Проф. к. г. м. н. инж. НИКОЛА В.

КОСЕВ
Доц. к. т. н. инж. ЮЛИЙ Ф. СГРАКА
Инж. КОЛЬО М. ФИЛИПОВ
Инж. НИКОЛИНА Н. ГЪЛЪБОВА

е ка
ИНЖ ЕНЕРНА

от
ГЕОЛОГИЯ
Г ли
И ХИДРОГЕОЛОГИЯ
С иб
УА б
Под общ ата редакция на проф. Никола Косев
на
он
тр
ек
Ел

ИЗДАТЕЛСТВО „Т Е Х Н И К А “
СОФИЯ, 1993
 УДК 624.131.6 (075.8)

В учебника е разгледана геологията в инж енерно-строителен аспект. Н апра­

вена е оценка на ф изико-механичните свойства на строителните почви и скалните
масиви. Разработени са основни въпроси от хидрогеологията. Описани са геоди-

ка
намичните процеси, геотехническите проучвания и геолож ките условия за ст р о ­
ителство в България.
У чебникът е предназначен за студентите от Строителния, Транспортния и
Хидротехническия факултет на Висш ия институт по архитектура и строителство,

е
но може да се ползва като учебно помагало и в други строителни ВУЗ-ове и
техникуми. П о някои въпроси той мож е да служ и и на инж енер-геолозите и

от
строителните инж енери в практическата им дейност.
Отделните части на учебника са написани, както следва: проф. Н , К осев —
въведение и глава 5, т. 6.1, 8.1, 8 .5 и 10.1; доц. Ю. Страка — гл. 7, т. 9.1 и 10.2;
К. Филипов — гл. 1, 3, 4, т. 6.2 , 8.2 , 8 .3 .1 и 8 .3 .2 ; Н. Гълъбова — гл. 2, т. 6.3,

Г ли
8 .3 .3 , 8 .3 .4 , 8 .3 .5 , 8.4 , 8.6 и 9.2.

С ибИ Н Ж ЕН ЕРН А ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ

А втори : проф. к .г.м .н . пнж . Н икола В елков К осев

доц. к .т.н . пнж . Ю лии Франц Страка
УА б
пнж . К ольо М аринов Филипов
пнж . Н иколина Н иколова Гълъбова
Рецензенти: проф. к .т.н . пнж. Илия Н иколов К ръст илов
на

ст .н .с. I ст. д .г .м .н . Димчо Евст ат иев Георгиев

Националност българска
Първо издание
он

Изд. № 17003

Отг. редактор пнж . Олга Дж оринска

Х удож н и к П ет ър П ет рунов
тр

Худож ествен редактор М ария Димит рова

Технически редактор Любчо И ванчев
К оректор П араскева Д рагоева

Ф орм ат G 0x90/lG
ек

Печ. коли 22,25

Изд. коли 22,25
Тираж 2 000 + 50
Ел

Издателство „Т ехн и ка“ , пл. Славейков 1, София

Печатница „П олиграф и я“ АД — Пловдив

ISBN 954-03-0237-4

© Н икола Велков К осев, Юлий Франц Страка, Кольо М аринов Ф илипов,

Н иколина Н иколова Гълъбова, 1993

378
 ВЪВЕДЕНИЕ

Строителните почви са земна основа, среда и естествени

строителни материали за инженерните съоръжения. Те имат

ка
различен произход, възраст, състав, строеж и свойства. П оняти­
ето строителна почва включва скалите и дисперсните почви
като обект на инженерно-строителната дейност на човека, о съ ­

е
ществена в „геолож ката среда“ . Геоложката среда е част от
литосферата, в която се проявява жизнедеятелността на човека

от
и влиянието на атмосферата, хидросферата и биосферата.
Инженерната геология изучава природните условия, опреде­
лящи проектирането, строителството и експлоатацията на съ о ­

Г ли
ръженията. Основната роля на инженерната геология при съ ста­
вяне на проекта на съоръженията се състои в установяването на
участъци с най-благоприятни природни условия, като своевре-
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1. Геотехника и връзката â с другите науки и практиката [76]

менно се отчитат трудностите, възникващи при строителството

и експлоатацията. Инженерната геология, механиката на стр о­
ителните почви и фундирането на инженерни съоръжения могат
да се обединят в единен комплекс на геотехническите знания
(фиг. 1).
Инженерната геология е най-тясно свързана с геологията.
Геологията изучава произхода и развитието на Земята, химич-
 НИЯ, минералния И петрографския състав па и л а л т с , 1лл..иТа
възраст и строеж, както и изменението им под действие на
вътрешните и външните земни сили при историческото развитие
на Земята. Инженерната геология изучава процесите в горните
слоеве на земната кора във връзка със строителната дейност на

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

:------------------------------------ J

Ф иг. 2. Обща схема за изпълнение на инж енерно-геолож ките

и хидрогеолож ките работи [76]
ек

човека (условията за строителство и геолож ките явления, въз­

никващи в резултат на строителството), прави оценка на геолож ­
Ел

ката обстановка ощ е преди проектирането на съоръж енията и

посочва начините и средствата за ограничаване или отстраняване
на опасностите от геоложки характер, с което се предотвратяват
допълнителни разходи на време и средства, които биха се нало­
жили при неясна инженерно-геоложка обстановка.
Организацията на инженерно-геолож ките проучвания и п ос­
ледователността на изпълнението на работите са показани на
фиг. 2.
Инженерната геология намира приложение в много сфери и
области на народното стопанство (табл. 1).

4
 Т абл иц а 1

Сфери и области на приложение на Инженерната геология

Сфера на народното стопанство Област на приложение

1 2

Усвояване на земи, благоустрояване Комплексна оценка на инженерно-

на територии геолож ките условия и възм ож ност за

ка
застрояване на големи площи
Строително градостроителство строителство на наземни и подземни
дело съоръж ения, жилищ ни и общ ествени
сгради

е
промишлено строителство на наземни и подземни

от
строителство съоръж ения, тръбопроводи, водо- и
хвостохранилищ а

хидротехническо я зови рн о стр о и те л ств о , напояване,

Г ли
о с у ш а в а н е , за щ и та на б р е г о в е т е ,
строителство
строи тел ство на бентове и канали,
корекции на реки

пътно строителство, строителство на

С иб транспортно
строителство
мостове, ж елезопътно строителство,
аерогари, тунели

енергийно строителство стр ои тел ство на подземни кабелни

УА б
линии, въздуш ни линии,
водохранилища, подземни маш инни
зали
на

М инно дело открита и подземна осигуряване устойчивост на откосите,

разработка прогнозиране слягането на почвите и
пропадане на земната п ов ъ р х н ост,
техника на безопасност
он

Селско земеделие и селско мелиорация, строителство на малки

стопанство строителство язовири, корекция на реки и дерета,
сел ско стр ои тел ство на наземни и
подземни съоръж ения
тр

Хидрогеологият а е наука за подземните води — за техния

произход, разпространение, закони на движение, физични свой с­
тва и химичен състав, както и за връзките им с повърхностните
ек

води и валежите. Задачи на хидрогеологията са намирането на

подземни води в достатъчно количество и с необходимите качес­
тва за питейно и промишлено водоснабдяване и напояване, както
Ел

и определянето на условията за тяхното използване. Тя изучава

и методите за отводняване на заблатени територии, на строител­
ни изкопи и др. Непрекъснатото замърсяване на повърхностните
и подземните води с промишлени отпадъчни води ги прави
негодни за водоснабдяване и напояване без предварително пре­
чистване.
Инженерно-геоложките проучвания се извършват обикновено
не от строители, а от инженери-геолози. Обаче строителните
инженери трябва да имат достатъчна представа за задачите,
обема, съдържанието и методите на инженерно-геоложките изс-

5
 ледвания, което ще им даде възмож ност за пълно използване на
резултатите от тези изследвания при проектирането на сгради и
съоръжения.
Най-пълно отчитане на природните условия в строителството
е възможно само при установяване на контакт между строители-

ка
Участие В обидата работа за етапа,*/.
Етапи
0 25 50 75 100

е
1.ПредВарителни изследвания
V.
2.Полски проучвания

от
, Вземане и изп и тван е на
» образци
4. Анализ

Г ли
5. Проектиране
6. Н атурни наблюдения

С иб
Ф иг. 3. Дял на инж енерно-геолож ките от проектантските работи
по етапи на изследване [21]
УА б
те и геолозите, които да решават съвместно строителните въпро­
си. Делът на инж енерно-геоложките работи от общ ия дял на
проектантските работи по етапи е показан на фиг. 3. Непосред­
на

ствената връзка между геолога и инженера се осъщ ествява при

проектирането на фундаментите на сградите и съоръж енията —
при избиране на механичната схема на земната основа.
он

Строителната практика, свързана с изграждането на съоръ­

женията, е често уникална и освен познаването на нормативните
документи изисква от младите строители и придобиване на навик
към творчески подход при решаването на задачи, свързани с
тр

оценката на степента на устойчивост и деформируемост на зем­

ните маси.
Двадесетият век се характеризира с нарастващи темпове на
ек

строителство на все по-отговорни наземни и подземни съ оръ ж е­

ния, като все повече нараства значението на съвременните ин­
ж енерно-геолож ки изследвания. Срещат се обаче и случаи на
Ел

неправилно проектиране на строителните работи следствие на

недостатъчна изученост на инженерно-геолож ките условия, к о­
ито водят до допълнителни загуби, вреди, деформации и разру­
шения на съоръж ения, а съ щ о и катастрофи. Добре известни и
поучителни са катастрофите на язовирната стена Малпасе в 1959
г. във Франция и от грандиозното свличане през 1963 г. към
язовирната стена Вайонт в Италия. Неравномерно с прекъсван»
се наклонява знаменитата 60-метрова кула в Пиза, което продъл
жава вече няколко столетия.
Обикновени последствия от проектирането на съоръжения,

6
 0 0 3 Д ОСТИ ТЬЧ ни д а t e u m m a i п Н Ж б Н в р Н О - Г б О Л О Ж К И Т б у С Л 0 В И Я > СЯ
оскъпяване на строителството, удължаване на сроковете за из-
пълнение, а в отделни случаи — и деформации на съоръж енията.
А ко в процеса на строителството неочаквано се разкрият по-
сложни геоложки условия, отколкото при проучванията, това
може да доведе до прекъсване на строителните работи.
Особено значение имат данните за подземните води, които
представляват строителен интерес от две гледни точки. Първо,

ка
те може да са причина за усложнения при извършване на
изкопни работи в откритите изкопи и в подземни изработки.
Второ — за много райони от страната те са единствен източник

е
за питейни цели. И в двата случая се изискват познания за
условията на залягане, движението и химичния състав на под­

от
земните води.
Тази книга е написана като учебно помагало за студентите
във висшите учебни заведения, изучаващи елементи от инженер­

Г ли
ната геология в комплекса от основните сведения за общата
геология и хидрогеологията. Главно книгата е насочена към
програмите на дисциплината Инженерна геология и хидрогеоло-
гия за студентите от инженерно-строителните ВУЗ-ове и ф акул­
С иб
тети.
Като допълнение към въпросите, разглеждани в учебника, е
Ръководството за упражнения по инженерна геология и хидро-
УА б
геология, където по-подробно са описани минералите и скалите
и обработката на данните от инженерно-геоложките и хи дрогео­
ложките проучвания.
на

Авторите изказват благодарност на рецензентите на учебника:

проф. к. т. н. инж. И лия Кръстилов и cm. н. с. I cm., д. г. м. н.
инж. Димчо Евст ат иев, както и на редактора на книгата инж.
Олга Джоринска.
он
тр
ек
Ел

7
 ГЕОЛОГИЯТА В СТРОИТЕЛСТВОТО

Глава 1

ка
СТРОЕЖ И СЪСТАВ Н А ЗЕМ ЯТА И ЗЕМ НАТА КОРА

1.1. ЗЕМЯ И ЗЕМ НА КОРА

е
от
Земята е планета от Слънчевата система. Образувана е преди
около 4,7 млрд. години. Тя е най-голямата от вътрешните
планети на Слънчевата система и се върти около Слънцето по
почти кръгова орбита. Средното разстояние до Слънцето е приб­

Г ли
лизително 150 млн. km. Скоростта на движение на Земята по
орбитата е 29,7 km /s, като пълен оборот тя извършва за 365,26
d. Периодът на въртенето на Земята около оста й е 23,56 h.
С иб В резултат на въртенето
диаметърът на Земята в ек ­
1 ваториалното сечение е с 43
km по-голям от диаметъра,
УА б
съединяващ полюсите.
Земята има форма, близка
до ротационния елипсоид,
на

наречена геоид, която предс­

тавлява мислено продълж е­
ната повърхност на Светов­
ния океан и под континенти­
он

те. Във всяка точка от тази

п о в ъ р х н о ст си лата на те ­
жестта е насочена перпенди­
тр

кулярно към повърхността.

М а са т а на З ем ята е
5.976.10 g, о б е м ъ т й —
1.083.10 cm , а плътността
ек

Ф иг. 1.1. Строеж на Земята [23] — 5,52 g/cm .

Î — земна кора (Л); мантия: 2 — горна (В );
3 — преходна зона (С); 4 — долна (D );
Вътрешни земни обвивки
(фиг. 1.1). Земното ядро зае­
Ел

ядро: 5 — външ но (£ );
6 — преходна зона (F ); ма централната част от пла­
7 — вътреш но (С7); граници:
8 — на М охоровичич; 9 — на Гут енбере нетата; има ради ус ок ол о
3500 km и представлява о к о ­
ло 15,9 % от обема и 31,4 %
от масата на Земята. Съществува хипотеза за голямо външно
течно ядро и малко твърдо вътрешно ядро, което по свойства
наподобява сплав от желязо, никел и леки елементи. По данни
от геофизиката и физиката на високите налягания сцеплението
между мантията и ядрото е много малко. Земната мантия заема

8
 икили o 0 , 0 vo u t ooêMti и окило 67,8 % от масата на Земята.
Нейната плътност се увеличава неравномерно към центъра на
Земята. Счита се, че веществото, изграждащо горната мантия
(астеносферата), извършва конвективни движения. Това опреде­
ля динамиката на земната кора и постоянния веществен обмен
между горната мантия и земната кора. Сведения за състава на
мантията се получават от анализите на мантийния материал,
изнасян при мощни тектонски движения и вулканизъм. Огни­

ка
щата на магмена дейност в мантията се разполагат на дълбочина,
която съвпада с дълбочината на огнищата на земетресенията
(60— 400 km). Земната кора представлява 0,8 % от масата и 0,8

е
% от обема на Земята; тя е най-горната и най-динамичната част
от твърдото тяло на Земята. Отдолу е ограничена от сеизмичната

от
граница на М охоровичич. Има средна плътност 2,8 g /cm . Пла-
нетарният релеф е формиран от океанска и континентална земна
кора. Под континентите земната кора е значително по-дебела

Г ли
(35— 70 km), а под океаните е по-тънка (до 10 km). В континен­
талната земна кора по геоложки и петрографски данни се разг­
раничават седиментен, гранитен и базалтов слой. По дъното на

С иб
Филипинска
падина
Граница на
контин ента
Хималаи
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 1.2. Строеж на земната кора [7]

океаните гранитният слой отсъства, а земната кора се състои

само от базалтов слой (фиг. 1.2). В границите на земната кора
същ ествува изостатично компенсиране на неравномерно разпре­
делените плътности на земния материал (под високо издигнатите
планини границата на М охо е разположена по-дълбоко — фиг.

9
 1.3). В най-общ вид земната кора се състои от три к им и лк^а
скали: седиментни, метаморфни и магмени. Земната кора е
образувана от материал на мантията, който се преработва от
атмосферата, хидросферата и биосферата и при това се осъ щ ест­
вява големият кръговрат на веществото в земната кора.
Външните обвивки
на Земята са хидросф е­
рата, атм осф ерата и

ка
А В С биосферата. Х идросф е­
рата включва Светов­
4- h3 ния океан и водите на

е
суш ата. Нейната горна
?0 jho
граница са нивото на
J

от
Pc H, H2
Световния океан и ни­
Pc Pc вото на подземните во­
H3 ди, а долната е неясно

Г ли
изразена и съответства
Pm на д ъ л б о ч и н а т а на
9m критичната температу­
ра на водата (374 С) в
С иб
Фиг. 1.3. И зостатично равновесие меж ду стълб
литосферата. Х и д р о с­
ферата е възникнала от
от океанска земна кора (Л), стълб от дегазацията и отделя­
УА б
континентална земна кора на нивото нето на вода от мантий-
на океана (В ) и планински масив (С) [89] ния материал. П ресни­
р0 и А» — плътност и дебелина на слоя океанска вода;
рг — плътност на материала на земната кора; те води са резултат от
на

H i — дебелина на океанската земна кора;

Нз и Hs — дебелина на континенталната земна кора,
естествената дестила­
съ ответн о за стълб В и С; Аз — височина на ция при изпаряването
планинския участък над нивото на океана;
рт — плътност на материала на мантията от първичните водое­
ми. Атмосферата има
он

маса 0,00009 % от ма­

сата на Земята. Включва тропосфера, стратосфера и йоносфера.
В зоната от 10 до 60 km е озоновият слой, който поглъща част
тр

от ултравиолетовото излъчване на Слънцето и прави възможен

ж ивота на Земята. Първичната атмосфера на Земята в ранните
етапи от нейното развитие е била възстановителна и практически
не е съдържала свободен кислород. В космичното пространство
ек

около Земята са установени два радиационни пояса. Биосферата

обхващ а хидросферата, горната част от литосферата и долната
част от атмосферата, където обитават организми. По биологични
Ел

данни появата на първите слож ни молекули на ДНК и еволю ци­

ята на ж ивото вещество са започнали преди около 4,55 млрд.
год., а данни от космохимията на метеоритите свидетелстват, че
образуването на органични съединения в Слънчевата система е
било типично и масово явление в ранните етапи от формирането
й. Основната жива маса е съсредоточена в зелените растения.
Чрез фотосинтеза те преработват енергията на слънчевите лъчи
и от химичните елементи изграждат сложни органични съедине­
ния, при което се отделя свободен кислород.
Земната повърхност се състои от континенти и океани. Кон-

ю
 тинентите съставляват около i /З от земната повърхност и се
издигат над нивото на морето средно на 800 ш. Гравиметрични
данни показват, че континентите се разполагат по-високо вслед­
ствие на по-малката плътност на тяхното вещество. Средната
дълбочина на океаните е около 4,8 km. По-голямата част от
дъното им напомня еднообразна равнина, над която се издигат
високи планински хребети. Най-големите океански дълбочини

ка
са в тесните и дълбоки жлебове, които очертават континентите.

е
1.2. МИНЕРАЛИ И СКАЛИ В СЪСТАВА НА ЗЕМ Н АТА КОРА

от
1.2.1. Минерали

Веществото, изграждащо земната кора, се състои от скали и

Г ли
минерали. Открити и описани са повече от 3500 минерала, но
голяма част от тях се срещат рядко [55]. Болш инството от
минералите са твърди и съществуват в природата само при
С иб
определени условия, като при изменението на тези условия те се
разрушават или видоизменят.
Минералите имат следните характерни особености: постоянс­
тво на химичния състав, който зависи от произхода им и може
УА б
да бъде изразен с химична формула; кристален строеж — атом и­
те, йоните и молекулите се разполагат в строг ред, подчинен на
математически възможен начин за пространствено групиране
на

(кристалите са геометрично правилни тела, които се обединяват

в 6 кристалографски системи в зависимост от пространственото
разположение на стените, ръбовете и върховете им); групиране
он

в парагенетични асоциации (съобщества) от минерали, които са

образувани при еднакви условия (частен случай на парагенетич-
ните асоциации са скалите).
Минералите се образуват при ендогенни, екзогенни и мета-
тр

морфни процеси. Ендогенните минерали се образуват при маг-

мената и вулканската дейност от магмата и лавата, при наличие
на химично активни газове и пари и при постепенното намаля­
ек

ване на първоначално високата температура и налягане. Образу­

ваните минерали са плътни, имат висока твърдост и са неразт­
ворими във вода, киселини и основи, но на земната повърхност
Ел

обикновено са неустойчиви. Екзогенните минерали се образуват

при процесите, които протичат на земната повърхност(слож ните
взаимодействия между литосферата, хидросферата, атмосферата
и биосферата). Най-често това са седиментогенни минерали, с
малка твърдост, малка плътност, активно взаимодействат с
водата или се разтварят в нея. Метаморфните минерали се
образуват при метаморфни процеси; това са видоизменените,
съществували преди това ендогенни и екзогенни минерали, или
образуваните нови минерали под действие на висока температу­
ра, налягане и химично активни газове и пари.

11
 Свойствата на минералите може условни ди и ьдат равдслсп..
на диагностични, които се използват за разпознаване на минера­
лите (цвят, цвят на чертата, прозрачност, блясък, вкус, мирис),
и физични, които определят тяхното поведение в състава на
скалите и имат значение за устойчивостта и якостта им —
твърдост, цепителност, плътност, устойчивост срещ у изветрява-
не, разтворимост, хабитус на кристалите.

ка
Ц вет ът на минералите е разнообразен и само при някои от
тях е постоянен (розов при ортоклаза, зелен при малахита и
хлорита); в едни случаи е свързан с веществото на минералите

е
(пирит), в други се определя от включенията (кварц). Ц ветът на
чертата (върху плочка от неглазиран порцелан) е характерно и

от
сравнително постоянно свойство (при пирита е зелено-черна, при
хематита — червена).
Прозрачността и блясъкът са оптични свойства и определят

Г ли
способността на минералите да пропускат светлина през тънки
пластинки (прозрачни са кварцът, м усковитът), или да я отра­
зяват от повърхността си (метален блясък имат рудните минера­
ли, стъклен — силикатите, бисерен — слюдите, мастен —
С иб
кварцът, копринен — азбестът). В кус може да имат някои
разтворими във вода минерали (халит), а мирисът най-често се
дължи на присъствието на определени химични елементи (арсе­
нът мирише на чесън).
УА б
Твърдост та на драскане на минералите е свързана със стро­
ежа на кристалната им реш етка и характера на връзките в нея.
За сравнение се използват 10 минерала еталона от таблицата на
на

М оос (талк, гипс, калцит, флуорит, апатит, ортоклаз, кварц,

топаз, корунд, диамант). Твърдостта на повечето от минералите
е в границите от 2 до 6. От нея зависи устойчивостта на
он

минералите и на изградените от тях скали срещ у изтриване; има

значение при използването на скалите като строителен материал.
Ц епит елност т а на минералите зависи от вътрешния им
строеж , а не от тяхната външна форма. При удар се образуват
тр

множество гладки равнини, успоредни на определени повърхни­

ни в кристалната решетка. При различните минерали цепител­
ността може да бъде добре изразена в едно направление (слюди),
ек

в две (фелдшпати, амфибол) или в три направления (калцит,

галенит). Н якои минерали не притежават цепителност, а лом
(разрушават се по повърхнини с неправилна форма). Цепител­
Ел

ността се проявява при разрушаването на скалите. В минералите

с добре изразена цепителност се формират зародишите — огни­
щата на разрушение на скалите при натиск или при срязване.
Плът ност т а на минералите дсе колебае в ш ироки граници
(от по-малко от 1 до 23 g/cm ). Тя оказва влияние върху
устойчивостта на скалите и скалните масиви и при най-разпрос­
транените минерали е от 2,5 до 3,5 g/cm .
Устойчивостта срещу химично изветряване определя пове­
дението на минералите при въздействие на изветрителни ф акто­
ри. Устойчивите минерали не се променят под въздействието на

12
 uiMiiaunic yaniv^/ri na iipni/u^uuiu срсдв. От устойчивостта срещ у
химично изветряване на минералите зависи устойчивостта на
скалите и скалните масиви срещ у изветряване и дебелината на
изветрителната кора.
Разтворимостта във вода и в киселини е характерна за
екзогенните минерали. От нея зависи развитието на някои гео­
лож ки процеси (окарстяването на варовиците и мраморите, из-

ка
лужването на гипса, суфозията).
Хабит усът (външният вид) на кристалите зависи от услови­
ята им на кристализация. Разнообразието на кристалните форми
м о ж е да се о б о б щ и в сл ед н и те осн ов н и видове:

е
и з о м е т р и ч н и с а кристалите, развити еднакво в трите

от
направления (кубични — пирит, халит, флуорит); п л о ч е с т и
или л ю с п е с т и са кристалите, развити в две направления
(гипс, слюди); п р и з м а т и ч н и , и г л е с т и или
в л а к н е с т и са развитите в едно направление (кварц, амфи-

Г ли
бол, азбест). Подреждането на удължените кристали в едно
направление (текстурните особености на някои скали) създават
условия за анизотропност на свойствата и поведението на скалите
в масива.С иб
Класификацията на основните скалообразуващ и минерали се
прави според химичния им състав и кристалографските им
особености [55]. Минералите се разделят на класове: силикати,
УА б
окиси и хидроокиси, карбонати, сулфати, сулфиди, фосфати,
халоиди, самородни елементи.
Класът на силикатите обхваща около 800 минерала (около
на

75 % от масата на литосферата). Те са предимно ендогенни и по

химичен състав се разделят на фелдшпати, пироксени, амфибо-
ли, слюди, вторични (глинести) минерали и др. Фелдшпатите
он

представляват около 69 % от масата на магмените, около 30 %

от метаморфните и около 12 % от седиментните скали. Разделят
се на плагиоклази (албит, олигоклаз, андезин, лабрадор, битов-
нит, анортит) и ортоклази (ортоклаз или санидин, микроклин).
тр

От пироксените най-разпространен е авгитът. Амфиболите (ам-

фибол, актинолит, нефрит, тремолит, хризотилазбест) се срещ ат
при средните магмени (сиенит и диорит) и метаморфните скали
ек

(амфиболит, амфиболови шисти). Слюдите (м усковит, биотит) са

екзогенни, ендогенни и метаморфни; срещ ат се при магмените,
метаморфните и седиментните скали. Оливинът се срещ а в
Ел

основните магмени скали. Талкът и хлоритът са предимно мета­

морфни минерали. Вторичните (глинестите) минерали са ек зо­
генни. Те се образуват в резултат на изветряването на магмените
и метаморфните скали и имат специфични свойства. Обединяват
се в три групи: група на каолинита (анауксит, халуазит, фолерит,
дикит, накрит); група на хидрослюдите (хидробиотит, хидромус-
ковит, глауконит, леверерит, илит, вермикулит); група на мон-
тморилонита (нонтронит, сапонит, бентонит) (ф иг.1.4).
Окисите и хидроокисит е са около 200. Те съставляват около
17 % от масата на земната кора (12,5 % са кварцът, опалът и

13
 халцедонът). Корундът (А120 3ß V VI1V11) v __v -- ---------------
фен; използва се за абразив. Кварцът (S i0 2) е най-разпростране­
ният минерал в земната кора. Той е ендогенен и екзогенен, влиза
в състава на много магмени, седиментни и метаморфни скали
(самостоятелно изгражда кварцита) и е устойчив срещ у химично

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Ф иг. 1.4. Схематична структура на глинести минерали [97]

а — структурни мотиви; б — стр оеж на каолинит; в — стр оеж н а хм дрослю да;
тр

г — стр оеж на м онтм орилонит; / — силициево-кмслородеп тетраедър;

2 — алуминиево-кнслородно-хидроксилен октаедър;
3 — слой от си лициево-кислороднм тотраедрм;
4 — слой от алуминпево»кислородно-хидроксилни октаедри
ек

изветряване. Опалът (S i0 2nH20 ) и неговата разновидност халце­

донът се срещ ат предимно като цимент в седиментните скали.
М агнетитът (Fe30 4) е ендогенен; има магнитни свойства. Хема-
Ел

титът (Fe20 3) е ендогенен и екзогенен минерал; при окисляване

се превръща в лимонит. Лимонитът (Fe 20 3 /iH 20 ) е екзогенен
минерал; среща се като землести маси, в зоната на изветряване
на рудни тела или като оцветител в седиментните скали благо­
дарение на подвижността на железните йони. П иролузитът
(М п02) е екзогенен минерал.
Карбонатите са повече от 80 и съставляват 1,7 % от масата
на земната кора. Те са предимно екзогенни, имат малка твърдост
и са разтворими в киселини. Калцитът (СаС03) е най-често
срещ аният карбонат. Той самостоятелно изгражда варовиците и

14
 ________.с^;:цита е арагонитът. Д оломитът
(CaMg (С 0 3)2) самостоятелно изгражда едноименната седиментна
скала.
Сулфатите обединяват 260 екзогенни минерали, които съ с­
тавляват 0,1 % от масата на земната кора. Анхидритът (CaS04)
в присъствие на вода преминава в гипс (CaS04.2H 20 ) и двата
минерала самостоятелно изграждат едноименните седиментни

ка
скали. Баритът (BaS04) намира широко приложение в промиш ­
леността.
Сулфидите са около 200 и съставляват около 0,26 % от масата
на земната кора. Те са рудни ендогенни и екзогенни минерали.

е
При окисляване някои от тях дават сулфатни йони. Най-често се

от
срещ ат галенит (PbS), сфалерит (ZnS), халкопирит (CuFeS2) и
пирит (FeS2).
Фосфатите са повече от 300 и съставляват около 1 % от
масата на земната кора. Те са предимно екзогенни. Апатитът и

Г ли
фосфоритът имат почти еднакъв състав (Ca5(P 0 4)3 (F, Cl, ОН)),
но първият е ендогенен, а вторият — екзогенен.
Халоидит е са повече от 100 екзогенни и ендогенни минерали.
С иб
Голяма част от тях са разтворими. Най-често се срещат флуорит
(CaF2), халит (NaCl) и силвин (КС1).
Самородните елементи в природата са около 80 и съставляват
около 0,1 % от масата на земната кора. Най-често срещани са
УА б
златото (Au), среброто (A g), медта (Си), платината (Pt), сярата
(S) — екзогенни и ендогенни, диамантът (С) — ендогенен и
графитът (С) — ендогенен.
на

Структурните връзки във веществото определят поведението

на скалите при взаимодействието им с окръжаващата среда.
Х и м и ч н и т е ( к р и с т а л и з а ц и о н н и т е) струк­
он

турни връзки се дължат на външните електронни обвивки на

атомите и предизвикват отблъскване или привличане между
съседните атоми. Химичните връзки възникват при кристализа­
цията на магмените и химичните седиментни скали и при
тр

прекристализацията на метаморфните скали. Проявяват се на

малки разстояния, притежават голяма енергия (до 1256 kJ/m ol)
и здравина и са причина за голямата якост, малката слегаемост
ек

и еластичните свойства на минералите. При разрушаването на

скали с химични връзки повърхнините на разрушение премина­
ват както по контактните повърхности, така и през минералните
Ел

зърна и след разрушаване не се възстановяват. Понякога тези

връзки са разтворими. Я костта на натиск на скалите, изградени
от минерали с химични структурни връзки, достига 500— 600
МРа. Химичните връзки биват: метални, ковалентни, йонни и
йонно-електростатични. Мет ална връзка възниква между ато­
мите на метали, които лесно отдават, но не захващат електрони.
Атомите се превръщат в положителни йони, обкръж ени от
свободни електрони, и не са закрепени кораво един към друг.
Метална е връзката при златото, среброто, медта и др.; те лесно
се поддават на обработка (коване, огъване, рязане). Ковалентна

15
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 1.5. Строеж на глинеста часТпттл r e .,

колоидна глинеста частица; б — схема на двоен е л е к т ^ * l°* J
нен слой; е — изменение на концентрацията на к в ти оц ^ .^ р п ;* 9 ' сх ем а на ало
катиот**Г,£2?“
■ адсорбционння я иИ дифузния сл ой оя;; I/ — отрицателно
отрицателни наi ш
)I и n анион
п и лите
п я I(С- "/
(глинестата) частица;
......... 2
9 — адсорбционен
. . . « п Д . ш л и о и слой
Г Л П Й (кятионц
( u f lT H A U ia „
». "» П
повърхност
М г на т в ъ р д «
свързана с п овъ рхността на глинестата частица), в кой то nffTp^uo'1 Л|,пол н , неподввжа*
3 — дифузен сл ой от кати онв, аноони и водни днполв, в к о й « r~JfTbrp Ç нам алява ЛИВ1
нейно; 4 — свободен (поров) р я зд ^ ^ и и а л ъ т Ç нам аля»

16
 връзка съществува между атоми, които трудно отдават, но лесно
захващат един или повече електрони. При нея електроните
между съседните атоми са общи. Например при С 0 2 — атомът
на въглерода (с 4) и двата атома кислород (с 6 електрона) на
външните си обвивки имат по два общи електрона, които допъл­
ват електронната им обвивка до 8 електрона. Във водната моле­
кула има ковалентна връзка — един електрон едновременно

ка
1ринадлежи на двата атома водород и единия атом кислород и
ф ективно запълва външните обвивки на трите атома. Като цяло
юдната молекула е неутрална, но поради симетричното полож е­
т е на водорода и кислорода единият край на молекулата има

е
$ лаб положителен, а другият — равен на него отрицателен заряд;

от
Молекулата е електростатично полярна (дипол), което влияе на
1'зойствата на водата като разтворител в геоложките процеси.
i^ÎHoro твърди вещества с ковалентна връзка имат голяма якост,
^:> са лоши проводници на електричество. Й онна връзка се

Г ли
^мразува между атоми, единият от които отдава електрони (прев-
^Л.ща се в катион), а другият захваща тези електрони (и се
|£>евръща в анион); напр. положителните йони на натрия и
С иб
дрицателните на хлора в натриевия хлорид образуват простран-
1§рвена решетка, в която всеки натриев йон е окръж ен от ш ест
vJopHH, и всеки хлорен — от шест натриеви йони;съединението
глектронеутрално; електроните са твърдо закрепени, а вещес-
УА б
+Ьто е крехко и лош проводник. Йонно-електростатичните
у^ьзки са характерни за финодисперсните глинести минерали.
£р~|се обясняват с наличието на двоен електростатичен слой около
на

В лнестите частици — мицелите (фиг. 1.5), които са „молекули-

Yw в колоидните разтвори. Минералната частица е ядро (глинес-
ч^минерали), чиято повърхност има отрицателен заряд, а непос-
он

ствено около него във водния разтвор е адсорбционният слой

{они със заряд, противоположен на заряда на ядрото. Ядрото
;сорбционния слой образува гранула, като зарядът на грану-
а и на ядрото са еднакви, защото йоните от адсорбционния
тр

й не уравновесяват напълно свободните валенции на ядрото.

>ло гранулата се формира дифузен слой от йоните, които имат
акъв заряд с йоните в адсорбционния слой — противойони.
ек

1фузния слой (поровия разтвор) има различни йони, които се

жат под влияние на електрически и молекулни сили и в
1симост от адсорбционната избирателна способност на ядрото
Ел

'Зможно да заместят йони от дифузния слой — извършва се

îh обмен. Като цяло мицелата е електронеутрална. Йонно-
_ :тростатичните връзки възникват вследствие на разноимен-
' ; заряди на най-активните в енергетично отношение странич-
I основни (базални) повърхности на глинестите минерали.
_ае»‘
4Я11ОЯ0“гЧцателният заряд на глинестите мицели се запазва, а по
10„в«<’'| н ичните повърхнини на минералите знакът на заряда може
нм!?* промени в зависимост от pH на разтвора; при pH < 7 остава
ът{“"“'жителен и тогава по границите на двойния електростатичен
се разполагат анионите (фиг. 1.6); при pH > 7 около глинес-

нерна геология в хидрология 17

 тата частица се разполагат само катионите. Това обяснява кле­
тъчната структура при финодисперсните глини. При уплътнява­
не или при изсушаване на глината обменните йони се разполагат
между отрицателно заредените частици и създават между тях
по-здрави електростатични „м остове“ . Силата на взаимодействие

ка
- + - + - + -

е
■ 4- - И - -f -

от
-I
ч— + + 1- +■ +■ + + + 4 - + + + + - И - _ — -/
X -\+ + + + + + + .-----
, \ + + + + - » - + / _
- + +_ +_

Г ли
+/'Т++ + + + + + + + ^ + + + N.
/т -♦‘ -♦•-f-f-f-K + -и
С иб +
I
\V +++ v r " v r v r v r v v -
+1+

►'t + ■*■ + + + + S+
УА б
+
на

Фиг. 1.6. Заряд ва глинеста частица при различни стойности

на pH на поровил разтвор [79]
он

а — при pH < 7; б — при pH > 7

при тези връзки в точковите контакти между глинестите частици

с размери 1— 2 цш е 10‘7 — 10'6 N, а якостта на опън на „паста“
тр

от частици със същ ите размери е 0,1 — 0,25 МРа.

М о л е к у л н и т е в р ъ з к и в почвите са резултат на
молекулни (Ван-дер-Ваалсови) сили на масите. Тези връзки са
ек

универсални, същ ествуват винаги и се проявяват както между

йони, така и между атоми, молекули и твърди тела. В последния
случай молекулното взаимодействие нараства с увеличаването на
Ел

относителната (специфичната) повърхност, т. е. с увеличаването

на дисперсността на системата. Молекулните сили действат на
голямо разстояние — до 0,4 |im. Силата на молекулните връзки
е значително по-малка, отколкото при химичните и с увеличава­
не на разстоянието между частиците силата им намалява, но не
така бързо както при химичните. За глинести частици с размери
1— 2 |im тя е = 10‘8 N и създава якост < 0,01 МРа. Молекулните
връзки създават свързаността на частиците във финодисперсните
почви през стадия на формирането им.
Е л е к т р о с т а т и ч н и в р ъ з к и . При непосредствен

18
 контакт между минералните частици техните повърхности могат
да се наелектризират. Електрическите заряди на контактните
повърхнини между частиците могат да предизвикат електроста­
тична свързаност между тях. При глините електростатичните
връзки са слаби (10 — 1 0 11 N) и имат известно значение за
пясъчни и прахови почви.
М а г н и тн и в р ъ з к и във фино-

ка
дисперсните почви възникват при опреде­
лени условия. Те се обясняват с наличието
на феромагнитни минерали (хематит, ге-
тит, хидрохематит), изграждащи тънки

е
ципи (до 0,05 — 0,5 щп) на повърхността
на минералите. Когато магнитната ципа е

от
адсорбирана на основна повърхност на гли­
нестата частица, полученият агрегат реа­
гира на магнитно поле като едно цяло и

Г ли
предизвиква коагулиране на частицрте.
Обикновено тези връзки са слаби (10' 0 N)
при единичен контакт и имат значение за
седиментацията на глините в началните Фиг. 1.7. Схема на
С иб
стадии на формирането им.
К а п и л я р н и в р ъ з к и . Капи-
действие на капилярните
сили [67]
1 — стена на капилярата;
2 — менискус
лярната свързаност може да се обясни с
УА б
ф иг.1.7. Силите на молекулното взаимо­
действие на водата със стените на капиляра са показани с
векторите o f Съставляващите перпендикулярни към стените,
на

способстват само за запълване на капиляра с вода. Съставлява­

щите а\, успоредни на стените, се сумират в обща равнодейства-
ща — подемна сила Q, реакция на която е капилярното налягане.
он

На по-голямо капилярно издигане съответства по-голямо капи-

лярно налягане върху почвените частици и съответно по-голяма
свързаност на почвата. В дисперсните почви капилярната свър­
тр

заност достига максимум при частично водонасищане, близко до

максималната молекулна влагоемкост (вж. т. 6.2). Силите на
капилярните връзки достигат 4 .1 0 '7 N, което осигурява якост на
ек

почвата до десети части от МРа.Същевременно капилярната вода

в суха финодисперсна почва нарушава съществуващите йонно-
Ел

електростатични връзки.

1.2.2. Генетични типове скали

В земната кора се извършва непрекъснат кръговрат на вещ ес­

твото под въздействието на цикъл от геоложки процеси (фиг.
1. 8 ).

19

Изветряване на ска­
лите в резултат на
физични, химични,
биологични и антро­
погенни процеси
Г ли
М орфолож ки издига­
ния
С иб
I Магмени скали (гра-
УА б
] н и ти ,си ен и ти , диори
I ти, габро, риолити,
J трахити, андезити,
на
I диабази, базалти)
он
Кристализация и раз­
топяване
тр
ек
i Метаморфня скали
J(гнайси, слюдени
Ел
I ш исти, филити, квар- ■
I цити, мрамори, амфи- г
Iбол и ти ,серп ен ти н и ти ) I
L ........ ..........................J
20
П роцеси, протичащ и в повърхностната з о ­
на на Земята и тяхното пряко влияние вър­
ху сферата на човешката дейност
Отлагане на мате­
Денудация и транспорти­ риала при отслаб­
ка
ране на продуктите от из- ване на силата на
ветряването (от водата, пренасяне на ч а с­
вятъра, леда, силата на тиците в морето,
тежестта, свлачшцни, езерата, реките,
е
карстови и др. процеси) континенталните
пониж ения
от
I Кластични отлож е-
j иия (глини, пясъ-
I ци, чакъл и, мине-
j рални тини, торф,
I вулканска пепел)
L.
М етаморфизъм и гънко- I Ц иментирана утае-
i ва тектоника (преобра­ j ни скали (глинес-
J зуване на минералния I ти ш и сти , пясъч-
състав, структурата на * ниди, конгломера-
скалата и скалния ма­ I ти, варовици, хи-
сив при условил на по­ J мнчни утайки, би-
вишено налягане и тем­ I туминозни ш исти,
пература) ■ въглищ а, туфи)
Процеси, протичащ и в земната кора,
и тяхното косвено влияние върху сфе­
рата на човешката дейност
Фиг. 1.8. Геолож ки цикъл иа скалите [76]
 l.z .z .l магмени скали

Магмената дейност е свързана с явления, протичащи в земна­

та кора и мантията, при които натрупването на топлина довежда
до формирането на сложна по състав силикатна топилка, съдър­
жаща газове и пари (магма). Източник на топлина за образува-

е ка
от
Г ли
Б
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 1.9. Форма на магмените тела

ек

А — интрузнвни скали; В — ефузивни скали; а — батолнт; б — щ ок; е — лаколит;

е — лополит; д — ж ила; е — сил; ж — купол; з — поток; и — покров

нето на магмата е падиоактивното раддадане (напр. 1 g от 238U

Ел

дава 0,71; 1 g от 255U — 4,3; 1 g от ^ T h — 0,2; 1 g от 40К —

0,21 cal/a). Общото количество топлина.,„постъпващо от недрата
на Земята, е много голямо — около 7.10 cal/s. Това е около 1 %
от постъпващата от Слънцето енергия, но е напълно достатъчно
за магмената дейност. При разтопяването земното вещество
увеличава обема си (около 10 % ). Получената магма е по-лека
(има по-малка плътност) и хидростатично се изтласква от маг-
меното огнище в околното пространство и към земната повърх­
ност. По-голямата част от магмата се втвърдява при бавното
охлаждане във вместващите скали под земната повърхност.

21
 Вулканизмът е форма на проява на магмената дейност; съ з­
дава вулкански конуси (при вулканите от централен тип), лавови
плата, потоци и др. при изливането на лава по разломи и по
пукнатини. Съществува явна пространствено-временна връзка
между тектонската дейност, планинообразувателните процеси и
интензивната вулканска дейност.
Магмените скали се образуват при магмената и при вулканс-

ка
ката дейност. Продукти на магматизма са интрузивните скали.
По-голямата част от магмата втвърдява и кристализира в
дълбочина и формира геоложки тела — интрузии (фиг. 1.9):
батолити (огромни масиви, които най-често формират ядрото на

е
планинските масиви, напр. Витошкия батолит); щокове (подобни

от
на батолитите, но по-малки по размери); дайки и жили (които
запълват пукнатините във вместващите скали); силове, лаколи-
ти, лополити (които се вместват съгласно с напластяването на
вместващите скали); некове (които запълват вертикалните кана­

Г ли
ли от магменото огнище към вулканските кратери). Времето,
необходимо за образуването и охлаждането на магмата (втвърдя­
ване и кристализация) в една голяма интрузия, е около 10 — 10
години. С иб
Значително по-малка част от магмата благодарение на тектон­
ски процеси и поради по-малката плътност на магмата в сравне­
ние с плътността на вместващите скали се издига, интензивно
УА б
размествайки окръжаващите скали, достига до земната повърх­
ност по тектонските разломи или кратерите на вулканите и се
разлива върху земната повърхност или дъното на океана като
на

лава. От лавата се образуват ефузивните скали при нормално за

земната повърхност налягане и температура. Охлаждането и
втвърдяването протичат бързо, бурно се отделят газовете и
парите и поради това някои от ефузивните скали имат голяма
он

порестост (до 60 % ), а веществото често е стъкловидно и некрис-

тализирало. Между интрузивните и ефузивните скали в приро­
дата няма рязка граница; те преминават едни в други.
Структурата и текстурата на магмените скали са резултат
тр

от различните условия на охлаждането и втвърдяването им.

Структурата при магмените скали се определя от степента на
кристализация, от размера, формата и количественото съотно­
ек

шение между различните минерали и характера на връзките

между тях. Пълнокристална е структурата на интрузивните и
основните ефузивни скали; тя може да бъде едро-, средно-,
Ел

дребно- и финокристална. Непълнокристалната (порфирната) и

стъкловидната структура са характерни за киселите и средните
ефузивни скали. При непълнокристалната структура голяма част
от минералите са аморфни или във вид на стъкловидна маса.
Текстурата това е пространственото разпределение и ориен-
тировката на минералите. Тя определя външния вид на скалата.
Интрузивните и голяма част от ефузивните скали имат масивна
(еднородна) текстура, при която минералите са равномерно и
плътно разпределени. За шлировидната текстура (при някои
жилни и средно кисели интрузивни и ефузивни скали) е харак-

22
 lü p a u L ip ^ iio a n c na V o ju n n пиш ^рД Л И ВЪВ ВИ Д Hä П 6ТН Й. П рИ
флуидалната текстура удължените минерали се разполагат в
определено направление. Порестата текстура е характерна за
някои ефузивни скали; при тях порите са резултат на отделянето
на газовете и парите при изливането на магмата.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 1.10. Бинарен реакционен ред на кристализиране на минералите

при магмените скали (по Боуен) [1]
он

Образуването на различните видове скали от магмата се

дължи на начина на кристализация, магмената диференциация
и смесването. При магмените скали съществува последователен
тр

ред на кристализация на минералите при условията на постепен­

ното понижаване на налягането и температурата (принцип на
Боуен — фиг. 1.10).
ек

Главни представители на магмените скали. Магмените скали

са около 600 вида и разновидности. Голяма част от тях имат
твърди кристални връзки от ковалентен тип и това им осигурява
Ел

якост, която значително превъзхожда известните в инженерната

практика натоварвания. Магмените скали са неразтворими във
вода и са практически водонепропускливи, поради което ш ироко
се използват като основа и среда за сложни и отговорни съ оръ ­
жения.
Химичният състав на магмените скали включва следните
елементи средно за земната кора (табл. 1.1).

23
 Елемент 0 Si AI Fe Са Na Mg K H Ti Други
% 49,13 26,00 7,45 4,20 3,25 2,40 2.35 2,35 1,00 0,61 1.26

Прието е химичният състав при магмените скали да се изра­

зява във вид на окиси. Средният химичен състав на магмените
скали включва следните окиси: БЮг (от 25 до 85 % ); MgO Гот

ка
части от % до 47 % ), A I 2 O3 (от части от % . до 30 % ); СаО (от
части от % до 17 % ); Na 2Û (от части от % до 17 % ); КгО (от части
от % до 17 % ); FeO (от части от % до 11 % ); НгО (от части от %

е
до 7 % ). Въз основа на съдържанието на най-характерния окис
БЮг магмените скали се разделят на: ултракисели — съдържащи

от
над 75 % SiC>2; кисели — 6 5 — 75 % ; средни — 5 2 — 65 % ; основни
— 4 0 — 52 % и ултраосновни — под 40 % . С намаляването на
БЮг като правило нараства плътността, понижава се температу­

Г ли
рата на топене, скалата става по-тъмна (което зависи и от
съдържанието на тъмни минерали: при гранита — 5— 10 % , при
сиенита и диорита — 15— 25 % и при габрото — 35—40 % ).
Минералният състав включва главни (които изграждат основ-
С иб
ната маса на скалата и определят нейния вид и разновидности)
и второстепенни минерали. Средното съдържание на главните
минерали при магмените скали е: фелдшпати — около 60 % ,
амфиболи и пироксени — около 17 % , кварц — около 12 % ,
УА б
слюди — около 4 % .
К и с е л и м а г м е н и с к а л и са гранитът, риолитът,
кварцпорфирът, перлитът. Гранитът съставлява 95 % от обема
на

на всички интрузивни магмени скали. Той е пълнокристална

скала със светлосив, рядко зеленикав цвят. Основните минерали
в гранита са фелдшпатите (40— 60 % ), кварцът (20— 40 % ) и
тъмните минерали (около 10 % — биотит, амфибол, авгит). От
он

второстепенните минерали се срещат турмалин, пирит, гранат и

др. В зависимост от размерите на минералните зърна гранитът
бива едро-, средно- и дребнокристален. Текстурата му е масивна.
тр

Гранитите имат голямо разпространение в България. Срещат се

в Западна Стара планина, където заедно с диорита и габрото
изграждат гранит-диорит-габровата формация. Ш ироко разпрос­
транение имат южнобългарските гранити (Средна гора, Стара
ек

планина, Рила, Пирин, Родопите).

Риолитът е светлосив или розов с порфирна структура; в
стъкловидната аморфна маса се съдържат кристали фелдшпати,
Ел

кварц, биотит. Понякога текстурата му е пореста. Основните

находища на риолит у нас са в Родопите.
С р е д н о к и с е л и т е м а г м е н и с к а л и включват
интрузивните скали сиенит и диорит, както и ефузивните им
аналози трахит и андезит. Сиенитът е пълнокристална, дребно-
или среднокристална интрузивна скала със светлосив цвят.
Основните минерали за сиенита са ортоклаз и плагиоклаз, до
15 % амфибол, понякога биотит; кварц обикновено няма. Текс­
турата на сиенита е масивна, рядко шлировидна. У нас сиенитите
имат ограничени находища: Витоша (която почти изцяло е

24
 noi (ладеиа ut нирокеен-оиотитов сиенит — монцонит, в който
ортоклазът и плагиоклазът са в почти равни количества), Плов­
дивските тепета, нос Атия (юж но от Бургас). Трахитът по мине­
рален състав прилича на сиенита. Той е сивобяла скала с пор-
фирна структура и флуидална текстура. У нас се среща в И зточ­
ните Родопи. Типичен трахит се среща рядко. По-ш ироко разп­
ространение имат трахиандезитите, които по минерален състав

ка
са преходни скали към андезита.
Диоритът е скала със сив до сивочерен цвят. Има пълнокрис-
тална структура и масивна текстура. Основни скалообразуващи

е
минерали са плагиоклазите (до 75 % ), амфиболът и рядко
авгитът и биотитът. Най-големите находища на диорит у нас са

от
в Западна Стара планина, Витоша, Плана, Манастирските висо­
чини край Ямбол. Андезитът има минерален състав, подобен на
състава на диорита. Структурата му е порфирна, като порфирни
минерали са плагиоклазите, по-рядко амфиболът, авгитът или

Г ли
биотитът. Андезитът е сивозелен до кафяв. Ш ироко разпростра­
нен е в Средна гора, Лозенската планина, Люлин, Бургаско и
около Витоша.
С иб
Ш ироко разпространена у нас (Западна Стара планина, доли­
ната на р. Струма и др.) е скалата гранодиорит — интрузивна
магмена скала с пълнокристална структура и масивна текстура.
По минерален състав той е преходна скала между гранита и
УА б
диорита. Съдържа кварц, ортоклаз, кисел и среден плагиоклаз,
амфибол, биотит. Тъмна скала с червеникав цвят (има добре
развити ортоклазови кристали).
на

О с н о в н и м а г м е н и с к а л и са габро и нейните ефу­

зивни аналози диабаз и базалт. Габрото е пълнокристална средно-
или едрокристална интрузивна скала с тъмносив или черен цвят.
он

Съдържа фелдшпати (лабрадор), авгит и малко амфибол и оли-

вин. Текстурата му е масивна. Находища на габро у нас има в
Западна Стара планина, Витоша, Плана, а най-голямо е находи­
щето в Манастирските височини. Базалтът е най-ш ироко разп­
тр

ространената в природата ефузивна скала. По обем той е 5 пъти

повече от всички останали ефузивни скали, взети заедно. Базал­
тът е тъмна, почти черна скала. Структурата му е пълнокристал­
ек

на (скритокристална) или порфирна; порфирни минерали са

оливин, авгит, рядко плагиоклаз. У нас типичен базалт се среща
в малки находища, разположени по два разлома, които пресичат
Ел

Стара планина: единият започва от с. Драгомирово около Свищов

и завършва при Сухиндол (по него са разположени 14 отделни
базалтови могили — единствените ефузивни скали в Севернобъл-
гарската плоча); другият разлом започва около Трявна и Габрово
и завършва около Чирпан (по него се намират няколко базалтови
находища). Трахибазалти има в Източните Родопи. Диабазът се
отличава от базалта по зеления си цвят. У нас се среща в Западна
Стара планина, Краището, Странджа (в състава на т. нар. диаба-
зово-филитоидна формация).
У л т р а о с н о в н и с к а л и са перидотитът, пироксени-

25
 Т ЪТ И Д у Н И Т Ъ Т — ин трузивни П Ъ Л Н и к р и и ^ ч и ш п m a i iuvi»<4 v i w -- w
масивна текстура, в които няма светли минерали. Те имат
тъмнозелен до черен цвят и са изградени главно от оливин и
авгит. У нас имат ограничено разпространение (Средна гора,
Източните Родопи).
Вулканските стъкла, обсидианът и пемзата се образуват при
подморски изригвания на вулкани. Основната им маса има

ка
стъкловиден строеж. Срещат се заедно с ефузивните скали и имат
разнообразен състав.
Ж илните магмени скали имат спорадично разпространение.
Делят се на ашистни (образувани от недиференцирана магма):

е
гранитпорфир, сиенитпорфир, диоритпорфир, габропорфир, к о­

от
ито по минерален състав са аналогични на съответните магмени
скали, и диашистни (от диференцирана магма): пегматит и
аплит. Пегматитът е едрокристална скала с ултракисел състав,
изградена предимно от фелдшпати и кварц. В състава на пегма-

Г ли
титите често се срещат слюди, турмалин, циркон, берил, топаз
и др. Структурата му е пълнокристална, текстурата — масивна.
Аплитът е дребнокристална плътна скала, която по минерален
С иб
състав е близка до гранита и визуално трудно се отличава от него.
Структурата му е пълнокристална, текстурата — масивна.

1.2.2.2. Седиментни скали

УА б

П роцеси на формирането на седиментните скали. На земната

повърхност под действието на изветряването скалите (от всички
на

генетични типове) се разрушават. Получените изветрителни про­

дукти се пренасят от водата, силата на тежестта, вятъра и др. и
след това се отлагат, като образуват слоести масиви от утайки с
он

различна дебелина. Независимо от относително ниското налягане

и температура в горните слоеве на земната кора утайките посте­
пенно се уплътняват, изменят своя минерален състав и се прев­
ръщат в утаени (седиментни) скали. Седиментните скали силно
тр

се отличават помежду си по състав, строеж и свойства. Техните

главни особености са: слоестост, голяма порестост, зависимост на
състава и свойствата от климата, наличие на вкаменелости
ек

(ж ивотински и растителни останки), по-малка якост в сравнение

с магмените скали и т. н.
Образуването на седиментните скали е сложен и многоста-
Ел

диен, често цикличен процес, който включва: и з в е т р я в а н е

(разрушаване, раздробяване и изменение на скалите, разкрива­
щи се на земната повърхност, и образуване на утаечен материал
— късове и разтвори); п р е н а с я н е на изветрителния мате­
риал и неговата с е д и м е н т а ц и я (отлагане на суш ата или
в морето и образуване на утайки); литификация: д и а г е н е з а
на утайката и нейното превръщане в седиментни скали (уплът­
няване, обезводняване, минерални и структурни изменения).
При е п и г е н е з а т а се извършват по-нататъшни изменения
на седиментната скала под действието на значително налягане

26
 от теглото на отгорележащите масиви, циментация и др. При
тектонските движения (издигане на земната кора) и ерозиране
на покриващите ги слоеве образуваните седиментни скали може
отново да бъдат подложени на изветряване, при което започва
нов цикъл.
С термина х и п е р г е н е з а се означава изменението на
скалите под въздействието на геохимични процеси и явления,

ка
протичащи в повърхностните хоризонти на земната кора, вклю ­
чително процесите на химично изветряване и почвообразуване.
Специфичните черти на седиментните скали са свързани с

е
обстановката на седиментация. С е д и м е н т а ц и о н н и т е
п р о с т р а н с т в а са две големи групи: континентални и

от
морски. Континенталните пространства обхващат сушата, а мор­
ските — областите под нивото на морето.
Континенталните пространства на акумулация са: алуви-
ални, флувиални, езерни, глациални и еолови. Алувиалните

Г ли
пространства се срещат във всички климатични зони, в и около
временните водни потоци. Временните водни потоци формират
седиментационни конуси, чиито размери могат да бъдат от
С иб
незначителни до огромни (до стотици хиляди квадратни кило­
метри, като напр. долината на р. Инд и Ганг). Флувиални са
пространствата, заети от руслото и бреговете на постоянните
реки. Потоците носят предимно пясъци и чакъли и изменят
УА б
своето течение цялостно или частично чрез странична ерозия на
външния бряг и отлагане на утайки върху вътрешния. Разтопя­
ването на ледниците от последния ледников период е предизви­
на

кало бързо повишаване нивото на Световния океан до съвремен­

ното му състояние. Сега флувиалните пространства са в период
на относителен покой, който отчасти се дължи на изкуственото
он

контролиране сезонните наводнения. Езерните (крайбрежни и

дълбоководни) пространства са миниатюрен модел на морските.
В прясната вода плаващите вещества не коагулират, а фините
частици се утаяват в съответствие със закона на Стокс. Редува­
тр

нето на периоди с високи и ниски води се отразява в редуването

на груби и фини утайки или в редуването на слоеве, богати и
бедни на органично вещество и соли. В солените езера по време
ек

на сухия период се отлагат соли (годишно до 5 mm дебелина). За

езерните отложения в по-голяма степен отколкото за други е
характерна лентовидна слоестост. Еолови пространства съ щ ест­
Ел

вуват в пустините и областите около тях. През миналите геолож ­

ки епохи в областите със сух климат са се образували еолови
пясъчници (платото Колорадо — през перма и кредата; в Севе­
розападна Европа — през перма и триаса; в Североизточна
Африка — през терциера) (вж. гл. 3). Съвременни дюнни пясъци
са разпространени в Сахара, Арабския полуостров, Австралия,
Азия, около ледниковите райони и по лишените от растителност
крайбрежия на някои морета. За дюнните пясъци е характерна
коса слоестост, свързана с начина им на транспортиране и
отлагане. Льосовите отложения с плейстоценска възраст са се

27
 формирали върху част от Средния Запад в САЩ , иилаихи и*
Централна и Източна Европа и върху значителни площи от
Китай и бивш ия СССР. Силни ветрове са пренасяли алевритен
(прахов) материал и са го натрупали върху плейстоценовия
релеф, покрит с храстова и тревна растителност.
М орскит е пространства и натрупването на утайки в морска
обстановка се определят от дълбочината на басейна, разстоянието

ка
от брега, очертанията на басейна и условията на циркулация на
вода в него. М орските пространства биват: плитководни (шелфо-
ви — до 200 m дълбочина); по континенталния склон и по

е
океанското дъно. Утайките биват: кластични (късови, получени
при механичното раздробяване на скалите), химични и биогенни.

от
Механичните (кластичните), химичните и биогенните утайки
върху дъното са: черупки и пластинки от тях; скелети от
организми; прах (вулкански и пустинен); фини суспензии, пре­

Г ли
насяни от брега от течения; материалите, внесени от реките. В
морската вода глинестите частици коагулират в крайбрежните
пространства. Химичните утайки (глауконит, ортоклаз, конкре-
ции от манган, окиси, обогатени на Fe, Ni, Со, фосфоритни
С иб
конкреции) кристализират и се смесват с механичните утайки.
Ш елфовите пространства са заети от утайки, отложени близко
до бреговата линия. Характерът на утайките зависи от постъп­
УА б
ването на теригенен (донесен от сушата) материал (интензивност,
количество, вид), от климата и циркулацията на водата в басей­
на. Пространствата по континенталния склон и по океанското
на

дъно се характеризират с отлагането на глинести утайки, като

обикновено скоростта им на отлагане не превишава 1 cm на
хиляда години. В пространствата на абисалните равнини (зарав-
он

нените участъци по океанското дъно с дълбочина между 2000 и

6000 т , прилежащи към сушата) се натрупват предимно глинес­
ти и органични утайки, често с голяма дебелина. Част от тези
утайки е донесена от турбидитни потоци (движения на огромни
тр

маси от глинести утайки по континенталния склон, подобни на

свлачища), от съседни територии или от континенталния склон
или шелфа.
ек

Характерните за всяко пространство типове утайки позволя­

ват да се правят палеогеографски реконструкции за положението
на областите с континентална и морска обстановка, както и
Ел

заключения за тектониката на района и за установяване поло­

жението на денудационната и акумулационната област през
определена епоха от геоложката история на дадения район.
Химичният съст ав на седиментните скали е по-разнообразен
от състава на магмените и метаморфните. Те съдърж ат до 80 %
S i0 2, както и A I20 3, Fe20 3, FeO, CaO, MgO, K 20 , Na20 , вода и
органични вещества. Вещественият състав включва късове от
изходните скали, първични минерали от изходните скали, вто­
рични глинести минерали и минерали, образувани по време на
диагенезата (кварц, халцедон, опал, силикати на Fe, A l, Са и Mg,

28
 кароонати, халоиди, сулфати и др.). Освен минерали седимент­
ните скали съдържат вкаменелости от организми.
Седиментните скали по произход се обединяват в следните
групи: м е х а н и ч н и (несвързани, свързани, споени),

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 1.11. Начини на свързване на зърната в кластичните седименти

он

в бяло са показани зърната; в черно — поровото пространство; с щ рмховка — циментиращ ото

(спойващ ото) вещ ество; А — при несвързани почви; В — при споени;
/ — пряк допир между зърната; 2 — пряк допир при уплътнена утайка;
3 — конвексно-конкавен допир при уплътнена утайка;
4 — сутурен тип допир при диагенетично променена утайка (п о Freyburg)-,
5 — порова спойка; 6 — контактно-порова спойка; 7 — базална спойка (по H irchwaüf);
тр

8 — бадално-порова спойка (п о Н орре)

химични, б и о х и м и ч н и и пирокластични.
Структурата при механичните седиментни скали се опреде­
ек

ля от големината на късовете. Тя бива псефитна (с размер на

зърната 200— 2mm), псамитна (2 ,0 —0,1 mm); алевритна (0 ,1 0 0 —
0,005 mm) и пелитна (< 0,005 mm). Спойващото вещество (фиг.
Ел

1.11) наред с формата и размерите на късовете играе роля за

свойствата на споените, кластични утайки. То бива силикатно
(опал, халцедон), варовито, глинесто, по-рядко гипсово. При
химичните утайки структурата най-често е кристална (при някои
варовици — оолитова), а при биогенните утайки — биоморфна.
Порестостта на седиментните скали е свързана с произхода
им и има значение за тяхната водопропускливост и деформаци-
онни свойства.
Текстурата на седиментните скали зависи от условията им

29
 на образуване. За скалите, образувани в морска обстановка, е
характерна слоестата текстура от отделни пластови тела.
Несвързаните почви в зависимост от съотнош ението на раз­
личните фракции се разделят на валуни, чакъли и пясъци (вж.
т. 6.3). По произход несвързаните почви биват: алувиални,
гравитационни, пролувиални, алувиални, морски и ледникови.
В пясъците преобладава минералът кварц, в по-малко количество

ка
се срещат фелдшпати, м усковит, амфибол, калцит, циркон,
магнетит, оливин и др.
Свързаните почви — глините(вж. т. 6.2), заемат междинно

е
положение по отношение на кластичните и химичните утайки.
Те са ш ироко разпространени в земната кора (65— 82 % от масата

от
на седиментните скали). Имат разнообразен химичен състав
(предимно силикати и окиси) и са полиминерални (глинести
минерали, кварц, фелдшпати, слюди, органично вещество). Раз­
нообразието на състава и свойствата им зависи от състава на

Г ли
първичните скали, физико-географските и физико-химичните
условия, продължителността на изветряването, условията на
средата, в която е извършено утаяването, и др. Начален етап във
С иб
формирането им са тините (вж . 6.2). Тините са съвременни,
неуплътнени, силно хидратирани глинести утайки, които се
намират в началния стадий на литифициране във водна среда.
По произход те са морски, езерни, блатни, алувиални, като
УА б
най-разпространени са морските (сега у нас морски тини се
формират във Варненския и Бургаския залив и езерата край тях),
както и тините, образуващи се в заливните речни тераси и блата.
на

В процеса на диагенеза в резултат на слож ни биохимични,

физико-химични и минерални преобразувания тините премина­
ват в мекопластични глини. По-късно, при гравитационното
он

уплътняване, стареенето на колоидите и увеличаването на сцеп­

лението между частиците се извършва литификацията им и
превръщането им в седиментни скали по схемата: тиня —
мекопластична глина — плътна глина — глинести лиски —
тр

глинести шисти — филити. Тините имат сложна нееднородна

микроструктура, с която са свързани и специфичните им свойс­
тва (голяма порестост, малка якост, големи остатъчни деформа­
ек

ции при натоварване, тиксотропност, пълзене).

Споени механично утаени скали се образуват от неспоените
при циментиране на частиците им — конгломерати, брекчи,
Ел

пясъчници, алевролити, аргилити. Конгломерати и брекчи се

образуват от заоблени (конгломерати) или ръбести (брекчи) къ­
сове чакъл. Пясъчниците се срещ ат в природата във вид на
пластове с голяма добелина и площно разпространение. Според
минералния състав те биват моно- и полиминерални. Алевроли-
тите са циментирани прахови отложения. Ц иментиращ ото ве­
щество е силициево или карбонатно. В природата се срещ ат като
тънки слоеве. Аргилитите са финослоести и се получават при
диагенезата на глинести утайки. При ясното ритмично редуване
на тънки слоеве от пясъчници, аргилити, мергели и по-рядко

30
 други отложения често се получават масиви с голяма дебелина
— флиш. Мергелите са преход между механичните пелитни
утайки (глините) и химичните (варовиците и доломитите). Ти­
пичните мергели съдържат от 25 до 50 % глинесто и от 50 до 75
% карбонатно вещество. Структурата им бива пелитна или
кристална в зависимост от съдържанието на глинесто и карбо­
натно вещество.

ка
Химични и биохимични седиментни скали са карбонатните,
сулфатните, халоидните и силикатните скали, латеритите и
бокситите, фосфоритите и каустобиолитите. Карбонатните и си ­

е
ликатните скали са разпространени на големи площи, а остана­
лите образуват локални натрупвания.

от
Към карбонатните седиментни скали се отнасят варовици­
те, бигорът и доломитите. Съдържат като примеси глина, пясък,
пирит, органични вещества и в зависимост от примесите биват

Г ли
глинести, песъчливи и органогенни. Цветът на варовиците обик­
новено е бял. Оолитовите варовици (изградени от ооли — сф е­
рични образувания от калцит, кристализирал около пясъчна
частица) се образуват в плитки басейни. Органогенните варовици
С иб
се образуват от останките от черупки и скелети на животни
(зоогенни) и от растения (фитогенни). Бигорът се образува в
континентални условия, близо до карстови извори, и представ­
лява шуплеста варовита маса. Доломитът се състои от минерала
УА б
доломит; като примес може да има глина, гипс, флуорит и опал.
Доломитите са жълтеникавобели, понякога с кафяв оттенък;
трудно се отличават от варовиците. Получават се при доломити-
на

зирането на варовици или варовити утайки.

Сулфатните и халоидните седиментни скали се образуват
във водни басейни и в зависимост от физико-химичните условия
он

кристализират в определена последователност: гипс — анхид­

рит — каменна сол — силвин и т. н. В природата се срещат като
солни щ окове (куполи) или пластове, които се редуват с карбо-
натни скали или глини.
тр

Към силикатните седиментни скали се отнасят радиолари-

тите, диатомитите, трепелът, флинтът и др. Радиоларитите са
циментирани или порести леки и меки скали. Те се състоят от
ек

останки от диатомеи и като примеси съдържат глина, кварц,

глауконит. Порестият диатомит се нарича кизелгур. Трепелът
прилича на диатомита, но се състои от опалови или кварцови
Ел

зърна (0 ,1 — 0,001 mm) и е пореста или плътна скала. Флинтът

се среща като отделни ядки във варовиците. Образуван е от
халцедон и опал, в който има черупки от микроорганизми.
Латеритите и бокситите са елувиални образувания. Лате­
ритите са богати на железни, а бокситите — на алуминиеви
хидроокиси. Образувани са при изветряването на алумосиликат-
ни магмени скали.
Фосфоритите са морски химични или биохимични отлож е­
ния; срещ ат се всред пясъчниците, глините и мергелите.
Каустобиолитите обединяват каменните въглища, торфа,

31
 битуминозните шисти, нефта, асфалта и природните газове.
Каменните въглища се получават при натрупване, разграждане
и овъгляване на растителни останки. Те са изградени от въгле­
водороди и образуват пластове с голяма дебелина (десетки мет­
ри). Нефтът се получава от растителни и ж ивотински останки,
разградени при специфични условия. При окисляването му се
получава асфалт. Битуминозните ш исти са просмуканите с неф­

ка
тени продукти седиментни или метаморфни скали.
Пирокластичните скали имат смесен — магмено-седиментен
произход. Образувани са при уплътняване и спояване на клас-

е
тичните материали („бом би“ , лапили, пясък, прах), изхвърлени
при вулкански изригвания. Късовете им са ръбести, несортира­

от
ни. По химичен и минерален състав те са аналогични на магме­
ните скали. Структурата и текстурата им е както на кластичните
седименти. При континентални условия се образуват вулкански
туфи. У нас ш ироко разпространени в Кърджалийско са вулкан-

Г ли
ските туфи с бял до розов цвят — трае. При морска обстановка
се образуват туфитите, които имат слоест строеж.

С иб 1.2.2.3. Метаморфни скали

Образуване на метаморфните скали. Метаморфните скали са

възникнали от магмените и седиментните в резултат на измене­
УА б
ния (под влияние на висока температура, налягане и химично
активни газове) на техния минерален и химичен състав. Този
процес на преобразуване се нарича метаморфизъм.
на

Скалите се образуват при две рязко разграничаващи се обста­

новки. Утайките се отлагат, а след това в повечето случаи и
литифицират в условия, близки до съществуващите на повърх­
он

ността на Земята, където са характерни ниски налягания и

температури. Противоположно на това магмените скали криста­
лизират от силикатни топилки при висока температура, но в
широк диапазон от налягания (малки при вулканизма, високи
тр

при магмената дейност). Между тези два типа обстановки същ ес­
твува обширен интервал от температури и налягания, с които е
свързан метаморфизмът. Значителна част от скалите, разкрива­
ек

щи се на повърхността на Земята или разположени под седимен­

тната покривка с дебелина няколко километра, се отнасят към
метаморфните. Болш инството от тези скали (в резултат на прек-
Ел

ристализация и течене в твърдо състояние) в условията на

насочено налягане притежават анизотропност, която се изразява
в нееднородното разпределение на минералите и в тяхната прос­
транствена ориентировка.
Видове метаморфизъм. Динамометаморфизмът е характе­
рен за най-външната обвивка на земната кора, където скалите
претърпяват изменения (кластични и пластични) под действието
на страничен натиск. Той обхваща обширните зони на планино-
образуване или локални зони, свързани с тектонските разломя-
вания и навличания. При допир с магмата скалите претърпяват

32
 контактно метаморфозиране, дължащо се на високата темпе­
ратура, газовете и водните разтвори. В зависимост от значението
на тези фактори контактният метаморфизъм бива термален,
пневматолитен (от газовете) или хидротермален (от разтворите).
Най-големи са промените, които се дължат на допир с магмата,
а по-малки — на допир с лавата. Около магменото тяло се
формира контактен ореол с дебелина до няколко километра. В

ка
напукани скали магмата може да проникне дълбоко в масива
(инжекционен матаморфизъм). Дълбочинният метаморфизъм е
изменението на обширни зони, при които промените се дължат
на високата температура и високото налягане. По същ ество при

е
дълбочинния метаморфизъм се проявяват най-добре зоните в

от
масива с различна степен на метаморфни промени.
Състав. Метаморфните скали включват минерали, характер­
ни за магмените и някои седиментни скали — кварц, фелдшпати,
амфибол, слюди, пироксени, калцит и др., както и типични

Г ли
метаморфни минерали като талк, хлорит, серпентин, азбест и др.
Главни представители на метаморфните скали. Гнайсите по
минерален състав са най-близко до гранитите. В зависимост от
С иб
преобладаващия второстепенен минерал те биват амфиболови,
биотитови, мусковитови, двуслюдени, а в зависимост от произ­
хода — парагнайси (получени от седиментни скали — пясъчни­
ци, глини) или ортогнайси (получени при метаморфизъм на
УА б
магмени скали от групата на гранита). У нас са ш ироко разпрос­
транени в Родопите, Средна гора, Стара планина, Лозенската
планина, Странджа, Сакар.
на

Слюдените шисти се състоят от кварц и слюда. Те биват

биотитови, мусковитови, двуслюдени. Получават се при метамор­
физъм на глинести и глинесто-песъчливи отложения. Срещат се
он

заедно с гнайсите и са широко разпространени в Средна гора,

Стара планина, Пирин, Рила.
Филити — слабо метаморфозирани глинести скали с фино-
шистозна текстура. Изградени са от ситно кристализирали кварц
тр

и серицит и са оцветени различно, което се дължи на хлорита,

епидота и органичните вещества. Срещат се в Западна Стара
планина, Краището, Странджа, Сакар, най-често в състава на
ек

диабазово-филитоидната формация.
Амфиболити и амфиболови шисти се получават при промя­
ната на средни магмени скали или мергели (съответно орто- и
Ел

параамфиболити). Изградени са от амфибол и плагиоклаз, а

амфиболовите шисти — само от амфибол. Срещат се в Ботевград­
ско, Средна гора, Родопите, Странджа, Сакар.
Хлоритови и талкови шисти са слабо метаморфозираните
основни и ултраосновни магмени скали, както и някои глинести
скали. Хлоритовите ш исти са изградени от люспест хлорит с
масленозелен цвят. Талковите шисти са бели, светлозелени до
светлокафяви и мазни на пипане. Срещат се заедно, у нас около
Ботевград, Лозенската планина, Средна Стара планина, Средна
гора, Източните Родопи.

3 Инженерна геология и хидрология 33

 Генетични класова Метаморфни

Регвон алномета-
морфин
Генетични групи Контактноиета-
Интрузивни, орекодвн, ефузивни, жилни морфин
Дивамомета*
морфвн

ка
CTDVKTVDBa
и текстуреа
С изразена
характарисгака линейност или
Без изразена о р м т д и я на кристалите
шистозност

е
Л и г о л о ж к а

от
Слабооцветени минерали, Тъмни в Тъмни Кяарц,
Фракция като кварц, фелдшпати, светла мине­ Разляч-
фадшмта,
слюда мнвералн рали ви ми-
ЧПИ, r u n
мштршжж

Г ли
размери име кисели средни базични |ll|ÉHin

едрозър­ блокове
2000 нести интру­ пегматит,
mm зивни
валуви
гранит. днорот. габро,

200
mm
С иб 'чакъл
грано-
диорит
сиенит ворит омроксе-
нит

пери-
гваАс,
граАзен,
мигматит,
1
1
1
мрамор
дотит 1
УА а б
слюдени 1
шисти. 1
1
гранулит
кварцови
шисти
2
нн

mm шисти
средно- серпен-
пясък микро- микро- микро- тинит,
зърнести вреходнв
гранит, диорит габро,
аолит диабаз кварцит,
хорв-
ро

фелзи,
амфи­
болИТ,
пъпчива
шисти
кт

0,1
е

филити,
0,005 фияо и алевро-
дребно, прах ефу-
mm риолнг, андезит, литови
зивви базалт, пикрит
зърнести дацит,
Ел

шисти
трахит, фоволит,
тефрит
порфи-
кварц- рит
порфир

гливести
глива шисти,
милонит

амор*-
BO обсиднан
ГГМ1- (вулкдлсхо стъкло)
м

34
 С е д и м е в т в и

Пирокласгияви Хммичви
R л с т и ч
в биогевви

ка
С л о е с т и ( н а с л о е н и )

е
и ф и к

от
Късове от с к ш ,
кварц, фелдшпати и Повече от 60 % от скалата Повече от 50 % от скалата
са карбонати са финозървести вулкавкти Различви мнверали
глинести минерали

Г ли
вай-често скални вери- скали
късове неразчле- членеви; от прости соли
вулкав­
С иб карбова- карбо-
веви;
варовик
и доло­
мит
агломерат,
вулкански
конгломерат,
вулкавска
ска
пепел

халит,
конгломерат тев ватев анхидрит,
чакъл агломерат брекча,
гипс.
УА б
лапили — туфи

брекча
варовик,
на

доломит,
травертин

вай-често
он

минерални зърна

к изелгур- лидит,
Пясъчник кафяви
кварцов пясъч­ въглища
ник— 96 % ; карбо-
карбо-
тр

кварц; аркази —
повече от 26 % фелд ватев натем пя
аясък съчнпк пепелви туфи
ошати; врауваки — '
повече от 15 % скал­
ен късове
ек

прахови туфи/
алевролит пра- мер-
— повече хо- ге- карбова- карбона-
от 50 % тен прах тен але­ камевви
Ел

прахови вролит, глинести туфи въглища

частици креда,
карбова-
тев ар­
гилит
аргилит —
□овече от карбонат*
50 % гли­ ва глива
вести ча­
стици

Стъкловидни туфи Черупчест и

ядчест варовик

35
 Кварцитите са масивни метаморфни скали. Получават се при
метаморфизъм на пясъчници или пясъци. Изградени са предим­
но от кварц. Срещат се във вид на малки находища във Витоша,
Западна Стара планина, Рила.
Серпентинити се получават при промяна на ултраосновни и
основни магмени скали. Изградени са от серпентин. Те имат
тъмнозелен или жълтозелен цвят, с кафяви петна. У нас се

ка
срещ ат в Източните Родопи, Средна гора, Кресненското дефиле.
Мраморите се получават при промяната на варовици и рядко
доломити. По-дълбоко метаморфозираните мрамори са по-едро-

е
кристални. Оцветени са в бяло, розово, черно, сиво, синьо,
зелено, червено — от различни примеси. У нас мрамори се срещат

от
в Западна Стара планина, Родопите, Странджа, Сакар, Пирин,
Рила.

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.12. Разпространение на скалите в България [54]

/ — интрузивни скали; / — ефузивни с к а л и ; 9 — седим ентна с к а л и ;
4 — метаморфни с к а л и — г н а Й с и и крнстдлинни ш исти; 5 — мрамори

36
 генетична класификация на скалите

Общата класификация на скалите и дисперсните почви по

произход и литоложки състав е показана на табл. 1.2, а разпрос­
транението им в България — на фиг. 1.12.

е ка
Глава 2

от
ГЕОТЕКТОНИКА

Геотектониката е наука за строежа на Земята — резултат от

Г ли
нейната еволюция. Предмет на геотектониката са структурите на
земната кора и горната мантия, тяхното движение и развитие с
течение на времето.
С иб
2.1. ТЕКТОНСКИ ДВИЖЕНИЯ Н А ЗЕМ Н АТА КОРА
УА б
Геотектонското развитие на земната кора се характеризира с
периодичност и необратимост. Преместванията в земната кора,
предизвикани от тектонски сили, се наричат тектонски движе­
на

ния. Те са се проявявали особено интензивно в миналите геолож ­

ки времена. Съвременните тектонски движения се наричат нео-
тектонски.
он

Земната кора се деформира от два основни вида тектонски

сили: радиални — по направление на земния радиус, и танген­
циални спрямо земната повърхност. Тангенциалните сили пре­
дизвикват нагъване, смачкване, завъртване на зони от земната
тр

кора или скъсване на пластовете. От тангенциални сили на

натиск се създават структурите в нагънатите пояси на земната
кора — геосинклиналите.
ек

Радиалните сили предизвикват издигане и потъване на отдел­

ни области от земната кора, наречени платформи (фиг. 2.1). Тези
движения са колебателни и са с по-ниска степен на интензивност
Ел

и последователност с течение на времето. При издигане на

земната кора се активизират денудационните (разрушителните)
процеси, а при потъване се образуват басейни, запълнени със
седименти.
Има много примери за съвременни радиални премествания, а
именно потопеното корито на р. Конго, което се намира в океана
на 100 km от съвременната брегова линия на Африка на дълбо­
чина до 500 т ; потъването на бреговете на Холандия; потъването
на Франция със скорост 4 mm/a; издигането на Скандинавския
полуостров със скорост 1 cm /a; издигането на Боливия и др. У

37
 нас потъват Ломската област, долината на р. ххлппил « *™^...ду-
планинските полета и котловини, а се издигат Североизточна
България, Балканът, Рило-Родопският масив.
Наблюдават се и съвременни хоризонтални премествания —
в Германия Алпите се преместват към Мюнхен със скорост 1
сш /а, а Калифорнийското крайбре­
жие се премества на север със средна

ка
скорост 5 сш /а.
Подобни доказателства се срещат
и в централните части на континен­
тите. Напр. над 8500 ш в Хималаите

е
се разполагат морски седиментни

от
скали.
Движенията в земната кора се
извършват много бавно и постепен­
но, но понякога те могат да бъдат

Г ли
резки и внезапни. Хипотезите, кои­
то обясняват причините за преобра­
зуванията в земната кора, могат да
С иб бъдат обединени в няколко групи.
Първата група хипотези се опира
на т. нар. „горещ “ произход на Зе­
мята (Ели дьо Бомон, 1852 год). При
УА б
бавното изстиване и свиване (конт­
Фиг. 2.1. Контакти между
платформи и геосинклинали ракция) на Земята твърдата земна
1 — платформа; 2 — геосинклинала; кора се нагъва, смачква и раздробя-
на

3 - нагънат пояс; 4 - раалом ^ н а блО К О В в. З о Н И Т е Н а С М а Ч К В в Н в

съответстват на зоните на гънкооб-
разуване. Контракционното преобразуване на земната кора обяс­
нява главно тангенциалните премествания, а вертикалните са
он

недостатъчно изяснени.
Втората група хипотези свързва механизма на геотектонските
процеси с енергията, която се отделя при радиоактивното разпа­
тр

дане на елементите. Според тези хипотези базалтовият слой под

континентите периодично се разтопява и гранитните блокове на
земната кора потъват. Обратно, при изстиване и свиване на
ек

базалтовия слой блоковете се изтласкват нагоре. Този цикъл се

повтаря през 30— 50 милиона години и така се обясняват верти­
калните премествания в земната кора. Причините за тангенци­
Ел

алните движения се свързват с космическата гравитация. Основ­

ните недостатъци на тези хипотези се съдърж ат в това, че
температурата на топене на базалта е по-голяма от тази на
гранита и космическата гравитация не е достатъчна за хоризон-
талното преместване на литосферните блокове.

38
 „ _ц .•^ ■ г~ ф№ тзд~тру л а хипотези лежи идеята на авст­
рийския метеоролог Вегенер (1912 год.) за континенталния
„дрейф“ . Според нея през Палеозоя е съществувал суперконти-
нент Пангея. През Мезозоя той започва да се разпада на отделни
блокове (фиг. 2.2), които „дрейфували“ към съвременното си

е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 2.2. Схематична карта на света с главните литосферни плочи

I — гр&нпци 2
на

на плочите; — п о с о ка на п р ем естван е

положение. В продължение на десетилетия тази идея е била

напълно отхвърлена. Тя се възражда отново след забележител­
он

ните успехи на палеомагматизма и морската геофизика и след

утвърждаването на хипотезата за „обновяването“ на океанското
дъно на Хес и Дийтс (1960 год.). Така се оформя съвременната
концепция за геотектонските процеси, наречена „тектоника на
тр

плочите“ . Тя разглежда Земята като непрекъснато изменяща се

(мобилизъм), докато в традиционното противоположно схващане
(фиксизъм) тя е една отдавна изстинала неизменна (статична)
ек

система. Борбата между двете течения продължава и днес [1,20].

Основата, върху която е построена хипотезата за глобалната
тектоника на плочите, са дълбочинните разломи. Н якои от тях,
Ел

каквито са океанските рифтове, са своеобразни отправни линии,

от които започва движението на литосферните плочи. Конвек-
тивно издигнатото вещество от горните слоеве на мантията се
вмъква в океанския рифт и изтласква встрани литосферните
плочи (фиг. 2.3 а). По такъв начин се осъщ ествява отдалечаване
на плочите (дрейф на континентите).
Земната кора се състои от няколко големи и малки литосфер­
ни плочи (фиг. 2.2): Тихоокеанска, Атлантическа, Евроазиатска,
Американска, Африканска, Индийска, Антарктическа и др.
Всички изключителни явления (земетресения, магматизъм и

39
 др.), протичащи в земната кора, са резултат на ш в ш и ^ л -х -О
движение на плочите. Когато океанската плоча се сблъсква с
континенталната, тя се подпъхва под нея (субдукция) — образу­
ват се островните дъги и океанският жлеб, който е разлом от
типа на обратен разсед
(фиг. 2.3 б). При сблъсък
само на континентални

ка
плочи не се извърш ва
субдукция, а само нагъ-
вателни процеси (плани-
нообразуване). По такъв

е
начин се обяснява обра­
зуването на Хималаите и

от
->2 V . Алпите.
Разлом ите заемат осо­
бено важно място в тек­

Г ли
тониката на плочите. От

С иб
УА б
на
он

Фиг. 2.3. Контакти м еж ду две литосферни плочи [77]

а — о к е а н с к а с о к е а н ск а ; б — к о н т и н е н т а л н а с о к е а н с к а ; / — з е м е т р ъ с н и о г н и щ а ;
2 — к о н в е к т и в н и т е ч е н и я в м а н т и я т а ; 3 — п в и ц и на н а м а гн и тв а н е ; 4 — о к е а н с к и п л о ч и ;
тр

5 — к он т и н е н т а л н а п л о ч а ; 6 — зо н а на п о д п ъ х в а н е (с у б д у к ц и я );
7 — о к е а н ск а д ъ л б о к о в о д н а вп ад и н а (ж л е б )

една страна, те ги отделят, а от друга — направляват тяхното

ек

движение. Дълбочинните разломи са същ о така и области, в

които се натрупват огромни количества тектонска енергия. В
определени моменти тази енергия се освобождава и предизвиква
Ел

земетресения.

2.2. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ

Седиментните скали първоначално са имали хоризонтално

или почти хоризонтално положение в пространството, което е
оставало непроменено (или слабо се е променяло) от колебател-
ните движения. Първичната форма на залягане на седиментните
скали е пластът.

40
 п л аст ът е еднородно геоложко тяло, ограничено от две
успоредни или почти успоредни повърхнини (фиг. 2.4). П овърх­
нините на наслояване и дебелината на пласта са главните му
елементи. Истинската дебелина (h) се определя от най-късото
разстояние между двете повърхнини на пласта. Привидната

е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 2.4. Пластови структури
Зависимост на фиктивната дебелина на пласта от:
а — релефа; б — наклона на пластовете;
в — несъгласно залягане между комплекси пластове
УА б
дебелина (Alt h2) може да се измери на повърхността в естествени
разкрития или чрез проучвателни сондажи, шахти, галерии и
на

др. Пространственото разположение на пластовете се определя

чрез т. нар. елементи на залягане посредством геоложки компас
(гл. 8).
он

Тектонските движения могат да променят нормалното поло­

жение на пластовете и да ги наклонят под различен ъгъл
тр
ек
Ел

Фиг. 2.5. М оноклинала (а) и флексура (Ö)

(наклонените пластове при нос Емине, изправените пластове —

„ритлите“ — при с. Люти брод в Искърския пролом) и дори да
ги преобърнат.
С ъ г л а с н о ( к о н к о р д а н т н о ) з а л я г а н е на
пластовете е това, при което независимо от тяхното положение
(наклонени, изправени и т. н.) пластовете са успоредни помежду
си.

41
 Н е с ъ г л а с н о ( д и с к о Р Д a H Т П U / »-C a u .y ж ^ *** * « --------
залягане на пластовете, при което млади седименти са отложени
върху различни по възраст по-стари скали, претърпели вече
тектонски деформации.
Гънкови (пликативни) структури. Обра­
зуват се в резултат на деформиране на х о­
ризонтални пластове от тангенциални сили

ка
при относително запазване на непрекъсна­
тостта. Основните видове гънкови структу­
ри са: моноклинали, флексури, антиклина-
ли и синклинали.

е
М оноклиналите (фиг. 2.5а) са най-прос­

от
тите тектонски форми. В зависимост от
наклона им към хоризонталната равнина
Фиг. 2.6. Елементи на могат да бъдат: слабо наклонени (0 — 16°),
; -™рн|Гр“ Т/ - Т«овКаТ^!,ърх.полегати (16— 31°), си лн о наклонени (31 —

Г ли
нина; 3 - крила 76°), С Т р Ъ М Н И (76 — 81°) И ИЗПравеНИ (81 —
90°).
Флексурите са стъпаловидно огънати пластове (фиг. 2.5б). Те
се образуват при локално рязко изменение на наклона на моно­
С иб
клиналите.
Антиклиналите и синклиналите са типични гънкови струк­
тури (фиг. 2.6). Главните им елементи са: ядро, крила, шарнир,
УА б
осова повърхнина. Антиклиналите (фиг. 2.7а) са изпъкнали
нагоре гънки. При тях пластовете потъват в противоположни
посоки, а в ядрото се намират най-старите скали. Синклиналите
на

(фиг. 2.76) представляват вдлъбнати гънки (седловидно огънати

пластове). Вдлъбнатината на синклиналата е запълнена с по-мла-
ди отложения.
он

Гънковите структури се различават по специфични признаци

както в план, така и в разрез (фиг. 2.7в). В зависимост от
положението на осовата повърхнина и крилата гънките могат да
бъдат: прави (фиг. 2.7г), наклонени (фиг. 2 .7д), лежащи (фиг.
тр

2.7е), навличания (фиг. 2.7ж ) и др.

Съществуват два основни начина за образуване на гънките:
надлъжно огъване под действието на тангенциални сили и нап­
ек

речно огъване под действието на радиални сили. А к о отдолу се

издига пластична скала (напр. каменна сол), могат да се образу­
ват диапирови гънки.
Ел

Тектонски нарушения (дизюнктивни дислокации). Тектонс­

ките сили (срязващи или опънни) могат да предизвикат наруша­
ване на непрекъснатостта на скалите чрез скъсване и относително
преместване на тектонските блокове. А ко действието на тектон­
ските сили е свързано само с разкъсване на пластовете без
преместване, се образуват тектонски пукнатини (пукнатини на
срязване и пукнатини на скъсване).
Известно е, че в крехките скали, подложени на натиск, се
образуват две системи пукнатини на срязване с наклон 45° към
направлението на действащата сила. Колкото по-пластична е

42
 «.пал ат, гилкова този ъгъл е по-голям. В абсолютно пластичните
скали пукнатините на срязване са почти перпендикулярни към
действащата сила. Пукнатините на опън (на скъсване) са разпо­
ложени перпендикулярно на действащата сила.

е ка
от
Г ли
В
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 2.7. Гънкови структури

а — антпклнн&ла (плам — I. разрез — П )\ б — синклинала (план — / , разрез — 1Г)\
в — цяла гънка; t — нормална гънка; а — наклонена гънка; е — л е ж а щ а гънка;
ж — навлпчанил
ек

Повърхнините, по които се скъсват пластовете, разделят

земната кора на тектонски блокове.
Ел

В зависимост от посоката на плъзгане на блоковете тектонс­

ката структура (фиг. 2.8) се състои от висяща и лежаща страна
(крило). Амплитудата на преместването (а) се определя по раз­
ликата в нивата на т. нар. маркиращ пласт в двете крила.
Структурите на скъсване биват стръмни или полегати в зависи­
мост от наклона на плъзгателната повърхнина към хоризонтал-
ната равнина.
Стръмните структури на скъсване се наричат разседи. Разсе-
дът може да бъде нормален или обратен в зависимост от това как
са ориентирани повърхнината на скъсване и векторът на премес­

43
 тване на висящ ото крило (фиг. 2.9). Разседът е нормален, когати
векторът на преместване на висящ ото крило съвпада с посоката
на потъване на повърхнината на скъсване. Обратен разсед е този,
при който висящото крило е преместено в противоположна
посока.
При особена комбинация от стъпаловидни или единични
разседи се образуват сложни структури — грабен (фиг. 2.9г) и

ка
хорст (фиг. 2 .9д). Скалната под­
лож ка на Софийската котловина
представлява сложен гребен, при
който тектонските блокове са по­

е
тънали неравномерно.

от
Когато тектонските сили пре­
дизвикват разкъсване на гънкови
форми и относително преместване
на техни части, се образуват спе­

Г ли
цифични структури — люспи и
Ф иг. 2.8. Елементи на разсед
f — повърхнина на скъсване и плъзгане; навлаци (шариажи). Люспа или
а — амплитуда на рязседа; люспуване на гънките се получа­
1 — вислщ о крило; 2 — леж ащ о крило;
С иб
3 — м аркиращ пласт ва, когато средното крило на нак­
лонената гънка (или на няколко
последователни гънки) се разкъс­
ва и антиклиналната част на гънката се премества напред (или
УА б
нагоре) спрямо лежащата под нея част (фиг. 2.9е). Навлаците са
на

Щ /Ш /Ш .
он
тр
ек
Ел

Фиг. 2.9. Видов© структури на скъсване

а — нормален разсед; б — обратен разсед; в — разсед при косо плъзгане;
е — грабен; д — хорст

полегати форми на скъсване, при които антиклинални части

(крила) са преместени значително напред от няколко до стотици
километри. Тектонският блок, който се е преместил, се нарича

44
 алохт он, а останалият на място — автохтон (фиг. 2.9ж).
Общото при навлаците и люспуването е, че се нарушава естест­
вената последователност (залягането) на седиментните скали —
върху по-стари пластове лежат по-млади. Такива структури се
срещ ат в Краищидната тектонска област, в Родопския масив,
Средногорието, Централна Стара планина и др.
Разложите са най-големите разкъсвания на земната кора. По

ка
размери те значително надминават
разседите. Дължината им достига е
десетки и стотици километри, дъл­
бочината — до няколко километра,

е
а широчината (тектонската зона) —

от
стотици метри. Те са вертикални
скъсвания, по които тектонските
блокове са се премествали многок-
ратно. Разломите и разседите са за­

Г ли
пълнени с раздробен скален мате­
риал (вж. т. 8.1).

С иб
2.3.ТЕКТОНСКА СХЕМ А НА БЪЛГАРИЯ

Геоложкият строеж и тектонски­

УА б
те особености на територията на Фиг. 2.9. Видове структури на
България
~
са резултат от процесите,
^ А
„ ___ „ скъсване
„„„„ , „ „
е — лю спа; ж — навлак; 1 — автохтон;
предизвикали образуването на Ал- г - алохтон
на

по-Хималайската геотектонска
структура. Обособяват се няколко главни (фиг. 2.10) структурни
области, които се различават не само по тектонския си стил, но
он

и по разнообразието на скалите, които ги изграждат [17].

Мизийска плоча. Тя обхваща Севернобългарската равнина и
Влашката низина. На север и на запад граничи с Ю жните
Карпати, а на юг — с предпланините на Стара планина. М изийс­
тр

ката плоча е само западната част на голямата геоструктура на

земната кора — Понтийската плоча.
Основата на плочата е изградена от силно нагънати палеозойс-
ек

ки скали. Тя представлява консолидирана земна кора (фунда­

мент) с дълбочина от 12 km (за Ломската депресия) до 3 km (за
Севернобългарското подуване). Надстройката се състои от почти
Ел

хоризонтални пластове (мезозойски и терциерни скали), които в

североизточната й част са наклонени под 7— 10° към Черно море.
Независимо от високата степен на консолидация в М изийска­
та платформа протичат съвременни неотектонски процеси. Севе­
роизточна България (Севернобългарското подуване) е в процес
на издигане, свързан с образуването на разломи. Северозападната
част (Ломската депресия) потъва продължително със средна
скорост 2 mm годишно. Ломската депресия е област с най-ниска
собствена сеизмичност.
Балканиди. Те са линейно ориентирана тектонска структура,

45
 разположена по югозападния и южния ръб на Мизийската плоча.
В миналото това пространство е било разкъсано от множество
надлъжни разломи (линеаментен сноп), по които през палеозоя
и долния триас е проникнала магма. Балканидите обединяват
три тектонски системи: Предбалкан, Старопланинска ивица и
Средногорие.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 2.10. Геотектонска схема иа България (по Е. Бончев)

П р е д б а л к а н ъ т е най-външната ивица на Балканиди­

те — от Тимок до Черно море. Тектонският стил на Предбалкана
е един преход от стила на Мизийската плоча към този на Стара
планина. Предбалканът се състои от антиклинали и синклинали,
които са разположени почти успоредно една на друга в посока
изток — запад. По форма те са нормални или слабо наклонени
на север. Изградени са предимно от мезозойски (варовици, доло-

46
 мити, мергели, пясъчници) и неозойски скали (пясъчници, гли­
ни и др.)- Най-голямата гънкова структура на Предбалкана е
Белоградчишката антиклинала.
С т а р о п л а н и н с к а т а с т р у к т у р н а и в и ц а се
покрива с географското понятие Балкан. Образувала се е едно­
временно с Предбалкана, но тектонските процеси тук са протекли
по-интензивно. Освен това западната, средната и източната част

ка
имат свои специфични особености. Западна Стара планина има
две големи антиклинали: Берковска и Свогенска, които се раз­
делят от Издремецката синклинала. Берковската антиклинала е

е
най-голямата на територията на България. Тя се разпростира
между реките Тимок и Искър. Средна Стара планина е разполо­

от
жена между Етрополско и Сливен. Тази част от Старопланинс­
ката структурна ивица има навлачен строеж. Алохтонът се
състои от гранити и гнайси, които са навлечени на север върху

Г ли
мезозойски и други по-млади скали. В източната част на Стара
планина се срещат и двата вида структури: силно нагънати и
навлечени на север мезозойски и терциерни скали и плитки
гънки в южната ивица.
С иб
Средногорието се образува след нагъването на Балканидите,
продължило до средата на кредния период. Тогава активният
тектонски процес се измества на юг и се оформя нов пояс от
надлъжни разломи. Върху тях се образуват специфични дълбоко
УА б
пропаднали „корита“ , впоследствие запълнени със седиментни и
вулканогенни скали.
Средногорието съчетава разнообразни тектонски структури:
на

гънки, навличания, разседи и др. Скалите, които ги изграждат,

са също разнообразни както по възраст, така и по генетични и
петрографски особености.
он

В зависимост от ориентираността на гънковите структури

Средногорската тектонска система се разделя на три части:
Софийско Средногорие, Централно Средногорие и Странджанско
Средногорие. Тектонското разкъсване на Средногорието е неза-
тр

тихващ сложен процес.

Родопска област. Тя е неконсолидирана структура, изградена
от докамбрийски скали. В нея освен Родопите се включват още
ек

Рила, Пирин и по-голямата част от Източна Тракия.

Главните тектонски структури в Родопската област са навле­
ците. Заедно с всички други докамбрийски масиви на Балканс­
Ел

кия полуостров тя е подложена на дълбока тектонска дезинтег-

рация. През стария палеозой процесът засяга областта западно
от Рила и Пирин (горното течение на р. Струма), където се
образува една дълбока разкъсана ивица. Тектонската й активност
продължава до днес. Това е зона с висока сеизмичност (Креснен-
ското земетресение, 1911 год.). На северозапад тази ивица про­
дължава през Скопие, Баня Лука, Загреб до областта Фриули.
Краищидна зона. Това е тектонска ивица на дълбоко разкъс­
ване. Процесът е започнал в началото на палеозоя и по-късно се
активизира през мезозоя и неозоя. Последното разкъсване е

47
 свързано с Трансбалканската ивица. При пресичането й с Краи-
щидната зона в областта Струма— Места се образува важен
тектонски възел, който обуславя високия сеизмичен потенциал
на областта. Главните тектонски структури са: продължението
на Моравския навлак, Пенкьовският и Коньовският навлак. Сред
тях са разположени многобройни гънки със североизточна ори­
ентация. Най-голямата е Трънската антиклинала.

