Известия на Археологическия Институт, т. XХIV (1961)

A C A D E M IE D E S S C I E N C E S DE B U L G A R I E б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е
Section d ’H i s t o i r e ei de Pedagogie Отделение за исторически и педагогически науки
BULLETIN ИЗВЕСТИЯ
DE НА
L ’I N S T I T U T D ’A R C H E O L O G I E АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
XXIV XXIV
ОНРШКА Ш Б Ш Ш - ш ш т ц
Sofia. 1961 С о ф и я • 1961
E D I T I O N S DE L ’A C A D E M I E D E S S C I E N C E S DE B U L G A R I E И З Д А Т Е Л С Т В О НА Б Ъ Л Г А Р С К А Т А А К А Д Е М И Я НА Н А У К И Т Е
Редакционна колегия
Акад. К p. М и я т е в (отг. редактор), чл.-кор. Д. П. Д и м и т р о в ,

чл.-кор. В. Б е ш е в л и е в, ст. н. с ьтр. В. М и к о в
ДЕПОЗИТНИ 5 5 (?
ъ
НАДПИС ДИ Е БИЛ ИМЕННИКЪТ НА Б Ъ ЛГ А РС К И ТЕ К Н Я З Е ?
Веселин Беш евлиев
С п и с ъ к ъ т на най-старите б ъ л г а р с к и владетели, наречен от Fr. Racki1 „И м енник на първ и те

б ългарск и к н я з е “, се намира, ка к то е известно, ка т о прибавка в к р а я на IV книга на ца
рете в Библията. Т ази книга е поместена в т. нар. „Л ѣ то п и сец ь Эелиинскій и рим скій“, който
представя едн а къ сн а ср едн о вековна р у с к а компилация о т преводи на гр ъцк и исторически
съчинения. С п и с ъ к ъ т обаче има очевидно б ългарск и произход.2 З а този б ъ лга рс к и паметник
обикновено се приема, че пред ставя превод на г р ъ ц к и оригинал, кой то бил и зд ъ л б а н в ъ р х у
каменна колона ка к т о п ъ р в о б ъ л г а р с к и т е надписи, и че той самият бил т а к ъ в надпис.3 Освен
това приема се ощ е, че И м е н н и къ т се състои от д ве части, от кои то п ъ р в а т а п ро и зх ож д а от
времето на А спарух, т. е. Исперих, а втор ата — от в т о рата половина на VIII в.4 В. Н. З л а
т арск и 5 е на мнение, че с п и с ъ к ъ т не е з а в ъ р ш в а л с Ум ор к а к т о сега, а е п р о д ъ л ж а в а л до
много по -к ъсн о време. Н ай-сетне З л а т а р с к и прие,® че с п и с ъ к ъ т е бил преведен на с т а р о
б ъ л г а р с к и не по-рано от XIII в., а м о ж е би и в XIV в. К. И р е ч е к 7 и В. von Arnim8 са на мне
ние, че това е станало в ъ в в р ем ето на Симеон.
Д о с е га с р е щ у с х ващ ан ето, че И м е н н и к ъ т п р ед ставя превод на гръцки оригинал, единствен
се обяви М. Vasmer.9 Той пише д о сл ов н о с л е д н о т о : „Mit dieser auch so n st schon g e au ss e rte n
A nsicht kann ich mich nicht befreuden, weil die Art der W ie d e rg a b e tu rk o -ta ta risc h er Laute sie
ausschliesst. W o h e r d enn die s, c, w e nn m ann sich nach einer griechischer N iederschrift richtete ?
Es konnte nicht segorb, ѵ е с е т ъ o d e r tekuciterrrb, dvansextenvb, K o r m is o ;^ usw. heissen, weil die
Byzantiner hier o u nd %а (тя) h a tte n schreiben m iissen.“
Мнението, че И м е н н и к ъ т п р е д с та в я с т а р о б ъ л г а р с к и превод на един каменен надпис, с ъ
ставен на гръцки език, не е било по д креп ен о с никакви д о к а за т е л с т в а д о 1925 г., а ко и да
е било изказано д о с т а о тдавна. П р е з посочената година Г. Ф е х е р 10 и зтъ к н а като „ с ъ о б р а ж е
н и я “ за горното мнение с л е д н о т о : И м ето „1) на хана K or-mys се пише Кормисош , т. е. за
I Rad Jugoslovenske Akademije, XI, 1870, стр. 229. Текстът и литературата върху този паметник сега най-
достъпно у Gy. M o r a v c s i k , Byzantinoturcica, II2, Berlin, 1958, стр. 352—354.
В. М. И с т р и н , Хроника Георгія Амартола, II, Петроградъ, 1922, стр. 377 и сл.
3 В. Н. З л а т а р с к и , Имали ли сж българитѣ свое лѣтоброение, СпБАН, I, 1911, стр. 33 иособено 35 и
сл ., История, I, 1, стр. 360 и 362 и сл .; J. J. М i k k о 1 a, Die Chronolo°ie der tiirkischen Donaubulgaren,Journal
de la Societ6 finnoougrienne, XXX, 33 (1915), стр. 10; K. J i r е c e k, Archiv fur slav. Philologie, 35, 1914, стр. 548.
В. H. З л а т а р с к и , цит. съч., I, 1, стр. 359 и с л .; СпБАН, I, стр. 33 и сл .; Г. Ф е х е р , Именникътъ
на пьрвитѣ български ханове, Годишник на Народния музей за 1922—25 г., София, 1926, стр. 237—313; Н. М а в-
р о д и н о в ъ , Исторически бележки,’ ИАИ, XII, 1939, стр. 376 и с л .; О. Р r i t s a k, Die bulgarische Fiistenliste
und die Sprache der Protobulgaren, Wiesbaden, 1955, стр. 35 и сл.
История, I, 1, стр. 360 и СпБАН, I, стр. 36; срв. и К. J i г е с е к, цит. съч., стр. 549.
« История, I, 1, стр. 363 и СпБАН, I, стр. 37.
' Archiv fur slav. Philologie, 35, 1914, стр. 548.
Wer war Авитохоль ?, Сборник Милетич, София, 1933, стр. 57 5 ; срв. също P r i t s a k , стр. 14', Anm. 1.
II Zeitschrift fur Slavische Philologie, Bd. XXI, 1952, стр. 200.
10 П р и в . c ъ ч., стр. 243.
2 В. Бешевлиев
пазено е и г р ъ ц к о то окончание на името, и 2) в неразбраните дум и се см есват з в у к о в ет е

с и ш , к о е т о се д ъ л ж и на н е д о с т а т ъ к на г р ъ ц к а т а азбука, к о я т о м ож е да п ред аде д в а т а
зв у к а само със с .“ Сам ото р едак ти р ане на И менника напомняло според Фехер О м уртагови те
надписи, пон еж е при им ето на всеки хан бил означен и неговият род к а к т о в надписите
при знатните покойници (rjrov де хо уеѵод аѵтоѵ1 или цто де yeveag2), а и з р а з ъ т „а л ѣ т е м у “
било сигурно пр е в о д на израз като h o де 6 xegoi в Ч а тал а р ски я надпис.3 З а мнението си,
че з в у к ъ т ш е смесен съ с с, Ф ехер не при веж да никакви д о к а з а т е л с т в а освен името Корми-
сош и д у м а т а „ ш е х т е м “. З а по сл ед ната д ум а той приема, че тр яб ва л о д а гласи „ с е х т е м “.4
Н апротив , О. P r its a k 5 смята, че „ ш е х т е м “ е правилната форма, понеж е ше- идва от *si-, a s-
пред i, 1 минава правилно в п ъ р в о б ъ л г а р с к и в s-. С л е до ва те л н о този аргумент на Ф ехер пада.
Н о дори да допуснем , че ф о р м ат а „ ш е х т е м “ е погреш на, все пак за ш вм есто с биха могли
да се д а д а т и д р у ги обяснения, например че „ ш е х т е м “ стои вм есто „ с е х т е м “ под влияние
на с т а р о б ъ л г а р с к о т о » и ж т ь “ и т. н. Щ о се к асае за Кормисош , м о ж е д а се постави в ъ п р о
сът, дал и в случая не се крие някаква греш к а на преписвача, срв. К о д ц е а с о ? 6 и К д о ѵ /л е а і? 4.
Н о д о ри да приемем, че Кормисош п ред став я транскрипция на една п ре д п ол а гаем а г р ъ ц к а
ф орма *KoQ,uiaos, това далеч не е д о к а за т е л с т в о , че се к а сае за п ъ р в о б ъ л г а р с к и надпис на
г р ъ ц к и език. М ного по-п рав д о п од об н о е да се приеме тук, че а в т о р ъ т на Именника е изпол-
зувал за този владетел няк ак ъв г р ъ ц к и текст. И зразите п ъ к „ р о д е м у “ и „ л ѣ т е м у “ не м о гат
д а с л у ж а т ка т о д о к а за т е л с т в о нито за това, че И м енни кът е бил п ъ р в о б ъ л г а р с к и надпис,
нито за това, че той е преведен от гръцки, пон еж е въп р о с н и т е изрази могат да се с р е щ н а т
в ъв всеки оригинален с т ар о б ъ л г а р с к и текст. О свен това з а б е л е ж и т е л н о е, че нито едно р о
д ово име в Именника не з а в ъ р ш в а на -ад(/js) или -rjg ка к то в п ъ р в о б ъ л г а р с к и т е надгробни н а д
писи. Това о б с т о я т ел с т в о от своя страна е сериозно д о к а з а т е л с т в о с р е щ у т в ъ р д е н и е т о , че
И м е н н и к ъ т е превод о т п ъ р в о б ъ л г а р ск и надпис, със т аве н на г р ъ ц к и език.
О т всички намерени д о с е г а п ъ р в о б ъ л г а р с к и надписи нито един не м о ж е д а се сравни
по с ъ д ъ р ж а н и е с Именника. Н о независимо от това тру д н о е д а си представим ка к евен
туално е бил направен един п о д о бен надпис. Д а л и името, р о д ъ т и г о ди н ата на в ъ зк а ч в а н ет о
на всеки в л адетел са били и зд ъ л бав ан и в е д н а г а след въ зк а ч в а н е т о му, или с л ед ка т о са се
и зр е ж д а л и н я к о лк о в л а д е т е л и ? Кой е и зд ъ л б а л надписа и от чие и м е ? Такива и д р у ги по
добни в ъ п ро си п р ав я т мнението за с т ар о б ъ л г а р с к и пр ево д на един първоначален гръцки
надпис на к а м ъ к невероятно.
З а да се установи п р о и з х о д ъ т на Именника, н ео б х оди м о е да се види д ал и подобен
р о д съчинения не с ъ щ е с т в у в а т в д р у ги л и т е р а ту р и и дал и няма м е ж д у тях и наш ия И м е н
ник допирни точки. У много народи о щ е от най-старо време се с р е щ а т хронологически
таблици, в кои то са вклю чени спи съци на царе. Д о с т а т ъ ч н о е да се споменат т у к с п и съ к ъ т
на египетски те царе в Туринския папирус,® съчинението А іуѵ ппала на М анетон9 или проч утият
Магшог Parium .10 Такива хронологически таблици са били съ ст ав я н и и във Византия.11 И з м е ж д у
т я х за с л у ж а в а да се спом енат на пър во м ясто Xgovoygacpixdv аѵѵтоиоѵ на патриарх Н и к и ф о р ,12
1 В. Б е ш е в л и е в , Първобългарски надписи, София, 1934, № 3.

2 П а к т а м , Я: 2.
3 П а к т ам, №1 1 .
4 П р и в. с ъ ч ., стр. 246 и 256.
5 П р и в. с ъ ч . съч. 58.
6 T h e o p h a n , 433, 16; 497, 19—20.
7 В. Б е ш е в л и е в , Мадарският конник, София, 1956, стр. 54.
8 К. L a u t h, Manetho und die Turiner Konigspapyrus, Miinchen, 1865.
9 C. M f i l l e r , Fragmenta Historicorum Qraecorum,II, 511. k
10 F. J a c o b y , Die Fragmente dir griechischsn Historiker, II Text, Zsitêschichte B., Berlin, 1929, стр. 992 и
сл. № 239.
11 H. Q e l z e r , Sextus Julius Africanus und die byzantinische Chronologie, 2, Leipzig, 1898, стр. 384—3 9 6 ;
K. K r u m b a c h e r , Geschichte der byzantinischen Litteratur, 2. Aufl., Miinchen, 1897, стр. 397—398.
12 Nicephori Archiepiscopi Constantinopolitani Opusctila historica, ed. C. de Boor, Lipsiae, 1880, стр. 81— 135.
Надпис ли е бил Именникът на българските князе ?
което е било преведено, ка к т о е известно,1 на с т а р о б ъ л г а р с к и под надслов „Лѣтописыдь въ-

с к о р ѣ “ и т. нар. „И сторикии на епископ К о н стан ти н “,2 които, ако нямат изцяло византийски
произход, поне са въ зни кн ал и под влияние на византийски образци.3 А ко се сравни И м ен
ни кът със спом енатите две хр онологич ески съчинения, ще се види, че т о й не се различава
с ъ щ ес т в е н о по стил- и начин на излагане. Е т о няколко ха р а кт е р н и с ъ п оставки на някои па
саж и от И м енника с избрани м еста от хронологическите таблици на патриарх Никифор и
И сторикиите. На Ксу|)т g лт.тъ А|гьжл с ъ о т в е тс т в у в а например Тірідюд efiaoiXevoev sir/ er
^^ *
98,21 ; на Тервель .к. н л- лѣт ~ Zrjvcor hr) 98,10 и на Телець .г. Л ѣ т. рОА. ш оу О уг\-
ннь и Н снн MNoro ^(о)а^ ~ Гоііоѵщк ех (рѵХщд ’ Iovda ext; ц '.’AXXocpvXoi ехг) ? / 8 6 , 6 — 7. Лвнто)Солг
ж ы тъ лѣтъ .т. м ож е д а се сравни с ’Evdts ■. ■ о,иоѵ е.^оеѵ п е' 81,16— 20. И зрази те of ё/Заоі-
Xevoav err) ocps' 91,11 — 12, оѵтоі де efiaadevoav err/ xd’ 96,24 или R7, роук\Х ъ же сне і\муоуновъ Н
ф н л нстнмьскъ сьтво^нш а ЛѢТ .пг. 178, 4 4 — 48 и до плешенн^ же С\м\(>ннск:ь и.рь гссть .еі.
а лѣт. тпе. 178— 9, 7 8— 81 в И сторикиите м ога т да се сравнят със Снн .е. къназь .
д р ж м и е киАженне wb <жу с т ^ н о ^ Л о ^ н ь ^ л ѣ т .ф . и лі. Т акова сумиране на редица цару-
вания се с р е щ а вече в Т у рин ския ръ к о п и с и у М анетон.4 Н ай-сетне б е л е ж к а т а chn же к ^ з ь

НЗМ^ИН jJOA До^ловъ напомня б е л е ж к и като от:од Ыоіцаеѵ vnaxeiag деха 96,22. Но не само в ъ в
византийските хронологии м огат да се открият допирни тсчки с Именника. В приведената от
J . J. Reiske в ко м е н та р а му къ м „Церим ониите на К онстантин П о р ф и р о г е н е т “ хроника на
Хамза от И сп ахан , съврем енни к на Л ъ в VI и Ром ан Л акапин, има места, които с ъ щ о т а к а
напомнят много на наш ия Именник. Е т о част от тази хр они ка в лати нски я превод на R e isk e :5
„R egnabat Theophilus Michaelis in diebus Almamonis 22. a n n o s et tres m e n s e s ; deinde Michael,
eius filius, c u m m a tre in diebus A lm octaderi usque a d v ig e s im u m octa v u m a e ta tis suae a n n u m ;
deinde tran s la tu m fuit im perium ex hac g e n te in g e n te m Sclavorum . Nam Basilius S clavus in
diebus Almotazzi, a n n o 253 o c c id e b a t eum, et r e g n a b a t per 20. annos. D e in d e r e g n a b a t Leo
filius Basilii, in d ie b u s A lm otam adi A. 273, deinde re g n a b a t Alexander, filius Basilii, an n u m et
duo menses, in diebus A lmoctaderi, anno 2 9 9.“
О щ е п о -заб ел еж ител ни са успоредици те, к ои то могат д а се намерят м е ж д у Именника и
последните глави от IV книга на царете в Библията, к ои то той следва в сборника „Елински
л е то п и с е ц “ и на кои то той е п р о д ъ л ж е н и е . Е т о няк олк о типични примера: IV 12, 1 : ’E v exei
е/Здо/MJ тф ’lob efiaoiXevoev ’lcoa? xal xeooagdxovxa ext] efiaoiXevoev ev ’ ІедоѵоаХгщ xal ovofxa xt/g/urjxgog
am ov Safiia ex xfjg Вг/оаоарее. 13,1: ’E v exei еіхоохф xal tq(io> erei тф ’Icoag ѵіф ’ 0%o£lovflaotXei
’Iovda efiaoiXevoev ’Icodyat vlog 'lob ev Sauageiq елтахаіdexa; срв. с ъ щ о 13, 10; 14, 1 : ’Ev exei
деѵтsQq> тф Чсоад ѵіф Чхоиу/іі' fiaodei ’ІвдацХ xal ifiaolXevjev ’Ajueoofag vlog Чсоад fiaodevg 'Iovda.
vlog e'ixooi xal mb'те excov rjv ev тф fiaoueveiv avxov xal e'ixooi xal evvea exrj efiaoiXevoev ev ' IsQovoaXJ]fi
xal ovofia rrjg firjTgdg аѵтоѵ Чоіадіи ‘IegovoaXtj/u; срв. с ъ щ о 14, 8, 13; 17; 2 3 ; 2 7 ; 32 и т. н . ;
21, 19: viog e'ixooi xal dvo етсоѵ0Auo>g ev тф fiaodeveiv avxov xal dю exrj efiaoiXevoev ev ' Iegovoa-
Xt][i xal оѵоцл xfj /ur/xgl avxov MeooXXa/u і)ѵуалг\д ’Agovg eg 4exefia; срв. с ъ щ о 22, 1; 2 3 ; 3 1 ;
36 и т. н. В п ъ р в и я от приведените четири примера се п о с о ч в а т : 1) г о д и н а т а на в ъ з ц а р я
1 Н. В. С т е па н о в, Лѣтописецъ вьскорЬ патриарха Никифора въ Новгородской Кормчей, Изв. отд. рус.

яз. и елов. Акад. наукъ, XVII, 1913, 2, стр. 250—293; 3, стр. 256—320; към това М. W е i n g a r t, Byzantke
Kroniky v literature cirkevneslovanske, v Bratislave, C t , 1922, стр. 58—6 2; 243.
В. H. З л а т а р с к и , Най-стариятъ исторически трудъ въ старобългарската книжнина, СпБАН, XXVII, 15,
1923, стр. 132— 182.
3 Па к т а м, стр. 134, 152.
1 L a q u e u r , s. v Manethon, RE, 14, стр. 1092.
Constantini Porphyrogeniti imperatoris de Cerimonilis aulae Byzantinae ex recensione Jo. Jac. Reiskii, vol. II
Bonnae, 1830, стр. 451.
В. Бешевлиев
ването, 2) б роят на годините на царуването и 3) името на м а й к ат а на царя. Във втория пример

в м есто името на майката е казано чий син е бил вла д е т е л ят . В т р е т и я пример се д а в а т име
ната на б а щ а т а и майката на в л а д е т е л я и на каква в ъ з р а с т е заел престола. В посл ед ния
пример, кой то не се различава с ъ щ е с т в е н о от третия, се д а в а п о д р о б н о р о д ъ т на майката.
О б щ а т а схем а е : 1) годи н а та на в ъзц аряв ан ето, 2) б роят на годините на ц ар ув а н е то и
3) р о д ъ т чрез им ето на б ащ а т а и майката или само на единия от двам ата. Почти с ъ щ а т а схема има
и И м е н н и къ т . В него е п о соч ено: 1) к о л к о годи ни е упр ав л яв ал д ад е н б ъ л г а р с к и вл адетел , 2) от
кой р о д п р о и зх о ж д а и 3) годи ната, когато е заел престола. В И м ен н и ка р о д ъ т на в л а д е т е л я е п о
сочен направо, а не чрез имената на род ител и те, к а к то е в Би блията. О свен то ва в Б иблията г о д и
ната на в ъ з ц а р я в а н е т о е д а д е н а според последната година на п ре д х од н и я в л а д е т е л или спо р е д го
д ината на д р у г еврейски вл адетел , цару ващ в с ъ с е д н а еврейска д ъ р ж а в а , а в И м енника —• с п о р е д
б ъ л г а р с к о т о л етоброене. Тези д ве разлики, които са т ъ к м о оригиналното в нашия Именник,
са в с ъ щ н о с т само привидни. Те са разлики само по с ъ д ъ р ж а н и е , но не и по отнош ение на
об щ а т а схема. С л е дов а те л н о и в д в ат а п ам етник а имаме три об щ и елемента, д ад ен и обаче
в различен ред.
Горните с ъ п оставки пок азват ясно, че с п и с ъ к ъ т на п ъ р в и те б ъ л г а р с к и в л адетел и е с ъ з
д ад ен под п рякото влияние на Б иблията и византийските хронологически таблици. П о сл едн ите
започват, ка к т о е известно, с Адам и в началото се изб р ояват лица от Б иблията с басно-
словно д ъ л г о л е т и е . В началото на Именника с т о я т лица с ъ щ о така с баснословно д ъ л г о л е т и е .
И този елемент свързва явно И менника с Б иблията и хронологическите таблици. Всичко казан о
д о т у к показва, че с в ъ р зв а н е т о на Именника с п ъ р в о б ъ л г а р с к и т е надписи е погрешно. П р о и з
х о д ъ т на И м енни ка обяснява и това, з а щ о той е бил прибавен к ъ м кн игата на ц арете в Б и б
лията, к о я т о с ъ щ о има хронологическо с ъ д ъ р ж а н и е .
С л е д о в а т е л н о с голям а в е р о я тн о с т м о ж е д а се приеме, че И м е н н и к ъ т е бил със т ав е н на
с т ар о б ъ л г а р с к и език по о б р азец на византийските хронологически таблици и IV книга на
ц ар ете в Библията. Това е стан ало с л ед приемането на х ри сти я н ств ото от б ългари те, по всяка
в е р о я тн о с т в ъ в врем ето на цар Симеон, к а к т о д о п у с к а т И р е ч е к 1 и Арним,2 но не по-късно,
пон еж е а в т о р ъ т на Именника познава ощ е п ъ р в о б ъ л г а р с к о т о лето б р оене. А това лето б р оене
не само е било известно в ъв врем ето на речения цар, но д о р и е било, к а к т о личи от л ето-
числения израз „ет^<ь веХтн“ в приписката на Т уд о р Д о к с о в ,3 отчасти о щ е в употребление.
О свен то ва с ъ с т а в и т е л я т на И м енника очевидно е знаел, че б ъ л г а р и те са броели годините
спо р е д един д в а н а д е с е т г о д и ш е н цикъл. П ри първи те двам а вл а д е т е л и А витохол и И рник той
е постъпи л чисто механично, к а т о е разд ел и л 300-те години, през к о и то п ърв и ят е царувал,
наполовина и ги е посочил к а т о години на втория. И зх о ж д а й к и от д в ан а д е с е т го д и ш н и я ци къ л,
той е о пред ел ил с ъ щ о така механично го ди ната на въ зк а чва н е т о на втория. Той е д ал с ъ щ а т а
д ата, к о я т о стои за п ъ р в и я вл адетел , ка т о е пресметнал, че д в а н а д е с е т го д и ш н и я т ц и к ъ л се
с ъ д ъ р ж а точно 25 пъти в 300 години.
З а к ъ с н и я произход на И менника говори и о б ст о я т ел с т в о т о , че личните имена И спер их и
У мор и д у м и те „ д и л о м ъ “ и вер оятн о „ с о м о р ъ “ имат славянски фонетичен .облик. П ъ р в о т о
име се с р е щ а и под ф о р м а т а СспернХ4 покрай Сспе^нХ, ко ет о е очевидно дитограф ия.
Ф ор м ата Е сперих се пр ед поч ита пред И сперих от J. M arq uart, к о й то приема, че тя предава
ед н о п ъ р в он ачал н о A sparu k5 или Vsbaruryy®, от Г. Ф ехер7, к ой то я и зв е ж д а от Esperiich или
1 Archiv fur slav. Philologie, 35, 1914, стр. 548.

2 Сборник Милетич, стр. 575.
3 M o r a v c s i k , Byzantinoturcica, II, стр. 358, № 4. k
4 М. Н. Т и х о м и р о в , Именник болгарских князей, Вестник древней истории, 1946, № 3, стр. 87.
5 J. M a r q u a r t , Die Chronologie der alttiirkischen Inschriften, Leipzig, 1898, стр. 87.
fi T’oung-Pao, XI (1910), стр. 663, № 7 и Die altbulgarischen Ausdrticke in der Inschrift von Catalar und der
bulgarischen Fiirstenliste, ИРАИ, XV, 1911, стр. 6 , заб. 6.
7 ГНМ, 1922—25, стр. 279 и сл., 301 и сл .; ИАИ, V, 1928—29, стр. 132 и сл.
Надпис ли е бил Именникът ня йт,лгяп№ита ^
E sberux, и от J. N em e th ,1 ко й то я свъ р зв а с о с м а н о т у р с к а т а д у м а ispari, a sp ari — с о к о л “

Въпреки горните етим ологии ф о р м ат а бсп^нХ е очевидно погреш на. Т у к стои 6 в м есто Н
както в твн р ш г покрай ткнрнмь. Напротив, ф о р м ата Исперих, която В. Н. Златарски2
предпочита, т р яб в а да се приеме за правилна, пон еж е тя не м оже да се отдели от Нспор
в б ъ л г а р с к а т а апок риф на летопис.3 О т д р у г а страна, г р ъ ц к а т а форма на с ъ щ о т о име ’Аалапоѵх4
и арм енската A spar-hruk6 не могат д а се см ятат по н и к а к ъ в начин нито за погрешни, нито
за изопачени. Те не само взаимно се подкрепят, но намират п о т въ р ж д ен и е в иранските с ъ щ е
ствуващ и,6 а не реко н стр уи ран и за случая имена, ка т о Аалоѵдуод, Аалшдіх, Аалтдіуаѵ, Аалаѵ-
qovxis, Aoqxogovyos,1 от които едва ли биха могли д а се о т д е л я т без сериозни причини. П ръв
А. Куник8 изказа п р ед п ол ож ен и ето , че А спарух е иранско име и че тряб ва да се с в ъ р ж е с
иранската д у м а aspa — „ к о н “. П о -к ъ с н о В. И. А баев9 с ъ щ о с в ъ р з в а името с aspa и го и з
тъ л к у в а ка т о asp a-rauka — „имащ светли к о н е “ — гр. Аеѵхтлод. Н а п о с л е д ъ к Ив. Д у й ч е в 10
се обяви с ъ щ о ®за иран ския п рои зход на името. Ф орм ата Нспор, ако не е с ъ к р а щ е н и е от
Hcnoj)H)<, м о ж е д а се изведе от иран ското ''Аалад или от п ъ рв ата част на ’Аолид-оѵ% с
известния славянски преход на неуд ареното или к р а т к о а в о .11 Н ачал но то Н в Нспсу и
Нспе(»и)(, ако не се д ъ л ж и на някакви особени фонетични причини в п ъ р в о б ъ л г а р с к и 12 или
с т ар о б ъ л г а р с к и (срв. Н^ннкъ от ’Ндѵах с преход на у д а р е н о то а в и), м ож е да б ъ д е пър-,
вично. Т ъй к а т о в ирански при личните имена, произведени от aspa, се с р е щ а т ф орм и и с
начално I-, наприм ер A sp a b ara — Ispabara, ”Аалаход— Ispakai.13 Ф ормата Исперих пр е д с та в я по
всяка в е р оя тн ос т греш ка на преписвача вм есто НспойнХ, срв. ьлтомъ покрай ллтш ь пак в
Именника. З а в ъ р ш ъ к ъ т -унуіъ от -(ГыХъ за с т ъ п в а с ъгл асн о славянските фонетични закони
едно д ъ л г о -ev- в -доѵ%, срв. Вит от U tus, Рим от R u m a -< R o m a , от H unnus или O lw og,u
сыыъ „ к у л а “ от герм. z u n и т. н.15 И т а к а ф орм ата Нспе^н^С е славян ско видоизменение на
’Ааладоѵх, а не о б ратн ото . И м е то Оумор» представя същ о така славянизирана ф ор м а на
Оѵцодод, ка к то гласи това име у патриарх Н икиф ор.16 И т у к ч у ж д о т о а е предадено на с л а
вянски с о. С ъ щ о т о е и при днлом ъ от jilan — „ зм ия“ и м ож е би при сомор от дума, за
почваща съ с sam-. О баче м е ж д у Нспе^н^с и Оѵморъ с ъ щ е с т в у в а същ ествена р а зл и к а по о тн о
шение з а с т ъ п в а н е т о на д ъ л г о т о или у д а р е н о и. Този зв у к е станал, ка к т о видяхме, в -доѵх в
с т ар о б ъ л га р с к и на ъ і > н , д о к а т о в Оумор е о с тан ал непроменен. Това различно застъ п ван е
1 Известия на Историческото дружество, XI—XII, 1931/32, стр. 175— 177.

2 В. Н. З л а т а р с к и , I, 1, стр. 123.
3 Й. И в а н о в , Богомилски книги и легенди, София, 1925, стр. 273—287.
4 T h e o p h a n . 357, стр. 27; N i c e ph. Patr., 34, 6.
5 M o r a v c s i k , Byzantinoturcica, II, стр. 76.
6 F. J u s t i, Iranisches Namenbuch, Marburg, 1895, 46 и с л .; W. V o i g t , Philologische Wochenschrift, 59
(1936), стр. 1135 и сл.
‘ J. H a r m a t t a , Studies in the language of the Iranian tribes in South Russia, Budapest, 1952,стр. 43 ис л .; 50.
8 А. К у н и к и В. Р о з е н , Известія ал-Бекри и других авторов о Руси и Славянах, I,Петроград, 1878,
стр. 134.
8 Осетинский язык и фолклор, I, Москва, 1949, стр. 157, 177 и 191.
10 Имя Аспарух в новооткрытих надписях Грузии, Archiv Orientalni, XXI, 1953, стр. 353—35 6 ; Най-ранни
връзки между първобългари и славяни, ИАИ, XIX, 1955, стр. 335.
11 A. V a i l l a n t, Manuel du vieux slave, Paris,1948, стр. 3 1 ; V. B e s e v l i e v , Die protobulgarischen
Inschriften und die Slawistik, Zeitschrift fur Slavistik, I, 1, 1958, стр. 4 и сл.
12 За прехода a > i в тюркски вж. F r. А 11 h е i m, X o v v o i bei Ptolemaeus в Omagra lui Constantin Daico-
viciu, Bucure§ti, 1960, стр. 5. Altheim приема също иранския произход на името Аспарух.
13 J u s t ] , s. v.
и A. S о b о 1 е V s k i j, Altrussisches хынъ, Archiv fur slav. Philologie, 30, (1909), Стр. 474.
lo V a i 1 1 a n t, стр. 31.
16 N i k e p h o r. Patr., 70, стр. 27.
В. Бешевлиев
на и в с т а р о б ъ л г а р с к и зависи о т времето, ко г а т о д в ете имена са били въ зп р и е ти в с т ар о

б ъ л г а р с к и . З а с т ъ п в а н е т о на д ъ л г о т о или у д а р е н о и чрез ъ і > н в с т ар о б ъ л г а р ск и принадлежи,
к а к то е известно, на една по-стара епоха. Б ъ л г а р с к и т е славяни са възп р и ел и сл едов ателн о
им ето А спарух по то ва време, когато спом енатият по-горе фонетичен закон е бил ощ е в
сила. Т ов а е станало, разбира се, много рано, вероятно в едн ага сл ед идването на б ъ л г а р и те
на Б а л к ан с к и я полуостров. З а т о в а в ъ п р о с н о т о име е получило славян ска звук ова форма,
к о я т о с течение на вр ем ето се е ч у в ст в у в а л а ка т о народна. Ф о рм ата Оуморъ има, напротив,
к ъ с е н п р ои зх од , ко г а т о спом енатият фонетичен закон не е бил вече в сила. Т ова различно
п редаване на и на славянски показва от своя страна, че с п и с ъ к ъ т не м ож е д а б ъ д е превод
на един гръ цк и надпис и че за неговото с ъ с т а в я н е са били използувани различни извори.
П ро ти в к ъ с н о т о д атиране на Именника обаче, ка т о че ли говори и зр а зъ т тож де н до
« л ъ , к о й то се при веж да от З л а т а р с к и 1 и М ик ол а2 ка т о д о к а за т е л с т в о за това, че т а зи част
о т И м енника, гд е т о се с р е щ а този израз, е била с ъ став ен а в ъ в в р ем ето на Исперих. И з р а з ъ т
стои в следния к о н т е к с т : н потомъ прнде N&. CTjWNoy Л о у и м ь Нсперн^ кн зь тожде н до « л и .
Т о й м о ж е д а се отнесе към Исперих, к а к то са го разбирали Микола, З л а т а р с к и и други.
О б ач е той м о ж е д а се о тн ася и зо б щ о д о б ългари те, в с м и с ъ л че те ж и в е я т отсам Д у н а в а и
д о се га , т. е. и в ъ в вр е м е то на с ъ с т а в и т е л я на Именника. Т а к а са схванали и зр аза St. Run-
cim an3 и Ф ехер.4 П о с л е д н и я т приема, че целият пасаж е една к ъ с н а интерполация. В т а к ъ в
случай в ъ п р о с н и я т израз м о ж е д а се приведе като д о к а з а т е л с т в о за к ъ с н и я п ро и зхо д на
И м енника, т. е. йа о б р а т н о т о на това, за което го п р и в е ж д а т М икола и З л а тар с к и . П о д обн а
б е л е ж к а намираме и в с т а р о б ъ л г а р с к и я прево д на М анасиевата хроника, к о я т о има почти
с ъ щ о т о с ъ д ъ р ж а н и е : прн « м Констентннѣ црн, п^ндоше влъгьре през Лоуиле н ѵѵткше грькѵѵм
землю сно въ шен же жнвоут н д о hhn^ . 6 Такива б ел е ж к и сл е д о в ат е лн о не могат да с л у ж а т
ка т о а бсо л ю тн о сигурно хронологическо д оказател ств о .
И м е н н и к ъ т е с ъ д ъ р ж а л първоначално всички б ъ л г а р с к и в л а д ет е л и д о Симеон, к а к то е
приел К. И речек .6 С ъ с т а в и т ел и те или с ъ с т а в и т е л я т на сборника „Елински л е топ и сец “ или
н е го ви т е преписвачи са намерили И м енни ка в д о с т а развален и н еп ълен вид, както това ясно
личи от ре д пропуски, неясни и зр а зи , ка т о рекше ВнХтоуиь и нм а, различно писане на едн а
и с ъ щ а дума, к а т о Нсперн^Съ, 6cn«j>ej>H)C> ьлтомъ и л л т ш ь , ткнремъ и ткнрнмь, Вокнль и Оукнль,
русизм а ѵѵднно и пр. Разбира се, различните писания на една и с ъ щ а д у м а м ож е да са стояли
в самия оригинал и да се д ъ л ж а т на това, че а вт о р ъ т на И м енни ка ги е заел така, к а к то
ги е намерил в изворите, от к ои то е черпил сведения за своя труд. За уокнль покрай Вокнль
И в. Д у й ч е в 7 приема, че се к ас а е за различно п редаване на зв у к а в чрез 0 и ov в гр ъцк и и че
им ето е г л а ся л о п ърво н ачал но ОѵохцХ или ОѵомХ, ка т о се позовава на случаи, ка т о OvaXevu-
vtavos, ОѵаХщ, ОѵпеХмs. И заклю чава от това, че И м ен н и къ т бил написан на гръцки. З а с ъ ж а
ление о т вниманието на Д у й ч е в се е изп лъзнало, че з в у к ъ т в се предава на гр ъ ц к и с ov
само пред гласна.8 С л едо в ате л н о случаят с У к и л е д р у г и затова не м о ж е д а с л у ж и за
д о к а з а т е л с т в о , че И м е н н и къ т е превод от гръцки. Ф ормите Еокнль и Оукнль се д ъ л ж а т ве
р о я тн о на славянски фонетични промени. И зчезване или поява на лабиален елем ент в нача
1 СпБАН, I, стр. 33; История, I, 1, стр. 359.

2 П р и в. съч. , стр. 10.
3 A. History of the First Bulgarian Empire, London, 1930, стр. 273 : „and after there came Prince Isperikh to
this side of the Danube where they are now .“
1 П p и в. с ъч. , стр. 280.
5 Й. И в а н о в , Български старини из Македония, 2-о изд., София, 1931, стр. 620.
6 Arhiv fiir slav. Philologie, 35, 1914, стр. 549.
7 Стара българска литература, 1, София, 1943, стр. 164.
8 S t. P s a l t e s , Grammatik der Byzantinischen Chronisten, Gottingen, 1913, стр. 57 и сл.
Надпис ли е бил Именникът на българските князе ? 7
л ото на д у м и те се срещ а често в славянските езици,1 срв. р е д у в ан е то на в ъ - с о у - например

оучдтн покрай в ъ ч а т н или е ъ г о а н т н вм есто о у г о д н т н ;2 срв. с ъ щ о диалектично но в о б ъ л га р ск и
„ у д ъ “ от „ в о д а “ с изчезване на началното „ в “- и редукци я на -о в -у- и др.
За с ъ с т а в я н е т о на И м енника са били използувани като извори народни пр едания и
в с я к а к ъ в вид писмени д оку м ен т и , м е ж д у кои то не са липсвали, м ож е би, и п ъ рв об ъ л гар ск и
надписи. Какви са били д р у ги т е писмени извори, е т р у д н о да се к а ж е . В ъ в всеки случай
сведен ията за по -с т а р а та епоха не м огат д а п р о и зх о ж д ат изклю чително о т устни предания.
О бичаят да се с ъ с т ав я т списъци на царе подобни на наш ия И м енник се с р ещ а и в по-късно
време, срв. напр. Cronicile Slavo-rom ine din sec. XV-XVI, p u b licate de Ion Bogdan. Editie reva-
z u ta §i c o m p le ta ta de P . P . Pa na ite sc u. Bucure§ti 1959, стр. 6 :
По него госпоаствов\ сынь его, Сьс, воевоА^, А м зт.

ГІо н ш сынь его, лхцко воевод^ госгюаствовь н л ѣ т .
Н по Н Ш ГОСПОДСТВОВЛ. ЕОГДЬН ВОЕВОАЬ s іѴЬТ-
Н господствова. шнь. M 8 u j\th n , Петоъ восводь, в і л-ьт. и т. н. Срв. с ъ щ о стр. 3 9 ; 4 3 ; 55.
• И м енни кът на п ъ р в и те б ъ л г а р с к и князе сл едва в сборн ика „Елински л е т о п и с е ц “, к а к т о е
известно, неп осред ствен о с л ед к р а я на посл ед ната книга на царете в Би бл ията ка т о нейно
продълж ение. На то в а о б с т о я т е л с т в о не е о б ърн ато д осега, к а к т о и згл еж д а, особено голям о
внимание. Обаче то е о т голям о значение не само за произхода на Именника, но и за пра-
вилното разбиране на причините, кои то са накарали ав тор а му д а го постави тук, а не
другаде. Този ф а к т говори сам по себе си за к ъ сн и я про и зхо д на нашия паметник. Ч е това
не е направено случайно, е д в а ли има н у ж д а д а се д о к а зв а . С ъ с т а в и т е л я т на Именника,
кой то м ож е д а е бил и преводач или преписвач на библейските книги на царете, е искал да
посочи очевидно чрез сп и съ ка на пъ рв и те б ъ л г а р с к и владетели, че те, с ъ о т в е т н о б ъ л г а р с к и я т на
род, имат стар, о т к о л е ш ен произход, че по д ъ л г о д е н с т в и е неговите князе не о т с т ъ п в а т на евр ей
ските царе, с които, м о ж е би, а в т о р ъ т е искал някак незаб ел язан о д а ги с в ъ р ж е , и че с ъ щ о
така з а с л у ж а в а т почит и уваж ение к а к то еврейските. Зат о в а, струва ми се, не ще б ъ д е м
много далеч от истината, ако приемем, че И м ен н и къ т п р е д с тав я един вид отгов ор на лица,
които са отричали правото на б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а да с ъ щ ес т в у в а или са о м а л о в а ж а в а л и
нейното зн а ч е н и е ;3 или че той е целял д а оправд ае известни б ъ л г а р с к и политически пре
тенции за г о с п о д с т в о 4 и че а в т о р ъ т се е р ъ к о в о д е л от под буд и, подобни на тези, к о и то са
накарали Ч ерн ор и зец Х р а б ъ р да напише а пологети чн ото си съчинение „0 пнсмс-NeX“-5
1 А. М. С е л и щ е в, Старославянский язык, I, Москва, 1951, §§ 128— 131 и заб. 1 на стр. 197.

2 Срв. V a i l l a n t , п р и в. с ъч. , стр. 73 и сл., § 45.
3 Срв. М i g n е, PG., CXI, col. 81 с. п’АХХа ха!. аѵсо xovxfov ха гсоѵ ’Afldocov y h 'tj, w v Vfielg а л о в л а д е е (xa i
/irjdev aoi л о о с fiaoos o Xoyos), x a l SovXoi x a l ддалехаі уеуоѵаге . . . “ 'P co u a v o v ft a a i I s a> g r o v Л а х а л г / ѵ о ѵ
’Е л ю т о Х а І ѵлд ’I. S a xxsX ico vo ; във A elxio v rfjs laxogaxijg x a l eftvoXoyixtjg 'E r m o ia ; xrjz 'EXXaSog II (1885), 41:
„ . . a l i a л ugl rov aeavxoii ygatpsiv (SaoiXea 'Pa>/jata>v, h iz l x a l iv xfj id u i латоіда egeori aoi лоігХѵ o fto v le i • si 8k d e l
xaXr/ftee еілііѵ , o v d 'iv avxfj, П о I) :-v yag aoi to iciovxov л uooani/not) horrat ovofia ; а л о лдоуоѵа>ѵ\ . . . *
4 Срв. M i g n e , PG., CXI, col. 128 а : „ЛЦ dijXwafls, xazaXinezco zrjv ftaoiXsiav o agog rov frgovov аѵа($е(Зцхоэд
t f s (SaoiXeiagt zovzo ya g d[zrjxa v o v - fl V yoacpe' xov Ssâa'&al ae fia o d ia x a i x v g io v rovg a g xo vza g zfjg 'Pco/uaixrjg fiaoiXeiaS
x a i rov Xaov, d /tq x a v o r 7&9 z o lr o ysvso& ai.* AsXzlov I (1883), 695: „27 yaof sink [лоі, x a l utegiooozegov ifceydvezo ooi i x
xov oavzov ygacpEiv fiaaiXsa BovXyagcov x a l 'Pcofxaloov . . . E l гоіѵѵѵ paoiXsvg smd'Vfxsig хаХгТодаі 'Pon/uaicov, stjsozt aoi
P°vXofi£vcp x a l zfjg yfjg anaorjg xvg io v a vayogsvstv
Срв. я С ж т же N'fcu.iH глаш си чемоу сж т слѵѵкъискх пнсм еиь, nh в і ѵ т ѣ ^с къ сьткорнл, nh \ г г н , h n сж т
нскѵѵнн, ж н д іѵ к к ы а , н рн м скы А н . .
8 В. Бешевлиев
LA LISTE DES PR IN C ES B U L G A R E S Ё ТА ІТ-E L L E U N E IN S C R IP T IO N ?
V. BESEVLIEV
( Re s u me )
Le d o c u m e n t connu sous le nom de „Liste des princes b u lg a r e s “ (Immenik na balgarskite

knijaze) e st une annexe a u quatriem e livre des rois de la Bible inseree d an s une com pilation
russe tardive, connue ge ne ra le m en t sous le nom de „Л ѣ топ исец елинскы и ри м с к ы “. Се d o c u
m e n t est considere jusqu’a p r e s e n t comme une tra d u ctio n en vieux bulgare d ’une inscription
p r o to b u lg a re redigee en langue grecque. O n a d m e t en o u tre q u ’elle com p re n d d eux parties, la
prem iere r e m o n ta n t a l’epoque d ’A sp aruch et la seconde de la deuxieme moitie du VIIIе siecle.
L’opinion selon laquelle ce tte Liste serait une trad u c tio n en vieux b ulgare d ’un do c u m e n t original
g re c n ’a pas ete confirmee, bien que ju squ ’en 1925 des te n ta tiv e s aient ete faites dans ce sens
e t que G. F e h e r ait tache d ’en fournir certaines preuves. L’au teur, apres un apergu d ’ordre g e
neral, e x p o se son point de vue su r c e tte question comme su it:
1) La Liste des princes bulgares ne se distingue pas fo n c ie re m en t des tables chronologiques
c o n n u e s a ce jour qui c o m p renn ent la liste des rois. O n y releve certain s parallelismes d o n t il est
aise de c o n sta te r que la Liste a ete redigee sous l’influence directe de la Bible e t des tables c h ro
no logiques by zantines. Selon to u te v raisem blance on do it la situer a l’epoque du roi Simeon.
2) L’origine tardive de c e tte Liste est encore confirmee par le fait q u’on tro u v e les nom s
p r o p r e s „ Isp e rich “ et „ U m o r “ e t les te rm e s „dilo m “ et „ s o m o r “ sous la forme phonetique slave.
E n ce qui concerne le nom d ’l s p e r i c h, l’auteur considere que c’est une erre u r due au
sc rib e qui n ’au ra pas copie le nom e x act I s p o r i c h (voir altom et altem), et de plus, en vieux
bu lg are le no m iranien ’Aanaqovx c o rre sp o n d a n t p ho ne tiq u e m e n t ?Isporich. P a r conseq uen t Isporich
n’est, ni une form e ni un nom turcs. D ’autre part, le nom U m or est, lui aussi, une forme slave de
Оум<уъ. T outefois, il existe e n tre les form es slaves de s d eux nom s propres cites une
difference d an s le traitem en t de Г и long en vieux bulgare. Ce qui pro uv e que la Liste n ’est
pas une tra d u c tio n du grec.
3) L’expression тожде н a * « ѵ ъ se refere aux annees ou ce d o c u m e n t a ete ecrit et
indique une epoqu e plus tardive.
4) Le fait que la Liste est la suite d u dernier Livre d e s rois de la Bible sous forme d ’an nex e
pe rm e t de conclure qu’il s ’agit en l’occu rre n ce d ’un d o c u m e n t d ’une origine tardive e t que son
re d a c te u r en le faisant figurer d ans la Bible a voulu p rou ver que les souverains bulgares, — en
d ’a u tr e s m ots le peuple b u lg are — ont une origine tres ancienne, to u t com m e les rois d ’Jsrael.
P a r c o nsequent, on est en droit de considerer que cette Liste est une repo nse donn ee a ceux qui
c o n te s ta ie n t a l’E ta t bulgare le droit d ’exister ou bien voulaient minimiser son im portance, ou
e n c o re c o n te s ta ie n t certains droits aux so uv erains bulgares. Le r e d a c te u r de ce tte Liste s’est
inspire de m otifs sem blables a ceux de Cernorizec H ra b r lo rsq u’il crea son o euv re apologe- .
tique „ 0 p i s m e n e c h “ (sur les lettres). P e u t-e tre appartenait-il aux m em es milieux ou bien j
etait-il de l’ento u ra g e de la cour.
С Р Е Д НО В ЕК О В НО ТО С ЕЛ И ЩЕ НАД РАЗВАЛИНИТЕ
НА АНТИЧНИЯ ГР А Д АБРИТУС
Соня Георгиева
В гради щ ето, к о е т о се намира на 2 км източно от гр. Разград, известно под и м е т о , „Хи

с а р л ъ к а “, през 1953 г. бяха извърш ени от А рхеологическия институт при БАН спасителни
разкопки, понеж е това м ясто бе определено за по строяване на пеницилинов завод. Разкопано
бе пространство о т о к о л о 3,5 д ка, при ко е т о бяха разкрити две антични сгради и нам иращ ата
се над тях част от средн о веков но селищ е, о б р азув ан о непосредствено в ъ р х у развалините на
античния град (обр. 1). ,j
С р ед но веко вн ият ку л т у р е н пласт не е бил отбелязван в предишните проучвания на, това
градищ е.1 За п р ъ в п ъ т той е зарегистриран от научния с ъ т р у д н и к на А рхеологическия инсти
т у т при БАН Т еофил И ванов през 1952 г. в с л у ж е б ен д о к л а д до р ъ к о в о д с т в о т о на ин
ститута. Това д а д е основание в със т ава на експ едиц ията за п р ов еж дане на сп а с и т е л н й j раз
копки в „ Х и с а р л ъ к а “ д а б ъ д е включен с ъ т р у д н и к за проуч ването на средн о веко вни я к у л т у
рен пласт. Р а б о т а т а бе изв ърш ен а през 1953 г. в п р о д ъ л ж е н и е на 8 месеца — от ранна
пролет до к ъ сн а есен — с по 50 — 60 д уш и дневно. З а внимателното и строго д о к у м е н т и
рано проучване на с р ед н о в е к о в н и я кул турен пласт бе необходим по-бавен темп на р а б о т а и
по-голям брой научни сътрудници, но освен двам ата представи тели на А рхеологическия ин
ститут и един а р х и т е к т не бе осигурено участието на д р у ги сътрудници. Това естествено
се отр ази н е б л а гоп ри я тн о в ъ р х у проучването на средн овековни я пласт, оіце повече ч е ! е д н о
временно с р едовн о п р о в е ж д ан и те разкоп ки тр яб ваш е д а следим изкопите, за основи на но
вите сгради и за канали за во д о п р о в о д н и тръби , к о и то к р ъ ст о с а х а ця л о т о гради щ е. Б л а г о
дарение на тези и зк о п и м о ж а х а да б ъ д а т установени, м акар и приблизително, границите и го
лемината на с р ед н о в ек о вн о т о поселение. В зап ад н ата част на г р а д и щ е т о , гд е т о бяха направени
изкопи за основите на главния корпус на пеницилиновия завод, средн овековна керамика лип
сваше, д о к а т о в изкопите, прокарани в източната част на град и щ е т о , тя се намираше в из
обилие. Това бе указание, че средн овековното селищ е се е намирало в източната част на
г ради щ ето, ка т о е за е м а л о сам о о к о л о една ч ет въ р т от терена на античния град, В един от
изкопите в за п а д н а т а част на г р а д и щ е т о бе открит надпис, о т който се вижда; че на това
място е бил рим ск ият гр а д Абритус, който д осега се локал изи раш е д о с. Аптаат, Т ол бух и н
ски окр ъ г.2 43': ч :і ■>: ■.. г. ’ *;йЛ"і;Г'
Като установихм е, че ср едн ов еко вни ят ку л ту рен п ласт се намира само в източната част
на градището,, ние п о т ъ р с и х м е о б е к т за разкопаване . именно в тая част. Там с тро и тел и те
на завода при прокопаването на резерво ар за вода; д ред и наш ето идване се бяха н атъкн али
Ан Я К 111 к о р’п и .у Опие на старините по течението на река Русенски Лом,1 София, 1914, стр. 3 8- 39.
н. Я в а ш о в, Разград, неговото археологическо и историческо минало, I, София, 1930, стр. 30—49. - -
Срв. Т. И в а н о в, Два надписа от античния град при Разград. 2. Към въпроса за локализирането на антич
ния град Абрит, ИАИ, XIX, ‘1955, стр. 175 и сл.
2 И зв . на А рхеолог, и -т , т. XXIV
10
на основи те от ъ г ъ л а на солидна сграда. На това място започнахм е нашите разкопки. Най-

