Технически университет – София

Факултет по електронна техника и технологии

Катедра „Електронна техника

СХЕМИ И СИСТЕМИ С ПОЛОЖИТЕЛНА

ОБРАТНА ВРЪЗКА – ТРИГЕРИ

дисциплина „Схемотехника за Импулсни и Смесени Сигнали”

Сигнали – BE34
ОКС „Бакалавър” от Учебен план за студентите на специалност
Електроника, Професионално направление
5.2. Електротехника, електроника и автоматика

Темата е разработена от доц. д-р инж. Димитър Георгиев Тодоров

При разработката на темата са използвани материали безвъзмездно предоставени от доц. д-р инж. Ангел Николаев Попов

стр. 1 от …
 СЪДЪРЖАНИЕ
• СИСТЕМИ И СХЕМИ С ПОЛОЖИТЕЛНА ОБРАТНА ВРЪЗКА
• БАЗОВИ ТРИГЕРНИ КЛЕТКИ
• ДЕЙСТВИЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА
• ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ
• MOS ТРИГЕР
• CMOS ТРИГЕР
• КВАЗИСТАТИЧНИ ТРИГЕРИ
• ДИНАМИЧНИ ТРИГЕРИ
• СТРУКТУРНО БЪРЗОДЕЙСТВИЕ – SR ТРИГЕР
• МЕТАСТАБИЛНОСТ

стр. 2 от …
 Тригера е система за постигане на
максимално възможната
стръмност на фронтовете на
импулсните сигнали.
Постига се чрез присъединяване на
изхода на усилвател с входа му,
създавайки система (схема) с
положителна обратна връзка – ПОВ
Нейното състояние се изменя със
скок, когато непрекъснато
изменящият се входен сигнал
преминава през. праговите стойности
Предавателна характеристика на тригер на задействане UTHH или UTHL

Терминът flip-flop се появява като звукоподражание на превключвателния

процес, чут през високоговорител. В инженерния език flip-flop се утвърждава
в анализа на логическите структури на тригерите.

стр. 3 от …
 СИСТЕМИ И СХЕМИ С ПОЛОЖИТЕЛНА
ПО ОБРАТНА ВРЪЗКА

СИНТЕЗ НА ТРИГЕР
Система с предавателна характеристика,
в която има две области на ограничение
и линеен участък с усилване
К= КO

U OUT = K.U IN
Предавателна характеристика на система
без обратна връзка

Въвеждане на обратна връзка (ОВ) с коефициент на предаване β:

U OUT K
U OUT = K.(U IN + β.U OUT ) K FB = =
U IN 1 − β.K
Където:
K – коефициент на предаване на
усилвателния елемент във веригата.
KFB – коефициент на предаване на цялата
веригата вход – изход.

стр. 4 от …
Предавателна характеристика в зависимост от обратната връзка

β .K < 1
β .K > 1
Усилвателен режим

Тригерен режим

Um
β .K = 1 K FB =
ΔU H
Критичен режим ΔU H ≈ β .U m

стр. 5 от …
 Свойства произтичащи от действието на ПОВ и нелинейността на
предавателната характеристика :
Бързодействие – благодарение на ПОВ процесът на превключване
протича самоускорявайки се, с максимална скорост, лавинообразно;
Две стабилни състояния на системата – когато работната точка
навлезе в нелинейните участъци на предавателната характеристика,
където усилването в системата е равно на нула (β.К=0). Това свойство
дава възможност за запомняне на един бит информация, т.е. за
реализиране на еднобитова памет. За да бъдат двете състояния
устойчиви във времето, необходимо е затворената верига да бъде
постояннотокова, т.е. по пътя на сигнала в нея да няма разделящи
кондензатори или трансформатори. Тогава смяната на двете състояния
ще се управлява само от външни пускови сигнали;
Хистерезис или нееднозначност на предавателната характеристика.
Необходимото и достатъчно условие за реализиране на тригерен
ефект е усилването в затворената верига на ПОВ да бъде по –
голямо от единица β.К > 1

стр. 6 от …
 БАЗОВИ ТРИГЕРНИ КЛЕТКИ

Представяния на базовата тригерна клетка

Действие на положителната обратна връзка

i B1 ↑ i C! ↑ U CE1 ↓ i B2 ↓ i C2 ↓ U CE2 ↑⇒ i B1 ↑

стр. 7 от …
 Принципна схема с биполярни елементи

Принципна схема с MOS елементи

Принципна схема с CMOS елементи

Запускане в тригерите

tr ≅ Tmin

1
Fmax =
Tmin

Запускане по два Запускане по

отделни входа броячен вход
стр. 8 от …
 Преходни процеси в тригерите

Подготвителен процес (preparation)

tPRE – дефинира се за интервала от време от
постъпването на пусков импулс за смяна на
състоянието и отговаря за времето на
промяна от K.β=0 до K.β= 1
Лавинообразно превключване (avalanche)
tAVAL – дефинира се за интервака от време за
коeто K.β >1, до намаляване до K.β =1
Възтановителен процес (recovery)
tREC – времето необходимо за намаляване на
K.β = 1 до K.β= 0
Етапи (стадии ) Общото време на преходния процес за
при ревключване промяна от едно състояние в друго е сумата
от тези времена :

t TT = t PRE + t AVAL + t REC

стр. 9 от …
 ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ В ТРИГЕРНИ СХЕМИ
С БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ – подготвителен процес

