МИНИСТВРСТВО НА ОТБРАНАТА

Национален военен университет „Васил Левски”

Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”

Георги П. Георгиев
Татяна Д. Обретенова

Ръководство
за решаване на задачи по
Теоретична електротехника

Шумен
2006

1
 Ръководството е предназначено за обучаващите се (редовно и
задочно) по специалностите „Комуникационна техника и технологии”
и „Компютърни системи и технологии” в националноя военен
университет „Васил Левски”. То може да се използва и от обучаващи
се в други висши училища, където се изучава дисциплината
„Теоретична електротехника”, както и от инженери, които се
интересуват от проблемите свързани с анализа на линейни
електрически вериги със съсредоточени параметри.
С показаните решения се цели да се подпомогнат обучаващите се
в усвояването на учебния материал по дисциплината „Теоретична
електротехника”.

Георги Панайотов Георгиев

Татяна Димитрова Обретенова
НВУ „В. Левски”, факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – 2006
ISBN-10: 954-9681-23-8
ISBN-13: 978-954-9681-23-9

2
 Предговор
В това „Ръководство за решаване на задачи по теоретична
електротехника “ е включен учебен материял от разделите –
еквивалентни преобразувания на линейни електрически вариги, методи
за изчисление на линейни електрически и магнитни вериги,
изчисление на линейни електрически вериги при периодични
синусоидални и несинусоидални режими и преходни процеси в
линейни електрически вериги.
В началото на всеки от посочените раздели са дадени основните
теоретични положения, които се използват при решаване на задачите
от този раздел.
Поради това, че учебното пособие е предназначено за
самостоятелна подготовка на обучаемите по практическото
приложение на учебния материял по дисциплината „Теоретична
електротехника”, голяма част от задачите са решени изцяло, а за друга
част са дадени само отговорите им.
Работата по написването на ръководството се разпределя между
отделните автори, както следва: глава първа и глава четвърта са
разработени от доц. д-р инж. Георги Панайотов Георгиев, а глава
втора и глава трета от гл. ас. инж. Татяна Димитрова Обретенова.

Авторите

3
 Глава първа
Еквивалентни преобразувания на
линейни електрически вериги

1.1. Еквивалентно преобразуване на пасивни

елементи от електрически вериги
1.1.1. Видове съединения на резистори (консуматори)
Резисторите се представят в електрическите вериги само със
съпротивлението си и за това съединението на резисторите е
еквивалентно на съединение на съпротивления. Има три вида
съединения на резистори в електрическите вериги – последователно,
паралелно и смесено.
Последователно са съединени тези резистори, през които протича
един и същи ток, т.е.
(1.1) I = I 1 = I 2 = I 3 = ... = I n
Съгласно с втория закон на Кирхоф сумата от падовете на
напрежения върху отделните резистори е равна на приложеното
напрежение на входа на веригата, т.е.
(1.2) U = U1 +U 2 +U 3 +... +U n = R1.I + R2 .I + R3 .I +... + Rn .I =
= ( R1 + R2 + R3 +... + Rn ). I = R.I
Разделяйки двете страни на равенството (1.2) на тока I
получаваме еквивалентното съпротивление R за цялата верига:
n
U
(1.3) = R = R1 + R2 + R3 + ...Rn = ∑ Rk
I k =1

Като се умножи израза за R (1.3) с I2 се получава израза за

общата мощност във веригата:
(1.4) R1.I 2 + R2 .I 2 + R3 .I 2 +... + Rn .I 2 или
n
P = P1 + P2 + P3 + ... + Pn = ∑ Pk
k =1

Паралелно са съединени тези резистори, на които е приложено

едно и също напрежение между два възела, т.е.
(1.5) U = U1 = U 2 = U 3 = ... = U n
Съгласно с първия закон на Кирхоф, токът в неразклонената част
на веригата е равен на сумата от токовете през различните резистори,
които образуват клоновете на веригата, т.е.

4
 U U U U
(1.6) I = I1 + I 2 + I 3 + ... + I n = + + + ... + =
R1 R2 R3 Rn
 1 1 1 1  U
= U .
 R + R + R + ... + R 
= R
 1 2 3 n 
Разделяйки цвете страни на равенство (1.6) на напрежението U
1
и имайки предвид, че отношението R
е реципрочната стойност на
еквивалентното съпротивление R , получаваме:
1
1 1 1 1 1 n
1 R=
(1.7) = + + + ... + =∑ или
n
1
R R1 R2 R3 Rn k =1 Rk ∑R
k =1 k

Като се има предвид, че реципрочната стойност на

съпротивлението R представлява проводимостта G , уравнение
(1.7) се преобразува в уравнение на проводимостите:
n

(1.8) G = G1 + G2 + G3 + ... + Gn = ∑ Gk
k =1

Уравнение (1.7) дава възможност да се определи общата

мощност във веригата като се умножат двете му страни с U 2 , т.е.
n
U2 U2 U2 U2 U2
(1.9) R
=
R1
+
R2
+
R3
+ ... +
Rn
или P = P1 + P2 + P3 + ... + Pn = ∑Pk
k =1