нап р ед р азкри хм е външ ни те зидове на с г р а д а т а , благод ар ен ие на к о е т о бе очертан о б щ и ят
й план. С л ед тов а започнахме разкоп ав ан ето на сгра д ат а по помещ ения, кои то ном ерирахме
по ре да на открив ан ето им (обр. 1). Всички находки отбел язвахм е с номерата на помещ е-
Обр. 1. План на разкопаната през 1953 г. площ

Fig. 1. Plan des fouilles de 1953
нията, в к о и т о те бяха намирани. С немането на п р ъ с т т а в ъ в вся ко пом ещ ение ставаш е п о с т е

пенно, на п л астов е по 20 см дебелина. Почти н ав с я къ д е м о ж а х м е да устан овим д обр е з а
пазена с л е д н ат а с т р а т и г р а ф и я : пър вон ачал но то ниво на сгр ад а т а е било на 1,8 до 2 м д ъ л
бочина. Н а д него на 1,2 м височина се издигаш е пласт от строителн и м атериали — тухли,
керемиди, к а м ъ н и и хоросан, примесени с ф рагменти от антични глинени с ъ д о в е и други ан
тични находки . О т г о р е се нам ираш е пласт о т чернозем, д еб е л около 0,6 м, изпълнен п р е
д им но с ф рагм ен ти от ср едн овековна керам ика (обр. 2 и 3). С ъ щ а т а стратиграф ия п ро сл е
д ихм е и на ра зко п ан а т а впосл ед ствие втора антична сграда, р азпол ож ен а до ю гозападния край
на п ъ р в а т а .1 Д е б е л и н а т а на средн овековни я културен пласт в изкопите за поставяне на
1 Материалите от античния културен пласт ще бъдат обнародвани от Т. Иванов, ст. н. сътрудник в Архео
логическия институт при БАН. Срв. Т. И в а н о в , Новооткритият античен град Абрит при Разград, ИПр, XII, 1956,
кн. 1, стр 79—91.
Средновековното селище над развалините на античния град Абритус
водопроводни т р ъ б и беш е с ъ щ о 0,5 д о 0,6 м. На някои места стратиграф ията б еш е н а р у

шена от късни изкопи, правени при ваден ето на кам ън и от зидовете, кои то векове н аред са
били използувани к а т о строителен м атериал при и зг р а ж д а н е т о на д н е ш н и я Р а згр а д . След
окончателното разкри ване на д в ет е антични сгради бе установено, че зидовете на сградите
Обр. 2. Разрез на културния пласт при пещта в североизточната част на голямата антична сграда
Fig. 2. Coupe de la couche culturelle pres du four dans la partie nord-est du grand edifice antique
Обр. 3. Изглед на разкопките, гдето се вижда стратиграфията на културните пластове

Fig. 3. Vue des fouilles, on aprefoit nettement la stratigraphie des couches culturelles
са запазени най-много д о 1,2 м височина о т п ъ р зо н а чал н о т о ниво и че до тази височина про

странството е за п ъ л н ен о с ъ с стр оител н и материали. Н епо ср ед ств ено над този пласт, б ез ни
к а к ъ в междинен слой, се намира сре д н о в е ко вн и ят културен пласт. Това показва, че античният
г рад е бил р а зр уш ен при о б р азу ван е то на средн овеко вното поселение, че новите поселенци са
заравнили терен а д о 1,2 м височина и са построили о тго р е своите ж и лищ а. Л и п с а та на
стерилен м еж д инен слой м е ж д у д в ат а кул турни пласта сви д е те л с т в у в а, че средн овековното
селищ е е било о б р аз у в ан о с коро след ра зруш ав а н е то на античния град. Р а зк р и ти бяха д ес е т
гнища и д в е пещи, п р ъсн ати почти равном ерно в разкоп аното от нас п ро с т ра н ст во (обр. I).1
Огнищата са номерирани по реда на откриването им, в който ред даваме и тяхното описание.
]'2 С. Георгиева
О гн и щ е № 1 бе разкрито при разчистването на североизточн ия ъ г ъ л на голям ата антична

сгр ада 0,2 м над запазен ата част на източния зид, точно над пласта съ с строителен м ате
риал. Т о е к р ъ гл о , с д и а м е т ъ р 0,8 м, нап равен о от п ласт изпечена глина, д еб ел 5 см. О к о л о
него бях а р азп ръсн ати много кости от е д ъ р рогат д о б и т ъ к и ф рагм енти от средновековна
керамика. Н епо ср ед ств ено в ъ р х у западния н а д л ъ ж е н зид на пом ещ ение 20, който е запазен на
1 м височина от нивото на с г р адата, бе р азкр и то огнищ е № 2 , с ъ щ о от печена глина, кръ гло,
с д и а м е т ъ р 0,9 м. В атриума, гдето стро ител н ият м атериал бе сравнително п о -т ъ н ъ к , на
Обр. 4. Огнище № 10, което лежи непосредствено върху зидовете

Fig. 4. Four № 10, ассоіё aux murs
0,8 m д ъ л б о ч и н а бе разкри то огнищ е № 3. Т о има д и а м е т ъ р 0,9 м и е било изградено по след- j

ния н а ч и н : о т д о л у е била направена п о д л о ж к а от набити в п р ъ с т т а парчета от тухли и к е
ремиди, в ъ р х у к о я т о е бил пол ож ен п ласт от глина, д е б е л 7 см. В п р е д две р и ето на източния
вход, непосредствен® в ъ р х у п ласта от строителен материал, бе разкр и то огнищ е № 4, нап ра
вено само от глинена зам азка, дебела 6 см, с д и а м е т ъ р 0,8 м. В пом ещ ение 11 бяха разкрити
две огнищ а в ъ р х у п л аста от строителен м атериал. Е д н о т о ( № 5) само о т глинена зам азка,
д е б е л а 4 см, и д р у г о т о ( № 6 ) направено по с ъ щ и я начин като огнищ е № 3 с п о д л о ж к а от
набити в зе м я та парчета от тухли и керемиди, зам азана отго р е с п ласт от глина, д еб ел 5 см.
К р аи щ ата на това огнищ е са съв сем л еко повдигнати — то е сл або конкавно, к р ъ гл о , с д и а
м е т ъ р 1,2 м. О гнищ е № 7 бе разкри то в пом ещ ение 27 с ъ щ о н е п о с р е д с т в е н о над п ласта със
с тр ои тел ен материал. Т о е с ъ с т а в е н о от п ласт печена глина, д еб ел 6 см, к р ъ гл о , с д и а м е т ъ р
1,3 м. И зточн и я т му край е леко повдигнат, а запад ният му край опира д о западния външ ен зид на
сградата, ко й то се издига на 0,2 м над него. В югоизточния край на с г р а д а т а бе р а зк р и то огнищ е № 8,
с ъ щ о от глинена замазка, д еб е л а 5 см, с д и а м е т ъ р 0,9 м. О гнищ е № 9 бе р а зк р и то в се в е р о за п а д н и я
ъ г ъ л на перистила, има д и а м е т ъ р 1,2 м, с глинена замазка, д еб е л а 6 см. Н е п о с р е д с т в е н о в ъ р х у един
от зи д ов е те на по-м алката антична сграда бе разкрито огнищ е № 10 с д и а м е т ъ р 1,2 м (обр. 4).
О т к р и т и б ях а две пещи, едната в югозападния, а д р у г а т а в североизточния край на голям ата
антична с г р а д а (обр. 2). Д и а м е т ъ р ъ т на основата им бе 1 м. Т е са направени от глинена з а
мазка, д е б е л а 5 см, полож ена направо в ъ р х у земята. П е щ и те имаха полусф ерична ф орм а.
С тените им бяха с ъ щ о от п л аст печена глина, д еб е л а 4 см. Този тип пещи са най-прости по
Средновековното селище над развалините на античния град Абритус *
ф орма и направа. П равени са били, ка т о се е н а т р у п

вала купа слама или съчк и в ку п о л о о б р азн а форма,
к о я то с е е намазвала с д е б е л п ласт глина. В единия
край се е нарязвал в х о д ъ т на пещ та и оттам са
запал вали сл ам ата или съчките. При изгарянето им
гли ната се е изпичала и пещ та е ставала готова
за използуване. Т а к и в а пещи и д о се г а се правят в
някои села за печене на х л я б .1 В п р ъстта о к о л о о г
н ищ ата бяха р а зп р ъ с н а ти парчета от тухлен а м а
зилка с о тпечатъци от пръти — останки от ст е
ните на ж и л и щ ата, в кои то са се намирали огнищ ата.
Н а о к о л о личеш е набита, о тъпк ан а пръст, която в е
роятно е била п о д на ж и л и щ ата. П оради слабите
следи от о т ъ п к а н а т а пръст, о коло огнищ ата, а с ъ щ о
така и поради б ъ р зи я темп на работата не бе въ з-
можно да се у с т ан о в я т ф ор м ите и размерите на
жилищата.
О т о с к ъ д н и те останки м ож ем да извадим з а
ключение, че ж и л и щ а т а са били леки надземни паян
тови постройки, изградени от пръти и измазани с
глина, покрити вер оятн о със слама. Всяко ж и л и щ е
е имало к р ъ гл о огнище. Д в е от ог н и щ ат а бяха д о
лепени неп осредствен о д о античните зидове, к ои то
вероятно са били използувани за основи. О т това
може д а се извади заклю чение, че огнищ ата са се
намирали до една о т стените на жилищ ата.
1 Ст. Г е о р г и е в а - С т о й к о в а , Огнището в българ- Обр. 5. Части от сърпове и косери

бит, София, 1956, стр. 76 и 77. pjg 5 Fragments de faucilles et de serpes
Обр. 6. Железни оръдия :

обковки за лопати, брадва
и мотика
Fig- 6. Outils de fer —
revgtement de pelles, ha-
che et pioche
14
С. Георгиева
Обр. 7,
Железни инструменти: половинка от ножици, ключ, длета, леярски
клещи и въдица
ig. 7. Outils de fer — шоШё de ciseaux, clef, burins, tenailles
de fondeur et hamepon
т »
Обр. 8 . Железни ножове

Fi?. 8. Couteaux de fer
Средновековното селище над развалините на античния град Абритус 15
З апад но от с р е д н о в е к о в н о т о с е л и щ е — в ц е н тъ р а на м естн остта „ Х и с а р л ъ к а “ — при

изкопи за основи на за в о д ск и п о с т р о й к и бяха намерени няколко погребения, ориентирани от
запад къ м изток. С к ел е т и т е л е ж а х а направо в ъ р х у земята с ръ ц е с к р ъ с т е н и пред гърди те-
Д о един от черепите бе намерена бронзова халка, к а к в и т о често се с р е щ а т в с р е д н о в е ко в -
Обр. 9. Предмети от кост и р о г : шила и дръжки на инструменти

Fig. 9. Objets en os et c o m e : poingons et manches d’instruments
Г ш тнш щ ]
Обр. 10. Пръстени

Fig. 10. Basques
ните селищ а и некрополи у нас.1 Д р у г инвентар в погребенията нямаш е. П о всяка в ероя т

ност те п р и н а д л е ж а т к ъ м нек р опол а на с р е д н о ве ков н о т о селище, който се е нам ирал в с ъ
седство с него.2
В културния пласт, о ст а н а л от средновековното селищ е, бяха разп р ъ с н а ти натрош ени
кости от дом аш ни ж ивотни, гл авно от свине, говеда и овце, кои то са били основната храна
на населението.3 Ж е л е з н и т е п редм ети бяха сравнително малко. Намерени бяха следн ите з е м е
делски о р ъ д и я : ш е с т части от с ъ р п о в е и три косера (обр. 5), три обковки за д ъ р ве н и лопати,
една брадва, е д и н и я т край на к о я т о за в ъ р ш в а с и зд а т ъ к съ с закръ гл ен край, и едн а ко-
1 Срв. С. Г е о р г и е в а и Р. П е ш е в а , Средновековен български некропол край град Ловеч и накитите,

намерени в него, ИАИ, XX, 1955, стр. 547.
Антропологичното изследване на черепите, направено от д-р П. Боев, научен сътрудник в Института по
морфология при БАН, установи, че те имат антропологически тип, характерен за славяните.
Изучаването на животинските кости е направено от д-р Ст. Иванов, професор по анатомия във Ветеринар-
ния факултет.
16 С. Георгиева
п а я к а или т в ъ р д е вер оятн о д ъ р в о о б р а б о т в а щ инструмент (обр. 6). К. Н. Т арновски опред ел я

то зи в и д 'и н с т р у м е н т и ка т о „келтовидни б р а д в и “, които са били разпространени у източните
с л а в ян и през V — VII в., когато те н ап у ск ат речните долини и в ъ о р ъ ж е н и с този тип брадви,
р азч истват в горите места за оран.1 Вместо да се п ъ х а в отвор, д р ъ ж к а т а се е прикрепвала
м е ж д у д ва направени за тая цел и з д а т ъ к а в края на о р ъ д и е т о (обр. 6, д). По този начин
то се приближ ава по ф орм а д о б ро н зо ви т е праисторически брадвички. П од обни о р ъ д и я са
намирани в средн овековни обекти у нас, в Ч ехия и в Русия.2 Н амерени бяха с ъ щ о три д лета,
Обр. 11. Накитни предмети: халки и токи от бронз и желязо,1.

половинка от бронзов енколпион, част от стъклена гривна
Fig. 11. Ob jets de parures — anneaux, boucles de bronze et de
fer, moitie d’encolpion en bronze, morceau de bracelet en verre
едн и леярски клещ и, половинка от ножици, въ д и ц а за риба и ключ (обр. 7) и д ес ет ж елезни

н о ж чета, различни по форма и големина, обаче всички снабдени с и зд а т ъ к , на който се е
п о став я ла ко с т е н а или д ъ р в е н а д р ъ ж к а (обр. 8). Н амерените д в а каменни б р у са са служ ели
за точене на ж е л е зн и те инструменти. К ъ м о р ъ ж и я т а с п а д а т и две ж елезни стрели — едн ата
с т р и ъ г ъ л н а , д р у га т а с листовидна ф о рм а — и три бойни каменни топки. Намерени бяха
о щ е и пет костени шила и четири шила о т рог, от които д в ет е са малки, д о бре полирани,
е д н о то с о трязан връх, и два костени предм ета, кои то в ер оя тн о са сл у ж е л и за д р ъ ж к и
(обр. 9). На горния си край единият има две малки кр ъ гл и дупки, през к о и то се е нанизвала
в р ъ в за окачване. На едн ата му ст р ан а са врязани с т ъ н к о острие един ред ромбчета.
Д р у г и я т к остен предм ет е украсен по с р е д а т а с врязани пол у к р ъгчета. В разкопаната от нас
част бяха нам ерени следните н ак и т и : с р е б ъ р е н пръстен с м я с то ‘ за кам ък, к о й то е паднал,
1 К. Н. Т а р н о в с к и , іІрелпосылкн воэникновения феодализма у восточных славян, ВИ; 1954, № 4, стр. 84.

2 И. И. Л я п у ш к и н, Городпще Новотроипкое. МИА СССР, № 74, 1958; C e r v i n k a , SlovanC ѵ ргаѵёкіі,
Praha, 1928, стр. 155. ■- 1 v : £ ■'
и с по три зр ъ н ц а от д в ет е страни на кам ъка, д и а м е т ъ р 2,3 см. П одобни пръстени се с р е

щат в с р ед н о в е к о в н и те некрополи у нас.1 Б ро н зов пръстен с елипсовидно р азш ирение отгоре,
без украса, д и а м е т ъ р 2,5 см. Ж е л я зн о пр ъ с т е н ч е с л егло за к р ъ гл о камъче, което липсва,
диам етър 1,6 см (обр. 10). Ч а с т от с т ъ к л е н а гривна без украса, с черен цвят, д ебелина
4 мм (обр. 11, е). Б ро н зо ва х а л к а с д и а м е тъ р 2,5 см и ж е л я з н а хал ка с д и а м е т ъ р 2,5 см
(обр. l b б и е ) . Д в е ’ ж ел езн и токи, ед н а та с ч ет в ъ р т и т а форма, ш ирока 5,5 см, д ру га т а с ли-
ровидна ф орм а, д ъ л г а 4 см (обр. 11, з и ж) и една бронзова тока с пол у к р ъ гл а форма, ши-
Обр. 12. а — гърне, украсено чрез врязване; б — г — гърнета, украсени

чрез излъскване
Fig. 12. а — pot decore d’in cision s; б —г — pots lustres
рока 2,6 см (обр. 11, г). В изкопите за водопроводни т р ъ б и бе намерена половинка от б р он

зов к р ъ с т — енколпион, на к о я т о рел еф н о е п р ед ставен а Богородица О ранта (обр. 11,д). О б
р азът е д о с т а схем атично и примитивно предаден. Б ю с то в е т е на д в а м а т а ев ангелисти в
двата к р а я на страничните рам ене са пред адени к а т о две отвесн и с т ъ л б ч е т а ; д ъ лж ин й 5,5 см,
ширина 6,8 см. В с ъ щ и т е изкопи бе намерено и го л ям о м ънисто от тъм н о с и н ьо с т ъ к л о , у к р а
сено със зи гза го в и д н а червена с т ъ к л е н а паста, с ра зм е р и : д и а м е тъ р 1,7 см, височина 1,2 см
и диам етър на о т в о р а 0,7 см (обр. 10). О тбелязахм е вече по-горе, че д о един череп в не-
кропола на ср е д н о ве к о вн о т о с е л и щ е бе намерена бронзова х а л к а с д и а м е т ъ р 2,5 см (обр. 11, а).
В сре д н о в е ко вн и я кул тур ен пласт бяха намерени само н я к о л к о рим ски и ранновизантий-
ски монети, попаднали случайно от долния античен пласт, г д е т о те се с р е щ а х а в го л ям о к о
личество. Н а й -к ъ с н и т е монети в античния пласт бяха от с р е д а т а на VI в., с л е д което г р а д ъ т
е бил опож арен и разруш ен .
1 Срв. С. Г е о р г и е в а и Д. Б у ч и н с к и , Старото златарство във Враца, София, 1959, стр. 109.

3 И зв - на А рхеолог, и -т , т. XXIV
Ж е л е з н и т е о р ъ д и я и о р ъ ж и я , к а к то и накитите д ав а т м алко данни за по-точното д а т и

ране на поселението. Те се с р е щ а т в средн овеко вни те селски поселения, к а к в о то е било и
сел и щ ет о в ъ р х у развалините на античния гр а д Абритус.
П о-сигурни опорни точки за д ати ран е на с ел ищ ето и за опред ел ян е на неговия х а р а к т е р
ни д а в а т ф рагм ентите от глинените с ъ д о в е , които са най м асо вият м атериал и к ои то бяха
Обр. 13. Дъна на съдове украсени чрез врязване с релефни знаци

Fig. 13. Fonds de vases, decords d’incisions avec signes en relief
п р ъснати почти равномерно в средн овековни я културен п л аст по цял о т о разкопано от нас
пространство. Те бяха силно натрошени, поради ко ето много м ал ко м о ж ах а д а б ъ д а т в ъ з
становени. П о св о ята техника, ф орм а и укра с а те се д ел я т на ч е т и ри основни гр у п и : 1) г ъ р
нета от червена или сива глина, у красени чрез врязване (обр. 12, а ) ; 2) с ъ д о в е от тъ м н ос и в а
д о черна или ка ф я в а глина, у кр асени чрез и зл ъ с к в а н е (обр. 12, б — г); 3) с ъ д о в е, покрити със
с в етл озел ен а глеч и 4) с ъ д о в е от св е т л о р о зо в а глина, украсени с червена боя. П ъ р в и я т вид
к е р а м и к а с ъ с т а в я о к о л о 8 0 % от о б щ о т о количество, на вт о р и я се па д а т о кол о 2 0 % , д о кат о
остан али те д ва вида са в незначително количество.
19
Към п ъ р вата група спад ат ф рагм енти от гърнета, повечето без д р ъ ж к и , с к ъ с а ш ийка
и извито навън устие. Д ъ н а т а им са плоски, някои са снабдени с релефни знаци (обр. 13) а
някои от тях са д о п ъ л н и т е л н о обрязвани отстрани. Т ази гр упа с ъ д о в е са работени на г р ъ н
чарско ко л ел о от глина със слаб примес от пясъчни зръ н ц а , д обила след изпичането чер
вен или п о -р я д ко сив цвят. С ъ щ е с т в у в а т в ъ р д е голям о разнообразие във ф ормата на т о я вид
■
І
Обр. 14. Части от съдове, правени на грънчарско колело, украсени чрез врязване
Fig. 14. Fragments de vases, executds au tour avec decoration l'ncisee
съдове — едни са стройни, ка т о д и а м е т ъ р ъ т на д ъ н о т о им е почти равен на д и а м е т ъ р а на у с т и е то

други са най-издути при плещ ите, тр ети имат по -зак ръглен а ф орм а (обр. 14 и 15). Н я кол к о о т тия
съд о ве са били сн аб ден и с д р ъ ж к и (обр. 16). Големината им е била от 0,10 д о 0,40 м височина. По
профилите си те м огат да б ъ д а т р а зд ел е н и на три в и д а : 1) с изп равена шийка, с повече или по-малко
надебелен р ъ б по к р а я ; 2) с л еко извита навън шийка, с надебелен ръб, кой то често има за-
петайковидна ф орм а, и 3) с ъ с силно изд аден о навън венче, к о е т о об р азува почти п е р п ен д и ку
лярна на ш и й к а та пери ф ерия (обр. 17). О свен тези основни форми се с р е щ а т и меж динни
форми, кои то п равят незаб ел еж им п р е х о д ъ т от е д н а група в друга. О сновният принцип в
украсата на т о я вид керам ика от средн овеко вното сел ищ е при Р а згр а д е врязването в ъ р х у
неизпечената о щ е п о в ъ р х н о с т на с ъ д а с острие или с гребен овиден инструмент на няк олк о
основни шарки, а им ен н о : прави успоредни хоризонтални линии, прокарани поединично, по
няколко н а в е д н ъ ж или н е п р е к ъ с н а т о по цялото п ро теж ен и е на тял о т о на с ъ д а (обр. 18);
вълнисти линии, про к арани с ъ щ о единично или на групи (обр. 19); ямички, направени с н ок ъ т
или с острие (обр. 20); в д ъ л б а н и с гребеновиден ин струм ент точки (обр. 21) и прави у сп о
редни линийки, прокарани к о с о по т я л о т о на с ъ д а (обр. 22 и 23). С ъ с с в оето съчетани е и
П0 начина на изп ъл нени е тези ш арки с ъ зд а в а т голямо разнообразие, което позволява д а се
з а б е л е ж а т известни преходни моменти п о м е ж д у им. Н апример в някои случаи точковидните

в д л ъ б н а т и н к и по шийките на гър н е т а та са у д ъ л ж е н и така, че д о би в ат вид на ямички. Д р у
гаде п ъ к ямичките д о то л к о в а са у д ъ л ж е н и , че приличат на у красата от коси врязани ли-
Обр. 15. Части от сьдове, правени на грънчарско колело, от същия тип

F ig . 15. Fragments de vases, executes au tour a la main, du mfime type que les precedents
нийки. Т о в а преливане на о тдел н и те елементи показва, че в у к р а с а т а на този вид керам ика

с ъ щ е с т в у в а е д и н с т в о и общ а основа. О б щ а т а основа е начинът на п о став я н ето на украсата,
а именно в д ъ л б а в а н е т о й в ъ р х у в л аж н ата ощ е глина на г ъ р н е т о с остр ие или с гребен о ви
ден инструм ент, с ъ с т о я щ се от три или повече зъбци. С л уж ейк и си с това с ъ в ъ р ш е н о п р о
сто о р ъ д и е , средн о веко в н и те грънчари са правели най-различни ^съчетания, комбинирайки и з
броените по-горе основни украсителни елементи.
О свен ф р агм ен ти те от съ д о в е, работени на г р ъ н ч а р с к о колело, к ъ м тая група керам ика
с п ад ат сравнително т в ъ р д е м алко ф рагм енти о т гъ рн ета , изработени с по-примитивна т е х
ника — в еро ятн о на ръчно гр ънч ар ско ко л е л о от глина с примес от кварцови зър н а (обр. 24).
П о-примитивна е била и тех никата на изпичането им. Тези с ъ д о в е са били украсени с еди-
Обр. 16. Части от съдове, украсени чрез врязване, които са

били снабдени с дръжки
Fig. 16. Fragments de vases decores d’incisions
et munis d’atises
Обр. 17. Профили на устия на съдове, украсени чрез врязване

Fig. 17. Profils de goulots de vases, decores d’incisions
22
Обр. 18. Фрагменти от съдове, украсени с врязани прави успоредни линии

Fig. 18. Fragments de vases decores de lignes droites paralleles incisees
нично врязани в ъ л н и ст и и прави х о ризон тал ни линии. Намерен бе и един ф рагм ент от гърне,-
к о е т о е било р а б о т е н о на р ъ к а без никаква украса. Глината му е с примеси от едри квар
цови зъ р н а (обр. 24).
К ъм в т о р а та група керам ика спа д а т с ъ д о в е т е от сиво-черна или тъ м н о ка ф я ва глина,
украсени чрез излъскване. О сновна ф орм а на тоя вид керам ика са г ъ р н е т а т а или по-големите
урни с к ъ с а ш ийка и съ с слабо извито навън устие (обр. 12, б —г). П овечето са без д р ъ ж ки ,
но н е м а л ъ к б ро й имат по д в е малки пръстеновидни д р ъ ж к и (обр. 25 и 26). Д ъ н а т а им са
плоски, някои от тях имат следи о т д о п ъ л н и т е л н о о брязване отвън. Е д н о д ъ н о е снабдено
с р ел еф ен зн а к (обр. 25). Тази гр уп а с ъ д о в е са работени на гр ъ н ч а р с ко колело от с ъ
в ъ р ш е н о пречистена, без никакви примеси глина, к о е т о я прави п л ъ т н а и т еж ка. С л ед опи-
ч ан е то й тя лесно се люпи и е с намалена устойчивост на висока тем пература. С тените на
с ъ д о в е т е са по-дебели и по-издути в д о л н а т а си част, поради ко ето, об щ о взето, формата
им е п о -т р о м а в а в сравнение с ф орм ата на с ъ д о в е т е от п ъ р в а т а група. И т у к с ъ щ е с т в у в а
известно р азн ооб рази е на формите и големините — едни са по-издути, други са по-стройни.
С р е щ а т се съ в с е м малки с ъ д чета, високи 5 см, и големи урни, високи 50 см. По ф о р м ата
на проф илите те могат да се ра зд ел я т на д ве основни г р у п и : с изправена шийка и надебелен
Обр. 19. Фрагменти от съдове с врязани вълнисти линии

Fig. 19. Fragments de vases avec des lignes ondulees incisees
на края р ъ б и c леко извито навън устие с ъ с за к р ъ гл е н р ъ б (обр. 27). О баче и между тях
същ ествуват преходни форми. О сновн ият принцип на у кр а с а т а е и зл ъ с к в а н е то с г л а д ъ к ин
струмент на вл а ж н а т а о щ е п о в ъ р х н о с т на съда изцяло или по-често на прави отвесни или
хоризонтални линии, к ои то понякога об разуват ро м бови дн а мрежа.
Фрагментите от с ъ д о в е с ъ с светлозелена глеч бяха сравнително м ал ко на брой в с р е д
новековното селищ е до Р азгр ад. С ъ д о в е т е от тоя вид керамика са били т в ъ р д е разнообразни
по ф орм а — чаш ки, гърнета, стомни и паници (обр. 28). П од о бни г л едж осан и с ъ д о в е се
намират в изобилие в П ресл ав1 и в д р у ги средн овековни с е л и щ а у нас.
К ъм последната, ч етв ър та група спад ат няк о лк о ф рагм ента от с ъ д о в е от светла, б ел езн и
ка в а или ро зо ва глина, в ъ р х у някои от кои то има следи о т рисуване с червена боя (обр. 29).
Обр. 20. Фрагменти от съдове с вдълбани ямички

Fi^. 20. Fragments de vases ornds de petites cannelures
Д в а от тези ф рагменти са от г ъ р н е т а, кои то по с во я та ф ор м а и у к р а с а могат д а се

причислят к ъ м пъ р ва т а група керам ика (обр. 29). Ф рагменти о т с ъ д о в е от под обн а светла
глина са намерени в с ре д н ов е ков н от о с е л и щ е при с. Попина, С и л и стр ен ск о2 и в П р е с л ав .3
Т о зи в ид к е р а м и к а от наш ите средн овековни селищ а м ож е да се с в ъ р ж е с преславската
р и с у в а н а керам ика, на к о я то тя п р е д с та в я едно много по-скромно по д р а ж ан и е .4 О т друга
ь
1 Й. Ч а н г о в а , Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав, ИАИ, XXI, 1957, стр. 233 и сл.
2 Ж. В ъ ж а р о в а , Славяно-българското селище край с. Попина, Силистренско, София, 1956, стр. 45, обр. 32.
3 Й. Ч а н г о в а , Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав, ИАИ, XXI, 1957, стр. 287,
табл. XV, 2.
4 С р в. К р . М и я т е в , Преславската керамика, София, 1936, 156 с. и XXVIII табл.
страна, тя е тясн о с в ъ р за н а
по ф орм а и украса с о б икн о вената битова керамика. Т ова ни
дава основание да допуснем, че преславската к ер ам и к а не е била съвсем изолирано явление
в средн овековната б ъ л г а р с к а кул ту ра. Ф рагментите от с ъ д о в е от светла глина, намерени в
средновековните сел ищ а д о Р а зг р а д и с. Попина, а с ъ щ о и в самия Преслав, свидетелствуват,
Обр. 21. Фрагменти от съдове с украса от вдълбани точици

Fig. 21. Fragments de vases ornes de points creux
че наред c о б икн овените с ъ д о в е са били употребявани и с ъ д о в е от бяла глина, някои у к р а

сени с рисунки, м а ка р и т в ъ р д е примитивно. Тази к е р а м и к а поставя един интересен въпрос,
които предстои да б ъ д е разреш ен , а именно дали р исуваната преславска керамика п р е д х о ж д а
по-простите с ъ д о в е , изработени от с в е тл а глина, и те са нейно по-късно подражание, или
преславската ке р а м и к а е въ зни кн ал а по-късно к а т о по-висш етап в развитието на об и кн о
вените с ъд ов е.
О б щ о взето, кер а м и к а та от средн овековното селищ е при Р а зг р а д не се отличава от к е р а
миката на изследваните д о се г а у нас средновековни с е л и щ а от епохата на П ъ р в о т о б ъ л
4 И зв. на А рхеолог, и -т, т. XXIV

26
г ар с ко ц а р с т в о — Плиска, П ресл ав, М ад ар а, М а л ъ к П реславец, Попина, Нови пазар и Асеново.1

П од о бно е и с ъ о т н о ш ен и е т о м е ж д у о т д ел н и те видове к ерам и к а — о б икн овено в най-голямо
изобилие се с р е щ а к ерам ик ата от п ъ р в а т а група, и зраб отен а на г р ън ч ар ско колело. Д о с е г а
Обр. 22. Фрагменти от съдове с врязани коси линии - j

Fig. 22. Fragments de vases incises de lignes en biais
у нас т а зи керам ика е била датирана от IX д о XI в.,2 д о к а т о в п о с л е д н о време някои автори

са склонни д а по с т а вя т началния й п е р и о д в VIII в.3
1 За керамиката от Плиска и Преслав срв. публикациите в ИАИ, XX, 1955 ; Ст . С т а н ч е в , Домашната керамика
от Преслав, РП, III, 1949, стр. 129; за Мадара: Р. П о п о в , Материали от разкопките през 1934/35 г., Сб. Ма
дара, II, София, 1934, стр. 43—4 6 ; за Малък Преславец: Ст. С т а н ч е в , Разкопки на обекта N в Кадъкьой-
ското градище, ИАИ, XVIII, 1952, стр. 285 и сл .; за Попина: Ж. В ъ ж а р о в а , Славяно-българското селище край
с. Попина, Силистренско, София, 1956, стр. 37 и с л .; за Нови пазар: Ст. С т а н ч е в и Ст. И в а н о в , Некро-
полът до Нови пазар, София, 1958; за А сеново: М. Ч и ч и к о в а , Отчетна1 конференция на Археологическия
институт с музей при БАН, ИПр, XIV, 1958, кн. 4, стр. 122.
2 Срв. К 2 і-^М_И_я T ej3,__ Славянската керамика в България и нейното значение за славянската археология на
Балкана, София, 1948, стр. 37.
3 Ж. В ъ ж а р о в а , цит. съч., стр. 6 1 ; С т . М и х а й л о в и Ат. М и л ч е в , Разкопки в Плиска през 1955.
ИАИ, XXII, 1959, стр. 288.
При разко п а ва н е то на с р едн овековни я к у л т у р е н пласт на г р ад и щ е т о при Р азгр ад у с т а

новихме, че той е единен, о б разув ан в п р о д ъ л ж е н и е на едн о неп р ек ъ с н ат о с ъ щ е с т в у в а н е на
селищ ето. Не бяха ус т ан о ве н и о тдел н и кул тур ни наслоявания. Всички огнищ а бяха напра-
Обр. 23. Фрагменти от съдове с врязани коси линии

Fig. 23. Fragments de vases incises de lignes en biais
вени на едно и с ъ щ о ниво — в ъ р х у самия горен край на античния к у л т у р е н пласт. Н е г о л я

мата дебелина на с р е д н о ве к о вн и я к у л т у р е н пласт — о к о л о 60 см — с ъ щ о показва, че той е
бил образуван в един н е п р о д ъ л ж и т е л е н период. Само фрагментите, които произлизат от
съдове, работени на р ъ к а или на р ъч н о гр ъ н ч а р с ко ко л ел о, п р е д с т а в я т един по-ранен етап
на развитие на т а я керамика. Те с ъ о т в е т с т в у в а т на т. нар. пр ед градищ ен тип керам ика,
която се с р е щ а в д р у г и т е сл а в ян с ки страни и се д ат и р а от епохата на преселението на
славяните на юг — VI— VII в.1 П о д о б н а е и к ерам и к ата на т. нар. р ом ен об ор ш ев ск а к у л т у р а
Л . СССР, к о я то се д а т и р а от с ъ щ а т а епоха,2 У нас т акав а керам ика е намерена засега на
твърде м алко м еста в С евероизточн а България. Тя се д ати ра от епохата на засел ван ето на
славяните на Б ал к ан ския пол уо с т р о в .3 Н аличието на тази керам ика в с редн о веков н ото сел ищ е
’ Кр. М и я т е в , Славянска керамика в България, стр. 16 и сл.

Ж. В ъ ж а р о в а , Славянската керамика от с. Попина, Силистренско, София, 1958, стр. 590.
Пак там, стр. 592.
при Р а зг р а д показва, че в ъ р х у развал ини те на античния гр а д А бритус са се заселили славя-

ните^ носейки с ъ с себе си своята ранн ославянска керам ика. Л ип сата на стерилен п ласт м еж д у
д в ат а ку л т у р н и п ласта св ид етел ству в а, че славяните са се заселили там т в ъ р д е с коро след
Обр. 24. Фрагменти от раннославянска керамика, работена на ръка или

на ръчно грънчарско колело
Fig. 24. Fragments de ccramique slave de la premiere epoque, executee
a la main ou au tour
р а з р у ш а в а н е т о на античния град. Това р а з р у ш а в а н е е ст ан а ло вероятно к ъ м кр а я на VI в.

т ъ й като името на града — А бритус — все ош е се срещ а в изворите от сре д ат а на VI в.
П рокопий го спом енава м е ж д у крепостите, които са били възстановени от Ю стиниан,1 а Хие-
р о к ъ л о тбел язва, че А бритус е бил е ди н о т най-важните цен тр ове на Д о л н а М изия н аред с
М арцианополис, О д есос, Н икополис и Н ове.2 Т в ъ р д е д о п у с т и м о ^ р а зр уш ава н е то на гра да да
е ст ан а ло от самите славяни, които по т о в а врем е са били едни от най-опасните врагове на
Византийската империя и кои то започнали вече масово д а заем ат Балкан ски полуостров.
1 P r o c o p i u s , De aedificiis, IV, 11.

2 Н i е r о с 1 е s, Synecdemos, 636, 8.
Славяните се заселили в ъ р х у развалините на античния град, ка т о об разув ал и м алко

селско поселение с изградени от пр ъти и измазани с кал жилища. О т края на VI в. настъпил
д ъ л ъ г период на г о с п о д с тв о на н ату рал н о то стопанство, пон еж е рухването на робовладелския
строй било съ п р о в о д е н о с огромно разруш аван е на производителните сили.1 Н о въпреки
Обр. 25. Фрагменти от съдове, украсени чрез излъскване

Fig. 25. Fragments de vases lustres
това заселилите се в п р е д е л и т е на Византийската империя славяни т в ъ р д е с коро в ъзприели

някои от най -н еобходим ите и най -употребяваните нововъведения. Е д но от т я х е било г р ъ н
чарското колело, к о е т о векове н ар ед било у потребявано на тер ито рията на Византия. Н а м и
рането на сравнително м а л ъ к брой ф рагм енти от ранн осл авянск а керамика, работена на р ъ к а
и на ръчно г р ън ч арско к о л е л о, в разкоп аното от нас сел ищ е ние си обясн явам е с т в ъ р д е
бързото възприем ане на г р ъ н ч а р с к о т о кол ел о от неговите ж ители. Благодарение на него и
на местните антични традиц ии ранн о сл авянск ата керам ика, к о я то славяните д онесли на Б а л
кански п олуостров, т в ъ р д е скоро променила своя облик, ка т о запазила основната си ф о р м а —
Кн * ^ а Р к с я ФР- Э н г е л ь с , Немеикая идеология, Соч., т. IV, стр. 14; срв. и С. Г е о р г и е в а ,

опросу о материальной культуре славян и праболгар на Нижнем Дунае, Изследвания в чест на Марин Дринов,
'-офия, i960.
гъ р н е т а без д р ъ ж к и с извито навън у стие — и основна у к р а с а чрез врязване, която

стан ала по-богата и по-разнообразна. По т а к ъ в начин този вид к ер ам и к а т р я б в а д а се д ати ра
на Б а л к ан с к и по л у о с т р о в по-рано, о т к о л к о т о на Север, гд е т о г р ъ н ч а р с к о т о ко л е л о прониква
п о-късно. Н ейн ият начален етап на р азвитие тряб ва да б ъ д е поставен ощ е к ъ м края на VII в.,
Обр. 26. Фрагменти от съдове, украсени чрез излъскване

Fig. 26. Fragments de vases lustrds
ко г а т о изчезва кер ам ик ата, израб отван а на р ъ к а или на ръчно г р ъ н ч а р с к о колело. С ъ щ а та

д а т и р о в к а приема Ж . В ъ ж ар о ва в ъ з основа на материалите от сл ав ян ското селищ е при
с. Попина, С или стренско, гд е т о тя е о ткри л а д в а к у л тур н и п л а с т а : с раннославянска керамика
и с керамика, работена на грънчарско колело, подобна на к ерам ик ата от средновековния
ку л т у р е н п л аст в г р а д и щ е т о при Р а з г р а д .1 Н едалеч от м и с ъ л т а за едн о по-ранно д атиране
на т о я вид керам ика, изработвана на г р ън ч ар ско колело, в Б ъ л г а р и я е М. И. А ртам он ов.2
Това стан о ви щ е за с т ъ п в а и Н. М авро д инов в послед ното си съчинение „ С т а р о б ъ л г ар с к о т о
и з к у с т в о “.3 ~
1 Ж. В ъ ж а р о в а , Славянската керамика от с. Попина, стр. 592.

2 М. И. А р т а м о н о в , К вопросу об археологических памятниках славян и праболгар на Нижнем Дунае; вж.
Ж. В ъ ж а р о в а , Славяно-българското селище край с. Попина, стр. 6.
* Н. М а в р о д и н о в , Старобългарското изкуство, София, 1959, стр. 83.
При р азко п а ва н е то на едно г р а д и щ е до Панчево в Ю гослави я е бил открит ср е д н о

вековен к у л т у р е н п ласт неп осред ствен о в ъ р х у късноантичния. Това е д а л о основание на
изследователите да и зк а ж а т предполож ение, че керамичният материал от то зи пласт, к о й то
о б и к н о в ен о се д ат и р а от IX— X в., би м огъл да б ъ д е и по-ранен.1 В Р ум ъ н и я в античния
град Д иногеци я с а ‘били открити землянки, които в ъ з основа на керамичния м атериал а в т о
рите д ати р ат от X — XI в. М атери ал ите са били р азп о л о ж ен и неп осредствен о на римско-визан-
тийските развалини, д а т и р а щ и от I V —VI в., без да е о т к р и т п р о м е ж д у т ъ ч е н жилищ ен слой,
нито някакви стерилни отлож ения. Авторите о б яс н ява т липсата на пр ом е ж д у т ъ ч е н слой м е ж д у
двата к у л тур н и пласта с появяването извед н аж в X в. на многочислено население, д о ш л о от
д р у ги повече или по-м алко отдал ечен и места.2 Обаче а ко ново население се е заселило в ъ р х у
Обр. 27. Профили на устия на съдове, украсени чрез излъскване

Fio-. 27. Profils de cols de vases lustres
античните развалини едва в X в., в п р о д ъ л ж е н и е на три века неминуемо би се об р азу вал един
междинен стерилен пласт. И в този случай щ е трябва д а се приеме, че средн овековното поселение
се е о б разувало тв ъ р д е с кор о след р а зр у ш ав а н е то на античната Д иногеция. С л е д о в а т е л н о и
тук керамичният материал, кой то е подобен на този о т с редн о в еков н о то сел ищ е д о Р а згр а д ,
Ще трябва д а се д а т и р а от кр а я на VII или най-късно от началото на VIII в.
С л едователно д ан ните от разкоп ки те на г р а д и щ е т о при Р а зг р а д и приведените аналогии
със съседните стран и ни д ав а т правото д а приемем, че керам иката от п ъ рв ата група, р аботена
чз грънч ар ско колело, се появява в наш ите земи о щ е в к р а я на VII в., ко ето с ъ в п а д а с
периода на о б разу ван е то на б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а .
М атери алите от г р а д и щ е т о при Р а згр а д д ав а т в ъ з м о ж н о с т да се хвърли известна светлина
върху появата и д а т и р о в к а т а и на в т о р а т а група кер а м и к а в наш ите земи. Т я е т в ъ р д е по-
1 ’b o p t j e М а н о - З и с и , М и р j а н а Л у б и н к о в и Н , М и л у т и н В . Г а р а ш а н и н , Л о в а н К о в а -
чс виН, P a j K o В е с е л и н о в и h, Защитно изкопаваше код Панчева, Музе]и, № 1, 1948, стр. 94.
2 G h. § t e f a n §i colaboratori, Sapaturile arheologice de la Garvan, Materiale ji cercetari arheologice,
v - 1959, стр. 584.
д о б н а по техника, форми и начин на у к р а с а на керамиката, п р и с ъ щ а на т. нар. салтово-

маяцка ку л тур а, к о я т о е р азпространена в ю ж ните области на С ъ в е т с к и я съю з, гд е т о се д а
тира от VIII— IX в.1 Н а п о с л е д ъ к бе и зк азано мнение, че тази кер ам ика е донесена о тта м от
Обр. 28. Фрагменти от съдове със светлозелена глеч

Fig. 28. Tessons de vases avec verni vert clair
п р а б ъ л г ар и те .2 П р а б ъ л г а р и т е ид ват у нас о щ е в VII в. и в 680/81 г. заедн о с ъ с славяните

о б р а з у в а т б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а . С л е д о в а т е л н о те би тр яб в а л о д а д о н е с а т съ с себе си
този вид к ерам и к а ощ е през VII в. Н аличието на ф рагм енти от тази керам ика заедно
с ф рагм ентите о т пър вата гру п а св ид етел ств у ва, че у нас тя се е появила по-рано,
о т к о л к о т о на Север в салтово-м аяцката кул тура. На въп р о с а, о т к ъ д е се е появила тя
1 И. И. Л я п у ш к и н, Памятники салтово-маяцкой культуры в бассейне Дона, МИА СССР, № 62, стр. 116.
2 М. И. А р т а м о н о в , К вопросу об археологических памятниках славян и праболгар на Нижнем Дунае,
стр. 7 ; С. С т а н ч е в , Ст. И в а н о в , Некрополът до Нови пазар, стр. 110.
vK отговор д ав ат, на п ъ р в о място, разкоп ки те на г р а д и щ е т о при Разград. В антич

ния' културен п л аст н а р е д с типичната за рим ската и ранновизантийската к у л т у р а яс-
н0червена керам ика имаш е ф рагм енти о т светлосива д о бре пречистена и д о б р е опечена глина,
Обр. 29. Фрагменти от съдове, изработени от светла глина

Fig. 29. Tessons de vases, exdcutes en argile claire
c разнообразни форми, у к р а с е н а чрез и зл ъ с к в а н е (обр. 30). Такива ф рагм енти намерихме и в

западната част на г р а д и щ е т о в изко пи те за основи на сгради за завода, гд е т о нямаш е с р е д н о
вековен ку л т у р е н пласт. Н якои п р о и зх о ж д а т от големи урни с ъ с светлосив цвят, изработени
на грънчарско ко л е л о о т д о б р е пречистена и д о б р е изпечена глина, звънки при удар. Те са
без д р ъ ж ки , с извито навън устие, украсени чрез и зл ъ с к в а н е (обр. 31). П о своята форма и
начин на украса тези урни от античния пласт приличат т в ъ р д е много на с ъ д о в ет е от в т о
рата група керам ика, чиято основна у к р а с а е изл ъ с к в а н е то , а Основна ф орм а — г ъ р н е т а без
д р ъ ж к и или с малки пр ъ с т е н о в и д н и д р ъ ж к и . Н я кои от д р ъ ж к и т е са с канелюри, с ко е т о
напомнят д р ъ ж к и т е на античните амфори. Сивите урни от античния пласт ние смятаме за един
по-ранен, п р ед х оден етап на в т о р а т а група керамика. П о д о б н а сива керамика, украсена чрез
излъскване, е намерена и в д р уги късноантични о б ек ти у нас. Тя е р а зпро странена и в зе
мите, които са били по д влиянието на провинциалната римска к ул тур а.1
Наличието на по-ранен етап в развитието на в т ор ата група керам ика ни дава основание
Да приемем, че тази група керам ика се е оф ормила на Юг, вероятно в земите на Б а л к ан с к и
полуостров и по Д о л н и Д у н а в , п о д . влияние на провинцилната римска сива керамика,
Украсена чрез излъскване. Този процес е започнал ощ е ве д н а г а с ъ с за сел ван ето на славяните
на Юг и зап о зн ав ан ето им с античната кул тур а.
і ; ; « - ? аключение на всичко го р е и зл о ж ен о приемаме, че в ъ р х у развалините на античния
г Рад Абритус в н еговата североизточна част след о п о ж а р я в а н ет о и р азр уш аван ето на гр ада
1Г г
I е о р г и е в а, К вопросу о материальной культуре славян и ираболгар на Нижнем Дунае, София, 1960.
И зв - на А рхеолог, и -т , т. XXIV
е възни кн ал о ср едн ов еков н о сел ско поселение. Л ип сата на х иатус м еж д у античния и средно-]
вековния културен п л аст с в и д етел ству в а, че о б р аз у в ан е то на с ре д н ов е ко в н от о сел ищ е е ста
нало т в ъ р д е с коро с л ед ра зр уш ав а н ето на града. Това би могло да б ъ д е к ъ м к р а я на VI или
началото на VII в., понеже има писмени сведения, че А бритус все ощ е е с ъ щ е с т в у в а л в сре-
Обр. 30. Фрагменти от съдове от светлосива глина, украсени чрез

излъскване, които произлизат от античния пласт
Fig. 30. Tessons de vases en argile gris-clair, lustres decouverts dans
la couche antique
д а т а на VI в. П ърв он ач ал н и ж ители на с е л и щ е т о са били славяните, к ои то били повлияни в

н якои о тнош ен ия от заварената антична к ул тур а. Б и ло в ъ зп р и е то г р ъ н ч а р с к о т о кол ел о , б и л
р азнообразени ф о р м ат а и укр а с а т а на р анн о сл авянск ата керамика. П оявили се и нов вид съдове,j
у к р а с е н и чрез излъскване, които са били с по-разнообразни форми и са с л у ж е л и пр еди м н о
за х ранене и пиене. Те во д ят началото си от стари местни традиции и к ор ен н о се разл И |
35
Обр. 31. Фрагменти от съдове от светлосива глина, украсени чрез

