ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

Катедра: Радиокомуникации и видеотехнологии

Дата на задаване: 26.09.2022
Краен срок на предаване: 23.12.2022
Образователна степен: бакалавър, специалност: ТК

ЗАДАНИЕ
ЗА КУРСОВ ПРОЕКТ
ПО „ОСНОВИ НА ВИДЕО И АУДИО ТЕХНОЛОГИИТЕ“

Тема: 12. Системи за визуализация на плоски телевизионни екрани OLED

(Organic Light Emitting Diodes)

Съдържание на курсовата работа (8-10 стр. при изпълнение от един студент и 15

стр. при изпълнение от двама студенти, Размер на шрифта - 12, междуредие - 1,5)
1. Заглавна страница/ задание
2. Увод
3. Анализ на текущото състояние на проблема по литературни данни
(цитиране на източниците в края на проекта)
4. Описание на проблема (матет. формули, фигури, таблици и др.)
5. Реализация (описание на алгоритми, хардуер, програмен код на
симулации, блокови схеми и т.н.)
6. Примери за приложение
7. Използвана литература (цитиране на източниците)

Студент: Николай Иванов Научен ръководител: ............................

(гл. ас д-р инж. Н Нешов)

Студент: Георги Николов

1
 Увод

Системите за визуализация на плоски телевизионни екрани, основани на OLED технология, са

водещи в иновациите в сферата на телевизионната и екранната индустрия. OLED (Organic Light
Emitting Diode) представлява съвременен подход към създаването на дисплеи, които
предоставят изключително качество на изображението, богати цветове и по-широки ъгли на
гледане. Тази технология не само преобразява начина, по който възприемаме съдържание на
екран, но и има значителни последици за дизайна и ефективността на множество устройства,
включително телевизори, монитори и смартфони.

В този увод ще разгледаме основните характеристики на OLED технологията и как тя е

революционизирала начина, по който изживяваме видео съдържание в дома и извън него. Ще
изследваме предимствата и предизвикателствата, свързани с OLED екраните, както и начините,
по които те се сравняват с други технологии за визуализация, като LED и LCD. Този увод ще
ни постави на пътя към разбиране на ключовите аспекти на OLED технологията и нейното
въздействие върху нашия цифров свят.

2
Анализът на проблемите, свързани с OLED (Organic Light Emitting Diode) технологията, може да
включва различни аспекти, свързани с характеристиките и приложенията на тези екрани. Важно
е да се обърне внимание на предимствата и ограниченията на OLED технологията. Вотът е
някои от основните проблеми и аспекти, които могат да бъдат анализирани:

фиг. 1 Начин на работа

Типичният OLED се състои от слой

от органични материали,
разположен между два електрода -
анод и катод, които са нанесени
върху подложка. Органичните
молекули са електропроводими в
Схема на двуслоен OLED: 1. катод (-), 2. емисионен слой, 3. резултат на делокализацията на пи-
излъчване на радиация, 4. проводящ слой, 5. анод (+)
електроните, причинена от
конюгацията върху част или цялата молекула. Тези материали имат нива на проводимост,
вариращи от изолатори до проводници, и поради това се считат за органични полупроводници.
Най-високо заетите и най-ниско незаетите молекулни орбитали (HOMO и LUMO) на
органичните полупроводници са аналогични на валентните и проводниковите ленти на
неорганичните полупроводници].

Първоначално най-основните полимерни OLED се състоят от един органичен слой. Пример за

3
това е първото светлоизлъчващо устройство, синтезирано от J. H. Burroughes и др., което
включва един слой поли(р-фенилен винилен). Въпреки това многослойните OLED могат да
бъдат изработени с два или повече слоя, за да се подобри ефективността на устройството. Освен
проводящите свойства, различните материали могат да бъдат избрани, за да подпомогнат
инжектирането на заряд в електродите, като осигурят по-постепенен електронен профил, или да
блокират достигането на заряд до противоположния електрод и неговото разпиляване. Много
съвременни OLED включват проста двуслойна структура, състояща се от проводящ слой и
излъчващ слой. Разработките в архитектурата на OLED през 2011 г. подобриха квантовата
ефективност (до 19 %) чрез използване на градиран хетеропреход. В архитектурата на
градирания хетеропреход съставът на материалите за пренос на дупки и електрони се променя
непрекъснато в рамките на излъчващия слой с допиращ емитер. Архитектурата на градираното
хетеропреходно съединение съчетава предимствата на двете конвенционални архитектури, като
подобрява инжектирането на заряд и същевременно балансира преноса на заряд в рамките на
излъчващата област.