От уравнения (1.4) и (1.9) следва, че по отношение на

мощностите веригите от последователно и паралелно съединени
резистори (консуматори) са напълно равностойни.
Смесеното съединение на резистори представлява комбинация
между последователно и паралелно съединение на резистори.
Общовалидни формули за еквивалентното съпротивление, падовете на
напрежение, токовете и мощностите при вериги със смесено
съединение на резистори не съществуват поради голямото им
разнообразие. При решаване на такива вериги се постъпва по следния
начин – най-напред се намира еквивалентното съпротивление по пътя
на опростяване на веригата, като в крайна сметка се получава едно от
познатите съединения (при това се ползват формулите съответно за
последователно и паралелно съединение на резистори), след което се
преминава към изчисление на останалите величини.

Задача 1.1 Определете токовете и напреженията в отделните

участъци на веригата дадена на фиг. 1.1 , ако напрежението на входа
на веригата е U = 240 V ,а съпротивленията са R1 = R2 = 0,5 Ω; R3 = R5 = 10
Ω ; R4 = R6 = R7 = 5 Ω.

5
 Решение: Непосредственото определяне на токовете в клоновете
на веригата е невъзможно, тъй като е неизвестно разпределението на
напреженията в отделните участъци. По пътя на постепенното
опростяване на веригата ще намерим еквивалентното съпротивление,
което ще ни позволи да определим токовете в неразклонените части на
веригата:
RBC =
( R6 + R7 ).R5 =
( 5 + 5).10 = 5 Ω
R6 + R7 + R5 5 + 5 + 10

R AB =
( RBC + R4 ).R3 =
( 5 + 5).10 = 5 Ω
RBC + R4 + R3 5 + 5 + 10
Ω
Re = R1 + R AB + R2 = 0,5 + 5 + 0,5 = 6
Токът в неразклонената част на веригата определяме по закона на
Ом:
U 240
I1 = = = 40 A
Re 6
Напрежението между възлите А и В е:
U AB = R AB .I 1 = 5.40 = 200 V, или
U AB = U − ( R1 + R2 ).I 1 = 240 − ( 0,5 + 0,5).40 = 200 V.
Токовете I 3 и I 4 се определят по следния начин
U AB 200
I3 = = = 20 A
R3 10
I 4 = I1 − I 3 = 40 − 20 = 20
A
Токът I 5 е равен на токът I6 като токове в паралелни клонове
с равни съпротивления, т.е.
I 20
I5 = I6 = 4 = = 10 A
2 2
Напреженията U BC и U AC имат следните стойности:

6
 U BC = R5 .I 5 = 10 .10 = 100 V
U AC = R4 .I 4 = 5.20 = 100 V
U AB = U BC +U AC = 100 +100 = 200 V.

Задача 1.2. Определете напреженията и токовете в отделните

участъци на веригата дадена на фиг. 1.2., ако I 5 = 20 A ; R1 = R3 = 8 Ω ;
R2 = R4 = 4 Ω ; R5 = R6 = 2 Ω ; R7 = 3 Ω .

Решение: Напреженията в отделните участъци са :

U ed = R5 .I 5 = 2.20 = 40 V
R1 .R3 8.8
U ce = R1 .I 1 = R3 .I 3 = .I 5 = .20 = 80 V
R1 + R3 8+8
V
U cd = U ce +U ed = 40 + 80 =120
Токовете в отделните клонове на веригата са:
U ce 80
I1 = I 3 = = = 10 A
R1 8
U cd 120 120.8
I6 = = = = 30
R 2 .R 4 4. 4 32 A
R6 + 2+
R2 + R 4 4+4
I 6 30
Тъй като R2 = R4 = 4 Ω, то I 2 = I 4 = = = 15 A
2 2
Напрежението U cf = R2 .I 2 = 4.15 = 60 V
U 120
Токът I 7 = R = 3 = 40 A
cd

Токът в неразклонената част на веригата се определя по първия

закон на Кирхоф
I = I 5 + I 6 + I 7 = 20 + 30 + 40 = 90 A

7
 Задача 1.3. На фиг. 1.3. е дадена електрическа верига, чиито
параметри са: R1 = 10 Ω; R2 = 5 Ω; R3 = 15 Ω; R4 = 6 Ω; R5 =12 Ω; R6 = 9
Ω . Да се определи при какво напрежение U12 потенциалната разлика
между точките a и b ще бъде U ab =100 V.

Отговор : U 12 = 300 V.

