„Да плувам с делфини.

“
„Да видя Великата китайска стена.“
„Да се кача до върха на най-високата сграда в света.“
И още много малки бележки с авантюристични мечти открива Ева
сред вещите на ексцентричната си майка. На пръв поглед изглеждат
твърде невероятни и твърде много за да бъдат изпълнени. А и Ева
обича спокойствието, сигурността и дори работи от дома си, често
по пижама.
Решението й да изпълни мечтите на майка си изненадва дори и
самата нея, но Ева е убедена, че с добра организация и опитен
спътник ще успее да посети поне част от дестинациите.
Още на летището плановете й изглежда ще се провалят. Освен ако
не се осмели да поеме на път с прекалено красивия и дразнещо
самоуверен Тор. Но докато заедно откриват екзотични и вълнуващи
дестилации, Ева е запленена от добротата и чувството му за хумор.
Двамата пеят на върха на Айфеловата кула, скачат с парашут в
Дубай, танцуват под дъжда в Индия, яздят камили в Египет… А Ева
започва да сбъдва и собствените си мечти, за които дори не се е
осмелявала да копнее. И всичко това, за да разбере, че истинската
смелост се намира в сърцето.
 Глава 1

В късния следобед Ева Блу вървеше по Клементайн Авеню, а лъчите

на пролетното слънце огряваха гърба й. Нови цветове освежаваха
растенията, спускащи се от висящите кошници и саксиите, закачени по
оградите от ковано желязо. Дърветата тъкмо започваха да разцъфват,
но щяха да минат няколко седмици, преди красивите им розови
цветове да превземат короните им в целия си блясък. Клони се
надвесваха през оградата на закътаната общинска градинка на средата
на улицата, като ту разкриваха, ту запазваха скътани тайните, криещи
се отвъд заключените порти.
Когато Ева беше дете, тя и майка й обичаха да лежат на тревата там,
докато цветните листенца нежно падаха върху тях като конфети. Майка
й обичаше разцъфналите дървета и винаги се натъжаваше, когато
цветовете увяхваха и умираха скоро след като се бяха появили.
Ева не беше влизала в притихналата градина отдавна. Преди много
години майка й беше сложила ключа някъде на сигурно място и повече
никой не го видя – подобно на много от вещите й, които като че ли
изчезнаха и след това се озоваха на необичайни места. Ева се усмихна
нежно, спомняйки си колко пъти отскачаше да види майка си и я
заварваше да търси я телефона си, я ключовете, я чантата или списъка
за пазаруване.
Джулиет сякаш мислеше за сто други неща, които трябваше да
направи. Занимаваше се с йога и зумба, ходеше на уроци по салса,
учеше се да танцува на пилон, рисуваше, изработваше керамични
съдове, правеше мозайки и бижута. Наоколо винаги имаше „парченца“
от нейния талант – недовършени картини или полуготови глинени
съдове. Беше шантава и вятърничава, главата й вечно витаеше в
облаците.
Майка й винаги обвиняваше Гладис – призрака, който според нея
живееше в къщата – за нещата, които все се губеха. Но освен
липсващите вещи Ева никога не беше виждала доказателства за
призрачни същества. Джулиет също не беше виждала призрака, но
това не пречеше „лошата Гладис“ винаги да бъде виновна. Джулиет
говореше с Гладис, искаше й съвети и макар че не получаваше отговор,
твърдеше, че след като е разговаряла с призрака, винаги е откривала
решението на проблема. Ева се чудеше дали сега Джулиет и Гладис не
са заедно някъде, правейки пакости.
Тя тръгна по каменните стъпала на четириетажната викторианска
градска къща на майка си и влезе през синята входна врата. Затвори я
тихо зад себе си и няколко минути се вслушва в пълната тишина, която
цареше в къщата. Ако майка й сега беше призрак, който тръска
веригите си някъде, то със сигурност не беше тук. Тук нямаше живот –
нищо, което да напомня на Ева за колоритната и темпераментна жена,
каквато беше Джулиет. В тази къща винаги се чуваше музика – нещо
класическо, като Бетовен, или нещо съвременно, като Ед Шийран или
Калвин Харис, някоя песен от седемдесетте на АББА или саундтрак от
„Цар Лъв“, „Злото“ или „Клетниците“. Често в салона звучеше една
песен, докато в кухнята се чуваше друга. В същото време майка й си
припяваше съвсем различна мелодия, която единствено тя чуваше,
танцувайки от стая в стая. Винаги танцуваше.
Ярките цветове, които струяха от стените на всяко помещение, все
още бяха там – нюанси на червено, лилаво, златно и тюркоазено – но
изглеждаха някак скучни без човека, който ги беше подбрал с любов.
Ева обичаше да добавя цвят в дома си със странни, разпръснати из
стаите възглавнички или цветни картини по стените, докато в къщата
на майка й цветовете бликаха отвсякъде – вратите бяха в различни
нюанси на лаковете, килимите и обзавеждането бяха с цветове, които
Ева никога не би се решила да сложи един до друг. Но всичко това,
събрано заедно, изглеждаше хармонично.
Ева още нямаше кураж да ги пребоядиса, макар да знаеше, че трябва
да продаде къщата. Би избрала нещо практично – кремаво или нежно
бяло, както в апартамента си. Но заличаването на този калейдоскоп от
цветове би означавало да заличи и последния отпечатък от майка си в
къщата, където беше прекарала детството си. Не можеше да понесе
мисълта за това.
През последните няколко месеца бавно беше пакетирала живота на
майка си – даваше дрехи в благотворителни магазини, опаковаше в
кутии любимите й халати и пренасяше някои от тях в собствения си
апартамент, продаваше мебели и картини. Това беше нещо разумно.
Беше й минало през ум, че би могла да се върне да живее в дома от
детството си, но пък не би било практично – какво щеше да прави сама
в толкова голяма къща?
Изтръпна. Напоследък малко се дразнеше от своята разумна,
практична страна.
За какво да се мести тук и да живее живота си с всички тези
спомени: как прави торти в кухнята, помага на майка си да изрисува
детската стая с жирафи, слонове, лъвове и тигри, как се пръскат с вода
в градината или се гушват на дивана и гледат филми. Животът на Ева и
майка й тук беше отпечатан във всеки ъгъл. Ева дори се беше родила
тук, в спалнята на майка си, преди двайсет и седем години – била е
толкова нетърпелива да излезе на бял свят, че не е дочакала
пристигането на парамедиците. Наистина ли искаше отново да живее
тук? Нямаше ли да й е много мъчно? Или това би било начин да остане
свързана с майка си, когато спомените започнат да избледняват? Беше
говорила за това с любимата си леля Лоръл при адвокатите същата
сутрин. Лоръл смяташе, че Ева трябва да задържи къщата, но в крайна
сметка зависеше от нея как ще постъпи.
Тя не искаше да вземе това решение, но завещанието най-накрая
беше уредено и същата сутрин къщата официално стана нейна, както и
огромната сума от двайсет и шест хиляди лири, което представляваше
половината от наследството на майка й. Другата половина отиде при
сестрата на Джулиет – Лоръл.
Ева нямаше представа какво да прави с парите. Преди четири или
пет години щяха да й дойдат много добре – тогава беше художник;
занимаваше се с дизайн на корици между другото, главно за да си
помогне с разходите за бои и платна. Обитаваше малък апартамент под
наем и се опитваше да живее достатъчно икономично, за да може да
плаща вноските за къщата. Но после работата й я изстреля в небесата,
което не си беше представяла, че ще стане, и успя да си купи малък
апартамент с две спални. Бързо стана един от най-добрите дизайнери
на корици в издателската индустрия и това й осигури наистина
приятни доходи. Само преди няколко месеца, след като беше
спестявала години наред, тя дори успя да изплати ипотеката си. В
никакъв случай не беше богата, но нямаше дългове – кредитни карти
или заеми, които да изплаща – така че парите не й трябваха.
Не й се струваше редно да се възползва от смъртта на майка си, след
като би платила сто пъти повече от тази сума, за да я върне. Бяха
минали осемнайсет месеца, откакто Джулиет почина, и макар Ева да
мислеше, че едва ли някога ще дойде ден, когато няма да й е толкова
мъчно, постепенно започна малко по-лесно да се справя с мисълта за
смъртта й.
Предполагаше, че ще внесе парите в спестовна сметка за черни дни,
както се казва.
Погледна рамкираната снимка на Ню Йорк в долната част на
стълбището. Нито майка й, нито тя бяха ходили там. Беше окачена като
напомняне за мечтите, които един ден може да се сбъднат, или поне
така казваше майка й. Гледайки всеки ден тази снимка, докато
растеше, Ева закопня да види на живо ярките светлини на този далечен
град. Джулиет й беше разказвала за ресторантите и магазините, които
са отворени двайсет и четири часа в денонощието и че ако пожелаеш,
можеш да си купиш маратонки в три часа сутринта, за различните
храни, които може да хапнат там, за забележителностите и за
миризмите на града. Тя говореше с Ева за това как един ден ще отидат
там заедно, но това така и не се случи, а сега беше твърде късно. А
дали да не използва част от парите, за да отиде там някой уикенд?
Боже, тази мисъл хем я развълнува, хем я уплаши.
Ева се различаваше от майка си по толкова много неща. Тя имаше
най-красивия глас и умееше да танцува грациозно, докато Ева звучеше
като удушена котка, когато се опитваше да пее, и беше тромава и
непохватна, без чувство за ритъм. Джулиет беше висока, руса и
грациозна, а Ева беше миньонче с тъмна коса и в най-добрия случай
можеше да бъде описана като много женствена, въпреки че мнозина
биха казали, че притежава вълнообразни, крушовидни форми.
Най-много обаче се различаваха в отношението си към живота.
Джулиет по-скоро би хванала живота за рогата, би скочила на седлото
с каубойска шапка в едната ръка и чаша вино в другата и би яздила
някой опитващ се да хвърли ездача си мустанг с широка усмивка на
лицето. Тя сграбчваше всяка възможност, никога не казваше „не“ и
искаше да види всяко кътче на света. Сприятеляваше се толкова лесно,
бъбрейки си весело с абсолютно непознати. Ева предпочиташе
собствената си компания, беше повече от щастлива да прекарва
нощите в собствения си апартамент и честно казано, малко се
плашеше от света извън своя малък кръг. Гледаше новините – и да,
светът беше жестоко и страшно място. И въпреки че имаше места като
Ню Йорк, които винаги бе искала да посети, смяташе, че трябва да
отиде там с някого. Като интровертен човек тя нямаше много
приятелки, а малкото, които имаше, бяха омъжени и с деца.
Възможните спътници за такова пътешествие бяха почти нула на брой.
Докато Ева растеше, почивките с майка й винаги бяха катастрофа.
При пътуванията си двете искаха съвсем различни неща. Нямаше
лежане на шезлонг и четене на книга.
Майка й обикновено наемаше мръсен, раздрънкан джип,
закопчаваше Ева отзад и потегляше по опасни планински пътища, за да
посети някой манастир, забутан в село толкова високо в планината, че
на човек му се завиваше свят. Караха водни ски с джет и сърф, яздеха
без седло, спускаха се по въжени пързалки, препускаха с бъгита – и
нито едно от тези забавления не харесваше на Ева. В крайна сметка
през годините тя получи повече счупени кости, отколкото можеше да
преброи, заради щурите изпълнения на майка си. Доверието, че
Джулиет ще я пази, бавно ерозира, докато не изчезна напълно.
Когато Ева порасна, така и не усети желание да се присъедини към
майка си в нейните пътувания. Джулиет й изпращаше пощенски
картички от всяко кътче, което посещаваше: понякога съдържаха
няколко набързо надраскани реплики, преди да тръгне към следващото
си приключение, друг път – толкова много описания, сякаш се беше
опитала да „натъпче“ в картичката всичко, което бе сътворила, и
думите бяха толкова дребни, че едва се четяха. Завършекът винаги
беше клишираната реплика „Иска ми се да си тук!“. И Ева знаеше, че
майка й наистина го иска.
По това време отхвърляше предложенията на Джулиет да я
придружава, като изтъкваше работните си ангажименти като причина
за това. Колко много съжаляваше за това сега! Беше готова да се вози
отзад на мотоциклет, да се бори с крокодил и да скочи с бънджи от
най-високия мост в света, ако срещу това можеше да получи още една
прегръдка от майка си, ако можеха да седят посред нощ и да си бъбрят
над купа с банани и яйчен крем.
Загледа се в мигащите светлини на силуетите на сградите в Ню Йорк
и поклати глава. Не, не може да отиде там сама. Може би трябва да
оползотвори парите, като инвестира в облигации и акции. Щеше да
направи нещо разумно с тях – не се съмняваше в това – а не нещо
глупаво и налудничаво.
 Тръгна нагоре по стълбите покрай снимките на стените. Никоя от
тях не висеше точно отвесно. Имаше много снимки на залези и на
изгреви. Джулиет обичаше красивите изгреви и залези. Казваше, че
изгревите са ново начало и възможностите за предстоящия ден винаги
са безкрайни. Казваше също, че красивият залез е идеалният завършек
на един прекрасен ден.
Ева знаеше, че трябва да опакова тези снимки – последното
доказателство, че майка й е живяла тук – но щеше да остави тази
работа за друг ден.
Спря и се усмихна, докато гледаше една снимка на Джулиет, яхнала
огромен „Харли Дейвидсън“.
Когато получи съобщението за смъртта на майка си, тя не се
изненада особено. Беше много трагично, но не и изненадващо, като се
има предвид как Джулиет беше живяла през последните няколко
години от живота си. Скачаше с бънджи, яздеше слонове, прегърна
лъв, увисна на делтаплан – може да се каже, че Ева всеки момент
очакваше обаждане, което да й съобщи, че майка й никога няма да се
прибере вкъщи. В крайна сметка я блъсна кола, което изглеждаше
твърде тъп край за някой толкова весел и пъстър като Джулиет. Тя
винаги казваше, че ще умре със стил и че смъртта й ще бъде толкова
зрелищна, че ще изпълни страниците на вестниците. Но не го
постигна.
Ева се запъти към горния етаж на къщата, преглеждайки стаите,
които бяха лишени от всичко, което превръщаше тази къща в дом.
Единственото място, с което оставаше да се справи, беше таванското
помещение и тя нямаше представа какво да очаква там.
Когато живееше тук като дете, таванското помещение беше място за
съхраняване на коледната украса и толкоз. Никога не беше се качвала
там и доколкото знаеше, и майка й не го беше правила, откакто се
счупи стълбата, когато Ева беше още дете. Джулиет така и не се беше
престрашила да я поправи, затова Ева се надяваше, че там ще има само
няколко кутии с безвкусици и дрънкулки, които да разтреби.
Предвидливо беше заела стълба от Лоръл още преди няколко дни и
сега тя стоеше под капандурата. Ева я разгъна и внимателно се
покатери нагоре, освободи резето на капака и го остави да се отвори на
една страна.
 Малки прашинки литнаха във въздуха, сякаш освободени от отдавна
забравено място. Ако това беше една от детските фантастични книги,
чиито корици тя проектираше, горе щеше да има книга с мистерии,
която да отведе читателя в далечна земя, забравена реликва,
притежаваща загадъчни сили, или може би дори изгонен от небесата
ангел, скрит сред паяжините. Но практичният ум на Ева знаеше, че
няма да има такива съкровища.
Тя се качи на таванския етаж и се огледа. Имаше малък
вентилационен отвор, който позволяваше на малките позлатени от
светлината панделки от прах да танцуват върху прашните дървени
дъски, но останалата част от помещението тънеше в мрак. Ева
заопипва наоколо, докато намери ключа за осветлението. Самотна
крушка изплува в средата на покрива, но изненадващо светлината
изпълни всички кътчета.
Имаше три спретнато подредени прозрачни пластмасови кутии,
които, изглежда, съдържаха дрънкулки и дървени украшения. Имаше
дори старо изкуствено коледно дърво, подпряно на една от гредите. До
вратата на таванското помещение се виждаха още няколко кутии.
Едната беше пълна с бебешки дрехи в различни нюанси на розовото.
Другата сякаш съдържаше всички детски играчки на Ева, дори
счупените. Не изглеждаше да има други неща по-навътре.
Огледа се – определено нямаше мистериозен обект, притежаващ
суперсили. Щеше да й отнеме доста по-малко време, отколкото си
мислеше.
Пристъпи към кутията с детски играчки и взе няколко от най-
горните. Бяха две кукли с боядисани в зелено и в синьо коси,
благодарение на любезното съдействие на Ева и маркер за оцветяване.
Тя се усмихна, когато си спомни как майка й реагира на новите им
прически – Джулиет обяви двете кукли за русалки и те прекараха
остатъка от следобеда, правейки им подходящи дрехи.
Размести няколко други играчки и откри мръсно жълто магаренце,
плетено на една кука, за което ясно си спомни, че се казваше Джошуа.
Носеше го навсякъде, преди да порасне.
Извади още няколко играчки – някои съвсем бебешки – и намери
един плик.
Вдигна го – беше тежък. Отвори го и разбра, че това е картичката от
Джулиет за първия й рожден ден. Прокара пръсти по лъскавите розови
букви, които гласяха: „На моята красива дъщеря“. Усмихна се на Баба
Меца, гушнала малко мече, което се беше вкопчило в цифрата едно.
Отвори картичката и видя дълго послание от вътрешната страна на
страниците.
Пое си дълбоко дъх.
Писмо от майка й до нея. Въпреки че беше написано преди двайсет
и шест години, връзката между тях, за която Ева се боеше, че
избледнява, сега беше толкова силна и осезаема, каквато е била винаги.
За да го прочете, тя седна върху близката кутия и притисна Джошуа
към гърдите си.
Миличка моя Ева!
Днес е първият ти рожден ден и имам толкова много надежди и
мечти за теб. Пожелавам ти най-вълнуващите приключения –
такива, които ще накарат сърцето ти да бие по-бързо и да те
отведе до далечни брегове и екзотични земи. Желая ти пълно и
абсолютно щастие, което да изпълни цялото ти същество и душа.
Пожелавам ти най-голямата любов – да имаш до себе си някой, който
ще те разсмива, ще се отнася с теб като с кралица и ще те държи за
ръка в това прекрасно пътешествие през живота. Да откриеш онова,
което обичаш, онова, което много те вълнува, и да го осъществиш.
Животът е твърде кратък и не знаем какво има зад следващия ъгъл,
затова бъди щура, бъди луда глава и откачена и никога не се
притеснявай какво ще си помислят хората за теб. Онези, които те
съдят, няма да са важни за теб, а тези, които са важни за теб, ще
щуреят край теб и заедно с теб. Бъди добра, изпълнена с надежда,
никога не спирай да се учиш, прочети всичко. Бъди смела и преследвай
мечтите си.
Обичам те, мое красиво момиче.
Мама
Сълзи изпълниха очите й, докато нежно галеше думите, четейки ги
отново. Чудеше се дали майка й би била разочарована от живота, който
водеше сега – да се мушва в собственото си легло в десет часа,
повечето от вечерите с чаша горещ шоколад и хубава книга в ръка.
Нямаше големи приключения, нямаше преследвани мечти, нямаше
голяма любов и нямаше нищо щуро. Имаше работа, която обича, и май
това беше всичко.
 Кога животът й беше станал толкова… монотонен? Къде беше
вълнението, което майка й преследваше, внасяйки в живота й риск,
трепет и смях? Огледа прашното таванско помещение и погледна
надолу към Джошуа. Това не беше животът, който майка й й беше
пожелала, дори не беше близо до него.
Тикна картичката в джоба на дънките си, без да е сигурна какво ще
прави с тези думи, с тези надежди за бъдещето, които не бе и
помислила да осъществи.
Изправи се и избърса очи, след което понесе играчките и бебешките
дрехи надолу по стълбата. Щеше да ги отнесе в благотворителния
магазин.
Върна се обратно и внимателно свали трите кутии с коледна украса
надолу по стълбата. Щеше да ги разгледа по-късно и да подбере някои
украшения, които имаха сантиментална стойност. После отново се
качи горе, за да вземе коледното дърво, и тогава го забеляза. Сърцето й
подскочи, защото плътно опряно до една от носещите греди стоеше
малко сандъче – истинско ковчеже за съкровища. Беше от тъмно дърво,
с извит капак и златни резбовани листа отстрани. И въпреки че беше
малко вероятно изгубеното съкровище на Дългия Джон Силвър да се
намира на тавана в къщата на майка й в Западен Лондон, Ева не се
сдържа, пристъпи бързо към него и прокара ръце по гладката
повърхност на дървото, преди да щракне ключалката и да отвори
капака с леко скърцане.
Вътре имаше мънички лентички от избледняла розова хартия.
Разрови се между хартийките, търсейки стари монети или рубини
колкото юмрука си. Но в кутията нямаше нищо такова.
Ева въздъхна и отново клекна на пети. Забеляза малък кариран лист,
защипан в капака.
С разпознаваемия вълнист почерк на майка й, написани с маркер,
върху него се мъдреха думите „Моята кутия за мечти“. В долната част
на листа имаше дата. След бързи сметки Ева разбра, че бележката е
написана от Джулиет в нощта преди осемнайсетия й рожден ден,
когато целият живот е бил пред нея.
Какво ли е имало някога в кутията с мечти сред розовите листчета?
Взря се в хартиените лентички и забеляза, че на една от тях има
нещо написано с избледнял почерк. Грабна я бързо, обръщайки я към
светлината.
 Да плувам с делфини.
Взря се в другите листчета и разбра, че на всички също пише нещо.
Грабна следващото.
Да посетя Гранд Каньон.
Вдигна друга.
Да видя полярния ден*.
[* Явление в най-северните и най-южните райони на Земята,
когато слънцето не се скрива под хоризонта за повече от 24 часа.
През зимата имаме бели нощи. – Б. пр.]
Това бяха мечтите на майка й. Всеки блян, написан на отделно
листче. Може би бяха четиридесет или петдесет на брой. Започна да ги
събира, четейки всяко едно.
Да пея на върха на Айфеловата кула.
Да намеря изгубено съкровище в Египет.
Да плувам в Горното езеро*.
[* Най-голямото от петте Големи езера между Канада и САЩ. –
Б. пр.]
Да пея пред кралицата.
Четеше, четеше и не можеше да не се усмихне. Знаеше, че Джулиет
е осъществила някои от тези желания, но повечето не беше
постигнала.
Година след като беше написала тези мечти за бъдещето си, тя беше
забременяла с Ева и това категорично им беше сложило край. Джулиет
беше планирала да пътува по света и да води приключенски живот и
макар че през последните години беше започнала да прави точно това,
тя така и не беше реализирала повечето от бляновете си, описани в
това сандъче. Появата на Ева беше спряла всичко това.
Ева знаеше, че не е била планирана бременност – една вечер с мъж,
в когото Джулиет се беше влюбила безумно и когото никога повече не
беше виждала. Тя винаги казваше, че Ева е била неочакван, но
прекрасен подарък, но дали с появата си всъщност не бе съсипала
живота на майка си?
Затвори капака и отпусна ръка върху кутията. Какво би могла да
направи с тези забравени мечти? Не можеше да ги изхвърли, но сега,
след като ги видя, не можеше просто така да ги заключи в ковчежето,
за да не излязат повече на бял свят.
 Някаква идея проблесна в създанието й, но тя я отхвърли. Не би
могла да го направи. Беше нелепо.
Дъска изскърца в най-отдалечения ъгъл на таванското помещение и
тя погледна в тази посока. Там нямаше никого.
— Гладис? – каза Ева, чувствайки се повече от глупаво. Преглътна. –
Мамо?
Тишина.
— Какво да правя с тези мечти?
Тишина.
Ева извади от джоба си чека, който адвокатът й беше дал по-рано.
Двайсет и шест хиляди лири. Погледна към сандъчето и – независимо
дали това беше Гладис, майка й, или просто собствената й ясна мисъл
– внезапно разбра точно какво ще направи.

Глава 2
Лоръл сложи чаша с чай и резен ананасова торта пред Ева и след
това седна на кухненската маса срещу племенницата си.
— И така, кажи ми отново какво смяташ да направиш с твоята
половина от парите? – каза.
— Ще пътувам по света – отговори Ева, а трептенето на гласа й
разкри, че с всяка минута губи увереността в решението си.
Лоръл я гледаше втренчено, след което се престори, че пипа челото
й, за да премери температурата й.
— Добре, къде е моята Ева и какво си направила с нея?
— Много смешно.
Лоръл се засмя:
— Просто не съм мислила, че ще направиш това. Мислех си, че ще
инвестираш в някакви доходоносни, сигурни акции, че ще откриеш
депозит или ще направиш друго разумно нещо от този род, или дори че
ще ги дадеш за благотворителност.
— Трябва да направя това – каза Ева, докосвайки малкото ковчеже за
съкровища, което беше донесла със себе си.
— Това има ли нещо общо с изгубения кивот? – Лоръл посочи към
ковчежето. – Нима ще се правиш на Индиана Джоунс и ще започнеш
да търсиш изгубените съкровища по света?
 — Знаеш ли, че мама е направила списък на мечтите си, на нещата,
които е искала да направи през живота си?
Лоръл се намръщи.
— Кога?
— В нощта преди осемнайсетия си рожден ден.
Леля й поклати глава и сега целият хумор се изпари.
— Не знаех.
Ева отвори сандъчето и я насърчи да разгледа розовите листчета.
Лоръл взе едно и го прочете, после още едно и още едно – четеше ги и
ги подреждаше на масата помежду им.
— Това е животът, който тя би трябвало да има… ако не ме беше
родила.
Лоръл я стрелна с поглед.
— Майка ти те обожаваше. Никога не е съжалявала, че те има, нито
за миг дори.
— Трябва да осъществя тези мечти вместо нея. Тя се е отказала от
целия си живот заради мен – от всички тези планове, от своите
надежди и мечти. Трябва да свърша вместо нея тези неща, които тя
така и не е успяла да направи. Тук има пет мечти, които е успяла да
осъществи, преди да умре. Ето какво всъщност правеше тя с всичките
си луди пътешествия – опитвала се е да изпълни всички точки от
списъка си, които дотогава не беше успяла. Почина, преди да е
реализирала и една четвърт от нещата, за които е мечтала. Трябва да
довърша този списък вместо нея. Точно това мама би искала да
направя с парите и точно това ще правя.
Лоръл се колеба доста дълго, преди да заговори:
— Майката ти би искала да похарчиш парите за това, което искаш
ти, а не за това, което тя е искала. Но… както виждам, вече си решила.
Харесва ми идеята да пътуваш по света. През последните няколко дни
звучиш толкова развълнувано – прекрасно е да чувам вълнението в
гласа ти.
Ева погледна мечтите на масата.
— За някои от тях нямам идея откъде да започна. Вдигна едно
листче. – Да се върна в Скаген. Къде е това?
— В Дания и се произнася Скейн.
— Дорн не знаех, че мама е ходила в Дания. Защо е искала да се
върне там?
 — Спомняш ли си, че ти разказваше как е обикаляла Европа с
театрална трупа като Дороти от „Магьосникът от Оз“?
Ева кимна.
— И е била в Дания при това пътуване?
Лоръл кимна.
— Беше на седемнайсет и мисля, че това турне й създаде желанието
да пътешества и да посещава различни страни.
— И какво мислеше баща ви за това, че тя пътува из Европа?
— Разбира се, че не го одобряваше. Той никога не одобряваше нищо,
което майка ти искаше да прави, и това просто я накара още повече да
иска да го прави.
Ева се усмихна на тази непокорна жилка. Баба й беше починала,
преди Ева да се роди, затова тя не я познаваше, нито знаеше как би
реагирала на щурите планове на Джулиет. Дядо й беше изгонил
Джулиет от къщата, след като забременяла с Ева. Джулиет дори беше
променила фамилията си, така че вече да не се свързва с него – приела
беше сценичното име Джулиет Блу. Когато Ева се появи, тя наследи
това име. Докато растеше, Ева го беше виждала само няколко пъти и си
спомняше само един гневен и злобен старец. Неодобрението сякаш
беше част от него. Той беше починал преди много години и Джулиет
не бе проляла нито една сълза.
— Джулиет обичаше Скаген, но доколкото можах да разбера, там е
срещнала мъж, в когото се е влюбила. Беше там само за седмица, но от
това, което ми каза, стана съвсем ясно, че е невероятно влюбена в него.
Мисля, че той е бил първият, с когото се е любила.
Ева се наведе напред, нетърпелива да разбере повече за тази връзка,
за която никога не беше чувала.
— Как се е казвал?
— Не знам, Джулиет не ми каза много. Татко ни чу веднъж да
говорим за това – беше скоро след като тя се прибра у дома – и изпадна
в ярост. Каза, че неговите дъщери не може да спят с когото и да е и да
забременяват. След този случай тя наистина не говореше много за него.
— Какво е станало, защо не са се събрали?
Лоръл сви рамене.
— Предполагам, че да се поддържат отношения дистанционно е
трудно. Това беше преди близо трийсет години и тогава нямаше
социални медии, Скайп или другите форми на контакт, които
използваме днес. Тя му писа няколко пъти, но той така и не й отговори.
Повече не се видяха. Може би просто не я е обичал толкова, колкото го
е обичала тя.
Ева въздъхна.
— Уф… защо мъжете са такива боклуци!
— Това е прекалено свободно обобщение – намръщи се Лоръл. – Не
всички мъже са боклуци. Знам, че се чувстваш разочарована от баща
си, но мисля, че много от тези обстоятелства са били извън неговия
контрол. И това не означава, че всеки мъж е такъв.
Ева се замисли за баща си. Неволно онзи ден беше видяла статия за
него и новата му автобиография във вестника, където той се хвалеше с
дома си в Лос Анджелис, „разкрасен“ с басейн и мини голф игрище в
задната градина. Имаше снимки на неговата сляпо привързана съпруга,
докато празнуват двайсет и седем години добър семеен живот. Светът
не знаеше за Ева – неговата мръсна малка тайна. Тя дори не беше
виждала Томас Конър, въпреки че беше помолила майка си да го
покани на рождения й ден, когато стана на седем години. Явно е бил
твърде зает. Това вероятно беше формирало от най-ранна възраст
нейното виждане за мъжете. Въпреки това допускаше, че в някакъв
смисъл трябва да му бъде благодарна – беше дал на Джулиет
достатъчно пари, след като Ева се роди, за да купи веднага къщата на
Клементайн Авеню.
— Не! Знам, че си права. Сигурна съм, че има прекрасни хора.
Предполагам, че мама просто е направила лош избор – каза Ева.
Въпреки че и тя нямаше добър опит с мъже. Връзките й никога не
продължаваха дълго. Погледна снимката на Майкъл – съпруга на
Лоръл. Той беше починал преди много години и беше прекрасен човек.
Съвсем доскоро Лоръл не беше имала никого до себе си, когато най-
накрая започна да се среща с един много мил мъж на име Джеймс.
Изглежда нещата вървяха добре. Може би все пак не всички мъже са
боклуци.
— Е, освен в Скаген къде другаде ще отидеш? Кажи какво
планираш? – попита Лоръл, отърсвайки се от мислите си.
— Определено в Ню Йорк. Този град е в списъка на мама, но и едно
от местата, които винаги съм искала да посетя. Искам да видя
цъфналите вишни в Япония. През последните няколко дни почти
непрекъснато гледах такива снимки – изглеждат просто великолепно.
Има места в Япония, където растат хиляди вишневи дръвчета, всички
на едно място. Феноменално явление – рисуват го, пишат стихове за
него, дори присъства в храната и в напитките им. Наистина искам да
отида там и да преживея всичко това. За друго още не съм сигурна. –
Ева извади таблета си от чантата си. – Както знаеш, най-далечните
страни, където съм ходила, са Франция, Испания и Германия. Никога
не съм била по-далеч, а и никога не съм го искала. Не съм сигурна кое
би било най-доброто място за такова преживяване, дори не съм
сигурна къде се намират някои от местата в списъка на мама. Затова
реших, че ще пътувам с туристическа компания – ще я накарам да
организира някои от екскурзиите. Намерих една, която осигурява
съпровождащ служител, така че ще имам компания за пътуването и
някой, който ще знае обектите, ще познава различните култури и ще
може да ме ориентира из страните като експерт.
Ева нетърпеливо плъзгаше пръсти по екрана, за да намери
подходящия уебсайт. Мисълта да пътува по света плашеше една част
от нея до смърт, и също толкова я вълнуваше. Въпреки казаното от
Лоръл – тя искаше да го направи.
— Това е добра идея – каза Лоръл. – Можеш ли да си избереш с кого
да пътуваш?
— Да, това е най-хубавото. – Ева намери уебсайта на „С нас светът е
ваш“. – Имат шестима служители, между които да се избира.
Ева обърна таблета, за да покаже на Лоръл придружителите.
— Ехаа! Този е много готин! – възкликна леля й, посочвайки
таблета.
Не беше нужно Ева да погледне, за да знае към кого се е насочила
Лоръл. Тор Андерсън. Мъжът приличаше на бог. Изобщо не ставаше да
кажеш за него „О, той наистина е симпатяга“. Беше като статуя от фин
мрамор, изваяна от вещ скулптор и след това съживена. Изглеждаше
нелепо огромен, запълвайки малката рамка на снимката. Очите му бяха
тъмносини, сякаш художникът, който го е рисувал, е избрал цвета на
океана край Бали или Малдивите. Имаше очертани скули и едва набола
брада, достатъчна, за да е секси, без да изглежда небрежен. Дългата му
руса коса беше идеално оформена, сякаш беше рисувана. Беше
безупречен. От самодоволната усмивка на лицето му ставаше ясно, че
е напълно наясно как изглежда. Беше мъж, който знае, че е божи дар за
жените. Но определено не беше нейният тип. Ни най-малко.
 — Лоръл, името му е Тор. Богът на гръмотевиците. Какъв идиот
всъщност може да се нарича Тор? Обзалагам се, че е измислено име,
само за да звучи по-впечатляващо. – Ева щракна върху профила му, за
да докаже мнението си. Тук имаше още няколко снимки. Тор беше на
скъпа на вид яхта, релаксиращ в огромно джакузи, силните му ръце
бяха изпънати отстрани, а онази наперена усмивка отново бе на лицето
му. Имаше и друга снимка – облечен в смокинг, в бар в някакъв
небостъргач, гледащ към мигащия град отдолу с чаша шампанско в
ръка. Имаше и още една – на шофьорската седалка на сребристосив
„Астън Мартин“.
— Изглежда арогантна, наперена мутра.
Лоръл кимна.
— Да, леко надменен и недосегаем, така мисля. Но може би има
нежна страна, която не включва бързите коли и бляскавия начин на
живот.
— Можеш ли да си представиш да прекараш месец или повече с
него?! Прочете ли биографичната му справка?
Обичам да показвам на хората по-изтънчените преживявания в
живота. От казината в Монако до изключителните курорти на
Сейшелите – аз съм този, който има вълшебен ключ към тайните
клубове и може да уреди маса в най-ексклузивните ресторанти в
света – цитира Ева. – Шикозни ресторанти, казина, тайни клубове.
Това изобщо не е за мен. Получавам уртикария, когато трябва да мисля
коя вилица да използвам. Нямам официални дрехи, а по-голямата част
от времето си прекарвам в работа по пижама в леглото си.
— Вероятно си права. Трябва да намериш някого на твоята вълна и
не ми е приятно да го кажа, но това определено не е сексапилният Тор,
дори и да изглежда така, сякаш знае как да владее чука си* – каза
Лоръл.
[* Препратка към Тор – бог на гръмотевиците, бурите и
плодородието в скандинавската митология и викингските саги,
представян като великан с рижа брада, с железни ръкавици,
използващ тежък железен чук, наречен Мьолнир, и препускащ в
обкована с желязо колесница. – Б. пр.]
Ева се засмя.
Леля й излезе от профила на Тор и се върна към главното меню.
— Какво ще кажеш за Саймън?
 Ева се ухили.
— Знам какво правиш. Нямам нужда от мъж, който да ме ескортира
по целия свят. Избрах Ребека. – Тя кликна върху профила на Ребека. –
Обичам да изследвам света и да откривам всички онези кътчета и
дири извън отъпканата пътека. Онзи уютен италиански ресторант в
малките улички на Рим, в който се сервира най-невероятната пица,
тайландският пазар, където всяка багра, всеки аромат, всяко ухание
е пленително, или къмпинг под звездите в Танзания. Тя звучи като мен.
Вече се свързах с компанията и утре ще се срещна с нея.
— Чудесен избор – обобщи Лоръл.
— Надявам се. Може да се окаже, че в някои от етапите на
пътуването ще трябва да споделям една стая с нея. Надявам се да не
хърка.
Лоръл се засмя, а Ева отхапа от тортата.
— А ти какво ще правиш с твоята половина от парите? – попита Ева.
— Ще си купя „Порше“.
— Звяр, който да стои пред къщата ли? – попита Ева.
Струваше й се странен начин да изразходваш парите си, но важното
беше, че е нещо, което би направило Лоръл щастлива.
Лоръл се усмихна.
— Може да съм по-кротката сестра, не като твоята майка, която
беше дивото дете, но не съм толкова скучна. Едно „Порше“ 911,
вишневочервен кабриолет. Когато бях по-млада, исках да стана
астронавт, да имам пет деца, да живея във ферма с магаре и да карам
„Порше“ 911. Нито едно от тези неща не ми се случи и нямам проблем
с това, но сега поне мога да си взема „Порше“, макар и втора ръка –
вероятно на няколко години. По дяволите, може би ще си взема и
магаре, градината е достатъчно голяма.
Ева се усмихна.
— Вземаш си спортна кола?!
— Да. Как ли ще реагира старата госпожа Скот от номер осемдесет
и шест?
Лоръл се засмя.
— Колата е страхотна – каза Ева. – Ще вземеш ли и магарето да се
вози в нея?
— Знаеш ли, всъщност защо не?!
 Ева се усмихна. Харесваше й идеята Лоръл да сбъдне поне някои от
мечтите си. А тя трябваше да работи за мечтите на майка си.

Глава 3
Мисля, че Хавай е едно от най-добрите места за плуване с делфини
– каза Ребека, като кликна върху екран, който показа снимки на зелени
тропически острови и тюркоазени води. – Можеш да плуваш с тях в
естествена среда и е много по-добро от местата, където ги държат в
плен и ги учат да правят трикове за храна. А и това е Хавай – ако ще
осъществяваш пътуването на живота си, трябва да е в списъка.
Ева кимна отривисто. Ребека веднага й хареса. Изглеждаше сладка и
мила и беше съвсем „в час“, когато ставаше дума за пътуване по света.
Беше правила подобни обиколки и знаеше къде трябва да се отиде и
какво да се види. Ева смяташе също, че ще се разбира с нея –
изглеждаше, че биха могли да се кискат заедно. Най-хубавото беше, че
когато показа на Ребека списъка, тя не само прецени, че всички мечти
са напълно осъществими, но и бързо ги качи в електронна таблица, за
да могат да съставят маршрута по целия свят и да отмятат всяка
осъществена. Ако имаше нещо, което Ева харесваше особено много, то
това беше електронната таблица. Ребека определено беше нейна
сродна душа.
— Да се види полярният ден може да е сложно по това време на
годината. Най-подходящо е между септември и март – каза Ребека, а
пръстите й се движеха със сто мили в час, докато тракаше на
компютъра. – Но понеже виждам, че ще пътуваме до Австралия и Нова
Зеландия, бихме могли да отидем някъде, където да видим Южното
полярно сияние – Аурора аустралис. Смяташ ли, че така би било
добре?
За момент Ева се замисли върху това. Трябва ли да се отклонява от
първоначалните мечти? Реши, че единият вариант на полярно сияние
трябва да е също толкова добър, колкото другия, и може би трябва да
приема спокойно такива „вариации“ в мечтите. Кимна в съгласие.
Ребека погледна часовника си.
— Къде ли е Тор? Би трябвало да е дошъл вече.
 Ева забеляза, че тя произнесе Тор с твърдо „Т“ като Томас, така че й
прозвуча като скандинавското Тор.
— Той знае идеалното място, откъдето може да се наблюдава Аурора
аустралис. Направил е няколко отлични снимки. Да видим дали мога
да ги намеря.
Тя натисна няколко клавиша и снимките на полярното сияние
изскочиха на екрана. Зелени и лилави вихри изпълваха небето над
снежни планини. Ева тихо ахна. Определено искаше да види това.
Тъкмо тогава вратата на офиса се отвори и въпросният мъж влезе.
Боже, той беше още по-абсурдно красив в реалния живот. Снимките му
не го представяха справедливо.
Ева беше толкова заета да го зяпа, че й отне цели пет секунди да
осъзнае, че той носи бебе.
— Тор! – възкликна Ребека изненадано. – Закъсняваш! Трейси ще те
убие. И защо носиш бебе със себе си?
— Това е моят племенник, Феликс – обясни Тор, стоварвайки
чантата за бебета до бюрото на Ребека. – Снощи го гледах вместо
сестра ми Пернил, но днес колата й се развали и не можа да дойде, за
да си го прибере. Ще вземе метрото, но идва чак от другия край на
града, затова реших, че е най-добре да го взема с мен на работа, за да
не закъснявам много. Тук за нея ще е по-близо – ще дойде скоро.
Ребека го изгледа изненадано, докато Феликс се сърдеше и се
извиваше в обятията му.
— Не мога да повярвам, че си докарал бебе на работа – каза Ребека и
погледна със страх към бюрото отзад. – Тази сутрин Трейси питаше за
теб, но й казах, че си на среща с клиент. Ще откачи, като види бебето.
— Какво бих могъл да направя? Не можех просто да не дойда.
Знаеш, че съм си изгърмял патроните пред нея – каза Тор. За първи път
очите му се спряха на Ева и тя усети пробождане от нещо като връзка
между приятели, които не се бяха виждали от години. – Много
съжалявам. Обикновено не се държим непрофесионално. Моля,
продължете със срещата си, ние ще се опитаме да бъдем възможно
най-тихи.
Ева погледна към задния офис, където руса дама на около петдесет
години беше заета да си купува шалове онлайн. Дори не беше
забелязала Тор да влиза.
 Внезапно Феликс нададе силен рев и главата на Трейси рязко се
надигна с поглед към тях през преградното стъкло.
— Шъъът, Феликс! Стига, малко човече такова! Ако не мируваш, ще
ме уволнят, а ти не искаш това, нали? – прошепна Тор, подрусвайки
малкото момче на хълбока си.
Ева погледа към вратата на офиса точно когато Трейси минаваше
през нея. Изглеждаше бясна.
— Какво, по дяволите, е това? – попита Трейси. Явно
професионалният такт не беше силната й черта. – Защо има бебе в моя
офис?
— Мое е – изпъшка Ева. Нямаше представа защо се забърква в тази
драма, която нямаше нищо общо с нея, но изведнъж се почувства
принудена да помогне. – Тор просто се грижеше за него, докато
обсъждам с Ребека пътешествието на живота ми.
Тор я гледаше зяпнал. Трейси също. Дори Феликс спря да плаче, за
да й хвърли един изпепеляващ поглед. Трейси прочисти гърлото си.
— Моля да ме извините. Когато хората идват, за да резервират тези
пътувания, те обикновено не водят бебета си. Нямаме кой знае колко
такива клиенти. Мисля, че е най-добре да си го вземете. Тор трябва да
си гледа работата.
— О, да… Тор върши толкова добра работа – каза Ева, отстъпвайки
възможно най-бързо. – Ребека и аз имаме много неща да обсъждаме за
моето пътуване. Би било по-лесно, ако Феликс не граби всичко от
бюрото.
Трейси й се усмихна едва-едва.
— Може би ще е по-добре да дойдете отново без сина си, ако това е
всъщност проблемът. Не предлагаме ясли тук. Тор, дай на госпожата
сина й и след това те чакам в кабинета да ми обясниш защо закъсня.
Тор не помръдна, и с основание. Защо да дава племенника си на
абсолютно непозната? И Ева не помръдна да го вземе от него. Не я
биваше с бебетата и децата. Когато ходеше на гости у приятелите си,
които всички вече имаха деца на различна възраст, тя предпочиташе да
играе с котката или с кучето, отколкото да държи бебето им. Ами ако
го изпусне? Беше ужасна мисъл, но сега, когато вече се беше забъркала
в тази каша, трябваше да го направи.
Ева стана неловко и протегна ръце.
— Ела при мама – каза тя, пускайки най-сладкия си глас за бебета.
 Феликс отново започна да плаче, а ревът му, когато отвърна личице
от Ева, беше още по-силен от преди.
— Не мисля, че… – започна Тор.
Беше ужасно.
— О, той, изглежда, се е привързал към вас – каза Ева, замазвайки
неловкото положение. – Ще бъда тук още известно време, така че би
могъл да дадеш прегръдка на Тор, преди да си тръгнем.
Тор се хвана за думите й.
— Не тръгвате ли?
— Вероятно ще съм тук час-два.
— Тор, дай детето на жената, реве толкова силно – каза Трейси.
Търпението и явно се беше изчерпало.
Тя се обърна и влезе обратно в кабинета си. Тор се поколеба още миг
и след това прехвърли плачещия и крещящ Феликс в ръцете на Ева.
— Кълна се, че ако го нараните… – промърмори той през стиснати
зъби.
— О, хайде да видим – отсече Ева и седна отново на бюрото с
крещящо бебе в скута си. Не беше предвиждала денят й да се развие
по този начин.
— Не се тревожи, ще я надзиравам – тихо каза Ребека.
Какво става, по дяволите? Сега тя беше заподозряна, че е похитител
на деца. Беше се забъркала, за да помогне на Тор да излезе от трудната
ситуация. А можеше просто да стои настрани и с удоволствие да гледа
как Трейси „отстрелва“ самодоволния неблагодарник. Той влезе в
кабинета на Трейси и през цялото време наблюдаваше Ева като ястреб.
Ева се обърна към Ребека, която я гледаше шокирана.
— Просто се опитвах да помогна.
— Като вземете чуждо дете?
— Не съм го взела, просто исках… да го обслужа.
Ребека потисна усмивка.
— Да го обслужите? Той да не е кола?! Имате ли опит с бебета?
— Не, но колко ли трудно може да е? – каза Ева, докато бебето се
въртеше толкова силно, че й се стори, че може да падне от скута й.
Тор все още я гледаше през преградния прозорец на офиса, докато
Трейси очевидно го хокаше заради закъснението му. Ева премести
Феликс в едната си ръка, а с другата грабна бебешката чанта и
надникна в нея за нещо, което би могло да запуши устата на Феликс.
Откри пухкаво мече и го размаха пред лицето му, гукайки и издавайки
мили звуци, за да отвлече вниманието му от факта, че го държи
напълно непозната жена. Феликс моментално спря да плаче, протегна
ръка и взе мечето с пълничките си пръсти.
— Добра работа! – призна Ребека. – А сега Ниагарският водопад. –
Можем да го видим от канадската или от американската страна. Имаш
ли предпочитания?
— Нямам идея. Оставила съм се изцяло в твоите ръце. Кой вариант е
по-добър според теб? – попита Ева. Погледна към офиса и видя, че Тор
продължава да я гледа.
— Смятам, че изгледът е по-добър от канадската страна. Ще можеш
също да отседнеш в хотелска стая с гледка към водопада, а това го
няма в Щатите.
— О, звучи прекрасно! Така да бъде.
Ребека кимна.
— Добре, няма проблем да го организираме. Би било добре да си в
хотела през нощта, когато водопадът свети – зрелищна гледка. От
американска страна по-отблизо се виждат Брайдър Вейл и тъй
нареченият Американски водопад – това са двата по-малки водопада.
Винаги можем да минем през границата и да ги разгледаме и от
американската страна, но честно казано смятам, че ще можеш да
видиш всичко, което искаш, само от канадската част…
Ева вдигна поглед и видя Тор да излиза от офиса с каменно лице.
Очевидно не беше уволнен, защото седна пред компютъра си и го
включи.
— Можем да се разходим с корабче в основата на водопада Хорсшу
– каза Ребека.
— О, обиколката „Девата на мъглите“! – отбеляза Ева, когато Феликс
хвърли мечето през бюрото и протегна ръце към Тор.
— Обиколката „Свирачът на рог“ – поправи я Тор, вдигна мечето и
го върна на Феликс. „Девата на мъглите“ е от страната на САЩ. Ако
ще гледате водопада от канадска страна, ще бъдете на круиза
„Свирачът на рог“.
Феликс издърпа мечето от ръцете на Тор и го хвърли обратно през
бюрото. Явно му беше писнало да го държи непознат. Тор сви устни и
сключи юмруци – очевидно искаше да вземе Феликс от Ева. После се
обърна към бюрото, коленичи и извади биберон от бебешката чанта.
 — Опитайте с това.
Тя взе шишето и го предложи на Феликс, чийто глад вече
надвишаваше нуждата му от Тор. Той го хвана лакомо – пухкавите му
пръстчета се увиха около бутилката.
— Наклонете го назад – изстреля Тор думите с остър тон.
Ева прехапа устни в опит да се въздържи да отвърне и направи както
й беше казано.
— Тор… – прошепна Ребека и наклони глава към задния офис.
Ева погледна натам. Видя, че Трейси ги наблюдава. Тор неохотно се
върна зад бюрото си.
— Може да отидем в Щатите, след като вече сме стигнали до
Ниагарския водопад. Няма да сме особено далеч от Манхатън и ще
можем да обиколим всички туристически места там – каза Ребека. – Не
знам с какъв бюджет разполагаш, но цената на пътуването може да се
свие наполовина, ако през по-голямата част от времето отсядаме в
хостели, а не в хотели. Ще споделяме стая с други пътуващи и…
— Не – твърдо каза Ева.
Тор вдигна поглед от компютъра си и тя не можеше да не си
помисли, че той я преценява. Господин По-изтънчените неща в живота
я преценяваше заради това, че отказа да отсяда в хостел. Не й пукаше.
Не се сещаше за нещо по-неприятно. Една от приятелките й – Натали –
беше отседнала в хостел, докато обикаляше Австралия с раница на
гръб, и разказваше немалко истории на ужасите за онези, с които беше
споделяла стаята, и че качеството на хостелите в повечето случаи било
под въпрос. Ева обичаше удобствата и ако това щеше да бъде
пътешествието на живота й, нямаше нищо против да плати малко
повече, за да има хотелска стая със собствена баня.
— Съжалявам, но това изобщо не ми звучи близо до моето
разбиране за забавление. Искам собствена стая. Не бих имала нищо
против да споделям стая с теб от време на време, но предпочитам да
имам собствено пространство.
—Добре, така цената на пътуването ще нарасне значително.
— Да, нормално би било – каза Ева, като забеляза, че Феликс е
привършил съдържанието на бутилката. Извади я от устата му тъкмо
когато той засмука въздух, и я остави на бюрото.
— Трябва да се оригне – каза Тор.
 Тя го погледна с ужас. Какво се предполагаше, че е нужно да
направи?
— Облегнете главата му на рамото си и разтрийте гърба му –
изсъска Тор.
Ева внимателно изпълни инструкциите. Феликс беше толкова силен,
че беше трудно да го държи и да „маневрира“ с него. Потупа го по
гърба точно както беше виждала приятелката си Джули да прави с
дъщеря си. Тогава усети мокрота на рамото си. Вдигна Феликс нагоре
и видя, че от устата му капе мляко. Погледна към рамото си и видя
млечна локва. Току-що беше повърнал. Леле, едва ли можеше този ден
да е по-лош!
Точно тогава вратата се отвори и младо момиче – вероятно едва на
двайсет години – влетя със стресиран вид. Очите й попаднаха на
Феликс и Ева видя раменете й да се отпускат леко с облекчение. Това
трябва да е майката на Феликс. Слава богу.
Тор стана и заобиколи бюрото си, за да я поздрави за секунда.
— Добре ли си?
— Да, добре съм, много съжалявам – каза сестра му. Тя гледаше
неодобрително Ева, която държеше сина й. – Какво става тук?
— Не питай – каза Тор през стиснати зъби, като само дето не
изтръгна Феликс от ръцете на Ева и го даде на сестра си.
За Ева това беше достатъчно.
— Виж Ребека, ще тръгвам. Това нещо смърди, така че ще се
прибера вкъщи да го измия. Защо не подготвиш най-общо маршрута и
ориентировъчно колко ще струва и не ми изпратиш имейл с
подробностите?
Ребека кимна.
Ева грабна чантата си и тъй като Тор все още се суетеше около по-
малката си сестра и Феликс, излезе, без да каже и дума.
Беше направила едва няколко крачки по улицата, когато го чу зад
себе си.
— Чакайте.
Тя се обърна към него и кръстоса ръце на гърдите си.
Той посочи обратно към офиса.
— Вижте, ъъъ, благодаря ви за това, което направихте.
Тя сви рамене.
— Е, всичко е наред.
 Той прокара ръка през косата си.
— Ами не е наред, той повърна на рамото ви и…
— … и трябваше през последните петнайсет минути да се примиря
с вашето отвратително настроение, докато се предполагаше, че
уговарям подробностите за приключението на живота си.
Тор се прокашля неловко.
— Да, извинявайте за това. Вижте, защо не ви изведа на питие, за да
се извиня по най-правилния начин?
Той й подари най-добрата си очарователна усмивка – очевидно тя
беше рутинна и преди беше „проработила“ при стотици жени.
— Не мисля, че е възможно – отвърна Ева, обърна се и си тръгна.

Глава 4

Ева почука на вратата на къщата на Джули и се усмихна, тъй като чу

смеха, който идваше отвътре. Отвори й нейната приятелка Натали,
вече с чаша вино в ръка. Натали я прегърна и я въведе вътре.
— Съжалявам, че закъснях. Бяха затворили метрото по линията
„Хамърсмит – Сити“, защото някакъв идиот си изпуснал телефона и
бил толкова глупав, че да слезе на релсите да си го вземе. Хванаха го,
преди да се нарани, но той хич не беше отзивчив, докато го извеждаха
от станцията, и затова решиха да оставят линията затворена, докато не
бъде отведен – каза Ева и хвърли сакото си на парапета, където вече
имаше цяла колекция от палта.
— Е, радостите на живота в Лондон – коментира Натали. Ева кимна.
Понякога копнееше да живее на малко по-спокойно място.
— Освен това не си закъсняла, все още не сме поръчали пиците –
каза Натали, докато Ева я последва в салона.
Когато я забеляза, групата весело я поздрави и всички станаха, за да
я прегърнат. Това я накара да почувства приятна топлина. Заради
работата и семейните ангажименти не успяваха да се събират често и
поддържаха връзка най-вече чрез мобилното приложение УотсАп. Но
веднъж месечно децата оставаха при бащите си или ги изпращаха при
баби и дядовци, а момичетата разнищваха всички новини на вино и
пица.
 Джули и подаде чаша вино, а Джасинда потупа дивана до себе си и
сложи купата с начос в скута на Ева веднага щом тя седна.
Тя махна към лаптопа, където Лейла беше на скайпа някъде далеч от
Корнуол.
— Вече можем да поръчаме пиците – каза Джули. – Гладна съм.
Обичайното за всеки, нали?
Всички в стаята кимнаха и Джули се обади по телефона.
— Как върви работата? – попита Люси, като си взе портокалов сок,
докато небрежно наместваше големия си корем.
Да е жива е здрава – коремът й сега беше толкова голям, че сякаш
щеше да роди всеки момент, макар че оставаха четири седмици до
термина. Но беше родила първото си бебе много по-късно от
очакваното, така че вероятно нямаше да се освободи скоро от товара
си.
— Добре, напрегнато, както винаги – каза Ева. – Онзи ден създадох
корица за един от любимите ми автори. Беше голяма чест, но имаше
много напрежение, докато я направим както трябва.
— Трябва да е прекрасно човек да има възможност да бъде толкова
креативен – каза тъжно Джасинда. С Ева бяха учили заедно изкуство и
дизайн в колежа и в университета. Джасинда беше работила в
рекламна агенция, където предлагаше най-невероятните концепции за
реклами за всички големи марки. После роди първото си дете, а след
това второто и не се беше връщала на работа повече от четири години.
Харесваше й да бъде майка, но очевидно й липсваше работата. – Най-
креативното нещо, което направих напоследък, беше да помогна на
Изи да изработи ракета от попивателна хартия. Тя започва училище
през септември и мисля да се върна на работа на непълно работно
време. Само два дни в седмицата. Майката на Алекс каза, че ще се
радва да гледа Тео в тези дни. Ще бъде добре старата сива материя да
заработи отново.
— О, би било прекрасно – възкликна Лейла, лапвайки парче пица,
която изглеждаше като домашна. Лейла обичаше да готви.
— Да, така е – каза Ева. – Важно е да отделяш някакво време само за
себе си.
— Пицата идва – каза Джули и остави телефона. – Но искам в
момента да съм в Корнуол, за да опитам от пицата на Лейла, която
изглежда много вкусна.
 Лейла се разсмя и за да ги дразни, започна да отхапва от пицата с
високи стонове – о, колко е вкусна!
— Ева, разкажи ми всичко за прекрасното приключение, което
планираш – каза Натали. – Звучи невероятно, наистина ли ще пътуваш
по целия свят?
Ева усети как усмивка превзема лицето й.
— Да. Искам да кажа, че пътуването все още не е резервирано, но
вече е в процес на финализиране. Чакам само потвърждение.
— Не мога да повярвам, че ще го направиш – каза Люси. – Ти си
толкова смела.
— Не отивам сама, ще имам придружител.
— Ооо! Такова пътуване ли имаш предвид? – подразни я Джасинда
многозначително.
Ева се засмя.
— Не е такъв ескорт. Ще бъда с придружителка. Казва се Ребека и
изглежда прекрасна.
— Къде ще ходиш? – попита Джули – Разкажи ни всичко!
Тя издекламира големия списък, който този ден беше обсъдила с
Ребека, и видя как приятелките й се вълнуват за нейното приключение.
— Звучи невероятно – каза Лейла.
— Но изобщо не звучи като нещо, което ти би направила.
— Знам, че е така. Аз съм домошар, обичам си апартамента,
харесвам си пижамата – засмя се Ева при спомена, че има дни, в които
не излиза от нея. – Но е време за промяна и мисля, че майка ми би се
радвала да ме види най-накрая в приключение.
Джасинда се усмихна и я потупа по крака.
— Да, мисля, че би й харесало.
— О, трябва да ви разкажа какво се случи днес в туристическата
агенция – каза Ева. Нямаше търпение да привлече приятелките си на
своя страна срещу арогантния Тор. Разказа за бебето и какъв тъпанар е
Тор.
— Ти с бебе… – прихна Натали. – Имам снимка как държиш Алфи
на кръщенето му. Не съм сигурна кой изглежда по-разстроен – ти или
той.
— Знам, не съм страхотна с децата – съгласи се Ева.
— О, ще е различно, когато си имаш свое – каза Люси, като галеше
корема си с любов.
 — Може би. – Ева не изключваше възможността един ден да има
свои деца, но й липсваше естествен афинитет към децата, какъвто,
изглежда, имаха приятелките й. – Спокойно мога да кажа, че Феликс
не беше впечатлен от способностите ми.
— Не мога да разбера защо Тор е бил толкова агресивен – та ти си се
опитвала да помогнеш – разсъждаваше Джули.
— Е, и аз не бих се радвала да поверя детето си на някой напълно
непознат. Мога да разбера защо е бил прекалено загрижен – каза Люси.
Ева въздъхна – знаеше, че Люси е права, но наистина беше
несправедливо, че Тор се държа толкова грубо, когато тя го направи
само за да го измъкне от затруднението.
— И тогава, след всичко това, той прояви дързостта да ме покани на
чашка, сякаш очарователната му усмивка ще бъде достатъчна, за да
изглади впечатлението от лошото му поведение – продължи да
разказва Ева.
— Ти прие ли? – попита Джули.
— Разбира се, че не.
— И така, как изглежда този Top? – попита Лейла, като явно се
чудеше защо Ева протестира толкова много.
— Той всъщност не е привлекателен – излъга Ева, защото не искаше
хубавият му външен вид да промени мнението им за него.
— Как се казваше компанията? – попита Джасинда и вдигна
телефона си. – „С нас светът е ваш“ ли беше?
— Да, но не мисля, че снимката му е там – отново излъга Ева и реши
да промени темата. – Джули, още ли мислиш за смяна на къщата?
— Лелее, колко е секси! – въкликна Джасинда и всички се скупчиха
около телефона й. Дори Лейла гледаше в собствения си телефон.
— И е голям бастун – пробва да пробута мнението си Ева, но
приятелките й явно не я чуваха.
— Представи си, че обикаляш света с него – дали би си правила
труда да гледаш панорамите, ако той стои до теб? – попита Натали.
— Не бих имала нищо против да остана да спя при него – призна
Люси.
— Късно ли е да си смениш придружителя? – попита Джасинда.
— Ето, искаш приключение – пътуването ти с него със сигурност ще
е такова! – каза Джули.
Лейла беше заета да си вее за разхлаждане.
 — Фактът, че е абсолютен задник, има ли значение за вас? – попита
Ева.
Всички се спогледаха и се засмяха, клатейки глави.
— Мисля, че бих простила на този човек всичко – каза Лейла,
вперила поглед в телефона си с широко отворени очи.
— Тогава всички сте повърхностни – каза Ева през смях и поклати
глава в престорено възмущение.
— Наистина ли не мислиш, че е привлекателен? – попита Джасинда.
Ева взе телефона и го погледна: перфектните скули, невероятните
тюркоазени очи.
— Разбира се, че изглежда добре – каза тя, което си беше чиста
проба подценяване. – Но той е груб и арогантен задник.
— Ооо, обзалагам се, че има прекрасен задник – предположи
Джасинда и всички се засмяха.
— Е, за щастие, няма да го видя пак – каза Ева, като излезе от
уебсайта и снимката му от екрана изчезна. Щеше да е най-добре
никога повече да не го види.