излъскване, които произлизат от античния пласт
Fig. 31. Tessons de vases en argile gris-clair, decouverts dans
la couche antique
чават по вън ш н и я си вид, по те х н и к а та и начина на у к р а са от д онесените от славяните г ъ р

нета. О б о со б яването на тези д в а типа керам ика е стан ало в земите на Балкански пол у остр ов
още в края на VII в. и о т т у к те започнали да се р а зп р остр ан я в ат на Север.
UN SITE D U MOYEN AG E SUR LES R U IN ES DE LA CITE A N T IQ U E D A B R IT U S
S. GEORGIEVA
(Resume)
L auteur, en se b asan t sur les m ateriaux archeologiques recueillis lors des tra v a u x de sau-
vetage au lieudit „ G r a d is t e “, pres de la ville de Razgrad, en Bulgarie du nord-est, est arrive aux
conclusions s u iv a n te s : Sur les ruines de la cite antique d A b ritu s, apres un violent incendie qui
ravagea la ville et la detruisit, une nouvelle ag glom eration rurale se form a dans la partie nord-
est de la ville ancienne.
L’absence d ’un hiatus e n tre les deux cou ch es archeologiques — 1’a ntique et celle d u M oyen
Age — te m oigne que ce site s’est form e im m ed iatem ent ap re s la d e s tr u c tio n de la ville. La fon-
d a tio n de ce site rem onte vraissem blablem ent a la fin du VI-е ou au d e b u t du Vll-e siecle,
car on r e tr o u v e le nom d ’A britus chez P ro c o p e qui le fait figurer d a n s la liste d e s forteresses
reedifiees par Justinien. D’autre part, Hierocles dans son ecrit „ S y n e k d e m o s “ rem arque q u A b ritu s
etait l’un des c e n tre s les plus im p o rta n ts de Basse Mesie. Les prem iers h ab itan ts de ce site
e taient de s Slaves qui eleverent leurs h a b ita tio n s sur les ruines a ncien nes en se d o n n a n t seule-
m ent la peine d ’egaliser le terrain a la surface, sans em ployer ni les restes d ’edifices ni le mate-1
riel de pierre e xistant pour leur c o nstruction. Cela p e u t s’expliquer par la dec a d en ce de l’economie
de l’epoq ue de l’e sclavag e e t le reto ur a l’econom ie d om estique qui se produisit a la suite des incursions
en te rre bulgare de tribus v e n u e s d u N o rd et d o n t la culture etait plus p rim itive. L ’ancien Ab-
ritus d e tru it n ’a jamais ete reedifie, mais sa civilisation a laisse son em preinte sur les nouveaux
habitants. C ette influence s’est s u rto u t refletee sur la ceram ique car les Slav es em ployaient cou-
ram m ent des u stensils d ’argile. Ils c o m m e n c e ren t a les travailler au tour, ce qui rendit les formes ,
et la d e co ra tio n de la ceram ique slave de la prem iere periode plus variee (Fig. 12, a). C ’est alors
q u ’a p p a ru t un n o u v e a u g en re de poterie en argile gris fonce purifiee a deco r lu stre e t qui servait
su r to u t de vaisselle usuelle (Fig. 12, б — г). Elle se distingue to ta le m e n t par son apparence, sa
technique et sa d e c o ra tio n de la poterie que les Slaves av aien t a p portee. Son origine do it etre
re c h e rc h e e d a n s la ceramique grise rom aine regionale lustree, r e p a n d u e au IV-e— VI-е siecles
en Bulgarie, en Roumanie, en Hongrie, en P o lo gne et en Ukraine. II existe peu de ceramique
slave travaillee a la main et au tour primitif (Fig. 24). D’a u tre part, on n ’a pas tro u v e de couches
archeologiques interm ediaries dans ce site. C’est pourquoi, par analogie av ec d ’au tres sta tio n s de
la Bulgarie d u n ord, de Yougoslavie e t de Roumanie, l’a u te u r considere que l’origine de ces deux
ty p e s de ceram ique de R a z g ra d — vases en argile grise ou roug e a o r n e m e n ts incises, e t vases
en argile gris fonce lustree — dates g e n e ra le m en t du IX-e x i - e sifecles, re m o n ten t en realite a
une £p oque plus reculee. C ette poterie a ete ex ecu tee par les Slaves qui se sont etablis au sud
du D a nu be et plus tard aussi par les P ro to b u lg a re s. Ceux-ci o n t subi l’influence de la ceramique
fagonnee a la m ain et au to u r primitif de s S laves et des traditions locales, des la fin du VH-e
siecle. C’e st d ’ici q u ’elle s’e st repand ue au nord, en Roumanie, et au sud vers les ste p p e s russes.
L’opinion de c e rta in s auteurs, suivant laquelle c ette ceram ique a urait e te introdu ite au sud du
D a nu be par les P ro to b u lg a re s, ne saurait etre retenu e par suite de la non -co n c o rd a n ce chronolo-
gique. Celle-ci a p p a r tie n t a la culture s a lto m a y a te d atee d u VIII-e — X-e siecles e t d o n t l’aire
de diffusion e ta it situee au N ord des ste p p e s russes meridionales. Or, les P ro to b u lg a re s s’etabli-
rent d a n s la Peninsule balkanique d e s le VII-е siecle et ils au ra ie nt du avoir dans ce cas une
ceram ique deja formee.
РАН НО СРЕДНОВ ЕКОВНИ ФИБУЛИ В БЪ Л ГА РИ Я
С тамен М ихайлов
Фибулите са важ ен а рхеологи чески материал. Т я хн от о значение се о п р е д е л я преди

всичко от ф а кт а , че те са тяс н о св ъ рзан и с облеклото. П осл едн ото , ка к то е известно, е р а з
лично у различните народи, и т ъ р п и б ъ р зи промени д а ж е у един и с ъ щ народ. Тези
изменения се о т р а зя в а т и в ъ р х у развитието на ф ибули те, които се св ъ р зва т с ъ с строго
определени исторически периоди, и по т а я причина н аред с монетите са точно д а т и р а щ
материал, кой то м ож е д а с л у ж и за о пределян е в р е м е то и на др уги по-неопределени в хро-
нологично о тно ш ен ие археологи чески материали. О свен ка т о битови предмети, които
хвърлят известна светлина в ъ р х у някои п од робн ости на об ле к л о то , ф ибули те п р е д с т а в
ляват определен интерес и к а т о произведения на п р и л о ж н о т о изкуство.
В нас т о я щ а т а р а б о т а щ е се спра на л ъчо ви дн ите ф ибули в Б ъ л г а р и я .1 З а тях в наш ата
специална л и т е р а т у р а не с ъ щ е с т в у в а т почти никакви проучвания. Н ещ о повече, не е
направена дори и п ъ р в а т а с т ъ п к а — д а б ъ д а т съб ран и и обнародвани всички м атериали
от тоя вид. П о с л е д н о то о б с т о я т ел с т в о значително затру дн ява и дори прави н е в ъ зм о ж н о
написването на п о-о б об щ и т е л н и трудове, к а к то и разр е ш а ва н ет о на редица важни въпроси,
свързани с п р о и зв о д с т в о т о и разпро странени ето на този вид паметници.
П оради ф акта, че л ъ ч о в и д н и т е фибули от Б ъ л г а р и я са слабо известни и в ч у ж
бина, к ъ д е т о в специ алн ата л и т ер ату ра са отминати почти без внимание, както и поради
голямото им значение за изучаването на м е ж д у п л е м е н н и те отнош ения на Б а л к ан ски
полуостров през преходния период о т р об о в ла д е л ск а та к ъ м ф ео дал ната епоха щ е об ърна
особено внимание в ъ р х у ф актическ ия материал, ка т о за всяка фибула, к о я т о ми е била
достъпна, щ е д ам подробн о описание.
Засега най-много л ъ ч о ви д н и ф иб ули се пазят в А рхеологическия музей в София. Те всички
са обнародвани, но по незад ово л ител ен начин. Фибули о т тоя тип се намират и в сбирките
на други музеи в с т ран ата, к а т о Варненския, С тарозагорския, Ломския, С вищ овски я и др.
Ф ибули о т А р хеол оги ч еск и я м у зей в С оф ия
1. Ф и б у л а и н в . № 2 95 82 (обр. 1, 3 и 2, 3). И зл я т а от с р е б р о в специален ка л ъ п .

Състои се от челна и с тъ пал на плочка,3 съединени с д ъ га , и от д в у ст р а н н а ж е л я зн а спи-
1 .Лъчовидни“ или , лъчисти“ — и двата термина са еднакво приемливи.

Всички фибули от Археологическия музей в София са записани в инвентарните книги на ранносредно-
вековния отдел.
Под челна плочка (Kopfplatte) в литературата за този тип фибули се разбира плочката, върху която е
закрепен пружинният механизъм, а под стъпална (Fussplatte) — оная, на която се намира иглодържателят. Пове-
изследователи обаче са на мнение, че при закопчаването на дрехата фибулите са били поставяни с лъчите
У, така че челната плочка е стояла на мястото на стъпалната и, обратно, — стъпалната на мястото на челната,
лой Условния характер на тези обозначения ще продължавам да си служа с тях в настоящия труд, съзнавайки
• че всяко изменение в досегашната терминология ще предизвика повече обърканост, отколкото прегледност.
щ
38 С. Михайлов
рала, при крепен а чрез запойване к ъ м г ъ р б а на челната плочка. Д в е т е плочки, д ъ г а т а и

и г л о д ъ р ж а т е л я т са о т л е т и наведнаж и с ъ с т а в л я в а т едно цяло. С пи ралата е увита около
ж ел язна ос, направена от отд е л н а тел. И г л а т а не е запазена. О т спиралната п ру ж и н а са
Обр. 1. Сребърни фибули и колан на плочка от Садовец

Fig. 1. Silberne Fibeln und Gtirtelplatte aus Sadovec
налице о т е д н а та страна два зав и т ъ к а, а о т д р у га т а — три. Всяка половина на п ру ж и н ата е

имала 8 — 10 спираловидни извивки. Д ъ г а т а е счупена на две, а после съеди нена по ср е д
ством с р е б ъ р н а пластинка, занитена с едн о сре б ъ р н о и едно медно нитче. В ърх у лицевата
страна на д в ет е плочки едва личат сл е д и от позлата. Ч ел н ата плочка има тр иъгъ л на
форма. Встрани тя за в ъ р ш в а с по едн о п р а в о ъ г ъ л н о поле, за п ъ л н ен о с есовиден, плоскостно-
релеф ен орнамент. М е ж д у тези д в е малки полета в рам ка с форма на б алдахин е затворено
д ру го , по-голямо поле, укр а с ен о с релефни спирали. Б а л д а х и н о в и д н а т а рам ка пред ставлява
висок р ъб , у красен с вд л ъ б н а т и точици и луновидни сегменти. З а т в о р е н о т о в тая рамка
поле е р азд ел ен о на две симетрични половини, в с я к а о т кои то има по д в а чифта скачени
волути, изп ълнени релеф н о с рязко очертани р ъ б о в е . И в д в ат а края на горния х о р и зо н
тален б о р д ю р на ра м ка т а има по едн о гнезд о с к р ъ г л а ф о рм а за цветни стъклени
зр ъ н ц а (гранати), имитиращ и скъпоценни кам ън и. С т ъ к л е н и те зр ъ н ц а не са запазени.
По п ери ф ери я та на челната плочка се в и ж д а т пет и зд а т ъ к а с образи на животински
глави — м ож е би гущери. Д в а от и зд а т ъ ц и т е са р азпо л о ж ен и един с р е щ у друг, т. е. под
прав ъ г ъ л на н а д л ъ ж н а т а ос на ф ибулата. С ъ щ е в р е м е н н о те са в о с т а и на спиралната пру
жина. О с тан али те три ж ивотински глави са р азполож ени у с п о р е д н о на н а д л ъ ж н а т а ос на
ф и б у лата, ка т о ср ед н а та с ъ в п а д а с тази ос, а страничните изли зат от д в ете право
ъгълни полета, ф л а н к и р а щ и б ал д а х и н о в и д н а та рамка на центр ал но то поле. Последните
тр и издатини силно по д ч ер т а ва т т р и ъ г ъ л н а т а ф орма на чел н ата плочка. Д ъ г а т а , която с ъ
единява д в ет е плочки, е ко р у б е с та (конкавна) о т к ъ м гъ р б а и изп ъкн ала (конвексна) откъм
лицето, ко е т о е у к р а се н о с р азвод от волути.
Ранносредновековни фибули в България ^
С тъп алн ата плочка им а удълж ена ром бовидна ф орм а с релеф ен ръб по краи щ ата
у к р а сен , к а к т о и ч ел н а т а п л оч к а, с непрек ъ снат ни з о т в д л ъ б н а т и т о ч и ц и . В д о л н и я край
к ой то с е у д ъ л ж а в а и и зо с т р я , п л о ч к а т а за в ъ р ш в а с ъ с ст и л и зи р а н а ж и в о т и н ск а гл ав а. Раз-
Обр. 2. Сребърни фибули и колан на плочка от Садовец, гледани откъм гърба

Fig. 2. Silberne Fibeln und Giirtelplatte aus Sadovec, Riickseite
положени симетрично една с р е щ у д р уга по периферията на плочката се в и ж д а т три чифта

дупки, получени чрез стилизация на птичи глави с об ъ р н а т и к ъ м в ърх а на плоч ката клюнове.
Върху някои от тези птичи и зоб раж ен и я личат д о б р е очите и перата, първите означени с
кръгчета, а втор ите — с успоредни набраздявания.
Полето на плочката е р а зд ел е н о на две симетрични части. У к р асата на всяка една от
тях се с ъ с т о и от с ъ еди нени в н еп рек ъснат развод единични волути, об р азу в ащ и о рнамент от
есовидни мотиви.
В ърху г ъ р б а на п л оч ката при и г л о д ъ р ж а т е л я се в и ж д а полепнала тъкан, д о с т а
фино изработена. Не е ясно дал и т ъ к а н т а п р о и зх о ж д а от облеклото, на ко ето е стояла
фибулата, или от плата, в кой то последната е била увита.1 И двете плочки о т к ъ м гъ рба
са плоски и масивни. Н и к а к ви вд л ъ б н а т и н и не се за б е л я зв а т и при ж и во ти нски те глави.
Единствено в д л ъ б н а т а , т. е. немасивна, е д ъ га т а .
Фибулата има следн ите по-важни р а з м е р и : максимална д ъ л ж и н а заедн о с д в е т е ж и
вотински глави, разполож ен и в н а д л ъ ж н а т а ос на ф и б у л а т а — 17,5 см. Нам ерена е при
Разкопките на С а д о в ск о кале, Л у к о в и т ск о , през 1934 г. и о б н ар одв ан а от Ив. Велков.2
2. Ф и б у л а и н в . № 2 95 93 (обр. 1, 1 и 2, 1). По форма, украса, размери, изр аб отка и
състав на метала тази ф и б у ла е съвсем еднаква с ф иб у ла № 2958, заедн о с к о я т о е на-
Мерена. Н езначителните различия в размерите (ф ибул а № 2 9 5 9 има д ъ л ж и н а 17 см и ши-
1 I V. W е 1 k о w, Eine Gotenfestung bei Sadowetz (Nordbulârien), Germania, 19, 1935, стр. 153.
П ак там, табл. 18, обр. 1 — дясно.
3 П ак т ам, табл. 18, обр. 2.
рина 10,9 см) се д ъ л ж а т отчасти на технически причини, с в ъ р за н и с о тли ването, от-

части на ф акта, че в т о р а та ф ибула е повече и зт р и т а ; и згл еж д а, че и д в ет е са излети g
един и с ъ щ к а л ъ п . И пъ рвата, и в т о р а та са счупени през с р е д а т а на д ъ га т а , а д в ет е ищ
части са съ е д и н е н и посред ством с р ебър н а пластинка, сръчно закреп ена с пом ощ та на две
ср ебър н и нитчета. С ъед иняването е и зв ъ р ш е н о ощ е по-грижливо, о т к о л к о т о при първата
ф иб ула, занитването почти не се за б ел я зв а о т к ъ м л ицевата стран а на д ъ г а т а . Двете
ф ибули очевидно с ъ с т а в л я в а т ко м п л ек т и са били носени заедно. А ко се с ъ д и от тяхното
със т о ян и е и особен о от с ъ стоян и ето на втората, която е много изтрита по к р а и щ а т а и из
п ъ к н а л и т е части, м ож е да се заклю чи, че ф и б у ли те са били носени от различни лица
кои то са си ги п ред ав али по насл едство в про д ъ л ж е н и е на т в ъ р д е д ъ л ъ г период от време.
О т д р у г а страна, ф а к т ъ т , че са били т а ка ст ара т е л н о закъ рпени, е д о известна степен
указан ие за това, че п ро и зво дств ото на такива изделия не е било масово, обстоятелство,
к о е т о е о б у сл а в я л о и специалните гриж и за тях н о то запазване.
3. Инв. № 2 9 6 0 (обр. 1, 2 и 2, 2). Н ер а зд е л н а част (от типологична гледна точка) от
описаните по-горе м атериали п р е д с т а в л я в а една коланна плочка, излята от сребро, което
по качество не се различава от с ре б ро т о на фибулите. П л о чк а та е намерена заедн о с
д в ет е фибули. По ф орм а тя много прилича на стъ п а л н и т е плочки на д в ет е сребърн и фи
були — п р е д с та в л я в а своеобразен ром б с у д ъ л ж е н а д олн а част, к о я т о й придава мечо-
видна форма.
4. Ф и б у л а и н в . № 7 4 3 (обр. 3, 5). Ф и бул ата е от бронз. И з р а б о те н а е к а к то предиш
ните чрез отливане. О тличава се от т я х обаче по ф ор м ата на челната плочка, ко я то е полу
к р ъ гл а или по-точно ш естостранна.
О т п ери ф ер и ята на челната плочка излизат пет лъча, к о и то д о с т а се отли чават от зоо-
м орф ните и зд а т ъ ц и на сребър н ите ф ибули от Садовец. Т у к вече наистина м ож е д а се говори
за лъчи, и то не т о л к о в а затова, че те ням ат зоом о рф на форма, а з а щ о т о са разположени
ради ал но спрямо ц ен търа, от който е описана п о л у о к р ъ ж н о с т т а на челната плочка. Л ъ ч и т е са
ориентирани по д и а гон а л и те на полигона, к а т о два о т тях л е ж а т в о с т а на пружинния
механизъм. П о л е то на плочката е р а зд ел е н о на две части, всяка от к о и то е украсена с ре
лефни мотиви от двойни волути. К онтур ите на полето са очертани с д ъ л б о к а врязана линия
и с д в а р е д а в д л ъ б н а т и три ъгъл н и формички. С цел да изпъкне по-ясно у к р а с а т а в д л ъ б н а
тините, и згл е ж д а , с а били запълнени с бяла паста. Л ъ ч и т е са п л ъ т н о изливани и имат
г ъ б о в и д н а ф о рм а с 3 — 4 набраздявания под п о л у к р ъ г л о разш ир ената им в р ъ х н а част. Върху
с редн и я и д в ат а ср е щ у п о л о ж н и л ъ ч а в о ста на спиралата се в и ж д а по една с т ъ к л е н а ин
к р у с т ац и я. С т ъ к л е н и т е зрън ца са поставени в д ъ л б о к и по л ук ръгли гнезда и се издават над
п о в ъ р х н о с тт а на плочката.
С т ъ п а л н а т а плочка има с ъ щ а т а ф орм а, каквато имат и с т ъпал ните плочки на сребърните
ф и б у л и от Садовец, а у красата й напомня укр а с а т а на челните плочки на с ъ щ и т е фибули.
И т у к плоч ката з а в ъ р ш в а в долния си край с ж и во ти нска глава. И зо б р а зе н о т о ж и в о тн о обаче
е различно от онова, к о е т о видяхме на с ъ о т в е т н о т о м ясто при ф иб ули те от Садовец. Вместо
за о с т р е н а муцуна, напомнящ а глава на г у щ е р , т у к ж и в о тн о то има ш и р ока муцуна с големи
ноздри. З а р азл и к а от л ъ ч и те на чел н ата плочка тази глава не е п л ъ т н о излята — гърбът
й е леко издълбан . М о д е л и р о в к а т а й обаче е д о б р а , особено в сравнение с лъчите, чиято из
п ъ к н а л о с т о т к ъ м л ицевата страна е много слаба. К акто и при ко л а н н а та плочка от Са
д о вец , с т ъ п а л н а т а плочка има ш ест гнезда за инкрустации съ с запазени в тях червени
с т ъ к л е н и зр ъ н ц а. П осл едн ите са т а к а разп ол ож ен и , че очертават к о н ту р и те на плочката.
Д в е т е ин крустирани с т ъ к л а , р азп ол о ж ен и неп осред ствен о до ж и в о ти н с к а т а глава, изглежда,
и м и ти р ат очите на ня к ак в о ж ивотно, к о е т о е едва загатн ато. З а р азл и к а от д вете сребърни
ф ибули т у к к о н тур н и я т р ъ б на плочките не е по-дебел от полетата, к о и то той обрамчва.
П о тая причина р ъ б о в е т е и полетата л е ж а т на една и с ъ щ а плоскост. Д е б е л и н а та на плоч
ките сл е д ов а т е лн о н ав с я к ъ д е е еднаква.
Ранносредновековни фибули в България 41
Д ъ га т а , к оя то съ ед и н я в а д в е т е плочки, е силно и зв и т а , с почти о б л о л и ц е и кух ко-

бест гръ б. Л иц евата й страна е ук расен а с есови дн и м оти ви . Г ърбът на ф ибулата е
п л о съ к , к а т о л е к о е вдлъбната сам о ж ивотин ската гл а в а . Ф ибулата е им ала двустранна
Обр. 3. Лъчовидни фибули в Археологическия музей в София

Fig. 3. Sprossenfibeln im Archaologischen Museum in Sofia
спирала, к о я т о сега липсва, с ус т р о й с тв о в об щ и линии по д о бн о на това, ко е т о вид яхм е при

фибулите от Садовец. С ъ щ о т о тряб ва д а се к а ж е и за и г л о д ъ р ж а т е л я , к ой то т у к обаче е
по-висок. Ф и бул ата има о б щ а д ъ л ж и н а 17,9 см и м аксим ална широчина — 9,3 см. С л е ди от
позлата не личат. П р о и зх о д неизвестен. Ф и булата е купена от частно лице през 1907 г.
О бнародвана е от Т а ке н б е рг.1
5. Ф и б у л а и н в . № 4 9 9 (обр. 3, 6). Бронз, изливана в кал ъп . По форма съвсем
подобна на ф ибула № 743. Н езначителна разлика има само в у к р а с а т а , к о я т о с ъ д ъ р ж а
същите мотиви, но р а з п о л о ж е н и по различен начин. С т ъ к л е н а ин крустация има само в ъ р х у
средния акси ален л ъч, л и ц е т о на д ъ г а т а е укр а с е н о с вд ъ л б а н и т р и ъ г ъ л н и формички, а
встрани от тях в м есто есов и д е н орнам ент се в и ж д а т н а д л ъ ж н и набраздявани я. Ф и бул а та е
ла позлатена. Р а з м е р и : д ъ л ж и н а 13,3 см, максимална широчина 6,4 см. Ф ибулата произ-
К. T a c k e n b e r g , Germanische Funde in Bulgarien, ИАИ, V, 1928— 1929, обр. 132.
И зв. на А рхеолог, и -т, т. XXIV

х о ж д а от г р а д и щ е т о д о с. Арчар, Видинско. Купена е от частно лице през 1900 г. и е об-

народвана от Т а кен б е рг.1
6. Ф и б у л а и н в . № 498 (обр. 3, 4). Бронз. П о форма, у к р аса и ра зм е р и нап ъ
с ходна с ф и б ула № 499. Е д инствената разл ика м е ж д у тях е, че вт о р а т а ф и б ула е с 3 мм
п о -д ъ л га от п ърв ата. К акто сре
б ъ р н и т е фибули от С адовец фи
були № 498 и 499 с ъ с т ав л я в а т не
р азд ел ен чифт и са носени като
ком плект. О б с т о я т е л с т в а т а на на
мирането и на постъпването в му
зея са същ ите, ка к т о и при № 499.
О б н а ро два н а от Такенберг.2
7.
3, 3 и 4. 3). И зл я та от бронз,
В общ и линии ф орм ата е същ ат а
к а к то и при № 498 и 499. Разли
к а т а се с ъ с т о и в с л е д н о т о : вме
сто половинка от дван адесето
странен полигон челната плочка
пред став л яв а нап ълн о оформен по
л у к р ъ г. П етте л ъ ч а са разполо
ж ени по с ъ щ и я начин, но имат
различна ф орм а — разширението
не е при пъпковидния за в ъ р ш ъ к
на лъча, а под него. П о тая при
чина т у к л ъ ч и те вм есто гъбо
видна имат пирамидална форма
Р ом б о видн о то очертание на стъ
палната плочка е много по-ясно
изразено. При разгледаните по-го-
Обр. 4. Фибули в музея в Хале (ГДР) Р е ф ибули тая плочка е силно
Fig. 4. Fibeln im Museum in Halle (DDR) у д ъ л ж е н а в д олн ата си част. Тук
т а ко в а у д ъ л ж а в а н е няма. Няма и
гнезд а за инкрустации по лъчите. В ърх у с т ъ п а л н а т а плочка, освен обичайните ш ес т стъклени
инкрустации, кои то се с р ещ ат и при ф ибули № 743, 498 и 499, се в и ж д а т о щ е две легла
за с ъ щ а т а цел. Е д н о т о има п р а в о ъ г ъ л н а ф о рм а и се намира м е ж д у ж и в о ти н с к а т а глава на
с т ъ п а л н а т а плочка и един от о стрите в ъ р х о в е на ром бови дн ия бордю р, а д р у го т о — с по
л у к р ъ г л а ф ор м а — о б разу ва муцуната на ж и в о тн о то . У к ра с а та се с ъ с т о и от релефни волути,
и зп ъ л в а щ и малки полета. П осл едн ите са очертани с релефни линии, к ои то следват конту
рите на волутите. У к расителн ите мотиви не се различават от тези на описаните по-горе
фибули. Н езначителна е разликата и в с ъчетани ето на тези мотиви. Онова, к о е т о м оже да
се нарече техническа особеност на тази у к р а с а , е о б стоятел ство то, че т у к имаме работа с
имитация на ф илигранната техника — м еталическите нишки са получени при сам ото отлИ'
ване. П о б о р д ю р н а т а рамка на с т ъ п а л н а т а плочка се виж да с ъ щ и я т орнамент, който наблю
давам е и в у к р а с а т а на коланната плочка о т Садовец. Д р у г а о с о б ен о с т на тая фибула
о т кр и в ам е в направата на д ъ га т а . П о с л е д н а т а е по-слабо извита, о т к о л к о т о при другип
фибули, и главно тя има с ъ в ъ р ш е н о пл о с ка форма. О т к ъ м ли ц е в а та страна има рязко
1 T a c k e n b e r g , цит. съч., обр. 133.

2 T a c k e n b e r g , цит. съч., обр. 133, Ь.
Ранносредновековни фибули в България
профилирай ръб, който р а зд е л я д ъ г а т а -на две по д ъ л ж и н а . Н а л ицевата страна на ф ибулата

т у к - т а м личат следи от позлата. П руж ината, к а к т о и при д ру ги те фибули, е била едноспи
рална. Размери : д ъ л ж и н а 10,6 см, максимална широчина 4,8 см. Ф ибулата пр о и зх о ж д а от Арчар.
Кѵпена е от частно лице през 1909 г. и е обнародвана от Такенберг.1
8. Ф и б у л а и н в . № 9 2 8 (обр. 3, 1). И зл я та от бронз. П о ф орм а е близка д о о с т а
налите бронзови фибули. П р и т е ж а в а обаче и някои с ъ щ ес т в ен и отличия. Така петте л ъ ч а
представляват почти сферични топчета. С челната плочка те се с ъ е д и н я в а т посредством
е д н о пръстенче. У кр а с а та се с ъ с т о и от прост плетеничен мотив, образуван от релефни линии
и з а о б и к о л е н о т в с я к ъ д е с релеф ни точици. П о с ъ щ и я начин е обрамчена и у к р а с а т а на
стъпалната плочка, к ъ д е т о освен д в е волути, се в и ж д а и мотив, подобен на б у кв а т а Ф —
всичко това за т в о р е н о в и з д ъ л ж е н а ромбовидна рамка с двоен кон турен ръб, маркиран
отвън с точици, а о т в ъ т р е с неп рекъ сната релефна линия. З а разлика от всички разгледани
дотук фибули с т ъ п а л н а т а плочка з а в ъ р ш в а не с животинска, а с ч овеш ка глава. Д ъ г а т а е
съвсем леко извита и с ъ щ о к а к т о при № 8 0 1 е плоска. Все в отличие от д р у ги те фибули
тук пруж инн ият м еханизъ м е съвсем опростен — той е имал една еди нствена опорна точка.
И зработката е сравнително груба. Това се д ъ л ж и на о б сто я тел ств ото , че ф и б улата не е била
ретуширана с л е д изл и ван ето й. Т ъ к м о с този си суров, ощ е необработен око н чател но вид
тя става о щ е по-интересна за нас, за щ о т о п о т в ъ р ж д а в а изказаното по-горе предполож ение,
че след отли ването им ф иб ули те са били под лаган и на д о п ъл н и тел н а о бработка, за д а б ъ д а т
отстранени получените при о тли в а н е то грапавини. Р а зм е р и : д ъ л ж и н а 5,7 см, максимална ш и
рочина 3,5 см. С л еди от по зл ата не личат.
Ф ибулата п р о и зх о ж д а о т М акед он и я (неизвестно точно о т к ъ д е ). Купена е о т частно
лице през 1910 г. и е о б н аро дван а от Т акенберг.2
9. Ч а с т о т ф и б у л а и н в . № 3 2 1 5 (обр. 3, 2). И зл я т а от бронз. Запазен е само
върхъ т на с т ъ п а л н а т а п л о ч ка — ч о в еш ка маска, т р ети ран а плоскостно, с ъ с слаба м одели-
ровка, но с ясно означени п од ро бн ости — очи, уста, нос, коса. О тстрани вм есто р ъ ц е е
имало някакви зоо м ор ф ни изо б р аж ени я. П о л е то на плоч ката е било укр а с е н о с релефни есо-
вицни завитъци. Л и ч а т д в е к р ъ г л и гн е зд а за ин крустация на с тъкл ен и зрън ца. Ф ра гм е н т ъ т е
покрит със сиво-зелена патина. О т к ъ м г ъ р б а чо веш ката глава е издълбан а.
Размери: д ъ л ж и н а при сегаш н о т о с ъсто ян ие 4,9 см, максим ална широчина 3,2 см. Ф и бу
лата е намерена д о гр. Ямбол, в м естността, д е т о се предполага, че е бил тракийският гр а д
Кабиле. О ткупен а от м узея през 1940 г. и о б нар одван а от Вернер.3
10. Ч а с т о т б р о н з о в а ф и б у л а от м естн остта „ К и р и к а “ при с. Калугерица, Кола-
ровградско. Ф р а г м е н т ъ т е от д яс н а страна на челна плочка (при полож ение че ф и б у л а т а е
обърната с л ъ ч и те надолу). Запазени са д в ата десни странични лъча и част от плочката.
Лъчите з а в ъ р ш в а т с почти к р ъ г л и пъпки, л е к о в д л ъ б н а т и о т к ъ м гъ р б а . Те се с ъ е д и н я в а т с
плочката п осред ство м ш ийка с три нареза. П л очк ата има две д ъ л б о к и контурни бразди с
остър профил. Д ъ г а т а на ф и б у л а т а е намерена отделно. Т я се съ с т о и от е д н а в ъ зш и р оч ка,
леко извита пластинка, у к р а с е н а о т к ъ м л ицевата стран а с три д ъ л б о к и бразди. По данни на
Фехер тази д ъ г а има д ъ л ж и н а 2,6 см и широчина 1 см.4
По запазен ата част м огат д а се ус т ан о в я т разм ерите на цялата плочка, а им енн о: д ъ л
жина (по оста на иглата) 3 см и широчина (по о ста на пруж инния механизъм) 4,5 см.
Фрагментът е о б н ар о д в а н от Геза Ф ехер ка т о украш ение.6
П . Ф и б у л а о т Е с к у с . И з л я т а от бронз. На челната плочка пет лъчи. В ърху средния
и Двата ср е щ у п о л о ж н и л ъ ч а са инкрустирани червени с тъ кл ен и зрънца. П од обно на ф ибули те
1 T a c k e n b e r g , цит. съч., обр. 133, а.

2 П ак т ам, обр. 133, d.
' J- W e r n e r , Slawische Biigelfibeln des 7. Jahrhunderts, Reinecke-Festschrift, Mainz, 1950, табл. 28, 10.
P. Ф е х е р , Разкопки в местността Кирика над с. Калугерица, Сборник Мадара, И, София, 1936, стр. 143.
П ак т ам, стр. 144 и обр. 191, 2 1 ; за дъгата вж. п а к там, обр. 191, 12.
от Арчар с т ъ п а л н а т а п л оч ка има ром бови дн а ф орм а с ъ с симетрично р а зп о л о ж ен и стъкл ени

инкрустации. П о л ето й е укр а с ен о с изрязан с острие реш етк о ви ден о рнам ент (G itterm uster)
с ро м бови дн а форм а. В ъ р х ъ т на п л оч ката за в ъ р ш в а с ж и в о ти н с к а глава. Тази ф ибула се о т
личава от всички останали с ъ с своята р е ш е т ъ ч н а украса. Н ам ерена е в горните пластове
при разкопките в Е с к у с (с. Гиген, П л евен ско).1
12. Ф и б у л а и н в . № 3 3 3 2 . И зл ята от бронз. Форма на свастика. Рам енете на пречупения
к р ъ с т з а в ъ р ш в а т с ъ с силно стилизирани ж и воти нски глави. В с р е д а т а на с в а с т и к а т а има ин
крустация, им и ти р ащ а о ко на птица. Д е б е л и н а 2 мм. П р о и зх о ж д а ог с. П исарово, Плевенско.
П р ид о би та от м узея през 1942 г.
13. Ф и б у л а и н в . № 3333. И зл я та от бронз. З ап азен а е предна част на ж и во тн о
(кон, глиган или мечка) с подвити предни крака, извита к ъ м г ъ р б а глава и отворена уста. Л и
чат сл еди от и г л о д ъ р ж а т е л . М аксимално измерение 3,3 см.
Ф ибули в м узея в гр. Свищ ов
14. Ф и б у л а и н в . № 937 (обр. 5,2). И з л я т а от бронз. Ч е л н ата плочка об разу ва ш есто-

странен полигон, прем инаващ в п о л у к р ъ г к а к то при ф ибула № 743. И м а пет л ъча, еднакви
по ф орм а и размери. П о л е то е у кр асен о с пет едн акви релефни сегм ен та от к р ъ г, които
са леко назъбени. Д ъ г а т а е слабо извита. П о с р ед а т а й се проф илира ръб, украсен с дребни
вд л ъ б н а т и точици, а от д в ет е страни на р ъ б а — по три релефни линии и един кон тур ен ръб.
Тази у к р а с а напомня ф и б у л ат а от К алугери ца (вж. по-горе пореден № 10). С тъпалната
плочка — с ъ щ о обточена с релефен р ъ б — има ром бови дн а форма с ш ес т гнезда за инкрустации.
В ъ р х ъ т на плочката з а в ъ р ш в а с ж и в о ти н с к а глава. П олето, ко е т о е по-ниско от о к о л о
в р ъ с т н и я ръб , е зап ъл н ен о с есовидни р ел еф н и мотиви. В средата с двойна релеф н а линия
е очертан полигон с ромбовидна форма. Д ъ г а т а е л ек о извита и слабо изд ъ л б ан а откъм
гърба. П р у ж и н а т а и иглата, които сега липсват, са били ж елезни . Р а з м е р и : д ъ л ж и н а 8,7 см,
максимална широчина 4,4 см. Намерена в Н о вгр ад при устието на р. Янтра.
О свен тази еди н ствен а л ъчови дн а ф иб ула в С вищ овския музей се с ъ х р а н я в а т и други
типове фибули, които, к а к то щ е видим, с т о я т в най-тясна в р ъ з к а с п ро и зхо да и р а зп р о с т р
нението на л ъчо ви дн ите фибули у нас. Т ова са, на п ъ р в о място, известен брой късноримски
типове, на второ, емайлираните ф ибули и, на т р е то — аж урн ите. Към п ъ р в а т а група се
отнасят следните д в е фибули:
15. Ф и б у л а и н в. № 15072 (обр. 5,3). И зл ята от бронз. П о ф орм а кръ ст о ви д н а . Напреч
ното рамо, к о е т о о т го ва р я по предназначението си на челната плочка при лъчовидните
фибули, з а в ъ р ш в а в к р а и щ а т а с по едн о к р у ш о в и д н о топче. По с р е д а т а на с ъ щ о т о рамо
и в н а д л ъ ж н а т а ос на ф и б улата се в и ж д а т р е то подобно топче. З а с л у ж а в а внимание фактът,
че и три т е топчета са разполож ени радиално, т. е. ка к т о и зд атъ ц и те (лъчи те) при лъчовидните
фибули. С т ъ п а л н а т а плочка пре д с та вл я в а плоска бронзова пластинка, у к р асен а о т к ъ м ли
цевата стран а с д ва р е да кръгчета, р азд ел ен и един о т д р у г с права линия по н ад л ъ ж ната
ос на ф и б у лата. Размери: д ъ л ж и н а 6,5 см, м аксим ал на широчина 8 мм. П р о и зх о ж д а от
Н ове до Свищ ов.
16. Ф и б у л а и н в . № 1757 (обр. 5,1). И зл я та от бронз. Ч е л н ата плочка е ^оформена
в пълен п о л у к р ъ г , украсен о т къ м л ицевата страна с гравирани сегменти. И гл о д ъ р ж ате л я т
е подобен на и г л о д ъ р ж а т е л и т е при л ъ ч о в и д н и т е фибули. П руж и нни ят механизъм е имал
една опорна точка, в к о я то са пробити д ве д у п к и — ед н а та за п р у ж и н н ата ос, д р у га т а за
хо рд ата. С л ед о т л и ва н е т о й ф иб улата е била гравирана. Т ози тип има го л ям о значение за
1 По данни на Т. Иванов, ръководител на разкопките в Гиген. Фибулата е намерена през 1948 г.

2 Ноімерата на всички фибули в Свищов са взети от инвентарните книги на Свищовския музей. Тук дължа 0
изкажа благодарност на директора на музея Стефан Стефанов, който бе така любезен да ми предостави материа
лите за проучване.
откриване на произхода и типологичното развитие на л ъчов и дн ите фибули. Р а зм е р и : д ъ л ж и н а

4 2 см, м аксим ална широчина 6 мм. П р о и зх о ж д а от Нове.
К ъм ем а й л и р а н и т е ф и б у л и с е о т н а с я т с л е д н и т е н о м е р а :
17 . Ф и б у л а инв. № 1688. И зл я т а от б р о н з. Ч ел н ата плочка, м н о г о п о -г о л я м а о т
стъ п ал н ата, им а трапецови дна ф орм а, която за в ъ р ш в а с ъ с ст и л и зи р а н а ж и вотин ска глава.
П ол ето на ч ел н а т а пл очка е з а п ъ л н е н о с ж ъ л т ем а й л , в ъ р х у който се откройват п ет ср е
бърни зр ъ н ц а . П руж инният м ехан и зъ м е п р и к р еп ен към гор н и я тесен край на ч ел н а та
плочка. Р а з м е р и : д ъ л ж и н а 4,3 см , м а к си м а л н а ш и р очи н а 4 мм. Н а м ер ен а в Н о в е .
1 8 . Ф и б у л а и н в. № 1976. И зл я т а от бронз. Ф о рм ата и ус т р о й с тво т о й са под обн и на
ф орм ата и у ст р о й с тво т о на ф и б у л а № 1688 с тая разлика, че челната плочка т у к вместо
трапецовидна е ром бовидна. П о л е то й е запъл н ен о съ с син емайл, от к о й то и з п ъ к в а т р е
лефни т р и ъ гъ л н и ч е т а. О т с тр а н и това поле е ограничено от три релефни ръба. И гл а та и
иглод ърж ател ят са отчупени. Р а зм е р и : запазена д ъ л ж и н а на ф и б у л а т а 3,4 см, максим ална
широчина 1,8 см. П р о и з х о ж д а от Нове.
19. Ф и б у л а и н в . № 1789. И зл я та от бронз. Ро м б о в и д н а ф орм а б ез разчленяване. В ъ р х о
вете на ромба при пру ж инн ата ос и при и г л о д ъ р ж а т е л я н а п одоб яват плоско изработени ж и
вотински глави. О чите на ж и в о тн и те са означени с кръгчета. Л и ц ев ата страна на плочката
е украсена с растителен мотив — четирилистник с у д ъ л ж е н и бадемовидни листа. П о кр аи
щата ро м б ъ т е о бточен с ъ с силно назъбен ръб. Р асти тел н и я т мотив е зап ъл н ен с червена
паста, ъ г л и т е на ром ба — с бяла, а полето на плочката — с ъ с зелена. Р а з м е р и : д ъ л ж и н а
4,3 см, м аксим ална широчина 2,4 см. П р о и зх о ж д а от Нове.
20. Ф и б у л а и н в . № 1692. И зл я та от бронз. По ф орм а п р а в о ъ г ъ л н а с л еко и з д ъ л б а н
гръб. П лочката при и г л о д ъ р ж а т е л я за в ъ р ш в а с три в ъ з к р ъ г л и и зд атъ ка, разп о л о ж ен и в ъв
форма на к р ъ с т и у красени с концентрични кр ъ го ве . П о краи щ ата е обточена с в ъ ж е с т
орнамент. Ф и бул а та е сим етрична: при пруж инн ия м еханизъм се п о в т а р я т тр и т е к р ъ с т о в и д н о
разположени и зд а т ъ к а , кои то сега са отчупени и липсват. П л о скостта на п р а в о ъ г ъ л н а т а
плочка е р азд е л е н а на седем в д л ъ б н а т и п р а в о ъ г ъ л н и полета, запъл н ен и с бял а и тъ м н о си н я
емайлова паста. Р а з м е р и : д ъ л ж и н а 4,6 см, максим ална широчина 2,3 см. Н ам ерена в Нове.
21. Ф и б у л а и н в . № 1031. И з л я т а от бронз. Ром бовидн а форма от типа на № 1692.
Подобно на нея т у к поставените едн а срещ у д р у га страни са симетрични. В сре д а т а на ром-
бовидното поле се в и ж д а кръ гч е, запълнено, ка к то и цял о т о поле, с червена ем айлова паста.
Пружинната спирала е зам естен а т у к с ш арнир. Ра зм е р и : д ъ л ж и н а 3,2 см, максимална ш и
рочина 2,5 см. Н ам ерена в Нове.
22. Ф и б у л а и н в . № 1890. И зл я та от бронз. И ма т р и ъ г ъ л н о разш ирение при п р у ж и н
ната ос и ро м б о в и д н о при и г л о д ъ р ж а т е л я , чийто в р ъ х е отчупен. Полето на ром бови дн ата
плочка е ограничено от двоен ситно назъбен ръб, а с р е д а т а й е зап ъ л н ен а с р озов о-ч ер
вена емайлова паста. И т у к к а к то при № 1 0 3 1 иглата е на шарнир. Р а зм е р и : д ъ л ж и н а
2,2 см, максимална широчина 1,3 см. Н амерена в Нове.
23. Ф и б у л а и н в. № 1977. И зл я т а от бронз. С ъ р ц еви дн а форма. В средата на лицевото
поле т р и ъ г ъ л н а плоскост, за п ъ л н е н а с червена емайлова паста, остан алата част на полето
запълнена с ъ с зелен емайл. Р а зм е р и : д ъ л ж и н а 2,9 см, м аксим ална широчина — 1,9 см. Н а
мерена в Нове.
24. Ф и б у л а и н в . № 2016. И зл я та от бронз. Ф орм а ромбовидна. В с р е д а т а на ром ба
кръгче, запълн ен о с ке р е м и д е н о ч е р в е н а паста, а полето — с ъ с зелена. С р е щ уп ол ож н и те
страни на ф иб у лата са симетрични (срв. № 1789, 1692, 1031 и 1890). Р а зм е р и : м аксим ална
Дължина 3 см, м акси м ал н а ш ирочина 1,9 см. Н ам ерена в Нове.
С емайл са укра с е н и освен фибули и някои дребни накитни п редм ети и апликации,
Коит° п р о и зх о ж д а т с ъ щ о о т Н о в е и о б разув ат с емайлираните ф ибули о б щ и неразд ел ен
К°мплекс. Тези материали са известно указание за наличието на занаятчийско п рои зводство
нашите земи и по-специално в Северна Б ъ л г а р и я през епохата на к ъ сн о р и м с к о т о
владичество.
46
Към т р е та т а група — ажурни ф ибули — с п ад ат следните ном ера от Свищ овски я музей.
25. Ф и б у л а и н в . № 1224 (обр. 5,4). И зл я та о т бронз. Има ф орма на свастика с рам
извити наляво, и с двойна чупка. И г л о д ъ р ж а т е л я т пред ставл яв а обикновена кука. Свастиката
Обр. 5. Германски фибули с правоъгълна челна плочка в Областния музей в Хале

Fig. 5. Germanische Fibeln mit rechteckiger Kopfplatte im Bezirksmuseum von Halle
очер тава к в а д р а т съ с страна 2,8 см. В музея има о щ е един под обен екземпляр. И двата
п р о и зх о ж д а т о т Нове.
26. Ф и б у л а и н в . № 1687 (обр. 5, 6). И зл я та о т бронз. Форма и разм ери ка к то прв
№ 1224 с т а я разлика, че т у к раменете имат само ед н а чупка (обр. 5,6). Н ам ерена в Нове.
27. Ф и б у л а и н в . № 1 5 7 1 . И зл я та от бронз. И г л о д ъ р ж а т е л я т к а к то при № 1224.
И г л а та е на шарнир. Размери: максимална д ъ л ж и н а 3,3 см, м аксим ална широчин
2,3 см, височина на и г л о д ъ р ж а т ел я 1 см, широчина 4 мм.
28. Ф и б у л а и н в . № 1670 (обр. 5,5). Към а ж у р н и я тип спада и една византийска ф«:
б у л а с монограм N J ( N I 1 A ) . И зл я та е о т бронз, к р ъ г л а форма. И г л о д ъ р ж а т е л я т ка к то при!
№ 1224 и 1571. И гл ата на шарнир, д и а м е т ъ р 3,5 см. Намерена в Нове.
Ф ибули в м у зея в гр. Лом
29— 30. Д в е д вуплочни фибули, едн акви по ф орм а, размери и устройство. Ив. Велков,
к о й то ги о б н а р о д в а ,1 с ъ о б щ а в а , че п р о и зх о ж д а т от гроб с посока к ъ м североизток (изглежда
в тая посока е о б ъ р н а т а главата на покойника). Фибулите били намерени случайно при рй’
г ол в ан е на лозе ю ж н о от Лом. В гро ба имало и д р у ги предмети, м е ж д у к ои то и керамика!
но нищ о от тези пр ед м ети не е запазено. В ърху г ъ р д и т е на покойника било намерено мета-j
лическо о гл е д а л о . В г р о б а имало и две монети, кои то д ати р ат точно на х о д к а т а — еднат
1 И в. В е л к о в , Погребение от времето на Великото преселение на народите, ИАИ, XII, 1938, стр. 419 и сЛ
обр. 205.
47
оТ Константин I (306— 337 г.), д р у га т а от Констанций II (3 24 — 361 г.).1 Фибулите имат

дълж ина 18 см и с л е д н о то у с т р о й с т в о : 1) челна плочка, за к р ъ гл е н а о т г о р е ; 2) с т ъ п а л н а
плочка с у д ъ л ж е н а ромбовидна ф о р м а ; и 3) м алка т р и р ъ б е ст а д ъ г а , к о я т о съеди н я ва д в ет е
пл0чки. П о сре д а т а на с т ъ п а л н а т а плочка и точно в н а д л ъ ж н а т а й ос се образува о с т ъ р
ръб. Както м о ж е да се види о т обнародваните снимки,2 к ъ м този ръб е апликирана спира-
ловидно навита т ел,’ к о я т о заем а приблизително д ве-трети от д ъ л ж и н а т а на ръба. П ри една
от фибулите тази тел не е запазен а. Страничните р ъб о ве на челната плочка са обковани с
п0 една м еталическа пластинка, украсена с хоризонтални набраздявания. Главното п р е д н а
значение обаче на тези пластинки не е декоративно, а чисто п р а к т и ч е с к о : чрез тях е по
лучено необ хо ди м ото н а д ебел я в ан е на плочките, което позволява да се закреп ят п о -зд р а в о
пружинните механизми в ъ р х у о б р ат н а т а им страна. Тези фибули, за разлика от всички
описани д о т у к , са снабдени с д ве пружини, р азпол ож ен и перпендикулярно на н а д л ъ ж н и т е
оси на фибулите. К о нстр уктивн о назначение имат с ъ щ о и четирите изд а т ъ ка , р азпределен и
по два от всяка стран а на челната плочка. Т яхното място се о б у сл а в я от по лож ението на
двете пружини, в осите на кои то са разполож ени. Един пети и з д а т ъ к се намира в оста на
иглата. В д олн ата си част, к о я т о е закована за плочката, той има луновидна форма. В ърху
челната и с т ъ п а л н а т а плочка о ко л о петите на д ъ г а т а се в и ж д а т две наб р азден и пластинки
с полукръгла форма. Това са и еди нствените части от ф иб у ли те с по-определено д е к о р а
тивно назначение. З а р азл и к а от д р у ги те фибули тези не са изливани навед наж , а на части
след което са съеди н я в ан и било чрез запойване, било чрез занитване. Т а к а от д е л н о са били
отлети челната плочка, д ъ г а т а и с т ъ п ал н ата плочка, а с ъ щ о и зд а т ъ ц и т е и обковките.
31. Е дна д р у г а ф и б у л а о т Л о м с к и я м у з е й пок а зв а с л е д в а щ а т а с т ъ п к а в развитието
на този тип.3 М е с то н а х о ж д е н и е т о й е неизвестно. Т у к пластинките около петите на д ъ г а т а
имат ощ е по-п одчертан д ек о р а ти ве н характер. Те са не само стилизирани в ъ в вид на пал-
мети, но са и позлатени, о б ст о я т ел с т в о , ко ето не остав я никакво съмнение относно з н а
чението им ка т о ук р ас и тел н и мотиви. П одобна роля играят и пластинките о т д вете страни
на челната плочка, по к о я т о с ъ щ о има следи от позлата. Увеличен е и б роят на п ъ п ко -
видните издатъци — т у к те са седем вм есто пет. О баче независимо от това тяхн ото п р е д
назначение си остава с ъ щ о т о — д а п о д ск а зв а т у стро йств ото на ф иб улата. З а с л у ж а в а д а се
отбележи ф а к т ъ т , че челната плочка все ощ е няма оная типична пол у к р ъ гл а ф о рм а, к о я т о
става най -характерната особ е н о с т на този вид фибули при тяхн ото п о -н ататъш н о типоло-
гично развитие. При тази ф иб у ла плочките имат по-скоро ф орм ата на у д ъ л ж е н п о л у к р ъ г ,
получен чрез прибавяне на ед н о п р ав о ъ г ъ л н о поле к ъ м основата му. И трите ломски ф ибули
са обнародвани от с ъ щ и я а в т о р и на немски език б ез никакво отклонение от т е к с т а на б ъ л
гарската публикация.4
32. Едноврем енно с ф ибулите от Л ом Ив. Велков е обнародвал и една н а х о д к а о т
Т р о я н с к о , с ъ д ъ р ж а щ а м е ж д у д р у г о т о и три лъчовидни ф ибули,6 една от кои то е запазен а
изцяло. Отчупени са само един о т крайните лъчи и ч аст от сам ата челна плочка. П о с л е д н а т а
има по л у к р ъ гл а ф орм а с пет р ади ал н о разполож ени л ъ ч а (в то ва число и липсващ ия). Д о
колкото м ож е д а се види о т о б н а р о д в а н ат а снимка, пол ето на плочката е р азд ел е н о на три
части, като в ъ в вс я ка има по е д н а и зп ъ к н а л о с т със с ъ р ц е в и д н а форма. В ъ р х у всеки л ъ ч се
вижда по една ин кр устация о т цветно стъкло. С тъпал ната п лочка е с правилна ромбовидна
Форма, очертана с д в о ен релеф ен р ъб . О станалите под ро бн ости на у к р а с а т а не са ясни на
снимката. В ъ р х ъ т на с т ъ п а л н а т а плочка за в ъ р ш в а с ж и во ти нска глава. Д ъ г а т а има силно
пРофилиран ръб.
1 В е л к о в , цит. съч., стр. 422.