1.1.2. Видове съединения на кондензатори

Последователно са съединени тези кондензатори, които имат
един и същи електрически заряд равен на заряда на кондензаторната
батерия получен от захранващия токоизточник, т.е.
(1.10) Q = Q1 = Q2 = Q3 = ... = Qn
Съгласно с втория закон на Кирхоф сумата от падовете на
напрежения върху отделните кондензатори е равна на приложеното
напрежение на входа на веригата:
Q Q Q Q
(1.11) U = U1 + U 2 + U 3 + ... + U n = + + + ... + =
C1 C2 C3 Cn
 1 1 1 1  Q
= Q.
 C + C + C + ... + C 
=C
 1 2 3 n 
Разделяйки двете страни на равенство (1.11) на заряда Q и
Q
имайки предвид, че C
представлява реципрочната стойност на
електрическия капацитет C се получава уравнението:
1
U 1 1 1 1 1 n
1 C=
(1.12) = = + + + ... + =∑ или
n
1
Q C C1 C2 C3 Cn k =1 Ck ∑C
k =1 k

Паралелно са съединени тези кондензатори, на които е

приложено едно и също напрежение между два възела, т.е.
(1.13) U = U1 = U 2 = U 3 = ... = U n

8
 Съгласно с първия закон на Кирхоф зарядът в неразклонената
част от веригата е равен на сумата от зарядите през различните
кондензатори, които образуват клоновете на веригата, т.е.
(1.14) Q = Q1 + Q2 + Q3 + ... + Qn = C1 .U + C 2 .U + C 3 .U + ... + C n .U =
= U .( C1 + C 2 + C 3 + ... + C n ) .
Разделяйки двете страни на равенство (1.14) на напрежението
U получаваме еквивалентния капацитет за цялата верига:
n
Q
(1.15) = C = C1 + C2 + C3 + ... + Cn = ∑ Ck
U k =1

Смесеното съединение на кондензатори представлява комбинация

от последователно и паралелно съединение. Общовалидни формули за
намиране на еквивалентния капацитет в този случай не съществуват.
За всеки отделен случай задачата за намиране на еквивалентния
капацитет на смесено съединените кондензатори се решава поотделно
по пътя на опростяване на схемата, като се прилагат формулите
съответно за последователно и паралелно съединение на кондензатори.
Енергията на електрическото поле на даден кондензатор се
представя с изразите:
1 1 1 Q2
(1.16) WE = C.U 2 = Q.U =
2 2 2 C
Капацитетът на плоския кондензатор е:
ε0 .εr .S
(1.17) C= ,
l
на цилиндричния кондензатор е:
2π .ε 0 .ε r .l
C=
(1.18) R
ln 1 ,
R2
а на сферичния кондензатор е:
4π.ε 0 .ε r .R1 .R2
(1.19) C= .
R2 − R1

Задача 1.4. Капацитивен делител се състой от n

последователно съединени еднакви кондензатора с капацитет C . Към
един от кондензаторите се включва волтметър с вътрешен капацитет
CV (фиг. 1.4). Да се определи при какво съотношение между
величините C и CV се прави грешка δ ≤ 0,01 , ако се приеме при
1
n = 10 , че на волтметъра се подава напрежение UV , равно на част
n
от напрежението U на входа на делителя.

9
 Решение: При липса на волтметър с вътрешен капацитет CV
еквивалентният капацитет е (фиг. 1.4.а):
C
Ce =
n
При наличие на волтметър с вътрешен капацитет CV се
получават два последователно съединени кондензатора със съответни
капацитети (фиг. 1.4.б)
C
C1 = C + CV и , като еквивалентния капацитет е:
n −1
C
C1 .
n −1 = C.( C + CV ) C.( C + CV )
Ce ' = = ;
( n − 1) C + CV + C  ( n − 1).CV + n.C
C
C1 +
n −1  n − 1

Напрежението на волтметъра следва да се изчисли по формулата

(фиг.1.4.б) :
C 'e
Uv = .U , тъй като Qv = Q ' e .
C1

След заместване се намира

U .C U
Uv = =
(n − 1).C v + n.C   1 C 
n.1 + 1 − . v  .
  n C 

По условие напрежението е Uv се представя и по следния

начин :
U
Uv = ,
n.(1 + δ )

10
 където с ∂ е означена допустимата относителна грешка.
След изравняване на двата израза за Uv се получава :
 1  Cv
1 − . =δ
 n C

От последната формула се определя отношението между двата

капацитета, т.е.
Cv n.δ
=
C n −1
За дадените числени стойности получаваме :
Cv 10 10 1
= 0.01 . = = = 90 .
C 10 − 1 100 .(10 − 1) 10 .(10 − 1)

Задача 1.5 Пет еднакви кондензатора, всеки от които е с

капацитет C = 4 µ F , са съединени както е показано на фиг.1.5.
Напрежението на входа на веригата е U = 2 kV . Да се определи
енергията на всеки кондензатор.

