Клуб на неостаряващите химици

Димитър Л. Цалев

Спомени за Бончев
Мемориална книга
за акад. проф. дхн
Панайот Ранков Бончев
(1933−2015)

София, 2016
Издание на Клуба на неостаряващите химици
Второ коригирано издание, 2016

© Димитър Любомиров Цалев – съставител

© Милчо Ангелов Натов – редактор

2
 ВЪВЕДЕНИЕ

Идеята за тази книга, посветена на светлата памет на

Панайот Бончев, се оформяше много бавно и продължително,
в известна степен дори мъчително, през цялата 2015 година.
Панайот Ранков Бончев си отиде от този свят в събота,
11 април 2015 – деня между Разпети петък и Великден.
Той беше всепризнат, истински университетски
професор, учен с национална и международна известност
и интересна личност.
Идеята за паметна книга кристализираше неравномерно,
с приливи и отливи, за да стане неудържима и обсебваща към
края на годината. Той е роден рано-рано сутринта на 31
декември 1933 г. и през последния ден на годината негови
приятели и колеги се сещаха да го поздравят с ЧРД. Винаги
му беше приятно.
„Ще съставя книга за Бончев, книга-албум със снимки,
книга със спомени, книга за написаното от него и за него,
една мемориална книга към месец април, когато е
годишнината от смъртта му.“ – си казах като едно от
традиционните новогодишни обещания, което сега
изпълнявам.
Колеги от Клуба на неостаряващите химици, негови
съученици, състуденти, съграждани, негови ученици, негови
сътрудници, съавтори, негови колеги и приятели възприеха
идеята и написаха добри, заслужени думи за заслужаващата
личност. Много съм им благодарен за тези усилия! Техните
текстове се публикуват тук с минимални корекции, леко
техническо редактиране и унифицирано форматиране, с
оглед да съхранят своя стил и идентичност.

3
 Трудна и отговорна се оказа работата върху
мемориалната книга! И преди съм писал многократно за
Професора – поздравления, юбилейни слова и статии,
репортажна хроника, библиографии, доклади, части от
презентации. „За Бончев трябва да се каже същественото“ –
ме съветваше проф. М. Митева. Да, но нали най-
същественото вече е написано в статии, в сборници, в
енциклопедии, в сайтове!
Надявам се, че този първи подобен материал се
отличава от стила и тона на подробен некролог и от
оплакване на Бончев.
Тази книга по-скоро трябва да документира обективно,
своевременно и по достоен начин наследството на
разностранния Бончев – видян от различни хора и от разни
страни, и като фотографски образ, и като общ план, и като
случки, и като споделени спомени, и като детайли, защо не и
като оценки, ако можем да ги направим.
Нека тази мемориална книга бъде един заслужен
виртуален паметник на акад. проф. дхн Панайот Ранков
Бончев – такъв, какъвто сме го видели, познавали и
запомнили!

Поклон пред светлата му памет!

София, април 2016

Димитър Л. Цалев

Бързото изчерпване на първото издание наложи

подготовката на това Второ коригирано издание, което ще
бъде достъпно и в е-форма на сайта на Факултета по химия и
фармация.
София, май 2016
Д. Л. Цалев

4
 НАПИСАНОТО ОСТАВА 1
УЧЕБНИЦИ, МОНОГРАФИИ И КНИГИ НА АКАД.
ПРОФ. ДХН П. Р. БОНЧЕВ
(Д. Л. Цалев, съставител)
TEXTBOOKS, MONOGRAPHS AND BOOKS BY ACADEMICIAN
PROFESSOR D.SC. Panayot R. BONTCHEV
(Compiled by D. L. Tsalev)

[1] Бончев, П. Р., Г. Николов, Механизъм на

неорганичните реакции в разтвори, Наука и изкуство, С.,
1969, 212 с.
Bontchev, P. R., G. Nikolov. Mechanism of Inorganic Reactions in
Solutions, Science and Art Publ., Sofia, 1969, pp. 212 (in Bulg.).
[2] Бончев, П. Р. Химична връзка и електронна
структура на комплексните съединения, В: Серия Химична
връзка, Народна просвета, С., 1971, 252 с.
Bontchev, P. R., Chemical Bonds and Electronic Structure of Coordination
Compounds [Part of the Series Chemical Bonds], Public Education Publ.,
Sofia, 1971, pp. 252 (in Bulg.).
[3] Бончев, П. Р., Комплексообразуване и каталитична
активност, Наука и изкуство, С., 1972, 264 с.
Bontchev, P. R., Complexation and Catalytic Activity, Science and Art
Publ., Sofia, 1972, pp. 266 (in Bulg.).
[4] Бончев, П. Р. Комплексообразование и
каталитическая активность, Москва, Мир, 1975, 270 с.
Bontchev, P. R., Complexation and Catalytic Activity, MIR Publ. House,
Moscow, 1975, pp. 272 (translation in Russian).
[5] Малчева, З., П. Р. Бончев, Цв. Желева, Организация
на учебната и изследователската работа с изявените
ученици, Методика и организация на работата с изявени
ученици с оглед развиване на творческите им способности
въз основа опита на учебно-изследователската лаборатория

5
nо химия във Враца, 1979, Изд. Образование, ОНС, Враца,
1979, 356 с.
Malcheva, Z., P. R. Bontchev, Ts. Jeleva. Organization of Educational and
Research Work with Prominent Pupils, Education Publ., Vratza, 1979, pp.
356 (in Bulg.).
[6] Бончев, П. Р., Увод в аналитичната химия, I изд.,
1985, 564 с.; II изд., 1979, 587 с.; III изд., 1985, 564 с., Наука и
изкуство, София.
Bontchev, P. R., Introduction to Analytical Chemistry, Science and Art
Publ., Sofia, 1st edn., 1974, pp. 509; 2nd edn., 1979, pp. 587; 3rd edn.,
1985, pp. 564 (in Bulg.).
[7] Бончев, П. Р., Введение в аналитическую химию,
Ленинград, Химия, 1978, 496 с.
Bontchev, P. R., Introduction to Analytical Chemistry, Khimia, Leningrad,
1978, pp. 496 (translation in Russian).
[8] Бончев, П., И. Кулев, М. Митева, Катедра по
Аналитична химия 1924–1994 г – Библиография, Унив. изд.
„Св. Кл. Охридски“, С., 1994, 132 с. ISBN 954-07-0550-9
Bontchev, P. R., I. Kuleff, M. Mitewa, Department of Analytical
Chemistry. Bibliography 1924–1994, „St. Kl. Ohridski University Press“,
Sofia, 1994, pp. 132. ISBN 954-07-0550-9.
[9] Бончев, П. Р., И. Кулев, Р. Джингова, 75 Години
Катедра Аналитична Химия 1924–1994, Библиография 1924–
1994, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, С., 1999, 32 с. ISBN
954-07-1347-1.
Bontchev, P. R., I. Kuleff, R. Djingova, 75th Anniversary of the
Department of Analytical Chemistry. Bibliography 1994–1999. „St. Kl.
Ohridski University Press“, Sofia, 1999, pp. 32. ISBN 954-07-1347-1.
[10] Лазаров, Д., П. Бончев, Б. Тошев, Г. Петров, С.
Караиванов, Храмът на химиците, Унив. изд, С., 2002, 240 с.
ISBN 954-07-1685-3.
Lazarov, D., P. Bontchev, B. Toshev, G. Petrov, S. Karaivanov, The
Temple of Chemists, Sofia Univ. Press, Sofia, pp. 240 (in Bulg). ISBN 954-
07-1685-3.

6
Учебници, монографии и книги на проф. П. Р. Бончев

Акад. Бончев сред книгите в кабинета си във ФХФ-СУ

(2011)

7
 НАПИСАНОТО ОСТАВА 2
ПЪЛНА БИБЛИОГРАФИЯ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА
АКАД. ПРОФ. ДХН ПАНАЙОТ РАНКОВ БОНЧЕВ
(Д. Л. Цалев, съставител)

1. Пенчев, Н. П., Е. Н. Пенчева, П. Р. Бончев, Спектрографические

исследования микрокомпонентов болгарских минеральных вод. -
Доклады БAН, 11, 1958, 375–378. 2. Пенчев, Н. П., Е. Пенчева, П. Р.
Бончев, Спектрографические исследования болгарских минеральных
вод. - Доклады БAН, 13, 1960, 55–58. 3. Пенчев, Н. П., Е. Н. Пенчева,
П. Р. Бончев, О химическом составе метеорита Гумошник (Болгария).
- Метеоритика, 18, 1960, 144–146. 4a. Бончев, П. Р. Нов каталитичен
метод за определяне на микроколичества ванадий. - Год. Соф. Унив.,
Хим. Фак., 54, (1959/60), 179–188. 4b. Bontschev, P. R., Catalytic
Determination of Traces of Vanadium. - Mikrochim. Acta, 1962, 577–583.
5. Bontschev, P. R., Investigations on the Mechanism of Some Analytical
Catalytic Reactions - Mikrochim. Acta, 1962, 584-591. 6. Bontschev, P. R.,
Kinetic Investigations on Some Analytical Catalytic Processes. -
Mikrochim. Acta, 1962, 592–598. 7. Bontschev, P. R., On the Sensitivity
and Selectivity of Analytical Catalytic Methods. - Mikrochim. Acta, 1964,
79–86. 8. Бончев, П. Р., Органические кислоты как активаторы
гомогенных реакций катализируемых V(V). - Укр. хим. журн., 30,
1964, 1167–1169. 9. Бончев, П. Р., К. Б. Яцимирский, Механизм
действия активаторов типа органических кислот при каталитических
реакциях ароматических аминов и фенолов в присутствии ванадия
(V). - Ж. Физ. Хим., 39, 1965, 1995–2001. 10. Бончев, П. Р., К. Б.
Яцимирский, Активирование в гомогенном катализе. - Теорет.
Экспер. Химия, 1, 1965, 179–189. 11a. Бончев, П. Р., Г. Николов,
Корелация между кинетичните данни и електронните спектри за
някои активатори в хомогенния катализ. - Год. Соф. Унив., Хим. Фак.,
59, 1964/65, 61. 12. Бончев, П. Р., Г. Николов, Б. Лилова, Нов тип
активиране при аналитични каталитични реакции на ванадий (V). -
Год. Соф. Унив., Хим. Фак., 59, 1964/65, 87–99. 13. Бончев, П. Р., А.
Алексиев, Активиращо действие на карбонови киселини при
каталитичното окисление на р-фенетидин в nрисъствие на ванадий
(V). - Год. Соф. Унив., Хим. Фак., 59, 1964/65, 77–85. 11b. Bontchev, P.
R., G. Nikolov, Correlation between Kinetic Data and Electronic Spectra
for Some Vanadium-Activator Complexes in the Homogeneous Catalysis. -
J. Inorg. Nucl. Chem., 28, 1966, 2609–2618. 14. Бончев, П. Р., А.

8
Алексиев, О радикальной схеме механизма действия активаторов типа
карбоновых кислот в гомогенном катализе. - Укр. Хим. Жур., 32, 1966,
1044–1047. 15. Бончев, П. Р. Кинетични методи на анализ. - Химия и
индустрия, 38, 1966, 262–266. 16. Bontchev, P. R., B. G. Jeliazkova,
Mechanism of the Catalytic Oxidation of p-Pheneditine and Some Phenols
with Chlorate in the Presence of Vanadium (V) as Catalyst. - Mikrochim.
Acta, 1967, 116–124. 17. Bontchev, P. R., B. G. Jeliazkova, Kinetics of the
Catalytic Oxidation of p-Pheneditine with Chlorate and the Role of the
Catalyst Vanadium (V). - Mikrochim. Acta, 1967, 125–132. 18. Bontchev,
P. R., V. Michaylova, Catalytic Activity and Complexation. I. Influence of
Organic Solvents on the Rate of Catalytic Decarboxylation of Oxalacetic
Acid. - J. Inorg. Nucl. Chem., 29, 1967, 2945–2953 . 19. Bontchev, P. R.,
B. G. Jeliazkova, Catalytic Activity and Complexation. II. Complex
Agents, Affecting the Entrance of the Substrate into the Coordination
Sphere of the Catalyst. - Inorg. Chim. Acta, 1, 1967, 249–254. 20.
Jeliazkova, B. G., P. R. Bontchev, Catalytic Activity and Complexation.
III. Kinetics of the Oxine Activation of a Catalytic Reaction of V(V). -
Inorg. Chim. Acta, 1, 1967, 432–434. 21. Бончев, П. Р., Б. Г. Желязкова,
Активирующее действие оксина на каталитическое окисление
ариламинов в nрисуствии катализатора ванадий (V). - Сборник
"Каталитичеcкиe реакции в жидкой фазе", Д. В. Сокольский
(редактор), Алма Ата, Наука, 1967, 473–478. 22. Bontschev, P. R., Z.
Mladenova, Accelerating Effect of Hydroxycarboxylic Acids in the
Oxydation of Vanadyl (IV) by Potassium Chlorate. - Mikrochim. Acta,
1968, 427–435. 23. Bontschev, P. R., B. Evtimova, Complex Activators in
Analytical Catalytic Reactions. - Mikrochim. Acta, 1968, 492–498. 24.
Bontchev, P. R., A. Alexiev, Catalytic Determination of Ultramicro
Amounts of Silver in High-Purity Zinc and Cadmium. - Mikrochim. Acta,
1968, 875–882. 25. Бончев, П. Р., Г. С. Николов, Механизми на
неорганични реакции в разтвори, София, Наука и изкуство, 1969, 212
с. 26. Mihaylova, V., B. Evtimova, P. R. Bontchev, Catalymetric
Determination of Microamounts of Zinc. - Mikrochim. Acta, 1969, 922–
926. 27. Alexiev, A., P. R. Bontchev, Kinetics of Hydrochloric Acid
Oxidation by Cerium (IV) in the Presence of Sulphate Ions. - Z. Phys.
Chem., 242, 1969, 333–340. 28. Bontchev, P. R., Catalytic Activity and
Complexation. - Proc. II Intern. Conf. Coord. Chemistry, CSSR, 1969, 33–
38. 29. Bontchev, P. R., A. Alexiev, B. Dimitrova, Catalityc Activity and
Complexation. IV. Use of Bipyridyl as Activator for the Catalytic
Ultramicro Determination of Silver. - Talanta, 16, 1969, 597–602. 30.
Bontchev, P. R., N. Yordanov, V. Mihaylova, Catalytic Activity and
Complexation. V. Formation and Catalityc Activity of Cu(II) Complexes

9
with Oxygen Containing Organic Solvents. - Z. Phys. Chem., 242, 1969,
408–415. 31. Бончев, П. Р, Авторско свидетелство 13879/ 1969 г. от
ИНРА за изобретението “Каталитичен метод за определяне на
ултрамикроколичества сребро”. 32. Желязкова, Б. Г., М. Митева, П. Р.
Бончев. Каталитические коэфициенты V(V) в слабо-кислых растворах.
- Укр. Хим. Журн., 36, 1970, 42–45. 33. Alexiev, А., Р. R. Bontchev, А
New Catalytic Reaction for Determination of Silver. - Mikrochim. Acta,
1970, 13–19. 34. Bontchev, Р. R., Catalytic Reactions. - I. Mechanisms -
Talanta, 17, 1970, 499–513. 35. Bontchev, Р. R., А. Alexiev, Mechanism
of Silver (I) Catalysed Sulphanilic Acid Oxidation bу Persulphate. - J.
Inorg. Nucl. Chem., 32, 1970, 2237–2246. 36. Michaylova, V., Р. R.
Bontchev, Application of Decarboxylation Reactions in Catalytic Analysis.
Determination of Аluminium. - Mikrochim. Acta, 1970, 344–350. 37.
Bontchev, P. R., V. Michaylova, The Role of the Тегnагу Catalyst-
Substrate-Activator Complex in the Mechanism of Activation of Catalytic
Decarboxylation Processes. - Рrос. III Intern. Symp. Coord. Chem.
(Hungary), 1, 1970, 403–413. 38. Michaylova, V., Р. R. Bontchev,
Phosphate Esters as Activators of Decarboxylation Catalytic Reactions. -
Mikrochim. Acta, 1970, 688–693. 39. Bontchev, P. R., А. Alexiev, I.
Dimitrova, Catalytic Determination of Silver. Ethylenediamine as Activator
for Catalytic Oxydation of Sulphanilic Acid with Persulphate. - Mikrochim.
Acta, 1970, 1104–1108. 40. Бончев, П. Р., Теоретични представи в
областта на координационната химия като ръководно начало за
решаване на основни аналитични проблеми. - Год. Соф. Унив., Хим.
Фак., 64, 1969/70, 521–534. 41. Бончев, П. Р, Химична връзка и
електронна структура на комплексните съединения - в серия
“Химична връзка”, С., Народна просвета, 1971, 252 с. 42. Bontchev, Р.
R., М. Mitewa, В. Jeliazkova. Reactivity of Vanadium (V) Polymeric and
Monomeric Forms in Complex Formation with p-Phenetidine. - Inorg.
Chim. Acta, 5, 1971, 75–80. 43. Bontchev, P. R., Catalytic Reactions - II.
Activation. - Talanta, 19, 1972, 675–685. 44. Bontchev, Р. R., А.
Malinovski, М. Mitewa, К. Kabassanov, Intermediate Cr(V) Complex
Species and their Role in the Process of Cr(VI) Reduction bу
Ethyleneglycol. - Inorg. Chim. Acta, 6, 1972, 499–503. 45. Mitewa, М., Р.
R. Bontchev, V. Bojinov, Coordination Reactions of Cr(V) Studied by
ESR. - Inorg. Nucl. Chem. Letters, 8, 1972, 51–56. 46. Jeliazkova, В. G., Р.
R. Bontchev, А. Alexiev, Catalytic Method for Determination of
Microamounts of Gold in Iron Ores. - Mikrochim. Acta, 1972, 896–901. 47.
Бончев, П. Р., А. Алексиев, В. Бърдаров, Каталитично действие на
мед(II) при окисление на сулфанилова киселина с калиев персулфат. -
Год. Соф. Унив., Хим. Фак., 66, 1971/72, 237–250. 48а. Бончев, П. Р.,

10
Комплексообразуване и каталитична активност, С., Наука и
изкуство, 1972, 266 с. 49. Бончев, П. Р., А. Алексиев, Применение
теории Маркуса для подбора nодходящих активаторов гомогенно-
каталитических реакций. - Теор. Экспер. Химия, 9, 1973, 191–195. 50.
Alexiev, А., Р. R. Bontchev, I. Todorov, A Chemical Catalytic Method for
Determination of Silver in Saliva. - Arch. Оral. Biol., 18, 1973, 1461–1467.
51. Alexiev, А., Р. R. Bontchev, D. Raykova, Catalytic Method for
Determination of Iron in Blood Serum. - Mikrochim. Acta, 1974, 751–758.
52. Mitewa, М., А. Malinovski, Р. R. Bontchev, К. Kabassanov, ESR-
Study оn Cr(V) Complexes Formed in the Process of Photochemical
Oxydation of Diethyleneglycol bу Dichromate. - Inorg. Chim. Acta, 8,
1974, 17–23. 53а. Бончев, П. Р. Увод в аналитичната химия, С., Наука
и изкуство, 1974, 509 с; 53b. II основно преработено и допълнено изд.,
1979, 588 с.; 53c. III изд., 1985, 589 с. 54. Bontchev, Р. R., D. Raykova,
А. Alexiev, D. Yankowa, А Rapid and Sensitive Catalytic Method for
Determination of Iron in Blood Serum. - Clin. Chim. Acta, 57, 1974, 37–
44. 48b. Бончев, П. Р., Комплексообразование и каталитическая
активность Москва, Изд. МИР, 1975, 272 с. 55. Bontchev, Р. R., Р.
Papazova, Photometric Extraction Method for Determination of Oxacillin
and its Derivatives. - Mikrochim. Acta, 1975 II, 503–513. 56. Bontchev, Р.
R. Complexation in Catalytic Analysis. - Wiss. Zeitschr. KMU (Leipzig),
24, 1975, 409–415. 57. Bontchev, Р. R., М. Mitewa, К. Kabassanov, А.
Malinovski, Chromium(V) Complexes Formed in the Process of
Photochemical Oxydation of Pinacol bу Dichromate. - Inorg. Nucl. Chem.
Letters, 11, 1975, 799–806. 58. Mitewa, M., Р. R. Bontchev, К.
Kabassanov, А. Malinovski, Isotopic Effect in the Process of
Chromium(V) Complex Formation in the Course of Ethyleneglycol
Oxydation bу Dichromate. - Inorg. Nucl. Chem. Letters, 11, 1975, 793–
798. 59. Papazova, P., Р. R. Bontchev, М. Kacarova, Photometric
Extraction Method for Determination of Cephalexin. - Mikrochim. Acta,
1976 II, 185–194. 60. Mitewa, M., Р. R. Bontchev, А. Malinovski, К.
Kabassanov, ESR Study оn the Intermediate Chromium(V) Species
Formed in the Course of Photochemical Reduction of Chromium(VI). -
Доклади на БAН, 29, 1976, 81–84. 61. Alexiev, A., Р. R. Bontchev, S.
Gantcheva, А New Catalytic Reaction for Determination of Nanogram
Amounts of Сорреr. - Mikrochim. Acta, 1976 II, 487–495. 62. Alexiev, A.,
Р. R. Bontchev, V. Burdarov, Simple and Sensitive Catalytic Method for
Determination of Соррег in Blood Serum. - Mikrochim. Acta, 1976 II,
535–542. 63. Schurig, Н., Н. Müller, Р. R. Bontchev, Automatisierte
katalytisch-spectralphotometrische Eisenbestimmung in
Nanogrammbereich nach dem “flow-stream” - Prinzip. - Z. Chemie, 16,

11
1976, 190–191. 64. Бончев, П. Р. Авторско свидетелство 21788/
25.06.1976 г., издадено от ИНРА за изобретението “Метод за
определяне на оксацилин и негови производни”. 65. Bontchev, Р. R., Р.
Papazova, М. Kacarova, Photometric Extraction Method for Determination
of Cephalotin. - Die Pharmazie, 32, 1977, 486–488. 66. Otto, М., Р. R.
Bontchev, Н. Müller, Extraction Catalytic Determination of Сорреr in
Nonaqueous Medium. - Mikrochim. Acta, 1977 II, 193–204. 67. Бончев,
П. Р., П. Г. Папазова, Екстракционно-сnектрофотометричен метод за
количествено определяне на цефалоридин. - Фармация, 27, 1977, 13–
16. 68. Бончев, П. Р. Авторско свидетелство 23837/ 25. 08. 1977 г.,
издадено от ИНРА за изобретението “Екстракционно-фотометричен
метод за определяне на цефалотин”. 69. Ганчева, Сн., П. Р. Бончев, Д.
Георгиева, Нова каталитична реакция за Cu(II) и изследване
възможностите за нейното аналитично nриложение. - Год. Соф. Унив.,
Хим. Фак., 71, 1976/77, 133–143. 53d. Бончев, П. Р. Введение в
аналитическую химию, Ленинград, Химия, 1978, 496 с. 70. Bontchev,
Р. R. Р. Papazova, Hydrolysis of Cephalosporines in Strong Acidic
Medium. - Die Pharmazie, 33, 1978, 346–348. 71. Mitewa, M., Р. R.
Bontchev, К. Kabassanov, G. Petrov, Р. Russev, М. Natzkova, ЕРR Study
оn Chromium(V) Complex Formation with Р- and S-Containing Ligands. -
Доклади на БAН, 31, 1978, 1437–1440. 72. Mitewa, M., Р. R. Bontchev,
К. Kabassanov, М. Natzkova. Solvent Effect оn the Photochemical
Formation of Chromium(V) in the Course of Chromium(VI) Reduction
with Diols. - Известия БAН, 12, 1979, 68–76. 73. Bontchev, Р. R., М.
Mitewa, Р. Russev, G. Petrov, А. Malinovski, К. Kabassanov, Solvent
Effect оn the Mechanism of Chromium(V) Complex Formation Studied bу
EPR. - J. Inorg. Nucl. Chem., 41, 1979, 1451–1456. 74. Alexiev, A., Р. R.
Bontchev, М. Khristova, Catalytic Method for Determination of the Total
Iron-Binding Capacity of Blood Serum. - Mikrochim. Acta, 1979 I, 165–
174. 75. Alexiev, A., В. Rachina, Р. R. Bontchev, A Catalytic Method for
Determination of Тгасе Amounts of Iron in Biological Materials. - Anal.
Biochem., 99, 1979, 28–32. 76. Russev, Р., Р. R. Bontchev, М. Mitewa, А.
Malinovski, EPR Study оn Dichromate-Dithizone Interaction in
Nonaqueous Medium. - Inorg. Chim. Acta, 34, 1979, 103–106. 77.
Bontchev, Р. R., G. Georgiev, Р. Russev, М. Mitewa, К. Stamenov, Laser
Induced Cr(V) Complex Formation in the System K2Cr2O7-Ethylene
Glycol. - Доклади на БАН, 32, 1979, 775–777. 78. Малчева, З., П. Р.
Бончев, Цв. Желева, Методика и организация на работата с изявени
ученици с оглед развиване на творческите им способности въз основа
опита на учебно-изследователската лаборатория nо химия във
Враца, Враца, ОНС, 1979, 356 с. 79. Russev, P., Р. R. Bontchev, М.