Изгаряне (burn-in): OLED екраните са податливи на изгаряне, където статично изображение,

показано за продължителен период от време, може да остави постоянни следи на екрана. Този
проблем е особено важен в контекста на телевизионни и мониторни приложения, където
статични лога или интерфейси могат да причинят изгаряне.

Срок на експлоатация: OLED пикселите имат ограничен живот, след който те изгарят и губят
яркост. Продължителното използване на висока яркост може да ускори този процес.

Ефективност на производството: Производството на OLED панели изисква по-сложни и скъпи

технологични процеси в сравнение с други технологии. Анализът може да включва разходите и
усилията, свързани с производството.

Бяла OLED (WOLED): Проблемът на WOLED технологията е свързан с необходимостта от

постигане на точна и консистентна цветова репродукция чрез използване на бяла светлина и
цветни филтри. Изследванията могат да се фокусират върху по-добри формули за контролиране
на цветовете.

Склонност към мултиплексиране: OLED панелите могат да бъдат склонни към

мултиплексиране, където променливите токове причиняват флуктуации в яркостта на

4
пикселите. Това може да бъде изучавано с математични модели и електрически изчисления.

Енергийна ефективност: Анализът може да включва изследване на енергийната ефективност на

OLED технологията в сравнение с конкурентните LCD и LED технологии.

Тънкост и гъвкавост: Проблемите свързани с физичните характеристики на OLED панелите,

като тяхната дебелина и радиус на извиване, могат да бъдат анализирани с графики и
изчисления.

OLED (Organic Light Emitting Diode - органичен светодиод) дисплеите се предлагат в различни
подтипове, всеки от които има своите уникални предимства и недостатъци. Ето някои от най-
често срещаните подтипове OLED дисплеи и техните характеристики:

AMOLED (Active Matrix OLED):

Предимства: AMOLED дисплеите предлагат ярки цветове, отлични контрастни съотношения и

по-бързо време за реакция. Всеки пиксел в AMOLED екрана се контролира индивидуално от
активна матрица, което осигурява прецизен контрол върху яркостта и цветовете. Тази
технология обикновено се използва в смартфони и телевизори от висок клас.
Недостатъци: AMOLED дисплеите могат да страдат от изгаряне, при което статични
изображения могат да причинят трайно увреждане на екрана. Консумацията на енергия може да
бъде сравнително висока при показване на ярко съдържание.

PMOLED (Passive Matrix OLED):

Предимства: PMOLED дисплеите са сравнително лесни и рентабилни за производство, което ги

прави подходящи за по-малки екрани като тези в носимите устройства и някои по-малки
електронни устройства. Освен това те имат отлично съотношение на контраста и бързо време за
реакция.
Недостатъци: PMOLED екраните обикновено са по-малки и по-малко енергоефективни от
AMOLED дисплеите. Те са по-подходящи за приложения с по-ниска разделителна способност и
по-малки размери.

5
Прозрачен OLED:

Предимства: Прозрачните OLED дисплеи могат да се използват в иновативни приложения,

където се желае прозрачност или дисплеи за глава. Те осигуряват футуристичен и естетически
издържан потребителски интерфейс. Приложенията включват дисплеи за търговия на дребно,
предни автомобилни стъкла и добавена реалност.
Недостатъци: Тези дисплеи могат да имат ограничена яркост в сравнение с традиционните
OLED дисплеи и производството им може да бъде скъпо.

Гъвкав OLED:

Предимства: Гъвкавите OLED дисплеи могат да се огъват, навиват или извиват, което позволява
създаването на уникални дизайни и приложения. Те са леки и издръжливи, което ги прави
идеални за сгъваеми смартфони, носими устройства и извити телевизори.
Недостатъци: Производството на гъвкави OLED дисплеи е по-сложно и може да бъде по-скъпо
от това на твърдите. Дълготрайността в дългосрочен план е проблем, тъй като многократното
огъване може потенциално да доведе до износване.

