ПРЕДБАЛКАН

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА, X КЛАС

НИКОЛА КРЪСТЕВ
85 СУ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“
 СЪДЪРЖАНИЕ
1. Географско положение и граници
2. Морфохидрографски особености и подялба
3. Геоложки строеж и развитие на релефа
4. Полезни изкопаеми
5. Климат
6. Води
7. Почви, растителност и животински свят
8. Стопанско използване и опазване на природните ресурси
 1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ
• Представлява система
от ниски и
средновисоки ридове,
котловини, проломи,
долове, хълмове и др.
• Граници: Дунавска
равнина (север), Стара
планина (юг),
долината на р. Тимок
(запад) и Черно море
(изток).
 1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ГРАНИЦИ
• Дължината
надхвърля 500 km.
• Предбалканът е
част от
Старопланинската
природогеографска
област.
2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА
а/ западна част
• Разполага се между долините
на реките Тимок и Малък
Искър.
• Включват се ридовете Бабин
нос, Венеца, Широка
планина, Пъстрина, Милин
камък, Веслец и Лакавица.
2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА
а/ западна част
• Тук се намират красивите
Белоградчишки скали.
• Те са формирани в
пясъчниците от триаса.
• Развит е подземен карст. При
Рабишката могила се намира
пещерата Магурата.
 2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА

б/ средна част: от долината на р. Малък Искър до Стара река.

• Най-висока е Васильовска планина с Васильов връх – 1490 m.
 2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА

• Възвишения и плата: Драгоица, Ловчански и Микренски височини,

Деветашко плато, Стражата, Търновски и Еленски височини.
• Най-голяма е Севлиевската котловина.
 2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА

• Възвишенията са прорязани от долините на реките Вит, Осъм, Янтра,

Росица.
• Добре развити са карстовите форми.
 2. МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ И ПОДЯЛБА

в/ източна част: на изток от Стара река • В съседство са разположени областите Сланник

• Добре изразени са Преславска и Драгоевска и Герлово.

планина и Лиса планина.

3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА
• Предбалканът се състои от правилни
антиклинални и синклинални гънки.
• Изграден е от варовици, доломити и
пясъчници с мезозойска и терциерна
възраст.
• В ядрото на Белоградчишката
антиклинала има и палеозойски магмени и
седиментни скали.
3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА
• Характерни са
възвишенията и
варовиковите плата,
карстови форми, речни
тераси, речни проломи.
3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА

Търновските височини Васильовска планина

Деветашкото плато и р. Осъм Преславска и Драгоевска планина и р. Голяма Камчия

3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА

Белоградчишките скали
3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА

Магурата

Съева дупка
 4. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
• Количеството им
е сравнително
малко.
• Въглища се
добиват в
Белоградчишко,
Тетевенско и
Троянско, а
природен газ – в
 4. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
• В Трянско има
находища на
железни руди,
варовици и глини.
 5. КЛИМАТ
• Климатът е умереноконтинентален със средни температури – до 11 oC.

• През зимата температурите са отрицателни, а в котловините са характерни инверсии.

• Типичен пример е Севлиевската котловина – средни януарски до -3 oC.

Климатограма на ст. Севлиево Климатограма на ст. Велико Търново
43о01' с.ш., 25о07' и.д., 230 m н.в. 43о05' с.ш., 25о39' и.д., 325 m н.в.
10,9 25,1 659 11,0 22,4 598

40 360 40 360
35 340 35 340
30 320 30 320
25 300 25 300
20 280 20 280
15 260 15 260
10 240 10 240
5 220 5 220
T oC mm

Валежи, mm
0 200 0 200
-5 180 -5 180
T oC

Валежи,

-10 160 -10 160

-15 140 -15 140
-20 120 -20 120
-25 100 -25 100
-30 80 -30 80
-35 60 -35 60
-40 40 -40 40
-45 20 -45 20
-50 0 -50 0
 5. КЛИМАТ
• През лятото температурите са 20 – 22, по-ниски в местата с по-голяма
надморска височина.