2 В е л к о в , цит. съч., обр. 205.
8 П а к там, обр. 206.
I V. W e l k o w , VolkerwanderunCTszeitliche Grabfunde aus Bulg'arien, Germania, 26, 1942, стр. 48 и табл. 9.
Ив. В е л к о в , Могилна гробна находка от Троян, ИАИ, ХИ, 1938, стр. 419 и обр. 203.
33. В то рата ф и б у л а от Т р о я н с к о се различава малко от първата. Л ъ ч и т е й не са запа-

зени, но личи, че такива е имало. У к р а с а т а на челната плочка се с ъ с т о и от пет кръгли
гнезда, разполож ени д ъго ви дн о . Д а л и са били запъл н ен и с цветен емайл, или съ с стъклени
зрън ца, не м ож е д а се к а ж е с п о л о ж и тел н ост. В тор ото пре д п о л о ж е н и е м ож е би е по-ве.
роятно. Д ъ г а т а е по-тясна и по-дълга, но п р о ф и л ъ т й е с ъ щ и я т, к а к то и при п ъ р в а т а фи.
була. Е д н а к в а с п ъ р в а т а фибула е и ф ор м ата на с т ъ п а л н а т а плочка, к а к то м о ж е да се
види от запазен ата й половина. j
34. Т р е т а т а ф иб ула от Троянско п р е д с та в л я в а само част от стъ п а л н а плочка с пет ра.
д и а л н о разпо л о ж ен и л ъ ч а и част от д ъ г а т а . Този ф рагм ент п ро и зхо ж д а от фибула, съвсем
ед н а к в а с п ъ р в а т а ф иб ула, с к о я т о навярно о б р азу ва н еразделен чифт. А втор ът, който е
об н а р о д в а л т р и т е ф ибули от Троянско, не е разп о л а га л с никакви данни за обстоятелствата
на намирането. С ъ о б щ а в а се само, че п р о и зх о ж д а т от гроб. Ф ак тъ т , че две от т я х са съвсещ
едн акви по форм а, размери и украса, ни д ав а основание да пред пол агам е, че те са стояли
на рам о то на покойника, д о к а т о ф иб улата, к о я то е различна от тях, е била по всяка веро-
я т н о с т на г ъ р д и т е му. Велков приема п р е д л о ж е н а т а от Т аке н б ер г д а т и р о в к а на тези фи-
були — о к о л о 500 г. на н. е.,1 а как то и зг л е ж д а , и т в ъ р д е н и е то на с ъ щ и я автор, че те имат
германски, респ. г отск и произход.2 I
Ф ибули в м у зея в гр. Варна
3 5 — 37. Т акен бер г с ъ о б щ а в а за четири лъчовидни фибули, к о и то се намират в музея е

гр. Варна. В с ъ щ н о с т там има всичко три фибули, д в е от кои то са едн акви, а от т ретата е
запазена само ж и в о ти н ската глава на с т ъ п а л н а т а плочка. Г р еш ката на Т акен берг за броя на
ф и б у ли те идва от ф акта, че той не е за б ел язал , че д в а от к ъ с о в е т е п р о и зх о ж д а т от един и същ|
екзем п ляр. Ф ибулите са намерени в г роб при с. Р е к а Д е в н я (Марцианополис). Е д н а та от двете
ед н а кв и ф ибули е счупена на две почти през средата, а на д р у г а т а липсва ж и в о т и н с к а т а глава на
ч елната плочка. Д в е т е са с ъставл явал и чифт и са били носени заедно. Те имат еднакви размери,
ф орм а и украса с о б щ а д ъ л ж и н а о ко л о 12 см. Ч елните плочки имат по пет лъча, средният
о т к о и то е м алко п о -разви т от д р у ги те и з а в ъ р ш в а с ъ с зоо м о рф но изображ ени е. Останалите;
имат г ъ б о в и д н а форма. Фибулите са изливани навярно в един и с ъ щ ка л ъ п . Различията)
к о и то с ъ щ е с т в у в а т (например ж и в о т и н с к а т а гл ава на централния л ъч при е д н а т а фибулг
почти не личи) могат да се обясн ят с о б ст о я т ел с т в о т о , че ф иб у ли те са отливани от. во
с ъчен м одел, при ко ет о т а к и в а незначителни различия са неизбежни.
С тъ п ал н и т е плочки имат ром бови дн а форма. Украсени са, к а к т о и челните плочки, с есо
видни завитъци . В ъ г л и т е на най-ш ироката част на ст ъ п а л н а т а плочка, к а к т о и в ъ г ъ л а пр>
ж и в о т и н с к а т а глава се в и ж д а по една к р ъ г л а ин крустация от цветно ст ъ к л о , а средата нг
всяка с т ъ п а л н а плочка е украсена с по н я к о лк о вписани един в д р у г ром бовидни мотиви
И в ъ р х у д в ет е фибули личат следи от позлата.
Ж и в о т и н с к а т а глава от т ретата ф иб ула има по-различно техническо изпълнение. Изглеждч
че тя не е правена по восъчен м одел, което м о ж е да се заклю чи от об стоятелството, че
нейните р ъ б о в е и проф ил и са много по-остри, о т к о л к о т о при д р у ги те две.
Ф а к тъ т , че и тук, к а к т о и при н а х о д к и те от Троян, се нам ират три фибули при ед®
погребение, д ве от к о и то са еднакви, не е случайно явление. Т ова е едн а законом ерно^
к о я т о щ е тряб ва д а се обясни с крой ка т а на облек л о то и има с л е д о ва т е л н о определев
е т н о г р а ф с к о значение. Т акен бер г о б р ъ щ а вним ание на ф акта, че при ф ибули те от Варв
в м есто у к р аса от птичи глави се с р е щ а т алмандинови зръ н ц а .3
1 Tackenberg, цит.съч., стр. 266.

Ф и бул а о т м у зея в С тара З а г о р а
38. За п е т о л ъ чн а ф и б у л а о т С т а р о за го р с к и я м узей с ъ о б щ а в а Такенберг, който пише, че

п0 размери и о б щ изгл е д тя приличала на фибула № 928 от Соф ийския а рх ео л о ги ческ и
му зей (вж. по-горе).1 О б н а р о д в а н а е от Вернер заедно с една рисунка,2 от к о я то се виж да,
че върху ф и б у л а т а . са изрязани разни знаци, м е ж д у кои то и д о б р е известният знак,
съ ст о я щ се от г р ъ ц к а т а буква ипсилон и по една права вертикална черта отстрани. С в е д е
нията обаче, к ои то получих от д и р е к т о р а на музея в Стара З а г о р а Д и м и т ъ р Николов, не
п о т в ъ р ж д а в а т с ъ щ е с т в у в а н е т о на т о я знак. При това пол ож ен ие остава неясно д ал и фибу-
яата, коя то е о б н а р о д в а л Вернер, е с ъ щ а т а , к о я т о сега се пази в С т а р о за го р с к и я музей, или
е някоя д руга. Н е изв естно е с ъ щ о о т к ъ д е В ернер е взел рисунката, к о я т о обнародва. По
всичко и зг л е ж д а , че той си е п о с л у ж и л с някаква н е с ъ о т в е т с т в у в а щ а на оригинала скица,
получена навярно от в тора ръка. В ъв всеки случай, ако се о к а ж е вярно, че този знак се
среща в ъ р х у ф и б ули те с лъчи, това би имало голямо значение за тяхн ото п о-н ататъш н о
проучване и по-специално за п о -т о ч н о то определян е на к р ъ г а от паметници, къ м кои то те
принадлежат.
О писаните д о т у к ф ибули се д е л я т на три основни г р у п и : двуплочни, емайлирани и про-
резни (ажурни). Тези от п ъ р в а т а група — д вуплочните — м огат на свой ред да се р а зд е л я т
на две подгрупи, к а к то с л е д в а : а) двуплочни, при к о и то пъп ков и дн и те и зд а т ъ ц и имат кон-
структивно назначение, и б) д в упл о чн и или л ъчовидни, при к о и то тези и зд а т ъ ц и са р а з п о л о
ж ени като лъчи (обикновено пет на брой), кои то с л у ж а т за украса. П о с л е д н ат а под гру па се
разпада на д в а в а р и а н т а : ф ибули с човеш ки и фибули с ж и в оти н ски маски. А ко за основа
на това д ел е н и е се вземе украсата, всички фибули от п ъ р в а т а група м огат д а се р а з д е л я т
на украсени и неукрасени. Към п ъ р в и т е спад ат л ъчов и дн ите фибули, а к ъ м вторите — тези,
чиито лъчи не са р азп о л о ж ен и радиално. Т ъ й като тези два начина на групиране се по
криват, очевидно става, че н еук расен и те двуплочни фибули са т ъ к м о ония, чиито отделни
части имат ко н с тр у к ти вн о назначение, и, обратно, към групата на украсени те се отнасят тези,
основните с ъ с т а в к и на к о и то пр е с т а в а т д а имат ко н с тр у к ти в н о значение. В с ъ щ н о с т типовете,
които се с р е щ ат в Ц ентр ал на и И зточна Европа, п р е д с та в л я в а т много по-голямо р а з н о
обр ази е и т я х н а т а к л асиф ик ация би м о гл а да се усл о ж ни т в ъ р д е много, без обаче това да
б ъ д е от полза за с а м о то изследване. Опитите, правени в това отнош ение от Калитински,3
В ернер4 и други, не м ож е д а се считат за сполучливи, т ъ й ка т о техните класиф икации п о
чиват на нетипични и дори случайни белези.
Върху л ъчо ви дн ите ф ибули в Б ъ л г а р и я д о се г а почти не е писано. Единствен ч у ж д е
нецът К. Т а к ен б е р г е направил опит д а ги д ати ра и д а устан ови тяхната етническа п р и н а
д л е ж н о с т , к а т о е о б н ар о д в а л пет ф ибули от Н а р о д н и я археологически музей в София.6 Те
обаче са публикувани в един т р у д от по-общ характер, поради което а в т о р ъ т не е м о г ъ л
да ги проучи з а д о в о л и те л н о . Той ги датира, об щ о взето, правилно — о к о л о 500 г. на н. е.—
и е наклонен д а ги припиш е на герм ански те остготи.® Все пак а в т о р ъ т проявява известна
п р едп азл и в ост, ка т о прави у гов ор ката, че ако той нарича паметниците, за ко и то говори, в
ова число и л ъ ч о в и д н и т е фибули, германски, то ва не означава, че те са носени и у п о т р е
бявани от германци, а само че са били в употреба в герм анска ку л т у р н а ср еда.7 Ив. Велков,
°и т о пръв о б н а р о д в а л ъ чо в и дн и те ф ибули от Лом, Троян и С ад о вец (вж. по-горе), е на-
лонен да ги припише на готите. Д о това заключение обаче той не идва в ъ з основа на ня-
' 1 a c k e n b e r g , стр. 268.

* W e r n e r , цит. съч., табл. 31, обр. 49.
^ A. K a l i t i n s k y , Quelques types de la fibule a deux pelles en Russie, Sein. Kond., 2, 1928, стр. 277 и сл.
■j - W e r n e r , цит. съч., стр. 150 и сл.
e ^ a c k e n b e r g , цит. съч., обр. 132 и 133, а—d.
_ п а к там, стр. 268.
П а к там, стр. 264.
^ зв - на А рхеолог, и -т , т. XXIV
какви свои проучвания, а само за щ о т о безкритично приема ш и р о к о р а зп р о с т р а н е н а т а в науч-

ната л и т е р а ту р а т. нар. г о тс к а теория, с в ъ р з в а щ а п р ои зх ода и ра зп ро с т ра н е н и е то на този4
вид паметници с р а зс е л в ан е то на готите.
Тази т еор ия обаче е о т д ав н а разколеб ана и не м о ж е да се счита за и з д ъ р ж а н а от
научна гледна точка. А. Р и г ъ л изрично посочи, че т ео рията за г о тск и я п рои зход на л ъ ч и
стите фибули е к о л к о т о съблазнителна, то л к о ва и н е п р ав д оп о д о б н а и в р а зр е з с историче
ските ф акти . М е ж д у д р у г о т о той и зтък н а, че л ъ ч о ви д н и т е ф ибули в Керч, к ъ д е т о са оби
тав ал и кри м ските готи, се появяват не по-рано от VI в. на н. е., т. е., ед ва к о г а т о готите са
вече напуснали тези места.1 И д ействително нам ерените там ф и б у л и с лъчи, д ати ран и с мо
нети, п р о и зх о ж д а т о т V I—VII в.2 З а сл авянския п р о и зх о д на лъчови дн ите ф ибули писа и
Талгрен, ко й то ' изказа мнение, че п р и съ с тви е т о на лъчови дн и ф ибули в Е вропа м ож е да се
обясни с разсел ван ето на славянските племена. Той е и п ъ рв и ят автор, к о й то постави
в ъ п р о с а за в р ъ з к а т а , коя то с ъ щ е с т в у в а м е ж д у л ъ ч о в и д н и т е ф ибули и емайлираните предмети
от Ю ж н а Русия.3 Н о най-обстойно и научно разработи тази теза Рибаков, к ой то в капиталния
си т р у д „Рем есло древней Р у с и “ посвети много страници на този в ъпрос.4
Като изп ол зу ва типологичния и к а р т о г р а ф с к и я метод, той установява ф а кт а , че разпро4
странението на о пр ед ел ен и предмети, в то ва число и фибули с емайлова украса, съвпада
териториално с разпространението на опред ел ен и типове лъчови дн и фибули. О т д р у га страна,
той посочи, че л ъ ч о в и д н и т е фибули не се с р е щ а т заедн о с про резн ите (аж у рн ите) с емайлова
украса. К ар тогра ф и р а н ето на едните и на д р у ги т е обаче показва, че те п р о и зх о ж д а т от една
и с ъ щ а о б л а с т — главно о т Приднепровието. С л е д о в ат е л н о т у к не се к а с а е д о някаква
единна го т с к а к у л т у р а с нейното типологично разнообразие, а д о х ро но л о гич еско различие,
с к о е т о м о ж е д а се обясни и стилната специфика на прорезните фибули, от една страна, и
на л ъ чови дн ите, от д р уга. П ър ви те п р е д х о ж д а т вторите, а послед ните п р е д с т а в л я в а т по-на-
т а т ъ ш н о р азвитие на к ъ сн о р и м с к а т а емайлова техника.6 Р и б аков е поставил правилно въпроса
за произхода на емайлираните фибули, но не е изяснил д о с т а т ъ ч н о типологичната връзка
м е ж д у тях и л ъ чов и дн и те фибули. Н е т ряб в а да се изпуска пр е д вид, че п ъ р в и те м ож е да
п р е д с тав л я в а т и вносен артикул, идващ о т Юг, и с л е д о в а т е л н о д а не ст о я т нито в типоло-
гична, нито в генетична в р ъ зк а с л ъчо ви дн ите фибули.
О т т абл иц ата, к о я т о Рибаков е с ъ с т ав и л за типологичното развитие на лъчовидните
фибули, се в и ж д а , че най-близки до наш ите лъчо ви дн и ф ибули са онези, к о и то той означава
с № 4 и 5 или по-точно ст о ят в таблицата на ч ет в ъ р т о и пето м я с то 6 (от л яво на дясно).
Не случайно т ъ к м о този тип е ро д о н а ч а л н и к ъ т к а к то на изто чноевропейските (приднепровски),
т а ка и на запад но евр опей ск ите типове.7 Този прототип е х арактерен с р ом бо ви дн ата форма
на с т ъ п а л н а т а плочка и с ъ с своите инкрустации от цветни с т ъ к л а . Т в ъ р д е в а ж е н за нашите
проучвания е и зт ъ к н а т и я т о т Рибаков ф акт, че в най-ранните погребения от г о тс к и я некропол
в С у у к С у не се намират лъчовидни ф ибули, а само неукрасени д вуплочн и, кои то стоят
най-близо до римския първообраз.8 Л ъ ч и с т и т е ф и б у ли се появяват у готи те не по-рано от
с ре д а т а на VI в. и са внесени отвън.9 Значи ли това обаче, че П р и д н е п р о в с к а та област е
била еди нственият производителен център, а славяните от тази об ласт — единствените раз
п ространители на този тип ф и б у л и ? Р а зб и р а се, ед н о тако ва т в ъ р д е н и е би било пресилено и
1 A. R i е g 1, Die spatromische Kunstindustrienachden Funden in Osterreich — Ungarn, II, Wien, 1923, стр. Щ
2 H. И. P е n h и k o в, Некоторые могильникиобласти кримских готов, ИзвестияИмператорскойархеоло-
гической комиссии, 19, 1906, стр. 32, 48 и сл. и табл. VI, 1—2, 7—9, VII, 3, 9.
3 А. М. Т а 11 g r е n, Enamelled Ornaments in the Valley of the Desna, ESA, XI, 1937, стр. 154.
4 Б. A. Р ы б а к о в , Ремесло древней Руси, Москва, 1948, стр. 46—71. *
5 П а к т а м, стр. 49. 1
6 П а к т а м, стр. 59—60 и обр. 7, 4—5.
7 Р ы б а к о в, цит. съч., стр. 60. I
8 П а к там, стр. 65.
9 П а к та м, стр. 66.
в противоРечие с м ате Риалите от т о я род, засв и д е те л с т ву в ан и в др уги части на Европа,

g съш ност, к а к то не е пропуснал д а о т б е л е ж и и Риб аков, трябва да се приеме ка т о най-
вероятно, че л ъчов и дн ите ф ибули им ат най-различни цен трове на п р ои зв од с тво и различна
етн и ч еск а при н а д л е ж н о с т.1 Р азб и р а се, не е изключено го ти те д а са участвували в тях н ото
разпространение особено в З а п а д н а Европа, к ъ д е т о р о л я та им на носители на тази м ода
мъчно м ож е д а се отрече. Те обаче не са и зоб р е тате л и на тези изделия, нито са с в ъ р зан и с
най-ранните етапи на тяхн о то развитие. Типовете, кои то те р азн а ся т на З ап а д , имат по-скоро
северногермански облик, ка т о по отнош ение на у кр а с а т а те значително се откл оняват от своите
славянски п ъ рв о об р ази .2
Ако про сл ед им вним ателно л ъчо ви дн ите фибули о т Керч, които с л у ж а т за о б разци на
по-късните при дн еп ровски фибули, не м ож е д а не забележ им , че те се п р и бл и ж ав ат много
повече д о наш ите ф ибули, о т к о л к о т о д о тези от о б л астта на Днепър. Н аш и те фибули, к а к то
и керчанските имат под чертано ром бови дн а форма на с т ъ п ал н а т а плочка. Е д наква е и у к р а
сата им — рел еф н и есовидни зав и тъц и и инкрустирани с т ъ к л е н и зрънца. Ф актът, че п р о
филите на р ъ б о в е т е не са остри, а приличат в това отнош ен ие на д непр овски те, кои то са
по-закръглени, се д ъ л ж и на о б с т о я т ел с т в о т о , че повечето от наш ите фибули, както и д н е
провските, са работени от бронз, а не от сребро. За липсата на о строта на орнамента б е з
спорно гол ям о значение има и сам ият восъчен модел, по к о й то са работени фибулите. Това
обстоятелство е и зт ъ к н а т о и от Р и б а ко в ,3 кой то обаче не отчита, че за х а р а к т е р а на п р о
филите има не по-м алко значение и м етал ъ т, от който става отливането. Т у к трябва д а се
добави, че и зл ети я т от с ребро предм ет, освен че получава по-остри профили на р ъ б о в е т е и
украсата при сам ото отливане, но и лесно се п о д д а в а на п о -н ататъш н а об работка — из
рязване, за г л а ж д а н е и пр., к о е т о д о п р и н ас я както за за о с т р ян е на профилите, така и за по
добряване к а ч е с тв о т о на и зр а б о т к а т а изобщ о. В това отнош ен ие л ъ ч о в и д н и т е ф ибули от
областта на Д н е п ъ р и тези от наш ите земи (с изключение на с р ебърн и те ф ибули от С а д о вец )
много си приличат. П р и л и к ата обаче, както посочих, сл едва д а се обясни с е д н акв о стта на
технологическия процес. Типологичната бли зост на наш ите ф ибули с керчанските (а за сре
бърните ф ибули от С а д о в ец и тех но л о ги ч е с к а та близост) е указание за това, че по всяка
вероятност и у нас са с ъ щ е с т в у в а л и производствени цен трове за т а к ъ в р о д м еталически
изделия, и то едноврем енно с керч ански те х у д о ж е с тв е н и ателиета. Такива производствени
центрове б езсъ м н ено е имало и на д р у ги места в С редна и И зточна Европа. Всичко то ва ни
насочва к ъ м заклю чението, че л ъ чов и д н и т е фибули се п о явяват едновременно на разни места
в обширната т ер и тор и я от Крим, през Д у нав, чак д о Унгария и Средна Европа.
И така, м акар го ти те д а са пребивавали през III— IV в. в ю ж н о р у с к и т е степи и край С е
верното Черноморие, поради с равнител но м алкото време, ко ето са прекарали там, а с ъ щ о и
поради техния незначителен брой, те не са оставили по тези места някакви по-трайни следи
от своята м а те р и а л н а к у л тур а . Н якои с ъ в е т ск и археолози дори направо т в ъ р д я т , че п р и с ъ
ствието на готи в района на Северното причерноморие и зоб щ о не е за с в и д етел ств у ван о по
археологически път.4 Такива становищ а, разбира се, мъчно м огат да се с ъ гл а су в а т с ис т о
рическите ф а к т и и особено с р е зу л т а т и т е от археологи ческите разкопки. Н о к о л к о то и пре
силена д а е т а я теза, остава все пак безспорен ф а к т ъ т , че в с ъ зд а в ан ето на материалната
култура и и зк у с тв о в Ю ж н а Р у с и я готи те са играли в т о ро степ ен н а роля. Е то за щ о л ъ ч о
видните фибули, м акар д а не са ос т ан а ли д окрай ч у ж ди на техния бит, не могат повече д а
Се р азгл еж дат к а т о типични и зд ел и я на готската материална к у л т у р а . Аналогичен е сл у ч а я т с
готите и г о т с к а т а к у л т у р а на Б ал к ан ите и по-специално в Б ъ л г а р и я с тая разлика, че тук
техните сл еди са о щ е по-неуловими.
1 Р ы б а к о в, цит. съч., стр. 67.
“ За разпространението на северногерманския тип фибули в Средна Европа вж. Eva N. F е 1 1, Relief-Fibeln
0n nordischem Typus in Mittel-Europa, Bersfens Museums Arbok, 1941, 4, № 5, стр. 1—81, табл. I—XVIII.
I P ьі 6 a k o в, цит. съч., стр. 68,
A. B. А р ц и х о в с к и й , Основы археологии, Москва, 1954, стр. 195.
С. Михайлов
Готите п р есто я в ат в земите, к ъ д е т о по-късно в ъ зни ква б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а , о ко л о един

в е к .1 Като се вземе под внимание ф а к т ъ т , че в Ю ж н а Р у с и я т я х н о то в л ади честв о п р о д ъ л
ж а в а повече от два века и че въпреки това о стан ки те о т тяхната м атериална к у л т у р а там
са слаби, м ож е да не се очудвам е за щ о у нас, к ъ д е т о готите са п р ек арал и дв ой н о по-малко
време, сл еди те им са о щ е по-незначителни. При това врем ето, когато те са били в Д акия,
М изия и М акед они я и и зо б щ о на Б а л к ан с к и полуостров, е било и зп ъл нено с борби както
м е ж д у готските в о ж д о в е и Византия, така и м е ж д у самите готск и военачалници. Е стествено
е, че при тези у сл ов и я у нас не е могла д а се с ъ з д а д е оная о тн ос и те л н о устойчива готска
д ъ р ж а в а , к о я т о се с ъ з д а в а на б реговете на С еверното причерноморие с участието на мест
ното сар м а тс к о население.2
И така и с т о р и ч е с к а т а обстановка, о т едн а страна, и сравнително к ъ сн о т о появяване на
л ъчо ви дн ите ф ибули у нас и в Ю ж н а Р уси я , от д р у га , не по звол яват тези изд ел ия д а б ъдат
приписани на готите. Н аи сти н а намерените у нас не са точно датирани, за щ о т о в повечето
случаи п р е д с т а в л я в а т случайни находки. Тази празнина обаче м ож е да б ъ д е запълн ен а от
изследванията, направени в ъ р х у този тип ф ибули в с ъ с е д н и т е страни и особено в Румъния,
к ъ д е т о те са намерени за ед н о с керам ика от т. нар. ранен п раж ки тип.3
К акто посочи н а п о с л е д ъ к Вернер, тези нахо д ки п о т в ъ р ж д а в а т в р ъ зк а та , к оя то с ъ щ е
ствува м е ж д у Украйна, Б а л к а н с к и п о л уо стро в и И зточна П русия — области, в кои то главно
са намирани д о с е г а тези ф ибули.4
М е ж д у н а х о д к и те о т Р у м ъ н и я особено внимание засл у ж ав а ф и б у л а т а о т т. нар. с ъ к р о
в ищ е Н егр еск у .5 В с ъ щ н о с т т у к се касае по-скоро д о гробна находка, обявена погреш но за
с ъ кр ов и щ е. Ф и бул ата от тази находка, к о я т о п р о и зх о ж д а от околн остта на Крайова (Кошо-
вении де Ж о с ), има д ев е т лъча на челната плочка, а периферията й е обточена с перловидни
точи ци, с р е щ а щ и се к а т о украса и в ъ р х у намерените заедн о с т а я ф ибула лъчови дн и обеци.6
Й. Н е с то р и К. П л о п ш о р са о б ърн ал и внимание на об ст о я т ел с т во т о , че ф и б улата про
и зх о ж д а или от с ъ щ о т о ателие, в к о е т о са работени и обеците, или най-м алкото от ателие,
к о е т о на свой р е д е било п о д влиянието на д р у го ател и е, запо зн ато с филигранната тех
ника, използувана и в лъчови дн ите обеци.7 К а т о близки паралели на тая ф иб у ла авторите
п р и в е ж д а т д ва е кзе м п л я р а •— единия от Кьолн (сби рката на D iergardt),8 д р у г а т а от Вецел
(Седм оградско).9 К ъм т я х м о ж е д а се д о б а в и и една ф иб у ла от К л а д о в о (С ъ рб ия).10 П ослед
ните две ф иб ули са у кр а с ен и с растителни, а не с ж и воти нски мотиви. Ф и бул ата от Вецел е
обрамчена с пер л овид ен развод, който наблю давам е и при ф ибулата от Кошовени, но липсва
при екземпляра от Кьолн. П ри челната плочка на к ь о л н с к а т а ф иб ула се в и ж д а рам ка от
успоредни резки. И з т ъ к н а т о т о различие в с ъ щ н о с т т в ъ р д е много отд ал е ч а в а тези фибули една
от д ру га. О б щ о взето, м ож е да се каж е, че ж и во ти нската украса е х а ра кте рн а по-скоро за
1 За тези събития вж. по-подробно разказа на Амиан Марцелин (Извори за старата история и география на
Тракия и Македония, София, 1949, стр. 400 и сл.); вж. също: С т. С т а н о е в и Ь , Балканско полуострво до
VII века, Нови Сад, 1903, стр. 20 и сл. и 101 и сл.
2 М. R o s t o v t z e f f , Iranians and Greeks in South Russia, Oxford, 1922. стр. 217.
s D. V. R o s e t t i , Siedlungen der Kaiserzeit und der Volkerwanderungszeit bei Bucarest, Germania, 18, 1934,
стр. 207, обр. 1 и 9a—9 в ; вж. също I.N e s t o r §i Е. Z a h a r i a . §antierul arheologic Sarata-Monteoru(1954),
Studii §i cercetari de istorie veche, VI, 3—4,1955, стр. 510, обр. 11,2— 3 ; вж. от същите автори: Sapaturile de la
Sarata-Monteoru, din 1955, Materiale ji cercetari arheologice, IV, 1957, стр. 187 и сл .; I. N e s t o r , La necropole
slave d’epoque ancienne de Sarata-Monteoru, Dacia, Nouvelle serie, I, 1957, табл. I, 7.
4 J. W e r n e r , Neues zur Frage der slawischen Biigelfibeln aus stideuropaischen Landern, Germania, 38, 1960,
1/2, стр. 118.
5 I. N e s t o r u. C. S. N i c o l e s c u - P l o p j o r , Der volkerwanderungszekliche Schatz Negrescu, Germania, 22,
1938, стр. 33 и сл. и табл. 7.
6 П а к т а м, табл. 8.
7 N e s t o r и. Р 1 о р § о г, цит. съч., стр. 35.
8 П а к т а м, табл. 9, 1.
9 П а к там, табл. 9, 3.
10 Срв. W e r n e r , цит. съч., обр. 2 ; вж. и примерите от тоя тип, които същият автор дава на табл. 27—29.
е в е р н а т а и и зо б щ о за герм анската орнаментика. Към типа от Кош овени се отнася и една

наХ0ДКа от Гъм баш , С е д м о г р а д с к о ,1 к ъ д е т о заедн о с ф иб ули те са намерени и лъчови дн и
обеци, подобни на тези от Кош овени. Такива обеци, намирани все за е д н о с лъчови дн и
Фибули, са ни познати и о т много д р уги находищ а, кат о Ч а д ж а в и ц а (Ю гославия),2 ГІастир-
сКое (Украйна),3 Х аривското с ъ к р о в и щ е 4 и др. П одобен ком п лекс ние имаме и в с л авян ско то
селише Г олем аново к ал е д о С адовец.5 Н амерените там лъчови дн и обеци Вернер счита за
подражания на византийски образци.6 Според Н естор и П л о п ш о р на х од ка та от Кош овени
има германски произход със специален средно- и източноевропейски характер . О т д р у га
страна, все спо р е д с ъ щ и т е автори тя напомня прои зведени ята на визан ти йско-варварски я
стил, чийто ц е н т ъ р се сочи н я к ъ д е в Северна С ъ рб и я и Унгария.7 А вторите са се в ъ з д ъ р
жали да припиш ат н а х о д к а т а ка т о цяло на определен о племе. О бявявайки обаче ф и б у л ат а
за готска,8 те п р е д р е ш а в а т и етническата п р и н а дл е ж н ос т на цялата находка. З а нас в случая
е по-важно о б ст о я т ел с т в о т о , че л ъ чов и дн ите обеци и наушници, к а к т о се в и ж д а о т п р и ве
д ен и те по-горе примери, к о и то м ога т да б ъ д а т ум нож ени, се с р е щ а т редовно заедно с л ъ ч о
видните ф ибули, а това означава, че тези различни по пр едназначение у кр а с и състав л яв ат
единен в х ронологическо, а д о известна степен и в етническо отнош ение ком п л ек с. Този
комплекс би м о г ъ л с най-голям а ве р о я тн о с т да се припише на славяните, кои то през VI—
VII в. са най-м асовите заселници в тези земи. Към с ъ щ о т о заклю чение ни насочва и п р е д
ложената от р у м ъ н с к и т е автор и д а т и р о в к а на на х од ка та от Кош овени — около 6 0 0 —
650 г. на н. е.9
Една от ха р а кт е рн и т е о со бен о сти на тази група (с п ред став и тел ф и б у л а т а от Кош овени)
е големият брой лъчи по п ери ф ер и я та на челната плочка — обикн овено седем или д ев ет.
Само в по-редки случаи те са пет, к а к т о и повечето от л ъ чо в и дн и те фибули. Типични за гр у
пата около Кош овени са и птичите глави, а с ъ щ о т а к а и липсата на инкрустации. Както
ще видим по -н ататък, с и зт ъ к н а т и те т у к особености, к ъ м кои то следва д а се д обав ят и т а
кива от технически х а р а к т е р — като например силно проф илираните и остри ръбове на у к р а
сата, тази група се о т к л о н я в а от източноевропейския тип (вж. по-долу) и се приближ ава д о
оформения м ал ко п о -к ъ с н о западен тип, о тли чав ащ се с под ч е р т а н а тенденция къ м д е к о р а
тивност и с все по-голяма с л о ж н о с т на украсата. К акто д о б р е е и зт ъ к н а л и Вернер, повечето
фибули от тази група са намерени поединично.10 Този автор е склонен д а р а зг л е ж д а ф и б у л ат а
от Кошовени к а т о изолирана находка, отли ч а ва щ а се от останалите фибули от тази об л ас т
главно съ с своята зоо м о рф на украса, к оя то се об ясн ява с ав а р с ко влияние.11 В с ъ щ н о с т ак.
центът, щ о се о тнася до у к р а с а т а , т у к пада не в ъ р х у нейния зо о м о р ф е н х арактер. Н ейн ата
форма, у с т р о й с тв о и украса много повече я с бл и ж ават с о с тан али те лъчовидни фибули, о т
колкото я о т л и ч а в а т о т тях, поради к о е т о и п р о и зх о д ъ т й не м о ж е да б ъ д е различен от
произхода на д р у ги те фибули от тая под гр упа.12 М ъчно м ож е да се приеме тв ъ р д е н и е то на
същия автор, че ф иб у ли те от п ъ р в а т а гр упа (според неговата класиф икация), т. е. тези, к о и то
завършват при с т ъ п а л н и т е плочки с човеш ки маски, са типично славянски, д о к а т о д р у ги те
1 N e s t o r u. P l o p j o r , цит. съч., обр. 2.

2 Z. V i n s k i , Nausnice zvjezdolikog tipa, Starohrvatska prosvjeta, III serija, svezak 2, 1952, обр. 13, a—b.
3 W e r n e r , цит. съч., табл. 33.
4 Д. Т. Б е р е з о в е ц , Харівский скраб, Археологія, VI, 1952, стр. 113 и 115, табл. II и III.
6 W e l k o v , цит. съч., Germania, 19, табл. 17, 2 и 6 .
с W e r n e r , цит. съч., стр. 157.
7 N e s t o r u. Р 1 о р § о г, цит. съч., стр. 40.
8 П ак т а м, стр. 41.
9 N e s t o r u. Р 1 о р § о г, цит. съч., стр. 41.
10 W e r n e r , цит. съч., стр. 157.
11 П ак там, стр. 170.
I ■ П а к т а м, табл. 27—28 (подгрупа В, към която в същност трябва да се отнесат и някои образци от под-
гРУпа С — вж. табл. 29, 15— 17).
имали готски п рои зход.1 Тази етническа кла с и ф и к а ц и я не почива въ р х у някакви реални
основания и не м о ж е д а се счита за д оказана.
Както вече се о тбел я за, лъчо ви дн ите фибули не п р о и зх о ж д а т от о п р ед ел ен център, за
к а к ъ в т о някои изследвачи см ятат го тск ия Крим.2 Но ако са възникнали едноврем енно в раз
лични места, пита се кои са п ъ рв оо б ра зи те на тези типове. О т го в о р на този в ъ п р о с се е
о п и та л да д а д е Алмгрен, който, след к а т о п ро сл е д яв а тях н о то типологично развитие, стига
д о извода, че п р о и зх о ж д а т от ф и б у лата с п о д г ъ н а т кр а к (mit um geschlagenem FuS).8 В с ъ щ
ност с ъ в ъ р ш е н о различната форма, к о я т о се получава при този тип, не ни д ава основание
д а см ятам е т о в а обяснение за правилно. П р е д л о ж е н и я т о т Алмгрен прототип е направен от
е д н а тел, д о к а т о п ро и зв одн а та форм а, к о я т о той иска да обясни, е двуставна. С ъ в с е м необяс
нимо ос т ав а и това, как в ъзни кв а челната плочка на лъчо ви дн ите фибули, ко г а т о пред л а
ган и я т пр ото ти п вм есто р азш ирение на с ъ о т в е т н о т о м я с т о има само п р уж ина с тенденция
д а се развива в хо ризон тал на посока. Напротив, п р о и з х о д ъ т на л ъчо в и дн ите ф ибули много
по-п р ав и л н о би се изяснил, ако за основа на тях н о то развитие се вземе к ъ с н о р и м с к а т а фи
б у л а с ф о рм а на б у кв а т а „ Т “. В тая в р ъ з к а п оказателен е ф а к т ъ т, че къ м типа на лъчо
видните ф и б у л и ево л ю и рат т ъ к м о ония типове, които обикновено са били носени к а т о ком
п л е кт заедн о с ф и б ули те с ф орм а на б у кв а т а „Т .“ Това о б стоя тел ство б езсъ м н ено е едно
ук а за н и е , че п осл ед н и ят тип лежи в осн ов ата на р а зв и т и е т о на л ъ ч о в и д н а т а ф ибула. Не
м о ж е да не се о т б е л е ж и и ф а к т ъ т, че на й -х а р а к те р н и я т белег на л ъ чо ви дн и те фибули —
л ъ ч и т е — се появява в за р о д и ш именно о щ е при този тип фибула, к ъ д е т о стои в най-тясна
в р ъ з к а с у с т р о й с т в о т о на пруж инния механизъм. При п о -н ат а т ъ ш н о то развитие на типа тая
в р ъ з к а се загубва.
Н ачал о то на това развитие м ож ем д а съ зр е м в д ве ф ибули от Унгария — едната, на
мерена в Кестели, а д р у г а т а — в Алсо П ахок.4 С л е д в а щ и я т етап е представен о т типа със
с ъ щ и н с к а т а ф орм а на б у к в а т а „ Т “. Този по-развит тип се с ъ с т о и от две д ъ л г и и възшироки
пластинки, е д н а т а от к о и т о (челната) п р и т е ж ав а вече х а р ак т е р н и т е п ъ п ки -и зр астъ ц и, които
п о -к ъ с н о щ е се о ф о р м ят в лъчи, а с т ъ п а л н а т а за га тва за б ъ д е щ а т а р ом бови дн а ф орм а на
т о я тип. Като х а р а к т е р е н пример за т о я етап на развитие м ож е д а се посочи ф ибулата от
А ф а д а (Унгария), об народван а от Хампел.6 О ф о р м ян е то на д в ете плочки е п ро д ик туван о от
н е о б хо ди м ос тта д а се закрепи пруж инн ата спирала в ъ р х у зд р ава основа, от една страна, и
д а се скрие пруж и н н и я т механизъм, о т д р у га . В о сн о в ат а на това развитие л е ж а т преди
всичко причини от практически характер. У к р а с а та обаче, к о я т о за д о в о л я ва естетически нужди,
играе с ъ щ о ва ж н а роля особено в по-късния етап на това развитие, ко г а т о лъчовидните
ф ибули, без д а г у б я т о т с в о я та практическа ц е л е у с тр о ен о с т, стават и п ървокласн и накитни
предмети.
Като е д н а от най-ранните форми, п р е д ш е д с т в у в а щ и появата на лъчови дн ия тип фибули
на Балкан ски пол у о с т р о в и у нас, м о ж е д а се посочи ф и б у л а № 1757 от С вищ овски я музей
(обр. 5, 1), ка к т о и едн а ф и б у ла о т Босна,6 к ъ д е т о п о л у к р ъ г л а т а челна плочка е вече налице,
а с т ъ п а л н а т а, а к о и д а е в зародиш , м о ж е лесно д а се предугади. Ф ибулите от Л ом пред
с т а в л я в а т с л е д в а щ и я т етап, при който д в ет е плочки са вече н ап ълн о оформени. Подобни
1 Например фибулите от Арчар Вернер свързва с фибулите от Крим, които той смята за готски — вж. We r ne r ,
цит. съч., стр. 164.
2 В. S а 1 i n, Die altêrmanische Tierornamentik, Neue Auflage, Stockholm, 1935, стр. 112.
3 O. A l m g r e n , Nordeuropaische Fibelformen, Stockholm, 1897, стр. 35, и сл.
4 Срв. J. H a m p e l , Alterthiimer des friihen Mittelalters in Unârn, I, 1905, обр. 778—779.
6 H a m p e l , I, обр. 783.
6 W. R a d i m s k y , Generalbericht fiber die bisherigen Ausgrabungen der romischen Stadt Domavia in Grading
bei Srebrenica. Wiss. Mitth. aus Bosnien u. der Hercegowina, I, 1893, стр. 240, обр. 42.
фибули са о ткри ти с ъ щ о в У нгария,1 Ю го сл ави я,2 Ю ж н а Р у с и я 3 и др. Този тип обикновено

се среша за е д н о с римски им п ерато рски монети главно от IV в. на н. е. Фибулите, к о и то се
отнасят къ м него, са лишени от у к р а с а — отделните им части се о б у сл а в я т от практически
изисквания, свъ рзан и най-често с ъ с самата к он с тр ук ц и я на ф ибулата. Т акива са например
л ъ чите или по-точно п ъп ко ви дни те изд а тъ ц и , чийто брой е обикновено три, пет и седем.
Д в е т е плочки при този тип ф ибули са почти винаги без украса. Такава има понякога само
около петите на д ъ г а т а , к о я т о ги съединява. В Унгария тези ф ибули се датир ат от VI до
VIII в. на н.е.4 В с ъ щ н о с т к а к то в Унгария, т а к а и у нас, а с ъ щ о и в Ю ж н а Русия, те се
ср еш ат и по-рано — от IV в. насам. Е д на подобна ф и б у ла от Смолин (Чехия) е д ати ран а от
епохата на в еликото преселение на народите.6 О т с ъ щ а т а на х о д ка пр ои зх ож д а един
бронзов иглопазител, направен от спираловидно навита тел. П о д о б е н иглопазител, д ати ра н от
същ ото време, е о т к р и т у нас при ра зко п ки те на н е к р о п о л а в Нови пазар.6 Като се спира
на ф ибулите о т този тип в Унгария, Хампел поставя в ъ п р о са 'за техния произход. П о ради
недостатъчния м атериал обаче той счита, че в ъ п р о с ъ т не м ож е да се реши. Н е е в ъ зм о ж н о
да се установи д ал и тези фибули пр е д с та в л я в а т п о-н ататъш н о развитие на местни типове,
или като п редм ети за у кр а с а са внасяни о т в ъ н .7 Н аш и те материали с ъ щ о не позволяват да
се реши в ъ п р о с а за техния про и зх о д с полож ителност. В ъв всеки случай несъмнено е,
че украсените образци п р о и зх о ж д а т от неукрасените, че по-сложните и по-декоративните
форми и мотиви са произлезли от по-простите. Това развитие м ож е д а се проследи в ъ р х у
една обш ирна т е р и тор и я на Ц ен т р ал н а и Източна Европа. Н аходките, кои то обикновено при
дружават този тип фибули, показват, че последните възникват, ако ненапълно в рим ска
среда, то най-м алкото в среда, силно повлияна от рим ската кул ту ра. О т д р у га страна, тях н о то
териториално р а зпространени е позволява д а се мисли, че в с ъ зд а в ан е то на типа навярно са
взели участие и някои от северните племена, които т ъ к м о по времето, к о г а т о се появяват
тези фибули, започват с н е у д ъ р ж и м а сила да напират по границите на Ри м с к ата империя.
В полза на е д н о п одобн о п ред пол ож ен ие говори об ст о я т ел с т в о т о , че въпросн ите ф ибули са
с много големи разм ер и и в известен см исъл груби. Е с тествен о е, че за д а се яви нео б х о д и
мостта именно от такива игли, т р яб в а д а се приеме, че преди това е настъпила някаква
промяна в о б л е к л о то , ко ето щ е д а е станало по-грубо. В с ъ зд а в ан е то на този нов тип
фибула очевидно най-голямо участие са взели славяните, а с ъ щ о т а к а и д р у ги те с е
верни племена, които се пр и дви ж в ал и на Ю г к ъ м границите на Ри м с к а та империя.
Това се п о т в ъ р ж д а в а м е ж д у д р у г о т о о т ф акта, че у к р а с а т а на новия тип двуплочна ф и б ула —
лъчовидната — се развива в д у х а не на византийската, а на северногерм анската и с л а в ян с к а т а
орнаментика. С т ъ к л е н и т е инкрустации, кои то са един от основните украси телни мотиви на
лъчовидните ф ибули, престават д а се у потребяват в ъ в Византия с л е д V в., д о к а т о за и з к у
ството на северните племена те добиват ш ироко приложение, като п р о д ъ л ж а в а т да се с р е щ а т
чак до VIII в. на н, е. и д ор и д о по-късно.8
Със с ъ зд а в ан е то на този нов тип фибула, ко е т о , к а к то се изтъкна, става едновременно
на различни м еста в И зточн а и Ц е н т р а л н а Европа, започва и об особ яването на локални
1 H a m p e l , обр. 787—788 и стр. 315—316.