Решение : Определят се последователно еквивалентните

капацитети на отделните участъци, като се започва от края на веригата
към началото й. При това се установява, че
C ab = C 4 + C 5 = 4.10 −6 + 4.10 −6 = 8.10 −6 F
C 3 .C ab 4.10 −6 .8.10 −6 8
C cb = = = .10 −6 F
C 3 + C ab 4.10 + 8.10
−6 −6
3
8 20
C cd = C 2 + C cb = 4.10 −6 + .10 −6 = .10 −6 F
3 3

11
 20
4.10 −6 . .10 −6
C .C 3
C e = 1 cd = = 2,5.10 −6 F
C1 + C cd 20
4.10 −6 + .10 −6
3
Разпределението на напреженията се намира, като се използват
съотношенията при последователно съединени кондензатори. За целта
се започва от началото на схемата и се написва :
Ce 2,5.10 −6
U1 =U. = 2000 . = 1250 V
C1 4.10 −6
U 2 = U − U 1 = 2000 − 1250 = 750 V
C cd 8.10 −6
U 3 =U 2 . = 750 . = 500 V
C3 3.4.10 −6
U 4 = U 5 = U 2 − U 3 = 750 − 500 = 250 V
Зарядите от отделните кондензатори могат да се определеят
посредством съотношенията за паралено съединени кондензатори, т.е.
Q = C e .U = 2,5.10 −6 .2.10 3 = 5.10 −3 C
C2 4.3.10 −6
Q1 = Q = 5.10 −3 C ; Q2 = Q1 . = 5.10 −3. = 3.10 −3 C
C cd 20 .10 −6

Q3 = Q1 − Q 2 = 5.10 −3 − 3.10 −3 = 2.10 −3 C

C4 4.10 −6
Q 4 = Q3 . = 2.10 −3. = 1.10 −3 C
C ab 8.10 −6

Q5 = Q3 − Q4 = 2.10 −3 − 1.10 −3 = 1.10 −3 C

Енергията на първия кондензатор е :
Q1 .U 1 1 Q12 1 5.10 −3.1250
W E1 = = . = .C1 .U 1 =
2
= 3,125 J .
2 2 C1 2 2

По същия начин се изчисляват енергиите на другите

кондензатори при което се получава :
W E 2 =1,125 J; W E 3 = 0,5 J; W E 4 =W E 5 = 0,125 J
За проверка може да се определи общата енергия на цялата
верига :
1 1
WE = .Q.U = .5.10 −3.2000 = 5 J
2 2

12
 5
W E = ∑W EK = 3,125 + 1,125 + 0,5 + 0,125 + 0,125 = 5 J
k =1

Задача 1.6. Капацитивен делител за постоянно напрежение се

състой от две последователно съединени кондензатора C1 и C 2 . Да се
определи капацитетът C 2 така, че неговото напрежение да бъде n
пъти по-малко от входното.
Отговор : C 2 = C1 .( n −1) .

1.1.3. Еквивалентно преобразуване на съединение триъгълник

в звезда и обратно
На фиг.1.6а е дадено съединение триъгълник на резистори
(съпротивления), а на фиг1.6.б е дадено съединение звезда на
резистори. Такива съединения на резистори често се срещат в сложни
електрически вериги.

За опростяване изчислението на сложните електрически вериги

при преминаване от съединение триъгълник в звезда се използват
изразите :
R12 .R31 R .R R .R
( 1.20 ) R1 = , R2 = R + R + R , R3 = R + R + R ,
12 23 23 31

R12 + R23 + R31 12 23 31 12 23 31

а при преминаване от съединение звезда в еквивалентно

съединение триъгълник се използват изразите :
R1 .R2 R .R3 R .R
( 1.21 ) R12 = R1 + R2 + , R23 = R2 + R3 + R
2
, R31 = R3 + R1 + R .
3 1

R3 1 2

13
 Изразите ( 1.20 ) и ( 1.21 ) са изведени при линейни електрически
вериги за постоянен ток. Тези изрази имат същия вид и при линейни
електрически вериги за променлив синусоидален ток, когато между
клоновете на триъгълника и звездата липсва индуктивна връзка.
Задача 1.7 След преобразуване на схемата дадена на фиг.1.7,
определете токовете в проводниците на трипроводната линия за
постоянен ток, ако U AB = U BC = 220 V , R0 = 0,5 Ω, R1 = R2 = R7 = 1 Ω,
R3 = R4 = 4 Ω, R5 = 8 Ω, R6 = R8 = 2 Ω.

Решение: От схемата дадена на фиг.1.7 се вижда, че

съпротивленията R6 , R7 и R8 са съединени в звезда, а съпротивленията
R3 , R4 и R5 са съединени в триъгълник.

Преобразуваме звездата в еквивалентен триъгълник :

R6 .R7 2.1
R9 = R6 + R7 + = 2 +1+ =4 Ω
R8 2
R7 .R8 1 .2
R10 = R7 + R8 + =1+ 2 + =4 Ω
R6 2
R8 .R6 2.2
R11 = R8 + R6 + =2+2+ =8 Ω
R7 1

След преобразуване на звездата получаваме два триъгълника

включени паралелно – фиг.1.8.