12
Mitewa, H. Müller, EPR Study оn Cr(V) Complex Formation with
Thenoyltrifluoracetone and its Derivatives in Nonaqueous Medium. - J.
Prakt. Chemie, 322, 1980, 705–710. 80. Russev, P., Р. R. Bontchev, М.
Mitewa, А. Malinovski, Mechanism of Cr(IV) and Cr(V) Formation
During the Photochemical Cr(VI)-Oxalic Acid Interaction in Nonaqueous
Medium. - Inorg. Nucl. Chem. Letters, 16, 1980, 121–127. 81. Russev, P.,
М. Mitewa, Р. R. Bontchev, А. Malinovski. ESR Study оn the Cr(V) and
Cr(IV) Formation During the Photochemical Reduction of Cr(VI) in Liquid
Phase and Rigid Glasses. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 33, 1980, 519–
522. 82. Boneva, М. К., Р. R. Bontchev, М. I. Mitewa, S. G. Zahariev, Е.
V. Golovinsky, Complexes of Ni(II) and Со(II) with Aspartic and Glutamic
Acids Hydrazides. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 33, 1980, 1091–1094.
83. Gantcheva, S., Р. R. Bontchev, А New Catalytic Method for
Determination of Сорреr in Blood Serum. - Talanta, 27, 1980, 893–898.
84. Bontchev, P. R., S. Gantcheva, Mechanism of the Соррег(II) Catalysed
Oxydation of т-Aminobenzoic Acid and 1,З,5- Trihydroxybenzene bу
Н2О2 Used for Analytical Purposes. - Talanta, 27, 1980, 899–904. 85.
Russev, P., М. Mitewa, Р. R. Bontchev. EPR Study оn Cr(V)-Oxalic Acid
Complexes in Nonaqueous Medium. - J. Inorg. Nucl. Chem., 43, 1981, 35–
40. 86. Bontchev, Р. R., М. Boneva, М. Mitewa, D. Mehandjiev, Е.
Golovinsky, Соррег (II) Complexes of Hydrazides. - J. Inorg. Nucl.
Chem., 43, 1981, 3163–3168. 87. Bontchev, Р. R., А. Vassileva. Оn the
Chemistry Olympiads in Bulgaria. - Out-of-School Scientific and Technical
Education (UNESCO), 1981, No. 20–21, 28. 88. Bontchev, Р. R., Н.
Müller, J. Matusch, М. I. Mitewa, К. Kabassanov, Thermal and
Photosensitized Reaction of Мn(II)-Acetylacetonate with Molecular
Oxygen. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 35, 1982, 1515–1518. 89.
Спасовска, Н., П. Р. Бончев, К. Грънчаров, Е. Головински, Авторско
свидетелство 54667/1982 г. за изобретението “Метод за получаване на
цис-диаминодихлороплатина(II)”. 90. Бончев, П., М. Кашчиева, М.
Митева, Ст. Минчев, Върху структурата на 2-(2-пиридил)-1,3-
индандион и неговия Cu(II) комплекс. - Доклади на ВПИ-Шумен,
1982, 20–32. 91. Бончев, П., М. Бонева, М. Митева, Е. Головински,
Pd(II) комплекси с хидразиди на аспарагиновата и глутаминовата
киселини. - Доклади на ВПИ-Шумен, 1982, 33–39. 92. Papazova, P., Р.
R. Bontchev, М. Kacarova, New Spectrophotometric Method for
Determination of Cefazolin. - Talanta, 30, 1983, 51–53. 93. Bontchev, Р.
R., М. Mitewa, S. Minchev, М. Kashchieva, D. Mehandjiev, Сорреr(II)
Complexes of Pyrophthalone and Iminopyrophthalone. - J. Prakt. Chemie,
325, 1983, 803–810. 94. Mitewa, М., Р. Russev, Р. R. Bontchev, К.
Kabassanov, А. Malinovski, Cr(V) Complex Species with Crown Ethers. -

13
Inorg. Chim. Acta, 70, 1983, 179–182. 95. Mitewa, М., Р. R. Bontchev, А.
Malinovski, М. Kashchieva, St. Minchev, ЕРR Study оn the Solvation of
Сорреr(II) Complexes with Pyrophthalones. - Compt. Rend. Acad. Bulg.
Sci., 36, 1983, 1311–1313. 96. Bontchev, Р. R., М. Boneva, М. Arnaudov,
V. I. Nefedov, Palladium (II) Complexes of Hydrazides of Aspartic and
Glutamic Acids. - Inorg. Chim. Acta, 81, 1984, 75–81. 97. Bontchev, Р. R.,
Р. Papazova, М. Confino, D. Dimova. Spectrophotometric Method for
Determination of Tobramycin, Apramycin and Kanamycin in
Formulations. - Mikrochim. Acta, 1984 III, 459–465. 98. Головински, Е.,
П. Р. Бончев, Бионеорганична химия - проблеми и перспективи. -
Природа, 6, 1984, 12–18. 99. Mitewa, М., Р. R. Bontchev, Chromium(V)
Coordination Chemistry. - Coord. Chem. Revs., 61, 1985, 241–272. 100.
Bontchev, Р. R., М. К. Boneva, М. G. Arnaudov, Е. Golovinsky,
Palladium(II) Complexes of Dihydrazide of Aspartic Acid. - Compt. Rend.
Acad. Bulg. Sci., 38, 1985, 707–710. 101. Mitewa, М., К. Kabassanov, Р.
R. Bontchev. А Four-Membered Chelate Complex of Cu(II) with
Creatinine. - Polyhedron, 4, 1985, 1159–1161. 102. Mitewa, М., Р. R.
Bontchev, V. Enchev, S. Minchev, М. Kashchieva, Complexation Ability
of Quinophthalone. - J. Prakt. Chem., 327, 1985, 516–520. 103. Bontchev,
Р. R., М. Boneva, V. I. Nefedov, Yа. Е. Salin, Platinum(II) Complexes of
Hydrazides of Aspartic and Glutamic Acids. - Polyhedron, 4, 1985, 1315–
1318. 104. Mitewa, M., St. Minchev, М. Kashchieva, Р. R. Bontchev,
Metal Complexes of Pyrophthalone and its Derivatives. - Рrос. Х Conf.
Coord. Chemistry, CSSR, 1985, 281–286. 105. Mitewa, М., Р. R.
Bontchev, М. Kashchieva, S. Minchev, G. Werner, Pyrophthalone and its
Derivatives as Ligands. I. Mode of Coordination - Formation of Isomeric
Iminopyrophthalone Complexes. - Polyhedron, 5, 1986, 1983–1986. 106.
Haupt, Е. Т. К., Н. tom Dieck, Р. R. Bontchev, Solution Structures of
Pyrophthalones. I. Structure and Conformation of 1,3-lndandionato-2(2-
pyridinium)-betain - а 1H/13C - NMR Approach. - Z. Naturforsch., 42 B,
1987, 31–36. 107. Bontchev, Р. R., М. Mitewa, G. Gentcheva, J. Macicek,
О. Angelova, V. I. Nefedov, New Platinum and Palladium Complexes with
Creatinine. - Рrос. XI Conf. Coord. Chem., CSSR, 1987, 37–43. 108.
Mitewa, M., Р. R. Bontchev, Е. Zhecheva, D. Mehandjiev, К. Kabassanov,
D. Vassileva, Transition Metal Complexes of the Macrocyclic Ligand
Hexacyclen. - Рrос. ХI Conf. Coord. Chem., CSSR, 1987, 235–240. 109.
Mitewa, М., Р. R. Bontchev, Е. Zhecheva, D. Mehandjiev, К. Kabassanov,
D. Vassileva, Cobalt(II) Complex with N6-Macrocyclic Ligand
Hexacyclen. - Inorg. Chim. Acta, 134, 1987, 17–18. 110. Arpadjan, S., М.
Mitewa, Р. R. Bontchev, Liquid-Liquid Extraction of Metal lons bу the
Six-Membered N-Containing Macrocycle Hexacyclen. - Talanta, 34, 1987,

14
953–956. 111. Haupt, E. T. K., H. tom Dieck, P. R. Bontchev, Solution
Structures of Pyrophthalones. II. Structure and Conformation of
Iminopyrophthalone - а High Resolution 1H, 13C, 15N and Solid State 13C -
CP/MAS NMR Study. - Z. Naturforsch., 42B, 1987, 1419–1423. 112.
Mitewa, М., Р. R. Bontchev, D. А. Vassileva, К. Kabassanov, Е. Zhecheva,
D. Mehandjiev, Structure of а Соррег(II) Complex with the Macrocyclic
Ligand Hexacyclen. - J. Coord. Chem., 17, 1988, 287–290. 113. Mitewa,
М., G. Gencheva, Р. R. Bontchev, О. Angelova, J. Macicek, Monomeric
Pt(II) and Pd(II) Complexes with Creatinine. Crystal Structure of Tetrakis-
(Creatinine)-Platinum(II)-Diperchlorate. - Polyhedron, 7, 1988, 1273–
1278. 114. Macicek, J., O. Angelova, S. Gencheva, М. Mitewa, Р. R.
Bontchev, Structural and IR Spectral Study of cis-bis-(Creatinine-N)-
Dinitro Platinum(II). - J. Crystallogr. Spectr. Research, 18, 1988, 651–658.
115. Bontchev, Р. R., М. Mitewa, Е. Zhecheva, D. Mehandjiev, G.
Pneumatikakis, С. Angelopoulos, Synthesis and Structure of the Complex
Tetra-µ-Prolinatodirhodium(II). - Inorg. Chim. Acta, 152, 1988, 107–110.
116. Bontchev, Р. R., М. Mitewa, G. Gentcheva, New Platinum (II) and
Platinum (III) Complexes of Creatinine. - Pure Appl. Chem., 61, 1989,
897–902. 117. Sofroniev, N., М. Mitewa, Р. R. Bontchev, M. Kashchieva,
S. Minchev, Сорреr(II) Complexes with 1H-Indene-1,3-(2H)-diones
Derivatives. - J. Prakt. Chemie, 331, 1989, 540–544. 118. Mitewa, М., G.
Gentcheva, Р. R. Bontchev, Solvent Effect on the Complex Formation of
Creatinine with Ni(II) and Pt(III). - Рrос. XII Conf. Coord. Chem., CSSR,
1989, 253–258. 119. Bontchev, Р. R., Ch. Nachev, В. Evtimova, N. D.
Yordanov, Е. Zhecheva, D. Mehandjiev, Сорреr(II) Complexes of
Dihydralazine. - Рrос. XII Conf. Coord. Chem., CSSR, 1989, 47–52. 120.
Mitewa, M., G. Gentcheva, Р. R. Bontchev, Е. Zhecheva, V. Nefedov,
Structure of Ni(II)-Creatinine Complex Species Formed in Nonaqueous
Media. - Inorg. Chim. Acta, 164, 1989, 201–204. 121. Gochev, G., N. D.
Yordanov, G. Gencheva, М. Mitewa, Р. R. Bontchev, Studies on the ЕРR
Spectrum of Platinum Blue Complex with Creatinine. - in “Electron
Magnetic Resonance of Disordered Systems”, N. D. Yordanov (Ed.),
World Scientific Publishers, Singapore, 1989, 377–386. 122. Малеев, Ат.,
Ч. Начев, Е. Русанов, Р. Овчаров, П. Р. Бончев, Е. Клоучек, Авторско
свидетелство 86224/ 15.06.1989 г. “Противоязвено средство”. 123.
Варадинова, Т., Ч. Начев, П. Р. Бончев, П. Отев, Авторско
свидетелство 88840/ 1989 г. “Средство за лечение на инфекции,
причинени от Вирус херпес симплекс”. 124. Grivin, V. Р., V. F.
Plyusnin, I. V. Khmelinski, N. М. Bazhin, М. Mitewa, Р. R. Bontchev,
Pulsed-Laser Photolysis of the PtCI62-- Creatinine System in Methanol. - J.
Photochem. Photobiol., А, Chemistry, 51, 1990, 371–377. 125. Mitewa, М.,

15
Р. R. Bontchev, Е. Zhecheva, D. Mehandjiev, S. Minchev, М. Kashchieva,
К. Kabassanov, Pyrophthalone and its Derivatives as Ligands. II. New
Туре of Pyrophthalone Coordination. - J. Prakt. Chem., 332, 1990, 99–103.
126. Mitewa, М., Р. R. Bontchev, G. Gencheva, Е. Zhecheva, К.
Kabassanov, Thermally Dependent Structure of Ni(II)-Hexacyclene
Complex. - Inorg. Chim. Acta, 170, 1990, 137–138. 127. Варадинова, Т.,
П. Отев, К. Павлов, Д. Димитров, П. Р. Бончев, Ч. Начев, Авторско
свидетелство 91155/ 09.02.1990 г. “Метод за определяне на механизма
на действие на инхибитори върху репродукцията на “Вирус херпес
симплекс” в клетъчни култури”. 128. Яцимирский, К. Б., Е. В. Рыбак-
Акимова, П. Р. Бончев, Е. Жечева, В. Русанов, Н. Д. Йорданов, М.
Митева, Взаимодействие макроциклического комплекса железа(II) с
оксидом азота(II) в растворе и характеристики соединений
[Fe(TAAB)(CH3CN)2](BF4)2 и [Fe(TAAB)(CH3CN)2(NO)](BF4)2.- Ж.
неорг. химии, 35, 1990, 3131–3138. 129. Labuda, J., М. Vanickova, М.
Pavlishchuk, К. В. Yatsimirskii, М. Mitewa, Р. R. Bontchev,
Stereochemistry of Сорреr (II) Complexes with Hexacyclene in Solution. -
J. Coord. Chem., 22, 1990, 115–120. 130. Confino, М., Р. R. Bontchev,
Spectrophotometric Determination of Amikacin, Kanamycin, Neomycin
and Tobramycin. - Mikrochim. Acta, 1990 III, 305–309. 131. Райчева, С.,
Г. Пеев, Г. Петров, П. Р. Бончев, Единство и преемственность
среднего и высшего образования, высшего образования и практики. -
Современная Высшая Школа, 2, 1990, 35–44. 132. Varadinova, Т., I.
Pavlov, D. Dimitrov, Ch. Nachev, Р. R. Bontchev, В. Evtimova, I.
Bradvarova, Р. Otev, Electrophoretic and Immunoblot Tests for Detection
of Inhibitory Activity of Zn(pic)2 оn Herpes Simplex Virus, Туре 1 (HSV-
1). - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 43, 1990, 131–133. 133. Kashchieva,
М., М. Mitewa, St. Minchev, Р. R. Bontchev, Co(II), Ni(ll) and Cu(ll)
Complexes with Nitropyrophthalone. - Аnn. Univ. de Sofia, Fac. Chim., 83,
1991, 99–103. 134. Mitewa, М., Р. R. Bontchev, V. Russanov, Е.
Zhecheva, D. Mehandjiev, К. Kabassanov, А New Iron(II) Complex with
the N6-Macrocyclic Ligand Hexacyclene with а Thermally Dependent
Structure. - Polyhedron, 10, 1991, 763–767. 135. Trendafilova, N., A. P.
Kurbakova, I. A. Efimenko, M. Mitewa, P. R. Bontchev, Infra-Red Spectra
of Pt(II)-Creatinine Complexes. Normal Coordination Analysis of
Creatinine and PtCreat2(NO2)2. - Spectrochim. Acta Part A, 47A, 1991,
577–584. 136. Генчева, Г., М. Митева, Е. Жечева, П. Р. Бончев,
Стабильный комплекс никеля (I) с N6-мaкpoциклoм гексацикленом. -
Теорет. Эксnер. Химия, 27, 1991, 339–341. 137. Grivin, V. Р., I. V.
Khmelinski, V. F. Plyusnin, М. Mitewa, Р. R. Bontchev, Laser Flash
Photolysis of PtCI62--proline and PtCI62--L-tryptophan Methanol Solutions.

16
- J. Photochem. Photobiol., А, Chem., 62, 1991, 15–25. 138. Алексиев, Н.,
Ч. Начев, П. Р. Бончев, Л. Дамянова, И. Сиракова, Г. Генчева,
Авторско свидетелство 94974/1991 г. “Средство за лечение на
хронична дихателна недостатъчност”. 139. Gencheva, G., М. Mitewa, Р.
R. Bontchev, G. Gochev, J. Macicek, Е. Zhecheva, N. D. Yordanov,
Absolute Structure of New Paramagnetic Pt(II)-Creatinine Complex with
Columnar Structure. - Polyhedron, 11, 1992, 365–370. 140. Bontchev, Р.
R., G. Gochev, В. Evtimova, Н. Kadum, Ch. Nachev, Сорреr(II)
Interaction and Complexation with 1-[2(S)-3-Mercapto-3-
Methylpropyonyl]-L-Proline (Captopril). - J. Inorg. Biochem., 46, 1992,
23–34. 141. Grivin, V. Р., I. V. Khmelinski, V. F. Plyusnin, М. Mitewa, J.
Angelova, Е. Dimitrova, Р. R. Bontchev, Laser Pulse Photolysis Study on
the Reaction of the Intermediate Pt(III) Complex PtCl52- with 4-(2-
dimethylaminophenyl-ethynil)-6,6'-dimethyl-3-cyano-5,6-dihydro-2-(1H)-
pyridine. - J. Photochem. Photobiol., А Chem., 63, 1992, 7–14. 142.
Macicek, J., G. Gentcheva, М. Mitewa, Р. R. Bontchev, Yа. Lampeka, S.
Garvish, Synthesis and Crystal Structure of а New Paramagnetic Complex
Salt of Diprotonated Dioxocyclam with PtCl42- and Water (1:1:1). - J.
Inclusion Phenom. Molec. Recogn. Chem., 13, 1992, 195–202. 143.
Маркова, Б., Ст. Манолов, П. Р. Бончев, Г. Генчева, Т. Янев, Ч. Начев,
Авторско свидетелство 95251/1992 г. “Антибактериално средство”.
144. Gentcheva, G., М. Mitewa, Р. R. Bontchev, Complexation of Rh(III)
with Creatinine. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 45, 1992, 65–68. 145.
Bontchev, Р. R., Н. Kadum, В. Evtimova, Ch. Nachev, Е. Zhecheva, D.
Mehandjiev, D. Ivanov, Соррег Complexes of (1-[isopropylamine]-3-[1-
Naphtyloxy]-2-Propanol) (Propranolol). - J. Inorg. Biochem., 48, 1992,
153–161. 146. Gentcheva, G., М. Mitewa, Р. R. Bontchev, Dimeric and
Oligomeric Platinum (II, II), (II, III) and Palladium (II, II) Complexes with
Creatinine. - Polyhedron, 11, 1992, 2357–2361. 147. Bontchev, Р. R., Н.
Kadum, G. Gochev, В. Evtimova, J. Macicek, Ch. Nachev, Synthesis,
Structural, Spectral and ЕРR Studies on the Соррег(II) Complex of 5-
(Aminosulphonyl)-4-Chloro-2-[(2-Furanyl-methyl)-Amino]BenzoicAcid
(Furosemide). - Polyhedron, 11, 1992, 1973–1980. 148. Bontchev, Р. R,
Analytical Chemistry in Bulgaria in the Period of Political, Social and
Economic Reforms. - Trends in Anal. Chem., 11, 1992, VII–VIII. 149.
Маркова, Б., Ч. Начев, Т. Янев, Г. Генчева, Ст. Манолов, М.
Апoстoлoва, П. Р. Бoнчев, Антибактериална активност на някои
метални комплекси на аминозахари. I. Антистафилококов ефект in
vitro на комnлекса цинк-галактозоксим. - Служ. бюлетин на Нац.
център по заразни и параз. бoлести, 8 (1), 1992, 31–38. 150. Bontchev,
Р. R., American Aid to Eastern European Universities in the Framework of

17
the Alliance of Universities for Dеmосrасу. Looking for Optimal Variants.
- In: Perspectives in Higher Education Reform, The University of
Tennessee, USA, 1992, 95–99. 151. Apostolova, М., Р. R. Bontchev, Ch.
Nachev, I. Sirakova, Metallothioneins in Spontaneously Hypertensive Rat
Liver. - Jpn. J. Med. Sci. Biol., 45, 1992, 185–198. 152. Nachev, Ch., N.
Alexiev, Р. R. Bontchev, L. Damjanova, I. Sirakova, Т. Yanev, Neue
Behandlungsmethode der Chronischen Respiratorischen Insuffizienz bei
Chronischen Obstructiven Lungenkrankheiten. - Der Kassenarzt, 33, 1993,
37–40. 153. Apostolova, М., Р. R. Bontchev, Ch. Nachev, I. Sirakova,
Metallothioneins from Spontaneously Hypertensive Rats (SHR) and
Normal Wistar-Kyoto (WKY) Rats Saturated in vitro with Cadmium
Chloride. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 46 (2), 1993, 75–78. 154.
Varadinova, Т., Р. R. Bontchev, Ch. Nachev, S. Shishkov, D. Strahilov, Z.
Paskalev, А. Tutekova, М. Panteva, Mode of Action of Zinc Complexes of
Herpes Simplex Virus Туре I Infection. - J. Chemotherapy, 5 (1), 1993, 3–
9. 155. Bontchev, Р. R., University Reorganization and Development in
Bulgaria. - In: Perspectives in Higher Education Reform, Vol. 2, The
University of Tennessee, USA, 1993, 49–53. 156. Bontchev, Р. R., Ch.
Nachev, М. Apostolova, В. Evtimova, Т. Varadinova, В. Markova,
Complexation with Bioligands and Drugs and its Influence on Biometal
Homeostasis and Biometal Depending Processes. - In: Рrос. XIV Conf.
Coord. Chem. Smolenice, 1993, 455-460. 157. Grivin, V. А., I. V.
Khmelinski, V. F. Plyusnin, М. Mitewa, Р. R. Bontchev, J. Angelova, Е.
Dimitrova, Laser Flash Photolysis Study on Reactions of PtCl62- with
Amino Acids and Pyridone in Methanol Solution. - Proc. XIV Conf. Coord.
Chem., Smolenice, 1993, 397–402. 158. Nachev, Ch., Р. R. Bontchev, М.
Apostolova, Metallothioneins - а Possibie Factor in the Pathogenesis of
Some Diseases. - Abstracts of Bulgarian Scientific Medical Literature, 36,
1993, 3–13. 159. Apostolova, M., P. R. Bontchev, Ch. Nachev, I. Sirakova,
Apometallothioneins in Rat Liver. - J. Chromatography (Biomedical
Applications), 620, 1993, 191–197. 160. Mitewa, М., Р. R. Bontchev,
Coordination Chemistry of N6-Macrocycles. - Coord. Chem. Revs.,
135/136, 1994, 129–163. 161. Mitewa, М., Р. R. Bontchev, Т. Mantarova,
Complex Salts of MoVOCl52- with Protonated Crown Ethers. - Год. Соф.
Унив., Хим. Фак., 81, 1994, 167–169. 162. Бончев, П. Р., Ив. Кулев, М.
Митева, Катедра по аналитична химия. Библиография 1924–1994 г.,
Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, 1994, 132 с., ISBN 954-07-0550-9. 163a.
Бончев, П. Р., 70 години Катедра по аналитична химия, Унив. изд.
“Св. Кл. Охридски”, 1994, 31 с.. 163b. Бончев, П. Р., 70 години
Катедра по аналитична химия. - Anal. Laboratory, 4, 1995, 3–6. 164.
Apostolova, M., P. R. Bontchev, Ch. Nachev, I. Sirakova, Analytical

18
Determination of Metallothioneins in Rat Liver with Respect to their
Relation to the Arterial Hypertension. - Anal. Laboratory, 4, 1995, 35–38.
165. Bontchev, P. R., Ch. Nachev, M. Apostolova, I. Sirakova,
Apometallothioneins and Their Metal Complexes - Relation to Arterial
Hypertension. - Current Trends in Coordination Chemistry, G. Ondrejovic,
A. Sirota (Eds.), Slovac Techn. Univ. Press, Bratislava, 1995, 367–372.
166. Mitewa, M., P. R. Bontchev, G. Gencheva, K. Kabassanov, E. N.
Zhecheva, D. Mеhandjiev, Dimeric Mn(II), (III) Complex with
Hexacyclene. - Ann. Univ. de Sofia, Fac. Chim., 88, 1995, 19–23. 167.
Bontchev, P. R., Analytica: Research, Practical Application, Teaching, at
the End of 20th Century. - Proc. I Intern. Workshop “Instrumental
Methods of Applied Analyical Chemistry” Blagoevgrad, 1995, 9–14. 168.
Shishkov, S., T. Varadinova, P. R. Bontchev, Ch. Nachev, E. Michaylova,
Complexes of Zinc with Picolinic and Aspartic Asid Inactivate Free
Varicella-Zoster Virions. - Metal-Based Drugs, 3, 1996, 11–14. 169.
Varadinova, T., S. Shishkov, M. Panteva, P. R. Bontchev, Effect of
Complexes of Cobalt with Amino Acids on the Replication of Herpes
Simplex Virus Type 1 (HVS-1). - Metal-Based Drugs, 3, 1996, 149–153.
170. Алексиев, Н., Ч. Начев, П. Р. Бончев, Л. Гудева, И. Сиракова,
Патент за изобретение 51486/ 13.03.1996 г. “Средство за лечение на
хронична дихателна недостатъчност”. 171. Bontchev, P. R., G.
Gencheva, G. Gochev, V. Dimova, Copper(II) Complexes of a New
Cynnamil Derivative of the Antibiotic Rifampicin. - J. Inorg. Biochem., 65,
1997, 175–182. 172. Shishkov, S., T. Varadinova, M. Panteva, P. R.
Bontchev, Effect of Complexes of Zinc, Cobalt and Copper with D-
Aminosugars on the Replication of Herpes Simplex Virus Type 1 (HVS-1).
- Metal-Based Drugs, 4, 1997, 35–38. 173. Pantcheva, I., P. R. Bontchev,
Ch. Nachev, Copper(II) Complexes with β-blockers - Synthesis, Properties,
Structure. - Progress in Coordination and Organometallic Chemistry, G.
Ondrejovic, A. Sirota (Eds.), Slovac Techn. Univ. Press, Bratislava, 1997,
209–214. 174. Kashchieva, M., N. Stoyanov, V. Enchev, S. Minchev, P. R.
Bontchev, M. Mitewa, Structure of 6- and 7-Membered Cyclic Beta-
Diketones and Their Metal(II) Complexes. - Polyhedron, 16, 1997, 1693–
1699. 175. Moutafchiev, D., L. Sirakov, P. R. Bontchev, The Competition
between Transferrins Labeled with 59Fe, 65Zn and 54Mo for the Binding
Sites on Lactating Mouse Mammary Gland Cells. - Biological Trace
Elements Research, 61, 1998, 181–191. 176. Apostolova, M., Ch. Nachev,
M. Koleva, P. R. Bontchev, I. Kehaiov, New Competitive Enzyme-Linked
Immunosorbent Assay for Determination of Metallothionein in Tissue and
Sera. - Talanta, 46, 1998, 325–333. 177. Спасовска, Н., П. Р. Бончев, К.
Грънчаров, Е. Головински, Патент за изобретение 52046/ 1998 г.

