1
V. ПРОЕКТ ЗА ДЪЖДОВАЛНО НАПОИТЕЛНО ПОЛЕ 2. Технология на поливния процес
ТЕОРИЯ
НАПОИТЕЛНИ ПОЛЕТА - СТРУКТУРА И ЕЛЕМЕНТИ.
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЛИВНИЯ ПРОЦЕС
Структурата и елементите на напоителните полета и основните понятия и технологии при
извършването на пòлива са описани въз основа на разработения през 1978 г. от Д. Давидов „Метод
на водооборотните участъци”.
1. Напоителни полета
1.2. Структура и елементи на напоителните полета
Напоителното поле (НП) е обособена част от напоителната система (НС), което има
собствено водовземане от транспортно-разпределителната мрежа (ТРМ) на НС и в рамките на
което водата се разпределя по собствена водоразпределителна мрежа. Обикновено в едно НП се
използва само един начин на напояване и вид поливна техника.
Основните елементи на НП са:
− водовземане от ТРМ на НС – гравитачно или помпено;
− водоразпределителна мрежа – от открити канали или подземни тръбопроводи;
− водовземания – хидранти, вододели, шахти и пр.;
− поливна техника – инсталации, машини, устройства или поливачески инвентар;
Второстепенните елементи на НП включват:
− отводнителна мрежа – за отвеждане на дъждовни и/или неупотребени води;
− пътна мрежа – експлоатационни пътища;
− лесозащитна мрежа – редове от дървесни насаждения покрай пътищата и каналите
(най-често с цел предпазване на площите от силни ветрове).
1.2. Видове напоителни полета
Водоразпределителната мрежа в НП винаги е постоянна и неподвижна, докато поливната
техника, независимо от начина на напояване – повърхностно, дъждуване или капково, може
принципно да се раздели на следните типове:
1. Стационирана (неподвижна)
2. Подвижна
− Позиционно поливаща;
− Поливаща в движение.
В зависимост от типа на водоразпределителната мрежа и типа на поливната техника има
следните видове напоителни полета:
І. Стационарни НП (Стационарни системи)
Водоразпределителната мрежа и поливната техника са неподвижни – не се прибират през
зимата.
ІІ. Сезонно стационарни НП (Сезонно стационарни системи)
Водоразпределителната мрежа и поливната техника са неподвижни, но само в рамките на
поливния сезон. След края му поливната техника се демонтира и прибира в складове.
ІІІ. Полустационарни НП (Полустационарни системи)
Водоразпределителната мрежа е неподвижна, а поливната техника – подвижна, като може да
полива в движение или позиционно (спряла неподвижно на една позиция).
Под понятието технология на поливния процес се разбира последователността от действия
и операции, които се извършват, за да достигне водата от водовземането от
водоразпределителната мрежа в НП до активния почвен слой. Технологията на поливния процес
зависи от типа на поливната техника, респективно от вида на НП.
При стационарните системи водоразпределителната мрежа (груповите, и участъковите и
разпределителните тръбопроводи) и регулиращата мрежа (поливната техника) са неподвижни.
Системите за капково напояване са най-изявеният представител на стационарните системи.
Стационарните дъждовални системи са по-рядко срещани – използват се при напояване на трайни
насаждения.
Полустационарните системи се състоят от стационарна (неподвижна) водоразпределителна
мрежа (тръбопроводи или канали) и подвижна поливна техника (инсталации или машини за
дъждуване или гравитачно напояване).
Позиционно поливащата поливна техника работи неподвижно (престоява на една позиция) и
полива една поливна площадка. След подаване на необходимата поливна норма инсталацията
бива премествана на следваща позиция и така полива („обхожда”) определен брой поливни
площадки през междуполивния период Т. Технологията на поливния процес в този случай се състои
в циклично повторение на операциите: пускане в действие, спиране на водата (след подаване на
поливната норма), преместване на следваща позиция и пускане в действие. Когато поливната
техника е от типа ПДИ (преносими дъждовални крила) разходът на труд за разглобяването и
преместването на нова позиция е значителен и са необходими няколко поливачи, за да не се
допускат дълги прекъсвания в пòлива. Съответно, ако се използват машини от типа ИДЛ
(Инсталация, Дъждовална, Лентова), преместването на следваща позиция е бързо.
При поливащите в движение машини трябва да се определи броят на проходките през
определена площ (поливната площадка) и времето, за което те ще се извършат. Ако времето е
достатъчно, машината се премества да полива следваща поливна площадка. Типични
представители на поливащите в движение машини са от типа кръгововъртящи се тип „пивот” (на
Bauer, на американските фирми Valey и Zimmatic, руската „Фрегата” и др.) и напречно
придвижващите се многоопорни дъждовални крила (“Rainger” на Valey, на Zimmatic и пр.). Машините
от тези типове могат да поливат от няколко до една поливна площадка за междуполивния период Т.
В последния случай машината е сезонно стационарна, защото на практика не се премества на друга
позиция през поливния сезон.
2.1. Технологични елементи на НП
От технологична гледна точка в НП се обособяват следните елементи (Фиг.1):
Поливна инсталация (или машина) – техническото средство, с което водата се подава на
почвата и растенията.
Поливна площадка е площта, поливана от една позиция на дъждовалната техника.
Водооборотен участък (ВУ) е площта, обслужвана от една или няколко дъждовални
инсталации или машини през целия поливен сезон, като ВУ включва в себе си няколко поливни
площадки.
Поле от сеитбооборота (още поливен участък) – то обхваща няколко ВУ.
Сеитбооборотът (СО) включва няколко полета (участъка) (Заб. В курсовия проект 6).
Напоителното поле (НП) включва един или няколко СО. (Заб. В курсовия проект един).
Типът на поливната техника оказва определящо влияние за начина на функциониране на НП.
 2
2.2. Основни параметри на поливната техника 2.3. Технологични изчисления
Поливната техника, независимо дали е инсталация или машина, се характеризира със Целта на технологичните изчисления е да определят необходимия брой инсталации, с които
следните основни технологични параметри: да се извърши пòлива в определените срокове.
− Водно количество Q0, l/s; Основната идея на метода на водооборотните участъци е да се определи при
− Площ на поливната площадка f0, ha (и нейните размери b × L); зададена поливна техника колко поливни площадки могат да се полеят с
− Интензитет на пóлива (интензитет на инсталацията) i, mm/h; оразмерителната поливна норма за избран междуполивен период Т, при отчитане на
− Разход на труд за пренасяне t0, човекочаса (man-hours); полезното време за работа през този период.
Водното количество Q0 се дава в каталога на съответната инсталация във функция от напора Времето за подаване на поливната норма tПОЗ е в основата на технологичните изчисления.
на дюзите НДА (или на хидранта НХ) и броя и диаметъра на дюзите (отворите). При дъждовалните При полустационарните системи tПОЗ се нарича още време за престой на една позиция. То се
инсталации разстоянието между хидрантите b зависи от радиуса на разпръскване на дъжда, който определя по зависимостта:
от своя страна също е функция на НДА и на диаметъра на дюзите dДА. mн mбр
t ПОЗ = = , h. (2)
При дъждовалните апарати, инсталации и машини двата основни работни параметъра, 10iη ПЛ 10i
от които зависят всички останали са напора на дюзите НДА и диаметъра на дюзите dДА.
където mн и mбр са съответно нетната и брутната поливни норми, m3/ha;
Интензитетът на инсталацията се определя по зависимостта: i е интензитетът на инсталацията (машината), mm/h;
0,36Q0 ηПЛ – КПД на поливната площадка, [-];
i= , mm/h, (1)
f0 Броят поливни площадки n0 във водооборотния участък ВУ се определя по зависимостта:
при Q0 [l/s] и f0 [ha]. i
n0 = 240 Tψ , бр., (3)
Разходът на труд t0, както и необходимият минимален брой работници за преместване на mбр
инсталацията (машината) се задава в нейния паспорт.
където T е междуполивният период, d;
Граница на поливен участък
Участъков тръбопровод (поле от сеитбооборот) ψ – коефициентът на полезно използване на времето в денонощие, [-].
ψ = ψ H ψ C ψT (4)
където ψН е коефициентът, отчитащ надеждността на поливната техника. За повечето инсталации
може да се приеме ψН = 1.
ψС – коефициентът, отчитащ времето за работа t на НП в денонощието.
t
ψC = (5)
24
Разпределителен тръбопровод