14
 Проводимостите на страните на тези триъгълници се събират,
т.е.
1 1 1 1 1
= + = + = 0,5 Ω
Rab R3 R9 4 4
1 1 1 1 1
= + = + = 0,5 Ω
Rbc R4 R10 4 4
1 1 1 1 1
= + = + = 0,25 Ω
Rca R5 R11 8 8

Двата паралелно съединени триъгълника се заменят с един

еквивалентен триъгълник ( фиг.1.9 ) със страни
R3 R9 4
Rab = = = =2 Ω
2 2 2
R4 R10 4
Rbc = = = =2 Ω
2 2 2
R5 R11 8
Rca = = = =4 Ω
2 2 2

15
 Преобразуваме получения триъгълник в еквивалентна звезда
(фиг.1.10 ) :
Rab .Rca 2.4
Ran = = =1 Ω
Rab + Rbc + Rca 2 + 2 + 4
Rbc .Rab 2 .2
Rbn = = = 0,5 Ω
Rab + Rbc + Rca 2 + 2 + 4
Rca .Rbc 4.2
Rcn = = =1 Ω
Rab + Rbc + Rca 2 + 2 + 4

Съпротивленията в клоновете на веригата са :

R An = R1 + Ran = 1 + 1 = 2 Ω

16
 RBn = R0 + Rbn = 0,5 + 0,5 = 1 Ω

RCn = R2 + Rcn = 1 + 1 = 2 Ω

Смятаме, че токовете I 1 , I 0 и I 2 са насочени от точките A, B и C

към възела n . На основата на първия закон на Кирхоф записваме
уравнението за възела n :
I1 + I 0 + I 2 = 0

На основата на втория закон на Кирхоф съставяме уравненията за

контурите AnBA и BnCB , т.е.
U AB + R Bn .I 0 − R An .I 1 = 0

U BC + RCn .I 2 − R Bn .I 0 = 0

Решавайки последната система уравнения намираме :

I 1 = 100 A , I 0 = 0 и I 2 = −100 A
Знакът минус на тока I 2 означава, че действителната му посока е
противоположна на възприетата такава.
Задача 1.8 Да се определи показанието на амперметъра включен
във веригата дадена на фиг.1.11, ако съпротивлението на амперметъра
е R A = 1 Ω , E = 12 V ; R1 = 5,1 Ω; R2 = 40 Ω; R3 = 18 Ω; R4 = R5 = 30 Ω.

Решение : Схемата може да се опрости ако се използва

преобразуването триъгълник в еквивалентна звезда. Трите
съпротивления 2 4 и 5 обазуват триъгълник. Преобразуваме този
R , R R

17
триъгълник в еквивалентна звезда. Еквивалентността тук се разбира в
смисъл, че при замяна на съединението триъгълник в еквивалентна
звезда, токовете в проводниците вън от триъгълника не се изменят.
При замяна на триъгълника в еквивалентна звезда поставяме в центъра
на триъгълника точка O и се определяме по известните формули
съпротивленията в лъчите на звездата :
R 2 .R 4 40.30 1200
Ra = = = = 12 Ω
R2 + R4 + R5 40 + 30 + 30 100
R2 .R5 40.30 1200
Rb = = = = 12 Ω
R2 + R4 + R5 40 + 30 + 30 100
R4 .R5 30.30 900
Rc = = = =9 Ω
R2 + R4 + R5 40 + 30 + 30 100

Схемата от фиг.1.11 се опростява и получава вида даден на

фиг.1.12.

Общото съпротивление на веригата е :

( Rb + R3 ).( Rc + Ra ) (12 + 18).( 9 + 1)
Re = R1 + Ra + = 5,1 + 12 + = 24,6 Ω
Rb + R3 + Rc + Ra 12 + 18 + 9 + 1
E 12
Общият ток е I1 = = = 0,488 A
Re 24 ,6
Нпрежението между възлите оd e:
( RΒ + R3 )( RC + R A ) (12 + 18)( 9 + 1) .0,488 = 3,66
U od = Rod .I 1 = .I 1 = V
RB + R3 + RC + R A 12 + 18 + 9 + 1

18
 U 3,66
Показанието на амперметъра е : I A = R + R = 9 + 1 = 0,366 A
od

C A

Задача 1.3. Да се определи показанието на амперметъра включен

в дадената верига (фуг.1.13) , ако Е=15 V , R0 =1 Ω , R1 = 50 Ω; R2 = 20 Ω;
R3 = 20 Ω; R 4 = 30 Ω; R5 = 40 Ω и RA = 0 .

Упътване : Да се използва преобразуването на съединение

триъгълник на съпротивление R1 , R2 и R4 при R A = 0 еквивалентно
съединение звезда .
Отговор : I A = I ba = 0,1 A

1.2 Еквивалентно преобразувание на активни

елементи от електрически вериги
1.2.1. Еквивалентно преобразуване на последователни
активни клонове
Последователен активен клон ( източник на напрежение Е със
съпротивление R ) се преобразува в еквивалентен паралелен активен
клон ( източник на ток J с проводимост G ) съгласно фиг.1.14.