Глава 5

Господи, ще се разболее. Ще я тръшне някоя болест. Наистина не

трябва да пътува, ако е болна. Може би изобщо не биваше да започва
това приключение на живота си.
Въпреки безбожно ранния час залата за чекиране на летище
„Хийтроу“ изглеждаше сякаш потънала в пълен хаос – със стотици
хора, които се мотаеха около нея с куфарите си, с децата си и с техните
баби и дядовци. Нямаше представа къде да отиде и какво да направи.
Последния път, когато се беше оказала на летище, беше осемгодишна и
пътуваше за една седмица до Испания с майка си и Лоръл.
Всъщност какво правеше тук? Беше някаква грешка.
Бяха минали едва четири седмици, откакто се срещна за първи път с
Ребека. Със сигурност това не беше достатъчно време, за да се планира
и резервира такова пътешествие. Но Ребека беше експедитивна и
организира всичко прецизно. Още на следващия ден след онази
катастрофална среща тя изпрати имейл с подробен план за това къде
отиват, с всички полети, с хотелите, в които ще отседнат, с
екскурзиите, на които щяха да ходят, и колко би струвало всичко това.
Цената беше добра и щяха да останат доста пари за харчене, така че
Ева й каза да действа, с което за един ден олекна с хиляди лири.
Няколко часа по-късно получи потвърждение, че всичко е резервирано,
и подробен списък за това какво да носи със себе си. След това заради
въпроси, опасения и притеснения Ева беше говорила с Ребека почти
всеки ден. Момичето се справи с всичко хладнокръвно.
Ева просто имаше нужда от нея тук и сега, за да поеме
„командването“ и да я успокои.
Всичко щеше да е наред. През последните седмици тя работи много,
за да завърши всички започнати проекти за корици и да може
сравнително свободно да се наслаждава на пътуването. Е, щеше да
преглежда имейлите си и от време на време да върши малко
дизайнерска работа. Беше проверила списъка стотици пъти, беше
опаковала всичко, което й бе препоръчала Ребека, и за всеки случай,
няколко други вещи, за които тя не бе споменала. Имаше паспорт,
малко чуждестранна валута за всяка страна, която щеше да посети, и
няколко пътеводителя за различни държави, заредени на електронния й
четец. Дори си беше направила пакетирана закуска, която да вземе в
самолета днес, само в случай че не хареса храната там. Беше готова.
Така че, по дяволите, защо беше толкова нервна?
Чакаше близо до будката за сладолед, точно както й беше казала
Ребека. Като стриктен и точен човек, беше странно, че тя закъснява с
петнайсет минути.
Външните врати се отвориха и Ева с изненада видя Тор с раница на
гръб. Той излъчваше онзи чар и увереност в собствената си обвивка и
Ева забеляза няколко жени, които го гледаха с замечтани очи. Какво, по
дяволите, правеше той тук? Да, вероятно беше дошъл, за да съдейства
на Ребека. Или може би щеше да пътува с друг клиент… точно в същия
час, в който Ева и Ребека щяха да вземат самолета.
Огледа се, очите му се спряха върху нея и той тръгна към Ева.
Усмихна се, въпреки че това съвсем не се виждаше в очите му.
— Ева, здравей. Не сме се запознавали както му е редът – аз съм Тор
Андерсън – каза той и отново го произнесе с онова твърдо „Т“.
— Здрасти… – отвърна Ева и погледна през рамо, търсейки Ребека с
поглед.
 — Боя се, че имам лоши новини. Ребека падна по стълбите снощи и
се озова в болница.
— О, боже, добре ли е? – възкликна невярващо Ева.
— Тя е добре, но глезенът й не е. Счупен е на три места. Но като
изключим това, Ребека е добре.
— А, значи затова й помагаш с раницата! – каза Ева и въздъхна с
облекчение.
Тор се намръщи, гледайки я, сякаш е оглупяла.
— Затова съм тук аз, а не тя. Очевидно не може да пътува със счупен
глезен. Аз ще заема нейното място.
Ева се взира в него цели десет секунди, преди да проговори, а
сърцето препускаше в гърдите й. Прекрасното приключение на живота
й изведнъж се срина пред очите й.
— О, не, не ти… – замърмори тя, и гореща топка от емоции заседна
в дъното на гърлото й.
— Моляяя…?
— Не отивам на почивка с теб.
— Защо не? Шефката ми отдели няколко часа, за да промени
имената в билетите, така че всичко да е точно. Имам голям опит и съм
бил на всички места от твоя маршрут, и то повече от веднъж. Вероятно
в някои области съм по-квалифициран от Ребека. Мога да ти нося
куфара и гарантирам, че служебно ще издействам по-добри условия за
повечето от нашите полети и хотели. В много добри ръце си.
— О, нямах това предвид. Не искам да ходя никъде с теб. Ти си… –
и тя посочи красивата, арогантна и самонадеяна опаковка пред себе си
– … груб, неприятен, самодоволен.
Веждите му се повдигнаха, а красивите му тюркоазеносини очи се
разшириха от изненада.
— Ти си предубедена, нали? Преди няколко седмици прекара
петнайсет минути с мен, докато бях стресиран и малко необичайно
притеснен, задето подържа известно време племенника ми, и затова
реши, че съм ужасен човек. Виж, нека опростя нещата: имаш три
възможности. Можеш да отмениш цялото пътуване, да се върнем
веднага до офиса и да видим какво можем да направим, за да
възстановим част от парите ти. Предполагам, че имаш застраховка за
пътуването, и би трябвало да можеш да я предявиш и да си получиш
обратно част от сумата. Вторият вариант е да отидеш на това пътуване
сама и аз да се постарая да възстановя сумата за моята част от
пътуването с теб. Или можем да тръгнем заедно, като ще направя
всичко възможно през цялото пътуване да не бъда противен или груб,
ще поема функциите на Ребека и ще изпълня задълженията си както
трябва.
Ева прехапа устни. Не искаше нито едно от тези решения. Господи,
затова не ходеше на почивка – знаеше си, че всичко може да се обърка.
Събитията днес бяха пример за това. Смутено усети как сълзи напират
в очите й. Въпреки всичките си страхове и притеснения с нетърпение
очакваше това пътуване. Но което беше по-важно – това беше нейният
начин да почете майка си, да изпълни всички мечти, които Джулиет
беше копняла да осъществи, преди тя да се появи на бял свят. Нямаше
начин да го отмени. Това не беше вариант. Оставаха й две
възможности. Да тръгне сама или да пътува с Тор. Възможността да
бъде с някого, когото не харесва, в продължение на шест седмици,
имаше потенциал да съсипе цялото приключение на живота й. Да
пътува сама изглеждаше като че ли по-малката от двете злини.
— Тогава ще отида сама – каза Ева, мразейки колебанието в гласа си.
Веждите на Тор се вдигнаха още повече, но сега в погледа му се
четеше възхищение.
— Ехаа! Наистина ли ти направих толкова лошо впечатление?!
Много съжалявам за това. Добре тогава, ето маршрута и документите.
Той й подаде черна папка с цип.
— След няколко дни, когато ще се опитам да уредя някак
възстановяването на моята част, ще се свържа с теб. Няма да си
получиш всички пари обратно, защото е вече твърде късно за това. Но
застраховката ти за пътуването вероятно ще покрие тази разлика.
Приятно пътуване.
Той се обърна и се отправи към вратите.
О, боже, не можеше да тръгне сама. Колкото и да искаше да бъде
смела, дръзка и безстрашна като майка си, Ева не беше такава. Беше
прекарала прекалено голяма част от живота си затворена в собствената
си къща. Излизаше до магазините, до къщите на приятелките си или да
се види със семейството си, но никога не беше посмяла да отиде по-
далеч. Перспективата да се качи в самолет и да пътува сама по света
беше ужасяваща. И сега Тор си тръгваше, а тя нямаше представа къде
трябва да отиде, за да се регистрира, или изобщо какво да прави.
 Е, добре, можеше да се справи. Майка й беше прекарала живота си в
търсене на приключения и всяка минута от този живот й харесваше.
Ако Ева избягва всичко порочно или свързано с повишен адреналин,
ако не ходи в несигурни райони по тъмно, може би всичко ще е наред.
Може би.
С треперещи пръсти отвори плана на маршрута и се загледа в
някакъв текст и куп цифри, които не означаваха нищо за нея. Погледна
към таблото за заминаващи и потърси полет до Париж приблизително
по същото време като нейния. Откри един. Свери номера на полета,
после погледна пак маршрута – дали беше нейният? Със сигурност
достатъчно от цифрите бяха същите. Екраните й казваха да се
регистрира на секторите от 15 до 20. Е, това беше лесно. Разбираше
какво трябва да направи.
Пренебрегна треперенето в краката си, докато влачеше куфара си в
тази посока. Наистина щеше да обиколи света сама.
Чувстваше се малко развълнувана от това, ужасена до смърт, но
развълнувана.
Нареди се на една дълга опашка и извади телефона си, за да се обади
на Лоръл. Въпреки много ранния час леля й щеше да вдигне – винаги
беше будна по това време.
— Как вървят нещата, Ева? – попита Лоръл, когато вдигна телефона.
Ева си представяше как седи в любимия си стол с чаша кафе и с
любимата си книга в ръка.
— Ами не са добре – отвърна тя и се премести напред на опашката.
– Ребека си е счупила глезена и Тор се появи, за да ме придружи
вместо нея.
От страната на Лоръл за миг настъпи тишина и Ева си представи, че
тя оставя книгата си, за да й обърне повече внимание.
— Онзи великолепен мъж, който сякаш е излязъл от каталог на
мъжки модели? – развълнувано попита Лоръл.
— Арогантен тъпанар, който, когато си резервирах почивката, беше
груб с мен. Да той, същият – обясни Ева. – Но го изпратих да си върви.
Заминавам сама.
— Какво?! Ева, това разумно ли е?
— Ще се оправя – каза Ева, макар сама да не си вярваше.
Тя отвори чантата си и провери съдържанието й още веднъж. Извади
паспорта си и погледна маршрута, за да провери дали трябва да даде
други документи или билети, когато се чекира. Май не бяха у нея.
Дали не бяха останали у Тор?
— Със сигурност Тор не може да е толкова лош – заключи Лоръл.
Ева отново започна да рови из документите, но изпусна паспорта си.
Когато се наведе да го вземе, още няколко листа се разпиляха по
пода. Ръката на силен мъж вдигна паспорта й и й го подаде.
— Благодаря – каза тя, сграбчи книжата, погледна нагоре и потъна в
пронизващите сини очи на Тор. Сърцето й спря.
— Лоръл, ще ти се обадя по късно. – Затвори. – Какво правиш тук?
— Току-що се сетих, че застраховката ти няма да е валидна.
Покритието ти е за пътуване с придружител и няма да бъдеш със
застраховка за никакви медицински ситуации, кражба или загуби, ако
се случат. Така че, ако наистина искаш да заминеш, боя се, че трябва да
пътуваш с мен.
Тя го зяпна. После се изправи. Наистина ли се случваше всичко
това? Защо от всички, които работеха в туристическата агенция,
трябваше да е точно той? Трескаво търсеше друг начин.
— Бих могла да сменя застраховката.
— Да, би могла, но ще има проблем, тъй като заминаваш днес. Или
би могла да ме оставиш да те придружавам една седмица. Ако все още
мислиш, че съм отвратителен и груб, моята колежка Соня се връща от
пътуването си в края на тази седмица. И ако решиш, че искаш друг
придружител, тя ще си вземе билет, ще дойде при нас в началото на
следващата седмица, ще те поеме и аз ще си тръгна.
Каква каша! Ева пъхна всичките документи обратно в папката,
печелейки време, докато се опитваше да реши какво да прави. Вдигна
поглед към Тор. Той я наблюдаваше с мили очи, които не се връзваха
със създалия се у нея отвратителен образ.
Наистина беше търпелив и ако в момента някой беше отвратителен,
то това беше тя. Щеше да отдаде това на липсата на кафе, ранното
тръгване и нежеланата изненада. Тор може да беше тъпанар, но
нямаше вина за тази ситуация и сега се опитваше да й предложи най-
доброто в подобна нелепа обстановка. Може би не беше толкова
ужасен, колкото си мислеше първоначално. Една пробна седмица
нямаше да е най-лошата възможност, при условие че би могла да го
смени с друг придружител, ако не се получи. Париж беше първата им
спирка и от профила му Ева знаеше, че говори френски. Вероятно
щеше да е полезен.
— Добре, благодаря – най-накрая промълви тя. Не беше доволна от
ситуацията, но това, че някой ще пътува с нея, я караше да се чувства
по-добре.
Не пророниха дума, докато се клатушкаха напред на опашката. Тор
се наведе да вземе куфара й.
— Знаеш ли, повечето хора биха си взели раница за пътешествие по
света – досаждаше той, очевидно опитвайки се да разсее
напрежението.
Тя грабна куфара, преди той да успее да го докосне.
— Може би съм напълно неспособна, когато става въпрос за
пътуване сама. Никога досега не съм правила подобно нещо, но не ми
трябваш, за да ми носиш куфарите.
— Добре – примири се Тор и не пророни и дума повече.
Боже, тя звучеше толкова неблагодарно. И сега беше груба.
Трябваше ли да вземе раница? Ребека не беше споменала такова нещо,
но Ева виждаше смисъл в това, тъй като щеше да има много места,
които не бяха удобни за куфар. Наистина беше зле подготвена за
пътешествие по света и Тор вероятно смяташе същото.
Стояха в неловко мълчание още няколко мига, бавно напредвайки на
опашката.
— Съжалявам – каза Ева. – Бях толкова нервна заради това
пътуване. Реших да го направя, после си търсех извинение да не го
направя. Единственото, което правеше тази перспектива по-поносима,
беше Ребека да пътува с мен. Изглежда приятно и се разбирахме добре,
а сега…
— Ужасила си се от арогантния тъпанар, разбирам. И аз не бих се
избрал за спътник при пътуване. Но съм сигурен, че въпреки това ще
се забавляваме и ще се насладиш на пътешествието. Обещавам, че ще
видиш най-доброто ми държание.
Той вдигна пръсти в бойскаутски поздрав и тя не можа да не се
усмихне. Усмивката й сякаш го накара да се отпусне малко.
— Говориш за това пътуване, сякаш е нещо, което наистина не
искаш да осъществиш – каза Тор.
— Не, искам да го направя… някак – каза Ева.
Той я погледна объркано.
 — Да кажем, че трябва да изляза от зоната си на комфорт.
— Каква е зоната ти на комфорт?
— Седя си вкъщи по пижама.
Той се усмихна.
— Ясно. Няма нищо лошо в това да си стоиш у дома по пижама. А
защо искаш да разчупиш този модел?
Ева се запъна – струваше й се твърде лично да сподели причините,
но беше наясно, че в един момент ще трябва да му каже.
— Ребека не ти ли разказа за това пътуване?
— За да бъда честен – не. Поговорихме малко за местата, които ще
посетите, и аз й дадох няколко съвета, както и идеи за други места.
Нищо повече. Преди три часа блажено спях в леглото си, когато
Трейси се обади. Каза ми да ставам, да си опаковам багажа за обиколка
на света и да бързам към летището, за да те посрещна. Още не съм
говорил с Ребека.
— Добре – каза Ева бавно, не знаейки откъде да започне. – Какво ще
кажеш да ти разкажа всичко на закуска?
— Звучи добре. Така или иначе ще трябва по-подробно да разгледам
този маршрут. Да се разберем така – ако успея да уредя ъпгрейд на
билетите за полета до Париж, ти ще платиш закуската.
— А ако не стане? – попита Ева.
Той се ухили.
— Аз ще плащам.
Тя се разсмя.
— Ти си толкова егоцентричен.
— Е, ако не успея, ще си плащам.
Тя се усмихна.
— Имаме сделка.

Глава 6
Тор наблюдаваше Ева, докато тя отиде да си вземе сок. Радваше се,
че се съгласи той да я придружи. Преди да излезе от летището, се беше
обърнал и я беше видял да стои там напълно ужасена. Знаеше, че не би
могла да се справи. Не можеше да я остави да обикаля света сама.
Беше смела и дръзка, но също уязвима и наивна и той знаеше, че няма
да може да заспи при мисълта, че я е оставил сама. Нямаше представа
дали това, което беше казал за застраховката й, е вярно, макар да
подозираше, че е така – все пак трябваше да измисли нещо, за да я
накара да се съгласи. Такова пътуване не беше по силите й. Радваше се,
че тя прие. Някои от тези места не бяха от най-гостоприемните за
туризъм. И ако не успееха да се спогодят, след седмица Соня можеше
да дойде и да го замести. Но така поне съвестта му щеше да бъде
чиста.
Той насочи вниманието си към маршрута, когато Ева се върна на
масата с две чаши плодов сок. Това не приличаше на никое
околосветско пътешествие, в което беше участвал досега. Не
познаваше някои от дестинациите, на които отиваха. Повечето такива
пътешествия сякаш се концентрираха на едни и същи места, но това
беше доста необичайно. Сърцето му подскочи, когато погледът му
попадна на едно от местата. Скаген. Никога не беше ходил там като
придружител. Това беше забравено малко градче в най-северната част
на Дания и никога не присъстваше в списъка на задължителните места
за посещение. Разбира се, познаваше го добре, но какво щеше да прави
Ева там?
— Не мога да повярвам, че ни осигури ъпгрейд до бизнес класа –
измърмори Ева, докато се наместваше на седалката срещу него и
случайно се блъсна в краката му.
Вината не беше нейна. Тор знаеше, че е необичайно висок –
обикновено трудно прибираше краката си под маси и столове. Вдигна
поглед от маршрута и я погледна, докато тя клатеше глава с лека
усмивка на лицето си. Макар да се жалваше, че трябва да плати
закуската, той забеляза, че тайно е впечатлена.
Зарадва се да я види усмихната. Помислил си беше, че ще се
разплаче, когато й каза, че ще пътува вместо Ребека. Не се справяше
добре с плачещи жени. Но в Ева имаше нещо, което му харесваше. Тя
не беше като другите разглезени принцеси, които придружаваше по
време на пътешествията им – те по принцип търсеха слуга за
пътуването или богатите им родители искаха бодигард. Ева беше
различна. Беше смела. Той би се възхитил, че тя предпочита да пътува
сама вместо с него, ако не беше толкова обиден от това. Беше я
наранил онзи ден в офиса и явно я бе ядосал – иначе казано, имаше
много неща, които трябва да оправи.
 — Виж, някои от тези места не са обичайни за туристически
дестинации. Какво те накара да ги избереш? – попита Тор и отпи от
кафето си.
Тя се зарови в чантата си и преди да се обърне към него, извади
някакво листче.
— Майка ми почина преди осемнайсет месеца.
Ах, тъпанар такъв! Сега всичко започна да придобива смисъл. Вече
знаеше, че това по някакъв начин е свързано с майка й. Решимостта й
да осъществи това пътуване независимо от страховете и опасенията си,
ставаше по-разбираема.
— Много съжалявам. – Наистина съжаляваше. Беше невероятно
близък с майка си и не можеше да си представи да я загуби.
— Благодаря ти. Тя беше… всичко, което аз не съм. Смела,
безстрашна, готова да опита всичко. Искаше да види света, всяко
кътче.
Ева разказа за списъка с мечтите и парите от наследството, как е
решила да ги използва, за да изпълни колкото се може повече точки от
списъка на майка си.
Тя плъзна лист хартия към него.
— Записах ги тук за пътуването, за да не пропусна нищо.
Той взе листа, но не го разгъна. Изглеждаше като нещо ценно и не
искаше да го приеме просто така.
— Сигурна ли си, че искаш да го погледна? – попита.
Тя кимна.
— Маршрутът е направен така, че да се сбъдват мечтите на
съответното място – понякога са две или три на една локация – но ти
може да имаш други идеи за това къде или как можем да осъществим
някои от тях.
Тор го отвори и очите му се плъзнаха по четиридесет и шестте
мечти.
— Доста дълъг списък.
— Знам, майка ми беше доста обстойна – усмихна се Ева.
— Целият й живот беше планиран. Накрая искаше да бъде певица на
Бродуей – оттам и мечта № 44.
Той погледна надолу към този номер. „Да пея на сцена на Бродуей“.
— Тези в края на списъка не мога да осъществя сега, защото сезонът
не е подходящ. Ето! – Тя се наведе, за да погледне списъка. – Номер 37
– твърде късно е, за да видим цъфналите вишни в Япония, за което
наистина съжалявам – бих се радвала да ги видя. А наблюдаването на
полярни мечки може да е сложно през това време на годината.
Моторните шейни, кучешките впрягове, спането в иглу и отсядането в
леден хотел ще трябва да изчакат до зимата. А последните четири в
списъка са… е, нека кажем, са невъзможни мечти. Не мога да ги
осъществя, но няма проблем с това. Имам цели трийсет и шест
планирани за това пътуване, така че ако мога поне тях да изпълня, ще
се радвам.
Тор веднага погледна последните четири номера в списъка. „Да пея
пред кралицата“, „Да пея на сцена на Бродуей“, „Да бъда целуната под
дъжда“, „Да се присъединя към клуба на правилите секс в самолет“.
Той се усмихна на последните две.
— Не мисля, че това са невъзможни мечти – отбеляза Тор.
Ева се засмя.
— Никой не би искал да чуе как пея. Мисля, че може да ме арестуват
за държавна измяна, ако се опитам да пея пред кралицата. А можеш ли
да си представиш някой, който ще плати, за да ме чуе да пея в шоу на
Бродуей? Мисля, че ще ме изгонят от Щатите заради това.
— А целуването под дъжда? – попита Тор, като дипломатично не
спомена последната мечта от списъка.
Ева изсумтя.
— Няма просто да целуна някакъв случаен непознат в дъжда само за
да отметна това в списъка. Няма да спя с непознат в самолет, така че не
си и мисли за някакви щуротии в бизнес класата.
Той се засмя, докато разглеждаше останалите мечти в списъка. „Да
видя лалетата в Амстердам“, „Да видя полярния ден“.
А, това обясняваше защо ще посетят Лофотенските острови в
северната част на Норвегия. Не беше ходил там. „Да се возя на гондола
във Венеция“, „Да летя с балон“, „Да скоча с парашут“, „Да държа
тарантула“, „Да яздя кон по моста Голдън Гейт“, „Да се кача на най-
високото увеселително влакче в света“*. Забавен списък.
[* Това е построеното през 2003 г. в Джаксън, Ню Джърси, влакче
„Кингда Ка“. Изкачва се на 139 м и се ускорява до 206 км/ч. – Б. пр.]
— Кажи ми кое от тези искаш най-много?
— Определено „Да плувам с делфини“.
Той се усмихна.
 — А кое не изгаряш от нетърпение да осъществиш?
— „Да скоча с парашут“. Да се хвърля от напълно изправен самолет
не ми изглежда добра идея.
— Ще ти хареса.
— Правил ли си го? – попита Ева с широко отворени очи.
— Всъщност няколко пъти. Пристрастяващо е.
— Ще приема думите ти за истина.
— Това пътуване ще е приключението на живота ти – отбеляза Тор.
– Вълнувам се за теб.
— И аз съм развълнувана – каза Ева. – Но и малко уплашена.
— От какво пък се страхуваш? – попита Тор.
— О, от милион неща, най-вече смърт, от ужасна и мъчителна смърт.
— Можеш да умреш от ужасна и мъчителна смърт и седейки вкъщи
по пижама. Ако ще умираш, то най-добре е да си тръгнеш с гръм и
трясък.
Ева се усмихна.
— Мисля, че ти и майка ми щяхте да се разбирате и да живеете,
сякаш в къщата ви се вихри пожар. Но имаш една седмица, за да ми
докажеш, че си разумен и е безопасно да се пътува с теб.
Той се усмихна самодоволно.
— Сега не мога да обещая нито едно от тези неща.
Тя се засмя – сякаш вече знаеше, че той не е нито разумен, нито е
безопасно с него, и го приемаше. Може би би успял да я накара да се
отпусне и да се отвори за това приключение на живота си.
Тя се наведе над масата.
— Тор Андерсън. Ако ме убиеш, ще се върна като призрак и ще те
преследвам!
— Отбелязано надлежно. – Тор вдигна чашата си с кафе, сякаш за
тост. – За нашето голямо, красиво приключение, Ева Блу.
Тя се ухили и чукна чашата си в неговата.

Глава 7

Оoo, това наистина ли е за нас?

Ева огледа със страхопочитание бизнес класата. Имаше три реда
седалки, като всеки ред съдържаше по две разкошни кожени седалки и
толкова много място за краката, че изглежда можеше да легнеш
хоризонтално, ако седалките се спуснат достатъчно назад.
Тя погледна към Тор, за да се увери, че е на правилното място, а той
й се усмихваше.
— Какво?
— Ти. Ти не си като другите момичета, с които обикновено пътувам.
Повечето от жените, които придружавам, смятат, че летенето в бизнес
класа е тяхно право, хич не им харесва икономичната. Обикновено си
поръчват шампанско, преди още самолетът да започне да рулира по
пистата. Ти си свежа промяна.
— Харесвам шампанско толкова, колкото и другите момичета – каза
Ева и намери своето място.
— Настина ли?
— Не, не мога да го понасям. Но може би трябва да пийна малко
днес, за да съм в хармония с надутите тъпанари.
Тя бързо притисна ръка на устата си, като се огледа, за да види дали
някой не е чул думите й, но за щастие в тази част салонът беше празен.
— Не е нужно да се променяш, за да им паснеш. Просто бъди себе
си – каза Тор. – Ето, сядай до прозореца. Гледката към изгрева ще бъде
страхотна.
Тя се усмихна на този джентълменски жест и се настани на
седалката, надничайки надолу към асфалта, докато наземният
персонал ги приготвяше за излитане. Бяха се качили последни в
самолета, тъй като бяха заети да обсъждат и планират пътуването. Тор
имаше няколко по-различни идеи от Ребека как да осъществи мечтите
на майка си и беше хубаво да чуе и друга гледна точка.
Беше изпратила съобщение на Лоръл, за да обясни накратко
промяната в плановете, и й писа, че ще й се обади по-късно. Лоръл
просто беше отговорила с една дума при новината, че Тор ще я
придружава. „Супер!“
Ева постави пощенската картичка, която беше купила на летището,
на масата пред себе си. Тази картичка изобразяваше великолепен
изгрев. Изглеждаше подходящо. Беше решила, че ще изпраща
пощенска картичка на майка си от всяко място, което посещаваха,
точно както беше правила Джулиет за нея, когато пътуваше.
Изглеждаше глупаво, защото, разбира се, нямаше къде да ги изпрати,
но това пътуване беше за майка й и Ева имаше чувството, че тя би се
радвала да прочете пощенските картички за приключенията й, ако
можеше някак да ги види. Ако не друго, те биха послужили като
приятно напомняне за това пътешествие на живота, нещо като дневник
за красивите места, които щеше да посети. Освен това беше спряла да
се чувства глупаво за това, че си говори с майка си. Оставяше гласови
съобщения на телефонния секретар на Джулиет, откакто тя загина.
Това я караше да се чувства по-добре и й помагаше да се заблуждава с
мисълта, че майка й не е умряла, а просто е някъде далеч и скоро ще се
върне.
Тор хвърли паспорта си на седалката, докато сваляше якето си. Тя го
погледна и нямаше как да не забележи големите му мускулести ръце и
рамене, опъващи ризата му. Бързо отклони очи, знаейки, че е
неуместно да го гледа така. Погледна към паспорта му, който беше
отворен на страницата със снимката.
— Значи Тор е истинското ти име? – каза, като внимаваше да го
произнесе по правилния начин. Веднага се почувства глупава, че го
попита.
Но Тор не изглеждаше притеснен от въпроса.
— Да. Богът на гръмотевиците. В Дания това е доста често срещано
име. Тор е един от нашите скандинавски богове. Ти да не би да
смяташе, че съм си го измислил?
— Не! Е, добре де. Да, нещо такова. В Западен Лондон Тор не е
често срещано име. Реших, че си го избрал, за да впечатляваш
клиентите си.
— Не бих избрал това име. Получавам прекалено много коментари
относно чука ми и попадам в прекалено много дискусии с хора как да
го произнесат. Мисля, че бих искал някое много по-популярно, като
Ерик например.
Ева се засмя.
— Определено Ерик няма да ти отива.
— Нима?
Тор се усмихна.
— Тор ти подхожда.
— Мислиш ли, че приличам на бог?
Тор вдигна едната си вежда нагоре, а устата му се изви нагоре в
самодоволна усмивка, която явно се опитваше да потисне.
 — Толкова си нафукан – засмя се Ева. Но странно, това се оказа
привлекателна черта.
Тя наблюдаваше как една от стюардесите се приближава до Тор с
широка усмивка на лицето и с онези замечтани очи, каквито бе видяла
у всички жени, които го гледаха на летището.
— Имате ли нужда от помощ за чантата ви, сър?
В отговор Тор се усмихна.
— Всичко е наред, благодаря.
— Е, ако имате нужда от нещо, просто ме уведомете.
Ева изчака да види дали стюардесата ще й отправи същата покана,
но жената просто продължи.
— Често ли ти се случва? – попита тя, проверявайки за пореден път
в чантата си – дали портмонето, телефонът, паспортът, бонбоните и
водата са вътре.
— Кое? – попита Тор и седна до нея.
Ева посочи стюардесата.
— Жени, които си падат по теб.
— Тя е просто професионалист.
Тор прибра чантата си до седалката и протегна дългите си крака
напред. Беше толкова едър.
— Добре, наречи го както искаш.
— Какво искаш да кажеш с това?
— О, хайде, трябва да видиш нещата отстрани. Не ми казвай, че и ти
не допринасяш за това. Затова седим в бизнес класа и не сме в
икономичната. Един поглед от тези красиви сини очи и жените стават
като маджун в ръцете ти.
— Мислиш, че имам красиви очи? – подразни я Top.
— О, я млъкни. Сякаш егото ти се нуждае от повече подхранване.
Обзалагам се, че на жените, с които пътуваш, им харесва да те държат
под ръка в продължение на няколко седмици. Всички се пробват да
отидат и по-далеч, нали?
Той наклони глава настрани.
— Някои от тях.
Самолетът рулираше по пистата.
— Значи се възползваш от работата си?
— В никакъв случай. Може да съм придружител, но не съм ескорт.
Ще ме уволнят тутакси, ако направя нещо подобно. Аз обичам
работата си твърде много, за да си позволя да я загубя.
Ева закопча предпазния колан.
— Никога ли не си се изкушавал?
— Богатите момичета не са моят тип.
— Е, не всичките ти спътници са разглезени богати деца.
— Не, понякога придружавам и по-възрастни дами или по-възрастни
двойки, понякога и някой мъж. Понякога дори придружавам семейства.
Най-често мои спътници са богати момичета, които обичат да имат
някого наоколо, който да носи чантите им и да урежда всичко вместо
тях, за да не им се налага да си мърдат пръста.
— Не затова исках придружител.
— Не, ти искаше някой, който да те предпази да не умреш от
мъчителна смърт – подразни я Top.
Ева се изчерви – знаеше, че това е отчасти вярно. Реши леко да
промени темата.
— Добре де, ако не харесваш хората, които придружаваш на тези
пътувания, защо обичаш работата си?
— Защото виждам света – каза Тор. – Колко са хората, част от
работата на които е да ходят на пътешествие, да летят в първа класа до
Япония, Австралия, Америка? Имам най-добрата работа на света.
— Да се грижиш за хора, които не харесваш, да посещаваш местата,
на които те искат да отидат – с тях нямаш право на мнение. Заедно сте
почти двайсет и четири часа на ден, нямаш опция „бягство“. Не ми
прилича много на ваканция – отбеляза Ева.
— Не всичко е лошо. Запознавам се с интересни хора, например като
теб – каза Тор.
Ева се усмихна, усещайки как топлината на този импровизиран
коментар я изпълва.
— И така, защо толкова се страхуваш да пътуваш по света? – попита
Тор.
— Не се страхувам, а само съм предпазлива.
— Добре, а има ли някаква причина?
Ева претегляше какво да му каже.
— Когато бях дете, ходех често на ваканции с майка си. В крайна
сметка получих много синини, счупени кости и шевове заедно с
неприятностите, в които тя ме забърка. На една ваканция тя реши, че
иска да отиде на частен плаж. Завлече ме там, буквално прескочихме
през една ограда, за да влезем. Повикаха полиция и ни вкараха и двете
в задната част на полицейската кола, докато решат какво да правят с
нас. Мама се уплаши – мога да го твърдя със сигурност – и колкото по-
тревожна ставаше, толкова по-уплашена ставах и аз. В крайна сметка
те просто дадоха на мама добър урок – казаха й да бъде по-отговорна,
тъй като трябва да се грижи за мен. И тогава един от полицаите се
обърна към мен и ми каза: „Дръжте я далече от неприятности“, сякаш
аз съм разумната и аз трябва да се грижа за нея. Тогава просто получих
това странно прояснение, че не е редно да бъде така.
На лицето му се появи разбиране.
— Значи започна да усещаш, че не можеш повече да й се доверяваш.
Ева се почувства виновна, защото беше точно така.
— Беше прекрасна майка, но притежаваше дива, безгрижна природа,
която редовно ни създаваше проблеми. – Тя направи пауза, без да е
сигурна дали следва да му разкаже следващия епизод. – Един път ме
отвлякоха.
Той я гледаше недоверчиво.
— Какво?!
— Не беше толкова страшно, колкото звучи. Бях на задната седалка
на колата, мама излезе, за да снима залеза над едно езеро, и един мъж
скочи в колата и потегли. Гледах я през задния прозорец, а тя дори
нямаше представа, че колата е тръгнала – беше твърде заета да прави
снимки. Толкова се уплаших, че се страхувах да кажа нещо; просто
седях отзад и гледах как мама бавно изчезва от погледа ми. На около
800 метра по пътя мъжът погледна в огледалото за обратно виждане и
ме забеляза – нямаше представа, че съм там. Той наби спирачки,
извади ме и ме остави отстрани на пътя. После потегли. Всичко
продължи не повече от две минути, но беше ужасно. След това вече не
исках да ходя на почивка с нея.
— Не съм изненадан. Боже, трябва да е било толкова травмиращо за
теб!
— Е, беше за момента, но не останаха трайни белези, освен, разбира
се, че вече не бях твърде запалена за пътувания и ваканции. Но реших
да променя това.
— Това обяснява защо си искала придружител. Но как така нямаш с
кого да пътуваш? Нямаш ли приятелки, някой по-значим?
 — Имам приятелки – всички щастливо женени, повечето от тях с
деца. Някои от тях живеят твърде далеч, за да се виждаме редовно, но
поддържаме връзка. Никакви други, защото… е, да пропусна ли
частта, в която прекарвам по-голямата част от живота си в пижамата
си? Трудно е да се срещнеш с хора, когато не излизаш.
— Не работиш ли, нямаш ли колеги?
— О, да, работя от къщи. Аз съм дизайнер на корици, така че просто
седя и по цял ден чаткам на лаптопа или таблета си. Имам собствена
компания, която в голяма степен съм аз самата, но от време на време
възлагам задачи на няколко външни изпълнители. Микаел живее в
Полша и никога не съм го виждала. Адам е местен и понякога идва да
се видим, но е на осемнайсет, слуша някаква много шумна музика и е
във фазата на носене на онези смешно абсурдни пръскани дънки, които
са толкова стегнати, че не съм сигурна дали жизненоважните органи в
тях могат да функционират. Не е моят тип, но е дяволски добър в някои
от фентъзи кориците.
— Ами предишните ти гаджета? Къде ги срещна?
— Найджъл беше последното ми гадже. Автор на някаква история в
жанра стиймпънк. Прочетох я, доста лоша беше.
Той е местен и искаше да се срещнем, за да обясни своето виждане.
Така се срещнахме, добре тръгна и започнахме да се виждаме, но след
няколко седмици връзката ни се разпадна. Отегчи ме, макар да
твърдеше, че и той ме намира за доста скучна. Може да се каже, че не
бяхме случили един с друг. Той изкара безплатна корица и съм
сигурна, че е щастлив. Не съм имала никакви наистина сериозни
гаджета. Прекалено много харесвам собствената си компания, за да
искам да прекарвам цялото си време с друг.
— Бих казал, че си била с грешните мъже, щом не ти е харесвало да
прекарваш времето си в тяхната компания. Любовта ще промени това у
теб.
— Вероятно си прав. Имаш ли приятелка, Тор?
— Не, сега не. Трудно е да се изгради връзка, когато толкова често
отсъствам по работа.
— Но звучиш така, сякаш говориш от опит.
Тор въздъхна.
— Бях влюбен веднъж. Но тя реши, че обича друг.
— О, съжалявам.
 Той сви рамене, въпреки че не можеше да докара небрежността, на
която разчиташе.
— Беше много отдавна.
Ева го погледна за миг, изучавайки го. Това го беше наранило и тя
усети, че работата му позволяваше да бяга от болката. Или от
момичето.
— Значи мислиш, че винаги ще вършиш тази работа? Няма ли
някога да се кротнеш? – попита Ева, като заради него промени темата.
Той погледна телефона си и го изключи.
— Преди няколко години Кристел се омъжи и макар вече да нямам
чувства към нея, искам това, което тя вече има. Видях сватбената й
снимка – как го гледа, и макар че беше унизително разочарование,
понеже тя никога не ме е гледала така, искам това да ми се случи някой
ден. Ако намеря подходящата жена, за нея бих направил всичко, но
трябва да бъде някоя наистина специална.
— Не е нужно обаче да се отказваш да пътуваш, ако това е, което
обичаш. Можеш да пътуваш по света с нея. Не знам, купете си лодка,
вижте къде ще ви отведе вятърът – предложи Ева.
Тя се запъна и се усмихна на романтичната си розова нотка. Никога
не ставаше така.
— Звучи хубаво… ако бяхме в холивудски романтичен филм – каза
Тор, за да я подразни.
— Знам, имам глупаво, романтично сърце. Харесва ми идеята
мечтите на хората да се сбъдват и да достигат своя щастлив завършек.
— И как изглежда щастливият завършек?
— О, никога не съм мислила върху това. Въпреки че ми харесва
идеята за тази малка лодка, само аз, мъжът, когото обичам,
безкрайното море и звездите над нас.
Той й се усмихна.
— Наистина имаш романтично сърце. А какви са твоите мечти? Това
приключение на живота сбъдва мечтите на майка ти, но какво ще
кажеш за твоите?
Ева се замисли върху това. Какво би имало в нейния списък?
— Всеки си има списък – каза Тор, когато тя остана безмълвна.
Господи, може би наистина е била скучна, щом не е имала собствени
мечти! Беше станала толкова самодоволна, толкова финансово
обезпечена и толкова щастлива да се носи по течението, че нямаше
желание да прави нещо различно. Може би се нуждаеше от това
приключение заради нещо повече от това просто да сбъдне мечтите на
майка си, може би се нуждаеше от приключението и заради себе си.
Погледна към Тор, който все още чакаше отговор.
— За какво мечтаеше, когато беше момиче? – подкани я той.
— Е, най-голямата ми мечта беше да стана художничка. Обичам да
рисувам, учих изкуство в колеж и университет. Предполагам, че по
някакъв начин съм художничка – проектирам корици и наистина
обичам работата си, но не си представях така нещата, когато растях.
Наистина се занимавам с творчество, което е важно за мен, но
повечето ми проекти се правят на компютър. Понякога получавам
задача да нарисувам корица. Такива задачи винаги ме правят щастлива,
но нямам много време за рисуване. Разбира се, това не се отнася само
за мен.
— Смятам, че е важно през това време да организираме нещо само
за теб. Трудно е да си художник, да успееш. Фактът, че имаш творческа
работа, е признание за теб и за твоите умения. Може би никога няма да
видиш творбите си в галерия и може би името ти никога няма да се
изрича с такова благоговение, като имената на Пикасо или на Моне. Но
ако рисуването ти носи удовлетворение, тогава трябва да си сигурна,
че ще намериш време за това. Реализирай мечтите си по свой начин.
Тя се усмихна – това й харесваше.
— Но нека да видим кои от твоите мечти можем да сбъднем в това
пътуване. Има ли място, което наистина си искала да посетиш? –
попита Тор.
— Винаги съм искала да видя Ню Йорк – каза Ева, нетърпелива да
отговори.
— Това е само началото.
Тя огледа самолета за някакво вдъхновение. Очите й попаднаха
върху брошура, на гърба на която имаше снимка от мюзикъла „Цар
Лъв“ с актьор, облечен като жираф.
— Жирафи – изтърси Ева. – Много бих искала да погаля жираф.
Жирафите бяха любимите й животни, но сега тя се вкопчи в
сламката и от израза на Тор се усети, че той го разбра.
— Сигурен съм, че можем да го направим. Виж, какво ще кажеш да
сключим сделка? Ти пишеш списък на мечтите си – за предпочитане
неща, които можем да направим при това пътуване, а аз ще
предоговарям и ъпгрейдвам всеки полет.
— Не можеш да обещаеш това – засмя се Ева.
— Ако не го направя, ще ти нося куфарите.
— Но аз не искам да ги носиш – отсече тя.
— Ще плащам вечеря на всяко място, за което нямаме ъпгрейдван
полет.
— Е, добре… – бавно каза Ева. – Колко точки трябва да има в този
списък?
— Списъкът на майка ти е доста обширен, разполагаме с шест
плътно ангажирани седмици, така че засега да се спрем на десет
мечти.
Ева въздъхна.
— Добре, имаме сделка.

Глава 8

Скъпа мамо,
Е, пътуването започна като малка катастрофа, когато моят
водач, Ребека, не се появи и вместо нея ми се натресе Тор Андерсън.
Но може би съм го преценила погрешно. Мисля, че може да се
справим доста добре в това пътуване. Има една седмица, за да се
докаже, или ще го изритам. Е, добре, написах това нарочно, защото
той чете през рамото ми. Изглежда мил. По дяволите. И това
прочете. Каза, че ще се опита да ъпгрейдва самия себе си. А аз му
казах – колкото, толкова. Мисля, че ти би го харесала. Има малко
необузданост в него, но се чувствам в безопасност, когато сме
заедно.
Беше глупаво да се съглася да измисля десет мечти. Нямам идея
какво да включа в този списък, но предполагам, че това приключение
на живота ще ми донесе нещо невероятно. Имам идея в Париж да
отмъстя на Тор за това, че предложи това безумие. Нека да видим
дали ще иска да продължи със сбъдването на моите луди мечти, след
като чуе за тази.
Току-що видяхме от самолета най-невероятния изгрев – беше още
по-вълшебно да наблюдавам оттук, над пелената от облаци, как
слънцето наднича, разстилайки по небето онова велико тропическо
розово. Нов озарен ден, ново начало. Май това е идеалното начало на
нашето пътуване. Развълнувана съм, нямам търпение да видя къде ще
ни отведе това приключение на живота.
Иска ми се да си тук!
С обич,
Ева

— Ама това е двойно легло! – каза Ева, вперила поглед в леглото в

средата на стаята.
Тор потисна усмивка при шока й.
— Технически погледнато, вероятно е кралски размер.
— Хич не е смешно.
— Само малко – каза Тор. Погледна я и отдалеч видя, че не й е
забавно.
— Защо не си ядосан от това? Няма да деля легло с теб! – възкликна
Ева.
— Случва се от време на време. Поискала си стая с две легла, но
много чуждестранни хотели не предлагат такива или стаите им с две
единични легла са ограничен брой.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Вероятно подобни неща са ти се случвали много често. Стига се
дотам, че спиш в едно и същото легло с богатите момичета, които не
харесваш?!
— Не, по морални и професионални причини, когато ескортирам
жена, аз и компанията настояваме за отделни стаи през цялото
пътуване. Но знам, че се е случвало с Ребека и с другите ми колеги
жени. Възможно е да ни се случи само няколко пъти за цялото
пътуване. Колко пъти щяхте да спите в една стая с Ребека?
— Тя ме убеди да бъдем заедно почти през цялото пътуване. Имало
няколко хотела, за които каза, че стаите са изключително малки, така
че за тези случаи избрахме отделни стаи, но иначе щяхме да споделяме
стая през целия път.
Тор въздъхна. Това щеше да се окаже проблем. Беше достатъчно
неудобно да споделя стая с нея, да не говорим за легло…
— Ще се свържа с Трейси и ще видя какво можем да направим, за да
осигурим отделни стаи за останалата част от пътуването. Знам, че тя
прекара няколко часа тази сутрин, за да промени името ми за всички
полети. Сега ще трябва да промени и това.
Допълнителните разходи нямаше да се понравят на Трейси.
Осигуряването на втора стая на всяка локация би било доста скъпо, а и
компанията трудно би могла да прехвърли тези разходи на Ева. Това не
беше по нейна вина – тя изрично беше поискала да я придружи Ребека,
а не той.
— Добре. – При тази новина Ева, изглежда, се поотпусна. – Как ще
решим въпроса сега?
— Няма да е трудно. Просто ще се обадя на рецепцията и ще видя
дали може леглото да бъде заменено с две отделни или ще проверя
дали имат свободна стая.
Съмняваше се, че ще имат късмет, защото в града имаше голям рок
фестивал и вероятно хотелите бяха пълни.
Ева се зае да си направи чай. Видимо беше щастлива, че ситуацията
скоро ще се разреши. Не беше сигурен как ще приеме
разочарованието.
Тор се обади на рецепцията и на гладък френски обясни ситуацията.
Но както и предполагаше, хотелът беше изцяло резервиран.
Той остави телефона и се обърна към Ева, която тихо си тананикаше.
Усмихна се. Имаше нещо в нея, което му харесваше. В някой друг
живот можеха да бъдат добри приятели. Тя го погледна, усмихвайки се
широко.
— Намери ли решение?
— Хм, не. Всичко е заето.
Лицето й се опъна.
Той огледа стаята – нямаше диван, нито дори стол. Можеше да спи
на пода, но и за това нямаше много място. Стаята беше запълнена с
леглото.
— Виж, става дума само за една нощ. Леглото е достатъчно голямо.
Можем да се протягаме, без да се докосваме. Освен това обещавам да
стоя със затворени очи през цялото време, докато се мотаеш гола.
— Няма да се мотая гола – повиши глас Ева.
Тор се просна на леглото и зае позата на морска звезда.
— Виж колко място ще имаш. Дори няма да разбереш, че съм тук.
Тя го погледна, очевидно недоволна от тази уговорка. Това го накара
да се усмихне. Повечето от момичетата, които бе придружавал през
годините, биха били повече от щастливи да споделят легло с него. Ева
го гледаше така, сякаш идеята я отблъскваше.
— Виж, имаме само една нощувка в Париж. Можем да прекараме
деня, като разглеждаме този прекрасен град, или пък като търсим друг
хотел с две свободни стаи. Последното може да се окаже сложно при
този голям рок фестивал в града.
Ева въздъхна – все още не беше напълно убедена.
— Вече каза, че съм мил, значи знаеш, че няма да ти скоча.
— Аз хъркам – пробва се да го откаже Ева.
— Аз също.
— Говоря насън.
— Което ще направи нощта интересна – каза Тор.
— Аз се въртя.
— Аз спя дълбоко. Нищо няма да ме смути. Хайде, давай, ела. – Той
поощрително потупа леглото.
Тя въздъхна и внимателно легна до него. Между тях все още имаше
много разстояние.
— Видя ли?
— Добре, добре – каза Ева мрачно. – Но само една нощ. Утре вечер
искам собствена стая.
— Обещавам – каза Тор с много повече убедителност, отколкото
чувстваше в действителност. Не смяташе, че Трейси ще се зарадва на
необходимостта да сменя всички стаи. Трябваше та преодолее тази
трудност, когато се стигне дотам.

Докато навиваше шоколадовата палачинка, Ева вече беше

категорична, че обича Париж. Градът представляваше палитра от
култури, от хора от всякакви възрасти и произход, суетящи се наоколо.
Бяха прекарали деня в разглеждане на най-различни забележителности
– прекрасния Лувър, в който би могла да остане цял ден и въпреки това
да не успее да види всичко, Триумфалната арка, „Нотр Дам“ и
Версайския дворец. Париж беше прекрасен град.
Не бяха стигнали още до Айфеловата кула – тя отлагаше момента с
ужас в стомаха. Не искаше да стои на върха и да пее. Хората щяха да й
се смеят. Но докато умуваше, заключи, че може би е трябвало да я
посети в началото и след това да се наслади повече на Париж.
Слънцето тъкмо започваше да залязва над града, разливайки златно-
розова светлина над всички забележителности, но имаше нещо, което
задължително трябваше да направи, за да отложи агонията още малко.
— Мислех си за една от моите мечти – каза Ева, облизвайки
шоколада от пръстите си.
Тор приключи с ягодовата си палачинка и избърса устните си със
салфетка.
— Казвай.
— Но за нея ще имам нужда от твоята помощ.
Той кимна отривисто.
— Ще направя каквото трябва.
Тя се усмихна пакостливо. Изпитваше нужда да му го върне, задето
я накара да направи свой списък с мечти, заради двойното легло,
заради това, че беше самодоволен тъпанар. Въпреки че определено
започваше да го харесва.
— И така, когато пораснах, имах голям план. Да се омъжа за
момчето от съседната къща, Леон, който, за мое съжаление, се оказа
гей. Смятах да се венчая в Бъкингамския дворец – бях дете, не мислех
за практическата реализация – баща ми щеше да пристигне със
самолет и да ме предаде на младоженеца и щях да имам сто шаферки.
Тор се усмихна.
— Големи мечти.
— Знам. И осъзнавам, че тези неща никога няма да се случат.
— Къде живее баща ти? – попита Тор, като се съсредоточи върху
онази част от този план, която изглеждаше реалистична. Изобщо не
знаеше какво го очаква.
— О, боже, мисля, че в Лос Анджелис. Е, един от домовете му е там.
Аз… никога не съм го виждала.
— Никога не си виждала баща си? – попита я той шокирано.
Бяха говорили малко за семейството му, но Ева знаеше, че то е много
важно за него.
— Не.
Тя млъкна – какво можеше да каже след това. Не говореше за баща
си с много хора.
— Майка ми прекарала една нощ с готин американец и девет месеца
по-късно съм се появила аз.
— И тя не се е свързала с него, за да му каже?
 — О, направила го. Той бил ужасен. Вече имал жена и чакал дете. Тя
не е искала нищо от него, просто си мислела, че трябва да знае. Той й
дал много пари, за да си мълчи.
— Откупил е мълчанието й?! Това ми изглежда малко…
— Бил известен. Всъщност още е… Не искал това да съсипе
репутацията му. Тогава бил на път да стане известен. Когато го
срещнала, майка ми дори не знаела кой е, но след това за една нощ той
добил страхотна популярност и…
— Ще трябва да ми кажеш кой е.
Ева пусна тежка въздишка.
— Томас Конър.
Той я гледаше с широко ококорени очи и съвсем основателно. Томас
Конър беше секссимволът в киното отпреди двайсет години и все още
беше успешен актьор, макар и вече не толкова млад сърцеразбивач.
Присъстваше на кориците на всички списания, участваше във всички
големи касови хитове и беше всеизвестно, че е щастливо женен за една
и съща жена през последните двайсет и седем години.
— Ти си дъщерята на Томас Конър?
Ева се усмихна накриво.
— Да.
— Боже! Това обяснява подкупа.
— Да, така е. Мама се свързала с него веднъж, след като съм се
родила, и той й платил един тон пари, за да се разкара. Обадила му се
точно преди седмия ми рожден ден, защото аз непрекъснато питах за
него и я помолих да го покани на празненството. Той не дойде.
Доколкото знам, след това не го е чувала.
Тор се намръщи.
— А ти как приемаш всичко това?
Ева сви рамене.
— Никога не е бил част от живота ми, така че няма как да
пропуснеш нещо, което никога не си имал. За да съм честна, мисля, че
е задник, но една мъничка част от мен все още иска един ден да се
срещне с него – само за да си кажем здрасти. Не бих го търсила, за да
ме грабне в прегръдките си и да плаче за всички изгубени години, а и
не си представям, че ще се радва особено да ме види. Но сега, когато
мама умря, усещам, че той е тази връзка към миналото на майка ми,
която не познавам. Освен леля ми Лоръл нямам друго семейство, така
че би било хубаво поне веднъж да се срещна с него.
Тор кимна.
— И ако не друго, може пак да ти даде един тон пари, за да си
отидеш.
Ева го погледна с ужас.
— Не искам това. Не искам да се срещам с него, защото е богат и
известен. Просто искам да се срещна с мъжа, който е завъртял главата
на майка ми. Неговата кръв тече във вените ми, независимо дали го
иска или не.
Той докосна ръката й.
— Само се шегувах. Знам, че не си златотърсачка.
Ева кимна, за да приеме извинението му, след което помълчаха. Това
ли би си помислил и баща й – че иска да се срещне с него само заради
парите му? Така или иначе това бяха празни надежди – тя нямаше
данни за контакт с него и едва ли би могла да го потърси в Туитър или
Фейсбук и да го попита дали би желал да се срещне с нея.
— Каква е мечтата, която би искала да осъществиш на това място? –
внимателно попита Тор.
Ева поклати глава. Сега изглеждаше глупаво.
— Хайде, кажи. Каквато и да е. Ще ти помогна да го направиш.
Тя се усмихна на настойчивостта му.
— Е, добре. Майка ми държеше една рисунка на стената си – мъж и
жена, стоящи пред Айфеловата кула, и мъжът й прави предложение.
Изразът на любов по лицата им беше просто… прекрасен… В моите
фантазии да се омъжа със сто шаферки се свързваше с предложение
брак пред Айфеловата кула.
Ева погледна Тор, за да види каква е реакцията му. Той я зяпна за
миг.
— Искаш да ти направя предложение?
Тя не можа да попречи на усмивката да се разлее по лицето и. Той
все й говореше, че трябва да я извади от зоната й на комфорт, за да се
наслаждава на приключението. Как ли би реагирал на това? Също така
й беше дал да разбере, че има строги правила в отношенията му с
жените, които съпровожда. Но те вече ги бяха нарушили с двойното
легло.
— Да, разбира се.
 Ева очакваше той да се отдръпне, да очертае границата между тях,
но се изненада, когато видя усмивка на лицето му.
— Добре.
Нищо не можеше да смути този мъж.
— Добре ли?!
— Разбира се, защо не. Дай ми телефона си. Ще помолим някой да
направи видео на предложението. Първата ти мечта трябва да запишем
това за бъдещото потомство. Трябва да се държиш като изненадана,
когато го правя.
Тя му подаде телефона си.
— Имаш ли някакъв пръстен? – попита Тор.
Олеле, той наистина се вживя в това.
Беше очаквала той да откаже и със сигурност не мислеше, че ще
бъде толкова ентусиазиран от идеята.
Ева погледна към ръката си и към евтиния пръстен с дракон на
дясната си ръка. Трябваше да го направи.
Извади го и му го даде, а той се разсмя, щом го видя.
— Е, не си представях точно така да направя предложение па жената
на мечтите си, но добре. Мисля, че често трябва да се адаптираме в
това пътуване, така че нека да продължим с този пръстен.
Той се огледа за подходящ турист.
Забеляза една възрастна двойка и се приближи към тях. Първо им
заговори на френски и когато стана ясно, че са англичани, той
превключи. Тя го чу да бърбори как иска да запишат видео и да се
увери, че Айфеловата кула ще е заснета на заден план. Показа на
дамата как да използва телефона и се върна при Ева.
Пое ръката й и сърцето й нелепо заби учестено. Беше глупаво – и
двамата бяха наясно, че това не е истинско, тя не виждаше Тор в тази
роля, но се развълнува, че получава предложение тук в Париж – града
на любовта.
— Ева Блу – каза Тор сериозно. – Ти направи живота ми
пълноценен, караш ме да се усмихвам и ме даряваш с толкова много
щастие. Обичам те с цялото си същество. – Той падна на коляно,
държейки евтино изглеждащия пръстен с дракон. – Ще ме удостоиш ли
с честта да станеш моя жена?
Дамата, която записваше видеото, леко изпищя и изведнъж се
появиха още няколко души, които се спряха, за да гледат как се развива
този спектакъл.
Никой никога не беше правил предложение на Ева и макар жестът да
беше напълно фалшив, изведнъж й се прииска точно това. Когато се
появи подходящият мъж, тя да се върне тук и да пресъздаде същото,
този път наистина. Но сега, за пред камерата, щеше да го изиграе
точно както правеше Тор.
Тя ахна, повдигайки ръка към устата си, отчасти за да скрие
усмивката, която заплашваше да разцъфне на лицето й. Кимна, като се
преструваше, че е твърде обзета от емоции, за да може да говори.
Малката компания се развесели.
Тор плъзна пръстена на пръста й и тя послушно му се възхити.
— Хайде, скъпи, целуни я! – окуражи го дамата.
Усмивката на Тор леко застина. Ева не беше помислила за това. Явно
и той.
Тор се изправи и я прегърна. Всички мисли и всякакъв разум
изхвърчаха от главата й. Никой не я беше държал така и в това
наистина имаше нещо тъжно. Особено когато се случваше на ужким.
Тор дълго я държа в прегръдките си и когато реши да я пусне, Ева
глупаво се притисна към него още за малко. Той галантно не се
отдръпна, а просто продължи да я държи.
Добре, това беше нелепо. Тя неохотно го пусна и той й се усмихна,
давайки всичко от себе си.
Стисна ръката й и се приближи до двойката, за да вземе телефона й.
Те го поздравиха, после той я хвана за ръка и я отведе по-далеч от
импровизирания фен клуб.
Ева погледна как ръката му държеше нейната. Там тя пасваше
перфектно. Какво, по дяволите, правеше? Не беше планирала да
изпита такива усещания, това беше смешно.
Когато се отдалечиха достатъчно от очевидците, той пусна ръката й
и се обърна към нея.
— Е, как беше? – попита, продължавайки да се усмихва широко,
очевидно намирайки случката за доста забавна. – Изпълни ли мечтата
си?
Тя се усмихна и кимна.
— Беше идеално, благодаря. Знаеш ли, изобщо не си такъв, какъвто
си те представях.
— Какъв си представяше, че съм?
 — Профилът ти в мрежата предполага, че си толкова… надут,
харесва ти единствено да се наслаждаваш на хубавите неща в живота,
на тайните клубове и на първокласните ресторанти, а ти си съвсем…
ти си доста непревзет.
— Е, това е малко или много поза. Свикваш да играеш ролята, която
клиентите ти искат да играеш.
При това сърцето й малко посърна. Играеше ли той роля и за нея?
Бяха прекарали деня като стари приятели в приказки и смях. И това ли
беше поза?
— Повечето от клиентите ми са доста заможни и искат за почивките
си казина, разкошни хотели, полети в първа класа, така че, ако
обещавам подобни неща в профила си, причината е, за да изберат аз да
ги придружавам. Предпочитам да съм в Сен Тропе, Маями или в
Дубай, отколкото да вися в офиса. Затова е по-добре да играя тази
роля.
— Значи заради клиентите си винаги играеш тази роля?
Той сви рамене.
— Почти. Макар днес да нямаше роля, струваше ми се, че съм на
почивка с един от моите приятели. Определено с теб мога да бъда себе
си.
Тя се усмихна. Това й хареса.
Тор прочисти гърлото си.
— Няма ли да разгледаме видеото?
Тя го пусна на телефона си. Не можа да не се усмихне, когато го
гледаше.
— Леля ми Лоръл ще го хареса.
Тя бързо го препрати на Лоръл, за да го види и тя. Умишлено не
добави пояснение, за да я дразни, макар да не смяташе, че Лоръл и за
секунда ще повярва, че племенницата й се е сгодила по-малко от
двайсет и четири часа след запознанството си с Тор, особено след като
онази сутрин смяташе, че той е арогантен тъпанар. Ева беше разумна и
прекалено предпазлива да не направи грешка и Лоръл знаеше това. Тя
реши да изпрати видеото и на момичетата в тяхната група в УотсАп,
понеже в момента те нямаха представа за промяната в плановете й, в
които сега беше включен и Тор.
— Бил си много убедителен – каза Ева, когато бум от съобщения
заля пощата.
 Тя се ухили на превъзбуденото им вълнение и пъхна телефона в
чантата си. Щеше да им отговори по-късно.
Той сви рамене.
— Имам рутина.
Сърцето й се сви, но беше благодарна, понеже това охлади възбудата
й.
— Бил ли си сгоден за Кристел?
— Предложих й, но тя каза „не“. Така че опитът ми днес беше много
по-успешен.
Той започна да се отдалечава по посока на Айфеловата кула и тя
разбра, че темата е приключена.
— Ей, годеникът, няма ли да отидем някъде да пийнем, за да
отпразнуваме годежа си?
Той се обърна и се ухили.
— Имаш нужда да се подкрепиш, преди да изпълниш първата мечта
на майка си, нали?
Ева изпъшка.
— Предполагам, че ще е по-добре просто да приключим въпроса. Но
определено няма да заснемеш това на видео.
Той се усмихна.
— Нима, сигурна ли си?
— Абсолютно сигурна.
Той се засмя, след което посочи с ръка към Айфеловата кула и
кимна.
Тя въздъхна и го последва.