19
“Метод за получаване на цис-диаминодихлорплатина(II)”. 178.
Крисчън, Г., Дж. О'Рейли, “Инструментален анализ” - превод от
английски на Б. Желязкова, Ив. Кулев и П. Р. Бончев под общата ред.
на П. Р. Бончев, Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", С., 1998, 1023 с. 179.
Varadinova, T., M. Panteva, P. Bontchev, Complexes of zinc, copper and
cobalt with bioligands. Cytotoxicity and effect on Herpes Simplex Virus
(HSV) replication. - Proc. 8th Congress Bulg. Microbiolog., Vol. 2, Sofia,
1998, 398–401. 180a. Бончев, П. Р. 120 години от рождението на nроф.
Захари Караогланов. - Anal. Laboratory, 7, 1998, 52–55. 180b. Бончев,
П. Р. 120 години от рождението на nроф. Захари Караогланов. -
Списание на БАН, 112 (2), 1999, 68–70. 181. Bontchev, P. R., I. N.
Pantcheva, B. B. Ivanova, D. Мehandjiev, Complexation of Copper(II)
with the Beta-Blocker Acebutolol. - Bulg. Chem. Commun., 31, 1999, 59–
67. 182. Bontchev, P. R., Complexation of Bioligands and Drugs with
Biometals and its Potential Application in Medicine. - In: Coordination
Chemistry at the Turn of the Century”, Slovak Technical University Press,
Bratislava, 1999, 53–66. 183. Бончев, П. Р., Ив. Кулев, Р. Джингова, 75
години Катедра по аналитична химия: 1924 - 1999 г. Библиография
1994 - 1999 г., Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, С., 1999, 32 с., ISBN
954-07-1347-1. 184. Bontchev, P. R., I. N. Pantcheva, G. Gochev,
Complexes of Copper(II) with the β-blocker Atenolol. - Trans. Met. Chem.,
25, 2000, 196–199. 185. Gencheva, G., P. R. Bontchev, J. Sandler, K.
Hegetschweiler, Crystal Structure of Tetrakis(1,3,5-triammino-1,3,5-
trideoxy-cis-inositol) decachloride hexachloroplatinate hexahydrate,
(H3taci)4[PtCl6]Cl10.6H2O, Two Different Forms of (H3taci)3+ in One
Crystal. - Z. f. Kristallographie NCS, 215, 2000, 183–185. 186. Bontchev,
P. R., B. B. Ivanova, R. P. Bontchev, D. Mehandjiev, D. S. Ivanov,
Complexation of Cu(II) with α-[(ethylamino)methyl]-3-hydroxy,
benzenemethanol (Effortil). Crystal Structure of the Mononuclear Cu(II)
Complex with Effortil. - Polyhedron, 19, 2000, 1843–1848. 187. Bontchev,
P. R., I. N. Pantcheva, T. Todorov, D. R. Mehandjiev, N. D. Savov,
Complexation of the Antihypertensive Drug Oxprenolol with Copper(II). -
J. Inorg. Biochem., 83, 2001, 25–30. 188. Bontchev, P. R., B. B. Ivanova,
R. P. Bontchev, D. R. Mehandjiev, Complexes of Cu(II) with 1-(4-amino-
6,7-dimethoxy-2-quinazolinyl)-4-(2-furanylcarbonyl)-piperazine
(Prazosin): Synthesis, Properties, Crystal Structure. - Polyhedron, 20, 2001,
231–236. 189. Bontchev, P. R., B. B. Ivanova, R. P. Bontchev, D. R.
Mehandjiev, Copper(II) Complexes of 1-[o-allylphenoxy]-3-
[isopropylamino]-2-propanol (Alprenolol). - J. Coord. Chem., 54, 2001,
117–127. 190a. Бончев, П. Р. 100 години от рождението на проф.
Никола Пенчев. - Списание на БАН, 114 (4-6), 2001, 44–45. 190b.

20
Бончев, П. Р. 100 години от рождението на проф. Никола Пенчев. -
Наука, 12, (1), 2002, 58–59. 191. Bontchev, P. R., I. N. Pantcheva, R. P.
Bontchev, D. S. Ivanov, N. D. Danchev, Copper(II) Complexes of the
Beta-blocker Pindolol: Properties, Structure, Biological Activity. -
BioMetals, 15, 2002, 79–86. 192. Bontchev, P. R., I. N. Pantcheva,
Copper(II) Complexes of Blood Pressure Active Drugs. - Trans. Met.
Chem., 27, 2002, 1–21. 193. Лазаров, Д., П. Бончев, Б. Тошев, Г.
Петров, С. Караиванов, Храмът на химиците, Унив. изд. Св. Кл.
Охридски, С., 2002, 240 с. ISBN 954-07-1685-3. 194. Gentcheva, G., D.
Tsekova, G. Gochev, D. Mehandjiev, P. R. Bontchev, Monomeric Au(II)
Complex with Hematoporphyrin IX. - Inorg. Chem. Commun., 6, 2003,
325–328. 195. Bontchev, P. R., D. R. Mehandjiev, B. B. Ivanova, R. P.
Bontchev, Mononuclear Complex of Cu(II) with the Calcium Channel
Antagonist Nifedipine. Synthesis, Properties, Crystal Structure. - Trans.
Met. Chem., 28, 2003, 745–748. 196. Bontchev, P. R., B. B. Ivanova, W. R.
Russel, D. R. Mehandjiev, J. H. Beattie, C. K. Nachev, M. D. Apostolova,
Copper-homocysteine Complexes and Potential Physiological Actions. - J.
Inorg. Biochem., 95, 2003, 321–333. 197. Bontchev, P. R., B. B. Ivanova,
D. R. Mehandjiev, Binuclear Complexes of Copper(II) with the
Antihypertensive Drugs Salbutamol and Sotalol. - Bulg. Chem. Commun.,
35, 2003, 21–24. 198. Ivanova, B. B., M. G. Arnaudov, P. R. Bontchev,
Linear Dichroic Infrared Spectral Analysis of Cu(I) - Homocysteine
Complex. - Spectrochim. Acta Part A, 60, 2004, 855–862. 199. Nikolova,
A., D. Ivanov, P. Bontchev, D. Mehandjiev, G. Gochev, R. Buyukliev, S.
Konstantinov, M. Karaivanova, Complexes of Ru(III) with some 2-
aminothiazole Derivatives: Synthesis, Properties and Pharmacological
Studies. - Arzneim.-Forsch./Drug. Res., 54, 2004, 323–329. 200. Бончев,
П. Р., Б. Тошев, Някои въпроси пред българската химия днес –
интервюта с българските академици-химици. - Химия, 14, 2005, 215–
220. 201. Getova, V. T., R. P. Bontchev, D. R. Mehandjiev, V. Skumriev,
P. R. Bontchev, Copper(II) Complexes with 4-amino-α-(t-
butylaminomethyl)-3,5-dichlorobenzyl Alcohol Hydrochloride
(Clenbuterol). Crystal Structures of the Binuclear and Mononuclear Cu(II)
Complexes with Clenbuterol. - Polyhedron, 24, 2005, 1983–1990. 203.
Бончев, П. Р., Създаване и развитие на Катедрата по аналитична
химия на Софийския университет – кратък обзор. - Химия, 15, 2006,
231–240. 204. Бончев, П. Р., Кратки бележки върху зараждането и
развитието на аналитичната химия в България (1889–2005). – В:
Алманах на аналитичната химия в България. Almanac of Analytical
Chemistry in Bulgaria (1889–2005). Съставители А. Александров, Р.
Борисова, Отговорен редактор Г. Найденов, Редакционна колегия Г.

21
Найденов, П. Бончев, Д. Цалев, А. Александров, Р. Борисова,
Европрес, Пловдив, 2006, 161 с. [на бълг. език, с. 7–15 и на англ. език,
с. 16–24]. ISBN 978-954-9357-10-3. Bontchev, P. R. Brief Notes on the
Origination and Development of the Analytical Chemistry in Bulgaria. –
In: Almanac of Analytical Chemistry in Bulgaria (1889–2005). A.
Alexandrov, R. Borisova (Compilers), G. Naydenov (Managing Editor), G.
Naydenov, P. Bontchev, D. Tsalev, A. Alexandrov, R. Borisova (Eds.).
Europress, Plovdiv, 2006. pp. 161 (in Bulg., pp. 7–15 and in English, pp.
16–24), ISBN 978-954-9357-10-3. 205. Бончев, П. Р. Аналитичната
химия в България (1889–2005). Кратък исторически преглед. Химия и
индустрия, 77, 2006, 75–80. 206. Бончев, П. Р., Предговор, В: Цалев,
Д. Л., Е. Д. Русева, П. К. Петров, Английски съкращения в
аналитичната химия. English Abbreviations in Analytical Chemistry,
Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, С., 121 с., 2006; ISBN 10: 954-07-2299-
3; ISBN 13: 978-954-07-2299-3, с. 5–6. 206. Getova, V. T., R.
P.Bontchev, D. R. Mehandjiev, P. R. Bontchev, Complexes of 1-[2-[2-
hydroxy-3-(propylamino) propoxy] phenyl]-3-phenyl-1-propanone
(Propafenone) with Copper(II): Crystal Structure of the Mononuclear
Cu(II) Complex with Propafenone. - Polyhedron, 25, 2006, 2254–2260.
207. Getova, V., D. Mehandjiev, V. Skumriev, P. R. Bontchev, A
Binuclear Copper(II) Complex of the Antihypertensive Drug Labetalol:
Synthesis and Properties. - J. Univ. Chem. Technol. Metall., 41, 2006, 193–
198. 208. Gencheva, G., D. Tsekova, G. Gochev, G. Momekov, G. Tyuliev,
V. Skumriev, M. Karaivanova, P. R. Bontchev, Synthesis, Structural
Characterization and Cytotoxic Activity of Novel Paramagnetic Platinum
Hematoporphyrin(IX) Complexes: Potent Antitumour Agents. - Metal
Based Drugs 2007, Article ID 67376, 2007, pp. 13. 209. Getova, V. T., I.
N. Pantcheva, D. S. Ivanov, D. R. Mehandjiev, V. Skumriev, P. R.
Bontchev, Copper(II) Complexes of the Antihypertensive Drug Nadolol. -
Cent. Eur. J. Chem., 5, 2007, 118–131. 210. Бончев, П., В. Живков, Анг.
Попов, Тезиси за науката и висшето образование. - Наука, 18 (6), 2008,
19–20. 211. Mehandjiev, D., P. R. Bontchev, Temperature Dependence of
the Magnetic Susceptibility of Cu2+ Complexes. - J. Univ. Chem. Technol.
Metall., 43, 2008, 413–417. 212. Momekov, G., D. Ferdinandov, S.
Konstantinov, S. Arpadjan, D. Tsekova, G. Gencheva, P. R. Bontchev, M.
Karaivanova, In vitro Evaluation of a Stable Monomeric Gold(II) Complex
with Hematoporphyrin IX. Citotoxicity Against Tumor and Kidney Cells,
Cellular Accumulation and Induction of Apopoptosis. - Bioinorganic
Chemistry and Applications 2008, Article ID 367471, 2008, 8 pp. 213.
Tsekova, D. T., G. G. Gencheva, P. R. Bontchev, Mode of Coordination of
the Polydentate Ligand Hematoporphyrin IX with Pt(III), Pd(III), Au(II)

22
and Cu(II) - An Overview. - Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci., 61, 2008, 731–
738. 214. Tsekova, D. T., G. P. Gochev, G. G. Gencheva, P. R. Bontchev,
Magnetic and Spectroscopic Methods for Structural Characterization of
Paramagnetic Hematoporphyrin IX Complex with Cu(II). - Eurasian
Journal of Analytical Chemistry, 3 (1), 2008, 79–90. 215. Бончев, П. Р.,
120 години аналитична химия в България (1989–2009. - В: Основи на
химичния анализ, Съставител проф. дхн инж. Рахила Борисова, изд.
Водолей, С., 2009, Гл. 14, с. 8–16, ISBN 978-954-9415-43-5, с. 8–16.
216. Mehandjiev, D. R., P. R. Bontchev, Application of Magnetic Methods
to the Study of 3d Transition Metal Complexes. - J. Univ. Chem. Technol.
Metall., 45, 2010, 415−420. 217. Momekov, G., M. Karaivanova, I.
Ugrinova, E. Pasheva, G. Gencheva, D. Tsekova, S. Arpadjan, P. R.
Bontchev, In Vitro Pharmacological Study of Monomeric Platinum(III)
Hematoporphyrin IX Complexes. - Invest. New Drugs, 29, 2011, 742–751.

Проф. Бончев е един от неколцината български учени,

включени в е-книга на проф. Мигел Валкарсел „Кой кой е в
аналитичната химия: Европа”

23
 Рисунка на П. Р. Бончев от Мариана Кънева
В: Софийският университет „Св. Климент Охридски” и
европейската университетска традиция 1888–1939. Алманах
Преподавателите – доктори на европейските университети”,
[В чест на академик Панайот Р. Бончев по случай 75-годишния му
юбилей], под ред. на ст. н. с. дхн Димитър Христов, Съставители:
Д. К. Христов, В. Е. Тодоров, Е. С. Рангелова, В. С. Тенева, А. И.
Цветанова, Е. С. Бранкова, Д. П. Първанова, С. Й. Даганова, С. О.
Кирилова, М. К. Кънева, Първо изд., изд. „Фараго”, С., 2009, 67 с.,
ISBN 954-978-8641-69-2.

24
 Рисунка на П. Р. Бончев от Галин Петров
В: Лазаров, Д., П. Бончев, Б. Тошев, Г. Петров, С. Караиванов.
Храмът на химиците, Унив. изд, С., 2002, 240 с. ISBN 954-07-
1685-3.

25
 Рисунка на П. Р. Бончев от Галин Петров
В: Клуб на неостаряващите химици. Алманах 2015 с рисунки,
Г. П. Петров (автор), Д. Л. Цалев (съставител), М. А. Натов
(редактор), С., 2015, 116 с.

26
 Рисунка на П. Р. Бончев от Галин Петров
В: Галин Петров, Термолизни образи, Г. П. Петров (автор), Д. Л.
Цалев (съставител), М. А. Натов (редактор), С., 2015, 150 с.

27
 НАПИСАНОТО ОСТАВА 3
Библиография с кратка анотация на написаното
за академик проф. дхн Панайот Ранков Бончев
Д. Л. Цалев (съставител)

[1] В. Симеонов, „Професорите споделят. С

отговорността на пионер и учител”, В: Наука и техника за
младежта, бр. 11, с. 6–9 (1985).
Интервю на В. Симеонов с проф. Панайот Р. Бончев по повод
връчването на наградата за химически и биологически науки „Проф.
д-р Асен Златаров” за 1985 г. за труда „Комплексообразуване и
каталитична активност”. Дадени са кратки биографични данни и ч/б
снимка на проф. Бончев.
[2] В. Симеонов, „Галерия: български изобретатели. В
света на химията”, В: Изобретателство и
рационализаторство, XXXXI, бр. 3 (март), с. 38–39 (1987).
ISSN 03241157
Васил Симеонов представя в популярна форма ранната дейност и
научните постижения на проф. дхн П. Р. Бончев. Включена е ч/б
снимка на професора в лабораторията по физични методи.
[3] В: Алманах на Софийския университет „Климент
Охридски” 1939–1988 А—З., том II, кн. 1, гл. ред. Ф.
Панайотов, Унив. изд. „Климент Охридски”, С., 1988, 982 с.
Биографични данни за преподавателя П. Р. Бончев (с. 267–271).
[4] В. Симеонов, „В плен на неофилията”, В: Контакти
[списание за българите в чужбина], I, № 6, с. 38–39 (1991).
ISSN 0861 2934
Васил Симеонов представя дейността на проф. дхн П. Р. Бончев и
неговата любов към науката и търсенето на новото. Включена е
снимка на професора.
[5] „Проф. Панайот Бончев – 40 години творческа
дейност”, Analytical Laboratory, 5 (4), 277 (1996).
Поздравление от Редколегията с текст и ч/б снимка на професора.

28
 [6] „Проф. д.х.н. Бончев, Панайот Ранков”, В: Кой кой е
в елита на Бургас и Региона. Съставители: Пеньо
Костадинов, Стойчо Кьосев. Биографичен информационен
център "BURGS", 1996/1997, Бургас, с. 23.
[7] П. Бончев, „Равносметката” (с. 99–154), В: Лазаров,
Д., П. Бончев, Б. Тошев, Г. Петров, С. Караиванов. Храмът
на химиците. Унив. изд., С., 2002, 240 с. ISBN 954-07-1685-3.
Проф. Панайот Бончев разказва за Университета, Факултета,
Катедрата и за своя път в химията и науката. Рисунка на Професора от
Г. Петров.
[8] П. Р. Бончев, Б. Тошев. „Някои въпроси пред
българската химия днес – интервюта с българските
академици-химици”, Химия, 14, 2005, 215–220.
[9] В: Алманах на аналитичната химия в България.
Almanac of Analytical Chemistry in Bulgaria (1889–2005).
Съставители А. Александров, Р. Борисова, Отговорен
редактор Г. Найденов, Редакционна колегия Г. Найденов, П.
Бончев, Д. Цалев, А. Александров, Р. Борисова, Европрес,
Пловдив, 2006, 161 с. (на бълг. език, с. 67–71 и на англ. език,
pp. 67–71). ISBN 978-954-9357-10-3.
Биографични данни и ч/б снимка на проф. Бончев на бълг и англ. ез.
[10] Т. Петрова, „Дългата памет на рода Бончеви” (с. 3–
4), В: Homo Sciens, Брой 1 (2007). Издание на Съюза на
учените в България <www.usb-bg.org> по проекта REGGAE,
файл HomoSciens 2007.pdf, ISSN 1312 8884.
Таня Петрова представя големия род Бончеви и техния път в живота и
науката. Представени са подробни данни за предшествениците на
проф. П. Р. Бончев.
[11] М. Митева, „Академик П. Р. Бончев на 70 години”,
В: Сборник Научни трудове „Природни науки 2004“, Унив.
изд. „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2004, с. i–
xv. ISBN 954-577-218-2.
Проф. дхн М. Митева представя биографични данни и научната
дейност на своя учител проф. П. Р. Бончев.

29
 [12] Д. Цалев, „70 годишен юбилей на академик
Панайот Ранков Бончев”, Химия и индустрия, 74 (3–4), 65–66
(2003).
Биографични данни и поздравление към юбиляра от проф. дхн Д. Л.
Цалев.
[13] Д. Цалев, „Академик проф. д.х.н. Панайот Ранков
Бончев на 70 години”, Списание на БАН, 117 (4), 73–77
(2004).
Пълен текст на доклада на проф. дхн Д. Л. Цалев и кратко представяне
на многобройните поздравления към юбиляра на тържественото
събрание в големия салон на БАН, на което акад. П. Р. Бончев
получава Почетния знак на БАН „Проф. Марин Дринов на лента”.
[14] Д. Цалев, „Поздравителен адрес до академик
Панайот Ранков Бончев”, Химия и индустрия, 75 (1–2), 2004,
37–38.
[15] D. L. Tsalev, „Professor Panayot R. Bontchev, Ph.D.,
D.Sc. elected a member of the Bulgarian Academy of Sciences”,
Bulg. Chem. Ind., 75 (1–2), 46 (2004).
Поздравление към академик Бончев на англ. език.
[16] Таня Петрова, „Непребродимата история на рода
Бончеви“, Вестник „Сега“, 31 дек. 2004
<http://www.segabg.com/article.php?id=157977>
Исторически преглед на няколко поколения от рода Бончеви по повод
рождения ден на акад. П. Р. Бончев и интервю с него. „Много научни
постижения и няколко медала за храброст са част от перлите в 4-
вековната фамилна корона“ (Т. Петрова).
[17] D. L. Tsalev, „Literary Heritage. Bibliography of
Professor Dr. Sci. Panayot R. Bontchev”, Ann. Univ. Sof., Fac.
Chim., 97 (2), 2005, 17–30. http://www.chem.uni-sofia.bg/annual/
Пълна библиография на трудовете на П. Р. Бончев, посветена на
неговата 70-годишнина и кратки биографични данни към април 2004
г. (на англ. ез.).
[18] Д. Л. Цалев, „Акад. Панайот Ранков Бончев –
Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ

30
Константин Преславски“, Химия и индустрия, 76 (1–2), 34
(2005).
Кратко съобщение и поздравление по случай високото почетно
звание.
[19] Д. Цалев, „Високо признание“, Списание на БАН,
118 (4), 95 (2005).
Кратко съобщение по случай високото почетно звание за акад. П. Р.
Бончев Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Епископ
Константин Преславски“.
[20] „Бончев, Панайот Ранков“ (с. 40), В: Е. Н.
Момчилова, С. Р. Хрусанова, Българска академия на
науките. Членове и ръководство (1869–2004). Справочник, И.
Юхновски (отг. редактор), ст. н. с. д-р Д. Кръстев (редактор),
Централна библиотека на БАН, С., 2005, 456 с., ISBN 954-
8854-10-4
Академик П. Р. Бончев сред членовете на БАН (към 2004 г.) –кратък
текст и ч/б снимка.
[21] „Бончев Панайот Ранков“ (с. 141), В: Българска
енциклопедия А−Я, трето осъвременено издание, БАН, Изд.
къща Труд, С., 2007, 1331 с., ISBN 954-8104-13X, ISBN 954-
528-519-2.
Академик П. Р. Бончев е представен в енциклопедията с кратък текст
и ч/б снимка.
[22] „Акад. проф. дхн Панайот Бончев“, В: Алманах на
Аналитичната химия в България. Almanac of Analytical
Chemistry in Bulgaria, съставители А. Александров, Р.
Борисова, Отговорен редактор Г. Найденов, Редакционна
колегия Г. Найденов, П. Бончев, Д. Цалев, А. Александров, Р.
Борисова, Европрес, Пловдив, Europress, Plovdiv, 2006, с. 67–
71, ISBN 978-954-9357-10-3.
Биографични данни и ч/б снимка на акад. Бончев в Алманаха на бълг.
и англ. език.

