —Дамянъ — к. 1000
северно отъ Супурге.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА с53
Укрепяването на споменатите участъци и по-долуозначенигЬ по

зиции да се извърши отъ частите, разположени около Велесъ и Щипъ,
подпомогнати отъ местно население.
Особено силно да се укрепятъ споменатите височини вдясно отъ
Вардара и Серка планина, защото фронтътъ между гЬхъ отъ течението
на Черна и Вардара е доста силенъ.
За да се улесни движението на частите, да се направятъ: а) необхо
димите мостове на Вардара южно отъ Велесъ и на Брегалница отъ
Щипъ надолу; б) да се поправятъ необходимите радиални и пара
лелни пжтища къмъ дадените участъци, а така сжщо и водещите
къмъ тила.
Укрепените позиции да се състоятъ отъ укрепления и окопи,
групирани въ укрепени групи (§ 85-и отъ Полската пионерна служба,
издание 1915 год.), като въ дълбочина се организиратъ неколко линии,
свързани помежду си съ скрити и запазени отъ огъня ходове за
съобщения.
Всички фортификационни постройки да бждатъ много добре
маскирани. Позициите на важните пунктове и посоки непременно да
бждатъ преградени съ изкуствени препятствия. За защитниците да се
построятъ, по възможность повече, добре маскирани козерки, бойници
и блиндажи, а така сжщо и блиндажи срещу гаубичния огънь, така
че да бждатъ запазени отъ силния неприятелски артилерийски огънь и
да бждатъ въ всеки моментъ готови за отбиване близка пехотна атака.
По сжщите причини, изложени по-горе, и въ случай че бжде
заповедано да се отстжпи отъ горепоменатите укрепени участъци,
требва още отсега да се избератъ и подготвятъ за отбрана по горе
описания начинъ още и следните позиции:
А) Втора отбранителна позиция, състоеща се отъ:
Участъкъ южно отъ Вардара (десния брегъ на Вардара): кота 650
(западно отъ Еленоводица) — височините между Дреново — Чашка—
Ново Село — Дворище — до Вардара.
Участъкъ източно отъ Вардара, течението на Брегалница и висо
чините северно отъ нея: к. 510 (при Грешка — Кишина) — в. Богосло-
вецъ — височините при Сушево — Криводолъ и Щипъ, отъ двете
страни на Брегалница.
Участъкъ налево отъ Брегалница: височините при Щипъ и
селата Шашаварли — Сеидли — въ свръзка съ к. 1000, при Супурге.
Б) Трета отбранителна позиция, състоеща се отъ:
Участъкъ Ветерско — Клисели — включително к. 1023, западно
отъ Кнеже.
Участъкъ височините между Клисели — височината северно отъ
Судикъ — Уларци.
Участъкъ височините между селата Аргулица—Кьопекчели—Пре-
нарли и в. Кирезли.
Последните две линии да се опиратъ на Плачковица планина,
която да бжде обстойно изучена по отношение обходните действия
на противника откъмъ тази посока и начина за парирането имъ.
За да не се разпиляватъ силите при укрепяването на горепо
менатите три позиции, да се постжпи по следния начинъ:
654 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Укрепяването на първата позиция да се започне веднага и

извърши съ всички възможни сили и средства.
На втората позиция да се изработи участъка южно отъ Велесъ
и при самия градъ, а отъ другите участъци да се означатъ и изра-
ботятъ само по-характерните постройки, като особено внимание се
обърне на групата Богословецъ; всички други постройки да се изучатъ и
означатъ, за да може всеки моментъ да се започва изработването имъ.
Третата позиция да се изучи, като се означатъ само по-харак
терните постройки, но безъ да се започва изработването имъ.
Когато първата позиция бжде готова и приготвена за отбрана,
ако разполагате съ свободни сили и противникътъ бездействува, да
се започне веднага укрепяването на втората позиция съ онези части,
които може да се отделятъ отъ първата позиция.
Третата позиция ще се укрепи само при нужда.
Укрепяването на позициите да стане подъ прикритието на изпра
тени напредъ части; при работата да се взематъ м*Ьрки противъ неприя
телските разузнавания — специално противъ неприятелските аеро-
плани и дирижабли; войските, които работятъ, требва да иматъ готовъ
материалъ, съ койго да маскиратъ веднага изработените окопи, а така
сжщо и такива материали (храсталаци и др.), задъ които те сами да
се скриватъ въ случай че се появятъ неприятелски летателни апарати.
На 19-и е изпратенъ въ Велесъ, за да бжде въ Ваше разпо
реждане около 12,000 кгр. бодливъ телъ, и другъ около 9,000 кгр. на
20*и се изпрати къмъ Куманово. Този телъ ще употребите за съз
даване изкуствени препятствия около най-важните постройки. Обаче,
предвидъ на това, че превозътъ на тела става трудно и може да
закъснее, да се направятъ и различни други видове препятствия, като
засеки и пр.
Предвидъ обширностьта на отбранителната зона, необходимо е,
като се държатъ войските групирани около известни пунктове, напр.
около Изворъ (около 15 клм. на югъ отъ Велесъ) и Щипъ, да се
следи внимателно противника и, взависимость отъ направлението на
силите му, да се посрещатъ неговите атаки при благоприятни условия.
Пунктовете, подлежещи на укрепяване, сж означени на прило
жената схема условно само, предвидъ масщаба и относителната точ-
ность на картата; те очертааатъ общата линия, подлежеща за укре
пяване. Като се има предвидъ гонимата цель, на местностьта ще се
определятъ точно както пунктовете, които ще се укрепяватъ, така и
характерътъ и размеръть на техното укрепяване/
Р азузнаване отъ К онната На 23-и Конната дивизия бЪше на

бивакъ при Поменово; конната арти
д и в и з и я къ м ъ П ри-
лерия — на позиция югоизточно отъ
л е п ъ отъ 23-и д о
Степанци; разузнавателните части и
разезди бЪха достигнали: полуескадро-
нътъ на ротмистъръ Пешевъ — източно отъ Оморанъ, разездътъ
на поручикъ Дончевъ — около Оморанъ, разездътъ на поручикъ

Романовъ — около Топлица, разузнавателната часть на пЪдпол-
ковникъ Николовъ — въ Долно Чичево.
При дивизията пристигна началникътъ на Щаба на армията,
полковникъ Руссевъ, за да изучи обстановката и да провери
дали може да се изкара артилерията напредъ. Командирътъ на
дивизията изказа мнение, че при тази обстановка дивизията
требва да се оттегли къмъ Изворъ, за да си отпочинатъ частите,
и да служи като подвиженъ резервъ на фланговете на бойния
редъ. Полковникъ Руссевъ се съгласи съ това мнение, и ве-
черьта дивизията се оттегли при Изворъ.
Въ участъка Соничка Глава сърбите обстрелваха съ слабъ
артилерийски огънь ЛЪвата пехотна колона.
Разузнавателните органи, изпратени презъ Бабуна за При-
лепъ, останаха на местата си, приковани къмъ фланга на сръб
ското разположение, и не се опитаха да напреднатъ съ по-дале-
ченъ обходъ. Поручикъ Романовъ донесе отъ височината източно
отъ Топлица за движение на конни и артилерийски части по
шосето Кафадарци — Прилепъ, на десния брЪгъ на Черна.
Подполковникъ Николовъ донесе, че въ 10 часа батареята отъ
Паликура обстреляла разездигЬ и командите, които товарели
фуражъ отъ станцията; въ 1630 часй с. Градско било заето отъ
една неприятелска рота, следъ която се промъквала и друга рота;
до вечерьта двете французски роти заели селото, железо-пжтната
станция и височините югозападно отъ нея; Мирзенъ не било
заето; сърбите, които въ надвечерието заемали селото, подъ
натискъ отстжпили къмъ Дреново, като оставили въ Дебрища
100 душ и; въ 13 часа преминали моста при Возарци два бата
льона, които, следъ кратка почивка, въ походенъ редъ настжпили
по шосето за Прилепъ, и се скрили въ гънките на местностьта
около Дреново; въ 1730 часа една колона, около батальонъ съ
полска артилерия, настжпила къмъ Сирково.
Освенъ на командира на дивизията, подполковникъ Нико
ловъ изпрати тези сведения и на командирите на 22-и и
53-и полкове.- Вечерьта разузнавателната часть бе сменена отъ
2/4-и ескадронъ — ротмистъръ Томовъ. 1/3-и ескадронъ нощува
въ Подпесъ, а 2/4-и — въ Долно Чичево.
Вечерьта къмъ дивизията се присъедини ескадронътъ отъ
6-и коненъ полкъ, който действуваше съ 1/3-а бригада, къмъ
Качаникъ.
1
656 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛА8А-СТРУМ А ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Въ 1450 часа въ Щаба на дивизията се получи отъ коман-

дуващия армията следната телефонограма:
„Известно ми е сймо, че ескадронътъ на ротмистъръ Пупешковъ
се намира въ Мраморани и една разузнавателна часть къмъ Паликура;
кжде сж другите самостоятелни разезди и разузнавателни ескадрони?
Въ кои посоки имате пратени разезди? Като се е промъкналъ единъ
ескадронъ до Мраморани, не можеше ли да се промъкне и другата
конница въ сжщата посока, и да развие смели действия въ тила
на неприятеля и Соничка Глава? Какво означава очаквателното Ви
положение?“
Командирълъ на дивизията отговори:

„Очаквателно положение разбирамъ: да дочакамъ изхода отъ
действията на пехотата въ планинската мЪстность, дето бойните дей
ствия на конницата сж изключени, следъ което да продължа дей
ствията си. Погрешно би било да се заключи, че тамъ, дето може да
действува единъ самостоятеленъ разездъ, би могла да действува една
конна дивизия. Самъ началникътъ на Щаба на поверената Ви армия
тази заранъ пристигна тукъ, изучи положението и дойде до заклю
чение, че действията на Конната дивизия въ дадената м%стность се
изключватъ. Разположението на разузнавателните органи е следното:
ескадронътъ, подъ началството на подполковникъ Николовъ, разузнава
въ участъка Градско — Мраморъ; самостоятелниягь разездъ на пору-
чикъ Романовъ е по посока Попадия — планина Радобилъ; самосто-
ятелниятъ разездъ на поручикъ Дончевъ разузнаваше Оморанъ —
Дреново и на югъ. Ескадронътъ на ротмистъръ Пупешковъ — по
посока Теово — Папрадища — Прилепъ. Донесохъ, че при Бабуна
планина движенията сж възможни само по кози пжтеки въ колона
по единъ. Моля да се има по-големо доверие въ донесенията ми. Съ
ядрото на дивизията избрахъ посоката Велесъ — Прилепъ, защото тя
беше посочена отъ Васъ, като главна. Бехъ спренъ отъ противника
при Сонична Глава не по моя вина, и затова останахъ въ очаквателно
положение, додето пехотата отвори пжтя, споредъ правилата за дей
ствия въ планинска местность. По оценката на началника на Щаба
на армията, оттеглихъ се при Изворъ, за да заловя долината на
р. Бабуна, отдето противникътъ угрозява да се яви въ нашия тилъ.
Току-що получихъ донесение отъ самостоятелния разездъ на поручикъ
Романовъ, че по шосето огь Кафадарци за Прилепъ се движела
колона въ походенъ редъ съ мерки за охранение — около деветь
ескадрона, а на три клм. следъ нея се движела друга колона, която
изглеждало да е артилерия. Въ 10 15 часД главата на колоната била
на около два клм. източно отъ Возарци.“
Обясненията на командира на дивизията за оставането

дивизията въ очаквателно положение не отговарятъ на обста
новката, поради обстоятелството, че, макаръ Соничка Глава да
е естествено силна, добре укрепена и заета съ по-голЪми сили,
тя, отъ друга страна, имаше свободни флангове, които можеха да

бждатъ обходени отъ конницата.
Въ сжщность положението на противниковите войски
беше следното:
На Соничка Глава немаше промена; сръбските войски отъ
Вардарския отрядъ останаха на линията Соничка Глава— Му-
кошъ — Кръстецъ. Влево, Тетовскиятъ отрядъ, следъ неуспешния
бой на Вардарския мостъ, отстжпи, по заповедь, къмъ Гостиваръ —
Кичево, съ цель да заеме позиция на линията Таймища — Добра
Вода (северно отъ Кичево) и да запази посоката Гостиваръ —
Кичево — Битоля.
Въ 15 часа началникътъ на сръбските войски въ Македония
донесе на Главното командуване:
„На Вардарския участъкъ на 18-и октомврий неприятельтъ е
достигналъ Бабуна планина. Нашите предни части били на линията
Попадия — Соничка Глава, а главните сили — на линията Никодимъ—
Мукошъ, съ странични стражи при Мирзенъ — Преслапъ, около Папра-
дища и къмъ Десова; единъ батальонъ охранявалъ посоката Ябол-
чища — Бегова Глава, а Поречкиятъ отрядъ (300 пушки) е на височините
при Самоковъ. На 19-и октомврий нашите войски водили бой съ
противника на северния входъ на Бабунската теснина; неприятелскиятъ
полкъ, който атакувалъ Соничка Глава, претърпелъ големи з&губи.
На 20-и и 21-и октомврий Вардарскиятъ отрядъ упорито отбранявалъ
позицията. Артилерийските снаряди сж се привършили, и н4ма отде
да се попълнятъ. Поречкиятъ отрядъ билъ на линията Суха Гора —
Брезница, и немалъ досегъ съ противника.“
На 23-и октомврий, преди да получи отговоръ на предста
вения отъ него планъ за действие презъ Черна, командирътъ
на французската 57-а дивизия разпореди: полкътъ отъ Возарци
да завладее Дебрища, Каменъ Долъ и Мирзенъ; полкътъ, който
бе организиралъ предмостовата отбрана на железния мостъ, да
напредне и заеме височините при ман. Чичево; конниятъ
полуполкъ да се изнесе къмъ Росоманъ; една батарея отъ
Неготинъ да се премести въ Кафадарци, като резервъ.
Презъ този день българите атакуваха французите на пози
цията при Кара Ходжали. Командирътъ на 57-а дивизия усили
войските на левия брегъ на Вардара, като привлече единъ
батальонъ отъ Неготинъ въ Пепелище.
Въ 10 часа командирътъ на французската дивизия запита
отново командуващия Източната армия: дали е длъженъ да
настжпи непременно къмъ Подлесъ. Неговата телеграма се
кръстоса съ отговора на командуващия армията, който гласеше.
Българската армия въ СвЪтовиата война 1915— 1918 год., томъ III. 42
„Дко действията въ флангъ сж невъзможни, настжпете откъмъ

тила. Предприемете каквото и да било, но гледайте нашигЪ войски
да не се размЪсятъ съ сръбскигЬ."
Командирътъ на дивизията измени решението си. Къмъ
пладне единъ батальонъ отъ полка, който заемаше предмосто-
вата позиция на железния мостъ, зае ж.-п. ст. Градско, следъ
което, като настжпи къмъ манастира Чичево, спрЪ се на висо
чините източно отъ него, тъй като манастирътъ вече б-Ъше заетъ
отъ българите. Полкътъ отъ Возарци премина Черна, зае Каменъ
Долъ и Дебрища; войските отъ предмостовата отбрана, които
заемаха казаните села, се оттеглиха на предишните си позиции.
Единъ полкъ отъ пристигналата 243-а бригада замина за
Паликура, а два батальона — къмъ Кафадарци — Возарци.
Въ участъците Соничка Глава, Преслапъ и Клепа планини
българските части не предприеха действия. Само конните батареи
обстрелваха съ редъкъ артилерийски огънь сръбските окопи
на к. 1200.
На 24-и октомврий Конната дивизия остана на бивака. Въ
8 часа бе получена следната заповедь отъ командуващия армията:
„Нишъ е овладЪнъ отъ 1 армия. 3-а Балканска дивизия, пре
следвайки неприятеля къмъ Лесковацъ, на 22-и октомврий вечерьта е
стигнала линията Вучье — Чукленикъ — Ридъ Погледацъ. 7-а Рилска
и 11-а Македонска дивизии и войските въ Струмица енергично
отблъсватъ атаките на превъзходни англо-френско-сръбски войски на
линията Соничка Глава — Криволакъ — Серка планина, както и по
границата южно отъ Струмица, съ големи загуби за неприятеля.
Сърбите отъ Нишъ и Лесковацъ отстжпватъ, вероятно, къмъ
Митровица и Прищина за Черна Гора и Албания.
9-а дивизия, отъ I армия, ще преследва неприятеля презъ Прокупле
къмъ Крушумлье, а 1-а дивизия ще се съсредоточи около Лесковацъ —
Власотинци.
II армия да продължава да изпълнява дадената й задача и да
попречи на сърбите да отстжпятъ къмъ Черна Гора и Албания.
1) Генералъ-майоръ Бърневъ, съ 2-а бригада отъ 5-а Дунавска
дивизия, 1-а бригада отъ 3-а Балканска дивизия и 1-а конна бригада
на полковникъ Стойковъ съ придадените имъ части, днесъ на разсъм
ване да настжпи най-енергично и решително къмъ Прищина и изпре
вари неприятеля въ този пунктъ.
2) Войските на генералъ Рибаровъ да спратъ настъплението си,
дето сж стигнали.
3) 7-а Рилска и 11-а Македонска дивизии съ придадените имъ
части да се затвърдятъ на дадената имъ линия Соничка Глава —
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-&СНИЯ БРЪГЪ НА ВЛРДАРА 659
Серка планина, като се укрепятъ най-бързо съгласно даденигЬ ин

струкции.
4) Конната дивизия да продължава изпълнението на възложената
й задача.
5) Войските при Струмица да продължаватъ да държатъ по
зициите си.
6) Щабътъ на армията утре заминава за Велесъ.“
Командирътъ на дивизията не направи разпореждания по
заповЪдьта.
Отъ разузнавателните органи се получиха следните доне
сения :
1) Отъ поручикъ Романовъ, отъ височината източно отъ
Ракле:
Къмъ 17 часа ескадронъ и една рота французи влезли въ Фа-
ришъ, следъ което единъ разездъ се насочилъ къмъ Попадия, а
другъ — къмъ Никодимъ; ескадронътъ се спешилъ, и заелъ позиция
на височината източно отъ селото. Поручикъ Романовъ обстрелялъ
противниковите разезди и ги върналъ.
2) Отъ ротмистъръ Томовъ, отъ Горно Чичево:
Преминалите при Градско французи били около два полка пе
хота и ескадронъ; Мирзенъ било заето отъ осемь взвода пехота и
осемь конника.
3) Отъ ротмистъръ Пешевъ:
На гребена между Мокрени и Ораховъ Долъ имало сръбски
стражеви постове.
За прогонване появилите се при Фаришъ противникови
части беха изпратени 1/5-и ескадронъ — ротмистъръ Тъпчиле-
щовъ — и командирътъ на 2/5-и дивизионътъ — майоръ Бра-
тановъ. Ескадронътъ тръгна сжщия день и стигна въ 23 часа
на в. Попадия, дето нощува.
Въ 18 часа, следъ като получи донесения отъ разузнава
телните органи, командирътъ на дивизията изпрати донесение
въ Щаба на армията, че противникътъ е заелъ ж.-п. ст. Градско
и че два пехотни полка и ескадронъ се окопавали на три клм.
западно отъ станцията. Пленникъ-французинъ отъ 371-и полкъ
казвалъ, че тамъ имало 12,000 французи, англичани и сърби,
и че постоянно пристигали нови войски отъ Солунъ; Мирзенъ
било заето отъ петь французеки взвода, които се окопавали;
Долно Чичево се обстрелвало отъ артилерия.
Презъ деня имаше слаба пушечна престрелка въ левия
подучастъкъ на позицията Соничка Глава. На участъка Клепа
42*
660 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
планина българигЪ отхвърлиха французскигЬ части, които бЪха

достигнали височините северозападно отъ ж.-п. ст. Градско,
къмъ станцията.
На 25-и октомврий Конната дивизия остана въ сжщото по
ложение. Ескадронътъ на ротмистъръ Пешевъ бе смененъ отъ
полуескадронъ отъ 3-и коненъ полкъ — ротмистъръ Филиповъ.
Французите, които беха настжпили къмъ Фаришъ, атаку
вани отъ 1/5-и ескадронъ и отъ една полурота, обстрелвани и
отъ артилерията отъ Преслапъ планина, беха отхвърлени на
югъ, къмъ долината на Раяцъ.
За да има на разположение една артилерийска часть, въ
случай че се възложи на дивизията набързо некое поржчение,
командирътъ на дивизията привлече единъ взводъ отъ 1-а конна
батарея на бивака.
Въ участъка Соничка Глава сърбите заемаха отбранително
положение, но направиха опитъ да влезатъ съ десния си флангъ
въ връзка съ французите къмъ Фаришъ; опитътъ бе осуетенъ
отъ българите.
Въ участъците Клепа и Преслапъ планини французите се
опитаха да напреднатъ, но действията имъ беха парализирани
отъ огъня на българите.
„Деньтъ предъ Соничка Глава мина спокойно. Размениха се само
няколко артилерийски изстрела. Положението по хребета на Бабуна
планина е сжщото. Противникъгь за&ма гребена между Ораховъ Долъ
и Мокрени съ една рота; с. Гострачъ е заето съ една рота. Срещу тЬхъ
имаме една рота при Оморанъ и половина ескадронъ предъ Теово.
Майоръ Братановъ, изпратенъ нощесъ съ единъ ескадронъ къмъ Фа
ришъ, донася, че днесъ къмъ 11 часа настжпилъ съ една рота и съ
ескадрона къмъ Фаришъ и изгонилъ французите. Въ сжщото време
две французски роти настжпили срещу десния му флангъ, по хребета
между Фаришъ и Никодимъ, но, обстреляни отъ нашата артилерия,
отстжпили. Следъ това нашиятъ ескадронъ настжпилъ презъ Фаришъ
и достигналъ шосето Кафадарци — Прилепъ. Ротмистъръ Томовъ отъ
Горно Чичево донася, че силите на противника около Градско били
две дружини, а не два полка. Нощесъ една дружина отъ 53-и полкъ
атакувала противника къмъ Градско и заела неприятелския преденъ
окопъ, но къмъ 5 часа на 26-и се оттеглила на старите си места.
Пленникъ-французинъ отъ 371-и полкъ разправя, че французите имали
срещу насъ четири полка, дошли отъ Елзасъ, и единъ полкъ зуави,
дошли отъ Дарданелите. Полковете били отъ по два батальона, по
четири роти всеки и въ рота по 150 души. Имало единъ коненъ
полкъ отъ петь ескадрона и седемь батареи. Щабътъ на дивизията

билъ въ Неготинъ. Постоянно пристигали нови войски, идещи отъ
Солунъ. Пленникътъ се оплаква, че продоволствието било нередовно —
случило имъ се два деня наредъ да гладуватъ. Пленника утре изпра-
щамъ въ Велесъ.“
На 26-и положението на дивизията остана непроменено.
Споредъ донесенията на разузнавателните части, разположението
на сръбските части въ долината на р. Бабуна оставало сжщото.
Разездътъ къмъ Габровникъ попадналъ на противникова засада
и далъ ж ертви: началникътъ на разезда, подпоручикъ Тодоровъ,
билъ убитъ, единъ конникъ раненъ и два коня убити.
Въ участъка Черна французите заели Мирзенъ и Долно
Чичево, и се е водилъ бой на фронта Мирзенъ — Сирково; фран
цузите се опитали да настжпятъ и на западъ отъ Мирзенъ.
Събраните сведения беха изпратени въ Щ аба на армията.
На 27-и дивизията остана на бивака си. Къмъ нея се при
съединиха шесть роти отъ 4-и македонски полкъ. Командирътъ
на дивизията не бе получилъ дотогава никакви указания за
тези роти. Отъ доклада на командира на полка той разбра, че
те се придаватъ къмъ дивизията за съвместни действия.
Въ сжщность, поради успеха на французите срещу участъ
ците на 2/7-а бригада на Клепа и Преслапъ планини, Щ абътъ
на армията усили тази бригада съ 2/11-а македонска бригада,
единиятъ полкъ (4-и), отъ която бе придаденъ къмъ Конната
дивизия.
Споредъ донесенията на разузнавателните части, положе
нието въ участъка Соничка Глава останало непроменено. Срещу
участъците Клепа и Преслапъ планини французите сж заели
височините надъ Сирково и Крушевица, и напредвали къмъ
Преслапъ планина. Други противникови части настжпили между
Крушевица и Подлесъ; Виничани и Водовратъ сжщо били заети
отъ французите.
Въпреки тези сведения, командирътъ на дивизията не по
мисли да предприеме на следния день никакви действия. Получе
ните сведения за противника той препрати въ Щ аба на армията.
На 28-и въ Щаба на дивизията се получи отъ Щаба на
армията заповедь:
„Разпоредено е шесть роти отъ 4-и полкъ на 11-а Македонска
дивизия и две не скорострелни планински орждия отъ 3/5-а бригада
да пристигнатъ въ Изворъ, дето влизатъ въ Ваше разпореждане. На
дивизията Ви съ гЪзи придадени части се възлага задача да заеме съ
пехотнигЬ части и планинската артилерия проходигЪ презъ Бабуна
662 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
планина — Мокрени — Габровникъ — Дряново и Согле — Папрадища —

Стровия, като съ три-четири роти, планинска артилерия и картечници
се обходи презъ Дряново—Соничка Глава и избЯгватъ фронтални
атаки. Кавалерийската дивизия, следъ като й се отвори прохода при
Папрадища, да се спустне стремително на югъ, въ Прилепеното поле,
и развие силно разузнаване къмъ Кичево — Битоля. Да изпрати единъ
разездъ въ Гостиваръ, за свързка съ Тетово, а съ ядрото си да се
насочи южно отъ Прилепъ и застраши отъ югъ Соничка Глава. При
това тамъ, дето й се представятъ подходящи обекти, като неустроени
части, четници, обози, да се нахвърли върху имъ и ги унищожи. Съ
своята енергия, см-кпость и предприемчивость да внесе смутъ въ цялото
Битолско поле. 1175.“
Въ 17 часа командирътъ на дивизията повика командира на
4-и македонски полкъ, съобщи му задачата на дивизията и му
заповяда да тръгне на следния день съ полка си и достигне
района Теово — Оморанъ, отдето на 30-и да прехвърли билото
на Бабуна планина. Въ разпореждане на командира на 4-и полкъ
бЯха дадени единъ полуескадронъ и единъ картеченъ взводъ.
Но тъй като дветЯ нескорострелни орящия отъ 5-а дивизия не
пристигнаха, тръгването на пехотния полкъ 6Я отменено. На
место това, къмъ 3 часа на 29-и 6Я заповядано на командира на
полка да изпрати две роти въ Оморанъ — Теово, да предпазятъ
населението отъ сръбскитЯ четници, които обираха и палЯха
селата.
За всичко извършено командирътъ на дивизията донесе въ
7 часа на командуващия армията.
На 29-и частитЯ отъ дивизията останаха на мЯстата си.
3/4-а македонска дружина (9-а и 10-а роти) замина въ 8 часа
за Теово. Въ 17 часа пристигнаха дветЯ планински нескоро
стрелни орждия отъ 5-а дивизия.
За полученитЯ сведения за противника и за решението си
да започне действията на следния день командирътъ на диви
зията донесе вечерьта на командуващия армията.
На 23-и частитЯ отъ 2/7-а бри-

О тб р а н я в а н е С о н и ч к а Глава,
гада укрепяваха позициитЯ си.
П р е сл а п ъ и К лепа пла-
Въ 1030 часа въ Щаба на бри
н и н и отъ 2/7-а б р и га д а
гадата се получи заповЯдь отъ коман
отъ 23-и д о 27-и
дира на 7-а дивизия, че французитЯ
отъ Криволакъ възнамЯрявали да
отстжпятъ къмъ Кафадарци и Прилепъ; началницитЯ на уча-
стъцитЯ Преслапъ и Клепа планина да следятъ движението имъ
и да взематъ мерки за отрязване пътя на отстъплението имъ.

Обаче, тези сведения не бЪха верни. Французите не само не
мислеха да отстъпятъ, но усилиха войските си на левия брегъ
на Вардара, въ района Черна — Кара Ходжали — Пепелище, до
два полка и едно планинско артилерийско отделение, а на
фронта Черна преминаха въ настъпление. Единъ батальонъ отъ
полка, който държеше предмостовата позиция при железния
мостъ, настъпи, зае ж.-п. ст. Градско и височините източно
отъ ман. Чичево (Арахангелъ). Полкътъ отъ Возарци премина
Черна и зае Каменъ Долъ и Дебрища. Отъ 243-а бригада, единъ
полкъ замина за чифл. Паликура и два батальона — къмъ
Кафадарци — Возарци.
Французите започнаха да преминаватъ презъ Черна следъ
пладне. Преди да получи донесения отъ началниците на участъ
ците, между 13 и 15 часа командирътъ на бригадата изпрати
1) Командирите на 53-и и 22-и полкове да следятъ движ
нието на французите и, въ случай че те отстъпятъ, да преми-
натъ въ настъпление и да ги атакуватъ,
Отделно на командира на 22-и полкъ командирътъ на бри
гадата направи бележка затова, че е допустналъ преминаването
на французи въ Мирзенъ. Заповеда му да овладее височините
около това село, и да не позволява на противника да минава
на левия брегъ на Черна.
• 2) Началниците на подучастъците отъ участъка Соничка
Глава да се укрепятъ на заетите позиции, и да осуетятъ всеки
опитъ на противника да премине въ настъпление.
Въ този участъкъ сърбите бездействуваха. Конните батареи
обстреляха съ редъкъ огънь окопите имъ на к. 1200, за да пре*
чатъ на укрепяването.
Командирътъ на 22-и полкъ получи заповедьта въ 1650 часа.
Той разпореди една рота отъ Руенъ да заеме върховете западно
отъ Мирзенъ, за да не се позволи на французите да влезатъ
въ селото; изпрати и едно отделение войници отъ десния под-
участъкъ съ четници, които да пречатъ на противника да се
движи по шосето Кафадарци — Прилепъ.
Следъ пладне артилерийските наблюдатели забелязаха дви
жение на французски батальони — единъ къмъ Каменъ Долъ
а другъ къмъ Дебрища, и командирътъ на артилерийското отде
ление донесе за това на командира на 22-и полкъ, но нито
последниятъ, нито артилерията оказаха противодействие, поради
което французите стигнаха безнаказано до линията Каменъ

Долъ — Дебрища.
Началникътъ на участъка донесе въ 22 часа въ Щаба на
бригадата, че, по сведения отъ избягали селяни отъ Трояци,
Топлица и Ракле, около 300— 400 души сръбски войници при
стигнали надвечерь отъ Прилепъ въ Бела Водица; по донесение
отъ кмета на Фаришъ, около 300 души неприятелски войници,
идещи отъ Кафадарци, на мръкване пристигнали около Дряново.
Французите обстреляха съ редъкъ артилерилерийски огънь
разположението на 53-и полкъ, но снарядите стигаха едва до
предните позиции.
Артилерийските наблюдатели забелязаха къмъ 17 часа фран-
цузския батальонъ, който бе настъпилъ отъ моста на Черна, и
заемаше по това време ж.-п. ст. Градско и височините западно
отъ нея. Движението на французския батальонъ напредъ, къмъ
Долно Чичево, защото ставаше въ тъмно, бе забелязано отъ
българите късно — къмъ 23 часа, когато батальонътъ стигна
на 400 крачки предъ позицията на 1/53-а дружина. 2/53-а- рота
веднага откри огънь срещу французите и ги принуди да спратъ
настъплението си.
Командирътъ на 53-и полкъ бе уведоменъ своевременно отъ
началника на конната разузнавателна часть, че французите съ
преминали по отделения презъ моста на Черна, заели ж.-п. ст.
Градско, и се насочили къмъ височините западно отъ нея.
Но той не взе презъ деня никакви мерки, за да спре настъпле
нието на французите, а се задоволи да донесе само на бри
гадния командиръ и да иска помощь. Поради това фран-
цузскиятъ батальонъ, който настъпи отъ моста на Черна, стигна
почти безнаказано височините източно отъ манастира Чичево,
и се окопа на техъ.
Командирътъ на бригадата изпрати въ 19 часа донесение
на командира на дивизията за положението до това време, но
за настъплението на французите не спомена нищо, защото не
беше получилъ дотогава донесение. Донесението отъ командира
на 53-и полкъ се получи въ Щаба на бригадата въ 24 часа, а
това отъ командира на 22-и полкъ — въ 20 часа; въ донесението
си последниятъ не съобщаваше, че французите съ достигнали
на линията Каменъ Долъ — Дебрища.
На 24-и въ участъка Соничка Глава имаше само слаба пу
шечна престрелка и артилерийски огънь отъ двете страни.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДДРА 665
Въ участъка Преслапъ планина българите откриха местото

на настжпилигЪ отъ Возарци къмъ Мирзенъ два французски
батальона; забелязани бЪха и една рота и ескадронъ при Фа-
ришъ. Но, за да не откриятъ разположението си, батареите не
стреляха срещу французите, и последните се затвърдиха безна
казано на достигнатите места. Командирътъ на бригадата обходи
позицията на 22-и полкъ и заповеда: както пехотните части,
тъй и артилерийските да се изнесатъ напредъ отъ гребена на
Преслапъ планина, за да могатъ да влияятъ непосредствено
върху шосето Кафадарци — Прилепъ; разпореди сжщо 1/2-а гау-
бична батарея съ две орждия да се премести отъ позицията
на 53-и полкъ въ Средния участъкъ.
Въ 18 часа началникътъ на участъка донесе въ Щаба на
бригадата, че гаубичната батарея е пристигнала въ участъка му
и заела позиция на в. Руенъ; французите, които настжпвали
предъ фронта на участъка, се спрели северно отъ Фаришъ;
артилерията, за да не открие присжтствието си и защото немало
големи цели, не ги обстреляла; сърбите запалили Трояци и
други околни села, колиби и воденици.
Въ участъка Клепа планина французските части презъ
нощьта отстжпиха на височините югозападно отъ ж.-п. ст.
Градско. Българите чакъ сутриньта забелязаха, че французите
отстжпватъ. Артилерията веднага откри огънь, но, тъй като
разстоянието беше големо, огъньтъ бе скоро прекратенъ. Коман
дирътъ на полка сутриньта изпрати заповедь на командира на
1-а дружина, съ която му направи бележка, задето е допустналъ
противникътъ да доближи участъка на дружината, и да се
окопае безнаказано. Сжщо и командирътъ на бригадата, следъ
като получи донесението на командира на полка въ 2 30 часа,
му заповеда да настжпи енергично къмъ ж.-п. ст. Градско и да
отхвърли слабите противникови части, които сж минали Черна,
и да не позволява да се прехвърлятъ нови части презъ реката.
Нема данни, отъ които да се види, кога командирътъ на
полка е получилъ заповедьта на бригадния командиръ. Но,
когато той виде, че артилерията е далече, и не може да
обстрелва разположението на французите на височините северо
западно отъ ж.-п. ст. Градско, въ 1045 часа заповеда на коман
дира на артилерийското отделение да изнесе напредъ единъ
взводъ, който да обстреля тези височини; щомъ. взводътъ
заеме позиция, да открие веднага огънь; откриването огънь
ще бжде знакъ за започване настжплението.
ббб ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Следъ това командирътъ на полка изпрати на командирите

на 1-а и 2-а дружини следната телефонограма:
„Противникътъ съ слаби части е заелъ височините северозападно
отъ ж.-п. ст. Градско. На единъ артилерийски взводъ е заповядано
веднага да се спустне къмъ Долно Чичево, съ цель да заеме позиция
при това село и обстреля казаните височини, заети отъ противника.
Командирътъ на 1-а дружина да следи и, щомъ тази наша артилерия
открие огънь по височините, веднага да настжпи съ часть отъ дружи
ната си и завладЯе въпросните височини, та да може да действува
срещу посоките, по които би се насочилъ противникътъ; особено
да се наблюдаватъ посоките къмъ Горно и Долно Чичево, Водовратъ
и Виничани.“
Къмъ 15 часа на позицията на полка дойде и командирътъ

на бригадата. Французите съ слаби части започнаха да настъп-
ватъ отъ позициите си при Градско. Командирътъ на бригадата
заповеда полкътъ да атакува и отхвърли настъпващите против
никови части. Единъ взводъ отъ 1/17-а батарея бе успелъ да
заеме позиция на югозападния край на Долно Чичево, и въ
16 часа откри огънь. Следъ първия изстрелъ французските
части обърнаха гърбъ и отстъпиха къмъ станцията. 1/53-а дру
жина настъпи веднага въ боенъ редъ, съ рота и половина въ
бойна часть и една въ резервъ, къмъ определения й обектъ —
височините южно отъ ж.-п. ст. Градско. Французите посрещнаха
ротите отъ бойната часть съ артилерийски огънь. Разредени
по отделения, ротите настъпваха безспирно, но къмъ 18 часа,
когато наближиха на 600 крачки отъ неприятелската главна
позиция, обстреляни съ силенъ артилерийски и пушеченъ огънь,
те се спреха, за да се устроятъ, и, подъ прикритието на нощьта,
да нанесатъ удара. Въ 1930 часа, когато артилерийскиятъ огънь
утихна, ротите се хвърлиха на ножъ, изгониха французите и
овладеха позицията имъ. Разхвърлените пушки и други военни
материали и изоставените тежкоранени французи беха при-
знакъ на безредно бегство.
Обаче, постигнатиятъ успехъ не можа да бъде използуванъ
за затваряне дебушето презъ Черна при ж.-п. ст. Градско,
каквато беше задачата на полка, защото ротите, които произ
ведоха атаката, по заповедь на командира на полка, презъ
нощьта се оттеглиха на старите си позиции; оттегли се и арти
лерийскиятъ взводъ. Оттеглянето бе неуместно — то се дължи
на преувеличените сведения за силите на противника, когато
всъщность французите при Градско имаха само единъ батальонъ.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НН ВАРДПРЯ 667
Въ 21 часа началникътъ на Щаба на бригадата изпрати

на командира на 7-а дивизия донесение:
„Отъ сведенията, изпратени до Конната дивизия отъ нейнитЪ само
стоятелни разезди, се вижда, че противникътъ (французите) е успЪлъ
да прехвърли на л^вия бр-Ьгъ на Черна, около ж.-п. ст. Градско, два
полка пехота и единъ ескадронъ. Пленникъ-французинъ отъ 371 -и полкъ
казалъ, че тамъ имало около 12.000 французи, англичани и сърби, и
че постоянно пристигали войски отъ Солунъ. Мирзенъ било заето отъ
петь французски взвода пехота, които се окопавали; Долно Чичево се
обстрелвало отъ неприятелската артилерия. Къмъ 14 часа единъ фран
цузски ескадронъ заедно съ една рота влезли въ Фаришъ; изпрате
ните отъ техъ разезди къмъ Попадия и Никодимъ, обстреляни отъ
нашите, се върнали обратно. Необходима е бърза подкрепа поне съ
единъ полкъ пехота. Донесения отъ Средния и Левия участъци немаме.“
Сведенията за французите, преминали Черна при Градско,
бЪха преувеличени. Ясно е, че донесението е било изпратено безъ
знанието на бригадния командиръ, който презъ деня бЪше на
позициите и знаеше, че французите при Градско иматъ около
три роти, а не два полка. Това непроверено донесение предиз
вика отпосле запитване отъ Щаба на 7-а дивизия за съ щ ин
ското положение на бригадата.
И тъй, положението на бригадата презъ този день остана
същото — частите се задържаха на позициите си на Соничка
Глава, Преслапъ и Клепа планина.
Сръбските части на Бабуна планина останаха на линията
Соничка Глава — Мукошъ — Кръстецъ.
Настъплението на французите презъ Черна бе извършено
съ малки части, безъ артилерия, поради което и успехътъ не
бе пъленъ. Сутриньта командирътъ на 57-а дивизия получи
съобщение отъ сръбското командуване отъ Битоля, че целата
българска 7-а дивизия се намира при Велесъ и на югъ и че
слаби конни части съ забелязани къмъ Бела Водица, 12 клм.
източно отъ Прилепъ; на 23-и октомврий атаките били насо
чени срещу Кръстецъ, и българите се усилвали на северъ отъ
този районъ.
Командирътъ на французската дивизия сметаше, че силите,
съ които разполага, съ недостатъчни, и че безъ 243-а бригада,
която поиска да му се даде на разположение, не ще може да
изпълни проектираното настъпление къмъ Велесъ. Частите,
които беха преминали Черна, продължиха настъплението си
къмъ определените имъ обекти. При Градско батальонътъ,
който бе достигналъ височините при ман. Архангелъ, непод-
668 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
крепенъ отъ артилерията при Паликура, поради голямото й

отдалечение, отстъпи на по-задните височини. Ятакуванъ отъ
българите, батальонътъ се оттегли на височините непосред
ствено до ж.-п. ст. Градско; единъ батальонъ отъ 122-а дивизия
премина Черна и поддържа отстъпилия батальонъ.
Полкътъ при Дебрища, осветляванъ отъ единъ ескадронъ,
настъпи до линията Каменъ Долъ — Мирзенъ, като разпростре
разузнаването си къмъ Ж итолупъ и Никодимъ.
Спедъ пладне командирътъ на дивизията получи разреше
ние да използува 243-а бригада за проектираната атака. Пред
полагаше се, че и Сръбскиятъ вардарски отрядъ отъ Соничка
Глава ще съдействува на атаката. Началникътъ на отряда бе
изпратилъ вече една часть отъ Плетваръ къмъ Возарци, за връзка
съ французите и да запази пътя Прилепъ — Возарци.
Презъ деня се стовариха въ Криволакъ два ескадрона отъ
8-и коненъ полкъ, които се придаваха отъ 156-а дивизия къмъ 57-а.
На 25-и октомврий въ 2 часа въ Щаба на 2/7-а бригада
се получи отъ Щаба на армията заповедь, съ която се съобща
ваше, че 2/1 1-а македонска бригада се придава къмъ бригадата,
съ задача да бъдатъ укрепени здраво позициите, които пре-
граждатъ пътя на настъплението на французите, като преми
налите на левия брегъ на^ Черна бъдатъ изгонени на десния
брегъ на реката.
Въ 2 20 часа командирътъ на бригадата изпрати до коман
дира на 53-и полкъ заповедь: да стори всичко възможно, но да
спре настъплението на французите, като му съобщи за присти
гането на една пехотна бригада. Въ същото време бе съобщено
на командира на 22-и полкъ за пристигането на пехотната бри
гада и му заповеда да спре всеки опитъ за напредване на
французите, и да не отстъпва ни крачка.
Въ участъка Соничка Глава въ 8 часа конната артилерия
обстреля съ неколко изстрела к. 1200, за да не могатъ сър
бите да се окопаватъ. Тъй като положението въ участъците
Преслапъ и Клепа планини ставаше по-опасно, Щ абътъ на бри
гадата се премести въ участъка Преслапъ; за началникъ на
Десния участъкъ (Соничка Глава) бе назначенъ командирътъ
на Конно-артилерийското отделение, подполковникъ Ялексан-
дровъ. Положението на частите отъ този участъкъ по това
време беш е: дружината на капитанъ Захариевъ (три роти) —
на позиция на Скалистата височина, северно отъ к. 1200; дру
жината на майоръ Паспалевъ (три роти) — на Гористия върхъ,

източно отъ 1200; дружината на майоръ Николовъ (петь роти
и една планинска полубатарея) — на височината южно отъ Нико-
димъ; две конни и една полска батареи — на позиция юго
източно и източно отъ Степанци; една рота — въ Оморанъ,
охраняваше десния флангъ и тила на бригадата; една рота —
въ резервъ, при Степанци.
Сръбските войски отъ Вардарския отрядъ, срещу Десния
участъкъ на бригадата, заемаха позиция на линията отъ източ
ните разклонения на Козякъ планина презъ върхъ Кръстецъ —
Присатъ — Мукошъ (к. 1200) — гребена на Бабуна до пжтя, който
води отъ Габровникъ за Десова. Позицията бе поделена на
два участъка: ДЬсенъ (3/2-и, 1/14-и — две роти — и 2/14-и ба
тальони, една гранична рота — 80 пушки, една рота III при-
зивъ, три картечници и едно планинско орждие) — отъ източ
ните разклонения на Козякъ до кар. Присатъ; Левъ (4/2-и,
3/14-и и две роти отъ 1/14-и батальони) — отъ Присатъ до
пжтя Габровникъ — Десова. Въ Левия участъкъ имаше две пла
нински орждия и единъ взводъ картечници. На Присатската
теснина имаше петь нескорострелни орящия, а на изтокъ отъ
кар. Присатъ, на височината, — други две нескорострелни орждия.
Предъ позицията на българската артилерия, за отбрана на тесни
ната, беха разположени на позиция две роти отъ 14-и полкъ, а въ
резервъ на отряда, на в. Мукошъ, — две роти отъ 1/2-и батальонъ.
Сърбите знаеха, че българите, въ съставъ два полка (22-и
и 26-и, две полски и една планинска батареи и единъ коненъ
полкъ, заематъ линията — най-крайната чука на Соничка Глава
(югозападно отъ Степанци) — кар. на Клепа — Никодимъ; а, по
сведения отъ пленникъ, — че 53-и и 54-и полкове сж срещу
французите.
Къмъ позицията на Вардарския отрядъ принадпежеха о щ е :
Мирзенски отрядъ (около две роти) — на височината на
линията на Десния участъкъ; свързка съ французите бе напра
вена при Фаришъ.
Поречки отрядъ (300 пушки) стигна до изворите на р. Бабуна.
Сърбите имаха сведения, че французите на 24-и заели ли
нията Фаришъ — Мирзенъ — Чичево и на 25-и отбили атаките
на българите при Фаришъ и Чичево.
За разузнаване разположението на българските войски,
нзчалникътъ на Вардарския отрядъ изпрати разузнавателни части
къмъ Ораховъ Долъ, Оморанъ и по билото на Соничка Глава.
Поради гжстата мъгла и срещнатата съпротива, разузнаването

бЪше затруднено, и разузнавателните части не можаха да изпъп-
нятъ задачите си.
Стремлението на сърбите да влЪзатъ въ свръзка съ фран
цузите б-е осуетено.
Въ участъка Преслапъ планина французскиятъ полкъ (два
батальона), който заемаше позиция на линията Каменъ Долъ —
Мирзенъ, презъ деня откри огънь срещу 22-и полкъ, за да при
влече вниманието на българите къмъ това м-есто, та по този
начинъ да съдействува на атаката срещу ман. Чичево. На този
огънь отговори 4/22-а дружина и артилерията отъ участъка.
Освенъ пехотенъ огънь, французите откриха по позицията на
22-и полкъ и артилерийски, отъ една полска батарея югоизточно
отъ Мирзенъ. Българит-е не можаха да узнаятъ точно м-естото
на тази батарея.
Отъ артилерийския огънь на французската батарея б-е убитъ
старши подофицерътъ отъ гаубичната батарея Петко Нед-елчевъ.
Французската рота и ескадронътъ отъ Фаришъ къмъ 11 часа
се опитаха да настжпятъ къмъ Попадия. Забелязани навреме
отъ защитниците на Преслапъ, те б-еха обстреляни отъ артиле
рията и принудени да отстжпятъ. 2/22-а рота и 1/5-и ескадронъ,
който б-е изпратенъ отъ Конната дивизия, преследваха францу
зите до Фаришъ. Поради непроходимата м-естность и срещнатата
съпротива въ тясната долина на Раяцъ, преследването б-е пре
кратено, но стремлението на французите и сърбите да вл-езатъ
въ свързка бЪ осуетено, защото следъ атаката при Фаришъ,
французските части отстжпиха на изтокъ, а сърбите, които
ид-еха отъ Плетваръ (4/1-и батальонъ) да имъ подадатъ ржка,
отстжпиха на югъ.
Следъ като българите завладяха Фаришъ, отбраната на
Преслапъ 6Ъ изнесена на линията на това село, и работата по
организирането на позицията продължи.
Позицията на Клепа планина заемаше 53-и полкъ съ две
дружини, разположени на линията в. Руенъ — единъ клм. за
падно отъ линията Сирково — Крушевица — гребените единъ клм.
източно отъ ман. Чичево — Вардара. Придадените къмъ полка
батареи отъ 17-и полкъ заемаха позиция: 3-а — на единъ и поло
вина клм. северозападно отъ ман. Чичево; една гаубица (отъ
1/2-а гаубучна батарея) — южно отъ 3-а батарея; 2-а батарея —
на единъ и половина клм. североизточно отъ Подпесъ; 1-а —
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВЛРДАРА 671
по взводно източно и югоизточно огь Подпесъ, по гребените,

които се спускатъ къмъ Крушевица и Сирково.
Французите заемаха съ два батальона позиция на левия
брегъ на Черна, южно отъ ж.-п. ст. Градско. Една полска
батарея заемаше позиция на десния брегъ на Черна, при чиф
лика Паликура, а друга, съ единъ ескадронъ прикритие,
тръгна сутриньта отъ Возарци по шосето по левия брегъ на
Черна и къмъ пладне стигна и зае позиция при Градско. Коман-
дирътъ на дивизията още отъ сутриньта заповеда на полка при
Градско да настъпи и атакува българите, които заемаха позиция
около ман. Чичево; полкътъ при Мирзенъ требваше да съдей-
ствува на атаката отъ местото си съ огънь; съдействие се
очакваше и отъ Сръбския вардарски отрядъ, отъ Соничка Глава.
Въ 8 часа французската батарея отъ чифл. Паликура откри
огънь по пехотните окопи на 53-и полкъ, на височината при
Горно Чичево, на който огънь отговори 3/17-а батарея. Следъ
това французската батарея пренесе огъня си по 3-а батарея, и,
съ малки прекъсвания, артилерийскиятъ огънь отъ двете страни
продължи до пладне.
Въ 1445 часа, следъ усилена артилерийска подготовка,
французите въ дълги вериги, задъ които следваха гъсти колони,
настъпиха срещу 1-а дружина; други по-слаби части настъпиха
срещу ман. Чичево. Българите оценяваха силите на неприятеля
около четири батальона, насочени къмъ левия флангъ на
53-и полкъ, съ видимо намерение да отхвърлятъ полка отъ
пътя за Велесъ, да преминатъ Вардара и да заплашатъ тила
на действуващите срещу Криволакъ български части. Като
схващаше така положението, командирътъ на 53-и полкъ донесе
на командира на бригадата, очерта му положението и поиска
подкрепление. Въ същото време той поиска и отъ коман
дира на 22-и полкъ да му върне 3-а дружина. Въ отговоръ
на донесенията, съобщено му бе отъ Щаба на бригадата, че
бригадата на полковникъ Кюркчиевъ е по пътя Велесъ —
Клепа планина, и че две роти отъ 22-и полкъ съ същ о на
пъть къмъ полка; заповедваше се на командира на полка да
задържи позицията, докато пристигнатъ подкрепления. Макаръ
и обстрелвани отъ 2-а и 3-а батареи, французите продължаваха
да настъпватъ. Гаубичното оръдие също обстрелваше настъп
ващите французски части, но, следъ шестия изстрелъ, телото
на оръдието се пръсна отъ взрива на снаряда, при което беха
дадени жертви единъ убитъ и единъ раненъ войника. 1/53-а и
672 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКД ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
3/53-а роти се държеха храбро. Къмъ 16 часй неприятел-

скиятъ артилерийски огънь се усили извънредно, и 1/53-а рота
отстжпи на главната отбранителна линия, къмъ Свечани. Следъ
това отстжпи и най-крайната, 3-а, рота къмъ сжщото село,
защото остана отделена и заплашена отъ французигЬ откъмъ
двата си фланга. На мръкване се оттеглиха къмъ главната
позиция и преднигЬ роти на 2-а дружина.
По този начинъ 53-и полкъ не можа да изпълни задачата си,
а допустна французигЬ да преминатъ реката и да напреднатъ.
Но, както е отбелязано и въ французскигЬ документи, бъл
гарите оказаха голяма съпротива на французскигЬ части, които
настжпваха бавно, и на мръкване се спр-Ьха и се окопаха.
Полкътъ загуби: 2 убити, 6 ранени и 1 изчезналъ вой
ника ; изстреляни бЬха 7,000 патрона.
дира на дивизията подробно донесение за действията и помоли
да се ускори изпращането на подкрепление, което да се насочи
къмъ Клепа планина.
Отъ хода на действията командирътъ на бригадата направи
умЬстно заключение, че неприятельтъ се стреми да обхване
л-Ьвия флангъ на 53-и полкъ и да завладЬе Клепа планина.
Следъ завладяване тази планина, пжтьтъ му за Велесъ щЬше да
бжде откритъ, а пжтьтъ на частитЬ, действуващи на Сонична
Глава, къмъ Велесъ ще бжде пресЬченъ. Поради това той
помоли да се ускори движението на 3/11-а бригада, като въ
2130 часа изпрати на командира на дивизията, копие до коман-
дуващия армията, следното донесение:
„Отъ направения огледъ на СрЬдния и ЛЪвия участъци правя
следната преценка: по-достжпенъ за противника и по-важенъ за насъ
се явява СрЪдниятъ участъкъ (Преслапъ планина), къмъ който сж били
насочени повечето досегашни усилия на противника. Направиха се
н^кои поправки въ разположението на частитЪ отъ този участъкъ, съ
цель да се изнесе още по-напредъ отбранителната линия; съ това
изменение се владее шосето Кафадарци — Прилепъ. Въ ЛЪвия уча-
стъкъ е изнесенъ по-напредъ крайниятъ лЪвъ флангъ, който опира на
Вардара. Въ този участъкъ е оставена една гаубица. Въ Десния уча
стъкъ най-достжпна и опасна за тила се явява долината на р. Бабуна,
която засега се наблюдава и охранява отъ Кавалерийската дивизия и
отъ малки пехотни отбранителни застави. Следъ като пристигне брига
дата на полковникъ Кюркчиевъ, въ тази посока ще изпратя по-силни
части за охрана. Поради извънредно големия фронтъ, който бригадата
сега заема, войницитЬ — пехотата и артилерията — сж разположени
групово, по отделни роти и артилерийски взводове, а на дружинигЬ
сж дадени отделни участъци. Въ 15 часа противникътъ настжпи съ слаби

пехотни части по целия фронтъ на Вардара до Плегваръ, вероятно съ
разузнавателна цель. Отъ всички близки край шосето села имаше бе
жанци, които задържахме въ селата, които ние владЪемъ. Къмъ 17 н а с й
три роти отъ Левия участъкъ (53-и полкъ) настжпиха къмъ 22 часа и съ
нощна атака изненадаха миналите при Паликура на левия бр%гъ на
реката Черна французи, които отстжпиха отвждъ ж.-п. ст. Градско,
На разсъмване ротите се завърнаха на позиция при Горно Чичево.
Тази сутринь къмъ 7 30 часа пехотни части на противника настжпиха
бавно къмъ селата Фаришъ, Дебрища и Мирзенъ. Една неприятелска
батарея се опита да излезе на позиция по-напредъ, къмъ казаните
села, но, обстреляна отъ нашата, се повърна, като пехотата се разбЪга.
Едно неприятелско орждие успЪ да открие огъньпо една отъ нашите
батареи, близо до която се окопаваше гаубичниятъ взводъ. Единъ
подофицеръ билъ убитъ. Къмъ 10 30 часа една и половина роти отъ
Средния участъкъ (22-и полкъ) настжпиха къмъ Фаришъ и отблъснаха
югозападно отъ селото три французски роти и единъ ескадронъ, които
б%ха заели позиция снощи късно около казаното село. Нашата кон
ница преследва и изсече нЪколко французи. Единъ раненъ подофи
церъ е плененъ. Твърде р^дъкъ артилерийски огънь се поддържа отъ
наша страна. Изобщо, досегашните действия на противника изглеждатъ
да сж съ разузнавателна цель, а сжщевременно да си осигури веро
ятно съобщенията отъ Кафадарци за Прилепъ. Единъ предалъ се
французинъ-пехотинецъ отъ 371-и полкъ казва, че отъ вчера въ района
Кафадарци — Неготинъ имало съсредоточени четири пехотни полка по
две дружини: 171-и, 244-и, 371-и, и 84-и. Сега пристигатъ единъ полкъ
зуави, една дружина пионери, петь полски батареи отъ 37-и артилер.
полкъ и неколко ескадрона драгуни; всеки пехотенъ полкъ ималъ
по една картечна рота съ четири картечници, ротите имали по 150 чо
века, повечето били отъ запаса; очаквали да пристигнатъ отъ Со-
лунъ по железницата нови части. Полкътъ му билъ натованенъ въ
Тулонъ и разтоваренъ въ Солунъ, дето престоялъ два деня, следъ което
билъ отправенъ за Криволакъ. Храненето имъ било нередовно; нео
хотно дошли тукъ; имало големо недоволство между войниците и
слабо желание да се биятъ. Пленникътъ е изпратенъ въ Конната
дивизия. Въ този моментъ отъ Средния участъкъ донасятъ, че една
дружина французи къмъ 2 30часа настжпила отъ Кара Су чифл. — Мир
зенъ. Щабътъ на бригадата се премести на позицията въ Средния
участъкъ.“
Въ 15 часа командирътъ на бригадата получи отъ коман-
I на 7-а дивизия заповедь:
„Донесете веднага кжде е главната позиция на бригадата Ви,
защото телеграмата Ви безъ № отъ 24-и того ме туря въ недоумение.
По-преди донасяте, че дружината на майоръ Николовъ заема височи
ната южно отъ Никодимъ, а подполковникъ Сапуновъ заемалъ висо
чината 1008 и Клепа планина, като главна позиция, а пъкъ сега
разездите на Конната дивизия Ви донасяли, че разездите отивали
къмъ Никодимъ — Попадия, Фаришъ и др. Възможно ли е това, ако
Българската армия въ Световната война 1915— 1916 год.. тоиъ III. 43
Вие действително заемате линията, за която донасяте. Подполковникъ

Станевъ пристигна на Клепа планина преди една седмица, като при
това Ви 6Я заповядано да бждатъ заети съ авангарди дебушетата
на Черна. Преди една седмица командирътъ на разузнавателния
ескадронъ донасяше, че по лЯвия брЯгъ нЯма неприятель. Донесете
какъ е било възможно сега незабелязано за Васъ противникътъ да
има цЯли 12,000 души въ Градско и да заема Мирзенъ, което влиза
въ участъка на позицията на подполковникъ Сапуновъ. Вашата задача
съ инструкции № № 2 и 3 по дивизията 6Я да не допускате нито
единъ неприятелски войникъ на лЯвия брЯгъ на Черна, за да можете
по-после да действувате активно заедно съ 3*а бригада, която, следъ
форсиране Вардара при Криволакъ, щЯше да се насочи къмъ Кафа-
дарци. Отъ вчерашното донесение на нашата конница подозирамъ,
че задачата си не сте изпълнили.*1
Въ 2040 часа командирътъ на бригадата отговори:
„Сведенията, давани отъ разездитЯ, често пжти сж неясни, и не
отговарятъ на действителностьта, поради голЯмата невЯрность на
картата 1:210,000. Попадия се намира въ югоизточно положение на
к. 1008, а не тамъ, дето е показано на картата. 12,000 французи, за
които е съобщилъ пленениятъ французинъ, се намиратъ около Кафа-
дарци и Неготинъ, а не при ж.-п. ст. Градско. Самъ командирътъ на
разузнавателния ескадронъ повторно донесе на командира на Конната
дивизия, че първото му донесение не било вЯрно и че при ж.-п. ст.
Градско имало не два полка, а около два батальона. Позицията, която
сега се заема въ СрЯдния и ЛЯвия участъци, се простира отъ хребета
при буква „д“ на надписа „в. Попадия“ — височината северно отъ
Фаришъ — височината при надписа „Житолупъ“ — височината при
Горно Чичево — хребета южно отъ Хозуратъ — височината източно
отъ Виничани. Фронтътъ, който бригадата има да охранява, по права
линия е повече отъ 30 клм. Съ осемтЯ дружини, съ които разпола-
гамъ, наложително, следователно, се явяваше да заема първоначално
височинитЯ по Преслапъ и Клепа планини, съ което се ськратя-
ваше фронта; едновременно съ това, се водЯше бой за овладяване
в. Соничка Глава. Преди да пристигнатъ на главнитЯ си позиции
22-и и 53-и полкове, французитЯ владЯеха вече мостоветЯ при
Градско и Возарци, които отбраняваха съ артилерия и пехота. Ако
отъ петтЯ дружини на нашитЯ полкове, разположени на фронтъ
около 18 клм., се спустнЯха пехотнитЯ части като авангарди на раз
стоянието, отъ което би могло да се влияе на кйзанитЯ мостове,
тЯзи пехотни части биха били вънъ отъ покровителствувания огънь
на нашата артилерия. Да се спустне пъкъ такава въ равнината е
твърде трудно, поради липса на пжтища и невъзможностьта да се
изтегли къмъ главната позиция при едно сериозно настжпление на
противника. Считамъ, прочие, че съ досегашнитЯ си донесения брига
дата е напълно изпълнила даденото й поржчение на фронта въ
долинитЯ на Черна и Раяцъ. Считамъ още за необходимо да донеса,
че най-голЯмо затруднение се срЯша въ установяване връзката между
участъцитЯ на позицията и между тЯхъ и бригадата, тъй като липсва
необходимиятъ кабелъ. Поради това употрЪбяватъ се нЪколко часй,

докато получа донесения, или пъкъ имъ предамъ заповЪдитЪ си.
За отстраняване този отъ съществено значение недостатъкъ въ отбра*
ната на дадената позиция, настоятелно моля да ми бъде изпратенъ
около 20 клм. кабелъ съ 8 до 10 телефонни апарата. При това
донасямъ, че отъ 1б-и т. м. дружинигк отъ бригадата съ постоянно
въ първа линия и, поради дългото стоене въ окопигЬ и на открито,
при крайно неблагоприятни атмосферни условия, заболяванията между
войниците се увеличаватъ, за което съмъ получилъ няколко донесения
отъ командирите на полковете. Сведение за здравното състояние на
частите ще представя допълнително.“
На 26-и октомврий въ участъка Соничка Глава имаше сймо
малки сватки между разузнавателните и охранителните части
отъ двете страни.
Французскиятъ полкъ, който заемаше позиция срещу уча
стъка Преслапъ, презъ нощьта напредна и зае Мирзенъ безъ
съпротива. Съ целъ да окаже съдействие на частите, които
щеха да настъпятъ отъ Градско и Росоманъ срещу 53-и полкъ,
французския полкъ разви презъ деня силна огнева дейность
срещу разположението на 22-и полкъ. На огъня на французите
отговориха защитниците на Преслапъ съ пушеченъ, картеченъ
и артилерийски огънь.
Въ участъка Клепа планина французите настъпиха по
целия фронтъ и при това съ два пъти повече части отъ тези
на българите. Два батальона беха насочени отъ Градско къмъ
ман. Чичево, единъ батальонъ и три ескадрона се опитаха
да обходятъ позицията на 53-и полкъ откъмъ северъ, а по-наюгъ,
другъ батальонъ настъпи отъ Росоманъ къмъ Чичево; настъп
лението на тези четири батальона бе поддържано съ огънь отъ
една полска батарея, която заемаше позиция около могилите
северозападно отъ Росоманъ.
Въ 8 часа французската батарея откри огънь по позицията
на 3/17-а батарея. Българската батарея обстреля двата батальона,
които заемаха окопите на предната позиция на 1/53-а дружина,
отдето обстрелваха нейното разположение на главната позиция.
Къмъ 11 часа командирътъ на 53-и полкъ даде въ разпорежда
нето на 1-а дружина два взвода отъ повърнатите отъ 22-и полкъ
10-а и 12-а роти. Усилването на дружината окуражи дружинния
командиръ и той заповеда на 1-а и 3-а роти, които предния
день беха отстъпили, наново да заематъ окопите си на пред
ната позиция около Водовратъ и Виничани. Ротите настъпиха
въ гъсти вериги и завързаха бой съ неприятеля.
43*
676 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СГРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Между това, къмъ 13 часа срещу позициите на 2/53-а дру

жина — къмъ Сирково и Крушевица — настжпиха по-голЪми
части и заеха охранителната позиция; частите, които заемаха тази
позиция, отстжпиха на главната позиция на дружината. Въ сжщото
време на крайния лЪвъ флангъ се забеляза движение на нови
неприятелски вериги, които отиваха да подкрепятъ настжпващите
по*рано въ сжщата посока части. Българската артилерия зорко
следеше. Тя насочи огъня срещу гЬзи противникови части и ги
разпръсна. Настжпващите въ този участъкъ 1-а и 3-а роти,
следъ усилена огнева подготовка, контъратакуваха французскитЪ
части и отново заеха предните си позиции. Французите отстж
пиха безредно, като оставиха въ окопите около 50 убити.
Въ 16 часй французите, усилени съ нови части, пристиг
нали по железницата откъмъ Градско и по обикновенъ пжть
отъ Возарци, настжпиха отново срещу левия флангъ на пози
цията на 53-и полкъ. Единъ батальонъ и конница настжпиха
да обходятъ крайния лЪвъ флангъ, вънъ отъ обсега на бъл
гарската артилерия. За да бждатъ достигнати и обстреляни гкзи
части, командирътъ на 1/17-о артилер. отделение заповеда на
батареите да изнесатъ още по-напредъ отделни орждия.
Освенъ това, за да усигури заплашения флангъ на 53-и полкъ,
командирътъ на бригадата два пжти заповеда на командира на
3/11-а бригада да ускори движението и да изпрати, по възмож-
ность по-бързо, една часть въ разпореждане на командира на
53-и полкъ.
Въпреки точния огънь на артилерията и упоритото държане
на ротите отъ левия флангъ на 53-и полкъ, французите, макаръ
и бавно, настжпваха непрекжснато. Защитниците на позицията —
1-а и 3-а роти — продължаваха да се държатъ храбро, и дочакаха
приближаването на французите. 1-а рота бе усилена съ два
взвода отъ 4-а, но, въпреки това, положението на ротите се
затрудни; те започнаха да редеятъ, и къмъ 1730 часа, подъ сил
ния натискъ на неприятеля, 1-а и 4-а роти отстжпиха къмъ глав
ната позиция. Неприятелската конница забеляза отстжплението
на ротите и усилено напредна, и се приближи до левия флангъ
на 3-а рота. Последната, обкржжена отъ двата фланга, бе прину
дена сжщо да се оттегли къмъ главната позиция. Отстжплението
на ротата се извърши въ редъ. Спирайки се последователно на
редъ отбранителни позиции, ротата задържаше настжплението
на французите.
Като оценяваше, че съ силигЪ, съ които разполага, не ще

може да бжде завършена успешно атаката, французското коман-
дуване заповяда частигЪ да спратъ настъплението си. По този
начинъ дветЪ страни нощуваха въ близъкъ досЪгь; 53-и полкъ
задържа въ свои ръце главната отбранителна линия Подлесъ —
Чичево — Вардара. Може да се смЪта, че той изпълни задачата
си, защото съ десеть роти на фронтъ около дванадесеть кило
метра, срещу двойно по-силенъ противникъ, той не можеше,
освенъ да се държи въ отбранително положение.
53-и полкъ имаше чувствителни загуби — 10 войника убити,
кандидатъ-офицерътъ Кирилъ Гавраиловъ Шаякарски и 34 вой
ници ранени, 2 войника изчезнали.
Презъ време на действията по лЪвия брЪгъ на Черна фран-
цузигЬ дадоха единъ войникъ убитъ, 7 офицера и 64 войника
ранени и 2 войника изчезнали.
Следъ като получи донесения отъ началницитЬ на участъ
ците, командиръгъ на бригадата изпрати на командира на диви
зията въ 2020 часа следното донесение:
„Въ положението предъ Десния участъкъ днесъ нЪма промЪна.
Споредъ донесението на командира на 22-и полкъ, днесъ противникътъ
съ около две-три дружини и картечници е настжпилъ срещу лЪвия
флангъ на Средния участъкъ, който флангъ се отбранява отъ две и
половина роти. Въ подкрепа на тЪхъ бе изпратена 10-а рота — един
ствената полкова поддЪржка. По рЪката отъ Мирзенъ надолу се забе
лязвали неприятелски сгъстени части. Командирътъ на 53-и полкъ
(ЛЪвиятъ участъкъ) донася, че днесъ е отбилъ две атаки на против
ника; къмъ 16 часа артилерийскиятъ двубой продължавалъ, като про
тивникътъ отново настъпилъ, и се стремЪлъ да обхване лЪвия му флангъ.
Разпоредено е да му се изпратятъ две дружини отъ 2/11-а бригада,
за която има сведения, че първата й дружина е тръгнала днесъ въ
13 часа отъ Велесъза Дворище. Разпоредено е също идещата бри
гада веднага да настъпи съ още три дружини въ същата посока,
а другиятъ полкъ — къмъ с. Попадия.“
За да бжде затруднено движението на французскигЬ войски

по долината на Вардара, командирътъ на бригадата донесе на
командира на дивизията въ 21 часа следното:
„Неприятелски части се насочватъ по дЪсния брЪгъ на Вар
дара — по всЪка вЪроятность да обхванатъ лЪвия флангъ на нашия
ДЬвъ участъкъ. Моля да се направи всичко възможно да се изкара
едно или две оръдия къмъ устието на Брегалница, които да ги биятъ
въ тилъ.“
678 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТ Я СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НЯ II АРМИЯ
Къмъ 2230 часй пристигна въ района на действията на бри

гадата — въ Дворище — 3/3-а македонска друж ина; останалите
дружини отъ сжщия полкъ нощуваха въ Скачанци.
На 27-и октомврий положението на частите при Соничка Глава
остана непроменено. Частите беха въ близъкъ досегъ съ Сръбския
вардарски отрядъ. Презъ деня въ участъка имаше само слабъ
пушеченъ огънь при Левата колона, дето сърбите се опитаха
да се приближатъ къмъ височините източно отъ Никодимъ.
Въ участъка Преслапъ французите съ единъ полкъ пехота
и една батарея заемаха височините по хребетите северозападно
отъ линията Мирзенъ — Дебрища.
На командира на 22-и полкъ неколкократно бе заповедано
да заеме казаните височини, но той не се реши да стори това,
отъ страхъ да не се ангажира въ сериозенъ бой, та да обърне
внимание на противника върху слабата численость на частьта си,
съ което да осуети успеха на по-нататъшните действия.
На заетите позиции двете страни продължиха да се окопаватъ.
Участъкътъ Клепа планина заемаше 53-и полкъ съ едина
десети строеви и една картечна роти и три полски батареи, раз
положени на линията Виничани — ман. Чичево — височините
западно отъ Сирково — в. Руенъ. Пристигналиятъ вечерьта 3-и
македонски полкъ бе разположенъ: 1-а и 2-а дружини — въ
Скачанци, а 3-а — въ Дворище.
Французите съ единъ полкъ заемаха изходно положение да
атакуватъ позицията ман. Чичево— Долно Чичево; единъ бата-
льонъ и около три ескадрона, насочени да обходятъ еж щата
позиция, заемаха съ една рота Виничани; другъ батальонъ, насо-
ченъ къмъ десния флангъ на позицията, се бе приближилъ до
Крушевица — Сирково. Две полски батареи, разположени южно
отъ Градско и при чифл. Паликура, поддържаха настжплението
на французеките части.
Следъ като пристигна 243-а бригада, отъ 122-а дивизия, въ
Криволакъ, Французското командуване възложи на командира
на 122-а дивизия да ржководи настжплението къмъ Велесъ съ
частите, преминали на левия брегъ на Черна. Той заповеда
атакуващите височините при ман. Чичево части да се спратъ на
достигнатите места, да бжде привлечено къмъ Возарци и Ма-
рена пристигналото въ Криволакъ полско артилерийско отде
ление, а еймо батальонътъ, който е насоченъ къмъ Крушевица
и Сирково, да заеме последните села и да прикрие левия флангъ

на насочените къмъ манастира части.
Подъ прикритието на мъглата, французскигЬ части сутриньта
настжпиха срещу позицията на 53-и полкъ и, безъ големи усилия
и безъ жертви, успеха въ кратко време да завладЪятъ Крушевица,
Сирково и Виничани. По-нататъшното имъ настжпление бе спряно
отъ българите, които, въпреки силния огънь на неприятеля,
останаха непоколебими, и не отстжпиха отъ главната отбрани
телна линия.
Тъй като частите не можеха да действуватъ непосредствено пр
бр^га на Вардара, дето бреговете на притоците й беха стръмни,
а мостовете — разрушени, командирътъ на французската дивизия
реши да насочи главните усилия къмъ Подлесъ. Въ тази посока
той сметаше да завладее, първоначално, височините на западъ
отъ Мирзенъ и в. Попадия и, следъ това, да атакува главните
сили на българите, да ги разбие и да продължи настъплението
къмъ Велесъ.
Докато пристигне 8-а бригада, командирътъ на дивизията
реши да завладее само северната половина отъ линията ман.
Чичево — Мирзенъ — Дебрища, а именно височините около мана
стира. Атаката требваше да бъде извършена на 28-и, когато
бригадниятъ командиръ, натоваренъ да води атаката, щеше да
разполага на левия брегъ на Черна съ седемь батальона и
четири полски батареи. Атаката на манастира по фронта щеше
да бъде извършена отъ два батальона ; единъ батальонъ откъмъ
югъ, къмъ Долно и Горно Чичево, и другъ — отъ северъ, къмъ
Водовратъ и Виничани, щеха да съдействуватъ на атаката откъмъ
фланговете.
Но на 27-и октомврий 53-и полкъ бе усиленъ съ 3-и маке
донски полкъ. 1-а дружина отъ този полкъ, насочена следъ
пладне къмъ левия флангъ, завладе района Виничани — Водо
вратъ, и планътъ на французите бе осуетенъ.
На 25-и октомврий 2/11-а македонска бригада, безъ 1/4-а и
2/4-а македонски дружини, които останаха въ Скопие, беше на
квартири въ Св. Никола. Въ 2 30 часа въ Щаба на бригадата се
получи заповедь бригадата незабавно да тръгне за Велесъ, а
оттамъ — за Клепа планина. На 26-и бригадата стигна въ Велесъ,
дето началникътъ на Разузнавателната секция въ Щаба на армията
предаде на командира на бригадата заповець да изпрати веднага
единъ полкъ на Клепа планина, съ задача да съдействува на
680 ОТБРЛНЛ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
отбраната. Командиръгь на бригадата въ 12 часа заповяда

3-и македонски полкъ веднага да замине за Клепа планина. На
27-и въ Щаба на бригадата се получи заповЪдьта отъ Щаба на
армията за изпращане 4-и македонски полкъ въ разпореждане
на командира на Конната дивизия, а командиръгь на бригадата
съ Щаба си да замине за Клепа планина и да поеме команду-
ването на 53-и и 3-и македонски полкове.
Командиръгь на бригадата заповяда 4-и македонски полкъ
да замине веднага за Изворъ, а той, заедно съ Щаба на бри
гадата, тръгна за Дворище, дето пристигна въ 1230 часа и пое
командуването на полковете въ участъка Клепа планина.
3-и македонски полкъ тръгна отъ Велесъ на 26-и въ 1310 часа,
въ походенъ редъ — 3-а дружина и Картечната рота въ предна
охрана — по пжтя Църквина— Гърничица— Скачанци— Дворище.
Въ 20 часа предната охрана стигна въ Дворище, а главните
сили (1-а и 2-а дружини) — въ Скачанци; въ гЪзи села частите
нощуваха.
Презъ нощьта началникътъ на предната охрана получи за-
повЪдь отъ командира да 53-и полкъ да настжпи къмъ Клепа
планина. Командиръгь на дружината, обаче имаше запов-Ъдь
отъ командира на полка безъ негово знание да не тръгва.
Затова той донесе за получената заповЪдь и въ 2 часа тръгна
съ дружината и Картечната рота за билото на Клепа планина.
Въ 8 часа дружината беше на наблюдателното место на
53-и полкъ — височината западно отъ Дворище, дето скоро
пристигна и командиръгь на 3-и македонски полкъ. Тукъ ко-
мандирътъ на полка узна, че полкътъ и 53-и полкъ, ще се
командуватъ отъ командира на 2/11-а бригада, и че задачата
на полка е да настжпи и прогони французите, които презъ
нощьта сж успали да заематъ Виничани и Водовратъ. Презъ
това време главните сили на 3-и македонски полкъ продължиха
похода си отъ Скачанци за Дворище. Въ 1030 часа, въ Дворище,
командиръгь на полка събра офицерите, съобщи имъ задачата
и организира движението, като назначи две роти въ предна
охрана. 3-а дружина остана въ разпореждане на командира на
53-и полкъ. Движението започна въ I I 40 часа, и къмъ 13 часа,
когато главните сили на полка наближиха Свечани, пристигна
командиръгь на бригадата и съобщи задачата на полка.
Командиръгь на бригадата до това време бе изучилъ поло
жението и взелъ следното решение:
1) 53-и полкъ съ две полски батареи да отбранява вре

менно фронта — височините западно отъ Сирково до височи
ните северно отъ ман. Чичево, включително; 2) 3-и македонски
полкъ (две дружини и две картечници), една полска батарея и
ротите отъ 53-и полкъ, които влизатъ въ участъка на 3-и ма
кедонски полкъ, да атакуватъ десния флангъ на неприятеля и
спратъ напредването му покрай Вардара. За да бждатъ осигу
рени височините при Виничани и Водовратъ, да нанесе главния
ударъ къмъ Долно Чичево — Росоманъ. 53-и полкъ да чосигури
десния флангъ на ударната група, като заеме височините из
точно и югоизточно отъ Крушевица.
Поради напредналото време, възнамеряваха атаката да бжде
извършена на 28-и, обаче на 3-и македонски полкъ заповедаха
да заеме участъка отъ брега на Вардара до левия флангъ на
53-и полкъ още сжщата вечерь.
Командирътъ на полка предаде устно на майоръ Пазовъ,
командиръ на 1-а дружина и началникъ на предната охрана,
съ двете роти (1-а и 2-а) и 3/53-а и една полурота отъ 10/53-а
рота да заеме дадения участъкъ на полка, като разположи една
рота на Каменистия хребетъ 800 метра южно отъ Свечани, а две
роти, да остави въ резервъ, задъ нея. На 3-а рота, отъ главните
сили командирътъ на полка заповеда да заеме позиция единъ
и половина клм. северно отъ Водовратъ. Главните сили на полка
(2-а дружина, 4-а и Картечната роти) се спреха да нощуватъ въ
дола югозападно отъ Свечани.
Къмъ 16 часа предната охрана и 3-а рота заеха местата си.
Въ 1615 часа, следъ като майоръ Пазовъ бе разузналъ добре
положението, изпрати на командира на полка донесение:
„Противникъгь съ около една дружина заема върха южно отъ
Водовратъ и съ около една полурота — височината два клм. юго
източно отъ Виничани. Къмъ Водовратъ, задъ неприятелската позиция,
въ този моментъ се движатъ дванадесеть конника. Виничани е заето
съ много малко части. Когато артилерията излезе на позиция и даде
първия изстрелъ, мисля да атакувамъ Виничани и следъ това да
завия съ лЪвото рамо и застана срещу неприятелската полурота, която
се окопава.“
По решението на командира на 1-а дружина, командирътъ
на полка запита командира на бригадата, който отговори, че си
дава съгласието полкътъ да действува по инициатива.
Но, преди командирътъ на полка да вземе каквото и да
било решение, майоръ Пазовъ, по свой починъ, започна ата
682 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
ката, донесе за това на командира на полка и го помоли да

изпрати на Каменистия върхъ една рота отъ главните сили,
която да пази атакуващите роти отъ неприятелските части,
които заематъ височините на югъ отъ Вардара. Командирътъ
на полка изпрати 5-а рота.
Командирътъ на дружината насочи въ атака 3/53-а рота
къмъ северния край на Виничани, а 1-а и 2-а роти — къмъ
западния край на сжщото село.
Когато къмъ 18 часа ротите наближиха Виничани, неприя-
тельтъ — около една рота — откри силенъ пушеченъ огънь
срещу тЬхъ. Те продължиха да настжпватъ и, безъ да откриятъ
огънь, въ 1815 часа съ викове „ура“ атакуваха и завладеха
селото.
На южния край на селото командирътъ на 1-а рота, пору-
чикъ Чолаковъ, устрои ротата си и, съвместно съ 2-а рота, ата
кува французите и зае височината южно отъ Виничани, наре
чена „Св. Илия“ . Следъ като ротата зае тази височина, пору-
чикъ Чолаковъ се увлече съ взводовете напредъ и достигна
на 10— 15 крачки отъ окопите на втората позиция на францу
зите, отстоещи на около 500 крачки югоизточно отъ „Св. Илия“ .
Французите заемаха тези окопи съ около две роти. 1-а рота бе
ненадейно посрещната съ огънь отъ цкпата позиция и бе при
нудена да се спре. На това место поручикъ Чолаковъ бе тежко
раненъ въ гърдите.
На достигнатата позиция остана само единъ взводъ отъ
1-а рота. Останалите взводове отъ ротата и тези отъ 2-а рота
се отдръпнаха малко, и тамъ останаха до сутриньта. 3/53-а рота
остана на вие. Св. Илия.
Французските части продължиха стрелбата срещу „Св. Илия“
съ голема сила до 3 часа на 28-и октомврий, следъ което
огъньтъ утихна, а на разсъмване напустнаха окопите и отстж-
пиха, като оставиха раниците си.
3-а и 4-а роти отъ 3-и македонски полкъ презъ нощьта заеха
позиция на хребета срещу Водовратъ, като изпращаха патрули
до северния край на селото. 2-а дружина и Картечната рота до
5 часа на следния день останаха въ дола между Дворище и Све-
чани. 3-а дружина остана въ разпореждане на командира на
53-и полкъ; по една рота отъ тази дружина беха придадени
къмъ дружините отъ бойната часть, а две роти останаха въ
резервъ на 53-и полкъ.
За подготвяне атаката на полка бе привлЪченъ артилерий-

скиятъ взводъ на поручикъ Крушевъ на позиция югоизточно отъ
Свечани. Но, поради мъглата, взводътъ не можа да се пристреля,
и не поддържа съ огънь атакуващите части.
Въ този бой 1/3-а дружина даде жертви: убити — 27 вой
ника; ранени — 1 офицеръ и 63 войника; изчезнали 8 войника;
3/53-а рота загуби трима войника ранени.
Командирътъ на 2/7-а бригада изпрати следните донесения:
1) До командира на 7-а дивизия въ 8 часа, че н%ма промяна въ
разположението на частите отъ бригадата. Относно разположението
на неприятеля той донесе, че дЪсниятъ му флангъ, около ж.-п. ст. Град
ско, е засиленъ съ пехота, пристигнала съ единъ влакъ, съ около
25 вагона. Общо, неприятельтъ ималъ на левия бр%гъ на Черна, срещу
източните разклонения на Клепа и Преслапъ планини, петь-шесть ба
тальона и три батареи.
2) До командуващия армията, въ 8 часа, съ сжщото съдържание,
както горното донесение, и съ добавка, че най-напредналигЬ части на
неприятеля се намирали на около 1500 отъ разположението на бри
гадата.
3) До командира на 7-а дивизия, копие до командуващия армията
и до командира на Конната дивизия, въ 19 10 часй, че презъ деня въ
участъка Преслапъ планина имало само престрелка огъ двете страни.
Въ участъка Соничка Глава положението било непроменено; работата
по укрепяването продължавала.
Дейность на командуването на 7-а дивизия. — На 23-и

Щ абътъ на дивизията беше въ Щ ипъ, отдето ржководЪше дей
ствията на частите по левия брЪгъ на Вардара, срещу Криволакъ.
Следъ като получи донесенията отъ частите, насочени по
десния брЪгъ на реката, командирътъ на дивизията изпрати въ
7 15 часа отъ позицията при Криволакъ на командуващия армията
следното донесение за положението:
„На фронта у полковникъ Писиновъ нема действия предъ
22-и полкъ. Далъ съмъ му заповедь да завладее Соничка Глава,
но да я атакува само когато разчита на успехъ, като използува,
главно, обходите. Днесъ предадохъ заповедьта Ви да се закрепи на
сегашните си позиции, и да не атакува Соничка Глава, преди да
падне Криволакъ и да пристигне подкрепление.“
Въ същото време командирътъ на дивизията изпрати
заповедь на командира на 2/7-а бригада въ духа на горното
донесение. При това въ заповедьта много уместно бе казано,
че командирътъ на 22-и полкъ требва да завладее и височините
684 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛАВЯ— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
при Мирзенъ и да не позволи на неприятеля да мине на лЪвия

брЪгъ на реката. Тази заповЪдь, обаче, той не можа да изпълни,
защото французигЪ бЪха преминали Черна при Возарци преди
да пристигне полка; а, да бждатъ прогонени, вече 6Ъше трудно,
защото гЬ се усилиха.
На 24-и октомврий въ Щаба на дивизията се получи запо-
вЪдьта по армията, въ която за 7-а и 11-а дивизии 6Ъ казано
да се затвърдятъ на дадената имъ линия Соничка Глава — Серка
планина, като се укрепятъ въ най-кратко време съгласно даде-
нигЬ инструкции.
Горната заповЪдь командирътъ на дивизията изпрати на
командира на 2/7-а бригада, безъ да направи по нея нЪкакви
разпореждания, защото направените по-рано целеха сжщото.
Командирътъ на дивизията изпрати на командуващия ар
мията две донесения за положението на частите по двата брега
на Вардара:
1) Въ 1 часа — подробно донесение за неуспешния бой на 45-и,
54-и и 6-и македонски полкове срещу позицията на французите при
Кара Ходжали; за сериозния бой, който 14-и полкъ водилъ при Стру
мица, и че на фронта на 2/7-а бригада деньтъ е миналъ спокойно.
2) Въ 2110 часа — подробно донесение за положението на частите
на левия брегъ на Вардара; отъ полковникъ Писиновъ немалъ
донесение, но чувалъ артилерийска стрелба и наблюдавалъ шрап-
нелни пръскания около Градско. Въ 9 часа три колони, въ съставъ
около полкъ пехота съ една батарея, се отправили отъ Криволакъ
къмъ Кафадарци. Три моторни лодки постоянно прехвърляли войници
отъ Криволакъ въ Пепелище. Въ 9 часа пристигналъ единъ дълъгъ
влакъ на ж.-п. ст. Криволакъ; на 23-и две французски роти пре
минали Черна при Градско и заели селото.
ТЬзи сведения бЪха съвсемъ точни.
На 25-и въ 1005 часа командирътъ на дивизията изпрати
на командуващия армията следното донесение за положението
на 2 4 -и:
п1) Въ положението на бригадата на полковникъ Писиновъ презъ
вчерашния день н%ма промяна. При Криволакъ презъ нощьта имаше
артилерийска и пехотна стрелба отъ двегЬ страни на главната висо
чина. Полковникъ Козаровъ отъ 24-и донася, че боятъ утихналъ —
повидимо противникътъ билъ разочарованъ, и сега нищо не пред-
приемалъ. ВойскигЬ на Козарова съ голЪмо усилие и значителни
жертви задържали всичкигЬ си позиции по цЪлия фронтъ.
2) Вчера, 24-и октомврий, на ж.-п. ст. Криволакъ пристигнаха
петь влака съ войска и добитъкъ; колонигЬ се отправиха къмъ
Неготинъ — Кафадарци. Заловени турци казватъ, че около Демиръ
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БР*ЬГЪ НА ВАРДАРА 685
Капия имало три неприятелски пехотни полка. Вчера къмъ 15 часа

откъмъ Велесъ въ южна посока летЪлъ аеропланъ, безъ да се
познае чий е.
3) РазездигЪ на нашата Конна дивизия донасятъ, че французите
успЪли да прехвърлятъ на л*Ьвия брЪгъ на Черна около ж.-п. ст. Град
ско два пехотни полка и единъ ескадронъ. Пленникъ-французинъ
отъ 371-и полкъ казалъ пъкъ, че тамъ имало около дванадесеть
'хиляди французи, англичани и сърби, и че постоянно пристигали войски
отъ Солунъ. Селото Мирзенъ било заето отъ петь французски взвода,
които се укрепявали. Долно Чичево било обстрелвано отъ неприятел
ската артилерия. Днесъ, 25-и того, 8 часа, се чува артилерийска стрелба
по Черна. Полковникъ Писиновъ моли да му се изпрати поне единъ
полкъ пехота. Дзъ не разполагамъ, освенъ съ 5-и македонски полкъ
отъ 11-а Македонска дивизия, който е изпратенъ по укрепяване пози
цията къмъ Енешъ Оба.
4) По всичко изглежда, че противникътъ бърза да си образува
единъ плацдармъ на Кафадарското плато и, като държи позицията
при Криволакъ и рекспектира войскитЪ на линията Соничка Глава —
с. Градско, да може да държи посоката за Прилепъ свободна. По
тази причина допускамъ, че той е отслабилъ натиска срещу полковникъ
Козаровъ, като часть отъ войскигк предъ него, вероятно, бързо се
превозватъ къмъ Кафадарци.“
Това донесение показва, че дивизионното командуване е

имало достоверни сведения за положението при Черна. Само
заключението за намеренията на неприятеля не се схожда съ
същинското положение: французите насочиха усилията си къмъ
Бабуна планина, за да си пробиятъ пъть къмъ Велесъ или не-
кжде по-насеверъ, за съвместни действия съ сръбската армия, а
отъ донесенията на командира на 2/7-а бригада личеше, че
французите се опитватъ да обходятъ левия флангъ на 53-и полкъ
на Клепа планина и да заплашатъ съобщенията на бригадата
къмъ Велесъ. Но презъ последните дни донесенията присти
гаха въ Щаба на дивизията съ големо закъснение, и коман-
дирътъ на дивизията не можа навреме да отгадае какво именно
възнамерява неприятельтъ, за да вземе мерки за противодей
ствие. За да не попречатъ на действията нередовните теле
графни съобщения до Щ ипъ, командирътъ на дивизията разпо
реди бригадата да изпраща донесенията си въ Щ аба на армията,
който се намираше въ Велесъ.
На 26-и командирътъ на дивизията заповеда 5/2-а гаубична
батарея, която отиваше да се присъедини къмъ полка си, и бе
пристигнала въ Велесъ, да замине за бригадата си. Действията
на бригадата по-нататъкъ се ржководеха направо отъ Щаба на
686 ОТБРЛНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
армията. Ускорено 6Ъ изпращането на частитЪ отъ 2/11-а и 3/5-а

бригади, отъ които бЪ формирана една сборна дивизия.
На 26-и въ 2030 часа командирътъ на дивизията изпрати
на командуващия армията следното донесение:
„Днесъ при Криволакъ деньтъ мина съ артилериска стрелба отъ
двете страни, която бе започната по причина пристрелването на нЪкои
наши батареи, които променяха позициите си. Стрелбата продължи
около три чйса. Неприятелската батарея стрелй, главно, по планин
ската полубатарея, която се намира на четири километра южно отъ
с. Патрикъ. Частите продължаватъ да усилватъ позицията си. У пол*
ковникъ Писинова презъ целия день се води артилерийска и пушечна
стрелба къмъ Градско. Сведения до този моментъ нЪмамъ. За
обстрелване въ флангъ неприятелското разположение при Градско
изпратихъ планинска полубатарея и една рота отъ 5-и македонски
полкъ къмъ с. Уланци, обаче, по причина пресечената местность, тази
полубатарея днесъ не можа да се прояви. Сведенията за противника
сж: а) Отъ командира на 1-а македонска бригада, че при станцията
Демиръ Капия имало единъ полкъ пехота, и че прехвърляли слаби
пехотни части на левия брЪгъ, които се окопавали между селата
Курешница — Челевецъ. б) Отъ началника на Партизанския отрядъ,
че Източната група, въ съставъ петь взвода, е преминала линията
Соничка Глава — Плетваръ и е влязла въ свръзка съ партизанския
взводъ, действуващъ въ Кожухъ планина. Единъ взводъ е между При*
лепъ и Соничка Глава, другъ взводъ е на шосето Прилепъ— Кафа*
дарци; два взвода сж минали средното течение на р. Черна и сж
къмъ Демиръ Капия балканъ. По донесенията, въ Кафадарци къмъ
22-и този месецъ е имало 3,000 французска войска; при моста до
р. Черна въ с. Шивечъ имало три орждия и едно орждие — при моста
на с. Возарци. Фронтътъ Плетваръ — Соничка Глава билъ силно укре-
пенъ и заетъ съ 5,000—6,000 сърби, голема часть отъ които сж чет
ници-сърбомани отъ местностьта Азътъ, съ три-четири орждия. Въ
Прилепъ имало около рота сърби. На 23-и т. м. между Прилепъ и
Кафадарци сновели автомобили/
Дейнооть на армейското командуване я на Щаба на

действуващата армия . — На 23-и октомврий Щ абътъ на II армия
бЪше въ Куманово, отдето ржководеше действията на Север
ната и Южната групи отъ армията. Щ . Д. А. заповяда коман-
дуващиятъ армията съ Оперативното отделение да поеме лично
командуването на Южната група, като се премести въ Клисели,
а началникътъ на Щаба да остане въ Куманово и да поддържа
свръзка съ генералъ Рибаровъ, полковникъ Радойковъ и
Щ . Д. Армия. Отпосле тази заповЪдь 6Ъ отменена, като 6Ъ пре
доставено на командуващия армията лично да си избере команд
ното мЪсто.
Въ Куманово, въ Щаба на армията се получи подробно

донесение отъ командира на Конната дивизия отъ 22-и, че
дивизията стигнала Соничка Глава и останала въ очаквателно
положение до завладяването на върха, следъ което щ-кпа да
продължи настъплението и преследването на неприятеля. Отъ
командира на 7-а дивизия се получи донесение за положението
при Криволакъ.
Командуващиятъ армията не изпрати своевременно горните
сведения въ Щ . Д. А., и това предизвика запитване отъ послед
ния. Изобщо, въпреки взетите мерки за охрана на телеграф-
нит^ и телефонните линии, съобщенията между Щ аба на армията
и Щ . Д. А. не беха още редовни, което затрудняваше коман-
дуването.
Неакуратни беха, и не съзнаваха големото значение на сроч
ните и други донесения за поддържане свръзката и по-долните
началници. Щ абътъ на армията правеше всички усилия, изда
ваше често и заповеди за това, но все пакъ не можа да се
добере до своевременни и пълни донесения. Друга причина за
нередовната свръзка беше и недостатъчниятъ брой телеграфни
и телефонни апарати и жица въ големия районъ за действие
на армията, както и труднопроходимата местность.
Въ 22 часа началникътъ на Оперативното отделение пре
даде по телеграфа въ Щ . Д. А. следните сведения за положе
нието на ю гъ :
„При Криволакъ французите имали два-три батальона по левия
брЪгъ на Вардара, около Кара Ходжали; нашите вериги се намирали
на 40—50 крачки срещу французските. Срещу Соничка Глава нашите
войски се окопавали на позициите си. Срещу техъ действували
2-и и 14-и полкове 1 призивъ и части отъ 13-и полкъ. При Криволакъ
командирътъ на 45-и полкъ не е действувалъ достатъчно енергично,
за което командирътъ на дивизията го е отстранилъ отъ длъжность.
Атаката при Криволакъ ще продължава най-енергично, за да се
отхвърлятъ или пленятъ французските дружини по левия брегъ на
Вардара.“
На 23-и въ Щаба на армията се получи отъ Щ . Д. Армия
Инструкцията за укрепяване позициите при Велесъ и Щ ипъ.
Командуващиятъ армията изпрати Инструкцията на началника
на инженерните войски при армията, полковникъ Добревски,
комуто заповяда да разпореди изпълнението й. Полковникъ
Добревски изпрати Инструкцията до дивизиите, като даде и
необходимите указания за работата. Ръководството по укрепя
ването на дивизионнигЪ участъци бе възложено на военните

инженери при дивизиите— подполковниците Йотовъ и Пинтиевъ.
За отбелязване въ случая бе обстоятелството, че команду-
ващиятъ армията, като имаше предвидъ устрема на войските —
да се движатъ все напредъ, и че къмъ времето, когато бе
заповедано укрепяването въ много участъци, войските заемаха
позиция предъ посочената въ Инструкцията главна позиция,
заповеда да не се споменава нищо въ Инструкцията, която из
прати до частите, за втората и третата отбранителни позиции, за
да не се накърни настжпателниятъ духъ на войските. Въпреки
това, обаче, изучването и укрепяването на двете задни линии,
въ духа на Инструкцията на Щ . Д. А., се изпълняваше. Съ
напредването на частите, местото на отбранителните линии се
менеше, и имаше случаи по-после главната позиция по отно
шение позициите, заемани отъ войските, да стане втора пози
ция, а въ некои участъци — и трета.
На 23-и бе завладенъ Нишъ. Щ . Д. А. имаше сведения, че
сърбите се оттеглятъ презъ Прокупле къмъ Куршумлье и отъ
Крушевацъ къмъ Куршумлье. Съ директива № 3 отъ 24-и Щ .
Д. А. насочи I армия да преследва неприятеля и да прекжсне
всички посоки, по които той би се опиталъ да отстжпи. Частите
отъ II армия, които действуваха на северъ, да настжпятъ къмъ
Прищина, съ цель да изпреварятъ противника на този пунктъ;
частите, действуващи южно отъ Велесъ— Щ ипъ, да се затвър-
дятъ на дадената имъ линия.
Командуващиятъ армията получи директивата на 24-и въ
2 30 часа, но по нея, по отношение частите отъ Южната група,
той не направи разпореждания, защото дадените дотогава за
поведи беха въ духа на директивата.
Вследствие донесенията на командира на 7-а дивизия за
неуспешната атака на позицията при Кара Ходжали и това на
командира на Конната дивизия за срещнатата съпротива при
Соничка Глава, както и вследствие сведенията за появилите
се сръбски редовни части и чети въ тила на дивизията, начал-
никътъ на Щаба на армията изпрати следните заповеди до
командира на 7-а дивизия:
„1) Потвърдява се необходимостьта да се разбиятъ французите,
като се продължи боятъ, още повече че жертви се дадоха вече. За
бждещигЬ наши действия необходимо е французите да не се закре-
пягь на левия брегъ на Вардара при Криволакъ.
ДЕЙСТ ВИЯТЛ ПО Д-ЬСНИЯ БР-ЬГЪ НЯ ВНРДЛРН 689
2) СърбигЬ развиватъ четнически партизански действия западно

отъ шосето Велесъ — Соничка Глава (за Прилепъ), около Ораховъ
Долъ, Оморанъ, Стариградъ, Изворъ, като четигЪ се спускатъ отъ
Бабуна планина. Необходимо е да пратите няколко чети отъ брига
дата на полковникъ Протогеровъ — около 250—300 души.“
За насочването на 2/11-а македонска бригада къмъ Клепа
планина, командуващиятъ армията изпрати въ 23 часа до коман
дирите на 2/7-а и 2/11-а бригади следната запов-Ьдь:
„Полковникъ Кюркчиевъ да тръгне съ бригадата си незабавно
по пжтя за Велесъ, отдето да се насочи за заемане Клепа планина.
Ще получи отъ командира на 2/7-а бригада, полковникъ Писиновъ,
едно с. с. отделение и една гаубична батарея, които сега сж на Клепа
планина. Полковникъ Писиновъ ще си прибере пехотнигЪ части отъ
Клепа планина, следъ отхвърлянето французигЬ задъ Черна. Бригадата
на полковникъ Кюркчиевъ влиза въ разпореждането на полковникъ
Писиновъ. Задача: да не се допускатъ французите на западъ отъ
Черна, за което се потвърдява необходимостьта здраво да се укрепятъ
позициите, които преграждатъ настжплението на неприятеля по десния
брегъ на Вардара. Преминалите Черна французи при Градско да се
изгонятъ назадъ, като полковникъ Кюркчиевъ за тази цель употреби
и частите, които сега заематъ Клепа планина.“
Освенъ това, предвидъ усилията, които проявяваха францу
зите да форсиратъ Черна, Щ абътъ на армията разпореди 3/5-а бри
гада да се събере въ Клисели, наместо въ Куманово.
Вечерьта командуващиятъ армията изпрати въ Щ . Д. А. доне
сение, което получи отъ командира на 7-а дивизия, за неуспеш
ната атака срещу французите на позицията при Кара Ходжали.
Въ това донесение по отношение действията по десния
брегъ на Вардара бе казано, че на ж.-п. ст. Криволакъ посто
янно пристигали влакове, отъ които разтоварените войници се
насочвали къмъ Кафадарци. Полковникъ Писиновъ се укрепя-
валъ предъ Соничка Глава. Заповедано му е да не допуска
преминаването на неприятеля на левия брегъ на Черна. Коман-
дирътъ на Конната дивизия донесълъ, че били забелязани непри
ятелски постове по височините южно отъ Ораховъ Долъ, до
Оморанъ и Габровникъ. По сведения отъ местни жители, въ
гората южно отъ Ораховъ Долъ имало две роти. Три роти
настжпили откъмъ Кафадарци, и се установили на бивакъ при
Возарци. На 23-и два французски батальона се отправили отъ
Кафадарци по шосето за Прилепъ.
На 25-и октомврий Щ абътъ на армията, безъ началника
на Щаба, се премести въ Велесъ. Посрещането на Щаба отъ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., тонъ III. 44
690 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЛ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
страната на жителите на града бе възторжено и приемътъ

необикновено радушенъ, още повече, че съ Щаба беше и
Негово Царско Височество князъ Кирилъ Преславски, въ лицето
на когото акламираха Царя и българския народъ.
Къмъ този день въ Щ . Д. А. се бЪха получили донесенията
на командуващия армията, за неуспешната атака срещу фран
цузите на позицията при Кара Ходжали, за неспособностьта на
11-а дивизия за активни действия и за усиленото разтоварване
на французски войски въ района Неготинъ— Кафадарци. Въ
отговоръ на тези донесения, началникътъ на Щ . Д. А. изпрати
въ 2 10 часй на командуващия армията заповедьта, съ която,
като се даваха указания за образуване фронта при Гиляне за
овладяване Прищина, за действията на югъ се препоръчваше:
да не се изчерпватъ силите въ преждевременни и безплодни
атаки; частите да се окопаятъ на заетите позиции и да се
обърне внимание, главно, на задържане настъплението на англо-
французите-, генералъ Бърневъ да се отправи за своята дивизия
(3/5-а и 2/11-а бригади) и да поеме командуването й.
По този начинъ се тури началото на фронта на Черна,
дето постепенно следъ насочване 2/11-а македонска бригада, за
усилване 2/7-а бригада, бе изпратенъ и 49-и полкъ, отъ 3/5-а
бригада, за същата цель; обединено бе командуването на тези
части, първоначално отъ полковникъ Богдановъ, а по-късно —
отъ командира на 5-а дивизия, генералъ Бърневъ, който орга
низира отбраната на този фронтъ.
Едновременно съ разпорежданията за спиране настъпле
нието на французите при Черна, Щ . Д. А. уместно реши, че
ще е необходимо да се осигури и посоката откъмъ Соничка
Глава — Прилепъ.
Отъ получаваните донесения Главното командуване остана
съ впечатлението, че французите изпращатъ постоянно войски
отъ Кафадарци къмъ Прилепъ. Съсредоточаването на по-големи
сили въ тази посока Главното командуване обясняваше съ
стремлението на французите да обхванатъ десния флангъ на
войските, действуващи южно отъ Велесъ, или пъкъ да пред-
приематъ действия презъ Кичево— Гостиваръ къмъ Качаникъ,
или презъ Голешница планина къмъ Скопие, за да заплашатъ
тила на войските, действуващи срещу Прищина, и да се съеди-
натъ съ сръбските войски. Допускаше се. че такива действия
биха могли да се поддЬржатъ и съ войски откъмъ Битоля, пре-
ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 691
возени тамъ по железницата отъ Солунъ. Поради това коман-

дуващиятъ армията заповяда да се обърне особено внимание
на горните посоки и непрекъснато да се следи движението на
неприятеля. Заедно съ това, Главнокомандуващиятъ обърна
вниманието на командуващия II армия и върху действията на
Конната дивизия къмъ Прилепъ. Въ допълнение на Директи
вата № 3, съ телеграмата отъ 25-и Главнокомандуващиятъ
изказа следното мнение за действията на конницата:
„Добрата, достойна за назначението си конница всякога ще
намери посоки и пжтища да се промъкне къмъ фланговете и тила.
Бездействието на генералъ Таневъ на югъ отъ Велесъ не мога да
оправдая. Той тр-Ъбваше отдавна да бжде въ Битолското поле и да
прекжсне всички съобщения на северъ.“
Главното командуване смиташе още, че за противодействие
на стремлението на французите да се разпространятъ на северъ,
необходимо ще бжде да се завладее и Соничка Глава. Но, за
да се избЪгнатъ фронталните атаки, при които частите даваха,
обикновено, много жертви, както и да се даде възможность на
Конната дивизия да се спустне въ Битолското поле, за да раз
узнава къмъ Кичево, Прилепъ и Битоля, на 26-и въ 1 2 10 часа
началникътъ на Щ . Д. А. изпрати на командуващия армията
„При сегашното положение на нещата, мисля, че е целесъобразно
да се изпрати по една дружина съ планинска артилерия и картеч
ници въ посока Мокрени, Габровникъ къмъ Др%ново и презъ Согле—
Папрадища къмъ Гостиваръ да завладее проходите презъ Бабуна
планина. Следъ това първата колона да се насочи въ тилъ на Со
ничка Глава, съ което ще се отбегнатъ фронталните атаки, които
изискватъ големи жертви. Втората колона да се закрепи на височи
ните северно отъ Стровия, и да служи за опора на Кавалерийската
дивизия. Последната, следъ като й се отвори прохода при Папра
дища, да се спустне на югъ и се разположи съ главните си сили въ
местностьта около Вранче — Бело Поле, съ което непосредствено ще
командува посоките презъ Крушево и Бродъ къмъ Кичево и разузнава
къмъ Кичево, Прилепъ и Битоля. Да изпрати силенъ разездъ презъ
Гостиваръ за свръзка съ Тетово. Тамъ, дето й се представятъ под
ходящи обекти, като неустроени части, четници, обози, да се нахвърля
върху имъ съ пълната си сила, и ги унищожава; съ своята енергия,
смелость и предприемчивость да внесе смутъ и тероръ въ целото
Битолско поле.“
Тази заповЪдь се получи въ Щаба на армията на 26-и въ
14 часа, когато бЪ пристигнала въ Щ ипъ 1/5-а бригада, която се
даваше въ разпореждане на командуващия армията. Като разпо-
44*
гаще вече съ достатъчно войски, той заповяда на командира

на 2/11-а македонска бригада, въ Велесъ.
„Утре, съ разсъмване, останалите части отъ бригадата Ви да
тръгнатъ по шосето Велесъ — Изворъ, дето ще вл*Ъзатъ въ разпореж-
дане на командира на Конната дивизия, който се намира тамъ. Вие
се отправете къмъ Клепа планина и поемете командуването на Вашия
3-и полкъ и 53-и полкъ, отъ бригадата на полковникъ Писиновъ. За*
дачата на гЬзи полкове е да отблъснатъ неприятеля задъ Черна,
следъ това да се укрепятъ на източните склонове на Клепа планина.
Къмъ бригадата Ви за цельта ще се придадатъ четири полски батареи
отъ бригадата на полковникъ Писиновъ, който съ 22-и полкъ ще заеме
участъка к. 1200, северно отъ Соничка Глава, и планина Преслапъ.“
Въ 2345 часа той изпрати въ Щ . Д. А. донесение, въ което,

по отношение действията на Южната група, б*Ь казано:
„При Криволакъ деньтъ мина съ слаба артилерийска престрелка
между двете страни. Вчера отблъснатите отъ Фаришъ французи сж
обърнати въ паническо бегство отъ една наша рота и единъ еска-
дронъ. Неприятельтъ е заелъ Мирзенъ съ една дружина. Заето било
и Долно Чичево. Днесъ на фронта Сирково — Мирзенъ се е водилъ
целъ день бой. Сирково е заето отъ французите. При Соничка Глава,
дето бехъ, е спокойно. Днесъ следъ пладне насочихъ 3-и македонски
полкъ презъ Дворище за Клепа планина, съ задача да отблъсне фран
цузите задъ Черна, и да се укрепи на източните склонове на Клепа
планина. Предложението, направено ми днесъ съ телеграма № 717,
се обсжжда, и пристжпихъ къмъ даване съответните заповеди.
Отъ началника на Партизанския отрядъ е получено донесение, че
източната група, въ съставъ петь взвода, е преминала линията Соничка
Глава — Плетваръ и е влезла въ свръзка съ партизанския взводъ,
действуващъ въ Кожухъ планина: единъ взводъ — между Прилепъ и
Соничка Глава; другъ взводъ е на шосето Прилепъ — Кафадарци; два
взвода сж минали средното течение на Черна и сж къмъ Демиръ
Капия. Въ Кафадарци къмъ 23-и того имало 3,000 французи; при
моста на Черна — три орждия и едно орждие — при Возарци. При
Соничка Глава имало 5000—6000 сърби съ три-четири орждия; въ
Прилепъ — една рота. На 23*и того между Прилепъ и Кафадарци
сновели овтомобили.
Въ духа на заповЪдьта отъ Щ . Д. А., на 27-и октомврий

командуващиятъ армията направи следнигЪ разпореждания:
„а) 3-и полкъ отъ 11-а Македонска дивизия днесъ 13 часа тръгна
за Дворище. Този полкъ заедно съ 53-и полкъ оставатъ подъ начал
ството на полковникъ Кюркчиевъ, комуто е дадена задача да отблъсне
неприятеля задъ Черна, следъ което да се укрепи на източните скло
нове на Клепа планина. Вие съ 22-и полкъ ще държите участъка
отъ к. 1200 до Преслапъ планина. Дайте въ разпореждане на прлков-

никъ Кюркчиевъ четири батареи.
б) Днесъ, 27-и того, изпратете две планински орждия въ разпо
реждане на командира на Конната дивизия.“
2) До командира на 3/5-а бригада, въ Клисели:
„Тръгнете съ бригадата си за Велесъ.“
Следъ като бригадата стигна въ Велесъ, въ 1950 часа, 6Ъ
изпратена на командира на бригадата втора телеграма:
„Утре, 28-и того. единъ полкъ отъ бригадата Ви да настжпи
отъ Велесъ къмъ Дворище, дето да влезе въ разпореждане на начал
ника на артилерията, полковникъ Богдановъ. Донесете кой полкъ
отъ бригадата си ще назначите.“
3) До командира на 2/11-а македонска бригада, въ Дворище
и следа, въ 2035 часа:
„Утре, 28-и того, 7 часа, единъ полкъ отъ 3/5-а бригада ще
настжпи отъ Велесъ за Дворище. Този полкъ и подчинените Вамъ
части, подъ общото началство на началника на артилерията въ
армията, полковникъ Богдановъ, ще заематъ и укрепятъ дадения
Вамъ участъкъ — източните склонове на Клепа планина, като се
изпратятъ и рекогносцировачни отряди къмъ Мирзенъ, Крушевица
и Градско.“
4) Началнику артилерията въ армията, полковникъ Богда
новъ, въ 2035 часа:
„Подъ Ваше началство, съ 53-и полкъ отъ 7-а Рилска, 3-и полкъ
отъ 11-а Македонска и 49-и полкъ отъ 5-а Дунавска дивизии, три полски
и две гаубични батареи, заемете източните склонове на Клепа планина,
дето се укрепете, като изгоните малките французски части отъ Вини-
чани, Водовратъ, Долно Чичево, Сирково — Мирзенъ и изпратите реко
гносцировачни отряди къмъ Мирзенъ, Крушевица и Градско.
53-и полкъ, 3-и македонски полкъ, трите полски и двете гаубични
батареи, подъ началството на командира на 2/11 -а македонска бригада,
се намиратъ вече на Клепа планина, а 49-и полкъ утре, 28-и того, въ
7 часа ще настжпи отъ Велесъ за Дворище, дето ще влезе въ Ваше
разпореждане. Поддържайте свръзка съ Щаба на армията, като
донасяте всеки день въ б часа и 18 часа, а за важни моменти — всекога.
За началникъ на Щаба Ви се назначава началникътъ на Разузнава
телната секция въ Щаба на армията, ротмистъръ Богдановъ. Полков-
нику Кюркчиеву и командиру 49-и полкъ е съобщено.“5
5) До командира на 7-а Рилска дивизия, въ 2250 часа:
„По донесение отъ конницата, селата Сирково, Долно Чичево,
Водовратъ и Виничани, на десния брегъ на Вардара, сж заети отъ
французите. На полковникъ Богдановъ, който командува 3*и маке
донски, 49-и и 53-и полкове, е заповедано да прогони тези неприя
телски части отъ левия брегъ на Черна. Разпоредете Вашите батареи
въ Енешъ Оба да излезатъ на позиция на височините северно отъ
694 ОТБРАНАТА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Уланци и утре, 28*и того, съ разсъмване, да съдействуватъ на атаката

на селата Виничани и Водовратъ.*1
И тъй, съгласно горнигЬ разпореждания, командуването на
войскигЬ, които заемаха Клепа планина, 6Ъ възложено, първо-
начало, на командира на 2/11-а македонска бригада, а по-късно —
на началника на артилерията въ армията, полковникъ Богдановъ.
На командира на 2/7-а бригада 6Ъ възложено да отбранява уча
стъците Преслапъ и Соничка Глава. Първата заповЪдь, че бри
гадата на полковникъ Кюркчиевъ влиза въ разпореждане на
полковникъ Писиновъ, не бе потвърдена съ други разпорежда
ния. По този начинъ командуването на фронта на Черна бе
разделено. При положението, че французските части се нами
раха на единъ-два клм. отъ разположението на българите, за
достигане единство въ действията необходимо беше едно общо
командуване, особено на участъците Клепа и Преслапъ планини,
защото тези участъци беха въ тесна връзка помежду си, и
неприятельтъ действуваше срещу техъ енергично.
На 26-и и 27-и октомврий командуващиятъ армията обходи
позицията на Соничка Глава и Криволашката позиция и за
резултата отъ личния си огледъ изпрати въ 2340 часа въ Щ .
Д. А. донесение:
„Вчера лично прегледахъ позицията на Сонична Глава. Тя е
много силна, и е укрепена силно. Отбранява се много добре съ малко
сили. Ятака отъ фронта е невъзможна, даже съ големи сили; близ
ките обходи н*Ьма да доведатъ къмъ нЪкои решителни резултати.
Позицията ще падне само съ дълбокъ обходъ. По този въпросъ
донесохъ снощи, и Н. Ц. В. Престолонаследникътъ устно ще съобщи.
Днесъ ходихъ на Криволашката позиция. Ние владЪеме добра и
силна позиция. Неприятельтъ не е въ твърде добро положение. На
неговата позиция наши части стоятъ на около 150 метра отъ окопитЬ
му, на линия, до която бЪха стигнали въ последната си атака.
Яртилерия на десния бр-Ьгъ неприятельтъ нЪма, освенъ две планински
орждия; стреля отъ л4вия брЪгъ1). Нашата артилерия въ време на
атаката, както и сега, е разположена на разстояние отъ три и половина
до четири и половина клм., и се е пристреляла добре. Насочени сж
батареи къмъ Вардара, съ цель да бжде обстрелвана неприятелската
артилерия и да се държи подъ огънь желЪзо-пжтната линия. Наши
части отъ Брусникъ, южно отъ Серка планина, се укрепяватъ, и ще
се стремятъ да доближатъ Вардара, за да не допускатъ да идватъ
тамъ влакове отъ Демиръ Капия. Селата Уланци, срещу Градско, и
Мужанци сж въ нашитЪ ржце. При Уланци е разположена една наша
1) Всжщность противникътъ имаше полска артилерия на десния брЪгъ, а планин
ска на л-Ьвия бр-Ьгъ и стреляше отъ двата бр^га.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БР*ЬГЪ НА ВАРДАРА 695
батарея, която поддържа нашигЬ части срещу Градско. Височините

северно отъ Уланци и Мужанци сж заети съ наши войски, които се
укрепяватъ. Въ намерение съмъ да дамъ на командира на 7-а дивизия
единъ полкъ отъ Дунавската бригада, която е въ Щипъ, за да под
мени некои части отъ бойната линия/
Д ействията на 28-и Лтаката срещ у французитИ на лини-

о кто м вр и й . ята Долно Чичево — Водовратъ. — Следъ
нощната атака на 1/3-а македонска дружина,
която завладЪ Виничани, положението на отбраната на участъка
Клепа планина остана непроменено. Презъ нощьта срещу 28-и ок-
томврий командирътъ на 3-и македонски полкъ донесе по теле
фона на командира на 2/11-а македонска чбригада за завладява
нето на Виничани. За да продължи започнатата атака, коман
дирътъ на бригадата заповяда по телефона: 1) 3-и македонски
полкъ (две дружини и две картечници), съвместно съ частите
отъ 53-и полкъ, които влизатъ въ участъка му, на 28-и въ 8 часа
да атакуватъ неприятеля на височините при Водовратъ, като
2-а дружина атакува по фронта презъ Водовратъ, а 1-а — да
обхване десния флангъ откъмъ Виничани, по брега на Вардара.
За съдействие две роти отъ 53-и полкъ — капитанъ Коджейковъ —
да атакуватъ отъ височината северно отъ ман. Чичево и обхванатъ
левия флангъ на неприятеля.
Командирътъ на 3-и македонски полкъ съ заповедь по
полка организира атаката по следния начинъ: Въ 5 30 часа
2-а дружина да атакува позицията на французите при Водо
вратъ откъмъ западъ; 3-а рота заедно съ 7-а рота — откъмъ
северъ; 1-а дружина заедно съ 5-а рота — откъмъ североизтокъ;
две роти, въ резервъ, да заематъ местото на 3-а рота. На арти
лерията бе заповядано да поддържа, при добро време, атаката.
Французското командуване възнамеряваше да атакува пози-
зията на българите около ман. Чичево съ два батальона. За
съдействие на атаката единъ батальонъ щеше да настжпи отъ
югъ, съ задача да завладее последователно Долно и Горно
Чичево, а после — и манастира; а отъ северъ два батальона
требваше да настжпятъ къмъ манастира, презъ района Вини
чани — Водовратъ — Дворище, който районъ французите сме-
таха, че не е заетъ отъ българите.
Командирътъ на 1/3-а македонска дружина получи запо-
ведьта въ 4 часй и разпореди ротите да настжпятъ къмъ пози
цията на французите при Водовратъ. Дружината, безъ 3-а рота,
съ придадените къмъ нея 3/53-а и 10/53-а роти, настжпи и, безъ
голяма съпротива отъ страна на французите, къмъ 5 30 часа

завладе окопите имъ по левия брегъ на рекичката, която про
тича презъ Водовратъ. При това настъпление деснофланговата
4-а рота можа да напредне твърде малко — тя достигна на
400 крачки северно отъ Водовратъ, и се спре. По-нататъкъ,
както тази рота, така и другите роти не можаха да напред-
натъ, защото беха посрещнати отъ французите съ силенъ
пушеченъ огънь.
Двата французски батальона, които требваше да атакуватъ
манастира откъмъ тази посока, изненадани отъ настъплението
на 1/3-а македонска дружина, се развърнаха на южния брегъ
на рекичката, идеща откъмъ Водовратъ, и се спреха. Тези бата
льони беха обстреляни съ пушеченъ и картеченъ огънь и отъ
левия брегъ на Вардара. По разпореждане на командира на
7-а дивизия, две роти отъ 3/5-а македонска дружина и единъ
взводъ отъ 4/2-а планин. батарея, разположени на позиция при
Уланци и Мужанци, обстреляха неприятелските части, които дей
ствуваха близо до десния брегъ на Вардара. За да отговорятъ
на този огънь, французите требваше да построятъ фронтъ на
северъ и на североизтокъ, по течението на реката. Макаръ и
неподкрепени отъ собствената си артилерия, тези батальони
успеха да задържатъ настъплението на 1/3-а македонска дру
жина, а въ 10 часа заеха Водовратъ, но техното действие
срещу разположението на българите при манастира отъ фланга
бе осуетено.
Но и българската дружина, която имаше задача да обхване
десния флангъ на французите, не можа да изпълни задачата
си, защото не бе по силите й да отхвърли срещнатите фран
цузски части. Дружината остана на достигнатата линия — висо
чините южно отъ Виничани — още и поради обстоятелството,
че не бе подкрепена отъ артилерия, и немаше връзка и съ
частите, действуващи вдесно.
ведьта да атакува позицията при Водовратъ въ 5 часа. Той
имаше на разположение само две роти (7-а и 8-а). 5-а рота бе
изпратена на помощь на 1-а македонска дружина, а б-а рота
остана въ резервъ на полка. Дружината настъпи веднага къмъ
Водовратъ. Къмъ същото село беха насочени отъ командира
на полка 5-а, 3-а и Картечната роти. Къмъ 630 часа отъ всич
ките роти въ участъка на 2-а македонска дружина бе образу-
ванъ следниятъ боенъ редъ: 3-а и 7-а роти, въ бойна часть;
ДЕЙСТВИЯТП по дъсния бръ гъ НП ВПРДЯРЯ 697
задъ тЯхъ, на 300— 400 крачки, — 8-а рота, а задъ нея, въ отстъпъ
влЯво, — б-а рота. ВлЯво отъ 7-а рота бЯше 5-а рота, която,
по заповЯдь на командира на полка, напустна участъка на
1-а македонска дружина безъ знанието на командира й, и се
насочи същ о къмъ Водовратъ. Картечната рота настъпваше
между 5-а и 7-а роти.
Този боенъ редъ настъпи къмъ Водовратъ. Командирътъ на
полка се движеше съ б-а и 8-а роти. Въ 8 30 часа той поиска
отъ командира на бригадата разрешение да започне атака на
Водовратъ и на височинитЯ при същото село, като помоли за
съдействие отъ артилерията. Командирътъ на бригадата запо
вяда веднага да се започне атаката, и следъ малко артиле
рията (взводътъ на поручикъ Крушевъ) откри огънь.
Отъ наблюдателното мЯсто на бригадата до 11 часа не се
виждаше какво става по позициитЯ, защото височинитЯ бЯха
покрити съ гъста мъгла. Къмъ 11 часа мъглата се вдигна, и се
забеляза, че частитЯ, които атакуватъ по фронта, съ стигнали до
Водовратъ. Тогава командирътъ на бригадата заповЯда на арти
лерията да подготви атаката съ огънь. БатареитЯ откриха силенъ
огънь, и кръстосано биеха неприятелския дълъгъ окопъ южно отъ
Водовратъ. Презъ това време 3-а, 7-а, 5-а и 8-а роти, въпрЯки
силния огънь на неприятеля, постепенно се приближаваха къмъ
селото, и къмъ 12 часа успЯха да го обхванатъ отъ всички
страни, като 5-а и 7-а роти още въ 11 часа влЯзоха въ селото,
което намЯриха напустнато отъ французитЯ. Боятъ утихна; фран-
цузитЯ се обаждаха рЯдко отъ своитЯ окопи южно отъ селото.
РотитЯ минаха презъ селото, устроиха се на южния край, и се
спрЯха, като изпратиха само патрули да разузнаватъ.
Къмъ 11 часа, поради силния кръстосанъ огънь на бата-
реитЯ отъ 17-и артилер. полкъ, французитЯ, които заемаха
дългия окопъ, се разколебаха, напустнаха окопа, и се скриха
задъ височината. Този моментъ бЯше много благоприятенъ за
заемане неприятелския окопъ, но 2-а македонска дружина не
го използува, за да напредне. Къмъ 12 часа неприятелската
артилерия откъмъ ж.-п. ст. Градско откри огънь по същата висо
чина, като обсипа съ шрапнели и гранати онази часть на окопа,
която бЯше по-близо до селото.
Командирътъ на бригадата, като забеляза отстъплението на
французитЯ, заповЯда по телефона да се заеме окопа. Въ
1330 часа командирътъ на 2-а македонска дружина получи запо-
вЯдь отъ командира на полка да настъпи и съдействува на
атаката. Ротите настжпиха, но, като не забелязаха движение

откъмъ десния флангь, и, посрещнати съ силенъ огънь, гЪ се
спряха почти до края на селото. Въ 1740 часа командирътъ на
дружината получи заповеди отъ командира на полка ротите да
се окопаятъ на достигнатите места, и да разузнаятъ подстжпите
до неприятелската позиция.
Командирътъ на бригадата, като оценяваше добре положе
нието на десния флангъ отъ позицията на 3-и македонски полкъ,
отдето се фланкираше французското разположение при Водовратъ,
още въ 9 40 бе изпратилъ заповеди на командира на полка да
поеме подъ своя команда намиращите се тамъ части и да поведе
атаката. Тази заповеди командирътъ на Македонския полкъ по
лучи въ I I 40 часа, и, последванъ отъ б-а рота, къмъ 12 часа
той се приближи къмъ този флангъ — гребена югозападно отъ
Водовратъ. Тамъ той завари 3-а рота отъ полка и 1-а и 12-а роти
отъ 53-и полкъ съ две картечници.
Позицията, която требваше да се атакува (Дъпгиятъ окопъ),
отстоеше отъ ротите на 53-и полкъ на 1500 крачки, а отъ дру
ж ините на Македонския полкъ — на около 800 крачки. Мест-
ностьта, по която требваше да настжпятъ ротите отъ 53-и полкъ,
беш е закрита, и склонътъ на бйлото, по което предстоеше да
се спустнатъ тези роти, се фланкираше отъ французите.
Въ 13 часа командирътъ на полка посочи лично на ротите
целите и имъ заповеда да настжпятъ енергично, като картеч
ниците поддЪржатъ настжплението. Артилерийската позиция бе
твърде назадъ; батареите немаха телефонна връзка съ коман
дира на полка, а конните ординарци, поради пресечената мест
ности, носеха заповедите и донесенията пешкомъ. Преди да
започне атаката, командирътъ на полкътъ изпрати заповеди на
2-а македонска дружина да настжпи съ всички части, които
заематъ селото, и, заедно съ ротите отъ десния флангъ, да ата-
куватъ неприятеля; атаката да започне въ 1335 часа.
Ротите отъ Десния участъкъ настжпиха, но веднага непри
ятелската артилерия откри силенъ огъни по тюсь. 2-а македонска
дружина забави настжплението си, а 1-а македонска дружина
не настжпи, защото не бе получила заповеди. Артилерията под
държаше настжплението на частите, но тя стреляше редко и не
по неприятелската артилерия, която нанасяше големи загуби, а
по защитниците на окопа. Въпреки силния огъни и големите
загуби (убити беха командирите на 1/53-а и 12/53-а роти), ротите
отъ Десния участъкъ настжпваха, но твърде бавно, и до 16 часа
изминаха 500— 600 крачки, и се спряха. 3-а рота, която настъп

ваше прикрито отъ артилерийския огънь, можа да стигне само
до югозападния край на Водовратъ; 1-а и 12-а роти и картечни
ците останаха на 400 крачки отъ десния флангь на 3-а рота.
Къмъ това време 2-а македонска дружина, както е казано, съ
две роти беше предъ източния край на селото; останалите роти
беха назадъ и влЪво. 1-а македонска дружина остана по висо
чините единъ километъръ южно отъ Виничани. На достигнатите
места частите се окопаха.
3-а македонска дружина действува въ състава на 53-и полкъ.
3-и македонски полкъ нямаше добра организация на отбрана.
Частите се разместваха по заповЪдь отъ по-горните началници,
безъ знанието на непосредствените. Това се отрази силно на
успеха и на единството въ действията.
Късно вечерьта полкътъ бе усиленъ съ една дружина отъ
49-и полкъ, която остана въ резервъ, безъ да вземе участие
въ боя.
Загубите на полка беха: 29 войника убити; подпоручикъ
Читаковъ и 82 войника ранени.
53-и полкъ заемаше позиция на линията височините западно
отъ Сирково и Крушевица — Горно Чичево '— ман. Чичево.
Охранителните части беха на линията Сирково — Крушевица —
Долно Чичево. Сутриньта позицията на полка бе покрита съ
гъста мъгла. Къмъ 10 часа мъглата се вдигна, и наблюдател
ните постове отъ десния флангъ на полка откриха, че презъ
нощьта, подъ прикритието на мъглата, неприятельтъ е прибли-
жилъ къмъ позицията силни пехотни части съ три картечници.
Веднага следъ като се вдигна мъглата, 6-а рота отъ полка и 12-а
отъ 3-и македонски полкъ, следъ кратка пушечна стрелба, настъ
пиха и въ неравенъ бой прогониха неприятеля изъ заетите по
зиции. Въ този бой съдействува отдесно и 5/53-а рота, която
успе да разруши една неприятелска картечница,
Къмъ 13 часа французите настъпиха съ два батальона отъ
Росоманските височини къмъ Долно Чичево, като единиятъ се
отдели и се насочи къмъ Крушевица. Неприятелските части, въ
разреденъ строй — тънки колонки, прикрити съ ре.цка верига,
настъпиха спокойно и стройно, защото огъньтъ на 3/17-а бата
рея беше първоначално недействителенъ; забелязваше се без
покойство и нервность въ действуващите при батареята хора.
Неприятелската верига постепенно ставаше по-гъста, а колоните—
по-многобройни и по-малки, като всички тези войски покри
700 ОТБРАНА НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
ваха едно пространство отъ два-три километра. Скоро, обаче,

попаднаха три-четири шрапнела съ добри пръскания въ пред
ните вериги, а следъ техъ — още няколко такива, и неприятел
ските части беха принудени да залегнатъ.
Следъ малко откъмъ Росоманъ настжпи цепъ коненъ полкъ
(споредъ сведенията на българите), вероятно да подтикне пехо
тата, но неколко шрапнелни пръскания го разпръснаха, преди
да стигне до пехотата.
При Долно Чичево неприятелската пехота бе посрещната
само отъ два охранителни взвода отъ 13/53-а рота. Тези взво
дове, следъ упоритъ бой, отстжпиха къмъ главната позиция, и
неприятелските части (около батальонъ) постепенно заеха Долно
Чичево, а после — и Горно Чичево. Настжплението по-нататъкъ на
французите бе задържано отъ 3/3-а македонска дружина, която
пое на себе си 13/53-а рота, подаде се напредъ, и зае позиция
предъ манастира. Презъ нощьта французскиге части, поради това,
че се беха вдали твърде много въ разположението на бълга
рите, се оттеглиха къмъ Долно Чичево, дето се окопаха.
Въ Левия участъкъ на полка, ротите отъ 1-а дружина взеха
участие, както се каза, въ действията на частите отъ 3-и маке
донски полкъ срещу позицията на французите при Водовратъ;
3-а дружина отъ полка немаше отдЬленъ участъкъ, а ротите отъ
дружината беха придадени къмъ участъците на другите дру
жини.
И въ този полкъ немаше правилна организация на отбраната:
ротите беха разместени на широкъ фронтъ по отделни чукари,
безъ добра свръзка помежду имъ, затова той не можа да изпълни
задачата си. Той задържа главната отбранителна линия въ ржцете
си, но съдействието, което требваше да окаже на 3-и македонски
полкъ при Водовратъ, не бе резултатно. Полкътъ загуби: 2 офи
цера и 29 войника убити, 76 войника ранени и 7 изчезнали.
Убити беха: командирите на 1-а рота — поручикъ Асенъ
Н. Ганчовъ и на 12-а — подпоручикъ Ефремъ п. Анастасовъ.
Командирътъ на 2/11-а македонска бригада презъ деня
беше на наблюдателното место югоизточно отъ Дворище,
отдето ржководеше боя.
Следъ като получи донесенията отъ полковите командири
и отъ онова, което лично виде, командирътъ на бригадата се
съгласи съ мнението на командира на 3-и македонски полкъ:
предвидъ големите жертви, да се спратъ частите на достигна
тите места, а атаката да се отложи, което, както се каза,
направиха вече самите части. Въ духа на това решение въ

1645 часа командирътъ на бригадата издаде следната заповЪдь:
1) ПолковетЪ да останатъ за нощуване на линията, до която
частитЪ сж стигнали; 2) участъците се разпредЪлятъ: 3-и маке
донски полкъ — отъ Водовратъ до манастира Чичево, 53-и полкъ —
отъ манастира (включително) до Сирково, като всички части, които
действуватъ въ дадени участъци, останатъ въ подчинение на начал
ниците на участъците (командирите на полковете); 3) началниците на
участъците да ги разпределятъ на дружинни такива, а последните —
на ротни, като никой подъ никакъвъ предлогъ не може да напустне
участъка си.
Съ тази заповЪдь требваше да се сложи редъ въ заемане
участъците, но това не бе направено, и частите отъ двата
полка останаха разбъркани въ двата участъка; само двете роти
отъ 53-и полкъ, които действуваха въ участъка на 3-и маке
донски полкъ, се прехвърлиха въ Десния участъкъ.
Поемане командуването на участъка Клепа планина

отъ полковникъ Богдановъ. — На 28-и октомврий въ 1330 часа
пристигна началникътъ на артилерията въ армията, полковникъ
Богдановъ, който пое командуването на частите, които отпосле
беха наречени „Сборна дивизия“ . По това време 3-и македонски
полкъ водеше бой за завладяване позицията на французите
южно отъ Водовратъ, а срещу 53-и полкъ настъпваха двата
французски батальона къмъ Долно Чичево. Полковникъ Бог
дановъ донесе на командуващия армията за завареното поло
жение и добави, че, за да спре настъплението на неприятеля
и да изпълни задачата си, възнамерява въ 14 часа да насочи
по една дружина отъ 49-и полкъ къмъ Водовратъ и Чичево, и
една дружина ще остави при манастира, въ свое разпореждане.
Полковникъ Богдановъ сметаше, че би получилъ реши-
теленъ резултатъ, ако употреби очаквания 49-и полкъ целъ на
десния флангъ, къмъ Сирково — Крушевица. Но, следъ като
отъ 14 до 17 часа проследи боя отъ наблюдателното место, и
се убеди, че артилерията не е въ състояние да спре настъпле
нието на неприятеля, той реши да подкрепи веднага 3-и маке
донски и 53-и полкове съ по една дружина отъ 49-и полкъ и
въ такъвъ смисълъ за поведа на командирите на 3-и македонски
и 53-и полкове, както и на командира на 49-и полкъ, който
току-що бе пристигналъ.
49-и полкъ на 27-и беше въ Велесъ, дето въ 20 часа
командирътъ на полка получи заповедь отъ бригадния коман-
диръ: На следния день да настъпи за Дворище и да влезе

въ разпореждане на началника на артилерията въ армията, пол-
ковникъ Богдановъ.
Въ 7 часа полкътъ, въ походенъ редъ (1-а дружина предна
охрана), тръгна отъ Велесъ и пристигна въ Дворище къмъ
1630 часа. По заповЪдь на полковникъ Богдановъ, полкъгь
веднага 6% разпредЪленъ по дружинно между останалите пол
кове: 1-а дружина бе придадена къмъ 53-и полкъ, и къмъ
18 часа, безъ да вземе участие въ боя, се събра при ман.
Чичево, като резервъ на полка; 3-а дружина, придадена къмъ
3-и македонски полкъ, вечерьта нощува въ пълна бойна готов-
ность при батареята южно отъ Свечани, като полкови резервъ;
2-а дружина остана въ бригаденъ резервъ, на гребена западно
отъ Горно Чичево. По този начинъ и 49-и полкъ бе прежде
временно и неуместно разпределенъ равномерно между участъ
ците, наместо да бъде оставенъ въ разпореждане на коман
дира на Сборната дивизия за нанасяне решителенъ ударъ.
Въ 18 часа полковникъ Богдановъ изпрати до командуващия
армията донесение за боя презъ деня, за положението на ча
стите на мръкване и че на следния день ще продължи изпъл
нението на задачата.
И тъй, частите отъ 2/11-а македонска бригада запазиха
местата си и завладеха отново Виничани и Водовратъ. Макаръ
че бригадата не можа да изпълни напълно задачата си, тя, обаче,
осуети плана на французите. Проектираната отъ французите
атака по фронта не се изпълни поради неуспехите на флан
говете. Батальонътъ, който атакува отлево, поддържанъ отъ
огъня на две батареи, разположени западно отъ Росоманъ,
достигна, както се каза, до Горно Чичево, но, тъй като се бе
врезалъ като клинъ въ разположението на българите, той се
върна въ Долно Чичево. На крайния левъ флангъ българите
отъ Преслапъ планина предприеха настъпление и заплашиха
пътя на съобщенията на атакуващите части. На десния флангъ
стрелбата въ района около Водовратъ не престана презъ целия
день; баггареята, натоварена да поддържа действията на частите
въ този районъ, бе заела позиция на западъ отъ Градско, но,
твърде отдалечена отъ позицията на българите, не можа да
подкрепи добре пехотата, и последната не напредна.
Командирътъ на французската 122-а дивизия оценяваше, че
въ района Мукошъ българите иматъ една пехотна дивизия или
24 батальона, и че настъплението имъ къмъ Прилепъ е спряно

отъ упоритостьта на сърбигЬ и отъ присътствието на фран-
цузскитЪ войски на лЪвия брЪгъ на Черна. Французите предпо
лагаха, че позицията на българите срещу сърбите се намира
на линията Мукошъ — кар. Присатъ — ман. Присатъ — Трояци —
височините югоизточно отъ Гърбавецъ; а на линията Топлица—
Ракле — Никодимъ — Фаришъ — ман. Чичево — Водовратъ —
Виничани — Енешъ Оба — Кара Ходжали се намиратъ прикри
ващи дивизията части, снабдени съ артилерия и картечници.
Като имаше това предвидъ, командирътъ на французската
дивизия донесе на командуващия армията, че силите, които
българите му противопоставятъ, се усилватъ постоянно, а той
нема резерви, съ които да подкрепи своите войски, поради което
атаката ще бъде безрезултатна. Въпреки това, той заповеда
на батальона, който бе спренъ въ Долно Чичево, на следния
день да атакува.
Полковникъ Богдановъ, отъ своя страна, следъ като усили
отбраняващите позицията части съ 49-и полкъ. взе решение
презъ нощьта да бъдатъ атакувани французите на височините
източно отъ Водовратъ, а сутриньта да бъде контъратакуванъ
неприятельтъ по останалата часть отъ фронта, и частите да
минатъ въ общо настъпление. Въ 2120 часа той издаде след
.1) Следъ днешния бой неприятельтъ е спрЯнъ на височинитЯ
източно отъ Водовратъ и Горно Чичево, западно отъ Крушевица.
2) На повЯренитЯ ми 3-и македонски, 49-и и 53-и полкове, с
три полски батареи, две гаубични орждия и половина ескадронъ, е
заповядано да изгонятъ противника отъ източнитЯ склонове на Клепа
планина, за да не му се позволи да прехвърля голЯми войскови
части по лЯвия брЯгъ на Черна.
1) 3-и македонски полкъ — подполковникъ Хумбаджиевъ (четири
дружини, една полска и една гаубична батареи) — да атакува про
тивника на височинитЯ южно отъ Водовратъ, по посока Водовратъ —
Градско. Първи обектъ — височинитЯ южно отъ Водовратъ. Да съдей-
ствува на атаката на 53-и полкъ южно отъ Долно Чичево.
2) 53-и полкъ — подполковникъ Станевъ (четири дружини и
две полски батареи) — да атакува противника по посока Долно
Чичево — Крушевица — Мирзенъ. Пръвъ обектъ — височинитЯ юго
източно отъ Долно Чичево.
3) 49-и полкъ и полуескадронътъ — подполковникъ Гешевъ — въ
мое разпореждане, северно отъ гребена при Горно Чичево.
704 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
4) Нртилерията да съдействува на атаката, като следва пехотата

съгласно даденигЬ отъ мене лично указания на командира на 17-и
артилер. полкъ.
5) Азъ ще се намирамъ въ участъка на 53-и полкъ — на висо
чините половина клм. северно отъ ман. Чичево.“
Едновременно съ това, полковникъ Богдановъ изпрати на
командира на 2/7-а бригада, копие до командира на 7-а дивизия,
следното съобщение:
„Утре, съ повЪренигЬ ми 3-и македонски, 49-и и 53-и полкове и
придадената артилерия, предприемамъ настъпление: съ 3-и маке
донски полкъ — посока къмъ Градско, 53-и полкъ — посока Долно Чи-
чъъо — Ужилили,* ~ една шадшмд отъ 49-и доикъ — съ
53-и полкъ и една дружина отъ същия полкъ — съ 3-и македонски
полкъ. Цель на атаката — да се завладЪятъ източнигЬ склонове на
Клепа планина и се попречи на неприятеля да прехвърли големи
части на лЪвия брЪгъ на Черна. Желателно е да съдействувате на
атаката, като настъпите отъ Преслапъ къмъ Мирзенъ и потърсите
свръзка съ 53 и полкъ. Моля да се съобщи същото по телефона и
на 7-а Рилска дивизия, за да съдействува на атаката отъ л%вия брЪгъ
на Вардара.“
На левия брЪгъ на Вардара нямаше действия, освенъ арти
лерийска престрелка. 3/5-а македонска дружина, която укрепя
ваше височините източно отъ Енешъ Оба, и единъ взводъ отъ
4/2-а планин. батарея, отъ позиция при Уланци и Мужанци,
съдействуваха съ огънь на атаката на частите отъ 2/11-а маке
донска бригада.
Съдействието отъ 217-а бригада. — Въ участъка Соничка

Глава на 28-и октомврий имаше само редъкъ артилерийски
огънь.
Въ участъка Преслапъ планина, 22-и полкъ заемаше съ
две дружини, две полски и една гаубична батареи позиция
отъ к. 1008 до височините западно отъ Мирзенъ (в. Руенъ), съ
задача да съдействува на съседната 2/11-а македонска бригада
за изпълнение възложената й задача.
Срещу фронта на полка французите имаха два батальона,
отъ които две роти беха на позиция при Мирзенъ, три роти —
при Дебри ща и три роти — въ Каменъ Долъ и на к. 190. По-
наюгъ, една рота отбраняваше моста при Возарци и друга рота
охраняваше моста на Раяцъ, около к. 208. Задачата на тези
войски беше да съдействуватъ съ огънь на атаката на частите,
насочени срещу ман. Чичево.
По молбата на командира на 2/11-а македонска бригада,

командирътъ на 2/7-а бригада изпрати на началника на уча
стъка на Преслапъ планина въ 5 часа заповЪдь:
„ЧастигЬ отъ ЛЪвия участъкъ днесъ на разсъмване ще предприе-
матъ атака на французския дЪсенъ флангъ, който се е изнесълъ чакъ
до Виничани. За да се облекчи изпълнението задачата на ЛЪвия уча
стъкъ и да не се даде възможность на противника да прехвърля части
отъ Средния къмъ ЛЪвия участъкъ, а сжщо и да може да бждатъ
отхвърлени французскит% части предъ лЪвия подучастъкъ на Средния
участъкъ, които сж достатъчно напреднали, разпоредете до частите отъ
л%вия подучастъкъ, когато зачуятъ стрелбата къмъ ЛЪвия участъкъ, да
минатъ въ настжпление, доколкото силите Ви позволяватъ, а артиле
рията да съдействува съ огънь, ако е възможно.“
Въ 8 45 часа 6/17-а батарея, отъ позицията югозападно отъ

в. Руенъ, откри огънь по неприятелските окопи, а къмъ 9 30 часа
настжпи 4/22-а дружина къмъ Мирзенъ. Съ своето енергично
настжпление, подпомогната отъ точния артилерийски огънь на
батареите въ участъка, дружината успе до отхвърли неприятел
ските части на два клм. на изтокъ. Но, поради слабото напред
ване на ротите отъ 53-и полкъ, настжплението спре, защото
ротите отъ 4/22-а дружина се беха изнесли доста напредъ, и
започнаха да страдатъ отъ фланговъ огънь откъмъ Сирково.
Французите, следъ като отстжпиха, заеха позиция на северо
източните и югоизточните склонове на планината при Мирзенъ.
Селото остана въ неутрална зона, но по-късно мина отново въ
французски ржце, защото българските роти се оттеглиха на
старите си позиции.
Пушечниятъ и артилерийскиятъ огънь продължи до мръкване.
Въ този бой 22-и полкъ загуби 5 убити и 22 ранени войника.
Изстреляни беха 5000 патрона.
Атаката на 4/22-а дружина и особено силниятъ артилерий
ски огънь отъ двата участъка — отъ Клепа и Преслапъ пла
нини — допринесоха най-много за неуспешната акака на фран
цузите срещу позицията на българите при ман. Чичево. 1/17-0
артилер. отделение, отъ Клепа планина, изстреля презъ този
день 1347 снаряда, а 2/17-0, отъ Преслапъ планина, — 217 полски
и 34 гаубични снаряда. Французското командуване сметна настж
плението на българите къмъ Мирзенъ и усиленото обстрелване
на Крушевица, Сирково и Мирзенъ за стремление да пресе-
катъ пжтя на съобщенията на атакуващите части — Возарци —
706 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ. ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ I! ЯРМИЯ
Градско, поради което упорството на французите беше доста

големо.
Французските части, които действуваха срещу Клепа и Пре-
слапъ планина, дадоха жертви: 30 войника убити, 4 офицера и
146 войника ранени и 4 войника изчезнали.
Командирътъ на 2/7-а бригада донесе въ 18 часа на коман
дира на 7-а дивизия, копие командуващия армията:
„Предприемането активни действия отъ частите на бригадата за
въ бждеще става невъзможно поради извънредното разтягане на
фронта, големата преумора на войниците, които отъ 17-и того сж
всички въ първа линия и денонощно бодърствуватъ, или постоянно сж
на работа за фортификационното усилване позицията. Наложително,
прочие, се явява изпращането пресни части при първа възможность
да сменятъ частите отъ 22-и полкъ, за да имъ се даде възможность да
си отпочинатъ, и да бждатъ наново годни за сериозни действия. За
засилване частите въ участъка к. 1200 — височината западно отъ
Мирзенъ притеглихъ отъ частите въ участъка Соничка Глава две
роти. Днешниятъ бой има известни убити 1 и ранени 5 войника;
изстреляни сж около 5000 патрона.
Н а стж п л е н и е на С борната 29-и октомврий. —

Команди-
рътъ на 3-и македонски полкъ на-
д и в и з и я къ м ъ Ч ерна
прави своевременно разпореждания
о т ь 29-и д о 31-и
за нощната атака. 1-а дружина за
почна настжплението къмъ 4 часа,
но, поради кальта и тъмнината, ротите се насочиха погрешно
югозападно отъ Водовратъ, дето, посрещнати съ залповъ огънь
отъ французите, се спряха; 2-а дружина не можа сжщо да
напредне. Поради непознаване местностьта и липса на свръзка
между ротигЬ, дружината можа да стигне само до края на селото.
На разсъмване боятъ започна по починъ на французите. Въ
7 30 часа бе даденъ първиятъ артилерийски изстрелъ отъ техна
страна. Българската артилерия се обади къмъ 8 часа, когато се
вдигна мъглата.
На Клепа планина частите останаха на сжщ ите позиции.
Само гаубичната батарея презъ нощьта излезе на позиция задъ
гребена югозападно отъ Свечани, и се окопа.
Командирътъ на Сборната дивизия наблюдаваше боя отъ
наблюдателното си место, западно отъ ман. Чичево, отдето
се виждаше голема часть отъ бойното разположение. До 9 часа
се забелязваше само настжплението на французите къмъ Водо
вратъ и Горно Чичево. Те имаха срещу Клепа планина седемь
батальона, насочени: два — по брега на Вардара, срещу левия

флангъ на 3-и македонски полкъ, два — срещу ман. Чичево,
единъ — къмъ Горно Чичево и единъ — заемаше Крушевица
и Сирково. Единъ бататальонъ беше въ резервъ, при Градско.
Главниятъ ударъ требваше да бъде нанесенъ къмъ ман. Чичево,
обаче, следъ като фланговите батальони проявятъ своите дей
ствия. Артилерията беше разположена: три батареи — южно
отъ Градско и две — при Росоманъ. Три ескадрона поддържаха
свръзка между Горно Чичево и Крушевица, отъ една страна, и
между Сирково и Мирзенъ, отъ друга.
Батальонътъ, насоченъ срещу Горно Чичево, усиленъ съ
две роти отъ Градско, настъпи още сутриньта къмъ селото, за
да го завладее и да разпростре действията си къмъ манастира.
Настъплението се поддържаше съ артилерийски огънь отъ бата
реите при Градско.
Когато полковникъ Богдановъ забеляза настъплението на
французскигЬ части, той, заедно съ Щаба си и съ командирите
на 2/11-а македонска бригада и на 17-и артилер. полкъ, се от
прави къмъ позициите.
Отъ това, което виде лично, и отъ докладите на начални
ците, полковникъ Богдановъ се убеди, че отбраната на участъка
е незадоволителна, и че, поради широкия фронтъ, свръзката
между частите се поддЪржа мъчно. Той научи, че заповедьта
за атаката не е получена въ всички части; срещна ротни коман
дири, които не съ ориентирани върху местностьта, и такива,
които не знаятъ кому съ подчинени, защото ротите въ участъ
ците беха разбъркани.
За да се организира добре атаката, полковникъ Богдановъ
намери, че ще е необходимо, преди всичко, да се организира
командуването, да се прибератъ частите въ полковете си, да се
приближи артилерията и да се даде време на 49-и полкъ да
заеме изходното си положение. Поради това въ 12 часа той
отмени атаката и лично по телефона съобщи на полковите
командири ново разпределяне на участъците, което се различа
ваше по това, че на 49-и полкъ бе даденъ отдЪпенъ участъкъ.
Въ свръзка съ това, полковникъ Богдановъ заповеда ротите да
бъдатъ изтеглени веднага отъ старите имъ участъци и изпратени
въ новите, дето да бъдатъ до 30-и сутриньта. Всички началници
да бъдатъ ориентирани върху местностьта и положението и да
бъдатъ готови за атака.
45*
708 ОТАРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Въпреки гЪзи категорични заповеди, заемането на участъ

ците не можа да стане на определеното време, защото следъ
пладне, следъ усилена артилерийска подготовка, французите
настъпиха, което принуди частите да останатъ на местата си
и да отбиватъ насочените срещу техъ атаки.
Настъплението на французите бе насочено, главно, срещу
левия флангъ и центра на позицията. Настъплението срещу
левия флангъ бе спрено отъ храброто държание на оставените
да охраняватъ фланга два взвода отъ 3/53-а рота. За спиране
настъплението срещу този флангъ слабо съдействуваха и частите
отъ левия брегъ на Вардара, защото 4/2-а планин. батарея
немаше снаряди.
Настъплението срещу центра — къмъ ман. Чичево — бе по-
стремително. Въ тази посока се забеляза и движение на кон
ница. Поради това командирътъ на 3-и македонски полкъ усили
бойната часть съ две роти отъ 3/49-а дружина, и, съ общи уси
лия, стремлемлението на французите да пробиятъ фронта бе
осуетено. Батальонътъ, който настъпваше къмъ Горно Чичево,
до вечерьта едвамъ стигна до селото.
И тъй, настъплението на французите бе спрено, и атаката
имъ — осуетена. Французското командуване следъ този опитъ
се отказа отъ по-нататъшно настъпление, и заповеда частите
презъ нощьта да отстъпятъ.
Полковете отъ Сборната дивизия загубиха: 3-и македонски —
кандидатъ-офицерътъ Ингилизовъ раненъ, 4 убити и 24 ранени
войника; 49-и — 12 войника ранени; 53-и — 4 убити, 9 ранени
и 2 изчезнали войника.
За загубите на французите нема данни; 3-и македонски
полкъ плени 1 офицеръ раненъ и неколко войника.
Въ 8 часа командирътъ на 2/7-а бригада получи, на пози
цията при в. Попадия, съобщение отъ командира на Сборната
дивизия, че предприема настъпление въ участъка Градско —
Мирзенъ и го мбли за съдействие. Той заповеда на 22-и полкъ
да настъпи къмъ Мирзенъ и Каменъ Долъ. Обаче 22-и полкъ
не настъпи, защото дружината отъ 53-и полкъ, която действу
ваше влево, както се каза, не настъпи. Командирътъ на брига
дата оправда бездействието на 22-и полкъ съ обстоятелството,
че ротите отъ левия флангъ (4/22-а дружина) въ такъвъ случай
ще бъдатъ изложени на фланговъ огънь отъ страна на непри
ятеля. Артилерията презъ целия день обстрелваше неприятелските
пехотни части, съ цель да ги прикове на местата имъ и да не имъ

позволи да отидатъ къмъ Градско. Яртилерийскиятъ огънь,макаръ
да бЪше слабъ, произведе своя ефектъ. Неприятелските части
останаха на местата си, като за противодействие французското
командуване привлече къмъ Каменъ Долъ две полски батареи.
Въ 2030 часа командирътъ на Сборната дивизия съ опера
тивна заповедь оформи направените презъ деня разпореждания :
„1) Неприятелското настъпление е спр-Ьно.
2) Утре, 30-и октомврий, 8 часй частите да преминатъ въ атака така:
3) 3-и македонски полкъ (три дружини), следъ като се устрои
тази вечерь на участъка отъ Вардара презъ Водовратъ накъде до
манастира при Горно Чичево, да настъпи въ обща посока Водовратъ —
Градско. Пръвъ обектъ — Дългиятъ неприятелски окопъ, на височината
южно отъ Водовратъ, който веднага да обърне въ нашъ окопъ. Втори
обектъ — височинит-Ь западно отъ ж.-п. ст. Градско, дето се предпо
лага една неприятелска батарея.
4) 49-и полкъ (две дружини), следъ като се устрои тази вечерь
на участъка отъ десния флангъ на 3-и македонски полкъ, презъ мана
стира до Горно Чичево, включително, да настъпи въ обща посока
Долно Чичево — Крушевица — Росоманъ. Пръвъ обектъ — Долно Чичево
и височините югоизточно отъ него; втори обектъ — Крушевица.
5) 3-и македонски и 49-и полкове съставятъ 2 /11-а македонска
бригада — полковникъ Кюркчиевъ.
6) 53-и полкъ (три дружини), следъ като се устрои тази вечерь
на участъка Горно Чичево, изключително, — височините южно отъ
Крушевица, да настъпи въ обща посока хребета южно отъ Круше
вица—Манастирче. Пръвъ обектъ —височините югоизточно отъ Сирково
и Крушевица; втори обектъ — височините югоизточно отъ Мирзенъ.
7) Една дружина отъ 49-и полкъ и полуескадронътъ оставатъ въ
мое разпореждане. Дружината да остане тази вечерь северно отъ
манастира, а утре, 30-и того, въ б часй да премине хребета, и да се
съсредоточи въ дола единъ клм. югозападно отъ Горно Чичево. Да
следва задъ левия флангъ на 53-и полкъ.
8) Артилерията тази нощь да се премести на позициите, указани
лично отъ мене, и утре да съдействува на атаката.
9) Пионерната рота да бъде утре, 30-и того, въ б часа на хребета
два клм. източно отъ Подлесъ, въ разпореждане на командира на
53-и полкъ, за подобрение пътищата за артилерията, действуваща въ
участъка на 53-и полкъ.
10) Командирътъ на 53-и полкъ, командирътъ на 17-и артилер.
полкъ и началникътъ на бригадната поддържка да се свържатъ
съ менъ.
11) Въ началото на боя азъ ще се намирамъ на наблюдателния
пунктъ, половина клм. северно отъ Горно Чичево.“
Презъ този день командирътъ на Сборната дивизия изпрати
следнитЬ донесения:
710 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
1) До командуващия армията въ 13 30 часа: за несъстоялата се

нощна атака; за спряното настъпление на французите; за необходи-
мостьта да се подредятъ частите и да се приближатъ некои отъ бата
реите; за решението си да атакува на следния день; за силите на
противника. По-нататъкъ донесението продължава: „Отъ личната оби
колка се убедихъ, че духътъ на частите е отличенъ. Очаквамъ при
ближаването на нашата артилерия, за да се нахвърлятъ върху неприя
телските части, приближили се отъ 200—800 метра предъ нашата линия,
която командува тази на неприятеля. Следъ взетите мерки, надявамъ
се утре, 30-и того, че ще успЪя да изпълня задачата си. Влезохъ въ
свързка съ полковникъ Писиновъ. Съ артилерията си той ми съдей-
ствува, като обстреля Мирзенъ. Отъ 7-а дивизия, обаче, немамъ ни
какво съдействие съ артилерия. Това позволява на неприятеля да
докарва влакове и автомобили за ж.-п. ст. Градско.*1
2) До същия въ 1845 наса: за продължаване боя до 17 часа; за
обектите на частите при настъплението на следния день; за силите
на французите, споредъ показанията на пленниците, и че македонските
полкове не съ получили хлебъ.
3) До командира на 2/7-а бригада въ 15 часа: за приближаване арт
лерията ; за заемане изходно положение отъ дружините на 49-и полкъ
и организиране командуването между разбърканите роти отъ 3-и ма
кедонски полкъ; атаката се отлага за утре, 30-и, въ б часа. Днесъ частите
спреха настъплението на неприятелските части, насочени къмъ Водо-
вратъ и Горно Чичево, и се затвърдяватъ на линията Вардара —
височините два клм. югоизточно отъ Виничани — източната окрайнина
на Водовратъ — манастира половина клм. северно отъ Горно Чичево —
височините западно отъ Сирково, срещу неприятеля, който е на 200
до 800 метра отъ горната линия. Моля съдействувайте на атаката по
соката Мирзенъ."
30-и октомврий. — Командирътъ на французската 122-а ди

визия смЯташе положението неблагоприятно. Той сметна ата
ката срещу ман. Чичево за пропаднала, и че бъпгаритЯ се стре-
мятъ да напреднатъ къмъ Сирково и да прекжснатъ пжтя
Градско — Возарци. Той се страхуваше, освенъ това, че бълга
рите, съ напредването си къмъ Сирково, ще обкржжатъ вряза
лите се къмъ Горно Чичево французски части. Като не разпо
лагаше съ резерви, освенъ съ 8-а бригада, която се очакваше
едвамъ къмъ 31-и октомврий, командирътъ на дивизията реши
да отстжпи съ изнесените напредъ части, да намали фронта и
да образува резервъ. Едновременно съ това, той смЯташе да
направи измЯнение въ разположението на частите, като изтегли
полка отъ 57-а дивизия отъ центра и го разположи на дЯсния
флангъ, при Градско.
Презъ нощьта срещу 30-и частитЯ, които заемаха Водовратъ,
Горно и Долно Чичево, напустнаха позициитЯ си и отстжпиха,
съ цель да образуватъ новъ боенъ редъ: ВдЪсно единъ полкъ

(два батальона) отъ 57-а дивизия и една батарея, които прикри
ваха желЪзо-пжтния мостъ на Черна при Градско; по-наюгъ
243-а бригада (петь батальона), поддържана отъ четири батареи,
требваше да заеме съ три батальона района западно отъ
Росоманъ и селата Крушевица и Сирково, а два батальона да
останатъ резервъ, при Росоманъ; 8-и стрелковъ коненъ полкъ
требваше да поддържа свръзка между бригадата и полка
(два батальона) отъ 57-а дивизия, който съ две батареи отъ
122-а дивизия заемаше Мирзенъ и Дебрища. Освенъ това,
Конниятъ полкъ требваше да търси свръзка съ сърбите по
пътя Возарци — Прилепъ. Отстъплението на французите къмъ
новата линия продължи и на 30-и, подъ закрилата на силенъ
артилерийски огьнь.
Българските войски не забелягаха отстъплението на фран
цузите презъ нощьта. Сутриньта частите настъпиха къмъ опре
делените имъ обекти. Времето презъ деня беше ясно и добро.
Командирътъ на 2/11-а македонска бригада не издаде
заповедь за този день, а препрати до 3-и и 49-и полкове
заповедьта на командира на дивизията, за изпълнение.
3-и македонски полкъ презъ нощьта успе да заеме уча
стъка си отъ Вардара до Горно Чичево, като разположи трите
си дружини въ бойна часть; въ резервъ беха оставени две
роти. Къмъ 8 часа дружините, следъ слаба артилерийска под
готовка, настъпиха и, безъ да срещнатъ съпротива, бързо
завладеха първия обектъ — десниятъ окопъ на височината
южно отъ Водовратъ; французите беха напустнали окопа.
Безъ да се спира, полкътъ продължи настъплението си и
къмъ 11 часа стигна и зае втория си обектъ — височините
западно отъ Градско. Движението къмъ втория обектъ бе
извършено подъ силенъ пушеченъ и артилерийски огьнь на
неприятеля отъ укрепената позиция около ж.-п. ст. Градско.
Следъ като бе заетъ вториятъ обектъ, командирътъ на полка
заповеда 1-а дружина да продължи настъплението и да за
владее ж.-п. ст. Градско и височините югозападно отъ нея.
Къмъ 18 часа дружината настъпи, и, когато наближи на
200— 300 крачки отъ окопите на неприятеля, бе посрещната
съ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь. Неподкрепена отъ
артилерията, дружината се спре на достигнатата линия; въ
това време тя получи заповедь да прекрати настъплението,
и да се окопае. 2-а и 3-а дружини беха останали по-назадъ,
поради това че съседниятъ 49-и полкъ не 6Я достатъчно на-

предналъ, и дЯсниятъ имъ флангь оставаше откритъ. 2/17-а
полска и 5/2-а гаубична батареи, поради промЯняване пози-
циитЯ си и липса на снаряди, не подкрепиха добре полка.
Полкътъ изпълни задачата си, като залови: две картечници
съ два коня, много хирургически инструменти, превързочни
материали, пушки, окопни сЯчива, 18 сандъка съ патрони и
3 велосипеда.
З&губитЯ на полка бЯха: 51 убити, 172 ранени и 20 изче
49-и полкъ требваше да заеме участъка отъ ман. Чичево

до Горно Чичево, включително. Командирътъ на полка запо
вяда 1-а дружина да заеме отъ ман. Чичево до хребета югоиз
точно отъ Горно Чичево, 3-а дружина отъ Горно Чичево до
височината южно отъ него, 2-а дружина остана резервъ. 1-а дру
жина зае участъка си презъ нощьта, но командирътъ на 3-а
дружина, майоръ Ивановъ, се оттегли съ 10-а, 11-а и Картеч
ната роти въ Дворище, и сутриньта наново настжпи къмъ
манастира. Поради това 1-а дружина зае презъ нощьта цЯлия
участъкъ на полка, а, когато пристигна 3-а дружина, боятъ
вече бЯше започналъ и, за да не се размЯстватъ частитЯ
предъ лицето на неприятеля, 10-а и 11-а роти бЯха придадени
къмъ 1-а дружина, а 1-а и 2-а роти — къмъ 3-а дружина.
1-а дружина настжпи въ 8 часа, а 3-а — въ 9 часй. 3/17-а
батарея откри огънь, но веднага 6Я обсипана съ снаряди отъ
неприятелската артилерия, която следъ това пренесе огъня си
по 1-а дружина. Макаръ да претърпЯ значителни загуби, дру
жината продължи настжплението. ФранцузитЯ въ Долно Чичево
и въ окопитЯ около него не дочакаха атаката, а се оттеглиха къмъ
могилитЯ западно отъ Росоманъ. Дружината зае Долно Чичево
и, безъ да се спре, продължи движението си. Но, когато стигна
на 500— 800 крачки отъ французскитЯ окопи, посрещната съ
силенъ артилерийски, пушеченъ и картеченъ огънь, тя се спрЯ,
залегна и започна огневи бой, който продължи и презъ
нощьта.
* 3-а дружина настжпи бавно, и, когато стигна дола южно
отъ Долно Чичево, се спрЯ.
Поручикъ Ш арковъ съ придружаващъ взводъ отъ 3/17-а
батарея настжпи следъ полка, на три пжти смЯни позициитЯ
си и отблизо поддържа настжплението.
Щабовете на дивизията и на 2/11-а македонска бригада

преместиха наблюдетелните си места при Долно Чичево.
Къмъ 13 часа отъ наблюдателното место се забеляза, че
неприятельтъ е силно разколебанъ, и започва да оттегля обо
зите и парковите си колони къмъ моста при Возарци. Арти
лерията му изгуби спокойствието си, и започна да стреля безъ
система и планъ. Това ободряваше българските пехотни части,
които безспирно се движеха напредъ.
Въ 15 часа командирътъ на 2/11-а македонска бригада забе
ляза, че една неприятелска часть около батальонъ съ две кар
течници още се държи въ лозята на височините югозападно
отъ Крушевица. Части отъ 53-и полкъ беха обхванали левия
флангъ на тази часть откъмъ ю гъ ; оставаше 3/49-а дружина да
настъпи и да обхване този батальонъ откъмъ изтокъ. Коман
дирътъ на бригадата изпрати заповедь на майоръ Ивановъ да
настъпи енергично съ дружината и да отреже французския
батальонъ отъ изтокъ, но той бездействуваше. Отъ донесението,
което бригадниятъ командиръ току-що бе получилъ отъ майоръ
Ивановъ, се разбра, че последниятъ се е страхувалъ да настъпи
съ целата дружина, защото съ това щелъ да изложи полка на
фланговъ ударъ. Но командирътъ на бригадата, полковникъ
Кюркчиевъ, се качи на коня си, и отиде да подтикне лично
дружината. До това време майоръ Ивановъ беше развърналъ и
насочилъ срещу неприятеля една полурота, оставена за дружи-
ненъ резервъ при Долно Чичево. Тази полурота, още съ
развръщането си въ турските гробища, при западния край на
селото, беше обстреляна силно съ артилерийски огънь, поради
което не можа да напредне. Тогава командирътъ на бригадата
слезе отъ коня си, застана правъ всредъ веригата и съ своя
личенъ примеръ я вдигна напредъ. Новъ ураганенъ огънь отъ
гранати отново засипа веригата; въпреки това, веригата настъпи
къмъ Крушевица. Благоприятниятъ моментъ бе пропустнатъ
вече, защото разстоянието, което полуротата требваше да
измине, беше доста големо, и една часть отъ французите
успеха да се оттеглятъ, а и нощьта вече бе настъпила, поради
което действията се преустановиха.
Командирътъ на Сборната дивизия наблюдаваше тези дей
ствия, и тутакси се намеси, като изпрати заповедь на 53-и полкъ
да ускори настъплението си, помоли 2/7-а бригада да съдей-
ствува съ частите отъ Преслапъ планина и, най-после, при
влече къмъ Долно Чичево и бригадния резервъ — 2/49-а дружина.
714 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
Поради напредналото време резервътъ не можа да вземе