Глава 9
Тор наблюдаваше Ева, докато тя надничаше към града долу, а
вятърът леко рошеше косата й. Излъчваше благоговение и удивление.
Беше се качвал на тази кула толкова пъти през годините, че беше
трудно да изпита същата радост, както когато видя за първи път Париж
оттук. Сега, гледайки града през очите на Ева, го виждаше от нова
перспектива.
Въпреки че бяха взели билетите си онлайн за втория етаж на
Айфеловата кула, трябваше известно време да почакат на опашка за
асансьора до третия етаж, тъй като всички искаха да са на върха, за да
могат да видят как слънцето се гмурва под хоризонта. Небето беше
великолепно в алено и розово, а далечното златно слънце вече беше
като черта на хоризонта. Хората бяха заети да правят снимки и
видеоклипове на великолепната гледка.
Ако Ева си мислеше, че по това време на деня може да е по-
спокойно, много се лъжеше.
Чу се леко възклицание, когато блясъкът с цвят на опушен кехлибар
избледня и изчезна напълно. Ева изпусна въздишка на задоволство,
когато цветът на града бързо премина от алено към индиго. Той с
радост щеше да стои тук с нея, колкото й се иска. Париж беше красив
град.
В края на краищата тя се обърна към него.
— Тук е прелестно, но сега наистина трябва да хапна нещо. Гладна
съм.
Той се ухили.
— Да, добре, можем да хапнем, щом слезем. Но мисля, че трябва да
направим нещо друго, преди да си тръгнем.
Тя прехапа устни.
— Не мога да го направя.
— Разбира се, че можеш.
— Аз съм ужасна певица.
— Сигурен съм, че не си толкова зле, като се имат предвид уменията
на майка ти.
— Не съм наследила това от нея. Има доста неща, които всъщност
не наследих от нея. Смелостта е едно от тях.
Ева шумно въздъхна. Изглеждаше толкова уплашена, че той изпита
непреодолимо желание да я обгърне с ръце и да я притисне до себе си.
Но нямаше да я остави да си тръгне, без да го направи. По-късно тя
щеше да съжалява, а и напускаха Париж на следващия ден, така че
нямаше да има втори шанс.
— Просто трябва да изпееш един куплет – насърчи я Тор.
Мечтата на майка ти е била да пее на върха на Айфеловата кула, но
никъде не е казано, че трябва да се изпее цяла песен.
— Не мислиш ли, че това е измама?
Той сви рамене.
— По-скоро нещо като изключение от правилото.
 Тя кимна.
— Е, добре!
Огледа се и видя малко празно пространство от другата страна на
платформата, където слънцето беше залязло. Посочи натам и Тор я
последва.
Ева се обърна към града, затвори очи, пое дълбоко дъх, след което
много неуверено запя първата строфа на припева от „Вярвам, че мога
да летя“ на Ар Кели.
Сърцето му подскочи от гордост. Тя пееше, тя наистина пееше. И го
правеше съвсем не лошо. Но той не можа да потисне широката
усмивка, която се разля по лицето му. Докато Ева пееше за докосване
на небето и за разперени крила, гласът й се извиси уверено.
Тор се огледа, за да види какви са реакциите на хората. Всички
гледаха към тях – мнозина се смееха и още по-лошо, снимаха я с
телефоните си. Група хлапаци започнаха да люлеят ръце във въздуха и
един от тях дори извади запалка от джоба си и я вдигна нагоре.
По дяволите! Не искаше този да й се подиграва. Моментът беше
толкова важен за нея.
Погледна към Ева, която все още стоеше със затворени очи, пое си
дълбоко въздух и запя с нея. Тя отвори изненадано очи и го погледна.
Тор я подкани да продължи. Тя се обърна към хоризонта, а той хвърли
бърз поглед към събралите се хора и им даде знак да се присъединят
към тях. Повика и групата младежи, които като че ли бяха готови на
всичко. Те веднага се присъединиха, а един от тях запя с доста дълбок
тенор, от което приятелите му изпаднаха в екстаз. И тогава изведнъж
всички останали запяха.
Когато пеенето стана гръмогласно, Ева се обърна изненадано и с
огромна усмивка на лицето.
Всички стигнаха до края на припева и след това съвсем се
развеселиха – пляскаха си един на друг, ръкопляскаха на Ева. Групата
младежи реши да продължи да пее, а Тор взе ръката на Ева.
— Да хапнем нещо. Мисля, че тази вечер определено имаме какво да
празнуваме.
Тя кимна, въздъхна с облекчение и той я поведе обратно към
асансьора.
 Ева остави мехурчетата на шампанското да танцуват върху езика й,
докато се любуваше на панорамата надолу към града, озарен от
милиони малки искрящи златисти светлини. За вечерта Тор й бе
обещал много по-впечатляваща гледка към града от тази от
Айфеловата кула. Гледката от наблюдателната площадка на върха на
небостъргача „Монпарнас“ беше много зрелищна, тъй като включваше
панорама и към самата Айфелова кула, цялата озарена в своята
великолепна прелест. Ева си представяше цветовете, които би
използвала, ако рисуваше това – имаше няколко приказни блестящи
бои металик, с които би могла да предаде мигащите светлини, въпреки
че точно в този момент й беше трудно да се концентрира върху нещо
такова.
Терасата беше пълна с хора, които използваха максимално топлата
вечер, заливайки я като вълни, за да съзерцават трептящите светлини
на града долу. Сякаш имаше голямо парти за стотина или повече души,
които безпроблемно изпълваха цялото пространство. Тя беше
намерила празно място до стъклото, откъдето да снима града, но
толкова пъти я бутаха и блъскаха, че неведнъж си удари главата в
стъклото. След това Тор застана непосредствено зад нея, ръката му се
опря на стъклото до нея и на практика я загради. Тя знаеше, че той
прави това, за да я предпази от бутането на тълпата, която с всяка
изминала минута сякаш ставаше все по-шумна и възбудена, но
изглеждаше толкова… интимно. Тор стоеше толкова близо, че тя
усещаше топлината му с целия си гръб и лекия му дъх върху врата си.
Струваше й странно и грешно, но при всички случаи прекрасно.
Вече бяха вечеряли три етажа по-долу, бяха се наслаждавали на
гледката към града след невероятната храна и се чувстваха…
романтично. Беше налудничаво. Той беше нейният придружител, нищо
повече. Тя не изпитваше чувства към него. Просто се беше
развълнувала от предложението, защото се надяваше, че един ден
наистина ще получи такова. Не защото искаше Тор да й предложи
истински. Харесваше й моментът, а не Тор.
Постави ръката си на стъклото до неговата – изглеждаше мъничка в
сравнение с гигантската му лапа. Усмихна се на годежния пръстен, все
още на безименния й пръст. Първият ден от пътешествието със
сигурност беше истинско събитие и Тор бе огромна част от него. Колко
по-различно би било, ако беше споделила този ден с Ребека?
 Той се наведе – нямаше как да е по-близо, без да я докосва – и
прошепна в ухото й, за да може да го чуе въпреки врявата.
— Утре трябва да станем рано. Дали да не си лягаме?
Сърцето й подскочи от това напълно невинно предложение. Макар
да знаеше, че двамата просто ще спят един до друг, той го беше
направил да звучи толкова секси. Вече не знаеше дали да се радва, или
да се ужасява от перспективата да сподели леглото с този мъж.
Обърна се към него и Тор беше точно там – съвсем близо, надвесен
над нея, а очите му бяха приковани в нейните. Той също не помръдна,
за да се отдалечи от нея.
— Звучи добре – заключи Ева, когато дар словото й се върна.
Той се поколеба, очите му още няколко минути останаха взрени в
нейните, а въздухът между тях почти можеше да се реже. Беше нелепо.
Тя си представяше ясно тази искра – шампанското, градските
светлини, прекрасната храна, градът на любовта. Просто се увличаше.
— Беше смела тази вечер – отбеляза Тор.
— Не съм смела – каза Ева.
— Беше точно такава тази вечер. Това ми харесва. Мисля, че
погребана дълбоко в теб, има една самоуверена, смела жена, готова да
излезе наяве и да заблести.
— О, определено не съм от готиния тип.
— Та ти „подпали“ цялата Айфелова кула.
Ева преглътна, устата й внезапно пресъхна.
— Всички жени, които съм придружавал през годините, избледняват
в съзнанието ми, щом пътуването приключи. Наистина не помня нито
една от тях. Но не мисля, че някога бих могъл да забравя теб.
Обърна се и се отдалечи, а тя въздъхна, като дори не беше разбрала,
че е задържала дъха си. Той погледна назад и протегна ръка, за да й
помогне през тълпата от хора. Тя я пое и отново почувства как искрата
между тях се разгаря.
Когато я поведе през терасата, Ева не можа да се сдържи да не се
усмихне.
Майка й винаги искаше да оставя своя отпечатък върху света, а Ева
се радваше да го крие, да го пази за себе си. Но като че ли някак си бе
оставила отпечатък върху Тор. Беше практична – знаеше, че между тях
нищо няма да се случи. Но й хареса, че му беше направила
впечатление.
 Ева се взря в образа си в огледалото в банята, готова да си поговори
със себе си. Криеше се тук повече от десет минути и беше сигурна, че
Тор скоро ще изпрати хора да я търсят. Нямаше представа какво я
прави толкова тревожна: мисълта да споделя легло с почти пълен
непознат, или да споделя легло с Тор.
Преди време беше изпратила съобщение на Лоръл, за да й каже, че
поради усложнения с първоначалната резервация ще спят в едно легло
с Тор. Сега погледна към телефона си, за да провери дали Лоръл е
родила някакви мъдрости или пък предупредителни думи.
Ио-хооо!! Давай, наслаждавай се.
Ева се изчерви при тази мисъл и отговори с друго съобщение: Ние
спим в едно и също легло, а не спим един с друг.
Лоръл бързо отговори: Ако имах толкова секси мъж в едно легло с
мен, последното нещо, което бих направила е да спя.
Ева се усмихна. Същото по-скоро би казала майка й, а не Лоръл.
Може би сега, когато нейната дива майка с приключенски дух
липсваше на сцената, леля й беше усетила, че трябва да влезе в
нейната роля, за да гарантира, че Ева ще се възползва максимално от
това приключение.
Лоръл изпрати още едно съобщение: Прати ми снимка.
Ева развеселено поклати глава: Ще ти се обадя утре.
Да, искам пълни подробности.
Тя се засмя и остави телефона си настрани. Пое дълбоко въздух, за
да набере смелост. Те просто щяха да спят в едно и също легло, нищо
повече. Ами ако той се опита да я целуне – какво би направила? Или
по-важното – какво трябва да направи? Нещо припламна между тях
горе на небостъргача „Монпарнас“ – беше сигурна в това, така че
възможността за целувка не беше напълно безумна. Но тя трябваше да
запази границата помежду им. Предстояха им шест седмици пътуване
и би било неловко като в ада, ако се случи нещо. Биха могли да бъдат
приятели, но нищо повече. Ева не търсеше връзка, но ако се случеше,
нямаше да бъде с някой като Тор. Тя така или иначе не искаше Тор.
Разбира се, той приличаше на бог и да, имаше нежна, забавна страна,
но тя нямаше чувства към него, абсолютно не, те бяха на различни
полюси един от друг.
Издаде лек кикот.
 Това беше глупаво. Той не би се опитал да я целуне. За него това
беше просто работа и той винаги е бил твърд по отношение на
границите – едва ли тя щеше да бъде момичето, което да го изкуши.
Щеше да я погледне в синята й пижама с щампа на сладолед, да се
обърне и да заспи. Ако между тях имаше някаква искра, тя щеше да
бъде потушена на място. Което със сигурност би било най-доброто.
Ева напръска лицето си с вода в опит да отмие всяка мисъл, че той
ще я целува, пое дълбоко въздух и влезе в спалнята. Той беше седнал в
леглото – с голи гърди, чаршафът покриваше бедрата му – и четеше
книга.
Носеше очила, и мили боже, ако дотогава Ева смяташе, че изглежда
добре облечен, то това сега беше друго ниво. Изведнъж и се стори, че в
стаята е много горещо. Беше силно изкушена да изтича обратно в
банята, да вземе телефона си и да направи снимка. Лоръл би получила
един огромен шок от нея.
Той я погледна и се усмихна.
— Хубава пижама.
Тя откъсна очи от него. Ако той я зяпнеше така, сякаш иска да я
изяде, тя нямаше да се почувства много удобно. Нямаше нужда от
неловки ситуации помежду им.
Ева забеляза редица от възглавници по средата на леглото и леко се
намръщи. Беше построил барикада помежду им. Боже, нима тя
изглеждаше толкова очевидно загоряла, че той се опасяваше да не му
скочи посред нощ?! Отиде от своята страна на леглото и се мушна
между чаршафите.
— Настроих алармата – каза Тор, затвори книгата си и загаси
нощната си лампа.
Легна, обърнат с гръб към нея.
Раздразнена от неговото нахалство, тя загаси лампата си, потапяйки
стаята в тъмнина. Лежеше по гръб и когато очите й се приспособиха
към тъмното и слабото сияние на уличните светлини проникна през
завесите, впери поглед в тавана.
Ако той толкова твърдо спазваше професионалните граници между
тях, защо спеше без горнище? Със сигурност това леко размиваше
линията.
Ами ако не само горнището му липсваше?
 — Гол ли си под тези чаршафи? – избухна Ева и веднага съжали за
това.
Тор се изправи в леглото и отново включи светлината.
— Би ли искала да провериш? – той посочи чаршафа.
— Разбира се, че не – възмути се Ева.
— Нямам нищо против – каза Тор.
— Обзалагам се, че не би имал.
— Искаш ли да ти покажа? – Той я дразнеше, без да приема нещата
особено сериозно.
Тя се поколеба за част от секундата, но твърде дълго, при което Тор
се усмихна самодоволно, бавно повдигайки чаршафа.
Ева рязко закри очите си с ръка. Наистина нямаше нужда да вижда
това. По дяволите, да види Тор Андерсън гол означаваше в галоп да
прескочи границата, която и двамата май имаха намерение да
поддържат.
— Да, добре, няма нужда да го виждам. Ъъъ, искам да кажа… да те
виждам. Искам да кажа… не ме интересува, хич даже. Така че не е
нужно да се притесняваш, че посред нощ ще се прехвърля през тези
възглавници и ще се възползвам от теб.
Тя се търкулна с гръб към него.
От страната на Тор за момент настъпи тишина.
— Нося шорти – каза той. – И възглавниците трябваше да накарат
теб да се чувстваш в безопасност, а не да предпазват мен.
— Ооо.
Разбира се, че бяха за нейна защита. Тор очевидно беше идеалният
джентълмен.
Той отново загаси лампата и тя го усети да се отпуска оттатък
преградата. След миг се обърна и видя, че е с лице съм нея, с усмивка
на лицето, докато я наблюдаваше в мрака.
— Лека нощ, Ева Блу. Сладки сънища.
— Лека нощ – отвърна Ева. Знаеше, че въпреки протестите й те със
сигурност щяха да бъдат такива.

Глава 10

Скъпа мамо,
 Париж беше невероятен – по толкова много начини,
забележителностите, храната. Видях Мона Лиза и част от
работите на Ван Гог в Лувъра – зная, че ще оцениш това. И пях на
върха на Айфеловата кула, точно както ти си искала през всички
онези години. Макар да знам, че не бях достойна за името на
семейство Блу. Сигурна съм, че ти би се представила много по-добре.
Беше натоварен ден. Предложиха ми брак и споделих легло с красив
непознат. Не е зле като за първи ден от пътуването ми. Мисля, че би
била горда с мен.
Знам, че сигурно би се смяла заради идеята да спя в легло с мъж,
когото почти не познавам. Ако съм си мислела, че това пътуване ще
ме изведе от зоната ми на комфорт, то да спя в едно легло с Тор се
оказа нещо далеч повече от това. Мислех си, че тази сутрин може да
е неловко, докато двамата вземаме душ и се приготвяме, но не беше.
Тор взе всичките си дрехи в банята, за да се измие и облече, след
което отиде и седна на балкона да пие кафе, осигурявайки ми
уединение, за да се приготвя. Между нас има непринуденост и лекота,
каквито не съм очаквала. Мисля, че снощи се увлякох, влюбвайки се в
града на любовта. Между нас няма да се случи нищо, но смятам, че
бихме могли да станем добри приятели.
Отлетяхме, отново в бизнес класа, до Белгия, където разгледахме
красивите позлатени сгради, заобикалящи Гран Плас*. Отидохме до
много причудливия Атомиум** – гледан отдалече, изглежда толкова
странно, извисяващ се над линията на хоризонта със своите сфери и
тръби. Отблизо е доста впечатляващ по някакъв чудесно странен
начин. Не знаех, че в сферите има помещения. Разгледахме ги, след
което се изкачихме до върха, за да видим невероятната гледка.
[* Централният площад в Брюксел, обект на ЮНЕСКО. – Б. пр.]
[** Композиция от 18-метрови сфери и тръби, представляващи
модел на клетка на железен кристал, увеличена 165 милиарда пъти,
изградена за изложението ЕКСПО ’58 в Брюксел през 1958 г. от Андре
Уогьркейн. – Б. пр.]
Белгия, изглежда, е известна с три неща – бира, вафли и шоколад, и
разбира се, че трябваше да опитаме всички. Знам, че мечтата ти
беше един ден да ядеш белгийски шоколади в Белгия – една от по-лесно
изпълнимите мечти в твоя списък. Тор ме заведе в един малък магазин
– „Фредерик Блондил"*. Радвам се, че отидохме там, шоколадът
беше божествен, като кадифе и много сладък. Имаше такъв голям
избор – всеки шоколад е малко произведение на изкуството. Запасих се
с огромно количество за пътуването, макар че едва ли ще изкарат
твърде дълго. Ти би го харесала – винаги си харесвала сладко.
[* Известен шоколатиер и шоколадова къща в Брюксел, една от
забележителностите на града. – Б. пр.]
Утре летим за Амстердам, където имаме две нощувки, което
много ме радва. Пътуването по този начин е изтощително.
Иска ми се да си тук!
С любов,
Ева

П.П.: Изпълнени мечти:

1. Да пея на върха на Айфеловата кула.
2. Да хапна белгийски шоколадови бонбони в Белгия.

Ева погледна кратичкото писмо на гърба на пощенската картичка. За

щастие не се налагаше да попълни адрес, затова бе изписала и това
пространство. Ясно беше, че ще се наложи в бъдеще да купува по
няколко картички за това, което иска да каже на майка си. Пъхна
пощенската картичка в едно от калъфчетата на малкия фотоалбум,
който беше донесла със себе си, за да запази всички на едно място.
Усмихна се. Пътуването може да беше свързано с приключения и
излизане от зоната й ма комфорт, но това не я спираше да бъде
организирана.
Погледна Тор, който четеше на леглото си. Този хотел ги беше
удостоил с две отделни легла. Не беше настоявала да си търси отделна
стая, той също не го поиска. Не беше сигурна кой трябва да плати за
отделна стая и искаше да спести максимално, за да й останат пари за
други неща в това приключение на живота. Освен това, стига да имаха
отделни легла, не беше неудобно той да е тук.
Бяха прекарали деня в разходки, разговаряйки и смеейки се, сякаш
се познаваха от години. Но някаква скрита искра си пламтеше. Не
беше чувствала нещо подобно към никого преди. Не беше сигурна
дали тази връзка е просто голямо приятелство, или нещо повече. И
въпреки че се опитваше да убеди сама себе си, че ще е по-добре нищо
да не се случи между тях, и да знаеше, че е много малко вероятно нещо
да се случи, покълналата надежда нямаше да повехне. Ами ако той я
целуне? Ами ако целувката доведе до нещо повече?
Всякакви страхове, вълнения и съмнения минаваха през ума й при
тази перспектива. Но същата перспектива беше и причината, поради
която по-рано същия ден Ева дискретно си купи крем за обезкосмяване
от една дрогерия. Отдавна не беше правила секс и бикини линията й
вероятно изглеждаше неподдържана.
Тор все още четеше, така че тя се измъкна от леглото, вмъкна се в
банята и затвори вратата зад себе си. Съблече се, вдигна тубата с
крема, за да прочете инструкциите. Откри обаче, че са на странен език
– вероятно холандски или френски. Обикновено тези процедури траеха
десетина минути, така че щеше го направи. Намаза се и се зае да
хвърли един поглед върху снимките от пътуването в телефона си, като
изпрати няколко и на Лоръл. Кремът щипеше доста, но очевидно
вършеше работа. След няколко минути щипането се усили, всъщност
започна да й пари. Гадост – не бяха минали и десет минути, иначе
щеше да го остави да действа малко по-дълго. Но изгарянето бързо
ескалира.
— По дяволите! – каза Ева, без да си прави труда да се опитва да
бъде тиха. – О, Боже!
Бързо избърса част от крема с тоалетна хартия, но вече я болеше
само при допир. Влезе под душа, пусна го, нагласи температурата на
студена и взе подвижното душче, за да изплакне цялата останала част
от крема. Изгарянето не отшумя, всъщност нещата дори се влошиха.
Измъкна се изпод душа. Трябваше да седне във вана със студена
вода, но в банята имаше само душ.
— По дяволите, каква гадост! – извика Ева и размаха ръце над
бикини линията си с надеждата, че хладният въздух ще помогне. Не
стана.
Мивката беше вградена в широк рафт и беше доста голяма. Можеше
да седне в нея и да подпре краката си на рафта.
Бързо я напълни със студена вода, качи се на тоалетния блок и седна
в мивката, опирайки краката си отстрани.
На вратата на банята се почука.
— Ева, добре ли си?
— Да, добре съм – бързо отвърна тя, но тревогата в гласа й ясно
опровергаваше думите й.
 — Сигурна ли си? Не звучиш добре. Да вляза ли?
— О, Боже, не! – каза тя.
Всичко беше толкова нелепо. Ако има сигурен начин да разкараш
някой мъж, той е да му позволиш да те види седнала гола в мивка.
Едва ли някога би могъл да премахне видяното от съзнанието си, а и
гледката хич не беше секси.
Пълна трагедия! Изгарянето като че намаляваше, но не достатъчно.
— Имам нужда от лед – каза Ева.
— Няколко кубчета или…
— По-скоро кофа.
За няколко секунди отвън се възцари тишина.
— Ще се върна бързо.
Тя го чу да излиза от стаята. Боже, какво ли му минаваше през ума в
момента?
Няколко минути по-късно чу вратата да се отваря и затваря.
— Нося кофа с лед. Тук ли да я оставя?
— Не.
Божичко, не можеше да стане от мивката – хладната вода беше
единственото, което в момента й пречеше да се катери по стените.
— Вкарай я тук, но не гледай.
— Добре – каза Тор и тя долови нотка на забавление в гласа му.
Вратата се отвори и той влезе с кофа с лед в едната ръка, а с другата
притискаше очите си.
— Ще трябва да ме насочваш – каза.
— Насам – отвърна Ева отчаяно.
Той пристъпи бавно към душ кабината, опипвайки напред с крака.
Нарочно ли го правеше?
Раздразнена, Ева грабна кърпа и я сложи върху себе си като параван.
— Добре, можеш да погледнеш.
Тор отпусна ръката си малко прекалено бързо, отколкото на нея й
хареса. Наклони глава, надниквайки там, където беше тя.
— Седиш в мивката?!
— Да, дълга история. Просто ми дай проклетия лед.
— Падна ли в нея? Да не си се заклещила?
— Не, беше умишлено. Моля те, дай ми леда и излез.
Устата му потрепна, докато отчаяно се опитваше да потуши
усмивката си. Поднесе й кофата, но се застоя още малко.
 Нямаше как да изсипе кофата в мивката, докато той все още стои
там. Щеше да види всичко, а това определено не беше най-добрата
ситуация.
— Моля те, излез.
Той кимна и отиде до вратата.
— Между другото, зад теб има огромно огледало…
Тя се обърна и разбра, че той току-що беше разгледал чисто голото й
отражение.
Тор побърза да излезе и тя го чу как се кикоти в стаята.
Боже, по-лошо от това едва ли можеше да стане!
Тя пусна кърпата, изсипа леда в мивката, което беше непоносимо и
успокояващо едновременно. Седя в нея толкова дълго, че дупето й
изтръпна, докато ледът се стопи. После излезе и се подсуши.
Пламъците до голяма степен бяха утихнали, но все още ги усещаше.
Нахлузи пижамата и влезе в спалнята с мокра кърпа в ръка.
Тор седеше в леглото, съсредоточено четеше книгата си и не я
гледаше, но тя можеше да се закълне, че все още полага усилия да не
се разсмее. Намести се в леглото. Под завивките изхлузи долнището на
пижамата си и постави мократа кърпа между краката си.
Е, поне това отговори на въпроса дали в някакъв момент ще правят
секс – шансът това да се случи сега беше нулев.
— Само за да съм наясно с тази история, когато я преразказвам,
може ли да попитам какво правеше, седейки в мивката? – попита Тор.
— Не, не може. Това е едно от онези неща, за които никога повече
няма да говорим – отвърна Ева, обърната с гръб към него.
За момент настана тишина, преди той да изключи светлината и да
останат да лежат в мрака.
— Ева Блу, ако някога се оженим, това ще е едно от онези неща,
които бих разказвал на внуците.
Докато лежеше там и гледаше през прозореца, бузите й горяха от
срам, но не можеше да не се усмихне на тази мисъл.

Глава 11
— Амстердам е прекрасно и малко причудливо място, нали? –
отбеляза Ева, докато пълнеше устата си със стропвафел, който на вкус
малко приличаше на плоска хрупкава поничка с топъл карамелен
сироп.
Бяха пристигнали в Амстердам по обяд, след като полетът им се
забави, така че оставиха багажа си в хотелската стая и направо отидоха
да разгледат града. Сега безметежно се носеха по един от многото
канали в Амстердам, вълнувайки се от величествените, коренно
различни сгради, ярко оцветените къщи, красивите мостове, високите,
стройни кули, някои с часовници. Беше изключително сладък малък
град.
— Всъщност е едно от любимите ми места – каза Тор, захапвайки
своя стропвафел.
— Наистина ли?
— Толкова различно е от всяко друго място – каза Тор.
— Цветна страна с ярко боядисаните къщи с такива странни форми,
лъскавите саба, вятърните мелници и холандския вкус към сиренето!
Струва ми се сякаш сънувам и халюцинирам – опита се да обобщи Ева.
— Е, тук законите за наркотиците са доста либерални, може би това
има нещо общо.
Ева се засмя.
— Ще опиташ ли нещо друго, докато си тук? – попита Тор, докато
лодката ги пъхна под още един мост.
— Да опитам какво?
Тор я беше убедил да си купи строповафел и той се бе оказал
чудесен. Ако и това, което имаше предвид, беше нещо подобно, тя с
удоволствие би го опитала. Беше чувала за вкусните мини палачинки,
наречени поферт, и определено искаше да ги опита, преди да си
тръгне. Бяха влезли в няколко магазина за сирене и опитаха няколко
вида ароматни сирена. Холандците със сигурност имаха страхотна
храна.
— Дрога – каза Тор просто.
Усети как усмивката пада от лицето й.
— Какво?
Той сви рамене.
— Всеки път, когато придружавам някого до Амстердам, знам, че ще
се озовем в някое кафене, пушейки канабис или опитвайки нещо друго
по-силно.
Тя го зяпна.
 — Затова ли толкова много харесваш Амстердам, заради
наркотиците?
— О, боже, не, това изобщо не ме интересува. Освен това винаги
гледам съзнанието ми да е ясно, когато съпровождам някого. Не би
било правилно да вземам халюциногени, магически гъби или нещо
друго, докато се грижа за някого. Бихме могли да си навлечем какви ли
не проблеми. Но ще се радвам да те гледам, ако искаш да опиташ от
тези неща.
— О, по дяволите, не! – възкликна Ева. Господи, тя искаше
приключение, но това отиваше твърде далече.
— Значи никога не си опитвала?
Минаха под още един мост и Тор довърши последната хапка от своя
стропвафел.
— Дойдох тук за осемнайсетия си рожден ден с група приятели.
Пушихме малко канабис, смятахме, че сме най-готините деца на
планетата. Никога не съм пушил и никога не съм опитвал нещо по-
силно от това. Не обичам да губя контрол. Опитвала ли си нещо такова
преди?
Тя изведнъж се почувства толкова наивна. Можеше да си представи
колко готин е бил Тор, когато е бил по-млад. По дяволите, сега беше
наистина готин. Когато беше по-млада, тя някак беше пропуснала
всички тези партита и бунта на младите. За нея учението беше по-
важно. Определено в по-голяма степен попадаше в лагера на
задръстените, отколкото в този на купонджиите. Младият Тор и
младата Ева никога не биха били приятели.
— Разбира се – излъга тя, чувствайки се, че трябва да създаде
известна достоверност.
Не би стигнала толкова далеч, че сега да пробва дрога, за да го
впечатли, но би могла малко да поразкраси пропиляната си младост.
Надяваше се той просто да не я разпитва за подробности, защото в
този момент не можеше да се сети за нито един наркотик. Морфин –
беше почти сигурна, че е приемала морфин, когато си счупи крака на
три места. Това ли беше един от наркотиците, които хората вземаха за
развлечение? Нямаше представа.
Тор се разсмя силно и провеси ръка около раменете й.
— Ева Блу, ти си ужасен лъжец. Не е нужно да ме впечатляваш.
След като се качих на Айфеловата кула и обвързах сърцето си, вече
съм зает.
Ева въздъхна.
— Добре че ме разбираш. Алкохол, шоколад, парацетамол – това са
почти единствените ми наркотици. Мисля, че някога съм вземала
морфин, когато бях в болница. Може да се каже, че не съм от
купонджийките. Дори никога не съм запалвала цигара.
— Ти си толкова благоразумна – обобщи Тор, но не каза, че това е
лошо нещо. – Тогава напомни ми отново защо сме в Амстердам?
Ева се изчерви.
— За да разгледаме лалетата.
Той се ухили, когато я погледна, а ръката му беше все още около
раменете й.
— Мисля, че пътуването с теб ще бъде удоволствие.
Тя се усмихна – той накара душата й да се стопли.
— Значи пропускам тази културна тенденция, като не употребявам
дрога, докато съм тук?
Той поклати глава и набръчка носа си.
— Ева, съвършена си такава, каквато си. Никога не се променяй.
Сигурен съм, че можем да намерим други начини да се забавляваме
тук.
Сърцето й подскочи леко. Какво ли имаше предвид?
— Например какво?
— Е, сирене, сабо и вятърни мелници. Ето там например е районът
на червените фенери.
Очите й се разшириха, макар да знаеше, че той я дразни.
— Какво ще правим там – да отидем при една от дамите на нощта и
да я попитаме дали иска тройка, така ли?
Той се засмя.
— Е, сигурен съм, че това няма да е най-странното предложение,
което са чули.
— Господи, и без това ще бъда достатъчно изнервена от това, че ще
съм в едно легло с теб, ами да добавяме и друг човек в тази каша…
Тор остави ръката му да се плъзне от раменете й, сякаш тя беше
преминала някаква граница, говорейки за тях двамата заедно в леглото.
Но той не се отдръпна и изненадващо не промени и темата.
— Защо те изнервя да бъдеш в леглото с мен?
 Какво ли би било да се любиш с Тор? Той веднага й направи
впечатление като мъж, който знае точно какво прави в спалнята. И
въпреки че беше спала с няколко мъже и беше уверена, че знае как
стават нещата, се усъмни, че е опитна или умела, колкото него.
Оставаше си и фактът, че той изглеждаше като изкусно изваян от
мрамор. Тя имаше известни притеснения и докато в миналото не им
обръщаше прекалено внимание, със сигурност щеше да ги усети по-
силно, лежейки гола в леглото с Тор. Боже, това беше видение, което
щеше да я държи будна през нощта.
— Ами ти си… – тя посочи тялото му и след това – своето. – А аз…
Той наклони глава объркано.
— Не съм сигурен какво означава това. Никога не съм бил
разочарован от жена в спалнята. Мисля за много неща, докато правя
секс. Къде мога да я докосна, къде да я целуна, кое ще й достави най-
голямо удоволствие? Дали ръцете ми не са прекалено груби? Как
обича да я докосват? Дали й харесва по-груб и бърз секс, или нежен?
Чувства ли се добре? И още много подобни, но никога не съм
съжалявал, че тя е такава, а не е друга.
Устата й внезапно пресъхна и тя прочисти бучката в гърлото си.
— Хайде, хайде! Всъщност мъжете не мислят така.
— Разбира се, че мислим така. Или поне аз. Не ме разбирай
погрешно – обичам секса. Сексът с прекрасна жена е едно от
любимите ми неща, но той си върви със съответните притеснения и
нито едно от тях не е свързано с това дали жената е достатъчна за мен.
Вие жените винаги сте достатъчни. Никога не си помисляй друго.
Тя го гледаше. През целия си живот не беше се усещала толкова
привлечена, а той дори не я беше докоснал. Очите му бяха приковани в
нейните. Ева знаеше, че трябва да намали емоционалното напрежение
с приказки, за да не го завлече обратно в хотела и да му покаже каква
жена е в действителност…
— Е, ако една жена не ти стига, може да направиш тройка –
констатира Ева.
— Може да искам какво ли не, но мисля, че тук бих теглил чертата.
Обичам да отдавам цялото си внимание на жената, с която съм. Не ми
трябва да се разсейвам.
Боже, разговорът ставаше все по-напрегнат. Тя предпочиташе да си
говорят за наркотици.
 — О, я виж онази готина вятърна мелница – каза изведнъж,
жестикулирайки ожесточено, за да премине моментът. – Винаги съм
смятала, че ще е страхотно да спя в мелница.
Тор прочисти гърлото си и погледна накъде сочи тя.
— Нима?
— Да, би било невероятно.
Тор извади телефона си и започна да прелиства екрана.
— Смятай го за уредено.
Ева изпусна лека въздишка на облекчение, че е успяла да отклони
разговора поне засега. Той флиртуваше с нея, а тя нямаше представа
какво да прави.
Тор седеше на една пейка, а Ева до него, за да отговори на няколко
служебни имейла през телефона си. Беше насочил вниманието си
единствено към телефона, защото се опитваше да намери вятърна
мелница, в която да останат през нощта. Решиха го в последната
минута и тъй като сега, при пълния цъфтеж на лалетата, в Амстердам
беше най-натовареното време, той не надценяваше шанса си. Но
имаше много контакти и може би нямаше да се наложи да върви от
врата на врата и да търси квартира или вила. Телефонът ангажираше
пълното му внимание и по друга причина.
Защото в момента не знаеше какво да каже на Ева.
Защо, по дяволите, водеше разговор на такава тема и защо допусна
да отиде толкова далеч? Говореше за секс, което не беше тема за двама,
които току-що са се срещнали – по-точно само два дни по-рано. Не
беше уместно предвид факта, че той е неин придружител и е тук чисто
професионално. Но по-лошото беше, че през цялото време, докато
говореше за секс, той си мислеше какво би било да го прави с нея. Не
беше прикрил желанията си и бе направил темата неудобна заради
начина, по който я гледаше, и онова, което казваше. Трябваше да се
извини, но това би означавало отново да се върнат върху темата, а
начинът, по който тя тихо си тананикаше, му подсказа, че вниманието
й вече е другаде. Вероятно беше забравила проблема. И въпреки това
той все още не можеше да разсее видението на двамата заедно в
леглото.
— Ще взема кафе. Искаш ли? – попита Ева и стана.
— Да, моля – каза Тор, без да вдига поглед.
 Тя прекоси малката зелена морава и се насочи към редицата
магазини пред тях. Гледаше я как върви. Бедрата й се люлееха, а
къдравата й кестенява коса улавяше слънчевата светлина.
Тя се обърна и му изпрати изпепеляваща усмивка и той отново бързо
насочи вниманието си към телефона.
Какво, по дяволите, не беше наред с него?
Никога досега не беше правил нищо с никого от клиентите си, дори
не се беше изкушавал. Имаше строга граница и никога не я пресичаше.
Но у Ева Блу имаше нещо, което го караше да иска да прекоси тази
граница с пълна скорост.
Поклати глава. Трябваше да се държи професионално, което щеше
да бъде трудно, понеже и тази вечер щяха да споделят едно легло.
Трейси му каза, че е твърде късно да промени настаняването в първите
няколко хотела, но че ще се погрижи след това да смени стаите. Той
беше по-притеснен от това, отколкото Ева – тя просто бе свила рамене,
когато се бяха регистрирали в хотела по-рано следобед.
Това не му беше помогнало и тази сутрин се събуди няколко минути
преди алармата. Тя спеше дълбоко, обърната към него. Слънцето се
беше издигнало зад нея и пробивайки през завесите, ръсеше бузите й
със злато. Тя се усмихваше с онази широка усмивка. Където и да се
намираше в съня си, явно беше щастлива. И докато лежеше там,
наблюдавайки я, Тор усети как стената около сърцето му се пропуква.
Ева го изпълваше с топлина, която не беше усещал отдавна. Това не му
харесваше.
Отблъсна тази мисъл. Нямаше да загуби работата си заради това и
определено нямаше да загуби и сърцето си. Беше се влюбил в Кристел
силно и бързо и се беше заклел, че това никога няма да се повтори. Но
с Ева беше малко повече от два дни и чувстваше същите емоции, които
пълзяха в него и се бореха в сърцето му. Не искаше нищо такова.
Ева дойде и отново седна до него, ядейки кексче.
Едно беше сигурно – нямаше да съсипе приключението на живота й,
като я накара да се почувства неудобно заради неуместните му чувства.
Тя постави кафето му на пейката до него заедно с малка хартиена
торбичка точно когато на телефона му пристигна имейл.
Тор го отвори.
— Нося ти брауни – каза Ева. – Наистина е добро.
— Благодаря.
 Той хвърли око на имейла, докато посягаше и отпиваше от кафето.
— Е, мисията е изпълнена.
Вдигна поглед към нея, докато тя отхапваше ново парче от своето
шоколадово сладкишче.
— Какво значи това? – попита тя.
— Моя приятелка е собственик на вятърна мелница. Даваше я под
наем като място за почивка, но преди няколко години спря да го прави.
Мелницата обаче още си е там, в далечния край на градината й. Тя
казва, че ако искаме, можем да я ползваме. Мястото се пада малко пò
на север и понеже утре ще наемам кола, която да ни отведе до
градината на лалетата „Кукенхоф“, веднага след това можем да отидем
във вятърната мелница. Тя е малка и семпла, но има тоалетна и баня и
е точно до водата, а горната спалня има стъклен покрив, за да можеш
да гледаш към звездите.
— Звучи прекрасно – възкликна Ева и цялото й лице светна.
Освен това мелницата имаше и предимството да бъде с две спални,
така че нямаше да се налага следващата вечер отново да спи в едно
легло с нея.
— Е, искам да сбъдна мечтите ти – каза Тор.
Видя как тя се задави с последната хапка от своето брауни и леко се
намръщи, когато разбра, че думите му прозвучаха много по-
романтично, отколкото е възнамерявал.
Ева бързо взе чашата си с кафе.
В желанието си да поразсее впечатлението от думите си, той сграбчи
едно брауни и налапа голяма хапка, но веднага я изплю в пликчето.
Имаше отвратителен вкус на билки и на… Той бързо подуши
съдържанието на торбичката.
Гадост.
— Същото като моето брауни ли хапна? – попита Тор.
— Да, удивително е, нали? Не съм опитвала нищо такова досега.
Холандците наистина имат невероятна храна.
Сърцето му се сви.
Мамка му! По дяволите! Абсурд!
Ева току-що беше изяла сладкиш с канабис.

Глава 12
 Тор погледна към кафенето отсреща и беше вече съвсем сигурен –
малката зелено— бяла лицензна карта беше на прозореца, което
означаваше, че там се продава канабис във всичките му форми.
Боже, той трябваше да се грижи за нея, а бе отклонил вниманието си
за две минути и в този промеждутък тя случайно си беше купила и
изяла кексче с канабис. Вината беше негова – беше толкова
съсредоточен в този глупав разговор, че не беше обърнал внимание.
Добре, сега трябваше да направи нещо, за да ограничи щетите. Не
можеше да й каже истината – тя щеше да се уплаши и да изпадне в
паника. Да си взел наркотик и да излезеш извън контрол беше по-лошо
от това да си уплашен или в паника. Той просто трябваше да я върне в
хотелската стая, където щеше да бъде в безопасност. Канабисът поне
беше една от леките дроги, които бихте могли да приемете случайно.
Ева щеше да се смее, после да се почувства замаяна, отпусната и
сънена, и почти сигурно гладна след това. Животът й не беше в
опасност. Ако за секунда му беше минало през ум, че е поела нещо по-
силно, щеше да я грабне веднага и да я заведе направо в болницата. Но
сега тя просто щеше да потъне в чудесен нощен сън.
— Добре, утре трябва да ставаме рано, да тръгваме към хотела,
какво ще кажеш? – попита Тор.
— Ааа, нощта едва сега започва – каза Ева.
— Знам, но гърбът ме боли и имам главоболие – излъга Тор.
— О, горкият, тръгвай си тогава. Ще се опитам да не те будя, щом се
прибера.
Това нямаше как да се случи. Дори и да не беше яла кексче с
канабис, нямаше начин да я остави сама през нощта в непознат град.
— Не бива да те оставям сама. Нямам нищо против да заобиколя
някои правила, но ще се притеснявам да не се изгубиш или да не си
пъхнеш главата в бъчва със сирене.
Тя се разсмя.
— Да, добре, добре. Тъй като ми осигури вятърната мелница, трудно
мога да кажа „Не!“.
— Ще вземем ли такси? – попита Тор в стремежа си да я върне в
безопасността на хотела възможно най-бързо. Вероятно имаха час,
докато ефектът започне да се проявява, но той не искаше да рискува.
— Добре – каза Ева и стана.
 Тор също се изправи и разигра голям театър, като опъна гърба си и
после се хвана за кръста, сякаш го боли.
— О, не, ако искаш, мога да ти направя масаж, когато се приберем.
Добра съм в това.
Тя щракна с пръсти дяволито, сякаш щеше да бъде безпощадна с
него. Мили боже! Кое беше по-лошото — да се върне в хотелската стая
с нея, където щяха да бъдат само двамата, без нищо да отвлича
вниманието им, и с предложение за масаж, или да остане навън из
тъмните улици на Амстердам с момиче под въздействието на канабис?
Беше много изкушен да предпочете второто.
Да се качиш на такси се оказа доста по-трудно, отколкото си
мислеше, и в крайна сметка тръгнаха обратно пеша, което би било
добре, ако хотелът не беше на около час път. Имаха съвсем малко
време. Вече бяха на две— три минути от хотела и кикотенето бе
започнало около пет минути по-рано. Ева се разсмя истерично на
някакъв човек, обут със сабо, на куче, което пишкаше до стълба на
уличното осветление, както и още няколко пъти, явно безпричинно.
Тор се закова на място, когато тя внезапно се отскубна от него и
влезе в магазин за дрехи. Той се намръщи – определено нямаше нужда
да се отклоняват. Побърза да влезе вътре и я откри да купува нещо
червено и блестящо. Леле, бързо действаше.
Тя се обърна към него с покупката си в ръка. Изглеждаше толкова
развълнувана.
— Купих барети за нас – каза Ева, размахвайки във въздуха
шапчиците с пайети като някаква голяма награда. — В Амстердам
трябва да носиш барета.
Той наклони глава.
— Мисля, че баретите са по-скоро френска мода.
Тя сви рамене и нахлузи баретата на главата си под странен ъгъл.
Тор потисна усмивка – изглеждаше нелепо. Ева се надигна на пръсти и
притисна тялото си до неговото, за да надене шапчицата на главата му.
Той не се съпротивляваше – ако и двамата бяха облечени по един
начин, тя щеше да изглежда по-малко глупаво.
Ева отстъпи назад, за да проучи работата си, и избухна в смях.
— Изглеждаш невероятно – каза през смях.
Тор предположи, че изглежда всякак, но не и невероятно.
 — Хайде, трябва да вървим – каза й нежно. Нямаше представа колко
по-лошо ще стане.
Тя го последва навън и крачиха известно време по улицата. Той я
погледна и видя, че се е намръщила.
— Добре ли си?
— Чувствам се замаяна.
— Наистина ли?
— Замаяна, сякаш съм малко пияна. – Погледна го и той видя
тревогата в очите й.
Прегърна я през раменете и я придърпа към себе си, докато вървяха.
— Всичко е наред. Просто си уморена от пътуването. И на мен ми се
случва през цялото време
— Може би съм отпаднала след полета? – попита Ева.
— Точно така. Имаш нужда от здрав сън и ще се оправиш.
— О, добре – съгласи се Ева. – Чувствам се малко уморена.
— Ще сме в хотела всеки момент – отбеляза Тор, като видя
светещата табела на хотела пред тях.
— Където ще спим заедно – изкикоти се Ева.
— Ще спим в едно и също легло – поясни Тор.
— Защото всъщност не искаш да правиш секс с мен, нали? – попита
тя.
Боже, какъв въпрос!
Той прочисти гърлото си.
— Мисля, че може би трябва да изчакаме, докато ти мине умората.
— Значи аз съм ти достатъчна? – попита Ева, когато стигнаха
плъзгащите се врати на хотела.
Гадост. Знаеше, че този разговор ще се поднови и ще го преследва.
Въведе я вътре, а топлото й тяло беше притиснато до неговото.
— Слушай, съжалявам за това – каза той.
— За какво?
Натисна бутона за асансьора.
— Че ти говорих за секс. На теб ти стана неприятно.
— Изобщо не ми стана неприятно. – Ева беше откровена. – Ако не
друго, поне ме възбуди.
Гадост.
— Беше непрофесионално – заключи Тор.
 — Можеш да говориш с мен за секс. Дори можем да правим секс,
ако искаш – каза Ева на висок глас.
Тор огледа рецепцията и видя няколко души да ги гледат с
повдигнати вежди.
— Хайде, дайте й каквото иска – викна някаква възрастна дама.
Тор се ухили и въздъхна облекчено, когато асансьорът най-сетне се
отвори и той бързо ескортира Ева вътре. Вратите се затвориха,
отделяйки ги от света навън.
Тя го погледна с леко замаяни очи, но на лицето й имаше широка
усмивка.
— Ще правим ли секс? – попита с надежда.
Той се усмихна. Беше толкова дяволски привлекателна. Нежно
махна кичур коса от бузата си.
— Знаеш, че не можем да го направим. Ти си мой клиент.
— Прегръщаш ме – правиш ли това с всичките си клиенти? – попита
тя практично.
— Не, но мисля, че можем да бъдем приятели – каза Тор, опитвайки
се да я държи спокойна колкото може по-внимателно, особено в
сегашното й състояние. Не искаше да направи нещо, което би я
разстроило. – И приятели се прегръщат.
Тя се усмихна.
— Да, прегръщат се. Но не правят секс, нали?
— Не, просто се прегръщаме и спим в едно и също легло.
Тя облегна главата си на рамото му и затвори очи.
— Това ми харесва.
Вратата на асансьора се отвори и когато Тор пристъпи напред, Ева се
спъна леко. Той я вдигна на ръце и я понесе но коридора. Тя обви врата
му с ръце и се гушна под брадата му.
— Наистина много ми се спи.
— Всичко е наред, съвсем скоро ще си в леглото.
Свали я на земята и я облегна до вратата, докато извади ключа.
Отвори точно когато тя започна да се свлича по стената, вдигна я
отново, внесе я в стаята и я положи на леглото. Тя сякаш почти веднага
заспа. Свали обувките и чорапите й, но реши, че може да не сваля
другите дрехи.
Грабна шортите си и влезе в банята, за да се преоблече. Миеше си
зъбите, когато Ева се появи на вратата по пижама. Очевидно не беше
заспала.
Той вдигна учудено вежди, когато тя влезе с валсова стъпка, без да
смята, че има нещо нередно. Застана до него, грабна четката си за зъби
и започна да ги търка ожесточено. Всичко изглеждаше много интимно.
— Обзалагам се, че никога досега не си правил това с клиент – тя
размаха четката за зъби във въздуха.
— Не, това ми е първото миене на зъби с клиент – призна Тор.
Тя изплакна устата си.
— Нарушаваш всички тези правила, нали?
— Ти ми влияеш лошо, Ева Блу.
Тя се усмихна и тръгна обратно към спалнята, а той я последва. Ева
се мушна в леглото, а той се плъзна на другата страна и загаси
светлината. Изпита шока на живота си, когато тя се притисна към него,
опирайки главата си в гърдите му, а ръката й се плъзна през корема му.
След миг той сложи ръка около раменете й и я притисна силно.
Трябваше да внимава с нея. Досега се беше справил сравнително лесно
и ако тя успееше да заспи след остатъчните ефекти от браунито, той
щеше да е щастлив.
— Чуй ме, Ева, няма да ходя никъде тази вечер. Тук съм.
Тя го погледна, а лунната светлина, която струеше през прозорците,
осветяваше обърканото й лице.
— Добре.
— На сигурно място си, но ако нещо те уплаши или се притесниш
през нощта, просто ме събуди. Нали?
Тя кимна и сложи глава обратно на гърдите му, притискайки се по-
близо.
— С теб съм в безопасност.
Той я притисна по-здраво.
—Да, така е.
— Лека нощ, Тор. Сладки сънища! – каза Ева.
Той я целуна по челото.
— Лека нощ, Ева Блу.
Тор въздъхна облекчено, когато звукът от дишането й стана
равномерен. Просто приятели, а? Кого ще баламосва!

