Professional Documents
Culture Documents
Велислав
Алтънов
1
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Велислав Алтънов
2
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Вместо увод
3
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
4
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Тодор Кусев (бъдещият монах Методий) е роден в гр. Прилеп през септември
1838 г. Отрано той и петимата му братя и сестра останали без баща, а по-късно и
без майка. Били прибрани от съграждани, отгледани и изучени. Тодор станал
идеен последовател на всепризнатия от населението на Прилеп и дори от
турската власт будител и общественик Хаджи Ристе Дамянов – Логотет. Заветът
на този човек бил: “Деца, вардете Бугарското... ” Той основал в града първото
българско училище, в което учил и бъдещият архимандрит Методий. Там като
ученик малкият Тодор приел от влиянието на македонските български
възрожденци – Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др. След училище до късно
разговарял, дискутирал със своите учители по въпроси от различно естество,
като проявявал особен интерес към делата и съдбините на народа ни. Друг негов
учител, Йордан Джинот, изнасял редовно беседи по история с думите: “Поистине
нема по-величав от Болгарин... Должни сме да се жертваме за бракята наши
пресладки Болгаре... ”
5
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
След като гр. Прилеп се издигнал като търговски център, в него се оформил
заможен елит. Икономическата му независимост изиграла ролята на важен
фактор за проява на възрожденските тенденции и личните качества на
осъзналите се и по-будни люде, които се откроили измежду съгражданите си.
6
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Очевидно това е било известно на младия Тодор, който още отрано бил изпълнен
с енергия и воля за действие. Той използвал при всякакъв повод тези свои
оръжия по всички горепосочени начини. Съзнавал е, че понякога съвсем
незначителни на пръв поглед постъпки, но извършени по правилния начин, на
нужното място и в точното време се оказват изключително мащабни по своя
7
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
8
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
9
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
10
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
6. Две годни по-късно, през 1873 г., Тодор Кусев приел монашеско подстрижение
с името Методий. Скоро поради активността и изключителните си качества
станал протосингел на пловдивския митрополит Панарет, а по-късно и пръв
помощник, а и заместник и на самия български екзарх.
11
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
затъмнение” по въпроса. Даже ако и при това положение светът един ден беше
научил за това, щеше да е твърде късно, когато всичко имало давност и каквато
и да било реакция срещу безчинствата и кланетата над българския народ при
потушаване на въстанието би била безпредметна. По този начин раните биха се
забравили, българите – обезсърчили от това, че саможертвата им е обезсмислена,
а световната общественост – без възможност да реагира и да вземе адекватни
решения на момента, навреме.
Затова задача номер едно пред един български патриот, истински стратег, би
било непременно да се постигне целта на въстанието – оповестяване на
жестокостите и оттам да се провокира намесата на Великите сили в полза на
изстрадалите българи. Тоест трябвало спешно да се разпространи информацията
за зверствата, въпреки мерките на турската власт срещу това. Точно така
постъпил и архимандрит Методий в случая. Въпреки че по същото време било
изключително опасно да се излиза вън от къщи, защото всеки българин (мъж),
срещнат по улици и поля, бивал убиван, Методий лично обикалял и събрал
данни за 41 опожарени села; увил описаната информация за това около краката
си и, въпреки предупрежденията на мютесарифа18 за опасностите, на които
можел да се натъкне, заминал за Цариград. Но достигането на тази информация
до столицата още не била всичко, необходимо за крайния успех.
10. Ето защо, едновременно с това сам той разработил план за огласяване на
зверствата и кланетата и го привел в изпълнение. Организирал таен
“информационен” комитет, в който влезли К. Величков, Ст. Панаретов, М. Пелов
и др., с цел събиране на доказателства по въпроса и редовно осведомяване за
изстъпленията над населението ни по цялата българска земя. Данните приемал
от свои доверени хора в Пловдив чрез техни дописки, които те изпращали
(забележете!) с австрийска поща в Цариград... Всички сведения били грижливо
систематизирани, превеждани на френски език и преписвани в десетки
екземпляри от българските ученици в протестантския Робърт колеж (по онова
време там имало много българи). Сам Методий се свързал със своите познайници
от колежа – протестантските мисионери-преподаватели д-р А. Лонг и директора
на колежа Уошбърн. Чрез тях преписи от данните попаднали и у посланиците
Елиът и Гладстон, а чрез кореспондентите на вестниците “Таймс” – Макензи, и
на “Дейли нюз” – Пиърс, важните вести се разпространили по света, с което била
алармирана и световната общественост.