2 J. B r u n j m i d , Starine ranijega srednjeo-a vijeka Hrvatske i Slavonije. Vjesnik !Hrvatskog arheolo§kog
drujtva VIII, 1905, стр. 211, обр. 31.
3 Б. И. и В. И. X а н е н к о, Древности Приднепровья, вып. IV, Киев, 1902, табл. V. Цитирано по снимки на
Тая книга, които се пазят във фототеката на Археологическия музей в София.
4 H a m p e l , I, стр. 318.
5 Archeologicke rozhledy, red. Jan Filip, Rocnik IV, 1952, Sesit 2, обр. 107 и 59.
е Ст. М и х а й л о в , Един старинен некропол при Нови пазар, ИАИ, XX, 1955, стр. 321, обр. 17, 13.
H a m p e l , I. стр. 318—319.
- И. Т о л с т о й и Н. К о н д а к о в , Русския древности в памятниках искусства, вып. III, С.-Петерсбург,
|!*90, стр. 147.
варианти.1 Но м еж д у многото местни образци с течение на врем ето се обосо б яват д ве големи
групи — източноевропейска и западноевропейска. К ар тограф и р ан ето на находките показва, че
ф ибули те от източноевропейската гр уп а са разпр остр анени главно в земите, обитавани от
с л авян ски те племена, а тези от запад ноевропей ската група — в земите, населени с германски
племена. Като типично германски могат д а б ъ д а т посочени ония фибули, к ои то имат пра-
в о ъ г ъ л н а челна плочка и зоом орф на укра с а (обр. 6). З а тях о щ е Салин посочи, че имат
северногерм ански произход.2 На с ъ щ о т о мнение е и Аберг, който смята, че съ с своите много,
б ройни лъчи, които имат чисто д екорати вно предназначение, тези ф ибули се отли чав ат дори
о т германските ф ибули на континента.3 Н ай-х ар актер но то за северногерм ански те ф ибули, както
и изобщ о за ф и б у ли те от зап ад н ата група, е тяхн а та с л о ж н а украса и голяма натруфеност.1
Д р у г а характер на особен о ст са силно стилизираните ж и в о тн и 4 и го л ем и ят брой инкрустации.'
Х арактерна е и с л о ж н а т а плетеница. И з о б щ о у к р ас а т а на този тип фибули, а с ъ щ о и тяхната
ф о р м а показват, че те стоят т в ъ р д е далеч о т своите п ъ р в ооб рази, к ъ м които, обратно, съвсем
б ли зки са с л авян ските фибули, т. е. онези от източната група. Техният орнамент — предимно
растителен и геометричен — е съвсем опростен. Всеки отделен мотив се предава само в не
говите най-характерни очертания. При то ва повтарянето на един и с ъ щ мотив обикновено
с ъ с т а в л я в а цялата украса. С л о ж н ото преплитане на различни украси телни мотиви не е свой
ствен о за началната степен от разв и ти ето на сл а в ян с ка т а орнаментика. В у к р асата много
д о б р е е изразено ч увст во т о за мярка. С ъ щ о т о се о т н а ся и за ф ор м ата на ф ибулата, която
не се откл онява много нито от практическата цел еу стр оен ост на предмета, нито от реалистич
ната т р а к т о в к а на украси телни те мотиви и пр ед и всичко на растителните и животинските
форми. Т ази чистота на линии и форми, която и зо б щ о е х а р ак т е р н а за п р ои зведени ята на
сл ав ян ското пр и л о ж н о и зк у с тв о и х у д о ж е с тв ен и изд елия, е указание за с ъ щ е с т в у в а н е т о у
с л а в ян и те на един специфичен, по с ъ щ е с т в о т в ъ р д е реалистичен х у д о ж е с т в е н похват, отразен
в прои зведени ята на тях н о то изкуство.
С воеоб разието в у к р а с а т а на ф иб ули те от ге р м а н с ка та група се о бяснява с ъ с силните
влияния, които е уп р аж н и л а в ъ р х у тях ор нам ентик ата на северногерм анските народи. Едва
с л е д по явяването на сев е р н а т а зверинна орнам ентика (сп ор ед Б. Салин — стил I)6 и под
в лиянието на кл асич еската линейна орнам ентика се с ъ з д а в а т условия за в ъ зн и к в а н е т о на
т. нар. стил II.6 Фибулите о т северен п рои зход се о тли чават преди всичко с б о га т а т а си зоо-*
м орф на украса.7 С р е щ а т се и мотиви о т по л у к р ъ гч е т а, зигзаговидни линии и д р у ги геоме
трически форми, но те не са характерни. О б и кн о в ен о север ногер м ански те ф ибули са от
с ребро, а понякога и от зл ато .8 О свен р а зточи те л н а та ф игурална у к р аса тези ф ибули често са
изп ъстрен и и с инкрустации от скъпи ка м ъ н и или от ш лифовано с т ъ к л о . Б р он з се е употре
б яв а л по-рядко, а ж е л я зо — никога.9 О тн а ча л о ж и в о тн и т е са се п оставяли едно срещу
д р у го , ка т о ком п озици ята се е и згр а ж д а л а на принципа на симетрията, но в по-нататъшното
си развитие то зи композиционен принцип, к а к т о и сам ата орнам ентика са се услож ни ли. Те
л ата вече не са срещ уп оставени , а с л ож н о се преплитат едн о в дру го. Р азвитието на този
с т и л д о в е ж д а д о п ъ л н о то разлаган е на реалните форми, а заедн о с това и д о у п а д ъ к на
тво р ч е с ко т о в д ъ х н о в е н и е. Стигнала д о големи крайности, север ногерм анската орнам ентика е
неп озната на славяните. В ъзникнала и оф орм ила се като х у д о ж е с тв е н стил н еп о с р ед ст в ен о
1 Особено диференцирани са тези локални групи при фибулите от северен произход. Срв. E v a N. F е 1 1, циті
съч., стр. 60.
2 S a l in , цит. съч., стр. 41.
3 N. A b е r g, Sonderziige in der Fibelentwicklung der Volkerwanderungszeit, Serta Hoffileriana, Zagreb, 194(1
стр. 92—93, обр. 18—20.
4 П а к т а м, стр. 93, обр. 20. ‘
5 S а 1 i п, цит. съч., стр. 214.
6 П ак т а м, стр. 245.
7 S. М f i l l e r , Nordische Altertumskunde II, Strasburg, 1898, стр. 211—212 и обр. 132.
8 П а к т а м, обр. 72.
3 M u l l e r , цит. съч., стр. 104.
след падането на З а п а д н а т а Р и м ск а империя, тя намира ш и ро ко разпространение изклю чи

телно в земите, обитавани трайно от герм анските племена.1 Това означава, че те са носители
на този в известен см исъл стил баро к , и то на с ъ щ о т о основание, на к о е т о се приема,
че на славяните п р и н а д л е ж а т л ъчо ви дн ите ф ибули от източ ната група. Както признава обаче
и С о ф у с М ю лер, „нито в началото, нито в края на своето развитие зоом ор ф ната орнаментика
не може д а б ъ д е свързана пр еи м ущ ествен о с един отделен н а р о д “2. С ъ щ о т о м ож е д а се
каж е и за произхода на л ъ ч о в и д н и т е ф ибули к а к т о о т и зто ч н ата (славянската), така и от
западната (гер м ан ската) група. К ъм по сл ед ната се о т н ас я т и някои петолъчни фибули с п о л у
кръгла челна плочка, но с различно у с т р о й с т в о на с т ъ п а л н а т а плочка, коя то вм есто ром бовидна
има у д ъ л ж е н а п р а в о ъ г ъ л н а форма. Х арактерен мотив от у красата на тези ф ибули е зигзаговид-
ният релефен орнамент, кой то обрамчва всички пл о ско сти. И н к р у с та ц и и т е от цветни с т ъ к л а
не са ч у ж д и и на т о я тип. Като най-характерни за този в ар иант от запад ната група могат
да се посочат няколко образци, от к р и т и в И р л м а у т д о Барбинг (Регенсбург) в Германия.3
Заедно с т я х са намерени и голям брой други ф ибули с незначителни размери и с форма
на птици. Ф и булите са с р е б ъ р н и с ъ с следи от позлата. П р о и з х о ж д а т от гробове, к о и то се
датират от п ъ р в а т а половина на VI в. на н. е. и се о т н а с я т к ъ м ф р ан ко-алам анската к у л т у р н а
среда.4 Е со в и д н и я т орнам ент е нап ълн о изчезнал от укр а с а т а на тези фибули. С пиралата
обаче к а т о у к р а с и т е л е н мотив п р о д ъ л ж а в а да се среща. С поред Вернер находката от И р л м а у т
осъщ ествява в р ъ зк а т а , к о я т о с ъ щ е с т в у в а в това отнош ение м е ж д у Р е й н ската област и Вюр-
тенберг, от е д н а страна, и Д о л н а А встрия и З а п ад н а Унгария, от д р у га .5 Л ъч о вид ните фибули
са разделени на д в е основни групи и от Щ урм с, който в една малка, но т в ъ р д е интересна
статия се заним ава с въ п р о с а за етническата пр и н а д л е ж н о ст на т. нар. м а з у р с к а к у л т у р а от
Източна П русия.6 В оснопата на с в ое то изследване той поставя фибулите, които р а з д е л я на
две групи — пруски фибули, п р о и зх о ж д а щ и от м ъ ж к и погребения от Източна П р уси я,7 и
германски д ъ го в и д н и фибули о т ж е н с к и гробове.8 В погребенията от п ъ р в а т а група се ср е щ а
по една ф ибула при всеки покойник, а при в то рата — по три фибули, две от к ои то са еднакви. П о
следната група, с много по-голямо териториално разпространение, се разпада на две п о д г р у п и :
източна, к о я т о о б х в ащ а о б л а с т т а от р. Д о н д о д о лн ото течение на р. Д унав, и западна, ко я то
включва зем ите от И тали я на юг д о Б ел ги я на север.9 К ар тата за разпро странени ето на фибулите,
представена от Щ у р м с на обр. 2 в неговия труд, п о т в ъ р ж д а в а нап ълн о п р е д л о ж е н о т о т у к к ак то
типологично, т а к а и територ иал но разпределение на тези ф ибули.10 Щ о се отнася д о етни
ческата им п р и н ад л е ж н о с т, този в ъ п р о с не е реш ен об ек тивно в спом енатия труд. Ц я л а та
втора група, в к о я т о са вклю чени л ъчо ви дн ите фибули, е приписана на германците без к а к
вато и да е угово рка. В д ей с тв и те л н о с т , к а к то се о т б е л я за и по-горе, на герм анските п л е
мена може д а се припише с ъ с сигу рност само западната подгрупа, спо ред делението на Щ урм с.
Що се отнася д о източната, която и в типологично отнош ение се отличава от запад ната група,
тя принадлеж и на многобройните сл ав ян ски племена, кои то са обитавали тези земи. О т само
себе си се разбира, че по п ъ т я на разм яната и тър го в ск и т е връзки, същ еству вал и м е ж д у
по-близки и по-далечни племена, л ъ чо ви д н и т е ф ибули са преминали в бита и на д р у ги не-
славянски племена. Този ф а к т знач ител но з а т р у д н я в а определянето етническата принад
1 Mi i l l e r , цит. съч., стр. 214—215.

2 Bayerische Vorgeschichts-Blatter (В. V.-Blatter), Heft 18/19, 2. Teil, Miinchen, 1952, стр. 217.
3 П а к т а м, табл. 40 и 41, 2—5.
4 П ак т ам, стр. 295 (J. W e r n e г).
5 П а к т ам, стр. 295.
Е. S t u r m s , Zur ethnischen Deutung der „masurgermanischen“ Kultur, Archaeologia geographica, Herausge-
en von H. J. Eggers, Hamburgisches Museum fur Volkerkunde u. Vorgeschichte, Jahrg. 1, Heft 2, April, 1950,
P* — 22.
7 S t u r m s , цит. съч., обр. 1.
* П ак т ам, обр. 2.
9 П ак т а м, стр. 22.
П ак т ам, стр. 21.
И зв- На А рхеолог, и -т, т. XXIV
gg C. Михайлов
л е ж н о с т на о т д е л н и те нахо д ки от тоя род. В много случаи д ор и то ва е нап ълн о н е в ъ зм о ж н о !

П ро уч ван ето в това о тн ош ен и е обаче м о ж е значително д а се улесни, ако се п ри ло ж и карто.
гр а ф с к и я т м ето д и ако отдел н и те находки б ъ д а т изучавани не поотд ел н о , а групово и по|
области. При цял остно картограф иране на и н те р е с у ва щ и те ни находки м о ж е да се стигне ц
д о ощ е по-точни резултати, като освен д в е т е основни д еления на източна и за п а д н а група I
м огат д а се н а б е л еж а т и много локални варианти. На тази страна на въпроса о б ъ р н а внй-|
мание н а п о с л е д ъ к Б. А. Рибаков, кой то уб ед и т е л н о показа, че в Д н е п р о в с к а т а о б л а с т саI
с ъ щ ес т в у в а л и пр ои зводи тел ни центрове, чиито и зд ел и я носят белезите на ярко изр азен о терц.|
тор и ал н о своеобразие.1 Ние имаме основание д а см ятаме, че такива производителни центрове!
са съ щ ес т в у ва л и и у нас. О собено п ок азател н а за случая е ф ибула № 928 от А р х е о л о г м
ческия м узей в София, к о я т о до известна степен п р ед став л я в а о щ е суров, недообработен
п р о д у к т и едва ли е могла да б ъ д е п ред м ет, у добен за т ъ р г о в с к а размяна с д р уги страни.
П одобни д еф ектн и изделия очевидно са могли да б ъ д а т пласирани само на въ т р е ш н и я пазар]
О т т у к следва, че тя има м естен произход.
Б р о я т на откр итите д о с е г а у нас лъчо в и дн и ф иб у ли е сравнително м ал ък. Т ова обстоя-,
т е л с т в о д о ст а з а т р у д н я в а т ъ р с е н е то и у с т ан о в я ван ето на производствени центрове в нашата
страна. К о л ко то и ограничен обаче д а е този брой, и то не само у нас, но и в съседните
страни, все пак тях н ото м е с то н ах ож д ен и е ни подсказва, че такива про и зво дствени центрове
тряб ва да се т ъ р с я т и навярно щ е се о т к р и я т по д ес н и я бряг на р. Д у н а в и и зоб щ о в Gel
верна България. Т ъ к м о тези земи на И зт о ч н а та Рим ска империя са били най-рано и най-гъстц I
заселен и съ с славяни, а така с ъ щ о и с д р у ги северни племена, кои то са разпространител и на
л ъ чов и д н и т е ф ибули в наш ите земи.
И т а к а не само в Крим, но и у нас се намират прототиповете на л ъ чов и дн ите фибули.
Този ф а к т ни д ава основание д а смятаме, че л ъч о в и д н и я т тип ф ибула не е бил пренесен
наготово от Ю ж н а Русия, а е пр ои зл язъ л от местни типове, кои то са се р азвили в същата
насока, к а к то и д вуплочн ите фибули от Ю ж н а Р у с и я и Ц е н т р а л н а Европа. Че тази типоло-
гична еволюция се е и зв ъ р ш в а л а едн о врем ен но на едн а обширна територия, в ко я то се е
вклю чвала и наш ата страна, се в и ж д а от ф акта, че у нас са с ъ щ ес т в у в ал и с ъ щ и т е предпо
ставки за това развитие, к а к т о и в д р у ги т е области, к ъ д е т о са намерени подобни фибули.
Н а р е д с тов а обаче т р яб ва д а се о тбел еж и , че у нас не се с р е щ а т някои от типовете, които
са т а ка хар актер ни за П од н е п ро ви е то и К римската област, като например ф иб ули те с реше
тъчн а у к р аса на с т ъ п а л н а т а плочка. Н аистина п од обн а у к р а с а ние откр ивам е в ъ р х у фибулата
от Гиген и т а я от В арненския музей (касае се за ц я л а т а фибула), но все пак т у к имаме !
с ъ щ е с т в е н и различия. На пър во място, р е ш е т ъ ч н а т а у к р а с а няма п рав о ъгъл н а, а ромбовидш
форма, и, на в т о р о място, реш е т ъ ч н и я т орнамент е само загатнат. Ясно е, че наш ите образш
им ат свой м естен оттен ък, кой то не м ож е да се получи освен на основата на едно дълго
местно развитие. У нас ние не намираме и много х а р а к т е р н и т е за Д н е п р о в с к а т а об л а с т т. нар
прорезни (ажурни) фибули, които се с р е щ а т там сл ед VII в. на н. е. Тази липса би могла Д*
се обясни с п р е д п о л о ж е н и е то , че на Б а л к ан а са до несени най-ранните типове, а прорезнит!
к а т о по-късни не са били разпространени на З а п а д . П рорезни те ф ибули обаче не ci
и зо б щ о непознати у нас. Те са за св и д етел ств ув ан и в бита на т р аки те от рим ската им
п ераторска епоха. Т акива фибули м е ж д у д р у г о т о са ни известни от т р а к и й с к о т о све
тилищ е при с. Лиляче, Врачанско.2 Една от тези ф ибули п р и те ж ав а у к р а са от б ял емайл
П од о бн а у к р а с а виж дам е и в ъ р х у една прорезн а ап л и к а ц и я от колан, п р о и зх о ж д а щ а от Еску
(Гиген) — сега в А рхеологическия м узей в С оф ия (инв. № 7 016).3 При с. М огилово, ЧирпанскА
са намерени д е с е т прорезн о украсени пластинки с л у н о в и д н а »форма на изр езките.4 По съшШ
1 Р ы б а к о в, цит. съч., стр. 68.
2 И в. В е н е д и к о в , Светилището при с. Лиляче, ИАИ, XVIII, 1952, обр. 192, 1, 5 и 8.
3 ИАИ, XII, 1938, обр. 231.
4 А. К о ж у х а р о в , Антични паметници в Старозагорския музей, ИАИ, II, 1923— 1924, стр. 217, обр. 841
стр. 214 и сл.
Ранносредновековни фибули в България 5Q
начин е изр аб о тен а и една коланна апликация, п р о и зх о ж д а щ а от римската гробница при К а

питан Д им итриево, д ат и р а н а от IV в. на н. е.1 Тези и много д р у ги примери, които е излишно
да изброявам тук, най-красноречиво св и д е те л с т в у в ат , че през к ъ с н о р и м с к а т а епоха а ж у р н ат а
техника е била ш ироко разпространена у нас. И т у к сл е д о в ат е л н о ние виж дам е, че пр ои з
водството на подобни предмети в наш ите земи се при ближ ава т в ъ р д е много до п р о и зв о д
ството на ем айлираните и прорезните изделия от Ю ж н а Русия. Но в ъ п р е к и тази о б щ н о с т и
бяизка у споредица м еж д у паметниците от Ю ж н а Русия, о т едн а страна, и тези от Б ъ л г а р и я
и съседните й страни, от д ру га, в развитието на р а згл е ж да н и те т у к м еталически изделия с ъ щ е
ствуват и л окал ни особености, които, ако се с р е щ а т в едн ата област, липсват в д р у га т а и
обратно. Така например, кат о се изклю чат отдел ни екземпляри, у нас емайлираните фибули
не са прорезни,2 д о к а т о , обратно, обикновено всички прорезни фибули от Ю ж на Р усия са
емайлирани.3 Това е лесно обяснимо, ка т о се има пред вид влиянието на по-старите местни
образци. Така например к ъ сн и т е прорезни ф ибули от о б л а с т т а на Д н е п ъ р биха могли д а се
р азгл е ж д ат, ако не ка т о пряко типологично п род ъл ж ен и е, най -м ал к ото к а т о отглас на про
резните фибули от М ош чи нското с ъ кр о ви щ е . Както вече се посочи, този късен днепровски
тип у нас не е познат.
В своя т р у д в ъ р х у славянските фибули Вернер посочва, че фибулите, които той поставя
във втората група, т. е. тези, които имат ж ивотинска гл ава на с т ъ п ал н ата плочка, не се с р е
щат в Б ъ л г а р и я и изо б щ о на Б ал к ан ски полуостров.4 Тази устан ов ка на Вернер не о тговаря
на действителността. П одобни ф ибули са открити при с. М ихалиевич, д о Райловац,6 при Хан П о
тоци до М о с т ар ,6 при Печинска Рика,7 Нови Б ра н о в ац на Д ун а ва ,8 Зем у н,9 Сремски К ар л о вац10
и др., но Вернер не е взел под внимание тези находки. В ъ р х у този пропуск о бърна напо
следък внимание Н а д а М илетич.11 Т в ъ р д е н и е т о на последния автор, ко ет о впрочем изгл еж д а
е взето от Вернер, че н осенето на две е дн акви фибули от ж е н и т е било х а р актерн о само за
готите,12 не почива в ъ р х у някакви сериозни основания. Д о с е г а не е у стан о вено с п о л о ж и т е л
ност какво о б л е к л о са носели различните племена, идващ и от сев е р и затова е о щ е рано да
се свързва нос е н е т о на две еднакви ф иб у ли само с едно от тези племена.
От при ведени те по-горе примери, к ъ м които следва д а се прибавят и ф ибулите от Б ъ л
гария, се ви ж д а , че т е зата на Вернер се намира в противоречие с ф актическия материал. Този
именно материал показва, че не само на Б а л к ан с ки п олуостров и по-специално у нас се с р е щ а т
фибули с ж и во ти н ски маски, но и че последните са повече на брой, о т к о л к о т о тези с чо
вешки изображ ения.
Като се има пр е д вид к о л к о ф рагм ентарен и непроучен е този м атериал у нас, м о ж е
лесно д а се р а зб е р е го л ям о т о място, ко е т о заема хипотетичният елемент в ъ в всички правени
досега опити д а се установи една приемлива историческа и типологична кл аси ф и к ац и я на
тези паметници. Т а к ъ в елем ен т неи збеж н о се с ъ д ъ р ж а и в н асто ящ и я труд. Много от п о с т а
вените тук и д и ску ти ран и преди тов а от д р у ги автори в ъ п ро с и щ е могат успеш но д а се
1 Л. Б о т у ш а р о в а , Късноримска гробница при Капитан Димитриево, ИАИ, XVII, 1950, обр. 181.
2 Вж. описаните по-горе емайлирани фибулиотСвищовския музей.
3 Най-типичният представител на тази група е т. нар. Мошчинско съкровище, състоящо се от няколко фибули,
скачени така, че да се образува огърлица (срв. Р ы б а к о в, цит. съч., обр. 5).
1 W e r n e r , цит. съч., стр. 170.
5 N. М i 1 е t i с, Nalaz ranosrednjevekovnih fibula iz Rajlovca, Glasnik zemaljskog muzeja u Sarajevu, Nova
serija, sv. X, 1955, стр. 151, обр. I.
H W. R a d i m s k y, Romische Graber bei Han Potoci nachst Mostar, Wiss. Mitth. aus Bosnien u. Hercegovina,
> 1893, стр. 306, обр. 6.
7 P. A. H o f f e r, S. J., Fundorte rOmischer Alterthumer im Bezirke Travnik, Wiss. Mitth. aus Bosnien u.
Hercegowina, V, 1897, 257, обр. 4.
8 B r u n s m i d , цит. съч., стр.. 213, обр. 32, 5 и 8 .
П ак т а м, стр. 215, обр. 34.
10 П ак там, стр. 218, обр. 35.
* M iletiC , ц и т. с ъ ч . с тр . 154 .
П ак т а м, стр. 154.
р а зр е ш а т само с л е д кат о се о б нар одв ат всички находки от тоя род, и то не само у нас, но
и в д руги те страни, к ъ д е т о те се срещ ат.
Като давам под робн о описание на л ъ ч о в и д н и т е ф ибули, кои то ми бяха д о ст ъ п н и и за
кои то по един или д р у г начин м ож ах да с ъ б е р а сведения, имал съм пред вид именно тази
п ъ р ва и н еотл ож н а задача, сто ящ а пред нас — да започне съб ир ането на м атериалите, като
едновременно с тов а се п оставят и някои от проблемите, кои то стоят в ъ в в р ъ зк а с типоло-
гичното развитие и геогр аф с ко т о разпространение на л ъ чо ви дн и те фибули.
FR O H M IT T E L A L T E R L IC H E FIBELN A U S BULGARIEN
S. MICHAILOV
(Zusammenfassung)
In d e r Arbeit w erd en zum erstenm al friihmittelalterliche Fibeln aus den bulgarisch en Museen
ausfiihrlich beschrieben. Sie w erden in drei H a u p tg ru p p e n e in g e te i lt: do ppelplattige Sprossenfibeln,
emaillierte Fibeln und du rch broc h e ne (Ajour-) Fibeln. Die Fibeln der e rste n G ru p p e (doppelplattige
S prossenfibeln) teilen sich in zwei U n t e r g r u p p e n : a) mit k o n stru k tiv e r B e d e u tu n g der Sprossen;
b) m it radial zur Achse v erlaufenden Sp rossen . Die zw eite U n te rg ru p p e besitzt zwei Varianten:
a) F ibeln mit M e n s c h e n m a s k e n ; b) Fibeln mit Tierm asken.
In dem Artikel wird die F ra g e von der ethnischen Z u gehorigkeit der Sprossenfibeln eingehend
e r o r te r t u nd darauf hingewiesen, dafi die G o te n w eder als deren E rfinder noch als d eren Ver-
bre ite r n a c h dem W e s te n a ng esehen w erden konnen. Ein b e d e u te n d grofieres V erdienst k om m t in
dieser B eziehung d e n slaw ischen V olkern zu, insb e so n d e re jenen, die da s Flufigebiet d e s Dnjepr
besiedelten. D ieses G ebiet, ebenso die Krim, k o n nen a b e r nicht als U rsp run gslan d dieser Fibeln
gelten. Ihre P r o d u k tio n s s ta tte n be sta n de n gleichzeitig an ve rsch ie d e nen Stellen Ost- un d Zentral-
e urop as sow ie auf der Balkanhalbinsel.
Es wird die F ra g e von der typologischen E n tw ic k lu n g der Sprossenfibeln aufgew orfen. Sie
sind nicht aus der Fibel „mit um geschlagenem Fufi“, wie A lm gren ineint, so ndern aus der T-for-
m igen Fibel (z. B. Fibel Inv.-Nr. 1752 im Stad tischen M u se u m Svisto v) h e rv o rg e g a n g en . Mit
d e m Zeitlauf haben sich die Sprossenfibeln typologisch in zwei G r u p p e n g e so n d e rt — osteuro-
paische und w esteuropaische. W a h re n d sich die o ste u ro pa isc h e n Sprossenfibeln d urc h ihre verein-
fachten, aus Pflanzen- und geom etrischen M otiven b e s te h e n d e n V e rzierungen auszeichnen, sind
die w esteu rop aisch en in ihren Zierformen komplizierter, mit stark stilisierten Tierm otiv en, komplij
zierten F le c h tw e rk en und reicher Inkrustation. Die Fibeln der o ste u ro p a isc h e n G ru p p e sind vor-!
nehmlich slawischer und die der w esteuropaischen germ anischer H erk un ft. In alien Fallen darf
diese ethnische A b g re n z u n g vorlaufig nicht als absolut b e tr a c h te t w e r d e n ; sie k ann vielm ehr nuf
als O rien tierun gszeich en von allgemeiner Art dienen. E s d a rf nicht aufier a ch t g elassen werden,
dafi die Sprossenfibeln, ahnlich den iibrigen S ch m u ck stiick en und G e g e n sta n d e n , auch auf dem
H and e lsw e g e in die b e n a c h b a rte n und e n tfe rn te ren L ander g e la n g t sind, so dafi nicht alle Stamme
u n d Volker, auf d e re n Territorium sie sich finden, als d ere n Trager, gesch w eig e d e n n Erfinder,
an ge se h e n w erden konnen.
Die T atsache, dafi sich auch in Bulgarien P ro to ty p e n d e r Sprdssen fib eln finden, b e re c h tig t zu
de r Annahme, dafi diese Fibeln nicht aus Siidrufiland nach Bulgarien g e k o m m e n sind, dafi sie viel-
m ehr auf heimischem bulgarischem Boden aus den e n tsp re c h e n d e n P r o t o t y p e n e n ts ta n d e n sind.
Die hier a ufge w o rfen e n F ra g e n bediirfen einer w eiteren B earbeitun g u nd B e sta tig u n g anhand
reich haltig eren F u nd m aterials, das vor allem noch a u fgedeckt, gesam m elt un d verOffentlicht wer'
d e n miifite.
СКАЛЕН МАНАСТИР КРАЙ МАДАРА
Ц ветана Д р ем си зо в а -Н ел ч и н о в а и С ветослав Нелчинов
Мадара д ъ л ж и своята ш ир ока и звестност на скалния релеф на конник и надписите око л о

него, датирани от врем ето на Т ервел, Корм исош и О м у р т а г (705 — 824 г.). Но в с ъ щ н о с т
н е й н о т о истор ич еско значение не се изчерпва само с това. Там е оставил отп е ча тъ к о щ е
п ещ ер н и ят наш прародител, а с ъ щ о и ч о в е к ъ т от всички сл е д в ащ и епохи.
Години н аред наш ите учени — археолози, историци, епиграфи — изучаваха паметниците
от различните исторически периоди и м ож е да се каж е, че М а д ар а бе един от м ал ко то
Обр. 1. Източният масив: А — отделения в подножието; Б — среден пояс; В — горен пояс; Г — Горни
р. кьошкове ; Д — Долни кьошкове
S' 1- I-е massif est: A — section au pied du m assif; Б — zone m ediane; B — zone superieure; Г — kiosques
superieurs; Д — kiosques inf6rieurs
62 Цв. Дремсизова-Нелчинова и Св. Нелчинов
почти основно проучени арх ео л о ги ческ и обекти у нас. Но все пак о стан ах а неизследвани
непристъпните скални дупки, които се п р ости рат в д в а р е да по източния с к а л е н масив и ца
различно ниво по ю ж н и я (обр. 1 и 12).
П ър вите сведения за д у п ки те д ава К. Ш корпил, к о й то лично е проучил д в е т е отделени^
известни под името „Горни и Д о л ни к ь о ш к о в е “. С ъ щ и я т д ава о б щ и описания и за по-недо,
стъпните, с ъ о б щ е н и му от лица, които са се изкачвали в тях.1
О тносно д а т и р о в к а т а и предназначението на д у п к и т е с ъ щ е с т в у в а т най-различни предпо.
лож ения, сп о р е д к о и то те са отнасяни от врем ето на първоб итни я човек2 д о к ъ с н и я феода,
лизъм ,3 а някои д а ж е ги считат за естествени.4
З а да изучим основн о и този д я л от древн а М ад ара, през 1952 и 1953 г. с пом ощ та щ
К о л а р о в г р а д с к а т а о к р ъ ж н а тур истическ а секция и алпинисти от гр. Р у се предприехм е изслед.
ване на процепа вляво от Голям ата п е щ ера н е д о с т ъ п н и я среден пояс от вд лъб натин и по
източния скален масив.5
О с т ан а л и те гънки, естествени и изкуствени
навеси и дупки, пръснати в по д н о ж и ето или по
о твесн ите скали на източния и ю ж н и я маещ
на М а д ар а , бяха обходени и изследвани от наа
все по това време.
М ад ар с к и т е скали се сп у с к ат отв есн о към
историко-археологическйя ре зе рв а т М адара ■
го о г р а ж д а т от изток и юг, к а т о в ъ г ъ л а ш
ч упката о б р азу ват огромен, по д о бен на сценг
навес, известен под името „Голяма пещера*!
Височината на м асива варира от 80 до 100 и
П о своя с ъ с т а в той пре д с та в я ш уп л и в едрозър-
нест пясъчник, утаен м а тер и ал на д ъ н о т о нг
м о р етата през долния и горния ценоман.6 В нега
се с р е щ а т черупки и други остан ки от жн
вотни. С к ал и те са напукани в с л е д с т в и е на тек
тонични причини и на м еста са пресечени or
отвесни процепи. Е ро зи я т а с ъ щ о е оказал
своето влияние, поради к о е т о някои блоков
са се о т д ел и л и от о б щ а т а маса, а други с
нап ад ал и в поднож ието. Н аред с въздействие!
1 К. Ш к о р п и л , ИРАИК, X, стр. 394 и сл.

2 Р. П о п о в , Материали за проучване на селишй
„Под града“ при Мадара (Шуменско), ИАД, III, 191ЯI
1913, стр. 90 и 100, обр. 79 и 80.
3 Ц в. Д р е м с и з о в а , Мадара. Водач за памети
ците и музея, София, 1956, стр. 19.
4 Този въпрос е подробно разгледан от С т. Ма*
л е в в статията „Пустинножителска Мадара“, Apxeod
гия.1959, кн. 3—4, стр. 24.
6 Първите резултати от тези проучвания са публи»!
вани от С. И в а н о в ( Н е л ч и н о в ) , Мадара, сп. ТурйЧ
1957, кн. 5, стр. 18.
Тук е мястото да изкажем благодарност на преДЧ
дателя на Окръжената туристическа секция др. Л. Сим*(
нов и на смелите русенски туристи и алпинисти, вод^
Обр. 2. А — хоризонтален разрез на църквата в под от Хр. Попов и В. Попов, с чиято помощ можа Да]
ножието; Б — изглед на същата църква организира и проведе проучването.
Fig. 2. А — coupe horizontale de l’eglise au pied 6 Р. П о п о в , Бележки върху геологията на МзД
du massif ; Б — vue de la т ё т е eglise Сборник Мадара, I, 1934, стр. 7.
Скален манастир край Мадара g3
а п р и р о д а та ние в и ж дам е осезател ни сл еди от човеш ка р ъ к а : редица отделения, изд ъл бан и

„а разли чн и м е с та в скалния масив.
Върху изт о ч н а т а стена — с к а л а т а вляво от Голямата пещ ера — о т д ел е н и ят а са разпо
ложени главно в три п о я с а : първи ят в сам ото подножие, в тор ият — на о кол о 60 м от осно-
ата и т р е т и я т — приблизително на 20 м по-високо от предходния. И золирани са пом ещ енията
з д ъ л б а н и в пирамидалния б лок вляво от чупката, известни под името „Горни и Д о л н и кьош-
кове„« )1 а т а ка с ъ щ о и някои други, р азп о л о ж ен и по естествени издатини,

По ю ж ния масив — вдясн о от п е щ ерата — повечето от о т д е л е н и ят а са на едн о ниво
около 60 м от п од н ож и е то, к а т о п о я с ъ т на д ве места се п р е к ъ с в а поради непристъпността
на ск ал ата, а д р у га част са групирани на различна височина П о сл едн и те са сравнително по-
до стъ п н и . З а отбел язване е, че т у к в по д н о ж и е то на масива почти няма белези от пом е
щ ения и че с к а л а т а не е т а ка гладка, а често по нея се с р е щ а т големи н едостъп ни и зд а
тини отделени от основния масив с процепи и коридори. Тия естествени гънки с малка
намеса на ч о в еш к а т а р ъ к а са могли д а б ъ д а т оф орм ени в помещения.
I. ИЗТОЧЕН СКАЛЕН МАСИВ
А. О тделения в п однож и ето (табл. I и о б р . 1 А)
Тази група пом ещ ения л е ж а т в основата на скал ата. Тя е използувана за опора, пред
която са ги и зг р а ж д а л и , като на м еста к а м ъ к ъ т е в д ъ л б а в а н с водооб разно. При описанието
на този пояс щ е се д в и ж и м о т Г ол я м ата пещ ера к ъ м р ел еф а на конника, т. е. от юг
към север.
О т д е л е н и е 1. В с к а л а т а н еп оср ед ств ен о до Г о л я м ата пещ ер а на едно ниво се в и ж д а т
седем дупки и н ад тях в ср едата едн а на о коло 1,5 м. Т ези следи очевидно имат в р ъ з к а с
покривна к о н с тр у к ц и я на пом ещ ение с д ъ л ж и н а 7 м.
О т д е л е н и е 2. Вляво о т процепа, който е с ъ е д и н я в а л Голям ата п ещ ера с крепостта,
се намира м алко в д ъ л б а н о помещ ение, зат р у п а н о о тчасти от голям каменен блок, паднал,
както се виж да, в посл ед ствие. На и зт о к е о ф орм ен а ниша (олтар), висока 2,30 м, ш ирока
1,50 м и д ъ л б о к а о ко л о 0,40 м, под к оя то има с тъп ал о . Д ъ л ж и н а т а на п ом ещ ението е 3 м
а ширината при сегаш н о то пол ож ен ие не м о ж а да се определи. В л я ва та страна се в и ж да
естествен процеп, кой то п р о д ъ л ж а в а н ав ътре. На с ъ щ а т а страна на 2,70 м от основата личат
две квадратни д у п к и съ с страна 0,15 м, кои то са п о д д ъ р ж а л и покривните греди. В основата
на тая стена е и зд ял ано с е д а л и щ е с ширина 0,32 м. В ъ р х у лицето (западната страна) на
падналия б лок има отгоре д иагонален ж леб, а над него — три кв а д р а тн и дупки. П о с о ка т а на
жлеба, както и р а зп о л о ж ен и е т о на г н е з д а т а за г р е д и сочат, че те ст о я т в ъ в в р ъ зк а с по-
кривната кон стру к ц и я , ко я то се е н а л ож и л о да б ъ д е преу стро ена с л е д пад ането на скал ата.
Характерната ниша на източната стена, к о я т о без съмнение е играла рол ята на олтар, и срав
нително по-гоЛемите размери на пом ещ ението показват, че то е с л у ж и л о за църква. У някои
стари жители на с. М ад ар а са запазени спомени, че по стените е имало „ р исунк и“. Ние сме
склонни да приемем тези техни д у м и за истина, като имаме пред вид д о б р е огладеното лице
ча олтара.
О т д е л е н и е 3. П ъ т е к а т а , к о я т о минава в по д н о ж и е то на масива, следвайки линията
На скалата, прави една извивка нагоре, след к о е т о о тново поема в северна посока къ м
конника. В д ясн о о т този завой пред сам ата основа на скал ата се о б разув а една п л о щ а д к а
Дължина 12 м и ш ирина д о 4 м, о тделена от масива с един процеп от 1 м. Тази пло-
0т8^ Ка е пР°Р я з а на от 8 ж л е б а , ш ироки 0,30 м и д ъ л б о к и 0,10 м, на разстояние един от д р у г
>75 до 1,20 м. На тези легла за греди с ъ о т в е т с т в у в а т о т в ъ д процепа в скалата д у п к и с
^ Пецовидна ф о р м а (височина 0,58 м и основа от 0,20 д о 0,30 м). О чевидно е, че ж л еб о в ете
Упките са били предназначени за греди, в ъ р х у кои то е л е ж а л п о д ъ т на помещението.
1 К. Ш к о р п и л, ИРАИК, X, стр. 394 и сл.

g4 Цв. Дремсизова-Нелчинова и Св. Нелчинов
О т п р е д п л о щ а д к а та за в ъ р ш в а с н а д л ъ ж е н хо ри зон тал ен жлеб, а вдясно от опи сан ите след>

в ъ р х у отвесн ата скала се в и ж д а т четири дупки, разполож ени в две редици (обр. 3).
О т д е л е н и е 4. Нам ира се на 7 м вляво от описаното, к ъ д е т о скал ата прави чупи
почти п о д прав ъ г ъ л . П р е д с т а в я естествен процеп, о т к р и т на север с отв ор 2,50 м и дълбо
чина 2 м. З а покрив му слу^,
голям блок, о т с т о я щ на 2,20 м о>
пода. Вдясно над от во р а се виж.
д а т дуп ки и диагоналені'жлеб, кой|
п р о д ъ л ж а в а и в ъ р х у покривнц
каменен о тлом ък . Всички тез>
вд л ъ б н а т и н и и гн е зд а стоят въ»
в р ъ зк а с покривната конструкцД
О т д е л е н и е 5. Разположел
над пом ещ ение 4. Т а в а н ъ т на щ
сл е д н о то му с л у ж и за основа (под;
За него с ъ д и м по д в ет е хоризон
тални и вертикални гнезда за гре
ди, и зд ъ л бан и на срещуположни?
стени на процепа. Т е са били npeji
назначени да п о д д ъ р ж а т дърве
таван. Р азм ери те на помещениет
с а : д ъ л ж и н а 2,50 м, ш ирина 2,20
и височина 2,30 м^
Отделение 6 е на 4
Обр. 3. Легла за градореда на пода на отделение 3 вляво от чупката. П р е д с т ав я нии
Fig. 3. A ssise de la rangee de poutres du plancher de la section 3 C ширина 3,50 м, д ъ л б о ч и н а ] ,30
и височина 1,80 м.
О т д е л е н и е 7 стои неп осред ствен о д о пом ещ ение 6. В ъ р х у о т в есн ата скала лича
4 дупки, и зд ъ л б а н и на е д н а хоризон тална линия на разстоян ие една от д р у га 0,80 м и на 2
о т сега ш н о т о ниво. П р е д тях в ъ р х у пад нал б ло к има с ъ щ о толкова л егла за греди, съотвеі
ству ващ и по разп ол о ж ен и е на първите. П о т а к ъ в начин гредите, с ъ е д и н я в а щ и срещуполоі
ните дупки, са о б р азу вал и солидна основа. В ърху нея е било построено ж и л и щ е с размер
3,50 на 2,50 м. В с ъ щ и я к а м ъ к е изд ъ л бан и ве р т и ка л е н ж л еб , в който е л е ж а л а гредат
о ф о р м я щ а с е веро западн ия ъ г ъ л . На височина 2,20 м от хоризонтално р а зп ол ож ен и те душ
личат гнезда, к о и то са в ъ в в р ъ зк а с ъ с стрехови ден покрив.
О т д е л е н и е 8 се е намирало н е п осре д с тв е н о д о п р ед х о д н о то . В ъ р х у г л а д к а т а ска
яс н о се о т к р о я в а един п равоъгъ лни к, очертан от д ъ л б о к ж л е б с ве р т и ка л н а страна, дъл
5,80 м, и хо ризон тал на — 4,20 м. Н а 2,80 м от о с н о в ат а минава втори хор и зо н та л е н жлй
кой то р а зд е л я п р а в о ъ г ъ л н и к а на д в е половини. В д о л н а та част е издълбана; ниша, широк
4,20 м, висока 2,20 м и д ъ л б о к а 0,90 м. Горното хоризон тално легло е прорязано от пе
дуп ки — д в ет е крайни ч етвъртити, а средните обли. И т у к има и зд ъл бан а ниша, широк
2 м, висока 1,20 м и д ъ л б о к а 0,50 м. В полето над нея се в и ж д а т три д у п к и — средна!
по-висока, а о стан али те д в е на една линия. С ъ д е й ки по запазените следи, мож ем д а з а к л ю ч и
че на това м я с то е имало две помещения, построени едно в ъ р х у друго.
О т д е л е н и е 9 е р а зполож ен о на 0,30 м вляво о т описаното. Т ук ска л а т а е леко вдь1
б ан а н авътр е. Н а 2,20 м о т терен а личат пет дупки, разполож ени в ъ в ф орм а на равнобедр0
т р и ъ гъ л н и к , к о и то са п о д д ъ р ж а л и стрехови ден покрив. Р а зсто ян и ето м е ж д у д в е т е краИ>
д у п к и е 2,80 м.
О т д е л е н и е 10 л е ж и неп о ср ед ствен о д о пр ед ходн ото . П ре д с т а вя ни ш ообразна вдл*
натина, д ъ л г а 4,50 м, д ъ л б о к а 1,50 м и висока 2,30 м. На 2,20 м от о с н о в а т а се вижД
Скален манастир край Мадара
65
етири гнезда за греди — двете крайни четвъртити, а средните кръ гл и . От л я ва та д у п к а

здолу вър ви вертикален жлеб. О чевидно тези следи имат вр ъзка с едн о скатен покрив.
По п р о д ъ л ж е н и е т о на скал ата вляво от опи сан ото пом ещ ение в про теж ени е на 5 м има
лбани дупки, несиметрично разполож ен и. Не могат д а се д а д а т по-точни у казан ия за
нСТрукцията на ж и л и щ а т а на това място.
Отделение 11. Н а 3 , 5 0 м вляво от поменатите неясни очертания ска л а т а е леко
в д ъ л б а н а . Н а височина 1 , 7 5 м са наредени с трехови дн о пет гнезда, п о д д ъ р ж а л и някога покрив-
Обр. 4. Гнезда от покривнаіа конструкция на отделение 16

Fig. 4. Assises de la toiture de la section 16
ната кон струкция. Р азсто ян и ето от 2,60 м м еж д у д вете крайни дупки показва ш ирината на
постройката.
О т д е л е н и е 12. С к ал а т а о б разу ва естествена в д лъб натин а, д ъ л г а 4,20 м. О т д я с н о
попаднахме на зид с посока на запад, опрян до самата скала с еди н и я си край. В началото
е изграден о т ломени камъни, споени с кал. По д ъ л ж и н а т а му е изп олзуван паднал скален
блок, издялан на място. З и д ъ т е запазен на височина д о 0,30 м — два ре да камъни. П р о
следен на д ъ л ж и н а 3,10 м, з и д ъ т се губи. На 3,20 м запад но от с к а л а т а открихм е о тдел н и
камъни, които п р ед пол агам е, че п р о и з х о ж д а т от р азр уш ен и я за п а д е н зид на ж и л и щ е т о . О т
насипа и злязоха няк о лк о малки к ъ с а от тънк остенн и с ъ д о в е с червен цвят и две части от рязани
Дъна. П окривната к он с тр ук ц и я на п ом ещ ен и ето има в р ъ зк а с д упките, изд ъл бан и над него.
О т д е л е н и е 13. На 3 м вляво от г р аден ото помещ ение са и зд ъ л б а н и осем дупки на
една линия с о б щ а д ъ л ж и н а 4 м. К акто и згл еж д а, те са п о д д ъ р ж а л и г р е д о р е д за под.
О т д е л е н и я 14 и 15. С л ед описанато помещ ение скал ата прави две последователни
1,упки напред и п р о д ъ л ж а в а в северна посока. В ъ г л и т е на чупките се в и ж д а т следи от
жлебове и д у пки , които ясно показват, че на тези естествено защ итени места са с ъ щ е с т в у
вали две ж и л и щ а. О собен о д обре е очертана покривната к о н с тр у к ц и я на отдел ени е 1 5 : на
източната стран а са изд ъл бан и с тр ехов и дн о разп о л ож ен и дупки, а на северната — д ъ л б о к
Дъговиден ж л еб . П ом е щ е н и е то е имало д ъ л ж и н а 2,50 м.
О т д е л е н и е 16 о тсто и на 5 м вляво от чупката. На о твесния масив са и зд ъ л б а н и пет
ДУпки, разп о л о ж ен и в ъв вид на равно б едрен т р и ъ г ъ л н и к (обр. 4). Р а зст о ян и е т о м е ж д у двете
Райни о п р е д е л я д ъ л ж и н а т а на пом ещ ението — 3,20 м.
И зв- на А рхеолог, и-т, т. XXIV
66 Цв- Дремсизова-Нелчинова и Св. Нелчинов
О т д е л е н и е 17. Н а 2 м от пом ещ ение 16 с ъ щ о личат и зд ъ л бан и пет д упки , разпо.|

л о ж е н и стрехови дн о на 1,80 м от нивото на терена. Д ъ л ж и н а т а му е 3,50 м.
Вляво от опи сан о то пом ещ ение по скал ата се в и ж д а т четири к р ъ гл и дупки, а непосред.1
ствено д о тях се намира трапецовид на ниша с ширина 2 м.
О т д е л е н и е 18. На 7 м все к ъ м север в скалния масив се о б р азу в а естествен процец
с д ъ л б о ч и н а 4 м и ш ирина 2,50 м. Н а д в ете с р е щ у п о л о ж н и стени личат с т ъ п а л о в и д н о раз.
п о л о ж ен и гн е зд а за греди, в ъ р х у кои то е л е ж а л е д н о с к а т е н покрив.
О т д е л е н и е 19. Н а 1 4 м от гореоп и сан ото личат явни следи от постройка, опряна
на скалата. За нея съдим по и зд ъ л бан и я цокъл, широк^ 0,40 м и д ъ л ъ г 4 м. На височина!
2,80 м о т него се очертава д иагонален жлеб,
св ъ рзан с покривната кон струкция. В дясно от
пом ещ ението в скалата са и зд ъ л бан и стъпки, во.
д е щ и к ъ м естествени п л о щ а д к и нагоре.
О т д е л е н и е 20. С амо на 1 м вляво нами
раме останки от д р у го ж и л ищ е. С е д ем т е хори.
зонтални гн е зд а за греди, издълбан и на една
линия с о б щ а д ъ л ж и н а 3,70 м, са били предна
значени за греди те на тавана, а над т я х е лежал
стреховиден покрив, (обр. 5). О со б е н о то при това
пом ещ ение е наличността на д ва почти успо
редни стр ех ови дн и ж л е б а в скалата, отстоящи
един от д р у г на о кол о 1 м встрани, а в сре
д ата — на 1,50 м. М е ж д у т я х на б лизко раз
стояние (0,20 м) от долния ж л е б и спазвайки не
говите очертания, са. разполож ен и осем кръгли
дуп ки за греди. В дясно от крайното гнезд о вер
тикално нагоре започва ж л еб , който пресича
Обр. 5. Следи от гнезда за греди и жлебове диагоналния и д о с т и г а д о първата кр ъ гл а дупка
от помещение 20 над него. На 0,95 м вляво от него минава друг
Fig. 5. Traces d’assises des poutres et des вертикален ж л е б , кой то започва почти от осно
cheneaux de la section 20 вата на с к а л а т а и д ости га на 1,60 м височина.
П о - н а т а т ъ к по п ротеж ени е на 21 м по ска
л а т а личат сл еди от гнезда за греди и ж лебове, без да м ож е точно да се о п р е д е л я т броят
и м ес т а т а на с ъ щ е с т в у в а щ и т е т у к помещения.
О т д е л е н и е 21. Н а 1,30 м от осн о ва т а е врязано л е гл о за хоризонтална г р е д а с дъл
ж ина 7 м. На височина 2 мвърви д ъ го в и д н о и зд ъ л б а н жлеб, свързан с покривната
кон струкция.
О т д е л е н и е 22 е изолирано от гореописаните. То се намира на 49 м о т предходното.
П р е д с т а в я д ъ г о в и д н а ниша, д ъ л г а 4 м, д ъ л б о к а 1 м и висока 1,90 м. Н а д сам ата ниша има
три дупки, а на известно разстоян ие н ад тях о щ е три в едн а линия.
Т у к е м ястото, описвайки о тделени ята в под нож ието , д а се спрем и на една г р у п а поме
щ ения, нам иращ и се на д есети н а метра над тях, ра зп о л о ж ен и на естествени издатини на
скалата. Д о с т ъ п ъ т д о тях е по стъпала, в д ъ л б а н и вляво от отделени е 15, а има п ъ т и по
с т ъ л б а , спом ената при описанието на пом ещ ение 19.
О т д е л е н и е 23 се намира в ъ р х у д я с н ат а п л о щ а д к а , която е ш и ро ка 2 м и дълга
10 м. С еверната й част е по-висока. В ър ху й са врязани три напречни х оризон тални ж л е б !
(0,28 = на 0,25 м), о т с т о я щ и на 0,70 м един от друг. В долната, по-ниска част са з а п а з е н и
д ве гнезда в ъ р х у о твесн ата скала.
О т д е л е н и е 24 е р азпо л о ж ен о на п л о щ а д к а та вляво от по м ещ ение 23. Т у к д обр е са
запазени три хоризонтални успоредни легла за греди, к ои то са се опирали в ск ал а т а , какт®
личи от ч етвъртитите д упки (0,40 на 0,20 на 0,20 м), издълбан и в нея, съо т в етс т в у в а іц и на леГ'
Скален манастир край Мадара 67
__Л
------------ п-------------
Ц.------------------------------ "V
*=v
Обр. 7. Жлебове и гнезда от отделение 26

Fig. 7. Cheneaux et assises de la section 26
Цв. Дремсизова-Нелчинова и Св. Нелчинов
лата. О т двете крайни г н е зд а нагоре въ р в я т отвесни ж леб ове д о 5,50 м височина, к ъ д е т о е?