Глава 13
 На следващия ден Ева се събуди изтощена и замаяна. Устата й беше
пресъхнала, главата я болеше, а споменът за предишната вечер беше
напълно замъглен. Отвори очи. Трябваха й няколко секунди, за да
разбере, че спи на гърдите на Тор, а ръцете й са обвити около него.
О, господи, не! Какво ще си помисли за нея? Изведнъж осъзна, че и
неговата ръка е около нея — не просто небрежно, ами я притиска
здраво.
Погледна го и видя, че е буден и гледа през прозореца. Изглеждаше
щастлив и спокоен в тази ситуация, докато тя беше на другия полюс.
О, не! Дали са правили секс?
Със сигурност щеше да си спомни това, но й беше трудно да
възстанови голяма част от събитията от последната вечер. Със
сигурност нямаше спомен как се е озовала в хотелската стая.
Пъхна главата под завивките и установи, че все още е с пижамата.
Въздъхна облекчено, но движението й привлече вниманието на Тор.
— Ей! – каза той нежно. – Как се чувстваш?
— Уморена, с махмурлук, гладна и много объркана. Защо се
гушкаме, сякаш сме прекарали нощта в секс?
Той се усмихна.
— Не сме правили секс.
Седна, освобождавайки я от хватката си.
— Пихме ли снощи? – попита Ева.
— Не, но… Добре, но не се вълнувай.
— Какво означава това? Когато говориш подобни неща, разбира се,
че ще се вълнувам – каза Ева.
— Ами нямаш причина за това. Добре си, не си умряла.
— Ще изплюеш ли камъчето?
Той си пое дълбоко дъх.
— Онова брауни, което изяде, след като бяхме на круиза по канала.
Беше брауни с канабис.
Очите й се разшириха, а сърцето й внезапно заблъска в гърдите. Тя
се измъкна от леглото и провери цялото си тяло, въпреки че не знаеше
какво търси. Всичко, изглежда, функционираше добре.
— Взела съм дрога?!
— Да. Добре че беше просто канабис – никой не е умрял от приема
на канабис. Няма да има дългосрочни последствия. Вече можем да
слезем в ресторанта и да хапнем голяма закуска за преборване на
болезнения глад. Ако пиеш повече вода, ще се оправиш бързо.
— О, Боже! – Ева се отпусна на своята част на леглото с ръце на
главата. – Майка ми ще ме убие.
Болката от това изявление се вряза в сърцето й. Какво ли не би дала
да може да се обади на майка си в момента и да й каже, че случайно е
взела наркотици, и да чуе лекцията за това как е трябвало да бъде по-
внимателна. Може би Лоръл можеше да я замести, макар да знаеше, че
няма да е същото. Всъщност, доколкото познаваше лудата страна на
майка си, Джулия вероятно щеше тайно да се впечатли от това, че е
взела наркотици, и след лекцията щеше да я разпита какво е било
усещането.
Тор се премести встрани и плъзна ръка около раменете й.
— Ей, мога да ти изнеса лекцията на майка ти, ако това ще помогне.
Тя гo погледна и се усмихна слабо.
— Давай да видим.
Тор стана и сложи ръце на кръста.
— Слушай ме сега, млада госпожице, защо, по дяволите, взе
наркотици в Амстердам и защо този готин тип с теб не те спря?!
Мислех, че той трябваше да се грижи за теб.
Ева се засмя.
— Тя също би казала, че ти си виновен.
Той отново седна до нея.
— Знам. И ти можеш да го кажеш. Чувствам се зле. Снощи бях
много притеснен за теб.
Тя изведнъж си спомни как Тор я гушкаше в леглото и й говореше,
че е там заради нея и че тя е в безопасност. Усмивка светна на лицето
й.
— Направих ли някаква простотия? – попита.
— Не, добре беше. Избиваше те на кикотене. Купи за нас някакви
нелепи червени блестящи барети и щом се прибрахме, почти веднага
заспа.
— Казах ли нещо, от което да се срамувам?
— Не – увери я Тор. – Държа се перфектно.
Ева въздъхна с облекчение.
— Въпреки че никога повече няма да си сложа тази шапчица.
Тя се разсмя.
 — Защо я сложи изобщо? Трябваше просто да ми кажеш да я
разкарам.
— А, не! Снощи внимавах да не правя нищо, което да те разстрои
допълнително. Затова, когато реши да се гушнеш до мен в леглото, ти
позволих да го направиш.
— О, боже – изпъшка Ева. – Толкова съжалявам.
— Не се притеснявай. Исках да се почувстваш в безопасност. Освен
това ти казах, че сме приятели, а приятелите се прегръщат, и ти просто
прие това буквално.
Тя си спомни този разговор. Бяха в асансьора. Но си говореха и за
нещо друго, което сега се изплъзваше от паметта й. Въздъхна и
поклати глава.
— Не мога да повярвам, че съм взела дрога. Винаги съм била такъв
глупак в училище. Това означава ли, че сега съм готина?
— Вече си готина. А и можеш да го докажеш с шапчицата. – Той
кимна към червеното блестящо нещо на стола.
— Ще я нося с гордост – засмя се тя.

След душа Ева се почувства много по-добре.

Влезе в стаята и видя Тор да я чака, за да отидат на закуска, сложил
онази нелепа червена шапчица.
Присмя му се, махна я от главата му и я хвърли на стола.
Той също се почувства по-добре.
Ако някой път й се приискаше да се надруса с канабис, той беше
човекът, с когото да го направи. Беше нежен, чувствителен и се
грижеше за нея, караше я да се чувства в безопасност.
Определено не беше задник, за какъвто го смяташе.
Изчакаха асансьора, който да ги заведе до ресторанта, а когато
вратите се отвориха, отпред се оказа една възрастна дама, която й се
стори смътно позната. Лицето й светна, когато ги видя да влизат.
— Е, правихте ли секс снощи? – попита дамата, когато вратите се
затвориха зад тях.
Боже, какъв идиотски личен въпрос! Какъв човек трябва да си, за да
задаваш такъв въпрос на двама напълно непознати? Дори и да
познаваше дамата, това беше напълно неподходящо.
— Това не е ваша работа – отвърна Ева.
 — Не, не правихме секс. – Тор побърза да отговори едновременно с
нея.
— А, затова е толкова кисела тази сутрин – каза дамата. – снощи те
молеше за секс, а ти й отказа.
Ева се втренчи в Тор.
— Молила съм те за секс?
— Нямаше молене, мога да те уверя в това. Просто говорехме за
секс.
— И ти му се предложи на тепсия, скъпа – каза дамата, като
очевидно се забавляваше във всяка секунда от разговора.
Ева я игнорира.
— Ти каза, че не съм направила нищо, от което да се срамувам.
— Няма от какво да се срамуваш. Просто не се чувстваше добре,
беше един глупав разговор.
— В който съм те помолила за секс, а ти си ми отказал – попита Ева
и бузите й пламнаха.
Тор очевидно нямаше какво да каже.
На приземния етаж вратите най-сетне се отвориха и Ева можеше да
избяга от този ад. Тя се втурна навън под великолепното слънце.
Светлината я ослепи за момент, тя примигна и се олюля. Тор
мигновено се озова там и хвана я за ръката.
— Защо си разстроена?
— О, боже, по толкова много причини. Защото ме излъга, когато те
попитах дали съм изтърсила нещо смущаващо.
— Какъв би бил смисълът тази сутрин да те разстройвам още
повече, какво бих постигнал?
Ева въздъхна – знаеше, че е постъпил правилно.
— Не мога да повярвам, че съм те молила за секс!
— Не мисли повече за това. Със сигурност аз не мисля – каза Тор.
Ева изпъшка още повече.
— Разбира се, че не мислиш.
Той се намръщи.
— Какво означава това?
— Е, отказа ми толкова твърдо – очевидно не съм ти достатъчна.
— Аз ли? Ти беше надрусана. Какъв задник щях да бъда, ако се бях
възползвал от това?! И независимо колко много исках, ти си ми клиент
и нищо няма да се случи между нас. Би било непрофесионално,
неетично и просто голяма грешка.
Сърцето й подскочи. — Независимо колко много исках.
— Ами ако ти снощи беше в подходящо настроение и ти бях
предложил горещ секс, би ли приела? – попита Тор.
Тя се запъна как да отговори на този въпрос.
— Разбира се, че не би – продължи Тор. – Не си от типа жени за една
нощ. Не че има нещо лошо в това, аз самият съм имал няколко такива
през годините. Но ми изглеждаш като човек, който би искал връзка, а
не безсмислена афера за една нощ.
Тя се изчерви – Тор вероятно имаше по-високи стандарти и
очаквания от нея, отколкото тя сама от себе си. Ако я беше целунал и
помолил да прекара нощта с него, не беше достатъчно уверена в силата
на волята си да каже „не“. Имаше нещо в този мъж, което намираше за
много завладяващо.
— Виж, харесвам те. Много повече от това, което е уместно каза
Тор.
Гърлото й внезапно пресъхна.
— Ти ме харесваш?
Той кимна.
— И аз те харесвам.
Тор я изгледа и въздъхна тежко.
— Ето ако се случи нещо, освен факта, че ще ме уволнят, ситуацията
би била доста неловка, като се има предвид, че имаме още няколко
седмици да пътуваме заедно. Всички онези странни чувства, разкаяния
и емоции ще ни съпътстват. Няма да е приятно за никого от нас.
Наистина не искам да съсипя приключението на живота ти само заради
една нощ. Можем ли просто да приемем, че това няма да се случи, и да
останем приятели?
Тя го гледа известно време и после кимна.
— Звучи много разумно.
Той въздъхна и облегна челото си на нейното за секунда, със
затворени очи и с ръце върху раменете й.
— Хайде да закусваме – каза накрая.
Тя кимна и го последва обратно вътре.
Не искаше фатални чувства, разкаяния и емоции между тях. Беше
малко късно за това.
 Градините „Кукенхоф“ бяха прекрасни. Килим от лалета се
простираше във всички посоки, чак до хоризонта. Редици от червени,
сини, жълти, лилави, оранжеви и розови лалета. Виждаха се
зашеметяващи лехи с прословутите черни лалета. Малките поточета,
които се виеха из градините, и разпръснатите из тях езерца ярко
отразяваха калейдоскопа от цветове. Цветните лехи се извиваха и
усукваха една около друга, а седем милиона цветя нежно правеха
реверанс на пролетното слънце. Вятърната мелница се въртеше
спокойно в средата на парка и накара Ева да се усмихне. Беше най-
стереотипната гледка в Холандия, но изглеждаше съвсем на мястото си
сгушена сред лалетата.
Научиха всичко за историята на лалетата и видяха цветята, кръстени
на различни знаменитости и важни особи – беше хубаво да оставиш
подобно наследство след себе си.
Сега чакаха да премине Парадът на цветята. Годишният парад
привличаше туристи от цял свят. Ева нямаше търпение да види
красивите платформи от цветя, изработени в различни форми.
Седеше на пейка, правейки скици на Амстердам с лалета и вятърни
мелници. Нямаше бои у себе си, но искаше да улови уникалността на
мястото. Отново се огледа за Тор. Беше изчезнал половин час по-рано
и още го нямаше.
Целия ден бяха приятелски настроени и мили един към друг, но
имаше чувството, че това е насила. Досега не беше така. И двамата
бяха признали, че се привличат, но че не смятат да направят нещо по
въпроса. Разбира се, че обратното щеше да бъде неловко, но тя не
виждаше с какво тази ситуация беше по-добра.
Тор все още не се виждаше никъде. Ева извади телефона си и
позвъни на Лоръл. Беше й писала няколко пъти през последния ден, но
без да влиза в подробности.
— Здравей, любима моя – весело отговори Лоръл. – Как са нещата?
— Чудесно, по-добре от чудесно всъщност – сподели Ева с
пресилена веселост. – Аз съм в градините „Кукенхоф“ – онези с
лалетата, и е изумително красиво. Цветята са подредени в красиви
цветни фигури. Бяхме на разходка с корабче по един канал и тази вечер
ще отседнем във вятърна мелница. Прекарвам си прекрасно.
За момент от страна на Лоръл настъпи тишина.
 — Добре, какво е станало?
Ева въздъхна. Леля й я познаваше толкова добре. Отдалечи се малко
от тълпата и се насочи встрани, където се надяваше хората да не я чуят.
— Нещата с Тор стават малко странни.
— Дай определение за „странно“ – каза Лоръл.
— Харесвам го.
Още по-дълга пауза от страна на Лоръл.
— Много ли?
— Да. И това е нелепо. Знаеш, че никога не правя нищо
необмислено. Мъжете, с които съм се срещала, винаги са ме искали и
аз просто съм се съгласявала. С тези, които ми харесваха след няколко
срещи, преминавахме към полунеофициални отношения, но повечето
от тях отпадаха след няколко седмици. Никога не съм любезничила с
някой мъж, нито съм ги харесвала отдалеч. Определено никога не съм
изпитвала такива чувства към мъж след толкова кратко време.
— А защо според теб е така? – внимателно попита Лоръл.
— Ами защото не ми трябва мъж, който да ме прави щастлива. Аз
съм достатъчно щастлива и сама.
— Или за да се защитиш, защото да се забъркаш с мъж, който
всъщност означава нещо за теб, предполага да станеш уязвима? –
предположи Лоръл.
Ева въздъхна. Бяха обсъждали това и преди.
— Каза ли му как се чувстваш? — попита Лоръл.
— Той знае. – Ева затвори очи за миг, изтръпвайки при мисълта за
предишната вечер. – Снощи се напих малко… и му предложих да
правя секс с него.
— О, Ева!
В гласа на леля й нямаше разочарование или присъда, а просто
съчувствие към нейното затруднение.
— Беше напълно едностранно.
— Той поиска ли също да прави секс с теб?
— Не, отряза ме. Имам предвид, че нямаше насърчение от негова
страна. Но той също има чувства към мен.
— Тогава защо се сдържа?
— Вкопчен е в своя професионализъм. И би било неудобно, ако го
направим – предстоят ни още няколко седмици пътуване. Но мисля, че
е бил наранен в миналото и не желае да започне връзка.
 — Като теб.
— Не като мен, аз не се плаша от връзка.
— Никога не си излизала от руслото си, за да имаш връзка.
— Какво да правя, Лоръл? – попита Ева, опитвайки се да измести
темата.
— Не съм сигурна. Ако той не го иска, а и ти си убедена, че това не е
добра идея, предполагам, че трябва да поддържате професионална
връзка.
— Вече е наистина конфузно.
— Със сигурност е така, при всички тези чувства, витаещи около
вас. Но според моя опит трудно ще останете на професионална основа
достатъчно дълго, особено когато сте в такава близост за толкова
продължителен период от време. Споделянето на легло също не ви
помага. Така или иначе, ще се стигне до нещо подобно.
— И какво да правя, ако се случи?
Почти чуваше как Лоръл се усмихва в другия край на телефона.
— Просто следвай сърцето си.
Не знаеше дали да се уплаши, или да се развълнува от тази мисъл.
— Как вървят нещата при теб? Купи ли си вече онова порше? –
попита Ева, като си наложи да се съсредоточи върху нещо друго за
известно време.
— Да, взех си го. Красиво е. Петнайсетгодишно, така че всъщност
беше доста евтино. Карам го навсякъде, дори до супермаркета.
Джеймс, изглежда, не го харесва – разказа Лоръл.
— Наистина ли?
— Не знам, той изглежда малко… странно напоследък.
— Дай определение на „странно“ – ухили се Ева, използвайки
думите на Лоръл към нея.
— На ръба. Онази вечер излязохме на ресторант и беше толкова
напрегнат, че напрежението сякаш се чуваше във въздуха. Не яде
нищо, ходи до тоалетната десетина пъти. Никога не съм го виждала в
това състояние.
— Може би не се е чувствал много добре – опита Ева да предложи
обяснение.
— Не знам, в крайна сметка се скарахме за глупости, а аз мразя това.
Никога не споря с никого. Чудя се дали това не е краят.
 Изведнъж Лоръл зазвуча толкова тъжно, че на Ева й се прииска да
отлети до къщи, за да може да я прегърне. След като Майкъл умря,
Лоръл се беше заклела, че никога повече няма да има някой до нея.
После срещна Джеймс и дълго време се съпротивляваше на всичко,
което се случваше между тях. Накрая Ева я убеди да му даде шанс.
Изглеждаше прекрасен и беше ясно, че Лоръл има силни чувства към
него. Ева мразеше мисълта, че леля й може да изгуби Джеймс точно
когато нещата помежду им се развиваха толкова добре.
— А сега добре ли сте?
— Е, той се извини за спора. Говорим си и сякаш се чувства добре,
но все още изглежда раздразнителен. Нещо не е наред, но нямам
представа какво е.
— О, Лоръл, не знам какво да кажа. Опитай да говориш с него за
това! Може би няма нищо общо с теб, а е нещо друго.
— Може би. Е, трябва да затварям. Отивам да се видя с Джаки на
кафе. Върви и се наслаждавай на приключението на живота си, не се
тревожи за мен. И звънни да кажеш какво става.
— Да, ще ти звънна. Обичам те – каза Ева.
Ева затвори точно когато видя Тор да се придвижва към нея през
тълпите хора, носейки малка хартиена торбичка.
— Хей! – Тя се усмихна широко, прогонвайки от съзнанието си
всички мисли за тях двамата и за евентуална тяхна връзка. За да
останат нещата между тях нормални, трябваше да се държи нормално.
– Мислех, че ще пропуснеш шоуто.
— Определено не бих искал това.
Ева се усмихна. Въпреки че цветята очевидно не бяха неговата
страст, през всичките си години на пътуване по света той не беше
виждал цветния парад, така че щеше да е приятно двамата да го гледат
за първи път заедно.
— Купих подарък – обяви Тор тържествено.
— За кого?
— За теб. – Той й връчи кафявата торбичка.
— Ooo. – Тя надникна вътре и видя, че е луковица. – Благодаря,
наистина е хубава.
— Това е за лалето. – Той й подаде картичка с красиво небесносиньо
лале. – Това е лале сорт „Ева Блу“.
Очите й се стрелнаха към неговите.
 — Какво?!
— Нарекох този сорт на теб. Петдесет от тези луковици ще бъдат
засадени в градините за догодина, така че ще трябва да се върнеш и да
ги видиш. И можеш да си изпратиш по пощата тази луковица и след
това да си я засадиш. Вече проверих – може да се изнесе за
Великобритания.
Ева го гледаше.
— Ти… ти си кръстил сорт лалета на мен?
— Е, нали каза колко е хубаво да оставиш наследство след себе си,
нещо, което да отбелязва, че си бил тук, и си помислих, че това ще ти
подхожда. Чудесно е, нали… – Той се отдръпна и прокара ръка през
косата си неловко. — Ще се приближим ли малко, за да видим парада?
— Това е… толкова прекрасно! Никой никога не е правил нещо
подобно за мен. Благодаря ти.
Тор махна с ръка.
— Не е кой знае какво.
И се отдалечи.
Ева въздъхна. Как си въобразява, че ще успее да поддържа нещата
между тях неутрални и професионални, когато прави такива прекрасни
жестове?
Изведнъж се разнесе музика и тълпата се оживи. Парадът беше
започнал.
Тя се насочи към Тор и той й подаде ръка, като я придърпа мило към
себе си, когато духов оркестър на велосипеди се зададе зад ъгъла. Тя се
разсмя, понеже те се движеха на зигзаг и някак по чудо успяваха да
свирят на инструментите си. И тогава първата платформа се понесе
кротко – огромен тигър, с височина около 6 и дължина може би над 15
метра. Той се криеше във високата трева, готов да се хвърли върху
плячката си. Направен беше от хиляди цветя. Беше невероятно. След
това пред тях премина ярко оцветена вятърна мелница с платна, които
се въртяха. Танцьори и музиканти се движеха между платформите,
облечени в ефектни, сложни многоцветни костюми. Гигантски лилав
октопод плаваше край тях, а пипалата му се протягаха към тълпата.
Ева успя да снима прекрасна панаирна въртележка с великолепни
кончета, китове, изскачащи от море от цветя, дракон, който бълваше
истински огън, балон с горещ въздух, гигантски саксофон, който
пускаше музика, снежна планина и огромен чайник с чаши.
 Това беше завършен спектакъл и тя се почувства привилегирована,
че може да го види.
Последната платформа се подаде зад ъгъла и тя почувства как очите
й се разширяват, когато я видя. Беше очевидно, че на платформата има
изобразена двойка, правеща любов. Нямаше груба показност, тъй като
предната линия от цветя майсторски прикриваше двойката донякъде,
но тъй като главата на жената беше изпъната назад в екстаз, а мъжът
целуваше врата й, беше очевидно какво правят.
Определено не беше очаквала това.
Ева нервно се засмя и погледна Тор, за да види той как ще реагира.
Той също се смееше. Холандците около тях приеха гледката много по-
спокойно, не й обърнаха повече внимание, отколкото на октопода или
на вятърната мелница, които бяха преминали преди. Наистина бяха
хора, много по-либерални и без предразсъдъци.
Ева за миг се поколеба да снима, защото й се стори някак агресивно,
но знаеше, че Лоръл ще се радва да го види. Тя направи снимката и я
препрати на леля си и на момичетата със съобщението Посещение на
забележителностите в Амстердам. Усмихна се, когато Джасинда
мигновено й отговори. Не ти ли идват някакви идеи?
Пъхна телефона си в чантата си и когато сексплатформата се
отдалечи по алеята, тълпата започна да се разпръсква.
Тор се прокашля неловко.
Тя се разсмя. Имаше чувството, че просто е гледала порно с него, а
очевидно и той усещаше същото.
— Е, докато сме на тази вълна, ще отидем ли да нощуваме в нашата
вятърна мелница? – попита той.
Тя кимна. Но след онази неочаквана „гореща“ изненада се зарадва,
че вятърната мелница има две спални, иначе неловкостта между тях
щеше да се задълбочи.

Глава 14

Заансе Сханс приличаше на малко селце от вятърни мелници.

Слънцето току-що бе започнало да залязва, когато пристигнаха, и
мачтите на всяка от шестте мелници край езерото още се въртяха –
величествени силуети на фона на мандариновооранжевото небе.
 Тяхната вятърна мелница беше разположена малко по-назад от
основните, но беше на брега на тесен воден ръкав. Мачтите вече не се
използваха, тъй като, както Тор обясни, били махнали вътрешния
механизъм, за да направят място за спалня на върха, която имала
стъклен покрив. Но въпреки това мелницата изглеждаше не по-малко
прекрасна.
Вратите й бяха вградени в малко хълмче, а самата мелница беше
кацнала отгоре, което създаде у Ева усещането, че влизат в дом на
хобити. Приземният етаж представляваше голяма кръгла кухня с дълга
трапезна маса в средата. На първия етаж имаше салон с дълги дивани
по стените на кръглата стая. Двете кръгли спални заемаха горните два
етажа, като и двете бяха със самостоятелен санитарен възел. Тор беше
поискал стаята с леглото с балдахин, защото настояваше тя да заеме
най-горния етаж, който беше по-малък, но пък имаше стъклен таван за
наблюдение на звездите.
След разходката по залез около езерото и вкусната вечеря, която Тор
приготви за тях, бяха седели в спокойна тишина – той четеше, а тя си
работеше. Това пътуване й носеше прекрасно вдъхновение за работа и
искаше да включи част от великолепието му в бъдещите дизайни. По-
късно Тор й помогна да занесе куфара си нагоре по малките
криволичещи стълби. Когато тя легна за няколко минути, за да се
наслади на гледката, за нейна изненада той се присъедини към нея.
Двамата лежаха в мрака и гледаха кадифения проблясващ балдахин
над тях. Тор не бързаше да отиде в стаята си, а и тя не го насърчи да си
тръгне.
— Значи утре отиваме в „Леголанд“ в Дания. Защо майка ти е искала
да отиде там? – попита той.
— Винаги е обичала лего. Когато бях дете, имах огромен брой кутии
с лего и тя прекарваше по цели часове с мен, правейки страхотни
дворци и градове. Мисля, че го обичаше много повече от мен. Имаше
прекрасна инженерна мисъл и според мен легото й даваше свободата
да изгражда и създава нещо, а след това да го разваля и да го направи
отново. Разказваше ми колко много е обичала лего още когато е била
дете. Предполагам, че тъй като „Леголанд“ в Дания е първият
атракционен парк, изграден до оригиналната фабрика на „Лего“, е
искала да види откъде е започнало всичко.
Тор се усмихна в тъмнината.
 — И утре вечер ще отседнем в Скейн. Защо отиваме там?
Тя слушаше как произнася името на датския град – точно както беше
казала и Лоръл – Скейн. Постара се да го произнесе правилно.
— В мечтата й просто се казваше да се върне в Скейн. Говорих с
леля ми за това и тя каза, че на седемнайсет години мама била на турне
за няколко седмици с една музикална продукция из Европа. Мисля, че
оттам е дошла любовта й към пътешествията. Една от спирките им
била Скаген.
— Изненадан съм. Това е малко градче. Всъщност не е център на
културни събития – каза Тор.
— Ами предполагам, че има театър.
— Има, въпреки че е много малък.
— Сигурно е играла там със своята трупа. И срещнала едно момче в
Скаген и то било първият й мъж.
Тор се ухили.
— Майката ти е изгубила девствеността си в Скаген. Това е
брилянтно.
— Предполагам, че мечтата й всъщност е била да се върне, за да го
види. Била е на осемнайсет, когато е съставила списъка с мечти, така
че не било изтекло много време, откакто е била там. За съжаление не
знам името на мъжа, така че не мога да се срещна с него, но мога да
отида да видя мястото. От това, което казва Лоръл, мама е била
влюбена в градчето, макар да съм сигурна, че за това е помогнал
мистериозният мъж.
— Красиво място е – каза Тор.
— Познаваш ли го добре?
— Там съм роден и израснал. Прекарвах всеки ден на плажа.
Родителите ми все още живеят там.
— Те живеят там? О, това е чудесно! Трябва да ги посетиш, докато
сме там – каза Ева развълнувана. Колко прекрасно би било да види
къде е израснал Тор.
— Е, тъкмо щях да те попитам, тъй като ще нощуваме там.
Рожденият ден на баща ми е през уикенда, чудесно ще е да ги видя.
— О, разбира се. Ще ми бъде добре в хотела. Трябва да поработя.
Той се намръщи леко.
— Не, не разбираш. Мислех си дали би искала да дойдеш с мен.
 Сърцето й прескочи в гърдите. Каза си да не бъде глупава. Това, че
той иска тя да се срещне с родителите му, не означаваше нищо.
— Искаш да се срещна с родителите ти?
Той кимна.
— Не искаш ли да си починеш от мен?
Той отново изглеждаше объркан.
— Защо бих искал това?
— Е, да ме гледаш по цял ден едва ли е толкова забавно.
— Това пътуване… – Тор поклати глава, докато се опитваше да
намери точните думи. – С теб ми е много забавно – повече, отколкото
когато и да било в работата ми на придружител. Не е редно да те
оставя в хотела, докато ям от невероятната домашна храна на майка
ми. Ще я харесаш. Тя много ще ти се сърди, ако не дойдеш, и ще те
накара да се почувстваш като у дома си, ако дойдеш. Дядо ми
работеше в театъра в града. Майка ми има много снимки от всички
пиеси, играни там. Може дори да има снимки от представлението на
майка ти. Трябва да дойдеш, дори и само за това.
Ева почти склони заради тези думи.
— Но аз не искам да се натрапвам. Разбирам, че не виждаш
семейството си често и трябва да прекараш качествено времето си с
тях. Не бива да се чувстваш задължен да ме поканиш.
— Не се чувствам длъжен. Искам да си там.
Тя не можеше да не се усмихне на това.
— Добре. Ще дойда.
— Хубаво.
— И така, какви са родителите ти?
— Татко е англичанин. Дошъл в Скаген по работа, срещнал мама и
се влюбил. И не си тръгнал. Толкова са влюбени един в друг! Много са
сладки.
Ева се усмихна.
— Имало ли е езикова бариера между тях?
— Не, повечето датчани говорят свободно английски език. Имаме
английски телевизионни програми, слушаме песни, четем книги,
написани на английски.
— Гледате английска телевизия ли? – Ева изпъшка при мисълта, че
датчаните гледат сапунки като „Ийстендърс“ и предполагат, че цялата
страна е такава. – Какво гледате?
 — Точно сега „Убийства в Мидсъмър“ – голям феномен, вероятно
по-голям, отколкото във Великобритания. Мор – имам предвид майка
ми, все ме разпитва за местата, където е сниман сериалът, и за селата.
Веднъж успях да взема автограф от инспектор Том Барнаби от филма –
той е в златна рамка в къщата й. Там го обичат.
На Ева й хареса, че датчаните добиват английска „закваска“ от
„Убийства в Мидсъмър“ с неговите сладки малки селца и къщи със
сламени покриви, с тайните, лъжите и аферите и разбира се,
множеството убийства. Не можеше да си представи телевизионните
канали в Англия някога да показват датска телевизионна програма с
английски субтитри – би било малко недалновидно според нея.
— Трябва да науча няколко датски думи, ако ще се срещам с твоите
родители.
— Няма нужда. Мор говори английски перфектно.
— Мор на датски език е мама, така ли?
— Да.
— И как е татко на датски?
— Фар, но никога не съм го наричал така. Татко е просто дед, както
е на английски. Всъщност научих английски, преди да науча датски,
тъй като родителите ми говореха на английски през цялото време.
Татко вече говори датски свободно и когато сме заедно у дома,
обикновено превключваме ту на английски, ту на датски. Случва се да
превключваме дори в едно изречение.
— О, имам приятелка от Гибралтар, която прави същото. Чувам я по
телефона – с родителите си говори наполовина на испански,
наполовина на английски.
— Да, същото е и при нас. Пернил – сестра ми, също живее в
Англия, и през годините сме разработили свой собствен начин на
говорене, по малко и от двата езика. Не е нужно да се притесняваш, че
не говориш датски. Майка ми със сигурност не би очаквала това от
теб.
Ева се замисли над това и реши, че преди да отидат, ще научи
няколко думи от интернет.
Тор се тръшна по гръб и продължи да се взира в звездите, а тя го
наблюдаваше, докато по лицето му се разстилаше усмивка.
— Мор ще те хареса – каза тихо той.
 Тя се усмихна и също се претърколи по гръб. Докато се наместваше,
пръстите й закачиха неговите.
— Нямам търпение да се срещна с тях.
Щеше да се срещне с неговото семейство. Не беше важно, разбира
се, че не беше. Тогава защо сърцето й смяташе, че е важно?
Мълчаха за миг, докато гледаха звездите над себе си, ръцете им все
още се докосваха. Тя не се отдръпна, нито той отмести ръката си от
нейната, а след няколко мига плъзна два от пръстите си върху един от
нейните, така че почти се държаха за ръце. Точно тогава нямаше нито
една част от нея, която да не иска това.
Тя не каза нищо, нямаше нужда. Засега това беше достатъчно.
Тор наблюдаваше как една падаща звезда се носи по небето,
оставяйки мъничка златна следа, и се усмихна.
Обърна се, за да провери дали Ева я е забелязала, и видя, че тя спи.
Той все още държеше ръката й и нямаше представа защо. А сега
щеше да я заведе на среща с родителите си. Какво всъщност правеше?
През всички години, в които придружаваше хора по целия свят, нито
веднъж не беше поискал свободна вечер или малка почивка, за да
отиде да види родителите си, независимо колко близо е бил до тях.
Разбира се, никога преди не беше се оказвал толкова близо. Но да
остави клиента си беше против правилата. Когато придружаваш
някого, на практика си с него по двайсет и четири часа на ден. Нямаш
време да отидеш и да свършиш никаква своя работа. И дори и да беше
отсядал в Скаген и преди, нямаше как да заведе някого от клиентите на
среща с родителите си.
Но с Ева вече нарушаваше множество правила и поради някаква
причина, която не можеше да осмисли, искаше тя да се срещне с тях.
Което беше нелепо. В края на това пътуване с нея щяха да се разделят
и вероятно никога повече нямаше да се видят. Но дълбоко в сърцето си
знаеше, че да се отдалечи от нея, няма да е толкова просто.
Между тях нямаше да се случи нищо. Не влизаше във връзки –
заради многото пътувания нямаше време. Но имаше нужда от тази
жена. Трябваше да бъде с нея. Потребността бълбукаше във вените му
и той нямаше представа какво ще прави по въпроса.
Гледаше я как диша тихо със затворени очи, а на лицето й се появява
лека усмивка. Не искаше нищо друго, освен да се сгуши под одеялото
до нея, да я прегърне и да остане там през останалата част на нощта.
 Но стана от леглото, покри я с одеялото и я остави да спи. Слезе
долу в собствената си стая и легна, вперил поглед в далеч по-скучния
си таван.
Тази нощ сънят нямаше да дойде скоро.

Глава 15
Мила мамо,
В „Леголанд" беше толкова забавно. Тор е като голямо дете, което
иска да се качи на всички влакчета. Станахме вир вода в „Реката на
викингите" и „Кануто"; „Полярният изследовател" беше страхотно
забавление, а в „Призрачната къща" наистина беше кошмарно. Но
това, което наистина ми хареса, беше да видя всички творения на
„Лего", особено в „Миниланд", където има малки лего версии на всеки
по-голям град в света. Би ти харесало да ги видиш.
В момента сме в такси към офиса за коли под наем. Скаген е на
около три часа северно оттук, на самия връх на Дания. Затова ще
наемам кола и Тор ще ни закара при родителите си. Той не им е казал,
че идваме – иска да бъде изненада. Но щеше да ми е по-приятно да ги
предупреди. Да доведе напълно непознат човек в дома им за вечеря
може да не е изненадата, която би им харесала.
Развълнувана съм, че ще видя града, който плени сърцето ти.
Иска ми се да беше тук!
С обич,
Ева
П.П. Изпълнени мечти:
4. „Да отида до „Леголанд" в Дания."
5. „Да се върна в Скаген" – все още не сме там, но сме на път.

— Пътуването на север е доста дълго, така че ни трябва кола, в която

да ни е удобно – каза Тор, докато придържаше за Ева вратата на офиса
за автомобили под наем.
Това беше чудат малък офис, направен като автосалон, за да могат
хората да изберат коя кола да наемат. Много от превозните средства
бяха по-скоро „винтидж класик“, отколкото елегантни модерни
автомобили с всичките им минуси. Тор се опита да помогне на Ева в
избора. Дали ще предпочете наперен кабриолет, или нещо по-
практично? Ухили се мислено. Определено щеше да се стреми към по-
разумен избор. Той огледа шоурума за нещо, което би отговорило на
предпочитанията й, и погледът му попадна върху черен мотор „Хонда
Шедоу“. Забравяйки временно за опцията за кола под наем, той бързо
се насочи към него и прокара пръсти по дръжките на кормилото.
Ева застана до него.
— С това едва ли ще пътуваме удобно – констатира тя, за да го
дразни.
— Но ще е вълнуващо и сензационно. Вятърът в косата ти,
широкият път пред теб – няма нищо по-хубаво. Имах точно същия
мотор, когато бях по-млад, но моят беше яркочервен. Беше моята
гордост и радост. Мога да прекося цяла Дания с него. Все още е в
гаража на родителите ми – не ми дава сърце да се отърва от него,
въпреки че двигателят му са развали преди много години. Свързан е с
прекалено много спомени, за да го махна. Мина толкова време, откакто
карах мотор, но ми липсва. Би ли се возила на това до Скаген? –
пошегува се той, като потупа седалката приканващо.
Тя се взираше в мотора с нещо като истински страх в очите, а след
това го погледна отново и се усмихна.
— Става.
Усмивката падна от лицето му.
— Какво?!
— Да го направим.
— Не, не, не! Не прави това за мен. Аз просто си спомнях. Не прави
нещо, което мразиш, заради мен.
— Не е така. Никога преди не съм пътувала на две колела.
Представяш го толкова забавно, освен това винаги съм искала да се
возя на мотор. Смятай това за една от моите мечти.
Той се усмихна. Ставаше все по-смела. Или поне искаше да бъде
такава.
— Сигурна ли си?
До тях се приближи асистентът по продажбите. Явно ги беше чул да
говорят английски, защото дори не си направи труда да започне на
датски.
— Харесахте ли нещо?
Тор наблюдаваше как Ева си пое дълбоко въздух.
 — Можем ли да вземем този „Шедоу“ за един ден?
— О, прекрасна машина, отличен избор. Но само за ден ли? Не
искате ли за повече? — опита се да ги насърчи асистентът.
— Бихме го наели за по-дълго, но утре летим за Осло, така че
просто ни трябва за деня – обясни Тор. – Ще летим от Олбор. Дали
имате офис там, за да върнем утре мотора?
— Да, имаме. Така ще направим.
— А какво ще правим с целия ни багаж? – попита Ева.
— Изобщо не е проблем — каза без запъване асистентът. Явно се
беше сблъсквал с подобен казус и преди. – Наш служител ще пътува да
Олбор тази вечер, за да закара кола за един от клиентите ни. Може да
си вземете най-необходимото за тази вечер в малка раница, а той ще
закара чантите ви в нашия офис в Олбор, за да си ги вземете утре, щом
върнете мотора.
Тор се усмихна на датската експедитивност.
— Ще дойдете ли да попълним всички документа?
Той кимна. Асистентът избърза и Ева понечи да го последва, но Тор
я хвана за ръката.
— Наистина ли си сигурна? Не искам да правиш нещо, от което се
страхуваш. Вместо това можем да вземем „Пежо“ или „Форд“.
— Не, искам да го направя.
Тя се взря в него и той знаеше какво всъщност има предвид – че
иска да направи това заради него. Боже, как копнееше да я целуне в
този момент! Да вземе лицето й в ръце и да я целува, да я целува.
Каква каша!
Тор бързо се отдалечи и се присъедини към асистента на бюрото му.
Не отне много време, за да оформят всички документи и
подробности, и скоро асистентът изкара мотора от шоурума, даде му
ключовете и две каски и им махна за довиждане.
Тор се настани на седалката, усещайки скърцането на кожата и
триенето на ръкохватките върху пръстите си. Вдигна поглед, за да види
как Ева си мята раницата и намества каишките на шлема. Той се
протегна и ги стегна.
— Как е? Чувстваш ли го добре? – попита той, като нежно размърда
шлема.
— Да, добре е.
 Тор посочи седалката зад себе си. Ева се покатери и ужасено се
огледа, за да се задържи за нещо.
— Можеш да сложиш ръце зад гърба си и да се държиш за дръжката
отзад или… – той млъкна, когато тя го обгърна с ръце и притисна
краката си плътно около бедрата му – … или можеш да се държиш за
мен.
Запали двигателя и се усмихна, тъй като го беше сграбчила
невероятно силно.
— Няма да умреш, обещавам ти.
— Щеше да ми доказваш, че си разумен и сигурен човек, с когото
мога да бъда. – Ева се опита да надвика тътена на двигателя. – Това не
ми се струва разумно или безопасно.
Той се ухили, докато форсираше двигателя.
— Казах ти, че не притежавам нито едно от тези качества. Чувствай
се свободна да ме замениш със Соня още следващата седмица. Тя е
далеч по-сигурна.
— Може би просто трябва да го направя – каза Ева.
Той изрита Стойката от пода и с бавни маневри излезе от паркинга.
Нямаше други автомобили и форсира двигателя. Моторът ревна и се
стрелна нагоре по пътя. Разсмя се, понеже чуваше само нейните
писъци. Държеше го толкова здраво, че пръстите й бяха почти
побелели, докато го стискаше през корема. Слънцето все още грееше
над тях, безоблачното небе сякаш щеше да е такова вечно, затова реши
да й даде почивка за малко. Имаха достатъчно време, за да стигнат до
Скаген, но още няколко часа до залез слънце. Тор отпусна газта и тя
спря да пищи. След няколко минути той дори усети как тя започва да
се отпуска зад него. Чувстваше се толкова щастлив да яхне мотора
отново след толкова време и да накара Ева да се наслаждава на това
заедно него. Кристел мразеше мотора му. Категорично беше отказала
да се вози където и да било на тази измишльотина.
Ева се намести, за да се почувства по-удобно, и ръцете й се
отпуснаха върху колана му с притиснати около катарамата пръсти. Той
внезапно стана свръхчувствителен към тялото й, притиснато към него,
а ръцете и краката й обвити така плътно и интимно. Дланите й го
притискаха на неподходящо място, но съвсем невинно. Изведнъж
тричасовото пътуване започна да му се струва ужасно дълго, а в края
му той все още щеше да бъде толкова неудовлетворен и възбуден,
както беше сега. Имаше нужда да си почине от нея, само да прочисти
главата си. Може би след вечеря трябваше да я заведе в хотела и да се
върне при родителите си, за да прекара нощта сам. И първата задача на
следващия ден – да се свърже с Трейси и да настоява да разреши
проблема със спалнята веднъж завинаги.

Пътуването до Скаген мина добре и завърши за малко по-малко от

три часа. Ева се отпусна и явно започна да се наслаждава на возенето,
Тор бавно увеличи скоростта. В началото не се забелязваше, докато не
литнаха по пътищата, а Ева се смееше и пищеше от вълнение зад него.
Пое по алеята на родителите си и загаси двигателя. За няколко мига
тишината му се стори почти оглушителна – през последните три часа
ушите му бяха толкова свикнали с рева на двигателя, че беше трудно
да възприеме по-нежните звуци, като пеенето на птиците и
бълбукането на потока зад къщата на родителите му.
Изчака Ева да отпусне хватката си и да слезе от мотора, но тя не го
направи.
Той свали шлема си, закачи го на кормилото и погледна през рамо
към нея.
— Добре ли си?
— Да – каза тя през смях. – Имам чувството, че съм залепнала.
Държах се толкова дълго за теб, че ми се струва, че не мога да се
отделя.
Беше се вдървила – заради седенето в една поза и продължителното
напрягане, което не беше изненада. По-късно щеше да се почувства
скована.
Той прокара ръце по пръстите й, погали ги и нежно ги отлепи от
колана си и тя се засмя, когато най-накрая отдели ръце от него. Боже,
той прекрачи толкова граници с нея.
Скочи на земята, свали шлема и протегна ръце над главата си.
Когато тениската й се повдигна нагоре, разкри мъничка ивица от
корема й. За негово смущение тя го хвана да гледа там.
— Не съм подходящо облечена, за да се срещна с родителите ти,
нали?
Той огледа преценяващо малките й дънкови шорти и тениската на
цветя. Изглеждаше сладка.
 — Какво имаш предвид? Какво трябва да облечеш, за да вечеряш с
родителите ми, може би костюм?!
— Нямам костюм в багажа.
— Браво! С костюм би била напълно не на място сред шарените
пуловери на баща ми и ефирните рокли на майка ми.
Тя се усмихна, но той видя, че е изнервена от предстоящата среща.
Това беше единственото, от което Тор не се притесняваше –
родителите му категорично щяха да я обикнат.
Тръгнаха нагоре по алеята и той натисна звънеца. Обикновено си
отключваше сам, но сега ключовете от дома на детството му лежаха в
купата до входната врата на къщата му в Лондон. Ева застана нервно
до него и той я хвана за ръка, за да я успокои.
Видя движение през стъкления панел на вратата и след това майка
му отвори. Тя изглеждаше зашеметена за миг, но след това цялото й
лице се озари в огромна усмивка.
— Тор! Какво правиш тук?! – възкликна на датски.
Той се ухили на изненадата й.
Тя се устреми напред, преди Тор да успее да изрече дума, и го
прегърна здраво, а той вдиша топлината и познатия аромат, докато я
държеше с едната си ръка. Майка му се отдръпна, държейки го на една
ръка разстояние, за да го огледа. Тогава забеляза, че той държи ръката
на Ева. Невероятно, но усмивката й сякаш стана още по-широка. Тя
обърна глава назад и извика баща му.
— Хенри! Хенри! Тор е тук! И води момиче със себе си!
Тор се усмихна, благодарен, че Ева не разбра вълнението на майка
му от факта, че води със себе си момиче у дома.
— Здравей, мор, прекрасно е да те видя! Това е Ева – каза Тор,
нарочно говорейки на английски заради Ева. Би се чувствала неудобно
в семейството му, ако всички говореха на датски. – Ева, това е Софи –
майка ми.
— Радвам се да се запозная вас – членоразделно издекламира Ева на
датски.
Тор се опули. Софи се втренчи в нея. Произношението не беше
добро и глаголното време беше погрешно, но Ева говореше на датски.
Сърцето му се изпълни с гордост от нея. Датският беше толкова труден
за изучаване език, имаше толкова много букви и различни звуци.
Сигурно бе слушала произношението в интернет, за да се справи.
 Но явно това не беше всичко.
— Имате прекрасен дом – продължи Ева на датски.
О, боже! Искаше му се да я прегърне. Толкова се беше постарала.
Тогава я видя да поглежда към ръката си. От вътрешната страна на
дланта й пишеше нещо, което не беше забелязал преди. Изглеждаше
малко избледняло от потта по времена дългото пътуване от Билунд.
— Моят гарван е Ева – каза колебливо Ева.
Тор наклони глава и потисна усмивката си. Нежно взе ръката й, а тя
се изчерви, че е видял пищова й. Виждаше, че първото N от navn се е
размазало и думата изглеждаше като ravn – и оттам „Моят гарван е
Ева“ вместо „Моето име е Ева“.
— Правилно ли го казах? – попита тя.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Беше идеално.
Софи се окопити бързо от представянето си пред някакъв измислен
гарван.
— Ева, страхотно е да се запознаем!
Обви ръце около врата на Ева и я притисна във великодушна
прегръдка, когато баща му, Хенри, се спусна по коридора към тях –
днес облечен в яркозелен пуловер на червени точки. Той мина тромаво
край Софи, за да прегърне Тор, притисна го силно, след което го пусна
и хвана Ева в прегръдка, преди да се представи.
— Каква прекрасна изненада! – каза. – Влизайте, влизайте. Въведе
Ева в къщата и навътре към кухнята. Тор остави баща си да говори с
нея, докато се изгубиха навътре.
Майка му се повдигна на пръсти и го прегърна още веднъж, а после
го хвана под ръка, докато влизаха в къщата.
— Ева е прекрасна! Защо не си ни казал, че пак си имаш гадже?
— Не съм. Не сме. Приятели сме.
— О, разбира се – каза Софи и сякаш не му повярва нито за миг. –
Аз и Хенри също започнахме като приятели. Мисля, че това е най-
добрият начин.
— Ние не започваме, това не е… – Той замълча, нямайки сърце да я
поправи.
Насочи се към кухнята, където Ева вече седеше на масата с чаша чай
в едната ръка и дебел резен орехова торта в другата. Баща му беше
бързак.
 — Какво правиш тук, Тор? Защо не ни предупреди, че идваш? –
попита Хенри.
— Всъщност не знаех, че ще стане така. Всичко се случи в
последния момент. Ева е клиент на „С нас светът е ваш“.
Предвиждаше се да пътува по света с моята колежка Ребека, но в
нощта преди да заминат, Ребека си счупи глезена и вместо това горката
Ева попадна на мен.
— Е, не е голяма беда – каза Ева. – Има си и добрите страни.
Той се ухили.
— Какви например?
Тя се усмихна.
— Не си толкова зле в готвенето.
— О, добре е да го знам!
— Говориш френски.
— Радвам се, че съм ти толкова полезен – отбеляза Тор сухо.
Тя сви рамене.
— Не искам да те хваля толкова за способностите ти. Сигурна съм,
че можеш и сам да се справиш с това.
Тор осъзна, че майка му и баща му наблюдават размяната на реплики
с интерес.
— Значи току-що сте се запознали? – поинтересува се Софи.
— Да, преди няколко седмици се срещнахме за кратко в офиса,
където успях да я разсърдя, но всъщност се запознахме истински в
понеделник и за щастие впоследствие успях да й направя много по-
положително впечатление.
— Познавате се само от пет дни? – пресметна Софи.
Тор кимна.
— Но… изглеждате толкова непринудени помежду си.
— Добре се разбираме – каза Тор, опитвайки се да омаловажи
заключението.
— Този чай е невероятен – отбеляза Ева в очевиден опит да смени
темата. – Има вкус на цветя и слънце.
— Защо не им разкажеш за списъка с мечтите? – предложи Тор.
Ева им разказа за списъка на майка си и решението си да изпълни
всичко, което Джулиет е искала да направи, докато Тор си наливаше
чаша чай и след това седна до нея.
— О, звучи прекрасно – каза Софи. – Но защо си в Скаген?
 Ева се усмихна.
— Една от мечтите на мама беше да се върне тук. Не знам защо, но
мисля, че защото се е влюбила в някакво момче, когато е била тук.
— О, колко вълнуващо! Знаеш ли кой е бил?
Ева поклати глава.
— Била е на седемнайсет – тоест била е тук преди около двайсет и
девет години. Участвала е в музикална адаптация на „Магьосника от
Оз“. Всъщност изпълнявала е главната роля.
— О, спомням си вечерта на откриването на това представление! –
възкликна Софи.
— Наистина ли? – Ева се наведе напред.
— Хенри ми предложи брак същата вечер. Как бих могла да забравя
!
Ева се усмихна, а Тор се настани удобно на масата, за да чуе
историята за стотен път.
— Тъкмо излязохме от театъра и Хенри ме изпращаше към дома.
Беше красива звездна нощ и си говорехме колко много ни хареса
представлението. И тогава Хенри ме изведе в полето, където си бяхме
направили пикник при първата ни среща. Каза ми, че тогава разбрал –
още при първата ни целувка – че съм момичето, което иска завинаги.
Каза ми, че с всеки изминал ден ме обича все повече, а след това падна
на коляно и ме помоли да се омъжа за него. Веднага щом докосна
земята, осъзна, че е коленичил в кравешка купчинка, но не искаше да
съсипе момента. Както и да е, преди да мога да кажа „да“, някакъв
огромен бик се материализира от тъмнината – беше се втурнал срещу
нас. Хукнахме, крещяхме и пищяхме през полето, но бикът неотлъчно
тичаше след нас. Една от обувките ми падна някъде, а Хенри си загуби
портфейла и пръстена. Успях да се спъна и да се пльосна на земята.
Когато най-накрая излязохме на пътя, бяхме целите омазани в
кравешки изпражнения.
— Мислех си, че съм проиграл шансовете си с нея – включи се
Хенри, продължавайки с разказа. – Кой би искал да получи
предложение за брак по този начин?!
— Всичко това ми се стори много смешно – призна Софи. – Разбира
се, че казах „да“. Накарах го на следващия ден да се върне, за да
потърси пръстена и обувката ми. Два месеца по-късно се оженихме.
 Тор се усмихна, докато наблюдаваше родителите си. Никога не беше
виждал двама души, толкова напълно и искрено влюбени, колкото
Софи и Хенри. Голяма част от него искаше същото, но друга част не
желаеше отново да участва в едностранна любовна история. Погледна
към Ева, която също им се усмихваше.
— Каква прекрасна история! – отбеляза тя. – Много хора са правили
романтични предложения. Винаги ми е харесвало да слушам любовни
истории, но вашето предложение за брак се откроява като нещо
специално.
— Със сигурност е различно – съгласи се Тор.
— А родителите ти, Ева, имали ли са романтично предложение? –
попита Софи.
Тор наблюдаваше как усмивката на лицето й помръква.
— Родителите ми не са били женени. Никога не съм срещала баща
си.
Той видя как Софи и Хенри веднага преминаха в режим на
съчувствие и суетене. Добре им се получаваше.
— Майката на Ева е била прекрасна жена – побърза да се включи
Тор. – От това, което знам от Ева, Джулиет е била фантастична майка и
баща, даже и най-добра приятелка. Не мисля, че Ева е живяла зле
заради липсата на баща в живота си.
Ева му се усмихна с благодарност.
Баща му изведнъж се изправи на стола си.
— Затова ли си тук? Момчето, в което се е влюбила майка ти в
Скаген – той ли е баща ти?
— О, не, определено не – каза Ева. – Появила съм се поне две
години по-късно. Баща ми е американец, а не датчанин.
Хенри въздъхна облекчено.
— Това е добре. Защото мисля, че може би знам кой е.
Тор усети как очите му се разширяват. Скаген беше малък град и се
знаеше кой какво прави. Затова той не се изненада, че майка му и баща
му знаят, особено след като нощта, в която Джулиет е била в града, е
била толкова специална за тях.
Ева се оживи.
— Наистина ли?
— Мислиш ли, че е бил Каспър? – Софи попита Хенри.
Той кимна.
 — Помниш ли онази нощ?
Софи се усмихна и се обърна към Ева.
— Помня майка ти като Дороти – направо грееше на сцената. По-
малката ми братовчедка смяташе, че тя е абсолютна богиня. Тази вечер
той я аплодираше прав. Каспър се изправи и избухна в аплодисменти
пред другите. Беше само на осемнайсет, приятелите му не одобряваха,
но на него не му пукаше.
— Когато си тръгнахме същата вечер, Каспър щеше да се опита да я
заговори зад кулисите – каза Хенри. – Знам, че ходеше да я гледа всяка
вечер, докато трупата гостуваше в града. И през деня са ги видели да
се разхождат заедно из града. Мисля, че беше нещастен, когато тя си
тръгна с трупата, за да продължи турнето.
Ева леко се намръщи. Тор знаеше, че тази история не съвпада
напълно с версията, която Лоръл й беше разказала.
— Мисля, че се е влюбила в него. Чудя се какво е станало – защо не
са се събрали?
Софи поклати глава.
— Не съм сигурна. Може би разстоянието е било твърде голямо.
Тор внимателно наблюдаваше Ева.
— Искаш ли да се срещнеш с него?
— О, не мисля, че е добра идея. Каспър сега е щастливо женен. С
три деца – обади се Хенри в защита.
— Не съм тук, за да създавам проблеми – каза Ева. – Но би било
хубаво да си поговоря с някого, който има спомени, който я е познавал
– каква е била като млада.
— Полетът ни е чак утре следобед – каза Тор. – Да му се обадим и да
видим дали е свободен утре сутрин. Може да се срещнем на плажа.
Софи кимна към Хенри.
— Добре, ще му се обадя. Но е било преди сто години и може да не
иска да преживее миналото отново – отбеляза Хенри.
— Ще го разбера, ако не иска. Мисля, че любовта й към Скаген не е
била само заради Каспър. Леля ми каза колко много е обичала това
място. Затова много се радвам, че дойдох тук да го видя. И разбира се,
срещата с прекрасните родители на Тор е прекрасен допълнителен
бонус.
Тор се ухили. Родителите му се усмихнаха, вече напълно очаровани
от Ева. Знаеше, че щом остане насаме с майка си, ще чуе лекцията й за
това как да предотврати евентуалната им раздяла. Но в момента не му
пукаше.

Глава 16
Бузите я заболяха от толкова много смях. Разбира се, снимките от
детството бяха извадени и Ева беше въведена в цялата история на
порастването на Тор. Разгледа всички фотографии от времето, когато е
бил бебе, как по-късно играе с малката си сестра Пернил, чак до
юношеството му и началото на двайсетте му години. Харесваше й да
го дразни заради мръсните му дрехи и коса. Невинаги е бил готино
дете в детството и в тийнейджърските си години изглеждаше доста
голям дървеняк. Имал беше миниатюрен влак, с който е бил безкрайно
горд, както се виждаше на много снимки. И със сигурност бе
разцъфнал и възмъжал по-късно. Тя изслуша всякакви истории за него
и за семейството му и съвсем честно казано, тази вечер малко се влюби
в родителите му.
Бяха изпили няколко чаши вино и Ева току-що беше излязла в
градината, за да се разхлади, тъй като се беше загряла и вероятно беше
леко пияна. Не беше сигурна дали Тор също не е подпийнал. Досега по
време на пътуването не го беше виждала да пие, тъй като приемаше
задълженията си много сериозно, но тук, с родителите си, изглеждаше
спокоен и щастлив и очевидно се чувстваше способен да се държи по-
свободно.
Тя се загледа към Скаген. Къщата на родителите на Тор беше на
хълм и целият град се простираше пред нея, а светлините мигаха в
тъмнината. Знаеше, че сутринта оттук ще има прекрасна гледка към
морето. Край пътя имаше много места, откъдето го беше видяла – бяха
на полуостров и то ги заобикаляше. Скаген беше причудлив и
живописен с жълтите си къщи, скътани под червени покриви.
Разбираше защо майка й се беше влюбила в него. А утре щеше да се
срещне с Каспър – човека, който за пръв път беше пленил сърцето на
Джулиет.
Доколкото знаеше, в живота й беше имало само двама мъже, в които
се беше влюбила: Каспър и Томас – баща й. И с нито една от двете
връзки не беше сполучила. Разбира се, имало е други мъже, с които
Джулиет се е срещала за по няколко седмици от време на време, но
никой друг не беше открадвал сърцето й. Имаше нещо доста тъжно в
това да изживее живота си, без някой да я обича.
Без да иска, Джулиет беше дала на Ева да разбере, че връзките не са
нещо трайно. Пълната липса на интерес от страна на баща й към
Джулиет, след като са прекарали една невероятна нощ заедно, й беше
показала, че физическо привличане не е достатъчно, за да продължи
връзката. Дори едно дете не беше достатъчно.
Досега Ева не беше имала продължителни връзки и в сърцето си
знаеше, че причината за това е, че е била наранявана от мъже още в
ранна възраст. Мъжете винаги я бяха разочаровали. Баща й беше
доказателство за това – още когато беше дете и той не бе дошъл на
рождения й ден дори след като му бяха изпратили покана. Не беше
разсъждавала колко щети й е нанесло това отношение, но досега
винаги влизаше във връзките си с очакване на края им. Не се надяваше
на голяма любовна история, защото знаеше, че тя не съществува.
Майка й и Каспър се бяха влюбили, след като бяха прекарали една
седмица заедно, но нито един от двамата не беше направил нищо по
въпроса, когато е станало време Джулиет да си тръгне. Бяха се
отдалечили един от друг. Може би не бяха признали любовта си, може
би бяха чакали първо другият да го каже. Може би е имало стотина
други причини, поради които връзката им не се беше получила, но като
че ли те не се бяха борили един за друг, може би защото са знаели, че
това няма да продължи.
Любовта не е вечна – Ева го знаеше от книгите.
Дори Тор беше против връзките и ако съдеше по разговора, който
проведоха за секса, в живота му беше имало доста жени, но никоя от
тях не бе означавала нищо за него. Освен Кристел.
Ева наистина нямаше добри примери за вечна любов, на които да
подражава.
Но сега самите Хенри и Софи бяха такъв пример – бяха заедно близо
трийсет години и очевидно бяха толкова влюбени един в друг, колкото
и в началото на връзката си. Хенри не беше мъж, който някога би
оставил жена си и децата си без подкрепа.
Това й даваше надежда.
Никога преди не беше искала дълга връзка – беше достатъчно
щастлива в собствената си компания. Но запознанството й с Хенри и
Софи и показа, че животът би бил още по-богат и цветен, ако имаш до
себе си най-добрия си приятел.
Може би беше време да отвори сърцето си пред тази възможност.
Задната врата се отвори и Хенри излезе. Предложи й чаша горещ
шоколад. Тя се усмихна и го пое, обгръщайки с пръсти топлата чаша, а
той седна до нея.
— Добре ли си, скъпа? – попита Хенри, настанявайки се на пейката.
— Добре съм, просто се разхлаждам. – Тя погледна към него и яркия
му цветен пуловер и се усмихна. – Толкова се радвам, че дойдох тук
тази вечер.
— И ние с радваме, че си тук. Караш Тор да се усмихва, а не сме
виждали това от доста време – призна Хенри, стигайки до същината на
въпроса.
— Мисля, че… ще бъдем добри приятели. Надявам се, че след края
на това пътуване бихме могли да продължим да поддържаме връзка.
Нима това щеше да се случи наистина? Тя се опита да си представи
как Тор идва в дома й на вечеря и си говорят и се смеят над бутилка
вино. Но не трябваше да очаква присъствието му в дома си. Нейният и
неговият живот бяха толкова различни. Той обикаляше света и всеки
ден имаше приключения. Беше се гмуркал, беше скачал с парашут,
беше изкачвал планини, беше карал водни ски и джетове. Беше ходил
навсякъде по света. А тя седеше сама в апартамента си всяка вечер с
книгите си и работеше за издателска компания. Как изобщо би се
вписал в това? Дали изобщо би искал? Между тях имаше физическо
привличане – знаеше го – но както се виждаше от примера с баща й,
това не означаваше любов, брак и щастие. Ева беше наясно, че
пътуването ще приключи и подобно на майка й и Каспър, ще се
разделят и вероятно никога повече няма да се видят.
Болка сви сърцето й при тази нелепа мисъл. Тя му беше клиент и
нищо повече. Той вече беше дал да се разбере, че между тях нищо
няма да се случи, така че защо, по дяволите, се бе привързала толкова?
— Харесваш го – каза Хенри. Това не беше въпрос. Той го
констатира като факт.
Ева се усмихна и поклати глава.
— Аз съм негова клиентка и нищо повече.
— Досега е водил у дома само едно момиче. Кристел. Е, връзката им
завърши с пълен провал. Мисля, че е важно, че той те доведе, за да се
запознаем.
— Разбира се, след като сме в Скаген. Той дойде да ви види –
толкова сте близки. А аз се присъединих към него за едно кръгче – каза
Ева.
— Това е нещо повече. Вие двамата имате прекрасна връзка.
— Да, разбираме се много добре, но ни разделят цели планини.
— Не виждам подобно нещо. Виждам как те гледа. Той те обожава –
отбеляза Хенри.
Тя въздъхна, защото дори той бе усетил връзката помежду им, а те
двамата сякаш я отхвърляха.
— Няма да се случи нищо, той няма да рискува работата си.
— Не става дума да рискува работата си, а сърцето си. След
случилото се с Кристел той се премести в Англия, отдаде се изцяло на
работата си, обиколи света, за да се опита да забрави болката. Не
мислехме, че някога отново ще се влюби. Тор пази сърцето си като
непревземаема крепост. Нужна е специална дама, която да събори
стените. Имам чувството, че това си ти.
Ева тъжно се усмихна на оптимизма му.
— Какво се случи с Кристел?
Хенри си пое дълбоко дъх, докато реши дали да й каже. Мълчанието
изпълни въздуха и тя се почувства зле, задето го постави в това
положение.
— Добре, това не е моя работа.
— Мисля, че Тор вероятно сам ще ти разкаже, но и аз мога да
споделя някои неща. Мога да ти кажа, че това беше много повече от
обикновена раздяла. Те бяха много млади, когато се събраха. Тя току-
що се беше преместила тук със семейството си, двамата бяха само на
деветнайсет. Той се влюби силно и се срещаха около четири години.
Изглеждаха много щастливи заедно. Тор си помисли, че ще е завинаги.
Говореше за брак и деца. Тогава обаче в града се появи Стефан и това
промени всичко. Не мисля, че Кристел е имала нещо с него, не и
докато беше с Тор – това е малък град и не можеш да кихнеш, без
някой да разбере. Не бях чувал да се носят слухове, че са ги виждали
заедно. Но всеки можеше да види, че тя е обсебена от него. Двамата
работеха заедно и тя просто се оживяваше, когато беше с него. Тор
също го виждаше и сигурно му е било много тежко да я гледа как се
влюбва в друг.
 Ева погледна над града. Никога не беше изпитвала несподелена
любов, нито пък някой я беше разлюбвал, за да се влюби в друга.
Можеше само да предполага колко трудно му е било на Тор.
— Тя забременя – каза Хенри.
Ева рязко изви глава, за да го погледне.
— От Стефан?
— Не, от Тор. – Хенри преглътна.
— Тор има дете?
— Не. – Хенри внезапно се почувства гузен и в неловка ситуация. –
Казах твърде много.
Умът на Ева препускаше, изследвайки различните възможности:
Кристел е абортирала спонтанно или е направила аборт. Кое би било
по-лошото? Така или иначе, в сърцето й не е имало място за Тор.
— След това той се премести в Лондон. През последните седем
години нямаше друга. Казва, че не се нуждае от никого, но мисля, че
просто се страхува отново да има нужда от някого. Мисля, че винаги
ще се страхува да отдаде сърцето си. Но също така мисля, че когато
срещне правилното момиче, то ще му покаже, че любовта си струва
риска.
Ева тъжно се усмихна.
— Надявам се един ден да я намери.
Дори и да не беше тя, искаше за него жена, която отново да го
направи щастлив.
— Мисля, че вече я е намерил. Мисля, че тя просто трябва да се
бори за него – каза Хенри.
Ева отново погледна към мигащите светлини на града. Може би
Хенри беше прав.