участие въ преследването на неприятеля. Дружината тръгна отъ
билото на Клепа планина въ 17 часа и едвамъ къмъ 23 часа
стигна, и се спре на 400 крачки югозападно отъ Долно Чичево.
На достигнатата линия югозападно отъ Долно Чичево, предъ
могилите западно отъ Росоманъ, полкътъ, развърнатъ въ една
линия, безъ резервъ, се спре, и започна да се окопава подъ
огъня на неприятеля. Окопаването бе затруднено, защото вой
ниците нямаха лопатки.
49-и полкъ загуби: 2 офицера и 32 войника убити; 201 ра
нени и 7 изчезнали войника.
53-и полкъ зае новия си участъкъ навреме. 1-а дружина
пжтува отъ стария си участъкъ къмъ новия — Горно Чичево—
ц-кпа нощь, при дъждовно време и въ студъ, но пристигна
навреме и къмъ 5 часа зае участъка си — отъ Горно Чичево
до широкия долъ на р. Подлесъ. 2-а дружина беше отпорано
въ участъка си — хребетътъ северозападно отъ Сирково; 3-а дру
ж ини бе оставена въ резервъ, задъ десния флангъ на бойното
разположение. На 1-а дружина бе даденъ обектъ височината
югоизточно отъ Крушевица, а на 2-а — хребета южно отъ
сжщото село.
Въ 8 часа неприятелската артилерия откри огънь по раз
положението на полка. На този огънь отговори 1/17-а батарея,
която съ единъ взводъ зае позиция въ 9 35 часа на единъ каме-
нистъ чукаръ западно отъ Крушевица, на линията на пехотните
вериги. Взводътъ откри огънь въ 10 часа. Въ сжщото време
настжпи 1-а дружина, която не срещна голема съпротива,
защото французите беха прогонени по-рано отъ 8-а рота. Въ
15 часа дружината зае северните височини предъ Крушевица,
а къмъ 17 часа — северния и североизточния край на селото.
Французите се оттеглиха на хребета единъ клм. южно отъ
Крушевица.
Въ това време — къмъ 18 часа — дружината получи запо
веди отъ командира на полка да се спре тамъ, дето я завари
нощьта. Въпреки това, командирътъ на дружината, капитанъ
Коджейковъ, реши да прогони французите и да заеме пози
цията имъ. Макаръ да се бе стъмнило вече, ротите отъ бой
ната часть преминаха Крушевица, и съ водачи отъ местното
население се насочиха къмъ дадените имъ обекти — височи
ните ю жно отъ селото. Настжплението до предударната пози
ция се извърши по подстжпи, следъ което дружината атакува
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д*ЬСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 715
неприятеля и зае позицията му. Разбити, французите отстъпиха

безредно къмъ Росоманъ.
Настъплението на 2-а дружина беше по-бавно. Пътьтъ
Крушевица — Сирково — Мирзенъ водеше къмъ пътя на отстъ
плението на французите, който те грижливо пазеха. Съпро
тивата срещу 2-а дружина беше голема. Французите отстъп
ваха бавно, методично, задържайки се на всека нова пози
ция. Упоритостьта на неприятеля се отрази зле върху духа на
изморените войници отъ дружината. Настана моментъ, въ
който ротите лежеха неподвижни задъ канарите и поддържаха
само слабъ пушеченъ огънь. Командирътъ на полка схвана този
моментъ, намеси се навреме, и, съ личенъ примеръ, заедно съ
дружиния командиръ, съ пушки въ ръце, поведоха дружината
въ атака. По този начинъ, макаръ и съ цената на скъпи жертви,
дружината изтласка французите изъ дълбоките окопи и стана
господарь на височините при Сирково и Крушевица. Францу
зите се оттеглиха въ полето, като задържаха въ свои ръце
Сирково и височините югоизточно отъ него.
53-и полкъ настъпваше, изобщо, бавно, затова команди
рътъ на Сборната дивизия, който искаше да нанесе удара
съ десния флангъ, като наблюдаваше бавното настъпление
на полка, още въ 12 часа изпрати заповедь на командира
на полка да продължи безспирно настъплението и да завладее
височините източно отъ Сирково и Мирзенъ. Нема данни дали
е получена тази заповедь въ полка. Но впечатлението на коман
дира на дивизията, който наблюдаваше боя отблизо, отъ Долно
Чичево, беше, че полкътъ се държи назадъ въ сравнение съ
другите полкове. Затова въ 15 часа той изпрати повторно запо
ведь на командира на полка да настъпи енергично съ всичките
си части, да очисти бързо хребета южно отъ Крушевица, и да
се спустне къмъ Сирково. Съ това командирътъ на дивизията
целеше да се помогне на 49-и полкъ, който бе насоченъ да
атакува височините западно отъ Росоманъ.
Командирътъ на полка получи втората заповедь къмъ
16 часа. По тази заповедь той не направи никакви разпореж
дания, защото сметаше, че полкътъ е завладелъ посочения въ
заповедьта хребетъ. Всъщность само 2-а дружина бе достиг
нала западната половина на хребета, а 1-а дружина зае източ
ната половина на хребета по-късно — къмъ 1930 часа. Като
сметаше, че полкътъ е изпълнилъ задачата си, командирътъ на
полка за поведа дружините да се спратъ тамъ, дето ги завари
716 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
нощьта, и да се окопаятъ. 2-а дружина изпълни заповЪдьта, а

1-а — продължи настжплението си, и се спре, следъ като зае
източната половина на хребета южно отъ Крушевица. Францу
зите, въ стремлението си да запазятъ пжтя на отстжплението
си, изместиха усилията си къмъ десния флангъ на полка, упо
рито задържаха настжплението на 2-а дружина, и вечерьта,
непреследвани отъ дружината, се спряха на височините юго
източно отъ Сирково.
Полкътъ даде ранени: кандидатъ-офицерътъ Костадинъ Лю-
беновъ Делибалтовъ и 38 войника.
Къмъ 13 часа Щ абътъ на дивизията се премести заедно
съ командира на 2/11-македонска бригада на наблюдателното
место, при Долно Чичево, отдето командирътъ на дивизията
проследи по-отблизо боя. По едно донесение отъ командира на
3/49-а дружина, изпратено на командира на 2/11-а македонска
бригада, командирътъ на дивизията разбра, че 53-и полкъ не
настжпвалъ, а неприятельтъ се устройвалъ и заплашвалъ десния
флангъ на 49-и полкъ. Отъ наблюдателното место се забелязваше
сжщо, че 53-и полкъ е останалъ назадъ. Тогава командирътъ
на дивизията, въ 15 часй, изпрати, както се каза, заповедь на
командира на 53-и полкъ да настжпи бързо съ всички части и
да прогони неприятеля отъ хребета южно отъ Крушевица. Едно
временно съ това, командирътъ на дивизията реши да ангажира
въ боя и резерва. За цельта той повика командира на 2/49-а дру
жина, за да му даде инструкции.
Обаче, въпреки тази енергична намеса на командира на
дивизията въ боя, поради това, че 53-и полкъ не изпълни на
време дадената му заповедь и действува бавно, както и поради
слабата . подд^ржка отъ страна на артилерията, замислената
атака — да бжде нанесенъ ударъ съ десния флангъ — се
обърна въ фронтална атака, която струваше скжпи жертви,
които не отговаряха на постигнатите резултати.
С ъ д е й с т в и е т о о т ъ 2/7-а б р и г а д а . — Командирътъ на
бригадата получи заповедьта по Сборната дивизия да настжпи
къмъ Градско — Крушевица въ 5 часа и разпореди 22-и полкъ
да атакува съвместно съ 53-и полкъ височините югоизточно
отъ Сирково и Мирзенъ, като сжщевременно артилерията съдей-
ствува на атаката. Когато се започна боятъ на Клепа пла
нина, командирътъ на бригадата, заедно съ командира на 2/17-0
артилер. отделение и командира на 4/22-а дружина, беха на
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БР-ЬГЪ НА ВАРДАРА 717
в. Руенъ и чуха артилерийския огьнь въ участъка на Сборната

дивизия. За съдействие на този участъкъ, артилерията отъ
участъка Преслапъ планина откри веднага огьнь по неприя
телската пехота и артилерия, но пехотата не настжпи, защото
отъ в. Руенъ не се забелязваше настъплението на съседния
53-и полкъ. Телефонна връзка между 22-и и 53-и полкове
нямаше. Но въ 16 часа командирътъ на бригадата получи съоб
щение отъ командира на Сборната дивизия, че атаката срещу
французитЬ върви успешно, че ж.-п. ст. Градско, Горно и Долно
Чичево сж заети, че 53-и полкъ е заелъ Крушевица, и настжп-
валъ за Сирково. Тогава той заповяда лЪвофланговата 4/22-а
дружина да започне веднага настъплението. Докато, обаче, дру-
жинниятъ командиръ предаде заповЪдьта на ротнигЬ коман
дири, мръкна се, и дружината не настжпи. Артилерията отъ
участъка Преслапъ откри огьнь по неприятелската позиция, но
резултатътъ отъ нейния огьнь не б-Ь използуванъ, защото
пехотата не настжпи.
И тъй, поради липса на свръзка между участъците Клепа и
Преслапъ планини, а, главно, поради разединеното командуване,
бригадата не оказа съдействие на частигЬ отъ Сборната дивизия.
За действията на 31-и октомврий командирътъ на Сборната
дивизия въ 20 часа издаде следната запов-Ьдь:
„1) Противникътъ, битъ и преследванъ, за&ма още височините
южно отъ Градско (Острата Чука), височините западно отъ Росоманъ
(Трите Могили), хребета между селата Крушевица и Сирково.
2) Утре, 31-и октомврий, частигЬ да продължатъ атаката за зае
мане крайните обекти, дето да се затвърдятъ и да чакатъ втора запо-
вЬдь, за което:
3) 3-и македонски полкъ да атакува още тази нощь и заеме
височината южно отъ Градско (Острата Чука), на която да се затвърди.
4) 53-и полкъ да атакува още тази нощь и заеме хребета южно
отъ Крушевица (Крушевичкия Езикъ), на който да се затвърди.
5) 49-и полкъ да нощува на сегашните си позиции, на които да
се затвърди.
6) 2/49-а дружина — майоръ Пантофчиевъ — въ мое разпореж
дане, да се съсредоточи още тази вечерь на единъ клм. източно отъ
Долно Чичево, и утре да следва задъ 49-и полкъ.
7) Артилерията да се приближи и заеме още тази нощь позиция
на височините западно отъ ж.-п. ст. Градско, източно отъ Долно
Чичево и хребета южно отъ Крушевица.
8) Тази нощь азъ оставамъ въ Долно Чичево. Командирътъ на
2/11-а македонска бригада и командирътъ на 53-и полкъ да се свър-
718 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
жатъ съ менъ съ телефонъ. Командирътъ на 2/49-а дружина да изпрати

човЪкъ за свързка.
9) Подпоручикъ Маджаровъ съ своя полуескадронъ да продължава
утре разузнаването въ посока Мирзенъ — Каменъ Долъ. Да охранява
десния флангъ на 53-и полкъ и влЪзе въ свързка съ частитЪ на пол-
ковникъ Писиновъ (на Преслапъ).
10) Командирътъ на артилерията да разпореди да се изкаратъ
поне две орждия на Острата Чука (южно отъ Градско), ТригЬ Могили
(западно отъ Росоманъ) и хребета източно отъ Крушевица, за обстрел
ване желЪзо-пжтния мостъ на Черна, понтонния мостъ при чифл.
Паликура и саловегЬ при Росоманъ."
П о л о ж е н и е т о на 3 0 - и о к т о м в р и й в е ч е р ь т а . —
3-и македонски, 49-и и 53-и полкове съ придадените имъ ба
тареи (три полски и една не с. с. гаубична) бЪха на линията
височините западно отъ ж.-п. ст. Градско — Крушевица — висо
чините западно отъ Сирково.
2/7-а бригада (две дружини отъ 22-и полкъ, две полски и
една гаубична с. с. батареи) — на Преслапъ планина, на ли
нията к. 1008 — в. Руенъ (западно отъ Мирзенъ).
Отъ французската 57-а дивизия единъ полкъ, една бригада
(243-а) отъ 122-а дивизия и петь полски батареи — на левия брегъ
на Черна, на линията Градско — Сирково; срещу Преслапъ пла
нина — отъ 57-а дивизия единъ полкъ съ две полски батареи —
на линията Каменъ Долъ — Дебрища; още по-наюгъ — 8-и ко-
ненъ полкъ. На десния брегъ на Черна: единъ батальонъ отъ
122-а дивизия съ две полски батареи — при чифл. Паликура;
една полска батарея — при Тръстани и единъ полкъ отъ 57-а ди
визия — въ района Кафадарци — Возарци.
Французите установиха, че срещу гЬхъ на този фронтъ дей-
ствуватъ български части отъ 5-а, 7-а и 11-а дивизии — около
шесть полка. Предвидъ на това числено превъзходство на бъл
гарите, французското командуване реши да изчака пристигането
на 8-а бригада и на Планинското артилерийско отделение на
дивизията. 8-а бригада имаше този день единъ полкъ при Криво-
лакъ, а вториятъ полкъ на бригадата се очакваше да пристигне
презъ нощьта срещу 31-и.
На 30-и сръбското командуване отъ Битоля молй фран
цузското да настжпи срещу фланга на българите, за да имъ
попречи на атаката, която те подготвятъ срещу сърбите на
Бабуна планина.
Командирътъ на французската 122-а дивизия немаше въз
можности да се озове на тази молба на сърбите, защото, поради
недостатъчни сили, той бЬ принуденъ да скжси фронта и да

премине къмъ отбрана.
Презъ този день Конната дивизия, усилена съ седемь роти
и две не с. с. планински орждия, предприе настжпление презъ
Бабуна планина къмъ Прилепъ и достигна Богомилъ — Мо
крени; ядрото на дивизията нощува въ Теово.
На лЪвия брЪгъ на Вардара части отъ 5-а, 7-а и 11-а дивизии
продължаваха да заематъ линията Енешъ Оба — Гарванъ —
к. 1000 (северозападно отъ Радовишъ). Съдействието, което оказа
3/5-а македонска дружина, особено 5/1 б-а не с. с. батарея, на
пехотнигЬ части, които действуваха близо до дЪсния брЪгъ на
Вардара, бЪше много ценно. Крайниятъ дЪсенъ флангъ на фран
цузите 6Ъ разколебанъ и обърнатъ въ бягство къмъ Градско,
а българскигЬ части, които настжпваха откъмъ Виничани, набли
жиха станцията, безъ да срещнатъ гол-Ьма съпротива.
31-и октомврий. — Командирътъ на 2/11-а македонска бри

гада издаде заповЪдь за действията, като приповтори казаното
въ заповЪдьта по дивизията.
Командирътъ на 3-и македонски полкъ получи запов-Ьдьта
отъ бригадата въ 0 45 часа и въ 1 часа даде на дружинигЬ
следнигЪ частни задачи: 1-а дружина да атакува въ 5 часй
височината югоизточно отъ ж.-п. ст. Градско и да я завладее;
2-а дружина съ Картечната рота, да влезе въ най-тЪсна свръзка
съ командира на 1-а дружина и съвместно да атакуватъ западнигЬ
склонове на сжщата височина; 3-а дружина да поддържа най-
гЬсна свръзка влЪво, съ 2-а дружина, и вдясно, съ 49-и полкъ.
За свое командно мЪсто командирътъ на полка опред-кпи
Дългия окопъ южно отъ Водовратъ.
Командирътъ на 1-а дружина получи запов^дьта въ З50 часа
и веднага даде на ротите заповеди да атакуватъ станцията и
Острата Чука; атаката да почнатъ въ 5 часй.
Духътъ на войницитЪ отъ дружината, обаче, не б-Ьше добъръ.
Угнетени отъ охканията на тежкораненитЪ, 3-а и 10-а роти
отстжпиха на старигЬ си позиции. Позицията, която заемаше
дружината, бЪше изложена на огъня на неприятеля, а, поради
липса на лопати, войницитЪ не можаха да се окопаятъ. Майоръ
Пазовъ сметна положението на дружината за опасно, донесе за
това на командира на полка и изказа мнение дружината да се
отдръпне на старигЪ си позиции, а, следъ като се подготви
атаката съ артилерийски огънь, тогава да настжпи.
Командирътъ на полка изпрати въ 4 30 часй заповЪдь:

„Щомъ положението е толкова критическо и ако Вие схващате
това за тъй необходимо, можете да отдръпнете ротитЯ незабелязано
и въ редъ на позицията, дето Ви зав&ри нощьта, и тамъ да се окопаете.
На 2-а дружина е заповядано да се подравни съ Васъ. Съ разсъмване
още, поискайте поддържката на батареитЯ, като лично имъ заповЯдате
да Ви подд^ржатъ всЯкога.“
Дружината отстжпи, и къмъ 620 часа беше на старите си
позиции.
Командирите на 2-а и 3-а дружини, като свръзваха дей
ствията си съ т^зи на 1-а дружина, не предприеха презъ нощьта
нищо, и дружините останаха на местата си.
И тъй, деньтъ завари полка на сжщ ите позиции, на които
беше на 30-и октомврий, само б-а и 7-а роти, отъ 2-а дружина,
се б-еха подали малко напредъ. Батареите бЪха на сжщ ите си
позиции. Къмъ 8 часй батареята отъ левия брегъ на Вардара
започна съ редъкъ огънь да обстрелва разположението на
французите срещу 1-а дружина. Французите отговориха на този
огънь, като обстреляха съ артилерията си както височините по
лЪвия брегъ на Вардара, около местото на стрелящата българска
батарея, тъй и височините по десния брегъ, западно отъ Градско.
Едновременно съ това, започна и редъкъ пушеченъ огънь.
Отъ направеното разузнаване за разположението и за си
лите на неприятеля се установи, че срещу полка французите
иматъ повече отъ батальонъ, добре окопанъ на платото между
железо-пжтната линия и Остра Чука, и една батарея, скрита
въ падината предъ Чуката. Около една-две роти заематъ окопите
при ж.-п. ст. Градско и станцията. Срещу 2-а и 3-а дружини,
поради пресечената местность, не можаха да бждатъ определяни
точно силите на неприятеля; виждаше се само една непрекж-
сната линия отъ окопи по гребена на височините.
Командирътъ на полка сметна, че атаката може да има
успехъ, ако бжде извършена презъ нощьта и следъ усилена
артилерийска подготовка.
Ржководими отъ подобни, като тези на командира на 3-и
македонски полкъ, съображения, и командирите на 49-и и 53-и
полкове, въпреки дадената заповедь, не предприеха нищо —
полковете останаха на местата си.
Командирътъ на Сборната дивизия, като забеляза отъ наблю
дателното место бездействието на частите, повтори веднага по
телефона заповЬдьта си, но полковете пакъ не мръднаха. Въ

10 часа той предаде по телефона още по-строга и категорична
заповЬдь, която отпосле изложи и писмено, и я изпрати до
частитЬ съ коненъ ординарецъ:
„ПолковегЬ да продължатъ веднага енергично настъплението и да
достигнатъ даденигЬ имъ обекти; да се използува затишието и слабото
действие на неприятелската артилерия и пехота, за да напредва, ако
требва даже и по групи; осъжда се строго бездействието на частигк“
И следъ тази заповЬдь, частитЬ пакъ не настжпиха. Тогава
командирътъ на дивизията изпрати до полковитЬ командири
отделни заповеди, съ които осжди бездействието имъ. Съ раз
решението на командира на дивизията, командирътъ на 2/11-а
македонска бригада къмъ 9 часа замина съ Щаба си за пози
цията на 3-и македонски полкъ. Той обходи разположението
на полка и намЬри, че по цялото разположение нЬма никакъвъ
окопъ, а войницитЬ сж се прислонили къмъ синуритЬ на лозята
и нивитЬ. Отъ разпита на дружиннитЬ командири се потвърди,
че отъ сутриньта полкътъ е бездействувалъ, нощната атака не
се е състояла, и дружиннитЬ командири не сж получили за-
повЬдь отъ командира на полка. Само 1-а дружина презъ
нощьта е атакувала и достигнала на 50— 100 крачки, а после
отстжпила.
Къмъ 1230 часа на Зелената височина южно отъ Виничани
командирътъ на бригадата се срещна съ командира на полка, и
му поиска обяснения за причините, поради които не е изпълнилъ
нощната атака, и за бездействието, изобщо, на полка. Обясне
нията на командира на полка бригадниятъ командиръ намери
несъстоятелни и заповяда полкътъ да се приготви за атака,
която да започне къмъ 1330 часа. Командирътъ на полка и дру-
жиннитЬ командири да се яватъ при него за указания. На бата-
рейнитЬ командири отъ участъка на полка (2/17-а — поручикъ
Крушевъ и единъ взводъ отъ 5/2-а не с. с. гаубична — капитанъ
Петровъ) заповяда, когато започне пехотната атака, силно да
обстрелватъ разположението на неприятеля.
Презъ време отдаване разпорежданията за атака на Зеле
ната височина б-Ь тежко раненъ съ граната командирътъ на
2-а дружина, майоръ Димитъръ Атанасовъ, и убити нЬколко вой
ника. Майоръ Атанасовъ почина къмъ 1 часа на 1-и XI въ
Виничани.
За предстоещата атака участъкътъ на полка бЬ раздЬленъ
на два подучастъка. Въ ДЬсния подучастъкъ влЬзоха 2-а и 3-а дру-
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., тоиъ III. 46
жини, подъ ръководството на командира на бригадата. Въ ЛЯвия

подучастъкъ останаха 1-а дружина и две роти (10-а и 12-а) отъ
3-а дружина, подъ ръководството на командира на полка. Коман-
дуването на 1-а дружина пое командирътъ на 3-а дружина,
майоръ Каназиревъ, наместо майоръ Пазовъ, който заболЯ. Двата
подучастъка требваше едновременно и енергично да атакуватъ
неприятелската позиция, съгласно даденитЯ отъ командира на
бригадата указания.
Настъплението на полка започна въ 1430 часа. Неприятельтъ
съ около два батальона, две оръдия и картечници заемаше,
както е казано по-преди, станцията, която 6Я добре укрепена съ
окопи, бойници и телени мрежи; пространството югозападно отъ
станцията до Остра Чука и Чуката бЯха същ о укрепени. Ме
стото, което требваше да преминатъ частитЯ, 6Я съвършено от
крито и силнопоражавано.
Първа започна атаката 4-а рота. Силнообстреляна, тази рота
още отначалото даде няколко жертви; скоро падна убитъ и
командирътъ на ротата; и часть отъ войницитЯ се върнаха
обратно, на височината.
Презъ това време командирътъ на бригадата бЯше въ ДЯсния
подучастъкъ на полка, при 2-а дружина, Тъй като той не виж
даше настъплението на 1-а дружина, изпрати две строги заповеди
на командира на полка. Съ първата го предупреждаваше, че ще
го държи лично отговоренъ за бездействието на дружината, а съ
втората му заповядваше до мръкване да заеме непремЯнно Остра
Чука. Втората заповЯдь 6Я получена въ полка въ 16 часа. Въ
това време командирътъ на 1-а дружина, въпрЯки понесенитЯ
жертви отъ 4-а рота, насочи 10-а, 2-а и 3-а роти същ о по фронта.
Но отъ силния пушеченъ и артилерийски огънь на неприятеля
тЯзи роти се върнаха назадъ. Тогава командирътъ на дружината
ги насочи отново по-влЯво — въ участъка между станцията и
Остра Чука. Въ същото време настъпи и 1-а рота къмъ стан
цията. Започна се силенъ бой по цЯпия фронтъ. Командирътъ
на бригадата, като не виждаше това, продължаваше да изпраща
заповЯди за настъпление. Въ 17 часа пристигна и полковиятъ
резервъ — 12-а рота. Командирътъ на полка се яви предъ ротата,
ободри войницитЯ съ кратка речь и подтикна ротата напредъ.
Ротата съ викове „ур а !“ се понесе срещу неприятеля; заедно съ
нея бЯше и командирътъ на полка. Съ нЯколко прибЯгвания
12-а рота настигна преднитЯ части на 1-а дружина, и се спрЯ на
дЯсния флангъ на бойния редъ. Къмъ този флангъ се намЯри
и една полурота отъ 9-а рота, откжсната отъ ротата си презъ

време на настъплението. РотитЯ отъ бойната часть се спрЯха
въ политЯ на склона на височината Остра Чука, заета отъ
неприятеля, на около 100— 150 крачки отъ преднитЯ му окопи.
По-вдясно, по склона на същата чука, бЯше командирътъ на бри
гадата съ група размесени войници отъ 2-а и 3-а дружини.
Въ 19 часа командирътъ на полка и командирътъ на 1-а дру
жина бЯха повикани отъ бригадния командиръ, който имъ запо
вяда да се събератъ всички роти при него, да се окопаятъ и
на следния день въ 8 часа да атакуватъ. |
Следъ като остави две роти срещу станцията, командирътъ
на 1-а дружина заведе останалитЯ роти при командира на бри
гадата, и въ такова положение дружината пренощува.
Бойниятъ редъ на частитЯ отъ ДЯсния подучастъкъ на полка,
който се ръководЯше отъ бригадния командиръ, 6Я следния:
2-а дружина — капитанъ Матеевъ — имаше въ бойна часть
три роти и Картечната рота и една рота въ резервъ; 3-а дру
жина — капитанъ Хесапчиевъ — имаше дветЯ си роти една
задъ друга.
Въ 15 часй командирътъ на 2-а дружина заповЯда ротитЯ
отъ бойната часть да настъпятъ. 5-а рота, по заповЯдь на коман
дира на бригадата, който се намираше на позицията на Картеч
ната рота, остана въ негово разпореждане. Започна силенъ бой
между неприятеля и преднитЯ роти. Силниятъ огънь не разко
леба войницитЯ отъ 2-а дружина — тЯ продължаваха да настъп-
ватъ, но отъ понесенитЯ загуби ротитЯ се силно разтроиха, и,
когато стигнаха до подножието на склона на Остра Чука, на
300— 800 крачки отъ позицията на неприятеля, тЯ се спрЯха.
Слънцето залЯзваше, и започна да се стъмнява. Неприятелскиятъ
огънь започна постепенно да отслабва. Въ това време команди
рътъ на бригадата заповЯда 5-а рота, отъ резерва, да се при
готви да атакува. Едновременно съ това, изпрати адютанта си
да събере разпръснатитЯ изъ полето войници отъ другитЯ роти
и заедно съ 5-а рота да ги поведе въ атака. Следъ това той
подаде сигналъ за атака, застана начело на 5-а и Картечната
роти и ги поведе въ атака. РотитЯ съ викове „ура!“ бързо
настъпиха и, когато настигнаха предната — б-а рота, подтикнаха
и нея напредъ. Неприятельтъ поради тъмнината стреляше рЯдко
и напосоки.
ВиковетЯ „ура!“ на 5-а и б-а роти намЯриха отгласъ и въ
съседнитЯ части — влЯво, 8-а рота, и вдЯсно, 7-а и ротитЯ отъ
46*
3-а дружина. Тези части настъпиха още напредъ, и по този

начинъ цЪлиягь ДЪсенъ подучастъкъ на полка се приближи на
100— 200 крачки оть окопите на французите на позицията Остра
Чука, но чуката не завладяха.
При настъплението взводовете оть ротите беха разбър
кани — имаше ц-ели отделения, даже и взводове попаднали
оть една рота въ друга.
Поради слабата подготовка на частите за настъпление въ
сферата на действителния артилерийски огънь, те претърпеха
големи загуби, силно се разстроиха, и полкътъ не бе въ състо
яние да изпълни задачата си.
Многото загуби се дължатъ и на откритата местность, по
която се извърши движението. Артилерийската подкрепа беше
слаба, но и резултатътъ оть артилерийския огънь не се изпол
зуваше оть частите за своевременно настъпление.
Полкътъ нощува почти целъ събранъ въ подножието на
Остра Чука, на едно пространство оть около 200— 300 крачки,
дето частите продължиха да се устройватъ подъ личното ръко
водство на командира на бригадата.
Полкътъ загуби: командирътъ на 2-а дружина, майоръ
Димитъръ Атанасовъ, командирътъ на 4-а рота, капитанъ
Поповъ. и 67 войника убити; командирътъ на 8-а рота, пору-
чикъ Ачковъ, на 3-а, подпоручикъ Данаиловъ, и 277 войника
ранени и 11 изчезнали.
4 9 - и п о л к ъ . — Въ 1040 часа командирътъ на полка получи
заповедь да настъпи и заеме крайните обекти, но тъй като
съседните на полка части оть 3-и македонски и 53-и полкове
не напреднаха веднага, и 49-и полкъ започна атаката си по-
късно, следъ като последваха нови заповеди, както отъ коман
дира на дивизията, така и отъ бригадния командиръ.
Атаката на полка започна следъ слаба артилерийска подго.
товка. ЗЛ7-а батарея откри своевременно огънь, но неприятел
ската артилерия съсредоточи веднага огъня си върху нея,
унищ ож и часть отъ прислугата й и я накара за известно време
да замълчи. Следъ като пехотните вериги излезоха отъ окопите
си и настъпиха, неприятелската артилерия пренесе огъня си
и върху техъ. Започна се силенъ пушеченъ и картеченъ огънь
отъ двете страни. Разстоянието до неприятеля не беше повече
отъ 2000 крачки. Поради силния огънь настъплението на
друж ините ставаше трудно и бавно. Поддържката отъ ар иле-
ДЕЙСТВИЯТЯ НЯ ДЪСНИЯ БРЪГЪ НЯ ВЯРДЯРЯ 725
рията беше слаба. На всека стжпка редовете редееха, и духътъ

все повече и повече отпадаше отъ бушуващия артилерийски
огънь и особено отъ фланговия пушеченъ огънь на неприятеля
отдясно, вследствие изоставането на 53-и полкъ. Въпреки това,
неприятельтъ бе изгоненъ отъ нЪкои предни окопи; оставаха
само 700— 800 крачки до главната му отбранителна линия. Дру
жините, обаче, бЪха много разстроени отъ понесените загуби.
Къмъ 15 часа бе вкарана въ боя, по заповедь на коман
дира на дивизията, оставената въ негово разпореждане 2/49-а
дружина.^Проявениятъ героизъмъ отъ тази дружина не можа
много да подобри положението. Тя настжпи отъ Долно
Чичево въ 1540 часа въ боенъ редъ, на десния флангъ на
полка. Подъ силенъ артилерийски, пушеченъ и картеченъ огънь
дружината се насочи да атакува могилите предъ фронта на
полка югозападно отъ Долно Чичево. Но, неподкрепена отъ
53-и полкъ, бита отъ флангъ и тилъ отъ височините източно
отъ Крушевица, тя измени посоката на настжплението си, и се
насочи влево, почти предъ фронта на полка, като се вреза
значително въ неприятелското разположение. Но при това
напредване дружината загуби свръзка съ съседните части и, тъй
като поради тъмнината възстановяването на свръзката беше
трудно, тя се оттегли презъ нощьта на линията на 1-а дружина.
И тъй, поради липса на взаимна поддържка, както между
полка и съседните части, тъй и между поделенията на полка,
дадените скжпи жертви останаха безрезултатни — полкътъ не
можа да достигне обекта си. Ротите, много разбъркани и раз
редени, започнаха да се окопаватъ на достигнатите места съ
ржце и ножове (мнозина немаха и ножове), и даваха все нови
и нови жертви. Вечерьта неприятелскиятъ огънь не се прекрати,
но ротите успеха да се събератъ, и се оттеглиха на линията на
съседните два полка.
Полкътъ загуби: убити 6 офицера, 1 кандидатъ-офицеръ
и 96 войника; ранени 8 офицера, 3 кандидатъ-офицера и
423 войника; изчезнали 28 войника.
5 3 - и п о л к ъ не настжпи. Въ 10 часа, както е казано,

командирътъ на дивизията издаде заповедь, съ което постави
на полка задача да се спустне по езика югоизточно отъ Круше
вица и да насочи части по реката южно отъ Росоманъ и
съдействува на атаката на 49-и полкъ.
726 ОТБРЛНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I) АРМИЯ
Следъ като получи тази заповЪдь, командирътъ на полка

въ 14 часа изпрати на командира на 2-а дружина следната
заповЪдь:
„Днесъ 15 часй настжпете съ 5-а и 7-а роти и картечния взводъ
и завладейте хребета югоизточно огь Сирково. Следъ завладяването
му да се укрепите на него. Другите роти отъ дружината Ви да съдей-
ствуватъ съ огънь, безъ да се подаватъ напредъ; на командира на
5-а рота съмъ далъ нуждните инструкции за съдействие. Артилерията
. ще Ви съдействува; сжщо и една дружина отъ 22-и полкъ.“
Въ същата заповЪдь бе определено и участието на 1-а дру
жина въ тази атака. Освенъ това, съ отделни заповеди коман
дирътъ на полка определи участието на артилерията и даде
указания за свръзките, които требва да се установятъ между
полка и съседните части.
Споредъ тези разпореждания, 1-а дружина остана презъ
целия день на позицията си югоизточно отъ Крушевица, въ
боенъ редъ — три роти въ бойна часть и една — въ резервъ.
Ротите продължаваха да се окопватъ, и, като поддържаха свръзка
влево, съ 49-и полкъ, и вдесно, съ 2-а дружина, съдействуваха
отместо съ огънь на атаката на последната.
Предъ фронта на 2-а дружина още на разсъмване започна
артилерийска стрелба и отъ двете страни, а скоро следъ това
се откри и пушеченъ огънь. Бойниятъ редъ на дружината (три
роти въ бойна часть и една — въ резервъ) бе обърнатъ съ
фронтъ къмъ Сирково, което село и височините около него
владееше неприятельтъ.
Въ 15 часй дружината получи заповедьта да настъпи и
завладее височините югоизточно отъ Сирково. 5-а и 7-а роти,
отъ бойната часть, настъпиха. 8-а рота поддържаше атаката
съ огънь, а следъ известно време и тя настъпи. Въ 1830 часй
височините беха заети, ротите се устроиха и започнаха да
се окопаватъ.
3-а дружина (три роти) беше въ резервъ на полка, задъ
артилерийската позиция. Въ 16 часа се получи запов^ць отъ
командира на полка да настъпи къмъ Сирково, и заедно съ
5-а рота да овладеятъ хребета южно отъ селото, съ цель да се
пресече пътя на отстъплението на неприятеля — Кафадарци —
Прилепъ. 10-а и 13-а роти веднага настъпиха следъ 5-а рота,
но по пътя беха върнати, защото командирътъ на дивизията
отмени решението си да пресече пътя на отстъплението на
неприятеля.
ДЕЙСТВИЯТЯ ПО Д-ЬСНИЯ БР-ЬГЪ НЛ ВАРДАРА 727
Полкътъ загуби: 1 войникъ убитъ; кандидатъ-офицеръть

Видинъ Даскаловъ и 11 войника ранени и 1 войникъ изчезналъ.
И тъй, частите отъ дивизията не можаха да завладЪятъ
напълно дадените имъ обекти. Като причйни за този неуспЪхъ
требва да се отбележатъ следните: 1) въпреки дадените заповеди,
3-и македонски и 53-и полкове настъпиха късно; 2) оставената
въ разпореждането на командира на дивизията 2/49-а дружина
се намеси навреме въ боя, но се движй на открито, безъ под
стъпи; това стана причина неприятельтъ да съсредоточи огъня
си по дружината, която поради това понесе чувствителни загуби.
Загуби и свръзката съ полка, и не можа да повлияе чувстви
телно на хода на боя. 49-и полкъ я изчака и тогава продължи
настъплението.
Командирътъ на дивизията презъ деня беше на наблюда
телното м^сто при Долно Чичево, отдето ръководеше боя. За
отбелязване въ случая е неговата енергична намеса въ дей
ствията. Когато сутриньта той забеляза, че частите не настъп-
ватъ, въ 10 часа имъ предаде по телефона заповедь, съ която
ги прикани къмъ по-енергични действия. Следъ това той отправи
и отделни строги и категорични заповеди до командирите на
полковете, съ цель да ги подтикне къмъ безспирно настъпление,
но неговите разпореждания останаха безрезултатни, защото,
поради слабата поготовка на частите за н а стъ п л е н и ^и силния
неприятелски огънь, те напредваха бавно и много трудно. Час
тите се силно разстроиха, особено 3-и македонски и 49-и пол
кове, и неприятельтъ лесно отблъсваше насочените срещу него
удари.
2/7-а б р и г а д а . — Въ 6 30 часа командирътъ на бригадата
заповеда на командира на 22-и полкъ по телефона, а по-късно
(въ 8 часа) — и писмено, полкътъ да продължи настъплението
къмъ Мирзенъ и Каменъ Долъ, съвместно съ 53-и полкъ, а
също и къмъ Дебрища, доколкото му позволяватъ силите.
Командирътъ на 22-и полкъ възложи изпълнението на тази
задача на левофланговата 4-а дружина.
До 15 часа дружината остана на местото си, защото и
53-и полкъ не настъпи.
Въ 1540 часй 13-а и 1б-и роти настъпиха къмъ Мирзенъ,
поддържани отъ огъня на 6/17-а полска и 1/2-а гаубична батареи.
Въ 1715 часа единъ взводъ отъ 13-а рота и цепата 16-а рота
заеха единъ преденъ пунктъ отъ французската позиция, отдето
продължиха да преследватъ отстжпващигЪ французски части.

14-а и 15-а роти не настжпиха, защото бЪха обстреляни отъ
неприятелската артилерия съ много точенъ огънь. Въ 18 часа
височините западно отъ Мирзенъ беха напълно завладени.
Французите напустнаха селото и отстжпиха безредно, като оста
виха на бойното поле около 60 убити, между които и двама
офицери. Българите не продължиха преследването, защото забе
лягаха, че откъмъ Возарци настжпватъ къмъ участъка на полка
три французски батальона. Това беше 148-и полкъ (8-а бригада),
отъ 122-а дивизия, който отиваше да смени 242-и полкъ, отъ
57-а дивизия. Последниятъ дотогава заемаше позицията при
Мирзенъ и Каменъ Долъ. Следъ като мина моста при Возарци,
този полкъ настжпи въ няколко колони срещу участъка на
полка, но, посрещнатъ съ огънь отъ артилерията, той се прикри
въ гънките на мЪстностьта, и до вечерьта не прояви никакво
действие.
Въ този бой 2/242-а дружина загуби 13 убити и 47 ранени
войника.
Частите, които действуваха срещу Соничка Глава, предприеха
демонстративни действия, за да улеснятъ задачата на обходната
колона отъ Конната дивизия, която настжпваше къмъ Бабуна
планина да завладее проходите. Резултатите отъ гЬзи действия
беха изместване на 3/26-а дружина малко напредъ, къмъ висо
чината южно отъ Никодимъ, и заемане отъ 1/22-а дружина една
близка височина северно отъ к. 1200. Въ сжщото време пехот
ната обходна колона отъ Конната дивизия завладе проходите
Богомилъ — Ореше и Богомилъ — Строя. Ядрото на Конната
дивизия стигна въ Теово.
На левия брегъ на Вардара французите продължаваха да
усилватъ предмостната си позиция при Криволакъ, а българите
укрепяваха заетата отъ техъ позиция на линията устието на
Брегалница — Енешъ Оба — Гарванъ — к. 1000 (северозападно
отъ Радовишъ).
3/5-а македонска дружина и 5/16-а полска батарея, разпо
ложени близо до брега на Вардара, съдействуваха успешно на
частите, които настжпваха по десния брегъ на Вардара, срещу
Градско.
Въ отговоръ на донесението до Щаба на армията отъ
30-и октомврий, съ което командирътъ на дивизията бе доне-
сълъ за заемане височините западно отъ Градско, Горно и
Долно Чичево и хребета между Крушевица и Сирково, въ
ДЕЙСТВИЯТЯ ПО ДЪСНИЯ БР-ЬГЪ НЛ ВАРДЛРА 729
18 часа въ Щаба на дивизията се получи отъ началника на

Щаба на армията следната заповЪдь:
„Вашата задача е почти изпълнена; неизвестно е въ Щаба само
далй Мирзенъ е въ наши ржце. Укрепете се на заетите опорни
пунктове на височините около ж.-п. ст. Градско, източно отъ Долно
Чичево, Крушевица и Сирково, Мирзенъ. Командирътъ на 5-а Дунавска
дивизия се назначава за началникъ на Западния участъкъ, по десния
брегъ на реката до Сонична Глава, включително. Вие ще останете
тамъ,докато пристигне командирътъ на 5-а Дунавска дивизия, генералъ-
майоръ Бърневъ, и, само следъ предаване участъка нему, завърнете се
въ Щаба на армията.“
За действията на 1-и ноемврий командирътъ на Сборната
дивизия въ 22 часа издаде следната заповЪдь:
„1) Противникътъ, отблъснатъ отъ досегашните си позиции,
заема още неколко височини на западния брегъ на Черна. 49-и полкъ
на ножъ зае обекта си — височините западно отъ Росоманъ, цен-
търътъ на укрепената неприятелска позиция. Отъ 3-и македонски и
53-и полкове сведения още нема.
2) Частите да се затвърдятъ на заетите позиции, като се окопаятъ.
3) Утре, 1-и ноемврий, 8 часа, 3-и македонски и 53-и полкове да
достигнатъ дадените имъ обекти, а именно: 3-и македонски полкъ —
Острата, най-висока чука, югозападно отъ ж.-п. ст. Градско (около
два клм.); 53-и полкъ да заеме Сирково и Мирзенъ.
4) 49-и полкъ да остане на сегашните си позиции. Къмъ него се
придаватъ две роти отъ 53*и полкъ, които утре 6 часа да бждатъ въ
дола единъ клм. източно отъ Крушевица.
5) Артилерията да съдействува на атаката на 3-и македонски и
53*и полкове, както и на отбраната на 49-и полкъ, за което, ако има
нужда, да направи още тази нощь нуждните размествания.
6) Командирътъ на полуескадрона да изпрати поединъ разездъ
на нашия десенъ флангъ — посока Мирзенъ — Воз^ци и на левия
флангъ — ж.-п. ст. Градско — с. Градско, да наблюдаватъ движението
на нашите флангови части.
7) Пионерната рота остава въ разпореждането на дивизионния
инженеръ за укрепяване главната позиция.
8) Азъ ще се намирамъ на наблюдателното место — Долно
Чичево. Командирите на 2 /11-а македонска бригада, на 53-и полкъ и
на 17-и артилер. полкъ да изпратятъ хора за свръзка, и да се
свържатъ съ телефонъ.“
П о л о ж е н и е т о на 31-и о к т о м в р и й в е ч е р ь т а . —
3-и македонски полкъ беше на височините непосредствено до
ж.-п. ст. Градско и въ полите на Остра Чука (южно отъ
Градско); 49-и полкъ — на 200 метра отъ окопите на фран-
цузската позиция на могилите западно отъ Росоманъ; 53-и
730 ОТБРАНЛ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
полкъ — на хребета южно отъ Крушевица и на височините

непосредствено западно отъ Сирково; 22-и полкъ — на Пре-
слапъ планина; две роти отъ 4-а дружина — на височината
непосредствено западно отъ Мирзенъ.
Французите: единъ полкъ (371-и, отъ 57 дивизия, — два
батальона) и една батарея — при Градско; два полка (шесть
батальона) съ четири батареи отъ 243-а бригада — въ района
Росоманъ— Крушевица — Сирково; 242-и полкъ, отъ 57-а ди
визия, — два батальона съ две батареи — въ района Мирзенъ,
Каменъ Долъ и Дебри ща (148-и полкъ, отъ 122-а дивизия, презъ
нощьта смени 242-и полкъ, отъ 57-а дивизия); 8-и коненъ стрел-
ковъ полкъ — въ района Крушевица — Сирково — Мирзенъ;
на десния брегъ на Черна: единъ батальонъ и две батареи —
при чифл. Паликура, една батарея — при Тръстани и единъ
полкъ — при Кафадарци, общъ резервъ за двата фронта (Черна
и Криволакъ).
Частите отъ левия флангъ на Сръбския вардарски отрядъ,
които заемаха Соничка Глава, подъ натиска на обходната ко
лона на Конната дивизия (4-и македонски полкъ) отстжпиха на
линията Присатъ — Дреново — Десова.
При това положение командуващиятъ Източната французска
армия сметна, че ще требва да съгласува действията на фран-
цузските части съ тези на сърбите и да поддържа свръзка съ
Прилепъ и Битоля. Отъ друга страна, той реши, че ще бжде
необходимо да се взематъ мерки щото французските части при
Возарци да бждатъ въ състояние да отстоятъ и на атака, насо
чена отъ българските части, които се намираха дотогава северно
отъ р. Раяцъ. Поради това генералъ Сарай реши: да привлече
къмъ Возарци ядрото на 122-а дивизия, която да се отбранява,
но да бжде готова въ всеко време да настжпи къмъ Прилепъ.
Генералъ Сарай телеграфира на командирите на 57-а и 122-а ди
визии, като имъ даде указания за прегрупирането на дивизиите
съответно задачите имъ.
Командирътъ на 122-а дивизия въ 22-а часа заповеда:
1) Дивизията да заеме за отбрана фронта Росоманъ — Круше
вица— Сирково — Мирзенъ — Дебрища. 371-и полкъ, отъ 57*а дивизия,
който действуваше при Градско, да отиде въ дивизията си, но да
остане на предмостовата позиция, като отбранява жел%зо*пжтния мостъ.
2) Отстжплението на частит-Ь, които се намиратъ въ досЬгъ
съ българите при Чичево и при ж.-п. ст. Градско, да се извърши
презъ нощьта.
3) Следъ оттеглянето, 371-и полкъ съ единъ батальонъ да заеме

височинигЪ около устието на Черна, като отбранява железния мостъ;
243-а бригада да заеме съ три батальона и едно артилерийско отделе
ние командуващигЬ височини въ района Росоманъ — Крушевица.
4) 8-а бригада съ 148-и полкъ и едно артилерийско отделение
да заеме района Дебрища — Мирзенъ — Каменъ Долъ. Къмъ бригадата
на 1-и ноемврий да се присъедини и 45-и полкъ, който да разположи
единъ батальонъ при Сирково и една рота въ Росоманъ; останалата
часть отъ полка да остане въ резервъ, източно отъ Мирзенъ.
5) Останалите свободни части отъ 243-а бригада да се събератъ
близо до Возарци, на левия брегъ на Черна.
6) 8-и коненъ полкъ да заеме Дреново съ единъ ескадронъ, като
продължава да наблюдава между Мирзенъ, Сирково и Крушевица
и разузнава въ долината на Раяцъ.
И тъй, поради срещнатата съпротива отъ страна на бълга
рите, предприетото отъ Французското командуване настъпление
къмъ Велесъ не успЪ. То 6Ъ даже изоставено и заменено съ
настъпление къмъ Прилепъ.
Презъ времето отъ 28-и до 31-и октомврий, т. е. откогато
французите спреха настъплението си къмъ Велесъ, и се оттег
лиха, за да се организиратъ за ново такова, действуващите на
фронта на Черна французски части загубиха: 3 офицера и
106 войника убити; 14 офицера и 486 войника ранени; 6 офи
цера и 26 войника изчезнали.
Дейность на армейското командуване. — На 28-и октом

врий въ 1215 часа командуващия армията, отъ Велесъ, изпрати
на командира на Конната дивизия заповЪдьта отъ Щ . Д. Я., съ
която се придаваха къмъ Конната дивизия шесть роти отъ 4-и
македонски полкъ и две планински оръдия за изпълнение въз
ложената й задача — да заеме проходите на Бабуна планина и
да се спустне въ Битолското поле.
На 29-и въ Щаба на армията се получи заповЪдь отъ Щ .
Д. Я „ че по шосето Скопие — Тетово съ се появили неприятел
ски партии — около 400 души, а отъ Гостиваръ къмъ Тетово съ
настъпили четири неприятелски батальона съ шесть оръдия.
Заповядаше се да бъдатъ изпратени временно части отъ Велесъ
да заздравятъ положението въ посоката Скопие — Тетово.
Командуващиятъ армията разпореди командирътъ на 3/5-а
бригада да замине съ 50-и полкъ отъ Велесъ къмъ Скопие,
дето да обедини командуването на всички части въ района
Скопие — Тетово и да отбранява Скопие и Тетово откъмъ Гости
варъ, Призренъ и откъмъ югъ.
Командуващиятъ армията огледа лично позициигЪ на 22-и и

53-и полкове и вечерьта изпрати въ Щ . Д. А. донесение за
положението.
Отъ донесенията на Щаба на армията Главнокомандува-
щиятъ схвана, че частитЬ отъ армията на Южния фронтъ сж
твърде размесени, което представя голямо неудобство за пра
вилното имъ командуване. По поводъ на това, началникътъ на
Щ . Д. А. изпрати на командуващия армията заповЪдь:
„На фронта Соничка Глава — Серка планина частите сж твърде
размесени. Много отъ частите не действувагь нито въ района на
бригадите си, нито въ района на своите дивизии. Това се наложи
отъ развитието на събитията, и сега почти никой отъ по-висшигЪ
началници н*Ьма непосрЪдственъ контролъ и ржководство надъ своите
части. Изглежда, че този фронтъ не е подЪленъ и на участъци, а
общъ началникъ на всичките тЬзи части се е считалъ командирътъ на
7-а Рилска дивизия, полковникъ Василевъ. Това представя голямо
неудобство за правилното командуване на частите. Назначенъ е да
командува единъ участъкъ и началникътъ на артилерията въ армията,
когато има щабове на дивизии и бригади, които бездействуватъ. Има
и силно пострадали части, които се нуждаятъ отъ почивка. Поради
всичко гореизложено, по запов%дь на Главнокомандуващия, разпоредете:
1) ЦЪлиятъ фронтъ да се раздали на участъци, и всеки участъкъ
да се повери на отделна организационна единица, като при първа
възможность се сведатъ и частите подъ командата на своите началници.
2) Да се формира едно маневрено ядро, подъ началството на
командира на свободната дивизия.
3) Полковникъ Богдановъ да се освободи отъ командуването и
да се заеме съ своята длъжность, която при сегашните условия
придобива особено важно значение.
4) СилнопострадалитЪ части, като 54-и и б-и македонски полкове,
при първа възможность, да се оттеглятъ въ втора линия, за да се
преустроятъ и си отпочинатъ. 843.“
По този поводъ на 30-и командуващиятъ армията отговори:
„На командира на 7-а Рилска дивизия бе възложено команду
ването на всички войски на Южния фронтъ, когато Щабътъ на армията
беше въ Куманово. Сега той е началникъ само на групата, която
оперира на югъ отъ Щипъ. Участъкътъ на десния брЪгъ на Вардара
съ Соничка Глава, включително, се завеждаше отъ полковникъ Писиновъ.
Очаквамъ пристигането на генералъ Бърневъ, за да му възложа този
участъкъ. Полковникъ Богдановъ не е началникъ на участъкъ — въз-
ложихъ му само една операция. Щомъ я свърши, ще се завърне
обратно, въ Щаба на армията. Уреждането на частите може да стане
само съ свободни части отъ тила. Б-Ьхъ разпоредилъ това да стане
съ бригадите отъ 5-а Дунавска дивизия, но съ изпращането на 50-и пех.
полкъ въ Тетово и притеглянето на 5-и Дунавски полкъ въ Велесъ,
сменяването спре, и ще бжде изпълнено по части. Има части силно-
пострадали, особено частите на 3-а Балканска дивизия — 11-и Сливен

ски, 24-и Черноморски, 29-и Ямболски и 32-и Загорски полкове, но за
сменяването имъ нЪма прасни части, затова препоржчахъ сменяването
да стане по части, вжтре въ полковете. Маневреното ядро ще се
формира, следъ като се прибератъ поне две бригади. Засега има по
единъ полкъ въ Щипъ и Велесъ.“
Командуващиятъ армията направи разместване на частите
и наново разпредели участъците отъ позицията по левия
брегъ на Вардара.
На 31-и октомврий командуващиятъ армията съобщи на
полковникъ Богдановъ, че неговата задача, следъ заемане отъ
поверените му части левия брегъ на Черна, е почти изпълнена,
и, следъ пристигане на командира на 5-а Дунавска дивизия, да
сдаде участъка, и да се завърне въ Щаба на армията.
Затвърдяване на българите на Преминаване на Сборната

левия брегъ на Черна дивизия къмъ отбрана. — В ъ
на 1-и ноемврий. 4 часа въ Щ аба на дивизията, въ
Долно Чичево, дойде командирътъ
на 49-и полкъ, подполковникъ Гешевъ, и доложи, че полкътъ
е претърпепъ много загуби, положението е много критическо,
и е необходимо да се отстжпи до Долно Чичево, Командирътъ
на дивизията не възприе това, защото оттеглянето въ тъмнината
би увеличило безредието. Той заповеда всички части да останатъ
до разсъмване по местата си, а въ 530 часа издаде следната
заповедь:
„1) Неприятельтъ оказва голема съпротива по височините на
западния брегъ на Черна.
2) Нашата цель е достигната — ние владееме надъ левия брегъ
на Черна.
3) Полковете да не преминаватъ по-далечъ отъ сегашното поло
жение. Да преминатъ временно въ отбранително положение така:
4) 3-и македонски полкъ да заема участъка отъ Вардара — ж.-п.
ст. Градско до дола единъ клм. североизточно отъ Долно Чичево
(показанъ на местностьта отъ мене).
5) 49-и полкъ да заеме участъка отъ дола единъ клм. северо
източно отъ Долно Чичево до Крушевица, изключително.
6) 53-и полкъ да заеме участъка отъ Крушевица, включително,
до височините северно отъ Мирзенъ (височините включително).
7) Въ дадените участъци да се заематъ пунктовете, които даватъ
добъръ обстрелъ за спиране едно евентуално настжпление на непри
ятеля по посоките: чифл. Паликура — Водовратъ — Росоманъ — Долно
Чичево — Гор. Чичево, Манастирче — Подлесъ и Каменъ Долъ—Подлесъ.
КомандиритЪ на полкове — началници на участъци — да си образуватъ

участъкови поддържки отъ по една или две роти. Както ротигЬ въ
първа линия, така и участъковигЪ поддържки дълбоко да се окопаятъ,
като работятъ дене и ноще и използуватъ сечивата, дадени имъ отъ
Инженерния паркъ.
8) Командирътъ на 49-и полкъ да остави двегк роти отъ 53-и полкъ
въ Долно Чичово, като маневрени войски, въ мое разпореждане, на
които лично ще определя местото.
9) Разпределянето на артилерията въ участъците да остане
сжщото. Батареите да заематъ позиции за отбрана на участъците,
като отдЪлйтъ и по едно или две оръдия за фланкиране съседните
участъци.
10) Полуескадронътъ да продължава да разузнава въ интервалите
между 53-и и 22-и полкове, посока Мирзенъ — Возарци, като изпрати
единъ разездъ по посока Градско — чифл. Паликура.
11) Пионерната рота да продължава да работи на главната пози
ция, подъ ръководството на дивизионния инженеръ, като използува
широко местното население.
12) Азъ ще се намиримъ въ ман. Чичево. Командирътъ на 3-и
македонски полкъ — задъ срЬдата на своя участъкъ, на височините
единъ клм. югоизточно отъ Водовратъ; командирътъ на 49-и полкъ —
на източната окрайнина на Долно Чичево; командирътъ на 53-и
полкъ — на хребета югоизточно отъ Крушевица. Всички да се свържатъ
съ мене съ телефонъ, и да изпратятъ хора за свръзка, Командирътъ
на 2 /11-а македонска бригада да си избере самъ пунктъ и да донесе.“
Следъ това командирътъ на дивизията отиде на наблюда
телното место при църквата на Долно Чичово, отдето видЪ, че
положението не е така лошо, както го представи командирътъ
на 49-и полкъ. Неприятельтъ предъ 3-и македонски полкъ б*Ь
отстъпилъ, и между ж.-п. ст. Градско и Черна имаше български
патрули. Французите държеха още височините западно отъ
Росоманъ. Тази оценка напълно съответствуваше на обстановката:
презъ нощьта французите се оттеглиха на линията Росоманъ —
Крушевица — Сирково — Мирзенъ — Дебрища; при устието на
Черна бе оставена една малка часть да отбранява железо
пътния мостъ.
3-и македонски полкъ остана до разсъмване на достигнатите
вечерьта места. Изпратените сутриньта патрули намериха фран-
цузските окопи изпразднени. 2-а и 3-а дружини настъпиха и
заеха напустнатите окопи, б-а и Картечната роти се спустнаха
по склона на Остра Чука, но въ 7 15 часа беха посрещнати
съ ураганенъ огънь отъ батареите при чифл. Паликура и
Росоманъ, поради което се оттеглиха на чуката. 1-а дружина,
поддържана съ огънь отъ 2/17-а и 5/2-а батареи, настъпи и
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВЛРДАРА 735
завладя станцията и селото Градско. 1-а рота бе силно обстре

ляна отъ неприятелската артилерия. Командирътъ на дружината
изпрати следното донесение, получено отъ командира на полка
въ I I 20 часа:
„Настжпихъ съ 1-а рота на крайния лЯвъ флангъ. Заехъ ж.-г.
ст. Градско и селото Градско. Гжсти патрули бързо напредватъ, съ
заповЯдь да стигнатъ брЯга на Черна. На гарата сж намерени:
чувалъ оризъ, каче сланина, черни сливи, ечемикъ въ малки коли
чества; много пушки и раници, изоставени. Около гарата били окопани
много силно: окопи на зигзаци, съ разни пещери въ тЯхъ и бойници.
1-а рота е дала около гарата 20 ранени и убити.“
Въ 1215 часа командирътъ на полка получи второ донесение,
че 1-а и 3-а роти сж заели крайния лЪвъ флангъ, и че патрулътъ,
изпратенъ къмъ устието на Черна, билъ обстрелянъ отъ неприя
телска пехота, окопана на десния брЪгъ на сжщата река.
Въ сжщото време въ Щаба на полка се получи запо-
вЪдьта отъ командира на дивизията за затвърдяване частите
на достигнатите места. Командирътъ на полка разпореди опре
деления участъкъ на полка да се заеме така: 2-а дружина
(капитанъ Матеевъ) съ Картечната рота — отъ Вардара до
Остра Чука, включително; 3-а дружина (майоръ Каназиревъ) —
отъ Остра Чука, изключително, до дола единъ клм. северо
източно отъ Долно Чичево; 1-а дружина (поручикъ Тромпиевъ) —
да остане въ полкови резервъ, предъ височината западно отъ
ж.-п. ст. Градско.
Въ това време командирътъ на дивизията забеляза отъ
наблюдателното место, че неприятельтъ, който презъ нощьта
се бе оттеглилъ, прави известни размествания, за да засили
своите части, които владеятъ още височините западно отъ
Росоманъ. За да осуети това намерение на французите, той
реши съ оставените въ негово разпореждане две роти да под
тикне 49-и полкъ, който да заеме височините. За съдействие
командирътъ на дивизията заповеда на командира на 3-и маке
донски полкъ:
„Въ 14 30 часа 49-и полкъ започна атаката за завладяване висо
чината западно отъ Росоманъ. Полкътъ Ви да настжпи веднага да
съдействува на атаката на 49-и полкъ откъмъ северъ. Заповядано е
на 53-и полкъ да съдействува на атаката откъмъ югъ. Развийте още
малко усилия, и нашето дЯло ще бжде увЯнчано съ успЯхъ.“
Тази заповедь бе предадена по телефона въ полка чакъ
въ 1545 часа; командирътъ на полка я съобщи на командирите
на дружините въ 1705 часа, поради което, когато 2-а дружина
736 ОТБРАНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
настъпи, боятъ на 49-и полкъ бе свършенъ. По този начинъ

полкътъ не можа да окаже никакво съдействие на 49-и полкъ.
Вечерьта дружините се спрЪха на определените имъ участъци,
и се окопаха, като взеха мерки за предпазване отъ нападение.
Полкътъ загуби: кандидатъ-офицерътъ Методий Грашевъ и
трима войника убити; поручиците Маринъ Дриновъ, Траянъ
Траяновъ и Йорданъ Ачковъ и кандидатъ-офицерътъ Станко
Илчевъ и 36 войника ранени.
49-и полкъ остана на местото си. Между батареите на двете
страни се започна двубой. Пристигнаха 3/53-а и 8/53-а роти,
които веднага беха изпратени въ разпореждане на командира
на дивизията, въ ман. Чичево. Въ 12 часа той ги насочи къмъ
Долно Чичево и заповеда полкътъ да атакува височините за
падно отъ Росоманъ.
Къмъ 1330 часа, когато тези роти се спустнаха отъ мана
стира и настъпиха къмъ Долно Чичево, неприятелската арти
лерия обстреля силно селото. Една фугасна граната падна въ
стаята, дето беха се оттеглили да обедватъ командирътъ на диви
зията, полковникъ Богдановъ, командирътъ на 2/11 -а македонска
бригада, полковникъ Кюркчиевъ, командирътъ на 17-и артилер.
полкъ, полковникъ Стайковъ, и офицерите отъ Щаба на диви
зията, ротмистъръ Богдановъ и подпоручикъ Маджаровъ. Отъ
тази граната бе тежко раненъ въ крака полковникъ Кюркчиевъ
и контузенъ полковникъ Стайковъ. Обстрелването на селото
продължи около единъ часъ, следъ което неприятелската арти
лерия пренесе огъня си вънъ отъ селото.
Презъ това време командирътъ на 49-и полкъ направи
разпореждания до дружинните командири да атакуватъ неприя
телската позиция — могилата срещу фронта на полка — и имъ
заповеда да настъпятъ въ 15 часа. 5-а и б-а роти беха при
дадени къмъ 1-а дружина, а 7-а и 8-а роти останаха да дей-
ствуватъ на десния флангъ на бойния редъ и да охраняватъ
1-а дружина. На атаката требваше да съдействуватъ и двете
роти отъ 53-и полкъ, като настъпятъ същ о на десния флангъ
на полка.
Въ 1450 часа 3/17-а батарея и единъ взводъ отъ 1/17-а ба
тарея откриха огънь по пункта на атаката, и пехотата настъпи.
Настъплението бе посрещнато отъ неприятеля съ убийственъ
артилерийски ураганенъ огънь, отъ който ротите значително се
разстроиха. Двете роти отъ 53-и полкъ не напреднаха по-далечъ
отъ Крушевица, а частитЪ отъ лЪвия флангь на 53-и полкъ

също останаха на позициите си. 7-а и 8-а роти отъ 49-и полкъ
се принудиха да измЪнятъ настъплението си югоизточно отъ
Крушевица, съ цель да запазятъ фронта на 1-а дружина. По-
срещнатъ съ фронталенъ огънь откъмъ могилигЬ и съ фланговъ
отъ неприятелските части срещу Крушевица, бойниятъ редъ се
разколеба: настъплението ставаше бавно — отделни групи и
смели войници напредваха. По този начинъ само една незна
чителна часть храбърци можаха да стигнатъ на 400— 500 крачки
отъ неприятелските окопи, но и тези бойци, изложени на
кръстосанъ пушеченъ и артилерийски огънь, беха принудени
да се спратъ и се окопаятъ.
Артилерията до това време поддържаше настъплението, но
неприятелската имаше надмощие. Къмъ 18 часа батареите пре
кратиха огъня, за да предпазятъ отъ поражение наближилите
неприятелското разположение свои части.
Вечерьта, подъ прикритието на тъмнината, ротите се по-
устроиха, но, за да бъдатъ предпазени отъ контърнападание,
по заповедь, те се отдръпнаха и се окопаха.
Загуби: 1 офицеръ и 80 войника убити; 11 офицера, 2 кан-
дидатъ-офицера и 329 войника ранени; 33 войника изчезнали.
И тъй, полкътъ не можа да завладее напълно неприятел
ската позиция. Могилите западно отъ Росоманъ останаха въ
французски ръце, а полкътъ остана въ техното подножие въ
продължение на неколко деня.
53-и полкъ презъ нощьта остана на достигнатите позиции.
Въ 2 25 часа въ полка се получи заповедьта по дивизията.
Командирътъ на полка разпореди: 1-а дружина съ три роти и
две картечници да остане на позицията си, дето да се окопае,
като изпрати две роти на единъ клм. източно отъ Крушевица,
въ разпореждане на командира на 49-и полкъ; 2-а дружина съ
три роти и две картечници да заеме въ 8 часа Сирково, дето да
се окопае; 3-а дружина съ една рота да заеме Мирзенъ, дето да
се укрепи, а две роти да останатъ въ резервъ.
Въ 7 часй неприятелската артилерия откри огънь, на който от
говори 1/17-а батарея. Артилерийскиятъ огънь отъ двегЪ страни
продължи презъ цЪлия день, като този на французитЪ имаше
надмощие и принуждаваше българската батарея да прекратява
стрелбата си.
Българската арима въ Световната война 191^— 1918 год., токъ III. 47
Въ 8 часа въ полка се получи втора заповЪдь отъ коман

дира на дивизията, съ която се отменяваше заповЪдьта за зае
мане Сирково и Мирзенъ, а на полка се заповядваше да остане
надъ т^зи села, дето да се укрепи. Въ 1430 часа командирътъ
на полка получи телефонограма отъ командира на 49-и полкъ,
съ която същиятъ съобщаваше, че въ 15 часа ще настъпи и
молеше 53-и полкъ да съдействува. По поводъ тази телефоно
грама, командирътъ на полка заповеда 1-а дружина и батареята
да съдействуватъ съ огънь, като дружината запази позицията си.
1- а дружина остана презъ целия день на местото си, и н
можа да окаже съдействие на 49-и полкъ, който, както се каза,
изнемогваше особено отъ фланговия огънь на французските
части, стоещи на позиция срещу тази дружина.
2- а дружина настъпи въ 7 часа съ две роти къмъ Сирков
и къмъ 8 часй стигна на 300 крачки отъ селото, дето, по запо
веди отъ командира на дивизията, се спре и се окопа.
12-а рота, по заповедь отъ командира на полка, бе изпра
тена да заеме Мирзенъ. Ротата настъпи въ 5 часа и, следъ три
часово движение, въ 8 часа стигна предъ селото. Съ съдействието
на 16/22-а рота, тя прогони французите и зае селото. Французите
отстъпиха на височината непосредствено източно отъ селото,
отдето посрещнаха съ силенъ огънь ротата. При отстъплението
си французите дадоха много жертви.
Въ 11 часа командирътъ на ротата получи заповедь отъ
командира на полка да напустне селото и да отстъпи. Коман
дирътъ на полка оправда тази неуместна заповедь съ обстоя
телството, че ротата се е вдала много напредъ и страда отъ флан-
говъ огънь. Въ същность ротата имаше загуби само двама вой
ника убити. Ротата се оттегли на височината северно отъ Мир
зенъ, дето се окопа. Вечерьта селото бе заето отъ 13/22-а рота.
Полкътъ загуби: 2 убити и 24 ранени войника,
Презъ деня командирътъ на дивизията изпрати на коман-
дуващия армията следните донесения:
Въ 8 часа:
„1) Вчера, 31-и октомврий, боятъ продължи до 22 часа. Престрел
ката трай ц-Ьла нощь. Положението на частите бе тежко, особено на
49-и полкъ, но ние запазихме позициите си (неприятелската укрепена
линия). Ние сме господари на височините, които владеятъ окончателно
левия брегъ на Черна, а именно ж.-п. ст. Градско, единъ почти успо-
реденъ на Черна гребенъ, западно отъ Паликура, и другъ гребенъ
западно отъ Росоманъ, хребетите източно и югоизточно отъ селата
Крушевица и Сирково. НЪмамъ още сведения дали селото е заето, но

това нЪма значение. Неприятельтъ владее още само една могила
(Тумбата), западно отъ Росоманъ, и селото. Дадената ми задача счи-
тамъ окончателно завършена и минавамъ временно въ отбранително
положение, съгласно приложената заповЪдь отъ тази сутринь. Ще
последватъ и подробности по вчерашния бой и организиране отбраната.
2) Тъй като полковете сж отъ три различни дивизии, липсватъ
санитарни учреждения. Моля веднага да бждатъ изпратени две полски
болници и единъ санитаренъ транспортъ за Скачанци (дето Отделе
нието на Лазарета е недостатъчно да приеме всички ранени) и за
Дворище.
3) Сведения за неприятеля ще донеса допълнително.
4) Днесъ боятъ продължава слабо.“
Въ 18 часа:
„Въ 14 30 часа дадохъ заповЪдь за завладяване и на последната
височина западно отъ Росоманъ — редюитътъ на французската укрепена
позиция по левия брегъ на Черна. За тази цель беха дадени въ раз
пореждането на командира на 49-и полкъ последните две роти, издър
пани нощесъ въ мое разпореждане, въ манастира. Когато въпросните
роти преминаваха Долно Чичево, неприятелската артилерия съ особена
ярость започна да бомбардира селото Долно Чичево. Половината отъ
кжщите беха разрушени. Жителите, у които преди два деня францу
зите намерили широко гостоприемство, беха въ изумление отъ ужасъ.
Точно въ 13 30 часа една граната прониза кжщата и падна въ стаята,
въ която азъ съ полковникъ Кюркчиевъ и офицерите отъ щабовете,
се бехме оттеглили въ затишието на боя да хапнемъ. Гранатата раз
дроби стжпалото на полковникъ Кюркчиевъ и рани двама войника.
Отъ 430 часа боятъ бе доста оживенъ. 49-и полкъ завладе висо
чините западно отъ Росоманъ, на които неприятельтъ още се държеше.
И така, следъ боновете на 27-и, 28-и, 29-и, 30-и и 31-и октомврий
и 1-и ноемврий при Черна, ние владеемъ напълно левия брегъ на
реката Черна, отдето сж прогонени всички големи французски части.
Дадената ми задача считамъ окончателно изпълнена. Ние владеемъ
ж.-п. ст. Градско, Долно Чичево, Крушевица, Сирково, Мирзенъ съ
височините около техъ. Пристжпвамъ къмъ организиране отбраната.“
Донесението не отговаряше напълно на положението — Ро
соманъ и ТригЬ могили западно отъ него останаха въ фран
цузски ржце.
За действията на 2-и ноемврий командирътъ на дивизията
издаде въ 1845 часа следната заповЪдь:
„Неприятельтъ, разбитъ, отстжпва по шосето къмъ Возарци, като
прикрива отстжплението си съ малки партии по некои височини на
левия брегъ на Черна. Всички полкове достигнаха дадените имъ обекти.
1) Тази вечерь всички части да се затвърдятъ на заетите позиции
Оставатъ сжщите участъци, дадени въ заповедь № 50 отъ тази сутринь.
47*
740 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА 1! АРМИЯ
2) Командирите на полкозегЬ — началници на участъците — да

си раздЪлятъ участъците между дружините, като си издърпатъ по една
или две роти въ участъкови поддържки. Сжщото да направятъ и дру-
жинните командири — да си издърпатъ по половина рота за дружинна
поддържка. Дко некои роти сж излезли много напредъ отъ главната
линия на полка, да се оттеглятъ малко, като заематъ, главно, хребе
тите, за да не би на разсъмване да се видятъ изложени и отделени
отъ другите роти. Да се установи строгъ редъ. Да се запрети абсо
лютно стрелбата. Въ веригите да се наблюдава зорко, и, ако неприя-
тельтъ контъратакува, да бжда атакуванъ на ножъ. ПоддържкигЬ да
се държатъ близо; между веригата и техъ да се установи тесна
свързка съ патрули.
3) Още тази нощь всички дълбоко да се окопаятъ.
4) Утре, 2-и ноемврий, съ разсъмване, да се поправи разположе*
нието, като останалите назадъ роти и съ кривъ фронтъ излезатъ на
предъ, а изнесените се отдръпнатъ.
5) Още тази нощь всека рота да изпрати по едно отделение
назадъ, по пжтя, отдето е минала, за да прибере ранените и да ги
занесе въ близките села, следъ което да се върнатъ въ ротите си.
6) За всичко друго остава въ сила днешната заповедь № 50.
7) Утре частите продължаватъ окопаването си и устройването си.
Командирите на полковете и дружинните да обиколятъ частите си и
да донесатъ за пунктовете, които те намиратъ че требва да заематъ.
8) Язъ ще се намирамъ въ манастира.
9) Утре преди пладне ще започна обиколката на полковите уча
стъци въ следния редъ: 3-и македонски, 49-и и 53-и полкове.“
Действията на 2! 7-а бригада на Преслапъ планина. —

Следъ боя на 31-и октомврий частите отъ 2/7-а бригада имаха
неблагоприятно разположение по отношение неприятеля. ЛЪво-
фланговитЪ 13-а и 16-а роти, които се изнесоха напредъ и заеха
височините непосредствено северно отъ Мирзенъ, изложиха
десния си флангъ на фланговъ огънь. За да поправи това поло
жение, командирътъ на 4/22-а дружина заповеда на деснофлан-
говите роти да настжпятъ, и да се подравнятъ.
Въ 8 30 часй батареите отъ учасъка откриха огънь по неприя
телските окопи предъ фронта, и съ своя точенъ огънь подготвиха
отлично атаката, но определените роти не настжпиха веднага, та
стана нужда артилерийскиятъ огънь да бжде повторенъ. Следъ
това всички роти отъ участъка на 4-а дружина, заедно съ 12-а и
Картечната роти, които беха въ резервъ на дружината, настжпиха
и, съ постепенно и стремително напредване, прогониха французите
отъ предните имъ окопи, като завладеха едно пространство
повече отъ два километра. Въ 16 часа ротите стигнаха на единъ
клм. отъ Мирзенъ, като селото остана въ български ржце.
ДЕЙСТВИЯТЯ^ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НЯ ВЯРДЯРЯ 741
Настъплението на ротите отъ дружината беше ветрило

образно, поради което фронтътъ й се увеличи до седемь клм., та
началникътъ на участъка се виде принуденъ да спре по-ната
тъшното настъпление на дружината. За да се запазятъ отнетите
пунктове и поведе по-енергична атака срещу неприятеля, коман-
дирътъ на бригадата поиска отъ командира на Сборната дивизия
две роти подд^ржка, но такива не беха изпратени.
Огъньтъ отъ двете страни продължи, докато се мръкна.
Частите останаха въ същото положение, въ което беха къмъ
16 часй.
22-и полкъ загуби: 5 убити и 12 ранени войника; изстреля
23,500 патрона и 257 полски и 28 гаубични снаряда.
Предъ фронта на 15-а рота беха намерени 55 французски
войнишки трупа и единъ на офицеръ. Взети беха трофеи: една
счупена отъ артилерията картечница, 20 пушки, 50 раници и много
хранителни продукти, което свидетелствуваше, че отстъплението
на французите е било безредно.
Спорецъ французски документи, двете роти отъ 148-и полкъ,
които водили бой при Мирзенъ, имали излезли отъ строя 3 офи
цера и 120 войника. А общо, всичките французски части, дей
ствували на фронта Градско — Росоманъ — Крушевица — Мир
зенъ— Дебрища, имали презъ този день загуби: 1 офицеръ и
28 войника убити; 2 офицера и 78 войника ранени и 11 изчез
нали войника.
Въ 17 часа въ Щаба на 2/7-а бригада беха доведени
седемь французи пленени отъ 148-и полкъ, заловени презъ
време на боя. Те казаха, че 148-и полкъ, въ съставъ три бата
льона, на 31-и билъ стигналъ на ж.-п. ст. Криволакъ, и веднага
заминалъ презъ Кафадарци за Мирзенъ, за да смени батальона
отъ 242-и полкъ, заемащъ участъка Мирзенъ — Дебрища. Въ
боя участвували само два батальона, а третиятъ билъ изпратенъ
неизвестно де. Полкътъ билъ отъ 122-а дивизия — генералъ
Жеромъ. Дивизията се състоела отъ четири полка, отъ които
само три (84-и, 148-и и 284-и) били пристигнали, а 45-и —
билъ на пъть.
Събраните сведения отъ пленниците беха точни. Погрешно
е предадено само името на командира на дивизията.
дира на 7-а дивизия донесение за хода на боя и сведенията за
силите на неприятеля, добити отъ пленници. Съ сжщото доне
742 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
сение той моли да бъде подкрепенъ съ една дружина, за да

може да довърши действията — да пресече пътя на отстъпле
нието на французите къмъ Возарци. Въ Стариградъ пристигнаха
5-и Дунавски полкъ (две дружини) и 2/1-о артилер. отделение
и влязоха въ разпореждане на командира на бригадата. Същия
день пристигна въ Стариградъ съ Щаба си и командирътъ на
5-а Дунавска дивизия, генералъ-майоръ Бърневъ, който пое
командуването на войските по десния брегъ на Вардара, отъ
реката до Сонична Глава, включително.
Разположението на двет'& страни вечерьта. — Сборната

дивизия — полковникъ Богдановъ — беше на линията Мир-
зенъ — Сирково — Крушевица — Долно Чичево — ж.-п. ст. Градско.
2/7-а бригада — на линията к. 1008 — Мирзенъ.
Французската 122-а дивизия — на линията височините
северозападно отъ Росоманъ — източно отъ Крушевица — Сир
ково — източно отъ Мирзенъ — Дебрища. Три батальона и
четири батареи, въ първа линия, и четири батальона, въ втора,
заеха северния подучастъкъ отъ позицията, простиращъ се до
Сирково; три батальона и две батареи заеха южния подучастъкъ;
два батальона останаха при Возарци, въ резервъ на дивизията.
Вд-есно, полкътъ отъ 57-а дивизия, който действуваше около
Градско, остави една малка часть на левия брегъ да отбранява
предмостната позиция, а съ останалите части премина Черна
по жел-езо-пътния мостъ, и се спре на десния брегъ на реката,
около устието й. Къмъ този полкъ се присъедини и оставениятъ
по-преди на същото место батальонъ отъ 57-а дивизия. Прида
дената къмъ полка батарея премина Черна по моста при Возарци,
и презъ Марена на следния день се присъедини къмъ полка.
Вл-ево, 8-и коненъ стрелковъ полкъ се събра въ Дряново;
единъ ескадронъ отъ полка остана да разузнава на западъ,
по долината на Раяцъ.
Сборната дивизия — полковникъ Богдановъ — изпълни въз
ложената й задача. За успеш ните действия срещу французите
при Черна помогнаха и частите отъ 2/7-а бригада и Конната
дивизия, които действуваха срещу сърбите на Бабуна планина.
Заплашени отъ обходната колона на Конната дивизия, която
завладе проходите на Бабуна, и се надвеси надъ Прилепеното
поле, сърбите решиха да се оттеглятъ на югъ — къмъ Битоля.
Въ свръзка съ отстъплението на сърбите, французите при
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 743
Черна се групираха около Возарци, съ огледъ на бъдещ ите

съвместни действия съ гЬхъ въ посока Возарци — Прилепъ.
По този начинъ българските части, които действуваха по
десния брЪгъ на Вардара, осуетиха стремлението на сърбите и
французите да се съединятъ за съвместни действия на северъ,
къмъ Велесъ — Скопие.
Действията по левия брегъ на Вардара.

(Картогр. приложения № № 15, 19 и 20).
Подготвяне втората атака 17-и . — За спиране

О К Т О м рвий
на Криволакъ отъ 17-и настъплението на англо-французите
до 20-и октомврий. беха насочени 45-и и 54-и полкове
да заематъ билото на Серка планина.
На 17-и октомврий частите отъ 7-а дивизия, събрани около
Щ ипъ, настъпиха къмъ билото на Серка планина, дето водиха
неуспешенъ бой съ французите югоизточно отъ Кара Ходжали.
Следъ този бой разположението на двете страни беше следното:
Французската 57-а резервна дивизия: 114-а смесена бригада,
съ едно полско и едно планинско артилерийски отделения и
два ескадрона, наблюдаваше и отбраняваше участъка отъ железо
пътната линия между Демиръ Капия и Криволакъ и линията
по течението на Вардара и Черна. Войските беха разположени:
на позицията югоизточно отъ Кара Ходжали — единъ батальонъ
съ картечно отделение и една планинска батарея; единъ ба
тальонъ отбраняваше Пепелище, а другъ — се прехвърляше
презъ Вардара за Пепелище. Два батальона заемаха ъгъла
между Вардара и Черна, съ една полска батарея при Криволакъ,
една — при Паликура и една — при манастира „Св. Георги“ ;
единъ батальонъ беше въ резервъ, при Неготинъ. Вдесно, при
Демиръ Капия, беше 113-а бригада, отъ която единъ батальонъ
отбраняваше предмостовата позиция западно отъ станцията, а
единъ батальонъ охраняваше железния пътъ отъ Демиръ Капия
за Градецъ. Единъ полкъ отъ тази бригада беше въ резервъ
на 57-а дивизия; Конниятъ полуполкъ беше въ Марена; той
разузнаваше участъка между Вардара и Черна. Щ абътъ на
57-а дивизия беше въ Неготинъ.
Вдесно, при Струмица, действуваше 156-а дивизия.
7-а Рилска дивизия: 54-и полкъ съ две дружини и две маке
донски роти и една планинска полубатарея беше на позиция срещу
744 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
французите, на Височината съ коронката, югоизточно отъ Кара

Ходжали; единъ картеченъ взводъ, на пжть къмъ позицията,
нощува въ Читакли, 2-а дружина съ единъ картеченъ взводъ
охраняваше участъка отъ устието на Брегалница до Мужанци.
1/7-о артилер. отделение беше на бивакъ при Кара Ходжали.
2/7-о артилер. отделение беше въ Щ ипъ. 45-и полкъ съ 3-а дру
жина и единъ картеченъ взводъ беше на билото на Серка
планина, въ участъка Шеоба — Гарванъ; 2-а дружина съ една
планинска полубатарея — на позиция по левия брегъ на реката,
която минава презъ Шеоба. Конниятъ дивизионъ — подпол-
ковникъ Анастасовъ — имаше по единъ ескадронъ въ Дуйница и
Драва. 3/11-а бригада беше въ Щ ипъ. 2-и гаубиченъ полкъ, на
пжть къмъ Щ ипъ, нощува въ Джумали. Щ абътъ на 7-а дивизия
беше въ Велесъ.
Въ сжщото време Конната дивизия и 2/7-а бригада, като
преследваха сърбите отъ Велесъ къмъ Щ ипъ, нощуваха около
Стариградъ, въ досегъ съ противника. При Струмица, 14-и Маке
донски полкъ отбраняваше граничната линия.
На 16-и октомврий въ Щ . Д. А. бе получено донесение отъ
командуващия II армия, че презъ нощьта срещу 16-и сърбите
искали да минатъ презъ моста при Велесъ, но били отблъснати
съ големи загуби; единъ батальонъ французи заелъ височината
източно отъ Кара Ходжали срещу две български роти; 1/3-а бри
гада се укрепявала северно отъ Качаникъ; при Бояновци се
воделъ бой, а частите на генералъ Рибаровъ настжпвали
успешно на северъ, по долината на Морава.
Въ отговоръ на това донесение, въ свързка съ действията
на другите фронтове, на 17-и октомврий въ 1220 часа начал-
никътъ на Щ . Д. А. изпрати на командуващия II армия заповедь:
„Ако имате достатъчно сили около Криволакъ, за да разчитате на
пъленъ успЪхъ, организирайте една нощна атака противъ французската
дружина, която заема Кара Ходжали, и я унищожете. Това е необхо
димо, за да вселите тероръ надъ новия противникъ още отначало на
действията. Не требва да се увличате въ по-далечно преследване.“
Командуващиятъ армията изпрати на командира на 7-а ди
визия заповедь, съ която приповтори разпорежданията на Щ .
Д. А., както по отношение действията около Велесъ, тъй и за
Криволакъ. Освенъ това, отъ Щаба на армията бе съобщено
на командира на 7-а дивизия, че Щ абътъ на 11-а Македонска
дивизия съ 1-а бригада пристига на 18-и въ Щ ипъ. 3-а бригада,
която бе пристигнала въ Щ ипъ, да влезе въ състава на 11-а Ма
кедонска дивизия, а последната да влезе въ разпореждане на

командира на 7-а Рилска дивизия. Всжщность Щ абътъ на
11-а Македонска дивизия пристигна въ Щ и п ъ на 17-и въ 15 часа.
Горните разпореждания се получиха въ Щаба на 7-а диви
зия на 18-и между 4 и 6 30 часа.
На 17-и командирътъ на 7-а дивизия беше съ Щаба си въ
Велесъ, дето получи донесения: 1) отъ командира на 2/7-а бри
гада, че е отхвърлилъ неприятелската задна охрана и е замрък-
налъ съ бригадата си въ досЬгъ съ противника около Стари-
градъ; 2) отъ началника на конната разузнавателна часть отъ
десния брЪгь на Вардара за засилването на французите по
десния брЪгъ на Черна; 3) отъ командира на 54-и полкъ за
неуспешната атака срещу французите при Криволакъ и неудо
влетворената му молба да бжде подкрепенъ отъ 3/11-а бригада и
4) отъ командира на 3/11-а бригада, че не се е отзовалъ на молбата
на командира на 54-и полкъ да го подкрепи съ пехотни части,
защото намиралъ, че последниятъ е разполагалъ съ достатъчно
сили (петь дружини), че е далъ въ негово разпореждане 1/7-о ар-
тилер. отделение и е изпратилъ офицеръ да разузнае поло
жението, и, при нужда, ще го подкрепи.
Следъ като получи горните донесения, командирътъ на
дивизията не направи разпореждания за действията при Криво
лакъ, а издаде само Допълнителната инструкция № 3, съ която,
безъ да поставя нови задачи, наново разпредели частите по по
зициите: усили 2/7-а бригада съ 53-и полкъ, а на командира
на 3-а бригада придаде, наместо 53-и, 45-и полкъ, който се беше
ангажиралъ вече въ бой съ неприятеля при Криволакъ. Тези
изменения беха наложени отъ обстоятелството, че районътъ,
който бе даденъ на 2/7-а бригада, беше големъ; че французите
при Черна се засилватъ, и че, по съобщение отъ Щаба на
армията, 44-и полкъ се изпращаше къмъ Струмица заедно съ
командира на 3/2-а бригада, който пое командуването на вой
ските въ този районъ.
18-и октомврий. — Следъ като изпрати на частите Инструк

цията № 3, Щ абътъ на дивизията замина за Щ ипъ . По пжтя
се получи донесението отъ командира на 3/11-а бригада, че
командирътъ на 54-и полкъ повторно молилъ за подкрепа,
макаръ да е ималъ противъ себе си единъ батальонъ съ две
орждия, и че пакъ не е удовлетворилъ молбата му. По-късно,
къмъ 12 часа, отъ командира на 54-и полкъ се получи доне
746 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМия
сение отъ 17-и (18 часа), че неприятельтъ, отбитъ отъ позицията

му, отстъпвалъ, обстрелванъ, отъ позиция на позиция къмъ
Криволакъ, но, поради силния му артилерийски огънь, липсата
на собствена артилерия и закъсняване колоната на подпол-
ковникъ Йордановъ (45-и полкъ), преследването не можело да
се извърши бързо, и, вероятно, нямало да бъдатъ заловени
трофеи. Всичката неприятелска артилерия била на десния брЪгъ
на Вардара — при ж.-п. ст. Криволакъ; колоната владеела
височините надъ Криволакъ и всЪко настъпление на неприятеля
по левия брегъ на Вардара било изключено; македонските роти
се държели лошо. Моли да му се изпратятъ две полски батареи.
Отъ това донесение командирътъ на дивизията схвана, че
положението се е съвършено подобрило, защото и исканите две
батареи вече беха изпратени.
Всъщность горното донесение не отговаряше на обста
новката. На 18-и въ 1030 часа командирътъ на 54-и полкъ
донесе, че неприятельтъ отстъп валъ на по-задните, по-високи
хълмове отъ общия масивъ, дето заелъ силни позиции. Силите
на неприятеля се оценявали на единъ батальонъ, три картеч
ници и две планински оръдия. Презъ нощьта се е водила пре
стрелка между предните части на двете страни. Неприятельтъ
получавалъ подкрепления. Поради продължителния бой и голе-
мата загуба на офицери, наложително било колоната му да се
усили съ единъ полкъ, та да може да бъде сметенъ неприя
тельтъ отъ заеманите позиции, които командуватъ долината на
Вардара.
Вечерьта, при проливенъ дъждъ, Щ абътъ на дивизията
пристигна въ Щ ипъ, дето командирътъ на дивизията веднага
влезе въ свръзка съ командира на 11-а македонска дивизия
и съ командира на 3/11-а бригада. Същата вечерь той заповеда
на командира на 54-и полкъ да не предприема нищо, докато
Щ абътъ на дивизията не пристигне на позицията; Щабътъ
възнамеряваше да тръгне отъ Щ и пъ за позицията на следния
день въ 730 часа. Разпоредено бе също да се изпрати въ разпо
реждане на командира на 54-и полкъ една гаубична батарея.
Всъщность французите имаха на позицията не две оръдия,
а една планинска батарея. Презъ нощьта срещу 18-и октомврий
те два пъти откриваха силенъ огънь, но не настъпиха. Презъ
деня те откриваха отвреме-навреме пушеченъ огънь по предните
български части, а артилерията имъ непрекъснато обстрелваше
позицията на полка и пътя задъ позицията до Стражарницата,

западно отъ Степанче. Командирътъ на полка изучи подстъпите,
и възнамеряваше съ две роти и две картечници отъ десния
флангъ да предприеме атака, та да плени неприятелските оръдия.
Но, тъй като получи заповедь да не предприема нищо, докато не
пристигне командирътъ на дивизията, атаката не бе извършена.
45-и полкъ заемаше съ 3-а дружина и две картечници
билото на Серка планина, северно отъ Патрикъ; 2-а дружина
съ две картечници и 1-и взводъ отъ 4/2-а планин. батарея
бе насочена да обходи десния флангъ на французската
позиция при Кара Ходжали. Тази дружина на разсъмване
настъпи, но къмъ I I 15 часа срещна неприятелски патрули и
забеляза, че французски войски, около единъ и половина бата
льона, се окопаватъ северно отъ Пепелище. Отъ страхъ да не
бъде обходенъ левия му флангъ, командирътъ на дружината
спре настъплението и зае позиция по височините на левия
брегъ на р. Шеоба, на 2000 крачки отъ французите. Прида
дената къмъ дружината полубатарея обстреля доста сполучливо
тила на неприятелската позиция. Огъньтъ на полубатареята
предизвика такъвъ и отъ французската планинска батарея.
Командирътъ на 54-и полкъ поиска 3/45-а дружина да се
подаде напредъ, и да удължи левия му флангъ. Командирътъ на
45-и полкъ, обаче, сметна, че, за да се събере 3-а дружина отъ
Гарванъ до Шеоба, требва му половина день и, като имаше
предвидъ, че заповедьта по дивизията за заемане билото на
Серка планина не бе отменена, не се отзова на молбата на
командира на 54-и полкъ. Отказътъ се дължеше повече на об
стоятелството, че 45-и и 54-и полкове немаха общо командуване.
1/5-и коненъ дивизионъ продължи да разузнава: 3/3-и
ескадронъ и Конно-пионерниятъ взводъ въ посоките Калиянъ—
Липа — Ибирли и Брусникъ — Войшанъ, като требваше да
преминатъ Вардара и да разрушатъ железния пъть. Ескадронътъ
и Конно-пионерниятъ взводъ, на пъть къмъ Вардара, презъ
Брусникъ и Бистренци, вечерьта стигнаха и нощуваха въ Вой
шанъ. Поради дъжда и мъглата разузнаването бе затруднено,
затова времето бе използувано за изучаване условията на мина
ване презъ реката. 2/5-и ескадронъ разузнаваше долините
презъ Шеоба на изтокъ отъ позицията и презъ Кара Ходжали
на западъ отъ същата позиция, а вечерьта остана въ Драва,
дето се завърнаха да нощуватъ и изпратените презъ деня
разезди.
748 ОТБРЛНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
7-и артилер. полкъ имаше две батареи отъ 1-о отделение

придадени къмъ 54-и полкъ, а 2-о отделение беше на почивка
въ Щ ипъ.
2-и гаубиченъ полкъ, тръгна по заповЪць на командира на
дивизията, въ 1005 часа отъ Джумали и въ 22 часа стигна въ
Щ ипъ, дето нощува.
3/11-а бригада остана презъ целия день на почивка въ Щ ипъ.
Щ абътъ на 11-а дивизия остана въ Щ ипъ. Преди пладне
пристигна въ Щ и п ъ и 1-а бригада отъ дивизията, и се разпо
ложи на почивка. Командирътъ на дивизията пристигна въ
Щ и п ъ на 17-и и сжщия день помоли командуващия армията да
даде задача на дивизията. Като очакваше отговоръ, той не
направи никакви разпореждания до бригадите, но вечерьта на
18-и, при срещата си съ командира на 7-а дивизия, последниятъ
му съобщи, че 1-а и 3-а бригади сж дадени въ негово раз
пореждане.
Следъ като получи донесения отъ частите, въ 20 часа
командирътъ на 7-а дивизия изпрати на командуващия армията
донесение:
„Положението при Криволакъ е сжщото — противникътъ заема
позиция югоизточно отъ Кара Ходжали. 45-и и 54-и полкове сж съ
веригите си на 700—800 крачки отъ него. Утре, 19-и того, Щабътъ
на дивизията отиваме лично за рекогносцировка и атака неприятел
ската позиция, като за цельта сж разположени две полски и една
планинска батареи, а утре се изпращатъ и две гаубици. По десния
брЪгъ на Вардара полковникъ Писиновъ продължава преследването
къмъ Соничка Глава.“
Телеграфните и телефонните съобщения между Щаба на
дивизията и Щаба на армията беха нередовни, и това донесение
се получи въ Щаба на армията късно. Като немаше сведения
за положението на частите, защото, освенъ Инструкцията № 3,
други сведения не бе получилъ, командуващиятъ армията не
изпрати донесение въ Щ . Д. А. Обаче, първите срещи съ фран
цузите привлекоха вниманието на Главното командуване. Презъ
нощьта срещу 19-и Главнокомандуващиятъ повика по телефона
командуващия армията и поиска да го осветли върху положе
нието. На въпроса: какво става съ французския батальонъ при
Кара Ходжали, командуващиятъ армията отговори, че нема
донесение за този батальонъ, и че тази операция се изпълнява
вече отъ командира на 7-а дивизия. Отговора си комадуващиятъ
армията основаваше на Инструкцията № 3.
► .
действиятя по л-ьвия бр-ьгъ ня вярднрл 749
19-и октомврий. — Щ абътъ на 7-а дивизия, заедно съ

щабовете на 11-а дивизия и на 1/11-а бригада, замина сутриньта
за позицията на 54-и полкъ. Щ абътъ на 3/11-а бригада тръгна
по-късно.
По пжтя, въ 8 10 часа, командирътъ на 7-а дивизия получи
отъ командира на 54-и полкъ донесение за положението презъ
нощьта. Въ донесението си командирътъ на полка излага, че
всички части, включително и ротите отъ 6-и македонски полкъ,
сж се държали добре, обаче атака не можалъ да предприеме,
защото нЪмалъ поддържки — всичко било въ бойна часть и
въ наблюдение участъка отъ Брегалница до Мужанци. Освенъ
това, войниците били изтощени — срещали се затруднения и
въ прехраната. Ротите отъ 6-и македонски полкъ, следъ пър
вото имъ колебание, се държали вече отлично, и той променя
мнението си за техъ.
Командирътъ на дивизията заключи, че положението при
Криволакъ се е подобрило, и че, ако 54-и полкъ бжде подкре-
пенъ, може да мине въ атака. Затова въ 8 40 часа той заповяда
на командира на 3/11-а бригада да изпрати една дружина по
шосето Щ и п ъ — Криволакъ, която да стигне до Стражарницата
северно отъ Кара Ходжали и да чака тамъ втора заповедь.
По-късно, въ 1035 часа, въ Щаба на дивизията се получи
ново донесение отъ 54-и полкъ, писано въ 9 40 часа:
„Отъ сведения на нашата конница, може да се заключи, че около
Неготинъ — Криволакъ— Пепелище и позицията предъ насъ има една
французска дивизия, която е започнала да се превозва отъ Солунъ за
Криволакъ преди десеть деня. ЧастигЪ отъ тази дивизия сж разпо
ложени така: 1) на позицията предъ насъ — две дружини, три кар
течници, две планински орждия; 2) при Пепелище — две дружини съ
картечници; 3) около Неготинъ — една бригада. Останалите войски
требва да сж заминали къмъ Прилепъ. Около ж.-п. ст. Криволакъ
имало две полски батареи и две гаубични орждия, или цела батарея.
Сръбски войски немало, освенъ старци III призивъ, които вардели
линията.“
Щ абътъ на дивизията се съмняваше въ истинностьта на

това донесение, тъй като на десния бр-Ьгъ на Вардара нямаше
българска конница, а пренасянето на французскигЪ войски ста
ваше съ влакове, и мжчно можеше да се узнае какво се пре
возва съ тЪхъ.
Въ 11 часа Щ абътъ на дивизията, заедно съ другите ща
бове, пристигна на позицията. Французите заемаха само Висо-
750 ОТБРАНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКА ГЛЯВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПА НЯ И АРМИЯ
мината съ коронката и водеха престрелка съ българските части,

които беха на около 500— 600 крачки. Командирътъ на 54-и
полкъ докладва за положението. Споредъ доклада, неприятельтъ,
въ съставъ два батальона и една планинска батарея, заемалъ
позиция на седловината между Височината съ коронката и Мал
ката височина. Презъ време на доклада планинските орждия
въ продължение на 20 минути обстреляха шосето отъ Щ и пъ до
стражарниците. Други полски батареи имаше на десния брегъ
на Вардара, срещу Вардаръ чифл., които обстрелваха, главно,
десния флангъ, безъ, обаче, да причинятъ некакви щети.
Разположението на българите по това време беше:
1/54-а дружина, две роти отъ 3/54-а дружина, две картеч
ници, 5/6-а и 7/6-а македонски роти беха на позиция на
250— 600 крачки срещу неприятеля на Височината съ коронката;
две роти отъ 54-и полкъ беха полкови резервъ, на
1500 крачки северно отъ Височината съ коронката, дето беше
и наблюдателното место на командира на полка и на коман
дира на артилерийското отделение;
1/7-а и 3/7-а полски батареи беха на позиция на единъ клм.
задъ полковия резевъ;
2/54-а дружина съ две роти охраняваше участъка отъ устието
на Брегалница до Аджимирци, а другите две роти, две картеч
ници и две планински орждия, насочени къмъ Вардаръ чифл.,
се намираха на два-три клм. отъ него;
Дружината отъ 6-и македонски полкъ, извикана за под-
държка отъ Щ ипъ , беше на пжть къмъ позицията;
2-а гаубична батарея, назначена да усили артилерията на
полка, стигнала на единъ клм. северно отъ Стражарницата, бе
спрела поради силното обстрелване пжтя отъ французската
артилерия;
45-и полкъ съ една дружина и две картечници заемаше
билото на Серка планина; другата дружина съ две картечници
и планинската полубатарея беше на позиция на Орта Баиръ,
на левия брегъ на рекичката, която тече презъ Шеоба.
Въ 9 05 часа командирътъ на 54-и полкъ изпрати на коман
дира на 45-и полкъ следната заповедь:
„При настоящето положение на моята и Вашата колони, положе
нието на противника и общата задача, която имаме, н%ма смисълъ да
се държите на билото на Серка планина. Затова, предлагамъ Ви, по
дайте се напредъ — на единъ-два клм. южно отъ линията Шеоба —
Патрикъ. Колоната, коята е спустната къмъ Стражарницата северно
д ействия™ по л -ъ в и я б р -ь г ъ нл ВЛРДАРА 751
оть Криволакъ, разпоредете да настжпи къмъ тази Стражарница.

Подобна колона изпращамъ къмъ Мужанци — Вардаръ чифликъ.
Артилерийски огънь ще открия къмъ 10 35 часа по височината, която
заема противникътъ (източно отъ Кара Ходжали). Разпоредете Вашата
артилерия да не стреля по тази височина.“
Следъ доклада командирътъ на дивизията заповяда на ко
мандира на 54-и полкъ да разпореди частите да се окопаятъ и
артилерията да отговаря на неприятелската, когато последната
открива огънь. За по-нататъшни действия да чака заповЪдь.
Следъ пладне началникътъ на Щаба на дивизията и ко
мандирътъ на Артилерийската бригада лично огледаха неприя
телската позиция отъ наблюдателното место на началника на
артилерията, което се намираше на около 1500 крачки отъ
неприятелските окопи.
Установи се, че най-удобното место за атака е по фронта
на Височината съ коронката, дето приближаването до 200— 300
крачки отъ неприятелската позиция може да се извърши неза
белязано, и частите ще бладатъ неуязвими отъ пушеченъ и
артилерийски огънь. Атаката отъ фланговете къмъ Вардаръ
чифликъ или къмъ Стражарницата северно отъ Криволакъ се
смиташе, че ще бжде съпроводена съ големи загуби. Француз-
ската артилерия отъ десния брегъ на Вардара биеше добре тези
посоки; обходните колони се откриваха отдалечъ; местностьта
беше неудобна за атака, защото се обстрелваше силно отъ Висо
чината съ коронката и отъ съседната до нея по-малка височина.
Къмъ 16 часа французите откриха силенъ артилерийски
огънь по българските батареи, особено по 3/7-а батарея, която
беше на позиция източно отъ шосето. Обстрелвана бе и висо
чината, на която беха полковиятъ резервъ и наблюдателното
место на артилерията. Подъ прикритието на този огънь, около
единъ батальонъ се опита да настжпи къмъ Шеоба, въ
обходъ на левия флангъ, но, обстрелянъ съ силенъ пехотенъ и
картеченъ огънь, бе принуденъ да се отдръпне. Това всжщность
беше една разузнавателна часть, която, като настжпваше къмъ
Шеоба, намери селото заето отъ българите; на връщане
французите заловиха единъ раненъ български войникъ въ
Патрикъ.
Вследствие доклада на командира на 54-и полкъ, че 45-и
полкъ не настжпилъ, командирътъ на^ дивизията въ 1320 часа
изпрати заповедь на подполковникъ Йордановъ: съ една отъ
дружините и планинската полубатарея да действува за завладя
752 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВЛ-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
ване Криволашката позиция, по нареждане отъ командира на

54-и полкъ, подполковникъ Лефтеровъ.
Тази заповЪдь бе препратена на подполковникъ Иордановъ
чрезъ подполковникъ Лефтеровъ, който я допълни: „2/45-а дру
жина и двете планински орждия, които бЪха насочени отъ
Патрикъ къмъ Стражарницата северно отъ Криволакъ, влизатъ
въ мое подчинение, за което предайте, моля, заповЪдьта ми да
настжпятъ къмъ оказаната посока въ обходъ на десния флангъ
на неприятелската позиция“ .
Вслицность 2/45-а дружина до 16 часа остана на пози
цията си. Командирътъ на дружината донесе, че не може да
настжпи, защото ималъ предъ себе си „числено-превъзходенъ
противникъ“ . Наблюдавайки отъ позицията си, той вид-кпъ какъ
французите постепенно получавали подкрепления, и се прехвър
ляли съ лодки къмъ Пепелище. Къмъ 1630 часа 3/45-а дружина
зае позицията на 2/45-а и разположи една рота на височи
ната три клм. южно отъ Патрикъ, а останалите три роти —
влево отъ първата, предъ дола на хребета, който се спуска
къмъ Брусникъ; полубатареята — на единъ клм. южно отъ
Патрикъ. Командирътъ на дружината сметаше да настжпи на
следния день, за да заеме крайните южни склонове на висо
чината, като се съобразява съ действията на 54-и полкъ и даде
ните му указания. Деньтъ предъ фронта на 45-и и 54-и полкове
мина, изобщо, въ взаимно обстрелване и разузнаване, а нощьта
завари частите въ слицото положение. 2/2-а гаубична батарея
получи заповедь отъ командира на 54-и полкъ да заеме позиция
западно отъ Кара Ходжа ли. Но командирътъ на 7-и артилер.
полкъ не одобри посочената линия, и батареята нощува северно
отъ Кара Ходжали, а на разсъмване зае позиция западно отъ
шосето, при 3/7-а батарея.
Следъ като подробно изучи положението, командирътъ на
7-а дивизия реши да бжде повторена атаката, още повече, че
отъ Щаба на армията бе получена заповедьта да бжде атаку
вана французската дружина при Кара Ходжали.
При обсъждане въпроса за атаката и, изобщо, за по-ната
тъш ните действия на дивизията на левия брегъ на Вардара,
въ Щаба на дивизията беха поставени на разрешаване сле
дните въпроси:
1) Да бждатъ повторно атакувани французите и изгонен
на десния брегъ и кога именно — веднага или следъ известно
време.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НА ВЛРДЛРЛ 753
2) Съвършено да бъде изоставена атаката, и, като не се

обръща внимание на французите, да се пристъпи къмъ заемане
и укрепяване дадената отбранителна линия.
Решиха да бъдатъ атакувани французите и изгонени на
десния брегъ на Вардара по следните съображения:
Ако бъде оставенъ неприятельтъ при Криволакъ, той
безпрепятствено ще се засилва при Черна, и може да премине
въ настъпление, преди 2/7-а бригада да се затвърди на Клепа
и Преслапъ планини и на Соничка Глава, която беше въ ръцете
на сърбите. 53-и и часть отъ 22-и полкове, всичко четири-
петь дружини, още подхождаха къмъ участъците си, и не бЬха
започнали да ги укрепяватъ. При това на тези два полка беха
поверени да отбраняватъ големи участъци — около 40 клм.,
отбраната на които само съ петь дружини не беше сигурна. Ако
се позволеше на французите да съсредоточатъ при Черна зна
чителни сили, можеха да атакуватъ българските войски, да се
врежатъ къмъ Велесъ, и съ това да бъдатъ изложени на
опасность действията на дивизията срещу англо-френците.
Съ отхвърляне французите отъ Криволакъ, сметаше се, че
те ще бъдатъ поставени въ несгодно положение, защото:
а) Те се лишаватъ отъ възможность да се съсредоточаватъ
по железницата, а щеха да бъдатъ принудени да се разтовар-
ватъ при Демиръ Капия, а оттамъ по междуселски пътища да
се насочватъ къмъ Черна.
б) Следъ като бъде завладена Височината съ коронката,
българските части ще се спустнатъ къмъ Пепелище, Бистренци
и по-наюгъ, а тогава стоварването и при Демиръ Капия ставаше
в) Следъ като бъде завладена Височината съ коронката,
французите щеха да бъдатъ принудени да оставятъ войски и
при Криволакъ, по десния брегъ на Вардара, за да осуетятъ
опитите на българските части да минатъ реката; следователно,
те не можеха да насочатъ всичките си войски къмъ Черна. Но
и да можеха да сторятъ това, действията имъ тамъ не можеха
да бъдатъ смели — те щеха да се страхуватъ за фланга и за
тила си.
г) Ако, следъ завладяване Височината съ коронката, бъл
гарите успеятъ да се прехвърлятъ на десния брегъ на Вардара
къмъ Неготинъ и да образуватъ силна предмостна позиция, то
гава действията на французите пропадаха, и положението на
техните съюзници — сърбите — ставаше критическо.
д) За неусгтЬхъ на атаката не можеше да се мисли, стига тя

да бжде добре подготвена, защото отъ доклада на командира
на 54-и полкъ се виждаше, че неприятельтъ стои наместо, и
не се е увеличилъ; за подготовката на атаката имаше време и
достатъчно сили.
е) Оставянето французите спокойни на Височината съ ко
ронката беше въ вреда на българите — те требваше да дър-
жатъ войски срещу тази позиция; ако отдръпнеха частите си,
французите можеха да настжпятъ и щЪха да разпростратъ дей
ствията си и по левия брегъ на Вардара, влево и вдесно. Но
най-опасно се сметаше, че французите щЪха да изкаратъ на
Височината съ коронката полска и гаубична артилерия, и тогава
българите требваше да държатъ само билото на Серка планина,
на линията Гарванъ — Хаджи Реджебли — Топликъ. Най-после,
при оценката на положението всичко говореше въ полза на
бързата атака, за да не бжде дадено време на французите да
се затвърдятъ и усилятъ на височините по левия брегъ на
Вардара и при Черна.
Въ 22 25 часа командирътъ на 7-а дивизия изпрати на ко-
мандуващия армията донесение:
„Положението при Криволакъ остава сжщото. Днесъ и утре се
подготвятъ артилерийски позиции, защото движението на артилерия е
възможно само по шосето. Нашите пехотни окопи сж отъ 500 до 600
крачки отъ неприятелските. Колоната на полковникъ Писиновъ, която
настжпва къмъ Прилепъ, съ бой е заела днесъ к. 1200 и височината
югозападно отъ Никодимъ, като е разбила противника и пленила
1 офицеръ и 30 долни чина Две дружини отъ 22-и полкъ сж насочени
къмъ Преслапъ планина, а 53-и полкъ — за Клепа планина. Споредъ
сведенията, въ района Кафадарци — Неготинъ е имало една французска
дивизия.“
Командуващиятъ армията изпрати въ Щ . Д. А. следното
донесение:
„Неприятельтъ заема позиция югоизточно отъ Кара Ходжали.
Нашите войски сж били на 700—800 крачки. Днесъ наприятелската
позиция ще бжде атакувана съ шесть дружини, две полски и една
планинска батареи и две гаубици.“
Освенъ това, началникътъ на Оперативното отделение отъ
Щ . Д. А. има разговоръ по телефона съ офицера за поржчки
отъ Щаба на армията, при който последниятъ предаде и съдър
жанието на донесението на командира на 7-а дивизия.
Въ отговоръ на донесенията отъ командуващия II армия,
началникътъ на Щ . Д. А. изпрати до сжщия телеграма да бжде
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БР*ЬГЪ НА ВАРДАРА 755
миниранъ и подготвенъ за разрушаване желЪзо-пжтниятъ мостъ

на Черна и заповЪдь, за противодействие на едно вероятно на
стъпление на англо-французитЪ на северъ; да бжде укрепена
линията Соничка Глава — Преслапъ планина — Градско — Му-
жанци — Вардаръ Чифликъ — Серка планина — Плачковица пла
нина, като на ю гь отъ тази линия съ партизански отряди и
малки нощни действия бъдатъ тероризирани войските на Съ
глашението.
Горните заповеди не предизвикаха особени разпореждания
отъ страна на командуващия армията. Те бЪха препратени на
командира на 7-а дивизия за сведение и изпълнение, като къмъ
първата заповЪдь командуващиятъ армията прибави: „Да се
създаде тетъ-де-понъ на Вардара при Велесъ и достъпите
къмъ него“ .
Презъ този день пристигна отъ Велесъ въ Щ и п ъ съ Щаба
си командирътъ на 3/7-а бригада, полковникъ Бурмовъ, назна-
ченъ да командува Сборната бригада отъ 45-и и 54-и полкове.
Щабътъ на бригадата нощува вечерьта на височините задъ
позицията на 54-и полкъ.
Частите отъ 2/7-а бригада, насочени къмъ Соничка Глава,
стигнаха на к. 1200 и височината югозападно отъ Никодимъ;
две дружини отъ 22-и полкъ подхождаха къмъ Преслапъ пла
нина, а 53-и полкъ — къмъ Клепа планина. Разузнавателната
часть къмъ Градско забеляза французски войски при железо
пътния мостъ на Черна и въ района южно отъ моста.
При Струмица, 14-и полкъ беше на позициите си на гра
ничната линия. Командирътъ на 3/2-а бригада пристигна въ
Костурино съ две и половина дружини и Картечната рота отъ
44-и полкъ и две полски батареи.
Французите продължиха да превозватъ войски отъ Солунъ
въ района Гевгели — Струмица — Криволакъ — Неготинъ. На
фронта Кара Ходжали — Пепелище, на левия брегъ на Вардара,
те имаха вече на позиция три батальона и две планински бата
реи; въ позицията се включваха и полските батареи, разполо
жени на десния брегъ на Вардара, по една при манастира
„Св. Георги“ , източно отъ Криволакъ, и при Паликура. За да
усили войските, които отбраняваха левия брегъ на Вардара, ко
мандирътъ на 57-а дивизия поиска да му изпратятъ отъ Солунъ
третия полкъ отъ 113-а бригада. А, за да осигури югоизточния
флангь на позицията при Кара Ходжали, който беше изложенъ
4**
756 ОТБРАНА НД ФРОНТЛ СОНИЧКД ГЛЛВА— СТРУМЛ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
на фланкиране, помоли да му изпратятъ една 120-мм. дълга

батарея, която молба не бЪ удовлетворена.
2 0 -и октомврий. — Въ 10 часа командирътъ на 7-а ди

визия изпрати на командира на 11-а дивизия инструкциите
№ № 2 и 3 и следната заповЪдь:
„На основание нарежданията отъ Щаба на II армия, известявамъ
Ви, Господинъ Полковникъ, че поверената Ви дивизия се дава въ мое
разпореждане. Вследствие на това, Вамъ се пов^ряватъ войските и
изпълнение задачата, дадена полковнику Бурмову съ инструкциите по
7-а дивизия № 2 отъ 15-и октомврий и № 3 отъ 18-и сжщия. Полков
никъ Бурмовъ остава бригаденъ командиръ и влиза въ Ваше под
чинение.“
Следъ това въ Щаба на 7-а дивизия се събраха командирътъ
на 11-а дивизия съ Щаба си и командирите на 1/11-а, 3/11-а
и 3/7-а бригади, за да обсждятъ начина на атаката. Очертаха
се две мнения:
1) Преди да се предприеме атака на височината, да се
завладее брега на Вардара отъ устието на Брегалница до Вар-
даръ Чифликъ и отъ Пепелище на изтокъ, къмъ Удово, като,
едновременно съ това, се предприематъ разузнавания на фран-
цузското разположение; 2) да се атакува още на 21-и октом
врий, докато неприятельтъ не се е още засилилъ.
Първото мнение се поддържаше отъ командира на 11-а ди
визия, полковникъ Златаревъ, началника на Щаба на дивизията,
подполковникъ Дървинговъ, командирътъ на 1/11-а бригада, пол
ковникъ Колевъ, и отъ командира на 3/7-а бригада, полковникъ
Бурмовъ. Второто — отъ командира на 7-а дивизия, полковникъ
Василевъ, и отъ началника на Щаба на дивизията, подпол
ковникъ Сирмановъ.
Освенъ това, полковникъ Бурмовъ заяви: „Азъ не зная
каква идея е вложена въ новата операция и каква цель се
преследва съ новата атака, когато въ Инструкцията № 3 е
казано ясно: да се държи Серка планина за надеждна отбрана,
още повече, че не съмъ запознатъ съ мЪстностьта, въ която
требва да действувамъ“ .
Това мнение сподели и командирътъ на 3/11-а бригада,
полковникъ Протогеровъ, но командирътъ на 7-а дивизия отго
вори : „Това мнение е вЪрно, обаче вЪрно е така сжщо, че не
трЪбва да се спираме съ толкова много сили и артилерия предъ
толкова слабъ неприятель, още повече, че всичко е вече готово
ДЕЙСТВИЯТА ПО Л-ЬВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 757
за произвеждане атаката, и полковникъ Бурмовъ ще поеме само

командуването“ .
Задачата, която, съгласно инструкциите, бе дадена на коман
дира на 11-а дивизия, беше:
1) Да организира надеждна отбрдна на линията отъ устието
на Брегалница по височините Енешъ Оба — Кара Ходжали —
Серка планина.
2) Да вземе всички мерки да бждагь приготвени салове за
прехвърляне наведнъжъ на десния брегъ на Вардара колкото
може повече войски, за съвместно действие съ командира на
2/7-а бригада, за овладяване района Кафадарци — Неготинъ.
3) Съ една дружина отъ 1/11-а бригада и две планински
орждия да заеме най-важните посоки презъ Градецъ и Конче
планини и влезе въ свръзка съ частите на полковникъ Коза-
ровъ, което бе разпоредено още на 16-и октомврий.
4) Като непосредствена цель за изпълнение на 21-и октом
врий оставаше да се отхвърли преминалия на левия брегъ
неприятель, окопанъ на старата сръбска позиция четири клм.
северно отъ Криволакъ.
Командуването на 11-а дивизия сметаше, че е необходимо,
преди всичко, 1-а бригада отъ Щ ипъ да заеме Серка планина
и да разположи предните си охранителни части до брега на
Вардара, отъ Пепелище до Демиръ Капия; следъ това дружи
ната, изпратена къмъ Смърдечъ планина, да изнесе охранението
си къмъ Удово, Градецъ и Демиръ Капия.
3/7-а бригада да заеме съ слаби части левия брегъ на
Вардара отъ Брегалница до Вардаръ Чифликъ, а съ главните
си сили — Кара Ходжали и Шеоба. Затова командирътъ на
11-а дивизия поиска да бжде отложена атаката за 22-и, но
командирътъ на 7-а дивизия не се съгласи.
Въ 1830 часй командирътъ на 11-а дивизия издаде след
,§ 1. — Следъ падането на Велесъ неприятельтъ е отстжпилъ къмъ
Прилепъ. Друга група се съсредоточава въ района Градско — Криво
лакъ— Кафадарци. Трета група действува отъ линията Валандово —
Удово къмъ Чепели балканъ.
Една слаба наша колона преследва неприятеля къмъ Прилепъ, и
вчера е стигнала до в. Соничка Глава. Друга наша колона е стигнала
до левия брегъ на Черна. Трета наша колона заношува съ усп%хъ
въ Чепели балканъ.
§ 2. — На дивизията, усилена съ части отъ 7-а дивизия, се въз

лага задачата да заеме участъка отъ устието на Брегалница по тече
нието на Вардара до Удово, съ цель да не допустне минаването на
неприятелски части на левия бр-Ьгъ на Вардара.
Д- Ъсенъ у ч а с т ъ к ъ — п о л к о в н и к ъ Б у р мо в ъ :
Огъ 54-и п о л к ъ ................. 3 дружини Да заеме участъка отъ устие
Отъ 54-и п о л к ъ ................. 4 картечн. то на Брегалница по течението
Отъ 45-и п о л к ъ ................. 2 дружини на Вардара до притока, идещъ
Отъ 45-и п о л к ъ ................. 4 картечн. западно отъ Шеоба, като се
Отъ 6-и макед. полкъ . . 1Уг дружини укрепи на избраната позиция.
Отъ 2-и гаубиченъ полкъ...4 батареи За цельта утре, 21-и октомврий,
Отъ 7*и артилер. полкъ .. 2 батареи да отхвърли преминалия на
Отъ 2-и планин. артилер. левия бр4гъ на Вардара про-
полкъ *.......................... Уг батарея тивникъ северно отъ Криво-
Отъ 5*и коненъ полкъ . . .1 ескадр. лакъ, съгласно дадените му
Отъ 11-и пион. дружина...1 хелиогр. указания.
станция
7-а пионерна дружина . . . 1 пионерна
дружина
л е в ъ участ ъкъ — полковникъ Колевъ:
Отъ 1-и макед. полкъ . 3 дружини Да заеме участъка отъ при
Отъ 1-и макед. полкъ . 2 картечн. тока на Вардара, идещъ за
Отъ 2-и макед. полкъ . 2 дружини падно отъ Шеоба, презъ Сер-
Отъ 2-и макед. полкъ . 1 картечн. ка планина, до Гарванъ, като
Отъ 7-и артил. полкъ . 3 батареи изпрати предните си охрани
Отъ 4*и артил. полкъ . 2 не с. с. телни части до Вардара, отъ
батареи Пепелище до Демиръ Капия.
Отъ 2-и планин. артилер. Утре, 21-и октомврий, да
п о л к ъ ............................. х/ г батарея съдействува на Десния уча
Отъ 5-и коненъ полкъ . . 1 взводъ стъкъ при атаката срещу не
Отъ 11-а пионерна приятеля северно отъ Криво-
дружина..............................1 рота пи лакъ, като изпрати и части
онери и къмъ Пепелище.
1 хелиогр.
станция
К р а е н ъ л е в ъ у ч а с т ъ к ъ — м а й о р ъ Б о г о м и л ъ Ма р к о в ъ :
Отъ 2-и макед. полкъ 1 дружина Да се привдигне отъ Смър-
Отъ 5-и макед. полкъ 3 взвода дечъ планина на Кончевска
планина, дето да се укрепи и
изпрати предните си охрани
телни части къмъ Удово, Гра-
децъ и Демиръ Капия. Да под
държа свръзка вдесно, съ Л е
вия участъкъ отъ позицията, и
влево, съ нашите войски, които
заематъ Чепели планина до
Кончевска планина.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ ЬРЪГЪ НА ВАРДАРА 759
Маневрени войски — полковникъ П ро то гер о в ъ :

Отъ 5-и макед. полкъ . . . . 3 дружини Оставатъ въ Щипъ, въ раз
Отъ 5*и макед. полкъ . . . . 4 картечн. пореждане на началника на
Отъ 6-и макед. полкъ . . 1*/г дружини 7-а дивизия — общъ начал-
Отъ 6-и макед. полкъ . . . . 2 картечн. никъ на този театъръ.*
И всички придадени служби.
Командирътъ на 3/7-а бригада получи заповЪдьта по диви
зията на следния день 1250 часа, но той знаеше съдържанието й
още отъ вечерьта. Той излЪзе отъ Щаба на дивизията на 20-и ок-
томврий на мръкване, и нЪмаше възможность да разузнае раз
положението на своигЬ войски, нито това на неприятеля. Въ
2020 часа той изпрати на командира на 54-и полкъ заповЪдь:
*Споредъ нарежданията отъ Щаба на 7-а дивизия, участъкътъ
отъ Брегалница до Серка планина и Демиръ Капия ще отбраняватъ
и охраняватъ 54-и и 45-и полкове и бригадата на полковникъ Колевъ
отъ II-а Македонска дивизия. Последната бригада ще заеме и ще
действува въ участъка отъ Шеоба, включително, и Серка планина,
като изпрати предни охранителни части къмъ Вардара. На поверената
ми бригада (54-и и 45-и полкове, една и половина дружини огь 6-и ма
кедонски полкъ съ четири гаубични батареи отъ 2-и гаубиченъ полкъ,
четири батареи отъ 7-и артилер. полкъ, една планинска батарея и
единъ ескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ) е заповедано, да заеме уча
стъка отъ устието на Брегалница по течението на Вардара до Шеоба,
изключително, като се укрепи на избраната въ този участъкъ позиция.
За цельта требва да бжде изгоненъ противникътъ отъ предмостната
позиция северно отъ Криволакъ, затова, до окончателното разпреде
ляне на частите, командирътъ на 54-и полкъ да разпореди веднага:
1) дружината на майоръ Станевъ, която действува около Енешъ Оба,
да наблюдава и охранява съ много слаби части посоките къмъ Уланци,
къмъ Мужанци, къмъ Аджимирци и Вардаръ Чифликъ, а съ останалата
часть да действува къмъ онази отъ тези посоки, къмъ която против
никътъ прояви своето действие; 2) командирътъ на 45-и полкъ да се
прибере западно отъ Шеоба, за да действува въ близка връзка съ
54-и полкъ; 3) 54-и полкъ да остане на местото си; 4) въ мое разпо
реждане да бжде оставена една дружина отъ 54-и полкъ и една дру
жина отъ 6-и македонски полкъ, които да останатъ на около 500—600
крачки задъ участъка на 54-и полкъ. Утре, 21-и октомврий, по изрична
заповедь, да бжде атакувана неприятелската предмостна позиция, съ
цель да бжде завладена, и частите да се утвърдятъ на нея. За цельта
двете гаубични батареи, разположени между Стражарницата и надписа
„Доганли“ (карта 1:210,000), и двете полски батареи съ планинската,
въ часа, указанъ отъ началника на участъка допълнително, ще съсре-
доточатъ огъня си върху неприятелската позиция, следъ което ще го
пренесатъ назадъ. Въ момента, когато неприятелската пехота ще за
почне да напуска позицията си южно отъ неприятелската позиция,
54-и полкъ да настжпи и овладее неприятелската позиция, на която
да се утвърди, като има за придружаваща батарея двете планински
760 01БУЯНЯ НЛ ФУОНТЯ СОНИЧКА ГЛЯВЛ— СТРУМА ОТЪЮ Ж НЯТЯ ГРУПЛ НЯ II ЯРМИЯ
орждия, додето се изведе полската батарея напредъ. Майоръ Станевъ

да съдействува откъмъ посоката Вардаръ Чифликъ на 54-и полкъ, а
45-и полкъ — откъмъ Шеоба за Криволакъ. Македонската бригада
ще изпрати отъ Серка планина части къмъ Брусникъ, за да съдействува
на атаката и да застрашава фланга на противника. Азъ ще се нами
ра мъ на наблюдателното мЪсто на 3-а полска батарея. Командирътъ
на 54-и полкъ да бжде свързанъ съ този пунктъ и да приготви флагове,
кои го да показватъ доде е стигнала нашата пехота. Ще бжде за
белязано по-добре местото на пехотата, ако го означаваме съ подпал
ване слама, ш^ма или съ огънь. Затова, ако има такива на м%стото, да
се употрЪбяватъ. За часа на действието ще последва запов%дь. 3-о отде
ление отъ Дивизионния лазаретъ е на 12 клм. по шосето южно отъ
Щипъ.“
На командира на 1/5-и дивизионъ, подполковникъ Анаста-
совъ, бе заповядано да изпрати придадения къмъ бригадата
ескадронъ да охранява и наблюдава участъка на бригадата.
И тъй, командирътъ на 3/7-а бригада направи разпорежда-
нията си по картата, защото нЪмаше време да изучи обстановката.
На 20-и требваше да се настанятъ батареите на позиция и
да се разузнае фланга и тила на неприятелското разположение,
за да бждатъ открити местата на артилерията му, но команди
рътъ на 54-и полкъ не бе известенъ за това решение на ко
мандира на дивизията, и, споредъ по-раншните заповеди,
разпореди обходните колони да се приближатъ къмъ обектите
си. ЗаповЯцьта стигна до началниците на колоните късно, а въ
това време се получи заповедь атаката да бжде произведена
на 21-и октомврий. Въ участъка на полка станаха малки раз
мествания на некои роти; къмъ 2-а дружина бе придаденъ и
1-и взводъ отъ 4/2-а планин. батарея, който дотогава беше на
позиция при Средната колона. 54-и полкъ и придадените му две
македонски роти бе усиленъ съ 1/6-а македонска дружина и
две картечници.
На 20-и октомврий вечерьта командирътъ на 54-и полкъ
получи съобщение отъ Щаба на 7-а дивизия:
„Утре началникътъ на дивизията пристига на позицията, и ще
даде заповфць за началото на артилерийската бомбардировка."
Презъ деня французите откриваха неколкократно пуше-
ченъ и картеченъ огънь по предните части на Средната колона.
Артилерията имъ обстрелваше тила на позицията и шосето за
Щ и п ъ въ участъка отъ позицията до Стражарницата (два клм.
северозападно отъ Шеоба). Те построиха втора линия окопи,
като се приближиха до българите на некои места до 150 крачки.
ДЕЙСГВИЯТЛ ПО Л-ЬВИЯ БРЪГЪ НП ВПРДПРП 761
Поради близостьта на неприятеля, положението на българските

предни части ставаше непоносимо. ХлЪбъ и вода трудно имъ се
доставяше, а, отъ друга страна, артилерията не можеше да имъ
съдействува съ огъня си, защото щеше да поражава самите техъ;
нообходимо беше да бжде атакуванъ неприятельтъ колкото
се може по-скоро.
2/45-а дружина съ две картечници заемаше билото на Серка
планина, дето, съ помощьта на пионерната рота, се окопаваше,
3-а дружина, заедно съ планинската полубатарея и две картеч
ници, дадена въ разпореждане на командира на 54-и полкъ,
заемаше позиция североизточно отъ Пепелище, по десния
брегъ на р. Шеоба. Презъ деня дружините не водиха бой съ
неприятеля Командирътъ на 3-а дружина получи отъ коман
дира на 54-и полкъ заповедь да настлши въ тилъ и въ
флангъ на неприятелската позиция. Но, поради това, че северно
отъ Пепелище имаше силноукрепени французски части, той не
се реши да настлши.
Придадената къмъ 3/7-а бригада артилерия, обединена подъ
началството на командира на 2-и гаубиченъ полкъ, до вечерьта
зае позиция: 2-а гаубична батарея — 400 м. южно отъ Стражар-
ницата Шеоба и вдесно отъ шосето Щ и п ъ — Криволакъ,
3-а гаубична батарея — до Стражарницата и влево отъ шосето,
1-а полска батарея — 600 м, южно отъ Стражарницата и вл"Ьво
отъ шосето и 3-а полска — вдясно отъ 2-а гаубична, предъ нея
въ настжпъ. Презъ деня само 1-а и 3-а полски батареи откриха
рЪдъкъ огънь по французската планинска батарея.
5/7-а батарея, на пжть за Серка планина, въ разпореждане
на командира на 45-и полкъ, нощува на бивакъ югозападно отъ
ЛЪсковица; останалите батареи (4-а и 6-а) отъ 7-и артилер.
полкъ бЪха на почивка въ Щ ипъ. 2/2-о гаубично отделение
(4-а и 6-а батареи) се спре на бивакъ шесть клм. южно отъ
Щ ипъ, край шосето, до втора заповедь.
1/11-а бригада тръгна следъ пладне отъ Щ и п ъ къмъ Леско-
вица, да заеме определения й участъкъ. Въ 22 часа бригадата
се спре да нощува на бивакъ южно отъ Балтали. 1/5-а маке
донска дружина, изпратена още на 17-и октомврий да охранява
фланга на 11-а дивизия, както и да поддържа свръзка съ ча
стите при Струмица, бе разположена на почивка въ Радовишъ.
3/11-а бригада (четири и половина дружини съ шесть картеч
ници) остана на почивка въ Щ ипъ. 1/5-и коненъ дивизионъ бе
разположенъ: 2/5-и ескадронъ — въ Драва, съ разездъ къмъ
762 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— С1РУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Уланци, разузнавателенъ взводъ южно отъ Доганли и разездъ

на югъ отъ Ш еоба; 3/3-и ескадронъ и Конно-пионерниятъ
взводъ бЪха на почивка въ ЛЪсковица; тамъ бЪше и команди-
рътъ на дивизиона. За разузнаване за неприятеля бЬ оставенъ
единъ разездъ въ Войшани.
Въ 1810 часа, отъ Щ ипъ, командирътъ на 7-а дивизия
изпрати на командуващия армията следното донесение:
„Положението неизменно, но бойовегЬ продължаватъ къмъ
Прилепъ, за завладяване Соничка Глава и къмъ Криволакъ, за
за завладяване височините югоизточно отъ Кара Ходжали. Прибрани
сж досега въ болницата въ Щипъ ранени отъ 34-и полкъ и отъ
11-а Македонска дивизия 270 души. Убити 3 офицера и ранени 6,
между които е раненъ и подполковникъ Тошковъ. Командирътъ на
14-и Македонски полкъ донася, че полкътъ му заема сжщото поло
жение. Неприятелски части съ артилерия се движели по посока
Валандово — Прстанъ (източно отъ Татарли).*
Втората атака на К р и в о л а к ъ Допълнителни разпорежда

на 21-и о к то м в р и й . пия. — Въ 7 часа въ Щаба на
11-а дивизия 6Ъ получена отъ ко
мандира на 7-а дивизия заповЪдь:
„Потвърдява се необходимостьта отъ по-бързото укрепяване
дадените Ви съ Инструкция № 3 по 7-а дивизия райони. Привлечете
местното население и съберете инструмента му за усилване работата.
Окопите непременно да бждагь целъ ръстъ и блиндирани. На Соничка
Глава и Серка планина да се обърне особено внимание за най-опорна
отбрана. Да се взематъ всички мерки за построяване салове и мостове
на Вардара, за съединение нашите позиция по двата й брега, а сжщо
и презъ Брегалница. За непосредствена отбрана на мостовете на
Вардара да се построятъ тетъ-де-пони. Реките Вардаръ и Черна да
бждатъ подъ непосредствено наблюдение, за да не се позволи преми
наване отъ страна на противника. Да се изпращатъ партизански
отряди за постоянно тревожене неприятеля, духътъ на когото не билъ
високъ. Близо до гръцката граница да се избЪгватъ всекакви действия/
Командиръръ на 11-а дивизия смиташе, че е невъзможно
изпълнението на горната заповЪдь, защото частигЪ требвало да
прогонятъ неприятеля и да укрепятъ позициигЬ, за които ста
ваше дума въ Инструкция № 3. Той очакваше да получи запо-
вЪдь направо отъ Щаба на армията, за да действува; не одо
бряваше разпорежданията на командира на 7-а дивизия, и упраж
няваше, изобщо, слабо и неохотно командуване.
Въ 7 часа Щабътъ на 11-а дивизия тръгна за височината
между Пухче и Шеоба — наблюдателното м*Ьсто, избрано по
съображения, щото щабоветЬ на дветЪ дивизии да не бъдатъ

на едно мЪсто. По пътя, обаче, той 6Ъ настигнатъ отъ коман
дира на 7-а дивизия, и, по негова покана, въ 10 часа отидоха
на наблюдателното мЪсто на 7-а дивизия — височината единъ клм.
северно отъ Стражарницата.
Командуването всъщность се упражняваше отъ командира
на 7-а дивизия направо до частигк
Командирътъ на 3/7-а бригада, заедно съ командирите на
2-и гаубиченъ полкъ, полковникъ Донковъ, и на 7-и артилер-
полкъ, подполковникъ В. Петровъ, бЪха въ 6 часа на наблю
дателното мйсто на бригадата. Въ 1010 часа, запитанъ по теле
фона дали е готовъ, за да се открие артилерийски огънь,
полковникъ Бурмовъ отговори, че е готовъ, но немалъ сведения
докъде съ стигнали страничните колони. Командирътъ на диви
зията заповеда да почака, докато 1/11-а бригада се спустне
по-надолу отъ Серка планина.
Атакуване Височината съ коронката. — Въ 1030 часа

командирътъ на 7-а дивизия заповеда да се започне артилерийски
огънь, който бе откритъ въ 11 часа отъ 2-а и 3-а гаубични и
1-а и 3-а полски батареи. Гаубичните батареи се пристреляха по
Височината съ коронката и по Малката височина източно отъ
нея. Въ това време полските батареи стреляха повече по задната
часть на позицията. Следъ пристрелката всички батареи обстре
ляха пункта на атаката най-усилено съ смесена стрелба — пол
ските батареи съ шрапнели, а гаубичните съ фугасни гранати.
Огъньтъ трай два часа и бе много действителенъ. Французската
пехота не стреляше, а артилерията имъ отговаряше слабо, и не
можеше да поражава българската пехота.
Командирътъ на 54-и полкъ съ заповедь организира настъ
плението така:
1) Бойна часть — майоръ Минчевъ — 1-а дружина (две роти),
3-а дружина, 2/6-а македонска дружина (две роти), 1/6-а македонска
дружина (две роти), две картечници отъ 54-и полкъ и две картечници
отъ б-и македонски полкъ — по дадена запов%дь отъ командира на
полка, следъ артилерийската бомбардировка и следъ като неприяте-
льтъ бжде разколебанъ и започне да напуска позициите си, да настжпи
и овладее неприятелската позиция, на която да се утвърди.
2) Десна колона — майоръ Станевъ — 2/54-а дружина съ две
планински орждия и две картечници — да остави по една наблюда
телна застава отъ по едно отделение при Уланци, МужаЪци, Дджи-
мирци и Вардаръ Чифликъ, да наблюдаватъ неприятеля по отсрещния
бр-кгъ на Вардара; съ останалите сили да се насочи въ тилъ на
неприятелската позиция, къмъ второто мостче отъ пътя Кара Ходжали—

Криволакъ (севороизточно отъ Вардаръ Чифликъ); при отстъплението
на неприятеля колоната да отрЪже пътя на отстъплението му къмъ
Криволакъ; изходното положение — позиция северно отъ Вардаръ
Чифликъ — да заеме на разсъмване на 21-и, а настъплението отъ тази
позиция да започне петь минути следъ бомбардировката.
3) ЛЪва колона — майоръ Петровъ — 3/45-а дружина съ две пла
нински оръдия и две картечници — да започне настъплението на
разсъмване, и то най енергично, откъмъ Патрикъ за Стражарницата,
северно отъ Криволакъ; настъплението да продължава и презъ време
на бомбардировката, съ смЪтка, следъ бомбардировката колоната да
бъде при реката, която тече западно отъ Шеоба.
4) 1/6-а и 2/6-а македонски роти — на позиция източно оть
Кара Ходжали и 1/54-а и 2/54-а роти — на позиция на 700 м. задъ
бойната часть — всички въ разпореждане на командира на бригадата.
Освенъ това, командирътъ на 54-и полкъ на 20-и вечерьта
изпрати на командира на 45-и полкъ заповЪдь:
*По заповЪдь на командира на бригадата, съберете дружината,
която е по Серка планина, и, заедно съ двегЬ картечници, настъпете
утре въ 7 часа отъ Шеоба къмъ д%сната височина отъ неприятел
ската позиция, като удължите лЪвия флангъ на 54-и полкъ. Настъп
вайте въ обходъ на височината, като заплашвате д%сния флангъ на
противника и близкия му тилъ. Настъплението Ви да бъде най-енер-
гично и въ близка свръзка съ 54-и полкъ. Атаката на неприятелската
позиция ще последва следъ усилена бомбардировка, която ще се
произведе на неприятелската позиция. Изпратете при мене органи за
свръзка и постоянно бъдете въ течение на всичко, което става предъ
фронта на 54-и полкъ. Особено Ви моля да не оставате по-назадъ
отъ лЪвия флангъ на 54-и полкъ, а, напротивъ, тр%бва да предше-
ствувате този флангъ, за да бъде обходътъ Ви чувствителенъ за
противника."
За да се подадатъ напредъ фланговите колони, което бе
необходимо за успеха на атаката, на 21-и сутриньта команди
рътъ на 54-и полкъ изпрати следните заповеди:
„Командирътъ на бригадата заповяда бързо да настъпите и
заемете позиция въ обходъ на д-Ъсния флангъ на неприятеля (крайната
дЪсна височина). Следъ като Вие се изравните съ лЪвия флангъ на
54-и полкъ, тогава ще се започне Артилерийската бомбардировка,
затова бързайте съ настъплението си.“
2) До командира на 2/54-а дружина:
„Ако б-а рота закъснее да се присъедини къмъ Васъ, нЪма да я
чакате. Настъпвайте по-енергично, съ цель да предизвикате огъня на
противника и отклоните вниманието му. Съ почване бомбардировката
у насъ, настжпвайте право въ обходъ на противника и му прережете

пжтя на отстъплението.“ %
Придадената къмъ бригадата артилерия остана на сжщите

позиции; само една гаубица отъ 2/2-а батарея бе изнесена
напредъ, на позиция 200 метра югозападно отъ Кара Ходжали,
отдето да обстрелва тила на неприятелската позиция. Разтоя-
нието отъ позициите на батареите до редута на Височината съ
коронката беше между 2750 и 3725 метра.
Къмъ 11 20 часа, докато артилерийската подготовка продъл
жаваше, командирътъ на 3/7-а бригада заповяда на командира
на 54-а полкъ да настжпи, като му препоржча да държи поне
една рота задъ полка, за да може при случай да се опре на
нея. Въ 12 часа повторно му заповяда да настъпи, като вкара
всички поддържки, но да заеме неприятелската позиция.
Въ 1220 часа командирътъ на 54-и полкъ заповяда бойната
часть да атакува. Ротите настъпиха смело напредъ, но, посрещ
нати съ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь, следъ петь-десеть
минути движение предните вериги се спряха, и залегнаха.
Местото на веригите въ окопите заеха поддържките, а само
неколцина смЪлчаци-войници излязоха напредъ, къмъ веригите.
Това беше първиятъ наскокъ, при който ротите изминаха не
повече отъ стотина крачки. Многото жертви, които понесоха
атакуващите роти. и силниятъ огънь на неприятеля разколебаха
духа на войниците, и усилията на офицерите да ги вдигнатъ
напредъ останаха безрезултатни.
По това време артилерията продължаваше да стреля въ
тила на французите. Пехотниятъ огънь беше слабъ. Пехотните
части чакаха артилерията да разколебае противника, което,
макаръ и да бе постигнато донекжде, те не настъпиха.
Командирътъ на 11-а дивизия заловена частите да настжп-
ватъ подъ прикритието на артилерийския огънь, защото пехотата
слабо го използуваше, за да подготви движението си напредъ.
Командирътъ на бригадата предаде тази заповедь въ 13 часа,
но не забеляза части да настжпватъ; въ 1336 часа той повтори
сжщата заповедь, обаче пехотата пакъ не настжпи.
Въ 1445 часа, по заповедь на командира на 11-а дивизия,
командирътъ на бригадата заповеда на командира на 54-и полкъ
да вземе полка въ ржцете си и да го поведе въ атака за овла
дяване неприятелската позиция. Тази заповедь той повтори и
вь 1550 часа. Въ подцържка на атакуващите роти започнаха да
пристигатъ стоещитЪ отзадъ, въ резервъ, роти. Но и ткзи части

спираха задъ веригите, залягаха, и, въпреки всички усилия на
началниците — офицери и подофицери, войниците не мръднаха,
защото и онези отъ техъ, които се опитваха да се вдигнатъ и
настъпятъ, заплащаха съ живота си — толкова силенъ беше
огъньтъ на неприятеля, особено картечниятъ.
Французите, споредъ сведенията на българите, заемаха съ
неизвестни сили Височината съ коронката, наречена отъ мест
ното население Карлова кория, Малката височина, Пепелище и
десния брегъ на Вардара.
Въ най-предния окопъ, на около 100— 200 крачки отъ
неприятелските окопи, се напластиха войници отъ 54-и полкъ
и 6-и македонски полкъ, които даже забравяха да стрелятъ.
Ротите претърпеха много загуби, особено въ офицери.
Всички поддържки — полкови и бригадни — беха вкарани
въ бойната часть. Командирътъ на полка замина съ поддържките.
Артилерията следъ подготовката постепенно отслабяше огъня
си, и почти престана да стреля. Презъ време на подготовката
неколко снаряда отъ губичните оръдия попаднаха въ българ
ските вериги. Ефектътъ отъ подготовката, споредъ пехотните
началници и войници, които не виждаха много попадения въ
неприятелските окопи, се оценяваше за слабъ.
Но и настъплението си пехотните части извършваха не
умело. Веригите и поддържките не се движеха въ определените
имъ участъци; пехотенъ огънь за подготвяне атаката почти не се
употребяваше; свръзката между артилерията и пехотата беше
ненадеждна — артилерията не стреляше лошо, но огъньтъ й не
беше строго разграниченъ по участъците отъ неприятелската
позиция. Отъ всичко това беше явно, че атаката нема да успее.
Вследствие постоянно повтаряните отъ командира на брига
дата заповеди, въ 1730 часа подполковникъ Лефтеровъ даде
последната си заповедь — непременно да бъде атакуванъ не-
приятельтъ на ножъ, още същата нощь. Заповедьта бе
предадена устно въ окопа на началника на бойната часть,
майоръ Минчевъ.
Когато се правеха последните разпореждания за атаката,
французите откриха силенъ пушеченъ и картеченъ огънь. Некои
роти се повърнаха назадъ, но скоро те беха върнати наново
на местата си.
И тъй, частитЪ отъ бойната часть стигнаха близо до фран-

цузската позиция, но не се решиха да се нахвърлятъ въ око-
пигЬ имъ.
Атаката не успЪ; частитЪ отъ бойната часть нощуваха почти
на същигЪ мЪста, дето бЪха стигнали при първата атака на
17-и октомврий.
ОбходнитЪ колони не оказаха никакво влияние върху ата
ката; тяхното действие не се почувствува.
Дясната колона — 2/54-а дружина и планинската полуба-
тарея, следъ артилерийската подготовка, настъпи въ боенъ
редъ, съ три роти въ бойна часть и една — въ поддържка, къмъ
Вардаръ Чифликъ. На единъ и половина клм. северно отъ селото
челната рота обстреля неприятелските части, които заемаха висо
чината североизточно отъ същото село, и ги застави да я напуст-
натъ. Ротите беха обстреляни силно съ артилерийски огънь,
но дадоха малко жертви. Презъ време на настъплението си
дружината обстреля единъ влакъ, който се движеше по десния
брегъ на Вардара. Къмъ 17 часа, когато предните части стиг
наха до шосето Щ и п ъ — Криволакъ, дружината отново бе силно
обстреляна съ артилерийски огънь, и, като незащитена отъ собстве
ната артилерия, спр4 се и се окопа. Макаръ че движението на
дружината се извърши по открити и добре наблюдавани отъ
неприятеля подстъпи, тя даде само 1 убитъ и 5 ранени войника.
Придадената къмъ дружината полубатарея обстреля фран-
цузското разположение първоначално съ мерникъ 48, а по-
късно — съ мерникъ 51. Разстоянието до целите, изобщо, беше
големо, поради което въ 13 часа полубатареята зае позиция на
единъ клм. северно отъ Вардаръ Чифликъ, дето нощува. Полу
батареята не даде жертви; изстреля 107 снаряда.
Началникътъ на ЛЪвата колона — 3/45-а дружина и една пла
нинска полубатарея — получи заповедь да настъпи въ И 30 часа.
Дружината веднага настъпи въ боенъ редъ, съ три роти въ
бойна часть и една — въ поддържка, въ посока Патрикъ ~
Стражарницата северно отъ Криволакъ. Настъплението се
извърши, първоначално, по скрити подстъпи, но, когато колоната
се показа на западния склонъ на хребета, който се спуска
между Шеоба и Патрикъ, 6Ъ обстреляна силно, но безвредно,
отъ неприятелската артилерия. Вечерьта дружината стигна доли
ната на рекичката, която слиза отъ Шеоба, и на 1500 крачки
отъ позицията на неприятеля се спрЪ, дето нощува. Въ 19 часа
дружината съ патрули влЪзе въ свръзка сь 1/11-а бригада.
Придадената къмъ дружината полубатарея не последва коло

ната, а отъ позицията си въ 8 30 часа откри огънь по непри
ятелската батарея, която престана да стреля. Презъ време на
артилерийската подготовка командирътъ на полубатареята наблю
даваше попаденията на батареите отъ северъ, и забеляза, че
те не могатъ да обстрелятъ южните склонове на Височината
съ коронката и съседната до нея по-малка височина, дето се
бЪха прилепили и прикрили неприятелски части. Тогава той
пренесе огъня по южния склонъ на Височината съ коронката,
дето ясно се виждаха около една рота французи въ сини шинели.
Първиятъ изстрелъ, съ мЪрникъ 41‘5, попадна въ ротата, и войни
ците веднага се разбягаха къмъ други закрития. Обстреляни
съ още няколко урагана, французите не се появиха вече на
обстреляното место. По сжщия начинъ полубатареята обстреля
южния склонъ и на по-малката височина, дето се забелязваха
само палатки. До вечерьта полубатареята държа подъ огънь
целия масивъ, отъ Височината съ коронката до моста на Вардара,
като изстреля 329 снаряда.
Командирътъ на 45-и полкъ получи въ 7 30 часа заповедь
да събере 2-а дружина, за да действува въ близка свръзка съ
54-и полкъ. Тъй като фронтътъ на дружината беше около осемь
клм., до 12 часа можаха да се събератъ само три роти. 9-а рота,
която беше около Гарванъ' се присъедини къмъ дружината
чакъ на 22-и въ 16 часа. Въ 1230 часй дружината тръгна къмъ
Шеоба, за да се насочи оттамъ къмъ дадената й цель —
Малката височина, вдесно отъ Височината съ коронката. Движе
нието си частите извършиха по силнопресечена местность,
безъ пжтища, по урви и долове.
Командирътъ на полка презъ време на артилерийската
подготовка забеляза движението на частите отъ 54-и полкъ и
отъ 6-и македонски полкъ въ атака по склона на височината,
която неприятельтъ заемаше. Но къмъ 15 часа той виде, че
тези части отстжпватъ, затова ускори движението на 2-а дру
жина, за да се яви навреме на помощь. Въ 1635 часа дружината
стигна въ долината на р. Шеоба, развърна се въ боенъ родъ, и
настжпи подъ пушеченъ и картеченъ огънь. Ротите се движеха
безспирно, и въ 2330 часа стигнаха подножието на височината.
Свръзка съ 54-и полкъ бе открита съ патрули, но съ 6-и маке
донски полкъ не можа да бжде открита.
Въ подножието на височината дружината престоя до 2 часа
на 22-и, следь което се оттегли, защото местностьта била открита.
И тъй, 45-и полкъ не можа да изпълни възложената му

задача. Неговите действия на фланга не оказаха никакво влия
ние върху атаката. Атаката на французската позиция при Кара
Ходжали бе повече фронтална, на което се дължи и неуспеха й.
Дейность на И11-а бригада. — Командирътъ на брига

дата въ 630 часа издаде заповЪдь, съ която организира изпъл
нението на възложената на бригадата задача по следния начинъ:
ДЪсенъ подучастъкъ — полковникъ Мурджевъ (две дружини,
две картечници, три полски батареи, две планински орждия, два
взвода пионери и десеть конника) — да заеме участъка отъ притока
на Вардара, идещъ западно отъ Шеоба, презъ Серка планина до
височината единъ клм. източно отъ Патрикъ, включително, като изпрати
преднитЪ си охранителни части до Вардара (отъ Пепелище до Войшанъ).
ЛЪвъ подучастъкъ — майоръ Митушевъ (една дружина отъ
1-и македенски полкъ, две не с. с. батареи отъ 4-и артилер. полкъ,
взводъ пионери и десеть конника) — да заеме участъка отъ височи
ната източно отъ Войшанъ до Демиръ Капия.
Бригаденъ резервъ — подполковникъ Дагарадиновъ (две дру
жини отъ 2-и македонски полкъ и една картечница) — да застане
задъ височината единъ клм. североизточно отъ Патрикъ.
Частите отъ бригадата тръгнаха отъ бивака въ 7 30 часа и
къмъ 12 часа стигнаха до участъцигЬ си. Щ абътъ на бригадата
следваше съ 1-и македонски полкъ.
Къмъ 16 часа пехотните части заеха местата си; подучастъ-
ците претърпеха известни изменения, тъй като картата 1:210,000,
по която бе съставена заповедьта, се оказа неверна; 1/1-а и
2/1-а дружини заеха за отбрана участъка отъ рекичката, която
тече презъ Шеоба въ южна посока, до височината юго
западно отъ Пещерникъ; 3/1-а дружина — отъ Пещерникъ до
рекичката, която тече презъ Калиянъ; 2/2-а и 3/2-а дружини —
бригадниятъ резервъ — задъ гребена на Серка планина, южно
отъ Лесковица.
Артилерията, поради липса на пжтища, не можа да излезе
на позиция. Две роти пионери до мръкване работиха пжть за
изкарване 5/7-а батарея на позиция югоизточно отъ Патрикъ.
За другите две батареи (4/7-а и 6/7-а) пионерните роти работиха
презъ нощьта, и батареите, съ помощьта на пехотата, излезоха
на позиция южно отъ Патрикъ. 11-о не с. с. артилер. отделение,
можа да излезе самб на билото на Серка планина, до бригад
ния резервъ.
Поради липса на кабелъ, Щ абътъ на бригадата не можа

да се свърже съ Щаба на дивизията.
Избраните позиции за батареите бЪха далече отъ разполо
жението на неприятеля, поради което на следния день 4/7-а и
6/7-а батареи заеха нови, по-близки позиции.
И тъй, бригадата презъ този день успЪ само да заеме да

дения й участъкъ. Отъ придадената къмъ бригадата артилерия
само 5/7-а батарея, която стигна по-рано, зае позиция и обстреля
неприятелското разположение съ мЪрникъ 60; батареята изстреля
36 снаряда.
Въ заповЪдьта по бригадата нищо не бе казано за съдей
ствието, което требваше да ( бъде оказано на 3/7-а бригада въ
атаката за отхвърляне неприятеля отъ левия на десния брЪгъ
на Вардара. Очакванията, следователно, на командира на 11-а
дивизия — бригадата да прояви своето действие срещу десния
флангъ на неприятеля — не се оправдаха — бригадата не
атакува.
Дейность на маневрените войски. — 3/11-а бригада (три

дружини и четири картечници отъ 5-и македонски полкъ и една
и половина дружини и две картечници отъ 6-и македонски полкъ)
презъ време на боя остана въ Щ ипъ, като маневрени войски.
За да се улесни подхождането на частите къмъ позицията, раз
узнати бЪха плетищата къмъ Кишина — Негаевци, Чешме Дере —
Енешъ Оба — Уланци и къмъ Серка планина за изкарване бата
реите отъ 2/7-о артилер. отделение на позиция.
Дейность на конницата. — Конниятъ дивизионъ — под-

полковникъ Анастасовъ — не получи бойна задача. 2/5-и еска-
дронъ бе придаденъ къмъ 3/7-а бригада; презъ време на боя
разузнаваше участъка Уланци — Криволакъ, като изпрати разезди
къмъ Мужанци, Уланци и Удово.
3/3-и ескадронъ и Конно-пионерниятъ взводъ тръгнаха въ
6 30 часа отъ Лесковица презъ Гарванъ къмъ Войшанъ, за да
изпъпнятъ възложената имъ отъ командира на дивизията
задача — минаване реката съ плотъ и разрушаване железо
пътната линия. Съ ескадрона следваше и командирътъ на диви
зиона. Ръководството по постройката на плота и спускането
му въ реката бе възложено на командира на ескадрона, рот-
ДЕЙСТВИЯТЯ ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НЛ ВЯРДЯРЯ 771
мистъръ Св. Якрабовъ, а разрушаването на линията — на ко

мандира на Коннно-пионерния взводъ, поручикъ Н. Чунчевъ.
За скриване движението, ескадронътъ мина презъ Гарванъ,
а оттамъ се спустна по гЬсна и стръмна пжтека въ долината
на Калиянската рекичка и къмъ 1130 часа се спре на почивка
до Калиянъ. За разузнаване къмъ Войшанъ 6Ъ изпратенъ под-
поручикъ Димчевъ съ 12 конника. Въ 16 часа ескадронътъ,
спешенъ (конегЪ водени отъ яздачигЬ имъ), продължи движе
нието си по сжщата рекичка. Въ 1730 часа стигна до воденицата
три клм. източно отъ Войшанъ, дето се спрЪ, за да влЪзе въ
селото на мръкване. Ротмистъръ Якрабовъ съ трима конника
влЪзе въ селото, та да може на светло да разузнае реката. На
височинигЪ около местото на стоенето на ескадрона бЪха по
ставени постове да наблюдаватъ посокигЪ къмъ Пепелище и
Бистренци. Къмъ последното село 6Ъ изпратенъ и разездъ.
На мръкване, когато боятъ предъ фронта на дивизията
затихна, ескадронътъ възседна конетЪ и влЪзе въ селото.
Започна се веднага постройката на плота съ мастни средства:
греди, газени тенекии, поставени въ сандъци, врати и др.
материали.
<ъмъ 2 часа на 22-и плотътъ 6Ъ готовъ и спустнатъ въ
рЪката. На плота се качиха поручикъ Чунчевъ, трима конно-
пионери, трима конника и трима турци-лодкари. ВойницигЬ б-Ьха
въоръжени съ карабини. Плотътъ се понесе надолу по течението
на Вардара.
По лЪвия бр-Ьгъ на реката плотътъ съпровождаха група
стрелци, а местото на спускането на плота пазеха друга група
спешени конници. На отсрещния брЪгъ не се забелязваше
нищо. На поручикъ Чунчевъ бЪха дадени наставления, ако му
се отдаде да извърши разрушението и не успЪе да се върне,
да се промъкне на западъ, къмъ Стригово — Плетваръ — При-
лепъ, въ който районъ действуватъ български войски.
Плотътъ плаваше добре, и все повече се отдалечаваше
отъ лЪвия брЪгъ. За мигъ, обаче, се забеляза едно непра
вилно въртеливо движение, поради което, наместо къмъ
десния, плотътъ се приближи къмъ лЪвия брЪгъ. Когато
стигна на около петь-шесть метра отъ брЪга, неочаквано се
наклони, и всичкитЪ войници, съ изключение на поручикъ Чун
чевъ, единъ конникъ и единъ отъ лодкаригЪ турчинъ, паднаха
въ водата. Оказа се, че двамата турци умишлено докарали плота
до брЪга, за да се спасятъ чрезъ плаване, но при скачане отъ
49*
772 ОТБРАНЯ НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
плота, те го наклонили и паднали въ водата. Обладани отъ

спокойствие и хладнокръвие, съ което се отличаваше особено
поручикъ Чунчевъ, останалите на плота хора спасиха всички
паднали въ водата войници. Държейки се съ една ръка за
плота, съ другата ръка те извадиха единъ по единъ всички
давещи се отъ водата. Излезлите на брега турци-лодкари и
младшиятъ подофицеръ Войно Божковъ беха наказани. При
излизането имъ на брега спешените тамъ конници, взеха излез
лите на брега за сърби и ги обстреляха съ бомби, отъ огъня
на които бе раненъ единиятъ отъ турците и убитъ кметътъ
на Войшанъ, който, услужвайки на българите, билъ също
на брега.
Следъ като избегаха двамата лодкари, поручикъ Чунчевъ
не можеше само съ помощьта на останалия да откара плота на
отсрещния брегъ. Скоро плотътъ, влеченъ отъ силното течение
на буйния Вардаръ, заседна на единъ островъ единъ клм.
западно отъ Бистренци. При това безнадеждно положение пору
чикъ Чунчевъ разтовари войниците на острова, а самъ се
хвърли въ реката, изплава до брега и тръгна голъ при про-
ливенъ дъждъ да търси войниците отъ взвода да ги докара
да спасятъ останалите хора на острова. Докато, обаче, намери
взвода, войниците отъ острова излезоха на брега сами, и
вечерьта се присъединиха къмъ ескадрона въ Лесковица. Еска-
дронътъ и Конно-пионерниятъ взводъ не останаха презъ деня
на 22-и октомврий въ ВоййаШе, за да не бждатъ открити отъ
неприятеля. Следъ като отплава командата съ плота, ядрото на
ескадрона и Конно-пионерниятъ взводъ се оттеглиха къмъ Бру-
с н и к ъ — Пещерникъ, отдето изпратиха разезди по следите на
плота. Когато пъкъ узнаха за участьта на командата съ плота,
ескадронътъ и взводътъ се оттеглиха да нощуватъ въ Леско
вица, дето се събраха всички изостанали.
И тъй, въпреки смелостьта на изпълнителите, опитътъ на
дивизиона да разруши железо-пжтната линия не успе.
Дейность на командуването на 11-а дивизия. — Щабътъ

на 11-а дивизия презъ време на атаката беше на наблюдател
ното место на командира на 7-а дивизия. Макаръ че боятъ се
ръководеше отъ последния, командирътъ на 11-а дивизия се
намеси въ ръководството му. Въ момента, когато следъ артиле
рийската подготовка се забеляза недостатъчното напредване на
пехотните части и неумението на частите да настъпятъ въ редъ,
командирътъ на дивизията заповяда на командира на 3/7-а бри

гада да разпореди: командирътъ на 54-и полкъ да вземе хората
си въ ржце и да ги поведе въ атака. Въ този моментъ бой-
ниятъ редъ, посрещнатъ съ силенъ огънь, остана на местото
си. Отъ наблюдателното мЪсто действията на 45-и полкъ и на
колоната на 1/11-а бригада не се забелязваха. Свръзка съ гЬхъ
чрезъ телефонъ нЪмаше. Хелиографната станция, поставена на
наблюдателното мЪсто, не можа да влЪзе въ свръзка съ стан
цията на 1/11-а бригада. Донесенията, изпращани по ординарци,
пристигаха късно въ Щаба на дивизията, затова командирътъ
на 11-а дивизия не можа да подтикне гЬзи части, и тЬ не
повлияха на боя.
Вечерьта Щабътъ на дивизията нощува на бивака на Щаба
на 3/7-а бригада, отдето между 1930 и 2035 часа командирътъ
на дивизията отправи до частитЪ следнигЪ заповеди за дей
ствията на следния день:
„Донесете какво направихте днесъ; докжде достигнаха частигЬ
Ви, и какви части изпратихте за съдействие на атаката. Утре, 22-и
октомврий, задачата продължава до окончателното завладяване мЪст-
ностьта до лЪвия брЪгъ^на Вардара. Отъ особена важность е щото
частитЪ, изпратени да съдействуватъ на атаката, непременно да се
постараятъ да действуватъ въ фланга и тила на неприятеля северно
отъ Криволакъ.“
„Планинската Ви полубатарея днесъ стрелй отъ твърде далечно
разтояние, а пехотата съвсемъ не се забелязваше де е. Изпълнявайте
дадената Ви задача отъ бригадния командиръ и действувайте съ настж-
пателни стремежи за общо постигане на цельта. Бездействието е за
осжждане. Обстановката е ясна.“
„Разпоредете командирътъ на Гаубичния полкъ, подполковникъ
Донковъ, да извади на позиция и останалите две гаубични батареи.
Тези батареи да потеглятъ отъ Щипъ още тази нощь.“
4) До сжщия:
„Завладените позиции въ всички участъци днесъ ни даватъ твърде
сериозни преимущества. Утре, 22-и октомврий, да развиемъ успеха
до пълното завладяване местностьта по левия брегъ на Вардара.
Тази нощь затвърдете се чрезъ окопаване на заетите позиции, усилете
мерките за охранение и тероризирайте неприятеля презъ целата
нощь чрезъ партии, изпращани наблизо до противника. Да се изследва
дали има телени мрежи и какви сж подстжпите. Разпоредете построй
ката на закрити ходове за приближаване до позициите на неприятеля.
Привлечете пионерната Ви рота за усилване окопаването и разпо-
кжсване теленигЪ мрежи. Утре ще продължите изпълнението на зада

чата. Утре въ 5 часа тръгватъ отъ Щипъ една и половина дружини
отъ 6-и македонски полкъ въ Ваше разпореждане/
Дейност/, на комайдунането на 7-а дивизия. — Щабътъ
на 7-а дивизия прекара деня на наблюдателното место. Къмъ
13 часа се забеляза движение на пехотата, която, като измина
100— 150 крачки, залегна. Нейниягь огънь беше слабъ, затова
командирътъ на дивизията заповяда напредването да става подъ
прикритието на силенъ пехотенъ огънь. Въ 1330 часа и по-късно
той повторно заповяда пехотата да настъпи смело, защото раз
стоянието до неприятеля беше твърде малко. Пехотните части,
обаче, останаха неподвижни.
Въ 16 часа отъ наблюдателното место се забеляза настъп
лението на Дясната обходна колона, върху която се нахвърли
всичката французска артилерия отъ десния брЪгъ на Вардара,
и колоната се спре.
Действията на Лавата колона не се забелязаха отъ наблю
дателното место, а само се виждаха попаденията на планин
ските оръдия, които обстрелваха Малката височина.
Въ 17 часа командирътъ на 3/7-а бригада докладва по теле
фона, че чакалъ обходните колони; положението не било загу
бено, и атаката щепа да се състои. Всъщность частите оста
наха на местата си, и не можаха да прогонятъ французите отъ
позициите имъ. Французите задържаха позициите си при Кара
Ходжали, и техното командуване имаше възможность да отделя
войски и за фронта на Черна.
Дивизионното командуване оценяваше добре положението и
сметаше всеки изминатъ день за загубенъ, защото имаше све
дения, че постояннопристигащите влакове на ж.-п. ст. Криволакъ
стоварваха войски, отъ които едни заминаваха на западъ, къмъ
Черна, а други преминаваха Вардара при Пепелище и усилваха
отбраната на предмостовата позиция. Я засилването на францу
зите, особено на Черна, не бе желателно. Поради това коман
дирътъ на дивизията реши частите да продължатъ действията
на следния день, като се вкаратъ въ действие и маневрените
войски. Въ 1940 часа той изпрати на командира на 3/11-а бри
гада заповедь: на 22-и октомврий въ 5 часа да тръгне съ оста
налите една и половина дружини отъ б-и македонски полкъ по
шосето Щ и п ъ — Криволакъ, въ разпореждане на командира на
3/7-а бригада, а 5-и македонски полкъ да тръгне въ 9 часй, и се
разположи на бивакъ около Драва. Освенъ това, изпратени беха
действията по л*ьвия бръ гъ ня вярдяря 775
на позицията и останалите две не с. с. гаубични батареи. За да

се даде възможность на частите да се настанятъ на позициите,
атаката бе отложена за 23-и.
Вечерьта командирътъ на дивизията донесе на команду-
ващия армията:
„Днесъ нашитЪ обходни колони на Криволашката позиция стиг
наха до Вардара, а отъ фронта презъ ц%лия день се водй артиле
рийски огънь отъ две гаубични и две полски батареи. Пехотата съ
огънь приближи твърде много до неприятелската позиция. Утре боятъ
ще продължи. Колоната на полковникъ Писиновъ срЪща голямо съпро
тивление, и не е успЪла да завладее к. 1200.“
Горното донесение се получи въ Щаба на армията на следния
день.
Командуващиятъ армията, като се основаваше на донесе
нията отъ предните дни, изпрати на командира на дивизията
„Желателно е, да се въведатъ въ боя при Криволакъ, на л^вия
брЪгъ на Вардара, както и срещу Соничка Глава, повече сили, за да
обезпечимъ въ тЪзи първи бойове съ французигЬ напълно успеха въ
наша полза.“
Резултати отъ атаката. — И тъй, втората атака на Кри

волакъ не успе. 54-и и б-и македонски полкове, които действу
ваха по фронта, стигнаха до неприятелската позиция на 50—
100 крачки, но, разколебани духомъ, поради многото загуби и
умора, отстжпиха на позициите, които заемаха до атаката. Обход-
нит^ колони оказаха слабо съдействие.
Причините за неуспеха на атаката лежатъ, преди всичко,
въ недобрата организация и слабото влияние на командуването.
Щабътъ на армията, наместо да даде на дивизиите отделни
участъци, подчини 11-а дивизия на 7-а, което отслаби команду
ването — командирътъ на 11-а дивизия командуваше неохотно.
Командирътъ на 3/7-а бригада, наместо да командува двата —
45-и и 54-и полкове, даде обща заповЪдь на командира на
54-и полкъ, а командирътъ на 54-и полкъ, наместо да коман
дува самъ дружините отъ бойната часть и да ги насочва къмъ
определени цели, назначи имъ общъ началникъ, командирътъ
на 3/54-а дружина, който всжщность ржководй боя.
Поради липса на добра свръзка между щабовете и частите,
командуването, изобщо, оказваше слабо влияние върху действи
ята. То не можа да съгласува по време действията по фронта
съ тези по фланговете, нито действията на пехотата съ тези на
артилерията. Командуването не вкара въ боя достатъчно сили

отъ гЬзи, съ които разполагаше. 1/11-а бригада получи заповЪдь
да съдействува, а не да атакува; при това тя се насочи късно,
и не оказа никакво съдействие. 2/2-о гаубично отделение, което
беше само на петь-шесть клм., не бе вкарано въ боя. 3/11-а бри
гада беше въ разпореждане на командира на 7-а дивизия, на
около 18— 20 клм. далече отъ фронта — въ Щ и п ъ ; само една
и половина дружини отъ бригадата взеха участие въ атаката.
Конниятъ дивизионъ не беше събранъ, и нямаше бойна задача.
Освенъ това, заповедите на началниците за атака не
б^ха категорични. Командуващиятъ армията бе заповедалъ
частите да атакуватъ, ако се разчита на успехъ. Колебливъ бе
въ решението си за атака и командирътъ на 7-а дивизия.
Споредъ заповедите, дадени отъ разните началници, требваше
да се чака артилерията да разколебае неприятеля, и, когато той
започне да отстжпва, тогава да бжде атакуванъ. Тези условни
заповеди станаха причина да не се използува навреме резултата
отъ артилерийската подготовка. Артилерията престана да стреля,
като предполагаше, че е достатъчно подготвила атаката; тя
изстреля 1600 снаряда, но пехотата не настжпи веднага; неприя-
тельтъ се отново съвзе, посрещна съ силенъ огънь атакуващите
и ги прикова наместо.
Друга причина за неуспеха на атаката беше разколеба-
ниятъ духъ на войниците, поради неуспеха, който имаха при
първата атака и поради умората. Освенъ това, войниците не
умееха да настжпватъ подъ артилерийски огънь, неизползуваха
затишията на неприятелския огънь, за да прибегнатъ напредъ.
Движението напредъ не се поддържаше съ пехотенъ огънь.
Съвсемъ необучени беха войниците отъ 6-и македонски полкъ.
Те се подадоха скоро на паника, която, споредъ докладите на
началниците, се дължи, освенъ на отпадналия духъ и недоста
тъчната подготовка, но и на многото загуби на офицери, убити
и ранени презъ двете атаки.
Командирътъ на 54-и полкъ посочва, като причини за
неуспеха на атаката, освенъ недостатъчната подготовка на вой
ниците, още и слабото съдействие отъ обходните колони
за атаката; сжщото потвърдиха командирътъ на 3/7-а бригада и
командирътъ на 11-а дивизия. Последниятъ, обаче, намира, че
причината за неоказване съдействие отъ обходните колони —
2/54-а дружина, 45-и полкъ и 1/11-а бригада — е, че на тези
части не бе дадено време да заематъ изходните си положения.
Изстреляни снаряди:
Фугасни Чугунени Шрап- Бризант- Универ

Ч а с т и ни гра сални Всичко
гранати гранати нели нати гранати
ДЪсенъ участъкъ:
2/2-а гаубична батарея . . . 194 15 — — — 209
3/2-а гаубична батарея . . . 102 9 — — 111
1/7-а полска батарея . . . . — — 143 252 22 417
3/7-а полска батарея . . . . — — 23 215 154 392
4/2-а планин. батарея . . . . — — • ♦ 9 ♦ • • • • • 436
ЛЪвъ участъкъ:
4/7-а полска батарея . . . . — — — — —
5/7-а полска батарея . . . . — — — 14 22 36
6/7-а полска батарея . . . . — — — —
Всичко . . 296 24 • • • ♦ • • • 9 • 1601
Французите загубиха: 18 войника убити. 1 офицеръ и

54 войника ранени.
ЗагубитЬ на частигЬ отъ 7-а и 11-а дивизии бЪха:

Убит и Ранен Изчез
И
нали Всичко
|
ри и вой-;
подофице-|
ри и вой
ри и вой
кандидатъ-
подофице
кандидатъ-
подофице
подофице
ри и вой-
кандидатъ-
офицери
офицери
офицери
офицери
офицери
офицери
Ч а с т и
ници
ници
ници
ници !
ДЪсенъ участъкъ:
54-и п о л к ъ ............... 1 74 4 3 184 81 5 3 339
45-и п о л к ъ ............... — 4 — 4
6-и македон. полкъ . 2 1 62 1 1 106 73 3 2 241
1/7-о артилер. отдЪл. . — — 1 — — — 1
ЛЪвъ у ч а с т ъ к ъ :
1-и македон^ полкъ .
2-и македон. полкъ .
Всичко , . 3 1 136 5 4 295 154 8 5 585
778 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Третата атака на Кри- Разпореждане отъ българското ко-

волакъ на 23-и ок- маидуване. — Презъ нощьта срещу
томврий. 22-и октомврий французите на два пжти
откриваха огънь срещу позицията на 54-и
полкъ, на който българите не отговориха. На разсъмване
завале проливенъ дъждъ, и падна гжста мъгла; до 11 часа
на позициите беше спокойно. Французите продължиха рабо
тата по изграждане позициите си. Върхътъ на Височината
съ коронката, сжщо и върхчето непосредствено на изтокъ
отъ последната беха превърнати въ два отделни опорни
пункта, по които имаше изкопани много и дълбоки окопи,
съ траверси и ходове за съобщения. Двете опорни групи
окопи беха съединени посредствомъ ходъ за съобщение,
дълъгъ около 400 крачки. Позициите около Пепелище сжщо
беха усилени и разширени.
Командирътъ на 7-а дивизия бе решилъ на 22-и октомврий
да се подготви нова атака, като блщатъ поставени на позиция
още две гаубични батареи, а 6-и македонски полкъ и 1/11-а бри
гада се приближатъ, и заематъ изходното си положение. Освенъ
това, въ 11 часа той заповеда командирътъ на 53-и полкъ да
държи подъ артилерийски огънь французските батареи, разпо
ложени по десния брегъ на Вардара, около Паликура, за да не
могатъ да обстрелватъ Криволашката позиция.
дира на 11-а дивизия заповедь:
„Вчерашната атака на позицията при Кара Ходжали требваше
днесъ да продължи. Не виждамъ причини за отлагането й. ВсЪко заба
вяне насърдчава, а, главно, засилва противника на десния б р е г ъ
на Вардара.“
Между това, командирътъ на 11-а дивизия повика сутриньта
командира на Гаубичния полкъ и му даде следните инструкции:
1) Да избере место за пристигащите две не с. с. гаубични бат
реи, като ги постави на фронта на позицията; 2) да изпрати въ Кара
Ходжали една полска и една гаубична батареи, съ задача да обстрел
ватъ позицията при Криволакъ въ флангъ, и да се борятъ съ непри
ятелските батареи, разположени по десния брегъ на Вардара, и 3) при
артилерийската подготовката на атаката да се съсредоточава огъня
по пространство и време, като избегва разпръсването на артилерий
ския огънь и като за постигане на това даде на батареите точно
определени обекти за обстрелване.
Въ 9 30 часа той изпрати на командира на 3/7-а бригада
ДЕЙСТВИЯТА НА ЛЪВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 779
„1) На всека часть (рота, дружина или полкъ) да се даде ясно

опред-кпенъ обектъ, посока и зона за действие. Събирането на хиляди
хора предъ позицията на неприятеля, както беше вчера, може да
предизвика само даване излишни жертви. 2) Настъплението да се
извършва съ вериги и поддържки, които да се движатъ въ определе
ните имъ участъци, безъ да се сливатъ една въ друга. Напускането
на участъците, съ цель да се подслонятъ подъ закрития, не требва да
се допуска по никакъвъ начинъ. 3) Преди атаката, нуждно е да се
развие съответниятъ вихренъ пехотенъ огънь срещу неприятеля. 4) Пе
хотата требва да наблюдава непрекъснато разположението на неприя
телските картечници.“
Следъ пладне дъждътъ престана, и огрЪ слънце. До 14 часа
отъ наблюдателното место на дивизията не се забелязваше по
позициите никакво движение. Къмъ 1430 часа 4/7-а, 5/7-а и
6/7-а полски батареи откриха огънь по неприятелското разполо
жение, но попаденията имъ бЪха съвсемъ неточни. По поводъ
на това, въ 1435 часа командирътъ на дивизията изпрати
на командира на 1/11-а бригада заповЪдь:
„Въ 14 30 часа две оръдия, вероятно полски, откриха стрелба по
позицията южно отъ Патрикъ, обаче попаденията съ съвсемъ далече.
Вижда се, че стреля отъ големо разстояние. Донесете за разположе
нието Ви и каква е тази артилерия. Спустнете още днесъ частите,
пратени напредъ, до Вардара, и дръжте срещу Пепелище възможно
повече сили, готови да помагатъ на атаката срещу противника.“
Въ 15 часа командирътъ на 11-а дивизия съ началника на
Щаба отидоха на наблюдателното место на 3/7-а бригада. По
пътя се получиха заповЪдьта отъ командира на 7-а дивизия за
незабавното атакуване неприятеля и отхвърлянето му на десния
брЪгъ и донесение отъ командира на 1/11-а бригада за извър
шеното отъ бригадата на 21-и октомврий:
„Поверената ми бригада зае участъка си презъ нощьта срещу
22-и октомврий. Пионерите направиха пъть, и се изкараха на позиция
югоизточно отъ Патрикъ и другите две скорострелни батареи. Неско-
рострелното артилерийско отделение можа да се изкачи само до гре
бена на Серка планина. Понеже скорострелните батареи заеха позиция
на около шесть-седемь клм. отъ неприятелските позиции, изпратихъ
пионери и артилерийски офицери да изследватъ откъде може да се
прекара пъть, за да се изкаратъ батареите на два-три клм. напредъ.
Също да се поставятъ на позиция нескорострелните батареи. Въ този
участъкъ местностьта е съвършено пресечена, и ще требва доста
време и много работа, за да се изкаратъ батареите отъ общия
гребенъ на Серка планина къмъ Вардара, на добъръ артилерийски
изстрелъ.“
При движението си по-нататъкъ командирътъ на дивизията
срещна спрели на закрито двете гаубични не с. с. батареи да
780_ ^ОТБРАНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЛ ГРУПЯ НЛ 11 ЯРМИЯ
дочакагь настъпването на нощьта, понеже пространството до

позицията се обстрелвало отъ неприятеля.
Командирътъ на 3/7-а бригада 6Ъ излЪзълъ напредъ, да
разузнае неприятелската позиция и да даде задачигЬ на подчи
нените си началници. Следъ като се завърна, той доложи на
командира на дивизията, че презъ време на разузнаването при
него се явили командирите на 54-и и 6-и македонски полкове,
а командирътъ на 45-а полкъ не се е явилъ, понеже билъ леко
раненъ въ ръката; една и половина дружини отъ 6-и полкъ
стигнали на позицията, изморени; войниците били измокрени
отъ дъжда; подполковникъ Лефтеровъ изгубилъ верата у
своите войници, а подполковникъ Бановъ докладвалъ, че него
вите войници не били годни за предстоещата имъ работа — те
били млади, и той немалъ вера у техъ за сериозни действия.
Командирътъ на бригадата допълни доклада си, че той поглед-
налъ на изказаните отъ командирите на полковете мнения,
като на крайни и преувеличени. Той прочете на командира на
дивизията и следното донесение отъ командира на 54-и полкъ
отъ 9 часа:
„Нощесъ на два пжти неприятельтъ открива силенъ огънь по
насъ. Тази сутринь въ 8 часа — пакъ. И тригЬ пжти войницигЬ отъ
окопигЬ напускаха последнигЬ, а нЪкои се впускаха въ паническо
бягство. Удава се досега и тригЬ пжти, благодарение на полската
полиция и голямата храбрость на нашигЬ офицери да се спре мнозин
ството отъ бЪгълцигЬ. Обаче, много войници, благодарение крайно
пресечената мЪстность, долищата и щубрацигЬ, изчезнаха отъ ротигЬ
си. Офицери вече оставатъ съвсемъ малко. Духътъ е до неимовЪрность
отпадналъ. Чака ни тукъ пълна катастрофа. При това обстрелване,
или особено ако неприятельтъ се опйта да мине въ контъратака, нийде
не можемъ да спремъ войницигЬ. Моля веднага да се прати часть,
която да см^ни войницигЬ отъ 54-и полкъ и гЬзи отъ б-и македонски
полкъ. Отъ атаката на тази височина трЪбва да се откажеме, макаръ
даже да разполагаме съ щЬла бригада. Противникътъ е силенъ. Вчера,
вероятно, е достигналъ до полкъ пехота, и особено сж силни пози-
циигЬ му. Тази позиция може да се заеме само съ обходъ, насоченъ
откъмъ Пепелище (последното село е сжщо силно заето) и откъмъ
чифл. Вардаръ. За гЬзи обходи сж нуждни не по-малко отъ единъ полкъ
пехота и по три планински батареи. По фронта трЪбва да се действува
само съ единъ полкъ пехота и много полска и гаубична артилерия.
Моля разпоредете веднага частигЬ отъ 54-и и б-и македонски полкове
да бждатъ сменени. Ако днесъ се задържиме на позициигЪ си, отстж-
плението вечерьта е неизбежно.“
Командирътъ на бригадата продължи по-нататъкъ: презъ
деня и презъ нощьта частигЬ ще заематъ изходнигЬ си позиции;
ДЕЙСТВИЯТА ПО Л*ЬВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 781
на 23-и октомврий бригадата ще атакува неприятеля на двете

височини северно отъ Криволакъ и ще завладее позицията му,
която се заема отъ два батальона, две планински орждия и
четири картечници; той далъ ясноопредкпени обекти и уча
стъци за действия на частите; артилерията презъ нощьта ще се
разположи на по-удобни позиции, и подготовката на следния
день ще трае до 14 часа, следъ което ще бжде произведена
атаката.
Командирътъ на дивизията одобри гкзи разпореждания. Той
допълни, че артилерийскиятъ огънь преди атаката требва да
бжде ураганенъ, и че сж изпратени бомби, които частите да
използуватъ при атаката. Командирътъ на бригадата доложи,
че ржчни бомби не сж получавани. Командирътъ на дивизията
разпореди бомбите да бждатъ изпратени още сжщата нощь на
позицията, и да се раздадатъ на частите.
На мръкване командирътъ на дивизията се завърна на
командното место — височината между селата Хаджи Реджебли
и Хаджи Сеидпи, дето завари пристигналъ отъ Главната квартира
началникътъ на Полската канцелария, полковникъ Мих. Сапу-
наровъ, изпратенъ отъ Главнокомандуващия да следи действията.
Вечерьта по телефона отъ Патрикъ командирътъ на диви
зията получи отъ 1/11-а бригада донесение, че по левия брЪгъ
на Вардара, южно отъ Пепелище до Демиръ Капия, нямало
неприятелски части; северно и североизточно отъ Пепелище се
забелязвали окопи и по гЪхъ — слаби пехотни части; въ Пепе
лище имало две орждия. Частите на бригадата достигнали безъ
съпротива полите на южните склонове на Серка планина,
полските батареи били на позиция югоизточно отъ Патрикъ,
а планинската — на четири клм. югоизточно отъ Патрикъ.
Планинската батарея обстреляла съ успЪхъ фланга и тила на
неприятелската позиция северно отъ Криволакъ.
И тъй, 3/7-а бригада бе усилена съ петь роти отъ 6-и ма
кедонски полкъ и съ две гаубични батареи, които презъ нощьта
заеха определените имъ места; 1/11-а бригада се приближи
къмъ неприятелската позиция, и достигна на единъ-два клм.
североизточно отъ Пепелище и Войшанъ. Следъ тези разме
ствания, разположението на частите въ надвечерието на атаката
беше следното;
3/7-а бригада — отъ Вардаръ Чифликъ до Патрикъ: 2/54-а
дружина съ две планински орждия — северозападно отъ Вардаръ
Чиф ликъ; 54-и полкъ (две дружини съ три картечници) — за

падно отъ Височината съ коронката; 6-и македонски полкъ (две
и половина дружини съ две картечници) — северно отъ Висо
чината съ коронката; 45-и полкъ (две дружини съ две планински
орждия) — срещу Малката височина, югоизточно отъ Височината
съ коронката; 2/2-а гаубична и 1/7-а полска батареи — при
Кара Ходжали; 3/2-а гаубична и 3/7-а полска батареи — на
400 метра южно отъ Стражарницата; 4/2-а и 6/2-а не с. с.
гаубични батареи — при Стражарницата.
1/11-а бригада — отъ Патрикъ до пжтя Липа — Бистренци:
1 и македонски полкъ (три дружини съ две картечници) — въ
бойна часть; 2-и македонски полкъ (две дружини съ една кар
течница) — въ резервъ, при Пещерникъ; 4/7-а, 5/7-а и б/7-а
полски батареи — на позиция югоизточно отъ Патрикъ; 11-о не
с. с. артилер. отд-кпение (две батареи) — при Патрикъ; 1/2-а
македонска дружина — на позиция при Конче.
3/11-а бригада (5-и македонски полкъ) — маневрени вой
ски — на бивакъ при Драва, въ разпореждане на началника
Щ абътъ на Конния дивизионъ, 3/3-и ескадронъ и Конно-
пионерния взводъ бЪха въ ЛЪсковица, а 2/5-и ескадронъ —
въ Драва, въ разпореждане на командира на 3/7-а бригада.
Французите заемаха позицията при Кара Ходжали съ единъ
полкъ (два батальона съ картечници) и една планинска батарея,
а тази при Пепелище — съ единъ батальонъ съ картечници и
една планинска батарея. Четири полски батареи отъ десния
брЪгъ, разположени: една — при манастира „Св. Георги“ и три —
западно отъ Криволакъ, поддържаха съ огъня си предмостната
позиция Кара Ходжали — Пепелище.
За положението на 22-и октомврий командирътъ на 7-а ди
визия изпрати вечерьта на командуващия армията донесение:
„Предъ Криволакъ днешниятъ день премина въ затвърдяване
нашето положение. Утре действията продължаватъ.“
Лтаката на 23-и октомврий. — Споредъ разпорежданията

отъ командира на 11-а дивизия, командирътъ на 3/7-а бригада
на 22-и въ 1940 часа издаде следната заповЪдь:
1) 2/5-и ескадронъ — ротмистъръ П. Христовъ — да разузнава и
охранява участъка между устието на Брегалница и ж.-п. ст. Криволакъ.
2) Подполковникъ Лефтеровъ, съ 54-и полкъ (две дружини),
единъ пионеренъ взводъ и две картечници, да настжпи отъ досегаш
ДЕИСТВИЯТЛ ПО ЛЪВИЯ БР-ВГЪ НА ВАРДАРА 783
ното си месторазположение и овладее участъка отъ неприятелската

позиция западно отъ Височината съ коронката, като съдействува на
подполковникъ Бановъ за овладяване същата Височина съ коронката.
3) Подполковникъ Бановъ, съ две дружини и две картечници отъ
6-и македонски полкъ, да овладее Височината съ коронката, дето
да се затвърди. Да изпрати две роти, които да направятъ проривъ
въ французското разположение между Височината съ коронката и
Малката височина югоизточно отъ нея. Следъ прорива една рота да
заходи съ десното рамо и да съдействува на 45-и полкъ за овладя
ване Малката височина, а другата да завие съ левото рамо и да
съдействува на 6-и македонски полкъ за овладяване Височината съ
коронката.
4) Подполковникъ Иордановъ, съ 45-и полкъ (две дружини и
четири картечници), да овладее Малката височина, югоизточно отъ
Височината съ коронката.
5) Майоръ Станевъ, съ 2/54-а дружина и две планински оръ-
дия, да настъпи въ тила на французите, североизточно отъ Вардара,
и, като застрашава съ огъня си тила имъ, да съдействува за овладя
ване неприятелската позиция.
6) Маневрени войски — една дружина отъ 6-и македонски полкъ—
да застанатъ на седловината между Височината съ коронката и наблю
дателното место на командира на 1/7-о артилер. отделение.
7) Подполковникъ Донковъ, съ четири гаубични и две полски
батареи, да заеме избраните позиции, като една гаубична и една
полска батареи постави на позиция около Кара Ходжали за обстрел
ване неприятелските батареи по десния брегъ на Вардара и под
държа настъплението на майоръ Станевъ. Съ останалите батареи да
подготви атаката на неприятелската позиция.
8) Единъ взводъ отъ 1/6-а македонска рота и два взвода пио
нери да укрепятъ главната отбранителна позиция.
9) Дтаката да бъде предшествувана отъ артилерийска бомбар
дировка, която ще бъде привършена къмъ 14 часа. Следъ бомбар
дировката ротите да откриятъ вихровъ огънь, следъ което да се
хвърлятъ на ножъ. Въ това време артилерията да премине съ огъня
си задъ неприятелската позиция.
10) Частите да заематъ изходното си положение презъ нощьта,
като преди разсъмване застанатъ на около 300 крачки отъ дадените
имъ за атака обекти.
17) Командно место — на наблюдателното место, при началника
на артилерията.
Тъй като командирътъ на 45-и полкъ не се яви презъ
време на разузнаването, и командирътъ на бригадата нямаше
възможность да му предаде заповЪдигЬ по изпълнението на
атаката, изпрати му, заедно съ горната заповЪдь, кроки за раз
положението на частигЬ и следната Инструкция:
„За утре, 23-и октомврий, на бригадата е възложено да овладее
неприятелската позиция по левия брегъ на Вардара. Противникътъ
владЪе тази височина съ малко сили. При превъзходството и могъще

ството на артилерията, която е придадена къмъ бригадата, овладява
нето на позицията ще стане много лесно, като се спазватъ и следнигЪ
условия: 1) На всЬка часть да се възложи отд4ленъ обектъ. Началникътъ
на тази часть да се държи отговоренъ, ако не го достигне. 2) Настъ
плението да не става масирано преди приближаването до пункта,
който ще се атакува, но да се настъпва разредено тамъ, дето ще
има по-голЪми загуби, и съ обходъ да се търси завладяването на
пункта. 3) Следъ като се свърши артилерийската стрелба, пехотнигЬ
части да откриятъ вихровъ огънь по противника, и стремително следъ
това да се нахвърлятъ върху него, за да го изгонятъ отъ позицията
му. Да се обясни на всички, че само съ артилерия не може да се
заеме позиция. Заемането може да стане само съ пехотата, затова
последната да отива бързо напредъ, защото съ това ще отслаби
волята на противника да се съпротивява. 4) Пехотата да наблюдава
противника и посочва на артилерията целигЪ, които желае да
обстрелва. 5) За успеха на атаката се изисква хармонично действие
отъ всички колони, затова непременно тази нощь частите да бъдатъ
на около 300 метра отъ противника. Престъпление ще бъде, ако
некоя часть пасува, когата другата действува. Ще следя за това и
ще държа отговорни началниците на закъснелите части, б) Главно-
командуващиятъ е изпратилъ офицеръ да следи утрешните наши
действия, затова иска всички да се въодушевятъ отъ горното желание,
та да се свърши съ тази операция, по възможности, по-бързо и бл*Ьс-
каво. Препоръчвамъ на Г. Г. офицерите да подбодрятъ хората си,
като имъ внушатъ, че българскиятъ войникъ не се колебае, когато
има да разрешава важни задачи.“
Тази инструкция б-Ъ изпратена и на командира на 54-и полкъ.