с ъ ед и н я в а т с един д ъ л б о к хоризонтален ж л еб . В ъ р х у посл ед ния има четири дуп ки с форма
на п р а в о ъ г ъ л н и к — две в ъ г л и т е и д ве в средата. Н ай-голямата ширина на п л о щ а д к а т а е
4 м. О т т у к вляво и в д яс н о д ъ го в и д н о — по посока на о т в е с н а т а скала — е оф орм ен жлеб,
т а к а че образуван о то ж и л ищ е е имало п о л у к р ъ г л а основа (обр. 6).
О т д е л е н и е 25 се намира неп оср ед ствен о д о пр ед х о д н о то . На о т весн ата скал а личат
пет хоризонтално разпо л ож ен и дупки, които са п о д д ъ р ж а л и гредоред. Р азсто ян и ето между
д в ет е крайни е 6,20 м. П ад н а л и я т в п о д н о ж и ето на масива скален блок е изрязан под прав
ъ г ъ л . И зг л е ж д а , че той е оф орм ял югоизточния ъ г ъ л на помещ ението.
О т д е л е н и е 26 отсто и на 14 м о т ж и л и щ е 24. П о д ъ т му е л е ж а л на г редо ред , опрян
на о твесн ата скала и на падналия б ло к пр ед нея. И м ал о е ширина 3,80 м и д ъ л ж и н а 4,50 м,
к а к то сочат д в ат а крайни ж л е б а (обр. 7).
Б. О тделения от средн ия пояс (табл . I! и о б р . 10)
Н а о кол о 70 м от о сн о вата на скал ата масивът о б р а з у в а естествена хоризонтална изда

тина, в г ъ н к а та на к о я т о са разполож ени ре д отделени я. Д о с т ъ п ъ т д о тях е в ъ з м о ж е н през
д в а процепа. П ъ р в и я т се намира н еп осредствен о вляво от голям ата пещ ера. П р е д с т а в я една
почти отвесна цепнатина, к о я т о пресича масива от горе д о д о лу. П ъ рв и те изследвачи на Мадара
с м ятат, че по нея е минавал пътят, който е с в ъ р зва л кр е п о стт а на платото с пещ е р а та .1 Пукна
тината е запълнена с големи камъни, к о и то за т р у д н я в а т изкачването. В началото тя има
ш ирина средно о к о л о 2 м. На разстоян ие от около 20 м почти о твесн о изкачване се достига
д о едн а надвиснала скала, п р е г р а ж д а щ а пътя. На това м ясто от д в ете страни на процепа се
в и ж д а т с т ъ п а л о в и д н о разполож ен и гн е зд а за греди. О чеви дн о те са п о д д ъ р ж а л и дървена
с т ъ л б а, необходима, за д а се пр еод ол ее това голям о препятствие. О т в ъ д скалата процепът
се р азш ирява д о 3 м. Т а к а той п р о д ъ л ж а в а окол о 20 м, с л е д което о тново се стесн ява до
2 м и с л ек наклон с л е д о щ е приблизително 30 м се стига д о р а зкл о н ен и е : а) вляво води
цепнатина, ш ир ока д о 1 м с посока северозапад, к о я т о д о ст и г а до п о в ъ р х н о с тт а на източния
м асив пред о тделени е 14 в п о д н о ж и е т о ; от д в е т е страни на прореза личат симетрични гнезда
за гр еди вер оятн о о т д ъ р в е н а с т ъ л б а — това е в т о р и я т път, по който се е стигало до о
д ел ен и я та от ср едния и горния п о я с; б) в д яс н о се оч ер тава втори, по-ш ирок к о р и дор
к о й то се стеснява д о 1 м и така п р о д ъ л ж а в а близо 40 м. Д о т у к д в и ж е н и е то не е трудно,
т ъ й к а т о т е р е н ъ т се издига постепенно. С ледва тясно о твър сти е, което и зв е ж д а на малка
поляна, намиращ а се на о ко л о 80 м височина -— на нивото на най-горния пояс от помещения.
О т тази п л о щ а д к а , преодолявай ки скал но въ зв и ш е н и е вляво, д о ст и гам е е стествен дълбей.
К ато се спуснем по него на о кол о 15— 20 м, слизаме в пом ещ ение 22 от ср едн ия пояс.
О б щ о м ож е д а се каж е, че пом ещ енията са и зд ъл бан и на едно ниво, като е използувана
х ор и зон тал н а ес те с т в е н а гънка, над която се надвесва скал ата. По т а к ъ в начин с по-малко
уси л и я са били оформени о тдел е н и ята и се е об разувала тясн а пътека, която ги е свързвала.
Ш ирин ата й е около 0,30 м, но на места се стесн ява и за улеснение и б езо п асн о ст са издъл
бани р ъ к о х в а т к и в скалата. О свен това личат и д у пки , г н е з д а за греди о т парапет. На две
м еста естес т ве н ат а гъ н к а се п р е к ъ св а и в р ъ з к а т а м е ж д у отд е л н и те пом ещ ения се осъ щ е
с т в яв а посредством о тво р-в рата в скалата. Все в ъ в в р ъ зк а с е с т е с т в е н а т а ф о р м а “ на
м асива са и разм ерите и с т р о е ж ъ т на о тдел ен и ята, о б щ а т а д ъ л ж и н а на които е о к о л о 100 м,
започвайки неп о сред ствен о от отвесн ата скала н ад г о л ям ат а пещ ера. О пи сан ието по-долу
с л е д в а в посока ю г — север — от п ещ ерата к ъ м конника.
О т д е л е н и е 1 е с разм ери 4,50 м д ъ л ж и н а, 1,60 м височина и 2 м д ълб о ч и н а . ВътреШ*
ните му ъгли не са оформени, а овални. П о т а к ъ в начин в напречен р а зр е з представлява
пол усво д . То е о т к р и т о к ъ м д в е стран и — на юг к ъ м п е щ е р а т а и на запад. О к о л о тези от
вори се за б ел я зв а т следи от ж л еб .
1 Ив. В е л к о в , Разкопки в Мадара (1924— 1928), Сборник Мадара, I, 1934, стр. 137.
С.КЯЛРН м я н я г т и п к п я й М я п я п я
О т д е л е н и е 2 е о т дел ен о от п р е д х о д н о то съ с скална п реграда от 0,30 м. Има д ъ л

бина 3 м, височина 2 м и д ъ лб оч и н а 1,45 м. В д ъ н о т о е издялано сводообразно. О т к р и т о е
на запад, к ъ д е т о личат ж л еб о ве от д ъ р в е н а преграда.
О т д е л е н и я 3, 4, 5 и 6 в д н е ш н и я си вид п ред ставят едно д ъ л г о о б щ о помещение.
Границите им м ога т "да се о п р е д е л я т по за ч ат ъ ц и те на скални издатини в д ъ н о т о им. Те са
п р о д ъ л ж а в а л и в д ъ р в е н и прегради, чиито легла на места личат добре. П ом ещ ение 3 се о т
деля от помещение 2 чрез скален блок,
дебел около 1 м ; т о е д ъ л г о 3 м, високо
I 70 м и д ъ л б о к о 1,80 м. С л е д в а щ о т о има
същите размери. Сравнително по-голямо
е отделение 5 — д ъ л ж и н а 2,20 м, висо
чина 1,70 м и д ъ л б о ч и н а 2,50 м. Д ъ н о т о
му е заоблено. П о м ещ ен и е 6 има с ъ щ и т е
размери с тази разлика, че е 0,60 м по-
дълго. В горния кр а й по цял о то проте
жение личи д ъ л б о к ж л еб , кой то п р е д с та
влява легло на челна стряха. Т а к ъ в има
и долу в основата. П р е д тези от д е л е н и я
най-добре се в и ж д а т с л е д и те от парапета
на пътеката.
О т д е л е н и е 7 е ра зп о л о ж ен о в
дъното на п ъ р в а т а о тв е сн а естествена
гънка, като почти симетрично заема части
от двете кр и л а на скални я масив, из
даващ се д ъ г о о б р а з н о навън о т в д л ъ б н а
тината. П оради ос о б е н о сти те на м ясто то
то цма по-правилна форма, силно е в д ъ л
бано и заоблено. О к о л о отвора му личи
жлеб, ш ирок 0,10 м, изрязан в ъ в ф орм а
на неправилен п е т о ъ г ъ л н и к с голяма ос
нова и 3 м височина. Т ози ж л е б стои в ъв
връзка с покрива, кой то се е издавал на
пред стреховидно. Т а к а се е об разу вал о
едно голямо пом ещ ение.
О т д е л е н и е 8. И трите му и зм ер е
ния са по 2 м. На няколко м е с та личат
гнезда за греди, к о и то сочат, че е било
снабдено с д ъ р в е н а преград а о тпред.
О т д е л е н и я 9 и 10 д нес са почти слети. В и ж д а т се само слаби наченки на гнезда, в
които са били вм ъ к н а ти гредите, р а з д е л я щ и ги на две. О б щ а т а им д ъ л ж и н а е 3,80 м, д ъ л
бочината 2 м и височината с ъ щ о 2 м.
Трябва д а о тбел еж и м , че п ъ т е к а т а пред пом ещ енията на това м ясто прекъсва. Това е
наложило в север ната стена на о тделени е 10 да се пробие отвор с размери 1,20 на 0,50 м.
0 него личат сл е д и о т ж лебове, к о и то са д ъ р ж а л и вратата, през която се е влизало в с л е д
я щ о т о помещение.
О т д е л е н и е 11. То с ъ щ о е р а зп о л о ж ен о в едн а отвесна гънк а (обр. 8). Формата му е
”епРавилна. Н ай -го л я м ата му д ъ л ж и н а е 5 м, а д ълб о ч и н а т а му д о ст и г а до 3,30 м. На из-
цната стена има ниш овидна в д л ъ б н а т и н а, д ъ л б о к а 0,50 м и ш ирока 1,50 м. О к о л о него се
То- а ш е с т о ъ г ъ л н а неправилна рам ка в ъ г л и т е с д ъ л б о к и гнезда за греди. Ясно е, че на
Жлеб се е опирал покрив. Височината му е д о ст и г а л а до 3 м, ако с ъ д и м по най-високия
Но
• п а стените се за б ел я зв а т следи от мазилка.
Цв. Дремсизова-Нелчинова и Св. Нелчинов 71
70
] ,30 м. В него О т д е л е н и е 2 отстои на 4 м ю ж н о о т пред х одн ото . Н еговата д ъ л ж и н а е 8 м, височи

Отделение 12. И ма д ъ л ж и н а 2,20 м, височина 1,70 м и дълб о ч ина
ната отпред е 3 м, а навъ тр е 1,60 м. Д ъ л б о ч и н а т а му с ъ щ о не е е д н а к в а (от 1,50 до 4 м).
с ъ щ о се за б ел я зв а т следи о т ж л е б о в е за д ъ р в е н и прегради. От лявата стран а личи ж л еб , ш ирок 0,10 м, и д в е дупки по него.
О т д е л е н и я 13, 14, 15, 16, 1 7 и 18 о б р азу в ат едн о голям о помещ ение с о б щ а д ъ л ж и н а )
Отделение З е н а 9,50 м ю ж н о о т пом ещ ение 2. Д ъ л г о е 4,80 м, д ъ л б о к о 1,50 м и
17 м, височина сре д н о 2 м и д ъ л б о ч и н а о т 1,50 д о 2,50 м. Разграничаване на о т д е л ен и я т а може I високо 2 м.
д а се направи по и зд а т ъ ц и т е в ска л а т а и по г н езд ата, и зд ъ л б а н и в тавана и пода. Т у к ска-
О т д е л е н и е 4 е тясно и д ъ л г о и на 1,50 м ю ж но от предиш ното. Има размери —
л а т а о б разув а е стествен навес и затова е д ъ л б а н о ср авнително малко. Н а височина около I дължина 3,70 м, височина 1,20 м и д ъ л б о ч и н а 0,50 м.
2 м личи хоризонтален ж л еб , кой то е п о д д ъ р ж а л покривна конструкция. При пом ещ ение 15 |
О т д е л е н и е 5 се намира на 5,60 м о т гореописаното. О б щ а т а му д ъ л ж и н а е 12,40 м.
то зи ж л е б прави л е к а с т ъ п а л о в и д н а чупка. В северната стена на отде л е н и е 18 на о к о л о !
Д ъ л б о ч и н а та му варира от 1,50 м в северната част до 3,50 м в останалата. Н ай-гол ям ата му
0,50 м о т пода се в и ж д а ж л еб с ф орм а на буква „ Г “ с о тв есн о рам о 1 м и хоризонтално I височина е 2,50 м.
0,50 м. Н аблизо се в и ж д а т и д р у ги дупки.
От д е л е н и я 19, 20 и 21 са разполож ен и в едн а естествена чупка на с к ал ата, подобна
на тези при пом ещ ения 7 и 11. О б р аз у в ат едно общ о, сравнително голям о пом ещ ение, дъл-I
боко в сре д а т а д о 4 м. Ж л е б о в е т е по пода и тавана ги разграничават и о чертават прибли
зи т е л н а т а им д ъ л ж и н а о т 2 до 2,50 м.
О т д е л е н и е 22 е едно от най-малките — д ъ л ж и н а и височина 2 м и д ъ л б о ч и н а 1 м,|
О т с т р а н и личат м еста за д ъ р в е н а преграда.
С л е д това помещ ение п ъ т е к а т а се п р е к ъ с в а о т процепа, кой то започва о т подножието:
на масива при отдел ени е 14. З а него споменахме по-горе при о писанието на п ъ т я д о този^
ред помещ ения. Т у к той е ш ирок о ко л о 0,50 м.
О т д е л е н и е 23 е д ъ л г о 7 м, високо 2 м и д ъ л б о к о 1,50 д о 2 м. П о него личат следи!
о т д ъ р в е н и прегради, к о и то показват, че и то е било р а зд е л е н о на три по-малки стаички, j
О т д е л е н и е 24 има п р а в о ъ г ъ л н а ф орм а — д ъ л ж и н а 2,40 м, височина 1,70 м и дълбо-1
чина 2,50 м. П о него лич ат ясно следи о т ж л е б о в е за преграда, к о я то е за т в а рял а отвора.
И н т е р ес н о е д а се о т б е л е ж и , че ка к т о при пом ещ ение 10 п р е х о д ъ т к ъ м с л е д в а щ о т о de осъ
щ е с т в я в а ч рез к р ъ г л а врата, и зд ъ л б а н а в скалата, з а щ о т о и т у к п ъ теката е прекъсната. Ди&
м е т ъ р ъ т на в х о д а е 1 м.
О т д е л е н и е 25 е подобно на пред хо дн ото и съ с с ъ щ а т а правилна форма. Ширината
м у е 3 м. И по него се з а б ел я зв а т легла за д ъ р в е н а преграда.
С л е д тези о тдел ени я скал ата прави о с т ъ р завой на изток. Т у к в сл едств и е е рози я та пъте
к а т а п р е к ъ с в а и д о с т ъ п ъ т д о остан али те пом ещ ения е н ев ъзм ож ен. С лед тази чупка на около
Обр. 9. Църквата от третия пояс (отделение 9)
5 м ска л а т а отново взема северна посока. Б л и зкото р азстоян ие позволява да се констатира
Fig. 9. L’£glise de la troisieme zone (section 9)
наличието на пет отделения, силно разруш ени от ерозията, съ с следи от хоризонтален пок
ривен ж л е б . С лед т я х ска л ат а е гладка по едн о п ро теж ен и е от о коло 50 м, с л е д което се
в и ж д а т о щ е четири слабо очертани помещения. О т д е л е н и е 6 е разп о л о ж ен о на 5 м ю ж но от отделение 5. Д ъ л ж и н а т а му е 8 м, най-
К ъ м описаните д о т у к трябва да причислим о щ е д в е отд е л е н и я — 26 и 27, намиращ и а
голямата височина 3,50 м и д ъ л б о ч и н а т а 3,20 м. Н а 2 м височина о т основата на източната
на 1,50 м над по м ещ ения 22 и 23. Те са е д н а к в о голем и — ш ирина 2 м, височина 1,80 м «
стена се за б ел я зв а т гн е зд а за греди, п о д д ъ р ж а щ и стрехови ден покрив. Д у п к и т е са квад ратн и
д ъ л б о ч и н а 1 м. П о т я х не се заб ел я зв ат следи о т ж л е б о в е . Този ф а к т ни кара д а смятаме със страна 0,15 м.
че те не са били за в ъ р ш е н и . ■ О т д е л е н и е 7 о т с то и на 1 м в д ясн о от п р ед хо дн ото . То е д ъ л г о 4,80 м, висо ко 2,50 м
и дълбоко 3 м. На височина 1,50 м от по д а се заб ел я зва т ш ест дупки, разполож ени на едно
В. О тдел ен и я о т трети я (гор н и я ) п оя с (табл . III и обр . 12)
Ниво, явно с в ъ р за н и с к о н с тр у к ц и я т а на \ авана.Вземайки пр е д вид ра зс тоян и е то м е ж д у тях ,
Н а д описаните от д е л е н и я се простира д ру га реди ца от подобни помещ ения. Д о тях й приемаме, че ж и л и щ е т о е им ало д ъ л ж и н а 3 м.
отива било по п ъ т я за средния пояс, било по т. нар. п ъ т е к а „Смелите очички“. Т я се о тдел* О т д е л е н и е 8 има д ъ л ж и н а 3,20, височина 3 м и с ъ щ о то л к о в а д ъ лб о ч ина.
в д я с н о от каменните с т ъ п а л а за платото, м ал ко преди д а се стигне д о него. Т у к е сравни! О т д е л е н и е 9 е р а зп о л о ж е н о неп оср ед ствен о д о п р е д хо дн о то (обр. 9). То се отличава
т е л н о по -д о с тъ п н о . П о д о б н о на долн ите и тези п о м ещ ения са разполож ен и в един естестве* с по-големите си разм ери — д ъ л ж и н а 5,60 м, д ъ лб о ч и н а в северната половина 2,50 м, а в
о т с т ъ п на скалния масив, кой то е значително по-широк, т ъ й ^е се об р азува у д обн а п ъ т е к а ,1 к>Жната 4 м. Височината му е 3,50 м, к а т о навътре постепенно се сни ш ава и д ост и га до
на м ес та и п л ощ адк и . Д р у г о ед н о о б ст о я т ел с т в о , к о е т о т р я б в а д а се о тбел еж и , е, че отДе' о>60 м. На източната му стена е и зд ъ л б а н а ниша, ш ирока 1,20 м, ви с о к а 0,80 м и д ъ л б о к а
л е н и я т а са значително по-големи. Описанието им започваме о т север на юг, т. е. о т стълба?1 > 0 м. На д ъ л г а т а стр ан а на 1,20 м от пода са и зд ъ л б а н и 12 дупки, р азп о л о ж ен и на едно
к ъ м Г о л я м ат а п ещ ера. ™ "ИВо- Р азстоян ията м е ж д у тях са 0,50 м. И зг л е ж д а , че и те ст о ят в ъ в в р ъ з к а с покривна
О т д е л е н и е 1 има д ъ л ж и н а 9,50 м, д ъ л б о ч и н а 2,50 м и височина 2 м. тРукция к а к т о при о т д е л е н и е 7. В ърх у изто ч ната и ю ж н а т а стена личат сиво-бели петна
Р°ятно от х оро с а н ов а мазилка.
72 Цв. Дремсизпва-Нелчинова и Св. Нелчинов
Н епосредствено до ю ж н а т а страна на о тделени ето в ъ р х у скал ата са изд ъ л бан и три кръста
( о б р . 10): д в ата д о л у сразм ери на рамената 0,19 на 0,24 м и един горе — 0,24 на 0,32 м
К р ъ с т о в е т е са ст ара т е л н о врязани с п р а в о ъ г ъ л н о сечение.
На около 40 м от послед ното помещение, с л е д ка т о се премине една голяма, издадем
н а п р ед скална маса, се излиза на малка и тясна поляна, о т д в е т е страни на к о я то з е я т про.
пасти — о т п р е д о твесн ите скали, а отзад
проц епът, кой то описахме по-горе к а т о щ>|
к ъ м средния пояс. Това е с ъ щ а т а полянка
от к о я т о се спуснахме за и зсл ед ван е на сред.{
ния пояс. О т тази п л о щ а д к а о т в ъ д процещ!
на изто к се в и ж дат д в е п о м ещ ен и я :
О т д е л е н и е 10 — д ъ л г о 5 м, високо
1,50 м и д ъ л б о к о 1,30 м.
О т д е л е н и е 11 — р а зп о л о ж ен о непо.
с р е д с т в е н о вдясн о от пред х одн ото . То
силно р азр у ш ен о и има д ъ л ж и н а 4 м.
Като се върви все на юг, на о ко л о 2 0 і
от пом ещ ение 11 се достига д о с т ъ л б а , из
д ъ л б а н а в скалата, к оя то през тесен отвор
в оди д о едн а п лощ адка. О т нея д о кре.
п остта има само 2 м р азстоян ие — ширинат;
на процепа, а нивото й е с ъ щ о то . Т ов а пре
п ятстви е лесно може да се п р е од ол ее с еднс
д ъ р в е н о мостче, което вероятно е сыцеству
вало т у к в миналото.
В д ясн о от пл о щ а д к а та , на нивото на по
мещ ение 10 и 11, се заб ел я зва о щ е еди
о т д е л е н и е 12. То има д ъ л ж и н а 4 м, вв
сочина 1,50 м и д ъ лб о ч и н а 1,40 м.
О т д е л е н и е 13 е р азп о л о ж ен о на 2i
над п р е д х о д н о т о и има почти с ъ щ и т е размери
Г. Горни и Д олн и к ьош к ове
Както споменахме в началото, освен опи

саните д о т у к отделени я на с ъ щ и я склон Р
нам ират и няколко изолирани помещени?
К. Ш корпи л пръв о б х о ж д а и д ав а описание и план на някои от тях. Той ги разд ел я на 0
групи и ги нарича „Горни и Д о л н и к ь о ш к о в е “. При н а ш е т о описание ние запазвам е тов
наименование.
а. Д о л н и к ь о ш к о в е . Н ам ират се в ср е д н а та част на гшрамидалната издатина (обр.
М алки и почти заличени сега с т ъ п а л а во д ят д о тях. В х о д ъ т е препречен от един голям к»
менен блок, паднал впослед ствие. П ом ещ ен ието има п р а в о ъ г ъ л н а форма (3,50 на 2 м) с отвор
на ю го зап ад и ю гоизток. О к о л о тях има ж лебове, предназначени за д ъ р в е н и врати. О т сев
роизточната страна се о т д е л я ко ри дороп одобно отделение, д ъ л г о 4,40 м, ш и ро ко 0,90 м
в и с о к о 1,80 м. То е било преград ен о с д ъ р в е н а врата, чиито ж л е б о в е личат ясно.
Вдясно и м алко по-долу о т Д о л н и т е к ь о ш к о в е и м а следи о т ни ш о об разно помещенИ
д ъ л г о 3,20 м и съ с средна височина 1,60 м. И з д ъ л б а н и т е четири д у п к и над д ъ го ви д н з^
извивка са п о д д ъ р ж а л и покрива. О т д в ет е страни се с п у с к а т вертикални ж лебове, които
в ъ в вр ъ зк а с ко н с тр у к ц и я т а на сградата.
б Г о р н и к ь о ш к о в е (обр. 11). Д о тях се д остига през тясна цепнатина, от двете

ни на к о я т о има и зд ъ л бан и с т ъп ал а. С ъ с т о я т се от две о т д е л е н и я : вън ш н ото е в ъ в
1 ма на призма с д ъ л ж и н а 3 м, ш ирина 1,70 м и височина 2 м. На за п а д н а т а стран а има
твор в ъ в в и д н а к л ю ч с ш и Р и н а 1,50— 2 м и височина 1 м. О т двете н ад л ъ ж н и страни на
помещ ението се нам ират гробни корита, ориентирани и зт ок— запад. Северното е д ъ л г о 1,90 м,
а ю ж н ото — 1,55 м.' И м а т трапецовидна ф орм а с ъ с заоблени ъгли.
Обр. 11. План и разрез на „Горните кьошкове“ : А—А — олтарна ниша; Б—Б — отвор
към западната половина; 1, 2 и 3 — каменни гробни корита
Fig. 11. Plan et coupe des „Kiosques superieurs“: A—A — niche d’a u tel; Б —Б —
ouverture du c6te o u e st; 1, 2 et 3 — cercueils de pierre
В ътреш н ата (източната) част на пом ещ ението пред ставлява неправилен п р ав о ъ г ъ л н и к с д ъ л

жина 8,30 м, о риен ти ран се ве р — юг. Ш ир ин ата му от ю ж н а т а страна (мястото, к ъ д е т о из
веждат с т ъ п а л а т а в процепа) е 2,50 м, а о т с р е щ у п о л о ж н а т а — 1,80 м. На изток е и з д ъ л
бана д ъго ви дн а ниша, висок а 1,80 м, ш и р о к а 1,50 м и д ъ л б о к а 0,50 м. Н а д нея се в и ж д а т
Равномерно ра зп о л о ж ен и на едн а линия ч етвъртити отвори, които са п о д д ъ р ж а л и гре д о р е д а
На тавана. О т го ре минават два диагонални ж леба, явно стоящ и в ъ в в р ъ з к а съ с стреховиден
покрив (обр. 11). На с р е щ у п о л о ж н а т а страна с ъ щ о личат д упки за гре д о р е д , а през ю ж ната
Минава вертикален ж л еб . Той е с л у ж и л за прикрепване на д ъ р в е н а пр егр ад а. П о д ъ т на в ъ т
решното помещ ение е неравен, с вд лъб натин и и процепи. В сев ер оза п а дн а та му част е из
дълбано кор и то , под о б н о на описаните ( д ъ л г о 1,80 м и ш ироко 0,40 — 0,25 м), а пом ещ ението
е затваряло с д ъ р в е н и врати, за ко е т о с ъ д и м по ж л е б о в е те о к о л о отворите.
И зв- на А рхеолог, и -т , т. XXIV
р

О т клю човидния о т в о р по тясна п ътека, в о д е щ а на север, се д ости га д о и зд ъ л б а н о ни- Самото п о м ещ ение п р ед ста в л я в а в д ъ л б а н а до м стаичка, има д ъ л ж и н а 2,30 м и височина
ш овидно отделение, д ъ л г о 2,40 м, д ъ л б о к о 1 м и високо 2 м. На пода са врязани три хори- 2;20 м- Вляво горе личи гнездо от греда.
зонтални ж леба, в к ои то са леж ал и греди те за пода. По този начин пом ещ ението се е разщи. О
О тт д
д ее лл ее н
нии ее 77 ее неп
неп осред
осред ствен
ствен оо д о предходното. С к ал а т а е изрязан а така, че се по
рявало напред. В д вата горни ъ г ъ л а се в и ж д а т к р ъ г л и дупки. л учава д ъ го о б р а зн о помещ ение с р а зм е р и : д ъ л ж и н а 2 м, д ъ лб оч и н а 0,80 м и височина 2,20 м.
Н а 1,50 м на с е в е р е в д ъ л б а н о ко р и то с д ъ л ж и н а 2 м и ширина 0,50 м. Д ълбочината О т г о р е в ъ р в и х ор и зон тал ен ж л е б , к ой то п р о д ъ л ж а в а и к ъ м пом ещ ение 6.
му е 0,20 — 0,40 м. О т в ъ т р е ш н а т а му страна е оф орм ен б ор д ю р , в ъ р х у кой то е лежал
ка п а к ъ т . П р е д него има три хоризонтални ж л еб а. Вляво ска л а т а образува процеп, по който
личат следи от стълб а, сега непристъпна. Н якога тя е в о д и л а д о о тдел ени ето, разполож ено
на в ъ р х а на пи рам идалния блок. То има ч етвъ р т и т а ф орм а с приблизителни р азм ери: дъл-
ж и на 3 м, ширина и височина по 2 м.
Т р я бв а д а о тбел еж и м , че пред описаните „ к ь о ш к о в е “ д о сам ата Голям а п е щ ера има
огром ен каменен блок. П о него в за п а д н ат а му половина се в и ж д а т следи о т д ве помещения;
ед н о т о о т го р е — д ъ г о в и д н о , с размери 1,20 на 2 м, а д р у г о т о под него — на северната
стена, нишовидно, с почти кв а д ра тн а ф орм а — 2 на 2 м. Г1о този к а м ъ к личат и д р у г и следи
от гнезда за греди и жлебове.
II. ЮЖЕН МАСИВ
А. О тделения о т горния п ояс (о б р . 12)
В началото на скал н и я масив, в д ясн о от Г о л я м ата пещ ера, се в и ж д а т редица отде

ления на о коло 70 м от основата, разполож ени в една естествена хоризонтална гънка. Те
са нед о стъп ни сега. О т р а зс т о ян и е се наброяват отначало три помещения, почти е дн акви по
размери (д ъ л ж и н а 3 м, височина о ко л о 2 м). С л ед тях с л е д в а едно голям о отдел ени е, дълго
приблизително 15 м, к о е т о вер оятн о е било р азд ел е н о н а по-малки. В д лъ бн ати н и те продъл
ж а в а т на разстоян ие ощ е о к о л о 70 м и са силно разру ш ен и . Н я кол к о отвесни издатини на
с к а л а т а п р е к ъ с в а т реди цата. С ле д в а щ и т е изкуствен и д у п к и ние м о ж ахм е да проучим и за
снемем. Д о тях се достига, к а т о се поеме п ъ т е к а т а през б о р о в а т а гора в л я во о т домакинските
сгр а ди в парка. Т я и з в е ж д а по едно д ере в п о д н о ж и е т о на скалите. Н а т о в а м ясто те са
силно пресечени. По улей наляво започва изкачване по стр ъ м ен наклон, после по р ъ б а на
скала, висока о коло 8 м, в която са и зд ъ л б а н и с т ъ п а л а и р ъ к о х в ат к и . Така се д о ст и г а до
едн а изви вка на скалата, о б ъ р н а т а почти на запад. О т т у к п р о д ъ л ж а в а п р е к ъ с н а т и я т пояс
(табл. IV). В началото се о т к р о я в а г о л ям а извивка с неясни следи, а после с л е д в а т по
мещ енията: I
Отделение 1. Т о има д ъ л ж и н а 2,80 м, д ъ л б о ч и н а 0,50 м ; на 1,70 м от о сн о в а т а му е
п р о к а р а н хоризон тален жлеб. Обр. 12. Южният масив
О т д е л е н и е 2. Т о е по л у разр уш ено. Н амира се н е п о ср е д с тве н о д о п р ед х одн о то. Има Fig. 12. Le massif sud
д ъ л ж и н а 2 м, д ъ л б о ч и н а 0,70 м и височина 1,70 м. В горния му край минава неясен жлеб.
О т д е л е н и е 3 о т с то и на 2 м от гореописаното и е с р а з м е р и : 3 м д ъ л ж и н а , 1 м ши О т д е л е н и е 8 е р а зп о л о ж е н о на една пл о щ а д к а в ъв форма на по л ук ръг, о б ъ р н а т с
рина и 1,50 м височина. О т г о р е с ъ щ о има неясен х о р и зо н та л е н жлеб. Н а о к о л о 2 м о т по извивката на ю гозап ад. О т трите си страни до лу е ограничено от хоризонтални ж лебове,
м е щ е н и е т о скал ата прави ч упка на юг и на това м ясто хо р и зо н та л н а т а гъ н к а п р е к ъ с в а . Може които з а г р а ж д а т неправилен ч ет и р и ъ г ъ л н и к с д ъ л ж и н а 2 м и ш ирина от 1,20 до 1,50 м.
да се п р о д ъ л ж и обаче, к а т о се изкачим по стъпала, и зд ъ л б а н и в ска л а т а на о к о л о 1,50 м, В двата предни ъ г ъ л а се в и ж д а т к р ъ гл и дупки от вертикални греди. На височина 1,40 м на
с л е д к о е т о пак по такива огл адени с т ъ п к и слизаме отново. скалата се в и ж д а т с ъ щ о две гнезда за греди, кои то са оф ормяли в ъ т р е ш н и т е ъ г л и на поме
О т д е л е н и е Ч . Т о пр е д с та в л я в а вд лъ б н ат и н а с д ъ л ж и н а 4,50 м, д ъ л б о ч и н а 0,50 м и ви щението. В р ъ з к а т а м е ж д у описаното пом ещ ение и пр е д х о д н о то се о с ъ щ ес т в я в а чрез две
стъпала, сега силно изтрити.
сочина 1,60 м. Т у к постепенно с к а л а т а се извива, за д а заем е пак п ос о к а та на движението
О т т у к н а т а т ъ к скал ната гънка се п рек ъсв а и ска л ат а се врязва силно на юг, а с л е д това
ни к ъ м запад. 1
О т д е л е н и е 5 отстои на 5,50 м от о тдел ени е 4. noMeqTeHO е в едн а е с т е с т в е н а цеп' прави д ъ г о в и д н а извивка на запад, д ъ л г а о к о л о 70 м. В н а й -вд ъ л б ан а та част се в и ж д а т ня
натина, о б ъ р н а т а с о твор а си к ъ м север. Д ъ л б о к о е 5 м и е ш и р о к о 3 м. Н а д в е т е срешу- колко неясни сл е д и от отделения, н ед о стъ п н и сега. П о сл е с к а л а т а з а е м а отново зап ад н а по
по л о ж н и стени (източната и зап ад н ата) личат следи от гн е зд а за греди, които ясно говорят» сока и хоризон талната гънк а п р о д ъ л ж а в а с нова редица от пом ещ ения (табл. IV). Д о с т ъ п ъ т
Я° тях е за т р у д н е н от един процеп, който отстои на о коло 100 м запад но от п ъ т я за току-
че п р о ц е п ъ т е бил обитаван. * Що описаните.
О т д е л е н и е 6. Д о него в од и п ъ т е к а , ш ир ока 0 ,2 0— 0,50 м и д ъ л г а о ко л о 9 м. То е
д о б р е оф орм ен о и стои на по-ниско ниво от п ъ т е к а т а — с д в е хубави и зд ял ани стъпала- О т д е л е н и я 9 и 10. Те се намират под един о б щ скален навес. Разд елен и са били с
Дървена преграда, к а к то показва ж л е б ъ т , прокаран на пл о щ а д к а та . П ом ещ ен ие 9 е било огра-
ничено и от д р у г а т а страна с подобно легло за греда, т ъ й че д ъ л ж и н а т а му е 4,80 м. На

височина 1,80 от основата минават хоризон тал но следи, к ои то имат в р ъ з к а с покривната кон
струкция. В долния ъ г ъ л на с л е д в а щ о т о помещение, д ъ л г о 3,70 м, има ч ет в ъ р т и т а дупка.
И д в ете отделени я имат една и съ щ а ширина — 1,60 м, к а к то показва напречното гнездо
за греда. ‘
Отделение 11 е р а зп ол о ж ен о в извивката на скалата. П о л у р а зр у ш е н о то му състояние
не позволява да се уточн ят размерите му.
О т д е л е н и е 12 е о б ъ р н а т о на
север. И ма д ъ л ж и н а 6 м, ш ирина 2,50 м
и височина 2 м. В д ъ н о т о му е и з д ъ л
бана д ъ го в и д н а ниша с размери 0,90 на
0,35 на 0,25 м.
О т д е л е н и е 13 л е ж и непосред
с т в е н о до п р е д х о д н о то и е нишооб-
разно с д ъ л ж и н а 5,50 м и височина
2 м. О т л я в а т а страна на пода минава
ж л е б с д ъ л ж и н а 1,20 м, а над него има
к р ъ гл а дупка. П р ед пом ещ ението навън
се издава п л о щ а д к а с неясни гнезд!
за греди, вероятно от д ъ р в е н парапет.
О т д е л е н и е 14 пре д с та в л я в а есте
ствен д ъ л б о к до 10 м процеп, широк
при отво ра 6 м, а в д ъ н о т о — 2 м. На
д я с н а т а стена на височина 1,80 м ми
нава хоризон тален ж л еб , а на срещу
пол ож ната са и зд ъ л б а н и 12 дупки, пред
назначени за покривната конструкция
На 2 м от д ъ н о т о от д в ет е страни на
процепа са врязани вертикални жле
бове. О т д ясн ата страна на отвора
с ъ щ о има вертикално л егло за греда-
използувана за в р а т ат а (обр. 13).
Обр. 13. Отделения 14, 15, 16, 17 и 18
О т д е л е н и е 15. З а него с ъ д и м по
Fig. 13. Sections 14, 15, 16, 17 et 18 сл або и зд ял ан ата в д лъб натин а в скалата
с размери: д ъ л ж и н а 3 м, ширина 2 м и ви
сочина 1,70. Сега то е за тру пано (обр. 13).
О т д е л е н и е 16 о тстои на 3,50 м от пред х одн ото . И ма д ъ л ж и н а 3,30 м и дълбочина
0,70 м. О т д ясн ата страна минава вертикален жлеб.
О т д е л е н и е 17 представлява нишообразна в д л ъ б н а т и н а на 3,50 м вдясно. И ма дължина
3,30, д ъ л б о ч и н а 0,50 м и височина 1,50 м (обр. 13).
О т д е л е н и е 18 о тстои на 0,50 м от пред хо дн о то. О б р азу в ан о е чрез изд ъ л б а в ан е на
ска л а т а на дълб о ч ина 1 м. Има д ъ л ж и н а 5 м и височина 2 м (обр. 13).
О т д е л е н и е 19 е оф орм ен о по с ъ щ и я начин. Н еговите размери с а : д ъ л ж и н а 3,50 м,
д ъ л б о ч и н а 0,70 м и височина 1,80 м. О т д я с н ат а страна е врязан вертикален ж л еб . П о д обн о
г н е зд о за греда е очертано и на 0,60 м над в д л ъ б н а т и н ат а с хоризонтална посока (обр. 14)-
О т д е л е н и е 20 е д ъ л г о 3 м, д ъ л б о к о 0,40 м и високо 1,30 м. И т у к се забел я зват
следи о т вертикален и хоризонтален ж л еб .
О т д е л е н и е 21 л е ж и непосредствено д о гореописаното. З а него съд им по л е к а т а вдлъб'!
натина (0 ,3 0 м). Има д ъ лж и н а 3,8 0 м и височина 1,60 м. В десния горен край личат сл е д и
хоризонтален жлеб.
Скален манасгир край Мадара 77
О т Д е л е н и е 22. Н егово то м ясто е очертано от една слаба вд лъб натин а, която се п р о

вра на 3 м д ъ л ж и н а .
О т д е л е н и е 23 е д ъ л г о 2,80 м, д ъ л б о к о 0,50 м и в и с о к о 1,60 м.
О т д е л е н и е 24 е врязано в скалата на д ълбочина 0,60 м и има д ъ л ж и н а 4 м.
О т д е л е н и е 25 пред ставлява д о бре оф орм ен о помещение с д ъ л ж и н а 4,50 м, ширина
] 50 м и височина 1,80 м. О т д в ете къ си страни е било заграден о с д ъ р в е н и прегради,
к а к т о личи о т д в а т а ж л е б а на пода. Н ад него е прокарано хоризон тално легло.
О т д е л е н и е 26 и м а с ъ щ а
та к о н стр у к ц и я к а к т о п р е д х о д
ното но е сравнително по-м алко
(дълго 2,80 м, ш и р о к о 1,50 м и
високо 1,75 м).
О т д е л е н и е 27 е п о л у
р а з р у ш е н о . И ма д ъ л ж и н а 2 м.
В д я с н о горе се в и ж д а т следи
от кръгло гнезд о
О т д е л е н и е 28 е с ъ щ о
в лошо състоян ие. П ри с е га ш
ното положение има д ъ л ж и н а
3 м. На 1,50 м височина вдясно
се вижда гн е зд о за греда. П о
добна дупка личи и на пода.
О т д е л е н и е 29 п р е д с т а
влява д о б р е , о ф о р м е н а пра
воъгълна стаи чка с д ъ л ж и н а
3 м, дълбочина 2 м и височина
1,80 м. О т д есн и я ъ г ъ л надолу
върви вертикален ж л еб . О т с ъ
щата страна на под а е в д ъ л б а
но гнездо.
О т д е л е н и е 30 е д ъ л г о
4 м, дълб ок о 2 м, високо 1,70 м.
Върху пода са врязани три
успоредни напречни ж л еб а, които са п о д д ъ р ж а л и гр е д о р е д за пода. Н а 1,50 м от основата му
са вдълбани три д упки , кои то стоят в ъ в в р ъ з к а с покрива.
О т д е л е н и е 31 пр ед ста в л я в а помещ ение с р азм е р и : д ъ л ж и н а 4 м, ш ирина 2 м и висо
чина 2 м. О т го р е минава ясно очертан хоризон тален ж л еб . О т д в ете с т р а н и горе и д о л у са
вкопани гнезд а за греди.
О т д е л е н и е 32 има д ъ л ж и н а 3 м. Вдясно минава вертикален ж л е б . О т д в ет е страни
се виж дат гнезд а от г р е д и на 1,70 м от основата.
О т д е л е н и е 33 е п о луразруш ено. Има д ъ л ж и н а 7 м, д ълбочина 1,50 м и височина 2 м.
Над него с ъ щ о личат следи от гнезда.
О т д е л е н и е 34 отстои на 8,70 м вдясно. П р е д с т а в я м алко нишообразно помещ ение
(2 на 2 м при височина 1,80 м).
О т д е л е н и е 35 е р азпол ож ен о на 3,50 м вдясно от п ред ходн ото. И ма форма на не
правилен трапец с к ъ с о дясн о рамо. Д ъ л ж и н а т а му е 4,60 м, д ъ л б о ч и н а т а 2 м, а в и с о ч и н а т а —
>40 м. О тстрани и отгоре е рам кирано с д ъ л б о к жлеб.
О т д е л е н и е 36 е р азпол ож ен о значително по-високо вдясн о и е м ъчно д остъп но . То
ИМа пРаво ъ г ъ л н а ф орм а с д ъ л ж и н а 3,60 м, щ ирина и височина по 1,60 м. О к о л о от во р а е из-
ялана п р аво ъгъл на рамка от жлеб. П ред пом ещ ението се издава пл о щ а д к а с по л у к р ъ гл а форма.
О т д е л е н и е 13 се намира на нивото на 11. Ф ормата му е т р а п е ц о в и д н а : д ъ л ж и н а

О т д е л е н и е 37 се намира на значително ра зс т о ян и е вдясно от описаните по-гор(
с н о в и т е 2,50 и 2 м и височина 1,50 м. Вляво горе се в и ж д а д у п к а за греда.
близо д о скалата, известна под названието „ К а л п а к л ъ т а ш “. То п р е д с т а в л я в а естествена пещерд на
О т д е л е н и е 14 е п одобн о по ф о р м а и разм ери на пред х о д н о то , но е малко по-
неправилна кр ъ гл а ф орм а с диаметри 6 и 4,50 м. В д ъ н о т о се ст ес н ява и о б р азу в а галерия, коя-]
О тстрани и отгоре минава д ъ л б о к ж леб. В д в ат а горни ъ гъ л а са изд ъ л бан и дупки.
ка т о м ал ъ к процеп п р о д ъ л ж а в а навътре. Вдясно има неправилна вдлъбнатин а. О т в о р ъ т , ширгЛ
- О т д е л е н и е 15 е в м ъ к н а то в един процеп м е ж д у д в а големи скални блока. Има д ъ л ж и н а
2,10 м, гледа на ю гозапад. О т двете му страни личат ж л е б о в е и дупки за д ъ р в е н а n p e r p aJ
д ъ л б о ч и н а 1,50 м и височина 1,70 м. В долния ляв ъ г ъ л личи гн езд о о т греда.
В насипа, кой то покриваш е основата на пещ ерата, се намериха няк олк о к ъ с а от енеолит»]
керамика, кости от ж ивотни и ф р агм ен ти от амфори. ^ М ’т р е т а група о т д е л е н и я се намират з начително по-вдясно от описаните. Д о с т ъ п ъ т до тях
сравн и телн о лек. Н а една п л о щ а д к а на 2 м над п о д н о ж и е то на о т в е сн а та скала личат
В ска л а т а над „ К а л п а к л ъ т а ш “ на височина о ко л о 60 м личат д о б р е и зд ял ани о т д е л е в іі
лебове и гнезда за греди, кои то сочат, че т у к е било о т д е л е н и е 16 (обр. 24). Н епосред-
сега недостъпни, които имат о б щ а д ъ л ж и н а приблизително 15 м. И зг л е ж д а, че това са г р у !
^вено вляво от него в скалния б лок е и зд ъ л б а н о п о м е щ е н и е 17 с р а з м е р и : д ъ л ж и н а 4,50 м
помещ ения, разграничени с д ъ р в е н и прегради. Н а д т я х е запазен и се в и ж д а о т разстоянй!
щ ирина 1,50 д о 2 м. Л я в а та част е изд ялана с водооб разно. В х о д ъ т е обрамчен от ж л еб ове.
хоризонтален ж л е б , прорязан на няк о лк о места от к р ъ гл и дупки.
Вдясно нагоре се о б р азу в а комин, к ой то има височина 5,80 м съ с страни 1,20 на 0,60 м. П о
Б. Групи отдел ен и я на различни м еста |(,жната и за п а д н а т а стена на комина в к а м ъ к а личат и зд ъ л бан и стъпки, к о и то и зв е ж д а т на
плош адка, д олеп ена д о скалата. О т т у к в п ос о к а изто к в ъ р ви есте ст ве н път, ш ирок около
О т д е л е н и я 1 и 2 са изрязани неп осред ствен о в д яс н о от Голям ата пещ ера въ р х у Не 2 м който постепенно се изкачва нагоре. На 10 м от горната п л о щ а д к а по о т весн ата скала
п ри стъп на отвесна скала. Разпол ож ени са едно над д р у г о и имат почти едн акви размерц!
се ви ж дат х оризон тални и вертикални ж л еб ове, които са оформяли п о м е щ е н и е 18, сега
д ъ л ж и н а 2 м, ш ирина 1— 1,50 м ( с неясни размери. С л е д него с л е д в а т о щ е три о т д е л е н и я - - 19, 20 и 21, силно р а зр у
височина около 2 м. Сега д о с т ьщ шени. Те са леко в д ъ л б а н и и разд ел ен и едно от д р у го с ъ с скални издатини. И м ат д ъ л ж и н а
д о тях е невъзм ож ен, пон еж е скал} 150 м. Вляво о т т я х по три двойни с т ъ п а л а се стига до една т р е та м а л к а издатина, в ъ р х у
та, по к о я т о е ст ав а л о изкачването която са разп о л о ж ен и д в е о т д е л е н и я — 22 и 23, разд ал еч ени едн о о т д р у го на 0,80 м.
се е отцепила. Че на това място ] Те имат д ъ л ж и н а 2,50 м, височина 1,80 м и са вд ълб ан и от 0,60 до 1 м. Н ад д яс н о то горе
им ало стълба, с ъ д и м по вдлъбнате в ъглите са запазени д в е дупки, а над л я в о т о минава д ъ л б о к хоризон тал ен жлеб.
ните, о т к р о я в а щ и се отвесн о нагор; Ч ет в ъ р та г р у п а о т д е л е н и я са р азпол о ж ен и на о коло 10 м по-ниско от горния пояс и
Д р у г а група п р ед ставл я в ат помеще започват приблизително на 10 м вляво от п ъ т я (улея) к ъ м помещ ение 1 от съ щ и я пояс. Те
нията, разполож ен и под за пад ния краі са пръснати. П ъ р в о т о ( п о м е щ е н и е 24) се намира в ъ р х у п л о щ а д к а т а в л я во от п ъ т е к а т а .
на н е д о с т ъ п н а т а част от горния поя Тук на о т в есн ата скал а, к о я т о за г р а ж д а и зд атината от север, ясно се о т к р о я в а т ж л е б о в е и
описан от нас (обр. 12). Те са издъл дупки, в к о и то са л е ж а л и греди от д ъ р в е н а т а к о н стр у к ц и я на отдел ени е, д ъ л г о 3,20 м и
бани на различно ниво, 'к а то са щ високо 2,20 м.
ползувани на места е стеств ени вдлъб Второто о т д е л е н и е (25) отстои на о коло 15 м източно от п ъ рв ото . Т о е в м ъ к н ато м еж д у
натини. главния масив и един п ад н ал пред него блок. И ма д ъ л ж и н а 3 м, ш ирина 1,20 м и височина
О т д е л е н и е 3 л е ж и най-високо 1,30 м. П р е г р а ж д ал о се е от д ъ р в е н и врати, к а к т о личи от гне зд ата и ж л еб о вете.
И ма д ъ л ж и н а 2 м, а д ъ лб о ч и н а и ви Оттук, в ъ р в е й к и в посока север оизто к, д о ст и га м е д о коридор, д ъ л ъ г 6 м, в права по
сочина по 1,50 м. Вляво горе се вижд! сока, след к о е т о се чупи под прав ъ г ъ л на севе р о за п а д . П ри чупката ъ г ъ л ъ т се у д ъ л ж а в а на
следи от жлеб. ю гои зт о к и в тази г ъ н к а на с к а л а т а е п о м е щ е н и е 26, ш ироко 3 м и д ъ л б о к о 3,50 м. Д в е т е
О т д е л е н и е 4 се намира неги страни на п р оц епа са издялани с в о д о о б р а зн о , а в горния им край са в д ъ л б а н и стъ п а л о ви д н о
ср ед с т в ен о под п р ед х одн ото, но мал гнезда за гре ди те на покрива. К о р и д о р ъ т и з в е ж д а на пл о щ ад к а , л е ж а щ а пред скалния масив на
к о вдясно. То има почти с ъ щ и т е раз височина 40 м от основата. На и зт ок тя е о т д ел е н а от ска л а т а с един процеп, о т в ъ д който
мери с тази разлика, че е по-дълг( се виждат пет о т д е л е н и я (27, 28, 29, 30 и 31), р азпол ож ен и д в ет е на едн о ниво, д руги те
с 0,50 м. На д в ете срещ уположй Две над тях, а п о с л е д н о т о малко вляво. Всички и м а т ч етв ъ р т и т а ф орм а с д ъ л ж и н а от 2 д о
Обр. 15. Отделения 16 и 17 страни личат ж л е б о в е — л егла за греди ■3 м и височина ср е д н о о к о л о 2 м. В д ъл бан и са в ска л а т а от 0,50 д о 1,20 м. Д о с т ъ п ъ т д о
Fig. 15. Sections 16 et 17 О т д е л е н и е 5 е р а зп о л о ж ен о не тях се е о с ъ щ е с т в я в а л било от опи с ан а та п л о щ а д к а по ср ед ств ом д ъ р в е н а стъ л б а, било от
п о с р ед ств ен о под гореописаното, Щ източната страна, к ъ д е т о има д ъ л б е й . П о с л е д н и я т ги с в ъ р зв а с о т д е л е н и я т а от горния пояс.
м алко вляво, тъй че попада точно под помещ ение 3. К акто то, така и с л е д в а щ о т о п о ме От с ъ щ а т а п л о щ а д к а на запад в е с те с т в е н процеп е вместено о т д е л е н и е 32, ко ето
щ е н и е 6 са започнати, но недовърш ени. По форма прилича на т р и ъ г ъ л н а призма с приблизителни ра зм е р и : 3м д ъ л ж и н а и1,50 м
О т д е л е н и е 7 е и зд ъ л б а н о вдясно от п р е д х о д н о т о на с ъ щ о т о ниво. И м а дължив* Ширина. На 1,50 м в д я с н о на блока се в и ж д а т две гнезд а за греди на 1,20 м едно от д р у го ,
3 ,5 0 м, а височина и д ъ л б о ч и н а по 1,50 м. СъеДинени с ж л е б .
Т ря бва да отбел еж и м , че пом ещ ен и я 6 до 10 са р а з п о л е ж е н и в една извивка на скалата Н акрая тр яб в а д а спом енем и за изолирания скален блок, нам иращ се на 60 м под
к о я т о има почти н ап ълн о северна посока. Р азм ер и те на последните три (8, 9 и 10) са почт* »Калп а к л ъ т а ш “. На с ев е р н а т а му стран а е очертан п р а в о ъ г ъ л н и к с разм ер и 1,15 на 0,90 м
е д н а к в и : д ъ л ж и н а 3 м и дълб о ч ина ивисочина п р и б л и зи те л н о по 1,50 м. Почти 8 с р е д а т а се в и ж д а голям р ел е ф н о и зд ъ л б а н к р ъ с т с разш ирени рам ена в кр а я с д ъ л -
О т д е л е н и я 11 и 12 о с тав а т малко встрани от горните. Те са разполож ен и така, че ДеС" Жина 0,95 м.
ният горен ъ г ъ л на помещ ение 11 се опира на левия д о л ен ъ г ъ л на отдел ени е 12. И две^
с а започнати, но н ед овърш ен и.
flo св о ето предназначение описаните пом ещ ения м огат д а се р а зд е л я т на д в е : ж илищ а-