ψТ – коефициентът, отчитащ прекъсването на поливния процес по технологични причини.

Определя по зависимостта:
t ПОЗ
ψT = , (6)
t ЦИК
хидрант където tПОЗ е времето за престой на инсталацията на една позиция (времето за подаване
на съответната поливна норма mбр), h;
tЦИК – продължителността на един цикъл „поливане – пренасяне”, h.
t ЦИК = t ПОЗ + t 0′ + t ПР , h, (7)
като t′0 е времето за пренасяне на инсталацията, h.
t0
t 0′ = , h, (8)
N РАБ
където t0 е разходът на труд за пренасяне на инсталацията, човекочаса;
Поливна Водооборотен участък NРАБ – броят на работниците, заети с пренасянето;
площадка за две машини tПР – времето за придвижване от една, вече пренесена инсталация до
Водооборотен участък следващата, която ще се пренася, h.
(за една машина)
Получената стойност на n0 се закръглява до цяло число, като се препоръчва закръгляването
Фиг. 1. Поливна площадка, водооборотен участък и поливен участък да е надолу. За предпочитане е границата на закръглението да бъдат 7 или 8 десети, а не 5 десети.
 3
Получаването на дробен брой площадки означава, че за периода Т, при t часа работа в денонощие, 4. Оразмерителни водни количества
инсталацията няма да е поляла цял брой площадки, а дробен – т.е. в края на периода Т ще бъде в процес на
поливане на последната площадка. Закръгляването нагоре означава, че се приема инсталацията, респ. НП да
4.1. Оразмерителни количества на РТ
работи не t часа в денонощие, а малко по-дълго време – t′ часа в денонощие, като: Оразмерителните количества се определят в зависимост от това колко инсталации, респ.
колко ВУ захранва всеки един от тях. При полустационарните системи по правило инсталациите се
точно
n обособяват в група по две или по три за по-лесното им пренасяне. Възприетият начин на групиране
t' = t 0
, h. (9)
закръглено
n на инсталациите в полето от СО трябва да е указан в т.нар. технологична карта.
0
4.2. Технологични карти
Площта на водооборотния участък FB се определя по зависимостта:
При експлоатацията на НП е важно да се знаят предпоставките, при които е била оразмерена
FB = n0 f 0 , ha. (10) мрежата (какво групиране е било предвидено по проект), за да не се получава струпване на
Водното количество на ВУ е: прекалено много инсталации на един тръбопровод. Възможните начини за групиране на машини от
Q0 типа на ИДЛ са дадени на Фиг. 2. За полетата от СО с правилна форма и подходящ брой групи
QВ = , l/s, (11) инсталации в тях технологична карта може да не се представя, защото приетото групиране се
ηМР изяснява от оразмерителните водни количества на участъците от РТ.
където ηМР – КПД на мрежата в НП, [-].
При проектирането на НП във формули (2) и (4) се използва максималната поливна норма mн
или mбр. В резултат на изчисленията при проектирането се получават още:
– броят ВУ в едно поле от СО – nВ;
a)
– площта на едно поле от СО – FУ;
– броят ВУ в НП – NВ;
– площта на НП – FНП;
3. Трасиране в ситуация
А. Сеитбооборот и поливни участъци
• При напояване чрез дъждуване на големи площи (когато НП е предназначено за ползване от кооперация),
размерите на един поливен участък (дължината и ширината) са кратни на размерите на поливната
площадка на избраната основна поливна техника.
• Формата на полетата от СО, по възможност, да бъде ортогонална. (За дъждовални инсталации от типа на
ИДЛ е достатъчно две от страните да бъдат успоредни).
б)
• Площта на един поливен участък е добре да бъде от 40 до 80 ha.
• Броя на полетата в СО е равен на броя на културите в него (без вторите култури!). Полетата трябва да са с
еднакви площи, като се допуска отклонение от 5÷10% от средната площ.
• При трасиране на сеитбооборотите и границите на НП да се спазват естествените граници – брегове на
реки, дерета, пътища, жп линии, населени места, горски площи и пр.
Б. Трасиране на мрежата:
• Мрежата трябва да има максимално опростена схема;
• Тръбопроводите се степенуват по посока на течението на водата – Главен Тръбопровод (ГТ), подаващ вода
от водоизточника до НП; Групов тръбопровод (ГрТ) – захранващ няколко полета; Участъков тръбопровод
(УТ) – подаващ вода на един поливен участък (поле), Разпределителен тръбопровод (РТ) – наричан още
в)
вътрешен тръбопровод – захранващ хидрантите;
• УТ и ГрТ трябва да преминават по границите на полетата и сеитбооборотите;
• По възможност УТ и РТ да се трасират по високите места на терена, посоката на течение на водата в
тръбите да съвпада с наклона на терена.
• Разстоянието между РТ зависи от избраната поливна техника. В България са приети разстоянията между
РТ да бъдат 400 m (или 200 m, ако РТ подава вода едностранно).
Фиг. 2. Начини за групиране на дъждовални машини от типа ИДЛ
• В началото на РТ се предвиждат спирателни кранове (СК). СК се поставят и на подходящи места по 4.3. Оразмерителните количества на УТ и ГрТ
дължина на ГрТ и ГТ през 1000 m (с цел изолиране на участъци за извършване на ремонти). Те се определят на принципа на суперпозицията, т.е. чрез сумиране на дебитите на
• Въздушници се поставят в края на възходящи тръбопроводи, при локални повишения по трасето, както и в
едновременно поливащите инсталации (или едновременно работещите ВУ). Броят на
началото на РТ (след СК), ако денивелацията между началото и края на тръбопровода е над 5 m.
• Калници за изпразване на мрежата, се предвиждат в края на низходящи тръбопроводи и при локални едновременно работещите ВУ зависи от броя на едновременно поливаните култури (полета от СО),
понижения по трасето. който се определя от хидромодулната диаграма.
 4
V. ПРОЕКТ ЗА ДЪЖДОВАЛНО НАПОИТЕЛНО ПОЛЕ В ЗЕМЛИЩЕТО НА СЕЛО Г На база на технико-икономически изследвания е препоръчително свободният напор на
хидрантите при работа с ИДЛ-100 да бъде в диапазона НХ = 55÷62 m.
ПРИМЕР
Основните работни показатели на инсталацията за този диапазон на напора са дадени в
1. Местоположение и граници на масива Таблица 1, а общият вид на ИДЛ-100 е показан на Фиг. 4.
Масивът предвиден за напояване чрез дъждуване (Фиг. 3) е разположен северно от село
Г и има граници, както следва:
- на север път от републиканската пътна мрежа и държавен горски фонд;
- на изток път от републиканската пътна мрежа;
- на юг – регулацията на с. Г и часни парцели;
- на запад – на запад с дере и държавен горски фонд;
По Задание захранващата помпена станция (ПС) ще бъде разположена на северната
граница на напоителното поле (НП).
Дъждовалното НП ще се стопанисва от сдружение на водоползватели, организирани в
земеделска кооперация.
ДГФ 13
0

