МАГНИТНИ МАТЕРИАЛИ

Поведението на материалите в магнитно поле

зависи от магнитните свойства на изграждащите ги
атоми. Електроните на атомите са елементарните
носители на магнетизъм.
Движението на всеки електрон може да се
разглежда като протичане на елементарен
електрически ток. Този ток създава магнитно поле,
определено с орбитален магнитен момент 𝑚𝐿 и спинов
магнитен момент 𝑚𝑠 . Общият магнитен момент на
цялата електронна обвивка m е сума:
𝑚 = 𝑚𝑖𝐿 + 𝑚𝑠
 При определяне на сумарния магнитен момент на
атома се вземат предвид само не напълно завършените
електронни слоеве.
За запълнените слоеве в атома, всички орбитални
и спинови магнитни моменти на електроните взаимно
се компенсират.

Вътрешното магнитно поле се характеризира с

намагнитеността М , която е магнитният момент за
единица обем от материала:

𝑑 𝑚𝑖
𝑀= , A/m (4.2)
𝑑𝑉
 Външното магнитно поле има интензитет Н,
А/m. При слаби магнитни полета и изотропна среда,
векторите 𝑀 ⃗ и 𝐻 са пропорционални помежду си:

𝑀 = 𝜒𝑟 𝐻 (4.3)

където 𝜒𝑟 е относителната магнитна възприемчивост на

материала.
Магнитните свойства на материала се изразяват с
относителната му магнитна проницаемост 𝜇𝑟 :

𝜇𝑟 = 1 + 𝜒𝑟 (4.4)
 По поведението си в магнитно поле веществата се
делят на :
Диамагнитни с μr <1, чиято стойност не зависи от
интензитета на външното магнитно поле.
Парамагнитни с μr >1, и също не зависи от
интензитета на външното магнитно поле.
Феромагнитни с μr >>1, която зависи от
интензитета на външното магнитно поле. Магнитната
проницаемост на феромагнитните материали не е кон-
стантна величина.
Диамагнитните и парамагнитните са немагнитни
материали. Феромагнитните се намагнитват и лесно
усилват магнитното поле, в което се намират. Те са
магнитни материали.
 Магнитната индукция В зависи от интензитета
на полето Н и от характеристиките на средата, в която
се разпространява полето:

𝐵 = 𝜇0 𝜇𝑟 𝐻 = 𝜇0 1 + 𝜘𝑟 𝐻 (4.6)

където 𝜇0 = 4𝜋. 10−7 H/m е магнитната константа;

𝜇𝑟 - относителната магнитна проницаемост на
материала. За всяка среда 𝜇𝑟 е различна от 1.
 За вакуум 𝜇𝑟 = 1, 𝜒𝑟 = 0 и магнитна индукция се
определя по:
𝐵 = 𝐵0 = 𝜇0 𝐻 (4.7)

По (4.6) и (4.7) се получава:

𝐵
𝐵 = 𝜇𝑟 𝐵0 или 𝜇𝑟 = (4.8)
𝐵0

т.е. 𝜇𝑟 е отношението между магнитната индукция

във веществото и индукцията на външното магнитно
поле, създадено във вакуум. Величините 𝜇𝑟 и 𝜒𝑟
характеризират магнитните свойства на материалите.
 От уравнения (4.3, 4.4 и 4.6) се получава:

𝐵 = 𝜇0 𝐻 + 𝑀 (4.10)

Общото магнитно състояние на материала е

резултат от едновременното действие на външни
макроскопични токове, създаващи магнитно поле с
интензитет Н и на вътрешни елементарни токове,
определящи намагнитеността М.
Структура на феромагнитните материали

Възникването на магнитни свойства при

феромагнитните материали е свързано с техния
доменен строеж. Домените са области, в които се
наблюдава самопроизволно намагнитване,
възникващо дори при отсъствие на външно магнитно
поле.

Обемът на домените може да се колебае в

широки граници от 10-1 до 10-6 сm3. Обикновенно
домените имат правилна форма. Такова състояние е
енергетично изгодно и кристала като цяло е
немагнитен.
 y

x
намагнитване
Ос на лесно

JS

Доменна структура на кристален феромагнитен материал

 Всеки домен е намагнитен до насищане в
направление, обикновено различно от направлението
на намагнитеността на съседните домени. При
отсъствие на външно магнитно поле сумарната
намагнитеност на феромагнитния материал е равна на
нула, т.е. той е размагнитен.
 Стена на Блох

Между съседни домени съществува преходен

слой, стена на Блох или граница на домена. В нея се
извършва преходът на магнитните моменти от едно
направление в друго. Вътре в стените магнитните
вектори плавно се завъртат.
 За разглеждане крива на намагнитване на
феромагнитен материал е прието, че се състои от
четири еднакви по форма домена с магнитни моменти
съответно 𝑚1 , 𝑚2 , 𝑚3 и 𝑚4 .
При липса на външно магнитно поле,
намагнитеността на домените е равновероятна във
всички направления. В резултат сумарната
намагнитеност на тялото е равна на нула.
B