Въ 8 часа командирътъ на 54-и полкъ организира атаката
съ следната заповЪдь:
„1) Бойна часть (майоръ Минчевъ) — 3-а дружина и две кар
течници отъ б-и македонски полкъ — да настъпи и атакува западно
отъ Височината съ коронката; атаката ще се извърши следъ свърш
ване артилерийската бомбардировка, презъ време на която дружината
да се приближи колкото може напредъ; при разколебаване неприятеля,
атаката може да бъде произведена всЪки моментъ.
2) Полкова поддържка (поручикъ Христовъ) — 1-а дружина —
да се държи къмъ дЪсния флангъ на бойната часть; при настъпление
на последната да следва въ отстъпъ задъ дЪсния флангъ на бойната
часть, на около 300 крачки.
3) ДЬсна обходна колона (майоръ Станевъ) — 2-а дружина и
две оръдия отъ 2-и планин. артилер. полкъ — да настъпи още на
разсъмване къмъ второто мостче на шосето Кара Ходжали — Кри-
волакъ и да застраши тила на неприятеля; въ време на бомбардиров
ката настъплението да продължава, а следъ нея частигЪ да преми-
натъ въ решителна атака въ тила на неприятеля.“
ДЕЙСТВИЯТА ПО Л-БВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА 785
Освенъ оперативната заповЪдь, командирътъ на полка из

прати между 10 и 11 часа съобщение за атаката до съседните
части — 2/54-а дружина и 45-и полкъ, а въ 1310 часа — запо-
вЪдь до командира на 3/54-а дружина, съ подробни указания
за атаката.
Командирътъ на 6-и македонски полкъ издаде въ 7 30 часа
следната заповЪдь за атаката:
Бойна часть: ДЪсенъ участъкъ (майоръ Илиевъ) — 3-а дружина —
следъ свършване бомбардировката, да настжпи и овладее дясната
половина на Височината съ коронката, дето да се укрепи. ЛЪвъ уча
стъкъ (майоръ Стоянчевъ) — 1-а дружина (безъ два взвода), една рота
отъ 2-а дружина и три картечници отъ 54-и полкъ — да настжпи и
и овладее лавата половина на Височината съ коронката, дето да се
укрепи; една рота и единъ взводъ да направятъ проривъ на непри
ятелската позиция между Височината съ коронката и височината юго
източно отъ нея.
Полкова поддържка (майоръ Атанасовъ) — 2-а дружина (две
роти) — да следва задъ Десния участъкъ.“
8-а рота пристигна отъ Щ и п ъ следъ пладне, и бе оставена
въ бригаденъ резервъ.
Въ 7 часа артилерията въ участъка на 3/7-а бригада започна
престрелка на гаубичнитЪ батареи по Височината съ коронката
и Малката височина, а картечниците — по седловината. 3-а пол
ска батарея, която имаше за обектъ сжщигЬ цели, бе се при-
стреляла по-рано. Презъ това време пехотните части отъ брига-
гадата излизаха напредъ, за да заематъ изходно положение.
Артилерийската подготовка на атаката, която требваше да
започне въ 13 часа, закъсне, защото имаше съмнение, че фран
цузите не сж напустнали позицията си. Съмнението се основа
ваше на едно донесение отъ командира на 1/11-а бригада, че
неприятельтъ се готвелъ да отстжпва — забелязани били негови
части да се движатъ отъ Криволакъ къмъ Кафадарци. Но, когато
беха изпратени патрули да проверятъ донесението, неприяте
льтъ откри срещу т4хъ огънь, което показваше, че той още
заема позицията.
Въ 1335 часа започна най-усилена подготовка отъ три гау-
бични и една полска батареи. Огъньтъ бЪше точенъ; попа
денията — добри. Обстреляни бЪха съ смесена стрелба (отъ гау-
бичнитЪ батареи съ фугасни гранати, а отъ полската съ шрап-
нели) окопите по двата върха и картечниците въ седловината.
Въ 1415 часа пехотните части, които действуваха по фронта,
съобщиха, че настжпватъ, и поискаха прекратяване на стрелбата.
Българската армия въ Световната войиа 1915— 1918 год., томъ III. 50
786 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
Огъньтъ б-Ь пренесенъ въ тила на позицията. Артилерийскиятъ

огънь се съсредоточи най*много по Височината съ коронката,
защото въ боя на 21-и октомврий б-Ь забелязано, че ротитЬ отъ
дЬсния участъкъ на височината се прехвърлятъ къмъ центра и
влЬво, дето имаше най-удобни и скрити подстъпи за атакуване
Височината съ коронката. За да бъде облекчена атаката въ тази
посока и да се направи пробивъ въ укрепената позиция, съср-Ь-
доточенъ 6Ь тамъ огъньтъ на дветЬ гаубични и полската батареи.
Силниятъ артилерийски огънь въ продължение на единъ часъ
задуши французския картеченъ и пехотенъ огънь, но пехотата
настъпи чакъ къмъ 1450 часа, когато артилерията пренесе огъня
си въ тила. ФранцузигЪ, които презъ време на артилерийската
подготовка се бЬха скрили въ съседиитЬ и задни окопи, заеха
преднигЪ си окопи и, необезпокоявани отъ артилерийския огънь,
срещнаха българскитЬ части съ силенъ пушеченъ и картеченъ
огънь. Настъпвайки подъ този убийственъ огънь, преднитЪ
вериги отъ 54-и и б-и македонски полкове стигнаха на 50— 150
крачки отъ окопигЪ и залегнаха. ЗагубитЬ станаха веднага чув
ствителни, и състоянието на войницитЬ бЬше такова, че тЬ
забравяха да се пазятъ даже отъ неприятелския огънь. Напраздни
бЬха усилията на храбритЬ и доблестни офицери да тласнатъ
напредъ залегналата вълна отъ хора, която съ единъ още скокъ,
щЪше да смете всичко предъ себе си и да достигне неприя
телския окопъ.
Къмъ времето, когато 6Ь дадена заповЬдьта за артилерий
ската подготовка на атаката, командирътъ на бригадата нЬмаше
донесение отъ командира на 45-и полкъ. Къмъ 14 часа случайно
той чу разговора му по телефона, и, като разбра, че е закъснЬлъ
съ настъплението си, заповЬда му да върви по-смЬло напредъ.
Следъ тЬзи разпореждания, командирътъ на бригадата напустна
наблюдателното си мЬсто и отиде напредъ, да следи по-отблизо
действуваващитЬ по фронта срещу Височината съ коронката
части отъ 54-и и б-и македонски полкове. Когато забеляза спи
рането на частитЬ следъ първия наскокъ, той се намЪси енер
гично, и на нЬколко пъти заповЬда на полковитЬ командири
да настъпятъ. Той изпрати тръбача си да свири „Ятака“ , но този
сигналъ не 6Ь подетъ отъ частитЬ. По-долнигЪ началници
постоянно настояваха да се атакува. ОфицеритЬ употребиха
големи усилия, но нищо не помагаше; мнозина заплатиха хра-
бростьта си съ живота си, но пакъ не успЪха да повдигнатъ
войницитЬ напредъ. Всички оставаха приковани къмъ земята, и
ДЕЙСТВИЯТЯ ПО«ЛЪВИЯ БР-ЬГЪ НЯ ВЯРДЛРЯ 787
никой не се решаваше да премине останалото малко простран

ство до неприятеля, защото то бе и открито, и силно поражавано
Въ този критически моментъ се намеси и командирътъ на’
11-а дивизия. Когато той забеляза, че атакуващите части не
настжпватъ въ редъ, а войниците се трупатъ на едно и сжщо
место, както това вършеха и при втората атака, той запо-
веда на командира на бригадата да разпореди полковите ко
мандири да взематъ частите си въ ржце и стремително да
настжпятъ. Въ сжщото време той заповеда артилерията, която
беше пренесла огъня си преждевременно въ тила, да обстреля
окопите на неприятеля, за да облекчи положението на пехот
ните части и да поддържа духа имъ. Една отъ гаубичните бата
реи откри огънь по окопите, но още първия изстрелъ попадна
въ българските части, и огъньтъ отново бе пренесенъ въ тила.
Въ 1507 часа командирътъ на 11-а дивизия, заедно съ
Щаба си, се отправи за наблюдателното место на командира на
бригадата. Въ това време командирътъ на 7-а дивизия, който
беше твърде недоволенъ отъ действията на бригадата, заповеда
на началника на Щаба да запита по телефона полковникъ
Бурмовъ защо още се бави, и не атакува. Последниятъ отговори,
че частите отъ фронта сж се подали напредъ, но 45-и полкъ не
настжпвалъ. Тогава подполковникъ Сирмановъ предаде на пол
ковникъ Бурмовъ: „Началниюлгъ на дивизията заповеда да
предадете на подполковникъ Иордановъ, че той го отстранява,
а Вие разпоредете частите Ви да развеятъ знамената и съ му
зика да тръгнатъ напредъ!“ .
Въ 16 часа командирътъ на 11-а дивизия намери полков
никъ Бурмовъ на наблюдателното место на командира на 1/7-о
артилер. отделение — на височината на 1500 крачки отъ Върха
съ коронката. Командирътъ на бригадата докладва, че частите
сж стигнали на 30— 120 крачки отъ неприятелските окопи, и
тамъ сж се спрели, защото всеко опитване да бждатъ вдигнати
въ атака било съпроводено съ големи загуби. Въ този моментъ
полковникъ Бурмовъ разполагаше съ две роти резервъ. Следъ
като изслуша доклада, командирътъ на 11-а дивизия заповеда:
„Полковникъ Бурмовъ, вземете двете си роти и лично поведете
частите си въ атака за овладяване върха, като разстреляте
всеки, който не ще Ви изпълни заповедьта!“ .
Полковникъ Бурмовъ, съ началника на Щаба си и адютанта,
замина веднага напредъ, пристигна на позицията, повика ко
мандирите на 54-и и б-и македонски полкове и имъ заповеда
50*
да атакуватъ. Музиката засвири „Ш уми Марица“ , сигналистигЪ

засвириха „Ятака“ . Офицерите се опитаха отново да вдигнатъ
войниците напредъ. НЪкои по-храбри войници тръгнаха, но,
следъ като направиха няколко крачки, пакъ залегнаха. Отзад-
следващитЪ роти настигнаха предните вериги и залегнаха при
тЬхъ. По този начинъ предъ очите на неприятеля се напла
стяваше една гжста маса отъ хора, които не проявяваха никакъвъ
животъ. Командирътъ на бригадата заповяда на полковите
командири:
„Въпреки моитЬ заповеди, забелязвамъ струпване на лишни
войници около даденитЪ имъ обекти. Противникътъ по слабата си
стрелба показва, че е малочисленъ. Нашата оржжейна стрелба не е
тъй силна, както бЪхъ заповЪдалъ. Това показва, че моитЬ заповеди
не се изпълняватъ.
Запов^двамъ да се настжпи енергично, музиките да свирятъ
„Шуми Марица“, а тржбачигЬ — „Атака“. Позицията на неприятеля
да се заеме на всЬка цена. Едно Ваше послабление ще засрами името
на българската армия; едно малко усилие отъ Ваша страна, и пози
цията на неприятеля ще падне въ наши ржце. Спомнете на всички
Клетвата и дългътъ къмъ Отечеството. Не оставяйте заемането на
височината на смръкване, защото ще изгубитЪ частигЬ си. Още сега
минете въ атака и свършете бързо съ възложената Ви задача.“
Никой, обаче, не беше въ състояние да подтикне тази маса
войници, напластени предъ французската позиция. Войниците
бЪха тъй нагжсто, че не можеше да се мине презъ тЪхъ. Офи
церите и подофицерите ги съветваха, увещаваха и прибегваха
даже до бой, но войниците не мърдаха отъ местата си.
Къмъ 1710 часа командирътъ на 11-а дивизия получи по
телефона лично отъ командира на 7-а дивизия заповедь: Да пре
даде на полковникъ Бурмовъ волята на Главнокомандуващия —
да вземе всички висши офицери съ частите имъ, да атакува
върха и да го заеме веднага. Въ 1730 часа командирътъ на
11-а дивизия заповеда на командира на бригадата: „По запо
ведь на Главнокомандуващия, вземете всички висши офицери
съ частите си, атакувайте върха и го заемете още сега!“ . Коман
дирътъ на бригадата събра офицерите на позицията, заповеда
имъ да отидатъ при частите си, и да се понесатъ всички на
предъ за заемане позицията. Но и този опитъ не успе. Лично
командирътъ на бригадата и офицерите отъ 54-и полкъ се
опитаха съ насилия да вдигнатъ войниците напредъ, но пакъ
не успеха.
Беш е се вече стъмнило. По позицията се чуваха редки
пушечни изстрели. Некои батареи стреляха още, като пренасяха
огъня си ту въ тила, ту въ окопите и по картечниците на неприя

теля. Французите за кжсо време откриха силенъ артилерийски
огънь въ тила на атакуващите части. Техните полски батареи
на десния брегъ на Вардара се обстрелваха презъ деня отъ
2-а гаубична и 1-а полска батареи, отъ Кара Ходжали. Борбата
между тези батареи продължи до късно. Командирътъ на бри
гадата доложи на командира на 11-а дивизия, че е направилъ
разпореждания по изпълнение заповедьта на Главнокомандува
щия, но още немало никакви резултати. Всжщность, той не
очакваше успехъ, защото бе убеденъ, че войските му не могатъ
да извършатъ фронтална атака презъ деня срещу укрепената
позиция. Между това, въ 2238 часа се получи отъ командира на
11-а дивизия заповедь за нощна атака:
„Постройте частитЪ по ротно, ротигЬ въ взводна колона. Частите
да се наредятъ въ три линии. Между линия и линия 40—50 крачки, и,
когато така се построятъ, да се извикатъ охотници съ бомби, които
първи да се нахвърлятъ въ окопа на противника; всички други роти
и части дружно и едновременно, безъ никакъвъ шумъ, да се вдигнатъ
и се хвърлятъ въ окопа на неприятеля. Никаква стрелба да не се
произвежда. „Ура“ да не се вика. Бърже да се движатъ всички. Така,
внезапно, тихо, бЪгомъ, безъ жертви, ще се влЪзе въ окопите. Войни
ците да се движатъ единъ задъ други, и така, братски, да завладеятъ
окопите. Тайна дума „Македония“.“
Командирътъ на бригадата събра полковите и дружиннигЪ

командири и имъ предаде заповедьта. Офицерите, обаче, заявиха,
че при такова душевно състояние на войниците тази заповедь
не може да бжде изпълнена. Командирътъ на бригадата настоя
за изпълнение на заповедьта, и офицерите заминаха за частите
си да я изпълнятъ. Въ очакване доклада за готовностьта на
войниците да изпълнятъ заповедьта, наместо редъ и тишина,
се вдигна голема глъчка по целия фронтъ. При това войниците
много неохотно ставаха да се построяватъ въ колони.
Най-после войниците се построиха, и ротите настжпиха.
Но при първите стжпки неприятельтъ откри огънь срещу техъ,
и нови доблестни български офицери паднаха въ момента, когато
увещаваха подчинените си да вървятъ и съ единъ наскокъ да
овладеятъ французската позиция. Войниците се спреха, и залег
наха на местата си пакъ много нагжсто.
Командирътъ на бригадата, убеденъ, че е невъзможно да
бжде завладена неприятелската позиция, заповеда хората да
останатъ на местата си, да се окопаятъ, да изпратятъ патрули
790 ОТБРЛНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
и секрети за охрана; офицерите да останатъ при войниците си,

да не би презъ нощьта да напустнатъ позицията.
Презъ слицата нощь командирътъ на бригадата докладва
по телефона на командира на 7-а дивизия за положението, а на
разсъмване изпрати донесение и на командира на 11-а дивизия.
Така неуспешно завърши боятъ на 3/7-а бригада по фронта

срещу Криволашката позиция. Командирътъ на бригадата въ
реляцията си казва: „Съ спокойна съвЪсть мога да кажа, че
офицерите изпълниха достойно дълга си, доброволно слагаха
живота си, безъ колебание даваха личенъ примЪръ на войни
ците си, но напраздно. Загубите на 54-и и б-и македонски пол
кове въ офицерския съставъ и въ състава на кадъра между
долните чинове много ясно говорятъ за самопожертвуването на
всичко, което беше въ полковете по-добре обучено и по-солидно
възпитано“ .
ДЬсната обходна колона — майоръ Станевъ (2/54-а дружина
съ две планински оръдия) — стигна сутриньта до рекичката,
която минава презъ Вардаръ Чифликъ и остана тамъ да чака
артилерийската подготовка, за да настъпи въ тилъ на францу
зите. Къмъ 11 30 часа дружината излезе напредъ, но, обстреляна
отъ две французски батареи, се спре. Тези батареи (всъщ-
ность те беха три полски 75-мм. с. с. батареи) се биеха отъ
артилерийската група при Кара Ходжали, но все пакъ успеваха
да обсипватъ съ шрапнели и най-малката часть отъ колоната
на майоръ Станевъ, която се опитваше да напредне. Голите
плоски височини и изложените на надлъженъ огънь долини
способствуваха на французските батареи да биятъ дружината.
Дружината настъпваше въ боенъ редъ съ три роти въ бойна
часть и една — въ поддържка. Планинската полубатарея под
държаше настъплението, като обстрелваше тила на французите
при Кара Ходжали и планинската имъ батарея. Ротите настъп
ваха по отделения и въ редки вериги съ прибегвания, но все
пакъ падаха много ранени и убити отъ точния кръстосанъ арти
лерийски огънь.
Дружинната поддържка (б-а рота), която требваше да настъпи
по единъ долъ, бе силно обстреляна отъ три страни, и остана
много назадъ. Ротните поддържки беха същ о обстреляни, и дадоха
доста ранени. Най-много пострадаха 5-а и 8-а роти, отъ бойната
часть. Командирътъ на 5-а рота и единъ взводенъ командиръ
бЪха убити, а другиятъ — тежко раненъ. Отъ 8-а рота единъ

взводенъ командиръ бе убитъ.
Къмъ 18 часа боятъ се прекрати, а чакъ къмъ 22 часй дру
жината можа да се подреди. На склона, на фланга и тила на
французската главна позиция, дружината се построи въ линия
взводни колони за нощна атака, но командирътъ на дружината
не беше въ телефонна свръзка съ командира на полка и не
знаеше какво става въ Средната колона. Споредъ неговата
оценка, ако се бе повела нощна атака отъ три страни, неприя-
тельтъ щЪлъ да напустне позицията си. Презъ това време на
неприятелската позиция се забелязваше колебание, а на ж.-п.
ст. Криволакъ се чуваше голЪмъ шумъ и се долавяха думи за
качване и отпътуване.
Къмъ 2330 часа дружината се опита да заеме позиция близо
до десния флангъ на 3/54-а дружина, но тъмнината попречи на
това. Дружината се спре източно отъ шосето Щ и п ъ — Криво
лакъ, дето нощува. Планинската полубатарея остана на позицията
си — северно отъ Аджимирци.
Дясната колона, следователно, не можа да изпълни зада
чата си, а остана прикована къмъ мЪстностьта, на фланга на
французската позиция. Въ донесението си до командира на бри
гадата дружинниятъ командиръ отбеляза, че, съ изместването
на дружината къмъ изтокъ, наблюдението на Вардара въ участъка
отъ устието на Брегалница до Вардаръ Чифликъ, което се изпъл
няваше само отъ единъ взводъ, става невъзможно, поради което
той молеше да бъде подкрепенъ съ една дружина.
Девата обходна колона — подполковникъ Иордановъ (45-и
полкъ — две дружини и една картечна рота) — бе на изходна
позиция, на около 300 крачки отъ неприятеля. 2-а дружина
тръгна презъ нощьта, и на 500 крачки отъ неприятелската
позиция се спре въ единъ успореденъ на позицията долъ. 3-а
дружина тръгна на разсъмване, и къмъ 1030 часа се подравни
съ 2-а дружина. Следъ като започна артилерийската подготовка,
въ 1315 часа полкътъ настъпи, силно обстрелянъ съ фланговъ
огънь отъ французските батареи отъ десния брегъ на Вардара
и отъ планинската батарея. Когато наближиха подножието на
склона на Малката височина, французите откриха силенъ кар-
теченъ и пушеченъ огънь. Артилерията отъ северъ обстрелваше
повече Височината съ коронката, и настъплението на полка се
поддържаше отъ двете планински оръдия, придадени вече къмъ
1/11-а бригада, и, донекъде, отъ 4/7-а и 6/7-а батареи, заели
792 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛАВА-СТРУМЛ ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
позиция въ участъка на същата бригада; гЬзи полски батареи,

обаче, стреляха много отдалечъ, и тяхната подкрепа бЪше незна
чителна. Полкътъ требваше да си пробие пъть почти само съ соб
ствения си пушеченъ и картеченъ огънь срещу дълбоко окопалия
се неприятель. Особено силенъ 6Ъ картечниятъ огънь на францу-
зигЬ, които стреляха съ куршуми „думъ-думъ“ . Разположението
на полка бЪ изложено на кръстосанъ огънь, и, още съ първото
повдигане, бЪха дадени много жертви. Първа жертва 6Ъ ко-
мандирътъ на 3-а дружина, майоръ Богданъ Петровъ, който
падна убитъ на мЪсто. Командирътъ на полка получаваше по
телефона заповЪдь следъ заповЪдь да води настъплението по-
енергично. Той предаваше гЪзи заповеди на дружиннигЬ ко
мандири, като лично поведе нЪкои вериги напредъ. Фран-
цузскиятъ картеченъ огънь бЪше толкова силенъ и убийственъ,
че войниците не можеха да вдигнатъ даже главитЪ си, но, ма-
каръ съ загуби, настъплението на частитЪ продължи.
Къмъ 17 часа преднитЪ 9-а и 10-а роти, съ много зйгуби,
стигнаха до политЪ на височината. Много отъ началниците бЪха
убити или ранени. На мръкване полето 6Ъ осЬяно съ ранени
и убити войници.
И тъй, полкътъ стигна на около 300— 400 крачки, а накъде
и по-близо до французската позиция, която командирътъ на полка
6Ъ решилъ да завладее презъ нощьта. Но къмъ 22 часа изпра
тените за свръзка при 1/1-а македонска дружина доложиха, че
подъ натиска на голЪми неприятелски части, тази дружина е
отстъпила на височината при Шеоба. Вдясно, къмъ 54-и полкъ,
не се чуваше нищо. При това положение командирътъ на полка
не се реши да атакува презъ нощьта. Полкътъ остана на мЪсто
до 24 часа, следъ което, по заповЪдь на командира на бигадата,
се отегли на главната позиция, югоизточно отъ Кара Ходжали,
дето пристигна на разсъмване.
Съдействие отъ Ш1-а бригада. — Въ 3 часа командирътъ

на 1/11-а бригада получи отъ командира на дивизията заповЪдь,
съ която му съобщаваше, че 3/7-а бригада ще атакува неприя
телската позиция северно отъ Криволакъ. 1/11-а бригада да
съдействува, като атакува французите при Пепелище, съ обхватъ
на фланга имъ.
Щ абътъ на бригадата имаше сведения, че неприятельтъ
заема височинигЬ северно отъ Криволакъ и Пепелище съ пехота,
;С
картечници и две планински орждия; че французигЬ иматъ

артилерия и на д-Ьсния брЪгъ на Вардара; че къмъ Войшанъ,
Бистренци и Демиръ Капия, по лЪвия брЪгъ на Вардара, нЪма
неприятелски части.
Изпратени бЪха офицерски патрули да разузнаятъ разполо
жението на неприятеля и докжде достига флангътъ му. Като
очакваше донесения отъ патрулигЬ отъ десния подучастъкъ
(1 /1-а и 2/1-а дружини), командирътъ на бригадата заповяда на
дружината отъ лЪвия подучастъкъ (3/1-а дружина) да застане
въ отстжпъ на лЪвия флангъ на десния подучастъкъ, за да охра
нява фланга на бригадата и на дивизията откъмъ Демиръ Капия.
Въ З30 часа пионернитЪ роти, усилени съ по една полурота,
започнаха да поправятъ пжтищата, за да спустнатъ артилерията
още по-наюгъ, на действителенъ артилерийски огънь. РотигЬ
работиха цЪлъ день, но не усп1зха да поправятъ пжтищата.
Бригадната поддържка се приближи, и застана задъ лЪвия
флангъ на десния подучастъкъ.
Въ 9 часа бЪ даденъ първиятъ артилерийски изстрелъ. Къмъ
14 часа артилерийскиятъ огънь срещу височината северно отъ
Криволакъ бЪше въ своя разгаръ. ПолскитЬ батареи отъ уча
стъка (до 12 часа три, следъ това само две батареи, тъй като
5-а батарея излезе отъ състава на бригадата) обстреляха неприя
телската позиция, но разстоянието бЪше голямо, та резултатътъ
отъ стрелбата бЪ слабъ. Планинската полубатарея зае позиция
близо до веригигЬ на 1/1-а македонска дружина и успешно
обстреля фланга и тила на неприятелската позиция северно отъ
Криволакъ, ж.-п. ст. Криволакъ и преправата съ лодки.
До 14 часа не бЪха получени донесения отъ изпратените
офицерски патрули, а, между това, на височината северно отъ
Криволакъ частите водеха бой. Командирътъ на бригадата запо
вяда: 1-и македонски полкъ да настжпи съ дружините отъ
дЪсния подучастъкъ и да атакува неприятеля къмъ Пепелище и
къмъ село Криволакъ.
1-и македонски полкъ бЪше въ бойна часть за отбрана:
десния подучастъкъ заемаха 1-а и 2-а дружини, разположени
на позиция срещу Пепелище, на последните височини отъ Серка
планина; лЪвия подучастъкъ заемаше 3-а дружина, разполо
жена на позиция надъ Брусникъ. Въ десния подучастъкъ вля
зоха планинската полубатарея и двете полски батареи на позиция
794 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
южно отъ Патрикъ; 5/7-а батарея замина за Струмица, въ раз

пореждане на командира на 3/2-а бригада.
Местностьта, на която предстоеше да води бой полкътъ, е
силно пресечена, съ дълбоки оврази. Платото североизточно отъ
Пепелище представя плоска възвишеность, осеяна съ окопи; то
беше силно заето отъ неприятеля. Дълбоките оврази и каме
нистите височини представяха добри подстъпи за неприятеля, а
масивътъ надъ Пепелище, на който имаше и планинска арти
лерия, заплашваше фланга на бойния редъ.
1-а дружина и 5-а рота се насочиха срещу могилата (висо
чината до Стражари и цата) северно отъ Вардара, обсипвани съ
пушеченъ, картеченъ и артилерийски огънь. Стремителното
настъпление на 1-а дружина и фланговиятъ огънь на 2-а дружина
заставиха неприятеля да напустне първия редъ окопи. Планин
ската полубатарея поддържаше добре настъплението. Но, когато
дружините изл-езоха на открито северно отъ Пепелище, беха
посрещнати съ кръстосанъ пушеченъ, картеченъ и артилерийски
огънь. Батареите отъ 2/7-о артилер. отделение не можаха да
подкрепятъ настъплението, защото не успеха да се спустнатъ
на югъ.
Французите, необезпокоявани отъ българската артилерия,
обстреляха откъмъ Дуброво съ точенъ шрапнеленъ огънь настъп
ващите дружини и височината северно отъ Криволакъ. Освенъ
това, французското командуване усили войските при Пепелище
съ още единъ батальонъ. По този начинъ настъплението на
1- и македонски полкъ, който заплашваше фланга на францу
зите, бе спрено, и 1-а и 2-а дружини останаха до мръкване
на достигнатите места.
Предъ 3-а дружина немаше неприятелски части. Дружината
се спустна и достигна височините северно отъ Войшанъ, дето
започна да се окопава.
1-а дружина се бе подала доста напредъ, и при това бе
останала на открита местность, поради което командирътъ на
дружината я оттегли на първата й позиция, на една линия съ
2- а дружина; 7-а рота (отъ 2-а дружина), която се бе увлекла
напредъ, се оттегли същ о назадъ.
Презъ време на боя, поради липса на носими окопни
сечива, ротите не можаха да се окопаятъ, и претърпеха значи
телни загуби.
1/11-а бригада не можа да изпълни задачата си. Тя успЪ

да се приближи до неприятелските окопи, но не се опита да
ги завладее. Бригадата допустна неприятеля да прехвърли презъ
Вардара при Пепелище още единъ батальонъ.
Вечерьта частите отъ бригадата нощуваха:
I- и македонски полкъ, развърнатъ въ боенъ редъ, на окол
700— 800 крачки отъ неприятеля. 2-и македонски полкъ остана
съ петь роти въ бригадна поддържка, задъ средата на бойната
часть; две роти съ единъ миноподривенъ взводъ заминаха за
Лесковица, а оттамъ — къмъ Градецъ, да разузнаятъ железо
пътната линия.
2/7-о артилер. отделение съ две батареи остана на позиция
южно отъ Патрикъ.
II- о не с. с. артилер. отделение беше на хребета северн
отъ Брусникъ, на пъть за позицията си въ Левия подучастъкъ.
дира на 11-а дивизия донесение:
„Днесъ противникътъ на позициите си на левия брегъ на Вардара
при Пепелище се атакува отъ поверената ми бригада, която напредна
до 800—1000 крачки отъ неприятелските окопи. Полето около Пепе
лище е укрепено съ много окопи и съ неколко редута. Окопите сж
заети съ около два-три неприятелски батальона. Днесъ целъ день
три моторни лодки сновеха между двата брега на Вардара, между
гарата Криволакъ и Пепелище. Изгонването на французите отъ Пепе-
лишката позиция ще бжде трудно, преди да падне Криволашката
позиция, защото отъ нея ще се обстрелватъ въ флангъ и въ тилъ
настъпващите пехотни части къмъ Пепелище, както се случи днесъ.
Полското артилерийско отделение на участъка ми днесъ остана на
вчерашната си позиция, понеже пжтьтъ къмъ новата позиция още не е
готовъ. Утре то ще промени позицията напредъ до единъ и половина
клм. То днесъ стрелй по окопите на Пепелишката позиция и Криволаш-
ките височини. Планинскиятъ артилерийски взводъ промени позицията
си доста напредъ и стреля по гарата Криволакъ, по преправата съ
лодки, по окопите предъ Пепелище и по Криволашките височини.
Нескорострелното артилерийско отделение беше въ движение къмъ
позицията си по новостроещия се пжть. Утре вечерь ще вземе участие
въ боя. Днесъ отъ Криволакъ излезоха и отидоха къмъ Кафадарци
две неприятелски колони, които немаха видъ на разстроени части.
Вероятно те сж части, които пристигатъ съ влакове на Криволакъ,
стоварватъ ги и ги изпращатъ къмъ Черна.“
ф
Дейность на маневрените войски и на конницата. —

3/11-а бригада (5-и македонски полкъ) презъ време на атаката
остана на бивакъ при Драва.
796 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛЛВЯ-СТРУМЯеОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
Отъ 1/5-и коненъ дивизионъ, 3/3-и ескадронъ остана на

почивка въ ЛЪсковица, а 2/5-и ескадронъ разузнава участъка
отъ устието на Брегалница до Вардаръ Чифликъ.
Резултати отъ атаката. — И така, и третата атака на
Криволакъ завърши неуспешно за българите.
Французите, които заемаха предмостната позиция Кара Хо-
джали — Пепелище съ три батальона и две планински батареи,
сутриньта, въпреки усилената артилерийска подготовка и натиска
срещу фланга отъ 1/11-а бригада, отблъснаха съ огънь пехот
ните атаки на българите, и се задържаха на позициите си,
обаче упорството и устремътъ на българите да завладеятъ тази
естествено силна и добре укрепена позиция, принуди француз-
ското командуване да вземе мерки за противодействие. До
вечерьта бе прехвърленъ презъ Вардара при Пепелище единъ
новъ батальонъ, а на следния день — още единъ батальонъ отъ
частите (122-а дивизия), определени за действие на Черна.
Освенъ тези части, французите беха поддържани съ артиле
рийски огънь отъ четири полски батареи, разположени на десния
брегъ на Вардара. Срещу тези четири батальона и шесть батареи
българите имаха петь полка (петнадесеть дружини) съ едина
десети батареи, отъ които петь гаубични. Но, въпреки големото
превъзходство въ сили, атаката на българите не успе.
Командуването не можа да съгласува усилията на всички
части и да ги насочи едновременно по фронта и откъмъ флан
говете. Освенъ това, слаба беше и артилерийската подготовка,
и немаше близко сътрудничество между пехотата и артилерията.
Последната, отъ страхъ да не бие своите войски, преждевре
менно пренесе огъня си въ тила. Пехотата, обаче, не настжпи
веднага следъ пренасяне огъня, и противникътъ се възползува
отъ това закъснение, зае, необезпокояванъ отъ артилерията,
окопите си, посрещна съ силенъ огънь атакуващите български
части и ги прикова на место.
Командирътъ на 54-и полкъ въ донесението си за боя
резюмира причините за неуспеха: 1) неефикасность отъ арти
лерийската подготовка; 2) крайно низкия моралъ на войни
ците отъ двата полка, обзети отъ най-грозенъ страхъ, сковаващъ
чувствата и разума имъ, и физическата имъ некадърность;
3) необученостьта на войниците да съгласуватъ движението
си съ огъня на артилерията; 4) недостатъченъ брой офицери,
които въ скоро време, като даваха примеръ на самоотверже-
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА
------- ^ = - = - ^ = - " ' * * " " " ♦ «» •» » » ■ — | м м ■ I
797
д
ность и заставяни да подтикнатъ едва ли не физически всЬки

войникъ, почти изчезнаха — б*Ьха убити и ранени; 5) силната
неприятелска позиция, приведена до съвършенство въ фортифи
кационно отношение съ всички технически средства въ съвре
менния бой.
Командирътъ на 6-и македонски полкъ посочва, като при
чини, поради които полкътъ не е могълъ да достигне обекта
си, следнитЬ: 1) технически: естествено силната неприятелска
позиция; доброто й укрепяване; стойностьта на защитниците и
съвършената неподготвеность и необученость на младите вой
ници; 2) морални: разколебания духъ на войниците отъ атаките
на 17-и и 21-и октомврий; моралното потресение на войниците
отъ многото жертви, дадени въ кратко време.
Най-ясна картина за боя, отъ която могатъ да се видятъ и
причините за неуспеха, дава командирътъ на 3/7-а бригада въ
донесението си до командира на 11-а дивизия, изпратено на
24-и октомврий въ 5 25 часа:
„Още вчера, когато нареждахъ предъ командирите на 54-и и
б-и македонски полкове начина за атакуване неприятелската позиция,
и двамата ми обрисуваха положението на войниците доста ненадеж
дно. Командирътъ на 54-и полкъ писмено ми донесе съ № 158 доста
мрачно за състоянието на полка: бегане въ паническо бегство, духътъ
на войниците неимоверно отпадналъ; чака ни катастрофа, ако неприя-
тельтъ мине въ контъратака, и т. н. На всичко това погледнахъ че
е преувеличено, и, понеже имахъ вера въ успеха на атаката, запове-
дахъ и на двамата да подбодрятъ хората си и да иматъ вера въ
щастливия изходъ на делото, а не да го предрешаватъ въ отрица-
теленъ смисълъ. Требваше днесъ да прекарамъ седемь-осемь часа
между тези войници, за да се убедя въ основанието на командирите на
полковете —да се съмняватъ въ успеха. На позицията заварихъ много
войници, изостанали умишлено, а другите разбъркани. Македонските
дружини предъ Големата висота беха така напластени и разбъркано
събрани предъ висотата, която щеха да атакуватъ, щото представяха
едно стадо овце заболи главите си въ земята, които беха глухи на
съветите и увещанията, давани имъ отъ началниците. Първата ми
работа беше да събера полковите и дружинните командири, на
които изложихъ необходимостьта да бжде заета височината. Те ми
докладваха за лошото положение на частите, и че е невъзможно
съ подобни хора да атакуватъ, но азъ бехъ категориченъ и твърдъ,
и заповедахъ на всека цена да бжде атакуванъ неприятельтъ.
Предупредихъ всички, че ще стрелямъ срещу всеки едного, който
отива назадъ. Пръснахъ въ верига 8-а рота и дадохъ право на
офицерите да застрелватъ всеки едного, който не изтълнява запо-
ведьта да отива напредъ. Офицерите заминаха по местата си и
показаха готовностъ да отидатъ и изпълнятъ заповедьта ми.
798 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Следъ единъ часъ, понеже виждахъ, че офицерите изнемогваха

отъ лутания, увещания и пр., събрахъ ги наново, за да имъ дамъ
разпорежданията си по произвеждане нощната атака. Те ми обрису
ваха положението така: 54-и полкъ е останалъ съ единъ дружиненъ
командиръ титуляренъ и единъ дружиненъ командиръ подпоручикъ,
всички други сж избити и ранени (това се касае до двете дружини
само на позиция); всички фелдфебели и началствуващи лица сж
избити и ранени. 1-а дружина отъ б-и македонски полкъ (майоръ
Стоенчевъ) останала само съ него — нЬма офицери; кадърътъ почти
всички избити. 3-а дружина на майоръ Илиевъ останалъ съ двама
офицери. Всички тези загуби сж дадени, когато гЪзи доблестни хора,
прави съ пушка, сопи и сабли въ ржка сж подтиквали подчинените
си да вървятъ напредъ. Върху мнозина стреляха. Азъ лично изпраз-
днихъ револвера си върху войници отъ 54-и полкъ, които не желаеха
да вървятъ. Моятъ адютантъ съ дърво ги караше да вървятъ единъ
по единъ напредъ. Но що могатъ да направятъ единични хора ?
Фронтътъ е голЪмъ. Захване се отъ едно место, подтикнатъ се двама-
трима души; сжщите оставатъ на местата си, когато началникътъ
отиде да подтикне другите. Но при все това азъ стоехъ твърдо на
решението си да бжде атакуванъ неприятельтъ. Наредихъ нощната
атака, споредъ желанието на началника на 11-а дивизия; раздадени
беха бомби; започна се боятъ, но сжщата история се повтори. Бомба
джиите, споредъ доклада на майоръ Илиевъ, били избити, а всичко
останало било залегнало, и не върви напредъ. Наместо тишина и
скритость въ движенията, началствуващите лица започнаха да заплаш*
ватъ, войниците се разшаваха, и направиха големъ шумъ; противникътъ
откри огънь по техъ, паднаха още безполезни жертви, и войниците
отново забиха вратъ въ земята. Требваше да се реша да ги избивамъ
близко предъ очите на противника, да засвидетелствуваме предъ
него за тази слабость на войниците, или да се откажеме отъ по
нататъшна атака. Всички напластени като градъ падаха предъ про
тивника, но не се вдигаха, за да се защищаватъ. Съ подобни войници,
които видеха, какъ разредяваха редовете имъ и какъ губеха начал
ниците си; съ войници, на които постоянно се напомняше дълга
къмъ Отечеството и Клетвата, и те пакъ продължаваха да бждатъ
пасивни зрители на своето изтребление отпредъ и отзадъ, атаката
е невъзможна, безъ да се претопятъ и останалите малцина доблестни
офицери. Тези полкове не сж въ състояние да атакуватъ; те требваше
да се сменйтъ отъ позицията и да се заменйтъ съ други войски.
Чудно е психологическото състояние — биятъ ги, убиватъ ги, лежагь
между труповете на другарите си, и пакъ не се помръдватъ, поне
да се защищатъ съ свой огънь отъ огъня на противника. Горното
счетохъ за мой войнишки дългъ да донеса за Ваше сведение, Госпо-
динъ Полковникъ, съ голема болка на сърдцето си.“
Командиръгь на 7-а дивизия въ своето донесение сочи
следнигЪ причини за неуспеха:
„Боятъ се почна отъ 8 часа, и продължи до 18 часа. б-и маке
донски полкъ, както и 54-и полкъ се приближиха до неприятеля отъ
20 до 100 крачки, обаче 6-и полкъ на 20 крачки до противника се

спрЯ, и, на поканата отъ всички офицери, никой не се вдигна на ножъ,
вследствие на което атаката не се състоя. Съ такива войски, каквито
сж отъ 11-а Македонска дивизия, неспособни за никакви активни дей
ствия, едвали ще може да се разчита на успЯхъ. При това, като дей-
ствуватъ съвмЯстно съ частитЯ отъ 7-а дивизия, ще повлияятъ на
войницитЯ отъ дивизията, които досега тъй храбро се сражаваха.
54-и полкъ тамъ въ шестдневнитЯ упорити бойове се държа храбро,
особено офицеритЯ, отъ които твърде много излязоха отъ строя, убити
и ранени. Ако имаше поне една действуваща дружина, не цЯлъ полкъ,
какъвто е б-и македонски, позицията на противника отдавна щЯше да
бжде заета. Атаката се водй съ осемь дружини, шесть полски, четири
планински орждия и шестнадесеть гаубици. Отъ фронта действуватъ
две дружини отъ 54-и полкъ, б-и македонски полкъ — три дружини и
всичката полска и гаубична артилерия, разположена така, че да може
да бжде фланкирана позицията. ДЯсна обходна колона — една дру
жина къмъ Вардаръ Чифликъ. ЛЯва обходна колона — две дружини
отъ 45*и полкъ съ две планински орждия на пжтя къмъ Пепелище.
Въ 14 часа се започна артилерийската подготовка на неприятелската
силно укрепена позиция, подъ прикритието на която войскитЯ се
вдигнаха напредъ. Но, когато стигнаха до 20—100 крачки, спрЯха се,
и нищо не можеше да ги застави да преминатъ това разстояние. Въ
това време се яви и Дясната обходна колона, но и тя 6% спряна отъ
неприятелския силенъ артилерийски огънь отъ десния брЯгъ на Вар-
дара. ЛЯвата колона, обаче, не се подаде напредъ, и досега поне
подполковникъ Иордановъ вече трети день се бави, и не действува, както
му е заповядано отъ командира на 3-а бригада, полковникъ Бурмовъ.
Ако тази колона се 6Я появила навреме, възможно е противникътъ
да 6Я очистилъ позицията, още повече че отъ 1-а македонска бригада,
която заема участъка на Серка планина, бЯха ^асочени части къмъ
Вардара, които, съвмЯстно съ подполковникъ Иордановъ, щЯха да
окажатъ голЯмо влияние върху изхода на боя. За това бездействие и
неизпълнение заповЯдь отстранихъ подполковникъ Иордановъ. Запо-
вЯдахъ полковникъ Бурмову тази нощь на всЯка цена да овдадЯе
неприятелската позиция. Чакахъ на артилерийското наблюдателно
мЯсто; до този моментъ, 1 часа преди пладне, не 6Я предприето нищо,
тъй като никакви увещания, заплашвания и крути мЯрки не могатъ
да заставятъ войницитЯ да тръгнатъ напредъ. Всички лежатъ като
убити на казанитЯ разстояния отъ неприятелската позиция. ЗагубитЯ
сж чувствителни. Раненъ е подполковникъ Бановъ, а офицери отъ
двата полка и войници ранени има повече отъ 300 души; убити —
още неизвестно. Противникътъ заема позицията съ около три бата
льона, и негови две полски и една планинска батареи сж на дЯсния
брЯгъ на Вардара. Ако полковникъ Бурмовъ не овладЯе до разсъм
ване, ще вкарамъ въ боя и 5-и македонски полкъ, като засиля обход-
нитЯ колони и ги подтикна напредъ. Артилерийска подготовка, обаче,
едва ще мога да имамъ като днешната, тъй като бойнитЯ припаси сж
на привършване, и не сж попълвани. Постоянно пристигатъ влакове,
отъ които разтоваренитЯ войски се насочватъ къмъ Кафадарци. Под-
полковникъ Комсиевъ донася» че вчера и днесъ водилъ сериозенъ бой

на фронта 44-и полкъ. Срещу Струмишкия отрядъ има четири фран-
цузски пехотни полка, осемь полски батареи, петь 12-см. гаубици и
едно отделение планинска артилерия. Изпратихъ Комсиеву една Маке
донска дружина и една полска батарея, а сжщо и заповЪдь да се
присъедини къмъ него и 4-а гранична дружина. На фронта на полков
никъ Писиновъ днешниятъ день мина спокойно; войските му се
укрепяватъ.“
Комадуващиятъ армията отдаваше причинигЬ за неуспеха

на атаката и на командуването, което се вижда отъ следното
предписание, изпратено до командира на 7-а дивизия, въ отговоръ
на донесението му:
„Подозирамъ, че, както гаубичната, тъй и полската Ви артилерия
не поддържатъ достатъчно действително пехотата. Имаше превъзходство
въ артилерия и пехота. Необходимо е да назначите гаубични и полски
батареи, които съ действителенъ огънь напълно да респектиратъ
неприятелските батареи на десния брегъ на Вардара, за да се улесни
настъплението на пехотата. Би требвало обходните Ви колони да
бъдатъ по-силни и съ повече артилерия — французските три батальона
по левия брегъ на Вардара едва ли биха се решили да преминатъ
въ настъпление, и затова предъ фронта можете да водите настъпление
съ по-слаби части. Полковникъ Писиновъ да не допуска неприятельтъ
да прехвърля части на левия брегъ на Черна.“
Командирътъ на 7-а дивизия даде следнитЪ, доникъде

уместни, обяснения по поводъ горното предписание:
„Неприятелската позиция при Криволакъ е единъ тетъ-де-понъ,
съ изходящъ ъгълъ височината югоизточно отъ Кара Ходжали (кар
тата не дава никаква представа за действителната местность). Обход
ните колони не можеха да бъдатъ по-силни съ пехота, още повече
съ артилерия, за щото местностьта е крайно пресечена, и постепенно се
спуска къмъ реката, поради което движението на полска артилерия е
абсолютно невъзможно, а движението на пехотата се вижда отъ непри
ятелската артилерия, разположена на десния брегъ. Нашата полска
и гаубична артилерия, разположена въ Кара Ходжали, респектираше
артилерията на противника на десния брегъ южно отъ Вардаръ
Чифликъ, обаче той имаше батареи около станцията Криволакъ и
южно отъ нея за обстрелване главната височина и подстъпите къмъ
Пепелище. Тази негова артилерия отъ никъде не можеше да бъде
респектирана отъ нашата. Неприятелската позиция би могло да бъде
заета съ нощна атака, но младите войски, съ които разполагамъ, не
съ обучени за такива действия. Накрай, считамъ за нуждно да доложа,
че по-добра артилерийска подготовка за атака на височината едва
ли би могло да има — по тази височина въ продължение
на половина часъ [сдмо се пустнаха 653 гаубични и 620 полски
снаряда.“
Загубите беха:
---------------------------- 1
Изче
Убити Ранен и знали Всичко
1
войници |
»
Всичко
кандидатъ-
кандидагь-
кандидатъ-
офицери
офицери
офицери
офицери
офицери
офицери
войници
войници
войници
Ч а с т и
54-и полкъ..................... 4 2 60 4 ф
3 165 113 8 5 338 351 ,|
45-и полкъ..................... 3 1 64 4 — 448 42 7 1 554 562 ;
6-и македонски полкъ . 6 1 86 7 2 238 83 13 3 407 423
1/7-о артилер. отделение. — — — — 2 — — 2 2
2/7-а пионерна рота . . .
1-и македонски полкъ . —
1 —
1 15
—
1
—
1 68
—
3
1
1
/ 86
1!
89
Всичко . . 14 5 225 16 6 921 241 30 1387 1428
1
Изстреляни снаряди:
!
Стоманени
Бризантни
Шрапнели
Вс И ч к о
Чугунени
гранати
гранати
82
гранати
гранати
Фугасни
0.(0
Ч а с т и V О.
ши
ДЪс енъ у ч а с т ъ к ъ :
212-а гаубична б а та р е я ........................... 173 — 69 — — — 242
3/2-а гаубична б ата рея........................... 95 — 39 — — — 134
4/2-а не с. с. батарея............................... 70 18 3 — — 91
5/2-а не с. с. батарея............................... 61 48 67 10 — — 186
1/7-а полска б а та р е я ............................... — — 185 16 164 365
3/7-а полска б а та р е я ............................... — — — 117 84 64 265
Взводъ отъ 4/2-а планин. батарея . . . . — — — 320 — — 320
ЛЪвъ у ч а с т ъ к ъ :
4/7-а батарея............................................ — — — 9 91 2 102
5/7-а батарея............................................ — — — 17 4 5 26
6/7-а батарея............................................ — — — 53 105 32 190
Взводъ отъ 4/2-а планин. батарея . . . . — — 180 — — 180
Всичко . . 399 48 193 894 300 267 2101
За загубите на французите н^ма точни данни. Те беха

настжпили и на фронта на р. Черна, срещу 2/7-а бригада.
Всичко при Кара Ходжали — Пепелище и при Черна французите
загубиха 12 убити и 54 ранени войника.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год.» томъ III. 51
802 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВЯ— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
О тбрана на п о зи ц и я та 2 4 -и октомврий. —Третата атака

на Криволакъ не даде очаквания резул-
с р е щ у К р и в о л а к ъ о тъ
татъ. Неприятельтъ не бЪ отхвърленъ на
24-и о к то м в р и й д о
десния брЪгъ на Вардара, но при все
19-и н о е м вр и й .
това той 61= прикованъ на предмостната
си позиция. БългаритЪ, като заемаха позиция непосредствено
близо до французите по двете страни на Щ ипското шосе, пре
граждаха пътя на настъплението имъ къмъ Щ ипъ. Затвърди-
лата се по най-близките до Пепелище височини 1/11-а бригада
не позволяваше на неприятеля да организира своята предмостна
позиция при Демиръ Капия, къмъ която той всъщность се стре
меше, или да се разпростре къмъ Серка планина, и да окаже
въздействие на българските войски, действуващи южно отъ
Струмица. Поради близостьта и обхващащето имъ положение,
българските позиции пречеха на французите да развиятъ дей
ствията си на северъ. Разположението на българите даваше
възможность за настъпление, което щеше да се наложи, защото
сръбската армия по това време беше въ общо отстъпление. За
това командирътъ на 7-а дивизия сметаше, че е необходимо да
бъдатъ задържани и укрепени здраво заетите позиции, та да
се осуети всеки опитъ на неприятеля да настъпи по левия брегъ
на Вардара. Разпорежданията отъ Главното командуване беха
въ същия духъ — споредъ Директива № 3, частите, които дей-
ствуватъ южно отъ Велесъ, требваше да се затвърдятъ на ли
нията Соничка Глава — Серка планина.
Началникътъ на Щ аба на II армия бе изпратенъ отъ Кума-
ново да изучи на местото положението на Конната дивизия. На
23-и октомврий, когато се връщаше презъ Велесъ, като узна за
боя при Криволакъ, той замина за Щ и п ъ да проследи боя отблизо.
Но въ това време последва заповедьта отъ Щ . Д. А. — коман-
дуващиятъ II армия да замине за Ю жния фронтъ, а начал
никътъ на Щаба да остане въ Кума ново, отдето да ръководи
Северната група. Тогава началникътъ на Щаба замина за Кума-
ново, като въ 21 30 часа отъ Велесъ изпрати на командира на
7-а дивизия заповедь:
„Потвърдява Ви се необходимостьта да бждатъ разбити фран
цузите, като продължите боя, още повече, че жертви сж дадени вече.
За бждещигЪ наши действия необходимо е французите да не се
затвърдяватъ на левия брегъ на Вардара при Криволакъ.“
А командуващиятъ II армия, възъ основа директивата отъ
Щ . Д. А., въ 4 10 часа заповяда:
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ В Р Ъ Г Ъ НА ВАРДАРА 803
„7-а Рилска и 11-а Македонска дивизии, съ придадените имъ части,

да се затвърдятъ на дадената имъ линия Соничка Глава — Серка
планина, като се укрепятъ въ най-скоро време съгласно дадените имъ
инструкции.“
Преди да получи горнигЬ запов*Ъди, командирътъ на 11-а
дивизия, като прецени положението следъ атаката и като имаше
предвидъ задачата на дивизията споредъ по-раншнигЪ разпо
реждания, въ З45 часа издаде следната заповЪдь:
„Днесь, 24-и октомврий, колоните да се затвърдятъ на удобни
позиции, като употребятъ деня за укрепяване. Полковникъ Бурмовъ,
следъ като привлече 45-и полкъ въ свое непосредствено разпореж
дане, да заеме съ сжщия полкъ позицията при отделната височина,
на която днесъ го завйрихъ1), като отдръпне въ полкова поддържка
дружините отъ 54-и и 6-и македонски полкове. Сжщиятъ да назначи
особено прикритие на артилерията при Кара Ходжали. Дружината на
майоръ Станевъ да се затвърди на позицията си, като поддържа
наблюдение по Вардара въ поверения му участъкъ. Полковникъ Колевъ
съ частите си срещу Пепелище да се затвърди на заетата позиция,
като полските батареи привдигне напредъ, а планинската полубатарея
подаде влево, за да обстрелва влаковете. Сжщиятъ да продължи
заемането съ наблюдателни застави участъка си по левия брегъ на
Вардара до Демиръ Капия и да продължи съ 1-и македонски полкъ
укрепяването избраната позиция на Серка планина. Началникътъ на
артилерията въ участъка на полковникъ Бурмовъ да обстреля редко,
както върха, заетъ отъ неприятеля, така и неговите батареи по десния
брегъ на Вардара. 5-и македонски полкъ, който се придава изново
въ мое разпореждане, да пристжпи къмъ укрепяване позицията, спо
редъ указанията, които му дадохъ днесъ при пристигането му тукъ."
Командирътъ на 3/7-а бригада намираше, че е неуместно да
бждатъ напустнати позициите, които частите заемаха преди
атаката, и да отиватъ по-назадъ. Той смиташе, че ще бжде по-
добре частите да се окопаятъ и се затвърдятъ на изходните си
позиции, защото, ако гЪ бждатъ напустнати, французите, необез
покоявани, ще се затвърдятъ по-здраво на своите позиции, и,
възможно е, да изкаратъ повече артилерия, съ която да обстре-
лятъ цепата дълбочина на Криволашката позиция. Тази оценка
на положението бе споделена и отъ командира на 11-а дивизия,
и частите се оттеглиха на изходните позиции. Командирътъ на
бригадата взе мерки да бжде организиранъ за отбрана и тилътъ
на позицията. За тилна позиция бе избрана височината два клм.
северно отъ заетата вече, която той разпореди да бжде укрепена.
Задъ тази втора позиция бе избрана и трета — около Стражар-
*) Тази позиция б%ше по-назадъ отъ изходната позиция за третата атака.
51*
ницата, укрепяването на която бе възложено на пионерната

рота, спедъ като бжде укрепена първата.
Командирътъ на 7-а дивизия не беше съгласенъ частите
да напустнатъ достигнатите места, поради което, по поводъ
горната заповедь, въ 9 часа той заповеда: „Частите да си оста-
натъ на заетите отъ вчерашна дата позиции, тъй като спече-
лениятъ съ толкова много жертви теренъ не требва да бжде
отстжпенъ доброволно на противника“ . Въ това време, обаче,
по разпореждане на командира на 3/7-а бригада, б-и маке
донски и 54-и полкове се беха изтеглили на изходните си
позиции. Чакаха 45-и полкъ, който щеше да смени 54-и полкъ.
Ако неприятельтъ настжпи, разпоредено бе частите да
го посрещнатъ отъ позициите си, като действуватъ съ пуше-
ченъ и артилерийски огънь. Сметаше се, че французите нема
да се решатъ да настжпятъ, защото немаха просторъ по фронта,
а маневрирането имъ бе затруднено поради стръмните склонове.
Освенъ това, те щеха да попаднатъ подъ огъня на българите,
безъ да бждатъ поддържани отъ своята артилерия.
За да не бждатъ изненадани, българите се охраняваха
отпредъ съ редки вериги, а останалите войски се разполагаха
въ дълбочина, за да могатъ да се устроятъ и да си починатъ.
Липсата на окопни сечива затрудняваше и забавяше укрепява
нето, а това се изкупваше съ лиш ни жертви. Укрепяването
можеше да става само нощно време. Окопите беха съ блин-
дажи и бойници за стрелба стоишкомъ. Отделни неприятелски
стрелци зорко следеха всеко движение на позицията, както и
движението на товарни коне по нея.
И тъй, частите отъ Десния участъкъ прекараха деня на

старите си позиции, въ устройване и усъвършенствуване око
пите си. 45-и полкъ бе привлеченъ задъ б-и македонски и 54-и
полкове. Сменяването на 54-и полкъ съ 45-и стана презъ нощьта.
1/11-а бригада премина къмъ отбрана; частите започнаха
да се укрепяватъ, и да строятъ пжтища за приближаване арти
лерията. б/7-а батарея се премести на единъ клм. напредъ.
Неприятельтъ не предприе нищо.
Вечерьта положението на частите беше следното:
Десенъ участъкъ (3/7-а бригада): 2/5-и ескадронъ охраня
ваше левия брегъ на Вардара отъ Брегалница до Вардаръ
Чифликъ; 2/54-а дружина съ 1-и взводъ отъ 4/2-а планин.
батарея беше на позиция северно отъ Вардаръ Чифликъ, съ
ДЕЙСТВИЯТА ПОТЛЪВИЯ БР*ЪГ*Ь НА ВАРДАРА 805
фронтъ на изтокъ, на 1000— 2000 крачки отъ неприятеля;

54-и полкъ бЪше на позиция на 300 крачки отъ неприятеля, на
върха източно отъ Кара Ходжали; 6-и македонски полкъ бЪше
източно отъ 54-и полкъ, на 200— 300 крачки отъ неприя
теля ; 45-и полкъ бЪше задъ 54-и и 6-и полкове, при височината
на 1500 крачки отъ неприятелската позиция. Артилерията: една
гаубична и една полска батареи бЪха въ Кара Ходжали; оста
налите батареи бЪха влЪво и вдясно отъ шосето, на около
1000— 1500 крачки задъ 45-и полкъ.
Левъ участъкъ (1/11-а бригада): 1-и македонски полкъ (три
дружини) съ 2-и взводъ отъ 4/2-а планин. батарея бЪше на
позиция на 1000— 1500 крачки източно и съ фронтъ къмъ Пепе
лищ е; петь роти отъ 2-и македонски полкъ бЪха западно отъ
Пещерникъ, бригадна поддържка; 4/7-а и б/7-а батареи бЪха на
позиция южно отъ Патрикъ; две батареи отъ 11-о не с. с. артилер.
отделение беха задъ Левия подучастъкъ, около Брусникъ.
Левиятъ брегъ на Вардара до Демиръ Капия се охраняваше съ
наблюдателни застави отъ 3/1-а македонска дружина. 9/2-а и
11/2-а македонски роти и Конно-пионерниятъ взводъ отъ диви
зиона беха на пжть за Градецъ, съ задача да разрушатъ
желЪзо-пжтната линия; нощуваха при Конче. 3/3-и ескадронъ
устрои летеща поща за свръзка между Щаба на 11-а дивизия
и 3/2-а бригада, при Струмица.
1/2-а македонска дружина, която имаше задача да заеме
Градецъ планина, и 5/7-а полска батарея, съ прикритие 10/2-а ма
кедонска рота, беха дадени въ разпореждане на командира на
5-и македонски полкъ, разположенъ на бивакъ западно отъ
Орта Махале, остана въ разпореждане на командира на 11-а ди
визия. На полка бе възложено да укрепява масивите отъ
главната отбранителна линия Енешъ Оба и Шеоба.
Презъ деня беха изпратени следните донесения за поло
жението :
Отъ командира на 7-а дивизия до командуващия армията:
а) 1 /1 1-а бригада за вчерашната атака на позицията южно отъ
Кара Ходжали е настжпила съ три дружини къмъ Криволакъ, и сега
заема позиция източно отъ височината, находя ща се североизточно
отъ Пепелище, на която противникътъ се е силно укрепилъ. Една
дружина съ две полски батареи се намираше южно отъ Патрикъ.
Въ т-Ъзи пунктове частитЪ отъ 1/11-а бригада се укрепяватъ, и поради
това на Серка планина, въ участъка Шеоба — Гарванъ, засега не
може да се укрепява, защото н%ма работници.
806 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЙ
б) Предъ неприятелската позиция южно отъ Кара Ходжали следъ

вчерашната атака войскитЯ, участвували въ нея, заематъ линията,
на която достигнаха, и имъ е заповядано да се укрепятъ, съ тази
разлика, че и 45-и полкъ е притегленъ, като бригадна поддържка, на
височината източно отъ Кара Ходжали.
в) Останалиятъ въ мое разпореждане 5-и македонски полкъ
укрепява участъка между Енешъ Оба и Пухче.
г) За действията на днешна дата предъ фронта на Струмишкия
отрядъ до този моментъ нЯмамъ донесение.
д) Сжщо нЯмамъ донесение и отъ полковникъ Писиновъ, но отъ
наблюдателното мЯсто се чуваше артилерийска стрелба и се наблю
даваха шрапнелни пръскания къмъ Градско.
е) На Криволашката позицйя деньтъ мина спокойно, съ изклю
чение нЯколко размЯнени отъ дветЯ страни артилерийски изстрела.
ж) Сведенията за противника сж следнитЯ:
Днесъ до 9 часа три колони, въ съставъ всичко около полкъ
пехота съ една батарея, се отправиха отъ Криволакъ къмъ Кафадарци.
Три моторни лодки постоянно прехвърлятъ войници отъ Криволакъ въ
Пепелище, които по скритъ пжть, вЯроятно, отиватъ на позициитЯ си.
Въ 9 часа пристигна на ж.-п. ст. Криволакъ единъ дълъгъ влакъ.
Отъ разездитЯ сведенията за противника потвърдяватъ вчерашното
ми донесение за движение на неприятелска колона — всичко около
три дружини — по пжтя Кафадарци—Прилепъ. Вчера, 23*и тото, две
роти отъ противника преминали Черна и заели с. Градско, станцията и
височинитЯ югозападно отъ нея. За неприягелскитЯ войски противъ
Струмишкия отрядъ полковникъ Козаровъ Ви донесе направо.
Сжщия день командирътъ на дивизията изпрати на коман-
дуващия армията и следното донесение:
„По отстраняването на командира на 45-и полкъ, подполковникъ
Йордановъ, направено по донесение отъ командира на 3-а бригада,
правя подробно разбирателство, защото се оказа, че полкътъ, като
обходна колона, е билъ спрЯнъ отъ силноукрепенъ противникъ, особено
3-а дружина, на която командирътъ майоръ Петровъ падна убитъ, и
йма чувствителни загуби. НашитЯ загуби отъ вчерашната атака сж
голЯми; тЯзи на противника не сж по-малки, и, по сведения, той е
откаралъ къмъ Солунъ съ влакове своитЯ ранени. Когато се приве-
датъ въ известность нашитЯ загуби при Криволашкия бой отнача-
лото до 24-и того, ще донеса допълнително."
ГорнитЪ донесения бЪха получени въ Щаба на армията на
следния день сутриньта, поради което командуващиятъ армията
изпрати на 24-и октомврий вечерьта въ Щ . Д. А. донесение,
възъ основа полученитЪ сведения сутриньта, че на 23-и октом
врий боятъ при Криволакъ се е водилъ отъ 8 до 18 часа;
б-и македонски и 54-и полкове сж се приближили до неприятеля,
но б-и полкъ на 20 крачки отъ неприятеля се е спрйпъ, и не
ДЕЙСТВИЯТП по л -ь в и я б р -ь г ъ НА ВЯРДДРЙ 807
се е вдигналъ на ударъ съ ножове, поради което атаката не е

успЯла. Командирътъ на 7-а дивизия заповЯдалъ атаката да бжде
повторена презъ нощьта, но заповЯдьт.а не била изпълнена. Коман-
дуващиятъ армията подозиралъ, че при Криволакъ гаубичната
и полската артилерия не сж поддържали достатъчно ефикасно
пехотата, и препоржчалъ на командира на 7-а дивизия да назначи
гаубична и полска артилерия, която да респектира съ дей-
ствителенъ огънь неприятелските батареи по десния брЯгъ на
Вардара, а обходните колони да снабди съ повече артилерия.
25-и октомврий. — Въ отговоръ на донесението за неуспеш

ната атака на Криволакъ, началникътъ на Щ . Д. А. изпрати на
командуващия II армия заповедь:
„Не изчерпвайте силитЯ си въ преждевременни безплодни атаки;
окопайте се добре на заетитЯ позиции и обърнете главното си вни
мание да задържите настжпление на англо-французитЯ. Знаете, че
Македонската дивизия е новоформирана, и частитЯ й еж неподготвени
за сериозни бойни действия. ПогрЯшно е употребяването имъ за
активни действия и атаки на ножъ. Най*многото, което можете да
искате отъ тЯхъ, е да задържйтъ нЯкои участъци отъ позицията Ви,
като предварително се окопаятъ. Изобщо, избягвайте дневните атаки
на открита мЯстность.“
Презъ деня началника на артилерията и началника на инже
нерните войски въ армията обиколиха позициите и изказаха
мнение да бждатъ направени изменения въ разположението на
артилерията. По техно искане, командирътъ на 7-а дивизия
изпрати въ 12 часа до командира на 11-а дивизия заповедь:
„Тъй като се оказа, че противникътъ има полска артилерия около
ж.-п. ст. Криволакъ и южно отъ нея, която артилерия не може да се
държи въ респектъ отъ нашата при сегашното й разположение,
направете всичко възможно да се приближатъ полските батареи, ако
не всички, то поне една до лЯвия брЯгъ на Вардара, при колоната
на полковникъ Колевъ, за да може да се държи въ респектъ не само
неприятелската артилерия, но и да се обстрелва станцията Криволакъ
и влаковетЯ, които пристигатъ на нея. Въ случая по направени отъ
греди шейни може да се спустнатъ тЯлата на орждията; колелата
да се пренесатъ на ржце. Предниците и раклите могатъ да останатъ
назадъ, тъй като при всЯка батарея има товарни коне за подвозване
сандъчетата съ артилерийски патрони.“
Освенъ това, разпоредено 6Я:
1) 2/2-а гаубична батарея, която се изтегли отъ позицията си
при Кара Ходжали, да се върне обратно, на мЯстото си, като мЯстото
й при 3/7-а полска батарея заеме една не с. с. гаубична батарея.
808 ОТБРЛНА НЯ ФРОНТЯ СоничКя ГЛЯВЯ— (1ТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
2) 1/7-а полска батарея при Кара Ходжали да излезе напредъ,

къмъ рЪката, за да може съ действителенъ огънь да се бори съ
неприятелската артилерия по десния брЪгъ, да обстрелва желЪзо-
пжтната линия и тила на неприятелската позиция по л^вия бр-Ъгь;
батареята да се окопае добре, като си направи блиндирани окопи.
3) Очакваната да пристигне батарея отъ 1б-и артилер. полкъ да
се разположи на главната позизия, по указание на командира на
Гаубичния полкъ.
4) Планинските орждия да се прибератъ задъ с. Драва.
Следъ предварително разузнаване, командирътъ на 11-а диви
зия заповяда да бжде укрепена позицията около Енешъ Оба и
к. 450; да бжде поправенъ пжтьтъ Уланци — Енешъ Оба — шосето
Щ и п ъ — Криволакъ, пакъ съ цель да се изкара артилерия, която
да съдействува на една нова атака и да бие неприятелските
части по десния брегъ на Вардара.
Въ 3/7-а бригада, 2/54-а дружина остана съ три роти и две
планински орждия на позиция югозападно отъ Кара Ходжали.
5-а рота охраняваше участъка отъ Уланци до Вардаръ Чифликъ.
54-и полкъ бе смененъ отъ предната позиция на Височината
съ коронката и оттегленъ въ разпореждане на командира на
бригадата. 45-и полкъ зае позицията на 54-и полкъ, като раз
положи и двете си дружини въ бойна часть. Предните окопи
отъ дружинните участъци беха заети само съ по една рота, а
останалите три роти беха назадъ, въ резервните окопи. Съоб
щението въ тила ставаше повече нощемъ. Храна на позицията
не можеше да се готви. Войниците спеха на гола земя. б-и маке
донски полкъ имаше една дружина въ бойна часть и две —
въ поддържка.
Въ 1/11-а бригада, 1-и македонски полкъ бе смененъ отъ
2-и македонски полкъ. При това, тъй като 2-и полкъ разпола
гаше само съ петь роти, дадена бе въ разпореждане на коман
дира на полка 2/1-а македонска дружина, която той употреби
като полкова поддържка. 3/1-а македонска дружина заемаше
Левия подучастъкъ. Само 1/1-а дружина се оттегли на около
единъ и половина клм. северно, на почивка, като бригадна
поддържка.
Командирътъ на бригадата избра, като първа позиция, първия
общъ хребетъ, който започва отъ долината на Вардара къмъ
билото на Серка планина. Позицията бе поделена на два под-
участъка : Десенъ — отъ Шеоба до р. Пещерникъ, включително,
и Левъ — отъ р. Пещерникъ до Калиянската река, включително.
За ускоряване работата по укрепяване позицията въ помощь на
ДЕЙСТВИЯТЯ по п ь в т БРЪГЪ НЯ ВЯРДЯРЯ 809
пионерните роти б"Ьха дадени и по две роти отъ бригадната

поддържка.
Поради липса на пжтища и други средства, изнесени бЪха
напредъ на ржце само две орждия отъ 4/7-а батарея, и две —
въ Левия учасгькъ. Французите продължаваха да прехвърлятъ
малки части на левия брегъ на Вардара, при Демиръ Капия,
около Курешница, Ибирли, Челевецъ. Българите схванаха наме
рението на французите, които искаха съ малки части да заематъ
височините до левия брегъ на Вардара, отъ Пепелище до
Удово, и, подпомогнати съ артилерия отъ десния брегъ, да
държатъ въ свои ржце тези височини, та да осигурятъ безопа-
сностьта на железопътната линия.
Въ 1/11-а бригада се чувствуваше липса отъ планинска
артилерия. Взводътъ отъ 4/2-а планин. батарея отъ 22-и до
26-и октомврий денонощно водеше борба съ французската арти
лерия и обстрелваше фланга и тила на позицията северно отъ
Криволакъ и при Пепелище. Взводътъ загуби 14 коня, остана
и безъ снаряди, и, по разпореждане отъ командуващия армията,
на 27-и бе оттегленъ на почивка въ Драва, отдето, следъ като
бе попълненъ съ снаряди, замина за Уланци.
На десния брегъ на Вардара сутриньта бе забелязано дви
жение на французски пехотни части, артилерия и обози отъ
Криволакъ къмъ Неготинъ — Кафадарци. Три моторни лодки по
стоянно прехвърляха войници отъ Криволакъ къмъ Пепелище.
Въ 9 15 часа на ж.-п. ст. Криволакъ пристигна и единъ дълъгъ
влакъ. Командирътъ на 1/11-а бригада заповеда да бъде обстре
ляна ж.-п. ст. Криволакъ, но разстоянието дотамъ беше около
седемь клм., и резултатъ отъ артилерийския огънь не бе постиг-
натъ. Движението на неприятелските части по десния брегъ на
Вардара не бе спрено.
Обстрелването съ артилерийски огънь района около Криво
лакъ отъ българите привлече вниманието на французското ко-
мандуване. Още на 20-и октомврий командирътъ на 57-а диви
зия поиска отъ командуващия армията една 120-мм. дълга бата
рея, която да употреби като контърбатарея срещу българската
артилерия. Такава батарея не бе изпратена. Отъ 22-и октомврий
на ж.-п. ст. Криволакъ се разтовариха частите на 122-а дивизия,
и заминаха за фронта на Черна. Около Демиръ Капия францу
зите не проявяваха голема активность, защото не разполагаха
съ достатъчно войски. Въ района Курешница, Ибирли и Челе
вецъ те беха прехвърлили само разузнавателни отделения.
810 отбраня на Фр о н т а соничка г л а в а — струм а отъ ю ж ната груп а на м армия
Вечерьта командирътъ на 7-а дивизия изпрати на команду-

ващия армията донесение за положението:
„При Криволакъ презъ нощьта имаше артилерийска стрелба отъ
двегЪ страни на главната височина.... Вчера, 24-и октомврий, на ж.-п.
ст. Криволакъ пристигнаха петь влака войска и добитъкъ. КолонитЪ се
отправятъ къмъ Неготинъ — Кафадарци. Заловени турци казватъ, че
около Демиръ Капия имало три неприятелски полка.“
Всжщность при Демиръ Капия французите ймаха единъ
полкъ и една полска батарея: единъ батальонъ съ едно орждие
охраняваше железния пжть въ участъка Градецъ — р. Бошава;
другиятъ батальонъ съ три орждия бе разположенъ около ж.-п.
ст. Демиръ Капия.
Стоварените войски на ж.-п. ст. Криволакъ беха отъ фран-
цузската 122-а дивизия, които заминаваха за фронта на р. Черна.
Предприетото настжпление отъ французите на този фронтъ не
успе. Преминалите р. Черна французски войски беха спрени на
билата на Клепа и Преслапъ планини отъ частите на 2/7-а бригада.
При Струмица, 3/2-а бригада задържа упорито позициите
си на граничната линия срещу постоянните нападения на фран-
цузската 156-а дивизия.
26-и октомврий. — Работата по укрепяване позициите бе

продължена. Къмъ 12 часа французските полски батареи отъ
десния брегъ на Вардара обстреляха силно планинската полу-
батарея въ участъка на 1/11-а бригада; полубатареята претърпе
значителни загуби. Обстрелянъ бе отъ сжщ ите батареи и пол-
скиятъ взводъ отъ 4/7-а батарея, който бе изнесенъ напредъ.
Въ 15 часа бе забелязанъ влакъ, движещъ се отъ Криво
лакъ къмъ Градско, но не бе обстрелянъ отъ артилерията. По-
късно премина още единъ влакъ, по който откри огьнь 2-а
гаубична батарея, но не можа да го достигне. По този поводъ
командирътъ на 7-а дивизия обърна вниманието чрезъ коман
дира на 11-а дивизия на батарейните командири да стрелятъ
по-внимателно, защото въ боя на 23-и октомврий сжщите батареи
стреляха доста сполучливо по неприятелските батареи, които
беха разположени по-далече отъ железопжтната линия.
Изпратените къмъ Конче — Градецъ 9/2-а и 11/2-а маке
донски роти и Конно-пионерниятъ взводъ на поручикъ Чунчевъ
не успеха да разрушатъ Железопжтната линия.
Въ 2030 часа командирътъ на 7-а дивизия донесе на коман-
дуващия армията за положението и сведения за неприятеля,
ДЕЙСТВИЯТА ПО Л-ВВИЯ БРЪГЪ НА ВНРДАРА 811
споредъ донесението отъ командира на 1/11-а бригада, че при

Демиръ Капия имало единъ полкъ пехота; че французите
прехвърляли слаби пехотни части на левия брегъ на Вардара,
и се окопавали между Курешница и Челевецъ.
Въ Щ и п ъ пристигна дадената въ разпореждане на коман-
дуващия армията 1/5-а бригада съ 1-и артилер. полкъ. Като раз
полагаше съ достатъчно войски, командуващиятъ армията усили
съ 2/11-а бригада Конната дивизия и 2/7-а бригада. Срещу фронта
на 2/7-а бригада, на Преслапъ и Клепа планини, французите
настжпиха и заеха Мирзенъ и Долно Чичево. За съдействие отъ
левия брегъ на Вардара командирътъ на 7-а дивизия разпореди
да бжде изпратена отъ 3/5-а македонска дружина, която укре
пяваше височините източно отъ Енешъ Оба, една рота съ две
планински орждия къмъ Уланци, отдето да действува съ огънь
на фланга и въ тила на французите при Черна.
27-и октомврий. — Следъ пладне французската артилерия

обстреля шосето Криволакъ— Щ ипъ, надъ Стражариицата. Къмъ
16 часа беха забелязани два влака въ движение — единъ отъ
Градско къмъ Криволакъ и другъ отъ Криволакъ за Градско.
Батареите отъ участъка ги обстреляха, но предизвикаха огъня
на французските батареи отъ десния брегъ и поведоха борба
съ тйхъ. Къмъ 20 часа французите откриха силенъ пушеченъ
огънь, придруженъ съ хвърляне бомби, като осветяваха мест-
ностьта предъ позицията съ ракети. Артилерията отъ участъка
отговори съ неколко изстрела, и следъ 10— 15 минути огъньтъ
по целата линия се прекрати.
Въ Левия участъкъ французската артилерия обстрелва съ
редъкъ огънь бойното разположение; на огъня отговори арти
лерията на участъка съ неколко изстрела. Работата по окопа-
ване първата отбранителна линия продължи, но бавно, защото
почвата е камениста, а работници и окопни сечива имаше малко.
Командирътъ на 3/3-и ескадронъ съ единъ взводъ конница бе
придаденъ къмъ бригадата; командирътъ на бригадата го даде
въ помощь на 3/1-а дружина да разузнава и наблюдава къмъ
Демиръ Капия и за свръзка съ 1/2-а македонска дружина на
Конче планина.
Въ Левия подучастъкъ на бригадата четири орждия отъ 11-о
не с. с. артилер. отделение се спустнаха югоизточно отъ Бру-
сникъ, и откриха огънь съ мерникъ 5000 и 5500 метра. Попа
812 ОТБРАНЛ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
денията бЪха добри, но влаковегЪ не спряха, а започнаха да

минаватъ по-р^дко.
На местото на 5/7-а батарея, която замина за Струмица,
излЪзе на позиция 1-а батарея отъ 8-о не с. с. артилер. отде
ление, което на 23-и октомврий пристигна отъ Стара Загора въ
Щ и п ъ и влезе въ състава на армията. Другите две батареи отъ
отделението останаха на бивакъ южно отъ Лесковица, докато
бждатъ направени пжтища за изкарването имъ на позиция.
Въ 8 часа командирътъ на 11-а дивизия тръгна да обиколи
Левия участъкъ. Изъ пжтя за Патрикъ, въ 10 часа, по конникъ
отъ Щаба на 7-а дивизия той получи заповедь:
.Днешната мъгла твърде много благоприятствува за нахвърляне
и заемане неприятелската позиция при Криволакъ. Донесете разчитате
ли на войниците отъ Вашата дивизия да извършатъ това д^ло, за да
се пристжпи къмъ изпълнение, като имате на разположение една-
две дружини отъ 5-и македонски полкъ.“
Командирътъ на 11-а Македонска дивизия отговори:
„Мъглата при нашата обстановка не е надежденъ факторъ за
сполучливо извършване една внезапна атака. Съ използуване подстж-
пигЬ частитЪ могатъ да дойдатъ близо до неприятеля и когато има
слънце, обаче минаване откритото пространство на последните
150—200 крачки, безъ да бждатъ унищожени картечниците на неприя
теля и безъ да бжде той разколебанъ, е, както се видЬ отъ миналите
атаки, дело безъ сериозенъ шансъ за успехъ. Излизането отъ строя
на 20 офицера отъ всеки полкъ требва да ни кара да бждемъ пред
видливи, защото, ако делото не можа да се увенчае съ пъленъ успехъ
въ миналите действия и подъ прикритието на нощьта, толкова по-малко
ще стане това сега, когато мъглата ту се вдига, ту се спуска и разпръсва."
Командирътъ на 1/11-а бригада, запитанъ за възможностьта
на атаката, отговори, че бригадата е разтегната, и требвало три
часа да бжде събрана, за да атакува, а презъ това време не
било сигурно дали все ще има мъгла.
Командирътъ на 3/7-а бригада запита полковитЪ командири:
ще могатъ ли подъ закрилата на мъглата да поведатъ частитЬ
си въ атака. Командирътъ на б-и македонски полкъ отговори, че,
поради отпадналия духъ на войниците, лежещигЪ трупове предъ
гЬхъ и неуспЪхитЬ досега, една нова атака не само че не ще
бжде уместна, но може да завърши и катастрофално. Команди
рътъ на 45-и полкъ донесе, че се надява да успЪе да вдигне
войницитЬ въ атака, но загатна, че тази надежда е твърде слаба.
Отъ горнигЪ донесения се разбра, че нЪма основание при
духа, който иматъ частитЪ, да се вЪрва въ успеха на една атака,
и такава не 6% предприета.
ДЕЙСТВИЯТЛ ПО Л-ЬВИЯ БР-ЬГЪ НП ВЯРДЯРЯ 813
Въ Щаба на 7-а дивизия обсаждаха и въпроса по какъвъ

начинъ да бжде спряно движението на влаковете по десния
брЪгъ на Вардара. По поводъ на това, въ 1055 часа 6Ъ изпра
тена на командира на 11-а дивизия заповЪдь:
„Яко ние добиеме възможность да не допускаме неприятелските
влакове да пристигатъ до ж.-п. ст. Криволакъ, групирането на фран
цузите въ Кафадарския районъ ще се забави, а това е отъ голямо
значение за насъ. Ето защо требва да се направи всичко възможно
и всички жертви, за да бжде отдалеченъ колкото се може по-наюгъ
пунктътъ на разтоварването на французите. Между другите мерки,
намирамъ за необходимо, подъ прикритието на пехотни части, двете
нескорострелни полски орждия, които сж успели да се спусгнатъ къмъ
Брусникъ, да се приближатъ още повече къмъ Бистренци — Дубляни
а, ако е възможно, и къмъ Курешница, съ цель да обстрелватъ всички
влакове; ако се приближатъ къмъ Курешница, ще обстрелватъ и ж.-п.
ст. Демиръ Капия. Съ това подаване напредъ тези орждия се излагатъ
на опасность, обаче те могатъ да се жертвуватъ, стига само да
изпълнятъ мисията си. (Това за Ваше и на командира на 1-а бригада
сведение). Разпоредете командирътъ на 1-а македонска бригада да
направи потребното, за да може още утре да имаме действие по
неприятелските влакове и железопътната станция.“
Командирътъ на 11-а дивизия разпореди:
1) Инженерътъ при дивизията да нареди да бжде поправенъ
пжтьтъ Уланци — Енешъ Оба за шосето Щ и п ъ — Криволакъ, за
да може да се движи по него полска артилерия. Командирътъ
на 3/11-а бригада да разпореди Пионерната рота отъ бригадата
да продължи изучаването на пжтищата въ сжщия участъкъ и
годнитЯ за артилерия да поправи. 2) Командирътъ на Телеграф
ната рота да построи телефонно съобщение до гористата висо
чина южно отъ Енешъ Оба. 3) Освенъ планинската полубатарея,
участъкътъ при Уланци 6Я усиленъ съ 5/16-а полска батарея,
която току-що 6Я пристигнала откъмъ Куманово. 4) Въ ЛЯвия
участъкъ две полски орждия отъ 4/7-а батарея бЯха изнесени
на около два клм. напредъ. ТЯзи орждия командирътъ на диви
зията заповяда да се спустнатъ още напредъ, но това не можа
да бжде изпълнено, защото мЯстностьта е низка, и француз-
скитЯ планински орждия стоеха надъ тЯхъ. 5) Повторно 6Я
заповядано незабавно да бждатъ снети четиритЯ нескорострелни
орждия къмъ Вардара, за да обстрелватъ съ действителенъ
огънь влаковетЯ.
На 26-и октомврий 9/5-а македонска рота съ планинската
полубатарея отъ височинитЯ при Енешъ Оба 6Я изпратена за
Уланци. На следния день ротата зае Уланци и откри огънь по
814 ОТБРЛНЛ НП ФРОНТЛ СОНИЧКЛ ГЛЛВЛ— СТРУМА ОТЪ ЮЖНЛТЛ ГРУПЛ НЛ 11 ЛРМИЯ
ж.-п. ст. Градско и по разположените около нея неприятелски

части и обози; резултатътъ отъ огъня бе поразителенъ — всичко
наоколо се разпръсна. Полубатареята изстреля 72 снаряда
(останаха й само 72).
На 27-и тази рота бе засилена съ още две роти и 5/1 б-а ба
тарея отъ Щ ипъ.
Къмъ 30-и полубатареята привърши снарядите си, и се
оттегли назадъ, въ Енешъ Оба, на бивакъ; позицията й зае
5/16-а батарея, която въ 1515 часа откри огънь по французските
окопи западно отъ Градско и по група войници край Черна.
Огъньтъ на батареята беше силенъ и точенъ. Французите напуст-
наха окопите си и избегаха къмъ железопътния мостъ, дето
пъкъ попаднаха подъ огъня на 11-а рота. Крайниятъ десенъ
флангъ на французите бе разколебанъ и обърнатъ въ бягство,
и българските части откъмъ Водовратъ настъпиха и наближиха
ж.-п. ст. Градско.
Презъ следните дни, докато трая настъплението на бълга
рите къмъ Черна, полската батарея и дружината оказаха ценно
съдействие и способствуваха на частите отъ Сборната дивизия
на полковникъ Богдановъ да завладеятъ ж.-п. ст. Градско и
височините южно отъ нея.
Съ постепенното оттегляне на французските части къмъ
Кукуричани, ротите отъ македонската дружина и батареята се
изместваха все по-наизтокъ, и въ първите дни на ноемврий
заеха позиции около Мужанци, отдето внимателно следеха не
приятеля и постоянно го тревожеха съ огъня си.
При Криволакъ французите продължаваха да усилватъ по
зицията си. Отъ друга страна, заминаването на по-големата часть
отъ стоварените на ж.-п. ст. Криволакъ войски подсказваше
мисъльта, че по левия брегъ на Вардара французите нема да
настъпятъ, а се стремятъ тамъ да образуватъ по-здравъ заслонъ и
да осигурятъ безопасностьта на станцията и железопътната линия.
Българското командуване оценяваше, че на Височината съ
коронката французите иматъ около полкъ пехота съ една пла
нинска батарея и шесть-осемь картечници, а всичко на левия
брегъ на Вардара — петь-шесть батальона. Сведенията на
българите за силите на французските войски беха точни; те
отгадаха и плана на действията на французите.
Отъ 27-и до 31-и целата 122-а и часть отъ 57-а дивизия
беха ангажирани на фронта на Черна въ настъпление къмъ
Велесъ, което българите осуетиха. Оживената дейность на бъл
гарите въ района около Криволакъ и ежедневното обстрелване

на станцията и нейната околность обърнаха сериозно вниманието
на французите. Полските имъ 75-мм. орждия отъ десния бр-Ьгъ
на Вардара не можеха да се борятъ съ българските, защото
разстоянието беше големо. Командирътъ на дивизията поиска
дългобойни орждия, но не му беха изпратени такива.
Засилването на българите около Войшанъ и Демиръ Ка
пия сжщо спре вниманието на французското командуване. На
25-и французите откриха български отделения въ долината на
Вода Долна; на 27-и те забеляваха една друга българска часть
и около 15 конника да се приближаватъ до Войш анъ; на 28-и
натоваренъ съ храни влакъ бе обстрелянъ около Войшанъ. На
29-и командирътъ на 57-а дивизия изпрати една рота въ Демиръ
Капия, а една батарея отъ Криволакъ разположи въ Дуброво,
като контърбатарея на намиращата се срещу Войшанъ българ
ска артилерия. На 30-и два влака беха обстреляни, и батареята
отъ Дуброво отговори на този огънь. На 31-и тази батарея
откри огънь по разни цели въ района около Липа, като огъньтъ
й бе корегиранъ отъ аеропланъ.
По сведения отъ местни жители, французите узнаха, че
българите съсредоточаватъ войски на около десеть клм. отъ
Демиръ Капия, вероятно да атакуватъ селото или да разрушатъ
железния пжть, съ което да застрашатъ съобщителната имъ
линия. Тези сведения подсказваха, че е необходимо да бжде
усилена отбраната на левия брегъ на Вардара. По това време
французите беха при по-благоприятни условия за преминаване
р4ката: на 28-и бе построенъ висещъ английски мостъ близо до
разрушения презъ 1913 год., другъ такъвъ мостъ се строеше и
при Демиръ Капия. Тези мостове улесниха прехвърлянето на
нови французски части, което бе извършено презъ следните дни.
И тъй, на 27-и, въпреки благоприятните условия — мъглата и

слабите неприятелски сили, българското командуване не пред
прие атаката срещу французите на позицията при Кара Ходжали,
и положението на страните остана непроменено.
Негово Царско Височество Престолонаследникътъ, придру-
женъ отъ Князъ Кирилъ и командуващия II армия, посети пози
цията и присжтствува на стрелбата на б/2-а гаубична батарея
срещу позицията на французите на Малката височина. За точната
стрелба на мерача младши-подофицеръ Стоянъ Георгиевъ Негово
Царско Височество го произведе въ чинъ старши-подофицеръ.
28- и октомврий. — Предъ фронта на Десния участъкъ

неприятельтъ продължаваше укрепяването на позицията си,
особено предъ 45-и полкъ. Въ участъка на полка паднаха петь-
шесть снаряда, хвърлени отъ д4сния брЪгъ на Вардара (убити
бЪха 5 и ранени б войника),
Въ ЛЪвия участъкъ изнесената напредъ полубатарея об
стреля станцията и причини пожаръ. Въ ЛЪвия подучасгъкъ
бЪха изнесени четири нескорострелни орждия, които обстреляха
влаковегЬ отъ разстояние петь и половина клм. СнарядигЬ
паднаха близо, но движението не спрЪ. 1-а батарея отъ 8-о не
с. с. артилер. отделение зае позиция въ Десния подучасгъкъ
на бригадата; за другитЪ батареи се изучаваха позиции и се
поправяха пжтища.
Командирътъ на 7-а дивизия донесе на командуващия ар
мията, че планинската полубатарея презъ последните два дни е
обстреляла отъ Уланци доста успешно французските части около
ж.-п. ст. Градско; по-нататъкъ полубатареята не е могла да
окаже съдействие на войските по десния брегъ на Вардара,
защото снарядите й се свършили.
29- и октомврий. — За дейностьта на частите на Криво
лашката позиция командирътъ на 7-а дивизия изпрати на ко
мандуващия армията следните донесения:
я1) Днесъ, 29-и того, положението при Криволашката позиция е
непроменено. Нашата артилерия южно отъ Брусникъ обстрелва неприя
телските влакове, пристигащи на гара Криволакъ, и ги принуди да се
спиратъ южно отъ нея. Противникътъ откри огънь съ всичките си
батареи по нашата артилерия, но безрезултатно. Сжщиятъ е пустналъ
неколко снаряди съ задушливи газове, отъ които единъ войникъ отъ
прислугата е излезълъ отъ строя. Изпратихъ санитари за прибиране
труповете на офицерите и войниците, паднали близо до неприятел
ските окопи, обаче французите не ги допустнаха и заплашиха, че ще
стрелятъ; труповете оставатъ неприбрани. Пжтьтъ за Уланци продъл
жава да се прави днесъ, и на пладне батареята бе достигнала висо
чината 450, източно отъ Енешъ Оба и Уланци. Височините между
Енешъ Оба и Уланци сж заети отъ три роти и единъ планински
взводъ, отъ които една е къмъ Уланци и съдействува съ огъня си на
нашите войски на д4сния брегъ на Вардара.“
„2) Считамъ за необходимо да донеса, че 22-и, 53-и, 54-и, 45-и и
б-и македонски полкове отъ 14 деня се намиратъ постоянно въ бой
ната линия, дето не могатъ да си починатъ, и накладатъ огънь да се
изсушатъ, защото нема съ кои части да бждатъ заменени. Горната
обстановка влияе силноизтощително на въпросните части, и заболя-
ванията се усилватъ, за което, моля, ако има възможность, да бждатъ
заменени въпросните части, за да се устроятъ.“
Щ . Д. А. знаеше, че войските сж доста размесени, което

пречеше на доброто командуване, и заповяда: ц^лиятъ фронтъ
да бжде разд-кленъ на участъци, всеки участъкъ да бжде даденъ
на отделна организационна единица, частите да се прибератъ
подъ командата на своите постоянни началници, и да се обра
зува едно маневрено ядро; 6-и македонски и 54-и полкове, при
първа възможность, да се оттеглятъ въ втора линия, за да се
преустроятъ, и да си отпочинатъ.
Командуващиятъ армията размести частите, като разположи
въ първа линия на Криволашката позиция 1/5-а бригада.
30-и октомврий. — Боятъ на десния брЪгь на Вардара, на

фронта на р. Черна, продължи съ големи успехи — французите
б^ха отхвърлени на височините непосредствено до л4вия брегъ
на Черна. Полската батарея отъ Отделението на подполков-
никъ Сарайдаровъ взе големо участие, като обстреля фланга и
тила на французите. Планинската полубатарея свърши сна
рядите си, и се оттегли въ Енешъ Оба, а следъ това — въ Драва.
Артилерията отъ участъците на 11-а дивизия откри презъ деня
огънь, за да не позволи на неприятеля да прехвърли части къмъ
Черна. Въ 1630 часа лете надъ позициите неприятелски аеро-
планъ; обстрелянъ съ пушеченъ огънь отъ Левия участъкъ, той
се върна назадъ.
За всеки полкъ отъ 3/7-а бригада беха доставени по една
мортира и по 18 бомби. Започнаха занятия за действие съ техъ.
Пристигна 11-и дивизионенъ ескадронъ; той бе придаденъ
къмъ 1/11-а бригада. На ескадрона, заедно съ конния взводъ —
ротмистъръ Акрабовъ, бе възложено да охранява левия флангъ
на участъка на бригадата, да разузнава отъ Градецъ планина
до ж.-п. ст. Демиръ Капия и Удово и да поддържа свръзка съ
1/2-а македонска дружина, на Конче планина.
Командуващиятъ армията разпореди 2-и Искърски полкъ да
смени 54-и, като последниятъ се съсредоточи въ Щ ипъ , въ
непосредствено разпореждане на командуващия армията.; 2-и и
45-и полкове да заематъ единъ участъкъ, подъ началството на
командира на 1/5-а бригада; 5-и македонски полкъ да смени
6-и македонски, който да се оттегли въ поддържка; двата полка
да заематъ отдЬленъ участъкъ, подъ началството на командира
3/11-а бригада. Една батарея отъ 2-и гаубиченъ полкъ да бжде
изпратена въ Струмица, въ разпореждане на командира на
3/2-а бригада за борба срещу неприятелските гаубични батареи.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., токъ III. 52
818 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Въ донесенията си до Щ . Д. А. за усггЬшния бой на фронта

на Черна командуващиятъ II армия донесе, че положението при
Криволакъ остава неизменно; батареята при Уланци е обстрел
вала неприятелски пехотни части и батарея при Паликура.
Изпратена 6Ъ до дивизиитЪ за изпълнение Инструкцията
отъ Щ . Д. А. за укрепяване позициигЪ южно отъ Велесъ и Щ ипъ.
31-и октомврий. — Командирътъ на 7-а дивизия получи
Инструкцията за укрепяване Ю жния фронтъ и реш и:
1) ЧаститЬ да останатъ на линията, до която б*Ьха достиг
нали на 23-и октомврий.
2) Да бжде укрепена позицията отъ устието на Брегалница - -
Енешъ Оба — Стражарницата— Степанче — Гавранъ — к. 1000.
3) Да бжде направено ново разпределяне на войските по
участъците, като Десниятъ участъкъ бжде поверенъ на коман
дира на 1/5-а бригада, полковникъ Георгиевъ Рашо, а Левиягь —
на командира на 11-а дивизия, полковникъ Златаревъ.
Съ оперативна заповедь позициите беха разпределени така:
1) ДЪсенъ участъкъ (1/5-а бригада — полковникъ Георгиевъ
Р.): отъ 2-и Искърски полкъ четири дружини и четири картечници,
отъ 45-и полкъ една дружина и четири картечници, огь 7-и артилер.
полкъ две батареи, отъ 16-и артилер. полкъ една батарея, отъ 2-и
гаубиченъ полкъ три батареи, отъ 5-и коненъ полкъ половина еска-
дронъ, отъ 7-а пионерна дружина една рота — да укрепи за най-
опорна отбрана участъка отъ устието на Брегалница до Шеоба, изклю
чително, като поддържа свръзка съ войските по десния бр*Ьгъ на
Вардара и имъ оказва съдействие съ огънь, а, при възможность, и
съ прехвърляне войски.
2) ЛЪвъ участъкъ (11-а дивизия — полковникъ Златаревъ):
отъ 1 /1 1-а бригада шесть дружини, отъ 3-а бригада петь дружини,
отъ 7-и артилер. полкъ две батареи, отъ 11-о не с. с. артилер. отде
ление две батареи, отъ 8-о не с. с. артилер. отделение три батареи,
11-а пионерна дружина една дружина, отъ 5-и коненъ полкъ единъ и
половина ескадрона и придадените служби на дивизията — да укрепи
за най-опорна отбрана участъка отъ позицията отъ Шеоба, включи
телно, до в. 1000, северозападно отъ Радовишъ, като поддържа тесна
свръзка съ 14-и полкъ, десниятъ флангъ на който достига четири клм.
южно отъ Долни Липовикъ.
3) Въ разпореждане на командира на дивизията: отъ 45-и полкъ
една дружина, отъ 2-о планин. артилер. отделение една батарея,
7-и дивизионенъ ескадронъ и Мостовата рота да се разположатъ при
шесето, на височината югоизточно отъ Топликъ.
4) Разходните огнестрелни складове — въ Клисели и Джумали.
5) Прехранването отъ интенданта 11-а дивизия — въ Щипъ.
6) Командно место — височината югоизточно отъ Топликъ, по
шосето за Криволакъ.
ДЕЙСТВИЯТЛ ПО ЛЪВИЯ БР*ЬГЪ НЯ ВЯРДЯРЯ 819
Командирътъ на дивизията издаде следната Инструкция за

укрепяването:
„Тъй като следъ атакуване неприятелската позиция на левия
брЪгъ на Вардара срещу Криволакъ частите се намиратъ въ непо
средствено съприкосновение съ неприятеля отъ Вардаръ Чифликъ
презъ Кара Ходжали до Пепелище, дето сж се укрепили, то, за да
не му бжде дадена възможность да преминава и на други места по
левия брегъ на Вардара, и да се разпространява влево и вдесно,
тези укрепени позиции да се задържатъ. Обаче, въ случай че неприя-
тельтъ настжпи съ превъзходни сили, главниятъ отпоръ да му бжде
даденъ на посочената по-горе отбранителна линия.
Тъй като Струмишкиятъ отрядъ има своята линия на отбрана по
Чепели и Кончевска планини, десниятъ флангъ на който стига до
височината четири клм. южно отъ Долни Липовикъ, командирътъ на
11-а дивизия, едновременно съ укрепяването участъка Гарванъ —
к. 1000, да укрепи и най-важните вжзли на Градецъ планина, и по
този начинъ, като се свърже съ Струмишкия отрядъ, да не позволи
на противника да се вреже къмъ Радовишъ. Само когато Струмиш
киятъ отрядъ бжде заставенъ да напустне Кончевска планина и съ
това изложи левия флангъ на 11-а дивизия, тогава постепенно ча
стите ще отстжпятъ на линията Гарванъ — к. 1000.
Укрепяването требва да става бързо, като бжде привлечено
местното население съ инструмента му.
Да бждатъ направени мостове по Брегалница южно отъ Щипъ.
Да бждатъ приготвени салове, поставени на скрити места, удобни
за прехвърляне войски.
Да бждатъ построени и поправени най-необходимите пжтища въ
участъците, като бждатъ привлечени за работа и жените отъ съсе
дните села.
Укрепените позиции да се състоятъ отъ укрепления и окопи,
събрани въ групи, поддържащи се взаимно съ огънь, съ скрити и
запазени отъ огъня ходове за съобщения.
Маскировката на окопите да става едновременно съ техното
изработване, а не следъ свършването имъ.
Окопите да бждатъ целъ ръстъ, съ добре маскирани козирки,
бойници и блиндажи; да бждатъ построени и фалшиви окопи.
Важните места отъ позицията и посоки да бждатъ преградени
съ изкуствени препятствия — засени, ями и др., които отпосле да
бждатъ засилени съ бодливъ телъ.
Дадени сж указания за действие съ ржчните мортири. Да бждатъ
изучени пжтищата отъ Ораховица презъ Калозлж — Караджаларъ —
к. 1285 (на Плачковица планина) и Шипковица — Халилъ Обаси —
Щурово — Радовишъ и напречните и надлъжните пжтища между
Муратли — Супурдже и к. 1000 — Козъ Бунаръ — Радовишъ.“
На 26-и октомврий 1/5-а бригада (2-и и 5-и полкове, 1-и
артилер. полкъ, една рота пионери и единъ телеграфенъ взводъ,
взводъ отъ 5-и полицейски ескадронъ, парковигЬ взводове,
52*
820 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКД ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА !! АРМИЯ
отделение отъ Дивизионния лазарегь, две полски болници и

о тд ^ е н и е отъ Дивизионния продоволственъ транспортъ) се събра
въ Щ ипъ , и влЪзе въ състава на II армия. На 29-и октомврий
5-и полкъ замина за Велесъ, въ разпореждане на командуващия
армията.
На 31-и въ 7 часа Щ абътъ на бригадата и 2-и полкъ
тръгнаха къмъ позицията, за да смЪнятъ 3/7-а бригада. Къмъ
1130 часа полкътъ стигна въ ДрЪново, дето се спрЪ да почива,
а презъ нощьта се извърши смяната. Съ оперативна заповЪдь
командирътъ на бригадата разпредели силите така:
1) Д-Ьсенъ участъкъ — майоръ Робевъ — отъ 5-и македонски
полкъ една дружина, отъ 16-и артилер. полкъ една батарея — да
заема сегашната си позиция, като поддържа свръзка съ войскигЬ по
десния брЪгъ на Вардара и имъ оказва съдействие съ огънь.
2) Ср-Ьденъ участъкъ — майоръ Григоровъ — отъ 2-и Искърски
полкъ една дружина — да отбранява участъка при Кара Ходжали и
усъвършенствува позицията; да не допуска да преминаватъ непри
ятелски части по десния бр%гъ на Вардара.
3) ЛЪвъ участъкъ — подполковникъ Даневъ — отъ 2-и Искърски
полкъ три дружини и четири картечници и една пионерна полурота —
да се укрепи здраво на позицията на 6-и македонски и 45-и полкове
и „по сапенъ начинъ да се приближава постепенно до неприятел
ската позиция**.
4) Артилерия — подполковникъ Донковъ — отъ 7-и артилер. полкъ
две батареи, отъ 2-и гаубиченъ полкъ три батареи — да следи за
движението и действията на неприятеля и да спира всЬка проява отъ
негова страна за активни действия; да не допуска усилване на арти
лерията му по десния брЪгъ на Вардара.
5) Бригадна поддържка — капитанъ Табаковъ — отъ 45-и полкъ
една дружина и четири картечници, отъ 7-а пионерна дружина две
роти, отъ 5-а пионерна дружина половина рота — да застане на
главната позиция на местото на 54*и полкъ и да продължи усъвър-
шенствуването на позицията; пионернигЬ роти да укрепяватъ главната
позиция, споредъ дадената имъ инструкция.
6) За свръзка между Десния и Средния участъци командирътъ
на Средния участъкъ да назначи една рота, която съ полуескадрона
отъ 5-и коненъ полкъ да наблюдава и охранява участъка по л%вия
брЪгъ на Вардара отъ Мужанци до Вардаръ Чифликъ. За свръзка съ
ЛЪвия участъкъ, командирътъ на дружината отъ 45-и полкъ да на
значи единъ взводъ въ Шеоба.
7) Укрепяването на позицията ще стане съгласно Инструкцията
отъ командира на 7-а дивизия.“
Презъ нощьта срещу 1-и ноемврий 2-и полкъ се приближи
къмъ позицията, и незабелязано отъ французигЬ смЪни 6-и маке
донски, 45-и и 54-и полкове.
Сменяването се извърши къмъ 3 часа. На разсъмване на

тЪсната ивица земя предъ окопите войниците отъ полка видеха
неприбрани телата на убитите. Тази картина повлия зле върху
духа имъ. Постепенно, съ големъ трудъ и опасность, труповете
беха пренесени нощемъ и погребани. 54-и полкъ, следъ като
бе смЪненъ, се оттегли въ Щ ипъ, дето, заедно съ 1-и артилер.
полкъ, остана въ разпореждане на командуващия армията. Щ а-
бътъ на 3/7-а бригада замина за десния брегъ на Вардара, дето
командирътъ на бригадата пое командуването на 3-и македонски,
49-и и 53-и полкове.
Командирътъ на 11-а дивизия получи заповедьта и Инструк
цията отъ командира на 7-а дивизия въ 1210 часа. Въ това време
предполагаха, че французите не ще предприематъ скоро настъ
пление. Съ оперативна заповедь той разпредели силите така:
„Десенъ участъкъ — 1-а бригада — полковникъ Колевъ — отъ
1-и македонски полкъ три дружини и две картечници, отъ 2-и маке
донски полкъ три дружини и една картечница, отъ 8-о не с. с. артилер.
отделение три батареи; огь 11-о не с. с. артилер. отделение две
батареи, отъ 7-и артилер. полкъ две батареи, отъ 11-а пионерна дру
жина една рота, отъ 3-и коненъ полкъ единъ взводъ — да заеме
позицията срещу Пепелище, като употреби всички средства, за да не
позволи неприятельтъ да прехвърля части, особенно артилерия, на
левия брЪгъ на Вардара и да превозва войски по железницата.
Левъ участъкъ — 3-а бригада — полковникъ Протогеровъ —
отъ 5-и македонски полкъ две дружини и две картечници, отъ 11-а
пионерна дружина една рота, отъ 5-и коненъ полкъ единъ и половина
ескадрона, 11-и дивизионенъ ескадронъ — къмъ 3-и ноемврий да
заеме участъка отъ височината четири клм. южно отъ Гарванъ, вклю
чително, като съ предните си части заеме и укрепи височините на
линията Ибирли — Кошарка и на изтокъ, по пжтя къмъ Градецъ.
Маневрени войски — майоръ Илиевъ — отъ б-и македонски
полкъ една дружина и две картечници — да се съсредоточатъ при
Тресковецъ и на 3-и да пристжпятъ, по указанията на дивизионния
инженеръ, къмъ укрепяване позицията отъ височината южно отъ Гар
ванъ къмъ Горна и Долна Вращица — Дамянъ — к. 1000 (североза
падно отъ Радовишъ), като за цельта използуватъ и местното население.
Следъ като 5-и македонски полкъ заеме участъка си, 1/2-а маке
донска дружина да се върне при полка си.
Командно место — на 2-и ноемврий — с. Гарванъ, на 3-и — на
к. 750, на Градецъ планина, а следъ пладне — въ Кабрешъ.“
Споредъ горната заповЪдь, частигЬ отъ 1-а бригада оста
наха по местата си, а 3-а бригада прист/кпи къмъ изпълнение
задачата си на следния день.
822 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Презъ деня въ участъка на 1/11-а бригада, около Пепелище,

се забеляза, че французите съ заградили позицията си съ телена
мрежа. Влаковете, макаръ и обстрелвани отъ артилерията на
участъка, се движеха редовно.
Командирътъ на 7-а дивизия изпрати вечерьта на команду-
ващия армията донесение:
„Предъ фронта на повЪренитЪ ми войски деньтъ мина спокойно.
Нашата батарея при Уланци днесъ е фланкирала неприятелската
батарея и окопи и го е принудила да промени м4стото си. Тази нощь
стана сменяване на частигЬ предъ фронта на позицията.“
Разпореждане за нова атака на Криволакъ. — Францу

зите не забелязаха, че българските части се смениха. Ротите отъ
2-и Искърски полкъ започнаха веднага да изучаватъ позициите,
да ги усилватъ и да поправятъ пътищата. Въ Десния участъкъ,
следъ големи усилия, бе разположена една полска батарея на
височините северно отъ Аджимирци, съ задача да обстрелва
тила на французското разположение и да фланкира батареите
по десния брегъ на Вардара. Въ Левия участъкъ, 11-а Маке
донска дивизия постепенно разпростираше влиянието си по
левия брегъ на Вардара, източно отъ Пепелище.
Французите следеха движението на българските части въ
този районъ и вземаха мерки за противодействие. Висещиятъ
мостъ при Демиръ Капия бе довършенъ. Една рота премина
Вардара и зае позиция южно отъ Курешница. Българските
батареи, които обстрелваха влаковете, попаднаха и въ тази рота,
около Тремникъ. На следния день бе отправена отъ Неготинъ
за Демиръ Капия още една рота. Сръбска чета съобщи на фран
цузското командуване, че североизточно отъ Бистренци имало
около 1000 души българи. Генералъ Сарай разпореди да бъде
усилена 57-а дивизия съ петь пеши ескадрона и съ единъ бата-
льонъ местни войски, съ назначение да засилятъ отбраната на
железопътната линия около Демиръ Капия, на левия брегъ на
Вардара. Презъ нощьта срещу 3-и два пеши ескадрона пристиг
наха въ Демиръ Капия.
На 1-и ноемврий командирътъ на 7-а дивизия донесе, че на
фронта при Криволакъ имало само редъкъ артилерийски огънь.
Въ 22 часа се получи отъ командуващия армията заповедь.
„Колоната на полковникъ Богдановъ до снощи, 31-и октомврий,
е завладяла ж.-п. ст. Градско, височината южно отъ станцията, гЪзи
източно отъ Крушевица, Сирково и Мирзенъ. Батареята при Уланци
прекрасно съдействувала. Изпълнете предишната заповедь за овла

дяването на неприятелската позиция при Криволакъ. Желателно е тази
операция да се изпълни по-скоро, но непременно да бжде подготвена
добре.“
На 2-и въ 9 часа командирътъ на дивизията съобщи на
командиригЬ на 1/5-а бригада и на 11-а дивизия резултата отъ
успЪшнигЪ действия срещу французите на фронта на Черна и
заповяда: „Съ всички средства да бждатъ изучени най-подробно
подстъпите къмъ неприятелската позиция и да се разузнае раз
положението на противника и местата на батареите му по
двата брега. Нашите батареи требва да се приближатъ толкова
наблизо, като се маскирать най-добре, щото да могатъ да респек-
тиратъ неприятелските батареи и отвъдъ Вардара. За атаката
ще последва заповедь“ . Въ 2035 часа командирътъ на диви
зията издаде следната заповедь за атаката на 3-и ноемврий:
„1) Полковникъ Пушкаровъ — отъ 7-и артилер. полкъ две бата
реи, отъ 1-и артилер. полкъ три батареи, отъ 2-и гаубиченъ полкъ
три батареи — да започне бомбардировката на неприятелската пози
ция въ 1630 часа и да действува съгласно приложената инструкция.
2) Полковникъ Георгиевъ — 2-и Искърски полкъ, отъ 45-и полкъ
една дружина и четири картечници, отъ 54*и полкъ четири картечници,
отъ 5-и македонски полкъ една дружина, отъ 16-и артилер. полкъ
една батарея, отъ 5-а пионерна дружина една рота, отъ 7-а пионерна
дружина две роти, отъ 5*и коненъ полкъ половина ескадронъ — да
завладее неприятелската позиция югоизточно отъ Кара Ходжали, като
действува съгласно Инструкцията.
3) Полковникъ Златаревъ — отъ 1 /1 1-а бригада петь дружини,
отъ 3/11-а бригада петь дружини, отъ 7-и артилер. полкъ две батареи,
11-о не с. с. артилер. отделение (две батареи), 11-а пионерна дружина,
отъ 5-и коненъ полкъ единъ и половина ескадрона — да настжпи и
атакува неприятелската позиция — височините по левия брегъ на
Вардара при Пепелище — и да действува съгласно Инструкцията.
А \ Въ разпореждане на командира на дивизията — подполков-
никъ Йордановъ — отъ 45-и полкъ една дружина — да се съсредо
точи въ 17 30 часа задъ височината северно отъ Стражарница (северо
източно отъ Орта Махале).
5) Командно место — на височината северно отъ Стражарница
(североизточно отъ Орта Махале).“
Въ приложената къмъ заповЪдьта Инструкция командирътъ
на дивизията даде подробни указания за действията на частите:
„Атаката да бжде извършена на мръкване, следъ най-добра
артилерийска подготовка. Началникътъ на артилерита да поеме упра
влението на артилерийския огънь отъ всички батареи — последните
да се пристрелятъ заблаговременно въ дадените имъ цели. Бомбар'
дировката да започне въ 1630 часа и да продължи докато команди-

рътъ на 1/5-а бригада съобщи да бжде пренесенъ огъньтъ въ тила
на позицията.
Да има назначени батареи, които да обстрелватъ, преди всичко,
Малката височина и окопа, който я свързва съ Височината съ корон
ката (главниятъ пункгь на атаката).
Между Кара Ходжали и Вардаръ Чифликъ да има гаубична и
две полски батареи, като едната отъ тЯхъ се подаде колкото може
по-напредъ, да се маскира добре и да открие огънь по неприятелскитЯ
батареи, които биха се нахвърлили съ огъня си върху завладяната
вече позиция. ДругитЯ — гаубична и полска — батареи да съдей-
ствуватъ на обходната колона на майоръ Григоровъ и да обстрелватъ
тила на позицията.
БатареитЯ отъ 2/7-о артилер. отдЯление да се приближатъ къмъ
неприятелската позиция дотолкова, щото да могатъ съ действителенъ
огънь да обстрелватъ неприятелската артилерия по дЯсния брЯгъ на
Вардара, южно отъ Криволакъ. ТЯ трЯбва да съдействуватъ и на
частитЯ отъ 11-а дивизия, които настжпватъ къмъ Пепелище, и да
обстрелватъ тила на главната позиция. Да има и придружаваща бата
рея. Атаката да бжде извършена съ обходъ откъмъ Вардаръ Чифликъ,
за което да бжде засиленъ майоръ Григоровъ съ картечницитЯ на
54-и полкъ, а, ако е нуждно и има подстжпи, — и съ пехота.
3/5-а македонска дружина съ 5/16-а батарея, съвмЯстносъ частитЯ
отъ дЯсния брЯгъ на Вардара, да заставятъ неприятеля да се оттегли
по-навжтре отъ дЯсния брЯгъ на Вардара и да не му позволи да
насочва части, главно артилерия, къмъ Криволакъ.
Да бжде направенъ пжть за придружаващата батарея, за изкач
ването й на Височината съ коронката, щомъ пехотата я завладЯе.
За избЯгване нещастни случаи отъ артилерийски нападения
презъ време на артилерийската подготовка, пехотата презъ това време
да не бжде по-близо отъ 200 метра отъ неприятелскитЯ окопи.
Презъ време на боя свръзката да бжде най-надеждна и посто
янна. Пионерни команди да следватъ съ атакуващитЯ колони, за да
унищожаватъ срещнатитЯ препятствия. Да се раздадатъ на войницитЯ
и ржчни бомби; да се използуватъ и мортиритЯ за хвърляне бомбитЯ
„Одринъ“.“
Едновременно съ оперативната заповЯдь и Инструкцията,
командирътъ на 7-а дивизия изпрати въ 2035 часй на команди
рите на 11-а дивизия и на 1/11-а бригада следната заповЪдь:
„При произвеждане атаката, съгласно заповЯдьта по дивизията
и приложената къмъ нея Инструкция, ВашитЯ действия ще иматъ по-
скоро характеръ на демонстрация, съ цель да бжде прикованъ про-
тивникътъ на Вашия фронтъ и да не може да поддържа атакуемия
пунктъ нито съ пехотни части, нито съ артилерийски огънь отъ бата-
реитЯ, разположени срещу Вашия фронтъ. ВашитЯ действия трЯбва да
предшествуватъ действията на фронта, взависимость отъ отдалечението
и разположението Ви спрямо противника, който е срещу Васъ. Тъй
като Щабътъ на 11-а дивизия е твърде далечъ, и не е свързанъ още
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЬ НА ВАРДАРА 825
съ Щаба на 7-а дивизия, въ случай че до 12 часа утре, 3-и того, не

последватъ разпореждания отъ командира на 11-а Македонска дивизия,
командирътъ на 1-а бригада отъ тази дивизия да приведе въ изпъл
нение възложената задача на полковникъ Златаревъ съ частигЬ, съ
които той разполага. Че действията Ви ще иматъ демонстративенъ
характеръ, требва да бжде известно само Вамъ.“
Командирътъ на дивизията препрати до частигЬ и след
ните допълнителни указания за атаката, изпратени отъ Щаба
на армията:
„За очна свръзка между артилерията и пехотата назначете след
ния сигналъ: Веднага, следъ като най-преднигЬ пехотни части заематъ
неприятелската позиция — окопи и батареи, гЪзи пехотни части да
издигатъ презъ нощьта бЪли фенери, а презъ деня — големи червени
флагове. Артилерията зорко да следи движението на пехотата, което
презъ нощьта може да се показва, ако има зелени или други цв-Ьтни
фенери. Щомъ се появи бЪлиятъ фенеръ, веднага да пренесе огъня
назадъ, въ тила. Изчезването на бЪлигЪ фенери ще означава, че н%кои
части сж настжпили. Следъ заемане първигЬ обекти презъ нощьта,
настжпването по-нататъкъ, ако се налага, да бжде продължено с&мо
на разсъмване. Да се обърне особено внимание на употребата на
прожекторите да не бжде въ наша вреда. Да не се открива дей
ствието имъ до заемането на неприятелската позиция отъ пехотата,
което требва да стане съ изненада."
Къмъ дивизията при Криволакъ бЬ придадено 1/1-о артилер.
отделение.
1-и артилер. полкъ тръгна отъ БЪла по железницата
на 15-и октомврий, и на 17-и се разтовари на Костенецъ-Баня,
отдето по обикновенъ пжть презъ Самоковъ — Дупница — Бара-
ково — Царево Село на 2б-и стигна въ Щ ипъ . На 1-и ноемврий
2- о артилер. отделение замина за Велесъ — Соничка Глава. На
3- и ноемврий 1-о артилер. отдЬление б-Ь придадено къмъ 7-а
дивизия, при Криволакъ. То тръгна отъ Щ и п ъ въ 11 часа. Тъй
като неприятельтъ наблюдаваше пжтя, отделението се спре, при
крито, на шосето, дето престоя, докато се мръкна. Следъ това
батареигЬ тръгнаха напредъ и заеха определените имъ позиции
на височината по двете страни на шосето, на около единъ клм.
южно отъ Стражарницата.
Поради късното излизане на отделението на позиция, коман
дирътъ на дивизията отложи атаката за 4-и въ 5 часа, за което
въ 1110 часа съобщи на частите и донесе въ Щ аба на армията.
Командуващиятъ армията съгледа въ разпорежданията на
командира на дивизията колебливость и неувЪреность въ успеха
и затова отмени атаката съ следната телеграма, получена въ
Щаба на дивизията въ 1545 часа:
826 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
„Бомбардировката, назначена за 5 часа утре, сймо ще предупреди

неприятеля, за да се приготви да посрещне атаката. Отъ разпорежда-
нията предвиждамъ неуспЪхъ въ операцията, затова отложете я за по-
благоприятно време. Засега се ограничете да тревожите неприятеля и
да го стеснявате около позицията. Да не му се дава възможность да
прехвърля каквато и да е часть на л^вия брЪгъ на Вардара.“
Дейность отъ 1-и до 9-и ноемврий. — 1-а б р и г а д а о т ъ

5-а д и в и з и я . — Поради силния неприятелски огънь, укрепя
ването се извършваше нощемъ. На главната позиция работеше
45-и полкъ съ две пионерни роти. Презъ деня имаше слаба
престрелка между двете страни, отъ която 2-и полкъ даде 1 убитъ
и 1 раненъ войника.
На 2-и ноемврий отъ разузнаванията и наблюденията бе
установено, че предъ позицията при Височината съ коронката
неприятельтъ е поставилъ два реда телена мрежа. Къмъ 12 часа
легЬ неприятелски аеропланъ по течението на Вардара.
Вечерьта пристигнаха въ дивизията две станции отъ Армей
ското полско прожекторно отделение. Едната станция бЬ поста
вена въ участъка на бригадата, а другата — при Щаба на диви
зията. 2/45-а дружина смени 3/45-а отъ главната позиция, тъй
като последната беше разстроена отъ бойовегк
На 3-и ноемврий командирътъ на бригадата настоя да бжде
отложена атаката за следния день на разсъмване, защото презъ
нощьта частите не могатъ да се ориентиратъ, и, освенъ това, не
ще може да бждатъ използувани и батареите на 1/1-о артилер.
отделение. Следъ това той направи необходимите разпореждания
за атаката и даде особени наставления на началниците на частите.
Въ 1930 часа атаката бе отменена. Дружините продължиха
работата по укрепяване позицията, като по сапенъ начинъ из
насяха линията на предните окопи постепенно напредъ. Фран
цузите забелязаха този начинъ на укрепяване, и хвърляха бомби,
за да пречатъ. За да бжцатъ избегнати загубите, работата по
изграждане позицията продължи нощемъ.
Предъ фронта на бригадата презъ деня беше спокойно. Въ
9 30 часа французите откриха артилерийски огънь по една полска
батарея. Въ 1030 часа се пристреляха бъгарските гаубични батареи.
За разузнаване позицията на неприятеля и препятствията
по нея беха съставени отъ 2-и полкъ доброволчески команди,
които всека вечерь отиваха посменно до окопите на францу
зите, хвърляха бомби и имъ пречеха да работятъ по позициите.
11-а М а к е д о н с к а д и в и з и я . — На 1-и и 2-и ноемврий

командирътъ на дивизията съ Щаба си обиколи ц-кпата позиция.
Командирътъ на Дивизионния ескадронъ, въ Лубница, съобщи
следните сведения за неприятеля:
Между Гюлели и Яразли Менекли имало 20 неприятелски
палатки; между Градецъ и Гюлели е окопана рота; между
Градецъ и р. Вода Долна, до железния пжть, е окопана пехота;
въ Кошарка, Ибирли и Челевецъ нЪмало неприятелски части;
въ Курешница имало около една рота; при Янковъ Чифликъ,
южно отъ Демиръ Капия, имало два батальона; при Демиръ
Капия французите прехвърляли войски презъ Вардара съ единъ
м^стенъ салъ, който побиралъ 20— 30 човека; имало и петь
лодки, докарани по железницата.
Отъ разузнаването бе установено, че защитата на главния
гребенъ при к. 750 не ще бжде мжчна, но за продължителна
отбрана ще е необходимо да бждатъ заети и височините далече
на югъ отъ гребена. Командирътъ на дивизията заповеда на
командира на 5-и македонски полкъ да заеме на 3-и ноемврий
участъка отъ седповината южно отъ Гарванъ до к. 750, вклю
чително, като съ предните си части заеме и укрепи височините на
линията Ибирли — Кошарка и на изтокъ, по пжтя за Градецъ.
Двете роти отъ 5-а гранична дружина, които беха на Градецъ
планина, следъ като беха сменени, заминаха за участъка на
2- а дивизия; 1/2-а македонска дружина отъ к. 750 бе пратена
въ полка си, а Дивизионниятъ и 3/3-и ескадрони беха прида
дени къмъ 5-и македонски полкъ.
На 2-и вечерьта Щабътъ на дивизията нощува въ Габрешъ,
дето се получи донесение отъ командира на Сборния дивизионъ,
подполковникъ Анастасовъ, който разузнаваше съ 2/5-и еска
дронъ района Мужанци — Вардаръ Чифликъ, че французите на
фронта на Черна отстжпвали въ безредие предъ българските
части. Сжщата вечерь тези сведения беха потвърдени и отъ
командира на 7-а дивизия.
Въ Щаба на дивизията вечерьта се получи съобщение отъ
7-а дивизия, че десниятъ флангъ на 2-а дивизия е стигналъ до
к. 750. Това съобщение предизвика поправка на отбраната и
охраната на участъка на дивизията, който стигаше до Долни
Липовикъ.
Разпорежданията за проектираната атака на 3-и команди
рътъ на дивизията получи сутриньта и веднага разпореди
3- а бригада да се събере, по възможность скоро, на южния
628 ОТБРДНЯ НА ФРОНТД СОНИЧКД ГЛЛВЛ— СТРУМД ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА М ДРМИЯ
склонъ на Серка планина, въ района Гарванъ — Берово и Пещер-

никъ. 5-и македонски полкъ — въ Гарванъ, а б-и — отъ Тре-
скавецъ, презъ Гарванъ — Пещерникъ и на югъ. Следъ като ата
ката б-Ь отложена за 4-и, той направи разпореждания, но ата
ката 6Ь отмЬнена.
1-а бригада бЬше на мЬстото си, на позиция срещу Пепе
лище, а 3-а бригада се бЬ събрала въ района Гарванъ— Пещер
никъ, като маневрени войски. Командирътъ на дивизията реши
3-а бригада да остане на 4-и на почивка на сжщото мЬсто, а
на следния день 5-и македонски полкъ да заеме участъка си
Гарванъ — к. 750.
Презъ нощьта срещу 4-и бЬше вЬтровито и студено, а су-
триньта почвата бЬ покрита съ тънъкъ пластъ снЬгъ. Команди
рътъ на дивизията разпореди частитЬ да построятъ подслони и
землянки за хората и за конетЬ; въ окопитЬ да построятъ блин-
дажи; хората, които нЬматъ шинели или одеяла, да се държатъ
въ поддържкитЬ.
На 5-и командирътъ на дивизията получи донесение отъ ко
мандира на 1-а бригада, че на 4-и следъ пладне въ Ибирли слЬзли
около единъ и половина взвода французски войници, на които
се натъкналъ единъ патрулъ отъ 12-а рота отъ 1-и македонски
полкъ; завързала се престрелка помежду имъ, и французитЪ
били пропждени отъ селото съ загуби. Ротата имала единъ
убитъ и единъ раненъ. Това бЬше разузнавателна часть отъ
ротата при Крушевица. По това време на лЬвия брЬгъ на
Вардара, срещу лЬвия флангъ на 1/11-а бригада, французитЪ
имаха две роти. На 5-и ноемврий тамъ дойдоха и останалитЬ
шесть роти отъ полка, който трЬбваше да заеме лЬвия брЬгъ
на Вардара северно отъ Демиръ Капия. Командирътъ на фран-
цузската 113-а бригада получи инструкция да усили съ присти
гналите части отбраната на дефилето при Демиръ Капия. На
следния день командирътъ на французската 57-а дивизия изпрати
на 113-а бригада още три пеши ескадрона, съ заповЬдъ да се
присъединятъ къмъ даденитЬ по-рано на бригадата два еска
дрона, които командирътъ на бригадата 6Ь разположилъ на
лЬвия брЬгъ на Вардара, между Градецъ и Демиръ Капия, да
охраняватъ желЬзния пжть. За това раздвижване на французитЪ
Щ абътъ на 11-а дивизия получи следното донесение отъ коман
дира на 3/1-а македонска дружина:
„Командирътъ на 11-а рота въ 10 30 часа донася: „Около две дру
жини и една картечна рота се движатъ по лЬвия бр%гъ на Вардара,
откъмъ Войшани за Бистренци. Спряха се въ Бистренци, и изпратиха

патрулъ и вериги около два взвода срещу нашата позиция, които
вериги се спряха предъ нашата позиция на 1500 крачки, и не пред-
приематъ по-нататъкъ настжпление". ЗаповЬдахъ зорко да се следи за
действията на противника, и ротите отъ дружината ми да бждатъ въ
бойна готовность. Сега получихъ отъ сжщия командиръ на 11-а рота отъ
15 30 часа донесение: „Двете дружини на противника, за което Ви
съобщихъ, че дойдоха откъмъ Криволакъ — Войшани — Бистренци,
останаха на поляната западно отъ Курешница; една дружина се
развърна въ боенъ редъ, по ротно,,по височините северно отъ Куреш
ница, и изпрати на предъ, къмъ нашия л%въ флангъ и къмъ Ибирли,
патрули и разузнавателни части около два взвода. Възможно е още
сега да настжпи цялата дружина, и да се яви на Вашия л^въ флангъ
да завладее височините. Веднага изпратете подкрепление най-малко
една рота. Изпратихъ 10-а рота да подкрепи 11-а рота. Тъй като
оставамъ на фронта само съ две роти, моля изпратете подкрепление
една дружина или поне две роти“.“
По поводъ на това донесение, командирътъ на дивизията
заповяда въ 21 30 часа на командира на 3-а бригада:
„Дружината отъ 5-и македонски полкъ, която отбранява участъка
Конче — Челевецъ — к. 650 — Ибирли, да спустне, възможно по-скоро,
предните си роти къмъ Ибирли — Челевецъ; ротите да съдействуватъ
на ротите на 3/1-а дружина, които ще настжпятъ къмъ Ибирли да
отблъснатъ неприятеля.“
Щабътъ на бригадата получи тази заповЪдь въ 2235 часа,
и командирътъ на бригадата веднага изпрати по двама конника
на 5-и македонски полкъ заповЪдь:
„1-а дружина, която заема участъка Лубница — Кошарка, да
спустне предните си роти къмъ Ибирли — Челевецъ, съ цель да
съдействуватъ на 3/1-а дружина. Командирътъ на ротата на к. 650 и
командирътъ 1-а дружина требваше да прочетатъ заповЪдьта и да
действуватъ безъ указания.“
Въ 22 часа командирътъ на дивизията издаде заповЪдь, съ
която оформи направените вече разпореждания за заемане за
отбрана позицията на линията Шеоба — седповината южно отъ
Гарванъ — к. 750:
1-а бригада да продължава отбраната на дадения й участъкъ.
3-а бригада (две дружини и две картечници отъ 5-и македонски
полкъ, една рота пионери и два и половина ескадрона) да заеме
участъка отъ к. 750 до седловината южно отъ Гарванъ, като съ пред
ните си части заеме и укрепи височините на линията Ибирли —
Кошарка и по-наизтокъ, по пжтя къмъ Градецъ. Конницата да наблю
дава и охранява участъка Липа — Дубляни — Курешница — Челевецъ.
1/2-а македонска дружина, следъ като бжде сменена, да замине за
полка си.
830 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМД ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ДРМИЯ
6-и македонски полкъ — маневрени войски — да се разположи на

седловината южно отъ Гарванъ; Щабътъ на 3-а бригада — на
сжкцото мЯсто.
Щабътъ на дивизията — на коларския пжть на южния склонъ
на Серка планина, три клм. северно отъ Пещерникъ.
На 6-и ноемврий времето бЪше ясно, но студено.
Въ 1 часй командирътъ на 3-а бригада заповяда:
1) Сборниятъ дивизионъ отъ 5*и коненъ полкъ (въ Гарванъ) да
заеме въ 8 часа Липа и да организира наблюдение къмъ Дубляне —
Курешница — Челевецъ, за да осигури фланга на бригадата и да под
държа свързка между двата участъка на дивизията.
2) Дивизионнигятъ ескадронъ да се събере при Щаба на бригадата.
За да ориентира частитЬ върху положението и възложените
имъ задачи, командирътъ на бригадата издаде въ 7 часй заповЪдь:
*§ 1. — НЯколко неприятелски роти, вероятно съ картечници, сж
се привдигнали отъ Пепелище празъ Войшани за Курешница, като
изпратили вериги срещу лЯвия флангъ на 1-а бригада и два взвода —
къмъ Ибирли.
§ 2. — На бригадата е заповядано да заеме и укрепи фронта
отъ седловината южно отъ Гарванъ до к. 750, включително.
Конница — подполковникъ Днастасовъ — отъ 5-и коненъ полкъ
единъ и половина ескадрона, отъ 3-и коненъ полкъ единъ ескадронъ,
дивизионната конница единъ ескадронъ — да заеме Калиянъ, съ цель
да обезпечи фланговетЯ и да поддържа свързка между частитЯ на
бригадата; да наблюдава и охранява участъка на Вардара по фронта
Дубляни, включително, Челевецъ, като постави постоянни постове
до Вардара.
Подполковникъ Дранговъ — 5-и македонски полкъ две дружини
и две картечници — да заеме и укрепи участъка отъ седловината
южно отъ Гарванъ до в. 750; съ преднитЯ си части още днесъ да
заеме и укрепи височинитЯ по линията Ибирли — Кошарка и по-наиз-
токъ, по пжтя за Градецъ.
Маневрени войски — капитанъ Петъръ Петровъ — 3-а пионерна
рота — да се разположи на северния склонъ на седловината и на
югъ отъ Гарванъ и да продължи поправката на пжтищата и укрепя
ване позициитЯ.
§ 3. — б-и македонски полкъ остава маневрени войски, въ раз
пореждане на началника на дивизията, като се разположи на седло
вината южно отъ Гарванъ/
вЪдьта въ З45 часа, а 1-а рота — по-рано, и се насочи веднага
къмъ Ибирли. 2-а рота настжпи следъ 1-а въ сжщата посока.
1-а рота стигна на височината северозападно отъ Ибирли (Кирезъ
Тепе), безъ да срещне французи, и влЪзе въ свързка съ 3/1-а дру
жина. 2-а рота се спр-Ь на височините северно отъ 1-а рота, дето
се окопа. 3-а рота зае височината северно огъ Кошарка. Единъ

патрулъ отъ 1-а рота — подпоручикъ Петровъ— заедно съ единъ
разездъ отъ Дивизионния ескадронъ, завързаха престрелка съ
единъ французски взводъ въ Ибирли. ФранцузигЬ бЬха прого
нени отъ селото, като дадоха жертви: убити — командирътъ на
взвода (поручикъ) и двама войника и ранени — осемь войника.
2/5-а македонска дружина продължи да се укрепява около
к. 750, като поправяше пжтя Конче — Градецъ за полска арти
лерия; 2-а рота отъ 5-а гранична дружина остана на к. 750,
докато б-Ь см-Ънена отъ 3/5-а македонска рота.
Конницата, поради силнопресЪчената м-Ьстность, не можа да
действува въ коненъ строй; тя се спеши, и, съвм-Ьстно съ пехо
тата, организира охранението въ дадения й районъ. Вечерьта
11-и дивизионенъ ескадронъ нощува въ Ибирли, полуескадронътъ
отъ 2/5-и ескадронъ — въ Калиянъ, а 3/3-и ескадронъ — въ
Конче. Дивизионътъ отъ 5-и коненъ полкъ получи запов-Ьдь да
замине за Драва, а оттамъ — за Конната дивизия.
Командирътъ на 3-а бригада изпрати въ 19 часа на коман
дира на дивизията донесение:
„Конницата донася: 1) Отъ дружината на майоръ Митушевъ
(3/1-а), 11-а и 12-а роти заели височинигЪ югозападно отъ Липа. От
делни хора отъ противника идвали въ Бистренци. 2) Противникътъ е
заелъ височините при надписа „Дубляни“, два-три клм. отъ Вардара..
3) Въ Ибирли имало единъ взводъ французи; единъ разездъ заедно
съ ротата на капитанъ Здравевъ отъ 5-и македонски полкъ сж обстрел
вали и заели селото- Въ него е влЪзълъ само единъ взводъ а
надъ селото е цялата рота. Разездътъ е забелязалъ, че къмъ Дубляни
противникътъ се окопава, и че срещу него има наши постове.“
Въ 21 30 часа командирътъ на бригадата изпрати на коман
дира на дивизията второ донесение, че Ибирли и Челевецъ сж
напустнати отъ неприятеля.
БЬше известно, че французигЬ заематъ Курешница съ
единъ-два взвода; Бистренци — съ една рота. Между Бистренци
и Курешница имало три бивака, край л-Ьвия бр-Ьгъ на Вардара,
за около два-три батальона; въ Кошарка и Челевецъ нЬмало
неприятелски войници.
Изобщо, неприятельтъ действуваше къмъ Ибирли — Куреш
ница, дето разузнаваше съ усилени офицерски патрули, които
се стрем-Ьха да се затвърдятъ на Гърбатата височина (между
рЬкигЬ Луткова и Вода Долна), но по нея и по височинигЬ
северно отъ Градецъ той бездействуваше.
Командирътъ на 1/11-а бригада разпореди командирътъ на

1*и македонски полкъ на б-и ноемврий да изпрати две роти
къмъ Брусникъ, въ разпореждане на командира на ЛЯвия
подучастъкъ (3/1-а македонска дружина). Усиленъ съ тЯзи роти,
командирътъ на тази дружина требваше да спре настъплението
на неприятеля, ако той предприеме такова къмъ участъка.
По фронта на 1/5-а бригада бЯше спокойно. Предвидъ
забелязаното прехвърляне на войски отъ десния брЯгъ на
Вардара на лЯвия, заповядано 6Я на командира на 2-и полкъ
да вземе мЯрки за по-голЯма бдителность и да разузнае какви
изкуствени препятствия има неприятельтъ предъ фронта на полка.
По настояване отъ командира на дивизията, на б-и ноем
врий 1/1-а батарея излЯзе на позиция на к. 450, източно отъ
Енешъ Оба, за да действува въ тилъ на позицията на французитЯ
откъмъ западна страна. По поводъ преминалитЯ на лЯвия
брЯгъ три французски роти, армейското командуване запита:
не е ли възможно да се спустне артилерията на по-подходящи
позиции. Командирътъ на 11-а дивизия отговори:
„При Пепелище и Криволакъ м-Ьстностьта е такава, че противни-
кътъ всЬкога, безъ да бжде забелязанъ, може да прехвърля части
отъ десния на левия брегъ на Вардара и обратно. Позициите, на
които сега се намиратъ скорострелнигЬ и нескорострелнигЪ батареи,
сж твърде много напредъ, и всека сгжстена часть около Пепелище и
Криволакъ бива обстрелвана, щомъ се появи. Съ подаване на бата
реите още по-напредъ, гЬ ще бждатъ изложени на неприятелски
артилерийски огънь въфлангъ, откъмъ Дуброво, и въ тилъ, отъ централ
ната позиция на противника, на левия брегъ на реката при Криволакъ.
Непосредствено покрай левия брегъ на Вардара има прикрита пжтека,
по която движението и на по-големи части не може да бжде забеля
зано, осенъ когато наместа пжтеката излиза на по-високо место, въ
което и днесъ, при обиколката ми на този участъкъ, лично се убеди хъ.“
Комадирътъ на 7-а дивизия на 7-и изпрати следната заповЯдь
на командира на 11-а дивизия:
„Командуващиятъ армията намира, че противникътъ се разпро
странява съ малки части безпрепятствено предъ очите на целата Ви
дивизия. Защо се допуска това? Вземете енергични мерки, за да се
прекрати подобно движение на противника по левия брегъ на Вардара.“
Командирътъ на 11-а дивизия отговори, че дветЯ неприя
телски дружини сж се промъкнали по пжтеката непосрЯдствено
до брЯга въ време, когато частитЯ на дивизията сж били
насочени да заематъ новитЯ участъци, и че тЯзи дружини не
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НЛ ВАРДАРД 833
сж допустнати да минатъ по-насеверъ отъ височината единъ

клм. северно отъ Курешница.
Сжщия день командирътъ на 11-а дивизия получи доне
сение отъ командира на 3/11-а бригада, че неприятельтъ се е
разположилъ по ротно на биваци задъ височините североза
падно отъ Курешница, като два взвода заемали височината се
верно отъ Курешница; забелязвало се е движение на войници
отъ левия брегъ на Вардара на десния и обратно посредствомъ
салъ, събиращъ 30— 40 д уш и; забелязвало се е пренасяне на
добитъкъ и хора презъ Вардара и при Демиръ Капия.
Командирътъ на дивизията реши да прочисти левия брегъ
на Вардара отъ неприятелски войски, затова изпрати на коман
дирите на бригадите заповедь:
„Командирътъ на 2-и македонски полкъ съ две дружини да заеме
Войшанъ, Бирстренци и Дубляни; да се оставятъ въ селата отбрани
телни застави, а поддържкит-Ъ имъ да се окопаятъ по височинитЪ
непосредствено северно отъ сжщигЬ села; постовете по брега да се
окопаятъ, и да не допускатъ минаването на неприятеля отъ десния на
левия брегъ; предприятието да бжде извършено следъ предварително
подробно разузнаване; командирътъ на 3-а бригада да съдействува
съ своите части откъмъ Ибирли.“
На 8-и ноемврий на фронта на Черна французскигЬ части
бЪха отстжпили задъ реката, и по цялата й дължина заеха отбра
нително положение, съ цель да спестятъ войски за отбрана
позициите при Криволакъ и Демиръ Капия. 114-а бригада
която действуваше при Криволакъ, бе попълнена, и на 9-и
имаше три полка на левия брегъ на Вардара.
Въ сжщото време 113-а бригада, която отбраняваше Демиръ
Капия, имаше: единъ полкъ на позиция около Демиръ Капия;
къмъ полка бЪха придадени петь пеши ескадрона, които от
браняваха железния плсгь въ участъка Челевецъ — Градецъ;
вториятъ полкъ на бригадата заемаше района Курешница —
Цубляни; третиятъ полкъ се събираше въ района Драчевица —
Оризари, за да осигури отбраната на позицията Демир" Капия,
по десния брегъ на Вардара. Три полски батареи, отъ които
две въ района на ж.-п. ст. Демиръ Капия и една около Трем-
никъ, б-Ъха определени да поддЪржатъ пехотата.
За да осигури движението на влаковете, които, като се
намираха подъ огъня на българската артилерия въ участъка
Демиръ Капия — Криволакъ, се движеха само ноще, командирътъ
на 57-а дивизия заповеда отбраната на левия брегъ да бжде
Българската армия въ^СвЪтовната война 1915— 1918 год., томъ III. 53
изнесена на линията Кирезъ Тепе — Липа — Брусникъ. На 7-и той

заповяда на командира на 113-а бригада да заеме Кирезъ Тепе
и Кошарка. На 8-и французигЬ завладяха Кирезъ Тепе, безъ
съпротива отъ бъ лгаригк Започна се укрепяването на върха.
Презъ висещия мостъ при Демиръ Капия не можеше да мине
полска артилерия; командирътъ на дивизията привлече на пози
цията при Демиръ Капия планинската батарея отъ Пепелище и
друга планинска отъ 122-а дивизия. На 9-и при Демиръ Капия,
на десния брЪгъ на Вардара, пристигна една полска батарея
отъ 122-а дивизия; на 10-и премина Вардара при Пепелище
единъ батальонъ отъ полка, който заемаше дотогава устието на
Черна, и се разположи на позиция северно отъ Войшанъ. Така,
постепено се усилваше отбраната на лЪвия брЪгъ на Вардара,
и на 10-и французите имаха въ участъка Кара Ходжали —
Пепелище — Войшанъ цялата 114-а бригада, само на л^вия
брЪгъ, и 113-а бригада съ петь пеши ескадрона, по двата брЪга
въ участъка Бистренци — Кирезъ Тепе — Челевецъ — Градецъ; три
планински батареи поддържаха отбраната отъ лЪвия брЪгь, а
осемь полски — отъ десния брЪгъ.
Командирътъ на 11-а Македонска дивизия реши да изтласка
французите отъ левия брегъ и на 8-и въ 10 часа заповеда:
и§ 1. — Неприятельтъ, около три дружини съ картечници, а ве
роятно и съ планинска батарея, се е промъкналъ отъ Пепелище
презъ Войшанъ до Курешница, дето се е установилъ, като е взелъ
м%рки за охранение, и е започналъ да се окопава.
§ 2. — Къмъ дивизията днесъ пристига половина планинска ба
тарея отъ 2-и тежъкъ артилерийски полкъ.
§ 3. — За да не се даде възможность на противника да разшири
своите действия по левия брегъ на Вардара, заповедвамъ:
1) Участъците да продължатъ изпълнението на дадените имъ съ
заповедь по дивизията № 6 отъ 5-и задачи.
2) За усилване Левия участъкъ, началникътъ на Десния участъкъ
да изпрати още днесъ нескорострелната батарея, която се намира
южно отъ Лесковица, презъ Конче за в. 750, а началникътъ на мане
врените войски — една дружина на сжщото место, въ разпорежда
нето, както едната, така и другата, на началника на Левия участъкъ.
За прикритие и подпомагане батареята командирътъ на 6-и македонски
полкъ да назначи една рота, която да се срещне съ батареята, спо-
редъ дадените имъ указания.
3) Полковникъ Протогеровъ, съгласно устните ми разпореждания,
съ две дружини отъ 2-и македонски полкъ, една дружина отъ б-и маке
донски полкъ, една планинска полубатарея и съ частите отъ десния
флангъ на участъка си, при действието на 11-о не с. с. артилер.
отделение отъ Десния участъкъ, да блокира неприятеля между Куреш-
д ействия™ по л -в в и я б р -ь г ъ ня вярднря 835
ница и Бистренци и, при удобенъ моментъ, да го отхвърли въ реката.

