Списък и анотации на научните публикации на доц.

Райчо
Пожарлиев за участие в конкурса

Монографии:

1.”Философия на храненето (културно-исторически контексти)”, С: УИ

”Св.Климент Охридски”, 2012 г. 367 стр.

Студии и статии:

1.Самоотчуждение и аскеза, сп. Християнство и култура, бр.2/ 2004 г. 50-60 стр.

(преработена в монографията „Философия на храненето (културно-
исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

2.Чисто и мръсно във философията и културата, В: сб. Философски семинари,

Гьолечица, С: изд. Минерва, 2004 г.151-163 стр.

3.Кръчми и ресторанти, сп. Критика и хуманизъм, бр.2, 2005 223-239 стр.

(частично преработена в монографията „Философия на храненето (културно-
исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

4.Да живее супата! В: сб. „Отвъд дисциплинарните самоограничения” С: УИ

”Св.Климент Охридски”, 2007 г.) - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.) -
41-58 стр. (частично преработена в монографията „Философия на храненето
(културно-исторически контексти)”

5.Глобалността versus локалността, сп. Философия прима, бр. 1/ 2007 г. 73-91

стр. (преработена в монографията „Философия на храненето (културно-
исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

6. Въобразеният канибал, сп. Критика и хуманизъм, бр. 3/2008 г. 87-97 стр. (в

монографията „Философия на храненето (културно-исторически контексти)” -
С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

7.Марксовият етически дискурс, в-к, Култура, бр.17, 2008 г. стр.12

8.Кант за храненето и пиенето, В: Трансцендентални езици на метафизиката,

Благоевград, 2009 410-428 стр. (в монографията „Философия на храненето
(културно-исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)
9.Готвачката и готвачът (женско и мъжко в кухнята), сп. КХ, бр. 3/2009, 305-
321 стр. (в монографията „Философия на храненето (културно-исторически
контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

10. Общностното хранене (някои методологически ориентири), сп. Български

фолклор, бр. 1/ 2010 г., 73-89 стр.

(в монографията „Философия на храненето (културно-исторически

контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

11.Изяждането на дивите животни, сп. Социологически проблеми, бр. 3-4/ 2010

г., 461-460 стр. (в монографията „Философия на храненето (културно-
исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

12.Хляб и пасти (културният срещу историческият факт), сп.Критика и

хуманизъм, бр. 37/ 2011 г. (в монографията „Философия на храненето
(културно-исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)
329-247 стр.

13.Храненето на монасите, сп. Християнство и култура, бр.65/2011 г., 109-117

стр. (частично преработена в монографията „Философия на храненето
(културно-исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

14.Да живееш дълго без да изтощаваш живота, В: Nomina essentiant res, С:

изд.Изток –Запад, 2011 г. , 481-499 стр. (в монографията „Философия на
храненето (културно-исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент
Охридски”, 2012 г.)

15.Левинас и феномена на храненето, В: Юбилеен сборник в чест на Панчо

Русев, С: 2012 г. (преработена в монографията „Философия на храненето
(културно-исторически контексти)” - С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.)

16.Меню и културна символика, сп. Хетеротопии, бр. 1/2012 г. 141-155 стр. (в

монографията „Философия на храненето (културно-исторически контексти)” -
С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.),

17.Българската кухня в контекста на хранителната глобализация, В: сб.

Локалното наследство – ресурс за местно развитие, ПУ „П.Хилендарски”,
Център за антропологически и етносоцоциологически изследвания”, 2012 г. 70-
81 стр.
 Учебници и учебни помагала:

1.Учебник по Философия за 11 клас, (в съавт. с Иван Колев), С: изд.Анубис,

2002 г. 34-38, 63-83,101-111, 120-167 стр.

2.Учебник по Етика и право за 10 клас, (в съавт. с Иван Колев и Д.Тафков), С:

изд. Анубис, 2001 г. 77-87, 95-103 стр.

3.Книга за учителя по Етика и право за 10 клас и Философия за 11 клас, ( в

съавт. с Иван Колев и Димитър Тафков), С: изд. Анубис, 2002 г.