12
0
ПС
*
1 19

ДГФ

118
Фиг. 4. ИДЛ-100
Таблица 1. Експлоатационни параметри на ИДЛ-100
1 17
Данни при скорост на вятъра vB Дължина на
Дюза
ДГФ НДА HХ Q Rmax vB ≤ 0,5 m/s vB ≤ 2,0 m/s полятата ивица
116
dДА L
Полята ивица B Полята ивица B
115
mm MPa MPa l/s m m m m
0,50 0,57 9,2 46 78 66 200
11
4 20
0,53 0,60 9,6 48 80 72 200
0,47 0,55 12,5 46 78 66 200
113
24 0,50 0,58 13,0 48 80 72 200
0,52 0,60 13,3 48 80 72 200
112
Забележки: 1. Разходът на труд за пренасяне на следваща позиция е t0 = 0,5 човекочаса;
2. С Rmax е отбелязан максималният радиус на намокрения кръг.
111

2.1. Основни параметри на дъждовалната техника

Избрани са:
110
Село Г Диаметър на дюзата: dДА = 24 mm;
Напор на дюзата на дъждовалния апарат: НДА = 56 m;
(Забележка: ДА НЕ СЕ ПОЛЗВАТ В КУРСОВИЯ ПРОЕКТ!)
10
9

Отчетени от каталога (Таблица 1):

Напор на хидранта: НХ = 65 m;
Фиг. 3. Ситуация на масива за дъждовално напоително поле
Водно количество на машината: Q0 = 13,9 l/s.
2. Избор на основна поливна техника Разстояние между хидрантите (при скорост на вятъра до 2,0 m/s): b = 72 m;
Прието е, че напоителното поле (НП) ще бъде проектирано за полустационарно Дължина на поливната площадка: L = 200 m.
дъждуване с основна поливна техника дъждовална машина ИДЛ-100 Разстоянието между хидрантите обикновено се приема кратно на 6 m – напр. 36, 54, 66, 72, 108 m. Това е
(ИДЛ – Инсталация, Дъждовална, Лентова, с диаметър на маркуча φ100). продиктувано от дължината от 6 m на отделните тръби, с които се изпълняват напорните мрежи.
 5
Изчислени параметри: Технологични коефициенти
Площ на поливната площадка: f0 = L.b = 200.72 = 14400 m2 = 1,44 ha. Коефициент на полезно използване на времето в денонощие ψ
0,36Q0 13,9 ψ = ψ C ψT ψ H . (2’)
Интензитет на дъжда: i= = 0,36 = 3,48 mm/h.
f0 1,44
ψС - коефициент отчитащ работата на мрежата в НП в денонощието.
2.2. Проверка на работните параметри При приет 20-часов полив на ден ( t = 20 h), коефициентът ψС е:
Проверка за едрината на дъжда: t 20
Едрината на дъжда k трябва да е такава, че да не уврежда поливаните култури. ψC = = = 0,833 (3’)
24 24
k = НДА / dДА = 5600/2,4 = 2333 ⇒ фин дъжд, подходящ за всички видове култури. ψТ - коефициент за прекъсване на полива по технологични причини.
(Изискването е едрината на дъжда да бъде в границите k = 1800÷2600).
Времето за престой на машината на една позиция е tПОЗ = 22,7 h.
при k = 1700÷1800 – средни капки; подходящ за добре развити растения;
Времето за пренасяне на една машина, при разход на труд t0 = 0,5 човекочаса и приет
при k = 2000÷2200 – дребни капки; подходящ за всички култури;
при k = 2400÷2600 – мн.дребни капки (фин дъжд); подходящ за разсад, цветя и пр.;
брой работници, участващи в пренасянето Nраб = 1 бр., е:
t 0,5
Проверка за скоростта на попиване: t 0′ = 0 = = 0,5 h (4’)
Скоростта на попиване в края на извършване на поливката трябва да е по-голяма от N раб 1
интензитета на дъжда. Един цикъл „поливане–пренасяне”, при прието време за придвижване на работниците до
• Оразмерителна нетна поливна норма: m нmax = 670 m3/ha (от Таблица 2 на т. ІІ на следващата машина, която ще се пренася tпр = 0,3 h, е:
Проекта - Проектен поливен режи; най-голямата измежду всички поливни норми на културите);
t Ц = t ПОЗ + t 0′ + t пр = 22,7 + 0,5 + 0,3 = 23,5 h. (5’)
• Оразмерителна брутна поливна норма: t ПОЗ 22,7
ψT = = = 0,966 . (6’)
m 670 tЦ 23,5
m бр = н = = 788 m3/ha
η ПЛ 0,85 ψН - коефициент, отчитащ надеждността на поливната техника.
КПД на поливната площадка ηПЛ = 0,85, съгласно приетото в т. ІІ на Проекта Приет е ψН = 1.
• Време за престой на една позиция: ψ = ψ C ψ T ψ H = 0,833.0,966.1 = 0,805
(Време за подаване на оразмерителната поливната норма)
max
mбр 788 3.2. Определяне размерите на поливните участъци и на напоителното поле
t ПОЗ = = = 22,7 h; Изчисленията се извършват таблично, като получения брой поливни площадки във ВУ се
10i 10.3,48
закръглява на цяло число и при нужда се разглеждат два варианта.
• Скорост на попиване на водата в почвата в края на поливката:
Таблица 2. Параметри на НП.
k
k t = α 1 mm/h (1’) Поливна техника: ИДЛ-100 Технологични коефициенти Напоително поле
t ПОЗ
L = 200 m ψС = 0,833 F′НП = 290 ha
k1 – скоростта на попиване в края на първия час. k1 = 30 mm/h (Задание т. ІІ.2.2.); b = 72 m ψТ = 0,966 Брой полета в СО
α – коефициентът, характеризиращ вида на почвата. За песъкливо-глинести почви f0 = 1,44 ha ψН = 1,000 NУ = 6 бр.
α = 0,3÷0,6. Приет е α = 0,5. i = 3,48 mm/h ψ = 0,805
k 30 max
= 788 m3/ha
kt = α 1 = = 6,3 mm/h > i = 3,48 mm/h, mбр
t дъжд 22,7 0,5
Проба n0 Прието n0 FB NВ nВ FУ BУ LУ FНП
следователно избраните работни параметри на дъждовалната машина ИДЛ-100 са № бр. бр. ha бр. бр. ha m m ha
подходящи за типа почва в НП. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
400 1296
3. Устройство на поливните участъци (устройство на НП) І 8,5 9 12,96 22 4 51,84 311
800 648
3.1. Технологични изчисления 400 1152
ІІ 8,5 8 11,52 25 4 46,08 276
Технологичните изчисления са извършени по Метода на водооборотните участъци 800 576
(Давидов, 1976).
 6

