Слайд 2:

Ефектът на Хол е открит от

Едуин Хол през 1879 г. Едуин
Хол е американски физик,
който наблюдава, че когато
проводник с ток се постави в
магнитно поле,
перпендикулярно на текущия
поток, разликата в
напрежението, известна като
напрежението на Хол, се
развива през диригентът. Това
явление стана известно като
ефект на Хол. Той предостави
ранни доказателства за
природата на частиците на
електрическия заряд и
оттогава се превърна в
основен инструмент за
изучаване на поведението на
електроните в материалите,
особено в полупроводниковите
устройства.
Слайд 3:

Ефектът на Хол се отнася до

създаването на разлика в
напрежението (напрежение на
Хол) в електрически
проводник, напречно на
електрически ток в проводника
и магнитно поле,
перпендикулярно на тока.
Това явление възниква поради
взаимодействието между
движещи се заряди
(електрони) в проводника и
магнитното поле.

Обяснение:
Когато ток протича през
проводник в присъствието на
магнитно поле, движещите се
електрони изпитват сила,
дължаща се на силата на
Лоренц. Тази сила кара
електроните да се отклоняват
към едната страна на
проводника, което води до
натрупване
на електрони от тази страна.
Това натрупване на електрони
създава разлика в
напрежението между двете
страни на проводника,
известна като напрежение на
Хол.

Математически, напрежението

на Хол може да се изрази

като:
Където:
- B е силата на магнитното
поле,
- I е токът, протичащ през
проводника,
- d е дебелината на
проводника,
- w е ширината на проводника.

Пример:
Представете си плосък
проводник (плоча на Хол), през
който ток тече отляво надясно.
Магнитно поле се
прилага перпендикулярно на
тока, излизащ от екрана към
вас. Поради силата на Лоренц,
електроните в проводника
изпитват сила нагоре, което
води до натрупване на
електрони от горната страна на
проводника и дефицит от
долната страна. Това създава
напрежение на Хол през
проводника, като горната
страна е отрицателно
заредена, а долната -
положително.

Слайд 4:
Ефектът на Хол се основава на
силата на Лоренц, която
описва силата, изпитвана от
заредена частица, движеща се
в магнитно поле. Теорията на
ефекта на Хол може да се
обясни с помощта на
класическия
електромагнетизъм и
квантовата механика.
 Класическо обяснение:
1. Сила на Лоренц: Когато
заредена частица (като
електрон) се движи в магнитно
поле, тя изпитва сила,
перпендикулярна както на
нейната скорост, така и на
посоката на магнитното поле.
Тази сила се дава от

уравнението на силата на
Лоренц:
Където:
- F е силата върху частицата,
- q е зарядът на частицата,
- v е скоростта на частицата,
- B е магнитното поле.
 2. Движение на електрони в
проводник: В проводник, по
който протича ток, електроните
се движат с
определена скорост на дрейфа
поради приложеното
електрическо поле. Когато
магнитно поле се приложи
перпендикулярно на този токов
поток, електроните изпитват
странична сила поради силата
на Лоренц.

3. Напрежение на Хол: Поради

тази сила, електроните се
отклоняват към едната страна
на проводника, което води до
натрупване на електрони от
едната страна и дефицит от
другата страна. Това създава
електрическо поле,
перпендикулярно както на
тока, така и на магнитното
поле, което води до
напрежение на Хол .

Накратко, теорията за ефекта

на Хол обяснява генерирането
на напрежение на Хол в
проводник, дължащо се на
отклонението на движещи се
електрони от магнитно поле,
или чрез класическия
електромагнетизъм, или чрез
квантовата механика.

Слайд 5:
Ефектът на Хол има широк
спектър от приложения в
различни области поради
способността му да измерва
магнитни полета, токове и дори
свойствата на материалите.
Ето някои от ключовите
приложения на ефекта на Хол:

1. Сензори за магнитно поле:

Сензорите с ефект на Хол
обикновено се използват за
измерване на магнитни полета
в устройства като:
- Сензори за близост:
Откриват наличието или
отсъствието на магнитно поле,
използвани в смартфони,
лаптопи и автомобилни
системи.
- Сензори за позиция и
скорост: Измерете позицията
или скоростта на въртящи се
компоненти в машини,
превозни средства и роботика.

2. Сензори за ток: Сензори за

ток с ефект на Хол измерват
тока, протичащ през проводник
без необходимост от
физически контакт, използвани
в:
- Силова електроника:
Инвертори, моторни
задвижвания и системи за
управление на батерии.
- Електрически мрежи:
Мониторинг и контрол на
електроразпределението.

3. Тласкащи устройства с
ефект на Хол: Използват се в
системи за задвижване на
космически кораби за
генериране на тяга чрез
йонизиране и ускоряване на
пропелант с помощта на
магнитно поле.
 4. Устройства с ефект на Хол в
компютрите: Използват се за
четене на данни от твърди
дискове и откриване на
позицията на главата за
четене/запис.

5. Автомобилни приложения:
- Сензори за скорост на
колелата: Измерват скоростта
на въртене на колелата на
автомобила, използвани в
антиблокиращи спирачни
системи (ABS) и системи за
контрол на сцеплението.
- Сензори за позиция на
предавките: Откриват
позицията на превключване на
предавките в автоматичните
трансмисии.

6. Потребителска електроника:
- Безконтактни
превключватели:
Активирайте устройства без
физически контакт, използвани
в безконтактни кранове,
устройства за отваряне на
врати и системи за
интелигентен дом.
- Джойстик контролери:
Използват се в игрови конзоли
и дистанционни управления.

7. Медицински устройства:
Сензорите с ефект на Хол
могат да се използват в
медицинско оборудване за
отчитане на движение, позиция
и поток, като например в
инфузионни помпи и
вентилатори.
 8. Охарактеризиране на
материала: Ефектът на Хол се
използва за изследване на
електрическите свойства на
материалите, като например:
- Полупроводници:
Определяне на
концентрация на носители,
подвижност и тип (електрон
или дупка).
- Тънки филми и
наноструктури: Изучаване на
квантов ефект на Хол и
топологични свойства.

Това са само няколко примера

от многобройните приложения
на ефекта на Хол в индустрии,
вариращи от
автомобилостроенето и
електрониката до
космическите и медицинските
устройства. Неговата
гъвкавост и точност го правят
ценен инструмент в
съвременните технологии и
научни изследвания.