1

ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ ПРОЦЕСИ
(доц. Георги Велинов)

СЪЩНОСТ НА ПРОЦЕСА

Исторически понятието Окислително Редукционен Процес (ОРП) е

възникнало при изучаване на реакциите, в които участва елементът
кислород.
При свързване на елементите с кислорода се казва, че те се окисляват, а
самият процес се нарича ОКИСЛЕНИЕ . При отнемане на кислород от
дадено съединение (най-често оксид), последното се редуцира, а процесът
се нарича РЕДУКЦИЯ. Елементът, който отнема кислорода, се нарича
РЕДУКТОР.
Така например при взаимодействието на мед Cu с кислород се получава
меден оксид:
2Cu + О2 = 2CuО
Това е процес на Окисление на Редуктора мед - Cu от Окислителя -
кислород, тъй като става свързване на кислорода в съединение.
Противоположен е процесът на взаимодействие на медния оксид с водород:

CuО + Н2 = Cu + Н2О
Тук водородът е Редуктор, тъй като отнема кислорода от съединението и
се окислява до вода. Окислител е медният оксид, от който се отнема
кислорода. Процесът се нарича Редукция, поради това че протича с
отнемане на кислород.
Причината за извършване на горните процеси се състои в следното:
Кислородният атом е силно електроотрицателен, поради което има много
изразена склонност да приема валентните електрони на други атоми и да се
превръща в отрицателен йон. Същевременно тези атоми, които са загубили
електрони се превръщат в положително заредени йони. Така например
процесът на окисление на медта може да се запише по следния начин:
4е
2+ 2−
2Cu + О2 = 2CuО
По-детайлно процесът на обмен на електрони може да бъде записан по
следния начин:
2Cu − 4е → 2Cu2+
О2 + 4е → 2О2−
По аналогичен начин може да бъде записан и процеса на редукция на
медния оксид от водорода:
2е

CuО + Н2 = Cu + Н2О
или по-детайлно:
Н2 − 2е → 2H+
Cu2+ + 2е → Cu
Много съществен извод, който може да се направи от подробния запис на
тези процеси е, че при тях винаги става обмен на електрони между
редуктора и окислителя, като редукторът отдава електрони, а
окислителят приема електрони, но системата като цяло остава
електронеутрална. Следователно броят на отдадените електрони от
редуктора трябва да бъде равен на броя на приетите електрони от
окислителя.
 2
По-късно обаче се оказало, че много химични процеси протичат с преход на
електрони, без това да е свързано с участието на кислородните атоми.
Следователно по-важният белег на ОРП е не участието на кислорода, а
преходът на електрони.

Във връзка с това една по-обща дефиниция за ОРП ги определя като

процеси, при които се извършва преход на електрони от един вид
атоми, йони или молекули към друг вид атоми йони или молекули.

Окислението е процес при който се отдават електрони, а веществото

което ги отдава се нарича Редуктор.

Редукцията е процес при който се приемат електрони, а веществото

което ги приема се нарича Окислител.

Една много удобна условна скала за процесите окисление и редукция може

да се даде със следната схема:

е (електрони)

Окислител Редуктор
редуцира се окислява се

понижава положителната повишава положителната си валентност

си валентност (степен на (степен на окисление)
окисление)

отдаване на е от Редуктора - процес Окисление

условна скала на
валентността … -3 -2 -1 0 +1 +2 +3 …

приемане на е от Окислителя - процес Редукция

Забележка: Ако е трудно да се запомни кой отдава и кой приема електрони

при ОРП , то е полезно да се има предвид известният на всички процес на
свързване на водорда и кислорода във вода, за който категорично всеки
помни, че окислител е кислорода (Oxigen):
2Н2 + О2 = 2Н2О
Н2 − 2е → 2H+ .2
О2 + 4е → 2О2− .1

Всяко вещество, което участва в ОРП има две форми - окислена (означена
за краткост Окс (или Ox) и редуцирана - означена за краткост Ред (или
Red). Те образуват редокс-система, в която Окс и Ред са спрегнати чрез
електрони:
Окс + nе Ред Редукция (на Окс)
или : Ред − nе Окс Окисление (на Ред)
n - брой на пренесените електрони
Важно: Физическата същност на ОРП и всички усложнения, свързани с
изравняването на уравненията на химическите реакции на тези процеси,
произтичат от факта, че електронът има малка маса и относително голям
заряд ( −1).
 3

Поради това тази елементарна частица е много реактивоспособна

и практически не може да съществува самостоятелно!