19
 Параметрите на еквивалентните помежду си източници на ток
(фиг.1.14 б) са свързани със следните зависимости :
E 1
(1.22) J = , G= или J = G.E ,
R R
J 1
(1.23) E= , R= или E = R.J
G G
Двата източника имат еднакви посоки спрямо изводите a и b .
Преобразуванията, представени с изразите (1.22) и (1.23) , не са
възможни при идеални източници на електромагнитна енергия , т.е.
когато R=0 или G=0.

Няколко последователни съединения активни клона без

взаимоиндуктивна връзка с е.д.н. E k и съпротивления Rk са
еквивалентни на един последователен активен клон с е.д.н. Е e , равно

на алгебричната сума на е.д.н. на източниците и сумарното

съпротивление Re , т.е.
n n

(1.24) Ee = ∑ Ek , Re = ∑ R k
k =1 k =1

Електродвижешите напрежения на източниците участват в сумата

(1.24) със знака „+” или „-’’ според условните им положителни
посоки на еквивалентния източник на е.д.н.
Например E1 и E n от фиг.1.15 са със знак „+” , а E 2 със
знак „-’’.

20
 Паралелно съединените n активни клона с източници на е.д.н. и
без взаимоиндуктивни връзки (фиг.1.16) са еквивалентни на един само
последователен активен клон със сумарна проводимост

n
1
(1.25) Ge = ∑ Gk , където Gk = и сумарно е.д.н. със стойност
k =1
Rk
n

∑E k .G k
(1.26) Ee = k =1
n

∑G
k =1
k

В (1.26) е.д.н. на източника са със знак „+” или „-’’ според това,
дали са съпосочни или противопосочни с еквивалентния източник на
напрежение . Например E1 и E n са със знак „+” , а E 2 и Е 3 със
знак „-’’.

21
 Действително , ако се заменят източниците на напрежение дадени
на фиг.1.16 с източници на ток ще има n паралелно съединени
източника с ток J k = G k .E k , които могат да се обединят в един
n

еквивалентен източник с резултантен ток J e = ∑ E k .Gk . Ако този

k =1

източник на ток се преобразува в източник на напрежение се получава

израза (1.26).

1.2.2.Еквивалентно преобразуване на паралелни активни

клонове
Няколко паралелно съединени активни клона без
взаимоиндуктивни връзки с източници на ток J k и паралелни
проводимости G k (фиг. 1.17) могат да бъдат заменени с един реален
източник на ток със стойност

(1.27) J e = ∑ J k , имащ вътрешна проводимост

k =1
n

(1.28) Ge = ∑ G k
k =1

Използвайки изразите (1.27) и (1.28) може да заменим

еквивалентния източник ток J e в еквивалентен източник на
напрежение със стойност

22
 Je 1
(1.29) Ee = = Re . J e , където Re =
Ge Ge
В (1.27) и (1.28) източниците на ток участват със знак „+” или
„-’’ според това , дали са съпосочни или са противопосочни на
приетата посока на еквивалентния източник на ток.

1.2.3.Еквивалентно преобразуване на активни клонове

Клон с последователни съединени идеални източници на
напрежение Е и на ток J е еквивалентен на един само източник на
ток J (фиг.1.18).

Паралелно съединени идеални източници на напрежение Е и на

ток J са еквивалентни на един само източник на напрежение Е
(1.19).

Последователно съединен идеален източник на напрежение Е и

реален източник на ток J с вътрешно съпротивление R0 са
еквивалентни на реален източник на напрежение E + R0 .J (фиг.1.20) ,
който може да бъде в реален източник на ток според фиг.1.14 и
уравнение (1.23).

23
 Паралелно съединен идеален източник на ток J и реален
източник на напрежение Е с вътршно съпротивление R0 са
еквивалентни на реален източник на напрежение E + R0 .J (фиг.1.21).

Паралелно съединени реален източник на напрежение E k и на

ток J k се преобразуват еквивалентно в реален източник на ток J e
или в реален източник на напрежение E e (фиг.1.22)

съгласно зависимостите
( )
n

(1.30) J e = ∑ E k .G k + J k
k =1

24
 n
E  n

(1.31) E e = Re .∑  k + J k  = Re .∑ ( E k .G k + J k ) = Re .J e , където
k =1  R k  k =1

1 1
Re = = n
Ge 1
∑R
k =1 k

Ако при свързване на резистори в звезда или триъгълник в

клоновете им има източници на е.д.н. се казва , че имаме активна
звезда (фиг.1.23) и активен триъгълник (фиг.1.23 б).