Фиг. 5. Дъждовално напоително поле и тръбна мрежа

 7
4. Оразмерителни дебити и хидравлично оразмеряване на мрежата
Означенията в Таблица 2 са както следва:
n0 – броят поливни площадки във водооборотния участък (броят реализирани позиции от ИДЛ през 4.1. План на водните количества
междуполивния период). При Т = 10 d броят поливни площадки във ВУ е: Върху схемата на тръбната мрежа (Фиг. 5) са нанесени дължините на участъците,
i водните количества и характерните точки (точките, в които се променят дебитите или
n0 = 2400 max
ψ , бр., (7’)
mбр диаметрите на тръбите). За курсовия проект може да се използва чертежът на мрежата.
където i е интензитетът на инсталацията, mm/h, получен по формула (1’). Групирането на машините е извършено при отчитане на проводимостта на стандартните
Получената стойност на n0 е закръглена на цяло число в колона {3}. напоителни хидранти φ125, с каквито ще се изпълни мрежата. Тъй като тези хидранти
FB – площта на водооборотния участък, ha. Определена е по формулата: провеждат dmax = 25÷30 l/s е неподходящо участъци от РТ да се оразмеряват за дебити
FB = n0 f 0 , ha. (8’) по-малки от 20÷22 l/s. По тази причина за НП е възприето да се групират по 2 бр. ИДЛ в
NВ – броят водооборотни участъци, които могат да се обособят в НП. един ВУ, при което брутният дебит за ВУ е:
′
FНП 2Q0 2.13,9
NB = , бр, (9’) Q ВУ = = = 29,3 ≈ 29,5 l/s,
FB η МР 0,95
където F′НП е годната за напояване площ, която ще се включва в НП, ha. Измерена е от
ситуацията на землището на село Г. където ηМР е КПД на мрежата в НП и е приет ηМР = 0,95.
Получената по (9’) стойност е закръглена към по-малкото цяло число. За полета І-1 и І-2, които се обслужват от по 2 РТ, оразмерителният дебит за всеки от РТ
Препоръчително е тази стойност да е колко се може по-близка до число кратно на броя е 29,5 l/s по цялата дължина (т.е. дебитът на ВУ). За полета І-3, І-4 и І-5, които се
полета в СО NУ (в случая NУ = 6).
захранват само от по един РТ, оразмерителното водно количество за втората половина
nВ – броят водооборотни участъци, които може да обхваща едно поле от СО.
на тръбопровода ще е 29,5 l/s, а за първата – 59 l/s.
NB N
nB = = B , бр., (10’) При поливен участък І-6 има „разместване” на поливните площадки и мястото на
NУ 6 характерната точка е определено въз основа на технологична карта (Фиг. 6). На нея е
Изчисленият брой е закръглен до цяло число. показан начинът на преместване на машините по време на извършване на полива, като е
FУ – площта на един поливен участък (площта на едно поле от СО). отчетено изискването да не се допуска захранването на две машини ИДЛ-100 от един
FУ = n B FB , ha, (11’) хидрант.
BУ – широчината на един поливен участък (на едно поле от СО). Приема се, че полетата от СО са Заб. Разработването на технологична карта се налага също и в случай, че n0 и nВ са нечетни.
правоъгълници с размери ВУ × LУ. За да се проверят различни варианти се задават няколко
стойности на ВУ, кратни на дължината на поливната площадка (L = 200 m). L = 648 m L = 612 m
Колона [9] – Дължината на едно поле от СО (на един поливен участък), (LУ). Q = 29,5 l/s Q = 59 l/s
FУ
LУ = 10000 , m, (12’)
BУ 5 2 2 3 3 4 4 5
където FУ се замества в ha, а ВУ в m. Получената дължина се закръглява на число
кратно на разстоянието между хидрантите b. 8 8 7 7 6 6

Колона [10] – Действителната площ на напоителното поле (FНП).

