МАГНИТНО ПОЛЕ

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ, СВОЙСТВА И ЗАВИСИМОСТИ

  Пространството, в което действа магнитна
сила.

1.
Източниците на магнитно поле са:
МАГНИТНО
 постоянни магнити;
ПОЛЕ –
определение.  ускорително движещи се заредени частици;
 проводник с ток.
  , където Fmax е магнитната сила, действаща
на пробен заряд q0, движещ се със скорост v
перпендикулярно на силовите линии, B – магнитна
индукция. Основната мерна единица за магнитна
индукция е Тесла [T].

2. Магнитна  Индукционни силови линии:

индукция. Както електричното поле, така и магнитното поле се
онагледява с помощта на магнитни силови линии. Те
имат същите характеристики, както и електричните
силови линии. Индукционните силови линии излизат
от северния полюс (N) и влизат в южния полюс (S) на
магнита.
 Свойства на магнитната сила:
 Магнитната сила действа само на движещ се електричен
заряд (докато електричната сила, действа на движещ се
на неподвижен заряд).
3. Движение на  Магнитната сила не променя големината на скоростта н
частица в частицата, а само променя траекторията на движение.
магнитно поле.
 Големина на магнитната сила:
Fmax = B.v.q0.
  Посоката на магнитната сила, действаща на движеща
се частица, се определя по правилото на
разпънатите пръсти на дясната ръка.
Ако разположим дясната си ръка така, че разпънатия
палец да сочи посоката на движение на частицата,
другите разпънати пръсти да сочат посоката на
Посока на индукционните силови линии, то силата е
магнитната сила. перпендикулярна на дланта. Ако частицата е
Правило на положителна, силата е навън от дланта, Фиг. 1 – а), ако
разпънатите пръсти частицата е отрицателна силата, е навътре към дланта,
на дясната ръка. Фиг. 1 – б).
  Силови линии – Индукционните линии са
концентрични окръжности (Фиг. 2).
 Посока на индукционните линии – Посоката на
индукционните силови линии се определя със
следното правило.
Магнитно поле на  Правило на свитите пръсти на дясната ръка.
прав дълъг Ако мислено обхванем
проводник с ток. проводника с дясната си
Правило на свитите
ръка (Фиг. 2), така че
пръсти на дясната
ръка. разпънатият палец да сочи
посоката на тока, то свитите
пръсти сочат посоката на
силовите линии.
 Магнитна  , където I е големината на тока, r –
индукция на разстоянието до проводника, const – число
магнитното поле което зависи от много фактори, едни от които
на прав дълъг са магнитните свойства на средата.
проводник с ток.
  Силови линии – Линията, която минава през
центъра, е права. Колкото се приближава до
проводника, линията се изкривява и около самия
проводник (в двата му края) линиите са
концентрични окръжности (Фиг. 3).
Магнитно поле  Посока на индукционните линии – Посоката
на кръгов на индукционните силови силии се определя с
проводник с правилото на свитите пръсти на дясната ръка.

ток.
  Силови линии – Силовите линии наподобяват силовите
линии на подковиден постоянен магнит, т.е. силовите
линии вътре в намотката са прави успоредни линии, а
извън намотката излизат от единия край и влизат в другия
край на намотката. (Фиг. 4).
 Посока на индукционните линии – Магнитните полюси
на магнитното поле се определят от Второ правило на
Магнитно свитите пръсти на дясната ръка.
поле на  Второ правило на свитите пръсти на дясната ръка. Ако
намотка с ток. мислено обхванем проводника (Фиг. 4), така че свитите
пръсти да сочат посоката на тока по намотката, то
разпънатия палец ще сочи към северния полюс на
намотката.