на монасите и църкви. Н а ш и те наблю дения установиха наличието на три църкви, раз-
Гореопи сан ите п о м е т е н и я по с в о е т о м естоп олож ение, х ар актерен г р а д е ж и к он с тр уКц1 килии
кил«г‘ __о една в ъ в всеки пояс от източния масив. Те се различават от ос т ан а л и те поме-
трябва д а отнесем к ъ м скал н и те манастири, известни не само у нас, но и в д р у ги стран’
Г,° Л най-вече по о л т а р н а т а извивка, изрязана на източната стена. Сравнително по-големите
к ъ д е т о е имало условия за разви т и е на о тш е л н и ч е с т в о то . За да се с ъ з д а д е това м о н а ш ес]
ШбНИЯ мери, д ъ р в е н а т а покривна к о н с тр у к ц и я и п о -старател н о и зд ъ л б а н и т е и огладени стени
о б щ е ж и ти е в М адара, е б лагоп р и я тству вало с а м о т о място. О т една страна, мъчно д о ст ъ п н и '
ИМ съшо характерни черти, които ря зко ги о т д е л я т от ж и лищ н ите помещ ения. И згл е ж д а, че
скален масив осигурявал спокойствието и б езо п а с н о ст та на о трекл и те се от ж и вота OTiuj
С3 те им са били покрити с варова мазилка, а т в ъ р д е в ъ зм о ж н о е да са имали и стено-
ници, а, от друга, б л а г о п р и я тс т в у в а л сравнително м еки ят к а м ъ к , к ой то лесно се поддавал , стсНИ1с
к а к т о се говори за скалната ц ъ р к в а в п о д н о ж и е т о на масива.
о б р а б о т к а . К акто и зт ъ к н а х м е по-горе, ж и лищ ата, обитаван и от монасите, се различават
ПИСИ'о п и сан и те „Горни к ь о ш к о в е “ са били църкви-гробници. З а това с ъ д и м по трите скални
с тро еж , ф орм а и размери. П о своите характер н и стро ител н и елёменти те могат д а се обг
орита П о д о б н и църкви-гробници са известни от манастирите край с. И ваново,1 К ал у ге
со бят в няк олк о гру пи:
1. Към първата, най-голямата група сп ад ат ж и л и щ а т а, и зд ъл бан и в сам ата скала. В рица3 и др-
Ц ъ р к в и т е , ра зп о л о ж ен и в н еп о ср ед ствен а б ли зост с килиите, са били ср едищ ата, к ъ д е т о
вечето случаи се е подби рало с т ар а т е л н о м ястото, к а т о са били използувани естеств еі
монасите са се съб ирал и на об щ а с л у ж б а еж едневно.
в д л ъ б н а т и н и , кои то са позволявали с по-малко т р у д да се получи ж е л а н о т о жилище, н
На отш елниците п р и н а д л еж ат и изол и ран ите скални гробници, и зд ъ л б а н и близо д о „ Д о л
места, к ъ д е т о са се намирали големи навеси, пл о щ та , защ итен а от тях, се е разд еляла q j
н и т е к ь о ш к о в е “. Всички те имат у д ъ л ж е н а трапецовидна форма съ с сл а б о заоблени ъгли.
д ъ р в е н и прегради на няк олк о малки отделения. З а д а се постигне необ х о д и м а та височи*
Отгоре са били за т в а р я н и с д ър вени похлупаци, а м ож е би и с плочи.
само д ъ н о т о е било од ял вано и изравнено. П о с ъ щ и я начин са били о б раб оте н и и две,
При ст р о еж а на килиите и ц ъ р к в и т е е бил употребен изобилно д ъ р в е н материал. Това
странични стени, т ъ й че в повечето случаи са о б р азу в ал и малки правоъгъл ни пом ещ ения с-;
о б сто ятел ство показва, че наблизо е имало гори. Гредите, използувани за скел е на ж и лищ ата,
сл або заоблено д ън о. Едни от тях са се з а т в а р я л и с д ъ р в ен и капаци и врати, д р у г и са бщ
са к вад р атн и . Н якои от тях са д о с т а деб ели (0,30 м). Това в а ж и най-вече за гр е д о р е д а на
с н аб ден и със стрехи, а трети се използували почти в първичния си вид с ъ с слаби оглан^
пода. За покривна к о н с тр у к ц и я са били употребени обли греди с д и а м е т ъ р д о 0,15 м. И з
ния на издатините. К ъм по следния вид спад ат повечето килии от най-горния пояс и тези
граденият скелет, опрян в скалата, е бил обшиван с д ъ ски , застъпвани вер о я тн о една в ъ р х у
ю ж н и я масив.
друга, за да няма пролуки.
2. Към в т о рата група трябва д а причислим ж и л и щ а т а пред самата скала. Тя им слу*|
Тук е необ хо ди м о да се спрем и на въпроса, кой то Ст. М аслев повдига в пом енатата
за з д р а в а за д н а опора, к ъ м к о я т о са били изградени. Всички са р азп о л о ж ен и в сам ото по,
статия: „ . . . д ал и постройките в по д н о ж и е то на скалите са били г р а ж д а н с к и , или са при
н о ж ие на скалния масив. За тази цел в ъ р х у отвесн ата скала са и зд ъл баван и жлебове
надлежали на един а н с а м б ъ л заедн о съ с скалните ц ъ р к в и и килии“. Безспорно, правилното
дупки, предназначени да п о д д ъ р ж а т хоризонтални или вертикални греди, к о и то са образува,
разрешение на този въ п р ос не м ож е д а се постигне, без да се имат пр е д вид и д р у ги те па
с к е л е т а на помещ ението, изцяло построено от д ъ с ки . П о д ъ т му е л е ж а л в ъ р х у гредоре,
метници, открити в М ад ара. Н аличието на един голям ср едн о вековен некр опол (XII д о XIV в.)
поставен, к а к то и згл еж д а, направо върх у терена. Ж и л и щ а т а о т този вид са имали прав,
при чието р азко п аване са намерени значително число гробове с типичен ж енски инвен
ъ г ъ л н а форма. С ъ д е й ки по ж л е б о в е т е и гне зд а та за греди, м ож ем д а въ зс т а н о в и м вида I
тар3 (обеци, гривни, гердани и пръстени), п о д сказв а, че под м адарск ите скали е с ъ щ ес т в у ва л о
покривната конструкция. В повечето случаи тя е стрехови дн а (двускатна), о б р аз у в а н а от nt
селище от тази епоха. В т а к ъ в случай м о ж е ли д а приемем, че ж и л и щ а т а в основата на
или три (при по-м алките отдел ени я) греди. С р едната, най-високо л е ж а щ а г р е д а е поддържа,
скалата п р и н а д л е ж ат к ъ м него. Ние категорично о т х в ъ р л я м е това п р е д п о л о ж е н и е като неосно
б и л о то на покрива. С р е щ а т се и едн оскатни покриви с наклон напред (пом ещ ение 5, 8 и !
вателно, имайки пред в ид следните о б с т о я т е л с т в а :
о т п о д нож ието).
а) б олш ин ството от постройките се о тли ча в а т с ъ с своите малки размери (3 на 2 м), к о
3. Трети вид са ж и л и щ а т а , построени въ р х у издатини на скалата, о б р азу в ащ и естествеЕ
ето не д о п у с ка те д а б ъ д а т обитавани от повече х о р а ; б) г р а д е ж ъ т на ж и л и щ а т а е изцяло
п л ощ адк и . К онстр укц ията в този случай се р а з г р ъ щ а в ъ р х у солиден г р е д о р е д , закрепен
дървен — един необичаен и непознат у нас с т р о е ж в селищ ата. При това трябва д а о т б е
о т в есн ата с к а л а чрез специални за целта ж лебове, изрязани по п ов ъ р хн о с тт а на площа)
лежим, че об ли цованото само с д ъ с к и пом ещ ение не е било пригодено за обитаване през
ката. Такива са постройките, описани под № 3, 23 и 24. Към с ъ щ а т а група тряб ва да оти-
студени д н и ; в) л и п с а т а на керам ика и на предмети, свързани с е ж е д н е в н и я бит, с ъ щ о е
сем и няк о лк о отделени я, разполож ен и в под нож ието на скалите (№ 7 и 26). Те са били изгр;
сериозен аргумент, ко й то оп ро ве р га ва п р е д п о л о ж е н и е то , че те са цивилни сгради.
дени в ъ р х у подиум от гр е д о р е д , л е ж а щ на 2 д о 2,50 м от нивото на терена. Н у ж н и са би;
Изключение прави пом ещ ението, изгр а д е н о в д я с н а т а част на Г ол я м ата пещ ера, к ъ д е т о
н я к о л к о д ъ р в ен и стъпал а, за да се осигури д о с т ъ п ъ т до ж и л и щ ето. П о к р и в ъ т е обикнове*
на скалата ясно се о т к р о я в а т гнезда за голям а покривна конструкция. П о с л е д н а т а има вр ъзка
д вускатен . П ом е щ е н и я та са имали п р а в о ъ г ъ л н а ф ор м а с изклю чение на о т д е л е н и е 24, коеі
със солидните каменни основи, открити на то ва място. М атери алите, п р о и зх о ж д а щ и от на-
е б и л о п о л у к р ъ г л о , п одобн о на едн о по-късно изоб раж ени е, д ад е н о от Ф. П ерила.1
( ипа, показват, че се касае за сграда от IV — V в.4
4. О со бен е случаят с о т д е л е н и е 12, р азп о л ож ен о в п о д н о ж и е т о на източния масив. Щ
Многото килии, чийто брой при сегаш н о то пол о ж ен ие д о сти га 170 (в миналото са били
д о б н о на постройките, издигнати на това място, и т о се е опирало на ска л а т а и е било Ч
значително повече), п ок азв ат, че на това м ясто е с ъ щ е с т в у в а л о голямо отш елническо о б щ е
г р а д е н о пред нея. Различието м е ж д у него и о с тан али те се с ъ с т о и в м атериала, у п о т р е б е н 5
ство, подобно на други, ср ещ ащ и се в зем ите на източното православие. Сравнението, което
с т р о е ж . С ъ д е й к и по запазен ата кам енна основа, к о я т о е о б р азу в ал а неговата ю ж н а стра*
тряб ва д а приемем, че ц я л о т о е било построено от к а м ъ к ,‘ к а т о на места, к а к т о видяхме,
и зп ол зув ан а есте с т в е н а т а скала. По своите разм ери и ф орм а това ж и л и щ е отговаря Ч А с. В а с и л е в, Ивановските стенописи, София, 1953, стр. 9.
останалите. • ' ' • Ф е х е р , Разкопки в местността Кирика над с. Калугерица, Сборник Мадара, София, 1936, кн. II, стр. 115
И ' 16 .
В. М и к о в, Гробни находки, Сборник Мадара, кн. I, 1934, стр. 47.

1 Ст. М а с л е в , Пустинножителска Мадара, стр. 31, обр. 6.
Резултатите от изследването ще бъдат допълнително публикувани.
И зв- На Археолог, и -т , т. XXIV
м ож ем д а направим със скалните манастири, разп о л о ж ен и в склоновете на Ш у м е н с к о т о 1 J

П р о в а д и й с к о т о 2 плато и по течението на р. Р усен ск и Л ом ,8 и зтък ва М ад ар ск ия манастир кат0
най-голям и най-гъсто населен. В него са намерили приют мнозина аскети и ка л у ге р и , избя.
гали от ж ивота. Това са били предимно п р ед став и тел и на угн е т е н и т е сл оев е на обществото
които, отчаяни от неуспеха в б о р б а т а с ф еодалите, нап ускали д о б р о в о л н о св етск и я живо?
П о този начин те са изразявали чрез пасивен протест с в о е то н е д о в о л с тв о от господствувд.
щ ия строй.
С калн ият манастир е св ъ р зан с ком п лекса о т пом ещ ения, о ткр и ти на т е р а с а т а под
конника. По своя план и разполож ен ие те напомнят м анастирски сгради с ха р а кте р н и те за
тях обш ирни о к о л о вр ъ с т н и пом ещ ения с въ т р е ш е н двор. В него се намира трикорабна църква
к оя то едни изсл е д о ва те л и о т н а с я т къ м V в.,4 а д р у ги — к ъ м периода XII— XIV ц»
Склонни сме д а приемем в т о р а т а д ат и р о в к а въз основа на някои наши наблю дения, при
кои то установихме, че п о д ъ т на ц ъ р к в а т а минава над основите на п р а б ъ л г ар с к а та сграда
Към тов а о б ст о я т ел с т в о , ко е т о е един неопроверж им аргум ент, че ц ъ р к в а та при надлеж и на
ед н о по-късно време, тряб ва да прибавим наличието на гроб, о ткри т в наноса и датиран от
XII— XIV в. Ф а к тъ т , че Ив. Велков не споменава за д р уги погребения, разчистени в съсед,
ство, говори, че г р о б ъ т не п р и н а дл е ж и к ъ м некропола. В т а к ъ в случай остава д а се свърна
само с ц ъ р к в а т а и да се приеме, че в него е било п огребано д у х о в н о лице. Ст. Маслев, катс
р а з г л е ж д а с ъ щ и я въпрос, с право взема гроба за опорна точка при д ат и р а н е т о на църквата.
О б ст оя т ел с т в от о , че скалният м анастир в п о-голям ата си част е р азп о л о ж ен в мъчж
д о с т ъ п н о м ясто и че значителна част от килиите не са били затваряни, под сказва, че пре
зимните и ст у д е н и те дни не всички пом ещ ения са били о битавани. Тогава трябва д а приемем
че постройките на т е р асата под конника са давали у б е ж и щ е на монасите през известни пе
риоди на годината. П од обн и манастири, които се нам ир ат в б л и зо с т с о тш ел ни чески обще
ж и т и я и които са играли несъм нено с ъ щ а т а роля, к а к т о и наш ият паметник, са засвидетел-
ствувани на няколко места.5
Н а кр а я т р яб в а да се спрем на д а т и р о в к а т а на М а д ар с к и я манастир. Аналогични образци
посочени по-горе (по течението на р. Р у с е н с к и Л ом, в с кл он ов е те на Ш у м е н с к о т о плато.
А л а д ж а манастир кр ай гр. Варна и др.), в ъ з основа на стен описи те са датирани от XIII— XIV в
Д а отнесем и наш ия м анастир к ъ м с ъ щ и т е хронологични граници спомага и оскъдния:
керам ичен материал, о ткр и т в някои килии. Ф рагм ентите са от с ъ д о в е и а м ф о р и с рязан,
дъна, изработени от д о б р о к а ч е с тв е н а червена глина. Този вид керам ика е позната от редиш
н а х о д и щ а след XII в.
Сам ата историческа об стано вка през този период, к о я т о се хар актер изи ра с у п а д ъ к на
д ъ р ж а в а т а , разорителни варварски наш естви я и изострени социални противоречия и кризи, <
д ал а особен т л а с ъ к за развитието и р азп ро стран ен и ето на м о н аш ество то, в р е з у л т а т на коетс
се явяват много на брой отш ел ни чески о б щ е ж и ти я , к ъ м ко и то пр инадлеж и и Мадарския:
скален манастир.
1 К. Ш к о р п и л , ИРАИК, X, стр. 430 и сл.

2 К. Ш к о р п и л , цит. съч., стр. 410.
3 К. Ш к о р п и л , Опис на старините по течението на р. Русенски Лом, София, 1914, стр. 9 и сл.
4 Ив. В е л к о в , Разкопки в Мадара, Сборник Мадара, I, 1934, стр. 109, обр. 87.
5 Ст. М а с л е в , цит. съч., стр. 25.
Табл. III. Отделенията от третия пояс на източния масив
PI. III. Sections dans la troisifeme zone du massif Est
00
4^
Цв. Дремсизова-Нелчинова
и Св. Нелчинов
Табл. II. Отделенията от средния пояс
PI. II. Sections dans la zone mediane
Табл, IV. Отделения от южния масив

PI. IV. Sections du massif Sud
ОС'
сл»
Табл. V. Отделения от южния масив
PI. V. Sections du massif Sud
LE MONASTERE RUPESTRE PRES DU VILLA GE D E MA D ARA
С. DREMSIZOVA-NELCINOVA ЕТ S. NELCINOV
(R ё s ti m ё)
Les e n fra c tu o site s du massif qui dom ine a l’E st et au Sud le site de M a d a ra ont fait l’objet,
ceS dernferes a n nees, d ’e tu d e s assez poussees.
Elies nous p e r m e t te n t d ’affirmer a u jo u rd ’hui q u’un g ra n d m o n a ste re ru p e s tr e y a existe dans
[eS temps anciens. Les sinuo sites et les replis na ture ls du terrain a b rita ie n t s o u v e n t des cellules.
La partie o rie n ta le du massif (fig. 1) est divisee en 3 g ro u p e s : une zone inferieure (pi. Ij,
une zone m ediane (pi. II) et une zone sup e rie ure (pi. III). Les locaux q u ’on appelle les „kiosques
d’en haut et d ’e n b a s “ et quelques cellules situees au -dessu s de la se ction 16 et 17 sont com-
letement isoles.
Dans la partie Sud du massif la plu part des sectio ns se tro u v e n t a u m em e niveau et dans
la meme galerie (pi. IV et V). C ette ra nge e de cellules est interrom pu e a deux endro its a cause
de l’e scarpem ent du rocher. D ’a u tre s cellules so n t en paliers successifs dans des en fractuo sites
et des galeries na tu re lle s, Les section s p e u v e n t etre reparties en plusieurs g ro up es qui se di-
stinguent par leurs elem ents constructifs.
a. Prem ier g ro u p e — logem ents c reuses a m em e le roc. Le plus so u v e n t on a em ploy e la
configuration naturelle du terrain et d e s especes d ’a u v a n ts naturels. Q uelques uns sont munis
d’avant-toits e t de v o le ts qu ’o n pouvait fermer.
b. Le se c o n d g ro u p e com p re n d les cellules c o n stru ite s a u pied du massif oriental. Elies sont
accolees a u ro c h e r et leurs co n stru c tio n s £taien t en bois. Les assises des p o u tre s et les cheneaux
sculptes s u b siste n t e n c o re (fig. 4, 5, 6).
c. Dans le troisiem e se tro u v a ie n t les cellules baties sur des pro m ontoires. Leurs planchers
etaient poses su r d e s ra n g e e s solides de p o u tre s fixees dans des assises speciales (fig. 3 et 5).
d. Le d ern ier g ro u p e form e la section n° 12. Ce g ro u p e etait accole au rocher, bati en
pierres concassees d o n t le liant etait de la boue. O u tr e ces logem ents il y a v a it dans ce com-
plexe quelques eglises (fig. 2, pi. VIU, pi. III,). Celles-ci com p ren nent, par opposition aux a u tres
locaux, un autel de plus v a ste s proportions, une to itu re en bois et des m urs creuses et polis
avec soin.
La section q u’on appelle „kiosques d’en h a u t “ est une eglise — ossuaire qui c o ntie nt trois
cercueils.
Ce m o n a ste re ru p e s tr e doit avoir un lien avec les locaux d e c o u v e rts su r la terrasse n a tu re lle
oil se trouve le relief du cavalier de M adara (VIIIе siecle). P a r leur plan et leur situation ces
pieces resse m ble nt aux c o n stru c tio n s situees g e n e ra le m en t a u to u r des c o u v e n ts qui b orde n t une
grande cour cen trale. Les fo n d em e n ts d ’une eglise & tro is nefs y su bsisten t. C ’est ici que les
moines venaien t se r£fugier en hiver lorsque la p lup art des cellules etaient inhabitables a
cause du froid.
Ces n o m b re u s e s cellules, ces eglises e t ces tom bes tem o ig n e n t q u ’il y avait a cet endroit une
■mportante c o m m u n a u te d ’ermites, pareille a ta n t d’a u tre s des p ays orth o d o x e s. II e st cependant per-
rais de supposer que le m o n a ste re de M adara etait b e a u c o u p plus vaste e t plus peuple que tous
les autres £ta b lisse m e n ts religieux des terres b ulgares d o n t nous co nnaisson s l’existence avec cer-
htude. Le g ra n d n om b re d ’a scetes et de moines, en se refu giant dans ces m onasteres, tenaient a
exPrimer leur p r o te s ta tio n passive c o n tre le regim e existant, et re p re s e n ta ie n t de fait u n e couche
s°ciale opprimee. C om pare aux m o n u m e n ts an alog ues et aux quelques spe c im e n s de ceramique
Ячі subsistent, ce monastfere peut etre d a te du XIIе— XIVе siecles.
ХИМИКО-ТЕХНОЛОГИЧЕСКОЕ ИЗУ ЧЕН И Е ДРЕВ Н ЕБО ЛГА РСК И Х
СТЕКОЛ И О ГН ЕУ П О РО В ИЗ ПРЕСЛАВА IX — X ВВ.
М. А. Б е з б о р о д о в (М инск) и М. Р. М аринов (С оф и я )
В своей п р е д ы д у щ е й с т ат ье , напечатанной два го д а назад, авторы опубликовали первые

чанные о химическом с о став е др евн ебо л гарских с т ек о л из П лиски и П р е с л ава [1,2]. На осно-
вании некоторых л ока л ьн ы х особенностей этих стекол, а т а к ж е не опубликован ны х к тому
времени археологических сведений, полученных авторам и от В. Ивановой — М авродиновой (Ар-
хеологический музей Б о л г а р с к о й академии наук), был поставлен вопрос о сущ ествовании
местного п ро и зводства ст ек л а е щ е во время П ер вого б о л гарско го ца р ств а в его столицах
Плиска и П реслав. О д н а к о этих д ан н ы х б ы ло недостаточн о, чтобы со всей очевидностью
утверждать о с у щ е с т в о в ан и и местного с т ек л о д е л и я в Болгарии в указан ное время. Найден-
Рис. 1. Тигельс остатками стекла (анализ тигля

№ 8 3 1 , анализ стекла № 8 3 0 )
Abb. 1 : Hafen mit Glasresten (Hafenanalyse
N r. 8 3 1 ; Glasanalyse N r . 8 3 0 )
иые при археологических раскоп ках ф р а гм е н т ы ст ек о л могли бы ть предм етом ввоза в Болга-
Рию из других стран. Н е о б х о д и м ы были другие, более убед ител ьны е и неопроверж им ы е до-
казательства. Н аиб о л ее у б ед и т е л ьн ы м аргументом в пользу с у щ е с т в о в а н и я местного стекло-
Делия следует с чи та ть н ахо д ки ф рагм ентов стеклоплавильны х тиглей с о ст ат к ам и на их стен-
Ках неД °обработан ного стекла, а т а к ж е следов с т е к л о д е л а т ел ь н ы х м астер ск их с печами и
пРоизводственным брак ом , сы рьевыми материалам и и полуфабрикатами. На основе таких дан-
дЫлХ ^Ыло б есспорно у с т ан о в л ен о с т ек л о д е л и е в древн ей Ру си в г. Киеве и Галиче [3].
вьіяснения спорных вопро со в ав то ры посетили на месге в октябре 1958 г. и июне I960 г.,
°пки в Плиске, С тар ом П реславе и Патлейна.
^собенно пол езно было посещ ение второй б о лга р с ко й столицы — П реслава. Хранитель
тиі - '*Вел” ки П р е с л а в “ Г. X. Д ж и н г о в п р е д о с та в и л авторам ф рагм енты стеклоплавильны х
Леи, которы е были о тк р ы т ы еще И. С. Господ ин овы м в 1909 — 1910 гг. Х ранящ иеся в
12 иза, .
А рхеолог, и -т , т. X XIV
90 М. А. Безбородов (Минск) и М. Р. Маринов (София) м
I
М у зее фрагм енты представлягот собой, по-видимому, о с т ат к и восьми о тдел ьн ы х тиглей. о Н||
имею т ф орм у гончарных г о р ш к о в вм ести м остью от 3 до 5 литров. На внутренних стенках „І
дн е тиглей сохранилось прилипш ее стекло толщ ин ой сл о я от 0,5 до 2 см. Визуальное цз.
учение тиглей показало, что они изготовлены из зерни стой глиняной массы, им ею щ ей красно.
кофейный цвет от светлого до темного о т т е н к о в ; очевидно, в массе м ож но о ж и д а т ь значц.
т е л ьн о г о с о дер ж ан и я соединений ж елеза. С о зд а в а л о с ь впечатление, что варка с т ек л а велась»
не в специально изготовленны х д л я эт о го тиглях, а в обы кновен ны х гончарных г ор ш к а х , им?.|
ю щ их на верхнем внеш нем крае у кр аш ен и я в виде орнамента. В д в у х тиглях, кром е стекла
сохранились о с т ат к и спекш ейся, но е щ е не сплавленной шихты.
К сожалению, о т с у т с т в у ю т точные данные о том, г д е найдены были фрагм енты стекло,
плавильны х тиглей, находящ и еся ныне в М узее „Велики П р е с л а в “. По этом у п овод у академщ
Кр. М и я т е в пи ш ет: „За съ ж а л е н и е р а зкоп ки те не са били проведени научно. . . . П о р а д и това
к а к т о в отчетите на самите разкопки, така и в по-к ъсните издания на откри ти те материали
не всички о б стоя тел ств а на нам ирането са д о с т а т ъ ч н о о с в е тл е н и .“ [7 — стр. 1]. П ри этоці
е сть основания считать, что б о льш ая часть тиглей была найдена в районе П атлей на — бьів-
ш его м онасты ря свято го П анталейм она — в 2 км к ю го -во с т о ку о т С тарого П ресл ава и не
п о д а л е к у от правого берега р. Камчии (реки Тича).
П ервы е раскопки в районе П атлей на были проведены еш е в 1909 — 1910 гг. И. С. Гос7
подиновы м (1871 — 1953 г.). В своей стат ье „Разкопки в П а т л е й н а “ в 1914 г о д у он писал:
„Ю го-източно от църквата, на 2 м разстояние, се разкри х а д р у ги две стаи, к о и то изглежда
д а са сл у ж ел и к а т о работилница за керамични п р о и зв е д е н и я ; в п ъ р в а т а от тези стаи изля
зо ха много керамични фрагменти, предимно от едн ор одн а, л и с т о в и д н а керам ика, за к о я т о іщ
се спомене по-надолу. В с ъ с е д н а т а стая се намериха много части о т с тъкл о , цял к у п от згу-1
рия, една силно изгорена монета и един натрош ен глинен съ д , с отаено на д ъ н о т о му стък
л о .“ [4]. В д р у го й своей статье 1946 г. тот ж е автор упоминает, что к в осто ку о т Круглой
церкви были о т кр ы т ы „части о т ст ъ кл а , с т ъ к л е н о кю лче и д р у ги с т ъ к л ен и части от съдове. ■
[5]. Д а л е е он п р о д о л ж а е т , что „ . . . през л я то т о на 1943 г. е р а зк р и то топено с т ъ к л о “. О рас-
коп ках в П атлей на упоминает т а к ж е Кр. М иятев в своей м онограф ии „К р ъ гл а та църква в|
П р е с л а в “ в р азд ел е „Работил н ица за керамични и з д е л и я “ : „Все т у к биде изкопана и едш
м а л ка ч аш а о г червена глина съ с зелена глеч. Не далече от тази чаш а се намери и едн о дъно
от сиво-чер съ д , в к о й то е било т о п е н о с т ъ к л о “ и н и ж е : „Но т у к се намериха и цели кки-
чета от зеленикаво с тъ кл о, нео б х оди м о при у к р а с ат а на керам иката, намериха се и съдовете
в к ои то са били размивани боите, или в кои то е било т опено с т ъ к л о т о .“ [6].
. Таким о б разом , на основании им ею щ и хся л и т е р а ту р н ы х данны х и выяснения на месте не г
в о зм о ж н о бы ло устан овить однозначно и точно, где были найдены ф рагм ен ты тиглей №
плавки стекла. О д н а к о несомненно, что они п ри н адл еж ал и стек л о д ел а т ел ьн о й мастерской, на
х о д и в ш ей с я в районе С таро го Преслава.
П ри исследован ии ф рагментов, полученных от Г. X. Д ж и н г о в а из М у зея „Велики Преслав'
были сдел аны полные химические а н а л и з ы : 1)тигля, на стен ках ко т о р о го находились остатк*
стекла, и 2) трех образцов стекла, наход ивш ихся на стенках тиглей. Анализы дан ы в табл. IJ
О писание о б р а зц о в
№ 8 2 8 . С т екл о со д на тигля. Прозрачное, трав ян исто -зел ен о го цвета, с мелкими газовьім1

п у зы р ьк ам и д иам етр ом д о 0,5 мм.
№ 829. С текл о со стенки и дна тигля. Ц в е т его — светло-маслиново-зелены й. В толШс
стек л а мелкие газов ы е пузы рьки д иам етром до 1,0 мм. На о бразце стекла о с т а т к и прилил
ш его тигля, им ею щ его светло-кофейны й цвет.
№ 830. С те кл о со стенки тигля (ри с. 1), прозрачное, с небольш им числом сферически*
газо вы х п у зы р ьк о в д и ам етр ом д о 1,0 мм. Ц в е т стек л а — м а с л и н о в о -зе л е н ы й ; на п о в е р х н о с т *1
с т е к л а — частичная иризация.
Химико-техйологическое изучение древнеболгарских стекол 91
jyb 831. Ф рагм ент с т ек л оп л ав и л ьн ого тигля (рис. 1). Толщ ина черепка 8 — 15 мм, цвет
0 красно-кофейный. (Анализ стекла, нахо д ивш егося на этом тигле, д ан под № 830).
еГ° в табл. 1 т а к ж е д ан ы химические анализы п р есл ав ски х с т е к о л : прозрачной „золотой
л а л ь т ы “ (•№ 748)-, черного прозрачного стекла, им ею щ его в т онком слое темно-зеленый
С т (N °7 5 7 ) и темно-зеленого, прозрачного в то нком слое стекла ( № 759), опубликованны е
цвет V .I ш
авторами ранее [l,2J.
Химические анализы стекол, сохранившихся на стенках тиглей, и ф р а гм е н т о в стекол вне
тиглей показывают, что они однотипны и бли зки по составу. Если у ч есть условия, при к о т о
они и згото вл яли сь (со ставы сы рьевы х материалов, способы составл ени я шихты и прочее),
т0 станет ясно, что указан н ы е стекла производились по одному и том у ж е рецепту, а неко-
торая разница в анализах о б ъ я с н я е т с я л и ш ь непостоянством и не о д н о р о д н о ст ью применяв-
шегося сырья.
Таблица I
Химические анализы тигля и стекол из Старого Преслава (конец IX и начало X вв.)
Окислы 828 829 830 831 748 757 759
S i0 2 66,56 65,48 66,03 68,99 65,16 66,90 66,80

А12оз 1,31 1,47 1,25 20,10 2,12 2,05 1,48
Fe20 3 0,70 0,88 0,63 4,30 0,68 3,32 1,30
CaO 9,23 9,63 8,98 1,88 10,47 9,88 6,35
MgO 2,45 2,18 2,95 1,81 2,60 3,03 2,12
so3 0,19 0,11 0,14 0,02 0,08 0,13 0,16
PbO
Mn2Os 1,14 0,32 0,98 _ 2,79 0,21 0,74
CuO 0,68 — — — — — 3,65
K20 2,81 1,86 4,66 0,88 2,74 1,36
>0,50
N a,0 15,21 17,84 14,39 J 15,45 13,29 15,91
П. n. n. — — — 2,23 — — —
Сумма 100,28 99,76 100,01 99,83 100,23 99,99 99,87
(Анализи А. П. Курановой).
Выводы
1. Н аходки с т ек л о п л а в и л ьн ы х тиглей с о с т а т к а м и ст ек л а на их с т ен ках в районе Старого

Преслава я в л я ю т с я неоспоримым д о к а за т е л ь с т в о м с у щ е с т во в а н и я в конце IX и начале X вв.
местного с т ек л о д е л и я в Болгарии.
2. Химические анал изы стеклоплавильны х тиглей показывают, чти они и зго то вл яли сь из
иолукислых глин, к к о то ры х д л я отощ ения, по-видимому, до бавл ялся песок. Такие ж е глины
и Для подобной цели применялись русскими ст ек л о д е л ам и конца X — начала XI вв. в Киеве
и Галиче.
3. Сопоставление анализов стекла, н а х о д я щ е г о с я на ф рагм ентах тиглей, и стек л янны х из-
Делнй, найденных в районе Преслава, д ока зы в а е т, что они и згото вл яли сь на месте по одному
и тому же р е ц еп т у .1
92 А. Безбородов (Минск) и М. Р. Маринов (София)
ЛИТЕРАТУРА
1. Б е з б а р о д а у, М. А., М. Р. М а р ы н а у , Хіміка-тэхналагічнае даследаванне шкла а старажытнабалгарс^

сталіц ПлКскі' 1 Прыслава (IX — XIII стст), ВесцѴ АН БССР, серыя фізіка-тэхн. навук, Мінск, igjg
стр. 72—81.
2. Б е з б о р о д о в , М. и М. М а р и н о в , Върху състава на древнобългарски стъкла от Плиска иПреслав (IX ^
XIII в.), Известия на Химическия институт на БАН, т. VII, София, 1959, стр. 13— 23.
3. Б е з б о р о д о в М. А., Стеклоделие в древней Руси, Минск, 1956.
4. Г о с п о д и н о в , И. С., Разкопки в Патлейна, Известия на Българското археологическо дружество, т. IV, 1<ш
стр. 113— 128.
5. Г о с п о д и н о в, И. С., Нови находки в Преслав, Известия на Българския археологически институт, т. XV, с0,
фия, 1946, стр. 82—85.
6. М и я т е в , Кр., Кръглата църква в Преслав, Издания на Народния археологически музей, № 25, София, 1932
стр. 144— 145.
7. М и я т е в , К p., Преславска керамика, София, 1936, стр. 51.
C H E M IS C H -T E C H N O L O G IS C H E U N T E R S U C H U N G V O N A LTBU LG A R ISCH EN GLASERN

U ND G L A S H A F E N AUS P R E S L A V (9.— 10. Jh.)
M. A. BEZBORODOV (MINSK) I ND M. R. MARINOV (SOFIA)
(Zusammenfassung)
G e g e n s ta n d der v orliegenden A bhandlung, die eine F o r ts e tz u n g v on Arbeit [1, 2] darstellt

ist die chem isch-tehnologische U n te r s u c h u n g der bei archaologischen A usg rab u n g e n in d e r altbul
ga risc he n H a u p ts ta d t P reslav g e fu n d e n e n Glaser und G lashafen aus dem 9. bis A nfang des 10.
Ja h rh u n d e rts. •
Die chetnische Analyse der G lashafen ergab, dafi diese aus halbsauren Tonen, wahrscheinlicti
mit Z usatz v on Sand als M agerm ittel, hergestellt w o rd en sind. D e ra rtig e Hafen h ab en fur den-
selben Z w eck auch die russischen G lasm ach er E nd e d e s 10., A nfang des 11. J a h r h u n d e r ts in
Kiew un d Galice verw endet.
Die A nalyse der an den Hafen h aftend en G lasreste und der im G e bie t von P reslav gefundene::
G la serz e ug nisse zeigt, dafi die einen u nd die anderen an O r t u nd Stelle nach ein un d demselbe:
R ezep t h ergestellt w o rden sind.
Die F u n d e von G lashafen im G e bie t der altbulgarischen H a u p ts ta d t P reslav ist ein unzwei-
felhafter Beweis fur das Bestehen einer einheimischen G la s e r z e u g u n g in Bulgarien E n d e des 9,
A nfang de s 10. Ja h rh u n d erts.
1 Авторы приносят благодарность академику Кр. Миятеву, В. Ивановой — Мавродиновой и Г. X. Джингов;

за их интерес к работе и оказанную ими ценную помощь при ее проведении.
ИССЛЕДОВАНИЕ М ОЗАИЧНЫХ СТЕКОЛ ИЗ ДВОРЦА „Ц А РЕВ ЕЦ “
И ЦЕРКВИ СВ. ПАРАСКЕВЫ-ПЯТНИЦЫ В ТЫ РНО ВО
XII XIV ВВ.
М. А. Б е з б о р о д о в (М инск) и М. Р. М аринов (С оф и я )
После о с в о б о ж д е н и я Болгарии от византийского в л а д и ч е с т в а (восстания Асеновцев осенью

1186 г.) столица П ерв ого б о л гар ского царства была перенесена из П р есл ав а в Тырново. По
сравнению с пол ож ен ием страны во врем я П ер вого б о лгар ского царства и при византийской
власти ф е ода л ьн ы е о т н о ш ен и я в Б олгарии в XII— XIV вв. развиваю тся с новым подъемом при
одновременном усилении эконом ической и политической мощ и и кул ьт у р н о й ж изни (л и т е р а
тура, зодчество, ж и вопись), ко т о р ы е за д е р ж и в а л и с ь ранее.
В то время с толи ца Ты рново была ра с п ол о ж е н а почти исклю чительно на дву х хол м а х —
Царевец и Трапезица, м е ж д у которы м и п роте ка е т река Янтра. Д о ту р е ц ко го ига холмы были
обнесены крепкими креп остн ы м и стенами, ко т о р ы е теперь почти совсем разруш ены .
Сравнительно в х о р о ш ем виде н а х о д я тс я о с т а т к и крепости Царевец. Там наверху на
площади около 6000 м2 располагали сь царские дворцы , тронная зала и д во р ц о ва я церковь
св. Параскевы-пятницы. П ри археологи ческих раскоп ках за последние го д ы там откры ты
фрагменти о ко н н о го стек л а , стеклянны х со с у д о в и б о льш о е количество стек л я н н ы х моза-
ичных кубиков. Д о н а с т о я щ ег о времени никем не были опуб ликован ы ре зу л ьт ат ы исследо-
ваний стекол из Тырново.
В преды дуіцих трех статьях, п р и н адл еж ащ и х авторам [1, 2, 3], на основании известны х
археологических д ан н ы х и выполненных ими хим ико-технологических исследований д р ев н е
болгарских с т ек о л из Плиски и С таро го П ресл ава б ы ло д о каза н о сущ е ств ов а н и е местного
стекольного п р о и зв о д с т в а е щ е во врем ена П ер во го б о л г а р ск о г о царства в конце IX — начале
X вв. Исторически известно, что втор ая столица П ервого б о л г а р с к о г о ц а р с т в а п р о д о л ж а л а
существовать к а к ку л ь т у р н ы й центр до ту рец кого ига. Учитывая, что при археологических
Раскопках до н а с т о я щ е г о времени не были найдены в Т ы рново с т ек л одел ател ьн ы е м астерские
или тигли д л я в а р к и стекла, мы м ож ем д о п у с т и т ь связь м еж д у пр ои зво дством его в Старом
Преславе и использованием этого стекла при у к р а ш е н и и д в ор ц а и д ворцовой церкви —
Царевец.
Один из во зм о ж н ы х способов выяснения этого вопроса м о ж е т за к л ю ч а т ьс я в сравнении
химических с о с та во в стекол, использованны х в Ц ар е в е ц и найденных в Старом Преславе.
Роме того, сами по себе химические анализы стекол из Тырново п р е д с т а в л я ю т научный ин-
геРес, так как д о сего времени неизвестны химические составы стек ол Второго болгар-
Ск°го царства.
О писание анал изир ованн ы х о б р а зц о в стек л а и з Ц аревец (Т ы рн ов о)
•№ 852. Мозаичный ку б и к ( 7 X 8 X 1 0 мм) св етл о-зел ен ого цвета с иризацией. С текло про-
3Рачное, но с о д е р ж и т газовы е пузы рьки д иам етром д о 1 мм.
94 М. А. Безбородов (Минск) и М. Р. Маринов (София)
№ 853. М озаичный ку б и к ( 5 X 7 X 8 мм), прозрачный, почти бесцветный, со сл абы м ж едт0

зел ены м о ттен ком , с незначительным числом мелких ш а р о в и д н ы х пузы рьков д иам е тр о м о к о ^
0,5 мм. Имеет сл е д ы иризации.
№ 8 5 4 . С теклянны й прозрачный кубик, почти б есц ветн ы й с ж елто-зелен ы м оттенко,,
( 8 X 9 X 1 1 м м )- Н езначительное число мелких г азо в ы х п у зы р ьк о в (око л о 0,5 мм), след^,
слабой иризации.
№ 8 5 5 . Кубик „ зол очен о й“ мозаики из почти б ес ц в е тн о го ж е л т о в а то -зе л е н о в а т о г о стекд3
№ 8 5 6 . Кубик „ з о л о ч е н о й “ м озаики ( 8 X 8 X 9 мм). С т е к л о имеет светлый зеленоватщ
цвет и сл е д ы иризации.
№ 8 5 7 . С теклянны й кубик „ зо л о чен ой“ мозаики ( 7 X 7 X 9 мм) ; стек л о зел ено вато го цвет,
с иризацией.
№ 8 5 8 . Черный мозаичный кубик в тонком слое ф иол ето вьш , со следами слабой иризаццц
№ 8 5 9 . П розрачны й, почти б есцветны й мозаичный стеклянны й кубик ( 7 X 9 X 9 мм) с ирц.
заци ей и небольш им числом газо вы х пузырьков.
Химические анализы образцов из Ц а р е в е ц — Т ы рново даны в табл. I.
Таблица 1
Химические анализы стекол из Ц аревец (XII— XIV вв.)
Окислы 852 853 854 855 856 857 858 859
SiO, 63,56 62,58 64,33 64,57 62,00 63,04 64,22 70,28

AI2O3 1,28 1,50 1,23 1,58 1,00 2,08 1,53 1,53
Fe2Os 0,38 0,38 0,15 0,47 0,45 0,37 0,70 0,50
CaO 9,60 11,05 10,43 9,52 11,72 11,92 11,27 6,48
MgO 4,42 6,07 5,43 4,43 7,95 6,78 6,15 2,10
so 3 0,08 0,21 0,28 0,22 0,38 0,28 0,31 0,08
nF D
uOn
Mn30 3 0,18 0,21 0,86 0,66 1,16 0,47 1,36 1,15

K20 5,76 3,31 2,96 4,05 3,14 2,35 3,74 0,53
Na20 14,65 14,75 14,50 14,29 12,08 12,80 10,84 17,19
Сумма 99,91 100,06 100,17 99,79 99,88 100,09 100,12 99,84
Д л я сравнени я в табл. II п р и л а г а ю тс я анализы с т е к о л из С тар ого П реслава, опублико-

ванные авторам и ранее [2].
О б с у ж д е н и е р езу л ь т а т о в и вы воды
При сравнении анализов стек о л из Ц а р е в е ц — Т ы р н о в о и из С тар ого П ресл ава вид н-

что основные к о м п о н е н т и од инако вы в этих д в у х группах с т ек ол ( S i 0 2, Al2O s, CaO , MgO *
N a 30 ) . Щ елочи п р е д с та вл е н ы в них оки сью натрия; о ки с ь калия с о д е р ж и т с я в небольшо*
количестве. Все стек л а — натриевые.
Х а р а кте рн а я особен ность б о л г а р с к и х стекол в отличие от ст ек о л нек о то ры х д ру ги х ела-
вянских стран (древней Руси, П ольш и) — о т с у тс т в и е в них свинца. Д р у г а я особенность
к о т о р а я , по-видимому, я в л яется их локальны м признаком , — наличие в них повышенног1
со д е р ж а н и я окиси марганца. А вторы обратили на э т о внимание у ж е ранее в своей с т а т ь е с
бо лгар ски х с тек л а х из П лиски и П реслава [2]. П одобно последним ты рновские с т е к л а так*'
п р и н а д л е ж а т к группе стекол, изготовленны х по „ ан ти ч н о м у“ рецепту. С оверш енно не №
клю чался, конечно, ввоз различных ст ек о л в Болгарию в XII— XIV вв., однако, при существО'
вании нал аж ен ного местного стек о л ьн о го производства в П р есл ав е е щ е в конце IX — нача-4'
X вв. импорт их ед в а ли был бы нужным.
J
Исследование мозаичных стекол из дворца „Царевец“ 95
Таблица II
Химические анализы стекол из Преслава (IX—X вв.)
Окислы 234 236 747 748 757 758 759
SiOi' 68,93 67,34 68,75 65,16 65,34 66,90 66,80

2,30 2,15 2,15 2 ,1 2 2,05 0,71 1,48
Аігоз
Fe-гОя 0,52 0,42 0,55 0,68 3,32 0,07 1,30
CaO 5,60 6,35 8,20 10,47 9,88 9,58 6,35
0,35 0,45 3,45 2,60 3,03 2,58 2 ,1 2
M? 0
PbO — — — — —• —
Мп20 :і 3,50 0,67 2,79 0,21 следи 0,74
so3 0,45 0,45 0,13 0,08 0,13 0,15 0,16

CuO — — — — 1,98 3,65
K2O 0,67 0,49 1,88 0,88 2,74 0,41 1,36
NaoO 20,96 18,73 14,39 15,45 13,29 17,50 15,91
С ум м а 99,78 99,88 100,17 100,23 99,99 99,88 99,87
ЛИТЕРАТУРА
1. Б е з б а р о д а у , М. А., М. Р. М а р ы н а у, Хіміка-тэхналагічнае даследаванне шкла з старажытнабалгарскіх

сталіц Пл'1'скі' i' Прыслава (IX—XIII стст.), Весці AH БССР, серыя фТзіка-тэхн. навук. Мінск, 1958
стр. 72—81.
2. Б е з б о р о д о в , М. и М. М а р и н о в , Върху състава на древнобългарски стъкла от Плиска иПреслав(IX—
XIII в.), Известия на Химическия институт на БАН, т. VII, София, 1959, стр. 13—23.
3. Б е з б о р о д о в, М. А. и М. Р. М а р и н о в , Химико-технологическое изучение древнеболгарских стекол и огне-
упоров из Преслава IX—X веков. Археолог, и-т, т. XXIV, стр. 89—92.
U N T E R S U C H U N G V O N M O S A IK G L A SE R N AUS D E M SC H L O SS „ C A R E V E C “
UND D E R K IRCH E „HEILIGE P A R A S K E V A “ IN TA R N O V O (12.— 14. Jh.)
M. A. BEZBORODOV (MINSK) und M. R. MARINOV (SOFIA)
(Zusammenfassung)
In fruheren A bh an d lu n g e n [1, 2, 3] haben die V erfasser das Bestehen einer heimischen Glas-
erzeugung in der a ltbu lg arisch en H a u p ts ta d t Preslav E nde des 9., Anfang des 10. J a h r h u n d e r ts
na^hgewiesen. Die vorliegen de Arbeit enthalt eine chem isch-technologische U n te rsu c h u n g der Mo-
glaser, die bei den a rchaologischen A u sg rabu ng en in „ C a r e v e c “ bei TSrnovo g efun den w urden
n №s 12. — 14. J a h r h u n d e r t d a tie rt werden.
96 М. А. Безбородов (Минск) и М. С. Маренов (София)
Aus dem Vergleich der A nalyseergebnisse der G laser aus P reslav und T a rn o v o g e h t herv0,
dafi sie dieselben G ru n d b e sta n d te ile b e s itz e n : S i 0 2, A120 3, C aO , M g O und N a20 . Die Alkalje,
sind darin durch N a tro n v ertreten, w ah re n d Kalium oxyd nur in kleinen M engen enthalten jsj
Eine charakteristische Besonderheit der bulgarischen Glaser, zum U nterschied von den щ
an d e re n slawischen L and ern gefun denen , ist das Fehlen v o n Bleioxyd. Eine w eitere Besonderhej)
die als lokales M erkm al g e lte n kann, ist ihr hoherer M an g an ox ydg eh alt.
Sow ohl die G laser aus T a rn o v o als auch die aus P re s la v zahlen zu den nach dem „antiken*
R e z ep t h e rgestellten Glasern.
МНИМИТЕ ЗЛ А Т Н И МОНЕТИ НА БЪ ЛГА РС К И Я ВОЕНАЧАЛНИК СЕРМОН
Т одор Г ераси м ов
Г. Ш лю м берж е, и зве с т н и ят византинист и основател на сигилограф ията, об н аро два преди

повече от 80 години д ве к р ъ гл и пластинки от зл а то с гр ъцк и надпис, с ъ д ъ р ж а щ името
Сермон.1 Тия пластинки а в т о р ъ т обяви за златни монети на б ъ л г а р с к и я военачалник на к р е
постта Сирмиум в с еверо западн ите предели на б ъ л г а р с к ат а д ъ р ж а в а в края на XI в., носещ
същ ото име, спом енат в ед и н пасаж у Скилица.2
На автора направило впечатление, че тия монети са необикновено т ъ н к и и затова над
писите им отчасти се в и ж д а т и в ъ р х у д в ет е страни. Те почти приличали на п о л у б р актеати те,
ковани от светски и д у х о в н и вл а д е т ел и в З а п а д н а Европа.
Както се в и ж д а от об разите (обр. 1), на п р е д н ат а стран а
на тия монети е отпечатана кр ъ ст о о б р а зн о р а зп о л о ж ен а мо
нограма, с ъ д ъ р ж а щ а ф о р м у л а т а „Богородице, по м агай“ (Ѳеотохе
М&еі), а в ъ р х у о п а к о т о — надпис в три реда, к о й то е про
дължение на т о я о т л ицевата страна и кой то според Ш л ю м
берже гласи: „На с т р а т и л а т а С е рм о н а “ ( Z eq/mo агдащХатг]). Обр. 1 — Рисунка на златната
Надписите о т д в ет е страни на въпро сн ите монети ги сбли монета (по Шлюмберже)
жават — к а к то пише а в т о р ъ т, — от една страна, с в изан ти й Fig. 1. Cessin de la monnaie d’or
(d’aprfcs Schlumberger)
ската нум и зм атика п о с р е д с т в о м м онограм ата от лицето, а,
от друга — с и зв е ст н и ю ж н осл ав я н ски монети от ср ед н о в е
ковието поради х а р ак т е р н о т о разпред елен ие на надписа от о пакото м е ж д у четири черти.
С доверие а в т о р ъ т е приел като д о ст о в е р н о и с ъ о б щ е н и е т о на лицата, к ои то са доставили
на нумизматичния каб и н ет в П а р и ж въпросн ите монети от злато, че те били намерени на
Дунавския б ряг за е д н о с д р у ги византийски монети от злато.3
Големият а в т о р и т е т на Ш л ю м б е р ж е не д о п у с н а никакво съм нение в истинността на за
нимаващите ни т у к златни монети, нито в т ъ л к у в а н е т о на надписите и опред елен ието им
като български м онети от XI в.
Твърдението на Ш л ю м б е р ж е бе в ъ зп р и е т о к а к т о в запад н о е вр о п ей ск а та нумизматична
литература, т ъ й и у нас. Х ъ р в а т с к и я т историк Ш иш ич прие с доверие въпро сн ите златни
пластинки.4 З а р а з л и к а от д р у г и т е учени той ги см ята за златни печати, ко е т о е невъзм ож но,
1 G. S c h l u m b e r g e r , Monnaies d’or d’un chef bulgare au XIе siecle, Revue archeologique, 1877, стр. 1—5.
s C y l.-C e d Г i n, ed. Bonn, II, стр. 476 ; цбѵод де 6 ro v S i q /іІоѵ х о а х ы ѵ absX cposrov N s a r o y y o v —io iw iV m x tijc a i o v x
1 eke. Напоследък Дуйчев се опита да докаже, че в текста на Скилица не стои собственото име Сермон, а не
точно предадена от преписвача форма на името на града Сирмиум; срв. Ив. Д у й ч е в , Последният защитник на
4 >ем в Ю18 г., ИИИ, VIII, 1960, стр. 315 и сл.
Хърватският нумизмат С. Любич предлага друга версия за „откриването“ на въпросните златни пластинки.
Ред него — както му съобщил Егер, търговец на монети във Виена — последните били намерени при копане
лозе при гр. Велики Варад — S. L j u b i с, О Posavskoj Hrvatskoj i о zlatnih novcih njezini zadnjego kneza
erm°, Rad Akad. kn„ 43, стр. 107.
Fr. S i s i c , Prirucnik izvora hrvatske historije, I, Zagreb, 1914, стр. 132.
з в - «а А рхеолог, и -т, т. XXIV
98 Т. Герасимов
т ъ й ка т о са много дребни (22 мм) и т ъ н к и ; в ъ р х у тях няма м ясто за прокарване на вр ъ в за >

ок а ч в а н е т о им к ъ м някоя д ари телн а или д р у га грамота.
В. Л оран, един от най-добрите съврем енни изследвачи на в изан ти йската нумизматика
сигилограф ия, с ъ щ о приема, че пластинките с надписите са автентични, но се съм нява, че те
са монети.1
В еди н ствен ото и д о се г а незаменимо р ъ к о в о д с т в о по европейска средн овековна нумиз.
м ати ка на Енгел и С ерю р зл атн ите монети на Сермон са поставени начело на българската j
нумизматика.2
У нас еди нствен М уш м о в в ъ зп р и е т е зата на Ш л ю м б е р ж е и в м ъ к н а образа и описанието
на въпросн ите зл атн и пластинки в к н и га та си в ъ р х у м онетите на б ъ л г а р с к и т е царе.3 Същ 0
т ъ й безрезер вн о се отнесе къ м тия монети и с ъ в е т с к а т а нум изм атичка И. Соколова, която
д а ж е се опита да обосн ове в ъ з м о ж н о с т т а през П ъ р в о т о б ъ л г а р с к о царство д а са сечени
златни монети.4 Но изк а за н о т о от Ш л ю м б е р ж е мнение за въп р о сн и т е зл атн и пластинки бе
п о ср ещ н ато от стран а на др уги учени с ъ с съм нение и резервираност. Т а к а р уски ят визан-
тинист Б е зо б р а зо в в рецензията си на спом енатия сборник от препечатани статии на Шлюм
б ер ж е , спирайки се на стат и я т а в ъ р х у тия златни пластинки, и зк азва съмнение, че един
военачалник на кре п о с т е имал в ъ зм о ж н о с т д а сече златн и монети, и то в един много кри
тичен за б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а момент.6 Той д о б ав я , че щ ом Симеон и П е т ъ р не са секли )
пари, о щ е по-малко вероятн о е военният к о м ен дан т на кре п ос т д а сече от свое име монети,
т ъ й ка т о то ва е било изклю ч ителн а прерогатива на в л а д е т е л я. Б е зо б ра зо в се с ъ м н я в а също
т ъ й д ал и тия к р ъ г л и к ъ с о в е от зл ато са монети, но не д ав а никакви доводи.
М а л к о по-късно, през 1897 г., В. З л а т а р с к и се заним ава с ъ щ о с тв ъ р д е н и е то на Шлюм
б е р ж е относно златн ите пластинки.6 Той изтъква, че не е в ъ зм о ж н о тия монети д а са сечени
от Сермон, т ъ й к а т о посл ед ният е управлявал к р еп о стта Срем (Сирмиум) от името на Иван-
В л ади слав много к р а т к о време, едва 8 —9 месеца. В този период той не е имал възможност
д а пом и сл и д а сече монети, о щ е повече че се е намирал в критично полож ение поради теж
ка т а о б сад а на к р е п о с т т а от стран а на византийците. З л а т а р с к и д о б а в я о щ е и т о в а съобра
жение, че ако Сермон е пуснал в обращ ени е въ п р о с н и т е монети, за д а покаж е, че е само
с т о ят е л е н владетел, едва ли би се задоволи л да постави в ъ р х у т я х скром н ата си титла на
вгдатг]Ытгія (военачалник) в м есто д р у г а п о д х о д я щ а за целта титла. П ъ р в о т о съображение,
и зт ъ к н а т о о т З л а т ар ск и , че Сермон не е имал в ъ з м о ж н о с т д а сече собствени монети през
няколком есеч ното си управление на С ерм , не м ож е да се взем е к а т о д о в о д против тезата
на Ш л ю м б е р ж е , т ъ й като в ср е д н о в е ко вн а т а нумизматика са познати случаи, при к о и то един
у зу р п а т о р или закон ен в л адетел, з а д ъ р ж а л се на п ре с т о л а едва няколко месеца, е успявал
д а пусне в о б р ащ ен и е свои монети, д ори и от зл а то.7 И зв е с т н о е, че ощ е от д р е в н о с т т а мо
нетите са играли р о л я та на официоз, по ср ед ств ом който в л а д е т е л ят е б ъ р за л д а се легитим ира
пред населението.8
В рецензията си за книгата на М уш м ов „М онетите и печатите на б ъ л г а р с к и т е царе“'
П. М у таф ч иев подобно на Б е зоб р азов и З л а т а р с к и и з т ъ к в а съо б р аж е н и я т а , че м алко е ве-
1 V. L a u r e n t , RevEtByz, XV, 1957, стр. 190, бел. 2.