Тор седна на масата с горещия шоколад, който беше направил за

всички, и подаде чаша на майка си.
Софи отпи глътка.
 — Ева е момиче с характер, нали? Разбирам защо я харесваш.
Тор се усмихна на това не особено прикрито сватосване.
Цяла нощ Софи си беше разменяла погледи с баща му, когато Ева
дразнеше Тор, когато той говореше с нея и когато неволно я
докосваше. Познавайки родителите си, те вече бяха готови да запазят
час в църквата и да извадят най-хубавите си костюми за сватбата.
— Харесвам я. Много. Но нищо няма да се случи между нас.
— Защо не? – попита Софи.
— Защото тя е клиентка и би било непрофесионално, неетично и…
— И двамата знаем, че има нещо много повече от това.
Той въздъхна.
— Не се интересувам от връзка. Нямам нужда от усложненията и
стреса, които вървят с нея. Водя страхотен живот, пътувам по света. Не
искам да го загубя.
— Защо трябва да го губиш? Жените, които са омъжени за военни,
са далеч от тях за дълги периоди от време. Ами шофьорите на камиони
на дълги разстояния, работниците на петролни платформи? Много
хора пътуват до работните си места. Ако това е връзка, за която си
струва да се бориш, ще намериш начин да го направиш. Боиш се да не
бъдеш наранен отново и аз те разбирам. Но не мислиш ли, че и тя се
страхува? Любовта е ужасяваща и прекрасна, страшна и невероятна.
Но добрите страни са далеч повече от лошите. Животът е изпълнен с
възходи и падения, но е безкрайно по-добре да споделяш с някого тези
възходи и падения.
Тор отпи от горещия си шоколад и усети как топлината го изпълва
отвътре, но скоро това усещане избледня. Задната врата се отвори и
баща му и Ева се върнаха вътре, смеейки се за нещо. Той се усмихна,
когато видя колко е щастлива, и тази нова топлина го изпълни отново.
Може би Софи беше права.
Седнаха отново на масата и Софи насочи вниманието си към Ева.
— И така, какви са плановете ви, когато утре си заминете?
— Мисля, че летим за Осло около три часа следобед, нали? – каза
Ева, поглеждайки към Тор, за да потвърди това. Той кимна. – И оттам
летим право към островите Лофотен на самия северен край на
Норвегия. Ще видим полярния ден, а на следващия ден ще гледаме
китове. Това е една от моите мечти.
 Тор гледаше как очите й светят при тази перспектива. Боже, тя го
караше да се усмихва.
— О, звучи прекрасно. Преди много години ходихме да видим
полярния ден в Свалбард. Беше направо вълшебно – призна Софи.
— Много се вълнувам. Просто не мога да си представя, че има
дневна светлина през цялото денонощие. Ще се настаним в хижа точно
на брега на един от плажовете. Има две спални, така че поне няма да
споделяме легло отново – каза Ева.
Ужас! Досега той успешно избягваше да каже на родителите си за
тази малка пикантна подробност. Тогава те му се нахвърлиха като лъв,
нападнал плячката си.
— Спите в едно легло, така ли? – попита Софи.
— Защо си мисля, че каза, че нямате връзка? – попита Хенри.
— Не е съвсем професионално, нали? – заключи Софи, дразнейки го
и използвайки собствените му думи срещу него.
— Споделяме легло, но не спим заедно – побърза да поясни Тор,
преди те да прекалят. Погледна Ева – тя се кикотеше. Той се намръщи,
но тя изобщо не му обърна внимание.
— Ева и Ребека щяха да спят в една стая. Знаете как се отнасят
европейците към стаите с две единични легла – обикновено такива не
се предлагат. Шефката ми ще го уреди, така че занапред ще спим в
отделни стаи, но беше твърде късно някои от резервациите да бъдат
променени, особено за места като Амстердам, където всички хотели
бяха резервирани заради парада на цветята.
— Тор е безупречен джентълмен – призна Ева.
Дали така му се стори, или Софи беше разочарована от това?
— Какво ще кажете да останем тук тази вечер? – бързо попита Тор,
преди да успеят да се увлекат твърде много във вълнението си. – Пих
твърде много, за да карам обратно към хотела.
— Разбира се, че ще останете и при това положение утре всички
заедно можем да отидем на плажа – каза Софи.
— Свободна ли е стаята за гости? Ева може да спи в моята, а аз ще
спя там.
Лицето на Софи се удължи.
— О, не, не е. Боядисваме я в момента. Извадили сме всичко.
Опасявам се, че твоята стая е единствената възможност. Но тъй като
делите легло през последните няколко нощи, не мисля, че сега ще ви е
трудно.
Тя се усмихна пакостливо.
Тор въздъхна. Защо цялата Вселена беше против него?
— Дали да не ти извикам такси, за да се върнеш в хотела? – каза той
на Ева. – Не е ли глупаво да имаме платена хотелска стая, която ще
стои празна, докато се блъскаме в леглото от детството ми.
Усмивката изчезна от лицето й.
— О, добре. Разбира се.
— Тор! Не бъди груб. Ние не гоним гостите си. Ако не искате да
спите в едно и също легло с Ева, можеш да спиш на дивана долу – каза
Софи.
Този диван беше най-неудобното място за спане на света. Беше по-
стар от самия него и родителите му така и не бяха успели да го
подменят. Бяха сменили пълнежа, а петната и дупките покриваха с
множество одеяла, но така и не си направиха труда да купят нов. Но
знаеха също и че е изключително неудобен. Софи беше наясно, че Тор
ще избере леглото вместо дивана.
Той въздъхна.
— Е, добре, отново ще делим едно легло. Правили сме го и преди. И
докато сме на тази тема, ще ви кажа, че си лягам.
Допи остатъка от питието си, изплакна чашата си на мивката и
излезе от стаята.
Защо оставяше това да му влияе? Бяха го правили и преди. Бяха
просто двама възрастни, които спят в едно и също легло, и това не
означаваше нищо.
Но в действителност знаеше, че това са глупости. Тя се превръщаше
в нещо повече. Беше се влюбил в Ева и се мразеше за това. Не
обичаше да губи контрол, но нямаше какво да направи, за да промени
нещата.

Глава 17

Ева лежеше на дивана и се взираше в тавана. Хенри и Софи си бяха

легнали малко преди това. Беше им казала, че има малко работа и след
това ще се качи в спалнята при Тор, но той й беше дал да разбере, че
му става все по-неудобно да споделя легло с нея. Дори искаше да я
изпрати до хотела, вместо да прекара още една нощ, легнал до нея.
Изкушаваше се да се върне сама в хотела, но всички подробности за
маршрута и пътуването бяха у Тор и тя дори не знаеше къде трябва да
отседнат. И така, след като поработи около половин час, тя си облече
пижамата, намери одеяло на дивана и си устрои там лагер за през
нощта. Но той имаше такива големи буци, а пружините се забиваха
така силно в гърба й, че нямаше никакъв шанс да заспи тази вечер.
Тя грабна телефона си и видя, че има съобщения от Джули и Натали
в групата в УотсАп. Постоянно ги осведомяваше как върви пътуването
й. Стана й смешно, като видя, че те се интересуват повече от
събитията, свързани с Тор, отколкото от красивите места, които
посещаваше.
Как върви? – питаше Джули.
Искаме още снимки – настояваше Натали.
Секси Тор е за предпочитане – продължаваше Джули.
Ева се усмихна. Порови в телефона си и им изпрати няколко снимки
на „Леголанд“, на които знаеше, че поне децата им ще се зарадват.
Намери още една, където тя и Тор бяха заедно, ядейки сладолед, а
ръката му я беше прегърнала, докато си правеха селфито. Изглеждаше
щастлив и напълно спокоен с нея. Боже, той бъркаше. Изпрати им и
тази. Момичетата биха я харесали, дори и да не представяше вярно
състоянието на нещата между нея и Тор. Тя остави телефона и
въздъхна.
Сърцето я болеше заради преживяното от Тор няколко години по-
рано. Чудеше се дали да говори с него за това, но не беше сигурна дали
той би искал тя да знае някои от тези неща. Сега поне беше наясно
защо се отнася с такава неохота към евентуална връзка с нея. Не
просто се бе вкопчил в професионализма, а искаше да се предпази от
нова рана.
Не знаеше какво е това между тях и дали си струва да настоява.
Нямаше представа какво чувства той към нея. Знаеше, че го привлича,
но нямаше представа дали това е похот, любов или нещо по средата.
Не беше наясно какво изпитва и тя самата към него. Искаше да му
каже, че ако я пусне в своя свят, ще бъде много по-внимателна със
сърцето му от Кристел. Но можеше ли наистина да му предложи това?
Не беше подходящият пример за жена, която знае как да участва във
връзка. Никога не се беше влюбвала.
Тя въздъхна и стана. Този диван наистина беше ужасен. Събра двата
фотьойла, за да си направи импровизирано легло, но когато легна
върху него, беше ясно, че е твърде късо и трябва да подпре краката си
на гърба на фотьойла. Не беше по-удобно от дивана.
Чу, че нещо мърда в стаята до нея, и вдигна поглед, за да види Тор,
застанал над нея, гол до кръста.
— Какво правиш?
— Опитвам се да се чувствам по-удобно.
— Исках да кажа, защо си тук? – попита Тор.
— Е, добре, даде ми ясно да разбера, че не искаш да споделяш
леглото си с мен. Опитвам се да ти дам малко свободно пространство.
Тор въздъхна.
— Ела горе.
Тя се поколеба, но той протегна ръка към нея и тя отстъпи и я пое.
Тор я поведе нагоре към спалнята си без повече приказки. Леглото
беше по-голямо от единично, но не толкова, колкото двойното. Нищо
чудно, че не беше искал да го сподели с нея. Нямаше как да лежат един
до друг и да не се докосват.
Той легна и вдигна завивката, за да може Ева да се присъедини към
него. Тя се намести в малкото пространство, което беше оставил за
нея, но той прехвърли ръка около гърба й и я дръпна към гърдите си,
държейки я така, както в деня, когато по невнимание беше взела дрога.
Тя не се отдръпна. Прекрасно бе да лежи тук, но беше толкова
объркана от неговите действия.
Лежаха един до друг в тъмнината, никой не се движеше и не
обелваше дума, само се взираха един в друг.
Окуражена от виното и последния му жест, тя положи ръка върху
сърцето му, проследявайки сърдечния му тонус с нежни пръсти.
Сърцето му препускаше под върховете на пръстите й.
Ръката му веднага обхвана нейната и тя помисли, че иска да отдели
пръстите й от тялото си, но той не го направи. Всъщност просто
държеше ръката й да бъде там, върху сърцето му.
Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Тя усещаше дъха му
върху устните си, а той наведе глава надолу и я целуна кратко и сладко
по устните.
 Боже, вкусът беше невероятен и тя откри, че се протяга напред за
още, но той вече отдръпваше глава назад с тъжна усмивка.
— Наистина съм жесток, също като теб, Ева Блу, знаеш това.
Отправям ти много противоречиви послания и това не е честно. Така
че е време за честност. Не бих искал нищо повече от това да прекарам
остатъка от нощта, като се любя с теб.
Мамка му! Ева почувства как сърцето й подскочи в гърдите при тази
мисъл.
— Но не мога да го направя – продължи Тор и спука еуфоричния й
балон. – И няма нищо общо с работата ми, въпреки че ще бъда
уволнен, ако Трейси разбере. Не мога да ти предложа това, което
заслужаваш. Ще прекараме няколко нощи в страхотен секс, но това ще
свърши и се страхувам, че в крайна сметка ще те нараня. Наистина ще
си падна по теб, но не го искам. Не искам връзка. Не искам да се влюбя
и да преживея отново тази болка. Последната ми връзка беше пагубна.
Тя прехапа устни – не знаеше дали това, което иска да каже, няма да
е грешка.
— Баща ти ми разказа малко за Кристел и че се е влюбила в Стефан.
– Не спомена бебето. Чудеше се дали Тор сам ще й каже.
Той преглътна, докато я гледаше, а ръката му все още я беше
прегърнала през раменете.
— Много съжалявам, че си преживял това. Сигурно ти е било много
тежко.
— Това е минало.
Той нямаше да се отвори към нея и тя го разбра.
— И аз не искам да преживееш това отново. Защо да рискуваш да
бъдеш наранен, особено от някого, когото си срещнал току-що?
— Много великодушно – каза Тор тихо. – Не знам дали мога да
предложа нещо завинаги. Никога не съм имал продължителни връзки.
И не бих искал да те нараня. – Той въздъхна. Това е каша, но ще я
оправя.
— Как? Това, че не искаш да изпитваш тези чувства, не означава, че
можеш да ги спреш.
Не изглеждаше да я е чул или предпочете да игнорира думите й.
— Утре сутринта първо ще се обадя на Трейси и ще настоявам да
уреди отделни стаи за останалата част от пътуването. Мисля, че го
отлага заради допълнителните разходи, но не може да продължаваме
така.
— Точно така. Отделни спални. Разбира се, това ще реши цялото
това напрежение между нас – рече Ева сухо. – Не само стаите, в които
спим, създават неудобство. Наслаждавам се на времето, прекарано с
теб, и всеки път, когато ми се усмихнеш, това усещане расте в гърдите
ми. Не чувстваш ли същото?
— Да. И аз се радвам, когато съм с теб. Прекалено много. Но какво
предлагаш? – попита Тор.
— Не знам.
— Да се опитаме отново да поставим границите на мястото им или
да кажем: по дяволите, и просто да правим секс в колкото се може
повече държави.
Ева се засмя.
— Харесва ми тази логика.
Той се ухили.
— И на мен.
— И категорично обещаваме, че няма да се влюбваме един в друг по
пътя.
Той вдигна ръка в бойскаутски поздрав и тя се усмихна.
Неговата усмивка постепенно се стопи.
— Нека се опитам да поправя това. – Той прокара ръка по бузата й. –
Ще бъде по-лесно да останем приятели, ако не правим това всяка
вечер.
— Ти го направи – засмя се тя и посочи мястото на гърдите му,
където беше положила глава. – Определено ще бъдем объркани и
разочаровани, ако правим това всяка вечер и не правим нищо повече.
— Просто исках да си наясно с чувствата ми. Нараних те, когато
предложих да не спим в едно легло, и искам да знаеш защо. Не е
защото не искам, а защото искам.
Тя завъртя очи с любов. И след това – възползвайки се от
заплетената ситуация и преди всичко да се върне към нормалното си
състояние – се протегна и го целуна леко по устните.
— Ти си труден и вбесяващ ме мъж, Тор Андерсън. Но аз наистина
страшно много те харесвам и съм готова да опитам всичко, което ще те
направи щастлив.
Той се усмихна.
 — А ако това не проработи, имаме план „Б“.
— Ще стискам палци да не проработи – призна Ева.
Тор се засмя. Погледна за миг към града, който му намигаше през
прозореца на спалнята. След известно време очите му започнаха да се
затварят, въпреки че не показваше никакви признаци да я освободи от
прегръдката си.
— Така ли ще прекараме нощта след големите ти приказки за
нещата, които трябва да се променят? – попита Ева.
Той се усмихна, но не отвори очи.
— Каквото се случва във Вегас*…
[* „Каквото се случва във Вегас, си остава във Вегас“ – слоган за
популяризиране на Лас Вегас от 2003 г., останал най-популярната
фраза за града на хазарта и нощния живот. – Б. ред.]
— В Дания сме.
Той сви рамене.
— Същото е.
— Пиян ли си?
Той задържа палеца на малко разстояние от показалеца си.
Тя се усмихна.
— Ще съжаляваш ли за всичко това на сутринта?
Усмивката му стана още по-голяма и той я прегърна още по-силно.
— Няма шанс.
Тя се усмихна широко и се притисна по-близо. Можеше и щеше да
се възползва максимално от това.

Глава 18

На следващата сутрин Ева усети, че Тор тихо се измъква от леглото.

Пусна го, защото знаеше, че няма да иска да общува с нея след
случилото се предишната вечер. Той я беше целунал и й беше казал, че
иска да прави любов с нея. Това едва ли беше професионалната линия,
която толкова държеше да не престъпва. Чудеше се дали ще говорят за
това, или просто ще се преструват, че никога не се е случвало.
Тя седна и сви колене до гърдите си. Поколеба се дали да се обади
на Лоръл. Беше и изпратила няколко снимки от вятърната мелница, в
която бяха отседнали, от „Леголанд“ и мотоциклета, но нищо повече.
Толкова много неща се бяха случили от последния път, когато
разговаряха, но въпреки това с Тор изглеждаха в същата безизходица
като преди. Тъй като нямаше напредък, за който да разкаже, Ева се
изми и облече и след това слезе долу, за да закуси.
Тор беше в кухнята и си припяваше тихичко, докато правеше
закуска.
— Здрасти – каза Ева тихо.
Той се обърна и й се ухили.
— Добро утро. Бъркани яйца с бекон – добре ли е?
— Да, разбира се.
Той се обърна отново към печката. Не се усещаше никаква
неловкост. Е, поне не от негова страна.
— Мога ли да ти помогна?
— Можеш да направиш чай и кафе – отвърна Тор, сякаш тази малка
домашна сцена е напълно нормална.
Ева свърши това, за което беше помолена. Подслади кафето на Тор с
две кубчета захар, точно както го обичаше, после седна срещу него.
Тор отхапа от препечената филийка и я захрупа, докато я
наблюдаваше внимателно през масата.
— Виж, снощи… – започна той.
— Няма нужда да се извиняваш.
Тор се намръщи.
— Не се извинявам.
— А какво правиш?
— Бях изпил няколко чаши вино и…
— Всичко е наред. Без съжаления. Спомни си какво се случва във
Вегас – каза Ева, опитвайки се да го извади от положението.
— Ще спреш ли да ме прекъсваш – засмя се Тор. – Бях изпил
няколко чаши вино, но искам да знаеш, че държа на всяка казана дума.
За кратко Ева остана безмълвна.
— И аз не съжалявам за нищо, по дяволите.
— Ооо.
— Освен че не преминахме направо към план „Б“, много съжалявам
за това – подразни я Тор. – Но имах предвид точно това, което казах, и
днес ще се опитам да оправя нещата. И ще се опитам да ти се
усмихвам все толкова.
О, по дяволите, той си спомняше всичко.
 Точно тогава Софи влезе в кухнята. Изглеждаше бляскаво в
свободна дълга лятна рокля и голяма плажна шапка.
Тор продължи да се взира в Ева още няколко секунди и след това
насочи вниманието си към майка си.
— Добро утро, мор, закуси ли вече? Реших, че си закусила, след
както обикновено ставаш толкова рано, но мога да ти приготвя нещо,
ако не си.
— Закусихме, благодаря. – Софи топло целуна сина си по главата и
след това се приближи до масата, за да направи същото с Ева.
— Добре ли спахте?
Ева не можеше да не се изчерви от това колко чудесно беше спала
предната вечер.
— Добре, благодаря.
— Когато се събудих посред нощ, тя спеше с широка усмивка на
лицето си, затова мисля, че е спала добре – каза Тор и очите му отново
се спряха върху нейните.
О, този мъж беше толкова нахален и сигурен в себе си, но тя го
харесваше мъничко и заради това.
— Беше ми много удобно – каза Ева, без да сваля очи от него.
— Хмм, и на мен.
Тя погледна Софи, която ги наблюдаваше радостно. Беше ясно, че
знае точно какво се случва между тях или поне така си мисли.
Съзнанието й определено беше по-скоро в зоната на план „Б“, а не в
странната междинна фаза, в която бяха в момента.
Ева се зае с яйцата върху препечените филийки, докато Софи си
приготвяше кафе. Тя погледна Тор, който все още я гледаше с широка
усмивка на лицето си.
— Не се усмихвай, спомни си… – скара му се Ева.
— Не мога да не го правя.
Хенри влезе в стаята по къси панталони, блуза с ярки цветове,
чорапи и сандали. Ева нямаше как да не се усмихне.
— Открих този фотоалбум на всички стари театрални постановки.
Бащата на Софи работеше там и винаги правеше снимки на всички
пиеси и представления. Просто разглеждах дали има някоя от
„Магьосника от Оз“ и ето, има – нетърпеливо обясни Хенри.
Той постави албума на масата до Ева, отворен на страницата, на
която се виждаше малка програма за „Магьосника от Оз“. И точно под
нея имаше снимка на майка й, облечена като Дороти. Сърцето на Ева
подскочи при тази изненада.
Не можеше да откъсне очи. Снимката очевидно беше направена по
време на репетиции или зад кулисите, тъй като Джулиет се смееше на
нещо, което някой беше казал. Беше боса и държеше в ръка
рубинените си обувки, главата й бе отметната назад, а усмивката й
беше широка и естествена. Изглеждаше толкова млада и безгрижна.
Тор заобиколи, за да погледне и той.
— Боже, толкова е красива – каза тихо.
Ева се усмихна с гордост. Майка й беше звезда – ярко блестяща,
дори когато не беше на сцената. Беше родена да живее в светлината на
прожекторите, но това така и не й се случи.
Следващата снимка очевидно беше направена на самото
представление, тъй като майка й беше под ръка с Тенекиения човек и
Страхливия лъв, докато пееха. Имаше още няколко снимки на Злата
вещица, Магьосника, рубинените обувки, другите артисти, но нямаше
повече с майка й.
— Бих се радвала да я видя на представление. Имаше толкова
невероятен глас и винаги ми разказваше за мечтите си да бъде на
сцената. През годините имаше различни певчески изяви, с които
плащаше сметките, но нищо повече. Тогава беше най-щастлива –
разказа Ева.
— Сигурна съм, че това не е вярно – каза Софи. – Сигурна съм, че е
била най-щастлива с теб.
Майка й я обожаваше, това беше вярно, но какъв би бил животът на
Джулиет, ако Ева не се беше появила?
— Ако искаш, можеш да вземеш тези снимки – каза Хенри. – Те
просто събират прах в този стар албум. Трябва да си ги занесеш у
дома.
— Благодаря – отвърна Ева, измъкна ги от пластмасовия джоб и ги
постави на масата. Нямаше много снимки на майка си от по-младите й
години. Щеше да ги почисти и да ги постави в рамка, когато се върне у
дома.
— Мисля, че трябва да тръгваме – тихо каза Хенри. – Каспър скоро
ще ни чака на плажа.
Ева кимна и излезе от стаята, за да вземе нещата си. Влезе в
трапезарията, където беше оставила чантата си предната вечер, но Тор
я последва и затвори вратата зад нея.
— Добре ли си?
— Да.
Той явно не й повярва и пристъпи напред, за да я стисне в здрава
прегръдка. Тя застина в обятията му за секунда, преди да се гушне в
ръцете му и да опре глава на гърдите му. Усмихна се, когато топлината
от този жест изпълни сърцето и душата й. Той я държеше, без да каже
нищо.
Господи, би било невъзможно да не се влюбиш в този човек. Той се
отдръпна леко и положи мъничка сладка целувка на устните й. Ако
това беше опитът му да оправи нещата, значи се справяше много зле.
Напрежението между тях се разпали като фойерверк, който се кани да
избухне. И нещо й подсказа, че когато това стане, ще бъде страхотно.

Плажът на Скаген беше сред най-красивите, които Ева беше

виждала някога, с бели пясъци и разкошни дюни, които се простираха
на километри. Морето беше толкова синьо и кристално чисто, сякаш се
намираха в тропически рай, а не на най-северния полуостров на
Дания. Е, щеше да е добре, ако беше малко по-топло. Въпреки светлия
слънчев ден заради вятъра въздухът леко щипеше.
Плажът беше доста посетен. Имаше немалка опашка от туристи,
които се редяха, за да се снимат в самия край на Гренен – пясъчната
коса, която се забиваше в морето. Там се събираха две морета и Ева
виждаше ясната линия, която се менеше и бълбукаше, когато водите се
срещаха. Те вече бяха видели делфините и тюлените, които играеха във
вълните наоколо.
Софи махна на някого и Ева видя висок мъж с тъмна къдрава коса да
й отвръща.
Той се приближи към тях. Въпреки че се усмихваше широко, очите
му бдително следяха Ева през цялото време.
— Каспър, радвам се да те видя – каза Софи и го взе в обятията си.
Той я целуна по бузата.
— Как е Ерика?
— Добре е. Днес работи в кафенето, иначе щеше да дойде.
— А децата?
Каспър се усмихна.
— Йохане е бременна с първата си рожба.
 — О, поздравления! Ще станете баба и дядо.
— Знам. Ерика е много развълнувана – каза Каспър и отново
погледна Ева.
— Каспър, това е Ева Блу, дъщерята на Джулиет.
Той се поколеба и после й подаде ръка, за да се здрависат.
— Приятно ми е да се запознаем. Когато Софи се обади снощи и ми
обясни, че искаш да се срещнем, си помислих…
— … че може би съм отдавна изгубената дъщеря, която никога не
сте знаели, че имате? – каза Ева.
Каспър нервно се засмя.
— Нещо такова.
— Няма нужда да се притеснявате. На двайсет и седем години съм,
появила съм се две години след като вие с мама сте се срещнали. Не
съм тук, за да създавам проблеми. Просто исках да поговоря с вас за
майка ми.
Каспър кимна.
— Много съжалявам да разбера, че тя е починала.
Софи, Хенри и Тор тръгнаха да се разхождат, оставяйки Ева и
Каспър да си говорят насаме. Каспър й предложи да вървят редом и тя
застана до него.
— Какво искате да знаете?
— Не знам много за времето, което е прекарала тук. В нощта преди
осемнайсетия си рожден ден е направила списък с мечти – неща, които
е искала да направи през живота си. В една от тях просто казва, че иска
да се върне в Скаген. Попитах леля ми – сестрата на майка ми – за това
и тя каза, че когато Джулиет се е върнала от европейското си турне,
била изключително развълнувана от това малко градче и от мъжа,
когото е срещнала там. Предполагам, че вие сте мъжът, с когото се е
виждала, докато е била тук?
Той кимна.
— Имахме невероятна връзка още от първата секунда, когато се
срещнахме. Гледах я на онази премиера и тя просто… ме заслепи.
Гласът й беше невероятен. След шоуто влязох зад кулисите и веднага
усетихме близост. Прекарахме нощта заедно, разговаряйки тук, на
плажа. Гледахме изгрева над морето и мисля, че тогава знаех, че това е
момичето, за което искам да се оженя. През следващата седмица
прекарвахме всяка възможна секунда заедно, в последната й нощ
правихме любов под звездите, тук горе, сред дюните, където бяхме
прекарали и първата си нощ заедно.
Ева се намръщи.
— Какво се случи по-нататък?
Каспър въздъхна.
— Турнето на „Магьосника от Оз“ продължаваше през Швеция,
Финландия и Норвегия и след това тя трябваше да се върне у дома в
Англия.
— Искам да кажа, какво се случи между вас двамата? Влюбили сте
се в нея. Мисля, че и тя е чувствала същото. А просто сте се
отдалечили един от друг?
— Това беше през 1990 година, нямахме мобилни телефони, имейли
или Фейсбук. Тя ми даде адреса си и си обещахме да си пишем.
Написах няколко писма, но те се върнаха неотворени. Получих няколко
писма от нея, но всички звучаха така, сякаш не съм й писал, и тя
искаше да знае защо. В крайна сметка отидох в Англия да я търся.
— Наистина ли?
Ева беше изненадана от това. Лоръл не беше споменала нищо
такова.
— Стигнах до входната врата, където се срещнах с баща й, който ми
каза убедително, че ще ми счупи и двата крака, ако не се разкарам. Е,
той го каза много по-грубо от това. Освен това ми каза да спра да й
изпращам писма, тъй като той лично се ангажира Джулиет никога да
не ги получи. Не знаех какво да правя. Висях в Англия няколко дни,
дебнех по улиците в близост до къщата й, но така и не я видях и се
прибрах у дома с разбито сърце.
— О, господи – каза Ева тихо. Майка й никога не беше разбрала, че
Каспър се е борил за нея. Сметнала е, че той е забравил всичко
свързано с нея след онази прекрасна седмица, но не беше така. Той не
я беше забравил.
— Поглеждайки назад, може би би трябвало да направя повече, но
не го направих. Прибрах се вкъщи и с няколко мои приятели се
записахме в армията. Изглеждаше като добър начин да забравя
момичето, в което се влюбих. Когато няколко години по-късно излязох
от армията, срещнах Ерика. Влюбих се в нея и създадохме съвместен
живот, но винаги някаква малка частица от сърцето ми е принадлежала
на вашата майка.
 Ева замълча за момент, докато ровеше с крак белия пясък. Дядо й
беше съсипал всичко – шанса на майка й да бъде щастлива с мъжа,
когото е обичала. Дали животът на Джулиет би бил по-различен, ако тя
и Каспър бяха имали шанс? Може би така или иначе майка й щеше да
умре рано, но поне щеше да знае, че е обичана.
— Не знаете колко много ме радва да чуя всичко това. Тъжно ми е,
че дядо ми ви е попречил да се виждате и не сте имали шанс. Но се
радвам, че сте я обичали толкова, колкото ви е обичала тя. Че сте се
борили за нея, дори и да не се е получило.
Той се усмихна.
— Вашата майка определено си струваше да се бориш за нея.
Ева се огледа за Тор. Той сякаш това и чакаше и се приближи,
подтичвайки.
— Трябва да вървя – каза Каспър.
— Благодаря, че се срещнахте с мен.
Той се усмихна и се отдалечи, за да си вземе довиждане със Софи и
Хенри.
— Всичко наред ли е? – побърза да попита Тор.
— Да.
— Добре ли беше, че се срещна с него?
— Да, наистина беше добре. Беше чудесно да чуя и неговия разказ за
нещата.
Ева се загледа в Тор за момент. Изглеждаше притеснен.
— Какво не е наред?
— Нищо, няма значение. Ще ти кажа по-късно.
Тя се намръщи.
— Кажи ми сега!
Тор за миг погледна над морето и когато отново погледна към нея,
очите му бяха тъжни.
— Позвъних на Трейси по телефона тази сутрин и настоях да оправи
нещата със стаите, защото ситуацията между нас е непрофесионална и
е неловко.
— Добре.
Той си пое дълбоко дъх.
— Соня излита след няколко дни, за да те поеме от мен. Когато се
върнем в Осло след Лофотен, ще ни чака. Тя ще продължи останалата
част от пътуването с теб, а аз ще летя за дома.
 Глава 19
Ева го гледаше шокирана.
— Какво?!
Тор преглътна.
— Знам, съжалявам. Не съм поискал това, не съм го искал.
— Тогава го кажи на Трейси.
— Тя ми е шеф, какво мога да направя? Отивам там, където тя ми
каже да отида.
— А аз нямам ли думата в този случай? Това е моето приключение
на живота, не искам да го споделям с някой друг. Дори не познавам
Соня – възнегодува Ева.
— Преди няколко дни не познаваше и мен.
— Но сега те познавам, не искам да пътувам по света с друг освен с
теб.
— Соня е много симпатична – каза Тор.
Идваше й да се разплаче заради несправедливостта на всичко това.
— Какво мога да направя, за да променя това?
Той поклати глава.
— Няма какво.
— Ако наистина не искаш да си тръгнеш, ще направиш нещо! –
избухна Ева.
Тор въздъхна тежко.
— Може би е за добро.
Ева направи крачка назад, сякаш току-що са я зашлевили.
— Това между нас няма да изчезне. Щеше да ескалира в нещо
повече, което никой от нас не иска. Знаеш това! – каза Тор.
— Значи е най-добре да бягаш от него?!
— Каква е алтернативата, първо да преминем към план „Б“ ли? –
раздразнено каза Тор.
— Защо не? И двамата сме възрастни. Можем да се забавляваме, без
да превръщаме всичко в епична любовна история. Не е необходимо да
бъде нещо сериозно.
Тор поклати глава.
— С теб може да е само нещо сериозно.
 Ева загуби дар слово за момент, защото знаеше, че той е прав. Но
също така знаеше, че трябва да се бори за него. Не можеше просто да
се отдръпне.
— От сега нататък ще плащам за отделни стаи във всеки хотел.
Бихме могли да отделим няколко часа сега и да резервираме стаи за
теб. Няма да има повече гушкане, целувки или едно легло. Ще бъдем
приятели и ще бъдем стриктни в това отчаяно каза тя.
Тор въздъхна. Погледна за момент към морето, докато то се сливаше
в два прекрасни нюанса на синьото. Дълго не пророни и дума и после
насочи вниманието си към нея.
— Вероятно можем да се срещнем на питие или нещо друго, когато
се върнеш вкъщи – каза Тор едва-едва.
— Какъв смисъл би имало? – отсече Ева. – Вече разясни, че не
искаш нищо да се случи между нас. Предпочиташ да избягаш,
отколкото да останеш приятел с мен.
Тор се загледа в краката си и прокара ръка през косата си.
— Хайде, трябва да се връщаме, за да можем да отидем на
летището. Имаме още две нощи заедно, нека не съсипваме това време,
като спорим. Полярният ден е нещо специално, искам да му се
насладиш.
Той тръгна, явно разговорът беше приключен. Ева нямаше сили да
помръдне, само го гледаше как се отдалечава. Беше нелепо, но имаше
чувството, че сърцето й се къса.

На връщане към къщата си Хенри и Софи бяха весели и бъбриви,

както обикновено. Очевидно Тор не им беше казал какво ще се случи –
може би не смяташе, че ще им пука, или може би не е искал да се
намесят, изказвайки мненията си.
Със своята доброта и съчувствие я бяха накарали да се почувства
съвсем като у дома си, а болката в гърдите й, че никога повече няма да
види Тор, само нарастваше заради факта, че и тях нямаше да види
отново. Колкото и ненормално да звучеше, наистина щяха да й липсват.
Имаше чувството, че оставя малка част от себе си тук, в Скаген, при
любовта на майка си към малкото градче и тези прекрасни хора, които
я бяха посрещнали в дома си. Затова преди да напусне къщата им, тя се
промъкна в задната градина и засади лалето „Ева Блу“. Нямаше
представа дали сега е най-подходящият момент да го засади и дали ще
оцелее и ще разцъфти, но поне като го направи, щеше да остави малка
следа след себе си.
Тя влезе вътре точно когато Тор се сбогуваше с родителите си.
— Не оставяй да мине много време до следващия път, когато ще се
видим – каза Софи и го прегърна. – Това винаги ще бъде твоят дом.
Време е да спреш да се криеш от миналото си и да прегърнеш
бъдещето си.
Ева се размърда неловко. Фактът, че Софи казва това на английски, я
накара да помисли, че нарочно иска тя да го чуе.
Когато Хенри се приближи, за да прегърне Тор, Софи прегърна Ева.
— Ще се видим скоро, нали?
— Не знам. Бих се радвала да ви видя отново, но… – Ева замълча.
— Ще дойдете с Тор – каза Софи, сякаш това беше най-очевидният
отговор на света.
Тор явно не можеше да я погледне, защото нарочно отдели време да
увие няколко резена от тортата на баща си в салфетки.
— Може би ще дойда сама – каза Ева и когато го изрече знаеше, че
наистина ще го направи. Скаген беше прекрасен и нямаше нужда от
Тор или някой друг, за да се върне отново някой ден.
Лицето на Софи леко се удължи, когато погледна единия и другия и
ясно долови промяната между тях.
Тя се обърна към Ева и се усмихна тъжно.
— Ще бъдеш добре дошла.
Ева я прегърна отново и Софи я притисна малко по-силно. Щом я
пусна, Ева взе чантите си и последва Тор през вратата.

Тор погледна Ева, докато седеше до нея в самолета от Осло за

Лофотен. Беше тиха още откакто напуснаха къщата на родителите му.
Не беше нацупена или ядосана, отговаряше му всеки път, когато той я
заговаряше, но не се опита да поведе разговор. По време на полета от
Скаген до Осло и на летището в Осло, докато чакаха следващия полет,
се беше заровила в лаптопа си, твърдейки, че има работа. Сега четеше
пътепис за Норвегия. Сякаш се опитваше да го избягва. Излъчваше
огромна тъга и той не знаеше какво да направи.
Вината беше изцяло негова. Беше окуражил чувствата й. Макар да
му беше ясно, че между тях нищо няма да се случи, той отдавна бе
разбил професионалната преграда. Беше я прегръщал, целувал, гушкал
в леглото, беше й казал, че иска да нрави любов с нея. А сега я беше
отблъснал.
Не искаше всичко да завърши така. Дори не му беше минавало през
ум да моли Трейси да уреди Соня да се размени с него. Той искаше да
завърши това пътуване с Ева, да прекарва време с нея, да я гледа как
става по-уверена, как се изправя пред страховете си и осъществява
мечтите си. Но когато Трейси му изпрати имейла, за да съобщи, че
Соня ще го замести, една много, много малка част от него въздъхна
облекчено. Той знаеше, че връзката им скоро ще стане физическа и че
когато това се случи, ще бъде много повече от секс. Не искаше това. Не
искаше да се влюбва. Знаеше, че да бяга от нея е проява на страх, но
все пак смяташе, че може би е за добро.
Беше я наранил, а това беше последното, което искаше.
Хвърли поглед през прозореца на Ева и ахна колко ниско летяха над
планините. Бяха в малък витлов самолет със само трийсет и девет
места и поради това летяха на много по-малка височина от нормалните
пътнически самолети, но Тор не очакваше да види точно това.
— Ева, погледни – прошепна той, възхитен от красотата на Лохотен,
когато навлязоха над сушата.
Тя надникна през прозореца и притисна лице към стъклото като
дете, което стои пред сладкарница. Това го накара да се усмихне,
въпреки че Ева напълно блокира гледката. Сигурно беше осъзнала
това, тъй като внезапно се облегна назад и му махна да се наведе над
нея и да погледне. Той го направи, опитвайки се да не обръща
внимание на нейния аромат и топлина. Беше изумително колко
тюркоазена, колко бистра е водата. Виждаше се чак морското дъно.
Планините се извисяваха над островите в различни форми и
образувания. Огрени от великолепното ярко слънце, белите пясъчни
плажове бяха толкова ярки, че едва можеше да ги гледа човек. Морето
беше гладко и спокойно, а езерата бяха като стъкло, отразяващи
перфектно огледалния образ на планините. Виждаше яркочервените
къщи като на кокили, които очертаваха бреговете на езерата и
плажовете. Островите се извиваха един около друг или се протягаха в
обратна посока, сякаш в някакъв танц. В далечината, над блестящото
море, дори успя да види дъга. Беше изключителна гледка.
Обърна се да погледне Ева – и тя се усмихваше на красотата.
Той се отмести леко назад, за да може тя отново да погледне навън.
 — Красиво е – каза Ева.
— Никога през живота си не съм виждал подобно нещо.
Тя се обърна, за да го погледне, и се усмихна.
— Радвам се, че го видях с теб – каза Тор.
Знаеше, че не е честно да казва това. Но сега, след като си тръгваше,
нямаше смисъл да крие чувствата си.
Ева се усмихна.
— Аз също.
Двамата отново насочиха вниманието си към невероятната гледка,
докато самолетът се спускаше по-ниско. Летяха толкова близо до
земята, че Тор можеше да види цветовете на цветята по планинските
върхове и малките бели лодки, носещи се във водата.
Дори забеляза неголямо стадо китове и делфини малко по-далеч.
Посочи ги на Ева и тя се разсмя от радост. Той спря да се взира в
панорамната гледка и се обърна, за да види как тя се радва – вълнение
и наслада искряха в очите й, най-широката усмивка се беше разляла на
лицето й, а тревогата от деня беше напълно забравена, поне засега.
Определено щеше да се наслаждава на времето си тук през
следващите два дни. Тази великолепна гледка с тази невероятна жена.
Щом щеше да се прибере вкъщи след по-малко от четиридесет и осем
часа, той се зарече да се възползва максимално от времето, което му
оставаше.

Ева никога не беше виждала нещо подобно. Стоеше на терасата на

тяхната червена хижа и гледаше над огледалните води на морето.
Златната светлина на деня в полунощ беше нещо, което никога не си
беше представяла, когато планираше да дойде, за да види полярния
ден. Той не беше като яркото слънчево греене на обяд, каквото
очакваше тя. Слънцето беше потънало ниско в небето, оставяйки следи
от злато и кехлибар в облаците, и леко докосваше повърхността на
морето на далечния хоризонт, сякаш отпиваше от питие. Изглеждаше
вълшебно. Искаше да го нарисува, но знаеше, че не би могла да
предаде този перфектен нюанс от розово-златно, колкото и да се
старае. Виждаше безкраен залез и изгрев едновременно.
Дъхът й секна при тази мисъл. Майка й би била много щастлива.
Емоцията задръсти гърлото й. Мъката беше нещо смешно. Имаше дни,
когато в ежедневието си тя от време на време мислеше за майка си, в
паметта й изплуваше спомен, който я караше да се усмихне. Но друг
път нещо дребно като това сега можеше напълно да я извади от
равновесие.
Всичко вървеше гладко и тя се справяше добре с всичко, което майка
й беше искала да направи, но това не променяше факта, че Джулиет
никога няма да застане на тези брегове и да усети рядката красота на
полярния ден. Животът й беше завършил твърде рано. Ева почувства
сълзите в очите си при мисълта, че никога няма да чуе как майка й се
смее, да види усмивката й или да усети ръцете й около себе си. Не
беше имала възможност да се сбогува с нея. Майка й бе решила да
отиде на приключение и не се беше върнала у дома.
Тя погледна Тор и се почувства тъжна, че и той я напуска. Никога
повече нямаше да го види и това предизвикваше същата болка в
сърцето й, както от загубата на майка си.
Той я погледна и лицето му се удължи, когато я видя да плаче.
— Хей, какво не е наред? – попита и веднага я придърпа и здравата
си прегръдка и я притисна към гърдите си. Тя здраво се вкопчи в него,
хлипайки. Топлината и нежността му веднага я накараха да се
почувства малко по-добре.
— Просто мисля за майка ми и за това, че тя никога няма да види
това чудо, което преживяваме.
— Не мисля така – призна Тор. – Смятам, че нашите близки никога
не ни напускат. Сигурен съм, че майка ти е следила всичките ти
пътешествия. И се радва да види как преживяваш тези приключения.
Ева тъжно се усмихна. Това беше прекрасна мисъл, макар да не
беше сигурна, че е вярна. Та нали ако имаше рай, майка й щеше да му
наслаждава, вместо да прекарва времето си, наблюдавайки всяка
крачка на дъщеря си.
— Съжалявам и за това, че си тръгваш. Толкова ще ми липсваш –
каза Ева.
Тор въздъхна дълбоко.
— Знам, и ти ще ми липсваш.
— Голяма каша, нали – попита Ева.
— Да, така е и съжалявам.
— Не съжалявай! В някой друг живот, някой друг път щяхме да сме
страхотни заедно. Никога няма да съжаля, че съм те срещнала. Ти ме
научи на толкова много неща – че животът е много по-забавен и
пъстър, стига да си малко по-смел и самоуверен.
— Не мисля, че имам пръст в това. Винаги си била смела, просто
трябваше да го отключиш, да видиш света като част от твоя ритъм –
каза Тор.
Ева погледна към морето. Тишината беше по-дълбока от всичко,
което бе преживявала преди. Не се чуваше никакъв шум освен
туптенето на сърцето на Тор. Огледалните води на морето бяха от
течно злато, сякаш слънцето се беше потопило в океана. Изглеждаше
толкова примамливо.
Тя се отдръпна от Тор.
— Хайде да поплуваме.
— Какво?!
— Когато бях дете, имаше един анимационен сериал „Патешки
истории“. Давали ли са го в Дания?
Тя започна да разкопчава ботушите си и ги събу с ритник.
— Да, заглавието му беше по-различно, но да.
— Как се казваше? – попита Ева, като свали ципа на палтото си и го
хвърли върху една пейка.
— „Приключенията на Хюи, Дюи и Луи“. Какво правиш?!
— А, значи са пропуснали главния герой Скрудж Макдък — каза
Ева, умишлено игнорирайки въпроса му. Тя свали пуловера си. — В
началните кадри чичо Скрудж се къпеше в златните си монети и
винаги съм си мислила колко готино би било това. Имам предвид,
знам, че е невъзможно, но винаги съм искала да плувам в злато.
Тор погледна към морето, предусещайки намеренията й.
— Ева, ще замръзнеш!
— И ще бъда смела и самоуверена, защото така е много по-забавно.
Тя бързо свали всичко от себе си и остана напълно гола. Нарочно не
гледаше Тор, за да не вижда реакцията му. Хукна по стъпалата и се
хвърли във водата, преди той да може да я разубеди.
Ледените води се забиха като ножове в кожата й, позлатените вълни
сякаш поглъщаха тялото й, но тя не можеше да не се смее и да крещи
от възторг.
Отпусна се по гръб, взирайки се в златното небе.
— Господи, Ева, ти луда ли си? Водата е ледена.
 Тя погледна и видя Тор да щурмува водата също напълно гол, което
я накара да се разсмее на глас. Той се гмурна и се приближи до нея,
като я сграбчи в прегръдките си. Тя плъзна ръце около врата му.
— Не мисля, че съм виждал нещо толкова вълнуващо през целия си
живот като това да тичаш гола към златното море – каза той. – Беше…
омайващо.
Тя се усмихна и после погледна назад към небето. Струваше й се, че
времето е спряло – няма здрач, няма утро. И в този момент, който
сякаш щеше да продължи вечно, почувства, че всичко е възможно –
няма правила, няма ограничения, няма минало или бъдеще, за което да
се тревожи. Сякаш нямаше никой друг на света – само те двамата.
Тя го погледна – очите му бяха впити в нея, сякаш беше изпаднал в
транс. Пръстите му нежно галеха голия й гръб.
Беше категоричен, че между тях никога няма да се случи нищо,
въпреки че няколко пъти беше престъпил границата. Но сега си
тръгваше. И може би точно това я беше подтикнало: нямаше да има
неудобство, нямаше да има голяма любовна история, която да се
провали, защото той щеше да изчезне, преди да успеят да стигнат
толкова далеч. Защо да не си дадат това, което и двамата искат? Защо
да не се възползват максимално от времето, което им беше останало?
Чувствайки се красива и дръзка, тя се протегна и го целуна.

Глава 20
Ева не беше сигурна дали Тор ще й отвърне, но не се поколеба,
въпреки че този път целувката не беше кратка и сладка. Беше заредена
с толкова страст и нужда. Той я придърпа плътно към себе си и тя обви
краката си около него. Той докосна устните й, неговите нежно
разтвориха нейните, а езикът му се плъзна вътре. Усещането от
целувката му я разтресе като удар в стомаха. Едната му ръка все още
беше ниско около гърба й, а другата той плъзна нагоре, за да я хване за
тила. Тя го погали по гърба и с устни потуши стона му. В нея пламна
пожар – и тя започна да го целува силно, с огромно желание за още и
още.
Той насочи целувките си към врата й, а горещите му устни я
докосваха точно там, където пулсът галопираше под кожата й. Тя се
изви назад и отвори очи, за да погледне искрящото небе. Той премести
устните си към гърдите й и желанието премина през нея като ток.
Очевидно беше, че то не бива да се потушава тук, в леденостуденото
море.
Леко се отдръпна от него и той вдигна глава, а очите му бяха
изпълнени със загриженост. Нямаше начин да го остави да се извинява
или да се измъкне от тази магия с приказки. Притисна пръсти към
устните му.
— Ще си взема душ. Можеш да ми правиш компания, ако искаш.
Той изви устни в самодоволна усмивка.
— Знаеш, че имам душ в стаята си.
Тя се усмихна и заплува обратно към брега.
— Че какво му е забавното? – извика през рамо.
Стигна до плажа и бързо се качи по стълбите към терасата, докато
студеният нощен въздух се гонеше по кожата й.
Събра дрехите си и хукна навътре, чувайки стъпките му по
стълбите.
Качи се в спалнята си и хвърли дрехите си на леглото, но носле
реши друго и ги премести на стола. По-късно можеше да се наложи
леглото да бъде празно.
Тор затрополи оглушително по стълбите, но не влезе в стаята й.
Вместо това го чу да се втурва в собствената си спалня, да кълне и да
охка, местейки разни неща.
Беше започнала да трепери, затова бързо се шмугна под душа и го
пусна. Топлата вода изгаряше кожата й и тя се въртеше, за да се загрее,
като отметна глава назад, за да намокри косата си. Виждаше вратата на
банята. Тор още не се беше появил. След тази невероятна целувка
наистина ли щеше да се къпе в своята баня? Дали вече не съжаляваше
за това?
Изведнъж той се появи треперещ. Тя бързо го издърпа под горещата
вода, разтривайки го с ръце, за да го стопли.
— Не мислех, че ще дойдеш.
— Забавих се заради една доставка – каза Тор. Устните му леко
трепереха, но тя усети как топлината започва да се разлива по тялото
му. Всъщност не бяха стояли толкова дълго в морето.
— Доставка ли?
 Той протегна ръка, за да й покаже кондома, и сърцето й направо
експлодира в гърдите. Боже, наистина щяха да го направят. Той го
остави на рафта – прекрасно обещание за това, което предстоеше.
Тя поглади гърдите му с ръце под предлог да го стопли, макар да
знаеше, че няма да заблуди никого.
— Кондоми, a? – подразни го тя. – Откога багажът ти като
придружител по света включва кондоми?
— Купих ги вчера, имах усещането, че може да ми потрябват.
Тя се намръщи объркано.
— Но ти каза…
— Знам какво казах. Просто не исках да съм неподготвен, ако дойде
такъв момент. Нямаш представа колко съм щастлив, че бях толкова
предвидлив.
Държейки ръцете си около кръста й, той размени местата им,
премествайки я назад под душа.
— Аз също съм щастлива. Достатъчно ли се стопли?
— Ще се стопля – каза той загадъчно.
Наведе глава и я целуна отново, като внимателно подпря гърба й до
хладните плочки на стената. Тя ахна от студенината и той улови дъха й
с устните си. Не преставаше да я целува, докато прокарваше ръце по
гърдите й, дразнейки зърната й с нежни пръсти. Тя плъзна ръце около
тила му, усещайки мускулите на силните му рамене. Обхвана тила му,
целувайки го с настойчивост, каквато досега не беше изпитвала. Той
плъзна ръце по тялото й, милвайки я нежно, а после пъхна ръка между
краката й. Тя изстена нещо нечленоразделно в устните му и усети, че
той се усмихва. Нахалник! Тор продължи да я целува, като
разпръсваше магията си над нея със силни, бавни и уверени пръсти.
След няколко секунди от Ева се изля безсмислен поток от думи. Сякаш
напрежението между тях беше бълбукало точно под повърхността и
сега изригна от нея. Той обхвана лицето й в ръце и продължи да я
целува, въпреки че тя едва успяваше да си поеме дъх. Беше възбуден и
тя посегна към него, докато устните му се притискаха към нейните, и
започна да го гали с ръка. Той издаде звуци – нещо между съскане и
стон – и насърчена от това, тя продължи да го гали още по-интензивно.
Внезапно устата му отново притисна нейната. Целувайки я по-
силно, той сграбчи ръцете й и ги притисна над главата й. Целувките му
не спираха, а устните му изгаряха нейните. Отдели се от тях само
колкото да разкъса опаковката на кондома. Бързо си го постави и
отново я целуна страстно.
Повдигна я и тя обви краката си около бедрата му. Беше се наместил,
но като че ли се сдържа за секунда. Дръпна се леко назад, за да може
да говори.
— Караш ме напълно да губя контрол. Преди задръжките ми да
паднат окончателно, ще те попитам сигурна ли си, че го искаш?
Ева се усмихна и го целуна бързо.
— Ако трябва да имам само една мечта в списъка си, тя ще е да ме
любиш точно тук и сега.
Той я целуна силно и влезе в нея. Тя впи пръсти в раменете му.
Ръцете му бяха плътно около бедрата й, повдигаха я високо,
притискаха я, за да влезе по-дълбоко, движеха я все по-силно и по-
бързо. Никога досега не беше правила толкова страстен и невъздържан
секс. Непознато чувство набъбна в нея и се разля по цялото й тяло. Той
я целуваше с такава отчаяна жажда, че първичното му желание я
накара да извика. Тор изстена в устните й и целият се разтърси.
Задържа я за момент срещу себе си, докато си поеме дъх, и после
спусна краката й на пода. Тя трепереше и се облегна на стената, когато
той отстъпи назад под душа. Тор й подаде ръка. Тя я прие и той я
придърпа под душа, обви ръце около нея и я притисна към себе си.
Целуна я нежно, обхващайки лицето й с ръце.
Останаха да се целуват дълго след като златното небе отвън
избледня и яркосиньото утринно слънце зае мястото си.