OLED, излъчващ отгоре:

Предимства: OLED дисплеите, излъчващи отгоре, са проектирани така, че да позволяват на

светлината да излиза от горната част на дисплея, което позволява по-добра яркост и
ефективност. Те обикновено се използват в по-големите OLED телевизионни екрани.
Недостатъци: Тези дисплеи могат да бъдат по-трудни за производство и могат да бъдат по-
дебели от своите аналози с долно излъчване. Те могат също така да имат леко намалена точност
на цветовете.

Бял OLED (WOLED):

Предимства: WOLED дисплеите използват източник на бяла светлина и цветни филтри за

създаване на цветовете, което позволява по-точно и последователно представяне на цветовете.
Тази технология често се използва в по-големи телевизионни дисплеи.
Недостатъци: WOLED дисплеите може да не постигнат същото ниво на яркост на цветовете като
RGB OLED дисплеите. Те обаче са известни с по-дългия си живот.
От съществено значение е да се избере правилния подтип OLED дисплей въз основа на
конкретното приложение и изисквания. Предимствата и недостатъците на всеки подтип са

6
различни и производителите трябва да вземат предвид фактори като размер, консумация на
енергия, издръжливост, цена и предназначение, когато избират подходящата OLED технология
за своите продукти.

Описание на проблемите с OLED

Разглеждането на проблемите, свързани с OLED (Organic Light Emitting Diode) технологията,

изисква по-подробен поглед върху различните аспекти и предизвикателства, свързани с тази
иновативна форма на дисплей

Също така, проблемите и предизвикателствата, свързани с OLED технологията, могат да се

различават в зависимост от приложението, например за мобилни телефони и телевизори това е
по-малък проблем - но в компютърния потребителски интерфейс много елементи на
потребителския интерфейс са доста фиксирани (ленти с инструменти, икони и т.н.), което
означава, че изгарянето е сериозен проблем. Има някои технологии за справяне с този проблем -
например чрез измерване и компенсация или чрез приемане на тандемна архитектура за
увеличаване на живота. В допълнение, дизайнерите на потребителски интерфейс могат да
проектират потребителски интерфейс, който ще бъде по-подходящ за OLED дисплеи.

Подробно обяснение на ефекта на изгаряне (Burn-in):

Един от най-сериозните проблеми с OLED екраните е изгарянето (burn-in). Това се случва,
когато статични изображения или елементи на екрана, като лога, менюта или бутони, се
показват за продължителен период от време и причиняват неравномерно износване на OLED
пикселите. Резултатът е видимо и постоянно оцветяване или остатъчни следи на екрана, които
могат да бъдат видими, когато се показва различно съдържание. Този проблем е особено важен
за OLED телевизорите и мониторите, тъй като те изгарянето може да бъде видимо при гледане
на филми и телевизионни предавания.

7
 Простото обяснение е, че някои от неемисионните
пътища увреждат излъчващия материал.

Съществуват няколко начина за превръщане на

електрическата енергия в светлина. В старите
монитори и телевизори се използват
фосфоресциращи минерали, които светят при
попадане на електронни лъчи. Те са подложени на
изгаряне, ако едно и също изображение се показва
продължително време.

В OLED се използват различни органични материали (често специализирани полимери, но

понякога и малки органични молекули), които светят, когато върху тях се подаде електрически
ток. Те също страдат от прегаряне.

Някои типове екрани не го правят. LCD дисплеите използват течни кристали, за да "филтрират"
светлината от източника на подсветка. Те (обикновено) не страдат от изгаряне.

Защо се различават?

Течнокристалните дисплеи променят поляризацията си под въздействието на много малки

напрежения, като процесът не е химическа реакция в какъвто и да е смисъл, а се дължи на малки
физически промени в начина, по който течните кристали са подредени в слоя от течни кристали.
Участващите енергии са малки и пренареждането е напълно обратимо, така че не настъпват
трайни промени, дори когато едно и също изображение се държи дълго време.