Следователно не може реално да има само процес на Окисление или

само процес на Редукция.

На практика двата процеса протичат едновременно, за което са необходими

поне две системи или две редокс-двойки: Окс1 , Ред1 и Окс2 , Ред2 :

I-ва система ( 1 ) Окс1 + n 1е Ред1 процес Редукция

II-ра система ( 2 ) Ред2 − n 2е Окс2 процес Окисление

Следователно написаните по-горе уравнения ( 1 ) и ( 2 ) са уравнения на

полуреакции, които реално не могат да съществуват поради изтъкнатите
по-горе особености на електрона като елементарна частица.

Реалният процес е процес на обмен на електрони между двете редокс-

системи (или редокс-двойки), при който не трябва да остават свободни
електрони в системата.

Тъй като броят на приетите електрони от окислителя (n1) в най-общия случай

не е равен на броя на отдададените от редуктора електрони (n2) , т.е.
n1 ≠ n2 , то се налага съставянето на електронен баланс, намирането на
най-малкото общо кратно на броя на обменените електрони (n1 . n2) и
съответно определянето на броя на молекулите на изходните вещества и на
продуктите - т.нар. стехиометрични коефициенти на реакцията.
Следователно един ОРП се изравнява по два признака:

1) Баланс на зарядите или електронен баланс и

2) Материален баланс на изходните вещества и на продуктите, който
е следствие от електронния баланс.

Реалният окислително-редукционен процес представлява сумиране на двете

полуреакции ( 1 ) и ( 2 ) в съответствие с двата признака за изравняване на
реакцията и в общия случай може да се запише по следния начин:

Окс1 + n1е Ред1 .n2

n1 . n2 +
Ред2 − n 2е Окс2 .n1

n2.Окс1 + n1.Ред2 + n1.n2е − n1.n2е n2.Ред1 + n1.Окс2

или:
n2.Окс1 + n1.Ред2 n2.Ред1 + n1.Окс2

На практика, при записване на конкретен ОРП независимо от неговата

сложност е препоръчително да се спазват следните правила:

1. Записват се формулите на всички изходни вещества и на получените

продукти. Например:

KMnO4 + FeSO4 + H2SO4 = K2SO4 + MnSO4 + Fe2(SO4)3 + H2O

 4
2. Определят се атомите или йоните, които променят валентността си или
по-просто и по-удобно степента си на окисление и въз основа на това се
определя окислителя и редуктора в ОРП:

Mn7+ + 5е → Mn2+ Mn7+ е Окислител

Fe − 1е → Fe
2+ 3+
Fe2+ e Редуктор
3. Записват се уравненията на електронния преход:

Mn7+ + 5е → Mn2+
2Fe2+ − 2е → 2Fe3+
В случая трябва да се вземат по два йона от йоните на желязото, защото
толкова йона участват в молекулата на Fe2(SO4)3 .
4. Съставя се електронен баланс:
а) намира се най-малкото общо кратно (НОК) на отдадените и приетите
електрони;
на 2 и 5 НОК = 10
б) определят се допълнителните множители;
10 : 5 = 2 и 10 : 2 = 5
в) записват се допълнителните множители до уравненията на
електронните преходи:

Mn7+ + 5е → Mn2+ .2
2Fe2+ − 2е → 2Fe3+ .5
5. Поставят се допълнителните множители като коефициенти в химичното
уравнение пред окислителя и редуктора:

2KMnO4 + 10FeSO4 + H2SO4 = K2SO4 + 2MnSO4 + 5Fe2(SO4)3 + H2O

6. Изчисляват се и се записват останалите коефициенти, при изричното

условие да не се променят коефициентите пред окислителя и
редуктора, за да не се наруши електронния баланс:

2KMnO4 + 10FeSO4 + 8H2SO4 = K2SO4 + 2MnSO4 + 5Fe2(SO4)3 + H2O

7. Извършва се проверка на материалния баланс, което най-често става или

по кислорода или по водорода, с което ОРП окончателно е изравнен и по
двата признака:
2KMnO4 + 10FeSO4 + 8H2SO4 = K2SO4 + 2MnSO4 + 5Fe2(SO4)3 + 8H2O

Аналогично на утаечните процеси и киселинно-основните взаимодействия,

ОРП също могат да се записват с пълни и съкратени йонни уравнения, което
значително опростява техния запис. Принципът при това е също аналогичен:
записват се само тези йони, които претърпяват някаква промяна при обмяна
на електрони, както и молекулите на новообразуваните вещества (най-често
на водата). Така например горната реакция може да се запише значително
опростено, като се има предвид, че KMnO4 , FeSO4 , H2SO4 , K2SO4 , MnSO4
и Fe2(SO4)3 са разтворими соли и са силни електролити, т.е пълно
дисоцирани.

MnO4− + 5Fe2+ + 8H+ = Mn2+ + 5Fe3+ + 4H2O

Mn7+ + 5е → Mn2+ .1
Fe2+ − е → Fe3+ .5
 5
Други примери на йонен запис на ОРП:

4Ca + 10HNO3 = 4Ca(NO3)2 + N2O + 5H2O

молекулно уравнение ↑
съкратено йонно уравнение ↓
4Ca + 10H+ + 2NO3− = 4Ca2+ + N2O + 5H2O
2N5+ +8e → 2N1+ .1
Ca −2e → Ca2+ .4
4Zn + 10HNO3 = 4Zn(NO3)2 + NH4NO3 + 3H2O
молекулно уравнение ↑
съкратено йонно уравнение ↓
4Zn + 9H+ + NO3− = 4Zn2+ + 3H2O + NH3 (→ NH4NO3)
N5+ +8e → N3− .1
Zn −2e → Zn2+ .4

Забележка: Практически при изравняването на ОРП, особено при

натрупване на по-голям опит и техника, цитираните по-горе правила и етапи
са по-скоро етапи на логическото разсъждение.
Фактически, абсолютно задължително трябва да се записва
електронния баланс, защото той изразява в синтезиран вид както
физическата същност на процеса, така и основната част на посочените
правила и етапи.

ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ СВОЙСТВА
НА МЕТАЛИТЕ И НЕМЕТАЛИТЕ

Атомите на металите имат малък брой електрони (1,2 или 3) в последния си

електронен слой, поради което при ОРП те отдават тези електрони и се
проявяват като Редуктори. Това са химичните елементи от IA , IIA , IIIA
групи (главните групи) и всички елементи от Б групите - от I до VIII . Най-
силни редуктори са химичните елементи от IA-група - алкалните метали,
което се дължи на най-малкия брой електрони в последния електронен слой
(3s1) и респективно най-ниска йонизационна енергия. В самата група
редукционната способност нараства с увеличаване на атомния радиус, като
елементът с най-силни редукционни свойства е Цезият (Cs) - елементът
Франций (Fr) е изкуствено получен.
В периодичната система елементите с най-силни редукционни свойства , т.е.
с най-ниска йонизационна енергия са разположени в долния ляв ъгъл на
системата (Cs , Rb , Ba , Sr … ).
Освен металите, редукционни свойства проявяват още Водорода и
Въглерода . Тези техни свойства се използват в металургията при
получаване на метали, поради което тези елементи са промишлени
редуктори.
Освен това редукционни свойства проявяват някои метални катиони в по-
ниската си валентност, когато са възможни няколко валентни състояния -
характерно предимно за катионите на преходните елементи:
Fe2+ → Fe3+ ; Cr3+ → Cr6+ ; Sn2+ → Sn4+ …
Редукционни свойства проявяват и някои аниони на неметали, в които
неметалът е в относително по-ниска степен на окисление:
S2− ; SO32− ; Cl− ; I− …