ка
Тектонските процеси и движения на територията на България
са оказали силно въздействие върху физико-механичните свойс­
тва на скалите и върху общата устойчивост на скалните масиви.
Сравнително еднообразни и благоприятни са условията за стро­

е
ителство в Мизийската тектонска област, тъй като пластовете са

от
запазили почти хоризонталното си положение. В нагънатите
планински системи на Балканидите, Родопския масив и Край-
щидите деформирането на пластовете е довело и до усложняване
на релефа. Интензивните тектонски движения са предизвикали

Г ли
разкъсване, напукване, раздробяване на скалите и като резултат
от всичко това — намаляване на якостта им. Особено неблагоп­
риятни са инженерно-геоложките условия в разломните и нав-
лачните зони, където скалите са разрушени, дори стрити на прах.
С иб
При строителство в такива зони често се наблюдават свличания,
обрушвания, голям скален натиск и голям воден приток.
Неотектонските движения същ о оказват влияние върху ин­
УА б
ж енерно-геоложките условия, особено в районите с повишена
сеизмичност.
на

2.4. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
он

Земетресенията са специфични геодинамични (сеизмични)

процеси в еволюцията на Земята и земната кора. Проявяват се
внезапно, при което се отделя колосална енергия. Физическата
същ ност на земетресенията се дефинира като разпространение
тр

на еластични вълни в непрекъсната среда, предизвикани от

механични импулси, които са създадени от ендогенни сили.
ек

2.4.1. Причини за земетресенията

Ел

Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с

отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образу­
ването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното
им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресени­
ята, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват
най-големи поражения.
Разпространението на земетресенията е тясно свързано с
разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно
изразена при активните разломи по границите на тектонските
плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земет­

48
 ресения. Причините за тези явления може да се обяснят с
теорията за тектониката на плочите (т. 2.1).
Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на
горната мантия под действието на конвективни течения. Векто­
рът на преместването им е ориентиран в различни посоки (вж.
фиг. 2.2), поради което плочите се сблъскват или надхлъзват,
раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тек­

ка
тонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увели­
чават, докато достигнат критична стойност, над която скалите
се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове
продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят

е
напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни меха­
нични импулси (земетресения), които се разпространяват в зем­

от
ната кора като еластични вълни. Възможно е същ о едно земет­
ресение да предизвика образуване на разлом, но той има относи­
телно малки размери и се разпространява само в границите на

Г ли
седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в
резултат на неравномерните слягания в седиментните отлож е­
ния, предизвикани от сеизмичния трус (напр. разседите в плио-
ценския комплекс на Софийската котловина).
С иб
Земетресения се пораждат и от други естествени земни при­
чини — вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или
в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат
УА б
съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък
и последиците от тях имат локално значение.
Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земет­
на

ресения — в Невада през 1968 год. е предизвикан трус с магнитуд

6,3.
Строителството на големи водохранилища нарушава геоста-
тичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнител­
он

ното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на

напреженията и намаляването на триенето във водонаситените
скали причинява локални премествания в земната кора. След
тр

запълването през 1935 год. на водохранилището Мид в Аризона,

което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години
са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят
с язовер Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 год.),
ек

който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5.

Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при
продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни
Ел

течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.

2.4.2. Сеизмичност на България

В геоисторически аспект на територията на страната се обо­

собяват няколко успоредни тектонски ивици в резултат на п ос­
ледователно разкъсване от север на юг.
Най-северната ивица е Балканидният сноп (линеамент) от

4 Инженерна геология в хидрология 49

 надлъжни разломи. След затихването на активната тектонска
дейност в Балканидите от началото на късната креда се образува
Средногорската разломна ивица. През палеогена тектонската
активност се измества още по на юг в Родопския масив, който е

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Ф иг. 2.11. Тектонска скица на територията на България [37]

1 — С редногорска лннеаментирана зона; 2 — Балканидп — Старопланинска зона;
2а — Балканиди — Л удокамчийска зона; 3 — К отелска пвнца; 4 — Пред балкан;
5 — преходна зона; 6 — Краищидна лннеаментирана зона; Е — Е трополска линвл;
ек

Т — Твърдпиж а л и н и я

част от Трансбалканската тектонска ивица. Прогресивното пре­

Ел

местване на тектонските процеси на юг продължава в Егейската

област и Западна Мала Азия.
От гледна точка на пространствената им ориентация разлом-
ните структури са групирани [37] в две основни системи (първа
и втора регматична двойка) и в шест разломни направления. За
сеизмичността на страната главно значение имат двете основни
системи (фиг. 2.11).
Към първата принадлежат разломите с направление NNE
(Твърдишко направление) и N N W (Крайщидно направление).
Особено значение има Твърдишкият сноп (линеамент), който

50
 федставлява ивица с широчина няколко десетки километра. Той
»азкъсва по диагонал Балканидите и Средногорската зона и
[авлиза на север в Мизийската платформа, а на юг — в Родопс-
;ия масив.
Към втората система (регматична двойка) се отнасят разломи-
•е с ориентация ENE (Ябланишко направление) и W N W (Берков-
ко направление). С най-голямо тектонско значение е Диагонал-

ка
[ият вал от системата разломи с ориентация ENE. Берковското
[аправление е фиксирано главно в развитието на Трансбалканс-
:ата ивица. Тези две направления имат съществено значение за
[еотектонските процеси в България.

е
Голямо значение за сеизмичността на страната имат участъ-

от
1ите, в които се пресичат по-важните структури на главните
[аправления. Това са т. нар. линеаментни възли, които прите-
кават висок сеизмичен потенциал (фиг. 2.11). Освобождаването
ia акумулираната сеизмична енергия може да се предизвика и

Г ли
т други земетресения. Разломните системи може да се разглеж­
дат като преразпределители или екрани на сеизмична енергия.

С иб
2.4.3. Разпространение на земетресенията

М ястото на зараждането на земетресението, намиращо се на

УА б
пределена дълбо-
ина под земната
ювърхност, се на-
на

ича огнище на зе­

метресението или
ипоцентър (ф иг.
.12), а мястото на
он

ем н а та п о в ъ р х -
ост над хипоцен-
ъра — епицентър.
тр

'азличават се по-
ърхностни (до 10
ш), корови (10—
0 km) и дълбоки
ек

50— 300 и повече

т ) огнища на зе-
[етресенията. Спо-
Ел

ед дълбочината на Фиг. 2.12. Схема на разположението

огнище
на сеизмичното
и п о ц е н тъ р а ре- I — надлъжни (първични) сеизмични вълни; 2 — напречни
(вторични) сеизмични вълни; 3 — повърхностни вълни;
истрираните у нас X — хипоцентър; Е — епицентър; S — сеизмична сила
е м е т р е с е н и я са
овърхностни и ко-
ови. Земетресението с епицентър планината Вранча от 1977 год.
г отнася към дълбоките (с хипоцентър на дълбочина 110— 125
т ).
Движенията на земната кора най-често са резултат от земет­

51
 ресения с плитък хипоцентър. Отделената при тях сеизмична
енергия е по-малко от 10 J.
Формата на хипоцентъра обикновено е удължена. Хипоцен-
търът на Вранчанското земетресение има формата на елипсоид с
дълга ос 100 km.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 2.13. Схема на разпределението на земетресенията в земната кора за

на

периода 1961 + 1967 г. [111]

Земетръсните огнища са групирани в няколко тесни ивици

(сеизмични пояси), в които се развиват съвременни тектонски
он

процеси (фиг. 2.13).

В Тихоокеанския сеизмичен пояс се освобождава 4 /5 от цяла­
та сеизмична енергия на Земята. Известни са силни земетресения
във Филипините, Япония, Аляска, Калифорния, Перу, Чили.
тр

Алпо-Хималайският сеизмичен пояс включва страните от

Стария свят, включително и Балканския полуостров. Започва от
Канарските острови, обхваща Алпите и страните около Среди­
ек

земно море, минава през Мала Азия, Кавказ, Близкия изток,

продължава през Хималаите и Китай и се свързва с Тихоокеан­
ския пояс в областта на Индонезия.
Ел

По-малък и незначителен поради отдалечеността си от сушата

е Средноатлантическият сеизмичен пояс. Той се простира от
Северния Ледовит океан, Гренландско море, Исландия и продъл­
жава на ю г до Ю жните Сандвичеви острови.
Средноатлантическата подводна планинска верига е необик­
новена пукнатина (спредингова зона в земната кора), която на
някои места достига 50 km широчина и 3 km дълбочина. Тук
морското дъно се разкъсва и изтласква встрани. Този процес
поражда силни земетресения в Атлантическия океан.
Трите земетръсни пояса, както и някои второстепенни разк­

52
 лонения включват всички по-важни планински вериги на Земя­
та: Хималаите, Памир, Кавказ, Карпатите, Алпите, Андите,
Кордилиерите, планините на Балканския полуостров и др. В
земетръсните пояси попадат и повечето от вътрешните морета
(Средиземно, Черно, Каспийско, Карибско и др.) и океанските
островни вериги (Алеутски, Курилски, Индонезийски, Мелане-
зийски).

ка
Съществуват обширни райони, разположени извън сеизмич­
ните пояси, но и непосредствено до тях, известни като спокойни
области, в които не се проявяват земетресения. Най-голямата
спокойна област е Тихият океан, заобиколена от сеизмични зони

е
с интензивни земетресения. Спокойни в сеизмично отношение са

от
също северната и централната част на Русия, Канада, Бразилия,
Централна Африка, Австралия (фиг. 2.13).
По данни от сеизмологията (науката, изучаваща сеизмичните
явления, годишно на Земята се регистрират около 1.10 земни

Г ли
труса. От тях около 100 са разрушителни и средно едно —
катастрофално.
Сеизмични наблюдения у нас са организирани в края на X IX век. През 1901
С иб
год. е регистрирано силно земетресение с интензивност до X степен и епицентър
в Черно море, източно от н. Калиакра, което е засегнало главно Ш абла и Каварна.
Разрушени са сгради, предизвикани са големи срутвания. Н ай-силното земетре­
сение е регистрирано на 4 април 1904 год. с епицентър в К ресненското дефиле
(долината на р. Струма) с магнитуд 7,8. Разрушени са изцяло Крупник, Симитли
УА б
и отчасти Банско и Горна Джум&я, а в подножието на Пирин (с. Сърбнново) се
образува дълбока и дълга пукнатина. Друго голямо земетресение (IX — X степен)
през 1913 год. е разрушило Горна Оряховица и няколко околни села. П о-късно
на

(през 1928 год.) в Горнотракийската низина станали две катастрофални земетре­

сения (IX — X степен) с епицентър до гр. Чирпан. Причинени са големи матери­
ални щети и са загинали повече от 100 душ и. В почвата са образувани дълбоки
пукнатини, а водата в изворите и кладенците рязко изменила дебита си. На някои
он

места се появили нови извори. Земетресението е регистрирано от всички сеиз­

мични станции в света. За територията на София са известни земетресението от
1858 год. (интензивност VLLL— IX степен) с много разруш ения, изменения на
релефа и дебита на минералните извори (тогава се е появил изворът Овча купел)
и земетресението през 1918 год. Земетресенията в София са свързани с движ ени­
тр

ята по Витош кия разлом. Най-силни съвременни земетресения, предизвикани от

местни тектонски движения, са станали през 1977 год. във Велинград н в района
на Попово — Стражица през 1986 год.
ек

2.4.4. Характеристики на земетресенията

Ел

Земетресенията се проявяват първоначално като слаби трусо­

ве с малка продължителност, а след тях следват интензивни
трусове, които постепенно затихват (фиг. 2.14). При земетресе­
нията почвените частици извършват хармонични трептения.
Сеизмичната енергия, освободена в хипоцентъра, се разпрос­
транява като трептене в земната кора, причинено от два вида
вълни — надлъжни Р (първични) и напречни S (вторични) (фиг.
2 . 1 2 ).
При преминаването на надлъжните вълни направлението на
движение на почвените частици съвпада с направлението на

53
 движение на фронта на вълната. Те се оприличават на звуковите
вълни, тъй като по направление на разпространението си съз­
дават в земната кора редуващи се зони на уплътняване и разуп-
лътняване. Скоростта на разпространение на надлъжните вълни
(vP) е най-често 4 — 8 km /s и може да се изчисли по формулата

^r а\~Л
p (l+ v )(l- 2v)' • <2 Л >

ка
където Е е модулът на линейните деформации (динамичен
модул);
V — коефициентът на Поасон;

е
р — плътността на почвата.

от
Р S L

Г ли
С иб
УА б
на
он

Ф иг. 2.14. Сеизмограма на земетресението във Велинград от 1977 г. [77]

Р — надлъжни вълни; 5 — напречни вълни; L — повърхностни вълни

При преминаването на напречни вълни направлението на

тр

движение на почвените частици е перпендикулярно на фронта

на вълната. Те се оприличават на светлинните вълни. Скоростта
им ( vs )ce определя по формулата
ек
Ел

< 2 ' 2 )

Обикновено се приема v= 0,25, при което се полу­

чава vp/vs = 1,73. От натурни изследвания обаче това отношение
се получава 1,67 за повърхностните и 1,78 за дълбоките земет­
ресения. На отношение 1,67 съответства v = 0,22.
Скоростта на разпространение на сеизмичните вълни в дъл­
бочина нараства.
При земетресения близко до земната повърхност трептенията
на почвените частици бързо затихват в дълбочина; наблюдават
се т. нар. повърхностни вълни (вълни на Релей). Почвените

54
 частици при движението си описват елипси във вертикални
равнини, успоредни на разпространението на вълните. Скоростта
на разпространение на вълните на Релей ид е по-малка от и
зависи от коефициента на Поасон.
Сеизмичните трусове се регистрират със сеизмографи. Треп­
тенията на почвените частици се определят теоретично по пока­
занията на сеизмичните уреди.

ка
А к о сеизмичните трептения се приемат за синусоидални (фиг.
2.15) с амплитуда А и период Т, преместването у в момент t от
началото на трептенето е

е
от
Г ли
С иб
УА б

земетресение е регистрирана
амплитуда 2,1 СШ.
на

Фиг. 2.15. Елементи на сеизмично

В зависимост от периода на , трептене
г А — амплитуда; Т — период
сеизмичните трептения земет-
ресенията биват: с кратък пе­
он

риод — Т = 0,2 — 0,4 s (такива са по-голямата част от регистри­

раните у нас земетресения), и с дълъг период — Т = 1— 3 з.
Вранчанското земетресение има Т = 1,4 s. Опасни са земетресе­
тр

нията с дълъг период, тъй като сградите и съоръженията (които

също имат дълъг период на собствени трептения) попадат в
резонанс със сеизмичните (принудителните) трептения.
Интензивността (силата) на земетресенията се изразява в
ек

степени (балове). За конкретизиране на степента се използва

сеизмичното ускорение или сеизмичният коефициент. Сега в
световната практика се използват главно три вида скали за
Ел

интензивност на земетресенията:
1) модифицирана скала на Меркали (ММ), която е разработена
в 12 степени и се използва в Северна Америка от 1931 год.;
2) японска скала (JM A), която е 8-степенна (от 0 до VII степен)
и се използва в Япония от 1949 год.;
3) европейска скала M SK—64, която е предложена от Медве-
дев, Ш понхоер и Карник и се използва в България; има 12
степени и се различава от другите скали по ясно изразените три
критерии за оценка на последствията от земетресенията:

55
 — усещането (възприемането) от хората и въздействието на
околните предмети;
— въздействието върху сградите от различен тип;
— остатъчните явления в почвите и изменението на релефа и
режима на подземните води.
В строителната практика интензивността на земетресенията
се характеризира чрез максималното сеизмично ускорение

ка
(ttniax)- Този подход се основава на предположението, че въздейс­
твието на земетресението върху сградите и съоръж енията се
определя главно от максималните ускорения. Обикновено интен­

е
зивността на земетресението се изразява не чрез максималното
ускорение, а чрез отношението между него и земното ускорение.

от
А к о максималното сеизмично ускорение в хоризонтално направ­
ление е о^х, отношението

Г ли
СХ
(2.5)
g
се нарича хоризонтален сеизмичен коефициент. По същия
начин, ако максималното сеизмично ускорение във вертикално
С иб
направление е асв> в отношението

СВ (2 .6)
g
УА б
е вертикалният сеизмичен коефициент.
На практика максималното сеизмично ускорение се определя
на

по резултатите от анализа на последствията от земетресенията и

от сеизмичните скали.
Земетресенията може да се характеризират и посредством
количеството на енергията, която се освобождава в огнищ ето им,
он

а именно с магнитуд. Магнитудната стойност М е получена

инструментално през 1935 год. от американския сеизмолог Чарлз
Рихтер и представлява логаритмичен израз на енергията, осво­
тр

бодена при земетресението в неговото огнище. Изчислява се по

записа на труса, направен посредством калибриран сеизмограф.
Няма долна и горна граница за магнитуд. С модерните сеизмог­
рафи се залисват и съвсем слаби трусове с отрицателен магнитуд,
ек

ако енергията Е има стойности, по-малки от единица. Между

енергията Е и магнитуда М съществува зависимост
Ел

Е = 18,8 + 1,5 М . (2.7)

Енергията на най-силното възможно земетресение е 5.10 18J.
Рихтер съставя скала, като за основа взема земетресение,
което може да произведе единица отклонение на стандартен
сеизмограф, поставен на разстояние 100 km от огнищ ето. Такова
земетресение има магнитуд М = 0 и се нарича стандартно:
М = lgА — IgAo, ( 2 . 8)
където А е записаната амплитуда на преместването на
частиците от земната повърхност;

56
 — амплитудата, предизвикана от стандартното земетресе­
ние.
Земетресението във Вранча през 1977 год. има магнитуд 7,7,
а въздействието му в различни райони по скалата MSK е следно­
то: Букурещ — IX степен, Свищов — VIII степен, София — VI
степен. В табл. 2.1 е показана връзката между магнитуд и други
характеристики на земетресенията според американските сеиз­

ка
молози Гутенберг и Рихтер.
Таблица 2.1

М агнитуд Освободена Макеимална Радиус на Брой очаквани

областта на

е
енергия, ерг интензивност в земетресения
епицентъра по усещ ане, km годпш но
MSK

от
3,0— 3,9 2 .1 0 | ® -4 .ю ” II— ш 15 50 000
4 ,0 —4,9 6.10 *— 1.10*® IV — V 80 6 000
5,0— 5,9 2.10* — 4 .1 0 2® VI— VII 150 800
6,0— 6,9 6 .1 0 ^ — 1 .1 0 ^ v n —v n i 220 120

Г ли
7,0— 7,9 2 .1 0 ^ -4 .1 0 ^ IX — X 400 15
8,0—8,9 6 .1 0 23— 1.1024 X I— X II 600 1

С иб 2.4.5. Въздействие на земетресенията

Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват

УА б
задължително и за въздействието на сеизмични сили. За опреде­
лянето на сеизмичните сили най-често се използва методът на
сеизмичния коефициент. Той се основава на следните предпос­
на

тавки:
1) сеизмичната сила действа като външен товар върху всеки
конструктивен елемент от съоръжението;
2) сеизмичната сила действа предимно в хоризонтално нап­
он

равление, а големината й е пропорционална на масата на конст­

руктивния елемент:
S x = K cx.m.g, (2.9)
тр

където Sx е хоризонталната сеизмична сила;

т — масата на елемента;
g — земното ускорение;
ек

К сх — сеизмичният коефициент в хоризонтално нап­

равление;
3) стойността на сеизмичния коефициент се приема една и
Ел

съща за целия конструктивен елемент;

4) при интензивни вертикални сеизмични сили се отчита и
вертикалният сеизмичен товар чрез коефициента на сеизмичното
натоварване във вертикалната равнина Ксв.
Този метод може да се използва за различни по форма
съоръжения.
Сеизмичната сила може да бъде разложена на хоризонтална
(Sx = Ксх-т -&) и вертикална (SB = K CB.m.g) съставляваща (фиг.
2.12). Равнодействащата сила R и ъгълът 0 се определят по
формулите:

57
 R = m.g^KçX + (1 ±K CBf ( 2 . 10 )

( 2 . 11)

където K c е сеизмичният коефициент на равнодействащата

сила R.

ка
При определяне на сеизмоустойчивостта на подпорни съоръ­
жения К с се отчита чрез изменението на ускорението на силата
на тежестта и завъртването на вектора на това ускорение под

е
определен ъгъл:

от
( 2 . 12 )

където а е сеизмичното ускорение, a ъгълът на завъртване е

Г ли
(2.13)

Влияние на почвените условия. При анализа на връзката

С иб
между почвените условия и сеизмичните явления е установено:
— влияние на вида на почвите върху интензивността и
формата на сеизмичните вълни;
УА б
— понижаване на якостта на почвите под въздействието на
сеизмичните вълни.
Влияние на разломите. Обикновено разломите се разглеждат
на

като място за възможно възникване на земетръсни огнища.

Особеностите на сеизмогенните разломи са: съсредоточаване на
епицентрите на земетресенията в техния обсег; движение на
блоковете от земната кора през кватернерния период; силно
он

нагънати зони на границата между земната кора и мантията в

близост до разлома; термални извори в близост до разлома.
Дължината L и широчината D на сеизмогенните разломи
могат да се определят чрез магнитуда на земетресението М :
тр

lg L = 1,32.М — 7,99 km; (2.14)

Ig D = 0 .5 5 .М — 3,71 m. (2.15)
ек

Обикновено амплитудата на сеизмичните вълни е голяма по

направление на разлома и най-малка — напречно на разлома.
В редица случаи обратно, разломите са зони на затихване на
Ел

сеизмичните вълни [54]. Освен това тектонските разкъсвания

понижават, както якостните свойства на скалите и подложката,
така и устойчивостта им в склоновете. С тях са свързани пови­
шената напуканост на скалите, стритите зони в близост до
разломите, повишеното водно съдържание в масива, интензив­
ното протичане на изветрителните процеси.
Влияние на геолого-хидрогеолож ките ф актори. Сеизмичната
интензивност зависи от дълбочината на подземните води, от
степента на водонаситеност на почвите и от дебелината на
водоносните пластове. Тази интензивност се увеличава значител-

58
 но при дълбочина на подземните води, по-малка от 10 ш.
Сеизмичните вълни се пречупват на известна дълбочина над
нивото на подземните води, която съвпада с височината на
капилярната зона (фиг. 2.16).

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 2.16. Изменение на интензивността на земетресението в зависимост

от дълбочината на подземните води [77]
/ — нпво на подземните води; 2 — глинесто-песъчлива п о ч в а ; 3 — чакъли; 4 — варовици
он

Нивото на подземните води се променя с течение на времето.

Върху техния режим оказва влияние и човекът. В населените
места много често нивото на подземните води се покачва, с което
тр

се влошават сеизмичните условия.

Силата на земетресенията се увеличава с нарастване дебели­
ната на водоносния пласт (5 — 20 m и повече). В тънки водоносни
ек

пластове (1— 2 ш) дори при плитко водно ниво интензивността

на земетресенията се изменя незначително.
При водно съдържание на почвата от 0 до 12— 14 % скоростта
Ел

на сеизмичните вълни не е голяма, но при увеличаване на

водното съдържание до 25— 28 % тя рязко нараства [42].
Влияние на релефа. При силни земетресения често възникват
срутища, свлачища, появяват се пукнатини, слягат се насипи и
др. Интензивността на сеизмичните вълни нараства от основата
на склона към билото. Хоризонталната съставляваща на сеиз­
мичната сила нараства линейно с увеличаване стръмнината на
склона (при къси периоди на трептене на частиците). Релефът
на местността влияе и върху спектралния състав на сеизмичните
вълни.

59
 Д ин ам ичн и св ой ства на п очви те. От известните почвен и х а ­
р ак тер и сти к и н ай -гол ям о значение за определяне у стой ч и в остта
на съ ор ъ ж ен и я та при сеи зм и чн и условия имат п лътн остта,
я к остта на срязване и налягането на водата в п орите.

2.4.6. С еизм ичн о рай он и ран е и м и к рор ай он и ран е

ка
С еизм и чн остта на определен у ч астъ к зависи на първо м ясто
от сеи зм и чн остта на района, къ м к ой то той при надлеж и , а след
това и о т м и к росеи зм и чн и те условия в сам и я у ч а ст ъ к , т. е. от

е
к он кретн и те и н ж ен ерн о-геол ож к и условия.

от
О бщ ата сеи зм и чн ост се представя с карта на сеи зм и чн ото
райониране за дадена тери тор и я , к о я то обхващ а десетк и и сто­
тици квадратни ки лом етри. Тя прогн озира силата на зем етресе­

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

н ието, к о е то м ож е да се очаква в даден район за определен

интервал о т време.
С еизм и чн ото райониране е слож ен п роц ес, к о й т о вклю чва
съ став я н ето на н я к ол к о пом ощ н и карти като: карта на сеизм о-
т ек тон ск и я потенциал (на потенциалната тек тон ск а енергия);
сум арн а к арта на ком п л ексн ите линеаменти (в ж . т. 2 .4 .2 ); карта
на и звестн ите зем етръсн и огнищ а; карта на зон и те, в к о и т о м ож е

60
 да възн и кват зем етръсни огнищ а. П о-нататък п осредством и зв ес­
тни уравнения на м акросеизм и чн ото поле м ож е да се изчисли
ефектът от вероятното земетресение, очаквано един п ът на 100,
1000 или 10 000 години [37 ]. П о този метод е п остроена сеи зм и ч ­
ната карта на България (ф иг. 2.1 7 ), прилож ена към Н орм ите за
проектиране на сгради и съоръж ен ия в зем етръсни райони [69].
В различни точк и на даден район с определена сеи зм и чн а

ка
интензивност (напр. на територията на един град) и нж енерно-ге-
ол ож ките услови я м ож е да бъдат разнообразни и да предизвикват
локални изменения на сеизмичната ак ти вн ост. За да се отрази

е
реалната сеизм ична степен във всяка точк а на района, е н еобх о­
димо да се извърш и сеизм ично м и крорайониране. П редварител­

от
но се уточнява разполож ението на зем етръсните огн и щ а, к ои то
могат да предизвикат земетресения съ с сила 7 — 9 бала, като за
целта м ож е да се използват и сп ектри те на в ъ зм ож н и те силни

Г ли
земетресения.
И зменението на сеизмичната интен зи вн ост А / за даден у ч а с­
тък се определя от три основни компонента:
A I = A I c+ А / „ + Д / р ,
С иб (2 .1 6 )
където А 1с е изменението на интензивността, дъ л ж ащ о се
на плътността на почвата;
А / в — изменението на интензивността, дъ л ж ащ о се на
УА б
наличието на подземни води;
А / р — изменението на интензивността, дъ л ж ащ о се на
резонансни явления в почвата.
на

М икросеизм и чн ото райониране на голем ите градове е п родъ л ­

жителен процес, за к ой то са н еобходим и значителни средства.
И зискват го съврем енните бързи тем пове на урбанизация и
он

строителството на големи съ ор ъ ж ен и я в сеи зм и чн о активните

области.
тр

2.4.7. П рогн озиран е на зем етр есен и я та

П рогнозирането на зем етресенията е главната цел на сеи зм о­

ек

логията днес. В сеизм ичните райони на света се извърш ват

наблюдения и се правят сн и м к и , с к ои то се регистри рат д в и ж е­
нията на земната кора, геохи м и чн и те изм енения, геом агнетиз-
Ел

мът, р еж и м ъ т на подземните води, съ стоя н и ето на активн ите

разломи и т. н. И звърш ват се и моделни изследвания на с е и з­
мичните процеси в лабораторни услови я. С данните от м н огого­
дишни изследвания се кон кретизи рат в ъ зм ож н и те зем етръсни
предвестници.
П ървото п рактическо прилож ение на сеизм ичната прогноза е
направено в К итай, а през 1978 год. в Я пон и я е съставен и приет
първият закон за защ ита от зем етресенията [117].
Преди вся к о гол ям о земетресение в района на бъ д ещ ото
зем етръсно огн и щ е оби кн овен о се наблюдават и м огат да се

61
 реги стри рат следните ф изически явления и изменения в земната
кора.
И зм енение ск ор о ст та на сеи зм и чн и те вълни. Н я к ол к о месеца
до началото на зем етресението съ отн ош ен и ето м еж ду ск ор ости те
на надлъж ните и напречните сеизм ични вълни (i>p/us) намалява

Земетресение

е ка
от
Г ли
С иб Месеци /преди и след земетресението/

Фиг. 2.18. Изменение на съотношението на скоростите на

УА б
надлъжните (up) и напречните (v,) сеизмични вълни преди
и след земетресението [111]
на

с ок ол о 30 % от своята нормална стой н ост, след к оето започва

да се възстан овява. В този м ом ент се проявява земетресението
(ф иг. 2 .1 8 ).
Д еф орм и р а н е на зем н а та п ов ъ р х н ост. Н арастването на нап­
он

реж ен и ята в сеи зм и ч н ото огн и щ е преди зем етресени ето предиз­
виква деф орм иране на земната п овъ р х н ост. Н еобходим и са мно­
гогод и ш н и геодезични изм ервания, за да се у стан овя т кри ти чни ­
те деф орм ации преди труса.
тр

Е л ектром агн итн и явлен и я. Чрез инструм ентални измервания

се реги стри рат изменения в н ивото на геом агн и тн ото поле преди
зем етресени ето. За да се д ок аж е сеи зм оген н и ят еф ек т, е н еобхо­
ек

ди м о да се отдели влиянието на геом агнитните аномалии от

косм и чен п рои зход и на магнитното поле от п ром и ш лен и и зточ­
ници.
Ел

И зм енението на сп еци ф и чн ото ел ектричн о съп роти влен и е на

скал ите в епицентралната област съ щ о м ож е да бъ де вероятен
п редвестн ик на зем етресението. Н апример устан овен о е спадане
на ел ек тр и ч н ото съпроти влен и е на средата с 1 0 — 20 % преди
(3 0 — 60 дни) зем етресенията в Калифорния на 8 — 13 октом ври
1973 год.
Х и д р о ге о л о ж к и и геохи м и чн и изм енения. К онцентрирането
на тек то н ск а енергия в сеи зм и чн ото огн и щ е п редизви ква изм е­
нение на напора, дебита, температурата и х и м и ч н и я съ став на
подзем ните води. Р езултатите о т м н огогоди ш н и те наблю дения

62
 в ъ р х у тези изменения се използват в н якои случаи за усп еш н о
прогнозиране на зем етресението. Н апример в Китай с и зм енени­
ето на н и вото на подземните води в дъл боки сон даж и се п редс­
казва м агн итудът и началото на земетресението. Т аш кен тск ото
зем етресение през 1966 год. е било предш ествано о т постепенно
увеличаване кон ц ентрац и ­
ята на радон от 5 д о 15

ка
емана в течение на 6 месеца
преди главния трус, след
к о е т о р я з к о е сп а д н а л а
(фиг. 2 .1 9 ).

е
И сти н ск ото предсказва­

от
не на зем етресението се с ъ с ­
тои в определяне на м я ст о ­
то, времето и и нтен зи вн ост­
та на предстоящ ия к ата ст­

Г ли
рофален трус.
С еи зм и ч н а та п р о гн о за
мож е да бъде дългосрочни и
краткосрочна.
С иб
Дългосрочната п р о гн о ­
за се съ сто и най-вече в се ­
и зм и чн о рай он и ран е и в
УА б
търсенето на дъл госрочн и
предвестници. В известни
граници тя м ож е да реш и
на

въпроса сам о за м я стото и

за силата на очакван ото зе­ Фиг. 2.19. Изменение на емисията
метресение, а врем ето, к о ­ на радон, измерена в кладенец
гато то щ е се сл учи , би м о г­ край г. Ташкент преди, през н след
он

ло да се предвиди в при бл и ­ земетресението от 1966 г. [77]

зителен интервал от 50 до
100 години (ф иг. 2 .1 7 ).
тр

Краткосрочната прогноза е по-важ на за хората. Тя трябва да

реши напълно въпроса за времето, к ога то ще се сл учи тр у съ т (в
интервал от н я к ол ко ден онощ и я) и, разбира се, за м я стото и
ек

силата му.
Д окато д ъ л госр очн ото предсказване на зем етресенията не
представлява особен а трудн ост за науката днес, то к р а тк оср оч ­
ната прогноза остава все ощ е неразрешен проблем. И звестни са
Ел

вече м н ого явления, к ои то могат да се см я тат за признаци на

предстоящ и силни зем етресения, и се знае в какъв интервал от
време те м огат да се п оявят. Н ай-голямата тр у д н ост се съ стои в
това, че те трябва да бъдат отделени и различени от подобните
признаци на други природни и изкуствени явления и да бъде
л окализирано м я стото на техн и я причинител. Н апример преди
В ранчанското зем етресение от 1977 год. деби тъ т на С оф ийския
минерален извор (Ц ентрална баня) започва да се пром еня (фиг.
2.20). Т акова изменение м ож е да се свъ рж е с д ви ж ен ие по

63
 В и тош к и я разлом, или с р я зк о изменение на атм осф ерн ото
налягане, к а к то и с р я зк о изменение на к ол и ч еств ото на вале­
ж и те, или да се приеме като предвестник на зем етресение в Солун
и т. н. В съ щ н ост причината се оказва разруш и тел н и я т тр у с в
Р ум ъ н и я .

е ка
от
/min

Г ли
dm*

С иб
УА б
1977г.
на

Фиг. 2.20. Изменение на дебита на Софийския минерален извор преди и след

земетресението на 4 март 1977 г. [37]

П ри к ратк осроч н ата прогноза трябва да се разреш и ощ е един

он

труден въ п рос за ф ин ансовите и ф и зи ческ и те въ зм ож н ости на

хората да орган изират д остатъ ч н о наблю дения над различни
сеи зм и чн и признаци на вси ч ки м еста, къ д ето м ож е да се очакват
силни зем етресени я, напр. в п редстоящ ите 50 или 100 години.
тр

С еизм и чн ото райониране е н еобходим о услови е за п роектира­

нето и и зграж дан ето на у стой ч и в и , дъл готрайн и и иконом ични
съ ор ъ ж ен и я в сеи зм и чн и области. Главният проблем за този тип
стр ои тел ство е „сеи зм и ч н и я т р и ск “ , т. е. разум н и я т баланс
ек

м еж д у д опъ л н ител н ите разходи за сеи зм и чн ото оси гуря ван е на

сградите и съ ор ъ ж ен и я та и евентуалните загуби , ак о то липсва.
„Ц ен а та на ри ск а “ е особен о висока при съ ор ъ ж ен и я като х и м и ч ­
Ел

ните заводи и атом ните централи.

2.5. ЗНАЧЕНИЕ НА ГЕОТЕКТОНСКИТЕ ПРОЦЕСИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО

От и н ж ен ерн о-геол ож к а гледна точка хори зон тал н ото заляга­

не на пластовете, голям ата им дебелина и ед н ор од н ост са най-
бл агопри ятн и те услови я за строи тел ство на разл ични сгради и
съ ор ъ ж ен и я . Такива услови я гарантират равном ерни слягания
и у сто й ч и в о ст на съ ор ъ ж ен и я та (фиг. 2 .21).

64
 А к о се строи подзем но съоръж ен ие (тунел, м етрополитен и
д р.) в хори зон тал н о залягащ и пластове, то м ож е да премине сам о
през един о т пластовете с прилагане на една и съ щ а техн ол оги я ,
с един вид укрепяване, което гарантира и к он ом и ч н ост и п о -го ­
ляма си гу р н ост (фиг. 2 .2 2 а).

ка
// / / /

е
/
V V V
V V V V

от
Фиг. 2.21. Разположение на сгради ( / ) върху терени с различни тектонски

Г ли
структури
a u б — благоприятно; в — не много благоприлтно; е — неблагоприятно

При наруш ено (моноклинално) залягане на п ластовете (фиг.

С иб
2.22 б) сградите и съ ор ъ ж ен и я та на п овъ рхн остта м ож е да бъдат
фундирани в различни по състав и ф и зи к о-м ехан и чн и св ой ства
УА б
на
он
тр

Фиг. 2.22. Инженерно-геоложки условия за строителство в пластови структури

ек

а — ненарушено залягане на пластовете; 6 — наруш ено залягане;

0 0 — осова линия на фундамент; / — тунел

строителни почви. Това ще доведе до неравномерни сл яган и я,

Ел

които м ож е да се ок а ж ат опасни за у стой ч и в остта на с ъ о р ъ ж е ­

нията. П одземните съ ор ъ ж ен и я съ щ о трябва да преминават през
различни скали с прилагането на различна техн ол оги я , а това
услож нява строи тел ството и го прави и к он ом и ч еск и неизгодно.
С троител ството в гъ н кови структури м ож е да бъде затруднено
не сам о от наруш ено залягане на скал ите, но и о т интензивната
им нап укан ост в н якои участъци. В антиклиналите п укнатините
са съсредоточен и в горната част (в свода) на гъ н ката, тъй като
тя е била подлож ена на силни опънни напреж ения (ф иг. 2 .2 3 ).

5 Инженерна геология и хидрология 65

 П ри синклиналите напукаността обхващ а седловидната им част,
като в дъл бочин а пукнатините се раздалечават.
Н ап укан остта винаги създава услож н ен и я и оп а сн ости при
стр ои тел ството особен о на х и д ротехн и ч еск и съ ор ъ ж ен и я , тун е­
ли, ш ахти и др. Т ек ­
тон ск и те пукнатини,
преси чащ и трасето на

ка
тунела, м ож е да бъдат
причина за голям во­
ден п р и ток , обруш ване
(или и зти чане) на го­

е
лям обем скални (зем ­

от
ни) м аси , да предиз­
в и к в а т авари и (ф и г.
2.24).
При строи тел ството

Г ли
на п ъ ти щ а и ж п линии
залягането на пласто­
вете в различните тек-
Фиг> 2.23. Тектонски пукнатини в п»нкова ТОНСКИ CTDVKTVDH G ня-
С иб
структура, ориентирани успоредно на осите й
А — антиклннала; 5 — синклинала л с п
А я к т о п 1Я и г т п й '
ч и в о с т т а на п ъ тн ото
J i и*1 -

платно и отк оси те на

УА б
и зк оп и те (ф иг. 2 .2 5 ). В лиянието на този ф актор е м н ого силно
изразено в п л ан ин ските ск л он ове и речните долини.
С тр ук тури те на ск ъ сван е (разседи, разломи, навличания и д р .)
на

създават сери озн и проблем и за всички видове съ ор ъ ж ен и я . Учас-

он
тр
ек

б В

Фиг. 2.24. Изграждане на тунел в гънкови структури [36]

Ел

1 — оста на тунела пресича напречно оста на гънката: а — опасност от обруш ване и плъзгане
по напластяването; б — технологични затруднения и по-голяма оп а сн ост о т обруш ване;
в — оп асност о т приток на вода; 2, 3 и 4 — оста на тунела е успоредна на оста на гънката;
2а — асиметрично разпределение на скалния натиск; 36 — скалният натиск е по-голям при
по-стргъмно залягане на пластовете; 4в — опасност от обрушване на скални маси и голям
приток на вода

тъ ц и те, в к ои то е станало ск ъ сван ето и плъзгането на тектон с-

к и те бл ок ове, се наричат тектонски зони и са неблагоприятни
за ф ундирането (ф иг. 2 .2 1 ). Скалите в тя х са си лн о напукани,
раздробен и , стри ти на прах (тек тон ск о браш н о) или превърнати
в глини. Я к о стта на материала, запълващ тек тон ск ата зона, е

66
 малка, а деф орм ируем остта и водоп роп ускли востта м у — голем и.
Ето защ о при проектирането на сгради и съ ор ъ ж ен и я и особен о
при и збор на м ясто за язовирна стена тек тон ск и те зони трябва
да се избягват (ф иг. 2.26).
Разседите и разломите
услож няват и оскъпяват
подземното строителство.
Например при тежки усло­

ка
вия е изграден тунелен учас­
тък с дължина 420 m на де­
риваци ята „Б и с т р и ц а “
между Цигов чарк и река

е
Бежаница* (фиг. 2.27). Ней­
ното предназначение е да съ­ Фиг. 2.25. Устойчивост на скални изкопи в

от
бира голяма част от водите различни тектонски структури
ва р. Бистрица и да ги прех- 1 — устойчив; 2, 3, 4 — неустойчив

Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 2.26. Разположение на язовирна стена при различни тектонски

структури [36]
а — благоприятен наклон на пластовете; б — антиклинала (благоприятно разполож ение на стена­
тр

та); в — разсед (неправилно разположение на стената);

г — неправилно разположение в синклинала
&
ек
Ел

Фиг. 2.27. Геоложки разрез по хидротехнически тунел Бистрица (язовир Батак)

I — граяит; 2 — двуслюдени ш исти; 3 — мрамор; 4 , 5 — линии нн тек тонско навличане;
6 — тектонски стрити зонп

По данни от ДФ „Енергопроект".

67
 върля в язовир Батак. Трасето на деривацията преминава през високопланински
терен, изграден от гранити, мрамори и гнайси. Скалните масиви са нарушени от
разседи и разломи. В някои участъци мраморите са окарстени, а гранитите —
едроблоково напукани. Най-тежките в технологично отношение участъци са
разломите (напр. разломът между р. Хремещица и р. Чокура) (фиг. 2.27). Тук
мраморите са разрушени и превърнати в скална маса от отделни блокове,
„плаващи“ в глина. Това е наложило значително увеличаване дебелината на
бетонната облицовка на тунела. В друг участък, между Стояново дере и р.
Хремещица (фиг. 2.27), тунелът пресича перпендикулярно тектонска зона, която

ка
е част от една система вертикални разседи. При навлизането в зоната в тунела
започва да прониква вода, а след взривните работи той е бил запълнен на
разстояние 40 m от кална маса. За преодоляване на аварията са били необходими
13 месеца.

е
от
Глава 3

Г ли
ИСТОРИЧЕСКО РА ЗВ И Т И Е Н А З Е М Я Т А

П ов ъ р х н остта и геол ож к и я т стр оеж на Земята се променят

С иб
бавно, в продъл ж ен ие на м н ого години, под влияние на ендоген­
ни и екзогенн и п роц еси. За изучаването на геол ож к и я строеж и
н еговото изменение е н еобход и м о да се устан овят последовател­
н остта и ск о р о стта на геол ож к и те проц еси, протичали в миналите
УА б
геол ож к и е п охи , т. е. да се устан ови тяхн ата връзка с геол ож кото
време. Това е и зкл ю чи тел н о трудна задача поради слож ното
взаим н о съчетаване на едноврем енно и (или) последователно
на

п роти ч ащ и те геол ож к и п роц еси , при к ои то се създават различни

съчетан и я от причинно-следствени връ зк и , к ои то имат важно
значение за ф орм ирането и изм енението на скал ите и техните
качества като осн ова, среда и материал при строи тел ството.
он

3.1. ВЪЗРАСТ НА СКАЛИТЕ И ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

тр

В ъзрастта на скал ите се определя абсол ю тн о и относително.

ек

3.1.1. А б со л ю тн а в ъ зр а ст на ск ал и те

А бсол ю тн а та възраст на скал ите се определя с м етоди, които

Ел

се осн овават на ради оакти вн ото разпадане на неустойчивите

елементи и преминаването им в у стой чи ви и зотоп и или нови
елементи. В секи радиоактивен елемент се разпада с постоянна
във врем ето ск ор ост. , 35 238
П ри разпадането н гу ^ а н а ~ \J и U се образуват стабилните
и зотоп и на ол овото — РЬ и РЬ (ф и г.3 .1 ). П р оц есъ т се описва
с уравнението
N t = N0 . e - u , (3 .1 )
к ъ д ето Nt и No са съ ответн о броят на запазилите се и начал-

68
 3*1
с Е — "
3 3
32
>^3 0
<1
\ ,
ии ,
=>Ь2оТ^~ Период на
40 / ч полуразпа-
TJepuög ha - — дане
5? /пошоазпааане

ка
■D — ___U;35_____
sS
g
Е^л
< сп 1000 2000 3000 4000

е
Време,млн години

EZ3

от
Ф иг . 3.1. Радиоактивно разпадане на урана
/ — кривв на разпадането; 2 — криви на натрупването на получените изотопи на оловото

Г ли
ният брой на атомите на изходния елемент (и зотоп );
t — времето от началото на процеса на разпадане;
X. — константата на разпадането на изходн и я елемент;
С иб
е — неперовото число (е = 2 ,7 18 3 ).
А к о в кристалната реш етка на даден минерал са били в к л ю ­
чени атоми на радиоактивен елемент, от (3 .1 ) се определя времето
t, съответстващ о на възрастта на геол ож к ото тяло (скала или
УА б
минерал), в което е бил вклю чен този елемент:
* *о
на

(3 .2 )
N,
Освен от константата на разпадане X ск ор остта на процеса
се определя и от периода на полуразпадане Т (врем ето, н еобх о­
он

димо за преминаване в стабилни и зотопи на половината от

атомите на радиоактивния елемент):
0,693
(3 .3 )
тр

т = х 1п2 X
В радиометричната (абсолю тната) геохрон ол оги я се и зп ол з­
ват:
ек

1 ) оловен метод — превръщ ането на 235U в 206РЬ с кон стан та

на разпадането X = 1.54.10'* а' и период на полуразпадането
Т = 4 .5 3 .1 0 а; и на Ub Pb с константа на разпадането X =
Ел

9 ,7 2 .1 0'1 а '1 и период на полуразпадането Т = ,0 .7 1 .1 0 а;

2 ) ториев метод — превръщ ането на Th в " РЬ с константа
на разпадането X = 4 ,9 9 .1 0 ' а' и период на полуразпадането Т
= 1 3 ,9 9 .1 0 а;
3 ) стронциев метод — превръщ ането на Rb в Sr с
константа на разпадането X = 1 ,3 9 .1 0 ' а '1 и период на п ол ураз­
падането Т = 4 ,9 9 .1 0 а;
4 ) аргонов метод — сл ож н ото превръщ ане на 40К в 40Са и 40А г
с константа на разпадането X = 0 ,5 9 .1 0 '1 а '1 и X = 4 ,7 2 .1 0 а ,

69
 съ ответн о за Ar и за Са, и период на полуразпаданети i =
1 ,3 1 1 0 а; 14 14
5 ) въглероден метод — превръщ ането на С в N e период
на полуразпадането Т = 5750 а.
Различните периоди на полуразпадане на и зходн и те елементи
позволява да се датират различни по п родъ л ж и тел н ост геол ож ки
п роцеси или да се определи възрастта на скал н и те продукти.
Така за интервала от 2000 до 60 000 год. се използва въглерод­

ка
ният м етод; за 100 000 и повече години — ар гон ови я т м етод; за
5 000 000 и повече — строн ц и еви я т, а за 30 000 0 00 и повече
години — оловният.

е
А бсол ю тн а та възраст на подземните води (техн и я т престой в
скал ите от земната кора) се определя чрез времето за натрупва­

от
нето на определено к ол и ч ество хелий. Според В. Савченко [54]:

* = ------------------------------- — ---------------------------- (3.4)

Г ли
(1 1 .10“8 и + 1 ,4 .10"8 Th) . К ота (1 -D ) £

къ д ето Не е концентрацията на хелий в 1 cm 3 подземна

вода, cm ;
С иб
U и Th са съ д ъ рж ан и ето на уран и тори й в l g скала, g;
К отд е к оеф и ци ен тъ т, отчи тащ преминаването на Не
от скалите в подземните води;
D — коеф и ци ен тъ т на диф узия, к ой то отчи та загубата
УА б
на Не от водата през заобикалящ ата я скала;
р и п са съ ответн о плътността, g /c m , и обем ъ т на
порите, % , на скалите.
на

В ъзрастта на н якои минерални води у нас е определена, като

е и зползвано съ отн ош ен и ето м еж д у Не и A r в тя х. Според JI.
К о з л о в [54]
он

t - у ^ .2 5 .1 0 6 , a . (3.6)

У нас най-стари са подзем ните води, разкри ти съ с сондаж ни

тр

и зработк и ок ол о с. Д ъбрава (района на П реслав). Те имат възраст

ок ол о 86,75.10® а [54].
ек

3.1.2. О тносителна въ зр а ст на скал и те

Ел

О тносителната възраст на скалите се определя с п ом ощ та на

актуал и сти чн и я , стратиграф ски я, петрограф ския и палеонто­
л ож к и я м етод.
Актуалистичният метод е разработен и н аучно обоснован
от Чарлз Л айел през 18 3 0 — 1833 год. С ъщ н остта му се съ стои в
това, че зак он ом ер н ости те, устан овен и при и зучаван ето на
съврем ен н ите геол ож к и процеси (изветряване, ер ози я , акум ул а­
ция, вулканизъм , земетресения и д р .), се п ренасят и върху
миналите геол ож к и еп охи , т. е. смята се, че и в геол ож к ото
минало тези процеси са протичали по съ щ и те зак он ом ер н ости ,
к а к то и днес. Н апример при денудацията на п лан ин ски масиви

70
 съ щ еств у ват закон ом ерн ости на разполагането на различните по
едрина изветрителни продукти с отдалечаването от м асива —
п о-бл и зк о до планината се разполагат по-едрите (валуните и
чакъ л и те), а с отдалечаването от планината — по-дребните
къ сове (дребните чакъли се заменят от едри, а след това от дребни
и ф ини п ясъ ц и, к ои то постепенно преминават в прахови и
глинести отл ож ен и я — фиг. 3.2 б). При проучвания в подобен
район сон да ж и те отначало ще срещ нат валуни и чакъли ( С -2 ,

ка
фиг. 3.2 е), след това едри п я­
съци (С -3 и С-4), което п оказ­
ва, че п о п осока на С-1 се р а з­

е
полага д р ев н и я т п лан ин ски
масив. М етодъ т разглеж да ге­

от
ол ож к и те тела и обекти като
изменящ и се във времето.
Стратиграфският метод
използва закон ом ерн ости те за

Г ли
последователността при нап­
ластяването и връзката меж ду
пластовете в масива. Смята се,
че л е ж а щ и я т о т д о л у п л аст
С иб
(при ненаруш ено от тек тон ск и
процеси полож ен и е на п л асто­
вете) се е образувал по-рано от
УА а б
л еж ащ и я в ъ р х у н его (ф и г.
3.3). Този м етод се използва
главно в платформени райони,
където пластовете са запазили
полож ението от времето на о б ­
нн

разуването си. В райони с гън-

кова и ра зри вн а т е к то н и к а
прилагането на този м етод се
ро

ограничава, защ ото е възм ож -

HO (при обърнати гъ н ки И при фиг- 3' 2' Р “ Р У ™ аван е н а п л а н и н с к а
v ^ \ ^ си стем а
Н&ВЛИЧаНИЯ/ п о -с т а р и т е п л а с- а — преди разрушаването; б — след разрушаване-
тове да се намират в ъ р ху по-
кт

3Л- ив а ^ ц И;
, ™ ;п я с ъ ц Г Г - ^ и т Т ; М
млади (ф иг. 3.3 б И в). 4 —едрокъсови седименти;
т-г а 5 — дълбоки сондаж и; 6 — скали, и з гр а ж д а щ и
11рИ П € Т П р 0 2 р 0 , ф С К 1 1 Я MCTTIOÖ древната планинска система;
се сравнява съ ставъ т на скали- 7 —граници на разрушената част
е

те в съседн и разрези, разк ри ­

Ел

тия или проучвателни и зработки (фиг. 3 .4 ). При еднаква п осл е­

дователност на наслояването (С-1 и С-2, фиг. 3 .4 ) се предполага,
че еднаквите пластове са образувани в един и съ щ и отря зъ к от
геол ож к ото време. П ри бъ рзо изменение на дебелината и състава
на пластове с еднаква възраст (С-3 и С-4) или при ч есто повтаряне
(алтернация) на подобни по състав пластове (С-5 и С -6) този метод
не м ож е да се прилага. П етрограф ският м етод се използва
ш и рок о при определяне възрастта на метам орф ни и магмени
скали.
Палеонтоложкият метод се основава на изучаването на

71
 a 6

е ка
r a i
I- - ~U 5

от
Г? 16

Г ли
С иб
Фиг. 3.3. Възстановяване на положението на пластовете в речна долина
a — при пластове с малък наклон; б — при нагънати пластове; в — при разлом; 1 — варовици;
2 — глини; 3 — пясъци; 4 — разграничителна л и н и я меж ду пластовете;
5 — земна повъ рхност' 6 — разлом
УА б

с-з
на

С-4
он
тр
ек

ЖЦ1

Kr!rj-|2
Ел

Фиг. 3.4. Съставяне на сондажни разрези по петрографския метод

а — при съгласно залягане на пластовете; б — при нзклвняване;
о — при ритмично редуване (алтернация); / — пясък; 2 — варовик; 3 — глина;
4 — сондаж ; 5 — вероятна разграянчителна линия меж ду пластовете

72
 намерените в скалите останки от организми (вкам енелости —
ч еруп ки , скел ети , к ости , отпечатъци от растения и д р.).
Тези оста н к и се съ п оста вя т с меж дународния геох р он ол ож к и
еталон и се определя възрастта на скалите, в к ои то те се съ д ъ рж ат

е ка
от
М еж дународен

Г ли
геохр он ол ож к и
еталон

С иб
УА б
на
он

©5 фЬ Ÿ 7 (0Ъ 10 011
тр

Фиг. 3.5. Построяване на разрези по палеонтоложкия метод

а — при еднороден литолож ки състав; б — при разнороден състав в еднаква възраст на скалите;
е — сравняване с международния геохронологичен еталон; I, II, I I I , IV, V — геоложки разрези;
I — пясък; 2 — варовик; а — глина; 4 + / / — организмови останки (раковидни вкаменелости)
ек
Ел

Фиг. 3.6. Прилагане на

петрографския метод при
магмени жилни скали с
различна възраст 0 1 ГП 2Г713
/ — варовик; 2 — древни
магмени скали; 3 — по-млади
ж илни скали; 4 — най-млади
ж илни скали

73
 (ф иг. 3 .5 ). П ал еон тол ож ки ят м етод позволява да се ^раиплват
геол ож к и тела независим о от състава, усл ови я та на залягане и
м я стото им на образувне.
О тносителната възраст на магмените и м етам орф ните скали
и масиви м ож е да се определи и по косвен път (ф иг. 3 .6 ), като
се сравнява с възрастта на вм естващ ите ги седим ентни скали.

ка
3.1.3. Г еохр он ол ож к а таблица

е
Г еохр он ол ож к а та таблица е разработена въз осн ова на ком п ­

от
лексен анализ на стратиграф ски те особен ости , тектони ката и
орган изм овия свят. Геол ож ката и стория на Зем ята е разделена
на интервали от време, в к ои то има съ отв етстви е м еж ду образу­
ваните скали (страти граф ски те поделения), тек тон ск и те събития

Г ли
и орган изм овия свят. Н ай-голем ите интервали о т време в гео­
л ож ка та и стор и я на Зем ята са ерите. Те вклю чват периоди,
еп охи , векове и т. н. П ри съ ставя н ето на геол ож к и те карти за
С иб
означаването им се използва униф ицирана си стем а от буквени
и ндекси и цветове (табл. 3.1).
УА б
3.2. ВЛИЯНИЕ НА ВЪЗРАСТТА НА СКАЛИТЕ
на

В ръ зката м еж д у врем ето като възраст и ф орм ирането на

скал и те се п роявява к освен о чрез п родъ л ж и тел н остта на проце­
си те на образуването на скал ите и последвалите ги (постгенетич-
ните) геол ож к и проц еси. П ри равни други услови я п родълж и ­
он

тел ността на п остгенети чн и те п роцеси определя интензивността

на изм ененията в скал ите (древните скали оби к н овен о са повече
и п о-д ъ л бок о изменени, о т к о л к о т о младите, но е въ зм ож н о и
тр

обр атн ото; н якои древни образувания не са, а н якои млади са

ли тиф ицирани).
В рем ето като п родъ л ж и тел н ост има важ но значение за изме­
ненията в скал ите: цим ентиране, уплътняване, разтваряне, де-
ек

зи н теграц и я, п рекристализация и др. В течение на геолож ки

интервали от време тези процеси м ож е силно да и зм ен ят скалите
и да ги превърнат в качествено различни геол ож к и образувания
Ел

(напр. превръщ ан ето на п ясъ ка в п ясъ чн и к и на глините в

аргилити — в процеса на л и тиф икация; на м он ол и тн и те скали
в к ъ сов е — в процеса на изветряване; на м агм ените и седим ент­
ните скали в метаморфни — в хода на м етам орф изм а и т. н.).
П ром яната на общ о то съ стоя н и е довеж да до изм енение и на
отделни и н ж ен ерн о-геол ож к и особен ости на ск ал и те. Например
при превръщ ането на п ясъка в пясъчник се увеличава обемната
п л ъ тн ост, намалява се п орестостта, проявява се м он оли тн остта,
п одобряват се я к остн и те качества, намалява водоп роп уск л и вост-
та и т. н. (ф иг. 3 .7 ), като к ол к ото п о-дъ л го са протичали

74
 ТЕКТОНСКИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЕРА ВРЕМЕ ЕПОХИ И НА МОРЕТО И
НЛ1 . год. СИСТЕМА СЕРИЯ
ФАЗИ СУШАТА В ЕВРОПА

неозоя KBATEPHEP Пасаденска

МЕЗОЗОЯ С Плиоцен
е» о Миоцен Щайрихска
w

ка
о
о 60 Олигоцен Сввска
W Еоцен Пиринейскл
X <
70 Палеоцен И

е
Ларамийска ф
Мастрнхт
Кампан <

от
100 Сантон X
о
Кониак е
Турон S
Ценоман в
Австрийска Ч

Г ли
Алб
Апт
Барем
Б Хетрив X илска
О Валанж
СО Бериас
СЕ
S
CL
са
С иб о
п
w
S
Малм
Догер
Остервалдска
Дайстерска

180 Лиас
S
УА а б
Старокнме-
< Койпер
X рийска
Мушелкалк
п *
U 225 Бунтаандщай
Û. Пфалска | |
Цехщайн а <
в Заалска • п
нн

Ротлигенд Горен * <

276 Долен Астурнйска ©
Стефан Ерцгебиргска^
Горен Вестфал Судетска U
300 S
ро

Намюр
Залкска о ?
S Долен Визей
о 360 Насауска £ J
Турне
и Млрска
о Горен
кт

ш Ройска J
Среден
|=: 400 Долен Оркадска
< Ерийска
Лудлоу
е

в <
Уенлок Арденска СО
<
Ел

460 Ландовери е
Ашгнл Таконска <

Карадок
Ландейлоу X
Ланверн о
Ареннг в
Тремадок
500 Сардска <
Горен V
Среден СаларийскА
---- МОРЕ -
660 Долен
тран сгреси я
Асинтска
600 РЕГРЕСИЯ

I .)
 п роц еси те на литиф икация на п ясъ ка (при равни д руги усл ов и я ),
толкова п о-отчетл и во се проявяват свойствата, п р и съ щ и на п я ­
съ ч н и к а. П ри друг характер на процесите (напр. изветряване)
тя хн ата п родъл ж ител н ост м ож е да доведе д о п роти воп ол ож н и

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Гюлеозой Мезозой Неозой

Ф иг. 3.7. Изменение на водопропускливостта и напукаността (гъстотата на

он

отворените и затворените пукнатини) на карбонатен масив в зависимост от

геоложката възраст (по JI. Якуч)
тр

резултати. Н апример от м он ол и тн и , здрави, водонепропускливи

скал ите м ож е да се превърнат в рох к ав и , порести м аси, способни
да взаи м одействат с водата (части чн о да се разтварят, да придо­
би ват п ластични св ой ства и т. н.). П ри това едни и същ и
ек

изм енения м ож е да бъдат резултат к а к то на сл аби , но продъл­

ж и тел н и , така и на к ратковрем ен н и , но интензивни въздействия.
В рем ето като последователност позволява да бъ де р ек он стр у ­
Ел

ирано ге о л о ж к о т о минало; да бъдат установени съотн ош ен и ята:

„п о-р а н о — п о-к ъ сн о “ , „едн оврем ен н о“ , „п р ед и “ , „сл е д “ и т. н.
С мяната на съ би ти я та се определя чрез н епосредствени наблю ­
дения в геол ож к и те разрези. У становяването на последовател­
н остта или едноврем енността на геол ож к и те съ б и ти я е важ но
к а к то за рекон струи ран ето на процесите на образуване, така и
за п оследвалите изменения на скалите.
В едн оти пн и те по п рои зход, но с различна въ зр аст скални
к ом п л ек си се проявяват особен ости те на геол ож к и те п роцеси и
тяхн ата последователност: продъл ж ител н остта на натрупването
 на утай к и намалява от древните периоди къ м младите; п етро­
граф ските типове скали се при способяват към нови услови я;
изменя се зоналността и п лощ ното разпространение на отл ож е-
нията. Това оказва същ ествен о влияние въ рху състава, с т р у к т у ­
рата и свой ства та на скалите. Различията в свойствата на скалите
намаляват при древните в сравнение с по-младите.
При еднотипните в петрограф ско отнош ение скали с различна

ка
възраст има същ ествен и различия в стр у к ту р н о-тек сту р н и те
особености и и нж ен ерн о-геол ож ки те им харак тери сти к и . П ри
това различни са не сам о свойствата на скалите в масива, но и
самите м аси ви; масивите о т по-стари скали са тек тон ск и раздр о­

е
бени, нагънати, напукани. В зави сим ост от възрастта са и

от
законом ерностите на изменението на я к остта на скал ите с една­
къв петрограф ски състав.

Г ли
С иб Глава 4

ГЕОМ ОРФОЛОГИ Я
УА б
4.1. МОРФОЛОЖКИ ФОРМИ И СТРОИТЕЛНА ОСНОВА
на

Релефът е съ в к у п н ост от ф орм ите на п овъ рхн остта. Т ой е

резултат от сл ож н ото взаимодействие на ендогенните и ек зоген ­
ните сили. Ендогенните сили раздвиж ват огром н и маси земно
он

вещ ество, изменят н еговото полож ение в гравитац ион н ото поле
на планетата, създават големи изпъ кн алости и п ониж ен ия. Е к ­
зогенните сили посредством геол ож к и те п роцеси в хода на взаи ­
модействието м еж ду литосф ерата, атмосф ерата, хидросф ерата и
тр

биосферата непрекъснато разруш ават, прем естват и преотлагат

продуктите от това взаим одействие; създават, ви дои зм ен ят и
разрушават релефа на твърдата п овъ рхн ост на Земята. С ъврем ен­
ек

ният релеф непрекъснато се изменя и задълго съ хран я ва следи

от събити ята и явленията, в резултат на к ои то е възникнал.
Ф орм ите на релефа (табл. 4 .1 ) са природни тела, к ои то с
Ел

определено приближ ение м ож е да бъдат сравнени с геом етричн и

фигури (к о н у с, пирамида, п л оскост, линия, ъгъл ). Те биват
полож ителни (изпъкн али) и отрицателни (вдлъбнати); затворени
и отворени. Затворените форми на релефа са ограничени от
всички страни с п л оскости и линии (напр. планината е огр ан и ­
чена от вси ч ки страни съ с склонове и отчетливо е затворена от
линиите на хоризон талите). При отворените ф орм и на релефа
това у слови е не е спазено (напр. оврагът е ограничен съ с скл он ове
само о т три страни).
 Таблица 4.1

Форми на |>елефа Хоризонтални С|»дно

размери (площ ) превишение
вид положителни отрнцятелни
1 2 3 4 5

Планетарни Континенти Океански Размерите на 2500— 6500 m

падини континентите
Най-големи Планински Котловини по

ка
(мега-) масиви, океанското 1 0 — 1 0 0 .1 0 3 k m 2 500—4000 m
подводни дъно, обширни
хребети низини

е
Големи Отделни Големи
(макро-) планини, долини, 100— 1000 km2 200—2000 m
отделни подводни

от
върхове жлебове
Средни (мезо-) Хълмове, Котловини на
речни тераси езера, големи 100— 1000 m2 200—300 m

Г ли
карстови
понори,
големи оврази
Дребни Малки Малки оврази,
(микро-) хълмове, пътни изкопи, 1 — 100 m2 1 — 10 m
С иб валове, пътни малки
насипи, пролу- карстови
виални конуси понори
Много малки Синури, ровини, къртичини;
УА б
(нано-) на едромащабните карти се dm2 - m2 0,1—1 cm
показват с условни знаци или с
допълнителни хоризонтали
на

Н а й - м а л к и Б разди при оран,

(топ огр а ф ск и н а в ъ л н я в а н и я ; не се cm2 - dm2 cm - dm
грапавини) изобразяват на к а р т и т е ,
усещат се при прецизни
нивелационни работи
он

Ф ор м и те на релефа биват п рости и сл ож н и . П ростите имат

малки размери и не вклю чват други ф орм и (напр. хъ л м , промой-
тр

на и д р .). С лож ните се съ сто я т от н якол ко п рости ф орм и, често

с различен п рои зход и различни размери (напр. долината на
голям а река е отрицателна незатворена сл ож на ф орм а на релефа;
вклю чва тераси, ск л он ове, оврази по скл он овете и техн и ком п­
ек

л ек си ).
П о п рои зх од ф орм ите на релефа се делят на две голем и групи:
образувани от ендогенни сили (движ ения на земната кора,
Ел

м агм ени и вул кан ски процеси) и образувани от екзогенни сили

(изветряван е, дей н ост на течащ ите води, подзем ните води , море­
то, вятъра, леда, човеш ката дейн ост и д р .). Н ай -често формите
на релефа възн икват и се развиват при едноврем ен н ото или
п оследовател ното във времето действие на ендо- и екзогенните
п роцеси (напр. вътреш ните сили ф орм ират п лан ин ския хребет,
след което денудационните процеси постепенно го разруш ават).
При разруш ителната, транспортиращ ата и акум ул ати вната дей ­
н ост на релеф ообразуващ ите ф актори се създават денудационни
ф орм и на релефа, к ои то биват: ерозионни (от д ей н остта на

78
 водните п отоц и ), абразионни (от разруш ителната работа на м о ­
рето) и акумулативни (флувиални, ледникови, еолови и д р.).
Т и повете релеф са повтарящ и се съчетания или ком п л екси от
форми на релефа, к ои то имат закономерна връзка пом еж ду си
(сходен п рои зход, геол ож ки строеж и история на развитие) и с
окръж аващ ата среда; напр. релеф на ок еан ск ото дън о, кон ти н ен ­
тален релеф (планински, равнинен, ледников, еолов и пр.).

ка
В заим одействията м еж ду релефа и инж енерните съ ор ъ ж ен и я
зависят и се определят от п олож ението на съ ор ъ ж ен и я та по
отнош ение на ф орм ите на релефа или техн и те елементи. Н ап ри ­

е
мер при прокарването на пътно съ оръж ен ие по склон и зк оп ъ т за
трасето оби к н овен о преминава в зоната на естествен ото разтовар­

от
ване, където скалите са променени от и зветряването и е въ зм ож -
но същ ествуването на евентуални свлачищ ни наруш ения. К огато
по склона са прокарани или се проектират х и д р отех н и ч еск и

Г ли
канали или тунели, изтичането на вода от тях влош ава х и д р оге­
олож ките условия по склона. П о-бл агоприятн о е п о-дъ л бок ото
разполагане на съор ъ ж ен и ето, за да се избегне тази зона.
В основата на склона ри сковете са значително по-м алки.
С иб
Когато съ ор ъ ж ен и ето се прокарва в свеж и коренови скали, к ои то
не са претърпели значителни дви ж ен ия, изветряването е по-сла-
бо и въ зм ож н остта за свличане е малка. В н якои случаи обаче
(при големи свлачищ а) е въ зм ож н о в долната част на склон а да
УА б
се образуват подувания, струпване на свлачищ ни материали,
които имат значително по-лош и качества от свеж ата скала.
на

При пресичането на изолирани скални масиви в тя х се срещ ат

скали с различна степен на изветрял ост и у стой ч и в ост. П реси ча­
нето на планински масиви се придруж ава с бъ рзо увеличаване
на п окритието върху съор ъ ж ен и ето. Н араства еф ектът о т гео­
он

ложкия товар и геотерм ичния градиент, затруднява се съ ст а в я ­

нето на геол ож к и разрези.
Влиянието на типа на скалите се оценява п осредством фациеса
им и техн и те геотехн ически качества.
тр

Геотехн ическият анализ на естествените скл он ове изисква

задълбоченото познаване на геом орф ол огията, на геол ож к и я и
структурния им стр оеж . При този анализ естествен ите скл он ове
ек

се разглеж дат като два основни типа: скл он ове (или части от тя х ),
в които не са се извърш вали движ ения (и отсъ ств у в ат белези за
движения), и ск л он ове, к ои то са се движ или (и в м ом ента са
Ел

стабилизирани или се д ви ж ат.)

В естествен ите скл он ове, кои то са се дви ж ил и (стари те свла­
чища), съ щ ествуват повъ рхн ин и (п рек ъ сн атости ), к ои то са слаби
и по к ои то е въ зм ож н о ново движ ение. В задвиж ения обем е
нарушен геол ож к и я т или структурн и ят строеж на масива, което
има важ ни и неблагоприятни геотехн ически последствия.
И н ж ен ер н о-геол ож кото картиране на свлачищ ните скл он ове
се извърш ва м н ого точн о. Т яхното инж ен ерн о-геол ож ко рай он и ­
ране и зи ск ва значителен опит, защ ото в планинските райони
такива свлачи щ а имат значителни размери и често обхващ ат

79
 изцяло н якои скл он ове. Голяма част о т подобни ги гантски
свлачи щ а п росто м ож е да не бъдат забелязани или да бъдат
неточн о интерпретирани.
М еж ду кри терии те за идентиф ициране на тези я влен и я , които
ч есто обх в а щ ат скалната п одл ож ка и п ок ри ващ и те я отлож ен и я,
най-важ ни са:
— геоморфоложките признаци — те и зискват вним ателното

ка
изследване на всяка аномалия в общ ата кон ф игурац ия на склона;
ако проф илът на склон а е твърде различен от съ сед н и те въпреки
еднаквата л и тол оги я и стр у к ту р а на масива, това м ож е да се
д ъ л ж и на наличието на старо и отдавна затихнало движ ение

е
(н егови те белези са тераси, стръ м н и участъц и и изпъкналости,

от
навълнявания, к ои то не м огат да се обя сн я т съ с структурни те
особен ости и л и тол ож к и я стр оеж );
— геоложкият строеж — с геол ож к ото картиране се устан о­
вява в ъ зм ож н остта за логи чн о свързване на строеж а на склона

Г ли
съ с стр у к ту р н и те м у особен ости ; н евъ зм ож н о е по друг начин да
се отк р и е старо свлачи щ е, при к оето м аси вът се е задвиж ил като
цял бл ок ;
— прекъснатостите в масива (п укн атин и , разлом и, повър­
С иб
хн ини на наслояване, наш истяване и д р .) и т я х н от о си стем ати ч­
но изучаване и анализ разкриват въ зм ож н и те слаби повърхнини,
по к ои то са се и звърш или дви ж ен ия или по к ои то е възмож но
УА б
да се и звърш и д ви ж ен ие;
— хидрографската мрежа и поведението на подземните води
— увел и чен и ят брой на и зворите често показва, че се е увеличила
на

„п о р е ст о ст т а “ на скалния м асив вследствие на дислокации и

т ек тон ск о раздробяване на глинести ш и сти , мергели и д р ., които
оби к н овен о са слабо п роп ускл и ви .
Н ай -важ н и те сведения за подобна оц ен ка дава класическото
он

и н ж ен ер н о-геол ож к о п роучване, при което се устан овява лито-

л о ж к и я т стр оеж на масива, напукан остта, си стем ати чн и те данни
за наклоните на п ластовете и пукн атин ите, хидрогеолож ки те
тр

д адености . У сл овн о се приема, че всички ск л он ове, при к ои то не

е устан овен нито един признак за д ви ж ение, са устой чи ви , а
разграничаването м еж д у устой чи ви те и н еустой чи ви те склонове
се прави чрез коеф ициента на си гурн ост.
ек

Н ачалото на д ви ж ен и ето и неговото реално развитие във

врем ето и в п ростран ството се определя п осред ством редовни
п ериодични геодези чески наблюдения на реперна м реж а или
Ел

чрез д р у г п од х од я щ начин за регистриране и измерване на

прем естван ията по п овъ рхн остта и в дълбочината на масива.

4.2. ГЕОМОРФОЛОЖКО РАЙОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

В ъ р ху тери тори ята на България групите о т ф орм и на релефа

са зак он ом ер н о свързани с тек тон ск и я ст р оеж на страната.
М орф ол ож к и те зони в голям а степен отговаря т на тек тон ски те,

80
 без да съвпадат напълно с тя х, тъй като са повлияни д о голям а
степен и от младите алпийски тектон ски дви ж ен ия през плиоце-
на и кватернера.

4.2.1. Северна България

ка
К райдун авска зон а. Разполож ена е непосредствено до р. Д у ­
нав и вклю чва:
а) алувиалните равнини край Дунав — В идинска, А р ч ар ск а,

е
Ц и бърска, К о зл о д у й ск а , О стр ов ск а , К ар абоазк а, Б ел ен ска,
Бръш ленска, С илистренска, запълнени с отл ож ен и я о т река

от
Дунав;
б) зона на крайдун авските стари и съврем ен н и свл а чи щ а —
от Дунавци (В идбол) до С илистра, в к оя то има три различни по

Г ли
строеж подзони:
— от Дунавци до устието на И скър — л ьос с предим но
глинеста подлож ка с плиоценска и сарм атска възраст;
— от Никопол до Русе — льос с п од л ож к а от мергели,
С иб
варовици, пясъчници и др. с кредна възраст;
— от Русе до Силистра — льос с п одл ож ка от глини, п ясъ ц и
и др. с плиоценска възраст.
УА б
С еверн объ лгарска равнина. З аем а М и з и й ск а т а п л оч а и
включва:
а) западната ч а ст на равнината (Г етск ата д еп р еси я ) о т Т и м ок
на

до долното течение на Вит м еж ду свлачищ ната зона о т север и

Предбалкана от ю г; представлява п лиоцен ска денудац и онн о-се-
диментационна заравненост, северната част на к оя то е л ьосово
плато, пресечено от ш и роки те ерозионни долин и на р ек и те, к ои то
он

се стичат от Стара планина;

б) средната ча ст на равнината (западн ата ч а ст на М и зий ската
плоча) — м еж ду дол н ото течение на Вит и Горен и Д олен Д ъбник
от запад и линията Т утракан — Горна О ряховица от и зток ; пред­
тр

ставлява плиоценска денудационна заравненост (а на ограничени

места в северната част — седим ентационна заравненост); в бл и ­
зост с Д унав се разполагат льосовите плата, а на ю г — карстови
ек

плата с каньоновидни долини на реките, к ои то се сти ч ат о т Стара

планина;
в) и зточ н ата ч а ст на равнината („д и а гон ал н и я т ва л “ в и зточ -
Ел

ната ч а ст на М и зий ската плоча) — м еж ду линията Тутракан —

Горна О ряховиц а от запад и линията Д обрич — Кардам от и зток ;
изградена е от обш ирн и пластови стъпала; в нея младите в ъ з х о ­
дящи дви ж ен ия са ф ормирали изолирани п л оск и възвиш ения
със синклинален стр оеж м еж ду дълбоки те каньоновидни долини;
северната й част е заета от карстови плата, части чн о погребани
под льоса;
г) п р и м ор ск а та ч а ст от равнината — на и зток от линията
Добрич — Кардам д о брега на Ч ерно м оре; образувана е през
сармата при отстъ пван ето на морето; меж ду рум ъ н ск ата граница

6 Инженерна геология в хвдрологвя 81

 и нос К алиакра брегъ т на м орето съвпада с полегата п овъ рхн ос-
тна ф лексура (м о р ск о то дън о и част от суш ата ф орм ират п отъ ­
налата част на флексурата); при Ш абла и Блатница са образувани
лимани.
П редбалкан . О бхващ а зоната от гр. М онтана на запад до Черно
м оре на и зток , м еж ду С евернобългарската равнина от север и
северн ите скл он ове на Балкана от ю г. О тговаря на Предбалкан-

ка
ската тек тон ск а зона. С ъстои се почти и зк л ю ч и тел н о от автох­
тонн и (останали на м я сто) гъ н к ови ком п л екси — изоклинални
гребени, в к ои то долините са с антиклинален, а възвиш енията
м еж д у тя х — съ с синклинален строеж . Това развитие на релефа

е
е характерн о за районите ок о л о Л ук ови т, Л овеч, Севлиево, Елена

от
и на север о т Габрово. О коло В елико Т ъ рн ово и П реслав антик-
линалите са се запазили добре като стр у к ту р н и ф орм и. Зоната
се п реси ча от антецедентните долини на рек и те, к ои то се стичат
от Стара планина към Д унав. П ри тоци те на тези главни реки

Г ли
им ат субсек вен тн и (антиклинални и си нклинални), а по-младите
— кон сек вен тн и долини. Г ол ям о разпространение има к арсто­
вият релеф и к арстовата хидрограф и я, свързани с варовиците на
С иб
средния три ас, горната ю ра (малма) и кредата (барема), разкри­
ващ и се на п овъ рхн остта.
УА б
4 .2.2 . С редн объ л гарска зона
на

Образувана е в резултат на вери ж н о планинообразуване и

вк л ю ч ва Стара планина, м еж дупл ан и н ски те котлови н и и Средна
гора.
Стара планина. П рости р а се от границата с бивш а Ю гославия
он

д о Ч ерн о м оре и представлява асим етричен ан тикли н орий , поле­

гато наклонен къ м север и стр ъ м н о — към ю г. На места има
п овъ р х н остн и п рекъсван ия (чрез навличания и разседи), които
тр

отдел я т староп л ан ин ския ан тиклинорий о т задбалканския син-

к л и н ор и й . Значителното издигане на зоната е предизвикало
нейната интензивна денудация и д ъ л бок о ерозион н о разчленява­
не. Само на отделни места са се запазили денудац и онн и остатъци.
ек

В и зточн ата ча ст на ан тиклинория издигането е би л о по-слабо.

В п о-н еустой ч и ви я горнокреден и палеогенски ф лиш се е обра­
зувала хи дрограф ската м реж а на К ам чия. Към север и към юг
Ел

от главн ото било на планината са се ф орм ирали консеквентни

долин и. А нтецедентен е п рол ом ъ т на И скър. В ътре в антикли­
нория и по неговата дълж ина са се образували един ичн и котло­
вини с грабенов стр оеж — Б отевградско-П равеш ката, Е трополс­
ката и С унгурларската.
З адбал кан ски к отл ови н и . Р азполож ени са на ю г о т главното
би л о на Стара планина и на север от веригата: В и ск я р , Л юлин,
В и тош а, Л озен ската планина, Средна гора и С трандж а, от гра­
ницата с бивш а Ю гославия до Ч ерно море. К ато структурн а
форм а това е огром ен синкл и н ори й, разкъсан о т н я к ол к о нап­

82
 речни зони на издигане и пониж аване, вследствие на което в него
се е образувал низ от котловини: Софийска, Саранска, К амарска,
З л а ти ш к о-П и р д оп ск а, К арловска, К азанлъш ка, Т въ р ди ш ка,
Сливенска, К арнобатска, А й тоск о-Б ургаск а. П отъването в ц ен т­
ралните части на повечето от котловините продълж ава и днес,
на което се дъл ж ат заблатяванията (в Софийската котловина —
около р. Блато и Стари И скър; в Камарската котлови н а, в

ка
Карловската — ок ол о с. Баня; в Сливенската — окол о Тундж а,
лиманите край Бургас). О формянето на си нкл и н ори я е започнало
през неогена и е било интензивно през плиоцена, к огато в
Софийското поле и К азанлъш ката котловина (ок ол о Т улово) са

е
се образували плитки плиоценски езера.

от
Средногорие. П ростира се от границата с бивш а Ю гославия
до Черно море. Като тектон ска структура представлява антикли-
норий, к ой то е м н ого по-слабо издигнат от С таропланинския.
Включва планините В и скяр, Л юлин, В итош а, Л озенската пла­

Г ли
нина, Средна гора, височините край Я м бол и на ю г о т Карнобат
и северните части от Странджа. Разкъсан е на отделни части от
напречни зони, к ои то потъват (и предизвикват заблатявания в
съседните синклинории) и отделят Западна от И зточна Средна
С иб
гора и И зточна Средна гора от плоските възвиш ения ок ол о Я м бол
и Карнобат. М еж ду С редногорието и съседните си н кл и н ори и са
се запазили п овъ рхн остн и те ф лексури, в к ои то ерози он н ото
УА б
разчленяване е м ного слабо поради наличието на устой чи ви на
денудация скали. А нтецедентните проломи на И скъ р, Т ополница
и Тунджа разкъсват антиклинория на отделни орограф ск и еди ­
на

ници.

4 .2.3. Ю ж н объ л га рск а зон а

он

Ю ж нобългарската зона е резултат на дъ л бок о м озаично т е к ­

тр

тонско разломяване. В клю чва котловините и полетата по север­

ния ръб на Р одопите, И зточните, Средните и Западните Родопи,
Рила, Пирин и котлови н ите по Струма и М еста.
К отл ови н и и полета п о северния ръ б на Р од оп и те. Това са
ек

Радомирското поле, П алакарията, С ам ок овското поле, К остенец-

кото поле, Горн отракий ската низина. В си чки имат асим етричен
строеж — от ю ж н ата страна са отделени от планината съ с
Ел

стръмни разседни отк о си . О ф орм янето на котлови н ите продъл­

жава и днес. В тях няма речни тераси (или са налице сам о
най-младите), а в повечето случаи реките образуват обш ирн и
блатисти равнини.
И зточни Р одопи . И мат ерозионен релеф, к ой то е резултат на
дълготрайното въздействие на речната ерозия в ъ рху този т ек тон ­
ски стабилен район. И здигането на района в края на плиоцена е
причина за ерозион н ото разчленяване на плиоценската ерозион-
но-седиментационна заравненост и образуването на обш ирн и
плоски ридове.

83
 Средни и Западни Р од оп и . Във високи те им части са оф орм ени
четири н еоген ски денудационни заравнености:
— старомиоценска — с надморска височина ок о л о 1800 m;
запазена е най-добре в най-северозападните части на Западните
Р одопи (и на вр. Б аташ ки С неж ник);
— младомиоценска — с надм орска височина ок о л о 1500 m;
запазена е като алувиална п окри вка с голям а п л ощ в горното

ка
течение на Б еглиш ка река и в обш и р н ото п ростран ство около
П ерсен к, Беглика и би л ото м еж ду М еста и Ч епи н о-Д осп ат;
— понтийска — с н адм орска височина ок ол о 1280 m; запазена
в м н ого о т голем ите долини във вид на ш и рок и тераси ; на много

е
м еста на ю г от Д оспат преминава в обш ирн и и дебели до 80 m

от
чакълен и пластове;
— левантийска — запазена на м н ого места в по-големите
дол ин и като тераса с различна височина — в централните части
до 1100 m , а къ м северния ръб на планината — до 400 ш.

Г ли
Тези заравнености имат извънредно разнообразен микро- и
м езорелеф поради разл ичното изветряване на скал ите (например
ри ол и тови те плата са съ с стръ м н и , почти вертикални откоси ,
С иб
м рам орн ите терени са богати на карстови ф орм и, а в районите
съ с си ли катн и скали о т кристалинния цокъл билата са заоблени).
На отделн и м еста млади разлом и са причина за типичните
разседни о т к о си — при Д оспат и м еж ду Сърница и Д оспат.
УА б
Ри л а и П ирин. И нтензивната ерозия п очти напълно е унищ о­
ж ил а в и со к о и здигнатите стари денудационни заравнености. По
време на младия плейстоцен (вю р м ) почти всички речни долини
на

с надм орска височин а, п о-гол ям а от 2200 m в Западна Рила и над

2300 m — в И зточна Рила и П ирин, са били заети от ледници.
В п о-гол ем и те долин и ледниците са слизали м н ого п о-н и ск о (в
он

долината на Бели И ск ъ р д о 1090 m). След стопяван ето на

ледн иц и те н астъпва интензивно преоф орм яне на релефа: сипеи
и огр ом н и скал н и обруш вани я постепен н о запълват ледниковите
езера, к о и то са ц я л остн о или части чн о ун и щ ож ен и .
тр

К отл ови н и п о С трум а и М еста. Р азлом яването при тек тон с­

к и те п роц еси в Е гейската област през плиоцена е предизвикало
п отъ ва нето на м н ож ество тек тон ск и бл окове. Н я к ои от пониж е­
ек

н ията са били запълнени с плиоценски седим ен ти , к ои то след

п овторн и дви ж ен и я в края на плиоцена (на м еста по време на
кватерн ера и до дн ес) са интензивно ерозирани. П ри това се
Ел

образуват пл оск и хъ л м ове с м н ого оврази, а п о-ш и р ок и те долини,

като К ю стен д и л ск ата, К очериновската, Б лагоевградската, Си-
м и тл и й ск ата, М елниш ко-С анданската, Р азл ож ката и Гоце-Дел-
чевската, се п окри ват с чакъли. При врязването на реките в
пл и оц ен ск и те седим ен ти се образуват м н ого еп иген ети чн и про­
лом и.

84
 il 4 h t i

ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКА ОЦЕНКА
НА СКАЛИТЕ И СКАЛНИТЕ МАСИВИ
ЗА СТРОИТЕЛНИ ЦЕЛИ

ка
Глава 5

е
И Н Ж Е Н Е РН О -ГЕ О Л О Ж К А К Л А С И Ф И К А Ц И Я

от
И М Е Х А Н И Ч Н И СХЕМ И Н А СТРОИТЕЛНИТЕ ПОЧВИ

5.1. ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ

Г ли
ПОЧВИ И СКАЛНИТЕ МАСИВИ

От и н ж ен ерн о-геол ож ка гледна точк а скалите от различните

генетични групи м ож е да притеж ават сравнително близки с в о й с­
С иб
тва, което позволява използването на общ и м етоди за изучаване­
то и оценката им.
Според БДС 6 7 6 — 57 строителните почви се делят на два
УА б
класа:
а ) споени (цимент ирани):
— скали;
на

— полускали.
б) дисперсни (раздробени):
— несвързани;
— свързани;
он

— особени.
Обединяването на строи тел н и те почви по я к остн и , деформа-
ционни и ф илтрационни свойства отговаря на разделянето на
следните класове строителни почви: I — скали, I I — слаби скали,
тр

III — дисперсни почви (свързани, несвързани, особени) —

табл. 5.1.
Н якои осн овн и показатели, определени в л абораторни у сл о ­
ек

вия въ рху скални образци, се използват за класиф икация преди

всичко на сам и те скали, но не и на скалните масиви.
От м ногопарам етровите класиф икации на скалн ите масиви
Ел

най-разпространени са класиф икациите на Бенявски [99] и на

Бартон и др. [98]. Б енявски класифицира скалн ите масиви по
бал ( R M R ), к ой то нараства с подобряване свой ствата на скалите
и качествата на масива от 0 д о 100. К ласиф икацията се основава
на ш ест параметъра:
R MR = Q = Rf,s+ R rqd + Rdj + RCj + Rw + Roj. (5 .1 )

85
 Инженерио-геоложка класификация на строителните почви [8,9]

Клас Скали Слаби скали

ка
Кратка с твърди кристализационни и с Твърди кристализационнни и

е
харак- цимеитационни връзки (якостта цимеитационни връзки, отсла­

терис- на които е съизмерима с якостта бени в сравнение с връзките

от
на минералите) в скалите

Г ли
Група магмени седиментни метамор­ седиментни метамор­
циментирани
циментирани фни фни

Под-
С иб
ефу-
зив-
зър- био- ре-

гио- тру-
ефу.

аив-
не-

U-
ХИ­
МИЧ­
кон-
тяк*
реги-

грутш зив- ни нич- ЕН нич­

УА б
ои ии
на

Кратка много плътни (масивни); невла- плътни, понякога нископорести

харак­ гоемки; неразтворими; водо- или масивни; невлагоемки или

он

тери­ пропускливи по пукнатини; с слабовлагоемки; неразтворими

с иаключение на карбонатните
стика голяма якост на натиск; прак­
тр

на тически неслегаеми (ври от­ (0,01 g /d m 3), сулфатните (2—3

свой­ съствие на напуканост); g/dm 3), халоидни (800 g /d m 3;

ек

ствата изотропни или анизотропни водопропускливи по пукнатини

или слабо (понякога средно-) во­

Ел

допропускливи; с голяма или

средна якост на натиск; здра­

ви, практически неслегаеми

или слабо слегаеми; често
аниаотропни

86
 Таблжца 6.1

Свързани Несвързани Особени

ка
с воднокодоидни и цимен- сипещи в сухо състояние с връзки от

тационнн връзки, якостта на с връзки на зацепване и раалична при­

е
които е по-малка от циментационни с много рода и харак­

от
якостта на минералите малка якост тер

седиментни

Г ли
с е д и м е н т н и ц и м е н т и р а н и
циментирани
и неци ментирани

С иб
прахови и глинести зърнести
зърнести,
биогенни
УА б
на

пореста и силно порести; порести невлагоемки, с широк диапазон

в д а т с к и и много влагоем- практически неразтвори­ на изменение

он

ки; ми; водопропускливи и на физико-ме-

неразтворими; водонепропу­ силно водопропускливи; с ханичните свой­

скливи или слабо водопро-

тр

малка якост на срязване; ства в зависи­

пускливи; с малка якост на слабо слегаеми при ста- мост от състава

ек

срязване; слегаеми и силно тично натоварване и сил­ и състоянието

слегаемя, съсъхват но уплътняеми при дина- на почвите

Ел

и набъбват мично въздействие; някои

разновидности са плаващи

87
 к ъ д ето Q ( R M R ) е показателят за качество на ск ал н и я м асив,
бал;
Лр, — парам етър за я к остта на едн оосов н атиск на
ненаруш ена скала, бал; оценява се чрез
R„ = 25 / „ където R H е я к остта на едн оосов натиск,
a i , — я к остта при точк ов товар (вж . т. 6 .1 );
R rqd — параметър за показателя RQD, бал [1 0 1 ]:

ка
JIQP _ общ а дълж ин а на скалната ядка > 1 0 cm ^
дълбочина на сондаж а

е
R dj — параметър за разстоян и ето м еж ду п укн ати н и те, бал;
R Cj —парам етър за съ стоя н и ето на п укн атин и те, бал;

от
Rw — парам етър за усл ови я та на оводняване, бал;
R. — парам етър за ори ен таци ята на п укн атин и те, бал.
Ш ести я т парам етър — за ориентацията на пукнатините, е
въведен за тунелни работи и за фундиране.

Г ли
Н арастването на бала в зави си м ост о т 1„ и RHе дадено в табл.
5 .2 .
Таблица 5.2
С иб
Якост на точково
натоварване
8
МРа
Якост на едноосов
натиск Rn, МРа
200
Ле,, бал

15
4 — 8 100 — 200 12
УА б
2 — 4 50 — 100 7
1— 2 25 — 50 4
Не се използва 10 — 25 2
на

Също 3 — 10 1
Също 3 0

Н арастването на б е т а в зави си м ост от RQD е дадено в табл.

он

5 .3 .
Таблица 5.3
тр

RQD, % R bqd.бал
91 — 100 20
76 — 90 17
51 — 75 13
ек

25 — 50 8
25 3
Ел

Р азстоя н и ето м еж ду пукнатините м ож е да се оц ен и чрез

сон даж н а я д к а (табл. 5.4).
Таблица 5.4

Разстояние меж ду пукнатините, тп Rdi. бал

> 3 30
1— 3 25
0,3 — 1 20
0,005 — 0,3 10
< 0,005 5

88
 Н арастването на бала в зави сим ост о т съ стоя н и ето на п ук н а­
тините е дадено в табл. 5.5.
Таблица 5.5

Описание на пукнатините A-j, бал

1 2

Много грапава повърхност; дължината е ограничена; скалата в

стените е твърда 25

ка
Леко грапава повърхност; широчина, по-малка от 1 nun; скалата
в стените е твърда 20
Леко грапава повърхност; широчина, по-малка от 1 mm; скалата
в стената е мека

е
12
Гладка повърхност или глинест пълнител с дебелина 1— 5 mm
или пукнатини с широчина 1—5 mm; дължина над няколко

от
метра 6
Открити пукнатини с дебел глинест пълнител с дебелина 5 mm
или отворени над 5 mm пукнатини; дължина над няколко метра 0

Г ли
Х и д рогеол ож ки те условия се оценяват според табл. 5.6.
Таблица 5.6
С иб
Прпток на вода на 10 ш
от дължината на
тунела, dm /m in
Отношение на хвдростатичното
налягане в пукнатините към най-
голям ото основно напрежение в
Общи условил Ли, бал

тунела
УА б
Няма 0 съвършено сух 10
< 25 0 — 0,2 влажен 7
25 — 125 0,2 — 0,5 водата е с умерен
на

напор 4
> 125 0,5 сложни проблеми,
свързани с
оводняването 0
он

Влиянието на ориентацията на пукнатините се оценява чрез

табл. 5.7.
Таблица 5.7
тр

Оценка на влиянието на ориентацията на Нарастване на бала за Нарастване на бала за

пукнатините при изкопните работи тунели А,), бал съоръж ения Roi. бал
Много благоприятно 0 0
ек

Благоприятно —2 —2
Удовлетворително —5 —7
Неблагоприятно — 10 — 15
Много неблагоприятно — 12 — 25
Ел

К акто се виж да на табл. 5 .7 , при м н ого благоприятно разп о­

ложение на пукн атин ите бал не се прибавя, а в останалите случаи
се прибавя с обратен знак.
Към геом еханичните класиф икации по разделителни п овъ р ­
хнини в масива се отнася класиф икацията на Л. М юлер — на 5
класа, в зави си м ост о т броя на пукнатините на линеен м етър ( k )
и коеф и ци ен та на равнинна прекъсн атост (k J — вж . т. 6 .1 , фиг.

89
 Една класиф икация на скал ите и скалн ите м а си в » с п р и л о ­
ж ена от Н. Косев, Г. Стефанов и Б. Мюлер [52]. Геотехн ическата
кл асиф икация на скал ите се съ стои от 4 частни класиф икации:
а) и нж ен ерн о-п етрограф ска, основана на генезиса, стр у к т у р а ­
та, тек стура та и съ д ъ рж ан и ето на характерни м инерали в съ ста ­
ва на скал ите (табл. 5 .8 );

е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 5.1. Класификация на скалните масиви [66]
УА б
Таблица 5.8
Инженерно-петрографска класификация
на

Код Наименован не u особености в строеж а на скалите

1 2
Пма Магмени скали
Пма1 Пълнокристалинни, макрокристалинии, кварцсъдържащи скали
он

Пма2 Пълнокристалинни, микрокристалинни, кварцсъдържащи скали

ПмаЗ Пълнокристалинни, макрокристалинни, безкварцови скали
Пма4 Пълнокристалинни, микрокристалинни, безкварцови скали
Пма5 Непълнокристалинни, кварцсъдържащи скали
тр

Пмаб Непълнокристалинни, безкварцови скали

Пма 7 Стъкловидни, кварцсъдържащи скали
Пма8 Стъкловидни безкварцови скали
Псе Седиментни скали
ек

Псе1 Механично утаени финозърнести скали

Псе2 Механично утаени едрозърнести скали
ПсеЗ Химични и биохимични кварцови скали
Псе4 Химични и биохимични карбонатни скали
Ел

Пме Метаморфни скали

Пме1 Шистозни силикатни скали
Пме2 Шистозни карбонатни скали
ПмеЗ Масивни силикатни скали
Пме4 Масивни карбонатни скали

б) по категори я на разработване, основана на я к остт а на

н атиск и въ л н овото съпротивление на скалите (ф иг. 5 .2 );
в) по у стой ч и в ост на изветряване, основана на вълновото
съ п роти вл ен и е и обем а на порите (фиг. 5 .2 );

90
 г) по степен на изветряване, основана на обем а на порите и
водонасищ ането (ф иг. 5.2).
Г еотехн ическата класиф икация на скалните масиви вклю чва
6 частни класиф икации:
а) по разстоя н и ето меж ду разделителните повъ рхн ин и (табл.
5.9);

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 5.2. Класификация на скалите

Таблица 5.9
ек

Класификация по разстоянието между разделителните повърхнини в масива

Код Разстояние, стп Наименование

> 100 много голямо

Ел

PlOl
PlOO 50 — 100 голямо
Рбо 20 — 50 средно
Р20 10 — 20 умерено
Рю 5 — 10 малко
Рб < 5 много малко

б) по наклона на главните си стем и пукнатини (табл. 5 .1 0 );

в) по п осоката на потъване на главните си стем и пукнатини
спрям о п осоката на потъване на скалния о т к ос (табл. 5 .1 1 );

91
 гаолица 6.10
Класификация по наклона на главните пукнатини

Код Н аклон ,гр ад уси Н аименование, пукнатини

Ню 0 — 10 хоризонтални
Нзо 10 — 30 полегати
Нео 30 — 60 стръмни
Ноо 60 — 90 много стръмни

ка
Таблица 5.11
Класификация според посоката на потъване на главните пукнатини спрямо

е
потъването на откоса

от
Код Ъ гъл Аа, П осока на потъване спрямо Опасност за устойчивостта от
градуси потъването на откоса плъзгане

Лу 0 — 30 успоредна голяма
Лк 30 — 60 коса средна

Г ли
Jin 60 — 90 перпендикулярна малка
Ло > 90 обратна няма опасност

С иб
г) по ъгъл а на триене по п рекъ сн атости те (табл. 5 .1 2 );
Таблица 5.12
УА б
Класификация по ъгъла на триене по разделителните повърхнини

Код Ъ гъл на триене, градуси Опасност о т плъзгане

на

Ф41 > 40 малка

Ф40 30 — 40 средна
ФЗО 20 — 30 голяма
ф20 10 — 20 много голяма
он

фЮ < 10 изключително голяма

д) по ъгъла на преобръщ ане на скалн ите бл ок ов е в откоса

тр

(табл. 5 .1 3 );

Таблица 5.13
ек

Класификация по ъгъла на преобръщане

Код Ъ гъл на преобръщ ане, градуси Опасност от преобръщ ане

Ел

*41 > 40 малка

Мо 30 — 40 средна
кзо 20 — 30 голяма
К20 10 — 20 много голяма
К10 < 10 изключително голяма

е) по здравина и взриваем ост (фиг. 5.3 ).

П осред ством разгледаните класиф икационни п оказател и съ с ­
тавъ т, ст р о е ж ъ т и свойствата на скал ите и п рек ъ сн атости те на

92
 масива м ож е да се представят с качествено-количествена геотех ­
ническа ф ормула:
Н аименование на скалата, П -К -У -И -Р -Н -Л -ср-к— 3 (5 .3 )
(буквен и те означения съответстват на означенията в табл. 5 .8
+ 5.13 и ф иг. 5.2 и 5.3).

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 5.3. Класификация на скалните масиви

тр

Така например:
Гранит, П м а 1 -К Мт-У с-И сл -Р ю 0-Н б0-Л к- <рзо- К40-Зн (5 .4 )
означава, че м асивът (о т к о съ т) е изграден от гранит, п ъл нокри с-
ек

талинна, м акрокри стал и н н а, кварц съ дъ рж ащ а скал а, м н ого

твърда, средно устой чи ва на изветряване, слабо изветряла; ср ед ­
но разстояние м еж ду пукнатините в дадена си стем а 50 + 100 cm ;
Ел

наклонът на пукнатините от същ ата пукнатинна си стем а е

30+ 60°; ъгъ л ъ т м еж ду посоката на потъване на пукн атин ите и
откосната повърхн ин а е 30 + 60°; ъ гъл ъ т на оста тъ ч н о триене по
пукнатините е 20 + 30° и на преобръщ ане — 30 + 40°, по здравина
масивът е норм ално здрав.
Тази класиф икация е съставена главно за оц ен ката на у ст о й ­
чивостта на скални отк оси .

93
 5.2. МЕХАНИЧНИ СХЕМИ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПОЧВИ

5.2.1. К л аси ф и к ац и я на м ехан и чн и те сх ем и

Земната и скалната механика изучават сл ож н и те природни

образувани я, наречени строи тел н и почви, чрез м ехан и чн и схем и.
П ри л ож ен и ето на м еханичните схем и към геол ож к и те явления

ка
и проц еси и зисква предварително детайлно наблю дение на гео­
л ож к и те явления в натура и установяване на осн овн и те черти на
тези явлен и я. П ри работа с механичните схем и освен това е
н еобход и м о устан овяване на общ и те зак он ом ер н ости , основани

е
не са м о на качествена, но и на количествена оц ен ка на м еханич­
ната страна на явленията. С хем атизираната представа за геол ож ­

от
к о т о явление трябва да намери п отвърж ден и е в практиката.
В табл. 5.14 е дадена класиф и кац и ята на м еханичните схеми
на строи тел н и те почви [71].