8
В другите два случая обаче се наблюдава фотохимична реакция с много по-високи енергии.
Това е по-очевидно при CRT дисплей, задвижван от високоскоростни електрони, които попадат
върху фосфор. Енергиите са значителни. Това, което се случва, е, че електроните в структурата
на фосфора се отблъскват до много по-високи енергийни нива и след това излъчват светлина,
когато се разпадат обратно до основното състояние. Но тези реакции никога не са 100 %
перфектни и може да има много малка вероятност вместо просто да се върнат в основно
състояние и да излъчват светлина, различен път на реакция да наруши структурата на фосфора,
като увреди бъдещата му способност да излъчва правилния цвят светлина. Дори когато тези
алтернативни пътища са много малко вероятни, те могат в крайна сметка (тъй като могат да
бъдат необратими) да увредят луминофора, като доведат до изгоряло изображение в частите на
екрана, които са най-активни.

Абсолютно същият проблем възниква при OLED, но при по-ниски енергии (но тогава OLED
материалите обикновено са много по-крехки от CRT луминофорите). Фотохимичните реакции
се задвижват от инжектирането на електрони или дупки в материалите, като някои от
електроните в материала преминават в по-високи енергийни нива, които след това се разпадат,
излъчвайки светлина. Но отново пътят, който води до излъчване на светлина, не е точно 100%
ефективен, а малкият брой алтернативни пътища, достъпни за възбудените молекули, често
увреждат молекулната структура и бавно намаляват способността ѝ да излъчва светлина с
подходяща дължина на вълната. Това, че участващата енергия е от значение, се илюстрира от
наблюдението, че е много по-трудно да се направят добри сини OLED (светлина с по-висока
енергия = повече енергия, необходима за възбуждане на електроните), отколкото червени OLED
(светлина с по-ниска енергия...)

Най-важното е, че излъчването на светлина от луминофорите на CRT или OLED съединенията е

фотохимичен процес и те никога не са напълно 100% ефективни, а страничните реакции в
крайна сметка увреждат материала.

9
Невъзможно е проблемът да бъде решен перфектно. Но намирането на по-добри материали (с
по-добра квантова ефективност или по-малко странични реакции) е важна задача. Разбира се,
възможни са и други стратегии. Защитените екрани са изобретени, когато са били
разпространени CRT компютърните дисплеи, и работят, за да предотвратят показването на едно
и също изображение за продължителни периоди от време, намалявайки мащаба на изгаряне.
Много производители на OLED са вградили подобни идеи в софтуера, с който работят техните
монитори и телевизори. Често срещана стратегия е редовното изместване на изображението с
няколко (не много забележими) пиксела, така че един и същ пиксел да не вижда винаги една и
съща част от изображението.

Софтуерът и изборът на OLED материали са довели до големи подобрения през последното

десетилетие, тъй като проблемът с прегарянето сега изглежда много по-малко сериозен,
отколкото преди.

10
 Материални технологии
Малки молекули:

Органичните електролуминисцентни материали с малки

молекули предлагат разнообразни възможности, лесно
пречистване и надеждни химични модификации. За да се
постигне желаната светлинна емисия, молекулярният дизайн
включва хромофори или ненаситени групи като алкални връзки
и бензолни пръстени, като променя диапазона на конюгация и по
този начин - фотофизичните свойства. Обикновено по-голямата
π-електронна конюгационна система води до по-дълги дължини
на излъчваната светлина. Обичайните материали включват алуминиеви комплекси, антрацени и
кумаринови производни. Ефективните OLED са създадени за първи път от Ching W. Tang и др. с
помощта на малки молекули.

Молекулите на OLED включват органометални хелати, флуоресцентни багрила и дендримери.

Трифениламинът се използва често за слоеве за пренос на дупки. Структурната гъвкавост
позволява вакуумно отлагане на пари за тънки слоеве, но предизвикателствата включват гасене
на флуоресценцията и кристализация. Въпреки че системите за контролирано вакуумно
покритие осигуряват равномерни филми за високопроизводителни OLED, производствените
разходи и проблемите със стабилността ограничават разработването на електролуминесцентни
материали с малки молекули.