Само магнитното поле на намотка с

ток има магнитни полюси.
 Големина на магнитната сила:
 Максимално голяма сила – Магнитната сила е
максимално голяма, когато проводникът е разположен
перпендикулярно на силовите линии на полето (Фиг. 5).
4. Магнитна сила,  Нулева сила – Магнитната сила е нула, когато
действаща на проводникът е разположен успоредно на силовите линии
проводник с ток, на полето (Фиг. 6).
поставен в
магнитно поле.  Закон на Ампер: Виж (Фиг. 5):
Fmax = BIL, където B е магнитната индукция на полето, I –
големината на тока по проводника, L – дължината на
проводника, Fmax – силата, действаща на проводник,
разположен перпендикулярно на силовите линии на полето.
  Посока на магнитната сила, действаща на проводник с ток,
поставен в магнитно поле, се определя от правилото на
разпънатите пръсти на дясната ръка.
 Правило на разпънатите пръсти на дясната ръка.:
Посока на Ако поставим дясната си ръка, така че разпънатите пръсти да
магнитната сила. сочат посоката на силовите линии на магнитната индукция, а
Правило на палецът – посоката на тока в проводника, тогава магнитната
разпънатите сила е насочена винаги навън от дланта.
пръсти на дясната
ръка.
  Всички вещества проявяват магнитни
5. Магнитни свойства, т.е. при поставянето им в магнитно
свойства на поле се намагнитват.
веществата.
  Парамагнитни вещества.

Форми на  Диамагнитни вещества.

магнетизъм.  Фероматнитни вещества.

 Определение – Вещества, които се привличат от
силен магнит, но не се намагнитват под негово
въздействие – при излизането им от полето магнитните
им свойства изчезват.
Парамагнитни Свойства – Парамагнитните вещества имат
свойството да усилват магнитното поле – вътре в тях
вещества. магнитната индукция е по-голяма, отколкото в околното
пространство.
Примери – Парамагнитни вещества са хром,
алуминий, много други метали (алкални и алкално-
земни метали, а така също и техните сплави), кислород
и др.
 Oпределение – Вещества, които се отблъскват от
силен магнит, но не се намагнитват под негово
въздействие – при излизането им от полето магнитните
им свойства изчезват.
Диамагнитни Свойства – Диамагнитните вещества имат
вещества. свойството да отслабват магнитното поле – вътре в тях
магнитната индукция е по-малка, отколкото в околното
пространство.
Примери – Диамагнитни вещества са мед, вода, азот
и др.
 Oпределение – Вещества, които се намагнитват
силно под действие на външно магнитно поле и
запазват намагнитеността си при премахване на
Фероматнитни външното поле.
вещества. Свойства – Феромагнитните вещества се
превръщат в магнити.
Примери – Феромагнитните вещества са желязото,
кобалтът, никелът, сплавите на тези вещества
помежду им и с някои други метали, и др.
  Определение: Явлението, при което в проводник се получава ток
I при поставянето му в променливо магнитно поле. Този ток I се
нарича индуциран ток, а напрежението – индуцирано
напрежение.
От определението за електромагнитна индукция следва, че за да се
наблюдава електромагнитна индукция трябва да имаме променливо
6. магнитно поле. На практика това означава, че електрически ток ще
Електромагни протича във всеки затворен проводник (затворена навивка), когато

тна индукция. броят на силовите линии на магнитното поле, обхванати от

проводника, се променят с течение на времето. Обикновено, това
може да се получи, когато:
 движим постоянен магнит по остта на кръгов проводник (Фиг. 7);
 движим проводника спрямо магнита;
 равномерно въртим рамка с ток в еднородно магнитно поле и др.
  Има случаи, при които индуциран ток НЕ се получава.
Например:
 Магнитът се движи перпендикулярно на проводника – 
Зад. 18 от ДЗИ проведен на 22.05.2017 г.
 Кръговият проводник се движи в еднородно магнитно
поле по посока на индукционните линии – 
Забележка: Зад. 15 от ДЗИ проведен на 23.05.2018 г.
 Ако повърхността на плосък проводников контур е
успоредна на индукционните линии на еднородно
магнитно поле – В този случай индуциран ток не се
получава, защото проводникът не пресича
индукционните линии.
 Посоката на индуцирания ток в затворен
проводников контур е такава, че магнитното поле
на тока се противопоставя на изменението на
магнитното поле, което поражда този ток.
Правило на Магнитът от Фиг. 7 – а) се приближава към
Ленц. проводника, тогава индуцираният ток I е с посока
„нагоре“. Магнитът от Фиг. 7 – б) се отдалечава от
проводника, тогава индуцираният ток I е с посока
„надолу“.
  Индуцирано електродвижещо напрежение (ЕДН) – По горе
видяхме, че при поставяне на кръгов проводник (затворена
навивка или рамка) в променливо магнитно поле се получава
индуциран ток. Наличието на този ток показва, че при
електромагнитната индукция в намотката възниква
електродвижещо напрежение (ЕДН), наречено индуцирано
ЕДН или просто индуцирано напрежение.
 От какво зависи индуцираното напрежение – За да опростим
Индуцирано разглеждането, няма да записваме формула, нито ще пресмятаме
математически (в повечето случаи тези математически
напрежение. пресмятания са по-сложни). Ще споменем само, че големината на
индуцираното ЕДН зависи от:
 скоростта на движение на магнита или честотата на въртене
на рамката;
 магнитната индукция В на полето;
 площта на рамката.
Забележете, че индуцираното ЕДН НЕ зависи от формата на
  Определение: Ток, който мени големината и посоката си с течение
на времето.
 Характеристики:
 Ефективна стойност на напрежението:
7. Променлив  