Полковникъ Протогеровъ да пристжпи къмъ изпълнение на тази задача
на 10-и ноемврий, като има предвидъ, че планътъ на действията му
требва да легне на следните основи: „грижливо разузнаване, после
дователно заемане и закрепяване на удобни позиции, най-грижливо
прикриване нашите намерения, внезапно използуване артилерийския
огънь и внезапность на пехотните действия“.“
На 8-и и 9-и частигЬ требваше да заематъ изходното си
положение, а началниците да разузнаятъ посоките за действие
и подстъпите за приближаване.
Всъщность, само 1/6-а дружина пристигна на местото си —
гребена на Градецъ планина — и започна да укрепява позицията.
Планинската полубатарея се събра при Гарванъ, а 3/8-а батарея,
на пъть да заеме позиция около к. 750, остана да нощува въ
Конче. 1/2-а и 2/2-а дружини, определени да действуватъ подъ
командата на полковникъ Протогеровъ, само се приближиха до
участъка си — височините около Войшанъ, и продължиха да
изучаватъ позициите.
5-и македонски полкъ не успе да заеме напълно позицията
си; 3-а рота отъ полка зае съ 15 войника Гърбавата височина.
Отъ разузнаването бе узнато, че французите предъ фронта
на 3-а бригада заематъ съ около единъ батальонъ Курешница
и Бистренци, а къмъ Демиръ Капия иматъ два батальона; колона
отъ около два батальона съ две батареи е забелязана да се
движи отъ Неготинъ — Пърждево за Демиръ Капия. Команда
отъ 1-а бригада, изпратена на 8-и въ Войшанъ за фуражъ, била
нападната отъ 50— 60 души французи; командата взела фуражъ,
и се завърнала обратно. Французите пренасяли добитъкъ отъ
левия на десния брегъ на Вардара; населението бегало; това
рели материали също и на ж.-п. ст. Демиръ Капия и ги откар
вали къмъ Удово. Населението бегало отъ левия на десния
брегъ, а останалото било изселвано насилствено.
Въ 1520 часа Щабътъ на 11-а дивизия получи отъ командира
ка 7-а дивизия заповедь:
„Съгласно телеграмата отъ Щаба на II армия отъ 9-и тото, съ
цель да бъде отнета възможностьта на .французите да се разпростра-
няватъ по л%вия брегъ на Вардара, изучете и подгответе нощна атака
срещу техъ на фронта Бистренци — Курешница, за да ги уни
щожите, като ги притиснете къмъ Вардара; атаката предприемете
Само ако разчитате на успехъ и съ малко жертви. Това би улеснило
изпълнението на заповяданата Ви вече задача — да разрушите желе
зопътния мостъ надъ р. Бошава при ж.-п. ст. Демиръ Капия.“
53*
836 ОТБРПНЛ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Командирътъ на 11-а дивизия отговори, че направените отъ

него разпореждания до командира на 3-а бригада за отхвърляне
французите на другия брегъ еж въ духа на горната заповедь.
Командирътъ на 7-а дивизия донасяше ежедневно въ Щаба
на армията за положението. На въпроса какви французеки части
има срещу дивизията — отъ кои полкове; има ли пленени и убити,
той отговори:
„По левия бр^гъ на Вардара, при Вардаръ Чифликъ, има една-
две роти най-много. На Височината съ коронката има три-четири
батальона, една полска и една планинска батареи и минни уреди за
хвъргане бомби. По височините непосредствено до Пепелище има
около три батальона. При Бистренци има една рота. Между Дубляни
и Курешница има около три батальона съ картечници отъ 242-и полкъ,
а, по сведения отъ населението, — и една планинска батарея. На изтокъ
отъ ж.-п. ст. Демиръ Капия, до р. Луткова, има слаби части; по-наиз-
токъ, до Градецъ, железния пжть охраняватъ съ около два батальона,
окопани непосредствено по близките височини; части има и при Аразли
Менекли, дето има и една планинска батарея; всички части, изглежда,
сж отъ французекия 1-и маршеви африкански полкъ. Отъ кои пол
кове сж частите при Аразли Менекли не е известно.
2) По десния брегъ на Вардара: една полска батарея южно отъ
Криволакъ, друга — при Дуброво, а трета — западно отъ Криволакъ,
срещу Мужанци, и четвърта гаубична — при манастира при Дуброво.
При чифл. Демиръ Капия преди неколко дни имаше бивакъ за около
единъ полкъ; южно отъ Градецъ има биваци, неизвестно за какви
части. Има пленници и убити отъ 242-и полкъ.“
Ю -и ноемврий . — Б о я т ъ на 1-а б р и г а д а о т ъ 11-а Ма

к е д о н с к а д и в и з и я п р и В о й ш а н ъ . — На 8-и и 9-и ноем
врий командирътъ на 3-а бригада разузна и подготви атаката
срещу французите на фронта Бистренци — Курешница. Въ ата
ката требваше да вземе участие, главно, 2-и македонски полкъ
съ 1-а и 2-а дружини, които беха придадени къмъ 3-а бригада.
Заповеданобе атаката да бжде извършена на 10-и ноемврий.
Въ сжщия день, обаче, французите атакуваха при Пепелище
единъ преденъ пунктъ, заетъ отъ 1-а бригада.
Участъкътъ на 1-а бригада отъ Шеоба до пжтя Липа —
Дубляни се заемаше:
Десенъ подучастъкъ: 1/1 а дружина — бойна часть, 2/1-а —
въ поддържка; артилерия — една и половина скорострелни и
две нескорострелни батареи.
Левъ подучастъкъ: 3/2-а дружина и една нескорострелна
батарея; една скорострелна полубатарея се очакваше отъ Десния
подучастъкъ.
Участъковъ резервъ — 3/1-и дружина — задъ средата на

участъка.
1/2-а и 2/2-а дружини съ една нескорострелна батарея бЪха
въ разпореждане на командира на 3/11-а бригада, задъ 3/2-а
дружина.
Къмъ 5 30 часа две французски роти, възползувани отъ
гъстата мъгла, ненадейно нападнаха полувзвода отъ 1-а рота
отъ 1-и македонски полкъ, който заемаше Зелената височина,
влЪво отъ Пещерничката река, единъ отъ върховете на низкия
и последенъ хребетъ, простиращъ се отъ Пепелище къмъ Бру-
сникъ, когато часть отъ войниците се хранеха на 50— 100
крачки задъ окопите. Това беше страничната охрана на фран-
цузския батальонъ, който премина Вардара при Пепелище,
настъпи къмъ Войшанъ, и на височините северно отъ селото
се спре и се окопа. Французската охрана зае върха на Зелената
височина, и започна да се окопава. Българскиятъ полувзводъ,
преследванъ съ огънь, отстъпи къмъ ротната поддържка.
Командирътъ на 1-а рота донесе въ 7 30 часа направо въ
Щаба на бригадата по телефона и помоли артилерията да об
стреля французите, за да бъдатъ контъратакувани. Срещу заетата
височина имаше само два взвода отъ 1-а рота; предъ останалата
часть отъ фронта на ротата беше спокойно. Французите отъ
заетата височина можеха да биятъ франга, даже и тила на
разположението на ротата,
Командирътъ на бригадата съобщи това на командира на
полка и заповеда 1/8-а не с. с. батарея да обстреля Зелената
височина, Поради мълглата, височината едва се забелязваше;
артилерийскиятъ огънь бе управляванъ по телефона отъ 1-а рота.
Батареята, на позиция на единъ и половина клм. североиз
точно отъ Пещерникъ, обстреля Зелената височина съ мерникъ
5800 метра.
Французската охрана настъпи съ неколко взвода откъмъ
изтокъ, въ флангъ на 1-а рота; последната загъна левия си
флангъ и съ огънь спре настъплението на французите.
Командирътъ на 1-и македонски полкъ насочи 2-а дружина
(три роти) къмъ Зелената височина, които заедно съ 1-а рота
настъпиха и бавно напреднаха къмъ височината. Французската
артилерия съ кратъкъ ураганъ отъ 20— 25 шрапнела посрещна
настъпващите роти, но безъ особенъ успехъ.
Къмъ 12 часа командирътъ на полка донесе по телефона, че
ще контъратакува, на което командирътъ на бригадата отговори:
„Тъй като височината, която зае противникътъ, е далечъ, и не

може атаката да бжде подготвена съ артилерийски огънь, неуместна
е атаката съ открита сила. Яко, обаче, може съ заграждане противника
и ненадейно да бжде заета височината, безъ много жертви, тогава
Ви разрешавамъ да я атакувате/
Ротите на мръкване наближиха французите, атакуваха ги и
къмъ 2130 часа на ножъ заеха северната половина на височината.
По-късно французите, усилени съ нови части, принудиха
ротите да отстжпятъ; ротите се спреха на около 300 крачки
отъ неприятеля и се окопаха.
Поради липса на кабелъ, командирътъ на бригадата не бе
свързанъ съ телефонъ съ Левия подучастъкъ — 3/2-а македонска
дружина, разположена източно отъ Войшанъ. За действията въ
този участъкъ командирътъ на бригадата узна късно.
Къмъ 1030 часа около батальонъ, съ две картечници, настжпи
по двата хребета на Войшанъ, отблъсна отбранителната застава
и излезе северно отъ селото, отъ двете страни на Войшанската
река, къмъ постовете отъ неподвижната стража на дружината.
На около единъ клм. североизточно отъ селото французите беха
спрени съ пехотенъ огънь, и започнаха да се окопаватъ.
Фронтътъ на дружината беше много разтегнатъ — заетъ бе
съ три роти въ бойна часть и една — въ поддържка. Въпреки
това положение, командирътъ на дружината реши да атакува,
като разчиташе на огъня на 11-о не с. с. артилер. отделение;
очакваше да пристигнатъ и две орждия отъ 4/7-а полска бата
рея. За горното той донесе въ Щаба на бригадата.
Командирътъ на бригадата сметаше, че, ако дружината
напустне позицията си и отиде да атакува, ще бжде опасно,
защото той знаеше, че въ Левия участъкъ е само тази дружина;
другите две дружини отъ 2-и македонски полкъ беха дадени въ
разпореждане на командира на 3-а бригада. Затова отговори:
„Задръжте позицията си. Не се увличайте въ атака на про-
тивника."
Всжщность двете дружини отъ 2-и македонски полкъ не
беха още заминали; те беха задъ 3-а дружина и можеха да я
поддържатъ, а четири нескорострелни орждия отъ 11-о артилер.
отделение беха приковали неприятеля наместо. Като имаше
това предвидъ, командирътъ на дружината събра ротите отъ
линията на охранението и настжпи къмъ Войшанъ да атакува.
Настжплението беше стремително, но атаката не бе доведена
ДЕЙСТВИЯТА ПО ЛЪВИЯ БРЪГЪ НА ВАРДЛРА 839
докрай, защото разстоянието до неприятеля беше голямо, и

огьньтъ му — чувствителенъ.
На единъ клм. отъ французите, къмъ 19 часа, дружината
се спре и започна да се окопава, обаче, поради липса на окопни
сечива, окопаването ставаше бавно.
Командирътъ на бригадата не знаеше нищо за тези дей
ствия. Донесението на командира на дружината, изпратено въ
2115 часа, стигна въ Щаба на бригадата къмъ полунощь. Запо
ведите и донесенията между Щаба на бригадата и дружината
носеха конни ординарци. Съ последното си донесение команди
рътъ на дружината молеше, ако двете дружини не сж заминали,
придружаващите ги орждия да излезатъ напредъ и да поддър-
жатъ дружината, която е много напреднала, и фронтътъ й е
петь-шесть клм.
Командирътъ на бригадата предполагаше, че другите две
дружини сж вече заминали, и, като сметаше положението на
3-а дружина за опасно, заповеда тя да се оттегли на местото
си преди разсъмване и здраво да се държи въ окопите на
линията на охранението. Дружината зае казаната линия на след
ния день сутриньта.
Загуби: 1-и македонски полкъ — убити 2 кандидатъ-офицера
и 95 войника; ранени 1 офицеръ, 1 кандидатъ-офицеръ и
135 войника; изчезнали 27 войника. 3/2-а македонска дружина —
ранени 7 войника.
Изстреляни снаряди: 2/7-о артилер. отделение — 27 гранати
и 27 шрапнела, 8-о не с. с. артилер. отделение — 220 снаряда,
11-о не с. с. артилер. отделение — 220 снаряда, 1-и македонски
полкъ — 77,000 патрона и 3/2-а македонска дружина — 10,300
патрона.
Следъ боя на Зелената височина и при Войшанъ разполо
жението на бригадата беше следното:
Въ Десния подучастъкъ — 1-и македонски полкъ — 1-а дру
жина и три роти отъ 2-а дружина беха въ бойна часть и една
рота — въ поддържка; артилерия — една и половина скоро-
стрелни и две нескорострелни батареи.
Въ Левия подучастъкъ — 3/2-а дружина, половина скоро-
стрелна и една нескорострелна батареи.
Участъкова поддържка беше 3/1-а дружина.
Французите останаха на позиция при Пепелище, при Зеле
ната височина и при Войшанъ.
840 отбрлнл на ф ронта со ничка гл ава— Ст р у м а о т ъ ю ж н а т а груп а на п арм ия
З / 1 1 - а б р и г а д а . — Събраните сведения отъ разузнава

телните органи на бригадата на 8-и и 9-и очертаха доста
добре разположението на неприятеля. Командирътъ на бригадата
заповяда частите да разузнаятъ съ офицерски патрули разпо
ложението на неприятеля, за да определятъ линията, която заема,
а, ако могатъ, — и численостьта му.
За да подготви атаката, командирътъ на бригадата разпо
реди 2-и македонски полкъ да помогне на 11-о не с. с. артилер.
отделение да изкара една батарея западно отъ Ибирли, та да
може по-отблизо да подкрепи настъплението на пехотата къмъ
Бистренци. На командира на 5-и македонски полкъ заповеда да
усили 1-а дружина съ 4-а рота, която беше въ поддържка на
полка.
Въ 8 30 часа командирътъ на бригадата, заедно съ Щаба си,
беше на позицията югозападно отъ с. Липа, заета отъ 10-а и
11-а роти отъ 1-и македонски полкъ. Командирътъ на 10-а рота
го запозна съ разположението на двете страни. Къмъ 1130 часа
пристигнаха командирите на 11-о не с. с. артилер. отделение
и на 2-и македонски полкъ; последниятъ докладва, че Войшанъ
е заетъ отъ единъ взводъ, а командиръръ на отделението —
че е разположилъ батареята въ участъка на 3/2-а македонска
дружина да поддържй взвода въ случай на нужда. Но въ I I 30 часа
мъглата се вдигна, и командирътъ на бригадата забеляза две
французски вериги — до дружина — да се движатъ северо
западно отъ Войшанъ къмъ Брусникъ. Предъ техъ български
части не се виждаха. За всички стана ясно, че взводътъ отъ
2-и македонски полкъ е отхвърленъ отъ Войшанъ.
Командирътъ на бригадата заповеда на командира на 2-и ма
кедонски полкъ да обедини командуването на полка и да спре
настъплението на французите на предните си позиции, а на
командира на отделението — да открие огънь. Въ същото време
командирътъ на бригадата разпореди 2/6-а дружина съ Картеч
ната рота — бригадната поддържка, заедно съ полубатареята
отъ 4/2-а планин. батарея, да се съсредоточатъ въ Калиянъ.
Въ 13 часа 11-о не с. с. артилер. отделение откри огънь съ
една батарея. Огъньтъ беше точенъ; въ французските вериги
настъпи смущение, и те почнаха да отстъпватъ, преследвани съ
огънь отъ артилерията и отъ 3/2-а македонска дружина.
Поради пресечената местность и липсата на телефонъ, свръз
ката съ разните участъци беше трудна. Командирътъ на 2-и ма
кедонски полкъ не можа да повлияе върху хода на боя на 3-а дру
жина. Последната не 6*Ъ поддържана отъ останалите две дружини

на полка, макаръ че те беха много близо — на единъ-два клм.
източно отъ нея* Оставена сама на себе си, неподдържана добре
и съ артилерийски огънь, защото 11-о артилер. отделение беше
твърде далечъ — на 4000 метра, дружината, както се каза,
стигна на около километъръ отъ французите, и се спре, а презъ
нощьта, по заповедь, се оттегли на изходната си позиция.
Когато къмъ 15 часа боятъ утихна, командирътъ на бригадата
забеляза французи, спрели се на 400 крачки североизточно
отъ Войшанъ. Огъньтъ откъмъ Пепелище при 1-а бригада про
дължаваше. Като виждаше, че неприятельтъ се усилва приКуреш-
ница и Войшанъ и че между тези села силите му сж по-слаби,
той реши на следния денъ да атакува французите и разпореди:
Да бжде блокиранъ противникътъ при Бистренци и Курешница и,
при удобенъ моментъ, да бжде отхвърленъ въ реката, за което:
2-и македонски полкъ — две дружини, една картечница, две не
с. с. батареи отъ 11-о артилер. отделение, половина батарея отъ
2/7-0 артилер отделение и 10 конника — посока на действие отъ Пе-
щерникъ къмъ Бистренци, съ цель да очисти л^вия бр*Ьгъ на Вардара
на фронта Войшанъ — Курешница (изключително).
1/5-а македонска дружина съ две планински орждия и петь кон
ника — посока на действие отъ височината северозападно отъ Ибирли
къмъ Курешница, съ цель да заеме последния пунктъ. За осигуряване
лЪвия си флангъ да остави на Гърбавата височина — Кошарка една рота.
Командирътъ на 5-и македонски полкъ съ една дружина отъ
полка и една — отъ 6-и македонски полкъ, 3/8-а не с. с. батарея и
10 конника методично да настжпва на фронта Кошарка — Градецъ,
съ цель да обезпечи лЪвия флангъ на бригадата. Да укрепява съ дру
жината отъ б-и македонски полкъ главния гребенъ и височините успо
редно на Гърбавата височина.
Маневрени войски — 2/6-а македонска дружина, две картечници,
три взвода конница и една рота пионери — въ Липа. Ескадронътъ
да устрои летеща поща отъ Щаба на бригадата до участъците и до
Щаба на дивизията.
Частите да влЪзатъ въ най-гЪсенъ досЬгъ съ противника, който да
бжде тероризиранъ съ огънь.
Последователните цели ще бждатъ давани отъ командира на
бригадата.
Командирътъ на 7-а дивизия, като очакваше, че 3/11-а бри
гада ще атакува противника между Бистренци и Курешница,
заповяда на командира на 1/5-а бригада да влЪзе въ свръзка
и да съдействува, като прикове неприятеля предъ фронта, и не
му позволи да изпраща части въ друга посока. Командирътъ на
1/5-а бригада влЪзе въ свръзка и, макаръ че не можа да разбере
842 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НА 1! ЯРМИЯ
кога точно ще бжде произведена атаката, заповяда на артиле

рията въ участъка да обстреля неприятелската главна позиция,
което бе изпълнено.
Следъ като получи донесение отъ командира на 11-а Маке
донска дивизия за боя при Войшанъ, командирътъ на 7-а
дивизия донесе на командуващия армията за сжщото и за
нападението на французскитЪ три роти срещу двата взвода отъ
1-и македонски полкъ.
Въ сжщото време той запита командира на 11-а дивизия
защо не сж били взети мерки частите да се затвърдятъ, та да
не става нужда да се води бой за завладяване на сжщото место.
Отъ 11-и до 16-и ноемврий. — На 11-и времето беше ветро

вито и облачно. Частите отъ 3/11-а бригада отъ сутриньта
започнаха да разунаватъ съ офицерски патрули, но гжстата
мъгла, която покриваше долините, затрудняваше разузнаването.
Въ Щаба на бригадата бе получено съобщение отъ командира
на 1/11-а бригада, че неприятельтъ е заелъ Зелената височина,
и действуващата тамъ дружина е претърпела значителни загуби.
3/2-а македонска дружина се е спрела на единъ клм. северо
източно отъ Войшанъ; на разсъмване щела да се оттегли на
линията на охранението.
Командирътъ на 2-и македонски полкъ донесе, че предните
роти били изнесени само на единъ-единъ и половина клм. предъ
батареите; досегъ съ французите, които заемаха Войшанъ съ
три роти и две картечници, немало; двете планински орждия
останали въ Десния участъкъ на полка.
Отъ тези съобщения командирътъ на бригадата заключи,
че положението въ съседния на бригадата участъкъ е неблаго
приятно, затова той реши да пристжпи къмъ изпълнение възло
жената му задача.
Къмъ това време, обаче, командирътъ на 11-а дивизия бе полу
чи ле донесение отъ командира на 1-а бригада за неуспеха при
Войшанъ. Загубването на една само височина принуди коман
дира на дивизията да отмени атаката, която 3-а бригада под
готвяше, и въ 5 часа той изпрати на командира на бригадата
заповедь:
„Положението предъ фронта на 1-а бригада е следното: неприя
тельтъ вчера въ 730 часа е атакувалъ единъ нашъ взводъ на преденъ
пунктъ срещу Пепелище. Няколко наши роти предприеха контъратака,
но резултатътъ не е напълно задоволителенъ. Предъ фронта на
2-и полкъ 3-а дружина отъ с ж и х т полкъ води борба съ неприятеля,

който настжпи, и се окопа при Войшанъ. Ротите на тази дружина С7К
въ една линия, безъ никаква поддържка. При това положение задачата
Ви, колкото и полезна, съставя едно отклонение отъ общата задача
на дивизията, т. е. да задържи позициите, които заема. Предвидъ на
това, заповЪдвамъ Ви да върнете двете дружини отъ 2-и полкъ на
местото имъ въ участъка, опредЪленъ съ заповЪдь по 1-а бригада.
Дадените на Ваше разпореждане една дружина отъ б-и полкъ и
половина планинска батарея можете да използувате по Ваше
усмотрение.“
ЗаповЪдьта 6Ъ получена въ 9 часа, когато частите бЪха
заели вече изходните си положения и бЪха готови за действия.
Но командирътъ на бригадата сметна заповЪдьта на командира
на дивизията за категорична; той отмени всички разпореждания
за атаката и направи нови такива до частите да заематъ
местата си, съгласно заповЪдьта по дивизията.
Участъкътъ на 3-а бригада отъ Войшанъ до Градецъ беше
твърде голЪмъ — около 30 клм. Частите заемаха само отделни
по-важни места и посоки.
Височината Кирезъ Тепе свързва в. Конявецъ (к. 239),
заетъ отъ французите, съ гребена южно отъ Липа, който
свързва 3-а съ 1-а бригада и прикрива фланга й. Въ тази
посока командирътъ на бригадата реши да привлече маневре
ните войски, макаръ и да сж само две роти. Освенъ това, той
възнамеряваше да усили укрепяването на участъка, като гото
вите пунктове загради съ телена мрежа; сжщо да продължи и
пехотното разузнаване, съ цель да се следи за разположението
на французите.
Въ 15 часа той заповеда:
Бригадата да отбранява и наблюдава участъка отъ седловината
южно отъ Гарванъ до к. 750, включително:
Две роти отъ б-и македонски полкъ (2*а дружина) и 10 конника —
отъ дерето, излизащо отъ Липа, до Курешница, изключително;
5-и македонски полкъ (две дружини) съ една батарея отъ 8-о не с. с.
артилер. отделение и 25 конника — главния гребенъ к. 650 (Белъ
Каменъ) — 750; предните роти — на паралела на Кошарка.
Маневрени войски — две роти отъ б-и македонски полкъ, една
рота пионери, две планински орждия и три взвода конница — въ
седловината източно отъ к. 650.
1/6-а македонска дружина да продължава укрепяването на пози
цията си.
Щабътъ на бригадата — въ седловината източно отъ к. 650.
Частите заеха местата си и продължиха окопаването си,
като постепенно подобриха и пжтиидата отъ главната позиция
844 ОТБРПНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖННТЛ ГРУПЯ НЯ И ЛРМИЯ
до преднитЬ пунктове. Пионерната рота продължи да поправя

пжтя отъ седловината южно отъ Гарванъ до к. 650, а единъ
взводъ — пжтя отъ Лубница за седловината източно отъ к. 650.
Въ с. Конче бЬ открита телефонна станция. Дивизионната кон
ница устрои летеща поща отъ Щаба на бригадата до Щаба на
дивизията и до с. Конче.
Следъ като 2-и македонски полкъ съ две дружини 6Ъ при-
даденъ къмъ 3/11-а бригада, ЛЪвиятъ подучастъкъ на 1/11-а
бригада, около осемь клм., остана само съ една дружина. На
молбата на командира на бригадата — да бжде усиленъ под-
участъкътъ — командирътъ на дивизията разпореди 2-и маке
донски полкъ да се върне въ бригадата си. На 12-и полкътъ
зае подучастъка съ 1-а и 3-а дружини въ бойна часть, а 2-а —
въ поддържка, на главната позиция. 11-о не с. с. артилер. отде
ление и полубатареята отъ 4/7-а батарея — капитанъ Пачевъ —
се разположиха сжщо на главната позиция при Брусникъ. Дру
ж ините продължиха да се укрепяватъ на позицията и да попра-
вятъ пжтищата.
Между 7 и 9 часа командирътъ на 7-а дивизия, възъ основа
донесенията отъ командира на 11-а дивизия, изпрати въ Щаба
на армията донесения за резултата отъ боя при Войшанъ. Той
донесе, че презъ нощьта на заетия преденъ пунктъ срещу Пепе
лище се е водила престрелка съ картечници, пушки, бомби и
орждия; неприятельтъ получилъ подкрепления, и българските
роти се оттеглили: 3/2-а дружина настжпила срещу Войшанъ и
принудила неприятеля да се спре; командирътъ на 1/11-а бригада
разпоредилъ дружината да се оттегли на линията на предните
постове. По-наизтокъ — къмъ Градецъ — положението било
непроменено; офицерски патрули въ този участъкъ установили,
че биваците южно отъ Градецъ, по левия брегъ, сж: на едно
место 40, а на друго 100 палатки, а срещу техъ, на десния
брегъ, биваците сж по-големи отъ тези два.
Командуващиятъ армията остана недоволенъ отъ донесенията
и телеграфира на командира на 7-а дивизия:
„По донесенията Ви се вижда, че заповяданата нощна атака на
фронта Бистренци — Курешница не е подготвена и не е предприета
въ духа на телеграмата № 1470; извършеното досега само издава и
компрометира изпълнението на задачата и въ бждеще. Разпоредете
всички батареи нощно време постепенно да се изнасятъ все повече и
повече напредъ, и не по-късно отъ 14-и ноемврий да заематъ позиции,
които да обхващатъ главната позиция на французитЯ северно отъ Кри-
волакъ и не по-далечъ отъ четири клм. до неприятелските батареи,

разположени на десния брегъ на Вардара.“
Тази телеграма се получи въ 15 40 часа, и командирътъ на
7-а дивизия я препрати веднага на командира на 11-а дивизия
за изпълнение.
По поводъ на тази телеграма и поради неуспеха на частите
на фронта Войшанъ — Курешница, между командирите на 7-а
и 11-а дивизии беха разменени редъ писма, които обрисуватъ
гледищата имъ по действията срещу французите на казания
фронтъ.
Въ 18 часа, отъ командира на 7-а дивизия до командира
на 11-а дивизия:
„Донесете:
1) Защо не е било въпрепятствувано за прехвърлянето на про
тивника отъ десния на левия брегъ на Вардара.
2) Защо заставата въ Войшанъ не е била засилена, а е оставена
да води сама бой и се оттегля на охранителната линия. Дивизията
стражево охранение ли заема? Съ отстъпването не дава ли на про
тивника възможность да се закрепи въ селото, като Вие сами твър
дите, че е започналъ да се окопава. Ако дивизията Ви, въ съставъ еди-
надесеть дружини съ седемь и половина батареи заема дълъгъ фронтъ,
противникътъ има ли по левия брегъ повече дружини, за да можете
да го отхвърлите, докато още не се е затвърдилъ. Отъ представената
схема за разположението на частите отъ поверената Ви дивизия се
вижда, че те съ много разпръснати, и стоятъ далечъ отъ противника, и
по този начинъ, нема съмнение, противникътъ безпрепятствено ще
се прехвърля отъ десния на левия брегъ на Вардара. Вземете мерки
частите Ви да се приближатъ къмъ Вардара, а не да се държатъ на
главната позиция, която засега требва само да се укрепява и
наблюдава*"
Командирътъ на дивизията отговори:
„1) Не е възпрепятствувано прехвърлянето на неприятеля отъ
десния на левия брегъ на Вардара, защото това става при Пепе
лище, а последното се владее отъ противника.
2) Заставата въ Войшанъ не е била засилена, защото селото е
три клм. далечъ отъ предната линия за отбрана, и атаката е поведена
отъ по-многочисленъ противникъ, който е използувалъ мъглата, и се
е приближилъ до селото.
3) Дивизията не заема стражево охранение, обаче, за да защити
по-важните пунктове и посоки, на техъ държи повече сили, а на по-
маловажните места — по-малко сили. Не требва да се изпуска изпред-
видъ, че до 5*и того почти всички сили на дивизията беха ориенти
рани за действия срещу Пепелище и Криволакъ, а следъ тази дата
вече бе заета Градецъ планина, и частите започнаха да се насочватъ
къмъ левия брегъ на Вардара.
846 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
4) Днесъ, несъмнено, противникътъ има повече дружини на лЪвия

бр*Ьгъ на Вардара и край желЪзопжтната линия, отколкото повере
ната ми дивизия.
5) Частите въ действителность сж повече разпръснати, отколкото
това е представено на схемата, защото местностьта е толкова пресе
чена, че се изключва всека взаимна поддържка, и защото, ако не 6ж-
датъ заети по-важните посоки и пунктове, противникътъ безпрепят
ствено ще ги заеме.
6) Частите не сж далечъ отъ противника, а, напротивъ, навее*
кжде сж въ непосредствено съприкосновение. А прехвърлянето на
противника отъ десния на левия брегъ става, защото той си е оси-
гурилъ теренъ за сжщото, преди още дивизията да заеме участъка.
7) Заемането на предните пунктове, които се намиратъ прибли
зително на три клм. отъ Вардара, и предприемане действия отъ техъ,
за да се приближатъ до брега на Вардара, при факта, че неприятельтъ
има числено надмощие, е една операция, която ще ни коствува много
жертви, безъ изгледи за успехъ и съ рискъ да не можемъ да се
задържиме на главната позиция, която се намира приблизително на
линията Шеоба — Брусникъ — Липа въ този подучасгъкъ.“
Въ 1805 часа, отъ командира на 7-а дивизия до командира
„По Вашата оперативна заповедь № 7 отъ 8-и того и заповедьта
за атакуване противника, която бе дадена отъ Щаба на армията, е
донесено въ армията, че е започнато изпълнението на 10-и того. Сега
се вижда отъ донесението Ви, че нищо не е направено, като даже се
отказвате отъ изпълнението, подъ предлогъ, че щели сте да се отвле
чете отъ главната цель за отбраната: с. Шеоба, Серка и Градецъ
планини, когато тамъ нема никакъвъ неприятель, следователно, не
можете да имате тамъ за сега цель. Донесете обстоятелствено, че
не се наемате да предприемете тази операция, за да донеса въ
Щаба на армията.“
Въ отговоръ на тази заповЪдь, командирътъ на 11-а дивизия
изпрати подробно донесение, съ което се постара да оправдае
неизпълнението на заповедьта за отхвърляне французите отъ
левия на десния брегъ на Вардара съ следното: Като се придържа
къмъ основната задача на дивизията — да задържи линията
Шеоба — Серка планина — Градецъ планина, той намира, че
решителната отбрана срещу „многочисленъ противникъ“ не може
да се води долу, въ полето, а да се оставятъ отзадъ височините.
Требвало, споредъ неговите разбирания, или съ всички сили да
се стои долу, на 1000 — 1500 крачки отъ неприятелската позиция,
и да се приеме бой тамъ при каквито и да било обстоятелства,
или, като се оставятъ слаби части на предните пунктове, глав
ните сили да се разположатъ на главната позиция, дето да
дадатъ решителенъ бой съ сигуренъ успехъ.
Въ заключение, поради извънредната големина на участъка

на дивизията (140 клм.) и поради значителното засилване на
французите по левия брегъ на Вардара, командирътъ на 11-а ди
визия намира за по-уместно частите да останатъ на местата си
по позициите, за да изпъпнятъ основната задача, а не да се
занимаватъ съ второстепенни, неизпълнението на които можело
да компрометира отбраната на главната позиция.
Разменените писма между двата щаба и отправените въ
проси и упреци не помогнаха на хода на действията.
3/11-а бригада не произведе атака, тъй като французите
постоянно прехвърляха войски на левия брегъ, а разтегнатото
положение на частите отъ 11-а дивизия не позволяваше бързо
да бждатъ съсредоточени необходимите сили срещу заплаше
ното место.
И тъй, на 6-и ноемврий частите отъ 11-а Македонска дивизия
заеха Кирезъ Тепе и Кошарка и по-наизтокъ, на сжщата линия,
южно отъ к. 750, а на 8-и бе заето съ единъ взводъ и Войшанъ.
Появяването на български части къмъ горните места пред
извика противомерки отъ страна на французите. Преди частите
отъ дивизията да заемагь всички крайбрежни места, два фран-
цузски батальона се промъкнаха, както се каза, и заеха Куреш-
ница. Докато 3/11-а бригада се подготви да отхвърли тези бата
льони, французите прехвърлиха нови войски, заеха отново Вой
шанъ, и се окопаха.
Спедъ като заеха Курешница и Войшанъ, затвърдяването си
на левия брегъ французите извършиха така:
На 12-и ноемврий 113-а бригада остави пешите ескадрони
да пазятъ железния пжть въ участъка между Градешка река и
рекичката, която минава презъ Ибирли, а съ единствения сво-
боденъ батальонъ, подкрепенъ съ една планинска батарея, зае
к. 590, която господствува надъ Ибирли и Кошарка. Къмъ
батальона, който завладе Войшанъ, се присъедини и последниятъ
батальонъ отъ 114-а бригада и една планинска батарея отъ
Демиръ Капия. Тези придвижвания не останаха незабелязани
отъ българите, чиято артилерия обстреля батальоните съ около
60 снаряда.
На 13-и ноемврий французското командуване се възползува
отъ сравнителното спокойствие, което цареше на Криволашката
позиция следъ последната атака на 23-и октомврий, и привлече
планинската батарея отъ Кара Ходжали въ Войшанъ. По този
848 ОТБРЛНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
начинъ французите се затвърдиха на левия брегъ на Вардара

съ ядрото на 57-а дивизия; при това 114-а бригада отъ дивизията,
която заемаше линията Кара Ходжали — Бистренци, имаше единъ
полкъ на позицията при Кара Ходжали, единъ полкъ при Пепе
лище и Брусникъ, единъ полкъ съ две планински батареи на
северъ и изтокъ отъ Войшанъ; гкзи части б-Ьха поддържани отъ
огъня на полските батареи отъ десния брегъ — три при Кри-
волакъ и по една при манастира Св. Георги и при Тремникъ.
По-наизтокъ, 113-а бригада имаше единъ полкъ на линията
Бистренци — к. 239 — Курешница, единъ батальонъ и една
планинска батарея на к. 590; още по-наизтокъ пешите ескадрони
отбраняваха участъка до Градешка река; едно полско артиле
рийско отделение обстрелваше долината на Вардара. Французите
мислеха да укрепятъ левия брегъ съ три реда окопи, но
временно усилията си беха съсредоточили само върху позициите
на първата линия — Кирезъ Тепе — Бистренци. Въ същото
време те укрепяваха и позициите по десния брегъ на Вардара,
които, заедно съ тези по левия брегъ, се включваха въ тилната
позиция при Демиръ Капия, която осигуряваше безопасностьта
на съобщенията имъ по Вардара. Презъ останалите дни — до
деня на отстъплението си (20-и ноемврий) — французите, поради
падналия снегъ и студа, не развиха никаква дейность, и, безъ
големи усилия, се задържаха на достигнатите места.
Причини за слабата дейность въ споменатия участъкъ отъ
страна на българите за казаното време имаше и други, които
се виждатъ отъ съдържанието на писмата, които въ форма на
заповеди, упреци и отговори, продължаваха да разменятъ
помежду си щабовете на 7-а и 11-а дивизии.
Макаръ че въ Щаба на армията се получаваха сведения отъ
7-а дивизия, положението тамъ не се знаеше въ подробности,
затова оттамъ не даваха определени заповеди, споредъ обста
новката за даденото време, а такива съгласно поставената
първоначално задача.
Така, въпреки че се знаеше, че по течението на Вардара
има французски части, а на некои места и планински оръдия,
които пазятъ железния пъть, на 12-и ноемврий отъ Щаба на
армията бе изпратена на командира на 7-а дивизия заповедь:
„Разпоредете бързо да се изучи, подготви и изпълни развалянето
на железопътната линия около Градецъ. По събраните сведения,
най-лесно и по-съществено ще бъде разрушавано на мостовете надъ
рЯкитЯ Градешка и Водасиръ. Нищо не сте донесли относно запо

вяданото разрушаване на моста надъ р. Бошава.“
Командирътъ на 7-а дивизия, който познаваше по-добре
положението и знаеше, че е невъзможно да бжде изпълнена
горната заповЯдь, препрати я изцяло на командира на 11-а дивизия
за изпълнение, като прибави: „Донесете за постигнатия резул-
татъ отъ действията на планинския взводъ, изпратенъ къмъ
Челевецъ да разруши железопътния мостъ при Демиръ Капия“ .
Между това командирътъ на 3-а бригада донасяше:
„Южно отъ Кошарка, на височината, има 200 палатки. При Демиръ
Капия и устията на рЯкитЯ Луткова и Градешка се забелязватъ биваци
за по два-три батальона. Да се разруши моста на Бошава е абсолютно
невъзможно, защото разстоянието е до шесть клм., и противникътъ
заема една височина, която прикрива моста, и която трЯбва предва
рително да бжде заета. Последното за силитЯ на участъка е невъз
можно, защото сж малки, а пжтшцата лоши за докарване тежка
артилерия, безъ която резултатътъ на атаката ще бжде подобенъ на
този на предшествуващата. Нощесъ съ 60 души противникътъ е атаку*
валъ единъ нашъ постъ северно отъ Ибирли. По движението и палат-
китЯ му се вижда, че силитЯ му постоянно се увелича ватъ. Сега на
участъка предстои по-важна задача — да организира отбраната и да се
подготви да срещне съ активностъ постояннопълзещия противникъ
на северъ. УвлЯченията по второстененни, неизпълними засега, и
далечни цели сж опасни, и моля тази заповЯдь да бжде отмЯнена,
като неотговаряща на условията, които сега имаме. Разположението
ми е: две роти заематъ отъ Войшанъ до Курешница, една рота — отъ
Курешница до Ибирли, една рота — отъ Ибирли до Кошарка. На цЯлия
ми фронтъ отъ 16 клм. има само една рота поддържка. Между Кошарка
и Ибирли има още височини незаети, които, ако заеме против
никътъ, може да бждеме изложени. Отъ Кошарка до Градецъ
има три роти; въ полкова поддържка има две роти и въ бригадна
поддържка — две роти. Това е по-скоро гранично охранение, отколкото
заемане участъка за охрана. Сега пристжпваме къмъ фортификационно
усилване на участъка, което ще направиме и съ дружината, дадена отъ
6-и полкъ, и съ полковитЯ и бригаднитЯ поддържки.“
По-късно, когато командирътъ на 11-а Македонска дивизия
поиска да се върне на 5-и македонски полкъ 3-а дружина,
тъй като полкътъ заемалъ голЯмъ участъкъ на Градецъ планина,
командирътъ на дивизията му заповЯда да не държи на Градецъ
планина части, а да държи такива долу, дето неприятельтъ
безнаказано се затвърдява и постепенно се разпростира на северъ.
Въ отговоръ на тази заповЯдь, командирътъ на 11-а Маке
донска дивизия изпрати подробно донесение, въ което и той,
на свой редъ, упрекна Щаба на 7-а дивизия, че не познава
напълно разположението на силитЯ — нито на 11-а Македонска
дивизия, нито на французите, както и че е изпустналъ изпред-

видъ обстоятелството, че последните сж се промъкнали и затвър-
дили на левия брегъ на Вардара, когато дивизията току-що е
пристжпила да заеме новия си участъкъ. Въ края на донесе
нието си командирътъ на дивизията добавя, че на Градецъ
планина, дълга повече отъ 20 клм., има три дружини, една
полска не с. с. батарея и две планински орждия, който части
достигатъ пжтя Липа — Ибирли — Кошарка и по пжтя къмъ
Градецъ, и че французите срещу тези дружини (5-и македонски
полкъ) сж били два пжти повече.
Въ сжщото време положението на 1-а бригада отъ диви
зията беше следното: Участъкътъ на бригадата беше около
20 клм. по фронта; местностьта е извънредно пресечена, съ не-
колко развалини отъ села, безъ пжтища и безъ вода; направе
ните позиционни пжтища, следъ като вале снегъ, беха заси
пани, и станаха труднопроходими. Неприятельтъ се намираше на
200— 1200 крачки и се окопаваше. Позицията на бригадата мина
ваше непосредствено северно отъ линията на селата Шеоба —
Пещерникъ — Брусникъ; това беше главната позиция, укрепена
добре. Предната позиция бе изнесена на около шесть клм. отъ
главната. Споредъ заповедьта, предната позиция требваше да
се задържа упорито, поради това подучастъците беха заети отъ
по единъ пехотенъ полкъ, които поставиха по две дружини въ
предна линия и по една — въ участъкова поддържка; послед
ните се беха раположили на главната позиция, която укрепя
ваха. Артилерията бе разположена на главната позиция, отдето
не можеше да бие съ действителенъ огънь предните пунктове.
Французската артилерия бе разположена да десния брегъ на
Вардара, отдето биеше съ действителенъ огънь предната пози
ция на бригадата, и частите, които заемаха тази позиция, беха
изложени на артилерийски огънь, безъ да бждатъ покровител-
ствувани отъ собствения такъвъ. Ако се спустнеше артилерията
на бригадата напредъ, требваше да се изнесе и пехотата напредъ.
Тогава, обаче, требваше да се пренесе борбата близо до левия
брегъ на Вардара, на неудобна, споредъ мнението на командира
на бригадата, позиция за отбрана. Французите биха могли да
настжпятъ на северъ, следъ като прехвърлятъ артилерията си
на левия брегъ, иначе те биха изпаднали въ положението на
българите. Следъ като падна снегъ, пжтищата станаха непро
ходими и частите отъ предната линия останаха откжснати.
Ако настжпеше неприятельтъ, борбата можеше да се свърши
на предната линия, защото, неподкрепени отъ артилерията,

частите, които заемаха предните пунктове, ако не издържатъ
натиска, мжчно можеха съ бой и въ редъ да отстжпятъ на
главната позиция; следователно, по петите на отстжпващите
части неприятельтъ да стигне до главната позиция и да я заеме,
още повече, че войниците отъ 11-а Македонска дивизия бЪха
млади и необучени.
Като оценяваше така положението, командирътъ на брига
дата молеше да му бжде разрешено да остави на предната
линия само „стражево охранение“ , а главните сили да разпо
ложи на главната позиция, дето, въ случай на нужда, да срещне
съ успЪхъ неприятеля.
Командирътъ на 11-а дивизия споделяше тЬзи мисли. Своите
разбирания относно отбраната той изказа въ сжщия смисълъ
въ едно отъ донесенията си до командира на 7-а дивизия по
поводъ отменяване проектираната атака на 3-а бригада срещу
Курещница. Тогава той донесе, че основната задача на 11-а Ма
кедонска дивизия, споредъ заповедьта по 7-а дивизия отъ 31-и ок-
томврий, е била да задържи линията Шеоба— Серка и Градецъ
планини, и че, основавайки се на сжщата заповедь, намиралъ
за съвършено уместно решението на командира на 1-а бригада
да приеме решителна отбрана не долу, а на височините отъ
Шеоба право по посока на Липа.
Командуването на 7-а дивизия каточели немаше едно уста
новено гледище по въпроса за организирането на отбраната.
Следъ всеко донесение отъ командира на 11-а дивизия, подобни
на горното, командирътъ на 7-а дивизия оставаше недоволенъ,
обаче, наместо да даде определена заповедь, та да поправи онова,
което не одобрява, той отправяше предписания съ въпроси и
упреци, които не допринасяха нищо. Своето по-конкретно мне
ние и оценка на положението командирътъ на 7-а дивизия из
каза въ края, когато предаваше командуването на войските по
левия бр-Ьгъ на Вардара на командира на 11-а дивизия. Той му
съобщи тогава следното:
Командирътъ на дивизията погрешно е изтълкувалъ и из-
пълнилъ заповедьта по дивизията отъ 31-и октомврий, като е
поставилъ задача на дивизията си — да отбранява участъка отъ
Шеоба до височината четири клм. южно отъ Дол. Липовикъ и
да укрепи позицията отъ Гарванъ до к. 1000, когато е требвало
да се разбира, че обраната се заповедва, ако англо-французите
се опитатъ да преминатъ въ настжпление срещу дивизията съ
54*
значителни сили. За укрепяване главната позиция, споредъ Ин

струкцията, требвало да бжде използувано всичкото мжжко насе
ление, а за правене пътища — даже и женитЪ, та да останатъ
повече свободни войски за действия долу, при рЪката, и да препят-
ствуватъ засилването на противника по лЪвия брЪгъ на Вардара.
Требвало да се разбира, че 11-а Македонска дивизия има
две главни задачи: 1) Да не допуска неприятельтъ да прехвърля
сили и да се разширява по лЪвия брЪгъ на Вардара; 2) да ор
ганизира за опорна отбрана главната отбранителна линия по
Серка и Градецъ планини, на която линия да срещне неприя
теля, ако той успЪе да прехвърли по-голЪми сили.
11-а Македонска дивизия поискала да изпълни и дветЬ за
дачи и затова разделила силигЬ си: 1-а бригада била оставена
на позиция при Пепелище, а 3-а — насочена къмъ Трескавецъ—
Конче да укрепява линията Гарванъ планина— Градецъ планина—
к. 1000. Наместо да изпраща цялата 3-а бригада да организира
отбраната на главната позиция, за цельта можело да бждатъ
използувани слаби части, подпомогнати отъ мастното население,
а двет4 бригади, разположени близо до Вардара, да унищожа-
ватъ всичко, което би се опитало да настжпи по лЪвия брЪгъ
югоизточно отъ Пепелище; тогава неприятельтъ не би могълъ
тъй лесно, бързо и почти безнаказано да заеме цЪлото про
странство до Градецъ планина. И наистина, следъ последната
атака до оттеглянето си французите по левия брегъ на Вардара
имаха 24 войника убити, 3 офицера и 70 войника ранени.
Въ заключение, командирътъ на 7-а дивизия оценяваше
действията на 11-дивизия така:
.Македонската дивизия зае поверения й участъкъ, когато неприя
тельтъ предъ нея беше много слабъ, незначителенъ, и когато бе
възможно съ малки усилия да стане господарь на левия брегъ на
Вардара, източно отъ Пепелище. Наместо да атакува и притисне съ
по-големата часть отъ силите си появилия се слабъ противникъ, тя се
увлече да организира за отбрана главната си позиция, предъ която
немаше никакъвъ противникъ, благодарение на което обстоятелство
тя даде възможность на последния да постигне това, което желае.“
Оценката на командира на 7-а дивизия отговаряше на поло
жението. Но, ако тази ржководна мисъль бЪ възприета още
отначалото на действията, той можеше да я наложи, и да бжде
приведена въ изпълнение. Това той не стори.
Командирътъ на 11-а дивизия изпълни заповЪдьта споредъ
своитЪ схващания; той не спустна своевременно части до брЪга;
французите се възползуваха отъ това, прехвърлиха войски на

л4вия брегъ, затвърдиха се на него и осигуриха съобщението си
по Вардара, тъй важно за тЪхъ при отстъплението имъ на югъ.
Командуващиятъ армията на 18-и ноемврий донесе въ Щ . Д. А.
за действията и че частите отъ 11-а дивизия не съ способни
да изпълняватъ бойни задачи:
„На частигЪ отъ 11-а дивизия не може да се разчита при пред
приемане по-сериозни действия; още въ първигЪ моменти на разпро
страняването на французигЬ по лЪвия брЪгъ на Вардара, когато, спо-
редъ донесенията на командира на дивизията, на фронта Бистренци—
Курешница на 9-и и 10-и того не е имало повече отъ два неприятелски
батальона, пасивностьта на нейното държане не може да се оправдае,
освенъ съ неправилното схващане обстановката, въпреки изрично
даденитЪ имъ заповеди отъ страна на началницит%, и тЪхното соб
ствено недоверие къмъ подчинените имъ войски. Затова съмъ на
мнение, щото 11-а дивизия да бжде сменена отъ бойната линия съ
друга дивизия, да се оттегли назадъ, да се продължи нейното обучение
и възпитание, следъ което само да се употреби като бойна сила.“
Предъ фронта на 1/5-а бригада на 10-и, 11-и и 12-и ноем
врий се води рЪдъкъ артилерийски, пушеченъ и бомбовъ огънь.
54-и полкъ, който беше въ Щ ипъ, въ разпореждане на
командуващия армията, се премести въ Велесъ, отдето по-късно
се присъедини къмъ бригадата си, на десния брегъ на Вардара.
По-късно въ Велесъ пристигнаха едно отделение отъ 1-и те-
жъкъ артилерийски полкъ и едно отделение отъ 1-и гауби-
ченъ полкъ.
На 12-и ноемврий близо до Уланци бе построенъ понтоненъ
мостъ презъ Вардара за съобщение съ частите, разположени на
десния брегъ, но телефонно съобщение, поради липса на кабелъ,
не можа да бъде установено.
По поводъ получените донесения, че при Криволакъ присти-
гатъ безпряпятствено влакове, командирътъ на 1/5-а бригада ра
зузна местностьта около Вардаръ Чифликъ и реши, както бе ка
зано по-преди, да разположи батареи до левия брегъ на Вардара.
За цельта на 11-и ноемврий той разпореди една артилерийска група
да заеме позиция северозападно отъ Вардаръ Чифликъ, съ задача
да обстрелва всички цели въ тила на Височината съ коронката
и по гребена, който се спуска отъ височината къмъ Вардара;
да държи въ респектъ неприятелските батареи по десния брегъ
на Вардара; съ единъ взводъ да държи подъ огънь съобще
нията на неприятеля презъ Вардара при Криволакъ и станцията,
като пречи да се разтоварятъ тамъ влакове. Артилерийската
854 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТ Ь ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
група, наречена „Вардарска“ , се образува отъ 1/1-а и 3/1-а пол

ски и 3/2-а гаубична батареи. Поради мъглата и снкж нитк бури,
батареитк заеха позициитк си, и се приготвиха за стрелба чакъ
на 16-и ноемврий.
Презъ нощьта срещу 13-и ноемврий завалк снкгь, а презъ
следнитк дни настжпи голкмъ студъ, който скова и смрази всичко.
По цклия фронгь настжпи затишие — никакви действия не
бкха възможни. Поради вкелицитк съобщенията бкха затруднени,
а нккжде бкха и прекжснати. Много отъ войницитк нкмаха топло
облккло, а имаше такива и безъ шинели. Въ 11-а Македонска
дивизия много отъ войницитк бкха съ домашното си облккло;
царвулитк, съ които бкха обути, не траеха повече отъ десеть деня,
и мнозина ходкха почти боси. За предпазване отъ студа бкха
построени землянки за хората и навеси за конетк. Взети бкха
мкрки и за доставяне дърва за гориво, но, въпркки това, въ
вскки полкъ имаше ежедневно по 10— 20 измързнали войника.
Когато времето наново се оправи, забеляза се, че францу-
зитк започватъ да се изтеглятъ къмъ Демиръ Капия.
Действията по дксния бркгъ на Вардара

отъ 30-и октомврий до 8-и ноемврий.
З авладяването на Настъплението на Конната дивизия на
С о н и ч ка Глава. 30-и октомврий. — Отъ донесенията, които
(Карт. прилож. № й).
се получаваха въ Щ . Д. А. къмъ 26-и октом-
%1. врий, Главното командуване остана съ впе
чатлението, че французитк изпращатъ войски отъ Кафадарци
къмъ Прилепъ. Съсркдоточаването на по-голкми сили въ тази
посока Главното командуване обясняваше съ стремлението на
французитк да обхванатъ дксния флангъ на войскитк, действу
ващи южно отъ Велесъ, или пъкъ да предприематъ операция
презъ Кичево — Гостиваръ къмъ Качаникъ, или презъ Голеш-
ница планина къмъ Скопие, за да заплашатъ тила на войскитк,
които действуваха срещу Прищина, и да се съединятъ съ
сръбскитк войски. Допускаха, че такава операция би могла да
бжде поддържана и съ войски откъмъ Битоля, превозени по
желкзницата отъ Солунъ. Поради това Щ . Д. А. заповкда коман-
дуващиятъ II армия да обърне особено внимание на горнитк
посоки, а Конната дивизия да намкри посоки и пжтища да се
промъкне въ Битолското поле, и да прекжсне всички съобщения
на северъ.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА
Главното командуване смиташе още, че, за противодействие

на французите да се разпространятъ на северъ, ще бжде необ
ходимо да бжде завладяна и Соничка Глава. На 26-и октомврий
началникътъ на Щ . Д. Я. заповяда на командуващия II армия
да бждатъ заети проходите на Бабуна планина, и Конната диви
зия да се спустне въ Битолското поле1).
Командуващиятъ II армия усили отбраната на Клепа планина
съ 2/11-а македонска бригада и Конната дивизия — съ 4-и маке
донски полкъ и две планински орждия. На 28-и той даде съ запо-
вЪдь подробни указания за заемане проходите на Бабуна пла
нина и за спускане дивизията въ Прилепското поле, отдето да
развие усилено разузнаване къмъ Битоля и Кичево и да заплаши
Соничка Глава откъмъ ю гъ 2).
На 27-и октомврий Конната дивизия бЪше на бивакъ при
с. Изворъ. Конно-артилерийското отделение бЪше въ разпореж
дане на командира 2/7-а бригада, на позиция срещу Соничка Глава.
За разузнаване бЪха изпратени разузнавателни части: полуеска-
дронъ отъ 3-и коненъ полкъ — ротмистъръ Филиповъ — по
долината на р. Бабуна, къмъ Гострачъ — Дринова; Сборенъдиви-
зионъ отъ 5-и коненъ полкъ — майоръ Братановъ — на Пре-
слапъ планина, въ разпореждане на командира на 2/7-а бригада;
взводъ — поручикъ Романовъ — къмъ Фаришъ — Ракле. Въ
дивизията пристигнаха шесть роти отъ 4-и македонски полкъ.
На 28-и октомврий се получи горната заповЪдь. Въ 17 часа
командирътъ на дивизията повика командира на 4-и македонски
полкъ, съобщи му задачата на дивизията и му заповяда да тръгне
на следния день съ полка си и достигне района Теово — Оморанъ,
а на 30-и да прехвърли билото на Бабуна планина. Тъй като орж-
дията не бЪха пристигнали, тръгването на полка 6Ъ отменено.
На 29-и частите отъ дивизията останаха на местата с и ; само
две роти заминаха за Теово, за да предпазятъ района около
това село отъ сръбски четници, които вършеха обири и палеха
селата. Въ 17 часа пристигнаха въ дивизията, при с. Изворъ, очак
ваните две орждия отъ 9/3-а не с с. планинска батарея и 11 /4-а ма
кедонска рота отъ Велесъ. Въ 21 часа командирътъ на дивизията
издаде следната оперативна заповЪдь:
„§ 1. — Противникътъ заема съ три-четири батальона, артилерия
и картечници позициите при Соничка Глава и съ около два батальона
и сръбски четници проходите по Бабуна планина.
856 ОТБРЯНЛ НЛ ФРОНТЛ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Срещу противника при Соничка Глава действуватъ части отъ

22-и полкъ съ една полска и две конни батареи. Срещу Бабуна пла
нина, при Оморанъ, — една рота отъ 22-и полкъ и при Теово — единъ
полуескадронъ отъ 3-и коненъ полкъ.
§ 2. — На поверената ми дивизия, съ придадените седемь роти
отъ 4-и полкъ отъ 11-а Македонска дивизия, е заповедано да завладее
приходите по Бабуна планина, следъ което да се спустне въ Прилеп-
ското поле, за да разузнава къмъ Кичево, Прилепъ и Битоля и да
внесе смутъ въ Битолското поле.
§3. — З а п о в е д в а м ъ :
а) Подполковникъ Генчевъ, съ седемте роти отъ 4-и полкъ отъ
11-а Македонска дивизия, двете планински орждия, единъ взводъ отъ
3-и коненъ полкъ, Картечния взводъ отъ сжщия полкъ и Картечния
взводъ отъ 4-и коненъ полкъ, да тръгне утре отъ бивака въ 7 30 часй
по пжтя Оморанъ — Теово. Отъ последното село да раздели частите
на две колони:
Лева колона, подъ началството на майоръ Колчаковъ, въ съставъ
петь роти, планинските орждия, съ единъ коненъ и единъ картеченъ
взводове, да завладее прохода Теово — Дренова.
Деен а колона, подъ началството на майоръ Бодуровъ, въ съставъ
две роти и единъ картеченъ взводъ, да завладее проходите Богумилъ —
Гострачъ и Папрадища — Ореше, като сжщевременно заеме хребета
по Порополе планина, съ отбранителна застава по посока на Бродъ
и Локавица.
б) Конната дивизия, подъ мое началство, въ съставъ 5-и коненъ
полкъ (два ескадрона и Конно-пионерния взводъ), 4-и коненъ полкъ
(седемь взвода, Конно-пионерния взводъ и единъ картеченъ взводъ),
3-и коненъ полкъ (единадесеть взвода, единъ картеченъ взводъ),
6-и коненъ полкъ (два и половина ескадрона) и Колояздачната рота,
да тръгне отъ бивака утре въ 9 часа по пжтя Оморанъ — Теово —
Богумилъ (на р. Бабуна, западно отъ Теово) и очаква завладяването
на проходигЪ.
в) Конно-артилерийското отделение до втора запов*Ьдь остава въ
разпореждането на командира на 2-а бригада отъ 7-а Рилска дивизия.
г) ЕскадронигЪ на ротмистригЬ Томовъ и Тъпчилещовъ, подъ
началството на майръ Братановъ, оставатъ въ разпореждането на
командира на 2/7-а бригада.
д) Радиотелеграфното отделение остава на местото си до втора
заповЪдь.
§ 4. — Товарниятъ обозъ да следва частигЬ си, а коларскиятъ,
до втора запов-Ьдь, да остане при кантона, дето се отдЪля пжтьтъ
за Оморанъ.
§ 5. — Лзъ ще се намирамъ въ главата на главнигЬ сили на
Конната дивизия."
По това време срещу Соничка Глава и на проходигЬ сър-
бигЬ имаха:
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЬ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 857
Вардарскиятъ отрядъ (седемь батальона, петь картечници,

осемь нескорострелни и три скорострелни орждия) отбраняваше
посоката Велесъ — Прилепъ — Битоля, на линията Козякъ —
Кръстецъ — Присатъ — Мукошъ — билото на Бабуна планина,
включително прохода Габровникъ — Десова; Мирзенскиятъ отрядъ
(250 граничари, стражари, болни войници и невъоръжени се
ляни) — около Фаришъ, за свръзка съ французигЬ; ПорЪчкиятъ
отрядъ (300 граничари и запасни войници) — при изворигЬ на
р, Бабуна; Тетовскиятъ отрядъ (около четири батальона, една
картечница, три полски и три планински нескорострелни оръдия)
настъпваше отъ Гостиваръ къмъ Тетово.
Въ 21 часа командирътъ на 4-и македонски полкъ съ запо-
вЪдь организира настъплението презъ Бабуна планина по след
ния начинъ:
„1) Противникътъ заема височинитЯ южно отъ Никодимъ —
Соничка Глава — к. 1200 и съ чети — проходитЯ Габровникъ —Дри
нова — Богумилъ — Стровия и Папрадища — ОрЯше. НашитЯ войски
сж срещу него. Въ Оморанъ е една наша рота, а въ Теово — по
ловина нашъ ескадронъ. Нашата 1-а дружина е въ Тетово, 12-а рота —
въ Скопие.
2) На поверения ми полкъ, заедно съ половина ескадронъ и
четири картечници отъ Конната дивизия и две нескорострелни пла
нински орждия, е заповядано да настжпи утре, 30-и того, по долината
на Бабуна, съ цель да завладЯе проходитЯ на планината Бабуна:
а) Теово—Мокрени—Габровникъ—ДрЯнова; б) Богумилъ — Гострачъ—
Стровия и в) прохода Папрадища — ОрЯше до р. Велика.
3) За което:
а) Л Я в а к о л о н а — п о д ъ мое н а ч а л с т в о :
Двангардъ:
Отъ 2-а д р уж и н а...............1 рота Да тръгне въ 7 30 часа и да
Отъ 3-и коненъ полкъ . . . У 2 ескадр. следва по пжтя Изворъ — Омо
Всичко: 1 рота и ескадронъ ранъ — Теово — Мокрени — Га
бровникъ — ДрЯнова.
\
Главни сили — подполковникъ Колчаковъ:
Отъ 2-а дружина................3 роти Да тръгнатъ въ 7 40 часа и да
Отъ 3-а дружина.................1 рота следватъ по пжтя на авангарда.
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 2 картечн. Да се назначи едно отдЯление
Отъ 9-а не с. с. планинска за ариергардъ, който да следва
батарея............................ 2 орждия задъ бойния обозъ.
Всичко: 4 роти, 2 картечници
и 2 не с.лс. орждия.
858 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЛ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
б) Д Ъ с н а к о л о н а — м а й о р ъ Б о д у р о в ъ :
Отъ 3-а дружина . . . . 2 роти Да тръгне отъ Теово въ 930ча
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 2 картечн. са и следва по пжтя Теово —
Отъ 3-и коненъ полкъ . .1 0 конника Богумилъ — Папрадища—ОрЪ-
Всичко: 2 роти, 2 картечници ше. Да завладее и се утвърди
и 10 конника. на проходигЬ презъ планината
Бабуна: а) Богумилъ — Гост-
рачъ — Стровия и б) Папра
дища — Ор-Ьше.“
На 30-и октомврий въ б часа командирътъ на полка изпрати
заповЪдь на 3-а дружина съ подробни указания за завладяване
проходите Богумилъ — Гострачъ и Папрадища — Ореше — Стро
вия. Въ 8 часа Лавата колона тръгна въ определения походенъ
редъ по пжтя Изворъ — Теово. Придадениятъ къмъ полка полу-
ескадронъ беше въ челна стража на предната охрана. Пжтьтъ
бе много лошъ, и движението — затруднено. Презъ нощьта имаше
голема дъждовна буря; височините се покриха съ снегъ, стана
студено; р. Бабуна бе придошла, и преминаването й се извърш
ваше бавно. Въ 1010 часа командирътъ на полка получи доне
сение, че 3-а дружина е пристигнала въ Теово въ 1545 часа на
29-и октомврий, безъ да срещне неприятелски части. По сведе
ния отъ бежанци, неприятельтъ, съ неизвестни сили, безъ арти
лерия, заемалъ височините източно ©ъ Ореше.
Въ I I 30 часа Левата колона стигна до моста на р. Бабуна на
пжтя Теово — Мокрени — Габровникъ. Тукъ беше и командирътъ
на 3-а дружина, който доложи, че не е тръгналъ въ 9 часа,
както му бе заповедано, защото току-що получилъ заповедьта.
Командирътъ на полка направи бележка на поручикъ Бошна-
ковъ за късното предаване заповедьта, а на майоръ Бодуровъ
заповеда да тръгне веднага.
Въ 1240 часа Левата колона мина по моста, продължи дви
жението си къмъ Габровникъ, и къмъ 1420 часа челната стража
завърза престрелка съ неприятеля, който заемаше височините
северно отъ Ораховъ Долъ, на разстояние около 2200 крачки отъ
челната стража. Командирътъ на полка заповеда преднатд охрана
(5-а рота) да настжпи и разкрие силите на неприятеля, а той
излезе напредъ да разузнае положението. Установи се, че не
приятельтъ съ около батальонъ се е укрепилъ по височините
по двете страни на пжтя Мокрени — Габровникъ — Дренова,
и че най-удобниятъ подстжпъ за завладяване прохода е посоката
къмъ височините югозападно отъ Мокрени. Командирътъ на
ДЕЙСТВИЯТЯ ПО Д-ВСНИЯ БР-ЬГЪ НА ВДРДДРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 859
полка реши на 31-и сутриньта да завладее гЬзи височини, а следъ

това — и прохода. Колоната нощува прикрито, задъ височината
два клм. североизточно отъ Мокрени.
Дясната колона (3-а дружина) настъпи отъ Теово къмъ
Богумилъ въ 11 часа. На 800— 1000 крачки отъ Богумилъ дру
жината 6% посрещната съ огънь отъ селото и отъ околнигЬ
височини. Отъ разузнаването се установи, че неприятельтъ не
е повече отъ 150— 200 души, четници и редовна войска. Дру
жината настъпи въ боенъ редъ къмъ селото по фронта и
въ обходъ на неприятелския дЬсенъ флангъ. Следъ кратка
престрелка, дружината зае селото и остана да нощува на
южния му край.
Конната дивизия дочака да се изтегли пехотата и тръгна
въ 9 30, наместо въ 9 часа. Въ 14 часа дивизията се спрЪ да
нощува въ Теово. Въ селото пристигна и Сборната рота на пору-
чикъ Пановъ, която, по запов^дь отъ Щ . Д. А., требвало да
действува партизански.
Следъ като пристигна въ Изворъ, поручикъ Пановъ предложи
на командира на дивизията своето участие въ проектирания,
както го нарече той, „набЪгъ“ на дивизията. Командирътъ на
Конната дивизия се съгласи. Презъ време на настъплението на
дивизията къмъ Прилепъ ротата, било по инициативата на коман
дира й, било по заповЪдь на командира на дивизията, изпълня
ваше второстепенни задачи, главно изчистване района на дей
ствията отъ сръбски четници.
Презъ нощьта охранението 6Ъ заето на изтокъ — отъ
Сборната рота, а на югъ и западъ — съ постове отъ 3-и и
4-и конни полкове.
СръбскитЪ войски отъ Вардарския отрядъ откриха своевре
менно настъплението на 4-и македонски полкъ и на конницата.
ТЪ сметнаха, че българигк се стремятъ да обходятъ лЪвия имъ
флангъ. ПорЪчкиятъ отрядъ, въ района Богумилъ — Папрадища,
следъ слаба съпротива, отстъпи, и българитЪ, както се каза,
завладяха Богумилъ. Началникътъ на ЛЪвия участъкъ отъ Бабун-
ската позициция изпрати три роти въ помощь на ПорЪчкия
отрядъ. Въ същото време началникътъ на Битолската дивизионна
область разпореди да бъде усиленъ Вардарскиятъ отрядъ съ
единъ батальонъ III призивъ.
Презъ този день Сръбскиятъ тетовски отрядъ завладЪ Тетово,
който градъ владееха дотогава 1/11-а сливенска и 1/4-а маке
донска дружини съ една планинска полубатарея.
Командирътъ на Конната дивизия въ 18 часа издаде след

ната заповкдь:
„Противникътъ държи Соничка Глава и гребена на Бабуна
планина. Срещу върха 1200 и Соничка Глава действуватъ части отъ
Западно отъ горните части настжпва 4-и полкъ отъ 11-а Маке
донска дивизия по посоките: а) Теово — Габровникъ — Дренова;
б) Богумилъ — Гострачъ; в) Ореше— Стровия, съ цель да завладее
гребена и проходите на Бабуна планина. Задачата на дивизията е,
следъ като пехотата овладее проходите на Бабуна планина» да се
спустне въ Прилепеното поле, съ цель да разузнае за противника и
да всЬе смутъ и тероръ, за която цель дизизията ще се спустне въ
Прилепеното поле по пжтя Богумилъ— Гострачъ — Прилепъ.
Разузнавателни части:
№ 1 — ротмистъръ Бошнаковъ — съ половина ескадронъ отъ
5-и коненъ полкъ — да тръгне утре, 31-и того, въ 8 часа по пжтя
Габровникъ и настигне колоната отъ 4-и македонски полкъ. Да се
държи непосредствено задъ нея, и, когато проходътъ бжде завлад-Ьнъ,
да излезе напредъ и разузнава по посоките: Дренова — Прилепъ и
Дренова — Пестрица.
№ 2 — майоръ Веселиновъ — съ половина ескадронъ отъ 6-и
коненъ полкъ — да тръгне утре, 31-и того, 8 часа по пжтя Богумилъ —
Гострачъ. Да се държи въ непосредствена близость задъ Десната
колона и, щомъ като проходътъ бжде овладенъ отъ нашата пехота,
да се спустне въ Прилепеното поле и разузнава по посока Стровия —
Долнени — к. 899 — Битоля.
№ 3 — поручикъ Митевъ — съ единъ взводъ отъ 3-и коненъ
полкъ — да следва задъ колоната, която настжпва по пжтя за Ореше
и, следъ овладяване гребена на Бабуна планина, да разузнава по посока
Локвица — Самоковъ — Гостиваръ. Ако е възможно, да установи свръзка
съ нашите части, които действуватъ отъ Тетово къмъ Гостиваръ. Тръг
ване въ 8 часа.
№ 4 — поручикъ К. Марковъ — съ 15 конника отъ 3-и коненъ
полкъ — да следва задъ ескадрона на майоръ Веселиновъ, като тръгне
въ 8 часа, и разузнава по посока Бродъ — Кичево.
№ 5 — подпоручикъ Мечкаровъ — съ 12 конника отъ 3-и коненъ
полкъ — да следва задъ ескадрона на майоръ Веселиновъ, който тръгва
въ 8 часа, и разузнава по посока Долнени — Крушево. •
Следъ овладяването имъ, проходите ще бждатъ държани отъ
пехотни части, на които разузнавателните части въ случай на нужда
ще се облягатъ.
Разузнаването да продължава, докато обстоятелствата позво-
ляватъ."
Въ заповкдьта не е опредклено за разездитк време за раз
узнаване, поради което нккои отъ ткхъ се върнаха, защото
били обстреляни.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 861
Въ 18 часа командирътъ на дивизияга изпрати на коман-

дуващия армията донесение за организираното разузнаване. Съ
слицото донесение той съобщи, че Лавата пехотна колона била
насочена отъ Теово за Габровникъ, но нямало сведения докжде
е стигнала; Дясната колона стигнала до Богумилъ, а ядрото на
дивизията нощувало въ Теово.
Въ 21 30 часа, следъ като получи донесенията отъ командира
на 4-и македонски полкъ, командирътъ на дивизията изпрати
на командуващия армията второ донесение:
„Лавата колона на подполковникъ Генчевъ се спрЪ на два клм.
северно отъ /Мокрени. Отъ направеното разузнаване се установи, че
противникътъ е заелъ височинигЬ източно и западно отъ Габровникъ.
Утре на разсъмване противникътъ ще бжде атакуванъ.“
Едновременно съ това донесение, командирътъ на дивизията
изпрати на командира на 2/7-а бригада следното съобщение:
„Утре зараньта Лавата колона на подполковникъ Генчевъ ще
атакува противника по височинигЪ около Мокрени, за което, моля, на
разсъмване да демонстрирате предъ Соничка Глава. Дръжте ме въ
течение на всичко, което става по фронта до Вардара.“
2/7-а бригада остана на позициите си срещу сърбите на
Соничка Глава и срещу французите на Преслапъ планина. На
Соничка Глава имаше слаба артилерийска престрелка. Вл^во,
до Вардара, частите отъ Сборната дивизия (полковникъ Богда-
новъ), като преследваха французите къмъ левия брегъ на Черна,
стигнаха до линията ж.-п. ст. Градско — Крушевица — Сирково.
Завладяване проходите на Вабуна планина на 31-и ок-

томврий. — Командирътъ на 4-и македонски полкъ издаде
заповедь, съ която насочи Левата колона къмъ билото на Ба-
буна, западно отъ Габровникъ. За Десната колона останаха въ
сила по-раншните разпореждания; тази колона продължи дви
жението си презъ проходите Богумилъ— Гострачъ и Ореше —
Стровия.
Движението си Левата колона започна въ 6 часа, въ похо-
денъ редъ: 7-а рота беше предна охрана, а три взвода отъ
11-а рота — странична стража; полуескадронътъ охраняваше коло
ната откъмъ Мокрени, Габровникъ и Ораховъ Долъ. Къмъ 7 часа
страничната стража бе обстреляна откъмъ Мокрени. По изстре
лите можеше да се сжди, че противникътъ не е повече отъ
1С0— 200 човека. Стражата се развърна въ боенъ редъ, и про
гони сърбите, които на групи отстжпиха къмъ билото на пла
нината. Колоната продължи движението си, и къмъ 8 20 часа

предните части бЪха отново обстреляни отъ около два и поло
вина клм. западно отъ Мокрени. Предната охрана се развърна
въ боенъ редъ, прогони противника и зае позицията му. При
ближиха се и главните сили. Отъ разузнаването се установи,
че противникътъ съ около две роти заема билото на Бабуна
планина. Командирътъ на полка реши да го атакува. Той насочи
7-а, 8-а и Картечната роти въ първа линия, 5-а и б-а — въ втора,
а 11-а — да обходи д-ксния флангъ. Полуескадронътъ бЪ оставенъ
да наблюдава посоките къмъ Габровникъ и Ораховъ Долъ и да
поддържа свръзка съ ядрото на Конната дивизия. Поради го
ристата местности, ротите се движеха до подготвителната пози
ция, ешелонирани въ дълбочина. Двете планински оръдия се
движеха задь предпоследната рота; тЪ требваше да се спратъ
на указаната имъ позиция, и да откриятъ огънь, за да поддър-
жатъ настъплението на ротите. Картечниците пътуваха задъ
последната рота. Въ 14 часа, когато предната 8-а рота наближи
на 400— 500 крачки, противникътъ откри огънь отъ няколко
м^ста, но ротите продължиха движението си. Бойниятъ редъ
отвреме-навреме се спираше, за да се събератъ ротите. О ръ
дията заеха позиция на една тераса на 800 крачки отъ пози
цията на сърбите. Къмъ 16 часа, когато 8-а рота стигна до края
на гората, дето ясно се очертаваше позицията на сърбите, те
откриха по ротата огънь отъ разстояние 1200 крачки. Ротата
зае края на гората и откри огънь. Една верига сърби, около
стотина души, застана флангово къмъ настъпващите роти и
откри силенъ огънь. Но 11-а и 7-а роти откриха същ о флан-
говъ огънь по тази верига, която, обстреляна и отъ планинския
взводъ, бързо напустна позицията си и зае нова такава на би
лото на планината. Командирътъ на полка изчака следъ това
пристигането на всичките роти и, когато и картечниците заеха
местата си въ бойния редъ, следъ кратка огнева подготовка,
заповяда ротите да атакуватъ на ножъ. Сърбите не издържаха
удара, а избягаха безредно, преследвани съ артилерийски огънь.
Ротите заеха позициите имъ въ 15 часа.
Въ 1510 часа командирътъ на полка изпрати на командира
на дивизията донесение:
„Колоната завладЪ хребета на Бабуна западно отъ Мокрени и
Габровникъ. Противникътъ отстжпи въ безредие по хребета къмъ
Дринова. Колоната зае позиция, която ще укрепи. См%тамъ този день
нищо да не предприема, защото войницигЬ сж много уморени отъ
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИИ 863
стръмнинигЬ до 45°, които изкачваха, а требва да се снабдятъ съ

продовЬлствени и фуражни припаси и да се готви топла храна. Про-
тивникътъ изстреля много куршуми, но имаме само 11 човека ранени.“
Следъ атаката командирътъ на полка заповяда ротите да
спратъ. Но те, увлечени въ преследването, не се спряха на
втората сръбска позиция, а продължиха да преследватъ, докато
заеха и третата му позиция, по билото на Бабуна, въ източна
посока. Противникътъ отстжпи: съ една рота — къмъ ОгЪпче —
Десова и съ две роти — по билото на изтокъ, къмъ к. 1200.
Третата позиция бе завладяна въ 1720 часа. На тази позиция
колоната нощува.
Въ 18 часа командирътъ на полка изпрати на командира
на дивизията донесение:
„Колоната зае височината югозападно отъ Габровникъ, която се
пада на крайната буква „а“ на надписа „Бабуна“ (споредъ картата
1 :210,000). Позицията 6% заета, и я укрепяваме: две роти — склоновете
къмъ Дринова и на югъ, две роти — задъ гЪхъ съ картечниците и
планинския взводъ и една рота охранява тила. Въ Мокрени изпратихъ
12 човека охрана и часть отъ товарните коне за фуражъ.“
Дясната колона настжпи презъ проходите Богумилъ — Го-
страчъ и Богумилъ — О реш е— Стровия въ 7 30 часа, като насочи
10-а рота къмъ Ореше, а 9-а и две картечници — къмъ Гострачъ.
Къмъ 8 часа сърбите откриха огънь отъ билото на планината
срещу настъпващите роти, но тъй като м-Ьстностьта е силно-
пресечена, огъньтъ беше безвреденъ. Ротите продължиха да
настъпватъ, и, когато 9-а рота наближи на 1000 крачки до
билото, сърбите, които заемаха източната височина на превала,
прекратиха огъня и отстъпиха. Частите на противника, които
заемаха височините по билото на прохода Ореше — Стровия,
продължиха да упорствуватъ и обстрелваха ротите. Но, атаку
вани отъ фронта и откъмъ фланга, къмъ I I 30 часа те напуст-
наха билото на планината, и къмъ 1230 часа двата прохода
бЬха напълно завладени отъ Десната колона безъ жертви.
Въ 1б55 часа командирътъ на 3-а дружина изпрати на ко
мандира на Конната дивизия донесение:
„Донасямъ, че проходътъ Богумилъ—Стровия е окончателно заетъ
отъ 9-а рота и двет4 картечници, а сжщо — и Богумилъ — ОрЪше
отъ 10-а рота къмъ 1 2 30 часа. ПроходигЬ сж заети, и ги укрепяваме.“
И тъй, пехотните части стигнаха до билото на Бабуна
(Строшка) планина. Десната колона (3-а дружина) завладе висо
864 ОТБРАНА НП ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНЯТД ГРУПА НА I! АРМИЯ
чините на превала до Гострачъ и Стровия, а ЛЪвата (2-а дру

жина) стигна и завладЪ височините около четири клм. западно
отъ прохода Гострачъ — ДрЪнова. Полуескадронътъ на поручикъ
Бошнаковъ нощува въ Мокрени.
Разузнавателните части, които беха изпратени да следватъ
задъ пехотните колони, тръгнаха въ 8 часа, и, следъ като коло
ните заеха билото, се спустнаха въ Прилепското поле, дето
стигнаха до Църнилищ а; само разузнавателниятъ полуескадронъ
отъ 5-и коненъ полкъ (ротмистъръ Бошнаковъ) остана да
нощува задъ пехотата, въ Мокрени. За разезда на поручикъ
Марковъ К. нема данни.
За свързка съ пехотните колони отъ Конната дивизия беха
изпратени: при Десната колона — старшиятъ адютантъ, отъ Гене
ралния щабъ майоръ Жостовъ, а при Левата — началникътъ на
Щаба на 2-а конна бригада, отъ Генералния щабъ майоръ Цаневъ.
Тъй като очакваше да бждатъ завладени проходите, ядрото
на Конната дивизия не настжпи, а остана въ Теово.
Командирътъ на дивизията получи следните донесения:
1) Отъ разузнавателната часть на ротмистъръ Бошнаковъ въ
16 30 часа, че пехотата е завладяла масива западно отъ Мокрени;
сериозенъ бой не е имало; въ 1520 часа боятъ се е прекратилъ.
2) Отъ началника на Дясната колона въ 1655 часа, че е заелъ
съ 9-а рота и двете картечници прохода Богумилъ — Стровия, а съ
10-а рота — прохода Богумилъ — Ореше къмъ 12 30 часа.
3) Отъ майоръ Жостовъ, въ 1655 часа, че ц-Ьлиятъ гребенъ билъ
завладЪнъ въ 12 30 часа почти безъ бой. По полето не се виждали
отстжпващи сръбски части. Майоръ Бодуровъ възнамЪрявалъ да из
прати една рота къмъ Крапа, която да държи дефилето за Кичево и
да наблюдава птктя за Локвица, а друга рота — къмъ Стровия. Единъ
взводъ държелъ височината при буква „о“ на надписа „Строшка
планина“. Разузнавателните части се спустнали въ Прилепското поле.
4) Отъ разунавателната часть на майоръ Веселиновъ отъ висо
чината източно отъ Жабяни, въ 2020 часа, че до 5-Ьло Поле противни
кови части нямало. По показанията на мастни жители, четници с ж
отстжпили къмъ Прилепъ.
5) Отъ майоръ Цаневъ, въ 2045 часа, че въ 15 45 часа Лавата
колона завладяла редица чукари западно отъ Габровникъ и ДрЪнова.
Сръбската рота, която заемала чукаритЬ, отстъпила къмъ ДрЪнова.
6) Отъ началника на Лавата колона въ 2045 часа, че е завладЪлъ
хребета на Бабуна, западно отъ Мокрени и Габровникъ.
Следъ като получи горните донесения, командирътъ на
дивизията направи следните разпореждания отъ Теово:
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ *>-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 865
1) Въ 1715 часа до началника на Дясната колона:

Да остави на гребена на Бабуна, наместо взводъ, полурота съ
картечниците. Съобщи му сжщо, че дивизията тръгва на 1-и ноемврий
по пжтя на колоната, и че подполковникъ Генчевъ е заелъ гребена
надъ Мокрени; поручикъ Пановъ следвалъ по пжтя на колоната.
2) Въ 19 часа до началника на ЛЪвата колона:
„Десната колона зае проходите Богумилъ — Гострачъ и Ореше —
Стровия, а разузнавателните части се спустнаха въ Прилепеното поле.
Утре 6 часа дивизията ще настжпи въ сжщото поле. Досега не
съмъ получилъ никакво донесение отъ Васъ, и не зная истинското
Ви положение. За утре заемете положение, което да осигури безо-
пасностьта на дивизията отъ противника, който заема гребена огь
к. 1200 до прохода Габровникъ — Дренова.“
3) Въ 20 часа оперативна запов-Ьдь:

„Утре б часа дивизията ще настжпи по пжтя Богумилъ —
Гострачъ — Стровия и на югъ.
а) Авангардъ — полковникъ Мархолевъ — единъ и половина
ескадрона отъ 5-и коненъ полкъ, единъ ескадронъ и Картечния взводъ
отъ 4-и коненъ полкъ — да тръгне въ 6 часа.
б) Главни сили — полковникъ Мачевъ — единъ ескадронъ отъ
4-и коненъ полкъ, единъ картеченъ ескадронъ отъ 3-и коненъ полкъ
и единъ ескадронъ отъ 6-и коненъ полкъ — да тръгнатъ въ 620 часа.
в) Дзъ ще се намирамъ при главните сили.
г) Колояздачната рота остава временно въ Теово.“
За действията презъ деня командирътъ на дивизията изпрати

до командуващия армията няколко донесения. Последното 6Ъ
изпратено въ 1840 часа:
иПротивникътъ заема отъ височината 1200 до прохода Габровникъ —
Дринова, дето се е окопалъ. Сърбите, които заемаха височините
южно отъ Мокрени, сж отстжпили, и Лавата колона къмъ 15 часа е
стигнала на този гребенъ. Противникътъ оказа слаба съпротива —
отъ наша страна беха дадени само десетина артилерийски изстрела.
Десната колона къмъ 15 часа завладе прохода южно отъ Богумилъ,
сжщо следъ слаба съпротива на противника, следъ което разузнава
телните части се спустнаха къмъ Битоля, Крушево, Кичево и Гостиваръ.
Сведенията за положението на колоните се получиха къмъ 17 30 часа,
поради което решихъ да настжпя утре въ 6 чаед, до което време и
ще имамъ сведения за противника отъ разузнавателните части. При-
бавямъ, че второ донесение отъ Левата колона за положението, въ
което тя се намира, още не съмъ получилъ, и не е известно дали тя
е успела да завладее прохода Габровникъ — Дренова; отъ сърбо-
манските села Мокрени и Богумилъ населението е избегало пого
ловно на югъ.м
Българската армкя въ* Световната война 1913— 1918 год., тоиъ III. 55
Съдействие отъ 217-а бригада . — За съдействие на Кон-

ната дивизия командирътъ на бригадата заповяда на началника
на участъка Соничка Глава да предприеме демонстративни дей
ствия срещу сърбите, които заемаха съ три батальона и петь
оръдия (споредъ сведенията на българите) позиция на линията
билото на Бабуна — к. 1200 — височините южно отъ Никодимъ.
Следъ направените разпореждания отъ началника на уча
стъка, частите отъ Десния подучастъкъ, които заемаха Скали
стата височина, напреднаха единъ и половина клм. и заеха
една междинна височина северно отъ к. 1200. Ротата при Омо-
ранъ същ о напредна и зае височините южно и югоизточно
отъ Ораховъ Долъ и влезе въ свързка съ частите отъ Конната
дивизия.
За затвърдяване частите на достигнатите места спомогна и
Конно-артилерийското отделение, батареите на което съ редъкъ
огънь обстрелваха сръбската позиция, и не позволиха на защит
ниците й да я напустнатъ.
3/26-а дружина, отъ Левия подучастъкъ, напредна значи
телно, но, посрещната съ силенъ пушеченъ, картеченъ и арти
лерийски огънь, бе принудена да спре настъплението си. Ротите
на дружината, прикрити задъ случайно намерени окопи, откриха
силенъ огънь срещу сърбите и ги приковаха наместо. Бата
реите отъ Конното отделение подкрепиха слабо дружината.
Загубите на дружината беха: 5 убити, 18 ранени и 1 изче-
зналъ войника; изстреляни беха 15,000 патрона.
Въ 1830 часа командирътъ на бригадата донесе на коман
дира на 7-а дивизия за завладеното предпозиционно простран
ство на Соничка Глава и Преслапъ планина.
Влево, Сборната дивизия (полковникъ Богдановъ), като
преследваше французите, стигна и се затвърди на височините
непосредствено на левия брегъ на Черна, източно отъ линията
ж.-п. ст. Градско — - Крушевица — Сирково.
Действията на сърбитИ. — На 31-и октомврий въ 10 часа

командирътъ на Вардарския отрядъ заповеда: 1/1-и батальонъ
III призивъ, който бе стигналъ въ Прилепъ, да се превози съ
автомобили до Сарандиново, и оттамъ да настъпи и заеме
позиция, отъ която да отбранява посоките отъ Ореше и Богу-
милъ къмъ Стровия и к. 1855 (Даутица). Трите роти, които беха
изпратени въ помощь на Поречкия отрядъ, когато наближаваха
Богумилъ, срещнаха отряда, когато той отстъпваше. Заплашени
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ВСНИЯ ЬРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМ13РИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 867
отъ настъплението на българите, всичките гЬзи части отстъпиха

къмъ Прилепъ и на 1-и ноемврий заеха съ три роти позицията
Преслогъ (к. 823), съ една рота — Върбяни и съ единъ взводъ —
Златовърхъ. Тъй като българите завладяха проходите на Бабуна
и свързката съ Бродъ бе прекъсната, лЪвиятъ флангъ на Вар
дарския отрядъ се оттегли на линията Присатъ — Дринова —
Десова, а за затваряне посоката къмъ Прилепъ откъмъ Бродъ —
Сарандиново бе изпратена една рота и две нескорострелни оръ
дия, които на 1-и ноемврий въ 1430 часа стигнаха около Мажучище
и влязоха въ свързка съ отстъпилите откъмъ Богумилъ части.
Тетовскиятъ отрядъ води бой около Тетово съ българскитЬ
части отъ 3/5-а бригада. Боятъ се завърши въ полза на българите.
Спускането на Конната д и ви ш я въ Прилепеното поле

на 1-и ноемврий. — Командирътъ на 4-и македонски полкъ
получи заповедьта на командира на дивизията въ 9 06 часа.
Отъ действията на предния день се установи, че две-три роти
сърби заематъ позиция на превала на прохода Габровникъ —
Дренова. Сръбски части беха забелязани и по височините около
Ораховъ Долъ. Командирътъ на полка реши да заеме превала,
за което въ б 45 чаей заповеда: Девата колона (2-а дружина,
11-а рота, полуескадронътъ, картечниятъ взводъ и планинскиятъ
артилерийски взводъ) да настъпи по гребена Бабуна планина
_ и завладее напълно прохода Габровникъ — Дренова; Десната
колона да остане на местото си.
Сутриньта падна гъста мъгла, която затрудняваше движе
нието. Командирътъ на полка изчака вдигането на мъглата, както
и донесенията на патрулите, и въ 7 40 часа заповеда частите да
започнатъ настъплението. Къмъ 8 часа 2-а дружина настъпи
въ боенъ редъ по гребена на Бабуна срещу сръбските окопи,
които, въпреки мъглата и големото имъ отдалечение — около
4000 крачки, се очертаваха доста ясно. Къмъ 9 часа, следъ
кратка огнева подготовка, дружината атакува сърбите и ги про
гони отъ позицията имъ. На тази позиция имаше, споредъ све
денията на българите, три роти сърби, които бързо отстъпиха,
спреха се на втора позиция на същия гребенъ, и откриха огънь
срещу преследващите ги български роти. Но и на тази позиция
сърбите не дочакаха удара, и, когато българите ги наближиха
на 700 крачки, те се спустнаха къмъ Дренова. Къмъ I I 20 часа
българите завладяха и втората позиция на сърбите. Артиле-
рийскиятъ взводъ, който поради стръмнините следваше трудно
55*
868 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
пехотата, къмъ И 50 часа стигна на завладяната позиция и откри

огънь по отстжпващитЯ сърби. До това време по височинитЯ
около ДрЯнова се забелязаха окопи, по които се виждаха отдЯ-
ления сърби. Следъ изстрелитЯ на артилерията, хората се скриха
бързо въ окопитЯ. Имаше, обаче, признаци, че височинитЯ
северно и северозападно отъ ДрЯнова сж заети. Поради това,
за да осигури фланга на Конната дивизия, за която имаше вече
сведения, че се е спустнала къмъ Църнилища, подполковникъ Ген-
чевъ реши, едновременно съ осигуряване прохода, да завладЯе
височинитЯ около ДрЯнова. Въ 11 20 часа той донесе на коман
дира на Конната дивизия, че е завладЯлъ прохода и за намЯ-
рението си да се спустне къмъ ДрЯнова.
Въ 13 часа мъглата се вдигна, и се забеляза сръбска колона
около батальонъ да се движи отъ Ораховъ Долъ къмъ к. 1200,
а по височинитЯ около ДрЯнова — окопи и верига около
рота. За изпълнение възложената на колоната задача, подпол
ковникъ Генчевъ издаде заповЯдь, съ която насочи: полуеска-
дрона — къмъ Десова, като наблюдава сърбитЯ и къмъ к. 1200;
три роти и дветЯ картечници — къмъ ДрЯнова, а една и поло
вина роти и планинския взводъ остави на позицията, въ негово
разпореждане.
Въ 1320 часа ротитЯ, насочени къмъ ДрЯнова, подъ коман
дата на подполковникъ Колчаковъ, се спустнаха въ долината
западно отъ ДрЯнова, и когато наближиха на 2000 крачки отъ
позицията на сърбитЯ, бЯха посрещнати съ огънь. РотитЯ се
развърнаха въ боенъ редъ, и настжпиха къмъ позицията. Въ
това време — къмъ 1650 часа — се забелязаха български конни
части да се движатъ къмъ Десова и Долнени. РазездитЯ на тЯзи
части бЯха обстреляни отъ сръбска артилерия откъмъ Запомнани.
По височинитЯ около това село се забелязаха и сръбски стрелци.
Подполковникъ Колчаковъ, като виждаше, че въ Десова има
български части, измЯни посоката на движението къмъ ДрЯнова
и къмъ 18 часа завладЯ височинитЯ западно отъ селото, дето
ротитЯ се спрЯха и се окопаха. Въ сжщото време полуескадро-
нътъ стигна въ Десова. ЧаститЯ отъ ЛЯвата пехотна колона
нощуваха на достигнатитЯ мЯста. Въ 20 часа подполковникъ Ген
чевъ получи отъ командира на Конната дивизия заповЯдь:
„Противникътъ, който отстжпи предъ ДЯсната наша колона, се е
отправилъ въ южна посока, около Долнени. Той заема тамъ позиция
съ около две роти. По направление Бродъ — Кичево преди поло
вина часъ се чуха нЯколко топовни гърмежа. Дивизията ще нощува
въ Църнилища. Ротата на поручикъ Пановъ и четата на Лесевъ зами
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БР-ЬГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 869
наха къмъ Долнени, дето ще нощуватъ. Одобрявамъ начина на дей

ствията Ви.“
ДЯсната колона (3-а дружина) остана на гребена на Бабуна,
като 9-а рота се укрепи на прохода при Стровия, а 10-а —
при Маргари.
Конната дивизия тръгна отъ Теово въ походенъ редъ,
споредъ оперативната заповЯдь отъ 31-и октомврий, само че
предната охрана, намЯсто въ 6, тръгна въ 6 45 часа, а главнитЯ
сили — въ 7 часа. Поради силноразкаляната почва, колоната
се движй презъ всичкото време ходомъ.
Въ 13 часа командирътъ на дивизията получи донесение
отъ подполковникъ Генчевъ, че колоната е завладЯла прохода
Габровникъ — ДрЯнова; намиралъ се на четири клм. северно
отъ ДрЯнова, дето заелъ позиция; сърбитЯ сж отстжпили съ
две и половина роти къмъ югоизтокъ и съ половина или една
рота — къмъ ДрЯнова; срещу ДЯсната колона имало две роти
сърби, които отстжпили къмъ Прилепъ.
Презъ Бабуна планина колоната мина въ колона по единъ,
тъй като пжтьтъ на движението бЯше тЯсна, камениста, стръмна,
изровена отъ дъждоветЯ пжтека.
Къмъ 14 часа дивизията стигна въ Църнилища, дето се
спрЯ, защото валЯше силенъ дъждъ, и движението вънъ отъ
пжтищата бЯше трудно.
Командирътъ на дивизията получи отъ разузнавателните
части следнитЯ сведения:
1) Отъ майоръ Веселиновъ:
Долнени и могилата северно отъ него били заети отъ една рота;
височинитЯ южно отъ Кутлешево сж заети отъ една рота; изпратенитЯ
разезди къмъ Прилепъ и к. 8991) не могли да си пробиятъ пжть.
Заповядано му 6Я да обходи противника, който е заелъ
Долнени, и да продължи да разузнава въ дадената посока.
2) Отъ поручикъ Мечкаровъ:
До Житошъ не срещналъ сръбски части; задържанъ билъ отъ
четници; събралъ чета и действувалъ срещу сръбски четници. Нощувалъ
до Лажани.
3) Отъ поручикъ К. Марковъ:
ГребенигЪ северно отъ Дебрище били заети отъ отделни групи
сръбски войници, които пречели на по-нататъшното му движение. Ня
колко войника и четника държели Дебрище. По шосето Прилепъ —
Бродъ нямало никакво движение.
') Споредъ картата въ мЪрка 1:210,000.
870 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ—СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Заповядано му 6Я да настжпва по-енергично.

4) Въ 2030 часа отъ сжщ ия:
Напредналъ около два клм. въ дефилето къмъ Бродъ, но отново
билъ спрЯнъ отъ противникъ съ огънь.
5) Отъ поручикъ Митевъ:
По пжтищата за Локвица и Дебрище билъ обстрелянъ, и не мо-
желъ да напредне. По показанията на единъ турчинъ, къмъ Бродъ
имало около единъ ескадронъ, 100 души пехота и до 60 четника.
Обстрелянъ билъ и отъ височините на Порополе планина. Три взвода
сърби се намирали по височините на планината, а едно отделение се
спустнало въ Крапа.
Следъ това командирътъ на дивизията изпрати на команду-
ващия армията следното донесение:
„Днесъ дивизията настжпи презъ Богумилския проходъ до Цър-
нилища, дето остана да нощува. Тя не можа да се подаде напредъ,
поради това, че подемътъ бе труднодостжпенъ, и движението се
извърши въ колона по единъ. Разузнавателните части сжщо не беха
излезли много напредъ, поради присжтствието на отстжпващъ про
тивникъ. Богумилскиятъ проходъ е билъ защищаванъ отъ около две
роти, които отстжпили въ южна посока. Командирътъ на 4-и маке
донски полкъ отъ височините южно отъ Габровникъ донася въ
13 30 часа, че една дружина се е спустнала отъ Бабуна планина и се
е спрела около Долнени; за сжщата часть донася и майоръ Весели-
новъ (разузнавателна часть), че е заела позиция около Долнени.
Донесение отъ разезда, изпратенъ къмъ Гостиваръ, нема. Разездътъ
изпратенъ къмъ Кичево, е билъ спренъ при Дебрище отъ сръбски
четници. Къмъ сжщата посока се чуваха надвечеръ пушечни изстрели
и бомби, но донесение за това нема. Населението отъ сърбоманските *
села бега къмъ Прилепъ. Движението вънъ отъ пжтищата е много
трудно. Утре продължавамъ настжплението си къмъ Прилепъ и на югъ/
Настъплението па 2 -и ноемврий. — Конната дивизия

само се надвеси надъ Прилепеното поле, и Сръбското коман
дване изгуби самообладание. ОтстжпващитЯ предъ позицията
сръбски дребни части оказаха слаба съпротива, и се насочиха
къмъ позицията Преслогъ — Златовръхъ, дето трЯбваше да се
спратъ за опорна отбрана. Появяването на конни и пехотни
части около ДрЯнова и Десова 6Я схванато отъ сърбитЯ като
стремление на българитЯ да заплашатъ тила на Вардарския
отрядъ и посоката Велесъ — Прилепъ, а достигналитЯ района
Ж итош ъ — Лажани — СЯкирци — Църнилища конни части
заплашиха посоката Прилепъ — Бродъ. За противодействие и
за запазване тЯзи посоки, Сръбското командуване въ Битоля
разпореди да бжде усиленъ лЯвиятъ участъкъ на Вардарския
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БР*ЬГЪ НП ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-н НОЕМВРИЙ 871
отрядъ съ единъ батальонъ III призивъ; да бъде заета линията

Кривогащани — Върбяни — Коняри, за да бъде спрЪно настъпле-
нието на Българската конна дивизия. Освенъ това, Сръбското ко-
мандуване поиска помощь и отъ французите, но генералъ Сарай
отговори, че не може да помогне: фанцузските части въ долината
на Черна, подъ натиска на българите, отстъпиха до левия брегъ
на реката, като събраха повече сили срещу Возарци за съвместни
действия съ сърбите къмъ Прилепъ.
Влево, Тетовскиятъ отрядъ (13-и кадрови полкъ), следъ
неуспешенъ бой съ 3/5-а бригада отстъпи отъ Тетово къмъ
Гостиваръ и нощува на линията Чайле — Дебреше. Българите
завладеха Тетово и преследваха отстъпващите сърби до линията
Рабовце — Милатаня.
Презъ нощьта срещу 2-и ноемврий вале проливенъ дъждъ,
придруженъ съ буря. Прилепеното поле се наводни, и стана
непроходимо вънъ отъ пътищата. Това състояние на времето
влоши положението на Конната дивизия. Сърбите използуваха
лошото време и съ малки части задържаха настъплението й.
Освенъ това, чувствуваше се несигурность къмъ Бродъ — Ки-
чево. Планината Порополе бе заета съ сръбски слаби части —
отделения и четници, и слабите разузнавателни части не можеха
да си пробиятъ пъть.
Въпреки това, като сметаше, че тилътъ на дивизията е оси-
гуренъ отъ пехотните части, командирътъ на дивизията реши да
продължи настъплението къмъ Прилепъ, и въ 8 часа заповеда:
„Неприятельтъ държи съ слаби части височината при Долнени —
Новоселани — Мраморани. Дивизията днесъ ще настъпи къмъ Прилепъ
въ следния редъ:
Авангардъ — полковникъ Мачевъ — 3-и коненъ полкъ съ единъ
картеченъ ескадронъ.
Главни сили — полковникъ Мархолевъ — б-и, 4-и и 5-и конни
полкове.
ОбозитЪ временно да останатъ при Църнилища, подъ прикритието
на Военно-полицейския полуескадронъ на дивизията и единъ взводъ
отъ 4-и коненъ полкъ.
Азъ ще се намирамъ въ главата на главнигЪ сили.“
Разузнавателните части продължиха да разузнаватъ въ даде
ните посоки, а пехотните — отбраняваха проходите: 3-а дру
жина заемаше съ две роти височините при Маргари и Стровия,
а 2-а — височините западно и северно отъ Дренова.
Предната охрана на дивизията тръгна въ 8 30 часа отъ Цър
нилища по пътя за Браилово — Десова — Долнени, а главните
сили — въ 9 часа по сжщия пжть. Отъ предната охрана бе

изпратенъ 1/3-и ескадронъ предно прикритие, а единъ взводъ
отъ сжщия ескадронъ — челна стража.
Когато цялата колона се бе изтеглила по пжтя, откъмъ тила
се зачу пушечна стрелба. Оказа се, че ротата отъ Маргари е
открила огънь по сръбски четници. Въ сжщото време по билото
на Порополе планина била забелязана колона отъ около рота.
Дивизията продължи движението си.
Къмъ 1020 часа предното прикритие стигна безпрепятствено
до Долнени. Западно отъ прикритието, на 600 крачки, се дви
жеше Сборната рота на поручикъ Пановъ.
Отъ разузнаването се установи, че около единъ батальонъ
сърби сж заели височината между Кутлешево и Новоселани, а
техни слаби части и четници сж заели окрайнинигЬ на Горно
и Долно Мраморани. Главните сили на предната охрана про
дължиха пжтя си къмъ Долнени, и къмъ 11 часа предното при
критие се спре на височината непосредствено северозападно
отъ селото, главните сили на предната охрана — на 800— 1000
крачки северно отъ техъ, а главните сили на дивизията —
южно отъ Браилово.
Къмъ 1130 часа командирътъ на дивизията получи отъ пред
ната охрана донесение:
„Противникътъ, около единъ батальонъ, който б^ше на бивакъ
при Новоселани, зае височината до селото. Населението казва, че при
Мажучище, до шосето, сж разположени две орждия. Височините при
Мраморани сж заети отъ четници.“
Всжщность въ района Кутлешево — Новоселани — Мрамо

ра н и— Мажучище — Дубичани сърбите беха събрали отрядъ
отъ единъ батальонъ (300 души III призивъ), вероятно при Но
воселани, и три роти отъ 2-и полкъ, една гранична рота (70 ду
ши) и две нескорострелни орждия при Мраморани и Дубиячани,
съ задача да отбранява главно посоката Бродъ— Прилепъ и
посоките отъ Прилепското поле къмъ Битоля. Отрядътъ треб
ваше да поддържа свръзка, вдесно, съ левия флангъ на Вар
дарския отрядъ.
Къмъ 12 часа предното прикритие се събра на височината
непосредствено на северъ отъ Долнени, дето следъ малко при
стигна и Сборната рота на поручикъ Пановъ. Въ момента, когато
къмъ предната охрана пристигаше и Щ абътъ на дивизията, про-
тивникътъ даде три орждейни изстрела отъ височинигЬ при

манастира Трескавецъ. СнарядигЬ паднаха на около 300 крачки
встрани.
Командирътъ на дивизията сметна, че напредването по
фронта не е възможно, поради което въ 1220 часа даде заповЪдь
на командира на 2-а конна бригада:
„Противникъгь съ една дружина, слабъ съставъ, заема височи
ната южно отъ Кутлешево; съ две роти, вс^ка около 150 души, и
едно планинско орждие заема Мраморани и височините югозападно
отъ него. Ротата на поручикъ Пановъ заема Долнени. 4-и коненъ
полкъ, заедно съ двете картечници, да замине, като заобиколи висо
чината южно отъ Кутлешево, да действува по посока на Заполжани,
като застрашава фланга и тила на противника/
4-и коненъ полкъ (два ескадрона и две картечници) тръгна
въ 1330 часа за Сарандиново; за разузнаване бЪха изпратени
отъ полка три разезда. Поради разкаляната почва движението
се извърши трудно и бавно. Следъ като пристигна въ Саранди
ново, полкътъ се спре. Въ 1540 часа командирътъ на полка из
прати донесение до командира на дивизията, което, по недо-
глеждане адреса му, бе задържано въ Щаба на 2-а конна бригада.
Въ донесението се казваше, че „изпратените отъ полка разезди
били обстреляни отъ противника отъ височините северно отъ
Бело Поле; че противникътъ заемалъ тези височини, и, тъй
като, за да действува въ флангъ и тилъ, требвало да извърши
обходно движение презъ Вранче, а то било далече, командирътъ
на полка решилъ да се оттегли въ Пещалово, дето да прено-
щува и на следния день да продължи действията.
Нема данни да се види докжде е стигналъ полкътъ, но отъ
донесенията явствува, че не е отишелъ по-далечъ отъ Сарандиново.
При движението си полкътъ не срещна съпротива отъ против
ника, но срещна препятствие отъ разкаляната почва. На мрък-
ване той се оттегли да нощува въ Пещалово.
Къмъ 1530 часа командирътъ на 2-а конна бригада, като
наблюдаваше разтегнатото движение на 4-и коненъ полкъ, пред
положи, че полкътъ е преследванъ отъ противникови конни
части, и, по своя инициатива, заповяда на останалите два полка
отъ главните сили (5-и и б-и конни полкове) да възседнатъ, и
веднага ги поведе къмъ Сарандиново, да подкрепи 4-и коненъ
полкъ. Адютантътъ на бригадата бе изпратенъ да доложи за
това на командира на дивизията. Презъ време на движението пол
ковете се построиха въ линия отъ колони, и въ този строй изми
874 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
наха безцелно петь-шесть клм. изъ мокрите, потънали въ вода

ниви. Оказа се отпосле, че забелязаните конни части сж били
ескадронигЬ отъ 4-и коненъ полкъ, а изстрелите, които се чуваха
въ сжщата посока, били дадени отъ сръбски четници срещу
полка. Изпратенъ офицеръ отпосле потвърди това. Въ 17 часа,
по заповедь на командира на дивизията, полковете (5-и и б-и)
се отправиха къмъ Браилово, дето стигнаха къмъ 19 часа, и се
разположиха да нощуватъ.
Докато 4-и коненъ полкъ правеше обходното движение,
предната охрана остана на височината при Долнени въ бездей
ствие. На Сборната рота и на четниците бе заповедано да зае-
матъ югозападния край на Долнени, за да произведатъ демон
стративни действия срещу сърбите. Ротата много неохотно зае
южния край на селото, и, щомъ се стъмни, се оттегли назадъ,
къмъ Секирци. Това бе последното поржчение, което бе възло
жено на тази рота, следъ което командирътъ на дивизията
помоли да бжде освободена дивизията отъ нея.
Къмъ 17 часа положението на дивизията беше следното:
предната охрана — при могилата при Долнени; Сборната рота —
на южния изходъ на Д олнени; 4-и коненъ полкъ — въ движение
къмъ Браилово; пехотните части отбраняваха проходите. Разез-
дите, изпратени къмъ Мраморани, беха обстреляни, и не можеха
да напреднатъ поради размекналата се почва. При това поло
жение командирътъ на дивизията сметна, че атаката въ коненъ
строй срещу позицията на противника при Новоселани ще бжде
невъзможна, а за пеши бой на дивизията липсватъ достатъчно
сили. Той реши, следъ като проходътъ Габровникъ — Дренова
бжде напълно осигуренъ, да притегли две-три роти за действия
при Долнени и да атакува на 3-и.
Въ 1830 часа той изпрати на командира на 4-и македонски
полкъ заповедь:
„Противникътъ заема височината южно отъ Кутлешово съ около
една дружина и височината при Мраморани съ около две роти и
едно орждие. На фланга на Дясната колона сж се явили групи
четници. По сведения отъ началника на съобщенията въ дивизията,
тази вечерь въ Габровникъ пристигнала една дружина да атакува
в. 1200. Влезте въ свръзка съ дружината, и, когато к. 1200 бжде
завладяна, съ четирите роти, картечниците и двете орждия ще се
спустнете къмъ Долнени, за съвместни действия съ Конната дивизия.
Една рота ще оставите на превала да пази прохода.“
Въ 19 часа дивизията, безъ 4-и коненъ полкъ, който остана
въ Пещалово, се събра въ Браилово. Една рота отъ 4-и маке
донски полкъ бе повикана да усили охраната на дивизията

презъ нощьта. Ротата пристигна въ 1 часа на 3-и ноемврий,
много изморена отъ силния дъждъ.
Сръбски слаби отделения, пръснати по всички чукари и по
силнонаводнената мЪстность, не позволиха на разузнавателните
части да проникнатъ дълбоко въ тила на сърбите. Но, въпреки
това, сведенията, които те събраха и изпратиха на командира
на дивизията, очертаха достатъчно разположението на против
никовите части. Те донесоха, че височините при Мраморани сж
заети; при Забърчани имало две орждия и 300 души пехота;
източно отъ Дубиячани — около 500 д уш и ; Новоселанскиятъ
хребетъ билъ заетъ съ около една рота; височините при Кутле-
шово били сжщо заети; въ Крушево немало войски; при Де-
брище и по височините на Порополе планина имало сръбски
четници.
Разузнавателните части нощуваха въ Пещалово и Десова.
Ротите, подъ командата на майоръ Бодуровъ (Десната ко
лона), презъ деня имаха престрелка съ пръснатите по склоно
вете на Порополе планина сръбски четници. Заповедано бе
на майоръ Бодуровъ да вземе мерки да осигури фланга и да
прогони четниците.
Ротите, подъ командата на подполковникъ Генчевъ, останаха
презъ деня на прохода Габровникъ — Дренова, северно отъ Дре-
нова. б-а рота имаше престрелка съ противникъ, който заемаше
к. 1200. Въ 1530 часа подполковникъ Генчевъ изпрати донесение
до командира на дивизията за положението предъ фронта на
колоната и че отъ дейностьта на противника и отъ сведенията,
добити отъ местни жители, можело да се заключи, че сърбите
се готвятъ да напустнатъ Соничка Глава.
Вечерьта подполковникъ Генчевъ получи донесение отъ
оставената въ Мокрени за караулъ команда, че една дружина
отъ 5-и Дунавски полкъ съ две орждия минала покрай Мокрени
на пжть за Габровникъ. Това беше дружината, за която коман-
дирътъ на Конната дивизия му бе съобщилъ, че настжпва да
атакува к. 1200. Подполковникъ Генчевъ изпрати веднага съоб
щение до командира на дружината, съ което го ориентира върху
положението.
И тъй, Конната дивизия, съ придадените й части, стигна и
нощува на линията Пещалово — Браилово — Десова — Дренова,
въ подножието на южните склонове на Бабуна. Тя не можа да
876 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА
проникне дълбоко въ тила на сърбите, но резултатите отъ

нейното появяване въ този районъ бЪха големи: заплашена бе
оперативната посока Прилепъ — Битоля, и сърбите, притиснати
и по фронта отъ 2/7-а бригада, бЪха принудени презъ нощьта
срещу 3-и да напустнатъ Соничка Глава.
Подготвяне атаката на Соничка Глава. — Въ края на

октомврий пристигна на Южния фронтъ командирътъ на
5-а дивизия съ 1-а бригада отъ дивизията. Следъ тяхното присти
гане командуващиятъ армията наново разпредели частите по
позициите, като на 31-и октомврий командуването на войските
по Десния брЪгъ на Вардара до Соничка Глава, включително,
повери на командира на 5-а дивизия, генералъ-майоръ Бърневъ,
а за началникъ на войските по левия брЪгъ на Вардара до
к. 750, на Градецъ планина, остана командирътъ на 7-а дивизия,
полковникъ Василевъ. На десния брЪгъ на Вардара останаха да
действуватъ сжщ ите части — Конната дивизия, 2/7-а бригада и
Сборната дивизия (полковникъ Богдановъ); последните две части
влязоха въ подчинение на генералъ Бърневъ на 2-и ноемврий
въ 1630 часа. Въ свое разпореждане командуващиятъ армията
остави, въ Велесъ, 5-и Дунавски полкъ и 2/1-о артилерийско
отделение.
На 1-и въ 1755 часа въ Щаба на армията бе получена запо-
веДь отъ Щ . Д. А., съ която се съобщи, че сръбски части отъ
Прищина, на пжть презъ Призренъ по долината на р. Черни
Дринъ, Дебъръ и Охридъ, ще търсятъ да достигнатъ Битоля и
да влезатъ въ досегъ съ войските на Съглашението. Тукъ
требвало да се търси причината, задето сърбите полагали уси
лия да завладеятъ Тетово. Като съобщаваше това, Щ . Д. А.
заповеда да бжде изпратена една по-силна колона съ планинска
артилерия отъ Тетово къмъ Призренъ, за да прекжсне това
съобщение.
По това време Щ абътъ на II армия бе насочилъ 3/5-а бри
гада да завладее Тетово а Конната дивизия да дебушира презъ
проходите на Бабуна планина и да слезе въ Прилепеното поле.
При това положение и въ изпълнение заповедьта отъ Щ .
Д. А., командуващиятъ армията разпореди командирътъ на
3/5-а бригада, следъ като завладее Тетово, да се затвърди тамъ,
и да изпрати колона да заеме Призренъ. Въ сжщото време
командуващиятъ армията прецени, че е време да бжде завладяна
Соничка Глава, та заповяда командирътъ на 5-и Дунавски полкъ

да тръгне съ две дружини въ 13 часа отъ Велесъ къмъ Соничка
Глава и да влЯзе въ разпореждане на командира на 2/7-а бригада.
За сжщата цель въ 1830 часа 6Я заповядано на командира
на 2/1-о артилер. отдЯление да се отправи на следния день
за 2/7-а бригада, а въ 2350 часа 6Я изпратена на командира на
тази бригада, съ копие до командира на 5-а дивизия, следната
заповЯдь:
„Днесъ въ 13 часй следъ пладне две дружини отъ 5-и Дунавски
полкъ, подъ началството на командира на полка, подполковникъ
Илиевъ, сж насочени отъ Велесъ презъ Оризари и Изворъ за с. Сте*
панче, дето утре пристига и 2-о отделение отъ 1-и с. с. артилер. полкъ,
подъ началството на майоръ Филиповъ. ДружинигЬ днесъ нощуватъ
при Стариградъ и, заедно съ Яртилерийското отделение, влизатъ въ
Ваше равпореждане. 3-и македонски, 49-и и 53-и полкове съ бой вчера
и днесъ сж заели височинитЬ по лЪвия брЪгъ на Черна отъ ж.-п. ст.
Градско до Мирзенъ. Конната дивизия, съ придадените й части, дебу-
шира презъ проходите на Бабуна планина. ЛЯвата й пехотна колона
(петь роти, две планински орждия, единъ коненъ полкъ и единъ кар-
теченъ взводъ) действува отъ Теово презъ Дренова въ обходъ на
Соничка Глава. Съ ядрото си Конната дивизия ще действува въ При
лепеното и Битолското полета. Съ войските си завладейте Соничка
Глава, като срещу противника тамъ, подъ началството на подполков
никъ Илиевъ, насочете за цельта две дружини отъ 22-и полкъ, една
дружина отъ 2б-и полкъ, две дружини отъ 5-и Дунавски полкъ, четири
и половина полски и две конни батареи. Действувайте, главно, съ
обходъ, за което изпратете една силна обходна колона презъ Теово —
Дренова — Присатъ, която ще усили действието на обходната колона
отъ Конната дивизия. Атаката да бжде организирана най-старателно;
да бждатъ изследвани подстжпите; да бжде осигурена едновремен*
ностьта въ действията по фронта и тила, за което обходната колона
да бжде изпратена съответно по-рано; да бжде осигурена свързката.
Да не забравяте, че отъ организирането на атаката зависи твърде
много успЪхътъ. Организирането да бжде извършено утре, 2-и того,
а атаката да бжде произведена на 3-и того на разсъмване. Противни-
кътъ разполага съ много малко артилерия и съ още по-малко снаряди,
затова нашата артилерия може по-см%ло да се приближава до неприя
теля и да търси по-сгодни цели, а, заедно съ това, по-ефикасно да под
държа пехотата. Ако обходната колона на генералъ Таневъ започне
действията си въ тила на Соничка Глава утре, да се поддържи веднага
отъ ВашигЬ войски. 1313.“
Вследствие усгтЪшнигЪ действия на фронта Черна, команду-

ващиятъ армията заповяда на командира на 7-а дивизия, следъ
добра подготовка, да завладее позицията на противника при
Криволакъ.
Щ абътъ на 5-и полкъ, 3-а и 4-а дружини, Картечната

рота, Телефонната команда, Музикантскиятъ хоръ, Нестрое
вата рота и съответните отделения отъ Парковия взводъ тръг
наха въ походенъ редъ отъ Велесъ, и въ 18 часа се разполо
жиха на бивакъ около шосето при Стариградъ. Командирътъ
на полка веднага влезе въ свръзка съ 2/7-а бригада чрезъ
телефонната станция при близкия кантонъ на шосето.
На 2-и ноемврий въ 2 часа командирътъ на 2/7-а бригада
получи заповедьта за атаката на 3-и. За да прояви своето дей
ствие, обходната колона требваше да измине около 30 клм. по
труднопроходима местность. Командирътъ на бригадата реши
да изпрати само една дружина въ обходъ на противниковата
позиция, защото и Конната дивизия, съ петь роти, беше вече
въ Прилепското поле. Въ 7 часй, когато 5-и полкъ тръгваше за
Степанци, началникътъ на Щаба на бригадата предаде по теле
фона на командира на полка: една дружина съ две картечници
да тръгне по пжтя Стариградъ — Оморанъ — Теово — Габровникъ,
като при последното село се спре на почивка, другата дружина
съ 2-и картеченъ взводъ да продължи пжтя си за Степанци.
Въ сжщото време предаде устно по телефона на началника
на участъка Соничка Глава -заповедьта за атаката и му запо-
веда да предприеме демонстративни действия въ участъка, да
прикове съ артилерийски огънь противника наместо, и да не
му позоли да отделя части срещу обходната колона.
Въ изпълнение направените разпореждания, частите отъ
Десния подучастъкъ (2/22-а дружина) настъпиха въ 7 часа и,
поддържани отъ артилерията на участъка, успеха да заематъ
единъ отъ противниковите окопи, северно отъ к. 1200. Частите
отъ Левия подучастъкъ започнаха същ о демонстративенъ бой,
но те не можаха да напреднатъ, защото сърбите държеха
здраво позицията си южно отъ Никодимъ. При този бой дружи-
. ната даде 2 убити и 3 ранени войника.
5-и Дунавски полкъ продължи настъплението си отъ Стари
градъ въ 7 30 часа. 4-а дружина, съ единъ картеченъ взводъ,
тръгна по пътя за Габровникъ, а 3-а дружина и Щ абътъ на
полка продължиха пжтя си за Степанци. Въ 11 часа 3-а дру
жина пристигна въ Степанци. 4-а дружина беше въ движение
къмъ Габровникъ.
Въ 12 часа командирътъ на полка получи лично отъ бри
гадния .командиръ ^заповедь: двете роти отъ 3-а дружина
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8 - и НОЕМВРИЙ 879
сь картечния взводъ да настжпятъ веднага къмъ к. 1200, съ

цель да заематъ изходно положение къмъ десния флангъ на
2/22-а дружина, за съвместни действия съ последната на следния
день срещу левия флангъ на сърбите на к. 1200. Другите
две роти съ Щаба на полка да тръгнатъ веднага презъ Поменово
за Оморанъ, дето да причакатъ 6/1-а батарея, и, заедно съ нея,
да настигнатъ 4-а дружина, за съвместни действия на фланга
и тила на сърбите, за овладяване Соничка Глава.
Въ изпълнение на тази заповЪдъ, Щ абътъ на полка съ
10-а и 12-а роти въ 12 часа тръгна къмъ Поменово — Оморанъ,
а въ 1230 часй командирътъ на 3-а дружина, съ 9-а и 11-а роти
и Картечния взводъ, тръгна презъ Степанци къмъ позицията на
2/22 дружина, дето на мръкване зае изходно положение. Коман
дирътъ на полка, подполковникъ Илиевъ, съ 10-а и 12-а роти,
на мръкване стигна при Теово, и, заедно съ 6/1-а батарея, се
разположи на бивакъ. 4-а дружина къмъ 17 часа стигна въ
Габровникъ и нощува на бивакъ североизточно отъ селото.
Щабътъ на 2/1-0 артилер. отделение, съ 4-а и 5-а батареи,
нощува три клм. северно отъ Степанци; Щ абътъ на бригадата —
при артилерийската позиция.
Въ разположението на останалите части въ участъка
Соничка Глава промяна не стана, освенъ заемане единъ неприя
телския окопъ отъ укрепената позиция на к. 1200 и придвиж
ването на планинското орждие напредъ, на Лесистата висо
чина, на седловината северно отъ к. 1200.
Въ 1030 часа пристигнаха на артилерийската позиция коман-
дуващиятъ армията и командирътъ на 5-а дивизия, съ часть отъ
своигЬ щабове, да се ориентиратъ върху положението. Въ
14 часа те си заминаха; остана само командирътъ на 5-а арти
лерийска бригада, полковникъ Вл. Вазовъ.'*
Вечерьта Конната дивизия нощува въ Браилово. Въ поло
жението на частите на Преслапъ планина, както и на фронта
на Сборната дивизия особена промена не стана.
Щ абътъ на 5-а дивизия, идещъ отъ Бояновци, пристигна въ
Изворъ, отдето командирътъ на дивизията издаде заповедь, че
частите, които действуватъ по десния брегъ на Вардара, вли-
затъ въ негово подчинение; войските на полковникъ Писиновъ
съставятъ Десния участъкъ, а тези на полковникъ Богдановъ —
Левия участъкъ на дивизията.
Въ 21 30 часа командирътъ на дивизията изпрати въ Щ аба
на армията следното донесение:
880 ОТБРЯНЛ НП ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
„Въ положението на частите при Соничка Глава н%ма промяна.

Д-Ьсната колона отъ 5-и Дунавски полкъ къмъ 16 часа е стигнала
Мокрени. Батареята, придадена къмъ колоната, е стигнала въ Теово;
останалите две батареи отъ отделението сж на три клм. отъ Сте-
панци, по пжтя за Прилепъ. Въ положението на частите на Преслапъ
планина нема промена. Южно отъ Росоманъ е забелязанъ полкъ
французска пехота, която се насочва къмъ Крушевица—Сирково. Тази
колона се следи, и срещу нея сж взети мерки. Въ вчерашния бой
около Мирзенъ и Дебрища 22-и полкъ ималъ 4 убити и 9 ранени.
Изстреляни били 23,000 патрона."
На 1-и ноемврий въ Щаба на армията бе получено отъ
командира на 2/7-а бригада донесение, че ротите отъ 22-и полкъ,
които действуватъ къмъ Мирзенъ, сж напреднали единъ клм.
въ югоизточна посока, а ротите, които действуватъ западно отъ
Дебрища, — до пжтя Возарци — Прилепъ. За да може да бжде
прекжснатъ пжтьтъ на французите къмъ Возарци, командирътъ
на бригадата молеше за подкрепа. Командуващиятъ армията въ
9 40 часа заповяда да не напредва повече, но да се укрепи, и
да чака подкрепление.
Споредъ разпорежданията отъ Щ . Д. А., командуващиятъ
армията разпореди командирътъ на 3/7-а бригада, полковникъ
Бурмовъ, да замине, заедно съ Щаба си, за с. Изворъ и да поеме
командуването на частите отъ Левия участъкъ на 5-а дивизия.
Отстъплението на сърбитИ от7> Соничка Глава и преслед

ването имъ на 3 -и и 4 -и ноемврий. — Спускането на Конната
дивизия въ Прилепеното поле и оживената дейность на бълга
рите срещу Соничка Глава загрижиха сериозно Сръбското коман-
дуване. Обходното движение на Конната дивизия и опитването
й да проникне въ тила на сърбите въ посоката Вранче — Бепо
Поле — Заполжане бе сметнато отъ Сръбското командуване за
стремление на българите да отхвърлятъ защитниците на Бабуна
отъ пжтя Прилепъ— Битоля. Поради това началникътъ на Битол-
ската дивизионна область заповеда въ 1345 часа на началника
на Вардарския отрядъ да направи всичко възможно, но да спре
напредването на българите и да запази посоката Прилепъ —
Битоля, като, въ краенъ случай, оттегли отряда на десния брегъ
на Черна. Обърнато му бе вниманието да запази сжщо и посо
ката Крушево — Кривогащани — Бучинъ. На Мирзенския отрядъ
бе заповедано да се отправи презъ Дренска планина за Битоля.
Въ13 чаей, обаче, командирътъ на Вардарския отрядъ получи доне
сение отъ Левия участъкъ, че българскиятъ коненъ полкъ, който
д ействията п о д -ь с н и я б р -ь г ъ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8 - и НОЕМВРИЙ 881
е настжпилъ сутриньта (вероятно става думата за 3-и коненъ

полкъ — предната охрана на Конната дивизия), е билъ спрЪнъ
отъ артилерийски огънь, а пехотниятъ полкъ се събралъ въ
колона северно отъ Десова, и останалъ наместо. Другъ български
коненъ полкъ се опиталъ да настъпи къмъ Крушево. ЛЪвиятъ
участъкъ на Соничка Глава билъ силно обстрелянъ съ артиле
рийски огънь, и командирътъ на участъка не можалъ да отдели
войски, които да спратъ напредването на българите къмъ пътя
Прилепъ — Битоля. ДЪсниятъ участъкъ на Вардарския отрядъ
билъ същ о ангажиранъ въ бой, и при това войските му били
разположени на широкъ фронтъ. Затова командирътъ на Вар
дарския отрядъ реши да оттегли отряда задъ Черна и заповяда:
1) НачалницитЪ на участъците да формиратъ задни охрани до
една трета часть отъ разполагаемите войски съ съответното количество
планинска артилерия; охраните да се оттеглятъ въ 24 часа и при
Пестрица да образуватъ обща задна охрана, подъ командата на старшия
командиръ.
2) Задната охрана на отряда при Мраморани — Новоселани да се
оттегли на 3-и въ 2 часа презъ Коняри къмъ Бакирно Гумно, на която
позиция да се спре цЪлиятъ отрядъ, и опорно да я отбранява. Една
странична стража да пази посоката Кривогащани — Бучинъ, като се
разположи на левия флангъ на позицията Бакирно Гумно.
3) Главните сили на Вардарския отрядъ да се оттеглятъ въ 2230
часа, а отрядътъ отъ позицията Новоселани — Мраморани — въ 24 часа.
Презъ нощьта срещу 3-и ноемврий сърбите напустнаха
позициите си и отстъпиха къмъ Прилепъ и наюгъ. Отстъпле-
нието продължи и на 3-и. Българите, макаръ че бЪха въ непо-
срЪдственъ досЪгъ съ сърбите, не узнаха веднага за отстъпле
нието имъ, а само забелязаха, че сърбите следъ полунощь пре
станаха да се обаждатъ отъ позициите си на линията Соничка
Глава — Кръстецъ. На разсъмване изпратените патрули донесоха,
че сърбите съ напустнали окопите си, и подучастъците веднага
настъпиха и заеха позициите имъ.
На 2-и ноемврий Тетовскиятъ отрядъ, отблъснатъ отъ Тетово,
стигна въ Гостиваръ.
2!7-а бригада. — Въ 7 30 часа командирътъ на 2/7-а бригада

получи донесение, че сърбите сж напустнали позицията около
к. 1200, и че 2/22-а дружина е заела хребетите отъ двете страни
на к. 1200. Тогава той заповеда:
1) 2/22-а дружина да продължи енергично преследването на про
тивника, и да не му позволи да се опомни и да заеме нЪкоя задна
Българската армия въ Световната война 1915— 1918. год., токгь III. 36
позиция; 2) 3/26-а дружина да настжпи съ две роти и планинското

орждие и да преследва енергично отстжпващит4 сръбски части, а
останалите две роти отъ дружината да изпрати въ разпореждане на
командира на 22-и полкъ, действуващъ срещу французите на Преслапъ
планина; 3) 5-и Дунавски полкъ да настжпи енергично къмъ Прилепъ;
1/22-а дружина да настжпи по шосето за Прилепъ и да разчисти доли
ната между склоновете на Бабуна и Борила планини; 9/22-а и П/53-а
роти да заминатъ за Попадия въ разпореждане на командира на
22-и полкъ.
Къмъ 9 часа 1-а батарея 6Ъ изпратена на превала, дето
стигна въ 14 часа.
ЧаститЬ отъ участъка Соничка Глава настъпиха енергично,
като се движеха безспирно, защото сърбитЬ не оказаха никаква
съпротива. Капитанъ Ж ековъ продължи преследването до При
лепъ, дето вл-кзе съ две роти отъ 2/22-а дружина въ 13 часа,
посрещнатъ тържествено отъ гражданството.
При преследването на противника ротитЬ взеха едно оръ-
дие и единъ картеченъ лафетъ.
Майоръ Николовъ съ две роти отъ 3/26-а дружина и пла
нинското оръдие, като продължаваше настъплението къмъ
Трояци — Плетваръ, къмъ 12 часа забеляза единъ взводъ сърби
да се окопаватъ по южния склонъ на в. Козякъ. Два изстрела
отъ планинското оръдие бЪха достатъчни да обърнати и този
взводъ въ бягство. Вечерита ротитЬ на майоръ Николовъ стиг
наха до Плетваръ, дето нощуваха. РотитЪ загубиха 2 убити и
4 ранени войника; заловиха 47 войника, взеха 1 ракла, 56 сна
ряда, 40 пушки, 45,000 патрона, 1 телефоненъ апарати и 10 клм.
телефоненъ кабелъ.
Настъплението на 5-и Дунавски полкъ бЪ забавено поради
труднопроходимата планинска патека, по която той се движеше.
Полкътъ се събра въ Прилепъ, безъ батареята, на следния дени
вечерита.
За да осигури прохода, командирътъ на бригадата заповяда
въ 1415 часа на подполковникъ Василевъ — началникътъ на уча
стъка Соничка Глава — съ 1/22-а дружина, 1-а конна и 4/17-а пол
ска батареи да организира за опорна отбрана прохода Соничка
Глава, а другитЪ роти отъ 1/22-а дружина да изпрати въ Прилепъ.
И тъй, поради бързото отстъпление на сърбитЪ, усилената
2/7-а бригада завладф Соничка Глава безъ бой и преследва
защитницитЬ й докато завладЪ Прилепъ. Вечерита положението
#
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 883
на частите отъ бригадата въ участъка Соничка Глава беше

следното:
Въ Прилепъ — 2/22-а дружина (безъ 8-а рота).
На превала Соничка Глава — 1/22-а дружина (3-а и 4-а роти),
две конни батареи, 4/17-а батарея, едно гаубично и едно пла
нинско орждия; 8/22-а рота — прикритие на артилерията. Вдясно
и назадъ, на превала, бЪха и дружините отъ 5-и Дунавски полкъ
съ 6/1-а батарея.
Въ Плетваръ — 10/26-а и 12/26-а роти и едно планинско
орждие.
За заемането на Прилепъ командирътъ на бригадата съобщи
устно по телефона въ Щаба на 5-а дивизия.
На 4-и ноемврий частите се затвърдиха на Соничка Глава
и около Прилепъ. По заповЪдь отъ Армейското командуване,
войските западно отъ шосето Велесъ — Прилепъ бЪха подчи
нени на подполковникъ Илиевъ, който привлече въ Прилепъ
двете дружини отъ 5-и полкъ и конните батареи. Двете роти
съ планинското орждие отъ Плетваръ бЪха изпратени на Пре-
слапъ планина, срещу засилващите се при Возарци французи.
Командирътъ на бригадата разпореди 22-и полкъ да организира
усилено разузнаване къмъ линията Каменъ Долъ — Мраморъ,
а Дивизионътъ на майоръ Братановъ — къмъ Мраморъ — Бело-
водица.
Вечерьта частите отъ бригадата беха разположени: въ При
лепъ — две дружини отъ 5-и Дунавски полкъ (3/5-а и 4/5-а),
2/22-а дружина и Конно-артилерийското отделение; на превала
Соничка Глава — 1/22-а дружина (две роти) и 4/17-а батарея;
2/1-о артилер. отделение, на пжть за Попадия, нощува на кръ-
стопжтя на шосето Велесъ — Прилепъ и пжтя за Владиловци.
На фронта на Преслапъ планина и при Сборната дивизия
на полковникъ Богдановъ на 3-и и 4-и ноемврий имаше слаба
артилерийска престрелка. На 3-и българите забелязаха раздвиж
ване на войски въ французското разположение къмъ и около
Возарци. Това раздвижване беше всжщность оттегляне на войски
отъ бойната часть въ резервъ при Возарци, съ огледъ на бждещи
действия къмъ Прилепъ.
На 4-и ноемврий Французското командуване имаше вече
сведение, че българите еж влезли въ Прилепъ, и че сърбите
сж се оттеглили на югъ, и центърътъ на техното разположение
се намира задъ десния брегъ на Черна, около Новоселани, а
56*
884 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
фланговете — на лЪвия брЪгъ на Черна, южно отъ Крушево и

при Апинци. Активностьта на французите около Возарци отслабна.
Те започнаха да оттеглятъ артилерията отъ десния брегъ на
Черна къмъ Криволакъ, и обсжждаха новъ планъ за действия.
За противодействие на французите, които се опитваха да
изместятъ бойната си часть напредъ, командирътъ на 2/7-а бри
гада усили отбраната на Преслапъ съ части отъ Соничка Глава.
Командирътъ на бригадата изпрати на командира на 5-а ди
визия донесение за направените разпореждания, а въ 1830 часа
донесе:
„Въ положението на частигЪ, действуващи по склоновете на
Преслапъ планина, н%ма промяна. Неприятелската артилерия обстрелва
нашите части, но нашата артилерия не й отговаря. Командирътъ на
Дивизиона, придаденъ къмъ бригадата, донася, че къмъ селата Мир-
зенъ — БЪловодица противникъ нЪма; сжщо и дефилето при Плетваръ
било очистено отъ противника. На Сонична Глава засега се намиратъ
две роти отъ 22-и полкъ и една полска батарея. Моля разпореждането
Ви да ги притеглиме къмъ Преслапъ планина. За положението на
частите, изпратени къмъ Прилепъ, немаме сведения. Отъ телефо
нистите въ гр. Прилепъ узнахме, че 5-и Дунавски полкъ е стиг-
налъ въ града. Разпоредено е да бжде повиканъ командирътъ на
5-и полкъ на телефона, и допълнително ще донеса за положението
въ Прилепъ.“
Дейность на Конната дивизия. — Презъ нощьта срещу

3- и ноемврий имаше голяма дъждовна и снажна буря.
До сутриньта въ дивизията не се получиха нови сведения
за противника. РазездитЪ къмъ Крушево, Бродъ и Локвица,
обстреляли отъ сръбски четници, не можаха да напреднатъ.
Вечерьта четницитЬ (около 40— 50 души) заеха и Дебрище,
отдето продължаваха и сутриньта да обстрелватъ разездигЬ на
4- и коненъ полкъ. Командирътъ на дивизията започна да се
безпокои и за своя флангъ, и реши да оттегли дивизията на
безопасно мЪсто, въ Гострачъ, за да си починатъ хората и ко-
нетЪ. Като предполагаше, че и дружината отъ 5-и полкъ ще му
бжде подчинена, той смиташе да привлече и Лавата колона
на 4-и македонски полкъ за действия къмъ Долнени и въ
1020 часа изпрати до командира на полка следната заповЪдь:
„Дивизията, въ очакване изхода на операцията при Сонична
Глава, ще остане въ очаквателно положение, като вземе мерки за
разузнаване. По всека вЪроятность, дивизията довечера ще нощува
въ Гострачъ. Ротата, която снощи бе привлечена тукъ, ще Ви бжде
върната. Донесението Ви № 72 сега се получи.“
Това донесение отъ командира на 4-и македонски полкъ,

което се получи въ 1025 часа, гласеше:
„Отъ позицията забелязахъ съ бинокълъ, че противникътъ отъ
висотата 1200 отстъпва, и се спуска на шосето Велесъ — Прилепъ.
Вчерашните поддържки — една рота отъ средата и по две полуроти
на фланговете — ги нЪма на местата имъ; н%ма ги и конегЬ, които
вчера забелязахъ и донесохъ съ № 66. Противникътъ въ една редица
се спуска на шосето, обаче въ подножието при шосето нищо не може
да се забележи, защото е въ сенка; срещу ротата на полка, срещу
в. 1200, има неприятелски части въ престрелка съ ротата. Сега видехъ
отстъпващи редици на шосето Велесъ — Прилепъ. Въ този моментъ
се спускатъ и картечници отъ платото къмъ шосето. Отстъпватъ къмъ
Сонична Глава — Присатъ и височините къмъ Прилепъ.“
Споредъ това донесение, сърбите отъ Соничка Глава, оче
видно, отстъпваха, но генералъ Таневъ изпрати началника на
Щаба на дивизията при командира на 4-и македонски полкъ
да провери истинностьта на гЬзи сведения. Той заповяда също
4-и коненъ полкъ да изпрати силни разезди по източните скло
нове на Баба планина да разузнаятъ пътищата, по които веро
ятно ще се движи дивизията.
И тъй, въпреки всички признаци за отстъплението на
противника, командирътъ на Конната дивизия не се реши да
настъпи и преследва, защото немаше сведения за противни
ковите части, които въ надвечерието беха срещу дивизията на
позиция при Долнени — Новоселани. Тези части беха отстъпили
още сутриньта. Но, макаръ че дивизията имаше много разузна
вателни части и разезди, досЬгътъ съ противника презъ нощьта
бе прекъснатъ, и отстъплението му остана незабелязано.
Между 1235 и 1420 часа командирътъ на дивизията получи
донесения отъ командира на 4-и македонски полкъ и отъ раз
узнавателната часть откъмъ Дубиячани — Мраморани, че против
никътъ не само е отстъпилъ, но е напустналъ и Прилепъ, и
че пехотни части го преследватъ. Но и следъ тези сведения,
дивизията остана въ очаквателно положение въ Браилово.
Командирътъ на дивизията продължаваше да се страхува отъ
сръбскигЪ части при Кутлешово — Новоселани, безъ да направи
опитъ да разузнае дали тези части стоятъ още на позициите си.
Най-после, въ 1420 часа, той реши да настъпи и изпрати
на командира на 4-и коненъ полкъ следната заповедь:
„Противникътъ е очистилъ ПрисатскитЪ височини, и нашата пехота
е започнала да се спуска въ полето. Противникътъ срещу насъ още
стои на позициите си, вероятно като флангардъ, който прикрйва
886 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЛТЯ ГРУПЯ НЯ II ЛРМИЯ
отстжплението. Тъй като по източнигЬ склонове на Баба планина

пжтищата за движение сж много далечни, азъ ще действувамъ направо,
по посока на позицията на противника къмъ Долнени. Тръгнете и
Вие съ полка си по сжщата посока.“
Следъ това командирътъ на дивизията предаде лично на
полковите командири: полковете да се приготвятъ и да тръг-
натъ къмъ Долнени. 2/3-и ескадронъ бе назначенъ въ челна
стража; ескадронътъ изпрати петь охранителни и разузнава
телни разезда и настъпи къмъ Долнени — Новоселани. Когато
разездитЬ започнаха да се катерятъ по склоновете на Новосе-
ланскитЬ височини, дивизията тръгна ходомъ отъ Браилово
къмъ Долнени, а, следъ като те увенчаха височините, диви
зията продължи движението отъ Долнени по шосето за Прилепъ,
въ следния редъ: Челна стража, Щ абътъ на дивизията, 6-и и
5-и конни полкове. Въ 18 часа дивизията стигна безпрепятствено
въ Прилепъ, посрещната съ радость отъ населението. 4-и коненъ
полкъ стигна въ града по-късно.
При тръгване отъ Долнени, командирътъ на дивизията
изпрати заповедь на командира на 4-и македонски полкъ:
Левата колона, артилерията и картечниците да се отправятъ за
Прилепъ. Тази заповедь бе получена късно. До това време
Левата колона остана на местото си, безъ да действува срещу
противника, който отстъпваше отъ к. 1200. Първата заповедь
на командира на дивизията, че дивизията остава въ очаква
телно положение, подполковникъ Генчевъ получи въ 11 45 часа.
Но до това време той имаше свеедения, че противникътъ отъ
Присатските височини отстъпва, а по-късно получи донесение
отъ командира на полуескадрона, че и предъ Конната дивизия
сърбите съ отстъпили. При това положение той поиска отъ
командира на дивизията разрешение да настъпи къмъ Злато-
връхъ. Въ това време се показа 4/5-а дружина, която идеше отъ
Габровникъ. Подполковникъ Генчевъ изпрати коненъ ордина-
рецъ да предаде на дружината да се насочи къмъ позицията,
която заемаше колоната, да я заеме, тъй като колоната ще
настъпи къмъ Прилепъ да преследва сърбите.
Преди да получи разрешение за настъпление по следите
на противника, при колоната се яви началникътъ на Щаба на
дивизията, подполковникъ Вуйчевъ, който, въ духа на реше
нието на командира на дивизията, предаде на подполковникъ
Генчевъ: колоната да настъпи къмъ югозападната височина
отъ Долнени, която била заета отъ сърбите. Въ 1350 часа
колоната се насочи къмъ Долнени, и, тъй като тамъ не

завари Конната дивизия, продължи похода си къмъ Прилепъ,
дето стигна въ 23 часа, посрещната съ радость, песни и цветя
отъ жителите. ДЪсната колона отъ 4-и македонски полкъ
остана на превала на прохода Богумилъ — Гострачъ; срещу нея
нямаше сърби.
При настъплението на дивизията отъ Браилово къмъ При
лепъ б-юса изпратени да разузнаватъ разезди отъ по 15 човека, съ
началници на разездитЪ: подпоручикъ Златоустовъ и подпоручикъ
Молловъ. Въ 19 часа подпоручикъ Молловъ донесе, че сърбите
при отстъплението си съ заели височините надъ Берово, дето
се е окопала и артилерията имъ. Разездътъ на подпоручикъ Меч-
каровъ остава въ Пещалово да наблюдава посоката къмъ Кичево.
Дивизията нощува по квартири въ града, съ мерки за охра-
нение отъ пехота и конница.
Въ 19 часй командирътъ на дивизията изпрати на команду-
ващия армията донесение за действията на дивизията, следъ
което продължава: .. Противникътъ се окопавалъ на височи
ните около Алинци. Утре, въ очакване артилерията, ще изпратя
силни разузнавателни части да бъде определена позицията
и разположението на противника. Левата колона — подполков-
никъ Генчевъ — привлекохъ същ о въ Прилепъ, а Десната —
майоръ Бодуровъ — остана да пази Богумилския проходъ и да
държи въ респектъ върлуващите сръбски чети“ .
За да бъде възстановена свръзката съ противника и да
разузнава за него, освенъ разездътъ на поподручикъ Молловъ, ко
мандирътъ на дивизията реши да изпрати още три разузнава
телни разезда. Въ 2330 часа той повика назначените началници
на разезди и имъ продиктува следната заповедь:
иПротивникътъ е отстжпилъ отъ Прилепъ по височинитЪ при
Алинци, дето се окопава.
Самостоятелни разезди:
№ 1 — поручикъ Стефановъ, съ 15 войника отъ 4-и коненъ
полкъ, — да тръгне утре, 4-и того, въ 7 часа и да разузнава по посока
Прилепъ — Коняри — Бучинъ — Градище (въ долината на Черна) и
Бучинъ — подине и къмъ югъ, като се старае да обходи Алинската
позиция отъ западъ.
№ 2 — подпоручикъ Молловъ, съ 15 конника отъ 5-и коненъ
полкъ, — да тръгне въ 7 часа по шосето за Битоля и да разузнава
за противника около Новоселани и Алинци.
№ 3 — подпоручикъ Стефановъ, съ 15 конника отъ 3-и коненъ
полкъ, — да тръгне утре въ 7 часй и да разузнава по посока Прилепъ —
Рувци, като се старае да обходи Алинската позиция отъ изтокъ и над

никне въ Битолското поле.
9
№ 4 — подпоручикъ Спиридоновъ, съ 10 конника отъ 4-и коненъ

полкъ, — да тръгне въ 7 часа по пжтя за Градско, да разузнава въ
тази посока и да влезе въ свръзка съ действуващите въ този районъ
наши части.
Донесенията да се изпращатъ въ Прилепъ/
Освенъ горнитЪ разезди, къмъ Бродъ — Кичево и Крушево

разузнаваха и разездигЬ на поручиците Марковъ и Златоустовъ
и на изтокъ — къмъ долината на Раяцъ — поручикъ Романовъ:
въ района на последния разездъ — къмъ Попадия — Ракле —
Радобилъ — разузнаваше и Дивизионътъ на майоръ Братановъ
(1 /5-и и 2/4 ескадрони); Дивизионътъ бЪше въ разпореждане
на командира на 22-и полкъ, който заемаше съ полка позиция
на Преслапъ планина.
РазездитЬ тръгнаха на 4-и сутриньта. Дивизията остана въ
Прилепъ. Полковете се разположиха по квартири въ града.
Въ 6 часа командирътъ на дивизията донесе на команду-
ващия армията за положението на дивизията и за организира
ното разузнаване. Съ същото донесение той поиска да му бжде
върнато Артилерийското отделение, но му бе отказано, защото
дивизията не можеше да го използува въ Прилепеното и Битол
ското полета, поради блатистата почва.
Въ отговоръ на изпратените до командуващия армията доне
сения, командирътъ на дивизията получи следните заповеди:
„1) Не е работа на конницата отъ два полка да се занимава съ
разни малки четнишки групи; оставете ги на пехотата. Прилепъ е въ
наши ржце. Излезте отъ пасивното си положение — вървете напредъ,
къмъ Битоля, като пратите отъ Прилепъ къмъ Кафадарци два еска-
дрона да съдействуватъ на 22-и полкъ срещу французите, идещи
къмъ Никодимъ. 1377.“
» 2 ) Въ разпореждане на началника на 5-а дивизия се дава коло
ната на подполковникъ Генчевъ съ две конни батареи. Въ Ваше раз
пореждане оставатъ две роти въ Прилепъ съ една полска батарея,
които да заематъ позицията северно отъ Прилепъ, по южните скло
нове на Соничка Глава, и да се укрепятъ. Ротите на майоръ Боду-
ровъ — Десната колона — сжщо остава въ Ваше разпореждане да
чисти противниковите дребни партии откъмъ западъ и къмъ Крушево.
Конницата — двата полка съ двете планински орждия — да търси
пжтя за Битоля, за да види какво има тамъ и да разузнава къмъ
Кичево. Конницата да стигне Битоля най-късно утре, 5-и ноемврий, по
пладне. Завладяването на Битоля не е необходимо. 185/
Следъ като получи гЬзи заповеди, командирътъ на дивизията

разпореди подполковникъ Николовъ съ два ескадрона отъ 3-и ко-
ненъ полкъ да замине отъ Прилепъ къмъ Кафадарци да съдей-
ствува на 22-и полкъ. Въ изпълнение тази заповЪдь, 1-и и
4-и ескадрони отъ 3-и коненъ полкъ заминаха въ 1030 часа за
Фаришъ, въ разпореждане на командира на 2/7-а бригада.
Настъпление на дивизията къмъ Битоля, поради сведенията
за противника и поради наводнената мЪстность, командирътъ
на дивизията смиташе, че е невъзможно, и помоли да бъде отме
нено. Командуващиятъ армията уважи мотивите на командира
на дивизията, и заповедьта за настъплението бе отменена.
Между 10 и 1815 часа презъ деня командирътъ на дивизията
получи отъ разузнавателните части следните донесения:
„Противникътъ се окопава на височините южно отъ Беровце и
и Рувци. Ялинската позиция е заета отъ сърбите. Мостътъ на Черна
при Тополчани билъ миниранъ. Презъ Коняри сж отстжпили около
600—1000 души съ три орждия, а презъ Кривогащани — 300—400 души.
Бучинъ и Търновци били заети отъ сърбите. Мостовете при Бучинъ
и Паша Рувце сж слабо повредени. Въ Крушево немало противникови
части.“
Отъ донесенията на разездигЪ се заключаваше, че против-
никътъ се е спрЪлъ на височините южно отъ Боровце —
Ялинци — Трикръстъ — Тополчани — Новоселани — Бакирно
Гумно.
Въ 18 часа командирътъ на дивизията изпрати на команду-
ващия армията донесение:
„Подполковникъ Илиевъ получи заповедь, че се назначава за
началникъ на пехотните части, които се намиратъ въ Прилепъ, да се
укрепи при града и да не предприема никакви по-нататъшни действия.
Неприятельтъ стои на заблаговременно укрепена позиция при Ялинци.
Наводнението въ равнината се усилва. Днесъ разездътъ на поручикъ
Георгиевъ, като вървеше около Кривогащани, щелъ да се издави, и
се е движелъ изъ вода въ продължение на два часа. Мостовете надъ
р. Черна при Бучинъ и на пжтя Паша Рувце— Св. Тодоръ били полу
разрушени, така че движението и по пжтищата вънъ отъ шосето става
несигурно. При тази обстановка моля да ми се дадатъ по-обстойни ука
зания за настжплението, което требва да предприема къмъ Битоля, и
цельта, която требва да преследвамъ чрезъ него."
Въ сжщото време командирътъ на дивизията изпрати до
командира на 5-а дивизия следното известие:
„Противникътъ забма височините южно отъ Беровце, Ялинци,
Трикръстъ, Тополчани, Новоселани и р. Черна предъ к. 899 (Новосе-
890 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМЛ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
лани). Предписано ми е съ дивизията да настжпя. Моля да ми изве

стите какво възнамерявате да предприемете въ тази посока, за да
мога да съгласувамъ действията си съ гЪзи на пехотата."
Въ отговоръ на донесението до Щаба на армията, коман-
диръгь на дивизията получи на следния день отъ командуващия
армията заповЪдь:
„Заповядано е генералу Бърневу да остави въ Прилепъ само
две роти и една конна батарея, дето да се укрепятъ. Нему е дадена
задача да заеме и източния изходъ на долината на р. Раяцъ предъ
Черна и да охранява проходите, които водятъ отъ долината на
р. Черна. Вие, щомъ полето между Прилепъ и Битоля е непроходимо,
продължавайте зорко да разузнавате къмъ Битоля, Крушево, Бродъ,
Кичево, Гостиваръ, като безпокоите неприятеля при Длинци.“
До 10-и ноемврий дивизията остана въ Прилепъ, и изпълня
ваше възложената й съ тази заповЪдь задача.
Охранението на квартирния районъ се изпълняваше отъ
придадените къмъ дивизията пехотни роти и батарея (2/22-а
дружина, 10/4-а македонска рота, 4/17-а батарея и 9/3-а планин.
полубатарея), които заемаха позиция южно отъ града, на линията
Камберова Чешма — Селце. 9/4-а македонска рота остана въ
Новоселани, северозападно отъ Прилепъ, да наблюдава посо
ките къмъ Бродъ — Кичево, Кривогащани — Крушево и Криво-
гащани — Крушовяни.
Въ поддържка на пехотните части, конните полкове по
редъ изпълняваха службата на резервъ на охраната.
Дивизията остана въ Прилепъ само съ шесть строеви и
два картечни ескадрона, четири пехотни роти, една колояздачна
рота и една полска батарея. 4-и македонски полкъ (безъ две
роти) и Конно-артилерийското отделение излязоха отъ състава
на дивизията на 5-и ноемврий. Съ тези части и две дружини
отъ 5-и Дунавски полкъ б-е съставена колона, която, подъ
началството на командира на 5-и полкъ, подполковникъ Илиевъ,
настжпи по долината на Раяцъ да заеме източния изходъ на
долината предъ Черна.
И тъй, на 4-и вечерьта положението на частите отъ 5-а и
Конната дивизии, които действуваха около Прилепъ. б-еше
следното:
Въ Прилепъ: Конната дивизия, 3/5-а, 4/5-а и 2/22-а дружини
и петь роти отъ 4-и македонски полкъ, две конни и една полска
батареи и една планинска полубатарея.
На превала Соничка Глава — три роти отъ 22-и полкъ;

вдЪсно на Богумилския проходъ — две роти отъ 4-и македонски
полкъ; 2/1-о артилерийско отделение, на пжть за Попадия,
нощува до Владиловци.
Сръбскиятъ Вардарски отрядъ отстжпи отъ Бабунската
позиция, и се разположи да отбранява посоката Прилепъ —
Битоля по следния начинъ: три батальона, една рота граничари,
три орящия и три картечници — на левия брЪгъ на Черна
отъ Чепикъ презъ Тополчанско б. до Алинската позиция, вклю
чително; Мирзенски отрядъ — прегражда пжтя Прилепъ —
Лакъ — Канатларци — Битоля; единъ батальонъ съ две картеч
ници — въ Дървеникъ; две роти отъ Черна до к. 630; една
не с. с. батарея — северозападно отъ Ложани; една не с. с.
батарея — южно отъ Ложанско б; Резервъ на отряда — два и
половина батальона — южно отъ Ложанско б.
На 4-и въ 1030 часа командирътъ на Битолската дивизионна
область заповяда на командира на Вардарския отрядъ съ единъ
батальонъ, едно орждие и една картечница, разположени на
позиция на десния брЪгъ на р. Блато около Кривогащани, да
отбранява посоката Прилепъ— Крушево, като задържи непре
менно Тополчанската позиция, за да може, следъ като пристиг-
натъ английски войски, да премине въ настжпление и разбие
неприятеля. Всжщность никакви английски войски не пристиг
наха, и сърбите скоро напустнаха и Битоля.
Влево, Тетовскиятъ отрядъ, подъ натиска на българите,
напустна Гостиваръ, и се спре южно отъ града на Джонавачката
позиция. Въ състава на Тетовския отрядъ влезоха Поречкиятъ
отрядъ и Кичевскиятъ гарнизонъ (300 боеца).
Дейность на командуването на 5-а дивизия. — На 3-и но-

емврий Щ абътъ на дивизията остана въ Изворъ, отдето коман
дирътъ на дивизията въ 7 часа издаде заповедь:
„Съгласно устната заповедь на командуващия армията, на менъ
е възложено общото командуване на войските, които къмъ днешна
дата действуватъ по десния брЪгъ на Вардара, отъ реката до върхъ
Соничка Глава, включително.
1) Войските, подъ началството на командира на 2-а бригада от
7-а дивизия, полковникъ Писиновъ, — 22-и Тракийски полкъ четири
дружини, отъ 2б*и Пернишки полкъ една дружина, отъ 5-и Дунавски
полкъ две дружини, отъ 17-и артилер. полкъ три полски батареи и
892 ОТБРАНА НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
единъ планински взводъ, отъ Конно-артилерийското отделение две

батареи, отъ 2-и гаубиченъ полкъ една с. с. гаубична батарея, отъ
7-а пионер, дружина една пионерна рота, отъ 4-и коненъ полкъ единъ
ескадронъ, отъ 5*и коненъ полкъ единъ ескадронъ, отъ 7-и диви-
зионенъ ескадронъ единъ взводъ — да съставятъ Десния участъкъ на
дивизията, отъ височината западно Мирзенъ до в. Соничка Глава,
включително.
2) ВойскигЬ на началника на артилерията въ армията, полков-
никъ Богдановъ, — 49-и полкъ три дружини, 53-и полкъ три дружини,
3-и македонски полкъ три дружини, отъ 17-и артилер. полкъ три
полски батареи, отъ 2-и гаубиченъ полкъ единъ нескоростреленъ
взводъ, отъ 11-а пионерна дружине една пионерна рота — да съставятъ
ЛЪвия участъкъ на дивизията, отъ р. Вардаръ (ж.-п. ст. Градско) до
дола северозападно отъ Мирзенъ.
3) ВеЬки день въ 6 часа следъ пладне началниците на участъците
да ми донасятъ (срочни сведения) за положението, даже и когато
обстановката съ нищо не се е изменила.
4) Щабътъ на дивизията се установява въ с. Изворъ.“
Въ 9 30 часа въ Щаба на дивизията се получи по телефона
донесение отъ началника на Десния участъкъ, че сърбите сж
отстжпили отъ височините на Соничка Глава, и пехотата ги
преследвала. Командирътъ на дивизията запов-Ьда на полков-
никъ Писиновъ да продължи преследването на противника съ
обходната колона на подполковникъ Илиевъ, която да усили
съ една рота отъ 2/22-а дружина, и да завладее Прилепъ. Други
две роти да се спустнатъ презъ Борила планина и завладеятъ
гребена между Плетваръ и Никодимъ. Въ 1030 часа бе изпра
тено на командира на Конната дивизия съобщение за резултата
отъ действията на полковникъ Писиновъ, и б-е помоленъ да му
съдействува чрезъ действия южно и западно отъ Прилепъ.
Въ I I 25 часа командирътъ на дивизията изпрати донесение
въ Щ аба на армията за отстжплението на сърбите отъ Соничка
Глава и за направените разпореждания да бждатъ преследвани.
До вечерьта въ Щаба на дивизията не се получиха други доне
сения, затова въ срочното донесение до Щаба на армията,
изпратено въ 1830 часа, командирътъ на дивизията не спомена,
че Прилепъ е завладенъ въ 13 часа.
Къмъ 22 часа по телефона началникътъ на Щаба на
2/7-а бригада донесе въ Щаба на дивизията, че Прилепъ е
завладенъ отъ две роти отъ 22-и Тракийски полкъ; че Конната
дивизия стоела на местото си въ Църнилища, 4-и македонски
полкъ билъ на Бабуна планина, а колоната на подполковникъ
Илиевъ — въ Дренова. Донесението по отношение местото на
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 3 -и НОЕМВРИЙ 893
Конната дивизия и на 4-и македонски полкъ бЯше невЯрно, за-

щото тЯзи части къмъ времето на доклада бЯха въ Прилепъ. Но,
въпреки това, отъ Щаба на дивизията бЯха направени веднага
следнитЯ, отговарящи на обстановката, разпореждания:
1) Въ 2 3 40 часа 6Я съобщено на командира на Конната дивизия, че
Прилепъ е завладЯнъ; да съдействува за преследването на противника
и да поддържа съприкосновение съ него; една часть отъ силитЯ си
да държи около Прилепъ, за да може да действува при нужда и къмъ
Прилепъ — Кафадарци.
2) Въ 2345 часй 6Я заповядано на подполковникъ Илиевъ съ
нощенъ походъ на разсъмване да стигне съ всичкитЯ си сили въ
Прилепъ и да осигури владЯенето на града.
дуващия армията донесение, че Прилепъ е завладЯнъ.
Отъ Щаба на армията се получи заповЯдь за преследване
по петйтЯ отстжпващитЯ отъ Соничка Глава сръбски части,
което вече 6Я разпоредено отъ Щаба на дивизията.
На 4-и въ Щаба на дивизията се получи донесение на коман
дира на 2/7-а бригада, че на 3-и ноемврий капитанъ Ж ековъ е
ималъ четири роти и една конна батарея, че Конната дивизия
е влязла вечерьта въ града, и че на подполковникъ Илиевъ е
заповядано да се приближи до Прилепъ.
Къмъ 10 часа командирътъ на дивизията и началникътъ на
Щаба заминаха съ автомобилъ отъ Изворъ за Прилепъ.
Въ 17 часа въ Щаба на дивизията се получи отъ Щаба на
армията следната заповЯдь:
„Оставете две роти. и една полска батарея въ Прилепъ, дето да
се укрепятъ. Насочете два ескадрона по долината на р. Раяцъ и пла
нината Радобилъ да разузнаятъ за неприятеля. Оставете една дру
жина, съ една полска батарея и две планински орждия на Соничка
Глава, да заематъ и се силно укрепятъ на този проходъ, като привлЯ-
чете на работа и мЯстното население. ПеттЯ роти на подполковникъ
Генчевъ, две дружини отъ 5-и Дунавски полкъ на подполковникъ
Илиевъ съ две конни батареи да настжпятъ по долината на Раяцъ
и да заематъ източния изходъ на сжщата долина предъ Черна, дето
здраво да се укрепятъ, като охраняватъ проходитЯ презъ Радобилъ
по долината на Черна.“
Дейность на Армейското командуване. — На 3-и ноемврий

въ Щаба на армията се получиха навреме донесенията отъ ко-
мандиритЯ на Дунавската и Конната дивизии за положението
около Прилепъ и Возарци. Командуващиятъ армията изпрати
894 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМА ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ I! АРМИЯ
веднага заповеди до командира на 5-а дивизия да преследва

отстжпващитЪ отъ Соничка Глава противникови части по пе-
тйтЪ, а на командира на Конната дивизия, който 6Ъ доне-
сълъ, че, докато не бждатъ предприети действия срещу Соничка
Глава по фронта, той не може да напредне, заповяда да излезе
отъ пасивното положение и да върви напредъ, къмъ Битоля.
Да изпрати два ескадрона отъ Прилепъ къмъ Кафадарци да
съдействуватъ на 22-и полкъ срещу французите. Разпореждането
за изпращане на гЪзи ескадрони бе прибързано, защото въ
района, въ който се изпращаха те, разузнаваше Дивизионътъ на
майоръ Братановъ, което беше достатъчно.
На 4-и въ 1220 часа въ Щаба на армията се получи доне
сение отъ командира на 5-а дивизия за положението на фронта
срещу 22-и полкъ, че французите се укрепявали по височините
източно отъ Дебрища, около петь неприятелски роти се насоч
вали къмъ Каменъ Долъ и Дебрища; по шосето Возарци — ДрЪ-
ново се забелязвали големи биваци. Разпоредено било две роти
и две планински орждия отъ Соничка Глава да заминатъ въ
разпореждане на командира на 22-и полкъ.
За да взематъ частите по-благоприятно изходно положение
на левия брегъ на Черна, следъ като бжде завладенъ Прилепъ,
командуващия армията реши, следъ като се осигури Соничка
Глава, да бжде заетъ източниятъ изходъ на р. Раяцъ и да бждатъ
охранявани всички посоки презъ Радобилъ планина, които водятъ
отъ долината на Раяцъ къмъ долината на Черна. Затова въ
1430 часй той изпрати на командира на 5-а дивизия посочената
по-горе заповедь за начина на заемане Прилепъ, Соничка
Глава и изхода на долината на Раяцъ предъ Черна.
Отъ Щ . Д. А. се получи следната заповедь:
„Соничка Глава да бжде заетъ и укрепенъ солидно за опорна
отбрана и като опора за настжпление. Засега, обаче, не се увличайте
да преследвате въ южна посока. Въ настоещигЪ условия владението
на Прилепъ не представя особена важность въ военно отношение,
и не намирате ли, че частите тамъ ще се окажатъ въ едно изолирано
положение, което представя известни неудобства?“
Командуващиятъ армията отговори:
„Прилепъ, като изнесенъ пунктъ, не представя интересъ въ военно
отношение, и затова, още щомъ получихъ донесение, че е заетъ,
заповедахъ на генералъ Бърневъ да не се увлича да преследва
на югъ, а да заеме Соничка Глава съ една дружина, една полска
батарея и две планински орждия, които да се окопаятъ солидно;
това сжщото генералъ Бърневъ разпоредилъ по-рано. На южнигЬ

склонове на Соничка Глава две роти съ една полска батарея се укре-
пяватъ. Подъ гЬхния огънь ще се държи Прилепъ, който ще бжде
използуванъ въ интендантско отношение."
Възприетиятъ начинъ за действия около Прилепъ отговаряше
на положението. Въ духа на това, командуващиятъ армията отго
вори на командира на Конната дивизия, който молеше указания
за настъплението, което требваше да предприеме къмъ Битоля:
„Щомъ полето между Прилепъ и Битоля е непроходимо, про
дължавайте зорко да разузнавате къмъ Битоля, Крушево, Бродъ —
Кичево — Гостиваръ, като безпокоите неприятеля при Алинци.“
*
★ *
И тъй, Соничка Глава и Прилепъ на 4-и ноемврий б-Ьха

окончателно заети отъ бъпгарит-Ь. Соничка Глава имаше особено
важно значение. Нейното владение осигуряваше положението на
българигЬ около Велесъ и Щ ипъ. Владееха ли Соничка Глава,
българигЬ владееха и Битолското поле, дето проникването б-Ьше
всЬкога възможно. Значението на тази укрепена позиция б-Ь
оценено отъ Българското главно командуване, и първигЬ негови
разпореждания б-Ьха да бъде заета съ силни предни охрани
и да бъде укрепена добре.
Соничка Глава б-Ьше силна позиция, заета съ големи
сръбски сили. Завладяването й отъ фронта не б-Ьше възможно.
Това б-Ь оценено своевременно отъ командира на 2/7-а бригада, и
той организира завладяването на позицията съ обходъ. ОбходитЬ,
обаче, б-Ьха близки, и атакигЬ на обходнигЬ колони се обър
наха на фронтални, които струваха скъпи жертви. Срещу Соничка
Глава действуваше и Конната дивизия, но тя не взе участие,
освенъ съ артилерията си, което не бЬше достатъчно. Единъ
дълбокъ обходъ съ ядрото на конницата щЬше да улесни дей
ствията на пехотата по фронта, но командирътъ на дивизията
не се реши да стори това, защото очакваше да бъде подкрепенъ
съ пехота, която да му открие пъть, когато Соничка Глава, макаръ
и укрепена позиция, имаше свободни и достъпни за действия
на конницата флангове. Поради тЬзи причини, завладяването на
Соничка Глава се забави много.
Най-сетне, когато обходътъ на Соничка Глава бЬ запов-Ь-
данъ и организиранъ отъ Щаба на армията, като бЬха прида
дени къмъ Конната дивизия пехотни части и планинска арти
лерия, позицията б-Ь завлад-Ьна бързо и безъ бой.
896 ОТБРЯНД НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
З авладяване и зто ч н и я и зхо д ъ Разпореждания отъ коман

на д о л и н а та на р. Р аяцъ и дира на дипизията. — На 5-и
затвъ рд яването на 5-а Д у ноемврий сутриньта командирътъ
н а вска д и в и з и я на лЪвия на 5-а дивизия заповяда:
б р * г ъ на Ч ерна отъ 5-и , _ Сър6итЬ>
следъ нЪколко-
д о 8-и н о е м вр и й . дневни атаки, бЪха прогонени отъ
върховете при Соничка Глава по
пжтя за Битоля, като часть отъ гЪхъ сж се спрели на позицията при
Ялинци, южно отъ Прилепъ.
Французски войски продължаватъ да се укрепяватъ източно отъ
Сирково, Мирзенъ и Дебрища и да съсредоточаватъ войски въ района
на Возарци и Дряново.
II. — Нашата Конна дивизия и една дружина отъ 22-и полкъ,
както и обходната колона на 5-и Дунавски полкъ сж вече въ Прилепъ
и поддържатъ съприкосновение съ противника южно отъ този градъ;
Гостиваръ и Тетово сж заети отъ нашите войски, които настжпватъ
къмъ Кичево.
1) Началникътъ на войските отъ Десния участъкъ, полковникъ
Писиновъ, да формира една колона, въ съставъ две дружини отъ
5-и Дунавски полкъ, една дружина (петь роти) отъ 4-и македонски
полкъ и две конни батареи, подъ началството на командира на
5-и Дунавски полкъ, която днесъ въ 7 часа да настжпи отъ Прилепъ
по долината на Раяцъ, съ цель да заеме източния изходъ на тази
долина предъ Черна, дето здраво да се укрепи, като охранява про
ходите презъ Радобилъ планина, които водятъ отъ долината на
Черна въ долината на Раяцъ.
2) Сжщиятъ да остави за гарнизонъ въ Прилепъ две роти съ
една полска батарея и за гарнизонъ на прохода Соничка Глава —
три роти съ една полска батарея, които да се укрепятъ тамъ за
опорна отбрана.
3) Ескадроните, които се намиратъ въ негово разпореждане, да
насочи по долината на Раяцъ и планината Родобилъ да разузнаватъ
за неприятеля.
4) Задачата на войските отъ Десния участъкъ, полковникъ Писи
новъ, е да завладеятъ източния изходъ на долината на Раяцъ и да
се затвърдятъ на линията Мирзенъ — Дреново, като охраняватъ про
ходите презъ Радобилъ отъ долината на Черна въ долината на Раяцъ.
5) Войските отъ Левия участъкъ, полковникъ Богдановъ, да се
затвърдятъ на сегашните си позиции и да съдействуватъ съ огънь
на войските отъ Десния участъкъ.
III. — Язъ ще бжда въ с. Изворъ, а утре, б-и того, сутриньта —
при Попадия и източно отъ селото, по билото на Преслапъ планина,“
Настъплението на 5-и и 6-и ноемврий . — Хребетитк,

които образуватъ масива Радобилъ, сж повечето каменисти и
съ стръмни склонове. Доловетк, които отд^кпятъ хребетигк, сж
много дълбоки, и преминаването отъ единъ хребетъ на другь

е съвсемъ трудно и изисква много време. По-голЪмата часть
отъ пътищата еж конски пжтеки.
Реката Раяцъ се преминаваше въ бродъ навсЪкжде, а
Черна — въ бродъ северозападно отъ Брушани.
По долината на Раяцъ, освенъ шосето П рилепъ— Кафадарци,
минаваше и коларскиятъ пжть Кесендре — Раяцъ — Дряново,
твърде лошъ.
Французската 122-а дивизия заемаше фронта отъ устието
на рекичката, която протича презъ Подлесъ, до р. Раяцъ съ
осемь батальона, шесть картечни роти и петь и половина
полски батареи; около моста на Раяцъ, да отбраняватъ изхода
на долината, имаше единъ коненъ полкъ, единъ батальонъ и
две полски орждия; резервъ дивизията имаше три батальона, на
лЪвия брЪгъ на Черна, при Возарци.
Французската 57-а дивизия (три батальона и една полска
батарея) заемаше десния брЪгъ на Черна, при Паликура; малъкъ
гарнизонъ бЪ оставенъ на лЪвия брЪгъ на Черна, за пред-
мостова отбрана.
На 800— 1500 крачки отъ позицията на 2/7-а бригада, въ
участъка Преслапъ планина, се бЪха окопали французскитЬ
предни части. БългаритЪ имаха сведение, че французигЬ зае-
матъ тази линия съ около три батальона; главнитЪ имъ сили
били съсредоточени въ участъка Мирзенъ — Каменъ Долъ. Въ
този участъкъ българигЬ бЪха открили и две батареи. Освенъ
това, знаеха, че единъ полкъ е въ ДрЪново, една рота отъ който
заема укрепената височина източно отъ Раяцъ. Забелязани бЪха
и отделни биваци източно и западно отъ моста на Черна при
Возарци и около чешмата по шосето Прилепъ — Кафадарци
северно отъ Раяцъ, дето се забелязваха и окопи.
Въ 1 30 часа командирътъ на бригадата получи заповедьта
по дивизията и въ 3 часа изпрати отъ Попадия на командира на
5-и Дунавски полкъ, въ Прилепъ, заповедь:
„На бригадата се поставя задача: да завладее източния изходъ
на долината на р. Раяцъ, и да се затвърди на линията Мирзенъ —
Дряново, за което съ двегЬ дружини отъ поверения Ви полкъ, петгЬ
роти отъ 4-и македонски полкъ и двете конни батареи, всички подъ
Ваше началство, тръгнете днесъ въ 7 часа по пжтя Прилепъ — Кафа
дарци, съ задача да овладеете източния изходъ на р. Раяцъ предъ
Черна. Когато стигнете Беловодица, изпратете страниченъ отрядъ по
пжтя Беловодица — Смолани — Галища — Дряново, която височина
заематъ французите. Французски слаби части се намиратъ по хребета
Българската армиа въ Световната война 1915— 1918 год., томъ III. 57
898 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
западно отъ Кесендре, а ядрото имъ, около полкъ пехота, се намира

около ДрЪново. Предайте капитанъ Жекову, че съ двегк роти отъ
неговата дружина и една полска батарея остава въ Прилепъ; да вземе
мЬрки за укрепяване позициигЬ източно отъ града, дето ще посрещне
едно настжпление на сърбитЬ. Едната рота да изпрати въ разпореж
дане на майоръ Паспалеевъ, на Соничка Глава, а другата рота да
тръгне съ Вашата колона, и да се присъедини къмъ полка въ Фаришъ.
ЗаповЬдьта за действията ще Ви изпратя допълнително. Съ получа
ване настоящата телефонограма, явете се на телефона за получаване
подробно пояснение върху положението/
Въ б часй б-Ь изпратена до частигЬ следната оперативна
заповЬдь:
1) Командирътъ на Конния дивизионъ, подполковникъ Николовъ
(два ескадрона), да разузнава съ усилени разезди посокитЪ: Дебрища —
Каменъ Долъ; Раяцъ — ДрЬново; Мраморъ — Кесендре — Дражина;
БЪловодица — Смолани — Галища — Праведникъ.
2) Командиръръ на 5-и Дунавски полкъ, подполковникъ Илиевъ
(три и четвърть дружини, четири картечници, две конни батареи, четири
планински орждия и два ескадрона), да настжпи въ 7 часа по пжтя
Прилепъ — Кафадарци и да овладЬе височинигЪ източно отъ ДрЬново,
дето да се утвърди за най-опорна отбрана. Да изпрати обходна
колона съ планинска артилерия по пжтя Б%ловодица — Смолани —
Галища — ДрЬново да съдействува на атаката къмъ ДрЬново.
3) Командирътъ на 22-и полкъ, подполковникъ Сапуновъ (три и
четвърть дружини, четири картечници, две полски батареи, две ско-
рострелни и една нескоросгрелна гаубици), да настжпи съвместно съ
5-и Дунавски полкъ къмъ Мирзенъ и Дебрища и да прогони неприя
теля, който се намира на казаната зона.
4) Командирътъ на 3/26-а дружина, майоръ Николовъ, да остане
съ дружината си въ бригадна поддържка, въ Фаришъ.
5) Главенъ превързоченъ пунктъ — въ Попадия.
6) Дивизионниягь огнестреленъ паркъ — въ Изворъ.
Дивизионътъ на подполковникъ Николовъ (1 /3-и и 4/3-и
ескадрони) пристигна отъ Прилипъ въ Фаришъ на 4-и ноемврий.
Вечерьта пристигна и разездътъ на поручикъ Продановъ отъ
дивизиона на майоръ Братановъ, водещъ единъ французинъ-
пленникъ, подпоручикъ Орловъ, полякъ, доброволецъ въ фран-
цузската армия.
На 5-и ноемврий командирътъ на дивизиона изпрати да раз-
узнаятъ разположението на французитЬ следнитЬ разезди: № 1 на
поручикъ Захариевъ съ 8 конника — къмъ Фаришъ — Мраморъ,
Раяцъ — ДрЬново; № 2 на подпоручикъ Найденовъ съ 8 кон
ника — къмъ Фаришъ — Дебрища — Каменъ Долъ — Мирзенъ;
Хе 3 на младши-подофицеръ Радъ Дудовъ съ 10 конника —
къмъ Фаришъ — Мраморъ — Кесендре — Гърбавецъ — Дражина.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НЯ ВЛРДАРЯ ОТЪ ЗО и ОКТОМВРИЙ ДО в и НОЕМВРИЙ 899
Разездите заминаха въ 6 30 часа, а ядрото на дивизиона, въ

походенъ редъ, съ мерки за охранение, се насочи въ 8 часа за
Мраморъ, дето стигна въ 11 часа и престой до 17 часа. Отъ
личните си наблюдения и отъ донесенията на разузнавателните
разезди командирътъ на дивизиона събра следните сведения
за разположението на французите около Раяцъ, Дреново и
Возарци: До Гърбавецъ неприятелски войски нема; височините
около Раяцъ и Дреново сж усилени съ окопи и заети съ малки
части (около рота); при моста до Возарци, отъ двете страни на
реката, има деветь отделни бивака за около два ескадрона,
една батарея и две роти. Тези сведения подполковникъ Нико-
ловъ препрати до командира на бригадата още въ 1330 часа
отъ наблюдателното место западно отъ Раяцъ. Вечерьта Диви-
зионътъ се оттегли да нощува въ Фаришъ.
Колоната на подполковникъ Илиевъ тръгна отъ Прилепъ,
наместо въ 7, въ 11 часа, защото чака да се събератъ отъ охра
нение ротите отъ 4-и македонски полкъ и хората да получатъ
хлебъ. Колоната се движеше по шосето за Градско въ походенъ
редъ само съ 3-а и 4-а дружини и две конни батареи, безъ ро
тите отъ 4-и македонски полкъ, които още не беха сменени. По
пжтя се присъедини 5/2-а планин. батарея, идеща отъ Фаришъ,
и 8/4-а македонска рота, идеща отъ Плетваръ. Въ 1830 часа
колоната стигна до кръчмата на шосето западно отъ Вк. Радо-
билъ, дето нощува на бивакъ, охранявана отъ 3-а дружина. Въ
20 часа на бивака пристигна и командирътъ на 4-и македонски
полкъ само съ две роти, а другите две роти пристигнаха на
сутриньта.
Придадениятъ къмъ колоната Коненъ дивизионъ на майоръ
Братановъ нощува въ Ракле.
Частите, подъ началството на подполковникъ Сапуновъ,
останаха на позиция въ непосредственъ досегъ съ францу
зите. Подполковникъ Сапуновъ получи заповедьта по бригадата
въ 19 часа и отложи изпълнението й за следния день. Нема
данни, отъ които да се види, защо заповедьта е получена тол
кова късно, когато разстоянието между щабовете на бригадата
и полка не беше големо, а, освенъ това, щабовете имаха и
телефонна свързка.
И тъй, частите отъ 2/7-а бригада заеха само изходното
положение споредъ оперативната заповедь. Французите обстре
ляха 22-и полкъ съ редъкъ артилерийски и пушеченъ огънь,
57*
на който българската артилерия отговори съ нЪколко изстрела

по бивака на французите северозападно отъ моста при Возарци.
Презъ деня командирътъ на бригадата донесе на командира
на дивизията за направените разпореждания и за достигна
тите отъ частите места.
На б-и ноемврий частите продължиха да изпълняватъ даде
ните имъ задачи.
Командирътъ на Конния дивизионъ, подполковникъ Нико-
ловъ, изпрати въ 6 часа следните разезди: № 1 на поручикъ
Коларовъ съ 9 конника — къмъ Фаришъ — Дебрища — Мирзенъ;
№ 2 на поручикъ К. Марковъ съ 15 конника — къмъ Фаришъ —
Мраморъ — Раяцъ — Дреново; № 3 на подпоручикъ Мечкаровъ
съ 24 конника — къмъ Фаришъ — Кесендре — Гърбавецъ — Дра-
жина. Разездътъ на подпоручикъ Мечкаровъ требваше да под
държа свързка съ 22-и полкъ и да донася на командира на
сжщия полкъ, а разездътъ на поручикъ Марковъ требваше да
върши сжщото по отношение на командира на 5-и Дунавски
полкъ.
Ядрото на дивизиона настжпи съ мерки за охранение отъ
Фаришъ за Мраморъ, дето стигна безпрепятствено и остана да
наблюдава неприятеля, докато мръкна. Отъ донесенията на раз-
ездите и отъ личните си наблюдения командирътъ на Диви
зиона намери разположението на французите около Возарци —
Дреново, че е непроменено — около моста биваци, а височи
ните около Дреново сж окопани и заети съ слаби части. Всжщ-
ность въ този районъ французите имаха единъ батальонъ и
две полски орждия. На сжщото место беше и 8-и коненъ стрел-
ковъ полкъ, но той бе пръснатъ по целата позиция да разузнава
и да поддържа свързка между частите. Събраните сведения
командирътъ на дивизиона изпрати на командира на 5-и Ду
навски полкъ, съ когото поддържаше свързка и донасяше на
командира на бригадата за достигнатите отъ този полкъ и отъ
поделенията му места. Вечерьта Дивизионътъ се оттегли да
нощува въ Фаришъ.
Командирътъ на 5-и полкъ, ориентиранъ върху положе
нието отъ началника на Щаба на 2/7-а бригада и отъ лично
виденото на местото, на 5-и въ 21 часа съ оперативна заповедь
организира настжплението по следния начинъ:
1) Майоръ Братановъ (два ескадрона) да изпрати разезди да
разузнаватъ посокигЬ: Чаревникъ —Смолани — Галища — Праведникъ и
Чаревникъ — ДрЪнъ — Годиякъ и разездъ за свързка съ 22-и полкъ.
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРИГЪ НП ВАРДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 901
Съ ядрото на дивизиона да настжпи по шосето и, съ развитието на

боя, да продължи движението си по дЪсния брЪгъ на Раяцъ.
2) Майоръ Карамаждраковъ (4/5-а дружина, две картечници и
5/2-а планинска полубатарея) да настжпи въ б часа презъ Мл. Радо-
билъ — к. 800 — бйлото на Радобилъ планина, съ задача да атакува
лЪвия флангъ на неприятелската позиция и да овладее височината
между Дряново и Дражина.
3) Майоръ Петровъ (3/5-а дружина и две картечници) да настжпи
въ 7 30 часа отъ Вк. Радобилъ въ източна посока и, съвместно съ
4/5-а дружина, да атакува лЪвия флангъ на неприятелската позиция,
следъ което да се утвърди и се окопае на заетата позиция,
4) Подполковникъ Генчевъ (четири роти, една картечница и две
конни батареи) да настжпи въ 640 часа по пжтя Радобилъ — Мра-
моръ — Кесендре и да атакува неприятелската позиция на височината
западно отъ Дряново, следъ овладяването на която да се затвърди
и се окопае.
5) Капитанъ НедЪлчевъ — полкова поддържка (две роти) — да
следва задъ 3/5-а дружина.
Отъ събранитЬ сведения отъ мЬстни жители и отъ запо-
вЬдьта по бригадата подполковникъ Илиевъ разбра, че неприя-
тельтъ съ полкъ пехота заема височинигЬ източно отъ Сирково,
Мирзенъ, Дебрища, а другъ полкъ се намира въ района Дряново
и височинигЬ западно отъ него. Съгласно заповЪдьта по брига
дата, той требваше да изпрати странична стража по пжтя Егкпо-
водица — Смолани — Галища — Дряново. Такава стража той не
изпрати, защото, споредъ сведения отъ мастни жители, стражата
трЬбваше да направи много дълъгъ пжть, щЪше да закъснее,
и щЬше да се яви на сжщото мЬсто, къмъ което бЪха насочени
3/5-а и 4/5-а дружини. За Конното артилерийско отдкпение
имаше само единъ удобенъ пжть — Вк. Радобилъ — Мраморъ—
Раяцъ. Отъ Радобилъ презъ к. 880 за Гърбавецъ и Др-Ьново
имаше само стръмна пжтека. По гЪзи съображения подполков
никъ Илиевъ реши да насочи една дружина съ коннигЪ батареи
презъ Мраморъ за Раяцъ, къмъ неприятелската позиция по фронта,
а останалигЬ две дружини съ планинската полубатарея — въ две
колони къмъ лЪвия флангъ на позицията. Ядрото на Дивизиона
6Ь насочено по шосето, защото мЬстностьта не позволяваше
удобства за действия другаде.
Командирътъ на Дивизиона, майоръ Братановъ, изпрати въ
7 часа разузнавателни разезди къмъ Мраморъ и Годиякъ и
разезди за свръзка съ командира на 5-и Дунавски полкъ и съ
командира на Дивизиона отъ 3-и коненъ полкъ. - •
902 От б р а н я н а ф ронта с о н и чка глава— Ст р у м а о т ъ ю ж н а т а груп а н я ;и арм ия
Ядрото на Дивизиона се спустна отъ Ракле на югъ, до шо

сето, дето остана, докато се мръкна, да чака развитието на боя.
Вечерьта разездитЪ останаха на достигнатите места, предъ и на
фланговете на бойното разположение на пехотната колона, а
ядрото на Дивизиона се оттегли да нощува въ Ракле.
Настъплението си дружините отъ пехотната колона започ
наха въ определеното въ заповедьта по полка време.
4/5-а дружина настъпи презъ Вк. Радобилъ — к. 880 къмъ
билото на планината — Гърбавецъ. Отъ Вк. Радобилъ бе отде
лена една полурота отъ полковата поддържка и насочена къмъ
Галища, съ задача да заеме позиция около това село и да отбра
нява посоката къмъ Куманичево. Изкачването на 4-а дружина
по билото на планината бе извънредно мъчно, поради големия
наклонъ и липса на пъть.
3/5-а дружина и полковата поддържка следваха задъ 4-а дру
жина, защото местностьта, по която требваше да мине 3-а дру
жина, се оказа непроходима.
Къмъ 12 часа главата на колоната на 4-а дружина стигна
на върха югозападно отъ Гърбавецъ, а къмъ 14 часа 3-а и 4-а
дружини, планинската полубатарея, Картечната рота и полковата
поддържка се събираха на същата височина. Съ тази колона се
движеше и подполковникъ Илиевъ. До това време той не бе
чулъ никакъвъ изстрелъ къмъ 4-и македонски полкъ. Мест
ностьта не позволяваше да наблюдава движението на този полкъ,
нито можеше да очаква донесение въ скоро време отъ него,
поради което подполковникъ Илиевъ разпореди Телефонната
команда да устрои телефонно съобщение между двата полка.
Съобщението бе открито въ 1630 часа. За разузнаване за не
приятеля беха изпратени офицерски патрули къмъ Гърбавецъ
и Ш еш ково.
Колоната на подполковникъ Генчевъ тръгна въ 6 50 часа
отъ бивака въ походенъ редъ: предна охрана — 11-а рота — и
главни сили — 2-а дружина (три роти) и конните батареи —
по пъть Вк. Радобилъ — Мраморъ — Кесендре. Поради лошия
пъть колоната се движеше бавно. Пехотата подпомагаше арти
лерията. Въ И 30 часа колоната стигна, и се спре задъ хребета,
който се спуска отъ билото на планината между Мраморъ и
Кесендре. Отъ хребета напредъ се откриваше неприятелската
позиция. Отъ разузнаването бе установено, че французите зае-
матъ височината западно отъ Дреново съ около единъ бата-
льонъ и две оръдия. Окопите, споредъ дължината имъ, отгова-
ДЕЙСТВИЯТА ПО Д-ЬСНИЯ БРЪГЪ НЛ ВАРДАРА ОТЪ ЗО-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 903
ряхи за четири роти, а оръдията бЪха задъ дЪсния флангъ.