12
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
късно, през зимата на 1876–1877 г., обявила война на Турция, което довело и до
нашето освобождение.
— чрез своите връзки във вестниците “Курие д’Ориан”, “Ла Тюрки” и др.
архимандритът предизвикал и ответна анкета срещу фалшивата статистика на
французина Синве, която помагала по-скоро на фанариотите и турците,
отколкото на българите. И тук Методий също удържал победа. Въпросният
французин се видял принуден да признае, че за изработване на своята
статистика той е използвал главно данни, предоставени му от Цариградската
патриаршия, която, както знаем, имала интерес да фалшифицира истината и да
представя множество чисто български области за населени изцяло с гърци...
12. Още преди края на конференцията обаче турският генерал Мидхат паша се
опитал да осуети решенията на посланиците на Европа в Цариград, като
организирал манипулирана от него “реакция” на християнското население срещу
13
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
14
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
13. След всичката му активност, влияние и намеса, понеже попречил на не- една
турска инициатива, което станало прекалено явно, над живота на Методий вече
естествено надвиснала смъртна опастност. Наложило се той спешно да напусне
Цариград и оттам отишъл право в Щаба на руските войски, които вече нахлували
в българските земи. След първите победи над турците те се намирали в
околностите на Търново (все още на север от Балкана – Стара планина), в с.
Студена. Пристигайки там, той с прискърбие узнал, че руският император вече се
готвел да прекрати войната дотам, докъдето бил стигнал, и да сключи мир с
Турция. Възможно е дотук развоят на военните действия да го удовлетворявал.
Официално оповестената причина обаче била множеството оплаквания,
изказвани от руските войници срещу българите. Обвиненията се свеждали до
следното:
Българите бягат, когато видят човек в униформа, тъй като от няколко века насам
те нищо добро не са видели тъкмо от представителите на властта, а само
кожодерство, непосилни данъци и произвол.
15
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
14. В навечерието на Берлинския конгрес (1878 г.), който Великите сили свикали,
разтревожени от напредването на руските войски към Цариград, архимандрит
Методий първи започнал да бие тревога за опасността, че някои от силите от
Запад ще се опитат да осуетят Санстефанския мирен договор, който в
максимална степен решавал българския национален въпрос.
16
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
17
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
18
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Русия използвала като свои инструменти (твърде успешно при това) българи,
възпитаници на руски училища (университети, семинарии), които да
разпространяват сред българския народ руското влияние, респект и
преклонение. Факт е, между впрочем, че всички завършили в Русия българи
задължително се връщали у нас вече като крайни русофили31.
19
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
20
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
21
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Както и сам Методий отбелязва: “От това сляпо русофилство боледуваше целият
български народ...”
22
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
23
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
24
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
25
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Ето как започнал да действа той сега, предвид новата служба, положението и
възрастта си, които определено наложили някои ограничения на възможностите
и силите му.
Тъй като бил контактен и интелигентен човек, той създавал връзки на всякакви
нива в обществото, а и поддържал и развивал отношенията си с отделните
личности. Въпреки че до 1920 г. комуникациите далеч не били на това
техническо ниво, на което се намират те през 2003 г., митрополит Методий
изключително успешно се възползвал от съществуващите тогава възможности.
Той бил вече в напреднала възраст и липсата на подходящ удобен и бърз
транспорт, както и липсата на време компенсирал с ежедневна оживена
кореспонденция – писма и телеграми. От личния му архив са запазени над 2000
писмени оригинала и едва ли това е всичко, което е писал. Методий Кусев бил
мотивиран за тази си дейност, понеже разбирал, че държавните мъже на
България не могат да знаят всичко, а и често се налага някоя истина да им бъде
посочена от друга гледна точка, извън статуквото им, за да я забележат. По тези
причини на практика той влизал в ролята на техен нещатен наблюдател,
съветник, дипломат и стратег.