 Ефективна стойност на тока:

ток.
 Средна мощност:(7): Pср = Ief2.R = Uef.Ief = 
 На Фиг. 8 е представен опростен модел на генератор на
променлив ток. Краищата на проводникова рамка са свързани
с изолирани метални пръстени, неподвижно закрепени на оста
на генератора. Постоянният магнит създава еднородно
магнитно поле. Рамката, заедно с оста на генератора,
равномерно се върти в това поле. При въртенето на рамката
непрекъснато се променят броят на индукционните линии,
които я пресичат. Този брой е максимален, когато рамката е
перпендикулярна на силовите линии и става равен на нула,
Генератор и когато е успоредна на тях.
графика на Зависимостта на индуцирания ток от времето (графика) е
вълнообразна линия, показана на Фиг. 8, под схемата на
променлив ток. генератора. Тази част от графиката, която е над абсцисната ос,
съответства на едната посока на тока, а частта под абсцисната
ос – на противоположната посока. Когато рамката застане
перпендикулярно на силовите линии, токът е нула (I = 0) и в
тази момент сменя посоката си, а когато рамката е успоредна
на силовите линии, токът е максимално голям (I = Imax).
  Устройство, с чиято помощ се променя
ефективната стойност на променливото
напрежение, без да се изменя неговата
честота (Фиг. 9).

8.
Трансформа-
тори.
  Схема на това устройство е представено на Фиг. 9:
 Първична намотка – на нея се подава напрежението U1 от
източника. Тя е с определен брой навивки N1.

 Вторична намотка – от нея се получава вторичното

напрежение U2. Тази намотка се свързва към консуматора и
има N2 навивки, различен от навивките на първичната
Устройство на намотка.
трансформа-  Магнитопровод –
тор. затворена желязна
сърцевина, на която
са поставени
първичната и
вторичната
  Действието на трансформатора се основава
на явлението електромагнитна индукция.
При протичане на променлив ток в
първичната намотка възниква променливо
Принцип на магнитно поле, което индуцира напрежение
действие на във вторичната намотка. Магнитопроводът
трансформатор. се конструира така, че почти всички
индукционни линии на магнитното поле се
затварят така, че да попадат във вторичната
намотка.
  С помощта на различни опити е установено, че
връзката между ефективните стойности U1 и
U2 на напреженията на двете намотки и броя
Коефициент N1 и N2 на техните навивки, се задава с
на формулата:

трансформа-
ция.   = k,
където k – коефициент на трансформация.
  С трансформатори не се „печели“ енергия.
Пренебрегвайки загубите на енергия и
прилагайки закона за запазване на енергията
следва, че енергията приета на входа на
трансформатора е равна на енергията получена
Трансформа- на изхода. Това означава, че мощността на тока в
тори и двете намотки на трансформатора е една и съща.
Тогава:
енергия.
   = k,
където I1 и I2 са съответно токовете в първичната и
вторичната намотка.
 Ще разгледаме видовете трансформатори според
напрежението:
 Повишаващи – Напрежението на вторичната
намотка е по-високо от напрежението на
първичната намотка, но токът във вторичната
намотка е по-слаб от тока в първичната намотка,

Видове т.е. U2 > U1 и I2 < I1. При тези трансформатори

имаме k < 1.
трансформа-
 Понижаващи – Напрежението на вторичната
тори. намотка е по-ниско от напрежението на
първичната намотка, но токът във вторичната
намотка е по-силен от тока в първичната
намотка, т.е. U2 < U1 и I2 > I1. При тези
трансформатори имаме k > 1.