31
 [23] В. Симеонов, „За учения, учителя и колегата –
академик Панайот Бончев на 75 години“, Химия и индустрия,
79 (1–2), 80–81 (2009).
Поздравление от проф. дхн В Симеонов към юбиляра, биографични
данни и снимка.
[24] Д. Механджиев, „Академик Панайот Бончев на 75
години”, Списание на Българската академия на науките, 122
(4), 79–80 (2009).
Поздравление от колегата и приятел на юбиляра проф. дхн Д.
Механджиев с биографични данни за проф. Бончев.
[25] Мариана Кънева (художник на портрета на акад. П.
Р. Бончев, на стр. 1) и „Кратка биография на акад. проф.
Панайот Р. Бончев, дхн” (на стр. 3–4), В: Софийският
университет „Св. Климент Охридски” и европейската
университетска традиция 1888–1939. Алманах
Преподавателите – доктори на европейските
университети”, [В чест на академик Панайот Р. Бончев по
случай 75-годишния му юбилей], под ред. на ст. н. с. дхн
Димитър Христов, Съставители: Д. К. Христов, В. Е.
Тодоров, Е. С. Рангелова, В. С. Тенева, А. И. Цветанова, Е. С.
Бранкова, Д. П. Първанова, С. Й. Даганова, С. О. Кирилова,
М. К. Кънева, Първо изд., изд. „Фараго”, С., 2009, 67 с., ISBN
954-978-8641-69-2.
Портрет на проф. Бончев (ч/б) от М. Кънева и кратки биографични
данни за П. Р. Бончев (от Д. Христов).
[26] „Бончев Панайот Ранков” (с. 328) В: Българска
академия на науките. Научноинформационен център
“Българска енциклопедия”, Голяма енциклопедия България,
Том 1 А−Бъл, гл. ред. акад. Васил Гюзелев, Книгоиздателска
къща Труд, С., 2011, ISBN 978-954-8104-23-4 (т. 1), ISBN
978-954-398-136-4 (т. 1)
Биографични данни и ч/б снимка на акад. П.Р. Бончев

32
 [27] „Панайот Ранков Бончев” (с. 30–32), В: Клуб на
неостаряващите химици. Алманах, под ред. на Д. Лазаров и
Т. Пеев, С., 2014, 95 с.
Биографични данни и ч/б снимка на акад. П. Р. Бончев
[28] В: Клуб на неостаряващите химици. Алманах 2015
с рисунки, Г. П. Петров (автор), Д. Л. Цалев (съставител), М.
А. Натов (редактор), С., 2015, 116 с.
(с. 58–59) ч/б рисунка на акад. П. Р. Бончев от Г. Петров, и кратки
„визитки” от Г. Петров и Д. Лазаров; акростих към некролога на акад.
Бончев от името на Клуба.
[29] Катедра „Аналитична химия“, Факултет по химия и
фармация, СУ „Св. Кл. Охридски“, „In memoriam Академик
Панайот Ранков Бончев (1933–2015)“, Химия и индустрия, 86
(1–2), 2015.
Биографични данни и цветна снимка на акад. П. Р. Бончев (на бълг.
ез.)
[30] D. L. Tsalev, “In memoriam. Academician Panayot R.
Bontchev (31.12.1933–11.04.2015)” Bulg. Chem. Commun., 47
(3), 745–746 (2015). ISSN 0324-1130
Биографични данни и ч/б снимка на акад. П. Р. Бончев (на англ. ез.)

33
 ПАНАЙОТ БОНЧЕВ – СЪУЧЕНИК, КОЛЕГА И
ПРИЯТЕЛ
Евгени Головински

Години наред имах добрия навик в последния ден на

годината, на 31-ви декември, да се обаждам на моя съученик,
съгражданин, колега и приятел Панайот Ранков Бончев, за да
му честитя рождения ден. Датата се помнеше лесно и на него
му беше винаги приятно да му звънна по този повод по
телефона. Миналата, 2015 година, посегнах по навик към
слушалката, но веднага се сетих, че беше излишно. Панайот,
нашият Пончо, си беше отишел от този свят преди няколко
месеца, на 11 април.
Панайот беше само два месеца и 18 дена по-възрастен
от мен, обаче естествено се водеше за роден през 1933 г., а не
като мен през 1934 г. Поради това той учеше в по-горен клас
от мен на Бургаската мъжка гимназия. Независимо от това
още като съученици бяхме станали приятели и причина за
това преди всичко беше нашето общо увлечение към една
наука, която стана съдба и за двамата. Увлечението към
химията беше събудено у нас много отрано и виновни за това
бяха главно нашите учители, които запалиха и поддържаха у
нас интерес към науката. Впрочем, още от прогимназията –
„Св. Св. Кирил и Методий”, която е срещу катедралната
църква на града със същото име – по природните науки ни
преподаваше един забележителен учител, другарят Ненов,
който владееше артистичното майсторство на педагога до
съвършенство. Вече в гимназията с Панайот и няколко други
съученици от различни класове станахме членове на кръжока
по химия. Известно време Панайот беше председател на
кръжока, а след време председателството поех аз. С него се
разбирахме добре, беше ни безкрайно интересно, правихме
много опити, готвихме и изнасяхме доклади, на които

34
канихме и кръжочнички от Девическата гимназия. Това
естествено придаваше особен колорит на събитията.
За никого от нашите съученици, близки и роднини не
беше изненада, че и двамата отидохме да следваме химия в
Софийския университет, естествено Панайот – една година
преди мен. Вече като студенти продължихме да поддържаме
познанство не само като приятели от детинство, но и като
колеги студенти. В Университета обаче вече станаха ясни
нашите предпочитания – Панайот се насочи към
неорганичната и аналитичната химия, а аз – към органичната.
Едва ли обаче по онова време сме предполагали, че ще дойде
период, когато нашите научни интереси и нагласи като
университетски преподаватели ще се пресекат отново един
ден. Това се случи вече тогава, когато и двамата навлязохме в
един по-зрял етап от нашия професионален живот. За
намирането на общи допирни точки изигра роля проявата на
интерес към биологично-активните вещества и
проблематиката на биокоординационната химия.
Благодарение на подобна изследователска нагласа
започнахме съвместна работа с участието на наши по-млади
сътрудници.
Така през осемдесетте години на миналия век
публикувахме няколко научни труда, към някои от които и до
сега има проявен интерес в чужбина и у нас. Идеите за
съвместни разработки (или както стана модно да се казва сега
–„проектите”) се оформяха в хода на общи обсъждания, при
които всеки от нас разказваше за своите търсения и тяхната
реализация. Тематиката на „проектите”, нека така наречем
щастливите ни хрумвания, беше свързана с получаването на
нови комплексни съединения с очаквано биологично
действие, главно с предполагаем противотуморен ефект. Все
в тази насока беше и разработването на оригинален
препаративен метод за получаването на известния мощен
противотуморен препарат цисплатина. Автори на новия
метод бяхме Панайот и аз, заедно с Надежда Спасовска и
Константин Грънчаров. Методът беше защитен отначало с

35
българско авторско свидетелство, а впоследствие и с
международен патент, на базата на който нашето обединение
„Фармахим” направи навремето няколко лекарствени форми.
Разработването на лекарствените форми също беше наше
дело, в което активно учестние взеха и сътрудници от
развойната база на „Фармахим”. Препаратът, който ние
нарекохме „Циплатан” беше търговски успешно реализиран
от „Фармахим” в чужбина и у нас. Осъществяването на
проекта „Циплатан” стана възможно въз основа на
няколкогодишен договор между Института по молукулярна
биология при БАН и „Фармахим”. Нашата съвместна работа
по този проект с Панайот Бончев беше много плодотворна и
между другото допринесе и за затвърждаването на
традицията за съвместни научни изследвания между
Софийския университет „Св. Климент Охридски” и БАН.
Честите ни контакти с Панайот доведоха и до общи
прояви като университетски преподаватели. Панайот още
като доцент беше започнал да преподава аналитична химия
по съвместителство в Шуменския университет. След време
той стана по съвместителство и ръководител на катедрата по
химия в този университет. В това си качество той разви
полезна и запомняща се дейност, като покани като
преподаватели няколко видни млади учени-химици от
Софийския университет и БАН. Сред тях бяха например
Добри Лазаров, Стефан Спасов, Галин Петров, Николай
Тютюлков и други. Предложи и на мен да се включа в
преподаването на химиците с един курс по биохимия. Трябва
да спомена, че идеята да се чете курс по биохимия за
студенти-химици беше нова, ако се изключи само един
случай в това отношение – навремето за кратко биохимия за
химици се е преподавало и в Пловдив. Така или иначе
Шуменския университет изпревари Софийския и студентите
по химия започваха да слушат един макар и кратък, но
редовен курс по биохимия. За тази цел аз ходих два пъти
месечно няколко години наред в Шумен, където изнасях
лекции по биохимия. Панайот успя на наложи

36
нововъведението „биохимия за химици” в нашата академична
практика, което безусловно отговаряше на световните
тенденции на университетските програми. В чисто личен
план за мен това беше отлична възможност да поддържам
приятелството си с Панайот, и то не само с него, но и другите
колеги – Добри, Стефан и останалите преподаватели, които
идваха от София. Впрочем, нашият „Софийски екип” се
запази и по повод на създаването на друга извънстолична
катедра по химия. Всички, чиито имена споменах и най-вече
Панайот се отзоваха на поканата ми да дойдат като
преподаватели в една нова катедра по химия, а именно в
Благоевградския Югозападен университет „Неофит Рилски”.
За този период от нашето познанство с Панайот ще разкажа
след малко.
Шуменският университет оцени по достоинство
приноса на Панайот за успешното по-сетнешно развитие на
това сравнително младо висше училище. Той бе избан за
„Доктор хонорис кауза” на този университет. Той ме покани
да отидем заедно в Шумен по повод на тържеството и така аз
получих шанса да чуя неговото академично слово, което той
изнесе в неговия безупречен стил. Впоследствие понякога
сме бивали с Панайот в Шуменския университет и си
спомняхме за младите години, когато бяхме ходили там като
преподаватели.
Нека отбележа тук в скоби за становището ми към
съществуващата практика преподаватели от един
университет или от Академията да четат лекции в
извънстолични висши училища. Такава практика съществува
отдавна не само у нас, но и в други страни. Естествено, с
такава практика не бива да се прекалява, а да бъде поставена
в законови нормативни рамки. Друг е въпросът, че броят на
висшите училища у нас стана гротескно голям, а броят на
„пътуващите професори” би трябвало да се ограничи до
някакви приемливи граници в рамките на приличието.
Делото на „пътуващите професори” има обаче и други
измерения. Истински ангажираните учени, които отделят от

37
времето си за преподаване в извънстолични висши училища
по правило проявяват загриженост и за развитието на науката
в тях, както и за подготовката на докторанти и дипломанти. В
областта на точните и природните науки такава грижа е
нормална. За пример ще посоча Панайот, който остави свои
ученици и възпитаници не само в столицата, но и в
университети извън София.
В Югозападния университет „Неофит Рилски” в
Благоевград бях натоварен с отговорността да сложа
основите на една нова за университета катедра. Така през
1987 г. беше създадена Катедра химия към съществуващия
тогава в ЮЗУ Инженерно-педагогически факултет.
Впоследствие катедрата стана част от
Природоматематическия факултет на ЮЗУ. Аз трябваше да
привлека за изграждането и утвърждаването на катедрата
такива личности, които да са не само авторитетни и можещи
преподаватели, но и утвърдени учени. Естествено се насочих
към имена, които познавах добре. Тук ролята на
специалистите от София се оказа неоценима. Не мога да
отмина имената на Добри Лазаров, Александър Попов, Галин
Петров, Борислав Тошев, Михаил Арнаудов, Петър Недков,
Венета Калчева, Николай Тютюлков и някои други.
Сред имената на професорите, към които се обърнах с
покана за участие в изграждането и цялостната работа на
катедрата по химия особено важно беше това на Панайот
Бончев. Името му изпъкваше не само с това, че курсът по
аналитична химия, който той заложи в програмата за
обучение и разви блестящо беше един от най-важните, но и
поради това, че личността на Панайот Бончев се беше
наложила в нашата научна общност и това беше добре
известно в Благоевград. Ръководството на университета
оценяваше по достойнство приноса на Панайот Бончев за
утвърждаването на авторитета на висшето училище в
Благоевград.
Аз познавах качествата на Панайот Бончев не само като
изследовател и учен, но и като преподавател и лектор. Той

38
имаше дар слово, което беше особено важно за да се наложи
като водещ на основен курс в преподаването в новата
катедра. Панайот владееше майсторски речта и гласа си и
умееше да изложи достъпно всяка сложна материя, което ме
беше впечатлявало отдавна. С качествата си на
университетски преподавател той се беше утвърдил и в
Софийския, и в Шуменския университети. Наложи се и в
Югозападния университет в Благоевград.
По разбираеми причини както Панайот, така и аз, както
и другите ни възрастни колеги постепенно се оттеглихме от
активно участие в работата на Катедра химия в Югозападния
университет. С Панайот обаче продължавахме да се виждаме
доста често в качеството си на редовни членове на
Българската академия на науките. На общите събрания на
академиците и член-кореспондентите Панайот винаги сядаше
до Валери Петров, с когото се бяха сприятелили. Едно от
предимствата на общуванията в БАН е възможността за
сближаване на интелектуалци от различни области на
знанието и изкуствата. Валери Петров и Панайот Бончев
щастливо използваха тази възможност.
Нашето присъствие в БАН като нейни редовни членове
ни позволи с Панайот Бончев и възможността за последно да
отидем заедно в родния ни Бургас. Повод за това беше
подписването на споразумение за сътрудничество между
Община Бургас и Българската академия на науките.
Делегацията на БАН се водеше от председателя на
Академията, също бургазлия – академик Никола Съботинов.
Панайот Бончев и аз бяхме вкючени в делегацията. Отидохме
в Бургас, където на 26 май 2009 г. беше подписано
споразумението. На церемонията по подписването кметът на
града Димитър Николов изтъкна в своето изказване, че
„Относно развитието на Бургас предпочитам да ме съветват
не политиците, а академиците”. Това изречение тутакси беше
тиражирано във всички регионални средства за масово
осведомяване.

39
 По повод кончината на Панайот Бончев на 14 април
2015 г. кметът Димитър Николов писа: „Поднасям искрени
съболезнования на семейството, приятелите и колегите на
академик Бончев. Горд съм, че имах възможността да се
запозная с него през 2009 година, когато заедно с още двама
бургаски академици – Никола Съботинов и Евгени
Головински, подписахме споразумение за сътрудничество
между Община Бургас и Българска академия на науките.
Градът ни винаги ще се гордее с това голямо име. Той е един
от най-заслужилите почетни граждани на Бургас. Вярвам, че
академик Бончев е някъде отвъд залеза – той не може да
изчезне напълно, защото след него остават стотици статии,
специализирани издания и учебници, както и вероятно
хиляди студенти, обучени по време на дългогодишната му
преподавателска дейност. Родният Бургас скърби за Панайот
Бончев. Поклон пред светлата му памет!”.
На поклонението пред тленните останки на Панайот
Бончев, което се състоя в ритуалната зала на Софийските
централни гробища се бяха събрали близки, колеги и
приятели. Не очаквах, че на това тъжно събитие ще трябва да
говоря, но деканът на Факултата по химия и фармация Тони
Спасов ме покани настойчиво да споделя мисли за прощаване
с моя съученик, колега и приятел. Бях развълнуван и не си
спомням, какво точно бях казал. Вероятно ще е било
съзвучно с мислите на Димитър Николов, които буквално
цитирах току-що. Сигурно обаче думите ми са били изречени
с повече вълнение и в тях е имало неподправена тъга.

СЪВМЕСТНИ ТРУДОВЕ
на Панайот Бончев, Евгени Головински и съавтори

- M. Boneva, P. Bontchev, M. Miteva, S. Zakhariev, E. Golovinsky –

“Complexes of Ni(II) and Co(II) Aspartic and Glutamic Acids
Hydrazides” – C. r. Acad. Sci. Bulg. 33 (8), 1091 (1980)

40
 - P. Bontchev, M. Boneva, D. Mehandjiev, E. Golovinsky –
“Copper(II) complexes of Hydrazides – J. Inorg. Nucl. Chem. 43 (3),
3163 (1981)
- П. Бончев, М. Бонева, Е. Головински – „Pd(ІІ)комплекси с
хидразиди на аспаргиновата и глутаминовата киселини” –
Сборник доклади от Юбилейна сесия, Шумен, 1981, стр. 33–39.
- P. Bontchev, M. Boneva, M. Arnaudov, E. Golovinsky –
“Palladium(II) complexes of Dihydrazide of Aspartic Acid” – C. r.
Acad. Sci. Bulg., 38 (6), 707 (1985).
- Н. Спасовска, П. Бончев, К. Грънчаров, Е. Головински –
„Метод за получаване на цис-диамино-дихлороплатина(ІІ)”,
Авторско свидетелство №54664, 1983. Въз основа на това е
издададен и международен патент.

Панайот Бончев и Евгени Головински при посещението си в Община

Бургас по повод подписването на споразумение за сътрудничество
между Община Бургас и БАН. Панайот Бончев е застанал между
кмета на града Димитър Николов и заместник-кмета Ивелина
Василева, днес министър на околната среда и водите в кабинета на
Бойко Борисов. (От сайта на Община Бургас www.burgas.bg)

41
 ИНТЕРЕСЪТ КЪМ ХИМИЯТА
Тодор Пеев

В детството с Панайот израстнахме заедно. В една

детско-юношеска общност, която с много любов наричахме
„махалата”. Бяхме около 20-тина момчета, разделени на две
групи. „Големите”, към които принадлежеше Панайот, и
„хавелите” (малките), където бях аз и моите връстници.
Играехме на Т-образното кръстовище на ул. Асен Златаров
(павирана с гранитни блокчета) и ул. Екзарх Йосиф (тогава с
макадам), както и в морската градина (Булеварда) или на
морския бряг в Бургас. Родителите ни понякога ни наричаха
„уличници”. Но не в лошия смисъл. А защото бяхме на
улицата. Винаги наблюдавани от някого.
Игрите ни като на всички деца от онова време –
парцалената топка, челик, билички (другаде наричани
топчета), миженица (криеница), „да вземе топката”, гърбове
(прескачане), шах, сегашната игра „Монополи” (беше я
донесъл от Виена Богдан Атанасов, следвщ там строително
инженерство и архитектура), на патрони в годините след
войната, други измислени от нас игри и разбира се не на
последно място четене и размяна най-вече на приключенски
и криминални романи, впечатления от филмите за Тарзан,
докато ги имаше.
Близостта на Морската градина често ни отвеждаше на
морския бряг. За игри и мечти. За срещи с безкрайността и
вечността. Искахме да станем моряци. Да пътуваме и
опознаваме неизвестното. Да открием „Изгубеният свят” на
Артър Конан Дойл. Юношеската мечта на Поньо беше да
бъде капитан далечно плаване.
Химията се свеждаше до топене на олово от туби за боя
за обувки, за да си правим тежести за въдици, или дъвчене на
магданоз от по-големите, когато опитваха да пушат някоя и

42
друга цигара. За да не ги усетят родителите им. Иначе всички
сме участвали в къщи при консервиране и приготвяне на
зимнина. Все пак трима съмахаленци завършиха Химия в
Софийския университет – братята Николай и Панайот
Бончеви и пишещия тези редове.
В махалата химик по образование беше само г-н
Герганов. Завършил химия в Швейцария. Работеше в
химическата лаборатория на Бургаската митница на
пристанището.
Основното и прогимназиално образование получихме в
у-ще „Св. Св. Кирил и Методи”. Някои учиха в
просъществувалото до 1944 г. Немско училище. След това
всички в бившата Мъжка гимназия.
Нещо повече за това Училище.
Сградата на Гимназията е построена през 1938–1942 г.
по проект на бургаския архитект Храбър Попов.
Забележително е, че по времето на най-разрушителната в
миналото столетие война, Бургаската община и училищно
настоятелство градят училище, което и днес респектира със
своята внушителна външност и вътрешна функционалност.
Последният етаж, наричан някога „гълъбарника”, е бил
предназначен за общежитие. В партера – училищен стол,
лекарски и зъболекарски кабинети, баня, парно отопление, по
етажите – просторни класни стаи и кабинети по природни
науки и музика, богата училищна библиотека, гардероби.
Гимназията е свързана с един любопитен факт, нямащ
аналог другаде и наречен от видния български химик
академик Димитър Иванов „династията на бургаските
химици”. От завършилите в годините 1945–1955 г., когато
завършва последният „мъжки” випуск, 14 са професорите и
докторите на химическите науки.
Това са: академиците Евгени Головински (Институт по
молекулярна биология-БАН), Панайот Бончев (Химически
факултет на Софийския университет), докторът на

43
химическите и биологически науки професор Стефан Робев,
професорите Кънчо Кънев, Николай Тютюлков, Стоян
Будуров (Химически факултет на СУ), Георги Пеев (Химико-
технологичен и металургичен университет, София), Любен
Бозвелиев (Институт по пластмаси, София), Любен Лилов
(Биологически факултет на СУ), Никола Моллов
(Пловдивски университет), Гради Градев (Институт по
ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН), Димитър
Минков, Данаил Бончев и Тодор Пеев (Университет „Асен
Златаров”, Бургас). Като ученици те са прекарали немалко
часове в кабинета по химия като кръжочници под
ръководството на някои от своите учители.
Какво би се получило, ако всички те биха се събрали и
работили заедно в един изследователски институт или в едно
висше училище? Междувременно в края на столетието
няколко години П. Р. Бончев, Е. Головински, Ст. Бодуров, Г.
Пеев и Т. Пеев преподаваха в ЮЗУ „Неофит Рилски” в
Благоевград.
Четиринадесетте не са всички бивши ученици на
Гимназията, посветили се на химията. Много други са
завършили тогавашния Физико-математически факултет на
СУ или ВХТИ София и са се реализирали в индустрията или
като учители. Например Николай Бончев, Асен Киряков,
Петко Петков, Константин Шиваров, Тодор Бакларов,
Продан Бакърджиев, Спас Кръстев, Апостол Дамасков,
Никола Търколев, Никола Джелебов.... Нека бъда извинен за
пропуснатите имена.
Да се върнем назад във времето до 1955 година. За
„Голяма химия” тепърва щеше да се заговори. Димитровград,
Кремиковци, Девня бяха в началото си. За Нефтохимически
комбинат не се знаеше нищо. Вярно. Бургас беше
индустриален и търговски център. Но дали това е било
достатъчно да породи интереса към химическите науки?
Тогава?

44
 Вероятно учебниците по химия. Ето извадка от
съдържанието на един учебник по Ортанична химия за VІ
клас (сегашен Х клас) на гимназиите, ДИ София 1948 г. с
автори Георги Кандиларов, Калчо Иванов и Олга х.
Младенова. Освен основните органични съединания, вкл.
алкалоиди, в него има уроци като: Кожарство, Розово масло,
Свещарство, Сапуни, Есенции, Ферментация, Винарство
(вкл. болести по вината), Коняк и ракии, Пивоварство,
Спиртоварство, Консервиране, Изследване на урина за
албумин и захар и други полезни за ежедневието неща.
Особено за онези години. Както и предизвикващи интерес
към Химията като наука и практика.
Но неоспорим е приносът на учителите по химия. От
1940-та до 1955-та година в Гимназията това са били Тома
Константинов, Владимир Ососков, Тодор Русчев, Мария
Тухчиева, Младен Генчев, Никола Николов, Тренка
Съртмаджиева, Фимка Софрониева, Димитрина
Бакърджиева. Почти всички са ръководили и кръжоци по
химия. С ерудиция и обаяние, любов и всеотдайност, вяра в
бъдещето на науката, чийто тайни разкриват пред своите
ученици, те сътвориха нещо, което прави чест на всяко
училище и на всеки град. Техният труд е намерил достойни
последователи. Един от тях бе и Панайот Ранков Бончев.
Той не застана на капитанския мостик. Но неговите
постижения в химическата наука или като университетски
преподавател както и международното му признание са
впечатляващи.