26
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
27
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
28
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Древните римляни казвали: “Verba volant, scripta manet” – “Казаната дума отлита,
написаното слово остава”. Методий Кусев се е погрижил да опише и да
публикува много от изследванията и разкритията си, за да може по-широк кръг
29
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
И тези дела от неговия изключително богат живот са премного; затова ето три от
тях:
30
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
31
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
ІІІ. Равносметка
* * *
32
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
33
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Литература:
Кюркчиев, Петър. Методий Кусевич – едно знаме на българския дух. С., Печатница П.
Глушковъ, 1934.
Методий, Митрополит Старозагорски и др. Македония в своите жители само сърби няма
и др. Чирпан, Печатница Н. Попов и С-ие, 1913. Преизд. от “Глобус 91” , ДФ “Балкан”. С.,
1996.
34
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
Бележки:
Този исторически фактор е и една от причините Древният Рим да окаже толкова мощно влияние
върху света. Днес с право се твърди, че водещите в икономическо, политическо и културно
отношение света държави – Западна Европа и САЩ, са наследници на Рим. На римските традиции
и опит в управлението, на законността, културата, военното дело и икономиката.
Като най-прикрит и успешен начин да реализира тази своя мечта, въпросната прослойка решила
да вземе в свои ръце духовно-религиозния монопол в Османската империя, т.е. да издейства от
35
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
2. Васалното на Турция княжество Влашко, което е бивша българска провинция и от ХІІ – ХІІІ в.,
се оформило като отделна, но все пак българска държава; под фанариотски внушения през ХVІІІ
в. променило името на държавата си на “Ромъния”, азбуката – от българска кирилица на
латиница, официалния си език и този при богослужението от старобългарски на изкуствено
създадената тогава граматика на влашки или ромънски. И тях фанариотите не гърцизирали, но
ги ромеизирали и ако дотогава двата народа – оттатък и отсам р. Дунав – смятали себе си за един
народ, сега вече били завинаги разделени от измислено самосъзнание и противопоставени един
на друг. (Нещо такова извършиха сърбите с българските македонци през този век –
македонизираха ги.) Това е принципът “Разделяй и владей”…
3. Сега наред за асимилиране били българите. И духовниците гърци пристъпили към действие...
6
Църнушанов, К. Цит. Съч, с. 13.
7
Това е официално приетата от нашето образование и наука дата; затова съм използвал нея. Но
напоследък вече има някои нови разкрития, които сочат, че до 1398 и дори чак до 1410 г. все още
е имало самостоятелно българско управление – политически легитимни водачи, независимо
болярство, войска и население, неподвластни на Османската империя. И фактически докато не са
били окончателно покорени или победени и те, все още независимостта е била налице, макар и
върху ограничена територия.
8
Построена за българите със средства на българина Хаджи Христо Логотет. По Църнушанов, К.
Цит. съч.
[1]1 Това понятие означава – да се приемат гръцка идеология и самосъзнание, да се внушат чужда
историчност и мислене. По същия начин, както и при куцовласите там, за които вече споменахме.
Въпреки че предците на куцовласите – римляните, някога завладели Древна Елада
(гръцкоговореща) и въвели там своя латински език за официален, след като до VІІ в. Византия от
модно увлечение се гърцизирала, сега вече, макар 17 века да пазели езика си, тези римски
36
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
потомци със средствата на църковното богослужение и учебно дело на гръцки били отново
асимилирани и гърцизирани от цариградското гръцко духовенство. Както споменахме, те пишели
на гръцки, което станало възможно, само защото добили гръцко самосъзнание и били
превърнати в оръдие за интересите на Фенер срещу българите. Същият процес сега заплашвал и
народа ни и някои от по-заможните българи започвали вече да се поддават.
12
Документ за одобрение, разрешение за мероприятието.
[1]4 Курсивът в тези негови думи е мой. Давам го за пояснение, тъй като съм направил съвсем
кратка извадка от цялостната му реч на въпросния събор и в нея мисълта не е съвсем ясна.
[1]7 К.а., В.А. поради това, че цитираният текст не се среща в оригинала на Новия завет на
Библията. Но тук архимандрит Методий хитро употребил този спомагателен израз с цел да
обърнат внимание на думите му и да постигне целта си.