При еквивалентно преобразуване на активна звезда в активен

триъгълник е.д.н. на източниците в триъгълника са :
(1.32) E12 = E 2 − E1 , E 23 = E 3 − E 2 , E31 = E1 − E 3 ,a съпротивленията
на триъгълника R12 , R23 и R31 се определят по формулите (1.21).
При еквивалентно преобразуване на активен триъгълник в
активна звезда , е.д.н. на източниците в звездата са
R12 .E 31 − R31 .E12 R .E − R .E R .E − R .E
(1.33) Е1 =, E2 = R + R + R
23 12 12 23
, E3 = R + R + R
31 23 23 31

R12 + R23 + R31

12 23 31 12 23 31

, а съпротивленията на звездата R1 , R2 и R3 се определят по

формулата (1.20).
Преобразуването пренасяне на идеалени източници на ток се
използва при анализа на линейни електрически вериги с идеален
източник на ток по метода с контурни токове.При определени условия
чрез това преобразуване може да се стигне до еквивалентни вериги с
по-малък брой контури.

25
 Преобразуването пренасяне на идеални източници на е.д.н. се
използва при анализа на линейни електрически вериги с идеални
източници на е.д.н. по метода с възловите потенциали. При определни
условия чрез това преобразуване може да се стигне до еквивалентни
вериги с по-малък брой възли.
Разгледаните преобразувания важат за произволен режим
(постоянен , периодичен или преходен ).
Допустими са следните свързвания на идеални източници на
електромагнитна енергия :
- последователно или паралелно свързване на разнородни
идеални източници ;
- последователно свързване на идеални източници на напрежение;
- паралелно свърване на идеални източници на ток.
Не е допустимо паралелно свързване на идеални източници на
напрежение или последователно свързване на идеални източници на
ток , ако съответните електродвижещи величини са различни по
стойност .
Идеален източник на ток се пренася в контур (1.24 а) , като във
всички възли на контура се включват по два противоположно насочени
източника на ток със съшия електродвижещ ток , при което в случая се
получава заместващата схема на фиг.1.24 б

Реалните източници на ток може да се заместят с еквивалентни

изтночниц на напрежение фиг.1.25

26
 Идеален източник на напрежение е е.д.н. Е се пренася
(прехвърля) през възел (фиг.1.26 а) , като във всеки клон свързан с
възела , се включва допълнително по един идеален източник на
напрежение със същото е.д.н. Е (фиг.1.26 б) и с посока , обратна на
посоката на пренасяното е.д.н. спрямо възела.

Задача 1.10. За веригата, чиято схема е дадена на фиг. 1.27 е

известно, че Е 6 =55 V; J e =1 A; R 1 =5 Ω; R 2 =10 Ω; R 3 =R 4 =R 6 =5 Ω; R 5
=10 Ω. Да се определят токовете във всички клонове на веригата и
напрежението U J , като се преобразува източникът на ток в източник
на напрежение.

27
 Решение: За да се осъществи исканото преобразуване се
постъпва по следния начин.
1. Преобразува се активния двуполюсник от последователен тип
(източникът на е.д.н. Е 6 с резистора R 6 ) в активен двуполюсник от
паралелен тип (източник на ток J e с резистор R 6 ) – фиг. 1.28.
6

E 6 55
J e 6 = G 6 .E 6 = = = 11 A.
R6 5

28
 2. Обединяват се двата източника на ток J e и J e в един
6

еквивалентен източник на е.д.т. J e′ , т.е.

J e′ = J e − J e = 11 − 1 = 10 A.
6

3. Преобразува се източникът на е.д.т. J e′ с R6 в източник на

е.д.н. Е 6′ с R6 , т.е.
E 6′ = R6 .J e′ = E 6 − R6 .J e = 5.10 = 55 − 5.1 = 50 V.
Получената еквивалентна схема е показана на фиг. 1.29.

Тази схема може да се анализира, като се преобразува

триъгълното съединение, съставено от елементите R 1 , R 2 и R 3 в
еквивалентно звездно съединение (фиг. 1.30) с параметри:
R1 .R 2 5.10 50
Ra = = = = 2,5 Ω
R1 + R 2 + R3 5 + 10 + 5 20
R 2 .R 3 10.5 50
Rb = = = = 2,5 Ω
R1 + R 2 + R3 5 + 10 + 5 20
R1 .R3 5.5 25
Rc = = = = 1,25 Ω
R1 + R 2 + R3 5 + 10 + 5 20

29
 Така се дистига до веригата – фиг. 1.30, която предсталява
смесено съединение. Непосредствено се намира
( Ra + R4 ).( Rc + R5 ) ( 2,5 + 5).(1,25 + 10)
R e = R 6 + Rb + = = 12 Ω
R a + R c + R 4 + R5 2,5 + 1,25 + 5 + 10
E 6′ 50
I bd = = = 4,167 A
Re 12
R c + R5 1,25 + 10 11,25.4,167
I4 = .I bd = .4,167 = = 2,5 A
R a + R c + R 4 + R5 2,5 + 1,25 + 5 + 10 18,75
I 5 = I bd − I 4 = 4,167 − 2,5 = 1,667 A
След това се определя напрежителният пад U a b въз основа на
зависимостта:
U ab − Rb .I bd − Ra .I 4 = 0 или
U ab = Rb .I bd + R a .I 4 = 2,5.4,167 + 2,5.2,5 =16 ,65 V
U ab 16 ,65
По закона на Ом се установява, че I2 = = = 1,665 A.
R2 10
Останалите токове се изчисляват с помоща на първия закон на
Кирхоф, т.е. I 1 = I 4 − I 2 = 2,5 − 1,665 = 0,835 A
I 3 = I 1 + I 5 = 0,835 + 1,667 = 2,5 A
I 6 = I 2 + I 3 = 1,665 + 2,5 = 4,165 A
Търсеното напрежение върху източника на ток U J се определя
посредством обобщения закон на Ом, т.е.
U J = R6 .I bd − E 6′ = 5.4,167 − 50 = −29,165 V
т.е. източникът на ток J e′ и напрежението U J = U bd имат обратни
посоки.