Неметалите притежават по-голям брой електрони в последния си

електронен слой (5 , 6 или 7), поради което е по-характерно при ОРП те да
приемат електрони и респективно да се проявяват като Окислители. Така
 6
например типичните неметали като халогенните елемнети (F , Cl , Br , I ) и
кислорода - O2 , са най-типичните Окислители. По принцип това са
елементите с най-голямо електронно сродство, притежаващи най-голям
афинитет към електроните.
Не малка част от неметалите обаче, при ОРП могат както да приемат, така
и да отдават електрони и респективно проявяват окислителни или
редукционни свойства. Коя от двете способности ще се прояви, зависи от
другия партньор в процеса:

S + O2 = SO2 S + Н2 = Н2S
Ред Окс Окс Ред

Химичните елементи с най-силни окислителни свойства заемат горния десен

ъгъл на периодичната система. Така например Флуорът е най-силният
окислител, който проявява окислителни свойства дори спрямо
Кислорода.
Инертните газове рязко се отличават от останалите неметали, поради
особено стабилната си електронна конфигурация. По-тежките - Ксенон ,
Криптон и отчасти Аргон , проявяват много слаби окислителни свойства,
докато по-леките - Неон и Хелий са изключително инертни.

РЕД НА ОТНОСИТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЕТАЛИТЕ

В редица случаи протичат реакции между метали и разтвори на електролити,

които съдържат метални йони. Тези процеси по механизъм представляват
ОРП, при което е съществено в такива случаи да се знае посоката на
протичане на процеса и дали изобщо е възможно неговото протичане. Нека
за илюстрация се направят следните прости експерименти:
1. В разтвор на меден сулфат (CuSO4) се внася желязна пластинка
(например обикновен гвоздей). Наблюдава се покриване на желязната
повърхност с тънък слой от мед, в резултат на извършване на ОРП:
Cu2+ + Fe = Fe2+ + Cu
2. Ако в разтвор на железен сулфат се постави пластинка мед, реакция не
се наблюдава. Следователно горният ОРП може да протича само от ляво
на дясно, но не и обратно.
3. Ако в разтвор на сребърна сол (например AgNO3) се поставят желязна и
медна пластинка, то и двете повърхности се покриват с тънък слой от
сребро - посребряват се:
2Ag+ + Fe = Fe2+ + 2Ag
2Ag+ + Cu = Cu2+ + 2Ag
Може да се направи извода, че най-активният метал от трите разгледани, е
желязото, тъй като то измества както медта, така и среброто от съответните
съединения. Най-неактивен или както се казва най-благороден от трите
разгледани метала е среброто. Или: от трите разгледани метала най-
силен редуктор е желязото, а най-слаб редуктор - среброто.
Като се има предвид, че металът е Ред-формата, а съответните йони - Окс-
формата на всяка редокс-двйка, то колкото по-силен редуктор е металът,
толкова по-слаб окислител е съответния му катион и обратно, защото те
образуват една спрегната система посредством обменените между тях
електрони. На базата на тези разсъждения може да се направи следното
подреждане:
нарастват редукционните способности на металите

Fe Cu Ag
Fe2+ Cu2+ Ag+
 7

нарастват окислителните способности на катионите

По подобен начин може да се установи активността на всички метали един

спрямо друг. В резултат на това се получава т.нар. Ред на Относителната
Активност (РОА) на металите, показващ изменението на техните
редукционни свойства, както и изменението на окислителните свойства на
съответните метални катиони:
нарастват редукционните способности на металите

Ред : Li K Ca Na Mg Al Zn Fe Ni Sn Pb H Cu Hg Ag Au
Окс : Li+ K+ Ca2+ Na+ Mg2+ Al3+ Zn2+ Fe2+ Ni2+ Sn2+ Pb2+ H+ Cu2+ Hg2+ Ag+ Au+

нарастват окислителните способности на катионите

Всеки елемент от РОА може да измести от съответното съединение

металите, които стоят надясно от него в реда. По-точно казано посоката на
един ОРП между метали и разтворими метални соли е:

Активен метал + Катион на по-слабо активен метал

Този ред се отнася само за ОРП между метали и разтвори на

електролити (разтворими метални соли)!