Г ли
Таблица 5.14
Механични схеми на строителните почви

Строителна почва Механична схема

С иб 1
Скали (кристализациоини връзки)
— магмени скали, масивни и напукани
2
непрекъснато твърдо тяло

— седиментни скали (варовици,

УА б
пясъчници)
— метаморфни скали
Слаби скали (вторични кристализациоини поресто тяло с постоянно сцепление
на

връзки)
(конгл ом ерати, мергели, алевролити,
аргилити, глинести шисти)
Свързани почви (водноколоидни връзки) поресто тяло с хидро-аеростатнчен
он

(уплътнени глинести пясъци, песъчливи пълнител на поровото пространство

глини и глини, льос, слабосвързани
пясъци, почви)
Слабосвързани почви поресто тяло с течен пълнител на
тр

(слабоуплътнени глинести пясъци, поровото пространство (почвена

песъчливи глини и меки глини) маса)
Почвени суспензии вискозна течност
(тини)
ек

Несвързани почви сипещо тяло

(валуни, чакъли, пясъци)
Ел

5.2.2. Инженерно-геоложки особености на механичните схеми

5.2.2.1. Скали — механична схема на вътрешните връзки

в кнтрузивните масиви

С тр ук турн и те връзки в магмените скали се обр азуват почти

по съ щ и я начин, к акто и кристалите в скалите и я к о стт а им е
съ и зм ери м а с я к о стта на самите кристали. Тези връ зки оказват
съ п роти вл ен и е к ак то при опън и натиск, така и при срязване.

94
 Това дава основание да се счита, че съ щ ествуващ и те връзки
работят по съ щ и я начин, к ак то биха работили, ако заедно с
кристалите образуват непрекъсната, еднородна и и зотропна ср е­
да.
Разруш аването на връзките м еж ду кристалите и наруш аване­
то на н еп рекъсн атостта на масива м ож е да настъпи по два
начина:

ка
а ) чрез пряко скъсване в местата на възникване на опънни
напрежения (пукнатини на опън);
б) чрез срязване на връзките по направление на плъзгане

е
(пукнатини на срязване).
При разруш аване на връзките под действие на опънни напре­

от
жения се образуват м и кроп укнати н и, при к оето се и зкл ю чват от
работа площ и от сечението на масива и останалата неуравнове­
сена част от усилията се разпределя върху съхранен и те връзки,
като увеличава натоварването въ рху тя х и от своя страна ги

Г ли
разрушава.
С рязващ ото усилие, действащ о в сечение на масива след
разрушаване на връзките, зависи от триенето м еж ду телата
С иб
(блокойете), к ои то се допират н епосредствено в местата на нару­
шените връзки.

5.2.2.2. Слаби скали (механична схема)

УА б
М еж ду минералните части ци в седим ентните скали е в ъ зм ож ­
но възникване не сам о на молекулни връзки, к ои то зави сят от
на

състоянието на почвата, но и на устой чи ви кристални връзки,

образувани при отлагане на разтворени вещ ества в пори те. Тези
нови връзки ф иксират пол ож ен и ето на части ци те в почвата и
правят н евъзм ож н о взаимното преместване на части ци те на
он

скелета. П оради това съп роти вл ен и ето срещ у взаим но п рем ест­
ване на частиците се дъл ж и не сам о на допирането м еж д у тя х,
но и на допълнителна устой чи ва свързан ост — сцепление. С цеп­
тр

лението, от една страна, препятства разделянето на части ци те и

относителното им взаимно преместване, а от друга — не пречи
на силите на триене, възникващ и меж ду части ци те под д ействие
на нормални напреж ения.
ек

Кристалинните свързани почви притеж ават я к о ст на оп ън ,

определена от я к остта на кристалните връзки м еж д у минерал­
ните части ци . В това отн оп ^ н и е тези почви са сходн и с магмените
Ел

скали и се отличават от тях сам о по качеството на връзките.

Я к остта на натиск (при отсъ стви е на тангенциални напреж е­
ния) не м ож е да се обя сн и с наличието на връзки м еж ду ча сти ­
ците, тъй като тези връзки при натиск се и зклю чват от работа и
якостта не се отличава от я к остта на си п ещ и те се тела (табл.
5.14).
Я к о стта на срязване се определя от начина на форм иране на
кристалните връзки и зависи от следните два ф актора: сцепление
и вътреш н о триене.

95
 К р истал ин н и връ зк и в ан и зотропн и м а си ви . О бразуваните
твърди м еханични връзки ря д к о притеж ават еднаква я к о с т във
вси ч к и направления, тъй като при бавното им ф орм иране в хода
на гравитационната кон солидация на масива скал ите са подл о­
ж ени на нееднакво по различните направления си л ов о въздей с­
твие. П о направление на силата на теж естта, т. е. п ерп ен ди ку­
л ярно на н аслояването, ф орм ирането на връ зки те става под

ка
д ействие на п рогресивн ото нарастване на собств ен ото тегло на
горележ а щ и те пластове. Н арастването на здравината на връзките
в дъл бочин а м ож е да се дъ л ж и на п росл ой к и в масива. По
наслояването ф орм ирането на връзките е п о-равн ом ерн о и се

е
наблю дава известно п о стоя н ств о в здравината на връзките.

от
А н и зотр оп н остта в я к о стт а на скалн ите м аси ви, изградени от
м етам орф ни скал и, е резултат о т ш и стозн остта, дъ л ж ащ а се на
преориен тирането на минералите при м етам орф изм а.
А н и зотр оп н остта на скал н ите масиви се д ъ л ж и и на напука­

Г ли
н остта и тек тон ск а та н аруш ен ост на скалите.
У сл ови е за ра вн овеси е на напукани м а си ви . Вследствие на
п рогр еси вн ото разруш аване на връзките м еж д у минералните
С иб
зърна в скал ите по едно определено направление (сечение) на
масива настъпва пълно разделяне на масива на две несвързани
една с д руга ча сти . П ол ож ен и ето на това сечение съ отв етства на
направлението на н ай-опасн ите напреж ения на оп ън или срязва­
УА б
не и се п роявява като неп рекъсн ати, ориентирани в п ространст­
вото п укнатини.
П о направление на п укн атин и те, образувани от срязващ и
на

напреж ения (п укн ати н и на плъзгане), взаи м одей стви ето между
образувани те сам остоя тел н и части на масива се запазва под
ф орм ата на триене на тези части п ом еж д у им по цялата повър­
х н ост на съ п ри к осн овен и е и отваряне на п укн атин и те не настъп­
он

ва (при гладки пукн атин н и стен и ). Р азруш аването на вътреш ни­

те връ зк и м еж д у м инералните частици на скал ите не става в
определена п оследовател ност и м ож е да стане едноврем енно по
тр

различни направления.
В зоната на изветряване пукнатините са разпол ож ен и главно
по направления, норм ални по отнош ен ие на температурните
градиенти.
ек

5.2.2.3. Свързани почви (механична схема)

Ел

О тделените о т скал ите минерални ча сти ц и , пренесени от

водни или въздуш н и п отоц и и п реотл ож ен и на н ово м ясто,
попадат под д ей стви ето на теглото на н овоотл агащ и се отгоре
у тай к и , вследствие на което се п ри ти скат п ом еж д у си и образуват
повече или по-м ал ко устой чи ва структура. П ри гравитационната
кон сол и дац и я (естествен о уплътняване под д ей ств и е на собств е­
н ото тегл о) в празнините на почвата се разполага вода или
в ъ зд у х, вследствие на к оето всяка гравитационно консолидирана
почва м ож е да се разглеж да като физична си стем а , съ ст о я щ а се

96
 от две различни вещ ества: твърди минерални части ци , обр азува­
щи скелета на почвата, и течен или газообразен пълнител на
празнините м еж ду тях (п орово пространство).
При утаяване във водна среда физичната си стем а се съ стои
само от твърди минерални частици и вода, запълващ а порите.
При гравитационна консолидация във въздуш на среда харак те­
ристиката на систем ата от твърда и газообразна фаза притеж ава

ка
известна условн ост. П ренасяните във въздуш на среда минерални
частици м ож е да носят по п овъ рхн остта си адсорбционна вода и
при утаяването се допират п ом еж ду си посредством мембранни
контакти. Така че всъ щ н ост в тя х п ри състват не две, а три

е
физични фази. Отнасянето на тези почви към двуф азните с и ст е ­

от
ми (твърда и газообразна) е сам о условн о — к огато течната фаза
е физично свързана вода, т. е. е неотделима от почвените частици.
При гравитационната консолидация настъпва непрекъсн ато
изменение на разполож ението на почвените частици към п о-го-

Г ли
лямото им сближ аване и уплътняване. Водата, намиращ а се в
почвената маса извън адсорбираните ципи (м ем брани), е свободна
вода и м ож е да се придвиж ва в порите под действие на разликата
в налягането по общ и те закони на хидром ехани ката. Така че
С иб
скелетът, съ ст о я щ се от твърди части ци , предава усил и ето от
частица към частица чрез взаимни к он так ти , а почвената вода
предава вътреш ните сили като хидростатичн о налягане.
УА б
5.2.2.4. Почвени суспензии (механична схема)
на

При смиване на изветрели почвени продукти от атм осф ерните

валежи минералните зърна губят всякаква връзка п ом еж д у си и
се оказват плаващ и в нея. В това съ стоя н и е почвата е сл ож н а
механична систем а, в к оя то п рисъстват едновременно две вещ ес­
он

тва (минерални зърна и вода) и при това в различни ф изични

фази (твърда и течна). Н епрекъснатостта на тази си стем а се
определя от течната фаза (водата), тъй като плаващ ите във водата
тр

минерални зърна не са в непрекъснато съ п ри к осн овен и е пом еж ду

си.
П о-едрите зърна от см и тите от водата почвени части ци се
утаяват при първото пониж аване на с к ор остта на течен ието, като
ек

образуват натрупвания о т чакълести и пясъчни почви, а по-м ал ­

ките частици продълж ително време се намират в плаващ о с ъ с ­
тояние и се пренасят на значително разстоян ие като почвени
Ел

суспензии.
Н аличието на почвени частици не оказва влияние въ рху
свойствата на сусп ен зи ята, докато тези частици са малко. Тогава
взаимното им допиране е малко вероятно и сусп ен зи я та м ож е да
се разглеж да като единно ф изично тяло с п остоянен вискози тет.
Д иагенетичните изменения на утайките стават при м ного голям о
водно съдъ рж ан ие (90 % и повече) с преобладаване на свободната
вода. П ървоначалната утайка притеж ава м ного рохк ава к л етъ ч­
на структура поради слабите молекулни стр у к ту р н и връзки,

7 Инженерна геология и хидрология 97

 създадени при ударите м еж ду частици с водни (адсорбц и он н и)
обви вк и .
В следствие на значителната п орестост на утай ката и наличи­
ето на гол я м о кол и чество свободна вода в сяк о съ тресен и е мож е
да предизвика загуба на връзките (наруш аване на кон такти те)
м еж д у п очвен ите части ци и преминаване на утай ката в плаващо
съ стоя н и е при запазване на общ ата първоначална вл аж н ост на

ка
почвата. П о-н ататъ к почвените части ци м ож е да възстановят
връ зк и те и клетъчната си структура.

5.2.2.5. Несвързани почви (механична схема)

е
от
В следствие на н еп рекъсн ато раздробяване едн ородн ият ск а­
лен м асив се превръщ а в съ в к у п н о ст от твъ рди к ъ сове (зърна),
к ои то се оп и рат п ом еж д у си и образуват ск ел ет, но не са свързани
с м ехан и чн и връзки.

Г ли
О сновна харак тери сти к а на несвързаната (сип ещ ата се) почва
е безред н ото разпол ож ен ие на скалн ите к ъ сов е, кои то се опират
не по н епрекъснатата повъ рхн ин а на пълно допиране (пукнатина
на п лъзган е), а сам о в отделни опорн и точк и . П ри това между
С иб
отдел н и те к ъ сове се образуват значителни празнини, вследствие
на к ое то почвата като цяло придобива п орестост.
О сновната механична харак тери сти к а на си пещ ата се почва е
о т съ ств и е то в нея на съп роти вл ен и е на оп ън , тъ й като при пълно
УА б
отсъ ств и е на връ зк и м еж ду отделните твъ рди зърна няма никак­
ва си ла , п реп ятстващ а отдел ян ето на тези зърна едно от друго.
П ри това е п ониж ена и я к о стта на срязване, к оя то зависи от
на

три ен ето м еж д у съседн ите зърна.

О тсъ стви ето на м еханични връзки не пречи при предаването
на норм алните усил и я на н атиск в точ к и те на взаимно допиране
м еж д у зърната, т. е. при определянето на я к о стт а на н атиск на
он

тези почви.
тр

Глава 6
ек

Ф И З И К О -М Е Х А Н И Ч Н И СВОЙСТВА Н А СТРОИТЕЛ НИ ТЕ
ПОЧВИ
Ел

6.1. СКАЛИ И СКАЛНИ МАСИВИ

6 .1 .1. О сновни и н ж ен ерн о-геол ож к и о со б е н о ст и

на ск ал н и я м аси в

С калният м асив е естествен о геол ож к о тя л о, изградено от

разл ични по п р ои зход и възраст скали с н ай-разн ообразн и съ с­
тав, стр оеж и свойства. От механична гледна точк а скалният
м асив се съ сто и от два типа структурн и елем енти: скал н и блокове

98
 и п рекъ сн атости . Блоковете заемат основната част от масива.
М еханичните им свойства са тези на скалата, от к оя то са изгра­
дени, и м ож е да бъдат определени посредством пробни тела, като
се д ъ р ж и см етка за размера им. П рекъснатостите са м ного
по-малка част от обем а на масива, но поради голям ата си
деф орм ируем ост малката я к о ст на пълнителя в тях и високата
им п р оп уск л и вост имат реш аващ о значение за м ехани чн ото

ка
поведение на масива.

е
6 .1 .2. Ф и зи ко-м ехак и чн и св ой ства на скал ите

от
6.1.2.1. Физични свойства

П л ътн ост. Обемната плътност на скал ите р„ зависи от

минералния състав, газовото и водното съдъ рж ан ие и се определя

Г ли
от зависим остта

Р„ = у , (6 .1 )

където М
С иб
е масата;
V — обем ът.
О бикновено плътността на скалите се определя във въздуш но
УА б
сухо съ стоян и е (табл. 6 .1 ). П оказателите за п л ътността и обем ­
ното тегло се използват за: определяне на геол ож к и я товар;
определяне на обема на скалните работи и изчисляване на земния
на

натиск в ъ рху подпорни съ ор ъ ж ен и я . За изчисляване обем а на

порите в скалите се определя обемната п л ътн ост на скел ета (на
сухата скала) pd и специф ичната п лътност р3:
Таблица 6.1
он

Обемна плътност и обем на порите на скали

Скали Обемна Обем на Скали Обемна Обем на

плътност порите плътност порите
P.. K/cm1 л. % п, %
тр

p., ff/cm
Гранит 2,50—2,98 0,3— 10,0 Мергел 1,20— 3,00 2,9—46
Диорит 2,47—3,03 0,4— 5,0 Варовик 1,90—3,50 0,4—48
Габро 2,78—3,19 0,2— 6,2 Гипс 2,10— 2,50 1,0—37
ек

Перидотит 2,43—3,33 0,3— 10,0 Глинести

Рнолит 1,90—2,84 6,3— 11,4 шисти 1,3—3,2 1,0—33,5
Аидезит 2,10—2,94 0,4— 22 Филит 2,40—2,76 0,1—0,6
Диабаз 2,30—3,65 0,1 — 18 Слюдени
Ел

Базалт 2,10—3,06 0,4—40 шисти 2,50— 2,93 1 .0 - 4 ,4

Вулкански Гнайс 2,30—3,10 0,2—2,6
туфи 1,14—2,86 1,1 — 59,3 Талкови
Туфити 1,51—2,82 0,3—40 шисти 2,60—2,91 _
Пясъчник 1,30—2,90 0,5—40 Мрамор 2,30—3,00 0,1—2,2
Аргилит 1,60—3,35 1,0—32 Кварцит 2,30—3,00 0,2— 1,8

Md
Рd у » (6 .2)

99
 мА
(6.3)

където M d е масата на минералите;

V — обем ъ т на скалата;
Vd — обем ъ т, зает от минералите.
За м н ого скал и, особен о интрузивни и н я к ои метаморфни

ка
(к варц и т, гнайс, м рам ор), за к ои то обем ъ т на п ори те обикновено
не надхвърля 1 % , е близка до р„. Затова диап азон ъ т на
изменение на р<* е малък и оби кн овен о съ отв етства на колебани­
ята на р, (табл. 6 .2 ).

е
Таблица 6.2
Специфична плътност на скалите

от
Скали Специфична Скали Специфична
плътност плътност
p.. (t/cm* p.. (f/cm1

Г ли
Гранит 2 ,6 9 — 2 ,7 2 Аргилит 2 ,6 0 — 2 ,7 8
Диорит 2 ,6 5 — 2 ,9 2 Мергел 2 ,5 8 — 2 ,8 0
Габро 2 ,8 6 — 2 ,8 8 Варовик 2 ,6 2 — 2 ,8 0
Риолит 2 .5 7 — 2 ,6 6 Гипс 2 ,3 1 — 2 ,4 8
Андезит
Диабаа
Базалт
С иб 2 ,6 0 — 2 ,8 0
2 ,7 5 — 2 ,8 2
3 ,0 6 — 3 ,1 7
Каменна сол
Мрамор
Гнайс
2 ,1 2 — 2 ,2 2
2 ,7 2 — 2 ,8 4
2 ,7 5 — 2 ,8 8
Вулкански туфи 2 ,3 6 — 2 ,5 0 Амфиболит 3 ,1 1
Пясъчник 2 .5 8 — 2 ,7 6 Слюдени шисти 2 ,7 1 — 2 ,8 3
УА б
на

П о р е ст о ст. П орестостта характери зи ра к ол и ч ествен ото съ от­

нош ение м еж д у празнините и минералните зърна в скалите;
м еж д у празнините и бл ок овете в масива.
В ск ал и те се различават два типа празнини: пори и пукнати­
он

ни. П ори те са м еж дучасти чн и те празнини в скалата. Типични

п орести скал и са м ехан и чн о утаените и н як ои х и м и ч н о утаени
седим ен тн и ск ал и , к а к то и н якои вул кан ски ск ал и , в които
п ори те са м ехурч ета от газовата фаза, останала затворена в
тр

скал ите при бъ р зото охл аж дан е на лавата (ри ол и т, трахи т и др.).
М и кр оп ук н ати н и те имат успоредни стени и ограничена дълж и­
на. Д вете стени на пукн атин ите са м ного бл и зк и една до друга,
ек

а на м еста м ож е и да к он тактуват.
П ор естостта на скалите е съ отн ош ен и ето м еж д у обема на
празнините Vr и обем а на скалата V:
Ел

V„
п = ~7 . (6.4)

О бем ът на празнините се определя чрез измерване масата на

водата, навлязла в тези празнини след насищ ане на скалата с
вода. П о-лесн о това става чрез използване на п роби с правилна
ф орм а. Така се определя откритата п орестост — свързаните една
с друга и с ок ол н ото простран ство празнини. П ри закрита порес-

100
 тост (ри ол ит, трахи т, базалт и д р.) общ ата п орестост се определя
по изчислителен път:
n = £ l^ £ ä ( 6 .5)
ре
О бикновено порестостта се дава в проценти

п= y . 100 ,% .

ка
В зави си м ост от размерите се различават следните видове
пори: м акропори с размер > 1 mm; м и кроп ори (капилярни пори)

е
с размери < 1 mm; субкапилярни (ултракапилярни п ори ) с размер
< 0,1 mm.

от
П орестостта на скалите е сум а от две съ ставк и — обем а на
порите пр и обема на пукнатините nf. П орестостта от порите е
по-голяма от п орестостта на пукнатините. При п > 1% се приема
п = Пр. В седим ентните скали при равни други услови я п ор естост­

Г ли
та оби кн овен о намалява в дълбочина на масива и с нарастване
на възрастта им.
П укнатинната п орестост се определя чрез хидростатичн а к о м ­
пресия, к оя то м ож е да стигне н я к ол ко десетки МРа.
С иб
В табл. 6.1 са дадени граничните стой н ости на обем а на порите
на по-често срещ ани скали.
Водно съдъ рж ан ие. Скалите, притеж аващ и незначителна п о ­
рестост, имат малка влаж н ост (от части о т процента д о н як ол ко
УА б
процента). Слабите скали м ож е да имат голям а вл аж н ост — до
15— 20 % и повече. В този случай водното съдъ рж ан ие оказва
същ ествено влияние върху строителн ите им свойства.
на

Водното съдърж ан ие W се определ по ф орм улата

Мш М - Md
(6 ' 6)
он

където Мш е масата на водата;

М — масата на скалата в естествено съ стоя н и е;
Md — масата на сухата скала.
тр

О бикновено W се дава в проценти.

С корост на ел астични те вълни. С коростта на разпространение
на еластичните вълни (заедно с петрограф ския съ став) х аракте­
ек

ризират напукаността и и зветрялостта на скал ите (табл. 6 .3 ).

За количествена оценка на напукаността на скалите се и зпол ­
зва и ндексът за качество IQ [1 07]. За целта се сравнява намере­
ната ск ор ост на вълните в изучаваната скала vi с максималната
Ел

скорост v i , екстраполирана при нулева п орестост.

/Q = ^ . 1 0 0 % , (0</Q <100% ). (6 .7 )

За най -често срещ аните скали v't = 50 0 0 — 7500 m /s.

С коростта на разпространение на еластичните вълни се и зпол ­
зва и като показател за ан изотропността на скал ите чрез и зсл ед­
ване на ск ор остта в различни направления на скал н ите образци.
За показател на ан и зотропн ост се използва

101
 /л = ^ (6 .8 )
m in V[
или Ca = pn vi , (6.9)
к ъ д ето Св е к оеф и ци ен тъ т на вълново съ п роти вл ен и е;
р„ — обем ната п л ътн ост на скалата, и зчислени в различни
направления.

ка
Таблица 6.3
Скорост на еластичните вълни
Скали Скорост НА Скорост на Скали Скорост на Скорост на

е
надлъжните напречните надлъжните напречните
вълни вълн и вълни вълнп
ui, m/s и,, m/s ui, m/s и., m/s

от
Гранит 3 8 3 0 — 6090 2 4 3 0 — 3070 Алевролит 1420— 2310 __

Диорит 4 7 8 0 — 6500 3 1 0 0 — 3390 Мергел 5580

Габро 5435— 7800 2700— 4200 Варовик 2800— 7000 2 7 5 0 — 3590
Перндотит 5550— 7460 — Гипс 2000— 3500 —

Г ли
Риолит 4350 — Каменна
Андезит 4 6 4 0 — 5 230 2730 сол 4 4 0 0 — 6500 —

Диабаз 5800— 6940 3710 Филит 5510— 5980 —

Базалт 4 0 5 0 — 5 400 2 7 2 0 — 3 2 1 0 Слюдени

Вулкански
туфи
Пясъчник
С иб 2 160— 4100
1 2 5 0 — 5 380
830
—
шисти
Гнайс
Мрамор
2700
3 540— 6400
3820— 6940
2 5 5 0 — 3610
2 0 2 0 — 3860
Кварцит 6 000— 6100 —
УА б
Е л ектрически св о й ст в а на скал ите. В си чки ск ал и притеж ават
сп особ н о стта да провеж дат и п огл ъщ ат ел ек тр и ческ и ток . Елек-
на

тропроводността отразява сп особн остта на скал ите да провеж ­

дат ел ек тр и ч еск и то к . П оказател на ел ек тр оп р овод н ост е отно­
сителното електросъпротивление на скалатд., к оето е числено
равно на п ълн ото съп роти вл ен и е (Q ) на 1 m скала, измерено
он

перп ен ди кул ярно на стените на куб. О тчита се в П . ш. С тойн ос­

тите на ел ек тр осъ п роти вл ен и ето на скал ите варира в ш ироки
граници (1 0 ‘ + 10' Q . m).
тр

На ел ек тр оп р овод н остта на скал ите се осн овава електропро-

учван ето (от геоф изичните м етоди на проучване).
В од оустой ч и вост. Това е св ой ството на ск ал и те да променят
я к остта и стр оеж а си при намокряне. В за ви си м ост о т състава и
ек

стр оеж а на скал ите в одоустой ч и востта се характери зи ра чрез

размекване и размиване. Разм екването е св ой ст в от о на скалите
с к ри стал и зац и он ни или кондензационни връ зк и да пониж ават
я к остт а си под действие на водата. То зависи о т минералния
Ел

съ став, я к о стт а на стр у к ту р н и те връзки, п ор естостта , напука­

н остта и други ф актори. К ритерий за разм екван ето е к оеф и ци ­
ен тъ т на размекване йр:

- f fн
‘• • ( 6 1 0 >

к ъ д ето R Hr е я к остта на натиск на водонапит скален образец;

R„ — я к остта на натиск на сух образец.
В за ви си м ост от kp скалите се разделят на: в од оу стой ч и в и —

102
 ftp > 8 ,0 ; средн оводоустой чи ви — kp = 0 ,7 + 0 ,8 ; сл абоводоустой -
чиви — Ар = 0 ,5 + 0 ,7 и водон еустойчиви — kp < 0 ,5.
К ол к ото по-малък е kp, толкова по-изветряем а и по-м ал ко
мразоустойчива е скалата.
На размиване са податливи масиви, изградени от разтвори м и
скали (варовици, мрамори, гипс, каменна сол).
В л агоем кост. Това е сп особн остта на скалите да поемат и

ка
задържат вода. В сравнение с дисперсните почви скалите са
невлагоемки, а слабите скали — слабо и средн овлагоем ки . Вла-
гоем костта в слабите скали д о голям а степен определя тяхн ата

е
мразоустойчивост, тъй като съдърж ащ ата се в тях вода при
замръзване увеличава обема си и предизвиква п рогресивн о п о ­

от
нижаване на я к остта им.
Влагоем костта на скалите се характеризира чрез водопоглъ-
щане W „ и водонасищане W H. В одопоглъщ ането е сп особн остта
на скалите да попиват вода при потапяне във вода при атм осф ер­

Г ли
но налягане и стайна температура. В одонасищ ането е сп о со б н о ст ­
та на скалите да поемат максимално к ол и ч ество вода при п ов и ­
шено налягане или под вакуум. О тнош ението
W
К = ^
С иб
гг н
(6 .1 1 )

се нарича коеф ициент на водонасищ ане. П ри кв. > 0 ,8 скалите са

УА б
мразоустойчиви.
Ф илтрационни св ой ства . Водопропускливостта на скал ите
се подчинява на съ щ и те закони, к акто и д исп ерсн и те почви (вж .
на

гл. 7). Тя се характеризира чрез коеф ициент на филтрация kф

или чрез относи тел ното водопоглъщ ане q.
он

6.1.2.2. Механични свойства на скалите

М еханичните свойства на скалите характери зи рат т я х н ото

поведение при различни външ ни товари и се проявяват к ато
тр

съпротивление на скалите на обемни изменения и разруш ение.

Деформационните свойства характеризират поведението на с к а ­
лите при натоварване, непревиш аващ о кри ти ч н ото и следовател ­
ек

но неводещ о до разруш аване. Я к остн и те свой ства харак тери зи ­

рат поведението на скалите при натоварване, равно и н ад хвъ р­
лящо кри ти чн ото и следователно водещ о до разруш аване на
Ел

скалата.
Д еф орм ацион н и св ой ства . Под действие на външ ни и в ъ тр еш ­
ни сили скалите се деф орм ират. При снемане на товара те м огат
частично или изцяло да възстановят първоначалния си обем и
форма (ф иг. 6 .1 ). З ависим остта напреж ения — деф орм ации се
получава по стати чески и динам ически методи — в лабораторна
и полска обстан овка. В процеса на опита се изм ерват деф орм а­
циите по направление на прилож ения товар (осов а , линейна
деформация Al) и перпендикулярно на това направление (н ап реч­
на деф орм ация Ad). Н атоварванията и деф орм ациите се отн а сят

103
 <s

е ка
от
Г ли
С иб
УА а б
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 6.1. Зависимост между натоварването (а) и деформациите (е)

а — осово натоварване; б — срязване; а — зависимост между напреженията п деформациите пра
вдеално еластично тяло; $ — също при редлни тела; Е — модул на линейните деформации (Е» —
начален, £, в £j — от кривите на разтоварване. Е — от правата); М — респективно модулите на
общите деформации; Г — модул на остатъчните деформации

104
 към разм ерите на натоварваните образци (разпределението на
натоварването въ рху площ та А — напреж ение), отн ош ен ието на
деф орм ациите към дълж ината I, респ. d, на образеца са съ отв ет­
ните относи тел ни деф орм ации. В процеса на натоварването проб-
ното тяло се деф ормира (фиг. 6 .1 ). У становена е стади й н ост в
развитие на деф орм ациите в скални образци (фиг. 6 .2 ):
участ ък I — затваряне на

ка
съ щ ествуващ и те в образеца
пукнатини;
участък I I — почти ел ас­

е
тично съ стоя н и е на скалите;
участък I I I — нарастване

от
на съ щ ествуващ и те п укн ати ­
ни на приплъзване и поява на
п ървите м и к р оп у к н а ти н и
главно в централната част на

Г ли
образеца;
участък IV — бъ рзо уве­
личаване плътността на мик-
С иб
ропукнатините с при бл и ж а­
ване към границата на я к о с т ­
та или разруш аването на о б ­
разеца; сп оред Х албауер и др.
УА б
[21] к ол и ч еството на микро-
пукнатините нараства седем-
кратн о при н а п р еж ен и е
на

(0,7— 0 ,9 ) R, установено е с ъ ­
що, че при дости ган е грани­
цата на я к остта в централна­
Фиг. 6.2. Схематични криви на осовото
та част на образеца се обр а зу­ напрежение — осовата деформация и
он

ва м а к р о п у к н а т и н а , к о я т о
при продълж аване на нато­
варването се приближ ава към
тр
осовата деформация—напречната
деформация с разграничаване на 6
участъка, типични по характер на
пукнатинообразуване (по Hallbauer,

единия или към двата края на W agner, Cook )

образеца;
участък V — образуване на м акропукн атини и бъ рзо п он и ­
жаване на носещ ата сп особн ост на образеца, което се обя сн я ва с
ек

разрушаване на скални м остове по пътя на развитие на м акро-

разделителна повърхнина;
участък VI — плъзгане по м акропукнатината с нарастващ о
Ел

разрушаване и раздробяване.
О сновните деф орм ационни свойства на скалите и скалните
масиви са ел астичността, пластичността, ви ск озн остта и п ълзе­
нето.
За количествен и характери сти ки на деф орм ационните св о й с­
тва на ск ал и те се използват м одулът на линейните деф орм ации
(м одулът на еластичността) (табл. 6 .4 ), м одулът на общ и те д е­
формации, коеф и ци ен тъ т на напречните деф орм ации, коеф и ц и ­
ентът на страничния натиск, м одулът на обем н ите и ъгловите
деформации и др.

105
 М одулът на линейните деформации (ф иг. 6 .1 ) характери зи ра
обрати м ите деф орм ации в скал ите (ее):

.Е = — , Ра . (6 .1 2 )

М одулът на общите деформации характери зи ра общ ата де­

ф орм ац ия, вклю чващ а обратим ата (ге) и остатъ чн ата (еп) деф ор­

ка
мация:

М = СТ , Ра. (6.13)

е
М одулът на остатъчните деформации характери зи ра плас­
тични те деф орм ации, к ои то се отчи тат след снемане на товара до

от
нула:

Ра. (6.14)
г ~ 7 -

Г ли
Н апречн ото деф орм иране (п ерп енди кул ярно на направление­
то на натоварването) се характери зи ра чрез коефициента на
напречните деформации (коефициент на П оа сон ) v:
Е
V = -
е
С иб v -
1
т
v -
Е
2 G - 1
(6.15)

к ъ д ето е е относи тел ната напречна деф орм ация;

УА б
е — относи телната линейна деф орм ация;
т — чи сл ото на П оасон;
на

G — м одул ъ т на ъгл ови те деф орм ации.

Таблица 6.4
Еластични характеристики на някои скали

Скали £ .1 0 ’ . С.10‘ , V
он

МРа МРа
1 2 3 4
Гранит 20 — 110 3 ,3 — 75 0 ,0 8 — 0 ,3 4
Диорит 3 2 — 87 21 — 37 0 ,1 0 — 0 ,3 3
тр

Габро 34 — 122 2 ,7 — 40 0 ,0 4 — 0 ,4 6
Перидотит 18 — 2 35 — 0 ,2 0 — 0 ,3 2
Риолит 10 — 3 5 ,6 — 0 ,2 5 — 0 ,2 9
Андезит 20 — 89 — 0 ,1 6 — 0 ,3 0
ек

Диабаз 5 ,1 — 130 40 0 ,1 6 — 0 ,3 5
Базалт 1 ,7 — 120 27 — 34 —

Вулкански туфи 1 ,4 — 87 1,7 - 3 ,4 0 ,0 8 — 0 ,2 9

Пясъчник 2 — 100 15 — 34 0 ,0 6 — 0 ,3 0
Ел

Аргилит 2 — 40 — 0 ,0 8 — 0 ,3 4
Мергел 10 — 1 3 ,5 — 0 ,1 1 — 0 ,2 3
Варовик 13 — 175 10 — 71 0 ,1 3 — 0 ,4 0
Гипс 12 — 47 — 0 ,2 7 — 0 ,3 0
Каменна сол 14 — 32 15 0 ,1 1 — 0 ,4 4
Глинести шисти 5 ,5 — 63 2 0 ,2 5 — 0 ,3 0
Филит 9 — 70 — 0 ,0 6 — 0 ,2 8
Слюдени шисти 1 1 ,1 — 70 — 0 ,2 5 — 0,4 1
Гнайс 54 — 98 24 0 ,0 8 — 0 ,3 6
Мрамор 4 8 — 110 28 — 36 0 ,2 1 — 0 ,4 0
Кварцит 62 — 85 28 — 42 0 ,0 9 — 0 ,2 7

106
 F

'////////,
/
/
/G

е ка
.F
WWMMWWWW/

от
Г ли
С иб
УА б
z
на

q I ТочкоВ о н а т о Ь а р Ь а н е F j
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.3. Изпитване

на натиск
А — изпитване на едноосов натиск;
а — принципна схема.на натоварване;
6 — изпитване insit и;
Н — хидравличен крпк;
В — компресия; а — криви,
натнскови напрежения —
деформации (/ — крехко разрушение;
2 — пластично разрушение);
б — кръг на Мор при един опит;
В — якост при точков товар при
изпитване на сондажни ядки (а)
и на образци с неправилна форма (б)

107
 Я к о стн и св ой ства . В скалната механика свой ства та на ск ал и ­
те им ат значение при оц ен ката на м ехан и чното поведение на
скал н ите масиви при изпълнение на скални р аботи — сондиране,
взривяване за и зкопи , добиване на скален строи тел ен материал.
Я к остн и те свойства отразяват съп роти вл ен и ето на скалите на
разруш аване и поява на големи остатъ чн и деф орм ац ии при
различно по вид натоварване. За определяне я к остт а на скални
образци ш и р ок о се използват изпитване на едн оосов н атиск, пряк

ка
и косвен оп ъ н , огъване и срязване.
Я кост на натиск. В механиката на скалн ия м асив якостта
на натиск на скал ите има значение при определяне на носещ ата

е
сп особ н о ст на „ц ел и ц и “ в п одзем н ото стр ои тел ство, на скалната
осн ова на язовирн и стени и при оц ен ка на у стой ч и в остта на

от
отк оси те .
Я к о стт а на едн оосов натиск се определя в ъ р х у скални образци
с отн ош ен и е на дъл ж ин ата към ш ирочината 2 — 2,5 (фиг. 6.3 А).
Х а р а к тер ъ т на деф орм иране и разруш аване е различен за крехки

Г ли
и пл асти чн и скали (ф иг. 6.3 Б). За скал ите, п ри теж аващ и здрави
к ри стал и зац и он ни връ зк и , е характерн о к р ех к о разруш аване; за
тя х Иш д ости га 2 0 0 — 300 М Ра и оби кн овен о не е п о-м алка от 5 — 10
М Ра. За слабите скали е характерн о к р ех к о-п л асти ч н о или
С иб
п л асти чн о разруш аване; Ян оби к н овен о се изменя от 1— 2 до
5— 10 М Ра, п он якога до 50 М Ра.
В табл. 6 .5 са дадени я к ости те на натиск и опън на някои
ш и р ок о разпространени скали.
УА б
За бъ рзо определяне характери сти ката на разруш аването
(я к остт а в ъ р х у сон даж н и я д к и ) и в пол ска обстан овка (фиг. 6.3
В) и в ъ р х у к ъ сове с неправилна форма се използва м етодът на
на

т о ч к о в о то натоварване (на «7. Franklin ) [1 0 7 ]. Р азстоя н и ето между

двата к он уса (дебелината на пробата) варира о т 25 до 100 mm.
П оказател за я к о стт а (я к о стт а на точ к ов товар) е
он

/. = Л . (6.16)
D
П репоръ чва се да се и зползват скални я д к и с диам етър 50
тр

mm.
М еж ду показателя на Franklin и я к остта на едн оосов натиск
съ щ еств у ва зави си м ост [101]:
Дн = 23 1а, (6.17)
ек

Таблица 6.5
Якост на натиск и опън на скали
Ел

Скали Якост на Якост на Скали Якост на Якост на

натиск опън натиск опън
Л„ МРа А.. МРа Я„ МРа Ис. МРа
Гранит 63— 377 4,5 — 19 Пясъчник 10— 360 0,3 — 15
Диорит 121—239 12,2— 36 Алевролит 79— 128 —

Габро 147—350 17— 22 Мергел 24— 155 —

Риолит 39— 159 8,9— 12,5 Варовик 13— 290 1,6—38

Андезит 44— 270 8,3—24 Глинести
Диабаз 120—330 9,5—38 шисти 35 2
Базалт 32— 595 13—43 Гнайс 50— 299 6,9—31,1
Вулкански Мрамор 60— 368 1,2— 17
туфи 11— 95 1,1

108
 П ри увеличаване на размерите на изследваните образци (ск а л ­
ните бл ок ове) се увеличава вероятността за наличие в тя х на
пукнатини или други наруш ения, к ои то отслабват напречното
сечение на образеца и я к остта му на
натиск.
Якост на опън. Я к остта на опън 0
на ненаруш ени скали е значително Опънно глоЬа С кала СлепЬаил м а те р и а л

ка
по-малка от я к остта на натиск (табл.
6.5). В инж енерната практика м ож е
в границите на допустим ата точн ост
да се приеме я к остта на опън да е

е
5— 10 % от я к остта на натиск. Я к о с т ­

от
та на ОПЪН е безспорен критерии за ф ИГ| 6 .4 . О пределян е я к о ст т а на
качеството на скалите. Определя се опън [97]
чрез оп ит на директен опън (фиг. 6.4 - директен опит;
о) или чр ез т.

Г ли
нар. „ б р а з и л с - б
ки“ оп и т (ф и г. НатоЬарбане F
6.4 б).
П ри д и р е к ­
С иб
тен опън равни­
2R
7 Повърхнина на
разрушение
ната на р а з р у ­ F
ш аване не е tfRL
щ т т I
УА б
предвари тел н о ТШ Ш Г"
ф и к си р а н а и
разруш аването
на

н а стъ п ва при Фиг. 6.4 б — бразилски метод (директно определяне)

малки усилия и
главно чрез го ­
лемите м еж дучастичн и пукнатини.
он

При „бр ази л ски я “ оп ит равнината

на разруш аван е е предварително
фиксирана и опънните напрежения
г
тр

се упраж няват въ рху равнината на

натоварване. П укнатините премина­
ват през твърдия скелет на пробата.
Б разилският м етод е п о-прост за и з­
ек

пълнение от директния опън. При

него разсейването на резултатите е
много по-малко.
Ел

Якост на огъване. Я к остта на

огъване се определя въ рху скални Фиг. 6.4 е — крехко ( 1) и
гредички. А н ал оги чн о на „бр а зи л с­ пластично (2) разрушение при
бразилски опит
кия м етод“ тя м ож е да се определи
върху скални ядки (без специална
обработка на краищ ата на ядката) (фиг. 6 .5 ). За я к о ст на огъване
се приема м аксим алното опънно напреж ение в долн ия край на
гредичката при разруш аващ ото натоварване. Р езултати те от
изследванията показват, че я к остта на опън при огъване е 2 — 3

109
 пъти п о-гол ям а от я к остта на ч и ст опън. За чети р и точ к ова сх ем а
на огъ ван е на цилиндричен скален образец, к огато съ ср ед от оч е­
ната сила се прилага на разстоян ие L/З от оп ор и те, я к о ст т а на
огъване [ 2 5 ] е

(6 .1 8 )

ка
к ъ д ето Fmax е р азруш а­
ващ ата сила;
L — разстоян и ето

е
м еж д у опорите;
d — диам етъръ т

от
на ядката.
Якост на срязване.
Н а й -п ъ л н о я к о с т н и т е

Г ли
св ой ства на строи тел н и ­
те почви се характери зи ­
рат чрез съ п роти вл ен и е­
то им на срязващ и нап­
С иб
Фиг. 6.5. Изпитване на огъване [76]
реж ен и я, к ои то п рем ест­
ват (п л ъзгат) една част
на почвата сп ря м о друга
I — разстояние меж ду опорите; М — епюра на
нейна част. Я к остта на
УА б
огъващ ите м оменти; а — изчислителна схема;
б — схем а на конструкцията срязване е тангенциал­
н о т о н а п р е ж е н и е при
разруш аване на почвата по повърхнината на плъзгане. Зависи­
на

м остта м еж д у срязващ ите и нормалните н апреж ения към повър-

он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.6. Изпитване на срязване

а — постоянно съотнош ение на нормалните и срязващ ите усил ия; б — променливо;
в — неопределено

хн остта на плъзгане в общ вид за случай на граничн о равновесие

се изразява с ф ормулата на Кулон
1 = atg<p + с, (6 .1 9 )

110
 където х е сря зващ ото напреж ение (я к остта на срязване);
а — норм алното напреж ение;
Ф, с — параметрите на як остта на срязване, съ ответн о
ъгълът на вътреш но триене и сцеплението.
В най -общ и я случай зави сим остта м еж ду сря зващ ото напре­
жение и срязващ ата деф ормация т = f (а) е криволинейна (фиг.

е ка
от
Г ли
Фиг. 6.6. Изпитване на срязване
С иб
— криви, срязващ и напрежения — деформации; д — съответни зависим ости между тангенциал­
ните и нормалните напрежения

6 .6 ). П ри определени условия с нарастване на деф орм ациите

УА а б
я к остта на срязване намалява след достигане на известен м а к си ­
мум ( т т а х = т„) до някаква друга с т о й н о с т ( Toc,. = тг), к оя то м ож е
да бъ де д о 3 0 — 50 % от ттах. К ол к ото п о-гол я м о е отнош ен и ето
ттах/ Тг> тол кова п о-гол ям а е структурн ата я к о ст на скалите.
нн
ро
кт

е
е
Ел

Фиг. 6.7. Изпитване на триосов натиск

а — частен случай; б — общ случай; в — обвиваща линия на Мор-, ai (аз) —
максимално (минимално) главно напрежение; ад — якост на натиск; а2 —
якост на опън; ср — ъгъл на вътрешно триене; с — сцепление

Я к остта на срязване на скални образци се определя чрез

пл оскостн о (ф иг. 6 .6 ) и три осово изпитване (фиг. 6 .7 ). Тя о б и к ­
новено се характеризира чрез параметрите на я к остта на срязване
ф и с. С ъщ ествуват редица методи за определяне на я к остта на
срязване на скалите, к ои то м ож е да се разделят в 2 групи —

111
 едната, при к оя то норм алното и тангенциалните» иаирежепи«! се
прилагат диф еренцирано (ф иг. 6 .6 ), и другата, при к оя то нато­
варването е едностранно и чрез изменение на наклона на срязва-

е ка
от
Г ли
С иб
6
УА б
Фиг. 6.8. Криви на срязване на строителни почви [97]
а а б — за дисперсии почви; а — общ случай; 6,1 — чисто кохерентна среда;
на

6,2 — зърнеста среда; в а е — скалл; в — теоретично (критерий на Brace — Griffith);

е. I — опитно за гипс; г,2 — опптно за гранит

щ ата равнина се създават норм алното и тан генциалн ото напре-

ж ение в п овъ р х н остта на срязване. Р. Гудман [25] предлага
он

определяне на я к остта на срязване при п ром енливо странично

налягане чрез кръгъл щамп (фиг. 6 .6 е). Х арактерн и те криви на
срязван е са показани на фиг. 6 .8 . За парам етрите на я к остта на
тр

срязван е на п я съ чн и к , алевролит, ш и сти , дол ом и т, мрамор,

креда, ан хидри т, гранит, базалт и гнайс при т р и осово изпитване
и страничен натиск до 276 М Ра (различен за различните скали)
е устан овен о сцепление от 0 (за креда) д о 70,6 М Ра (кварцит) и
ек

ъгъл на вътреш но триене от 7,5 (бен тон итов ш и ст) до 51°

(гран ит). Н аш и изследвания на различни по съ ста в скали пот­
върж дават тези резултати.
Ел

6.1.3. Механични свойства на скалните масиви

Тъй к а то скалните масиви в п о-гол ям а или в п о-м алка степен

са напукани, техн и те деф орм ационни и я к остн и св ой ства зависят
главно от н апукаността. Тя определя обем н ите изменения на
скал ите и наруш аването на устой чи востта им за см етка на
затваряне на пукнатините и дви ж ен ието на отделни блокове.

112
 Установено е, че същ ествува м ного общ о в м ехан и чн ото п оведе­
ние на образец о т ненаруш ена скала, натоварен след граничната
я к о с т , и с к а л н и я м а си в
(фиг. 6.9).
П р и н ц и п н а та р а зл и к а 6 . MN MN
меж ду д е ф о р м и р у е м о стта
на скалата и скалния масив

ка
е показана на фиг. 6.10 .
Прието е деформацион-
ните свойства да се разг­
леж дат: по н ап равл ен ие,

е
нормално на прекъснатост-

от
та (нормална деф ормация),
и по направление на пре-
къснатостта.
Нормална деф орм ац ия.

Г ли
К огато е с т е ст в е н ск а л е н Фиг. 6.9. Илюстрация на сходството на
блок свободно се опира в ъ р ­ поведението на нарушена скала и скален
ху друг скален бл ок, п л ощ ­ масив (Л. М юлер )
/ — нарушена скала; 2 — скален масив
та на действителните кон-
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.10. Схематична крива напрежение—деформация на скала и скален

масив [112]

такти е близка до нула, а кон тактн ите напреж ения са съ ср ед о­

точени изцяло в три или повече допирни точк и . С увеличаване

8 Инженерна геология и хидрология 113

 на н орм алн ото напреж ение площ та на точ к ов и те к он так ти се
увеличава за см етк а на еластичните деф орм ации, разруш аван е и
оп ън н и п укнатини. Според В. Каякин и К. Руппенейт [38]
кон тактн ата площ м еж ду бл оковете в различните скали е м ного
п остоян на величина и е
0 ,0 3 % от общ ата площ .
М алката п л ощ на съ п р и ­

ка
к осн овен и е се обясн ява с
гол ям ата тв ъ р д ост на м и ­
н ерал и те в ск а л а т а —
к в а р ц , ф е л д ш п а т и . За

е
кал ц и та, п ри теж аващ

•9 > 1 6 „ - п А Ъ З г а н е по
от
по-м алка твъ р д ост, това
отн ош ен и е е 0 ,2 5 % .
П л ъ згащ а (сря зващ а)
■и - с р я з Ь а н е н а
д еф ор м ац и я . К огато

Г ли
пукнатина н енаруш ена
скала бл ок , натоварен с извес­
тен норм ален товар, се
плъзга по равнината на
натоварване, за характе­
С иб ри сти ка на п рем ествани­
ята сл у ж а т тангенциал­
ните напреж ения и д е­
ф орм ациите на срязване.
УА б
П лъзгането на бл окове в
п ъ р в о п р и бл и ж ен и е се
изследва чрез основния
на

к р и тер и й на К улон за
Ф и г. 6 .1 1 . М еха н и зъ м на разруш аван е ( а ) и разруш аване при срязва-
криви на напрежението на срязване от Н6. Jtia ф и г . 0 . 1 1 е П О К а -
зан п р ости я т случай на
преместването (б) при различна ориентация
он

на пукнатината спрямо натоварването наруш аване на прекъсна-

тостта — бл ок , отделен
от осн овата с гладка и чи ста разделителна п овъ рхн ина. При
увеличаване на 0 д о ъгъла на триене <р бл ок ъ т се плъзга по
тр

разделителната п овъ рхн ин а. Граничната я к о ст на срязване се

п ости га след и звестн о прем естване, след което я к остта се пони­
ж ава д о остатъ чн ата си стой н ост, на к оя то съ отв етства т големи
п рем естван ия. В ърховата (граничната) я к ост м ож е да се изрази
ек

с уравн ен ието
TW = Ь = . (6.20)
Ел

к ъ д ето tgcp^ е коеф и ци ен тъ т на триене;

ф„ — ъгъ л ъ т на триене.
На ф иг. 6 .1 1 е показано разруш аването при срязване при
различно направление на натоварването сп р я м о разделителната
п овъ рхн ин а. В случая върховата я к о ст е
*р = С, + o Ntg(pj, (6 .2 1 )
а остатъ чн ата хr = cr + aNtgcpr. (6.22)
П ри ненаруш ени скали С; има стой н ости от 10 д о 30 М Ра. Х ук

114
 и Брей считат, че сг в масив от ненаруш ени скални бл окове e l — 3
МРа, до как ви то заклю чения стигам е и ние.

6.1.4. Нееднородност, анизотропност и прекъснатост

на скалните масиви

ка
6.1.4.1. Нееднородност

М инералите, скалите и скалните масиви в различните си

е
части имат различен състав, стр оеж и свой ства, к оето определя
тяхната нееднородност. Обратно, еднородни са телата, к ои то във

от
всички свои части имат еднакъв съ став, стр оеж и свой ства . М ож е
да се говори за едн ородн ост по отнош ен ие на отделни свой ства
— тогава едно и съ щ о тяло е едновременно еднородно, например
по топлопроводност, и нееднородно, например по я к о ст на на­

Г ли
тиск. Е днородността или н ееднородността се определя до голям а
степен от точн остта на наблюдението (изследването). Затова в
науката за структури те се говори за статистическа еднород­
С иб
ност, а в техн ическата практика — за квазиеднородност. Ква-
зиеднородни са строителн ите почви, к ои то в малки обем и са
нееднородни, но в по-голем и обеми м ож е да се приемат за
еднородни.
УА б
Н ееднородността на строителните почви е отраж ен ие преди
всичко на условията на тя хн ото образуване. Според състава на
магмата и етапите на кристализация в различните части на
на

магмените тела се образуват различни по ки сел и н н ост магмени

скали. Според услови ята на образуване те са с различна степен
на кристализация, имат различна структура и текстура. Седи­
он

ментните скали са резултат от отлагане, уплътняване и прекрис-

тализация на нееднородни по състав и стр у к ту р а частици (зърна,
агрегати от глинести части ци , прости соли). М етаморф ните скали
са получени от нееднородни скали с различна степен на прекрис-
тр

тализация и крайните п родукти са съ щ о нееднородни скали. В

изветрителната кора степента на нееднородност нараства. С те­
пента на н ееднородност на скалните масиви се определя ощ е от
ек

степента на водон аси теност и от изменението на водното съ д ъ р ­

жание с течение на времето, от различната н апуканост и извет-
рялост на скалите.
Определянето на нееднородността на скалите и скалн ите
Ел

масиви зависи ощ е от размерите на областта, в к оя то се разгл еж ­

дат структурн и те елементи и техните свойства. В строителната
практика дали един масив или строителна площ адка м ож е да се
приемат за квазиеднородни или за нееднородни зависи от разм е­
рите на фундамента (от областта на въздействие).
М. Рац разграничава четири вида нееднородност: нееднород­
ност на кристалите — IV ред; нееднородност на състава и
структурата на скал ите (скалния бл ок ) — III ред; нееднородност
на пласта — II ред, и н ееднородност на скалн ия м асив — I ред.

115
 Н еедн ородността на кристалите се д ъ л ж и на деф екти в крис-
талната реш етка на минералите. Н еедн ородността на съ става и
стр у к ту р а та се определя от хим ичн ия и м инералния състав,
ф орм ата и размерите на минералите, а съ щ о така и от неравно-

Определяща Vcm

ка
област
10°
Кбазиеднородна
Съоръжение среда

е
103

от
Изпитбане
in situ
10’ .
Изпитбоне на

Г ли
образци

Методи на
С иб
тб ъ р д ото
тяло
10
Нееднородна среда

10 10' 10* U, cm
УА б
I IV “П Г II I г
Ред на нееднородност
на

Ф и г. 6.12. Диаграма ва структурната нееднородност [75]

м ерн остта в разпределението на сп ойката и пори те в скалата, от

он

различния характер на к он та к ти те м еж ду зърната и от микро-

н ап укан остта. Н еедн ородността на пласта се д ъ л ж и на п укн ати ­
ните и м алките тек тон ск и д и сл окац и и и на просл ойки те с
различен състав и свой ства . Н еедн ородността на скалн ия масив
тр

се д ъ л ж и на различните по петрограф ски съ став скали, на

различната степен на л и тиф икация и прекри стали зац и я, на
м акрон апукан остта и тек тон ск и те ди сл ок ац и и , на изветряване­
ек

то, на преразпределянето на напреж енията в п овъ рхн остн и те

зон и на масива и др.
О тносителната нееднородност на скалите м ож е да се определи
Ел

чрез диаграм ата на структурн ата нееднородност (ф иг. 6 .1 2 ).

6.1.4.2. Анизотропност

Анизотропни са минералите, скалите и ск ал н и те масиви,

к ои то в различни направления притеж ават различни свой ства и
различна и нтен зи вн ост на тя хн ото изменение. Изотропни са
телата, свой ства та на к ои то са еднакви във в си ч к и направления.
Квазиизотропни са скалите, к ои то в малки обем и са ан и зотр оп ­
ни, но в п о-гол ем и ан и зотропн остта изчезва.

116
 Различават се два вида ан и зотропн ост на скал ите: първична
и придобита. П ървичната ан и зотропн ост се създава при ф орм и ­
рането на скалите, а придобитата — през стадиите на литогене-
зата, от тектон ските и изветрителните процеси.
А низотропността на минералите се определя от строеж а на
кристалната реш етка (кристалната си нгон ия). Н апример о со б е ­
ностите в строеж а определят сп особн остта на н якои минерали да

ка
се цепят успоредно на някоя от кри стал ограф ски те равнини на
симетрия. Тези минерали имат различна я к о ст и деф орм ируем ост
перпендикулярно, успоредно и к осо на ц епителността. У стан ове­
но е например, че я к остта на опън на халит (куби чн а ф орма на

е
кристалите) перпендикулярно на кристалните стени е два пъти

от
по-малка отк ол к ото по основния диагонал и четири пъти по-мал-
ка отк ол к ото по телесния диагонал. М одул ъ т на линейните
деформации на кварца по направление на ш естте кристалограф -
ски оси на кристала има ш ест различни стой н ости , н ай-голям ата

Г ли
от които се различава от най-малката 14 пъти.
И зотропността м ож е да бъде характерно св ой ство за скалите
(рядко се срещ а в природата) или да се ограничава сам о върху
С иб
отделни свойства, например топл оп роводн ост, оп ти чн и свойства,
водопропускливост и др. Е днородните скали не винаги са и зо т ­
ропни, а нееднородните почви никога не са изотропни.
Скалните масиви са анизотропни по отнош ен ие на ф изико-м е-
УА б
ханичните свойства. Ш и стозн остта, сл оестостта и напукаността
определят различната степен на свобода на преместване на о т ­
делни части от масива в различните направления, поради к оето
на

се различават едно-, дву-, три- и м н огоси стем н а ан и зотропи я.

Масивите от магмени скали оби кн овен о се приемат за деформа-
ционно изотропни.
он

6.1.4.3. Прекъснатост

М инералите, скалите и скалните масиви са прекъсн ати (д и с­

тр

кретни) тела. При реш аване на техн и чески въпроси се въвеж да

понятието квазинепрекъснати тела, при к ои то в малки обем и (в
сравнение с размерите на фундамента) м аси вът е ди ск р етен , но
в големи обеми м ож е да се приеме за н епрекъснат (квазинепре-
ек

къснат).
Н ай-важ ните ф изични и механични свой ства на скалн ия
масив са ф ункция от залягането, геом етрията, п ростран ствен ото
Ел

разпределение на разделителните повъ рхн ин и (пукнатини и д и с­

локации) в масива.
П укнатини. Те са сравнително малки разривни наруш ения с
прост стр оеж , по к ои то са станали незначителни прем ествания.
С ъвкупността от всички пукнатини характеризира н апукаността
на масива.
В зави сим ост от напреж енията, предизвикали напукването на
скалите, се различават пукнатини на скъсван е, предизвикани от
опънни си ли , и пукнатини на плъзгане, предизвикани о т ср я з­

117
 ващ и сили. П о прои зход пукнатините биват: п ъ р в и ч н и —
образувани при ф орм ирането на скалите, и в т о р и ч н и — в
резултат на проц еси, проявили се п о-к ъ сн о — през стади и те на
диагенеза и хипергенеза, и в резултат на тек тон ск и проц еси.
Към п ървичн ите пукн атин и се отн а сят: кон тракц ион н ите
пукн атин и и литогенетичните пукнатини; към вторичн ите —
тек тон ск и те и ек зогенн и те пукнатини (и зветри тел ни , гравитаци­

ка
он н и и д р .).
Контракционните пукнатини са характерн и за магмените
скал и. Те м огат да бъдат н езаконом ерно разпределени в скалите
(еф узивните скали) или закон ом ерн о, к ак то е при н якои интру-

е
зивни скали (пукн атин и на К лос).

от
Литогенетичните пукнатини са характерн и за седим ентни­
те скал и. По начина на образуването си те са пукн атин и на
срязване и п о-р я д к о на опън. Н ай-често се срещ ат по п овъ рхни ­
ните на наслояване, но биват и п ерп ен ди кул ярни , и к оси на

Г ли
наслояването. Р азвити са в отделни пластове и определят пър­
вичния бл ок ов стр оеж на седим ен тн ите скали.
Тектонските пукнатини оказват н ай -гол ям о влияние върху
С иб
деф орм и р уем остта и я к о стт а на скалн ите м асиви и в ъ р ху водо-
п р оп уск л и востта им. П укнати н ите о т тек тон ск и п рои зход могат
да бъдат резултат от гъ н кови деф орм ации, деф орм ации на тек с­
турата (ш и стозн и м етам орф ни ск ал и ) или на пукн атин н а тек то­
УА б
ника. Ш и стозн остта е разграничена от останалите тип ове пукна­
тин и , тъй к ато засяга цялата скала вследствие ориентация на
минералите в скалата. П овъ рхн и н и те на н аш истяване са и по­
на

върхн и н и на п рек ъ сн атост, развити на ниво скален масив. Т ек­

тон ск и те пукн атин и са с големи размери, п реси чат н я к ол к о или
м н ого пластове и магмени тела, образуват си стем и и са строго
ориентирани по отн ош ен и е на направлението на тектонските
он

си ли , к о и то са ги създали . М огат да бъдат пукн атин и на плъзгане

и на ск ъ сва н е или п ром ен ящ и се с течение на времето при
изменение на напреж енията в масива (сл ож н и пукн атин и ).
тр

Екзогеннит е пукнатини се разкриват в изветрителната кора

на ск а л и те. Ч аст от тези п укнатини са п реотк ри ти първични
пукн атин и . Р азстоя н и ето м еж ду изветрителните пукнатини в
скалн ите м асиви оби к н овен о е 2 — 10 сш . С рещ ат се на дълбочина
ек

до 10— 20 ш. И зветрителните пукнатини са резултат предимно

на ф и зичн о изветряване на скал ите. В разтвори м и те скални
м асиви те м огат да имат значителни размери и се срещ ат на
Ел

голям а дъл бочин а, зависещ а от дълбочината на ц иркулац и я на

подзем ните води.
Гравитационните пукнатини се образуват при дви ж ение на
зем ни и скал н и маси по скл он овете под действие на гравитаци­
онни си ли (при свлачищ а, срути щ а и д р .). Те м огат да имат
значителни размери. Биват опънни и срязващ и.
П укнат ини на разтоварване възникват в ск ал н и те масиви
к а к то под действие на естествен и, така и на и зк уствен и ф актори.
Те м огат да се разглеж дат като преходни м еж д у тек тон ск и те и

118
 изветрителните пукнатини. Срещат се в повърхностните зони на
масива (обикновено до 20— 30 m дълбочина) и са успоредни на
релефа.
Прост ранст ­
веното разполож е­
ние на пукнатини­
те се определя с ге-

ка
олож ки ком пас
чрез потъването и
н аклона (ф и г .

е
6.13). Потъването
се за п и с в а к а то

от
а зи м ут — ъ г ъ л ,
сключен между л и ­
нията на потъване
и магнитния мери­

Г ли
диан. Н аклонът се
записва като ъ гъ л, Фиг. 6.13. Елементи на залягане на пукнатина
склю чен м еж ду (пукнатинна стена)
v — азимут на разпространение; а — азимут на
С иб
пукнатинната рав­
нина (страната на потъване; \|/ — ъгъ л на наклона
пукнатината) и хоризонтална равнина. Линията на разпростра­
нение на пукнатината е перпендикулярна на линията на потъва­
УА б
не. Ази м утът на разпространение се различава от азимута на
потъване с 90°.
Якостта на срязване по прекъснатости е функция на техните
на

размери (табл. 6.6)

Таблица 6.6
Класификация на пукнатините по дължина и широчина
он

Д ъ лж и н а, Наим енование Ш и роч и н а, Н апм енов анв е

cm cm
< 10 3 дефекти в кристалната < Ю '6 субкапилярни
решетка 10'6 + 10'2 капилярни
тр

10 3 + 10 микропукнатини 10'2 + ю 1 тесни пукнатини

10» + 1 0 , къси пукнатини 1 0 1+ 1 средни пукнатини
102 + 103 средни пукнатини 1 + 10 широки пукнатини
ю 3+ ю 4 дълги пукнатини > 10 Много широки
ек

> 10ч дислокации пукнатини

Като се отчита нееднородността на масива, дълж ащ а се на

Ел

напукаността, пукнатините може да се разделят в зависимост от

тяхната дълж ина I и дълж ината на проектирания обект L на:
малки — с дълж ина I < L / 5 0 ; големи — с дълж ина I = L/5; много
големи — с дълж ина I > L .
Към много големите и големите пукнатини се отнасят насло­
яването и нашистяването на скалите.
Степента на напуканост на масива се определя и по размера
на блоковете, обема на пукнатините и степента на разчлененост
на масива на блокове.
Ра зст оян иет о м еж ду п ук н а т и н и т е , определящ о размера на

119
 скалните блокове, показва до известна степен влиянието на
самите пукнатини върху механичните свойства на скалния ма­
сив. При малки разстояния между пукнатините скалният масив
е значително по-слаб (фиг. 5.1). Ш ирочината на пукнатините

е ка
от
Г ли
Ф иг. 6.14. Система пукнатини с различна степен на прекъснатост [66]
С иб
определя слягането и склонността на масива към плъзгане, както
и неговата водопропускливост. Опънните пукнатини се разкри­
ват ощ е при възникването им, докато пукнатините на срязване
УА б
отначало остават плътно закрити.
на

форма на тела­
fjb
та /d-разстоя-
мие между пук­ ! <*3
натините в сп\ 42-^d,
он

Отношение > 5:1

1:5 1:2 —1:5 ~ i;1 2:1 - 5:1
dj /Йз *- d2/**з
тр

Едра Едра приз- Едра КВадратна Едра

dmax >'0° сгтгьлЬчеста матична кубична плочеста плочеста
ек

Дребна Дребна Дребна

Ю0 >dmax>10 Плочеста Шистозна
сгтгьлбчеста призматичмс кубична
Ел

Стълбчеста Непрабилна Неправилна Тънка Фина

dmax < '0
влакнеста призматична призматична плочеста шистозна

Фиг. 6.15. Класификация на пукнатинните тела (по Л . М ю л е р )

С т е п е н т а на разчлененост на мрежат а от п ук н а т и н и се
определя от честотата на пресичане на една пукнатина с други
пукнатини, т. е. колкото по-плътна е мрежата от пукнатини,

120
 толкова по-голяма е свободата на движение на отделните части
на напукания масив. Опънните нарушения се характеризират с
малка разчлененост. Различната степен на прекъснатост на п ук ­
натините може да се изрази с коефициента на равнинна непре­
къснатост (Ф. П а х е р ,
фиг. 6.14). Н а фиг.
6.15 е показана класи­

ка
фикацията на пукна-
тинните тела по JI. М ю -
лер.

е
Пукнатинните
стени са грапави и не­

от
равностите им се ха­
р ак тери зи рат чрез
ъгъла на наклона на
грапавините по посока

Г ли
на преместването (i)
(фиг. 6.16), височина­
та на неравностите и
С иб
дължината на вълната
(в ъ л н о в и д н о с т т а на
пукнатинната стена).
Различават се: ме-
УА б
ганеравности — при
дължина на вълната от Фиг. 6.16. Грапавост на
пукнатинните стени [107]
порядъка на десетки
на

метри; мезонеравности
— с дълж ина на вълната от порядъка на метър; макронеравности
— от порядъка на дециметър, и микронеравности — грапавини
(неравности на структурата) — от няколко милиметра до първите
он

сантиметри.
По стените на дългите пукнатини се срещат неравности от
различен порядък (фиг. 6.16). Установено е, че ъ гъ л ъ т на нак­
тр

лона на грапавините е максимално 40— 60° при средни стойности

5— 30°. Обикновено по-стръмни и по-високи са грапавините в
нееднородните относително здрави скали от типа на гранита.
Грапавините изменят посоката на движение на скалните
ек

блокове и якостта на срязване по повърхността на плъзгане. При

определени условия при плъзгането някои грапавини може да се
срежат. При движението те увеличават триенето между блокове­
Ел

те.
По запълненост с минерално образувание пукнатините биват:
о т в о р е н и — запълнени с дисперсни материали, и
з а л и ч е н и — запълнени с ж илни минерали. П ъ лн и телят на
пукнатините най-често е глинест материал по пукнатините на
стратификация, изветрели продукти, натрошени скални късове
в тектонски стрити зони, преотложен песъчливо-глинест мате­
риал. Механичните характеристики на п ълнителя (механичния
пълнител) са по-ниски от тези на изпъкналостите по пукнатин-

121
 ните стени. При достатъчно голям а дебелина на пълнителя
стените на пукнатините не се допират и якостта на масива
съответства на якостта на п ълн и теля и е променлива с течение
на времето в зависимост от наличието на вода в масива.

Геологични нарушения ( геонеж анични ти п о Ь е )

Побрьхности на наруш ение-— --------Зони на нарушение

ка
/ // / /

е
1

от
1а 2а За Да 5а

Г ли
/ // / / /
С иб 1б 26 36 46 56
УА б

// Е / / /
на

it 16' 26 36 46 56
он

Ф иг. 6.17. Класификация на повърхнините и зоните иа нарушение от

механична гледна точка [66]
Ja — ги га н тск а п у к н ат и н и ; 2а — сноп от гиган тск и пукн ати н и ; За — сем ей ство от го ле м и пукна­
ти н и ; 4а — ги ган тск а пукн атин а съ с са тели тн и пукн ати н и ; Sa — ивица н а р уш ения;
16 — ги ган тск а п укн ати н а, з а п ъ лн ен а съ с стрит м атери а л; 26 — сноп от гиган тск и
тр

п у к н ат и н и , за п ъ лн ен и със стр и т м атер и а л; 36 — сем ейство разруш ен и я с го л е м и пукн атин и;

46 — ивица на разруш ен ие с крайна ги ган тск а п укн атин а; 56 — у л т р а м и л о н и т (тек тон ски
ч а к ъ л ); /е гиган тск а пукн атин а с ивица на разруш ен не от гли н а ; 2 в — сноп о т гиган тск и пук­
натин и, за п ъ лн ен и с гли н а ; Зе — голем и пукн ати н и с м и ло н н т; 4в — м и ло н и т , съпътстван
с го ля м а п укн ати н а; Sa — м и ло н н т
ек

Дислокации. Дислокациите (геолож ките наруш ения) в маси­

ва са прекъснатости, по които са се извършвали движения или
премествания предимно във вертикална посока с амплитуда от
Ел

няколко метра до километри. Подобно на тектонските пукнатини

те представляват повърхнини или зони на нарушения, между
които има постепенен преход (фиг. 6.17). Истинските милонити
са високопластични, сорбиращи вода колоидни маси.
Оценка на прекъснатостта на скалните масиви. Прекъснатос-
тите в скалните масиви имат различно пространствено разполо­
жение, но при статистически анализ на достатъчно на брой данни
за измерени пукнатини почти винаги се установяват пукнатинни
системи. Обикновено в едно разкритие се препоръчва да се

122
 измерват 200— 300 пукнатини или по 30— 35 пукнатини от една
система, ако тя е установима визуално. Данните, получени от
детайлната картировка на прекъснатостите, се анализират ана-
литично или/и графично [64].

е ка
от
Г ли
С иб
Подярно проекция
УА б
на
он

Ф и г . 6.18. Стереографска проекция

тр

Основа за структурен анализ на напукаността на скалните

масиви е стереографската диаграма, която намира широко при­
ек

ложение при оценка на устойчивостта на откоси и склонове.

Независимо от широкото разпространение на машинната об­
работка на статистическата геолож ка информация при структур-
ното изследване графичните методи запазват своето значение.
Ел

Едноразмерните параметри се анализират графично чрез хисто­

грами, роза-диаграма и интегрални криви [22]. Пространствена­
та ориентация на прекъснатостта на скалните масиви се определя
чрез структурните диаграми, основани на стереографската про­
екция. В практиката се използват полярна ( н о р м а лн а ) и еква­
ториална проекция (фиг. 6.18). Най-подходяща при анализ на
устойчивостта на склоновете и откосите е равноплощната еква­
ториална проекция на Ш мид.
Изобразяването на пукнатинната равнина А в стереографската

123
 диаграма е показано на фиг. 6.19 чрез точка L . При оценка на
гъстотата на пукнатините се спазва следната последователност.
Всяка пукнатина в диаграмата на Ш мид се нанася като точка,
представляваща проекция на пробода на нормалата към равни­
ната на пукнатината със сферата,
върху екваториалната равнина. Та­
зи точка е полю сът на пукнатината.

ка
Практически върху диаграмата на
Ш мид се полага паус, върху който е
изчертана окръж ността на диагра­
мата и се нанася N (северът). В очер­

е
тания кръг се нанася полю сът на

от
всяка пукнатина чрез азимута на
потъване а, отчитан по окръжността
(фиг. 6.19), и чрез наклона на пук­
натината \j/, отчитан по радиуса —

Г ли
от центъра по посока на съответния
азимут на потъване. С наклон 0° са
хоризонталните пукнатини с полюс
С иб в центъра на диаграмата, а с наклон
90° — вертикалните пукнатини с по­
лю с по окръжността.
В диаграмата се нанасят всички
УА б
измерени прекъснатости в разкри­
тието, като се разграничават разло­
мите, стратификационните пукна­
на

тини, пукнатините на нашистяване-

то, тектонските пукнатини. По този
начин се получава т. нар. точкова
диаграма (фиг. 6.20). В тази диагра­
он

ма с точки се нанасят и равнините

на склона и откоса чрез съответните
азимути на потъване и наклони.
тр

След това се пристъпва към опре­

деляне гъстотата (плътността) на
пукнатините. За целта точковата ди­
аграма се полага върху милиметрова
ек

хартия (квадратна мрежа със страна

на квадрата 1 cm). Единица за брое­
не на точките в диаграмата е кръгов
Ел

шаблон с диаметър 1/10 от диаметъ­

Фиг. 6.19. Изобразяване на ра на диаграмата (т. е. площ та му е
пукнатина върху екваториална 1/100 от площ та на диаграмата).
проекция Ц ентърът на кръговия шаблон за
броене се пренася последователно
във всяка пресечна точка на квадратната мрежа, където се
записва броят на точките, попадащи в шаблона. Точките, попа­
дащ и в кръгчетата на шаблона при пресичането на окръжността
с шаблона, се сумират диаметрално противоположно и сумата се

124
 записва в центъра на двете кръгчета. След това се изчертават
изолиниите на броя на пукнатините (фиг. 6.20 б). Изолиниите
може да се преномерират според процента на точките (броя на
пукнатините) от общия брой измерени пукнатини в разкритието,
което представлява и п лът ност нат а диаграма.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.20. Графична обработка на напукаността чрез стереографска проекция

а — точкова диаграм а; 6 — контурн а ди аграм а на равните п л ъ тн о ст и ;
а — геоструктур ен м одел на нап укан остта

От плътностната диаграма се определят местата с най-голяма

плътност и чрез точка се означава полю сът на формираните
главни системи пукнатини, чрез които се построява геострук-
турният модел на прекъснатостта на масива (фиг. 6.20 в).
Геоструктурният модел включва пукнатинните равнини на глав­
ните системи пукнатини с техните полюси и следи, както и
пресечниците между главните системи пукнатини.

125
 6.1.5. Естествени напрежения в скалите

Напрегнатото състояние в скалните масиви може да бъде

резултат от наслагване на два вида напрежения: естествени
( първи чн и ) , които са резултат от гравитационни (теглото на
скалите) и тектонски сили, и вт орични — възникнали след
изграждане на инженерните съоръжения.

ка
Съществува тясна взаимна обусловеност меж ду свойствата,
напреженията и деформациите на скалите. Плътността, якостта
и деформируемостта на скалите зависят от тяхното напрегнато

е
състояние.

от
6.1.5.1. Първични напрежения в скалния масив

Едно от основните изисквания на инж енерно-геолож ките про­

учвания е определянето на границите на „зоната на взаимодейс­

Г ли
твие“ на строителните изкопи със скалния масив. Предполага се,
че зад тази граница
Хоризонтални напрежения ( ö,+ 6y ) /2 (MN /m2) масивът остава неза­

100
С иб
0 D 5 А 10 15 20 25 30 35 40 45 50 55 60 с егн а т от тя хн о то
влияние. Необходимо
е по тази граница на
геомеханичния модел
УА б
200
да се намерят естест­
300 вените напрежения.
В това отношение се
на

400
изп олзва т два вида
" 500 геолож ки данни:
600
а) литолож кн и
структурно-геоложки
он

□
5 700 характеристики —
J 800
Ренели (1975 г.) е дос­
< тигнал до изводите,
тр

< 900 че скалите от криста-

линния фундамент на
1000
древните платформи
ек

1100 и деформираните ска­

1200
ли от нагънатите поя­
си притежават обик­
Фиг. 6.21. Изменение на хоризонталното
новено хоризонтални
Ел

напрежение в дълбочина в зависимост от

тектониката на областта [103] напреж ения, преви­
ОС — теор ети чн о в ерти ка лн о нап реж ен ие; шаващи напрежения-
A B — х о р и зон та лн о нап реж ен ие в стари платф орм и и допалео-
зой ск и н а гъ н а т о п лан и н и ; DE — х ор и зон та лн и напреж ения в Та> П рвД И ЗВ И К Я Н И ОТ
тек то н ск и м алк о натоварени ск а ли ; Т6ГЛО ТО Н& ГО О бЛвЖ Я-
V — платф орм а; • — на гън а ти п лан и н и ; х — седиментна покрив-
ка в план и н ск а обла ст, рнфтова зон а Щ И Т в ПЛНСТОВ6 (В в р Т И -
к а л н и т е н а п р еж е-
ния), а скалите, залягащ и върху кристалинния фундамент, имат
хоризонтални напрежения, по-малки от вертикалните (фиг.
6 . 21);

126
 б) характеристики за структурите на скъсване — разседи,
разломи, навлаци и др.
Въз основа на тези изследвания се определя само направлени­
ето на осите на главните напрежения, но не и на тяхната
големина.
В строителната практика с достатъчна надеждност вертикал­
ните напрежения се приемат най-често за съответстващи на

ка
дебелината и плътността на горележ ащ ите пластове, т. е. с
градиент приблизително 0,027 М Ра в дълбочина. В скали, за ля ­
гащи субхоризонтално близо до повърхността, главните напре­
жения са насочени вертикално и при хоризонтална повърхност:

е
Ol = yh, (6.23)

от
° 2= ° 3 = Ä ' yk ’ (6‘24)

Г ли
където Oj е главното вертикално напрежение;
с 2 = о 3 — главните хоризонтални напрежения;
у — обемното тегло на горележащ ите пластове;
h — дълбочината от земната повърхност;
С иб
v — коефициентът на напречните деформации.
М ежду хоризонталните и вертикалните напрежения няма
ясно изразена взаимна връзка. За характеристика на хоризон­
талните напрежения се разглежда отношението k = c h / a v .
УА б
Броун и Х ук [103] дават стойности за А в следните граници:
„ „ 100 , „ 1500
на

0,3 + —— < Ъ < 0,5 + — -— . (6.25)

п п
където h е дълбочината, ш;
£ — отношението на средните стойности на хоризон­
он

талните към вертикалните напрежения.

6.1.5.2. Измерване на напреженията в скалния масив

тр

При особено отговорно строителство — в откоси, например в

хидротехническото строителство или в транспортното и минното
строителство, се налагат измервания на напреженията в масива.
ек

Използват се три основни групи методи: д е ф о р м а ц и о н н и

(геомеханични), г е о ф и з и ч н и и г е о л о жк и,
които се допълват помежду си. Основните принципи за измерва­
не на естествените напрежения са пълно възстановяване на
Ел

деформациите, частично възстановяване на деформациите, пук-

натинообразуване в скалите и корелация между свойствата на
скалите и напреженията.
От геомеханичните методи най-широко се използват методът
на разтоварването и м етодът на компенсацията. Принципни­
те схеми на непосредственото измерване на напреженията в
скалите са показани на фиг. 6.22. Чрез метода на разтоварването,
основан на изучаване на деформациите, предизвикани от и звли ­
чането на скален блок (ядка) от скалния масив, се изчисляват
напреженията в този масив.

127
 Пространственото разпределение на напреженията може да се
определи чрез три сондажа, прокарани в масива взаимноперпен
дикулярно (фиг. 6.22 В ) .
Методите на компенсацията са основани на това, че предиз
виканите от разтоварването деформации се възстановяват чре:

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 6.22. Принципни схеми на методите

на измерване на напреженията в скалите
А — методи на разтоварване, измервания; а — окръжни
деформация на ядката; 6 — напрежения в ядката;
он

в — напрежения в сондажа; Б — методи на компенсация,

измервания; е — деформации в прорез; д — деформации
в сондаж; I — измерител на деформациите; 2 — измерител на напреженията; 3 — уред за нато­
варване на скалата (хидровъзглавница шш крик); 4 — уред за натоварване на скалите в сондаж;
В — ориентация на напреженията в опитни сондажи за определяне на пространственото разполо­
жение на напреженията в скалите; г, х и у — оси на главните напрежения; Г — метод на компен
тр

садията в цепнатина; В — бетон; D — тензометър; К — плосък крик; Q — налягане на маслото

съответните източници на сила (най-често хидравлични крикове]

— фиг. 6.22 Г. Хидравличното налягане, чрез което се възста­
ек

новяват деформациите, се приравнява към първоначалното на­

ляган е в скалния масив.
Вторичните (индуцираните) напрежения се намират по посо­
Ел

чените по-горе методи, но тяхното определяне се облекчава с

това, че са известни големината и направлението на натоварва­
нето.

128
 6.2. МОЛЕКУЛНО СВЪРЗАНИ ПОЧВИ

6.2.1. Глинести почви

Общоприето е към глините да се отнасят високодисперсните
отложения, в които преобладават глинести минерали (глините,
песъчливите глини, глинестите пясъци и др.) с различен произ­

ка
ход. Те съставляват от 65 до 82 % от масата на седиментните
скали в земната кора.

6.2.1.1. Текстура, структура и строеж

е
от
Текстурата на глинестите почви се определя от начина на
подреждането и ориентиране на структурните елементи и въз­
никва по време на седиментацията и диагенезата. Най-често
глинестите почви имат слоеста текстура (дебело-, фино-, микро-

Г ли
слоеста, лентовидна), която се д ълж и на периодичността при
отлагането и натрупването на слоеве с различен зърнометричен
или минерален състав, на разлики в ориентирането или оцветя­
С иб
ването на частиците, на различно съдържание на органично
пещество и пр. Понякога се среща масивна (неслоеста или
критослоеста) и безредна (хаотична) текстура. П лътната и мак-
ропорестата текстура са свързани с особеностите на процесите
УА б
при диагенезата. Текстурата определя нееднородността и анизот­
ропността на много от свойствата на глините (полож ението на
слабите повърхнини в масива, направлението на филтрацията на
на

вода и т. н.). Текстурни елементи са конкрециите, петната,

големите (макро-) пори, пукнатините и др.
Ст руктурата при глинестите почви се определя от размери­
те, формата и относителното разположение на частиците и от
он

характера на връзките между тях. Условно се отделят макро-,

мезо- и микроструктури. Макроструктурата може да бъде уста­
новена визуално, а мезо- и микроструктурата — с помощта на
тр

микроскоп (петрографски и електронен). Най-често се среща

пелитната структура, характерна за добре сортираните глини,
състоящи се предимно от частици с размер < 0,005 шш. Алевро-
пелитна и псамопелитна е структурата на праховите и песъчли­
ек

вите глини, които съдържат съответно до 50 % прахови (0,1 —

0,005 mm) и пясъчни (> 0,1 mm) частици в основната маса от
глинести частици. Ф итопелитна е структурата на глините, които
Ел

съдържат растителни остатъци. Когато се разглеждат специфич­

ните свойства на глините (пластичност, набъбване, слягане,
хидрофилност и др.), понятието структура включва формата и
характера на повърхността на частиците (елементарни, макро- и
микроагрегати), както и взаимоотношенията между тях.
Ст роеж ът на глинестите почви може да бъде ненарушен
(естествен) или нарушен. В масива при естествено залягане
почвите имат ненарушен строеж, т. е. текстурата, структурата и
структурните им връзки са такива, каквито са се формирали в

9 Инженерна геология и хидрология 129

 естествените природни условия. При механични въздействия
върху почвите (изкопаване, раздробяване, смачкване и т. н.)
необратимо се изменят (нарушават) текстурата и строеж ът, до­
като структурата им не се променя. Затова се говори за почви с
нарушен строеж, а не за почви с нарушена структура.

в.2.1.2. Химичен, минерален и зърнометричен състав,

ка
физико-химични свойства

Х и м и чен състав. По химичен състав естествените глини пред­

ставляват смес от различни окиси, вода, разтворими соли, орга­

е
нични вещества и др. Н ай-голямо е количеството на S i0 2 (до

от
80 % ), А1 20 3 и Н 20 , а по-малко — количеството на Fe 20 3, FeO,
CaO, M gO , K 20 , N a 20 и органичните вещества. В глинестата
фракция се срещат главно S i0 2, А120 3, Fe 20 3, CaO, M gO, N a 20 ,
K 20 . От по-едрата към по-дребната фракция намалява съдърж а­

Г ли
нието на S i0 2, CaO и M gO, а се увеличава съдържанието на AJ20 3,
Fe 20 3, К 20 и N a 20 . Във водата, съдържаща се в глините,
най-много са калциевите соли и анионите на С 0 2, S 0 2, P 2Os, S и
Cl. С иб
М инерален състав. По-голямата част от глинестите почви са
полиминерални. В тях се срещат минерали от три типа: глинест и
(образувани при физико-химичното изветряване на скалите) —
УА б
каолинит, хидрослюди, монтморилонит; първични (останали от
изходните ск а ли ) — кварц, фелдшпати, слюди и др.; сингенетич-
ни и еп и генет ичн и (образувани по време и след формирането на
на

самите гли н и ) — карбонати на калция, магнезия и желязото,

сулфати, окиси и хидроокиси на ж елязото, сулфиди и органични
вещества, които са равномерно разпределени в почвата или са
във вид на конкреции.
он

Глинестите минерали имат кристален строеж. Те определят

специфичните свойства на глините, в това число и характера на
структурните им връзки. М инералите от групата на каолинита
тр

(халуази т, дикит, накрит, каолинит) имат приблизително една­

къв химичен състав — A l 4 [Si 4O 10] [Н 20]. Кристалната им решет­
ка е изградена от два слоя елементарни пакети — силициево-кис-
лородни тетраедри и алуминиево-кислородно-хидроксилни окта-
ек

едри (фиг. 1.4), свързани чрез общи кислородни йони, разполо­

жени по върховете на октаедрите и тетраедрите. Това прави
решетката корава и почти неподвижна. Само по нейната повър­
Ел

хност може да се извършва йонен обмен, заместване и хидрата-

ция. М инералите от групата на монтморилонита (монтморило­
н и т, н о н тр о н и т , с а п о н и т ) им ат п о -сл о ж ен съ ста в —
wi{M g3[Si40 1o][OH]2} .р{(А1, F e) 2[S i 4O 10][O H ] 2}.n H 2O ; т : р = 0,85.
Строежът на тяхната кристална решетка е б ли зъ к до този на
каолинита, но в нея отделните слоести пакети са симетрични
(фиг. 1.4.). Връзката между пакетите е слаба, а самата решетка
— подвижна. Водата лесно прониква в нея и раздалечава паке­
тите. При това някои йони могат да бъдат заместени с други, с

130
 по-ниска валентност (напр. A l + с M g или Si с Al ) и в
решетката се появяват допълнителни свободни валентности,
което увеличава адсорбционната способност. М онтморилонитът
лесно се хидратира, има висока способност към катионен обмен,
а свойствата му в голяма степен зависят от състава на обменните
йони. Минералите от групата на хидрослюдите (хидромусковит,
глауконит, хидробиотит, и ли т) имат непостоянен химичен със-

ка
т п в *

(K < 1A l 2[(S i,A l) 4O i 0][O H ] 2.nH 2O и (M g,F e2+, Fe 3+) 3 (О Н ) 2 [(S i,

А1)4]. 4 Н 20 . Тяхната кристална решетка е сходна с тази на

е
монтморилонита, но калиевите йони, разположени между слоес­
тите пакети, я правят по-здрава и неподвижна (фиг. 1.4). Хид-

от
рослюдените минерали имат по-ниска способност към катионен
обмен и към хидратация отколкото монтморилонитовите, но
по-висока отколкото каолинитовите.
Зърнометричен състав. В зърнометричните класификации на

Г ли
глинестите почви главен критерий е съдържанието на глинести
частици. Според БДС 2761— 75 глинеста е фракцията с размери
< 0,005 mm (в американските класификации M I T и U S D A ,
С иб
британската B S C S и Г О С Т е приет размерът < 0,002 mm). В
глините тази фракция е повече от 30 % (при тежките глини —
повече от 60 % ), в песъчливите глини е 10— 30 % , а в глинестите
пясъци — 3— 10 % . Зърнометричният състав на глините зависи
УА б
от произхода и от минералния им състав. Най-еднороден е при
морските и езерните глини. В глинестата фракция отделните
частици представляват глинести минерали или колоидни части­
на

ци; те са електрически заредени, извършват броуново движение

и имат голяма физико-химична активност.
Днсперсност на глините. Глините са колоидно-дисперсни сис­
он

теми. Дисперсна фаза са отрицателно заредените глинести час­

тици, а дисперсна среда — водата между частиците, в която
солите са дисоциирани на йони. Йоните се движат под действие
на електрически и м олекулни (топлинно движение) сили. С
тр

отдалечаването от глинестите частици концентрацията на кати-

оните намалява, а на анионите нараства. Двете концентрации се
изравняват на определено разстояние от частицата и това е
ек

дебелината на дифузния слой. Обикновено тя е съизмерима с

големината на глинестите частици (0 ,1 — 0,5 (im или 0,001 —
0,005 mm). Дебелината на дифузния слой определя размерите на
колоидно-дисперсните частици и зависи от много фактори, като
Ел

концентрацията на йоните и тяхната валентност (по-голяма

концентрация и по-ниска валентност на йоните — по-дебел
дифузен слой), температурата, налягането и др. А к о дисперсните
частици имат размери < 0, 1 ц т (по-малък от дебелината на
дифузния слой ) системата от дисперсна се превръща в хомогенна,
т. е. в истински разтвор.
Около глинестите частици, т. е. между дисперсната фаза и
дисперсната среда, съществува потенциална разлика. В адсорб­
ционния слой (фиг. 1.5) тя намалява по линеен закон и се нарича

131
 термодинамичен (е) пот енциал, а в границите на дифузния слой
— намалява по криволинеен закон и се нарича електрокинети-
чен (Ç) потенциал. Тази потенциална разлика е причина за
електрокинетичните свойства на глините. Електрокинетичният
потенциал и електрическият заряд на частиците зависят пряко

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

I
он

-I___________ I___________ I_____ I_____ I___________ I-------------- 1----------------

2 U 6 8 10 12 pH

Фиг. 6.23. Граници на колебание на окислителния потенциал Eh и

тр

киселинността pH на природните води [7]

от дисперсността. К олкото по-голяма е повърхността на контакт

ек

между минералните частици и водата, т. е. колкото по-голяма е

специфичната повърхност на частиците, толкова по-голям е
техният електрически заряд. Специфична повърхност се нарича
сумарната повърхност на минералните частици в единица обем
Ел

от почвата. Тя нараства с намаляване размера на частиците.

Например 1 cm глина съдържа 1 куб с ръб 1 cm, 10 куба с ръб
0, 1 cm, 10 куба с ръб 0 , 0^ cm и т. н., като ^специфичната
повърхнина е съответно 6 cm", 6.10 c m , 6 .10 cm “ и т. н. Според
K. К. Гедройц, ако почвата съдържа само 1 % по маса фракция
с размер < 0, 1 ц т , сумарната специфична повърхност на тази
фракция е равна на сумарната специфична повърхност на оста­
налите 99 % фракции в почвата. Глинестите почви съдържат
винаги повече от 1 % такива частици и поради това особените

132
 им свойства зависят главно от дисперсността на глинестите
минерали.
Реакцията на средата pH (концентрацията на водородните
йони) и окислително-възстановителният потенциал Eh (който
зависи от концентрацията на йоните и от p H ) определят дейст­
вието на водата при изветряването на скалите, киселинната
агресивност на водата (киселите води с pH < 7 са по-агресивни
от неутралните и алкалните), както и начина на изветряването

ка
на скалите и състава на глинестите минерали (фиг. 6.23). Н ап­
ример в кисела среда възникват и са по-устойчиви каолинитовите
минерали (в езерата, блатата и реките); монтморилонитови се

е
образуват в алкална среда (в морето); хидрослюдени — в слабо
кисела или слабо алкална среда. От pH зависят много от физи-

от
ко-механичните свойства на глините, както и възможностите и
ефективността на способите за подобряване на техните свойства.
П оглъщ ателна способност и състав на обменните йони. Пог-
лъщателната способност на глините се определя от общото к о ли ­

Г ли
чество катиони в дифузния слой на глинестите частици, способни
да се обменят с еквивалентно количество катиони от поровил
разтвор. Сложното взаимодействие между глинестите частици и
поровил разтвор включва редица съвместно протичащи процеси
С иб
като: механично задържане на частици от поровия разтвор;
физично поглъщ ане на частици и йони (адсорбция на йони и
водни м олекули в дифузния слой, или абсорбция на йони в
УА б
кристалната решетка); йонен обмен; химично поглъщ ане; биоло-
гично поглъщ ане и др. Най-важен е катионният обмен между
разтвора и повърхността на глинестите частици. Способността на
на

глините към обменни реакции зависи от техния минерален

състав (максимална е при монтморилонита, значително по-малка
— при хидрослюдата, а най-малка — при каолинита) и от
дисперсността (при равни други условия колкото по-дисперсна е
он

глината, толкова по-висока е обменната й способност); нараства

при увеличаване на отношението Si 0 2:R 203 (R 2O 3 са окисите на
тривалентните елементи от типа AU O 3), което при монтморило­
тр

нита е около 4, а при каолинита — около 2. Способността към

йонен обмен зависи още от: pH на средата (pH влияе върху
дебелината на дифузния слой и 'величината на електрокинетич-
ния потенциал); от концентрацията и от вида на обменните йони
ек

в поровия разтвор и др. Съставът на обменните йони определя

специфичните свойства на глините (пластичност, набъбване,
размекване и др.), които най-силно се проявяват при монтмори-
Ел

лонитовите, а по-слабо — при хидрослюдените и каолинитовите.

По енергията, с която биват поглъщ ани, катионите се подреждат
по следния начин:
Fe3+ > А13+ > Н +(? ) > Ва2+ > Са2+ > M g 2+> К + > N a + > L i+
В глините съотношението между обменните катиони е различ^
но. Най-често в погълнато състояние те съдържат Са +, a M g +
се среща в глините, получени при изветряването на доломити.
Глините, образувани в пресни води, обикновено съдържат Н +

133
 (наричат ги ненаситени гли н и ), а морските глини съдърж ат N a +.
При диагенезата първоначалният състав на обменните катиони
се изменя (например при разтварянето на СаСоз, Са замества
обменния N a ; аналогично е въздействието на континенталните
пресни води върху морските глини).
С поглъщ ателния комплекс и обменните реакции са свързани
процесите коагулация и пептизация. К о а гу л а ц и я т а (от гледна

ка
точка на представите за двойния електрически сло й ) е процес,
при който повърхностната енергия на дисперсната система на­
малява в резултат на привличането и сближаването между
частиците. К оагулация настъпва след като електрокинетичният

е
потенциал на частиците стане по-малък от т. нар. електролитен
праг. Тогава привличането между частиците силно нараства и те

от
се свързват в агрегати. К оагулацията бива електролитна и вза-
имна. Електролитна коагулация може да настъпи в устието на
реките при смесването на пресните речни и солените морски

Г ли
води. В резултат на това от солите на дву- и тривалентните метали
се образуват относително здрави и устойчиви агрегати. Взаимна
коагулация настъпва при смесването на колоидни системи с
противоположен заряд (например при смесването на полож ител­
С иб
но заредената силициева киселина с отрицателно заредените
хумусни колоиди в изветрителната кора се образуват алумо- и
феросиликати). К оагулацията подобрява техническите свойства
на глините. П е п т и з а ц и я т а противоположно на коагулацията
УА б
представлява резрушаване на агрегатите. При нея дебелината на
дифузния слой около глинестите частици се увеличава и нараства
електрокинетичният потенциал. Обикновено пептизация настъп­
на

ва, когато п оглъщ ащ ият комплекс се насити със силно диспер-

гиращи катиони (напр. с N a ). При пептизацията нарастват
пластичността, набъбването, свиването и лепливостта, а намаля­
он

ва водопропускливостта, т. е. техническите качества на глината

се влошават.
Електрокинетичните свойства на глините (електрофореза,
електроосмоза и др.) се обясняват със съществуването на двойния
тр

електрически слой. Под действието на външно електрическо поле

електрически заредените глинести частици се движат към анода
(електрофореза), докато водата в порите се движи към катода
(електроосмоза). При движението на водата възниква електро-
ек

движеща сила (потенциал на течението), подобна на седимента-

ционния потенциал, който възниква при движението на части­
ците по посоката на утаяването им във водните басейни. Е лект­
Ел

рокинетичните свойства на глините зависят от много фактори,

най-важни от които са минералният състав, дисперсността,
структурно-текстурните особености, водното съдържание, хи ­
мичният състав и концентрацията на поровия разтвор, темпера­
турата, налягането и др. Електрически свойства на глината са
о т н оси т елн а т а електропроводност ( R ) и от н о си т елн от о елек­
трическо съпротивление (ре):

Я = ре 4 , [ П ] ; Р, = . рЛПго] . (6.26)
■ъ n .S:

134
 където L е разстоянието (и ли дълж ината на образеца), ш;
S — площ та на напречното сечение, ш";
п — обемът на порите;
S r — степента на водонасищането.
При глините ре = 3— 30 Qm, при мергелите — ре = 10—
100 Qm.
Електрическите свойства на глините се използват при геофи­

ка
зичните проучвания, при изчисляването на заземяващите уст­
ройства на електропроводи и електростанции, при борбата с
корозията на металните части на съоръженията, тръбопроводите

е
и др.

от
6.2.1.3. Физико-механичнн свойства

П лътност. Специфичнат а плът ност ps на глините е от 2,70

до 2,75 g/cm ; по-висока е при глините, съдърж ащ и Fe и M g, и

Г ли
при тежките глини (свързаната вода около глинестите частици
има по-голяма плътност), а по-ниска е при глините, съдърж ащ и
органични вещества.
С иб
Обемната плът ност р„ се колебае от 1,35 до 1^90 g/cm (при
силно уплътнените глини е от 1,75 до 2,30 g/cm ) и зависи от
минералния и зърнометричния състав и порестостта. М аксим ал­
ни стойности има при цялостно запълване на порите с вода.
УА б
Обемната плътност се изменя при овлажняване и набъбване,
както и при изсъхване (свиване) на глините, или при изменение
на напрегнатото състояние (например при разуплътняването на
на

глините, които са били на голям а дълбочина).

Обемът на порите п при глините е голям (30— 60 % ).
Основната част от порите се образува при седиментацията вслед­
он

ствие на неплътното подреждане на глинестите частици и агре­

гатите. Размерите на по-голямата част от порите са съизмерими
с размера на частиците ( неефективна порест ост ) . Запълнени
са с физично свързана вода. Обемът на порите с размери
тр

> 0, 02 mm (еф ек т и в н а п о рест о ст ) зависи от структурата на

глината и се изменя в зависимост от налягането (при уп лъ тн я ­
ването намалява); в тези пори може да се движи вода. При
ек

диагенетичните процеси порестостта намалява. Често порестост­

та изразяват чрез коефициента на порите е, който представлява
отношението на обема на порите към обема, зает само от мине­
ралната част от почвата:
Ел

е = ^ . (6.27)

Общата порестост п и коефициентът на порите е са свързани

чрез зависимостта

п = . (6.28)
1 + е
Ест ест вен от о водно съдържание и>п варира в широки грани­
ци и зависи от минералния и зърнометричния състав, от съдър­

135
 жанието на органични вещества, от полож ението на нивото на
подземните води и др. При равни други условия монтморилони-
товите глини имат най-високо естествено водно съдържание,
каолинитовите — най-ниско, а хидрослюдените — междинно.
По-високо w n имат високодисперсните глини и глините с по-го­
лям о съдържание на органично вещество. В ърху и>п влияе със­
тавът на обменните катиони (по-високо е при наситените с Na

ка
глини отколкото при наситените с Са ). Естественото водно
съдържание при глините със степен на водонасищане, близка до
1, зависи от тяхната порестост (при еднаква S r глините с по-го­

е
лям а порестост имат по-високо wn) и е по-високо под нивото на

от
подземните води. При диагенетичните процеси естественото вод­
но съдържание намалява.
С т е п е н т а на водонасищ ане S r се определя от относителното
съдържание на вода в порите на глината. Под нивото на подзем­

Г ли
ните води S r е от 0,6 до 1. А к о в порите на глината има затворени
газове, степента им на водонасищане е по-малка, а едновременно
с това глината придобива еластични свойства.
С иб
В о д и о-ф и з и ч н и с в о й с т в а (хигроскопична влаж ­
ност, максимална м олекулн а влагоемкост, капилярно водно съ­
държ ание) и водопропускливост. Х и гр о с к о п и ч н а т а влажност
Ш/, при въздушно сухо състояние на глината е количеството
УА б
здраво свързана вода, адсорбирана върху почвените частици от
въздуха. Зависи главно от минералния и зърнометричния състав,
от органичните примеси, от количеството и състава на обменните
на

катиони. Н ай-голяма е хигроскопичната влажност при монтмо-

рилонитовите глини (12— 16 % ), при каолинитовите е най-малка
и не надвишава 3— 4 % (с нарастване на отношението Si 0 2:R 203
он

нараства относителното съдържание на монтморилонитовите ми­

нерали, адсорбирането на вода върху тях и се увеличава хигрос­
копичната влаж ност). С нарастването на дисперсността и съдър­
жанието на органични вещества и лесноразтворими соли, както
тр

и при насищането на обменния комплекс с N a нараства и

количеството на хигроскопичната вода (максималната хигроско-
пичност при монтморилонита може да достигне 40— 43 % , при
ек

каолинита — 5— 12 % , а при хидрослюдата — 5— 15 % ). М а к ­

сим а лн а т а м олекулн а влагоемкост w m съответства на най-голя­
мото количество слабосвързана вода в глините. Зависи от същите
фактори, както и хигроскопичната влажност. Най-съществено
Ел

влияние върху нея оказват съставът на глинестите минерали

(при монтморилонита е 50— 150 % , при каолинита и хидрослю ­
дата — 12— 40 % ) и зърнометричният състав (при глините е над
24 % , при песъчливите глини — 8— 24 % , при глинестите пясъци
— 5— 8). Глините, при които wn = wm, имат твърда консистенция.
К а п и л я р н а т а вода wk може да предава хидростатичен натиск,
но не изтича от порите. Задържа се предимно в капилярните пори
с диаметър < 0,02 mm. В глините с естествен строеж нейното
количество е по-голямо отколкото в глините с нарушен строеж.