На следващата сутрин Ева се събуди с широка усмивка на лицето, но

тя се изпари, когато протегна ръка към Тор и установи, че леглото е
празно.
Седна и се огледа, търсейки го с поглед. От банята не се чуваше шум
и съдейки по тишината от останалата част от къщата, той не беше там.
За всеки случай го извика, но отговор нямаше.
След като излязоха изпод душа предишната вечер, те прекараха цели
часове в леглото, целувайки се и милвайки се, след което той отново я
люби – бавно и нежно – преди най-накрая да заспят. Докато правеше
любов с нея, я гледаше с такова обожание, че в тялото й гореше
непрекъснат пожар.
 Дали не се е събудил тази сутрин със съжаление за невероятната
нощ, която прекараха заедно?
Но дори и да не съжаляваше, това не променяше нищо. Въпреки
всичко той щеше да си тръгне на следващия ден и тя нямаше да го
види повече.
Ева сгъна колене до гърдите си. Постъпи глупаво – знаеше, че си
тръгва, но го целуна и го покани да си вземе душ с нея. Знаеше, че
сексът ще промени всичко между тях, но така или иначе го направи и
се влюби в него заради това.
Как стана така, че нещата между тях ескалираха толкова бързо?
Обикновено при нея не ставаше по този начин. Когато се срещаше с
мъж, минаваха седмици, преди да се почувства достатъчно комфортно,
за да спи с него. А сега – само пет-шест дни и тя не само беше скочила
в леглото му, но най-вероятно се беше влюбила.
Каква каша!
Грабна телефона си от чекмеджето и се обади на Лоръл.
— Здравей, скъпа моя! Мислех си за теб и за това как вървят нещата
с Тор.
— Спах с него – изтърси Ева.
Тя чу как Лоръл изпусна силна въздишка.
— Е, не очаквах това.
— Знам, и аз не очаквах. Толкова съм глупава. Никога не съм имала
секс за една нощ, защо трябваше да започна с него?
— Защо да е секс за една нощ? Той очевидно също е увлечен. Освен
ако… и двамата сте били пияни?
— Не, бяхме трезви като студен камък.
— Тогава какъв е проблемът? – не разбираше Лоръл.
— Той си заминава – въздъхна Ева. Заболя я дори само от
изричането на тези думи.
Последният й разговор с Лоръл не беше толкова отдавна, но през
последните двайсет и четири часа се бяха случили много неща.
— Той искаше отношенията ни да са професионални и затова
изпрати имейл на шефката си, настоявайки да направи нещо за
ситуацията със стаята. Тя му изпраща заместничка. Тор лети за дома, а
утре ще дойде жена, която се казва Соня.
Тази мисъл я потискаше – не само защото нямаше да види Тор
отново, а и защото не можеше да си представи да разглежда света с
друг освен с него. Дори да не се случи нищо повече помежду им,
искаше да изживее това приключение на живота си с него до себе си.
— Но можете да се срещнете, когато се върнеш у дома – опита
Лоръл.
— Не мисля, че той иска това. Не се интересува от връзка.
— Значи е било секс за сбогом?
— Предполагам, че беше така – призна Ева тъжно.
— О, Ева, мразя такива неща да се случват на теб.
— Какъв идиот съм само!
— Не съм сигурна. Ако си се впуснала в приключението на живота
си да трупаш невероятни преживявания, едва ли е толкова зле да
добавиш в списъка си страхотен секс с готин мъж.
Ева се усмихна на опита на Лоръл да я накара да се почувства по-
добре.
— Беше страхотен, нали? – попита Лоръл – Моля те, не ми казвай,
че Тор не е надарен…
Ева се изкикоти.
— Точно обратното. И да, беше страхотен. Беше толкова…
внимателен.
Внезапно чу долу да се отваря врата и тежки стъпки по стълбите.
— Лоръл, трябва да затварям. Ще ти се обадя по-късно – побърза да
прекрати разговора.
— Не, чакай! Искам повече подробности за това…
Ева се ухили.
— Чао, Лоръл.
Тя затвори въпреки протестите й точно когато Тор влезе.
— О, здравей красавице! Надявах се да се върна, преди да се
събудиш.
Сърцето й подскочи. Беше я нарекъл красавица.
— Изтичах да взема закуска, за да можем да останем в леглото още
известно време – обясни Тор, събличайки пуловера и тениската си с
бързо движение.
Наведе се над леглото и я дари с лека целувка, като остави хартиена
торбичка върху шкафа до леглото. Седна на ръба на леглото и бързо
свали ботушите и чорапите си.
— Знам, че ще ходим да наблюдаваме китовете, но по-късно тази
вечер. Можем да станем и да се разходим след закуска или, ако искаш,
да прекараме деня в леглото – каза той, като й хвърли двусмислен
поглед през рамо.
Изправи се, свали дънките и боксерките си и се плъзна под
завивките при нея, целувайки я страстно, докато студените му ръце
шареха по тялото й.
Тя притисна ръка към гърдите му, за да го спре.
— Чакай, искаш трети рунд ли?
Въпросът беше излишен, предвид това накъде се беше насочила
ръката му в момента.
— По дяволите, да. Като начало, можем да закусим. Сигурен съм, че
после ще успеем да изкараме още няколко рунда, преди да излезем.
Глупачка ли беше да мисли колко прекрасно би било да се отдаде на
това? Или луда, задето обмисля да не го прави?
— Когато се събудих, те нямаше и си помислих, че може би
съжаляваш за снощи – тихо каза Ева.
Сви се от страх. Защо превръщаше всичко в по-голям проблем,
отколкото беше? Това беше просто секс.
Лицето му посърна.
— Не, нито с една частица. Честно – това беше една от най-
прекрасните нощи в живота ми.
О, Боже! Та тя обичаше този човек! Условностите да вървят по
дяволите. Щеше да прекара всяка свободна секунда, която й остава, в
леглото с него. Щеше да се оправя с разбитото си сърце, след като той
си тръгне.
— А ти съжаляваш ли? – попита той.
— Нито за миг!
Тя се протегна и го погали по лицето, наслаждавайки се на меката
му набола брада под пръстите си.
Той се наведе и я целуна, придърпвайки я леко, така че да се окаже
под него, докато ръцете му нежно я галеха.
— Говорих с Трейси – промълви Тор между целувките.
През мъглата на желанието съзнанието й се опита да се концентрира
върху думите му. Наистина не искаше да говори за Трейси в момент
като този.
— И?
— Казах й, че не си доволна от внезапната смяна, тъй като вече сме
сменили един път предпочитания от теб придружител, и че няма да е
професионално отново да го сменяме. Казах й, че това пътуване е
наистина важно за теб, и обясних, че го правиш в памет на твоята
майка.
— О, боже! И какво каза тя?
— Не беше много щастлива. Казах й, че сами ще уредим проблема с
допълнителните стаи, но няма да те оставя.
— Какво?!
Ева го изгледа шокирана.
Той се усмихна.
— Няма да те оставя.
— Оставаш ли?
Той кимна и – колко глупаво – тя усети сълзи в очите си.
Тор я целуна и тя обгърна с ръце врата му. Сърцето й преливаше от
радост. След малко той се протегна да вземе кондом от чекмеджето,
после внимателно се плъзна в нея. Тя го обви с ръце и крака,
притискайки се плътно в него. Тор се облегна на ръце, докато се
движеше дълбоко в нея.
— Знаеш ли какво означава това? – попита той и я целуна.
— Какво?
— Изглежда, че сме преминали към план „Б“.
Тя се ухили.
— Харесвам план „Б“.
— И аз. Но не се влюбваме, нали – каза той с усмивка.
Не можеше да му отговори, че вече е твърде късно за това. Щеше да
запази тази информация за себе си.
— Ще се постарая да не го направя.
Той се настани между краката й и я придърпа по-близо до себе си.
— Изобщо няма да се влюбя в теб, Ева Блу, определено няма.
Очите му блестяха с весело пламъче. Целуна я отново.
— И ако повтарям тази мантра всеки ден, може да започна да й
вярвам.
Тя се усмихна до устните му. И той имаше чувства към нея.
Може би в крайна сметка всичко щеше да е наред.

Глава 21
 Скъпа мамо,
Прекарах деня в леглото с най-невероятния мъж. Никога и за миг
не съм си помисляла, че някога ще напиша такова нещо на пощенска
картичка до теб, но е вярно. Той не може да свали ръцете си от мен.
Дори когато не правим любов, ме гали, докосва ме или просто ме
прегръща. Чувствам се… божествено. В крайна сметка станахме и
отидохме на разходка в Лофотен. То е съвсем малко селце, водите са
толкова чисти, че сякаш сме в тропически рай.
Наблюдението на китовете беше грандиозно. Очаквах да видя
няколко опашки и перки на около хиляда метра, ако имаме късмет, но
стадото от пет гърбати кита дойде точно до борда, плувайки под
корабчето, гмуркайки се точно до нас. Дори имах шанса да погаля
един. Направих най-невероятните снимки. Те очевидно не се бояха от
нас и бяха много любопитни. След известно време просто отплуваха,
търсейки нови приключения в полярния ден.
Върнахме се в хижата и Тор чакаше търпеливо момента или по-
скоро беше нетърпелив отново да правим любов. Определено може да
свикна с план „Б".
Иска ми се да беше тук… Е, не точно тук, понеже има някои неща,
които една майка никога не трябва да вижда.
Обичам те,
Ева
П.П. Изпълнена мечта:
6. „Да видя полярния ден".

— Венеция е доста забавно място, нали – каза Ева, докато чакаха на

ръба на един от многото канали гондолата да се върне и да ги прибере.
Бяха избягали от хладното време на Северна Норвегия и се бяха
отправили на юг, към много по-топлата Италия, където всички бяха
навън, наслаждавайки се на слънцето. Голяма опашка от хора чакаха
гондолите – предимно двойки, които бяха дошли тук за едно от най-
романтичните си преживявания. Бяха следващите по ред.
Ева и Тор бяха пристигнали няколко часа по-рано и взеха моторна
лодка от летището до хотела си. Беше толкова прекрасно, вълнуващо
преживяване – тя се чувстваше като филмова звезда. Хвърлиха чантите
си в хотела и тръгнаха да разглеждат града. Имаха само една вечер – на
следващата сутрин излитаха рано – и Ева искаше да оползотвори
времето максимално.
Във Венеция се чувстваха като в картина на Мориц Корнелис Ешер с
всичките й оптични илюзии – навсякъде имаше стълби, арки и пасажи.
Градът представляваше лабиринт от улички, някои от които не водеха
никъде, а други – до малки дворове, толкова обрасли с красиви цветя и
лози, че сякаш никой не ги бе посещавал в продължение на стотици
години. Натъкнаха се на малки църкви с произведения на изкуството,
които бяха достатъчно впечатляващи, за да се конкурират с тези на
Микеланджело. Минаха по великолепни, богато украсени мостове и
извиващи се стълби, попаднаха на тайни градини и скрити алеи.
Видяха как се доставя храна в ресторантите с лодки и много водни
таксита, които щъкаха нагоре-надолу по каналите, като някои возеха
големи знаменитости. Ева разбра, че може да остане тук седмици
наред и да не успее да опита от всичко, което Венеция предлага.
Тор обгърна раменете й, притисна я към гърдите си и сладко я
целуна по носа. Ах, мили боже! Мислеше си, че разходката с гондола е
прекалено романтично клише, но това беше една от мечтите на майка й
и беше повече от щастлива да го направи за нея. Но изведнъж й се
прииска да го направи и за себе си – да изживее много романтични
моменти с този мъж.
— Защо се смееш? – попита той.
— Тук е толкова красиво – сякаш се връщаш назад във времето или
си в забравено приказно царство, с хубавите къщички и канали.
Омайно място. Ами площад „Сан Марко“ с всички онези търговци,
които продават фалшиви дизайнерски стоки и те увещават да си ги
купиш! А и всичкият този блясък. Преди половин час видях една
двойка – мъжът беше в смокинг, а жената в бална рокля. Носеха онези
скъпо изглеждащи венециански маски. Беше два часът следобед. Къде
ли отиваха тези хора – толкова страхотно изглеждащи – в два
следобед? Ами онази наистина уморена, разпадаща се, грохнала страна
на града?! Малко ми е тъжно, че този някога голям град бавно се
предава на морето.
— Някои биха могли да кажат, че разпадащите се вековни сгради са
част от очарованието на стария свят – каза Тор.
— О, да! Те със сигурност не намаляват красотата на града. Но е
срамота да го оставят да запада така. Наводнява се около сто пъти
годишно и земята потъва. Преди да дойдем тук, четох статия в
интернет – мислят, че след сто години цяла Венеция ще изчезне.
— Аз пък мисля, че след сто години доста части от света ще са
много по-зле. Много от застрашените животински видове ще изчезнат
заедно е горите, с пустините и голям брой крайбрежни градове.
Норфолк също се плъзга в морето с тревожна скорост. Сега е важно да
видим колкото може повече от света, да му се насладим и да направим
всичко по силите си с дарения, почистване на плажовете, рециклиране
и други подобни неща. Не можем да спасим всичко. Но усилията,
които биха могли да спасят места като Венеция, трябва да се правят на
правителствено ниво. Туризмът ще помогне малко. Ние внасяме пари в
места като това и част от тях може да се използват за изграждане на
по-големи и по-добри морски защитни съоръжения.
Ева се усмихна.
— Каква мъдра глава на тези красиви рамене!
Облечен в традиционната раирана риза и голяма сламена шапка,
гондолиерът се появи – изкусно владееше единственото си гребло, за
да маневрира с гондолата през тесния канал. Акостира до тях и от
гондолата излезе двойка – очевидно току-що се бяха сгодили, съдейки
по кикотенето, целувките и възхитата от пръстена.
— Искаш ли да ти предложа брак на гондолата? – попита Тор.
Ева се засмя и му показа пръстена с дракона, все още на безимения й
пръст.
— Достатъчно съм щастлива от предложението ти на Айфеловата
кула.
Тор се усмихна, когато видя пръстена.
— Все още ли сме официално сгодени?
— Не знам дали е официално, но съм сигурна, че всяко предложение
е обвързващо, било то истинско или не. Изглежда ще си останеш с мен
– искаш или не искаш – подразни го Ева.
Тор изобщо не изглеждаше разтревожен от това, докато й помагаше
да се качи в гондолата. Беше красива малка лодка, изящно изрисувана
ръчно отстрани и отпред. Газеше ниско във водата. На пода имаше
червен килим, а отзад готин двуместен диван, сякаш директно взет от
викторианската епоха. Наистина беше впечатляващо.
— Чао! Бонжур! Хелоу! Ола! Намасте! – гондолиерът им махна и им
посочи да седнат.
 — Хелоу! Чао! – Отговори му Ева с единствената италианска дума в
речниковия си запас.
— Англичани? – попита гондолиерът и Ева кимна. – Аз съм
Алесандро.
Ева седна и Тор с усилие се намести на седалката до нея.
— Ти голям красавец – констатира Алесандро.
— Благодаря – каза Тор.
— Женени?
— Може да се каже – поясни Тор.
Ева се изкикоти.
— Сгодени сме.
— Ааа, поздравления! Срамота. Всички най-готини мъже заети!
Песен или екскурзоводска беседа?
— Ооо, песен, моля – каза Ева, а Алесандро скочи обратно на
лодката и зае позиция зад тях.
Щеше да има серенада за нея на гондола във Венеция – какво по-
романтично от това!
Е, с изключение на това, че Алесандро внезапно запя „Патешкият
танц“…
Ева погледна Тор и избухна в смях.
— Това шега, малка шега – каза Алесандро. – Пея хубава песен сега.
Той оттласна гондолата с греблото и започна да гребе по канала.
Прочисти гърлото си и изведнъж запя много красива оперна ария. Ева
се завъртя на мястото си шокирана, за да разбере дали наистина пее
той – да, той беше. И изпълняваше една от най-красивите арии, които
беше чувала.
Тя погледна назад към Тор и се усмихна невярващо.
— Невероятно! Беше ли го планирал?
— Не. Заклевам се, нямах представа.
Тя се обърна, за да погледне отново Алесандро.
— Интересно ми е за какво пее.
— Това е ария от операта „Любовен еликсир“. Романтична комедия.
В тази ария главният герой Неморино най-накрая осъзнава, че обектът
на неговата любов Адина в крайна сметка всъщност го обича – обясни
Тор.
Ева го гледаше в шок.
— Гледал ли си тази опера?
 Тор кимна.
— Мор обича операта. Придружавах я и през годините съм бил на
различни опери.
— И разбираш какво пее?
— Ами знам малко италиански. Да опитам: Тя ме обича, виждам го,
усещам как бие сърцето и. – Той поклати глава, сякаш не разбираше
точно следващите думи. – Нещо във въздишката й е мое, мисля, че
това е моята въздишка. Да, мога да умра, не мога да искам нищо
повече, да, мога да умра от любов.
Завладяващо красивият глас на Алесандро проточи последната
сричка на „аморе“ и замлъкна. Ева ръкопляскаше възторжено.
— Алесандро, беше толкова красиво! Много ти благодаря. Тор точно
ми превеждаше текста. Каква прекрасна песен! Би ли имал нещо
против да ни я изпееш отново и този път няма да бъбрим?
— Си. Разбира се.
Алесандро отново започна арията, а Ева се облегна назад и се
заслуша, докато се плъзгаха по красивите канали, под мостовете и
покрай тесните ъгли. Акустиката беше невероятна и песента отекваше
във високите стени и водата. Хората се спираха и ги гледаха, докато
вървяха отстрани покрай каналите или по мостовете. Ева не се
изненада. Преживяването беше вълшебно. Тор обви с ръка раменете й
и тя облегна главата си на него. Как е възможно да не се влюби в мъж,
с когото изживява толкова красива романтика?
Погледна го и той й се усмихна. Сърцето й подскочи. Трябваше да
признае, че не Венеция и не песента, нито тези романтични разходки я
бяха накарали да се влюби в Тор – а той самият.

Тор наблюдаваше Ева, докато тя се любуваше на панорамата към

Венеция от балкона на хотела. Слънцето залязваше и мигащите
светлини на града тъкмо бяха започнали да присветват. Бяха отседнали
на хубавия остров Джудека и гледката оттук към морето и каналите
беше прекрасна, но той не можеше да откъсне очи от Ева.
С усилие откъсна поглед и се върна в стаята. Избута единичните
легла едно до друго, за да направи двойна спалня. Каква ирония, че
хотелът им даде стая с две отделни легла точно когато вече не се
нуждаеха от това.
 Седна на леглото и взе менюто на румсървиса, въпреки че всъщност
не се зачете.
Сега беше на непозната територия и не беше сигурен, че му харесва.
По дяволите! Всъщност много му харесваше и в това беше проблемът.
Никога досега през петте години работа за компанията не се беше
забърквал с клиент – никакви нежни докосвания, държане на ръце или
прегръдки и със сигурност не и секс на всяка дестинация. На какво си
играеше? Знаеше, че рискува работата си с това поведение, но по-
важното беше, че рискува сърцето си.
Беше решил да се прибере у дома. И разбира се, щеше да му е много
тъжно да си тръгне, но наистина си мислеше, че така е най-добре. Ала
когато видя Ева да тича гола към блестящия океан в полярния ден –
през целия си живот не беше виждал нещо по-ослепително. И докато
стоеше там и се взираше в нея с удивление и възхита, той почувства,
че започва да приема нещата, каквито са. Знаеше, че трябва да спре да
се бори с чувствата, които клокочат в него. Знаеше, че тази нощ ще я
заведе в леглото и ще я люби. Знаеше, че нищо на небето или земята не
би го накарало да я остави.
И сега какво? Какво щеше да стане, когато пътуването приключи?
Тя влезе обратно в стаята и той вдигна поглед към нея. Беше
облечена в красива рокля без презрамки – слънчево-жълта и сякаш
блестеше, когато се движеше. Този ден слънцето я беше хванало малко
по голите рамене. Той се изправи и грабна лосион против изгаряне от
тоалетния си несесер, изстиска малко върху ръцете си и докато тя
подреждаше чантата си, го втри по гърба, шията и раменете й. Тя
застина и изпусна лек стон, а той го усети като удар в стомаха си.
Целуна я леко в долната част на шията. Просто не можеше да стои
далеч от нея.
Тя се обърна и обгърна с ръце врата му.
— За какво си мислеше, когато влязох? Изглеждаше много сериозен.
Той въздъхна, седна отново на леглото, дръпна я в скута си и обви
ръце около нея.
— Не знам, мислех си за нас, какво е сега, какво ще стане, когато
пътуването приключи.
— О, тежките неща.
Може би трябваше да измисли друго – да й каже, че обмисля
програмата им за следващия ден, но искаше да бъде поне отчасти
честен с нея.
Тя го погали по лицето, не можа да се въздържи.
— Искаш ли от това да остане нещо, когато се върнем у дома?
— Аз… не знам – каза той. Толкоз по въпроса за честността.
Видя как светкавица от болка премина в очите й и я целуна, за да
смекчи удара.
— Не знам какво ще се случи в бъдеще. Но знам какво е в момента –
невероятен секс с някой, който много ме интересува! – прошепна той с
устни върху нейните, сякаш ако й го кажеше тихичко, нямаше да се
брои.
Тя се усмихна и на свой ред го целуна. Постави ръка на сърцето му.
— Браниш се толкова ожесточено. Но трябва да избереш своята
битка. Навличаш дебела броня, за да водиш битка със сладоледена
мелба.
Той се усмихна на тази аналогия. Беше се описала отлично. Вкусна,
сладка, много различни подправки, което определено не беше добре за
него.
Той я целуна отново, наслаждавайки се на сладкия аромат на кокос в
косата й и на ябълка по кожата й. Тя беше най-прекрасната мелба.
Дръпна се назад, за да я погледне. Не беше изпитвал подобни
чувства вече повече от седем години и това го плашеше.
— Виж, на мен този план „Б“ ми харесва много – каза Ева. – И ако и
на двамата все още ни харесва, когато пътуването приключи и се
приберем, можем да продължим тази връзка. Можем да се
забавляваме, да си говорим и да правим невероятен секс. Не е нужно
да е повече от това.
Господи, беше твърде хубаво, за да бъде истина. И двамата знаеха,
че това между тях вече беше много повече.
— Нека сега не се тревожим за бъдещето. Нека просто се
наслаждаваме на това, което имаме – каза Ева.
Той кимна.
— Съгласен.
— Е, добре. – Тя слезе от скута му. – Сега ще напиша пощенска
картичка на майка ми и ще свърша малко работа, а после може да ти
позволя да ме любиш, преди да отидем на вечеря.
Той се ухили.
— Този план ми харесва.
 — Като говорим за планове, какво имаме за утре?
— В девет летим за Рим. Първо сме на готварски курс, а после може
да прекараме остатъка от деня, разглеждайки забележителностите.
Вечерта имаме специална обиколка на Колизеума на лунна светлина,
която включва горните тераси, подземните камери и тунелите. Ще
трябва да излезем на арената, с което ще сбъднеш следващата мечта на
майка си.
Ева се засмя.
— Не е нужно да ми напомняш тази част.
— Всъщност каква беше тя? – подразни я Тор.
— Ами да танцувам в Колизеума. Казвала ли съм ти, че танците ми
са по-лоши от пеенето?
Тор се засмя.
— Това е невъзможно.
— Ей, ти! – Тя шеговито замахна към него.
— А защо не направим малка репетиция преди голямото събитие
утре?
Очите й светнаха.
— Утре ще танцуваш с мен?!
— Разбира се, защо не.
— Слава богу! Представях си как изпълнявам някакъв завързан
роботски танц.
— Е, би било забавно, но съм сигурен, че майка ти е имала предвид
нещо малко по-традиционно, когато е записала тази своя мечта. Какво
ще кажеш за един хубав обикновен валс?
Лицето й побледня.
— Мисля, че ще се оправя със завързания роботски танц.
И за да го докаже, тя направи няколко тромави движения,
завъртайки тялото и ръцете си под различни ъгли.
Боже, тази жена! Как може един гаден роботски танц да бъде
толкова вълнуващ!
Той прочисти гърлото си.
— Еха! Танците ти наистина са по-лоши от пеенето.
— Ей! – засмя се Ева.
— Хайде, валсът е лесен. Ще ти покажа – само едно, две, три, едно,
две, три – обясни Тор.
— А аз си мисля, че е много повече от това – измърмори Ева.
 Той застана до нея и я хвана за ръка.
— Ето, обикновени стъпки в квадрат. Давай, пристъпи напред с
левия крак.
Той й показа и тя повтори.
— Това е единият ъгъл на квадрата. Сега издърпваш десния си крак
навън, за да направиш другия ъгъл на квадрата.
Демонстрира какво има предвид и тя го последва.
— Сега постави левия крак до десния.
Той й показа как да завърши останалата част от квадрата и след това
го повториха няколко пъти.
— Добре, нека го направим заедно. Ето, хвани ръката ми и сложи
другата на рамото ми – инструктира я Тор.
Ева направи както й беше казано, а той премести свободната си ръка
на кръста й.
— Ще пристъпя напред с левия крак, а ти ще бъдеш моето огледално
изображение и ще отстъпиш назад с десния.
Ева кимна и се съсредоточи върху краката си.
Той пристъпи бавно напред и тя нерешително отстъпи назад и
вдясно.
— Плъзни се вляво – каза Тор. – Сега стъпка напред.
Тя стъпи върху крака му.
— О, извинявай – изкикоти се Ева.
— Ето, позволи ми аз да водя – каза Тор, като притисна топлото й
тяло и я понесе из стаята.
Но тя наистина беше много зле – риташе го по пищялите, стъпваше
по пръстите на краката му, настъпваше собствените си, оплиташе
стъпалата му между своите – докато не паднаха на леглото, смеейки се,
Ева по гръб, Тор върху нея.
— О, и това ли е част от валса?! Май съм доста по-добра в тази част
– засмя се тя и разтърси леко рамене. – Знам движенията.
Тор преметна роклята над главата й. Урокът по танци беше забравен,
докато я целуваше по раменете. Бързо свали бельото й, а тя му съблече
ризата. Разменяха си безразсъдни целувки, докато разхвърляха дрехите
си из стаята. Той се търкулна настрани за миг, за да може да свали
дънките и шортите си. Грабна кондом и го остави на леглото, след
което се търкулна по гръб, взе я и я вдигна върху себе си, така че сега
тя беше отгоре.
 — Я да видим сега какво можеш!
Тя изправи гръб и го зяпна с широко отворени очи, след което
погледът й се стрелна по тялото му.
— Олеле, виждам защо ти харесва да си отгоре! Гледката оттук е
доста впечатляваща.
— Гледката отдолу също е великолепна – каза Тор, докато я
изследваше, галейки я с ръце по бедрата.
Тя направи леко движение с таза, от което той за малко да свърши.
— Харесват ли ти тези движения?— Биха ми харесали много
повече, ако бях вътре в теб.
Ева се засмя, шокирана от откровеността му, а после се наведе
напред и го целуна.
— Търпение – промърмори тя върху устните му, но с нея търпението
му беше чуждо.
Започна с леки целувки по гърдите му и той изръмжа от
удоволствие. Усещаше усмивката й с кожата си и това много й
харесваше.
— Ева – каза той през стиснати зъби. Едва го беше докоснала, а вече
беше страшно възбуден.
— Добре, добре, ще те избавя от нещастието ти – каза Ева.
Сграбчи кондома, умело разкъса опаковката със зъби и миг по-късно
му го сложи. Нежното й докосване беше достатъчно, за да го накара да
я пожелае, като я раздвижи върху себе си, но тя нежно отклони ръцете
му.
— Това са моите танцови стъпки.
За щастие тя най-после изпълни желанието му. Боже, усещането в
нея беше неземно. Той се надигна и седна, обхвана лицето й с ръце,
целувайки я страстно, след което прокара пръсти надолу по голия й
гръб. Тя сплете ръце около врата му, започна да го целува и да се
движи върху него.
Той плъзна ръце по бедрата й с дълбок тласък в нея. Тя изви глава
назад така, че косата й се разля по гърба. Изглеждаше божествено. Тор
целуваше гърдите й и чу как дъхът й секна.
Ева го погледна – очите й бяха замъглени от желание, а той се наведе
напред и я целуна, усещайки я да се стяга около него.
— Бих могъл да правя това цял живот, Ева Блу – прошепна върху
устните й.
 Наблюдаваше я как свършва, задъхвайки се, с пръсти, впити в
раменете му. И при мисълта завинаги да бъде с тази невероятна жена и
той достигна своя връх.

Глава 22

Скъпа мамо,
Знам, че една от твоите мечти беше да опиташ италианска храна
в Италия – е, надлежно ни обясниха, че такова нещо няма, че всеки
регион на Италия има свои уникални ястия, рецепти и стилове на
готвене. Но тази сутрин бяхме на курс по италианска кулинария,
където точихме, готвихме и опитахме собствената си паста и после
направихме соса, който върви с нея. Сосът беше невероятен, пастата
не толкова – очевидно не я бяхме разточили достатъчно тънко и
стана много дебела и жилава. Но все пак едва ли можеше да бъде по-
автентична.
Рим е прекрасен! Тук има толкова много история. Като че ли на
всеки ъгъл се вижда някаква част от древна руина, стара аркада,
която не води доникъде, или разрушени стълбища. Посетихме
Сикстинската капела и музея на Ватикана – там се намират най-
красивите картини и скулптури и прекрасни подробни карти,
съставени и нарисувани през XVI век. Невероятно е, че дори около
1500 година е имало хора, които са пътували по света, търсели са
нови земи и приключения, дегустирали са непознати, екзотични храни
– също като теб и мен толкова години по-късно.
Видяхме красиво запазените мозайки и мраморни подове в Domus
Romane. Изкачихме се на върха на паметника на Виктор Емануил II, за
да се насладим на невероятната гледка към града. Ходихме и до
Пантеона и Римския форум, гледахме уличните артисти на Пиаца
Навона. Посетихме великолепния фонтан Ди Треви и Тор предложи да
хвърлим монета заедно. Ако хвърлите монета през рамо, ще се
върнете в града – харесва ми идеята Тор и аз да се върнем тук някой
ден заедно. Може би се увличам.
Разбира се, отидохме до Колизеума и имахме специална обиколка на
лунна светлина из подземните камери, арената и горните тераси.
Танцувахме валс за теб насред арената. Винаги си танцувала толкова
грациозно, моят танц не беше такъв, но малката група туристи,
които бяха на обиколката с нас, ни насърчиха с ръкопляскане, така че
може би не беше толкова зле. Тор е прекрасен танцьор.
Иска ми се да си тук, за да ни покажеш как се прави.
С обич,
Ева
П.П. Изпълнени мечти:
8. „Да хапна италианска храна в Италия".
9. „Да танцувам в Колизеума".

Скъпа мамо,
Египет е направо грандиозен. Отидохме първо в Националния музей
в Кайро – буквално разходка във времето. Видяхме всички блестящи
съкровища на Тутанкамон и на други фараони – не мисля, че досега
съм виждала толкова много злато на едно място. Знам, че мечтата
ти беше да откриеш скрито злато в Египет, но мисля, че и най-
малките късчета от тези съкровища отдавна са тук, в музея.
Вероятно всичко от гробниците и пирамидите е пренесено.
По изгрев слънце на следващата сутрин тръгнахме на екскурзия на
камили. Животните бяха много дружелюбни и спокойни. Мислех, че
язденето ще бъде доста неудобно, но изобщо не беше така. Беше
много вълнуващо – бяхме толкова високо, на два метра от земята или
повече. Отидохме до пирамидите в Гиза, които са изумителни отвън
– да се чудиш как са били направени преди хиляди години. Тор казва, че
са ги издигнали извънземните, което ме разсмя. През повечето време
той е толкова трезв и разумен, но има и шантава страна, в която
съм малко влюбена.
Днес следобед летяхме до Луксор, за да видим Долината на царете
и гробниците там. Йероглифите и изображенията по стените са
просто невероятни и толкова подробни. А що се отнася до мечтата
ти да намериш скрито злато в Египет – е, осъществихме я, или поне
донякъде. Минавахме през гробницата на Тутанкамон, когато Тор
забеляза едно колие на пода. Изглеждаше подозрително, вероятно го
беше купил от уличните търговци и съм почти сигурна, че той го е
оставил там. Доста настояваше да отидем в онази част на
гробницата, където го намерихме. Боже, този човек ме кара да се
усмихвам толкова често.
Утре летим за Кения за сафари и не мога да ти опиша колко се
вълнувам.
Иска ми се да беше тук!
Обичам те,
Ева
П.П. Изпълнени мечти:
10. „Да яздя камила".
11. „Да намеря скрито злато в Египет".
12. „Да посетя пирамидите".

— Не! – ахна Ева.

Тор я погледна, за да види, че гледа ужасено в куфара си.
— Какво става?
Тя започна да рови вътре, хвърляйки нещата си на една страна. Той
въздъхна тихо от липсата на отговор. Беше уморен. Това пътуване
беше толкова по-динамично от предишните – струваше му се, че сякаш
претупват всичко с главоломна скорост. Беше правил само няколко
околосветски обиколки през годините – в повечето случаи за няколко
седмици посещаваше с клиентите пет-шест места, не като сега. Освен
това винаги имаше собствена стая, в която да избяга вечер, ако иска. И
макар да нямаше намерение да се отделя от Ева за остатъка от
пътуването – насладата да бъде с нея беше твърде голяма –
преминаването от фазата на непознати към пълноценна връзка щеше
да му отнеме малко повече време да привикне. В началото на връзката
им нямаше етап, който да може да се квалифицира като „срещи“ – те
бяха заедно буквално двайсет и четири часа на денонощие. Въпреки че
това несъмнено беше най-доброто пътуване, на което е бил, то не беше
единственото, което, изглежда, се движеше бързо.
— Дрехите ми! Всички са изчезнали.
Ясно можеше да види много дрехи в куфара. У Ева явно също се
натрупваше умора – със сигурност, когато пристигнаха на летището в
Луксор, изглеждаше доста стресирана. Възможно беше да е забравила
част от дрехите си в последния хотел.
 — Какво искаш да кажеш с „всички са изчезнали“? – попита Тор,
приближавайки се към нея.
Тя вдигна чифт блестящи сребърни ботуши до коляното.
— Това прилича ли ти на нещо, което бих взела на околосветско
пътешествие?
— Е, със сигурност правят впечатление.
Ева очевидно не се забавляваше.
Той хвърли поглед в куфара към всички останали дрехи в ярки,
крещящи цветове и сърцето му се сви. Ева вдигна чифт клоширани
панталони на кафяви райета с блестящи пискюли.
— Сигурно сме взели грешен куфар от летището – каза Тор.
— Искаш да кажеш „взел съм грешен куфар“ – поправи го Ева,
затръшвайки капака и проверявайки етикета. – Дороти Джордан. Ужас!
Тор си припомни ситуацията на летището в Луксор. Когато стигнаха
до багажната лента, неговата раница и този куфар бяха единствените
останали от багажа на самолета. Той просто го взе, защото беше
същият като черния куфар на Ева, и дори не провери етикета.
— Мисля, че Дороти първа е взела куфара ти. Беше останал само
този и предположих, че е твоят.
— Ами грешно си предположил – отсече Ева.
— Е, ако не беше стояла толкова дълго в тоалетната, след като
излязохме от самолета, щяхме да си потърсим багажа, преди Дороти да
е тръгнала с твоя.
— Съжалявам, че развалената храна, която ми купи в Кайро, ме
накара да имам ужасни… проблеми със стомаха.
Сърцето му се сви още повече. Пътуването със стомашни проблеми
беше възможно най-лошото нещо, а тя дори не му беше казала.
— Това ли прави там?
— А какво мислиш, че съм правила там?
Той сви рамене.
— Ами не знам. Момичета… Оправят си косата, грима…
Тя го гледаше.
— Познаваш ли ме изобщо? Дори не нося грим със себе си за това
пътуване.
Беше вярно – досега не я беше виждал с грим. Беше си природно
красива – със сладките лунички на носа и ослепителните
гълъбовосиви очи грим изобщо не й трябваше.
 — Господи, тази вечер трябва да сме в онзи хубав ресторант с изглед
към Нил. И ще трябва да бъда или с шортите и тениската, които нося
сега, или облечена като изпаднал тип от седемдесетте – избухна Ева.
Тор огледа дрехите. Беше съвсем ясно, че Дороти отиваше или се
връщаше от някакво ретро парти в стил 70-те години, тъй като всичко в
куфара беше тематично. Вътре имаше и мъжки дрехи – яркооранжев
костюм с широко разкроен панталон, карирана зелена риза, фалшив
тънък мустак и афроперука.
Той извади блестящ тюркоазен костюм.
— Мисля, че би могла да развееш този.
— Смешен си – промърмори Ева, като се отправи към банята и
затръшна вратата.
Тор въздъхна и отново провери етикета за номер за контакт с
Дороти, но нямаше. Знаеше обаче, че Ева е написала своя мобилен
номер на етикета на куфара си. Беше толкова организирана.
Разрови се, за да потърси нещо подходящо, което Ева да облече за
ресторанта тази вечер, но всичко беше твърде ярко и с отвратителни
щампи. Всъщност блестящият тюркоазен костюм беше най-доброто от
най-лошото – поне беше без шарки.
След няколко минути се притесни, че Ева не излиза.
Той се приближи до вратата на банята.
— Добре ли си?
— Да – въздъхна Ева. – Не е толкова зле, колкото преди.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Да – да се отдалечиш от скапаната врата на банята. Господи, ако
нещо гарантирано може да отблъсне един мъж от една жена, то е да я
подслушва, когато тя има стомашно разстройство.
Тор прилежно отстъпи и се върна при куфара. Може би една шега
ще я накара да се почувства по-добре, поне емоционално.
Той избра най-потресаващата комбинация от мъжки дрехи – златна
риза и кафяв, раиран, украсен с пискюли клоширан панталон, и макар
очевидно да бяха шити за мъж, доста по-нисък и слаб от него, ги
напъна и успя да се натика в тях. Засърбя го заради полиестера или
найлона в материята, от която скоро се почувства като сварен. Но
надяна перуката и сложи огледални тъмни очила, които му бяха по
мярка.
 Ева излезе от банята и се закова на място, когато го видя. Грейна в
огромна усмивка и избухна в неудържим смях. В крайна сметка се
приближи до него, придърпа го за огромните ревери и го целуна.
— Ти си прекалено добър за мен. Съжалявам, че съм толкова
свадлива.
— Не си свадлива, уморена си, не си добре и си загубила всичките
си дрехи. Мисля, че имаш право да изпуснеш малко пара.
— Много си търпелив. – Тя облегна глава на гърдите му, той я
прегърна и я притисна към себе си.
След малко се отдръпна леко назад.
— При това положение можем да отидем в ресторанта като двама
чудаци от седемдесетте – лично аз мисля, че би изглеждала доста
секси в този костюм – или, ако няма да се чувстваш добре, ще останем
в стаята и ще си поръчаме румсървис. – И изобщо нямаше да я вини за
това.
Но тогава тя се усмихна.
— Хайде да го направим.
— Наистина ли го искаш?
— Ако и двамата изглеждаме като идиоти, няма да е толкова зле.
Освен това не мисля, че трябва да пазя единствено за себе си
прекрасната гледка, която ще представлявам – каза Ева, като посочи
тоалета си.
Той се ухили.
— Добре, но моля те, не ме карай да нося тази афроперука.
Наистина сърби.
— Ще те пусна без нея.
— Благодаря ти. Ще си обуеш ли лъскавите ботуши?
— Разбира се.
Той се усмихна. Наистина дяволски много харесваше тази жена.
— И наистина ли смяташ, че изглеждам невероятно?
Тя се наведе и го целуна по устните.
— Ти си възбуждащо секси парче.

Ева беше положила глава върху голите гърди на Тор, докато той я
галеше по косата. Сърцето му все още биеше ускорено от положените
усилия и тя беше сигурна, че и нейното прави същото. В момента се
чувстваше напълно щастлива и спокойна.
 В края на краищата бяха отишли в ресторанта и въпреки че хората се
спираха, зяпаха ги и се смееха, всичко мина като хубава шега. На
околните им беше ясно, че те са се облекли тематично за седемдесетте
години и че тоалетите им не са лош опит за висша мода. Ева
определено смяташе, че Тор не получи заслужените оценки за костюма
си. Тя отнесе повече от няколко просташки подсвирквания, а и Тор
неведнъж й каза колко секси изглежда. За неговия външен вид обаче не
можеше да се каже същото. Тя го погледна. Беше я направил толкова
щастлива! С всеки изминал ден чувстваше, че хлътва по този мъж все
повече и повече.
На връщане към хотела Тор беше намерил аптека и благодарение на
някои лекарства, които бе взела, се чувстваше много по-добре.
— Трябва да поработим повече над твоите мечти – каза Тор. –
Досега не се справяме достатъчно добре с тях.
— Справяме се чудесно – получих предложение за брак, спах във
вятърна мелница, возих се на мотор…
— Това последното беше по-скоро моя мечта, отколкото твоя – каза
Top.
— Да, но ми хареса. Беше нещо, което никога не бях правила, и ако
не беше ти, щеше да си остане нещо, което ще искам да направя.
Плувах в злато, наблюдавахме китовете и стана така, че спя с най-
невероятния мъж, когото някога съм срещала. Справям се доста добре
със сбъдването на собствените си мечти.
Той помълча известно време. Дали не беше отишла твърде далеч с
последния си коментар?
Не искаше да го плаши, но й се щеше да бъде поне донякъде
откровена относно чувствата си към него.
— На сафарито ще видим жирафи. Сигурна съм, че ще бъде
невероятно – продължи, надявайки се да успее да осъществи тази
мечта. – А имаме и полет с балон. Знам, че това беше една от мечтите
на мама, но и аз винаги съм искала да направя нещо подобно.
— Добре, просто не искам да си спомняш за това пътешествие с
някакво съжаление – каза Тор.
Тя погали гърдите му.
— Без значение какво ще се случи, никога няма да съжалявам за
нищо от това пътуване.
Тя го погледна. За нищо.
 Не беше сигурна какво ще се получи между тях двамата, след като
пътуването приключи, но нямаше да съжалява за времето, прекарано с
него.
— Ами твоите мечти?! Има ли нещо, което наистина би искал да
направиш, докато пътешестваме? – поинтересува се Ева.
Той я изгледа изненадано.
— Никой никога не ми е задавал този въпрос.
— Предполагам, че на никого от клиентите ти не му е пукало
толкова много за теб, както на мен.
Той се усмихна и нежно я целуна по главата.
— Това е твоето пътуване, не би било правилно да „нахълтвам“ със
собствените си желания.
— Престана да е моето пътуване в момента, в който спахме заедно.
След това пътуването вече стана наше.
Той се замисли за момент.
— Хайде, нека направим поне едно нещо, което ти искаш – настоя
Ева.
— Добре, добре. Знам, че това може да не е в зоната ти на комфорт,
но като дете обичах да ходя на къмпинг. Била ли си на къмпинг?
Ева поклати глава.
— Изненадващо, но когато майка ми ме водеше на най-различни
приключения, къмпингът не беше от тях.
— Би било прекрасно да спя с теб под звездите.
Тя се усмихна.
— Би било страхотно да споделя това с теб. Къде предлагаш да го
направим?
Лицето му светна.
— Можем да го направим в Кения.
Това определено не беше нейното идеално място за къмпиране.
— Няма ли да има много буболечки и змии?
— Ще има. Но те така или иначе ще са там, независимо дали
къмпираме или не – обясни Тор.
— Знам, но не е нужно да спим с тях.
— В Кения имат много хубави, шикозни палатки. Някои от тях имат
удобни легла и собствени бани.
Ева се ухили.
— Не ми звучи като къмпинг.
 — Знам, но твоето може би първо спане в палатка трябва да е
хубаво. После можем да редуцираме удобствата.
— Добре, звучи добре.
Изобщо не звучеше добре. Най-лошият й кошмар би бил на сутринта
да се събуди до голям космат паяк или скорпион. Но тя работеше върху
излизането от зоната си на комфорт. Можеше да го направи.
— Благодаря ти – каза той сериозно и заради начина, по който я
погледна, беше готова да му даде света.
— Харесва ми да сбъдвам и твоите мечти. Какво ще кажеш за
мечтите си до края на живота си? Какъв искаше да станеш, когато
беше по-млад?
Той се ухили.
— Не мисля, че можеш да ми помогнеш в това.
— Вероятно не, но все пак ми кажи.
Тор леко се засмя.
— Исках да стана астронавт.
Ева му се усмихна с любов – имаше такива нестандартни страни.
— Определено не мога да ти помогна с това. Искаше ли да станеш
нещо друго?
Тор пое дълбоко дъх.
— Исках да стана писател. Имах идеи за детски книжки с вълшебни
земи и невероятни създания. Като дете прекарвах часове в писане на
разкази за едно малко момче, което тръгва на приключения. Когато
пораснах, това желание така и не отшумя. Изкарах курс по
журналистика в местния колеж, защото в програмата имаше модул за
творческо писане. В крайна сметка работих в местния вестник – пишех
забавни статии за прасе на скейтборд или за дама, която плете дрехи за
морското си свинче. Наистина ми харесваше да пиша. Докато бях там,
написах една детска книжка – добре де, няколко. Изпратих ги на един
издател в голям кафяв плик и той ги отхвърли. Може би писането на
разкази не е било моето поприще.
— Значи си се отказал само след едно отхвърляне?
— Множество отхвърляния.
— От един и същ издател, всички по едно и също време – бих
сметнала това за едно отхвърляне – каза Ева. – Да си намериш издател
означава да привлечеш точния човек в точния момент с подходящата
история. Всички знаят, че Дж. К. Роулинг е получила многократни
откази за „Хари Потър“, пък виж какво се оказа. Аз съм в издателската
индустрия и много от авторите, с които работя, с години са изпращали
работите си на издатели и агенти, преди да получат първия си договор.
Ако това е било твоята мечта, не е трябвало да се отказваш.
— Всъщност не се отказах, поне не тогава. Продължих да пиша
истории с надеждата, че един ден ще направя нещо с тях. Аз… загубих
желание след… след случилото се с Кристел.
Ева се колебаеше дали да зададе въпрос, въпреки че имаше повод.
Искаше Тор да й каже сам, ако иска.
— Не знам какво ти е разказал баща ми, но бях с Кристел четири
години и си мислех, че ще е завинаги. Вярвах, че един ден ще се
оженим, че ще създадем семейство. Този нов човек, Стефан, започна
работа при нея и тя говореше само за него. Разбира се, че ревнувах, но
реших, че е временно. Може би не й обръщах достатъчно внимание.
Събирахме пари за къща и бяхме наели малък апартамент, работехме в
различни часове и почти не се виждахме. Може би постепенно двамата
спряхме да полагаме усилия. Просто мислех, че ще се справим.
Тор направи пауза и Ева изтръпна, докато чакаше да й каже за
бебето. Не искаше той да изживее отново тази болка, но държеше да
знае какво го е плашило в другата връзка.
— Тя забременя. Бях на седмото небе от щастие. Никога не ми беше
казвала, че не го иска. Може би вината беше моя. Бях толкова
развълнуван, не виждах знаците. А може би бях направил така, че да е
невъзможно да ми каже. Купих детски играчки и дрешки, изчистих
стаята за гости и започнах да я ремонтирам. Дори започнах да пиша
разказ за детето си. Ставаше дума за баща и син, които заедно тръгват
на приключение – макар че с радост бих заменил момченцето с малко
момиченце в историята, ако имах дъщеря.
Чуваше се болката в гласа му.
— Минаха седмици. Детската стая беше готова. Един ден тя се
прибра вкъщи и ми каза, че е направила аборт.
— Какво?! – Ева го гледаше шокирана. – Зарязала те е след всички
онези седмици на вълнение и щастие и не ти е казала как се чувства?!
Не ти ли каза какво планира?
— Не, нито дума. Четири години заедно и тя не направи дори това.
Бях с разбито сърце. Всичко се изясни. Мислела си, че ако роди това
дете, ще я задържа завинаги с мен, а тя не искаше това. Не беше готова
да бъде майка, да бъде обвързана и ми каза, че не иска детето ми и че
не ме обича повече.
О, Боже, това беше доста по-лошо, отколкото си мислеше
първоначално. Сърцето я заболя за Тор. Беше загубил повече от
любовта на живота си – беше загубил детето си.
— Разбира се, че после между нас всичко свърши. Не можех дори да
я гледам след това, което направи. Преместих се в Лондон, започнах
работа в „С нас светът е ваш“ и се опитах да забравя. Но за да добави
сол към раната, Кристел се събра веднага със Стефан и забременя
отново само шест месеца след като направи аборт. Задържа бебето.
Малко след като се роди първото им дете, забременя отново. Мисля, че
това беше последният пирон в ковчега. Не че не е искала деца, а не е
искала деца от мен.
— О, Тор, много съжалявам… – Ева наистина нямаше думи, които
да го облекчат.
— Всичко е наред. Беше отдавна.
Вече й беше съвсем ясно защо Тор се страхува отново да създаде
връзка – това би означавало пак да се довери на жена след това
предателство. Сигурно му беше изключително тежко.
— И да, след това просто разлюбих писането на детски книги. Не
можах да довърша онази книга за детето си и не можах да напиша
друга. Така че просто оставих тази мечта да избледнее.
— Не ми харесва, че тя ти е отнела това, както и всичко останало.
Но ще ми хареса един ден да прочета разказите ти. Все още ли ги
пазиш? – попита Ева.
— Вероятно са в къщата на родителите ми. Събрах ги и ги подредих
в папки. Не мисля, че майка ми би ги изхвърлила. – Той я погледна и я
погали с пръст по бузата. – Може би някой ден ще напиша разказ за
момиче на име Ева Блу, което тръгва на приключение по света.
Ева се ухили.
— Това ще ми хареса. Ще направя илюстрациите за него.
— И на мен ще ми хареса.
Той се усмихна и я целуна.

Глава 23
 — Боже, колко съм уморена – призна Ева, докато се изкачваха по
стълбите към стаята.
Бяха летели от Луксор обратно до Кайро, а след това на юг към
Найроби и да стигнат дотам им отне по-голямата част от деня. Тя не се
беше замисляла колко обширна е Африка, че полетът от една страна до
друга може да отнеме толкова много време. Единственото хубаво,
докато летяха, беше, че успя да се отметне много работа.
Продължителността на полетите из Европа не беше толкова голяма –
най-много няколко часа, но за останалата част от пътешествието щяха
да са й нужни цели дни, за да стигне от едно място до друго. Когато в
началото Ребека обсъждаше маршрута с нея, не беше предполагала
колко изтощителен щеше да бъде.
За щастие Дороти Джордан се обади по телефона рано същата
сутрин и се уговориха да си разменят куфарите. Това беше добре, тъй
като кенийската жега вече беше доста задушаваща дори по това време
на деня и носенето на изкуствени материи по време на цялото сафари
със сигурност нямаше да е приятно.
— Е, маршрутът ни тук, в Кения, се е променил малко от
първоначалната резервация, така че утре можем да се отпуснем и
разхладим, а на следващия ден да отидем на къмпинг. За утре не сме
планирали нищо освен закуска.
Ева уморено въздъхна.
— Мога просто да пропусна закуската и да поспя цял ден.
От началото на пътешествието пътуваха непрекъснато и най-накрая
умората я беше налегнала.
— Не би поискала да пропуснеш закуската, повярвай ми. Доста е
зрелищна – каза Тор.
Определено имаше нещо предвид. В момента обаче тя не искаше
изненади.
— Как стана така, че отседнахме тук? – попита Ева.
Хотелът изглеждаше като страхотна шотландска селска къща, цялата
покрита с бръшлян. Определено не беше я видяла в планирания
маршрут, когато правеха резервациите за пътуването. Тогава
разглеждаха разни малки дървени хижи, които изглеждаха сладки, но
малко прекалено семпли. Това тук беше нещо величествено.
— Както казах, плановете ни се промениха. Съвсем скоро ще
разбереш – загадъчно обясни Тор.
 Ева отвори вратата към спалнята и се задъха от нейната красота. В
средата на стаята имаше кралско легло с балдахин от четири завеси –
може би бяха мрежи против комари, но изглеждаха далеч по-
романтично. В единия край на помещението имаше голяма камина,
където в момента мъждукаха няколко свещи. Мебелите бяха стари и
много красиви, но гледката навън беше главозамайваща. Няколко
стъпала водеха към голям балкон и залязващото слънце над равнините
беше ослепително.
— Ооо – тихо възкликна Ева.
— Все още не си видяла най-хубавото. Хайде, ела – подкани я Тор.
Тя хвърли чантите си и го последва на балкона, след което се закова
на място. Точно пред тях минаваше жираф.
— О, Боже! Толкова е близо! Откъде се е взел тук? – попита Ева.
Цялата й умора се беше изпарила и тя се втурна да го наблюдава.
— Ами тук си живее – обясни Тор и прехвърли ръка през рамото й. –
Заедно с няколко други. Не видя ли името на хотела, когато
пристигнахме?
— Не, бях твърде заета да мисля за топла баня и легло.
— Това е световноизвестното имение „Жираф“. Утре се надявам, че
ще можем да закусим с тях. Те ще влязат в стаята за закуска и ще
хапнат с нас.
— Шегуваш ли се?! – Ева го погледна.
Той се ухили.
— Нали каза, че искаш да се сближиш с жираф. Е, утре ще трябва да
го нахраниш.
Тя го гледаше. Той се товареше с толкова много проблеми, за да
сбъдне всичките й мечти. Сигурно имаше по-дълбоки чувства към нея
– не й се вярваше, че това за него е само секс. Определено за нея не
беше.
— Не мога да повярвам, че си направил това за мен.
Той сви рамене и се обърна, но тя го дръпна назад, сплитайки ръце
около врата му.
— Благодаря ти.
Той обви ръце около нея, опря челото си в нейното и затвори очи. И
тя затвори очи и остана няколко минути в прегръдките му. Когато ги
отвори отново, той я гледаше, сякаш искаше да й каже нещо.
 Изведнъж се разнесе шум като силно пръцкане, което донякъде
съсипа момента. Ева се огледа и видя, че един от жирафите е пъхнал
носа си през парапетите от ковано желязо, а дългият му език се
протяга към тях.
 Боже мой! Ева бързо се отдръпна, коленичи до огромната глава и се
втренчи във влажните шоколадови очи.
— Здравей! – прошепна тя, когато Тор коленичи до нея. – Можем ли
да го погалим?
— Не виждам защо не. Ако не му харесва, сигурен съм, че ще се
отдалечи.
Ева протегна ръка и за нейна изненада жирафът застина и я остави
да го докосне. Тя прокара пръсти по бузата му.
— Толкова е мекичък, малко прилича на конска козина.
Тор протегна ръка, за да го поглади, и Ева не можеше да не се
усмихне, виждайки колко му харесва. Жирафът изобщо не се
притесняваше – очевидно беше свикнал с хората и продължаваше да
ближе с езика си, сякаш се опитваше да достигне нещо.
— О, тук има някаква ядка. – Ева посочи нещо, което приличаше на
малък лешник, до мястото, където беше коленичила. – Разрешено ли е
да се дават на жирафите ядки?
— Всъщност трябва да има цяла торба в стаята. Почти съм сигурен,
че това е храната, която им дават, или част от нея. Ще погледна.
Тор се изправи бавно, за да не уплаши жирафа, който все още се
опитваше отчаяно да стигне до ядката.
След миг се върна с торба с етикет „Храна за жирафи“.
— Да, това е същото – някакви гранули.
Ева избута гранулата по пода на балкона по-близо и жирафът я взе с
език, докато Тор отваряше торбата. Той гребна шепа от гранулите и й
ги даде, а после взе още малко за себе си.
— От ръка ли ще ги храним?
— Така смятам – каза Тор. – Когато се регистрирахме, казаха, че
може.
Ева беше пропуснала това, тъй като се заговори с един от
портиерите, който смяташе, че изглежда като Кейт Мидълтън.
Всъщност бе пропуснала доста неща, тъй като не беше разбрала нито
какво е това място, нито че жирафите са неразделна част от него.
Протегна ръката си с няколко гранули, а дългият език внимателно
взе всяка от тях. Тя не можеше да не се разсмее и разписка от
вълнение. Тор протегна ръка с гранули към жирафа и той спокойно ги
взе.
 — Невероятно! – възкликна Ева и отново прокара ръка по бузата на
жирафа.
Тор постави ръка върху нейната, докосвайки жирафа в пролуките
между пръстите й, и тя погледна нагоре към него. Той се усмихваше.
Прииска й се да направи моментна снимка и да я държи до сърцето си.
Със слънцето, залязващо над равнините, с това прекрасно животно
пред тях и с ръката му върху нейната – това беше моментът, в който тя
без съмнение разбра, че е окончателно и напълно влюбена в този мъж.