В РОА особено място заема водородът (респективно водородните йони).

Взаимодействието на металите с киселините или като се казва разтварянето
им в киселини, по същество е един ОРП, при който активните метали се
окисляват, а водородните йони на киселината се редуцират до елементен
водород:
Zn + 2H+ = Zn2+ + H2
При изследване на процесите на разтваряне на металите в киселини е
установенo, че водородът трябва да се постави между оловото и медта в
РОА. Всички метали, които стоят наляво от водорода в РОА могат да
изместват водородните йони от киселините, т.е. те са активни метали и се
разтварят в киселини. Благородните метали, които стоят след водорода в
РОА не се разтварят в киселини, чиито аниони нямат окислително действие
– напр. HCl , разредена H2SO4.

ВАЛЕНТНОСТ И СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ

Понятието валентност се въвежда още през 1852 г. от Франкланд като

количествена мярка за способността на атомите на химичните елементи
да се свързват с един или няколко атома от друг химичен елемент.
Следователно валентността отразява едно от основните свойства на силите
на химично свързване - свойството им да се насищат.
По-късното развитие на учението за строежа на атома и свързаното с него
учение за природата на химичната връзка, доведе до понятия като валентни
електрони, валентни орбитали, валентни състояния и пр. С други думи
валентността започна да се свързва с броя на връзките, които атомите
на един химичен елемент формират с атомите на други елементи при
образуване на химичните съединения.
Това отъждествяване на валентност с брой на връзките доведе до редица
затруднения:
 8
1. Според Франкланд, валентността се определя от броя на връзките на
даден атом с други атоми. Тогава каква е валентността между
еднотипните атоми в простите вещества? Или в пероксидите? Или между
атомите на въглерода в органичните съединения?
Например в азотната молекула има тройна връзка между двата азотни
атома, но това не означава, че азотът в простото вещество е тривалентен.
2. Ако валентността се определя от броя на връзките, независимо от това
дали са между еднотипни или разнотипни атоми, то следва да се
откажем от представата, че при ОРП валентността на химичните
елементи се променя.
Например оксаловата киселина Н2С2О4 , се окислява от калиев
перманганат до СО2 , но както в Н2С2О4 , така и в СО2 , въглеродът е
свързан с по 4 връзки , т.е. той си остава четиривалентен.
3. Изучаването на комплексните съединения и въвеждането на представите
за донорно-акцепторната връзка показаха, че не всяка химична връзка
трябва да се има предвид при определянето на валентността.
Например: В комплексните йони [Fe(CN)6]3− и [Fe(CN)6]4− всеки железен
йон е свързан, при това много здраво, с по шест цианидни йона, но
валентността на желязото в двата йона е съответно трета и втора, което
определя и валентността на комплексните йони.

В крайна сметка процесът на осмисляне и обогатяване на

понятието валентност доведе до неговото обезличаване и
невъзможност за еднозначно и ясно определение!

Поради това в учебната литература все повече навлиза понятието степен

на окисление.

Степента на окисление е условният заряд, който придобива даден

химичен елемент в негово съединение, при предпоставката, че всички
връзки се приемат за йонни, т.е. свързването става с пълен електронен
преход.

Очевидно понятието степен на окисление има значителен формализъм, но

опитът показва, че този формализъм се компенсира от голямото му
удобство, особено при третирането на ОРП при органични съединения.
При определянето на степента на окисление на даден атом в негово
съединение или в просто вещество се налага използването на няколко
прости правила:

1. Водородът винаги е в степен на окисление +I с изключение на

хидридите на активните метали, където степента му на окисление е −I .

2. Алкалните метали са винаги от степен на окисление +I , алкалоземните -

+II , а алуминият - от степен на окисление +III.

3. Кислородът е винаги от степен на окисление −II с изключение на

пероксидите, където е от степен на окисление −I , и на ОF2 , където е от
степен на окисление +II .