136
 Водопропускливост т а на глините е пренебрежимо малка.
Независимо от голямата порестост размерът на порите им е много
малък и затова при обикновен напор водата в тях не се движи
(водопропускливостта зависи от размера на порите, а не от
общата порестост) или се движи с много малка скорост, поради
което се приема, че са прак­
тически водонепропускливи.
Върху водопропускливостта

ка
на глините забележимо в ли я­
ние оказват текстурата (с ло ­
естите глини имат анизотроп-

е
ни филтрационни свойства),
дисперсността (с нейното уве­

от
личаване водопропускливост­
та намалява), съставът на об­
менните йони (по-малка е при
глините, наситени с Na ).

Г ли
Движението на вода в гли н и ­
те започва, след като градиен-
тът на напора надмине опре­
делена критична величина —
С иб
н а ч а лн и я т гр а д и ен т (гра-
диент на прага на филтраци­
ята), фиг. 6.24.
П л а с т и ч н о с т и Фиг. 6.24. Графика v = f ( I )
УА б
к о н с и с т е н ц и я . П лас­ î — за пясък; 2 — за глина
тичността на гли н и те се
проявява само в определен интервал на водното съдържание и се
на

характеризира чрез показателя на пластичност 1р:

I p = WL - Wp_ (6.29)
където WL е горната граница на пластичност или водното съдър­
он

жание при границата на протичане (това е водата,

която практически анулира междучастичните сили
и позволява на глинестите частици да се преместват
тр

относително свободно);
wp — долната граница на пластичност или водното съдър­
жание при границата на източване.
Според показателя на пластичност свързаните почви се поде­
ек

лят на: глини ( I p > 1 7 % ); песъчливи глини ( 1р = 7— 17 % );

глинести пясъци ( I p = 1— 7 % ). Колкото по-голям е показателят
на пластичност, толкова по-голям е интервалът на водното
Ел

съдържание, в който глините притежават пластични свойства.

Пластичността на глините зависи от вътрешни фактори (хи м и ч­
ния, минералния и зърнометричния състав, съдържанието на
органични вещества, капацитета на обмен и др.) и от външни
фактори (състава и концентрацията на поровия разтвор), които
се намират в слож на взаимна връзка. Всички вътрешни и вън­
шни фактори, които предизвикват удебеляване на дифузния слой
около глинестите частици, повишават пластичността. Висока
пластичност имат монтморилонитовите глини, значително по-
ниска — каолинитовите; по-високодисперсните глини са по-плас-

137
 тични; при изменението на зърнометричния състав по-силно
реагира w l ■ Глините с по-голямо съдържание на органични
вещества са по-пластични. С нарастването на капацитета на
обмен нараства дебелината на дифузния слой (едновалентните

I р = WL - Wp

ка
WL - W „

I
w=o W„ W, w,%
1 1

е
Тбьрдо ПоАутЬър - ТЬърдо-| Средно- Меко - Течно - Течна

от
да
п л а сти чн о

>1 0.75 0.50 0.25

<0 0.25 0.50 0,75

Г ли
Фиг. 6.25. Консистенция на глинестите почви

С иб
катиони повишават пластичността, дву- и тривалентните — я
понижават); при нарастване на pH се повишава капацитетът на
обмен, а оттам се увеличава дебелината на водната обвивка; при
УА б
по-висока минерализация на поровия разтвор дебелината на
дифузния слой намалява, а това по-силно влияе на високо-
дисперсните глини, чиято пластичност намалява.
на

П оказателят на пластичност 1р и w l косвено характеризират

минералния и зърнометричния състав на глинестите почви; по
големината на w l приблизително може да се съди за вида на
глинестите минерали.
он

К о нсист енция. В зависимост от естественото водно съдърж а­

ние и степента на нарушаване на структурните връзки консис-
тенцията на глините бива твърда, пластична и течна. Според БДС
2761— 75 консистенцията се изразява чрез показателя на консис­
тр

тенция /с:
Wl — W.
1С = — ------1 . (6.30)
wL - wP
ек

При глините с твърда и полутвърда консистенция /с > 1. при

глините с пластична консистенция /с = 0+ 1, а при глините с
течна консистенция /с < 0. При естествено залягане (естествен
Ел

геолож ки товар и ненарушен строеж) консистенцията на глините

най-често е пластична. Слабо уплътнените глинести почви може
да имат различна консистенция, докато при силно уплътнените
— тя е твърда или твърдопластична. По време на диагенезата в
глините възникват структурни връзки и консистенцията им се
изменя от пластична към твърда. В нормите ГОСТ коефициент
на консистенция I I е
= Wn-«>P (б 31)
WL - W p

138
 Връзката между 1С и I L се вижда от фиг. 6.25.
Визуално под формите на консистенцията при глините се
различават по следния начин:
— при твърда консистенция парче от глината, ударено с чук,
се разтрошава на късчета с остри ръбове;
— при полутвърда — изрязаното от глината стълбче се чупи
без забележимо огъване, мястото на счупването има характерен

ка
землест лом , а след притискане между пръстите късчетата се
разтрошават;
— при твърдопластична — изрязаното от глината стълбче
преди счупването му с пръсти се огъва забележимо, а голям къс

е
от глината се огъва и смачква с труд; при средно- и мекоплас-

от
тична консистенция глината лесно се смачква с ръце, запазва
формата и я променя при натиск, полепва по ръцете; при течна
консистенция глината може да тече по наклонена повърхност
като дебел слой.

Г ли
А к о коефициентът на порите е при естествено залягане (при
wn) се съпостави със значенията му eL и еР, съответстващи на
характерните състояния на глината (границите на пластичност
С иб
u>i и wp), може да се изчисли коефициентът на естественото
уплътняване K d:
ei - е
Kd = — . (6.33)
УА б
eL - e P
K d < 0 имат недоуплътнените морски и езерни тини, както и
льосът, чието уплътняване е било задържано от геолож ки про­
на

цеси (естествената порестост при тях е по-голяма от порестостта,

която отговаря на wL); K d > 1 имат преуплътнените глини, които
след отнемането на геолож кия товар се разуплътняват (естестве­
ната порестост е по-малка от порестостта при ш^); K d = 0 + 1 имат
он

нормално уплътнените глини, разположени на малка дълбочина

в недислоцирани райони (естествената порестост съответства на
порестостта в интервала wL + wP).
тр

Показателят а кт ивност на гли на т а косвено характеризира

нейните физико-химични свойства чрез отношението между по­
казателя на пластичност 1Р и съдържанието на глинестата фрак­
ция в % по маса (г):
ек

А = — . (6.33)
г
Ел

Високоактивни са хидрофилните глини, при които А > 1,25;

при неактивните А < 0,75, а при нормално активните 0,75 < А
< 1,25.
Н а б ъ б в а н е и с в и в а н е . Н а бъ бва н ет о е относител­
ното нарастване във времето на обема на глината вследствие на
увеличаване количеството свързана вода в нея. При набъбването
се увеличава дебелината на дифузната обвивка около глинестите
частици (проявява се разклинващото действие на водата и разс­
тоянието между частиците нараства) и намалява силата на
привличането между тях. Върху набъбването влияние оказва

139
 минералният състав (монтморилонитовите глини набъбват най-
силно), дисперсността (при еднакъв минерален състав по-високо
дисперсните глини набъбват повече), капацитетът на обмен и
съставът на обменните йони (ако обменният комплекс е наситен

Скали c т б ъ р д и Скали със смесе­ Скали без

ка
стр уктур н и ни с т р у к т у р н и Ьторинмо
Връзки Ьръзки сиепление

^mai T m « =<it9 y C e ^ та ж = t r

е
от
гг X r = ctgy> V ö t 9 У * I w tr =^moi

tf-ncn-^ Г

Г ли
CJ------ Ce Ce
mo* üo =0
6 t g ÿ ♦ Ce ütgy>*Cc* I w

С иб
Фиг. 6.26. Якост на срязване (тт м ) и остатъчна якост на срязване (тг)

с едновалентни йони, набъбването е по-голямо; например бенто-

УА б
нитовите глини, наситени с N a +; увеличават обема си до 20 пъти).
При диагенезата набъбването намалява. Набъбването се харак­
теризира чрез линейните и обемните деформации на почвата или
на

чрез силата, необходима за възпрепятстване на набъбването.

П риблизителен критерий за това, дали дадена почва се отнася
към набъбващите, е
он

< (-0 ,3 ) , (6.34)

1 + е0
където е0 и еь са коефициентите на порите на почвата съответно
тр

при естествен строеж и при w l .

При набъбването якостта на почвата намалява. Деформации
от набъбване се наблюдават в откосите на строителни изкопи в
глинести почви при овлажняване от валежни или подземни води.
ек

С в и в а н е т о на почвите е процес, обратен на набъбването.

М еж ду свиването и набъбването съществува обратимост. Почвите
се свиват при изпаряването на вода (намалява свободната, свър­
Ел

заната и капилярната вода). Това се съпровожда с изсъхване и

пропорционално намаляване на обема на почвата. Частиците се
сближават на такова разстояние, при което забележ имо се проя­
вяват м еж дум олекулните сили. Почвата става по-плътна и уве­
личава якостта си. М аксимално свиване се получава, когато в
почвата остане такова количество вода, което съответства на
водното съдържание при границата на свиване ws (фиг. 6.26), т.
е. на границата между полутвърдата и твърдата консистенция.
Свиването зависи от началното водно съдържание и от плътност­

140
 та на почвата и е толкова по-голямо, колкото повече са високо-
дисперсните глинести минерали в почвата. Големината на сви­
ването при почви с нарушен строеж характеризира пригодността
им за изграждането на земни съоръжения. В земен насип може
да възникне свиване (самоуплътняване) вследствие придвижва­
нето на водата към околната суха почва. Бързото изпаряване на
водата при свиването създава значителен градиент на водното

ка
съдържание между повърхностните и вътрешните части на поч­
вата и е причина за появата на пукнатини на свиване. При
естествено налягане пукнатините на свиване (с дълбочина до
няколко метра и широчина от порядъка на сантиметри) пониж а­

е
ват устойчивостта на масива в склоновете и способстват за

от
изветряването му в дълбочина, разкъсват кореновата система на
растенията и улесняват инфилтрацията на вода.
Размекванет о на глините при взаимодействие със спокойна
вода (която не се движи) е свързано с нарастване на водното им

Г ли
съдържание. При това силите на м олекулно привличане между
частиците силно намаляват и почвата загубва свързаността и
якостта си и се разпада. В природна обстановка от размекването
(при ограничена възможност за странично разширяване) зависи
С иб
способността на глините да се съпротивляват на ерозията. Р аз­
мекването на глините зависи от същ ите фактори, от които зависи
набъбването.
УА б
Размиванет о на почвите от движеща се вода и данните за него
се използват за определянето на проектната скорост на движение
на водата и надлъжните наклони на каналите, за прогнозиране
на

на изменението на конфигурацията на тяхното дъно и брегове

при увеличаване скоростта на движение на водата в канали; за
прогнозиране на преработката на бреговете на водохранилища,
езера, морета. Върху размиването влияе голям брой фактори,
он

които биват вътрешни (минерален и зърнометричен състав,

здравина на структурните връзки и др.) и външни (минерализа­
ция и мътност на водата, широчина и дълбочина на потока,
тр

наклон, динамични удари на струите в брега и т. н.). Глинестите

почви са по-устойчиви срещ у размиване отколкото зърнестите,
несвързани почви. Критичната им скорост на размиване е в
интервала от 0,7 до 1,2 m/s.
ек

Л еп к а во ст . Глинестите почви прилепват към различни пред­

мети при определено водно съдържание. Лепкавостта се д ълж и
на слабо свързаната вода (когато нейното количество е забележ и­
Ел

мо повече от и>Р), рязко намалява, когато водните обвивки около

частиците се удебелят и екранират докосващите ги предмети.
Глината започва да прилепва при среднопластична консистен­
ция, максимално е прилепването при мекопластична, а при
течнопластична консистенция — рязко намалява. Лепкавостта
усложнява работата на машините при изкопните работи и при
обработката на почвата в селското стопанство.
Т и к с о т р о п н и я в л е н и я . М ного глинести почви се
втечняват или размекват при механично въздействие (удари,

141
 вибрация, налягане, ултразвук), а след неговото прекратяване
възстановяват с различна скорост своето състояние и якост. Тези
обратими изменения се наричат тиксотропни, а явлението —
тиксотропия. Тиксотропията е обратим процес, при който ко-
лоидната система преминава от гел в зол и обратно. Склонността
към тиксотропни изменения при различните глини не е еднаква.
Това е свързано с тяхното физично състояние и особеностите на

ка
структурните им връзки (например монтморилонитовите глини
лесно се втечняват и след това бързо възстановяват якостта си,
каолинитовите — трудно се размекват и бавно възстановяват
своето състояние и якост). Тиксотропните изменения при гли н и ­

е
те се д ълж ат на разрушаването на м олекулните, водородните и

от
капилярните структурни връзки (връзките на непосредствено
взаимодействие, които имат малка якост, мобилност и обрати-
мост) и на създаването на тиксотропно-коагулационни структур­
ни връзки (които действат чрез водните обвивки и остатъчните

Г ли
електром олекулн и сили в глинестите частици). Задълж ително
условие за проявата на тиксотропни свойства е наличието на
1,5— 2 % глинести частици и на свободна или физично свързана
С иб
вода; поради това при някои глини тиксотропни явления може
да се проявят и при S r = 0 ,4 — 0,5. Тиксотропните явления при
глините причиняват недопустимо големи деформации на съоръ­
ж енията и играят важна роля при образуването на свлачищ а по
УА б
склоновете. Те имат голям о практическо значение при строител­
ството (например при забиването на пилоти). При тиксотропните
изменения трябва да се установи времето, необходимо за възста­
на

новяването и заздравяването на нарушените структурни връзки.

В непосредствена връзка с тиксотропията е чувствителността
на глините. Според К. Терцаги критерий за чувствителността на
глините е отношението между якостта на глината с нарушен
он

строеж ( В ) и с ненарушен стреж ( R 0) при една и същ а плътност

и водно съдържание:
тр

S, = £ . (6.35)

Това отношение показва намаляването на якостта на натиск,

на срязване и т. н. при нарушаване на строежа и на структурните
ек

връзки. При нечувствителните, слабочувствителните и преуп-

лътнените глини S t < 2; при средночувствителните S t = 2— 4;
при чувствителните S t = 4— 8, а при свръхчувствителните глини
Ел

и тините S, > 8. Чувствителността на глините нараства с увели­

чаването на тяхната активност (6.33).
М еханични свойства. Към механичните свойства на глините
се отнасят деформационните и якостните. М еханичните свойства
зависят от характера и структурата на твърдата и течната фаза
(зърнометричен състав, съдържание на електролити в поровия
разтвор и др.) и от воднофизичните свойства (консистенция,
пластичност, хигроскопичност), както и от напреженията в
геолож кото минало на глината (плътност, и>„, макропорестост,
анизотропност и др.).

142
 Д е ф о р м а ц и о н н и с в о й с т в а . При естествени ус­
ловия (т. е. под действието на геолож ки товар) глинестите
частици постепенно се сближават. М ежду тях се създават коагу-
лационни структурни връзки, които по време на диагенезата
стават по-здрави, но запазват своята обратимост (дифузните
обвивки все още имат значителна дебелина). По-късно се появя­
ват нови структурни връзки, които се дълж ат на стареенето на

ка
колоидите и кристализацията на различни вещества между
частиците на утайката. Постепенно коагулационните структурни
връзки преминават в кондензационно-кристализационни, обра­

е
тимият им характер изчезва и глината се уплътнява.
При натоварване от съоръжения в земната основа започва

от
сложен процес на деформиране, който при глините трае месеци
и години. Деформациите на глините са големи и зависят от
началната плътност, минералния състав, дисперсността и др.
Опростено се приема, че количествено деформацията при глините

Г ли
е резултат от уплътняването (слягането) вследствие на намаля­
ването обема на порите. Процесът на уплътняването, т. е. дефор­
мирането без възможност за странично разширяване, се нарича
С иб
компресия, а свързаните с този процес свойства — компресионни.
В лабораторни условия деформационните свойства на глините
се определят чрез компресионни опити. Почвен образец с нена-
рушен строеж се вгражда в касетата на компресионния апарат и
УА б
се натоварва последователно на стъпала с товар р. За всяко
стъпало на натоварването Ар се определят относителната дефор­
мация As и коефициентът на порите на глината е. След това се
на

построяват кривата на слягането s = f ( p ) и кривата на у п л ъ т ­

няването е = f{p ). От тези криви се определят деформационните
модули.
Слягането на глините зависи от текстурата, структурната
он

якост и консистенцията, от минералния и зърнометричния със­

тав, от порестостта, от скоростта и големината на натоварването
и др. Глините със слоеста текстура имат анизотропни механични
тр

свойства (при натоварване, перпендикулярно на наслояването,

слягането е до 3 пъти по-голямо отколкото при натоварване,
успоредно на наслояването). Слягането на глините с естествен
строеж започва след преодоляването на структурната им якост
ек

(т. е. след необратимото разрушаване на строежа и структурните

връзки), която може да бъде определена при компресионните
опити чрез кривата на уплътняване. След нарушаване на естес­
Ел

твения строеж слягането на глините силно нараства. Глини с

по-високо Wi имат по-голяма начална порестост. Те слягат зна­
чително, но се уплътняват трудно. М инералният състав влияе
при високо водно съдържание и малка плътност на глината, т.
е. при увеличаването на дебелината на водните обвивки около
глинестите частици (затова хидрофилните монтморилонитови
глини слягат повече от каолинитовите и хидрослюдените). При
намаляване на водното съдържание и увеличаването на п л ъ т ­
ността влиянието на минералния състав забележ имо намалява.

143
 Дисперсността и хидрофилността на глините сумарно се отразя­
ват върху слягането. С увеличаването на дисперсността нараства
хидрофилността, а оттам и потенциалната възмож ност за изме­
нение на обема при слягането. По-високо дисперсни и по-хидро-
филни са глините, наситени с N a , т. е. те слягат повече, докато
наситените с Са + са микроагрегатни и слягат слабо. При пови­
шена концентрация на поровия разтвор в глините започват

ка
коагулационни процеси, адсорбционната способност намалява, а
скоростта на консолидацията нараства.
Слягането на глините нараства с увеличаване на скоростта на

е
натоварването и при прилагането на по-големи степени на нато­
варване. Най-малко е слягането при бавното прилагане на малки

от
стъпала от натоварването. При това структурните връзки се
нарушават в най-малка степен (в лабораторни условия малките
стъпала на натоварването моделират правилно натоварването на
почвите от съоръженията).

Г ли
Я к о с т н и с в о й с т в а . Якостта на срязване като основ-
на механична характеристика на глините се използва при реша­
ването на задачи, свързани с разрушаването на почвата чрез
С иб
преодоляването на нейното съпротивление срещ у срязване. Т а­
кива задачи са например устойчивостта на земната основа,
устойчивостта на естествените склонове и откосите на земни
съоръж ения. Якостта на срязване се изразява чрез зависимостта
УА б
на К улон (фиг. 6.26):
т = crtgcp + с, (6.36)
на

където ф е ъ гъ л ъ т на вътрешно триене на глината;

tgcp — коефициентът на вътрешно триене;
с = Tw + с с— сцеплението (кохезията), като Y.W е първичното
он

сцепление при водно съдържание w„, дълж ащ о се на м олек улн и ­

те връзки между частиците, а сс — вторичното сцепление от
йонно-електростатични, кристализационни и други връзки.
Я костта на срязване представлява максималното тангенциал­
тр

но напрежение Ттах, при което почвата се разрушава (срязва) по

определена равнина при нормално напрежение а. Отношението
х/а = t g y се нарича коефициент на срязване.
ек

В лабораторни условия якостта на срязване (респ. якостните

характеристики на почвата — <р и с) се определя чрез срязване
на почвени образци в апарати за плоскостно срязване (срязването
Ел

става по конструктивно фиксирана равнина) и чрез разрушаване

на почвени образци при едноосен и триосен натиск (създава се
обемно напрегнато състояние, а почвеният образец се разрушава
по най-неблагоприятната слаба повърхнина в него). Срязват се
най-малко три отделни пробни тела от един и същ и почвен
монолит при различно нормално напрежнеие а. Графично фун­
кцията т = f (а ) се апроксимира с права ли н и я (описвана от
уравнение 6.36) — ли н и я т а на срязване. Величините с и tg<pca
параметри на линията на срязване, получена за определено
физично състояние на глината (плътност, влаж ност) и определе­
ни условия на изпитването. В процеса на самото срязване т

144
 нараства до максималната си стойност Ттах, а след това намалява
до остатъчната якост тг, която е относително постоянна по
големина и характеризира триенето по повърхността на срязва-
Не>
Структурната якост на глината е толкова по-голяма, колкото
по-голямо е отношението
ттахЛг. О т н о с и т е л н о т о
влияние на параметрите

ка
на якостта на срязване (ср
и с) в общата якост се
изменя с плътността (при

е
нарастване на плътност­
та сцеплението и триене­

от
то нарастват).
Якостта на срязване
при глините зависи от

Г ли
тяхното физично състоя­
ние, от стр уктур ата и
текстурата им, от мине­
ралния и зърнометрич­
С иб
Фиг. 6.27. Деформации на глинести почви
i 0 — начало на прогресиращ о п ъ лзен е; t s — време, пред­ ния
ш естващ о разруш аването на почвата;
tm — м вгн овен и деф ормации;
£, — деф ормации на п ъ лзен е
им състав, от кон­
центрацията и състава на
поровия разтвор.
При един и същ и със­
УА б
тав на глината якостта на срязване намалява: при увеличаването
на w„ (проявява се „смазващ ият ефект“ на водата, увеличава се
на

обемът и намалява триенето); при нарушаването на естествения

строеж (нарушава се свързаността, т. е. намалява онази част от
якостта, която зависи от сцеплението); при микронапуканост на
глината; при срязване на слоести глини „п о наслояването“ .
он

Якостта на срязване намалява и при увеличаване на съдърж ани­

ето на хидрофилни минерали (например монтморилонит); при
увеличаване на дисперсността; при насищане на глината с едно-
валентни йони (например насищането с N a удебелява водните
тр

обвивки около глинестите частици и понижава якостта); при

ниска концентрация на поровия разтвор.
Якостта на срязване се увеличава: при глините с по-голяма
ек

плътност (триенето между частиците е по-голямо); при срязване

на слоести глини „перпендикулярно на наслояването“ ; при на­
маляване на дисперсността; при насищането на поровия разтвор
Ел

с дву- и тривалентни катиони и при по-голяма концентрация на

поровия разтвор (водните обвивки около глинестите частици
стават по-тънки, а якостта — по-голяма).
Върху якостта на срязване оказват влияние и условията, при
които се провежда опитът (скорост на срязването, подготовка на
образците, начин на срязването и т. н.).
Р еол оги чни свойства са механичните и структурно-механич-
ните свойства на глините, които се изменят във времето и оказват
съществено влияние върху начина им на деформиране. Напри-

10 И нж енерна гео л о ги я и х и д р о ло ги я 145

 мер при продълж ително и постоянно натоварване на глини,
чието водно съдържание е по-малко от w l , възникват деформа­
ции на пълзене, т. е. постепенно нараства сумарната деформация
(еластична и остатъчна) при постоянно напрежение. В кривата
на пълзене (фиг. 6.27) се различават няколко участъка: A È — на
мигновено-обратимите деформации (д ъ лж ат се на еластични
изменения на минералните частици и на твърдите връзки); В С
— на неустановеното пълзене, който характеризира структурно-

ка
обратимите (от изменение дебелината на водните обвивки) и
необратимите (от разрушаването на връзките, преподреждането
и ориентирането на частиците) деформации; С Д — на деформа­
циите с постоянна скорост, в който количеството на разрушените

е
еравно на количеството на новообразуваните структурни връзки;

от
Д Е — на прогресиращото пълзене, в който скоростта на дефор­
мирането непрекъснато нараства и завършва с разрушаването на
глинестата почва.
Реологичните свойства на глините имат съществено значение

Г ли
при някои свлачищ а по склоновете.

6.2.1.4. Литоложки и литолого-генетични видове глини

С иб
Е л у в и а л н и г л и н е с т и п о ч в и . При изветряването
на скалите се образува изветрителна кора — елувий. Елувият е
самостоятелен генетичен вид, а едновременно с това представля­
УА б
ва изходен геолож ки материал за други генетични видове отло­
ж ения (делувий, пролувий, а дори и алувий). По петрографски,
минерален и химичен състав елувият винаги е тясно свързан със
на

скалите, върху които леж и и от които се е образувал. При

континентални условия и кисела среда (когато S i0 2 : R 20 3 > 2)
изветряването на алумосиликатните скали (гранити, гнайси,
аргилити, аркозови пясъчници и др.) от всички генетични групи
он

се нарича каолинизация (сиалитизация). Образуват се предимно

минерали от групата на каолинита. При горещ и влажен климат
(когато S i0 2 : R 20 3 < 2) изветряването завършва с латеритиза-
ция, т. е. с образуването на латеритни почви, при които м олеку­
тр

лата на каолинита се преобразува до силициеви съединения и

окиси. Е лувиалните глинести почви, образувани върху кисели
магмени скали, съдърж ат късове от самата скала, глинести
ек

продукти от изветряването на алум осиликатите и относително

голям о количество кварцови зърна. В елувия, образуван от
основни магмени скали, преобладават глините (главно монтмо-
Ел

рилонитови) и скалните късове. В елувия върху пясъчници

преобладават пясъчните зърна, примесени с глина. В ърху варо­
вици обикновено се образува глинесто-песъчлив елувий с различ-
но количество скални късове. В елувий върху глинести отлож е­
ния финодисперсните частици се увеличават и се появяват нови
вторични глинести минерали (най-често монтморилонитови);
при това първичните структурни връзки се разрушават, а якост­
та намалява.
Е лувиалните глинести отлож ения не са надеждна основа за
отговорни съоръж ения. При инж енерно-геолож ките проучвания

146
 се установява дебелината на елувия в границите на съоръж ени­
ето, степента на изветрялост на скалите и дълбочината на
залягането на неизветрелите скали. Когато дебелината на елувия
е значителна, неговото предварително отстраняване от строител­
ната площадка е трудно осъществимо (вж. т. 8.1).
А л у в и а л н и глинести п о ч в и се срещат в тера­
сите на реките (вж. т. 6.3). В русловия алувий глинести почви

ка
се срещат рядко. Глини, песъчливи глини и глинести пясъци
по-често се срещат в заливните тераси. Там те образуват слоеве,
пластове и лещ и, т. е. геолож ки тела с различна дебелина и
широчина и специфично площно разпространение (силно у д ъ л ­

е
жени по протежение на речната долина). Глинестите отлож ения

от
в речните тераси обикновено са лош о сортирани и слабо у п л ъ т ­
нени, съдържат различни примеси и микроагрегати, най-често
са водонаситени. При изсъхване те значително се напукват. По
границите на речната долина и склоновете алувиалните глинести

Г ли
отложения се смесват с делувиалните и пролувиалните отлож е­
ния.
Алувиалните отложения се образуват във водна среда (при
С иб
пълно водонасищане). Имат силно проявени колоидни свойства
— течно или скрито течно състояние, малка якост, голям о
слягане. Силно реагират на изменение на водното съдържание.
Често съдържат голямо количество органични примеси. Поради
УА б
това строителните им качества са неблагоприятни.
Д е л т о в и т е г л и н е с т и о т л о ж е н и я се образу­
ват при вливането на реките в морски басейн. Обикновено първи
на

и най-близко до брега се отлагат по-едрите частици или агрегати,

след това по-дребните частици, а накрая (най-често чрез елек т­
ролитна коагулация) — фините колоидни частици. Делтовите
глинести отложения образуват лещовидни тела или пластове,
он

имат коса слоестост. Техният химичен и минерален състав е

разнообразен (разтворими соли, неустойчиви минерални агрега­
ти, образувани в кисела среда, органични останки и вещества и
тр

ДР-)-
Слягането на алувиалните и делтовите глинести отлож ения
при натоварване зависи от тяхната плътност и водното им
съдържание. Уплътняването им е значително и неравномерно.
ек

Параметрите на якостта им на срязване обикновено са

Ф = 16 — 22° и с = 0,01 — 0,04 МРа.
Д е л у в и а л н и т е г л и н е с т и о т л о ж е н и я имат
Ел

континентален произход. Образуват се главно по склоновете.

Обикновено това са песъчливи глини и глинести пясъци, в които
често има по-едри включения (изветрели в различна степен
скални късове, чакъли, пясък). Съставът им зависи както от
състава на скалите, които изграждат вододелите и склоновете,
така и от стръмнината на склоновете. Склоновете, изградени от
слабо устойчиви срещу изветряването скали (гли н и , глинести
пясъчници, мергели, варовици), са полегати и покрити с делу-
вий, който има по-еднороден състав и по-високо съдържание на
глина. Стръмните склонове, изградени от устойчиви на изветря-

147
 ване скали, са покрити с делувий, чийто зърнометричен състав
е значително по-груб. Дебелината на делувиалната покривка е
по-голяма върху полегатите склонове, а върху по-стръмните —
по-тънка. Почти винаги дебелината се увеличава към подножи­
ето на склона.
Д елувиалните глинести отлож ения често имат неясна слоес-
тост. Като правило са слабо уплътнени. Често се намират в
пластично състояние. Свойствата им се изменят при периодично

ка
и дълбоко изсъхване. Водопропускливостта, деформационните и
якостните им свойства се изменят в широки граници в зависи­
мост от състава, условията на залягане и др. Параметрите на

е
якостта на глинестите делувиални отлож ения са ф = 4 — 5 до 45’
и с = 0,01 до 0,05 МРа.

от
Е з е р н и т е г л и н е с т и о т л о ж е н и я образуват ма­
сиви с м алка площ и с различна дебелина. Съставът и свойствата
им са еднородни (например глините в плиоценските езерни

Г ли
басейни на Софийската котловина и Източномариш кия басейн).
За някои езерни глини е характерна лентовидната слоестост
(лентовидна текстура, при която ритмично се редуват тънки
слоеве с различен състав, зърнометрия, цвят и т. н.), което се
С иб
д ъ лж и на условията на седиментация.
От инж енерно-геолож ка гледна точка езерните глинести от­
лож ения имат своеобразни условия на залягане, ограничено
площ но разпространение и дебелина, богати са на органични
УА б
вещества и др. Характерната слоестост определя анизотропността
на свойствата им. Намират се в различно състояние (плътност,
на

порестост, водно съдържание, консистенция, тиксотропност и т.

н.).
М о р с к и т е г л и н и (крайбрежни и дълбоководни) се
образуват от внасяните в морския басейн продукти от изветря­
он

ването и размиването във вид на частици (прахови, глинести и

колоидни), както и от коагулацията на колоидите в морската
вода. В морските глини преобладават монтморилонитът и хид-
рослюдите (образувани при разрушаването и преобразуването на
тр

алум осиликатите в алкална среда).

Крайбрежните глинести утайки са разпространени върху
сравнително малки площ и покрай брега. Образуват масиви с
ек

голям а дебелина. Техният състав е относително нееднороден

(съдърж ат едри вклю чения, богати са на органични вещества),
имат тясна връзка с континенталните и постепенно прехождат в
Ел

дълбоководните морски отложения.

Д ълбоководните глинести отлож ения заемат огромни площи.
Образуват масиви със значителна дебелина. Имат еднороден
състав и добре изразена микро- и макрослоеста текстура.
М орски глинести отлож ения са се образували през различни
периоди от историята на Земята. Обикновено по-младите са
по-слабо литифицирани, а по-старите — по-силно (често с начало
на метаморфни промени).

148
 6.2.2. Льосови почви

Л ьосъ т покрива около 15 % от сушата н^ Земята. В Северна

България заема площ от около 9800 km [65], има средна
дебелина 15— 20 m — по-голяма е до р. Дунав (30— 50 m, а между
Огоста и И скър — до 50— 60 m), към Стара планина и в западна

е ка
от
Г ли
С иб
Д и а м е т ъ р на з ъ р н а т а d 6 mm
УА б
Ф и г . 6.28. Гранични зърнометрични лннии на льосовите почви
в България (по Г. Ст еф анов)
на

Двойно щрихованата област обхваща най-често срещаните зърнометрични

състави

посока постепенно намалява. Българският льос има еоличен

он

произход. Образуван е в началото на кватернера от пренасян от

северни и североизточни ветрове прахов материал, който е пок­
рил плейстоценския релеф на Северна България. Във вертикал­
ния разрез на льоса може да бъдат отделени хоризонти с различен
тр

цвят, както и с различен зърнометричен, химичен и минерален

състав. В льосовите масиви се срещат и погребани почвени
хоризонти.
ек

Химичен състав. В льоса най-голямо е количеството на Si02

(от 51,8 до 76,1 % ); процентното съдържание на останалите
окиси се колебае в широки граници: A I 2O3 — от 4,1 до 18,4 % ,
СаО — от 8,5 до 13,8 % , Fe2Ö3 — от 3,1 до 4,9 % , M gO — от 1,4
Ел

до 3,8 % , SO 3 — от 0,1 до 0,5 % . Съдържанието на СаСОз е от

8,3 до 14,9 % (понякога до 50 % ). Карбонатното вещество в льоса
се среща във вид на варовити конкреции— „льосови к ук ли “ ,
които имат размери от няколко mm до няколко cm. Разтворимите
соли в льоса са от 0,13 до 0,49 % . Тяхното количество и

?>азтворимост са важни за оценката на неговата пропадъчност

трудноразтворими са СаСОз и MgC03, а средно- и лесно-
азтворими — CaS0 4 , NaCl, Na2S04, KCl, K2SO4 , M g C b и
КIgS04).
М инерален състав. Основни минерали в льоса са кварцът,

149
 фелдшпатите (изветрели в различна степен), калц итът (който
лесно и постоянно мигрира) и глинестите минерали.
Зърнометричен състав. В типичния льос преобладава прахо­
вата фракция (обикновено 50— 70 % ), а глинестата (1 0 — 12 % )
и пясъчната (от няколко до 70 % ) са в по-малко количество (фиг.
6.28). Л ьо съ т са отнася към равнозърнестите почви (3 < U < 5),
но в отделните райони и по дълбочина зърнометричният му

ка
състав се изменя в широки граници.
При льоса се различава макро- и микроструктура. Микрост-
руктурата му е клетъчна (отделните частици са свързани чрез
колоиди, разтворими соли и капилярни менискуси), поради

е
което льосът има висока порестост. Когато льосът се намокри,

от
клетъчната структура преминава в зърнеста (алевритова) и той
се уплътнява. М акроструктурата на льоса се определя от макро-
порите, вертикалните каналчета с кръгло сечение, ходовете на
червеи и други ровещи животни.

Г ли
Физико-механични свойства. Специф ичнат а плът н ост вд
льоса р„ е почти постоянна по големина, средно 2,74 g/cm ,
обемната — р„ е от 1,35 до 2,1 g / c m (най-често 1,5— 1,8 g/cm )
С иб
и в дълбочина се увеличава значително. О бем н а т а плът ност на
скелета pd се изменя от 1,18 до 1,78 g/cm (най-често е от 1,3 до
1,5). Обем ът на порите при льоса се изменя от 36 до 57 %
(най-често 42— 52 % ) и включва обема на макропорите пт и обема
УА б
на останалите пори пн (л = пт + пн). Коефициентът на порите е
е = 0,56 — 1,33 (най-често 0,72 — 1,08). Обемът на порите п и
коефициентът на порите е се изменят в широки граници, но в
на

дълбочина обикновено намаляват; определят се при всяко конк­

ретно проучване.
Е с т е с т в ен о т о водно съдържание на льоса wn не е постоянна
величина. Променя се в тесни граници и зависи от климатичните
он

условия, релефа и др. Н ай-близко до повърхността (до 1— 2 m

дълбочина) w n зависи от сезона и от валежите; по-дълбоко има
дебела зона с постоянно wn, а над нивото на подземните води
тр

или над скалната подлож ка в зоната на капилярното насищане

(която има дебелина 2— 3 m) wn достига максимални стойности.
За нашите льосови почви wn варира от 5 до 33 % (средно
13— 21 % ).
ек

С т е п е н т а на водонасищане S r при льоса е от 0,15 до 0,94

(средно 0,37— 0,78). Изменя се в зависимост от релефа и от
климатичните условия.
Ел

С реднат а височина на капилярното покачване е hk = 2,4 m.

В о д н о т о съдържание при границата на свиване ws е най-чес­
то 15— 17 % ; u>i = 21 — 41 % (средно 25— 35 % ); wP при льоса
не зависи от w L и е средно 18,7 % (1± 1,5 % ). П о к а з а т е л я т на
п ласт ичност 1р се изменя в широк диапазон и не е надежден
класификационен показател.
А к т и в н о с т т а на льоса е от 0,4 до 20 (най-често 0,6— 5) и
зависи от минералния състав на глинестата фракция.
Л ьо съ т има филтрационна анизотропност. В о доп роп ускли -

150
 востта м у във вертикално направление е по-голяма, а в хори­
зонтално — по-малка. Това се дълж и на ориентацията на него­
вите макропори. При компресионни опити k = 0 ,5 — 1 m/d, а при
полски опити се получават по-високи стойности.
Във вода льосов образец се разпада за 0 ,5 — 1 min. Скоростта
на разпадане се използва за оценка на устойчивостта му срещу
ерозия в откосите на

ка
изкопи и насипи.
П р о п а д ъ ч н о с т на
льоса. При навлажня-
ване (аварии във во-

е
допроводната и кана-

от
лизационната мрежа и
др.) устойчивостта и
якостта на льоса рязко
нам аляват. Л ь о съ т

Г ли
преминава от недоуп­
лътнено в нормално за
даденото натоварване
с ъ сто я н и е, к оето се
С иб
съпровожда с рязкото
намаляване на порес­
тостта. Това явление се
УА б
нарича пропадъчност Фиг. 6.29. Линия на пропадане на льос
и то е най -важ н ото
строително свойство на льоса. Основна причина за пропадъчност-
на

та на льоса е неговата недоуплътненост. Льосовите почви са се

образували при сух климат и между частиците им са възникнали
водонеустойчиви структурни връзки, които са попречили на
гравитационното уплътняване. При намокрянето водата оказва
он

разклинващо, разтварящо и размекващо действие върху струк­

турните връзки, понижава концентрацията на солите и със
смазващото си действие улеснява движението на частиците в
тр

поровото пространство и льосът пропада.

Пропадъчността на льосовите почви може да бъде определена
косвено и пряко. Косвените показатели дават само качествена
представа за пропадъчността в зависимост от порестостта и ли
ек

естественото водно съдържание на льоса. Според Н. Я. Денисов

льосът е с пропадъчни свойства, ако коефициентът м у на у п л ъ т ­
няване k е по-малък от 1:
Ел

eL
k
к пр
- (6.37)

а И. П. Иванов счита льоса за пропадъчен, ако критичното му

водно съдържание u>kp е по-голямо или равно на ш„:
1,73 . (п - 28)
^кр = (6.38)
кр (1 - 0,01л)
Чрез компресионни опити може да се определи коефициентът

151
 2
на относително пропадане 5пр при определен товар (р = 3 kg/cm )
— фиг. 6.29:

8" - з = Т Т ^ (в -39)
където ет = ер - ер (тук ер и ер' са коефициентите на порите преди
и след допълнителното намокряне при натоварване р , което

ка
съответства на натоварването от съоръжението и от геолож кия
товар).

е
от
0 I

ю ?
0
с

Г ли
20 5
Е
01
зо D5
сп
С иб L0 ”

so 5
а
£
УА б
» ;

» I
на

«
80 g.
с
он

90 i
,00 1
Д и а м е т ъ р на зъ р н а та d 6 mm
тр

Ф иг. 6.30. Класификация на льосовите почви по зърнометричен състав (по М.

Минков, Д. Яранов, Holtz и Gibbs)
ек

При 5пр,з > 0,02 льосът има пропадъчни свойства.

П равилникът за плоско фундиране разглежда два типа льо-
Ел

сови основи в зависимост от големината на пропадането при

геолож ки товар (5пр г): I тип — 6пр г < 5 cm, и II тип — 6пр г >
5 cm.
Бор ба т а с пропадъчността на льоса се води с три групи
мерки: водозащитни, конструктивни и методи, подобряващи
строителните свойства на льоса [102]. В първата група се вклю ч­
ват различните начини за борба с водните загуби от съоръж ени­
ята и инсталациите; във втората — способите за усилване на
конструкциите (и л и пилотните фундаменти); третата група
включва повече от 50 метода за уплътняване, заздравяване,

152
 армиране, заместване, изсушаване и пр. на льоса. От тези методи
най-широко се прилагат уплътняването с теж ки трамбовки (при
тънки пластове льос), почвените пилоти, предварителното на­
мокряне и използването на взривна енергия, силикатизацията (с
разтвор от водно стъ кло), термичното обработване (изпичане в
сондажи), а в последно време — заздравяването с хидроструен
монитор [102].

ка
Л ь о съ т като материал за насипи. Известно е, че при изко­
паването се нарушава строежът на почвите. Обемът на изкопа­
ната почва е по-голям отколкото нейният обем в естествено
състояние (почвата „разбухва“ , което при свързаните почви е от

е
14 до 30 % , или средно 20— 27 % ). При изграждането на насипи

от
почвата уплътняват до достигането на стандартна плътност pd s
при оптимално водно съдържание wopt. Стандартната плътност
на почвата в насипа винаги е по-малка от естествената плътност
(pd = k . Pdj,). При льоса това не е така. При изкопаването се

Г ли
нарушава неговият макропорест строеж, а при полагането му в
насипа и правилното уплътняване неговият обем намалява.
Оптималното водно съдържание за постигането на стандартна
С иб
плътност при льоса е средно 16— 18% , a pds е от 1,68 до
1,78 g/cm3.
Инженерно-геоложката класификация на льосовите почви се
прави по зърнометричен състав и по степента на пропадъчност.
УА б
Според зърнометричния състав (М. Минков, Д. Яранов, H oltz и
Gibbs) льосът бива: песъчлив льос, льос (слабо песъчлив, типи­
чен, слабо глинест), глинест льос (фиг. 6.30). Според степента на
на

пропадъчност при намокряне льосът бива макропорест льос с

пропадъчни свойства (при 5пр 3 > 0,02) и макропорест льос с малка
(или без) пропадъчност (6пр>3 < 0,02). Льосовите масиви може да
се класифицират по големината на пропадъчността в зависимост
он

от натоварването и в зависимост от дебелината на самите льосови

масиви.
тр

6.2.3. Тини

Тините са съвременните неуплътнени от природен товар силно

ек

хидратирани глинести утайки. Те представляват началният (най-

ранният, седиментогенният) стадий от образуването на глинести
утайки във водна среда. В процеса на диагенезата тините посте­
Ел

пенно преминават в глинести отложения в резултат на гравита-

ционното уплътняване и редица слож ни биохимични, физико­
химични и минерални преобразувания (стареене на колоидите,
дехидратация, увеличаване сцеплението между частиците и др.).
По произход тините биват морски, езерни, блатни. Най-ш и­
роко разпространени са морските (в наши дни тини се образуват
във Варненския и Бургаския залив и езерата край тях, в залив-
ните речни тераси и др.).
Тините са изградени от теригенен (донесен от суш ата) и
колоиден материал с различен минерален състав, органични

153
 вещества, вода, разтворими соли и др. Най-съществено значение
за физико-механичните свойства на тините имат глинестите
минерали, които при морските тини най-често са хидрослюдени
и монтморилонитови, а при езерните и блатните — хидрослюдени

е ка
от
Г ли
Фиг. 6.31. Подобряване свойствата на тини или торф с вертикални пясъчни
дренажи [54]
/ — в ер т и к а лн о пя съч н и дренаж и: 2 — п я съ ч н а в ъ зглав н и ц а ; 3 — нов ж п насип;
4 — ти н я (то р ф ); 5 — п я с ъ к ; 6 — стар ж п насип

С иб
и каолинитови. Глинестите минерали образуват микроагрегати,
адсорбират се на повърхността на пясъчните и праховите зърна
и взаимодействат с органичното вещество, като образуват орга-
УА б
номинерални съединения. Така в глините възниква пространст­
вена структурна мрежа, в която се задържа голям о количество
вода, СаС03, Р» ^ е» разтворими соли (NaCl, K Cl, N a 2S 0 4) и др.,
на

чието количество рязко намалява след излизането им на повър­

хността. Тините съдърж ат от 2 до 12 % органични вещества.
П о зърнометричен състав тините съответстват на глините,
он

песъчливите гли н и и по-рядко на глинестите пясъци. Структу­

рата им е слож на нееднородна, което определя редица техни
специфични свойства: голям а порестост, малка якост, големи
остатъчни деформации, тиксотропни свойства, пълзене и др.
тр

Ф изико-м еханични свойства. Специфичната и обемната п лъ т­

ност jia тините е близка до тази на глините ( р, = 2,20 — 2,62
g / c m , р„ = 1,18 — 1,99 g / c m ); обемът на порите им е п =
ек

45— 90 % , а коефициентът на порите е може да достигне до 9.

Естественото водно съдържание е 50— 100 % (по-високо от Wi),
но при глинестите тини, богати на органични вещества, може да
бъде 600 % . При постепенно натоварване тините си л^о слягат;
Ел

имат голям коефициент на уплътняване (2 — 3.10 ~ Ра ~ ) и

м алък модул на общите деформации (1 — 25.10 Р а). При
динамично натоварване (напр. сеизмични сътресения, забиване
/ на пилоти и др.) естественият им строеж се нарушава и тините
преминават от скрито-течно в течно състояние, като след прек­
ратяване на динамичното въздействие структурната им якост се
възстановява напълно или частично (т. е. проявяват се тиксот­
ропните им свойства).
При строителство във и върху тини се вземат мерки за

154
 ускоряване на консолидацията и увеличаване на плътността им
(чрез пясъчни дренажи, съчетани с пясъчна възглавница — фиг.
6.31). Това осигурява тяхното дрениране, а товарът от съоръж е­
нието се предава на леж ащ ите под тините по-здрави пластове.
Някои от пристанищните съоръжения във Варна и Бургас са
изградени върху възглавница от скален материал, полож ена
върху тини.

ка
6.2.4. Торф и сапропели

е
6.2.4.1. Торф

от
Торф ът е типично блатно образувание, съставено от растител­
ни остатъци (натрупани и разлагащ и се при недостиг на к и сло­
род) и минерални частици с различни размери и състав. Той

Г ли
представлява влакнеста (при неразложени или слабо разполож е­
ни растителни остатъци) или земноп-
ластична маса със светлокафяв до поч­
С иб
ти черен цвят. Сухото вещество в торфа
се състои от растителни влакна, хумус,
минерални соли, глинести и пясъчни
частици.
УА б
Физико-механични свойства. Спе­
цифичната и обемната плътност на тор­
фа са ниски ( р3 = 1,4 — 1,8 g/cm , р„
на

= 0,8 — 1,2 g/cm ); обемът на порите

му е много голям ( п = 85— 95 % ), а
коефициентът на порите достига до 8 —
9; естественото му водно съдържание е
он

от 85— 95 до стотици % в зависимост

от състава, степента на разлагане на
растителните останки, дренираността
тр

на местността и др. (с напредване на Ф иг. 6.32. Пилотен

разлагането — нараства; при добре дре­ фундамент [54]
нирана местност — намалява). '
Водоп- Б„ —А опора; , к о н стр ук ц и я ;
— мостова
1 — тн н я ; 2 — торф;
ропускливостта на торфа зависи от сте- з - пясък
ек

пента на разлагане на растителните ос­

татъци (при добре разложени растителни остатъци торфът по-
добно на глините е практически водонепропусклив, а при слабо
Ел

разложени има k = 10— 12 m/d). Торфът може да поглъщ а и

задържа голям о количество вода, при което силно набъбва.
Торфът не е подходящ като основа на съоръж ения. Той сляга
силно неравномерно и продълж ително във времето; коефициен­
тът му на уплътнение е м алък (0 ,3 — 10.10 Ра ). Строителс­
твото върху торф е свързано с големи трудности. При направата
на насипи обикновено тънките пластове торф се отстраняват, а
върху дебелите се прави скална възглавница или се прилага
пилотно фундиране (фиг. 6.32). Свойствата на торфа могат да

155
 бъдат подобрени чрез вертикални пясъчни дренажи. При това
80— 90 % от пълното му слягане се достига още при строителс­
твото.

6.2.4.2. Сапропели

Сапропелите са езерно-блатни отлож ения с органичен произ­

ка
ход. По състав са преходни между торфа и езерните глини и
мергелите. Съдърж ат голям о количество растителни остатъци,
разлож ени в различна степен. Имат спорадично разпространение

е
и нямат особено значение при строителството.

от
6.2.5. Растителни почви

В растителните почви се разполага кореновата система на

Г ли
растенията. Най-характерното им свойство е тяхното плодоро­
дие. Почвообразуващите фактори (материнска скала, климат,
растителни и животински организми, релеф, геолож ко време,
С иб
дейност на човека и пр.) са причина за зоналното разпростране­
ние на почвените типове и за ясното разделяне на вертикалния
им разрез на три хоризонта (А — акум улативно-елувиален —
хумусен; В — илувиален или глинест; С — материнска скала).
УА б
Строителните свойства на растителните почви са и зк лю чи тел­
но неблагоприятни и се д ълж ат предимно на хумуса, който е
причина за тяхната висока пластичност, влагоемкост, набъбване,
на

полепване, слягане, ниска водопропускливост и водоотдаване.

Освен това той затруднява уплътняването, пречи на хидролизата
и втвърдяването на цимента, понижава якостта на бетона.
он

6.2.6. Техногенни почви

тр

Техногенни почви са видоизменените и преработените почви

при решаването на производствени и стопански задачи. От стро­
ителна гледна точка техногенните почви може да бъдат разделе­
ек

ни на две основни групи: почви, върху свойствата на които не се

въздейства целенасочено, и почви, чиито свойства изкуствено се
подобряват или се създават.
К ъм техногенните почви, върху свойствата на които не се
Ел

въздейства целенасочено, се отнасят:

— „к ултур н и ят слой “ — това са различните стопански отпа­
дъци и ли изкуствени продукти, които се натрупват върху тери­
торията на селищ ата и промиш лените райони; неговата дебелина
е от сантиметри до десетки метри; има нееднороден състав и
строеж; свойствата му силно и непредсказуемо се изменят по
площ и в дълбочина;
— насипните почви са депонираните почви от изкопите за
подземната инфраструктура на селищ ата и промиш лените райо­

156
 ни, насипищата при открита експлоатация на минни и кариерни
стопанства, шлакоотвалите от металургичната промишленост,
пепелните насипища от ТЕЦ , утайниците на пречиствателните
станции, флотационните и брикетните фабрики, засипаните ста­
ри кариери, блата, речни корита, оврази и др., депонираните
твърди битови отпадъци от градовете; тези почви имат площ но
или линейно разпространение; слягането и деформируемостта им

ка
обикновено са големи и зависят от състава, строежа и степента
на еднородност, от начина на насипването, характера и времет­
раенето на естественото им уплътняване; най-силно се уп л ъ т н я ­
ват битовите отпадъци;

е
— почвите с влошени качества са изкуствено раздробените и

от
овлажнените при строителни работи, изветрелите почви в откри­
тите откоси на изкопите и насипите.
Техногенните почви, чиито свойства изкуствено се подобряват
или създават, са почвите, разположени в активната зона на

Г ли
въздействие от съоръженията, чиито свойства са неподходящи
от строителна гледна точка за решаването на определена инж е­
нерна задача. Почвите от тази група се различават помежду си
С иб
по начина, чрез който е подобрено или изменено определено
тяхно свойство или пък е намалена чувствителността им към
определено външно въздействие.
Подобряването на свойствата на почвите може да се постигне
УА б
чрез различни методи. Н якои от тези методи са:
— методът на оп т и м а лн и т е смеси — например добавянето
на пясък към глинести почви, за да се подобри уплътняването;
на

— силикатизацията — обработката със силикатни разтво­

ри, за да се създадат устойчиви структурни връзки в почвата или
за да се намали водопропускливостта;
он

— обработката на почвите с органични свързващи вещества

или със смоли;
— създаването на физични и други полета в почвата, напри­
мер електрохимично поле (в почвата се създава електрическо
тр

поле и се въздействува с химични вещества); топлинно поле

(замразяване на водонаситени несвързани почви, загряване или
изпичане на глинести почви, с което се увеличава тяхната якост
ек

и устойчивост); вибрационно поле за увеличаване устойчивостта

на земната основа или на земни съоръжения.
При стопанската дейност често се изменят свойствата и на
Ел

някои нетехногенни (естествени) почви. Например уплътняване­

то на почвите при застрояването на територии от теглото на
построените сгради и съоръжения; слягането на големи площ и
вследствие на водочерпене на подземни води за битови и стопан­
ски нужди от плитко залягащ и водоносни хоризонти; изменени­
ето на хидрогеоложките условия и устойчивостта на масивите
при прокарването на подземни изработки и съоръж ения (напри­
мер метрополитени, тунели, шахти, подземни хранилищ а, гара­
жи и т. н.) и др.

157
 6.3. НЕСВЪРЗАНИ ПОЧВИ

Несвързани строителни почви (БДС 676— 70) са всички дис­

персни скални продукти без структурни връзки, които имат
показател на пластичност /р < 1% . В зависимост от преоблада­
ващата по маса фракция те са класифицирани в три групи:
валуни, чакъли и пясъци (табл. 6.7).
Таблица 6.7

ка
Фракция Подфракция Диаметър на зърната
d, mm
Валуни _ > 2 00

е
едър 2 00 + 20

от
Чакъл среден 20 + 5
дребен 5 + 2
едър 2 + 0 ,5
Пясък среден 0 ,5 + 0 ,2 5

Г ли
дребен 0 ,2 5 + 0 ,1 0

П роизход. Според произхода (генезиса) си несвързаните почви

принадлеж ат към различни генетични типове: елувиални, а л у ­
С иб
виални, д ел увиа лн и , пролувиални, морски, езерни, глациални
(л ед н и к о в и ). Всеки генетичен тип притежава специфични особе­
ности на структурата,
УА б
текстурата, м инерал­
ния състав, формата и
степента на заобленост
OOO
на

a 0 на отд елн и те ком по­

ненти. От тези особе­
ности зависят физико-
o
Сф еричност

o o C7 c3 механичните свойства
он

на несвързаните поч­
ви.
Състав. Н е св ъ р за ­
o е? O O o ните почви се състоят
тр

от с к а л н и к ъ сов е и
зърна от първични ми­
O?o CD o нерали (с и л и к а т и ,
ек

о к и с и , к ар бо н а ти и
др.). В пясъците преоб­
0.1 0.3 0.5 0.7 0.9 ладава м и н ералът
Заобленост кварц. Ф ормата на от­
Ел

д е л н и т е к ом п он ен ти
Фиг. 6 .3 3 . Определяне степента на заобленост на зависи О Т м и нералния
скалните късове в несвързани почви състав, О Т продълж и­
телността и начина на
транспортирането им. Т я може да бъде сферична, цилиндрична,
пластинкова и ли неправилна форма, но най-често тя е анизом ет -
р ичн а (фиг. 6.33). Анизометричността е степен на отклонение на
формата от сферичната. Определя се визуално или чрез измерва­
не на трите оси на скалния къс (д ъ лга — А , средна— В , к ъса— С)
и изчисляване на коефициентите:

158
 К = A 2 QB — 1 (сплесканост); К = Л + Б + ç (удълж еност).

Зърнометричният състав (съдържанието на различни според

едрината на зърната фракции) на несвързаните почви се определя
чрез: сортиране (за
в а лун и и ч а к ъ л и ),
пресевен анализ (к о ­

ка
1.0
гато 90 % от зърната Кръгли
Плоски
са п о -го л е м и от I II
0,1 mm), ареометров

е
анализ (когато зърна­
П л о с ко - Цилин­
та са п о -м а л к и от

от
ци л и нд р и чн и д р и ч н и
0 ,1 0 m m , са над
90 % ) или чрез ком­ III IV
бинирани м етоди

Г ли
[67]. Резултатите от
с/Ь 2/3 10
анализите се предста­
вят в табли ц и или
графично чрез сумар­ Фиг. 6.34. Схема за определяне иа формата на
С иб
ните зърнометрични
линии (фиг. 6.35). От
тези линии се опреде­
валуните и чакълите [103]
а — разп олож ен и е на гла в н и те оси в разрез;
6 — отнош ение м еж д у осите в план

ля степента ца еднородност, т. е. еднаквостта на зърната по

УА б
размер:С/ = dG0/ d ] 0- Когато U < 5, несвързаната почва е
равнозърнеста, а когато U > 5, тя е разнозърнеста. Морските
на

пясъци по-често са рав-

нозърнести, а речните
— разнозърнести. При 100
ч а к ъ л и т е сум ар н ата
он

зърнометрична линия
има два м а к с и м у м а
(фиг. 6.36): първият се
о т н а с я за о с н о в а т а
тр

(фракциите с d >2m m ), j? 5Q
a вторият — за пълни- □
т е л я (п я с ъ к ,п р а х ,г л и - о
ек

на). z
Структура и тексту­
ра. С ъ о т н о ш е н и е т о
Ел

между основа и п ъ лн и ­
тел определя текстура -15
та на едрозърнестите
несвързани почви (ва­
луни, чакъли ). Тя мо­
же да бъде: хаотична, Фиг. 6.35. Зърнометрични линии
гнездова, псевдопор- на чакъл
на чакъл ( Л и и "“пясък
сък (2(2))
фирна (фиг. 6.37). От
вида на текстурата зависи до голяма степен какъв метод ще бъде
приложен за определяне на физико-механичните свойства на

159
 несвързаните почви. При пясъците преобладава слоестата текс­
тура — хоризонтална, коса и др.
Структурата на несвързаните почви е разделнозърнеста ( псе-
фитна и п са м и т н а), което означава, че липсват агрегати. С к ал­
ните късове и минералните зърна имат непосредствен контакт и
по такъв начин обра­
зув ат н еп р ек ъ сн а та

ка
пространствена мре­
жа (скелет), в която
всеки компонент реа­
гира с а м о ст о я т е л н о

е
на напреж енията

от
(Сергеев, 1971). Сфе­
ричните и заоблени
частици се допират в
малка п лощ (точков

Г ли
контакт), в която е
възмож но да се кон­
центрират относител-
С иб
Ф иг. 6.36. Зърнометрична линия на
едрозърнести несвързани почви [54]
/ - пълнител; 2 - едри ф ракции
НО Г0Л6М И Н & прбЖ б-
НИЯ.
П ЛЪТНОСТ. ПлЪТ-
ността на несвързани­
УА б
те почви в естествени условия е доста изменчива и в значителна
степен зависи от структурните им особености. Когато в състава
на почвите преобладават заоблени, плочести или пръчковидни
на

а Ъ g
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 6.37. Текстура на несвързани дисперсни почви

Е д р озъ р н еста : а — безп о р я дъч н а ; б — псевдопорф ирна; в, е — гнездова; п я съ ц и :
д — косослоеста; е — ж орнзонтално слоеста

скални късове и частици, те са плътни (сбити). А к о преобладават

остроъгълните и ли ръбестите частици, почвите са рохки и са
способни при подходящ и условия да се втечняват.

160
 Специф ичнат а плът ност (ps) на чакълите и пясъците зависи
главно от минералния и химичния ил^ състав. При писъците тя
варира в тесни граници от 2,jî4 g/cm до 2,70 g/cm , като при
кварцовите е 2,65— 2,66 g/cm .
Обем ната плътност (р„) зависи от минералния състав,
порестостта и водното съдържание на несвързаните почви. При
чакълите тя варира в широки граници и зависи както от състава

ка
на основата, така и от състава на пълнител^. За сухи пясъци
обемната плътност е между 1,50 и 1,80 g/cm .
О т н ос и т е лн а т а плът ност ( I D) на пясъците се определя чрез
отношението [67]:

е
е. - е

от
където еmax, «min и е са коефициентите на порите съответно в
рохко, сбито и естествено състояние. Според I d пясъците са:

Г ли
рохки ( I d = 0 + 0,33), средно сбити (Id = 0,33 + 0,66) и сбити
(I d = 0,66 + 1).
Капилярни свойства. Те са слабо проявени при несвързаните
почви и създават капилярна свързаност в пясъците. На нея се
С иб
д ълж и способността на влажните пясъци да поддържат стръмен
откос в изкопите.
Порестост (ге). Зависи от зърнометричния състав, формата на
УА б
зърната и подреждането им в несвързаните почви (рохки, сбити).
Порестостта на пясъците, изразена чрез обема на порите, варира
между 26 и 47 % . Размерът на порите зависи същ о от зърномет­
на

ричния състав и варира от единици до десетки микрони. При

чистите пясъци без алевритна и пелитна фракция ефективната
порестост (л 0) е равна на общата (п ) . Това обуславя тяхната
водопропускливост и бързото уплътняване при натоварване.
он

Водопропускливост. Изразена чрез коефициента на ф илтра­

ция (k ), тя се изменя в широки граници. При валуните и
чакълите (от 1 до 800 m/d) зависи от съотношението между
основата и пълнителя и от състава на пълн ителя (по-едрозърнест
тр

пълнител — по-голяма водопропускливост). Водопропускливост­

та на пясъците зависи от зърнометричния състав, формата на
зърната и плътността на почвата. Еднородните равнозърнести
ек

пясъци имат по-голяма водопропускливост от разнозърнестите

(табл. 6.8).
Водоотдаване. Способността на несвързаните почви да отде­
л я т свободно водата, запълваща порите им, се оценява чрез
Ел

Таблица 6.8

Вид на п ясъка К оеф иц иен т на К оеф и ц и ен т на

водоотдаване. ф и лтр ац и я, m/d

Чакълест пясък 0,3 — 0,25 50 — 100

Едър пясък 0,3 — 0,25 20 — 75
Среден пясък 0,25 — 0,20 5 — 25
Дребен пясък 0,20 — 0,15 1 — 5
Дребен глинест пясък 0,05 — 0,10 1 — 2
Прахов пясък 0,05 — 0.10 0,5 — 1

11 И н ж ен ерн а геол оги я и х и д р о ло ги я 161

 коефициента на водоотдаване |!г. Той се определя като разлика
на водното съдържание при цялостно запълване на порите ( wr)
и максималната м олекулна влагоемкост ( w m):
lir = wr - w m. (6.41)
Следователно водоотдаването зависи от обема на порите и от
тяхната големина. Ориентировъчните му стойности са предста­
вени в табл. 6.8.

ка
М еханични свойства. Я к о с т т а на срязване и деформирането
(у п л ъ т н я в а н е т о ) на
н е с в ъ р за н и т е почви

е
при натоварване от ин­
женерни съоръж ения

от
или от ендогенни сили
(зем етресения и д р.)
зависят от много фак­
тори: естествена уп-

Г ли
лътненост, зърномет-
ричен състав, водно
съ д ъ р ж а н и е , р еж им
на натоварване и др.
С иб
Фиг. 6.38. Схеми на взаимодействието
между ръбести скални късове в насип
на ггътно платно [114]
а — на о п ъ н ; б — на натиск; в — на о гъван е;
М еханичните сво­
йства на валуните и
чакълите зависят пре­
г — на срязване
ди всичко от к оличест­
УА б
веното съ о т н ош ен и е
на скалните късове и пълнителя. А к о скалните късове са по-мал-
ко от 10 % , доминират механичните свойства на п ълнителя
на

(чак ъл, пясък, глина). При равномерно разпределени скални

късове (1 0 — 35 % ) те все още не образуват твърд скелет и при
деформирането е възможно
зацепване само в отделни
он

точки. При по-голямо ко­

личество на скалните късо­
ве (35— 65 % ) значителна
част от натоварването се по­
тр

ема от твърдия скелет, а

пълно зацепване се п олуча­
ва, ако тяхното съдърж а­
ек

ние е 60— 90 % (фиг. 6.38).

К о га то к о л и ч е с т в о т о на
скалните късове е повече от
Фиг. 6.39. Срязване на пясъци 90 % , свойствата на нес­
Ел

а — р а зп олож ен и е на зърн ата преди срязване; вързаната почва не зависят

6 — съ щ о с л е д срязване; h — зон а на срязване;
Р — вертикален товар
от водното съдържание.
Якост т а на срязване
на едрозърнестите несвър­
зани почви (валуни, ч ак ъ ли ) зависи още и от формата, степента
на заобленост и степента на изветрялост на скалните късове.
Пясъците реагират на външните товари като сипещи се тела.
Само при слабо овлажняване се проявява незначителна свърза­
ност от капилярните сили, която при строителните изчисления
се пренебрегва.

162
 Якостта на срязване на пясъците се д ълж и предимно на
триенето между отделните минерални зърна и зависи от техните
размери, форма и морфология (грапавост,
гладкост) на повърхността; колкото зърната
са по-едри, ръбести и грапави, толкова по-
голяма е якостта им на срязване. T i
Под действието на тангенциални сили в
пясъците се оформя зона на срязване (фиг.

ка
6.39), в която става преместване, завъртане
и частично разрушаване на зърната. Следо­
вателно якостта на срязване се формира за

е
сметка на триенето при преместване, съпро­
тивлението от зацепване и съпротивлението

от
от разрушаване на зърната.
Зависимостта х = f (а ) на якостта на
срязване х от нормалното напрежение а е Фиг. 6.40. Зависимост
показана на фиг. 6.40, като за неуплътне- между якостта на

Г ли
ните (рохките) е срязване и норм&лното
напрежение
х = atgcp, (6.42) / — п л ъ тн и пя съц и ;
2 — рохкавн пя съц и
а при плътните (сбитите) пясъци се проявя­
С иб
ва привидната кохезия (сз) от зацепването
на частиците (зависи от едрината на зърната и плътността на
пясъците; при чакълите Сз достига
0 ,1 — 0,2 М Ра);
УА б
t . МРа
х = otgtp + с3. (6.43)
Ъ гъ л ъ т на вътрешно триене <р ( f
на

= tgcp е коефициентът на триене)

съдържа три компонента: триене
между зърната в зоната на срязва­
он

не — фт, зацепване (структурно

съпротивление при нарушаване на
равновесието) — фз, съпротивле­
ние срещу разрушаване — фр:
тр

Ф = Ф т + Ф о + ФР - (6.44)

Всеки един от компонентите на

ек

ъ гъ ла на вътрешно триене зависи

от различни фактори: фт — от м и­
нералния вид на зърната и от на­ 0,2 0.3 £Г. МРа
личието на колоидни обвивки, от
Ел

грапавостта на минералната по­

върхност; фз — от степента на уп- Фиг. 6.41. Влияние на минералния
Л Ъ Т И е н О С Т ; фр — ОТ кристалния състав на пясъка ( i + 0,5тл1) върху
г т п п р ж н я МИНРПЯПЯ и п т н п п п о г якостта
строеж на минерала и от напрег- , _ К В(фЦ. 2 ~на срязване
ортоклаз; з —[90]
мусковит
натото състояние [90]. За кварца,
калцита и микроклина коефици­
ентът на триене (/ = tgф) варира от 0,4 до 0,8; за люспестите
минерали (мусковит, биотит, хлорит, талк) — от 0,1 до 0,3. При
някои минерали намокрянето на повърхността намалява значи­
телно коефициента на триене, напр. при кварца 1,5 — 2 пъти.

163
 Влиянието на минералния състав на пясъка върху якостта на
срязване е услож нено от действието на вертикалния товар и от
големината на зърната. М усковитовият пясък има най-ниска
якост, а кварцовият — най-висока (фиг. 6.41). Размерът на
кварцовите зърна има голям о значение
за якостта, тъй като ъ гъ л ъ т на вътреш ­
но триене за едрата фракция (> 2 mm)

ка
надвишава 60°, а при дребната (0,10 —
0,25 mm) се доближава до стойностите
за плъзгане по гладки повърхнини
(ф = 6°). За пясъци, съдърж ащ и кварц

е
и слюда над 10 % , якостта на срязване

от
е близка по стойност до тази на слю ди­
те. Подобно е влиянието на глината,
органичното вещество и колоидните об­
вивки на зърната на пясъка.

Г ли
u'Jo о,4 0,8 1.2ос У п л ъ т н я в а н е т о на пясъцит е под
действието на външни товари зависи
Фиг. 6.42. Зависимост между същ о от размера, формата (при закръг-
С иб
коефициента на вътрешно лена форма триенето е 15 — 25 %
триене { и ускорението а на^ по-слабо отколкото при ръбеста) и ед-
кол анията при ви рации [ ] Н0р 0д Н0СТТа на зърната. К олкото по-ед-
ри, по-еднородни (по минерален състав)
УА б
и по-грапави са пясъчните зърна, толкова по-малка е податли­
востта им към уплътняване. Слягането на пясъците при статично
натоварване от съоръж енията протича относително бързо и обик­
на

новено завършва още по време на строителството поради добрата

им водопропускливост.
он

6 6
тр
ек

Ф иг. 6.43. Условен модел на водонаситен пясък при срязване

Ел

I — сф ерична ф орм а на зърн ата; 2 — неправи лна форма; а — рохкаво съ ст оя н и е:

6 — срязване; в — п л ъ т н о състоян ие

При динамично натоварване или вибрации пясъците показват

значителни деформации за сметка на намаляването на коефици­
ента на триене и уплътняване. На фиг. 6.42 е показано измене­
нието на коефициента на триене / в зависимост от ускорението
а на колебанията на частиците при вибрации.
Свойството на пясъците да се уплътняват при вибрация се
използва за изкуствено виброуплътняване на насипи от сухи
почви [67].

164
 Втечняване на пясъци. Водонаситените пясъци могат да
преминат в особено състояние, известно като плаващ и пясъци, а
самият процес се нарича втечняване. Причините за втечняване­
то могат да се обединят в две групи: механично разрушаване на

е ка
от
Ф иг. 6.44. Протичане на делувиални пясъци (Холандия) при прилив — отлив
на морето [40]

Г ли
I — проф ил на брега преди протичането; 2 — сле д протичането

структурата и физико химични процеси (тиксотропия и др.). За

чистите водонаситени пясъци основно значение има механичното
С иб
разрушаване на структурата, а при праховите и глинестите —
тиксотропните процеси.
Втечняването е слож ен процес и съдържа няколко фази. При
срязване на неуплътнени водонаситени пясъци (фиг. 6.43) се
УА б
разрушава структурата им, при което зърната загубват контак­
тите си и „плават“ в поровата течност. Втечнената маса условно
може да се приеме за суспензия, която не притежава носимоспо-
на

собност, тъй като минералните зърна не могат да предават

напреженията от външните товари. Налягането на водата се
увеличава, т. е. нараства порният натиск. След достигане на
он

определен максимум започва взаимно преместване и подреждане

на зърната, при което водонаситеният пясък се уплътнява.
Структурата на водонаситените пясъци може да се разруши
както при статично натоварване и срязване, така и при динамич-
тр

но въздействие от различен произход: земетресение, взривни

работи, теж ки трамбовки, пневматични удари при забиване на
пилоти, вибрации от енергогасители, транспортни средства, мор­
ек

ски приливи и др.

Разрушаването на холандския бряг близко до устието на р. Ш елда се
предизвиква от морските приливи и отливи. Брегът е изграден от равнозърнести
(0,25— 0,75 mm) кварцови пясъци с дебелина 20— 40 m. Вследствие на големия
Ел

напорен градиент, създаван от приливите и отливите, пясъците се втечняват и

преместват навътре в морето до 250 m, при което се разрушава брегозащитната
дига (фиг. 6.44).

Динамичното въздействие при земетресения може да причини

втечняване на водонаситените почви на големи територии, дока­
то локалните причинители (взрив, вибрации) предизвикват м а л­
ки по обхват деформации на терените и съоръженията.
В зависимост от особеностите на релефа и положението на
пластовете в масива втечняването на пясъците може да доведе

165
 до пропадане, наклоняване, напукване и други деформации на
инженерните съоръжения, а в изкопите и насипите — до нару­
шаване на откосите им.
Факторите, от които зависи втечняването на пясъците, са
разнообразни: зърнометричен състав, начална относителна плът-

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 6.45. Методи за предотвратяване втечняването на водонаситени пясъци

ност, начално напрегнато състояние, дебелина на пясъчния

пласт, степен на литификация (наличие на структурни връзки)
тр

и текстура на почвата, вид на динамичния товар, разтворен газ

в поровата течност и др. Следователно разнообразни са и крите­
риите за прогнозиране на втечняването. В практиката най-често
ек

се използват два критерия: началната от н оси т елн а плът н ост

(и ли крит ичнат а порестост ) и критичното ускорение на коле­
банията (а ) при динамично въздействие. Определянето на раз­
личните характеристики на почвите и динамичните товари се
Ел

извършва в лабораторни условия (разрушаване в триосов апарат

или срязване в стандартен апарат) и на място чрез пенетрация,
стандартен взрив и др.
За прогнозиране на втечняването на пясъците, предизвикано
от земетресения и други вибрации, се използват главно а н а л и ­
т ични и емпирични методи.
А н а л и т и ч н и т е м ет оди се основават на данни от лаборатор­
ните опити, моделиращ и най-близки до естествените условия
плътност и напрегнато състояние на почвите. Почвените образци

166
 се разрушават при циклично динамично натоварване в триосов
апарат (и ли се срязват). Прогнозата се прави при точно дефини­
рани сеизмични параметри (магнитуд и ускорение) чрез фактора
на сигурност срещу втечняване [111].
При емпиричните мет оди се използва аналогията. Изследват
се някои физико-механични характеристики на място (в естест­
вени условия) и се сравняват с тези данни от аналогични почви,

ка
втечнени след земетресение.
Втечняването е присъщо на всички несвързани рохкави почви
и представлява междинна фаза в процеса на уплътняване при
динамично натоварване. Степента на деформиране и размерът на

е
щетите от него зависят от дълготрайността на процеса и от

от
визкозитета на втечнената почва. При едрозърнестите почви
втечняването е краткотрайно и липсват външните му признаци
поради голямата водопропускливост.
Методите и средствата за предотвратяване на втечняването на

Г ли
пясъците и ограничаване на последиците от това явление могат
да се обединят в две групи (фиг. 6.45): 1) отстраняващи възм ож ­
ността за втечняване; 2) ограничаващи последиците от втечня­
ване. С иб
Втората група методи и средства са насочени главно към
намаляване дълготрайността на явлението и срещу значителни
премествания (изтичане) на втечнените почви.
УА б
на
он
тр
ек
Ел

167
 Ш ЧАСТ

ХИДРОГЕОЛОГИЯ

ка
Глава 7

В О Д АТА В ЗЕ М Н АТА К О РА И СВЪРЗАНИТЕ

е
С НЕЯ ПРОБЛЕМ И

от
Х идрогеологията е наука за подземната вода, т. е. за водата,
която се намира под земната повърхност. Количественото съдър­
жание, състоянието, формата и свойствата й не са постоянни за

Г ли
различните участъци от земната кора и зависят от регионалните
климатични и геоморфоложки условия, от геолож кия строеж и
от антропогенни фактори. Разпространена е в твърдо, течно и
газообразно състояние. Предмет на изучаване от хидрогеология­
С иб
та е водата в течно състояние, която е съществен компонент в
строителните почви и скалите.
УА б
7.1. ВИДОВЕ, СЪСТАВ, СВОЙСТВА И РАЗП РО СТРАН ЕН И Е
Н А ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
на

7.1.1. Видове подземни води

Водата в скалите и почвите бива свързана с твърдата мине­

он

рална и органичната компонента и свободна, запълващ а порите

и празнините между отделните частици. Слоят от земната кора,
в който всички пори и празнини са запълнени с вода, се нарича
наситена зона. В тази зона съществува както свързана, така и
тр

свободна вода, която при определени условия може да се движи

под действие на гравитацията. Горната граница (в пространстве­
но отношение) на наситената зона се бележ и от постоянно ниво
ек

на подземната вода. Над това ниво почвата представлява трифаз-

на система, в която порите и празнините са запълнени и с течна,
и с газова фаза. Пространството, разположено между земната
Ел

повърхност и първото постоянно подземно водно ниво, представ­

лява зоната на аерация или ненаситената зона. В нея преоб­
ладава свързаната вода.
Водата, свързана с твърдата минерална част, бива следните
три вида:
а. Свързана с кристалната решетка на минералите, където
участва като цели водни м олек ули — крист ализационна вода
(напр. гипс — CaS04.2H 20 , лимонит — Fe20 3raH20 , опал —
S i0 2nH 20 , и др.), и се отделя при температура до 200°С, или в
дисоциирана форма ОН и Н — конст ит уц и он на вода във

168
 вторичните минерали (напр. глинести), и се отделя при темпера­
тура над 600— 900"С с разпадане на кристалната решетка.
б. Вода, свързана с повърхността на минералните зърна (фиг.
7.1); задържа се с адсорбционни и м олекулни сили и условно
може да се раздели на:
— зд ра во свързана p m w w m w w «,
(адсорбционна) вода, об­

ка
разуваща слой с дебели­
на до три водни м олек у­
ли, който е с аномални

е
свойства — плътността
му е п о - г о л я м а от

от
1,0 g/cm3, замръзва при
температура много по-
ниска от 0°С (до минус
196°С), няма разтваряща

Г ли
способност и др.; водата
от този слой е неподвиж­
на, означава се като хиг-
С иб
роскопична влага, отде­
ля се при температура
около 105 С и практичес­
ки не влияе върху якост­
УА б
ните и деформационните
свойства на почвите;
— слабо свързана во­
на

да (означава се и като
ципест а); образува неп­
рек ъсн ат слой ок оло
твърдите частици с^цебе-
он

лина до около 10 cm,

който се задържа с м оле­
к улни сили и се прид­
тр

вижва чрез приплъзване

от частици с по-дебела
водна обвивка към части­ Фиг. 7.1. Видове вода в дисперсните почви
/ — зона на асрац м л; 2 — наситена зона;
ци с по-тънка; тази вода
ек

3 — зона на к а п и ля р н о покачване;
обуславя максималната 4 — м инерално зъ р н о: 5 — здраво свързана вода;
6 — слабо свързана вода (ц и п еста ); 7 — контак тна кдли -
м олекулярна влажност и л л р н а вода; 8 — висящ а к а п и ллр н а вода;
пластичността на диспер­ 9 — вода в зон ата на к а п п л л р н о поканване;
Ел

10 — гравитационни вода
сните почви, като влияе
върху якостта и деформируемостта им.
в. Капилярно свързана вода, която се задържа в порите с
капилярни размери (пори с диаметър под 1 mm и пукнатини с
широчина под 0,25 mm). Най-ясно проявени са капилярните сили
в ъгловите участъци на порите, в местата на контакт между
частиците, където се формира контактна капилярна вода (фиг.
7.1). Капилярно свързаната вода има известен свързващ ефект в
почвите без структурни връзки (пясъци). К апилярна вода се

169
 формира в зоната на аерация, без да е свързана с наситената зона,
и се нарича висяща капилярна вода. Капилярна вода се образува
и в почвите непосредствено над нивото на подземните води,
свързана е с тях и зоната с такава капилярна вода се означава
като зона на капилярното покачване. Височината на покачване
на капилярната вода в тази зона е в зависимост от механичния
състав на почвите (респективно от размера на порите) и при

ка
финодисперсните глинести разновидности може да достигне до
над 10 ш.
Свързаната вода в ненаситената зона не е неподвижна (с
изклю чение на здраво свързаната вода). Движещ ите сили при

е
нея са осмотични, м олекулни, капилярни и скоростта й на

от
придвижване е много по-малка от скоростта на движение на
свободната вода, движеща сила при която е гравитацията. В
зоната на аерация такава вода се наблюдава, но епизодично (при
валеж и) или локализирано (под реки, канали и водоеми). Д ви­

Г ли
жението й винаги е от земната повърхност в дълбочина. Свобод­
ната вода, която се движи под действие на гравитацията, се
означава като гравит ационна вода.
С иб
В наситената зона гравитационната вода запълва поровото
пространство и пукнатините и се придвижва от по-високо към
по-ниско разполож ени участъци. Всъщност в хидрогеологията
под подземна вода1 се разбира обикновено само гравитационна­
УА б
та. Изучаването й е свързано със следните три групи проблеми:
1) проблеми, свързани с подземните води като източник за
задоволяване нуждите от питейно-битово и промиш лено водос­
на

набдяване и напояване (около 62 % от водата за питейни нужди

в Б ългария е подземна);
2) проблеми, свързани с подземните води като фактор, услож ­
няващ условията за строителство — приток на вода към строи­
он

телни изкопи, водни прориви и воден подем; проблеми, свързани

с понижението на нивото на плитко разположени подземни води;
проблеми, свързани с намаляване на филтрационните загуби от
тр

хидротехнически и хидромелиоративни съоръж ения, и др.;

3) екологични проблеми, свързани със замърсяването и изто­
щаването на подземните води, техногенните заблатявания и
осолявания на почвите, понижаване на земната повърхност в
ек

резултат на експлоатацията им и др.

Ел

7.1.2. Състав, свойства и произход на подземните води

Съставът на подземните води се определя от разтворените в

тях вещества. Ф ормира се главно в резултат на взаимодействие
на водата с минералите, изграждащи скалите и дисперсните

1 В земната механика вместо подземна вода се използва понятието

почвена вода.

170
 почви. Съществено значение при това взаимодействие имат стро­
еж ът на водната м олекула и кристалоструктурните особености
на минералите.

7.1.2.1. Строеж на водата

Известно е, че водната м олекула се състои от два водородни

ка
и един кислороден атом. Техните ядра са разположени по върхо­
вете на равностранен триъгълник (фиг. 7.2) с ъ г ъ л при върха,
зает от кислородния атом, равен на 102 27'. Връзката между

е
атомите е ковалентна. Електрон­
ният облак, който обвива ядрата,

от
се състои от пет двойки електро­
ни. Водната м олекула има четири
полюса — два отрицателни, раз­
п о лож ен и о к о л о ки слородн и я

Г ли
атом, и два полож ителни, разпо­
лож ени около водородните ато­
ми. Полюсите заемат върховете
С иб
на неправилен тетраедър и по то­
зи начин водната м олекула е с
тетраедричен строеж, с ясно из­
разен диполен момент. Водните
УА б
Фиг, 7.2. Строеж на водаата
м олекули от своя страна се асо­ молекула (по J1. К илски и В . Д а л )
циират помежду си в тетраедри I — к и слород н о ядро; 2 — водородно ядро;
3 — елек тр о н и
посредством водородни връзки.
на

Устойчивостта на тези асоциации

е относителна и зависи от агрегатното състояние на водата.
Когато водата е в твърдо състояние, се образува стабилна ажурна
он

структура с големи празнини между отделните тетраедри. Тези

особености в строежа на водната м олекула и водата обясняват
редица аномални свойства, най-известно от които е това, че
водата е с най-голяма плътност при + 3 ,8 ”С и увеличава обема си
тр

при замръзване. От съществено значение е и голямата д и елект­

рична константа на водата, която обяснява ролята й на универ­
сален разтворител в природата.
ек

7.1.2.2. Взаимодействие на водата с минералите

Различават се четири вида взаимодействие — разт варяне,

Ел

излужване, йонен обмен и хидратация.

Р а зт ва р ян ет о е процес на пълно разрушаване на кристалната
решетка при съприкосновяване на водата с минерала. Всички
йони от кристалната решетка преминават в дисоциирана форма
във водния разтвор. Поради това този процес е присъщ за
минерали с йонна връзка в кристалната решетка, към които се
отнасят минерали от класовете на халоидите, сулфатите и отчас­
ти карбонатите. Интензивността на разтварянето зависи от х и ­
мичния състав на минералите. Така например, докато при халита

171
 (N a C l) разтварянето протича м н ого бързо, при гипса
(CaS04.2H 20 ) и калцита (СаС03) то е забавено, а при барита
(BaS04) и флуорита (CaF2) е толкова бавно, че минералите се
разглеждат като практически водонеразтворими.
И з л у ж в а н е т о (частично разтваряне) е процес, при който само
част от атомите в кристалната решетка на даден минерал преми­
нават във водния разтвор под форма на йони. Кристалната

ка
решетка запазва цялостта си. Така реагират минерали със слож-
на, смесена връзка в кристалната решетка (най-често ковалентна
и йонна), към които се отнасят почти всички силикати. От тях
във водния разтвор се извличат само тези атоми, които са

е
свързани с йонна връзка в решетката. И злуж ването е много бавен

от
процес, поради което силикатните минерали се разглеж дат като
практически водонеразтворими.
Й о н н и я т обмен е присъщ на глинестите минерали (вторични
силикати). Той се изразява в способността им селективно да

Г ли
привличат от водния разтвор високовалентни катиони, като
паралелно с това отдават в разтвора задържаните около глинес­
тите частици по-нисковалентни катиони.
С иб
Х и д р а т а ц и я т а е особен процес, който се наблюдава при
рудни водонеразтворими минерали с метална връзка в кристал­
ната решетка. Окисните рудни минерали (хематит, лимонит,
пиролузит и др.) при наличие на жизнена дейност от подходящи
УА б
бактериални култури (ж елезобактерии, манганобактерии и др.),
обитаващи редукционна водна среда, преминават във водоразт­
ворима хидроокисна форма. Сулфидните рудни минерали (п и ­
на

рит, галенит и др.), които са ооразувани в редукционна среда, в

окислителна обстановка се окисляват бързо до сулфати, които в
по-голямата си част са водоразтворими.
Накрая трябва да се отбележ и, че химическият състав на
он

подземните води се моделира и от различни техногенни по своята

същност процеси на замърсяване.

7.1.2.3. Химически състав и свойства на подземните води

тр

Подземните води са природни разтвори, в които са установени

около 60 химични елемента. Хим ичният им облик обаче се
обуславя от съдържанието на шест йона, означавани като хид-
ек

рохимични макрокомпоненти, тъй като концентрацията им

обикновено надхвърля значително lm g/dm . Това са N a +, Са +,
2+ — 0_ _
M g , Cl , SO 4 , НСО 3. Всички останали йони, чиято концент­
Ел

рация е близо до 1 mg/dm3 или е по-малко, се означават като

хидрохимични микрокомпоненти. Подземните води се типизират
съгласно преобладаването на макрокомпонентите в химичния им
състав. Оценката им за пригодност в питейно-битовото и промиш ­
леното водоснабдяване се извършва с оглед на стандартизирани
норми за съдържание на отделните компоненти.
Оценката на подземните води за едни или други стопански
дейности се извършва и въз основа на някои характерни свойс­
тва.

172
 Стандартът за питейна вода (БДС — 2883) лимитира органо-
лептичните качества — цвят, вкус, мирис.
Съществен показател е общата минерализация на водата (М ),
включващ масата на всички разтворени в нея вещества. За
питейни нужди и напояване се изгголзват ултрапресни (М < 0,2
g/dm ) и пресни (0,2 < M < 1 g/dm ) подземни води, повечето от
които са с плитка циркулация или са се формирали в практичес­

ка
ки неразтворими силикатни скали. В дълбоки непромити хидро­
геолож ки структури и около находища на хали т или други
лесноразтворими минерални и минерални суровини п о д ем н и те
води могат да достигнат минерализация до над 30 g/dm (разсо-

е
ли).
Твърдост та на водата е от съществено значение при и зп олз­

от
ването й за някои видове водоснабдяване. Във вода с повишена
твърдост сапунът и перилните препарати не се размиват, а по
стените на съдове и парни котли се отлага котлен камък, който

Г ли
намалява ефективността на използваната за подгряване топлин-
на енергия. Общата твърдост се определя от наличието на к а л ­
циеви и магнезиеви соли във водата. Твърдостта е отстранима
при присъствие на Са (НСОз)г и M g(HC03)2, понеже при загря­
С иб
ване тези съединения се отлагат като СаСОз и MgC03 в спомена­
тия вече котлен камък. Когато във водата са разтворени СаС1г,
M gC l2, CaS04 и M gS 0 4 , твърдостта е неотстранима, защото при
загряване утайка не се отделя. Твърдостта се измерва в немски
УА б
градуси (Г Н = 10 mg/dm CaO = 7 ,2 mg/dm M gO ) и в м илиграм -^
еквиваленти (1 m g— eq = 20,04 mg/dm Са = 12,16 mg/dm
M g ^). По този показател подземните води се подразделят на
на

много меки, меки, умерено твърди, твърди и много твърди.

К и се л и н н о ст т а на водата се оценява количествено чрез во­
дородния експоненциал, който числено е равен на отрицателния
ло^аритъм на концентрацията на водородния катион (pH = — lg
он

[Н ]). Водата е с неутрална реакция при pH = 7, кисела — при

pH < 7 и основна (алкалн а) — при pH > 7.
Важна характеристика на подземните води при строителство­
тр

то е тяхната агресивност спрямо бетона и метални конструкции,

регламентирана от БДС— 9075 (антикорозионна защита). П о-съ­
ществените видове агресивност са: общокиселинна, когато конс­
трукциите са полож ени във водонаситени несвързани почви и
ек

водата е с pH < 7 или когато са разположени в глинести почви с

pH < 5; сулфатна, когато в подземната вода концентрацията на
SO е над 200 mg/dm3; карбонатна, когато във водата е разтво­
Ел

рен агресивен СОг.

Температурата на водата е показател, същ о лимитиран от
някои технически норми (вклю чително БДС— 2883). Тя зависи
от дълбочината на циркулация на подземните води, регионални­
те тектонски особености и антропогенни фактори. Обикновено
плитко до земната повърхност са разположени студените подзем­
ни води (t° < 20 °С). В дълбочина температурата на подземните
води расте с различна интензивност, която е в зависимост от
конкретните геолого-тектонски и хидрогеолож ки условия, като
може да надхвърли 100°С при така наречените парохидротерми.

173
 7.1.2.4. Произход на подземните води

Ш ирокото разпространение на водата във Вселената е вече

доказан факт. Съгласно със съвременните представи за произхо­
да на Земята от студен галактичен газово-прахов облак (теория
на 0 . Ю. Ш м идт) в началната фаза на своето образуване тя не е
имала нито водна, нито газова обвивка. В протопланетното

ка
вещество водата е присъствала като ледени кристали, цели и
дисоциирани м олекули . Гравитационното уплътняване на про­
топланетното вещество при оформянето на планетата и възник­
налите в нейните недра процеси на радиоактивен разпад довеж ­

е
дат до гравитационна диференциация, при която по-летливите

от
компоненти, вклю чително и водата, се насочват към земната
повърхност.
Според най-новите представи земната кора започва да се
формира през така наречената панвулканска ера. Тогава се

Г ли
разразява повсеместна вулканска дейност, която е довела до
възникването на базалтов слой, изграждащ най-дълбоките раз­
дели на континенталната кора и океанското дъно. По същ ото
време е възникнал и световният океан в резултат на вулканоген-
С иб
на дехидратация на земните недра. Предполага се, че преди около
2— 3 милиарда години хидросферата и атмосферата са били вече
в практически завършен вид. Процесите на дехидратация по
УА б
вулканични канали обаче протичат и в момента.
След възникването на световния океан и атмосферата и при
появата на първата суша започват да протичат процеси на
на

непрекъснат обмен на водата между тях, означавани като кръ­

говрати. Различават се два кръговрата върху планетата Земя.
М а л к и я т кръговрат включва изпаряването на водата от океан­
ската повърхност, кондензирането й в атмосферата и връщането
он

й в океана под формата на валежи. Г о л ем и я т кръговрат включва

изпаряването на вода от цялата повърхност на планетата, кон­
дензирането в атмосферата и падането на валежи над сушата,
тр

като част от падналата вода се оттича повърхностно към светов­

ния океан, а друга много по-малка част попива в дълбочина и се
превръща в подземна вода. В континенталната кора тази подзем­
на вода образува т. нар. подземна хидросфера, горната граница
ек

на която е първото постоянно подземно водно ниво. Д олната

граница според едни изследователи е на 10— 12 km дълбочина, а
според други — на 70— 100 km (границата между кората и
Ел

мантията).
Водата от подземната хидросфера може да се формира по
различен начин, т. е. тя има различен произход (генезис).
И н ф и л т р а ц и о н е н ( в а д о з е н ) п р о и з х о д (г е ­
нетичен ц и к ъ л) имат подземните води, разполож ени бли зо до
земната повърхност (в приповърхностните раздели на подземна­
та хидросфера). Те се подхранват от просмукващи се валеж ни
или други повърхностни води.
К о н д е н з а ц и о н н а вода е тази подземна вода, ко­
ято е доказано, че възниква в пустинни (аридни) области вслед-

174
 ствие на кондензирането на водни пари, попаднали заедно с
въздуха в пукнатините и порите на скалите и дисперсните почви.
С е д и м е н т а ц и о н е н п р о и з х о д имат подземни во­
ди, които са се запазили като реликтова морска вода от басейни,
в които са се образували скали с морски произход, изграждащ и
дълбоки непромити хидрогеоложки структури.
О р г а н о г е н е н п р о и з х о д имат подземните води,

ка
съпътстващи нефтените находища. Предполага се, че те са
отчасти резултат на разграждане на органичната материя.
Ю в е н и л е н п р о и з х о д има водата, която се появява
за първи път на земната повърхност. Тя идва от земните недра

е
и често се означава като първична, девствена. Съгласно съвре­

от
менните представи водата на планетата би трябвало да се разг­
леж да като изцяло ювенилна, т. е. другият произход е вторичен
— след излизането на ювенилната вода на повърхността на
планетата. Нова ювенилна вода сега се появява само при съвре­

Г ли
менните вулкански изригвания, които са проява на вулканогенна
дехидратация на вътрешността на планетата. Предполага се, че
ювенилна вода има и в термоминералните извори, особено при
тези от тях, които са израз на поствулкански прояви (гейзери).
С иб
7.1.3. Разпространение на подземните води
УА б
7.1.3.1. Основни понятия
на

Подземната вода, която запълва порите между зърната и

късовете, изграждащи несвързаните дисперсни почви (чак ъ ли и
пясъци), се нарича порова. Водата, запълващ а отворените п у к ­
он

натини на скалите с кристализационни структурни връзки, е

пукнат инна. К а рст оват а подземна вода запълва различни по
форма и размери подземни празнини (каверни, канали, галерии,
пещери и др.), възникващи във водоразтворими скали. Когато
тр

подземната вода е в добре обособен пласт от несвързана дисперсна

почва (ч ак ъ ли и пясъци) или напукана седиментна скала, тя се
нарича пластова. Когато запълва отворени тектонски пукнатини
ек

в скални масиви, тя е жилна.

Докато в зоната на аерацията гравитационната подземна вода
се появява епизодично, в зоната на насищането тя присъства
Ел

постоянно. Във всички случаи обаче водата участва в образува­

нето на водоносни пластове, хоризонти и ли комплекси (м нож ес­
тво етажно разположени пластове или интензивно, най-често
тектонски напукани скални масиви). При описанието на такива
води винаги трябва да бъдат ясно разграничени техните области
на подхранване, дрениране и разпространение.
О бл а с т на подхранване представлява тази част от повърхни­
ната, ограничаваща водоносния пласт, през която в него постъп­
ва водата по един или друг начин.

175
 О бла ст на дрениране е тази част от ограничаващата пласта
повърхнина, през която подземната вода го напуска.
О бл а с т на разпространение е тази част от земната повърх­
ност, под която леж и съответният водоносен пласт.
Всеки водоносен пласт има свой характерен режим, който се
изразява в колебания във времето на: подземните водни нива

ка
(напори) и разходите (дебитите) на подземните води — хидроди­
намичен режим; температурата на подземната вода — хидротер­
мичен режим; концентрацията на разтворените във водата ве­

е
щества — хидрохимичен режим; вида и числеността на различни
микроорганизми, обитаващи подземната вода — хидробиологи­

от
чен режим.

7.1.3.2. Подземна вода в зоната на аерацията

Г ли
Характерни за зоната на аерацията са почвените подземни
води. Те представляват свързана (ципеста), контактна и висяща
капилярна вода, които се задържат в почвеното покритие. Те се
С иб подхранват от валеж и и повърхнос-
тно течащи води (при напояване) от
плитко разполож ени постоянни под­
земни води през зоната на капиляр-
УА б
ното покачване. Капилярното по­
качване при определени условия мо­
же да доведе до преовлажняване и
на

засоляване на почвеното покритие.

1 Дренирането на такива води се из­
вършва чрез изпарение от почвената
он

п овъ рхн ост и от р асти телн остта

(ев ап от ранспирация). П ри почве­
ните води областите на подхранва­
не, дрениране и разпространение на­
тр

пълно съвпадат пространствено. Х а ­

рактерна особеност на почвените во­
ди е високото съдържание на орга-
ек

нично вещество и микроорганизми.

Водите в почвеното покритие са ос­
новен фактор за жизнената дейност
Фиг. 7.3. Временен водоносен
Ел

на растенията, поради което се и зу­

пласт чават от почвоведи, агрохимици и
1 — зона на аерац ия; 2 — зона на насищ а
не; 9 — ло к а ле н водоупорен х и дром ел иоратори.
п ласт; 4 — врем енен водоносен пласт
Във водопропускливи почви, раз­
полож ени върху водонепропускли­
ви пластове с ограничена площ (лещ и ), възникват временни
подземни води (фиг. 7.3). Те се подхранват от валеж и и временно
течащи повърхностни води. Дренирането им е отчасти чрез
изпарение към земната повърхност и отчасти чрез оттичане в
дълбочина през периферията на водоупорната лещ а. И при тези
подземни води областите на подхранване, дрениране и разпрос­
 транение съвпадат напълно. Временните подземни води не могат
да се използват като водоизточници, но наличието им трябва да
се отчита при строителството, тъй като могат да услож нят
условията за работа и поддържането на изградени съоръж ения.

7.1.3.3. Безнапорни (грунтови) подземни води

ка
Безнапорните подземни води образуват първия постоянен
водоносен пласт под земната повърхност, който се вмества във
водопропускливи несвързани дисперсни почви (чак ъли и пясъ­
ци), в напукани и окарстени скали, леж ащ и върху обширни

е
водонепропускливи почви и скали (водоупори), фиг. 7.4. Горната

от
граница на водоносния пласт се бележ и от подземното водно
ниво, означавано често като статично. Това водно ниво представ­
лява всъщност границата между зоната на аерация и зоната на
насищане, както и горната граница на подземната хидросфера.