Телефонът на Ева иззвъня точно когато слизаха от джипа. Тя бързо

отговори, когато видя, че е Лоръл. През последните няколко дни беше
й писала няколко пъти – разказваше й какво правят и че Тор е останал
с нея, вместо да се прибере, но без да влиза в подробности. Очевидно
леля й искаше да знае повече.
— Здравей, скъпа моя – приветства я Лоръл. – Как вървят нещата?
— О, Лоръл, прекарвам невероятно! Бях в Египет, за да видя
пирамидите и гробниците, яздих камила, а последните две нощи сме
отседнали в имението „Жираф“ в Кения. Вчера сутринта закусихме
заедно с жирафите – беше най-невероятното изживяване. Тази сутрин
станахме наистина рано и пътувахме до „Масай Мара“* и сега тъкмо
ще ходим на сафари с балон с горещ въздух. Толкова съм развълнувана
– обясни Ева, докато гледаше Тор да се отдалечава и да поздравява
пилота на балона. Той се издуваше красиво – яркооранжевото сияние
на горелките изпъкваше на фона на мъглявата светлина на зората.
[* Национален парк и резерват в Кения, на около 30 км от Найроби.
– Б. пр.]
— О, това е чудесно! Толкова съм доволна, че се забавляваш. Не бях
сигурна дали такова пътешествие ще ти пасне, но виждам, че ти
харесва.
— Наистина ми харесва.
— А дали някой секси датчанин има нещо общо с твоите сърдечни
вълнения?
Ева се усмихна – Лоръл пристъпваше директно към важните
въпроси.
— Обичам да разглеждам света с него. Винаги е по-добре да имаш с
кого да се наслаждаваш на подобни преживявания и не мога да си
представя да виждам и правя тези неща с друг освен с него.
 — И?
Ева се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого и всички,
включително Тор, са доста далеч. Но за да бъде съвсем сигурна,
понижи глас.
— И необузданият секс във всяка страна по света е категоричен
бонус.
Лоръл изпищя от вълнение.
— Значи вие двамата сте гаджета?
— Не мисля, че бихме могли да го класифицираме така. – Ева
нямаше представа как да определи ситуацията.
— Значи само секс? – попита Лоръл с нотка на съжаление в гласа си.
— Мисля, че е повече от това – призна Ева, знаейки, че леля й
трудно ще я разбере. – Предполагам, че и двамата се страхуваме да
дадем определение на отношенията си. Никой от нас не тръгна на това
пътуване с идеята да започне връзка или да се влюби.
— Но сте направили точно това! – нежно каза Лоръл.
Ева въздъхна.
— Така е, да, влюбих се в него.
— Боже мой! Досега не съм те чувала да говориш за любов. За
никого от мъжете, с които се срещаше.
— Сега е нещо различно. Е, поне за мен.
— О, Ева, той не се ли чувства по същия начин?
— Ами не знам, аз… мисля, че също е влюбен.
— Ами ако не е?
Ева затвори за момент очи и разтри гърдите си заради болката при
мисълта да не вижда отново Тор, да не го целува, да не го прегръща, да
не се смее или да не разговаря с него, след като пътуването приключи.
— Няма да излъжа, ако кажа, че ще ме боли много, ако всичко
свърши заедно с пътуването. Но знаеш ли – мама два пъти е била с
разбито сърце и двата пъти е успяла да продължи и да живее прекрасен
и вълнуващ живот. Всичко ще бъде наред. Бях щастлива с живота си,
преди Тор да се появи – малко скучен може би, доста самодоволен, но
бях щастлива. И като имам предвид, че от сега нататък в него ще има
малко повече приключения, няма да имам нужда от мъж, който да ме
прави щастлива.
— По дяволите – каза Лоръл. – Никога не разчитай на друг, за да те
направи щастлива. Трябва сама да се грижиш за това.
 Ева се усмихна.
— Но докато това не свърши, ще се наслаждавам на всяка секунда с
този прекрасен мъж и няма да се притеснявам за бъдещето.
— Звучи като добър план.
— А как вървят нещата с теб и Джеймс? – попита Ева.
— Не знам – въздъхна тежко Лоръл. – Той все още изглежда някак
далечен. Има дни, когато е добре и привързан, както винаги, но…
имам чувството, че просто замазваме пукнатините. Попитах го какво
не е наред и го помолих да поговорим, но той просто каза, че всичко е
както трябва.
Ева се почувства ужасно заради нея.
— Тъжно е, нали, че нещо толкова просто като това да разговаряш,
обикновено може да спаси взаимоотношенията – ако си кажете един на
друг как се чувствате. Но повечето хора не го правят, не споделят,
проблемите се трупат и става късно. Трябва да го накараш да говори и
да се разберете веднъж завинаги.
— Може би си права – тъжно призна Лоръл.
Ева се зачуди дали не трябва да послуша съвета, който самата тя
беше дала, и да каже на Тор как се чувства.
— Трябва да тръгвам – този балон с горещ въздух, изглежда, ще
излети всеки момент – разбърза се тя, когато видя, че Тор се
приближава.
— Направете много снимки и за мен – каза Лоръл.
— Ще направя. Обичам те.
— И аз.
Ева затвори и хвърли телефона в чантата си.
— Трябва ли да се притеснявам, че казваш на някой друг, че го
обичаш? – подразни я Top.
— Би ли предпочел да го кажа на теб?
Лицето му се изопна.
— Май не. Хайде, да вървим.
Тя мина покрай него, за да поговори с екипажа на балона.
Още осем души чакаха да полетят с балона, докато екипажът се
суетеше наоколо с горелките. Силният рев на газа и пламъците
изпълваха въздуха, а балонът се разширяваше и се въздигаше на вълни.
Беше повече от вълнуващо – беше нещо, което винаги е искала да
направи, а фактът, че ще го осъществи на такова красиво място като
Кения, само добавяше още тръпка.
Тор дойде до нея. Все още изглеждаше притеснен от предишния й
коментар и затова тя закачливо го сръга с лакът, а той се усмихна и я
побутна по гърба.
Проведоха им кратък инструктаж по безопасност и им казаха да се
качват в кошницата. Ева бързо се покатери вътре и Тор скочи до нея.
Когато всички се настаниха, започнаха последните приготовления –
екипажът развърза въжетата и подготви кошницата, а после изведнъж
литнаха, издигайки се леко в топлото кехлибарено небе.
Тишина и невероятно спокойствие изпълваха въздуха, докато всички
стояха безмълвни и захласнати, а земята се отдалечаваше от тях.
Носеха се толкова близо над върховете на дърветата, че Ева можеше да
протегне ръка и да докосне клоните. Ревът на горелките над тях беше
единственият звук, който чуваха.
Слънцето надничаше над хоризонта, рисувайки красиви златни
мотиви в равнините. И точно тогава ги видя – красивите силуети на
малко стадо слонове, две мънички слончета, едно по-голямо и трима
възрастни – всички се движеха бавно и плавно сред тревистите
склонове.
— Вижте, слонове! — изкрещя някой и посочи малкото семейство.
Ева вдигна поглед към Тор и не можа да не му се усмихне.
Чувстваше се толкова привилегирована, че вижда тези красоти, и то от
това място. Струваше й се, че са единствените хора на света, докато
наблюдаваха как бебетата слонове си играят заедно под зорките очи на
родителите си.
Минаха ниско над меандъра на реката, толкова ниско, че виждаха
крокодилите – над водата стърчаха само очи и челюсти, а големите
сенки на телата им се очертаваха в мътните зелени води. Докато
балонът плуваше над реката, тя забеляза един хипопотам, който
енергично се отдалечаваше, подплашен от шума.
Прелетяха над малка гора и видяха главите на жирафите да изскачат
над върховете на дърветата, докато животните се опитваха да
достигнат най-високите листа и клони с дългите си езици.
— Това е невероятно! – възкликна Ева.
— Наистина е така! – каза Тор.
Искаше й се да запомни това завинаги, да го запечата в паметта си и
всеки ден да може да извиква образите и да им се любува. Искаше да
рисува слоновете, крокодилите и невероятните цветове. Почти си
пожела балонът да спре, за да може да започне да рисува, но вместо
това трябваше да се задоволи с няколко снимки.
— Вижте, зебра! – посочи някой. Ева се обърна и видя стадо зебри,
което тичаше из равнината, а раираните им „палта“ блестяха на
ранното утринно слънце.
Продължиха да се носят над този великолепен пейзаж – понякога
летяха толкова високо, че можеха да видят далечните планини, а
понякога плуваха толкова ниско, че виждаха остриетата на
разрошената от вятъра висока трева.
— Хиена! – възкликна някой. Ева се обърна и видя три хиени да
тичат по малка кална пътека.
Слънцето се издигна по-високо в небето, прогонвайки нощните
облаци и оставяйки след себе си тюркоазеносиньо небе. Пилотът
започна да им обяснява, че скоро ще кацнат, и тогава видяха лъва.
Стоеше гордо на върха на хълма и ревеше към прайда си. От не много
далеч се чу рев в отговор и лъвът се втурна към дърветата.
Балонът се спусна по-ниско и пилотът им каза да се наведат и да се
подготвят за кацане. Друснаха се здраво и кошницата се хлъзна
настрани, докато балонът се разстла около тях.
Ева остана неподвижна за миг, с поглед, вперен в небето. Царствено!
Това беше единствената дума, която описваше преживяното.
Това беше приключението, за което майка й беше копняла. То бе
изпълвало сърцето и душата й. Ева знаеше, че когато се върне у дома,
нейният малък свят никога повече няма да бъде същият. Вече искаше
приключения, цвят и вълнения в живота си и щеше да излезе навън, за
да ги получи. Погледна към Тор, който я наблюдаваше с широка
усмивка на лицето. Надяваше се този мъж да пожелае да бъде част от
тях.

Глава 24

Тор лежеше на леглото с телефон в ръка. Превърташе снимките,

които беше направил на балона през деня, но същевременно скрито
наблюдаваше Ева с усмивка, докато тя проучваше палатката им.
Никога досега не беше виждал някой да се вълнува толкова от палатка.
Всъщност не беше ходил често на сафари като придружител. В
повечето случаи клиентите му нямаха желание за подобни забавления.
В редките случаи на такава програма беше отсядал в големи хотели и
само веднъж в палатка, където клиентът му беше твърде ужасен, за да
се докосне до каквото и да било. Не беше сигурен как Ева ще приеме
всичко това, но както й беше казал преди, къмпингът беше луксозен.
Приличаше повече на платнена къща, отколкото на истинска палатка.
— Не мога да повярвам, че имаме баня с душ и мивка – каза Ева. – А
над леглото има полилей, истински полилей. То пък е с балдахин, а
отвън е инсталирано джакузи. Когато каза, че ще сме на къмпинг,
изобщо не си представях това.
— Тук има отлични къмпинги. Ако отидем на къмпинг в Англия, ще
видиш разликата. От сайта се уверих, че ще разполагаме с тоалетна и
баня, но всъщност е доста луксозно.
Ева развълнувано се хвърли на леглото до него.
— Ще ходим ли на къмпинг заедно, когато се приберем у дома?
О, ужас! Той реши бързо да промени темата за розовото съвместно
бъдеще, в което двамата ще ходят на палатка.
— Я виж тази снимка на лъва, която направих днес – каза Тор,
опитвайки се да не забелязва как усмивката изчезна от лицето й.
— Страхотна е – отвърна тя, сега малко по-приглушено. – Правиш
ли много снимки, когато си с клиенти?
— Правех, когато започнах тази работа, но след известно време
спрях. Беше малко странно да правя снимки по време на нечие чуждо
пътуване.
— Но на това пътуване направи доста – отбеляза Ева.
— Този път се чувствам различно. – Той я целуна по главата. –
Различно е.
Чу я да въздъхва тихо. Знаеше, че й подава много противоречиви
сигнали.
— Ще взема душ, защо не дойдеш? – каза Тор.
— Мисля да изляза на кратка разходка, за да направя няколко
снимки на залеза.
— Добре, ще вечеряме след половин час.
— Ще се върна скоро – каза Ева, слезе от леглото и няколко секунди
по-късно го остави сам в палатката.
 Тор въздъхна и се взря в полилея с кристални висулки над леглото
им, който виждаше през мрежата против комари.
Беше задник. Не беше искал връзка, но така или иначе се забърка в
нея. Знаеше, че Ева има чувства към него, които надхвърлят секса.
Знаеше също, че неговите чувства към нея са повече от сексуално
привличане, но сега имаше усещането, че я измъчва с неизказани
обещания за това какво ще се случи след края на пътуването. Знаеше
какво иска, но не беше сигурен дали може да й го даде. Освен това
беше уплашен от мисълта колко силно самият той го иска. Когато се
връщаше към последната си връзка – заради агонията от загубата на
детето, заради болката от загубата на жената, с която смяташе, че ще
прекара живота си – не знаеше дали е готов да премине през подобно
нещо отново.
Но знаеше също, че трябва да преодолее страха да не бъде наранен
заради себе си и заради Ева. Обичаше времето, прекарано с нея, да
говори с нея, да се смее с нея, да вижда света през нейните толкова
възторжени, прекрасни очи. Трябваше да установи правилните
отношения с нея, а не тази странна уикенд-романтика, която не
позволяваше на нещата да се развиват. Просто трябваше да се осмели
да загърби миналото и да продължи напред с бъдещето си, макар да
нямаше представа как да го направи.

Скъпа мамо,
Сейшелите са едно от най-красивите места, които съм виждала.
Снимките на този тропически рай дори не се доближават до
действителната му хипнотизираща прелест. Морето е тюркоазено –
никога не съм виждала нещо подобно. Пясъкът е чисто бял и мек
като прах.
Посетихме няколко острова през последните три дни, докато сме
тук. Видяхме красивата дива природа на Острова на птиците –
редките птици, кокосовите палми и цветните коралови рифове,
препълнени с най-невероятна риба. Островът е толкова малък, че го
обиколихме за по-малко от час. Отседнахме на остров Праслин с
неговите малки пусти заливчета и сладки магазинчета в цветовете
на дъгата, където продават най-вкусния бананов хляб. Всичко е
толкова спокойно. Бяхме и на остров Алфонс, където се гмуркахме
сред скатове. Не съм сигурна какво си си представяла, когато пишеш,
че искаш да плуваш с акули, дали си предвиждала да плуваш със
страховитата бяла акула, но днес се гмуркахме сред рифови акули и
набраздена риба-чук. Те са най-необичайните и уникални създания.
Тази вечер хванахме риба в края на малкото пристанище и след
това си я сготвихме и хапнахме на плажа.
Отседнахме в малка хижа на пясъка със собствена усамотена
градинка и хамак. Чудя се дали при многобройните си пътувания си
опитвала секс в хамак? Беше едно от най-веселите преживявания в
живота ми.
Боже, толкова съм влюбена в този мъж. Изпълва всяка фибра на
тялото ми. Ще ми се да го кажа на всички, но не мисля, че той би
одобрил.
Иска ми се да беше тук!
С любов,
Ева
П.П. Изпълнени мечти:
15. „Да плувам с акули".
16. „Да уловя, да сготвя и да хапна риба на плажа".

Скъпа мамо,
Дубай е невероятен – наистина изглежда като площадка за игра за
безумно богатите. Трябва да видиш само колко са големи някои от
яхтите. Магазините тук са върховни – всеки бранд, който би могла да
си представиш, е тук, както и много изключителни дизайнери, за
които никога не съм чувала. Най-евтината рокля, която успях да
видя, струваше три хиляди лири. Не мога да си представя някога да си
купя такава скъпа рокля. Има великолепни курорти с безкрайни
басейни с изглед към града.
Разбира се, качихме се на върха на „Бурж Халифа" – най-високата
сграда в света. Да стоиш на площадката за наблюдение на
петстотин петдесет и пет метра над града е просто потресаващо.
Докато се разхождаш, виждаш много извисяващи се в небесата
небостъргачи, но когато си горе, на „Бурдж Халифа", те изглеждат
като играчки от макет. Оттам гледката е невероятна – можеш да
видиш града, а също и километри нататък в пустинята и в
тюркоазеното море.
 Но гледката от върха на най-високия небостъргач не беше нищо в
сравнение с онази, която се разкри, когато скачахме с парашут. Тор
беше скачал и преди, така че не го беше страх, но аз бях кълбо от
нерви. Честно казано, в самолета си мислех, че сърцето ми ще се
пръсне – толкова силно се блъскаше в гърдите ми. Скочихме от около
3000 метра и имахме трийсет секунди свободно падане. Въздухът,
ревящ в лицето ми, почти напълно ми пречеше да дишам, камо ли да
крещя от ужас, но след това започнах да му се наслаждавам. По
ирония на съдбата, никога не се бях чувствала толкова жива, както в
онзи момент, когато бях на прага на смъртта. Когато най-накрая
парашутът се отвори, се понесохме спокойно надолу и аз просто се
наслаждавах на невероятната гледка. Беше толкова тихо и се
виждаше на километри. Това беше мечтата, от която се страхувах
най-много, но беше най-вълнуващото, най- освобождаващото, най-
славното и вълнуващо преживяване в живота ми.
След като се върнахме в хотела, напомпани с адреналин, правихме
най-невероятния секс. Докато лежах и гледах мъжа, когото обичам,
мъжа, който ми даде толкова много и напълно промени живота ми,
копнеех да му кажа как се чувствам и ме болеше сърцето, че не мога.
Каква връзка е това, когато не можеш да бъдеш честна с мъжа, с
когото си, когато се страхуваш да кажеш на другия човек как се
чувстваш, защото те е страх от реакцията му?! Каква връзка е
това, когато твоите чувства към другия са много по-силни от
неговите към теб? Сега просто го гледам и сърцето ми е разбито.
Боли ме, защото пътуването няма да приключи така, както искам.
Мислех си, че просто ще се радвам, че съм с него, и че по-късно ще се
справя с раздялата, но все по-дълбоко се влюбвам и знам, че ще ми е
още по-тежко, когато всичко приключи.
Чудя се дали си преживала това с Каспър или с Томас.
Толкова много ми се иска да беше тук – да ме посъветваш какво да
правя или поне да ме прегърнеш и да ми кажеш, че всичко ще е наред.
Обичам те,
Ева
П.П. Изпълнени мечти:
17. „Да се кача до върха на най-високата сграда в света".
18. „Да скоча с парашут".
 Ева пъхна пощенската картичка в папката и въздъхна. Вдигна листа
с маршрута и го погледна объркано. В него ясно се казваше, че на
следващата сутрин трябва да летят от Дубай до Индия, но Тор беше
казал, че ще тръгнат късно вечерта.
— Защо се промениха плановете ни? – попита тя, когато се мушна в
леглото до него. Той я прегърна и я придърпа към гърдите си, галейки
косата й.
— Е, утре в Дубай ще има нещо и си помислих, че може би ще
искаш да отидеш.
Тя го погледна.
— Какво ще има?
— Ако не искаш, няма да ходим. Можем да свършим толкова много
други неща през деня – да отидем на разходка с лодка или малко по-
далеч извън града. Или в „Градината на чудесата“*, или в аквариума, а
плажът на Джумейра трябва да е хубав. Просто исках да имаш избор,
но ако не искаш да го направиш, няма проблем.
[* Най-голямата градина в света с над 50 милиона естествени
цветя и 250 милиона растения. — Б. пр.]
Ева се намръщи объркано.
— Добре, но се държиш странно. Какво според теб бих искала да
направя?
Тор си пое дълбоко дъх.
— Утре в Дубай Томас Конър представя книга от дванайсет до три
следобед. Реших, че след като сме тук, вероятно ще искаш да отидеш.
Ева седна, напълно шокирана.
— Томас ще е тук?
— Да.
— Баща ми?!
Тор кимна.
— О, боже, защо не ми каза?
Не знаеше дали да се вълнува, или да се ужаси от тази новина. За
момента беше по-скоро ужасена, тъй като усещаше, че не иска да го
вижда.
— Защото не исках да прекараш дните си в притеснения. А така
утре можеш да следваш интуицията си, без да му мислиш много. Нали
каза, че някой ден искаш да се срещнеш с него. Реших, че това може да
е най-подходящият.
— Какво очакваш да направя – да купя книгата му, да отида при него
и да кажа: „Можеш ли да ми дадеш автограф – „От татко“? Не мисля,
че той ще е на седмото небе от радост.
— Реших, че това е най-лесният начин да получиш достъп до него.
Нямаме негов телефонен номер, нито адрес. Как иначе би могла да се
свържеш с него, освен ако не си на събитие като това? И не казвам, че
трябва да се приближиш до масата и да разкриеш коя си пред всички.
Можеш да отидеш напълно инкогнито, ако искаш, нека просто ти
подпише книгата и си тръгваш. Или може да отидеш при него и да
кажеш нещо от рода на: „Аз съм Ева Блу, дъщерята на Джулиет“, и да
видиш как ще реагира.
— А какво ще стане, ако реакцията му е да ме изгонят?
— От това, което ми казваш, разбирам, че нямаш много високо
мнение за него. Според теб той е изоставил майка ти и теб след една-
единствена среднощна афера и не е поискал да има нищо общо с теб.
Ако нареди да те изгонят, колкото и да се разстроиш, поне няма да
съсипеш представата си, че е страхотен татко – обясни й внимателно
Тор.
Ева кимна в съгласие.
— Но изобщо не знам дали искам да се срещна с него. Каква полза
от това?
— Стигаш до развръзка. Винаги си се чудила по този въпрос. Той е
онази огромна връзка с твоето и с миналото на майка ти, която не
познаваш. Ако имаш възможност да разговаряш с него нормално,
можеш да му кажеш какво изпитваш, но ако не се срещнете, ще
продължиш да се терзаеш каква е неговата гледна точка за нещата.
Ева изстена и се отпусна на леглото, вперила поглед в тавана.
— Виж, няма нужда да мислиш за това сега. Когато утре се събудиш,
ще решиш какво искаш да направиш. И в двата случая мен няма да ме
мислиш – с удоволствие ще прекарам един ден в мързелуване на
плажа. Изобщо не те притискам да направиш каквото и да е. Всичко
зависи от теб.
Тя се обърна настрани с гръб към него, без да е сигурна дали да му
се сърди, или не.
Той се притисна до гърба й и я целуна по врата.
 — Хайде, заспивай, Ева Блу. Ще му мислим утре.
Ева въздъхна. И двамата знаеха, че утре тя ще се види с баща си, и
двамата знаеха, че ще прекара остатъка от нощта в тревоги за срещата.

Глава 25
Не мога да повярвам, че сме тук – промърмори Ева, взирайки се в
автобиографията на Томас Конър, която държеше в ръка. Беше
принудена да я купи, за да се присъедини към опашката и да се срещне
с баща си.
— Не мога да повярвам, че го направи.
Тор обви ръка около раменете й и я целуна по челото, без да се
смущава от оплакванията й. И двамата знаеха, че още предния ден
беше взела решение да дойде тук. Тази сутрин Тор дори не го
коментира, докато тя пробваше всичките си възможни дрехи в
различни съчетания, чудейки се какво да облече.
Няколко пъти бе споменала на Тор, че не иска да ходи, а той просто
свиваше рамене и й предлагаше други места, които да посетят през
деня. Но и двамата знаеха, че ще дойдат тук.
Продължиха напред на опашката и за няколко секунди тя успя да
огледа баща си. Той все още изглеждаше добре, очите му искряха от
симпатия към стоящия пред него фен, спокойна усмивка озаряваше
лицето му, докато си бъбреше свободно с хората, които стояха на
опашка, за да го видят.
Тогава някой пред нея се премести и той изчезна от погледа й.
— Боже, какво да му кажа? – каза Ева, прелиствайки страниците на
книгата, без дори да ги погледне.
— Просто му кажи името си и виж дали ще реагира.
Тя въздъхна.
— Ще бъде доста притеснително, когато ни изгони.
Опашката отново се премести напред, тя беше следващата по ред.
— Чувствам се като болна – промърмори Ева.
— Виж, ще бъдем тук само няколко секунди, дори не е нужно да му
казваш коя си, ако не искаш. После ще отидем да си вземем по една
голяма силна напитка или голям резен торта, или и двете.
 Ева бе забила поглед в краката си, а сто различни разговора, които
искаше да проведе с баща си, прелитаха през главата й.
После изведнъж човекът пред нея се отдръпна и тя потъна в
усмихналите сиви очи на баща си.
Застина за секунда, преди Тор леко да я избута напред.
— Здравейте, благодаря, че дойдохте днес – поздрави ги Томас
непринудено. – Надявам се да не сте чакали твърде дълго?
— Здравейте! – отвърна Ева тихо. – Не много дълго, само половин
час или нещо подобно.
— А, вие сте англичанка – усмивката му се разшири. – Обичам
англичаните.
Тя прочисти гърлото си – искаше да му каже толкова много неща, но
вероятно имаше около трийсет секунди, преди той да надпише книгата
й и тя да мине настрани. Наблизо стоеше асистентката му, която вече
протягаше ръка за книгата, за да я отвори на дясната страница и Томас
да я подпише.
— Какво правите тук, в Дубай? – попита Томас, понеже Ева все още
не казваше нищо.
— На пътешествие съм – обикалям света. Майка ми почина преди
осемнайсет месеца. Имаше списък с мечти, които така и не успя
осъществи. Затова реших да се опитам да ги изпълня вместо нея.
— Съжалявам за вашата майка, но това пътуване е прекрасно. Какви
други неща има в списъка ви? – попита Томас, докато асистентката
почти измъкна книгата от пръстите й.
— Е, тя мечтаеше да се изкачи на най-високата сграда в света, затова
съм в Дубай. Искаше да плува с акули, да скочи с парашут, да види
полярния ден. Отивам в Нова Зеландия с надеждата да видя Аурора
аустралис и ще плувам с делфини на Хавайте.
— Звучи много забавно – каза Томас, докато асистентката му
подаваше книгата и той погледна надолу към празното пространство
точно под заглавието. Времето й беше почти приключило.
— На кого да я посветя?
Тя преглътна
— На Ева Блу.
Той рязко отметна глава назад, за да я погледне, и цялата веселост в
очите му изведнъж изчезна.
— Блу е интересно фамилно име. Не се среща твърде често.
 Това беше моментът, на който се надяваше.
— Майка ми беше певица. Сценичното й име беше Джулиет Блу. Тя
го промени официално, преди да се родя, и оттогава аз също станах
Ева Блу.
Той се взираше в нея.
— Ти си дъщерята на Джулиет?!
Тя кимна, докато се опитваше да разчете лицето му. Там нямаше
страх, нито ужас, но със сигурност нямаше и щастие от срещата с нея.
Той насочи вниманието си към книгата, загледа се за секунда в
празната страница и вместо това обърна на страницата с
посвещението. Надраска съобщение под посвещението и след това го
подписа с голям, впечатляващ подпис. Затвори книгата и й я подаде.
— Е, благодаря, че дойдохте. Радвам се, че се срещнахме.
Очите му се задържаха върху нея още малко, преди погледът му да
се насочи към следващия човек на опашката. Няколко мига тя остана
там в шок. Какво беше това? Асистентката му я подкани да се отдалечи
и тя се измъкна от опашката.
Тор я прегърна и я изведе от книжарницата.
— Съжалявам, Ева, идеята беше ужасна. Не знаех каква ще е
реакцията му при срещата, но не мислех, че ще те отпрати просто така.
Ева заби празен поглед в книгата и след това отвори на страницата,
която той подписа.
— О! – възкликна тя тихо.
— Какво е това? – каза Тор.
Ева се взираше в написаното: име на хотел, номер на стая и час – 16
ч.
— Той иска да се срещне с мен.
Тя му подаде книгата, за да може да види написаното.
— Е, това вече е нещо. Почакай, Ева, видя ли това?
Той й подаде книгата и посочи под отпечатаното посвещение.
Сърцето й пропусна такт, докато го четеше:
На моята красива съпруга Александра и децата ми Фийби и
Флорънс, всички ви обичам.
За Е. Б., всеки ден мисля за теб.
Тя вдигна поглед към Тор.
— Това за мен ли е… аз ли съм?
 — Показателно е, че той нарочно избра да подпише точно
страницата с посвещението. Не мисля, че случайно обърна тази
страница за повече място – отсъди Тор.
Ева отново се взря в бележката. Нямаше нищо друго, което да й
подскаже как ще премине срещата, но в съчетание с посвещението,
нямаше как у нея да не се породи слаба надежда.
Знаеше, че баща й няма изведнъж да реши, че иска да бъде част от
живота й, да я прегърне и да започне да си играе на „Татко на
годината“. Беше твърде късно за това. Но се надяваше поне да успее да
разговаря с него.

Малко по-късно Ева влезе в хотела, където бе отседнал баща й –

шикозно място с мраморни подове, полилеи и златни инкрустирани
цветя, пълзящи по стените. Разбира се, толкова успял човек като Томас
Конър не би избрал случайно място.
Тор стисна ръката й. Беше обмисляла възможността да отиде сама на
срещата, но се отказа от тази мисъл веднага щом й хрумна. Тя имаше
нужда Тор да бъде с нея.
Беше още по-нервна, отколкото по-рано в книжарницата, защото
това щеше да бъде истински разговор, далеч от любопитни уши и очи.
Биха могли да си поговорят откровено и тя нямаше представа какво ще
каже той. Беше платил на майка й, за да си отиде. Надяваше се да не
мисли, че е дошла заради това.
Насочиха се към рецепцията и рецепционистката се усмихна
широко. Ева беше сигурна, че далеч не излъчва толкова бляскавост,
колкото останалите клиенти на хотела.
— Тук съм, за да се срещна с Томас Конър. Казвам се Ева Блу, той
ме очаква – обясни, осъзнавайки колко сюрреалистично звучи това в
главата й.
Но рецепционистката изобщо не се впечатли.
— Току-що ни звънна, за да каже, че ви очаква. Качете се. Той е на
етаж 23 в апартамент „Юпитер“.
Ева се отправи към асансьорите, влезе и натисна бутона. Чудеше се
какво би казала Джулиет за тази среща – дали щеше да се радва, или да
се ядоса, че след толкова време най-накрая са се срещнали.
Вратите на асансьора се отвориха и тя и Тор излязоха. В коридора
имаше само шест врати и апартамент „Юпитер“ се оказа в дъното.
 Ева си пое дълбоко въздух и почука на вратата.
Няколко секунди по-късно Томас отвори и се усмихна, когато видя
Ева да стои там – тя изобщо не очакваше това.
— Здравей, Ева, толкова се радвам, че дойде – каза Томас и после
очите му се насочиха към Тор.
— Това е Тор, моят приятел – каза Ева.
Надяваше се Тор да няма нищо против да бъде етикетиран като
такъв. Но беше по-лесно, отколкото да обяснява, че е просто някакъв
човек, с когото спи, и се надяваше той да го разбира.
Томас стисна ръката й и после ги покани да влязат.
— Да ви предложа питие?
— За мен само вода, моля – отвърна Ева.
— За мен нищо, благодаря – каза Тор.
Томас отиде до хладилника, извади бутилка вода и й я подаде,
докато сядаше на дивана. Сега изглеждаше небрежно – с къси
панталони и риза със запретнати ръкави, и като седна на дивана срещу
нея, всъщност изглеждаше успокоен.
— Много съжалявам, че Джулиет е починала – призна той. – Бях
шокиран, когато чух новините миналата година. Тя беше толкова пълна
с живот, беше… жив фойерверк. Тъжно е, че светлината й угасна
твърде рано.
Ева се намръщи.
— Как разбра, че е починала?
— Заради къщата на Клементин Авеню. Тя е на мое име и на името
на Джулиет. Е, купих я за нея, но я записах и на нейно име.
Съсобственици – мисля, че така го определи моят английски адвокат.
Той се свърза с мен малко след смъртта й, за да ми каже, че нейната
половина е завещана на теб и ме попита какво ще правя с моята.
Разбира се, че ти я приписах.
— Какво?! Това не е… не знаех.
Джулиет никога не й беше казвала за това. Със сигурност би
трябвало да излезе във всички документи и процедури след смъртта й.
За кратко Ева е била съсобственик на къщата на Клементин Авеню
заедно с баща си, но изобщо не го е знаела.
— Направих необходимото да не те занимавам с това. Предполагам,
че има доста неща, за които Джулиет не ти е казвала… Сигурно мога
да попълня някои пропуски?
 Ева объркано го гледаше. Изведнъж загуби представа какво да му
каже.
Тор прочисти гърлото си.
— Можете да започнете като ни разкажете как сте се срещнали с
Джулиет.
Томас се усмихна, сякаш си спомняше с нежност за нея.
— Срещнахме се в един бар в Лондон – една петъчна вечер. Беше
невероятна жена. Пееше на сцената вълнуващо и показваше отлични
заложби. Мисля, че се влюбих в нея точно там, в онзи момент. Тя слезе
от сцената и започнахме да си бъбрим. Останахме в бара до сутринта,
разговаряйки. Когато ни изгониха оттам, се върнахме в моя хотел и…
е, в този момент вече бяхме много пияни. Останалата част от уикенда
прекарахме в леглото, целувахме се, прегръщахме се, говорехме си,
правихме любов.
— Чакай, целият уикенд? Мама винаги казваше, че е било една нощ.
— Не, определено беше целият уикенд – един от най-паметните в
живота ми. Мисля, че в онзи момент щях да я помоля да се омъжи за
мен, но в понеделник сутринта, когато й казах, че на следващия ден се
връщам в Америка, тя започна да се държи странно – мърмореше как
винаги е избирала грешни мъже и нямало да позволи това да се случи
отново. Както и да е, отидох да взема душ и когато излязох от банята,
тя си беше отишла. Не остави номер или адрес, на който да се свържа с
нея, така че нямах идея как да я намеря. Отидох в клуба, където пееше,
но разбира се, там не ми дадоха адреса й. Оставих номера си, но тя
така и не ми се обади. Е, добре, поне не и в следващите девет месеца.
Сърцето на Ева изстина. Бедната й мила майка е била толкова
съсипана от случилото се с Каспър, че бе отблъснала Томас от страх да
не се случи отново – да се влюби и да не получи взаимност.
— Значи ти се е обадила, за да ти каже, че е бременна? – попита Ева.
— Обади се, за да ми съобщи, че имам дъщеря на име Ева. В този
момент си била на една седмица. Тъкмо се бях оженил. Срещнах
Александра на снимките на един филм, над който бях започнал работа
няколко месеца след като се запознах с майка ти. Тя беше моята главна
партньорка и просто се влюбихме. Оженихме се шест месеца след като
се запознахме. Беше вихрен роман. Хората харесваха нашата история,
не можеха да се наситят на новините около нас. Канеха ни на всички
токшоута, участвахме в няколко филма. Кариерата ни започна заради
връзката ни. И изведнъж се появи майка ти с моето бебе. Агентът ми
беше бесен. Имах изключително позитивно присъствие на екрана и да
имам тайно незаконно дете от любовница не се вписваше в това.
— И ти изпадна в паника и й плати, за да си тръгне?!
Томас леко се намръщи.
— Не, такова нещо изобщо не се е случвало. Така ли ти е казала?
— Да, и че е използвала тези пари, за да купи къщата.
— Купих й къщата, защото исках да осигуря теб и нея, но това не
беше подкуп. Тя никога не би отишла при пресата, знаех това. Майка
ти някога казвала ли ти е, че долетях, за да те видя, след като се роди?
Ева стисна лицето си в ръцете си, докато се взираше в него.
— Не, никога.
Той извади телефона си от джоба си, плъзна пръст по него и след
това й го подаде. Имаше копие на стара измачкана снимка, на която
ясно се виждаше много по-младият Томас, който стои в кухнята на
Клементин Авеню, притискайки бебето Ева. Лицето му беше озарено
от огромна усмивка.
Ева преглътна огромната буца в гърлото си. Нищо от това нямаше
смисъл.
— Ти беше толкова красиво бебе!
— Спри! Просто спри! – внезапно избухна тя. — Не се дръж като
привързан баща. Никога не си идвал. Никога не съм те виждала, никога
не съм чувала за теб, дори не съм получавал коледна картичка.
— Ева, когато дойдох да те видя за първи път, майка ти ми каза, че
не иска да идвам повече. Не искаше баща на непълно работно време за
теб. През следващите две години щях да снимам трилогия в Австралия
с много ограничени възможности за отпуск. Тя не искаше да ме вкарва
в живота ти на всеки няколко месеца или години. Каза, че това ще те
обърка. Бях с разбито сърце, но разбрах. Какво бих могъл да ти
предложа освен парите? Майка ти искаше да бъдем семейство, но не
можех да й дам това. Аз и Александра вече бяхме семейство, тя беше
бременна с Фийби, нямаше да се разведа с нея и не исках. Ева, обичах
майка ти. Тя беше прекрасна, но когато не се обади, сметнах случилото
се между нас за прекрасна авантюра и продължих напред.
Отношенията, които имах с Александра, бяха нещо значимо. Може би
щях да имам същите и с майка ти, или може би не, но тя не ни даде
шанс да разберем.
 Ева усети буца в гърлото. Не беше имала баща в живота си, защото
Джулиет го беше отблъснала. Гняв, разочарование и болка се бореха в
нея.
— Продължавах да искам да бъда част от живота ти по някакъв
начин, дори да е отдалече. Първите няколко години ти изпращах
подаръци за рождения ден и за Коледа, но майка ти просто ги връщаше
обратно, така че в крайна сметка спрях. Реших, че ще е по-лесно да
бъде така, както иска Джулиет. Седмица преди седмия ти рожден ден
тя се свърза с мен и ме помоли да дойда на твоето парти. Каза, че ти си
поискала да съм там. Но тогава работех върху филм и вече бяхме
изостанали от графика със седмици, не можех да си позволя да отделя
време за това. Обадих й се на рождения ти ден, помолих я да говоря с
теб, но тя не ми позволи. Каза, че съм те разочаровал и че това няма
повече да повтори. След това смени номера си, блокира съобщенията
ми. Никога повече не получих известие от нея. Но никога не съм
спирал да мисля за теб, за двете ви.
Ева отпи глътка вода и заби поглед в пода. Беше останала без думи.
Имаше чувството, че е стъпила в странно, паралелно измерение,
където всичко е така, както не трябва да бъде. Образът, който беше
изградила на баща си през годините, внезапно се разруши пред очите
й.
— Съжалявам, Ева, наистина съжалявам.
Тя въздъхна тежко.
— Е, това е… просветляващо.
— Виж, ще те разбера, ако решиш, че не искаш да ме видиш отново.
Провалих се като баща. Предполагам, че е твърде късно да се опитвам
да променя това сега, но какво ще кажеш да поддържаме връзка?
Ева го гледаше.
— Та ние не се познаваме. Пропуснал си двайсет и седем години от
живота ми.
— Да, някои от тях по моя вина, но повечето – не. Наистина бих
искал да не пропусна следващите двайсет и седем – призна Томас.
— Не знам. Всичко това ми дойде в повече.
— Е, ето ти моя номер и имейл и ако искаш, може да ми драсваш по
някой ред от време на време. Би било чудесно. Може да ми разкажеш
за твоето пътуване, ако искаш, разбира се. Може да ми изпратиш
снимки от Аурора аустралис, ако го видиш. Самият аз никога не съм го
виждал.
— Може би – каза Ева.
— Ще бъда в Англия след месец. Ако си се върнала, бихме могли да
се видим, нали?
Тя се усмихна леко.
— Може би.
Той се усмихна широко.
— Ще го запомня.
Извади визитка от портфейла си и й я подаде. Ева я взе и я пъхна в
джоба си.
— Трябва да вървим.
Тор се изправи и Томас ги придружи до вратата.
— Благодаря, че дойде. Наистина беше чудесно най-накрая да се
срещнем както трябва.
— Благодаря, че ме покани – отвърна Ева, чудейки се дали той
очаква да го прегърне.
Би било малко прекалено прибързано за такова нещо, а
ръкостискането би било твърде формално. Той реши да я потупа по
рамото и нямаше как тя да не се усмихне.
След като излязоха в коридора, Тор я прегърна и докато беше в
прегръдките му, Ева почувства как цялото напрежение напуска тялото
й. Чувстваше се изтощена – опитваше се да осмисли чутото. На баща й
все пак му пукаше за нея и след години на негодувание срещу него за
това, че е изоставил нея и майка й, Ева нямаше представа как да
приеме неговата версия за нещата.
Извади визитката от джоба си. Може би не беше нужно точно сега да
решава какво да прави. Имаше телефонния му номер и това поне беше
някакво начало.

Ева седеше на плажа и се взираше в морето, а в скута й се мъдреше

една тарталета, която Тор й беше купил.
Тя избра едно сладоледено цветче от украсата отгоре и го пъхна в
устата си, след което позвъни на Лоръл. Леля й вдигна след второто
позвъняване.
— Здравей, прекрасна моя, как си?
Ева нямаше идея как да отговори, затова реши да го каже направо.
 — Току-що се срещнах с баща си.
От другата страна настана продължителна тишина и Ева реши, че
връзката е прекъснала.
— О, Ева – каза Лоръл. – Как мина?
— Е, беше доста… изненадващо. Неговата версия за събитията не
съвпада точно с тази на майка ми.
Леля й въздъхна тежко.
— Ти знаеше, нали?
Всъщност това не беше въпрос. Тя си спомни, че Лоръл защитаваше
Томас последния път, когато говореха за него, преди Ева да потегли на
пътешествието си. Сега изведнъж всичко доби смисъл.
— Да, знаех. Това беше единственото, за което майка ти съжаляваше
повече от всичко. Често ми казваше, че няма право да те лишава от
баща, дори той да е на „непълно работно време“. Беше горда и яростно
отстояваше независимостта си и след като баща ни я изгони, се
чувстваше изоставена и сама. Тя постави всички тези стени, за да се
защити. Когато разбра, че Томас е женен, го отблъсна и не искаше
нищо повече от него. Когато той те пренебрегна на седмия ти рожден
ден и тя видя колко си наранена и разстроена, си помисли, че е
постъпила правилно, като е прекъснала всички контакти, но всъщност
вината не беше негова. Той работеше и просто нямаше свободно време.
Години по-късно й се искаше да беше постъпила по различен начин.
Към онзи момент нямаше представа как да поправи ситуацията,
нямаше никакви координати за контакт с него и не знаеше как да ти
каже какво е направила. Убедена бе, че ще се ядосаш, и то съвсем
основателно.
— Трябвало е да ми каже истината – заключи Ева с горчивина.
— Да, трябваше до го направи – каза Лоръл.
— Ти трябваше да ми кажеш – отбеляза Ева, макар да знаеше, че е
доста несправедлива.
— Нямах право да ти казвам. Майка ти не искаше да знаеш, а аз не
желаех да вървя против волята й.
Ева поклати гневно глава, като все още се опитваше да осмисли
всичко.
— Той как се държа? – попита Лоръл след известна пауза.
— Беше мил, изглежда… очарователен. Попита ме дали бих искала
да поддържаме връзка.
 — А ти искаш ли?
Ева погледна визитката в ръката си и я обърна така, че златното
огледално фолио да заблести на слънцето. Преди повече от двайсет и
седем години, когато майка й бе срещнала Томас, тя бе имала неговия
номер, но страхът я беше възпрял да го използва – страх да не бъде
наранена отново, страх да не бъде разочарована. Джулиет така и не
беше дала шанс на Томас. Ева нямаше да направи същата грешка,
каквато направи майка й. Томас заслужаваше шанс сега. Може би
щеше да го вижда само веднъж годишно или по-рядко, може би никога
нямаше да станат близки, но заради себе си и заради него трябваше да
му даде шанс.
— Да, да.
— Това е добре. Никога не съм го срещала, но през годините следя
кариерата му – никой никога не е казал лоша дума за него. Смятам, че
ще е добре да го опознаеш истински и да изградиш собствено мнение
за него.
— Мисля, че си права.
Ева въздъхна. Трудно й беше да възприеме всичко това.
— Как върви при теб? – нежно попита Лоръл.
— Добре, наистина добре. Вчера скочих с парашут, беше невероятно
– каза Ева и реши засега да не продължава с темата. Лоръл нямаше
вина за нищо.
— Чудесно – зарадва се Лоръл.
— А как са нещата при теб? – попита Ева.
— Е, всъщност имам някои новини. Джеймс ми предложи брак.
— О, Боже мой, Лоръл – възкликна Ева, забравила за миг
собствените си притеснения. Тор погледна стреснато към нея и тя му
махна, за да разсее тревогите му.
— Каза ли „да“?
— Да, казах. Това го е притеснявало напоследък. Опитвал се е да
събере смелост да ми предложи, но след това се уплашил, че е твърде
рано и ще кажа „не“. Истинска лудост – толкова се е вълнувал и
притеснявал да ми предложи, че това за малко да ни раздели.
— Не мога да повярвам. Наистина е трябвало да си поговорите.
— Знам. Много проблеми биха могли да се решат, ако хората просто
говорят за чувствата си – отговори Лоръл; повтаряйки като ехо думите,
които Ева й беше казала преди.
 Ева се усмихна тъжно.
— Радвам се за теб. Няма да се ожените веднага, нали?
— О, не, определено искам да си тук.
— Това е добре. Ще тръгвам. Трябва да се върнем в хотела, за да си
вземем багажа, и скоро потегляме за летището. Ще ти се обадя скоро.
Тя приключи разговора и положи глава на рамото на Тор.
— Добре ли си?
Ева кимна.
— Ще бъда добре.

Скъпа мамо,
Толкова съм ти ядосана. Нямала си право да правиш това, което си
направила. Израснах без баща, защото си се страхувала да не бъдеш
наранена, но така нарани и мен. Което е по-лошо – излъгала си ме.
Наговори ми лъжи за Томас, за да ме настроиш срещу него, и сега съм
съсипана, че си постъпила така.
Той изглежда много мил и е ужасно, че не съм имала
възможността да го опозная.
Разбирам защо си го направила. Каспър е разбил сърцето ти и мога
само да си представя как си се чувствала, когато нещата с него са
приключили. Знам, че си се опитвала да защитиш себе си и мен да не
бъдем наранени отново. Опитвала си се да постъпиш така, както си
смятала, че ще е най-добре за мен.
Знам, че съжаляваш. Колко бих искала да си бяхме говорили за това,
преди да ме напуснеш. Ако беше тук, щяхме да крещим и да плачем, а
след това вероятно щяхме да се прегърнем и още да си поплачем. Но
сега не мога да направя дори това.
Боже, бих искала да си тук сега.
С обич,
Ева

Глава 26

— Това място е нещо съвсем различно, нали? – тихо каза Ева, докато
минаваше под извисяващите се арки на Тадж Махал.
 Стояха в голямата зала, където владетелят Шах Джахан бе погребан
до любимата си Арджуманд Бано Бегум, или както по-късно става
известна, Мумтаз Махал, което означава „Възвишената в двореца“. Ева
беше прочела всичко това в пътеводителя. Мумтаз Махал починала,
раждайки четиринайсетото им дете, и Шах Джахан прекарал
следващите петнайсет години в изграждането на този великолепен
мавзолей като почит към любовта му към нея. Той беше направен от
мрамор с цвят на слонова кост, а стените, таваните и подовете бяха
покрити с изящни сложни шарки и резби, изработени от скъпоценни
камъни. Пъстроцветните стени сякаш светеха на слънцето, което
струеше отвсякъде.
Излязоха навън и събуха калцуните си. Ева се наслаждаваше на
панорамата, докато слизаха по стълбите към красивите градини. Беше
уморена, но тихата красота и спокойствието на това място бяха
достатъчни, за да я разведрят.
Бяха пристигнали в Ню Делхи в ранните сутрешни часове и отидоха
в хотела си, където се стовариха право в леглото. Цялата каша около
баща й все още се въртеше в главата й, но нямаше смисъл да се сърди
на майка си. Въпреки че не беше съгласна с това, което бе направила
Джулиет, Ева разбираше защо беше постъпила така. Все още имаше
много въпроси без отговор, но след като майка й вече я нямаше, едва
ли някога щеше да получи отговори. Всичко, което можеше да
направи, беше да се опита да се възползва максимално от лошата
ситуация – това означаваше да поддържа връзка с баща си. Той беше
предложил маслиновата клонка и тя трябваше да продължи с
пътуването си и да не позволи на тази каша да го съсипе.
— Над двайсет хиляди архитекти, каменоделци, резбари и
художници от цял свят са били наети, за да направят този паметник.
Използвани са и хиляди слонове – обясни Ева, като отново насочи
вниманието си към пътеводителя.
— Най-скъпият мавзолей в света – каза Тор.
— Тор! Това е свидетелство за вечна любов!
— О, не ме разбирай погрешно – това място е грандиозно, но в края
на краищата е просто един прекалено голям надгробен камък. А
сумата, която той е похарчил около 1600 година за изграждането му, е
еквивалентна на няколкостотин милиона английски лири в днешни
пари. Индия винаги е била бедна страна и винаги, когато идвам тук, си
мисля как тези средства биха могли да бъдат използвани по-добре.
— Изобщо не си романтичен! – възнегодува Ева, докато минаваха
край езерцето, което отразяваше образите им.
Сиви облаци се въртяха над главите им. Все още не бяха в сезона на
мусоните, но докато сутринта бяха в таксито на път за хотела, преваля
и изглеждаше, че и сега ще падне лек дъжд. Горещината беше толкова
задушаваща, че Ева не се чувстваше добре. Дрехите й залепваха, а
потта сякаш бликаше от всяка част на тялото й.
— О, напротив, много съм романтичен.
— Това е символ на любовта на владетеля към жена му. Не мога да
си представя някой да ме обича толкова силно, че да поиска да построи
великолепен… дворец в моя памет – каза Ева.
— Ако си падаш по разточителни и екстравагантни жестове, най-
вероятно си с грешния човек. Щом се върнем, трябва да видиш колко е
голям домът ми – мисля, че много би се разочаровала.
Тя изненадано го погледна.
— Какво ти става днес? Какво не е наред? Мърмориш, откакто
дойдохме тук.
— Ами ти продължаваш да твърдиш колко романтично е това място.
Е, ако романтиката се измерва в мрамор, скъпоценности и
екстравагантност, тогава нямам какво да ти предложа.
Тя го спря, когато стигнаха до края на водното огледало, и сключи
ръце около врата му.
— Колко си глупав! Не искам нищо подобно от теб. Какво те кара да
мислиш, че очаквам нещо такова?
— Нима всички жени не искат това – да бъдат обгрижвани и
глезени?
— Напълно способна съм да се грижа за себе си. Правила съм го
през по-голямата част от живота си и най-екстравагантната вещ, която
имам в къщата си, е възглавница от мемори пяна, която си купих,
използвах веднъж и сега лежи на дъното на гардероба ми.
Лека усмивка пробягна по устните му.
— И под „всички жени“ имаш предвид Кристел? – попита Ева.
Тор въздъхна.
— Стефан беше богат, имаше голяма къща с басейн и скъпа кола.
Когато Кристел и аз живеехме заедно, едва свързвахме двата края.
Никога не оставахме гладни, но храната, която ядяхме, беше в
бюджетното дъно на спектъра. Колата ни непрекъснато се разваляше.
Не мисля, че това беше луксозният живот, който тя си е представяла.
Винаги съм се чудил дали богатството на Стефан не е една от
причините тя да си падне по него.
— Не бих се омъжила за някого, защото е богат. Бих се омъжила за
някого, защото ме кара да се смея, защото е мил и можем да си
говорим, защото кара сърцето ми да трепва винаги, когато го погледна,
и очевидно, защото е страхотен в леглото – подразни го Ева.
Той наведе глава и облегна чело на нейното.
— Има само едно, което искам от теб, и това не са скъпоценни
бижута или скъпа кола.
Той се дръпна назад, за да я погледне.
— Какво искаш Ева? Ако мога, ще ти го дам.
Тя се усмихна тъжно.
— Е, точно това няма да ми дадеш. Браниш го толкова яростно,
сякаш е куп скъпоценни бижута.
Тя плъзна ръка по гърдите му и я спря върху сърцето му.
Лицето му омекна.
— Ева…
— Всичко е наред.
Тя се отдръпна от него, за да направи снимка на Тадж Махал,
отразен в дългото езеро. С тъмните облаци зад него изглеждаше доста
драматично.
Изведнъж плисна дъжд – големи тежки капки се изсипваха върху
нея, отскачаха от тротоара и силно развълнуваха езерото. Ева бързо
прибра фотоапарата и вдигна ръце и лице към небето. Дъждът се
усилваше и докато всички около тях хукнаха да търсят прикритие, тя
не можеше да спре да се смее на глас, понеже капките я охлаждаха и се
просмукваха в дрехите й. Танцуваше наоколо с ръце във въздуха и
пищеше, а дъждът я обливаше.
Обърна се, за да погледне към Тор, и осъзна, че той я гледа сякаш е
богиня. Тя спря да танцува и с две големи крачки той се озова пред
нея, обхвана лицето й и я целуна страстно. Тя преметна ръце около
врата му и той я придърпа по-близо.
Дъждът продължаваше да вали около тях, мокрейки ги до кости, но
не я беше грижа.
 В крайна сметка той се отдръпна назад.
— Ето това е целувката ти под дъжда, Ева Блу.
Тя се усмихна широко пред устните му, като го целуна отново.
— Сбъдваш всички мои мечти.
— Да се връщаме в хотела.
Ева кимна, а той я хвана за ръка и тръгнаха обратно към стоянката за
таксита. На всеки няколко метра спираше и я целуваше с такава
страстна необходимост, че тя не можеше да не реагира с друго освен
със смях.
Качиха се на задната седалка на таксито, Тор даде на шофьора
адреса на хотела им и отново я зацелува с ръка около раменете й,
докато тя се опираше на гърдите му. Тя си помисли, че няма такси на
света, което да ги върне в хотела достатъчно бързо. За щастие той не
беше твърде далеч и скоро Тор пъхна малко пари в ръката на шофьора
и почти я завлече вътре.
Едва бяха затворили врата на стаята, когато той започна да сваля
дрехите й, докато тя се бореше да го измъкне от неговите. Тор я вдигна
на ръце и тя се изкикоти, докато я полагаше на леглото, а след това
легна до нея.
— Направила си ми магия – каза той, докато ръцете му изследваха
тялото й, докарвайки я бързо до ръба на екстаза.
Грабна един кондом и я целуна, докато влизаше в нея. После леко се
отдръпна и се загледа в нея.
— Не исках нищо такова. Ти. Ние. Тази невероятна връзка. Но ти ме
завладя тотално и изпълни цялото ми същество с такава топлина и
щастие, че сега не мога да избягам и не знам дали искам. Копнея да ти
дам всичко, което желаеш, но ме е страх. Боя се, че това няма да е
достатъчно.
Целуна я отново и тя го обгърна с ръце и крака, докато той се
движеше в нея, все по-дълбоко, и отново я доведе до крайна възбуда.
Тор се дръпна, за да я погледне, и Ева посегна да го погали по
лицето.
— Стигаш ми точно какъвто си. Обичам те – каза тя.
Той застина за миг, лицето му се смръщи, а после пак започна да я
целува и този път не спря. Стори й се, че го прави, за да я възпре
отново да изрече думите, които не искаше да чуе. Движеше се все по-
бързо, докато тя избухна, после се отпусна отгоре й, опитвайки се да
си поеме дъх. Тя погали косата на врата му. След няколко минути се
претърколи по гръб. Притегли я до себе си и започна нежно да плъзга
пръст нагоре-надолу по гръбнака й.
Дълго останаха така, без да проронят и дума. Но тя знаеше, че
колкото и да лежат там, той няма да изрече същите думи в отговор.

Скъпа мамо,
Великата китайска стена е изумителна. Прелетяхме с хеликоптер
над нея – беше просто удивително да видим как се простира на
километри, следвайки като вълна билата на хълмовете и планините,
да се вие като сребриста река в долините. Хеликоптерът летеше
толкова ниско, че почти докосваше стъпалата и склоновете на
стената. Странно е колко добре е запазена в някои отрязъци, а
другаде е напълно обрасла с дървета и храсти, а стените и кулите се
рухнали и се рушат. Гледката щеше много да ти хареса, макар да си
мисля, че пò би се зарадвала на това, че летиш с хеликоптер – той се
носеше бързо, беше вълнуващо и повече от страшно, докато се
приближаваше и издигаше над стената.
Нещата с Тор все още вървят добре. Е, казвам, че вървят добре,
защото и двамата не сме обсъждали признанието ми, че го обичам.
Все едно имаме голям слон в стаята, знаеш тази приказка. И двамата
знаем, че го казах, продължавам да го чакам да подхване темата,
дори само за да се извини, че не чувства същото, или да го признае по
някакъв начин. Всичко останало изглежда нормално – все още е
отзивчив, прегръща ме, целува ме, прави любов с мен. Дразни ме, че на
дългия полет от Пекин до Австралия ще се присъединим към клуба на
правилите секс в самолет. В това отношение положението не може
да бъде по-добро. Просто не знам как можеш да правиш всички тези
неща и да не чувстваш нищо към другия човек. Знам, че преди съм
имала връзки, в които не съм обичала мъжа, с който съм, и не съм
смятала, че в това има нещо лошо. Но сега се чувствам толкова по-
различно. Може би е така, защото го обичам. Но пък за него може да
е друго. Не бих могла да му се сърдя, ако не изпитва такива чувства.
Но съм разочарована.
Иска ми се да беше тук!
С обич,
Ева
 П.П. Не мога да повярвам, че пиша това, но току-що се
присъединихме към клуба на правилите секс в самолет. Отново
пътувахме в първа класа и местата ни можеха да се трансформират
в легла, тъй като полетът трае цяла нощ. Седалките имат прегради
около себе си, така че никой не може да те види. Стюардесите
изключиха всички светлини, за да може всеки да поспи, и си лежах
там в полумрака, когато чух Тор да се движи на седалката си до мен.
А после се вмъкна през преградата при мен. Леглата-седалки са
проектирани за сам човек, а не за сам човек плюс изключително едър
датчанин, но някак си се справихме. Тор каза, че ако някой ни види в
тази поза лъжички, просто ще си помисли, че се гушкаме.
Непрекъснато повтаряше, че трябва да сме тихи, но аз не можех да
не се кискам при мисълта как ще ни хванат. Боже, този човек – той
ме кара да се чувствам толкова жива.

П.П. Изпълнени мечти:

20. „Да видя Великата китайска стена".
21 .„Да се возя на хеликоптер".
46. „Да се присъединя към клуба на правилите секс в самолет".