4.Философия за 11 клас, електр. учебник, конкурс на МОН ( в съавт. с И.Колев),

С: изд. Сиела, 2006 г. www1.znam.bg/zmonres/edu/

5.Етика и право за 10 клас, електр. учебник, конкурс на МОН, ( в съавт. с

И.Колев),С: Сиела, 2006 г., www1.znam.bg/zmonres/edu

Анотации
Доц. д-р. Райчо Вангелов Пожарлиев участва в конкурса за професор по философска
антропология и философия на историята с 24 текста, от които една монография, 17
статии (14 от от тях - вече са публикувани в различни философски издания- влизат
частично преработени или без промяна в монографията), както и пет учебника и учебни
пособия. Поради това, че споменатите 14 статии са включени в книгата, авторът не
намира за необходимо да представя пълни техни копия, но освидетелства публикациите
с копие на титулните страници на статиите и на съответните списания или сборници,
където са публикувани. Поради тази причина обаче е наложително тези части от
книгата да се анотират относително отделено от общата анотация на съдържанието на
текста.

1.Анотация на монографията ”Философия на храненето (културно-

исторически контексти)”, С: УИ ”Св.Климент Охридски”, 2012 г.

Книгата в обем около 370 стр., УИ „Св.Климент Охридски” е първият философски

текст в България, посветен на феномена на храненето. В библиографията са упоменати
217 заглавия на български, немски, руски и английски език, но само такива, които са
или цитирани или пряко ползвани при оформянето на идеите и изводите в текста.
Всъщност обаче списъкът на изследваната литература – философска, историческа,
културологическа, социологическа и т.н. е неизмеримо по-голям.

Текстът е структуриран съдържателно в увод ( разкриващ основните теоретични

задачи, които авторът си поставя) и пет части, чието съдържание следва логиката на
изследването от най-общите към най-конкретни проблеми свързани с храненето. Така
първата част обсъжда най-общите – метафизически аспекти на храненето, а втората
„слиза” към по-малко общата тема за отношението природа и култура във феномена.
Третата част се отнася вече към теоретичния дебат върху понятието „вкус” в историята
на мисълта, за да се премине към още по-конкретната тема за конструктивната роля на
човешкото хранене при оформянето на различните общности и социални
диференциации. Най-конкретна, и в този смисъл основана на най-много емпиричен
материал е последната пета част, в която отделни исторически явления, свързани с
хранителната култура се пречупват през вече очертаните философски подходи.