Г ли
Най-често статичното водно ниво е с някакъв наклон. Тогава
безнапорната подземна вода образува поток, който се движи от
участък с по-висока кота към учас­
С иб
тък с по-ниска кота на водното ниво.
По-рядко безнапорната вода образу­
ва басейн, в който статичното ниво >
тбптт
е хоризонтално илй близо до хори-
УА б
зонталното. В такъв случай водата
няма определена посока на движе­
ние или се движи много бавно със
на

скорост, която е без значение за

практиката.
Безнапорните води се подхранват
от просмукващи се от земната по­
он

върхност валежи, от повърхностни

водни течения (реки, потоци, кана­
л и ) или басейни (езера, блата, язо­
тр

вири), с които водоносният пласт е

хидравлично свързан. Възможно е и Фиг. 7.4. Безнапорен
водоносен пласт
С К р И Т О Подхранване чрез бавно / - зем на повърхн ост; 2 —подзем но вод-
просмукване на вода ОТ дълбочина НО,Н1'ВО: 3 - Оогчивпореп водоносен пласт;
ек

г J ^ 4 — водоупор; п — д еб ели н а на пласта

през водоупора. Тук трябва да се
отбележ и, че в природата не същ ес­
твуват абсолютно водонепропускливи водоупори.
Ел

Дренирането на безнапорните води се извършва чрез изпаре­

ние през зоната на аерация, чрез оттичане по посока на реките
и басейните, с които са свързани хидравлично, или скрито —
чрез бавно просмукване през водоупорите в дълбочина.
При безнапорните водоносни пластове областите на подхран­
ване, дрениране и разпространение практически взаимно се
покриват.
Реж им ът на безнапорните води зависи от валежите и хидро-
логичния режим на реките и басейните, с които те са свързани

12 И нж ен ерн а геологи я и х и д р о ло ги я 177

 хидравлично. Това обуславя твърде динамични колебания във
времето на техните нива, температури, химичен и биологичен
състав.
Безнапорните подземни води са едни от най-широко разпрос­
транените в природата. Срещат се повсеместно в чакълесто-пе-
съчливите пластове на съвре­
менните речни тераси, които са

ка
хидравлично свързани с реки­
те. В разположените по долин-
ните склонове по-стари речни
тераси безнапорни подземни во­

е
ди се появяват при определена
геоложка обстановка. Безна­

от
порни подземни води в значи­
телни количества се намират и
във високите части на големите

Г ли
поройни конуси, където доми­
нират грубозърнести отложе-
Фиг. 7.5. Карстов ния (блокаж, валуни, чакъли и
С иб
хидрогеолож ки масив пясъци).
/ - зона на аерация; 2 - зона пя сезоини кол.мм- р> M p w n v n p 4 H „ м я г и в и и ог.
ния; 3 — наситена зона; 4 — зона на дълиочинна ^ М сЖ Д у р сЧ п И M dtH üH ,
циркулация; 5 — карстов извор; р а Д в Н И ОТ р е д у в а щ и С е В О Д О П р О -
6 — посока на движ ение на карстовата
подземна вода; 7 — масив от карбонатни скали П уСКЛИ ВИ И ВОДОН бП рОП уСКЛИВИ
УА б
пластове, залягащи монокли-
нално, се формират пластови безнапорни подземни води. Когато
масивите са покрити от изветрели скали, такива води се устано­
на

вяват в чакълестата зона и зоната на едроблоковото напукване.

В масиви, изградени от водоразтворими скали (варовици,
мрамори и др.), се формират карстови безнапорни води. При тях
се наблюдава характерна вертикална зоналност (фиг. 7.5). В
он

зоната на аерация водата се движи вертикално, а карстовият

масив е пронизан от вертикални карстови форми (кладенци,
пропасти). Под зоната на аерацията се разполага зоната на
тр

сезонните колебания, която се ограничава от най-високото и от

най-ниското подземно водно ниво. Дебелината на тази зона може
да достигне до няколко десетки метри. През сухите сезони тя е
съставна част на зоната на аерация, а през влажните сезони се
ек

приобщава към лежащата под нея наситена зона, в която водата

се движи вече, общо взето, хоризонтално по посока на участъците
на естествено дрениране. Поради това в тази зона се формират и
Ел

хоризонтални карстови форми (галерии, пещери). В наситената

зона водата се движи непрекъснато хоризонтално, поради което
и карстовите форми са само хоризонтални. Интензивно окарсте-
ната наситена зона завършва на 10— 15 m под местната зона на
дрениране, проява на която са карстовите извори. При определе­
ни хипсометрични условия в дълбочина може да възникне зона
на дълбочинна циркулация, в която окарстяването протича бав-
но.
Когато карстовият масив бъде подложен на издигане вследс­

178
 твие на колебателни тектонски движения, настъпват промени в
местния ерозионен базис, които от своя страна водят до промяна
в хидродинамичния режим и възникване на етажен карст.
В плажовите ивици около морските басейни при натрупване
на дебели пластове от пясък е възможна поява на прясна
безнапорна вода, която „плува“ върху солената морска вода.
Съществена особеност на безнапорните подземни води е тях­

ка
ната различна възстановимост в процеса на експлоатация. Зна­
чителни, често и големи възстановими количества безнапорни
подземни води се формират в чакълесто-песъчливите пластове на
съвременните речни тераси и на големите поройни конуси, които

е
са свързани хидравлично с минаващите в съседство реки. Карс­
товите безнапорни води също често са в големи количества, но

от
те са силно колебаещи се във времето. Характерна тяхна особе­
ност са локализираните пътища за движението им в скалните
масиви. Това затруднява разкриването им посредством сондажни

Г ли
кладенци, които не дават ясна представа за количеството на
възможно експлоатируемите води, и се предпочита добиването
им от естествените изходища — карстовите извори. Значителни
количества прясна вода могат да се натрупат в плажовите ивици.
С иб
Нейният добив обаче трябва да се извършва много внимателно,
за да се избегне засоляването на вододобивните съоръжения.
Всички останали видове безнапорни подземни води са в ограни­
УА б
чени количества и най-често се добиват чрез изворите, които ги
дренират.
Химичният състав на безнапорните подземни води е твърде
на

разнообразен. Те са преобладаващо с малка минерализация (ул-

трапресни и пресни), а карстовите води са с повишена твърдост.
Разположението им близо до земната повърхност ги прави уяз­
вими от замърсяване. Особено застрашени в това отношение са
он

карстовите води, много от които през валежния период се раз­

мътват.
Безнапорните подземни води са едни от най-експлоатираните
тр

поради лесно достъпното им разположение близо до земната

повърхност.

7.1.3.4. Напорни (артезиански) подземни води

ек

Напорните подземни води се формират във водопропускливи

пластове от несвързани дисперсни почви (чакъли и пясъци) или
Ел

от напукани и окарстени скали, които се разполагат между

водонепропускливи пластове. Налягането на водата във водонос­
ния пласт е по-голямо от атмосферното, поради което при про­
биването на горния водоупор (примерно със сондаж) водното ниво
се покачва и се установява над пласта. Това водно ниво се нарича
пиезометрично (фиг. 7.6).
В природата са установени три вида напорни хидрогеоложки
структури — напорни ( артезиански) басейни, артезиански
склонове и водонапорни системи.

179
 Напорните басейни най-често възникват в синклинални тек­
тонски структури или в грабени. В строежа им могат да участват
един или няколко етажно разположе­
ни напорни водоносни пласта. Област­
та на подхранване е разположена при
най-високо разкриващите се на повър­
хността водоносни пластове (фиг. 7.7).

ка
Подхранването става от просмукващи
се валежни и повърхностно течащи
води. Областта на дрениране заема
най-ниско разположените разкрития

е
на същите пластове. Естественото дре­

от
ниране може да се извършва явно —
от възходящи извори на земната по­
върхност (аерално), скрито — в реки
и речни отложения (субфлувиално),

Г ли
на морското дъно (субмаринно) или
подземно към съседни погребани хид­
рогеоложки структури или чрез прос­
С иб мукване през водоупорите. Между об-
Фиг. 7.6. Напорен водоносен ластите На подхранване и дрениране е
пл&ст ^
/ _пивзометрнчне линия; О и Л Н С Т Т Н H â. р Я З П р О С Т р д Н б Н И б | К О Я Т О CG
2 —горен водоупор; 3 —няпорен в о д о - означава и кахо облаСТ На НаПОРа. В
носен пласт; 4 — долен водоупор: г
УА б
U _ напор на подземната вода: учаС ТЪ Ц И Тв, К Ъ Д еТО П И еЗ О М етрИ Ч Н О Т О
т - добелнна на водоносния пласт нив0 е под земната ПОВЪрХНОСТ, НаПО-
рът на водата се означава като отри­
на

цателен. При пиезометрично ниво над земната повърхност напо­

рът се означава като положителен, а водата като артезианска. В
този случай при разкриването на водоносния пласт със сондажен
кладенец водата се
он

1 излива навън под

действие на собстве­
ното си налягане
тр

(самоизлив).
И нтензивността
на водообмена в на­
порните басейни за­
ек

виси от техните раз­

мери, водопропуск-
ливостта на включе­
Ел

ните в тях водонос­

ни пластове и разли­
Фиг. 7.7. Напорен басейн
I — област на подхранване; 2 — «юлнгг на напор (разпростране­ ките в котите на об­
ние); 3 — област на дрениране; ластите на подхран­
4 — ппезометрпяна линия; 5 — водоносен пласт;
6 — водонепропускливи пластове ване и дрениране.
При малки размери
на басейните, добра водопропускливост на пластовете и голяма
денивелация между двете области водата се движи бързо, поради
което е с малка минерализация (прясна). С увеличаване на

180
 размерите на басейните, намаляване на водопропускливостта на
водоносните пластове и на денивелацията между областите на
подхранване и дрениране во-
дообменът се забавя все пове­
че, а водата придобива все по-
висока минерализация. Кога­
то разкритията на водоносни­

ка
те пластове на един напорен
басейн върху земната повърх­
ност са повсеместно на приб­
лизително една и съща кота,

е
тогава те играят роля само на

от
област на подхранване, а дре­
нирането на басейна се извър­
шва в централната му част Фиг. 7.8. Артезиански склон
I — област на подхранвяне; 2 — област на
чрез бавно просмукване на во­

Г ли
напор; 3 — област на дрениране;
дата през горните водоупори. 4 — пмезометрпчна линия; 5 — водоносен
пласт; 6 — водонепропускливи пластове
В този случай водообменът е
изключително бавен (веко­
вен), а формиращата се в басейна напорна вода е с висока
С иб
минерализация (вкл. до разсол).
В централните части на големите напорни басейни водонос­
ните пластове може да се разполагат на няколко километра под
УА б
земната повърхност. Тогава съдържащата се в тях вода може да
се загрее до няколко десетки градуси под действие на вътрешната
земна топлина и да се превърне в термоминерална. Такава вода
на

освен повишената си температура има още специфичен състав и

газово съдържание, които я правят лековита.
Напорните (артезианските) склонове се формират в предпла-
нинските и междупланинските понижения. Те представляват
он

моноклинално залягащи водопропускливи пластове, включени

между водоупори. Водоносните пластове се разкриват на земната
повърхност в подножията на планинските масиви и изклиняват
тр

в дълбочина (фиг. 7.8). Често такива хидрогеоложки структури

възникват в пролувиалните и алувиално-пролувиалните отложе­
ния, изграждащи големи поройни конуси. Областта на подхран­
ване на напорния склон съвпада с участъка, в който водоносният
ек

пласт се разкрива на повърхността. Дренирането се извършва

най-често от преливни извори, на хипсометрично по-ниско раз­
положената граница на областта на подхранване. Областта на
Ел

напорна вода съвпада със закритата част на структурата. Харак­

терна особеност на този вид структури е, че във всяка от тях
могат да се разграничат три зони с различна интензивност на
водообмена, а именно: и н т е н з и в е н в о д о о б м е н , респ.
циркулация на пресни подземни води, която се наблюдава в
безнапорната част на структурата, съвпадаща с областта на
подхранване; з а б а в е н в о д о о б м е н — по-плитко разпо­
ложената закрита част на структурата; в е к о в е н
в о д о о б м е н — в дълбоко разположената част на структурата,

181
 където се формират минерализирани и силно минерализирани
подземни води (фиг. 7.8).
Водонапорни системи възникват в хорстови тектонски струк­
тури, централните части на които са изградени от гранитни

е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 7.9. Водонапорна система
1 — област на подхранваме; 2 — област ма напор; 3 — област на д о п и р а н е ; 4 — гранитно ядро
УА б
на планинския масив; 5 — мантия на метаморфни скали; 6 — млади отлож ения в оградинте гра­
бени; 7 — термоминерален извор; 8 — ппезометрична линия; 9 — тек тон ско наруш ение;
10 — посока на движ ение на подземната вода
на

интрузии, върху които най-често се разполага периклинално

мантия от метаморфни скали (фиг. 7.9). Хорстовите структури
са заобиколени от грабеновидни понижения, запълнени най-чес-
то от млади отложения. Двата вида структури се отделят от
он

оградни надлъжни разломни зони. Освен това хорстовете се

пресичат и от радиално разположени разседи. Цялата съвкупност
от тектонски нарушения, които се пресичат взаимно, превръщат
тр

хорстовите структури в своеобразна провеждаща среда. Областта

на подхранване на една водонапорна система съвпада с билната
част на хорстовете (планините), където малка част от валежната
вода се просмуква по тектонските нарушения в дълбочина.
ек

Прониквайки до няколко километра в дълбочина на земните

недра, водата постепенно се загрява и излиза в понижените части
на релефа като термоминерални извори, които показват разпо­
Ел

ложението на областта на дрениране на водонапорната система.

Водообменът в тези хидрогеоложки структури е вековен, но
формиращите се в тях термоминерални води са с малка минера­
лизация. Причина за това е, че циркулацията на водата е
най-често в практически водонеразтворими силикатни скали.
Напорните подземни води имат сравнително постоянен ре­
жим, който не се влияе пряко от хидрометеорологичните факто­
ри. По изключение дебитът на някои термоминерални извори се
влияе от барометричното налягане. Напорните подземни води са

182
 обикновено в големи количества, които обаче се възстановяват
бавно или въобще не са възстановими. Те са защитени от повър­
хностни замърсявания, което е голямо предимство за водоснаб­
дителни цели. Напорните хидрогеоложки структури с интензи­
вен водообмен представляват определен интерес за водоснабдя­
ването, тъй като съдържат пресни води. Напорните структури с
вековен водообмен съдържат високоминерализирани води, бога­

ка
ти на йод, бром и алкални елементи, които представляват
интерес като индустриална суровина. Термоминералните води се
използват главно за балнеолечение и по-малко за отопление на
оранжерии и сгради. При изграждането на съоръжения, необхо­

е
дими за тяхната експлоатация, често възникват редица специ­

от
фични проблеми, свързани с високата температура, наличието
на свободни газове, агресивност, радиоактивност и пр.
Обща за напорните води особеност е по-трудната им експлоа­
тация, която се извършва посредством дълбоки сондажни кла­

Г ли
денци.

7.1.3.5. Извори
С иб
Изворите са естествени излази на подземна вода върху земна­
та повърхност. Изворите биват постоянни и непостоянни ( вре­
менни ).
УА б
Постоянните извори, които се подхранват от безнапорни под­
земни води, се наричат низходящ и, а тези от тях, които се
подхранват от напорни води — възходящ и.
на

Низходящите извори биват (фиг. 7.10): ерозионни — когато

безнапорният пласт е пресечен изцяло от речна ерозия, а изво­
рите са най-често по бреговете на реките; екранирани — когато
пътят на подземните води е преграден от някакъв естествен
он

водонепропусклив екран (напр. делувиален склонов насип); из­

вори на изклиняване — когато водоносният пласт е с намаляващо
напречно сечение (изклинява) по посока на движение на водата
тр

до такова, при което не е в състояние да провежда изцяло

подземната вода (излишната вода излиза на повърхността като
извор).
Възходящите извори биват: ерозионно-напорни — когато та­
ек

ванът на напорния водоносен пласт е достигнат от дъното на река

или дере; проривно-напорни — когато в тавана на напорния
водоносен пласт е възникнал прорив (разкъсване) от налягането
Ел

на водата поради ерозионно изтъняване на горното водоупорно

покритие; тектонско-напорен — когато напорната вода излиза
по отворени разседни пукнатини (термоминералните извори са
най-често от този тип).
Непостоянно действащите извори биват: сезонни — когато се
подхранват от временни подземни води и действат само през
влажните сезони; ритмично действащи — към тях се отнасят
гейзерите и сифонните карстови извори; изкуст вени — възник­
ват около изградени язовири, напоителни канали и при аварии
на външни водопроводи.

183
 Режимът на изворите се определя от колебанията във времето
на техните дебити, температурата и химичния състав на излиза­
щата от тях вода. Той зависи от геоложкия строеж и хидрогео­
ложките условия на подземните водосборни райони, към които

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 7.10. Извори

ек

а — ерозпоннп низходящ и извори; б — екраниран низходящ извор; в — низходящ извор на изк-

линващ пласт; t — ерозионен вгьзходящ извор; д — ерозлонно-проривен въ зход ящ извор;
е — тектонски екраниран въ зходящ извор; ж — гейзер; j — сифонен карстов извор;
/ — водонепропускливи пластове; 2 — водопропускливи пластове; 3 — пиезометрвчна линия
Ел

принадлежат изворите. При низходящите извори режимът е в

пряка зависимост от хидрометеорологичните фактори и по-кон­
кретно от валежите. През влажните сезони дебитът им нараства,
докато през сухите — намалява. Възходящите извори са със
сравнително по-постоянен дебит, който не се влияе съществено
от хидрометеорологичната обстановка. При някои от тях (най-
често при термоминералните извори се наблюдава барометричен
ефект — при високо атмосферно налягане дебитът им намалява
и обратно. Така например дебитът на Софийския минерален

184
 извор се колебае в границите на 15—20 % при промяна на
налягането.
Изворите са чувствителни на сеизмични явления. При земет­
ресения някои от тях увеличават дебита си и често се размътват,
а други го намаляват до пълно изчезване. Особено чувствителни
в това отношение са термоминералните извори. Така например
при земетресението в София през 1852 г. се е появил минералният

ка
извор в Овча купел, а при чирпанското земетресение през 1928
г. е изчезнал Меричлерският извор.

е
7.2. ДВИЖЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

от
Движението на подземните води се изучава от раздел на
хидрогеологията, известен като динамика на подземните води
или подземна хидродинамика.

Г ли
7.2.1. Движение на подземните води в зоната на аерация
С иб
В зоната на аерация водата може да се придвижва като пара
или като свързана, капилярна и гравитационна вода. Движени­
ето се осъществява под въздействието на молекулни, капилярни
УА б
и гравитационни сили, като в зависимост от влажността, темпе­
ратурата и състава на скалите и дисперсните почви доминират
едни или други от тях. Според температурния им режим в
на

ненаситената зона могат да се отделят две подзони. Първата

започва от земната повърхност и достига на дълбочина до 10—
20 ш, където температурата е постоянна и е равна на средного­
дишната за съответния район. Температурният режим се опре­
он

деля непосредствено от слънчевата радиация, поради което тази

подзона се означава като хелиотермозона. В нея могат да бъдат
отделени зони на денонощни (до 1— 2 dm дълбочина), на сезонни
тр

(до 1— 2 m дълбочина) и на многогодишни температурни колеба­

ния (до 10—20 m дълбочина). Под хелиотермозоната надолу се
разполага геотермозоната, в която температурата непрекъснато
расте средно с 3 С на 100 m дълбочина (средноевропейска стой­
ек

ност).
Водата се придвижва само като пара, в случай че влажността
на почвите е под максималната хигроскопична влагопоглъщае-
Ел

мост. Определяща за скоростта на придвижване на такава вода

е пъргавината й, която се измерва с височината на живачен
стълб, уравновесен от собственото налягане на парата. При
намаляване на пъргавината на водната пара настъпва конденза­
ция, а при нейното увеличаване — изпарение. В зоната на
аерация водната пара се движи от участъци с по-голяма пърга-
вина към участъци с по-малка. При влажност, по-малка от
максимално хигроскопичната, пъргавината вече не играе роля и
парата се движи от относително по-влажната към относително
по-сухата почва.

185
 При по-висока влажност, когато в скалите и почвите има вече
и слабосвързана вода (ципеста и капилярна), пъргавината на
водните пари се определя само от температурата и движението
им е от по-топли към по-студени участъци. В геотермозоната
движението на водните пари винаги е възходящо. В хелиотермо-
зоната водната пара се движи възходящо през студените сезони
и низходящо през топлите.

ка
Слабосвързаната (ципестата) вода се движи под действие на
молекулни сили и придвижването й се преустановява, когато се
изравнят дебелините на водните обвивки около две съседни
частици.

е
Капилярната вода се движи под действие на подемната сила

от
на менискуса (менискусни сили). При вдлъбнатите менискуси,
формиращи се на границата вода—въздух, повърхностното на­
лягане р според формулата на Лаплас е

Г ли
2а
Р РО и > (7.1)

където р о е налягането на плосък менискус;

R —
С иб
а — повърхностното напрежение на водата;
радиусът на менискусовата повърхнина.
От формулата се вижда, че повърхностното напрежение на
вдлъбнатия менискус е по-малко от това на плоския с 2 а/Д , т.
УА б
е. с капилярното налягане, което действа като подемна сила,
обратно на повърхностното налягане.
Хидростатичното налягане на капилярната вода в ъглите на
на

порите (контактната капилярна вода) не е в състояние да прео­

долее повърхностното налягане на менискуса, поради което тази
вода остава като неподвижна в местата на контакт между части­
ците.
он

Висящата капилярна вода се задържа в порите с капилярни

размери чрез повърхностното налягане на менискусите, ограни­
чаващи отдолу водните стълбове. При запълване на капилярите
след изравняване на долния менискус се формира водна капка,
тр

която се откъсва от капиляра, когато достигне определени раз­

мери, и започва да се придвижва надолу гравитационно. Осъщес­
твява се т. нар. капилярно скъсване.
В зоната на капилярното покачване (т. 7.1) водата се прид­
ек

вижва нагоре под действие на капилярното налягане, което при

атмосферно налягане р& се определя по формулата
(7.2)
Ел

Р = Pa + ЛЛш>
където hK е височината на капилярното покачване;
Yu, — обемното тегло на водата.
Гравитационната вода се придвижва през зоната на аерация
чрез свободно просмукване и чрез нормална инфилтрация.
Свободно просмукване се проявява в началните фази на про­
никване на вода в дълбочина. При него водата се движи под
действие на капилярни и гравитационни сили като отделни
преплитащи се струйки в най-широките пори, а зоната на
аерация не е водонаситена. Така просмукващата се вода не

186
 предава напор и не могат да бъдат регистрирани напорни загуби
(градиент).
Нормална инфилтрация (ненаситена филтрация) настъпва,
когато по-голямата част на поровото пространство е запълнено с
вода, а само отделни пори са заети с блокирани газове (въздух).
В този случай водата вече предава налягане и могат да бъдат
установени напорни загуби. Движението на водата се подчинява
на закона на Дарси (вж. т. 7.2.2) с тази разлика, че коефициентът

ка
на филтрация я е заменен от коефициент на капилярна водо-
пропускливост:

е
1 - — 3'5 , (7.3)
п - wm

от
където п. е обемът на порите;
р„ — обемът на блокирания в порите въздух;
wm — водното съдържание при максимална молекулярна

Г ли
влагоемкост.

7.2.2. Движение на подземните води в наситената зона

С иб
Движението на гравитационната вода през порите и празни­
ните на дисперсните почви и скалите в зоната на насищане се
нарича филтрация, а самата движеща се вода — филтрационен
УА б
поток. За да бъде възможно изследването на твърде сложните
по своята същност филтрационни явления, е необходимо въвеж­
дането на редица осреднени характеристики както за скалите и
на

почвите, така и за водата, движеща се в тях. Скалите и диспер­

сните почви, в които се движи водата, се означават като филт-
рационна среда.
Филтрацията засега е изучена най-добре за несвързаните
он

дисперсни почви (чакъли и пясъци) и твърде слабо за напуканите

скали. Несвързаните почви се разглеждат като съвкупности от
частици и късове с различни размери, филтрационните свойства
на които зависят пряко от зърнометричния им състав и порес­
тр

тостта (вж. т. 6.3).

Съществена храктеристика при изучаването на филтрацията
е коефициентът на гравитационно водоотдаване цг, който
показва какво количество гравитационна вода се съдържа в
ек

единица обем от водонаситената дисперсна почва или скала:

Ел

къдто VB е обемът на гравитационната вода;

Vc — обемът на дисперсната почва или скалата.
Стойностите на цг са най-често между 0,1 и 0,3.
Аналогичен на цг е коефициентът на дефицита на насищане,
който показва какво количество вода може да погълне единица
обем от дисперсната почва или скалата, за да се напълно водо-
насити.
Коефициентът на еластично водоотдаване се разглежда в
т.7.3.3.

187
 Количествено описание на филтрационния поток се извършва
чрез определяне на основните му хидродинамични параметри —
напор, хидравличен градиент, скорост на филтрация, разход и
др., за различни негови точки.
Напорът Н о във всяка точка от
потока (фиг. 7.11) се определя от урав­
нението на Бернули:

ка
(7.5)

където р е хидростатичното налягане

е
на водата;
уш — е обемното тегло на водата;

от
z — геометричната височина на
точката над произволно избрана за
сравнение хоризонтална равнина;

Г ли
v — скоростта на движение на
водата;
g — земното ускорение.
С иб Тъй като скоростта на движение на
водата е твърде малка и изразът v / 2 g
може да се пренебрегне, напорът Н 0
на подземните води зависи преди
всичко от хидростатичното налягане.
УА б
То от своя страна определя потенциал­
ната енергия на водата в съответната
точка.
на

Н апорният градиент (хидравли­

Фиг. 7.11. Схема към
уравнението на Бернули чен градиент) I се определя от загубата
на потенциална енергия на водата в
резултат на триенето й в почвите и
он

скалите, през които филтрира. Средният напорен градиент се

определя от загубата на напора АН , отнесена към пътя на
филтрация Al (фиг. 7.12):
тр

АЯ
I = (7.6)
М
Напорният градиент в дадена точка от
ек

филтрационния поток се определя от нак­

лона на допирателната към подземното
водно ниво (депресионната линия) в съща­
та точка или представлява първата про-
Ел

изводна на функцията, описваща нивото

около същата точка. Тъй като напорът
намалява по посока на движение на вода­
та, първата производна се приема с отри­
цателен знак:
fAHÏ dH
I = lim (7.7)
Д1
ю dl
/AJ—
Фиг. 7.12. Схема на
хидравличния градиент

188
 Разходът Q е преминалият обем вода през дадено напречно
сечение на потока за единица време. Когато се отнесе към цялото
напречно сечение на потока А , получава се средната фиктивна
скорост на филтрация
у = £ . (7.8)
А
Действителната скорост на филтрация се изчислява по фор­

ка
мулата

и = - ^ = ~ , (7.9)

е
tIqA п0

от
където п0 е активната (ефективната) порестост на пласта (тази
част от порите, през които преминава гравитационна вода). Тъй
като Ло < 1, то и > v. В динамиката на подземните води се работи
преобладаващо с фиктивната скорост на филтрация. Действител­

Г ли
ната скорост на филтрация се използва главно при изучаване на
движението на замърсители в подземните води.
Еквипотенциални линии са тези линии, които свързват точки
с еднакъв напор. При безнапорните подземни води те се наричат
С иб
още хидроизохипси, а при напорните — хидроизопиези. С тяхна
помощ може да се изобрази графично в план повърхността на
подземното водно ниво.
Токови линии се наричат статистически осреднените линии,
УА б
допирателните във всяка точка на които съвпадат с направлени­
ето на вектора на скоростта в същата точка.
на

Хидродинамична мрежа на филтрационен поток е съвкуп­

ността от еквипотенциални и токови линии. При съставянето й
се спазва принципът на ортогоналност, т. е. еквипотенциалните
и токовите линии са взаимноперпендикулярни в пресечните си
он

точки. Всяка клетка на хидродинамичната мрежа, която предс­

тавлява криволинеен четириъгълник, ограничен от двойки съ­
седни еквипотенциални и токови линии, трябва да отговаря на
условието за конформност. Това означава, че отношението между
тр

средната широчина и средната дължина на всяка клетка от

дадена мрежа е постоянна величина. Хидродинамичните мрежи
се съставят графоаналитично или чрез моделиране и се използват
за решаване на задачи във филтрационни области със сложни
ек

контури.
За извършване на различни хидрогеоложки изчисления е
необходимо цялото разнообразие от подхранване, движение и
дрениране на подземните води, което съществува в природата,
Ел

да бъде сведено до ограничен брой изчислителни схеми, за които

има изведени аналитични решения. Напоследък се разработват
все повече решения, основаващи се на различни числени методи,
но засега те все още имат ограничено приложение в масовата
практика. Опростяването на природната обстановка налага хид-
родинамично схематизиране на филтрационните потоци в план
и разрез, въвеждането на ограничен брой гранични условия и
геометричното схематизиране на водоносните пластове в план.
Филтрационните потоци се свеждат до някои от следните хидро­
динамични схеми:

189
 — е д н о м е р е н ( л и н е е н ) п о т о к , при който водата
се движи в едно направление и хидродинамичните характерис­
тики (напор и скорост на филтрация) могат да се представят като
функции на една координата; тук се отнасят и всички задачи,

ка
свързани с действието на вертикални кладенци (осесиметрични
задачи), при които движението на водата по един от радиусите
на сходящия или разходящия филтрационен поток се разглежда

е
като едномерно;
— д в у м е р е н ( р а в н и н е н ) п о т о к , при който хид­

от
родинамичните характеристики се представят като функции на
две координати;
— т р и м е р е н ( п р о с т р а н с т в е н ) п о т о к , при

Г ли
който хидродинамичните характеристики са функции на три
координати.
Аналитични решения са изведени изключително за линеен
поток, докато задачите от другите два случая изискват прилагане
С иб
на различни числени методи.
Филтрационните потоци могат да бъдат с равномерна и нерав­
номерна филтрация. При първия случай скоростта на филтрация
е постоянна по цялата изследвана филтрационна област, а при
УА б
втория — променлива величина (расте или намалява в дадена
посока).
В зависимост от променливостта на филтрацията във времето
на

и пространството се различават:
— с т а б и л и з и р а н а филтрация, когато хидродинамич­
ните параметри на филтрационния поток са функции само на
он

пространствените координати; на тази база са преобладаващата

част от изводите и решенията на филтрационни задачи в класи­
ческата подземна хидродинамика, докато в природата този вид
филтрация се среща много рядко;
тр

— н е с т а б и л и з и р а н а , когато хидродинамичните ха­

рактеристики на филтрационния поток са функции на простран­
ствените координати и на времето; този вид филтрация е най-
ек

широко разпространен в природата, но решаването на задачи от

нея изисква прилагане на трудоемки методи на крайните разли­
ки и други числени методи;
— к в а з и с т а б и л и з и р а н а , която представлява раз­
Ел

новидност на нестабилизираната, но във всеки отделен момент

разпределението на напорите и скоростите в изследваната област
е аналогично на това при стабилизираната филтрация (подзем­
ното водно ниво се издига или понижава успоредно само на себе
си в пространството). Тази филтрация е много разпространена
около действащи вододобивни съоръжения, поради което в съв­
ременната подземна хидродинамика решенията на такива задачи
се основават изключително на нея.
 7.2.3. Основен закон на филтрация и отклонения от него

Френският учен (хидравлик) Анри Дарси през 1856 г. публи­

кува изследвания върху движението на вода през тръба, пълна
с пясък (фиг. 7.13), и опитно установява следната зависимост:

Q = k A ^ r, (7.10)

ка
където Q е разходът на водата;
А — напречното сечение на
тръбата;

е
ДН — хидравличната загуба на
напора на водата вследствие

от
филтрацията през пясъка;
L — дължината на пътя на
филтрация;

Г ли
k — коефициент на пропорционал­
ност, който зависи от водопропускли-
востта на пясъка.
Отношението АН /L е средният
С иб
хидравличен градиент/. Тогава (7.10) Фиг. 7.13.
може да се напише във вид:
Опитна постановка
на Дарси (схема)
1 — тръбя, пълня с пясък;
2 — пиезометри
Q = k A I. (7.11)
УА б
Като се разделят двете страни на 7.11 на А и като се има
предвид, че Q /A = v, се получава
v = kl. (7.12)
на

Това уравнение описва основния закон на филтрация (закона

на Дарси), съгдасно който зависимостта между фиктивната ско­
рост на филтрация и градиента е линейна (линеен закон на
он

филтрация).
Коефициентът на пропорционалност k е прието да се нарича
коефициент на филтрация и представлява фиктивната скорост
на филтрация при градиент 1 = 1 . Дименсията му е m/24h или
тр

cm/s.
Коефициентът на филтрация има комплексен характер, тъй
като отчита едновременно особеностите на филтрационната среда
и на преминалата през нея течност (вода). Само филтрационната
ек

способност на средата се характеризира с коефициента на прони­

цаемост С, който е свързан с коефициента k по следния начин:
Ел

c - t e (7.13)

където (J е вискозитетът на течността в P a s;g

v — обемното тегло на течността в dN/cm .
Коефициентът С се измерва в дарси. Пр«^ницаемост 1 дарси
има такава филтрационна среда, през 1 cm на която протича
количество течност 1 cm /s с вискозитет 0,1 Pa.s при загуба на
напора _^,02,10 Ра за път на филтрация 1 cm или 1 дарси =
1,02,10 cm . В практиката най-често се използва милидарси
(10 дарси).

191
 Напоследък в хидрогеоложките изчисления широко се изпол­
зва параметърът проводимост на пласта Т , който представлява
произведението на k с дебелината на водоносния пласт, кято при
безнапорните води е прието да се означава ç ft, а при напорните
— c m . Дименсията на този параметър е m /24 h.
Т = khcp = km. (7.14)
Законът на Дарси е в сила при ламинарно движение на

ка
подземните води, което преобладава в природата. При високи
скорости на филтрация е възможно възникване и на турбулентно
движение, което в природата се наблюдава сравнително рядко и
в ограничени участъци (в широки пукнатини и канали на

е
окарстени скали и в непосредствена близост до действащи водо-
добивни съоръжения за подземни води). В тези случаи зависи­

от
мостта между скоростта и градиента вече не е линейна и се описва
от закона на Шези-Краснополски:
v = k 'IT или (7.15)

Г ли
I = ф 2. (7.16)

С иб
Като се положи l / k 2 = b, получава се
I = b v 2. (7.17)
В подземната хидродинамика, както и в хидравликата, кри­
УА б
терии за определяне на характера на движение на водата (лами­
нарно или турбулентно) е числото на Рейнолдс Re. Според Н.
Павловский за подземните води, движещи се в чакъли и пясъци,
на

трябва да се използва следната емпирична формула:

Ве - 0,75 Л 0.23 ' ^ ' (7' 18>

он

където de,|, е ефективният диаметър на частиците на филтра-

ционната среда;
v — кинематичният вискозитет на водата.
Опитно е установено, че при критична стойност за Re между
тр

7 и 9 движението на водата преминава от ламинарно в турбулен­

тно. Критичната стойност на Re отбелязва горната граница на
приложимост на закона на Дарси.
ек

Дарси, Дюпюи, Форхаймер и Прони предлагат обобщаващи

формули за зависимостта между v и /:
I = av + ßi>2 (7.19)
Ел

където а и ß са параметри, зависещи от особеностите на филтра-

ционната среда и вискозитета на водата.
При малки скорости на водата вторият член на уравнение
(7.19) може да се пренебрегне и се получава уравнение (7.12).
При големи скорости може да се пренебрегне първият член и
тогава се получава уравнение (7.17). Това показва, че обобщените
формули са приложими за преходната зона между ламинарен и
турбулентен режим на филтрация.
Филтрациятас много малка скорост, присъща за пропускливи
глинести почви, също не се подчинява напълно на закона на

192
 Дарси. Това се дължи на активното взаимодействие между водата
и минералните частици. Отклоненията от линейния закон се
наблюдават при градиенти, по-малки от даден начален градиент
на филтрация / н (вж. гл. 6.2), който е различен за различните
глинести почви. При градиенти, по-малки от 1В, е в сила зави­
симостта:
г з -,
(IлII 1

ка
k I - (7.20)
3 н 3 I
\
В скалите с кристализационни структурни връзки и малка
порестост (най-често закрита) водопропускливостта се определя

е
от тяхната напуканост, като основно значение имат отворените
макропукнатини. Всеки скален масив се пресича най-често от

от
пукнатини с различна ориентация, което позволява той да бъде
разглеждан като своеобразна филтрационна среда с подчертана
анизотропност.

Г ли
Експериментално е установено (Г. Ломизе), че при широчина
(разкритост) на пукнатините а < 0,1 cm и градиент под 0,5 до 1
водата в скалните масиви се движи ламинарно и е в сила законът
на Дарси. При а > 0,1 cm и 1 < / < 30 движението е турбулентно
С иб
и е в сила законът на Шези—Краснополски.
Подчертана анизотропност на филтрационните свойства на
скалните масиви се установява, когато те се пресичат от няколко
системи пукнатини, всяка от които е с ясно обособена простран­
УА б
ствена ориентация. При ламинарно движение на водата водоп­
ропускливостта във всяка посока на скалния масив се определя
от „насочен“ коефициент на пропускливост. При определена
на

посока той добива екстремни стойности (максимална или мини-

мална).
За определяне на пукнатинната пропускливост на скалите са
изведени (Е. Рам) следните зависимости:
он

— за 3 взаимноперпендикулярни системи пукнатини

Сп = 2а3 ^ / 3 ;
— за 2 системи пукнатини
тр

Сп = Ï 3 Ц / 2 ;
ек

— за 1 система пукнатини
Сп = ä3 Хг ;
където %г е обемната плътност на напукаността.
Ел

В напуканите скални масиви е установено нарастване на

водопропускливостта с увеличаване на налягането на циркули­
ращата в тях вода. Това се обяснява с чувствителното увелича­
ване на отвореността на пукнатините при незначителни еластич­
ни деформации на скалите.
Когато скални масиви с открита свързана порестост са и
напукани, филтрационната среда се разглежда като среда с
двойна порестост. В тези случаи се наблюдава известно забавяне
на филтрационния процес, което се дължи на водообмен между
пукнатините и свързаните пори. Наличието на големи отворени
пукнатини, карстови канали и тектонски нарушения в скални-

13 Инженерна геология и хидрология 193

 те масиви нарушава непрекъснатостта на филтрационната среда,
която вече е разделена на отделни зони. Причина за това е, че
споменатите нарушения играят дренажна роля.

7.2.4. Схематизиране на природните условия

за хидрогеоложки изчисления

ка
При хидрогеоложките изчисления, както вече се спомена,
освен хидродинамичното схематизиране на филтрационните по­
тоци е необходимо още и схематизиране на водоносните пластове

е
в план и въвеждането на подходящи гранични условия по

от
оконтурващите ги граници.
За целите на геометричното схематизиране контурите на тези
граници в план, които представляват най-често сложни криви
линии, се заменят от осредняващи ги прави. По изключение (при

Г ли
т. нар. кръгов пласт) границата се представя като правилна
окръжност. Така ограничени, вече водоносните пластове се отна­
сят към някои от следните геометрични схеми (фиг. 7.14):
— н е о г р а н и ч е н п л а с т — с големи размери в план,
С иб
границите на който са далеч от проектираните вододобивни или
дренажни съоръжения (съоръженията са разположени в цент­
ралната част на пласта) и не влияят или влияят съвсем малко
УА б
на тяхното подхранване;
— к л и н о в и д е н п л а с т — два от контурите му са
близо до съоръженията (влияят на тяхното подхранване) и
на

сключват помежду си произволен ъгъл; когато ъгълът между

контурите е 90°, имаме пласт квадрант, а при ъгъл 180° —
полуограничен пласт;
— п л а с т и в и ц а — ограничен е от два паралелни
он

контура;
— к р ъ г о в п л а с т — очертанията му могат да бъдат
представени като окръжност; пластът се представя като равноп-
тр

лощен на него кръг.

Геометричното схематизиране на водоносните пластове в план
изопачава в една или друга степен реалната хидрогеоложка
ек

обстановка. Това е една от причините за прогнозния характер на

хидрогеоложките изчисления, без абсолютна категоричност.
Роля на граници на водоносните пластове играят хидравлично
свързаните с тях реки и други повърхностни водоеми, някои
Ел

морфоложки граници (склонове, терасни откоси) и общите гра­

ници със съседни водоносни пластове. Тези граници могат да се
разглеждат като някакви повърхнини, ограничаващи в прост­
ранството пластовете.
Граничните условия се определят от хидродинамичната обс­
тановка по границите на пластовете, която обуславя подхранва­
нето и дренирането на подземната вода в тях, а оттам и разпре­
делението на напорите на водата в самите пластове. Граничните
условия се задават чрез напори (постоянни или променливи във

194
 Ел
= con st
е кт
ро
нн
УА а б
С иб
Г ли
Фиг. 7.14. Геометрични схеми на водоносните пластове в план
от
— водоносен пласт; 2 — кладенец; 3 — вод опр опуск ли в контур (река); 4 — в о д о н е п р о п у с к л и в
контур (склон от водоупорни скали или почви); а — неограничен п ласт; 0 — полуограничени
ластове; в — кръгови плАСтове; е — плАСТове-ивмца; д — п л а стове-квА др ан ти ; е — клиновидни
е

195
ка
 времето) или чрез разходи на водата. Използват се следните
четири вида постановки:
а. Г р а н и ч н о у с л о в и е о т п ъ р в и р о д — задава
се стойността на напора по протежение на съответната граница
(нивото Н ) и нейното изменение във времето Н (0- Най-често се
използва граничното условие Н = const, което показва, че
напорът (нивото) при границата е постоянна величина. Такова

ка
гранично условие се полага на границите на водоносните плас­
тове с реки, езера, язовири и морета.
б. Г р а н и ч н о у с л о в и е о т в т о р и р о д — по
протежение на съответната граница е зададен единичен разход

е
(през единица дължина или единица площ) на потока при

от
хидравличен градиент, определян перпендикулярно на граница­
та:
9- г f f . (7-21)

Г ли
където Т е проводимостта на пласта;
N — нормалата към границата.
Най-често се използват следните два частни случая:
С иб
q = const — ако при границата съществува разход на водата
независимо от посоката на потока;
q = 0 — при водонепропускливи граници.
Граничните условия от I и II род са най-често използваните в
УА б
хидрогеоложката практика.
в. Г р а н и ч н о у с л о в и е о т т р е т и р о д — по
на

протежение на съответната граница е зададена зависимост, която

свързва (най-често линейно) единичния разход q с напора Н ,
представян чрез понижение на водното ниво s :
q = a + ßs , (7.22)
он

където a и ß са параметри.
Такова гранично условие се задава при реки и други повърх­
ностни водоеми със заглинени дъна (затруднена хидравлична
тр

връзка между повърхностната и подземната вода) и при несъвър­

шени (слабопропускливи)водоупори.
г. Г р а н и ч н о у с л о в и е о т ч е т в ъ р т и р о д —
задава се на границата между два пласта с различни филтраци­
ек

онни свойства и отразява непрекъснатостта на филтрационния

поток. Записва се по следния начин:
д Н, д Но
Ел

r « 7Ä T = г » 7 * • (7 23)
където с индексите 1 и 2 са отбелязани параметрите на двете
различни филтрационни среди.
Често граничното условие от четвърти род се записва Н х = Н 2,
Ч\ = 42-
Физичният смисъл на граничните условия, типизирани чрез
разход q,e, че през единица площ на дадена гранична повърхност
на водоносния пласт (водоупор или подземно водно ниво) или
през фронт с единица дължина (по страничните граници в план)

196
 за единица време преминава някакво средно водно количество q
към пласта или от него навън.

7.2.5. Движение на водоразтворими замърсители

в подземните води

ка
Замърсяването на природната среда и в частност на подзем­
ните води, което е вече един твърде актуален проблем, налага
изучаването и на движението на вещества, замърсяващи подзем­
ната вода, във водоносните пластове. Замърсяващи са тези

е
вещества (замърсители), чието присъствие във водата я прави
непригодна за едни или други цели. Те имат техногенен произход

от
и най-често образуват истински разтвори. Ако даден замърсител
е с някаква концентрация С в подземната вода, при движението
му заедно с нея през водоносен пласт част от веществото се

Г ли
задържа (сорбира) в пласта. Задържаното количество замърсител
зависи от сорбционния капацитет (сорбционната способност)
N на почвата или скалата, изграждаща водоносния пласт. Той се
определя от пределното количество замърсител, което единица
С иб
обем от почвата (скалата) е в състояние да задържи.
Замърсителите на подземните води най-често са с малка
концентрация и това позволява сорбционният капацитет да се
УА б
определя чрез уравнението на Хенри:
N = XC, (7.24)
на

където х е коефициент на разпределение.

Кинетиката на задържане на даден замърсител от подземната
вода в почвата или скалата, изграждаща водоносния пласт, се
описва от уравнението:
он

(7.25)

където ак е коефициентът на сорбционна кинетика.

тр

Кинетиката на разтваряне или излужване на дадена минерал­

на компонента на почвата или скалата, която изгражда водонос­
ния пласт, от преминаваща през него подземна вода се описва от
ек

уравнението

Y j = y N a (CN - С) , (7.26)
Ел

където N е обемното съдържание на разтваряната или излужвана

компонента;
CN — концентрацията на насищане на същата компонента
във водата;
у — коефициент, характеризиращ скоростта на разтваряне
или излужване;
а — показател, който зависи от характера на разтваряното
или излужвано вещество.
Конвект ивно придвижване (масопренасяне ) на даден замър­

197
 сител се осъществява, когато той се премества заедно с разтво­
рилата го подземна вода. Приема се, че този процес протича с
изтласкване на чистата вода от замърсената (бутално измества­
не).
Когато между подземната вода и почвата, изграждаща водо­
носния пласт, не протичат обменни процеси (задържане на
замърсителя в пласта), скоростта на конвективното придвижване
съвпада с действителната скорост на филтрация, която е свърза­

ка
на с фиктивната чрез зависимостта, дадена с у-ние (7.9). При
наличие на обменни процеси се приема, че те протичат мигновено
(равновесна сорбция), в резултат на което възниква известна

е
разлика между действителната скорост на филтрация и и ско­
ростта на придвижване на замърсителя из, която се дава от

от
уравнението

и3 = =— , (7.27)
(Л0 + X) Ле

Г ли
където ле е приведената (еквивалентната) порестост.
Границата между две подземни води с различни концентра­
ции на даден замърсител никога не е рязка (концентрацията не
С иб
се изменя скокообразно). Тя представлява зона с различна ши­
рочина, в която концентрацията постепенно се изменя от едната
до другата стойност. Това размиване на границата се дължи на
два вида дифузионни процеси — на молекулна и конвект ивна
УА б
дифузия.
М олекулнат а дифузия представлява самопроизволно проти­
чащ процес на изравняване на концентрациите в даден разтвор.
на

Тя се проявява както при подвижна, така и при неподвижна вода.

Количеството дифундиращо вещество Q d през дадено напречно
сечение на разтвора се описва от първия закон на Фик:
он

Q D = D°mA , (7.28)

където Dm. е коефициентът на молекулната дифузия в свободен

тр

разтвор;
А — напречното сечение;
д С /д I — градиентът на концентрацията.
ек

Коефициентът на молекулната дифузия D m в дисперсни нес­

вързани почви (пясъци)е
D m = Л п0 D°m , (7.29)
Ел

където т) е коефициент, отчитащ извитостта на поровите канали.

К онвект ивнат а дифузия представлява процес на размиване
на границата между две води с различна концентрация на даден
замърсител при преминаването им през пореста среда, причина
за който е вътрешнопоровата нееднородност на средата. Този вид
дифузия може да бъде описан като молекулната, но коефициен­
тът на конвективна дифузия D K е пропорционален на скоростта
на филтрация:
D K = 6v , (7.30)

198
 където 6 зависи от структурата на порестата среда и от посоката
на филтрационния поток през нея.
Тъй като в подвижната подземна вода протичат едновременно
и двата дифузионни процеса, при описанието им се използва
сумарният коефициент на филтрационна дифузия (хидродиспер-
сия):
D = D m + D h = D m + bv . (7.31)

ка
7.3. ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ ВОДИ ЗА СТОПАНСКИ ЦЕЛИ

е
7.3.1. Видове вододобивни съоръжения

от
Хидрогеоложките проучвания се провеждат най-често във
връзка с изграждането на вододобивни и дренажни съоръжения.
Вододобивните съоръжения се разделят на три групи в зави­

Г ли
симост от пространственото им разположение.

о
ЛДОЛ61 С иб /ЛГ/VW
УА б
на

17№Ф.
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.15. Вододобивни съоръжения

а — ш ахтов кладенец; 6 — безналорен сондажен кладенец; в — напорен сондажен кладенец;
г — ш ахтово-сондаж ен кладенец; д — хоризонтален дренаж ; е — кладенец тРанейя

В е р т и к а л н и с ъ о р ъ ж е н и я са (фиг. 7.15):
— сондажните ( тръбните ) кладенци с диаметър от 100 до
1500 mm и дълбочина от няколко метра до повече от километър;
— шахтовите кладенци с диаметър средно 3 m и дълбочина
до 20— 30 m;

199
 — шахтпово-сондажните кладенци — шахтови кладенци, от
дъното на които започват сондажни кладенци.
Х о р и з о н т а л н и с ъ о р ъ ж е н и я са дренажите.
Техният диаметър се променя в широки граници — от тръбите
0 100 mm до проходни галерии с напречно сечение няколко т “,
а дължината им в някои случаи достига стотици метри.
К о м б и н и р а ­

ка
ни с ъ о р ъ ж е ­
н и я са кладенците
с хоризонтални
ф и л т р и т и п „Р а-

е
ней“ . Това са шахтови
кладенци с диаметър

от
до 4 m, от които изли­
зат радиално стома­
нени дренажни тръби

Г ли
(лъчи) с диам етър
обикновено 219 mm.
Шахтовите кладенци
С иб са с дълбочина 25—
30 m, а дренажните
им лъчи достигат ня­
колко десетки метри.
УА б
Кладенците „Раней“
са с най-голям дебит
от всички съществу­
на

ващи досега съоръже­

Фиг. 7.16. Действащ кладенец ния.
/ — обсег на нестабилизирана фнлтряцпя;
2 — обсег на квазистабилизнрана филтрация; Водовземните съо­
3 — стабилизирана депресионма линия
ръжения биват още:
он

—
н и, когато са изградени в безнапорни (грунтови) водоносни
пластове;
тр

— н а п о р н и , когато са изградени в напорни водоносни

пластове.
В зависимост от начина на разполагане на водоприемните
части (филтрите) във водоносните пластове водовземните съоръ­
ек

жения се разделят още на:

— с ъ в ъ р ш е н и , когато водоприемните им части пресичат
целия водоносен пласт;
Ел

— н е с ъ в ъ р ш е н и , когато водоприемните им части пре­

сичат само отчасти водоносния пласт; от своя страна те се
разделят на: несъвършени кладенци с потопени филтри — фил­
търът остава винаги изцяло потопен във водата при действие на
кладенеца, и несъвършени кладенци с непотопени филтри — при
действие на кладенеца част от филтъра остава над водното ниво
(на сухо).
Естествените нива на подземните води условно се наричат
статични. Нивата, които се получават около действащи водов-

200
 земни или дренажни съоръжения във водоносните пластове, се
наричат динамични.
Ако от кладенец, изграден във водоносен пласт, започне да се
черпи някакво водно количество Q, в първия момент то е за
сметка на съдържащата се в кладенеца вода. Изчерпването на
част от нея създава разлика между нивата в кладенеца и във
водоносния пласт. Това е при­

ка
чина да започне да се втича вода 0 f
от водоносния пласт в кладене­
ца. При безнапорните води това
предизвиква частично осушава-

е
не на водоносния пласт около
кладенеца (фиг. 7.16). Осуше-

от
ният обем оформя депресионна
фуния, която започва на извес­
тна височина As над създадено­

Г ли
то в кладенеца динамично вод­
но ниво. Тази височина се нари­
ча срезка и представлява коли­
чествен израз на хидравлични­
С иб
те (вливните) съпротивления на
филтъра на кладенеца и водо­
носния пласт в непосредствена
УА б
близост до него. Черпенето на
вода от кладенци в напорни
пластове води до създаване на
на

депресионна фуния на пиезо-

метричното ниво, без да се осу-
шава част от водоносния пласт.
Разликата между статично-
он
Фиг. 7.17. Депресионни фунии
а — асиметрична; 6 — симетрична;
в — в поток; / — изолинил;
2 — токова линил

то и динамичното ниво в дейст­

ващ кладенец и във всяка точка от пласта около него се нарича
понижение и се означава със s. Радиусът на кладенеца е г0.
тр

Статичното и динамичното ниво с отдалечаване от кладенеца

постепенно се сливат (s постепенно намалява до 0). Разстоянието
от оста на кладенеца до мястото на сливане на нивата (перифе­
рията на депресионната фуния) се нарича радиус на влияние (на
ек

депресия) и се означава с R.
Симетрични депресионни фунии се формират около действа­
щи кладенци, разположени в безнапорни или напорни басейни
Ел

при Т = const във всички направления (фиг. 7.17). Когато

водоносният пласт е анизотропен спрямо Т, депресионната фуния
се развива по-бързо в направленията с голяма проводимост и е
несиметрична. И в двата случая областите на подхранване и на
влияние на кладенците съвпадат.
Когато кладенецът е изграден в подземен поток на водоносен
пласт с дебелина h (m), коефициент на филтрация k и среден
напорен градиент / 0, съгласно със закона на Дарси през фронт с
широчина 1 m ще протича вода с дебит:

201
 — при б е з н а п о р е н по т о к
q = khlo = Г /о ; (7.32)
— при на п о р е н по то к
q - kmlo = T I0. (7.33)
Ако от кладенец, който се подхранва само за сметка на
естествения разход на потока, започне да се черпи вода с дебит

ка
Q, депресията обхваща фронт от потока с широчина:
— при б е з н а п о р е н п о т о к
, Q Q Q ,т

е
7 г/„’ <7-34)

от
— при напорен поток
L Q Q Q ПЕ-Ч

Г ли
6 - g - h m i r TI. ■ ( 7 ' 35)
В разглеждания случай на известно разстояние по посока на
естественото движение на подземната вода се оформя вододелна
точка С, която ограничава областта на подхранване. От фиг. 7.17
С иб
се вижда, че в този случай областите на подхранване и на влияние
обхващат различни зони от пласта и не съвпадат пространствено.
Когато във водоносен пласт започне да действа кладенец, в
създадената от него депресия настъпват коренни промени в
УА б
хидродинамичния режим. Докато преди това движението на
подземната вода е обикновено ламинарно, след като кладенецът
започне да действа в него и в непосредствена близост до водоп-
на

риемната му част, режимът може да стане турбулентен, а на

известно разстояние извън тази зона — смесен. Около кладенеца
настъпват промени и в режима на филтрация. В първите моменти
той е подчертано нестабилизиран. След известно време t настъпва
он

квазистабилизнрана филтрация. В зависимост от геометричната

схема и граничните условия на водоносния пласт квазистабили-
зираната филтрация може да продължи, докато действа кладе­
нецът, или след известен период от време tc да премине в
тр

стабилизирана.
ек

7.3.2. Воден приток при стабилизирана филтрация

Водният приток към съвършен кладенец в безнапорен пласт

при стабилизирана филтрация (фиг. 7.16) се изчислява по фор­
Ел

мулата на Дюпюи:

<? - 1|37 * 8 - 5) , (7.36)

'о

където k е коефициентът на филтрация;

h — дебелината на водоносния пласт;
s — понижението в кладенеца;
R — радиусът на влияние;

202
 г0 — радиусът на кладенеца.
Математическият извод на формулата се дава в курса по
хидравлика. В тази формула влиянието на геометричната схема
на пласта и на граничните условия е отразено посредством
величината R.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 7.18. Кладенец в съседство с река
1 — реален кладенец; 2 — река; 3 — въображаем (имагинерен) кладенец; Д/ — ф пктивно отм ест­
ване на реката
на

Когато кладенецът е разположен в съседство с река, при

водочерпене от него, както вече се спомена, депресията след
известно време достига реката. Тогава реката започва да влияе
он

както върху по-нататъшното развитие на депресията, така и на

подхранването на кладенеца. Това налага съответно коригиране
на формула (7.36), което се постига чрез широко прилагания в
математическата физика метод на огледалното отражение.
тр

Неговата същност в случая се изразява в това, че реката в

изчислителната схема се заменя с въображаем (имагинерен)
кладенец, който е разположен на разстояние, два пъти по-голямо
от действителното разстояние от кладенеца до реката (фиг. 7.18).
ек

Приема се, че в имагинерния кладенец се нагнетява вода с

количество, равно на изчерпваното от реалния кладенец. При
това нивото на водата в имагинерния кладенец се покачва над
Ел

статичното водно ниво на височина, равна на понижението в

реалния кладенец, а напорът при реката остава непроменен
\Н = const). При такава постановка формула (7.36) добива вида
(формула на Форхаймер)

Q = 1,37 k s f h ~ s ) t (7.37)
le ?
1O
където I е разстоянието от кладенеца до реката.

203
 Тази формула може да се използва само в случай, че между
реката и подземната вода съществува съвършена хидравлична
връзка. Връзката е такава, когато реката прорязва изцяло водо­
носния пласт и той е с непроменени филтрационни свойства в
съседство с нея. В природата обаче най-често речното корито се
врязва частично във водоносния пласт
Q или изобщо не достига до него. Освен

ка
това поради процеси на затлачване и
колматация коефициентът на филт­
рация на водоносния пласт около ре­
ката е по-малък. Затруднената връзка

е
в този случай между повърхностната

от
и подпочвената вода се отчита чрез
така наречения метод на допълни­
телния слой. Хидравличното несъ­
вършенство на речното корито се

Г ли
представя (фиг. 7.18) чрез фиктивно
допълнително разстояние Al, чиито
хидравлични съпротивления при за­
С иб
Фиг. 7.19. Дебитни криви
пазено k са еквивалентни на допълни­
/ — безнапорен кладенец; телните съпротивления, предизвика­
2 — напорен кладенец ни от несъвършенството. Тогава вмес­
то I се записва I + Al.
УА б
От формула (7.37) се вижда, че разстоянието от кладенеца до
реката влияе съществено върху неговия дебит. Ето защо при
проектирането на корекции на реки в съседство с изградени
на

водохващания винаги трябва да се прогнозира тяхното влияние.

У нас са отбелязани много случаи на намаляване на производи­
телността на водохващания след корекции на реки в съседство с
тях. От формула (7.36) се вижда, че зависимостта между дебита
он

Q и понижението s на кладенеца има параболичен характер.

Опитно тази зависимост се получава чрез водочерпене от кладе­
неца при две или три понижения (фиг. 7.19). Кривата, която се
съставя по така получените данни, е т. нар. дебитна крива. По
тр

нея графично може да се определи дебитът за всяко понижение.

Количествена оценка за водообилността на кладенеца е него­
вият относителен дебит q0, т. е. дебитът при единица пониже-
ние:
ек

Q dm
Яо = (7.38)
s ' (s.m ) ’
Ел

където s е понижението в кладенеца, m;

Q — дебитът при понижение s, dm /s.
Тъй като при безнапорните кладенци зависимостта между Q
и s не е линейна, изчисленият по (7.38) относителен дебит има
различни стойности при различни Q и s. За избягване на това
неудобство при безнапорните кладенци се изчислява условен
относителен дебит (Силин—Бекчурин):

9оу = (2 h - s ) s ' (7,39)

204
 където Q е дебитът при понижение в кладенеца s.
Дименсията на qoy не съответства на дефиницията за ^о, но
той е постоянна величина независимо по коя двойка стойности
за Q и s е изчисляван.
Дебитът на кладенците зависи и от техния радиус го. Опитно
и аналитично е доказано, че при удвояване на го дебитът нараства
с 10 % , а при утрояване — с 25 % .
Водният приток към съвършен напорен кладенец (фиг. 7.16)

ка
при стабилизирана филтрация се изчислява по формулата, изве­
дена също от Дюпюи:

е
Q - 2 -П * ” 5 , (7.40)
I Л

от
lg7
'о
където т е дебелината на водоносния пласт, а другите означения
са както в (7.36).

Г ли
При сравняване на (7.36) със (7.40)
се установява, че 2т = 2h — s или
m = h — s/2. Тези зависимости се
използват при преминаване от напор­
С иб
ни към безнапорни условия на филт­
рация.
Тъй като в (7.40) изразът
УА б
2,73 k т
= const
\е7
на

'п
зависимостта между Q и s е линейна
(фиг. 7.19). Дебитните криви при на­
он

порните кладенци имат линеен харак­ Фиг. 7.20. Изчислителна

тер (при малки понижения), а относи­ схема за воден приток към
телният им дебит се изчислява по съвършен хоризонтален
(7.38). дренаж
и — дренаж , успореден на потока;
тр

При големи понижения (респ. при б — дренаж , перпендикулярен

на потока
високонапорни артезиански кладен­
ци) дебитните криви вече не са с ли­
неен характер. Те могат да бъдат параболи, експоненциални или
ек

логаритмични зависимости и отразяват режима на движение на

водата (ламинарен, смесен или турбулентен) в кладенците и в
прилежащите към тях части на водоносния пласт.
Ел

Водният приток към съвършен хоризонтален дренаж, раз­

положен напречно на потока от подземна вода (фиг. 7.20), се
изчислява по формулата
л h2 - h l
Q = Bk . (7.41)
2R ’
a при дренаж, успореден на потока,
h2 - h ;
(7.42)
R ~^ ’

205
 където В е дължината на дренажа;
Л0 — височината на водния стълб в дренажа.
При дренаж, разположен близо до река, R се заменя с I или
с 2 (I + ДО.
Водният приток към несъвършен кладенец се изчислява по
много формули, изведени на основата на пространствен (сфери­
чен) поток. В тях освен посочените в предишните формули
величини участват още дължината на

ка
филтъра на кладенците и един коефи­
циент а, който има различни числени
стойности в зависимост от начина на

е
- г ^ - 1 определянето му.
Формулата на Гирински—Бабуш-

от
кин за кладенец с филтър, разполо­
жен в средата на водоносния пласт,
има вида

Г ли
2,73 k U s
в - (7.43)
а . L
lg
С иб където Ц> е дължината на филтъра;
а — коефициентът, който според
Фиг. 7.21. Взаимодействащи Гирински е 0,8, a според Бабушкин —
УА б
кладенци, разположени по
затворен контур
0 , 66 .
/ — кладенец; 2 — изолинмл; Когато филтърът е с дължина 1ф <
3 — токова линия; 4 — равно- Л/З и опира в основата или тавана на
на

ллощен кръг с радиус г„

водоносния пласт, формулата има ви­
да
_ 2,73.Лг./ф.s
(7.44)
он

Q ~ . 2а./ф
15 *
Когато кладенецът е с непотопен филтър, използва се форму­
тр

лата
/ф + s 21ф
Q = 1,37 ks (7.45)
1 R 2 а/ф
ig
lg70
ек

r0
Несъвършените кладенци имат по-малки дебити от съвърше­
ните.
Ел

Водният приток към група от взаимодействащи кладенци,

разположени по затворен контур (фиг. 7.21), се изчислява по
метода на „големия кладенец“ . За целта по картата на хидрои-
зохипсите на динамичното водно ниво, формиращо се около
кладенците, от които се черпи водата, се определя площта А ,
ограничена от най-близо разположената до тях обща хидроизо-
хипса. Определените площи се привеждат към окръжност с
радиус:
r„ = V J . (7.46)

206
 Така изчисленият радиус се замества във формула (7.36).
Кладенците си взаимодействат, когато разстоянието помежду
им е по-малко от 2Д. Характерно за тях е това, че дебитът на
всеки един при взаимодействие е по-малък в сравнение с дебита
му, когато работи самостоятелно. Общият дебит обаче на цялата
система от кладенци е по-голям от дебита на всеки отделен
кладенец.

ка
Стабилизираната филтрация се среща рядко в природата и
практиката. Поради това разгледаните по-горе формули, които
лежат в основата на класическата подземна хидродинамика,
намират напоследък все по-малко приложение. Главна причина

е
за това са трудностите при определяне на радиуса на влияние R ,

от
който се приема за постоянна величина, докато в действителност
не е така. За неговото изчисляване са изведени много формули,
които се отнасят за различни конкретни условия, но никоя от
тях не е общовалидна.

Г ли
7.3.3. Воден приток при нестабилизирана филтрация
С иб
Преди да се опишат формулите за определяне на водния
приток към съоръженията при нестабилизирана филтрация,
трябва да се разгледат допълнително някои специфични харак­
УА б
теристики на водоносните пластове.
Под режим на водоносен пласт според подземната хидравли­
ка се разбира проявяването на доминираща форма на пластова
на

енергия. Режимът е еластичен, когато източник на тази енергия

са еластичната деформация на пласта и включената в него
„свита“ течност (вода). Според най-новите представи артезианс­
ките води в напълно изолирани от земната повърхност пластови
он

структури имат точно такъв еластичен режим. Когато притокът

на вода към напорен кладенец се поддържа от напора, създаван
в областта на подхранване, режимът се нарича еластично-водо-
напорен. Такъв е режимът в големите артезиански басейни.
тр

Когато влиянието на еластичността на пласта и водата намалява

за сметка на изтласкването на вода от пласта, режимът се нарича
водонапорен. Действието на другите фактори в този случай не се
ек

преустановява, но се проявява незабележимо. Такъв е режимът

в малките артезиански басейни с интензивен водообмен.
Еластичният режим се характеризира с продължителни неус­
Ел

тановени процеси на преразпределяне на налягането във водо­

носния пласт и с промени на еластичния запас на водата в него.
Под еластичен запас (В. Щелкачов) се разбира количеството
вода, което се освобождава в процеса на експлоатация от опреде­
лена област на водоносния пласт при понижаване на пластовото
налягане до определена стойност, ако освобождаването се дължи
на обемното разширение на водата и намаляването на поровото
пространство на пласта. Еластичният запас се освобождава пос­
тепенно с развитието на депресията, създадена от действащия в
пласта кладенец.

207
 Основни параметри на еластичния режим са:
— коефициентът на еластично водоотдаване ц«, който за­
виси от еластичните свойства на водата и вместващите я скали;
стойностите му са в границите от 10 до 10 ;
— коефициентът на пи-
езопредаване а (ш /2 4 h),
п който показва „скоростта“
на преразпределяне на на­

ка
лягането във водоносния
пласт.
Между тези два коефи­

е
циента съществува следна­
та основна зависимост:

от
km Т_
(7.47)
Не Не
Основното уравнение за

Г ли
воден приток към напорен
кладенец, разположен в не­
Фиг. 7.22. Схема към уравнението ограничен водоносен пласт,
С иб на Тей с при нестабилизиран елас­
тичен режим на филтрация
е изведено от Тейс. Изходното уравнение има следния вид (фиг.
7.22):
УА б
Q
S = (7.48)
Ankm
на

където s е понижението на водното ниво в произволна точка на

депресията, създадена от кладенеца;
Q — дебитът на кладенеца;
km = Т — проводимостта на пласта;
он

Ei — символът на интегрална експоненциална функция,

стойностите на която са дадени в таблична форма, има
съответна графика (еталонна крива);
г — разстоянието от точката, за която се определя s, до
тр

кладенеца;
а — коефициентът на пиезопредаване;
t — времето от началото на действие на кладенеца
ек

(водочерпенето) до момента, за който се определя s.

Приема се, че
г2 ч , 2,25а£
Ел

- Е,
(" ■ 1п ■ (7-49)
При използване на десетични логаритми (7.48) добива вида:
0,183 Q . 2,25а<
(7.50)
8 T g ’
За безнапорен кладенец (7.48) добива следния вид:
s (2 h - s) =
2nk
Q
гУ (7.51)

208
 като тука а е вече коефициент на нивопредаване:

(7.52)
Иг Иг
където |ir е коефициентът на гравитационно водоот даване.
Опростената форма на (7.51) е

ка
s (2 h - s ) = 0,366 f lg 2,^ a- . (7.53)
ft г
Дебитът на кладенците може да се изчислява и по следните

е
формули:
— за н а п о р е н к л а д е н е ц

от
в - ^ ; (7.54)

Г ли
— за б е з н а п о р е н кладенец

(7.55)
С иб
където N е филтрационното съпротивление.
Филтрационните съпротивления се изчисляват по формули,
изведени за различни геометрични схеми и гранични условия на
водоносните пластове.
УА б
Пониженията s в действащите кладенци и за всяка точка от
създадените в тях депресии се изчисляват по следните формули:
— за н а п о р е н к л а д е н е ц
на

S
=S; (7
-
56)
за б е з н а п о р е н кладенец
он

s = h - V ä2 - ^ - . (7.57)

Тези формули се използват за изчисляване както на единични,

тр

така и на системи от взаимодействащи кладенци, при които се

прилага методът на събиране (суперпониране) на филтрацион­
ните съпротивления:
ек

П
Nc = , (7.58)
«= 1
Ел

където п е броят на взаимодействащите кладенци;

Ni — филтрационното съпротивление, създадено от работата
на даден кладенец и изчислено по съответна формула съобразно
с геометричната схема и граничните условия на водоносния
пласт;
_ .Si.
“ I jQ ’
Qi е дебитът на съответния кладенец;

14 Инженерна геология н хидрология 209

 ZQ — общият дебит на всички кладенци.
Формули (7.5б) и (7.57) се използват и за несъвършени
кладенци при г > (2 + 3) Л.
Разгледаните накратко формули напоследък се прилагат ши­
роко в практиката при изчисляване на вододобивни и дренажни
съоръжения.
Изчисленията за воден приток при квазистабилизирана фил­
трация могат да се извършват и по формулите за стабилизирана

ка
филтрация, като се въведе променлив във времето радиус на
влияние:
R = 1,5 VÖT , (7.59)

е
където а е коефициентът на пиезопредаване (нивопредаване);

от
t — времето от началото на водочерпенето.

7.3.4. Запаси на подземните води

Г ли
Крайна цел на хидрогеоложките проучвания на подземните
води е да се оценят количествено техните запаси, които са
статични, динамични и експлоатационни.
С иб 7.3.4.1. Статичен запас
УА б
Това е цялото количество гравитационна вода, която се съдър­
жа в даден безнапорен водоносен пласт и може да се получи от
него при пълното му осушаване. Статичният запас се изчислява
на

по формулата
Q ct = A nh cp Цгср. (7 .6 0 )
където А п е площта на водоносния пласт;
он

hcр — средната дебелина на водоносния пласт;

Дгср — средният коефициент на гравчтационно водоотдаване.
Статичният запас се изчислява в ш и само за безнапорни
водоносни пластове, тъй като неговото използване е свързано с
тр

частично осушаване на пласта, каквото не е възможно при

напорните води. От статичния запас могат да се изземат до 50 %
през сух сезон, ако водоносният пласт е свързан с повърхностен
водоем, който го подхранва непрекъснато или периодично и е в
ек

състояние да възстанови до следващия сух сезон иззетите водни

количества. Ако пластът не се подхранва, от статичния запас
1
може да се изземе най-много — — постепенно, през целия
Ел

О
експлоатационен период (25—30 години).
7.3.4.2. Динамичен запас

Това е естественият разход на потока от подземна вода през

дадено напречно сечение на водоносния пласт. Динамичният
запдо се изчисляв&както за безнапорни, така и за напорни потоци
в m /2 4 h или dm /з. Когато подземната вода образува басейни,
(?д = 0. Динамичният запас се определя по няколко начина:

210
 — по напречното сечение на подземния поток:
Qa = В кср Лср / ср, (7.61)
където В е широчината на потока, измерена по изолиния
(хидроизохипса или хидроизопиеза);
Аср — средната дебелина на водоносния пласт в зоната на
изолинията, по която се изчислява запасът;
Аср — средната стойност на коефициента на филтрация в

ка
същата зона;
Тер — средният хидравличен градиент на потока около
изолинията.

е
— по широчината на зоната на подхранване на отделни
сондажи:

от
BQ
Q, = ПГ . (7.62)
Ъ

Г ли
където В е дължината на изолинията;
Q — дебитът на сондажа (кладенеца);
b — широчината на зоната на подхранване, изчислена по
(7.34) и (7.35);
С иб
— по дебита на извори, когато се знае със сигурност, че те
дренират изцяло водоносния пласт:
П
УА б
Qa = I Q i , (7.63)
i = 1

където п е броят на изворите;

на

Qi — дебитът на i -тия извор; измерва се след продължителна

суша или в края на зимния сезон (преди снеготопенето);
— по повърхностния отток на реки, за които се знае, че изцяло
он

се подхранват или дренират от подземни води (методът е най-

подходящ за малки реки, оттокът на които може да се измери с
голяма точност); измерванията се извършват също в края на сух
сезон или зимен сезон в два различни створа, разликата в оттока
тр

на които представлява динамичният запас на подземните води

от съответната прилежаща територия):
Q* = Qj, - Qj,1 . (7.64)
ек

където Qp и Qp1 са повърхностните оттоци в отделните створове.

Когато реките дренират подземните води, повърхностният
отток през горния створ (срещу течението) е по-малък от оттока
Ел

през долния. Ако така определеният динамичен запас се раздели

на площта на подземния водосбор Адв, получава се модулът на
подземния отток:

М ПО = § ± . (7.65)
^ПВ
Този модул се използва за количествена оценка на водообил-
ността на водоносните пластове при регионални хидрогеоложки
проучвания.

211
 7.3.4.3. Експлоатационен запас

Той представлява водното количество, което може да се изземе

от водоносния пласт за определен период от време със съвременни
технически средства при запазване качествата на водата според
необходимите изисквания. Експлоатационният запас се определя
за неограничено време или за периода на амортизация на цялата

ка
система от технически средства и съоръжения, посредством
които се провежда експлоатацията на подземната вода (обикно­
вено 25— 30 години).
При изчисляване на експлоатационния запас значение имат

е
видът на водовземните съоръжения (кладенци, дренажи и др.) и
тяхното разположение във водоносния пласт.

от
Експлоатационният запас на безнапорен водоносен пласт се
определя от статичния и динамичния запас и допълнителните
притоци към пласта Qaon- В най-общ вид той се изразява чрез

Г ли
формулата

=^ + + . (7.66)
С иб
където п зависи от обезпечеността на подхранването на водонос­
ния пласт и е винаги по-голямо от 1;
t времето, за което се изчерпва съответната част от QCT.
УА б
При напорни води общата формула е
Qe = Од +0Д О П - (7.67)
на

Когато Qe = Q д, водохващането е обезпечено за неограничено

време. Когато Qe > Qa, обезпечеността зависи от QCT и <2Д0П.
Експлоатационният запас се оценява количествено по три
начина:
он

Хидродинамичен метод. Използват се формулите за воден

приток към водовземни съоръжения, изведени в подземната
хидродинамика. Чрез тях обаче не може да се оцени запасът на
целия водоносен пласт.
тр

Хидравличен метод. Използват се дебитните криви на кладен­

ците, като чрез тях се извършва локална оценка на запаса.
Двата метода обикновено се използват съвместно.
ек

Балансов метод. Съставя се балансово уравнение за водонос­

ния пласт, което има следния общ вид:
Ел

AQ = IQnp - IQpao. (7.68)

където EQnp е общото количество на постъпващата в пласта вода;
ZQpaa — общото количество на водата, което напуска
пласта по едни или други причини.
Към приходната част (XQnp) на балансовото уравнение се
включват: част от статичния запас (Qct); динамичният запас (<2д);
притокът на вода от съседни водоносни пластове, като хидроге­
оложката обстановка се оценява както в план, така и в разрез;
притокът от инфилтрация на повърхностни води (валежи, реки,
напоителни полета).

212
 Към разходната част (IQ pn3) на балансовото уравнение се
включват изпарението и транспирацията; оттичането на водата
към съседни водоносни пластове в план и разрез и към реки,
дрениращи подземните води; използваните водни количества от
пласта.
След като се състави балансовото уравнение, възможни са три
случая:

ка
AQ > 0 — приходната част е по-голяма от разходната с AQ.
Възможно е увеличаване на експлоатацията в рамките на AQ.
AQ = 0 — приходната и разходната част се покриват. Във
водоносния пласт няма свободни водни количества за експлоата­

е
ция. Ако се налага увеличаване на експлоатацията, трябва по
някакъв начин да се осигури увеличаване на <?доп (най-често чрез

от
изкуствено подхранване на водоносния пласт).
AQ < 0 — експлоатацията не е обезпечена с необходимите
запаси и трябва да се очаква постепенно изтощаване на водонос­

Г ли
ния пласт. То се изразява в непрекъснато понижаване на нивото
на подземните води и намаляване на водния приток към дейст­
ващите водохващания. Това налага или ограничаване на експло­
атацията, или търсене на средства за компенсиране на създалия
С иб
се дефицит главно чрез изкуствено подхранване.
Когато подземната вода се добива от естествен извор, особено
важна характеристика е неговият минимален обезпечен дебит,
въз основа на който се оразмерява изгражданата водоснабдителна
УА б
или напоителна система. За прогнозиране на минималния дебит
на низходящи извори се използва формулата на Бусинеск—Майе:
Kkh t
на

Q = Q0 ë , (7.69)
където Q е дебитът на извора след време t от началото на сухия
сезон;
он

(?о — дебитът на извора в началото на сухия сезон;

k — коефициентът на филтрация на водоносния пласт;
Лср — средната дебелина на водоносния пласт;
рг — коефициентът на гравитационно водоотдаване на
тр

водоносния пласт;
L — разстоянието от извора до подземния вододел на
водоносния пласт.
ек

Величините, които участват в (7.69), се определят трудно,

поради което се включват в следния комплексен параметър:
712khcn
Ел

a = - —ß . (7.70)
4M -"
Този параметър се определя въз основа на водорежимни
наблюдения на дебита на извора в период на засушаване (фиг.
7.23). Получените данни се обработват графично, като по абсци-
сата на координатната система се нанася времето t, а по ордина-
тата — lgQ. Така точките от отделните наблюдения се нареждат
в права линия. Комплексният параметър се изчислява по фор­
мулата

213
 (7.71)
където Qi и Q 2 са дебитите
на изворите, съответства­
Q щи на t\ и 12.
Q. Отрезът от ординатата
определя lgQo — дебитът на

ка
извора в началото на засу­
шаването.

е
г 7.3.5. Изкуствено

от
подхранване на
подземните води

Г ли
Изкуственото подхран­
ване на подземните води

С иб ръжения за целенасочено
изкуствено въздействие върху баланса, режима и качествата на
подземните води. То се осъществява чрез изграждането на систе­
ми, включващи: подхранващи съоръжения (чрез тях се осигурява
УА б
проникване на повърхностни води във водоносните пластове);
вододобивни съоръжения (експлоатационни кладенци или хори­
на

зонтални дренажи); съоръжения за добиване и предварителна

подготовка (избистряне) на повърхностна (сурова) вода (фиг.
7.24).
он
тр
ек

/ / / / / / / / / / / / / / 7 / / / / /

Фиг. 7.24. Схема на система за изкуствено подхранване на подземните води

Ел

1 — източник на сурова вода (рекя, канал, язовир); t — водовземане за сурова вода;

3 — хоризонтален утаител (за избистряно на суровата вода); 4 — подхранващ о съ оръ ж ен ие;
5 — вододобивно съ оръ ж ен ие; 6 — помпена станция

Подхранващите съоръжения биват открити от капитален и от

облекчен тип и закрити.
О т к р и т и т е с ъ о р ъ ж е н и я от к а п и т а л е н
т и п представляват хидравлично оразмерени басейни или кана­
ли с облицовани откоси. Техните дъна лежат върху тавана на
подхранвания водоносен пласт и са покрити с промит пясък,
който има подходящ зърнометричен състав. Повърхността на

214
 пясъчния слой периодично се почиства от колматация и затлач-
ване. При този тип съоръжения подаваната сурова вода не трябва
да съдържа суспендирани вещества над 20 m g/l, което налага
нейната предварителна подготовка (избистряне). Изграждането
на такива съоръжения е рентабилно при дълбочина на подхран­
вания водоносен пласт до 4 m под повърхността.
Към о т к р и т и т е с ъ о р ъ ж е н и я о т о б л е к ч е н

ка
т и п се отнасят плитки басейни и канали, канавки, оросителни
полета и пр. Те са, общо взето, с груба планировка, като техните
размери, разстояния до вододобивните съоръжения и режим на
експлоатация и поддържане се установяват експериментално

е
чрез съответни хидрогеоложки проучвания. Дъната на тези
съоръжения са без изкуствено пясъчно покритие, а регенерира­

от
нето им се извършва най-често със селскостопански или строи­
телни машини (култиватори, булдозери, грейдери и др.). Изг­
раждането и поддържането на тези съоръжения не е свързано с

Г ли
големи капиталовложения. Основен техен недостатък са големи­
те площи, които заемат в някои случаи.
Към з а к р и т и т е п о д х р а н в а щ и с ъ о р ъ ж е ­
н и я се отнасят поглъщащите шахтови или сондажни кладен­
С иб
ци, посредством които се подхранват водоносни пластове, лежа­
щи на повече от 4 m под земната повърхност. Основно изискване
при тези съоръжения е подаваната към тях сурова вода да не
съдържа повече от 1 mg/dm суспендирани вещества. Техен
УА б
главен недостатък е трудното им поддържане (отстраняването на
колматацията), поради което до тях се прибягва само в краен
случай.
на

Чрез изкуствено подхранване се решават следните практичес­

ки задачи:
— възстановяване и повишаване на производителността на
он

изградени вододобивни съоръжения за подземни води;

— сезонно и многогодишно регулиране на подземния отток на
дадена територия;
— подземно резервиране на повърхностни води в подходящи
тр

хидрогеоложки структури; счита се, че в света съществуват

повече възможности за създаване на подземни водохранилища
отколкото на язовири;
— подобряване качествата на подземните води и борба с
ек

тяхното замърсяване;
— преграждане пътя на проникване (интрузия) на солени и
замърсени води във водоносните пластове;
Ел

— пречистване на повърхностни и отпадни води;

— подобряване на температурата и вкусовите качества на
питейни води от пречиствателни станции и повърхностни водо­
източници;
— охлаждане на вода от топлоенергетични и промишлени
инсталации (вместо охладителни кули).
Изкуственото подхранване на подземните води може да наме­
ри широко приложение у нас предвид на неблагоприятния воден
баланс на страната и необходимостта от икономично и рационал-
но използване на наличните водни ресурси.

215
 7.4. СТРОИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

7.4.1. Понижаване нивото на подземните води

при строителство

Подземните води се изследват и като фактор, затрудняващ в

една или друга степен строителството или експлоатацията на

ка
изградени вече инженерни съоръжения. Проблеми най-често
съществуват при плитко залягане на подземните води — близо
до земната повърхност. Това налага прилагането на мерки за
понижаване на нивото им (временно или дълготрайно) чрез

е
черпене на вода от наситената зона.
В строителната практика у нас най-често възникват проблеми,

от
свързани с отводняване на строителни ями и с тройното понижа­
ване на подземните водни нива в определени територии.

Г ли
7.4.1.1. Отводняване на строителни ями

Отводняване на строителните ями се налага, когато трябва да

се осигурят нормални условия за изкопаването им и укрепяване
С иб
на бордовете при фундиране в терени с плитко залягащи подзем­
ни води. Отводняването може да бъде непосредствено или чрез
УА б
а
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.25. Строителна яма в съседство с река

а — и зц я л о преспчА Щ А во д оно сни я плвст: б — отчасти пресичищ А водоносния пласт

изграждане на водопонижаваща система от сондажни кладенци.

Непосредствено отводняване се извършва чрез пряко водочер-
пене от строителната яма и се прилага, когато няма опасност от
хидравлично разрушаване на земната основа (филтрационно или
суфузионно). Водата се изчерпва с подходящи помпи, а хидроге­
оложките изчисления се свеждат до установяване на размера на
водопритока към ямата. Във връзка с тях ямите се делят на две

216
 групи: изометрични — когато отношението на дължината на
ямата Ья към нейната широчина В я в план е под 10, и дълги —
когато Ья/В я > 1 0 .
Изометричните (широките) ями при хидрогеоложките изчис­
ления се заменят от равноплощен кръг (метод на „големия
кладенец“ ) с приведен радиус, изчисляван по форм. (7.46).
Когато ямата е разположена в съседство с река и пресича
изцяло водоносния пласт (фиг. 7.25 а), водният приток към нея

ка
е

е
0 = 1 ’3 7 , 2*Г+АI) - <7' 72)
>е^ Г

от
Когато ямата пресича отчасти водоносния пласт (фиг. 7.25 6),
водният приток към нея е
^ s М 4

Г ли
Q = 2,73 ks (7.73)
2 1 g 2iLLâü 1(t2й±А!1 + 0'2 М
Г .i Гп Гп
където s е понижението, мерено от подземното водно ниво до
С иб
дъното на ямата;
М — вертикалното разстояние от дъното на ямата до
долния водоупор;
УА б
I — разстоянието от центъра на ямата до реката;
Al — фиктивното разстояние на отместване на реката за
отчитане хидравличното несъвършенство на нейното
на

корито като подхранващ контур;

гп — приведеният радиус на строителната яма.
В случаите, когато ямата не е разположена в близост до река,
във формули (7.72) и (7.73) величината 2 (/ + Al) се заменя от R ,
он

изчисляван по формула (7.59). Водният приток към изометричен

строителен изкоп може да бъде изчисляван и по формули (7.53)
и (7.55).
При дълъг изкоп (траншея) се изчислява едностранният еди­
тр

ничен воден приток (за 1 m от дължината на изкопа) по формули,

аналогични на формула (7.41).
Отводняването посредством сондажни кладенци се прилага,
ек

когато не е възможно директно отводняване от строителната яма.

Броят на кладенците, тяхното разположение около ямата и
дебитът, който трябва да се черпи от всеки кладенец, се опреде­
Ел

лят от понижението на водното ниво, което трябва да се постигне.

То трябва да бъде най-малко на 0,5 m под дъното на ямата. Когато
отводняването се осъществява от единичен кладенец, понижени­
ето се изчислява за най-отдалечената от кладенеца точка по
контура на ямата. При повече от един кладенец, разположени
симетрично около ямата, понижението се изчислява за нейния
център. Препоръчително е кладенците да бъдат съвършени, със
засипка и диаметри, съобразени с водопритока към тях.
Пониженията, които всеки кладенец създава в произволна
точка на водоносния пласт, се изчисляват по форм. (7.56) и (7.57).

217
 Когато строителните ями са в дребнозърнести пясъци с малък
коефициент на филтрация (2 до 0,01 ш/24 h), отводняването се
осъществява с иглофилтърни уредби. Те представляват унифи­
цирани фабрично изготвени комплекти от набивни стоманени
филтри с малък диаметър (дълбочина на набиване до 8,5 m), с
тръбна система, която ги свързва в общо съоръжение. Изчерпва­
нето на водата се извършва с вакуумпомпи.

ка
7.4.1.2. Трайно понижаване на подземните водни нива

Когато нивата на подземните води в застроени или напоявани

е
територии са близо до земната повърхност или има опасност от

от
покачване на техните нива като последица от дадено строителс­
тво, се изграждат водопонизителни системи. Те представляват
подходящо разположени дренажи, които имат за цел поддържа­
нето на нивата на подземните води непрестанно на необходимата

Г ли
дълбочина под земната повърхност. В застроени територии ни­
вата трябва да бъдат най-малко на 0,5 m под стъпките на
фундаментите на сгради и съоръжения. За малки селища и
С иб
сгради без избени помещения за подходяща дълбочина на под­
земната вода се приема повече от 1,5 m под повърхността на
земята, а за големи селища — над 3,5 ш. При напояването на
селскостопанските земи нивата на подземните води се поддържат
УА б
на такава дълбочина, при която няма опасност от капилярно
покачване и засоляване, както и заблатяване на обработваемия
почвен слой.
на

При изграждането на водопонижаващи системи се използват

хоризонтални и вертикални дренажи. Хори­
зонталните дренажи биват: открити дренажни канавки (изко­
он

пи, които се използват при осушаване на обработваеми площи);

закрити дренажи (канавки, запълнени изцяло с филтриращ
запълнител); тръбни дренажи и дренажни галерии. Вертикални­
те дренажи представляват редове от относително близо разполо­
тр

жени един до друг сондажни кладенци, от които се черпи

едновременно вода. В зависимост от начина на разполагане на
дренажите спрямо защитаваната територия различаваме (фиг.
ек

7.26):
— брегови — разположени паралелно на бреговете на реки и
водни басейни, намиращи се в съседство с отводняваните тери­
тории;
Ел

— преградни — ограждат изцяло отводняваната територия;

— систематични — успоредни хоризонтални дренажи, раз­
положени приблизително на еднакви разстояния един от друг.
Хидрогеоложките изчисления във връзка с проектирането на
водопонижаващи системи са свързани преди всичко с определяне
на положението на подземното водно ниво (депресионната линия)
в резултат на действието на дренажите.
За безнапорен брегови дренаж върху хоризонтален водоупор
депресията се изчислява по формулата

218
 K =V (h2 - hi) + hi , (7.74)
където h е първоначалната дебелина на водоносния пласт;
h0 — височината на водния стълб в самия дренаж;

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 7.26. Водопонижаваща система

/ — реки; I — брегове дренаж и: 3 — преграден дренаж ; 4 — систематичен дренаж
он

/ — разстоянието от дренажа до реката;

ДI — фиктивното разстояние на отместване на реката за
отчитане на хидравличното несъвършенство на коритото й като
подхранващ контур;
тр

hx — дебелината на водоносния пласт на разстояние х от

дренажа.
За преграден дренаж депресията се изчислява по формулата
ек

hx = h V | , (7.75)
където R е радиусът на влияние.
Ел

При систематичните дренажи се изчислява разстоянието меж­

ду два съседни дренажа по формулата
Ь= ( * L , - h l), (7.76)
където hmax е максималната дебелина на водоносния пласт между
два съседни дренажа;
k — коефициент на филтрация.
W — инфилтриращата се повърхностна вода, представена
като воден стълб с височина, формирана за единица време.

219
 Систематичните дренажи са предназначени да дренират и
отвеждат падналата върху защитаваната територия валежна
вода и водите от течове на различни инсталации (водопровод,
канализация и др.).
Посочените формули далеч не изчерпват използваните за
оразмеряване на водопонизителните съоръжения. В детайли те
се разглеждат в специализираните курсове. Съществен въпрос,
който се решава при проектирането на водопонижаващи системи,

ка
е определяне на водопритока към дренажите, въз основа на който
по-нататък се оразмеряват хидравлично дренажите като съоръ­
жения и се установява начинът на водоотвеждането (гравитаци-

е
онно или помпено).

от
7.4.2. Въздействия на подземните води върху
напуканите скални масиви

Г ли
По-съществени въздействия на подземните води върху скал­
ните масиви са водният подем, хидродинамичното налягане,
намаляването на якостните свойства и измененията в състояни­
С иб
ето на пукнатинните запълнители.

7.4.2.1. Воден подем

УА б
Когато напуканите скални масиви попаднат под нивото на
подземните води, в тях възниква подемна сила, която намалява
планинския натиск с Gn-
на

О п = У ( у с - у ш) , (7.77)
където V е обемът на скалния масив, попаднал под вода;
ус — обемното3тегло на скалния масив;
он

Yw = 10. kN/m — обемното тегло на подземната вода.

Установено е, че в големи скални блокове от масива, потопени
частично в подземната вода, може да възникне опасност от
наклоняване и обръщане вследствие на изменение на техния
тр

център на тежестта. Това може да доведе до нарушаване на

тяхната устойчивост.
Водният подем може да създаде проблеми при язовирното
ек

строителство. При напукан, макар и слабо проницаем скален

масив подземната вода, която прониква в основната фуга на
бетонна язовирна стена, създава също воден подем, дебаланси-
Ел

ращ съоръжението. В такъв случай се прибягва до екраниране

или дрениране на подземната вода в зоната на стената по
подходящ начин, за да се постигне необходимото равновесие.
7.4.2.2. Хидродинамично налягане

Хидродинамичното налягане на подземната вода, циркулира­

ща в напукан скален масив, е
k v2
^хд = Yw D h 2g ’ (7.78)

220
 където Xk е относителната грапавост на пукнатините;
D„ — хидравличният радиус на пукнатините;
v — средната скорост на филтрация на водата в пукнатините.
Установено е, че върху величи­
ната на хидродинамичното наля­
гане влияят грапавините по пук-
натинните стени, ходът на пиезо-

ка
метричното ниво на подземната wi - /2
вода, пространственото положе­
ние на системите пукнатини, тях­ w2=h*yw/2
ната отвореност и пълнеж, средна­

е
та скорост на филтрация на вода­

от
та. Хидродинамичното налягане
на циркулиращата по скалните
пукнатини подземна вода може да
окаже по-съществено въздействие

Г ли
върху техния пълнеж, където той
съществува, но не и върху скални­
те блокове. Това въздействие може
да бъде елиминирано чрез подхо­
С иб
дящи технически мероприятия,
като циментация, глинизация и
др. Тези мероприятия обаче не от­
УА б
страняват въздействието на хид­
ростатичното налягане на подзем­
ната вода, което при определени Фиг. 7.27. Обрушване на бряг
на

условия може да доведе до лаби- по пукнатини под действие на

лизиране и обрушване на склоно­ хидростатично налягане на под-
таем ття йппй
вете (фиг. 7.27).
он

7.4.2.3. Намаляване на якостните свойства на скалните масиви

Когато водонаситените скали представляват среда с двойна

тр

порестост (порести скали, разсечени с пукнатини), при бързо

понижаване на подземното водно ниво в пукнатините (примерно
по бреговете на язовири при бързо спадане на водното ниво в тях)
налягането в порите намалява много по-бавно поради затрудне­
ек

ното дрениране на съдържащата се в тях вода. Такава обстановка

довежда до възникване на порово свръхналягане (свръхналягане
на водата в порите). Това порово налягане действа като сила,
Ел

противоположна на действащия натиск, поради което якостните

параметри се влошават и устойчивостта на бреговите откоси
намалява. Сеизмични въздействия също могат да бъдат причина
за порово свръхналягане, индикатор за което е наблюдаваното
рязко покачване на нивото на подземните води в наблюдателни
сондажни кладенци.

221
 7.4.2.4. Пластифициране и порово свръхналягане в пукнатинните запълнители

Водонаситените скални масиви често се пресичат от отворени

пукнатини, запълнени с милонитни глини, които също са водо-
наситени и кохезията им е намалена. При разкриването на
такива пукнатини в минните изработки се наблюдават два вида
поведение. Когато пукнатинният запълнител е от активни, на­
бъбващи монтморилонитови глини (случай, наблюдаван в Нор­

ка
вегия), прокопаването на бъдеща водна галерия не е съпроводено
с обрушване и поради това не са били взети мерки за укрепяване
и обезопасяване. Очевидно изсъхването на глината е причина за

е
устойчивостта й. Коренно се е изменило поведението й след около
една година, когато през нея е пусната вода. Вследствие набъб­

от
ване на изсъхналия материал се получава обрушване на около
200 ш маса, довело до задръстване на галерията. Установен^ е,
че налягането при набъбване може да достигне до 200 k N / пГ .

Г ли
В случай когато условията благоприятстват проявата на по­
рово свръхналягане в запълнителя, при прокарването на галери­
ята се наблюдава бързо изтичане на материала и разрушаване на
галерията.
С иб
7.4.3. Техногенни процеси и явления, свързани
УА б
с подземните води

Много стопански дейности предизвикват съществени промени

на

в режима на подземните води, които са съпроводени с различни

процеси и явления, някои от които са неблагоприятни. Това
налага прогнозирането им и прилагане на мерки за недопускане
или отстраняване на вече проявили се техногенни процеси и
он

явления. По-съществени за практиката са филтрационните загу­

би от хидротехнически съоръжения и замърсяването на подзем­
ните води.
тр

7.4.3.1. Филтрационни загуби от хидротехнически съоръжения

ек

Когато речна долина бъде преградена от язовирна стена, около

стената възниква сложен пространствен филтрационен поток,
който обикновено се разделя условно на два двумерни потока —
Ел

единият под, а другият в обход на язовирната стена. Филтраци­

онни потоци възникват и през насипните язовирни стени. Фил­
трацията под и в обход на стената се изследва във връзка със:
филтрационния напор под основата на стената, който е от значе­
ние за нейната стабилност; филтрационните загуби около стена­
та; скоростта на филтрация при излизане на водата пред стената
с оглед на опасността от размиване и механична суфозия. Фил­
трацията през насипните стени се изследва във връзка с устано­
вяване на: филтрационните загуби през стената; положението на
депресионната крива в тялото на стената с оглед стабилността на

222
 въздушния откос; хидравличния градиент на филтрационния
поток при излизането му от стената с оглед оценка на опасността
от механична суфозия.
Филтрационните загуби от язовирните чаши към съседни
речни долини се изчисляват за 1 m от бреговата линия. При
малък наклон i на водоупора (фиг. 7.28) те се изчисляват по
следните формули:

ка
— за б е з н а п о р н и в о д и
kH(Hx- H 2 ,
Яп = ~п--------- ;— ±* ; <7-79)

е
— за н а п о р н и води

от
k Hm
Чп - Т »
(7.80)
където Н е разликата във височините на водното ниво преди и

Г ли
след завиряването;
Н\ — височината на водното ниво в реката преди завиряване­
то, мерена от водо­
упора;
С иб
Н 2 — същ ата
след завиряването.
k — коефициен­
тът на филтрация;
УА б
m — дебелината
на напорния водо­
на

носен пласт;
L — разстояни­
ето между две­
те речни долини
он

по про филнат а
линия, по която
се изчислява под-
порът. Фиг. 7.28. Филтрационни загуби от язовир
тр

Филтрационни
загуби се проявяват и от канали. При слаб наклон на водоупора
и равномерен филтрационен поток (фиг. 7.29) те се изчисляват
ек

за 1 m от дължината на канала по формулата

q = ki (Но - h), (7.81)
където Н 0 е височината на водното ниво в канала, мерена от
Ел

водоупора;
h — дебелината на равномерния филтрационен поток;
( — наклонът на водоупора (подземното водно ниво).
При отсъствие на филтрационен поток загубата се изчислява
по формулата
q = kHoi. (7.82)
Запълването на язовирна чаша с вода се съпътства с покачване
на подземното водно ниво в съседство с нея, което се означава

223
 като подпор. За междуречните масиви при хоризонтален водо­
упор се използва формулата
у = л1к2 + (#2 - Н\) + (hl - h\) j - , (7.83)
където у и h са координатите на
депресионната линия и се отчи­
тат спрямо повърхността на во-

ка
доупора;
H i, i f 2 — височините на вод­
ното ниво преди и след завиря-

е
ването на едната долина;
Л1( ho — същите за незавире-

от
ната съседна долина;
х е абсцисата на точката, за
която се определя у , мерена от

Г ли
борда на завирената долина;
L — разстоянието между
Фиг. 7. 29. Филтрационни загуби
от канал двете долини по профила (раз­
реза), по който се правят изчис­
С иб ленията.
При х < 0,1 L за у се използва формулата
у = Va2 - Н\ - Н\ . (7. 84)
УА б

7.4.3.2. Замърсяване на подземните води

на

Замърсяването на подземните води бива химично, органично,

радиоакт ивно и микробиологично.
Хим ичнот о замърсяване се причинява от неорганични хи­
мични вещества. Във водна среда те се дисоциират на йони.
он

Катионите се задържат от йонообменния комплекс на глините,

които имат пречиствателен ефект. Всъщност замърсяването се
предизвиква преобладаващо от анионите. Ако не бъдат свързани
тр

във водонеразтворими съединения, те могат да се разпространят

върху обширни площи от самите подземни води.
Органичното замърсяване се причинява от нефта и нефтените
продукти, хуминовите киселини, битовите отпадъчни води и
ек

други водоразтворими и неразтворими органични вещества. В

окислителна среда те се разграждат и в подземните води се
появяват NH 4 , NO2 , NO3 — индикатори на органично замър­
Ел

сяване.
Радиоакт ивнот о замърсяване се причинява от катионите на
радиоактивни елементи, които се задържат в йонообменния
комплекс на глините. Поради това този вид замърсявания се
разпространяват сравнително по-слабо в подземните води.
М икробиологичнот о замърсяване се предизвиква от попадна­
ли във водата болестотворни микроорганизми. Най-често то е
нетрайно, защото голяма част от микроорганизмите загиват
бързо при попадането им в подземната вода поради рязката
промяна в условията за обитание.

224
 Замърсителите се разпространяват в почвите и подземните
води д и ф у з и о н н о и к о н в е к т и в н о (вж. т. 7.2.5).
Нефтът като течен хидрофобен замърсител се придвижва по
специфичен начин. В суха почва прониква по-лесно отколкото
във влажна. В зоната на аерация прониква вертикално и образува
над подземната вода купол с различна плътност в отделните му
части (в горната част на купола се натрупват най-леките дерива­

ка
ти, а отдолу — най-тежките; след време летливите съставки се
изпаряват, а тежките постепенно се окисляват до асфалт). При
достигане до нивото на подземната вода нефтът се разпространя­
ва по повърхността й като тънък слой и запълва постепенно

е
всички депресионни понижения около вододобивни съоръжения.
При достигане до река, дренираща водоносния пласт, нефтът се

от
натрупва в крайбрежната зона в по-дебел слой вследствие под-
прищващото действие на реката. Естествените колебания на
нивото на подземната вода допринасят нефтеното замърсяване да

Г ли
обхване по-дебел слой от зоната на аерация.
Източниците на замърсяване на подземните води биват пос­
тоянни (по място и време) и непостоянни.
Постоянни замърсители са населените места и промишлените
С иб
предприятия. Около всяко селище се образува трайна зона с
органично замърсени подземни води в резултат на непрекъсната
инфилтрация на битови отпадъчни води от канализацията, от
УА б
септичните ями и др. В план тази зона най-често наподобява
елипса, чиято дълга ос е по посока на движението на подземните
води, които се характеризират с повишена минерализация, ви­
на

сока твърдост, голямо количество органичен хлор, особено пови­

шено съдържание на NH 4 , NOî , NO3 .
Промишлените предприятия са едни от главните замърсители
он

на подземната вода. Предприятията на рудодобива, металургия­

та, въглищната, топлоенергийната, содовата, содово-циментова-
та промишленост са оборудвани с хранилища (хвостохранилища,
шламохранилища, „бели морета“ ), в които се изхвърлят отпа­
тр

дъчни води, съдържащи цианиди, роданиди, арсен, тежки мета­

ли, флотореагенти, феноли, амоняк, сероводород, смоли, масла,
хлориди, сулфати, различни основи и пр. Предприятията на
ек

нефтената, химическата, целулозно-хартиената и хранителната

промишленост изграждат водохранилища и утаители за отпадъч­
ни води, съдържащи нефтопродукти, водоразтворими соли в
големи количества, минерални и органични киселини, дихлор-
Ел

метан, карбамид, азотни съединения, оловен тетраетил и др.