4. В простите вещества , както и при въглерод-въглерод връзките в

органичните вещества , степента на окисление на елементите е нула.
 9
5. Сумата от степените на окисление на всички атоми в една молекула е
равен на нула , а при йоните - сумата е равна на общия заряд на йона.

По правило степента на окисление и валентността не съвпадат.

Например известно е, че във всички съединения въглеродът е четири
валентен. В следната поредица от съединения обаче неговата степен на
окисление се променя от −IV до +IV :

СН4 С2Н6 С2Н4 С2Н2 НСНО СО СО2

−IV −III −II −I 0 +II +IV

Познаването на степента на окисление е необходимо, за да се записват

правилно формулите на химичните съединения, да се съставя вярно
електронния баланс и съответно да се изравняват уравненията на ОРП.

ЕЛЕКТРОЛИЗА
Електролиза се нарича съвкупността от процесите, които протичат при
преминаване на постоянен (прав) електрически ток през електрохимична
система, състояща се от два електрода (КАТОД К − и АНОД А + ) и
разтвор или стопилка на електролит.
Например: електролиза на стопилка от MgCl2 . При преминаване на
постоянен електрически ток, катионите на магнезия (Mg2+) се придвижват
към отрицателния полюс - катода, върху който се извършва процеса:
Mg2+ + 2e → Mg
Следователно на катода се извършва процес на Редукция, при който
окислените форми на елементите (техните катиони) приемат електрони и се
редуцират. Извършва се т.нар. катодна редукция.
В същото време анионите на хлора (Cl−) се придвижват към положителния
полюс - анода, върху който се извършват два процеса:
първичен, при който Cl− отдава електрон и се окислява до елементен хлор
Cl− − e → Cl - т.нар. анодно окисление
вторичен, при който два атома хлор се свързват до молекула хлор:
2Cl → Cl2↑
Сумарният електрохимичен процес е:
Mg2+ + 2Cl− = Mg + Cl2
Този процес обаче не протича спонтанно, а само под действието на
електрически ток от външен източник, при което преходът на електрони от
хлоридните аниони към магнезиевите катиони се осъществява от анода към
катода по външна електрическа верига (проводник).
Следователно, електрохимичните реакции при електролизата протичат за
сметка на електрическа енергия, която се подава от външен източник. В това
се заключава съществената разлика между електролизните процеси и
процесите в галваничните елементи (акумолатори, батерии). При
галваничните елементи се получава постоянен (прав) ток за сметка на
спонтанно протичащи окислително-редукционни реакции.

ЕЛЕКТРОЛИЗА ВЪВ ВОДНИ РАЗТВОРИ НА ЕЛЕКТРОЛИТИ

 10
В тези случаи трябва да се има предвид, че освен катионът и анионът на
електролита, във водния разтвор се намират и водородните (Н+) и
хидроксидните (ОН−) йони, получени при дисоциацията на водата.
Последните също се отправят към съответните полюси под действието на
постоянния електрически ток, така че на катода и анода са възможни няколко
конкурентни реакции. По принцип от всички възможни реакции ще
протече тази, която се осъществява с най-малка загуба на енергия.

КАТОДНИ ПРОЦЕСИ (КАТОДНА РЕДУКЦИЯ)

Катодната редукция е процес, при който металните или водородните
катиони приемат електрони и се получават: първично - съответните
елементи и вторично - съответните им прости вещества. Следователно
водещо правило за вида на катодните процеси е РОА (вж. по-горе): на
катода преимуществено ще се редуцират по-силните окислители.
Например във воден разтвор на NaCl на катода ще протече процесът:

първичен: Н+ + 1е → Н
вторичен: Н + Н → Н2↑
докато във воден разтвор на CuCl2 катодната редукция ще бъде:
Cu2+ + 2e → Cu
Забележка: При електролиза на водни разтвори, съдържащи катиони на
металите, стоящи в РОА между Al и Н, на катода практически могат да се
редуцират едновременно металните катиони и водородните йони.
Следователно в тези случаи продукти на катодната редукция са
паралелно и метал и водород - Н2 .
Друг фактор, който влияе на катодните процеси и изобщо на електролизните
процеси - това е концентрацията на съответните йони. Така например,
поради определящото влияние на този фактор, в силно кисели разтвори
(ниско рН ≈ 0) дори на катиони с преобладаващи окислителни свойства,
преимуществено протича процес на катодна редукция на водата с отделяне
на водород по схемата:
2Н2О + 2е → 2ОН− + Н2↑