NУ BУ LУ 6 BУ LУ
FНП = = , ha, (13’) 2 2 3 3 4 4
10000 10000
5 8 8 7 7 6 6 5
Пояснение към примера
След първата „проба” е направен опит да се трасира НП върху ситуацията. Установено е, че не
може да се осигури LУ = 1296 m в източната част на полето (виж Фиг. 5). След промяна на n0 е
постигнато добро решение. (Заб. В случай, че не се получат задоволителни резултати се избира Фиг. 6. Технологична карта.
друго разстояние между хидрантите b и изчисленията се повтарят). Оразмерителните количества на УТ и ГТ са получени чрез сумиране на дебитите на
Площта на едно поле от СО е: FУ = BУ.LУ = 400.1152 = 460 800 ≈ 46 ha. m2 захранваните от тях машини в отделните полета от СО. Броят едновременно поливани
Площта на сеитбооборота (и напоителното поле) е: FНП = NУ.FУ = 6.46 = 276 ha. полета от СО е 3 бр. и е определен от окомплектованата хидромодулна диаграма.
 8
Общият брой едновременно работещи ВУ в НП през най-натоварената десетдневка е Изборът на диаметри за отделните участъци е извършен при съблюдаване на
6 бр., с необходим дебит 177 l/s (6×29,5 l/s). По тази причина в участъците на ГТ от изискванията на „Норми за проектиране на ХМ системи“ за минимално и максимално
т. 103 до ПС оразмерителните дебити спират да нарастват. Общо за НП са необходими допустими скорости в тръбите, които са представени в Таблица 4.
12 бр. машини ИДЛ-100. (3 полета × 2 ВУ в поле × 2 бр. ИДЛ във ВУ). Таблица 4. Допустими скорости в тръбопроводите
4.2. Хидравлично оразмеряване DN, mm 100 150 200 250 300 350 400 450 500 >600
Целта на хидравличното оразмеряване е да се определят диаметрите на тръбопроводите vmax, m/s 1,80 1,95 2,05 2,15 2,25 2,30 2,50 2,85 2,85 3,00
така, че на всеки хидрант да има свободен напор (НСВ) не по-малък от избрания НХ. vmin, m/s 0,40 0,40 0,40 0,40 0,40 0,40 0,50 0,50 0,50 0,50
Мрежата е предвидена от поливинилхлоридни тръби (РVС) за номинално налягане 1 MPa Допълнително изборът на диаметри е извършен при отчитане на това дали
(10 bar), т.е. РVС тръби с PN10. Номиналното налягане е прието с отчитане на избрания тръбопроводът е възходящ или низходящ и при най-общо спазване на препоръките
напор на хидранта НХ = 65 m и с обстоятелството, че мрежата е като цяло е низходяща. скоростта в РТ и УТ да бъде в границите v = 1,00÷1,70 m/s, а в ГТ – v ≈ 1,70÷2,00 m/s.
Хидравличното оразмеряване е представено в Таблица 3. Хидравличният наклон J е определен по формулата на Цв. Цочев:
Таблица 3. Хидравлично оразмеряване на мрежата в напоителното поле Q1,815
Коти J = 1,245.10 6 4,829 m/m′, (14’)
Тръбо- от т. напорна
D0
L Q D D0 v J hЗАГ терен НСВ. в т.
провод до т. линия където Q е дебитът в l/s, а D0 е вътрешният диаметър на тръбопровода в mm.
- - m l/s mm mm m/s m/m' m m m m -
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Заб. Хидравличният наклон за РVС тръби може да бъде определен и по формулата на Коган:
61 173,9 108,9 65,0 61 Q1, 774
РТ 6 61-62 648 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 5,2 179,1 109,7 69,4 62 J = 1,024.10 6 m/m′, при Q [l/s] и D0 [mm]. (15’)
62-63 612 59,0 250 226,2 1,47 0,0087 5,9 185,0 110,7 74,3 63 D04, 774
УТ 6 63-101 400 59,0 315 285,0 0,92 0,0028 1,3 186,3 112,2 74,1 101
51 175,7 110,7 65,0 51 Разликата между двете формули е в това, че тази на Цочев отчита допълнителните
РТ 5 51-52 576 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,6 180,3 111,4 68,9 52 местни съпротивления при снадките между отделните тръби. Следва да се има предвид,
52-101 540 59,0 250 226,2 1,47 0,0087 5,2 185,5 112,2 73,3 101 че и при двете формули следва допълнително да се отчетат загубите от местни
ГТ 101-102 275 118,0 355 321,2 1,46 0,0056 1,7 188,0 113,8 74,2 102
съпротивления при колена, тройници, спирателни кранове и др. арматури.
41 181,2 116,2 65,0 41
РТ 4 41-42 576 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,6 185,8 114,3 71,5 42 При определяне на загубите на напор в отделните участъци е прието, че местните загуби
42-102 540 59,0 315 285,0 0,92 0,0028 1,7 187,5 113,8 73,7 102
ГТ 102-103 400 177,0 450 407,0 1,36 0,0037 1,6 189,6 116,4 73,2 103
са 10% от загубите по дължина.
31 182,9 117,9 65,0 31 Диаметрите на тръбопроводите намаляват по посока на течение на водата, като
РТ 3 31-32 576 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,6 187,5 116,5 71,0 32
32-103 540 59,0 315 285,0 0,92 0,0028 1,7 189,2 116,4 72,8 103 минималните са съобразени с присъединителния диаметър на напоителните хидранти.
ГТ 103-105 105 177,0 450 407,0 1,36 0,0037 0,4 190,0 117,0 73,0 105 Той е φ125 и минималният диаметър на захранващата го РVС тръба трябва да е φ140
21 177,5 112,5 65,0 21 (DN140).
РТ 2-2 21-22 540 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,3 181,8 115,8 66,0 22
УТ 2 22-104 400 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 3,2 185,0 116,7 68,3 104 При избора на диаметри за участъците освен скоростта се проверява и получения
23 178,1 113,1 65,0 23 свободен напор в точките. Необходимо условие е свободният напор да бъде в границите:
РТ 2-1 23-104 540 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,3 182,4 116,7 65,7 104
УТ 2 104-105 200 59,0 250 226,2 1,47 0,0087 1,9 186,9 117,0 69,9 105 0,95НХ ≤ НСВ ≤ 1,15НХ. Допуска се НСВ < 0,95НХ върху не повече от 5% от площта.
ГТ 105-А 545 177,0 450 407,0 1,36 0,0037 2,2 192,2 121,6 70,6 т.А
11 181,1 116,1 65,0 11
Получените свободни напори в точките не превишават 75,0 m, което не налага промяна
РТ 1-2 11-12 540 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,3 185,4 119,6 65,8 12 на номиналното налягане на тръбите. Във възловите точки 101, 102 и 103 свободните
УТ 1 12-106 400 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 3,2 188,6 119,8 68,8 106 напори са практически изравнени (разлика под 1,0 m в граничещите с тях клонове), а в
13 181,9 116,9 65,0 13
РТ 1-1 13-106 540 29,5 200 180,8 1,15 0,0073 4,3 186,2 119,8 66,4 106 точки 104, 105, 106 и т. А разликите в необходимите напори на изходящите от тях клонове
УТ 1 106-А 185 59,0 250 226,2 1,47 0,0087 1,8 190,4 121,6 68,8 т.А е до 3,1 m. От гореизложеното може да се заключи, че мрежата е добре оразмерена.
ГТ А - ПС 30 177,0 450 407,0 1,36 0,0037 0,1 192,3 123,0 69,3 ПС
Забележки: 1. Използвани са РVС тръби за PN10.
2. Местните загуби на напор са приети 10% от загубите по дължина.
Водно количество на НП: QНП = 177 l/s;
Свободен напор на изхода на ПС = 69,3 m;
Кота на напорната линия на изхода на ПС = 192,3 m.
 9
Пояснение към примера
Мрежата всъщност е леко преоразмерена, т.е. в някои участъци скоростите са по-малки от vD0 4Q
препоръчителните, а диаметрите по-големи от необходимите. Това е направено с цел да се намали като Re = = е числото на Рейнолдс. (19’)
ν πνD0
напора на ПС, защото бе избран НХ = 65 m, по-голям от препоръчителния. Диаметрите на участъци
42-102 и 32-103 са по-големи от тези в аналогичните участъци 52-101 и 62-63, защото РТ 3 и РТ 4 Еквивалентната грапавина ke за PEHD тръби може да се приеме ke = 0,007 ÷ 0,010 mm.
са. възходящи, а РТ-5 и РТ-6 – низходящи. С цел намаляване на общите загуби на напор в мрежата Кинематичният вискозитет на водата ν във формула (19’) може да се приеме ν=1,31.10-6 m2/s,
са избрани два различни диаметъра в участъци 62-63 и 63-101, въпреки че оразмерителният дебит което отговаря на температура на водата 10°С.
в тях е еднакъв. При използване на зависимости (16’) ÷ (19’) участващите величини трябва да се заместват в
съответстващи си дименсии.
Колона {9} – hЗАГ = kJL, m, като чрез k се отчитат загубите на напор от местните съпротивления.
Попълване на таблицата Приема се k = 1,05 ÷ 1,10.
Оразмеряването е в посока обратна на течението на водата! Това се отразява на подредбата на Колона {13} – записват се номерата на крайните точки в съответния участък (по отношение на
редовете в първите 4 колони. посоката на хидравличното оразмеряване);
Колони {1}, {2}, {3} и {4} се попълват въз основа на плана на водните количества (Фиг. 5). Колона {12} – в началните точки на отделните участъци се задава свободен напор НСВ = НХ ;
Колона {5} – избира се стандартен диаметър на полиетиленова тръба висока плътност Колона {11} – котите на терена се отчитат с точност до 10 cm от ситуацията;
(означение HDPE или PEHD), за номинално налягане PN10 или PN16 (Таблица 5). Колона {10} – за началните точки ∇н.л. се получава по (виж Фиг. 7):
Номиналното налягане се съобразява с приетия напор на хидранта и при отчитане на ∇н.л. т.1 = ∇терен т.1 + НСВ т.1
това дали мрежата е изцяло низходяща или има и възходящи клонове и каква е За всички следващи точки ∇н.л. (колона {10}) се получава по формулата (виж Фиг. 7):
денивелацията между най-високата точка и мястото на ПС. ∇н.л. т.2 = ∇н.л. т.1 + hЗАГ, 1-2;
Таблица 5. Стандартни диаметри на PEHD тръби за PN10 и PN16 Условно с т.1 е отбелязана началната точка, а с т.2 – крайната.
DN, mm 140 160 180 200 225 250 280 315 355 400 450 500 Свободният напор в т. 2 (колона {12} за вторите точки) по (виж Фиг. 7):
PN 10 НСВ т.2 = ∇н.л. т.2 - ∇терен т.2
δ, mm 8,3 9,5 10,7 11,9 13,4 14,8 16,6 18,7 21,1 23,7 26,7 29,6 Във възловите точки получените от различните клонове коти на напорната линия се сравняват и за
D0, m/s 123,4 141,0 158,6 176,2 198,2 220,4 246,8 277,6 312,8 352,6 396,6 440,8 меродавна се избира по-високата от двете, с която продължават изчисленията (Фиг. 7).
PN 16
δ, mm 12,7 14,6 16,4 18,2 20,5 22,7 25,4 28,6 32,2 36,3 40,9 45,4 Кота н.л. т.5
1-5
D0, m/s 114,6 130,8 147,2 163,6 184,0 204,6 229,2 257,8 290,6 327,4 368,2 409,2 Кота н.л. т.4 2-4
Напорна линия
Колона {6} – вътрешният диаметър, отчита се от Табл. 5 в зависимост от избрания DN в колона {5}. Кота н.л. т.4
3-4
Кота н.л. т.2
Колона {7} – скоростта на водата, определена за Q и D0. Ако за избрания диаметър тя е в
допустимите граници изчисленията се продължават.
Хидростатично ниво
Колона {8} – Хидравличният наклон J за PEHD тръби може да се изчисли по формулата на Цочев:
Q1,815 Кота т.5
J = 1,245.10 6 , m/m′, при Q [l/s] и D0 [mm]. Кота т.4