Индустриализираните селища представляват комплексен за­
мърсител — органичното замърсяване от битовите отпадъчни
води се съчетава с промишленото.
Непостоянен замърсител на подземните води най-често е
селското стопанство. Непостоянното замърсяване от наторяване
се появява по различно време и на различни места във водонос­
ните пластове. Известно време след торенето на определена площ
с амониева селитра в подземната вода под нея възниква зона (с

15 Инженерна геология п хидрология 225

 лещовидна форма) с повишено съдържание на N 03 , която започ­
ва да се придвижва заедно с подземната вода.
Непостоянното замърсяване при поливане на обработваеми
площи възниква, когато се използват реки, периодично замър­
сявани с отпадъчни води. Изчерпваната от тях замърсена вода
попада в едни или други участъци на напояваната територия и
предизвиква замърсяването на подземните води на различни

ка
места и по различно време.
Случайни източници на замърсяване са авариите по канали­
зационните мрежи и техните съоръжения, по нефтопроводи и

е
хранилища за нефт и нефтопродукти.
Борбата срещу замърсяването на подземните води се провежда

от
в зависимост от вида и характера на източника на замърсяване.
При замърсяващи източници с постоянно местоположение
защитните мерки имат за цел да не допускат разпространяване
на замърсяването. Изграждат се непропускливи дъна на басей­

Г ли
ните, в които се натрупват замърсителите, непропускливи под­
земни екрани или съвършени хоризонтални дренажи, преграж­
дащи пътя на движение на замърсените подземни води.
С иб
При разливане на нефт се вземат незабавно мерки за неговото
събиране и изчерпване посредством специално съоръжени вре­
менни сондажни кладенци. При по-стари замърсявания с нефт
се отстранява целият замърсен слой от зоната на аерация.
УА б
При замърсяващи източници с непостоянно местоположение
защитните мерки се насочват към охрана на застрашавани
вододобивни съоръжения. В санитарно-охранителните зони, съз­
на

давани около тях, се забраняват всички дейности, които могат

да предизвикат замърсяване на подземните води (използване на
торове и химични препарати при селскостопанско производство,
он

напояване със замърсени води, строителство на сгради и съоръ­

жения). Ако вододобивното съоръжение е разположено край
река, тя също се включва в санитарно-охранителната зона, като
се забранява изпускането в нея на отпадъчни води.
тр
ек
Ел

226
 IV ЧАСТ

ГЕОДИНАМИЧНИ ПРОЦЕСИ

ка
Процесите, предизвикващи изменения в състава и строежа на
земната кора, се наричат геодинамични процеси. В зависимост
от източника на енергия се различават две групи геодинамични
процеси: ендогенни, резултат на вътрешни земни сили, и екзо­

е
генни — на външни земни сили.

от
Към ендогенните процеси и явления се отнасят: движението
на магмата в земната кора (вж. гл. 1) и тектонските процеси и
явления, в това число тектонските земетресения (вж. гл. 2).
Към екзогенните процеси и явления се отнасят: изветряването

Г ли
на скалите, геоложката дейност на вятъра, водите и ледниците,
гравитационните движения в склоновете и откосите.

С иб
УА б
Глава 8
ЕКЗОГЕННИ ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ
на

Мощният поток от слънчева енергия поражда на земната

повърхност разнообразни процеси на външната земна динамика
он

— екзогенните процеси. Те предизвикват заравняване на земния

релеф чрез разрушаване и изнасяне на материали от високопла­
нинските части на континентите и отлагането им в морските и
океанските понижения.
тр

8.1. ИЗВЕТРЯВАНЕ НА СКАЛИТЕ

ек

8.1.1. Изветрителни процеси

Изветряването е съвкупност от физични, физико-химични и

Ел

биохимични процеси, изменящи състава, състоянието и свойст­

вата на скалите в горните части на земната кора под действие на
температурните колебания, подземните води и организмите.
Изветрителните процеси, разрушаващи скалите (фиг. 8.1),
формират нов генетичен тип континентални образувания —
елувий. Изветрителният процес протича неравномерно и е при­
вързан главно към отслабените зони в масива.
Изветрителните процеси протичат при едновременно участие
на много агенти, ролята на които е различна, поради което се

227
 различават три вида изветряване: физично, химично и биологич-
но (органично) — табл. 8. 1.
Физично изветряване. На този вид изветряване са подложени
преди всичко скалите, намиращи се в студен (полярен) или рязко

ка
v. • уу. .••••

е
.........• • / ' " ' S i

от
« ■

Г ли
Фиг. 8.1. Неравномерно изветрял гранит (основата ще се слегне неравномерно)

континентален (пустинен) климат, в резултат на което те се

С иб
раздробяват по механичен начин. Т е м п е р а т у р н о т о из­
ветряване се предизвиква от температурните промени и особено
тези, които преминават през О С. Особено податливи на темпе­
УА б
ратурно изветряване са едрозърнестите полиминерални скали.
Напреженията, възникващи при температурно разширение на
кристалите, са значителни. Така например при нагряване на
на

кварцов кристал от 20 до 60°С в краищата на кристала възникват

напрежения 54,5 МРа. M р а з о в о изветряване настъпва при
проникване и замръзване на вода в пукнатините и микропукна-
тините на скалите.
он

Налягането, което ледът оказва върху стените на пукнатини­

те, при замръзване достига до 240 МРа и разрушава повечето от
скалите в земната кора.
Химично изветряване. То е характерно за райони с умерено-
тр

континентален и субтропичен климат. При него се изменят

минералният и химичният състав на скалите, като се образуват
нови, по-устойчиви финодисперсни и колоидни минерали и ми­
ек

нерални агрегати. Основни химични агенти са водата и разтво­

рените в нея въглена киселина, кислород, органични и други
киселини, образувани в хода на изветряването от разпадането на
Ел

растителни и животински останки. Р а з т в а р я н е т о от

водата е характерно за скали, изградени от разтворими минера­
ли. При температура 20”С в 100 g дестилирана вода се разтварят:
35 g каменна сол, 0,2 g гипс и 0,0009—0,0035 g калцит.
Наличието на различни соли в разтвора оказва влияние на
разтворимостта на минералите. Например при наличие на NaCI
във водата разтворимостта на СаС03 се повишава 3 пъти; съдър­
жанието на С 02 повишава разтворимостта на карбонатите.
Х и д р а т а ц и я т а е характерна за минералите с добре изра­
зена цепителност — слюдите и хлорита. Така например

228
 Таблица 8.1
Вндове изветряване на скалите и мероприятия за защита [76]

Изветряване Причина Процеси, начин на Начини на защита

проява
1 2 3 4 5

Фи­ темпера­ климат, разрушаване на

защита на повърх­
зич­ турно температурни структурата, ността чрез покри­

ка
но колебания дези н теграц и я ,
тие с пясък, песъч­
обр а зу в а н е лива глина, бетон
на
чакъл или други изкуст­
вени материали;

е
биологични меро­
приятия

от
мразово увеличаване обема раздробяване, раз­ водоотстраняващи
на водата с 9 % цепване на средства
при замръзване скалите
солево увеличаване на раздробяване на

Г ли
обема и кристали- скалите
з ационнот о —
н ал ягане при
кристализация на
солите
Хи
мич-
С иб
разваряне р а зтв а р я н е на ф орм и на отвеждане на вода­
минералите и ска­ р а з т в а р я н е : та, изкуствена не­
но лите, увеличаване блюдца, по-нори, утрализация чрез
на обема следствие бразди; вто-рични вкарване на опре­
УА б
на водопоглъщане при зн ац и — делени вещ ества
(хидратация) слягане на повър­ за п он и ж а ва н е
хността и пропа­ разтворимостта на
на

дане, микрогънки, скалите; покрития

образувани след­ от песъчлива гли­
ств и е на на, бетон, инжек­
набъбването ции
он

въглекисело съдърж ание във карстови явления

разтваряне водата на въглена (к а р и , п ещ ер и , —
киселина долини)
окисляване реакция на О2 във обр а зу в а н е на
тр

водата с Fe + х е м а ти т и —
лимонит (налепи
по повърхността
на пукнатинните
стени)
ек

хидролиза р еа к ц и я на образуване на гли­ отстраняван е на

си л икатите с нести минерали, изветрелите почви
йоните на водата силитово изветря­
Ел

ване в хум идни

области, алитово
— в тропичните
хумидни области,
почвообразуване
Бво- биоф извчно разцепване на разрушаване на отстраняване на
ло- скалите от короните структурата, растенията и
гично на растенията, рАЗцепване на скалите засаждане с по-
удебеляване на п одходящ и видове
корените
бпохимпчно Отделяне на СОг от о бр а зу ва н е на п о ч в и
растенията и -
хуминова киселина

229
 КА12(ОН)28ЮзАЮ10 + nHoO = KAl2(OH)2SiO3AlO10nH2O (8.1)
мусковит хидрослюда
По подобен начин следствие на хидратация и окисляване
слюдите преминават в монтморилонит. Друг пример на хидрата­
ция е преминаването на анхидрита в гипс и на хематита в
лимонит. Х и д р о л и з а т а е особено характерна за водата,
съдържаща С 02. Така например в резултат на хидролиза орток-

ка
лазът преминава в каолинит:
К 20 . А120 3 . 6Si02 + ЮН20 + С 02 =
ортоклаз

е
= К 2С03 + 4(Si02 . 2Н20 ) + А120 3 . 2Si02 . 2Н20. (8.2)
каолинит

от
О к и с л я в а н е т о е процес, характерен преди всичко за
сулфидите на желязото, мангана и никела. Те се превръщат в
окиси, което е свързано с разрушаване на минералите. Така

Г ли
например изветряването на пирита може да се представи по
следния начин:
FeS2+m 0 2+pH 20 —>FeS0 4 -t-H2S0 4 —> Fe(OH)3—> Fe20 3.nH20 ( 8.3)
Образуваната сярна киселина е 90% от масата на пирита и е
С иб
важен фактор при изветряването на скалите.
Биологично изветряване. То се проявява като разрушение на
скалите в процеса на жизнедеятелността на живите организми и
растения. Механичното разрушаване се извършва от кореновата
УА б
система на растенията. Корените на дърветата може да разцепят
дори здрави скали. Известни са случаи, когато растения са
прораствали през 20-сантиметрова стоманобетонна плоча. Много
на

живи организми, особено земеровещите, активно разрушават

скалите. За изветряването на скалите голямо влияние оказват и
бактериите, които отделят едни и поглъщат други вещества.
Растенията и животните, особено микроорганизмите и нисшите
он

растения, отделят различни киселини и сокове, които разруша­

ват минералите и скалите. Биологичното изветряване играе
водеща роля в образуване на почвата.
тр

8.1.2. Изветрителна кора

ек

Изветрелите скали имат повсеместно разпространение. Те

„покриват“ неизветрелите скали (фиг. 8.2). Само в местата на
интензивно развиващи се ерозионни, абразионни и гравитацион­
Ел

ни процеси и при разкриване на неизветрели скали с подземни

изработки, строителни изкопи и др. строителната дейност се
извършва в неизветрели скали.
Съвременната изветрителна кора (фиг. 8.2) има дебелина
обикновено до 20 ш. В нея изветряването е предимно физично.
Древната (образувана в минали геоложки времена) изветрителна
кора е с дебелина до 300—500 ш. В нея изветряването е предимно
химично. В зависимост от степента на изветряване в съвремен­
ната изветрителна кора се различават четири изветрителни зони
(табл. 8.2).

230
 Ел
е кт
ро
нн
УА а б
С иб
Г ли
от
е
Фиг. 8.2. Схема на съвременна изветрителна кора и разкритието й в вякьп

231
ка
 Таблица 8.2
Зоналност н състояние на скалите в изветрителната кора

Степен на изветряване и Признаци и белези

наименование на зоните
Неизветрели няма признаци на изветряване; скалите са свежи с
блестящи кристали; пукнатините са много тесни и
чисти

ка
Слабо изветрели изветряването е по протежение на пукнатините;
(монолитна — IV зона) пукнатинните стени са слабо п овъ рхностн о
изветрели; цветът по стените е променен

е
Средно изветрели изветряването е засегнало главно фелдшпатите в
(изветрели, магмените скали; пукнатините изглеждат силно

едроблокова — Ш зона)
Силно изветрели
(чакълеста — П зона)
от
замърсени; цветът на скалата е променен
изветряването е проникнало в дълбочина на
пукнатинните стени; минералите са глинизирани;
в пукнатините има пълнител от изветряването

Г ли
Много силно изветрели скалата е с променена от изветряването структура;
(песъчливо-глинеста — освен кварца останалите минерали са химично
I зона) променени; скалата лесно се разрушава (стрива)

С иб 8.1.3. Изветрели скали

УА б
При изветряването се променя структурата и текстурата на
скалите и често техният минерален състав.
С ъ с т а в ъ т на изветрелите скали зависи от състава на
на

изходните скали и от вида и степента на изветряване. В извет­

релите скали от I зона се срещат минерални агрегати от непро-

А
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.3. Структура и текстура на изветрелите скали

А — стр уктура: а — к а тя к л а ст и ч н А ; б — корозп окн а; в — колом орф н а

менени скали (рядко), първични минерали и вторични (глинести)

минерали, като каолинит, хидрослюди, монтморилонит, а също
така и прости соли.
С т р у к т у р а т а на изветрелите скали зависи от
структурата на изходните скали, от степента на изветряване на
съставните минерали и степента на разрушаване на минералните
връзки. Характерни са следните структури: катакластична.

232
 корозионна и коломорфна (фиг. 8 .ЗА). Катакластичната струк­
тура характеризира физичното изветряване на скалите. Минера­
лите от IV, III и отчасти от II зона са напукани следствие на
температурните промени, мразовото изветряване и др. Корозион-
ната структура е кристално-аморфна. Тя характеризира физи-
ко-химичното изветряване на скалите. Част от минералите (пе­
риферните зони на минералните зърна) от II зона са с променен

ка
състав. Коломорфната структура е аморфна и характеризира
дълбоките химични изменения в скалите при запазване на
формата на първичните минерали от I и отчасти във II зона.
Т е к с т у р а т а на скалите в изветрителната кора може да

е
бъде (фиг. 8.3Б): разделнозърнеста, псевдоагломератна, кавер-

от
нозна, псевдомасивна, псевдослоеста и псевдошистозна. Раздел-
нозърнестата текстура характеризира напълно раздробените в
процеса на изветряване скали, в които кристализационните
връзки са разрушени. Скалата е превърната в „грус“ (глинести

Г ли
пясъци) или в прахово-песъчливи глини. Такива са почвите в I
зона. Псевдоагломератната текстура е характерна за скалите
във II и отчасти в III зона, особено за интрузивните скали, при
С иб
които скални блокове с различни размери и степен на изветря­
ване „плуват“ в дребнозърнеста маса. Вследствие на размиване
и разтваряне на варовици, мрамори, гипс и др. под действие на
течащи води в скалите се образуват кухини (каверни) и масивът
УА б

Б
на
он

. « •' L.*. f . ' ‘V 4

*.<•?, 0
« ' '
: '.-A'. : - : . ' s
Q
тр

“ IP f
• ___j|| jg
!
ек

- jb
• iL
Ел

Фиг. 8.3. Структура и текстура на изветрелите скали

Б — текстура: а — разделнопърноста; 6 — псевдоагломератна; в — кяоорнозна
г — псевдомасивна; д — псевдослосстн; е — псевдош истозна

добива кавернозна текстура в III, IV и II зона. П севдом асивнат а

текстура е характерна за скалите в III и IV зона на магмените
скали, мраморите, кварцитите и др. П севдослоест а е текстурата
на седиментните изветрели скали във II, III и IV зона. П севдо-
шистозната текстура е характерна за кристалинните шисти,
гнайсите и амфиболитите от метаморфните скали във И, III и IV
зона.

233
 Според обема на променените скали и формата на тяхното
залягане в земната кора се различават: регионално (площно)
изветрели скали, заемащи големи площи и значителна дълбочи­
на в скалните масиви, и локално (линейно) изветрели скали,
заемащи отделни пластове, зони на тектонски нарушения и
пукнатини.

ка
8.1.4. Показатели за изветрялостта на скалите

Скалите притежават различни, но почти винаги ясни призна­

е
ци на изветрялост: изменение на цвета на скалите с появяване
на железни окиси и други минерални налепи, изветрителни

от
пукнат ини, изменение на текст урат а, намаляване на плът­
ността, появяване на х ум ус в изветрителните пукнатини.
Показатели за степента на изветрялост, установени чрез оп-

Г ли
робване в натурни условия и лабораторни изследвания са: изме­
нението на водопоглъщането, плътността и скоростта на еластич­
ните вълни; изменението на зърнометричния и минералния
състав; съдържанието на нови минерали и излужването на
С иб
скалите; изменението на якостта, деформируемостта, водопро-
пускливостта и размиваемостта, определени както по косвени
натурни признаци, така и чрез преки опити. За оценка на
изветрялостта D. Fourmaintraux предлага индекса за качеството
УА б
IQ или изменението на вълновото съпротивление (вж. гл. б и т .
6.1). Представа за комплексното изменение на химичния състав
на скалите (в гранита) при изветряването на съставните минера­
на

ли дава общият геохимичен коефициент К к [50]:

1 RO + RiO
~ Ü 5 T - <8-4>
он

където h е коефициентът на хидратация, h = H20 /S i0 2;

RO — общото процентно съдържание на двувалентните окиси
(FeO + МпО + MgO + CaO);
тр

R 2O — общото процентно съдържание на едновалентните

окиси (Na20 + К 2О);
R 2O3 — общото процентно съдържание на тривалентните
окиси (AI2O3 + ГегОз).
ек

Въз основа на общия геохимичен коефициент се определя

коефициентът на изветряване К :
ТГ\\ тг\\
Ел

K = - s — -s , (8. 5)

където Кк е общият геохимичен коефициент на неизветряла

скала;
К ” — също — на изветряла скала.
Въз основа на коефициента на изветряване скалите са разде­
лени на категории: силно изветрели (п = 0,75 + 1,00); средно
изветрели (К = 0,50 + 0,75); слабо изветрели (К = 0,25 + 0,50);
много слабо изветрели (К = 0 + 0,25).

234
 Г. Золотарев [38] предлага формула за определяне на степента
на изветрялост:

където F е съдържанието на съставно вещество или определен

показател за свойствата: индексите H , А и О характеризират

ка
съответно неизветряла, крайно изветряла и оценявана скала.
Въз основа на В с се различават следните степени на изветря­
лост на скалите: силно изветрели (В с = 0,9 + 1,0); изветрели
(Вс = 0,7 + 0,9); средно изветрели (В с = 0,3 + 0,7); слабо

е
изветрели (В с = 0 +0,3).

от
Най-достоверни методи за определяне скоростта на изветря­
ване на скалите се приемат натурните наблюдения на опитни
площадки и в откосите на изкопи. Резултатите от кратковремен­
ните (обикновено няколко години) наблюдения по възможност

Г ли
се допълват с данни за мощността и строежа на изветрителните
зони в пътни откоси или други изкопи, съществуващи десетки
години.
С иб
8.1.5. Мероприятия за борба с изветряването
УА б
При избиране на основа за сгради и съоръжения изветрител-
ната кора се пресича с фундамента до неизветрелите скали или
тя служи за носеща основа, ако елувият има достатъчна якост
на

или е укрепен след съответни мероприятия на техническата

мелиорация. Стръмнината на откосите на изкопите се определя
с отчитане на якостта на скалите в изветрителната кора и
скоростта на изветряване.
он

Намаляването на якостта на срязване на скалния масив в

резултат на изветряването се дължи на: намаляване на силите
на триене между скалните блокове следствие намаляване на
тр

грапавостта на пукнатинните стени; намаляване на ефекта от

зацепването между блоковете поради преотваряне на съществу­
ващите пукнатини; намаляване на сцеплението на масива след­
ствие на раздробяване на скалите в откоса.
ек

За предотвратяване на изветряването или подобряване свойс­

твата на вече изветрелите скали се приемат различни меропри­
ятия (табл. 8.1), които може да се обединят в следните групи:
Ел

а) покритие на скалите с непропускащи изветрителните аген­

ти материали;
б) пропиване на скалите с различни вещества;
в) неутрализация на изветрителните агенти;
г) планировка на територията и отвеждане на водата.
Покритието на скалите с различен вид материали — хидрон,
бетон, циментен разтвор, песъчлива глина, глина — зависи от
преобладаващите изветрителни фактори и дълбочината на про­
никването им. Например хидрон, цимент и други изкуствени
покрития запазват скалата от проникването на вода, но не я

235
 защитават от температурните колебания. Добър изолиращ мате­
риал е песъчливата глина. Слой с дебелина, равна на дълбочината
на проникване на денонощните температурни колебания, е добро
водонепропускливо покритие, а и сам малко се изменя при
изветряване. В редица случаи дъното на строителните изкопи
нарочно не се изкопава до проектната кота. Останалият слой се
отнема непосредствено преди полагане на фундамента.

ка
Пропиването на скалите може да стане с водно стъкло, хид­
рон, цимент, глина и др. Водно стъкло се използва за укрепяване
на пясъчни и песъчливо-глинести почви. Хидронът дава добри
резултати в чакълести отложения. Циментът може добре да

е
укрепи напукани скали. У нас шприцоване на откоси в открити

от
изкопи като мярка за борба с изветряването е изпълнено при
входните стрелки на гара Бов (откос от гранодиорит) и в изкопа
непосредствено след тунела „Витиня“ (страна Ботевград) на АМ
„Хемус“ — откос от филит, диабаз. Пясъците може да се пропият

Г ли
и с глинеста суспензия, което води до понижаване на водопро-
пускливостта им.
Неутрализация на агентите на изветряване се прилага рядко
С иб
поради високата й стойност. Такъв метод е насищането на
филтриращата се вода със соли, които тя разтваря от скалите, с
което водата загубва способност за по-нататъшно разтваряне.
Действието на подземните води се неутрализира чрез дренажи.
УА б
Повърхностните води се отстраняват с канавки.
Скални строителни материали, паметници на културата, из­
сечени в скали и др., се изолират от влиянието на изветрителните
на

агенти с различни покрития: бои, лакове, замазки, водно стъкло,

органични покрития и др. В строителството стремежът е да се
използват устойчиви на изветряване каменни облицовъчни ма­
териали.
он

8.2. ГЕОЛОЖКА ДЕЙНОСТ НА ВЯТЪРА

тр

Движението на въздушните маси в атмосферата на Земята се

дължи на разликите в налягането, причинявани от неравномер­
ното разпределение на слънчевата енергия. Главни форми на това
ек

движение са ветровете (движението на въздуха предимно в

хоризонтална посока от област с високо към област с ниско
атмосферно налягане под действието на гравитационни сили) и
Ел

вертикалните въздушни потоци.

Глобалната циркулация на въздуха в атмосферата се извър­
шва по сложна конвекционна схема, определена от добре изра­
зената разлика в температурата и налягането. От екватора към
полюсите последователно се разполагат: екваториалната зона с
ниско налягане, в която преобладават възходящи потоци влажен
въздух; на север и на юг от нея е зоната на пасатите (северо­
източни в северното полукълбо и югоизточни — в южното);
субтропичните зони с високо налягане и низходящи потоци сух
въздух; зоната на преобладаващите западни ветрове в средните

236
 ширини; полярните източни ст удени ветрове (североизточни
за северното полукълбо и югоизточни — за южното), които се
развиват спираловидно от полярните области с високо налягане,
и блуждаещите пояси на циклоните и ураганите по краищата
на полярните фронтове. Върху тази схема оказват влияние
разликата между сушата и океана, релефът, смяната на годиш­
ните времена и много местни фактори.

ка
Ветровете и вертикалните въздушни течения играят важна
роля при разпределението на водата в атмосферата, върху тем­
пературата, върху образуването на вълни и морски течения.
Огромният обем на увличания в движение въздух изпълнява

е
ролята на транспортиращ и на сортиращ фактор. Геоложки

от
активна е турбулентната част на атмосферата — тропосферата,
разположена най-близко до земната повърхност. Геоложката
дейност на вятъра и отложенията, образувани при нея, се нари­
чат еолични или еолови. Вятърът като самостоятелен геоложки

Г ли
и геоморфоложки фактор е най-активен в районите, където
влажността, валежите и растителната покривка са близки до
минимума — пустините, степите и равнините с бедна растител­
ност. С иб
Ветрова ерозия. Най-ярката проява на ветровата ерозия —
дефлацията, са котловините на издухванет о, които се срещат
в областите с постоянни и сезонни ветрове (Северна Америка,
УА б
Централна Азия, Северна Африка; в северозападен Египет нап­
ример отделни котловини на издухването имат дълбочина до
200—300 m). При издухването на място остават само големите и
на

тежките частици като остатъчен чакъл.

С носения пясък вятърът ерозира откритите повърхности на
твърдите скали, полира повърхността на чакълите в каменните
пустини, образуват се каменни „гъби“ , еолови многостени и пр.
он

По време на пренасянето им от вятъра пясъчните зърна претър­

пяват забележими изменения — при взаимните удари те се
изтриват ( ветрова корозия), зърната им се заоблят, а размерите
на отделните зърна намаляват. При праховите частици стълкно­
тр

венията са неефективни поради малката им маса и затова фор­

мата и големината им обикновено не се променят. При комбини­
раното въздействие от изветряването, изтриването и други еро-
ек

зионни процеси се образуват особени релефни форми: открити

пещери и ниши, жлебове по повърхността на скалите, еолови
стълбове и др. Ветровата ерозия има по-малък ефект от издухва­
Ел

нето.
Пренасяне на материала. При ерозионните процеси на земна­
та повърхност най-съществена е ролята на гравитацията. Тя
определя посоката на пренасянето на продуктите от ерозията —
от хипсометрично по-високо разположената област на денудаци-
ята (източник на материал) към по-ниската област на акумула­
цията. При вятъра тази зависимост се проявява само косвено и
не играе съществена роля за посоката на пренасянето на матери­
ала. Вятърът може да пренася материали от денудационна
област, разположена по-ниско (например на нивото на морето)

237
 до акумулационна област, разположена по-високо (например в
равнините, във високите плата и дори в планините). Способност­
та на вятъра да транспортира частици зависи от неговата скорост
и от степента на турбулентност на въздушния поток. Праховите
частици вятърът пренася в „плаващо“ състояние, а пясъчните
премества чрез търкаляне (плъзгане) или чрез скокове (салта-
ция). Разстоянието, на което вятърът пренася частиците, се

ка
изменя в широки граници. Прахът, повдиган при прашни бури
от повърхността на степите или пустините, може да бъде прене­
сен на огромни разстояния (често и през океаните), докато
пясъкът обикновено преодолява само няколко километра.

е
Източници на материал са пустините, крайбрежието на мо­

от
ретата, речните тераси, ледниковите моренни материали, дъното
на пресъхналите езера, кластичните продукти на вулканските
изригвания, както и изветрителните продукти от всички открити
скални повърхности.

Г ли
Отлагането на пренасяния от вятъра материал става при
отслабване или прекратяване на вятъра, при падането на валежи,
при наличие на препятствия пред въздушния поток (единични
камъни или скали, хълмове, растителност, огради и т. н.).
С иб
Пясъкът в пустините и по крайбрежието образува дюни (напри­
мер в Саудитска Арабия дюните покриват площ от повече от 2,5
млн. km ). Обширни площи по целия свят са покрити от прах,
УА б
пренасян и натрупан от вятъра, под формата на льосова покривка
с голяма дебелина (широко разпространени в Централна и Из­
точна Европа, Судан, Аржентина, Китай). Най-често льосовата
на

покривка се образува при сух климат от прах, пренасян от вятъра

от пустините или от ледниковите отложения, останали след
отдръпването на ледниците, и покриващ площите с рядка расти­
телност.
он

8.3. ГЕОЛОЖКА ДЕЙНОСТ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

тр

8.3.1. Геоложка дейност на атмосферните води

Общи сведения. Водата в течно и твърдо състояние покрива

ек

3/4 от повърхността на планетата. След въздуха тя е най-под-

вижното вещество. Дейността на течащите по повърхността води
— от дъждовните капки до големите реки, е мощен фактор за
Ел

преобразуването на земния релеф.

Дъж довнат а ерозия започва в момента на удара на дъждов­
ните капки в земната повърхност с разрохкването на почвата и
преместването на дребните частици. Дъждовна капка с диаметър
0,25 mm удря земната повърхност със скорост почти 7 m /s, а
общата кинетична енергия на валеж 100 mm е достатъчна, за да
повдигне 10 cm слой почва на височина повече от 2 m. При
валежите една част от водата се задържа в порите на почвите и
пукнатините на скалите, друга се инфилтрира в дълбочина, а
останалата — повърхностният отток, се стича като малки струи

238
 или тънък слой вода и едновременно с дъждовните капки извър­
шва плоскостна ерозия и гравитационно премества изветрелия
материал по склона.
Интензивността на плоскостната ерозия зависи от геоложкия
строеж на склона и неговите геометрични характеристики, от
растителната покривка, от климата и др. Геоложкият строеж
влияе чрез водн и те

ка
свойства и устойчивост­
та срещу изветряване на
скалите (например по­
върхността на масив от

е
водопропускливи скали,

от
както и от циментирани
и механично здрави ска­
ли, слабо ще се ерозира
от малките водни струи).

Г ли
Геометричните характе­
ристики на склона и рас­
тителната му покривка определят скоростта и кинетичната енер­
гия на струите, загубите от изпарение и от инфилтрация и
С иб
интензивността на ерозията. Растителната покривка задържа и
изпарява дъждовната вода (кореновата система и стеблата уве­
личават грапавостта на склона, разбиват дъждовните капки или
УА б
преустановяват тяхното движение преди удара в земната повър­
хност). При липса на растителност ерозията протича интензивно,
дори катастрофално. Само от обработваемите земи плоскостната
на

ерозия изнася по няколко тона почва годишно от хектар. Кли­

матичните особености (количество и характер на валежите, ско­
рост на топене на снега, изпарение, изложение на склона, ветро­
ве) определят количеството на водата, която се стича по повър­
он

хността на склона. Най-интензивна е ерозията при годишни

валежи 250—350 mm. Такова количество валежи е достатъчно
за значителен повърхностен отток, но твърде малко, за да
тр

способства за израстването на защитна растителност.

Вследствие на плоскостната ерозия и гравитацията по скло­
новете се образуват делувиални отложения. Делувиалната пок­
ривка увеличава дебелината си към подножието на склона.
ек

Нейната устойчивост се определя от зърнометричния състав и от

водното съдържание на делувиалните маси, както и от наклона
на скалната подложка и от овлажняването на контакта между
Ел

делувиалните отложения и скалната подложка. Делувиалният

процес често се усложнява от химичното изнасяне на разтворими
соли, малки свлачища и други процеси, а често и от дейността
на човека.
Временно течащите води при проливни дъждове и при интен­
зивно топене на снега във високите части на планината използват
неравностите и малките негативни понижения по склона и се
стичат по повърхността като струи и малки ручеи.
Линейна ерозия. Водата в ручеите има по-голям обем, по-го­
ляма скорост и по-ефективно действа като ерозионен фактор. Тя

239
 Ел

240
ект
ро
нн
УА а б
С иб
Г ли
от
е
Фиг. 8.5. Оврази [54]
cx i'.M H i /я j j / i. i M U T i H 1; fi Г )> 1 р п ж п | » н | 1 а
ка
 създава постепенно удълбаващи се бразди, при което плоскост­
ната ерозия постепенно преминава в линейна (дълбочинна ерозия
или вертикално размиване). Линейната ерозия има регресивно
настъпателен характер, т. е. напредва срещу течението на водата
(фиг. 8.4). Посредством регресивната ерозия браздите се уголе­
мяват и стават ровини, а ровините се превръщат в оврази със
стръмни брегове. При постепенното удълбаване на овразите

ка
нараства обемът на водата, която се движи в тях, и се активизира
страничната ерозия. Постепенно овразите се разклоняват, обхва­
щат по-голяма площ и се формира овражна система със собствена
водосборна област (фиг. 8.5). При развитието на всеки овраг може

е
да се разграничат следните по-характерни фази: начален стадий
(ровина); стадий на активна дълбочинна ерозия (удълбочаване

от
на оврага); стадий на активна странична ерозия (разширява­
не); стадий на зат ихване, по време на който дъното на оврага
се покрива с овражен алувий, склоновете му постепенно намаля­

Г ли
ват своя наклон и се покриват с растителност. Ако при дълбо-
чинната ерозия оврагът достигне с дъното си нивото на подзем­
ните води, възниква постоянно водно течение и оврагът може да
се превърне в речна долина. По склоновете на масиви от диспер­
С иб
сни почви често се развива гъста овражна мрежа, която обхваща
големи площи и причинява стопански щети.
Борбата срещу овражната дейност се води чрез профилактич­
УА б
ни мерки, като регулиране на водния отток, затревяване, зале­
сяване, или чрез конкретни мерки (при големите оврази) —
изготвя се индивидуален проект за мерките, с които да се спре
на

овражната дейност.
Кално-каменни потоци и пролувий. В планинските райони,
по склоновете, лишени от растителност, проливните дъждове и
масовото сезонно топене на снега може да предизвикат катастро-
он

фално ерозиране на изветрителната кора и дисперсните почви.

Огромните водни количества, които започват да се стичат по
сухите дерета и планинските долини, образуват кално-каменни
потоци. Те пренасят на различно разстояние не само дребните
тр

скални късчета, но и големи скални блокове (подемната сила на

водата в потока се увеличава благодарение на образуването на
суспензия). След като кално-каменният поток излезе от стръм-
ек

ната част на склона и навлезе в долината, водата отлага прене­

сения материал и създава плосък пролувиален ( пороен) конус,
обърнат с върха си към планината. В самия конус най-едрите
късове се разполагат най-близко до склона, а най-дребните — по
Ел

периферията на конуса.
Подходящи условия за образуването на кално-каменни пото­
ци съществуват в отделни части от Старопланинската област, в
Санданско, в Гоце Делчевско и др. (стръмни планински склонове
без растителност, покрити с изветрели и раздробени скални
маси). При поройни дъждове и сезонното топене на снега порой­
ните води смъкват този материал и затрупват пътищата, жп
линиите и обработваемите земи. Кално-каменни потоци са се
образували и по южния склон на Стара планина, от Златица до

16 Инженерна геология и хидрология 241

 Казанлък. По-добре запазени останки от такива стари кално-ка-
менни потоци има при с. Цръквище, западно от Челопеч, и при
с. Антон.

8.3.2. Геоложка дейност на реките

ка
Реките са естествени постоянни водни потоци, които текат в
собствено русло и се подхранват от подземните води и от повър­
хностния воден отток. Реката и нейните притоци образуват
хидрографска мрежа, разположена в собствен водосборен басейн

е
и разделена от другите речни системи с вододели.

от
Р е ч н а т а д о л и н а е удължена негативна форма на
релефа с наклон от извора към устието. По надлъжния наклон
на долината условно се отделят горно, средно и долно течение на
реката (фиг. 8.6) — участъци, които имат сходни черти при

Г ли
различните реки. Общият надлъжен наклон на речната долина
представлява сложна крива линия, близка до параболата. Тя
започва от извора, следва надлъжно дъното на долината и
завършва в базиса на ерозията. Под влияние на механизма на
С иб
действие на реката надлъжният профил се изменя във времето
и се стреми към профил на равновесие. Базисът на ерозия на
долината е нивото на морето. Местен или временен базис на
ерозия може да бъде мястото на вливането в по-голяма река или
УА б
праг от по-здрави скали по дъното на долината. Базисът на
ерозия може да се изменя под влияние на ендогенни и екзогенни
фактори (фиг. 8.7). Н апречният профил на долината включва:
на

дъно, в най-ниската част на което се разполага речното русло —

ерозионното врязване на самата река. При сезонни високи води
реката обикновено залива дъното на долината си. По бреговете
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.6. Схема на надлъжния профил на реката в стадий на равновесие

/ , I I , I I I — участъци от течението на рекатп и формА н а налречння профил на долината;
а, б, е — схем а на напречния профил на долината в даден у ч а с т ъ к о т н а д л ъ ж н и я профил

и склоновете на долината се разполагат терасите на реката —

съвременна (заливна) и по-стари (незаливни).
Г е о л о ж к а т а д е й н о с т н а р е к а т а е сложен
процес, който се развива във времето и пространството и включва
ерозионната дейност, пренасянето, сортирането и акумулира­
нето на твърдите наноси. Развитието и интензивността им в
различните участъци от долината зависят от водните количества

242
 в реката, от характеристиките на долината, от геоложкия
строеж, от климата, от растителността, от човешката дейност и
ДР-
Водните количества в реката (речният отток) и тяхното раз­
пределение във времето определят годишния цикъл на водния

е ка
от
Д ъ л ж и н а на р е к а т а , %

Г ли
2

С иб
УА б
на
он
тр
ек

Ф и г. 8.7. Схема на надлъжния профил на река (1) и реакция на реката на

климатичните (2а) и тектонските (26 и 2 в) фактори
/ — изработване на профила на равновесие; 2 — детайл от надлъжния профил на реката при ба-
звса на ерозия (£ ); 2а — изменение на твърдия отток и водното количество в реката;
Ел

26 — реакция на реката на понижаване нивото на морето (или издигането на суш ата);

2в — реакция на реката при издигане нивото на морето (или понижаване на суш ата);
В — базис на ерозията; Р — отстъпване на морето; Т — настъпвало на морето

режим. Например на територията на България река Дунав има

максимални водни количества през май и ноември—декември, а
минимални — през октомври. Колебанията на водното му ниво
са от 6 до 9 m. За реките от Дунавската равнина максимални са
водните количества през април и май (топенето на снега по
северните склонове на Стара планина и Предбалкана), а най-мал­
ки — през септември—октомври; втори максимум има в края на

243
 есента и началото на зимата. В устието им водното ниво има
колебания от 4—5 m (подпор от р. Дунав). В Южна България
максимумът е през март—април поради по-ранното топене на
снега, а минимумът е през август—септември. В най-южните
части и в Югоизточна България колебанията на оттока са Най-

юоо

ка
500 Г
3 00 Раамивс 1не
200
! 100

е
:
50
зо
У/

от
/ /
20 ' /
у
10
S.

\ \\ \
ч
О 5 г Отлага не

Г ли
3
О 2
X
СТ) 1 /
&
о 0.5 /
С иб 0.3
0,2
0,1 _____ ■1 ' 1 n il ^
'i
/

1 1 1111 1 1 1 1I U I » i. l i m ■ ■«
OOÖO о о о о о о о о '
0 0 0 .0 сГ о о о
2 <Nmir» O
УА б
о"о О о
P a S M e p на ч а с т и ц и т е , m m
на

Ф иг. 8.8. Приблизителни криви за ерозия, транспортиране и отлагане на

еднороден материал (скоростно поле на реката [1])

големи — най-високи води има при дебела снежна покривка

он

поради бързото стопяване на снега.

Движението на водата в реката се характеризира с нейното
скоростно поле (фиг. 8.8) и от параметрите на руслото (сечение
на водния поток, наклон и характер на дъното). С нарастването
тр

на водното количество тяхното значение се увеличава.

Между водното количество, напречното сечение на руслото и
скоростта на водата съществува динамично равновесие. Взаим-
ек

ната връзка между тях определя кой от рус ловите процеси ще

доминира. Ако наклонът на руслото е малък, наносите започват
да се акумулират и да го запълват. Това предизвиква увеличаване
Ел

на наклона в участъка, разположен по-надолу, и в резултат на

това там започва регресивна ерозия на дъното и пренасяне на
материал. Ако наклонът на руслото е голям, започва дънна
ерозия, което довежда до намаляване на наклона и на скоростта,
при което започва акумулиране на наносите.
Движението на водата в реката може да бъде л а м и н а р ­
н о и т у р б у л е н т н о . Турбулентното движение е причина
за вътрешни течения и за напречно преместване на водните маси
в руслото (фиг. 8.9). Неравностите по дъното и турбулентното
движение на водата причиняват намаляване на скоростта. Нап­

244
 ример при по-тясно русло реката е способна да пренася повече
наноси, като едновременно с това ерозира дъното си; ако по
дъното се акумулира алувий, руслото на реката става по-плитко,
разширява се и реката започва да размива бреговете си чрез
странична ерозия.
В одата в р еки те
притежава енергия и ! а

ка
извършва работа. При­
ето е да се определя т. 2
нар. кадастрална
■h ! if*
мощност на реката,

е
т. е. потенциалната Ч й о /
енергия на реката (за

от
1 1 -V ■ L/ч

единица дължина тя е
9,81.10 .Q.H [J] — Q е /|\ №
средногодишното 3вод-

Г ли
но количество в m /s , a
H — разликата във ви -.
сочините). При естест­
вени усл ов и я тази
С иб
енергия реката израз­
ходва за преодоляване
на триенето (между во­
дата и твърдите части­
УА б
ци, носени от нея,
между самите частици
и в дъното, и в брегове­
на

те), за пренасяне на Фиг. 8.9. Циркулационни течения на реката [29]

твърдите наноси и раз­ а — на/ праволинеен участък; б — на криволинеен участък;
— план на повърхностните и дънните струп;
творените вещ ества. 2 — циркулационни течения във вертикално сечение;
3 — винтообразнп течения
Резултатите от тази ра­
он

бота са ерозията, тран­

спортирането и акумулацията, при които се изменят очертанията
и дълбочината на долината. Водната ерозия във всеки участък
тр

от долината зависи от водния разход и от режима на оттока. При

едни и същи водни количества ерозията е по-интензивна в
планинските участъци (в горното течение) и значително по-слаба
в равнините (долното течение). Увеличаването на водните коли­
ек

чества по течението на реката довежда до нарастването на

скоростта, както и на широчината и дълбочината на руслото. В
долното течение, където наклонът на руслото е малък, реката
Ел

извършва руслова ерозия. Интензивността на русловата ерозия

зависи от съпротивлението срещу размиване на скалите (харак­
тера на склоновете и свойствата на самите скали), от растител­
ната покривка и пр.
Речните наноси (алувиалните отложе­
ния ) са продукти от ерозията на склоновете и руслото на реката
във водосборния басейн. От склоновете процесите на плоскостна­
та ерозия пренасят голяма част от изветрелия материал до дъното
на долината. Тези процеси се извършват по всички склонове на
водосборната област на реката. Поради това речните наноси се

245
 образуват от материалите от бреговете, от дъното, както и от
по-рано отложените наноси от цялата водосборна област.
Скоростта на пренасянето и на утаяването на различните по
зърнометричен състав алувиални наноси (чакъл, пясък, прах,

Водна п о Ь ь р х н о с т 80%

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Глина Прах ф и н п я с ъ к Среден п я с ъ к Ед ъ р п яс ъ к Чакъл
на

Ф иг. 8.10. Приблизителни криви за разпределението на пренасяните частици

по дълбочина на потока [1]
/ — епю ра на скоростта на течението на водата
он

глина) съгласно със закона на Стокс се определя от размерите на

частиците, от разликата между тяхната плътност и плътността
на водата и от кинетичната енергия на потока (фиг. 8.10).
Наносите биват влачени, търкаляни по дъното или пренасяни в
тр

плаващо състояние. Влачените наноси потокът премества по

дъното благодарение на хидродинамичното налягане, на което
противодейства пропорционалното на теглото триене в дъното.
ек

При увеличаване на скоростта потокът е способен да влачи

многократно по-тежки частици. Едрината на частиците на вла­
чените наноси се изменя през различните сезони. По дължината
на реката едрината на частиците постепенно намалява с намаля­
Ел

ването на скоростта на водата. Поради това равнинните реки

влачат предимно пясък, а планинските — чакъли, валуни, а дори
и блокове. П лаващ и наноси обикновено са фините прахови,
глинести или колоидни частици (количеството им в единица обем
вода наричат мътност на водата). Благодарение на тях се
образуват суспензии, при което подемната сила на водата се
увеличава (при чистата вода подемната сила достига 40 % от
масата).
Геоложката дейност на реките е причина за русловит е проце­

246
 си, които необратимо изменят надлъжния и напречните профили
на долината, очертанието на реката в план и разпределението на
дълбочините в нея. Векторността на русловите процеси се^опре­
деля от сложен комплекс природни условия, които действат
върху водосборния басейн като цяло (климат, геоложки строеж,
обем и режим на водния и на твърдия отток, съотношение между
количеството на наносите и транспортиращата способност на
водата, преотлагането на наносите и деформациите на руслото).

ка
При русловите процеси в речната долина се образуват и развиват
меандри. При тясно дъно на долината руслото в план има
синусоидално очертание, чиято амплитуда се определя от широ­

е
чината на долината. Деформациите на руслото се проявяват като
„преместване“ на речните завои надолу по течението на реката,

от
без съществено да се изменя очертанието на реката в план. При
широко дъно преместването на руслото и размиването на вдлъб­
натите брегове постепенно превръща меандрите в примковидни
завои. Този процес завършва с прекъсването на шийката на

Г ли
примката и меандърът се превръща в отчленена от руслото част
— „старица“ , която след това постепенно се превръща в крайб­
режно блато.
Ерозионни цикли. Надлъжният профил на реката във времето
С иб
се стреми към равновесната си форма. Ако релефът на земната
повърхност се формира само под въздействието на водната еро­
зия, надлъжните и напречните профили на всички долини биха
достигнали състояние на равновесие, а склоновете биха се загла­
УА б
дили до такава степен, че водата ще прекрати своята ерозионна
дейност. Повърхността на сушата ще се превърне в пенеплен
(почти равнина), което е крайната степен в низходящото истори­
на

ческо развитие на релефа. Ерозионен цикъл наричат последова­

телният ред от фази в развитието на релефа: т ект онско издига­
не, ерозионно разчленяване, пенепленизиране. В геоложката
он

история тектонските издигания и постепенното пенепленизиране

на релефа се редуват във времето. При тектонското издигане на
участък от земната повърхност водната ерозия формира оврази
и долини, понижават се вододелите и в крайна сметка релефът
тр

постепенно се пенепленизира. Степента на пенепленизиране на

релефа се определя от динамичното равновесие между скоростта
на ерозия (денудация) и скоростта на издигането и понижаването
ек

на земната кора (издиганията предизвикват „оживяване“ на

ерозията, врязването на долините и разчленяването на повърх­
ността, т. е. подновяването на фазите в процеса на пенепленизи­
ране). Всеки ерозионен цикъл има стадий на младост (при
Ел

който преобладава дълбочинната ерозия), стадий на зрялост (с

интензивна странична ерозия) и стадий на старост (ерозионна-
та дейност на реките постепенно замира).
По време на всеки стадий от нормалния ерозионен цикъл са
възможни усложнения. Те може да се дължат на други процеси
на акумулация или ерозия (например образуването на ледници,
вулканска дейност, движения на земната кора или изменения на
нивото на океана).
Типове речни долини. Общото направление на реката зависи

247
 от множество фактори, които са в сложна зависимост помежду
си. Такива фактори са: първичният наклон на повърхността на
сушата в дадения участък; тектониката (вертикалните движе­
ния, наличието на тектонски гънки, разломи, вулканската дей­
ност и др.); свойствата на скалите на повърхността; климатът и
ДР-
Речните долини биват ерозионни (образувани при ерозионното

ка
врязване на реката) и акумулативни (запълнени с алувиални
отложения).
Ерозионните речни долини обикновено се образуват върху
тектонски блокове, които са се издигали в минали геоложки

е
епохи или продължават да се издигат. В зависимост от начина
им на образуване те биват:

от
— а н т е ц е д е н т н и — това са речните долини, съществували
преди тектонското издигане или нагъване; едновременно с изди­
гането реките продължават да се врязват в кореновите скали;

Г ли
такава е например долината на Искър (между Плана и Лозенс-
ката планина и в Западна Стара планина), долината на Елидере
под Чепино и на Чая под Хвойна; когато антецедентна долина
пресича система от гънки, при пресичането на антиклиналите се
С иб
образуват къси проломи, а при пресичането на синклиналите —
разширения на долината; по такъв начин Вит, Осъм, Росица,
Янтра пресичат гънките на Предбалкана;
УА б
— с у б с е к в е н т н и са речните долини, които се разполагат
по дължината (по оста) на синклиналите и на антиклиналите;
такива са много от долините на притоците на антецедентните
на

долини в Предбалкана; например на Калник — десен приток на

Вит;
— к о н с е к в е н т н и са долините на реките, които следват
наклона на кореновите скали и текат направо върху тях: напри­
он

мер късите долини на реките, които започват от Предбалкана;

— е п и г е н е т и ч н и долини и проломи се образуват в
участъците, където старите тектонски структури са покрити с
тр

неустойчиви на ерозията скали; при ерозионното си врязване

реката постепенно достига до по-старите (и по-устойчивите)
коренови скали, които изграждат тектонската структура, и об­
разува в тях епигенетични (наложени) проломи; по р. Струма
ек

такива са проломите „Кракра“ при Перник и при Кочериново,

по Джерман — при Дупница, по Места и много от нейните
притоци, по Струмешница при Самуиловата крепост, по долното
Ел

течение на Марица, по средното течение на Тунджа и т. н.

Разломните иразседнит е долини обикновено следват тектон­
ските разломи. Отделните праволинейни в план участъци на
долината се определят от положението на разломите. Най-често
такива долини се срещат:
— в грабеновите басейни — долината на Струма между
Ръждавица и границата с Гърция, долината на Места от Елеш­
ница до Хаджидимово;
— в местата, където по разломи потъват отделни тектонски
блокове, а речните долини заемат образуваните негативни форми

248
 и ги запълват с алувиални отложения; например долината на
Доспат;
— в районите с разломни зони — например долината на Искър
между Самоков и София, както и в част от старопланинския й
участък, където антецедентната долина на реката преминава
през отделни смачкани участъци и разседни зони.
Много често разломните и разседните долини са активни в

ка
сеизмотектонско отношение (например долината на Струма, на
Марица).
Каньони и ждрела се образуват при врязването на реките в
устойчиви на ерозията скали. Например по долината на Вит от

е
с. Ъглен до Садовец, по Янтра под Горна Оряховица, по Русенски
Лом в пределите на Мизийската плоча, по Ерма при Трън, по

от
Лева река между Згориград и Враца („Вратцата“ ).
Независими от тектониката речни долини са:
— младите долини в участъци с еднороден литоложки строеж,

Г ли
които изцяло се врязват в кореновите скали; например долините
на притоците на Тополница и Стряма откъм Средна гора;
— старите широки долини, образувани в денудационните
заравнености, покрити с делувий; например долините в Плана,
С иб
Странджа, Сърнена гора, Северозападна Стара планина, както и
горните течения на почти всички реки.
Ледникови са долините, които през горния плейстоцен са
УА б
били заети от ледници. След стопяването на ледниците долините
са запазили коритообразния си профил с многобройни прагове,
обратни наклони, езера, моренни материали. По склоновете им
на

са се образували огромни сипеи, а част от езерата са запълнени.

В Рила и Пирин такива са долините на Рилска река, Бели Искър,
Бъндерица, Дамяница и редица по-малки долини с надморска
височина между 1100 и 1700 ш.
он

Карстови долини се образуват в районите, изградени от

карбонатни скали. При високо ниво на карстовите води в масива
(при масовото топене на снега и след обилни валежи) реките в
тези долини са пълноводни. По време на сухия сезон долината
тр

остава суха (такава е Сухобракьовската долина при с. Понор).

Слепи карстови долини се образуват по билните части на окар-
стените масиви (например билото на Козница при с. Губеш и с.
ек

Гинци). Те са затворени негативни форми на релефа, където

повърхностните води се губят в пукнатини, въртопи, понори и
др. По дъното на слепите карстови долини често се образуват
Ел

блата. Такива долини имат реките южно от билото на Козница;

там водите се губят в среднотриаските варовици в местността
Магарешници.
Акумулативните долини са запълнени с алувиални отложе­
ния.
Алувиалнит е отложения образуват руслов и терасен алувий.
Русловият алувий се отлага по дъното на реката, а терасният
образува относително равни площадки по бреговете — заливната
и незаливните тераси, разположени на различна височина по
склоновете на долината.

249
 Заливните тераси се образуват от алувия, който се отлага при
сезонното пълноводие на реката. Тяхната широчина е от няколко
метра до километри. Всяка заливна тераса е била дъно на
долината в определен етап от ерозионния цикъл на речната

е ка
от
Г ли
“ I I 1 1 \ \ \ л Я i i l l
------- — ---------: у>

|| ^ 2 ЩЗ
С иб Фиг. 8.11. Типове речни тераси
А — акумулативна; Б — цокълна; В — ерозионна; Г — структурна; I — кореново скали;
2 — прослойки от твърди скали; 3 — алувий
УА б
долина. Повърхността на последователно разположените тераси
по надлъжния профил на долината от извора до устието формира
на

надлъжния профил на долината по време на този цикъл (чрез

тях може да бъде възстановен надлъжният профил на долината
за същия цикъл).
он

В тектонски спокоен район хипсометричното ниво на залив-

ната тераса остава постоянно. При тектонско понижаване на
района дебелината на алувия в заливната тераса се увеличава.
При издигане се активизира дълбочинната ерозия и заливната
тр

тераса става незаливна. При променлив знак на тектонските

движения реката ерозира собствените отложения при издигане,
а при понижаване отлага нови. Така се образуват наложените и
ек

вложените речни тераси.

Алувиалните отложения имат разнообразен зърнометричен
състав. Поради непрекъснато изменящата се във времето скорост
на водата и развитието на речната долина в една и съща част на
Ел

долината се отлагат наноси с различен състав (валуни, чакъли,

пясъци, песъчливи глини, глинести пясъци, глини, тини, орга­
нични материали). Най-често алувиалните отложения образуват
пластове, лещи, прослойки и др. с различна дебелина и състав.
По произход речните тераси биват: ерозионни (скулптурни
или цокълни), акумулат ивни (наложени, вложени) и ерозионно-
акумулат ивни (фиг. 8. 11). Скулптурните тераси са стъпала в
кореновите скали на долината, на повърхността на които има
тънък слой (или такъв липсва въобще) от алувий. Ерозионно-

250
 акумулативните са образуват, след като реката ерозира корено­
вите скали и отложи върху ерозионната тераса алувий с различна
дебелина. По бреговете и склоновете на долината на различно
ниво се запазват части от старите заливни тераси (фиг. 8. 12).

—г

ка
_'_V ________ / _
'.J .___ u.

е
от
Г ли
36 3»

С иб Я г
УА б

Фиг. в. 12. Стадии в развитието на речна долина

А, В, В, Г, Д — стадии; / — коренови скали; 2 — алувий; 3 — делувнй
на

Кватернерни тераси в България. Речните тераси, образувани

по време на един и същи ерозионен цикъл, в повечето случаи
имат една и съща относителна височина, която срещу течението
он

на реката постепенно намалява, а терасите в различните долини

(дори за реките, които се вливат в различни морски басейни),
образувани по едно и също време, имат почти една и съща
тр

относителна височина спрямо руслото на реката, както и помеж­

ду си. В табл. 8. 3 са показани основните тераси за европейската
част от алпийската нагъната система (част от която е България),
които дължат своето образуване на тектонските движения през
ек

кватернера.
Таблица 8. 3
Ел

Възраст в наименование на Относителна Дебелина на Типичнп м естонаходвщ а в

терасата внсочнна, ш алувля, m България
1 2 3 4

Стара сициляйска 90— 100 2— 10 Камчия, Арда, горното

течение на Тополница и
Осъм
Млада сшщлийска 56—60 3—5 Тополница, Тунджа (при
(милацка) Жребчево)
Тиранска 28— 36 2—4 Искър и др.
Вюрмска (монастирска) 15— 18 2—8 Марица, Бели Искър

251
 Продължение на табл. 8.3
1 2 3 4
Неолитична (ницка) 6—8 1— 2
Енеолитична 3— 5 1 — 1,5
(балканска) широко
разпространени
Съвременна 0,5— 1,0 0,5— 10,5
(заливна) (край Дунав

ка
до 23,5 m)

Комбинациите от кватернерните речни тераси в долините на

е
българските реки са източник на ценна информация за местните
(локалните) радиални тектонски движения през кватернера,

от
свързани с интензивна ерозия (при издигане) или с акумулация
(при понижаване). Таблица 8. 4 (по данни от „Енергопроект“ )
дава представа за дебелината на съвременния алувий в долините
на много наши реки и за връзката й с тектонските движения,

Г ли
което е важно за всички видове строителство.
Таблица 8. 4

Терасни комбинации Разпространение в Т ектонски движения през кватернера и

С иб
(по табл. 8. 3)
1
1. Основна комбина­
България
2

южната част на
дебелина па съвременния алувий, m
3
преди кватернера няма диференцирани
ция от тераси; в Предбалкана; тектонски движения; дебелината на
УА б
долината се срещат Източните Родо­ съвременния алувий е от 0 до 10 ш;
всички тераси пи; Ка мч и я ; кореновите скали се разкриват в най-
горното течение тесните участъци на долината
на Места
на

2 . Основна комбина­ в някои котлови­

ция без най-висока- ни на Южна
та тераса България
3 . Само вюрмската и в повечето от потъване преди вюрма; по-младите
он

по-младите от нея котловините на тераси (съвременния алувий) са врязани

тераси Южна България в старокватернерния алувий
4. Основна комбина­ Стара планина; интензивни издигания през кватернера;
ция; терасите имат Централните реките текат върху коренови скали;
тр

по-голяма относи­ части на Родопи­ едър чакъл с дебелина 1— 2 m има само

телна височина (при те в по-големите разширения и над
по-високите — по- поройните конуси
голяма)
ек

5 . Само неолитична- покрад Дунав и в интензивни понижения до началото на

та и по-младите от някои котлови­ холоцена; съврем енните тераси са
нея тераси (с по-мал- ни на Южна врязани в кватернерни (плейстоценски)
ка о т но с и т е л н а България
Ел

отложения
височина)
6 . Липсват всички в големите низи­ интензивни понижения и понастоящем;
тераси с изключение ни и котловини и в долините има до 65 m (а в отделни
на заливната в някои долини случаи — над 150 ш ) съвременен
в Родопите (Дос­ алувий; чести заблатявания
пат)

252
 Дебелината на съвременните алувиални отложения в речните
долини може да се определи само при условие, че точно се
разграничават същинските кватернерни речни тераси и терасо-
видните форми на релефа с друг произход (каквито са например
подсечените, т. е. ерозираните от главната река наносни конуси
на притоците й; подсечените собствени наноси на реката при
нейното меандриране, както и подприщването на коритото на

ка
реката от свлачища, срутища, поройни конуси и др., при което
в долината на реката се натрупва алувий с по-голяма дебелина).
Типове речни мрежи. Речната мрежа се образува от реката и
нейните притоци. По своите очертания в план може да бъде

е
дървовидни — реката и нейните притоци наподобяват разклонено
дърво; геометрична — основната река и нейните притоци следват

от
тектонски разчленените участъци (по линиите на разломите) по
повърхността на района и имат определена линейност на дълги
участъци.

Г ли
8.3.3. Геоложка дейност на морето
С иб
Моретата и океаните заемат 71 % от повърхността на Земята.
Те са мощен геоложки фактор за преобразуване на земната кора.
Бреговата линия е ивица от сушата, която се намира под въз­
УА б
действието на морската вода. Тя бива разрушавана от вълните
или върху нея се натрупва материал, пренесен от други участъци
на сушата или от други участъци на басейна. В моретата и
на

океаните чрез валежите, вятъра, континенталните ледове, реки­

те и др. се внася голямо количество минерални вещества от
сушата. Морето непрекъснато разрушава бреговете си. Внесеният
от сушата твърд отток се пренася, сортира и отлага от морските
он

течения и морските вълни.

Във вертикален разрез океанското дъно може да се раздели
на три основни зони (фиг. 8.13). Ш елфовата (литоралната)
тр

зона е с дълбочина от 0 до 200 ш. Тя е продължение на

континентите и площта й е 7,6 % от цялата водна площ на
моретата и океаните. Зоната на континенталния склон ( бати-
алната зона) е с дълбочина от 200 до 2000 m, а зоната на
ек

океанското дъно ( абисалната зона) — с дълбочина от 2000 до

5000 m. Океанските падини с дълбочина, по-голяма от 5000, не
образуват непрекъсната зона.
Ел

Разрушителната дейност на моретата се нарича абразия.

Морската абразия действа само в литоралната зона. В резултат
на абразионното действие на вълните брегът постепенно се раз­
рушава и се образуват прибойни тераси (фиг. 8.14), които биват
абразионни — изградени от коренови скали, и акумулационни
— изградени от морски отложения. Съвременните тераси са
разположени в ивицата, в която действат приливите и отливите
— в плажната ивица.
Освен чрез механично разрушаване морската вода действа
върху скалите, които изграждат брега, и по химичен начин

253
 (главно разтваряне). Разрушително действат и морските организ­
ми, например планктонът, който разрушава както скалите, така
и бетонните съоръжения.
Известно разрушително действие оказват и морските течения
— крайбрежни и дънни, както и приливите и отливите. Разру-

ПоЬърхнина на З е м я т а , м л н .к т 2

ка
1 2 3 4 5
in 1 , . , , 10
Еберест
0 8£ 8т
8

е
6

от
СЬетобен
4
С уш а 29 ,3 % 1 океан 70.7%
2

Г ли
Сре Зна ви со чи н а н а с у ш а т а
875т
Г “ 1 0
гО О т^ ^ ^ ^ Ш е Аф
конти нента^ ^
- ^ ^ Б а т иална 2
С иб лен ск/кон
.зона
Средна дьлбочина на С iem.
океан 3 7 9 £ т
^ >> , , AfeuP.niM а зо н а
4

Океанско дънТ^ "" /,/ / /

е
Дълбсь^Ч
УА а б
1 ho bog-'A
ни >*<ле0оЬе ^ е
1 2 го
М арианска
nQ9UHQ ,11034 Ï 12
нн

10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
ПоВъркнина на З е м я т а .%

Фнг. 8.13. Главни зони на морското дъно [54]

ро

шаването на брега вследствие на абразията зависи от следните

фактори:
— скоростта на движение на вълните и крайбрежните тече­
кт

ния;
— скоростта на вятъра;
— регионалното положение на крайбрежния участък, негова­
е

та форма и височина;
Ел

— състава, физико-механичните свойства и залягането на

скалите;
— вида на растителността;
— действието на атмосферния агент.
Главната причина за абразията е механичната вълнова енер­
гия, действаща при незначителна скорост на вятъра или при
неголеми крайбрежни течения. Вълната се образува вследствие
на вихровото движение на водните молекули от повърхността
под действие на вятъра. В зоната на прибоя вихровото движение
се нарушава от триенето в морското дъно.

254
 Геоложката дейност на водните басейни най-силно се изразява
в разрушаване на бреговете и дъното им. Главно значение при
този процес има механичната сила — постоянното ударно дейс­
твие на вълните и повдиганият и носен от тях скален материал.
Ударната сила на морските вълни за бреговете на Черно море
достига 0,72.10 Ра, а за океанските —
1—3.105Ра. Вълните въздействат на бре­

ка
га постоянно, затова те постепенно ви­
доизменят неговите очертания. Напри­
мер в района на Одеса морският бряг се
разрушава със скорост 1,5—2 m/а, в

е
Сочи — 4 m/a, а ниските глинести бре­

от
гове на Азовско море се разрушават със
скорост до 12 m/а. У нас в района между
с. Сарафово и Бургас тази скорост е
0,5—1 m/а. Абразионните процеси зави­

Г ли
сят от следните геоложки фактори:
— от състава на скалите, изгражда­
щи брега — бързо се разрушават глинес­
тите, песъчливо-глинестите и пясъчни­
С иб
те брегове, а най-устойчиви на абрази-
онно действие са участъците, изградени
от здрави скали;
УА б
— от строежа на брега (фиг. 8.15) —
най-бързо се разрушават бреговете, изг­
радени от слоестите масиви с наклон
на

към брега, а по-бавно тези с наклон към

морето (при стръмен скален бряг разру­ Фиг. 8.14. Стадии в
шителната работа е много по-голяма, оформянето на абразионен
отколкото при полегати брегове, където морски бряг (I + IV) [59]
он

I — бряг (клмф);
енергията на вълните се „угасява“ от 2 — вълнопрнбойна ниша;
Я — п л й ж ' 4 — попвплий
П Л аВН О ТО Очертание на морското Д Ъ Н О , абразмонна тераса; 5 — подводна
по което вълната се плъзга); якумул*тпвнат*р»с«
тр

— от наличието на плажна ивица —

пясъчната плажна ивица намалява енергията на вълните и силно
намалява разрушителната им дейност.
В резултат от подкопаването на морския бряг от абразионните
ек

процеси се активизират или възникват свлачища и срутища.

Такива има на много места по Черноморското крайбрежие у нас
(на север от Варна, край Бургас — Сарафово и др.).
Ел

Транспортиращата дейност на вълните е по-голяма, когато

вълните са коси към брега. Теченията обикновено пренасят
по-дребни частици поради малката си скорост. Една незначител­
на част от този материал се пренася от дънните течения чрез
претъркаляне на частиците. Подобна е и транспортиращата
дейност на приливите и отливите.
Защитата на морския бряг от размиване и разрушаване може
да бъде профилактични и капитална. Профилактичните мерки
включват наблюдения върху процесите и охрана на брега. Тях-
ната цел е навреме да се регистрират опасните явления и дефор­

255
 мации, които може да нарушат естественото равновесие в гео­
ложките процеси. Особено значение има опазването на плажовете
и брегоукрепителните съоръжения.
Плажната ивица е главната природна защита на морския
бряг. Ето защо съхраняването на несвързаните почви от крайб-

е ка
от
Г ли
Фиг. 8.15. Разрушаване на морския бряг в зависимост от положението на
пластовете
а — пластовете потъват към континента; б — потъват към морето;
в — хоризонтални пластове; I — варовик; 2 — глина; 3 — пясъчник
С иб
режната зона е необходимо условие за защита на брега от
размиване и разрушаване. Към профилактичните мерки се отна­
ся и изкуственото попълване на плажа с насипен материал.
УА б
Капиталните мерки са всъщност строителство на различни
брегозащитни съоръжения, чието предназначение е да намалят
енергията на вълните. Те биват пасивни и акт ивни. Към пасив­
на

ните се отнасят вълноотбойните стени и уширената плажна

ивица. Вълноотбойните стени поемат ударите на морските вълни.
Изграждат се от стоманобетон по протежение на брега. За увели­
чаване на широчината на плажната ивица се използват т. нар.
он

акт ивни брегоукрепителни съоръжения (буни и подводни въл­

ноломи) или специални конст рукт ивни елементи, каквито са
тетраподите.
тр

Б ун ит е са напречни на брега (перпендикулярни или накло­

нени) и успоредни една на друга насипни стени (скален насип).
Те намаляват скоростта на вълните и задържат носения от тях
материал. Постепенно пространството между буните се запълва
ек

и широчината на плажната ивица се увеличава. Буни са изгра­

дени на много места по нашето крайбрежие: Поморие, Бургас,
Несебър, Балчик и др. В екологичен аспект обаче те се възприе­
Ел

мат като грубо изменение на естествения ландшафт.

П одводн ит е вълноломи се строят успоредно на брега на
разстояние 30—40 m в морето, където дълбочината на водата е
около 3—4 ш. Короната на вълнолома е на 0,3—0,5 m под
морското ниво. Полегатата страна на стената обикновено е бетон­
на и е обърната към морето. Предназначението на вълноломите
е да „угасяват“ енергията на морските вълни (фиг. 8.16.).
Тетраподите намират все по-широко приложение за защита
на морските брегове от абразия. Те са стоманобетонни тела с
четири симетрично разположени в пространството разклонения

256
 (лъчове), всеки от които има форма на пресечен конус. Тетрапо­
дите се разхвърлят равномерно в основата на морския бряг и
вследствие на специфичната си форма те се заклинват в бреговите
отложения. По този начин се създава силно пресечена повърх­
ност, която „разсейва“ енергията на вълните.

е ка
от
Фиг. 8.16. Схематичен разрез на морски бряг с вълнолом
1 — нормАЛно вод н о н и в о ; 2 — прмбоП ; 3 — п л а ж н а мгшца; 4 — в ъ л н о л о м ; 5 — м о р с к о д ъ н о

Г ли
Реките внасят в моретата и океаните огромно количество
теригенен материал (разрушен скален материал от континентите)
— около 13 млрд. t годишно. Други източници на материал са
вятърът, подводните вулкани и абразионната дейност на вълни­
С иб
те. Този материал се сортира по тегло и размери. В крайбрежната
ивица и шелфовата зона се натрупват механични утайки с
различна едрина — от псефитни до пелитни частици. В литорал­
ната зона е плажната ивица. Много често тук се отлагат тини и
УА б
биогенни отложения — коралови рифове. От хемогенните отло­
жения за шелфовата зона са характерни оолитните варовици.
на

Отложенията по континенталния склон са преходни между

шелфовите и дълбокоморските. Те са често прахово-глинести, с
ясно изразена слоестост. Тези отложения заемат големи площи
и са със значителна дебелина.
он

Отложенията по океанското дъно и дълбоководните падини

са обикновено биогенни и вулканогенни. Биогенните са органич­
ни тини, а вулканогенните — вулканска пепел.
Свойствата на морските седименти зависят преди всичко от
тр

произхода им, от петрографския и химичния им състав (т. 6).

ек

8.3.4. Геоложка дейност на езерата и блатата

Е з е р а т а са затворени понижения на земната повърхност,

Ел

запълнени с вода (без връзка с моретата и океаните). По произход

те биват: тектонски — образувани в понижения с тектонски
произход: ерозионни — в понижения с ерозионен произход
(ледникова ерозия); карстови — в понижения с карстов произ­
ход; крайморски — в понижения край морския бряг и др.
Езерата подобно на моретата и океаните извършват разруши­
телна и акумулационна дейност, но в значително по-малък
мащаб.
Езерните отложения са механични, химични и биогенни.
Механичните утайки са предимно едрозърнести чакъли и пясъци

17 Инженерна ге о л о г и я и х и д р о л о ги я 257
 в крайбрежната ивица и глини и тини в дълбоките части на
басейните. В солените езера самостоятелно или заедно с меха­
ничните утайки се образуват и химични отложения — каменна
сол, гипс, мергелни варовици. Характерни отложения, свойстве­
ни само за езерата, са биохи­
мичните утайки — сапропел
(органични тини), торф, креда,

ка
трепел и др. Важна особеност
на някои плитководни езера е,
че при определени геоложки и
физико-географски условия те

е
преминават в стадий на забла­
тяване. За такива езера са ха­

от
рактерни отложения от типа
на тините и торфа.
Б л а т а т а са преовлаж-

Г ли
нени части от земната повърх­
ност, които в зависимост от
условията на подхранването
С иб им с вода биват долинни и скло-
нови. Заблатяването става в
Ф иг. 8.17. Типове блата такива участъци от земната по­
а — равнннно; б — планинско; 1 — подлож ка;
2 — торф ; 3 — ти ня; 4 — заблатена почва;
върхност, където водопропуск­
УА б
5 — подхранване ливостта на почвите е малка и
е затруднено изпарението на
вода. В такива участъци нивото на подземните води се задържа
на

постоянно, като водното огледало почти съвпада със земната

повърхност. Блатните отложения са предимно сапропел (орга-
нична тиня) и торф (фиг. 8.17.).
Условията за строителство на заблатени терени зависят от
он

причините за заблатяването, дълбочината, релефа и свойствата

на дъното, особеностите на торфените отложения, наличието на
тини и др. (фиг. 8.17).
тр

8.3.5. Преработка на бреговете на водохранилищата

ек

След построяването на язовирната стена и оформянето на

водната чаша природните условия рязко се изменят. Долната
част на речния склон попада под вода, повдига се нивото на
Ел

подземните води и процесът ерозия се замества с нов процес,

характерен за моретата и езерата. Понеже запълването на язо­
вирната чаша става много бързо, на склона интензивно започва
да се оформя нов профил, който съответства на изменените
условия (фиг. 8.18).
Новите фактори, които се появяват при създаването на язо-
вирното езеро, са рязкото повдигане на нивото на реката, промя­
ната в напорите на подземните води, водните вълни и др.
Изкуствено създадените нови условия активизират старите свла­
чища по склоновете, появяват се нови, водата размива скалите

258
 и пренася разрушения материал и т. н. Постепенно бреговата
линия се измества навътре към междуречията. Вследствие на
това се унищожават значителни площи, повреждат се различни
съоръжения. За да се контролира този процес, е необходимо
предварително (по време на проучването) да се направи прогноза
за неговото развитие, а именно: да се определи широчината на
зоната, к о я то

ка
подлежи на пре­
работка, и про­
дължителността
на процеса, т. е.

е
времето, необхо­

от
димо за оформя­
нето на новия
равновесен про­
фил на склона.

Г ли
Ш и роч и н ата
на зоната зависи
от следните фак­ Фиг.8.18. Първи стадий от преработката на брега
тори: С иб
а) от профила 1 — ниво
на речния склон;
на язовирно езеро [19]
естествен склон; 2 — нов профил на склона; 3 — естествено
на подземните води; 4 — ниво на подземните води
след завиряване
б) от водоус-
УА б
тойчивостта на скалите, които изграждат склона;
в) от височината на водното ниво в язовирната чаша и от
амплитудата на колебанията му;
на

г) от вълновия режим на язовирната чаша;

д) от състоянието на речния склон (свлачищен, нарушен от
тектонски процеси, устойчив и т. н.).
Ако преди строителството реката е оформила склона, както е
он

показано на фиг. 8.18, а нивото на водата е на кота ЕВН

{естествено водно ниво), непосредствено след напълване на
язовира нивото се изменя и достига своето ново положение —
ВВН (високо водно ниво). При експлоатацията на язовира нивото
тр

на водата може да спада до положение МО (мъртъв обем).

Изменението на водното ниво в язовира води до промяна на
нивото на подземните води. Едновременно с това започва да се
ек

променя и състоянието на скалите, които изграждат склона.

Глинестите почви поемат вода, набъбват или се размекват, а това
е благоприятна предпоставка за образуването на свлачища (фиг.
Ел

8.19). Ако склонът е бил деформиран от стари свлачища, под

влияние на допълнителното навлажняване те могат да се акти­
визират. Ако склонът е изграден от напукани скали с глинест
пълнител на пукнатините, при взаимодействие с водата той се
размеква или се изнася суфозионно, създават се благоприятни
условия за свличане или срутване. Колебанието на водното ниво
във водохранилището може да предизвика суфозия както в
долинните склонове, така и в стената на язовира, ако тя е насипен
тип. Обикновено последиците от тези процеси са свличания,
понякога катастрофални.

259
 Положението на новия склон след напълването на язовира се
определя по изчислителен път [67] или чрез моделни изследва­
ния в лабораторни условия и in situ. Да се определи новият
равновесен профил на склона, оформен главно от механичното
действие на водата, е сложна и трудна задача, тъй като решени­
ето й зависи от много фактори. Методът на Е. Г. Качугин е един

ка
ю

е
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 8.19. Разрез на свлачище в язовир» предизвикано от колебанията на
водното ниво [36]
на

1 — терциерни глини; 2 — свлачпщ е; 3 — пърионачален профил на брега;

4 — линнл на склона след свличането

от често използваните в практиката за прогнозиране на прерабо­

тената зона на водохранилището. Той приема, че тази зона се
он

състои от две части: долна, широчината на която зависи от

амплитудата на колебанията на водното ниво, и горна надводна
част, която се определя от условията за устойчивост на склон
тр

[19].
Широчината L на долната част (плажната ивица) — фиг. 8.20,
се определя по формулата на Б. В. Поляков:
ек

L = (Лр + а + hB) ctga, (8.7)

където Лр е дълбочината на размиваната от вълните зона:
Лр = (1,5— 2 )Н ;
Ел

Н — височината на вълните; Н Шах = vD + Д /200;

D — дължината на разгона на вълните; D = 100 (П. Кузнецов);
a — амплитудата на нивото на водата;
Лв — височината на заливания от вълните участък; Лв = 3,2
kHctga;
k — коефициент на грапавост; k = 1 за гладка повърхност;
k = 0,78 за нахвърлян камък;
a — ъгълът на наклона на плажната ивица, който зависи от
свойствата на отложенията и височината на вълните; при висо-

260
 Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
е

261
Фиг. 8.20. Преработка на брега на водохранилище [54]
ка
 чина на вълните до 0,5 + lm : а < 6’ при глинест бряг; а = 11 +
13” при чакълест бряг; а = 7 + 10° при пясъчен бряг.
Като се сумират широчината на плажната ивица и широчи­
ната на надводния и подводния склон, може да се определи
широчината на преработената от водохранилището брегова ивица
(фиг. 8.20).
Динамиката на бреговете на водохранилището (преработката

ка
на бреговете) е неуправляем и нежелателен процес както от
гледна точка на експлоатацията на язовира, така и от гледна
точка на най-ефективното използване на природните ресурси
(водни, горски, минерални, почвени, биологични и др.). Водох­

е
ранилищата активизират движенията на земната кора, като

от
понякога предизвикват местни земетресения.

8.3.5. Геоложка дейност на ледниците

Г ли
На територията на Европа са установени няколко заледявания
в течение на последните 500— 600 хиляди години. Днес ледът
С иб
покрива около 10 % от повърхността на Земята и обхваща
полярните области (Гренландия, Шпицберген, Антарктида), ви­
соките планини (Хималаи, Памир, Кавказ, Алпи) и плоскогори-
ята на Скандинавия.
УА б
Ледът се получава при прекристализацията на снега и обра­
зува потоци (ледници), чието движение се ограничава от височи­
ната на терена. Основното свойство на леда е пластичното
на

течене.
Геоложката дейност на ледниците е резултат главно на тях­
ното движение, въпреки че скоростта им е 10 хиляди пъти
по-малка от тази на речните води. Спускащият се по склоновете
он

лед изтрива или разрушава повърхността на скалите. В зависи­

мост от особеностите на релефа, от структурата и свойствата на
скалите се образуват различни ледникови форми: долини, цирку-
тр

си, бразди и др. Тъй като скоростта на движението на ледника е

малка, основният разрушителен фактор е неговата маса. Леден
слой с„дебелина до 100 m въздейства върху скалното легло с
92 t/m . Разрушителната сила на ледника се улеснява и от
ек

включените в него скални късове.

Ледниците захващат и пренасят разрушения скален мате­
риал. При разтопяването им се отлагат и натрупват специфични
Ел

ледникови (глациални — Qgl) отложения, наречени морени.

Разпределението им в ледниковия „език“ (челната част на лед­
ника) е следното: повърхностни (странични и срединни), вътреш­
ни и дънни морени (фиг. 8.21).
Състав и строеж на ледниковите отложения. Морените са
нееднородни, несортирани, неслоести отложения. Състоят се
предимно от валуни, пясъци и глини. След стопяване на ледника
тези материали образуват покрития (покрови) с дебелина, дости­
гаща десетки метри. Понякога ледниковите отложения образуват
хълмове с елипсовидна форма, съставени предимно от дънни

262
 морени. Крайните морени образуват преградни валове с височина
до 30—40 ш.
При топенето на ледниците се образуват постоянно течащи
води, които размиват дънните и крайните морени и преотлагат
ледниковия материал (флувиоглациален — Q fgl ) в следната

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 8.21. Схема на ледникови отложения (морени)

а — л ед н и к ов е з и к в п лан; б — л ед н м к ов е зи к в (м зр е з ; / — ст!>аннчнн м о р е н и ; 2 — ср е д н и м о р е ­
ни; 3 — челна м ор ен а; 4 — в ъ т р е ш н и м о р е н и ; 5 — д ъ н н и м о р е н и ; 6 — н ач ал о на рек а
он

последователност в план: валуни, пясъци, глини. Флувиоглаци-

алните отложения се различават от типичните ледникови по
своята слоестост и сортираност.
тр

Строителни свойства на ледниковите отложения. Валуните,

пясъците и глините, отложени в условията на голямо натовар­
ване от ледената маса, са уплътнени, а понякога и преуплътнени.
ек

Общата им порестост не превишава 25—30 % , а сляганията на

построените върху тях сгради и съоръжения са минимални [2].
Когато глините са смесени с валуни, може да се очакват нерав­
Ел

номерни слягания.
Водопропускливостта на глинесто-песъчливите ледникови от­
ложения е малка като тази на практическите водоупори. Когато
моренните наслаги са съставени предимно от валуни с пясък и
чакъл, трябва да се очаква голяма водопропускливост и това е
твърде важно за хидротехническите съоръжения.
Ледниковите отложения са естествени находища на строите­
лен материал както за зидария, така и за бетон. По време на
инженерно-геоложките проучвания трябва да се прилагат и

263
 геофизични методи, понеже наличието на огромни валуни може
да се окаже фалшив признак за скална основа.
Ерозионно-ледникови долини в България. Територията на
България е била засегната от ледниковия период на кватернера
— вюрм. Доказателство за заледяване са ледниковите долини в
най-високите ни планини Рила (Рилска река, Бели Искър) и
Пирин (Дамяница, Бъндерица, Власинска река и др.). Леднико­
вите езици са преработили профила на предледниковите долини

ка
в [/-виден. В надлъжния профил на долините също се наблюдават
елементи на ледникова разрушителна дейност: обратни падове
и кръгли или елипсовидни уширения ( циркуси ) с диаметър до

е
1 km. Част от ледниковите отложения (ръбести скални късове)
са натрупани по стръмните склонове на долините и в повечето

от
случаи те са източници на сипеи. Това създава извънредно
големи трудности при строителството на открити деривации,
което налага те да бъдат заменяни с хидротехнически тунели.

Г ли
Челните морени оформят големи моренни валове, които прег­
раждат долините. Съставени са главно от гранитни блокове и
валуни с глинестопесъчлив пълнител. Заедно с дънните морени
те са сериозен проблем за хидротехническото строителство зара­
С иб
ди голямата им водопропускливост. Много от реките на Рила и
Пирин текат изцяло или частично под тези наноси.
Една част от ледниковите циркуси са езера (Попово езеро,
Бъбрека и др.), а други са запълнени с ледников материал.
УА б
По-голяма част от езерата са върху здрави скали (гранити,
гнайс).
Ледниковите езера на Рила и Пирин са малки водохранилища
на

— естествени изравнители на високопланинските реки. Запъл­

нените езера са обект на инженерно-геоложките проучвания като
баластриери за пясък и чакъл.
он

8.4. ГЕОЛОЖКА ДЕЙНОСТ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

тр

8.4.1. Суфозия

Движението на подземните води предизвиква филтрационни

деформации, които се проявяват в склоновете на речните долини
ек

(особено в участъците, преградени с язовирни стени), в откосите

на дълбоките изкопи, в дигите, в земнонасипните язовирни
стени, в подземните минни изработки, в карстовите празнини и
Ел

др. Най-податливи на филтрационни деформации са несвързани­

те дисперсни почви (пясъци, чакъли), льосът, слабо споените
седиментни скали, изветрителният слой и запълнителите на
пукнатините и карстовите празнини.
Суфозията (от лат. suffosio) е процес, свързан с филтрацията
на подземните води, при който филтрационният поток изнася
най-малките минерални частици през порите на едрозърнестия
скелет. При голяма продължителност и интензивност той може
да предизвика пълно разрушаване на структурата и необратими
деформации — слягане, пропадане, свличане, обрушване и др.

264
 В склоновете на речните долини и овразите, там, където
водоносните пластове се дренират и хидродинамичният градиент
е най-голям, се създават условия за разрушаване на структурата

е ка
от
Фиг. 8.22. Деформиране на склон вследствие на суфозия

Г ли
им, намаляване на обемната им плътност и деформиране на
склона чрез свличане на почвени или на скални маси (фиг. 8.22.).
При филтрация в слабо споени пясъчници и конгломерати
С иб
(когато циментиращото вещество е разтворимо или се замества
от глинести частици) водата едновременно разтваря спойката и
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.23. Слягаве ва земното платно на жп линия Русе—Стара Загора [53]

(гара Соколово — сп. Ганчовец) вследствие образуването на суфозионни
каверни при инфилтрацията на вода от канал
/ — песъчлива варовита глина; 2 — мергел; 3 — пеоблицован канал; 4 — подпорна стена;
5 — динамично натоварване; 6 — каверна

изнася най-малките частици. Образуват се празнини, намалява

се обемната плътност на скалите и тяхната носимоспособност.
Деформациите, свързани с тези процеси, са слягане и пропадане
и могат да доведат до сериозни повреди в сградите и съоръжени­
ята в непосредствена близост (фиг. 8.23).

265
 В естествени условия много рядко се създават предпоставки
за протичане на суфозионния процес. Например в речните тераси
на контакта между два водонаситени пласта (дребнозърнест и
едрозърнест) е възможно
при достатъчно голям
напорен градиент да се
запълват порите на едро­

ка
зърнестия с частици от
дребнозърнестия пласт,
ако съотношението на
зърнометричния им със­

е
тав е подходящо (фиг.
8.24).

от
При строителството
Фиг. 8.24. Суфозия на контакта на два
на различни съоръже­
водоносни пласта ния (дълбоки изкопи,

Г ли
/ — едрозърнест; 2 — дребнозърнест канали, земнонасипни
язовирни стени и др.) и
при тяхната експлоатация често се създават необходимите усло­
вия за суфозия — голяма скорост на филтрацията (голям напорен
С иб
градиент) и определена нееднородност в състава на несвързаните
почви (пясъци, чакъли); например при напълване на водохрани­
лища или при осушаване на дълбоки строителни изкопи. Особено
УА б
опасни са онези участъци, където филтрационният поток излиза
на повърхността, тъй като именно там са максималните стойнос­
ти на напорния градиент. Ако процесът започне, той се разпрос­
на

транява регресивно в дълбочина на масива и може да предизвика

пълно изнасяне на пълнителя на пукнатините или на карстовите
празнини. Суфозията може да обхване и изветрялата част на
скалната пукнатина, като при това се образуват специфични
он

тръбовидни кухини (лисичи дупки). Широчината им достига до

1— 1,5 m, а дължината до десетки метри.
От практиката са известни много аварии в канали и земнона­
тр

сипни язовирни стени, предизвикани от суфозионни деформа­

ции. Определянето на критичния напорен градиент (/кр), при
който започва суфозионният процес, е трудна и сложна задача.
В практиката се използват няколко емпирични формули, с които
ек

се получават задоволителни резултати, например формулата на

Терцаги-Замарин:
( У - У }
Ел

I кр = ( 1 - п ) + 0,5 п , (8.8.)
IW
\ J
където Ys е специфичното тегло на почвата;
уш — специфичното тегло на водата;
п — обемът на порите в почвата (в части от единицата).
Практическото прилагане на формула (8.8) се затруднява от
невъзможността да се определи естественият обем на порите на
пясъците и чакълите и на пълнителя на пукнатините.
Суфозията може да се осъществи при благоприятно съчетание
на голям напорен градиент (/*,,) и подходяща зърнометрична

266
 нееднородност (——>20 /> 5). Критичният напорен градиент
“ 10
(/кр), над който е възможен процесът суфозия при възходяща
филтрация, може да се определи по графиката на В. С. Истомина
(фиг. 8.25.).

е ка
от
Г ли
Фиг. 8.25. Зависимост между коефициента на разнозърност U = deo/dio и
критичния напорен градиент [61]
С иб 1 — област на суфозия; 2 — област без суфозия

Суфозионният процес в запълнени пукнатини и карстови

празнини може да възникне при достатъчно голям хидравличен
УА б
градиент, при който настъпва пробив в пълнителя и прогресира­
що размиване. В този случай опасността от суфозия зависи от
на
он
тр

Фиг. 8.26. Пукнатинна суфозия [76]

ек

! — варовик; 2 — песъчлнво-глииест пълнител; а — равномерно запълнена пукнатина;

6 — неравномерно разпределен пълнител; hi, Нз — напор; h, 1з — филтрационен път

състава и свойствата на пълнителя. Много малка суфозионна

Ел

устойчивост притежават варовиковият и доломитовият прах,

запълващ пукнатините на едноименните карбонатни скали. Раз­
миването и изнасянето на такъв пълнител започва при сравни­
телно малки градиенти (0,015—0,10). По-устойчив е глино-пя-
съчният пълнител, който започва да се размива при по-голям
хидравличен градиент (0,5— 1,0). Друг фактор, от който зависи
суфозионното изнасяне на пълнителя от пукнатините, е неговото
разпределение (фиг. 8.26.). При частично и неравномерно запъл­
ване опасността от суфозия е по-голяма, защото е по-голям
хидравличният градиент, отколкото при плътно запълнените

267
 пукнатини. Моделирането на този процес е много трудно, понеже
практически е невъзможно да се установи действителното раз­
пределение на пълнителя.
Прогнозирането на суфозионните процеси при строителството
на различни съоръжения (канали,
насипи, дълбоки изкопи и др.) тряб­
ва да се основава на обобщени изводи

ка
от различни качествени и количест­
вени показатели. Суфозията може да
се избегне или да се ограничи значи­
телно чрез противофилтрационни за­

е
веси, дренажи на подземните води в
областта на техния излаз на повърх­

от
Фиг. 8.27. Противосуфозиониа
призма на язовирна стена ността, чрез обратни филтри в осно­
1 — насип; 2 — ниво на ф илтрацион­ вите на диги и земнонасипни язовир­
ния поток П|>€3 насипа; 3 — скална о сн о ­
ва; 4 — многослойна п|ютпвофилтрацион- ни стени, чрез регулиране на повър­

Г ли
на призма хностните води и др. (фиг. 8.27).

С иб 8.4.2. Колматация

Колматацията е противоположен на суфозията процес както

по своята същност, така и по крайните резултати: увеличава се
УА б
плътността на почвите, а се намалява тяхната водопропускли-
вост.
При намаляване на скоростта на филтрационния поток пре­
на

насяните в плаващо състояние вещества се утаяват или задържат

в порите и пукнатините, като по този начин ги запълват (колма-
тират).
Във водните басейни и реките колматацията се осъществява
он

при инфилтрация на водата заедно с носените от нея вещества,

колматирайки дъното и бреговете.
Веществата, които запълват порите или пукнатините, могат
тр

да бъдат финодисперсни частици (пелитни, алевритни), газове,

водонеразтворими утайки и др. По този показател колматацията
може да се разглежда като механична, газова, химична и биоло-
ек

гична. За практиката най-голямо значение има механичната

колматация и тя може да се разглежда като механична адсорб-
ция. За язовирите това е един полезен процес, тъй като след
известно време намаляват значително филтрационните загуби от
Ел

водохранилището. Но за инфилтрационните басейни колматаци­

ята е нежелателен процес, тъй като тя намалява значително
производителността на съоръжението и налага периодично про­
миване на пясъчния филтър.
Механична и химична колматация се наблюдава около водоп-
риемната част на вододобивните съоръжения, в резултат на което
техният дебит намалява.
Колматацията се прилага целенасочено като средство за на­
маляване на филтрационните загуби от язовири и канали, за

268
 намаляване на водния приток към строителни изкопи, проучва­
телни и минни изработки.

8.4.3. Карст

Карстът е природно явление със сложен произход и продъл­

ка
жителност, съизмерима с еволюцията на земната кора.
Понятието карст произлиза от географското наименование на
една област (платото Карст) в Северозападните Динарски плани­
ни на границата на бивша Югославия, Австрия и Италия.

е
Постепенно то обхваща всички явления и места, в които те се
проявяват като резултат от разтварянето на скалите.

от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 8.28. Карбонатен карстов масив [105]

/ — карстов извор; 2 — карстови пукнатини; 3, 4 — кпрстови пещери; 5 — каверни;
тр

6 — въртопи и понори; 7 — покрит карст; 8 — затихнал (погребан) карст

Карстът е обобщаващо понятие, което включва процесите

разтваряне, суфозия, пренасяне на веществата и резултатите от
ек

тях — разуплътняването и разрушаването на скалите. Употре­

бяваното в литературата понятие суброзия е събирателно за
няколко процеса: химическо разтваряне (корозия), подземна
Ел

ерозия и суфозия. Външните белези на карета са: специфичните

форми на релефа и скални празнини с различни размери и
очертания. В зависимост от разположението им в масива те могат
да се обединят в две групи: повърхностни (кари, въртопи,
карстови полета) и подземни или дълбочинни (каверни, пещери,
пропасти), фиг. 8.28. Повърхностният карст може да бъде открит
(гол карст), покрит (фиг. 8.29) и погребан (затихнал).
Карстовите форми на открития карст са разположени на
повърхността и имат пряка връзка с атмосферните и повърхнос­
тните води. Карите са плитки повърхностни бразди с дълбочина

269
 от няколко сантиметра до един-два метра. Върт опит е са пони­
жения с различни форми и размери (диаметър до 50 m, дълбо­
чина — от 1— 2 ш до десетки метри); образуват се при размиване
на скалите от атмосферните води или при обрушване на подземни
празнини (провални въртопи). П о ­
корите са дълбоки карстови пропас­
te ти. При постепенно обединяване на

ка
въртопите и понорите се образуват
карстовите полета. Карстовата об­
ласт обхваща територия с характер­
ни особености, типични за платото

е
Карст, т. е. скалите, се разтварят

от
сравнително лесно във водата без
остатък.
Каверните са подземни карстови
празнини, образувани при филтра­

Г ли
цията на подземните води и разши­
ряването на пукнатините в разтво­
римите скали. П ещ ерит е и галери­
С иб ите са най-големите подземни кар­
стови празнини, образувани в резул­
тат на разтваряне, ерозия и о5зруш-
ване. Те се развиват обикновено в
УА б
няколко хоризонтални нива, свър­
зани с колебателните тектонски дви­
жения на речната долина. За разп­
на

Фиг. 8.29. Покрит карст

а — карст. свързан с дрениращата ространението на карстовите праз­
дей ност на реката; 6 — зоната на дренира
не е в съседни речни долини
нини спомага строежът на скалния
или водоеми; в — карст в тектонска масив и неговата напуканост.
зона; I — п ясъ к; 2 — глина;
Карстовите празнини (пещери­
он

3 — варовик; 4 — карстови каверни:

5 — тек тон ска зона; 6 — интензивно
окарстяване; 7 — филтрационен поток;
те, галериите и др.) могат постепен­
8 — ниво на подземните води но да се запълнят с механични на­
носи (пясък, глина) или с химични
тр

утайки, образуващи висящи от тавана форми ( сталактити ) или

издигащи се от пода стълбовидни и други образувания (сталаг­
мити).
Главните условия за протичане на карстовите процеси са:
ек

наличие на разтворими скали; наличие на мрежа от хидравлично

свързани пори и пукнатини в скалите; наличие на филтрационен
поток и агресивна вода. Интензивността на процеса зависи от
Ел

много допълнителни условия — климат, релеф, колебателни

тектонски движения и др.
Разтворимостта на скалите зависи главно от минералния им
състав. Лесноразтворими са каменната сол и гипсът, а варови­
ците, мраморите и доломитите са трудноразтворими. Съотноше­
нието между скоростите на разтваряне на варовика, гипса и
каменната сол в дестилирана вода е 1:100:1000. Понятието карст
обикновено се свързва с явленията, произтичащи от разтварянето
на варовици, доломити и мрамори, тъй като те изграждат

270
 80—90 % от карстовите терени. Каменната сол и гипсовите скали
са по-малко разпространени на повърхността и по-рядко създават
проблеми за строителството [у нас].
Разтваряне на карбонатните скали (карстова корозия). Този
природен феномен обединява главно три процеса:
а) карбонатно разтваряне в чиста (дестилирана) вода;
б) бикарбонатно разтваряне — разтваряне във вода, съдър­

ка
жаща С02;
в) разтваряне в органични почвени киселини. Продуктите от
последния вид разтваряне не винаги преминават в Са(НС03)2.

е
При карбонатното разтваряне дисоциираните йони на калцита
остават свободни в дестилираната вода, т. е. извършва се обратим

от
процес:
СаС03 Са2+ + С032'
Този процес обуславя устойчиво равновесие между твърдата

Г ли
фаза (СаС03), разтворителя (Н20 ) и разтворените йони. Концен­
трацията на йоните зависи от кристалния строеж на минералите
и от температурата на водата (табл. 8.5).
Таблица 8.5
С иб
калцит
Разтворен СаСОз. mg/I
арагоннт аморфен
Температура,

10 __ __ 8 ,7
УА б
13,1 — — 1 6 ,0
14,3 1 5 ,2 8 1 4 ,4 5 25
1 5 ,0 4 1 6 ,1 6 1 5 ,1 5 50
на

1 7 ,7 9 1 9 ,0 2 1 8 ,1 6 100

Карбонатното разтваряне е без особено значение за карстовия

процес, тъй като химически чиста природна вода не се среща.
он

Цори дъждовната вода съдържа известно количество разтворени

вещества, които могат да окажат някакво влияние върху разт­
варянето на варовика.
От всички химически вещества, които се съдържат в подзем­
тр

ните води, най-голямо значение за карстовата корозия има СОг,

гъй като съвсем малки количества увеличават няколко пъти
разтворимостта на варовика. Една част от СОг, която постъпва
ек

5т атмосферата във водата, образува въглена киселина, която се

зисоциира:
Н20 + С0 2 Z Н2С0 3 ^ Н+ + НСО3 2 2 Н+ + c o f
Ел

Свободният СОг чрез междинно разтваряне на калциевия

5икарбонат увеличава интензивността на процеса. Разтворимост­
та на СаСОз намалява при нарастване на температурата. Голяма
iacT от свободния СОг има органичен произход — от почвения
:лой, покриващ карбонатните скали.
Корозията на смесването е част от сложния карстов процес
фиг. 8.30.). Разтвореният Са(НСОз)г във водата съответства на
тределено количество СОг, което се увеличава при смесването
ia два разтвора с различна концентрация. Така се получава
1злишък от СОг (свободен), който повишава разтварящата спо­

271
 собност на водата и води до разширяване на порите и пукнати­
ните на варовиците [76].
При сулфатния карст решаваща роля имат анхидритът и
гипсът заради различната им разтворимост във водата. Разтво-

е ка
от
Г ли
Р а зтБ о р е н COz . mg/ l
Фиг. 8.30. Корозия на Фиг. 8.31. Разтворимост на
смесването [7 6] гипса ( / ) и анхидрита (2)
С иб
I — област на пресищ ане; И — област на не­
достатъчно насищане;
Ci, Сз — концентрацня на разтворите
преди смесването (С; > Сз)\
в зависимост от температу­
рата [76]
Т — нарушаване на равновесието
УА б
след смесването

римостта на гипса се изменя незначително от повишаването на

температурата, а разтворимостта на анхидрита — намалява (фиг.
на

8.31).
За развитието на карстовия процес при хлоридните скали
основно значение има каменната сол (NaCl), която без междинен
он

стадий преминава в разтвор.