Фронтътъ на позицията бЪше къмъ Мраморъ, съ много добъръ
обстрелъ. Десниятъ флангъ на позицията се опираше до доли
ната на Раяцъ, а лЪвиятъ — до р. Гърбавецъ. Удобни подстъпи
къмъ позицията имаше къмъ левия флангъ, дето мЪстностьта
беше закрита и удобна за атака. Задъ десния флангъ на пози
цията, въ долината на Раяцъ, се виждаха биваци за около две роти.
Позицията на неприятеля беше отдалечена на около четири клм.
Подполковникъ Генчевъ реши да атакува левия флангъ.
Въ 14 30 часа «гой заповяда полкътъ да се разположи въ
„очаквателна (подготвителна)“ позиция на хребета между Мра
моръ и Кесендре (две роти и конните батареи въ бойна часть
и две роти въ поддържка), и, ако до 1630 часа не се подравнятъ
дружините отъ 5-и полкъ, атаката ще се произведе на раз
съмване.
Всъщность 4-и Македонски полкъ не можеше да произведе
атаката, защото, поради труднопроходимата мЪстность, оръдията
бЪха изкарани на позиция съ гол4ми усилия едвамъ къмъ 24 часа.
За охрана на артилерията бЪха оставени две роти, а другите
две се разположиха задъ артилерийската позиция. Въ такова
положение тази колона нощува.
Презъ деня подполковникъ Генчевъ изпрати на командира
на 5-и Дунавски полкъ донесения, отъ които последното, отъ
1630 часа, гласеше:
„Досега едвамъ застанаха на позиция две оръдия, поради което
н%ма да може днесъ да се започне боягь — да настъпи колоната.
Нощесъ ще се поставятъ и двегЬ батареи на позицията, а утре въ
630 часа колоната ще настъпи срещу позицията на противника — висо
чината западно отъ Дряново. Противникътъ се е укрепилъ, по оценка,
съ две роти и две оръдия.“
Преди да получи това донесение, като виждаше, че коло
ната на 4-и македонски полкъ не се проявява, командирътъ на
5-и полкъ реши частите да останатъ да нощуватъ на местата
си, а настъплението да продължи сутриньта. Той съобщи това
на командира на 4-и македонски полкъ, като му даде и указания
за атаката на следния день.
За спиране полка и за отлагане атаката подполковникъ
Илиевъ издаде заповЪдь, съ която предупреди частите да скри-
ятъ отъ погледите на неприятеля разположението си и скрито
да разузнаятъ подстъпите къмъ дадените имъ обекти. Вечерьта
той изпрати на командира на бригадата донесение:
004 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЛРМИЯ
„Днесъ полкътъ не можа да изпълни задачата си, защото, поради

лошит% пжттца, батареитЪ отъ Конното отделение едва тази нощь
ще могатъ да заематъ позициите си по гребена западно отъ Раяцъ.
Положението на дружинигЪ и на планинската батарея на мръкване е
следното: За и 4-а дружини отъ полка, една полурота отъ 4-и маке
донски полкъ, дветЪ планински орждия и Картечната рота сж на върха
югозападно отъ Гърбавецъ. Дружината отъ 4-и македонски полкъ, въ
боенъ редъ, е на позиция по източния склонъ на хребета западно отъ
Раяцъ. Една полурота е отбранителна застава при Галища.
Неприятельтъ заема позицията на низката височина източно отъ
Раяцъ. Забелязватъ се биваци: 1) при раздвояването на шосето северно
отъ Дряново, 2) около к. 179 и 3) при Возарци, отъ дветЪ страни на
моста. Височината, която е показана на картата между Раяцъ и
Дряново, не е една, а сж три, отъ които французитЪ заематъ най-
низката, до реката. ДругигЬ две не сж заети, но задържамъ дружи
ните да не ги заематъ, защото съ заемането имъ щЪше да бжде
привлечено вниманието на противника, преди батареите да могатъ
да подкрепятъ атаката. Утре на разсъмване, въ 630 часа, полкътъ ще
настжпи и ще атакува противника. Моля съдействие отъ 22-и полкъ.
Намирамъ се при двете дружини северно отъ Гърбавецъ.“
Командирътъ на 22-и полкъ заповяда: 4-а дружина съ
половина картечна рота да настжпи къмъ Мирзенъ — Каменъ
Долъ — шосето и да атакува неприятеля на височинитЪ източно
отъ тЪзи села; 3-а дружина съ половина картечна рота да
настжпи къмъ Дебрища и да атакува височината западно отъ
Дебрища; батареитЪ да съдействуватъ съ огънь на атаката и,
при преследването на неприятеля, като излЪзатъ напредъ; пол
ковата поддържка — 1-а и 2-а роти отъ полка, 9-а и 11-а отъ
53-и полкъ — да настжпи западно отъ Дебрища. Направлява
щата 3-а дружина да съгласува действията си съ обходната
колона на подполковникъ Илиевъ; бригадна поддържка остава
3/26-а дружина. Презъ деня имаше само слаба пушечна и
артилерийска престрелка. Обходната колона бЬ забелязана чакъ
къмъ 17 часй по височинигЪ югозападно отъ Кесендре.
Надъ позициитЬ на полка легЪ неприятелски аеропланъ,
който 6Ъ обстрелянъ съ пушеченъ огънь.
Командирътъ на бригадата, заедно съ Щаба си, презъ
деня бЪше на позицията на 22-и полкъ — на височината западно
отъ Мирзенъ. Тъй като очакваха обходната колона да атакува
скоро, бригадната поддържка — 3/26-а дружина — се премести
на третия гребенъ източно отъ Фаришъ.
Къмъ 1230 часа Щ абътъ на дивизията пристигна на наблю
дателното мЪсто на бригадата, и 6Ъ ориентиранъ върху поло
ДЕЙСТВИЯТА по д -б с н и я б р -ь г ъ НЯ ВЯРДЯРЯ ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 905
жението, обаче до това време сведения за обходната колона

нямаше. Свръзка между 22-и и 5-и полкове нямаше; такава бе
устроена отъ конницата по-късно.
Къмъ 13 часа командирътъ на бригадата забеляза, че се
изкачватъ пехотни части отъ колоната на подполковникъ Илиевъ
по хребета източно отъ Мраморъ, а къмъ 16 часа — и огньове
югоизточно отъ сжщото село. По-точни сведения за тази колона
бЪха получени въ Щаба на бригадата къмъ 17 — 18 часа отъ
командира на 22-и полкъ и отъ командира на Конния диви-
зионъ. Донесение отъ командира на 5-и полкъ бе получено
на следния день сутриньта.
На Соничка Глава и въ Прилепъ нямаше промяна въ
положението на частите отъ бригадата.
Вечерьта Щ абътъ на бригадата се премести въ Фаришъ,
дето въ 2350 часа се получи донесение отъ Конния дивизионъ,
че дружините на 5-и Дунавски полкъ въ 1730 часа еж стигнали
на два клм. южно отъ Гърбавецъ.
На 5-и ноемврий въ Левия участъкъ на дивизията францу
зите отвреме-навреме обстрелваха съ артилерийски огънь разпо
ложението на частите. Вечерьта пристигна и пое командуването
командирътъ на 3/7-а бригада, полковникъ Бурмовъ. Щ абътъ
на бригадата се установи въ манастира Чичево. На 6-и францу
зите обстреляха съ артилерийски огънь разположението на
53-и полкъ; полкътъ загуби 1 убитъ и 1 раненъ войника.
Предъ фронта на 3-и македонски полкъ французите продължиха
да се окопаватъ, обстрелвани отъ 2/17-а батарея. Французски
аеропланъ лете и надъ този участъкъ.
На 5-и Щ абътъ на 5-а дивизия остана въ с. Изворъ. Презъ
деня командирътъ на дивизията изпрати на командуващия
армията неколко донесения за направените разпореждания,
както и за положението на частите.
На б-и командирътъ на дивизията беше съ Щаба си на
позицията на 22-и полкъ, на в. Попадия, а вечерьта се завърна
въ Изворъ.
На б-и вечерьта французеката 122-а дивизия беше разпо
ложена : въ района Сирково — Росоманъ — 45-и полкъ (три бата
льона), два батальона отъ 84-и полкъ, четири картечни роти и
четири полски батареи; отъ Мирзенъ до р. Раяцъ— 148-и полкъ
(два батальона), две картечни роти и една и половина батареи;
на изхода на долината на р. Раяцъ — 8-и коненъ полкъ (три
906 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЛ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ О ГЬ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
ескадрона), единъ батальонъ и две полски орждия. При Во-

зарци — четири батальона отъ 243-а бригада — резервъ на
дивизията.
Появяването на българската конница на Радобилъ планина
бЬ сметнато отъ французското командуване, че българите се
стремятъ да заематъ проходите презъ р. Черна и да достигнатъ
района Стригово — Демиръ Капия, отдето да заплашатъ съобще
нията имъ къмъ югъ. Командирътъ на 122-а дивизия запита ко-
мандуващия' Източната армия дали да останатъ войските въ
отбранително положение, или да се подготви за настжпление
къмъ Прилепъ. Генералъ Сарай отговори — дивизията да остане
въ отбранително положение. Въ сжщото време той даде въ раз
пореждане на командира на дивизията сръбската чета на Ба-
бунски (около 50 човека).
За да могатъ да отбиятъ атаките на българите, които фран
цузите очакваха да бждатъ насочени южно отъ Раяцъ, а даже
и върху десния брегъ на Черна, командирътъ на дизизията
издаде заповедь за ново разположение, което дивизията треб
ваше да заеме на 7-и и 8-и ноемврий: 8-а бригада да заеме
фронта отъ брода при Брушани до височината при Манастирче
и тетъ-де-пона при Возарци, за да освободи Конния отрядъ,
който да замине въ райна Драчевишко бърдо, за да разузнава
къмъ югозападъ и да прикрйва фланга и тила на дивизията;
243-а бригада остава въ резервъ, между Возарци и Кафадарци.
Боятъ на 7-и и 8-и ноемврий. — Командирътъ на 2/7-а

бригада направи следните разпореждания:
1) Въ 5 часа съобщи на началника на Левия участъкъ,
полковникъ Бурмовъ:
Бригадата ще настжпи срещу французите на линията Мирзенъ —
Др-еново, като го молеше да съдействува съ артилерийски огънь, и,
ако е възможно, 53-и полкъ да настжпи.
2) Въ б часа заповеда на командира на 22-и полкъ:
„Обходната колона на подполковникъ Илиевъ (две дружини и
две планински орждия) вчера въ 17 часй е стигнала до височината
югозападно отъ Гърбавецъ. Дружината отъ 4-и македонски полкъ
съ две конни батареи е на позиция западно отъ Раяцъ. Днесъ въ
6 30 часа обходната колона на подполковникъ Илиевъ ще продължи
настжплението си. Съ повеждането атаката на височините» около
Дреново, настжпете съ части отъ поверения Ви полкъ да овладеете
височините западно и югозападно отъ Дебрища."
Въ б 10 часа до командира на 5-и Дунавски полкъ:

„Продължете настъплението за достигане дадения Ви обектъ.
Разпоредено е до 22-и полкъ да настъпи къмъ Дебрища да съдей-
ствува на атаката на височините около Дреново. Щабътъ на брига
дата презъ време на боя ще се намира на височините западно отъ
Дебрища. Донасяйте по-често за положението на частите. Съ частите
отъ Мраморъ днесъ ще се устрои телефонна свръзка.“
Командирътъ на 5-и полкъ съ заповЪдь по полка, издадена
въ 3 часа, насочи: 2/4-а македонска дружина въ 6 30 часа — край
западния край на Кесендре срещу заетата отъ французите висо
чина източно отъ Раяцъ; 3/5-а дружина съ две картечници въ
630 часа — къмъ седловината срещу Левия флангъ на француз-
ската позиция: 4/5-а дружина съ две картечници и двете пла
нински оръдия — къмъ височината източно отъ Дреново; пла
нинските оръдия да съдействуватъ на атаката на 3-а дружина;
конните батареи, първоначално, да съдействуватъ за овладяване
височините източно отъ Раяцъ, а, следъ това, да съдействуватъ
на 22-и полкъ, като обстрелватъ въ флангъ окопите предъ този
полкъ.
Сведенията за неприятеля беха същ ите, т. е., че той съ
около единъ батальонъ и две оръдия заема височината западно
отъ Дреново, а въ тила на позицията има неколко бивака.
Командирътъ на 4-и македонски полкъ насочи 2-а дружина
въ б30 часа презъ Кесендре къмъ левия флангъ на француз-
ската позиция. На конните батареи даде задача да откриятъ
огънь по неприятелската позиция и биваци, като съдействуватъ
и на 22-и полкъ; когато дружината наближи на 1500 крачки
до французската позиция, да се изнесе напредъ единъ артилерий
ски взводъ, който да съдействува съ огъня си на дружината.
2-а дружина настъпи въ 645 часа въ походенъ редъ къмъ
Кесендре, а, като мина селото, развърна се въ боенъ редъ, и
настъпи къмъ височината, заета отъ неприятеля. Въ 8 45 часа
беха обстреляни патрулите на дружината. Дружината продължи
настъплението си, и на 1500 крачки отъ неприятелската позиция
се спре, и ротите отъ бойната часть оТкриха огънь.
Конните батареи беха разположени: единъ взводъ отъ
2-а батарея — на гребена между Мраморъ и Кесендре, съ при
критие 8/4-а македонска рота; другите оръдия — на гребена
югозападно отъ Мраморъ. Въ 9 10 часа предниятъ взводъ даде
първия изстрелъ, като обстреля французския бивакъ източно
отъ Раяцъ, до реката. Французите напустнаха бивака, и се раз

бягаха. Къмъ 9 30 часа откриха огьнь и другитЯ оръдия отъ
батареитЯ, като едни обстрелваха позицията на французитЯ,
други — бивацитЯ около моста, а трети съ фланговъ огьнь —
окопитЯ срещу позицията на 22-и полкъ. Къмъ 12 часй падна
гъста мъгла, и артилерийскиятъ огънь отслабна. Къмъ 1330 часа
се проясни, и стрелбата по неприятелскитЯ окопи продължи
усилено. Подъ прикритието на огъня на артилерията, 2-а дружина
продължи настъплението си, при което 6Я обстреляна, освенъ съ
артилерийски огънь, отъ който имаше вече трима убити и
нЯколко ранени войника, още и съ пушеченъ.
Командирътъ на полка следЯше настъплението на дружи
ната и това на съседната колона отъ 5-и полкъ и уравняваше
движението имъ, но, поради мъглата и огъня на неприятеля, то
ставаше бавно. Въ 1330 часа, когато се вдигна мъглата, и се
почувствува настъплението на съседната 3/5-а дружина и онова
на 8/4-а рота, която настъпи по фронта, ротитЯ отъ дружината,
съ повишенъ духъ, настъпиха енергично, и на 200— 300 крачки
отъ неприятелската позиция се спрЯха, и откриха честъ огънь,
за да подготвятъ удара съ ножове. Скоро следъ това се чуха
викове „ура“ откъмъ съседната 3/5-а дружина, които бЯха подети
веднага отъ дружината, която се понесе въ атака. ФранцузитЯ
не дочакаха удара, а отстъпиха. Въ 1430 часа дружината зае
позицията, отдето преследва противника само съ огънь.
3/5-а дружина (три роти и единъ картеченъ взводъ) тръгна
въ б 30 часа въ походенъ редъ по най-кратката пътека къмъ
Гърбавецъ. Картечниятъ взводъ и патроннитЯ коне бЯха изпра
тени по друга, по-удобна за движение пътека, по която тЯ
всъщность се движеха по-бавно, и закъснЯха. За да не се
губи време, и 4-а дружина тръгна веднага следъ 3-а, също
презъ Гърбавецъ, за своя обектъ. Къмъ 10 часа 3-а дружина
стигна до седповината на единъ и половина клм. северно отъ Гър
бавецъ, развърна се въ боенъ редъ, и настъпи къмъ ДрЯново.
Къмъ 14 часа, когато всичкитЯ роти се подравниха, пристигна и
картечниятъ взводъ, който откри фланговъ огънь по окопитЯ
на неприятеля, които бЯха обектъ на съседната 2/4-а дружина.
Този огънь и напредването, изобщо, на 3-а дружина къмъ
ДрЯново заплаши французскитЯ части, които заемаха височи
ната източно отъ Раяцъ, и ги принуди да отстъпятъ въ бЯгство.
Въ 1430 часа дружината отъ 4-и македонски полкъ зае, както
се каза, височината и преследва съ огънь отстъпващитЯ части.
Презъ време на мъглата, която падна къмъ 12 часа, фран

цузите успеха незабелязано да събератъ н^кои части и ги насо
чиха къмъ Дряново и по гребена източно отъ селото. ТЪзи
части временно спрЪха настъплението на 3-а дружина, която
се бе увлекла въ мъглата, и нЪкои взводове б^ха стигнали
чакъ до шосето.
4-а дружина съ картечния взводъ и планинската полуба-
тарея, поради мъглата и стръмните пътеки, чакъ въ 12 часа
стигна и зае, безъ да срещне французи, височината южно отъ
Дряново, а по-късно, къмъ 13 часа, зае и височината между
Дряново и Дражина. Батареята зае позиция на последната висо
чина, но, поради гъстата мъгла, не можа да открие огънь. Къмъ
1640 часа мъглата започна да се разрЪдява, и полубатареята
откри огънь по французския бивакъ западно отъ моста. Огъньтъ
на полубатареята изненада французите и предизвика неописуема
паника въ бивака имъ — коне и войници започнаха да 6-Ьгатъ
къмъ моста. Следъ малко, когато мъглата се разнесе още повече,
откри се мостътъ при Возарци и единъ другъ бивакъ около
моста. Едно отъ оръдията на полубатареята пренесе огъня си
по бивака, дето също предизвика паника. Полубатареята про
дължи огъня, докато се мръкна. Къмъ 18 часа една неприятелска
батарея отъ десния брЪгъ на Черна откри доста сполучливъ
огънь по нея, но, въпреки това, едно’'отъ оръдията продължи
стрелбата до 1840 часа.
Следъ боя частите отъ обходната колона се спряха да но-
щуватъ: 2/4-а македонска дружина — по източните склонове
на Малката височина източно отъ Раяцъ; вдясно отъ нея,
3/5-а дружина съ две картечници — до Дряново, включително;
още по-вдЪсно, по височините източно и западно отъ Дряново, —
4/5-а дружина съ две картечници и планинската полубатарея;
първата полурота отъ 5/4-а македонска рота — въ Галища,
охраняваше фланга; конните батареи — на същата позиция
източно отъ Мраморъ; единъ взводъ отъ 1-а конна батарея —
на'позицията на 4-и македонски полкъ.
Французските части, които действуваха и бивакираха въ
ъгъла между Раяцъ и Черна, отстъпиха задъ Черна; слаби отде
ления отъ тЪхъ останаха по височините източно отъ Дреново,
отдето продължиха презъ нощьта да обстрелватъ разположението
на колоната.
Съ малко жертви, благодарение на изненадата, колоната
изпълни поставената й задача — завладе, и се затвърди на
изхода на долината на Раяцъ. Мъглата и пресечената местность,

обаче, попречиха да се съгласуватъ усилията на всичките части,
та да се постигнатъ още по-големи резултати. Защото, ако коман
дирите на 2/4-а македонска и 4/5-а дружини беха въ свързка съ
3/5-а дружина и, наместо да се спратъ, беха продължили дви
жението си напредъ, щеха да й съдействуватъ да преодолее
срещнатата съпротива, въ резултатъ на което голема часть отъ
франаузските войски и обози по левия брегъ на Черна можеха
да бждатъ пленени.
Телефонна свързка имаше само между Щаба на полка —
височината югозападно отъ Гърбавецъ — и конните батареи.
За хода на боя подполковникъ Илиевъ донасяше на командира
на бригадата, но донесенията закъсняваха, пъкъ и мъглата не
позволи да бжде проследено движението на тази колона, и ко-
мандирътъ на бригадата не можа да окаже влияние върху дей
ствията на колоната; отъ наблюдателното си место източно
отъ Фаришъ той ржководеше по-отблизо 22-и полкъ.
22-и полкъ настжпи да завладее височините западно отъ
Дебрища. 3-а дружина беше на три клм. задъ хребета, който
се спуска югоизточно отъ Руенъ — най-високиятъ хребетъ между
Фаришъ и Дебрища. Французите съ около единъ батальонъ и
артилерия заемаха позиция на височините, които се издигатъ
на билото на хребета, който имаше три отделни височини.
Най-западната бе заета отъ дружината. Французите заемаха
следната на изтокъ височина съ една рота и две картечници,
като предна позиция; най-източната височина бе заета по-силно.
Къмъ 9 30 часа, едновременно съ конните батареи, откриха
огънь и батареите въ полковия участъкъ. Французите напуст-
наха окопите си, но, щомъ се прекрати огъня, те пакъ ги заеха.
Командирътъ на бригадата наблюдаваше боя отъ позицията
на 5-а батарея. Въ 1015 часа той заповеда на командира на
22-и полкъ да усили дружината, която действува срещу Дебрища,
и да атакува окопите, които обстрелва артилерията. Въ сж-
щото време заповеда и на 5-а батарея да настжпи на югъ, по
хребета югоизточно отъ Фаришъ, за да обстрелва съ по-действи-
теленъ и фланговъ огънь окопите на французите. Въ това
време и обходната колона се спускаше отъ височините при
Дреново. Командирътъ на полка усили 3-а дружина съ 2-а рота
и заповеда дружината да настжпи. Но въ това време падна
гжста мъгла, подъ прикритието на която командирътъ на дру
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАРДАРА ОТЪ ЗО и ОКТОМВРИЙ ДО в и НОЕМВРИЙ 911
жината успе само да направи известни размествания на частите

отъ бойния редъ.
Въ 12 часа бойниятъ редъ настъпи подъ прикритието на
артилерийския огънь, особено отъ огъня на 5-а батарея, която
бе успела да се изнесе напредъ. Въпреки огъня на француз-
ската артилерия, дружината напредваше, и къмъ 14 часа 9-а рота
и единъ взводъ отъ 11-а, успеха да се изкатерятъ по скали
стия склонъ, на който се намираше французски окопъ, който
ротите атакуваха на ножъ и превзеха. Французите не дочакаха
удара, а избягаха, преследвани съ огънь; при отстъплението си
те оставиха две картечници и неколко сандъка съ патрони за
гЬхъ. При тази атака падна убитъ командирътъ на 9-а рота,
поручикъ Ж ивковъ.
Къмъ 15 часа командирътъ на полка по телефона заповеда
дружината да настъпи къмъ втория неприятелски окопъ, но да
почне настъплението презъ време на артилерийския огънь, а
не да чака когато огъньтъ спре. За същото предупреди и бата
реите, като имъ заповеда да усилятъ и съсредоточатъ огъня си
върху новия пунктъ на атаката. Въ 1515 часа командирътъ на
полка заповеда и на 4-а дружина да настъпи и улесни атаката
на 3-а дружина.
Къмъ 15 часа неприятельтъ откри силенъ артилерийски
огънь отъ две батареи по заетия[(върхъ, като се опита да на
стъпи и откъмъ Дебрища, срещу левия флангъ на 3-а дружина.
Въ същото време гъста мъгла покри позициите на българските
батареи, и те не можеха да стрелятъ, но настъплението си 3-а
дружина не спре, и къмъ 16 часй една отъ предните й роти
се катереше по склона къмъ втория французски окопъ. Когато,
обаче, достигна на около 500 крачки отъ него, тя се спре. Про-
тивъ неприятелските части, които беха настъпили срещу левия
флангъ, бе насочена 2-а рота, която въ скоро време успе да
ги отхвърли.
Къмъ 1630 часа батареите откриха силенъ огънь по фран-
цузския окопъ; французите се разколебаха, и го напустнаха. Но,
преди дружината да го заеме, те се върнаха, и го заеха отново.
Дружината стигна на 200 крачки до окопа, и се спре; тамъ я
завари нощьта.
4-а дружина, въпреки заповедьта на командира на полка,
не настъпи, а поддържаше атаката на 3-а дружина само съ
огънь, което се оказа недостатъчно.
Въ 1730 часа командирътъ на полка изпрати и 1-а рота въ

разпореждане на командира на 3-а дружина.
Въ 19 часа той изпрати донесение на командира на брига
дата, че 3-а дружина се намира на 100 крачки отъ последния
французски окопъ, и че е заповЪдалъ съ нощна атака да бъде
заетъ окопътъ.
Въ 20 часа командирътъ на бригадата заповяда окопътъ да
бъде заетъ на всека цена още същата нощь.
1-а рота пристигна при 3-а дружина къмъ 2030 часа. Коман
дирътъ на дружината бе решилъ да атакува и да заеме втория
върхъ съ нощна атака. Къмъ 2130 часа той заповяда ротите да
почнатъ атаката; 1-а рота остави поддържка. Когато ротите стиг
наха на ударно разстояние, спряха се, и подготвиха атаката само
съ бомбовъ огънь. Още съ първата бомба неприятельтъ, изне-
наданъ, напустна окопа и избяга; втората и третата бомби уве
личиха още повече паниката въ редовете му. Тогава ротите се
вдигнаха, и, съ викове „ура“ , къмъ 20 часа завладяха върха —
последниятъ окопъ отъ французската позиция. Защитниците на
окопа — французи — се разбягаха на всички страни, преслед
вани съ пушеченъ и картеченъ огънь. Около окопа останаха
10 неприятелски трупа, много пушки, патрони и единъ теле-
фоненъ апаратъ.
На достигнатата височина ротите се подредиха, и започнаха
да се окопаватъ.
Въ 23 часа командирътъ на полка донесе по телефона въ
Щаба на бригадата, че и последниятъ неприятелски окопъ е заетъ.
И тъй, 22-и полкъ изпълни възложената му задача, но се
забави, и не можа да окаже очакваното съдействие на обходната
колона, за да се получатъ, изобщо, по-големи резултати. Фран
цузите при Возарци — мостътъ, при което село беше единстве
ното м-есто за отстъплението имъ, — макаръ и безредно, но
безнаказано се оттеглиха на десния брЪгъ на Черна.
Командирътъ на бригадата следеше отблизо действията, но
непроницаемата мъгла и бавните съобщения не позволиха да
се дадатъ своевременно заповеди за съгласуване усилията на
всички части и насочването имъ къмъ общата цель. Той ръково
деше действията на 22-и полкъ по телефона, а за действията
на обходната колона го ориентираше командирътъ на Конния
дивизионъ, подполковникъ Николовъ. Последниятъ, следъ като
изпрати сутриньта разезди за свръзка съ 22-и и 5-и полкове и
ДЕЙСТЗИЯТД ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НП ВЯРДПРП ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 913
единъ наблюдателенъ — на височината югозападно отъ Раяцъ,

остави Дивизиона въ Фаришъ, а самъ отиде на наблюдателното
место, на височината при разезда, отдето изпращаше донесения
до Щаба на бригадата по установената летеща поща.
Споредъ казаното въ реляцията на командира на Дивизиона,
поради пресечената местность и отдалечените свободни флан
гове (Градско и Дражина), Дивизионътъ не е можалъ да окаже
съдействие на атаката, нито да вземе участие въ преследва
нето поради липса на условия за това. Защото, когато францу
зите отстжпваха предъ обходната колона, техните части, които
действуваха срещу 22-и полкъ, още се държеха и те щеха да
възпрепятствуватъ преследването, което можеше да се насочи
само по шосето.
Не намери условия за действие и Конниятъ дивизионъ на
майоръ Братановъ, който презъ време на боя остана южно отъ
Ракле, до шосето.
Изобщо, конницата на бригадата — четири ескадрона — не
бе използувана.
Поради мъглата, Щ абътъ на бригадата не можа до вечерьта
да узнае точно разположението на частите и постигнатите успехи.
На основание само на получените донесения, командирътъ на
бригадата въ 1930 часй изпрати до командира на 5-а дивизия
донесение за положението.
Разположението на частите отъ бригадата на 7-и вечерьта
беше следното:
Обходната колона: 4/5-а дружина, съ придадените й две
картечници и две планински орждия, — по височините отъ
двете страни на Дражина, съ фронтъ къмъ моста при Возарци;
една застава — при Галища; влево, 3/5-а дружина съ две картеч
ници — на западния и южния краища на Дряново; още по-влево,
на височината източно отъ Раяцъ, — 2/4-а македонска дружина,
съ единъ взводъ отъ 1-а конна батарея; другите конни ба
тареи — на хребета източно отъ Мраморъ; Конниятъ дивизионъ —
въ Ракле; Щ абътъ на 5-и полкъ съ една полурота — при Гърба-
вецъ. 22-и полкъ: 3-а дружина съ две картечници — на хребета
югоизточно отъ Дебрища, 4-а дружина съ две картечници — на
височините западно отъ Мирзенъ и Каменъ Долъ; полковата
поддържка — 9/53-а и 11/53-а роти — западно отъ Мирзенъ; бри
гадната поддържка — 3/26-а дружина — източно отъ Фаришъ;
5/17-а батарея — южно отъ Фаришъ, до шосето; 6/17-а полска
Българската армия аъ Световната война 1915— 1918 год., томъ III. 58
и 1/2-а гаубична батареи — южно отъ в. Руенъ, задъ разполо

жението на 4-а дружина. Щ абътъ на бригадата — въ Фаришъ.
Французите отстъпиха презъ деня и презъ нощьта срещу
8-и задъ десния брЪгъ на Черна. Отстъплението имъ стана па-
нически, за което свидетелствуватъ намерените на следния день
изоставени палатки, хранителни припаси, седла и др. Много
трофеи не беха взети, защото мъглата попречи да бъдатъ пре
следвани енергично, и, споредъ показанията на мастни жители,
те се върнали презъ нощьта, и отвлекли изоставените си оръдия
и др. материали. Споредъ показанията на селяните, около 40 авто
мобила презъ нощьта пренасяли ранени и убити, поради което
на полето на сражението не беха намерени ранени. Въ реля-
цията на командира на 2/7-а бригада е казано, че на полето на
сражението били намерени около 150 трупа на французи, което
не се потвърдява отъ французските документи.
Загубите на бригадата беха:
1
Офицери Войници
Ч а с т и
убити ранени убити ранени
22-и Тракийски п о л к ъ ......................................... 2») 34 97

5-и Дунавски п о л к ъ ............................................. —
3») 4 26
4-и македонски п о л к ъ ......................................... — 4») 14 52 1
Конно-артилерийското отделение........................ — — — 1
Всичко . . 2 7 52 176
Изстреляни беха 65,127 патрона и 1249 снаряда.

Загубите на французите беха: 1 офицеръ и 28 войника
убити, 7 офицера и 118 войника ранени и 11 войника изчезнали.
Освенъ това, българите плениха б войника и взеха след
ните трофеи: 7 оръдейни ракли, 2 картечници, 121 пушки,
11,875 патрона, 19 коня, 2,000 метра телефоненъ кабелъ, 211 вой
ниш ки платнища и много други предмети отъ войнишко обле
кло и снарежение.
*) Командиръгь на 9-а рота, поручикъ Иванъ Живковъ, и кандидатъ-офицеръгь
Д. Таневъ Шиваровъ
3) Командирътъ на 3-а дружина, майоръ Поповъ, подпоручикъ Пеневъ и кандидатъ-
офицерътъ Поповъ.
*) Командирътъ на 2-а дружина, подполковникъ Колчаковъ, ротнигЬ командири
лоручицигЬ Трайковъ и Добутовъ и кандидатъ-офицеръгь Дяковъ.
За действията на 8-и ноемврий остана въ сила издадената

на 5-и оперативна заповЪдь по бригадата.
Предъ фронта на 5-и полкъ презъ нощьта беха останали
нЪкои слаби неприятелски части източно отъ Дреново, патру
лите на 'които се движеха изъ селото, и не дадоха възможность
на изпратените отъ 3-а дружина патрули да се приближатъ.
Сутриньта, обаче, патрулите констатираха, че французските
части съ отстъпили. 3-а дружина напредна и зае хребета
източно отъ Дреново, а на мръкване зае и могилите предъ
този хребетъ, като се приближи до брега на Черна. 4-а дружина
остана на позициите си северно отъ Дражина, като изпрати
16-а рота къмъ Добротино, на позиция срещу Брушани. 2-а дру
жина отъ 4-и македонски полкъ на мръкване напредна и зае
позиция североизточно отъ Дреново, като се подравни съ
И предъ 4-и македонски полкъ патрулите установиха, че
неприятельтъ се е оттеглилъ презъ нощьта задъ Черна. На раз
съмване беха забелязани по десния брегъ на Черна биваци и
движение на войски къмъ Кафадарци. Артилерията отъ участъка
на полка откри огънь презъ деня по французските части. Бива
ците беха засегнати, и намиращите се въ техъ части се раз
движиха въ разни посоки. На огъня на българската артилерия
отговори французската, но нейниятъ огънь беше безвреденъ.
Дивизионътъ на майоръ Братановъ замина за Прилепъ, да
се присъедини къмъ Конната дивизия.
Бойната часть на 22-и полкъ сутриньта настъпи и, като не
срещна неприятелски части, достигна крайните си обекти —
затвърди се на височините източно отъ линията Мирзенъ — Ка-
менъ Долъ — Дебрища — шосето Прилепъ — Градско. Ротите отъ
полковата поддържка, както и бригадната поддържка се спреха
въ Мирзенъ. 6/17-а полска и гаубичната батареи останаха на
същите позиции, а 5/17-а се премести на хребета северозападно
отъ Дреново, до долината на Раяцъ. Тази батарея презъ деня
забеляза движение на французски части около моста при
Возарци и по брега на Черна, които обстреля сполучливо.
Конниятъ дивизионъ на подполковникъ Николовъ тръгна
въ 8 часй отъ Фаришъ за Раяцъ, дето стигна въ 1010 часа.
Изпратенъ бе разездъ — поручикъ К. Марковъ — да разузнава
къмъ Раяцъ — Дреново. Разездътъ влезе въ съприкосновение
съ отстъпващите французски части и донесе, че те отстъпватъ
58*
бързо. Дивизионътъ престоя въ очаквателно положение задъ

южнигЬ височини на Раяцъ до 1330 часа, презъ което време
получи отъ командира на дивизията заповЪдь:
„Конниятъ дивизионъ да се премести, съ Щаба на дивизиона,
въ Галища, съ цель: 1) да разузнава за неприятеля и да охранява
фланга на дивизията въ участъка Галища — Возарци — РЪзава —
Драгожилъ — Клиново; 2) да разузнае пжтищата и Черна въ горния
участъкъ, съ цель за настъпление на пехота съ полска артилерия
отъ долината на Раяцъ на изтокъ, презъ Черна; готовите разузнавания
да бъдатъ представени веднага въ Щаба на дивизията, тъй като
използуването имъ за операциите не търпи отлагане; 3) да бъде
разузнатъ пжтьтъ по река Черна, отъ устието на Белашница до
Возарци, съ същата цель; 4) да се събератъ сведения за мгЬстностьта,
пътищата и за Черна, южно отъ горния участъкъ до пътя Прилепъ—
Каляни — Мелница, включително. Срочни донесения да се изпращатъ
всекидневно въ 6 часа и 18 часа. Донесенията да се изпращатъ чрезъ
близката станция на 2/7-а бригада и следъ това препращатъ въ
Щаба на дивизията."
Командирътъ на дивизиона донесе на командира на бри
гадата за получената заповЬдь и изпрати следнитЬ разезди:
№ 1 — старши-подофицеръ Д. Стойновъ, съ 6 конника, —
отъ Раяцъ за Дражина, да наблюдава участъка Брушани —
Возарци; № 2 — поручикъ Найденовъ, съ 8 конника, — къмъ
Раяцъ — Добротино, да наблюдава участъка Брушани — РЬзава—
БЬглища — Кочана; № 3 — подпоручикъ Мечкаровъ, съ 12 кон
ника, — къмъ Раяцъ — Радобилъ — к. 880 — Праведникъ, да
наблюдава участъка Кочана — Драгожилъ — Полошко. На разез-
дитЬ б-Ь заповЬдано да изучатъ и разузнаятъ Черна и бродоветЪ
презъ нея въ участъцитЪ си. Освенъ това, поручикъ Захариевъ
съ четирма конника разузнаваше по пжтя по долината на Черна,
по лЬвия брЬгъ, въ участъка си Возарци устието на БЬлаш-
ница — Галища. Подпоручикъ Б. Коларовъ разузнаваше пжтя
Вк. Радобилъ — Чаревикъ — Галища. Вахмистъръ Вълчанъ
Митевъ разузнаваше пжтеката Вк. Радобилъ — к. 880 — Галища.
4-и ескадронъ устрои летеща поща отъ Галища до Щаба на бри
гадата, въ Фаришъ.
РазездитЬ тръгнаха въ 1345 часа, а Дивизионътъ — въ
14 часа по пжтя Раяцъ — Вк. Радобилъ — Мл. Радобилъ —
Смолани — ДрЬнъ — Галища. Въ 1940 часа Дивизионътъ стигна
въ ДрЬнъ, дето остана да нощува. Донесения отъ разездитЪ не
се получиха. Времето до 16 часа бЬше облачно, а следъ това, до
вечерьта, — мъгливо и студено.
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НА ВАР ДАРА ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 917
Командирътъ на бригадата, заедно съ Щаба, отиде въ

930 часа на позицията на 4-и македонски полкъ, дето остана
до 13 часа.
Въ 15 часа командирътъ на бригадата обиколи позицията
на 5-и полкъ и заповяда на командира на полка да заеме
позиция на хребета единъ клм. югоизточно отъ Дряново, а една
застава, заедно съ планинския взводъ, да изпрати къмъ Добро-
тино да наблюдава брода на Черна при Брушани. На командира
на Конно-артилерийското отделение заповяда да разузнае пози
ция по-напредъ, дето да премести батареитЬ, следъ като пехот
ните части заематъ указаните имъ позиции.
Въ 16 часа, отъ Фаришъ, командирътъ на бригадата издаде
заповедь за укрепяване позицията:
„§ 1. — Следъ вчерашния бой по висотите на източния изходъ
на р. Раяцъ французите отстжпиха въ бягство по десния брЪгъ на
р. Черна, като изпраздниха цялата зона по левия бр-Ьгъ на Черна.
Неговите разнебитени части заематъ позиция съ пехота и артилерия
на височините източно отъ Возарци и Живецъ.
Частите отъ 3-а бригада сж напреднали по източните склонове
на Клепа планина до Черна. Техните патрули сж минали на десния
брегъ.
§ 2. — Тъй като частигЬ отъ бригадата достигнаха поставенигЬ
имъ обекти — овладяването източния изходъ на р. Раяцъ, запо-
вЪдвамъ частитЪ отъ бригадата да се укрепятъ на заетигЬ мЪста,
и да не позволятъ на противника да премине на лЪвия брЪгъ на
Черна, за което
Я)Конница — подполковникъ Николовъ:
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 2 ескадр. Да замине за Галища, съ
цель да охранява фланга на
дивизията и разузнава въ уча
стъка Галиша — Возарци — Р*Ь-
зава — Драгожилъ — Клиново.
Б) Д*Ъсенъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ И л и е в ъ :
Отъ 5-и Дунавски Да заеме позиция и органи
полкъ..............................2 дружини зира за опорна отбрана хре
Отъ 5-и Дунавски бета единъ клм. източно отъ
полкъ............................... 4 картечн. Дряново до р. Радобилъ (р. Ра
Отъ 4-и македонски яцъ), като изпрати една силна
полкъ............................... 5 роти наблюдателна застава на ви
Отъ 17-и артилерийски сочината при Добротино да
полкъ............................... 1 батарея наблюдава брода на Черна
Отъ Конната дивизия . . . 2 батареи отъ Добротино за РЪзава. Да
Огь 7-и артилерийски вземе м%рки да не се позволи

полкъ.............................. 2 с. с. пл. ор. на противника да разруши мо
Отъ 7-а пионерна ста на Черна при Возарци.
дружина .......................1 взводъ
Всичко: Ъ Ч а дружини, 2 с. с. пла
нински орждия, 3 полски бата
реи, 4 картечници и 1 взводъ
пионери.
В) Л*Ьвъ у ч а с т ъ к ъ — п о л к о в н и к ъ С а п у н о в ъ :
Отъ 22-и Тракийски Да заеме позиция и органи
п о л къ .......................... 7 роти зира за опорна отбрана най-
Отъ 2б-и Пернишки източнитЬ височини по хребе
по лкъ ............................ 1 дружина тите между Дебрища и Сирково,
Отъ 17-и артилерийски
по лкъ ............................ 1 батарея
Отъ 2-и гаубиченъ
по лкъ ............................ 2 с. с. и
1 не с. с. гаубици
Отъ 7-а пионерна
дружина........................ 1 взводъ
Всичко: 23А дружини, 1 полска
батарея, 2 с. с. и 1 не с. с.
гаубици и 1 взводъ пионери.
г) Б р и г а д н а п о д д ъ р ж к а :
Отъ 22-и Тракийски Да застане при шосето се
по лкъ ................... 1 дружина верно отъ Раяцъ.
Командирътъ на 3/7-а бригада, полковникъ Бурмовъ, пое
командуването на ЛЪвия участъкъ, и не направи изменение въ
разположението на частитЬ.
На 7-и ноемврий въ 1110 часа въ Щаба на бригадата 6Ъ
получено съобщение отъ командира на 2/7-а бригада, съ което
същиятъ, като излага положението на бригадата, моли да му
бъде оказано съдействие съ артилерийски огънь и съ частично
настъпление на 53-и полкъ.
Въ 11 30 часй полковникъ Бурмовъ предаде по телефона на
командира на 53-и полкъ заповЪдь да съдействува съ артиле
рийски огънь на тази атака, а, при удобенъ случай, полкътъ да
мине въ настъпление съ дЪсния си флангъ (12-а рота и под-
държката), по гребена на лозята и къмъ хребета, който се спуска
къмъ Сирково.
Командирътъ на 53-и полкъ веднага заповяда на 12-а рота
да настъпи и да съдействува на атаката. Също заповяда и на
1/17-а батарея да съдействува съ огънь. 12-а рота, обаче, не
ДЕЙСТВИЯТА ПО ДЪСНИЯ БРЪГЪ НН ВЯРДЙРЙ ОТЪ 30-и ОКТОМВРИЙ ДО 8-и НОЕМВРИЙ 919
настжпи, защото съседниятъ флангъ на 22-и полкъ не напредна,

1/17-а батарея обстреля доста сполучливо французскитЪ окопи
по гребена югозападно отъ Сирково, които французите напуст-
наха, но пехотните части отъ 53-и полкъ не настжпиха да ги
заематъ.
3-и македонски и 49-и полкове останаха на местата си, като
отвреме-навреме разменяха съ неприятеля единични артилерий
ски изстрели.
Къмъ 16 часй полковникъ Бурмовъ забеляза отъ наблюда
телното си место, че французски обози и зарядни ракли се из-
теглятъ отъ Росоманъ къмъ Возарци. Той сметна, че това
е предвестникъ на отстжпление, и въ 1745 часа предаде по
телефона до частите да изпратятъ слаби части къмъ разположе
нието на неприятеля, които чрезъ патрули да следятъ отблизо
движението му; въ случай че французите се изтеглятъ къмъ
десния брегъ, да ги атакуватъ. Частите изпълниха горната запо-
ведь, но отъ донесенията на изпратените разузнавателни части
не можа да се разбере истинското положение.
Къмъ 4 часа въ полковете се получиха противоречиви доне
сения, обаче изпратените на разсъмване патрули не срещнаха
никжде французски части по окопите на левия брегъ на Черна.
Когато на 8-и сутриньта полковникъ Бурмовъ получи доне
сения, че французите отстжпватъ, заповеда по телефона общо
настжпление на 53-и, 49-и и 3-и македонски полкове, да заематъ
позициите на неприятеля, дето да се окопаятъ и се затвърдятъ.
Освенъ това, препоржча полковите командири да изпратятъ
патрули къмъ мостовете, бродовете и селата на Черна, да раз-
узнаятъ отстжпватъ ли французите по десния брегъ, или сж се
спрели на него. Заповеда имъ сжщо да направятъ опитъ за
завладяване мостовете.
На батареите бе заповедано да излезатъ напредъ, по-
близо до пехотните части. 3/17-а батарея, придадена къмъ
49-и полкъ, веднага настжпи следъ полка и зае нова позиция.
2/17-а батарея се приближи къмъ новата позиция на 3-и маке
донски полкъ презъ нощьта. 5/2-а гаубична батарея остана на
местото си; 1/17-а батарея и 53-и полкъ останаха на сжщите
места. На следния день и този полкъ се премести и се подравни
съ 49-и полкъ.
Командирътъ на бригадата заповеда полковете, чрезъ разпи
тване на селяните, да изучатъ кжде и какъ би могла да бжде
мината р. Черна.
920 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
Вечерьта частите отъ Левия участъкъ имаха следното раз

положение :
53-и полкъ съ 1/17-а батарея зае склоновете източно отъ
Крушевица и Сирково.
49-и полкъ съ 3/17-а батарея зае височините западно отъ
Росоманъ.
3-и македонски полкъ съ 2/17-а батарея зае участъка отъ
рекичката, която се влива въ Черна срещу Паликура, до же
лезния пжть.
Трите полка беха на около 2000 крачки отъ Росоманъ.
Патрулите стигнаха до левия брегъ на реката.
Французите се спреха на десния брегъ на Черна, на
линията на селата.
Отстъплението на французите предъ

П о л о ж е н и е то на 8-и но-
ем вр ий вечерьта. фронта на 5-а дивизия се завърши на
7-и и презъ нощьта срещу 8-и ноемврий.
Следъ стремителната атака на българите по двата брега
на Раяцъ, левиятъ флангъ на французската 122-а дивизия бе
отхвърленъ и принуденъ да отстъпи. Българите се приближиха
до моста при Возарци, и започнаха да го обстрелватъ. Командирътъ
на французската дивизия пристигна къмъ 15 часа на местото
на боя и заповеда целата дивизия да се оттегли задъ Черна.
243-а бригада (четири батальона и петь полски батареи)
зае фронтъ отъ Тръстани до 4-ия клм. южно отъ Возарци; единъ
батальонъ и две планински батареи охраняваха левия флангъ
при Брушани; 8-а бригада (петь батальона) бе оставена въ
резервъ, на западъ отъ Кафадарци; единъ батальонъ и една
полска батарея беха разположени при Рибарци, за връзка между
Тръстани и Паликура, последното отбранявано отъ 114-а бри
гада отъ 57-а дивизия; 8-и коненъ полкъ, съ единъ батальонъ
и една планинска батарея, се спре въ района на Вешие, съ
фронтъ къмъ югоизтокъ, като държеше четата на Бабунски
при Кпиново.
На 8-и ноемврий 5-а Дунавска дивизия стигна до левия
брегъ на Черна, и започна да се укрепява на линията Добро-
тино — Дреново — източно отъ Каменъ Долъ — Мирзенъ — Росо
манъ— Градско. Десниятъ флангъ на дизизията се охраняваше
отъ Дивизиона отъ 3-и коненъ полкъ, разположенъ въ Дренъ.
ОТБРАНА НЯ ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 921
Въ сжщото време дивизията имаше на Соничка Глава две

роти и. една батарея, а въ Прилепъ — три роти и една батарея.
Въ Прилепъ бЪше и Конната дивизия.
ВлЪво отъ 5-а дивизия, по лЪвия брЪгъ на Вардара, б*Ьха
на позиция 7-а и 11-а дивизии.
На 7-и ноемврий Щ абътъ на 5-а дивизия се премести отъ
Изворъ въ Попадия, отдето ржководЪше действията.
изпрати на командуващия армията следнигЬ донесения:
1) Въ 1055 часа:
„Тази сутринь части отъ 49-и и 3-и македонски полкове заеха
неприятелските позиции по лЯвия брЯгъ на Черна. Заповядано е
49-и и 3-и македонски полкове да заематъ мостоветЯ на Черна,
източно отъ Градско, при Паликура.“
„Днесъ противникътъ е окончателно отхвърленъ на дЯсния брЯгъ
на Черна. ВсичкитЯ височини по лЯвия брегъ на тази рЯка сж въ
наши ржце. Забелязватъ се окопни работи по дЯсния брЯгъ на
Черна, южно отъ Шивецъ, но вънъ отъ влиянието на нашата арти
лерия. ВойскитЯ на подполковникъ Илиевъ заематъ височинитЯ по
дветЯ страни на ДрЯново съ една охранителна застава въ Добротино
за наблюдение бродоветЯ източно отъ това село. ВойскитЯ на пол-
ковникъ Писиновъ сж надъ шосето източно отъ Мирзенъ — Дебрища.
ВойскитЯ на полковникъ Бурмовъ запазватъ сжщото положение.
ДветЯ дружини отъ 5-и Дунавски полкъ пристигнаха въ Изворъ, и
утре продължаватъ марша за Прилепъ.“
Отбрана на фронта при Струмица.

Спиране н а стж п л е н и е то Заемане позицията на 19-и и
на а н гл о -ф р а н ц узи гЬ 20-и октомврий. — Следъ несполучли
вите опити на Сборната рота на пору-
отъ 19-и д о 30-и о к -
том врий. чикъ Пановъ и на 14-и Македонски
полкъ да разрушатъ железния пжть
въ участъка Удово — Демиръ Капия, българските части се отте
глиха на границата да охраняватъ посоките отъ Удово и Дой-
ранъ къмъ Струмица.
Къмъ 20-и октомврий по линията Градецъ — Терзели —
Пирава — Татарли — Чалъкли неприятелските сили стигнаха до
дванадесеть батальона, шесть полски, три планински и една и
половина тежки батареи — французски и два батальона съ две
полски батареи — английски войски. Те настжпиха по южните
922 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
склонове на Плаушъ и Беласица планини и стигнаха до укре

пените български позиции на граничните височини.
Българските войски сжщо се увеличаваха и на 19-и октом-
врий на фронта Р ичъ— Костурино се събраха: 14-и Македонски
и 44-и полкове, 5-а гранична дружина, 2/7-а, 5/13-а, 6/13-а полски
и 8/2-а и единъ взводъ отъ 5/2-а планински батареи, съ общъ
началникъ командирътъ на 3/2-а бригада, полковникъ Козаровъ.
Задачата на бригадата беше да отбранява позицията Градецъ
планина — Плаушъ — гръцката граница, докато пристигнатъ
подкрепления.
Командирътъ на бригадата на 18-и отиде въ Костурино, дето
беха събрани командирите на 14-и и 44-и пехотни и 13-и арти
лерийски полкове. Следъ като размениха мисли по отбраната,
командирътъ на бригадата разпредели участъка между двата
полка и даде указания какъ да бжде заетъ; всички разпореж
дания оформи въ следната заповедь, издадена на 19-и октомврий
въ Попчево:
„§ 1. — По сведения отъ предните части, противникътъ, който
действува непосредствено срещу поверената ми бригада, разполага
съ около четири пехотни полка и около четиринадесеть орждия
(полски и планински). Вдесно, къмъ Смърдечъ планина, действуватъ
части отъ 7-а Рилска дивизия, а влево отъ насъ е гръцката граница.
§ 2. — Поверената ми бригада съ придадените й части има за
цель да отбранява линията отъ Конче планина до гръцката граница.
А) Д е с е н ъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ К о м с и е в ъ :
Отъ 14-и полкъ . . . . 3*/г дружини Да заеме за опорна отбрана
Отъ 1-а дивизия . . . 1 сборна рота отъ Конче (Градецъ) планина
Отъ 5-а гранична до поста Злешово, включи
друж ина...................3 роти телно. Да открие и поддържа
Отъ 2-и планински свързка съ частьта, която е
артилер. полкъ . . . 172 батареи вдесно.
Всичко: 4>/2 дружини и 4 пла
нински орждия.
Б) Л е в ъ у ч а с т ъ к ъ — п о д п о л к о в н и к ъ Б о ч е в ъ :
Отъ 44-и полкъ . . . . Т И г дружини Да заеме за опорна отбрана
Отъ 5-а гранична участъка източно отъ поста
дружина........................ 1 рота Злешово до гръцката граница,
Отъ 13-и артилерийски влючително. Да открие и под
по лкъ ............................2 батареи държа свързка съ б-а гранична
Отъ 7-и артилерийски дружина, която е влево.
п о л къ ....................... 1батарея
Всичко: 11 роти и 11 полски
с. с. орждия.
ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦЯ 923
В) Две роти отъ 14-и Македонски полкъ и Сборната рота отъ

13- и Рилски полкъ оставатъ въ мое разпореждане, като ротигЬ отъ
14- и полкъ се разположатъ въ Раборци, а Сборната рота — въ Стру
мица, като последната носи гарнизонната служба въ града до втора
заповЪдь.
§ 3. — ЧастигЪ да се самоокопаятъ здраво на заетите позиции.
§ 4. — Времененъ разходенъ магазинъ се открива въ Струмица.
§ 5. — Съответните отделения отъ Дивизионния лазаретъ и Бол
ница сж открити въ Струмица.
§ б. — Бойните припаси ще се попълватъ съ подвозъ отъ Раз
ходния огнестреленъ складъ въ Горна-Джумая.“
Позициите бЪха заети на мъркване.
Сжщия день полковникъ Козаровъ получи следната запо-
вЪдь отъ Щ . Д. Я. (съ копие до командуващия II армия и до
командира на 2-а дивизия):
„За въ бждеще въ оперативно отношение Вие ще се подчинявате
на командуващия II армия, Щабътъ на когото се намира въ Куманово,
а въ домакинско — началника на 2-а Тракийска дивизия.“
Всжщность действията на бригадата се ржководеха направо
отъ Щ . Д. А.
Въ това време 2-а Тракийска дивизия съ две бригади беше
въ долината на Места, срещу гръцката граница, а 43-и полкъ
охраняваше долината на Струма.
Позицията на бригадата бе изградена на гребените на
Плаушъ и Беласица планини, по които минава границата.
Частите заемаха билото, а предни малки части имаха по
южните разклонения на височините, които образуваха планин
ските гребени. Участъкътъ Костурино — Злешово беше най-
низъкъ и най-достжпенъ. Той се състоеше отъ отделните кону
совидни височини Злешовъ Постъ, Голашъ и Рогачите (на изтокъ
отъ в. Голашъ). Между тези височини и селата Злешово и Косту
рино местностьта е равна, открито поле, презъ което мина
ваха шосетата Струмица — Дойранъ и Струмица — Раброво —
Удово. Изобщо, местностьта е планинска, безъ пжтища; имаше
непроходими за кола пжтеки. По-късно частите прокараха след
ните пжтища за полска артилерия: Попчево — Чепели — Стра-
жарницата (южно отъ Чепели); Чепели — Злешово — постъ
Злешово; Попчево — к. 895 и отъ Ричъ къмъ Баракли до к. 793.
Прокарани беха и много позиционни пжтища и пжтеки. Билото
б4ше голо, а склоновете — слабозалесени съ редка, млада
джбова гора. Участъкътъ Чепели — Злешово — Костурино —
Каяли беше почти незалесенъ. Почвата, песъчлива, камениста

или скалиста, беше трудна за укрепяване. Много отъ окопите
бЪха построени отъ камъни и напълнени торбички съ пЪсъкъ.
Този участъкъ по-преди заемаше 14-и Македонски полкъ.
Срещу 20-и октомврий 44-и полкъ смени частите отъ 14-и Маке
донски полкъ въ участъка отъ в. Голашъ до трите граници,
и го зае съ две дружини въ бойна часть и две роти въ поддържка;
9-а и 11-а роти бЪха оставени въ Берово да укрепяватъ в. Гар-
ванъ и Драголева планина. Придадената къмъ полка артилерия
бе подчинена на командира на 13-и артилер. полкъ, подпол-
ковникъ Савовъ, и получи задача: 2/7-а батарея, разположена
въ участъка на 1-а дружина, да бие французскигЬ позиции и
подстъпите къмъ участъка на дружината; другите батареи,
разположени въ участъка между шосето Костурино — Валандово
и източно отъ Каяли, да съсрЪдоточаватъ огъня си срещу фран
цузите предъ фронта и да биятъ подстъпите къмъ участъка
на 2-а дружина.
Участъкътъ на полка беше около 18 клм., и почти неукре-
пенъ. Срещу най-важната и достъпна часть отъ в. Голашъ до
Мемишли б^ха разположени главните сили на французите,
поради което командирътъ на полка разположи на него деветте
си роти и всичката артилерия. На североизтокъ отъ Мемишли
местностьта се състоеше отъ отделни височини, почти недо
стъпни по фронта и които мъчно се обхождаха; на тази часть отъ
участъка бе оставена една рота, която прикриваше левия флангъ
на главната позиция. Още по-нататъкъ беше 4-а гранична рота,
срещу която немаше неприятелски части.
Поради каменистата почва окопаването ротите извършваха
трудно, но, въпреки това, полкътъ започна да се укрепява, и
въ боя на 21-и войниците можаха да се запазятъ отъ съсредо
точения огънь на французските батареи.
Къмъ 20-и октомврий командирътъ на бригадата, заедно
съ командира на 14-и Македонски полкъ, обиколи участъка на
полка и позициите около поста Злешово и при Стражарницата
южно отъ Чепели. Отъ разузнаването бе установено, че, макаръ
и съ големи усилия, тамъ може да бъде изкарана полска арти
лерия. Затова командирътъ на бригадата разпореди часть отъ пла
нинската артилерия да се разположи и въ участъка на 44-и полкъ,
а въ участъка на 14-и полкъ, при поста Злешово, да се разпо-
ложатъ полски оръдия, и да се опита да бъдатъ изкарани такива
на позиция надъ Чепели.
ОТБРЛНЯ НА ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 925
Въ Щаба на бригадата бе получено донесение отъ коман

дира на 44-и полкъ, че разположението на полка между Каяли
и Мемишли било твърде разтегнато, и се командува отъ неприя
телското разположение. За подкрепа на това разположение, ко-
мандирътъ на бригадата разчиташе на дружините отъ 14-и Маке
донски полкъ.
За неприятеля знаеха, че той, съ около четири полка и
четиринадесеть-двадесеть орждия, заема позиция предъ фронта
на бригадата; особена активность той не проявяваше, но малки
отделения, скрити въ дупки и скали, постоянно разузнаваха.
Боятъ южно отъ Костури но на 21-и и 2 2 -и октомврий. —

Всжщность разположената въ този районъ французска 156-а ди
визия продължаваше да изпълнява задачата, дадена й на 9-и ок
томврий — очистване отъ българските части сръбската тери
тория южно отъ граничнигЬ височини. Войските, натоварени
съ тази задача, — осемь батальона, едно отделение автомобилни
картечници, четири полски и една и половина тежки батареи —
се намираха въ района Чалъкли — Пирава, на фронтъ съ дълбо
чина около десеть клм. Тези части, въ свръзка съ английските
войски къмъ Татарли, стигнаха, на северъ, до к. 350 и, на за-
падъ, до Терзели. Влево, единъ полкъ и половина батальонъ,
поддържани съ две полски батареи и една планинска полуба-
тарея, заемаха за отбрана участъка Терзели — Градецъ.
На 20-и вечерьта командирътъ на дивизията издаде запо-
ведь за атака, съ цель да бжде достигната линията Доролъ
Оба — Мемишли — Каяли, на която българите се беха окопали,
а следъ това да бжде достигната к. 850. Действията требваше да
се водятъ по начинъ, щото, като маневриратъ съ десния си флангъ,
французите да разколебаятъ съпротивата на българите въ цен-
тра, при Каяли — Мемишли. Формирани беха две атакуващи
колони: първата требваше да демонстрира къмъ к. 516, за да
привлече вниманието на българите въ тази посока; втората —
да атакува съ три батальона и една планинска полубатарея
височините при Каяли и Мемишли; тази колона се прикриваше
отдесно и отлево съ по единъ батальонъ; десниятъ батальонъ
требваше да се насочи презъ Доролъ Оба, и да стигне Орманли.
Вдесно отъ французките войски беше 30-а бригада отъ
английската 10-а дивизия.
Деньтъ 20-и октомврий бе опредепенъ за почивка; атаката
требваше да бжде извършена на следния день.
На 21-и къмъ 6 30 часа неприятелската артилерия откри огънь

по позицията на 2/44-а дружина, а къмъ 8 часа пехотата на
французите настъпи срещу същата дружина.
Между това, на 20-и вечерьта командирътъ на 44-и полкъ
бе заповедалъ артилерията отъ неговия участъкъ да открие
огънь сутриньта по разположението на французите, за да се
пристреля и разкрие разположението и силата на француз-
ската артилерия. Неприятельтъ, обаче, изпревари и откри, както
се каза, силенъ и съсредоточенъ артилерийски огънь по око
пите на 2-а дружина. Французскиятъ огънь идеше откъмъ Та-
тарли (полски) и откъмъ Раброво (гаубиченъ).
По заповедь на командира на 13-и артилер. полкъ, артиле
рията отъ участъка на 44-и полкъ откри огънь по французските
окопи, главно по височината южно отъ Каяли; точното разпо
ложение на французската артилерия не беше известно още.
Щ омъ започна артилерийскиятъ огънь, по заповедь на коман
дира на бригадата, 3/14-а дружина усили 44-и полкъ, а 4/14-а бе
преместена отъ Бепотино задъ десния флангъ на същия полкъ,
въ разпореждане на командира на бригадата.
Къмъ 8 часа срещу фронта на 44-и полкъ настъпиха гъсти
французски вериги. Обстрелвани доста успешно отъ артилерията
на полка, французските вериги се спреха за кратко време на*
800 крачки предъ окопите, следъ което наново продължиха
настъплението си. Французите имаха значително превъзходство
въ пехотата (около три батальона), поради което те скоро стигнаха
наместа до 40— 50 крачки.
12-а рота — поручикъ Г. Петровъ, развърната вдесно отъ
8-а, бе притисната отъ фронта и откъмъ десния й франгъ,
Командирътъ на ротата удължи десния флангъ за сметка на
левия, но нови неприятелски части се насочиха къмъ десния
флангъ, и обхванаха по-дълбоко ротата.
Междината между 8-а и 12-а роти се увеличи значително,
и въ нея нахлуха нови неприятелски части, които пъкъ обхва
наха десния фланъ на 8-а рота и левия — на 12-а рота.
Двете роти, като изстреляха почти всичките си патрони, въ
10 часа, предъ големо числено превъзходство на неприятеля,
отстъпиха безредно къмъ Каялийския долъ. За да се помогне
на тези роти, и да се спре преследването, командирътъ на
44-и полкъ заповеда 5/13-а и 6/13-а батареи да излезатъ на
открита позиция. Скоро това бе сторено, като беха извикани
ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦА 927
напредъ два взвода отъ 10-а рота — полковата поддържка —

да прикривагъ фронта на батареите. Благодарение на отличните
действия на гкзи батареи, отъ които 5-а стреля съ мЪрникъ 300
и 400 метра, а същ о и на огъня на двата пехотни взвода и този
на двете картечници, французите прекратиха преследването, и се
отдръпнаха на гребена, който заемаха по-преди 8-а и 12-а роти.
Едновременно съ настъплението срещу 12-а и 8-а роти,
французите атакуваха и 7-а рота при Мемешли, обаче следъ
по-силна артилерийска подготовка. Междината между 7-а и 8-а
роти бе заета още отъ вечерьта отъ единъ взводъ отъ 6-а рота.
Къмъ 11 часа командирътъ на 2-а дружина, предвидъ без
редното отстъпление на 8-а рота и силния натискъ по фронта
и на фланговете на 7-а рота, заповеда на последната да отстъпи
влево отъ б-а рота. Подъ прикритието на огъня на б-а рота,
7-а рота отстъпи задъ поста Каяли и остана въ дружинна под
държка. б-а рота — поручикъ Кр. Ш иш ковъ, подпомогната отъ
картечния взводъ и отъ другите два взвода отъ 10-а рота,
успе да задържи двете могили югоизточно отъ поста Каяли.
Французите, като настъпваха по петйте на 7-а рота, се явиха
твърде близо срещу 5/13-а батарея, която обсипаха съ пушеченъ
и артилерийски огънь. Единъ взводъ отъ 10-а рота прикриваше
батареята. Половината отъ този взводъ позадържа съ огъня си
французските вериги, които се доближиха на 200 крачки отъ
батареята, а другата половина поднасяше снаряди. Но, когато
снарядите се свършиха, и положението на батареята бе застра
шено, взводътъ помогна да бъдатъ откарани оръдията до пред
ниците, дето батареята запретна, и се оттегли. Тогава целиятъ
взводъ — подпоручикъ Чакаловъ, който прикриваше батареята,
се събра, и съ точния си огънь принуди французите да отстъ-
пятъ къмъ Каяли.
Полковата поддържка — 10-а рота — бе изразходвана. За
подкрепа на б-а рота и за прикритие на 5/13-а батарея коман
дирътъ на полка извика на помощь на 2-а дружина поддържката
на 1-а дружина — 1-а рота; ротата пристигна въ 1215 часа при
позицията на 6-а батарея, и веднага бе изпратена да заеме Ска
листата височина югозападно отъ Каялийския постъ, бившата
позиция на 5/13-а батарея.
Вкарването въ боя на 1-а рота осуети намерението на фран
цузите да завладеятъ Каялийския постъ.
Следъ пладне позициите на 1-а, 10-а и 6-а роти беха обси
пани съ артилерийски огънь, но загубите на ротите беха ни
928 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НЯ II АРМИЯ
щожни, благодарение на това, че Каялийскиятъ постъ бе про-

шаренъ съ стари окопи, работени отъ сърбите.
Левофланговата 5-а рота бе засегната по-слабо. Неприяте-
льтъ бе насочилъ части само срещу взвода отъ ротата, който
заемаше Скалистата височина при Орманли. Французите се
опитаха на няколко пъти да завладЪятъ тази височина, но, бла
годарение на труднодостъпните склонове на височината и храб
рото държане на взвода, командуванъ отъ подпоручикъ БЪ-
лешки, височината остана въ български ръце.
Следъ пладне французите насочиха атаките си срещу десния
флангъ на 1/44-а дружина — в. Голашъ. Въ 15 часа те съсре
доточиха силенъ артилерийски огънь срещу върховете Голашъ
и Рогачите; огъньтъ застави 2/7-а батарея, която се намираше
на седловината между двата върха, да замлъкне. Въ 1530 часа
французите атакуваха целия участъкъ на 1-а дружина, като
насочиха главното си усилие срещу 2-а батарея и в. Голашъ.
Въпреки силния и кръстосанъ огънь, неколко французски ве
риги, една следъ друга, бавно напредваха къмъ Голашъ, Рога
чите и височината източно отъ селото. Въ 1630 часа отделни
войници и групи отъ 3 -а 1и 4-а роти започнаха да напускатъ
окопите си и да се оттеглятъ къмъ батареята и къмъ върха
Голашъ. Французските вериги стигнаха много близо до стрел
ковите окопи и до батареята. Командирътъ на 1-а дружина,
майоръ Ат. Златковъ, отъ Рогачите подаде сигналъ за атака и
хвърли взвода, който беше въ дружинна поддържка, въ атака.
Съ помощьта на адютанта си — подпоручикъ Д. Атанасовъ, и
батарейния командиръ, капитанъ Константиновъ, той успе да
спре отстъпващите войници, които се върнаха отново и се
хвърлиха „на нож ъ“ срещу французите. Въ същото време и
командирътъ на 4-а рота, поручикъ Атанасовъ, отъ Голашъ
върна отново отстъпващите отделения отъ ротата си и поведе
целата рота „на нож ъ“ . Французите не издържаха атаката —
те обърнаха гръбъ и започнаха да бегатъ назадъ, преследвани
надолу, по склоновете, и обстрелвани отъ неколко взвода, оста
нали въ окопите. Преследването продължи до 1730 часа, следъ
което, поради настъпилата тъмнина и липсата на поддържки,
ротите се прибраха отново въ окопите си.
Два бронирани автомобила съ картечници се опитаха да
напреднатъ по шосето, но не успеха, понеже шофьорите имъ
беха убити.
ОТБРЛНН НН ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 929
Къмъ 14 часа 3/14-а дружина — майоръ Веселиновъ —

пристигна въ дола задъ позицията на 6/13-а батарея; дружината
б-Ь изпратена отъ командира на бригадата да усили 44-и полкъ.
10-а рота бЬ изпратена ведната отъ бригадния командиръ на
крайния лЬвъ флангь на полка. Командирътъ на полка изпрати
9-а рота на в. Голашъ, а 11-а рота остави за полкова поддържка,
при б/13-а батарея. При това командирътъ на 44-и полкъ запо-
в-Ьда на командира на 3/14-а дружина да прибере 5/44-а рота
къмъ поста Орманли, а съ своитЬ 10-а и 12-а роти да заеме
участъка отъ поста Орманли до поста Свидовица. Въпр-Ьки тази
запов-Ьдь, майоръ Веселиновъ измЬсти 5/44-а рота къмъ взвода
й на поста Куклишъ, 12/14-а рота разположи на поста Орманли,
а 10/14-а — на кръстопътя отъ Бахче Обаси и Булунтулу за
Свидовица; 4-а гранична рота зае Свидовица. Стана, изобщо,
едно ненуждно см-Ьсване на роти отъ двата полка.
Въ 1530 часа пристигна въ Костурино 8/2-а планин. батарея
съ две оръдия; батареята бЬ изпратена отъ командира на бри
гадата да заеме позиция на л-Ьвия флангь на 44-и полкъ, по
указанията на командира на 13-и артилер. полкъ или на коман
дира на 44-и полкъ. По запов-Ьдь на командира на 13-и артилер.
полкъ, батареята бЬ дадена въ разпореждането на коман
дира на 3/14-а дружина, и зае позиция при поста Куклишъ
да бие съ надпъженъ огънь подстъпигЬ къмъ Каялийския,
Куклишкия и Орманлийския постове. Къмъ 22 часа пристигна
въ разпореждането на командира на 13-и артилер. полкъ и
третото оръдие отъ батареята, което зае позиция при поста
Свидовица.
Тъй като французитЬ не предприеха нищо срещу 14-и полкъ,
командирътъ на бригадата разпореди въ 17 часа две роти отъ
4/14-а дружина да заминатъ за в. РогачитЬ.
Въ 18 часа пристигнаха на РогачитЬ 9/14-а и 13/14-а роти,
изпратени отъ командира на бригадата. Къмъ 20 часа пристиг
наха при позицията на 6/13-а батарея още две роти отъ
14-и полкъ, отъ които 14-а остана въ полкова поддържка, а
16-а зам-Ьсти въ бойната часть 6/44-а рота, на която пушкитЬ
б-Ьха безъ ножове.
Следъ като се свърши боятъ, командирътъ на 1/44-а дружина
см-Ьни 3-а рота отъ РогачитЬ и Гарванъ съ 9/14-а рота, а
4-а рота см-Ьни съ 13/14-а рота на Голашъ.
ДошлитЬ седемь роти отъ 14-и Македонски полкъ и тритЪ
планински орждия, макаръ и да не взеха участие въ боя, закре-
Българската армия аъ Световната война 1915— 1918 год.# то къ III. 59
пиха здраво положението на 44-и полкъ за презъ нощьта и за

вероятния бой на следния день.
Загубите на полка бЪха: 3 офицера и 50 войника убити;
3 офицера, 5 кандидатъ-офицера и 179 войника ранени;
96 войника изчезнали; по-голЪмата часть отъ изчезналите бЪха
ранени и убити отъ 8-а и 12-а роти, и останали неприбрани
на заетата отъ неприятеля позиция. Отъ артилерията — 4 убити
и 24 ранени войника; 6 убити и 5 ранени коня; повредени
б^ха две орждия.
Изстреляни бЪха 108,615 патрона; 2331 снаряда (безъ 2/7-а
батарея, за която н^ма данни).
Французскиятъ дЪсенъ батальонъ требваше да обходи
Орманли откъмъ Доролъ Оба. Прикриванъ отдесно съ неколко
конни отделения, той настжпи отъ Пристанъ, зае Доролъ Оба и
продължи бавно движението си къмъ Орманли. Посрещнатъ
съ силенъ огънь, батальонътъ бе принуденъ да се спре южно
Загубите на французите беха: 2 офицера и 69 войника убити,
5 офицера и 264 войника ранени, 13 войника изчезнали. Едно
планинско орждие отъ действуващите на к. 350 бе повредено.
14-и полкъ остана само съ петь роти. Предъ фронта на
полка имаше редъкъ артилерийски огънь.
Вечерьта въ Щ аба на бригадата бе получено донесение
отъ командира на 44-и полкъ, че боятъ продължавалъ, и че
низките височини между Мемишли и Каяли, следъ кръвопроли-
тенъ бой, били заети отъ французите; че въ участъка къмъ
шосето се насочвала колона, която временно се спрела; че
противникътъ предъ левия му флангъ билъ на 500— 600 крачки;
загубите на полка били големи, и че ималъ донесение за на
сочване две неприятелски дружини къмъ прохода за Банско;
че натискътъ на французите билъ еднакво силенъ отъ всички
посоки; че срещу левия флангъ на полка настжпвали около
два полка, и че ималъ нужда отъ бърза помощь.
Въ 1730 часа командирътъ на бригадата изпрати началника
на Щ аба на бригадата и бригадния адютантъ при 44-и полкъ
да изучатъ положението. Отъ техния докладъ командирътъ на
бригадата схвана, че неприятельтъ е успелъ да заеме само низ
ките височини между Каяли и Мемишли, които не сж важни
и по-добре било да не сж били заемани отъ българите. По всички
ОТБРДНЯ НА ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 931
останали места българските части задържали позициите си. Въ

20 часа той изпрати въ Щаба на II армия (копия до Щ . Д. А.
и до командира на 2-а дивизия) донесение:
„Днесъ отъ сутриньта до вечерьта се водй упоритъ бой срещу
превъзходенъ противникъ, който съ н%колко пехотни полка, полска и
гаубична артилерия настжпи срещу лЪвия ни флангъ — на участъка
източно отъ Злешово. Всички поддържки на 44-и полкъ и две дружини
отъ 14-и Македонски полкъ вкарахъ въ боя. Разпоредихъ отъ участъка
на 14-и Македонски полкъ да се събератъ още три роти, съ което
участъкътъ на 14-и Македонски полкъ се оголи. Боятъ премина коле
бливо, и вероятно утре ще продължи. Необходимо е най-бързо под-
крепяване — най-малко съ една бригада.“
И така, французите завладяха височините между Каяли и
Мемишли и селата, но напредването имъ по-насеверъ бе спрено,
главно, отъ точния фронталенъ и фланговъ огънь на българската
артилерия. Освенъ успешниятъ артилерийски огънь, за отбеля
зване беше въ този пръвъ за бригадата бой и държането на
войниците и офицерите, които показаха редка упоритость.
Главнокомандуващиятъ на следния день благодари на бри
гадния командиръ, полковникъ Козаровъ, и на подчинените му
войски за храбростьта и успеха срещу числено превъзхождащъ
противникъ.
На 22-и октомврий командирътъ на французската 156-а диви
зия заповеда атаката да продължи, като усили съ единъ бата-
льонъ колоната къмъ Орманли, която да се яви въ тила на
българската позиция.
Командирътъ на 44-и полкъ направи некои размествания
на частите, и презъ деня разположението на полка беше следното:
Десенъ участъкъ: 3/44-а, 13/14-а и 15/14-а роти — на
в. Голашъ; 9/14-а — на в. Рогачите; 2/14-а — влево, на изтокъ
отъ шосето; 4/44-а рота — въ дружинна поддържка; 2/7-а батарея
остана на позицията си. Левъ участъкъ: 1/44-а рота — на висо
чината предъ поста Каяли; 11/14-а рота — вдясно, а 16/14-а
рота — влево отъ нея; 10/14-а — на поста Каяли, а 7/44-а —
въ дружинна поддържка; б/44-а рота — на Скалистата висо
чина южно отъ поста Орманли, 12/14-а — на поста Орманли,
5/44-а — на поста Куклишъ, 10/14-а — на кръстопжтя отъ
Бахче Обаси и Булунтулу за Свидовица, 14/14-а рота — въ
полкова поддържка; 6/13-а полска и 8/2-а планинска батареи —
на позициите си, 5/13-а батарея, на пжть за Чепели, нощува
североизточно отъ селото.
59*
932 ОТБРАНА НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Презъ целия день предъ фронта на полка се води арти

лерийски бой, който се пренасяше ту къмъ левия, ту къмъ
десния участъкъ, но, сравнително, по-силно неприятельтъ обстрел
ваше височините Голашъ и Рогачите.
Въ 13 часа, по поводъ донесение отъ началника на крайния
лЪвъ флангъ, че французите обхождатъ този флангъ, като
насочватъ четири-петь батальона къмъ Бански проходъ, коман-
дирътъ на полка усили този флангъ съ полковата поддържка
(14/14-а рота); донесе за сжщото по телефона и въ Щаба на
бригадата.
Загубите на полка беха: убити 3 войника, ранени 1 офи-
церъ и 7 войника и изчезнали 22 войника.
14-и полкъ заемаше участъка си — около 20 клм. — съ 1-а и
3-а дружини (шесть роти); 5-а и 8-а роти, заедно съ картечни
ците, беха бригадна поддържка, западно отъ Костурино. Вечерьта
тези две роти, по заповедь на бригадния командиръ, беха
изпратени въ разпореждане на командира на 44-и полкъ, на
постовете Орманли и Свидовица. На следния день 5-а рота бе
върната обратно, въ бригадна поддържка. Презъ деня предъ
фронта на полка немаше бой. Неприятелски малки отделения
безпокоеха охранението, но постовете съ взаимно съдействие
отблъсваха неприятелските отделения.
Въ 0 50 часа въ Щ аба на бригадата бе получена отъ Щ . Д. А.
телеграма, съ която се заповедваше бригадата да се държи опорно
на заетата позиция, и, при непреодолимъ натискъ, да отстжпи
бавно и последователно отъ позиция на позиция къмъ Стру
мица, а, при крайна необходимость, — на Драголева планина
и Готенъ балканъ. Въ 6 часа телеграмата бе съобщена на
командирите на полковете.
Въ 11 часа бе получено донесение отъ командира на
44-и полкъ, че французите обхождатъ левия му флангъ откъмъ
Бански проходъ. Командирътъ на бригадата заповеда да бждатъ
проверени тези сведения, но въ донесението си до команду-
ващия II армия (копие до Щ . Д. А. и до командира на 2-а дивизия)
за положението молеше дружината отъ 43-и полкъ въ Кадж
Дурукъ и двете роти отъ 44-и полкъ отъ Берово да се насо-
чатъ презъ долината на р. Струмица къмъ Банско— М уртино—
Куклишъ.
Скоро следъ това въ Щаба на бригадата бе получено пов
торно донесение отъ 44-и полкъ за обхода; въ донесението си
ОТБРАНЯ НА ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 933
командирътъ на полка изказваше мнение да отстжпи, защото

положението на полка ставало застрашено. Командирътъ на
бригадата все още смиташе донесението за неправдоподобно, и
заповяда на командира на полка да чака, като му съобщи, че
решението му е да се държи на позицията на всека цена.
Въ 18 часа командирътъ на бригадата, заедно съ началника
на Щаба, отиде при командира на 44-и полкъ, комуто повтори
лично същото и разпореди да бъде усиленъ лЪвиятъ флангъ
на полка съ бригадната поддържка, а на командуващия II армия
(копие до Щ . Д. А. и до командира на 2-а дивизия) донесе,
че, въпреки обхода, ще се държи на позициите си.
Щ . Д. А., чрезъ команданта на Струмица, съобщи, че дава
въ разпореждане на командира на бригадата 4-а гранична дру
жина. Тази дружина бе насочена отъ командира на бригадата
на следния день така: командирътъ на дружината съ две роти отъ
Банско — Бански проходъ къмъ границата, за да посрещне
французите и, заедно съ идещите отзадъ други роти отъ
3/44-а дружина, да помогне да бждатъ разбити и пленени тези,
които действуваха срещу левия франгъ на бригадата; ако до
границата не срещне неприятелски части, да продължи настъ
плението си, съ цель да се яви въ флангъ на французите; дру
гите две роти отъ дружината да следватъ по същия пъть.
Въ същото време командирътъ на бригадата разпореди
9/44-а и 11/44-а роти, които беха оставени да работятъ на
Драголева планина, да заминатъ веднага за Банско и по Бански
проходъ къмъ границата да посрещнатъ французите, които
обхождатъ бригадата къмъ поста Орманли. И тези роти, ако не
срещнатъ неприятелски части, да продължатъ настъплението
си, за да се яватъ на фланга му. На следния день командирътъ
на бригадата заповяда по-старшиятъ дружиненъ командиръ да
обедини командуването на тези роти.
Поради мъглата и дъжда, сутриньта се започна само пре
стрелка и артилерийски огънь отъ двете страни. Спедъ пладне
усилената Французска дЪсна колона настъпи къмъ Орманли по
извънредно пресечена местность. Настъплението на тази колона
бе спряно на височините южно отъ Орманли отъ огъня на
българската артилерия. Влево, Французската средна колона се
опита да настъпи къмъ входа на прохода Костурино, но б-е
спряна същ о отъ огъня на българската артилерия. Спрени
беха и повредени отъ българите съ силенъ пушеченъ и арти
лерийски огънь французскигЬ автомобилни картечници, които

се опитаха да настъпятъ по шосето къмъ Костурино.
Французите понесоха много загуби: 13 убити, 80 ранени и
14 изчезнали войника; едно отъ планинските оръдия отъ край
ната десна колона бе повредено и извадено отъ строя.
Поради трудните подстъпи, командирътъ на французската
дивизия не можеше да приближи полска артилерия на разстоя
ние, отъ което да може добре да поддържа настъплението на
атакуващите колони. За да улесни обходната колона, на която
бе дадено да достигне височината между к. 850 и Кустуринския
проходъ, той реши да се опита да настъпи право къмъ Злешово,
въ местность, дето е възможно да бъде употребена артилерия,
която да се противопостави на българската, и на 22-и октомврий
заповеда войските, които заемаха района Раброво — Валандово,
да настъпятъ и завладеятъ височините Рогачите и Голашъ. Два
батальона, разположени на позиция северно отъ Раброво и
Валандово, беха назначени да атакуватъ; две роти оставаха въ
поддържка, при Раброво.
Английското командуване даде въ разпореждане на коман
дира на французската дивизия единъ батальонъ и една батарея.
На 23-и октомврий частите почиваха, а атаката требваше да
бъде извършена на следния день.
Разпореж дания на българското командуване за уси л

ване войскитИ п р и Струмица. — Българското командуване, на
свой редъ, привлече нови части къмъ Струмица, за да усили
3/2-а бригада. Поради донесенията отъ командира на бригадата,
на 23-и командирътъ на 2-а дивизия насочи 3/43-а дружина съ
една полска батарея отъ Левуново къмъ Струмица; разреши и
двете роти отъ Берово да се присъединятъ къмъ полка си;
тези роти командирътъ на бригадата вече бе извикалъ. Въ
9 часа той разпореди чрезъ командира на 43-и полкъ 3-а дру
жина и полската батарея да следватъ за Струмица, а оттамъ —
за Костурино. Командирътъ на бригадата не насочи 3/43-а дру
жина презъ Банско, защото тамъ беха насочени 4-а гранична
дружина и двете роти отъ Берово; освенъ това, той се убеди,
че обхождането на левия флангъ е осуетено и че то е пред
прието съ слаби части.
Въ 1250 часа командирътъ на бригадата изпрати заповедь
на командирите на 3/44-а и 4-а гранична друж ини: старшиятъ
ОТБРПНЛ НП ФРОНТП ПРИ СТРУМИЦП 935
отъ дружинните командири да обедини командуването на ротите,

изпратени презъ Бански проходъ; да влезе въ свързка съ ротите
отъ 14-и Македонски полкъ, изпратени на левия флангъ на
бригадата, и да настжпи въ флангъ на французите; следъ като
бжде открита свързка съ частите отъ левия флангъ на брига
дата, двете роти отъ 44-и полкъ да се присъединятъ къмъ полка
си, а 4-а гранична дружина да влезе въ състава на 44-и полкъ.
Действия въ прохода Костурино отъ 2 4 -и до 28-и ок-

томврий. — На 24-и октомврий, следъ силна артилерийска под
готовка, французите настжпиха срещу височините южно отъ
Злешово, левиятъ флангъ на 14-и Македонски полкъ, и вдесно,
срещу Орманли.
Настъплението на французите срещу левия флангъ на
14-и полкъ (1-а дружина) бе своевременно открито отъ бълга
рите, но, поради трудните подстъпи и слабата артилерийска
подкрепа, то не можа да бъде осуетено. Къмъ 1130 часа фран
цузите настъпиха съ отделни взводове къмъ участъка на 2-а, а
въ 1330 часа — срещу 4-а рота. 2-а рота бе своевременно уси
лена, но само съ единъ взводъ отъ 3-а рота, а по-късно — съ
планинското оръдие. Полската артилерия, поради пресечената
местность, не можа да подкрепи ротата. Поради това, макаръ и
съ чувствителни загуби, французите завладеха една височина
предъ участъка на ротата южно отъ поста Висока Чука. 4-а рота
бе късно подкрепена съ 5-а, поради което французите успеха
да заематъ и предъ нея една височина, и ротата се оттегли на
линията на поста Злешово.
Когато боятъ предъ 14-и полкъ се усили, командирътъ на
бригадата привлече отъ 44-и полкъ къмъ поста Злешово 8-а и
12-а роти. Отъ 8-а рота беха дадени два взвода въ разпореж
дане на командира на 2/14-а рота и бе заповедано ротата да
атакува и прогони неприятеля. Командирътъ на дружината орга
низира атаката и я извърши на следния день. Тази атака, обаче,
не успе, защото бе предприета само съ единъ взводъ и една
доброволческа команда отъ десеть души.
Загубите на 2-а и 4-а роти отъ 14-и полкъ беха: 12 убити
и 27 ранени войника.
По-успешенъ за българите бе боятъ на левия флангъ
на 44-и полкъ.
За да облекчи положението на десния флангъ, командирътъ
на полка заповеда на началника на Левия участъкъ да извърши
атака къмъ Доролъ Оба и Орманли съ 5-а, б-а, 12-а и 8/14-а

роти и Картечния взводъ на 14-и полкъ, като планинските
оръдия отъ постовете Куклишъ и Свидовица съдействуватъ
на атаката.
Въ 1430 часа, въ момента, когато французите се готвеха да
поведатъ атака, българските роти отъ граничните постове
Орманли, Куклишъ и Свидовица настъпиха срещу техъ въ
следния редъ: 5-а рота — къмъ Доролъ Оба, б-а — къмъ
Орманли, 8-а и 12-а — влево отъ 5-а рота. Настъплението
ставаше бавно, но добре поддържано отъ 8/2-а планинска
батарея. Неприятельтъ откри артилерийски огънь по настъпва
щ ите роти. 5-а рота стигна Доролъ Оба, и часть отъ нея влезе
въ селото, дето бе обстреляна отъ къ щ и те , 6-а рота изгони
неприятеля отъ Орманли, и се спре предъ селото, но бе
контъратакувана, и отстъпи въ безредие. Командирътъ на ротата,
поручикъ Ш иш ковъ, събра следъ атаката ротата и я оттегли
къмъ 2030 часа на поста Орманли. Къмъ същото време и оста
налите роти се оттеглиха на старите си позиции.
Макаръ и да контъратакуваха, французите сметнаха, че
флангътъ имъ откъмъ Доролъ Оба е заплашенъ, затова презъ
нощьта напустнаха селото, и се затвърдиха на линията Ме-
мишли — Пристанъ.
Загубите на българите беха: 11 убити, 73 ранени и 6 изче
Французите дадоха: 26 войника убити, 3 офицера и 117 ранени
и 6 изчезнали войника, а англичаните — 30 войника ранени.
На следния день българите намериха въ Доролъ Оба много
трупове на французи и седемь убити катъра на разрушеното
имъ оръдие.
Командирътъ на французската дивизия реши да премине
на десния флангъ къмъ отбрана, а да поднови атаката срещу
Злешово. Атаката требваше да бъде поддържана отъ едно
полско артилерийско отделение (155-мм. къса и 120-мм. дълга
батареи) отъ позиции при Раброво и Валандово и отъ планин
ските оръдия, разположени на к. 350 и при Терзели; на по
следните бе заповедано да заематъ позиция северно отъ Валан
дово. За да попречатъ на българите да съсредоточатъ силите
си на местото на атаката, частите отъ левия отбранителенъ
участъкъ требваше да проявятъ по-оживена дейность срещу
позицията на 14-и полкъ.
ОТБРПНЯ НИ ФРОНТП ПРИ СТРУМИЦЯ 937
БългаритЯ схванаха стремлението на французитЯ да си про-

биятъ пжть къмъ Струмица и постепенно привлякоха на Косту-
ринския проходъ всички свободни части и пристигналитЯ нови
такива.
Освенъ 8/44-а и 12/44-а роти, които командирътъ на брига
дата изпрати преди пладне къмъ Злешово, въ 1430 часа той
изпрати въ сжщото село и бригадната поддържка — 10/44-а рота.
Въ Злешово пристигна въ 18 часа и 14/14-а рота, дето остана
въ разпореждане на командира на бригадата. По този начинъ
заплашенитЯ гранични височини западно отъ прохода бЯха
осигурени.
Презъ деня пристигна и влЯзе въ състава на бригадата
1/2-а македонска дружина, която се разположи на позиция на
к. 750, и осигури дЯсния флангъ на бригадата.
Следъ пладне пристигнаха и влЯзоха въ състава на 44-и
полкъ 4-а гранична и 3/44-а дружини съ по две роти. 4-а гра
нична дружина, следъ като пристигнаха и другитЯ й две роти,
зае охраната на границата отъ поста Куклишъ до гръцката
граница. 9/44-а рота смЯни б/44-а, и последната остана въ
полкова поддържка, заедно съ 11/44-а рота.
3/43-а дружина и придадената къмъ нея 4/13-а полска
батарея, насочени отъ Щ . Д. А. къмъ Струмица, нощуваха
въ Турново.
Разположението на бригадата бЯше разхвърлено, еднакво
слабо навсЯкжде — всички части въ бойна часть. Около поста
Злешово бЯха събрани повече роти, но нЯмаха общо командуване.
ГраничнитЯ дружини бЯха попълнени съ неслужили вой
ници, безъ войнишко облЯкло и въоржжени съ берданови
пушки, съ малко патрони.
На 25-и октомврий имаше само рЯдка артилерийска стрелба
отъ дветЯ страни. ФранцузитЯ продължиха работата по органи
зирането на позицията си, по снабдяването и размЯстиха арти
лерията съ огледъ на по-нататъшнитЯ действия. Командирътъ
на дивизията отложи атаката за 27-и, за да бжде довършена на
пълно телефонната мрежа и да бждатъ установени връзкитЯ.
Презъ деня пристигнаха въ Струмица 5/7-а батарея отъ
1/11-а бригада отъ района около Щ ипъ и 3/43-а дружина съ
4/13-а батарея, които, по разпореждане отъ Щ . Д. А. и Щаба
на II армия, се придаваха къмъ бригадата. Картечната рота на
14-и Македонски полкъ 6Я придадена къмъ 44-и полкъ.
На 26-и октомврий французите продължиха работата по

групиране частите. Две роти отъ десния флангъ, сменени отъ
английски войски, бЪха привлечени къмъ Раброво, дето частите,
определени да атакуватъ височините южно отъ Злешово, ста
наха единъ пъпенъ полкъ. Вдесно отъ Костуринския проходъ
останаха петь батальона, една полска и една планинска батареи.
Въ отбранителния секторъ една разузнавателна часть настъпи
къмъ Баракли — поста Плавушъ, поддържана отъ артилерия,
която обстреля Баракли, Бакчели, Чепели Чешме и Плавушъ.
2/14-а дружина посрещна съ силенъ огънь французската
разузнавателна часть и я отхвърли. Следъ като получи донесение
за това, командирътъ на бригадата насочи къмъ поста Плавушъ
8/14-а рота и разпореди: 3/43-а дружина да влезе въ състава на
44-и полкъ, 4/13-а батарея да отиде при Щаба на бригадата,
ротите отъ 14-и Македонски полкъ въ участъка на 44-и полкъ
да се върнатъ въ полка си и командирътъ на 44-и полкъ да
изпрати две роти въ бригадна поддържка.
3/43-а дружина до вечерьта зае местото си — две роти въ
полкова поддържка на 44-и полкъ, южно отъ Костурино, задъ
2/44-а дружина, и две роти — въ бригадна поддържка.
4/13-а батарея зае позиция около поста Чепели, южно отъ
Злешово.
Между 12 и 14 часа командирътъ на бригадата изпрати
донесение на командира на 2-а дивизия (копие до командуващия
II армия), съ което молй да му бъде изпратенъ на помощь най-
близкиятъ отъ дивизията 28-и полкъ, който да тръгне на 27-и ок
томврий. Съ този полкъ командирътъ на бригадата мислеше да
затвърди положението си на извънредно разтегнатия фронтъ, отъ
който не можеше да отдели части за поддържка. Необходимо бе
да бъдатъ отделени и некои роти, за да имъ бъде дадена почивка,
поради умората отъ непрекъснатата бойна дейность. Освенъ това,
забелязваше се движение на неприятелски части къмъ левия
флангъ, отъ което командирътъ на бригадата заключаваше, че
е възможно французите да готвятъ атака въ тази посока.
Тъй като участъкътъ западно отъ Злешово е планински,
командирътъ на бригадата поиска отъ командира на 2-а дивизия
и една планинска батарея, като заповеда на 5/7-а полска батарея
да заеме на следния день позиция южно отъ Чепели, за да може
да обстрелва Валандово, Терзепи и неприятелските батареи,
автомобили и обози, които се движатъ по шосето.
На 27-и октомврий гжста мъгла покри цкпото бойно поле.

Французитк изпратиха разузнавателни части къмъ 44-и полкъ,
но т к бкха отбити.
3/43-а дружина смкни 1/44-а, която застана въ полкова под-
държка; 9/14-а рота, която влизаше въ състава на дружината,
се прибра въ полка си.
5/7-а батарея излкзе на позиция около поста Чепели, влкво
отъ 5/13-а батарея.
Въ 11 часа командирътъ на бригадата получи съобщение отъ
командира на 2-а дивизия, че 28-и полкъ не може да тръгне
веднага, защото прехранването му е невъзможно; тркбвало да
се дочака прокарването пжтища презъ Драголева планина и да
бждатъ попълнени складоветк въ Пехчево и Берово съ храни.
Въ съобщението си командирътъ на дивизията изказваше увк-
реность, че командирътъ на бригадата, съ доказаната си настой-
чивость, ще съумке да се противопостави на неприятелскитк
атаки и да задържи положението.
На 28-и октомврий въ 8 часа се започна артилерийски огънь,
който продължи до пладне. Къмъ 13 часа две французски раз
узнавателни части се опитаха да настжпятъ срещу позицията
южно отъ Костурино, но бкха отбити. Следъ пладне се води
пушеченъ и артилерийски огънь, като французитк действуваха,
главно, съ артилерия.
Командирътъ на 3/2-а бригада повторно моли командира на
2-а дивизия да му бждатъ изпратени поне две дружини под-
държка, намксто граничнитк дружини, които смкташе да
използува за поправяне пжтищата. Командирътъ на дивизията,
както и Щ . Д. Д. не подкрепиха своевременно бригадата.
Боятъ при Злешово на 29-и октомврий. — Дветк страни

преди боя бкха разположени така: французската 156-а дивизия:
единъ полкъ (три батальона) — въ района к. 350 — Раброво,
съ задача да атакува граничнитк височини западно отъ Косту-
ринското дефиле, съ съдействието на артилерията, разположена:
едно полско артилерийско отдкпение, гаубичната 155-мм. и дъл
гата 120-мм. батареи — на позиция около Раброво и Валандово,
планинската батарея — по взводно на к. 350 и при Раброво;
петь батальона, поддържани отъ една планинска батарея и единъ
планински взводъ, — отбраняваха позицията на линията Каяли —
Мемишли, въ свръзка съ английската бригада; три батальона
съ две батареи — въ района Раброво — Татарли — Пристанъ —
Чаушли — Хасанли — Дойранското езеро; една бригада съ две

полски батареи — отбранителенъ участъкъ на линията Градецъ —
Аразли Менекли — Терзели, съ задача да поддържатъ по-ожи-
вена дейность, за да попрЪчатъ на българите да съсрЪдоточатъ
своите сили срещу атакувания фронтъ.
3/2-а бригада отбраняваше граничната линия отъ к. 750 до
гръцката граница: 1/2-а македонска дружина — на к. 750; 14-и
Македонски полкъ: 2-а дружина — отъ в. Саланджакъ до к. 895,
1-а дружина — отъ к. 895 до Злешовския постъ, 3-а дружина
съ 4-а, 5-а и 10-а роти — на Злешовския постъ, 4-а дружина съ
13-а и 15-а роти — на в. Голашъ; 5/7-а, 5/13-а (2-и взводъ)
полски и единъ взводъ отъ 5/2-а планин. батареи — около поста
Чепели; 4/13-а батарея и 1-и взводъ отъ 5/13-а батарея — при
поста Злешово.
44-и п о л къ : 3/43-а дружина съ единъ картеченъ взводъ —
отъ в. Рогачите, включително, до гребена Калето, три роти
въ бойна часть и една — въ дружинна поддържка, Картечниятъ
взводъ — на Рогачите, до шосето; до нея — 2-а дружина, съ
слиция боенъ редъ; 3-а дружина (5-а, б-а, 9-а, 11-а и 12-а роти)
и 4-а гранична дружина — отъ Орманлийската скалиста висо
чина, включително, до к. 1150; 8/2-а планин. батарея (три орж-
дия) — на позиция между Куклишкия и Междинния постове;
6/13-а батарея — на височината 800 метра северозападно отъ
поста Каяли; 2/7-а батарея — задъ гребена, между б-а батарея
и Костурино; 7-о не с. с. артилер. отделение (2-а и 3-а ба
тареи) — задъ гребена Калето. Полкова поддържка 1-а дружина
(три роти) — задъ 6/13-а батарея. Командно место — при пози
цията на 6/13-а батарея.
Бригадна поддържка — 11 /14-а, 12/14-а и 14/14-а роти и
1-а батарея отъ 7-о не с. с. артилер. отделение (на позиция) —
северно отъ Злешово.
Височината Голашъ бе уединена, господствуваща надъ съсед-
нит^ височини Злешовски постъ. Върхътъ Голашъ представя
малко плато, а североизточните му склонове бЪха обраснали
съ гжсти тръне, които твърде много затрудняваха движението.
Французите ежедневно обстрелваха Голашъ съ артилерийски
огънь съ батареи, разположени северно отъ Козлу Дере. Всеки
день защитниците на Голашъ даваха жертви, което ги гнетеше.
Освенъ артилерията, едно французско пехотно отделение посто
янно обстрелваше Голашъ отъ южните склонове на Злешовската
височина. Окопаването можеше да става само нощно време, а,

поради липса на окопни сечива, то се извършваше бавно.
Сутриньта цЪлото бойно поле бе покрито съ гъста мъгла.
Въ 7 часа французската артилерия съсредоточи огъня си по
Рогачите, Голашъ и Злешовския постъ. Най-силно беха обстре
ляли върховете Голашъ и Злешовския постъ отъ четири фран-
цузски батареи, разположени, споредъ наблюденията на бълга
рите: една — югозападно отъ Каяли, друга — западно отъ шо
сето за Дойранъ, около Честово, трета — отъ Трапецоидната
височина (единъ клм. южно отъ Голашъ) и четвърта гаубична.
Отвреме-навреме падаха на позицията и снаряди отъ по-големъ
калибъръ. Броятъ на жертвите растеше постоянно. Големите
снаряди разкъсваха, изхвърляха или затрупваха съ камъни и
пръсть телата на защитниците, които стоеха твърдо на местата
си. Българската артилерия отговаряше слабо, защото мъглата й
пречеше да наблюдава. Огъньтъ бе насоченъ по Трапецоидната
височина и по подстъпите къмъ Голашъ. Личеше, че француз-
ските батареи се беха пристреляли добре по Голашъ и Злешов-
ската височина, които беха и обекти на атаката имъ.
Къмъ 9 часа мъглата започна да се разредява. Французската
артилерия, която обстрелваше Голашъ и Злешовските височини,
пренесе огъня си въ тила на окопите, по поддържките. Въ
същото време французите настъпиха едновременно срещу Голашъ
и Злешовския постъ. Срещу Голашъ настъпиха три роти — по
една на фланговете и трета — въ центра, като последната,
преди да настъпи, поддържаше съ огъня си атаката на първите.
Фланговите роти настъпиха бързо, защото скритите подстъпи
улесняваха движението имъ. Срещу Злешовския постъ настъпиха
две французки роти; поради пресечената местность движението
на т4зи роти бе по-бавно.
4-а дружина посрещна французите съ огънь; извикана бе
веднага и дружинната поддържка. Обходните колони беха забе
лязани навреме, и стрелци отъ ходовете за съобщения насочиха
огъня си срещу техъ. Французите, макаръ и бавно, напредваха
и къмъ 9 30 часа стигнаха до окопите на 13-а и 15-а роти, на
в. Голашъ. Тези роти, разколебани отпорано отъ силния арти
лерийски огънь и отъ числено по-силната французска пехота,
се оттеглиха. Едновременно отстъпи и 2-и взводъ отъ 5/13-а ба
тарея къмъ Чепели. 4/13-а батарея, която беше на позиция вдесно,
отстъпи по-късно, следъ като командирътъ на батареята упо
942 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АрМИЯ
треби всички усилия да спре отстъпващите отъ Злешовската

височина 4-а и 10-а роти. Взводътъ отъ 5/13-а батарея и
4/13-а батарея се спряха на позиция около Чепели, отдето до
17 часа поддържаха огъня по старите позиции на Голашъ и
Злешовския постъ, заети отъ французите. Командирътъ на 4-а дру
жина, майоръ Пр. Минчевъ, на два пъти контъратакува фран
цузите съ 13-а и 14-а роти, но не успЪ да ги отбие. 16-а рота
(поручикъ М. Калчевъ) пристигна късно, следъ като двете кон-
търъ атаки не успеха; тя повлече напредъ войниците отъ 13-а и
15-а роти и се хвърли въ трета контъратака. И тази атака излезе
неуспешна. Командирътъ на 4-а дружина, майоръ Минчевъ, и
адютантътъ му, подпоручикъ Врански, паднаха убити. Въ същото
време французите завладеха и Злешовския постъ.
Телефонната свръзка на Щаба на бригадата съ Голашъ и съ
Злешовския постъ чрезъ Щаба на 14-и Македонски полкъ бе
прекъсната. Изпратениятъ отъ Щаба на бригадата коненъ ордина-
рецъ къмъ Голашъ въ 930 часа донесе, че българските части съ
отстъпили, и че неприятельтъ билъ на в. Голашъ и на Злешов
ския постъ. Тогава командирътъ на бригадата заповеда коман-
диръгъ на 44-и полкъ да премине въ частично настъпление,
за да отвлече неприятелските сили и да облекчи положението
на 14-и полкъ, а на командира на 14-и полкъ заповеда въ 930
и 945 часа Голашъ и Злешовския постъ да бъдатъ завладени на
всека цена. Въ 945 часа командирътъ на полка заповеда 3-а дру
жина да настъпи къмъ Голашъ и да подкрепи 4-а дружина.
Командирътъ на 3-а дружина веднага се насочи къмъ Зле-
шово — Голашъ съ 11-а и 12-а роти. По пътя той получи за-
поведь да контъратакува заетите отъ французите български
окопи, но беше вече късно — неприятельтъ се бе затвърдилъ
на Злешовската височина, а други негови части се спускаха по
склоновете на Голашъ. 3-а дружина продължи движението, но
ротите беха обстреляни въ флангъ отъ Злешовския постъ, и
командирътъ на дружината бе принуденъ да ги спре около
Злешово.
Командирътъ на 1-а дружина донесе въ 9 05 часа на коман
дира на полка, че неприятельтъ е настъпилъ срещу фронта на
дружината, източно отъ Злешовския постъ, и е заелъ позицията
на 2-а рота. Дружината бе усилена съ 7-а рота, но положе
нието не се поправи.
Командирътъ на бригадата не губеше надежда да отнеме
обратно височините Голашъ и Злешовския постъ. Поради това,
ОТБРАНА НА ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 943
по молбата на командира на 1-а дружина, той разреши да се

оттегли полската артилерия, ако е действително застрашена,
което бе изпълнено.
Съ мисъльта да бждатъ заети обратно напустнатигЬ позиции,
командирътъ на бригадата разпореди въ 14 часа 2-и взводъ отъ
5/13-а батарея и 2/7-а батарея да заематъ позиция на височи
ните между Чепели и р. Треканя и да подготвятъ съ огънь при-
вечерь нова контъратака на Голашъ и Злешовския постъ. Но,
когато той узна, че, освенъ Голашъ — Злешовския посгь, и
височината Високъ Камъкъ (западно отъ Злешовския постъ) е
заета отъ французите, а за контъратака имаше на разположение
само две роти, той се отказа отъ нея. Командирътъ на бригадата
не сметаше, обаче, положението за загубено. Той оценяваше, че,
следъ заемането отъ неприятеля Голашъ, Злешовския постъ и Ви
сокъ Камъкъ, не се влошава особено положението на бригадата,
докато тя се държи, на изтокъ, на поста Орманли и, на западъ,
по Чепелийските височини. Съ вгъването на центра на бри
гадата къмъ Треканя, той вярваше, че н*Ьма да бъде дадена
възможность на французите да развиятъ успеха си на северъ.
И тъй, въпреки намесата на командира на бригадата, поло
жението на 14-и полкъ не се поправи — 3-а и 4-а дружини се
оттеглиха на височините северно отъ Злешево, дето се окопаха.
Сутриньта, докато мъглата не се бе напълно вдигнала, фран
цузите използуваха разстройството на българите отъ артиле
рийския огънь и, едновременно съ настъплението къмъ Голашъ и
Злешовския постъ, насочиха единъ взводъ на коне на изтокъ отъ
Голашъ, а по-после — и една рота по шосето къмъ Рогачите
и Калето — Десниятъ участъкъ на 44-и полкъ. Този участъкъ
заемаше 3/43-а дружина. Подъ прикритието на мъглата, фран
цузите се приближиха до позицията на дружината, и откриха
пушеченъ огънь, а огъня на артилерията си пренесоха въ тила,
по 7-о не с. с. артилер. отделение и по 10-а и 11-а роти, които
беха предъ отделението. Най-стремително те се насочиха срещу
9-а рота — подпоручикъ Георги Ганчевъ — на Рогачите. Коман
дирътъ на 3/43-а дружина — подполковникъ Балтаджиевъ —
насочи 12-а рота между Рогачите и Голашъ, като изпрати единъ
взводъ за свръзка съ 4/14-а дружина, на Голашъ. 12-а рота зае
съ два взвода издаденото гребенче между Рогачите и Голашъ,
като даде гърба си къмъ Голашъ и отблизо откри фланговъ
огънь противъ настъпващите срещу 9-а рота французи и ги
принуди да се спратъ. Къмъ 1030 часа, когато мъглата се вдигна,

французите откъмъ Голашъ откриха залповъ огънь въ гърба
на 12-а рота; последната оттегли десния си флангъ и обърна
фронтъ срещу Голашъ. Появи се колебание въ редовете на
9-а рота; въ сжщото време командирътъ на ротата, подпоручикъ
Георги Ганчевъ, бе раненъ; разстройството на ротата се усили,
и взводовете единъ по единъ започнаха да напускатъ позицията.
Но командирътъ на 12-а рота, поручикъ Кръстевъ, ги върна
и, като ги приведе въ редъ, настани ги на позицията, редомъ
съ своята рота.
Къмъ 11 часа командирътъ на дружината, подполковникъ
Балтаджиевъ, бе раненъ, и командуването на дружината пое
командирътъ на 11-а рота, поручикъ Митровъ.
Когато командирътъ на 44-и полкъ узна, че в. Голашъ е
заетъ отъ французите, съсредоточи огъня на четирите батареи
отъ участъка си по нея. Французите се скриха въ окопите, и
положението на Рогачите стана по-сносно, но по фронта фран-
цузските части продължаваха да настжпватъ. Тогава заместни-
кътъ на дружинния командиръ въ 1330 часа изпрати два взвода
отъ 10-а рота вдесно отъ Рогачите. Пристигнали навреме, тези
взводове, макаръ и безъ ротния си командиръ, поручикъ Таневъ,
който падна убитъ, успеха да подбодрятъ 9-а и 12-а роти и да
спасятъ Картечния взводъ. Къмъ 16 часа пристигна на Рога
чите и 2/43-а рота, изпратена отъ командира на полка отъ под-
държките. Тази рота, както и 3-а рота, командирътъ на полка
държеше, по заповедь, близо до Костурино, за да служатъ като
полкова и бригадна поддържка.
И тъй, 3/43-а дружина, въпреки натиска на французите,
задържа позицията си, запази и артилерията, която бе разпо
ложена задъ нея. Прикрита отъ дружината, артилерията водй
Целъ день бой, и вечерьта, необезпокоявана, се оттегли на
новите си позиции.
Въ 22 часа, по заповедь, дружината отстжпи на нова
позиция между шосето и Треканя.
Действията срещу другата часть отъ фронта на 44-и полкъ
беха по-слаби. Въ 8 часа неприятельтъ откри шрапнеленъ огънь
по 1-а рота, а следъ това обстреля въ дълбочина целия участъкъ
на 2-а дружина. По-късно бе откритъ срещу дружината и пуше-
ченъ огънь, но предимно срещу позицията на 1-а рота. Ротите
отъ бойната часть на дружината отговориха съ редки залпове.
Въ 930 часа командирътъ на полка заповяда 3-а дружина —

ЛЪвиятъ участъкъ на полка — да настъпи къмъ Мемишли —
Доролъ Оба, за да отвлече вниманието на неприятеля въ тази
посока. Но, поради бавните и нерешителни действия, дружината
не можа да въздействува върху французите.
Французското командуване мислеше да използува успеха
срещу височините при Злешово и да насочи части срещу левия
флангъ на 44-и полкъ, за да завладее височината източно отъ
Костурино. Атаката требваше да бъде произведена въ 14 часа,
но въ момента, когато определените за атаката части заемаха
изходното си положение, беха посрещнати съ силенъ прегра-
денъ огънь отъ българската 8/2-а планинска батарея. Францу
зите останаха наместо, и сметнаха, че, безъ артилерийска
подготовка, настъплението не е възможно. Началникътъ на
французските войски въ този участъкъ поиска за подготовка
на атаката дългата 120-мм. или гаубичната 155-мм. батарея, а,
ако това е невъзможно, да му бъде разрешено да извърши
атаката на следния день, което бе възприето.
Следъ като се убеди, че е невъзможно да бъде възстано
вено старото положение, къмъ 1630 часй командирътъ на
3/2-а бригада направи разпореждане по телефона частите да се
оттеглятъ по следния начинъ: 14-и Македонски полкъ съ 1-а и
2-а дружини да остане на досегашните си позиции, а съ 3-а и
4-а дружини да заеме височините на западъ и на северъ отъ
Злешово, до шосето; 44-и полкъ да остане съ 3-а дружина на
поста Орманли, а съ 1-а и 2-а дружини да се оттегли на висо
чините по десния брегъ на Треканя; 3/43-а дружина да заеме
височините по левия брегъ на Треканя, до шосето; артилерията
да се оттегли на височините по левия брегъ на Треканя, като тя
почне отстъплението си въ 19 часа, а пехотата — къмъ 20— 21 часа.
Въ 1715 часа командирътъ на бригадата донесе на коман
дира на 2-а дивизия (копие до Щ . Д. А., до командуващия
II армия и до командирите на 7-а и 11-а дивизии), че против-
никътъ го е заставилъ да оттегли частите отъ центра между
Костурино и Раборци; фланговете при Чепели и Орманли
задържалъ, но се съмнявалъ дали и тамъ ще може да се задържи.
Въ определеното време частите се оттеглиха въ редъ и
незабелязано отъ неприятеля. 44-и полкъ, обаче, напустна и
поста Орманли, и това предизвика на следния день да се води
бой за заемането му наново.
Щ абътъ на бригадата се оттегли въ 22 часа въ Попчево.
Българската армия въ Св-Ьтовната война 1915— 1918 год., томъ III. 60
946 ОТБРЯНА НА ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Загубите презъ деня бЪха:

1 Изчез
Убити Ранени нали
Всичко
Ч а с т и офи вой офи вой вой офи вой
цери ници цери ници ници цери ници
14-и п о л к ъ ............................... 3 57 3 312 124 6 493

44-и п о л к ъ ............................... 1 6 4 13 4 5 23
3/43-а д руж ина........................ 1 48 4 129 36 5 213
2/13-о артилер. отделение . . . — — 3 — — 3
7-о не с. с. артилер. отделение — — 4 — — 4
Всичко . • 5 111 11 461 164 16 736
Французите загубиха: 3 офицера и 31 войника убити, 3 офи

цера и 122 войника ранени и 8 войника изчезнали.
Действия на 3 0 -и октомврий. — Оттеглянето продължи

презъ нощьта, и на 30-и октомврий разположението на частите
беше следното
14-и полкъ: 1-а и 2-а дружини — на сжщ ите позиции;
3-а и 4-а дружини — на линията височината източно отъ
Високъ Камъкъ — северно отъ Злешово — шосето Струмица —
Валандово. Въ 17 часа пристигна и влезе въ състава на полка
4/28-а дружина; тя зае участъка на 4-а дружина — отъ шосето
Струмица — Валандово два клм. североизточно отъ Костурино до
Гористата височина източно отъ Чепели; последната бе оттеглена
въ полкова поддържка. Презъ деня на фронта на полка имаше
само редъкъ пушеченъ огънь.
44-и полкъ: 3/43-а дружина съ 2-а рота и Картечния взводъ
отъ 44-и полкъ — на масива между шосето и Треканя; 2-а дру
жина (1-а, 7-а и 10-а роти и Картечниятъ взводъ) — на масива
между Треканя и р. Горна и Триводи; 3-а дружина (5-а, 6-а,
9-а, 11-а и 12-а роти и 8/2-а планин. батарея) и влево отъ нея
4- а гранична рота требваше да останатъ на старите си позиции,
като 3-а дружина напустне само Скалистата височина предъ
поста Орманли, и да заеме контърфорса (езика) въ западна
посока и по този начинъ да влезе въ огнева свръзка съ новата
позиция на 2-а дружина.
4/13-а полска батарея и едно орждие отъ 5/2-а планин.
батарея — около Чепели; другите четири полски и 1/7-а не с. с.
батареи се организираха на позиция по двете страни на шосето, на

хребета между реките Чепели и Треканя; 2/7-а и 3/7-а не с. с. бата
реи бЪха оттеглени на тилна позиция, южно отъ Чамъ Чифликъ.
Всъщность 3/44-а дружина не остана на местото си. На
29-и октомврий въ 1930 часй при командира на дружината се
яви подофицеръ, изпратенъ отъ командира на полка, който
посочи къде точно е разположена 2-а дружина и кои височини
требва да заеме 3-а дружина. Той, обаче, не повярва на под
офицера, и, наместо да заеме контърфорса, който се спуска на
западъ отъ поста Орманли, зае презъ нощьта съ частитЬ отъ
поста Орманли, другъ хребетъ южно отъ Три Води, на повече
отъ километъръ задъ 2-а дружина. По този начинъ, наместо да
влезе въ тЪсна свръзка съ левия флангъ на 2-а дружина и да
прикрие последната откъмъ Каялийския постъ, той изложи фланга
и тила на последната. Когато частите отъ дружината, които зае
маха поста Куклишъ, узнаха за отстъплението отъ поста Орманли,
и тЬ се оттеглиха заедно съ Граничната дружина на северъ,
по пътя за в. Куклишъ.
Командирътъ на 44-и полкъ узна на 30-и октомврий сутриньта
отъ единъ патрулъ, изпратенъ отъ 2-а дружина, че 3-а дружина
не е заела хребета западно отъ Орманли, затова той веднага
изпрати 10-а рота и Картечния взводъ въ разпореждане на
командира на 3-а дружина и му заповяда да заеме контърфорса,
който се спуска отъ поста Орманли на западъ.
Но къмъ 1030 часа командирътъ на 12-а рота, по свой
починъ, като видЪ, че постътъ Орманли не е заетъ, изпрати
1-и взводъ — подпоручикъ Г. Поповъ, който зае поста безъ
съпротива отъ неприятеля.
Докато французите, които заеха граничните височини западно
отъ Костуринския проходъ, продължаваха да се организиратъ,
източната група се подготвяше за настъпление на северъ, въ
обща посока къмъ к. 850, като разчиташе на подкрепата на
целата почти артилерия отъ този участъкъ.
Французите не забелягаха оттеглянето на българските части,
затова сутриньта откриха огънь по старите имъ позиции.
Скоро, обаче, техните наблюдатели потвърдиха отстъплението
на българите. Тогава батальонътъ, който предния день не можа
да заеме позицията на 3/43-а дружина — Рогачите и Калето,
настъпи въ 8 часа и, безъ съпротива, стигна на единъ клм.
южно отъ Костурино. Въ същото време, вдесно, полкътъ, който
60*
948 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
заемаше линията Каяли — Мемишли — Пристанъ, настъпи къмъ

Орманли, зае безъ съпротива селото, а две роти отъ същия
полкъ заеха к. 850 (поста Орманли), на която беше само
1-и взводъ на 12/44-а рота.
Командирътъ на французската дивизия заповяда да бъде
усилена отбраната на к. 850 съ единъ батальонъ. Но, преди да
пристигне батальонътъ, двете роти, които заемаха к. 850, отъ
страхъ да не бъдатъ атакувани отъ българите, къмъ страната на
които те забелязаха движение на сравнително по-голЪми части
(3/44-а дружина и две дружини отъ 28-и полкъ, които настъп
ваха откъмъ Струмица), напустнаха преждевременно к. 850, и се
оттеглиха на югъ. Преди полунощь командирътъ на французската
дивизия получи отъ командуващия Източната армия заповедь
да спре настъплението, и да се затвърди на достигнатите по
зиции. Той заповяда:
1) По ц%лия фронтъ частигЪ да се затвърдятъ на достигнатите
позиции.
2) Да продължи разузнаването къмъ Чепели и Злешово, съ цель
да бждатъ изучени условията за настжпление къмъ Струмица презъ
стария пжть Чепели — Струмица.
3) Да бжде осигурено преминаването презъ Костуринския про-
ходъ, като се заематъ всички височини западно и източно отъ прохода,
включително и к. 850. Костурино частите да не заематъ, а да го наблю-
даватъ съ патрули.
4) Артилерията да се приближи, за да може да се противопостави
на българската, както и да действува срещу пехотата на българите,
която, вероятно, ще се старае да си възвърне изгубените места.
5) Английските войски да останатъ въ втора линия — Раброво —
Пристанъ.
Настъплението на французския полкъ къмъ поста Орманли
бе забелязано своевременно отъ българите. Въ 1345 часа постътъ
Орманли бе отново напустнатъ отъ 3/44-а дружина (12-а рота).
Командирътъ на 44-и полкъ оценяваше, че, ако постътъ
Орманли бжде заетъ отъ французите, ще се влоши отбраната
на целата позиция и ще предизвика изоставянето на Струмиш-
ката долина. Затова, когато получи донесението, че постътъ е
напустнатъ, той изпрати по адютанта си заповедь на командира
на 3-а дружина — начело на дружината си, да атакува съ всички
роти Орманлийския постъ. Следъ малко командирътъ на полка
изпрати съ същата заповедь и офицера за свръзка; на послед
ния заповеда да се яви и да доложи за същото на командира
на 28-и полкъ, който бе насоченъ отъ бригадния командиръ
съ две дружини отъ полка въ същата посока.
Мина се около единъ часъ отъ изпращане заповЪдьта, а

никакъвъ изстрелъ не се чу къмъ поста Орманли. Тогава коман-
дирътъ на полка, подполковникъ Бочевъ, отиде на поста. Тамъ
той завдри ротигЪ отъ 3-а дружина разхвърлени на около единъ
и повече клм. отъ поста; на сжщото мЪсто бЪше и 8/2-а пла
нинска батарея. Командирътъ на полка заповяда батареята да
излезе веднага на позиция и да обстреля поста, но вече се 6Ъ
мръкнало. При 3-а дружина бЪха пристигнали 2-а и 3-а дру
жини отъ 28-и полкъ. По молбата на подполковникъ Бочевъ,
командирътъ на 28-и полкъ заповяда на командира на 2-а дру
жина отъ сжщия полкъ да завладее съ две роти отъ дружината
си и една рота отъ 44-и полкъ поста Орманли. На 31-и октом-
врий 6/28-а, 7/28-а и 10/44-а роти заеха поста безъ съпротива
отъ неприятеля.
Усилване бригада съ 28-и полкъ. — Презъ деня

командирътъ на бригадата получи съобщение отъ командира на
2-а дивизия, че му изпраща една дружина отъ 28-и полкъ съ
една нескорострелна планинска батарея, но, съ предупреждение,
дружината да не вкарва въ действие, освенъ при крайна нужда.
Всжщность, наместо една дружина, цйпиятъ 28-и полкъ 6Ъ на-
соченъ къмъ Струмица. Този полкъ влизаше въ състава на
1/2-а бригада, която, следъ като 3/2-а бригада напустна доли
ната на Струма, бЪ събрана въ Горна Джумая да охранява
долината.
На 23-и октомврий 1/2-а бригада, по разпореждане отъ
Щ. Д. А., се движеше отъ Горна Джумая за Пехчево. По пжтя
28-и полкъ получи заповЪдь да се движи съ усиленъ маршъ
за Струмица. Сжщия день полкътъ стигна въ Берово, а 1-а дру
жина — въ Пехчево. На 24-и полкътъ тръгна за Хамзали, но
по пжтя 6Ъ спрЪнъ на бивакъ между Берово и Ратово. На
25-и Щабътъ на полка, 1-а дружина и Картечната рота се
върнаха въ Берово, а 2-а, 3-а и 4-а дружини останаха на Дра-
голева планина, да работятъ пжтя Берово — Струмица. На 28-и
1-а дружина отново се присъедини къмъ другитЪ дружини;
само 3-а дружина се събра въ Безгачъ, да блще готова да
отиде на помощь на 3-а бригада. На 29-и въ 19 часа полкътъ
продължи пжтя си презъ Хамзали за Струмица, за да влЪзе въ
разпореждане на командира на 3-а бригада.
На 30-и въ 5 часй челната 4-а дружина стигна въ Струмица,
и веднага 6Ъ изпратена отъ командира на бригадата въ Поп*
950 ОТБРЯНА НЛ ФРОНТЯ СОНИЧНЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
чево, въ разпореждане на командира на 14-и полкъ. Другите

дружини и Щ абътъ на полка стигнаха въ Струмица къмъ
8 4* часа, и веднага бЪха насочени: 1-а — за Попчево, за
бригадна поддържка, а 2-а и 3-а, заедно съ Щаба на полка, —
презъ Свидовица за Орманли; последните две дружини полу
чиха отъ командира на бригадата задача да атакуватъ съвместно
съ 3/44-а дружина неприятеля къмъ Мемишли. До вечерьта
дружините отъ полка заеха местата си: 4-а смени 4/14-а дру
жина на позиция северозападно отъ Костурино, а 1-а остана
бригадна поддържка, около Раборци. Заедно съ полка пжтува
и 3/1-а не с. с. батарея, която зае позиция западно отъ поста
Куклишъ.
Като изпрати дружините отъ 28-и полкъ, командирътъ на
бригадата заповеда 14-и полкъ да се държи опорно на заетата
позиция, а 44-и полкъ, въ свръзка съ 28-и полкъ, да атакува
неприятеля къмъ Мемишли. Тази атака не се състоя.
Командирътъ на бригадата успе да наложи само да бжде
поправено разположението на бригадата, като бжде заетъ постътъ
Орманли (к. 850); по останалата часть отъ фронта бригадата
запази позициите си, които зае на 30-и, и въ такова положение
командирътъ на бригадата, полковникъ Козаровъ, на 2-и ноем-
врий предаде общото командуване на командира на 2-а дивизия,
генералъ Гешевъ.
И тъй, възложената на 3-а бригада задача — да се държи
на позицията Конче планина — Плаушъ (Чепели планина) —
гръцката граница, докато пристигне подкрепление, — бе изпъл
нена. На фронтъ отъ около 40 клм. бригадата имаше седемь
и половина до десеть дружини заедно съ граничните. По-
големата часть отъ фронта частите само охраняваха и наблюда
ваха, обаче починътъ на действията беше въ неприятелски ржце,
и не можеше да се знае кжде той ще атакува. Поради това,
въпреки взетите мерки — да бждатъ следени движенията на
противника, последниятъ се явяваше винаги съ превзходящи
сили на атакувания пунктъ. Но, благодарение гЬхната мето-
дичность и бавность въ действията, частите отъ бригадата успеха
да имъ се противопоставятъ, и англо-французите беха прину
дени да спратъ настжплението си.
Единствениятъ неуспехъ на бригадата бе загубването на
в. Голашъ, Злешовъ постъ и Високъ Камъкъ въ боя на
29-и октомврий. Командирътъ на бригадата отдаваше този
неусп%хъ на недостатъчната устойчивость на 14-и полкъ, а

особено на онези негови дружини, които бЪха попълнени отъ
служилите само 21 дни отъ новоосвободените презъ 1912 го
дина земи.
Съ Директивата № 1 отъ
П р и вл и ча н е 2-а Т р а к и й с к а д и в и
Щ . Д. А. отъ 22-и септемврий
зия къ м ъ С тр ум и ш ки я ф ронтъ. —
на 2-а Тракийска дивизия бе
Р а зп о р е ж д а н и я и разм-Ъстване
възложено да наблюдава доли
на д и в и з и я та о тъ 1-и д о
30-и о кто м в р и й .ната на Места отъ Джанбаръ
Баиръ (Пиринъ планина) до
в. Карлъкъ Дагъ. Презъ време на съсредоточаването на диви
зията 6% възложено отъ Щ . Д. А. задача да наблюдава и Струм
ската долина. Къмъ б-и октомврий дивизията б-е разположена:
3-а бригада съ 43-и полкъ и две полски батареи зае за
охранение линията Заногова Чука — Гор. Спанча, а 44-и полкъ,
съ една полска батарея, остана въ поддържка, въ Белевешъ и
Левуново.
2-а бригада, съ 27-и полкъ, две с. с. полски и една не
с. с. планинска батареи, зае линията БабаТумбаси — Гюлъ Тепе,—
в. Ляска— р. Бистрица, а 28-и полкъ, съ едно с. с. отделе
ние, остана въ поддържка, въ Мехомия и Банско.
1-а бригада, съ 21-и полкъ, три полски и една не с. с.
планинска батареи, зае линията р. Бистрица — в. 1354 —
Д оспагь— Гьозъ Тепе — Триградъ. 9-и полкъ, съ три полски
батареи и Телеграфната рота, остана въ разпореждане на коман
дира на дивизията, въ Лжджене.
Щ абътъ на дивизията беше въ Лжджене.
Въ свръзка съ мобилизацията на гръцката армия и раздвиж
ването на последната около границата, за да може дивизията,
въ случай на нужда, да се държи и противъ по-силенъ против-
никъ, Щ . Д. А. заповеда:
1) Долините на Места и Струма да бждатъ укрепени много
силно съ редъ позиции за опорна отбрана, като бждатъ подо
брени и съобщенията.
2) Да бждатъ изпратени две роти отъ 44-и полкъ въ
Берово, които да укрепятъ Драголева и Гарванъ планини и да
затворятъ посоките отъ Струмица за Берово — Пехчево.
3) Полкътъ отъ Лжджене да се премести въ Мехомия, а
този отъ Мехомия — въ Горна Джумая, и да влезе въ разпо
реждане на командира на 2-а бригада. Щ абътъ на дивизията

да се премести въ Мехомия.
Въ района на 3-а бригада бЪха укрепени позициите по
гребените западно отъ Мелникъ и по л4вия бр-Ьгъ на р. Лип-
ница, върховете Росалинъ и Крушица, височините около Бр%з-
ница, Кресненското дефиле, около Мелникъ и по пжтекигЪ отъ
Мелникъ и Горна Спанча къмъ северъ.
Въ района на 2-а бригада — позициите на югъ и на
северъ отъ Неврокопъ, в. 1205 (на западъ отъ с. Пиринъ),
в. 1604, в. 1650, в. Чангалъ Тепе, в. 1895 и между Неврокопъ
и селата Лозница и Кременъ.
Въ Берово бЪха изпратени 9/44-а и 11/44-а роти; 9-и полкъ
се премести въ Мехомия, а 28-и — въ Горна Джумая; Щабътъ
на дивизията се установи въ Мехомия.
По поводъ донесенията на командира на 14-и полкъ за
неуспешния бой на полка на 9-и октомврий и поради постоянното
усилване на французскитЪ войски при Струмица, на 14-и Щ . Д. А.
заповяда да бжде изпратенъ единъ полкъ и едно полско скоро-
стрелно отделение, заедно съ командира на 3-а бригада, въ Стру
мица, въ поддържка на 14-и полкъ. На 15-и замина за Стру
мица командирътъ на 3-а бригада съ 44-и полкъ (безъ две
роти, които останаха въ Берово) и 5/13-а и 6/13-а батареи;
По разпореждане отъ Щ . Д. А., 9-и полкъ и едно полско
отделение отъ 3-и артилер. полкъ се преместиха въ Горна
Джумая, дето, заедно съ 28-и полкъ, бе образувана Сборна
бригада, подъ началството на командира на 1-а бригада, полков-
никъ Цветковъ; Щ абътъ на дивизията, заедно съ Телеграфната
и Мостовата роти, се премести въ Горна Джумая.
На 21-и октомврий, по поводъ донесението на командира
на 3/2-а бригада за боя въ участъка източно отъ Злешово,
Щ . Д. А. реши да приближи дивизията и заповеда: единиятъ
полкъ отъ Горна Джумая да се насочи къмъ моста Сали Ага, а
другиятъ — презъ в. Лешко направо за Пехчево и после за
Драголева планина; командирътъ на дивизията да поеме лично
командуването на тези части и да действува споредъ обстанов
ката — да се притече напомощь на командира на 3-а бригада,
или, заедно съ неговите части, да задържи Огражденъ и
Готенъ балканъ, дето, споредъ разпорежданията отъ Щ . Д. А.,
требваше да отстжпи и 3/2-а бригада, ако бжде принудена
отъ неприятеля.
Заповеданото приближаване бе извършено.
ОТБРАНЯ НА ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦА 953
На 22-и октомврий, когато Щ . Д. А. получи телеграмата

отъ командира на 3-а бригада, че боятъ на фронта на брига
дата продължавалъ съ сжшото ожесточение, и че неприятелски
части обхождали лЪвия флангъ на бригадата, началникътъ на
Щ . Д. А. разпореди 28-и полкъ да се движи съ усиленъ маршъ,
и, наместо дружината отъ Заногова Чука, за която молеше
командирътъ на бригадата, да бжде изпратена за Струмица
3/43-а дружина и 4/13-а батарея, които бЪха при ЛЪвуново.
Командирътъ на дивизията още слиция день приведе въ изпъл
нение горнигЬ разпореждания, и 3/43-а дружина и батареята
тръгнаха още сжщата вечерь за Струмица, а 28-и полкъ стигна
на Лешка планина. Заминаха за Струмица отъ Берово и дветЪ
роти отъ 44-и полкъ. Следъ горнигк бързи мЪрки за усилване
3-а бригада при Струмица, началникътъ на Щ . Д. А., въ
свръзка съ сжщото положение и съ огледъ на бждещитЪ дей
ствия, разпореди дивизията да се разположи по следния начинъ:
9-и полкъ да премине въ Пехчево и да действува съвместно
съ 28-и полкъ; 27-и полкъ да премине по най-краткия пжть
отъ Неврокопъ въ долината на Струма, като се разположи
около Белица; 21-и полкъ, като остави една дружина въ
Доспатъ, съ другитЪ си части да се премести въ Неврокопъ;
Щабътъ на дивизията да премине въ Пехчево — Берово.
Командирътъ на дивизията изпълни веднага горнигЬ разпо
реждания, и частитЪ се отправиха за опред-кпенитЬ имъ мЪста.
На 23-и Щ абътъ на дивизията пристигна въ Пехчево.
Съ Директивата № 3 на 2-а дивизия се възлагаше задача: съ
3-а бригада при Струмица да държи заетигЪ позиции; съ
1- а бригада да се съсредоточи въ Пехчево и Берово, а съ
2- а — да заеме даденото й положение въ долината на Струма,
като съ единъ полкъ се разположи въ Неврокопъ и Доспатъ.
Въ 1715 часа пристигна въ Пехчево Н. Ц. В. Престоло-
наследникътъ, който донесе отъ Главнокомандуващия за коман
дира на дивизията следната заповЪдь:
„Споредъ досегашните достоверни сведения отъ дипломатически
източникъ, Гърция ще продължава да пази неутралитетъ, макаръ да е
мобилизирала и съсредоточила по-големата часть отъ войските си
въ Източна Гръцка Македония и макаръ презъ нейна територия да
минаватъ войските на Съглашението противъ насъ. Въ района Гев-
тели — Валандово — Удово — Кафадарци — Неготинъ — Криволакъ сж
съсредоточени противъ насъ около 32,000 французи. Три сж посоките, по
които те се опитватъ да настжпятъ: Валандово — Струмица, Удово —
954 ОТБРЯНЛ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Криволакъ — Щипъ и отъ района Прилепъ — Кафадарци къмъ Велесъ.