45
Залез в местността Отманли край Бургас: П. Бончев и Т. Пеев
през август 1961 г. (снимка Иван Пеев)

Среща на професори-химици, възпитаници на гимназия „Г. С.

Раковски” по време на 100-годишния юбилей 1988 г. (л-д): Проф.
Младен Генчев, проф. Тодор Пеев, проф. П. Р. Бончев, проф. Е.
Головински (от Т. Пеев, Династията на Бургаските химици, В:
Юбилеен сборник 10. години ГРЕ „Г. С. Раковски”, ред. Васил Лаков,
Понтика Принт ЕООД, Бургас, 68 с., стр. 14–16).

46
 СПОМЕНИ
за акад. проф. дхн Панайот Ранков Бончев
от неговия приятел проф. дхн Димитър Механджиев

С акад. проф. Панайот Бончев (Пони) се запознахме

случайно още при кандидат-студентските изпити. Тогава
през 1951 г. изпитът по български език беше писмен, а по
химия и физика – устен. Интересно е ,че изпитваха само
хабилитирани преподаватели – професори и доценти. Тъй
като ние кандидатствахме за специалност „Химия“ в СУ „Св.
Климент Охридски“, в изпитната комисия участваха
преподаватели от този университет. По една случайност ние
с Панайот се явихме пред една и съща комисия и ни
изпитваха акад. Димитър Иванов – световно известен учен –
органик, и чл.-кор. проф. Никола Пенчев, също много
известен аналитик. Така ,че първата ни среща в живота беше
в залата, в която се провеждаха изпитите. Дори се
заприказвахме без да се познаваме. По една случайност –
какво нещо е съдбата – се срещнахме отново в двора на
Химическия факултет, за да се запишем като студенти.
Тогава факултетът се намираше до площад-паметник „Васил
Левски“. Отново се заприказвахме, преди да влезем да се
запишем и аз казах, тъй като тогава беше модерно да се
кандидатства в Инженерна химия в Софийската политехника,
„Знаеш ли, има един идиот, който с пълен „бал“ (по всичко 6)
кандидатства в Химическия факултет на СУ, а не в
Политехниката”. Панайот ме погледна и каза: „Този идиот
съм аз!” От тогава станахме близки приятели и това
продължи до края.
Панайот винаги е бил отличник и в гимназията, и при
следването – по-малко от „отличен“ той не е получавал на
никой изпит. Веднъж, обаче (ние винаги се явявахме заедно
на изпит), на изпита по органична химична технология се
случи следното. Изпитваше ни акад. Георги Ранков. За
съжаление предния ден преди изпита му бяха извадили

47
всичките зъби, за да му слагат протези. В деня на изпита той
беше много нервен и ядосан и изобщо не слушаше какво му
говори студентът , а пишеше среден (3) на всички, а по
изключение четири (4) вероятно , когато болката му
намаляваше. Трябва да кажа, че в нашата група повечето бяха
добри студенти и получаваха бележки само добър(4) и
отличен(5). Тогава – оценяването ставаше по петобалната
система. На изпита този ден това нямаше значение – всички
получаваха три или четири, независимо как отговаряха.
Когато Панайот се яви и си разви въпросите, акад.Ранков, без
да го слуша, каза: „Фиша ви фри (пиша ви три)”, защото
заради зъбите не можеше да говори. „Ама как?” каза
Панайот, „Аз отговорих на всички въпроси”. Без да го
погледне акад. Ранков повтори: „Фиша ви фри!”. Тогава
Панайот се ядоса и каза „Пишете ми две!”. „Добре”, съгласи
се акад. Ранков и с голямо удоволствие му писа две. На
следващата изпитна сесия Панайот се яви и получи отличен,
но тогава акад. Ранков беше с нови зъби.
През време на следването студентите-химици от
производствения профил ходехме на производствена
практика за един месец в някой завод. Нас с Панайот и още
три колежки ни изпратиха в Азотно-торовия завод -
Химкомбинат, в г. Димитровград. Пристигнахме сутринта,
посрещнаха ни на гарата в Димитровград и ни заведоха
направо при директора на комбината съгласно негово
нареждане. Тогава директор беше Георги Павлов. Мисля ,че е
дядото на сегашния министър Лиляна Павлова. Ние бяхме
първите студенти на практика в комбината. В кабинета си,
Георги Павлов ни посрещна лично, разпита ни за пътуването
и следването и след това попита секретаря си дали всичко е
наред. Получили ли сме плана за стажа и как сме настанени.
Секретарят каза, че всичко е наред, но има проблем с
настаняването на момчетата, т.е. ние с Панайот, защото
мъжките общежития са препълнени и няма къде да ни
настанят. Тогава Г. Павлов ни погледна двамата с Панайот
малко иронично и каза – „Сложи ги в женското общежитие,

48
като ги гледам няма никаква опасност”. Така бяхме
настанено в женското общежитие на Комбината, за радост на
неговите обитателки – все пак бяхме млади студенти от
София!
Трябва да спомена,че Панайoт беше отличник и във
военната подготовка. Тогава ходихме като студенти по два
месеца през лятото две години в определено поделение. Ние
естествено като химици бяхме пиротехници, т.е. тези които
обезвреждат мини и грешат само един път в живота. Пишеха
ни оценка, която основно се определяше от показанията по
стрелба с пушка и пистолет. Панайот бе и в стрелбата
отличник.
Накрая ще спомена и една случка, от която малко се
срамувам. Освен, че учехме добре с Панайот и една малка
група колеги, често се забавлявахме с игра на карти.
Обикновено това ставаше преди манифестация, на която
бяхме задължени да участваме и трябваше да сме на сборния
пункт преди 6 часа. Ние за да не закъснеем играехме на карти
цяла нощ. Случаят, за който ще разкажа, не беше преди
манифестация, но все пак играхме до късно и не можахме да
завършим играта. Затова решихме това да стане преди
лекцията на следния ден сутринта. Лекцията се провеждаше в
силно амфитеатрална аудитория. Зад последните редици
имаше висок парапет така, че от седналите зад него се
виждаха само част от главите. Онази сутрин се настанихме и
започнахме да довършваме играта. Лектор беше проф. д-р
Димитър Баларев, изключителен учен и достолепен
професор. Той влязъл в час и започнал да говори, но ние
увлечени в играта, не сме забелязали. Вероятно сме се
поувлекли във вдигането на шум, защото залата утихнала,
проф. Баларев бавно се изкачил по стълбите и когато се
изправи пред нас, чак тогава разбрахме какво е станало.
Проф. Баларев ни погледна укоряващо и тихо каза: „Колеги,
ако обичате, напуснете аудиторията!” Ние засрамени
напуснахме! Все пак ще отбележа, че проф. Д. Баларев не

49
беше злопаметен и всички получихме отлични оценки на
изпита.
С Панайот цял живот бяхме приятели , учехме заедно и
правихме заедно научни изследвания, но за съжаление
всичко има край. И все пак ще завърша със стих на
неизвестен за мене поет:
„И тъжни като скитника моряк ще търсим спомените
стари.
Ще бъде ден, а после мрак, но винаги ще сме другари“.

Щастливи студенти първи курс (1951 г.)

50
Студенти-войници (1953)

51
Първа среща на випуск 1956 през 1986 г.

52
Организационният комитет за провеждане на срещите
на випуск 1956 с участието на акад. Бончев

Среща на випуск 1956 през 2013 г.

53
 САМОТНИКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ ХОРАТА,
НО НЕ ИСКАШЕ ДА ИМ ГО КАЗВА
Добри Лазаров

Беше през октомври 1955 година. Гостувахме на Гита

Шипковенска от известната троянска фамилия. Беше наша
колежка в курса по индустрална химия и живееше в полите
на Витоша. Тогава се запознах с Панайот. Двамата с Елка
Пенчева завършиаха курса по химия на Университета.
Останалите бяха мои състуденти и приятели.
С Панайот се заприказвахме. Оказа се, че имаме някои
общи познати. Той беше състудент и приятел на двама
търновци – Николай Борисов (Шонката) и Васко Тъпанаров,
а аз имах роднини и приятели от Бургас – известните
граждани на черноморския град – семействата на Димитър
Велчев, създателя на моливната фабрика Девеко, и чичо
Панайот Георгиев. Последният бе брат на стринка ми и
имаше две дъщери, малко по-малки от Панайот. Семейството
в момента бяха изселени, като врагове на народа, и работеха
в аптеката на село Балван до Търново. Панайот бе близък с
децата на тези две фамилии и брат му дори работеше в
моливната фабрика. Стана и изпълнителен директор. Не
говорихме срещу властта, но знаехме,че тя не ни харесва.
На другата година Панайот вече работеше като
началник смяна в Димитворград. Изпратиха ме на
преддипломен стаж там. Със Ева го заварихме почти легнал
върху голямата скица на комбината, просната върху голяма
работна маса. Разчиташе обектите. На шега ни каза, че ние,
инженерите, сме по-наясно с тези скици, а за него това било
проблем. Беше отскоро в Комбината.
След две години се засякохме вече като асистенти в
двора на Физикоматематическия факултет. Току що се бях
прехвърлил от Фармацията и под ръководството на проф.
Близанаков започнах научна работа в областта на

54
хетерогенния катализ. Панайот бе вече повече от година в
Катедрата по аналитична химия. Разхождахме се из двора,
който в моите очи винаги ще си остане просторен и слънчев,
и споделяхме неговите планове да заработи в областта на
хомогения катализ. Тогава се зараждаше новото направление
каталиметрия и Панайот мечтаеше да го развие в България и
то в катедрата. Направи го с успех.
Годините се занизаха една след друга. Защитихме
дисертации, хабилитирахме се.
Семействата ни се срещаха отвреме навреме на семейни
празници. Паметна ще остане и за двама ни датата 18
октомври. През 1958 г. моята дъщеря Цветанка навърши една
година. Панайот и съпругата му Люба бяха сред гостите.
Същият ден се роди и синът на семейството – Рани. Имахме
вече и по един общ семеен празник – рожденният ден на
първородните ни деца.
Написахме нещо като биографична книга. За факултета
и за хората в него. Кръстихме я „Храмът на химиците”.
Тогава бяхме вече ръководители на катедрите, в които бяхме
израсли. Занесохме я на стария учител – проф. Каишев.
Бяхме се уговорили да му идем на гости. По телефона.
Никога не сме били близки, но го познавахме. Уважавахме го
като наш учител, макар че не всички бяхме слушали неговите
лекции. Край него имаше някаква сила и сигурност, нещо
което се усещаше и беше неуловимо. То не беше в
приказките му, а в цялостния му лик. Беше доайенът сред
химиците. Навърши 94 год. Искахме да му подарим книжката
си. Малко се смущавахме от присъдата му.
Гласът му по телефона звучеше бодро. Щеше да ни чака
в четвъртък в 11 часа.
Лутахме се сред малките улички срещу зала
Универсиада и търсехме посочения адрес. Някой ни извика
отгоре. Стояха с жена си на балкона на осмия етаж на

55
стандартната панелна кооперация и ни чакаха. Забелязали ни
отдалеч и вече ни махаха усмихнати. Ето че не се загубихме.
Асансьорът бе широк и недодялан. Вратата на
апартамента бе отворена. Влязохме един след друг. Бяхме
трима – Панайот, Борислав и аз. Старият професор пое
ръцете ни, прегърна ни и по ред ни разцелува. Не мога да
кажа точно дали се почувствахме изненадани. Посрещането
беше повече от сърдечно, навярно, както и очакването. И от
двете страни.
Апартаментът беше скромен,.. най-обикновен. Старите
мебели създаваха уютна обстановка. Изникна и малка
масичка, на която грижливата домакиня постави
приготвеното мезе, а старият професор предложи бутилка
червено Мерло. Както в добрите стари семействата г-жа
Каишева беше сама разбила хайвера, сама направила
солените курабийки. Сега се суетеше около нас и бързаше да
подвие крак край масата, за да се включи зажадняла в
разговора. Темите се оказаха безброй много. Повечето
тръгваха отпреди шестдесет години. Професорът бе роден в
Петербург в началото на миналия век, когато неговия баща е
бил там в генерал-щабната академия. Вместих се, че и моят
дядо е завършил същата академия. Оказа се обаче, че е от по-
преден випуск. С гордост проф. Каишев говореше за
родолюбието на своя баща, за привързаността му към
Родопите и родопския фолклор, за радостта му да прекара по-
голямата част от живота си именно по тия крайща. “Оттук и
моята жажда към нашата природа” – обясняваше академикът.
Та аз с нея съм закърмен.”
Изненада за нас беше потеклото на г-жа Каишева. Оказа
се, че е дъщеря на прочутия математик проф. Чакалов.
Знаехме го и сме прелиствали негови учебници. Тя беше
прекарала живота си почти в сянката на именития си съпруг
и от време навреме повтаряше: “Вие просто не знаете, какъв
чудесен човек е той?!”. Приятно ми беше да го чуя. Дали е
мислила винаги така. И дали винаги го е казвала пред него.

56
Или тези неща се пазят за времето, когато годините ни
приковат към малките стаи на осмия етаж!
Панайот припомни на почтеното семейство, че е внук на
акад. Бончев, един от бившите ректори на Софийски
университет. Изясни се, че имат някакви общи корени, които
се крият в Жеравна, там където Панайот все още пази и
посещава дядовата си къща и в която продължават да живеят
българите от старо време. Академикът не си спомни точно,
но каза, че е в негов дух и си призна този грях, когато
Панайот му разказа за случайната среща в една малка
кръчмичка срещу храма „Св. Седмочисленици”, където се
отбили с Митко Йорданов да изпият по чаша вино за точно
преброените някакви стотинки. Келнерът донесъл малка
каничка с двойно по-голямо количество – по две чаши.
Съобщил им, че това е от техните професори... ей ония, които
стояли край ъгловата маса. Последвали усмихнати погледи и
леко поклащане на главите в знак на уважение,
признателност и най-вече – наздраве.
Познавахме дъщерята на Каишеви. Тя завърши нашия
факултет и е била и наша студентка. Сега има свое
семейство, свила гнездо някъде в София: “Разбира се че се
обажда. Не само се обажда, но и често идва да ни види. По-
тежко е с внучката. Нареди се някъде в Америка. Сигурно е
добре. Нас обаче ни липсва... много ни липсва. Но такъв е
животът. Младите трябва да ходят по своя друм.”
Леко помълчахме. Като че ли засегнахме деликатна
тема. И децата на Панайот са някъде... далеч от България.
Никой от нас няма да го каже, но родителите си го помислят
– “немили - недраги”.
Променихме темата. Стана дума за някои от
международните признания и награди, който акад. Каишев бе
получил. Разбира се, че и сега се радваше. Гледаше на тях
обаче повече като на спомен.

57
 Застояхме се повече от час. Решихме, че малко
попрекаляваме. Станахме и си взехме сбогом. Изпратиха ни
до вратата и отново ни прегърнаха. Обещахме им, че пак ще
ги посетим... Скоро!..
Знаехме, че не можем да заместим вниманието на внуци
и правнуци, но чувствахме, че сме им нужни. Пък и те на нас.
Панайот копнееше за семейния уют. Когато се
преместиха в апартамента на „Граф Игнатиев” и „Евлоги
Георгиев” повика добри майстори и си построи камина.
Разбира се че се събрахме край нея. Двете семейства. Да си
призная камината е била мечта и за мен и може дори да съм
му завиждал. Седяхме край тлеещеят огън и слушахме
някаква музика. Панайот обичаше класическата музика и
импресионистите.
Много по-късно имахме нещо като общ дом в Шумен.
Един петъчен ден на аерогара София се срещнахме –
Панайот, Марко и аз. Летяхме с “малкото Анче” до онова
мъгливо летище между трите града – Търговище, Разград и
Шумен. Автобусът ни закара до Шумен. Настанихме се в
хотела. Отидохме да вечеряме в ресторанта, който ни
препоръчаха. Водеше се „унгарския ресторант” и се
наричаше „Дебрецен”. Управителят ни посрещна от вратата и
ни настани на добра маса. Седнахме. Келнерът довтаса
тутакси. За аперитив поръчахме гроздова – за Панайот, водка
– за Марко и мастика – за мен. Салатките бяха добри.
Основното ядене беше унгарски специалитет. Мисля че се
казваше „Добра жена”, защото бе доста лютиво. Останахме
доволни. Следващата седмица пак посетихме ресторанта. Не
дойдоха за поръчките. Направо ни сервираха гроздовата,
водката и мастиката. Сменихме основното ядене – по
препоръка на Управителят. Беше специалитетът на
заведението – „Дебрецен”.
Така е в малките градове. Оказваха ни уважение и бяхме
“почетни гости на заведението”. Не след дълго ни дадоха

58
апартамент. Купихме си някои съдове, предимно кухненски –
тиган, котлон, чинии и вилици. На полицата се появи сол,
брашно, оцет – истински дом. Първият, който свършваше с
лекциите си купуваше нещо от „Родопа” – чер дроб,
бъбречета, шкембе, колбаси. След това ги приготвяше в
кухнята и посрещаше останалите с престилка на пояса.
Много често това бях аз. Тази работа винаги ми е правила
удоволствие. Бяха хубави вечери. Далеч от дома и в един общ
дом.
Срещнахме много нови колеги тук. Бяхме чували за проф.
Тотоманов. Той бе физикохимик. Работил заедно със
Странски и Каишев. Сетне преминал към Минногеоложкия
институт. Идваше с нас в Шумен и често намирахме взаимен
интерес в разговорите си. Бях много щастлив, когато преди
година го направихме почетен професор на нашия факултет.
Търсена приятелка ни бе Фанчето Димитрова. Беше
професор по руски език. Идваше обикновено в нашата смяна.
Вечеряхме заедно и ни гледаше на кафе. Познаваше. Казваше
ни точно това, което искахме. Когато над летищата се
спускаха мъгли се качвахме на Реното – Марко, Фанчето,
Панайот и аз и правехме щуро среднощно пътуване до
Шумен. Връщахме се по светло и се отпускахме в някой
крайпътен ресторант.
Панайот не парадираше нито с трудовете си, нито с
приятелите си, нито със заниманията си. Дори в известна
степен бе малко потаен. Гордееше се с библиотекага си от
стари книги; беше приятел с Валери Петров и часто го
посещаваше; членуваше н някакво индийско дружество за
култура, изкуство и нрави.
Тежко преживяваше разпиляването на фамилията. Това
се оказа неизбежно за повечето от нас и децата ни търсят
препитание и уважение някъде в чужбина. Веднъж леко
възбуден Панайот сподели: „Знаеш ли, вчера ми се обади от
Швейцария дъщеря ми Мила. Знам, че е добре, но каза, че
имала някакви проблеми и искаше да се поговорим. Как

59
мислиш, нали пак ще ми се обади?” Уверих го че е сигурно.
Той така се нуждаеше от това.
Веднъж ме заведе до семейната къща в Жеравна. Дядо
Ранко бе вече починал и тя бе пуста. Разходихме се из
чаршията. Не пропуснахме и кръчмата. Хората го спираха,
заприказваха, а той се чувстваше горд, че е свой.
Друг път му гостувах на лозето в село Долно Камарци.
Седяхме под навеса, а Даниела щувръкаше сред лехиге и
приготвяше салатката за ракията. Чувствах, че Панайот се
отпуска и е щастлив. Нали си е у дома.
Панайот бе един от първите членове на Клуба на
неостаряващите химици”. Идваше редовно и се радваше на
срещите ни. Един ден записа и в тетрадката на клуба малък
стих. Ето го:
ЗА ПЕТЪЧНИЯ ДЕН
За нас е петък ден голям,
дългоочакван и желан,
ден на отпускане и разтовара
за цялата дружина стара:
за Добри, Илияна, Шишо,
за Гошо, Панайот и Мишо,
за Васко, Николай, Боян-
наш гост обичан и засмян;
за Катя, Стефан, Виолета,
за всички дами и момчена.
Тук всяка грижа, трудност, спънка,
оставя се пред стаята отвънка,
и там се влиза сал с усмивки,
с мезета вкусни и напитки,
че поводът за наш’те сбирки славни
написан тук със букви главни
е: ДА СМЕ ДРУЖНИ, ВЕСЕЛИ И ЗДРАВИ
и за това сега НАЗДРАВЕ!
21.11.2004

60
 Панайот ни напусна. Членове на Клуба, на нашия „Клуб
на неостаряващите химици”, го изпратихме. Дойдоха и
академици. Държаха речи. Аз не ги чувах. И Панайот.
Всъщност на него не му трябваха речи. Трябваше му един
топъл поглед. Така си и отиде.

61
АКАД. ДХН ПАНАЙОТ РАНКОВ БОНЧЕВ – ЕДИН ОТ
КОЛЕКТИВА НА КАТЕДРАТА ПО АНАЛИТИЧНА
ХИМИЯ
Проф. дхн Стоян Александров

Уважаеми читатели,
Аз като вас за първи път ще прочета с интерес онова,
което е написано в тази книга за акад. дхн П. Р. Бончев и
което може да бъде допълнение към богатата му биография.
Съжалявам, че нямам много опит в писането по проблем,
който не е свързан с химията и не съм много доволен от това,
което успях да напиша.
Познавам акад. П. Бончев повече от половин век.
Годината беше 1961 г., когато бях студент във втори курс в
Химическия факултет на Софийския университет. По това
време ние бяхме около 200 студенти производствен профил и
повече от 210 – педагогически профил. Като ст. асистент П.
Бончев ръководеше упражнения по аналитична химия. В
разговори и коментари със студентите, на който той водеше
упражненията, те го оценяваха като ерудиран, високо
квалифициран, добре подготвен преподавател, но намираха,
че в отношенията си съм студентите не е еднакво справедлив
към всички. Отзивите от някои колежки бяха ласкави, а от
други мои състуденти – не толкова.
По същество запознанството ми с П. Бончев стана на
изпита по аналитична химия на 20.06.1962 г. Тъй като проф.
Н. Пенчев, който ни изнасяше лекциите по аналитична
химия, не успяваше да изпита всички студенти, явили се в
определения ден, П. Бончев му помагаше. Аз случайно
попаднах при П. Бончев, който изпитваше в лабораторията по
физични методи. Изпитва ме много подробно върху
„Хидролизни процеси в аналитичната химия”, зададе ми и
много допълнителни въпроси от качествения и
количествения анализ. Получих отлична оценка.

62
 Като кръжочник по аналитична химия при Христо
Даиев, а след това и като дипломант при Нина Краснобаева и
доц. Николай Йорданов (в ИОНХ-БАН) съм чувал
положителни отзиви за работата на П. Бончев с
кръжочниците и дипломантите. Ръководил е чуждестранни
студенти, специализанти и докторанти.
Съвместната ми трудова дейност с П. Бончев в
Катедрата по аналитична химия започна през м. юли 1966 г. ,
когато след успешно издържан конкурс, бях назначен за
асистент. Още от самото начало научно-изследователската ни
работа беше в различни области. След самостоятелна
подготовка П. Бончев беше защитил кандидатска дисертация
(сега докторска) през 1965 г. на тема „Изследвания върху
някои кинетични аналитични методи с оглед разширяване
областта на тяхното приложение”.
Макар и твърде млад, в периода 1967–1968 г. бях избран
за секретар на Първичната партийна организация на БКП в
Химическия факултет. Неофициално, без да съм виждал
каквито и да е било документи, се говореше, че е имало
уговорено споразумение между П. Бончев и акад. Богдан
Куртев (едно от авторитетните имена сред химическата
общност) по следните въпроси:
- П. Бончев ще получава подкрепа за научно-
изследователската и преподавателската си работа в такава
степен, каквато получават и всичките му останали колеги в
Химическия факултет;
- П. Бончев ще се въздържа да представя кандидатурата си
при избори на ръководител на Катедрата по аналитична
химия в Химическия факултет. (Трябва да отбележим, че
понякога кадровата политика на дадения момент налага
ограничения. Нека да си припомним каква кадрова политика
утвърждаваше законът „Панев” след промените през 1989 г.).
Аз не бях запознат с родословното дърво на фамилията
Бончеви. Неофициално се говореше за собственост, свързана
с национализацията след 9.ІХ.1944 г.