D04,829 Кота т.2

За PEHD тръби J може да се изчисли като:

8λQ 2
J= , m/m′, при Q [m3/s] и D0 [m]. (16’)
gπ 2 D05 Кота н.л. т.1
Н x т.3= H 3
Коефициентът на съпротивление от триене по дължина λ може да се изчисли по формулите на:
0, 25 Н x т.1 = H 1
 k e 68 
Алтшуль: λ = 0,11 +  или (17’) Кота т.3
 D0 Re  Кота т.1
0,25
Swamee and Jain: λ = 2
, (18’)
  ke 5,74  Фиг. 7. Определяне на меродавния напор във възловите точки
lg + 0,9 
  3,7 D0 Re 
 10
5. Надлъжен профил на тръбопровод Максималните наклони на откосите на неукрепени траншейни изкопи с дълбочини до 3,0 m,
Надлъжният профил е чертеж, чрез който се изяснява височинното положение (нивелетата) на изпълнени в свързани еднородни почви с естествена влажност, съгласно „Норми за проектиране на
тръбопровода. Този чертеж се нарича „профил“, защото мащабите по дължина и височина са ХМ сиситеми“, са според Таблица 6.
различни – мащабът по дължина е много по-малък от този по височина, за да „изпъкне“ височинното Таблица 6. Минимални наклони на откосите на неукрепени траншеи с Н < 3,0 m
положение на тръбопровода. Най-често съотношението между мащабите за дължина и височина е Наклони на откосите
100 единици (напр. ML 1:5000, MH 1:50), но може да бъде и друго – 50, 25, 20, според особеностите № Вид почва ненатоварена при статично при динамично
на терена. В чертежа се съдържат данни за дълбочината на полагане, котите на характерните берма натоварване натоварване
1. Песъчлива и часълеста 1:0,75 1:1 1:1,25
точки, котите на дъното на изкопа в тези точки, наклоните на изкопите в подучастъците, вертикални
2. Глинест пясък (супес) 1:0,5 1:0,67 1:0,67
чупки, място на монтиране на арматури (хидранти, СК, въздушници, калници, регулатори на напор и
3. Песъчлива глина 1:0,3 1:0,50 1:0,67
пр.), както и напорната линия и свободния напор в по-важни точки от трасето. Освен тези данни в 4. Глина и свързани конгломерати 1:0,25 1:0,50 1:0,50
чертежа се посочва чрез типов напречен разрез широчината и формата на изкопа за полагане на 5. Льос (сух) 1:0,25 1:0,30 1:0,50
тръбопроводите, начинът на обратно засипване на изкопа и пр. Заб. Статичното и динамичното натоварване да са на разстояние не по-малко от 0,5 m от горния ръб на откоса.
Дълбочината на полагане на тръбопровода се съобразява с две изисквания:
1. Тръбопроводът трябва да има покритие, което да го предпазва от механични повреди; При съставянето на надлъжния профил следва да се отчетат особеностите на трасето. По принцип,
2. Полагането на тръбопровода да е възможно най-евтино. при изцяло възходящи или низходящи трасета, най-икономичният начин за полагане на
Механичните повреди могат да бъдат от смачкване (при преминаване на селскостопанска или друга тръбопровода е когато дълбочината на изкопа е константна по цялата дължина (Фиг. 8а). При това
техника, особено през времето когато тръбопроводът не е под налягане) и при обработка на наклонът на дъното на изкопа е равен на средния наклон между две характерни точки. Но при
почвата (работните органи на машините могат да засегнат тръбопровода). Минималното покритие вълнообразни трасета (Фиг. 8б), ако се следва наклонът на терена, във всяка вертикално
(от терена до темето на тръбата) трябва да е 1,00 m, когато върху трасето на тръбопровода изпъкнала чупка трябва да се предвиди въздушник, а във всяка вертикално вдлъбната чупка –
преминават машини (при PEHD тръбите покритието може да бъде 0,80 m), и 0,80 m, когато не се калник. В такъв случай може да се стигне до прекомерно оскъпяване на мрежата, поради
допълнителните арматури и шахти. По тази причина при вълнообразни терени следва да се
предвижда преминаване на тежка техника. При всички случаи дълбочината на полагане следва да
прецени дали не е по-удачно в някои зони да се удълбочи нивелетата или тя да се предвиди по-
се съобрази с предписанията на фирмата-производител.
плитко, за да се избегнат някои вертикални чупки, респ. въздушници и/или калници (Фиг. 8в). По
Следва да се има предвид, че по принцип напоителните тръбопроводи се изтакат (изпразват) през
същество това е типична оптимизационна задача – намаляването на броя на шахтите и арматурите
зимата, поради което няма опасност от замръзване на водата в тях. Но, ако се предвижда
е за сметка на увеличаването на обема на изкопите. В практиката изборът на конкретно решение
целогодишна работа на тръбопровода, той трябва да се положи под дълбочината на замръзване.
най-често е въз основа на опита на проектанта.
Стойността на полагането на тръбите зависи от обема на изкопите, вида им (с вертикални стени или
Като правило трябва да се избягват изкопи с дълбочина над 1,5 m (защото се налага да се укрепват
с откоси) и начина им на изпълнение (неукрепен или укрепен). По правило тръбопроводите се
или да се изпълняват с откоси) и по изключение да се допускат дълбочини под 0,8 m (защото
полагат в т.нар. траншейни изкопи (изкопи с ширина до 1,20 m и голяма дължина).
покритието става твърде малко).
Широчината на дъното на траншейни изкопи с вертикални стени, без укрепване и полагани над
нивото на подпочвените води, според „Норми за проектиране на ХМ сиситеми“, трябва да бъде H H B H B
минимум: B
K K K
• DN+0,3 m (но не по-малко от 0,7 m) – при стоманени и пластмасови тръби с диаметър до K

DN700 mm, полагани групово или на отделни секции; H min H max

• 1,5DN – при стоманени и пластмасови тръби с диаметър над DN700 mm, полагани
групово или на отделни секции; L L L
• DN+0,5 m – при стоманени и пластмасови тръби с диаметър до DN500 mm, ако се
Фиг. 8а Фиг. 8б Фиг. 8в
полагат по отделно;
• DN+0,8 m – при стоманени и пластмасови тръби с диаметър от DN500 до DN1600 mm, Минималният наклон на дъното на тръбите е 2‰, за да се осигури изпразването на тръбопроводите
ако се полагат по отделно; в края на поливния сезон. При равнинни терени (с наклони под 2‰) горното изискване налага
Дълбочините на траншеи с вертикални стени, изпълнени без укрепване, според „Норми за поставянето на допълнителни калници и въздушници (Фиг. 9)
проектиране на ХМ сиситеми“, се допускат най-много: H
• 1,00 m – при песъкливи и чакълести почви;
• 1,25 m – при глинести пясъци и песъчливи глини; K B K
• 1,50 m – при глинести почви;
• 2,00 m – при особено плътни почни;
i min i min
• 3,00 m – при изкопаване с роторни и траншейни екскаватори в свързани почви (при L
секционно полагане на тръби).
Фиг. 9