Откъмъ Прилепъ действуватъ сръбски войски. Първата посока е, за
да обезпечатъ фланга си и да разширятъ фронта на настъплението,
като обходятъ Серка планина и Смърдечъ планина, по втората по
сока — за да облекчатъ по-пр%ко положението на сръбската армия,
която е изложена да бъде обградена и откъмъ югъ, а отъ третата
посока ни преграждатъ пътя къмъ незавлад^ната още отъ насъ
Македония и отъ гр. Битоля, който въ бъдеще може да послужи за
стоваренъ пунктъ на други антантни войски, които могагь да бждатъ
насочени или къмъ Велесъ, или къмъ Кичево — Гостиваръ — Скопие.
Нашата задача е: съ войските на Южния фронтъ да попрЪчиме на
Съглашението да изпълни предначертания си планъ, като ги държатъ
далеко на югъ и като вземеме мерки да имъ нанесеме едно реши
телно поражение, дето и когато ще ни бъде възможно. Важното е
да спечелиме няколко деня южно отъ Пехчево и отъ Велесъ — Щипъ,
докато се свърши съ сръбската армия. А това ще постигнеме лесно,
тъй като неприятельтъ нЪма числено надмощие надъ насъ, и не е
въ състояние да окаже ефикасно съдействие на сръбската армия.
Предвидъ на горното и за да се даде възможность другите наши
войски да изпълнягь безпрепятствено възложената имъ задача на
другите бойни фронтове, разпоредихъ да бъде оставенъ само единъ
пехотенъ полкъ отъ 2-а дивизия въ долината на р. Места и въ Родо
пите, а всички останали части отъ дивизията да се прехвърлятъ въ
долината на р. Струма и къмъ Пехчево — Драголева планина, за да
действуватъ съ сигурни шансове на усп%хъ противъ французите. Вамъ
се възлага, Господинъ Генералъ, да организирате решителенъ и съкру-
шителенъ отпоръ на противника, въ участъка Струма — Готенъ балканъ,
въ случай че полковникъ Козаровъ не успее да се задържи на пози
циите си на югъ отъ Струмица. Ако ли той сполучи да се задържи
тамъ до вечертьта на 23-и того, ще направите всичко възможно да го
подкрепите тамъ съ строго необходимия брой войски, взависимость,
разбира се, отъ условията за снабдяване съ храни и други припаси.
Въ случай че неприятельтъ успее да проникне въ долината на р. Стру
мица, при гр. Струмица, то, безъ да му давате време да се устрои и
затвърди тамъ, ще го контъратакувате по начинъ, щото да не му се
даде възможность да се оттегли на югъ. За тази цель, ако обстоятел
ствата позволятъ, ще Ви съдействуватъ и войските откъмъ Щипъ.
Въ този случай да вземете и часть отъ полка, който сега носи охра
нителна служба предъ Левуново. Имайте още предвидъ, че, ако
неприятельтъ бжде отхвърленъ на гръцката граница, твърде вероятно
е да бжде обезоржженъ и плененъ отъ гръцките войски, които съ това
ще ни окажатъ твърде ценно съдействие. Препоржчвамъ Ви добре
организирана активность при отбранителните действия: контъратаки
по изненада, предимно отъ фланговете и ноще. Пехотата на неприя
теля е впечатлителна и съ слабъ духъ. Разчитамъ на Васъ, Господинъ
Генералъ, като твърдо вервамъ, че съ сигуренъ успехъ ще изпълните
възложената Ви задача. На добъръ часъ! Поддържайте постоянна
свръзка съ командуващия II армия и съ Щаба на действуващата
армия, отъ който направо ще получавате заповеди.“
На 24-и октомврий Щ . Д. А. подчини 3-а бригада на ко

мандира на дивизията, а този последния — непосредствено
на Щ . Д. А.
Командирътъ на дивизията, съ заповедь, даде следните
задачи на бригадите:
3-а бригада (14-и Македонски и 44-и полкове и 3/43-а дру
жина) да води сигурна и съкрушителна отбрана на участъка,
който заема, като затвори оперативната посока Дойранъ — Ва-
ландово — Струмица;
2-а бригада (27-и и 43-и полкове) да охранява участъка
отъ Заногова Чука до Горна Спанча.
21-и полкъ съ три дружини да охранява участъка Баба
Тумбеси — р. Бистрица и съ една дружина — посоката Драма —
Доспатъ— Татаръ Пазарджикъ, въ участъка Бистрица— ГьозъТепе;
1-а бригада (9-и и 28-и полкове) оставатъ въ разпореждане
на командира на дивизията, въ района Берово — Ратово — Руси-
мово — Владимирово — Гарванъ;
Щ абътъ на дивизията и Щ абътъ на 2-а артилерийска бри
гада останаха временно въ Пехчево, свързани съ телеграфна
линия съ Струмица.
На 9-и и 28-и полкове бе възложено да построятъ удобни
пжтища отъ Пехчево и Берово презъ Гарванъ и Драголева
планини за Струмица и да бждатъ готови да тръгнатъ къмъ
Струмица.
Фронтътъ на 3-а бригада беше доста разтегнатъ, и коман
дирътъ на бригадата молеше да му бжде изпратенъ въ помощь
и 28-и полкъ. Командирътъ на дивизията не се отзова веднага
на молбата на командира на бригадата, защото пжтьтъ презъ
Драголева планина още не бе прокаранъ, и не беха попълнени
съ запаси складовете въ Пехчево. Но, когато 3-а бригада на
29-и октомврий бе атакувана отъ по-големи неприятелски сили
при Костурино, той веднага разпореди 28-и полкъ да подкрепи
3-а бригада съ една дружина и една не с. с. батарея. Сжщия
день командирътъ на дивизията получи донесение отъ 3-а бри
гада, че неприятельтъ е заелъ две важни височини къмъ Злешово.
Тогава целиятъ 28-и полкъ бе веднага насоченъ къмъ Струмица.
На командира на 3-а бригада бе съобщено, че целиятъ 28-и полкъ
отъ Драголева планина е насоченъ въ поддържка, и на всека
цена да се държи на позициите си, безъ огледъ на загубите, като
съ контъратака заеме височините; за отстжпление и помисъль
да не допуска. Тази запов-Ьдь, обаче, пристигна късно — брига

дата вече б-Ъ напустнала атакуванигЪ отъ французигЬ височини.
На 30-и октомврий командирътъ на дивизията замина заедно
съ Щаба си за Струмица, дето пристигна на следния день въ
11 часа и пое командуването на частит-Ь. 9-и полкъ остана въ
района Владимирово — Мачево, дето дружинитЬ, подъ ръковод
ството на командира на 2-а пионерна дружина, започнаха да
поправятъ пътищата отъ Пехчево презъ Гарванъ и Драголева
планини за Струмица.
О тбраната отъ 31-и о к - Предвидъ голямото значение, което

имаше жел-Ъзниятъ пъть Солунъ— Скопие
то м в р и й д о 19-и н о -
ем врий. за засилването и поддържането на съгла-
шенскигЪ войски въ Македония, Щ . Д. А.,
въпр-Ъки решението, споредъ Директивата № 3, частигЪ на Южния
фронтъ да преминатъ къмъ отбрана, замисли четвърти опитъ да
разруши мостоветЪ на жел-Ъзния пъть около Демиръ Капия. За
това на 2б-и октомврий началникътъ на Щ . Д. А. изпрати на
командира на 2-а дивизия запов-Ьдь съ подробенъ планъ за
тази операция, която тр-Ъбваше да бъде извършена отъ свобод
ната 1/2-а бригада. Командирътъ на дивизията изучи плана и
даде мнение по въпроса. Скоро, обаче, условията се изм-Ьниха:
28-и полкъ отъ 1-а бригада б-Ъ изпратенъ въ помощь на 3-а бри
гада, а следъ два деня б-Ъ изпратенъ къмъ Струмица и 9-и полкъ
отъ бригадата, и Щ . Д. А. отложи изпълнението на операцията
за неопред-Ълено време, като даде на дивизията инструкции за
по-активни действия. Тъй като б-Ъ необходимо да бъдатъ държани
опорно позициигЪ на югъ отъ Струмица, и имаше в-Ъроятность,
отъ друга страна, неприятельтъ да предприеме атака съ значи
телно по-гол-Ъми сили, Главнокомандуващиятъ запов-Ъда: коман
дирътъ на дивизията да бъде готовъ съ свободнит-Ъ си части
да подкрепи навреме 3-а бригада, за да бъде изб-Ъгнатъ и най-
малкиятъ неусп-Ъхъ, който би се отразилъ неблагоприятно, както
върху духа на войскитЪ, така и вътре, въ страната. Споредъ
тази запов"Ъдь, даденитЪ на дивизията указания съ директивата
отъ 23-и октомврий оставаха ръководни за по-нататъшнигЪ й
действия
На 31-и двегЬ страни останаха на позициигЪ си, на които
се окопаваха. Къмъ 15 часа французигЬ обстреляха съ артиле
рийски огънь височинитЬ южно отъ Чепели, шосето и долината
на Треканя. Слаба пушечна престрелка имаше къмъ Каяли и
ОТБРЙНН НИ ФРОНТН ПРИ СТРУМИЦИ 957
Орманли. Отъ Пашмакли пристигна 3/20-а планинска батарея;

тя зае позиция 800 м. югоизточно отъ Стражарницата при
Чепели.
Вечерьта командирътъ на дивизията донесе въ Щ . Д. Л. за
положението презъ деня. Въ същото време заповяда на 1-а и
3-а бригади да се държатъ здраво на позициите си, като съ
добре организирани малки разузнавателни части разузнаватъ
непрекъснато предъ фронта и фланговете на неприятеля.
Командирътъ на французската 156-а дивизия на 30-и получи
заповедь да спре настъплението, и да се затвърди на достиг
натата линия. Той, обаче, не оцени заповедьта въ смисълъ, че
требва да остане прикованъ наместо, а реши да пренесе дей
ствията въ отбранителния участъкъ, който беше много близо
до долината на Вардара, а и българите, споредъ неговата
оценка, не били много силни на този участъкъ. Командирътъ
на дивизията сметаше, че, ако предприеме настъпление срещу
Чепелийския проходъ, ще има успехъ. Затова, като даваше
заповедь на началника на отбранителния участъкъ да разузнае
къмъ Чепелийския проходъ, той въ същото време искаше
да се търси благоприятенъ случай да бъде осигурено настъ
плението на французските войски презъ този проходъ — по
стария пъть за Струмица, и направи разпореждания за изпъл
нение на тази атака, която требваше частите да произведатъ
на 3-и ноемврий.
На 1-и ноемврий общото командуване на българските части
на целия фронтъ южно отъ Струмица беше още въ ръцете
на командира на 3-а бригада; участъците заемаха: Левия —
28-и полкъ, Средния — 44-и полкъ, непосредствено до шосето,
и Десния — 14-и полкъ.
Командирътъ на дивизията възнамеряваше на следния день
да раздели позицията на два участъка, съ граница шосето:
Левъ — 28-и и 44-и полкове, командувани отъ командира на
1-а бригада, и Десенъ — две дружини отъ 9-и полкъ, една дру
жина отъ 43-и и целиятъ 14-и полкъ, командувани отъ коман
дира на 3-а бригада. На 2-и той заповеда две дружини отъ
9-и полкъ съ Щаба на полка да тръгнатъ за Попчево, въ раз
пореждане на командира на 3-а бригада; съ техъ да тръгне и
гаубичната батарея. 9-и полкъ бе пристигналъ въ Струмица съ
две дружини. Въ тази заповедь става дума за 3/2-а гаубична
батарея, която, по молбата на командира на 3/2-а бригада и по
разпореждане отъ командуващия II армия, на 30-и октомврий се

сне отъ позициите южно отъ Щ ипъ и се отправи за Струмица,
дето пристигна на 1-и ноемврий въ 16 часа.
Командирътъ на дивизията получи следните заповеди отъ
Щ . Д. А .:
1) Участъкътъ на дивизията се простира на западъ до Гра-
децъ планина — к. 750, изключително; западно отъ този уча-
стъкъ охранява II армия.
2) Да бждатъ завладени обратно загубените въ боя на
29-и октомврий височини южно отъ Злешово, защото, ако неприя-
телътъ се закрепи здраво и постави на тЬхъ дългобойна арти
лерия, ще обстрелва цепото разположение на дивизията и
гр. Струмица.
Деньтъ 1-и ноемврий мина спокойно. Западно отъ поста
Орманли неприятельтъ настжпи съ единъ взводъ, но, обстре-
лянъ съ кръстосанъ огънь, отстжпи. Отъ поста Каяли непри
ятелската артилерия обстреля съ коси изстрели позицията на
43-и полкъ. Въ участъка на този полкъ се водй рЪдъкъ пуше-
ченъ и артилерийски огънь отъ двете страни. Въ участъка на
14-и полкъ настжпи единъ неприятелски взводъ, поддържднъ
съ артилерийски огънь, но бе отбитъ.
Командирътъ на дивизията обходи и разузна Левия уча-
стъкъ на позицията къмъ Орманли.
На 2-и ноемврий въ 4 часа 9-и полкъ тръгна съ 1-а и 4-а
дружини и Картечната рота отъ Струмица за Попчево. Другите
две дружини работеха по пжтя Берово — Гарванъ планина—
Струмица и укрепяваха Драголева планина. Полкътъ пристигна
въ Попчево въ 9 часа, отдето, по заповедь на командира на бри
гадата, се спустна по шосето къмъ позицията при Чепели. Следъ
като достигна въ дола на Чепелийска река, полкътъ се спре и
се прикри, а на мръкване се приближи до позицията източно
отъ Чепели.
Командирътъ на дивизията, заедно съ Щаба си, огледа пози
цията откъмъ Чепели и пое командуването.
Деньтъ мина спокойно; имаше артилерийска престрелка
къмъ Чепели и къмъ десния флангъ на 44-и полкъ, около
шосето. На склона на Голашъ французите изкараха две орждия
и обстреляха Чепели и артилерийските позиции край шосето.
Вечерьта, когато командирътъ на дивизията пое команду
ването на войските, 3-а бригада имаше следното разположение:
Хребетътъ на Градецъ планина отъ с. Конче до пжтя Бара-

кли — Белотино заемаха 5-а гранична и 1/2-а македонска
дружини.
14-и полкъ заемаше: съ 2-а дружина (три роти) — участъка отъ
пжтя Баракли — Белотино до к. 895; съ 1-а дружина (петь
роти) — отъ к. 895 до Високъ Камъкъ (височината югоизточно
отъ с. Чепели); съ 3-а дружина — отъ Високъ Камъмъ до пжтя
Чепели — Злешово; 4/28-а дружина заемаше участъка отъ пжтя
Чепели — Злешово до шосето Костурино — Попчево; 4/14-а дру
жина беше въ поддържка, задъ участъка к. 895 — Високъ
Камъкъ, най-вдадената въ неприятелското разположение и най-
чувствителната часть на позицията. Задъ участъка на 4/28-а дру
жина бивакираше 9-и полкъ (две дружини).
44-и полкъ съ 3/43-а дружина заемаше хребета отъ шосето
Костурино — Струмица до р. Треканя, а трите дружини отъ
полка заемаха височините между р. Треканя и дола северно
отъ в. Талъ Отлукъ Тепе.
28-и полкъ заемаше съ три дружини отъ височините северно
отъ Орманли до пжтя Банско — Байрамъ Обаси (западно отъ
в. 1063).
4-а гранична дружина заемаше отъ в. 1063 до гръцката
граница.
Артилерията: 1-и взводъ (едно орждие) отъ 5/2-а планинска
батарея — северно отъ к. 895; 4/13-а батарея — южно отъ Чепели;
3/20-а планинска батарея — на Високъ Камъкъ; 2/7-а, 5/7-а,
5/13-а, и 6/13-а с. с. и 1/7-а не с. с. батарея — отъ двете страни
на шосето, на хребета между Чепели и Треканя; 8/2-а с. с. и
3/1-а не с. с. планински батареи — източно отъ Орманли, въ уча
стъка на 28-и полкъ; другите две нескорострелни батареи отъ
7-о артилер. отделение, по немане место, беха разположени
на тилна позиция при шосето за Струмица, южно отъ Чамъ
Чифликъ. Всички батареи беха на закрити позиции. Упра
вляването на артилерията беше мжчно, защото батареите немаха
телефонни апарати.
3/2-а гаубична батарея пристигна късно, и се разположи:
една гаубица — около Стражарницата при Чепели, а останалите
три — източно отъ шосето, въ долината на Треканя.
Знаеше се, че срещу бригадата действува французската
156-а дивизия — 175-и, 176-и, 2-и маршеви зуавски и единъ
колониаленъ полкове, съ осемь до деветь полски, планински и
гаубични батареи, разположени: 176-и полкъ — въ участъка

к. 850 (югоизточно отъ Костурино) — височините около Ор-
манли и Доролъ Оба; задъ този участъкъ, въ долината на
Козлу Дере, къмъ Татарли, Собра и Дедели, се намиратъ
английски войски, отъ неизвестенъ съставъ; 2-и маршеви зуавски
полкъ заема височината югоизточно отъ Костурино, с. Костурино
и височините югозападно отъ него (Голашъ и Рогачите); 175-и
полкъ — височините южно отъ Злешово — Чепели; Колониал-
ниятъ полкъ заема ю жните склонове на Плаушъ, западно отъ
пжтя Чепели — Терзели, къмъ Удово. До този день беха открити
следните неприятелски батареи: две полски — въ гората източно
отъ Татарли; една батарея — около поста Каяли; полски бата
реи — около шосето южно отъ Рогачите; планинска батарея —
на югозападния склонъ на Голашъ; полски батареи — при Ве
сели, Терзели и Удово; местото на гаубичната батарея не бе
открито, обаче предполагаха, че е къмъ Раброво, по шосето.
Французите продължаваха да се укрепяватъ. По показания на
пленници, пехотните имъ части току-що били попълнени, и
ротите имъ имали средно 220— 250 души. Тези сведения беха
приблизително точни.
На 2-и ноемврий французската артилерия довършваше своето
разместване, въ свръзка съ проектираната атака срещу Чепели.
На изтокъ отъ шосето за Струмица командирътъ на дивизията
остави само една полска батарея при Каяли да поддържа петте
батальона на фронта Орманли — к. 850; две английски батареи
поддържаха фронта Орманли — Доролъ Оба — Булунтулу. Задъ
прохода Костурино и Голашъ беха групирани две полски, дъл
гата, една и половина планински и гаубичната батареи. Тази
група батареи, както и полкътъ, който заемаше височините отъ
двете страни на Костуринския проходъ, щеха да съдействуватъ
отъ фланга на батальона, който требваше да настжпи срещу
Чепели; този батальонъ щеше да бжде поддЪржанъ непосред
ствено отъ две полски батареи, разположени около Пирава и
Калково, и отъ друга една полска — по-назадъ, около Удово.
Споредъ изучванията, които Щ абътъ на 2-а дивизия направи,
позицията, заемана дотогава отъ 3-а бригада, по характеръ се
поделя на три участъка, съ следните особености:
Десенъ участъкъ — отъ Градецъ планина до Чепели — се
очертава отъ вододела на източния край на Градецъ планина,
к. 750 и Плаушъ (Чепели планина). Местностьта е планинска,
прорезана отъ северъ къмъ югъ съ дълбоки оврази и е безъ
пътища (имаше само три труднодостъпни планински п ъ те ки :

Дол. Липовикъ — Дразли Менекли — Удово, БЪлотино — Бара-
кли — Удово и Попчево — Чепели — Терзели). Въ южна и юго
западна посоки се спускатъ къмъ долината на Вардара и Козлу
Дере редъ контърфорси, съ тесни и остри гребени и съ стръмни
склонове, недостъпни за движение; най-много две-три роти
биха могли да се развърнатъ по тЬзи гребени. Последните
южни върхове на тЬзи контърфорси по линията Градецъ —
Гюлели — Удово — Калково — Терзели — Валандово, силно укре
пени, съставяха левия флангъ и средата на французската пози
ция. Отъ тЪхъ съ действителенъ кръстосанъ артилерийски огънь
можеха да бъдатъ обстрелвани всички хребети, които се спу
скатъ отъ българските позиции къмъ французите.
Движение на полска артилерия по хребета западно отъ
к. 895 беше невъзможно; обстрелването на французските по
зиции въ участъка Градецъ — Удово — Калково съ полска, а още
повече съ планинска артилерия отъ българските позиции, също
беше невъзможно, следователно, Десниятъ участъкъ беше най-
малко пригоденъ за настъпателни действия.
Средниятъ участъкъ — отъ Чепели до Треканя — се очер
таваше отъ североизточните разклонения на Плаушъ планина,
които съ по-низки и които, съ общъ хребетъ, съ неколко малки
разклонения, стигатъ до Треканя. Тези хребети съ прорезани
също съ дълбоки и стръмни долинки, презъ които, безъ
позиционни пътища, движението на полска артилерия беше
Отъ Чепели позицията на българите следваше въ югоиз
точна посока по Високъ Камъкъ — тесенъ скалистъ хребетъ,
който силно се врезваше въ французското разположение къмъ
Злешовските височини, а следъ това позицията завиваше въ
североизточна посока, къмъ шосето. По този начинъ участъкътъ
Високъ Камъкъ се обстрелваше съ кръстосанъ артилерийски и
пушеченъ огънь, и беше много чувствителенъ за българите
и съблазнителенъ за неприятеля. Коларски пътищ а липсваха,
освенъ шосето Струмица — Дойранъ. За изкарване батареите
при Чепели бе направенъ пъть по долината на р. Чепели.
Местностьта предъ фронта се спуска гласисообразно къмъ изво
рите на Треканя и Злешовската река, а отъ последната наново
се подема къмъ в. Голашъ и Злешовските височини. Тукъ тя
е открита и достъпна за движения, но безъ закрития за настъп
ващата пехота. Позицията на французите предъ този участъкъ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год.. томъ III. 61
се образуваше отъ югоизточния дЪлъ на Плаушъ — върховете

Остъръ Камъкъ, Злешовските височини, Голашъ и Рогачите;
северните склонове на гЬзи върхове беха стръмни и труднодо
стъпни за атака; те беха, освенъ това, укрепени и команду-
ваха разположението на българите.
Левиятъ участъкъ — отъ Треканя до гръцката граница —
обемаше височините северно отъ Костурино и гкзи северно отъ
Орманли и Доролъ Оба, к. 1063 до гръцката граница. МЪст-
ностьта е планинска, пресечена съ дълбоки и стръмни долини,
обраснали съ храсталакъ, — проходима само по неколко
стръмни и каменисти пътеки. Предлежещата къмъ неприятеля
местность е пресечена, но открита, позволяваща настъпление
съ по-големи сили по закрити подстъпи, и съ редъ удобни
позиции. Настъплението въ този участъкъ даваше възможность
да бъде отрезанъ неприятельтъ по шосето Валандово — Дой-
ранъ, като бъде обхванатъ крайниятъ му десенъ флангъ, и като
частите излезатъ въ тила на общото му разположение. Срещу
този участъкъ неприятельтъ заемаше височините източно и
южно отъ Костурино, северно и източно отъ Каяли, височините
около Орманли; последното село, както и височините между
Мемишли и Татарли беха укрепени.
Изобщо, разположението на българите обхващаше това на
неприятеля, като командуваше неговите флангове. Десниятъ
участъкъ беше силенъ за отбрана, но неудобенъ за настъпа-
телени действия; Средниятъ участъкъ беше еднакво достъпенъ
за движение и на двете страни, но атаката по откритата мест
ность, безъ мощна артилерийска поддържка, би се затруднила
твърде много; Левиятъ участъкъ, естествено силенъ за отбрана,
даваше големи удобства и за настъпление и то въ обхватъ
на неприятелския десенъ флангъ, къмъ горното течение на
Козлу Дере.
Отбраната би се значително затруднила, ако французите
успеятъ да заематъ височините около Чепели, Високъ Камъкъ
и височината югоизточно отъ същото село; те биха откъснали
десния и левия флангове отъ позицията на българите и биха
открили посоката къмъ гр. Струмица. Този участъкъ се явяваше
най-чувствителенъ за българите, а за французите — най-достъ-
пенъ за настъпление, къмъ което те се стремеха.
Командирътъ на дивизията намери, че разположението на
войските требва да бъде поправено, защото не осигуряваше
напълно успешното отбиване на неприятелски нови атаки и не

даваше вЪра за успЪхъ въ случай на настжпление. Изгонването
на неприятеля отъ Голашъ и ЗлешовскигЬ височини се нала
гаше отъ обстановката; то се препоръчваше и отъ Щ . Д. Д.
Съгласно разпорежданията отъ Щ . Д. Д. и възъ основа
изучването, което направи Щ абътъ на дивизията, на 2-и ноем-
врий въ 11 30 часа командирътъ на дивизията издаде отъ гр. Стру
мица заповЪдь:
„Дивизията да охранява участъка отъ Доспатъ до долината на
Струма, включително, и да не допуска неприятельтъ да проникне въ
долината на р. Струмица, по посока Дойранъ — Валандово — гр. Стру
мица, като организира съкрушителенъ отпоръ на неприятеля на Плаушъ
(Чепели планина) и височинитЪ около Орманли, за което:
Я) 3 -а б р и г а д а — п о л к о в н и к ъ К о з а р о в ъ
(командиръ на артилерията — подполковникъ Савовъ):
14-и Македонски Да заеме за активна отбрана
полкъ.........................4 дружини участъка отъ к. 750, на Гра-
Отъ 14-и Македонски децъ планина, изключително, —
полкъ..........................1 Плаушъ планина — р. Треканя.
картечнарота
Отъ 9-и Пловдивски Да поддържа гЬсна свързка
полкъ......................... 2 дружини съ частигЬ отъ 11-а дивизия,
на в. 760, и огнева свръзка съ
Отъ 9-и Пловдивски 1-а бригада. Да охранява по-
полкъ..........................1 картечнарота
сокигЬ:
Отъ 43-и полкъ . . . 1 дружина а) Удово—Г радецъ—Дол. Ли-
5-а гранична дружина . 1 дружина повикъ,
Отъ 13-и артилерийски б) Удово — Баракли — Стру
полкъ.........................3 батареи мица,
Отъ 7-и артилерийски в) с. Плаушъ — Струмица,
полкъ............... • .2 батареи г) Терзели — Чепели — Стру
мица,
Отъ 17-и не с. с. арти д) Валандово — Струмица.
лерийски полкъ . . 3 батареи
Отъ 2-й гаубиченъ
полкъ......................... 1 батарея
полкъ......................... 1 с. с. план. бат.
Отъ 2-и план. артилер.
полкъ.......................1 с. с. орждие
Всичко: 8 дружини, 2 картечни
роти, 5 с. с. полски батареи
(19 орждия), 4 с. с. гаубици,
3 не с. с. полски батареи
(18 орждия) и 5 с с. планин.
• орждия.
61*
Б) 1 -а б р и г а д а — п о л к о в н и к ъ Ц в Ъ т к о в ъ
(командиръ на артилерията — майоръ Винаровъ):
28-и Стремски полкъ.. 4 дружини Да заеме за активна отбрана
Отъ 28-и Стремски участъка отъ Треканя --височи
полкъ........................ 1 картечна рота ните на северъ отъ Орманли —
44-и п о л к ъ .................3 дружини к. 1063 до гръцката граница.
Отъ 44-и полкъ . . . 1 картечна рота Да поддържа огнева свързка
4-а гранична дружина. 1 дружина съ 3-а бригада и тЪсна свързка
Отъ 2-и план.артилер. съ 6-а гранична дружина.
полкъ.........................1 с. с. батарея Да охранява посокитЬ:
Отъ 1-и план. артилер. а) Каяли—Орманли—Свидо-
полкъ ........................ 1 не с.с. батарея вица,
Всичко: 8 дружини, 2 картечни 61 Кочулу—Свидовица,
роти, 3 планински с. с и 6 пла в) Байрамъ Обаси—Банско.
нински не с. с. орждия*
В) 2 -а б р и г а д а — п о л к о в н и к ъ Ч а р ъ к ч и е в ъ :
27-и Чепински полкъ . 4 дружини Да охранява участъка отъ
Отъ 27-и Чепински в. Заногова Чука до Горна
полкъ.......................1 картечна рота Спанча, включително.
Отъ 43-и полкъ 2 дружини
Отъ 43-и полкъ . . . 1 картечна рота
6-а гранична дружина 1 дружина
ПОЛКЪ . . . . ■ I I 3 с. с. батареи
полкъ....................... 1 не с.с батарея
дружи н а ............... Уг рота_______
Всичко: 7 дружини, 2 картечни .
роти, 12 полски с. с и 6 пла- I
нински не с.с орждия и Уг рота
пионери.
Г) 2 1 - и п о л к ъ — п о л к о в н и к ъ Д ж е р о в ъ :
Отъ 21-и Средногор Да охранява участъка отъ
ски полкъ.................3 дружини в. Баба Тумбаси до р. Бистрица,
Отъ 21-и Средногор като наблюдава и за пжтеката
ски полкъ................. 1 картечна рота отъ югъ презъ с Пиринъ.
7-а гранична дружина . 1 дружина
полкъ........................ 2 не с.с. батареи
полкъ........................ 1 не с.с. батарея
2-а пионер, дружина . Уд рота______
Всичко: 4 дружини, 1 картечна
рота, 12 полски и 6 планински
не с. с орждия и Ч г пионери.
ОТБРЛНП НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦЯ 965
Д) М а й о р ъ С т а н ч е в ъ :
Отъ 21-и полкъ . . . 1 дружина Да охранява оперативната
8-а гранична дружина . 1 дружина посока Драма — Доспатъ —Та-
Отъ 3-и артилерийски таръ Пазарджикъ, въ участъка
полкъ ...................... 1 не с.с. батарея отъ р. Бистрица до Гьозъ Тепе.
Всичко: 2 дружини и 6 полски
не с. с. орждия.
Е) Две дружини отъ 9-и полкъ, 2-а и 3-а пионерни роти, подъ
ръководството на командира на 2-а пионерка дружина, да продъл-
жаватъ постройката на пътищата отъ гр. Струмица презъ Драго-
лева и Гарванъ планини.
1-о отделение отъ 3-и артилерийски полкъ, до пробиване пътя
презъ Драголева планина, остава въ Берово.
Командирътъ на Телеграфната рота да свърже съ телефонъ
Щаба на дивизията съ командирите на 1-а и 3-а бригади.
Мостовата рота да продължи постройката на моста на р. Струма.
Частите да се укрепятъ здраво на дадените имъ участъци.
Щабътъ на дивизията и Щабътъ на 2-а артилер. бригада — въ
Струмица, а въ случай на бой — на наблюдателното место при Попчево.“
Споредъ тази заповЪдь, пехотните части не можеха да зае-
матъ новите си участъци по-рано отъ 3-и ноемврий вечерьта, а
батареите — по-рано отъ 5-и и 6-и ноемврий, защото за гЬхъ
требваше да бждатъ прокарани нови пжтища.
Воятъ на 3-и и 4 -и ноемврий. — Положението на двете

страни преди боя остана сжщото, каквото беше на 2-и ноемврий.
Командуването на войските отъ Десния участъкъ на дивизията -г-
14-и полкъ, включително и 3/43-а дружина, двете дружини отъ
9-и полкъ, 5-а гранична дружина, всичките полски и гаубичната
3/2-а батареи и петте планински орждия западно отъ Треканя —
бе възложено на командира на 3-а бригада, а това на войските
отъ Левия участъкъ — 44-и, 28-и полкове, 4-а гранична дру
жина и деветте планински орждия — източно отъ Треканя до
гръцката граница — на командира на 1-а бригада. Свръзките на
частите, поради липса на телефони и кабелъ, ставаше съ орди-
нарци — трудно и бавно.
Деньтъ 3-и ноемврий беше ясенъ, слънчевъ и топълъ.
Въ 8 30 часа французската артилерия откри огънь по пози
циите на 1-а дружина, отъ поста Плаушъ до Злешово. Огъньтъ
беше доста силенъ и идеше отъ неколко посоки. Обстрелвана
бе силно позицията на 6-а рота на поста Плаушъ, срещу
966 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СГРУМ А ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
който французите се готвеха да настжпятъ съ демонстративна

цель. Особено силенъ беше огьньтъ срещу 2-а и 3-а роти,
които заемаха височините срещу поста Високъ Камъкъ, най-
вдадениягь къмъ французското разположение. Планинските и
полските орждия и гаубиците, разположени около Чепели, водеха
успешно борба съ неприятелските
Къмъ 9 30 часа, следъ като обсипаха съ силенъ пушеченъ
огънь обектите си, французите настжпиха въ три посоки: съ
единъ взводъ — срещу 2-а рота, съ една и половина роти —
срещу 3-а рота и съ две-три роти — къмъ поста Плаушъ,
срещу 2-а дружина. Средната колона имаше задача да овладее
Чепелийския проходъ съ съдействието на крайните две.
Взводътъ, насоченъ срещу 2-а рота, бе посрещнатъ съ
силенъ пехотенъ и артилерийски огънь; той претърпе много
загуби (1 офицеръ и 10 войника убити и около 20 войника
ранени), поради което се принуди да се спре.
Къмъ 12 часа французскиятъ артилерийски огънь достигна
най-голема сила. Пехотните части, които настжпваха срещу
3- а рота, успеха да се доближатъ на около 100— 150 крачки до
предните й окопи. Тя бе усилена съ дружинната поддържка —
4- а рота. Командирътъ на полка взе отъ участъка на 3-а дру
жина 9-а рота и я придаде къмъ 1-а дружина. 3-а и 4-а роти
отхвърлиха неприятелската рота къмъ отсрещните скали. При
техъ пристигна отъ полковата поддържка и 16-а рота, която,
заедно съ 9-а рота, застана въ поддържка задъ 3-а рота.
3/2-а планинска батарея, която, оказа големо съдействие за отби
ване неприятелската атака, зае съ единъ взводъ нова позиция
при поста Чепели отдето обстреля съ точенъ огънь неприятел
ските части.
Французите въ сжщото време настжпиха и срещу 2-а дру
жина, въ участъка на б-а рота; настжплението бе поддържано
съ артилерийски огънь откъмъ Удово. Една рота (българите я
оценяваха около дружина), придружена съ товарни коли (наверно
картечници), настжпи отъ редутите северно отъ Удово къмъ
Плаушъ. Орждието отъ 5/2-а планин. батарея откри огънь по нея,
и ротата се скри въ гънките на местностьта. Въ това време
французската артилерия усили огъня по окопите на б-а рота.
Французската рота продължи настжплението си, премина Плаушъ,
и се доближи на 1200 метра отъ позицията на 6-а рота. Усилена
съ единъ взводъ отъ 8-а рота, тя посрещна съ огънь фран
цузите и ги върна.
ОТБРАНА ня ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦА 967
И така, атаката на французите, насочена срещу Чепелийския

проходъ, не усгтк
14-и полкъ задържа позициите си, но, за да се затвърди
на гЪхъ, следъ пладне, по заповЪдь на командира на брига
дата, бе усиленъ съ 4/9-а дружина, отъ която 16-а рота усили
1-а дружина, 15-а — 2-а дружина, а 13-а и 14-а роти се прибли
жиха до позицията, като застанаха между 1-а и 3-а дружини.
За слицата цель бе привлечена къмъ Чепели и 1/9-а дружина.
При движението си къмъ позицията дружините отъ 9-и полкъ
бФха обстреляни силно отъ неприятелската артилерия, поради
което, макаръ че обстрелваното пространство бе преминато съ
прибегване, дружините претърпеха големи загуби.
Въ този бой 14-и полкъ загуби 5 войника убити, 1 офицеръ,
1 кандидатъ-офицеръ и 14 войника ранени; 9-и полкъ загуби
само отъ артилерийски огънь 29 убити и 72 ранени войника.
Французите загубиха около 100 души, между които и 2 офицера.
Командирътъ на 3-а бригада още въ 9 15 часа донесе на
командира на дивизията за започнатата силна стрелба отъ
неприятеля срещу позициите при Злешово и Плаушъ. Когато
къмъ 9 30 часа се започна пушеченъ огънь, той запита коман
дира на 14-и полкъ за положението и, като разбра, че фран
цузите настжпватъ къмъ Високъ Камъкъ, веднага разпореди
дружините отъ 9-и полкъ да се приближатъ къмъ този уча-
стъкъ. Когато командирътъ на дивизията получи отъ коман
дира на 3-а бригада донесение за боя при Злешово и Чепели,
той заповеда бригадата да се държи здраво на позициите, като
отбива съ огънь и контъратаки французските атаки, а 28-и полкъ
да настжпи и привлече неприятелски сили и да съдействува
на частите, които водятъ боя къмъ Злешовските височини.
Тази заповедь бе съобщена на командира на 28-и полкъ по
телефона въ 11 часа. Въ I I 30 часа командирътъ на дивизията
заповеда лично по телефона на командира на 1-а бригада
чрезъ командира на 3-а бригада:
„Противникътъ отъ тази сутринь е започналъ атака срещу нашитЯ
позиции при Злешово и Чепели. За да бжде облекчено положението
на 3-а бригада и да бжде отвлечено вниманието на неприятеля, запо
вядва мъ Ви да настжпите съ бригадата си и да атакувате французитЯ
на височинитЯ при Каяли и Костурино, дето и да се утвърдите
тази вечерь.“
Командирътъ на 1-а бригада пристигна съ Щаба си на
позицията при Орманли въ 11 часа. Командирътъ на 28-и полкъ
968 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ I! ЯРМИЙ
му предаде само първата заповЪдь на командира на дивизията —

за настъплението само на 28*и полкъ, а втората — за настъп
лението на цЪлата бригада — още не бе получена.
Командирътъ на бригадата къмъ 1205 часа заповяда: 28-и
полкъ да започне изпълнението на получената заповЪдь, а
артилерията да съдействува. По-после, къмъ 1230 часа, следъ
като 28-и полкъ започна настъплението си, командирътъ на
бригадата заповяда 4-а гранична дружина да остане на местото
си и да отбранява посоките за Свидовица и Банско.
Къмъ 1425 часа, когато бе получена и втората заповЪдь —
за настъплението на цялата бригада, бригадниятъ командиръ
заповяда 44-и полкъ да настъпи къмъ Костурино и къмъ висо
чините източно отъ него.
Въ 1250 часа планинската артилерия даде първия изстрелъ,
а въ 1310 часа 28-и полкъ настъпи съ трите си дружини:
1-а — къмъ Доролъ Оба — Мемишли — Каяли; 2-а — къмъ
Орманли — Скалистата Чука южно отъ Орманли; 3-а — източно
отъ Костурино — с. Костурино — поста Каяли. Те беха насочени
концентрично къмъ височината при поста Каяли. Въ полкова
поддържка останаха 1-а и 5-а роти.
1- а дружина настъпи отъ височините южно отъ пос
Куклишъ къмъ Доролъ Оба, съ 2-а и 3-а роти въ бойна часть
и 4-а — въ поддържка; 1-а рота бе придадена къмъ 2-а дружина.
2- а и 4-а роти се спустнаха по единъ долъ къмъ Дорол
Оба, обстрелвани отъ една неприятелска батарея, разположена
въ долината на Козлу Дере, югоизточно отъ Мемишли. Настъп
лението по дола ставаше прикрито, но бавно, защото войниците
се катереха по стръмнините. 3-а рота бе посрещната също съ
артилерийски огънь. Къмъ 15 часа 2-а и 4-а роти минаха презъ
Доролъ Оба и заеха височините южно отъ него. Артилерийскиятъ
огънь забави 3-а рота, която се движеше по открита местность,
и мина презъ селото въ 1735 часа. Разстоянието между дружината
и полка стана големо — около километъръ. Левиятъ флангъ на
дружината се откри — охранението на 4-а гранична рота се
изгуби. Отъ наблюдението по неприятелските окопи коман
дирътъ на дружината заключи, че французите срещу него не
съ по-малко отъ батальонъ. Той продължи движението си, но,
като забеляза, че се отдалечава много отъ полка, измени посо
ката къмъ Орманли, за да се приближи. Обаче, по пътя на дви
жението си, въ 0 10 часа на 4-и, получи заповедь отъ коман
дира на бригадата — дружината да се задържи на височините

южно отъ Доролъ Оба. Дружината се върна къмъ 1 15 часа на
гЪзи височини, дето се окопа. Въ 4 10 часа командирътъ на
дружината получи съобщение отъ командира на полка, че 2-а и
3-а дружини сж отстжпили на местото си, поради което той
требва самъ да реши какво да прави, но да гледа да не отстжпва.
Той реши да отстжпи на изходната позиция, което бе извър
шено въ 6 часа. Загуби — 1 войникъ отъ 3-а рота раненъ.
2- а дружина настжпи въ боенъ редъ отъ поста Куклишъ
къмъ Орманли — поста Каяли, съ съдействието на Картечния
взводъ отъ поста Орманли. Къмъ 15 часа неприятельтъ спре
настжплението на ротите съ артилерийски огънь. Планинската
артилерия въ участъка не можеше да води борба съ неприятел
ската, защото последната, като далекобойна, стреляше отдалече.
Дружинниятъ командиръ донесе за положението, и командирътъ
на полка му изпрати поддържка 1-а рота, която усили съ по
единъ взводъ ротите отъ бойната часть, и настжплението
продължи. Боятъ се водй до 1725 часа, следъ което настжпи
затишие. Къмъ 19 часа дружината, подъ прикритието на тъмни
ната, отново настжпи къмъ Орманли и, следъ ожесточенъ бой,
воденъ отъ б-а и 7-а роти, стигна до южния край на селото.
Но, поради убийствения огънь, насоченъ отъ блиндираните
неприятелски окопи южно отъ селото, както и отъ бойниците
на некои селски кжщи, б-а и 7-а роти беха приковани наместо.
8-а рота закъсне, и не взе участие въ настжплението едновре
менно съ б-а и 7-а роти; тя се изравни съ тези роти чакъ въ
21 часа. Освенъ това, и двата взвода отъ 1-а рота останаха
назадъ и въ тъмнината обстрелваха предните 6-а и 7-а роти.
Къмъ 24 часа командирътъ на полка получи донесение за
положението на дружината и, като се убеди и отъ изпратения
офицеръ, че тя едвали ще може да се задържи, въ 2 30 часа
на 4-и заповеда да отстжпятъ на височината при Орманли. Къмъ
3 часа дружината отстжпи. Загуби: 2 офицера, 3 подофицера и
43 войника убити; 2 офицера, 20 подофицера и 138 войника
ранени; 3 подофицера и 53 войника изчезнали.
3- а дружина съ единъ картеченъ взводъ настжпи въ 1430 час
въ боенъ редъ. 12-а рота, която по погрешка бе оставена за
полкова поддържка, настигна скоро дружината. Неприятельтъ
посрещна дружината съ силенъ пушеченъ огънь, на който тя
отговори, за да подготви настжплението си. Французската артиле
рия отъ в. Голашъ обстреля дружината безрезултатно. Въ 17 часа,
970 ОТБРЯНЙ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
когато предните роти стигнаха на гребена североизточно отъ

Костурино, три снаряда отъ българската артилерия попаднаха въ
тЪхъ и ги смутиха. Въ това време на десния флангъ се появиха
части отъ 44-и полкъ. Неприятелскиятъ силенъ огънь, постоянно
увеличаващите се загуби, пресечената местности и настъ
пилата тъмнина затрудниха движението, но то не бе прекратено.
Къмъ 22 часа 9-а и 11-а роти стигнаха на 300— 350 крачки
отъ окопите на неприятеля. 10-а рота същ о се изравни скоро
съ тези роти, но съ разредени вече редове отъ загубите. Коман-
дирътъ на ротата, поручикъ Николчовъ, падна убитъ. 12-а рота
(дружинната поддържка) наближи къмъ 2330 часа предните роти.
Въ тъмнината тя се хвърли на ножъ, но силниятъ картеченъ и
пушеченъ огънь я спре. Командирътъ на ротата, подпоручикъ
Бояджиевъ, падна тежко раненъ. Дружината се спр’е предъ зае
тата отъ французите височина. До 2 часа неприятельтъ непре
къснато обстрелваше разположението на дружината. Поради
погрешно донесение, че съседната дружина отъ 44-и полкъ е
отстъпила, целиятъ боенъ редъ на дружината повърна назадъ,
и чакъ къмъ 5 30 часа, по заповедь на командира на бригадата,
дружината можа отново да настъпи. Къмъ 7 часа, обаче, по
заповедь на командира на полка, тя се върна на изходната
си позиция.
Дружината загуби: 1 офицеръ и 23 войника убити; 1 кан-
дидатъ-офицеръ и 96 войника ранени; 113 войника изчезнали.
И така, полкътъ загуби: 3 офицера и 67 войника убити,

3 офицера, 1 кандидатъ-офицеръ и 235 войника ранени и 170 вой
ника изчезнали, безъ да изпълни задачата си. Той настъпи безъ
предварителна артилерийска подготовка, а и съдействието на
артилерията презъ време на настъплението беше слабо. Полската
артилерия беше далечъ, и не можеше да обстрелва Орманли.
Планинските оръдия стреляха по площадъ, тъй като Орманли
беше задъ хребета, който се спуска отъ поста Орманли, и не
се виждаше отъ позицията на оръдията. Планинските батареи
не можеха да достигатъ неприятелските, защото последните
стреляха отдалечъ. Освенъ това, скорострелните оръдия стреляха
по-редко, защото имъ се привършиха снарядите. Фронтътъ беше
големъ, немаше тактическа свързка между дружините, и те
действуваха самостоятелно. Поради критическото положение на
2-а дружина при Орманли, командирътъ на полка два пъти моли
командира на бригадата да му разреши да отстъпи; последниятъ
ОТБРАНЯ Нй ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦЯ 971
предостави на командира на полка да разреши това. Командирътъ

на полка сметна, че, ако дружината остане презъ деня на ме
стото си, ще бъде изложена на силенъ огънь, затова заповяда
да се оттегли презъ нощьта, което тя всъщность стори безъ
заповЬдь.
Командирътъ на 44-и полкъ получи заповЬдьта отъ коман
дира на бригадата въ 1415 часа и веднага запов-Ьда:
„На полка е заповядано да атакува Костурино, гребена източно
отъ селото и височината, дето бЯше бившата позиция на б-а батарея.
ВлЯво отъ насъ, 28-и полкъ настжпва къмъ Каялийския постъ; вдЯсно,
частитЯ отъ 3-а бригада ще стоятъ на позицитЯ си. 1-а дружина да ата
кува Костурино и гребена източно отъ селото, който се спуска отъ
бившата позиция на 6-а батарея; 2-а дружина, заедно съ Картечния
взводъ, да атакува бившата позиция на б-а батарея; 3-а дружина
остава въ полкова поддържка, задъ центра. 1-а дружина да се при
бере предварително влЯво, къмъ 2-а дружина, отдето ще има по-удобни
подстжпи да атакува Костурино. Напускането на старитЯ позиции ще
започне, следъ като полската артилерия вземе подъ огъня си неприя-
телскитЯ окопи по височинитЯ срещу 2-а дружина и по окрайнината
на Костурино."
Въ 1620 часа се получи известие, че 28-и полкъ въ 1310 часа
билъ насоченъ къмъ Каяли и влЬво отъ него. Всжщность 3/28-а
дружина б-Ь насочена къмъ Костурино, и една нейна рота се
кръстоса и се размЬси съ ротитЬ отъ 2/44-а дружина.
Настъплението си 44-и полкъ започна въ 1620 часа, следъ
като артилерията въ 1530 часа взе подъ огъня си неприятелската
позиция. Но той бЬше недействителенъ, защото бЬше разпръ-
снатъ по всичкитЬ цели на 28-и и 44-и полкове.
Свързката съ 3-а бригада, вдЬсно, и съ 28-и полкъ, влЬво,
се поддържаше съ телефонъ, но твърде трудно, защото едно
временно говорЬха всички пехотни и артилерийски станции.
1-а дружина настъпи въ боенъ редъ подъ недействителенъ
артилерийски огънь. Когато наближи на 500 крачки отъ окопитЬ,
тя бЬ посрещната съ пехотенъ и артилерийски огънь. Тя се спрЬ
и, тъй като нЬмаше окопни сЬчива, не можа да се окопае, и
силно страдаше отъ неприятелския огънь. Особено голЬми загуби
понесе 1-а рота, която, когато атакуваше селото, бЬ обстреляна
откъмъ фронта и откъмъ фланга — Голашъ и РогачитЬ. Къмъ
1930 часа, съ намЬсване на поддържкитЬ и на единъ взводъ отъ
10/43-а рота, дружината продължи настъплентето и на 4-и въ
2 часа изгони французитЪ отъ селото и отъ гребена източно
отъ него, като плени 30 души.
972 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
Дружината понесе много загуби: отъ 1-а рота подпоручикъ Ст.

Стайковъ и кандидатъ-офицерътъ Б. БЪлевъ бЪха убити, а рот-
ниятъ командиръ, подпоручикъ Н. Балтовъ, и кандидатъ-офи
церътъ Ив. Ралчевъ — ранени; командирътъ на 2-а рота, подпо
ручикъ Ат. Стояновъ, б-к раненъ, и после почина; отъ 3-а рота
кандидатъ-офицерътъ Ан. Стойновъ бе убитъ, отъ 11-а рота
кандидатъ-офицерътъ Ив. Фурнаджиевъ бк раненъ.
2-а дружина, въ боенъ редъ, се спустна по дола на р. Горна,
и започна да се изкачва по срещните склонове. Движението
ставаше флангово по отношение Костурино, затова дружината се
измести влЪво. Безъ особени усилия, къмъ 1645 часа француз-
скитЪ предни части, които заемаха първия езикъ надъ р. Горна,
бЪха изтласкани. Следъ това дружината се насочи къмъ втората
линия окопи. Картечниятъ взводъ съдействуваше. Французите
откриха силенъ огънь отъ Костурино. Деснофланговата 7-а рота
загъна десния си флангъ назадъ, съ фронтъ срещу селото.
Частите отъ 3/28-а дружина, поради погрешно насочване къмъ
Костурино, се смесиха съ 2-а дружина. Беше вече тъмно. Съ
още два наскока дружината стигна на 200— 250 крачки отъ
окопа. Французите откриха вихровъ огънь, но дружината не отго
вори. Къмъ 19 часа тя се устрои, остави напредъ редка верига
наблюдатели, а ротите и дружинната поддържка се събраха
на 50— 100 крачки отзадъ, въ взводни колони. Французите стре
ляха, както отъ фронта, така и отъ левия флангъ, отъ Междин
ния и Каялийския постове; изстрели идеха и отзадъ, отъ Каме
нистата височина (два клм. източно отъ поста Каяли), и отъ
гористия гребенъ при Орманлийския постъ. Дружината, готова
за нощна атака, бе залегнала; тя чакаше приближаването на
28-и полкъ къмъ Каялийския постъ. Командирътъ на полка
одобри решението на командира на дружината и му съобщи, че
той ще доведе полковата поддържка, и заедно ще атакуватъ
неприятеля.
Къмъ 2030 часа командирътъ на дружината влезе въ свръзка
съ командира на 3/28-а дружина и му съобщи, че не Костурино,
а Каялийскиятъ постъ е обектъ на дружината му, и че той
требва да се насочи къмъ тази височина, за да привлече неприя
телските сили и да помогне на атаката. Но, както се каза,
3/28-а дружина се оттегли по недоразумение, че 2/28-а се била
оттеглила, поради което свръзката между 44-и и 28-и полкове
се загуби.
3-а дружина кастжпи задъ 2-а, и къмъ 2030 часа се спре

на 400— 500 крачки задъ нея. Съ дружината се движеше и коман-
дирътъ на полка.
ВрЪзанъ въ неприятелското разположение, полкътъ бе
обстрелванъ, както отъ фронта, така и огь фланговете. Десниять
флангъ бе изолиранъ и изложенъ на флангова атака откъмъ
Рогачите и Голашъ. ЛЬвиятъ флангъ бе постоянно обстрелванъ
съ фланговъ огънь откъмъ Каялийския постъ. Следъ като разбра
отъ изпратени офицери, че 28-и полкъ не е на местото си, и
че Орманли е въ неприятелски ржце, командирътъ на полка
схвана, че презъ деня полкътъ ще бжде изолиранъ, затова
въ З30 часа на 4-и заповяда дружините да отстжпятъ подъ
прикритието на задни охрани.
Въ 7 часа полкътъ се събра на старите си позиции, не-
обезпокояванъ отъ неприятеля. Малко преди това, къмъ 630 часа,
командирътъ на полка получи съобщение отъ Щаба на бри
гадата, че му се придава 4/28-а дружина, и че било разпоредено
3/28-а дружина да се насочи къмъ Каялийския постъ. Но това
беше вече късно — всичките части бЪха на изходните си
позиции.
Загубите на полка бЪха: 1 офицеръ, 2 кандидатъ-офицера
и 49 войника убити, 2 офицера, 4 кандидатъ-офицера и 137 вой
ника ранени и 28 войника изчезнали.
Най-голЪми зйгуби понесе 1-а рота, която, заедно съ 3-а рота,
атакува и завладЪ Костурино.
Командирътъ на бригадата, който бе пристигналъ въ уча
стъка късно, правеше усилия да повлияе върху хода на боя и
да тласне полковете напредъ. Още въ 1620 часа, по заповЪдь
отъ командира на дивизията, предаде на полковете да настжпятъ
по-енергично, съ цель още сжщата вечерь да стигнатъ до висо
чините южно отъ Каяли. Въ 1630 часа въ Щ аба на бригадата
бе получено донесение, че 44-и полкъ стигналъ на 700 крачки
северно отъ Костурино, а 28-и] полкъ водЪлъ бой за завладя
ване Орманли.
При това положение, въ 2115 часа, пакъ по заповЪдь отъ
командира на дивизията, командирътъ на бригадата разпореди
полковете, следъ като стигнатъ до дадените имъ обекти, да се
утвърдятъ на височините южно отъ Каяли — М емишли— Доролъ
Оба; ако това не успеятъ да направятъ, на 4-и да продължатъ
боя. Боятъ при Орманли се бе затегналъ, и командирътъ на
28-и полкъ молеше разрешение да оттегли дружината, която

водеше боя. Командирътъ на бригадата разреши, но, следъ
като опита още веднъжъ да бъде завладяно по нЪкой начинъ
селото. Командирътъ на полка, обаче, отговори, че и новиятъ
опитъ билъ неуспЪшенъ. Тогава му разреши да отдръпне дру
жината, но все пакъ да прецени добре обстановката, за да не
бъде пропустнатъ нЪкой благоприятенъ случай за успЪхъ.
НеуспЪхътъ на бригадата се дължеше, между другото, и на
това, че командирътъ на бригадата н-Ьмаше въ свое разпореждане
часть, съ която да повлияе на хода на боя. 4/28-а дружина беше
свободна, но тя не бе използувана като бригадна поддържка,
а се придаваше ту къмъ 44-и, ту къмъ 28-и полкове, безъ опре
делена задача.
Командирътъ на дивизията съ Щаба си ръководеше дей
ствията отъ наблюдателното место при Попчево. Въ 830 часа
въ Щаба на дивизията се получи донесение отъ командира на
3-а бригада, че неприятельтъ е обстрелвалъ позициите при Зле-
шово и Плавушъ съ силенъ артилерийски огънь, който още
продължавалъ. По-късно командирътъ на 3-а бригада донесе
въ Щаба по телефона, че къмъ 11 часа неприятельтъ е повелъ
срещу височините Чепели, Злешово, а главно срещу Високъ
Камъкъ настъпление съ пехотни части. Командирътъ на диви
зията разпореди: 3-а бригада да се държи здраво на позициите си,
а 1-а — да настъпи къмъ Каяли — Костурино, за да отвлече вни
манието на неприятеля и да облекчи положението на 3-а бригада.
Въ 1530 часа командирътъ на дивизията донесе въ Щ . Д. А.
за настъплението на неприятеля срещу Чепели — Злешово, както
и за направените отъ него разпореждания за отбиване атаките.
Въ 1530 часа отъ Щаба на дивизията бе запитана 1-а бри
гада дали среща сериозна съпротива отъ неприятеля. Отго
ворено бе, че настъплението се развива успешно, и че съпро
тивата не е голема, а пехотенъ огънь почти нема. Като
предполагаше, че неприятельтъ има слаби части, и че не се е
утвърдилъ още на новите си позиции, командирътъ на диви
зията намери, че моментътъ е удобенъ да бъде поведено общо
настъпление и бъдатъ отхвърлени французите на старите имъ
позиции, затова въ 1550 часа за поведа 1-а бригада да настъпи
по-енергично съ двата полка, а 44-и полкъ още същата вечерь
да заеме височините при Каяли и 28-и полкъ — тези южно
отъ Каяли, дето да се затвърдятъ.
Всъщность настъплението на 1-а бригада не беше успешно;

частите се спряха, и, по молбата на командира на бригадата,
командирътъ на дивизията направи няколко пъти усилия да
съсредоточи артилерийски огънь по височините около Косту-
рино и Каяли, та да бъде облекчено настъплението на пехотата.
Но, поради недоброто си разположение — групирана около
шосето, артилерията не можеше да обстрелва съ действителенъ
огънь тези височини.
Въ 1925 часа въ Щаба на дивизията се получи по телефона
донесение отъ командира на 1-а бригада, че 44-и полкъ въ
1б35 часа стигналъ на 700 крачки северно отъ Костурино, а
28-и полкъ — на 300— 400 метра северно отъ Орманли; срещу
1/28-а дружина, която настъпваше къмъ Доролъ Оба и Мемишли,
имало две роти французи и една планинска батарея, отъ които
дружината била задържана. По-късно, къмъ 2045 часа, се получи
съобщение по телефона, че 28-и полкъ, следъ упорита съпро
тива, завладелъ Орманли.
Липсата на технически свръзки — телефони — попречи на
командира на дивизията своевременно да се осветли и своевре
менно да заповяда, затова отъ получените ненавреме донесения
отъ командира на 1-а бригада въ момента, когато частите,
поради срещнатата съпротива и големите загуби, спреха настъ
плението си, дивизионното командуване остана съ впечатление,
че неприятельтъ е слабъ и не упорствува. По горните причини,
въ 2030 часа командирътъ на дивизията заповеда на командира
на 1-а бригада да се затвърди на височините на линията южно
отъ Каяли— Мемишли— Доролъ Оба; ако презъ нощьта не може
да бъде извършено това, на следния день да продължи боя, и
частите да достигнатъ дадените имъ обекти. Командирътъ на
дивизията имаше намерение, щомъ 44-и полкъ осигури старата
артилерийска позиция около Каяли, да се прехвърлятъ две
полски батареи отъ центра, които да съдействуватъ на 3-а бри
гада на Голашъ и Злешовския постъ. Въ свръзка съ това,
Щ абътъ на дивизията разпореди 3/43-а дружина веднага да
настъпи къмъ Костурино, за да осигури фланга на 44-и полкъ
и прехвърлянето на артилерията.
Въ 21 часа бе заповедано на командира на 3-а‘•бригада,
като запазва положението си по Конче и Чепели планини, съ
левия си флангъ да атакува височините южно отъ Злешово и
Голашъ.
976 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Въ сжщото време командирътъ на дивизията изпрати въ

Щ . Д. А. донесение, че французскитЪ атаки срещу височините
при Злешово, Чепели, Плаушъ и Баракли сж отбити; 1-а бри
гада, която настжпва на югъ, къмъ Орманли, следъ упорита
съпротива отъ неприятеля, завладяла Орманли, и продължавала
боя за завладяване височините южно отъ Каяли — Мемишли —
Доролъ Оба, и че на 4-и ще продължи атаката за овладяване
в. Голашъ и височините южно отъ Злешово.
И тъй, на 3-и ноемврий неприятелската атака срещу участъка
Чепели — Злешово бе осуетена, но французите съ значителни
сили се затвърдиха на Злешовските височини, на в. Голашъ,
на височините около Костурино, Каяли и Орманли. Затова
командирътъ на дивизията отмени проектираната за 4-и атака,
а заповяда 3-а бригада да предприеме частично настжпление
къмъ Високъ Камъкъ и Злешовските височини, за да бждатъ
заети некои отделни места, и да се затвърди положението на
дивизията на този издаденъ и твърде уязвимъ отъ неприятеля
участъкъ.
Презъ нощьта командирътъ на 3-а бригада узна по теле
фона, че къмъ полунощь 44-и полкъ още не билъ заелъ бившата
позиция на б-а батарея, дето сметаше да бждатъ изкарани
две полски батареи; 44-и полкъ се доближилъ до тази позиция,
но командирътъ на полка сметналъ положението си несигурно,
защото постътъ Каяли още не билъ заетъ отъ 28-и полкъ. Ко
мандирътъ на бригадата донесе за това въ З15 часа на коман
дира на дивизията и добави, че е решилъ на 4-и да предприеме
атака на в. Високъ Камъкъ. Въ З30 часа той изпрати на коман
дира на 14-и полкъ заповЪдь:
„Разпоредете днесъ сутриньта да бждатъ атакувани височините
Високъ Камъкъ и завладени. За цельта разполагате съ две роти отъ
9-и полкъ, които днесъ сте изпратили къмъ 1-а дружина, и съ двете
роти отъ Вашата 4-а дружина. Ятаката да бжде подготвена добре съ
артилерийски огънь отъ планинската батарея и, ако може, съ полската
отъ поста Стражарница. Употребете толкова роти, за колкото има
место.“
Командирътъ на 14-и полкъ възложи на командира на
4-а дружина, капитанъ Ст. Жековъ, съ 14-а, 15-а и 13/9-а роти,
съ съдействието на 1-а дружина, да атакува в. Високъ Камъкъ,
като атаката бжде подготвена съ огънь отъ артилерията.
На 4-и ноемврий 1/14-а дружина заемаше участъка отъ
Високъ Камъкъ до в. 895. 4/14-а дружина бЪше въ полкова
поддържка — 16-а рота беше задъ 3-а рота, като заемаше висо
чината североизточно отъ Терзели, а останлигЬ три роти — задъ
2-а, 7-а и 11-а роти отъ 1-а дружина, които заемаха позиция
по-наизтокъ, срещу в. Високъ Камъкъ. Ротите на 4-а дружина
имаха по 120— 150 души. Нямаше нито единъ титуляренъ ротенъ
командиръ — всички бЪха излЪзли отъ строя, като ранени и
убити. Сжщата нощь дружината, безъ 1б-а рота, която остана
наместо, се приближи до позицията на 2-а рота, която бЪше
точно срещу в. Високъ Камъкъ, на 700 крачки отъ неприятеля.
Французската позиция представяше две възвишения, на предния
склонъ на които имаше окопи, а задъ тЪхъ — малка рав
нина; на западния край на равнината б-Ьше българскиятъ по-
граниченъ постъ Високъ Камъкъ.
Времето презъ деня бЪше ясно, а следъ пладне се спустна
мъгла.
Въ 8 часа 3/2-а планин. батарея откри огънь, който трая до
11 часа. 13/9-а рота, която требваше да мине по силнообстрел-
ванъ пжть, пристигна къмъ 13 часа. Следъ като пристигна тази
рота, 14/14-а и 15/14-а роти настъпиха; 13/9-а рота следваше
отзадъ, като поддържка. Настжплението 6Ъ поддържано съ арти
лерийски огънь отъ планинската батарея и съ пехотенъ — отъ
2-а и 7-а роти и две картечници отъ участъка на 2-а рота.
Неприятельтъ посрещна настжпващите роти съ артилерийски
огънь откъмъ Терзели и в. Голашъ, а съ пушеченъ — откъмъ
атакуемитЪ височини. Въпреки силния огънь, ротите напредваха,
и, когато стигнаха на предударната позиция, обстреляха силно
неприятеля и се хвърлиха на ударъ съ ножове; французите от-
стжпиха, и позициите имъ беха завладени отъ българските роти.
13/9-а рота веднага настжпи, усили 14-а рота, за да продължи
настжплението къмъ граничния постъ и Каменистата Чука.
Французите беха подкрепени, и откриха откъмъ граничния
постъ и Каменистата Чука силенъ кръстосанъ пушеченъ и кар-
теченъ и отъ автоматически пушки огънь; артилерията имъ
сжщо продължаваше да стреля. Въ това време падна мъгла,
неприятельтъ, обаче, не прекрати огъня. Мъглата скоро се
вдигна, и българите забелязаха нови французски части да
настжпватъ отъ Злешовския постъ къмъ Високъ Камъкъ. Тези
части заплашваха по-скоро тила на съседната 3-а дружина, но
въ сжщото време обстрелваха фланга и тила на ротите отъ
4-а дружина на Високъ Камъкъ.
Бъдгаоската~армиа аъ Световната война 1915— 1918 год.* томъ III. 62
Изложени на силенъ фронталенъ и фланговъ огънь, ротите

на Високъ Камъкъ не издържаха, защото скалистата почва не
позволяваше да си построятъ закритие; въ 1730 часа гЬ се отте
глиха на старите си позиции.
Французите останаха на позициите си на Високъ Камъкъ.
Командирътъ на французската дивизия не мислеше да пред
приема отново настъпление къмъ Чепели, докато не го подготви
съ артилерийски огънь.
Загубите на 14-и полкъ беха: убити — 17 войника; ранени —
1 офицеръ и 79 войника и изчезнали — 7 войника.
Загубите на французите беха около 100 човека излезли
отъ строя, между които и двама офицери.
Командирътъ на полка доложи по телефона въ 19 часа на
командира на бригадата, че, следъ атаката на Високъ Камъкъ,
частите, обстреляни съ кръстосанъ артилерийски и пушеченъ
огънь, били принудени да се оттеглятъ на старите си позиции,
дето съ се устроили и се затвърдили.
За същия бой изпрати донесение въ Щаба на бригадата и
командирътъ на 9-и полкъ. 1-а дружина отъ този полкъ беше
въ бригадна поддържка.
И тъй, частичната атака на 3-а бригада не успе. Следъ като
даде въ разпореждане на командира на 14-и полкъ 4/9-а дру
жина и задържа 1/9-а въ свое разпореждане, командирътъ на
бригадата сметна успеха осигуренъ. Той, обаче, съ нищо не
повлия на хода на боя.
дира на дивизията донесение, че, следъ атаката на Високъ
Камъкъ, частите, обстреляни съ кръстосанъ артилерийски и
пушеченъ огънь, били принудени да се оттеглятъ на старите
си позиции, дето сж се устроили и се затвърдили.
Малко преди това, въ 1730 часа, въ Щаба на бригадата се
получи отъ командира на дивизията заповедь: бригадата да
се държи на дадения й участъкъ.
Следъ като се получиха донесенията за боя на 3-и и запо-
веда частичната атака на 3-а бригада, командирътъ на дивизията
изпрати въ Щ . Д. А. донесение:
„Отъ вчерашните и днешните разузнавателни бойове на югъ
отъ Орманли се констатира, че противникътъ се е силно укрепилъ и
затвърдилъ на височините между Каяли, Мемишли и Татарли, и, по
причина липса на удобни позиции южно отъ Орманли, частите на
%
ОТБРАНА НЯ ФРОНТА ПРИ СТРУМИЦА 979
1- а бригада наново заеха презъ нощьта укрепенигЪ си позиции на

водораздЪла северно отъ Орманли и северно отъ Костурино. Срещу
3-а бригада нощьта мина спокойно; тази сутринь 3-а бригада пред
прие частични настъпления да завладее нЪкои височини къмъ Зле-
шово. ЗагубигЬ не съ още определени. Презъ нощьта съ пленени
33 зуави отъ 2-и зуавски полкъ. Загубите на противника отъ вчераш
ния бой съ значителни.“
Презъ деня командирътъ на дивизията не се намеси чув
ствително въ боя. Той разполагаше съ една сборна дружина —
3/9-а, повикана отъ Гарванъ планина още на 3-и ноемврий
сутриньта. На 4-и въ 1230 часа дружината стигна въ Струмица,
дето остана да почива, и въ боя не 6Ъ вкарана.
Въ 2010 часа въ Щаба на дивизията се получи донесение
отъ командира на 3-а бригада за неуспеха на атаката на Високъ
Камъкъ и за оттеглянето на дружината отъ 14-и полкъ на ста*
ригЬ позиции.
Вечерьта положението на Струмишкия фронтъ бЪше следното:
Французската 156-а дивизия, съ дванадесеть батальона,
шесть полски, една и половина планински, една 120-мм. и една
155-мм. батареи, бЪше на позиция на линията Доролъ Оба —
Орманли — южно отъ Костурино и Злешово — Терзели— Аразли
Менекли — Градецъ; Щабътъ на дивизията бЪше на ж.-п. ст. Стру
мица (Удово).
30-а бригада отъ английската 10-а дивизия, съ три батальона
и две батареи, бЪше въ участъка Пристанъ — Хасанли — Дойран-
ското езеро — гр. Дойранъ; Щ абътъ на дивизията бЪше въ
Дедели.
2- а Тракийска дивизия: 3-а бригада (14-и и 9-и полкове
съ осемь дружини, две картечни роти, петь с. с. и три не с. с.
полски и една с. с. гаубична батареи и четири с. с. планински
орждия, заемаше участъка к. 750, на Градецъ планина, вклю
чително, — билото на Плаушъ — к. 895 — с. Злешово — р. Тре-
каня (северно отъ Костурино); 1-а бригада (44-и и 28-и полкове),
съ седемь дружини, две картечни роти, една с. с. и една не
с. с. планински батареи бЪше въ участъка отъ р. Треканя —
водораздйпа на височинигЬ северно отъ Орманли (к. 850) —
п. Куклишъ — к. 1494 (гръцката граница). Щ абътъ на дивизията
бЪше въ Попчево.
И тъй, 2-а дивизия осуети и последния опитъ на фанцу-
зигЬ да изнесатъ отбранителната си линия напредъ. Француз-
ското командуване схвана, че има насреща си цЪлата 2-а дивизия,
62*
980 ОТБРЯНЛ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
и че настжплението имъ къмъ Чепели ще бжде невъзможно,

докато не бжде подготвено добре съ артилерийски огънь.
Отъ друга страна, българитЬ се увериха, че французитЪ зае-
матъ в. Голашъ, височините около Костурино, Каяли и Орманли
не съ слаби сили, както предполагаха, и че за ново настжпление
е необходимо изместване на артилерията; дотогавашното разпо
ложение на артилерията не даваше действителна подкрепа на
пехотата.
Загубите на двете страни на 3-и и 4-и ноемврий беха
значителни:
2-а Тракийска дивизия загуби: 6 офицера, 1 кандидатъ-
офицеръ и 146 войника убити; 7 офицера, 6 кандидатъ-офи-
цера и 576 войника ранени и 88 изчезнали войника; или
всичко излезли отъ строя: 13 офицера, 7 кандидатъ-офицера
и 810 войника.
Французската 156-а дивизия загуби: 3 офицера и 55 вой
ника убити; 7 офицера и 147 войника ранени; 69 войника
изчезнали; или всичко излезли отъ строя: 10 офицера и
301 войника.
Дейность на 2-а дивизия отъ 5-и до 19-и ноемврий. —

На донесението, че на 4-и ноемврий атаката за овладяване
в. Голашъ и височините южно отъ Злешово ще продължи,
Щ . Д. А. отговори: частите да не се увличатъ много въ посо
ката Мемишли — Татарли, но да заематъ удобна позиция, и да
се окопаятъ.
Командирътъ на дивизията на 4-и ноемврий въ 1730 часа
издйде следната заповедь:
„§ 1. — Следъ днешния бой се констатира, че противникътъ се
е здраво укрепилъ и утвърдилъ и по ЗлешовскитЪ висоти. Отъ раз
пита на заловени пленници се установи, че предъ фронта на диви
зията действуватъ французскитЪ 2-и маршеви, 175-и и 17б-и полкове,
войниците на които сж твърде изморени, и чакатъ единъ по-сериозенъ
натискъ, за да отстжпятъ. Последното наше настжпление имъ е про
извело силно впечатление. Завзетиятъ отъ частите на 3-а бригада
в. Високъ Камъкъ бе напустнатъ отъ последните, защото бе невъз
можно да се държатъ частите на този върхъ, който се намира подъ
силенъ кръстосанъ артилерийски и пехотенъ неприятелски огънь.
§ 2. — Докато стане по-основно подготвяне на една нова атака на
неприятелската позиция и по-съответно разместване на артилерията,
заповедвамъ частите на 1-а и 3-а бригади да се държатъ на пози
циите си, и да отблъсватъ атаките на противника.
ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦА 981
§ 3. — Да се вземагь положителни мЪрки съ добре организирани

малки разузнавателни части да се разузнава непрекжснато предъ
фронта и фланговете на противника и да се следи всЬко негово
движение за предугаждане намеренията му. Частите да се охраняватъ
най-бдително; предните охранителни елементи да се изнесатъ напредъ,
и техната бдителность и местонахождение да се проверяватъ отъ
началниците по-често. За всека изненада отъ страна на противника,
безразлично съ какви последствия е, виновниятъ началникъ ще бжде
даденъ подъ сждъ.
§ 4. — За по-ефикасно противодействие на всеки неприятелски
опитъ за пробиване въ некой посоки позициите ни, заповЪдвамъ да
се държатъ всекога по-силни поддържки; последните да се държатъ
близо до бойната линия, способни да* маневриратъ по разни посоки.
Частите всекога да бждатъ готови за настжпление. Всички началству-
ващи лица добре да се опознаятъ съ предлежещата местность и
съ неприятелското разположение. Това ще се достигне посредствомъ
внимателно и непрекжснато разузнаване. Последното да предприематъ
офицерски и подофицерски патрули, които нощемъ да се приближа-
ватъ, за да могатъ презъ деня безопасно и незабелязано да наблюда-
ватъ. 1-а и 3-а бригади основно да изучатъ предлежещата предъ
участъците имъ местность и разположението на противника.
§ 5. — Частите на 1-а и 3-а бригади здраво да се окопаятъ на
заетите позиции, като направятъ закрития противъ неприятелския
артилерийски огънь, а сжщо и удобства (подслони) за войниците.
Всички постройки, както и палатките да бждатъ маскирани, за да не
се забелязватъ отъ неприятелските аероплани. ОбознигЬ кола и
коне да се държатъ въ тила на частите сжщо прикрито и маскирани.
§ 6. — Командирите на артилерията въ участъците да разузнаятъ
и разкриятъ подробно разположението и вида на неприятелската
артилерия. Събраните сведения въ най-скоро време да се представятъ
въ Щаба на дивизията.
§ 7. — За поддържане свръзка между пехотните части и артиле
рията, първите при настжпление да означаватъ линията, на която сж
достигнали посредствомъ бели флагове. Артилерийските началници
да следятъ най-внимателно за движението на нашата пехота, за да
се избегва поражението й отъ собствената артилерия.“
Щабътъ на дивизията предприе изучаване позицията, мЪст-
ностьта и разположението на неприятеля, което доведе до след
ните заключения:
Настъплението съ десния флангъ къмъ железопътната
станция Струмица би имало за резултатъ прекъсване на един
ствения снабдителенъ пъть за неприятелските войски на северъ
отъ тази станция, по двата брега на Вардара, При настъпление,
обаче, въ тази посока дивизията би срещнала непреодолими
пречки. Местностьта на западъ отъ Чепели до железопътната
982 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА—'СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
станция и до Градецъ, крайно пресечена и планинска, не поз

волява развръщане на големи сили и използуване полска арти
лерия. Неприятельтъ бе здраво укрепилъ последните южни
височини на линията Градецъ — Удово — Калково — Терзели, а
въ равнината около гЪзи села настаняваше полска артилерия,
която обстрелваше съ кръстосанъ огънь всички хребети за
настъпление. ФранцузскитЬ батареи на десния брегъ на Вар-
дара съдействуваха на отбраната, затова настъплението въ тази
посока требваше да бъде изоставено.
Настъплението съ центра срещу неприятелския фронтъ на
труднодостъпните височини и по откритата и добрепоражаваща
се отдалечъ местность не обещаваше сигуренъ успехъ. Единъ
неуспехъ на дивизията въ тази посока може да бъде използу-
ванъ отъ неприятеля да се вреже още по-дълбоко въ разполо
жението на дивизията, по шосето къмъ Попчево, и да заплаши
фланговете. Здравото държане на центра ставаше необходимо,
както за сигурната отбрана на позицията, така и за една нова
атака.
Настъплението съ левия флангъ по посока участъка Мемиш-
ли — Татарли — Чалъкли, съ обхождане по левия брегъ на
Козлу Дере, би изложило напълно неприятелското раположение
по левия брегъ на Вардара, а съ това би влошило и действията
му по десния брегъ. Атаката въ тази посока достигаше, макаръ
и по отдалеченъ пъть, същ ите резултати, както и атаката съ
десния флангъ по посока на ж.-п. ст. Струмица. Местностьта
предъ левия флангъ на дивизията, макаръ и силнопресечена,
беше удобна за настъпление съ значителни сили, а, като се
направятъ пътища, даваше възможность да бъде изкарана
полска артилерия. Независимо отъ обхода, една успешна атака
въ участъка Мемишли — Чалъкли щеше да застави французите
да напустнатъ десния брегъ на Козлу Дере и дефилето Демиръ
Капия.
Командирътъ на дивизията усвои идеята, щото бъдещата
решителна атака да бъде поведена срещу французския десенъ
флангъ, въ участъка Каяли — Мемишли — Татарли — Чалъкли;
на тази атака ще съдействуватъ съ настъплението си Средниятъ
и Десниятъ участъци, като се затвърдятъ на позицията, особено
въ центра.
Всичките по-нататъшни разпореждания отъ Щаба на диви
зията имаха за основа горната ръководна идея.
ОТБРПНЯ НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦЯ 983
На 5-и ноемврий се почна построяване пътища за артиле

рията, която да може да обстрелва неприятелската позиция отъ
ЗлешовскигЪ височини на изтокъ, главно съ фланговъ и кръ-
стосанъ огънь и съ сметка, щото върху всеки пунктъ на фран-
цузското разположение да бъде съср^доточаванъ огъньтъ поне
на 2/з отъ всичките полски батареи.
Направени беха за полска артилерия следните пътищ а:
1) Отъ с. Куклишъ къмъ поста Орманли — шесть клм. стръ-
менъ и труднопроходимъ пъть, който за три деня бе готовъ.
На 8-и ноемврий 1/3-о артилер. отделение излезе на позицията
си при поста Орманли; първото оръдие излезе съ волове за
17 часа.
2) Отъ Попчево до поста Плаушъ. На 12-и по този пъть
6% изкарана една не с. с. полска батарея и една гаубица.
3) До хребета източно отъ Чепели. По този пъть отъ 6-и до
12-и бе изкарана една не с. с. полска батарея.
Следъ като бе прокаранъ пъть отъ Берово презъ Драголева
планина за Струмица, къмъ 5-и ноемврий къмъ дивизията се
присъедини 2/9-а дружина и 1/3-о артилер. отделение.
Укрепяването на позицията, поради скалистата почва, ставаше
бавно. Въ същото време неприятельтъ работеше неуморно за
усилване позицията си. Къмъ 23-и той имаше навсЪкжде окопи
за стрелба стоишкомъ, съ много траверси и блиндажи. Цйпиятъ
фронтъ на позицията му бе опасанъ съ единъ до три реда телена
мрежа и примки, на 40— 50 крачки предъ окопите.
Частите извършваха разузнаване за неприятеля непрекъ
снато; забелязано бе, че французите не само попълватъ загубите
си, но се и усилватъ съ нови части, които се групиратъ повече
къмъ десния имъ флангъ. На 12-и бе забелязано, че неприятел-
скиятъ участъкъ на изтокъ отъ шосето, заеманъ дотогава отъ
французски войски, е заетъ отъ английски части, а пленници
съобщиха, че на французските войски били дадени каски, топли
долни дрехи и покривки. Разузнаването въ тила на неприятеля
отъ 12-и до 14-и установи, че по левия брегъ на Козлу Дере
неприятельтъ укрепява височините к. 610, около Фурка, к. 510 и
при Казълъ Доганли, и че при Дедели имало една полска бата
рея. Големи биваци беха забелязани на северозападъ отъ к. 610,
въ селата Пазарли, Хасанли, Чернище и Кара Огларъ. Слаби
неприятелски части беха забелязани при Куртъ Хамзали, Джумая
Обаси, Дургутли и Сюндюкли. На 15-и ноемврий Щ . Д. А. съобщи,

че, по сведения отъ Солунъ, англо-френски войски се съсрЪдо-
точаватъ при Фурка.
На 13-и започна силна снажна буря, която продължи до 20-и.
Студътъ особено се чувствуваше по върховегЪ при Орманли и
Чепели. Имаше измръзнали войници.
Съ разрешение отъ Щ . Д. А., привлЪченъ 6Ъ 27-и полкъ
да смЪни най-изморения 14-и полкъ. 27-и полкъ съ една не с. с.
батарея тръгна отъ района Белевешъ — ЛЪвуново и презъ Пе-
тричъ — Струмица на 15-и стигна, и се разположи въ Куклишъ,
Ришъ, БЪлотино, Балдевци. Съ полка пжтуваше и командирътъ
на 2-а бригада.
На 15-и командирътъ на дивизията наново разпредели бой
ните участъци съ следната заповедь:
„§ 1. — Неприятельтъ, съ около четири пехотни полка англо-
френци и съ осемь-деветь батареи, заема позиция по височините северно
отъ Аразли Менекли (Сали), южно отъ Баракли, Плаушъ, Стражар-
ницата при Чепели, Злешово (ЗлешовскигЬ височини), в. Голашъ, висо
чините южно и източно отъ Костурино, северно отъ Каяли, Орманли и
височините североизточно отъ Мемишли и Татарли. Негови части (две-
три дружини) сж забелязани около Горна и Долна Собра и Сюндюкли.
Линията Фурка — Хасанли се укрепява отъ противника. Градецъ
планина, включително к. 750 и височината южно отъ нея (по пжтя
Конче — Градецъ), се заема отъ 11-а Македонска дивизия (5-и маке
донски полкъ).
На изтокъ отъ к. 1063 (1075 споредъ картата въ мерка 1:210,000)
нашата граница се охранява отъ 6-а гранична дружина.
§ 2. — Докато получатъ заповедь да атакуватъ противника и
предвидъ пристигането на части отъ 2-а бригада, частите отъ диви
зията да заематъ за активна отбрана дадения участъкъ по следния
начинъ:
А) Десенъ у ч а с т ъ к ъ —2-а бригада —п о л к о в н и к ъ Чаръкчиев ъ
(командиръ на артилерията — майоръ Вълнаровъ):
27-и п о л к ъ .................4 дружини Да заеме за активна отбрана
Отъ 27-и полкъ . . . 1 картечна рота участъка отъ к. 750 (на Гра
5-а гранична дружина . 1 дружина децъ планина), изключително,—
Отъ 7-и артилерийски Чепели планина до пжтя Тер-
полкъ........................ 2 не с.с. батареи зели—Чепели, включително. Да
Отъ 13-и артилерийски охранява посоките: а) Удо-
полкъ........................ 1 с. с. батарея во — Градецъ, презъ Градецъ
Отъ 1-и план. артилер. планина за Дол. Липовикъ;
полкъ.......................1 пл. не с. с. бат. б) Удово—Баракли—Струмица;
Отъ 2-и гаубиченъ в) Плаушъ—Струмица; г) Тер-

полкъ........................1 орждие зели — Чепели — Струмица. Да
Отъ 2-и план. артилер. поддържа гЬсна свръзка съ
полкъ........................1 с. с. орждие часгигЬ отъ 11-а Македонска
Отъ 2-а пионерна дивизия, на в. 750, и огнева
д р у ж и н а ................ 1 рота пионери свързка съ 3-а бригада. Бри
Отъ 2-а пионерна гадата да държи своигЬ бри
д р у ж и н а ................ 4 хел. станции гадни поддържки къмъ лЪвия
Отъ 3-и полицейски си флангъ, по посока на с. Че
ескадронъ................ Уг взводъ_____ пели, за да може въ случай
Всичко: 5 дружини, 1 картечна на нужда да съдействува на
рота, 2 не с. с. полски батареи 3-а бригада по посока на Зле-
(9 орждия), 1 не с. с. планинска шово.
батарея (6 орждия), 1 с. с. пол
ска батарея (4 орждия), 1 с. с.
планинско орждие, 1 с. с. гауб.
орждие, 1 рота пионери, 4 хе
лиографни станции и 4 2 взводъ
конница.
Б) СрЪденъ у ч а ст ък ъ —3-а бригада — п о л к о в н и к ъ Коз аровъ
(командиръ на артилерията — подполковникъ Савовъ):
Отъ 43-и полкъ . . . 1 дружина Да заеме за активна отбрана
9-и п о л къ ...................4 дружини участъка отъ Пжтя Терзели —
Отъ 9-и полкъ . . . . 1 картечна рота Чепели, изключително, до р.Тре-
Отъ 13-и артилер. каня. Да охранява посокитЪ,
полкъ...................... 2 с с. батареи които водятъ отъ долината на
Отъ 7-и артилерийски Козлу Дере между Терзели и
полкъ...................... 2 с с. батареи шосето Дойранъ — Костурино
Отъ 17-и артилерийски къмъ Струмица. Да поддържа
полкъ.......................2 не с.с. батареи огнева свързка съ 1-а и 2-а бри
(8 орждия) гади.
Отъ 2-и гаубиченъ
полкъ....................... 1 батарея
(3 орждия)
полкъ....................... 1 с.с. пл. батарея
д р у ж и н а ............... 1 рота пионери
Отъ 3-и полицейски
ескадронъ............... Уа взводъ
Всичко: 5 дружини, 1 кар
течна рота, 4 с. с. и 2 не с. с.
полски батареи (8 орждия), 1 с.
с. гаубична батарея (3 орждия),
1 с. с планинска батарея (4 орж
дия), 1 рота пионери и 1/3 взводъ
конница.
В) ЛЪвъ у ч а с т ъ к ъ — 1-а бригада — п олковн ик ъ ЦвЪтковъ

(командиръ на артилерията — подполковникъ Галунски):
28-и п о л к ъ ............... 4 дружини Да заеме за активна отбрана
Отъ 28-и полкъ . . . 1 картечна рота участъка отъ р. Треканя, по ви
44-и п о л к ъ ............... 3 дружини сочините южно отъ Три Води и
тези около Орманли, в. 1494, до
Отъ 44-и полкъ . . . 1 картечна рота гръцката граница. Да охранява
4-а гранична дружина . 1 дружина посоките: а) Каяли — Орманли
Отъ 3-и артилерийски за с. Свидовица; б) Кочулу —
полкъ.......................3 с. с. батареи с. Свидовица; с. Байрамъ Ова-
Отъ 2-и планин. арти- си—Банско. Да поддържа огне
лер. полкъ . . . . 1 с. с. батарея ва свързка съ 3-а бригада и
(3 орждия) тесна свързка съ 6-а гранична
Отъ 1-и планин. арти- дружина. Да държи силна бри
лер. полкъ . . . . 1 нес с. батарея гадна поддържка.
Отъ 2-а пионерна дру
жина .......................1 рота пионери
Отъ 3-и полицейски
ескадронъ............... Уз взводъ
Всичко: 8 дружини, 2 картечни
роти, 3 с. с. полски, 1 с. с. и
1 не с. с. планински батареи,
1 рота пионери и Уг взводъ |
конница. |
§ 3. — 14-и Македонски полкъ, следъ като бжде смЪненъ отъ
27-и полкъ, ще получи особено назначение, съгласно телеграма № 1085
отъ Щ. Д. А.
§ 4. — Командирътъ на Телеграфната рота да свърже съ теле-
фонъ Щаба на дивизията съ командирите на 1-а, 2-а и 3-а бригади.
Мостовата рота остава въ Св. Врачъ, да поддържа и охранява мосто
вете на р. Струма южно отъ Сали Ага.
§ 5. — Частите да продължаватъ да укрепяватъ здраво позициите
си и да си направятъ скрити ходове и землянки.
§ 6. — Отделенията отъ Дивизионния лазаретъ оставатъ на сегаш
ните си места. Частите отъ 2-а бригада да се ползуватъ отъ Отделе
нието отъ 7-и дивизионенъ лазаретъ въ Попчево. Отделенията отъ
Огнестрелния паркъ оставатъ при частите си.
§ 7. — Разпределянето на административните служби остава съгла
сно наредба № 7.
§ 8. — Щабътъ на дивизията и Щабътъ на 2-а артилер. бригада
ще бждатъ въ гр. Струмица, а въ случай на бой — на наблюдателното
место — на височината при Попчево.*
До 20-и частигЬ заеха местата си споредъ тази заповЪдь.

Времето отъ 5-и до 19-и минаваше въ слаба, понякога въ по-
ОТБРЛНН НЯ ФРОНТЯ ПРИ СТРУМИЦЯ 987
силна артилерийска и пехотна стрелба между двете страни. На

8-и една неприятелска полурота се опита да заеме единь върхъ
южно отъ Стражарницата и западно отъ Чепели, но бе отбита
съ огьнь.
ЗйгубигЪ на дивизията презъ това време отъ неприятелския
огьнь бЪха незначителни.
Организиране отбраната на Следъ неуспешния опитъ да за-

съглашенскитЬ войски владее Чепелийския проходъ и по-
отъ 5-и до 19-и добри отбраната въ участъка източно
ноемврий. отъ шосето за Струмица, команди-
рътъ на французската 156-а дивизия
нареди да бъдатъ прекратени временно атаките по фронта. Къмъ
това време английската 10-а дивизия беше целата превозена
около Дойранъ, но, по липса на транспортни средства, бавно се
разместваше по позициите въ определения й участъкъ — източно
отъ французската 156-а дивизия, като сменяваше постепенно
французските части въ участъка Пристанъ— шосето за Струмица.
Съ сменените отъ английските войски части бе усиленъ и орга-
низиранъ за отбрана участъкътъ на 156-а дивизия.
По това време, поради безнадежностьта да бъде установена
свръзка съ сръбската армия и да бъдатъ отворени отново съобще
нията й съ Солунъ, Французското командуване бе взело решение
да оттегли войските си къмъ Солунъ. И, докато другите две
французски дивизии — 57-а и 122-а, които заемаха Кафадарския
районъ, — подготвяха отстъплението си къмъ Демиръ Капия и
Градецъ, 156-а дивизия се организираше върху своя фронтъ, за
да може, следъ като 57-а и 122-а я достигнатъ или заминатъ,
да започне и тя, на свой редъ, да се оттегля.
Следъ боя на 4-и французската 156-а дивизия се затвърди
на линията Градецъ — Яразли Менекли — Терзели — височините
южно отъ Чепелийския проходъ, южно отъ Костурино и около
Орманли — Пристанъ. До 8-и французите, като използуваха за
тишието на фронта, продължаваха да се организиратъ на тази
позиция.
Отъ 8-и до 10-и, като последствие отъ споразумението между
командуващия Французската източна армия и командуващия ан
глийските войски, французската 156-а дивизия отстъпи на англий
ската дивизия участъка отъ Пристанъ до дола непосредствено на
изтокъ отъ шосето за Струмица. Английската 10-а дивизия зае съ

три бригади и дванадесеть батареи линията Пазарли — Чаушли —
Чалъкли — Пристанъ — Мемишли — Каяли; Щ абътъ на дивизията
се установи въ Дедели. А командирътъ на французската 15б-а ди
визия разположи своите две бригади на фронта западно отъ
шосето, на линията Чепели — Терзели — Градецъ; единъ батальонъ
остави въ резервъ, при ж.-п. ст. Струмица. Артилерията се разпо
лож и: едно полско артилерийско отделение, дългата 120-мм.
батарея и единиятъ взводъ отъ 155-мм. батарея — около прохода
Костурино, планинското артилерийско отделение — южно отъ
Злешово, друго полско артилерийско отделение — между Ве
сели— Аразли Менекли, а вториятъ взводъ отъ 155-мм. батарея
остана въ разпореждане на командира на дивизията, западно
отъ Пирава.
СнЪгътъ и силниятъ студъ между 13-и и 18-и попречиха
и на французите да предприематъ по-активни действия.
На 18-и единъ полкъ отъ 122-а дивизия пристигна при
Градецъ да организира позицията, на която щеше да приеме
отстъпващите части и да прикрие следъ това отстъплението имъ.
Този полкъ см^ни батальона отъ 156-а дивизия на позицията около
Градецъ. Следъ смената батальонътъ замина за Удово. Същия
день командуващиятъ Французската източна армия съобщи на
англичаните разпорежданията за отстъплението на армията къмъ
Солунъ. По-поводъ на това, командирътъ на английската 10-а ди
визия, поради големите заболявания отъ студа и поради необхо-
димостьта да запази фронта и прикрие оттеглянето, помоли да
му бъде изпратена за усилване още една бригада. Началникътъ
на английските войски въ Солунъ, поради трудности по прехран
ването и превозването на войските, отказа да стори това. Отъ
друга страна, като сметаше, че десниятъ флангъ на съглашенските
войски е заплашенъ поради засилването на българите при Стру
мица, той помоли да бъде привлечена въ резервъ, при Дедели,
243-а бригада отъ французската 122-а дивизия, която беше на
пъть къмъ Градецъ, като прикриваща отстъплението. Тази
молба не бе възприета отъ Французското командуване, и съста-
вътъ на английските войски остана непромененъ.
Презъ това време французските загуби беха: 9 убити, 22 ра
нени и 2 изчезнали войника; англичаните имаха за същото
време, излезнали вънъ отъ строя около 23 офицера и 1,663 вой
ника само отъ измръзване.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 989
Настъплението на усилената Конна дивизия

къиъ Битоля.
Д ейность на К онната д и в и -На 3-и ноемврий командуващиятъ
армията, следъ като получи донесе-
зия о к о л о П р и л е п ъ отъ
5-и д о 8-и ноем врий. нията отъ командирите на 5-а и Кон
ната дивизии за положението около
Прилепъ и Возарци, заповяда: 5-а дивизия да преследва отстъп
ващите отъ Соничка Глава сръбски части по петйте; Конната
дивизия да продължи настъплението си къмъ Битоля.
Въ връзка съ общото положение, Главното командуване
сметаше, че частите около Прилепъ съ откъснати, и заповеда
те да не се увличатъ да преследватъ на югъ, а временно да
заематъ и укрепятъ солидно Соничка Глава, като опора за по
нататъшно настъпление.
Командуващиятъ армията отговори, че, споредъ неговата
оценка, Прилепъ, като изнесенъ пунктъ, не представя интересъ
въ военно отношение, затова е разпоредилъ генералъ Бърневъ
да не се увлича да преследва на югъ, а да заеме Соничка Глава
съ една дружина, една полска батарея и две планински оръдия,
като главните сили на дивизията насочи срещу французите.
Вардарскиятъ отрядъ се оттегли на позиция на левия брегъ
на Черна, отъ Чепикъ презъ Тополчанско бърдо до Алинската
позиция, включително, да отбранява посоката Прилепъ — Битоля.
Командирътъ на Конната дивизия бе донесълъ отъ Прилепъ,
че сърбите заемали заблаговременноукрепената позиция при
Алинци, и че, по причина наводнението, движението къмъ Би
толя било невъзможно. Командуващиятъ армията отмени пър
вото си решение и заповеда: щомъ полето между Прилепъ и
Битоля е непроходимо, да продължава зорко да разузнава къмъ
Битоля и Бродъ— Кичево— Гостиваръ, като безпокои сърбите при
Алинци.
И така, настъплението къмъ Битоля неуместно бе отложено
до 10-и ноемврий, а дотогава сърбите се устроиха и затвърдиха
на Алинската позиция, и се опитваха да заематъ и некои предни
пунктове, та, следъ като пристигнатъ очакваните отъ техъ
английски войски, да настъпятъ отново.
На 4-и ноемврий вечерьта въ Прилепъ беха събрани: Кон
ната дивизия, Щ абътъ на 5-и полкъ съ 3-а и 4-а дружини,
5-а рота отъ 4-и македонски полкъ, две конни и една полска
990 ОТБРАНА НА ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II АРМИЯ
батареи и една планинска полубатарея; вдясно на Богумилски

проходъ — две роти отъ 4-и македонски полкъ, а превала Со-
ничка Глава отбраняваха три роти отъ 22-и полкъ.
На 5-и дружините отъ 5-и полкъ, 4-и македонски полкъ
(безъ две роти) и конните батареи, по заповЪдь отъ Щаба на
армията, заминаха за Родобилъ планина. Въ Прилепъ останаха:
Конната дивизия съ шесть строеви и два картечни ескадрона,
3/4-а македонска дружина съ 9-а и 10-а роти и 2/22-а дружина
съ 3-а и б-а роти, Колояздачната рота и 4/17-а полска батарея.
Въ 4 15 часа командирътъ на дивизията получи заповЪдьта
отъ командуващия армията — дивизията да продължава разузна
ването къмъ Битоля, Крушево и Бродъ — Кичево — Гостиваръ. Въ
гкзи посоки бЪха изпратени разузнавателни части, а пехотните
части, съ Колояздачната рота и батареята, заеха позиция южно
отъ града. Конните полкове се разположиха по квартири, като
по редъ бЪха назначавани въ поддържка на пехотата.
За наблюдение посоките Бродъ — Кичево, Кривогащани —
Крушево и Кривогащани — Крушовяни бе изпратенъ въ Ново-
селани командирътъ на 3/4-а македонска дружина съ 9-а рота
и десеть конника, съ заповЪдь да организира въ близките села
мастна милиция, съ която да потуши вс^ко четнишко движе
ние отъ сръбска страна. 10/4-а македонска рота се премести отъ
Църнитища въ Прилепъ, дето пристигна въ 9 часа и остана въ
разпореждане на командира на дивизията.
Споредъ донесенията отъ разузнавателните части, сърбите
заемали линията к. 950 — к. 664 — Алинци — Ставице, съ предни
части въ Водяни, Обършани, Паша Рувци, Галичани и Беровци.
Отъ пленникъ бе узнато, че на 4-и ноемврий 14-и кадрови полкъ
(три батальона, по 60— 70 души въ рота) миналъ Черна и заелъ
височините при прохода Бучинъ — Градище. ИзбЪгалъ сръбски
обозенъ войникъ съобщи, че на 4-и вечерьта дошли въ Кичево
отъ Гостиваръ два-три сръбски батальона съ шесть орждия,
теглени съ волове. БЪппецъ отъ Битоля съобщи, че тамъ имало
бежанци-сърби и сръбски войски до 2000 души. Тези сведения
б-еха изпратени въ Щаба на армията.
Всжщность разположението на сръбските войски отъ Битол-
ската дивизионна область беше следното:
Вардарскиятъ отрядъ заемаше Алинската позиция. За отбрана
посоката Прилепъ — в. Калабакъ имаше единъ взводъ и 150 боеца
отъ Мирзенския отрядъ; на западъ, до Прилепеното шосе, имаше
петь роти, една гранична рота и две картечници; западно отъ

Прилепското шосе, до Чепикъ, имаше една рота отъ 1/14-и бата-
льонъ, една рота отъ 4/2-и батальонъ, единъ батальонъ III при-
зивъ (400 боеца), две нескорострелни и едно планинско орждия;
четири роти бЪха въ поддържка.
На десния брЪгъ на Черна имаше: на Ложначко бърдо —
две роти съ две нескорострелни орждия, на Бакирно Гумно —
две роти съ три нескорострелни орждия, при Бучинъ — единъ
батальонъ III призивъ (240 боеца), на Дървеникъ — една рота,
при ханъ Мраморица — една рота; на пжть къмъ Крушево —
единъ батальонъ, петь роти, две планински орждия и една
картечница.
Тетовскиятъ отрядъ: два батальона, две орждия и една
картечница се движеха въ посока Бродъ — Кичево, съ задача
да заематъ Бродъ и Крушево; единъ батальонъ и две орящия
бЪха на позиция при Джоновецъ да отбраняватъ посоката Гости-
варъ — Кичево, една рота бЪ изпратена въ посока Тетово —
Призренъ; въ отряда влязоха още ПорЪчкиятъ отрядъ и Кичев-
скиятъ гарнизонъ (300 боеца).
Срещу гкзи многочислени сръбски сили българитЪ имаха:
около Прилепъ — Конната дивизия (шесть строеви и два кар
течни ескадрона, четири пехотни и една колояздачна роти и една
полска батарея); около Крушево имаше български чети и раз-
езди; при Гостиваръ бЪха две дружини и една полска батарея
отъ 3/5-а бригада. Командирътъ на Конната дивизия смиташе,
че тЬзи сили сж недостатъчни за отбрана, и поиска отъ коман
дира на 5-а дивизия да бжде усиленъ съ пехта.
На 6-и ноемврий командирътъ на дивизията придаде при
стигналата 10/4-а македонска рота на командира на 2/22-а дру
жина, капитанъ Жековъ, комуто подчини всички пехотни части
въ Прилепъ и му възложи отбраната на града.
Командирътъ на 3/4-а македонска дружина, съ 9-а рота и
шестима конника, пристигна въ Новоселани въ 7 30 часа. За
наблюдение посокигЬ къмъ Крушево и Бучинъ той изпрати
отбранителни застави отъ по единъ взводъ въ Върбяни и на
шосето Прилепъ — Бродъ — Кичево. На четника Даме Поповъ
възложи да организира мастна чета.
СъбранигЬ презъ този день сведения за сърбигЬ се виждатъ
отъ донесението, което командирътъ на дивизията изпрати въ
992 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА !1 АРМИЯ
18ю часа на командуващия армията и копие — на командира

„Ллинската позиция се заема отъ 3000—4000 сърби съ четири
орждия; привечерь сърбитЪ заели в. Шути (североизточно отъ Лакъ).
Крушево е заетъ отъ четата на Чаулевъ. Двегк хиляди сръбски войници,
за които 6Ъ донесено, че се намиратъ въ Битоля, вероятно сж били
обозни, защото, споредъ сведения отъ бегълци, въ града имало много
обозни кол&. Разузнавателната часть, която бЪ изпратена къмъ Паша
Рувци, била посрещната съ огънь.“
Презъ деня единъ и половина батальона съ две орждия
бЯха изпратени отъ Бучинъ да завладЯятъ Крушево. ТЯ достиг
наха линията Зашле — к. 1424— Тръстеникъ. На Мирзенския
отрядъ 6Я заповядано да заеме в. Калабакъ. отдето да отбранява
посоката Прилепъ — Канатларци и да разузнава посокитЯ: Ста
ви це — При лепецъ— Прилепъ, Слива Чешма — к. 1674 — ДрЯнска
планина и Слива Чешма — Дуня — Черна. Алинската позиция
6Я раздЯлена на два участъка. По сведения отъ сръбски обозенъ
войникъ, пустнатъ въ отпускъ отъ българитЯ отъ Прилепската
болница, сръбското командуване узна, че колона отъ българ
ски войски (две дружини, два ескадрона и четири планински
орждия) била насочена отъ Прилепъ презъ Плетваръ и ДрЯнска
планина къмъ Дуня — Крушевица — Маково — моста на Черна
при Новакъ. Началникътъ на Вардарския отрядъ изпрати части
да заематъ моста при Новакъ и върховетЯ Бобище и Марково
Гумно и да отхвърлятъ насоченитЯ срещу дЯсния флангъ на
Алинската позиция български части. Всжщность въ тази посока
имаше само разузнавателни конни отдЯпения, а колоната, за
която става дума, бЯше тази на подполковникъ Илиевъ (три дру
жини, две конни батареи и планинска полубатарея), насочена
да завладЯе проходитЯ презъ Радобилъ планина къмъ Черна;
на 5-и ноемврий тя стигна долината на Раяцъ при Вк. Радо
билъ, а на следния день — бйлото на Радобилъ планина, на
линията Галища — Гърбавецъ — Мраморъ.
На 7-и около Прилепъ имаше само схватки между разез-
дитЯ на Конната дивизия, сръбската войска и четитЯ. По све
дение отъ четника П. Чаулевъ и по донесение отъ началника
на разезда отъ 5-и коненъ полкъ, старши подофицеръ Тома
ЦвЯтановъ, откъмъ Крушовяни около 300— 400 сърби — войници
и четници — заели Крушево. Командирътъ на Конната дивизия
изпрати въ разпореждане на командира на 3/4-а македонска
дружина единъ коненъ взводъ за разузнавателна служба.
Резултатътъ отъ дейностьта на разузнавателните части на

дивизията се вижда отъ донесенията, които командирътъ на
дивизията изпрати на командуващия армията, копие до коман
дира на 5-а дивизия:
1) Въ 7 часа:
„Вследствие малочисленостьта на нашите войски, в. Шути (севе
розападно отъ Прилепецъ) бе заетъ отъ една наша чета. Къмъ 24 часа
сърбите се опитали да завладеятъ тази важна височина; заставата
отъ Селце поддържа четата. Противникътъ заема същите си позиции
и съ доста силни пехотни части (некои до рота) — Лакъ, височината
североизточно отъ Лакъ, Беровце, Галичани и Кадино Село. На левия
си флангъ, като предни пунктове, той държи селата Паша Рувци,
Обършанъ, Водяни. Неприятелска пехота, до 60 души, вчера следъ
пладне се спустнала по височината два клм. северно отъ Долгасе.
По хребета северозападно огь същото село се спустнали около
100 четника, съ 10—15 товарни коня, и заели височината.“
1) Въ 1320 часа:
„Снощи, 21 часа, около 300 души, подъ началството на майоръ
Петровичъ, идещи отъ Пресилъ — Св. Митранъ, съ завладели Кру-
шево, и четата на Чаулевъ е била принудена да отстъпи. По сведе
ния отъ избегали хора, при Сланско, южно отъ Бродъ, имало около
500 войника сърби съ едно планиско оръдие.“
3) Въ 1815 часа:
„Противникътъ предъ фронта не прояви никаква дейность. Двете
роти, които вчера вечерьта се беха насочили къмъ в. Шути, съ се отте
глили на височината между Ставице и Чумово. За да попречиме на
противника да се разпространява на изтокъ, изпратихъ половина рота
на в. Шути. Отъ Битоля съ пристигнали оздравели болни войници и
млади войници-македонци. Разездътъ, изпратенъ къмъ Бродъ, донася,
че височината северно отъ Дебрище е заета отъ противника, отдето
е билъ откритъ артилерийски огънь по селата, защищавани отъ турци
четници. Освенъ това, чували съ се далечни артилерийски изстрели
откъмъ Бродъ. Населението отъ Прилепъ е смутено отъ близостьта
и дейностьта на противника и отъ големото му ангажиране за нашата
кауза.“
ТЬзи сведения бЪха приблизително точни.

Сръбските части отъ Вардарския отрядъ продължаваха да
се организиратъ на Апинската позиция. На дЪсния флангъ на
позицията си, около Калабакъ, сърбите отбиха съ огънъ сла
бите български конни разузнавателни части и отделения отъ
действуващите въ този районъ чети. Началникътъ на диви-
зионната область разпореди да бждатъ изпратени части къмъ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год ., томъ III. 63
994 ОТБРАНА НП ФРОНТА СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Дуня и Каляни, които да разузнаятъ ДрЪнска планина. На левия

флангъ отрядътъ (единъ и половина батальона), който настъп
ваше къмъ Крушево, завладЪ безъ съпротива града, и се спре
на позиция на височините северно и източно отъ същия. Гра-
дътъ бе заетъ отъ малочислената чета на П. Чаулевъ, която се
оттегли въ Нерово.
Около Бродъ два батальона, две оръдия и една картечница
стигнаха до линията к. 887 — Маргари. Въ тази посока имаше
само едно отделение отъ 9/4-а македонска рота. При Гостиваръ
единъ батальонъ съ две оръдия отъ Тетовския отрядъ заемаше
Буковикъ планина срещу двете български дружини при Тур-
чане — Яловци.
На 8-и се завърна въ дивизията Сборниятъ дивизионъ на
майоръ Братановъ (1/5-и и 2/4-и ескадрони), който разузнаваше
къмъ Радобилъ планина, предъ фронта и на фланга на 2/7-а бри
гада. Командирътъ на дивизията усили 2/22-а дружина съ единъ
взводъ картечници отъ 3-и коненъ полкъ. Дежурна часть беше
5-и коненъ полкъ; отъ същия полкъ бе изпратенъ 3-и еска-
дронъ въ Варошъ да прикрива артилерийския взводъ и да
наблюдава посоките къмъ Крушево — Бродъ. Командирътъ на
3/4-а македонска дружина, който отбраняваше тази посока съ
9-а рота, организира една местна чета отъ 15 човека, която,
заедно съ единъ взводъ отъ ротата, изпрати къмъ Бело Поле—
Сарандиново — Пещалово да разузнаятъ за сърбите и да про-
гонятъ сръбските партизански отделения, които ограбваха насе
лението и палеха селата. Въ Пещалово къмъ взвода се при
съединиха около 20 въоръжени турци. Къмъ 16 часа, когато се
насочваше отъ Жабяни къмъ Ропотово, взводътъ бе изнена-
данъ съ огънь отъ една окопана на височините сръбска часть;
завърза се престрелка, която трая до 1830 часа, следъ което
взводътъ се оттегли въ Сарандиново, дето остана като отбра
нителна застава. Четниците и милицията беха, изобщо, нена
деждни — при първия натискъ отъ противника те се разбегваха.
Въ този бой взводътъ загуби единъ убитъ и двама ранени вой
ника. Отъ боя и отъ разузнаването бе установено, че сърбите
(около 450 редовни войника, четници и две планински оръдия)
заематъ височините между Дебрище и Рилево (Дабяни). Коман
дирътъ на дружината донесе за резултата отъ боя на командира
на дивизията и помоли за подкрепление.
Поради дейностьта на българските конни разузнавателни
отделения къмъ Ставице и Кокре, сърбите сметаха, че техниятъ
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННЯ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 995
дЪсенъ флангъ е заплашенъ. И, макаръ че имаха една гра

нична рота на в. Бобище и други една и четвърть роти на
в. Калабакъ, началникътъ на Вардарския отрядъ усили Десния
учасгькъ съ единъ батальонъ III призивъ, взетъ отъ Левия уча-
стъкъ. Единъ батальонъ съ едно планинско орждие отъ Кру-
шево бе изпратенъ въ поддържка задъ десния флангъ на бой
ното разположение. При Крушево останаха три роти, едно пла
нинско орждие и една картечница.
Частите отъ Тетовския отрядъ на фронта къмъ Прилепъ
стигнаха до линията БЪпушинъ — к. 748 — Ропотово; срещу Го-
стиваръ положението остана непроменено. За запазване посо
ката Гостиваръ — Дебъръ бЪха насочени части отъ Албанския
отрядъ отъ Дебъръ къмъ Маврово — Гостиваръ.
Французите отъ левия брегъ на Черна отстжпиха на дес
ния брегъ на реката. Командирътъ на Битолската дивизионна
область, който получи съобщение, че французите сж отстжпили,
сметна положението на сръбските войски за извънредно тежко,
защото допускаше, че българите, като осигуряватъ по този
начинъ своя левъ флангъ срещу французите, ще се нахвърлятъ
съ големи сили къмъ Битоля. Поради това той помоли Сръб
ското главно командуване да бжде изпратена къмъ Битоля поне
една бригада съюзнишки войски, та да може да се запази оста
налата единствена комуникационна линия за сръбските войски.
Въ Битоля пристигнаха отъ Солунъ четири вагона манлихерови
патрони; липсваха, обаче, артилерийски снаряди, и командирътъ
на Битолската дивизионна область помоли Главното команду
ване да има предвидъ тази нужда на войските му.
Атака на сръ бската п о зи ц и я Следъ като беха прогонени

при А л и н ц и отъ усилената французите на десния брегъ на
К онна д и в и з и я отъ 9-и Черна и 5-а дивизия се затвърди
д о 13-и ноем врий. на този фронтъ, командуващиятъ
(Картогр. приложения № № 22 и 23). армията намери, че е време да
бждатъ изгонени и сърбите отъ
позицията имъ при Алинци, за да не би те да атакуватъ нена
дейно защитниците на Прилепъ и да завладеятъ наново града.
Той разпореди Конната дивизия да бжде усилена съ оставените
въ негово разпореждане въ Велесъ две дружини отъ 5-и Дунав
ски полкъ, и на 9-и ноемврий въ 1010 часа изпрати на коман
дира на дивизията следната заповедь:
63*
996 ОТБРЯНД НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
„Днесъ преди пладне отъ Изворъ сж насочени две дружини огъ

5-и Дунавски полкъ, подъ началството на майоръ Киселовъ, които
давамъ въ Ваше разпореждане. На тЪзи дружини, трите роти, пол
ската батарея, планинските орждия и конницата, находяши се въ
Прилепъ, и две полски орждия отъ Соничка Глава (тамъ да останатъ
две орждия съ три роти), подъ Ваше началство, възлагамъ задачата
да унищожите сърбите на Ялинската позиция, като действувате,
главно, съ далеченъ обходъ отъ изтокъ и югъ, за което образувайте
една обходна колона, въ съставъ две дружини отъ 5-и Дунавски полкъ
съ планинските орждия и конница, която да се насочи по посока
Ленище — Пещани — Каляни — Писокалъ — Бонче — Подмолъ, при най-
голЪма тайна за противника. Само когато обходътъ на тази колона
се прояви напълно, другите части да започнатъ действията си отъ
фронта на западъ. Цельта е сърбите да бждатъ отрезани отъ Битоля,
като не имъ се даде възможность да отстжпятъ накждето и да било,
а да бждатъ унищожени, следъ което да се укрепи за насъ Ялин
ската позиция, безъ да се увличатъ частите, освенъ конницата, къмъ
Битоля. Следъ това вземете мерки да бжде очистенъ Крушево и
околностьта му отъ чети съ конните Ви части. За горното е съобщено
на началника на 5-а дивизия."
ЗаповЪдьта се получи въ I I 15 часа. Командирътъ на диви

зията организира настъплението съ следната заповЪдь:
„§ 1. — Противникътъ заема височините при Ялинци, като де-
сниятъ му флангъ се простира до Ставице, а левиятъ — до в. 899
(Бакирно Гумно). Освенъ това, той заема съ 300 души Крушево и съ
300 души и едно планинско орждие височините при Дебрище.
Влево отъ насъ, 5-а дивизия е отхвърлила противника по десния
брегъ на Черна; десниятъ й флангъ се намира източно отъ Дряново.
Вдесно отъ насъ нема наши войски.
§ 2. — На поверената ми дивизия, съ придадените къмъ нея части,
е заповедано да атакува противника, като го отреже отъ Битоля и
унищожи.
§ 3. — а) Л е в а к о л о н а — п о д п о л к о в н и к ъ Т а б а к о в ъ :
Отъ 5-и Дунавски Да настжпи днесъ въ 20 часа
полкъ...........................2 дружини по посока Ленище—Пещани—
Отъ 3-и планин. артилер. Каляни —Писокалъ — Подмолъ
полкъ.......................... 2 орждия и да атакува противника въ
флангъ и въ тилъ.
Отъ 5-и коненъ полкъ . . 2 ескадрона
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 4 картечници
Всичко: 2 дружини, 2 планин
ски не с. с. орждия, 2 еска
дрона и 4 картечници.
НАСТЖПЛЕНИЕТО НЯ УСИЛЕНАТЯ КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 997
б) С р Ъ д н а к о л о н а — к а п и т а н ъ Ж е к о в ъ :
Отъ 22-и полкъ . . . 3 роти Да чака проявяването на Ла
Отъ 17-и артилерийски вата колона, следъ което да
полкъ...................... 4 орждия действува срещу противника по
Отъ 1-и артилерийски фронта на Ялинската позиция.
полкъ...................... 2 орждия
Отъ 3-и коненъ полкъ . 1 ескадронъ
Колояздачната рота . 1 рота______
Всичко: 3 роти, б орждия, 1 еска
дронъ и 1 колояздачна рота.
в) Д Ъ с н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ М а р х о л е в ъ :
Отъ 4-и коненъ полкъ . 3 ескадрона Да тръгне утре, 11-и того, въ
Отъ 4-и коненъ полкъ . 4 картечници 17 часд за Върбяни, дето, като
Отъ б-и коненъ полкъ . 2 ескадрона заеме мостовегЬ на р. Блато, да
Отъ 4-и македонски чака започването на боя отъ
полкъ ...................... 1 рота________ предната колона и да действува
Всичко: 1 рота, 5 ескадрона и противъ лЪвия флангъ и тила
4 картечници. на противника, съ цель да от
реже пжтя на отстжплението
му къмъ Битоля.
г) ДЪ с н о с т р а н и ч н о п р и к р и т и е — м а й о р ъ Б о д у р о в ъ :
Отъ 4-и македонски Да охранява фланга и тила
полкъ...................... 1 рота отъ противникъ, който би на-
Отъ 5-и коненъ полкъ . 1 ескадронъ стжпилъ откъмъ Крушево и
Всичко: 1 рота и 1 ескадронъ. Бродъ, като най-бдително раз
узнава въ гЬзи посоки.
§ 4. — Следъ като бжде завладяна неприятелската позиция, пехо
тата да пристжпи къмъ укрепяването й, а конницата да продължи
преследването и разузнаването, като всели смутъ въ Битолското поле.
§ 5. — КолонигЬ да поддържагь помежду си и съ Щаба на диви
зията най-гксна свързка съ всички средства, съ които разполагатъ.
§ б. — ДомакинскигЬ обози на частигЬ, подъ началството на
ротмистъръ Горановъ отъ 5-и коненъ полкъ, да останатъ до втора
заповЪдь при казармигк
§ 7. — Въ началото на боя азъ ще се намирамъ при Средната
колона.“
На 8-и ноемврий 1/5-а и 2/5-а дружини бЪха въ Велесъ.
Въ 14 часа сжщия день майоръ Киселовъ получи заповЪдь да
тръгне въ 1530 часа съ двегЬ дружини за с. Изворъ, въ разпо
реждане на командира на 5-а дивизия. Въ 22 часа дружинигЬ
пристигнаха въ Изворъ, дето майоръ Киселовъ получи заповЪдь
отъ Щаба на 5-а дивизия да продължи на следния день пжтя си
за Прилепъ. На 9-и въ 18 часа гЬ стигнаха въ Прилепъ. Дружи-
998 ОТБРАНА НА ФРОНТП СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
нит-Ь б-Ьха доста уморени, поради което командирътъ на диви

зията отложи действията за следния день, когато пристигна отъ
превала Соничка Глава и 3/22-а рота съ 4/1-а батарея.
По донесение отъ разузнавателните части, едно планинско
орждие се обадило северно отъ Крушево, а друго — отъ висо
чините на Бушева планина. Около Крушево и Бродъ сърбите
се окопавали.
Движението на двете дружини отъ 5-и полкъ бе забелязано
отъ сърбите. Колоната бе оценена за две дружини, два-три
ескадрона, неколко орждия и 150— 200 товарни коня. Начални-
кътъ на Битолската дивизионна область заповеда въ 1130 часа:
да бжде затворенъ добре участъка отъ в. Калабакъ — моста
на Черна при Расимъ Бей Вк., като бждатъ изпратени отбрани
телни части въ Дуня и Каляни; мостътъ да бжде разрушенъ.
Началникътъ на Вардарския отрядъ усили Десния участъкъ съ
едно планинско орждие. Вардарскиятъ отрядъ (шесть батальона,
петь картечници, осемь нескорострелни полски и три планин
ски орждия) остана на линията Марково Гумно — Калабакъ —
Д линци— Чепикъ — Бакирно Гумно — Дървеникъ; три роти, едно
планинско орждие и една картечница отидоха при Крушево, за
свръзка съ частите при Бродъ. Тетовскиятъ отрядъ имаше
източно отъ Бродъ два батальона, две орждия и една картечница,
на линията Белущ инъ — Лажани — Ропотово — Пещалево.
На 10-и командирътъ на дивизията, генералъ Таневъ, и
началникътъ на Щаба, подполковникъ Вуйчевъ, беха сменени.
Още на 3-и командуващиятъ армията донесе въ Щ . Д. Д., че
е възложилъ на генералъ Таневъ да извърши съ дивизията
единъ набегъ въ Битолското поле, като за цельта му далъ
шесть роти и две планински орждия, които да очистятъ пжтя
на дивизията презъ Бабуна планина. Следъ като пехотата слезе
отъ ю ж ните склонове на Бабуна планина, той да изпрати раз
узнавателни части напредъ, къмъ Битоля и къмъ Кичево, а съ
ядрото на дивизията, пехотата и артилерията да заплаши Со
ничка Глава откъмъ тила, обаче на четвъртия день отъ започ
ване операцията, когато едва е стигналъ Браилово, генералъ
Таневъ донесълъ, че вечерьта дивизията е нощувала въ пълна
бойна готовность, защото противникътъ билъ близо, около Дол-
нени и Мраморани, че сръбски четници имало на западъ въ
Локвени и Крушево, и че, докато не паднела Соничка Глава,
стоенето на дивизията въ Прилепското поле било безпредметно.
Отъ това донесение командуващиятъ армията се убедилъ, че
ННСГЖПЛЕНИЕТО н л УСИЛЕНПТЯ КОННЛ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 999
генералъ Таневъ не е годенъ за началникъ на такава голЪма

конна часть, съ която да може да изпълни самостоятелни задачи.
Той не притежавалъ присъщ ите на конния офицеръ качества —
смЪлость, безогледна храбрость, решителность и безстрашие. Не
умЪелъ да управлява дадената му пехота; не умЪелъ и да мане
врира съ конницата. Наместо да накара съ маневриране про
тивниковите слаби части да напустнатъ позицията, той спиралъ
дивизията предъ такива части. Въ интереса на службата молеше
генералъ Таневъ да бъде смЪненъ, и, наместо него, за коман-
диръ на дивизията да бъде назначенъ единъ енергиченъ, смЪлъ
и храбъръ офицеръ — такъвъ, който да умЪе да маневрира съ
конницата.
Главнокомандуващиятъ запов-Ьда генералъ Таневъ да бъде
назначенъ на друга длъжность, а командуването на Конната
дивизия да бъде възложено на командира на 1-а конна бри
гада, полковникъ Стойковъ.
До пристигането на полковникъ Стойковъ, командуването на
дивизията пое командирътъ на 2-а конна бригада, полковникъ
Мархолевъ; за началникъ на Щаба на дивизията остана старшиятъ
адютантъ, майоръ Жостовъ. За началникъ на Дясната колона бе
назначенъ командирътъ на 4-и коненъ полкъ, полковникъ Нау-
мовъ. Въ запов-Ьдьта за настъплението бЪха направени следните
промени: къмъ Десната колона бе придаденъ 1-и взводъ отъ
4/17-а батарея (отъ Варошъ); къмъ Средната колона бе прида
дена целата 4/1-а батарея, 2-и взводъ отъ 4/17-а батарея и
3/22-а рота; за начало на действията на Девата колона бе опре-
деленъ 20 часа, а на Десната колона — 8 часа на 11-и ноемврий.
Алинската позиция е известна отъ войната презъ 1912 го
дина. Тя е изградена на височините при Апинци, които затва-
рятъ посоките отъ Прилепъ къмъ Битоля. Разклоненията на
Селашка планина иматъ средна височина около 700 метра. Въ
тила на позицията тече р. Черна, дълбока два-три метра и
широка 25— 30 метра. Тя се минаваше само по мостовете при
Бучинъ, Паша Рувци, Трикръстъ и южно отъ Тополчани. Пози
цията бе укрепена, и имаше далеченъ обстрелъ по фронта и
откъмъ левия си флангъ. На десния флангъ местностьта е пре
сечена и труднопроходима, но дава възможность за скрито
приближаване до позицията, както и да бъде обходена. Местно
стьта предъ фронта на позицията и срещу левия й флангъ бе
силно наводнена, поради което движението вънъ отъ пътищата
(шосетата Прилепъ — Крушево и Прилепъ — Битоля и обикно
1000 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА|И АРМИЯ
вения пжть Прилепъ — Лакъ — Канатларци) бе трудно за пехота,

а почти невъзможно за конница и за артилерия. Позицията бе
достжпна повече откъмъ десния си флангъ, срещу който се
насочиха и главните усилия на Конната дивизия.
Полковникъ Табаковъ съ заповЪдь организира настъпле
нието на Лавата колона къмъ десния флангъ на сръбската
позиция по следния начинъ:
2/5-а дружина (три роти), съ две планински нескорострелни орждия,
две картечници и десеть конника, да настжпи въ 20 часа по пжтя При
лепъ — Селце, да заеме в. Шути, дето да нощува.
1/5-а дружина (четири роти), съ една рота отъ 2-а дружина, две
картечници и два ескадрона отъ 5-и коненъ полкъ, да настжпи въ
20 часй по пжтя Прилепъ — Ленище — Пещани — в. Високо; отъ кръ-
стопжтя северно отъ в. Вашакъ ротата отъ 2-а дружина да настжпи
по пжтя Ленище — Кокре — Каляни; на 11-и въ 7 часа да продължи
настжплението си.
Командирътъ на Дивизиона да изпрати на 11-и два самостоятелни
офицерски разезда отъ по 12 конника: № 1 — да разузнава въ посока
Пещани — Чаннище — Маково — Новакъ и да заеме моста на Черна
западно отъ Новакъ; въ поддържка на разезда ще настжпи по пжтя
на следването му единъ пехотенъ взводъ; № 2 — да разузнава въ
посока Кокре — Каляни — Писокалъ — Подмолъ — Добрушево и да
заеме моста на Черна югозападно отъ Трапъ.
Въ 20 часа 2/5-а дружина (безъ 8-а рота, придадена къмъ
1/5-а дружина), съ придадените й части, тръгна въ походенъ редъ
(6-а рота предна охрана). Следъ четиричасово пжтуване презъ
нощьта, по стръмни и непроходими пжтеки, въ 0 30 часа на 11-и
тя зае в. Ш ути.
1/5-а дружина, съ придадените й части, тръгна въ походенъ
редъ (8-а рота предна охрана). Пжтьтъ до Ленище беше равенъ
и удобенъ за движение, но отъ селото той се изгуби, и дружи
ната се изкачи по стръмните урви на Дренска планина, набраз
дена съ редъ дълбоки оврази. Стръмнините беха големи, и поч
вата — заледена. Колоната извънредно много се разтегна и се
разкжса. Къмъ 2 часа на 11-и предната охрана стигна на в. Ва
шакъ, а останалите роти можаха да се изкачатъ къмъ З30 часа;
обозътъ — още по-късно.
Дивизионътъ (1/5-и и 4/5-и ескадрони) нощува въ Ленище.
Другите части отъ дивизията останаха на местата си. 4/1-а ба
тарея зае позиция близо до кръстопжтя, дето отъ междуселския
пжть Прилепъ — Добрушево се отделя пжтьтъ за Прилепецъ.
НПСТЖПЛЕНИЕТО НП УСИЛЕНЯТП КОННЯ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1001
Вардарскиятъ отрядъ не оказа голяма съпротива. Изнесе

ните предъ десния флангъ слаби части отстжпиха на по-задни
позиции. На л^вия флангъ, при Крушево, отрядътъ, който заемаше
града, прогони напредналите въ тази посока местни български
чети и стигна до десния брегъ на р. Блато източно отъ града.
Тъй като отстъплението на сръбската армия къмъ югъ, да
се съедини съ англо-французите, бе осуетено, Сръбското главно
командуване заповеда армията да отстъпи презъ Черна Гора и
Албания къмъ Адриатическо море. На войските отъ Битолската
дивизионна область бе определена посоката Дебъръ — Струга —
Елбасанъ.
11-и ноемврий. — Въ 7 30 часа Левата колона продължи

настъплението си. 2/5-а дружина настъпи по бйлото на Селашка
планина, като мина презъ високи и скалисти чукари. Къмъ
9 часа челната стража влезе въ досегъ съ сърбите, които съ
слаби части заемаха височината южно отъ Чумово. Следъ кратка
престрелка между патрулите на челната стража и противника,
последниятъ бе прогоненъ къмъ следния гребенъ. Къмъ 18 часа
дружината се спре да нощува на височината надъ Ставице,
охранявана отъ предната охрана.
1/5-а дружина въ 7 30 часа продължи движението си за Пе-
щани, а 8-а рота се спустна къмъ Кокре. На Дивизиона бе
заповедано да тръгне следъ дружината. Пътьтъ беше тесна и
неравна пътека по скалистия гребенъ на планината. Когато
дружината стигна долината на Пещани, предната охрана (4-а рота)
бе насочена къмъ в. Шупорица, а главните сили — по гребена
на планината източно отъ Пещани.
Конниятъ дивизионъ тръгна отъ Ленище въ 6 30 часа по
посока в. Вашакъ — Пещани, като имаше 4/5-и ескадронъ предна
охрана; изпратени беха два самостоятелни разезда по опреде
лените въ заповедьта посоки.
Въ 8 30 часа Дивизионътъ се спустна отъ в. Вашакъ къмъ
Пещани. Селото бе заето отъ сърби. Командирътъ на Диви
зиона спре ескадроните, заповеда челниятъ ескадронъ да про
гони противника съ огънь и донесе на командира на дружината:
„Пещани е заето; разездътъ е посрещнатъ съ огънь. Не мога да
напредна; ако се върна назадъ по Вашия пжть, ще Ви настигна
следъ петь-шесть ч&са. Моля явете кжде сте. Тукъ, въ дерето, е невъз
можно движение настрани, а само напредъ или назадъ.“
1002' ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Командирътъ на дружината получи донесението къмъ 9 часй.

Въ същото време и началникътъ на предната охрана донесе,
че в. Ш упорица е заетъ отъ единъ взводъ сърби, и той води
бой за заемането му. Противникови слаби отделения имаше и
въ Дуня и Кокре.
Предната охрана, следъ двучасовъ бой, успЪ да заеме в. Ш упо
рица и преследва сърбите до южните склонове на върха. Сър
бите отстъпиха къмъ Каляни.
8-а рота следваше успоредно съ предната охрана и, следъ
като прогони сръбските слаби отделения отъ Кокре, преследва
ги до Каляни, дето нощува.
Главните сили на дружината продължиха движението си по
гребена, и, когато се надвесиха надъ Пещани, сърбите, които
заемаха селото, отстъпиха също къмъ Каляни; Конниятъ диви-
зионъ безъ бой премина селото и продължи движението си.
Като се движеха по пътя за Каляни, разездигЬ беха отново
посрещнати съ огънь отъ отстъпващите сърби отъ Каляни
къмъ в. Високо. Дивизионътъ нощува въ Пещани.
Къмъ 16 часа дружината наближи Дуня, и патрулите на
челната стража беха посрещнати съ огънь отъ селото. Следъ
кратка престрелка, челната стража изтласка сърбите. Дружината
мина презъ селото, и се спре да нощува по южните склонове
на Ш упорица, три клм. западно отъ Дуня.
4-а рота даде двама войника ранени.
Въ Щаба на Конната дивизия бе получено презъ този
день съобщение отъ Щаба на 5-а дивизия, че къмъ Нонте се
появили френски и английски войски, които настъпвали къмъ
Прилепъ. За да бъдатъ проверени тези сведения, командирътъ
на Конната дивизия заповеда Девата колона да разузнава и
къмъ Мелница и Върбешко. За цельта въ 17 часа отъ Дивизиона
беха изпратени два самостоятелни разезда отъ по 12 конника —
ротмистъръ Марковъ — къмъ Вепърчани — Върбешко — Витомице
и подпоручикъ Фичевъ — къмъ Каляни — Мелница.
Отъ Средната колона, 3-а, б-а и 8-а роти се събраха около
Чумово; 7-а рота, двете картечници и 2/3-и ескадронъ останаха
около Камберова Чешма, 4/1-а батарея зае позиция на 400—
500 метра северно отъ Лакъ, а 2-и взводъ отъ 4/17-а — на гре
бена два клм. западно отъ Чумово; Колояздачната рота остана
въ града.
н п с т ж п л е н и е т о ; н п '; у с и л е н п т п КОННИ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1003
Дясната колона (петь и половина ескадрона, две картечници

и две полски орждия) тръгна отъ Прилепъ въ 8 30 часа въ
походенъ редъ (3/6-и ескадронъ предна охрана) по пжтя за
Крушево. За далечно охранение на колоната бЪха изпратени
разезди къмъ Кривогащани, Боротинъ и Паша Рувци. По пжтя
се присъедини и 10/4-а македонска рота. Къмъ 13 часа колоната
стигна въ Върбяни, и се спре. РазездигЬ разузнаваха и охраня
ваха докато се мръкна, следъ което се прибраха, а охранението
на колоната бе възложено на пехотната рота, съ единъ еска
дронъ поддържка. Единъ взводъ отъ ротата бе изпратенъ къмъ
Кривогащани, което село взводътъ зае сжщия день и прогони
защитниците му. Разузнавателните разезди установиха, че сър
бите заематъ височините западно отъ Кривогащани, Паша
Рувци и Алинските височини.
Десното странично прикритие се формира въ 1445 часа,
когато пристигна въ Новоселани 3/5-и ескадронъ. За охраняване
посоката Бродъ — Кичево командирътъ на дружината назначи
три взвода отъ 9/4-а македонска рота и взводъ конница, подъ
своя команда, а за охраняване посоката къмъ Крушово — единъ
пехотенъ и три конни взвода, подъ началството на ротмистъръ
Пупешковъ. За презъ нощьта майоръ Бодуровъ изпрати по единъ
пехотенъ взводъ при Сарандиново и Бело Поле въ отбранителни
застави; конниятъ взводъ бе използуванъ да разузнава и охранява
съ разезди по фронта и на двата фланга. Ротмистъръ Пупешковъ
отиде въ Върбяни, дето нощува заедно съ оставения отпорано
тамъ взводъ отъ 9/4-а рота. Изпращането на ротмистъръ Пупеш
ковъ въ Върбяни беше излишно, защото тамъ беше вече
цепата Десна колона, която охраняваше посоката къмъ Крушево.
Командирътъ на дивизията, съ часть отъ Щ аба си, обиколи
позицията на Средната колона и заповеда пехотните части да
се подадатъ напредъ. по хребетите южно отъ Чумово, а ротата
при шосето да се премести единъ клм. южно отъ чешмата; на
4/1-а батарея заповеда да заеме позиция северно отъ Лакъ, а
2-и взводъ отъ 4/17-а батарея — западно отъ Чумово. Това бе
извършено до вечерьта.
Въ 1515 часа Щ абътъ на дивизията получи следната запо-
веДь отъ Щаба на армията:
„Потвърдява се, че главната цель е да бжде унищоженъ непри-
ятельгь, а не само изпжждането му отъ позицията при Длинци. Само
затова нЪма защо да се даватъ жертви. Предполагаше се, че и двегЬ
дружини отъ 5-и полкъ съ планинската артилерия щЪха да бждатъ
1004 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЛ СОНИЧКЛ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ отъ ю ж нлтл груп я ня и ярмия
изпратени да извършатъ обходъ при Пещани, а отъ фронта полската

артилерия съ две роти отъ Прилепъ съ действителенъ огънь и ескад-
ронигЬ да приковатъ неприятеля. Срещу сърбите и позициите —
имаме вече бл-Ьстещи примери — Султанъ Тепе, Соничка Глава —
най-действително средство сж обходите.“
Горната заповЪдь бЪше въ отговоръ на донесението отъ
Щ аба на дивизията до Щ аба на армията за положението преди
пладне, въ което, въ отсътствието на началника на Щаба,
младшиятъ адютантъ донесе само за действията на ЛЪвата
колона, и Щ абътъ на армията остана съ впечатлението, че
дивизията действува само съ една колона.
Въ 19 часа командирътъ на дивизията донесе на коман-
дуващия армията, че настъплението на Лавата колона се е
извършило безъ особена съпротива отъ страна на сърбите,
чиито слаби части били отхвърлени южно отъ линията Ста-
вица — Каляни — Дуня; частите отъ колоната стигнали до висо
чините източно отъ Чумово — Каляни— Дуня; Средната колона —
Кадино Село — два клм. северно отъ Беровци — Прилепецъ;
положението къмъ Крушево и Дебрище било същ ото; про
тивниковите групи, които се беха спустнали и заели Криво-
гащани, били прогонени отъ разездите и четници, и се оттеглили
къмъ околните височини.
Командирътъ на дивизията изпрати до началника на Десната
колона следната заповедь:
„ЛЪвата колона на полковникъ Табаковъ утре, 12-и, въ 730 часа
ще атакува височините при Писокалъ и Високо. Средната колона ще
съдействува на тази атака съ артилерийски огънь, като сама ще настжпи
къмъ Боровци — Рувци. Разпрострете действията си южно отъ Криво-
гащани, къмъ Бучинъ — Паша Рувци, дето, споредъ донесението Ви,
нема противникъ, освенъ тридесетина човека при Боротинъ. Вкарайте
въ действие артилерията си и положете всички усилия за по-широко
разузнаване долината на Черна къмъ Прибилци и вземане по-изгодно
положение къмъ левия флангъ на противника, чрезъ заемане благо
приятни за това пунктове. Поддържайте тесно съприкосновение съ
противника и, въ случай че той, подъ влиянието на Левата обходна
колона, започне да отстжпва, преследвайте. Донасяйте за положението
следъ всеко предприето действие или добитъ резултатъ, а къмъ 12 часй
на пладне и 1830 часй непременно.“
Той запов-Ьда Средната колона да настъпи въ 8 часа съ дру
жината си по фронта, да отхвърли противниковите предни слаби
части къмъ главната му позиция, която да не атакува, докато
не получи запов^дь за това. Въ случай че противникътъ отстъпи
отъ главната си позиция, да го преследва въ духа на оперативната

заповЪдь.
Сръбските войски отъ Вардарския отрядъ почувствуваха на
тиска срещу техния дЪсенъ флангь, и, следъ слаба съпротива,
изнесените напредъ малки части отстжпиха къмъ фланга на
главната позиция, около в. Високо. Те нямаха свръзка съ фран
цузите, но узнаха, че т% сж се оттеглили на десния брегъ на
Черна, и сж разрушили всички мостове.
12-и ноемврий. — Командирътъ на ЛЪвата колона органи

зира действията съ заповЪдь по следния начинъ:
а) 2/5-а дружина да настжпи и атакува сърбите южно отъ пози
цията, която заема; атаката да поддържа планинскиятъ артилерийски
взводъ.
б) 1/5-а дружина да настжпи и атакува сърбите на в. Високо,
като главния ударъ насочи отъ югоизтокъ.
в) Конниятъ дивизионъ да съдействува на атаката на 1/5-а дру
жина и да охранява левия й флангъ. Следъ овладяване на в. Високо,
да продължи изпълнението на възложената му задача — да проникне
въ тила на противника и да заеме моста на Черна западно отъ Новакъ.
2/5-а дружина настжпи въ 6 часй къмъ в. Калабакъ въ
боенъ редъ (две роти въ бойна часть и една рота и Картечниятъ
взводъ — поддържка). Лртилерийскиятъ взводъ следваше задъ
бойната часть. В. Калабакъ (1400 м.) е достжпенъ само откъмъ
изтокъ по единъ много стръменъ склонъ. Сърбит-е заемаха върха
и гребена югозападно отъ Писокалъ. Когато патрулите набли
жиха, сърбите откриха огънь. Въ 830 часа артилерийскиятъ
взводъ даде първия изстрелъ и продължи стрелбата. Дружината
спре настжплението си, докато разузнае разположението на сър
бите. Въ 14 часа командирътъ на дружината удължи левия
флангъ на бойната часть съ три взвода отъ поддържката и съ кар
течниците, на които заповяда да атакуватъ позицията на сърбите
на гребена югозападно отъ Писокалъ. Настжплението продължи.
Артилерийскиятъ взводъ излезе на позиция напредъ, задъ десния
флангъ, и откри огънь по окопите. Влево отъ дружината, по
полите на Селашка планина, се показаха веригите на 8-а рота.
Въ 1425 часа бе даденъ общъ сигналъ за атака. Шесть взвода
атакуваха в. Калабакъ по фронта, а другите шесть — атакуваха
гребена югозападно отъ Писокалъ. Въ 1520 часа гребенътъ бе
завладенъ отъ дружината, а въ 1540 часа — и в. Калабакъ,
следъ което взводовете започнаха безспирно да преследватъ
1006 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКЛ ГЛАВЯ— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
отстжпващите сърби, което прекратиха къмъ 18 часа. Дружината

се спре, и нощува южно отъ Бонче, отъ двете страни на пжтя
за Подмолъ. Сърбите (около две роти и едно планинско орждие)
отстъпиха въ безредие къмъ Подмолъ и Канатларци.
Дружината загуби четирма войника ранени;
Изстреляни бЪха 14,725 патрона.
Въ 5 10 часа командирътъ на 1/5-а дружина заповяда на
командира на 8-а рота да настжпи и атакува противника на
височините южно отъ Каляни, а на командира на Дивизиона —
да охранява и разузнава откъмъ левия флангъ и въ тила на
дружината.
Въ 730 часа дружината настъпи, като имаше въ предна
охрана 1-а рота. Въ 8 часа дружината се спустна въ долината
на реката, която иде отъ Каляни, и тръгна по течението й.
Въ това време се получи донесение отъ командира на 8-а рота,
че е заелъ позиция южно отъ Каляни, съ фронтъ къмъ височи
ната и пжтя къмъ Писокалъ; височината била заета отъ рота
сърби; командирътъ на ротата чакалъ настжплението на дру
жината. Командирътъ на Дивизиона донесе, че хребетътъ юго
източно отъ Високо, къмъ който се насочва дружината, не е
заетъ отъ противника, а само върхътъ е заетъ — забелязани
били малки пехотни групи по него.
Когато стигна източно отъ в. Високо, дружината измени
посоката, премина пжтя за Крушевица, и по скритите подстжпи
се приближи до височините северно отъ масива. Челната стража
бе посрещната съ огънь.
Позицията на сърбите беше около два клм. дълга и имаше
много далеченъ обстрелъ. Северно отъ Крушевица се спускаха
почти перпендикулярно къмъ гребена на Селашка планина два
малки хребета, единствено по които беше възможно движението.
Командирътъ на дружината насочи челната стража по южния
хребетъ, а останалите три взвода отъ 1-а рота и целата 2-а рота —
вдесно, по съседния хребетъ. Челната стража имаше задача да
ангажира противника съ огъня си и по този начинъ да улесни
настжплението на 1-а и 2-а роти. 3-а и 4-а роти и картечниците
останаха въ поддържка на дружината.
Началникътъ на Девата колона, който до това време бе
получилъ донесение отъ 2/5-а дружина, че се е спрела предъ
вододела при Писокалъ, заетъ отъ противника, изпрати заповедь
на 1/5-а дружина да настжпи енергично, като се стреми съ
деснофланговите си роти да заеме вододела.
Командирътъ на 1/5-а дружина съобщи на 8-а рота посо

ката на движението на дружината и му заповяда да продължи
настъплението къмъ вододела при Писокалъ. Командирътъ на
8-а рота насочи два взвода югозападно отъ Каляни, а другитЯ
два — по гребена на Селашка планина, вдясно отъ дружината.
Къмъ 1330 часа сръбскитЯ части, които заемаха позиция на
вододела при Писокалъ и при Бонче, се оттеглиха къмъ Високо,
отдето откриха огънь срещу 1-а и 2-а роти. ДЯснофланговата
1-а рота съ прибягване успЯ да заеме последователно нЯколко
малки върхчета на гребена. 2-а рота настъпваше влЯво отъ
1- а, а челната стража — влЯво отъ 2-а рота. Къмъ 1430 часа
Картечниятъ взводъ, съ прикритие единъ взводъ отъ 3-а рота,
зае позиция по гребена влЯво отъ 2-а рота и обстреля разполо
жението на сърбитЯ. Къмъ 15 часа 1-а рота съ викове „ура“
овладЯ една височина непосрЯдствено източно отъ в. Високо.
2- а рота 6Я изостанала, но скоро настигна 1-а рота, и се
намЯси въ боя. Двата взвода отъ 8-а рота, които следваха
вдЯсно отъ 1-а рота, същ о се приближиха къмъ дЯсния флангъ.
ДругитЯ два взвода отъ 8-а рота бЯха приближили Бонче. Отъ
огъня на преднитЯ роти и на картечницитЯ сърбитЯ бЯха при
нудени на напустнатъ в. Високо. Като пълзЯха по голЯмитЯ
стръмнини, 1-а и 2-а роти къмъ 16 часа заеха върха и преслед
ваха сърбитЯ съ огънь на югъ, къмъ Маково. Дружината, заедно
съ 8-а рота, нощува въ боенъ редъ на в. Високо.
Загуби: подпоручикъ Цоневъ, 7 войника и 1 конь ранени.
Пленени бЯха двама сръбски войника.
Конниятъ дивизионъ тръгна въ 7 часа за Крушевица въ
походенъ редъ, охраняванъ отъ три разезда, а предъ тЯхъ —
единъ разузнавателенъ. При Крушевица Дивизионътъ 6Я по
срещнати съ огънь отъ сръбски патрули отъ склона на в. Високо.
ПатрулитЯ отстжпиха къмъ върха, дето бЯха забелязани и малки
групи сръбски войници. Командирътъ на Дивизиона донесе за
горното, като въ донесението добави, че на изтокъ, къмъ
Черна, противникови части не сж забелязани. Презъ време на
боя на дружината за завладяване в. Високо Дивизионътъ бЯше
около Крушевица. Къмъ 16 часа командирътъ на Дивизиона
забеляза, че сърбитЯ напускатъ в. Високо и отстжпватъ на
югъ. Дивизионътъ се насочи на югъ, къмъ Орле, но 6Я обстре-
лянъ безвредно отъ височината; тъй като започна да се мръква,
той не преследва, а се оттегли да нощува въ Крушевица.
Самостоятелниятъ разездъ на поручикъ Червенаковъ стигна

къмъ 15 часа на височината североизточно отъ Маково, дето
бе обстрелянъ отъ сърбите. Той донесе на началника на Левата
колона, че височините между върховете Бобище и Дабича и
тези югозападно отъ Рапешъ сж заети отъ сърбите. По всички
височини се забелязвали групи отъ по 10— 15 противникови вой
ника, които го обстрелвали. Мостътъ при манастира Чебренъ
билъ заетъ сжщо отъ сърбите. Разездътъ нощува въ Чанище.
Разездите на ротмистъръ Марковъ и на подпоручикъ Фичевъ
се приближиха до долината на Черна, дето останаха да наблю-
даватъ. Разездътъ на поручикъ Радевъ охранява презъ деня
десния флангъ на 1/5-а дружина, а вечерьта нощува въ Бонче.
И тъй, Левата колона изпълни задачата си, но Дивизионътъ,
поради напредналото време, не можа да проникне въ тила на
противника и да заеме моста на Черна при Новакъ.
Средната колона настжпи въ 8 15 часа съ 3-а, б-а и 8-а роти,
поддържани отъ огъня на батареите, къмъ височината югоза
падно отъ Ставице, а 7-а рота и 2/3-и ескадронъ — къмъ Гали-
чани — Беровци. Трите роти настжпиха енергично и къмъ
11 часа прогониха сърбите отъ предните имъ позиции, продъл
жиха настжплението си, и на 500 метра предъ окопите на
сръбската главна позиция се спреха да чакагь да се появи
Левата обходна колона Пушечниятъ и артилерийскиятъ огънь
продължаваше.
Батареите на колоната беха, първоначално, далече. Взво-
дътъ отъ 4/17-а батарея стреляше на разстояние 4900— 5000 метра,
а 4/1-а беше на повече отъ 6000 метра. Следъ категоричните
заповеди на началника на колоната и на командира на дивизията,
4/1-а батарея излезе напредъ, но и отъ новата си позиция
западно отъ Чумово тази батарея хвърли два-три снаряда
около местото, дето беха стигнали патрулите на най-напредна-
лата 3/22-а рота. Тогава командирътъ на дивизията заповеда
батареята да излезе още по-напредъ, на открита позиция, на
единъ клм. южно отъ Чумово, отдето да може да поддържа съ
действителенъ огънь, както Средната, така и Левата колона.
Къмъ 12 часа батареята зае указаната й позиция и обстреля
к. 772 и височината югозападно отъ Писокалъ, съ което улесни
заемането на последната отъ Левата колона.
2/3-и ескадронъ, подъ началството на командира на 1/3-и ди-
визионъ, въ 7 10 часа настжпи къмъ Галичани, и на около единъ
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЛ УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1009
и половина клм. северно отъ селото се спрЪ вдЪсно отъ

7-а рота. Следъ това, по заповЪдь на командира на дивизията,
настжпи и къмъ 13 часа застана между Кадино Село и Гали-
чани да охранява десния флангъ на дружината и да поддържа
свързка съ Дясната колона.
Къмъ 16 часа пристигна командуващиятъ армията на шосето,
близо до 7-а рота, и заповяда ротата да заеме Беровци, а
ескадронътъ да съдействува, като атакува въ коненъ строй.
7-а рота настжпи веднага и, безъ да срещне особена съпротива,
зае селото. Ескадронътъ съдействува на ротата, първоначално,
въ пеши строй, а, следъ като противникътъ напустна селото, той
се опита да преследва въ коненъ строй. Посрещнатъ, обаче, съ
пушеченъ и артилерийски огънь, той се върна въ Беровци.
Презъ това време боятъ на левия флангъ на Средната
колона продължаваше. Къмъ 1630 часа, следъ като се появи
Лавата колона на в. Калабакъ, трите роти на Средната колона
настжпиха и прогониха сърбите, които заемаха гребена между
в. Калабакъ и пжтя Лакъ — Канатларци. Преследването на
сърбите продължи до височините надъ Марулъ, но в. 772
остана въ сръбски ржце.
Следъ като напреднаха ротите отъ левия флангъ на Средната
колона, командирътъ на дивизията заповяда батареите да на-
стжпятъ и преследватъ отстжпващитЪ сърби. 4/1-а батарея се
опйта да настжпи, но почвата беше мочурлива, конете затъваха,
и движението вънъ отъ пжтя беше невъзможно. Освенъ това,
мръкваше се, и противникътъ обстрелваше силно местото, презъ
което требваше да мине батареята. Тогава командирътъ на диви
зията разпореди, въ свръзка съ проектираните действия на
следния день, взводътъ отъ 4/17-а батарея да заеме позиция
южно отъ Беровци, а 4/1-а батарея да остане на старата си
позиция, като изпрати единъ взводъ въ разпореждане на начал
ника на Лавата колона. 4/17-а полубатарея презъ нощьта зае
посочената й позиция, но взводътъ отъ 4/1-а батарея не замина,
защото единствениятъ пжть, по който можеше да се движи,
противникътъ обстрелваше.
И тъй, Средната колона изпълни възложената й задача —
прогони сърбите отъ предните имъ позиции; презъ нощьта
напредналите взводове отъ 3-а рота се оттеглиха. Дружината
нощува на линията Беровци — Рувци — вие. южно отъ Ставице.
Колояздачната рота, която, споредъ заповедьта, влизаше въ
състава на колоната, не взе участие въ боя; тя остана да

изпълнява гарнизонната служба въ Прилепъ.
Дясната колона остана въ Върбяни, защото противникъть
съ слаби части заемаше селата и гънките на мЪстностьта къмъ
Крушовяни. Яртилерийскиятъ взводъ, поради непроходимостьта
на мЪстностьта, не можа да излезе на позиция, за да поддържй
настъплението на колоната. За разузнаване бЪха изпратени
единъ офицерски и два подофицерски разезда къмъ Крушовяни,
Боротинъ и Кадино Село.
Дясното странично прикритие, подпомогнато отъ местните
чети, успЪ съ контъратаки да спре настъплението на по-голЪми
сръбски сили и да заварди посоките къмъ Бродъ — Кичево и
къмъ Крушево. 3/5-и ескадронъ, усиленъ съ два взвода пехота и
една чета, отхвърли сръбигЬ (една и половина роти), укрепени
на височините източно отъ Кривогащани, и зае селото за отбрана.
Сърбите се спреха при Св. Митранъ — Върбовци и на височините
източно отъ Крушево. Майоръ Бодуровъ заемаше съ по единъ
взводъ пехота Сарандиново и Бело Поле, а единъ взводъ дър
жеше въ поддържка, въ средата. Сърбите настъпиха по фронта
и по двата фланга, съ стремление да отхвърлятъ прикритието
и да настъпятъ по шосето за Прилепъ, но трите пехотни взвода
на майоръ Бодуровъ, подпомогнати отъ една чета, спреха
настъплението имъ и ги принудиха да се оттеглятъ. 9-а рота
загуби 1 убитъ и 3 ранени войника.
Командирътъ на дивизията, съ часть отъ Оперативния щабъ,
замина сутриньта за артилерийската позиция при Чумово, отдето
ръководй боя. Той настоя артилерията да бъде изнесена свое
временно напредъ, за да бие съ действителенъ огънь целите
срещу Средната и Левата колони. Вечерьта Щ абътъ на дивизията
се оттегли да нощува въ Прилепъ, а началникътъ на Щаба нощува
на артилерийската позиция.
Щ абътъ на дивизията немаше точни сведения за положе
нието на собствените части и на тези на противника, затова
и донесението, което командирътъ на дивизията изпрати на
командуващия армията въ 23 часа, както и разпорежданията,
които направи за действията на 13-и ноемврий, не отговаряха
напълно на обстановката. Той донесе:
„На л1звия флангъ обходната колона продължи движението си
до късно вечерьта. ПреднитЪ й роти заеха следъ кратъкъ бой селата
Марулъ, Подмолъ, а вероятно и Лопатница и височинигЪ южно отъ
Ставице. НЪма още сведения отъ Дивизиона на 5-и коненъ полкъ,
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЯ УСИЛЕНЯТЯ КОННЯ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1011
който бе насоченъ къмъ Новакъ, съ задача да заеме моста на Черна.

Предъ фронта дружината отъ 22-и полкъ се вр*Ьза въ неприятелското
разположение, и зае съ лЪвофланговата си рота височините юго
западно отъ Ставице; средната — е въ подножието на височините
при Рувци, а деснофланговата — южно отъ Беровци. Десната колона
остана съ главните си сили къмъ Върбяни, а съ разузнавателните
части — къмъ Кривогащани. Противникътъ срещу Левата колона се е
оттеглилъ къмъ Добрушево и Клепачъ, а срещу Десната колона заема
селата Върбовче, Св. Митранъ и южно отъ техъ."
Всъщность Лавата колона не владееше Подмолъ и Ло-
патница; около тЪзи села имаше още сръбски части.
вечерьта издаде заповЪдь:
„Ротите отъ Подмолъ и Марулъ, подъ началството на полко-
вникъ Табаковъ, още тази нощь да заематъ височините при Клепачъ.
За усилване колоната придаватъ й се две оръдия отъ 4/1-а батарея
и двете планински, съ задача да задържатъ подъ огъня си моста на
Черна западно отъ Клепачъ. Ротите отъ 2/22-а дружина, подъ начал
ството на капитанъ Жековъ, да атакуватъ откъмъ фронта противнико
вата позиция на линията Рувци — Беровци, обаче да разузнаятъ, и, ако
сърбите съ напустнали височините, да ги заематъ още тази нощь, а
сутриньта да продължатъ настъплението си на югъ. Поддържката при
Ставице да поддържи атаката на капитанъ Жековъ, като действува
въ флангъ на противниковото разположение.
Дружината отъ Лопатница, като изпрати една рота къмъ Новакъ
да поддържа дивизията, която има задача да заеме моста при Новакъ;
другите три роти да се насочатъ също къмъ Клепачъ, дето да влезатъ
въ състава на колоната на полковникъ Табаковъ.
Двете скорострелни оръдия, подъ началството на капитанъ Бан-
ковъ, заедно съ половина рота отъ 22-и полкъ, още тази вечерь да
бъдатъ изпратени на шосето Прилепъ — Битоля, като застанатъ на
позиция южно отъ Беровци, на половина клм. отъ моста на шосето,
дето да се окопаятъ, и при атаката на позицията (Рувци — Боровци)
да съдействуватъ.
Другите две оръдия отъ 4/1-а батарея да съдействуватъ при
атаката на позицията откъмъ фронта на линията Рувци — Беровци,
по разпореждане на капитанъ Жековъ.
Дивизионътъ отъ 5-и коненъ полкъ да се насочи къмъ Новакъ
и да се старае да заеме моста на Черна при Новакъ/
Освенъ това, командирътъ на дивизията разпореди да се
усили страничното прикритие съ едно оръдие отъ Дясната
колона, за да може то да прогони противника отъ заетигЪ
позиции.
Сръбското главно командуване, въ свръзка съ отстъплението
на армията къмъ линията Шкодра — Драчъ, издаде заповЪдь
64*
да бъдатъ осигурени посоките отъ Ипекъ, Дяково, Призренъ,

Дебъръ и Струга, които водятъ презъ Черна Гора и Северна
Албания къмъ Адриатическо море. На Тимошката войска, въ
състава на която влизаха Албанскиятъ отрядъ, съ Щ абъ въ
Дебъръ, както и БитолскигЬ войски, бе определена посока за
отстъпление Призренъ — Люмъ Кула — Дебъръ. Задачата на
Тимошката войска беше да заеме Гостиваръ, а БитолскитЬ
войски — Прилепъ; да влезе въ свръзка съ французите и да
поддържа такава съ Солунъ; да се държи линията Гостиваръ —
Кичево — Бродъ — Прилепъ, докато французите се намиратъ при
Криволакъ, докато българите не ги нападнатъ съ превъзхож
дащи сили и докато посоката Призренъ — Дебъръ не бъде
заплашена.
Вардарскиятъ отрядъ употреби усилия, и успе да се задържи
на главната си позиция южно отъ Прилепъ; само изнесените
предъ позицията части отстъпиха къмъ главната позиция. Влево,
при Крушево и Бродъ, сърбите настъпиха къмъ Прилепъ, но
беха върнати на изходните имъ позиции отъ страничното при
критие на Конната дивизия.
Сърбите имаха неуспехъ при Гостиваръ, дето пристигна
отново Щ абътъ на 3/5-а бригада съ 50-и полкъ и имъ отне
Буковикъ планина. Настъплението на сърбите отъ Дебъръ
къмъ Гостиваръ същ о бе осуетено отъ българите, които изпра
тиха части отъ Гостиваръ и затвориха тази посока.
13-и ноемврий. — Презъ нощьта завале снегъ, който не

престана целия день. Гъста мъгла покри всичко, и не можеше
да се вижда по-далечъ отъ стотина крачки. Снежната веелица
и мъглата попречиха за бързите действия, и сърбите отстъпиха
отъ Апинската позиция съ малко загуби.
Началникътъ на Девата колона издаде въ 1 часа заповедь:
„Лавата колона (1-а и 2-а дружини, Картечниятъ взводъ и два
артилерийски взвода) има задача днесъ, 13-и того, съ нощна атака да
заеме височинигк при Клепачъ и да постави подъ артилерийски огънь
моста на Черна при Тополчани. ВдЪсно отъ насъ, Средната колона
ще атакува едновременно по фронта Рувци — Беровци.
1) 1-а дружина (четири роти и Картечниятъ взводъ) да настъп
по пътя в. Високо — Подмолъ — Канатларци — Клепачъ, дето да заеме
височините южно отъ 2-а дружина; една рота да се даде въ разпо
реждане на командира на 2-и дивизионъ, майоръ Братановъ.
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НЯ УСИЛЕНЯТЯ КОННЯ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1013
2) 2-а дружина (три роти; единъ полски скоростреленъ и единъ

планински нескоростреленъ артилерийски взводове и единъ картеченъ
взводъ) да настжпи, съ задача да атакува противника, като заеме висо
чината при Клепачъ, по начинъ, щото мостътъ на Черна южно отъ
Тополчани да се намира подъ артилерийския и пушечния й огънь.
Пжть на настжпление — Марулъ — Шелеревци — Ерековци — Тополчани
и пжтя Подмолъ — Канатларци — Клепачъ; да заеме Клепачъ.
3) 2-и дивизионъ, съ една рота отъ 1-а дружина, да настжпи къмъ
Новакъ и да заеме моста при него на Черна.
4) Дртилерийскиятъ полски взводъ, поручикъ Станевъ, влиза въ
разпореждането на командира на 2-а дружина; да се яви при Канат
ларци, дето ще се намира единъ пехотенъ взводъ прикритие.
5) Командирътъ на 2-а дружина да влЪзе въ гЬсна свръзка съ
лЪвофланговигЪ части на Средната колона.
6) При движението частигЪ да бждатъ съпровождани отъ мЪстни
водачи. При заминаването бивачнигЪ огньове да продължаватъ да
горятъ.
7) Язъ ще се намирамъ при Дясната колона.
8) Немедлено изпълнение.“
Командирътъ на 2/5-а дружина получи запов^дьта въ I 30 часа
и разпореди: 5-а и 6-а роти, двата артилерийски и Картечниятъ
взводове да настжпятъ по пжтя Марулъ — Ерековци — височи
ната на кръстопжтя Клепачъ — Шелеревци и Ерековци — Топол
чани, а 7-а рота — по пжтя Подмолъ — Канатларци — Клепачъ
и да заеме височината при селото.
Поради голямото отдалечение на ротите, заповЪдьта не бе
получена отъ гЪхъ навреме, и нощната атака не можа да бжде
изпълнена. Къмъ 8 30 часа въ Марулъ се събраха 5-а и б-а роти,
Картечниятъ и планинскиятъ артилерийски взводове, и настжпиха
по определения имъ пжть, съ 5-а рота предна охрана; пол-
скиятъ артилерийски взводъ не пристигна. Наскоро следъ като
излязоха отъ Марулъ, патрулите беха спрени съ пушеченъ и
артилерийски огънь. Поради мъглата и снежната виелица, си
лите на противника не можаха да бждатъ определени. Предната
охрана и два взвода отъ б-а рота се развърнаха въ боенъ редъ,
съ фронтъ къмъ Шелеревци — в. 772, заети отъ противника. Съ
насочването си къмъ тази посока, командирътъ на дружината
целеше да подпомогне настжплението на съседната 2/22-а дру
жина. Къмъ 11 часа той усили бойната часть съ още два взвода
отъ б-а рота и картечниците. Следъ като пристигна 7-а рота,
дружината настжпи. Настжплението беше енергично, и противни-
кътъ, който държеше височините северно отъ Клепачъ, отстжпи,
безъ да дочака удара. Въ сжщото време вдесно се появиха и
1014 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
части отъ 2/22-а дружина, и, заедно съ гюсъ, започнаха да

преследватъ противника, което продължи до моста на Черна
южно отъ Тополчани.
Конниятъ картеченъ взводъ изпреварваше пехотните части,
излизаше на търсъ напредъ, откриваше огънь и преследваше
безспирно противника.
Въ 1630 часа мостътъ бе завладЪнъ. Сърбите се опитаха да
го разрушатъ съ взривъ, но не сполучиха. 5/5-а рота премина
по моста, и се спре на 800 крачки южно отъ него. Картечниятъ
взводъ остана южно до моста, а артилерийскиятъ — северно отъ
него. Следъ като българските части минаха по моста, сърбите
разбраха, че той не е разрушенъ, и започнаха да го обстрелватъ
съ артилерийски огънь, а техни вериги настжпиха къмъ него,
но беха върнати отъ огъня на 5-а рота и Картечния взводъ.
Сърбите, около три батальона и три орждия, отстжпваха въ
две колони по шосето за Битоля и къмъ Трикръстъ — Ново-
селани.
По следите на Сръбската десна колона настжпваха два
взвода отъ б/5-а рота, които отъ Тополчанско бърдо се изка
чиха на гребена източно отъ Трикръстъ, и оттамъ обстреляха
колоната въ момента, когато минаваше презъ селото. Сръбската
задна охрана, обаче, спре българските взводове на гребена.
7-а рота, въ свръзка съ 8-а, се спре на два клм. североза
падно отъ моста при Тополчани, а вечерьта се прибра въ селото.
Дружината нощува: 5-а рота и Картечниятъ взводъ — на
800 крачки южно отъ моста; два взвода отъ 6-а рота — на по
зиция източно отъ Трикръстъ, единъ взводъ зае дървения мостъ
при селото, а другъ взводъ остана прикритие на артилерийския
взводъ, на шосето при Ханчето; 7-а и 8-а роти се разположиха
по квартири въ Тополчани.
Загуби: 3 убити, 2 тежкоранени умрели и 16 войника ранени.
Командирътъ на 1/5-а дружина получи заповедь въ 5 40 часа
и веднага разпореди ротите да се събератъ на пжтя за Бонче.
На командира на Дивизиона изпрати заповедь да настжпи съ
3-а рота къмъ Новакъ и да заеме моста на Черна.
Къмъ 8 часй пристигнаха при Бонче само 3-а, 4-а и 8-а роти,
Командирътъ на дружината остави 3-а рота да чака Дивизиона,
а съ 4-а и 8-а роти тръгна къмъ Подмолъ; последната беше
предна охрана. Къмъ 1030 часа, когато ротите наближиха Под
молъ, започнаха да се чуватъ отделни пушечни изстрели по
височините северно огь селото. Следъ малко пушечните изстрели

учестиха.а взеха да се чуватъ и артилерийски. Отъ мастни жители
отъ Подмолъ бЪха добити сведения, че сърбите сж заели Канатлар-
ската гора, и тамъ се водкпъ бой. Предната охрана се приближи
къмъ линията, отдето се чуваха изстрелите, но мъглата, образу
вана отъ валежа на снега, не позволяваше да се различи кжде
се намиратъ сръбските войски и кжде сж българските. Селото
Канатларци едва се забелязваше. Командирътъ на дружината
заповеда предната охрана да настжпи енергично и да разузнае
добре положението, а въ 1140 часа изпрати на началника на
Левата колона донесение за положението. Половина часъ следъ
като изпрати това донесение той получи отъ него заповедь,
че противникътъ заемалъ височините северозападно отъ Марулъ,
срещу който фронтъ водела бой 2-а дружина; 1-а дружина да се
насочи влево отъ нея, къмъ Канатларци. Отъ разузнаването бе
установено, че сърбите заематъ съ около рота и две нескоро-
стрелни орждия позиция по източния и югоизточния край на
Канатларци; други техни части има въ Канатларската гора, за
падно отъ Марулъ.
Канатларци е пострено въ подножието на планинските
отрози на Селашка планина; южно и източно отъ него мест-
ностьта е равна, и се обстрелва добре отъ селото; местностьта
на северъ и на западъ отъ селото се слабо повдига; на два клм.
североизточно отъ селото има малка гора, източния край на
която бе заетъ отъ сърбите.
Следъ като 8-а рота започна боя срещу източния край на
селото, командирътъ на дружината насочи 4-а рота къмъ юго
източния край, а 2-а рота, която току-що бе пристигнала, остави
въ поддържка, въ отстжпъ задъ левия флангъ. 4-а и 2-а роти
настжпиха по взводно, последните въ колона по четирма, на
200 крачки разстояние между взводовете. Сръбската артилерия
обстреля настжпващите роти, но, поради валежа, стрелбата беше
недействителна.
8-а рота влезе въ свръзка съ левофланговата 7-а рота отъ
2-а дружина, и, съвместно съ нея, продължи настжплението.
Като прибегваха по отделения, ротите, въпреки силния огънь
на сърбите, се приближиха на 400 — 500 крачки отъ позицията
имъ. Сръбските картечници насочиха огъня си само по 8-а рота.
Командирътъ да дружината заповеда на 4-а рота да настжпи
енергично и да облекчи положението на 8-а. Сръбската арти
1016 ОТБРАНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
лерия обстрелваше ту бойната часть, ту поддържката, ту пъкъ

насочваше огъня си въ тила, отдето идеха 1-а рота и Картеч-
ниятъ взводъ.
Въ 13 часа командирътъ на дружината получи заповЪдь отъ
началника на колоната, че противникътъ заема височините
северозападно отъ Марулъ, срещу който действува 2-а дружина;
1-а дружина да заеме Канатларци, и да се стреми да отреже пжтя
на отстжплението на сърбите. Тогава командирътъ на дружината
насочи 2-а рота къмъ западния край на Канатларци, влЪво отъ
4-а рота, а 1-а рота и картечниците, които току-що бЪха при
стигнали, остави въ поддържка, задъ левия флангъ.
Когато 2-а рота излезе напредъ и започна да захожда съ
лЪвото рамо, за да обхване западния край на селото, сърбите
прекратиха огъня и отстжпиха къмъ селото. Бойната часть съ
викове „ура“ се понесе напредъ, и премина селото. Сърбите,
безъ да дочакатъ удара, отстжпиха къмъ Ерековци, отъ източния
край на което село откриха огънь. 2-а рота се насочи въ флангъ
на сърбите, а картечниците заеха позиция на югоизточния край
на селото и съдействуваха на настжплението на 4-а и 8-а роти.
Въ този боенъ редъ дружината продължи настжплението си
къмъ Ерековци. Сърбите, притиснати и отъ 2-а дружина отъ
северъ, отстжпиха, преследвани отъ последната, къмъ шосето.
1-а дружина, поради снега, мъглата и разкаляната почва,
не можа да преследва сърбите отблизо. Следъ като премина
Кпепачъ, дружината се спре до левия брегъ на Черна. За нощу
ване ротите се разположиха по квартири въ Ерековци, Канат
ларци и Клепачъ; охранението зае 2-а рота съ неколко стражи,
на линията моста на Черна южно отъ Тополчани — Ношпалъ.
Загуби: 3 убити и 10 ранени войника.
Командирътъ на Конния дивизионъ, безъ да получи запо-
ведь, тръгна отъ Крушевица въ 7 часа къмъ Лопатница да
съдействува на дружината. Той препрати на началника на Левата
колона донесението на самостоятелния разездъ, изпратенъ къмъ
Върбенко — Витолище, че на левия брегъ на Черна въ тази
посока немало противникови части. Въ 7 40 часа той получи
заповедьта, че го насочватъ съ 3/5-а рота къмъ моста на Черна
при Новакъ. Той изпрати на командира на ротата, на в. Високо,
заповедь да тръгне по хребета Високо— Дабича— Орле; въ послед
ното село да се присъедини къмъ Дивизиона за съвместни
действия къмъ Новакъ. Дивизионътъ продължи движението си
по пжтя за Орле. СнЬгъ валеше, и мъглата не се вдигаше. По

пжтя командирътъ на Дивизиона препрати до началника на
Лавата колона донесението на самостоятелния разездъ, изпратенъ
къмъ моста при Новакъ, че Орле и Маково били заети отъ
около 300 пехотинеца-сърби. Дивизионътъ стигна въ 11 часй въ
Орле, дето нямаше сърби. Отъ разни източници командирътъ
на дивизиона узна, че сърбигЬ заематъ к. 1050 и Дабича. Той
изпрати офицерски разездъ да пров-Ьри гЬзи сведения, а Диви
зионътъ остана въ селото да нахрани конетЬ. Разездътъ, изпра
тенъ при 3-а рота, се завърна, и доложи, че ротата я нямало
на в. Високо, нито е узналъ накжде е заминала. Въ това
време мъглата се вдигна, и огледвачитЬ забелязаха на 400— 500
крачки встрани отъ Дивизиона, по храбетигЬ източно и западно
отъ Орле, сръбски патрули, настжпващи на северъ. Въ сжщото
време бЬ получена заповЬдь отъ командира на 1/5-а дружина
Дивизионътъ да замине за Бонче. Той стигна тамъ въ 17 часа
и отъ оставенитЬ за свръзка войници узна, че ротата е заминала
за Подмолъ. Дивизионътъ тръгна къмъ това село и, като не
завари ротата тамъ, продължи движението за Канатларци, дето
бЬше началникътъ на Лавата колона, който запов-Ьда да нощува
въ селото и на следния день, заедно съ 4/5-а рота, да настжпи
къмъ моста при Новакъ.
3/5-а рота замина сутриньта отъ в. Високо за Бонче, дето
получи запов-Ьдь да чака Дивизиона. Тамъ, обаче, следъ поло
вина часъ получи запов-Ьдь да тръгне презъ Подмолъ за Кана
тларци— Кпепачъ. Тази заповЬдь се отнасяше за 1-а и 2-а роти,
но б-Ь предадена и на 3-а рота. Въ Подмолъ ротата получи
запов^дь да чака Дивизиона. Тъй като до 17 часй той не при
стигна, командирътъ на ротата продължи пжтя си за Канатларци,
дето остана въ разпореждане на началника на ЛЬвата колона.
И тъй, Дивизионътъ не можа да изпълни задачата си.
Изпратениятъ къмъ моста при Новакъ разездъ сжщо не усп-Ь
да стигне до моста. Въ 17 45 часа, благодарение на мъглата, той
усп-Ь да се промъкне до Маково, и събра сведения, че въ Новакъ
имало около 150 войника-сърби, които охранявали моста; висо-
чинитЬ около Маково били заети отъ отстжпващигЬ къмъ
Битоля сръбски части. Вечерьта разездътъ нощува въ Чанище.
РазездитЬ на подпоручикъ Фичевъ и на ротмистъръ Мар-
ковъ продължаваха да наблюдаватъ долината на Черна около
моста Расимъ Бей и северно отъ него.
101 8 ОТБРАНА НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛАВА-СТРУМА о т ъ ю ж н я т я груп я НЯ II АРМИЯ
Разездътъ, изпратенъ къмъ Добрушево — Чаирли, донесе въ

13 часа, че въ гкзи села сърби н4ма, нито пъкъ сж минали
презъ гюсъ. Мостътъ на Черна източно отъ Долно Чаирли билъ
разрушенъ отъ сърбите още преди четири-петь деня. Моста
пазели 20— 25 сърби на оттатъшния брЪгъ. Черна била прохо
дима само по моста; тя била дълбока два-три метра и широка
20— 25 метра. Мостътъ при Радоборъ билъ разрушенъ отъ сър
бите, но се паз^лъ отъ гЬхъ. Отъ заловени пленници установиха,
че сърбите сж отстжпили къмъ Битоля.
Лавата колона изпълни задачата си. Въ 16 часа начални-
кътъ на колоната изпрати на командира на дивизията донесение
за хода на боя до този часъ, а между 18 и 20 часа донесе, че
частите на колоната завладели моста на Черна южно отъ Топол-
чани и височините източно отъ него; че сърбите сж разрушили
само перилата на моста; и че два батальона сж отстжпили къмъ
Битоля, а единъ батальонъ — по хребета западно отъ Св. Тодоръ.
Началникътъ на Средната колона получи заповедьта по
дивизията въ 4 30 часа и веднага насочи ротите въ боенъ редъ
къмъ линията Рувци — к. 772. Поради късното получаване запо
ведьта, частите започнаха настжплението си на разсъмване.
3-а рота настжпи къмъ 8 30 часй. Напредването на тази рота
беше бавно и тежко поради снега и сръбския огънь. Къмъ
9 30 часа ротата стигна на около 500 крачки отъ сръбските окопи
на к. 772. Чуваха се изстрели влево и отзадъ, които, поради
мъглата, мжчно се разпознаваха дали сж отъ противника или
отъ съседната дружина. Къмъ 1030 часй мъглата се вдигна, и
патрулите донесоха, че влево и назадъ водела бой 2/5-а дру
жина. Ротата изчака появяването на тази дружина, защото, безъ
нейно съдействие, не можеше да атакува к. 772. 6-а и 8-а роти,
беха вдесно и назадъ; артилерията въ участъка на Средната
колона, поради мъглата и снега, не можеше да стреля. Къмъ
12 часа една рота отъ съседната 2/5-а дружина се изравни съ
ротата. Единъ взводъ отъ 4/1-а батарея успе да хвърли неколко
реда по к. 772, защото се бе прояснило; настжплението про
дължи. Къмъ 1330 часа, по сигнала за атака, подаденъ отъ
командира на 2/5-а дружина, се понесе напредъ и 3-а рота.
Сърбите не дочакаха удара, а отстжпиха отъ позициите си.
Ротата, заедно съ 2/5-а дружина, преследва до Алинци, дето се
спустнаха и съседните 6-а и 8-а роти. Трите роти се спреха
при Алинци да се устроятъ, а преследването на сърбите по-
нататъкъ бе извършено отъ 2/5-а дружина.
Въ Алинци ротите получиха запов^дь отъ командира на

Конната дивизия да настжпятъ презъ височината при Трикръстъ
и Чепикъ за Паша Рувци и да отрЪжатъ пжтя на отстжпващите
въ тази посока сръбски части. Съ водачъ ротите стигнаха къмъ
полунощь на височините източно отъ Трикръстъ, дето нощуваха.
Ротите закъснеха, и сърбите, необезпокоявани, се оттеглиха
безнаказано презъ мостовете при Чепикъ и Трикръстъ. Досегъ
съ противника бе установенъ чакъ сутриньта, и то съ изостанали
негови части.
4/1-а батарея, поради снега и мъглата, откри огънь къмъ
12 часа по в. 772, но въ това време пехотните части наближиха
върха, и батареята прекрати огъня си. Следъ като пехотата
завладе върха, единъ взводъ отъ батареята настжпи, и, следъ
като измина единъ клм., целата батарея бе върната къмъ При-
лепъ, та на следния день да може да настжпи по шосето, и да
се присъедини къмъ частите при Тополчани. Вечерьта батареята
нощува въ града.
4/17-а батарея (единъ взводъ), 7/22-а рота и 2/3-и ескадронъ
останаха при Беровци презъ целия день въ бездействие. Взводътъ,
поради мъглата, не можа да открие огънь. Два взвода отъ еска-
дрона беха изпратени да охраняватъ десния флангъ на диви
зията, защото Десната колона настжпи на западъ. Освенъ това,
беха изпратени разезди да разузнаватъ къмъ Веселчани и за
свързка при Средната и Дясната колони. Когато сърбите отстжп-
ваха, тези части не настжпиха по шосето да настигнатъ отстжп-
ващите въ бегство сръбски части и да ги унищожатъ.
Къмъ 1730 часа пристигна при Беровци командирътъ на диви
зията, който направи уместна бележка на батарейния командиръ,
задето не е стрелялъ, когато имаше всички добри условия за
това — мъглата отдавна се бе вдигнала и шосето благоприятству-
ваше да се движи батареята напредъ. Той веднага заповеда
на командира на дивизиона, майоръ Тодоровъ, да разпореди
ротата, артилерийскиятъ взводъ и ескадронътъ да се подадатъ
напредъ, но беше вече късно — сърбите беха преминали
Черна. По-късно, къмъ 1940 часа, на тези части бе заповедано
отъ Щаба на дивизията да- се присъединятъ къмъ частите при
Тополчани. Артилерийскиятъ взводъ, заедно съ три взвода отъ
7-а рота, замина за моста на Черна при Тополчани, дето при
стигна въ 1 часа на 14-и ноемврий. Ескадронътъ нощува при
Галичани и Кадино Село. Другиятъ взводъ отъ 7-а рота, заедно
съ командира на 2/22-а дружина, нощува около Тополчани.
ЗагубигЬ на 2/22-а дружина на 12-и и 13-и ноемврий бЪха:

убити 1 и ранени 8 войника; изстреляни — 24,640 патрона, а
само 3-а рота — 15,000.
Началникътъ на Дясната колона не получи нова заповЪдь за
действие на 13-и. Възъ основа на заповЪдьта отъ 11-и, той реши
да настжпи отъ Върбяни къмъ Пресилъ — Бучинъ, но, следъ
като се осигури откъмъ Кривогащани, Върбовче и Св. Митранъ,
заети отъ противника. Той заповяда 3/5-и ескадронъ (ротмистъръ
Пупешковъ) съ полуескадрона си и два пехотни взвода, усиленъ
съ една картечница и едно полско .орждие отъ ДЪсната колона,
да атакува противника на височината северозападно отъ Криво
гащани, дето да се окопае; командирътъ на б-и коненъ полкъ,
съ три пехотни взвода и една картечница, да настжпи презъ
Крушовяни за Св. Митранъ и Пресилъ, да атакува находящитЪ
се тамъ противникови части, следъ което да се насочи къмъ
Бучинъ; единъ ескадронъ отъ 4-и коненъ полкъ да наблюдава
посоката къмъ Боротинъ, а останалите два — остави въ
поддържка.
Поради снега и мъглата, 6-и коненъ полкъ тръгна въ 8 часй.
Командирътъ на полка изпрати три разузнавателни разезда къмъ
Пресилъ — Бучинъ, Крушовяни — Паша Рувци и Кривогащани.
Полкътъ се движеше извънредно трудно. Калниятъ пжть едва
се познаваше. Къмъ 9 часа полкътъ пристигна въ Крушовяни.
Пехотата беше до надъ коленете мокра отъ газене р. Блато.
Командирътъ на полка сметна, че е невъзможно движението
по-нататъкъ не само поради снега и студа, но и поради това,
че пжтьтъ Крушовяне — Св. Митранъ бе наводненъ, пъкъ и
целата околна местность представяше големо непроходимо блато.
Той донесе на началника на Десната колона за състоянието
на пжтищата и местностьта и добави, че настжплението за
Св. Митранъ е възможно само презъ Кривогащани, обаче не се
опита да мине презъ това село, а остана въ Крушовяни да чака
указания.
Въ отговоръ на донесението си, той получи отъ началника
на колоната заповедь, изпратена въ 1130 часа:
„По сведения отъ местните жители, пжтьтъ Крушовяни —
Св. Митранъ, не е билъ така непроходимъ, нито местностьта навод
нена, както Ви е донесълъ офицерскиятъ разездъ. Разпрострете раз
узнаването къмъ Св. Митранъ, Пресилъ, Обършанъ, Бучинъ и донесете
заети ли сж и какъ. Послужете си съ ротата споредъ заповЪдьта ми
за изтикване противника отъ Св. Митранъ. Местностьта за нея не може
да бжде непроходима.“
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЛ УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ Ю21
Командирътъ на полка отговори въ 1310 часа, че е провЪ-

рилъ, и че мЪстностьта между Крушовяни и Св. Митранъ е
непроходима.
Въ 1240 часа подполковникъ Начевъ изпрати на начал
ника на Дясната колона донесение съ сведенията, добити отъ
разездигЪ:
„Обършанъ и Рувци сж чисти. Мостътъ на Черна югозападно отъ
Рувци е повреденъ (направенъ е само за отделни хора), и се пази на
отсрещния бр-Ъгъ отъ около 25—30 души редовна войска. Св. Митранъ
е заето отъ противникъ. Въ Пресилъ има около 30 души, а на висо
чината западно отъ него — 50—60 души редовна войска. ГорнигЬ сведе-
дения сж добити чрезъ офицерски разезди. По сведения отъ мЪстни
жители, въ Бучинъ имало 40 души, а на височинигЪ между Пресилъ
и Бучинъ имало окопи, заети отъ противника. Мостътъ при Бучинъ
билъ камененъ, а кжщигЪ — приспособени за отбрана. Шосето Кру
шовяни—Кривогащани се обстрелва отъ противникъ, заелъ Върбовче.“
Като даваше важность на сведенията за противника и поради
непроходимостьта на мЪстностьта, командирътъ на полка сметна,
че възложената му задача е неизпълнима, и помоли да му бъде
разрешено да оттегли полка да нощува въ Върбяни, а на следния
день да настъпи отново. Но началникътъ на колоната не уважи
молбата му, и полкътъ остана въ Крушовяни.
Командирътъ на 3/5-и ескадронъ (ротмистъръ Пупешковъ),
съ три конни и два пеши взвода, макаръ че б-к подчиненъ на
началника на страничното прикритие, обаче началникътъ на
Дясната колона му изпрати заповЪдь за действие. Ротмистъръ
Пупешковъ организира атаката на височините северозападно
отъ Кривогащани така: единъ взводъ отъ 10/4-а рота насочи
къмъ Годивле да обходи левия флангъ на противниковото раз
положение; единъ взводъ отъ 9/4-а рота насочи по фронта —
посока къмъ Крушево; задъ този взводъ следваше картечницата;
четата на Чаулевъ настъпи къмъ Върбовце; въ поддържка, задъ
взвода отъ 9-а рота, остана полуескадронътъ, спешенъ. Настъ
плението започна въ б часа отъ Кривогащани. За свързка съ
съседните части беха изпратени разезди.
Взводътъ отъ 10-а рота завладе Кореница, като загуби
двама ранени и трима убити войника. Взводътъ отъ 9-а рота
стигна на 600 крачки отъ окопите на сърбите, като загуби
1 офицеръ и 7 войника ранени. Картечницата и оръдието,
последното отъ позиция източно отъ Кривогащани, до шосето,
се опитаха да стрелятъ, но, отъ страхъ да не попаднатъ въ
своите войски поради мъглата, прекратиха огъня. Срещу четата
1022 ОТБРЯНЯ н я ф ро н тя со н ичкя г л а в я —с т ру м а о т ъ ю ж н я т я ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
на Чаулевъ отъ Върбовци настжпи една рота сърби, а отъ