• Подаване на входен импулс => нaчало

на запушшане на Т1
• Нaчало на запушшане на Т1 => раз-
насяне заряди в базата на Т1
• Разнасяне заряди в базата на Т1 => пре-
минаване на Т1 в активен режим
• Т1 в активен ревим => начло на отпуш-
ване на Т2

Пускова верига КРАѝ НА ПОДГОТВИТЕЛЕН РЕЖИМ

и процеси tPRE=tDQ+tDO
tDQ - закъснение за разнасяне на заряди
tDO - закъснение на отпушване

стр. 10 от …
 ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ В ТРИГЕРНИ СХЕМИ
С БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ – лавинообразен процес

• Начало на отпушване на Т2 => усил-

ване на ПОВ = 1
• Т1 и Т2 в актоивен режим => усил-
ване на ПОВ > 1
• Усилване на ПОВ >1 => лави-
нообразен процес
• Лавинообразен процес => преоб-
ръщане на тригера

Пускова верига
и процеси КРАѝ НА ЛАВИНООБРАЗЕН ПРОЦЕС

стр. 11 от …
 ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ В ТРИГЕРНИ СХЕМИ
С БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ – възтановителен процес

• Краѐ на лавинообразен процес =>

усилване на ПОВ < 1
• Усилване на ПОВ < 1 => насищане Т2
и запущване Т1
• насищане Т2 и запущване Т1 =>
презаряд на CF

КРАѝ НА ВЪЗТАНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Пускова верига
и процеси
tREC = max ( 3.CF.RB )

стр. 12 от …
БРОЯЧНО ЗАПУСКАНЕ НА ТРИГЕРНИ СХЕМИ
С БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ

tres > 5. CF.RB

Пускане с един Управляемо броячно

броячен вход пускане

стр. 13 от …
MOS ТРИГЕР С ТОВАРНИ РЕЗИСТОРИ

Пускова
верига с ток

Дрейнови
пускови вериги

Логическа
Геѐтови структура
пускови вериги

стр. 14 от …
ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ В MOS И CMOS СТАТИЧНИ ТРИГЕРИ

Процес на превключване

Преходни процеси в MOS

тригер с товарни ресистори
стр. 15 от …
 CMOS ТРИГЕР

Закъснение при запушване Закъснение при отпушване

стр. 16 от …
 КВАЗИСТАТИЧНИ ТРИГЕРИ
Съчетание на статика в установен режим и динамика при превключване.
Реализация посредством серийни ключове и запомняне на заряд върху
паразитен капацитет с последващо негово буфериране.

Етапи на работа:

• Начало на приемане на
информация - отваряне К1 и
затваряне К2. Прекъсва се
ПОВ.
Реализация с Т-ключ
• През К2 се заревда
Структура на капацитета на входа на I1 и в
квазистатичен тригер изхода на I1 се зарежда
входния капацитет за I2.

• Възвръщане на ключовете в
начално положение. К1 – Времедиаграма на
затшорен, К2 - отворен. управляващите
синхросигнали
Затваряне на ПОВ. Режим на
памет
стр. 17 от …
 Квазистатичен тригер Схема за генериране на двуфазни
с Р-ключове незастъпващи се синхросигнали

Тригери на основата на MUX (мултиплексорна) структура

Пускане по положителен Пускане по отрицателен

преход CL=1 преход CL=0

стр. 18 от …
 Начините за пускане и превключване в съвременните тригери
са два:

Силово пускане – разчита на достатъчно мощен пусков импулс,

който да превключи схемата, противопоставаѐки се на действието
на затворената верига на ПОВ. Метод характерен за статичните
тригерни схеми.

С прекъсване на ПОВ - под управлението на синхросигнал

последователно във времето се прекъсва веригата на ПОВ,
въвежда се новата информация, затваря се веригата на ПОВ, при
което се установява новото стабилно състояние на тригера. Метод
характерен за динамичните тригерни схеми.