Карстови води. Това са подземните води в карстовите области.
Карстовият масив се характеризира с пълна или частична под­
земна дренираност. Атмосферната вода бързо се просмуква от
тр

окарстените скали. В някои райони, там, където карстовите

форми се разкриват на повърхността, водата прониква директно
в карстовия водоносен хоризонт. С нея лесно могат да проникнат
и различни замърсители. Това налага санитарна охрана на тези
ек

райони или тампониране на карстови форми и други предпазни

мерки.
Условия за строителство в карстови терени. Според дълбочи­
Ел

ната на разтворимите скали карстът може да бъде открит (гол)

и покрит (дълбочинен) — табл. 8.6.
Таблица 8.6
Опнсанпе на карета
В ^Mn
I Открит (гол) I разтворимите скали се разкриват на повърхността без
почвено покритие
(Покрит II 1) разтворимите скали са покрити с водопропускливи и
[(дълбочинен) неразтворими отложения;
2) разтворимите скали са покрити с водонепропускливи и
неразтворими отложения

272
 Откритият карст се проучва сравнително лесно, но той е
1еблагоприятна основа и среда за всякакъв вид строителство и
кюбено за хидротехническо. За да се повиши носимоспособността
ia терена и да се намали неговата водопропускливост, се прила-

е ка
от
Г ли
С иб
Фпг. 8.32. Противофилтрационна завеса под речното дъно на р. Холстон
(яз. Чероки) [36]
1 , 2 , 3 — окарстени палеозойскп варовици; 4 — доломити; 5 — карстови празнини;
6 — речно дъно; 7 — алувий; 8 — инжекционни сондажи
УА б
ат различни методи и средства. Карстовите празнини се запъл-
1ат (тампонират) с глина, която се уплътнява с валяци или с
рамбовки. Тампонирането може да се осъществи и с бетон
на

бетониране) или с горещ битум с различни добавки (битумиза-

1ия). Когато карстовите форми имат по-малки размери и по-ог-
»аничено разпространение, могат да се приложат някои специ-
он

лни методи на фундиране без предварителна обработка на терена

т. 9.2, фиг. 9.4).
При покрития карст условията за строителство са по-разнооб-
»азни и могат да предизвикат различни усложнения (табл. 8.6)
тр

1о-сериозни проблеми съдържа първият случай (1). Възможно е

уфозионно разрушаване на покриващия водопропусклив слой и
юява на свързаните с него големи деформации (слягане, пропа­
ек

дне) при натоварването му от сгради и съоръжения. При хид-

ютехническите съоръжения са възможни значителни филтраци-
нни загуби от канали и язовири. Противофилтрационните и
аздравяващи работи са значителни по обем и скъпо струващи
Ел

[ри голяма дебелина на покриващите отложения и голям обем

ia карстовите празнини (фиг. 8.32). Поучителен в това отноше-
[ие е и примерът с яз. Михайловград, при който в процеса на
троителството бяха установени в района на стената дълбоки
:арстови празнини (джобове). Това налага да се коригира изгра-
ената вече противофилтрационна завеса, като се инжектират
1иментни разтвори на по-голяма дълбочина (120— 160 ш) и при
ю-голяма гъстота на инжекционните сондажи. Тези допълни-
елни работи забавят и оскъпяват строителството, но изчислени-

i Инженерна геология н хидрология 273

 те филтрационни загуби след това (под и в обход на стената) се
оказват практически приемливи.
Дълбочинният покрит карст е неблагоприятно явление при
подземното строителство (тунели, метрополитни, електростан­
ции). При водонаситен карст са възможни наводнения и аварии.
Ако карстът е сух, то при пресичането на карстовите празнини
има опасност от „изтичане“ на големи количества почвен мате­

ка
риал, запълващ празнините. За да се избегнат подобни аварии,
предварително се извършва тампониране на карета чрез инжек­
тиране на циментни разтвори. Неправилно е да се строят тежки

е
съоръжения, свързани с вибрации над карстови пещери. Дина-
мичното въздействие може да разруши карстовите празнини и

от
да се получат големи деформации на терена (пропадане) и аварии
в съоръженията.
Когато карстът е тип II. 2 (табл. 8.6), той не влияе директно

Г ли
върху условията за строителство, тъй като е изолиран от водо­
непропускливия пласт. При такъв случай е важно да се установи
дебелината на покриващия пласт и да се прецени възможно ли
е пропадане или пробив от напорни карстови води.
С иб
Разтварянето на варовиците протича бързо само в смисъла на
геоложкото летоброене. Отнесен към времето на експлоатация на
съоръжението, този процес е извънредно бавен. В този смисъл
карстовата корозия не застрашава устойчивостта и дълготрай­
УА б
ността на хидротехническите съоръжения (ако в скалния масив
няма карстови форми), тъй като разтворимостта на бетона пре­
на

вишава тази на варовика. Този извод не се отнася за хлоридните

и сулфатните скали, което ги прави неподходяща среда за
хидротехническо строителство.
Карстът в България. Карбонатните скали (седиментни и
он

метаморфни) са съставна част в почти всички геотектонски

структури (фиг. 2.10.). Типични форми за българския карст са
въртопите, понорите, каверните, пещерите (Леденика, Магура,
тр

Деветашка, Съева дупка, Снежанка и др.).

В М изийскат а плоча са окарстени главно кредни (Сгг) и
юрски (J ) варовици. В склоновете на речните долини, по суходо-
лията, по периферията на платата и на морския бряг северно от
ек

н. Калиакра карстовите форми са открити, а в платата — покрити

с льос. Силно променени от карстови процеси са карбонатните
скали, които формират една ивица с широчина 20— 25 km от
Ел

долината на р. Русенски Лом, северно от Исперих, Дулово и

южно от Силистра.
В западната и средната част на Мизийската плоча карстът
оформя отделни петна поради дебелата льосова покривка (Видин­
ско, Михайловградско, Врачанско и Плевенско).
Окарстените варовици в Североизточна България (Добруджа
и Лудогорието) заемат приблизително 3400 km площ. Дебели­
ната на карбонатните пластове се изменя в широки граници (от
няколко метра до 300—350 m за Лудогорието). Повърхностните

274
 сарстови форми са запълнени с глина и пясък. В дълбочина
сарстовите празнини образуват равномерно (често етажно) раз-
1ределена хидравлична мрежа, в която се акумулират пресни
юдземни води. Една част от карстовите води се дренира на север
съм р. Дунав (напр. изворите, които се изливат в езерото
'ребърна); друга част от карстовата вода се дренира на повърх-
юстта чрез преливни възходящи извори (например Девненските

ка
13вори. които са 15— 18 на брой и имат променлив дебит от 8 до
120 dm /s за всеки извор).
В гънковите структури на Предбалкана и Балкана са включе-

е
[и различни по възраст карбонатни скали (варовици и доломи-
и). Разкриват се в отделни райони и се оформят карстови масиви

от
: безнапорни води, а на по-голяма дълбочина — напорни води.
1о-големи карстови извори в тази геотектонска област са Врело-
о, Глава Панега и др. Рабишкото езеро е зона на дрениране също

Г ли
ta безнапорни карстови води.
Варовиците от гънковите структури на Балкана са напукани,
[ислоцирани и окарстени. Карстът е високопланински тип, при
;ойто главен фактор за развитието му са тектонското издигане,
С иб
[нтензивната филтрация и обилният средногодишен валеж. Кар-
тът обхваща цялата дебелина на карбонатните комплекси, но
ia повърхността се разкрива в отделни „петна“ , които представ-
[яват самостоятелни карстови басейни (Годечки, Врачански,
УА б
1трополски, Калоферски и др.). По-големи карстови извори в
>алканския регион са Искрецк^ят (с най-голям максимален
на

[ебит в България — до 21 000 dm /s), Лъкатнишкият — до 1200

im /s, Черни Осъм — до 3000 dm / s h др.
В Рило-Родопската геотектонска област карстът е развит в
1етаморфозирани карбонатни скали (мрамори). Окарстяването е
он

;олинен тип, което означава, че процесът протича интензивно в

олините на реките и постепенно затихва към вътрешността на
[асивите. Окарстените мрамори, които са високо издигнати над
тр

розионния базис, са напълно дренирани (сух карст), липсва

юстоянна водоносна зона. В заравнените райони и планинските
онижения са формирани самостоятелни карстови басейни. Те
а съсредоточени предимно в три района: П ирински (Разложки,
ек

'оцеделчевски и Влахински басейн); Западнородопски (Велин-

радски, Настан-Триградски, Смолянски) и Източнородопски
Лъки-Хвойненски, Ермореченски).
Ел

8.5. ГРАВИТАЦИОННИ ДВИЖЕНИЯ В СКЛОНОВЕТЕ И ОТКОСИТЕ

При определени условия земни и скални маси, изграждащи

клона или откоса, могат да загубят устойчивост и да се премес­
ят надолу под действие на гравитацията (фиг. 8.33).
Механизмът на движение при склоновите процеси може да
ъде: пълзене, плъзгане, течене и обрушване (табл. 8.7).

275
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.33. Механизъм иа разрушение на склоновете и откосите

Л — плъзгане: / — по равнина с вертикална пукнатина по склона; 2 — по стъпаловидна повърх­
нина от две системи пукнатини; 3 — по прекъсната пукнатпнна равнина; 4 — по стъпаловидна
непрекъсната повърхнина; 5 — по две равнини; 6 — по три равнини; 7 — по клин, оформен от
две пукнатини: 8 — по клин, оформен от три пукнатини (пирамидален клин); 9 — по кръговоци
линдрична повърхнина; 10, 11 — по произволна криволинеПна повърхнина;
В — преобръщ ане; 12 — единични блокове; 13 — групово преобръщ ане; В ( 1 4 ) — изкорубване

276
 Таблица 8.7
Класификация на гравитационните движения

Механизъм на Вид на движението С корост на Деформации на склона

движението движението
2 3 4
Пъл­ дъл­ разхлабване на скалния от няколко скъсващи нарушения в

ка
зене бо­ масив вследствие отваря­ милиметра масива, смачкване и
чини 0 не на съществуващи и до няколко об р а з у в а не на
образуване на нови пук­ сантиметра гравитационни гънки,
натини; гравитационно за 10 години стъпаловидни склонове;

е
нагъване, слягане и преместване на блокове
въртене на блокове

от
по­ преместване — плъзгане от ня к о л к о издувания и понижения
върх­ и въртене на земни и милиметра в склона; изкривяване
ност- скални маси в изветри- до няколко стеблата на дърветата;
но телната кора сантиметра в каменни потоци; слаба
година

Г ли
акумулация в долната
част на склона
Свличане свлачище от ня к о л к о пукнатини и отстъпи;
милиметра стъпаловидни склонове;
до ня к о л к о безотточни понижения;

Течене
С иб метра
денонощие
земни и калнокаменни n , m/h
в акумулативни валове

земни и калнокаменни
потоци потоци; впадини и браз­
УА б
ди от движението на
скални маси; език от
акумулация
на

Обрушване сипеи л, m/h слаби и неясни деформа­

ции в склона; акумула­
ция на сипеен материал
срутища преместване на скални
он

блокове и скални блоко­

ве и скални маси; падане
в горната част на склона;
образуване на ниши;
търкаляне и натрупване
тр

в долната част на склона

падащи камъни преместване на отделни
скални блокове чрез сво­
ек

бодно падане

8.5.1. Свлачища
Ел

Свлачищно е движението на земни и скални маси от склоно­

вете и откосите под действие главно на гравитационни сили
(собственото тегло на скалите, зависещо от плътността им).
Преместването на земните и скалните маси става върху относи­
телно неподвижна подложка, при което векторите на премества­
не са успоредни на плъзгателната повърхнина, а свлачищните
маси запазват контакта с подложката (фиг. 8.34).

277
 Елементи на свлачищата (фиг. 8.35):
I) Вежда — зона, разположена над главния свлачищен отстъп
2), често малко нарушена; само отделни пукнатини свидетелстват
за опън в почвите от
тази зона.
2) Главен свлачи­
щен от ст ъп — нак­

ка
лонена или вертикал­
на повърхност, често
сектор от сфера, огра­
ничаваща свлачище-

е
то от горната му стра­
на.

от
3) В р ъ х — горната
граница на свлачище-
то, най-високата точ­

Г ли
ка на плъзгащата се
маса 13) при контакта
й с главния свлачи­
С иб щен отстъп 2).
4) Глава — горна
Фиг. 8.34. Схема на свлачище (по Макеев)
част на плъзгащите се
/ — п ясъ к; 2 — песъчлива глина; 'J— мергел; 4 — глина маси върху главния
УА б
свлачищен отстъп 2).
5) Второст епенен свлачищен отстъп — повърхнината, на­
подобяваща главния свлачищен отстъп 2), но проявена (видима)
на

в плъзгащите се маси.
6) Тяло — частта от плъзгащия се материал 13) над повърх­
ността на плъзгане 11).
7) П ет а на свлачището — частта от плъзгащата се маса 13)
он

под долния край на повърхността на плъзгане.

8) Долен край на свлачището — краят на масите от свлечен
материал 13).
тр

9) Фронт на свлачището — най-предната част от свлечения

материал, обикновено с изпъкнала форма.
10) П лъзгат елна повърхнина — продължението в дълбочина
на главния свлачищен отстъп 2) под плъзгащите се маси 13).
ек

I I ) Д олен край (п ет а ) на плъзгателната повърхнина —

пресечната точка на началната топографска повърхнина и плъз­
гателната повърхнина 10).
Ел

12) Разделителна повърхнина — повърхността, разгранича­

ваща плъзгащите са маси 13) от терена; част от началната
топографска повърхност.
13) П лъзгащ и се маси — материалът, който се е плъзнал
(свлачищен материал).
14) Зона на потъване ( понижение) — зоната от свлачището,
където плъзгащите се маси 13) са под началната топографска
повърхност.
15) Зона на акумулация — зоната от свлачището, където

278
 плъзгащите се маси 13) са над началната топографска повърх­
ност.
16) Н иш а на откъсване — обемът, разположен над главния
свлачищен отстъп и плъзналите се маси 17) и под началната
топографска повърхност.
17) Свлечени маси —
частта от плъзналите се ма­

ка
си 13), покриващи плъзга-
телната повърхност 11),
разположена под началната
топографска повърхност.

е
18) Акумулирани маси

от
— частта от плъзналите се
маси 13) над началната то­
пографска повърхност.
19) Странична граница

Г ли
— страничната граница на
свлачището, която е про­
дължение на главния свла­
чищен отстъп 2); дясна е
С иб
границата от дясната стра­
на, гледано от веждата.
20) Размерите на села
УА б
чището, които трябва да се
определят, са: Разрез
Lr — дъ л ж и н а та на
на

плъзгателната повърхнина
— р азстоя н и ето меж ду
фронта на плъзгателната
повърхност и веждата;
он

Ld — дъ л ж и н а та на
плъзналите се маси — раз­
стоянието между върха и
тр

долния край на свлачище­

то;
L — общата (тоталната)
ек

дължина; Фиг. 8.35. Елементи на свлачищата [116]

W r — широчината на (цифровите означения са описани в текста)
плъзгателната повърхнина
— максималното разстояние между границите;
Ел

Wd — широчината на плъзгащите се маси — максималната

широчина на плъзналите се маси в направление, перпендикуляр­
но на дължината Ld',
Dr — дълбочината на плъзгателната повърхнина; разстояни­
ето между плъзгателната повърхнина и началната топографска
повърхност;
Dd — дебелината на плъзгащите се маси — дебелината на
плъзгащите се маси в посока, перпендикулярна на Ld.
Външният облик на свлачищните склонове се определя от:

279
 нахълмената повърхнина и стъпаловидността на склона; нали­
чието на заблатяване, „пияна гора“ , изкривени стебла на дърве­
тата; наличието на пукнатини, деформации на различни съоръ­
жения; появата на пукнатини в стените на сградите и изкривя­
ването на рамките на врати;
наклоняването на огради и
електрически стълбове.

ка
Класификация на свлачи-
щата. По механизма на дви­
жението и строежа се различа­
ват четири основни типа свла­

е
чища:
а ) свлачища на изтласква­

от
не (детрузивни по А . Павлов)',
б ) свлачища на плъзгане
(консеквентни по Ф. Саваренс-

Г ли
ки);
в и ск о з н о -п л а ст и ч н и
в)
Фиг. 8.36. Устойчивост на плъзгане
свлачища;
на блок върху равнина
г ) свлачища-потоци;
С иб д ) сложни — разнообразни
по формиране, строеж, механизъм и време на развитие; обикно­
вено с много големи обеми.
УА б
Причини за възникване на свлачища. Възникването на свла­
чища се обяснява с увеличаване по естествен или изкуствен
начин на срязвашите напрежения в
на

склона (откоса) и/или с понижаване

на якостта на срязване на масива
(фиг. 8.36).
Условие за равновесие на свла­
он

чищен склон. Условията за равнове­

сие на строителните почви в естест­
вен склон може да се представят със
тр

схемата на фиг. 8.37. Приема се, че

част от земните маси, които изграж­
дат склона (частта, ограничена от
кривата A B C ), се намират в гранич-
ек

Фиг. 8.37. Схема на силите но равновесие. За да се улесни реша­

в свлачищен склон ването на задачата, са направени
някои опростявания:
Ел

— решава се равнинна задача (т. е. за единица широчина на

свлачището); това е възможно, когато склонът има еднороден
състав и строеж и свлачището има голяма широчина, така че
влиянието на страничните граници на свлачището при премест­
ването може да се пренебрегне;
— свличането става по кръгово-цилиндрична повърхнина с
център на окръжността в равнината О и радиус R ; това условие
предполага нарушаване на естественото състояние на строител­
ните почви само по свлачищната повърхнина, без да се нарушава
целостта на свлечените маси;

280
 — якостта на срязване на строителните почви х по повърх­
ността на свличане зависи само от първичното сцепление, което
е допустимо само при някои глини с голямо съдържание на
глинеста фракция и при високо водно съдържание.
Граничното равновесие е постигнато, когато сумата от момен­
тите на всички сили по отношение на точката О е нула. За целта
се прекарва вертикална права O B, която разделя свлачищните

ка
маси на две части: отдясно — активна, която се стреми да се
свлече, и отляво — пасивна, която се противопоставя на свлича­
нето.
Условието за равновесие е ХМ0 = 0.

е
р_а _ Q.b _ I xL.R = 0 (8.9)

от
P.a = Q.b + I zL.R,
където P е теглото на активната част на свлачището;
Q — теглото на пасивната част на свлачището;

Г ли
Y.X.L — съпротивителната сила по свлачищната повърхнина,
като Zt е якостта на срязване по плъзгателната повърхнина, а
L = AB-,
a, b, R са рамената на силите P, Q и Хт.L;
С иб
Oi, Оо, О — приложните точки на силите P, Q и Lz.L.
Като количествен показател за устойчивост се използва кое­
фициентът на сигурност
УА б
г Q.b + I t L .R
( 8 . 10 )
P.a
на

При F s = 1 склонът е в гранично равновесие; при F, < 1 е

неустойчив (свличане) и при F s > 1 — устойчив.
При решаване на практически задачи в зависимост от значе­
нието и стойността на съоръженията, застрашени от свлачища,
он

се приема коефициент на сигурност, по-голям от 1,3— 1,5.

Трудностите при определяне на показателя на устойчивост се
състоят в това, че за изчисляване на F s е необходимо да се знае
тр

големината, приложната точка и направлението на действащите

сили, способстващи и съпротивляващи се на възникването на
плъзгане на скалите в склона или откоса при дадени условия.
Тези характеристики на действащите сили са различни в зави­
ек

симост от това, по каква повърхнина се предполага срязването

на скалите.
При изчисляване на устойчивостта на откоси и склонове в
Ел

скали се различават три случая (фиг. 8.38) на плъзгане:

а) по гладка повърхнина — по пукнатини, по които са ставали
премествания; якостта на срязване зависи само от ъгъла на
остатъчно триене по повърхнината на плъзгане;
б) по грапава повърхнина и малко нормално напрежение —
якостта на срязване е по-голяма от тази в първия случай, което
се дължи на увеличаване на ъгъла на триене със средностатис­
тическата стойност на грапавината (ъгълът на наклона на гра­
павините);

281
 в) по грапави пукнатини с голямо нормално напрежение;
якостта на срязване зависи от ъгъла на вътрешно триене и от
сцеплението на скалата, която при преместването „срязва“ гра­
павините.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 8.38. Якост на срязване на напукан масив

на

/ — по гладка повърхнина, по която са ставали премествания; 2 — по неравна повърхнина

при малко о ; 3 — по неравна повърхнина при голям о а

8.5.1.5. Противосвлачищни мероприятия

он

За да бъде избрано ефективно противосвлачищно мероприя­

тие, трябва първо да се установят причините за свлачищното
явление.
тр

Според назначението си противосвлачищните мероприятия

може да се разделят на:
а) капитални ( комплексни), обезпечаващи пълна и дълго­
ек

трайна стабилизация на склона;

б) обезпечаващи само временна уст ойчивост на склона пора­
ди огромните обеми на свлачището;
Ел

в) предупредителни, за предотвратяване на катастрофални

последствия и намаляване на загубите от огромни и грандиозни
свлачища и срутища, преустановяването на развитието на които
е невъзможно, но е необходимо да се осигури защита на хората,
съоръженията и по възможност на териториите;
г) екстрени ( неотложни), осъществявани в авариен порядък
след пълно или частично задействане на свлачището, нанасящо
загуби от прекъсване експлоатацията на съоръженията или
заплашването им; към подобни мероприятия се отнасят сигна­
лизирането за неизбежността от възникване в близко време (дни,

282
 часове) на големи свлачища и предизвикани от тях катастрофал­
ни последствия, за необходимостта от по-рано планирана еваку­
ация на населението и механизмите за преустановяване на
експлоатацията на обекти­
те и за приемане на други
мерки за защита.
Към предупредителните

ка
мерки се отнасят обезпеча­
ване на изисквания, забра­
няващ и п одрязван е на
склоновете и направа на

е
прорези в тях, а също изг­

от
раждане на склона и над
него на насипи, диги, сгра­
ди и съоръжения, железни
пътища, подземни водопро­

Г ли
води, тунели и изпълнение
на взривни работи. Не се Фиг. 8.39а. Отводняване на свлачище
допуска поливане на пло­ а ( АБВГД) — свлАЧПще; 1 — о б х о д е н канал;
2 — см стем я к а н а в к и или п л и тк и д р е н а ж и ;
щите, заети от селскосто­
С иб 3 — обходен дренлж ; 4 — ревизионна ш ахта
пански култури; забранява
се изсичане на храсти и отстраняване на тревната растителност.
Освен това изисква се ограничаване на скоростта на движение на
УА б
влаковете, не се допуска изливане по склона на техногенни води.
Основното въздействие на
мероприятията за борба със s
на

свлачищата и за обезпечаване
на стабилността на склоновете
и откосите на дълбоките изко­
пи трябва да бъде насочено
он

към главните фактори, които

ги предизвикват, и се свеждат
до:
тр

а) изменение на якостта на
скалите в склона,
б) силови, изменящи нап-
ек

регнато-деформираното състо­
яние на скалния масив и на­
маляване на срязващото уси­
Фиг. 8.395. Отводняване на свлачище
лие в склона.
Ел

6 — дренаж; I — трамбована глина;

Отводнителни мероприя­ 2 — изолац ия о т чимове, папрат и др.;
3 — речен пясък; 4 — речем ч а к ъ л ;
тия. Действието на повърхнос­ 5 — ломен камък; 6 — перфорирана тръбя;
тните води се отстранява пос­ 7 — бетонно корито

редством планировка и регу­

лиране на оттока чрез система от облицовани отводнителни
канали (фиг. 8.39а). Като профилактична мярка се прилагат
зачимяване и затревяване, както и специални изолационни
покрития (глинобетон, асфалтобетон, сгуробетон и др.). Добър е
ефектът и на залесяването.

283
 Действието на подземните води се отстранява посредством
дренажи и дренажни галерии. Те се разполагат извън границите
на свлачището най-малко на 15— 20 m над главната пукнатина
напречно на посоката на подземните води (фиг. 8.39 а). Дрена­
жите са съвършен тип (дъното им се врязва във водоупора),

е ка
от
Г ли
Фиг. 8.40. Намаляване на наклона на склона
а — преоткоснране; б — терасиране; / — земен контрафорс; 2 — отнети земни и скални маси;
3 — берм и; А Б — първоначален склон; A B — след преоткосирането или терасирането

обикновено тръбни, с пълнеж от ломен камък (фиг. 8. 396).

С иб
Самото свлачищно тяло се отводнява чрез дренажни скални
ребра, които пресичат свлачищното тяло и навлизат под плъзга­
телната повърхнина. По този начин освен за осушаване те служат
УА б
и за увеличаване на съпротивлението на срязване в плъзгател­
ната повърхнина. Към дренажни галерии се прибягва, когато
свлачищното тяло е с голяма дебелина и водоупорът се намира
на

на дълбочина, по-голяма от 15—20 ш. Понастоящем у нас се

изпълнява дренажна галерия за отводняване на свлачищния
склон над Балчик. Дренажните галерии са трудоемки съоръже­
ния, с висока стойност и трудна експлоатация. Затова изборът
он

на системата на осушителни мероприятия, обосновката на конс­

трукцията и ефективността им изискват достатъчно данни за
геоложкия строеж и хидрогеоложките условия на склона, типа
и режима на свлачищата.
тр

За отстраняване на неблагоприятното действие на подземните

води могат да се използват и тръбни дренажи.
Трябва да се има предвид, че при сложни активни свлачища
ек

с голям обем ефектът от защитните мероприятия не винаги се

проявява веднага и са възможни деформации на укрепителните
съоръжения. Това трябва да бъде обосновано от данните на
Ел

изследванията, а в проектите да се предвидят допълнителни

средства за възстановителни работи.
Преоткоснране на склона и подпорни съоръжения. Намаля­
ването на наклона на откоса (склона) чрез преоткосиране с
полегат откос или чрез терасиране има за цел да намали теглото
на свличащия се масив. В случаите, когато откосът е с малка
височина (Н < 6—8 m), се преоткосира с по-малък наклон (фиг.
8.40а). Ако откосът е с по-голяма височина, той се терасира, т.
е. разделя се на няколко по-малки по височина откоси посредс­
твом хоризонтални площадки, наречени берми (фиг. 8.4 б).

284
 Преоткосирането и терасирането най-често се съчетават с
изграждане на подпорни съоръжения в основата на склона. То
съдейства за увеличаване на задържащата сила. Подпорното
съоръжение може да бъде скален или земен контрафорс (фиг.
8.41а) или подпорна стена, анкерно укрепване. За подпиране на
1

е ка
от
Г ли
Фиг. 8.41. Преоткоснране
а _ п|>ерАЗпредвляне н а земните м а с и за н а м а л я в а н « ? граднента н я налягането в петата на откоса;
6 — създаване па противоналягане; 1 — изкоп; 2 — насип
С иб
свлачища подходящи са контрафорсите, тъй като след изпълне­
ние на укрепителните мероприятия свличането не спира веднага,
а затихва постепенно. Масивната подпорна стена при малки
УА б
деформации от страна на свличащия се материал се пропуква,
впоследствие се разрушава и губи ролята си на подпорно съоръ­
жение. Но при малка дебелина на свлачището изграждането на
на

подпорни стени може да се окаже ефективно. Основно изискване

при изграждане на подпорни съоръжения е залагането на фун­
даментите в подложката на свлачището. В противен случай
стената може да се премести с поддържания от нея откос. При
он

конструиране и изчисляване на подпорни стени трябва да се

съобразяваме с това, че при преовлажнени свлачищни маси
почвата следствие на малката якост може да се окаже неспособна
тр

да придаде свлачищния натиск върху стената, а я заобикалят

(обтичат) или прехвърлят (преливат). При изпълнение на под­
порни стени върху глинести почви е необходимо да се съобразя­
ваме с отслабването на якостта на глинестата почва с течение на
ек

времето и с дълготрайната деформация на преместване на стената

вследствие пълзене на такава почва. Отчитането на хидростатич-
ния натиск и филтрационното налягане, както и на сеизмичното
Ел

въздействие върху стената, са основни изисквания при изчисля­

ване на устойчивостта на откосите и подпирането им.
Противоерозионни и противоабразионни мерки. Борбата с
ерозията е насочена към коригиране на речното корито. Ако тази
възможност не съществува, правят се отбивни и направляващи
съоръжения за отклоняване на главното течение от свлачищния
склон. Други укрепителни съоръжения с подобна роля са буни­
те, които се прилагат като противоерозионни и противоабрази­
онни средства. За няколко години след тяхното изграждане
пространството между буните се изпълва с речни или морски

285
 наноси, водното течение се отклонява и по този начин се отстра­
нява ерозионната, респ. абразионната дейност. Ерозията се про­
явява особено активно при високи води в реката. Като укрепи­
телна мярка в такива случаи се прилага облицовка в основата на
склона.
Подобряване на физико-механичните свойства на скалите и
дисперсните почви. Увеличаването на якостта на срязване на
строителните почви в склоновете става чрез: циментация, тер­

ка
мично заздравяване, електрохимично заздравяване и др. На
заздравяване чрез циментация подлежат свлачища както в ска­
ли, така и в несвързани почви (чакъли и пясъци). Циментацията

е
се извършва чрез нагнетяване на циментов разтвор в свлачищ-
ното тяло със специални сондажи, които задължително навлизат

от
в подложката на свлачището. Електрохимично заздравяване се
постига чрез обработка на глините с постоянен ток. В свлачищ-
ното тяло и в дълбочина под плъзгателната повърхнина се

Г ли
забиват електроди, които се свързват посредством електрическа
верига. Действието на постоянния електрически ток предизвиква
във влажните глини електролиза, обменни реакции, образуване
и натрупване на нови химични съединения в анодната зона. Това
С иб
води до осушаване на глините и подобряване на техните физико-
механични свойства. Събраната в катодната област вода се из­
черпва и се отстранява от свлачищното тяло. Ефектът от елект-
рохимичното заздравяване е по-голям, когато в процеса на обра­
УА б
ботката се вкарват подходящи химични разтвори.
на

8.5.2. Сипеи

Сипеите са най-разпространените гравитационни процеси и

он

явления. Състоят се в откъсване на дребни скални късове и

чакъл, резултат от изветряване на скалите в разкрити склонове
и откоси, претъркаляне надолу и натрупване с образуване на
шлейфове и конуси с мощност до няколко десетки метри.
тр

Класификация на сипеите. В зависимост от съдържанието на

скални блокове с размери, по-големи от 0,5 ш, съществува преход
между срутищата и сипеите (табл. 8.8).
ек

Таблица 8.8
Класификация на срутищата и сипеите
Ел

1Н аименование Съдържание в % на блокове с размери, по-голем н от 0 ,5 m

1Срутища > 75
IСрутища-сипеи 50 + 75
1Сипеи-срутища 25 + 50
1Сипеи < 25

Сипеи се наблюдават по стръмни склонове с различна височи­

на и са изградени от различни изветряващи скали, особено
шистозни, пясъчни и глинести. Обикновено сипеите са привър­
зани към зони с повишена напуканост и разломяване. В планин­

286
 ските склонове, изградени от лесноизветряващи скали, се фор­
мират сипеи като шлейф (покривка), покриващ долната част на
склона с мощност 10 m и повече. В зависимост от едрината и
формата на късовете стръмнината на сипеите е различна: 32—33°
— за пясъчни сипеи; 35—36“ — за дребно чакълести сипеи;
38—40° — за едрозърнести сипеи.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 8.42. Схема на развитие на сипеен склон и строеж на сипеен шлейф

(по Е. Шанцер)
на

По подвижност сипеите се подразделят на действащи, затих­

ващи и неподвижни. Действащите сипеи са оголени, лишени от
всякаква растителност. В дълбочина сипеите се придвижват с
он

различна скорост. Скоростта на горния слой може да достигне

над 1ш/а. Долните слоеве и сипеят като цяло се движат със
значително по-малка скорост. Максималната скорост на движе­
тр

ние на сипеите може да достигне 0,15 ш/а. В старите сипеи се

наблюдава сортировка и колматация на зърнестия материал в
резултат на процеси на измиване на глинести частици от склона
над сипея, внасяне на карбонатни и железни окиси и др. (фиг.
ек

8.42).
Устойчивост на сипеите. Докато сипейният материал е в
равновесие, движение в сипея не се наблюдава, но щом танген­
Ел

циалната компонента ( Н , фиг. 8.43) на силата на тежестта (Р)

стане по-голяма от съпротивляващата се на това движение на
късовете сила на триенето ( Т ), той преминава в движение надолу
по склона.
У с т о й ч и в о с т т а н а с у х с и п е й , изграден от ед­
нородни неуплътнени несвързани скални късове, зависи от ъгъла
на вътрешно триене в сипейното тяло (фиг. 8.43а). Откосът е в
гранично равновесие при
H = T ',T = mgvf. (8.11)

287
 От фиг. 8.43а следва
Psina = Pcosa.tgcp; tga = tg 9 ; a = cp (8 . 12 )
където a е ъгълът на откоса на повърхността на сипея.
При a = ф откосът е в гранично равновесие, при a > <р е
неустойчив (подвижен сипей), а при a < <роткосът е устойчив.

ка
a 6

е
от
Г ли
Np
С иб
УА б
Фиг. 8.43. Схема на силите в сипеен откос
a — сух сипей; б — сипей под вида: в. в1 — сипей в сеизмичен район
на

Оттук следва, че за да се определи устойчивостта на сипеен

откос, е необходимо инженерно-геоложко проучване, включващо
определянето на ф на масива и анализ на резултатите.
он

Устойчивостта на водонаситен сипей зависи и от хидростатич-

ния натиск, и от хидродинамичното (филтрационното) налягане
— фиг. 8.436.
В сеизмичен район освен теглото на сипея върху устойчивост­
тр

та му оказва влияние и сеизмичната сила (фиг. 8.43в, е).

Укрепителни мерки. Сипеите значително усложняват строи­
телството. Зърнестият материал засипва съоръжения и полезни
ек

площи. За решаване въпроса за защита на съоръженията от

сипеи е много важно да се знае скоростта на тяхното движение.
Обикновено тя се определя с продължителни наблюдения. С
малките чакълести сипеи борбата се води по прост начин —
Ел

отстраняване на тази част от материала, която е над съоръжени­

ето по склона. Този начин е много трудоемък и се прилага
при голяма подвижност на сипея и особена значимост на
съоръженията.
При строителство на пътища често по-изгодно се оказва
големите сипеи да се преминават с тунели. Сипеи с малки и дори
средни размери с относително плитко легло може да се закрепят
чрез преграждане с плетове, преградни стени и др. Такива
мероприятия се използват при защита на пътища от засипване.

288
 При наличие на меки скали в сипея — мергели, вкаменена
глина, глинести шисти, вследствие на малката водопропускли­
вост се задържа вода и движението на сипеите е по-интензивно.
Залесяването и регулирането на повърхностния отт ок са
профилактични мерки за укрепяване на сипеите.

8.5.3. Срутища

ка
Класификация на срутищата. Обрушването на големи скални
маси с преобръщане и раздробяване се нарича срутище. Срутища

е
възникват на стръмни склонове (над 45—50°) на речни долини,
теснини, морски крайбрежия и т. н ., а също в строителни изкопи,

от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 8.44. Защитна стена (джоб-стена)

1 — защптна стена от бетон; 2 — пространство за задържане н натрупване на падналн скални к ъ ­
сове и чакъл; 3 — разхлабени скални блокове в масива; 4 — път
Ел

траншеи, кариери. При огромни срутища скалната маса се

устремява надолу по склона и се раздробява, увличайки след себе
си рохкав материал. Срутищата възникват внезапно на склонове,
изградени от различни по якост седиментни, магмени и метамор­
фни скали.
Срутища може да възникнат вследствие на дълбоко раздробя­
ване на скалите след неправилно изпълнение на взривни работи
в скалния масив, при неправилно разполагане на взривните

19 Инженерна геология и хидрология 289

 изработки спрямо напластяването, нашистяването и напуканост­
та на масива.
В повечето случаи срутища възникват в дъждовни периоди,
снеготопене, пролетни поройни дъждове. Атмосферните и снеж­
ните води отслабват връзките в изветрелите скали, утежняват
почвените маси, оказват наляга­
не върху пукнатинните стени.

ка
По обем и характер на обруш­
ване срутищата са много разнооб­
разни. Това може да бъдат отдел­

е
ни блокове или скални маси с
обем десетки кубични метри. До

от
известна степен това зависи от
якостните свойства на скалите,
от тяхната изветрялост и тектон­

Г ли
ска раздробеност. Блоковете с
най-големи размери се образуват
в базалти. В гранити, гнайси,
здрави пясъчници и варовици се
С иб образуват блокове с по-малки
размери, до 3— 5 ш; в алевролити
— до 1—1,5 ш. В шисти срутища
се наблюдават значително по-
УА б
рядко (преобладават сипеи) и
размерът на блоковете не надх­
на

върля 0,5— 1,0 m.

Една разновидност на срути­
щата са падащите камъни — об-
. „ _ рушвания на отделни блокове в
он

Фиг. 8.45. Схема на укрепяване

на скални откоси [26] откосите на изкопи и отделни
I — каменна облицовка; 2 — бетон М -200 СКЛ О Н О Вв. П р И Н Ц И П Н а та раЗЛ И К Я
със срутищата е, че скалните бло­
тр

кове падат свободно, без да се плъзгат по откоса. Падащи камъни

възникват най-често в едрозърнести скали с голямо количество
слюда, значително изветрели фелдшпати или в скали с ясно
изразена слоестост и шистозност. Основен фактор; определящ
ек

срутищната опасност на склоновете, е напукаността и изветря­

лостта на скалните масиви. Предвестници на срутищата са:
разширяването на съществуващите и появата на нови пукнати­
Ел

ни, разположени успоредно на стените на изкопите (короната на

склона); глухият шум, трясък и други явления. Блоковете от
мястото на разрушаване до мястото на падане се движат без
плъзгане по склона (откоса).
Укрепителни мероприятия. Борбата със срутищата, особено
големите, е много трудна. Всички мероприятия за борба с тях се
свеждат до предупреждение за възникването им и осъществяване
на защитни мероприятия. На участъци, където са възможни
много големи срутища, строителството е застрашено и затова се

290
 препоръчва пътните магистрали да ги обхождат или да се строят
на другия склон на долината. За предпазване от падащи камъни
и малки срутища се извършва изкуствено обрушване чрез взри­
вяване с малка мощност на взрива или чрез забиване на клинове
в пукнатините на срутищните откоси, при което могат да се

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 8.46. Укрепяване на срутищен склон (по Ф. Бел [38])

/ — и зветрели с к а л и ; 2 — слоП г л и н а , з о н а н а разруш авА н е; 3 зд р а в и , н о н а п у к а н и с к а л и ;
4 — детаАл н а п л ом б а (о т к о се н д р е н а ж и подпорнА п л о ч а ); р а з р и х л е н и я т м атери ал е и з к о п а н и з а ­
менен с А р м и р а н б е т о н или к а м р н н а з и д а р и я ; 5 — п р о п у ск л и в а н росл оЛ кя в п ачк а о т а р г и л п т и ;
Ел

в — ф и л т ъ р о т п я с ъ к и ч а к ъ л ; 7 — в ъ н ш н а о б л и ц о в к а , з а к у п е н а къ м о с н о в а т а ; 8 — н а д л ъ ж н а
Д(>енажНА т р ъ б а ; 9 — Т|/ъба за и зве ж д а н о на дренирннатА вод а; 10 — с л о е с т ф и л т ъ р ;
11 — п одп орн й плоча или м р е ж я , ЗАкрепенА с д ю б е л и ; 12 — а п к е р и р а н а п одп орн А сте н а с д р е ­
н а ж ; 13 — А нкери; N — у к р е п и те л е н д ю б е л ; 15 — ск ал ен б л о к , и г р а е щ п о д п о р н а р ол я;
16 — вр я зван е с д р е н а ж п ри гл и н е сти я слоА в зон а та на п у к н а т и н а (в ж . д е та й л а );
17 — дюбел, ЗАкрепвАЩ с к а л е н п л а с т ; 18 — т р у д н о д о с т ъ п е н с к а л е н б л о к в к р п т п ч н о
съ сто я н и е , ЗАкрепен с в ъ ж с т а към д ю б е л а ; 19 — д р е н и р а щ и з к о п ;
20 — т о р к р е т -б е т о н или м[м>жп, п р и к р еп ен а к ъ м м аси ва

обрушат отделни късове (фиг. 8.44). Начинът с клинове е за

предпочитане, тъй като е по-безопасен от взривния. Неправилно
изчисленият и разположен взрив в откосната зона на масива
може да предизвика много голямо срутище. Изграждат се ула­

291
 вящи и подпорни стени, ровове, траншеи, отвеждат се повърх­
ностните води. На опасни участъци от пътищата често се орга­
низират служби за наблюдение, работят бригади за обрушване
на склоновете и от­
косите и отстраня­
ване на падналите
скални блокове.

ка
Борбата срещу
малките срутища и
сипеите най-често
се извършва чрез:

е
а) противосру-

от
т ищ ни ст ени с
траншеи по скло­
на и при пътното
платно, способни

Г ли
да поемат ударите
на блоковете и да
акумулират търка­
С иб лящи се срутищни
материали (фиг.
8.44);
б) различни ди­
УА б
ги и стени, които
да нап равл яват
срутищните маси;
на

планировка на по­
върхността и изг­
раждане на валове, изпълняващи ролята на трамплин за обезпе­
чаване прехвърляне през пътното платно;
он

в) бетонни мощни контрафорси и стени с филтри (фиг. 8.45)

за поддържане на потенциално срутищно-опасни скални блокове
в съчетание с анкерно укрепване (фиг. 8.46);
тр

г) защитни галерии (фиг. 8.47) с различни конструкции

(конзолни, дъгови), обикновено полуоткрити, с надеждни покри­
тия, които да удържат удара на срутищните маси и да ги
ек

прехвърлят надолу по склона;

д) облицовъчни стени и покритие на повърхност т а на извет-
ряващия и денудируем откос — с торкрет бетон;
е) дренажни устройства в случай на изклинване на склона
Ел

на подземни води, които оказват отрицателно влияние на устой­

чивостта на блоковете и скалните пластове.
В задачата на инженерно-геоложките изследвания влиза оп­
ределянето на мястото за възникване и обема на срутищата, по
възможност и времето, а също така и определянето на границите
на раздвижване на срутищните маси и препоръката на меропри­
ятия за предотвратяване на опасни последствия. Успешно се
използват и апаратури, предупреждаващи за опасност от срути­
ща в склонове и откоси.

292
 8.6. ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ ЯВЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ
С ПОДЗЕМНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

При изграждането на подземни съоръжения (тунели, метро­

политени, подземни комуникации и др.) се създават изкуствени
подземни кухини. Нарушава се естественото напрегнато състоя­
ние, извършва се преразпределяне на напреженията в скалния

ка
масив. Подземното съоръже-
ние е подложено на скален
(минен) натиск вследствие на 1
концентрацията на напреже­

е
нията. Силата на това въздейс­

от
твие зависи както от геомет­
ричните параметри и дълбочи­
ната на съоръжението, така и
от геоложкия строеж, напука­

Г ли
ността на скалния масив, фи-
зико-механичните свойства на
скалите и от хидрогеоложките
фактори. С иб
Условният модел на фиг.
8.48 показва напрегнато-де-
формирано състояние на ска­
УА б
лен масив около подземно съ­
оръжение с кръгло сечение. В
скалния масив действат само Фиг. 8.48. Условен модел, представящ
на

вертикалните сили на геолож­ разпределението на напреженията в

кия товар ( 1 ). Около тунела се скален масив около подземно
съоръжение (тунел) [36]
образува т. нар. свод на напре­ 1 — геолож к » товар; 2 — свод на напреженията;
женията. В резултат на свива­
он

3 — зона на опън
нето на скалите над тунела се
оформя зона на хоризонтални опънни напрежения. Въз основа
на този модел могат да се направят следните изводи:
тр

а) сводът на напреженията обхваща плътно стените на тунела;

б) сводът на напреженията е на значителна височина над
тавана на тунела, което означава, че дебелината на покриващия
слой трябва да бъде по-голяма от тази височина, за да се избегнат
ек

деформациите (ако дълбочината на тунела е малка, в тавана му

се концентрират значителни срязващи напрежения);
в) концентрация на големи опънни напрежения в свода на
Ел

съоръжението.
Слягането на тавана на тунела в еластична среда се изчислява
по формулата
А В = _2р^ _В у(1 + v) (1 - 2v)
---' (8 13)

където В е радиусът на тунела;

v— коефициентът на Поасон;
Е — модулът на еластичните деформации.

293
 В процеса на експлоатация на подземното съоръжение скал­
ният натиск може да се промени под влияние на различни
фактори: изменение на напора на подземните води при дренира­
нето им или при повишаване на нивото им от инфилтрацията,
изветряване на глинестите пластове
зад облицовката на тунела, набъбва­
не и др.

ка
Ако предварителните проучва­
ния и прогнози за очаквания скален
натиск се окажат неточни, то в про­
цеса на строителството (или по вре­

е
ме на експлоатацията) са възможни
различни деформации (фиг. 8.49).

от
Формата, размерите и времето на
.деформиране около и над съоръже­
нието зависят от много фактори: ге­

Г ли
оложки, технологични, сеизмични и
др. Ако пластовете залягат хоризон­
тално или са слабо наклонени, най-
С иб често се проявява вертикално пропа­
Фиг. 8.49. Разуплътнен слоест дане или огъване. При стръмен нак­
масив (пластовете пресичат лон на пластовете и пукнатините е
косо оста на тунела)
1/4 В — височина на разуплът- възможно пропадане с преместване
УА б
нената зона [36] по повърхнините на напластяване­
то. Когато оста на тунела е ориенти­
рана напречно на разпространението на пластовете и пукнатин-
на

ните системи, възможните деформации и премествания в скал­

ния масив са минимални (фиг. 8.50).
он
тр
ек

а 5 Ь г
Ел

Фиг. 8.50. Схема на деформациите в скални масиви, предизвикани от

изграждането на тунели [33]
а — зони на преместване около тунела; слягане на терена над тунела, изтласкване на почви в т у ­
нела; б — подуване на почвите, изтласкване и запълване на част от сечението на тунела;
в — образуване на скални блокове по плагтовите повърхнини; е — обруш ване на скалнп блокове
по две системи пукнатини, пресичащи косо оста на тунела

При подземни съоръжения, изградени на малка дълбочина

(до няколко метра), деформациите в масива протичат бързо и се
проявяват внезапно, а при дълбоките съоръжения са постепенни
и забавени. Подуването се проявява при скали, склонни към

294
 пластични деформации — глини, аргилити, глинести мергели и
др. Бързото изграждане на подземните съоръжения и незабавно­
то облицоване, съчетано с тампониране на пукнатините, ограни­
чават или отстраняват изцяло деформациите в масива.

е ка
от
Фиг. 8.51. Пропадане на градски терени, намиращи се над стари минни

Г ли
галерии (Прага) [36]
а — част от галерията; б — пропаднала улица; / — пясъчници; 2 — аргилити; 3 — пясъци;
4 — мергели; Ô — варовици; 6 — делувий и насип; 7 — нпво на подземните води

Скалните удари са особен вид локални трусове, които се

С иб
причиняват от нарушаване на устойчивостта на скалите поради
изземване на скални маси от минното съоръжение. В такива
случаи е възможно еластичната деформация да протече незабав­
но и да се създадат известни напрежения, като при подходящи
УА б
условия еластичната енергия се освобождава и се предизвиква
слаб трус.
на

Изкопаният скален (земен) материал в някои случаи може да

съдържа токсични вещества или да предизвиква засоляване на
почвите. Това изисква строг контрол при избиране на терените
за депонирането му, за да не се допусне замърсяване на водата и
он

земеделските площи.
Необходими мерки при строителство върху терени над под­
земни съоръжения. При строителство на сгради и съоръжения в
терени с малки деформации не се предвиждат специални мерки
тр

за осигуряване на устойчивостта им. Същото се отнася и за

случаите, когато деформациите са затихнали. За всички остана­
ли случаи е необходимо: 1) рационално разполагане на сградата
ек

върху деформирания терен; 2) заздравяване на земната (скална­

та) основа; 3) конструктивни мерки; 4) повишаване качествата
на строителните материали; 5) подходящи технологии за подзем­
Ел

ните работи с оглед ограничаване на деформациите на терена и

на съществуващите сгради и съоръжения.
В някои жилищни райони на гр. Перник инженерно-геоложките условия са
усложнени от старите минни галерии под града, които не са консервирани според
изискванията за опазване на околната среда. След усвояване на въглищния пласт
на повърхността се образуват мулди на слягане вследствие на обрушване на
плитките галерии. Създават се благоприятни условия за свлачища там, където
има промишлени насипи (депа) с по-голяма дебелина. Поради малката плътност
и голямата водопропускливост на тези техногенни почви е възможно и втечня­
ването им. Много сгради в засегнатите райони са силно деформирани (наклонени.

295
 е ка
от
Г ли
С иб
напукани) и необитаеми. Новото строителство тук се проектира в съответствие с
УА б
инженерно-геоложкото райониране според пригодността на терена.
Интересен пример е и североизточната част на Прага. Тук през средните
векове са разработени подземни кариери за пясък, а след това входовете им са
били засипани. Днес на различни места над тези кухини теренът сляга или
на

пропада, повреждат се стари сгради, комуникации и др. (фиг. 8.51). Новото

строителство в този район е преустановено, предприемат се защитни мерки за
опазването му в естествен вид. Подобни проблеми за строителството създават и
т. нар. „катакомби“ под Одеса.
он
тр
ек
Ел
 V ЧАСТ

ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ И УСЛОВИЯ

ЗА СТРОИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ

ка
Глава 9

е
ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

от
9.1. МЕТОДИ НА ПРОУЧВАНЕ

Проектирането и осъществяването на един или друг вид

Г ли
строителство в даден район изисква задължително съответна
инженерно-геоложка и хидрогеоложка информация. Тя се полу­
чава с помощта на редица методи, които в основата си са
общогеоложки, но допълнени по подходящ начин, отговарят на
С иб
изискванията на инженерната геология и на хидрогеологията.
Методите в този смисъл могат да се разделят на повърхностни
и дълбочинни.
УА б
При използване на повърхностните методи необходимата
информация се получава от наблюдения и изследвания, извър­
шени на земната повърхност. С тяхна помощ се добива пълна
на

представа за площната обстановка в план. За строежа и услови­

ята в дълбочина се създава най-обща хипотеза, малко или много
по умозрителен път. Тази група от методи се използва в начал­
ните фази на проучването. С тях се цели да се получи най-обща
он

представа за инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия

в района, която е необходима преди всичко за правилното
насочване на следващите по-подробни проучвания. Към тази
група методи се отнасят картировките, дистанционните методи
тр

на проучване и полските геофизични проучвания. Чрез послед­

ните се гради вече по-точна, макар и косвена представа за
геоложкия строеж и условията в дълбочина.
ек

Дълбочинните методи се основават на разкриването по един

или друг начин на дълбочинния строеж и неговото непосредст­
вено качествено и количествено охарактеризиране. Обикновено
Ел

се прилагат в по-късните фази на проучването и се концентрират

по отделни, подходящо избрани характерни точки или профилни
линии на земната повърхност, обосновани от повърхностните
проучвания. Към тази група методи се отнасят минните и сон­
дажните проучвания.
Конкретна инженерно-геоложка и хидрогеоложка информа­
ция както при повърхностните, така и при дълбочинните методи
се получава чрез специални методики. Накратко ще бъдат разг­
ледани основните методи в такава последователност, в каквато
те се прилагат в практиката.

297
 9.1.1. Методи за повърхностни проучвания
9.1.1.1. Картировки

Картировката се състои в обхождане на дадена територия,

текстово описване и отбелязване върху подходяща топографска
основа на съществени елементи от геоложкия строеж на изслед­
ваната площ.

ка
Общогеоложката картировка изисква да се опишат и отбеле­
жат върху картата разкриващите се на земната повърхност скали
и почвени разновидности, границите между тях, елементите на

е
залягане на пластовете, тектонските пукнатини и нарушения.
Прието е върху картата да се означават скалите и почвите, чиято

от
дебелина е над 2 ш. При по-малка дебелина върху картата се
отбелязват отдолу лежащите под покритието скали и почви.
Картировъчните работи са улеснени в силно разчленени релефи

Г ли
и са затруднени в равнинни, неразчленени, покрити със съвре­
менна почва терени.
Инженерно-геоложките картировки изискват освен посочена­
та по-горе информация да се отбелязват с подходящи условни
С иб
знаци ерозионни форми на релефа (овражна мрежа), карстови
форми, гравитационни явления (сипеи, срутища, свлачища),
следи от абразия, заблатявания, изветрялост на скалните маси­
УА б
ви, извори и др.
Хидрогеоложката картировка допълва цялата тази информа­
ция с данни за хидрографската мрежа (реки, потоци и др.),
на

заблатяванията и другите индикатори, сочещи за наличие на

подземни води, всички съществуващи водоизточници (извори,
чешми и каптажи, шахтови и сондажни кладенци, хоризонтални
дренажи и др.).
он

Картировките се провеждат с детайлност, която зависи от

характера на поставената проучвателна задача. При регионални
проучвания картировките се извършват с топографска основа в
М 1:25 000, 1:50 000 или 1:100 000. Колкото по-голям е мащабът
тр

на използваните топографски карти, с толкова по-малко подроб­

ности се описва и отразява върху картата геоложката, инженер-
но-геоложката и хидрогеоложката информация. При проучване
ек

на отделни строителни площадки или на ограничени територии

картировките се заменят със снимки, при които данните се
нанасят върху топографска основа в М 1:10 000, 1:5000 или
Ел

1:1000, понякога и по-малък, а описанията са с голяма подроб­

ност.
Резултатите от картировъчните работи се представят чрез
карти, върху които са изобразени с подходящи и строго опреде­
лени условни знаци и цветове всички описани по-горе елементи
без хипсометрията. По характерни направления се съставят
геоложки и инженерно-геоложки разрези (профили), в които има
елемент на субективност, и при липса на данни от дълбочинни
проучвания дават най-обща предполагаема представа за строежа
и условията в дълбочина. Картите се придружават от обяснител­

298
 на записка, в която систематизирано се описват геолого-тектон-
ските особености и строеж, инженерно-геоложките и хидрогео­
ложките условия в картирания район или участък.
Когато проучваният участък е бил вече закартиран в минало­
то, извършва се т. нар. ревизионна картировка, при която се
отбелязват всички междувременно настъпили промени в обста­
новката на района.

ка
9.1.1.2. Дистанционни методи

Пряко свързани с картировката са дистанционните методи на

е
изследване на земната повърхност. Те възникват с появата на

от
авиацията и се развиват особено интензивно със създаването на
съвременната космическа техника (балистични ракети, пилоти­
рани космически кораби и орбитални станции). При дистанци­
онните проучвания се използват цяла поредица от методи. Визу­

Г ли
ални наблюдения се прилагат от самолети и космически апарати.
При тях върху земната повърхност могат да се различават
обекти, наблюдавани под зрителен ъгъл от 1 до 20, в зависимост
от тяхната контрастност. При 200 km височина на полета се
С иб
различават обекти с размери от 60 до 1200 ш.
Установено е, че разделителната зрителна способност е инди-
видуална и най-често при условия на безтегловност се повишава.
УА б
Визуалните наблюдения се затрудняват от бързото преместване
на космическите апарати (9 km/s) и ограничените размери на
илюминаторите за наблюдение ( 0 = 30 cm), така че даден обект
на

е в подходяща за наблюдение позиция около 20 s. От всяка точка

на орбитата на космическия апарат в обзора попадат около
200 000 km . Ъгълът на най-ясен обзор е между 20” и 40° спрямо
вертикалата. Встрани видимостта бързо намалява поради завоа­
он

лиране от атмосферата.
Фотографирането на земната повърхност намира особено ши­
роко приложение, тъй като получените снимки са достъпни за
тр

внимателен визуален анализ. Най-широко приложение намира

черно-бялата фотография с използването на различни подходящи
цветни филтри. Правят се както ортогонални, така и панорамни
снимки. При височина на полета 225 km и използване на
ек

обективи с фокусно разстояние от 31 до 210 mm върху кадър с

разбери 6x6 cm се заснима гующ съответня от 185 000 до 1700
km при мащаби от 1:7, 16.10 до 1:1, 07.10 . Получените снимки
Ел

позволяват при дешифриране увеличаване от 8 до 20 пъти.

Многозоналната фотография представлява едновременно фо­
тографиране на даден обект в различни тесни спектрални интер­
вали, което се постига с помощта на подходящи цветни филтри.
За целта се използват специални многообективни фотокамери
или комплекти от отделни синхронизирани еднообективни каме­
ри. Прилагат се две-, три- и четиризонални комбинации в
диапазона от 0,3 до 0,92 р. Така се получава най-пълноценна
информация.
Спектрографирането се основава на изследване на спектъра

299
 на отразената от земната повърхност светлина. Подобно на
многозоналната фотография и тук са създадени методи за мно-
госпектрален анализ, осигуряващ по-пълноценна информация.
Телевизионните снимки се основават на принципите на теле­
визионната техника. От монтирани върху спътници телевизион­
ни камери се предават на телевизионни приемници образи от
земната повърхност за непосредствено наблюдение или заснима-

ка
не със съответна видеотехника с оглед да се съхрани за по-късно
дешифриране.
Инфрачервени снимки се извършват със специална апаратура
и биват два вида. С едните се фотографират отразените дълговъл-

е
нови слънчеви лъчи, а с другите — собственото топлинно излъч­
ване на Земята.

от
Микровълновите снимки се основават на измерване интензив­
ността и поляризацията на собственото радиотоплинно излъчва­
не на земната повърхност в микровълновия диапазон от 0,3 до

Г ли
30 cm.
Дистанционните методи се използват за детайлно изследване
на геоложки структури и за синоптични наблюдения на дина­
мични геоложки явления. Изучават се геоморфологията (земепо-
С иб
върхните форми), съставът на разкриващите се на земната
повърхност дисперсни почви и скали, линейни и кръгови тек­
тонски структури, топлинната нееднородност на земната повър­
хност, която често се свързва и със съвременната вулканична
УА б
дейност. При изследване на геоморфоложките елементи се изпол­
зват снимки, на които могат да се различат обекти с размери 200
до 300 m. Като най-информативни обаче се считат фотографиите
на

от нискоорбиталните космически станции с разделителна способ­

ност от 30 до 300 m. Успешно разделяне на кватернерните
отложения се постига и по техните топлинни свойства. Така
он

могат да бъдат различени речните тераси, поясите от чакъл,

пясък и глина в поройните конуси, пясъчните валове по морските
брегове, съвременни и стари лагуни, карст, древни ледникови
форми, съвременни еолични акумулативни форми (дюни, барха-
тр

ни), гравитационни явления (особено в залесени райони). Уста­

новено е, че в горски райони най-пълноценна информация се
получава от снимки, направени през късната есен или ранната
ек

зима. Дистанционните методи на проучване, особено от косми­

чески станции, позволяват успешното дешифриране на обширни
тектонски структури (антиклинории и синклинории) чрез прос­
Ел

ледяване на ясно различими маркиращи хоризонти. Така са

установени уникални кръгови и линейни тектонски структури с
размери от няколко десетки до няколкостотин километри. Ус­
пешно са диференцирани огромни линеаменти с дължина от
няколко хиляди километри, локални разкъсвания и напуканост
с дължини до няколко десетки километри. При дешифриране на
обширни тектонски структури най-ефикасни са многоспектрал-
ните снимки, правени по различно време. Данните от дистанци­
онните изследвания се използват за допълване на геолого-тектон-
ските карти. Геоложката екстраполация на данните от дистан­

300
 ционните проучвания изисква винаги аерофотоснимково и на-
земно геолого-геофизично обосноваване.

9.1.1.3. Полеви геофизични проучвания

Полевите геофизични методи на проучване обхващ ат:

м а г н и т о м е т р и я т а (основаваща се на естественото земно

ка
магнитно поле и на магнитните свойства на скалите);
г р а в и м е т р и я т а (изследване предимно на интензивността
на земното гравитационно поле); с е и з м о м е т р и я т а (из­
следване разпространението на изкуствено създадени сеизмични

е
вълни); е л е к т р о п р о у ч в а н е т о (изследване на естестве­

от
ните и изкуствено създадените земни електрични полета).
Най-голямо приложение имат електропроучванията, защото
позволяват дешифрирането на сложни геолого-структурни усло­
вия с помощта на евтина и удобна за използване мобилна

Г ли
апаратура. Различават се няколко метода на геофизични елект-
ропроучвания.
Електричното профилиране по метода на съпротивленията
С иб
се използва за: установяване на нехоризонтални геоложки гра­
ници; оконтурване и оценка на елементите на залягане на
границите на локални нееднородности в скалните масиви (напу-
каност, тектонски нарушения); установяване на погребани древ­
УА б
ни повърхности на скални масиви; определяне на корозионната
активност на почвите. Технически методът се осъществява чрез
създаване на изкуствено постояннотоково електрично поле с два
на

електрода (А и В ), забити в почвата на известно разстояние един

от друг. Измерва се силата на тока J и потенциалната разлика
AU чрез други два електрода (М и N ), разположени на известно
разстояние един от друг между захранващите електроди и в една
он

линия с тях. По данните за J и AV — AU и коефициент К , отчитащ

геометрията на схемата за измерване, се изчислява привидното
електрично съпротивление:
тр

K &U л /п
Рк = —j — , П.т . (9.1)
Данните от измерванията се представят като графика на
ек

изменението на по протежение на профилната линия рк = /(г),

при която ясно се очертават аномалиите, ако са пресечени
аномалии на терена. Дълбочинният обхват на профилирането е
Ел

около I/3 от разстоянието между захранващите електроди А и

В.
Вертикалното електрично сондиране се използва за устано­
вяване геоелектричния строеж на даден масив във вертикално
направление. С негова помощ се установяват неравности на
скалната подложка; разчленява се вертикалният геоложки раз­
рез, като се отделят напуканите и тектонски нарушените зони,
големи карстови кухини и подземните изработки, лещите от
пресни и солени подземни води; отделят се скали и дисперсни
почви, различаващи се по литоложки състав, влажност, порес-

301
 тост, проницаемост, температура, степен на напуканост, минера­
лизация на подземната вода.
Технически вертикалното електрично сондиране се осъщест­
вява също с помощта на два захранващи (А и В) и два измерващи
(М и N ) електрода, които постепенно се отдалечават от един
постоянен център, към който се отнася получената от сондира­
нето информация.

ка
Данните от полевите геофизични проучвания се представят
като вертикални геоложки разрези, придружаващи геоложките
карти. Тези разрези имат малко или повече хипотетичен харак­
тер. Ако в геофизично проучвания район има изработени опорни

е
сондажи, интерпретацията на данните вече е с много по-голяма
достоверност.

от
9.1.2. Методи за дълбочинни проучвания

Г ли
Непосредственото разкриване на геоложкия строеж в дълбо­
чина се осъществява посредством проучвателни изработки, които
се делят на м и н н и и с о н д а ж н и .
С иб 9.1.2.1. Мияяи проучвателни изработки
УА б
Към минните проучвателни изработки се отнасят разчистки­
те, канавкит е, шурфовете, шахтите и галериите.
Разчистките представляват ограничени по обем изкопи с
на

малка дълбочина, които се изработват с цел отстраняване на

почвеното покритие и разкриване на лежащите под него геолож­
ки граници, тектонски нарушения и пр. По този начин се
разкриват и естествени извори преди проектиране и изграждане
он

на техните каптажи. Разчистките се използват главно при кар-

тировъчни работи в райони с ограничена естествена разкритост
на геоложкия строеж.
тр

Канавкит е ( т ранш еит е , шлицоветв) представляват тесни

(до 1 ш) и плитки (до 2 ш) изкопи, които се изработват по
склонове с елувиално-делувиално покритие. Предназначението
им е да отстранят покритието и да открият лежащия под тях
ек

геоложки разрез. Последният се документира чрез подробна

зарисовка и описание на разкритите най-често само по дъното на
изкопа почви. При инженерно-геоложки проучвания от подхо­
Ел

дящи места по дъното на изкопа могат да бъдат взети почвени и

скални проби за лабораторни изследвания.
Ш урф овет е са вертикални изработки с напречно сечение 1x2
ш и дълбочина до 10— 12 ш. След изработването им с геоложки
компас се определя пространствената ориентация на всяка от
стените и се извършва подробно описание и зарисовка. При
необходимост от подходящи места се взимат почвени проби.
Върху зарисовките се отбелязват местата на опробване, видът и
номерата на пробите. Съставя се разгънат профил на разкритите
от шурфа почви и скали.

302
 Ш ахт и т е представляват вертикални изработки с по-голямо
напречно сечение и дълбочина. Документирането и опробването
им е както при шурфовете.
Галериите представляват хоризонтални минни изработки с
подходящо напречно сечение, което позволява свободно извърш­
ване на изкопните работи и извозване на изкопания материал.
Документират се както шурфовете и шахтите. При проектиране

ка
и изграждане на отговорни инженерни съоръжения по протеже­
ние на галериите могат да се направят уширения (камери), в
които се провеждат някои специални инженерно-геоложки изс­
ледвания.

е
Изработването на шурфовете, шахтите и галериите се съобра­

от
зява с изискванията за безопасност на минните работи (укрепва­
не, отводняване, вентилация). След завършване на проучването
направените минни изработки се ликвидират (запълват се с
изкопания от тях материал).

Г ли
9.1.2.2. Сондажни проучвания

С иб
Сондажните изработки представляват цилиндрични отвори с
малък диаметър (от 25 до 1500 mm) и дълбочина от няколко
метра до няколко километра. Те се изработват със сондажни
апаратури, които се делят на ръчни и машинни (фиг. 9.1). При
УА б
ръчните апаратури движеща е мускулната сила на човека. Чрез
тях се изработват сондажи до 100 m дълбочина. Това е най-при-
митивният и ниско производителен начин на сондиране, който
на

все още се използва у нас, като се предпочита за терени, изгра­

дени от дисперсни почви.
Машинните сондажни апаратури се задвижват от двигатели
с вътрешно горене или електродвигатели. Те се разделят на
он

апаратури за ударно-въжено и за въртеливо сондиране. При

ударно-въженото сондиране скалите се пробиват посредством
длета (майзели) с тегло до 1 t.
тр

Раздробената скална маса се изнася от сондажа посредством

жалонки (шламбукс). Тези апаратури са най-подходящи за сон­
диране в терени, изградени от дребнозърнест материал с вклю­
чени в него големи скални късове (поройни конуси, склонови
ек

насипи и др.).
При въртеливото сондиране сондажният отвор се прокарва със
съответни инструменти — борна тръба, завършваща с коронка,
Ел

челото на която е подсилено с твърди сплави или промишлени

диаманти. За укрепване стените на сондажите се използват
обсадни тръби.
Въртеливото сондиране може да бъде ядково (с изваждане на
ядка) и безядково. Изваденият от сондажите материал (ядка) се
подрежда и надписва за интервала и дълбочината на изваждането
му. Съхранява се в подходящи сандъци. Документирането на
сондажите се изразява в подробно описание на извадената ядка,
като се съставя и сондажна колонка. При недостатъчно количес­
тво на ядката и при безядковото сондиране сондажната колонка

303
 се съставя на базата на данни от сондажната геофизика (каро-
таж). Документацията на сондажните изработки включва и
данни за дълбочината на поява на подземната вода и дълбочината
на установяване на водното ниво.

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 9.1. Схеми на сондажни апаратури

а — ръчна сонда; / — лебедка; 2 — стоманено въже; 3 — тринога; 4 — ролка; 5 — вирбел;
6 — ха м ут с удълж ители; 7 — сондажен лост ( щ а н г и ) ; 8 — обсадни тръби; 9 — сондаж ен (п роби­
вен) инструм ент; б — сонда с ударно-въж ено сондиране; / — двигател;
2 — спуско-подемен м еханизъм; 3 — стоманена мачта; 4 — стоманено въж е; 5 — обсадна тръба;
6 — вирбел; 7 — длето (майзел) с теж ка щ а н г а ; в — сонда за въртеливо (роторно) сондиране;
он

/ — бораларат със спусково-подемен механизъм; 2 — двигател; 3 — геолож ка помпа;

4 — четиринога кула; 5 — армиран нагнетателен маркуч; 6 — стом анено въж е;
7 — промивна глава; 8 — сондажен лост; 9 — обсадна тръба; 10 — борна тръба с утайник;
Î1 — утаител на промивката
тр

По предназначение сондажите биват: проучват елни — за

изясняване на геолого-хидрогеоложкия разрез и осигуряване на
почвени проби; проучвателно-експлоатационни — хидрогео­
ложки сондажи, които се изработват като проучвателни и при
ек

добри резултати се оборудват за експлоатация; експлоатационни

— хидрогеоложки сондажи, оборудвани като кладенци за доби­
ване на подземна вода.
Ел

9.1.2.3. Сондажни геофизични проучвания

Сондажните геофизични проучвания се прилагат преди всич­

ко, когато извадената от изработените сондажи ядка е недоста­
тъчна и това затруднява пълната документация. Към тези про­
учвания се отнасят различни видове каротажи. Електрокарота-
жът представлява изследване на електричните свойства на пре­
минатите от даден сондаж скали и дисперсни почви, като чрез
съответните числови характеристики се разчленява геоложкият

304
 разрез. Радиоакт ивният каротаж представлява изследване на
интензивността на естественото радиоактивно излъчване на ска­
лите или радиоактивната реакция на скалите при облъчването
им най-често с неутрони ( у-каротаж); използва се главно за
установяване на водното съдържание на скалите. Термокарота-
жът представлява изследване на измененията на температурата
на скалите в дълбочина и на техните топлофизични свойства;
използва се главно при хидрогеоложки проучвания и най-вече

ка
при проучване за термоминерални води.
Резистивиметрията представлява изследване на солевото
съдържание на сондажните разтвори (водни или глинести). Въз

е
основа на промените, които се установяват в дълбочина, се съди
за интервалите на постъпване на подземна вода към сондажа.

от
Използва се главно при хидрогеоложки проучвания.
Каротажните изследвания се извършват от сондажни геофи­
зични станции, монтирани върху автомобили. В сондажите се

Г ли
спускат съответни датчици посредством брониран кабел. Инфор­
мацията се записва автоматично в графична форма, която показ­
ва измененията на изследвания геофизичен параметър в дълбо­
чина на сондажа. Данните от каротажните геофизични проучва­
С иб
ния след компетентна интерпретация се използват като допъл­
нение на сондажните колонки. Експерименталните графики се
експонират в допълнителна графа към тях.
УА б

9.1.3. Методи за специални инженерно-геоложки проучвания

на

9.1.3.1. Методи за проучване in eitu

Инженерно-геоложките изследвания in situ дават количестве­

он

на информация за свойствата на скалите и почвите в масива.

Получените чрез тях показатели са с по-голяма достоверност в
сравнение с лабораторно получените поради факта, че изследва­
нията се извършват на място при естествено напрегнато състоя­
тр

ние на масива. Съществуват редица методи за установяване на

деформационните и якостните характеристики на скалите и
дисперсните почви.
ек

Основните показатели на деформационните свойства — дефор­

мационните модули и коефициентът на Поасон, се получават
чрез динамични и статични методи на изследване. Динамич­
Ел

ните методи се прилагат за установяване на еластичните свойс­

тва. Основават се на разпространението на еластични вълни в
скалите и почвите, предизвикани от краткотрайни силови им­
пулси (удари). Чрез скоростта на разпространение на надлъжни­
те и напречните вълни се изчисляват динамичният модул и
коефициентът на Поасон v.
Статичните методи се използват за определяне на деформа­
ционните свойства въобще и в частност — на еластичните. За
скални и дисперсни почви се използва най-често пресиометрията
като прецизен метод, който за съжаление в нашата практика все

20 Инженерна геология и хидрология 305

 още не е намерил широко приложение. Изследванията се извър­
шват в сондажна изработка. За делта в отвора на сондажа, на
предварително определена дълбочина (скалите, чийто свойства
искаме да определим) се спуска двустенен стоманен цилиндър,
между стените на който се нагнетява минерално масло и се
измерват предизвиканите деформации. В слаби и дисперсни
почви се използват трикамерни приспособления, като централ­

ка
ната камера е работна, а двете крайни са с предназначение да
изолират изследвания интервал от останалата част на сондажа.
Въз основа на измерените деформации чрез съответни преобра­
зувания се изчисляват деформационните модули.

е
За дисперсни почви универсален е мет одът на щамповото
натоварване. Деформационните характеристики се определят

от
чрез слягането, което се получава вследствие натоварване на
метална плоча, поставена върху предварително заравнена и
подготвена почвена повърхност. Натоварването (в порядък от

Г ли
няколко kg/cm") се осъществява чрез пряко използване на ме­
тални слитъци или чрез хидравлични крикове, а в минните
изработки се прилагат специални хидравлични установки.
Най-достъпен за практиката и за комплексни изследвания е
С иб
мет одът на пенетрацията. Изследванията се заключават в
измерване на съпротивлението, което оказва дисперсната почва
на проникващ в нея стандартен стоманен конус с 0 = 74 mm и
УА б
ъгъл на върха 60°. Според начина на предаване на натоварването
върху конуса се различават динамична и статична пенетрация.
Деформационните характеристики (както и другите показатели
на

за свойствата на дисперсните почви — кохезията с, ъгълът на

вътрешно триене <р, деформационните модули М и др.) се опре­
делят чрез корелационни зависимости, предварително установе­
ни за различните видове почви.
он

Най-често използваните в практиката показатели за якостни­

те свойства са якостта на натиск, якостта на срязване (парамет­
рите кохезия с и ъгълът на вътрешно триене ср). По метода in
тр

situ се изследва преди всичко съпротивлението на срязване.

Самото срязване всъщност представлява отделяне на блок от
масива чрез тангенциално действащо напрежение. Опитът се
извършва най-често в галерия, на дъното на която е оформен
ек

скалният блок (целик) така, че с едната си страна е свързан с

масива, а другите страни са отделени чрез подкопаване. Посред­
ством хидравлични крикове, поставени върху стоманени плочи,
Ел

плътно покриващи почвата в двете взаимноперпендикулярни

стени, се придава нормалното и срязващото напрежение (при
положение, че криковете са запънати в тавана и стената на
галерията). Срязващото напрежение се отчита при пълното от­
деляне на целика от масива. По зависимостта на срязващото
напрежение като функция от нормалното напрежение т = f (а)
се определят параметрите <р и С.
Обрушването е вариант на срязването, при което натоварва­
нето се предава само от един крик и по наклона на повърхността
на срязване се определя тангенциалното напрежение.

306
 Якостта на срязване на дисперсни почви може да се определи
и чрез крилчатка (Vane test) в сондажна изработка. За целта
крилчатката (две взаимноперпендикулярни стоманени плоскос­
ти) се забива в зачистен забой на сондажа. Забиването е по
дължината на пресечната линия на плоскостите. След това се
създава въртящ момент, докато забитите плоскости се превъртят
до 360°. По данни от изпитването се изчисляват якостните

ка
параметри чрез графични и аналитични решения. Методът може
да бъде използван и за почви, разкрити в стените на шурф и
шахта.

е
9.1.3.2. Лабораторни методи

от
Лабораторните методи се прилагат за определяне на количес­
твените характеристики (показателите) за свойствата на скалите
и дисперсните почви чрез изследване на взети от тях проби.

Г ли
Скалните и почвените проби биват нарушени (без запазена естес­
твена структура) и ненарушени (със запазена структура и влаж­
ност). Нарушените проби позволяват да се определи само съста­
вът на почвата и някои несъществени свойства. Комплексни и
С иб
пълни изследвания са възможни само върху ненарушен пробен
материал. Ненарушените проби съхраняват строежа и свойствата
си чрез загъване в плат (тензух) и парафиниране. Те могат да
УА б
бъдат ядки от сондажи (при ядково сондиране), монолити, взети
от минни изработки, разчистки и др. Количеството и размерите
на пробите се определят от целите на изследването.
на

Лабораторните методи са унифицирани и стандартизирани.

Чрез тях се определят съставът, строежът и свойствата на
скалите и почвите. Минералният и химичният състав се опреде­
лят чрез петрографски и химични методи. Механичният (зърно-
он

метричният) състав на дисперсните почви се определя чрез преки

или косвени методи за установяване на процентното участие на
фракции със строго определени стандартни размери. Размерите
тр

на регламентираните фракции са различни за различните типове

строителство и проучване.
Свойствата (физични и механични) се определят чрез специ­
ализирани методики, специфични за различните видове почви и
ек

изискванията на строителството. Количествените показатели,

които се получават при лабораторните изследвания, характери­
зират физичното състояние (плътност и влажност), водопропус-
Ел

кливостта, деформируемостта, якостта на скалите и почвите.

Деформационните и якостните свойства се определят при едно­
мерно и сложно напрегнато състояние. Най-съществен недоста­
тък е невъзможността да се получи в лабораторна обстановка
адекватност на естественото напрегнато състояние на масива.
Показателите за свойствата на скалите и почвите, получени
по лабораторен път, се използват за изчисления, свързани с
проектирането на различни инженерни съоръжения. Голяма
част от тях са класификационни и влизат в нормативни източ­
ници и изисквания. Част от тях се използват и за получаване на

307
 корелационните зависимости, използвани при изследванията in
situ. Тенденциите при съвременните инженерно-геоложки про­
учвания са икономически обосновано съвместяване на лаборатор­
ните изследвания с полевите in situ проучвания. Оптимизирането
на инженерно-геоложките проучвания, от друга страна, е тясно
свързано със спецификата на проектираните инженерни съоръ-
йсения.

ка
9.1.3.3. Стационарни инж енерно-геолож ки наблюдения

Стационарните наблюдения са предназначени за установяване

е
на динамиката (развитие във времето) на едни или други процеси

от
или явления в скалните и почвените масиви около изградени
инженерни съоръжения. Най-широко приложение те имат при
изучаването на свлачищните склонове. За целта върху обхвана­
тия от свлачището и в незасегнатия от него околен терен се

Г ли
изгражда мрежа от репери (повърхностни и дълбочинни). Вслед­
ствие на свлачищни движения пространственото положение на
тези репери се изменя и това се следи по геодезичен път чрез
С иб
периодични измервания. Така се установява както скоростта на
процеса свличане, така и посоката на движение на земните маси.
Тези наблюдения са необходими при проектирането на противо-
свлачищните мероприятия.
УА б
Стационарни наблюдения с развитие на реперна мрежа се
извършват и в терени, засегнати от ерозионни и абразионни
процеси. Конструкциите нареперите, измерителните им възмож­
на

ности и пространствено разположение се определят от конкрет­

ните условия и целите на проучването. Стационарни наблюдения
се осъществяват и за установяване процесите на слягане на
изградени инженерни съоръжения. При тях геодезично се следят
он

промените в пространственото положение на репери, разположе­

ни по конструкцията на съоръжението и по терена около него.
Едновременно с това се проследява и развитието на напукването
тр

на конструкцията (ако съществува такова) при наличие на

значителни деформации. Такива наблюдения са задължителни
за съоръжения, изградени върху пропадъчен льос или свлачи-
щен терен.
ек

Стационарни наблюдения се използват и при изследване на

динамиката на изветрителните процеси в скални склонове. В
случая освен масопреноса (отнемането на скална маса) както при
Ел

ерозията и абразията се проследява и изменението във физичното

състояние на скалите, техният състав, свойства и устойчивост на
атмосферни условия.

308
 9.1.4. Методи за специални хидрогеоложки проучвания
9.1.4.1. Хидрогеоложки опитни работи

Хидрогеоложките опитни работи обхващат: водочерпения,

водоналивания, водонагнетявания, филтрационни опити и миг­
рационни изследвания. Чрез тях се получава количествена оцен­

ка
ка за хидрогеоложките параметри на водоносните пластове:
коефициент на филтрация — к\ коефициент на пиезопредаване
или нивопредаване — а; коефициент на гравитационно или
еластично водоотдаване — цг (це); миграционни параметри. Хид­

е
рогеоложките параметри могат да се определят чрез:

от
— емпирични формули, които са дадени в съответни справоч­
ници; по този начин се определя само k, като получените данни
трябва да се използват за най-груби ориентировъчни изчисления;
— лабораторно определяне на k (чрез филтрационни колонки)

Г ли
и на цг; такова определяне може да се препоръча само за
материали, от които ще се изработват изкуствени пясъчни фил­
три;
— полеви методи за определяне на хидрогеоложките пара­
С иб
метри, които са най-меродавни и на тях се базират хидрогеолож­
ките изчисления; към тях се отнасят водочерпенията, водонали-
ванията, опитните водонагнетявания и филтрационните опити.
УА б
Водочерпенията се изразяват в черпене на вода с определен
дебит от сондаж или кладенец в определен срок, през който
периодично се измерват нивото на подземните води и тяхната
на

температура, като се вземат и водни проби за лабораторни

изследвания. Водочерпенията се провеждат от единични кладен­
ци или от опитни групи. Последните се състоят от един централен
(черпателен) сондаж или кладенец и един или няколко наблюда­
он

телни сондажа, разположени по един или няколко лъча (макси­

мум четири) на различно разстояние от черпателния. Опитните
водочерпения се провеждат при стабилизирана или нестабилизи­
рана филтрация. Приема се, че е настъпила стабилизация на
тр

филтрацията, когато при постоянен дебит на изчерпваната вода

динамичното подземно водно ниво в продължение на 8— 10 часа
се колебае в границите на 1—2 cm. По данните от дебита и
ек

пониженията, установени при тези условия, е възможно изчис­

ляването само на коефициента на филтрация k. Трябва да се има
предвид, че най-меродавни данни се получават, когато водочер-
пенето е проведено от опитна група поне с един наблюдателен
Ел

сондаж. При водочерпения от единични кладенци не се получа­

ват достоверни данни за k, тъй като техните геометрични диа­
метри не съвпадат с хидравличните. В някои случаи грешката
може да бъде твърде голяма.
При стабилизирана филтрация водочерпенията се провеждат
обикновено на две или три понижения (s), въз основа на които
се построява дебитната крива Q = f(s).
Всички хидрогеоложки параметри на водоносния пласт могат
да се определят едновременно само когато водочерпенето се
провежда при нестабилизирана филтрация. То се извършва на

309
 едно понижение и е сравнително краткотрайно. Данни за изчис­
ляване на параметрите могат да се получат и ако се проследи
възстановяването на водното ниво след прекратяване на водочер-
пенето. И в този случай е необходим поне един наблюдателен
сондаж.
Предексплоатационните водочерпения се провеждат от из­
градени експлоатационни кладенци. Тяхната продължителност

ка
е няколко месеца. Получените данни позволяват да се проверят
прогнозите за дебита, пониженията и качествата на водата,
направени по време на проучванията.
Опитните водоналивания се използват за определяне на

е
хидрогеоложките параметри на сухи, но водопропускливи скали.

от
Най-често се прилагат за установяване на филтрационните загу­
би от различни хидротехнически съоръжения.
Опитните водонагнет явания се прилагат в участъци, където
предстои изграждане на язовири. Чрез тях се проверява водо­

Г ли
пропускливостта на скалите при високи налягания, каквито
възникват в съседство с язовирните стени.
Филтрационните загуби от канали се прогнозират най-често
чрез филтрационни опит и , провеждани по методите на Болди-
С иб
рев и Нестеров.
Миграционнит е опити се извършват с оглед изясняване на
динамиката на разпространение на замърсители в подземните
УА б
води. При полеви условия те се свеждат до пускане на известно
количество разтвор от дадено химично вещество (индикатор) в
една точка на водоносния пласт (най-често в сондаж или кладе­
на

нец) и проследяване динамиката на неговото появяване в друга

точка на пласта (кладенец, сондаж или извор), разположена по
посока на движение на подземната вода. Опитно получените
он

данни се използват за изчисляване на миграционните параметри

— коефициент на филтрационна дифузия D и еквивалентна
порестост ле.
тр

9.1.4.2. Лабораторни хидрогеолож ки изследвания

Лабораторни изследвания се прилагат за определяне на хи­

ек

мичния и бактериологичния състав на подземните води, за

определяне на някои хидрогеоложки и миграционни параметри,
както и за моделните изследвания.
Ел

Химичните изследвания на подземните води се извършват

върху водни проби, взети ^ чисти стъклени или пластмасови
съдове с обем от 1 до 5 dm . При необходимост във водата се
прибавят едни или други консерванти (мраморен прах при опре­
деляне на агресивността). Водни проби за бактериологичен ана­
лиз се вземат в стерилни бутилки с малък обем — 0,1 до 0,2 dm ,
и се доставят незабавно за анализ в съответната лаборатория.
Химичният състав на подземните води се анализира в специ­
ални хидрохимични лаборатории по стандартизирани методики.
Резултатите от анализите се представят във форма на протоколи.

310
 Химичните и бактериологичните анализи са задължителни за
подземни води, които ще бъдат използвани за питейни нужди.
Коефициентът на филтрация, гравитационното водоотдаване
и миграционните параметри могат да се определят в лабораторна
обстановка с помощта на филтрационни колонки, заредени с
проби от пясъчни водоносни пластове, но точността на тези опити
е много малка и те се прилагат само в краен случай.

ка
М оделнит е изследвания се прилагат, когато природната хид­
рогеоложка обстановка е сложна (напр. изграждане на кладенци
тип Раней, водопонизителни системи и др.) и хидрогеоложките
изчисления чрез аналитични методи не са в състояние да дадат

е
вярна прогноза. При моделните изследвания се прибягва до
моделиране на природната обстановка, като се използват хидрав-

от
лична и електрична аналогия. Моделите биват непрекъснати —
филтрационни вани, вискозни модели, ЕХДА, и мрежови —
хидроинтегратори и електроннтегратори. Най-голяма популяр­

Г ли
ност в практиката има методът на електрохидродинамичната
аналогия (ЕХДА). Той се основава на аналогията между движе­
нието на подземните води и електричеството. При такова моде­
лиране областта на филтрация се възпроизвежда в съотЬетен
С иб
мащаб с действителните й очертания. Водоносният пласт се
възпроизвежда с електропроводна хартия или с електролитен
разтвор. Водопропускливите контури се оформят с метални ши­
УА б
ни, а водонепропускливите — с изолационни материали. Създава
се съответна разлика в електричните потенциали и чрез измер­
ване на междинните им стойности в областта на филтрация се
на

очертават еквипотенциалните линии. Те съответстват на хидро-

изохипсите или хидроизопиезите на подземните води. По изоли­
ниите се изчертават токовите линии и се съставя хидродинамич-
ната мрежа на потока в изследваната област на филтрация.
он

9.1.4.3. Водорежимни наблюдения

тр

Наблюденията върху режима на подземните води се състоят

в периодично измерване на техните нива и температури в местата
на разкриването им (кладенци, сондажи и др.) и вземане на водни
проби за химични и биологични изследвания. Освен това при
ек

наблюденията се устройват и временни водочети за проследяване

на водните стоежи в реките, мерят се дебитите и температурите
на изворите, величината на валежите и пр. Чрез водорежимните
Ел

наблюдения се изяснява естественият режим на подземните води

и връзката му с различните режимообразуващи фактори (водни
стоежи в реките, валежи и др.). По данни от такива наблюдения
могат да бъдат определени количествено и някои хидрогеоложки
параметри, като k, a, |i, Д / и др. При това се добива представа
за пространственото изменение на параметрите. Параметрите,
определени чрез водочерпения, се отнасят само за участъка на
водочерпения кладенец или опитната група. Водорежимните
наблюдения са един високоефективен метод на хидрогеоложките
проучвания, който се използва твърде ограничено у нас.

311
 9.1.5. Етапи на проучванията
9.1.5.1. И зготвяне на проектопрограма за провеждане на проучването

Проектопрограмата за инженерно-геоложките и хидрогео­

ложките проучвания се съставя след проучване и обобщаване на
всички налични литературни и архивни материали, които в една
или друга степен допринасят за предварително изясняване на

ка
геолого-тектонските, инженерно-геоложките и хидрогеоложките
условия в района на предстоящото проучване. Извършва се оглед
— обследване на територията, в която ще се проучва, за по-пълно

е
изясняване на конкретните условия. Въз основа на събрания
фактически материал се мотивира целесъобразността от провеж­

от
дане на проучването, определя се предварително количеството на
проучвателните работи, методите за тяхното провеждане, необ­
ходимото време и средства.

Г ли
9.1.5.2. Предварителни проучвания

Предварителните инженерно-геоложки проучвания за съоръ­

С иб
жения или група от съоръжения, разположени на обширна
площ, се състоят в инженерно-геоложки картировки, снимки
или ревизии и полеви геофизични изследвания. На съществени
УА б
за изясняване на инженерно-геоложката обстановка пунктове се
изработват единични шлицове, шурфове или сондажи, които се
опробват по подходящ начин. Събраната информация се използва
на

за разработване на вариантни предварителни решения. При

строителни площадки за единични сгради и съоръжения етапът
на предварителните инженерно-геоложки проучвания се избяг­
ва.
он

Етапът на предварителните хидрогеоложки проучвания във

връзка с експлоатацията на подземните води се нарича етап на
търсене на подземни води. При него се провеждат хидрогеоложки
картировки, снимки, ревизии и полеви геофизични проучвания.
тр

Изработват се също единични проучвателни сондажи на възлови

места, които се и водочерпят. Уточнява се мрежа от пунктове за
водорежимни наблюдения на подземните води и се организира
ек

провеждането им в периода на предварителните проучвания.

През този етап се установяват участъците, които са най-подхо­
дящи за решаване на поставените хидрогеоложки задачи. Него­
Ел

вото провеждане е свързано с фаза „предварителни проучвания“

от проектантската дейност.

9.1.5.3. Детайлни проучвания

Детайлните инженерно-геоложки проучвания се провеждат

при уточнени вече строителни петна за изграждане на единични
сгради или инженерни съоръжения, както и техните изисквания
към земната основа. Изработват се мрежа от шурфове, шахти и
сондажи, разположени по подходящ начин около строителната

312
 площадка. Осигуряват се проби за лабораторни изследвания,
извършват се лабораторни и полеви in situ изследвания за
получаване на количествени инженерно-геоложки характеристи­
ки, които ще залегнат в основата на оразмерителните изчисления
при бъдещото проектиране.
Хидрогеоложките проучвания при проектиране на инженерни
съоръжения се състоят в събиране на информация за нивата на

ка
плитко залягащите подземни води, динамиката им, определят се
хидрогеоложките параметри на водоносните пластове с оглед
бъдещи мероприятия за осушаване на площадката. Изследва се
химичният състав на подземната вода с оглед установяване на

е
евентуална агресивност спрямо изградените съоръжения. При

от
проучвания за хидромелиоративно и хидротехническо строител­
ство се провеждат опитно филтрационни работи (водоналивания
и водонагнетявания) във връзка с оценката на филтрационните
загуби.

Г ли
При детайлните хидрогеоложки проучвания във връзка с
експлоатацията на подземните води се извършват главно сондаж­
ни работи. Изработва се мрежа от сондажи, които се водочерпят,
извършват се водорежимни наблюдения на подземните води.
С иб
Изясняват се пространствено геолого-структурните и хидрогео­
ложките условия. Извършва се предварителна оценка на запаси­
те на подземните води, определят се типът, конструкцията, броят
УА б
и пространственото разположение на водовземните съоръжения,
които следва да се изградят.
на

9.1.5.4. П роучвания по време на строителството

Инженерно-геоложките проучвания по време на строителст­

вото се свеждат до внимателно проверяване на строителните ями
он

с оглед оценка на качеството на изпълнението им преди започ­

ване на фундирането. Преценява се необходимостта от евентуал­
ни корекции в начините на фундиране на съоръженията или
тр

евентуални изменения на техните конструкции.

При водовземни съоръжения през този етап се осъществява
тяхното изграждане. По време на строителството им се води
ек

подробна документация на геоложкия строеж. Провеждат се

предексплоатационни водочерпения и с тях се доуточняват хид­
рогеоложките параметри на експлоатираните водоносни пластове
и експлоатационните им запаси.
Ел

9.1.5.5. Проучване след строителството

Необходимостта от инженерно-геоложки проучвания след из­

граждане на инженерните съоръжения възниква при установя­
ване на големи деформации на земната основа, водещи до нару­
шаване на целостта (напукване) или авариране на съоръжението.
Проучванията са насочени към изясняване на причините за
възникналите нарушения и възможностите за тяхното отстраня­

313
 ване. Резултатите от такива допълнителни проучвания се пред­
ставят като експертни оценки.
При експлоатацията на вододобивни и дренажни съоръжения
проучванията се свеждат до организиране и провеждане на
редовни водорежимни наблюдения, посредством които се реша­
ват следните практически задачи:
а) определяне и уточняване на хидрогеоложките параметри и

ка
граничните условия на експлоатираните водоносни пластове и
техните изменения в процеса на експлоатация;
б) съставяне на дългосрочни прогнози за режима на подзем­
ните води при експлоатацията;

е
в) уточняване на експлоатационните запаси;
г) своевременно вземане на мерки за опазване на подземните

от
води от изтощаване и замърсяване;
д) оценка на измененията в техническото състояние на водо-
добивните съоръжения.

Г ли
Експлоатационни водорежимни наблюдения засега у нас
практически не се провеждат. Хидрогеоложките проучвания
приключват с изграждането на вододобивните съоръжения.
С иб
9.1.6. Съдържание на инженерно-геоложките
и хидрогеоложките доклади
УА б
Всеки етап от провежданите проучвания завършва със съста­
вяне на съответен инженерно-геоложки или хидрогеоложки док­
на

лад или обяснителна записка (експертиза). В тях се отразяват

резултатите от извършените проучвателни работи, като се спаз­
ва, общо взето, описаното по-долу съдържание.
он

Увод. Описва се целта на проучването (към текста се прилага копие на

заданието или възлагателно писмо), видът и обемът на извършените работи,
методиките на тяхното осъщ ествяване, сроковете на изпълнение и съставът на
участвалите изпълнители.
I. О б щ а ч а с т
тр

1.1. М естополож ение. Описва се накратко местополож ението на проучвания

обект.
1.2. О рохидрограф ска характеристика на района. Дава се кратко физико-ге-
ограф ско описание, описват се речната мрежа, дренираща района, пътната мрежа
ек

и връзката с по-големите административни центрове. В хидрогеолож ките докла­

ди се акцентира на основните климатични характеристики.
1.3. И зученост на района. Описват се накратко в хронологичен ред извърше­
ните в миналото изследвания и проучвания върху геологията, инж енерно-гео­
Ел

лож ките и хидрогеолож ките условия в проучвания район.

1.4. Геолож ки условия. Подробно се описват установените геолож ки форма­
ции (стратиграфията), скалите, от които те са представени (литологията), и
тектонският строеж (тектониката) на проучвания район.
1.5. Ф изико-геолож ки явления. Описват се всички установени физико-гео-
лож ки процеси и явления (ерозия, абразия, изветряване, суф озия, заблатявания,
гравитационни процеси — срутищ а, сипеи, свлачища) по местополож ение, раз­
мери и характер.
1.6. Х идрогеолож ки условия. Описват се по местополож ение и характер
всички водопроявления, сочещ и наличието на подземни води.

314
 II. С п е ц и а л н а ч а с т
При инженерно-геоложки доклад
2.1. Методика на извършените проучвания. Описват се подробно използвани­
те методи и начините на изчисляване на съответните характеристики.
2.2. Ф изюсо-механични свойства на скалите и дисперсните почви. Дава се
подробно описание на установените по лабораторен път и чрез изследвания in situ
физико-механични показатели на скалите и почвите, изграждащи проучвания
рабон.
2.3. Инженерно-геоложки условия. Извършва се инженерно-геоложка класи­

ка
фикация на скалите и дисперсните почви по геоложки и петрографски признаци
и физико-механични показатели. Съставя се инженерно-геолож ко райониране.
При вариантни проучвания се извършва сравнение на отделните варианти по
инженерно-геоложки условия.

е
2.4. Заключение. Дават се основните изводи от извършените проучвания,
посочват се основни количествени характеристики (като стойности), правят се

от
съответни препоръки.
При хидрогеоложки доклад
2.1. М етодика на проучванията. Описват се приложените методи и начините
на получаване на основните хидрогеолож ки параметри.

Г ли
2.2. Резултати от сондажните хидрогеолож ки работи. Описват се установени­
те при сондирането водоносни пластове, тяхното пространствено разпростране­
ние, дебелина, петрографски състав.
2.3. Резултати от хидрогеолож ките опитни работи. Анализират се резултатите
С иб
от опитните водочерпения, водоналивания, водонагнетявания, филтрационни и
миграционни опити и по получените от тях данни се изчисляват съответните
хидрогеоложки параметри на водоносните пластове.
2.4. Хидрогеолож ко райониране. По хидрогеолож ки параметри, състав на
подземните води, особености на техния режим се извършва райониране на
УА б
проучената територия.
2.5. Обосноваване на вододобивни и дренажни съоръж ения. Въз основа на
изяснената хидрогеолож ка обстановка се обосновават по брой, местоположение
на

и конструкции необходимите вододобивни и дренажни съоръж ения. Извършват

се надлежни прогнозни изчисления за експлоатационните дебити и понижения
на отделните съоръж ения.
2.6. Заключение. Посочват се основните изводи от проучването, количестве­
он

ните хидрогеолож ки параметри, разположението и броят на необходимите водо­

добивни н дренажни съоръж ения, данни за тяхната конструкция и основни
експлоатационни характеристики. При необходимост се дават и съответни пре­
поръки.
тр

Всеки доклад се придружава от съответни графични прило­

жения. Те включват обзорни, геолого-литоложки и геолого-тек-
тонски карти. В инженерно-геоложките доклади се включват
ек

още сондажни колонки, графична документация на разчистки,

шлицове, шурфове, шахти и галерии, диаграми на напукаността,
геоложки разрези по сондажи, аксонометрични проекции, гра­
Ел

фична документация от опити in situ, карти на инженерно-гео-

ложки районирания по различни показатели и др. Към хидроге­
оложките доклади се прилагат още сондажни колонки, геолого-
хидрогеоложки разрези по сондажи, водочерпателни табла, гра­
фична документация на други опитно-филтрационни работи,
миграционни изследвания, водорежимни наблюдения, карти на
хидрогеоложки районирания по различни параметри на водонос­
ните пластове, състав на подземните води, ситуации на проекти­
раните вододобивни и дренажни съоръжения, схеми на техните
конструкции и пр.

315
 9.2. ПРОУЧВАНИЯ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СТРОИТЕЛСТВО

9.2.1. Обем и задачи на геотехническите изследвания

Обемът на геотехническите изследвания за всеки отделен етап

на проектиране се определя от естествените условия на терито­
рията, предвидена за строителство, и от вида и конструкцията
на съоръженията.

ка
Естествените условия определят геоложката сложност на те­
рена. Те включват: релеф и геоморфоложки особености; тектон­
ски строеж, литолого-петрографски особености; хидрогеоложки

е
условия; физико-геоложки явления.
В зависимост от тези фактори инженерно-геоложките условия

от
биват: прости, със средна сложност и сложни.
П рост ит е инженерно-геоложки условия са характерни за
равнинни терени с хоризонтално или полегато (моноклинално)

Г ли
положение на пластовете, еднородни по литоложки състав. Ед­
нороден строеж имат също и скалните масиви, изградени от
магмени или метаморфни скали. Нивото на подземните води се
намира на голяма дълбочина. Липсват физико-геоложки явле­
С иб
ния, нарушаващи устойчивостта на терена.
Инж енерно-геолож ките условия със средна сложност се ха­
рактеризират с хълмист релеф, с ерозионно-акумулативни фор­
УА б
ми, сложна тектоника (гънки, разседи), напуканост на скалите,
наклонени пластове, рязка смяна на напластяването, изменчи­
вост на пластовете в хоризонтално и вертикално направление.
на

Разпространението на магмените скали е ограничено. Подземни­

те води имат променлив режим, а нивото им е на малка дълбо­
чина под повърхността. Физико-геоложките явления при тези
условия са проявени в отделни, ограничени участъци.
он

Сложните инженерно-геоложки условия са свързани със сил-

на разчлененост на релефа, силно проявена ерозионна дейност,
сложна тектоника (гънки, разседи, разломи, навличания), ин­
тензивна напуканост на скалите, изветрителна кора, плитки
тр

подпочвени води, заблатявания. Физико-геоложките явления

при тях са разпространени на значителни площи.
Видът и конструкцията на съоръженията оказват значително
ек

влияние върху обема на проучванията. Така например различни

по обем са инженерно-геоложките проучвания за жилищна сгра­
да и за язовирна стена.
Ел

Етапите на проектиране зависят от типа на проектираните

съоръжения и сгради и от сложността на геоложкия строеж.
Схемата на проектирането включва: етап на предварителни про­
учвания; етап на технико-икономически доклад или технико-
икономическите условия и етап на техническия и работния
проект. За всеки от етапите се извършват инженерно-геоложки
и хидрогеоложки проучвания, коитО за началните етапи обхва­
щат по-големи площи, но са по-малко детайлни. С напредване на
проектирането проучванията се ограничават все повече по площ,
но стават по-целенасочени, по-задълбочени, по-конкретни. Нак-

316
 ратко казано, инженерно-геоложките и хидрогеоложките проуч­
вания са предварителни и детайлни.