Първата част – „Хранене, човек, свят” обсъжда метафизическата проблематика на

храненето. Глава 1. от нея започва с анализ на философията на Лудвиг Фойербах и
неговата емблематична фраза „Човекът е това, с което се храни” („Der Mensch ist, was er
isst” ). Авторът отбелязва явния физиологически редукционизъм, който съдържа както
директно във фразата, така и в трудовете на немския философ, но същевременно отчита
смисъла й на реплика на мислителя срещу рационалистическите и интелектуалистки
определения на човека, битуващи във философията от Платон през Декарт до Фихте и
Хегел. В този смисъл фразата е не само констатация за идентифициращите функции на
различните храни за отделните групи, но и елемент от една мощна и невидима за
обикновения слушател философска дискусия. Във връзка с това авторът на
монографията поставя въпросът за статуса на философските тавтологии по отношение
на знанието, както и за продуктивната роля на съдържащата се във фразата омофония
за генериране на споменатия дебат.
Втората глава откроява три основни метафизически ракурса на феномена хранене -
този на взаимовръзката със света, този на индивидуалното обособяване и този на
храненето като принцип на саморазвитието и усъвършенствуването.
Съобразно тези модуси в третата глава се разглеждат и най-общите типове времена на
храненето, в които се преплитат и преструктурират измеренията на времето – минало,
настояще и бъдеще.
В четвъртата глава се демонстрира как човешката култура влияе на тези темпорални
трансформации в областта на храненето, а последната е посветена на своеобразната
метафизическа интерпретация на храненето и глада на Левинас чрез отношението към
Другостта.
Втората част на текста – „Храненето между природата и културата” ни препраща
към твърде дискутираната тема за „природното” и „културното” в храненето.
Затъването в поредица от примери касаещи ясната за всеки симбиоза на двете
реалности се преодолява с отказ от позоваване върху конкретните прояви на
естествеността в рамките на феномена. С помощта на един вид „метаанализ” на
«природното» в храненето се обособяват три негови модуса – този на храненето като
природна предзададеност на човешкото съществуване, този на т.нар. «втора природа» и
този на природата като идеал.
Втората глава от тази част е посветена на типологизирането на формите на
натуралистическия редукционизъм, имащи място както сред откровени естественици и
медици, така и сред философи, историци и социолози. Централно място тук е отредено
на критиката на тези типове редукционизъм.
Третата глава е концентрирана към теорията на Клод-Леви Строс, според която
развитието на системата на кухнята (обществено регламентираните и стабилизирани
начини на приготвянена храната) е първоизточник на цялата човешка култура като
сфера на социалното преоформяне и внасяне на ред и направления в природата. Важна
част от този сегмент на текста е теоретичната защита на структуралния подход на
учения.
Третата част на книгата озаглавена: «Проблемът за вкуса» се отнася до може би
най-дискутираната в средите на философите тема, свързана с храненето.
В двете първи глави от тази част последователно се проследява историята на
интерпретациите на понятието «вкус» от първоначалното му дефинирането като просто
и по-низше сетиво в сравнение с елитните сетива на зрението и вкуса, до превръщането
му в индивидуално качество на живота и гаранция за щастие («добрият вкус» при
Грасиан) и накрая, снемането му в универсалистки ориентираните просветителски
норми на т.нар. «висок вкус».
Във връзка с тази «история на вкуса» се възпроизвеждат в основни линии и дебатите
във философията на ранната Модерност относно феномена. Отбелязва се, че темата за
вкуса става една от арените на дискусиите между емпиризма и рационализма на Новото
време и се подчертава специалното място (в отделна трета глава) на възгледите на
И.Кант. Един от основните изводи тук е, че френските просветители в стремежа си да
подчинят вкуса на изискванията на разума тласкат Кант да защити неговата
индивидуална способност за оценка, както в областта на тривиалното хранително