Климатограма на ст. Севлиево Климатограма на ст. Велико Търново

43о01' с.ш., 25о07' и.д., 230 m н.в. 43о05' с.ш., 25о39' и.д., 325 m н.в.
10,9 25,1 659 11,0 22,4 598

40 360 40 360
35 340 35 340
30 320 30 320
25 300 25 300
20 280 20 280
15 260 15 260
10 240 10 240
5 220 5 220
T oC mm

Валежи, mm
0 200 0 200
-5 180 -5 180
T oC

Валежи,

-10 160 -10 160

-15 140 -15 140
-20 120 -20 120
-25 100 -25 100
-30 80 -30 80
-35 60 -35 60
-40 40 -40 40
-45 20 -45 20
-50 0 -50 0
5. КЛИМАТ
• Валежите са около 600
mm, но в посока към Стара
планина се увеличават и
достигат 1000 mm.
Климатограма на ст. Велико Търново
43о05' с.ш., 25о39' и.д., 325 m н.в.
11,0 22,4 598

40 360
35 340
30 320
25 300
20 280
15 260
10 240
5 220
Валежи, mm

0 200
-5 180
T oC

-10 160
-15 140
-20 120
-25 100
-30 80
-35 60
-40 40
-45 20
-50 0
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
5. КЛИМАТ
• Причината е, че Стара
планина задържа
влажните въздушни
маси.
Климатограма на ст. Велико Търново
43о05' с.ш., 25о39' и.д., 325 m н.в.
11,0 22,4 598

40 360
35 340
30 320
25 300
20 280
15 260
10 240
5 220
Валежи, mm

0 200
-5 180
T oC

-10 160
-15 140
-20 120
-25 100
-30 80
-35 60
-40 40
-45 20
-50 0
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
5. КЛИМАТ
• Преобладават западни
ветрове.
• Характерен е фьонът.
Климатограма на ст. Велико Търново
43о05' с.ш., 25о39' и.д., 325 m н.в.
11,0 22,4 598

40 360
35 340
30 320
25 300
20 280
15 260
10 240
5 220
Валежи, mm

0 200
-5 180
T oC

-10 160
-15 140
-20 120
-25 100
-30 80
-35 60
-40 40
-45 20
-50 0
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
6. ВОДИ

• Реките извират от Стара планина или от Предбалкана, с изключение на р.

Искър.
• Най-големи са Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом.
6. ВОДИ
• Типично е пролетно
пълноводие.
• Типични са речни
Хидрограма на р. Осъм,
прииждания, нанасящи ст. Ловеч
40

значителни щети. 36

32

• То се дължи на 28
Годишен отток, %

24

снеготопенето и 20
17.1
16 14.5

пролетния максимум
13.4
12 11.3

8.5
8 7 7.2

на валежите.
5.7
4.6
3.8 3.8
4 3

0
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
6. ВОДИ
• Езера: най-голяма е групата на Деветашките карстови езера.

• Минерални извори – Шипково, Вонеща вода и др.

• Някои от реките в района са с карстово подхранване.

Хидрограма на р. Росица,
• Най-голям карстов извор е Глава Панега. 40
ст. Севлиево

36

32

28

Годишен отток, %
24

20
16
16 14.4
13.6
11.7
12
8.8
8 6.8 6.7 6.4
3.8 4 4.3
3.5
4

0
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
7. ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
а/ почви
Сиви горски

• На север: тъмносиви
почви.
• На юг: сиви горски почви.

Хумусно-карбонатни

• Типични са в районите с
развит карст.

Алувиално-ливадни

• Край реките: зеленчуци.

7. ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
б/ растителност
• Гори: благун, цер,
габър, липа, бук.
• Край реките –
върба и топола.
• Храсти – дрян,
леска, глог.
• Карстови терени –
люляк и
смрадлика.
• Ливади и пасища.
7. ПОЧВИ, РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
в/ животински
свят
• Евросибирски и
европейски
видове: глиган,
благороден елен,
сърна, горска
мишка, горски
гълъб, гургулица,
сова и др.
8. ИЗПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ
Използване Основни проблеми
• В горите се извършва • Замърсяване на
дърводобив. атмосферата край големите
• На мястото на изсечените промишлени центрове –
гори се отглеждат лозя и Монтана, Враца, Ловеч,
овощни култури, зърнени, а Севлиево, Велико Търново.
в по-високите части – • Почвена ерозия.
картофи, ръж и др. • Изсичане на горите и
• Пасища – животновъдство. необходимост от
• Добри възможности за залесяване.
развитие на туризма.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!