Глава 27

Ева въздъхна доволно, докато плъзгаше поглед по искрящите сини

води на Коралово море близо до островите Уитсъндей*. В Австралия
животът течеше с различни темпове. Местните жители бяха безгрижни
и толкова спокойни, че не й отне много време тази нагласа да проникне
в нея самата. Тук не си заслужаваше човек да се тревожи за нищо.
Стресът от ежедневието сякаш не съществуваше. Дори в оживения
Сидни, където прекараха една нощ, животът сякаш вървеше по-бавно,
отколкото в Лондон, може би защото тук всички изглеждаха толкова
по-щастливи. Предишната вечер бяха на остров Хамилтън**, с
неговите палми, безкрайни бели плажове и кристално чисти води,
където сякаш попаднаха в утопичен свят. Същата сутрин ги взе един
катамаран и отплаваха до понтона, откъдето щяха да се гмуркат при
Големия бариерен риф и да пренощуват под звездите. Тя вече беше
провела едночасова базова тренировка в плитката, подобна на басейн
зона на понтона, която обаче не й изглеждаше достатъчна, за да се
гмурне в морските дълбини и да оцелее.
[* Островна група край бреговете на Североизточна Австралия, в
щата Куинсланд, северно от Бризбейн. – Б. пр.]
[** Най-големият населен остров от групата Уитсъндей. — Б. пр.]
— Готова ли си? – попита я Тор, който беше някъде зад нея. Тя се
обърна да го огледа – в неопрен до коленете и с къси ръкави.
Изглеждаше сякаш току-що е излязъл от филм за Джеймс Бонд, където
е играл главната роля. Беше секси и изпълнен с енергия, сякаш се кани
да спаси света. Ева знаеше, че не изглежда толкова привлекателно, тъй
като наетият й неопрен за гмуркане притискаше формите й. Но от
начина, по който я гледаше Тор, разбра, че той не мисли като нея.
Тя кимна.
— Ако умра, ще се върна да те преследвам като призрак.
Той се ухили.
— Няма да умреш. Гмуркаме се само на няколко метра дълбочина.
— И няколко сантиметра ми стигат, за да се удавя – промърмори
Ева.
Тор протегна ръка и тя я пое. Поведе я надолу към палубата с
екипировката, където всички останали се приготвяха за гмуркане.
Водачът им, Амелия, им подаде колан с тежести и след това им
помогна за аквалангите. Ева изпробва мундщука в устата си и като се
увери, че ще може да диша през него, даде на Амелия сигнал „ОК“.
Амелия им помогна да си поставят маските и после се спуснаха по
стълбите към водата. Застанаха на подводната платформа, за да си
сложат плавниците. Амелия им подаде сигнал „ОК“, след това обърна
палеца си надолу в знак да се гмурнат и изчезна под водата.
— Готова ли си? – попита Тор.
Ева натисна бутона от обратната страна на мундщука, за да се увери,
че въздухът продължава да излиза, и кимна. Тор понечи да лапне
мундщука.
— Чакай – спря го тя. Протегна се и го целуна. – Ако умра, искам да
знаеш, че те обичам.
Мундщукът замръзна пред устата му. Тя отново беше изрекла
недвусмислените думи. Този път не в разгара на страстта или под
въздействието на наркотици или алкохол, а в ясната светлина на деня,
когато той не би могъл да ги изтълкува погрешно.
 Усмихната вътрешно, тя сложи мундщука в устата си, коленичи
върху платформата и се оказа изцяло под вода. След няколко мига, като
се увери, че може да диша, се оттласна в дълбокото синьо море, където
чакаше Амелия. Издаде лек кикот в мундщука при реакцията на Тор,
което я накара да се закашля от въздушния приток. Фокусирайки се
върху предстоящата задача, тя се огледа и видя стотици риби, някои от
които се носеха много близо, и хиляди други по-далеч, всички с
различна големина и цветове. Точно под тях се намираше рифът, който
се поклащаше нежно от морския прилив – някъде изглеждаше мек като
килим, други части сякаш бяха покрити с остри бодли, но всичко
изглеждаше удивително красиво и пълно с живот.
Няколко минути по-късно Тор се присъедини към тях. Той й показа
знака „ОК“, за да провери дали е добре, но тя отново се разкикоти,
щом видя, че той се мръщи леко под маската си. Върна сигнала и
Амелия им направи знак да влязат по-навътре. Ева се изстреля напред,
усещайки как мускулите на краката й работят, докато движеше
плавниците си нагоре-надолу.
На няколко метра над тях повърхността на водата блещукаше,
слънчевата светлина преминаваше през нея и очертаваше красивите
цветове на рибите и на коралите. Точно под себе си видя един малък
Немо – риба-клоун, която се носеше сред меките пръчици на коралите.
Нататък забеляза едрото тяло в златно и синьо на една Наполеонова
зеленушка с невъзможно големи устни. Тор я потупа по ръката и й
посочи настрани там, където рифът почти стигаше до повърхността,
плуваше голяма костенурка, която сякаш летеше през водата с
равномерен замах на краката си. Ева изпищя в мундщука си от радост.
Бяха им казали, че може да видят костенурки, и тъй като плуването с
костенурки беше друга от мечтите на майката й, тя бе във възторг, че
ще успее да изпълни и нея. Далеч надолу край стената на рифа видяха
синя рифова акула да изчезва в сенките към дъното на океана.
Беше прекрасно, сякаш плуваха в гигантски аквариум. Видимостта
също беше изумителна – гледката към рифа се простираше в
безкрайността на дълбините.
Скоро Амелия започна да ги подканя със знаци да се връщат към
понтона. Изплуваха на друго място, не откъдето бяха се гмурнали,
напълниха с въздух водолазните жилетки и се полюляха във водата за
минута-две, докато чакаха стълбата да се освободи.
 — Е, как беше? – попита Амелия и вдигна маската си на челото.
Ева направи същото.
— Невероятно!
Амелия се усмихна широко.
— Работя на понтона от около пет години и изобщо не ми омръзва
да гледам рифа.
Тя се обърна да помогне на друг от гмурканите да се качи на борда
на понтона, и докато пляскаха във водата, за да се задържат на
повърхността, Ева обви ръцете около врата на Тор.
— Радвам, че го видях с теб.
Той облегна чело на нейното.
— И аз.
Тор не каза нищо повече, но по истински австралийски маниер тя
щеше да остави нещата така засега.

Тор се взираше в звездите над тях, докато лежаха на горната палуба

на понтона. Гостите, които бяха дошли да прекарат деня там, бяха
напуснали понтона по-рано същия следобед, и останаха само шепата
хора, които щяха да пренощуват там. Бяха плували с шнорхели заедно,
без останалите туристи, наслаждавайки се на тишината на рифа, и
когато слънцето потъна в морето, направиха още едно гмуркане, за да
видят как рифът оживява от нощните риби – съвсем различен от
предишното им гмуркане. А сега лагеруваха под звездите. Бяха им
дали суага – нещо като малка палатка и спален чувал едновременно, с
дюшек, възглавници и одеяла, за да им е по- удобно. И макар да се
бяха сгушили под одеялата, тъй като нощта на рифа беше прохладна,
още не бяха дръпнали ципа на палатката, тъй като гледката към
звездното небе над тях беше прекрасна.
— Изумително е, нали – отбеляза Тор тихо, за да не събуди хората в
близките суаги.
Ева не отговори – чуваше я как диша дълбоко, притисната към
гърдите му. Поглади косата й с ръка, но тя не се размърда.
Наистина беше най-невероятната жена, която някога бе срещал.
Повечето от мечтите в списъка на майка й никога не биха попаднали в
нейния собствен списък: да скочи с парашут, да държи тарантула в
зоологическата градина в Сидни, да се гмурка, да пее на Айфеловата
кула. Все неща, които я плашеха, но така или иначе ги беше направила.
Ева беше храбра и решителна и той я обичаше заради това. Тор не
беше толкова смел. Можеше да скочи от самолет, да се потопи в най-
дълбоките океани, да се вози на най-бързия мотоциклет, да се качи на
най-бързото увеселително влакче и щеше да се надсмее на тръпката от
всичко това, но ставаше ли въпрос за сърцето му, беше пълен
страхливец.
Тя беше достатъчно смела, за да поднесе сърцето си на тепсия. Два
пъти. Но той просто не можеше да го приеме. Никога преди не беше
изпитвал подобни чувства и силата им го плашеше до смърт. Защото
подобни чувства означаваха, че ако приключат, болката ще бъде още
по-силна от преди. Щеше му се да отблъсне Ева, преди тези чувства да
са се развихрили, но знаеше, че е твърде късно за това и не можеше да
го направи, дори и да искаше. Те бяха вътрешно свързани и това също
го плашеше.
Ho това, че се криеше от любовта, че не я признаваше дори пред
себе си, не променяше чувствата му към нея. И сега я нараняваше, като
не й отвръщаше. А тя не го заслужаваше. Трябваше да знае, че това
означава за него толкова, колкото и за нея.
Просто трябваше да го изрече и щом Ева можеше да скочи от
самолет или да се гмурне в най-дълбоките морета, макар да е
вкаменена от страх, защо, по дяволите, той да не може да каже
заветните думи.
Тор отвори уста, но нищо не излезе. Беше нелепо.
Наклони глава малко по-ниско и пое дълбоко въздух.
— Ева, обичам те – прошепна и думите за миг затанцуваха във
въздуха над тях, преди да бъдат прогонени от морския бриз над
вълните.
Ето, каза го. Никой не го чу, най-вече тя, но го беше казал. Засега би
трябвало да е достатъчно.

Ева не можеше да сдържи усмивката си, докато влизаше в малкото

кафене, за да вземе кафе за себе си и Тор. Бяха се гмуркали заедно тази
сутрин, когато слънцето изгряваше над рифа, после закусиха точно
там, на ръба на водата, с крака, потопени в морето. После се върнаха
на остров Хамилтън. Трябваше да пренощуват там, преди да отлетят
до Сидни, а на следващия ден до Крайстчърч* и остров Стюарт**.
Предстоеше им още един дълъг ден в пътуване, а тя можеше да
навакса с малко работа по време на полета. Вече бяха изминали малко
повече от половината път в това приключение, макар да й се струваше,
че са минали години, откакто бе напуснала апартамента си в Лондон.
[* Вторият по големина град в Нова Зеландия, намиращ се на
Южния остров. -Б. пр.]
[** Третият по големина остров на Нова Зеландия, на 30 км южно
от Южния остров. – Б. пр.]
Тор беше мил и внимателен целия ден, дори повече от преди;
държеше ръката й и я целуваше постоянно. Тя не можеше да го
упрекне в нищо, но изглежда, че у него бе настъпила промяна.
За момента абсолютно всичко беше наред.
Поръча две кафета и взе два резена торта с лепкава глазура. Включи
телефона си, докато чакаше. Беше го държала изключен през
последното денонощие, за да запази батерията, тъй като знаеше, че на
понтона няма да има къде да я зареди.
Излезе от кафенето и телефонът й светна и се разбръмча с
получаващите се есемеси, УотсАп съобщения и пропуснатите
телефонни обаждания от приятелите й – всичко, изпратено до нея през
последните двайсет и четири часа, внезапно се появи. Господи, умрял
ли е някой? Тя запрелиства съобщенията и й се стори, че няма нещо
вълнуващо – със сигурност не бяха лоши новини, но трябваше да ги
прочете внимателно, след като се върнат в хотела, за да разбере какво
се случва. Хвърли поглед към Тор и го видя да крачи напред-назад,
говорейки с някого по телефона. Когато се приближи, тя ясно видя, че
той е ядосан. Цялото му тяло изглеждаше напрегнато, челюстта му
беше стисната, докато слушаше, и дори не се сбогува, когато затвори.
— Какво не е наред? – попита Ева, а усмивката избледняваше на
лицето й.
Тор се втренчи в телефона си, после в нея – беше в шок.
— Току-що ме уволниха.

Глава 28
— Какво?! – невярващо възкликна Ева.
— Не знам. Трейси каза, че ни е видяла да се целуваме, и просто ме
уволни.
 Ева го зяпна.
— Как е могла да ни види? Знам, че не бяхме особено дискретни, но
тя би могла да ни види само ако ни е шпионирала.
Тор поклати глава объркан, след което изстена.
— Ребека ми изпрати есемес вчера, за да ми каже, че съм участвал
във вайръл* съобщение, и ми изпрати този линк в Ютюб. Не го
отворих тогава, защото нямах достъп до интернет, а после съвсем
забравих. Мислех, че просто ме бъзика.
[* Вайръл маркетинг – създаване и разпращане на интересни
снимки, видео или текст, което интернет потребителите
разпространяват помежду си като вирус. Посланието достига до
милиони хора и обикновено за привличане на вниманието се използва
хумор, изненада или секс. – Б. пр.]
Той бързо превъртя телефона си и намери текста. Ева се приближи
до него, докато той отвори линка. Ютюб се зареди мъчително бавно и
най-после се появи заглавната снимка – Тадж Махал при дъжд.
Стомахът на Ева се преобърна, защото се досети какво ще се случи
след това. Докато камерата се въртеше, на екрана се появи текст
„Намерете мъж, който да ви целуне така“.
В следващата секунда на екрана се появиха Ева и Тор. Тя танцуваше
и се смееше под дъжда, а той я гледаше сякаш е единствената жена на
света. После пристъпи напред и я целуна – с голяма страст и жажда.
Беше много завладяващо и много секси за гледане, а целувката
продължаваше и продължаваше, докато дъждът обливаше и двамата,
преди той да я грабне за ръка и да хукнат. Тичаха, целуваха се и се
кикотеха под дъжда и беше съвсем ясно какво ще правят след това.
Ева погледна надолу към броя на гледалите филмчето и сърцето й
подскочи.
— Как, по дяволите, шест и половина милиона души са ни видели да
се целуваме под дъжда?! Знам, че беше секси и всичко останало, но…
— Това трябва да е видяла Трейси. Това ми струваше работата.
Ева трябваше да признае, че ситуацията не изглежда никак добре.
Изведнъж съобщенията от всичките й приятели придобиха смисъл. Не
им беше казвала нищо за връзката си с Тор – щяха да любопитстват за
всички подробности, а тя не желаеше да споделя всичко. Освен това
нямаше представа как да опише какво има между нея и Тор. Всички
щяха да се вълнуват за брак, бебета и за щастливите моменти нататък,
а всъщност ситуацията изобщо не беше такава. Сега очевидно и те
бяха разбрали.
— Сигурно можем да обясним…
— Да обясним какво? – отсече Тор. – Няма какво да кажем, за да
изглеждат нещата по-добре, отколкото са. Няма никакво извинение за
това, че целувах клиентка и съвсем явно я завлякох, за да правя секс с
нея. Господи, ако бях видял това, и аз щях да уволня сам себе си.
— Е, може би можем да й кажем, че това не е просто някаква
задявка, че е сериозно и че продължава от известно време.
— Излиза, че ми плаща, за да летя по света и да правя секс с
клиентка. Как ще помогне, ако й кажа, че върша това през последните
няколко седмици – отсъди Тор.
— Аз… не знам. Съжалявам.
— Трябва да се прибера.
Сърцето й се сви.
— Ще си тръгнеш?!
— Трябва да се опитам да се разбера с нея или да си намеря друга
работа. Не мога да си позволя да изгубя и къщата си.
— Е, ако се стигне до това винаги можеш да останеш при мен,
докато нещата се оправят – предложи Ева. – Няма да си улицата.
— Не, няма да остана. Няма да се виждам с теб или с друг. – Той
прокара ръце през косата си. – Какъв идиот съм само! Не трябваше да
се забърквам с теб. Не си струваше да си загубя работата заради това.
Ева отстъпи крачка назад, сякаш я беше зашлевил през лицето. Не си
е струвало да си загуби работата заради нея.
Сълзи напълниха очите й и тя направи още една крачка назад.
— Чакай, не исках да кажа това – каза Тор и се протегна към нея, но
тя се обърна с гръб към него.
— Знаеш ли какво – трябва да си тръгнеш. Определено тук няма
нищо, заради което си струва да останеш – заключи Ева.
Тя се обърна и се отдалечи, а когато той викна след нея, не се
обърна.

Малко по-късно Тор се върна в хотела и бавно тръгна към стаята.

Чувстваше се ужасно виновен заради казаното беше се ядосал, че е
загубил работата си, и се беше нахвърлил върху нея. Тя не го
заслужаваше.
 Той отвори вратата на стаята и видя Ева да събира и разделя вещите
им по чантите. Съвсем очевидно беше, че е плакала.
— Какво правиш? – попита Тор и изтръпна, защото всъщност
трябваше да започне с извинение.
— Имам полет утре – отивам в Нова Зеландия, за да видя Южното
сияние. Ти се прибираш. Така че опаковам всичко. През последните
седмици вещите ни стояха на едно място, така че разделям всичко.
Пречистващо е. Подготвям се да те премахна от живота си – както ще
стане, щом си тръгнеш.
Тор въздъхна.
— Съжалявам за това, което казах. Не исках.
Ева продължи да опакова и той знаеше, че трябва да обясни.
— Трейси ме разстрои и си го изкарах на теб, съжалявам. Никога не
съм искал да те нараня. Последните няколко седмици бяха най-
щастливите в живота ми.
Глупости, това вероятно беше прекалено.
Тя спря да разтребва и го погледна.
— Не съжалявам нито за секунда от това време. – Той изопна лице. –
Съжалявам, че се поддадох. Обичах работата си, а сега трябва да се
опитам да намеря нещо друго. Но ако трябваше да го направя отново,
не бих променил нищо.
Тя въздъхна леко. Все още изглеждаше ядосана и наранена и това
беше разбираемо, но част от искрата беше я напуснала.
— Съжалявам, че заради мен загуби работата си.
Той поклати глава.
— Не се самообвинявай. Вината не е твоя. – Наблюдаваше я как
продължава да опакова. – Да разбирам ли, че щом си тръгна, ще
продължиш без мен?
Ева въздъхна.
— Да, ще продължа. Трябва да завърша списъка на мама. Искам да
плувам с делфини на Хавайте – не мога да ти опиша колко се вълнувам
за това. Искам да видя Ню Йорк, Ниагарския водопад и да отида в
Канада. Искам да направя тези неща и заради себе си, не само заради
майка ми.
Не можеше да не й се усмихне. Преди няколко седмици тя се
ужасяваше, че ще пътува сама, но сега беше станала по-самоуверена и
се вълнуваше, че ще го направи.
 — Но също… не знам за какво да се прибера у дома, ако сега си
тръгнеш – продължи Ева. – Не си ми дал никакъв знак, че това между
нас е нещо повече от ваканционна романтика. Защо да се прибирам
вкъщи – само за да приключиш с мен там? Ако всичко това ще
свършва, предпочитам да се сбогуваме тук и да ме оставиш да
продължа приключението на живота си сама.
Това беше моментът, в който трябваше да й каже какво иска. Стига
само да знаеше какво е то. Не можеше да си представи тя да живее в
къщата му или той да живее с нея, не можеше да си представи брак и
щастливи мигове с нея, защото нямаше представа как би изглеждало
това. Смяташе, че е имал всичко това с Кристел, но то бе приключило с
катастрофа. Не можеше обаче да си представи и да бъде далеч от Ева –
не можеше да си представи да я напусне и да не я види никога повече.
Искаше я в живота си, имаше нужда от нея и това го плашеше.
— Виж, няма нужда да си тръгвам веднага, но ще трябва да отделям
известно време всеки ден, за да търся и да кандидатствам за работа.
Надявам се, че интервюта ще има едва след няколко седмици, а може
дори да се съгласят на събеседване по Скайп. Но ако се появи нещо
добро и интервюто е скоро, ще трябва да отида. А ти трябва да
останеш. Не искам да пропускаш остатъка от приключението на
живота си. То е важно за теб и трябва да го направиш, трябва да
отметнеш всички точки в списъка на майка си.
— Добре – съгласи се тя тихо, но вътрешно си пожела той да й
предложи нещо повече.
— Може би, щом се върнеш вкъщи, разопаковаш куфарите и си
наваксаш със съня, ще се срещнем на питие и ще ми покажеш
снимките от останалата част от пътуването си?
Ева се усмихна вяло.
— С радост.
— Не обещавам нищо – каза Тор и се почувства като пълен
нещастник.
— Това, което предложи, е достатъчно – каза Ева.
Той прокара ръце през косата си, осъзнал, че не е така. Беше изгубил
Кристел, защото това, което й предлагаше, не й беше достатъчно. Не
искаше да загуби и Ева по същия начин. Но може би това, което
предлагаше, беше достатъчно засега.
 Скъпа мамо,
Остров Стюарт е в самия край на Нова Зеландия и е толкова
красиво и сурово място. Имам чувството, че се намираме след
дивата природа на Канада с нейните езера и заснежени планини.
Винаги съм смятала, че Австралия и Нова Зеландия са близо една до
друга, и затова ми беше странно, че само преди няколко дни бяхме в
Северна Австралия и плувахме в тропически рай, а тук определено е
зима – през деня е студено, а през нощта става още по-зле. Но все
пак, колкото по-студено е, толкова повече шанс имаме да видим
Аурора аустралис. Имам приложение за Аурора, което съобщава кога
е вероятно да го видим. Но мисля, че се е развалило, защото ни каза,
че е трябвало да го видим снощи, когато пристигнахме, и тази вечер,
само че досега не сме забелязали нито едно трептене на цветове в
небето. Утре следобед започваме дългото пътуване до Хавайте, така
че ако не го видим тази вечер, боя се, че ще трябва да забравим тази
мечта засега.
Тор е разсеян, откакто дойдохме тук. Прекара няколко часа в
търсене на нова работа, докато аз излязох и проучих острова. Това,
че си загуби работата, го обременява, а ни остават повече от две
седмици от пътуването и парите, които ще харчи за храна и други
неща, очевидно го карат да се притеснява. Но между нас се появи
пукнатина, която преди я нямаше. Имам чувството, че го губя, а той
е тук до мен.
Иска ми се ти да беше тук!
Обичам те,
Ева

Беше ранна утрин и Ева не можеше да заспи. Лежеше и гледаше как

отражението на морето танцува по тавана на стаята им. Тор лежеше до
нея по гръб и спеше дълбоко.
Беше я любил тази нощ, но дори в това се долавяше някаква тъга,
сякаш усещаше, че се разминават.
Не беше сигурна дали тя или той създава тази дистанция.
Беше много объркана. Толкова беше сигурна, че той се чувства като
нея, заради начина, по който я гледаше, когато правеха любов, заради
начина, по който й се усмихваше, когато разговаряха. Между тях
имаше връзка и тя два пъти му каза, че го обича, но той не й отговори
със същото.
Честно казано, когато той предложи да се срещнат в Лондон, за да
му покаже снимките от останалата част от пътуването й, тя се зарадва,
защото й даваше зрънце надежда, блед шанс, че ще имат бъдеще
заедно. Но това не беше достатъчно. Опита се да убеди сама себе си,
че ако Тор я харесва и се разбират, няма да има значение, че той не я
обича. Но разбира се, не успя. Та какво бъдеще биха имали, ако той не
споделя същите чувства? Каква връзка би била тази, в която единият
обича другия повече?
Сърцето я болеше при мисълта, че ще го загуби, но не беше сигурна
дали може да го спре. Ако той не се чувства по същия начин, нямаше
смисъл да продължават, след като се приберат. Може би ще трябва да
го запише в категория „прекрасен ваканционен романс“ и да му сложи
черта. При тази мисъл усети, че в очите й избиват сълзи, а
отраженията по тавана затанцуваха по-бързо.
Избърса очи и разбра, че блещукането е придобило лек зелен
оттенък. Смръщи се объркано и погледна през прозореца, без да става
от леглото – определено отвън се виждаше зелено сияние.
Изстреля се от леглото и хукна към прозореца, без да обръща
внимание на студения дървен под под босите си крака, докато
притискаше ръце и нос към стъклото. Там, в залива, ниско в небето
беше зависнало зелено сияние.
Ева си пое рязко дъх, втурна се към леглото и разтърси Тор, за да го
събуди.
— Тор, тук е.
Очите му се отвориха и той я погледна с още мътен поглед.
— Кой е тук?
— Сиянието! Ела бързо! – трескаво обясни тя, докато навличаше
дрехите си.
После грабна палтото, шапката и шалчето си и напъха краката си в
обувките. Няколко секунди по-късно изскочи на балкона. Зеленото
сияние се движеше по небето, сякаш някой бързо движи пръсти по
клавишите на пиано. Когато Тор се появи до нея, придърпвайки
пуловера над дънките си, лек оттенък на лилаво проблясваше под
зеленото.
 — Не мога да повярвам – дивеше се Ева, докато Тор я наметна с
одеяло. – Това е… магия.
Тя бързо направи няколко снимки с телефона си и след това, защото
Томас специално бе помолил да му покаже снимки на Аурора
аустралис, му изпрати една и кратко съобщение, което гласеше:
Видяхме го. Ева.
Това беше начало.
Тя пъхна телефона в джоба си и се облегна на Тор, а той я придърпа
към себе си. Дълго стояха в мълчание и гледаха как зеленото се
превръща в жълто, а лилавото – в розово, докато светлините танцуват и
пулсират в залива. Наистина беше великолепно. Искаше й се да го
нарисува, за да улови различните нюанси и тонове, дъгите, кривите и
внезапните обрати. Това пътуване й беше предложило толкова
ослепителни гледки – знаеше, че след него кориците, които прави, ще
станат по-красиви. Почувства се наистина вдъхновена.
Накрая цветовете напълно избледняха и двамата останаха втренчени
в звездното небе. Мълчанието между тях продължаваше и сякаш никой
не искаше да го наруши.
Накрая Ева заговори:
— Трябва да се прибереш вкъщи, нали?
Тор въздъхна.
— Да, да. Утре щях да говоря с теб за това. Трябва да взема много
важно решение и не съм сигурен какво ще правя после. Ако се прибера
вкъщи, мога да намеря работа в някаква агенция, докато не се появи
нещо друго или докато не реша какво да правя. Ако трябва, ще се
изнеса от апартамента си и ще отида в по-евтина квартира. Има много
неща, които трябва да уредя, и ще мога да ги свърша по-добре, ако съм
там.
Тя преглътна бучката в гърлото си.
— Разбирам.
Отдръпна се от него и се прибра вътре. След миг той я последва и
затвори вратата след себе си.
— Ще се справиш ли сама?
— Ще се справя – заяви Ева и знаеше, че е така.
— Съжалявам, ако това съсипе приключението на живота ти.
— Тръгването ти няма да съсипе пътуването ми. Когато си тръгнеш,
ще ми изтръгнеш сърцето и ще го вземаш със себе си – това със
сигурност ще заглуши останалите проблеми.
Той я изгледа шокирано. Самата тя беше изненадана. Не беше
обмислила тези думи. Но духът вече беше изпуснат от бутилката. Все
още имаше време да го върне обратно и да затвори капака – можеше да
се пошегува с това, да промени темата.
— Какво? – попита Тор.
Но изведнъж тя реши, че не иска да го прави. И двамата знаеха, че
когато на следващия ден той замине, никога повече няма да се видят.
Затова тя беше дяволски категорична, че ще му каже точно какво
чувства.
— Обичам те.
Ева видя как той видимо трепна, и гневът забълбука във вените й.
— ОБИЧАМ ТЕ! – извика тя, за да не остави никакво съмнение. –
Знам, че ми каза, че това е просто секс и нищо повече. Знам, че ми каза
да не се влюбвам във теб, но аз глупаво продължих напред и така или
иначе го направих. Но най-лошото е, че съм съвсем сигурна, че и ти си
се влюбил в мен.
Тор поклати глава.
Телефонът му започна да звъни. Откакто го уволни, Трейси му
звънеше сравнително редовно – първия път, за да му каже, че трябва да
възстанови всички разходи, които е платил с кредитната карта на
компанията. След това той престана да приема обажданията й.
Вероятно отново звънеше, за да се пени. Тор не реагира и за щастие
телефонът най-после млъкна.
— Не можеш да отхвърлиш връзката, която имаме – каза Ева,
опитвайки се да довърши започнатото, преди телефонът да ги смути. –
И двамата знаем, че това е много повече от секс. Но ти си страхливец!
Твърде много се плашиш да поемеш риск със сърцето си. Любовта е
риск, да, но ние имаме нещо много специално, което не се случва
често. А ти си готов просто да го оставиш да се изплъзне, защото
сърцето ти е било разбито в миналото. Знам, че случилото се те е
съкрушило. Да загубиш дете при каквито и да е обстоятелства е
ужасно, а в твоя случай е било особено тежко. Доверието ти е било
разбито от жената, която си обичал. Знам колко сериозно ти се е
отразило това, но не можеш да допуснеш да съсипе живота ти.
Той прокара ръце през косата си.
— Обичаш ли ме? — попита Ева.
 — Не е толкова просто.
— Разбира се, че е просто. Отговорът е „да“ или „не“.
Той я гледаше, но не с поглед на мъж, който ще падне в обятията й и
ще признае, че я обича. А на мъж, който иска да я напусне възможно
най-деликатно. Наистина ли беше разчела всички знаци неправилно?
— Виж, моментът наистина не е подходящ да водим този разговор –
опита се да я убеди Тор.
— Кога е подходящият момент?
— Нямам работа и ако не си намеря скоро, няма да имам и дом –
отсече той. – Това наистина не е подходящият момент.
— Какво значение има?! – възкликна Ева. – Мислиш ли, че ме
интересува подобно нещо?
Веждите му се стрелнаха нагоре.
— Не те ли интересува, че съм загубил работата си и мога да остана
без дом?
— Да, естествено, че ме интересува. Но нямах това предвид и ти го
знаеш. Имах предвид, че работата и жилището нямат влияние над това,
което имаме, над чувствата ни един към друг. Дори да нямаш работа до
края на живота си, пак бих те обичала. Ако аз загубя работата си, това
ще промени ли отношението ти към мен?
— Разбира се, че не.
— Тогава защо това е проблем? И ако ми излезеш с някакви
сексистки глупости, че е работа на мъжа да се грижи за жената, кълна
се в Бога, ще те разоблича пред всички, че си глупак.
Тор я зяпна и й се стори, че за части от секундата видя устните му да
се извиват в самодоволна усмивка.
— Предложиха ми работа в Дания – каза той.
Това попари ентусиазма й, защото, колкото и да се обичаха – ако той
действително я обичаше – връзките от разстояние рядко издържаха.
— Ще приемеш ли? – попита Ева.
— Работата е в стария ми вестник. Обичах да работя там. Това е
нещо като повишение, а и парите са добри.
— Значи това е „да“.
— Това не е „да“ – настоя Тор.
— Но не е и „не“!
— Зависи.
— От какво?
 — Трябва да реша кое е най-добре.
— Най-добре за теб ли? – отсече Ева.
Очите му пламнаха яростно.
— Ако смяташ така, значи изобщо не ме познаваш.
Телефонът отново звънна. Той въздъхна безсилно.
— Ще го изключа.
Пристъпи към телефона си и го взе. Объркано погледна екрана и
бързо отговори на позвъняването.
— Мор, добре ли си?
Ева го наблюдаваше, докато сяда на леглото, а лицето му видимо
пребледнява. Той погледна часовника си и се заслуша още малко. Видя
го как преглъща, сякаш се опитва да намери думи. Когато заговори на
датски, й стана ясно, че задава въпроси, но нямаше представа какво
казва. В крайна сметка той затвори. Взира се в телефона няколко
секунди и щом вдигна поглед, в очите му имаше сълзи.
— Какво се е случило? — попита Ева.
Гласът му потреперваше, когато заговори.
— Баща ми… Получил е сърдечен удар. В болница е, но не смятат,
че прогнозата е добра.
Сърцето на Ева подскочи, а страхът сграбчи цялото й тяло. По
дяволите!
— О, боже, Тор, много съжалявам.
Той се изправи и започна да граби нещата си и да ги тъпче в
раницата си.
— Трябва да замина.
— Разбира се, веднага. – И Ева се втурна да събира нещата си.
Изтича в банята и напъха всичките си тоалетни принадлежности в
несесера си, след което влетя обратно в спалнята и го хвърли в куфара.
— Какво правиш? – попита Тор, вече с овладян глас, докато
закопчаваше раницата си и обличаше връхната си дреха.
— Събирам си багажа. Дай ми само няколко минути.
— Защо?
Тя го погледна и очите й пламтяха.
— Идвам с теб.
— Не искам да идваш. Нямам нужда от теб там. Нямам… нужда от
теб.
 Тя го гледаше шокирана. Сълзи напълниха очите й, защото думите
му я срязаха като счупено стъкло.
Той потърка бузата си с ръка, сбръчвайки кожата с пръстите си.
— Съжалявам. Трябва да вървя.
Взе раницата си и излезе.
Какво, по дяволите, се беше случило току-що?
Ева чакаше да се върне, но той не го направи. Тя се обгърна с ръце –
чувстваше се вледенена – и разтри болката в гърдите си, но тя нямаше
да изчезне. Думите му отекнаха в сърцето й. Не искам да идваш.
Нямам, нужда от теб.
Отпусна се на леглото и се разрида.

Глава 29

Тор се взираше през прозореца на самолета, докато излиташе от

летището в Сингапур. Беше успял да вземе първия полет за деня от
остров Стюарт обратно до Южния остров, а после още един – от
Инвъркаргил до Крайстчърч, а оттам – до Сингапур. Бяха минали
петнайсет часа, откакто получи обаждането. Едва ли можеше да се
случи в по-неподходящ момент – докато беше на остров Стюарт, в най-
отдалечената точка от родителите си. Знаеше, че все още го чака много
път, докато стигне при тях. Поне полетът от Сингапур беше директен,
но щяха да минат още тринайсет часа, преди да пристигне в
Копенхаген, а оттам трябваше да се опита да стигне до Олборг в самия
край на Дания.
Беше в непрекъсната връзка с майка си, която му каза, че няма
промяна в състоянието на баща му – Тор можеше само да се надява, че
това е добър признак. Хенри не беше по-добре, но не беше и по-зле.
Той въздъхна и неочаквано долови аромата на Ева върху кожата си.
Господи, ако затвори очи, можеше да си я представи там, да усети
мекотата на кожата й със своята, да я вкуси, да я докосне.
Беше опитал многократно да й се обади, но тя не отговаряше и не
можеше да я вини за това. Беше се издънил страшно. А болката по
лицето й, когато излизаше през вратата, го пробождаше в сърцето
всеки път, щом си спомняше онзи миг. Когато й каза, че не иска тя да
идва, имаше предвид, че не иска тя да зареже пътешествието си заради
него. За нея беше важно да изпълни списъка на майка си, а плуването с
делфини на Хавайте – следващото място от маршрута им – беше онова,
на което най-много се радваше. Когато каза, че не се нуждае от нея,
имаше предвид, че няма нужда от стреса на този глупав спор помежду
им. Че не го иска, защото трябва да бъде при родителите си, при баща
си.
Но той не й обясни какво е искал да каже, защото единствената му
мисъл беше за баща му и да стигне при него възможно най-бързо.
Когато нещата се объркваха, Тор неизменно отблъскваше другите,
понеже предпочиташе да се оправя сам. Същото стана и когато
приключи с Кристел – беше избягал в Лондон. Но отблъсквайки Ева,
той я бе наранил и така беше съсипал всичко.
В действителност имаше нужда от нея. Не само за да е тук с него и
да го държи за ръка, докато минава през този ад. Нуждаеше се от нея в
живота си, нуждаеше се да бъде с нея винаги.
А онзи спор беше глупав, защото, разбира се, той я обичаше. Защо
не я беше гушнал и не беше признал чувствата си, когато тя за първи
път му каза, че го обича? Настина беше страхливец. Беше минал през
ада с последната си връзка, но това не означаваше, че отново ще стане
така. А дори и да станеше, щеше да оцелее. Щеше да продължи напред
и да възстанови живота си точно както и предишния път.
Това, че загуби работата си, сложи прът в колелата на отношенията
им – чувстваше, че без работа и вероятно скоро и без дом, няма какво
да й предложи. Но разбира се, тя го обичаше заради него самия, а не
заради материалното, което може да й даде. В Тадж Махал беше
казала, че единственото, което иска, е сърцето му, а той не можа да й
даде и него.
Трябваше да говори с Ева, но точно сега бързаше да стигне до баща
си и да се увери, че и той, и майка му са добре.

Ева кацна на летището в Олборг и се огледа за такси. Беше пътувала

над трийсет часа и беше повече от изтощена. Отне й половин час, за да
реши, че трябва да бъде там заради Тор. Беше реагирал грубо, защото
беше уплашен, а тя искаше да му помогне както може. Независимо от
случилото се помежду им тя го обичаше и нямаше да му позволи да се
изправи пред агонията от възможната загуба на баща си сам. Беше
хванала полет до Инвъркаргил, но изпусна самолета до Крайстчърч и
трябваше да чака следващия два часа. После летя от Крайстчърч до
Сидни, оттам до Дубай, до Копенхаген и накрая до Олборг.
Нямаше представа кой ден е, нито колко е часът, а само, че навън е
тъмно и мразовито, а палтото й е натъпкано в куфара, но нямаше сили
да го извади.
Спря такси и шофьорът веднага излезе и й помогна да сложи куфара
в багажника. Двамата се качиха в колата.
— Към болницата, моля – каза Ева.
— Към коя по-точно? – попита шофьорът.
Идваше й да се разплаче. Обиколи света, хвана шест самолета и на
практика беше на минимално разстояние от Тор и сега, на последното
препятствие, се бе провалила. Нямаше представа в коя болница може
да се намира Хенри. Ами ако така или иначе закъснее? Не, не можеше
дори да си помисли за това.
— Бащата на моят приятел живее в Скаген и е получил сърдечен
удар. В коя болница мислите, че е бил откаран?
— В „Хьоринг“ – каза шофьорът.
Ева трепна заради произношението, което акцентираше на „X“ и
имаше онова търкалящо се „Р“ в средата, което така и не беше успяла
да овладее.
Тя сви рамене.
— Нека тогава да опитаме там.
Шофьорът излезе на пътя и Ева се отпусна назад. Нямаше представа
каква ще бъде реакцията на Тор при появяването й. Ами ако я отблъсне
отново? Но тя не беше дошла само заради него – искаше да бъде там и
заради Софи и Хенри, за да им помогне с каквото може.
Сигурно беше задрямала, защото следващото, което осъзна беше, че
таксиметровият шофьор е спрял пред болница и се е обърнал към нея,
за да я уведоми, че са пристигнали. Тя погледна мрачно през прозореца
и се зачуди дали е намерила правилното място. Но тогава видя Софи,
която стоеше пред една от вратите и говореше по телефона. Ева бързо
плати на шофьора и изскочи навън. Почти не обърна внимание, че
шофьорът изважда куфара й от багажника.
Софи вдигна поглед, когато тя се приближи, и лицето й светна.
Бързо приключи разговора, който провеждаше, и затвори.
— Ева, скъпа, какво правиш тук? – попита и я прегърна в здрава
прегръдка.
 Гърлото на Ева беше свито от потисната емоция, докато притискаше
силно Софи.
— Дойдох да видя дали Хенри е добре – каза тя с глас, приглушен от
рамото на Софи.
Софи се отдръпна назад.
— О, скъпа, той е добре. Сега е стабилен. Дойде в съзнание преди
малко и лекарите са доволни от напредъка му. Скоро трябва да
поговорим за бъдещето му. Може да се наложи известно време да
приема лекарства и трябва да разберем какво е причинило кризата и
какво да правим, за да не се случи отново. Но е извън опасност засега.
Почива си.
— О, толкова се радвам – призна Ева, усещайки как облекчението я
изпълва. Това беше най-добрата новина за последните трийсет или
повече часа.
— От Нова Зеландия ли долетя? – попита Софи.
Ева кимна.
— Исках да бъда тук заради Тор и заради всички вас.
Софи се усмихна.
— Той е у дома и си почива. Щом се разбра, че с Хенри нещата са
наред, го изпратих вкъщи. Беше мъртъв от умора. Пернил скоро ще е
тук, така че няма да съм сама. Защо не отидеш вкъщи да си починеш и
ти? Изглеждаш изтощена.
— Нямаш ли нужда от нещо? – попита Ева.
В този момент да поспи й изглеждаше съблазнително, но не беше
прелетяла целия свят, за да си легне, щом пристигне. Чувстваше, че
поне трябва да види Хенри, но ако той спи, наистина нямаше смисъл
да стои отвън.
— Имам нужда да бъдеш с Тор – каза Софи и махна на таксито на
Ева, точно когато то потегляше. – Ето ти моя ключ.
Отвори вратата на таксито и я напъха вътре. Шофьорът сякаш
нямаше нищо против, че отново трябва да вкара куфара й в багажника.
Тя видя, че Софи му дава малко пари и мислено си отбеляза да й ги
върне по-късно. Софи мушна глава в таксито, съобщи адреса на датски
и се обърна към Ева.
— Ще се видим утре.
Ева й помаха с ръка, щом таксито потегли, и се загледа в
проблясващите улични светлини, докато то я отвеждаше все по-близо
до Тор. Не знаеше дали в момента ще има сили да се изправи пред него
и нямаше представа какво ще му каже. Не искаше да му крещи отново,
но ако той се опиташе да я отблъсне, можеше да си изпусне нервите и
отново да избухне в сълзи.
Пътят отне много повече време, отколкото й се искаше, но най-после
стигнаха до къщата, която тънеше в пълен мрак. Благодари на
таксиметровия шофьор и изскочи навън. Той извади куфара й от
багажника и го пренесе до входната врата, преди да я остави сама. Ева
си пое дълбоко дъх и влезе. Вътре цареше тишина и тя се отправи
нагоре към стаята на Тор. Вмъкна се вътре и го видя, гол до кръста,
легнал с гръб към вратата. Спеше дълбоко.
Тя го гледа миг-два и след това се съблече. Намери негова тениска в
едно от чекмеджетата и я навлече. После се пъхна в леглото зад него.
Той дори не помръдна. Ева се гушна до гърба му и прехвърли ръка
през корема му. Целуна го нежно по рамото, а после почувства, че се
унася с усмивка на лицето. Нямаше представа какво ще се случи,
когато той се събуди, но в момента тя си беше у дома.

Глава 30

Тор се събуди със зората. Отвори очи, когато слънчевите лъчи

проникнаха през прозореца и нашариха лицето му. После отново ги
затвори. Ева се беше притиснала плътно до гърба му. Той въздъхна
щастливо. Значи всичко беше наред.
Но когато се разсъни и умът му заработи, осъзна, че се намира в
детската си стая, и си спомни последните ужасни четиридесет и осем
часа: как заряза Ева в Нова Зеландия, дългото и мъчително пътуване до
дома, за да види баща си. Нямаше начин тя да е в леглото му с него.
Вероятно вече беше на Хавайте.
Отвори очи, защото определено чувстваше топлина на гърба и около
себе си. Надигна глава и погледна под завивката – през кръста му беше
преметната ръка. Бързо се претърколи и видя Ева, която спеше
дълбоко. Беше тук, в леглото му. Беше обиколила половината свят, за
да бъде с него. Прокара длани по раменете й, надолу по ръцете – беше
топла на пипане и съвсем истинска.
Очите й се отвориха, тя го погледна и се усмихна.
 О, Боже, тази усмивка. Той се наведе, взе лицето й в ръце и я целуна
– вкусът й го разтърси.
— Господи, наистина си тук – заключи Тор с устни върху нейните,
преди да я целуне отново.
Отдели устни от нейните само колкото да издърпа тениската й и да я
хвърли на земята. Търкулна се върху нея, а тя обви ръце около врата му
и го погали по раменете. Той плъзна ръка върху гърдата й и прокара
палец по зърното. Тя простена, докато го целуваше, но после сложи
ръка на гърдите му, за да го спре. Той се дръпна назад, за да я погледне.
— Тор, чакай, трябва да поговорим – каза Ева, останала без дъх.
— Ще поговорим. Обещавам! – каза той, с отчаяна нужда да я има.
Целуна я отново. – После – промърмори върху устните й.
Тя не издаде звуци на протест, отговори на целувката му.
Никога не беше желал никого толкова много. Протегна се, за да
вземе дънките си от стола до леглото, и извади кондом от джоба си.
Целуна я отново, отвори кондома и си го постави. Настани се между
бедрата й, тя обви крака около него и той влезе в нея.
— О, боже, Ева. – Целуна я силно и я придърпа и притисна здраво
към себе си. – Не мога да повярвам, че си тук. Изминала си целия този
път заради мен?
Усети как прекрасното й топло тяло се движи в синхрон с неговото –
това беше всичко, от което се нуждаеше в този момент.
— Дойдох заради Хенри – подразни го тя.
Той се усмихна, докато я целуваше отново.
— Това го приемам.
Целуна я по врата и усети как пулсът й вибрира под устните му. Тя
прокара пръсти през косата му.
Той леко я повдигна от леглото и тя се изви назад, щом насочи
целувките към гърдите й. Тя се отпусна със стон, когато той нежно
захапа зърното й.
— Тор! – изстена Ева и той отново я целуна по устните.
Усети пресекулките в дишането й, промяната в реакциите на тялото
й едновременно с неговите.
— Ева, обичам те, обичам те – призна задъхано.
Целуваше я страстно, докато беше вкопчена в него, улови с устни
стоновете на нейното удоволствие и когато екстазът го заля, сякаш се
влюби още повече в нея.
 Отпусна се отгоре й, борейки се да си поеме дъх, докато притискаше
устни към врата й, точно под ухото.
И понеже не искаше да остане никакво съмнение, прошепна в ухото
й:
— Наистина те обичам, Ева Блу.

Ева го наблюдаваше как се движи из кухнята, докато й правеше

закуска. Всъщност не бяха говорили за нищо освен за Хенри и за това
какво иска тя в омлета си, но между тях се беше възцарила лекота и
спокойствие.
Тор я обичаше и въпреки че им предстоеше дълъг разговор, най-
важното сега беше това.
Той й поднесе голяма чаша с чай и чиния с омлет, който изглеждаше
прекрасно, и се настани срещу нея със собствената си чиния. Тя бодна
голяма хапка – не беше яла прилично от последната им вечеря на
остров Стюарт.
Тор отпи от чая си, без да откъсва очи от нея.
— Все още не мога да повярвам, че си тук, след начина, по който се
отнесох с теб. Не го заслужавам.
Ева се пресегна през масата, за да хване ръката му.
— Уплаши се и се разтревожи за баща си, изобщо не те обвинявам…
— Но нещата, които ти казах – искам да ги обясня – настоя Тор. –
Нямах предвид, че не те искам тук, просто не исках да пропуснеш
остатъка от пътешествието си заради мен.
— Но аз те обичам. Ти винаги ще бъдеш на първо място. Трябва да
се научиш да ме допускаш до себе си. Вече не сме две отделни
същества, сега сме като впряг, държим се заедно.
Ева се чувстваше се странно, че най-накрая говорят за бъдещето си,
сякаш беше сигурно, но в сърцето си знаеше, че ще е така. Те си
принадлежаха.
Той изпусна тежка въздишка и поднесе ръката й към устата си,
целувайки пръстите й.
— Съжалявам, че не ти казвах как се чувствам. Непрекъснато се
опитвах да те отблъсна. Толкова ме беше страх да не се влюбя, но така
или иначе, вече бях влюбен в теб и да го отричам, не променяше нищо.
— Всичко е наред. А аз не трябваше да те притискам, когато не беше
готов – каза Ева.
 — Не, добре стана така. И двамата трябваше да бъдем извадени от
зоните си на комфорт в това пътешествие, но всеки очакваше другия да
го направи вместо него. Гледах те всеки ден – колко си храбра и
уверена, и това ме накара да искам и аз да проявя смелост. Накара ме
да искам да обичам отново, накара ме да искам бъдеще. Съборих
стените и това ме направи по-силен. Ти наистина си най-невероятната
жена, която съм срещал.
— Ти също промени живота ми. Показа ми света, показа ми колко е
изумителен и колко по-вълнуващ е животът, когато в него има
приключение.
— Ева, ти сама откри своите приключения и щеше да направиш
всичко онова и без аз да съм там.
— Но е много по-приятно, когато имаш с кого да се ориентираш в
завоите. Не мога да си представя да виждам света, без ти да си до мен
– призна Ева.
Тор въздъхна.
— Мисля, че отчасти ме разтревожи това, че загубих работата си.
Видях как се оживи по време на това пътуване, колко обичаш да
пътуваш и да откриваш нови места и си мислех – как бихме могли да
имаме това, ако нямам работа?
— Ho това е глупаво. Не можем да прекараме целия си живот в
пътуване. А и не е нужно пътешествията да бъдат толкова
екстравагантни. Можем да си купим кемпер и да пътуваме из
Обединеното кралство. Никога не съм ходила в Ирландия, била съм
само в Южен Уелс. Не съм стъпвала на много места в Шотландия и
Англия. А и ти ми обеща почивка на къмпинг и с нетърпение я чакам.
Тор се ухили.
— Палатката ми няма полилей.
— Мисля, че ще го преглътна.
Той се усмихна, докато хапваше от омлета си, и Ева направи същото.
— Ще ми разкажеш ли за работата си тук, в Дания? – попита Ева.
— Е, първо искам да разбера малко повече за нея, най-вече дали ще
мога да работя дистанционно. От Лондон.
— И ако не можеш?
Тор сви рамене.
— Тогава ще я откажа.
— Защо?
 — Защото не мога да те оставя.
Сърцето й се преобърна от този коментар, но тя се намръщи.
— Това ли е работата, която наистина искаш?
— Да, ще ми носи удовлетворение, но връзката ми с теб е по-важна.
Ева налапа още една хапка от омлета си.
— Изглежда не си отчел нещо доста очевидно.
— Какво например? – Тор отряза още едно парче от омлета.
— Можем да живеем тук заедно.
Той я зяпна с вилица, замръзнала на половината път до устата му.
— Наистина ли би се преместила тук? Ще направиш такава огромна
промяна заради мен?
— Знам, че изглежда неочаквано, но си прекарвахме дяволски
хубаво заедно, по двайсет и четири часа на денонощие през
последните няколко седмици. Може да се окаже само една прекрасна
романтична ваканция и всичко да отмре след няколко месеца. Ако
стане така, мога да се върна в Лондон. Мога да си върша работата
навсякъде по света, стига да имам лаптоп и безжична връзка с
интернет. По цял ден седя у дома по пижама – със същия успех мога да
го правя и тук. Изобщо не го виждам като огромна промяна, а по-скоро
като ново приключение – да живея в друга държава, да науча нов език,
да живея с мъжа, когото обичам. Мисля, че заради нас самите сме
длъжни да дадем най-добрия шанс на тази връзка. И ако имаш
предложение за работа, която ще ти харесва, защо да не се преместя
тук, за да ти дам този шанс?
Той я гледаше с благоговение.
— Ева Блу, споменах ли, че те обичам?
— Май се случи няколко пъти – отвърна Ева с усмивка.
— Ще има доста за уреждане – заключи Тор.
— Да, и ще го направим заедно.
Той се усмихна и вдигна чашата си, за да я чукне в нейната.
— Ева Блу, това е нашето следващо голямо, красиво приключение.

Епилог

Ева се взираше в небето, докато лежеше по гръб на брега на канала в

Накамегуро* в Токио. Слънцето залязваше, оставяйки облаци от
сливовосиньо и мандариненооранжево по небето. Гледката беше
драматична, рамкирана от нежните багри на вишневите цветове, които
танцуваха върху клоните над нея.
[* Популярен район в Токио, известен с бутиковите си кафенета и с
възможностите за наблюдаване на цъфнали вишневи дървета край
река Мегуро. — Б. пр.]
Беше минала година, откакто тя откри мечтите на майка си в кутията
на тавана и се зае да ги осъществи, а тази, която най-много й
харесваше, беше да се наслади на цъфтящите вишни в Япония, но
големият празник започваше твърде късно през годината, за да може да
присъства. Сега обаче бяха тук и тя никога не беше виждала нещо
подобно.
Имаше толкова много различни нюанси на розово – от най-бледото,
почти бяло-розово, до най-дълбокото фламинговорозово. Цъфналите
вишневи дървета бяха навсякъде – на групички, в редици, във всеки
парк, очертаваха улиците и реките. Бяха по цялото протежение на
канала, край който си почиваха, а големите им тежки клони почти
докосваха водата. Повърхността й беше разкошно розова и красиво
отразяваше величието на балдахина над тях.
За японците вишневият цвят е символ на живота – крехък и красив.
Мимолетността на цъфтежа напомня колко кратък е житейският път.
Ева обичаше да чете това в пътеводителите. Животът е скъпоценен, а
за някои е трагично кратък. Важно беше да се възползва максимално от
живота, който има, да грабва всяка възможност, която й се предоставя.
След като Хенри излезе от болницата със строги инструкции за
хранителен режим, отслабване и повече упражнения, Тор и Ева решиха
да продължат пътешествието. Бяха пропуснали да плуват с делфини на
Хавайте и да отидат в „Дисниленд“ в Калифорния, но в крайна сметка
успяха. Подновиха маршрута си в Сан Франциско навреме, за да яздят
кон по моста Голдън Гейт. Прекараха следващите две седмици,
осъществявайки всички американски и канадски мечти, включително
пеенето на сцена на Бродуей – макар да беше в празна зала. А пък
песента пред кралицата бе изпята в Музея на мадам Тюсо в Ню Йорк,
преди да се върнат в Англия.
Дори пристигнаха обратно във Великобритания навреме, за да се
срещнат на вечеря с баща й, преди той да се върне у дома си в Лос
Анджелис. Ева харесваше Томас и макар че при разговорите им
оставаха неизказани неща, той определено полагаше усилия.
Планираха да го посетят в Америка по-късно през годината, където тя
щеше за първи път да се срещне със сестрите си.
След като се прибраха в Англия, трябваше да организират живота си
и да започнат следващото си приключение в Дания. Беше й забавно да
живее в нова страна, а датчаните бяха толкова дружелюбни. Ева беше
работила усилено, за да научи езика им, но всеки път, когато се
опитваше да говори с местните жители на датски, те автоматично й
отговаряха на английски. Софи, Хенри и Тор обаче й помагаха,
разговаряйки с нея на родния си език. Със сигурност не говореше
свободно, но вече можеше да проведе съвсем приличен разговор.
Наблюдаваше как нежният ветрец развява цветовете над нея,
разпръсквайки ги като конфети. Едно листенце кацна върху главата на
Тор, докато той лежеше, положил глава на корема й. Тя прокара пръсти
по косата му, за да го махне. Наблюдаваше го как се усмихва, а лицето
му излъчваше пълно удовлетворение.
Беше се притеснявала дали това, че се пренесе при него толкова
скоро, няма да се окаже предизвикателство, но не стана така. Двамата
бяха прекарвали заедно по двайсет и четири часа на денонощие, докато
обикаляха света, и бяха преживели целия стрес и изтощение на
пътуването от едно място на друго, а връзката им бе оцеляла. Да
заживеят заедно изглеждаше като естествено продължение. И това
проработи, те просто… си паснаха. Разбира се, имаха малки битки от
време на време, но те винаги приключваха, преди дори да са започнали
истински. А и сексът беше забавен. Отначало бяха наели малък дом в
Скаген с уговорката „само в случай че не се получи“, но и за двамата
бе очевидно, че това между тях ще продължи вечно. Затова тя продаде
апартамента си в Лондон и заедно купиха по-голяма къща близо до
тази на родителите му, само малко по-надолу по улицата.
Скоро след това Ева продаде и къщата на майка си и купи много
малка яхта, която нарекоха „Джулиет“. Имаше спалня, баня и малко
пространство като кухня и хол едновременно, и това беше всичко. Но
всеки път, когато Ева погледнеше „Джулиет“, тя я караше да се
усмихва. Майка й със сигурност би одобрила този покупка. Бяха
прекарали много уикенди, изследвайки островите на Дания и
Норвегия, и Джулия сякаш пътуваше с тях.
 Най-трудната част от преместването в друга държава беше да остави
Лоръл далеч. Ева се чуваше с нея на всеки няколко дни, но не беше
същото като да я вижда редовно. Напоследък Лоръл и Джеймс
планираха също да се пренесат в Скаген – идея, която Ева горещо
подкрепяше. През последните седмици тя изпращаше на Лоръл
линкове за къщи, които се продават, но леля й явно се колебаеше.
Нямаше да отнеме много време да я убеди. Джеймс я правеше
абсурдно щастлива и от сватбата си преди няколко месеца до сега бяха
като влюбени тийнейджъри. Той би сторил всичко за нея, включително
да се премести в друга държава.
Приятелките на Ева се радваха за нея и все още поддържаха редовен
контакт чрез УотсАп. При месечните им срещи тя беше в Скайп също
като Лейла, така че не се чувстваше толкова различна.

Тор седна и я погледна.

— Ще се разходим ли?
Ева кимна и той й помогна да стане. Все още държейки се за ръце,
те тръгнаха по брега на канала. Фенерите бяха започнали да светват
един по един и образуваха златни петна по водата, а вишневите
цветчета светеха в тъмнината. Гледката беше магична.
Още ситни цветни листенца заваляха върху тях като нежни люспи от
сняг и Тор улови едно в другата си ръка.
— Какво ще кажеш за Блосъм*?
[* От англ. – цвят, особено на дърво. – Б. пр.]
Ева се усмихна. Откакто предния ден бяха потвърдили прекрасната
новина, че е бременна, Тор не преставаше да подхвърля имена, много
от които на норвежки богове, въпреки че беше склонна да нарече
дъщеря си Фрея**. Беше толкова приятно да вижда колко развълнуван
е той. Тя също нямаше търпение да посрещне детето им. Да си
напълно влюбен в бебето си още отсега беше най-странното чувство.
[* Богиня на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта в
скандинавската митология. – Б. пр.]
— Блосъм – прекрасно име за момиче. Не съм сигурна, че ще
подхожда на сина ни – пошегува се Ева.
— Не, вероятно не.
Продължиха да вървят в мълчание, възхищавайки се на фенерите
сред розовите дървета.
 — Значи това е последната мечта в списъка на майка ти – каза Тор,
като я спря и я хвана за ръце.
Тя се усмихна, защото наистина най-накрая бяха изпълнили всички
желания на майка й. Бяха летели над Свалбард* в края на лятото
предишната година, за да видят полярните мечки, и прекараха седмица
в Швеция в началото на декември, за да отметнат всички зимни
забавления, за които Джулиет беше мечтала. Беше невероятна година,
пълна с приключения и изненади, макар че най-голямата изненада,
която изобщо не беше очаквала, бе да се влюби в такъв прекрасен мъж.
[* Архипелаг в Северния ледовит океан, най-северната част на
Норвегия, преди наричан Шпицберген. – Б. пр.]
— Да, най-накрая го приключихме – каза Ева и почувства лека
горчивина.
Ако майка й беше с нея, докато Ева сбъдваше всичките й мечти, това
означаваше ли, че сега, когато тя продължи напред с живота си,
Джулиет вече няма да е там?
— Исках да направя нещо, за да отбележа събитието – продължи
Тор. – Последната година, когато се включих в това приключение с
теб, беше най-хубавата в живота ми. Обичам те, Ева Блу, и мисля, че
трябва да съставим нов списък с мечти, с нови места и нови
преживявания, които да осъществим заедно. Животът е приключение и
не се сещам за друг, с когото бих желал да пътувам през него. – Той
падна на коляно и й подаде една кутийка. – Ева Блу, ще ми окажеш ли
честта да станеш моя жена?
Ева ахна, докато се взираше в пръстена – сфера от сини и зелени
тюркоазени вихри, мъничка версия на глобуса, заобиколена от малки
диаманти. Беше зашеметяващ.
— Да, да – възкликна тя, а по бузите й се стичаха сълзи. – Още от
деня, когато дойде на летището вместо Ребека, ти промени света ми и
не мога да си представя живота без теб. Обичам те толкова много.
Той се усмихна, плъзна пръстена на пръста й, изправи се и я целуна,
като положи ръка върху бебето им. Като родители, съпруг и съпруга
щяха да се сблъскат с най-голямото приключение, което животът
можеше да им поднесе, и тя нямаше търпение да направи тази
следваща стъпка с него. Обгърна го с ръце – знаеше, че всичките й
мечти са се сбъднали.
 За автора

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество

литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към
морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории.

Holly Martin – The Summer of Chasing Dreams, 2019

Холи Мартин – Целувката която спря дъжда, 2020
Английска.
Превод: Адриана Момчилова
Художествено оформление: Фиделия Косева
Редактор: Евгения Мирева
Издава: Издателство ЕРА
ISBN 978-954-389-571-7
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране: Vanilla