63
 През 1969 г. П. Бончев беше избран за доцент съобразно
изискванията на Правилника и Закона за научните степени и
звания в Н. Р. България. След като доц. Михаил Михов
престана да чете лекциите по аналитична химия на
студентите от педагогическия профил, лекционният курс
беше възложен на доц. П. Бончев. Неговият учебник „Увод в
аналитичната химия” беше издаден в издателство „Наука и
изкуство” през 1974 г. Второто преработено издание е от
1979 г. Третото издание е стереотипно. Учебникът е преведен
на руски език.
През 1975 г доц. П. Бончев използва издадената си през
1972 г. книга „Комплексообразуване и каталитична
активност”, добавя „Активиране на хомогеннокаталитични
процеси в разтвори” и защити докторска дисертация. Получи
научната степен „доктор на химическите науки”. Заседанието
се ръководеше от акад. Б. Куртев. Аз зададох въпрос: „Кое
наложи един от рецензентите да бъде академик Яцимирски от
Украинската академия на науките, след като имат съвместни
публикации?”. Отговорът на акад. Куртев беше, че този
въпрос трябва да бъде зададен не към него, а към Катедрата
по аналитична химия, която е предложила рецензентите.
Вероятно аз съм отсъствувал при обсъждането в Катедрата.
След пенсионирането на проф. Н. Пенчев за
ръководители на катедрата бяха избирани: доц. Люляна
Кочева (1971–1972 г.), доц. д-р Радка Христова (1972–1982 г.)
и за кратко време, като временно изпълняващ длъжността за
6 месеца проф. Иван Иванов. При тези избори кандидатурата
на доц. П. Бончев не беше обсъждана официално.
От 1973 г. до 1975 г. аз отново бях избран за секретар на
първичната партийна организация в Химическия факултет.
През това време доц. д-р П. Бончев е получавал
необходимата подкрепа, както за преподавателската си, така
също за научно-изследователската си работа и за
международните си контакти.

64
 През периода 1975–1979 г. доц. П. Бончев беше избран
за заместник-декан на Химическия факултет. Отзивите за
работата му бяха положителни – компетентен, работещ
много и ефективен в работата си.
Катедрата по аналитична химия обяви конкурс за
професор и през 1979 г. доц. д-р П. Бончев беше избран за
редовен професор.
Аз бях избран за ръководител на Катедрата през 1982 г.
След избирането ми, през есента на 1982 г. организирахме
пътуване и семинар в научната станция „Гьолечица”.
Присъствуваха и някои членове на семействата и деца.
Прилагам снимка, направена пред станцията, на която е и
проф. П. Бончев.
Когато изтече първият ми мандат бях преизбран за
ръководител за втори, след обсъждане и на други
кандидатури. Проф. П. Бончев на официалните обсъждания
подкрепи избора и не се противопостави.
През цялото време, докато бях ръководител на
Катедрата, съм информирал предварително проф. Бончев за
докладите, които възнамерявам да направя и така получавах
подкрепата му за: избиране за доцент на Б. Желязкова през
1983 г.; за ст.н.с ІІ ст. на Д. Цалев през 1983 г.; за ст. н.с. ІІ ст.
на Мариана Митева през 1987 г.; за доцент на Соня
Арпаджян-Ганева през 1988 г.; за доцент на Васил Симеонов
през 1988 г.; за ст.н.с. ІІ ст. на Бисера Евтимова през 1988 г.;
за ст.н.с. ІІ ст. на Стефан Белчев през 1989 г.; за ст.н.с. ІІ ст.
на Ивелин Кулев през 1989 г. и за ст.н.с. ІІ ст. на Румяна
Джингова през 1989 г. Беше направен доклад и за Михаил
Арнаудов, но ръководството на Факултета спря доклада и по-
късно той беше избран за доцент по органична химия.
През 1988 г, по инициатива на проф. П. Бончев от БАН
беше преместена и настанена в Катедрата по аналитична
химия в Химическия факултет лабораторията по електронен
парамагнитен резонанс със сътрудниците Георги Гочев и
Елена Ганева.

65
 Като асистент съм ръководил упражнения на студенти,
на който проф. П. Бончев изнасяше лекциите. Студентите
бяха доволни от неговите лекции и доколкото бях
информиран ги посещаваха редовно. На изпитите беше строг
и взискателен.
На проф. П. Бончев беше възложено изнасянето на
лекциите по основния курс по аналитична химия за всички
студенти от втори курс в Химическия факултет. Той изнася
тези лекции до 2001 г. При провеждане на анкети за нивото
на преподаване сред студентите той е получавал висока
оценка. Обявяван е и за най-добър лектор.
Проф. П. Бончев два пъти е избиран за заместник-ректор
на Софийския университет.
През 1985 г. проф.П. Бончев беше награден със
съвместната награда на БАН-СУ по химия „Проф. Асен
Златаров”. Не съм запознат с някаква документация, но имам
впечатлението, че проф. Бончев е първият, удостоен или с
почетния медал „Св. Кл. Охридски” със синя лента или с
медала „Св. Кл. Охридски” І ст., след като беше променен
правилника за връчване на съответното отличие и за приноси
в научната и преподавателската дейност, а не само при
пенсиониране и кръгли годишнини, както е било преди това.
Тъй като останалите награди, отличия, заемани позиции в
различни организации, съвети и други дейности са много
няма да ги изброявам. Те са описани подробно в богатата му
биография.
След избирането ми за ръководител на Катедрата по
аналитична химия се преместих в кабинета, който беше
използуван от проф. Пенчев. Една стена отделяше този
кабинет от кабинета на проф. П. Бончев. Аз получих
директен стационарен телефон. Помолих телефонния техник
да свърже телефона на проф. П. Бончев с моя като дериват.
Налагало се е да почукваме по стената за да проверим дали
този, когото търсят е в стаята си. Това продължи до 2010 г,
когато аз освободих кабинета на проф. Пенчев. Винаги ми е

66
правило впечатление колко много държеше проф. Бончев на
всяко телефонно обаждане. Когато са го търсили и е
отсъствувал от кабинета си, той винаги ме е питал дали не са
оставили съобщение. Виждал съм го да тича по коридора
когато телефонът звъни.
През цялата ни съвместна трудова дейност в Катедрата
отношението ми към него остана строго академично. Аз
никога не съм се обръщал към него на „Ти”, а на „Вие”,
докато той ми говореше на „Ти”. Извън служебни разговори
почти не сме водили. Веднаж стана дума за семействата ни и
той каза, че се е развел и това е трябвало да стане отдавна.
Ръководил съм занятия по аналитична химия на дъщеря
му, студентка по биология, той е изпитвал сина ми по
аналитична химия, студент в Химическия факултет, но за тях
не е ставало и дума. С лична молба към мен се е обръщал
само два пъти. Веднаж ме помоли, ако е възможно моята
съпруга, която беше директор на 23 ЕСПУ „Ф. Ж. Кюри” да
помогне на втората му съпруга да си намери работа като
учителка, след като беше се преместила от Шумен в София.
Вторият път беше когато заради здравословни проблеми ме
помоли да го замествам на лекциите по аналитична химия в
Югозападния университет в Благоевград. Замествах го в
продължение на 3 учебни години.
По случай получаването на жилище през 1969 г.
поканих цялата катедра да ни удостои в дома ни за една
вечеря. Присъстваха и проф. Пенчев и доц. П. Бончев.
Получи се изключително приятна за всички вечер. Доц. П.
Бончев, с чувството си за хумор, създаваше и поддържаше
веселото настроение на присъстващите.
Съвместно с проф. П. Бончев съм пътувал в чужбина
само два пъти. Единият път беше с група от Катедрата при
посещение във Варшавския университет във връзка с
двустранното сътрудничество. Вторият път беше с група от
Катедрата за участие на международната конференция
„EUROANALYSIS” в гр. Краков в Полша. При тези

67
пътувания лични разговори насаме не сме провеждали. Една
възможност за съвместно пътуване за участие в
„Евроанализис”в Париж се провали в последния момент.
Проф. П. Бончев се разболя и аз пътувах сам. За него хотел,
доклад, постер и всичко останало беше предвидено и
уредено, но се отмени.
Много хора са се интересували какви са отношенията
ми с акад. П. Бончев. Винаги, при случайни или делови
срещи с акад. Никола Попов, е ставало дума за
взаимоотношенията ми с акад. П. Бончев. Винаги съм казвал,
че са колегиални, коректни и академични (проф. Бончев беше
заместник-ректор, когато акад. Никола Попов беше Ректор).
Те бяха в екип по време на студентската стачка, когато
Университетът беше окупиран много продължително време.
Проф. Н. Йорданов също много често ме е питал какви са
отношенията ни. Отговорът ми винаги е бил същият. Проф.
Н. Йорданов често е казвал, че пълен обрат ще се получи, ако
се противопоставя на пътуванията на проф. П. Бончев зад
граница или попреча на международното му сътрудничество.
След промените през 1989 г. някои колеги в Катедрата
започнаха да говорят за оставката ми като ръководител на
Катедрата. Категорично ми дадоха знак, като
фалшифицираха тайни избори в Катедрата за издигане на
кандидатури за включване в листата за гласуване за членове
на следващия факултетен съвет. Започнаха да събират
подписка за оставката ми. Във връзка с оставката ми
разговарях с проф. П. Бончев. По време на разговора той
каза, че въпросът за негова евентуална кандидатура за
ръководител на Катедрата е приключил преди много години.
Този разговор споделих с доц. Б. Желязкова и с други
хабилитирани преподаватели.
Тъй като не бях избран за член на Факултетния съвет на
Химическия факултет през 1991 г. аз си подадох оставката.
Единственият мотив беше, че не съм избран за член на
Факултетния съвет. По моя преценка не само към проф. П.
Бончев, но и към всички останали колеги съм се държал като

68
ръководител, човечно и справедливо. Смятам, че не оставих
нито един кадрови въпрос нерешен.
В интервала след гласуване на оставката ми във
Факултетния съвет, до избора на нов ръководител на
Катедрата, при мен дойде доц. Божана Желязкова и в
приятелски разговор ми каза, че проф. П. Бончев е променил
становището си не би възразил ако се издигне кандидатурата
му. Тук мога твърдо да заявя, че ако е имало споразумение
между акад. Б. Куртев и него, то проф. П. Бончев е
изпълнявал добросъвестно споразумението в продължение на
много години. Смятам, че и противоположната страна е
изпълнявала добросъвестно споразумението.
На заседанието на Катедрения съвет за избор на
ръководител на Катедрата доц. Даиев предложи и своята
кандидатура. След тайното гласуване беше предложено на
Факултетния съвет да избере проф. П. Бончев за ръководител
на Катедрата. Той беше избран, след това преизбран за втори
мандат и беше ръководител на Катедрата два мандата – от
1991 г. до 1999 г. През това време отношенията ни си
останаха колегиални, коректни и академични. Продължихме
да ползваме заедно телефонния дериват. След избирането му
за председател на Специализирания научен съвет при ВАК по
неорганична и аналитична химия през 1992 г. той ме извика
на разговор и ми съобщи, че съм изваден от състава на
съвета. Нямаше нужда да ми обяснява защо.
Като наблюдавах как проф. Бончев ръководи Катедрата,
не винаги съм бил съгласен с него. Например не одобрих
факта, че той държа на бюрото си много дълго време
докторската дисертация на Васил Симеонов. Понякога ми е
правило впечатление, че е прекалено взискателен и
неотстъпчив спрямо сътрудниците си. При мен Маргарита
Апостолова е идвала разплакана.
След 1992 г аз започнах да пътувам и да преподавам по
съвместителство в Шуменския, тогава Педагогически
институт, а след това и университет „Еп. К. Преславски”.

69
Проф. П. Бончев беше работил там много години като
преподавател, ръководител на катедра и декан на Факултета
по природни науки. Има съответните отличия на ШУ „Еп. К.
Преславски”, включително Доктор Хонорис Кауза.
През 2002 г. проф. Бончев беше назначен на работа в
ИОНХ – БАН, а през 2003 г. беше избран за академик.
По собствено желание проф. П. Бончев прекрати
изнасянето на лекциите по аналитична химия по основния
курс. Катедрата реши доц. Соня Арпаджян-Ганева да вземе
половината от лекциите през първия семестър, а аз – втората
половина през втория семестър. Така изнасях лекциите до
пенсионирането си през 2008 г.
С акад. П. Бончев продължихме да се виждаме на
събиранията на редовно функциониращия „Клуб на
неостаряващите химици”. Това продължи до момента, в
който той престана да идва на събиранията по здравословни
причини.
Мир на праха му!

70
Снимка на членовете на Катедрата по аналитична химия и на някои
членове на техните семейства в научно-изследователската станция
„Гьолечица” в Рила след семинар и приятелска вечеря, дадена от
наскоро избрания за ръководител на Катедрата Ст. Александров през
есента на 1982 г.

71
ПРОФЕСОР П. Р. БОНЧЕВ – УЧЕН, ПРЕПОДАВАТЕЛ,
ЛИЧНОСТ
Проф. М. Митева

Незабравим остава за мене денят, в който за първи път

се срещнах с и запознах с проф. Бончев, тогава млад старши
асистент в Катедрата по аналитична химия на Химическия
факултет. Това се случи в един прекрасен слънчев ден през
пролетта на 1966 г. При него ме заведе доц. Божана
Желязкова (тогава млад асистент в катедрата), за да ме
запознае с тяхната обща научна работа. Многo бързо той ме
зарази с ентусиазма и любовта си към научните изследвания
и аз веднага се съгласих да започна експериментална работа в
областта на каталитичните методи за анализ под тяхно
ръководство. Много скоро след това оцених и умението му да
обяснява ясно, точно, логично и същевременно на достъпен и
за един студент сложните теоретични представи и теории
(тогава аз бях студентка във втори курс и още не бях взела
даже изпита по аналитична химия). Така започна нашата
съвместна и плодотворна научна работа, която продължи
близо 30 години, след което аз започнах да работя в други
научни направления.
Както споменах по-горе, първата научна тема по която
работих беше в областта на кинетичните (или каталитични)
методи за анализ. В средата на 60-те години тези методи бяха
достатъчно широко разпространени поради простотата и
достъпността и ниската цена на използваната апаратура.
Лично за мене тяхното основно предимство бе, че
благодарение на получаването на кинетични данни за
аналитичната реакция, на която почива анализът, е възможно
да се получи нформация и за нейния механизъм. Именно към
такива изследвания се насочих и аз. По този повод ние
тримата общувахме почти ежедневно, като с часове сме

72
обсъждали както получените резултати, така и бъдещите
експерименти. С тези резултати аз се дипломирах и те бяха
публикувани в 2 научни съобщения. Тук трябва да се
отбележи, че скоро след това тези методи бяха в голяма
степен изместени от спектралните, но и до днес се прилагат
успешно в аналитичната практика, най-вече поради своята
достъпност и ниска цена.
Съвместната ни работа за моя много голяма радост
продължи, тъй като доц. П. Р. Бончев стана научен
ръководител на моята кандидатска дисертация, но вече в
друга област на координационната химия с използването на
други, много по-модерни (за времето си!) инструментални
методи – на първо място с метода на електронния
парамагнитен резонанс (ЕПР). Изследването бе предложено
от ст. н. с Ал. Малиновски и бе посветено на кинетиката и
механизма на образуване на комплексни съединения на
петвалентния хром. И тук трябва веднага да се подчертае
неговият стремеж, готовност и най-вече умение да се захване
със съвършено нова за него тематика и с използването на
модерни методи. А тематиката бе наистина много интересна
и модерна за времето си, а методът на електронния
парамагнитен резонанс – най-подходящият. Специално
внимание обърнахме на механизма на образуване на хром(V),
условията за неговото стабилизиране, на ролята на
реакционната среда и на фотохимията на процесите.
Изследванията в тази област продължиха 10–12 години.
Нашите научни публикации бяха много бързо забелязани,
започнаха да се цитират и се цитират и до днес. В тази област
бяха защитени 2 кандидатски дисертации и множество
дипломни работи. Накрая всички резултати бяха обобщени и
в обзорна статия, публикувана в реномираното
международно списание Coordination Chemistry Reviews.
След моята защита разширихме още повече научната
тематика и по предложение на проф. Е. Головински
съвместно с неговите сътрудници започнахме синтез на нови
комплекси на платина(II) с потенциално противотуморно

73
действие, тематика, която е актуална и с днешна дата. Това
научно направление обхваща една много голяма част от
неговото научно творчество. В тази област бе направена и
една много важна и съществена крачка напред – създаване на
технологии за полупромишлен синтез (защитена с авторско
свидетелство) за производство на противотуморня препарат
„Цис-платина”. Това бе инициатива на проф. Головински и
съвместен колектив от ИМБ-БАН и ХФ на СУ сключи два
договора с НИХФИ за разработката. След упорит
тригодишен труд бяха разработени и внедрени две
технологии за синтез на активната субстанция и на
лекарствения препарат. За съжаление по ред обективни
причини до производство не се стигна.
Важна част от това научно направление бяха и научните
изследвания посветени на смесено-валентните олигомерни
платинови комплекси от типа на „Платиновите сини”. В тази
област бе и кандидатската дисертация на аспирант Г. Генчева
(сега доцент в Катедрата по аналитична химия), която ние
ръководихме съвместно. Получихме много интересни и
важни научни резултати, които много бързо намериха отклик
в научната литература и бяха обобщени също в обзорна
статия, публикувана отново в Coordination Chemistry Reviews.
Този много кратък, бегъл и далеч не пълен преглед на
научната му дейност е само една част от изследователската
му дейност (тази, която аз познавам много добре); надявам
се, текстът дава точна представа за големия творчески
потенциал, който проф. Бончев притежаваше и за огромното
му желание за научно-изследователска работа.
Не по-малко важен и забележителен бе и приносът му и
в преподавателската дейност на Факултета. По мое мнение
той беше един от най-уважаваните и ценени от студентите
професор, автор на учебник, учебни пособия и монографии.
Със знанията си и преподавателските си умения дълги
години той внушаваше уважение към аналитичната химия и
към науката. Впоследствие с много усилия и постоянство той
въведе и утвърди четенето и на новата за времето си

74
дисциплина „Бионеорганична химия”. В това отношение той
има големи заслуги и за утвърждаването на специалността
„Химия” и в Шуменския и Благоевградския университети.
В моята памет (надявам се и в паметта на много негови
колеги, ученици и приятели), той ще остане не само като
учен и преподавател, но и като широко ерудирана личност,
интелигентен човек с разностранни интереси в литературата,
изкуството, музиката. Неведнъж с него сме разговаряли за
музика, поезия, литература. Обсъждали сме най-вече
съвременни поети и писатели като Валери Петров, Владимир
Висоцки, Йосиф Бродски, Емилиян Станев, Павел Вежинов,
Александър Солженицин и много, много други. Беше
страстен почитател на класическата музика, ценител на
истинското изкуство, колекционер на антикварни книги и
химическа литература, с две думи – истински интелектуалец!

75
 СПОМЕНИ ЗА ПАНАЙОТ
Ивелин Кулев

Като предговор
За мен той си остана Панайот, въпреки че с годините
около името му се трупаха различни научни степени и
звания. Може би една от причините за това е фактът, че го
пoзнавах от времето, когато той беше още старши или главен
асистент. Идваше на сбирките, организирани от Добри
Лазаров, а може би това, че беше от друга катедра (тогава бях
в Катедрата по неорганична химия), допринесе за това да му
викам Панайот. А когато се преместих в Катедрата по
аналитична химия, а Панайот Бончев беше вече професор, не
промених това си отношение към него.
Когато Митко Цалев ми предложи да напиша нещо за
акад. проф. дхн д-р Панайот Бончев, се съгласих веднага,
защото смятах, че Панайот е сред хората, за които следва да
се пише. Още повече, че по-младите във Факултета по химия
и фармация и Катедрата по аналитична химия следва да знаят
какви хора са били членове на общностността, от които, поне
на мен ми се струва, те би следвало да се учат. Когато обаче
се размислих какво бих могъл да напиша, изведнъж
установих, че нещата, които знам за Панайот, изобщо не
стават да бъдат описани в книга. Независимо, че се броях
сред хората, които в Катедрата са сред най-близките му,
дълго не можех да се сетя нещо, което заслужава да се
напише за него. По-късно намерих някои случки, които може
би показват нещо от характера на Панайот и които си
заслужава да бъдат разказани, за да се запазят за
поколенията.
За професорското звание

76
 През 1965 г. Панайот Бончев защитава дисертация,
която му дава правото да получи първата си научна степен –
„кандидат на химическите науки”. Тя съответства на
днешната ‘образователна и научна степен’ „доктор”.
Бях сред колегите, които присъстваха на защитата на
втората дисертация на Панайот Бончев. (Това е дисертацията,
която човек също трябваше да защити публично. Днес, за да
се кандидатства за званието „професор”, това може да се
срещне само в правилника на Физическия факултет на
Софийския университет „Св. Кл. Охридски”). Съществуваше
възможност като втора докторска дисертация да бъде
защитена и една монография, която вече е публикувана, но е
написана от кандидата.
На мен, а се надявам и на всички останали, които
присъстваха на тази защита, която протече при невероятно
представяне на Панайот, направи ярко впечатление
присъствието на съветския академик Константин
Яцимирский. (Другите двама рецензенти не си спомням.) С
него, тогавашният доцент Бончев беше свързан, поради това,
че е бил на няколкомесечна специализация в неговия
институт. Като специализант той беше направил впечатление
на акад. Яцимирский, с всеотдайността в работата си и
възможността да решава различни проблеми в аналитичната
химия. При акад. Яцимирский специализантите са
многобройни, а само докторските работи, защитени под
негово ръководство, са повече от 100. Като рецензент акад.
Яцимирский представи кандидата – доц. д-р Панайот Бончев,
не само като човек написал книгата „Комплексообразуване и
каталитична активност”, но и като аналитик, който умее да
вижда същността на нещата, да намира пътища за тяхното
решаване. Представи го като човек, който не само оценява
практическата страна на своята работа, но задължително
мисли и за взаимното проникване на близките до
аналитичната химия науки. Наред с това го представи и като
аналитик, който отделя особено внимание на възпитанието на

77
по-младите си колеги. Така акад. Яцимирский представи
Панайот Бончев като една изключителна личност, постигнал
твърде много в областта на аналитичната химия. След такова
представяне за мен беше въпрос на време Панайот да бъде
избран за професор. Когато изборът за професор беше
насрочен във Факултетния съвет на Химическия факултет, за
мен нямаше никакво съмнение в изхода на този избор. За
това, когато срещнах Панайот във фоайето на Факултета на
другия ден, спонтанно започнах да му честитя избора за
професор. Това звание Панайот заслужаваше отдавна и се
учудвах, че до този момент той все още не го притежаваше.
Виждах разширяващите се зеници на очите на Панайот, но
изобщо не допусках, че изборът му за професор е бил
неуспешен. Сред колегите от Химическия факултет е
известна неприязаността, която съществуваше между проф.
Христо Димитров и доц. Панайот Бончев. Проф. Димитров
по това време беше ръководител на Катедрата по органична
химия, но, което е по-важно в онова време, той беше и един
от „водачите” на комунистите във Факултета. А неприязънта
към доц. Панайот Бончев се коренеше във факта, че той беше
безпартиен, а вероятно като такъв беше се проявил нещо във
Факултета. Как са се развили дебатите във Факултетния
съвет, които научих в последствие, няма да разказвам, но
накрая при гласуването Факултетният съвет решава, че доц.
дхн д-р Панайот Бончев не заслужава да бъде избран за
професор. Поради това Факултетният съвет не направи
предложение пред ВАК (Висшата Атестационна Комисия,
която беше отговорна тогава за получаване на научните
степени и звания). Едва няколко години по-късно Панайот
получи званието „професор”.
За Югозападния университет
В един момент, струва ми се, че това беше в края 1990
или началото на 1991 г., Панайот дойде при мен и започна да
ме увещава да започна да чета курс по физични методи в
аналитичната химия в новосъздадената Катедра по химия в

78
Югозападния университет. Понеже съм се заровил само в
радиоактивността, а според него трябвало да погледна и
малко по-встрани в аналитичната химия. Затова четенето на
такъв курс щяло да ми даде възможност да се изявя и в други
области на химията. Не бях много ентусиазиран от такава
възможност, тъй като считах, че човек не трябва да препуска
от университет към университет, за да чете лекции и направо
отказах. Панайот обаче ми каза: „Добре, аз не искам от тебе
да се съгласиш веднага, но си помисли върху една такава
възможност”. Минаха няколко месеца и си мислех, че
Панайот е намерил друг човек за тази дейност, когато той
дойде и ме покани да отида в неговия кабинет, за да се
запозная с проф. Головински – когото той познавал много
отдавна и който е организатор на Катедрата по химия в
Югозападния университет. Представяйки ме на проф.
Головински, Панайот каза: „Това е човекът, за когото ти
говорих и който изяви желание да чете курса по физични
методи”. Такова нещо не бях споменавал, но пред непознатия
тогава професор не можех да се противопоставя на думите на
проф. Бончев. Така от есента на 1991 г. всеки петък започнах
да посещавам Благоевград. Този ден беше избрал и проф.
Головински, с когото впоследствие се и сближих.
Това продължи до 1999 г., когато от есента на същата
година заминах за Германия и това прекъсна моето участие в
Катедрата по химия в Югозападния университет.
За изпитите
След време, когато вече бях станал ст.н.с. или доцент,
Панайот, който четеше основния курс по аналитична химия
за студентите по химия и на изпитните сесии му се явяваха
много хора, той просто изнемогваше. В такива случаи, когато
един човек трябва да оцени всичките студенти, които се
явяваха на тези изпити, човек се чувства извън
възможностите си да прояви една и съща мярка към младите
хора, които освен това очакват, че техният професор ще
оцени старанието им. В такива случаи Панайот ме викаше да