Надлъжният профил се съставя по характерни точки. Те могат да се обособят в 3 групи:
помощни, главни и второстепенни.
1. Помощни точки
Основната цел на тези точки и да се опише възможно най-точно терена по трасето на
профила, както и да се зададат местата на смяна на характеристиките на тръбопровода.
Помощните точки се делят на два вида:
а) Точки, описващи терена. Това са точките от пресичането на трасето на тръбопровода
в план с хоризонтали, локални максимуми и минимуми на терена, както и точки при рязка
смяна на наклона на терена (напр. в чупка от трасето на тръбопровода, когато
направлението се сменя от успоредно на хоризонталите в напречно на хоризонталите). С
помощни точки се маркират също и границите на препятствия по трасето – реки, дерета,
канали, други тръбопроводи и пр., особено ако се очаква, че тези обекти ще окажат
влияние върху нивелетата на тръбопровода.
б) Точки, описващи тръбопровода. Избират се на разклонения от тръбопровода, както
и на местата, в които се сменя диаметъра, номиналното налягане или материала на
тръбите.
Възможно е една помощна точка да има и двете посочени функции – както да описва
терена, така и тръбопровода. По този начин се съкращава броят на точките, по които се
изчертава профила.
Главните и второстепенните точки от надлъжния профил са същински важните, тъй като
при всяка от тях се задават коти и дълбочина на изкопа, отбелязва се наличието на
съоръжения, арматури и пр. В процеса на разработване на профила част от помощните
точки се превръщат в главни, а другите – във второстепенни.
2. Главни точки
Главните точки служат за да се задават вертикалните чупки по трасето на тръбопровода,
т.е. чрез тях се задава нивелетата на изкопа. Две главни точки формират един участък, в
който наклонът на дъното на изкопа е постоянен. Най-често някои от помощните точки се
превръщат в главни. Това се извършва, след като в помощните точки се нанесе
минималната дълбочина на изкопа и се прецени как ще преминава нивелетата на изкопа,
въз основа на по-горе изложените съображения (Фиг. 8 и Фиг. 9) за минимални наклони,
наличие на калници, въздушници и пр. Възможно е да се въведат нови главни точки, в
допълнение на помощните, когато се налага рязка промяна на височинното положение на
тръбопровода – напр. при преминаване на дере, река, канал или друг тръбопровод. Въз
основа на данните за дълбочините на изкопите и котите на дъното на изкопа в главните
точки се изчисляват дължините и наклоните на отделните участъци.
3. Второстепенни точки
Чрез второстепенните точки се задават местата на съоръжения и арматури по
тръбопровода – хидранти, СК, калници, въздушници и др., а също така и сечения, в които
дълбочината на изкопа се различава от предварително приетата. Обикновено в процеса
на разработването на профила помощните точки, които не са преобразувани в главни, се
превръщат във второстепенни. Въвеждането на допълнителни второстепенни точки се
налага главно с цел отбелязването на арматурите и съоръженията.
Съставяне на надлъжния профил
Съставянето на надлъжния профил се извършва в следната последователност:
11
1. Върху ситуация на мрежата, за разглежданото трасе се избират помощните точки,
описващи терена.
2. Избират се мащаби за профила. Мащабът на дължините (ML) трябва да съвпада с този
на ситуацията. Мащабът на височините (MH) се подбира така, че ясно да се различават
линиите на терена и нивелетата на дъното на изкопа. Обикновено MH се избира 100 пъти
по-голям от ML – напр. ML 1:5000, а MH 1:50. При това съотношение дължините се
чертаят в метри, а височините – в сантиметри. Ако теренът е много стръмен, теренната
линия и нивелетата ще са твърде близко една до друга, затова може да се избере по-
малко съотношение между ML и MH – 50, 33,3, 25 и т.н., но така че MH да се получи
стандартен мащаб – 1:100, 1:150, 1:200 и пр.
3. По данните за помощните точки, описващи терена се изчертава профил на трасето,
като се използва начупена линия (полигон). Не се допуска използването на криви (от рода
spline в AutoCAD).
4. Данните за котите на терена на помощните точки се записват в съответния ред на
таблицата. Междинните разстояния се отбелязват на подходящо място, но все още не се
записват в таблицата на профила.
4. От ситуацията се избират помощните точки, описващи тръбопровода.
5. По данните за помощните точки, описващи тръбопровода в профила се нанасят
съответстващите им сечения. Котите на терена в тези сечения се отчитат от линията на
терена и се записват в таблицата на профила.
6. Избират се минималните дълбочини на изкопите за различните диаметри тръби. При
това се отчитат и условията в отделните участъци – напр. преминавания под
автомобилни пътища, ж.п. линии, дъна на канали или реки и пр.
7. За всяко сечение, зададено с помощни точки се отбелязва точката, задаваща приетата
дълбочина на изкопа. При това дълбочината на изкопа се измерва в приетия мащаб MH
мери вертикално от теренната линия надолу. В сечения, в които се сменят диаметрите
на тръбите, респ. има две дълбочини на изкопа, се нанася само по-голямата дълбочина.
Точките се свързват с начупена линия (полигон). По този начин се получава линията на
минималните изкопи.
На профила се нанася дъното на изкопа за всяко сечение на помощните точки, съобразно
приетата дълбочина на изкопа в дадения участък., за сечението на всяка помощна точка,
се отбелязва котата на на под теренната точка се всяка помощна точка се нана, на
вертикално разстояние, отговарящо в приетия мащаб на приетата на като се отчитат
Най-добре е дълбочините да са минимално допустимите , смяна на диаметрите на
тръбопроводите, а ако се налага и при местата на промяна на вида на тръбите и др.
ПРИМЕР
На Фиг. 10 е даден надлъжен профил на тръбопровод РТ 3 от Фиг. 5. Приетата
дълбочина на полагане за тръби φ450 e 1,35 m, за φ315 е 1,25 m, а за тръби φ200 –
1,10 m. По този начин е осигурена пясъчна подложка от 10 cm под тръбите и покритие от
83 cm над тръби φ315 и 80 cm над тръби φ200 и φ450. При преминаване под
републикански път дълбочината на полагане на тръба φ450 е 155 m, което включва
1,00 m покритие над тръбата и 10 cm подложка. В реда “Дълбочина на изкопа“ стойността
е получена като към разликата между „Кота терен“ и „Кота дъно тръба“ е добавена
дебелината на пясъчната подложка от 10 cm.
 12
192,30
192,20

190,00
189,60
Q = 177 l/s

H св.= 69,30m
v = 1,36 m/s
J = 0,0037

H св.= 70,60m
187,90
h заг.= 2,70 m
Q = 59 l/s
v = 0,92 m/s
J = 0,0028
h заг.= 1,70 m

H св.= 73,00m
183,88
123
ПС 183,30

H св.= 71,45m
Q = 29,5 l/s

H св.= 73,25m
122
v = 1,15 m/s

H св.= 65,93m

H св.= 65,45m
121 J = 0,0073
h заг.= 4,60 m
120

УТ-1
119

118

117

116

115
M L 1:5000
M H 1:50 114
ГТ
113 a bc d e f g h
Диаметър и вид на тръбата,
условно налягане, дължина O450 - PVC PN10 L = 680 m O315 - PVC PN10 L = 540 m O200 - PVC PN10 L = 576 m

Категория на почвата средно земна средно земна средно земна

Наклон i 4,8% 4,0% 0,59% 0,75% 0,063% 0,32% 0,24%
Дължина L 30 35 510 105 540 216 360
123,00
121,60
120,00

117,00

116,35
116,38

116,44

116,50

116,50

116,50

116,48

116,47

116,45

116,63

116,82

117,00

117,24

117,48

117,71

117,95

117,85
Терен
КОТИ

115,20

115,43

115,66

115,90

116,07

116,24

116,42

116,59

116,75
121,45
120,05
118,65

115,65

114,86
114,88

114,93

114,97

115,02

115,06

115,11

115,15
Дъно изкоп
1,55
1,55
1,35

1,35

1,49
1,49

1,51

1,53

1,48

1,44

1,37

1,32

1,25

1,20

1,16

1,10

1,17

1,24

1,29

1,36

1,10
Дълбочина на изкопа

Пикетни колчета 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21

Междинни разстояния 30 35 510 105 36 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72 72

1004

1076

1148

1220

1292

1364

1436

1508

1580

1652

1724

1796
575

680
716

788

860

932

Общи разстояния
30
65
0

Фиг. 10. Надлъжен профил на част от мрежата