харесване, така и в тази на естетическия вкус.
Четвъртата глава на тази част се отнася до културните и природни причини за
релативизацията на вкуса. Особено силно се подчертава ролята на т.нар. «сблъсък на
табутата» относно храненето при различните култури за генериране на този
релативизъм и вкусова несъизмеримост.
Като естествен финал на тази част на текста, в последната пета глава, се интерпретира
опита на Пиер Бурдийо за създаване на една нова социология на вкуса, която да внесе
ред и да класифицира чрез икономическите, символни и социални ресурси на
отделните групи техните групови стилове на живот и респ. типа на техния вкус. Тази
теория, полемизираща по-общо с констатациите за вкусовия релативизъм, и по-
конкретно с Кантовата теория, се оценява в работата като проява на социологическо-
позитивистки тип редукционизъм към феномена на храненето.
Четвъртата част на текста: Хранене, общност и различавания разглежда ролята на
храненето за диференцирането и същевременно създаването на типове човешки
общности. Първата глава от тази част, ексцентрично ни насочва към онези форми на
феномена, при които непосредственото човешко отношение съвпада със самото
хранене, прелива от човек в човека и по особен начин ги обхваща в тъждество. Това,
разбира се са бозаенето и канибализма. Тези форми на създаване чрез храната на
непосредствена социална връзка се интерпретират през диалектиката на любовта и
смъртта. Пряко продължение на обмислянето на този най-екстремен вариант на
произвеждане на общност чрез хранене е втората глава, в която темата за канибализма
се пречупва през историческия контекст на социалното конструиране на това явление.
По този начин се отправя косвено критика и срещу възможността психоаналитичният
редукционистки подход да бъде крайно обяснение на процесите на обединяване и
разединяване на хората чрез храненето.
Следващите три глави са посветени на общностното хранене.
Първата от тях разглежда най-вече теорията на Георг Зимел за естетическите
механизми на социализирането чрез институцията на общата трапеза. Акцент тук е
отношението на Зимел и Кант, както и очертаването на културно-историческите
граници на адекватност на подхода на Зимел. Втората глава пък снизхожда към една
още по-конкретна област, анализирайки социализиращите потенции на едно любимо на
мнозина ястие – супата.
И накрая, третата глава от този частично открояващ се блок на тематиката за
общностното хранене е посветена на историята на едни от най-важните публични
пространства за колективна консумация – кръчмите и ресторантите.
Под номер шест в тази част е главата, отнасяща се до връзката на историята на
храненето и конституирането на телесните и социални различавания. Инспирирана
теоретично най-вече от известния труд за цивилизоването на Елиас, тази глава
акцентира най-вече върху ролята на отчуждаващите от природата (храната, собственото
тяло, телата на другите и т.н.) механизми на системата на хранене.
Последната глава е естествен завършек на темата за храненето и обобществяващата
му и диференцираща роля. Тук философията на личното хранене на Фр.Ницше става
пример за открояване и на индивидуализиращата роля на феномена.
Последната част: «Хранене и исторически контексти» разкрива продуктивността на
хранителния дискурс (с акцент върху философско-духовните му основания) за
осмислянето на историята на културата. В темите за аскезата и краят на диететиката, за
монашеското хранене, за феномена на менюто, както и при анализа на известната фраза
за хляба и пастите на Мария Антоанета и съвременните сблъсъци на формите на т.нар.
бързо хранене и традициите именно в областта на храненето се проследяват живо и
плътно тенденциите на промяната на културната духовност и нейните форми. По този
начин философията ни помага да разкрием историята на храненето като история на
самата култура. Тъкмо поради това, тази последна част е и смислово, но и емпирично
подплътено оправдание на теоретичните занимания в предходните.
Кратки анотации на съдържанието на включените в монографията вече
публикувани в други издания части