Св. Митранъ — 50— 60 души. Поради лошото време и защото
бе невъзможно да бждатъ подкрепени частите съ огънь отъ
картечницата и орждието, както и поради липса на съдействие
отъ главната колона, ротмистъръ Пупешковъ заповяда частите
да се спратъ на достигнатите места и да се окопаятъ.
Вечерьта ротмистъръ Пупешковъ получи отъ командира на
б-и коненъ полкъ съобщение, че се намиралъ съ полка въ
Крушовяни. Освенъ това, командирътъ на полка го запита за
духа на войниците му, и дали има достатъчно патрони. Ротми
стъръ Пупешковъ отговори, че духътъ не вдъхвалъ опасение,
обаче патрони липсвали. Селото държелъ, но, за да успее
атаката на височините, необходимо било да бжде заплашенъ
тилътъ на сърбите, което могло да бжде извършено отъ
пехотата, придадена къмъ полка. Сърбите заемали съ слаби
части Св. Митранъ; съ 100— 150 души — Върбовце и съ около
200 души — височината северозападно отъ Кривогащани.
Срещу десното странично прикритие (9/4-а рота, взводъ
конница и четници) сърбите презъ нощьта се оттеглиха къмъ
Жабяни, а презъ деня дадоха неколко пушечни и орждейни
изстрела къмъ Сарандиново. Вечерьта пристигна при ротата
едно орждие отъ Десната колона, но то не откри огънь поради
мъглата. Ротата нощува на позициите си, на линията Вело
Поле — Сарандиново. Въ 2035 часа майоръ Бодуровъ изпрати на
командира на дивизията донесение, че веригите на противника,
които на 12-и достигнали на 500 крачки отъ Сарандиново,
по шосето Прилепъ — Бродъ, сж се отдръпнали на два клм.
къмъ Жабяни, дето имало и едно орждие.
И така, Десната колона и страничното прикритие и този
день не можаха да напреднатъ, но все пакъ флангътъ на диви
зията бе запазенъ, и стремлението на сърбите да настжпятъ
отъ Бродъ и Крушево къмъ Прилепъ бе осуетено.
Къмъ 9 часй Щ абътъ на дивизията беше на артилерийската
позиция при Чумово. Мъглата пречеше да бжде следенъ боятъ;
частите мжчно поддържаха свръзката. Артилерията не можеше
да стреля, защото не виждаше нищо, но командирътъ на диви
зията заповеда да стреля съ големъ мерникъ, за да тероризира
противника и да се поддържа духа на собствените войски.
Къмъ 13 часа се раздадоха въ мъглата викове „ура“ ;
чу се сигналъ за атака, последванъ отъ честа стрелба. Щабътъ
НАСТЪПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ^БИТОЛЯ 1023
на дивизията бкше въ недоумение относно успкха на атаката,

и, за да си уясни положението, веднага замина къмъ к. 772,
отдето се чуваше стрелбата. На командира на 4/1-а батарея
командирътъ на дивизията заповяда да запретне единъ взводъ
и да тръгне по сжщия пжть. Но, като видк, че движението
по пжтя Лакъ — Канатларци е невъзможно, заповяда цклата
батарея да замине за Прилепъ, и оттамъ по шосето да се
отправи къмъ Тополчани.
Къмъ 13 часа Щ абътъ настигна началника на Сркдната
колона, капитанъ Жековъ, който се движеше къмъ к. 772.
Запитанъ отъ командира на дивизията за положението, послед-
ниятъ отговори, че три отъ ротитк му атакували к. 772, и той
предполагалъ, че височината е завладкна, но донесение не
билъ получилъ.
Щ абътъ на дивизията се изкачи на к. 772, и въ момента,
когато мъглата се разркди, забеляза пехотнитк колони, които
бързаха къмъ мостоветк на Черна.
Къмъ 1730 часа презъ Алинци, по шосето, Щ абътъ на
дивизията доближи Беровци, отдето бк обстрелянъ отъ 7/22-а
рота, която взела Щаба за сърби. Командирътъ на дивизията
остана недоволенъ, че частитк при Беровци, като чули, че
боятъ срещу сркдата и лквия флангъ на позицията се отдале
чава, не сж настжпили, затова веднага заповкда на командира
на Дивизиона отъ 3-и коненъ полкъ да разпореди ротата,
артилерийскиятъ взводъ и ескадронътъ да настжпятъ. Къмъ
1940 часа на сжщ итк части бк заповкдано да се присъединятъ
къмъ Лквата колона.
Командуването на частитк, достигнали въ района на раз
положението на Лквата колона, бк обединено отъ командира
на 5-и коненъ полкъ, полковникъ Табаковъ, комуто команди
рътъ на дивизията заповкда да пази моста южно отъ Тополчани
отъ разрушаване, и да вземе мкрки да се задържи на достиг
натата линия.
Вечерьта Щ абътъ на дивизията се завърна въ Прилепъ.
„Спедъ двудневни упорити бойове Алинската позиция 6% окон
чателно завладяна днесъ къмъ 13 30 часа. Противникътъ отстжпи,
преследванъ отъ нашигк части. . . “
Въ 2215 часа, следъ като се получиха донесения отъ частигЪ

за положението имъ, командирътъ на дивизията изпрати на
командуващия армията, копие до командира на 5-а дивизия,
донесение:
„Въ 15 часй днесъ ЛЪвата колона е достигнала съ преднигЪ си
части линията Тополчани — Клепачъ, като преследва по петйгЬ отстъп
ващия противникъ. Малко по-късно тя е заела моста южно отъ Топол
чани (надъ Черна) и височините източно отъ него. Отъ Дивизиона,
изпратенъ къмъ Новакъ, още нЪма сведения. Средната колона се
подаде също напредъ, къмъ Тополчани. Дясната колона днесъ е
водила бой съ противника, който заема височините западно отъ
Кривогащани, и съ една друга рота, която настъпвала къмъ Вър-
бовци, отъ който бой има двама войника убити и единъ офицеръ и
осемь войника ранени. Тази вечерь главните сили съ се оттеглили
къмъ Върбяни, като държатъ Кривогащани съ единъ ескадронъ и
половина рота пехота. Противникътъ държи височините на десния
брегъ на Черна, срещу моста при Тополчани.“
Началникътъ на Битолската дивизионна область имаше све
дения, че българигЬ сж пробили фронта Алинци — Канатларци
съ една бригада; атакували съ единъ полкъ къмъ Бучинъ, а
съ две дружини и четници — къмъ Крушовяни. Всички бъл
гарски колони били снабдени съ артилерия и картечници.
Началникътъ на Крушовския гарнизонъ молЪлъ за помощь,
защото се съмнявалъ дали ще се удържи срещу превъзхо-
дящигЪ български сили, които той оценявалъ на две дру
жини съ картечници и артилерия. Началникътъ на Вардарския
отрядъ не можелъ да усили гарнизона, защото не разполагалъ
съ резерви.
Началникътъ на областьта заповяда Вардарскиятъ отрядъ
да отстжпи презъ нощьта срещу 14-и скрито и да организира
отбраната на десния брЪгъ на Шемница, за да затвори посоката
Кичево — Битоля; да остави силни разузнавателни части срещу
мостоветЪ на Черна при Бучинъ и Бакирно Гумно, докато
главнитЪ сили преминатъ Шемница при Зулича.
Началникътъ на Вардарския отрядъ разпореди: задната охра
на — два и половина батальона, две картечници, две нескоро-
стрелни орждия — да заеме позицията Вашареица— Ложани —
Бакирно Гумно, докато главнит^ сили се организиратъ за отбрана
на десния брЪгъ на Шемница. Всички останали войски да се
оттеглятъ вечерьта южно отъ Вашареица Ханъ, и къмъ 21 часа
да преминатъ на десния брЪгъ на Шемница, и се разположатъ
за отбрана:
1) ДЪсенъ участъкъ (петь и половина роти и две нескоро-

стрелни оръдия) — отъ Трънъ до Могила;
2) ЛЪвъ участъкъ (петь роти и три нескорострелни оръдия) —
отъ Могила презъ Кукуречани до Кочища;
3) Общъ резервъ (една рота) — на пътя между Могила и
Ращани.
За отбраняване посоката Кичево — Битоля бЪха определени
два батальона III призивъ, които да заематъ Дървеникъ, и само
подъ силенъ натискъ на българите да се оттеглятъ къмъ
Облаково.
Войските отъ Вардарския отрядъ не дочакаха нощьта —
енергично преследвани отъ българите, те рано презъ деня
отстъпиха на десния брегъ на Черна, главно презъ мостовете
при Тополчани и Трикръстъ. Отстъплението на сърбите про
дължи и презъ нощьта, и частите на отряда заеха постепенно
местата си. Задната охрана остана на определената й позиция
до десния брегъ на Черна.
Тетовскиятъ отрядъ, следъ неуспешенъ бой съ 3/5-а бри
гада, отстъпи по пътя Гостиваръ — Кичево на южния брегъ на
Трешница, южно отъ Речани.
Въ Гостиваръ пристигна 2/8-а бригада, съ задача да настъпи
съвместно съ 3/5-а бригада къмъ Кичево, да заеме Крушево и
Бродъ и да наблюдава посоките отъ Кичево къмъ Дебъръ,
Охридъ и Битоля.
Влево, 5-а Дунавска дивизия се подготвяше да премине
р. Черна.
Разузнаване къ м ъ Би- На 13-и ноемврий въ 22 часа коман-

то л я отъ 14-и до дуващиятъ армията изпрати въ Щ . Д. А.
17-и ноем вр ий . донесение за завладаявнето на Алинската
позиция.
На 14-и ноемврий се получи отъ началника на Щ . Д. А.
заповедь:
„Разпоредете частите отъ поверената Ви армия, които действуватъ
по посока Прилепъ — Битоля, да се укрепятъ на достигнатата позиция
при шосето, на реката Черна, при Тополчани, и да не заминаватъ
реката Черна на линията Тополчани — моста на сжщата река между
Каляни и Мелница. На югъ отъ тази линия да разузнаватъ, безъ, обаче,
разузнавателните органи да слизатъ къмъ Битоля или да влизатъ
въ града Битоля, което безусловно се запрещава.“
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 го д „ тоиъ III. 65
Въ 840 часа въ Щаба на армията се получи отъ командира на

Конната дивизия следното донесение за положението при Длинци: ’ |
„Промяна въ положението н*Ъма. Частите се затвърдиха на левия
бр*Ьгъ на Черна* По допълнителни сведения, противникътъ отстжпва
къмъ Битоля, като съ около една дружина заемалъ височините около
Ложани. Една наша рота преминала по моста на десния брЪгъ на
Черна, дето се окопала за осигуряване дебуширането презъ моста.
Отъ командира на дивизиона, майоръ Братановъ, насоченъ къмъ моста
при Новакъ, до този моментъ не сж получени никакви сведения. Дърве-
ниятъ мостъ при Черна билъ повреденъ отъ противника още преди
три-четири деня. Днесъ ще продължа да разузнавамъ къмъ Битоля
по двата брега на Черна, и, ако се окаже, че противникътъ не е
въ превъзходящи сили, ще го атакувамъ, като се помжча да прехвърля
часть отъ войските по моста при Новакъ, за да го унищожа и заема
Битоля. Ако Щабътъ на армията одобрява това мое решение, моля
' най-бързи указания.“
Въ 1235 часа командуващиятъ армията отговори:
„Пехотата и полската артилерия да се укрепятъ на позицията
при Алинци, като охраняватъ и мостовете на Черна. Вие, съ конницата
и планинските орждия, предприемате усилено разузнаване, съ цель:
1) Къмъ Битоля да се проверятъ получените преди два деня сведения
отъ въздушното разузнаване, че при височината 1200 билъ забеля-
занъ бивакъ на не по-малко отъ полкъ; че неприятельтъ се е окопа
ва лъ на височината 1200 и по хребета съ к. 1248, северно отъ Битоля.
2) Да разузнаете, изобщо, за неговото разположение и неговите сили
около Битоля. 3) Да проверите сведенията, получени чрезъ четника
Карамфиловичъ, който се намиралъ въ Годиакъ, че англо-французските
войски се съсредоточавали въ околностьта на Нонте (Воденско), и
били насочени по посока на Мрезешко — Градище— Витолище — Мел
ница— Каляни. Посоката Мрезешко — Градище се разузнава по-ефи
касно отъ конницата, придадена къмъ 5-а дивизия, която донбсе, че
каменниятъ мостъ надъ Черна на пжтя Каляни — Мелница се пазелъ
отъ 100—150 сърби. Имайте предвидъ, че двете дружини отъ 5-и Ду
навски полкъ възможно е много скоро да получатъ друго назначение.
Полковникъ Панайотовъ, който е отхвърлилъ противника отъ Буковикъ
планина още на 12-и того, настжпва къмъ Кичево съ петь дружини,
и има за задача да заеме Крушево и Бродъ и да наблюдава посоките
отъ Кичево къмъ Дебъръ, Охридъ и Битоля.“
Командирътъ на Конната дивизия възнамеряваше да про- |
дължи да разузнава къмъ Битоля, по двата брега на Черна, ;
и, ако противникътъ не е въ превъзходящи сили, да го ата- ;\
кува, за да го унищ ожи и заеме Битоля. Между 8 и 830 часа той !
изпрати следните заповеди: ;
1) До началника на Левата колона: \
„Усилете разузнаването съ разезди и патрули по двата брега на <]
Черна. Постарайте се да разкриете разположението и силите на про- |\ *]1
тивника около Ложани. Вземете най-сериозни мЯрки да бъде наблю-

даванъ и охраняванъ дЯсниятъ Ви флангъ по посока Бучинъ — Крушево.
До втора заповЯдь частитЯ да останатъ на заетитЯ позиции. Тази
сутринь рано замина още една полска батарея, която се дава въ Ваше
разпореждане. Направете всичко възможно, за да се добиятъ по-скоро
сведения отъ майоръ Братановъ за положението въ тази посока, а
особено за състоянието на моста при Новакъ и за проходимостьта на
мЯстностьта за всички родове войски. Дзъ тръгвамъ по шосето При-
лепъ— Битоля, по която посока изпращайте донесенията си.“
2) До началника на Дясната колона:
„Следъ двудневни упорити бойове, успихме да прогонимъ про
тивника задъ Черна и завладяхме ЯлинскитЯ позиции. ВладЯеме така
също голЯмия мостъ надъ Черна при Тополчани, който е слабо повре*
денъ отъ противника, и прехвърлихме наши пехотни части на дЯсния
брЯгъ на рЯката. Противникътъ отстъпва къмъ Битоля, като съ ариер-
гардитЯ си забма височинитЯ около Ложани. Днесъ ще продъл-
жиме разузнаването къмъ Битоля, и, ако противникътъ се окаже съ
слаби части, ще го атакувамъ, за да го унищожа и заема Битоля. Вие
ще продължавате и днесъ да действувате най-енергично въ духа на
даденитЯ Ви заповЯди лично отъ командуващия армията и отъ менъ,
за да очистите и унищожите и последнитЯ остатъци отъ разбитата и
разпръсната сръбска армия, които бродятъ по посока Крушево и Бу
чинъ. Съгласувайте действията си съ тЯзи на майоръ Бодуровъ. Дзъ
ще се намирамъ около моста при Тополчани, на шосето Прилепъ —
Битоля, дето да ми се изпращатъ всички донесения. Направено е раз
пореждане да бъдатъ изпратени патрони за ротата.“
3) До началника на страничното прикритие:
„ . . . . Съ придаденото Ви полско орждие и взводъ пехота Вие
значително се засилвате. Действувайте най-енергично за окончателното
унищожаване на неприятелските групи, които сж срещу Васъ, като
съгласувате действията си съ тЪзи на полковникъ Наумовъ, къмъ
Кривогащани.“
Следъ това командирътъ на дивизията замина съ часть отъ
Оперативния си щабъ за Тополчани. Къмъ I I 45 часа той повика
началника на Лавата колона, комуто заповяда да заеме и укрепи
участъка отъ Чепикъ до Клепачъ, като въ негово разпореждане
б-Ьха дадени и частите отъ Средната колона. Тази заповЪдь бе
безпредметна защото по това време части отъ ЛЪвата колона
заеха десния брЪгъ на Черна и при Новоселани.
14-и ноемврий. — Въ 2 55 часа началникътъ на Лавата

колона изпрати заповЪдь на командира на 2/5-а дружина, че му
придава една рота отъ 22-и полкъ и две (полски орждия; да
вземе мерки „за осигуряване владението на дебуширането по
65*
1028 ОТБРЯНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
моста и десния брЪгъ на Черна“ . Командирътъ на 2/5-а дру

жина заповяда на командира на 8-а рота съ 7-а и 8-а роти и
планинския нескоростреленъ артилерийски взводъ да завладее
височината северозападно отъ Новоселани — Бакирно Гумно.
Снажната виелица продължаваше; бЪше студено, и почвата
замръзнала. Въ 9 30 часа колоната тръгна отъ Тополчани въ
походенъ редъ (7-а рота предна охрана) по пжтя Трикръстъ —
моста на Черна — Новоселани. Когато главата на колоната стигна
въ Новоселани, тя бе посрещната съ огънь отъ сърбите, които
заемаха хребета надъ селото. Ротите се развърнаха въ боенъ
редъ и се насочиха да обходятъ височината откъмъ западъ и
откъмъ изтокъ. Обстрелвани и отъ полската артилерия (4/1-а и
4/17-а батареи) отъ позиция до шосето северно отъ Тополчани
и застрашени и отъ обхода на Дясната колона къмъ Бучинъ,
сърбите не дочакаха удара, а, следъ слаба огнева съпротива,
отстжпиха на югъ, къмъ к. 1200. Ротите ги преследваха до
ю жните склонове на височината, дето къмъ 18 часа се спрЪха
и се окопаха.
Загуби — 4 ранени и 1 изчезналъ войника.
Едновременно настжпиха и ротите отъ 2/22-а дружина презъ
Чепикъ къмъ моста на р. Прилепъ, който мостъ слицо запазиха.
Единъ взводъ отъ 8/22-а рота се насочи къмъ моста на Черна
южно отъ Паша Рувци. Мостътъ се оказа разрушенъ отъ сър
бите, и реката не можеше да бжде мината по него. Сръбското
отделение, което пазеше моста, бе прогонено съ огънь. Вечерьта
ротите отъ 2/22-а дружина нощуваха въ Чепикъ, Загорани и
Трикръстъ, като охраняваха и моста на р. Прилепъ при Чепикъ.
Командирътъ на 2/5-и дивизионъ, майоръ Братановъ, следъ
като влезе въ свръзка съ 4/5-а рота, тръгна въ 7 55 часа съ
Дивизиона по пжтя Добрушево — Будаково — Новакъ за моста
на Черна. Ротата тръгна отъ Ерековци по сжщия пжть и къмъ
10 часа настигна Дивизиона въ Добрушево. Оттамъ команди
рътъ на Дивизиона изпрати челенъ разузнавателенъ разездъ по
пжтя на следването и разездъ за свръзка съ самостоятелните
офицерски разезди, изпратени по-преди да разузнаватъ въ сжщата
посока. Въ 1215 часа Дивизионътъ се спре въ Дедебалъ, да даде
възможность на челния разездъ да разузнае за противника.
Презъ това време командирътъ на Дивизиона получи донесения
отъ самостоятелните разезди, че презъ нощьта презъ Путуросъ
сж минали 150— 200 сърби за Новакъ. Въ 15 часа въ Дедебалъ
пристигна при Дивизиона и ротата, но командирътъ на Диви

зиона не продължи пжтя си, защото не бе получилъ доне
сение отъ челния разузнавателенъ разездъ. Въ 1730 часа разез-
дътъ се завърна, и отъ него узнаха, че въ Добромиръ и Новакъ
нямало противникови части; сърбите заемали моста при Новакъ,
на дЬсния брЪгъ на Черна; мостовете при Чаирли и Юмерлеръ
били разрушени, но се пазели отъ пехотни постове; по сведения
отъ бегълци и отъ мастни жители, на моста при Новакъ имало
две орждия; артилерия имало и въ Чекръкчи. Командирътъ на
Дивизиона изпрати на началника на Лавата колона донесение съ
сведенията за сърбите, а съ Дивизиона и ротата продължи дви
жението на югъ, като възнамеряваше да достигне и заеме хре
бета между Суходолъ Рая и Новакъ и да наблюдава оттамъ посо
ките къмъ Маково, Врановци и Рибарци. Въ 2130 часа Диви-
зионътъ стигна въ Мегленци, дето 4-и ескадронъ остана да
нощува на квартири, а 1-и ескадронъ и ротата — въ Суходолъ,
съ мерки за охранение.
Другите части отъ Девата колона останаха на местата си.
2/3-и ескадронъ бе преместенъ отъ Кадино Село въ Канат-
ларци, при Щаба на дивизията. Полските батареи останаха на
позиция: 4/17-а — на шосето, непосредствено северно отъ моста
при Тополчани, а 4/1-а — още по-назадъ, на пжтя Тополчани —
Ерековци, близо до шосето.
Началникътъ на Левата колона нощува съ Щ аба си въ
Канатларци.
Презъ деня той получи следните по-важни донесения:
1) Между 6 и 9 часа отъ самостоятелните разезди и отъ
командира на 2/5-и дивизионъ отъ 13-и:
Въ посоките Вепърчани — Витолище и Калянъ англо-французски
войски нема; по височините Бобище и Дабица и на моста при Зовикъ
сж забелязани слаби неприятелски части; по левия брегъ на Черна
южно отъ Тополчани французски части нема — мостовете сж разрушени,
и се охраняватъ отъ слаби сръбски отделения.
2) Въ 18 часа отъ командира на 1/5-а дружина:

Къмъ 15 30 часй три роти сърби слезли отъ височините западно
отъ Ложани и заминали по шосето за Битоля.
3) Въ 21 20 часа отъ командира на 2/5-и дивизионъ за поло

жението на сръбските части около моста на Черна при Новакъ.
1030 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ—СТРУМЯ ОТЪЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Между 2130 и 2150 часа той изпрати на командира на диви

зията следните донесения:
1) „По донесение отъ разездигЪ, въ посокитЪ ВЪпърчани — Вито-
лище и Калянъ — Мелница англо-французски войски не сж забелязани.
На Черна има шесть моста: желЪзенъ мостъ при Тополчани, слабо-
повреденъ и заетъ отъ нашигЬ войски; дървенъ мостъ при Чаирли,
разрушенъ отъ неприятеля; дървенъ мостъ при Радоборъ, сжщо раз-
рушенъ; дървени мостове при Дедебаръ и Юмерлеръ, разрушени;
камененъ мостъ при Новакъ, здравъ и се пази отъ неприятеля, дето
днесъ ще се прояви акцията на усиления съ една пехотна рота Коненъ
дивизионъ.“
2) „Командирътъ на 2*и дивизионъ донася, че Новакъ е свободно.
Противникътъ заема плотинитЪ между Новакъ и моста на Черна; сжщо
заема и Чекръкчи, по д%сния брЪгъ на реката. По сведения, добити
отъ мЪстенъ житель, на моста имало две неприятелски орждия, сжщо
имало такива при църквата въ Чекръкчи. Отъ вчера противникътъ е
отстжпилъ на групи (400 души) къмъ Новакъ — моста.“
До 12 часа частите отъ Дясната колона останаха по местата
си — б-и коненъ полкъ въ Крушовяни, а 4-и — въ Върбяни.
Поради снажната виелица, чакъ къмъ 1230 часа отъ 6-и коненъ
полкъ бЪха изпратени разезди къмъ Обършани — Бучинъ и
Пресилъ — Св. Митранъ — Върбовце. Въ това време се получи
заповЪдьта колоната да продължи задача си — да очисти и
унищожи остатъците отъ сръбската армия около Крушево и
Бучинъ. Полковникъ Наумовъ препрати тази заповедь на коман
дира на б-и коненъ полкъ и му възложи да изпрати единъ
ескадронъ въ Обършани, който да разузнае за неприятеля къмъ
Бучинъ и Паша Рувци — моста на Черна — Св. Тодоръ.
Командирътъ на 6-и коненъ полкъ изпрати въ Обършани
3-и ескадронъ, който стигна въ 15 часа въ Обършани, но тамъ
се спре и се разположи по квартири, докато се получатъ доне
сения отъ разездите, които той изпрати при тръгване отъ
Крушовяни.
Презъ това време командирътъ на полка събра сведения
отъ местни жители, идещи отъ Охридъ, че преди петь-шесть
деня заминали отъ Охридъ за Битоля около десеть батальона
сръбски млади войници, лошо облечени и изтощени. Тези све
дения командирътъ на полка препрати на началника на коло
ната. Къмъ 15 часа въ Щаба на полка се получи отъ началника
на колоната заповедь, че, по сведения отъ местни жители,
сърбите напустнали Пресилъ; останали само около 50— 60 души
въ Бучинъ да охраняватъ моста; началникътъ на колоната запо-
НЛСТЖПЛЕНИЕТО НП УСИЛЕНПТН КОННП ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1031
веда да бжде изпратена часть отъ ротата и единъ ескадронъ

да заематъ моста и да го запазятъ да не бжде разрушенъ.
Командирътъ на полка изпрати веднага единъ пехотенъ взводъ
на 3-и ескадронъ и заповяда на командира на ескадрона да се
опита да заеме моста ненадейно. Всжщность сърбите напустнаха
моста и Бучинъ на 13-и вечерьта, което бе потвърдено отъ полу
ченото по-късно донесение. Ескадронътъ и пехотниятъ взводъ
къмъ 21 часа заеха Бучинъ, безъ да срещнатъ сърби.
По сведения отъ мастни жители, около 400 сърби отстъ
пили по пътя Бучинъ — Градище — Битоля на 13-и, а на 12-и
минали около 300 души съ една батарея направо презъ Бучинъ
за Битоля.
Началникътъ на страничното прикритие, майоръ Бодуровъ,
получи заповЪдьта отъ командира на дивизията въ I I 45 часа.
Поради снажната виелица, и той не предприе до това време
нищо, а реши да настъпи на следния день по шосето за Бродъ,
да преследва и унищожи частите на противника. За съдей
ствие на майоръ Бодуровъ, по заповЪдь на началника на
колоната, бе изпратенъ къмъ Кореница — Турско — Житошъ
1/4-и ескадронъ; сведения, обаче, за неговата дейность нЪма.
Ротмистъръ Пупешковъ, който командуваше частите отъ
прикритието, които се намираха при Кривогащани, изпрати въ
11 часа патрули да разузнаятъ височината, която заемаха сър
бите срещу него; височината се оказа свободна. Тогава той
настъпи съ двата пехотни взвода, ескадрона и картечницата
къмъ Крушево, дето стигна въ 19 часа и го зае, безъ да
срещне сърби.
Началникътъ на колоната изпрати между 18 и 19 часа на
командира на дивизията донесения за направените отъ него
разпореждания презъ деня, за насочването на ротмистъръ Пу
пешковъ къмъ Крушево и за заемането на Бучинъ отъ 6-и ко-
Командирътъ на дивизията заповеда два ескадрона отъ
Дясната колона да се преместятъ въ Трикръстъ, отдето смиташе
да организира разузнаване къмъ Битоля.
На 14-и вечерьта Конната дивизия беше разположена:
а) Лева колона: 2/22-а дружина — въ Трикръстъ, Чепик
и Загоряни; 7/5-а и 8/5-а роти — на хребета южно отъ Ложани;
5/5-а и 6/5-а роти и Картечниятъ взводъ — при моста южно
отъ Тополчани; отъ 1/5-а дружина една рота беше неподвижна
1032 ОТБРЛНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
стража отъ Клепачъ до шосето Прилепъ — Битоля, една стражева

рота — въ Клепачъ, една рота и Картечниятъ взводъ — въ
Ерековци; 2/5-и коненъ дивизионъ и 4/5-а рота бЪха въ Сухо-
долъ Рая и Мегленци; 4/1 -а и 4/17-а батареи бЪха на позиция
северно отъ моста при Тополчани.
б) ДЪсна колона: единъ ескадронъ отъ 6-и коненъ полкъ —
въ Бучинъ; другите ескадрони — въ Крушовяни; 4-и коненъ
полкъ — въ Върбени.
в) Странично прикритие: 3/4-а дружина съ три пехотни и
единъ коненъ взвода и едно полско оръдие — при БЪло Поле
и Сарандиново; 3/5-и ескадронъ съ два пехотни взвода и една
картечница — въ Крушево; едно полско оръдие — при Криво-
гащани.
г) 2/3-и ескадронъ — въ Канатларци, въ разпореждане на
командира на дивизията.
д) Колояздачната рота беше гарнизонъ въ Прилепъ.
ж) Дизизионътъ на подполковникъ Анастасовъ (2/5-и
3/3-и ескадрони и Конно-пионерниятъ взводъ), пристигналъ отъ
Криволакъ въ 1210 часа, беше на почивка въ града. Щабътъ
на дивизията беше въ Канатларци.
Вардарскиятъ отрядъ се организира за опорна отбрана на
десния бр^гъ на Ш емница; задната охрана отстъпи къмъ к. 1200.
Тетовскиятъ отрядъ, следъ бой съ 3/5-а бригада на линията
Глабоки Долъ — Сърбица, отстъпи по шосето за Битоля и въ
югозападна посока.
Началникътъ на БитолскигЕ войски получи заповЪдь отъ
командуващия Тимошката войска — при по-нататъшните действия
да се стреми да запази посоките къмъ Струга и Охридъ, за да
се осигури отстъплението на армията къмъ Адриатическото
крайбрежие.
15-и ноемврий. — Презъ нощьта въ Щаба на Конната

дивизия се получи отъ командуващия армията заповедь:
„Частите да не преминаватъ южно отъ позицията при Тополчани
и южно отъ линията моста при Тополчани — моста на Черна между
Каляни и Мелница. Да разузнаватъ, безъ, обаче, разузнавателните
органи да слизатъ близо къмъ Битоля или да влизатъ въ града
Битоля, което безусловно се забранява.“
Влизането на българските войски въ Битоля се забраняваше,
поради желанието на Германското командуване да влезатъ въ
града германски войски, което имало политическо значение за
ННСТЪПЛЕНИЕТО НП УСИЛЕННТД КОННД ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1033
Гърция. Командирътъ на Конната дивизия отмени проектира

ното усилено разузнаване къмъ Битоля.
Въ I I 45 часа командирътъ на дивизията издаде следната
заповЪдь:
„По сведения отъ местни жители, противникътъ се е оттеглилъ
къмъ в. 1200, като има слаби части северно и северозападно отъ тази
височина, по шосето и по пжтя за Св. Тодоръ. Около 200 войника и
четника сърби се намиратъ въ околностите на Маково. Въ изпълнение
телеграмата № 1567 отъ Щаба на армията, частите не требва да пре-
минаватъ южно отъ позицията при Тополчани и южно отъ линията
моста при Тополчани — моста надъ Черна между Каляни и Мелница.
Разузнаването южно отъ тази линия е разрешено, безъ, обаче, раз
узнавателните органи да слизатъ близо къмъ Битоля и да влизатъ
въ града, което безусловно се забранява.
Левата колона — полковникъ Табаковъ — да се окопае здраво
на линията Св. Тодоръ — Бакирно Гумно (к. 899) — Новоселани — моста
на шосето южно отъ Тополчани, като охранителните елементи не
минаватъ линията Подине — Ложани — Ношпалъ. Майоръ Братановъ,
съ единъ ескадронъ отъ Дивизиона, изпратенъ къмъ Новакъ, и ротата,
да се оттегли къмъ Мойно Морихово, като вземе мерки за разузнаване
по посоките: 1) Новакъ и 2) Маково — Рапешъ — долината на Черна,
а ротата да се окопае около Мойно Морихово, дето да служи за
опора на ескадрона, безъ да се увличатъ въ сериозенъ бой. Другиятъ
ескадронъ да се оттегли и се разположи въ Шелеревци. Въ разпо
реждане на началника на Левата колона се придава и 2/5-и ескадронъ,
а 2/3-и и 3/3-и ескадрони, до втора заповедь, оставатъ въ мое разпо
реждане, въ Канатларци.
Десната колона — полковникъ Наумовъ — съ единъ ескадронъ,
единъ пехотенъ взводъ и една картечница да продължи настъплението
си за завладяване Крушево и унищожаване пръснатите въ околностьта
на града сръбски групи. Съ другите части да настъпи по посока
Бучинъ — Градище (дефилето на Черна), съ цель да пресече пътя на
отстъплението на сръбските части, които отъ Кичево отстъпватъ къмъ
Битоля. Колоната да търси да влезе въ свръзка съ нашите части,
които настъпватъ къмъ Крушево и Битоля.
Майоръ Бодуровъ да продължава въ дадения му районъ да уни
щожава всички неприятелски групи и четници къмъ Бродъ и да търси
свръзка също съ колоната на подполковникъ Панайотовъ, която се
спуска отъ Кичево къмъ Крушево.
Тъй като проектираното за днесъ разузнаване подъ мое комай-
дуване къмъ Битоля се отменява съгласно телеграмата № 1567 отъ
Щаба на армията, двете планински оръдия оставатъ въ разпореждане
на началника на Левата колона.
За общъ началникъ на войските, назначени да отбраняватъ укре
пената линия Св. Тодоръ — Бакирно Гумно — моста при Тополчани,
назначавамъ полковникъ Табаковъ.
1034 ОТ6РЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ отъ ю ж нятя ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Щабътъ на дивизията се намира въ Кръчмата на шосето южно

отъ Тополчани.“
Началникътъ на Лавата колона организира отбраната на
дадения му участъкъ съ заповЪдь:
ДЪсенъ участъкъ — майоръ Киселовъ (2/5-а дружина, една и
половина полски батареи, единъ планински артилерийски взводъиединъ
картеченъ взводъ) — да отбранява участъка Св. Тодоръ — гребена
южно отъ Новоселани — Ложани — железния мостъ на Черна, вклю
чително, дето да се организира и да се окопае.
ЛЪвъ участъкъ — майоръ Поповъ (две роти отъ 1/5-а дружина,
и единъ картеченъ взводъ) — да организира отбраната на участъка
железния мостъ, изключително, — Клепачъ — Ношпалъ, включително.
Въ разпореждане на началника на колоната оставатъ 2/22-а дру
жина и една рота отъ 1/5-а дружина — въ района Тополчани за
Трикръстъ (Щабътъ на дружината) — Чепикъ, като организира —
отбрана височините североизточно отъ Чепикъ — Трикръстъ — Топол
чани — Шелеревци. 5-и коненъ полкъ — подполковникъ Анастасовъ
(три ескадрона и една рота) — въ Ерековци, като майоръ Братановъ
съ единъ ескадронъ и една рота заеме за отбрана района Яли Оба —
Муса Оба и разузнава къмъ Новакъ и Маково — Рапешъ — долината
на Черна, безъ да се увлича въ сериозенъ бой, а разездигЬ да не
преминаватъ на десния брЪгъ на Черна.
Командирътъ на 5-и коненъ полкъ да изпраща ежедневно единъ
разузнавателенъ офицерски резездъ по шосето за Битоля; разездигЬ
да не се приближавате нито да влизатъ въ града.
Командно место — Тополчани.
Разпорежданията по тази заповЪдь б*Ьха изпълнени на
следния день. Изпратените патрули намериха Стари Сърбци и
Беранче заети отъ слаби отделения сърби.
Въ 7 часа командирътъ на Дивизиона изпрати донесение
на началника на колоната, че по левия брегъ на Черна до
Новакъ нема противникови части; презъ нощьта се чулъ взривъ
на моста на Черна; по сведения отъ пленници, при моста още
стоели двете орждия, а държавните учреждения отъ Битоля се
пренасяли въ Охридъ.
Въ 13 часа командирътъ на Дивизиона изпрати единъ пехо-
тенъ взводъ да заеме Новакъ. Взводътъ стигна въ селото къмъ
15 часа, безъ да срещне сърби. По донесение отъ разездите,
бе установено, че къмъ Маково и Рибарци нема сръбски части.
Сърбите разрушили моста на Черна западно отъ Новакъ, но
големината на разрушението не можело да бжде определено.
Мостътъ се охранявалъ отъ постъ отъ седемь войника сърби.
Командирътъ на Дивизиона изпрати въ 13 часа на началника
на ЛЪвата колона 14 пленника, а въ 17 часа донесе, че мостътъ

на Черна билъ разрушенъ съ нощесния взривъ; сърбигЪ про
дължавали да разрушаватъ мостовегЪ презъ блатото западно
отъ моста; че, по сведение отъ мЪстни жители, мостоветЬ при
Бродъ и Скочивиръ били разрушени.
Въ 1840 часа началникътъ на Лавата колона препрати до
командира на дивизията сведенията за положението около моста
при Новакъ, а за положението предъ фронта донесе, че сърбитЪ
сж напустнали Стари Сръбци и Вашареица и сж отстжпили
къмъ к. 1200.
Дясната колона сутриньта настжпи презъ Кривогащани и
Крушовяни за Бучинъ, дето пристигна къмъ I I 30 часа, и се
разположи по квартири. Движението се извърши въ колона по
единъ; времето б^ше извънредно студено. Отъ Кривогащани
началникътъ на колоната изпрати въ Трикръстъ 2/4-и и 3/4-и еска-
дрони, въ разпореждане на командира на дивизията. Тъй като
проектираното разузнаване къмъ Битоля 6Ъ отменено, ескадро-
нигЪ на следния день се завърнаха при колоната. За наблю
дение Бучинското дефиле, моста на Черна и шосето за Битоля
бЪха поставени постове, а за разузнаване къмъ Битоля бЪха
изпратени разезди.
Страничното прикритие настжпи съ 9-а рота и единъ коненъ
взводъ (орждието остави въ Сарандиново) по пжтя Ропотово —
Барбаросъ за Бродъ, дето стигна къмъ 1630 часа и влЪзе въ
свръзка съ една дружина отъ 50-и полкъ, идеща отъ Кичево.
По пжтя на движението ротата плени 20 изостанали сръбски
войника. По сведения отъ мастни жители, сърбигЬ, около 300—
350 души и едно планинско орждие, отстжпили къмъ Бродъ
още презъ нощьта срещу 14-и, подъ прикритието на стотина
души, които се оттеглили незабелязано презъ нощьта срещу 15-и.
ТЬзи сведения майоръ Бодуровъ препрати до командира на диви
зията още въ 1445 часа, преди 9-а рота да влЪзе въ Бродъ.
Ротмистъръ Пупешковъ остана въ Крушево и продължи да
разузнава къмъ Нерово, Рилево и Острелце.
Началникътъ на Дясната колона получи оперативната запо-
вЪдь по дивизията на мръкване, поради което тя не 6Ъ изпълнена.
Въ 1505 часа началникътъ на колоната изпрати на коман
дира на дивизията донесение (получено въ 23 часа), че около
20 сърби обстреляли единъ отъ разездигЬ на колоната при Бара-
ково, следъ което отстжпили къмъ Градище,; други 400 сърби
заели височината при Ивановци, два клм. южно отъ Подине.
1036 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА I! АРМИЯ
Сърбите отъ Крушево отстъпили презъ Сладуево за Битоля;

презъ Ивановци минали сърби, отъ които били пленени осемь
души изостанали.
Щ абътъ на дивизията остана до 1630 часа въ Кръчмата на
шосето южно отъ Тополчани, свързанъ съ телефонъ съ частите
чрезъ Прилепъ. Презъ деня командирътъ на дивизията получи
заповЪдь отъ командуващия армията да донесе какво е напра-
вилъ полковникъ Наумовъ по изпълнение запов^дьта му за
заемане Бучинъ и Св. Тодоръ.
Командирътъ на дивизията поиска сведение отъ полковникъ
Наумовъ за действията му и му съобщи, че части отъ 50-и полкъ
настъпватъ откъмъ Кичево — Крушево; да влезе въ свръзка съ
гЪхъ. Полковникъ Наумовъ отговори на запитването, и коман
дирътъ на дивизията донесе на командуващия армията, като
изложи подробно действията на колоната презъ последните дни.
Заключението на командира на дивизията беше, че полковникъ
Наумовъ е действувалъ много енергично, и че, съ появяването на
колоната къмъ Бучинъ въ обходъ на Бакирно Гумно (к. 899), сър
бите, подъ натиска на пехотните части отъ изтокъ и югоизтокъ,
напустнали масива, безъ българите да понесатъ големи загуби.
Командуващиятъ армията, напротивъ, не виждаше, че пол
ковникъ Наумовъ е действувалъ енергично. Ако беше действу
валъ енергично, заключава командуващиятъ армията, не щЪше
да се оттегли пакъ при Върбяни, съ сили, много по-голЪми отъ
противниковите — четири и половина ескадрона, една картеч
ница, огъньтъ на които се равнява на една дружина и три
пехотни взвода; полковникъ Наумовъ можеше не само да
отблъсне сърбите още на 11-и, но и да ги унищожи.
Командуващиятъ армията схвана, освенъ това, каточели
полковникъ Наумовъ не е изпълнилъ непосредствено самъ запо
вед ьта, а е възложилъ другиму да заеме Бучинъ и Св. Тодоръ.
Запитанъ за това на следния день, командирътъ на дивизията
отговори, че полковникъ Наумовъ съ главните сили отъ ДЬс-
ната колона лично е настъпилъ, завладелъ Бучинъ и продъл-
жилъ настъплението си по дефилето къмъ Градище, а Св.
Тодоръ билъ заетъ отъ Средната колона. Командирътъ на диви
зията не получаваше навреме донесенията на полковникъ Нау
мовъ, затова и донесението му не отговаря на действителностьта.
Всъщность отъ изложението и отъ донесенията на полковникъ
Наумовъ е явно, че за заемане Бучинъ последва заповедь отъ
полковникъ Наумовъ до командира на б-и коненъ полкъ, и че
Бучинъ 6Я заетъ на 14-и ноемврий отъ 3/б-и ескадронъ, а

Св. Тодоръ — отъ единъ разездъ. Полковникъ Наумовъ стигна
на 15-и въ Бучинъ, а на 16-и продължи пжтя си къмъ Градище.
Въ отговоръ на донесението на командира на дивизията
отъ 14-и ноемврий вечерьта до командуващия армията, послед-
ниятъ повтори заповЯдьта си: „ЧаститЯ да се укрепяватъ на
дадената линия, да разузнаватъ и охраняватъ мостоветЯ“ . Сжще-
временно отъ Щаба на армията 6Я заповядано частитЯ да раз-
узнаятъ моста на Черна по пжтя Каляни — Мелница заетъ ли е
отъ сръбски четници. ПровЯрката на последното командирътъ на
дивизията възложи на началника на ЛЯвата колона.
„Деньтъ мина безъ произшествия. По сведения, добити отъ раз
узнавателните елементи, изпратени къмъ Битоля, и отъ показанията на
мЯстни жители-българи отъ Вашареица и Ложани, се установява, че
остатъците отъ разбитите сръбски войски на Алинската позиция сж
се оттеглили на к. 1200, като изпращатъ патрули и малки групи къмъ
Стари Сръбци (Сръбци Паша) и по шосето южно отъ Вашареица, а
тЯзи отъ в. Високо сж се оттеглили къмъ Чекръкчи, като държатъ
моста и планините източно отъ това село.“
По-нататъкъ командирътъ на дивизията въ донесението си
излага положението на сърбитЯ и на своитЯ части вечерьта,
както е било известно на Щаба къмъ това време, което не отго
варя на действителното.
Тетовскиятъ отрядъ, подъ натиска на 2/8-а и 3/5-а бригади,
отстжпи къмъ Дебъръ, около Лахчани, къмъ Охридъ на линията
Турия — БЯлица и къмъ Демиръ Хисаръ.
16-и ноемврий. — Въ 7 30 часа командирътъ на дивизията
изпрати отъ Прилепъ допълнително донесение, че ДЯсната колона
настжпила въ Бучинското дефиле, и че противникътъ открилъ
огънь около Бараково, но, притиснати, отстжпилъ; дЯсното стра
нично прйкритие стигнало въ Бродъ и влЯзло въ свръзка съ
2/50-а дружина; предъ ЛЯвата колона три-четири противникови
групи отъ по шесть-осемь-деветь войника се предали на разез-
дитЯ и на преднитЯ части, и че отъ пленници е установено
кои сръбски части сж били на Ллинската позиция.
Сутриньта отъ ДЯсната колона (6-и коненъ полкъ, въ Бу
чинъ) бЯха изпратени да разузнаватъ разезди: офицерски съ
десеть конника презъ Журче за Крушево, дето да влЯзе 'въ
свръзка съ ротмистъръ Пупешковъ; подофицерски — къмъ Гра
1038 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА И АРМИЯ
дище — Прибилци — Сапотнице— Джованъ; подофицерски — къмъ

Вардине — шосето — Битоля. Въ 9 часа колоната (два ескадрона,
10/4-а рота — три взвода — и една картечница) настжпи къмъ
'Градище, дето пристигна къмъ 13 часа. Орждието, съ единъ
полуескадронъ прикритие, поради лошия пжть, временно бе
оставено въ Бучинъ. Пжтуването на колоната, поради големия
снЪгъ и студъ, бе извънредно тежко пешъ и безъ почивка.
Тъй като въ Градище нямаше место за цЪлата колона, 4/6-и еска-
дронъ бе изпратенъ въ Сладуево да спира отстжпващигЬ по
шосето Кичево — Битоля сърби, каквато б4ше всжщность зада
чата на цкпата колона. Разездигк стигнаха до вечерьта Джованъ
и Загориче, безъ да срещнатъ сърби.
Страничното прикритие остана въ Бродъ и Крушево, дето
имаше вече части отъ 50-и полкъ, затова на следния день, по
заповЪдь на командира на дивизията, замина презъ Прилепъ и
Кривогащани за Бучинъ да се присъедини къмъ Дясната колона.
Въ 15 часа началникътъ на колоната изпрати на коман
дира на дивизията донесение:
„Дясната колона пристигна на назначеното мЪсто, и се раз
положи : единъ ескадронъ — въ Сладуево, а другитЪ части — въ
Градище. Противникъ, освенъ вчерашните ми донесения, днесъ нЪма
никакъвъ. Десното странично прикритие на майоръ Бодуровъ снощи
е влязло въ Бродъ, дето се е срещнало съ 2/50-а дружина, идеща
отъ Кичево. Донасямъ, че тукъ селцата Градище и Сладуево сж
малки, и едва може да се помЪстятъ въ гЬхъ всичките части отъ
колоната; освенъ това, нема достатъчно фуражъ (ечемикъ), и мжчно
се докарва.“
ЛЪвата колона зае местата си съгласно оперативната запо-
вЪдь и продължи да се окопава. Отбраната къмъ шосето бе
изнесена напредъ, и стигна до Вашареица. 2/5-и дивизионъ
остана до мръкване на местото си, при Новакъ, да наблюдава
моста и да разузнава на югъ и на изтокъ, до 'долината на Черна.
Вечерьта 4/5-а рота се събра въ Путуросъ, а на следния день
зае определения й участъкъ при Али Оба — Муса Оба. 1/5-и
ескадронъ се завърна при полка си, въ Ерековци, и, тъй като
нямаше место, нощува въ Канатларци. Щ абътъ на Дивизиона
съ 4/5-и ескадронъ остана въ Мегленци, а на следния день се
оттегли въ Дедебалъ, отдето да продължи разузнаването въ
определените посоки къмъ Новакъ и на изтокъ, до Черна.
За резултата отъ разузнаването командирътъ на Дивизиона
донесе на командира на 5-и коненъ полкъ и на началника на
Левата колона.
Командирътъ на 5-и коненъ полкъ остана съ 1-и и 2-и

ескадрони въ Ерековци, като изпрати единъ самостоятеленъ
офицерски разездъ да разузнава по шосето къмъ Битоля и
разезди за свръзка при пехотнигЬ дружини въ Клепачъ и
Бакирно Гумно. По заповЪдь на началника на ЛЪвата колона,
изпратенъ б*Ъ офицерски разездъ да разузнае моста на Черна
на пжтя Каляни — Мелница. Началникътъ на разезда донесе,
че мостътъ билъ изгоренъ, и се охранявалъ отъ единъ сръбски
постъ. който обстрелялъ разезда, когато наближилъ до моста.
Донесението 6Ъ получено въ Щаба на ЛЪвата колона въ
230 часа на 17-и ноемврий.
Началникътъ на ЛЪвата колона, отъ Тополчани, изпрати на
командира на дивизията следнигЪ донесения:
1) Въ 1530 часа:
„Майоръ Братановъ, който е съ разузнавателенъ ескадронъ въ
Суходолъ Рая, съобщава днесъ, че разездигЪ на поручикъ Черве-
наковъ и подпоручикъ Фичевъ донесли, че по посока на селата Мана-
стиръ, Зовикъ и Рапешъ противникъ нЪма. По сведения отъ местни
жители, по левия брЪгъ на Черна, къмъ Бродъ и Скочивиръ, против
никъ нямало, и тамъ е изпратенъ днесъ разузнавателенъ разездъ.
Селянинъ, прехвърлилъ Черна съ лодка при Вакуфъ Ери, съобщилъ,
че въ тази посока сж оставени само граничните сръбски войски.
Днесъ на разсъмване сж забелязали отъ Новакъ, което е заето отъ
наша рота, че противникътъ е усилилъ наблюдението си къмъ мосто
вете, като е усилилъ постовете си предъ Чекръкчи, отдето е стреляла
сръбската артилерия вчера по нашите разезди въ Новакъ. Сърбите
продължавали да разрушаватъ мостовете на Черна. Вчера между
Рибарци и Негочани е заловенъ отъ разезда неприятелски транспортъ
отъ 20 кола съ фуражъ, предназначенъ за Битоля. Обозътъ е билъ
безъ прикритие. Фуражътъ е конфискуванъ, а колата — освободени.“
„Противникътъ се окопава западно отъ Беранци, а групи се
забелязватъ наново да отиватъ къмъ в. 1200. Положението къмъ
Новакъ е сжщото. Отъ Каляни — Мелница още не сж получени све
нения. Разположението на частите отъ Левата колона въ сектора за
отбрана е сжщото, както е указано въ заповедь № 77, съ добавка, че
Десниятъ участъкъ е съ петь роти въ първа линия и четири роти съ
картеченъ взводъ — въ втора, а Левиятъ участъкъ е съ две роти и
картеченъ взводъ. Полската скорострелна батарея на поручикъ Стан-
чевъ (4/1-а) е на позиция на гребена западно отъ кантона на шосето.
Взводътъ на капитанъ Банковъ (4/17-а батарея) е на очаквателна
позиция, на шосето при кантона, съ разузнати позиции за заемане въ
случай на неприятелско нападение по височините южно отъ Ложани, по
десния брегъ на Черна. Разузнаването къмъ Битоля става отъ изпра
щания ежедневно коненъ взводъ при пехотната застава на хана при
1040 ОТБРЯНЛ НЛ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЯТЯ ГРУПЯ НЯ 11 АРМИЯ
Вашареица Хань, и събранит-Ь сведения се представятъ въ Щаба на

Л%вата колона..
17-и ноемврий. — Тъй като отбраната на ЛЪвата колона
6% изнесена напредъ, Картечниятъ взводъ, придаденъ къмъ
2/5-а дружина на Черна, се премести при Вашареица Ханъ; за
непосредствена отбрана на моста южно отъ Тополчани бЪ оста-
венъ придадения къмъ 1/5-а дружина картеченъ взводъ, съ при
критие едно отделение отъ сжщата дружина. Следъ като получи
донесения отъ разузнавателните елементи, началникътъ на коло
ната изпрати на командира на дивизията следните донесения:
1) Въ 10 час&:
Въ района Мойно Морихово — Маково — к. 1050 нямало сръбски
части; мостътъ на Черна южно отъ манастира Чебренъ билъ полу-
разрушенъ, и го пазела една рота (вероятно намаленъ съставъ); мо
стътъ Расимъ Бей Вк. билъ изгоренъ, а на десния бр-Ьгъ при него имало
наблюдателенъ постъ. Сръбската артилерия при Чекръкчи на 16-и ноем
врий открила огънь по разузнавателните части въ Суходолъ Рая и
Новакъ.
2) Въ 1830 часа:
По сведения отъ пленници, сръбските войски около Битоля били
около четири батальона; на моста на Черна при Бродъ била махната
настилката, и моста охранявали около 60—70 души, които, при появя
ването на разездите, отстжпили къмъ Бачъ; по левия брегъ на Черна
до манастира Чебренъ сръбски части немало; отъ три деня влакъ за
Битоля не билъ минавалъ; въ 10 30 часа миналъ влакъ презъ Кенали
отъ 15 вагона, идещъ отъ Битоля за Гърция.
Десната колона изпращаше разезди да разузнаватъ къмъ
Битоля, Ресенъ — Охридъ и за свръзка съ частите отъ 3/5-а бри
гада. Страничното прикритие, на пжть за Бучинъ, нощува:
частите, подъ началството на ротмистъръ Пупешковъ, — въ
Кривогащани, а майоръ Бодуровъ, съ 9-а рота и орждието, —
въ Прилепъ, тъй като, поради лошите и разкаляни пжтища, дви
жението по пжтя направо за Бучинъ било невъзможно.
Началникътъ на Десната колона изпрати на командира на
дивизията следните донесения:
1) въ 8 часа:
По донесение отъ разездите, на 16-и ноемврий последните сръбски
части, около 600 души, отстжпили отъ Загориче къмъ Смилево и по-
нататъкъ — за Охридъ, и че всички сръбски войски и сръбски офи
церски и сърбомански семейства отъ Кичево заминали въ големо без
редие къмъ Охридъ; сърбите пренасяли отъ Битоля за Охридъ бойни
припаси и други материали.
НАСТ/КПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1041
2) Въ 11 40 часа:
Къмъ 930 часа една рота сърби е заела Загориче, чифл. Хотово
и височината югозападно отъ тЯзи села.
Щ абътъ на Конната дивизия остана въ Прилепъ, дето при

стигна полковникъ Стойковъ и пое командуването на дивизията.
Преследване сърбитЯ къмъ Разпореждане на българското

Битоля и Ресенъ отъ 18-и командуване. — Следъ бойоветЯ при
до 21-и ноемврий. Феризовичъ — Прищина, Северната
група отъ II армия преследва енер
гично разгромената сръбска армия къмъ албанската и черно
горската граници. Споредъ оперативната заповЯдь № 34 отъ
17-и ноемврий, цялата армия требваше да се закрепи на заетитЯ
позиции и да се подготви за борба съ англо-французскитЯ войски;
Конната дивизия (безъ три ескадрона и коннитЯ батареи) съ две
дружини и две полски батареи „да заеме к. 1200, северно отъ
Битоля, като отхвърли противника на северозападъ; да заеме
Кажани, на пжтя Битоля — Охридъ; да охранява посокитЯ
Кажани — Охридъ и Битоля — Прибилци; да охранява мостоветЯ
на Черна отъ Чаирли до моста на пжтя Каляни — Мелница и
по-долу, до Годиякъ“ .
ЗаповЯдьта 6Я получена въ Щаба на Конната дивизия къмъ
полунощь, а на 18-и въ 2 30 часа командуващиятъ армията запо
вяда частитЯ да не предприематъ атака на к. 1200, защото
Щ . Д. А. ималъ сведения отъ Солунъ, че французитЯ се оттегляли
отъ Криволакъ, и въ Кафадарци било съобщено на всички
сръбски семейства да заминатъ за Гевгели, а сръбскитЯ войници
на групи се насочвали къмъ Битоля.
Въ 9 часа командирътъ на Конната дивизия тръгна съ
Щаба си да обходи позициитЯ на ЛЯвата колона и въ 12 часа,
отъ Тополчани, издаде следната заповЯдь:
§ 1. — Противникътъ заема в. 1200, северно отъ Битоля, като
опира лЯвия си флангъ къмъ Лопатница, а дЯсния — къмъ Чекръкчи.
Южно отъ Чекръкчи, по дЯсния брЯгъ на Черна до Мелница, про
тивникътъ има слаби наблюдателни постове. Откъмъ Крушево и Кичево
сърбитЯ сж отстжпили въ най-голЯмо безредие къмъ Ресенъ и Охридъ,
къмъ които градове бЯгатъ части и сръбски семейства, идещи отъ
Битоля.
§ 2. — ВлЯво отъ насъ, нашата 5-а дивизия заема позиция по лЯвия
брЯгъ на Черна. Единъ дивизионъ отъ 3-и коненъ полкъ се намира въ
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год., томъ N1. 66
1042 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА !! АРМИЯ
Галища, като охранява фланга на дивизията и разузнава до Годиякъ,

включително. Вдясно отъ насъ действуватъ наши войски. Една колона
е насочена по пжтя отъ Кичево за Охридъ; друга — по шосето Кичево —
Битоля, която ще дойде да заеме Прибилци, отдето ще наблюдава
посоката къмъ Битоля. Крушево е заетъ отъ наши пехотни части.
§ 3. — На Конната дивизия, съ придадените къмъ нея части, е
възложено: а) да охранява мостовете на Черна отъ Годиякъ, изклю*
чително, до моста южно отъ Тополчани;б) да се отбранява на линията:
Ношпалъ — моста на Черна — Св. Тодоръ; в) да се спустне на шосето
Битоля — Охридъ, при Кажани и Кривени, да прекжсне съобщенията
между Охридъ и Битоля и да наблюдава посоките къмъ тези градове
и посоката Прибилци — Битоля.
§ 4.
1) Д е с н а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Н а у м о в ъ :
Отъ 22-и полкъ . . . . 1 дружина Утре, 19-и, къмъ 11 часа да
Отъ 3-и планин. артилер. тръгне отъ Градище и настжпи
по лкъ .......................... 2 орждия по пжтя Стругово — Смилево—
Отъ 3*и коненъ полкъ . . 2 картечници Гопешъ — Гявато — Кажани,
Отъ 4-и коненъ полкъ . .4 картечници съ цель да заеме последното
Огъ 4-и коненъ полкъ . . 3 ескадрона село и да наблюдава посоките
Отъ 6-и коненъ полкъ . . 2 ескадрона отъ Битоля и Охридъ, а така
Всичко: 1 дружина, 2 орждия, сжщо и шосето Градище —
6 картечници и 5 ескадрона. Битоля, като обърне сериозно
внимание на долината на Шем-
ница, тъй като, по непроверени
сведения, къмъ Свинище имало
сръбски части. Една странична
колона, въ съставъ една рота,
две картечници (3-и коненъ
полкъ), половина ескадронъ
(6-и коненъ полкъ), да се на
сочи отъ Градище презъ Стру
гове планина за Кривени, за да
прекжсне съобщенията между
Ресенъ и Охридъ. Въ случай
че преминаването на Стругова
планина се окаже невъзможно
поради сн%говете, колоната да
тръгне по шосето до Джованъ
и, презъ Мренога и Боище, да
продължи пжтя си за Кривени.
Тази колона да потърси да
влезе въ свързка по шосето
за Кичево съ нашите части,
които се намиратъ въ тази по
сока.
2) Л *Ьв а к о л о н а — п о л к о в н и к ъ Т а б а к о в ъ :
Отъ 5-и Дунавски полкъ . 2 дружини Да се отбранява на линията
Отъ 1-и артилер. полкъ . 4 оръдия Св. Тодоръ — моста надъ Чер
Отъ 17-и артилер. полкъ . 4 оръдия на при Тополчани — Ношпалъ.
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 2 картечници Една рота да бъде изпратена
Отъ 5-и коненъ полкъ . , 4 ескадрона къмъ Муса Оба да охранява л*Ъ-
Всичко: 2 дружини, 8 полски вия флангъ на отбраната и да
оръдия, 2 картечници и 4 еска служи за поддържка на конното
дрона. охранение по лЪвия брЪгъ на
Черна.
3) Охранение на р. Че р н а — п о д п о л к о в н и к ъ Н и к о л о в ъ :
Отъ 3-и коненъ полкъ . . 2 ескадрона Да наблюдава и охранява по
Всичко: 2 ескадрона. лЪвия бр-Ьгъ на Черна всички
мостове и преминаване съ лод
ки и салове отъ моста при
Тополчани до Годиякъ (изклю
чително), дето да влЪзе въ
свързка съ другия дивизионъ
отъ същия полкъ, който се
намира къмъ Галища. Полкътъ
влиза въ подчинение на начал
ника на Лавата колона, пол
ковникъ Табаковъ, комуто да
донася всички сведения.
§ 5. — ДветЪ роти на майоръ Бодуровъ отъ 4-и коненъ полкъ
да се прибератъ въ Прилепъ, дето ще получатъ нова запов-кдь. Еска-
дронътъ на ротмистъръ Пупешковъ, като вземе съ себе си другото
полско оръдие отъ 17-и артилер. полкъ въ Бучинъ, което досега б%ше
при Дясната колона, веднага да се приседини къмъ полка си, въ
Тополчани.
§ б. — Всички коларски обози да останатъ на сегашнигЬ си
мЪста, при Прилепъ. ЧастигЪ да взематъ съ себе си само товарнигЬ
обози.
§ 7. — Началникътъ на съобщенията въ дивизията, майоръ Ве-
личковъ, да вземе бързи м%рки, освенъ досега откритигЬ телефонни
станции въ Тополчани, Добрушево, Клепачъ, Вашареица Ханъ и Ло-
жайи, да открие такава и въ Писокалъ и Бучинъ, като последната
продължи до Градище.
§ 8. — Донесенията да ми изпращатъ въ Тополчани — Прилепъ.“
18-и ноемврий . — Въ 17 часа пристигна въ Градище пол

ковникъ Мархолевъ и пое командуването на Дясната колона.
СевернигЬ склонове на планинигЪ въ този районъ съ
стръмни, и бЪха покрити съ проходими гори, които предста
вяха добро прикритие за българскигЪ войски, но тЪ същевре
менно маскираха разположението на съ рбигк ДълбкитЪ долове,
бб*
които проркзватъ въ разни посоки планинитк, служеха за добри

подстъпи. По-удобни за движение бкха междуселскитк пътища
въ долинитк на рккитк. Почвата бкш е замръзнала, и снкгъ
15 — 25 см. покриваше цклата мкстность. Ркката Черна можеше
да бъде мината въ бродъ само въ горното течение. За полска
артилерия мкстностьта въ по-голкмата часть бкш е непроходима.
Конница можеше да се движи само по пътищата, на много мкста
по единъ. Въ коненъ строй можеше да се действува само въ
равнината северно отъ Пркспанското езеро.
Частитк отъ колоната бкха разположени: единъ ескадронъ
отъ б-и коненъ полкъ, Щ абътъ на полка, 10/4-а рота и едно
полско оръдие — въ Градище; конетк на оръдието — въ Вар-
дине; единъ ескадронъ отъ б-и коненъ полкъ — въ Зурче и поло
вина ескадронъ — въ Спадуево, 4-и коненъ полкъ (три еска-
дрона) съ картечницитк — въ Бучинъ. За поддържане доскгъ
съ противника и за свързка съ 3/5-а бригада, която настъпваше
отъ Кичево, бкха изпратени разезди отъ 6-и коненъ полкъ.
Единъ офицерски патрулъ отъ 3/5-а бригада бк стигналъ въ
Долнени. Знаеше се, че сърбитк съ два-три батальона заематъ
линията к. 1450 — Стругово — Слоещица ; отдклни постове бкха
забелязани по гребена на Бигла, около Плаке.
Въ 21 35 часа началникътъ на колоната заповкда 4-и коненъ
полкъ да тръгне на 19-и, съ смктка, щото въ 11 часа да бъде
въ Градище; 6-и коненъ полкъ да бъде готовъ да тръгне къмъ
същия часъ; 10/4-а рота и полското оръдие да заминатъ за
частитк си на 19-и ноемврий. 9/4-а и 10/4-а роти, по разпореж
дане отъ Щаба на армията, заминаха за Попадия, въ разпо
реждане на командира на 5-а дивизия. Полското оръдие, както
и онова, което отъ Бродъ пристигна въ Прилепъ, заминаха за
Тополчани, при батареята си.
Въ 20 часа б к получено донесение отъ единъ разездъ отъ
5-и коненъ полкъ, че около 600 сърби слкзли отъ Слоещица и
настъпили къмъ Бабина, дето разездътъ видклъ само патрулитк
имъ и едно отдкление отъ около 20 души.
2/22-а дружина, безъ 7-а рота, съ планинския артилерийски
взводъ и Картечния взводъ отъ 3-и коненъ полкъ, пристигна
въ 21 часа въ Бучинъ, дето остана да нощ ува; 7-а рота при
стигна въ Бучинъ на 19-и въ 12 часа. Въ 9 часа началникътъ
на колоната изпрати донесение на командира на дивизията, че
около 20 сърби отъ чифл. Хотово и Загориче се премкстили въ
Стругово и на височината на западъ отъ Крагуево; на 17-и

разездъ отъ Дясната колона влЪзълъ въ свръзка при Долнени
съ колоната отъ 3/5-а бригада, която настъпваше отъ Кичево.
Началникътъ на Лавата колона организира отбраната съ
запов-Ьдь. 2/5-а и 1/5-а дружини, съ двете полски батареи, заеха
позиция на линията Св. Тодоръ— Гор. и Дол. Подине — югоза
падните височини отъ Ложани — Вашареица Ханъ — Вашареица;
съ охранение до Стари Сръбци; мостовете на Черна отъ Топол-
чани до Бродъ пазеше 4/5-и ескадронъ, съ поддържка 4/5-а рота;
за пазене мостовете отъ Бродъ до Годиякъ бе назначенъ коман-
дирътъ на 3-и коненъ полкъ съ 2-и и 3-и ескадрони.
Въ 20 часа началникътъ на колоната изпрати донесение на
командира на дивизията, че, по сведение отъ разездите, мостътъ
при ман. Чебренъ билъ поправенъ отъ противника да минаватъ
пешаци, и го охранявали около 100 душ и; по сведения отъ
сърбинъ-беглецъ, всички постове при мостовете и граничните
такива получили заповедь да се събератъ въ Кенали; селяните
отъ Негочани разправяли, че сърбите на групи отъ 20— 30 души
отивали същ о къмъ гръцката граница; постътъ при Новакъ на
17-и забелязалъ, че въ 21 часй единъ влакъ заминалъ отъ Би
толя за Кенали, а въ 22 часй другъ — въ обратна посока;
сръбските наблюдателни постове по десния бр-кгъ на Черна
още пазели разрушените мостове. Предъ фронта на отбраната
противникътъ заемалъ к. 1200 и склона южно отъ Беранци, съ
наблюдателни постове до разрушените мостове при Чаирли и
Родоборъ.
Това донесение бе получено въ Щаба на дивизията въ
2315 часа.
Щ абътъ на дивизията презъ деня беше при частите около
Вашареица Ханъ и Тополчани, а вечерьта се завърна въ При-
лепъ, отдето въ 1930 часа командирътъ на дивизията изпрати
донесение на командуващия армията за направените разпореж
дания по изпълнение заповедьта отъ Щаба на армията.
19-и ноемврий. — Споредъ получените донесения, коман

дирътъ на дивизията предполагаше, че сърбите се оттеглятъ
къмъ Битоля и по-нататъкъ. Къмъ 15 часа, когато се обсъж
даше начина за атакуване к. 1200, бе получено отъ началника
на Левата колона донесение:
„Самостоятелниятъ разездъ по шосето за Битоля донася: „Неприя-
тельтъ напустна тази сутринь Беранци въ две колони: едната —
1046 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ Ю ЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
за Битоля, а другата — за Църнобокъ. Жители отъ разни краища на

Македония, които сж били въ обозигЪ, бЪгатъ, безъ да сж спирани
отъ неприятеля. Сега дойдоха при мене десеть граждани, които идЪли
да съобщятъ намъ, че Битоля е изпраздненъ отъ противника. Споредъ
гЬхнигЪ думи, сръбскигЪ войски отивали къмъ Ресенъ.“ Отивамъ да
проверя горното донесение къмъ Беранци. Допълнително ще донеса
за разузнаването.“
Въ 16 часа командирътъ на дивизията изпрати на начал
ника на Лавата колона заповЪдь:
„Настжпете веднага следъ отстжпващия противникъ и стигнете
съ най-преднигЬ си части до кръстопжтя отъ шосето Битоля — При-
лепъ и Битоля — Кичево. Вземете най-строги мерки щото южно отъ
този кръстопжть да не минава никакъвъ нашъ разездъ, и никой да
не влиза въ Битоля.“
За напускането на Битоля командирътъ на дивизията донесе
въ 1640 часа на командуващия армията, като помоли дивизията
да настжпи презъ Битоля за Ресенъ и Охридъ, по следите на
отстжпващия противникъ. На следния день командуващиятъ
армията отговори:
„1) Битоля, до втора запов^дь, да не заемате. 2) Колоната, която
настжпва отъ Градище презъ .Смилево за Кажани, да се насочи да
V преследва неприятеля къмъ Ресенъ.“
Разузнавателните части установиха, че часть отъ сърбите
сж отстжпили презъ Кенали за Гърция, друга по-голема часть
е отстжпила отъ Битоля за Ресенъ и Охридъ, а около единъ-
два батальона (намаленъ съставъ), съ две орждия, — презъ
Гявато за Ресенъ.
Дивизионътъ отъ 3-и коненъ полкъ, който бе даденъ въ
разпореждане на командира на 5-а дивизия, се завърна въ
дивизията си.
Въ Щ аба на дивизията се получи отъ Щаба на армията
заповедь: двете дружини отъ 5-и полкъ да бждатъ изпра
тени въ полка, като, наместо гЬхъ, на дивизията ще бжде
дадена една дружина отъ 22-и полкъ.
До пристигането на тази дружина командирътъ на дивизията
не направи никакви разпореждания до дружините отъ 5-и полкъ.
Началникътъ на Левата колона остана до пладне въ Топол-
чани. Отъ получените донесения отъ участъците и отъ самостоя
телния разездъ при Вашареица той схвана, че въ положението
на противника н4ма промена. Въ 1435 часа, обаче, той получи
донесение отъ изпратенъ разездъ къмъ Беранци, че сърбите
напускатъ Беранци и Битоля. Следъ като донесе на началника

на дивизията за тЯзи сведения, той тръгна по шосето за Битоля.
Въ 1715 часа той получи заповЯдьта да настжпи веднага следъ
отстжпващия противникъ къмъ Битоля. Въ 1720 часй той запо
вяда по телефона:
„2-а дружина да настъпи по височината 1200 и по южнигЪ скло
нове и заеме ОЪкирани и Драгожани; 1-а дружина да настъпи по
шосето и заеме шосето отъ Могила до кръстопътя Чаирли — шосето;
батареигЪ да излЪзатъ напредъ и да заемагь позиция при Вашареица;
на кръстопътя Прилепъ — Битоля и Кичево — Битоля 1-а дружина да
остави наблюдателна застава; на югъ отъ кръстопътя е строго забра
нено да минаватъ разездигЬ или нЪкои да влизатъ въ Битоля. Немед-
лено изпълнение.“
Следъ това заповЯда още:
ЧелнигЪ роти да минатъ линията на преднитЪ постове въ
1930 час&; 1-а дружина да остави една рота за прикритие на бата
реите и да назначи застава да охранява моста на Черна южно отъ
Тополчани; 5-и коненъ полкъ на 20-и въ 7 час& да бжде при Ваша
реица Ханъ.
Въ 22 часа батареитЯ заеха позиция на височината между
Вашареица Ханъ и селото; дружинитЯ съ нощенъ маршъ стиг
наха и заеха опредЯленитЯ имъ мЯста къмъ 8 часа на 20-и, а
5-и коненъ полкъ бЯше при Вашареица Ханъ въ 6 часа
сжщия день.
Въ 20 часа полковникъ Табаковъ изпрати на командира на
дивизията донесение, че сърбитЯ сж напустнали Битоля още
вечерьта и сж отстжпили къмъ Ресенъ; съ влакъ сжщо презъ
нощьта сж заминали за Гърция градоначалникътъ и админи-
стративнитЯ власти; въ града били разграбени отъ отстжпва-
щитЯ презъ нощьта сръбски войници нЯколко дюкяна, а нЯкои
отъ тЯхъ — и запалени; по шосето за Могила имало окопи и
огньове близо до българскитЯ предни постове, които прикрили
отстжплението на сърбитЯ.
ДЯсната колона остана до пладне въ Градище. Въ 8 20 часа
командирътъ на бригадата получи донесение отъ командира на
2/22-а дружина, че пристигналъ въ Бучинъ съ три роти. Въ
830 часа отъ Щаба на бригадата 6Я изпратена заповЯдь дружи
ната да тръгне веднага за Градище, като насочи къмъ сжщото
село картечницитЯ и артилерийскитЯ взводове.
Въ 11 часа началникътъ на колоната заповЯда:
„а) Капитанъ Жековъ, съ три роти, две планински орждия и
четири картечници, да настжпи въ 13 часа къмъ СлЪпче — Стругово —
1048 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ соничкя гя я вя - струм я о т ъ ю ж нятя ГРУПЯ НЯ II ЯРМИЯ
Гопешъ— Кажани и да бие противника, дето го срещне. Отъ Боище

да отдЪли една рота съ две картечници, които да наблюдаватъ посо*
кигЬ къмъ Охридъ и Ресенъ.
б) Подполковникъ Начевъ, съ три ескадрона отъ 4-и и два отъ
б-и конни полкове, една картечница отъ 4-и коненъ полкъ и една
рота отъ 22-и полкъ, да настжпи въ 1 3 40 часа по пжтя Стругово —
Смилево, за да съдействува на капитанъ Жековъ, като сжщевременно
разузнава и наблюдава посокигЪ Лопатица — Битоля и Свинище —
Битоля. При Смилево двегк колони да се съединятъ, и наедно да
настжпятъ за Кажани.“
Сутриньта б-Еха изпратени отъ б-и коненъ полкъ разезди за
свръзка съ 3/5-а бригада и разузнавателенъ къмъ Стругово —
Загориче — ОбЕдникъ — Смилево. За свръзка съ Щаба на диви
зията 6Е устроена летеща поща.
Въ 12 часа 6Е изпратенъ полуескадронътъ отъ б-и коненъ
полкъ отъ Сладуево да разузнава къмъ Джованъ — Боище, като
при Боище се присъедини къмъ изпратената въ сжщата по
сока рота.
Въ 1230 часа въ Щаба на бригадата 6Е получено донесение
отъ командира на 4-и коненъ подкъ, писано въ 10 часа, че
спрЕлъ и разположилъ полка въ Света и Единаковци, докато
пристигне пехотата и артилерията въ Градище. Спирането бЕше
неуместно, поради това началникътъ на колоната заповяда да
тръгне веднага на пром-Енливъ алюръ по пжтя Градище —
БЕлче — Стругово и следа.
Въ 1250 часа 6Е получено донесение отъ разезда отъ 6-и
коненъ полкъ, отъ Загориче, че сърбигЕ сж напустнали къмъ
3 часй позициигЕ си при Загориче и Стругово и отстжпили къмъ
ОбЕдникъ — Смилево.
И тъй, до 13 часа Дясната колона не можа да се събере,
и началникътъ на колоната реши да настжпи само съ ескадро-
нитЕ отъ 6-и коненъ полкъ и една картечница отъ 4-и коненъ
полкъ (другата картечница бЕше повредена), за което той донесе
на командира на дивизията.
Въ 1330 часа, следъ като остави постъ при моста на Черна
до Градище да упжтва идещитЕ отзадъ части, 6-и коненъ полкъ
(1-и ескадронъ), съ една картечница и Щаба на бригадата,
настжпи отъ Градище за Стругово. При Мургашъ се присъедини
и ескадронътъ отъ Зурце. Изпратенъ 6Е 3/6-и ескадронъ въ
предна охрана и единъ взводъ да разузнава къмъ Лопатица —
долината на Черна и долината на Шемница къмъ Свинище.
НАСТЖПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1049
Въ това време се чу р^дка пушечна стрелба напредъ и встрани,

Колоната продължи движението си. При Стругово бе оставенъ
конникъ, съ заповедь до командира на 4-и коненъ полкъ: да
остави тамъ постъ отъ шестима войника летеща поща.
Въ 1630 часа, когато колоната стигна на два-три клм. отъ
Обедникъ, Щ абътъ на бригадата получи донесение отъ пред
ната охрана, че противникътъ заема съ две роти Смилево и
височините на северъ отъ него. Къмъ 17 часа ескадронътъ отъ
главните сили (1/б-и) стигна, и се спре въ Обедникъ, докато
се получатъ нови сведения. Отъ разузнаването бе установено,
че сърбите заематъ съ пехотни части, на които силата не може
да бжде определена, Смилево и височините северозападно и
северно отъ селото. По височините беха забелязани окопи и
движение на отделни войници и отделения. Челниятъ разездъ
на колоната бе обстрелянъ съ пушеченъ огънь отъ 1200—
1400 крачки. Мръкна се. Предната охрана остави застава на
два клм. югозападно отъ Обедникъ, и се прибра при главните
сили, въ селото.
Къмъ 1930 часа пристигна въ Обедникъ 2/22-а дружина,
съ артилерия и картечния взводъ. Като очакваше заповедь,
командирътъ на дружината, майоръ Томовъ, тръгна отъ Бучинъ
късно — въ 10 часа. Въ 15 часа той пристигна въ Градище и,
като не завари конницата тамъ, продължи за Обедникъ, дето,
поради липса на квартири, разположи дружината на открито.
Обедникъ беше турско село, разрушено презъ войната 1912 година.
4-и коненъ полкъ тръгна въ 8 часа по замръзналия пжть
за Градище. При Единаковци командирътъ на полка, полковникъ
Наумовъ, пресрещна полка, и се сбогува, следъ което заповеда
полкътъ да се разположи по квартири въ Единаковци и Света.
Въ 14 часа, обаче, по заповедь отъ командира на бригадата,
продължи пжтя си задъ 2/22-а дружина за Обедникъ Къмъ
19 часа полкътъ се спре да нощува въ Стругово, защото пехо
тата бавно минаваше превала при Загорци.
Другите части отъ колоната се настаниха въ Обедникъ и
се подготвяха да настжпятъ на следния день.
Командирътъ на бригадата изпрати въ 1940 часа донесение
на командира на дивизията за положението на колоната и разпо-
режданията за действията на частите.
Въ 2230 часа въ Щаба на бригадата бе предадено отъ
б-и коненъ полкъ донесението на самостоятелния разездъ, който
се е движилъ по гребена на Стругова планина, че сърбите
заемали височината северно отъ Смилево, и че охранителната

имъ позиция била на линията отъ селото до манастира Свети
Петъръ, на пжтя.
Всжщность положението на сръбскитЯ войски предъ фронта
на дивизията бЯше следното:
Поради решението на Французското командуване да оттегли
войскитЯ си къмъ Солунъ, задачата да бждатъ завладени Гости-
варъ и Прилепъ бЯше вече неизпълнима. Тъй като Главното
командуване 6Я заповядало общо отстжпление къмъ Елбасанъ,
командуващиятъ Тимошката войска на 18-и заповЯда:
БитолскитЯ войски да се оттеглятъ къмъ Охридъ, като пазятъ
съ достатъчно сили посокитЯ къмъ Ресенъ и Охридъ и Демиръ Хисаръ;
да се свържатъ съ БрЯгалнишката дивизия I призивъ, ДЯсната колона
на която на 19-и ще настжпи отъ Дебъръ презъ Джбовяни и Ливада
за к. 1300 (в. Плаке) да затвори посоката Кичево — Струга. На 19-и да
бждатъ изпратени два ескадрона съ едно картечно отдЯление отъ
Дебъръ презъ Джбовяни — ТрЯбинище за с. Плаке да затворятъ
посокитЯ за Охридъ и Струга и да влЯзатъ въ свръзка съ Тетовския
отрядъ около Демиръ Хисаръ; ескадронитЯ да стигнатъ въ Плаке на
21-и ноемврий.
Изпразването на Битоля, заедно съ всичкитЯ власти, да бжде
извършено презъ Струга за Елбасанъ. СтражаритЯ отъ напустнатитЯ
мЯста да образуватъ роти, които да влЯзатъ въ състава на войско-
витЯ части.
Тетовскиятъ отрядъ да отбранява опорно линията Турия — Мра-
морце — БрЯжани — Демиръ Хисаръ; следъ като пристигне БрЯгал
нишката дивизия, Тетовскиятъ отрядъ да влЯзе въ състава й.
Вардарскиятъ отрядъ срещу 19-и отстжпи къмъ Ресенъ, на
линията Гявато — Гопешъ — Смилево — Боище, съ изнесени
разузнавателни части.
Тетовскиятъ отрядъ се задържа на линията Арбино — Зла
тино, позицията южно отъ Мраморци. Още по-влЯво, Албанскиятъ
отрядъ 6Я отхвърленъ отъ българската 2/8-а бригада къмъ
Дебъръ. Въ този градъ пристигнаха отъ Тимошката войска по
два полка отъ БрЯгалнишката и Комбинованата дивизии, Краин-
скиятъ отрядъ и цЯлата Конна дивизия.
2 0 -и ноемврий . — Въ 1 часа въ Щаба на дивизията 6Я

получена отъ командуващия армията заповЯдь:
„Има данни, че неприятельтъ се оттегля отъ Черна къмъ Удово.
Съберете веднага ескадронитЯ отъ колоната на полковникъ Табаковъ
и ги насочете къмъ Праведникъ. Оттамъ, заедно съ ескадронитЯ на
подполковникъ Николовъ, подъ общото началство на полковникъ Таба-
ковъ, да бъдатъ насочени къмъ Гърниково — Варово, по долината на

Бошава за Драчевица, съ цель да пресЬкатъ пътя на отстъплението
на неприятеля. Развийте най-голЪма бързина, като оставите по една
рота на мостовете при Чаирли и южно отъ Тополчани. Другите роти
отъ 5-и коненъ полкъ веднага да заминатъ за полка си; също и
ротите отъ Прилепъ.“
Командирътъ на дивизията въ 4 20 часа заповяда:
„Лева колона — полковникъ Табаковъ, съ 5-и коненъ полкъ (три
ескадрона), — да замине веднага за Прилепъ, като вечерьта стигне
въ Плетваръ. Дивизионътъ отъ Каляни веднага да замине за При
лепъ, и да се присъедини къмъ полка си (3-и коненъ полкъ). Две роти
отъ 1/5-а дружина — майоръ Поповъ — да заеме линията Драго-
жани — Могила — пжтя за Чаирли, като съ една застава държатъ
кръстопътя отъ шосетата Битоля — Кичево и Битоля — Прилепъ,
северно отъ Кърклина. На патрулите и разездигЬ е забранено да
слизатъ южно отъ Ращани. Влизането въ Битоля до втора заповЪдь
е абсолютно забранено.
Останалите шесть роти отъ 5-и Дунавски полкъ, подъ начал
ството на майоръ Киселовъ, да се отправятъ за Прилепъ — Раяцъ,
дето ще получатъ указания отъ началника на 5-а дивизия. Артиле
рията, подъ прикритието на единъ ескадронъ отъ 5-и коненъ полкъ,
да остане при Вашареица Ханъ.
Дясната колона, следъ като стигне до Кажани, да настъпи по
шосето за Ресенъ и да преследва отстъпващите сърби. Да изпрати
два ескадрона въ разпореждане на командира на дивизията, при
Вашареица Ханъ. За свръзка съ Щаба на дивизията да устрои летеща
поща до Могила (южно отъ к. 1200).
Майоръ Бодуровъ, съ двете си роти отъ 4-и македонски полкъ,
да се отправи за Раяцъ, дето ще получи указания отъ командира
Началникътъ на съобщенията въ дивизията да продължи теле
фонното съобщение до с. Могила.“
Въ допълнение на тази заповедь, съобщено бе на полков
никъ Табаковъ пътьтъ на следването на бригадата, съгласно
заповедьта по армията, като същевременно бе заповядано
3-и коненъ полкъ, съ два ескадрона, да стигне на 20-и вечерьта
въ Раяцъ.
дуващия армията донесение за направените разпореждания и
за сведенията, добити чрезъ началника на Лавата колона, за
отстъплението на сръбските войски отъ Битоля за Ресенъ, а
административните власти — въ Гърция, и че на 16-и 1500 сърби
избегали въ Гърция, които гърците обезоръжили; шесть фран-
цузски автомобила помагали за бегството; французски и англий
1052 ОТБРАНА НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА !! АРМИЯ
ски войски нЪмало въ този край; въ Леринъ имало около

500 гръцки войника.
Въ 8 45 часа командирътъ на дивизията получи отъ команду-
ващия армията заповедь:
„Въ Ваше разпореждане се дава единъ германски ескадронъ,
който утре, 26-и того, пристига въ Прилепъ. Дайте му заповЪдь да
вл%зе въ Битоля. Преди влизането на германския ескадронъ въ Битоля,
нито единъ български войникъ не требва да влиза въ града.“
2/5-а дружина, на пъть за Прилепъ, нощува въ Тополчани.
2- а и 3-а роти останаха на позицията при Драгожани — Могила,
а 1-а и 4-а роти стигнаха въ Прилепъ, дето останаха за гарни-
зонъ. Батареите, по разпореждане отъ Щаба на армията, зами
наха за Прилепъ, отдето щ^ха да се отправятъ за 5-а дивизия,
но на следния день, както те, така и 2/5-а дружина, по запо
ведь на Главнокомандуващия, се върнаха обратно, къмъ Битоля.
3- и и 5-и конни полкове (Сборната бригада на полковникъ
Табаковъ), безъ 4/5-и ескадронъ и безъ 1-и взводъ отъ Картеч
ния ескадронъ на 3-и коненъ полкъ, заминаха да изпълнятъ
новата си задача — да преследватъ французите къмъ Гевгели.
4/5-и ескадронъ и Картечниятъ взводъ нощуваха въ Оризари,
северно отъ Битоля. Действията на Сборната бригада по-ната-
тъкъ се ръководеха направо отъ Щаба на II армия.
Б о я т ъ на Д е с н а т а к о л о н а на С т р у г о в а и Б и г л а
п л а н и н и . (Картограф, приложение Х° 24). — Дясната колона
продължи изпълнението на задачата, съгласно оперативната
заповедь по дивизията отъ 18-и ноемврий.
Въ 8 часа, по заповедь на командира на бригадата, подпо-
ручикъ Бъчваровъ отъ 6-и коненъ полкъ замина съ разездъ
къмъ Смилево и по-нататъкъ — къмъ гребена на Бигла — да
разузнае заема ли противникътъ височините северно отъ Сми
лево. Въ 8 часа въ Щаба на бригадата се получи донесение
отъ началника на заставата, която нощува югозападно отъ
Обедникъ, че сърбите още заемали позициите си северно и
северозападно отъ Смилево.
За да се провери дали това съ по-големи противникови
сили или задни охрани, и, за да се избегне тежкия обходъ,
командирътъ на бригадата заповеда 2/22-а дружина да настъпи
съ планинския артилерийски взводъ по пътя за Смилево, и да
се постарае съ фронтални действия да прогони противника отъ
позицията му. 4-и коненъ полкъ, следъ като пристигне огь

Стругово, и 6-и коненъ полкъ, подъ началството на подполков-
никъ Начевъ, требваше да следватъ дружината.
Дружината настъпи въ 8 часа отъ ОбЪдникъ по дефилето
за Смилево въ походенъ редъ (7-а рота предна охрана), а следъ
нея — планинскиятъ артилерийски взводъ отъ 9/3-а не с. с.
батарея, б-а рота, Картечниятъ взводъ и 3-а рота.
Къмъ 9 часа челната стража на предната охрана 6Ъ обстре
ляна. Огъньтъ на сърбигй се усили. ТЪ обстрелваха повече пътя
къмъ дефилето, защото само по него можеха да се движатъ
частитк Къмъ 9 30 часа едното планинско оръдие откри огънь
отъ пътя по сръбскигЬ окопи. СърбигЬ отговориха същ о съ
артилерийски огънь.
Отъ този разузнавателенъ бой стана явно, че сърбитЪ заематъ
височините съ по-голЪми сили, и че сдмо съ фронтални действия
ще бъде трудно да бъде достигнатъ решителенъ успЪхъ, поради
което командирътъ на бригадата разпореди:
1) Капитанъ Жековъ, съ б-а и 8-а роти, едно планинско орждие
и две картечници, да настжпи по дола единъ и половина клм. западно
отъ ОбЪдникъ, и, когато стигне на гребена на Стругове планина, да се
насочи къмъ к. 1300, и, следъ като овладее последната, да разпро
стре действията си въ флангъ на противника южно и югоизточно отъ
височината.
2) Майоръ Томовъ, съ 7-а рота и едно планинско орждие, да
прикове противника по фронта, докато капитанъ Жековъ прояви своигЪ
действия.
3) Поручикъ Петровъ, командиръ на Картечния ескадронъ отъ
4-и коненъ полкъ, да настжпи, съ 3-а рота и три картечници, по дола
единъ и половина клм. югозападно отъ ОбЪдникъ, и, когато стигне на
гребена между Смилево и Гопешъ, да се насочи на западъ, да вл^зе
въ свръзка съ ротата, която д&йствува по фронта, и да съдействува
за овладяване позицията на противника.
4) Подполковникъ Начевъ, съ 4-и и 6-и конни полкове, да остане
въ очаквателно положение, въ ОбЪдникъ.
Въ този боенъ редъ частигЬ отъ колоната настъпиха енер
гично къмъ гребенитЪ на Стругово и Бигла планини, и сърбитЪ,
като напускаха постепенно окопитЪ по склоновегЬ на планинитЪ,
отстъпиха на западъ и на северозападъ отъ Смилево, а една
малка часть — на северозападъ отъ Гопешъ. Отстъплението на
сърбигЬ наблюдаваше и Щабътъ на бригадата отъ пътя за Сми
лево. 7-а рота, която настъпваше по фронта, се катереше по
стръмнигЬ склонове северно и северозападно отъ Смилево; 6-а и
8-а роти, съ планинското оръдие, наближиха гребена на Стру-
1054 ОТБРЛНЯ НЛ ФРОНТЛ соничкл гл а в а - струм а отъ ю ж нлтл ГРУПЛ НЛ II АРМИЯ
гова планина, северно отъ Смилево; 3-а рота съ картечниците

настжпваше по гребена между Смилево и Гопешъ.
Въ Смилево б-е намерена скрита четата на войводата Михалъ
отъ Цапари, около 10— 15 чов-ека, която се присъедини къмъ
колоната.
Къмъ 14 часа, когато колоната на капитанъ Ж ековъ (6-а и
8-а роти) се изкачи на билото на Стругова планина и се насочи
къмъ к. 1300, сръбската артилерия откри огънь, следъ който
започна и пушеченъ огънь отъ двете страни. Енергичното настж-
пление на ротите принуди сърбите да напустнатъ височината
южно отъ манастира Св. Петъръ, следъ като една сръбска колона
настжпи откъмъ Гопешъ по бйлото на Бигла планина на северъ,
съ цель, нав-ерно, да поддържй отстжпващите отъ височината
северно отъ манастира части. 6-а и 8-а роти, обаче, завладяха
тази височина, и сърбите отстжпиха къмъ гребена на Бигла —
к. 1300. Въ сжщото време влево, 3-а рота, която настжпваше
къмъ своя обектъ, завърза бой съ сръбските части, които б-еха
по височините северно отъ Гопешъ. Една картечница — подпо-
ручикъ Таневъ — обстреля Гопешъ, отдето сръбски отд-епения,
на коне и пешъ, започнаха да б-егатъ по пжтя за Гявато и
нагоре, по планината. Планинското орждие, което настжпваше
съ 7-а рота, обстрелваше селото и височините, по които настжп
ваше 3-а рота. Единъ силенъ патрулъ и четата бЪха изпратени
да разузнаятъ Гопешъ, което било заето отъ 50— 60 войника
сърби.
Презъ това време командирътъ на дружината, майоръ То-
мовъ, б-е повиканъ въ Щаба на бригадата, въ Смилево. Коман
дирътъ на бригадата му запов-еда да обедини командуването на
действуващите по фронта и тези на северъ отъ Смилево части
и да продължи настжплението, следъ което да действува въ
духа на оперативната запов-едь по колоната отъ 19-и ноемврий.
Майоръ Томовъ настигна 6-а и 8-а роти къмъ 16 часа, когато
те б^ха на 200— 300 крачки отъ к. 1300, а най-напредналиятъ
взводъ отъ 7-а рота'— на височината югозападно отъ манастира
Св. Петъръ. Майоръ Томовъ заповеда частите да продължатъ
настжплението си, и къмъ 1730 часа 6-а и 8-а роти, подпомог
нати отъ Картечния взводъ на поручикъ Кировъ, завладяха
к. 1300. Сърбите, непреследвани, отстжпиха къмъ Ресенъ. Ротите
заеха височините около к. 1300, накладоха огньове и тамъ нощу
ваха. Командирътъ на дружината донесе веднага, че върхътъ е
завладЪнъ, обаче донесението му бе получено въ Щаба на бри

гадата въ 2 часа на 21-и.
3-а рота, подпомогната отъ картечниците и оръдието, настъп-
ваше къмъ гребена на Бигла планина бавно, защото мЪст-
ностьта беше стръмна. Къмъ 17 часа, когато тя бе стигнала на
700— 800 крачки отъ гребена, началникътъ на Щ аба на брига
дата, майоръ Цаневъ, я настигна и заповеда ротата да се спре,
докато обходните б-а и 8-а роти се появятъ. Ротата се спре на
достигнатата позиция, дето нощува. Загуби — 1 войникъ убитъ.
Въ 22 часа изпратените доброволци отъ ротата се натъкнаха
на сръбски секрети, завърза се престрелка, която трая до 23 часа.
Сутриньта разузнавачите донесоха, че позицията е напустната, и
сърбите отстъпиха къмъ Златарь — Ресенъ. Ротата настъпи,
зае сръбската позиция и остана тамъ да“ чака заповедь за по
нататъшни действия.
Въ 8 40 часй командирътъ на бригадата изпрати на коман
дира на дивизията донесение за положението и за настъпле
нието на колоната. Въ 1345 часа, по пътя за Смилево, Щ абътъ
на бригадата получи отъ поручикъ Попилиевъ, отъ Лопатица,
донесение, че влезълъ въ свръзка съ 2/5-а дружина при Куку-
речани, и че въ Кочище немало сърби; по сведения отъ плен
ници, 3/2-и батальонъ I призивъ, заедно съ единъ батальонъ
отъ 2-и полкъ III призивъ, една рота отъ 14-и полкъ, две пла
нински и четири нескорострелни полски оръдия преди два
деня съ заминали за Гопешъ.
Къмъ 1430 часа, когато ротите беха близо до гребена на
Бигла, командирътъ на бригадата насочи 4-и и 6-и конни
полкове къмъ Гопешъ. Въ това време, обаче, се получи доне
сение отъ разезда, че селото Гопешъ било заето отъ 50— 60
сърби, и вътре имало движение; полковете се спреха на
седловината между Смилево и Гопешъ, докато бъде проверено
горното донесение. Боятъ по целия фронтъ на пехотните роти
продължаваше.
Въ 1710 часа, на гребена между Смилево и Гопешъ, въ Щаба
на бригадата се получи второ донесение отъ Църновце, че въ
Метимеръ немало сръбски части; по сведения отъ пленници,
въ Метимеръ на 19-и нощували около 400 сърби отъ 2-и полкъ
и сутриньта заминали къмъ манастира Свети Петъръ; въ Гопешъ
имало около 30— 40 сърби, останали да събиратъ хлебъ.
Въ 1715 часа се получи заповедь по дивизията да бъдатъ
преследвани сърбите къмъ Ресенъ. По това време 6-а и 8-а роти
1056 ОТБРАНА НЧ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
бЪха завладели к, 1300, и сърбитЪ отстжпиха, обаче коман-

дирътъ на бригадата не бе получилъ донесението на командира
на дружината. Срещу 3-а рота, по гребена на Бигла западно
отъ Гопешъ, сърбите още се държеха, и боятъ на това место,
макаръ и слабъ, се наблюдаваше отъ Щаба на бригадата. По
заповЪдь на командира на бригадата, планинското орждие бе
изпратено още по-напредъ, да може да достига съ огъня си
окопите на сърбите. Започваше да се мръква. Тъй като поло
жението беше благоприятно за частите отъ колоната, въ духа
на заповЪдьта по дивизията, командирътъ на бригадата изпрати
въ 1745 часа на командира на дружината заповЪдь: следъ като
бжде прогоненъ противникътъ отъ позициите му, да го пре
следва къмъ Кривени и по гребена на Бигла съ трите роти,
оръдието и двете картечници. Съобщи му още, че съ 3-а рота,
другото планинско орждие, четирите картечници и конните
части ще бждатъ преследвани сърбите къмъ Ресенъ.
Като нямаше сведения за отстъплението на сърбите, коман
дирътъ на бригадата предвиждаше, че на следния день конните
полкове ще иматъ по-усилена работа. За да имъ даде въз
можности да си починатъ, той заповяда 6-и коненъ полкъ да
се спустне въ Метимеръ, и тамъ да нощува. По това време
откъмъ Гопешъ не се чуваше стрелба, а камбаните биеха.
Като предполагаше, че пехотниятъ патрулъ и четниците сж
влезли въ селото, командирътъ на бригадата заповяда 4-и ко
ненъ полкъ да настжпи къмъ селото и да го заеме, следъ което
да изпрати единъ ескадронъ къмъ Долнени да заеме гребена
между това село и Гопешъ. Командирътъ на 4-и коненъ полкъ
изпрати 2-и ескадронъ, който, охраняванъ отъ челна стража,
настжпи къмъ селото. Пжтьтъ отъ превала до селото се обстрел
ваше отъ сърбите съ пушеченъ огънь откъмъ селото, поради
което ескадронътъ прибягна следъ челната стража по групи.
Отъ огъня на челната стража и на присъединилите се къмъ
гЬхъ патрули и четници сърбите бЪха прогонени отъ Гопешъ;
тЬ отстжпиха по височините западно и северозападно отъ селото.
Следъ като бе завладено селото, челната стража се подаде
напредъ, къмъ Долнени, и на единъ и половина клм. южно
отъ селото се спре, дето пренощува, като отбранителна стража.
Като се движеше следъ 2-и ескадронъ, 4-и коненъ полкъ стигна
вечерьта въ Гопешъ, дето нощува.
Изпратениятъ на 19-и полуескадронъ отъ б-и коненъ полкъ
да разузнава къмъ Джованъ — Боице стигна до последното село,
и, като не успЪ да влезе въ свръзка съ ротите отъ 2/22-а дру

жина, върна се да нощува въ Церово.
Щабътъ на бригадата нощува въ Гопешъ.
Отъ действията на колоната презъ деня, отъ сведенията
на разузнавателните части и отъ други източници бе установено
съ доста голема положителность, че срещу колоната сж действу
вали около три и половина батальона, съ две планински орждия
и две картечници.
За действията на следния день, освенъ заповедьта до коман
дира на дружината, изпратена му въ 1745 часа, командирътъ на
бригадата изпрати въ 2245 часа заповедь на командира на
б-и коненъ полкъ да тръгне на 21-и въ 730 часа съ полка за
Долнени — Кажани, дето да се присъедини къмъ 4-и коненъ
полкъ, като въ сжщото време разузнава къмъ Рамна— Търново;
на командира на 4-и коненъ полкъ заповеда презъ нощьта да
охранява квартирното разположение, а въ 730 часа сутриньта да
настжпи за Долнени — Кажани.
дира на дивизията донесение за хода на действията презъ деня,
за направените разпореждания, сведенията за сърбите и поло
жението на частите отъ колоната. Донесението не отговаряше
напълно на истинското положение, защото командирътъ на
бригадата не бе получилъ до полунощь донесението на коман
дира на 2/22-а дружина.
Щабътъ на дивизията остана до 11 часа въ Прилепъ. Следъ
това командирътъ на дивизията, заедно съ началника на Щаба,
обходиха разположението на Левата колона, а вечерьта се
върнаха обратно, въ Прилепъ. Къмъ 18 часа въ града при
стигнаха Главнокомандуващиятъ и Техни Царски Височества
князете Борисъ и Кирилъ. Тъй като Битоля отъ три деня бе
напустнатъ отъ сърбите, и немаше никакви власти, за да се
избегнатъ възможните безредия, Главнокомандуващиятъ запо
веда на 21-и да влезе въ града единъ ескадронъ да запази
реда, а останалите войски — на 22-и, начело съ германския
ескадронъ. За цельта Главнокомандуващиятъ заповеда частите,
които биха стигнали този день предъ Битоля, както и онези,
които, по заповедь отъ Щаба на армията, беха тръгнали за
5-а дивизия, да останатъ на местата си.
дуващия армията донесение, че две роти и единъ ескадронъ се
Българската армия въ Св-Ьтовната война 1915— 1918 год., тоиъ III. 67
1058 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
намиратъ при Оризари (северно отъ Битоля); отъ Дясната колона

донесения н^малъ, и че, по заповЪдь на Главнокомандуващия,
ротите отъ 5-и Дунавски полкъ и двете полски батареи задър-
жйлъ, за да вл^затъ въ Битоля.
Заемане Битоля и Ресенъ на 21~и ноемврий. — Въ

7 35 часа въ Щаба на дивизията се получи отъ командуващия
армията заповЪдь:
__ •
„По сведения отъ Солунъ, въ Битоля има гол%мъ складъ съ

брашно и облекло. Завладейте днесъ, 21-и ноемврий, Битоля и турете
ржка на т%зи складове.“
Тази заповЪдь съвпадаше съ заповЪдьта на Главнокоман
дуващия — единъ ескадронъ да влезе въ града.
Сутриньта командирътъ на дивизията заповяда 1/5-а и 4/5-а
роти, които беха пристигнали въ Прилепъ, да останатъ за гар-
низонъ, а 4/1-а и 4/17-а батареи да тръгнатъ за Битоля. Следъ
това командирътъ на дивизията, съ временния началникъ на
Щаба на дивизията, майоръ Жостовъ, и прикомандирования
къмъ Щаба поручикъ Ценовъ, замина съ амтомобилъ за Топол-
чани. По пжтя на движението той заповяда на 2/5-а и 1/5-а
дружини да вървятъ сжщо къмъ Битоля.
Въ 1030 часа командирътъ на дивизията пристигна въ Горно
Оризари, дето беше 4/5-и ескадронъ. На ескадрона заповяда
да изпрати два офицерски разезда, които да минатъ бързо презъ
града, следъ което единиятъ да заеме желязо-пжтната станция
и да разузнава по шосето за Леринъ, до моста на Бистрица, а
другиятъ да се отправи по шосето за Ресенъ, като разузнава
посоките къмъ Брусникъ и Кажани. Разездътъ къмъ Кажани да
влезе въ свръзка съ Дясната колона, на полковникъ Мархолевъ.
За частите отъ Дясната колона командирътъ на дивизията
не направи никакви разпореждания.
Следъ като получиха горните заповеди, батареите и пехот
ните части се отправиха къмъ Битоля, и, когато стигнаха въ
Горно Оризари, по заповедь на командира на дивизията, спряха
се, и нощуваха въ селото.
Командирътъ на 4/5-и ескандронъ, ротмистъръ Бошнаковъ,
изпрати отъ Оризари два разезда: ротмистъръ Ан. Марковъ, съ
8 конника, по шосето Битоля — Кенали и поручикъ Радевъ, съ
12 конника, по посока Битоля — Кажани — Ресенъ. РазездигЬ и
ескадронътъ веднага заминаха, и на североизточната часть на
града ескадронътъ се спре.
НЯСТЖПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ Ю 59
Когато се получи донесение, че разездитЪ сж минали презъ

града, ескадронътъ, начело съ командира на дивизията и при
дружаващите го офицери, въ 11 30 часа влезе въ Битоля, най-
радушно посрещнатъ отъ населението.
Батареите и пехотните дружини стигнаха въ Горно Оризари
къмъ 1730 часа; батареите се разположиха по квартири въ
селото, а пехотните роти — въ крайните здания на града, дето
нощуваха, защото гЬ требваше да влезатъ въ града на 22-и
ноемврий.
Десната колона отъ дивизията зае този день Ресенъ така:
Командирътъ на дружината, майоръ Томовъ, възъ основа
оперативната заповедь по бригадата отъ 19-и ноемврий, насочи
въ 6 часа 8-а рота съ Картечния взводъ къмъ Кривени, а 6-а
и 7-а роти — къмъ Гопешъ. Той и командирътъ на 6-а рота,
капитанъ Жековъ, се отправиха презъ Смилево направо за
Гопешъ. 3-а рота, съ картечниците и планинския артилер.
взводъ, бе насочена отъ командира на бригадата къмъ гребена
на Бигла и по-нататъкъ — къмъ Ресенъ.
Къмъ 10 часа, по пжтя за Гопешъ, майоръ Томовъ получи
отъ командира на бригадата заповедьта отъ 20-и ноемврий за
насочване 6-а и 7-а роти къмъ Кривени. Но до това време,
къмъ 8 часа, коненъ ординарецъ, изпратенъ отъ Щ аба на бри
гадата, посрещна тези роти и имъ предаде заповедь да се на-
сочатъ всички къмъ Ресенъ. Къмъ 1530 часй целата дружина,
безъ 8-а рота, влезе въ Ресенъ. 7-а рота зае съ отбранителни
стражи водещите къмъ Охридъ по-главни пжтища.
8-а рота получи заповедь да настжпи къмъ Кривени и пре
късне съобщенията на сърбите по шосето за Охридъ. Безъ да
срещне сръбски части, ротата стигна къмъ 10 часа въ Кри
вени и зае съ единия взводъ позиция предъ селото, до шосето,
а съ другия взводъ — Лева Река и височините около него,
отдето наблюдаваше къмъ Круша движението на сръбски отде
ления. Ротата залови два коня, натоварени съ хлебъ, пленници
и единъ автомобилъ. Заедно съ 8-а рота, къмъ Кривени след
ваше и полуескадронътъ отъ 6-и коненъ полкъ, командуванъ
отъ поручикъ Георгиевъ.
4-и коненъ полкъ тръгна на разсъмване отъ Гопешъ по
пжтя за Доленци — Гявато — Ресенъ, предшествуванъ отъ само-
стоятеленъ разездъ и разузнавателна часть — 3-и ескадронъ. Въ
13 часа полкътъ, начело на конната колона, влезе въ Ресенъ,
дето взе участие въ благодарствения молебенъ, отслуженъ по
67*
случай освобождението на града. Следъ молебена, отъ полка бЪха

изпратени разузнавателни разезди къмъ Лева Река — Свинища,
по шосето за Охридъ и къмъ Петрино — Охридъ.
б-и коненъ полкъ тръгна въ 7 30 часа отъ Метимеръ за Ка-
жани, като изпрати разездъ отъ десеть конника да разузнава
къмъ Лера — Магарево — Търново. Въ 10 часа полкътъ стигна
въ Кажани, дето се присъедини къмъ 4-и коненъ полкъ, и,
заедно съ него, влезе въ Ресенъ.
Въ 2 часа въ Щаба на бригадата се получи донесението на
командира на дружината за завладяване к. 1300, северозападно
отъ Смилево, и разпорежданията, които е направилъ за този
день. Отъ това донесение командирътъ на бригадата разбра, че
командирътъ на дружината не е получилъ навреме заповЪдьта
отъ 20-и, но бе ув^ренъ, че я получилъ преди да тръгне.
Въ 6 15 часа въ Щаба на бригадата се получи донесение отъ
разезда при манастира югоизточно отъ Гопешъ, писано въ
5 15 часа, че, по сведения отъ пленници, заловени въ Доленци,
последните две роти отъ 14-и полкъ отстжпили съ три неско-
рострелни орждия отъ Доленци къмъ Охридъ.
Отъ получените до това време донесения командирътъ на
бригадата схвана, че сърбите се оттеглятъ на западъ отъ Ресенъ,
но не знаеше кжде ще се спратъ.
Въ 7 30 часа командирътъ на бригадата замина съ 4-и коненъ
полкъ за Кажани, а началника на Щаба на бригадата, майоръ
Цаневъ, изпрати къмъ височината северозападно отъ Гопешъ,
за да насочи 3-а рота, съ придадените й две картечници и пла
нинското орждие, къмъ Ресенъ. Къмъ 9 45 часа майоръ Цаневъ
влезе въ свръзка съ 3-а рота, а по-късно — и съ другите роти,
пое командуването на дружината и я води, докато бе настиг-
натъ на два-три клм. отъ Ресенъ отъ командира на дружината,
майоръ Томовъ.
Командирътъ на бригадата, който пжтуваше съ Конната
колона, измени посоката, и, наместо къмъ Кажани, я насочи
къмъ Ресенъ. Въ 12 часй предната разузнавателна часть —
ротмистъръ Д. Христовъ — влезе на търсъ въ града, а къмъ
13 часа влезоха и главните сили — 4-и и б-и конни полкове.
До това време съприкосновение съ главните сили на Сръб
ските битолски войски не можа да бжде установено. Знаеше
се само, че сърбите сж отстжпили на западъ отъ Ресенъ, и че
въ селата Дупени, Ехла, Изтокъ, Петрино, Болно и Избища нема
противникови части, поради което командирътъ на бригадата

разпореди 4-и коненъ полкъ да изпрати три самостоятелни
разезда къмъ Охридъ, които да разузнаятъ новото разположение
на сърбите.
Тъй като частите отъ Дясната колона стигнаха доста уморени,
командирътъ на бригадата заповяда да нощуватъ въ града;
дружината да вземе мерки за близка външна охрана на града,
като обърне внимание на посоките къмъ Кривени, къмъ Пет-
рина планина и на югъ, къмъ ПрЪспанското езеро.
Въ 17 часа командирътъ на бригадата изпрати на командира
на дивизията донесение за действията презъ деня, за състоя
нието и прехранването на частите, за необходимостьта да свърже
Щаба на бригадата съ телефонъ съ Битоля, за взетите трофеи,
и че ще изпрати въ Щаба на дивизията исканите съ опера
тивната заповЪдь два ескадрона (б-и коненъ полкъ), следъ
еднодневна почивка. Въ същото време пристигна отъ Щаба на
дивизията младшиятъ адютантъ, ротмистъръ Беронъ, който пре
даде устно заповЪдьта на командира на дивизията — исканите
два ескадрона да бъдатъ изпратени веднага. Командирътъ на
бригадата реши да изпрати ескадронигЬ на следния день; той
не ги изпрати веднага, за да не отслаби колоната.
Въ 1715 часа въ Щаба на бригадата се получи донесение
отъ левия разузнавателенъ разездъ, писано въ 1635 часа, че
височините западно отъ Петрино били заети отъ сърбите (около
100 души). Къмъ 1930 часа се получи донесение отъ десния
разузнавателенъ разездъ, писано въ 18 часй, че сърбите заемали
височината западно отъ Буково, и че, по сведения отъ местното
население и отъ пленници, около два полка отстъпвали къмъ
Охридъ и Елбасанъ; кметътъ на Круша чулъ една заповедь —
отстъпващите сърби да заематъ за отбрана височината при
Буково.
Горните сведения очертаха донекъде разположението на
противниковите сили, и се сметаше, че досегъ съ сърбите е
установенъ. Освенъ това, въ Щаба на бригадата имаше сведения,
че сърбите отбраняватъ всички посоки, удобни за настъпле
ние къмъ Охридъ.
Въ 2230 часа въ Щаба на бригадата се получи донесение
отъ командира на полуескадрона, който действуваше въ посока
Джованъ — Бои ще, съ сведенията, добити отъ разезда за свръзка
съ колоната отъ 50-и полкъ, която настъпва отъ Кичево:
1062 ОТБРЯНЯ НЯ ФРОНТЯ СОНИЧКЯ ГЛЯВЯ-СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНЛТЯ ГРУПЯ НЯ II НРМИЯ
„На фронта Сливово — Мраморце — БрЪжани — Плаке — Слое-

щица, заетъ отъ противника, сж насочени: 50-и полкъ и по една дру
жина отъ 11-и Сливенски и 4-и македонски полкове, една полска
скорострелна и една планинска нескорострелна батареи; около две
дружини съ две полски и две планински орждия се намирагь въ
Бродъ и Кичево, и щЪли да бждатъ привлечени напредъ.“
Съ тЪзи и споменатигЬ по-горе сведения за противника
командирътъ на бригадата смиташе положението вече напълно
уяснено, и че има достатъчно данни за развитието на по-ната-
тъшнигЪ действия.
Вечерьта замина за Битоля съ автомобилъ началникътъ на
Щаба на бригадата да докладва на командира на дивизията за
положението на колоната и да получи новата оперативна запов1здь.
Въ Ресенъ Дясната колона залови 250 пленника, два
камиона, около 100,000 кгр. сЬно, много дърва и слама.
ВойскигЬ отъ Вардарския отрядъ (два батальона отъ 1-и полкъ
III призивъ, два батальона отъ 14-и кадрови полкъ и две и
половина роти отъ 2-и полкъ I призивъ) напустнаха заеманата
отъ гЪхъ позиция при Смилево и отстжпиха въ голямо безредие
къмъ Охридъ.
На 21-и ноемврий войскигЬ отъ Битолската дивизионна
область се оттеглиха на новоопредкпенитЪ имъ позиции: на
к. 1700, на Петрина планина, — единъ батальонъ съ една кар
течница; на к. 1180, при Буково, — четири роти съ четири
орждия и една картечница; на к. 1300, на Плакенска планина,—
три роти I призивъ; при Плаке — единъ батальонъ и три роти;
при Опеинца — четири батальона; при Плаке: две гранични
роти, Мирзенскиятъ отрядъ (сто боеца и три орждия) и Подо
фицерската пехотна школа (300 боеца). Тетовскиятъ отрядъ се
спрЪ на линията югозападно отъ Златино — южно отъ Лактине —
к. 910 и Годивие.
Командирътъ на Конната дивизия назначи въ Битоля адми
нистративни власти, на които заповяда да приготвятъ храна на
частитк Въ 13 часа той донесе на командуващия армията,
копие до Главнокомандуващия, за влизането на Щаба и еска-
дрона въ града и помоли разпореждане да привлече още войски.
Командуващиятъ армията отговори да не влизатъ български
части въ Битоля, преди да пристигне германскиятъ ескадронъ,
но частигЪ отъ Конната дивизия бЪха вече въ града. Отъ доне
сенията на разездитЪ се виждаше, че около Битоля нЪма сръбски
части. На ж.-п. станция бЪха заловени два локомотива и три

вагона.
„Началникътъ на Дясната колона, съ дата 20-и ноемврий, донася,
че вчера ц%лъ день колоната водила бой съ около три и половина
батальона, съ намаленъ съставъ (отъ 14-и полкъ II призивъ), две
гранични роти, едно скорострелно планинско оръдие и една картеч
ница, и е успала да отхвърли противника на билото на Бигла пла
нина, на западъ и северозападъ отъ Смилево и малка часть — на
западъ отъ Гопешъ. Тази сутринь колоната настъпи срещу гЬзи
противникови позиции, съ цель да сбие противника и да отсЬче пътя
на отстъплението му. Южно отъ Битоля и около града н~Ьма против-
никъ. На гара Битоля съ задържани отъ нашигЬ разезди два локо
мотива и три вагона. Чиновниците на гарата — всички гърци — претен-
диратъ, че това съ гръцки държавни подвижни материали. Телеграф
ните съобщения съ Гърция прекъснахме. Днесъ ми се представиха
гръцкиятъ и ромънскиятъ консули, които много се интересуваха има
ли германски войски. Въ същия моментъ пристигнаха трима германски
офицери, които ми беха представени. За намерените материали ще
донеса допълнително, следъ като ги приведеме въ известность.“
И тъй, на 21-и ноемврий Конната дивизия владееше Битоля
и Ресенъ.
2/8-а бригада, като преследваше сърбите, стигна: 1/4-а маке
донска и 4/11-а сливенска дружини — к. 1250, на Плакенска
планина, 50-и полкъ — на височините южно отъ Лактине;
12-и полкъ, настжпващъ къмъ Дебъръ, стигна Магорче; 23-и
полкъ — Изворъ. 5-а и 7-а дивизии и 4-а конна бригада пре
минаха Черна, преследваха французите и стигнаха линията Трем-
никъ — Вешие — к. 800 — Кочана.
На 21-и ноемврий къмъ 18 часа

Дейность на д и в и зи я та отъ
Десната колона настигна отстжпва-
22-и д о 26-и н о е м в р и й .—
щите сърби по склоновете на Пе-
Завладяване О х р и д ъ .
трина планина. 8-а рота, съ поло
вина ескадронъ и две картечници, нощува въ Кривени и Лева
Река; Щ абътъ, съ 2/22-а дружина, 4-и и 6-и конни полкове и
планинскиятъ артилер. взводъ — въ Ресенъ; офицерски раз-
езди — къмъ Изтокъ, Петрина, Круша и бреговете на Преспан-
ското езеро. На 22-и бе узнато, че сърбите заематъ позиция
по Петрина планина, отъ Изтокъ до Свинища, въ свръзка съ
отбраната на Дебъръ. По-силно били заети пжтеките къмъ
1064 ОТБРАНА НА ФРОНТЛ СОНИЧКЯ ГЛАВА— СТРУМЯ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
Охридъ. Силите имъ се оценяваха около три батальона, веро

ятно усилени съ артилерия.
Всжщность Вардарскиятъ отрядъ бе успепъ да се затвърди
на линията Буково — Свинища — к. 1300 (северно отъ Куратица);
Тетовскиятъ отрядъ се оттегли на линията Сушани — к. 822
(Песочанъ).
Въ 1330 часа се получи следната заповедь отъ командира
на дивизията:
„Съ три ескадрона и четири картечници преследвайте противника
къмъ Охридъ и заемете града. Ротата отъ Кривени да следва сжщо
за Охридъ. Съ заемането града, разпрострете разузнаването на западъ
и на югъ, като разузнавателните органи не наближаватъ границата на
по-малко отъ петь клм.
Дружината (три роти), две планински орждия, два ескадрона и
две картечници да останатъ въ Ресенъ, като ескадронигЪ разузнаватъ
въ южна посока, по двата брега на Преспанското езеро, до линията
Хотешево — Наколецъ.
Щабътъ на дивизията, до второ разпореждане, остава въ Битоля.“
Склоновете на Петрина планина сж стръмни, а гребенътъ
й е скалистъ, поради което тя е проходима за пехота само
въ югоизточната си часть. Конница, въ поводъ, може да мине
по пжтека Ресенъ — к. 1700 — Охридъ. Обрастнала въ по-голе-
мата си часть съ гора, планината даваше добри подстжпи за
атакуващите български войски и маскировка за сръбските
укрепителни работи.
Полето северно отъ Охридъ е открито, и има добъръ обстрелъ,
но въ по-големата си часть то беше блатисто и проходимо само
по междуселските пжтища. Река Дринъ беше проходима само
по мостове. Охридъ беше важенъ снабдителенъ и етапенъ пунктъ
за сръбските войски, поради което, съ своевременното му завла
дяване, се нанасяше чувствителенъ ударъ на тила на сърбите.
Изобщо, местностьта беше удобна за действия само съ пехота и
планинска артилерия. Полска артилерия можеше да действува по
шосето Ресенъ — Охридъ— Струга; конница, въ коненъ строй, —
само по пжтищата и край склоновете на планините.
Командирътъ на дивизията заповеда да се действува, главно,
съ конницата на колоната, но началникътъ на колоната, като
имаше предвидъ сведенията за многочисленостьта на против
ника и особеностьта на местностьта, реши да действува къмъ
Охридъ съ всички части на колоната. При това до мръкване
оставаха два-три часа, и той реши да започне изпълнението на
задачата на следния день, преди да се разсъмне.
Въ 19 часа въ Щаба на бригадата се получи донесение отъ

дЯсния разузнавателенъ разездъ отъ Круша, че е влЯзалъ въ
свързка съ 4/11-а дружина (една и половина роти) въ Кичево,
която въ 1535 часа стигнала превала северозападно отъ ЛЯва
РЯка. Въ 1930 часа въ Щаба на бригадата 6Я получено отъ
разезда на поручикъ Продановъ донесение, че Крани, Хървати
и Щърбово не били заети отъ сърбитЯ, и че, по сведения отъ
мастното население, сръбски стражари и войници, въ неопре-
дЯпенъ брой, сж минали преди два деня презъ Крани и избя
гали презъ Дупени за Гърция. ДругитЯ сведения сочеха, че най-
достжпнитЯ посоки Ресенъ— Петрино— к. 1700— Охридъ и шосето
Ресенъ— Охридъ се отбраняватъ отъ значителни сили. Коман-
дирътъ на бригадата реши да заслони тЯзи посоки и да обходи
фланговетЯ на сърбитЯ. Въ 2 30 часа той заповЯда за 23-и:
1) Майоръ Томовъ, съ две роти, две планински орждия и четири
картечници, да настжпи въ 630 часа къмъ Завой, да атакува и бие про
тивника, дето го намери.
2) Поручикъ Петровъ, съ една рота и две картечници, да настжпи
въ 630 часа къмъ Лахци — гребена Петрина, съ цель да обходи дЯсния
флангъ на сърбитЯ.
3) Майоръ Софтовъ, съ два и половина ескадрона отъ 4-и коненъ
полкъ и половина ескадронъ отъ 6-и коненъ полкъ, да настжпи въ
7 часа по шосето за Охридъ, като се държи непосрЯдствено задъ
пехотнитЯ части, и бжде готовъ да имъ съдействува въ спешенъ строй.
4) Подполковникъ Начевъ, съ два ескадрона отъ 6-и коненъ
полкъ, да настжпи въ 7 30 часа и да разузнава по двата брЯга на
ПрЯспанското езеро, до линията Хотешево — Наколецъ.
5) Поручикъ Клисурски, съ 7-а рота, да остане временно въ
Ресенъ и бжде готовъ да действува тамъ, дето бжде повиканъ.
6) Четата да опредЯли по нЯколко четника за водачи на частитЯ
а съ останалитЯ хора да се присъедини къмъ колоната на поручикъ
Петровъ, и, следъ като достигне гребена на Петрина планина, да дей
ствува партизански къмъ Охридъ.
Щ абътъ на Конната дивизия на 22-и ноемврий остана въ
Битоля.
Въ 13 часа пристигна до северния край на града единъ
ескадронъ отъ германския 5-и хусарски полкъ, следъ което тър
жествено влязоха въ Битоля българските войски, начело съ
германския ескадронъ.
Въ града войските минаха церемониаленъ маршъ предъ
командира на Конната дивизия въ следния редъ:
Германскиятъ ескадронъ — ротмистъръ фонъ Буше; 4/5-и
ескадронъ — ротмистъръ Бошнаковъ ; 1/5-а дружина (две роти) —
1066 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА Н АРМИЯ
майоръ Поповъ; 2/5-а дружина — майоръ Киселовъ; 1-и взводъ

отъ Картечния ескадронъ на 3-и коненъ полкъ — поручикъ
Марковъ; 4/1-а батарея — поручикъ Станчевъ и 4 /17-а батарея —
капитанъ Банковъ.
Следъ това частите се разположиха по квартири.
Въ Битоля бЪха взети следните трофеи: четири автомо
била, слабоповредени; два малки камиона; два склада съ стари
пушки, патрони и заредени бомби; единъ складъ съ инженерно
имущество: киркомотики, помпи, седемь-осемь валяка за шосета
и д р .; 450 каси бензинъ; 100 чувала брашно, 400,000 кгр. жито
и 2500 кгр. готовъ изпеченъ хлЪбъ; 5000 кгр. сено; единъ
складъ съ одеала и бели долни дрехи; няколко десетки каси
за пари; много мобили въ изоставените отъ сърбите правител
ствени здания.
Поради неуместната заповедь отъ Щ . Д. А. да влезе въ
Битоля най-напредъ Германскиятъ ескадронъ, дивизията загуби
неколко деня, презъ което време сърбите успеха да откаратъ въ
Гърция големо количество храни, а местното население заграби
много отъ изоставените отъ сръбските войски материали.
Боятъ на Петрина планина на 23-и ноемврий. (Картограф,

приложение № 25). — Въ 6 30 часа б/22-а рота, артилерийскиятъ
взводъ и 4-и коненъ полкъ тръгнаха по шосето за Охридъ.
8/22-а рота и Картечниятъ взводъ тръгнаха отъ Кривени да се
присъединятъ къмъ колоната, съ която тръгна и Щабътъ на
бригадата.
Въ същото време 3/22-а рота, Картечниятъ ескадронъ на
4-и коненъ полкъ и четници настъпиха отъ Ресенъ къмъ Ехла —
Конско. Въ града останаха б-и коненъ полкъ и 7/22-а рота.
Въ 9 часа колоната по шосето стигна изхода на теснината
при ханчето на Круша. Една рота сърби, изненадана въ тъмни
ната отъ разузнавателните части, се предаде. Пехотното разузна
ване установи, че сърбите заематъ височините при Буково и
Петрино, отдето патрулите беха посрещнати съ огънь. Шосето
се обстрелваше, и настъплението по него беше затруднено. Ко-
мандирътъ на бригадата заповеда артилерийскиятъ взводъ да
заеме позиция на гребена южно отъ Кривени. 6-а рота бе
насочена напредъ, покрай шосето, а 8-а рота — къмъ к. 1450;
командуването на ротите бе обединено отъ майоръ Томовъ,
подъ непосредственото ръководство на бригадния командиръ.
НАСТЪПЛЕНИЕТО НЯ УСИЛЕНЯТЯ КОННЯ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1067
Яртилерийскиятъ взводъ откри огънь отъ позиция югоза

падно отъ Круша и прикри развръщането и настъплението на
ротите. Разездъ отъ 4-и коненъ полкъ бе изпратенъ по дефи
лето да разузнае по-добре положението.
Въ това време пристигна началникътъ на десния разузна-
вателенъ разездъ, който доложи, че сърбите съ се оттеглили
отъ височините северно отъ Круша, дето съ останали слаби
части, а по-гол^ми били забелязани на гребена на планината;
майоръ Кундураджиевъ, съ една и половина роти, настъпилъ
отъ Лева Река да обходи левия флангъ на сърбите.
Тъй като още немаше сведения нито отъ пехотата, нито
отъ разезда, изпратенъ по шосето, командирътъ на бригадата
изпрати 3/4-и ескадронъ да разузнае, ако требва и съ бой, раз
положението на сърбите. Другите единъ и половина ескадрона
отъ 4-и коненъ полкъ останаха въ очаквателно положение задъ
пехотата, при моста южно отъ Круша.
*
3-и ескадронъ настъпи на търсъ, но, като измина 500 крачки,

бе посрещнатъ съ артилерийски, пушеченъ и картеченъ огънь
отъ височините южно отъ шосето и Скалистия гребенъ югоиз
точно отъ Буково. Изненаданъ, ескадронътъ се върна, и отстъпи
въ безредие. Една граната попадна въ средата на ескадрона,
и нарани тежко командира на ескадрона, ротмистъръ Д. Хри-
стовъ, и три коня.
Явно беше, че сърбите заематъ гребените, които се спускатъ
отъ главния гребенъ на Петрина планина. Командирътъ на брига
дата заповеда пехотните части да настъпятъ по-енергично, а арти
лерията да поддържй настъплението. Яртилерийскиятъ взводъ,
обаче, не разполагаше съ много снаряди, поради което огъньтъ
му беше слабъ. Сърбите пренесоха артилерийския си огънь и
по-назадъ, по позицията на планинския артилерийски взводъ и
по 4-и коненъ полкъ, поради което последниятъ се отдръпна.
Въпреки този огънь, б-а и 8-а роти продължиха настъп
лението си влево и успоредно на шосето. Въ същото време на
височината северно отъ Круша бе забелязано движението на
1/4-а македонска дружина (една и половина роти), която настъп
ваше къмъ Буковската височина. Тъй като настъплението на
тези части попадаше въ посоката на колоната, изпратениятъ
тамъ началникъ на Щаба на бригадата заповеда майоръ Кунду
раджиевъ да настъпи южно отъ к. 1250, дето се предполагаше,
че се намира левиягь флангъ на сърбите, та да го обходи. Въ
1068 ОТБРАНЯ НА ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМЛ ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
разпореждането на майоръ Кундураджиевъ 6Ъ дадено и едно

оръдие отъ планинския артилерийски взводъ.
Сръбската артилерия ту усилваше, ту отслабваше огъня си.
Поради доста силния картеченъ и артилерийски огънь, пехотнигЪ
роти настъпваха по фронта бавно. Планинското оръдие посте
пенно промЪняваше позициигЪ си напредъ, за да съдействува
съ по-действителенъ огънь на настъпващите части. Сърбите,
прикривани отъ слаби вериги, отстъпваха отъ върхъ на върхъ
къмъ гребена на планината.
Къмъ 1530 часа, когато 6-а рота стигна първия голЪмъ
завой южно отъ Буково, 3/4-и ескадронъ отново бе изпратенъ
напредъ, но, обстрелянъ съ пушеченъ и картеченъ огънь, той
пакъ не можа да напредне. Другата часть отъ полка също
настъпи до завоя на шосето, дето остана, докато се мръкна, а
вечерьта се оттегли да нощува въ Круша.
Пехотните роти продължиха настъплението си, но, когато
6-а рота и два взвода отъ 8-а рота стигнаха на 1000— 1200 крачки
отъ сръбската позиция, мръкна се, и огъньтъ се прекрати отъ
двете страни.
Командирътъ на бригадата смиташе ротите да спратъ на
достигнатата линия, да се устроятъ, и на разсъмване да атаку-
ватъ сърбите, ако тЬ се държатъ още на гребена на планината.
На б-а рота заповяда да настъпи още малко, и на една висо
чинна на 400— 500 крачки северно да се спре, да се устрои, и
сутриньта да атакува сърбите. Капитанъ Жековъ, обаче, пожела
още същата нощь да атакува сърбите на гребена (Буки Върхъ)
и затова въ 20 часа той продължи настъплението си.
Къмъ това време Щ абътъ на бригадата получи следните
донесения:
1) Отъ десния разузнавателенъ а разездъ:
Въ 1530 часа майоръ Кундураджиевъ е заелъ височината западно
отъ Круша и настжпвалъ къмъ Свинища.
2) Отъ майоръ Кундураджиевъ отъ 1540 часа:
Противникътъ отстжпвалъ по височините югозападно отъ Свинища;
и че той го преследва.
3) Отъ разузнавателния разездъ къмъ Петрино въ 1610 часа:
Противникътъ е отстжпилъ отъ първата си окопана позиция
и е заелъ най-високата часть на гребена на височината северозападно
отъ Петрино.
НДСТЖПЛЕНИЕТО НА УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1069
4) Отъ поручикъ Петровъ, отъ височината между Ехла

Конско, отъ 1430 часа:
СърбигЬ заемали височината западно отъ село Изтокъ; били
забелязани около 100 души; по-голЪми сили не сж забелязали, защото
м-Ьстностьта била гориста. Настжпвалъ съ ротата и картечниците да
обходи к. 1700.
Бригадното командуване схвана, че двата фланга на сръб
ското разположение сж огънати, а левиятъ дори е отхвърленъ
на западъ отъ к. 1250; сръбските части се държатъ още по
гребена на Петрина планина — на най-главната посока отъ
Ресенъ за Охридъ. Командирътъ на бригадата къмъ 2130 часа
заповяда 4-и коненъ полкъ да настжпи на разсъмване къмъ
превала, до пехотните части, и тамъ да чака нова заповЪдь.
Между това, командирътъ на 6-а рота, капитанъ Жековъ,
който съ ротата си и два взвода отъ 8-а рота настжпи на северъ,
къмъ 23 часа атакува сърбите на позицията при Завой и ги
принуди да отстжпятъ къмъ Охридъ. Презъ нощьта на завла
дяната позиция се прибра и командирътъ на 2/22-а дружина,
заедно съ останалите два взвода отъ 8-а рота, картечниците и
планинското орждие.
Донесението на командира на дружината за нощната атака
бе получено въ Щаба на бригадата на 24-и ноемврий въ 7 30 часа.
Командирътъ на 1/4-а македонска дружина прогони сърбите
отъ планинските височини северно отъ шосето и заплаши фланга
и тила имъ. Неговите роти нощуваха на позиция въ района
около Свинища, въ свръзка съ другите роти отъ дружината и,
влево, съ 2/22-а дружина.
Поручикъ Петровъ, съ 3/22-а рота и две картечници, бе
насоченъ презъ Дупени. Къмъ 13 часа ротата стигна без
препятствено гребена, отдето настжпи право на северъ, срещу
к. 1700. Движението на ротата беше бавно поради големите
долове и отделните върхове, които требваше да преминава.
Къмъ 14 часа ротата се развърна въ боенъ редъ да обхване
к. 1700, но, щомъ сърбите откриха присжтствието на ротата,
започнаха да изтеглятъ частите си, които дотогава заемаха гре
бена, който се спуска къмъ с. Изтокъ, и да ги изпращатъ къмъ
к. 1700. Те направиха опитъ да обхванатъ десния флангъ на
ротата, но не успеха. Нощьта завари цепата 3-а рота разгъната
въ една линия, безъ поддържка, на 700— 800 крачки срещу
к. 1700. Въ 1930 часа поручикъ Петровъ изпрати донесение
за действията си, което бе получено въ Щаба на бригадата

въ I 50 часа на 24-и.
6-и коненъ полкъ, отъ Ресенъ, изпрати да разузнаватъ по
двете страни на ПрЪспанското езеро разезди: единъ взводъ —
къмъ Хотешево и осемь конника — къмъ Наколецъ. РазездитЪ
донесоха, че въ гЪзи посоки нЪма сърби. Въ 18 часа, по
запов^дь на командира на дивизията, 3-и ескадронъ замина
за гарнизонъ въ Битоля.
Въ 20 часа, отъ к. 1180, командирътъ на бригадата изпрати
на командира на дивизията донесение:
„Отъ 8 часа днесъ Дясната колона води бой за овладяване
проходите презъ Петрина планина и Краста — к. 1250. Противникътъ,
окопанъ, заемаше всички проходи сь около два и половина батальона,
две полски нескорострелни орждия и една-две картечници. Къмъ
14 часа противникътъ бе прогоненъ отъ предните му позиции, следъ
което той се оттегли на гребена на Петрина планина. На мръкване
забелязахме да отстжпватъ часть отъ войските му. Нощьта завйри
частите въ следното положение: а) една и половина роти отъ 11-и Сли
венски полкъ (заблудени и нощували въ Лева Река, взети подъ моя
команда) — насочени да обходятъ к. 1250; къмъ гЬхъ е придадено
едното нескорострелно планинско орждие; б) две роти, едно планинско
орждие и четири картечници — между Буково и Завой; в) една рота и
две картечници, насочени да обходятъ десния флангъ на противника, —
на височината между Ехла и Конско; г) 6-и коненъ полкъ разузнава
южно отъ Ресенъ; д) една рота въ Ресенъ, обща поддържка. Доста
силниятъ пехотенъ огънь още продължава. Утре ще продължа дей
ствията за достигане дадения обектъ.
Разузнаване отъ Битоля къмъ гръцката граница на
23-и ноемврий. — Щ абътъ на Конната дивизия остана въ Би
толя. По разпореждане отъ Щаба на армията, Германскиятъ
и 4/5-и ескадрони заминаха къмъ Кенали, да разузнаватъ. Изпра
тени бЪха три разезда отъ по десеть хусара, съ началници на
разездитЬ по единъ германски и български офицери. На грани
цата разездигЬ влязоха въ свръзка съ гръцките гранични войски.
Ю жно отъ Битоля, до границата, разездигЬ не срещнаха сръбски
войски. Всички отстжпили въ тази посока сръбски части преми
нали границата, и се предали на гърците, които ги обезоржжили.
4/5-и ескадронъ остана вечерьта въ Кенали, а Германскиятъ
ескадронъ се завърна въ Битоля, дето вечерьта пристигна и
3/4-и ескадронъ.
Завладяване Охридъ на 2 4 -и ноемврий. — Поради обход

ните действия на 2/8-а бригада къмъ Дебъръ и Струга и натиска
■ ■ : ■ ■ . . . г ■- ■ д;— ь
по фронта, Вардарскиятъ отрядъ, следъ слаба съпротива на

23-и ноемврий, презъ нощьта се оттегли на десния бр-Ьгъ на
р. Далянъ, като изпраздни и Охридъ. Отстжплението на сърбите
бе забелязано, както се каза, отъ българите, обаче, поради
нощьта, преследването бе отложено за сутриньта, и дос^гътъ
съ гЬхъ бе изгубенъ.
На 24-и ноемврий въ 7 15 часа 4-и коненъ полкъ тръгна отъ
Круша къмъ превала и къмъ 8 20 часй стигна до подножието на
в. 1180. Тамъ бе получена отъ командира на бригадата запо-
вЪдь да бжде изпратенъ разузнавателенъ ескадронъ по шосето
за Охридъ, и полкътъ да настжпи по сжщия пжть; разезди
встрани да не се изпращатъ, защото по двете страни на
шосето настжпваха пехотните части; като излезе отъ теснината
при Коселъ, да разузнае цялото Охридско поле, височините
северозападно отъ града и по източния брЪгъ на езерото. Коман-
дирътъ на полка тръгна съ 2-и ескадронъ; следъ десеть минути
настжпи по шосето и ядрото на полка, водено отъ командира
на 1-и дивизионъ.
Въ сжщото време настжпиха къмъ Охридъ и пехотните
части на колоната — майоръ Кундураджиевъ, съ петь роти и
три планински орждия, отъ Свинища къмъ Опейница, майоръ
Томовъ, съ б-а и 8-а роти и придадените имъ части, — по гре
бена южно отъ шосето презъ к. 1320, и поручикъ Петровъ, съ
3-а рота и картечниците, — отъ к. 1700 презъ Рамна и Веле-
щово за Охридъ.
4-и коненъ полкъ, предшествуванъ отъ разузнавателния
ескадронъ, продължи пжтя си на промЪнливъ алюръ, докол-
кото стръмнината и кальта позволяваха. Предъ Опейница чел-
ниятъ разездъ се спре. Тогава бе изпратенъ 2-и взводъ отъ еска-
дрона да образува челна стража, която да подкрепи разезда, но
и челната стража се спре предъ селото. Въ това време се
чуха петъ-шесть изстрела. Отъ проверката бе установено, че
изстрелите сж дадени отъ патрулите на българските пехотни
части. Въ сжщото време пристигна при разузнавателния еска
дронъ командирътъ на бригадата, който, като немаше сведения
за положението предъ 3/22-а рота около к. 1700, и за да бжде
пресеченъ пжтьтъ на отстжплението на намиращите се тамъ
сръбски части, заповеда на полка да настжпва най-бързо, безъ
да губи време за оглеждане страничните височини. Команди
рътъ на полка обясни на командира на бригадата, че ескадро-
нътъ се е спрепъ, за да даде възможность на разезда да
1072 ОТБРАНЯ НЛ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА— СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА II АРМИЯ
огледа Опейница. Това село се оказа незаето отъ сърбите. По

сведения отъ местните жители, въ селото нощували около
1000 сърби, които сутриньта отстжпили за Охридъ.
Къмъ I I 30 часа главата на колоната стигна до изхода на
теснината около Коселъ, отдето бЪха изпратени отъ разузнава
телния ескадронъ разезди на западъ, къмъ Гор. Локачереви, и на
изтокъ, къмъ Велгощи — Рамна. Въ сжщото време б-а и 8-а роти
слизаха по пжтеката, идеща отъ к. 1320, а 3-а — отъ к. 1700
настжпваше по полуротно къмъ Рамна и Велещово.
Разузнавателниятъ ескадронъ продължи движението си къмъ
Охридъ. РазездигЬ донесоха, че въ Гор. Локочереви имало два
взвода сръбска пехота, а около манастира Св. Петка сръбски
отделения се спустнали отъ планината на югъ. Между това,
ескадронътъ постоянно настигаше изостанали сърби и ги пленя-
ваше. Между гЬхъ имаше единъ отъ групата около манастира
Св. Петка, който каза, че тамъ имало около една рота, която
тръгнала на югъ, за Гърция.
Къмъ 11 45 часа разузнавателниятъ ескадронъ стигна предъ
Охридъ, а ядрото на полка остана назадъ. Скоро при ескадрона
пристигна и командирътъ на бригадата. Отъ мастни жители б-к
узнато, че сръбски пехотни части съ две орждия заемали висо
чините Орта Колъ, северозападно отъ Охридъ. Командирътъ на
бригадата заповяда на командира на полка ескадронътъ да
вл^зе въ града и да разузнае има ли тамъ сърби. При влиза
нето на ескадрона въ града, къмъ 12 часа, пристигна и начал-
никътъ на Щаба на бригадата и му заповеда да премине града
на търсъ, съ извадени сабли, и да заеме западния му край.
Минаването презъ града се наложи, защото полето на северъ
беше блатисто, а на югъ е езерото. Ескадронътъ извади саблигк
и тръгна презъ града. Когато стигна въ центра, конникъ, изпра-
тенъ отъ предния разездъ, донесе, че сърбите били още въ
западната часть на града, и се упътвали за Струга, и че гра-
дътъ билъ пъленъ съ въоръжени сърби. Разездътъ предложи
на сърбите, и те сложиха оръжието си. Ескадронътъ мина презъ
града и зае старата крепость Горни Хисаръ. Следъ ескадрона,
полкътъ, воденъ отъ командира на полка, начело съ командира
на бригадата и Щаба на сжщата, влезе въ града въ 1230 часа,
посрещнатъ съ неописуемъ възторгъ отъ гражданите.
Въ града полкътъ залови повече отъ 800 пленника, броятъ
на които постоянно се увеличаваше и до пладне на следния
день стигна до 1500 души. Освенъ тЪхъ, бЪха освободени около

250 австро-унгарски пленника, мнозина отъ които грабнаха пуш-
китЪ и, заедно съ българскитЪ войници, очистиха града отъ
пръснатигЬ за грабежъ сръбски войници.
На площада всрЪдъ града, когато събралитЪ се граждани
приветствуваха полка, се получи донесение отъ челния разездъ, че
сърбитЪ заематъ височинитЪ западно отъ града, и обстреляли
разезда. Това писмено донесение 6Ъ предадено на командира на
бригадата. Следъ малко се получи устно донесение отъ сжщия
разездъ, че при излизането отъ западния край на Охридъ той
билъ обстрелянъ съ честъ огънь отъ сърби, които отбранявали
моста на Далянъ, и че двама конника били убити. Отпосле се
разбра, че само конегЬ сж ранени, а конницитЪ пълзишкомъ
се спасили. Командирътъ на полка съобщи това на началника
на Щаба на бригадата, и поспедниятъ, отъ името на командира
на бригадата, заповяда полкътъ да настжпи съ двата ескадрона
по пжтя за Струга и да „заеме западния край на Охридъ“ .
Въ 1315 часа полкътъ бЪше на западния край на града.
1- и ескадронъ, спешенъ, зае участъка отъ края на града на
югъ отъ шосето за Струга, а 3-и — на северъ отъ шосето. За
началникъ на спешенитЪ части бЪ назначенъ командирътъ на
2- и дивизионъ. КоневодитЪ, заедно съ полуескадрона отъ 6-и ко-
ненъ полкъ, останаха на шосето, до края на града. Веднага
ескадронитЪ откриха огънь срещу сърбитЪ, които бЪха окопани по
десния брЪгъ на Далянъ, до шосето, и срещу тЪзи, които заемаха
височината при .Орманъ. Отъ огъня на сърбигЪ и отъ донесе
нията бЪше явно, че сърбитЪ заематъ всички мЪста, презъ които
минаватъ пжтищата, водещи отъ Охридъ къмъ долинигЬ на
Сатеска и Дринъ. Из имаха около 1000 войника, добре окопани,
съ артилерия. Къмъ 14 часа бЪ привлЪченъ и 2-и ескадронъ.
Къмъ 1330 часа пристигнаха въ града б-а и 8-а роти, четири
картечници и едно планинско орждие. Водени лично отъ коман
дира на бригадата, ротитЪ заминаха къмъ западния край на
града, дето постепенно сменяваха ескадронитЪ отъ 4-и коненъ
полкъ. Орждието бЪ отведено при цитадела на крепостьта Горни
Хисаръ, отдето то веднага откри огънь.
4-и коненъ полкъ, следъ като 6Ъ смЪненъ, се оттегли въ
града и се прикри задъ кжщигЪ северно отъ Горни Хисаръ.
СърбигЪ обстрелваха края на града, първоначално, съ едно
орждие, а, после, — съ три.
Българската армия въ Световната война 1915— 1918 год ., томъ III. 68
Въ 1720 часа полкътъ се разположи въ града по квартири.