АНОДНИ ПРОЦЕСИ
Водещо правило за определяне вида на анодните процеси на окисление е
редът на относителната активност за редукционните свойства на анионите:

… S2− I− Br− Cl− OH− SO42− SO32− NO3−

редукционната способност намалява

От него се вижда, че най-силни редуктори са анионите на безкислородните

киселини (освен HF и флуоридите). Анионите на кислородсъдържащите
киселини - HNO3 , H2SO4 и др. са по-слаби редуктори от OH− йоните на
водата, поради което в техните водни разтвори и разтвори на солите им,
анодно окисление претърпява хидроксидният йон с отделяне на кислород:

първичен процес: 4 OH− − 4e → 4ОН

вторичен процес: 4 OH → 2Н2О + О2↑

Процесите на анодно окисление зависят още и от материала, от който е

направен положителния полюс - анода. На тази основа се различават два
вида аноди: ИНЕРТНИ АНОДИ - направени от материал, който не може да
 11
претърпи окисление (например: платина, графит, въглен) и АКТИВНИ
АНОДИ - направени от материал, който може да се окислява.
Когато се използват ИНЕРТНИ АНОДИ при електролиза на водни разтвори
на основи, кислородни киселини (или техни соли), HF и флуориди,
анодно окисление претърпява водата, като се отделя кислород.
Електрохимичната реакция на анодно окисление протича по две схеми, в
зависимост от рН на разтвора:
в силно алкална среда (високо рН): 4OH− − 4e → 2Н2О + О2↑
в силно кисела среда (ниско рН) : 2Н2О − 4e → 4Н+ + О2↑

При анодно окисление на водни разтвори на безкислородни киселини или

техни соли (без HF и флуориди), на инертния анод се отправя S2− (до S)
или X− (до X2↑).
При електролиза с АКТИВНИ АНОДИ (най-често направени от метал - Cu ,
Ag , Ni) се извършва т.нар. анодно разтваряне на метала на анода.
Например: електролиза на воден разтвор на CuSO4 с активен анод -
елементна мед:
катодна редукция: Cu2+ + 2e → Cu
анодно окисление: Cu − 2e → Cu2+ (а не OH− → О2↑)

При същата постановка ако се използва воден разтвор на CuCl2 на анода

ще се отдели хлор - Cl2↑.
Забележка: Ако в поставената задача или в тестовия въпрос не е
изрично указано, че се използва активен анод, това означава, че
електролизните процеси трябва да се представят с използване на
инертен анод.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОЛИЗНИТЕ ПРОЦЕСИ

1. За получаване на прости вещества:

а) електролиза на стопилки на активните метали (IA и IIA група) и Al.
б) електролиза на водни разтвори на по-неактивни (след Н) метали - Cu ,
Ag .

2. Пречистване (рафиниране) на вещества - например електролиза на

воден разтвор на CuSO4 с активен анод (от техническа мед)
Катод: чиста мед
Анод : техническа мед

3. Галванични покрития - т.нар. галваностегия:

Електролиза с активен анод с цел антикорозионна защита, декоративни
метални покрития или реставрация.
Катод: метален предмет, който ще се покрива.
Анод : благороден метал (Au , Ag , Cu).
Разтвор: воден разтвор от сол на благородния метал (сулфат, нитрат).
Предметите се позлатяват, посребряват, помедняват и пр.

4. Галванопластика - електролитно отделяне на метал върху неметална

подложка с цел получаване на копия, матрици и др.

5. Електрохимични синтези - например хлоралкална електролиза за

получаване на натриева или калиева основа и на хлор. В тези случаи
пътят на електролизата се оказва икономически по-целесъобразен,
отколкото други възможни химически методи.
 12

Октомври, 2002 г.