9.2.2. Проучвания за отделни сгради и съоръжения

Предварителни проучвания за избора на площадка. За този

ка
етап се проучват и анализират всички налични материали (гео­
ложки, хидрогеоложки, геоморфоложки), които могат да допри­
несат за ориентировъчно изясняване на инженерно-геоложките
условия на района, в

е
който попада строител­
ната площадка. Прави

от
се оглед на площадката
от компетентни специа­
листи, целта на който е

Г ли
да се даде визуална
предварителна прецен­
ка за геоморфоложките
усл ови я , геол ож к и я
С иб
строеж, хидрогеолож ­
ките условия и физико-
геоложките явления. Фиг. 9.2. Слягане на съоръж ение, построено
УА б
За един и същи обект върху еднородна основа (глина) [60]
се проучват няколко h — д ъ л б о ч и н а на и з к о п а ;
0 — на ф ун д ам ен т а
0 о сн о ва

строителни площадки,
на

като изборът на една от тях се базира на ред изисквания:

технико-икономически, инженерно-геоложки, промишлено-сто-
пански, транспортни и др. Не винаги се избира най-подходящата
в инженерно-геоложко отношение площадка с прости инженер­
он

но-геоложки условия (фиг. 9.2). Понякога (напоследък често) се

налага промишлено строителство да се извършва при инженер­
но-геоложки условия със средна сложност (фиг. 9.3), дори при
тр

сложна инженерно-геоложка обстановка (фиг. 9.4).

Проучванията имат за цел определянето на най-благоприят-
ния вариант (участък) за строителство. Проучвателните изработ­
ки се разполагат в приблизително правилна мрежа (правоъгълна,
ек

квадратна, шахматна) или по профилни линии, перпендикуляр­

ни на речните долини. Разстоянието между изработките, както
и дълбочината им зависят преди всичко от геоложката сложност
Ел

на терена.
Обикновено през този стадий проучвателните изработки се
правят на разстояние 50 + 200 m една от друга. При прости
инженерно-геоложки условия и обикновени съоръжения дълбо­
чината им е до 10 m, като само 5 + 10 % от общото количество
изработки се прави до 15 + 20 m дълбочина. При сложни
инженерно-геоложки условия и скъпи съоръжения количеството
на дълбоките (20 + 30 ш) изработки (сондажи) се увеличава до
20 + 30 % . При плитко залягане на основната скала проучвател­

317
 ните изработки се спират след навлизането в нея на 0,5 + Im.
При особено тежки и отговорни съоръжения (доменни пещи,
заводски комини и др.) и при сложни инженерно-геоложки
условия дълбочината на сондажите може да достигне до 30 + 50 m
и повече.
Пробите (с ненарушен и нарушен строеж) по брой и място на
вземане трябва да дават възможност за определяне на физико-

ка
механичните
свойства на всички
ви д ове ск а л и и
V ! ^ дисперсни почви,

е
изграждащи пло­
Ч X V V " х х

от
щадката. Водните
\ \ \ х п 0 v *v * проби трябва да
- *m in A *
Sma Kl" X K < * * характеризират
У о “ Ч Гч V \ o V x * * y подземните води

Г ли
по отношение на
тяхната агресив­
ност спрямо бето­
С иб на.
При необходи­
мост се извършват
и полски опитни
УА б
работи.
Специално вни­
мание се обръща
на

Фиг. 9.3. Слягане на съоръж ение върху нееднородна на физико-геолож-

основа [60]
J — гл ин а ; 2 — гр а н и т : hi и hg — д е бел ина на гл ина та под с ъ о р ъ ж е - К И Т 6 Я В Л 6 Н И Я В р Н -
н ие т о ; Smu » -Smu» — сл лгя не на зе м н ат а ос н о ва ; Й ОН Я Н З ПТТПП Т Я Д К Я -
I — ш и р о ч и н а на с ъ о р ъ ж е н и е т о *
та, като се устано­
он

вяват причините,
които ги предизвикват с оглед проектирането на най-ефективни
мерки за предотвратяване на въздействието им върху проекти­
тр

раните сгради и съоръжения.

Всички материали от предварителните проучвания се обобща­
ват в отчетен доклад (вж. гл. 12). Удобни графични приложения
при проучването на строителни площадки са аксонометричните
ек

проекции.
Детайлни проучвания. Целта на инженерно-геоложките про­
учвания в този стадий е да конкретизират данните от предвари­
Ел

телните проучвания. Допълнителните проучвателни изработки

са съсредоточени в местата за главните сгради и съоръжения. Те
се правят или по периметъра на сградите, или по техните оси в
зависимост от разположението на фундаментите.
Дълбочината на допълнителните изработки се определя от
дълбочината на фундирането (Лф) и дълбочината на активната
зона (Л„), т. е. зоната, в която се проявява слягането [53]; ha
съответства на такава дълбочина Н , която удовлетворява усло­
вието аг < 0,2 у Н . Ориентировъчно Л„ = 2,5Ь, където b е
широчината на фундамента. Следователно дълбочината на до­

318
 пълнителните изработки трябва да е равна на Н = Лф + hR (фиг.
9.5), но не по-малко от 6—8 ш. При сложни инженерно-геолож-
ки условия дълбочината
им е 20— 25 m и повече.
Ако площадката е изг­ .. IIIIIIIIIIIII

радена от слаби строител­

ни почви (тини, торф и « иШ й

ка
др.), сондажите трябва да
преминат цялата им дебе­
лина и да се врежат на
2—3 m дълбочина в под­

е
ложката.

от
Полски опитни работи
през този етап се правят
само за доуточняване на
якостните и деформаци­

Г ли
онните показатели на
строителните почви в
контурите на най-важни- фег.инж 9.4. Схеми за фундиране при слож ни
енерно-геолож ки условия [105}
С иб
те сгради и за определяне

ния приток в строителни­

а — ч акъ л ен а в ъ з гл а в н и ц а за из ра вн я ва не на
на количеството на вод­ 1 — ш и с т о з нма о с п м о с п о2с о—б нкоо снтг л о мс ет рр ао ит ит е ил нпиятсеъ чпончв
Разл и чн а та
гл и н а ;
3 — т е к т о н с к а зона ; 4 — и з в е тр и те л н а кор а;
на и;
ици;

б — ф ун д ам е н т н а п лоч а в ъ р х у ка рс т; 1 — в а ро в ик ;
те изкопи. 2 — ка р с то в и п у к н а т и н и и к у х и н и ; 3 — ка р с то в и
УА б
Докладът от детайлни­ к у х и н и , за п ъ л н е н и с в — п р о б л е м и при
г л и н а ;
ф у н д ир а не в зо н и на плъзгА не п о чви те ;
те проучвания трябва да 1 — п рав ил но ф у нд ир а не в ъ р х у
на
земн а
стабн лн А о с н о ва ;

съдържа изчерпателни 2 — п е пр ав ил н о ф у н д и р а н е в п ъл зе н е —
зо н а та па
на

нап ук ва н е и на к л о н я в а н е на с ъ о р ъ ж е н и е т о
данни за свойствата на
почвите поотделно за вся­
ка сграда и съоръжение, придружени с протоколи от лаборатор­
ните изследвания на допълнителните проби и прогноза за изме­
он

ненията, които биха настъпили в резултат на строителството.

тр

9.2.3. Проучвания за градостроителство

В повечето развити страни са създадени закони за регионално

планиране и опазване на околната среда. Според тези закони
ек

планирането на градостроителството се свежда до три основни

типа:
а) регионален план на главните икономически райони или
Ел

зони;
б) планове за градостроителни комплекси в широки граници;
в) детайлни планове на селищата и градовете.
Регионалните планове се съставят за важни икономически
области и са основно ръководство за гражданско и промишлено
строителство. Основната им задача е ефективното използване на
природните дадености. Тези планове предвиждат развитие на
определен вид строителство за период около 10— 15 години.
П лановет е за градостроителни комплекси обхващат както
самия комплекс, така и окръжаващата го среда. Тяхното пред­

319
 назначение е да се разреши проблемът за съчетаването на стро­
ителството с околната среда. В тези планове са отделени терени
и исторически паметници, подлежащи на опазване, решават се
въпроси, свързани с водоснабдяването, дренажните съоръжения,
рекреационните и социалните нужди, комуналното обслужване.
Д ет айлнит е планове на
селищата се съставят върху

ка
основните принципи, за­
легнали в регионалните
планове. В тези планове се
уточняват типът, характе­

е
рът и параметрите на про­
ектираните здания и съоръ­

от
жения — разположението
на улиците, парковете, ко­
муникациите и спомагател­

Г ли
ните стопанства.
Изработването на регио­
налните планове изисква
С иб всестранно познаване на ус-
воя ва н ата те р и т о р и я .
Сложността на геоложкия
строеж, разнообразието на
УА б
релефа, строителните поч­
ви, хи д р огеол ож к и те и
климатичните условия оп­
на

Ф иг. 9.5. Схема за определяне на ределят степента на неедно­

дълбочината на проучвателните изработки родност на отделните райо­
ни. Изследванията, необхо­
дими за оценка на природните условия, са следните.
он

а. Г е о г р а ф с к и а н а л и з . В него се включва изучава­

нето на картографски материал и натурното изследване на тери­
торията. Геоморфоложките условия, отразени във формите на
тр

релефа, са критерий за избора на строителната площадка и за

развитието на комуникациите. Тези условия трябва да се интер­
претират също от гледна точка на рекреационните мерки, селс­
кото и горското стопанство. Градостроителството не трябва да
ек

нарушава биологическите дадености на ландшафта.

б. Г е о л о ж к и а н а л и з . Геоложката карта е основата на
регионалното планиране за градостроителство. По нея се прогно­
Ел

зира възможността за разработване на рудни находища, които

имат решаващо значение за стопанското развитие на района.
Прави се икономическа оценка на запасите. Съставят се и
специализирани карти, върху които са очертани зоните с еднакви
характеристики за строителството на нови жилищни комплекси
в сложни геоложки условия, т. е. извършва се инженерно-гео-
ложко райониране.
в. В о д о с т о п а н с к и а н а л и з . По хидроложки и хид­
рогеоложки данни се прави преценка за водопропускливостта на
покривните отложения, за размера на залесените територии и за

320
 други фактори, влияещи върху инфилтрацията на атмосферните
валежи и режима на подземните води.
г. А г р о п о ч в е н и к л и м а т и ч е н а н а л и з . В ре­
гионалните градостроителни планове се включват и агропочвени
условия от гледна точка на тяхната плодородност, а също и
техните физически, биологически и химически свойства. Клима­
тичните фактори определят пригодността на районите съответно

ка
за жилищни комплекси, зони за отдих, промишлени и други
съоръжения.

е
9.2.4. Проучвания за жп и автомагистрали

от
Инженерно-геоложките проучвания за строителство на жп
линии и пътища имат за цел да обосноват най-подходящото трасе
от гледна точка на инженерно-геоложките условия с оглед оси­

Г ли
гуряване на устойчивост и дълготрайност на железопътното,
респ. на пътното платно.
Предварителни проучвания. Предварителните проучвания се
извършват върху топографска основа (карта) в мащаб 1:25 000,
С иб
на която предварително са нанесени всички технически възмож­
ни, конкурентоспособни варианти, свързващи двата пункта (на­
селени места или промишлени обекти). По литературни източ­
ници върху картата се нанасят обобщени данни за геоложкия
УА б
строеж на терена и физико-геоложките явления в границите на
проучвания район. На тази база се прави оглед на всички трасета
от група специалисти, в която трябва да участват специалист по
на

земно платно, инженер-геолог и инженер-конструктор. През

време на огледа на картата се нанасят корекции на границите
между отделни литоложки разновидности въз основа на естест­
он

вени разкрития на основните скали; отбелязват се всички забла-

тявания, сипеи, срутища, свлачища и др. по проучваните вари­
анти или в близост с тях. Прави се на място предварителна
преценка за условията на всеки голям изкоп, насип, мост, тунел,
тр

като ориентировъчно се набелязва обемът на укрепителните

мерки, които биха се наложили при изпълнението им. Едновре­
менно с това се преценява материалът от изкопите с оглед
използването му като естествен строителен камък (за зидария,
ек

облицовка, трошен чакъл за настилки, за насип) и от терасите

на кои речни долини би могъл да се добива инертен материал
(чакъл и пясък) за бетон.
Ел

За предварителните проучвания се съставя доклад, който

съдържа и инженерно-геоложко райониране по дължината на
трасето на всеки отделен вариант, т. е. разграничават се районите
с прости, средносложни и сложни условия и се отбелязват със
съответен растер върху инженерно-геоложка карта в мащаб
1:25 000. Прави се описание на всички варианти, като се подчер­
тават предимствата и недостатъците им в инженерно-геоложки
аспект.
Детайлни проучвания. Провеждат се по два или най-много
три варианта — най-конкурентоспособните в техническо, инже-

21 Инженерна геология в хвдрологвя 321

 нерно-геоложко, икономическо и стопанско отношение. Целта
им е да изяснят подробно условията за строителство на всеки
изкоп, насип, водосток, мост, надлез, подлез, тунел и др. Съста-

е ка
от
Ф иг. 9.6. Скални изкопи [53]
а — в и н т р у зи в н и с к а л и — и з в е тр и те л н а зо н а ; б — в х о р и з о н т а л н и п л а ст о в е ; е — в н а к л он ен и
п л а ст о в е ; 1 — о б л и ц о в ъ ч н л ст е н а ; 2 — п р е о т к о с и р а н и ск а л н и м а с и ; 3 — п о д п о р н а стен а

Г ли
вят се инженерно-геоложки карти на трасетата обикновено в
мащаб 1:2000.
Проучвания за изкопи. Пътните и железопътните изкопи се
правят г максимална дълбочина 18— 20 ш. При по-голяма дъл-
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.7. Деформации иа откосите и ггътното платно в зависимост от

геолож ките условия
а — обрушване, срутища, к а м ен оп А ди ; б — за л ед я ван е с подуване; е — обрушване на льос;
г — с в л а ч и щ е ; д — п од у в ан е н и зтл а ск в а н е на гл и н и

322
 бочина платното минава в тунел. Целта на проучването е да се
установят геоложкият строеж и хидрогеоложките условия на
изкопа с оглед проектиране на устойчиви откоси (фиг. 9.6). При

е ка
от
Г ли
а _ ниво
С иб
на
Фиг. 9.8. Схематичен разрез на речна долина с мост [53]
подземните води; б — п ъ т: I — андезмти; 2 — н ап укА н и гл и н и ; 3 — гл и н ест п я с ъ к ;
4 — алувий
УА б
изкоп в скален масив се обръща внимание преди всичко на
положението на пластовете (при седиментни скали) или нашис-
тяването (при метаморфни скали), на напукаността (елементи на
на

залягане на пукнатините) и на дебелината на изветрителната

зона. В зависимост от тези фактори изкопът се проектира по
различен начин (фиг. 9.7). При изкопи в неспоени скали проуч­
вателните изработки (сондажи и шурфове) преминават цялата
он

дълбочина на изкопа, като навлизат 1—2 m под нивелетата

(проектната кота). Те се разполагат по напречни профили, 3— 5
на всеки профил (в зависимост от широчината на изкопа на
тр

повърхността). Често явление при тях са подземните води, които

налагат дренирането на склона преди започването на изкопните
работи.
Проучвания за насипи и водостоци. Целта на инженерно-ге-
ек

оложките проучвания в този случай се свежда до проучване на:

основата на насипа, респ. на водостока, за изясняване на нейната
носимоспособност; годността на насипния материал и установя­
Ел

ване на оптималното му водно съдържание за максимално уп­

лътнение (при свързани почви).
Проучването на основата се прави с проучвателни изработки
(най-често сондажи), разположени в напречен профил по оста на
водостока. При сложни инженерно-геоложки условия основата
на насипа предварително се осушава чрез плитка дренажна
система (1—2 m), слабият пласт под насипа се отстранява и се
заменя с дрениращ. При скална основа проучвателни изработки
не са необходими.

323
 Негодни за изпълнение на насипи са органичните почви,
засолените почви, торфът, тините. Нежелателни за насипи са
терциерните глини и глинестите мергели, които при неспазване
на необходимата технология за изпълнение на насипа почти
винаги дават значителни деформации при експлоатацията на
пътя или жп линията. Използването на различни промишлени
отпадъци е възможно, ако те не съдържат токсични вещества и

ка
са екологично подходящи.
Проучвания за мостове. Проучвателните изработки се разпо­
лагат по оста на моста, като разстоянието между тях и дълбочи­
ната им зависят от конкретните геоложки условия (при сложни

е
условия — слаба основа — дълбочината им достига 20—25 m).

от
Чрез тях се установяват строежът на речната долина, видът и
свойствата на алувиалните отложения с оглед използването им
като основа за устоите и опорите на моста. На фиг. 9.8 се вижда,
че строежът на речната долина налага различни условия за

Г ли
фундиране на отделните устои и опори. Освен якостните и
деформационните свойства на установените видове строителни
почви определя се и водопропускливостта на алувиалните отло­
жения и се преценяват условията за възникване на суфозия.
С иб
9.2.5. Проучвания за тунели
УА б
Предварителните проучвания за тунели обхващат широка
ивица от двете страни на трасето, за която се съставя подробна
на

инженерно-геоложка карта. Въз основа на нея се прави предва-

он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.9. Надлъжен профил на тунел [53]

а — п р ед п ор га л ен участък; б — п о в ъ р х н и н а на св л и ч а н е ; 1 — гр а н и т; 2 — в а р о в и к ; 3 — м ер гел ;
4 — зон а на н авл и ч ан е

рителен ориентировъчен надлъжен профил (фиг. 9.9) на тунела,

по който се набелязват местата на сондажите.
Обемът на сондажните работи (машинните сондажи) се опре­
деля от дължината и дълбочината на тунела и от сложността на
инженерно-геоЛожките условия, но при всички случаи сондажи­

324
 те трябва да преминат дебелината на покритието и да се врежат
на 5—6 ш дълбочина под нивелетата. Особено внимание се
обръща на нарушените зони (тектонските зони).
Зоните на разломяване и навличане са неблагоприятни за
тунелно строителство, тъй като в тях скалите са със значително
влошени механични свойства. Те често стават причина за обруш-
ването на голямо количество скални маси в тунела.
Опасност за образуване на свлачища създава врязването на

ка
порталните участъци на тунела в скалния масив.
Резултатите от предварителните инженерно-геоложки проуч­
вания се оформят в доклад, в който се анализират условията за

е
строителство на големите изкопи, насипи, мостове и тунели.
Прави се предварителна преценка на вида и обема на укрепител­

от
ните съоръжения в слабите участъци. Прогнозират се местата,
които представляват потенциална опасност за изкуствено създа­
ване на физико-геоложки процеси, и се предлагат начини за

Г ли
тяхното предварително укрепяване.
Детайлните проучвания се провеждат по утвърдения вариант
след предварителните проучвания. Тяхна цел е да допълнят и
детайлират проучванията. Разстоянието между проучвателните
С иб
изработки по оста на трасето при инженерно-геоложки условия
със средна сложност е до 30—40 m, а тези, встрани от трасето —
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.10. Схематичен надлъжен разрез на участък от Парижкия

метрополитен под р. Сена [36]
/ — п есъ ч л и в и гл и н и с п р о с л о й к и л и гн и т ; 2 — гл и н ести п я с ъ ц и ; 3 — в а р о в и ц и ; 4 — м е р ге л и ;
5 — Г|тиицА н а р е ч н а т А т е р а са ; 0 — Алувий с к у л т у р и с л о й ; 7 — н иво м а п о д з е м н и те во д и ;
а — у ч а с т ъ к , п р ем и и я т ч рез к е с о н ; 6 — у ч а с тъ ц и , п рем и н яти ч рез щ и т; в — у ч а с т ъ к , п р е м и н а т
чрез з а м р а з я в а н о

40—60 m. Правят се проучвателни изработки по осите на укре­

пителните съоръжения — подпорни стени, контрафорси, дрена­
жи, както и на всеки устой и на всяка опора при мостовите
преходи. Вземат се и се изследват проби за доуточняване на
физико-механичните свойства на скалите с оглед да се получи

325
 правилна оценка на устойчивостта на земната основа. Извършват
се полски опитни работи за определяне на якостта на срязване
на скалите и деформируемостта на скалната основа в местата на
устоите на мостовете, порталните участъци на тунелите, както и
за определяне на напрегнатото състояние на скалите в тунелните
участъци с оглед укрепяването
и облицоването на тунелите

ка
(при това се обръща особено

m внимание на местата, където

тунелът пресича тектонски
стрити зони).

е
C Докладът за детайлните
инженерно-геоложки проуч­

от
вания съдържа подробно опи­
сание на инженерно-геолож-
ките условия на всички съоръ­

Г ли
жения по трасето.
Строителството на метропо­
литени е специална разновид­
С иб ност на тунелостроенето. Чес­
то се налага тунелите на мет­
рополитена да преминават
през водонаситени алувиални
(Париж, Будапеща и др.) или
УА б
езерни (София) наслаги. Вре­
менното дрениране при тези
на

условия е почти невъзможно

поради големите водопритоци.
В такива случаи се прилагат
20м
специални технологии (щит,
он

_I замразяване, шлицови стени и

др.) за прокарването на туне­
Ф иг. 9.11. Влияние на хидрогеолож ­
ла, които да осигурят безопас­
ност на сградите и реконструк­
тр

ките условия върху дълбочината на

метрополитена в Будапеща [36] ция на комуникациите (фиг.
/ — м е р ге л и ; 2 — и з в е тр н т е л н а к ор а на
м е р ге л и т е ; 3 — н и во на п о д з е м н и т е во д и ;
9.10).
4 — н а си п ; 5 — ал уви а л н и п я с ъ ц и и ч а к ъ л и Една от задачите на инже-
ек

нерно-геоложките проучвания
(освен геотехническите изследвания) е да бъде определена мини-
малната дебелина на покривните отложения над тунела в зави­
симост от техните свойства и хидрогеоложките условия. Обобще­
Ел

ният схематичен разрез на фиг. 9.10 показва няколко варианта

на тунели от Будапещенския метрополитен. При дълбоко про­
карване на тунелите вариант б е по-благоприятен от вариант а
поради по-голямата дебелина на изолиращия водата слой от
мергели. От друга страна, този вариант е свързан с по-големи
технологични трудности. При дадените хидрогеоложки условия
(фиг. 9.11) най-благоприятен е вариант в, който се намира над
нивото на подземните води.
Когато е невъзможно да се избегне непосредственият контакт

326
 на тунела с водонаситените почви, се извършват инженерно-ге­
оложки проучвания, необходими за изграждане на противофил-
трационни прегради чрез инжектиране на циментни или други
уплътняващи и заздравяващи разтвори (вж. т. 9.2.6).

9.2.6. Проучвания за язовири

ка
Проучванията за хидроенергийното строителство условно се
разделят на инженерно-геоложки и хидрогеоложки.
Инженерно-геоложките проучвания се извършват на участъ­

е
ците, предвидени за изграждане на язовирната стена, по трасе­

от
тата на откритите деривационни канали и хидротехническите
тунели, на участъците за напорните стационарни възли, в района
на водохранилището, за търсене и проучване на строителни
материали за земнонасипни и противофилтрационни работи и

Г ли
ДР-
В резултат на инженерно-геоложките проучвания в района на
главния хидровъзел в хидроенергийната система се получават
данни за якостта и деформируемостта на основата на съоръже­
С иб
нията, устойчивостта на склоновете при язовирната стена и
откосите на строителния изкоп, филтрацията в основата и в обход
на язовирната стена, въздействието на подземните води върху
УА б
съоръженията и скалите в основата, условията за строителство,
сеизмичността, обезпечеността с естествени строителни матери­
али и др.
на

Предварителни проучвания. Тук се включват проучвания на

долината на реката (фиг. 9.12), включително водосборния й
басейн, или на част от речната долина с цел да се прецени
възможността за разделянето й на участъци и изграждането на
он

енергиен хидровъзел. Проучванията през този стадий обхващат

големи райони и не са достатъчно детайлни, тъй като имат за
задача да изяснят геоложкия строеж в основни черти.
Съставянето на програмата за тези проучвания се предхожда
тр

от изучаване на съществуващата геоложка литература и архивни

материали от всички проучвания, извършвани до този момент
по долината.
ек

Основен вид работа през този стадий в района на главния

хидровъзел е съставянето на инженерно-геоложка карта в мащаб
1:200 000 — 1:50 000. Особено внимание се обръща на скалите,
Ел

които могат да бъдат основа на тежки съоръжения; на геомор­

фологията на долината, която определя до голяма степен типа
на язовирната стена и силовата централа; на хидрогеоложките
условия и физико-геоложките явления.
За всеки характерен участък се съставят напречни на доли­
ната разрези въз основа на 2—3 сондажа на профил, разположени
на разстояние 150—250 m един от друг с дълбочина до 10 m в
основната скала. Обемът на проучвателните работи се определя
и от типа на проектираната язовирна стена (гравитационна,
дъгова, земнонасипна).

327
 По трасетата на деривациите (на няколко варианта) проучва­
нията се ограничават с единични сондажи, шурфове или разчис-
тки на основни морфоложки елементи от местността. Подобни
изследвания се правят и на местата, набелязани за напорни
тръбопроводи.

е ка
от
Г ли
Б

С иб
УА б
на

Фиг. 9.12. Речни долини в различни тектонски структури

А — м о н о к л и н а л а с ъ с с т р ъ м н о з а т ъ в а щ и п л а ст о в е (о п а с н о с т от з н а ч и т е л н и ф и л т р а ц и о н н и з а г у ­
он

б и ); J — гл и н ест и ш и с т и ; 2 — в о д о п р о п у с к л и в и н ап ук а н и п я с ъ ц и ; Б — а н т и к л и н а л а ;
а — ф и л т р а ц и я п рез в о д о п р о п у с к л и в и т с п л а ст о в е ( 2 ); б — в о д о п р о п у с к л п в и т е п л а ст о в е с а п о к р и ­
ти с д е л у в и а л н и гл и н и (о п а с н о с т о т с в л а ч и щ а )

Мястото на генераторната сграда се изследва със сондажи.

тр

При това се има предвид, че тя се разполага на заливната или

ниската незаливна тераса и че натоварването е значително.
В областта на водохранилището проучванията изясняват гео­
ложкия строеж на чашата, хидрогеоложките условия на склоно­
ек

вете и междуречните масиви, местата на заливане и подпор на

подземните води, местата, където се очаква значителна прера­
ботка на бреговете.
Ел

Детайлни проучвания. За участъка, който въз основа на

изводите от предварителните проучвания е утвърден като място
за построяване на главния хидровъзел, се разработва ТИД.
Местоположението на влизащите в хидровъзела съоръжения все
още не е точно установено, затова са необходими допълнителни
инженерно-геоложки проучвания по няколко варианта за място
на язовирната стена, деривациите, водната централа, водните
кули и др. Един от тези варианти ще бъде избран за строителство.
Проучванията обхващат:
1. П р о у ч в а т е л н и р а б о т и — сондажи, шурфове,

328
 разчистки, разположени по осите и напречно на осите на язовир­
ната стена. В участъка на язовирната стена разстоянието между
сондажите е 50— 100 ш. Те се разполагат така, че позволяват
начертаването на 2—3 надлъжни на долината разреза.
2. О п и т н и р а б о т и — провеждат се за определяне на
физико-механичните свойства на скалите в склоновете и речното
дъно и за определяне на водопропускливостта на скалите.

ка
3 . Л а б о р а т о р н и и з с л е д в а н и я — извършват се
за определяне на физико-механичните и филтрационните свойс­
тва на скалите и химичния състав на подземните води.

е
Въз основа на проучванията се съставя инженерно-геоложка
карта в мащаб 1:10 000 — 1:5000, обхващаща всички предвиж­

от
дани варианти за разположението на хидровъзела в разглежда­
ния участък.
За водохранилището се получават данни, даващи възможност
да се преценят филтрационните загуби, възможната преработка

Г ли
на бреговете, затлачването на водохранилището, преовлажнява-
нето и заблатяването на прилежащите площи и др.
По трасетата на откритите деривации се прави инженерно-ге-
С иб
оложка карта в мащаб 1:25000 — 1:5000. Широчината на изс­
ледваната ивица се определя така, че да обхване всички вариан­
ти, но не повече от 0,5— 1 ш. За всеки отделен район се построяват
характерни геоложки разрези, на които се представя разположе­
УА б
нието на скалите, хидрогеоложките условия, физико-геоложките
процеси и други данни, необходими за дадения етап на проекти­
ране.
на

Възможностите за изграждане на хидротехнически тунели се

преценяват главно с помощта на геоложката карта и някои
допълнителни проучвателни изработки (сондажи, галерии, раз­
он

чистки).
Детайлните инженерно-геоложки проучвания имат за цел
окончателното определяне на участъка от речната долина, който
ще бъде преграден с язовирната стена. Изчисляват се котите на
тр

подпора на подземните води, уточнява се схемата на разположе­

нието на всички съоръжения от хидровъзела и необходимите за
тях инженерно-геоложки и хидрогеоложки данни. Определят се
ек

находищата на естествени строителни материали.

Инженерно-геоложките проучвания в областта на главния
хидровъзел обхващат сондажни работи по осите и контурите на
Ел

съоръженията (дълбочината на сондажите се определя от дълбо­

чината на активната зона под стената и зоната на филтрация, а
разстоянието между тях по отделните профилни линии е 20—40
ш); проучвателни галерии (в склоновете на долината в местата
на свързването им със стената); опитнофилтрационни работи и
ДР-
Съставя се инженерно-геоложка карта в мащаб 1:2000 —
1: 1000.
В района на водохранилището проучванията се извършват в
местата, където се изискват предпазни съоръжения срещу пре­

329
 работка на бреговете, наводняване, усилена филтрация, свличане
и др.
Изследванията по деривацията се провеждат по избраното
трасе и зависят от типа на предвидените по него съоръжения. За
целта са необходими данни за изчисляване на устойчивостта на
откосите и на съоръженията, определяне загубите на вода от
каналите, за установяване на участъците с пропадъчни почви,

ка
силно водопропускливи почви, свлачища, срутища и др.
Пример за възможните последици от неблагоприятни инжеиерно-геоложки
условия и недостатъчно проучване е аварията с деривационния канал на ВЕЦ
„Асеннца“ . В периода на пробната му експлоатация каналът се скъсва в няколко

е
участъка и в различно време (фиг. 9.13). Причините за авариите са няколко.
Преди започването на строежа не са извършени детайлни инженерно-геоложки

от
проучвания по трасето. По-късно по време на строителството са използвани
съществуващи стари съоръжения (подпорни стени, водостоци и др.) с цел да се
реализират икономии. В някои от участъците на аварията каналът е изграден в
края на откоса върху алувиални и делувиални отложения с по-ниска носимоспо-

Г ли
собност, особено след суфозионно разуплътняване.

По трасетата на хидротехническите тунели проучванията се

съсредоточават около порталните участъци. Установяват се окон­
С иб
чателно местата им и се изследва устойчивостта на склоновете в
тези места.
Хидрогеоложки проучвания. Те са елемент на инженерно-ге-
оложките проучвания, но изискват някои специфични изследва­
УА б
ния. Към тях се отнасят:
1. Изследване на подпора на подземните води.
2. Изследване на филтрацията на вода от водохранилището.
на

Хидрогеолож ки проучвания в зоната на подпора. Подпорът

се изразява в повишаване на нивото на подземните води под
действието на акумулираната във водохранилището вода (фиг.
он

9.14). Той се проявява в крайбрежната ивица на водохранили­

щето и може да предизвиква заблатяване на обработваеми пло­
щи, наводняване на подземните части на съоръженията, залива­
не на пътища и жп линии. За предотвратяване на тези явления
тр

са необходими допълнителни проучвания за определяне на тех­

ническите мерки — дренажи, хидроизолации и др. Изграждане­
то на предохранителни съоръжения изисква обикновено големи
ек

капиталовложения, които се включват в стойността на проекти­

рания хидровъзел.
За определяне на подпора на подземните води е необходимо
Ел

да се изследва естественият режим на подземните води в склона,

дебелината и филтрационните свойства на водоносния пласт,
посоката на движение на подземните води и техният напорен
градиент преди и след запълването на водохранилището, да се
определи водното съдържание в зоната на аерация. Освен това
трябва да се знаят високите, средните и ниските стоежи във
водохранилището и времетраенето им. За решаване на тези

По данни от ДФ „Енергопроект“ .

330
 задачи се съставя хидрогеоложка карта на района на водохрани­
лището и геоморфоложка карта на кватернерните седименти.
Извършват се сондажни работи, доведени до водоупора, за уста­
новяване на дълбочи­ 1
ната на подземните во­
ди, дебелината на зона­
та на аерация и на во­

ка
доносните пластове.
Сондажите се правят в
профилни линии по

е
посока на движението
на подземните води.

от
Вземат се проби за оп­
ределяне на водното
съдържание в зоната

Г ли
на аерация. В сонда­
жите се водят наблюде­
ния за режима на под­
земните води преди и
С иб
след подпора. Разстоя­
нието между профил­
ните линии, както и
това между сондажи­
УА б
те, зависи от стадия на
проектиране и мащаба
на

на снимката и е в гра­
ниците от 500 до 5000 Фиг. 9.13. Схематичен разрез на деривационен
ш. Накрая се съставя канал за ВЕЦ „Асеница“ в участъка 0 + 650
карта на ивицата на след възстановяването му от аварията
он

I — дел ун иал н и гл и н и с р ъ б е с т ч а к ъ л ; 2 — н ап ука н

подпора, върху която м р а м о р ; 3 — гн а й с; 4 — с т а р в о д о с т о к (1 9 0 5 г.)
о т с у х а зи д а р и я ; 5 — н ова п о д п о р н а стен а
се нанасят участъците,
които ще се заблатят,
тр

а също селищата и съоръженията, които ще се наводнят. Широ­

чината на ивицата зависи и от филтрационните свойства на
водоносните пластове, които се определят чрез опитни водочер-
пения. Известни са формули [28], по които може да се изчисли
ек

котата на водата във всяка точка в подпорната ивица в зависи­

мост от водните стоежи във водохранилището, литоложкия със­
тав на скалите в склона и характеристиките на подземните води.
Ел

С отдалечаване от брега на водохранилището величината на

подпора намалява, докато достигне до естественото водно ниво.
П роучвания за определяне на загубите на вода от водохра­
нилището. Големината на възможните филтрационни загуби от
язовирите зависи от няколко естествени и технически фактора:
— вида и филтрационните свойства на скалите;
— пространственото разположение (ориентацията) на пласто­
вете и пукнатинните системи;
— релефа в района на язовира;

331
 — размерите и обема на язовира.
Според мястото на филтрация загубите на вода от водохрани­
лището се конкретизират по следния начин:

ка
е
от
Г ли
Фиг. 9.14. Подпор ва подземни води
I — н и в о на вод а т а в р ек а та п ред и и з гр а ж д а н е т о на
я з о в и р а ; I I — сл ед и з гр а ж д а н е т о на я з о в и р н а т а стем п;
/ — п ъ р в о н я ч а л н о н и в о на п о д з е м н и т е в о д и ; 2 — н и в о
сл ед и з гр а ж д а н е т о на я з о в и р н а т а сте н а ;
С иб 3 — з о н а на п о д п о р а
УА б
Фиг. 9.15. Хидравличен пакер ( Atlas — Copco)
I — гум ен м а н ш е т; 2 — н агн етя ван а т е ч н о с т ;
на

3 — напукани скали

— загуби под язовирната стена;

— загуби в двете крила (обходна филтрация);
он

— загуби през язовирната стена;

— загуби към съседна речна долина.
Един от методите за изследване на филтрационните загуби по
време на детайлните проучвания е опитното водонагнет яване.
тр

С получените данни се определя относителното водопоглъщане,

което се използва за изчисляване на филтрационните загуби и за
проектиране на противофилтрационни прегради под язовирната
ек

стена (циментационна завеса, шлицова стена и др.).

Водонагнетяването се извършва в сондажи (най-често с d =
76 mm) по предварително избрана схема („отгоре-надолу“ или
„отдолу-нагоре“ ) в зависимост от геоложките условия. Водата се
Ел

нагнетява последователно на интервали (3—5 m), които се огра­

ничават с тампони (пакери) — фиг. 9.15. В течение на опита се
измерват поглъщаните водни количества за определено време
(напр. за 10 min) или след стабилизация при определено налягане
(2— 10 atm).
Относителното водопоглъщане q се определя по формулата

332
 където Q е водното количество в dm /min;
H — напорът на водата в m;
I — дължината на изследвания интервал в m.
Необходимостта от изграждане на противофилтрационна
преграда се определя от величината на относителното водопоглъ-
щане, от височината на водния стълб в язовира Н (действащ
напор) и от някои особености на пукнатините в скалната основа

ка
(запълненост, състав на пълнителя и др.). В практиката се
използват различни критерии за водонепропускливост, някои от
които са дадени в табл. 9.1.
Таблица 9.1

е
от
В и соч и н а на с тен а та , Н ап ор q, d m 3; С тран а
ш Я. m m in .m
_ ДО 10 < 0,05
— 10—30 < 0,03 България

Г ли
— над 30 < 0,1
над 30 — < 1 Централна Европа
под 30 — < 3 (по Люжон)

С иб
Когато водоупорът на подземните води във водопропусклив
речен масив има кота, по-ниска от котата на подпора във
водохранилището, филтрацията към съседната долина е неиз­
УА б
бежна. Размерът на филтрационните загуби зависи от широчи­
ната на водораздела, котата на подпора, котата на водното ниво
в съседната долина и от филтрационните свойства на скалния
на

масив (вж. т. 7.4).

Изследванията включват направата на сондажи по профилни
линии между двете речни долини, измерване на котите на
водното ниво в тях, водене на наблюдения за колебанието на
он

водното ниво в естествени условия и изготвяне на карта с

хидроизохипси, по която се определя посоката на движение на
подземните води и големината на напорния градиент. За опреде­
ляне на к при наличие на водоносен пласт се правят опитни
тр

водочерпения. Ако няма ясно изразен филтрационен поток,

водопропускливостта се определя чрез водонагнетяване или во-
доналиване в сондажи.
ек

Водопропускливостта на скалните и почвените масиви може

да се изследва още чрез използване на различни индикатори
(оцветители, електролити, радиоактивни), с които се определя
скоростта на филтрация [27]. Полските филтрационни изследва­
Ел

ния се допълват при сложни инженерно-геоложки условия с

лабораторни филтрационни модели, електронноизчислителни
методи и др.

9.2.7. Проучвания за водоснабдяване

Данните от хидрогеоложките проучвания служат за опреде­

ляне на типа и конструкцията на водовземните съоръжения,

333
 техните размери и производителност, а също така и техническите
средства за санитарна охрана на каптираните водоизточници и
водосборната област. Основна цел на хидрогеоложките проучва­
ния са: избор на водоизточник, определяне на експлоатационни­
те му запаси, определяне на качествата на подземната вода,
предлагане на тип за водохващащо съоръжение.
Обемът и съдържанието на хидрогеоложките проучвания се

ка
определя от стадия на проектиране, количеството и качеството
на необходимата вода, степента на изученост на района в геолож­
ко и хидрогеоложко отношение, типа на водите, дълбочината на
залягането им от земната повърхнина, изменчивостта на лито-

е
ложкия състав на водоносните пластове и др.
Предварителни проучвания. По същество хидрогеоложките

от
проучвания през този стадий не се отличават от предварителните
проучвания за хидромелиоративното строителство (т. 9.2.8).
Особено внимание обаче се отделя за установяване на възмож­

Г ли
ни източници за химично, бактериологично и радиоактивно
замърсяване на подземните води. Такива могат да бъдат промиш­
лените предприятия, депата за промишлени отпадъци, селско­
стопанските ферми и др.
С иб
Детайлни проучвания. Изразяват се в уточняване на дебели­
ната, разположението, литоложкия и зърнометричния състав на
водоносния пласт и неговата водопропускливост, продължават
УА б
режимните наблюдения. Проучванията обхващат: детайлна хид­
рогеоложка картировка в мащаб 1:1000 — 1:10 000; проучвател­
ни изработки — сондажи и шурфове в областта на водоизточника;
на

режимни наблюдения; опитни водочерпения и опитно определя­

не на действителната скорост на подземните води; хидрохимични
и бактериологични изследвания на водата. В резултат на проуч­
ванията се определят експлоатационните ресурси на подземните
он

води и се избира най-подходящият тип водовземно съоръжение.

Изворите са най-често използваният източник за водоснабдя­
ване. Те представляват излази на безнапорни или напорни плас-
тр

тови, пукнатинни и карстови подземни води (вж. т. 7.3).

По време на предварителните проучвания се определят усло­
вията на подхранване на водоносния пласт* даващ началото на
извора, и хидравличната връзка между подземната и повърхнос-
ек

тната вода. Тази връзка се установява опитно. Предварителните

проучвания се свеждат до съставяне на хидрогеоложка карта на
района на извора в мащаб 1:10 000 — 1:25 000.
Ел

Детайлните хидрогеоложки проучвания се провеждат около

самия извор. Извършват се сондажни, шурфови, галерийни
проучвания. При съставяне на проектите за водоснабдяване с
изворни води обикновено за меродавно се счита минималното
водно количество, а каптажите се оразмеряват за максималното
водно количество.
Проучване на безнапорни пластови води в кватернерни отло­
жения. В стадия на предварителните проучвания се съставя
хидрогеоложка карта в мащаб 1:10 000 — 1:50 000, като върху
картата се отбелязват границите на речните тераси и поройните

334
 конуси, разкритието на основната скала, изворите, кладенците,
помпените станции, заблатените и засолените площи, хидрогра­
фията на речната и овражната мрежа. Сондажите се разполагат
в профилни линии на разстояние една от друга 500—2000 m и
разстояние между отделните сондажи 100—500 ш. Чрез сондаж­
ните проучвания се определят мощността и литоложкият състав
на алувия, строежът на речните тераси, наличието на хидрав-

ка
лична връзка с речните води. От изработките се вземат водни
проби за химични и бактериални изследвания. Измерва се вод­
ното ниво, съставя се карта с хидроизохипси на водоносните
пластове и се извършват наблюдения за режима на подземните

е
води. Чрез опитни водочерпения се определят хидрогеоложките
показатели, необходими за изчисляване на вододобивните съо­

от
ръжения.
Целта на детайлните проучвания е да определят местата на
водовземните съоръжения, да се уточнят хидрогеоложките пока­

Г ли
затели, химичният и бактериологичният състав на водата, типът
на водовземните съоръжения и да се получат опитни данни за
хидрогеоложки изчисления.
С иб
Проучване на карстови води. На много места у нас източник
за водоснабдяване са карстовите води във варовиците и мрамо­
рите.
Безнапорните карстови води се характеризират с голямо ко­
УА б
лебание в режима, определено от условията на подхранването
им.
При хидрогеоложките проучвания се изясняват процесите на
на

окарстяване, видът и размерите на карстовите форми, геоложки­

те структури, хидрографската мрежа, връзката между карстови­
те и повърхностните води, областта на подхранване. Проучва­
он

нията се извършват със сондажи, шахти и галерии. Провеждат

се режимни наблюдения, опитни водочерпения, определя се
действителната скорост на движение на водата и се вземат водни
проби за химичен и бактериологичен анализ.
тр

За проучването на карстовите водоносни пластове се използват

и геофизични методи, които дават възможност да се установи
разпределението на карстовите форми в масива и наличието на
ек

подземни води в него.

Ел

9.2.8. Проучвания за хидромелиоративно строителство

В зависимост от климатичните, геоложките и хидрогеоложки

условия в едни райони на нашата страна почвата има излишък
от влага, а в други — недостиг. В първия случай се налага
дрениране на почвата — осушаване, а във втория — изкуствено
напояване. И при осушаването, и при напояването са необходими
хидрогеоложки проучвания за изясняване на ролята на подзем­
ните води във водния баланс на почвения слой.

335
 9.2.8.1. Хидрогеоложки проучвания за осушаване

Те имат за цел да решават два основни въпроса:

1) установяване на причините за преовлажняване и заблатя­
ване;
2) изясняване на условията за избор на осушителни средства

ка
при конкретните хидрогеоложки условия и хидрогеоложки из­
числения за дренажните съоръжения.
Предварителните проучвания се състоят в съставяне на хид­

е
рогеоложка карта, направа на рядка мрежа от сондажи и шур­
фове, извършване на опитни водочерпения и организиране на

от
режимни наблюдения. Хидрогеоложката карта в мащаб 1:10 000
— 1:25 000 обхваща не само подлежащата на отводняване площ,
но и съседните й участъци. Тя служи за изясняване на геоложкия

Г ли
строеж и литоложкия състав на скалите, наличието на подземни
води и връзката им с повърхностните и атмосферните води.
Чрез проучвателните изработки се определят броят на водо­
носните пластове, тяхната дебелина, литоложки състав, дълбо­
С иб
чина, хидродинамичен режим (напорни, безнапорни, карстови и
др.), а също така дебелината и площното разпространение на
торфеноблатните отложения. Измерва се нивото на подземните
води в сондажите и шурфовете и се съставя карта с хидроизохип-
УА б
си. Проучвателните изработки се разполагат в профилни линии
или шахматен ред, като разстоянието между отделните изработ­
ки е 100— 500 m, а между профилните линии е 300— 1000 m и
на

повече в зависимост от сложността на хидрогеоложките условия

и големината на обекта.
Опитните водочерпения се извършват обикновено от единич­
он

ни изработки. Те служат за определяне на коефициента на

филтрация на водоносните пластове и притока на вода в изслед­
ваната територия (подхранването).
За режимни наблюдения се използват част от сондажите и
тр

шахтите, разположени на характерни места. Режимните наблю­

дения продължават минимум една хидроложка година (от 1. XI
до същата дата на следващата година) и е добре да продължат по
ек

време на отводнителните работи и използването на осушената

територия.
По време на предварителните проучвания се прави обща
оценка на естествените запаси на онези подземни води, които
Ел

причиняват заблатяването и подлежат на дрениране. Въз основа

на предварителните проучвания се установяват причините на
заблатяването и се обосновават техническите средства за тяхното
отстраняване.
По време на детайлните проучвания се съставя детайлна
литоложка карта на покривните отложения, подлежащи на
осушаване; доуточняват се филтрационните свойства (в това

336
 число и коефициентът на водоотдаване) както на покривните,
така и на водоносните пластове, причиняващи заблатяване;
изясняват се хидрогеоложките условия по трасетата на дренаж­
ните съоръжения; определят се необходимите хидрогеоложки
показатели за изчисляване на дебита на дренажите и изменени­
ето на нивата на подземните води на осушаваната територия.

ка
9.2.8.2. Хидрогеоложки проучвания за напояване

Те включват три основни направления:

1) търсене и проучване на подземни води за напояване;

е
2) изследване на филтрационните загуби на вода от главните

от
напоителни канали;
3) изследване на напояваната територия.
Главен източник за напояване са повърхностните води от
реките и водохранилищата. Около 4—5 % е делът на подземните

Г ли
води, но тенденцията е той да бъде намален с цел опазване на
природните запаси и използването им главно за питейно водос­
набдяване.
Основните водоносни структури, от които може да се черпи
С иб
вода за напояване, са котловинните полета и речните тераси. От
вторите трябва да се черпи, след като се докаже, че подземната
вода притежава необходимите химични качества, тъй като пове­
УА б
чето от реките у нас са замърсени от промишлеността.
Котловинните полета и планинските пролувиални конуси са
най-надеждните източници за напояване (Софийската котлови­
на

на, Тракийската низина, Крайдунавските низини, Задбалканс-

ките полета и др.).
Хидрогеоложките проучвания, насочени към търсене на во­
доносни структури, трябва да изяснят следните основни въпроси:
он

— разпространението на водоносните пластове, дебелината и

граничните им условия;
— източниците на подхранване;
тр

— оценка на запасите;
— условията за експлоатация.
По време на предварителните проучвания се определят всички
хидрогеоложки показатели, необходими за изчисляване на водо-
ек

добивните съоръжения (вж. т. 7.3).

Детайлните проучвания се извършват по трасетата на главни­
те и разпределителните канали. Проучвателните изработки са на
Ел

разстояние 100—500 m по дължината на канала. Съставят се

подробни надлъжни и напречни разрези. Изследва се водопро­
пускливостта на строителните почви в зоната на аерация чрез
водоналиване в шурф (т. 7.4). Когато трасето на канала преми­
нава през льос, е необходимо да се изследва пропадъчността на
льоса. За всички видове почви се изчислява устойчивостта на
откосите на главните канали.
За определянето на филтрационните характеристики в зоната
на аерация се прилагат най-често опитни водоналивания в спе­
циално изкопани шурфове в дъното на канала. Методите за

22 Инженерна геология в хидрология 337

 провеждане на опитите са подробно описани в литературата [28].
Най-често използвани в практиката са методите на А. К. Болди-
рев, H. С. Нестеров, H. К. Гирински и др. Изходната постановка
при тях е стабилизираната филтрация. Методът на Гирински
отчита страничното разтичане на водата и от тази гледна точка
е най-препоръчителен.
Методите, основаващи се на уравненията за нестабилизирана

ка
филтрация, имат известни предимства заради по-малката про­
дължителност на опита и възможността да се определи още един
показател — коефициентът на водоотдаване (метод на H. Н.
Биндеман).

е
Хидрогеоложкото проучване на предвидената за напояване
територия включва съставяне на хидрогеоложки карти, опитно

от
филтрационни изследвания и хидрогеоложки прогнози. Хидро­
геоложките карти представят различни характеристики на под­
земните води и напояваните почви: дълбочината на нивата (или

Г ли
изменението на напора), химичния състав на водата, водопропус­
кливостта на почвите. Необходимите данни се получават чрез
режимни наблюдения върху постоянни кладенци (или естестве­
ни водоизточници) — измерване на нивата и взимане на водни
С иб
проби, опитнофилтрационни работи (водочерпене, водоналиване)
и др. Върху картите се ограничават районите с различни хидро­
геоложки характеристики. Правят се прогнози за покачването
на водните нива с течение на времето, за възможното засоляване
УА б
и заблатяване на почвите. Препоръчват се водопонижаващи
съоръжения и други мерки за подобряване на качествата на
напояваните почви и опазване на подземните води от замърсява­
на

не и изтощаване.
Интензивното водочерпене за напояване може да предизвика
изтощаване на водоносната структура и деформиране на земната
повърхност (слягане, пропадане) вследствие на голямото пони­
он

жение на водните нива.

В долината Сан Хоакнн (Централна Калифорния) се изчерпват подземни води
в течение на векове за напояване на много интензивен селскостопански район.
тр

Вследствие на изтощаването на водоносния пласт, който е с дебелина до 600 ш.

на повърхността теренът е слегнал средно с осем метра. Установено е, че при
спадане на водното ниво в пласта с 6— 7 m слягането на терена е 30 cm. Тези
деформации предизвикват аварии в каналите (скъсване и пропадане) и кладен­
ек

ците. За възстановяване и поддържане на мелиоративните системи се изразходват

милиони долари годишно.
Ел

338
 Глава 10
ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА СТРОИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ

10.1. ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКО РАЙОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

Районирането дава най-обща характеристика на инженерно-

ка
геоложките условия за различните видове строителство.
Инженерно-геоложкото райониране на нашата страна в М
1:500 000 е направено от Б. Каменов, И. Илиев и др. [44]

е
(табл. 10.1).
Таблица 10.1

от
Инженерно-геоложко райониране на България

Регвонв Области

Г ли
Мизийски Ломска
Лудогорско-Добруджанска
Причерноморска
Балканиден Предбалканска
Старопланинска
С иб
Рило-Родопски
Средногорска
Междупланински котловини
Западна високопланинска
Източнородопска
УА б
Странджански Странджанска
Краищиден Краищенска
на

Горнотракийска

10.1.1. Характеристика на инженерно-геоложките региони

он

10.1.1.1. Мизийски инженерно-геоложки регион

Мизийският регион включва Ломската, Лудогорско-Добру-

тр

джанската и Причерноморската област. Той обхваща ниската и

заравнена област северно от Балканидния регион. Отделя се в
самостоятелен инженерно-геоложки регион поради значителната
ек

общност в тектонските условия. Това е платформена област,

изградена от два етажа скални формации: стара консолидирана
подложка, препокрита от хоризонтално залягащи мезозойски и
Ел

неозойски седименти със сравнително еднородни физико-меха-

нични свойства на отделните петрографски видове скали в по-
върхностната зона.
В дълбочина Мизийският регион е изграден главно от седи­
ментни скали от кватернера, терциера и кредата. Ограничени са
разкритията на вулкански скали (базалти между Свищов и
Сухиндол във вид на отделни хълмове). От скалните типове
най-широко са разпространени варовиците и пясъчниците, а от
слабите скали — мергелите. Голяма,част от региона е покрита с
льос и льосови отложения (9800 km ) с мощност средно 20 m. В

339
 южна посока мощността на глинестия льос и льосовидните глини
постепенно намалява до 5 ш и по-малко от метър. В дълбочина
льосът се диференцира на няколко пласта. За подложка на льоса
служат най-вече варовици и глини. Техните специфични инже­
нерно-геоложки свойства в комбинация със свойствата на почви­
те в льосовия комплекс определят условията за строителство в
Мизийския регион.
В низините край р. Дунав и речните тераси на притоците й

ка
са отложени по-мощни алувиални отложения, които заемат
относително малка площ от региона. Наличието в тях на тини и
слабоуплътнени глини, разположени в горните отдели на алуви-

е
алния комплекс, усложняват инженерно-геоложките условия.
Усложнения в строителството внасят и проявените физико-ге-

от
оложки явления. От свлачища са засегнати градовете Балчик,
Оряхово, Тутракан и др. От карстовите прояви във варовиците и
пропадането на льоса са пострадали редица сгради, съоръжения,

Г ли
хидромелиоративни обекти. Карстови форми са развити в кред-
ните и сарматските варовици в Североизточна България. Големи
площи от окарстени варовици са покрити от мощна льосова
покривка. Общо взето, комплексът (льосът заедно с варовиците)
С иб
е водопропусклив и не е благоприятен за язовирно строителство.
Степните блюда, получени в резултат на естествено пропадане на
льоса, в отделни места имат елипсовидна форма с дълга ос до 800
ш и дълбочина до 4 m.
УА б
Периферните части на льосовите плата са насечени от къси
дълбоки оврази, често придружени от свлачища, които затруд­
няват изграждането на инженерни съоръжения.
на

Върху инженерно-геоложките условия, макар и не много

подчертано, оказват влияние и хидрогеоложките особености.
Нивото на подземните води в междуречните масиви се намира
на значителна дълбочина (> 10 ш). По-плцтко залягат подземни­
он

те води в низините и речните тераси. Там при по-дълбоки изкопи

са необходими мерки за отводняване. Все още не е достатъчно
изяснено отражението върху условията на подземното строител­
ство на напорните води в областта на Ломската депресия.
тр

От най-съществено значение в обсега на този регион за стро­

ителството се явява пропадъчността на льосовите почви, комп-
ресионните свойства на глините, размекването и набъбването на
ек

глинестите мергели и инфилтрационните свойства на льоса и

варовиците. Сериозен проблем за строителството е и сеизмич­
ността, особено в североизточната част на региона.
Ел

10.1.1.2. Балканиден инженерно-геоложки регион

Регионът включва: Предбалканската, Старопланинската,

Средногорската област и областта на Междупланинските котло­
вини.
В централната част на страната се издига нагънатата Старо­
планинска система, Средногорието и Предбалкана. Балканидите
обхващат една сложно нагъната ивица със западно-източно нап­
равление. Орогенните процеси са издигнали и усложнили реле­

340
 фа. Освен това те са допринесли за значително натрошаване на
скалите, в резултат на което са намалени монолитността и
здравината на скалните масиви.
Интензивно развитие имат физико-геоложките процеси.
Голямото разнообразие в инженерно-геоложките условия е
свързано преди всичко с разнообразието на петрографските ви­
дове скали. Най-широко разпространение имат седиментните
скали от морски произход: варовици, пясъчници и мергели.

ка
Ограничено разпространение имат глинестите почви, пясъците,
чакълите и слабо споените конгломерати. Близки по площно
разпространение след морските седименти са магмените скали:

е
гранити, диорити, андезити и диабази. Метаморфни скали се
разкриват главно в Средногорието и западните и централни части

от
на Стара планина: кварцити, гнайси, филити, глинести шисти и
др. Издигането на Стара планина и Средна гора и потъването на
котловините между тях през палеогена, плиоцена и кватернера

Г ли
е причина за отлагане на мощни седименти от езерен и езерно-
блатен тип, препокрити от кватернерни наноси. Разкриват се
глини, чакъли и пясъци.
От физико-геоложките процеси най-интензивно са развити
С иб
изветрителните процеси, ерозията, карстът, срутищата, свлачи-
щата и сипеите. Изветрителните процеси най-дълбоко са проник­
нали и най-силно са променили физико-механичните свойства на
скалите в разломните зони, зоните на люспуване и навличане,
УА б
проявени в Средногорието, южните склонове и билната част на
Стара планина. Най-силно е развит карстът в местата, заети от
варовиците на средния триас, горната юра и кредата в Предбал­
на

кана, Западна и Източна Стара планина. Характерни са свлачи-

щата в Пернишката и Софийската котловина и по Черноморското
крайбрежие между Поморие и Сарафово. Характерни за региона
са заблатяванията в котловините — около речните тераси и около
он

Атанасовското езеро, и сеизмичността — особено за Софийската

котловина, където през 1858 г. е регистрирано земетресение от
X степен и през 1917 г. — от VIII степен.
Поради значителната дренираност на региона подземните
тр

води имат слабо отражение върху условията за наземно строи­

телство. Големият наклон и насечеността на релефа налагат
извършване на значителни земно-изкопни работи, изграждане
ек

на тунели и мостови съоръжения по жп линиите и автомагист­

ралите. Напукаността и раздробеността на скалите намаляват
общата устойчивост на скалите в склоновете и откосите, както и
в подземните изработки. Най-неблагоприятни както за наземно-
Ел

то, така и за подземното строителство са местата на активно

проявени разломявания и тектонски стривания на скалите. А к ­
тивно проявените физико-геоложки процеси усложняват услови­
ята за строителство.
10.1.1.3. Рило-Родопски инженерно-геоложки регион

Този регион се разпростира и извън границите на нашата

страна в западна и южна посока. На наша територия той обхваща
Родопите, Рила, Верила, Пирин, Славянка, Беласица, Малашев-

341
 ска, Огражден, Влахина и Осогово, разграничени в две инженер­
но-геоложки области: Западна високопланинска и Източноро-
допска.
В своето историко-геоложко развитие планинските релефни
форми са възникнали на базата на обширни плоски сводообразни
издувания, резултат на радиални тектонски движения. След
миоцена са се проявили колебателни движения, довели до силно
издигане на Западните Родопи, Рила и Пирин. Младите тектон­

ка
ски движения са оформили грабени, запълнени с плиоценски и
кватернерни отложения.
Най-широко разпространение имат скалите от метаморфния

е
комплекс. Те са представени от две мощни кристалинни серии с
най-вероятна обща мощност 10— 12 km. В долната метаморфна

от
серия най-широко са застъпени различни видове гнайси, просло-
ени с амфиболити, мрамори и шисти. Горната метаморфна серия
(с по-голяма мощност) е представена от двуслюдени и биотитови

Г ли
шисти, над които се разполагат мрамори със средна мощност
800— 1000 m. Те заемат площ 1300 km . Широко разпростране­
ние имат интрузивните магмени скали (гранитите), вместени
сред кристалинно-шистния комплекс. Те имат сравнително ед­
С иб
нороден състав, структура и физико-механични свойства. В
разломните зони тези скали притежават ниски физико-механич-
ни свойства и с това усложняват строителството (хидротехничес­
кото, подземното). Ефузивните скали, представени от риолити,
УА б
трахити, андезити и различните видове туфи и туфобрекчи,
заемат големи площи от източнородопската област. Те имат
по-малка якост в сравнение с останалите скални типове в реги­
на

она. Голяма част от тях лесно се поддават на изветряване. От

морските седименти по-широко застъпени в Източните Родопи
са палеогенските конгломерати, пясъчници, полуспоени блока-
жи, туфи, варовици и др. Тези седименти са неустойчиви на
он

изветряване и денудация и имат ниски физико-механични свойс­

тва. В котловините са отложени мощни езерни утайки с различна
зърнометрия — от едрозърнести блокажи до финонаслоени гли­
ни. Те са препокрити в повечето случаи с алувиални и делувиални
тр

наноси.
От физико-геоложките явления от значение са: активната
ерозия, срутищата, свлачищата, сипеите, карстът, лавинопадът
ек

и високата сеизмичност. Силно засегнати от ерозия са склоновите

участъци от поречието на р. Арда в Кърджалийско и Момчил-
градско, изградени от палеогенски песъчливо-глинести седимен­
ти и туфи. Интензивно е проявена ерозията и в района на
Ел

Сандански и Мелник. Стръмните откоси и голямата напуканост

на скалите създават условия за формиране на малки и по-големи
срутища, които затрудняват нормалната експлоатация на прока­
раните при трудни условия пътища и жп линии. На редцца места
са възникнали срутища и свлачища. Голямо е свлачището при
Смолян. Карстът е слабо изучен. В най-високите отдели на Рила,
Пирин и Осогово е установен лавинопад, заплашващ високопла­
нинските съоръжения и пътища. От значение за строителството
в западната част на региона, особено по долината на р. Струма,
е високата сеизмичност, която дистига X —XI степен.

342
 Разкрити са пукнатинни и карстови води, а в речните тераси
— и пластови порови води.
Въпреки широкото разпространение на скали със здрави
структурни връзки поради наличието на значително натрошава-
не и изветряване на скалите и наличието на прослойки от
слюдени и талкови шисти се срещат големи трудности при
язовирното строителство.

ка
10.1.1.4. Странджански инженерно-геоложки регион

е
Странджа планина заедно с нископланинските възвишения
на Сакар, Манастирските и Светиилийските възвишения се ха­

от
рактеризират с ясно проявен метаморфизъм, засегнал триаските
и юрските седименти. В резултат на този метаморфизъм варови­
ците са превърнати в мрамори, а глинестите шисти — във

Г ли
филити. Тектонските структури в тази област имат антиклина-
лен строеж, усложнен от разседи и навлаци. Продължителното
въздействие на денудационните процеси в Странджа и Сакар на
фона на проявени бавни колебателни движения е допринесло да
С иб
се оформи заоблен релеф с обширни денудационни заравнености,
които са разчленени от врязаната през кватернера гъста речна
мрежа.
Инженерно-геоложките особености на тази област се опреде­
УА б
лят от състава и съвременното състояние на скалите, свързано с
метаморфните, тектонските и изветрителните процеси. Там ши­
роко разпространение имат скалите от магмения и метаморфния
на

комплекс: гранити, гранитогнайси, габро и по-малко кварцити

и мрамори. На повърхността гранитите са изветрели, грусирани
на дълбочина до 10 m и повече. Рязко са понижени физико-ме-
ханичните свойства на скалите по крупните разломи. В дългия
он

повече от 100 km Босненски разлом се наблюдават силно смлени

зони от гранит и триаски мраморизирани варовици.
Физико-геоложките явления в Странджанската област са раз­
тр

вити в по-малка степен в сравнение с другите региони. В разп­

ространените варовици ji мрамори са проявени карстови процеси
на площ около 500 km (карстови полета, кари, въртопи). Еро-
зионните процеси са слабо развити. Те засягат предимно по-дъл­
ек

боко изветрелите интрузивни скали и делувиалната покривка.

Оформени са широки долове и оврази с полегати склонове,
обрасли с тревна и дървесна растителност. Макар и с ограничено
Ел

развитие и размери, по склоновете са се оформили плитки

свлачища, при които делувиалната покривка се свлича по основ-
ната скала.
В хидрогеоложко отношение областта се характеризира с
малки по дебит пукнатинни води. С по-големи дебити са карсто­
вите води в окарстените карбонатни скали. Голямата дренира-
ност на склоновете осигурява благоприятни условия за строител­
ство.
При общата благоприятна инженерно-геоложка обстановка за
строителство трябва да се отчита неравномерната мощност на

343
 изветрителната кора, понижените физико-механични свойства
на скалите в големите разломни зони и наличието на карст в
карбонатните комплекси.

10.1.1.5. Краищиден инженерно-геоложки регион

ка
Регионът съвпада с Краищенската инженерно-геоложка об­
ласт. Областта на Краището е претърпяла много интензивен
тектонски живот, изразен във формиране на големи разломни
зони, на места със значителна тектонска преработка на скалите

е
в тях. Голяма част от Краището се намира на територията на
бивша Югославия. Инженерно-геоложката област включва реди­

от
ца средно високи планини с малки и по-големи котловини между
тях. Тектонската преработеност на скалите е създала благопри­
ятни условия за проява на интензивни денудационни процеси.

Г ли
Ерозионната дейност на речната и овражната система е форми­
рала силно насечен релеф със стръмни склонове. Терените,
изградени от палеогенски седименти и кристалинни шисти, са
заоблени и имат полегати склонове, а местата с разкрити триаски
С иб
и юрски варовици и кварцитизирани пясъчници са с остро
отсечени релефни форми. Често там реките образуват проломи.
Морските отложения на седиментогенната формация са пред­
ставени от разнообразни по петрографски състав и инженерно-
УА б
геоложки свойства скали. Най-здрави са юрските кварцитизира­
ни пясъчници и среднотриаските и горноюрските варовици и
доломити. Титонските и палеогенските флишови седименти са
на

представени от пясъчници, конгломерати, глинести шисти, пе­

съчливи и варовити глини. Палеозойските метаморфни скали са
силно тектонски преработени, нашистени и напукани. Континен­
талните отложения се състоят от долнотриаски и палеогенски
он

езерни конгломерати, пясъчници, песъчливо-глинести шисти,

глини и др. Въпреки че имат значителна здравина, на отделни
места те са със слаба спойка и лесно се разрушават. По склоновете
тр

се получават мощни (над 10 m) блокажни натрупвания. Кватер-

нерните дисперсни почви образуват разпокъсана покривка по
цялата област. Котловините и долините на реките са запълнени
с плиоценски и кватернерни езерно-речни глини, пясъци и
ек

чакъли. Склоновете са покрити с различен по състав и свойства

делувий. Долнотриаските пясъчници дават делувиални блока-
жи, варовиците — червени глини, пясъчниците — песъчливи
Ел

глини и др. Най-често дебелината на делувия е 2—3 ш, но се

срещат и по-мощни наноси. Сравнително по-слабо са разпростра­
нени магмените скали: гранити, диорити, риолити.
От физико-геоложките процеси са развити ерозията, главно в
терените, изградени от палеозойски скали, триаски, юрски и
палеогенски конгломерати и пясъчници, както и сред съвремен­
ните делувиални наноси. Склоновете на Конявски проход са
продрани от оврази с дълбочина до 15 m и широчина до 30 ш. В
долния си край те завършват с големи наносни конуси. От
пороите се носи голямо количество скален материал. По-големи

344
 свлачища има в палеогенските седименти при мина Бобов дол и
при Дупница — в откоса на обходния път. Среднотриаските и
юрските варовици са дълбоко окарстени и силно водопропускли-
ви. По-големи окарстени масиви има в Конявската и Земенската
планина, вТрънско. В тях циркулират карстови води. Дълбокото
всичане на реките дренира планинските масиви.
Инженерно-геоложките условия за строителство са значител­

ка
но по-сложни в сравнение с Рило-Родопския регион. Това се
дължи на пъстрия скален състав, младите разломи, активните
физико-геоложки процеси и влошените качества на силно напу­
каните и изветрели скали.

е
от
10.1.1.6. Горнотракийска инженерно-геоложка област

Между Рило-Родопския масив и Средногорието на фона на

стари разломявания и подчертана тенденция на потъване се е

Г ли
оформила обширната Горнотракийска низина. Нейното тектонс­
ко развитие през плиоцена и кватернера е благоприятствало
усилена акумулация на смъквания от съседните планини клас-
тичен материал и отлагане на мощни до 400—500 ш континен­
С иб
тален тип езерни и речни седименти. Акумулативната дейност е
създала съвременния равнинен релеф на низината. Чирпанският
праг разделя областта на две части, в които са се създали
различни условия за седиментация. В източната част през пли­
УА б
оцена са се отложили мощни глинести утайки с подчинено
участие на пясъците. Там са се оформили значителни количества
лигнитни въглища. В западната част се наблюдава по-голяма
на

пъстрота и неиздържаност в глинестите, песъчливите и чакълес­

тите отложения. Глините в Източномаришкия басейн се поделят
на: надвъглищен комплекс с мощност до 150 ш, въглищен —
он

около 40 m и подвъглищен (от синьозелени глини) с мощност до

350 ш. В областта са ограничени разкритията на морски отложе­
ния, представени от палеогенските седименти на т. нар. Чирпан­
ски праг. Там най-разпространени са варовиците — на места
тр

шуплести и меки, другаде плътни и с голяма якост. От магмени

скали са образувани сиенитните тепета в Пловдив. Тези скали
имат физико-механични свойства, близки до свойствата на мла­
дите средногорски интрузивни скали.
ек

Широкото разпространение на глинестите скали и наличието

на водонаситени пясъци и напорни води определят в значителна
степен развитието на важните за строителството физико-геолож-
Ел

ки явления в областта: сеизмичност и свлачища. С голяма

сеизмична активност е районът между Пловдив и Чирпан. През
1928 г. три от земетресенията са катастрофални (XI степен).
Земетресенията от 1928 г. са предизвикали значителни деформа­
ции на терена и разрушения на инженерни съоръжения и
населени места. Разрушенията и деформациите от сеизмичните
сътресения са се проявили с различна степен в зависимост от
вида на скалите, тяхната водонаситеност и наличието на контак­
ти между скали с рязко разграничаващи се ускорения на сеиз­
мичните вълни. С това може да се обясни по-малката степен на

345
 разрушение на съоръженията, разположени върху сиенитите в
Пловдив. Значително по-големи са били разрушенията на съоръ­
жения, фундирани върху водонаситени кватернерни отложения
на р. Марица, върху изкуствени насипи, както и в местата,
където песъчливо-глинестите отложения граничат с интрузивни-
те скали. Плиоценските глини, които са подложени на периодич­
но навлажняване и изсъхване и на активно действие на изветри­
телните процеси, са по-лесно податливи на свличане. Само мал­

ка
кият наклон на релефа е спомогнал да не се развият големи по
обхват свлачища. Повечето от познатите свлачища имат малък
обхват и са се проявили върху склонове с малък наклон главно

е
по бреговете на реките. При направа на дълбоките изкопи за
откритата експлоатация на въглищата в Източномаришкия

от
басейн въаникват големи свлачища, надхвърлящи по обем
1,5 млн. m . Съществени за строителството са заблатяванията.
Карстови прояви са установени в палеогенските варовици.

Г ли
От подземните води интерес за строителството представляват
плитко залягащите грунтови води и напорните води в плиоцен­
ските пясъци. Последните могат да усложнят нормалната експ­
лоатация на дълбоките открити минни изработки и на подзем­
С иб
ните изработки. Те могат да предизвикат прорив на вода, а също
да създават предпоставки за възникване на плаващи пясъци.
УА б
10.1.2. Типизация на инженерно-геоложките условия
за строителство
на

В инженерно-геоложката карта на България в М 1:500 000 и

обяснителния текст към картата строителните почви са подделе-
ни на скални, полускални (слабо скални), глинести и несвърза­
ни. Освен тях са разграничени и три скални комплекса: скални
он

и слабоскални; скални, слабо скални, глинести и несвързани;

глинести и несвързани. На картата са дадени цифрови показате­
ли за най-важните физико-механични свойства на даден тип
тр

почви: за скалните — якостта на натиск в сухо и водонапито

състояние, за глините — сцеплението и ъгълът на вътрешно
триене и за несвързаните — ъгълът на естествения откос в сухо
състояние и под вода. Тези показатели са ориентировъчни и не
ек

заменят резултатите от конкретните проучвания.

Скалните инженерно-геоложки типове включват незасегна­
тите чувствително от тектонски и изветрителни процеси гранити,
Ел

сиенити, диорити, андезити, риолити, диабази, гнайси, амфибо-

лити, мрамори, варовици, пясъчници и конгломерати и др.
Магмените и метаморфните скали изграждат еднородни скални
масиви с големи размери, докато седиментните скали в повечето
случаи влизат в състава на комплекси заедно с мергелите и
глините. Скалните типове обхващат големи площи от Рило-Ро-
допския регион, Средногорската и Старопланинската област. В
таблица, приложена към инженерно-геоложката карта, са даде­
ни физико-механичните свойства на по-широко разпространени­
те скали: якостта на натиск в сухо и водонапито състояние и след

346
 25-кратно замразяване, обемната и специфичната плътност, обе­
мът на порите, водонапиването и броят на изследванията.
Слабо скалните инженерно-геоложки типове заемат значи­
телни площи от територията на страната. Типичните слаби скали
у нас са широко разпространени в Предбалкана — долнокредни
мергели, в Средногорската област — сенонските мергели и туфи
и в Източнородопската област — терциерните туфи и мергели.

ка
Към слабите скали се отнасят пясъчниците и конгломератите със
слаба глинеста спойка, меките варовици и изветрелите скали. В
таблица към инженерно-геоложката карта са дадени средните
стойности на физико-механичните свойства на мергелите и алев-

е
ролитите, глинестите варовици и вулканските туфи.
Глинестите инженерно-геоложки типове почви са широко

от
разпространени у нас в котловините и речните долини. В котло­
вините са отложени мощни комплекси езерни плиоценски глини
и пясъци, в които преобладават глините, а пясъците се срещат

Г ли
като неправилни лещовидни тела. В таблица към картата са
дадени средните стойности на физико-маханичните свойства на
глинестите отложения (езерни, алувиални, делувиални) и на
льоса (песъчлив, типичен, глинест, льосовидна глина).
С иб
Н есвързани инженерно-геоложки типове почви се срещат
главно като съставна част на езерните и речните комплекси, а
също и в някои морски, предимно терциерни отложения. В
УА б
таблица към инженерно-геоложката карта са дадени средните
стойности на физико-механичните свойства на езерните и речни­
те пясъци и речни чакъли.
на

В отделна таблица е дадена обща инженерно-геоложка харак­

теристика на типовете скали, включваща видовете скали, вида
на структурните връзки в тях, механичните модели, характера
на деформациите при натоварване и намокряне и поведението им
он

спрямо водата (водопропускливост и разтворимост).

10.2. ХИДРОГЕОЛОЖКА ПОДЯЛБА НА БЪЛГАРИЯ

тр

Разпространението на различните видове подземни води се

определя от физико-географските и геоложките условия. На тази
ек

база територията на България може да се раздели на три хидро­

геоложки региона: Мизийски, Балканиден, Рило-Родопски. Все­
ки регион от своя страна се дели на области, подобласти и
Ел

басейни.

10.2.1. Мизийски хидрогеоложки регион

Мизийският регион географски съвпада с Дунавската хълмис­

та равнина и с Мизийската плоча като геолого-тектонска струк-
турна единица. Неговата южна граница е разломната зона, която
дели Мизийската плоча от Предбалкана.
Във вертикалния строеж на Мизийския регион се отделят два

347
 структурни етажа — нагънат фундамент и дебела ненагъната
платформена покривка. Обособени са три морфотектонски струк­
тури: Ломско-Плевенска депресия, заемаща западната част на
региона; Северобългарско подуване в централната част и Варнен­
ска депресия в източния край.
В платформената покривка, изградена от мезозойски и нео-
зойски преобладаващо карбонатни скали, се установяват по

ка
няколко етажно разположени един над друг напорни водоносни
хоризонта. Техният брой е по-голям в депресиите и по-малък в
Северобългарското подуване. Водоносните хоризонти в средно-
триаските, горноюрските (малмските) и долнокредните (валанж-

е
ските) варовици имат повсеместно разпространение в региона.

от
Етажно разположените водоносни хоризонти са, общо взето,
добре изолирани един от друг. Свързването им се осъществява
по крупни разседи, разсичащи платформеното покритие.
Установена е вертикална хидрохимична зоналност на подзем­

Г ли
ните води. В приповърхностната зона, характеризираща се с
интензивен водообмен, подземните води са пресни от инфилтра-
ционния генетичен цикъл. Тук се срещат както напорни, така и
безнапорни подземни води. По-дълбоката част от платформеното
С иб
покритие съдържа напорни подземни води със затруднен водо­
обмен, които са с повишена минерализация и температура. По
произход те са смесени — реликтови води от седиментационния
генетичен цикъл (морски произход) и стари инфилтрационни
УА б
води. Подземните води в основата на платформеното покритие
(триас) и от нагънатия фундамент са фактически със застоен
на

режим (няма лодообмен) и имат висока минерализация (50 до

над 200 g/dm ) и висока температура. Те са преобладаващо от
седиментационен произход.
он

10.2.2. Балканиден хидрогеоложки регион

Този регион заема междинното пространство между Мизийс­

тр

ката плоча на север и Рило-Родопския масив на юг. Има сложен

тектонски строеж, въз основа на който се дели на четири хидро­
геоложки области: Предбалкан, Балкан, Средногорие и Краище.
ек

Хидрогеоложката област на Предбалкана съвпада територи­

ално с тектонската структурна ивица на Предбалкана, който
представлява преходна нагъната област между Мизийската пло­
Ел

ча и същинския Балкан (Стара планина). Южна граница на

областта е Предбалканският разлом, който в различните участъ­
ци има различен строеж (разлом, флексура, сноп от разседи,
възсед, отсед). В Предбалканската хидрогеоложка област повсе­
местно разпространение имат мезозойските карбонатни скали, в
които са установени по няколко етажно разположени водоносни
хоризонти, преминаващи от едни гънкови структури (антикли-
нали и синклинали) в други. Характерно за областта е малкото
разпространение на кватернерни алувиални отложения. Само в
района на гр. Враца на запад и по долното течение на р. Камчия

348
 на изток са формирани наложени грабенови структури, запълне­
ни с пролувиални, алувиални и морски кватернерни отложения.
Установява се и известна вертикална хидродинамична и хидро-
химична зоналност. Издигнатите части на антиклиналите са
заети от пресни инфилтрационни води с интензивен водообмен.
В дълбоките части на синклиналните структури водообменът е
силно затруднен, поради което тук подземните води са с повише­

ка
на минерализация, но по-ниска в сравнение с минерализацията
на водите от Мизийския регион.
Хидрогеоложката област на Балкана включва Старопланин­
ската ивица, масивите на Същинска и Сърнена Средна гора и

е
вътрешнобалканските котловини (Пирдопска, Карловска, Казан­

от
лъшка). Южната граница на областта се бележи от разлома,
отделящ Западна Стара планина от Софийската котловина, сно­
повете от разседи, отделящи Средна гора от Горнотракийската
низина, Задбалканския разлом между гр. Сливен и гр. Карнобат

Г ли
и границата между Айтоската антиклинала и Бургаската синк-
линала. Областта се характеризира със сложен тектонски строеж
— поредица от антиклинални структури с ориентация на осите
С иб
им приблизително изток—запад. В издигнатите части на релефа
са разпространени преобладаващо студени пукнатинни и карсто­
ви води с интензивен водообмен от инфилтрационния генетичен
цикъл. Във вътрешнобалканските котловини, които са запълне­
УА б
ни от кватернерни и отчасти плиоценски отложения, са разпрос­
транени безнапорни и слабо напорни подземни води. На много
места по дълбоки разседи се изливат пукнатинно-жилни термо­
на

минерални води с дълбока циркулация, които също са от инфил­

трационния генетичен цикъл. Всички подземни води от тази
област по обща минерализация се отнасят към пресните.
он

Средногорската хидрогеоложка област е разположена между

областта на Балкана и Рило-Родопския хидрогеоложки регион,
от който се отделя чрез Маришкия дълбочинен разлом. На запад
граничи с хидрогеоложката област на Краището, от която я
тр

отделя Пернишкият разлом. Средногорската област се характе­

ризира със сложен тектонски строеж. В основата й се разполагат
почти повсеместно долнокредни скали, лежащи върху пъстра по
ек

своя състав и възраст стара скална подложка. Като втори етаж

лежат силно нагънати горнокредни скали, които изпълняват
ролята на несъвършен горен водоупор за разположените в дъл­
Ел

бочина водоносни хоризонти. Друга характерна особеност са

множеството обширни, млади наложени грабеновидни пониже­
ния, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения —
Софийската котловина, Горнотракийската низина, Сливен-
Стралджанската котловина и Бургаското понижение. В издигна­
тите части на релефа се формират пресни пукнатинни подземни
води от инфилтрационния генетичен цикъл. В плиоценските
отложения на грабените се установяват безнапорни и напорни
слабо минерализирани реликтови води с езерно-седиментационен
произход. В кватернерните отложения на грабените има значи­

349
 телни количества безнапорни и напорни студени пресни води от
инфилтрационен произход.
Хидрогеоложката област на Краището лежи западно от Сред­
ногорската област и се характеризира с извънредно сложна
тектонска структура — дълбока тектонска разломеност и подчер­
тано блоков строеж. Това обуславя наличието на множество
малки по размери карстови басейни, формирани в среднотриаски

ка
и горнотриаски карбонатни скали. Допалеозойските и палеозойс-
ките скали са носители на пукнатинни подземни води в малки
количества. Юрските скали, които лежат върху триаса, имат
пъстър състав и са от неводоносни (титонския флиш) до наситени

е
на карстови води в ограничени количества (оксфорд-кимеридж-

от
ските варовици). Кредните скали имат съвсем ограничено разп­
ространение в областта. Характерна особеност са грабените,
запълнени с въгленосен палеоген със слаба водообилност. Същес­
твуват и по-млади грабени, запълнени от плиоценски и кватер-

Г ли
нерни отложения, в които се установяват пресни подземни води
от инфилтрационния генетичен цикъл.

С иб
10.2.3. Рило-Родопски хидрогеоложки регион

Този регион включва масивите на планините Малашевска,

УА б
Огражден, Беласица, Пирин, Рила и Родопите. В изграждането
му участват архайски и протерозойски метаморфни скали. Най-
съществено значение за хидрогеоложките условия в региона
на

имат мраморните свити, носители на значителни количества

карстови води. Палеозоят е представен от южнобългарски гра-
нитоиди, изграждащи ядрата на множество антиклинални струк­
тури, развили се впоследствие като хорстове. Преобладаващо в
он

източната част на региона са се формирали множество наложени

грабени, запълнени от седиментни, вулканогенно-седиментни и
вулкански скали с терциерна възраст. Оформени са и по-млади
тр

грабени, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения.

Най-характерна за района е разломната тектоника.
В региона най-широко разпространение имат пукнатинните
(студени и термоминерални) води. В мраморите са формирани
ек

карстови води в значителни количества. В котловинните грабени

са акумулирани безнапорни и напорни води също в значителни
количества. Всички подземни води са пресни от инфилтрацион­
Ел

ния генетичен цикъл.

350
 ЛИТЕРАТУРА

1. А л л в с о н, A., Д. П а л м е р. Геология. M., Мир, 1984.

2. А н а н ь е в, В., В. К о р о б к и н . Инженерная геология. M., Висш&я
школа, 1973.

ка
3. А н т о н о в, Хр. Търсене и проучване на подземните води. C., Печатна
база на ВМЕИ, 1970.
4. А н т о н о в, X p., Д. Д а н ч е в . Подземните води в България. C.,

е
Техника, 1980.
5. А р а в и н, В., С. H у м е р о в. Теория движения жидкостей и газов в
недеформируемой среде. M., Техтеорлит, 1953.

от
6. Б а л у ш е в , Б., Г. С т е ф а н о в и др. Земна механика, C., Техника,
1975.
7. Б е й л и, Б. Введение в петрологию. M., Мир, 1972.
8. Б е л u й, JI. Инженерная геология. M., Висшая школа, 1985.

Г ли
9. Б е л u й, Л ., В. П о п о в. Инженерная геология. M., Стройиздат, 1975.
10. БДС 676 — 70. Строителни почви, класификация. C., 1970.
11. БДС 2761 — 70. Почви строителни. Физични свойства — определения и
означения. C., 1970.
С иб
12. Б о л о т с к и х , Н. Стронтельное водопонижение в сложних гидрогео-
логических условиях. Киев, Буд1вельник, 1976.
13. Б о н д а р и к , Г. Основи теории изменчивости инженерногеологичес-
к е х свойств горних пород. M., Недра, 1971.
14. Б о н д а р ч у к, В. Основи геоморфологни. M., Учпедгиз, 1949.
УА б
15. Б о н д а р ч у к , В. Образование и закони развития земной кори. Киев,
Наукова думка, 1975.
16. Б о н ч е в , Е. Геология на България, ч. I. C., Наука и изкуство, 1955.
на

17. Б о н ч е в, Е. Геология на България, ч. П. C., Наука и изкуство, 1960.

18. Б о ч е в е р, Ф., А. О р а д о в с к а я . Гидрогеологическое об основание
защити подземних вод и водозаборов от загрязнения. M., Недра, 1972.
19. Б о ш е в, Ct., A h . Д е м и р е в . Инженерна геология. C., Техника,
он

1970.
20. В а с и л е в Ю., В. М и л ь н и ч у к , М. А р а б а д ж и . Общая и
историческая геология. M., Недра, 1977.
21. В в е д е н и е в механику скальних пород. M., Мир, 1983.
22. В и с т е л и у с . А. Структурние диаграмми. M., АНСССР, 1958.
тр

23. В о й т к е в и ч , Г. Основи теории происхождения Земли. M., Недра,

1988.
24. Г о л ь д ш т е й н , М. Механические свойства грунтов. M., Гос. изд. лит.
по строит. и арх., 1952.
ек

25. Г у д м а н, Р. Механика скальних пород. M., Стройиздат, 1987.

26. Г у м е н с к и й , Б. Основи инженерной геологии для строителей
железних дорог. Л., Недра, 1969.
27. Г ъ л ъ б о в , М. Хидродинамика на подземните вододобивни и дренажни
Ел

съоръжения. C., Техника, 1978.

28. Г ъ л ъ б о в , М. Динамика на подземните води. C., Техника, 1983.
29. Д а в и д о в , Л., А. Д м и т р и е в а , Н. К о н к и н а . Общая гидро-
логия. JI., Гидрометеоиздат, 1973.
30. Д е м и р е в, A ., Л. И л и е в а . Грунтоведение. C., Техника, 1979.
31. Д е н и с о в, Н. Инженерная геология. M., Гос. изд. лит. по строит. и
арх., 1960.
32. Д з е в а н с к и й , Я., И. К о м а р о в, JI. М о л о к о в, Ф.
Р е й т е р. Инженерно-геологические изследования при гидротехническом стро-
нтельстве. M., Недра, 1981.
33. Д р у ж и н и н, М. Основи инженерной геологии. M., Недра, 1987.

351
 34. Е м е л ь я н о в а , Е. Методическое руководство по стационарниму изу
чению оползней. M., Госгеолтехиздат, 1956.
35. Ж и в а г о, H., В. П и о т р о в с к и й . Геоморфология с основами
геологии. M., Недра, 1971.
36. 3 а р у б а, K., В. М е н ц е л. Инженерная геология. M., Мир, 1979.
37. З е м е т р е с е н и е т о Вранча — 1977. БАН, Над. комитет по проти­
воземетръсно инженерство. C., 1983.
38. З о л о т а р е в , Г. Инженерная геодинамика. M., МГУ, 1983.
39. И в а н о в , И. Върху методиката за определяне якостните показатели

ка
на скалния масив. Изв. на ГИ при БАН. C., 1964, N° 13.
40. И в а н о в , П. Разжижение песчаних грунтов. ГЗИ. Москва, 1962.
41. И л и е в , Ил . Възможности за намаляване разрушителния ефект от
земетресенията чрез изкуствено изменение на инженерно-геоложките условия.

е
Поредица Инженерна геология и хидрогеология. БАН, C., кн. 8— 9, 1979.
42. И л и е в , Ил . Влияние на инженерно-геоложките условия върху пос­

от
ледствията от земетресенията. Докторска дисертация. БАН, ЕЦНЗ — Лаборато­
рия по геотехника. C., 1984.
43. И л о в, Г ., Н. К о с е в , Д. Д е и е в. Проектиране на скални откоси
в изкопи. C., Техника (приета за печат), 1989.

Г ли
44. К а м е н о в , Б., Ил . И л и е в . Инженерно-геоложко райониране на
България. БАН, Геологически институт. Трудове върху геологията на България.
Серия Инж. геол. и хидрогеол, кн. П. C., 1963.
45. К а р ц е в, A ., С. В а с и н, Е. Б а с к о в. Палеогидрогеология, M.,
С иб
Недра, 1969.
46. К л и м е н т о в , П., Г. Б о г д а н о в . Общая гидрогеология. M.,
Недра, 1977.
47. К о б р а н о в а , В. Петрофизика. M., Недра, 1986.
48. К о л о м е н с к и й , Н. Общая методика инженерногеологических ис-
УА б
следований. M., Недра, 1968.
49. К о н о н о в, В., А. К р и с е н к о, В. Швец. Основи геологии и
гидрогеологии. M., Висшая школа, 1985.
на

50. К о с е в , Н. Зависимости между химичния състав и физико-механич-

ните свойства на някои скали в изветрителната кора. Списание на БГД, C., 1972,
№ 1.
51. К о с е в, Н. Изветрелите скали — обект на изследване за нуждите на
он

строителството. Сб. доклади „20 години ВМГИ“ , Варна, 1973.

52. К о с е в , H. , Г. С т е ф а н о в , Б. М ю л е р . Класификация на
скалите и скалните масиви. Год. ВИАС, т. X X X I, св. 4, 1985.
53. К о с е в , H. , JI. М а р и н о в а , К. Ф и л и п о в . Инженерна геоло­
гия и хидрогеология. C., Техника, 1976.
тр

54. К о с е в , H., JI. М а р и н о в а , К. Ф и л и п о в , Ю. С т р а к а .

Инженерна геология и хидрогеология. C., Техника, 1986.
55. К о с т о в , И в . Минералогия. Изд. Наука и изкуство. C., 1973.
56. К о т о в, JI-, К. К о ч е в , Н. Р а д е в , 3. Д е н к о в. Филтрационни
ек

изследвания при хидротехническите съоръжения. C., Техника, 1973.

57. К у л ь с к и й , Л., В. Д а л ь. Проблеми ч и с т о й води. Киев, Наукова
думка, 1974.
58. Л о м т а д з е , В. Инженерная геология — инженерная петрология. Л .,
Ел

Недра, 1970.
59. Л о м т а д з е , В. Инженерная геология — специальная инженерная
геология. Л., Недра, 1978.
60. Л и с е н к o, М. Состав и физико-механические свойства грунтов. M.,
Недра, 1972.
61. М а р и н о в а , Л., К. Ф и л и п о в , Ю. С т р а к а , Н.
Г ъ л ъ б о в а . Ръководство за упражнения по инженерна геология и хидрогео­
логия. С.р Техника, 1978.
62. М а с л о в, Н. Основи механики грунтов и инженерной геологии. M.,
Висш&я школа, 1968.

352
 63. М а с л о в, H., M. К о т о в. Инженерная геология. M., Изд. лит. по
строительству, 1971.
64. М е т о д и к а за проучване и инструкция за проектиране на откоси в
скални изкопи. НИПС при ВИАС, 1985.
65. М и н к о в , М. Льосът в Северна България. C., БАН, 1968.
66. М ю л е р, Л. Инженерная геология — механика скальних массивов.
M., Мир, 1971.
67. Наръчник по земна механика и фундиране, под ред. на Г. Стефанов (т. 1
и 2). C., Техника, 1989.

ка
68. Н е д р и г а, В. Инженерная защита подземнмх вод от загрязнения
промь1Шленнь!МИ стоками. M., Стройиздат, 1976.
69. Н о р м и за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
C., 1987.

е
70. О в ч и н н и к о в , А. Общая гидрогеология. M., Госгеолтехиздат, 1955.
71. О р н а т с к и й , Н. Механика грунтов, M., МГУ, 1962.

от
72. П е ш к о в с к и й , Л. , Т. П е р е с к о к о в а . Инженерная геология.
M., Висшая школа, 1971.
73. П л о т н и к о в, Н. Зксплуатационная разведка подземнмх вод. M.,
Недра, 1973.

Г ли
74. П л о т н и к о в , H., К. С м ч е в. Оценка зксплуатационнмх запасов
подземних вод с искусственним восполнением. M., Недра, 1976.
75. Р а ц, М. Структурнме модели в инженерной геологии. M., Недра, 1973.
76. Р е й т е р, Ф., K. К л е н г е л, Я. П а ш е к. Инженерная геология.
С иб
M., Недра, 1983.
77. Р и ж и к о в а , С. Земетресението — бедствие и източник на познание.
C., Техника, 1981.
78. Р у к о в о д с т в о по инженерногеологическим измсканиям для гидро-
технического строительства. Под ред. Е. Карпмшева, M., Знергия, 1976.
УА б
79. С е р г е е в, Е. Инженерная геология. M., МГУ, 1982.
80. С и л и н — Б е к ч у р и н . Динамика подземнмх вод. M., МГУ, 1965.
81. С п р а в о ч н о е руководство гидрогеолога. Л., Недра, 1967.
на

82. С т е й с и, Ф. Физика Земли. M., Мир, 1972.

83. С т е ф а н о в , Г., Г. Д и н г о з о в и д р . Фундиране. C., Техника,
1978.
84. С т р а к а , Ю. Относно опазване на подземните води от нитратно
он

замърсяване. Год. на ВИАС, т. XXVIII, св. 4, 1979/80.

85. С т р а к а , Ю. Техногенна нарушеност на геоложката среда и нейната
количествена оценка. Строителство, кн. 9, 1987.
86. Т е к т о н с к и строеж на България (Обяснителен текст към тектонската
карта на H. Р. България в м. 1:200 000 и 1:500 000). Отг. ред. акад. Й. Йовчев.
тр

C ., 1971.
87. Т е р ц а г и, К. Инженерная геология. Л-М, ОНТИ НКТП, СССР, 1935.
88. Устойчивост на скални откоси в изкопи и насипи и мероприятия за
укрепяването им. НИПС при ВИАС, 1983.
ек

89. Ф е р х у г е н , Д., Ф. Т е р н е р , Л. В е й с и др. Земля, введение

в общую геологию, т. 1 и 2. M., Мир, 1974.
90. X о у, Б. Основи инженерното грунтоведения. Изд. литератури по
строительству. M., 1966.
Ел

91. 3 й б и, Д. Землетресения. M., Недра, 1982.

92. Ч е р н u ш е в, С. Трещинм горних пород. M., Недра, 1983.
93. Ш в е ц, Б. Злювиальние грунтн как основания сооружений. M.,
Стройиздат, 1964.
94. Я к у ш о в а, А. Динамическая геология. M., Просвещение, 1970.
95. Я р г, Л. Изменение физико-механических свойств пород при
виветривании. M., Недра, 1974.
96. А с с o r d i, В., P a 1 m i е г i E. Il globo terrestre e la sia evoluzione.
Zanichelli S. p. A. Bologna, 1979.
97. A n t o i n e , P., D. F a b r e. Geologie appliquée au Genie Civil. Paris,
Masson, 1980.

23 Инженерна геология u хидрология 353

 98. B a r t o n , N., L i e m a n d J . Dunde. Engineering Classification of
Rock Masses for the Design of Tunel Support. Rock Mechanic, 6, 189— 236, 1974.
99. B i e n i a w s k i , Z. Geomechanics classification o f rock masses and it
aplication tuneling. Proc. 3rd Cong. I. S. R. M. Denver, Vol. 2A, p. 27, 1974.
100. B o n c e v, E. Revue general de la structure géologique de la Bulgarie.
1966.
101. C a m b e f o r t , H. Geoteclmique de l'ingenieur. Reconnaissance des sols.
Paris, Eyrolles, 1972.
102. E v s t a t i e v , D. Loess improvement methodes. Engineering Geology,

ка
25, 1988.
103. F e c k e r , e., G. R e i k. Baugoeologie. Stuttgart, Ferdinand Enke
Verlag, 1987.
104. H o c k , E., J . B r a y . Rock Slopes Engineering. London, 1981.

е
105. K l e n g e l , K. , O. W a g e n b r e t h. Ingenieurgeologie. Veb Verlag
fur Bauwesen. Berlin, 1981.

от
106. K o s s e v, N. Deterioration de talus rocheux provoquée par l'altération.
6-eme Congres Int. de AIGI, Balkema, Rotterdam, 1990.
107. La mecanique des roches appliquée aux ouvrages du Genie Civil. Assoc.
Amicale des Ing. Anciens Elevés de E. N. P., 1976.

Г ли
108. Map o f Some Engineering Geological Elements in Bulgaria. By Kamenov
B., Iliev I. Proc. o f the Seminar on the Seismotect. Map of the Balkan Region.
Dubrovnik, 1973.
109. L e t o u t n e u r , J., R. M i c h e l . Geologie du Genie Civil. Paris,
С иб
Armand colin, 1971.
110. M i t c h е 1, j. k., r. k. K a t t i. Soil improvement. General Reports
X ICSMFE, Stockholm, 1981.
111. M o g i, K. Earthquike Predition. Tokyo, 1985.
112. M u l l e r , L. The influence of engineering geology and rock mechanics
УА б
in tunnelling. Bull, of Int. Assoc. Eng. Geol., n‘ 38, Paris, 1988.
113. M u l l e r , B. Klassiification der Festgebirges und gesteines fur den
Felsbau. Wiss. Ztsch. Hochschule für Verkehswesen, Dresden. n‘ 2, 1982.
на

114. P e s c h e 1, A. Natursteine. VEB Deutscher Verlag, 1977.

115. R a p p o r t s de П-eme Congres de la Société Intern, de Mecanique des
Roches. Beograd, 1970.
116. S u g g e s t e d Nomenclature for Landslides. Bull. Intern. Assoc.
он

Engineering Geology, n' 4, 1990, Paris.

тр
ек
Ел

354
 СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.................................................................................................................. 3

ка
I част

ГЕОЛОГИЯТА В СТРОИТЕЛСТВОТО

е
Глава 1

от
Строеж и състав на Земята и земната кора
1.1. Земя и земна кора........................................................................................... &
1.2. Минерали и скали в състава на земната кора.......................................... -11

Г ли
Глава 2
Г еотектоника
2.1. Тектонски движения на земната к о р а ....................................................... 37
2.2.
2.3.
2.4.
С иб
Тектонски структури....................................................................................... 40
Тектонска схема на България....................................................................... 45
Земетресения.................................................................................................... -48
2.5. Значение на геотектонските процеси за строителството......................... 64
УА б
Глава 3
Историческо развитие на Земята
на

3.1. Възраст на скалите и подземните води...................................................... 68

3.2. Влияние на възрастта на скалите............................................................... 74

Глава 4
он

Геоморфо логия
4.1. Морфоложки форми и строителна осн ова................................................. .77
4.2. Геоморфоложко райониране на България................................................. 80
тр

II част

ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКА ОЦЕНКА НА СКАЛИТЕ И СКАЛНИТЕ МАСИВИ

ек

ЗА СТРОИТЕЛНИ ЦЕЛИ

Глава 5
Инженерно-геоложка класификация и механични схеми на строителните
Ел

почви
5.1. Инженерно-геоложка класификация на строителните почви
и скалните масиви........................................................................................... .85
5.2. Механични схеми на строителните почви................................................. 94

Глава 6
Физико-механични свойства ва строителните почви
6.1. Скали и скални масиви................................................................................... 98
6.2. Молекулно свързани почви........................................................................... 129
6.3. Несвързани п очви ............................................................................................ 158

355
 III част

ХИДРОГЕОЛОГИЯ

Глава 7
Водата в земната кора и свързаните с вея проблеми
7.1. Видове, състав, свойства и разпространение на подземните в о д и .......16
7.2. Движение на подземните води...................................................................... 18

ка
7.3. Добив на подземни води за стопански ц е л и ............................................. 19'
7.4. Строителни проблеми, свързани с подземните води .............................. 21<

IV част

е
ГЕОДИНАМИЧНИ ПРОЦЕСИ

от
Глава 8
Екзогенни процеси и явления

Г ли
8.1. Изветряване на скалите.................................................................................. 22'
8.2. Геоложка дейност на вятъра.......................................................................... 231
8.3. Геоложка дейност на повърхностните води.............................................. 231
8.4. Геоложка дейност на подземните води........................................................2&
8.5. Гравитационни движения в склоновете и откосите................................27!
8.6.
С иб
Инженерно-геоложки явления, свързани с подземните съоръжения .29;

V част
УА б
ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА СТРОИТЕЛСТВО
В БЪЛГАРИЯ
на

Глава 9
Геотехнически проучвания
9.1. Методи на проучване....................................................................................... 29'
9.2. Проучвания за различните видове строителство..................................... 31t
он

Глава 10
Геоложки условия за строителство в България
тр

10.1. Инженерно-геоложко райониране на България.................................... 3 35

10.2. Хидрогеоложка подялба на България...................................................... 341

Литература
ек
Ел

356