Част първа, глава 4: ”Левинас и метафизическият глад” (В: Юбилеен сборник в

чест на Панчо Русев, С: 2012 г.)

Авторът разглежда философията на Левинас като пример за метафизическо тълкуване

на храненето и глада като автентично екзистенциално отношение към Другостта, т.е.
като ръководени не от тривиалния стремеж за изяждане и въплътяване, а от ценността
на различието, от винаги неутолимата недостатъчност на Другото.

Част трета, глава 3: „Кант, храненето и пиенето” ( В: Трансцендентални езици на

метафизиката, Благоевград, 2009)

Анализира се Кантовата теория за вкуса, както и неговия опит за отстояване на

изучаването на феномена на храненето в рамките на философията. Стремежът за
съхранение на диететическите, а не просто диетически ресурси на храненето се
демонстрира и на базата на примерите от собствения живот на философа. Отбелязват се
и неизбежните в тази връзка антиномии на собствената индивидуална жизненост и
всеобщите морални изисквания.
Част четвърта, глава 2: „Въобразеният канибал” (сп. Критика и хуманизъм, бр.
3/2008 г.) Акцент в този текст не е оспорването на канибализма, за когото има
предостатъчно сведения, а основанията ( метафизически, религиозни и не на последно
място колониално-цивилизационни) за породеното от социалното въображение на 17 в.
демонизиране на явлението.
Част четвърта, глава 3: „Общностното хранене” (сп. Български фолклор, бр. 1/
2010 г.) Анализирайки някои методологически проблеми при изследването на
общностните форми на храненето, авторът го разглежда най-вече в смисъла на Георг
Зимел като институция, т.е. като форма, която на основата на правила създава социален
ред. В тази глава се показват както основанията за естетическо-социологическия
подход на Зимел, така и границите му на приложимост в отношение към концепцията
на Кант, но и към историческите факти.
Част четвърта, глава 4: „Да живее супата!” (В: сб. „Отвъд дисциплинарните
самоограничения” С: изд. СУ, 2007 г.)
С оглед на общата тема в частта се акцентира върху социализиращите функции на това
извечно човешко ястие. Не по-малко важна обаче е теоретическата реконсрукция на
това как в историята на това ядене се отразяват социалните равенства и различия,
статусите или дори принципите на модерната рационализация.
Част четвърта, глава 5: „Кръчми и ресторанти” (сп. Критика и хуманизъм, бр.2,
2005 г.)
Всеобхватен философско-антропологически, исторически и социологически прочит на
историята на една от публичните форми на хранителната консумация. В текста се
разкрива поредица от социално значими и символни функции на публичното хранене.
Част четвърта, глава 7: „Ницше и философията на личното хранене” (под името:
Да живееш дълго без да изтощаваш живота, В: Nomina essentiant res, С: изд.Изток
–Запад, 2011 г.)
Първи опит у нас да се осмисли философията на живота на Ницше в ракурса на
отношението му към храненето като индивидуализиращ принцип.
Част пета, глава 1: „Изяждането на дивите животни” (сп. Социологически
проблеми, бр. 3-4/ 2010 г.) Текстът анализира историческата и символна страна на
отношението към дивеча като храна. Особеност тук е преливането на философско-
метафизическите и теологически интерпретации и социологически релевантния прочит
на явлението. Така в историческата траектория на изменението на това хранително
отношение се разчита промяната на духа на епохите.
Част пета, глава 2:”Готвачът и готвачката” (сп. КХ, бр. 3/2009 г.)
Обстойно историческо изследване на мъжко-женските отношения през призмата на
готварското изкуство. Текстът акцентира също върху отпечатването на социалните
значения на това изкуство върху половите роли.
Част пета, глава 3: „Самоотчуждение и аскеза” (сп. Християнство и култура, бр.2/
2004 г.) Текстът разглежда деградацията на моралните аспекти на храненето в
позитивистките диетически теории като проява на човешко самоотчуждение и като
изчерпване на трансцендиращите храненето към по-високите нива на предназначението
му смисли.
Част пета, глава 4:”Храненето на монасите”( сп. Християнство и култура,
бр.65/2011 г.)
Обстоен анализ на един емблематичен образец за Средновековното хранене. Текстът
разкрива моралните, теологически и метафизически аргументи, стоящи зад
регламентацията на монашеските трапези.
Част пета, глава 5: „Хляб и пасти” (сп.Критика и хуманизъм, бр. 37/ 2011 г.)
Авторска интерпретация на известната фраза приписвана на Мария –Антоанета.
Текстът преобръща обичайните тълкувания на фразата като израз на надменността и
високомерието на забравилия за народа си елит и насочва смисъла й към
революционните демократични промени на времето.
Част пета, глава 6: „Меню и културна символика” (сп. Хетеротопии, бр. 1/2012 г.)
Тази част на работата разглежда социалните причини за появата на менюто и го
поставя в контекста на идеята за равните граждански права. Специално място тук заема
и оглеждането на принципа на темпорализирането на модерния свят (Козелек) във
феномена.
Част пета, глава 7: „Глобалността срещу локалността” (под името: „Глобалността
versus локалността” В: сп. Философия прима, бр. 1/ 2007 г.)
Работата няма за цел да проследява историята на бързото хранене и свързаните с него
вериги заведения, а да открои на базата на опозицията бързо-бавно в културата на
храненето не само различията, но и приликите на модерното и домодерно общество.
Специален акцент в текста е сложен върху противоречивите форми на универсализация
и фрагментиране на глобалния свят и отражението им върху храненето.
Анотации на други трудове, участващи в конкурса
1.Що се отнася до учебниците и учебните пособия, през изминалите десетина години те
са одобрявани след съответни конкурси на МОН в конкуренция с десетки други автори.
Въпреки критиките, които са отправяни към съдържанието им в по-ранно или по-
близко време, нося отговорност единствено за частите, написани от мен (всички върху
теми от философската антропология и социалната философия), за които нямам
сведения да са породили негативизъм.

2.Внимание заслужава статията „Марксовият етически дискурс”, във в-к Култура,

бр.17, 2008 г., която не е журналистически материал, а е изнесена като доклад на
научна конференция и препечатана без съкращения от оригинала. Основна теза в текста
е тази за дискредитирането от Маркс на моралната проблематика и език в контекста на
неговата теория за социалното отчуждение при капитализма.

3.Статията „Чисто и мръсно във философията и културата” В: сб. Философски

семинари, Гьолечица, С: изд. Минерва, 2004 г., е приносна не само с оригиналната
тема, но и с обзора на формите на символната опозиция като знак за културното
развитие.

4.Статията:”Българската кухня в контекста на хранителната глобализация”, В: сб.

Локалното наследство – ресурс за местно развитие, ПУ „П.Хилендарски”, Център за
антропологически е етносоцоциологически изследвания”, 2012 г., е по-скоро
обобщаващ резултат от емпиричното социал-антропологическо изследване проведено
по проект на МОН през лятото и есента на 2011 г.