Дозирано с лазерно багрило тандемно SM-OLED устройство демонстрира кохерентно

излъчване, показвайки потенциала за комбиниране на електронни и оптични свойства за
молекулярни компютри. Луминесценцията от една полимерна молекула представлява най-
малкото OLED устройство, което проправя пътя за оптимизиране на веществата за мощни
светлинни емисии и напредва към молекулярни компоненти с интегрирани електронни и
оптични свойства.

11
Полимерни светлоизлъчващи диоди:

Полимерните светоизлъчващи диоди (PLED, P-OLED), също

така светоизлъчващи полимери (LEP), включват
електролуминесцентен проводящ полимер, който излъчва
светлина, когато е свързан с външно напрежение. Те се
използват като тънък филм за цветни дисплеи с пълен

поли(р-фенилен винилен), използван в спектър. Полимерните OLED са доста ефективни и изискват

първия PLED
сравнително малко количество енергия за количеството
произведена светлина.

Вакуумното отлагане не е подходящ метод за образуване на тънки слоеве от полимери. Ако

полимерните OLED филми се изработят чрез вакуумно отлагане на пари, верижните елементи
ще бъдат прекъснати и първоначалните фотофизични свойства ще бъдат нарушени. Полимерите
обаче могат да се обработват в разтвор, а нанасянето с въртене е често използван метод за
отлагане на тънки полимерни филми. Този метод е по-подходящ за образуване на филми с
голяма площ, отколкото термичното изпарение. Не е необходим вакуум, а излъчващите
материали могат да се нанасят върху субстрата чрез техника, произхождаща от търговския
мастиленоструен печат. Въпреки това, тъй като нанасянето на следващите слоеве има тенденция
да разтваря вече съществуващите, формирането на многослойни структури е трудно при тези
методи. Може да се наложи металният катод да бъде нанесен чрез термично изпарение във
вакуум. Алтернативен метод на вакуумното отлагане е отлагането на филм на Лангмюр-
Блоджет.

Типичните полимери, използвани в PLED дисплеите, включват производни на поли(р-фенилен

винилен) и полифлуорен. Заместването на страничните вериги върху полимерния гръбнак може
да определи цвета на излъчваната светлина или стабилността и разтворимостта на полимера с
оглед на ефективността и лесната обработка. Докато незаместеният поли(р-фенилен винилен)
(PPV) обикновено е неразтворим, редица PPV и свързаните с него поли(нафтален винилени)
(PNV), които са разтворими в органични разтворители или вода, са получени чрез
полимеризация с отваряне на пръстена по метода на метатезата. тези водоразтворими полимери
или конюгирани полиелектролити (CPE) също могат да се използват като слоеве за инжектиране
на дупки самостоятелно или в комбинация с наночастици като графен.

12
Фосфоресциращи материали:

Фосфоресциращите органични светодиоди използват принципа на

електрофосфоресценцията за преобразуване на електрическата
енергия в OLED в светлина по високо ефективен начин, като
вътрешната квантова ефективност на такива устройства се
доближава до 100 %.

Обикновено полимер като поли(N-винилкарбазол) се използва като

материал-носител, към който се добавя металоорганичен комплекс като допант. Иридиевите
комплекси като Ir(mppy)3 от 2004 г. са във фокуса на изследванията, въпреки че са използвани и
комплекси, базирани на други тежки метали като платина.

Атомът на тежкия метал в центъра на тези комплекси проявява силна спин-орбитална връзка,
улесняваща междусистемното пресичане между синглетно и триплетно състояние. При
използването на тези фосфоресциращи материали както синглетните, така и триплетните
екситони ще могат да се разпадат радиационно, като по този начин ще се подобри вътрешната
квантова ефективност на устройството в сравнение със стандартните OLED, при които само
синглетните състояния ще допринасят за излъчването на светлина.

Приложенията на OLED в твърдотелното осветление изискват постигането на висока яркост с

добри координати по CIE (за бяло излъчване). Използването на макромолекулни видове като
полиедрични олигомерни силскевиоксани (POSS) в съчетание с използването на
фосфоресциращи видове като Ir за печатни OLED показва яркост до 10 000 cd/m2.