2
[1] Старобългарска дума за “монах”. А думата “монах” е гръцка и през турското робство
постепенно е изместила българската под влияние на гърците-фанариоти. Същото се отнася и за
“монастир” – “метох”, както и за множество други термини от областта на българското
православно богослужение, като: “клирос”, “параклис”; също имената на някои богослужебни
книги: Пентикостар, Типик, Триод и др.
37
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
28 Русия “предала” (с какво ли право?) Северна Добруджа, макар чак до Делтата на р. Дунав тя да
била изцяло заселена с българи и нито един румънец, на Румъния при преминаване на руските
войски през територията є в 1877–1878 г. Русия сторила това като компенсация на румънците
поради факта, че по същото време “матушката” заграбила тяхната Бесарабия. За да не са
недоволни румънците, нашата “братска освободителка” откъснала щедро земя от снагата ни и им
я “подарила” (както се казва – “с чужда пита помен направила”… ).
Западните български земи в Поморавието – Ниш, Пирот и Враня, пак Русия “отстъпила” на
Сърбия заради това, че последната се включила на нейна страна за няколко дни във войната
срещу Турция. На практика Сърбия не воювала с турците, а се настанила в освободените земи,
напуснати от власт и войски поради руските победни походи; тя не освободила тези земи, а ги
заграбила и подложила на терор и асимилиране българското население в тях.
30 Методий, Митрополитъ Старозагорски и др. Македония в своите жители само сърби няма и др.
Чирпан , Печ. Н. Попов и С-ие, 1913. Преизд. от “Глобус 91” , ДФ “Балкан”. С., 1996, с. 102.
33 Става дума за цар Иван Грозни. Още от негово време (ХVI в.) датират тези слухове, а
следователно и стремежите на Русия към проливите.
35 За съжаление с последователните и целеносочени действия в тази насока през цялата ни нова
история те успели да постигнат това. Виждаме го и по време на Берлинския конгрес (1878 г.), и с
подкрепата на враговете ни и намесата в Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913),
и през Първата (1915–1918), и с Втората световна война (1939–1945).
38
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
36 Методий, Митрополитъ Старозагорски и др. Македония в своите жители само сърби няма..., с.
53.
38 Стремеж към чуждото, желание да се разрасне страната до големи, “велики” размери чрез
заграбване, завладяване и присъединяване на чужди територии, без значение населени ли са те
със сърби или не, като при това се измислят фалшиви, недействителни доказателства за мними
исторически, културни или етнически основания за подобни претенции. По Пенев, Боян.
Сръбският шовинизъм. С., Печ. С. М. Стайков, 1916, 1–2 (фотот. от: Македония в своите жители
само сърби няма...).
41 Наблюдавайки днес как във войните от 1991 - 1998 сърбите избиха хиляди хървати, 300 000
босненци (?!) и десетки, и стотици албанци в Косово – все мирно и беззащитно население,
разбираме, че този съседен нам народ – сърбите, никак не са се променил и дори в началото на
ХХІ в., при това в Европа (!!!), продължават човеконенавистническата си политика на див,
нецивилизован и варварски народ.
42 Църковноадминистративни хроники.
44 Към днешна дата (1996–1998) хитрите гърци вече са коригирали тази своя грешка и новото им
официално становище е, че в Северна Гърция сега има не “българогласни”, а “славяногласни
елини”... Такова твърдение е в интерес на тях, на Сърбия, Русия и славянския свят, но не и на
България.
46 Митрополитът цитира в тази телеграма стихове от Евангелието (Св. Евангелие от св. ап.
Матей, 5 гл., 16 ст.).
47 Вж. Заветът на Митрополит Методий Кусев. Доклади на юбилейна научна конференция “160
години от рождението на Митрополит Методий Кусев”. С., Изд. Фондация “Методий Кусев”, 1999,
с. 226.
39
Списание „Разум”, брой 2, 2003.
48 Странно как всичко се повтаря и досега. Днес българи, работили в Коми, протестират за
заплатите си, но Русия се била “договорила” с нашето правителство да не им плаща!? (Труд,
15892, 8 февр.1999).
40