Като се движеше по улицата, която води къмъ шосето за
Струга и която се обстрелваше, 2/22-а дружина прикрито се
приближи до западния край на града, и смени спешените еска-
дрони. 8-а рота зае за отбрана участъка южно отъ шосето, б-а —
северно отъ шосето, а Картечниятъ взводъ — още по-вдЪсно, на
северозападния край на града. Следъ като зае позиция, Картеч
ниятъ взводъ откри огънь по разположението на сърбите, което
се очертаваше отъ изградените окопи на линията моста на
Далянъ — Орманъ — Вишово.
Къмъ 15 часа полски оръдия и две планински скорострелни
оръдия откриха огънь по западния край на града, по крепостьта
и по източния кварталъ. Повече отъ 50 шрапнела и бризантни
гранати паднаха въ къщ ите. Огъньтъ бе насоченъ, главно, по
крепостьта, дето беше планинското оръдие, което продължа
ваше да стреля. Оръдието, обаче, не можеше да стигне до сръб
ската артилерия; то немаше и достатъчно снаряди. Поради това,
за да не се разходватъ безцелно снарядите и за да се избегне
по-нататъшното обстрелване на града, оръдието прекрати огъня,
и прислугата се прикри.
Въ това време, къмъ 16 часа, пристигнаха въ града 3/22-а рота
и Картечниятъ ескадронъ на 4-и коненъ полкъ, водени отъ
командира на ескадрона, поручикъ Петровъ. Тези части, следъ
като забелязаха сутриньта отстъплението на сърбите отъ к. 1700,
настъпиха съ едната полурота презъ Рамна, а съ другата полу-
рота и картечниците — презъ Велгощи за Охридъ. Настъпле
нието имъ ставаше бавно поради мъглата и престрелката, която
водеха съ изостанали сръбски отделения.
Къмъ 18 часа, когато сръбскиятъ артилерийски огънь утихна,
следъ като обстреля сърбите около моста на Далянъ, б-а рота
се хвърли на бой съ ножове, прогони сърбите и зае моста.
Презъ нощьта дружината, къмъ която беха придадени 3-а рота
и картечниците на 4-и коненъ полкъ, зае охраната на града,
като остави по единъ пехотенъ взводъ и картечниците на пози
ция, а другите почиваха отзадъ.
1/4-а македонска дружина (една и половина роти и едно
планинско оръдие) настъпи въ 8 часа отъ Свинища. При Речица
се присъединиха и трите роти съ двете планински оръдия, които
действуваха къмъ Плаке. Въ 9 часа командирътъ на дружината
изпрати две роти къмъ Куратица — Сируля, за свръзка съ
50-и полкъ, и една рота странична стража. Съ две роти и три

планински орждия той продължи настжплението по гребена,
къмъ к. 946, дето стигна къмъ 1530 часа и нощува на позиция.
Въ 1545 часа командирътъ на дружината изпрати въ Щаба
на бригадата донесение:
„По събрани сведения отъ кмета на Свинища, Коте Ивановъ, който
е билъ водачъ на сърбигЪ, последните заели височината 1217, при
Тр-Ъбинище, като всичките били старослужещи, а новобранците били
изпратени за Охридъ. Наблюдавана оттукъ и височината 1217, забе-
лязватъ се на нея окопи и пръснати единични войници, които се изкач-
ватъ на много места по гребена на височината. На в. Копарница
се забелязватъ сжщо окопи, групи войници и конници, които се
изкачватъ по височината. Отъ наблюденията схващамъ, че и двете
височини сж заети отъ сърбите. Разстоянието между Вашата колона
и 50-и полкъ е повече отъ шесть часа, и, ако азъ отида по посока на
изстрелите на помощь, шосето и голямото пространство ще остане
открито, затова очаквамъ Вашите заповеди.“
Щабътъ на бригадата пжтуваше съ 4-и коненъ полкъ. Коман
дирътъ на бригадата се движеше ту съ разузнавателния еска-
дронъ, ту начело на главните сили, и ржководеше движението
на полка. Като нямаше сведения за положението при к. 1700,
той подканваше полка да бърза къмъ Охридъ, за да може да
пресече пжтя на отстжплението на сърбите отъ тази височина.
Следъ като пристигна въ Охридъ, Щабътъ на бригадата се спр-Ь
на артилерийската позиция, при цитадела.
Отъ получените донесения и отъ наблюденията, къмъ 16 часй
бе установено, че сърбите заематъ съ около два батальона, три
полски и едно планинско орждия и две картечници позиция на
височините северозападно отъ Охридъ. Като се имаше предвидъ,
че местностьта на северъ отъ шосето беше блатиста, и настжпле-
нието може да бжде предприето само по шосето и по тесната
ивица край него, и че мостътъ на Далянъ на шосето бе полу-
разрушенъ и отбраняванъ отъ полурота сърби, бригадниятъ
командиръ оцени, че решителни действия на западъ отъ Охридъ
не ще бждатъ възможни. Той допускаше, че настжплението на
западъ би имало успехъ, ако 1/4-а македонска дружина окаже
влияние къмъ фланга и тила на сърбите въ дадената й посока.
До това време, обаче, не бе получено донесение отъ командира
на дружината. Поради това въ 17 часа Командирътъ на брига
дата му изпрати заповедь по офицеръ да обходи левия флангъ
на сърбите, които (заематъ]! позицията три-четири клм. северо
западно отъ града, като действува енергично.
Къмъ 16 50 часа командирътъ на бригадата разпореди:

1) Капитанъ Жековъ, съ три роти, шесть картечници и едно пла
нинско орждие, да заеме временно за отбрана Охридъ; на 25-и въ
7 часа да изпрати патрули да разузнаятъ, и, ако се окаже, че сърбигЬ
сж напустнали позицията си, ротигЪ да я заематъ, и се окопаятъ на
нея; да влЪзе следъ това въ свръзка съ частигЬ, които действуватъ
вдЪсно.
2) Подполковникъ Венедиковъ да разположи полка по квартири,
по възможность събрано; ескадронигЬ презъ нощьта да бждатъ готови
за действия въ пеши строй; въ случай че сърбигЬ напустнатъ позицията,
да бжде изпратенъ единъ коненъ взводъ да разузнава къмъ Струга,
който да установи свръзка съ настжпващигЬ отъ северъ войски;
на 25-и въ 8 часа да бжде изпратенъ единъ взводъ да разузнава по
източния брЪгъ на езерото до манастира Свети Наумъ, който и да заеме.
Въ 1830 часа Командирътъ на бригадата получи донесението
на командира на 1/4-а македонска дружина, че дружината се е
спрЪла на к. 946, което бЪше неоправдано. Тъй като на коман
дира на дружината 6Ъ изпратена вече заповЪдъ съобразно общото
положение, нови разпореждания за нея отъ Щаба на бригадата
не бЪха направени.
Къмъ 1930 часа командирътъ на бригадата получи отъ коман
дира на Конната дивизия, отъ Ресенъ, заповЪдь:
„До втора заповЪдь, частигЪ, заели Охридъ, да останатъ тамъ,
като разузнаването се разпростре на югъ, западъ и северозападъ;
да се донесе за действията презъ деня и за положението около
Охридъ.“
Въ запов-Ьдьта се съобщаваше още, че 6-и коненъ полкъ
устройва летеща поща по шосето Битоля — Ресенъ — Охридъ;
че англофранцузигЬ били въ пълно отстжпление; българските
войски стигнали въ Демиръ Капия, а 4-а конна бригада била
насочена въ обходъ.
За действията презъ деня командирътъ на бригадата изпрати
на командира на дивизията донесения:
1) Въ 1515 часа — за завладяване Охридъ, за заловените
пленници и за продължаване боя за овладяване височините
северозападно отъ града.
2) Въ 2 3 15 часа — за действията презъ нощьта срещу 24-и и
презъ деня и за положението на частите.
Командирътъ на дивизията, съ началника на Щаба на ДЬс-
ната колона, пристигна въ Ресенъ къмъ пладне. До това време
НДСТЖПЛЕНИЕТО НН УСИЛЕНПТП КОННЛ ДИВИЗИЯ КЪМЪ БИТОЛЯ 1077
Щабътъ на дивизията нямаше донесение за положението на

Дясната колона, но отъ едно донесение, случайно минало презъ
града, се разбра, че частите отъ колоната били насочени къмъ
Охридъ, и възможно е да съ влезли въ града. Командирътъ на
дивизията запов-Ьда на началника на колоната: до втора запо-
вЪдь, частите да останатъ въ Охридъ, като разузнаватъ къмъ
югъ, западъ и северъ.
Вечерьта Щабътъ на дивизията се завърна въ Битоля.
ВдЪсно, части отъ 2/8-а бригада водеха бой на фронта
Ботунъ — к. 1550, срещу Сръбския тетовски отрядъ. Къмъ 16 часа
сърбите започнаха да отстъпватъ къмъ Струга. Поради отстъпле
нието на Тетовския отрядъ, началникътъ на БрЪгалнишката
дивизия заповяда да бъде изпраздненъ града Струга, и войските
да се оттеглятъ на левия брЪгъ на Дринъ, като Вардарскиятъ
отрядъ, който беше предъ Дясната колона на Конната дивизия,
отстъпи на линията Охридското езеро — р. Мутица, а Тетов-
скиятъ — отъ Мутица до Пискупщина. Отстъплението си сърбите
извършиха презъ нощьта срещу 25-и незабелязано отъ българите.
Завладяване източната часть на Струга на 25-и ноем-

врий. — Командирътъ на 2/22-а дружина на 25-и изпрати
патрули, които скоро донесоха, че сърбите съ напустнали пози
циите си. б-а и 8-а роти настъпиха къмъ Вишево — манастира
Свети Спасъ. Движението беше възможно само по шосето,
защото местностьта вл^во и вдясно беше блатиста и обрас
нала съ тръстика. Отъ разузнаването 6% установено, че около
два взвода сърби съ се барикадирали и прокопали шосето на
около три клм. западно отъ моста на Далянъ, и спиратъ
движението. Следъ като ротите минаха по моста, командирътъ
на дружината насочи отъ височините при Вишово два взвода
въ тилъ на сърбите на шосето — една часть отъ техъ беха
пленени. Следъ това единъ взводъ отъ 6-а рота бе изпратенъ
къмъ Струга по шосето, въ поддържка на разузнавателния
коненъ взводъ; единъ взводъ отъ същата рота бе оставенъ да
поправи шосето, а другите два взвода беха насочени къмъ Под-
молие — Оровникъ. 8-а рота бе насочена къмъ к. 1217. Ротата
прехвърли височините около к. 1217, спустна се къмъ Оров
никъ, дето се присъедини къмъ б-а рота. Въ това време на
северъ, къмъ фронта на 2/8-а бригада, се чуваше артилерийска
стрелба. Командирътъ на дружината изпрати ординарецъ да
влезе въ свръзка съ действуващите тамъ части, а ротите спре
1078 ОТБРАНА НЯ ФРОНТА СОНИЧКА ГЛАВА-СТРУМА ОТЪ ЮЖНАТА ГРУПА НА 11 АРМИЯ
да почиватъ въ Оровникъ, докато получи заповЬдь за по

нататъшни действия.
Къмъ 12 часа, по заповЬдь на командира на 3/5-а бригада,
който пристигна въ Оровникъ, заминаха къмъ Струга 8-а рота,
единъ взводъ отъ 6-а рота и Картечниятъ взводъ отъ 3-и коненъ
полкъ, който б-Ь пристигналъ отъ Охридъ.
Щ абътъ на бригадата остана въ Охридъ. Въ 2 часа въ
Щаба на бригадата се получи донесение отъ 1/4-а македонска
дружина, отъ което се разбираше, че командирътъ на дружи
ната възнамЬрявалъ да настжпи съ петтЪ роти къмъ лЬвия
флангъ на сърбитЬ. Въ 8 30 часа, обаче, се получи устно доне
сение отъ командира на 2/22-а дружина, че сърбитЬ сж напуст-
нали позициитЬ си, и той настжпилъ да ги заеме. По орди-
нареца, който предаде това устно донесение, командирътъ на
бригадата заповЬда 2/22-а дружина да изпрати къмъ Струга една
рота да подкрепи и да съдействува на изпратената въ тази посока
конна часть.
Въ сжщото време въ Щаба на бригадата се получи доне
сение отъ командира на 4-и коненъ полкъ: отъ пехотнитЪ
предни постове узналъ, че сърбитЬ сж отстжпили презъ нощьта
отъ височинитЬ западно, че изпратилъ взводъ конница, който
да разузнае полето северно отъ езерото и да установи свръзка
съ сърбитЬ, и другъ взводъ, който да разузнае по източния
брЬгъ на езерото. Командирътъ на бригадата заповЬда да бжде
усилено разузнаването къмъ Струга, като бждатъ изпратени
три взвода съ две картечници, подъ командата на майоръ
Рашковъ, който да обедини командуването на всичкитЬ разу
знавателни части, и да се опита да заеме Струга, следъ което
да разпростре разузнаването си на югъ, по западния брЬгъ
на езерото до албанската граница, и на северъ, по долината
на Дринъ.
На 1/4-а македонска дружина заповЬда да настжпи отъ
Лиховище за Струга и да заеме града, а придаденитЬ къмъ
дружината орждие и разездъ да изпрати въ Охридъ
Майоръ Рашковъ съ 3-и ескадронъ тръгна отъ Охридъ въ
10 часа и изпрати разездъ за свръзка къмъ Ботунъ. Въ това
време се получи донесение отъ 8/22-а рота, че конницата била
вече въ Струга.
Това донесение не бЬше вЬрно. Сутриньта бЬ изпратенъ
да разузнава къмъ града отъ 4-и коненъ полкъ единъ взводъ
и единъ пехотенъ взводъ отъ 6/22-а рота, а спедъ това къмъ

града настжпи и 8/22-а рота, съ две картечници. ТЬзи^ части
бЪха посрещнати съ артилерийски и пушеченъ огънь отъ края
на града. Въ това време 3/4-и ескадронъ бЪше на два клм.
източно отъ града. Огъньтъ на сърбигЬ, усиленъ и съ карте-
ченъ, засегна и ескадрона. Явно бЪше, че сърбигЬ отбраняватъ
града. Следъ подробно разузнаване, въ I I 30 часа командирътъ
на Дивизиона изпрати на командира на бригадата донесение:
„Градъ Струга е заегь отъ противника, но въ какъвъ съставъ —
не може да се определи. Източната окрайнина е заета съ пехотни
вериги; мостътъ на Дринъ сжщо е заегь: въ кжщигЬ близо до
шосето сж поставени две картечници. Орждията не се виждатъ.
Противникътъ заема съ пехотни части Мислешово. Полуескадронътъ
съ двет% картечници не е въ сила да атакува противника, който не е
по-малко отъ две-три роти съ картечници и орждия. Тукъ мЪстностьта
е проходима само по шосето — отъ северъ има блата, а отъ югъ е
езерото. Изпратихъ разездъ къмъ Ботунъ, за свръзка съ Кичевската
колона. Ще чакамъ ротигЪ на майоръ Кундураджиевъ, и съвместно
ще атакуваме.“
Въ 1320 часа започнаха да излизатъ отъ дефилето откъмъ
Ботунъ пехотни части съ артилерия. Изпратениятъ офицеръ за
свръзка донесе, че това сж части отъ 2/8-а бригада. Ориен-
тиранъ погрешно отъ изпратения по-преди разездъ, че Струга е
заегь отъ български войски, командирътъ на бригадата насочи
частигЬ отъ бригадата да се разположатъ по квартири — едни
въ Охридъ, а други въ Струга.
Когато гкзи части стигнаха до лозята източно отъ града,
сърбигЬ откриха по тЪхъ артилерийски огънь. Артилерията на
бригадата, която пжтуваше въ походенъ редъ по шосето, вед
нага излезе на позиция и отговори на сръбската.
Огъньтъ на българската артилерия принуди сръбската да
замълчи. ПехотнитЪ части настжпиха къмъ града. СърбитЬ запа
лиха моста на Дринъ, напустнаха източната часть на града, и
се спряха да отбраняватъ л^вия брЪгъ на р-Ъката.
Взводътъ отъ 6/22-а рота, 8/22-а рота, Картечниятъ взводъ
отъ 3-и коненъ полкъ и 3/4-и ескадронъ съ Картечния взводъ
отъ 4-и коненъ полкъ влязоха въ източната часть на града.
Тъй като нЪмаше мЪсто за всички части, 3/4-и ескадронъ и
Картечниятъ взводъ се оттеглиха въ единъ чифликъ три клм.
източно отъ града. Взводътъ отъ 6/22-а рота се върна при
2/22-а дружина, а последната се прибра въ Охридъ. Въ Струга
останаха само 8/22-а рота и Картечниятъ взводъ отъ 3-и коненъ

полкъ, които се разположиха за отбрана въ крайните кжщи,
до десния брегъ на реката.
На следния день 3/4-и ескадронъ, по заповЪдь на коман
дира на 50-и полкъ, извърши разузнаване на р. Дринъ северно
отъ града. Къмъ 10 часа, когато ескадронътъ се бе прибралъ
въ Мислешово, пристигна въ селото командирътъ на 4-и коненъ
полкъ, на когото майоръ Рашковъ доложи, че, поради пълново
дието, въ разузнатия участъкъ на Дринъ нямало никакъвъ
бродъ; мЬстностьта по източния брегъ на реката била блатиста,
и движението по нея било невъзможно даже и за пехота;
сърбите разрушили всички мостове и ги отбранявали. Коман
дирътъ на полка се върна следъ това въ Охридъ, и докладва
на командира на бригадата за положението. Тогава последниятъ
заповяда единъ разездъ да остане да наблюдава долината на
р. Дринъ, а ескадронътъ да се върне въ Охридъ. Ескадронътъ,
заедно съ Картечния взводъ, се върна въ Охридъ на 26-и,
а 8/22-а рота и Картечниятъ взводъ, сменени отъ 23-и полкъ,
се завърнаха: ротата — на 27-и, а Картечниятъ взводъ — на
28-и ноемврий.
Действията за завладяването на града бЪха продължени отъ
частите на 2/8-а и 3/5-а бригади.
Сутриньта отъ 4-и коненъ полкъ бе изпратенъ взводъ да
разузнава по източния брегъ на езерото. На височините надъ
манастира Свети Наумъ той срещна едно отделение сърби, които
прогони съ действия въ пеши строй и зае манастира. На
26-и взводътъ остана при манастира да наблюдава гръцката
граница, следъ което се завърна при полка си, въ Охридъ.
Въ 16 часа Щ абътъ на бригадата получи донесение отъ
командира на Дивизиона, че сърбите сж отстжпили на западъ
отъ Струга, като последните имъ части заемали западния кварталъ
на града; мостътъ на р. Дринъ билъ запаленъ; български части
заели източния кварталъ на града, а полската артилерия обстрел
вала позицията на сърбите. Съ сжщото донесение командирътъ
на Дивизиона молеше разрешение да се върне въ Охридъ,
тъй като не можелъ да мине презъ реката, а градътъ билъ
заетъ съ части отъ 8-а дивизия. Командирътъ на бригадата
заповеда майоръ Рашковъ да остане съ ескадрона и картечни
ците да поддържа свръзка съ дошлите отъ северъ български
части и да разузнава южно отъ Струга, щомъ градътъ бжде
напълно завладЪнъ. Скоро следъ това въ Охридъ пристигнаха

части отъ 5-а и 8-а дивизии, съ командирите на 2/8-а и 3/5-а
бригади, и командуването на всичките войски срещу Струга пое
командирътъ на 2/8-а бригада, полковникъ Пашиновъ.
Въ същото време командирътъ на бригадата получи запо
веди отъ командира на дивизията:
„При действия край гръцката граница, тя да не бъде минавана,
за да се запази гръцкиягь неутралитети, а при преследване против
ника частигЬ да се спиратъ на пехотенъ изстрелъ отъ казаната
граница.“
На 26-и Щ абътъ на бригадата остана въ Охридъ. Презъ
деня въ Щаба се получиха донесения отъ командира на Конния
дивизионъ, отъ които беше явно, че сърбите се държатъ опорно
на левия брегъ на р. Дринъ; разполагатъ съ петь полски
и едно планинско оръдия. Тъй като всички мостове на реката
беха разрушени, а блатистата почва не позволяваше действия
въ коненъ строй, командирътъ на бригадата заповеда еска-
дронътъ отъ Струга да се върне въ Охридъ.
На 27-и бе получена заповедь отъ командира на дивизията
частите отъ колоната да заминатъ за Битоля. Къмъ 30-и всички
части отъ Десната колона пристигнаха въ Битоля.
Презъ време на настъпването на Дясната колона къмъ
Охридъ — Ресенъ — Струга частите отъ Конната дивизия, които
се намираха въ Битоля, изпълняваха гарнизонна служба и наблю
даваха гръцката граница.
Следъ завръщането на Дясната колона, придадените къмъ
дивизията части получиха друго назначение. Конните полкове
следъ известно време заминаха на други фронтове.
ГЛАВА VII.
Свръзки.
Следъ мобилизацията, на 23-и септемврий, Щ абътъ на
II армия се премести отъ Пловдивъ въ Дупница. Презъ време на
съсредоточаването свръзката на Щаба на армията съ Щ . Д. А.,
въ София, ставаше по постоянната телеграфо-телефонна линия.
Свръзката на Щаба на армията съ частите се поддържаше същ о
съ постоянната телеграфна линия, допълнена съ летеща поща
отъ Армейската колояздачна рота до Горна Джумая (7-а дивизия),
по линията Кюстендилъ — Босилеградъ (1/7-а и 2/3-а бригади) и
по линията Кюстендилъ— Гърляно — Гюешево и Гърляно — Ново
Село (3-а дивизия).
Съобщенията на армията презъ този периодъ беха бързи и
ставаха безъ прекъсвания.
На 1-и октомврий Щабътъ на армията се премести въ
Кюстендилъ, дето остана до 5-и.
Следъ като частите отъ армията навлезоха въ Македония,
поради широкия фронтъ, бързото напредване и недостатъчните
средства, Щ абътъ на армията не можеше да поддържа посто
янна и бърза свръзка. Особено бе затруднена свръзката съ
7-а дивизия, 1/7-а и 2/3-а бригади.
На 5-и Щ абътъ на армията се премести въ Крива Паланка,
а на 8-и — въ Куманово, отдето ръководи действията до 24-и.
Съобщенията съ 3-а дивизия ставаха по линията Гюешево —
Крива Паланка — Куманово, съ 7-а и Конната дивизии — презъ
Царево Село — Кочане — Щ ипъ — Велесъ, а съ 2/3-а и 1/7-а бри
гади — по линията Босилеградъ — Мосулъ— Враня. Съобщенията
се извършваха по построените отъ телеграфните части теле
графни и телефонни линии и по съществуващата постоянна
телеграфна линия, която телеграфните части постепенно възста
новяваха.
Щабовете на дивизиите се движеха непосредствено задъ
частите си по споменатите съобщителни линии.
1084 СВРЪЗКИ
С връ зкитЬ на Щ а б а на Телеграфна и телефонна свръзки. —

За поддържане телеграфната и телефон-
арм ията съ п о д ч и н е -
ни тЬ м у части. ната свръзки Щ абътъ на армията разпо
лагаше съ 2-и телеграфенъ паркъ. Следъ
като пристигна Паркътъ отъ София въ Дупница, изпратенъ бе
единъ взводъ да построи телеграфна линия Босилеградъ— Мосулъ,
за свръзка съ 2/3-а и 1/7-а бригади. Свръзката бе открита на
1-и октомврий вечерьта.
Слиция день Паркътъ се премести въ Кюстенцилъ, дето
усили Кюстендилската телеграфо-пощенска станция и изпрати
двама телеграфисти да усилятъ станцията въ Кадиинъ Мостъ.
На 2-и бе изпратенъ единъ строителенъ взводъ да поправи
линията Гюешево — Деве Баиръ за право съобщение между
щабовете на 3-а дивизия и на армията. Но, докато пристигне
взводътъ, Телеграфната рота на 3-а дивизия вече 6% поправила
тази линия. Взводътъ откри, и поддържаше прЪко телефонно
съобщение между Щ аба на дивизията и Щаба на армията по
линията Кюстендилъ — Гюешево — Деве Баиръ — в. Суха Китка,
северозападно отъ Деве Баиръ.
На 4-и бе изпратенъ строителенъ взводъ да заеме и под
държа телеграфното съобщение на Щаба на армията по линията
Царварица — Царево Село и по-нататъкъ, по пжтя на 7-а и Кон
ната дивизии, за да освободи телеграфното и телефонното иму
щество на дивизиите. Взводътъ пристигна въ Царварица на 6-и.
Въ това време, обаче, Щ абътъ на Конната дивизия бе стигналъ
въ Велесъ, а този на 7-а дивизия — около Кратово. Късното
поемане службата по поддържане свръзките отъ Армейския
телеграфенъ паркъ попречи и на свързочната служба на диви-
зионнитЪ телеграфни роти. Последните поддържаха свръзката
до Щаба на армията и изразходваха своите средства, поради
което не можеха да поддЪржатъ правилна и бърза свръзка между
щабовете на дивизиите и частите, та донесенията отъ частите до
щабовете на дивизиите и отъ последните до Щаба на армията
закъсняваха.
На 5-и октомврий Армейскиятъ телеграфенъ паркъ се пре
мести, заедно съ Щ аба на армията, въ Крива Паланка, отдето
продължи линията Босилеградъ— Мосулъ къмъ Враня, сне теле
фонната линия Гюешево — Деве Баиръ — в. Китка и устрои съоб
щение между Крива Паланка и Кратово, за свръзка съ Щаба
свръзки 1085
Телеграфниятъ паркъ изразходва своите оскъдни средства

по широкия фронтъ на армията — Царево Село — Крива Па
ланка— Мосулъ, и началникътъ на инженерните войски при
Щаба на армията поиска отъ Щ . Д. Д. да бъде изпратенъ отъ
3-и армейски телеграфенъ паркъ кабелъ, гола жица и други
средства, съ телеграфисти, и да бъде построена постоянна
линия съ два проводника между Гюешево и Крива Паланка.
Телеграфниятъ паркъ при Щ . Д. Д. направи това късно: отъ
18-и октомврий до 5-и ноемврий построи втора жица Гюешево —
Крива Паланка — Куманово — Скопие; отъ 21-и до 27-и октом
врий възстанови телеграфната линия Царево Село — Кочане —
Щ ипъ, а отъ 28-и октомврий до 14-и ноемврий — линията
Щ ипъ — Радовишъ — Струмица.
На 8-и октомврий Дрмейскиятъ телеграфенъ паркъ се пре
мести въ Куманово, и до 26-и октомврий възстанови съобще
нието Крива Паланка — Куманово, като поправи постоянната
телеграфна линия; зае телеграфните станции въ Куманово, Ско
пие, Бояновци, Враня и освободи Телеграфната рота на 3-а ди
визия; откри телеграфо-телефонно съобщение между Куманово,
Щ ипъ и Велесъ.
Изобщо, материалътъ на Парка беше недостатъченъ, и, за
да продължи или построи известна линия, той често си служеше
съ материалъ, събранъ отъ съществуващите и изоставени отъ
противника линии, или чакаше некой строителенъ взводъ да
свърши възложената му работа, да освободи инструмента, та
тогава да започне да строй нова линия, затова постройките
на линиите закъсняваха, и съобщенията се откриваха несвое
временно.
Незадоволителната дейность на Парка се отрази зле и на
службата на телеграфните роти на дивизиите. Неосвободени
навреме отъ гриж ите да поддЪржатъ свръзката съ Щаба на
армията, дивизионните телеграфни роти изразходваха скоро
своите средства и срещаха големи затруднения да поддържатъ
свръзката съ частите по фронта и съ съседите.
Нередовни и бавни беха съобщенията на 7-а дивизия и
тези на 1/7-а и 2/3-а бригади, както съ Щаба на армията, така
и съ частите, поради големото имъ отдалечение и лош ите п ъ
тища. Свързочната служба на 3-а дивизия, въпреки оскъдните
средства, беше по-редовна и по-бърза.
1086 ____ _________ _ СВРЪЗКИ
Радиотелеграфна свръзка. — На 11-и октомврий въ Кума-

ново пристигнаха две товарни станции „Радиоелектрикъ“ . Една
отъ станциите откри съобщение съ Радиотелеграфната станция
при Щаба на Конната дивизия, въ Св. Никола. Съобщенията се
поддържаха презъ всичкото време, докато Щ абътъ на армията
се премести въ Велесъ.
Колонада чна та рота. — 2-а армейска колояздачна рота въ

началото на военните действия не бе употребена като бойна
единица, а бе използувана за свръзка — летеща поща.
Ротата пристигна отъ Ямболъ въ Дупница на 27-и септемврий.
На следния день тя устрои летеща поща по линиите: 1) Дупница—
Горна Джумая, 2) Дупница — Кюстендилъ и 3) Кюстендилъ —
БоСилеградъ.
На 4-и октомврий ротата се премести въ Кюстендилъ, и
откри летеща поща по линиите Кюстендилъ — Гърляно — Гюе-
шево и Гърляно — Ново Село.
Отъ 5-и до 7-и беха снети постовете отъ линията Горна
Джумая — Кюстендилъ; на 5-и ротата тръгна, заедно съ Щаба
на армията, за Крива Паланка и въ движение разстави постове
между Гюешево и Крива Паланка, като поддържаше и постовете
по другите линии.
На 8-и ротата се премести въ Куманово, като презъ време
на движението постави петь нови поста. На 18-и тя устрои
летеща поща отъ Куманово до Скопие. На 22-и беха снети по
стовете отъ линията Босилеградъ — Кюстендилъ — Крива Па
ланка — Куманово, а беха разставени такива до Враня. На 25-и
ротата замина презъ Скопие за Велесъ, като свърза последния
градъ съ Куманово и Скопие съ летеща поща.
С в р ъ зки тЬ въ ча сти гЬ 3-а дивизия. — Въ района на съсре*

на арм ията. доточаването 3-а дивизион на телеграфна
рота свърза частите съ Щаба на диви
зията. Само линията до 3-а бригада (на в. Големъ) бе стиг
нала до поста Караманица, отдето телефонограмите пренасяха
ординарци.
Ротата, освенъ това, постави хелиографни станции на в. Руенъ
и въ Ранинци, но, поради мъглата, те не можеха да откриятъ
свръзка.
СВРЪЗКИ 1087
При атаката на укрепената позиция Китка — Крива Па

ланка — Царь Върхъ Телеграфната рота бе устроила свръзки,
и полагаше големи усилия да поддържа съобщението между
Щаба на дивизията отъ местата, които той последователно
заемаше (поста Коприва, Гюешево и Деве Баиръ), до брига
дите (в. Големъ и Деве Баиръ) и 32-и полкъ (в. Руенъ). Но,
поради лошото време, пресечената местность и липса на кабелъ,
свръзките, съ изключение до 1-а бригада, беха несигурни. По
немане достатъчно средства, Телеграфната рота се възползува
отъ съществуващата между граничните постове мрежа. По
това време, обаче, се водеха разговори едновременно отъ много
станции, затова предаването по нея ставаше много трудно.
На 2-и и 3-и октомврий Телеграфната рота устрои преко
съобщение до щабовете на бригадите и Щаба на армията.
Свръзките въ 1-а бригада, както и въ полковете на същата,
ако съдиме по подаваните телефонограми1), съ били добре
устроени; те беха допълнени и съ конни ординарци.
Въ 3-а бригада немаше необходимите телефонни свръзки.
Телефонната команда на 46-и полкъ се разформира още на
29-и септемврий, защото немаше материалъ. На 3-и октомврий
Командата се формира наново; за материалъ й послужи събра-
ниятъ десеть километра кабелъ (трофей) и единъ сръбски тепе-
фоненъ апаратъ. На 4-и октомврий Командата свърза команди
рите на бригадата и на полка съ 3/46-а дружина.
На 1-и октомврий Телефонната команда на 45-и полкъ свърза
Щаба на бригадата съ граничния постъ Караманица и Щаба на
полка съ дружините. Но, поради липса на кабелъ, на 2-и и 3-и
телефонните станции не можаха да се преместятъ и да следватъ
съ частите, затова свръзката бе попълнена съ летеща поща.
И тъй, къмъ 3-и октомврий Телеграфната рота на диви
зията поддържаше телеграфно съобщение съ Щаба на армията,
по линията Гюешево — Долно Село — Ранинци — Кюстендилъ,
и телефонно — съ 1-а бригада, по линията Гюешево — Деве
Баиръ, и съ 3-а бригада, по линията Гюешево — Ранинци —
Долно Село — Бобешино — в. Големъ.
При настъплението къмъ Куманово построените линии беха
снети, и ротата започна да строи телеграфна линия Гюешево —
*) Въ архива на В. И. К. нЪма документи за дейностьта на телефонните команди
на 1/3-а бригада, 11-и, 24-и и 32-и полкове*
1088 свръзки
Крива Паланка — Куманово, като използува съществуващата

сръбска телеграфна линия. Като следваше дивизията, Телеграф
ната рота постепенно поправяше сръбската линия и поддържаше
съобщението съ Щаба на армията.
За да се поддържа свръзка съ Щаба на 1-а бригада, който
се движеше по шосето, непосредствено задъ частите се движеше
една телефонна команда, снабдена съ телефонна станция. Тази
команда постепенно поправяше телеграфната линия и тамъ, дето
Щ абътъ на бригадата се спираше, откриваше станция за свръзка
съ Щ аба на дивизията.
При движението си къмъ Куманово Щ абътъ на дивизията
немаше свръзка съ Щаба на 3-а бригада. Поради липса на
материалъ и поради големото й отдалечение и движението й по
твърде пресечена местность, заповедите и донесенията до тази
бригада биваха изпращани по ординарци.
Щ абътъ на дивизията беше въ непрекъсната свръзка съ
Щаба на армията, но съ Щабовете на 7-а дивизия и 2/3-а бри
гада немаше свръзка.
Въ частите на 3-а бригада не беха устроени свръзки. Само на
4-и октомврий Телефонната команда на 46-и полкъ построи теле
фонна линия между предната охрана и главните сили на полка.
Нема документи, отъ които да се види какъ съ били устроени
телефонните свръзки въ 1-а бригада при настъплението й отъ
Крива Паланка до Куманово, особено презъ време на боя на
бригадата за завладяване Страцинската укрепена позиция. Но
отъ получените въ Щаба на бригадата донесения и отъ разпо
режда ни ята се вижда, че телефонна свръзка е имало между Щаба
на бригадата, артилерията и действуващите въ центра на пози
цията пехотни части (24-и полкъ). На б-и октомврий на Стра
цинската позиция бе убитъ началникътъ на Телефонната команда
на 24-и полкъ.
Съ фланговите части — 4/11-а, 4/24-а и 3/24-а дружини —
телефонна свръзка не бе устроена. При настъплението на бри
гадата отъ Страцинската позиция къмъ Пчиня и по-нататъкъ,
къмъ Куманово, имаше устроена телефонна свръзка между пред
ната охрана и главните сили.
Телеграфната рота пристигна въ Куманово на 8-и октомврий.
Оттамъ беха изпратени по единъ строителенъ взводъ съ по
неколко станции: 1) при командира на 32-и полкъ да устрои
и поддържа свръзка съ Щаба дивизията, по линията Куманово —
свръзки ]089
Прешово — Враня и Гиляне, и 2) при командира на 1-а бригада

да устрои свръзка на бригадата съ Щаба на дивизията, по
линията Куманово — Скопие — Качаникъ. Съ напредването на
частите, постепенно се мЪсгюса и телеграфните взводове на
ротата, и свързваха Щаба на дивизията съ действуващите въ
казаните посоки части. При устройване линиите взводовете
използуваха сръбските телеграфни линии, а тамъ, дето немаше
такива, построяваха стълбчати линии.
Тъй като всичките телеграфни материали беха употребени
въ построените дотогава линии, командирътъ на 3-а пионерна
дружина направи постъпки да бъде освободенъ вложениятъ
въ линията Куманово — Гюешево материалъ, като службата по
поддържането й бъде заета отъ Армейската телеграфна рота.
Това, обаче, стана късно и попречи много на свързочната
служба въ дивизията.
На 9-и изпратените напредъ взводове поправиха телеграф
ните линии и откриха телеграфно действие между Куманово,
Прешово и Хасанбегово. Едновременно съ това, ротата поддър
жаше свръзка между щабовете на дивизията и армията по
линията Куманово — Кюстендилъ. съ междинни станции въ
Облавци, Страцинъ и Крива Паланка. 2-и армейски телеграфенъ
паркъ зае междинната станция въ Крива Паланка и освободи
хората на ротата.
Следъ това 3-и строителенъ взводъ отъ Телеграфната рота,
като се движеше следъ Щаба на 1-а бригада, успеваше еже
дневно да открива съобщение съ Щаба на дивизията по пътя
Скопие — Качаникъ (на 10-и — отъ Скопие, на 11-и — отъ Бар-
довци, на 13-и — отъ Качаникъ). Най-после, когато бригадата
стигна северния изходъ на Качанишкия проходъ, взводътъ свърза
наблюдателното место на командира на бригада, при Стогово,
съ Щаба на армията, въ Куманово, и поддържаше това съоб
щение докато бригадата се намираше на укрепената позиция
срещу Стари Качаникъ.
При настъплението къмъ Скопие бригадата си послужи съ
телефонни свръзки до предните части само следъ като се
свърши боятъ при Скопие, когато вечерьта се спре на позиция
надъ града. При движението си презъ Качанишкия проходъ,
поради пресечената местность, свръзката между частите се
поддържаше съ сигнални ракети и патрули. Когато бригадата се
спре на позиция на изхода на прохода, тогава, едновременно съ
1090 СВРЪЗКИ
укрепяване позицията, бЪха организирани и телефонни свръзки

отъ наблюдателното место на командира на бригадата до начал
ниците на участъците.
1-и строителенъ телеграфенъ взводъ при следването си съ
колоната на 32-и полкъ откри телеграфно действие на 9-и октом-
врий въ Прешово, на 10-и — въ Мучи Баба, за свръзка съ
частите на Карадагь планина, на 11-и — въ Бояновци, а на
12-и — въ Враня, съ което бе устроено и преко съобщение
между 2/3-а и 1/7-а бригади и Щаба на армията, въ Куманово.
На 12-и октомврий въ Враня пристигна, заедно съ 1/46 дру
жина, Телефонната команда на 46-и полкъ. Командата остана въ
Враня, безъ да открива станция. На 16-и тя отиде въ Бояновци,
при 3/3-а бригада, и, заедно съ телефонистите отъ бригадата,
поддържаше телефонното съобщение между Бояновци и Кума
ново, както и съобщенията между щабовете на бригадата и на
46-и полкъ до действуващите дружини на позицията Добро-
синъ — в. Дупиле. На 21-и телефонните станции на този фронтъ
бЪха заети отъ 2/5-а бригада.
1/7-а бригада въ района на съсредоточаването се свързваше
съ Щаба на армията чрезъ държавната телеграфна станция въ
Босилеградъ, усилена отъ Армейския телеграфенъ паркъ. Съ
напредването на бригадата къмъ Морава, Армейскиятъ телегра
фенъ паркъ последователно откри станции въ Гор. Любата,
Мосулъ и Крива Фея.
Свръзката между Щ аба на бригадата, Щаба на 13-и полкъ
и действуващите напредъ части се извършваше отъ телефонните
команди на Щаба на бригадата и на полка съ откриване станции
по пжтя на Средната колона и къмъ по-отдалечената 1/13-а дру
жина. Поради пресечената местность, телефонните свръзки се
допълваха съ конни ординарци.
За свръзка съ съседите бригадата си служеше съ разезди.
2/3-а бригада имаше заповедь да се свърже съ летеща
поща отъ Босилеградъ презъ Мосулъ и напредъ, за съобщение
съ Щаба на армията. Не е известно далй е била устроена тази
поща, но до 3-и октомврий въ Щаба на армията не стигна нито
едно отъ донесенията, изпращани отъ бригадата, освенъ изпра
теното на 1-и въ 17 часа. Щабътъ на армията направи бележка
на командира на бригадата, че не се е свързалъ съ телеграф
ната станция.
СВРЪЗКИ 1091
По-после съобщенията между Щаба на армията и Щаба на

бригадата ставаха чрезъ Мосулъ, обаче предаваните заповеди и
донесения пристигаха съ закъснение най-малко единъ день.
Съобщенията станаха редовни по-късно, когато те беха прене
сени по линията Враня — Куманово.
Свръзката на бригадата съ съседите не беше постоянна и
бърза. Тя се извършваше отъ разезди.
Свръзката между Щаба на бригадата и 29-и полкъ и частите
се извършваше отъ телефонните команди на бригадата и на
полка. Макаръ местностьта да е пресечена, и мъчно се устрой
ваха съобщения, свързката между поделенията на бригадата
беше редовна
На 12-и октомврий 1/7-а и 2/3-а бригади влезоха въ състава
на 3-а дивизия. Фронтътъ на дивизията при настъплението
къмъ Лесковацъ беше много големъ, но свързочната служба
се извършваше добре.
Телеграфната рота, следъ като се освободи отъ станциите
по линията Куманово — Гюешево, снабдена съ повече средства
отъ намерени сръбски материали, работеше вече съ по-големъ
успехъ.
Като се движеше непосредствено задъ Щаба на дивизията
по главната ось на съобщения — долината на Морава, ротата
постепенно поправяше сръбската линия или построяваше стълб-
чата линия и ежедневно откриваше телеграфно действие между
Щаба на дивизията и Щаба на армията. Тя успеваше същ е
временно да открие телефонно съобщение и съ бригадите. Тамъ,
дето не можеше да стане това, свръзката се допълваше съ
ординарци.
На 15-и телефонните свръзки до бригадите се допълниха съ
хелиографно съобщение, като поставиха станции при Несвърта,
при Върба и на Дренова Глава, а централна станция — при
Щаба на дивизията, въ Превалацъ. Следъ като влезоха 3/3-а бри
гада и 2б-и полкъ въ състава на дивизията, мрежата на свръз
ките се разшири, като къмъ 21-и имаше хелиографни станции
на Кушлинъ Гробъ, на в. Голема Глава, на к. 958 (Китице) и
ча в. Копилякъ. Централната станция беше на в. Черни Върхъ,
при Щаба на дивизията. Телеграфните и хелиографните свръзки
беха продължени, и ги свързаха съ телефонните, устроени между
поделенията на бригадите и полковете. Телефонната команда
на 46-и полкъ на 2б-и октомврий не можа да открие станция на
в. Веля Глава, защото немаше кабелъ.
69*
1092 СВРЪЗКИ
7-а дивизия. — Въ района на съсредоточаването имаше

телеграфно и телефонно съобщение съ Щаба на армията и съ
своите части, като използуваше и телефонната линия на гра
ничната стража.
Следъ като се започнаха военните действия, поради бързото
напредване на частите, лошите пътища и липсата на кабелъ,
Телеграфната рота не можеше да поддържа постоянна и непре
късната свръзка.
На 1-и октомврий дивизията достигна линията Драмча —
Чука Голекъ — Берово; 2-и строителенъ телеграфенъ взводъ отъ
ротата получи заповедь да устрои телефонно съобщение Лого-
даш ъ — граничния посгъ Величковъ — Звигоръ, но до вечерьта
взводътъ не можа да открие свръзка. Свръзка съ бригадите
същ о немаше.
На 2-и октомврий Щ абътъ на дивизията се спре на наблюда
телно место при Бигла. Командирътъ на 2-и арм. телеграфенъ
взводъ получи заповедь да продължи телеграфната линия отъ Ло-
годашъ и да свърже Царево Село, следъ което да поправи сръб
ската телеграфна линия къмъ Щаба на дивизията, при Бигла.
Въ 9 часа взводътъ откри действие въ Царево Село, но скоро
съобщението бе прекъснато, та стана нужда да бъдатъ изпра
тени хора до Логодашъ да търсятъ повредата. Постоянната линия
Царево Село — Бигла не можа да бъде използувана презъ де
лата нощь, защото командата разполагаше само съ единъ повре-
денъ телефонъ. Презъ делата нощь бе търсена повредата, и чакъ
сутриньта, когато бе донесенъ другъ талефоненъ апаратъ отъ дру
жината, разбраха, че повредата е въ телефона, а не въ линията.
Телеграфната рота тръгна въ походъ само съ два взвода; третиятъ
взводъ не можа да се мобилизира, поради недостатъчно хора и
материали. Този взводъ до 3-и беше въ Логодашъ. Ротата имаше,
първоначално, само */з отъ полагаемия й се кабелъ и медна жица
за въздушна линия. При това кабелътъ беше старъ, съ прогнила
изолировка. Макаръ изкърпенъ и отново осмоленъ, съ него
можеше да се работи само въ сухо време. Добре бе снабдена
ротата съ телеграфни апарати, но немаше пъкъ достатъчно сухи
елементи за техъ, затова въ боя при Калиманци и Побиенъ на
2-и октомврий ротата не можа да поддържа непрекъснато съоб
щенията на дивизията съ Щаба на армията и съ частите. Щ а
бътъ на армията немаше сведения за действията на 7-а дивизия.
На 3-и Телеграфната рота успе да открие станция при Щаба
на дивизията, на височината северозападно отъ Бигла, и да под
свръзки 1093
дЪржа телефонна свръзка съ Щаба на 2-а бригада, телеграфна — съ

Щаба на армията, по линията Царево Село — Логодашъ — Горна
Джумая, и телефонна — съ Щаба на 3-а бригада, по линията
Логодашъ — Момина Сълза. Свръзката съ 3-а бригада беше
несигурна и бавна, защото тя се бе отдалечила твърде много
отъ станцията, и до Виница тя действува почти безъ свръзка
съ Щаба на дивизията.
По-нататъкъ ротата постепенно поправяше постоянната
линия, построяваше и стълбчата и поддържаше съобщенията на
дивизията, като откриваше телефонни станции: на 4-и — въ
Якимово и на 5-и — въ Кочане.
Телефонната команда на 22-и полкъ бе устроила телефонна
свръзка между Щаба на полка, Щаба на бригадата и до дру
жините. При настъплението презъ границата телефонните линии
не беха продължени. Чакъ на 3-и октомврий, въ бойовете при
Калиманци, тя отново устрои телефонна свръзка отъ Щаба на
бригадата до Щаба на полка и поделенията му. При настъп
лението къмъ Кратово — Куманово Командата успешно под
държаше свръзката на Щаба на полка съ поделенията на полка
и съ Щаба на 2-а бригада.
Телефонната команда на 53-и полкъ получи заповедь на
2- и да свърже полка съ дивизията, обаче, разполагаше само съ
3'5 клм. кабелъ, а й требваше 10— 12 клм. Въ боя на Калиман-
ските височини на 3-и тя свърза Щаба на полка съ дружините
отъ бойната часть и артилерията. До Куманово Командата събра
кабелъ, изоставенъ отъ сърбите, но не устрои телефонна свръзка,
защото полкътъ беше повечето време въ движение.
Телефонната команда на 54-и полкъ, когато тръгна въ
походъ, разполагаше само съ 25 войника, 1 клм. кабелъ и 1 теле-
фоненъ апаратъ. При настъпателните бойове отъ в. Джами
Тепе до Куманово Командата не устрои телефонна свръзка.
3- а бригада, която действуваше съ 54-и полкъ, остана отделена
отъ дивизията. Свръзката съ ординарци беше бавна.
Въ 14-и полкъ Телефонната команда свързваше Щаба съ
дружините. Съобщението съ Щаба на армията ставаше презъ
станцията въ Струмица.
Следъ боя при Кочане Телеграфната рота се движеше съ
частите на дивизията, като по пътя на движението откриваше
подвижни телефонни станции за свръзка съ Щаба на армията.
На 6-и тя стигна въ Трипотанци, събра кабела, сне построените
1094 СВРЪЗКИ
сгьлбчати линии, и се събра въ Куманово, при Щаба на диви

зията, на почивка. Свръзката отъ Куманово съ вътрешностьта
на Царството поддържаше Телеграфната рота на 3-а дивизия и
2-и армейски телеграфенъ паркъ.
На 13-и октомврий командирътъ на 7-а пионерна дружина
заповяда командирътъ на Телеграфната рота, съ единъ взводъ
и пъленъ комплектъ телефоненъ и телеграфенъ материалъ, да
тръгне въ 14 часа по пътя Куманово — Хаджаларъ — Катла-
ново — Велесъ, да провери телеграфната линия до Катланово,
построена отъ Телеграфния паркъ на армията, и, щомъ при
стигне въ Велесъ, да открие телеграфна станция. Взводъгь
нощува въ Хаджарларъ. На 14-и той продължи движението си
и поправи телеграфната линия Скопие — Велесъ, пренесе кабела
на левия брЪгъ на Пчиня и, покрай постоянната държавна линия,
вечерьта стигна Велесъ, при Щаба на 3/7-а бригада. Откри теле
фонно съобщение съ Куманово и продължи да поправя линията
къмъ Велесъ. Взводъгь работи цЪла нощь и на 15-и, обстрел-
ванъ отъ сърбите, влезе въ източната часть на града и откри
телефонна станция за свръзка съ 2/53-а дружина, при мосто
вете. Същия день едно отделение отъ ротата замина да поправи
линията Велесъ — Щ ипъ.
На 16-и октомврий взводъгь поддържаше откритото дотогава
съобщение, като свободните войници взеха участие въ боя съ
оръжие.
На 17-и октомврий ротата влезе заедно съ атакуващите
колони въ западната часть на града, зае Телеграфо-пощенската
станция и откри телеграфо-телефонно действие съ Куманово и
съ Щ ипъ .
Съ откриване станция въ Щ ипъ, Щ абътъ на 7-а дивизия
се свърза съ частите, които действуваха срещу Криволакъ, и
съ Щаба на армията и Щ . Д. А. по две прави посоки: Ве
лесъ — Щ и п ъ — Кочане — Кюстендилъ и Велесъ — Куманово —
Кюстендилъ.
Презъ време на действията около Велесъ и при Криволакъ
беха използувани и телефонните команди на 22-и, 53-и, 54-и и
45-и полкове.
Телефонната команда на 22-и полкъ устрои свръзките при
настъплението на обходната колона по десния брегъ на Вардара
къмъ к. 650 на 14-и, 15-и и 16-и октоврий, като откри станции
при частите отъ бойната часть; тя беше въ свръзка и съ щабо-
СВРЪЗКИ 1095
вегЬ на 2-а и 3-а бригади, и съ Щаба на 7-а дивизия чрезъ

междинната станция при Катланово. Това съобщение съ левия
брЪгъ на Вардара ставаше бавно, беше непостоянно, поради
което командирътъ на 3/7-а бригада получаваше съ голямо
закъснение донесенията на обходната колона.
Телефонната команда на 53-и полкъ бе използувана да устрои
свръзките въ 3/7-а бригада, при Велесъ. Командата използува
единъ отъ проводниците на телеграфната линия, свърза Щаба
на бригадата съ Куманово чрезъ станцията при Катланово и
по този начинъ откри съобщение на бригадата съ Щаба на
армията. Следъ това Командата устрои и поддържаше телефон
ната свръзка между Щаба на полка, дружините, които заемаха
мостовете, артилерията и Щаба на бригадата.
Телефонните команди на 45-и и 54-и полкове бЪха използу
вани при Криволакъ за свързване съ дружините и артилерията.
Конната дивизия. — Въ района на съсредоточаването ди

визията се свърза съ станцията при Кадиинъ Мостъ съ колояз-
дачи. При настъплението тя използува съобщителната линия
на 7-а дивизия и своята радиостанция на Черната Скала. Теле
фонната команда поправи постоянната линия Кочане — Щ и п ъ и
на 5-и октомврий откри станция на осемь клм. отъ Щ ипъ. При
настъплението на дивизията къмъ Балванъ, Командата откри
станция въ Крупище, отдето съ летеща поща свръзката стигна
до Варсаково. Следъ това телефонната линия бе продължена
до Велесъ. До Куманово бе устроена и летеща поща, но пакъ
свръзката съ Щаба на армията ставаше бавно и нередовно.
11-а дивизия. — При настъплението си къмъ Куманово и

Щ ипъ дивизията използува готовите вече свръзки въ тила на
армията.
ГЛАВА VIII.
Устройство на тила, превоза и снабдяването

Устройство на тила.
Етапни пж- Презъ време на съсредоточаването за частите
тища. отъ армията беха определени следните етапни
пжтищ а:
а) За 3-а дивизия — Радомиръ — Кюстендилъ, съ етапни
пунктове: началенъ — Радомиръ, междиненъ — Чоклево и пре-
денъ — Кюстендилъ.
б) За 7-а дивизия — Радомиръ — Дупница — Горна Джумая,
съ етапни пунктове: началенъ — Радомиръ, междинни — Дика
ните и Дупница и преденъ — Бараково.
в) За 11-а дивизия — София — Радомиръ, съ етапни пунк
тове: началенъ — София, междиненъ — Църква и преденъ —
Радомиръ.
г) За Конната дивизия началенъ етапъ — Кюстендилъ.
Следъ като започнаха военните действия, етапните пжтища
беха продължени:
а) За 3-а дивизия — Кюстендилъ — Гюешево — Крива Па
ланка — Куманово, съ етапни пунктове Гюешево, Крива Паланка,
Страцинъ и Куманово.
б) За 7-а дивизия — Горна Джумая — Царево Село — Ко-
чане — Кратово, съ етапни пунктове въ сжщите градове и села.
Следъ б-и октомврий етапната линия бе прехвърлена по пжтя
Кюстендилъ — Крива Паланка — Куманово.
в) За 1/7-а и 2/3-а бригади — Кюстендилъ — Босилеградъ —
Враня, съ етапни пунктове въ сжщите градове и Дол. Любата.
Етапните линии беха заети отъ 3-и и 7-и етапни полкове.
Въ всички етапни пунктове беха устроени отъ етапните
полкове командантства, които се грижеха да разквартируватъ
и да прехранватъ преминаващите къмъ района на действията
1098 УСТРОЙСТВО НА ТИЛА, превоза и снабдяването на арм ията
части, товареха и разтоварваха вагони по станциите, носЬха

службата по разните магазини и поправяха пжтищата съвместно
съ пжтните участъци.
Пжтни уча- Презъ време на мобилизацията къмъТиловото упра-

стъци. вление на II армия бЪха придадени по три пжтни уча
стъка отъ формираните такива при 3-а и 7-а дивизии.
Пжтните участъци отъ 3-а дивизия беха използувани да
поправятъ пжтя Кюстендилъ — Босилеградъ — Дол. Любата — Мо-
сулъ; 1/7-и пжтенъ учасгькъ — пжтя Кадиинъ М остъ— Царево
Село— Кочане — Виница и Куманово — Враня; 2/7-и пжтенъ уча-
стъкъ — пжтя Кадиинъ мостъ— Черната Скала — Царево Село и
Велесъ — Прилепъ; 3/7-и — пжтя Кадиинъ Мостъ — Черната
Скала — Царево Село и Деве Баиръ — Крива Паланка.
Следъ като бе придадена 5-а дивизия къмъ армията, Тило
вото управление разполагаше и съ 1/5-и и 2/5-и пжтни участъци.
Тези пжтни участъци бЪха използувани: 1-и — за работа по
пжтя Куманово — Клисели, а 2-и — по пжтищата Дупница —
Горна Джумая и Скопие — Велесъ.
II армия воюва въ планинска Македония. Работата на пжт
ните участъци беше извънредно тежка. Голямото движение на
обозите и на артилерията беха направили пжтищата почти непро
ходими. Въ началото на военните действия пжтните участъци
имаха налице едвамъ половина отъ щатните си хора и малко
сечива, получени отъ Тиловото управление и реквизирани.
Съ работници участъците не разполагаха. За всеки отделени
случай прибегваха до местното население. Поради скоро настж-
пилата зима, придружена съ бури и веелици, пжтищата станаха
непроходими, и работата на участъците се затрудни значително.
Но, благодарение извънредната енергия на техническия персо-
налъ при участъците и при Тиловото управление, пжтищата въ
района на армията биваха своевременно поправяни за движение
на всички родове войски и тежести.
Интендантска служба и снабдяване.

С набд яване съ облЪкло Още отначалото на мобилизацията
въ армията се чувствуваше големъ не
и сн а р е ж е н и е .
достиги отъ облекло. Най-лошо беха
облечени войницие отъ тилните учреждения. Разпоредено бе
да бжде изкърпено бракувано облекло и раздадено на тил
ните части, но и това облекло бе употребено за обличане
ИНТЕНДАНТСКА СЛУЖБА И СНАБДЯВАНЕ 1099
действуващите части. Войнишкото и конското снарежение почти

въ всички части беше недостатъчно; голЪмъ недостигь имаше
отъ платнища, раници и патронни паласки.
На 20-и октомврий въ Интендантския складъ въ Дупница
постъпиха 1750 шинела, изкърпени, а въ склада въ Кюстен-
дилъ — 2000. Поради дъждовете и походите въ началото на
войната, обувките (царвулите) се беха изпокъсали, и частите
започнаха да искатъ да имъ бъдатъ отпустнати нови, или да
имъ бъде разрешено да си ги набавятъ съ пари.
Министерството на войната разпореди до всички допълня-
ващи части да изпратятъ всички годни, макаръ носени, шинели
въ складовете, за да бъдатъ раздадени на частите.
Къмъ 24-и бе откритъ складъ за облекло въ Кюстендилъ.
Разпоредено бе частите да си правятъ царвули отъ кожите на
заклания добитъкъ.
Въ Скопие бе намерено големо количество коженъ мате-
риалъ. Отъ него беха нарезани царвули и отпустнати на частите.
Въ оставените отъ сърбите складове беха намерени 95,000 долни
ризи, 95,000 долни гащи отъ американъ и 160,000 гащи отъ
бархетъ. Намерени беха бали съ американъ, памукъ и праздни
торби. Тиловото управление на армията разпредели горните
предмети отъ облеклото между 2-а, 3-а, 7-а и 11-а дивизии.
Американътъ, памукътъ и торбите беха изпратени въ София.
С набдяване Частите тръгнаха въ походъ къмъ района на

съсредоточаването съ храни, споредъ Щатовете за
съ хр а н и .
военно време.
Следъ като започнаха военните действия, снабдяването на
армията ставаше отъ подвижните и неподвижните органи, като
общото ръководство беше въ ръцете на Тиловото управление
Започването на военните действия завари Тиловото упра
вление заедно съ Армейското интендантство въ Кюстендилъ.
За снабдяване армията, въ разпореждане на Тиловото управ
ление беха дадени следните складове: Базисенъ — въ Радомиръ;
Междиненъ — въ Дупница; разходни — въ Босилеградъ и Кюстен
дилъ, за частите отъ 3-а и 7-а дивизии, които действуваха въ
посоките Куманово и Враня; въ Кадиинъ Мостъ и Горна Джумая,
за частите отъ 7-а и Конната (дивизии, които действуваха въ
посоките Кадиинъ Мостъ — Царево Село и Горна Джумая —
Царево Село; въ Радомиръ — за 11-а дивизия.
1100 УСТРОЙСТВО НА т и л а . превоза и снабдяването на арм ията
Попълването на складовете стана съ мастни средства, спо-

редъ дадените наряди на реквизиционните комисии.
На 30-и септемврий въ складовете на армията имаше:
С К Л 1* д О В Е ■ и
КадиинъМосгь
Горна Джумая
Босилеградъ1)
Междиненъ—
Разходенъ —
Наименование на
Кюстендилъ
Базисенъ —
Радомиръ
Радомиръ
хранителните и фу
Дупница
ражните запаси
Галети, кгр.................... 30,800

— «
ХлЪбъ, кгр.................... 3,000 53,500 3,000 —
Брашно, кгр................. 47,800 168,800 91,505 326,341 44,750 86,223 —

Мась, кгр..................... 2,230 2,180 1,118 1,541 88 1,148 —
Фасулъ, кгр.................. 1,236 23,200 21,082 41,863 1,428 27,292 —

Оризъ, кгр.................... — 11,400 — 298 13,992 — 1
Картофи, кгр................. 9,859 — — 44,144 892 — —
Лукъ, кгр..................... — 9,860 — — 160 — —
Болгуръ, кгр................. — — — — — 977 —
Соль, кгр..................... 9,773 10,390 4,827 16,000 403 2,364 —
Червенъ пиперъ, кгр. . — 975 — 55 — — —
Черенъ пиперъ, кгр. . — 58 — — — — —
Дафинови листа, кгр. . 505 — — —
Кислота, кгр.................. 1,300 — — 79 —
Захарь, кгр.................... 66,923 7,850 5,297 10,860 1,101 13,961 —
Чай, кгр........................ — 5,137 — 1,219 —
Сирене, кгр................... 233 — 507 302 2,772 —
Кашкавалъ, кгр. . . . 141 1,300 3,399 18,959 530 4,159 —
Едъръ добитъкъ, глави. 2 — — 120 5 —
Дребенъ добит., глави . 230 — 700 6,458 5,532 — —
Ечемикъ и овесъ, кгр. 1,056,364 612,500 63 892 — 28,159 117,669 —
Трици, кгр..................... — — — — 224 >
Ярма, кгр...................... 128,020 14,000 87,788 — — — —
ОЬно, кгр...................... 643,406 379,000 32,426 140,594 1,000 13,357
Слама, кгр..................... 9,809 13,000 2,030 6,298 —
Гась, к а с и ................. 254* 29 93 420 30 — —
Тютюнъ, кгр................. 6,900 — — 3,400 — — —
*) Складътъ въ Босилеградъ нямаше запаси, защото не 6Ъ направено своевре

менно разпореждане да бжде попълненъ съ мастни средства, а ешелонигЬ отъ продо
волствен игЬ транспорти, определени да попълнятъ склада, «е б*Ьха още пристигнали.
Подвозването храни отъ складовете до частите се извърш

ваше отъ армейските и дивизионните транспорти.
ЧаститЪ, които имаха своите дивизионни транспорти (7-а ди
визия), не страдаха отъ липса на храни, обаче частите отъ 3-а ди
визия, на която Дивизионниятъ транспортъ още не бе пристиг-
налъ, чувствуваха липса отъ храни, а това намаляваше подвиж-
ностьта имъ. Това положение трая докато пристигна Дивизион
ниятъ транспортъ. Непристигането навреме 3-и армейски тиленъ
транспортъ и 3-и дивизионенъ транспортъ затрудни Тиловото
управление на армията, затова бе формиранъ времененъ армей
ски транспортъ отъ десеть камиона, който отчасти улесни подвоза
на хранителните припаси.
Хлебопеченето въ дивизиите ставаше съ средствата на
дивизиите, и техните интендантски роти можеха всекога да
задоволятъ нуждите на войските отъ хлебъ.
Армейската хлебарска полурота и дивизионните интен
дантски роти беха пристигнали на местата на съсредоточаването,
преди да се почне превозването на войските. Армейската хле
барска полурота снабдяваше съ хлебъ частите, които пристиг
наха преди интендантските роти.
Поради бързото настжпление и преследване на неприятеля,
частите се отдалечиха много отъ складовете. Хранителните при
паси, които пристигаха съ вагони въ Базисния магазинъ, биваха
насочвани въ Гюешево, дето бе откритъ Разходенъ складъ,
превърнатъ отпосле въ базисенъ. Армията се снабдяваше отъ
складовете въ Радомиръ, Кюстендилъ и Гюешево. Отъ Радомиръ
превозваха храни по пжтя Радомиръ — Дупница — Горна Джумая
и по-нататъкъ — по долината на Струма. Отъ склада въ Кю
стендилъ превозваха храни по пжтя Кюстендилъ— Кадиинъ
Мостъ — Царево Село и отъ Гюешево — по пжтя Гюешево —
Куманово. Складътъ въ Босилеградъ се попълваше отъ Кю
стендилъ.
Съ напредването на частите по пжтя Гюешево — Куманово,
беха открити складове въ ‘ Крива Паланка, Страцинъ и Кума
ново; по пжтя Кюстендилъ — Кадиинъ Мостъ— Царево Село, бе
откритъ складъ въ последното село, а, съ настжпването на
11-а дивизия, беха открити складове и въ Кочане и Щ ипъ.
Следъ като 7-а дивизия бе насочена къмъ Куманово, тя се
снабдяваше по пжтя Гюешево — Куманово. Дивизионниятъ транс
портъ на дивизията, насоченъ отъ Кочане къмъ Кратово презъ
1102 УСТРОЙСТВО НА ТИЛА. превоза и снабдяването на арм ията
Соколарци — Върбица — Трипотанци — Плешинци — Кара Ташъ,

затъна въ калните пътища, и не можа да настигне дивизията
си, поради което тя бе принудена да се прехранва съ мастни
средства и съ храните, изоставени отъ сърбите, които частите
превозваха съ полковите обози.
На 12-и беха разпратени отъ Щаба на армията офицери
и чиновници въ Скопие, Велесъ, Щ ипъ, Крива Паланка, Царево
Село, Пехчево, Прешово, Бояновци и Враня да изучатъ местните
средства въ гкзи новозавладени градове и села, да турятъ
ръка на изоставените отъ сръбските войски храни и да уредятъ
реквизиционни комисии.
Едновременно съ това, Тиловото управление откри складове
въ Скопие, Прешово, Бояновци и Враня. Необходимите хора за
завеждане тези складове беха взети отъ свободните отъ 7-а ди
визия, а за склада въ Враня — отъ всички останали складове.
Въ Куманово и Скопие беха намерени големи запаси храни.
По линията Куманово — Прешово — Бояновци беха намерени
грамадни купи сено, оставени отъ сръбските войски около
железопътните станции.
Вънъ отъ тези мерки, за туряне ръка на всичко намерено,
наредено бе реквизиционните комисии да закупуватъ храни
и отъ населението по определени цени. Така че къмъ края на
октомврий армията се прехранваше изключително съ местни
средства.
Превозването на храни, уредено съ средствата на Тиловото
управление на армията, а по-после — съ средствата на Главното
тилово управление — спомагателни армейски транспорти, не
можа да задоволи нуждите на частите на армията, особено
къмъ Здните, когато започнаха да пристигатъ нови дивизии
(5-а дивизия).
3-и армейски тиленъ транспортъ (четири ешелона — б офи
цера, 1223 войника, 2213 вола, 1100 кола и 28 коня) пристигна въ
Гюешево на 12-и октомврий. До края на месеца и по-късно Транс-
портътъ превозваше хранителни припаси по пътя Гюешево —
Крива Паланка — Страцинъ — Куманово — Скопие. Освенъ това,
той услужваше съ кола Разходния магазинъ и 3-о дивизионно
интендантство за превозване хранителни припаси отъ и до ж.-п.
ст. Куманово.
7-и армейски тиленъ транспортъ, непопъпненъ до щатния
брой хбра, първоначално бе използуванъ за усилване складовете
ИНТЕНДЯНТСКЯ СЛУЖБЯ И СНЛБДЯВЛНЕ 1103
въ Босилеградъ и Кадиинъ Мостъ, та да бъде улеснено пре

хранването на войските, които действуватъ къмъ Враня, Царево
Село и Кочане. Следъ като бе завладенъ Крива Паланка,
два ешелона отъ Транспорта беха използувани да подвозватъ
храни отъ Кадиинъ Мостъ до Царево Село, дето 6% откритъ
разходенъ складъ.
С набдяването въ Снабдяването на 3-а дивизия. — Презъ

д и ви зии тЪ .периода на съсредоточаването на дивизията и
два-три деня следъ като започнаха военните
действия, снабдяването съ хранителни припаси ставаше отъ
Разходния складъ въ Кюстендилъ. Подвозването храни за
частите, които действуваха около Гюешево и в. Руенъ, ставаше
по железницата до станциите Долно Село и Гюешево, а за
тези, които действуваха около върховете Големъ и Дукатъ, —
съ камиони до Дол. Уйно, а оттамъ, тъй като Дивизионниятъ
транспортъ не беше още пристигналъ, — съ реквизирани кола
до Бранковци и Дол. Тламино. На 3-и октомврий прехранването
поради силните бури на в. Руенъ се затрудни, и частите около
този върхъ използуваха неприкосновения си ранцевъ запасъ.
Наложи се полковете да се снабдятъ съ 50 товарни коня, съ
което въ скоро време бе облекчено положението, и частите
попълниха запасите си.
На 5-и пристигнаха два ешелона отъ Дивизионния тран
спортъ, отъ които единиятъ, натоваренъ съ хранителни припаси,
бе изпратенъ въ Босилеградъ, а вториятъ, заедно съ походните
фурни отъ Интендантската рота, замина презъ Гюешево за Крива
Паланка, дето веднага започна да пече хлебъ, като беха използу
вани и местните фурни. Въ Крива Паланка дивизионниятъ интен-
дантъ откри Междиненъ дивизионенъ продоволственъ складъ,
въ който беха складирани всички намерени безстопанствени хра
нителни припаси и такива, събрани по реквизиционенъ начинъ.
На 8-и, поради бързото настъпление и отдалечаване отъ
Разходния складъ въ Гюешево на повече отъ 80 клм., снабдя
ването на дивизията се затрудни. Частите използуваха непри-
носновения си запасъ, но това не попречи да продължатъ
кастжплението си, защото беха взети] мерки да бъдатъ събрани
изоставените безстопанствени храни, смлеха"брашно въ водени
ците и пекоха хлебъ въ местните фурни.
На 11-и и 12-и, когато дивизията се развърна на широкъ
фронтъ, прехранването ставаше изключително съ местни средства.
На 12-и едната полуротаготъ Интендантската рота продължи

хлЪбопеченето въ Куманово за 1-а бригада, а другата — замина
за Враня.
Презъ този периодъ Дивизионното интендантство разпола
гаше само съ трите ешелона отъ Дивизионния транспортъ (Пър-
виятъ беше въ Босилеградъ), които не можеха да подвозватъ
необходимите храни редовно, защото требваше да се връщатъ
до Крива Паланка и Гюешево, разстояние повече отъ 100—
120 клм. По това време започнаха да пристигатъ въ Гюешево
ешелоните отъ Армейския тиленъ транспортъ и да подвозватъ
хранителни припаси до Куманово, но само за 7-а дивизия и за
други части, които немаха при себе си Дивизионния си транс
портъ. Интендантската полурота, въ Куманово, презъ това време
даваше хлебъ и на 7-а дивизия.
Спедъ 15-и, когато частите отъ дивизията минаха Върбово,
Грамада и Владичинъ Ханъ, и не можеше навсекжде да бжде
намеренъ зърненъ фуражъ, а въ склада въ Куманово, току-
що откритъ, имаше само брашно и некои дребни продукти,
требваше ешелони отъ Транспорта да отиватъ назадъ, до Стра-
цинъ, на повече отъ 120 клм. Прехранването на дивизията
презъ това време бе затруднено още повече, защото Интен
дантството требваше да се грижи за храната на 13-и и 26-и пол
кове отъ 7-а дивизия, които дотогава се снабдяваха отъ Боси
леградъ и Трънъ. Дивизионното интендантство поиска отъ Тило
вото управление на армията да нареди да става подвозване на
хранителни припаси за дивизията съ Армейския транспортъ, но
това искане не бе удовлетворено. Армейскиятъ транспортъ едва
успеваше да превозва отъ Гюешево до Куманово брашно и
некои дребни продукти. Тиловото управление препоржча да
бждатъ използувани пакъ местните средства и хранителните
припаси въ Босилеградъ. Местните средства беха използувани,
доколкото беше възможно, но припасите отъ Босилеградъ не
можеха да бждатъ използувани, защото, поради лошия пжть,
пренасянето имъ съ кола не беше възможно. За да бжде уси
лено подвозването, реквизирани беха още кола за Дивизионния
транспортъ, а полковите обози, по необходимость, правеха по-
големи преходи — до 30— 40 клм. назадъ, и по този начинъ
бе избегната кризата по прехранването въ момента когато
частите отъ дивизията се намираха подъ Лесковацъ.
Следъ 26-и, когато дивизията се върна къмъ Враня и отъ
Бояновци и Прешово настжпи къмъ Гиляне, снабдяването бе
улеснено, защото пжтьтъ, който требваше да минава Дивизион-

ниятъ транспортъ, не беше дълъгь, а, освенъ това, въ Враня,
Прешово и Бояновци имаше достатъчно хранителни и фуражни
запаси, оставени отъ сърбите.
Снабдяването на 7-а дивизия. — На 25-и септемврий

Дивизионното интендантство тръгна отъ Дупница за Горна
Джумая, дето предстоя до б-и октомврий. Частите се снабдяваха
отъ складовете въ Кюстендилъ, Кадиинъ Мостъ, Дупница и
Горна Джумая. Хлебопеченето извършваше Хлебарската полу-
рота въ Горна Джумая и въ Бараково. Храни подвозваха Диви-
зионниятъ продоволственъ транспортъ и полковите обози.
Снабдяването не беше задоволително, и още отъ първите
дни частите требваше да се грижатъ сами за прехраната си.
Поради лошото време и непроходимия пжть, Дивизионниятъ
транспортъ не можеше своевременно да предава на частите
необходимите храни.
На б-и Интендантството, Интендантската рота и по-големата
часть отъ Дивизионния транспортъ (една часть отъ него бе
изпратена да подвозва храни за 14-и полкъ, къмъ Струмица)
заминаха за Кочане. Частите се беха отдалечили, и Интендан-
ството не можеше съ нищо да ги снабди. Дивизионниятъ тран
спортъ, поради лошото време, големата каль и постоянното
движение, стана негоденъ; той не можеше да следва дивизията,
и не изпълни назначението си, поради което частите се прину
диха да се прехранватъ сами отъ местни средства.
Отъ Кочане Интендантството съ Интенадантската рота, послед
вани отъ Дивизионния транспортъ, се отправиха по следите на
дивизията, която напредваше презъ Кратово — Страцинъ — Кума-
ново. Въ Куманово Щабътъ на Интендантството остана, докато
пристигна Дивизионниятъ транспортъ — на 18-и, следъ което,
заедно съ Интендантската рота, замина за Кписели, дето послед
ната за пръвъ пжть следъ навлизането на дивизията въ Маке
дония започна да пече хлебъ.
Въ Клисели Интендантството намери и закупи големо
количество жито и фуражъ, което значително улесни нуждите на
дивизията.
На 17-и Интендантството отъ Клисели се раздели на две
части, които започнаха да действуватъ къмъ Прилепъ и къмъ
Щ ипъ.
Българската армиа въ Световната война 1915— 1918 год., то»гь III. 70
1106 УСТРОЙСТВО НА ТИЛЛ, ПРЕВОЗА И СНАБДЯВАНЕТО НА АРМИЯТА
Снабдяването на Конната дивизия. — Интендантството се ’

образува постепенно. Предполагаше се Конната дивизия да се
снабдява отъ Интендантството на онази дивизия, въ района
на която попадне. Презъ време на съсредоточаването дивизията
се снабдяваше отъ Разходния складъ въ Кюстендилъ; подвозътъ
се извършваше съ средствата на полковете. Тъй като Интен
дантството разполагаше само съ четири кола, поиска отъ Щаба
на армията да му бжде даденъ единъ ешелонъ отъ 3-а дивизия.
Молбата не бе удовлетворена, защото и 3-а дивизия немаше
никакъвъ ешелонъ при себе си.
Следъ като започнаха военните действия, снабдяването се
затрудни. На местностьта не се намираха достатъчно хранителни
припаси, а отзадъ не се подвозваше нищо. Полковите обози,
поради калните пжтища, закъсняваха. На 3-и частите се храниха
отъ неприкосновения запасъ; на 4-и немаше хлебъ, защото
поржчаниятъ въ Кочане, Виница и околните села не пристигна
навреме. Изпратени беха отъ интенданта товарни коне при
Кадиинъ Мостъ за хлебъ, но те пристигнаха въ Царево Село на
б-и, когато дивизията вече бе стигнала въ Велесъ. Въ Царево
Село интендантътъ завари органи отъ 7-о дивизионно интен
дантство, но те не можаха да дадатъ нищо — Транспортътъ
на това Интендантство бе затъналъ на пжтя между Горна
Джумая и Царево Село. На 3-и въ Царево Село интендантътъ
разтовари колата на Интендантството (20 реквизирани кола)
и ги изпрати да посрещнатъ Транспорта, отъ който получиха
2000 хлеба. Когато колата съ хлеба пристигна въ Кочане,
дивизията беше вече въ Велесъ.
Докато стигнатъ въ Велесъ и презъ следните дни, частите
на дивизията се прехранваха самй съ местни средства; даже и
обозите имъ беха останали назадъ.
На 9-и Интендантството на дивизията пристигна въ Кписели
и уреди хлебопечене; събираше въ сжщото време и фуражъ
изъ околните села и го предаваше на частите.
На 17-и Интендантството замина за Велесъ, отдето продължи
дейностьта си по снабдяване частите съ необходимите храни
телни припаси и други материали.
Снабдяването на 11-а дивизия. — Дивизията започна съсре

доточаването си на 9-и октомврий. Снабдяването ставаше отъ
складираните заблаговременно хранителни припаси по етапните
пунктове и отъ сжществуващите армейски интендантски скла-
ОРЖЖЕЙНО И ОГНЕСТРЕЛНО СНАБДЯВАНЕ 1107
дове. За по-голЪма сигурность, частите се снабдяваха, и носюса

съ себе си храна за повече дни. Следъ като пристигна диви
зията въ Щ и пъ и Куманово, снабдяването се извършваше отъ
интендантските органи на дивизията съ мастни средства и съ
подвозване отъ тила. Прехранването беше задоволително.
Оржжейно и огнестрелно снабдяване.

Следъ като се мобилизираха, частите отъ II армия тръгнаха
къмъ района на съсредоточаването, снабдени съ бойни припаси
споредъ Щатовете за военно време. Снабдяването на армията,
следъ като се започнаха военните действия, ставаше отъ под
вижните и неподвижните източници, мобилизирането на които
се извърши едновременно съ това на частите. Вскка часть имаше
въ своите складове бойни припаси, отдето се снабдиха бойните
обози и огнестрелните паркове на дивизиите. Подвижните и
неподвижните източници по снабдяването на армията се попъл
ниха отъ складовете на дивизиите и отъ 1-и главенъ армейски
складъ, въ София.
За снабдяване съ бойни припаси армията разполагаше съ
следните складове: Базисенъ — въ Кюстендилъ; разходни —
въ Кюстендилъ, Дупница и Гюешево; освенъ това, тя имаше
Армейски огнестреленъ паркъ и Армейска артилерийска рабо
тилница за поправяне материалната часть и ржчното оръжие.
Д ейность на 2-и арм ей ски Въ състава на Армейския огне-

стреленъ паркъ влизаха толкова пар
о гн е стр е л е н ъ паркъ .
кови колони, колкото дивизии имаше
армията, поради което и съставътъ на 2-и армейски огнестре
ленъ паркъ бе променливъ, тъй като и брбятъ на дивизиите
въ армията се менеше често.
Дейностьта на армейските паркови колони се състоеше въ
подвозване и предаване бойни припаси отъ неподвижните ар
мейски източници (обикновено „разходните складове“ ) до под-
жвините на частите; те образуваха и подвижни складове за по-
своевременно снабдяване частите съ бойни припаси.
Въ дейностьта си по снабдяването колоните срещаха затруд
нения поради недостатъчния си команденъ персоналъ — лип
сваха взводни командири и санитарни органи — медицински и
ветеринарни лекари и фелдшери.
70*
1108 УСТРОЙСТВО НА ТИЛА. ПРЕВОЗА И СНАБДЯВАНЕТО НА АРМИЯТА
Назначените за носене службата въ колоните войници бЪха

неспособни за строева служба, освободени по болесть или
данъчни — неслужили и физически слаби, негодни за тежката
работа при товарене и разтоварване бойните припаси.
Колоните срещаха спънки и по прехранването, а особено
за фуражъ и подслонъ на добитъка. Комендантите на етапните
пунктове, поради голямото движение, не можеха да задоволяватъ
напълно колоните съ храна за добитъка. Принудени да търсятъ
такава въ околните села, колоните губеха време, и поради това
закъсняваха съ снабдяването. При дългите преходи колоните не
намираха населени места и подслонъ за добитъка презъ голе
мите студове, и голема часть отъ него измре.
Въпреки всички неудобства, въпреки че си служиха съ
тежки реквизирани кола, по лоши и кални пжтища, армейските
паркови колони изпълниха предназначението си, и не оставиха
армията безъ бойни припаси, докато въ складовете имаше такива.
3-а армейска паркова колона се мобилизира при частите на
3-а дивизия, въ съставъ: една паркова рота, съ петь пехотни
паркови взвода, и една паркова батарея, съ петь паркови взвода.
Единъ планински парковъ взводъ (2-и), формиранъ при 3-и пла
нински артилер. полкъ, бе определенъ за снабдяване планин
ските артилерийски части, придадени къмъ дивизията.
На 5-и октомврий, когато армията бе стигнала до линията
Враня — Страцинъ — Злетово — Щ ипъ, поделенията на колоната
тръгнаха въ походъ къмъ района на действията. До Кюстендилъ
те пжтуваха по железница, а отъ Кюстендилъ до Куманово —
по обикновенъ пжть презъ Крива Паланка. При Нагоричино
колоната предаде на 3-и дивиз. огнестр. паркъ 195,750 манли-
хврови патрона. Изпразднените 25 кола се върнаха въ Гюешево
да се попълнятъ. Въ Куманово колоната пристигна на 9-и, безъ
Парковия взводъ на 32-и полкъ и вторите полувзводове отъ
45-и и 46-и полкове, които пристигнаха на 13-и и 15-и октомврий.
На 13-и октомврий 11-и и 29-и паркови взводове и Парковата
батарея съ два взвода заминаха за Прешово. Къмъ Армейската
колона въ Куманово се присъедини 2-и парковъ взводъ отъ
2-и гаубиченъ полкъ.
На 14-и единъ взводъ отъ оставените въ разпореждането
на началника на Армейската колона два взвода отъ Парковата
батарея замина за Велесъ. Всичките паркови взводове отъ
Армейската колона, които се намираха въ Куманово, разтовариха
ОРЖЖЕЙНО И ОГНЕСТРЕЛНО СНЯБДЯВЯНЕ 1109
бойните припаси и образуваха складъ, отъ който се снабдяваха

частите отъ армията при по-нататъшните си действия. ПразднигЪ
кола беха изпратени въ Гюешево да се попълнятъ.
На 15-и пристигна въ Куманово отъ Нова Загора 32-и ар
мейски парковъ взводъ и на следния день замина за Скопие. Раз
пределена така, на взводове, въ Куманово, Велесъ, Скопие,
Прешово, а по-после — и въ Бояновци, Враня, Владичиъ Ханъ, .
дето последователно се местеха Парковата батарея и двата пе
хотни паркови взвода, Армейската паркова колона снабдяваше
3-а дивизия съ бойни припаси. Ежедневно въ казаните места
пристигаха парковите взводове на 3-и дивизионенъ паркъ, които
се попълваха, и отвозваха бойните припаси по частите. Праздните
кола на Армейската колона изпращаха назадъ, къмъ Куманово —
Крива Паланка и Гюешево, попълваха се отъ армейските не
подвижни източници, следъ което се завръщаха по местата си.
7-а армейска паркова колона се мобилизира при частите на
7-а дивизия, почти въ сжщия съставъ, както 3-а армейска пар
кова колона.
Щабътъ на Армейската колона и Парковата рота се форми
раха въ Радомиръ, а Парковата батарея — въ Самоковъ. На
19-и септемврий батареята се присъедини къмъ колоната въ
Радомиръ.
На 29-и колоната се премести въ Дупница. На 3-и октомврий
14-и парковъ взводъ замина за Горна Джумая, а на следния
цень 13-и, 26-и и 53-и паркови взводове и 150 кола съ Парко
вата батарея заминаха за Радомиръ, да пренесатъ бойните при
паси на 7-и разходенъ складъ въ Дупница; 22-и и 54-и паркови
взводове заминаха за Самоковъ, за да се попълнятъ съ бойни
припаси до щатното количество. 14-и парковъ взводъ превози отъ
Горна Джумая по 100,000 патрона въ Струмица и въ Царево Село.
На 6-и октомврий Парковата батарея изпрати 22 кола съ бойни
припаси въ Струмица. На 7-и изпратените бойни кола въ Радо
миръ се върнаха, и разтовариха припасите въ казармата на
14-и полкъ. Съ останалите кола б4ха изпратени още 150,000
патрона за частите при Струмица.
На 10-и октомврий колоната, попълнена съ бойни припаси
отъ Разходния складъ, се премести въ Кюстендилъ, отдето
26-и парковъ взводъ замина за Трънъ.
На 11-и октомврий, когато 7-а дивизия беше въ Куманово,
Армейската паркова колона, съ четири паркови взвода (13-и,
1110 УСТРОЙСТВО НЯ ТИЛД, ПРЕВОЗЯ и снябд явянето ня ярм иятя
22-и, 53-и и 54-и) и Парковата батарея, замина за сжщия градъ,

дето пристигна на 16-и.
На 17-и колоната остана въ Куманово, отдето превози бойни
припаси до Велесъ и Клисели, а изпраздненитЪ колй се връщаха
къмъ Крива Паланка и Гюешево за попълване.
На 26-и пристигна въ Куманово и 5-а армейска паркова
колона (Щ абътъ на Парка и този на Парковата рота), дето остана
въ разпореждание на Тиловото управление на армията. Парко
вата батарея на колоната сжщия день пристигна въ Щ ипъ, а
парковите пехотни взводове пжтуваха съ полковете.
Д ей н ость на разход- 3-и разходенъ огнестреленъ складъ бе

нит-Ь скл а д о ве .
предназначенъ да снабдява съ б о й н и припаси
3-а дивизия. Складътъ се формира напълно
къмъ 2-и октомврий, и, снабденъ съ полагаемите му се по Щаба
бойни припаси, сжщия день замина по железницата за Кюстен-
дилъ, дето се откри, и започна да снабдява частите съ необхо
димите припаси. Попълването на склада ставаше отъ 2-и ба-
зисенъ складъ и отъ Софийския резервенъ огнестреленъ складъ.
На б-и складътъ откри клонъ въ Босилеградъ за снабдя
ване 2/3-а и 1/7-а бригади. На 20-и се премести въ Гюешево,
отдето изпращаше бойни припаси и къмъ Щ ипъ . На 31-и се
премести въ Крива Паланка.
7-и разходенъ огнестреленъ складъ се превози по железни
цата въ Дупница, дето се откри на 7-и октомврий, и започна да
снабдява съ бойни припаси частите отъ 7-а дивизия.
На 12-и октомврий складътъ се премести въ Крива Паланка,
отдето снабдяваше съ бойни припаси частите отъ 3-а и 7-а ди
визии. Попълването на склада ставаше отъ 2-и базисенъ складъ
и отъ 11-и разходенъ складъ, въ Гюешево.
11-и разходенъ огнестреленъ складъ бе предназначенъ да
снабдява съ бойни припаси частите отъ 11-а дивизия, като се
открие въ Радомиръ. Той, обаче, се премести по железницата
въ Гюешево, дето пристигна, и се откри на 11-и октомврий. Тъй
като 11-а дивизия не бе пристигнала въ района на действията
на армията, складътъ попълваше съ бойни припаси 7-и разхо
денъ огнестреленъ складъ, докато последниятъ се намиреше въ
Крива Паланка. На 22-и замина за Куманово, дето отъ 25-и ок
томврий започна да снабдява частите отъ армията, предимно
тези отъ 11-а дивизия.
ОРЖЖЕЙНО И ОГНЕСТРЕЛНО СНЯБДЯВЯНЕ 1111
Д ейность на 2-и б а зисенъ 2-и базисенъ огнестреленъ складъ,

формиранъ при Софийския резервенъ
огне стре л ен ъ скл а д ъ .
огнестреленъ складъ, имаше предна
значение да снабдява частите отъ II армия съ бойни припаси.
Той се превози по железницата въ Радомиръ, дето пристигна
на 8-и октомврий и, преди да се разтовари напълно, по разпо
реждане отъ началника на артилерията, замина за Кюстендилъ.
Базисниятъ складъ попълваше разходните складове. Давани
беха бойни припаси и други материали и направо на отделни
части отъ дивизиите.
На 23-и октомврий складътъ се премести въ Гюешево,
отдето продължаваше да снабдява разходните складове и армей
ските паркови колони съ бойни припаси.
Д ейность на А рм ей- Армейската артилерийска работилница

ската ар ти л е р и й - (214 човека, 64 вола, 4 коня и 31 кола) на
ска работил- 4-и октомврий тръгна отъ София по обик-
ница. новенъ пжть за Крива Паланка, дето при
стигна на 15-и октомврий и следъ три деня
започна да работи.
Поправяне на материалната часть и ржчното оржжие започна
късно — въ началото на 1917 година. Дотогава Работилницата
извършваше поправки на обозни кола, автомобили, санитарни
материали и инструменти, земледелски и домакински сечива
и други предмети.
С набдяването въ ча- Въ 3-а дивизия. — Презъ време на

стигЬ на армията. бойовете за завладяване сръбските гра
нични позиции парковите взводове на
3-и дивизионенъ огнестреленъ паркъ беха задъ частите и попъл
ваха изразходваните отъ техъ припаси.
При преследване сърбите отъ Крива Паланка къмъ Кума-
ново 3-а бригада не води бойове, и парковите взводове след
ваха въ опашката на походната колона на бригадата.
Парковите взводове на 1-а бригада следваха по пжтя на
главните сили на бригадата — Крива Паланка — Страцинъ —
Куманово. Ежедневно командирътъ на бригадата определяше
съ заповедь местата, дето да се спиратъ взводовете. Къмъ тези
места частите отправяха за попълване праздните си кола и
1112 УСТРОЙСТВО НА ТИЛЯ, ПРЕВОЗЯ И СНЯБДЯВЯНЕТО НЯ ЯРМИЯТЯ
товари. ИзпраздненигЪ кола и товари отъ парковите взводове

се попълваха отъ армейските паркови взводове или отъ раз
ходните складове.
До Куманово снабдяването на дивизията ставаше редовно.
Следъ това, обаче, когато частите на дивизията се отдалечиха
отъ складовете, а Армейската паркова колона още не беше
пристигнала, снабдяването се бе затруднило. Нема документи,
отъ които да се види какво е било по това време състоя
нието на Дивизионния огнестреленъ паркъ по отношение ко
личеството на бойните припаси1). Въ дивизията, обаче, се чув
ствуваше недостиги отъ бойни припаси, особено въ планин
ските артилерийски части, които разполагаха, изобщо, съ много
малко снаряди.
По-после, следъ като пристигнаха всичките армейски пар
кови взводове, снабдяването ставаше по-редовно. Армейските
взводове догонваха дивизията, откриваха подвижни складове въ
близки до тила на дивизията места (Прешово, Бояновци, Враня
и Владичинъ Ханъ), до които пъкъ отиваха дивизионните пар
кови взводове, попълваха се, и отвозваха бойните припаси до
частите.
Въ 7-а дивизия. — На 30-и септемврий Щабътъ на 7-и диви-

зионенъ огнестреленъ паркъ и щабовете на Парковата рота и
и Парковата батарея беха на бивакъ при Грамада, а парковите
взводове — при съответните бригади и отделнодействуващи
полкове.
Следъ като започнаха военните действия, Щ абътъ на Парка
следваше по пжтя на Щаба на дивизията. Съ Щаба на Парка
следваха и щабовете на Парковата рота и Парковата батарея и
ржководеха службата на парковите взводове по снабдяването.
Парковите взводове се движеха задъ своите части. За попъл
ване частите съ бойни припасй командирите на частите привли
чаха, обикновено, къмъ частьта необходимите кола и товари
и попълваха изразходваните припаси. Изпразднените кола и
товари отъ дивизионните паркови взводове се връщаха и се
попълваха отъ съответните армейски паркови взводове.
На 12-и Огнестрелниятъ паркъ съ по-големата часть отъ
парковите взводове бе събранъ въ Куманово.*)
*) Въ архива на В. И. К. липсва дневникътъ на Огнестрелния паркъ.
САНИТАРНА СЛУЖБА. ЕВАКУАЦИЯ И СНАБДЯВАНЕ 1113
По това време Паркътъ имаше:

1
Манлихе- Картеч
| ч а с т и рови па ни па Гранати Шрап- !
трони трони нели |
1
Паркова рота:
13-и парковъ в з в о д ъ ...................................... и % ма се е д е н и я
14>и парковъ в зв о д ъ ......................................... 315,000 45,000 — —
22-и парковъ в зв о д ъ ......................................... 258,640 — — —
53-и парковъ в з в о д ъ ......................................... 238,440 37,800 — —

54-и парковъ в зв о д ъ ......................................... 258,600 38,400 — —
Парково отделение на 3/26-а дружина . . . . 93,000 — — —
Паркова батарея — 80 2,390
К о н н а т а д и в и з и я се снабдяваше отъ 7-и дивизионенъ

огнестреленъ паркъ.
Санитарна служба, евакуация и снабдяване.

С анитарната с л у ж б а Споредъ плана за мобилизацията, за
въ армията. извършване санитарната служба въ разпо
реждане на началника на Тиловото управ
ление при II армия влизаха:
1) Лечебни учреждения: три армейски етапни болници, съ
2000 легла, и четири запасни болници, съ 1200 легла.
2) Евакуационни средства: два санитарни транспорта, единъ
санитаренъ влакъ и шесть подкрепителни пункта.
3) Снабдителни учреждения: единъ санитаренъ разходенъ
складъ, и единъ санитаренъ базисенъ складъ.
Армейските учреждения тръгнаха въ походъ съ недостигъ
въ кола, материали и личенъ съставъ. При това войнишкиятъ
санитаренъ персоналъ бе попълненъ съ неслужили данъчни,
съ телесни недостатъци — негодни за работата, която имъ
предстоеше.
Къмъ 2-и октомврий армейските лечебни учреждения беха
готови за походъ, и етапниятъ лекарь ги насочи:
2-а армейска евакуационно-разпределителна болница — отъ
Сливенъ за Радомиръ;
1/2-а и 2/2-а армейски етапни болници — отъ Радомиръ за
Кюстендилъ;
1114 устройство ня тилл, превозя и снябд явянето ня ярм иятя
1/3-а и 2/3-а запасни евакуационни болници — отъ Сли-

венъ за Кюстендилъ;
1/7-а и 2/7-а запасни евакуационни болници — отъ Само-
ковъ за Царево Село;
1/3-и, 2/3-и и 3/3-и подкрепителни пунктове — отъ Сливенъ
за Гюешево, Дол. Уйно и Кадиинъ Мостъ;
1/7-и, 2/7-и и 3/7-и подкрепителни пунктове — отъ Само-
ковъ — първиятъ за Кочериново, а останалите два — за Ваксево;
3-и санитаренъ транспортъ — отъ Сливенъ за Гюешево;
7-и санитаренъ транспортъ — отъ Самоковъ за Царево Село.
Базисниятъ складъ се откри въ София, а Разходниятъ —
въ Радомиръ.
На 2-и въ Кюстендилъ започнаха да пристигатъ ранени,
броятъ на които достигна 500. Въ това време въ града бе при
стигнала 2/2-а армейска етапна болница, но тя не се откри, защото
й предстоеше походъ. Ранените беха настанени въ уредената
Мастна болница.
На 3-и броятъ на ранените се увеличи, и, поради недостигъ
отъ лекарски и другъ персоналъ, въ помощь на Мастната бол
ница беха извикани отъ Радомиръ (отъ 2-а армейска евакуаци
онна болница) петима лекари, единъ зжболЪкарь и двама сани
тарни подофицери. На 4-и броятъ на ранените достигна 900;
тогава се разкри 2/2-а етапна болница, и прие 100 ранени,
пристигнали отъ височините Китка и Киселица.
Къмъ 8-и армейските лечебни учреждения беха пристигнали
на местата си, и започнаха да действуватъ. За отбелязване е, че
презъ това време въ вътрешностьта на Царството пристигаха
много лекоранени. Това се дължеше на обстоятелството, че не
всички полски болници (дивизионни) беха по местата си, задъ
съответните части, по която причина и много отъ ранените зами
наха за вътрешностьта направо отъ лазаретите — дивизионни и
полкови. Освенъ това, некои отъ полските болници требваше
всеки день да се местятъ, за да могатъ да следватъ частите,
които беха въ непрекъснато движение. За да могатъ да се
преместятъ бързо напредъ, болниците беха принудени да ева-
куиратъ ранените въ вжтрешностьта, безъ да беше това все-
кога необходимо. Въ Кюстендилъ ранените пристигаха често
безъ именни списъци, а даже и безъ санитарни билети. Напли-
вътъ отъ ранени беше големъ, а леглата — малко, затова
САНИТАРНА СЛУЖЕЛ, ЕВЛКУЛЦИЯ И СНАБДЯВАНЕ 1115
бързото евакуиране и оть Кюстендилъ стана наложително, безъ

да могатъ ранените да се разпредЪлятъ грижливо, толкова
повече, че и на болниците отъ етапната зона предстоеше походъ.
На 15-и етапниятъ лЪкарь и началникътъ на Снабдителната
секция тръгнаха отъ Кюстендилъ презъ Гюешево за Куманово.
По пжтя на движението те събраха и приведоха въ известность
въ Крива Паланка оставените отъ сърбите санитарни материали,
които, по немане превозни средства, предадоха на съхранение
въ Етапното командантство. По сжщия начинъ по-после беха
събрани и запазени намерените санитарни и аптечни материали
въ Скопие и Враня.
Къмъ 20-и повечето отъ армейските учреждения не можаха
да се разкриятъ. Поради бързото настъпление на армията, която
бе стигнала до линията Криволакъ — Велесъ— Тетово — Кача-
никъ и Лесковацкото поле, армейските болници, едва пристиг
нали по местата си и преди да се уредятъ напълно, получаваха
нови заповеди да се събератъ и изнесатъ още по-напредъ.
Къмъ 22-и разположението на армейските санитарни учреж
дения бе следното:
2-а армейска евакуационна разпределителна болница, съ
три отделения (750 легла), — въ Кюстендилъ и отделение
(250 легла) — въ Радомиръ;
1/2-а армейска етапна болница — въ Кюстендилъ:
2/2-а армейска етапна болница — беше въ движение къмъ
Куманово;
2/3-а армейска етапна болница — въ Скопие (придадена отъ
III армия);
1/3-а запасна евакуационна болница — въ Куманово;
2/3-а запасна етапна болница — въ Босилеградъ;
1/7-а запасна евакуационна болница — въ Царево Село;
2/7-а запасна етапна болница — въ Царево Село;
7-и санитаренъ транспортъ — въ Царево Село;
1/3-и подкрепителенъ пунктъ — въ Гюешево, 2/3-и — въ
Дол. Уйно и 3/3-и — на ж -п. ст. Кюстендилъ;
1/7-и подкрепителенъ пунктъ — въ Кочериново, 2/7-и — въ
Виница и 3/7-и — въ Ваксево.
По-късно отъ етапно-санитарните части на III армия беха
придадени 1/5-а и 2/5-а запасни болници и 5-и санитаренъ
транспортъ, които се разкриха въ Куманово.
1116 УСТРОЙСТВО НА т и л а . превоза и снабдяването на арм ията
Евакуационната служба все още не беше напълно уредена.

3-и санитаренъ транспортъ не беше достатъченъ. Следъ като
пристигна този Транспортъ въ Куманово, заповядано му бе да
изпрати 60 кола въ Бояновци, 20 — между Бояновци и Враня
и 20 — въ Прешово, а съ останалите обслужваше евакуирането
между Бояновци — Куманово и вжтреш ностьта.
За евакуационенъ пжть къмъ вжтрешностьта бе определенъ
пжтьтъ Скопие — Куманово — Крива Паланка — Гюешево и по-
нататъкъ по железницата за Кюстендилъ. Дължината на пжтя
до Гюешево е около 100 клм., и се изминава съ волски кола
за петь-шесть деня. За евакуиране ранените и болните по този
пжть беха останали само 104 кола отъ 3-и санитаренъ транс
портъ. Затова прибегнаха до помощьта на колата отъ армей
ските продоволствени и огнестрелни транспорти.
Вториятъ евакуационенъ пжть за частите, които настжпиха
презъ Черната Скала — Царево Село, и се биеха при Велесъ —
Криволакъ, беше Щ и пъ — Царево Село — Черната Скала — Вак-
сево — Кадиинъ Мостъ — Кюстендилъ. Евакуирането по този пжть,
поради това, че беше по-дълъгъ, разкалянъ и почти непрохо-
димъ, се избегваше. Болните биваха задържани въ Щ ипъ, дето
бе открита 1/7-а запасна болница, или пъкъ ги евакуираха въ
Царево Село, въ 2/7-а запасна болница. Следъ като бе завла-
денъ Велесъ, за евакуационенъ пжть бе определенъ пжтьтъ
Щ и п ъ — Велесъ — Скопие.
С анитарната с л у ж б а Въ 3-а дивизии. — Когато се започнаха

въ дивизиигЬ. военните действия, Дивизионниятъ лазаретъ
и полските болници не беха още пристиг
нали. На частите бе заповедано да евакуиратъ малкото ранени
въ Кюстендилъ съ средствата, съ които разполагатъ.
Вечерьта Дивизионниятъ лазаретъ пристигна въ Кюстендилъ.
На 2-и октомврий 3-о отделение тръгна по пжтя Гърляно —
Долно Село — Бобешино — Дол. Тлъмино, въ разпореждане на
3-а бригада, а 1-о и 2-о отделения — за Гюешево, въ разпо
реждане на командира на 1-а бригада. Евакуирането на ране
ните бе наредено да се извършва на ж.-п. ст. Долно Село, за
3-а бригада, и на ж.-п. ст. Гюешево, за 1-а бригада. Поискано бе
отъ Щаба на армията да бждатъ изпратени санитарни влакове
на станциите Долно Село и Гюешево за евакуиране ранените.
САНИТАРИЯ СЛУЖБА. ЕВАКУАЦИЯ И СНАБДЯВАНЕ 1117
^ и 4$
Спедъ пладне дивизионниятъ лЪкарь беше, заедно съ Щаба

на дивизията, на позицията при Деве Баиръ, отдето замина за
Гюешево да посрещне Дивизионния лазаретъ и да го насочи
къмъ 1-а бригада. Тъй като Лазаретътъ още не бе пристигналъ
въ Гюешево, той заповяда на 1-а и 3-а полски болници, които
беха вече тамъ, да се разкриятъ (1-а болница за ранени, а
3-а — за болни).
На 3-и октомврий Дивизионниятъ лазаретъ пристигна въ
Гюешево, и, по заповЪдь на началника на Санитарната часть
при Щаба на армията, 2-о отделение замина презъ Гърляно —
Кюстендилъ за Босилеградъ, въ разпореждане на командира на
Спедъ пладне пристигнаха много ранени отъ 1-а бригада.
Пренасянето имъ ставаше съ обикновени кола, а нЪкои тежко-
ранени донасяха на носилки. Дивизионниятъ лазаретъ не успЪ
да се разкрие, и пренасянето на ранените до болниците въ
Гюешево б4 затруднено. Всички ранени беха превързани отъ
санитарите въ полковете. Ранените, които, поради планинския
характеръ на местностьта, не можеха да намерятъ превързоч
ните пунктове, отиваха направо въ болниците въ Гюешево безъ
санитарни билети.
Тъй като брбятъ на ранените въ болниците въ Гюешево
достигна 200, дивизионниятъ лекарь поиска отъ Щ аба на ар
мията да бжде изпратенъ единъ санитаренъ влакъ, за да бждатъ
те евакуирани, а сжщо да бжде усилено евакуирането имъ и
съ автомобилни линейки.
Освенъ въ Гюешево, около 100 ранени пристигнаха и на
ж.-п. ст. Кюстендилъ; те беха настанени въ Местната и Етап
ната болници. Тези ранени беха отъ 45-и и 46-и полкове. Тъй
като 3-о отделение отъ Дивизионния лазаретъ, поради лош ите
плетища, не успе да се разкрие навреме задъ 3/3-а бригада, а
полските болници въ Гюешево беха далечъ, ранените следъ
първото превързване биваха упжтвани назадъ, и, като не сре
щаха нито лазарети, нито болници, отиваха до ж.-п. ст. Ново
Село, качваха се на влакъ, и заминаваха за Кюстендилъ безъ
редовни книжа.
Брбятъ на ранените въ Гюешево се увеличи, а късно
вечерьта беха донесени нови ранени, за превързването на
които санитарите работиха до полунощь.
На 4-и на полските болници бе заповедано да тръгнатъ
отъ Гюешево по пжтя Крива Паланка — Страцинъ — Куманово,
съ сметка да нощуватъ: 1-а и 3-а — при Чифликъ (източно отъ

Каваклия), а 4-а — при Дубровница. Отделенията отъ Лазарета
се движеха следъ бригадите си.
Следъ като евакуираха ранените и болните си въ Кюстен-
дилъ, болниците тръгнаха по определените имъ пжтища.
1-о отделение отъ Лазарета, поради бързото напредване
на частите и пресечената местность, едва можа да влезе въ
свръзка съ 1-а бригада и да прибере и снеме отъ планината
останалите ранени следъ боновете на в. Киселица.
На 5-и октомврий въ боя при Страцинъ имаше малко
ранени, които беха прибрани отъ Лазарета и отъ разкритите
наблизо полски болници.
Къмъ 8-и разположението на лечебните учреждения беше
следното:
5-а полска болница — въ Крива Паланка — лекуваше болни
и ранени, снети отъ позициите надъ града; б-а полска болница
беше на пжть за Куманово; 2-а полска болница, открита въ
Босилеградъ, обслужваше 13-и и 29-и полкове; 3-а полска
болница беше прибрала болните и ранените между Каваклия
и Страцинъ, и я очакваха да пристигне въ Куманово. Ветери
нарната лечебница, Санитарниятъ паркъ и трите подкрепителни
пункта тръгнаха отъ Кюстендилъ за Крива Паланка, по следите
на дивизията.
Презъ следните дни, когато дивизията съ повечето си части
настжпи на северъ, по долината на Морава, лечебните учрежде
ния се откриваха постепенно задъ частите. Къмъ 13-и октом
врий всичките полски болници беха открити: 1-а — въ Кума
ново, 2-а — въ Босилеградъ, 3-а и б-а — въ Враня, 4-а — въ
Скопие и 5-а — въ Крива Паланка. Санитарниятъ паркъ и Вете
ринарната лечебница — въ Куманово.
Ш ирокиятъ фронтъ, който дивизията по това време заемаше,
затрудни надзора върху санитарната служба, но, тъй като презъ
тези дни немаше много ранени, гледането имъ въ болниците,
както и евакуирането имъ се извършваше въ добъръ редъ.
Презъ последните дни, едновременно съ напредването на
дивизията, се местеха и болниците, и къмъ 24-и беха открити
болници въ Грамада и на Владичинъ Ханъ. По-насеверъ не се
местиха болниците, защото на 26-и октомврий дивизията получи
заповедь да се върне назадъ, къмъ Бояновци — Гиляне. Следъ
САНИТАРНА СЛУЖБИ, ЕВАКУАЦИЯ И СНАБДЯВАНЕ 1119
като се насочиха частите къмъ новия фронтъ на дивизията,

лечебните учреждения получиха нови назначения.
Пренасянето на болните и ранените до превързочните
пунктове и до болниците ставаше: за лекоранените — пеша,
а за тежкоранените — на коне, кола или на носилки. Евакуира
нето имъ къмъ вжтрешностьта се извършваше съ армейските
средства. Къмъ 17-и, когато частите отъ дивизията водеха бой
по Власина и Кукавица планини, за да бжде улеснено пренася
нето на ранените отъ позициите до Враня, дивизионниятъ лекарь
поиска отъ Санитарната часть при Щаба на армията да бждатъ
отпустнати за дивизията две автомобилни линейки, но такива
не беха отпустнати.
Въ 7-а дивизия. — Въ началото на военните действия диви

зията не срещна голема съпротива отъ сърбите, и до 10-и октом-
врий имаше всичко 30 войника ранени.
7-и дивизионенъ санитаренъ транспортъ тръгна на 4-и октом-
врий и на 8-и пристигна въ Царево Село, дето остана десети
деня, безъ да му бжде възложена работа. На 17-и три кола
превозиха отъ 1/7-а евакуационна болница шестима ранени въ
Кюстендилската местна болница.
На 21-и Транспортътъ се премести въ Щ ипъ, дето пренасяше
ранени и болни отъ Дивизионния лазарети до полските болници
въ Щ ипъ и до етапните въ Царево Село.
Въ 11-а дивизия. — Като новоформирана, дивизията въ нача

лото на войната немаше всички санитарни учреждения. Тя тръгна
въ походъ къмъ района на действията на армията съ Дивизио
ненъ лазарети отъ три отделения, две полски болници и Сани
таренъ паркъ. По едно отделение отъ Лазарета беха придадени
къмъ всека бригада; 1-а и 2-а полски болници и Санитарниятъ
паркъ се движеха задъ дивизията, по пжтя за Щ ипъ. Презъ
време на движението Лазаретътъ и болниците не се откриха.
На 17-и октомврий 3-о отделение отъ лазарета се откри и
прие 81 болни, които се намираха на лечение въ Градската
болница, и пристигащите отъ позициите при Криволакъ ранени
отъ 54-и и 6-и македонски полкове. Ранените пристигаха .направо
отъ позициите, безъ да имъ бжде дадена медицинска помощь,
освенъ на полковите превързочни пунктове. До вечерьта броятъ
на ранените достигна 126.
1120 УСТРОЙСТВО НА ти л а. превоза и снабдяването на арм ията
На 18-и броятъ на ранените се увеличи. За да бждатъ

поместени, докато пристигнатъ болниците, приспособено бе още
едно здание въ града за болница, поставени бЪха и палатки
и уредено по-правилно лекуване. Взети бЪха мерки и за пре
насяне ранените оть позициите съ кола.
На 19-и октомврий 1-а бригада, съ Отделението си отъ
Лазарета, пристигна въ Щ ипъ. 1-а полска болница бе задър
жана назадъ, въ Дол. Балванъ, а 2-а — въ Чешиновци. Вечерьта
въ Щ и п ъ пристигна 7-и дивизионенъ лазаретъ, който прие
болните отъ 3-о отделение на 11-и дивизионенъ лазаретъ.
На 20-и октомврий на 11-а дивизия бе дадена задача да
организира отбрана отъ устието на Брегалница по височините
на Серка планина. Отделенията отъ Дивизионния лазаретъ беха
придадени къмъ съответните бригади, а 1-а и 2-а полски бол
ници се откриха въ Лесковица.
Инженерно снабдяване.
Отъ 1-и до 24-и октомврий частите отъ армията не почув
ствуваха особена нужда отъ инженерни материали и сечива. За
укрепяване позициите частите си служеха съ носимите такива.
2-и армейски инженеренъ паркъ се движеше отъ Кюстендилъ
къмъ частите и назадъ, къмъ Главния инженеренъ складъ, за
попълване. Тази работа на Парка беше тежка, защото требваше
да пжтува съ слабите волски обози по лоши, стръмни и кални
пжтища отъ Куманово и Велесъ до ж.-п. ст. Гюешево, дето
беше Главниятъ инженеренъ складъ.
На б-и октомврий той бе използуванъ да събира изоста
вените окопни сечива на позицията при Киселица, по-после —
при Страцинъ, а въ Куманово пренасй тухли за направа на фурни.
На 22-и Паркътъ изпрати съ деветь кола окопни сечива
на 7-а дивизия и предаде ржчни бомби на 18-и полкъ. При
движението си отъ Куманово къмъ Велесъ Паркътъ събра изо
ставения отъ сърбите въ Скопие инженеренъ материалъ.
Инженерниятъ паркъ на 3-а дивизия пжтуваше съ обоза на
дивизията по пжтя Кюстендилъ — Гюешево — Крива Паланка —
Куманово — Враня — Владичинъ Ханъ. На 16-и отъ Вранска
Баня Паркътъ изпрати на 1-а пионерна рота кола съ пирокси-
линъ и една кола съ киркомотики и 50 брадви; на 23-и отъ Вла-
ИНЖЕНЕРНО СНАБДЯВАНЕ 1121
дичинъ Ханъ изпрати на Мостовата рота два товара съ 50 ло

пати, 10 киркомотики и 2 брадви да работи пъть.
Инженерниятъ паркъ на 7-а дивизия настъпваше съ обоза
на дивизията по пътя Горна Джумая — Логодашъ — Царево
Село — Кочане — Куманово — Велесъ — Щ ипъ.
На 1-и октомврий, отъ бивака при Грамада, Паркътъ изпрати
на 3-а пионерна рота товаръ здрави киркомотики, наместо вър
натите повредени. На 13-и изпрати 15 товарни коня да дока-
ратъ отъ Матейча дърва за Интендантството, а на 15-и помагаше
при постройката на моста на Пчиня при Катланово. На 17-и
Паркътъ раздали сечивата си на три и изпрати по една трета
часть на 2-а и 3-а бригади отъ дивизията. На 18-и изпрати на
2-а пионерна рота 50 кгр. динамитъ, а на 23-и отъ Щ ипъ изпрати
на 2-а бригада, въ Спанчево, половината отъ своето имущество.
Българската армия аъ Световната война 1915— 1918 год., токъ III. 71

ПРИЛОЖЕНИЯ.
Приложение № 1.
Списъ къ
на н а ч а л н и ц и гЬ на отдЪ лнигЬ части на II арм ия къ м ъ
1-и о кто м в р и й 1915 го д и н а .
Щабъ на армията.
Командуващъ армията — генералъ-лейтенантъ Георги Тодоровъ.
Началникъ на Щаба на армията — отъ Генералния щабъ, полковникъ
Иванъ Руссевъ.
Началникъ на Оперативното отделение — отъ Генералния щабъ, подпол-
ковникъ Иванъ Вълковъ.
Началникъ на артилерията — полковникъ Стефанъ Богдановъ.
Началникъ на инженернигЬ части — воененъ инженеръ полковникъ Си-
меонъ Добревски.
Началникъ на Военно-санитарната часть — санитаренъ полковникъ д-ръ
Димо Кьойбашиевъ.
Началникъ на Военно-сждебната часть — полковникъ Димитъръ Жостовъ.
Началникъ на Тиловото управление — отъ Генералния щабъ, генералъ
майоръ Григоръ Грънчаровъ.
3-а Балканска дивизия.

Щ а б ъ на д и в и з и я т а .
Командиръ на дивизията — генералъ-майоръ Никола Рибаровъ.
Началникъ на Щаба на дивизията — отъ генералния щабъ, подполковникъ
Марко Андреевъ.
Дивизионенъ инженеръ и командиръ на 3-а пионерна дружина — воененъ
инженеръ майоръ Борисъ Тихчевъ.
Дивизионенъ лЪкарь — санитаренъ полковникъ д-ръ Янко Димовъ.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Константинъ Гочевъ.
Командиръ на 3-и дивиз. ескадронъ — ротмистъръ Никола Каракулаковъ.
1 -а б р и г а д а .
Командиръ на бригадата — отъ генералния щабъ, полковникъ Алекси Поповъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ Иванъ
Кирпиковъ.
Командиръ на 11-и Сливенски полкъ — подполковникъ Никола Христовъ.
Командиръ на 24-и Черноморски полкъ — подполковникъ Никола Писаровъ.
1126 ПРИЛОЖЕНИЯ
2 - а бригада.
Командиръ на бригадата — полковникъ Георги Бошнаковъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, капитанъ
Асенъ Буковъ.
Командиръ на 29-и Ямболски полкъ — полковникъ Лазаръ Лазаровъ.
Командиръ на 32-и Загорски полкъ — полковникъ Стефанъ Иосифовъ.
Командиръ на бригадата — полковникъ Никола Петровъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ Сте
фанъ Хумбаджиевъ.
Командиръ на 45-и полкъ — подполковникъ Константинъ Иордановъ.
Командиръ на 46-и полкъ — подполковникъ Миньо Абаджиевъ.
3 -а а р т и л е р . б р и г а д а .
Командиръ на бригадата — полковникъ Иванъ Пройновъ.
Командиръ на 6-и артилер. полкъ — полковникъ Георги Тодоровъ.
Командиръ на 16-и артилер. полкъ — подполковникъ Георги Поповъ.
Командиръ на 3-о не с. с. артилер. отделение — майоръ Георги Ганевъ.
Части, п р и д а д е н и к ъ м ъ д и в и з и я т а .
Командиръ на 3-и опълченски полкъ — полковникъ П................Хаджиевъ.
7-а Рилска дивизия.

Началникъ на дивизията — полковникъ Вълко Василевъ.
Началникъ на Щаба на дивизията — отъ Генералния щабъ, подполков
никъ Борисъ Сирмановъ.
инженеръ подполковникъ Антонъ Пентиевъ.
Дивизионенъ лЪкарь — санитаренъ полковникъ д-ръ Моше Алкалай Сасонъ.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Тодоръ Паралинговъ.
Командиръ на 7-и дивиз. ескадронъ — поручикъ Георги Бояджиевъ.
Командиръ на бригадата — полковникъ Панайотъ Сантурджиевъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ Христо
Христовъ.
Командиръ на 13-и Рилски полкъ — подполковникъ Кръстьо Кировъ.
Командиръ на 26-и Пернишки полкъ — отъ Генералния щабъ, подпол
ковникъ Сава Мждровъ.
СПИСЪКЪ НА НАЧЯЛНИЦИГВ ВЪ II АРМИЯ 1127
Командиръ на бригадата — полковникъ Дионисий Писиновъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, капитанъ Ана-
стасъ Ватевъ.
Командиръ на 14-и Македонски полкъ — подполковникъ Тодоръ Комсиевъ.
Командиръ на 22-и Тракийски полкъ — подполковникъ Стефанъ Сапуновъ.
Командиръ на бригадата — отъ Генералния щабъ, полковникъ Христо
Бурмовъ.
Георги Хесапчиевъ.
Командиръ на 53-и полкъ — подполковникъ Младенъ Станевъ.
Командиръ на 54-и полкъ — отъ Генералния щабъ, подполковникъ Христо
Лефтеровъ.
7 -а артилер. бригада.
Командиръ на бригадата — полковникъ Стоянъ Пушкаровъ.
Командиръ на 7-и артилер. полкъ — подполковникъ Василъ Петровъ.
Командиръ на 17-и артилер. полкъ — артилерийски инженеръ подполков
никъ Никола Стайковъ.
Командиръ на 7-о не с. с. артилер. отделение — подполковникъ Петко
Ивановъ.
Част и, п р и д а д е н и к ъ мъ д и в и з и я т а .
Командиръ на 2-и гаубиченъ полкъ — подполковникъ Иванъ Донковъ.
Командиръ на 7-и опълченски полкъ — полковникъ Василъ Михаиловъ.
Командиръ на 3-а гранична дружина — капитанъ Дончо Терекиевъ.
Командиръ на 4-а гранична дружина — майоръ Александъръ Николовъ.
Командиръ на 5-а гранична дружина — капитанъ Асенъ Райчевъ.
Конната дивизия.
Началникъ на дивизията — генералъ-майоръ Александъръ Таневъ.
Началникъ на Щаба на дивизията — отъ Генералния щабъ, подполков
никъ Сава Вуйчевъ.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Павелъ Поповъ.
Дивизионенъ ветеринаренъ лЪкарь — санитаренъ подполковникъ д-ръ Димо
Повивковъ.
Дивизионенъ медицински л*Ькарь —санитаренъ поручикъ д-ръ Мета Наумовъ.
Командиръ на Конно-артилерийското отделение — подполковникъ Ангелъ
Александровъ.
Заведжащъ конно-пионерното дЪло и съобщителните средства въ диви
зията — капитанъ Стоянъ Величковъ.
Командиръ на Колояздачната рота — поручикъ Георги ДЪлчевъ.
2 -а к о н н а б р и г а д а .
Командиръ на бригадата — полковникъ Генко Мархолевъ.
Командиръ на 4-и коненъ полкъ — отъ Генералания щабъ, полковникъ
Иорданъ Наумовъ.
Командиръ на 5-и коненъ полкъ — полковникъ Иванъ Табаковъ.
4 -а к о н н а б ри г а да .
Вр. командиръ на бригадата — полковникъ Павелъ Мачевъ.
Командиръ на 3-и коненъ полкъ — полковникъ Павелъ Мачевъ.
Командиръ на б-и коненъ полкъ — подполковникъ Христо Начевъ.
2-а Тракийска дивизия.

Командиръ на дивизията — генералъ-майоръ Димитъръ Гешевъ.
Началникъ на Щаба на дивизията — отъ Генералния щабъ, подполковникъ
Петъръ Мидилевъ.
Дивизионенъ инженеръ и командиръ на 2*а пионерна дружина — воененъ
инженеръ подполковникъ Никола Поповъ.
Дивизионенъ лЪкарь — санитаренъ подполковникъ д-ръ Владимиръ Ру-
меновъ.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Кръстьо Бекяровъ.
Командиръ на 2-и дивиз. ескадронъ — ротмистъръ Василъ Поповъ.
Командиръ на бригадата — отъ Генералния щабъ, полковникъ Александъръ
ЦвЪтковъ.
Началникъ на Щаба на бригадата —* капитанъ Георги Янчевъ.
Командиръ на 9-и Пловдивски полкъ — подполковникъ Димо Христовъ.
Командиръ на 21-и Средногорски полкъ — полковникъ Христо Джеровъ.
Командиръ на бригадата — отъ Генералния щабъ, полковникъ Христо
Чаръкчиевъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — капитанъ Здравко Георгиевъ.
Командиръ на 27-и Чепински полкъ — отъ Генералния щабъ, подполков
никъ Стефанъ Рачевъ.
Командиръ на 28-и Стремски полкъ — полковникъ Илия Раевъ.
Командиръ на бригадата — полковникъ Лазаръ Козаровъ.
Крумъ Пинтевъ.
с п и с ъ к ъ НА НАЧАЛНИЦИТЕ ВЪ 11 АРМИЯ 1129
Командиръ на 43*и полкъ — подполковникъ Христо Брайковъ.

Командиръ на 44-и полкъ — отъ Генералния щабъ, подполковникъ Иванъ
Бочевъ.
2 -а ар ти ле р. б ри г а да .
Командиръ на бригадата — полковникъ Иванъ Марковъ.
Командиръ на 3-и артилер. полкъ — подполковникъ Петъръ Галунски.
Командиръ на 13-и артилер. полкъ — подполковникъ Василъ Савовъ.
Части, ^придадени к ъ м ъ див из ият а .

Командиръ на 10*5-см. артилер. отделение — артилер. инженеръ подпол
ковникъ Иванъ Додовъ.
5-а Дунавска дивизия.

Командиръ на дивизията — генералъ-майоръ Панайотъ Бърневъ.
Никола Каридовъ.
инженеръ полковникъ Захарий Бочевъ.
Дивизионенъ л%карь — санитаренъ подполковникъ д-ръ Марко Хараламбиевь.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Иосифъ Пеневъ.
Командиръ на 5-и дивиз. ескадронъ — капитанъ Драгомиръ Василевъ.
1 -а бриг а да .
Командиръ на бригадата — полковникъ Рашо Георгиевъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ
Рашо Михневъ.
Командиръ на 2-и Искърски полкъ — полковникъ Владимиръ Даневъ
Командиръ на 5-и Дунавски полкъ — отъ Генералния щабъ, подполковникъ
Никола Илиевъ.
2 -а бригада.
Командиръ на бригадата — полковникъ Станчо Радойковъ.
Началникъ на Щаба на дивизията — отъ Генералния щабъ, майоръ Тома
Черневъ.
Командиръ на 18-и Етърски полкъ — подполковникъ Стефанъ Вълчевъ.
Командиръ на 20-и Добруджански полкъ — подполковникъ Йорданъ
Георгиевъ.
Командиръ на бригадада — полковникъ Ст. Панайотовъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ Иванъ
Кабакчиевъ.
Командиръ на 49-и полкъ — подполковникъ Иванъ Гешевъ.
Командиръ на 50-и полкъ — подполковникъ Христо Брусевъ.
5 -а а р т и л е р . бригада.
Командиръ на бригадата — полковникъ Владимиръ Вазовъ.
Командиръ на 1-и артилер. полкъ — подполковникъ Зафиръ Чобановъ.
Командиръ на 11-и артилер. полкъ — подполковникъ Иорданъ Велчевъ.
/1-а Македонска дивизия.

Командиръ на дивизията — полковникъ Кръстьо Златаревъ.
Петъръ Дървинговъ.
Дивизионенъ инженеръ и командиръ на 11-а^пионерна дружина — воененъ
инженеръ подполковникъ Константинъ Иотовъ.
Дивизионенъ лЪкарь — санитаренъ майоръ д-ръ Петъръ Кушевъ.
Дивизионенъ интендантъ — подполковникъ Христо Ивановъ.
Командиръ на 11-и дивиз. ескадронъ — майоръ Ангелъ Иотовъ.
Командиръ на бригадата — полковникъ Тильо Колевъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, майоръ Борисъ
СтрЪзовъ.
Командиръ на 1-и македонски полкъ — полковникъ Димитъръ Мурджевъ.
Командиръ на 2-и македонски полкъ — подполковникъ Никола Дагара-
диновъ.
Командиръ на бригадата — полковникъ Григоръ Кюркчиевъ.
Велко Кръстевъ.
Командиръ на 3-и македонски полкъ — отъ Генералния щабъ, подполков
никъ Атанась Хумбаджиевъ.
Командиръ на 4-и македонски полкъ — подполковникъ Георги Генчевъ.
СПИСЬКЪ НЛ НЯЧЯЛНИЦИТЪ ВЪ I! ЛРМИЯ 1131
3 -а бригада,
Командиръ на бригадата — полковникъ Александъръ Протогеровъ.
Началникъ на Щаба на бригадата — отъ Генералния щабъ, капитанъ То-
доръ Радевъ.
Командиръ на 5-и македонски полкъ — отъ Генералния щабъ, подполков-
никъ Борисъ Дранговъ.
Командиръ на б-и македонски полкъ — подполковникъ ПЪйо Бановъ.
Части, п р и д а д е н и к ъ мъ д и в и з и я т а .
Командиръ на 11-о не с. с. артилер. отделение — майоръ Христо Дими-
тровъ.
Командиръ на 8-о не с. с. артилер. отделение — подполковникъ Георги
Божиновъ.
БОЕНЪ И ЧИ
на българската II армия
Боенъ съставъ Хора Добитъкъ
Щабове, части X _ 5I X X
д &>Х
X
и учреждения
5
X X X
0)
X
о X
а XД и
5 °о. X
X
?° 0
X а ю
*
>>
1в
0. 0 1 н
а
(0
п
га
*
<и го
Н V
а . ил«
0
X
О5 д
5 XX
V
X 0
ч
4 М А А
^ & Х
и* го й.
X
1
(0
ю
и
V
|\1
X
0^ ♦■ е
о * «ь
т
и
X
V
Ш
II армия.
Щ абъ на армията.............................. — — — — — 20 16 143 175 —
Военно-полицейски ескадронъ . . — — — — 22 — 146 122 —
Тилово управление на армията . . — — — 24 58 274 175
2-и арм. телеграфенъ паркъ . . . — — — — 4 — 365 175 18
2-и арм. инженеренъ паркъ . . . . — 1 198 1 202
2-а арм. колояздачна рота . . . — — — — 3 182 14
2-о арм. прожекторно отделение . — — __
— — 4 126 55 42
2-о арм. автомобилно отделение . — — — — — 2 1 117 — —
2-а арм. хлебарска полурота . . . — — — — 1 190 2 76
2-а арм. подвижна работилница . . — — — — — 1 2 226 8 64
2-а арм. ветеринарна лечебница . 7 59 23
2-и армейски разходенъ санитаренъ
складъ — — — — 3 14 — 14
Всичко в ъ Щ аба на армията . . — — — — 92 77 2,040 890 416
3-а Балканска дивизия:

Щ абъ на дивизията ............................................... — — — — 7 4 83 54 —
1 -а б р и г а д а :
Щ абъ на бригадата ............................................... __ 5 33 24
11-и Сливенски п о л к ъ ........................................ 4 1 — 46 4 5,304 606 99
24-и Черноморски п о л к ъ ........................... 4 1 — — — 65 4 4,783 619 17
Щ абъ на бригадата ........................................ . — — 5 1 37 25
29-и Ямболски полкъ . ........................... 4 1 — 83 4 5,863 696 8
32-и Загорски п о л к ъ ........................................ 4 1 — — 61 4 4,785 655 —
Щ абъ на бригадата ............................................... — — 5 39 32 —
45*и п о л к ъ ......................................................................... 3 1 54 3 3,934 512 —
46-и п о л к ъ ......................................................................... 3 1 — — 54 4 3,335 526 45
к
1
3 -а а р т и л е р . б р и г а д а : 1
Щ абъ на бригадата........................... — — — — 2 17 10 —
б и артилер. п о л к ъ ........................... — — 9 — — 39 2 1,821 1,691 70
16-и артилер. п о л к ъ ........................... — — 6 — 26 2 1,268 1,029 —
3-а пионерка д р у ж и н а ................... 1 — — — 19 1 1,216 417 —

3-и дивиз. е с к а д р о н ъ ....................... 1 2 180 178
1
БОЕНЪ СЪСТАВЪ НА БЪЛГАРИТЪ 1133
СЛЕНЪ СЪСТАВЪ
къмъ 1-и октомврий 1915 год.
— .- ■ ^— — •
В ъ <з р ж ж е н и е
и о о зъ
Ц
Оржди я
XР
Прожектор!
Велосипеди
картечници
полски с. с.
с:
планински
карабини
коли оби
кола спе
X
кновени
гаубични
пушки и
о •
циални
о
товари
тежки
сабли
х о
о
с. с.
и
н
оо 5
О «
I
гС с
_
40 23
55 121 122 — — — —
43 29 - -
56 47 — — — 117 — — —
101 — 45 — — » — — —
6 — 163 169
14 5 — — 54 — — — 5
— — — 24 — 15 — — — — — — —
38 — 10 —
28
6
6 т
393 81 — 24 163 554 — 122 — 5

1
8 9 1
1
2 8
46 248 3 — — 3,068 4 — — — —
52 249 4 3,487 4 ► —
_
1 5 14
71 233 5 — 3,972 4 — —
1
—
101 215 6 3,586 4 ш 1
< —
_ _
2 3 7
78 173 3 — — 2,974 4
110 158 3 2,341 4
1 2
161 232 2 — 60 — 24 12 —
121 15 2 — — 48 — — 24 — — — 1 _
127 27 2 — 734 т
9 144 149 — —
~
>
1
>
1 Боенъ съставъ Хор а Добитъкъ!
X
ескадрони
чиновници
1 Щабове, части
подофице
ри и вой
ескадрони
2Сг
картечни
картечна
дружини
батареи
волове
8 -|
ници
рота
0)
X
о
X
3-и дивиз. военно-полицейски полу-

ескадронъ .................................. — — — 1 — 75 73 —
3-а полеви воененъ сж д ъ .............. 5 2 14 15 —
Административни служби:
Дивизионни:
3*о дивиз. интендантство.............. — — — — 3 8 73 38 —
3-а дивиз. интендантска рота . . . — — — — 4 591 15 274
■ 3-и дивиз. продоволственъ транс-
п о р т ъ ......................................... — — — 7 — 1,476 41 2,688
3-и дивиз. огнестреленъ паркъ . . — — — — — 11 — 591 753 45
3-и дивиз. лазаретъ........................ — — 8 1 447 64 80
Шесть дивизионни полски болници — — — 29 6 834 102 596
3-и дивиз. санитаренъ паркъ . . . — — — 3 — 60 5 19
3-и дивиз. санитаренъ транспортъ . — — — — 2 — 243 И 405
3-а дивиз. военна п о щ а ................. — — — — 1 — —
3-а дивиз. ветеринарна лечебница . — 2 22 8 —
Армейски:
3-и арм. тиленъ транспортъ . . . . — — — 6 1,277 28 2,221
3-а арм. паркова к о л о н а .............. — — — — 11 — 1,137 96 1,323
Две запасни полски болници . . . — — — 16 2 241 14 218
Три подкрепителни пункта . . . . — — — — 3 34 — 12
Една етапна болница ..................... — — — 3 60 5 19
3-и арм. спомагателенъ транспортъ — — — 1 — 594 21 1,041
Петь пжтни участъ ка..................... — — — — — 5 210 9 12
Всичко въ 3-а Балканска дивизия . 23 6 15 1 — 585 60 40,277 9,272 9,192
7-а Рилска дивизия:
Щабъ на дивизията........................ — — — — 5 1 78 71 —
Щабъ на бригадата........................ — — 5 43 29 —
13-и Рилски п о л к ъ ........................ 4 1 58 4 5,724 879 —
3/2б-а д р у ж и н а ............................... 1 — — — — 13 — 1,171 116 —
Щабъ на бригадата........................ — — 5 42 29
14-и Македонски п о л к ъ ................. 4 1 — — 51 4 4,992 540 —
22-и Тракийски полкъ..................... 4 1 — — 47 4 5,598 850 2
3-а б р и г а д а :
Щабъ на бригадата........................ — — <— 5 39 34 —
53-и п о л к ъ ...................................... 3 1 — 44 5 3,659 689 —
__
54-и п о л к ъ ...................................... 3 1 47 5 3,904 694
БОЕНЪ СЪСТАВЪ НА БЪЛГАРИГЬ 1135
1
{
ри И ВОЙ- |
подофице- |
ескадрони!
офицери и
чиновници
Щабове, части
ескадрони
картечна
картечни
дружини
лекари
батареи
волове
НИЦИ
рота
коне
1
7-а а р т и л е р . б р и г а д а : •
•*
Щабъ на бригадата........................ 2 . 16 10| -
7-и артилер. п о л к ъ ........................ — — 9 — — 23 2 1,149 1,121 13
17-и артилер. полкъ........................ — — 9 * — 34 2 2,232 1,489 10
— — 1
7-о не с. с. артилер. отделение . . 3 7 562 461
2-и гаубиченъ п о л к ъ ..................... — 6 — — 1 1,643 1,185: 566
7-а пионерна д р у ж и н а ................. 1 — I— —
24
23 1 2 1,119 470
— 1
— * ~ 1 180 187 —
7-и дивиз. ескадронъ..................... 1 2
7-и дивиз. военно-полицейски полу- 1 1
ескадронъ................................... — 1 1 69 58
|
7-и полеви воененъ сждъ.............. 2 2 17 6 4
7-о дивиз. интендантство.................. — — — 3 8 70 36 —
7-а дивиз. интендантска рота . . . — — — — — 4 490 14 149
7-и дивиз. продоволственъ транс-
портъ — — — — — б — 1,088 16 2,242
7-и дивиз. огнестреленъ паркъ . * . — — — — — 11 — 1,119 1,118 139
7-и дивиз. лазаретъ........................ — — — — — 8 1 491 6 81
Шесть дивиз. полски болници . . . — — — — 22 11 690 78 490
7-и дивиз. санитаренъ паркъ . . . — — — — — 3 — 68 5 96
7 и дивиз. санитаренъ транспортъ . — — — — 1 — 289 10 365
7-а дивиз. ветеринарна лечебница . — — — 2 — 22 8 —
Армейски:
7-и арм. тиленъ транспортъ . . . . — — — - — 4 — 995 58 1,718
7-а арм. паркова к о л о н а .............. — — — 12 1,039 78 1,108
Две запасни полски болници • . . — — — 14 4 453 45 368
Една етапна болница ..................... — — — — 9 1 75 3 12
Три подкрепителни пункта . . . . — — — — — . 2 29 — 14
7 и арм. спомагателенъ транспортъ 4 1,454 2328
Петь пжтни участъка..................... — 5 145 15 18
Всичко въ 7-а Рилска дивизия . . 20 5 27 1 — 501 63 40,754 10345 9,723
К о н н а дивизия :
Щабъ на дивизията........................ 12 3 83 60
Колояздачна рота ................................................... 1
—
2 208 16
Радиотелеграфно отделение . . . . — — 1 54 26
Конно-артилер. отделение......................... — 2 — — 9 — 459 570 —
2-а к о н н а б р и г а д а :
Щабъ на бригадата............................................ — — 3 63 17
3-и коненъ полкъ ................................................... — — — 4 1 28 1 834 886 _
4-и коненъ полкъ ................................................... 4 1 24 1 1,036 984
БОЕНЪ СЪСТЯВЪ НЯ БЪЛГЛРИГЪ 1137
Боенъ съставъ Хо ра Добитъкъ
1
1
1
ескадрони |
X
ескадрони
чиновници
подофице
ри и вой
картечни
картечна
дружини
и учреждения X 2*
волове
V 8*2-
ници
а.
рота
<0 V
н X
(0 о
о X
1 1
«
'
1
II
Щабъ на бригадата........................ 4 1 11 12
|I
5-и коненъ полкъ . * ..................... — 4 — 28 1 750 782 —
1 4 1— 26 1 619 681 —
6-и коненъ полкъ............................
Всичко въ Конната дивизия . . — 2 16 !~ 2 134 7 4,117 4,034 —
•
Гранични д р у ж и н и :
3-а дружина...................................... 1 _ _ 5 1,200 35
4-а дружина...................................... 1 — 5 699 22
5-а дружина...................................... 1 — — — 5 791 103 8
Всичко граничари . . 3 — — 15 2,690 160 8
Опълченски полкове:
7-и опълченски п о л к ъ ................. 4 _ т 26 2,461 63 142
Всичко опълченци . . 4 - — — 26 — 2,461 63 142
Е т а п н и полкове:
3-и етапенъ п о л к ъ ........................ 4 — — 19 3,354 145 68
7-и етапенъ п о л к ъ ..................... 4 — — — — 18 — 1,322 126 162
Всичко етапни войски . . 8 — — — — 37 — 4,676 271 230
С набдителни с л у ж б и :
Интендантски складове:
Базисенъ складъ въ Радомиръ, за
З-а д и в и з и я ............................... 2 9 29
Базисенъ складъ въ Радомиръ, за
7-а д и в и з и я ............................... — 2 12 42 _
Разходенъ складъ въ Кюстендилъ,
за З-а дивизия............................ 1 7 67 _
Разходенъ складъ въ Горна Джумая, •
за 7-а дивизия............................ — 52
«мм 1
Междиненъ складъ, за З-а дивизия — 1 5 37 — —
Междиненъ складъ въ Дупница,
за 7-а дивизия............................ ^т I 9
1 9 49 _
Всичко интендантски складове . . % — — — 8 42 276 — —
О гнестрелни складове:
Базисенъ огнестреленъ складъ въ
Кюстендилъ, за З-а дивизия . . . I1 1 1 140 9 8
Базисенъ складъ въ Радомиръ, за 1
7-а д и в и з и я ............................... _ _ 1 1 180 9 8
Разходенъ огнестреленъ складъ въ •
Кюстендилъ, за З-а дивизия . . . _ _ _ 1 ; 1 1 114 10 6
Разходенъ огнестреленъ складъ въ 4
1
1
Радомиръ, за 7-а дивизия . . . 1 1 114 10 б

Всичко огнестрелни складове . , — — — — — 4 4 548 28
38
А всичко въ I I арм ия , . 58 11 44 18 2 1.402 253 97Я39 25073 19739
БОЕНЪ СЪСТРВЪ НА БЪЛГАРИТЪ 1139
— -----------------------------------------— — —
-----------------------------------------------
В ъ о р ж ж е н и е
иоозъ
Оръдия X
| Прожектор!
Автомобили
коли о б и -'
планински
карабини
кновенни
коли спе
гаубични
пушки и
не с. с.
циални
полска
товари
тежки
сабли
с. с.
2 5
44 М М
2 — —
625 — 692 — — — — — —
32 30 2 — —> 598 540 — — —

224 120 8 200 2,826 8 2,616 8 — — — —
♦
•
28 1,150 1
>
17 — — — 370 — — — — —
4 80 — — 685 1 - — — — — м а
•4 125 — — — 2,205 — — — — — —
_ —
71 2,169 — — — — — — —
71 — — — 2,169 — — — — — — — —
36 100 _ 1,173 мм
81 — — — — 956 — — — «мм
117 100 2,129
“
_ 10 _
— — — — 15 — — — — — — —
! _ — — —
15
— — — — 15 тш т
“ ”
— — — 15 _
1 - —■ — — — — —
5 — — — 20 — — — — — — — —
5 — — — — 20 — — — — — —
— —
5
5
20 — — — —
40 — — — — — — — —
10,074 6,493 50 24 336 53,145 52 3,157 104 36 18 24 — 5
72*
1140
Т*
ПРИЛОЖЕНИЕ
Боенъ сьставъ Хор а Добитъкъ
подофице- 1
1
1
1
картечни |
|
|
ескадрони|
офицери и
чиновници
ри и вой
ескадрони
картечна
дружини
лекари
и учреждения X
волове
1 V
ници
а
рота
коне
1 <0
1 н
ев
<о
1
*| 1
1 1
1 1
2 -а Тракийска дивизия ;
I
1
' Щабъ на дивизията.......................... . . 7 1 82 54
1
1
1
\ I
. 1-а б р и г а д а : \ 1
1Щ абъ на бригадата......................... 1 4 34 22
19-и Пловдивски п о л к ъ .................. 4 1 — —- | 56 2 1 5,020 504 12
21-и Средногорски п о л къ ............... 4 1 53 3 4,412 503 6
►
1 <
2-а б р и г а д а : 1
1 Щ абъ на бригадата......................... 4 . 37 22
27-и Чепински полкъ ............................ 4 1 — — — 58 — 5,053 471 —
' 28-и Стремски п о л к ъ ............................ 4 1 65 4,802 487 146
1 _
I1
: ;
<
3 -а б р и г а д а : 1
Щабъ на бригадата ................................. 4 32 22
43-и п о л к ъ .................................................... 3 1 — — — 46 3,513 370 —
44-и полкъ ........................................ 3 1 47 —
3,435 364 2
2-а а р т и л е р . б р и г а д а :
Щ абъ на бригадата ................................. — — — 2 _
14 10 —
3-и артилер. п о л к ъ ................................. — 6 — — 17 1,315 1086 288
13-и артилер. полкъ ............................ — 6 — — 20 1,258 1117 —
10*5-см. артилер. отделение . . . . — — 4 — 264 20 216
2-о не с. с. артилер. отделение . . — — 2 — — 4 — 516 267 72
2-а пионерна д р у ж и н а ........................ 1 — 3 — — 21 — 1,270 495 •-
2-и дивиз. е с к а д р о н ъ ...................... — 1 — —
2-и дивиз. военно-поЛицейски полу-
е ска д р о н ъ ....................................
I 2-и полеви воененъ с ж д ъ ............... ш ** 4 2 14 12
Гранични дружини, опъл 1

|
ченски и етапни полкове:
1
б-а гранична дружина .................. 1 4 1,156 146 |
7-а гранична друж ина...................... 1 — — 5 652 51
2-и опълченски п о л к ъ .................. 4 — — — — 23 1 3,785 210 154
1 2-и етапенъ п о л к ъ .......................... 4 18 1 2,804 156 88
♦ • * ь *
БОЕНЪ СЪСТАВЪ НА БЪЛГАРИТЕ 1141
Въоржжени
Обо зъ т Орждия
X
Прожектори
X е; X
с0)* X X
X
X х
«о X оо сX 1 X X их
оX X
« -
Е 5
1) X о х 2 V ти
X
е
;
ш
о а
(0 *!з о
И о я а. н
а
X
с;
ю
иXЕ
оX а =: х 00 е
с0й)
а (0
XX о X
О X
а: я
х а со
н V
1
1
!
<
8 9 10 — —
!
1
■ 1
>
1 5 12
48 162 3 — 4,366 4 — — —
49 155 3 4,200 4 11 -
!
*
2 1 13
47 191 4 — 4,500 4 — — — —
53 145 4 4,300 4
1 5 13
45 109 3 — 3,400 4 — — — _
43 161 5 3,200 4
1
!
г
1 2
157 — 2 — 30 — 12 12 — — —
146 2 — 59 — — 24 — — —
67 — — — — — — — 18 —
38 803 — —— — 4 —
115 234
_ _
149 _
1
|
1
1
1
1
1 137 994 1 ! _
— 12 — — — 674 —— | — — —
74 — — — 2,151 — — —
48 1,420 ф
1
1 1 , 1
1142 ПРИЛОЖЕНИЕ

X
<0
X
X *§
X
а 4•) >•Х
X X X о х а. X ?
х о а
и учреждения X X 4
X У V а. у < о ■в* а)
X 4
И> (0
Н О
а. «
м
«з «о | | о о хх х^ 4) 0
>> О. о н х а.5 3 *
V X 5х х X ц
о. (0 о. <0 и (9 0) ■©-е; X 2 о
е( X \о V X О У с о.х X §
1
2*о дивиз. интендантство.............. 3 9 70 38
2-а интендантска рота..................... 4 — 431 18 306
2-и дивиз. продоволственъ транс- 1
1
п о р т ъ ......................................... ^ т 7 1,216 11 2,536
2-и дивиз. огнестреленъ паркъ . . — — 11 807 311 528
2 и дивиз. лазаретъ........................ 9 2 485 139 20
Шесть дивизионни полски болници 20 8 840 89 601
2-и дивиз. санитаренъ паркъ . . . — — 3 68 5 102
2-и дивиз. санитаренъ транспортъ 2 — 257 10 42С
2-а дивиз. ветеринарна лъчебница . 2 — 20 1 5
Дивиз. военна п о щ а ..................... — 1
Армейски:
2-и арм. тиленъ транспортъ . . . . 4 1,435 42 2,560
2-а арм. паркова к о л о н а .............. — — 9 — 1.045 81 1,206
Две запасни полски болници . . . 9 3 417 32 238
2-а евакуационна разпределителна
болница . . ............................... , --------
15 314 1 26
Три подкрепителни пункта . . . . — — — — — — 3 32 — 12
2-и армейски спомагателенъ транс-
портъ 5 1,500 2,311
Петь пжтни участъка..................... —— ■ 5 198 10 18
Снабдителни служби:
Разходенъ интендантски складъ . , __ _ 1 6 58 -
Междиненъ интендантски складъ . — — — — — 1 8 54 — —

Базисенъ интендантски складъ . . — — — — 1 8 23
Разходенъ огнестреленъ складъ . . — — — — — 1 1 113 10 6
Базисенъ огнестреленъ складъ . . — — — — — 1 1 158 8 8
Всичко въ 2-а дивизия . . 33 6 17 1 — 574 65 49,009 6,695 11589
5-а Д унавска д и ви зи я :
Щабъ на дивизията........................ — — — — — 7 3 84 54 —
Щабъ на бригадата........................ — _ 5 32 22
2-и Искърски полкъ........................ 4 1 — — — 58 5 5,161 467
5-и Дунавски полкъ........................ 4 1 62 5 5,192 430 —
2 - а бригада:
Щабъ на бригадата........................ 6 _
41 30
18-и Етърски полкъ........................ 4 1 — — 65 5 5,298 610 138
20-и Добруджански полкъ . . . . . 4 1 85 4 5,151 574 —
3 - а бригада:
Щабъ на бригадата ..................... 5 32 22
49- и п о л к ъ ..................................... 3 1 — — — 45 3 3,425 366
50- и п о л к ъ .................................... 3 1 50 5 3,763 713
1
В О Е Н Ъ СЪСТЛВЪ НН БЪЛГЯРИТ*Ь 1143
. - • ——
“ 1
■ В ъ 0 Р Лу ж е н и е •
и оозъ ' ' "1
1 Оржди я •г
•5»
Прожектор!
=;
планински
карабини
кновенни
коли оби-
коли спе
5
гаубични
пушки и
о •
циални о о
товари
(0
о
тежки
сабли
X
о х
с. с.
V
н
а 5О «I
ЕС С
1
1 1 1
1
I» 1
1
10 2 8 »
136 100 1 1 1
1,268 — — 471 — — — — —
324 1
1
41 5 1
317 _ 12 — — — — » — 1 | —
1 1
51
7 224
3
*
1,190 38 15 1
564 I
116 — 8 —
'
<
13 1
6 *
•
1,152
9
1
\
— 15 _
1
— — 15 — — — — —
— 10 .■ - — _ —
5
5 — — — 20 — — — — —
6,162 1,358 255 35 20,336 24 1 149 36 30 4 —
1 1
1
8 — 30 — ) —
9
1 •1
1 6 13 _ т
57 258 4 — 4,186 4 — — —
11 — —
52 261 4 4,190 4
• ►
_
1 11 14
159 255 4 —* —- 4,474 4 !) — — —
101 273 4 — — 4,467 4
_ _ ш
1 5 13
81 194 3 — — 3,093 4 — — — —
46 224 3 3,210 4
(
• 1
! 1
------ --- ---- . ----- . — • - ----- - ----

Боенъ съставъ Хор а Добигькъ
X X X X 1 1
1 X ГО X 5 X 2х
д 4) *
5 * о
и учреждения X X X о 2а °
X х аз ГО
X У го
о. о. 2 е* §ГО аз •в*- X а
X ГО (0
н н н го
ц
(0 о о х =г
X 3 XX
сXи о
>> 0.0 а* *
X о о
ц.
о. го о. го -&• е;
ГОV у с о. X
о
4 X о X X о аз
•
5-а артил. б р и г а д а :
Щабъ на бригадада . . . . 2 13 10
I- и артилерийски полкъ . . мм
8 ^м ММ
26 2 1,642 1,360 2
I I - и артилерийски полкъ . —
1 6 — мм
25 2 1,208 1,217 4
5-а пионерка дружина. . . 1 мм __ 20 2 1,334 462
5-и дивизионенъ ескадронъ — — — 1 — 1 — 167 159
5-и дивиз. военно-полицейски полу
ескадронъ..................... 47 1 74 70
5-и полеви воененъ сждъ . 6 2 16 13
Гранични дружини, опъл
ченски иетапни полкове
17- а гранична д р уж и н а ........... 1 4 1,007 51
18- а гранична д руж ин а........... 1 _м ^м — —
4 1,077 61
5-и опълченски полкъ................. 4 ММ ^м
27 1 3,911 63 134
5-и етапенъ п о л к ъ ..................... 4 17 1,8111 176 64
Административни служби
5-о дивиз. интендантство . . . . 3 9 73 37
5-а интендантска рота................. — — — — — 4 — 521 15
портъ ^ т 7 1,522 41
5-и дивиз. огнестреленъ паркъ . ^м м~ _ _
8 432 813 34
5-и дивиз. лазаретъ..................... ^м ^м _м
8 2 472 120
Шесть дивиз. полски болници . . мм _ ММ ^м
20 9 829*1
I- 91
5-и дивиз. санитаренъ паркъ . . ^м «Ж ^м
3 —
55 5 96
5-и дивиз. санитаренъ транспортъ ^м м» мм ^м
1 мм
96 1 Ю
5-а дивиз. ветер. лечебница . . . — — — — — 2 — 18 10

5-а дивиз. военна пощ а.............. — 1
Армейски:
5-и арм. тиленъ транспортъ . . . 4 1,036 34
5-а арм. паркова колона.............. ^м «м ^м ^м —
15 1,003 74
Две запасни болници ................. _ м» —
10 4 469 76 198
Една етапна болница .................. ^м _ ^м
9 — »
147 1 — 16
Три подкрепителни пункта . . . — — — — 2 — 21 15
5-и армейски спомагатенъ тран
СПОрТЪ • • • * • » • • • • • • _ _ _ 1м
Петь пжтни участъци................. 2 145 и
Разходенъ интендантски складъ . . 1 8 56 - —
Междиненъ интендантски складъ . 1 10 52 — —
Базисенъ интендантски складъ . . 2 11 45 — —
Разходенъ огнестреленъ складъ 1 м» 100 12 4
Разходенъ огнестреленъ складъ 5.6 1 мм 100 12 4
Междиненъ огнестреленъ складъ 1 _м 114 9 6
Базисенъ огнестреленъ складъ . 1 1 157 8 8
Всичко въ 5-а дивизия . 33 ! 6 I 14 111/а I — 625 I 96 .47,895 |5]зЗб|7,454
БОЕНЪ СЪСТЯВЪ НА БЪЛГАРИТЕ 1145
— — • — - ■ ■■■--------------------
Л В ъ о р ж ж е н и е
V А
VVл«
а о Ц
1 м Орждия
1
X
коли спе- ;
1
Прожектори
е;
ПОЛСКИ С. С.
X
коли о б и
кновения
карабини
X X X
ю
пуш ки и
- о
не с. с.
циални о X
X
товари
полска
X ! х . «V*
тежки
сабли
о х и 6
н >1
а (0
сС и
§ И
> 1 1 1
! г 1 ! •
I
1 1
2 2
176 1 3 129
.
1 ! 24
—
12 ---- ,
60 •[, 1 I 1
186 — з. — — —
— — —
1 24
128 227 2 768 ш !
»
_ _ »
6 — — — 144 — 145 ! " — — — — —

1
,
2 1
5
'
\
\
т
1 1
4
'
;
16 18 — — 925 1 -
—
7 — — — —
932 1 —
-
71 — — —
2,483 1 _
1 -
1
\
60 116 623 _
~ 1
" “ I
V
1
I
»
1
10 3 25 _ 1 _ _
90 — 100 “ — — — — — —
1
~ 1
1,257 258 »
I
_ _
208 382 — — 35 — _
— — — — —
42 — — — — 4 — — —
1 — — —
327 15 —
4
48 5 1 1
117 1
1
|
3 - 1
954 30 22 - - <
627 — — — — 60 — — —
1
110
8 — — —
3 »
1
10
_
15 ~
1 ____
— — — 15 |
_
— —
— — — — — 10 т т т 1 и
5
5
5
5 — 20 -
— — — — — — —
4,994 2,294 30 — — 30,405 24 145 48 12 - -

Боенъ сьставъ Хора Добитъкъ

X х X й•>)Х
X 5X
I
Щабове, части X
5 0
X X о х °а. X X X ^X оо
X X 4
и учреждения V а хи а>
X
*>»
о.
0
И 0
и
0.0
«&
о.
(0
н0
1
1
0
X
V
и
6 <
о
* || а
о -е-х
о
хх 9 х X
X
5 ХX
о О.
0
X
о
о
ч
о
с1 X <о V X т с X А
11-а М акедонска дивизия

Щабъ на дивизията.............. — 7 106 64! 8
1 *а б р и г а д а :
Щабъ на бригадата.............. 4 1 49 29
1- и македонски полкъ . . . . 3 V* 29 3 , 4,284 420 34
2- и македонски полкъ . . . . 3 V* 40 4 ! 4,678 382 —
Щабъ на бригадата . . . 5 - ! 30 24
3 и македонски полкъ . * 3 33 3 3374 572
4-и македонски полкъ. . 3 31 3 3.880 164
Щабъ на бригадата . . . 5 81 41
5- и македонски полкъ . . 3 V* 31 4 4,580 302
6- и македонски полкъ . . 3 V* 31 4 4,696 507 12
11-а пионерна дружина . . . . . 14 1.025 382
11-и дивиз. ескадронъ .................. 1 1 179 189
11-и дивиз. военно-полицейски по
луескадронъ............................ */з 1 70 79
11-о нескорострелно артилерийско
отделение............................... 5 — 4281 104 164
Административни служби
11-о дивиз. интендантство . . . . 2 10 73 35
11-а интендантска р о т а .............. 2 345 57
11-и дивиз. продоволственъ транс
п о р т ъ ...................................... 1
11-и дивиз. огнестреленъ паркъ . 1
1- а полска болница................. 3
2- а полска болница................. 3
3- а полска болница................. 5
11-и дивизионенъ лазаретъ . . . 5
11-и санитаренъ п а р к ъ .............. 3
11-а ветеринарна лечебница . . 1
11-и полеви воененъ сждъ . . . 5
Разходенъ интендански складъ . 1
Междиненъ интендантски складъ 1
Базисенъ интендантски складъ . 2
Разходенъ огнестреленъ складъ . 1
Базисенъ огнестреленъ складъ . 1
Всичко въ 11-а дивизия 19 гъ — 274 75 30,44813390| 1,464
Всичко въ 2-а , 5-а и 11-а дивизии . 104 — Ш 73 236 127352186212050?
А всичко въ II армия . 143 2 2875 489 225091143694|4024«
БОЕНЪ СЪСТЯВЪ НЯ БЪЛГЯРИГЬ 1147
1 - _ —— - —^ 1 I — I —• --------------- , —
Приложение № 3
БОЕНЪ СЪСТЯВЪ
на сръбскитЬ, французскитЪ и английските войски въ Македония къмъ 1-и X. 1915 г.
Ескадрони 1
Батальони '
Батареи
Орждия
Картеч
Пушки
Ч Я С Т И X Забележки
ници
ч
оо
и
Сърби:
В ойски вь Н овитгь о б л а с т и :
В о й с к и о т ъ Бр Ъг а л -
нишката д ивизи онн а
о бласт ь:
8-а, 12-а, 21-а и 24-а гран. роти 1 950
14-и кадрови полкъ . . . . 3 — — 2,850 4 — —
2-и полкъ 1 призивъ . . . . 4 — — 3,800 4 — <
—
13-и, 16-и и 20-и кадрови пол
кове ................................... 9 8,550 8
1/1-и и 4/1-и батальони 111при
зивъ ................................... 2 1,900
Три запасни р о т и .............. */« — — 600
3-а, 6-а и 9-а батареи отъ
Планинския артилер. полкъ
1 призивъ ........................ 3 12
Французска планинска бата
рея ...................................... 1 _ _
6
3-а позиционна батарея отъ
Моравската дивизионна
область............................... 1 6
6-а позиционна батарея отъ
ШумадиЙската дивизионна
о б л а с т ь ............................ 1 6
Всичко . . 19 V. 6 — 18,650 16 30 —
Кривопаланкски
о т р яд ъ :
25-а гранична рота.............. */♦ 250
Една запасна рота .............. V* — — 250 — — —
3-и полкъ 111 призивъ . . . 2 — — 1,900 — —
12-и полкъ III призивъ . . . 2 — — 1,900 — —
12-и пех. полкъ II призивъ . 4 — — 3,800 5 — —
18-и кадрови полкъ . . . . 3 — — 2,850 — —
4-а батарея отъ Планинския
артилерийски полкъ 1при
зивъ ................................... 1 4
2-а французска планинска
батарея............................... 1 _
6 _
4-а и 5-а банжови батареи
(безъ две орждия) отъ Скоп
ения артилерийски полкъ . 2 10
3-а гаубична батарея съ 12-см.
круповски гаубици . . . . 1 т 4
Всичко . . 11 47 5 — 10,950 5 24 —
Всичко вь Н овитгь о б л а сти . 3144 // — 29,600 21 54
4
БОЕНЪ СЪСТПВЪ НЯ СРЪБСКИТЕ, ф рлнцузскитъ И ЛНГЛИЙСКИТЪ ВОЙСКИ 1149
Батальони
X
о 1
Батареи
Картеч
Орждия
о.
Пушки
ч я с т и X Забележки *
ници
(0 е;
X
V ю
ш
(0 1
и
1
1
Войски срещу А л б а н и я :
1
П ризр енски отрядъ:
9-а, 10-а и 11-а гранични роти 3/4 725
11-и кадрови полкъ . . . . 3 — — 2,700 4
1/12-и батальонъ III призивъ . 1 900
Три запасни роти III при-
' з и в ъ .................................. 3/4 700
Планинска Бродвелова ба
тарея ............................... 1 4
Призренска позиционна ба-
1 тарея ............................... _
1 б
| Взводъ отъ 5-а позиционна 1
| батарея отъ Шумадийската
1 дивизионна область . . . 42 2
Всичко . . 5 ХЬ 2 42 — 5,025 4 12 —
.•
)
| Подримски отрядъ: 1
3-а, 14-а и 15-а гранични

р о т и .................................. 5/4 725
3-и кадрови полкъ.............. 3 — — 2,700 4
3-а планинска банжова ба
тарея II призивъ.............. 1 _ _ _
4 *
Банжова позиционна бата-
! рея...................................... 1 4
\ Всичко . . 33/4 2 — 3,425 4 8 —
1
’ Охридски отрядъ:
1
116-а’ и 17-а гранични роти . V* 500
11-и кадрови полкъ.............. 3 — 2,700 — —
1б-а планинска банжова ба
тарея .................................. 1 — — 4 '
Всичко . . 3 ъ 1 — 3,200 4 4 —
1
1Всичко войски срещу Албания 1 2 4 а 542 — 11%
650 12 24 —
Н всичко сърби . . 44 16 42 41,250 33 78
}
4
— —
5 X
X X X
О X X о 1 к
л У 4> а X X
Ч Я С Т И к 2 5 о. е* X X Забележки
го
н о. о Г
нО го 3 О. х *
* го Г
Ол. го ай >ч О- ю
и Я> х (0
Ш Ш ш с О и
Французи1): *) Команду- 1
ващъ Източ
57-а резервна дивизия7) : ната армия —
генералъ Са-
113-а б р и г а д а : рай ; начал
ник-ь на Ща-
235-и полкъ............................ 2 1 — — 2,000 8 — — ба на армия-
242-и полкъ............................ 2 1 2,000 8 та — полков-
*> никъ Жакке- |
260-и полкъ............................ 1 2,000 8 МО* 1
Бригадна картечна рота . . . — 1 — 8 — 3) Генералъ !
Леблоа.
| 114-а б р и г а д а :
244-и полкъ............................ 2 1 2,000 8
371-и полкъ............................ 2 1 — 2,000 8
372-и полкъ............................ 2 1 — 2,000 8
Бригадна картечна рота . . . — 1 — — 8 —
; Яртилерия:
Отъ 47-и артилер. полкъ три
полски и едно планинско
с. с. отделения................. — — 11 — — 44 —
Конница:
Дивизионна конница . . . . — — — 2 — — — 300
Всичко . . 12 8 11 2 12,000 64 44 300
122-а д и в и зи я *): 3) Генералъ

Лардемелъ.
45-и п о л к ъ ............................ 3 1 3,000 8 ^т
148-и полкъ............................ 3 1 _ 3,000 8
Бригадна картечна рота . . , — 1 — — 8 — —
243-а б р и г а д а :
84-и п о л к ъ ............................ 3 1 —
3,000 8
284-и полкъ............................ 2 1 — 2,000 8
58-и стрелковъ батальонъ . . 1 — —
1,000 8
Бригадна картечна рота . . . — 1 — — 8 — —
Яртилерия:
Отъ 41-и артилер. полкъ две
полски и едно планинско
с. с. отделения................. — 9 — — 36 —
Конница:
Дивизионна конница . . . . — 1 _ _ 150
8-и коненъ стрелковъ полкъ . — V* — 4 — 2 — 600
Всичко . . 12 6Щ 9 5 12,000 58 36 750
БОЕНЪ СЪСТЛВЪ НЛ СРЪБСКИ ГЪ, ФРЯНЦУЗСКИТЪ И ПНГЛИЙСКИГЪ войски 1151
-- ----- ■■ -
X ш
» X
X X X 1
!
о
л
X X
о
0
а X 7
• X
X 1
4 X
ч в с т и е;
(0 ъй-о аз
« 3 Xя Н) X
Д’ 5 е; Забележки
' н н
тД X а о. ю
«а Р Я5 СО
о
IV
ш ш & с х 1 и
| 156-а дивизия 4) : *) Генералъ

Байю.
311-а б р и г а д а :
175-и полкъ............................ 3 1 —
3,000 8 —
1-и африкански полкъ . . . 3 1 — — 3,000 8 — —

Бригадна картечна рота . . . 1 — — 8 —
»
, 312-а б р и г а д а :
176-и полкъ............................ 3 1 —
3,000 8 —
2-и африкански полкъ . . . . 3 1 — —

3,000 8 — —
Бригадна картечна рота . . . — 1 — — 8 — —
| Дивизионна картечна рота . 1 8 \
I Артилерия:
Отъ 17-и артилер. полкъ две
полски с. с. 75-мм. и едно
планинско 65-мм. отделения. _
8 _ _ _
32 _
Две батареи 120-мм. дълги

! орждия 2 4
! Една батарея 155-мм. гаубични ”
орждия • • • • • • • • • • 1 « М»
4 1
Конница:
Дивизионна конница . . . . — — — 1 — — —
150 1
1 Всичко . . 12 7 11 1 12,000 56 40 150

А всичко ф ранцузи . . 36 21 Чг 31 8 36№ 178 120 1300
Англичани:
10-а д и ви зи я4) : *) Генералъ
Махонъ.
29-а б р и га д а ................................................................................................................................. 4 5 —
4.00С 32 —
I 30-а б р и га д а ................................................................................................................................. 4 5 — —
4,000 32 — —
31-а б р и га д а ........................ 4 5 — — 4,000 32 — —
Артилерия:
Отъ 54*а, 67-а и 68-а артиле-
рийски отделения 75-см.
! полски батареи................. — — 12 — — — 48 —
• Конница:
Дивизионна конница . . . . V2 3 2 450
, Всичко англичани . . 12 1542 12 3 12.000 98 48 450
А всичко англичани и
французи . . 48 37 43 11 48,000 276 168 1,650
ЗАГУБИ,
понесени отъ частигЬ на II армия презъ 1915 година.
Офицери Подофицери и редници 1
»
1 X 1
I 1 1С о *о .
1с . ' X
е;
ч и с т и X ©• X 0<0 1 а
1
ас •
х
т» Забележки
I ! X « X 5 1 п
5 : «
X
________ 4
Ч>
р н X & V
и
| о. ж9 3
(0 л ю О •|Н «
•
•
•
X >ч о. X
1 1 1
II армия. ! |
| Щабъ на арм ията........................ 1 Въ знаме-
1 натель сж по
Военно-полицейски ескадронъ . . — ,
1 — —
1 1 —
казани канди-
Тилово управление на армията . . датъ-офицери.
2-и арм. телеграфенъ паркъ . . . 1— •
— — — 2 —
2-и арм. инженеренъ паркъ . . .
2-а арм. колояздачна рота . . . . 4
- 1
2-о арм. прожекторно отделение . 1
2-о арм. автомобилно отделение . 1 !
1
2-а арм. хлебарска полурота

V
. . .
1
2-а арм. подвижна работилница

2-а арм. ветеринарна лечебница .
2-и арм. разходенъ санитаренъ 1

1
СКЛ8ДЪ • « • • • • • * • * « • — — — — | — —
Всичко . . —
1 — — —
1
3 —
3-а Балканска дивизия : 1
Щабъ на дивизията ..................................................................................................... — — — — — —
Щабъ на бригадата .....................................................................................................
— — — — —
11-и Сливенски п о л к ъ ..................................................................................... 4 16/2 1 2 237 1052! 76 37

24-и Черноморски полкъ ..................................................................... 4 20 — — 187 904) 74 60
I
Щабъ на бригадата ..................................................................................................... — —
29 и Ямболски п о л к ъ ..................................................................................... 3 17/2 — —

164 979 57 51
32-и Загорски полкъ ...................................................................................................... 3/2 12/2 — 116 646 93 14
« 1
3-а б р и г а д а : 1
Щабъ на бригадата ...................................................................................................... — — —

1
45-и полкъ ........................................................................................................................................................................................ 3/2 2/4 1 2 —
82 607 33 —
46-и полкъ ........................................................................................................................................................................................ 2 /3 7/2 1 _______

1 194 627 53 297
3-а ар т илер . б р и г а д а :
1
Щабъ на бригадата .....................................................................................................
6 и артилер ......................................................................................................................................................................................... — 2 — —
11 24» 4 —
1/1 — — 14 30 2 —
3-а пионерна друж ина ..................................................................................... — — — — 1 5 7 —
3-и дивиз. ескадронъ ..................................................................................................... 1 ‘ —

ескадронъ ....................................................................................................................................................................... — — — — — 1 «— —
3-и полеви воененъ сждъ . . . .

ЗАГУБИ 1153
Офицер и Подофицери и редници
{
1
изчезнали
изчезнали
умрели отъ
рани и бо
рани и бо
умр ели отъ
Ч Я с т и Забележки
ранени
ранени
убити
убити
лести
лести
Я д м и н и с т р а т и в н и служби
Ярмейски:
3-и арм. тиленъ продоволственъ
транспортъ .................................. — — 1 1
3 и арм. спомагателенъ продовол-
1 ственъ транспортъ.....................
1 3-а арм. паркова колона.............. — --- 3 —
Две запасни болници ................. — — — — — 1 —
Една етапна болница .................
Петь пжтни у ч а с т ъ к а .................
\<
3-о дивиз. интендантство.............. 2
3-а дивиз. интендантска рота . . . 1
3-и дивиз. продоволственъ транс- '
| п о р т ъ ........................■ . . . . •
* 3-и дивиз. огнестреленъ паркъ . . — 2 |I

•
3-и дивиз. лазаретъ ..................... — 1

Шесть дивиз. полски болници . .
) 3-и дивиз. санитаренъ паркъ . . . 1
1 3-и дивиз. санитаренъ транспортъ .

! З-адивиз. ветеринарна лечебница. .
3-а дивиз. военна п о щ а ..............
Всичко въ З-а дивизия . . 1977 77/13 3 3 1007 4875 410 460
7-а Рилска дивизия:

Щабъ на дивизията.....................
1
1 1- а б р и г а д а :
1Щабъ на бригадата.................... — — — — 1 —
13-и Рилски по л къ ........................ 2 10/2 — 132 577 2 21
26-и Пернишки п о л к ъ ................. 1 8/1 2/1 177 581 11 14
1
; Щабъ на бригадата.....................
! 14-и Македонски п о л к ъ .............. 8/1 14/5 1 — 194 1008 33 212
22-и Тракийски п о л к ъ ................. 2 7/5 3 2 143 583 26 85
З-а б р и г а д а :
Щабъ на бригадата.....................
53-и полкъ................................. 2 7 — 118 423 24 16
54-и полкъ................. .............. 9/4 13/7 1/2 — 177 815 12 135
7-а арт илер. б р и г а д а :
Щабъ на бригадата....................
7-и артилер. полкъ........................ — — 3 24 2 4
17-и артилер. п о л к ъ .................... 5 13 2
Българската армия~въ Световната война 1915— 1918 год., томъ III, 73

Офицери Подофицери и редници
1
1
1
•
1
изчезнали
изчезнали
ч а с т и 6* Забележки
ранени
ранени
убити
убити
II
“ 5 4» 5 Ъ* и
* О.Ч
7-о нескорострелно артилер. отд%- 1

Л6НИ6 • 1 15
2*и гаубиченъ полкъ..................... — ’ — 1— 4 1< — 1 —
7-а пионерна друж ина................. 1 , *— — — 6 1
7-и дивиз. ескадронъ..................... I — — — 2 1 ^ 2 |
* 3
7-и дивиз. военно-полицейски по- 1
луескадронъ............................... 1 |
7-и полеви воененъ сждъ . . . . — 1
А д м и н и с т р а т и в н и с л у жб и :
армейски:
|
транспортъ ............................... 1
7-и арм. спомагателенъ продовол
ственъ транспортъ ..................... - 3 •
17-а арм. паркова колона.............. — — — 3 —
Две запасни б о л н и ц и ................. 1
Една етапна б о л н и ц а ................. — — — — — — —
Три подкрепителни пункта . . . — — — — — —
Петь лжтни участъка ................. — — 1
<
7-о дивиз. интендантство.............. — — — — — — —
7-а дивиз. интендантска рота . — — — — — 2 — •
7-и дивиз. продоволственъ транс- •
. ПОрТЪ — --- • 1
' 7-и дивиз. огнестреленъ паркъ . .
1 7-и дивиз. л а за р е тъ ..................... — — — — —
1 Шесть дивиз. полски болници . . —• • — I — — 4 1 »
7-и дивиз. санитаренъ паркъ . . .
17-и дивиз. санитаренъ транспортъ
7-а дивиз. ветеринарна лечебница
7-а дивиз. военна п о щ а .............. — — — — — — [
| Всичко въ 7-а дивизия . . 25/5 59/20 7/3 2 956 4048 128 492
! 2-а Тракийска д ивизия: 1

Щабъ на дивизията..................... — — — — — 1 — —
1 -а б р и г а д а : >
► •
1
9-и Пловдивски п о л к ъ .................. 3 9/4 1/1 — » 190 843 46 31
21-и Средногорски полкъ . . . . 1 1 — — 4 7
|
| Щабъ на бригадата..................... — — — — —
27-и Чепински п о л к ъ ................. 4/1 2/1 —

48 227 21 8 •
28-и Стремски по л къ ................. 4 9 1 92 517 24 105

1 .
ЗЯГУБИ 1155
|
цер По дофицеринр«]
X
изчезнали X
*
------------ о
>
изчезнали '
(о
Ч Я С Т И 64 X ОС
Забележки
ранени
X X X XX
* _
убити
н 1) 40* и
X X а
у х63V
^
ю (0
>* а ***
1
1 3-а б р и г а д а :
43-и полкъ..................................... 1 3/1 1 — 131 355 21 32
44-и полкъ..................................... 7 14/3 1/1 — 210 581 42 113 •
1
2 -а артилер. бригада: 11
1
3-и артилер. полкъ........................ 1 2 — — 2 8 — —
13-и артилер. п о л к ъ .................... 1 0/1 2 15 1
2 -о нескорострелно артилер. . . .
отделение.................................. — — — — — — —
! 2 -а пионерка дружина................. 1 — — — 2 15 2 —
2 -и дивиз. ескадронъ.................... — — — 1 5 1 — 1
2 -идивиз. военно-полицейски полу-
ескадронъ.................................. 1
2 -и полеви воененъ сждъ . . . .
Ядминистративни служби:
Ярмейски:
2 -и арм. тиленъ предоволственъ
транспортъ — — — — — — — —
2 -и арм. спомагателенъ продовол-
ственъ транспортъ....................
2 -и арм. паркова колона.............. — — — — — — — —
Две запасни полски болници . . . 1 —
Две евакуационни разпредели
телни болници ........................... _ _ _ _ 1
Една етапна болница.................... — — — — — — 1 —
Три подкрепителни пункта . . . . — — — — — — — —
Петь пжтни участъка.....................
2 -о дивиз. интендантство.............. — — — — — — 1 —
2 -а дивиз. интендантска рота . . . — — — — — — — —
2 -и дивиз. продоволственъ транс-
портъ • « • • • • « ! • • • • • • 1
2 -и дивиз. огнестреленъ паркъ . .
2 -и дивиз. лазаретъ .................... — — — — — 1 1 —
Шесть дивизиони полски болници — — 1 — 1 2 —
2 -и дивиз. санитаренъ паркъ . . . I
2 -и дивиз. санитаренъ транспортъ 1
2 -а дивиз. ветеринарна лечебница ( 1
2 -а дивиз. военна п о щ а ............. — —
Всичко въ 2-а дивизия . . 22/1 30/10
—
6/2
—
—
—
678 2573| 172 289

— —
73*
|
1
1
1
<
\
изчезнали
изчезнали
умрели отъ
рани и бо
<
1 ч а с т и X 1 84 X Забележки
X X
убити
убити
лести
и
X т* х и X
гс 1 (0
2. - а.
5-а Дунавска дивизия:

Щабъ на дивизията..................... — — — — — — — 1
1
1 -а б р и г а д а : 1
\
Щабъ на бригадата..................... —
2-и Искърски п о л к ъ ..................... 2/4 3/4 0/1 167 363 38 —
5-и Дунавски п о л к ъ ..................... 0/1 зт 51 138 15 •
<
1
(
Щабъ на бригадата..................... <— _ .
18-и Етърски п о л к ъ ..................... 3 11/7 202 1066 31 73 1

—
\\
20-и Добруджански полкъ . . . . 3 16/5 167 1310 64 61
49-и полкъ...................................... 9/2 19/5 231 1136 25 68
50-и полкъ...................................... 1 6/1 — — 49 143 — 1
5-а а р т и л е р . б р и г а д а :
Щаба на б ригад ата..................... »
' 1-и артилер. полкъ........................ 2 ■■ 5 12 7
, 11-и артилер. п о л к ъ ..................... — — — — 8 38 20
1 5-а пионерна друж ина................. — — — — 8 — 1
|
| 5-и дивиз. ескадронъ............................ — — — — 1 7 —• —
ескадронъ ...............................................
5-и полеви воененъ сждъ . . . . — — —
Ад минис т рат ивн и служби:

Армейски: \»
1
\ I
транспортъ ............................................... 1 II
1 I
5-и арм. спомагателенъ продовол 1 1 I
ственъ транспортъ ............................
5-а арм. паркова колона ................... 1 I
Две запасни болници ....................... — — — 1 — | —
Една етапна б о л н и ц а ........................ — — — | — 1 — «— *г
1 1
Две евакуационни разпредели
телни болници ...................................... _ _ _
Три подкрепителни пункта . . . . — — — — — —
Петь пжтни участъка..................... — — 1 1

1 1
5*о дивиз. интендантство.............. 1
5-а дивиз. интендантска рота . . 1
портъ — — — — — —
ЗАГУБИ 1157

! X X
в; 1 ^о са;
Ч Л С Т И X и «
X
»
X о« X Забележки
X X 1 <п X X XX «
н «У 1 V и 0) 5x5 0)
X Xч ^■Вх
л &IVи тА X XП У
о ам V М т лч
VI ю 1\| <0
1
<
о. X а X
15-и дивиз. огнестреленъ паркъ . . 1 3

5-и дивиз. л а з а р е гь .................... — — — — 2
■ Шесть дивиз. полски болници . .
; 5-и дивиз. санитаренъ паркъ . . . \
-
5-и дивиз. санитаренъ транспортъ 1

5-а дивиз. ветеринарна лечебница 1
5-а дивиз. военна п о щ а .............. “ 1
Всичко въ 5-а дивизия . . 18/7 60/23 0/1 — 881 4223 207 203
11-а М акедонска дивизия:

Щабъ на дивизията.................... — — — — —
“
Щабъ на бригадата . .................. — — — — _ — -
1-и македонски п о л к ъ ........................................................ 1/2 2/3 1 74 213 13 54

__
2-и македонски п о л к ъ .............. 1/1 2 47 122 6 18
1
Щабъ на бригадата.................... — — — — — — —
3-и македонски п о л к ъ ....................................................... 3/1 6/3 - 157 707 18 153

1 4-и македонски п о л к ъ ....................................................... — 5/1 ____
23 137 — 14
Щабъ на бригадата .................................................................. — — — — — —
5-и македонски п о л к ъ ........................................................ 1/2 7/3 — — 78 210 15 28

6-и македонски п о л к ъ ........................................................ 7/1 8/3 146 442 12 161
11-а пионерна д р у ж и н а ............................................. — — 1 — — — — —
11-и дивиз. ескадронъ ........................................................ 1 2

11-и дивиз. военно-полицейски по-
луескадронъ ................................................................................................... — — — — 1 — 2
11-о нескорострелно артилер. от-
деление .........................................................................................................................
11-о дивиз. интендантство . . . . •
1 4 1
11-а интендантска рота................. 1
11- дивиз. продоволственъ транс- “ “
п о р т ъ ......................................... — з 1
11-и дивиз. огнестреленъ паркъ . —
11-и дивиз. лазаретъ.................... 1
Три полски болници .................... \
*
11-и дивиз. санитаренъ паркъ . . 1

1
11-и дивиз. санитаренъ транспортъ

11-а дивиз. ветеринарна лечебница.
11-и полеви воененъ сждъ . . . . 1—
•
Всичко въ 11-а дивизия . . 13/7 30/13 2 526 1,841 64 434

* 1
1
п ,
) ф и не р 1Л
О
$>ицер|л и рел
изчезнали 5X
!з
■§
I
1
5 А '
е; н
О® о
ч я с т и х е* (0 X Забележки
X X X ■ ** *- X
«
убити
убити
0) о V ца.
дх* ин
г ? г4» У
|9-Я X
(0 5 а«; м я Е*
= 0.44>
а. X Си 1
1
К о н н а т а дивизия: *
1
Щабъ на дивизията.....................
Колояздачната р о т а ..................... — — — 4 — —
Радио-телеграфното отделение . . 1
Конно-артилерийското отделение . '
2-а к о н н а б р и г а д а : 1
_ _
Щабъ на бригадата..................... <
3-и коненъ п о л к ъ ........................ 1 3 1 1 3 24 — 1
1
1
4-и коненъ п о л к ъ ........................ 1 1 1 — 7 14 2 — 1

I
_
5-и коненъ п о л к ъ ........................ — — — 12 8 —
б-и коненъ п о л к ъ ........................ — 1 — — 9 — —
Всичко въ Конната дивизия . . 2 5 2 1 22 59 2 —
Гранични д р у ж и н и :
_ _ _
3-а д р уж и н а ..................................
4-а д р уж и н а .................................. — 1 — 1
5-а д р уж и н а .................................. — 10 15 — 4
6а д р уж и н а .................................. 3 —
7-а д р уж и н а ................................... — — — 1
Всичко гранич. дружини . . — — — — 13 16 1 5
1 >
Опълченски по л ко ве :
7-и опълченски п о л к ъ ................. 1 7 2
Всичко опълч. полкове . . — — 1 7 2
Е т а п н и полкове: »
2-и етапенъ п о л къ ........................ 6
3-и етапенъ п о л къ ........................ — —• — — 3 4 <
7-и етапенъ п о л к ъ ........................ — — — — — — —
1
Всичко етапни полкове . . — — — — 9 4 1
1
1
С набдителни с л у ж б и :
Интендантски магазини:
Базисни:
Базисенъ интендантски магазинъ 1
за 3-а дивизия............................
Базисенъ интендантски магазинъ
за 7-а дивизия............................ _ _ _ т •
Базисенъ интендантски магазинъ '
за 11-а д и в и з и я ....................., /
за 2-а дивизия . . . . . . . . _ _ _
1 1
Базисенъ интендантски магазинъ 1
1
за 5-а дивизия............................
1
I
ЗПГУБИ 1159

X
о X
Ч
Ч И С Т И X
ЙО
8®
е;
я
•г X I 1
X0 Забележки
х
н X * *
тл
п х X Р
0))
V и
Iо . *
оX
5 * В 0) н
X X у
(0
о.
I и
» 2 «
У
п
X
5
\о
>>
(0
о.
г 5«
у ,
пX

за Конната д ивизия.................
Разходни:
Разходенъ интендантски магазинъ
на 3-а дивизия...........................
на 7-а дивизия........................
на 2-а дивизия...........................
на 5-а дивизия...........................
на Конната дивизия.................
на 11-а дивизия ........................
Междинни:
Междиненъ интендантски магазинъ
на З-а дивизия............................
на 7-а дивизия...........................
на 2-а дивизия...........................
на 5-а дивизия............................
на Конната дивизия.................
на 11-а дивизия ........................
Междинни етапни:
Междиненъ етапенъ магазинъ на
З-а д и в и з и я ...............................
7-а д и в и з и я ...............................
2- а д и в и з и я .............................
11-а д и в и з и я ...............................
5-а д и в и з и я ...............................
Конната дивизия ........................
Преденъ етапенъ магазинъ на
3- а д и в и з и я .............................
Предни етапни:
7-а д и в и з и я ...............................
2-а д и в и з и я ...............................
4
1 Офицери Подофицери и редници
изчезнали
изчезнали
умр-вли отъ
умрели отъ
рани и бо
рани и бо
ч д с т и Забележки
ранени
ранени
убити
убити
лести
лести
1
3-а дивизия ...........................
, Преденъ етапенъ магазинъ на
1
1
1 5-а д и в и з и я ........................... . . . .
1
\
•
»
' Преденъ етапенъ магазинъ на 1
11-а дивизия........................... —
Конната дивизия .....................
1 Огнестрелни складове:
Базисни: I
На 3-а дивизия............................
На 7-а дивизия............................ — — — — — — — —
. На 11-а д ивизия........................ — — — — — — — —
1 На 2-а дивизия................. . .
; На 5-а дивизия............................
1 На Конната дивизия.................
Разходни:
На 3-а дивизия............................
На 7-а дивизия............................ — — — — — —
I
На 11-а дивизия . . . . . . . . — — — — — — —
На 2-а дивизия............................ — — — — — — —
\
На 5-а дивизия........................... 1 )
! На Конната дивизия .................................................................................................

.
!
1
.
>
Всичко снабдит. служби . . — — ! — — 11 1 1
А всичко вь // арм ия
00
9 9 1 2 7 3 /1 (7 9 2 й *6 4 ,0 8 4 1 7 ,6 4 2 ^ 9 9 9
1 5
. .
1 1
1
1
1
I
•
1
1
1
!
1
<
I 1
X <- 1
\
I
1
1
1
»
1
1
» *
*
|
1
! *
1 1
Книгописъ
на използуваните съчинения.
Главног Тьенералштаба Српске. — Велики рат Срби]е за ослобоНен>е и
у]един>ен>е срба, хрвата и словенаца. Београд, . .......................и
К н м га X — 1915 — ТреНи период — Удружена аустро-немачко-бугарска

офанзива против Срби]е от 14. до 29. октобра 1915.
У е д и н а е с т а к н и г а — 1915 година. — ТреНи период — Опште одступан>е
српске во]ске. Прва фаза: Одступан>е главне снаге на Западну и
Зужну Мораву.
Д в а н а е с т а к н и г а — 1915 година — ТреНи период — Опште одступан»е
српске во]ске. Друга фаза: Одступан>е главне снаге на Косово поле.
К н и г а т р и н а е с т а — 1915 година — ТреНи период — Опште одступан»е
српске во]ске. III фаза: одступан>е на Задранско примор]е.
М1п1516ге 8е 1а диегге. — Е1а(-ша]аг <1е Гагтее. — З е т с е Н1$1 опяие. —
Ьез агт^ез 1гапда1зе5 8ап$ 1а Огап8е диегге.
Т о т е V I I I — 1_а сатрадпе сГОпеп! <Юагс1апе11е5 е! 5аю тяие>.
1ег У о 1 и т е — Ьа сатрадпе сГОпеп! ]и§яи’а ПпкегуепНоп с!е 1а Кои*
т а т е <?еупеге 1915 — аой! 1916>, ауес 3 1оте$ аппехез е! 1 1оте
саг!ез. Рап$, 1923.
Руссевъ Ив. А., генералъ о. з. — Приносъ къмъ историята на II армия въ
войната 1915—18 год. М. м. октомврий и ноемврий 1915 год.
К н и г а I — Действията на Северния фронтъ.
К н и г а I I — Действията на Южния фронтъ и въ Югозападна Македония.
“ “ Военно-исторически сборникъ, год. II — кн. З и 4 ; год. III — кн. 9
10; год. V —кн. 3; год. VI — кн. б и 7; год. VII — кн. 1 1 ; год. VIII —
кн. 17, 18, 19; год. IX — кн. 22; год. XI — кн. 30 и 3 1; год. XII —
кн. 35. София, 1928/29, 1929/30, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35,
1937, 1938.
СугП Ра11$, сар*аш. — 0№аа1 Ь1$1огу о ? 1Не Огеа! \уаг <Ъа$ес1 оп о№с1а1
сюситеп1з Ьу О1гес1!оп о! 1Ье Н|$1ог1са1 зесНоп оГ 1Не СоттКее о!
1трепа1 8еГепсе>.
V о ^ I I — ММКагу орегаНопз Масесюта 1гот 1Ье ои*Ьгеак оГ \уаг Ю 1Не
$рппд о{ 1917. Ьопсюп, 1933.
[Преведе полковникъ К р . М а р и н о в ъ —Пишурка; ржкописъ въ Военно-
историческата комисия].
И архива на Военно-историческата комисия, отнасящъ се до Све

товната война 1915/1918 год.

BG Army I SV Vojna 3

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BG Army I SV Vojna 3

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

МИНИСТЕРСТВО н я войнятл

ЩЛБЪ НП ВОЙСКАТА — ВОЕННО - ИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ

ВОЙНАТА СРЕЩУ СЪРБИЯ ПРЕЗЪ 1915 ГОДИНА

Нахалника на Ц]аба на Ьойската

Пож. на нахалника на Ц1аба на Ьойската

ПреЬсеЬатель на Военно-историхеската кожисия

Генерала-жайора о. з. 1ДВ. В. ФиЛ11ПОВ2.

Генерала-жайора о. з. АЛ. МАРКОВ2.

Действията около гр. Струмица. — Нападение на железния пжть при

Глава IV. — Разделянето на II армия на Северна и Ю ж н а групи. (Картограф.

Глава V. — Действията на Северната н Ю ж ната групи о тъ II армия отъ

Глава VI. — Отбрана на фронта Соничка Г л а в а — Струма о т ь Ю ж ната група

Отбрана на фронта при Струмица. — Спиране настъплението на англо-

Глава V II.— Свръзки. — Свръзките на Щаба на армията съ подчинените му части. —

Глава VIII. — У стройство на тила, превоза и снабдяването на армията . . . . 1097

№1 7 . — Действията на 3-а Балканска дивизия на 15-и и 16-и октом-

Въ текста и въ картографнитЪ приложения:

3/13-а д р у ж и н а ............................... 3- а дружина отъ 13-и Рилски полкъ.

Общото положение на двете страни').

*) За разположението на странигЬ гл. Картограф, приложение къмъ томъ I.

Сръбското главно командуване разчиташе извънредно много

совска и Ибърска. Въ всека область бе формиранъ по единъ

яьона и 11 батареи, съ бойна чиспеность 29,600 пушки, 54 орж-

нерна рота — на височините Кадийца, Джам и Тепе и Руенъ;

Планътъ за На 24-и септемврий началникътъ на Войските

„Дипломатическите сношения между насъ и нашите съюзници,

Началникътъ на Войските въ новите области заповеда:

донската граница, възприе единъ строго пасивно-отбранителенъ

2) На 15-и септемврий отъ началника на Гарнизона въ

Вероятно е» че войските въ Македония ще бждатъ командувани

4) На 18-и септемврий отъ командира на 3-а гранична дру­

5) На 20-и септемврий отъ командира на 5-а гранична дру­

Като резултатъ отъ всички сведения, събрани и системати­

Споредъ донесенията на Военния аташе въ Атина и отъ

Планъ за дей- На основание възприетия планъ за войната

На II отделна армия (състоеща се засега само отъ З-а Балканска

7) МЪстностьта, на която ще се действува, ще затрудни твърде

Презъ периода на съсредоточаването на армията сведения

Укрепяваха се височинитЬ Китка, Чупина, Киселица, Жеди-

Настъплението на II армия къмъ Овче Поле—

Разпореждане на Сръбското командуване.

Разпореждания на командуващия армията.

доточени на своите места, за да може на 1-и октомврий действията

Настъплението на 3-а Балканска дивизия.

Сведения за Щабътъ на дивизията имаше сведения, че

Бойно поле. Местностьта, на която се развиха действията

представя най-силната естествена отбранителна позиция при

Разпореждане на Презъ нощьта срещу 30-и септемврий въ

На 30-и септемврий въ 5 05 ч. генералъ Рибаровъ издаде

’) Между р. Дубровница и безименния й притокъ, югоизточно отъ к. 1487.

Щабътъ на 1-а бригада, 3-и дивиз. ескадронъ, 3-и военно-поли­

Минаване грани- Щабътъ на 3/3-а бригада пристигна въ

ница и образуватъ първата гранична отбранителна линия. Зае­

влЪво отъ отделението, по бйлото, — 2/4б-а дружина; вдесно

лерия 6Я заповядано да подготви съ огъня си атаката на предния

Въ 1430 часа 2/46-а дружина, разположена на ГолЪмъ върхъ,

отъ предния пунктъ до командира на 46-и полкъ, употреби

ностьта предъ нея б^ше рЪдка гора и храсти: Картечната рота

Минаване грани- На 30-и септемврий Средната колона зае

на бригадата и бригадниятъ командиръ не беха пристигнали.

Въ 18 часа тази устна запов~Ьдь бе оформена въ писмена,

Частите отъ 1-а бригада безшумно се приближиха до гра­

Защитниците на сръбските постове отстъпиха на западъ, а

4) На 18-и септемврий отъ командира на 3-а гранична дру

5) На 20-и септемврий отъ командира на 5-а гранична дру

Като резултатъ отъ всички сведения, събрани и системати

Щабътъ на 1-а бригада, 3-и дивиз. ескадронъ, 3-и военно-поли

ница и образуватъ първата гранична отбранителна линия. Зае

Частите отъ 1-а бригада безшумно се приближиха до гра

Следъ движение презъ цялата нощь, къмъ 4 ч. ротите пристиг

Дейность на дивизион- Дивизионниятъ ескадронъ на 3-а ди

Поради липса на пътища и поради лошото време, хране

На 2-и октомврий командирътъ на дивизията изпрати запо