79
му помагам в процеса на изпитването. Той имаше определен
начин на изпитване. Когато студентът (студентката) просто
не се е подготвил(а), за да положи успешно изпита и допусне
неточност в изказа си, Панайот му(й) задаваше допълнителен
въпрос, когато и на него студентът (студентката) не е в
състояние да отговори, Панайот му (й) задава следващ
въпрос и т.н. Студентът (студентката) отдавна е разбрал(а),
че повече от „слаб” не може да изкара на този изпит, но
Панайот продължаваше да задава своите допълнителни
въпроси.
В това отношение бях на малко по различна позиция от
него. Ако студентът (студентката) сбърка само едно нещо, от
нещата, които смятах, че човек, който успешно е „взел”
аналитичната химия и изобщо е завършил втори курс от
следването си по химия, трябва да знае, такъв човек просто
трябва да се яви отново. При това тези неща трябва да научи
безпогрешно.
След много години, ми разказаха следния случай: един
студент, който вече успешно е минал през изпита по
аналитична химия, дава своите указания на една своя
колежка: „Не сядай при онзи с побелялата коса. Той къса,
докато при Бончев може и да се изкара!”
За акад. Георги Бончев
В последните години с Панайот често ходехме да
обядваме заедно. Обикновено „избистряхме” политиката в
България, после говорехме за различни неща и случващото се
в Катедрата и Факултета, а накрая Панайот разказваше за
един друг академик с неговата фамилия – Георги Бончев. Той
е брат на неговия дядо.
Геологът Бончев е следвал в Загреб. Междувременно е
преподавал геология и минералогия в Загребския
университет, а след това провежда работите си по своята
дисертация за „доктор” и след успешната защита в Загреб, се
завръща в България. По този повод в местния вестник се

80
появява хвалебствена статия за Георги Бончев. Първоначално
той е извънреден преподавател, а след само 2 години вече е
доцент, а по-късно и професор в Катедрата по геология в
Софийския университет. Няколко пъти е декан на
тогавашния Физико-математически факултет и ректор на
Софийския университет. В последствие става академик в
Българското книжовно дружество, което по-късно се
превръща в Българската академия на науките. Съставя
геологическа карта на България и написва множество
учебници и научни трудове по геология. Днес от българските
геолози, а и не само от тях, е смятан за основоположник на
геологията в България.
От разказите на Панайот за геолога Бончев разбирах, че
той твърде много иска да прилича на своя предшественик в
рода си. В много отношения той действително приличаше на
него. Беше написал много научни статии и един учебник по
аналитична химия, от който години наред учеха студентите.
Той беше също така взискателен към себе си и към другите,
полагаше грижи за израстването на хората, които считаше, че
заслужават това и работеше неуморно за собственото си
усавършенстване.
Анекдот за Панайот Бончев
Известно е, че Панайот пристигаше на работа във
Факултета почти по тъмно. Той практически отваряше
вратите на Факултета. Пристигаше към шест–шест и
половина и започваше работа.
Веднъж една от чистачките във Факултета го вижда, че
идва почти всеки ден рано и му казва със съжаление:
- Всеки ден ли имате лекции от 7 часа?
Панайот се замисля и отговаря:
- Не, нямам лекции толкова рано.
- Е, много сте глупав тогава, защо не се наспите и едва
след това да дойдете във Факултета.

81
Цитирана литература
[1] Бончев, П. Р. „Изследвания върху някои кинетични аналитични
методи с оглед разширяване областта на тяхното приложение”,
кандидатска дисертация, Химически факултет, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски”, С., 1965.
[2] Бончев, П. Р. „Комплексообразуване и каталитична активност”,
„Наука и изкуство”, С., 1972.
[3] Бончев, П. Р. „Комплексообразуване и каталитична активност.
Активиране на хомогенно-каталитични процеси”, дисертация за
„доктор на науките”, Единен център за наука и подготовка на кадри
по химия и химикотехнологични проблеми, БАН, С., 1975.
[4] Бончев, П. Р. „Увод в аналитичната химия”, III изд., Наука и
изкуство, С., 1985.

82
 СПОМЕНИ СВЪРЗАНИ С ПРОФ. ДХН ПАНАЙОТ
БОНЧЕВ, УЧЕН–ПРЕПОДАВАТЕЛ ОТ ФАКУЛТЕТА
ПО ХИМИЯ И ФАРМАЦИЯ КЪМ СОФИЙСКИЯ
УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ”
Божидара Иванова

Когато се спомене името на проф. дхн Панайот Бончев,

един от професорите от Факултета по химия и фармация към
Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, в моето
съзнание като негов бивш дипломант и докторант, изплува
направлението „Биокоординационна и бионеорганична
химия”. Това е свързано, по всяка вероятност, най-вече с
факта, че по своята същност проф. П. Бончев бе отдал повече
от половин век от съзнателното си съществуване на
развитието на Университетската химия в България. Аз съм
един от сътрудниците му от неговия късен етап на развитие
като учен-преподавател. Той беше вече утвърден професор,
бе постигнал впечатляващ успех в научно направление, във
времена на трудно в конюнктурно отношение развитие на
българското висше образование и университетска наука като
цяло. Време, диктувано от тоталитарна политическа система.
От друга страна, той беше посветил живота си да развива
конкурентна наука в световен план в една по своята си
същност бедна, бивша и в много отношения изостанала
аграрна страна като България. Някои би възразил: „Може ли
да се развива наука, изобщо в бедна и тоталитарна страна?”.
Отговорът на този въпрос е: „Може!”. Проф. П. Бончев,
можеше и я развиваше. Развиваше я, благодарение на
личните си качества на индивид. Развиваше я благодарение
на интелектуалния капацитет, който имаше; благодарения на
големия научен интерес, който имаше; а така също и
амбиция, и стремеж към прогрес, и – не на последно място –
много упоритата работа и отговорно отношение към
дейността си на учен–преподавател в Софийския

83
университет. За времето на неговото израстване като учен и
преподавател, при гореспоменатите условия на труд, той бе
постигнал завиден професионален успех и реализация. Бих
казала, че този успех е завиден дори в настоящия момент от
развитието на науката и висшето образование в България.
Независимо от някои налични проблясъци свързани с
по-целева политика на развитие и финансиране на наука и
висше образование в България; политика свързана с развитие
на малкия и среден бизнес; създаване на подходящ
политически микроклимат за връзки наука-индустрия; а така
също и някои макар и много скромни и спорадични
подобрения свързани с материалната база в системата на
висшето образование, като цяло, условията са далеч от това
състояние, което представлява модерното Висше образование
и Университетска наука в нашата област „Химия”. Като това
се отнася и за другите области от природо-математическото
направление. Т.е., състоянието е далеч от това което трябва
да представлява т.н. „Обслужваща наука” (Services science).
Проф. П. Бончев, обаче, беше автор на значителен брой
научни публикации (повече от 180); монографии и редица
други дейности свързани с развитието на българската наука и
нейното преподаване в Университета. Имеше участие в
патентни разработки и много се гордееше с тях. Твърдеше, че
чрез тях е доказал, ефективността и приложимостта на
разработките си в практиката. Беше изпреварил времето си.
Той говореше индиректно за „Обслужваща наука”, каквато
тогава нямаше, а и в момента не съществува в България.
Много малко хора всъщност си дават сметка, дори от
колегите му, посветили живота си на университетски учени-
преподаватели, че той беше постигнал невъзможното при
тогавашните условия на труд, социална среда и политическа
обстановка. Всичко това, той беше постигнал впрягайки
интелектуалния си потенциал главно в работа. Работният ден
на проф. П. Бончев започваше от 6.30–7.00 ч. сутрин и
свършваше късно вечер. Това е и причината, поради която,
когато на почти пенсионна възраст той получи званието

84
„Академик” на Българската академия на науките, почти
никога да не се обръщах към него с „Академик Бончев”. Той
беше Университетски преподавател, отдаден в истинкия
смисъл на тази дума на развитие на Университетската наука
и Висшето образование в България. Поради тази причина и
спомените ми от почти осем години научно сътрудничество
са професионални. Отнасяше се изключително сериозно към
науката и преподаването. Той дискутираше с удоволствие
научна проблематика и интересни научни резултати.
Отнасяше се много сериозно и отговорно и към работата на
докторантите и дипломантите, като рядко изпадаше в празна
полемика по други светски теми. Беше конкретен в изказа си;
директен в отношенията към сътрудниците си; коректен като
научен сътрудник; и най-важното винаги се стараеше да
подпомогне в научното развитие своите сътрудници. С други
думи казано, проф. П. Бончев се стараеше да научи
възпитаниците си на това, което разбира в науката, на това
което е получил вече като научен опит от своята практика, а
така също и на това което е прочел в дадената научна област
и много други сходни области. Това беше водещо и в
отношението му към студентите. Независимо, че беше от
преподавателите, при които вземането на изпит си беше
трудна задача. Но студентите бяха мотивирани. Те учеха и се
стараеха, защото знаеха, че ще получат обективност. И я
получаваха! Получаваха я и научните му сътрудници. Проф.
П. Бончев не спираше развитието на сътрудниците си, но и не
преекспонираше качествата им. Стараеше се да бъде
обективен. Той вярваше, че обективната оценка за хората в
науката е тази, която тласка развитието на самата наука.
Беше самодисциплиниран човек, и като такъв се
стараеше да бъде обективен максимално, независимо от
вътрешната субективност, типична за всеки човек. Трябва да
отбележа, че знанията му и общата му култура в науката
обхващаха не само бионеорганичната химия, но и близки
научни направления и дисциплини. Може би именно тази
трансдисциплинарност в научните му разрабитки го прави

85
толкова успешен учен. Проф. Бончев имаше общ поглед
върху цялото природоматематическо направление,
независимо че голяма част от разработките, включително и
тези обект на моите магистърска и докторантска работи [1–7]
бяха свързани с координационни съединения и тяхното
приложение в медицинската практика, или една, станала
напълно рутинна област на приложение на
„Биокоординационната бионеорганична химия”. Проф. П.
Бончев е основоположник на това направление в България, и
то именно в Химическия факултет на Софийския
университет „Св. Кл. Охридски”. Достатъчно е човек само да
направи справка за последни приноси в тази област, за да
види, че „Биокоординационната и бионеорганична химия” е
една многодисциплина научна област [8–15]. Тя обхваща
както споменатата вече област на разработване на
лекарствени препарати или (био)материали за медицински
цели, но и области като бионеорганична химия на околната
среда (environmental bioinorganic chemistry), занимаваща се с
асимилация и миграция на метални йони и техни комплекси в
живи обекти от околната среда, включваща както живи
висши, така и нисши организми. В тази връзка
бионеорганината химия тангира с области като структурната
биология. Тя е свързана и с аналитичната химия на
околната среда, засягащи количественото определяне на
метални йони в живи обекти (metallomics и
metalloproteomics). Бионеорганичната и
биокоординационната химия тангира с области и като
клинична диагностика и анализ на форми съдържащи
метални йони във висши животни и човека.
Биокоординационните полимери са разглеждани като нов
клас мултифукционални материали 1D–3D материали [9, 10],
с области на приложение като сензори, катализатори, наред
със споменатото по-горе приложение като медикаменти.
Едно от най-последните направления на
биокоординационната химия е свързано с комплексни
съединения с лиганди продукти от природата (Bioinorganic

86
natural product chemistry) [14]. Тази сравнително нова и все
още недостатъчно разработена област, предоставя
възможност за изолиране на нови материали, където
първоначални изследвания показват успешно
охарактеризиране на нови наноматериали с традиционно
приложение в медицинската практика, така също и нови
области на биологично и биотехнологично приложения
засягащо опазване на природата и разработване на нови
концепции за извличане на метални иони-замърсители
(environmental cleanup technologies) [8–15].
С други думи казано, проф. Бончев посредсвом своята
научна и преподавателска дейност, свързана с основаването и
утвърждаването на направление „Биокоординационна
бионеорганична химия” в Университета, е всъщност носител
на прогреса в науката и Висше Образование в България.
Благодарение на трудовете си и дейността си той е
допринесъл за хода на превръщането на България от една
изоставаща от развитието селскостопанска страна в една
конкурентно способна в световен мащаб Държава в областта
на многофункционалното материалознание, с главни области
на приложение на научните разработки във водещи
индустриални сектори като фармация и енергетика. В тази
връзка, аз бих определила, проф. Бончев като учените-
преподаватели носител на прогреса не само за Висшето
образование в България, но и за Обществото като цяло. Това
последното е свързано с факта, че Висшето образование е
това, което формира Обществото, включително
икономическото развитие на дадената страна. И доколкото
“химията” е една от трегерните дисциплини с директен
социален и икономически ефект, то всеки принос към
химията е принос към Обществото като цяло. В тази връзка,
аз започнах да пиша спомени свързани с проф. П. Бончев,
като един от учените-преподаватели от Софийския
Университет „Св. Кл. Охридски”, а завършвам с това че
всеки, който като него е допринесъл или допринася за

87
развитието на химията, допринася за развитието на
Обществото.
Дортмунд, 26.02.2016
Литература
[1] Ivanova, B., Arnaudov, M., Bontchev, P. Linear-dichroic infrared
spectral analysis of Cu(I)-homocysteine complex, Spectrochim. Acta A 60
(2004) 855–862
[2] Bontchev, P., Mehandjiev, D., Ivanova, B., Bontchev, R. A
mononuclear complex of copper(II) with a calcium channel antagonist
nifedipine. Synthesis, properties, crystal structure, Trans. Met. Chem. 28
(2003) 745–748
[3] Apostolova, M., Bontchev, P., Ivanova, B., Russell, W., Mehandjiev,
D., Beattie, J., Nachev, C. Copper-homocysteine complexes and potential
physiological actions, J. Inorg. Biochem. 95 (2003) 321–333
[4] Bontchev, P., Ivanova, B., Bontchev, R., Mehandjiev, D. Copper(II)
complexes of 1-[O-allylphenoxy]-3-[isopropylamino]-2-propanol
(Alprenolol), J. Coord. Chem. 54 (2001) 117–127
[5] Bontchev, P., Ivanova, B., Bontchev, R., Mehandjiev, D. Complexes of
Cu(II) with 1-(4-amino-6,7-dimethoxy-2-quinazolinyl)-4-(2-
furanylcarbonyl)-piperazine (prazosin): Synthesis, properties, crystal
structure, Polyhedron, 20 (2001) 231–236
[6] Bontchev, P., Ivanova, B., Bontchev, R., Mehandjiev, D., Ivanov, D.
Complexes of Cu(II) with О-[(ethylamino)methyl]-3-hydroxy,
benzenemethanol (Effortil). Crystal structure of the mononuclear Cu(II)
complex with Effortil, Polyhedron, 19 (2000) 1843–1848
[7] Bontchev, P., Pantcheva, I., Ivanova, B., Мehandjiev, D. Complexation
of copper(II) with the beta-blocker Acebutolol, Bulg. Chem. Commun. 31
(1999) 59–67
[8] Cheng, Т., Li, Х., Xia, В., Jin, L., Sun, H. Exploration into the nickel
‘microcosmos’ in prokaryotes, Coord. Chem. Rev. 311 (2016) 24–37
[9] Zhang, T. More efficient together, Science 350 (2015) 738–739
[10] Liu, Y., Li, C., Liu, Y., Tang, Z. Helical silver(I)-glutathione
biocoordination polymer nanofibres, Phil. Trans. R Soc. A 371 (2016)
20120307 (10 pp.)
[11] Reybier, K., Ayala, S., Alies, B., Rodrigues, J., Rodriguez, S., La
Penna, G., Collin, F., Gomes, C., Hureau, C., Faller, P. Free superoxide is
an intermediate in the production of H2O2 by copper(I)-Ab peptide and O2,
Angew. Chem. Int. Ed. 55 (2016) 1085–1089

88
[12] Ge, R., Sun, H. Bioinorganic chemistry of bismuth and antimony:
Target sites of metallodrugs, Acc. Chem. Res. 40 (2007) 267–274
[13] Marino, N., Armentano, D., Pardo, E., Vallejo, J., Neve, F., Di Donna,
L., De Munnoa, G. Homochiral self-assembly of biocoordination polymers:
anion-triggered helicity and absolute configuration inversion, Chem. Sci. 6
(2015) 4300–4305
[14] Dias, D., Kouremenos, K., Beale, D., Callahan, D., Jones, O. Metal
and metalloid containing natural products and a brief overview of their
applications in biology, biotechnology and biomedicine, BioMetals, 29
(2016) 1–13 doi:10.1007/s10534-015-9892-2
[15] Holm, R.; Solomon, E. Introduction: Bioinorganic enzymology II,
Chem. Rev. 114 (2014) 4039−4040

Проф. дхн П. Р. Бончев, академик на Българската академия на

науките (ляво) и проф. дхн Божидар Чорбанов, Директор на
Института по органична химия с център по фитохимия към
БАН в Аулата на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
(2009 г.).

89
 МОИТЕ СРЕЩИ С ПРОФЕСОР БОНЧЕВ
Галина Генчева

Професор Бончев – СВЕТИЛОТО – така го наричаше

майка ми. Тя и група нейни колеги – учители тогава в
Техникума по химия, гр. Варна (средата на седемдесетте
години на предния век) се прекланяха пред Учебника на
проф. Бончев – „Увод в аналитичната химия”. За тях,
„мирогледът” в областта на Аналитичната химия, представен
в учебника беше огромен напредък и поставяше нови
предизвикателства в познанието и преподаването. По-късно,
като студентка във втори курс отворих Учебника – за мене
той беше учебник, в който теоретичните основи на
аналитичната химия бяха ясно представени, а целите и
задачите на анализа – обосновани. Тогава не можех да
разбера предимствата му, в сравнение с предходните, защото
не ги познавах, но подходът в Учебника на проф. Бончев ми
даде възможност да подредя занаятчийски – рецептурната
информация от нивото на средно образование. Днес, когато
познавам подробно този учебник, заради това, че работата ми
и преподаването са свързани с Аналитичната химия,
учебникът е постоянно на бюрото ми, често го отварям и вече
знам защо развитието на Аналитичната химия в България ще
бъде неразривно свързано с името на проф. Бончев.
Ярък спомен от студенските години са лекциите на
професор Бончев по аналитична химия. За обаятеления
лектор, който поднася информацията ясно, подредено и
интересно, всички негови студенти си спомняме с най-добри
чувства. Той бе Преподавателят (с главна буква), който
вдъхва респект и уважение не само с инструментите на
познанието, но и с визията, излъчването и поведението си. В
разговорите ни с колегите, с които сме слушали курса
изниква представата за елегантен мъж, който държи и на
това, което прави, и на това, как се представя. Все още си

90
спомням и последния лекционен час, след който не исках да
напусна аудотория 445 (ФХФ на СУ), за да задържа по-дълго
преживяваното по време на един от най-добрите, курсове,
които съм слушала. Днес, когато на мене ми се налага да чета
курсове, не забравям това, което научих от него – да влизаш
на време на лекции, лекционното време да бъде плътно заето
с нова информация към курса, лекциите да бъдат
представяни интересно и достъпно, независимо от разликите
в ниво на подготовка на студентите и не на последно място –
проф. Бончев не допускаше студентите да влизат след него, а
и на нас не ни се искаше да изпускаме от неговите лекции.
Периодът на студентските години беше особено важен и
защото проф. Бончев отвори врата за мене към химията на
комплексните съединения, област в която продължам да
работя и сега. Колегите от „гилдията” твърдят, че
основателят на това направление в България е проф. Бончев.
Не съм свидетел на това време, но съм свидетел на научната
му кариера, посветена на развитието и възхода на
координационната химия. Всички колеги, с които съм
работила в групата му в различни периоди (от моите
студентски години до годините, в които водехме заедно
докторант) се отнасяме с огромно уважение към големия
учен, задълбочения изследовател и човека. За постиженията
му в сферата на науката говорят огромния брой публикации и
книги, повечето от които в областта на координационната
химия. Доказателство за амбицията и способностите, с които
решава научните проблеми са постигнатите научни резултати
и огромния брой цитирания. Най-важното за него, обаче,
беше интересът с който подхождаше към науката и знанието.
Човешкият контакт с професор Бончев беше сложен
процес. Ние, неговите ученици се научихме на различни
неща – от коректно поставяне на научния експеримент до
правилната интерпретация на научните резултати. Научихме
се и да представяме научната информация, като не допускаме
(на шега) изреченията да започват с „но” , „и”, „като” и др.
Все още в моето съзнание са корекциите, които той нанасяше

91
с молив – ясни, точни и правилни, с които се стремя да се
съобразявам и днес. Свикнахме с това, че ако си отдаден на
науката – няма празник и делник, както и прекалено ранни
или късни часове за работа. Трудно беше да си приятел с
проф. Бончев, не само заради разликата в годините и
положението, но и заради това, че той поставяше граница в
колегиалните отношения. Към всички нас, обаче, които
работехме честно за науката се отнасяше с уважение и
човешко разбиране. Моят спомен от годините, в които
започнах научната си кариера е момент, в който бях отчаяна
от трудностите в работата и колегиалните неразбирателства –
неговият човешки съвет беше: „Спокойно приемай всички
предизвикателства – това е нашата работа”.
Обръщам се назад във времето, в което се учех от
големия учен и ерудиран преподавател, и работих заедно с
него, за да изразя огромно уважение и искрена благодарност!

92
 ИСТИНСКИ ПРОФЕСОР
Даниела Цекова

Когато си спомням за професор Бончев, в моето

съзнание изплува един от най-добрите лектори, които съм
имала. Лекциите му по Аналитична химия във втори курс
бяха изключително интересни – с много точен и ясен изказ,
логични и добре структурирани. Той беше един от
„истинските професори“, които наистина заслужават това
звание. Въпреки, че по-късно стана член-кореспондент и
накрая академик той до последно искаше да се обръщаме към
него с „професор Бончев“, а не „академик Бончев“ – за него
университетското звание си остана „професор“. Още тогава –
като лектор на основния курс по Аналитича химия той имаше
изключителен авторитет сред студентите – не можеше да си
представим да закъснеем на лекции – тогава беше по-добре
изобщо да не влизаш. Със своето поведение вдъхваше
респект и това се предаваше на всички студенти. В същото
време този строг човек беше много забавен на различни
катедрени събирания – все още помня вицовете, които той
атрактивно разказваше. Винаги намираше някаква интересна
история, с която да заинтригува слушателите.
Още като студентка започнах да работя кръжочна
работа с доц. Галина Генчева (тогава главен асистент) в
неговата група по координационна химия, а по-късно
защитих дипломна работа и дисертация под съвместното им
ръководство. В продължение на многото години съвместна
работа си спомням за строгото и сериозно отношение, което
имаше към сътрудниците си – той имаше високи изисквания,
защото и той се отнасяше сериозно към работата си. Всичко в
неговото ежедневие беше премислено и много добре
организирано – трудно беше да се срещнеш с него, ако
нямаш предварителна уговорка, особено преди лекции.
Затова лекциите му бяха безупречни и успяваше да съвмести

93
преподавателската си работа с много активна научна дейност.
Едновременно работеше с много различни сътрудници и
успяваше да следи работата на всички, да намира време да
обсъди резултатите с всеки дипломант или докторант.
Има още няколко неща от ежедневието на професор
Бончев, за които си спомням с добро чувство. Едно от тях
беше, че винаги си носеше тефтерче, на което записваше
телефони и важните ангажиментите. Изваждаше го от
вътрешния си джоб – прилежно си записваше уговорката и
винаги я изпълняваше. Допълнителните задачи записваше на
друг, по-голям тефтер. Предполагам, че това му е помагало
да успява да се справя с всички задачи, тъй като той беше
изключително зает човек. Друг важен детайл, който свързвам
с професор Бончев беше, че когато четеше и коригираше
някакъв текст го правеше с молив, а не с химикал. При това
го правеше много прецизно – забележките му бяха правилни,
с четлив почерк и много ясно обозначени. Освен на
съдържанието на текста той много държеше всичко да е
написано правилно граматически и с правилен български
словоред. С годините постепенно доц. Генчева, а вече и аз
също придобихме навик да пишем с молив и когато го правя
винаги се сещам, че сме от школата на професор Бончев.
Един от случаите, които помня е в стола на Физически
факултет на 2 юни. Когато засвириха сирените по случай
деня на Ботев, професор Бончев беше един от малкото хора,
които станаха за да уважат паметта на геройски загиналите
български патриоти. Въпреки, че много от студентите в стола
не станаха прави и продължиха да се хранят, това не повлия
на достойното поведение на професор Бончев. Така и ще го
запомня – като един пример за нас – стойностен човек,
достоен за уважение.