30
 Задача 1.11. Дадена е електрическа верига (фиг. 1.31) с
параметри J e = 10 A, J e = 5 A, R1 = 3 Ω, R2 = 10 Ω и R = 7 Ω. Да се
1 2

определят всички токове във веригата и се направи баланс на

мощностите.

Решение: Активните двуполюсници от паралелен тип се

заместват с активни двуполюсници от последователен тип (фиг. 1.32):

Е.д.н. на еквивалентните източници на напрежения са:

E1 = R1.J e1 = 3.10 = 30 V
E2 = R2 .J e2 = 10 .5 = 50 V

31
 Токът през консуматора R се определя от зависимостта:
E 2 − E1 50 − 30
I= = =1 A
R1 + R 2 + R 3 + 10 + 7
Токовете I 1 и I 2 се намират с помоща на първия закон на Кирхоф,
като I1 = J e + I = 10 + 1 = 11 A
1

I 2 = J e2 − I = 5 − 1 = 4 A.
За съответните напрежения се намира
U 1 = R1 .I 1 = 3.11 = 33 V и U 2 = R 2 .I 2 = 10 .4 = 40 V
От фиг. 1.32 по втория закон на Кирхоф определяме:
E1 = U 1 − R1 .I или U 1 = E1 + R1 .I = 30 + 3.1 = 33 V
E 2 = U 2 + R2 .I или U 2 = E 2 − R 2 .I = 50 − 10 .1 = 40 V
И двата източника на ток работят в генераторен режим.
Доставените мощности са
PГ = U 1 .J e = 33 .10 = 330 W и PГ = U 2 .J e = 40 .5 = 200 W
1 1 2 2

Съответният баланс на мощностите има вида

PГ + PГ = R.I 2 + R1 .I 12 + R2 .I 22 , като след заместване
1 2
на числените
стойности се стига до тъждеството
330 + 200 = 7.12 + 3.11 2 + 10.4 2 = 7 + 363 + 160 = 530 W.
Интересно е да се отбележи, че в преобразуваната верига
източникът Е 2 работи в генераторен режим и доставя мощност
PГ′ = E 2 .I = 50.1 = 50 W, докато източникът Е 1 работи в консуматорен
2

режим и консумира мощност PГ′ = −Е1 .I = −30.1 = −30 W.

1

Балансът на мощностите в случая се представя по следния начин

PГ′ + PГ′ = R.I 2 + R1 .I 2 + R2 .I 2 = ( R + R1 + R2 ).I 2 или
1 2

− 30 + 50 = 20 .12 = 20 W.
Този пример показва, че при преобразуване на активни вериги
режимите на работа на изходните и на еквивалентните източници
могат да се различават независимо от това, че токовете и
напреженията в преобразуваната част от веригата не се променят.

Задача 1.12. На фиг. 1.33 е показана схема на активно триъгълно

съединение на елементи. Да се намери еквивалентното звездно
съединение на елементите.

32
 Решение: Това преобразуване обхваща следните етапи:
1. Активните двуполюсници от последователен тип се заместват
с еквивалентни активни двуполюсници от паралелен тип (фиг. 1.34 а).
2. Преобразува се пасивното триъгълно съединение в
еквивалентна трилъчева звезда (фиг. 1.34 б) с параметри:
R12 .R31 R .R R .R
R1 = ; R 2 = R + R + R ; R3 = R + R + R ;
12 23 23 31

R12 + R23 + R31 12 23 31 12 23 31

3. Пренасят се източниците на ток по начина, показан на

фиг. 1.35 а.

33
 4. Паралелните източници на ток се заместват с един единствен
източник на ток. В резултат се получава трилъчево съединение,
съставено от три активни двуполюсника от паралелен тип (фиг. 1.35
б).

5. Активните двуполюсници от паралелен тип се преобразуват в

еквивалентни активни двуполюсници от последователен тип (фиг.
1.36) с параметри:
R12 .E31 − R31 .E12 R .E − R .E
E1 = R1 .( J 31 − J 12 ) = ; E 2 = R2 .( J 12 − J 23 ) = R + R + R
23 12 12 23
;
R12 + R23 + R31 12 23 31

R .E − R23 .E 31
E 3 = R3 .( J 23 − J 31 ) = 31 23 ;
R12 + R23 + R31

34