стр. 19 от …
 Динамичните параметри на съвременните тригери са три:

Време за подготовка tS – (setup time) – времеви интервал преди

превключващия фронт на синхросигнала, през който интервал входният
сигнал не се променя;

Закъснение на сигнала от входа до изхода tPD – (propagation delay);

Време за задържане tH – (hold time) на входния сигнал неизменен след

постъпване на превключващия фронт на синхросигнала

Според начините на синхронизация при пускане – два вида схеми:

чувствителни по ниво (level-sensitive, latch) и

синхронизирани по фронта на пусковия импулс (edge-triggered),

наричани още регистрови тригери

стр. 20 от …
Синхронизиран MS тригер

стр. 21 от …
 ДИНАМИЧНИ ТРИГЕРИ

Принципна схема на
динамичен тригер

Реализация на динамичен
тригер с Т-ключове С2MOS master-slave тригер
синхронизиран по преден фронт

стр. 22 от …
 ТРИГЕР СИНХРОНИЗИРАН ПО
ФРОНТА НА СИНХРОСИГНАЛА

Double-Edge,
DE-тригери

DE-тригер на базата на два

DE-тригер на базата на
квазистатични тригера 2
С MOS master-slave тригер

стр. 23 от …
СТРУКТУРНО БЪРЗОДЕЙСТВИЕ – SR ТРИГЕР

tres = 4 . tD

С правоъгълна форма С линейни фронтове

стр. 24 от …
 ПРАКТИЧЕСКИ ОСОБЕННОСТИ
¾ стойностите на закъсненията варират в широки граници
вследствие на производствените толеранси, околната среда,
захранване, стареене и т.н.;
¾ логическите елементи имат различни закъснения и заради
различното капацитивно натоварване вследствие капацитета на
съединенията и коефициента на разклонение;
¾ съединителните шини между компонентите в тригера внасят
допълнителни закъснения по пътя на сигналите, които са
сравними и дори по – големи от собственото закъснение на
схемите (особено в субмикронните технологии);
¾ паразитните капацитети, които се формират от конкретната
интегрална топология на структурата, също оказват влияние върху
закъсненията

стр. 25 от …
 МЕТАСТАБИЛНОСТ

Метастабилността е процес на преминаване от процес на запазване на

състоянието с малко ниво на изразходване на енергия към процес на
промяна на това състояние. Процеса е свързан с преодоляване на
енергийни нива за кратки интервали от време => лавинообразни процеси.

Тригерна схема

Аналогия на работата на тригер на Предавателни характеристики на

принципа „топка върху хълм“ инверторите

стр. 26 от …
 Линейна теория на началното развитие на процеса

0,5.VDD
du a t 0,5 = τ e .ln
τ. + u a = −K.u b u (0)
dt
0,5.VDD
d(u b − u a ) t МЕТА ≈ 2.τ e .ln
τ. = −(1 − K )(
. ub − ua ) u (0)
dt

(u b − u a ) = u (t ) − (1 − K ) ≈ K
du (t )
τ. = −K.u (t )
dt
du (t )
u (t ) t
τ. ∫ = ∫ K dt
u (o )
u (t ) 0

u (t )
τ.ln = K.t
u (0) Форма на сигналите в тригера

стр. 27 от …
 ЛИТЕРАТУРА

1. Попов А. Импулсна схемотехника – Записки,

http://pulsetechnique.hit.bg/
2. Димитрова, М., И. Ванков. Импулсни схеми и устройства. С.,
Техника, 1987.
3. Rabaey J., A. Chandrakasan, B. Nikolic, Digital Integrated Circuits.
A Design Perspective, Second Edition, Prentice Hall, 2003.
4. Опенхайм А., А. Уилски, Я. Йънг, Сигнали и системи, С.,
Техника, 1993
5. Nonlinear Circuits Handbook, Analog Devices Inc.,1974
6. Manuel des Circuits Integres Analogiques, Texas Instrument Inc.
France, 1974

стр. 28 от …
 Internet адреси

1) https://en.wikipedia.org/wiki/Flip-flop_(electronics)

2) http://web.stanford.edu/class/archive/ee/ee371/ee371.1066/lectures/Old
/Older/lect_08_1up.pdf

3) http://www.engr.uconn.edu/~zshi/course/cse2300/lecture10_latch.pdf

4) http://www.egr.msu.edu/classes/ece410/mason/files/lab6-
supplement.pdf

5) https://www.renesas.com/en-us/support/technical-resources/engineer-
school/digital-circuits-03-sequential-logic.html

6) http://www.electronics-tutorials.ws/waveforms/bistable.html

7) http://www.ijcse.com/docs/INDJCSE13-04-04-020.pdf

8) http://www.chubu.ac.jp/english/faculty/profile/534499fb351a0bac8b0766
881a600000a0519b44.html

стр. 29 от …