94
 НЕЗАБРАВИМИЯТ БОНЧЕВ
Димитър Л. Цалев

Първите ми запознанства с Панайот Бончев бяха

задочни – чрез казаното за него от колеги-химици.
„Посещавам един лекционен курс в Химическия факултет на
Университета при доц. кхн Панайот Бончев – младо
лекторско дарование!“. Така ми написа моят колега-
състудент от ВХТИ-София (сега ХТМУ) към края на
далечната 1969 година. Тогава бях аспирант в Московския
държавен университет „М. В. Ломоносов“, а колегата инж.
Людмил П. Файтонджиев се готвеше за докторантски
конкурс във ВХТИ-София. Силната и възторжена оценка на
Людмил ме впечатли и я запомних завинаги, а по-късно тя бе
потвърдена от други добри думи на колеги, командировани в
Москва през онези години (Стоян Александров, Езра Коен,
Христо Даиев, Гради Градев)... През следващите десетилетия
на 70-те–90-те години вече имах пълната възможност, а и
професионалното задължение да посещавам лекциите и да
изуча учебниците на проф. Бончев.
Лекторът Бончев действително си беше талант и Дар
Божий(!): умен, подготвен, компетентен, задълбочен,
изчерпателен, убедителен, взискателен, респектиращ,
въодушевен, всеотдаен, обаятелен! Напълно основателно той
беше канен и в Шумен, и в Благоевград, и като Оствалдов
професор в Лайпциг. Неговият учебник „Увод в
аналитичната химия“ претърпя две стереотипни и едно
преработено и допълнено издание, както и превод на руски
език.
Преподавателят и ученият Бончев – при него тази
връзка беше естествена органична необходимост – беше
самовзискателен и взискателен до степен на строгост,
педантичност, и даже безпощадност. В това отношение той

95
ми напомня друг наш скъп учител – проф. д-р Николай
Йорданов. Имах честта да работя с тях като асистент при
упражненията, задачите, семинарите и изпитите по
„Аналитична химия“ и „Физични методи“ и с благодарност
ги смятам за свои учители – и не само в аналитичната химия!
Спомних си изпитите при проф. Бончев. Той обичаше да
се прояви ларж и колегиално великодушен, като ме попита
дискретно каква е моята оценка за изпитвания студент.
Респектиран от неговата взискателност и високи критерии, аз
често предлагах малко по-ниска оценка от неговата. Все пак,
накрая той с нескрито удоволствие и чувство за заслужено
превъзходство (а може би и по-голяма отговорност?!)
закръгляваше окончателната оценка по своите си критерии.
Веднъж, обаче, се случи тъкмо обратното. Изпитвахме
студента Ранко Панайотов Бончев! Изпитващият родител
забележимо нервничеше, ожесточаваше критериите си и
почти театрално се обръщаше на Вие към сина си. Ранко не
се представяше за отличен; аз започнах да се чувствам
неудобно и искрено съчувствах на младежа. Накрая
Професорът го върна да почете още! Приблизителните думи
бяха нещо като „Явете се пак, когато се подготвите както
трябва!“. (Май на това сега модерно му казват
‘benchmarking’?).
Спомняйки си за изпитите, ми идва наум, че проф.
Бончев разказваше и следната далечна история. Един от
нередовните студенти го среща пред кабинета по време на
изпит и го свойски го пита, без досега да е ходил на лекции:
„Колега, как е Бончев?“. „Благодаря, добре е! А Вие как сте?“
– невъзмутимо му отвръща младоликият доц. Бончев.
Отношенията ни с проф. Бончев през последните четири
десетилетия винаги са били академични, колегиални,
изключително коректни и лоялни, уважителни,
доброжелателни, изпълнени с дружелюбие и взаимна
симпатия и взаимопомощ. Той не допускаше лесно други
хора до себе си; разделяха ни десетгодишната възрастова
разлика, респектиращата разлика в служебния статус, и,

96
разбира се, доста различните характери. Следвайки
разпространената национална традиция, той се обръщаше
към мене на „ти“ с Митко, а аз към него с академичните
звания „доцент Бончев“, „професор Бончев“, по-късно
започнах да свиквам и с „академик Бончев“. Имах усещането
че той не обичаше обращенията „другарю Бончев“, нито
„господин Бончев“. В интерес на истината трябва да
отбележа, че на публични места и при официално и служебно
общуване той се стараеше не само да спазва етикета и да се
обръща на Вие и „професор Цалев“, но даже напълно
съзнателно и дружелюбно работеше за моя авторитет и
професионално израстване.
Съвместната ни работа с проф. Бончев през годините на
прехода беше изпълнена с отговорности, напрежение и
трудности, което постепенно ни сближаваше. Служихме по
два последователни мандата като Ръководители на Катедра
аналитична химия; също така той като председател, а аз като
секретар на Специализирания научен съвет по неорганична и
аналитична химия към ВАК; после той като председател на
Химическата комисия при ВАК, а аз като председател на
СНС; след това в Научния съвет на ИОНХ-БАН; в
Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН,
при двете чествания на 70- и 75-годишнината на любимата ни
Катедра, накрая и в Клуба на неостаряващите химици. Вече
ни свързваше здрава дружба и взаимопомощ.
Нека разкажа – тук му е мястото(!) – няколко случки от
последните десетилетия.
Когато през 1996 г. получих втората покана за
едногодишна специализация в Германия, проф. Бончев, който
беше ръководител на Катедрата, ми каза решително,
безапелационно и мобилизиращо: „Митко, до лятото
защитаваш дисертация за научната степен “Доктор на
химическите науки“ и веднага заминаваш!“. Така и
направих. Благодаря, Професоре!

97
 През 2003 г. предстоеше втора ортопедична операция на
проф. Бончев. С удоволствие му дарих кръв („Това е
последното Ви кръводаряване през живота – след 60 г. вече
не се разрешава“ – ми казаха в Националния център...).
Успяхме, Професоре. Бончев беше трогнат и ми благодари
сърдечно. „Напълно го заслужавате!“ – отговорих му
чистосърдечно. Почувствахме се кръвно свързани, макар че и
двамата знаехме, че ще му кръвопреливат от неговата си
собствена кръвна група.
В края на същата година проф. Бончев навърши 70
години. Няколко месеца по-късно имаше голямо честване в
препълнения Голям салон на БАН, на което акад. Бончев бе
удостоен с „Почетен знак на БАН Марин Дринов на лента“.
Проф. Бончев беше силно развълнуван от моя обширен и
заслужено ласкав доклад [Д. Цалев, „Академик проф. д.х.н.
Панайот Ранков Бончев на 70 години”, Списание на БАН, 117 (4), 73–
77 (2004)]. „Благодаря ти, много си ме разхвалил!“ –едва
промълви той с тихия си глас“. „Напълно го заслужавате!“
– му отговорих с по-голяма от всякога убеденост.
Към края на 2003 г. в БАН беше обявен дълго отлаган и
дългоочакван конкурс за член-кореспонденти (дописни
членове). Първият, който ме окуражи да участвам в този
конкурс беше проф. Димитър Колев – бащата на моя добър
колега и приятел Спас Д. Колев (понастоящем професор в
Австралия). На едно събиране по приятен повод на Катедрата
споделих доста плахо с акад. Бончев, че бих участвал в
конкурса и вероятно бих имал добър шанс. Той ме окуражи
моментално, а по-късно ми даде необходимите препоръки,
рецензии, убедена подкрепа. Без неговата категорична
позиция едва ли бих се съгласил да кандидатствам.
Резултатът се получи отличен – благодаря, Професоре!
По-късно, след още едно питие, ние с проф. Бончев
много се смяхме по следния повод. Аз споделих пред него, че
според думите на колега от друг университет съм смятан за
„силен човек на Бончев“. Достигнахме до консенсус, че
просто не ни познават добре, щом мислят в такива категории.

98
 Като интелигентен човек и истински интелектуалец,
проф. Бончев имаше интерес към старинната музика (особено
Хенри Пърсел), живописта на импресионистите,
творчеството на Йовков, Вазов, Валери Петров, Пушкин,
радваше се на природата, художествената фотография, на
контактите със стойностни хора. Нямаше много свободно
време, беше целенасочен, устремен, забързан. През
последното десетилетие забележимо се радваше на срещите с
поета Валери Петров, с когото имаха топли приятелски
отношения. Изглеждаше, че срещите в Клуба на
неостаряващите химици също му действаха ободряващо,
поне до късната есен на 2013 г., докогато можеше да излиза.
През последните години проф. Бончев вече изпитваше и
доста разочарования, огорчения, самота, физически и здравни
проблеми, но стоически се държеше. Понякога вдигаше
поглед към портретите на нашите предшественици в
кабинета си, професорите Захари Караогланов и Никола
Пенчев и казваше с горчивина: „Срам ме е от тези хора!“.
Разказваше за пореден път притчата за куция
пенсиониран кон от кавалерията, който, дочувайки звука на
тръбата, излиза и се опитва, куцукайки, да догони
отминаващия войскови строй... По времето на своя зам.-
ректорски мандат се почувства дълбоко обиден и
разочарован от някакъв войнствен стачкуващ студент, който
го беше нарекъл „Комунист!“. Него! „Каква ирония на
съдбата“ – беше споделил тогава професорът с бившата
партийна секретарка в ХФ!
Спомням си как на едно погребение на колежка бяхме
едва няколко души от колегите. Проф. Бончев ми каза с
огорчение: „Някои хора много бързо забравят!“.

99
 Нека завърша оптимистично (!):
Написаното остава, направеното остава, сътвореното
остава, учениците и техните ученици остават и
продължават, научните школи играят своята важна роля,
паметта остава!
Не забравяме, Професоре!

Имало едно време весели поводи, добро настроение и

химически чаши (юли 2003)

100
 ЗА БОНЧЕВ – НАКРАТКО
„Кратките посещения са най-приятни”
(надпис в кабинета на проф. П. Р. Бончев
в стая № 428 във ФХФ-СУ)
Това кратко предупреждение на стената зад стола на
Професора вероятно е спестило много време на прекалено
заетия учен, преподавател и администратор, но също така е
респектирало и възпитавало многобройните посетители на
неговия кабинет. Ето няколко кратки мнения, текстове и
оценки за П. Р. Бончев.

***

Панайот Ранков Бончев

пенсионер аналитик
Признат професор любородчев
и творец своелик

Неговите добродетели
са вписани в името му
Благочестие
Обаяние
Науколюбие
Честолюбие
Ерудираност
Волевитост
Проф. дхн Галин Петров (2014 г.)
***
„Той говори малко, но казва много.“
акад. Чудомир Начев (2003 г.)

101
 ***
„Ходя на един лекционен курс в ХФ на Университета
при доц. кхн Панайот Бончев – младо лекторско
дарование!“
инж. Людмил П. Файтонджиев (1969 г.)

***

„Той е най-добрият сред нас!“

проф. дхн Огнян Пешев
пред НС на ИОНХ-БАН

***

„Най-добрият лектор в Химическия факултет“

Дългогодишно мнение в ежегодните
анонимни студентски анкети

***

СРЕЩА С ПРОФЕСОР
Запомнил съм много добре първата си официална среща
с професор (тогава още доцент) Панайот Бончев. Заедно с
един колега от БАН дойдохме при Бончев за разговор – ние
бяха поразочаровани от кратката си кариера в Академията, а
Факултетът търсеше млади кадри. Тогава професор Бончев
ни каза: „Колеги, няма по-добра кариера от тази, при която
научната работа е съпроводена с преподаване и контакти с
млади хора. Академията си реже клона, на който седи, като
фаворизира вече утвърдени хора и пренебрегва усилията на
по-младите”.

102
 Думите му се оказват пророчески в много отношения, да
не говорим, че бяха определящи за моето решение да сменя
приеманата по онова време за много престижна позиция на
научен сътрудник в БАН с изглеждащата съвсем скромна
длъжност на университетски асистент. Решение, с което сега
се гордея.
Проф. Васил Симеонов (2016 г.)

***

Акад. П. Бончев беше човек с голямо сърце и безкрайно

почтен. Никога не отказваше да обсъжда с колегите си
разнообразни проблеми и винаги намираше решение.
Десетки години студентите, изучаващи аналитична химия, се
подготвяха за изпит по неговите учебници, написани
пределно ясно и едновременно с това – на високо академично
ниво. Сигурна съм, че те ще се ползват и в бъдеще от
поколения студенти, защото дават познания за основите на
аналитичната химия, а те ще останат независимо от
свръхмодерните съвременни апарати за химичен анализ.
Академик Панайот Бончев остави дълбока следа в
аналитичната общност в България.
Проф. дхн инж. Рахила Борисова
(ХТМУ-София, 2016)

***

„Панайот. Така и не разбрахме никога какво правиш и

какво мислиш. А дали е трябвало??”
Проф. дхн Добри Лазаров (2014)

***

103
 „Изборът на академик Бончев е голямо признание за
неговата дългогодишна, последователна, плодотворна и
успешна научна дейност, намерила широко и заслужено
признание и отзвук сред научната общественост в България и
по света.
Забележителната учебна и обществена дейност на
академик Бончев е добре позната на няколко поколения
(хиляди!) студенти, химици, университетски преподаватели и
учени”.
Из поздравлението на Катедра аналитична химия
при избора на проф. П. Р. Бончев
за действителен член на БАН (2003 г.)

***
„В съдбата на човека има и закономерности, и
случайности, а през далечната 1951 г. 17-годишния бургаски
младеж е на кръстопътя между любовта към химията и
романтиката на морето! Вероятно Бончев би могъл да стане
добър моряк, отличен капитан или морски адмирал, но ние
химиците, някак си не сме склонни да съжаляваме за тази
пропусната юношеска мечта!... Следват десетилетия на много
упорит труд, борба и задълбочаване в науката и
преподаването. Ще повторя: десетилетия на много упорит
труд и борба, и всички колеги, които познават онези години,
биографията и характера на Бончев, неговата безпощадна
взискателност към себе си и към другите, способността му да
понася стоически трудностите, пречките, огорченията и
премеждията, разбират че нашият юбиляр е заслужил
напълно и е изплатил с лихвите радостта и вълнението на
днешния негов празник и заслужено признание!”
Из поздравлението при честването
на 70-годишния юбилей на акад. П. Р. Бончев
в БАН на 22.04.2004 г.
(Д. Л. Цалев, Списание на БАН, 117(4), 73–77, 2004).

104
 ***
„Дълги години Вие ратувахте за доброто и плодотворно
сътрудничество между Софийския университет и БАН и плод
на тази Ваша дейност бе сключването на Договор за
сътрудничество между тези две най-стари и най-уважавани
научни институции в България. През съдадените от Вас две
научни школи са преминали повечето от известните
български и немалко чужди учени, работещи е тези области“.
Акад. Иван Юхновски
Председател на БАН (2004)
Из поздравлението при честването
на 70-г. юбилей на акад. П. Р. Бончев

***
„Във Ваше лице приветстваме видния български учен,
теоретик, интелектуалец и общественик, оставил трайни
следи с многобройните си научни трудове и разработки в
областта на аналитичната, координационната и
биокоординационната химия. Хиляди са
висококвалифицираните специалисти, които с гордост могат
да се нарекат последователи на школата на акад. Бончев“.
Проф. дфн Боян Биолчев
Ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2004)
Из поздравлението при честването
на 70-г. юбилей на акад. П. Р. Бончев

***
„Вашата неизчерпаема енергия, отзивчивост и
взискателност оставят неизличими следи и незабравими
впечатления у хората, работили с Вас, у Вашите
многобройни ученици“.
Проф. дсн Йорданка Кузманова
Ректор на АУ в Пловдив
Председател на Съвета на ректорите (2004)
Из поздравлението при честването
на 70-г. юбилей на акад. П. Р. Бончев

105
„Бончев си е Бончев!“
доц. д-р Божана Желязкова

Снимка на акад. Бончев

(Межд. конф. 4th BBCAC, Слънчев бряг, септ. 2007)

106
 ФОТОГРАФИИТЕ ОСТАВАТ, ДОКУМЕНТИРАТ,
ПОКАЗВАТ, РАЗКАЗВАТ, ВЪЛНУВАТ И
ВДЪХНОВЯВАТ (в хронологичен ред)
(Д. Л. Цалев, съставител)

Среща с проф. Cheng (л–д): Борислав Великов, Мариана Митева,

проф. Ченг, Петя Хаджиева, П. Р. Бончев (ок. 70-те гг.)

Проф. Бончев беше член на Съвета на межд. конференции по

координационна химия (ICCC) в продължение на четвърт век

107
 Среща на колеги от Катедрата по аналитична химия с проф. Отаки
(л–д): Ст. Александров, П. Р. Бончев, В. Михайлова, Б. Евтимова, Б.
Желязкова, Р. Христова, Ст. Белчев, Л. Кочева, Д. Л. Цалев (1975)

П. Р. Бончев на Първата национална конференция по

координационна химия, Бургас (септ. 1978)

108
 На посещение в Краков (л–д): Д. Л. Цалев, Л. Шишкова, Ст.
Белчев, Д. Нонова, П. Р. Бончев (1980)

Акад. Ю. А. Золотов и проф. П. Р. Бончев на конгреса на IUPAC в

София (юли 1987)

109
 Обща снимка по повод 70 годишнината на Катедра аналитична
химия, начело с ръководителя проф. дхн Панайот Р. Бончев (1994)

110
 Колеги от Катедрата на постерна сесия по случай 75 г. Катедра
аналитична химия (л–д): Р. Джингова, Н. Григорова, И. Кулев, П. Р.
Бончев (1999)

Проф. Бончев изнася доклад на научна сесия по повод 100-

годишнината от рождението на чл.-кор. проф. дхн Никола П.
Пенчев в големия салон на БАН (2001)

111
Проф. дхн Панайот Ранков Бончев е удостоен с Doctor honoris
causa на Шуменския университет „Епископ Константин
Преславски“ и изнася академична лекция (2003)

112
Катедра аналитична химия поздравява проф. П. Р. Бончев по случай
избирането му за академик (л–д). I ред: С. Арпаджан-Ганева, И.
Александрова, П. Р. Бончев, А. Ахмедова, Цв. Джелебова; II ред:
Ст. Христова, Р. Велинова, И. Панчева, С. Зарева, Б. Златева, И.
Дакова, Б. Желязкова, И. Караджова; III ред: Б. Евтимова, В.
Гетова, Д. Л. Цалев, В. Симеонов, Ст. Александров, Р. Джингова,
И. Кулев (2003)

Щастливият новоизбран академик с Илка, Даниела, Добри (2003)

113
 Акад. Бончев в своя работен кабинет във Факултета (2003)

Акад Бончев изнася доклад на юбилейна научна сесия, посветена

на 80-годишнината на Катедрата по аналитична химия
(Аулата на Алма Матер, ноември 2004)

114
Председателят на БАН акад. Иван Юхновски връчва почетния знак
на БАН „Марин Дринов” на лента на акад. Бончев за
забележителните му научни приноси в областта на аналитичната,
координационната и бионеорганичната химия, за
преподавателската му дейност и по случай 70-ата му годишнина
(2004)

На тържественото честване на 70-г. юбилей

на акад. Панайот Бончев в БАН
(л–д): акад. П. Р. Бончев, акад. Никола Съботинов,
проф. Д. Л. Цалев (април 2004 г.)

115
 Г. И. Иванов, П. Р. Бончев, Б. Б. Желязкова, П.Р. Бончев, Д. Л.
Чемишев, В. Спасов Цалев, Д. Цекова, И. Дакова

Акад. Бончев празнува 70-г. юбилей сред колеги и приятели (2004)

(л–д) I ред: Д. Цекова, Д. Цалев, Б. Б. Иванова; II ред: Г. Пеков, В.
Симеонов, П. Р. Бончев, В. Гетова, И. Александрова, К. Георгиева; III
ред: Ст. Белчев, И. Кулев, Р. Джингова, Б. Златева (2004)

116
Панайот Бончев сред колеги в „Яйцето” на СУ (2004 г. и 2005 г.)

117
 На една от своите последни големи международни конференции,
проф. Панайот Бончев се радваше на компанията и вниманието на
известни учени, вкл. проф. д-р Гари Крисчън от САЩ, главен
редактор на авторитетното международно списание Talanta и автор
на известни учебници и монографии, сред които и учебника Г.
Крисчън, Дж. О'Рейли, „Инструментални методи за анализ”,
преведен от английски от Б. Желязкова, Ив. Кулев и П. Р. Бончев
под общата ред. на П. Р. Бончев, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски”,,
С., 1998, 1023 с.
П. Р. Бончев беше член на редколегията на Talanta
през периода 1978–1992.
На снимката от конференцията 4th Black Sea Basin Conference on
Analytical Chemistry (4th BBCAC), Слънчев бряг, септ. 2007 са
(л–д): П. Р. Бончев, Gary Christian, Д. Л. Цалев, Иван Хавезов.

118
 Приятелство и трогателна взаимна симпатия свързваха двамата
големи творци – действителните членове на БАН,
поета акад. Валери Петров и учения акад. Панайот Бончев.
Проф. Бончев четеше, обсъждаше, рецитираше и силно ценеше
последните стихове на големия наш поет Валери Петров
(Снимка от Галерията на сайта на БАН www.bas.bg от 20 май 2011)

119
Г. Евстатиев, П. Р. Бончев, Г. Петров, С. Габраков, П. Р.
Т. Пеев, П. Бинев (2009) Бончев (2010)

Панайот Бончев (2011) Найден Найденов, П. Р. Бончев

(2013)
Клубът на неостаряващите химици – едно от последните тихи
пристанища на Панайот Бончев
(снимки от последните години на Професора (2009–2013)

120
 Клубът на на неостаряващите химици
(л–д): Стоян Александров, Найден Найденов, Добри Лазаров,
Шишман Динков, Георги Евстатиев, Панайот Бончев, Николай
Пецев, Николай Тютюлков, Милчо Натов, Здравка Малчева,
Димитър Цалев, Боян Чемишев, Пенчо Бинев (2013)

121
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие (Димитър Л. Цалев) 3
Написаното остава 1 Учебници, монографии и книги на 5
акад. проф. дхн П. Р. Бончев (Д. Л. Цалев, съставител)
Написаното остава 2 Пълна библиография на 8
публикациите на акад. проф. дхн Панайот Ранков Бончев
(Д. Л. Цалев, съставител)
Рисунка на П. Р. Бончев (Мариана Кънева) 24
Рисунки на П. Р. Бончев (Галин Петров) 25
Написаното остава 3. Библиография с кратка анотация на 28
написаното за академик проф. дхн Панайот Ранков
Бончев (Д. Л. Цалев, съставител)
Панайот Бончев – Съученик, колега и приятел (Евгени 34
Головински)
Интересът към химията (Тодор Пеев) 42
Спомени за акад. проф. дхн Панайот Ранков Бончев от 47
неговия приятел проф. дхн Димитър Механджиев
Самотникът, който обичаше хората, но не искаше да им 54
го казва (Добри Лазаров)
Акад. дхн Панайот Ранков Бончев – Един от колектива на 62
Катедрата по аналитична химия (Проф. дхн Стоян
Александров)
Професор П. Р. Бончев – Учен, преподавател, личност 72
(Проф. М. Митева)
Спомени за Панайот (Ивелин Кулев) 76
Спомени свързани с проф. дхн Панайот Бончев, Учен– 83
преподавател от Факултета по химия и фармация към
Софийския Университет „Св. Кл. Охридски” (Божидара
Иванова)
Моите срещи с професор Бончев (Галина Генчева) 90
Истински професор (Даниела Цекова) 93
Незабравимият Бончев (Димитър Л. Цалев) 95
За Бончев – накратко (Д. Л. Цалев, съставител) 101
Фотографиите остават, документират, показват, 107
разказват, вълнуват и вдъхновяват (в хронологичен ред)
(Д. Л. Цалев, съставител)
Съдържание 122

122