І ІІ ІІІ ІV

Крива на намагнитване за феромагнитен материал

 При феромагнитните материали съществува
разлика в стойността на В за една и съща стойност на
Н в зависимост от това, дали Н нараства или
намалява. Явлението се нарича хистерезис.
Хистерезисният цикъл се определя от
графичната зависимост 𝐵 = 𝑓(𝐻), при циклично
изменение на интензитета на магнитно поле между
две негови стойности.
 B
Bmax

Br
-Hc Hc H

-Br

Хистерезисен цикъл на магнитно мек материал

 B

Br

-Hc 0 Hc H

-Br

Хистерезисен цикъл на магнитно твърд материал

 Видове магнитна проницаемост
Поради нееднозначната зависимост на В от Н и
наличието на хистерезисен цикъл, 𝜇𝑟 е променлива
величина и се определя от основната крива на
намагнитване .
Съгласно (4.6) абсолютната магнитна проницаемост се
дефинира:
𝐵
𝜇𝑎 = (4.11)
𝐻

Абсолютната магнитна проницаемост се представя с

израза:
𝜇𝑎 = 𝜇0 𝜇𝑟 (4.12)

където 𝜇0 е магнитната константа.

 B

K αmax
αx
X

Bx
αнач H
H

Зависимост между B и H, за определяне на различните видове

магнитна проницаемост при феромагнитните материали
 Начална 𝜇нач , получава се когато Н клони към
нула:

𝐵
𝜇нач = 𝑙𝑖𝑚 = tg𝛼нач (4.14)
𝐻→0 𝜇0

При едновременно действие над магнитния

материал с постоянно Н0 и променливо Н магнитни
полета при условие Н<<Н0 се въвежда понятието
диференциална магнитна проницаемост 𝜇ДИФ

1 𝑑𝐵
𝜇ДИФ = . (4.16)
𝜇0 𝑑𝐻
 За изчислителни цели, при вериги съдържащи
елемент с феромагнитен материал, работещи при
синусоидално променливо напрежение се използва
комплексната магнитна проницаемост

𝜇𝑟∗ = 𝜇𝑟 − 𝑗𝜇𝑟′′

Първата компонента 𝜇𝑟 отразява намагнитването,

а втората 𝜇𝑟′′ отразява загубите на активна енергия в
магнитния материал т.е. магнитните загуби.
Магнитни загуби

При феромагнитен материал в променливо

магнитно поле се проявяват загуби на енергия. Част от
енергията на магнитното поле се превръща в топлина.
Цикличното пренамагнитване на магнитните
материали предизвиква хистерезисни загуби, които
загряват материала. Те се определят от площта на
статичния му хистерезисен цикъл. Тези загуби са
свързани с преодоляване на предишното магнитно
състояние на пренамагнитваните материали.
 Хистерезистните загуби за единица време т.е.
загубената мощност е:

𝑛
𝑃𝑛 = 𝜂. 𝑓𝐵𝑚𝑎𝑥 .𝑉 (4.17)

където: 𝜂 и n са коефициенти, зависещи от свойствата

на материала; 𝑓- честотата на полето; V - обема на
материала, в който се определят 𝑃𝑛 .

Загубите от вихрови токове, зависят от магнитните

и електрическите свойства на материала и от формата и
размерите му.
 Тези загуби са по-малки, като не се създават
големи контури за вихровите токове, т.е.
магнитопроводът да не е плътен.
Мощността, изразходвана за вихрови токове е:

𝑃𝑓 = 𝜉. 𝑓 2 . 𝐵𝑚𝑎𝑥
2 .𝑉 (4.18)

където: 𝜉 - коефициент, зависещ от свойствата на

магнитния материал, в частност от специфичното му
електрическо съпротивление, както и от геометрията
на образеца.
 Допълнителните загуби 𝑝𝑟 се дефинират като
разлика между определените опитно пълни загуби в
материала и сумата от загубите от хистерезис и вихрови
токове:

𝑝𝑟 = 𝑃 − (𝑃𝑛 + 𝑃𝑓 ) (4.19)

В практиката като числови характеристики на

материалите по отношение на загубите от
пренамагнитване се използуват специфичните загуби на
мощност, съответно от хистерезис и вихрови токове.
Магнитна енергия на магнитно твърд материал

Магнитно твърдите материали се използват за

направата на постоянни магнити.
Постоянните магнити са включени винаги в
отворени магнитни вериги т.е. магнитни вериги с
въздушна междина. В магнитопровода, на границата с
тази междина, възникват магнитни полюси.
Магнитната енергия, която възниква във
въздушната междина между полюсите на магнита е
една от най-важните характеристики на постоянните
магнити .
 B
Br
B1 W1
B2 Wmax
H2 H1
Hc W
0

Крива на намагнитване и размагнитване на магнитно твърд

материал с въздушна междина
 Енергията на магнита във въздушната междина за
единица обем от магнита, т. е. специфичната магнитна
енергия се определя по:

𝐵1 𝐻1
𝑊1 = , 𝐽 𝑚3 (4.20)
2

Индукцията B1 се нарича остатъчна индукция при

отворена магнитна верига. Множителят 1/2 понякога се
пропуска.