Архитектури на устройствата
Структури:

Bottom emission:
Органичният светодиод с долна емисия (BE-OLED) е архитектурата, използвана в ранните етапи
на AMOLED дисплеите. Той имаше прозрачен анод, изработен върху стъклен субстрат, и лъскав
отразяващ катод. Светлината се излъчва в посока от прозрачния анод. За да се отрази цялата
светлина в посока към анода, се използва сравнително дебел метален катод, например алуминий.
За анода е типичен избор високопрозрачният индиево-калаен оксид (ITO), който излъчва
възможно най-много светлина. След това органичните тънки филми, включително излъчващият
слой, който всъщност генерира светлината, се поставят между анода от ITO и отразяващия

13
метален катод. Недостатъкът на долната емисионна структура е, че светлината трябва да
премине през веригите за задвижване на пикселите, като например субстрата на тънкослойния
транзистор (TFT), и площта, от която може да се извлече светлина, е ограничена, а
ефективността на светлинното излъчване е намалена.

а) структури на OLED, излъчващи отдолу, и б) структури на OLED, излъчващи отгоре; в,г) схеми,
базирани на OLED, излъчващи отдолу, и OLED, излъчващи отгоре, съответно с ниско и високо
контрастно съотношение.

Top emission:
Алтернативна конфигурация е да се превключи режимът на излъчване. Използват се отразяващ
анод и прозрачен (или по-често полупрозрачен) катод, така че светлината да се излъчва от
страната на катода, като тази конфигурация се нарича OLED с горно излъчване (TE-OLED). За
разлика от BEOLED, при които анодът е изработен от прозрачен проводящ ITO, този път
катодът трябва да бъде прозрачен, а материалът ITO не е идеален избор за катода поради
проблем с повредите, дължащи се на процеса на разпрашаване. Затова за полупрозрачния катод
се използва тънък метален филм, като например чист Ag и сплав Mg:Ag, поради тяхната висока
пропускливост и висока проводимост. За разлика от долната емисия, при горната емисия
светлината се извлича от противоположната страна, без да е необходимо да преминава през
множество слоеве на задвижващата верига. По този начин генерираната светлина може да бъде
извлечена по-ефективно.
14
OLED (Organic Light-Emitting Diode) технологията има разнообразни приложения, включително:

1.Телевизори и Монитори: OLED се използва във висококачествени телевизори и монитори за

изключително ярки, контрастни и цветни изображения.

2.Смартфони и Таблети: Много смартфони и таблети използват OLED екрани за по-тънка

конструкция, по-добри цветове и по-ниска консумация на енергия.

3.Лаптопи и Компютри: OLED се интегрира в някои лаптопи и компютърни монитори за

висококачествено визуално изживяване.

4.Светещи Панели и Рекламни Дисплеи: OLED може да се използва за създаване на гъвкави

светещи панели, които могат да се прилагат за различни рекламни и декоративни цели.

5.Автомобилни Дисплеи: OLED се интегрира в автомобилните дисплеи за информационно-

развлекателни системи, както и за инструментални табла с висока разделителна способност.

6.Светещи Подложки за Клавиатури: Гъвкавите и тънки OLED панели могат да се използват

като светещи подложки за клавиатури с индивидуално подсветяване на клавишите.

7.Виртуални Реалности и Смарт Очила: OLED се използва във виртуални реалности и смарт
очила, предоставяйки висококачествени и живи графики.

8.Медицинска Техника: OLED е използван за производството на гъвкави и тънки дисплеи, които

могат да се приложат в медицинската техника за визуализация и мониторинг.

9.Осветление: Гъвкавите OLED панели могат да се използват и за декоративно осветление, като

създават уникални и интересни дизайни.

10.Wearable Технологии: OLED ефективно се използва във високотехнологични носими

устройства, като смарт часовници и фитнес технологии.

15
 Използвана литература

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2949829523000037
https://en.wikipedia.org/wiki/OLED#
https://chemistry.stackexchange.com/questions/169118/what-is-the-real-cause-of-burn-in-effect-on-
oledorganic-light-emitting-diode-d

16