2 E n g e l s et S e r r u r e , Traite de numismatique du moyen age, Paris, 1894.
3 H. М у ш м о в , Монетите и печатите на българските царе, София, 1924, стр. 66, обр. 1.
4 И. В. С о к о л о в а , Древнеболгарские монеты в музеях СССР, Визант. временник, XIII, 1958, стр. 263.
5 Б е з о б р а з о в , Визант. временник, III, 1896, стр. 673.
6 Български преглед, IV, 1897, кн. 1, стр. 111 и сл. II
7 W. W r o t h , Imp. Byzantine Coins, II, 1908, стр. 498,1; М и х а и л К а л а ф а т (14. XII. 1041—21. Ivl l
1042 г.); Евдокия със сина си Михаил VII (от май до декември 1067 г.) 521, 1; Никифор Мелизин, претендент (<>т
1080 до април 1081 г.) 539,1
8 Амиан Марцелин съобщава, че претендентът срещу император Валенс Прокопий отсякъл (364 г.) златя» I
монети, които разпратил с доверени лица в Тракия да ги покажат на народа и с това да възвестят, че има нов I
владетел.
9 Byz. Zft., XXV, 1925, стр. 242 и сл.
Мнимите златни монети на българския военачалник Сермон 99
един управител на к р е п о с т при такива трудн и об ст о я т ел с т в а д а м о ж е да сече свои

и оше повече че в л а д е т е л и т е от П ъ р в о т о б ъ л г а р с к о царство сами не са секли монети.
М° Какт0 виж дам е, и тр им ата учени д ава т д оводи от о б щ х ар а кт е р против т в ъ р д е н и е т о на
мберже. Никой д о с е г а не е р азгл едал самите монети нито по отнош ение на вън ш н и я им
Шлюл нит0 по н ачина-н а направата, вида на буквите, с ъ д ъ р ж а н и е т о на надписа и т. н. Е то
И3 ние се заехм е д а им направим по-внимателен прегл ед с цел да установим дал и това
^ Д е й с т ви т е л н о парични знаци и дали те са монети на Сермон, Тия златни к ъ со в е са при-
С3 кли отдавна вним анието ни, но ед ва н а п о с л е д ъ к м о ж ахм е да се сдобием с д обри отпеча-
В1ЦИ от тях, к ои то ни позволиха да направим наблю дения в ъ р х у външ ния им и зг л е д и над-
исите от двете им страни. В р е зу л т а т на то ва установихме, първо, че д ад е н о т о у Ш л ю м -
-ерже изображение на монетите е неточно. В него не само формата, но и в и д ъ т на някои
оТ буквите са пр ед адени от гр ав ьо ра на р исун ката съвсем произволно и не с ъ о т в е т с т в у в а т
а начертан и ето им в оригинала. А това видоизм еня с ъ д ъ р ж а н и е т о на надписа от опаката
страна, а о т ту к и т ъ л к у в а н е т о му.
Още в началото на описанието Ш л ю м б е р ж е посочва, че монетите правят впечатление с
необикновено т ъ н к и т е си пластинки и д ей стви тел но те са толкова тънки, че н а п одо б яват
люспи; д еб елината им е едва половин милим етър. А в т о р ъ т д обавя по-нататък, че поради и з
вънредно т ъ н к а т а основа б у к в и т е от двете страни са се смесили, т. е. очертанията на тези
от лицето се в и ж д а т и в ъ р х у о пакото и, обратно, б у кви те от опакото се о чертават върху
іицевата страна (обр. 2). Б у к в и т е на надписите са получени посредством печат, ударен върху
златната пластинка, поставена на под л о ж ка от смола или д р у га п о л у т в ъ р д а
материя. В ъзм ож н о е с ъ щ о т ъ й буквите да са отпечатани чрез пресуване на
тънката златна пластинка в ъ р х у матрица. Такава техника не е прилагана при С г/
коване на монети през средн ите векове в И зточн а Европа. Всички монети
във Византия, Б ъ л г а р и я и С ъ р б и я са приготовлявани с пом ощ та на два же- ' 1
лезни печата за д в е т е страни.
Но и да д опуснем за момент, че по някакво изключение е била прило
жена гореописаната техника с един печат, явява се д р у г важен въпрос, могли 0б[1 2 _ рй-
ли са тия монети с л ю с п ес т о ядро, д ебело ед ва половин милим етър, да имат Сунка на едната
практическо предназначение. Ние не можем д а си представим, че биха изд ъ р - страна на мо
жали п родълж и телна ци ркулация на пазара, колкото и внимателно да се нетата
третират от хората, в чиито р ъ ц е биха попаднали. 1*=• 2- Dessin
п - . d’une face de la
Също т а к а необичаино е и т е гл от о на монетите. А в т о гр ъ т неизвестно по monnaie
какви причини не е с ъ о б щ и л ко л к о т е ж а т те, нито се е занимавал с въпроса,
по каква монетна систем а са сечени. А това не е без значение, особено ко г а т о
отнася за монети от злато. От д ирекц ията на нумизматичния кабинет в П а р и ж ни
съобщиха, че ед н а та м онета т е ж и 0,65 г, а д р у га т а — 0,55 г. Н алага се да съ по ставим
тия метрологични данни с г о с п о д с тв у в а щ а та монетна систем а в Ю гоизточна Евр опа в нача-
л°то на XI в., от ко ето време т р яб ва да д ат и р а т спо ред Ш л ю м б е р ж е м онетите с името
На Сермон. Т о гава в ъ в Византия са сечени монети по у н а сл е д е н а та от къ сн о р и м с к а т а
империя либрална монетна система, която се з а д ъ р ж а д о края на м онетосеченето в тая
държава. О сновната зл а тн а единица във Византия, сечена по тази система, е зл атн ата номизма,
т^Жка 4,50 г. П од ел ен ия на нея не са ковани. Е т о з а щ о тегл ото на златн ите С ермонови
М°нети — 0,65 и 0,55 г — не пред ставя никаква част о т т е гл о то на номизмата.1 Би могло
се възрази, че тия монети са сечени по някаква д о м а ш н а монетна система, установена в
падната б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а . Но такава монетна систем а едва ли е с ъ щ е с т в у в а л а , т ъ й като
Ългарските царе д о XIII в. в ъ о б щ е не са секли собствени монети.
Соли Платната номизма, или солидът, до началото на IX в. е имала поделения: половин солид и една трета
тег С Тегло г- ^ко златните пластинки с името Сермон представяха номинал с тегло, равно на половината от
Л0Т0 на тремисата, би трябвало да тежат 75 г, а не 0,65 и 0,55 г.
Мнимите златни монети на българския военачалник Сермон 101
ясно личат две отвесни рамена и едно наклонено над ясн о м еж д у тях. Горният му край
С ъ щ о т а ка и г о л ям а т а разлика в т егл о т о на д в ет е „ м о н е т и “ — 10 с а н т и г р а м а ,— в-ьпрJ нея
че са еднакво д обре запазени, е с ъ щ о в аж ен признак, че те не са автентични. К акто в д Л слива c тоя на л я во то рамо, а д р у ги я т — с д ясн ото. Няма никаква следа от т р е то т о
се
()ТВесно рамо за д а се о б р азув а буквата М. Ясно е следователн о, че т у к е начертана
ността, т ъ й и в средн овековието се е спазвал о много строго златните монети д а имат точц0.'
тегло, предписано от в ъзп р и етата монетна система в с ъ о т в е тн ат а страна. буквата N' *
В началото на вто рия ред пред б у ква т а W в еди ния екземпляр ясно личи р е л е ф ъ т на
Н и ск о то тегло на монетите би т ряб в ал о д а обясним с т е ж к о т о по лож ение и недост,,
б у к в а т а I- Части от нея има и в ър ху другия. О чакваната начална буква С от д у м а т а Стра-
на зл а то за целта в об са д е н а т а крепост. Но ако д ей с тв и те л н о тия монети са сечени само
илат не личи. На нейно м ясто и в д в ат а екзем пляра се в и ж д а т негативните очертания на
момента с цел да се плащ а на наемния о тр яд войници, тогава е необяснимо за щ о се е пр
а g от лицевата страна. В трети я ред п ъ р в а т а буква ясно личи. Т я е Н, а не, к а к то е
бягн ал о до злато, а не д о под ръч ен м атери ал или п о-м алоценен метал, к а к то обикновено j
а ч е р т а н а в р и су н ката на Ш лю м берж е, с въ р за н а в лигату ра с б уквата Т. Д в е т е букви подир
правени обси ди о нал ните монети.1 Те имат и по-друг вид и ф орм а — обикновено са мя0г?
II имат еднакво начертание на буква А .
ъ г ъ л н и и с п о д х о д я щ и надписи само от едн ата страна. Ш л ю м б е р ж е тв ъ рд и , че дВ(,;
От посочените осо бен ости в надписа се виж да, че в п ъ р в а т а му половина не стои името
монети се с б л и ж а в а т с византийската нум изматика поради м онограм ата от лицевата ц
/ppM O N , а д р у го — Z E PN IO C . С ъ щ о тъй и втор ата дума не е С Т Р А Т Н Л А Т , а С Т Р Н Л Л Т .
страна, с ъ д ъ р ж а щ а обращ ение к ъ м Б ого ро д и ц а, и с известни ю ж н осл ав я н ски монети ■
Ё то защ о д о се г а ш н о т о четене и т ъ л к у в а н е на надписа от Ш лю м бер ж е пада от само
начина на р а зп о л о ж ен и е т о на надписа в ъ р х у о п а к ото им. На п ръ в поглед това сближав
себе си. И затова ние щ е т ряб в а да зачеркнем въ п ро сн и те монети от б ъ л га р с к ат а нум изм а
и зг л е ж д а правд о по д о бн о , но не са посочени кон кретни примери из о б л а с т т а на византийска-
тика. Те не са и истински монети, както п о к а за а н а л и зъ т на техниката на тяхната направа,
и ю ж н о с л а в я н с к а т а нум изматика, от кои то да проличи тая близост. Таки ва паралели не същ,
н есъ ответстви ето на т е гл о т о им с никаква монетна система, а съ щ о и в и д ъ т на типовете от
с т в у в а т . Д е й с т в и т е л н о в ъ р х у монети на византийски им п ерато ри от X - - X I в. има формула-
двете им страни. П р ед нас са несполучливи ф алш иф ик ати от злато, направени в ново време
Ѳеотохе Bort&si? Но тая ф ор м ула никога не се пр ед ава по монетите в тоя вид, в който
от незапознати д о с т а т ъ ч н о д о б р е с х а ра ктер а на нумизм атиката на Б а л к ан с к и я по л у о ст р о в
нам ираме в д в ет е монети с името Сермон. К р ъ с т о в и д н о т о разполагане на б укви те от ф0т.
през средните векове тъ р го в ц и на стари монети.
м ул а та засега е з а с в и д е те л с т в у в ан о изклю чително по о л о в н и т е византийски печати от X
XI в. Ние имаме няк олк о византийски монети от мед, в ъ р х у к ои то над п и с ъ т е нареден в;
вид на м онограм а. Но това са само собствени имена и титли. О свен това монетите с таки]
надписи са сечени единствено през X в. в гр. Херсон на С еверното Причерноморие.3 Т<
с ъ с т а в я т изолирано, локално явление. Т оя начин на р а зп р е д е л ян е на надписа не е праки
куван никога в цен трал ната официална монетарница в Ц ариград.
З а надписа от о п а к а та страна на м онетите, к а к то видяхме, Ш л ю м б е р ж е посочва аналог*
MONNAIES EN OR PRETENDUES DU CHEF D’A R M E E BULGARE SERM ON
с надписа в ъ р х у някои ю ж н о сл авя н ски монети. Той е имал пред вид един полугрош от сръб
ския д ес п о т Георги Бранкович, н ад писът в ъ р х у опакот T. GERASSIMOV
на кой то е в три р еда м е ж д у прави линни.4 Но това съм
ставяне е неправилно м етод ол о гич еск и, т ъ й к а т о въпр! ( Re s u me )
сната монета е кован а приблизително пет века йод;
пред пол агаем ото време на м онетите на Сермон. А дру L’auteur examine d an s cet article d eux p laq uettes en or que G. Sch lu m berger a publiees il
монети с подобни о со б е н о сти в ср ъ б ск а та средновеков- У a 80 ans et a ttrib u e e s au capitaine Sermon, g o u v e rn e u r de la citadelle de Sirm ium au d£b ut
нум изм атика преди XV в. няма, за д а т в ъ р д и м , че du XI-е siecle.
с ъ щ ес т в у в а л а н я к ак в а тр а д и ц и я в това отнош ен ие в зг Selon l’auteur, S c hlum berger a vu dans la legende de c e tte monnaie le n o m de Serm on,
падния д я л на Б а л к ан ск и я п олуостров. П р актик ата да lllais er> realite il ne s ’agit pas de m onnaies du capitaine S e rm o n d o n t fait m ention Skylitsfcs,
п о став ят в надписите р е д о в е т е м е ж д у прави черти е Д* Puisqu’on y voit le n om de Sernios.
несена от осм ан ски те турци. L’auteur releve en o utre que la plaque tre s mince d ’un demi millimetre, les le ttre s imprim ees
Н о д а се в ър нем къ м самия надпис в ъ р х у опако: 'Ians la technique repou ssee, ainsi que la le g end e sur le re v e rs de la m onnaie e n tre des lignes
на С ерм оновите монети. Ш лю м б е р ж е чете така Z9PM' droites, sont to u t a fait im p ro p re s a la num ism atique de B y zance du XI-e si£cle et p ro u v e n t que
С Т РА ТН Л А Т . Т ъ й е начертан и в ъ р х у р и су н к ата ce sont de fausses m on n a ie s m odernes.
м онетата (обр. 3). Но при внимателно р а згл е ж д а н е на
п е ч а тъ к а ние в и ж д а м е някои различия в буквите, коит
Обр. 3 — Двете златни монети не с ъ в п а д а т с тия в рисунката, д ад е н а от автора. Ч е тр І
! ig. 3. Les deux monnaies d’or т а т а б уква в първи я ре д има п о-д р уго н ач ер тан и е.
1 F. v. S c h r o t t e r . Worterbuch der Munzkunde, Berlin, 1950, Belagerungsmiinzen, стр. 69 и сл.

2 W r o t h , цит. съч., II, стр. 472,1 : златни монети на Никифор I: + Q q O T O C ' b 'H & h lC H F ' ; на Ив- II»
мисхи : + в д О Т О С ' Ь О Н в ' I W J f f S P , 491 ; Роман III Аргир : Q C q ' В О Н & R W M A h W и пр.
3 W r o t h , цит. съч.. II, 467,77 (Константин с Роман II), табл. LIV3, 473,13 (Никифор II), 479,8 (Йоан Цимис,(
и 490 (Василий I).
4 S. L j u b i c , Opis jugoslovenskih novaca, Zagreb, 1875, табл. XIII, 18.
КРЕПОСТНИТЕ КУЛИ С ИЗДА ДЕН О С Т Ъ Р Р Ъ Б И ЗН А ЧЕН И ЕТ О ИМ
З А УКРЕПЯВАНЕТО НА АНТИЧНИТЕ ГРАДО В Е
Сава Н. Б обч ев
Преди 15 години в заклю чи телни те д у м и к ъ м „М атериали за топ о гра ф и ят а на С е р д и к а “

използувахм е м а л кот о известни ни тогава ранновизантийски кули с и зд а д е н ръ б под ост ъ р
или прав ъ г ъ л (на брой пет), за да ги с ъ п остави м по време и д а и зк а ж е м предполож ението,
че те са в ъ в е д ен и о т визан ти йци те през VI в., при п о с л е д н о т о масово укр еп яван е на г р а д о
вете за борба с „ в а р в а р и т е “ и при то гаваш н ата военна т актика.
Оттогава числото на известните ни кули с издаден о с т ъ р р ъ б се увеличи т в ъ р д е много.
При това у нас се у т в ъ р д и у б еж д е н и е т о , че „ п е т о ъ г ъ л н и т е “ кули не се р азличават военно-
тактически от „ т р и ъ г ъ л н и т е “. Н а това основание ние ги обединихм е под името кули с из
даден о с т ъ р или под прав ъ г ъ л ръб.
Ние о б ъ р н а х м е сериозно внимание на обяснението, к о е т о ф ренският а рхеолог Ж е р ф а -
нион прави на тия кул и в ъ з основа на сведен ията у с т а рите автори, главно на Анонимния Ви
зантиец, к а к то и на опи сан ието на П рокопий за направата на „ т р и ъ г ъ л н и “ кули в гр. Е пис
копия при Ц а р и г р а д . Ние се убедихм е, че като х а р а к т е р е н тип тия кули д а т и р а т приблизително
от една епоха в ъ в в р ъ зк а с тога ва ш н а т а военна тактика, и мислим, че материалните останки
от тия паметници п о т в ъ р ж д а в а т това.1
Крепостни к у л и с изд а д е н напред о с т ъ р р ъ б не са строени, нито са били известни
през старите вр ем ена д о с а м ата г р ъ ц к а кл а си ч е с ка древн о ст. А и през време на гр ъцката
древност такива кули не се срещ ат, в ъ п р ек и че са препоръчани от писателя Филон (края
на III в. пр. н. е.), кой то ги описва в гл. VIII (полиоркети ка) на съчинението си, наречено
mca>txfi owza&s. И зк лю чен ие прави само една к у л а в Д у р а Европос, в ероятн о от елинисти-
ческо време, к о я т о при то ва не е т р и ъ гъ л н а , а п е т о ъ г ъ л н а с и зд аден нап р ед ръб под т в ъ р д е
тъп ъ г ъ л (120°). Т а к т и к а т а на о тбраната и нападението на укреп ените градове в тия времена,
свързана по-тясно с ъ с ст р ои т ел н и т е материали и конструкции, употребявани за к р еп остн ите
стени, както и т о га в а ш н и те стенобитни машини не са налагали у п о т р е б а т а на такива кули.
Триъгълни и зд а т ъ ц и , при дадени к ъ м квад р атн и (пр а в о ъ гъ л н и ) кули, има в Рим по крепостта
Castra Pra e toria (казарм ата на преторианците), вклю чена по-к ъ сн о в А врелиановите стени и
по северните к у л и на Салона. О т к о га са тия изд атъци, има ли ф уга м е ж д у т р и ъ г ъ л н а т а и
квадратната част, или тези и зд а т ъ ц и са прибавени, но свързани чрез зи д а р с к а в р ъ зк а , и дали
са от едно време, не личи о т чер теж и те на Д у р м 2 и Ричмонд.3
1 За ревизирано тълкуване на важните места у античните писатели, които третират въпроса за кулите с из
яден остър ръб, ние потърсихме ценното сътрудничество на канд. на ист. науки Велизар Велков, което той ни
ДЗде с готовност като автор на студията „Исторически извори закрепостните кули с издаден ръб“ внастоящия том
2 J. D u r m, Die Baukunst der Etrusker und Romer, Stuttgart, 1905, стр. 436.
s J. A. R i c h m o n d, The Relation of the Praetorian Camp to Aurelian’s Wall of Rome, Papers of theBritish
School at Rome, т. X, London, 1927, табл. VIII.
104 С. Н. Бобчев Крепостните кули с издаден остър ръб 105
В ранновизантийско време и п р е и м ущ е с тве н о на И з т о к и на Б а л к ан а в и ж д а м е да |

я вя ват вече тия т р и ъ г ъ л н и и п е т о ъ г ъ л н и кули или т р и ъ г ъ л н и наставки в ъ р х у квадратци
гтнес са ни известни 23 м еста с о кол о 70 к у л и на Б а л к ан с ки я полуостров, седем места
кули с и зд аден и нап ред р ъ б о в е под прав и д а ж е о с т ъ р ъ г ъ л (обр. 40-карта). Ц е л та на ц9
а А з и я и Г.ирия г. 24 кули и две м еста в И тали я с четири кули, гд е т о има т р и ъ г ъ л н и
с т о я щ о т о изсл ед ване е д а отговори на въпросите, откога д а т и р а т тия кули или наставки ц
8 пет о ъ гъ л н и кули. В И т а л и я освен поменатите, в Галия, в Британия и по герм анския ли-
на к а к в о се д ъ л ж и по я ва т а им.
ИЛИ такива кули няма.’ С п о р е д Ш . Д иил (цитирано у Ж е рф а н и он само на едн о м я с то 1) в А ф -
В н астоящ ото изсл ед ване ние щ е разграничим кул и те т а к а :
и м ал о такива, но не е у к а за н о точно где.
1. Т р и ъ г ъ л н и к у л и — такива кули или и зд а т ъ ц и по креп остн ите стени, коиторикз п0
f-je ще б ъ д а т р а зг л е ж д а н и от нас кули те с полигонален план при п о рти те на някои кре-
план п р е д с та в л я в а т т р и ъ г ъ л н и к с основа, сливащ а се или в кл ю чв а щ а се под известен ъгьд I
от врем ето на А вгу ст и по-късно, например по запад ната стена на Салона, в Спалато
с по сок ата на куртината. На удари са излож ени по т о я начин само д ве плоскости и едИв I
пости кива кули с ТВЪрд е ТЪпи ъ г л и м е ж д у страните си м алко се отли чават по т а к т и ч е с к а
ръб- (обр. 1 ).
И ойност от кули те, кои то са по план о к р ъ ж н о с т . П о с ъ щ а т а причина не щ е р а згл е ж д а м е ше-
''тоъгълните кули на им ператор Т еофил и на Комнените по Влахернската стена на Ц ариград .
I. ПРЕГЛЕД НА ИЗВЕСТНИТЕ КУЛИ С ИЗДАДЕН РЪБ ОТ АНТИЧНО ВРЕМЕ
А. На Балканския п о л у о с т р о в
1. С е р д и к а (София)
По крепостната стена о к о л о ц е н тъ р а на С оф ия (Сердика) са открити през разни времена

осем триъгълни к у л и : една в изкопа на ж и л ищ н ия кооп ерати вен дом „ М у с а л а“ (1921 г.),
Солун Арта две в изкопа на С ъ д е б н а т а п алата (1928 г.), една в изкопа на М а к е д о н с к и я дом (1936 г.),
Иеди-кулв една в изкопа на ъ г ъ л а на ул. Е к з ар х Й ос и ф и бул. Г. Д им итров (1952 г.), една в изкопа
1. Схеми на триъгълни кули на ул. Лавеле 13 (1953 г.) и д в е на пресечката на ул. Л еге и бул. Д о н д у к о в (1955 и 1956 г.)
1. Schemata dreieckigrer Tiirme (S. BobJev)
(обр. 3). Всички те са иззидани само от тухли о т е д н а к ъ в ф орм ат (3 2/32/5 см) с ъ с зд р а в
варов разтвор, силно наситен с тухлени частици, и са органично свързани (без фуга) с в ъ н
шния, по-късен зид на в ъ т р е ш н а т а креп остн а стена на С ердика, зидан с ъ щ о само от тухли.
Тоя външен зид, д е б е л 1,8—2,0 м, наставен по-късно в ъ р х у д р у г в ъ т р е ш е н по-стар зид от
смесена зидария на с ъ щ а т а креп ост, е о тдел ен от него чрез фуга, к оя то минава о т основи
те до върха и ги о т д е л я напълно.
Тук ще повторим н а к р а тк о данните за ония от т р и ъ г ъ л н и т е кули на Сердика, кои то са
известни от публикации, и ще п убликувам е данни за четири от тях, к о и то са о ткри ти през
последните години.
ППИСКА РУСА фА а. Кулата в и зк оп а на ж и л и щ н ата кооперация „ М у с а л а “ на ул. С е р д и ка , о т к р и т а през
АНКАРА АРДЕА ДРАЧ 1921 г,, е с т р и ъ г ъ л е н план и и зд а д е н напред р ъ б под о с т ъ р ъ г ъ л . В ъ т р е ш н о т о помещ ение
е оформено приблизително сп о р е д в ъ н ш н о т о очертание, но с усилване на стените ч р ез т р и
2. Схеми на „петоъгълни кули“ ъгълни пети, гд е т о у д а р ъ т о тв ън е най-опасен. Стените са дебели 2,30 м. По публикувания
2. Schemata „fiinfeckiger“ Tiirme (S. Bobcev) °т Д-р Иван В ел к о в план к у л а т а се св ързв а с в ъ н ш н и я пояс на в ъ т р е ш н а т а серди кий ска
крепостна стена (обр. 4).2 Н и к акв и данни за м атери ала (ту хлата) или к о н с тр у к ц и я т а (фуги,
2. П е т о ъ г ъ л н и к у л и — т а к и в а кули или и зд а т ъ ц и по к р е п о с тн и т е стени, които по Разтвор, опус) не са д ад ен и в с ъ в с е м к р а т к о т о с ъ о б щ е н и е , обаче от пу бликувания план е
план п р ед ставл я в ат неправилен п е т о ъ г ъ л н и к , една от с т р а н и т е на който (ка т о основа) се ясно, че тая кул а е иззидан а за е д н о с вън ш н и я пояс на креп остн ата стена, кой то е само от
слива с п осоката на куртин ата, така че и зл о ж ени на у д ар и са четири плоскости и три ръба. тУхли с ф ормат 32/32/4,5 см, Това се п о т в ъ р д и и от р а зк р и та т а през 1956 г. д о к у л а т а част
О т тях обаче д вете странични п л оскости при куртин ата и р ъ б о в е т е им фактически не са от крепостната стена.
и зл ож ени на уд ар и те (обр. 2). б. Кулите, о т к р и т и в изкопа на С ъ д е б н а т а палата през 1928 г. и снети от С. И. П окров-
3. П о д о б щ о т о название к у л и с и з д а д е н о с т ъ р р ъ б ние щ е обединим ония три СКИ] бяха публикуван и по неговите данни и снимки през 1943 г.3 Една от тях има план на
ъ г ъ л н и и п е т о ъ гъ л н и кули, определени по-горе, кои то склю чват м е ж д у д в ете си и зд ад ен и Равностранен т р и ъ г ъ л н и к със страни около 11 м, т а к а че ъглите, склю чени м е ж д у тях, са
н ап ред стени (страни) о стър , прав или най-много т ъ п ъ г ъ л д о 100°. Т ъ й като п равилният JCTPH и имат 60°. В ън ш н и я т п оя с на стената, къ м който е включена к ул ата, е иззидан из-
п е т о ъ г ъ л н и к има ъ г л и по 108°, следва, че подр азби р аният в група 2 п етоъгъл н и к , ка к то се Цял° заедно с нея о т тухли, споени с хоросан, наситен с чукани тухли, и с дебелина на ф у-
ка за по-горе, е неправилен, т. е. и зд а д е н и я т му напред р ъ б е об разуван от стени, склю чваШ И Гата по-голяма от д еб е л и н а т а на т у х л а т а . Тоя в ъ нш ен пояс на куртината, к а к т о и стените на
остър, прав или т ъ п ъ г ъ л с по-малко от 108° (примерно до 100°) за см етка на д р у г и т е два>
кои то са по-тъпи от д в ат а при кур тин ата и са прави. Това придава особено значение на из Q- de J ё r р h a n i o n, Melanges d’archeologie anatolienne, Beyrouth, 1928, стр. 158.
д ад е н и я н ап ред р ъ б за постигане на р и к ош етен ефект. Ив. В е л к о в , Новооткрити старини, ИБАИ, I, 1921— 1922, стр. 244.
С. Н. Б о б ч е в , Сердика, Материали, София, 1943, стр. 23.
Изк
■ на А рхеолог, и -т, т . XXIV
106 С. Н. Бобчев
3, План на вътрешната крепостна стена на Сердика с откритите до днес по нея триъгълни кули. Според С. Боб'
3. Grundrifi der inneren Stadtmaner von Serdika mit den bisher freigelegten dreieckigen Tiirmen (nach S. Bob**1
крепостните кули с издаден остър ръб 107
им ат д ебелина около 1,90 м. В ъ т р е ш н о то пом ещ ение на кулата е оф орм ено по с ъ щ и я

кулата и в К у Л ата на у Л С ердика, като стените на тия кули са усилени о т в ъ т р е
НаЧИс'ъШИте о т с тъ п и по д в ет е издаден и страни на тр и ъ г ъ л н и к а . В това помещ ение се е вли-
Сгюр^) A-pUs, Ъ а л^о Ы ^2і>

Тгопълне-но о х С. И ,Е > © С Ч е я
4. Триъгълна кула ио ул. Сердика. План според Ив. Велков и С. Бобчев

4. Sofia. Dreieckiger Turm in der Serdikastrafie. Grundrifi (nach Iv. Velkov und S. Bobcev)
Под съдебната
палат а
Тухлена зидария
5. Триъгълна кула под сегашната Съдебна палата.

План и разрез по С. Покровски (лявата половина)
5. Sofia. Dreieckiger Turm unter dem jetzigen Justizpalast.
Grundrifi und Schnitt (nach S. Pokrovski) (linke Halfte)
зэло през една тясн а вр а т а о т к ъ м града. Т ъй ка т о всички други т р и ъ г ъ л н и кули по серди-

кииската кр еп о ст са иззидани в ъ в в р ъ зк а с външ ни я пояс на куртината, п ок а за н о т о в пла
новете на П о к р о в с к и с в ъ р зв а н е на т а я кула с в ъ т р е ш н и я пояс, иззидан с ъ с смесена задари я
с четири реда тух ли в пояса, трябва д а се о т д а д е на г р е ш к а в засн ем ан ето или изчертава-
Нето (обр., 5).
І0 8 С. Н. Ёобчев
З а ф о рм ата на т у х л и те няма сведение, т ъ й ка т о П о к р о в с к и не д ав а данни за тях в раз

резите, к о и то е направил за д в ата пояса на стената. Явно е обаче, че тоя ф о р м ат е с ъ щ Ият
който е употребен за външ ния пояс на в ъ т р е ш н а т а крепостна стена на С ерд ика (32/32/4,5 см\
В заснем ането на П окровски е показана и част от една (м ож е би ъгл ова?) к у л а на 0к0
Триъгълна кула
Вън от града
Към града
гто ГТок-ройски
6 . Триъгълна кула под Македонския дом. План и разрез по С. Покровски

6. Sofia. Dreieckiger Turm unter dem Klubhaus der Makedonier. GrundriB
und Schnitt (nach S. Pokrovski)
ло 110 m зап ад н о от п ъ р в а т а , но т ъ й к а т о от нея е р азкр и та само м алка част, цялостната й

ф орм а о став а неизяснена. ‘
в. На северния край на о т к р и т а т а през 1931 г. в изкопа на М акед онския дом
ул. Ж д а н о в част от в ъ т р е ш н а т а г р а д с к а стена на С ерд и ка о т к р и в а т е л ят й С. И. П о кр ов ск и е
о тбел я зал ^в ч ер т е ж а и част от една т р и ъ г ъ л н а кула. З а нея не м о ж е да се ка ж е нищ о повече
освен това, че в ънш ни ят тухлен зид на г р а д с к а та стена, с който е с в ъ р за н а по конструК'
ция тая кула, е бил 1,35 м дебел, а т у хли те имали разм ери 32/32/4,5 см (по данни от С. И. По-
Крепостните кули с издаден остър ръб . .
109
ровски, публикувани от С. Н. Бобчев — обр. 6, а и 6, б).1 О стан алата неразкрита по-голяма

аст от тая к Ула и Д о с е г а се намира под т ротоа ра на ул. Ж д а н о в на 3 м д ълбочина.
г. През 1952 г. на североизточния ъ г ъ л на ул. Е к з а р х Й осиф и бул. Г. Д и м и т р о в се
0ткри част от в ъ т Реш н ата гр а д с к а стена с една т р и ъ г ъ л н а кула, св ъ р за н а с външ ни я й тух-
£ т ухла
с монограм
ТЗ34 г.
5 см --
7. Триъгълна кула на бул. Г. Димитров и ул. Екз. Йосиф. План според C. Бобчев
Монограма върху тухла от кулата
7. Sofia. Dreieckiger Turm an der Ecke Boulevard Georgi Dimitrov und Exarch ■Josif-StraBe.
GrundriB (nach S. Bobcev)
Monogramm auf Ziegelstein vom Turm
лен зид и като нея изградена над ц о к ъ л а само от тухли с ф орм ат 3 2 /3 2 /4 ,5 см, с фуги
4,5—5 см и с хоросан, изобилно наситен с тухлени частици. Кулата има план във ф орм а на
п°чти равностранен т р и ъ г ъ л н и к с ъ с страни 10,4 и 11,4 м и основа 10,2 м. Ц о к ъ л ъ т й е изгра-
ден от един р ед големи п ра в о ъ г ъ л н и квадри. В ъ т р е ш н о то й помещение е подобно на по м ещ е
нията на т р и ъ г ъ л н и т е кули, разкрити в Сердика и описани по-горе, но има две странични
вРати (потерни) за излаз вън от кре п ос тта (обр. 7, 7а). П раговете на тия потерни са от
Каменни блокове, д ъ л г и д о 1,20 м, а самите потерни по-късно са били зазидани с подръчен
Каменен материал.
В тухлен ата зи д ари я на к ъ р п е ж а , г д е т о т р и ъ г ъ л н а т а кул а по ул. Е кзар х Й ос и ф прави
чУпка спрямо п о со к ата на куртин ата, арх. Ст. Б о я д ж и е в откри тухла с монограм. Фрагмент
1 С. Н. Б о б ч е в , Смесената зидария, стр. 24.

C. H. Бобчев Крепостните кули c издаден остър ръб
от подобен монограм се откри и в ъ в в ъ н ш н и я т у х л е н пояс на ъ г л о в а та к р ъ г л а к у л а на с формат 3 2 /3 2 /5 см с типичния ранновизантийски варов разтвор, примесен силно с
в ероизточния край накреп остта през януари 1955 г. Таки ва монограми по т у х л и те са твърда тУхЛИгуХлеНЙ частици на д е б е л и легла (фуги). В последствие, в к р а я на юли, се установи, че
разнообразни и х арактерн и за ранн овизантий ското време, често с имена не на императори, 1 но тия две кули се е н ам ирала източната порта на С ерд ика (обр. 9, а). П од обн и групи-
ние т у к не щ е се занимаваме с въпроса, чие име е изписано в монограма, преди откриващ. на Две т р и ъ г ъ л н и кули нам ирам е с ъ щ о в П а у т ал и я и О д ес о с (обр. 10 и 13).
лят му да е казал д у м а т а си (обр. 7).
д. П рез 1953 г. на ул. Л а в е л е 13 в изкопа $ У/1. Л А В Е Л Е
за н о в о с т р о я щ о т о се крило на зданието 8а
Комисията за д ъ р ж а в е н ко н тр о л се откриха
т в ъ р д е значителни останки от за п а д н ат а част
на в ъ т р е ш н а т а кр е п о с тн а стена на С ердика й
част от т р и ъ г ъ л н а т а кула с и звестната вече
форма. Т я се и зд а в а навън от вън ш н и я пояс на
стената, зидан от т у х л и с ф о рм ат 32/32/4,5 см
I см есена зидария
с4р. т ухли Ы
с м е се н а зидария с 4 р. тухли
8. Триъгълна кула на ул. Лавеле № 13. План според С. Бобчев

Sofia. Dreieckiger Turm unter dem Haus Lavelestrafie 13. Grundrifi (nach S. Bobcev)
По общ ото р а зп о л о ж ен и е на т р и ъ г ъ л н и т е кули в ъ р х у гра д с к а та стена, по разтвора, д е

белината на ф угата, ф о р м ат а на т у х л а т а (някои о т тях с ранновизантийски монограм) и по
историческите с веден и я на П рокоп ий за в ъ зс т а н о в я в а н е т о на серди кий ската кр еп о с т през VI в.
ние смело м ож ем д а приемем,_че т р и ъ г ъ л н и т е кули по в ъ н ш н и я зид на в ъ т р е ш н а т а й к р е
постна стена, очевидно всички п р о и зх о ж д а щ и от п ос л е д н о то значително подновяване на тая
крепост през античността, са от времето на Ю стиниан I. Т у к м о ж е д а се приведе к а т о ар-
7а. Реконстр. на кулата. Модел по С. Бобчев и
7а. Rekonstruktion des Turmes. Modell (nach S. Bobcev) гумент и о б с т о я т ел с т в о т о , че голям ата тр и ъ г ъ л н а к у л а на ъ г ъ л а на ул. Е кзар х Й о с и ф и
бул. Г. Д им итров има две потерни, а ку л а т а , описана под б у к в а „ е “, има една (установена !) по-
терна, тъкм о такава, к а к в а т о изисква пи сателят Ф илон.1 О баче тия потерни са станали необ
на ш ироки ф уги c хоросан c тухлен примес. В ъ т р еш н и я т пояс на с ъ щ а т а стена е зидан със
ходими за отбраната на т р и ъ г ъ л н и т е кули само при т а к т и к а т а от Ю стинианово време.
см есен а зид ария на пояси от по четири реда тухли с ф о р м а т 3 5 /35 /5 см и с по-тесни фуги
(обр. 8). По изобилните керамични метални и монетни находки и главно по с т р у к т у р а та на 2. О д е с о с ( В а р н а )
зи д а р и я т а м ож е д а се приеме, че от кр и т и т е на това м ясто с т рр еж и са ранновизантийски.
е. Към к р а я на ф е вр у ар и ^1 9 5 5 г. при д ъ л б о к о сондиране на ъ г ъ л а на ул. Л е г е и бул. На с е в е р о за п а д н а та част на сре д н ата (византийската) к р еп о стн а стена на О д есо с (Варна)
Д о н д у к о в пред западния вх од на Д о м а на БКП се откриха останки от т р и ъ г ъ л н а кул а върху е имало две т р и ъ г ъ л н и к ул и с издаден и о с т р о ъ г ъ л н и р ъ б о в е близо една до д р у га и флан-
пилоти. Т ъ й к а т о тая к у л а не бе р а зк р и та цял о стно поради ограничения изкоп, не м ож ах Да КиРаіци веро ятн о порта. Те са известни в л и т ер а ту р а т а само по един о б щ план на кр еп о стта,
устан ов я точния й и пъ лен план, но в о б щ и черти той е с ъ щ и я т кат о на кули те по ул. Екзар* пУбликуван от д и р е к т о р а на Варненския музей М. Мирчев, който не д а в а по-подробни с в е
Й осиф и ул. С ердика. Т ухлите са с ф о р м ат 32/32/4,5 см, а ф уги те са 4,5— 5 см дебели, ж и я за тях (обр. 10).2
зам азани с разтвор, наситен с тухлени частици (обр. 9, 6 ). » Знае се от П рокопий, че в ар н ен ск ата крепост е в ъ зо б н о в е н а по вр ем ето на Ю стиниан I
ж . П р е з ^ ю л и 1956 г. след п р о д ъ л ж и т е л н и с о н д а ж и се устан ови о щ е една т р и ъ г ъ л н а ^ aedificiis, IV, 11). Тая к р е п о с т не е изсл ед вана и описана в разкритите си части, за да
ку л а по бул. Д о н д у к о в на около 10 м ю ж н о от з д а н и е т о на П л ан ов ата комисия. И з д а д е н и я т ^наят поне к о н с т р у к ц и я т а на зидовете, ф о р м а т ъ т на т у х л и т е , д еб ел и н ата на ф у га т а и съ-
р ъ б на тая кул а е само на 25 м от в ъ р х а на т р и ъ г ъ л н а т а ку л а, описана в т. „ е “ (обр. 9) G. d e J e r p h a n i o n , цит. съч., стр. 179 ; Р h i 1 о n, VI, 1.
В о ткр и ти те й части на о к о л о 1,5 м под нивото на м одерн ия пав аж тя е изградена само от и Фиг ^М. I^ и Р 4 е в’ Късноримският некропол на Одесос, Известия на Варненския музей, VIII, 1951, стр. 91
138.
1 Вж. D y g g w e , Forschungen in Salona, Wien, 1917, т. I, 5 ; Recherches a Salone, Copenhague, 1928.

С. Н. Бобчев
112
УЛ- Л Е Г Е
25 m
Ce
Ч-C.M
Епектрифик,
9. Триъгълни кули на ул. Леге и бул. Дондуков. План и макет според С. Бобчев
9. Dreieckige Tiirme an der Ecke Legi^strafie und Boulevard Dondukov. Grundrifi und Makett (nach S. Bobcel
ш
rfBBb
тика
,
Крепостните кули с издаден остър ръб . .
т на разтвора. О т частен р а з г о в о р с Мирчев узнах, че ц о к ъ л ъ т бил от големи квадри-

и че по северния ф ронт на к р е п о с т т а имало и д р у га двойка о т подобни кули.
г
113
к р е п о с т н и я т пояс, по който се нам ират д войки те от т р и ъ г ъ л н и кули, е независим от а кро -
по М и р ч е в ( 1950)
10. Одесос (Варна). Триъгълни кули. План според М. Мирчев
10. Odessos (Varna). Dreieckige Tiirme. Grundrifi (nach M. Mircev)
полната к р е п о с т при ц ъ р к в а т а „Св. А т а н а с“ (къ м морето), коя то е и зград ена с ъ с смесена

зидария с четири р еда т у х л и в пояса и сигурно е по-ранна о т нея, а ко се с ъ д и по а р х и т е к
турните фрагменти, п р о и з х о ж д а щ и оттам.
3. К р е п о с т при с. Ч и ч и л (Видинско)
На ю ж ния кр ай на м алката антична кр еп о ст при с. Чичил има една еди нствена т р и ъ г ъ л н а

кула, иззидана с ъ с см есена зид ар ия т ъ к м о на най -д о с т ъ п н о т о за нападение място (равен х р е
бет). Тухлите са пет р е д а в пояса, ф о р м а т ъ т им е 31 36/5 см, а р а з т в о р ъ т е примесен изо-
билно с ту хлен и частици. С л е д ка т о при изкопи през 1957 г. се установи, че_рим ската к р е
пост в гр. Кула не е м а л ъ к К астел (тетрапиргион), к а к то мислеха някои, а е г ол ям а креп ост,
вероятността м ал ката Ч ич илска кр еп ост д а се о т ъ ж д е с т в и съ с спом енаваната от писателите
^орданес и П рокопий и в ъ зс т а н о в е н а от император Ю стиниан I крепост К астра _Мартис става
твърде малка. Все пак горепосочените данни заедн о с об ст о я т ел с т в о т о, че Ч ичилската кре-
п°ст е издигната изолирано на непристъпно от три страни място, го в о р я т за д а т и р а н е то й
°т по-късно време — к р а я на V или VI в. (обр. 11).
4. Ф и л и п о п о л (Пловдив)
По въ т р е ш н а т а к р е п о ст на П л ов ди в (на ул. Витош а) се намира запазен сам о в основи

еДин три ъ гъ л е н и зд а т ъ к . И ззи дан е съ с смесена зид ар ия с пет реда тухли в пояса или само
т тУхли (обр. 12). Тухлите имат ф о рм ат 33/33 /4 см. Р а з т в о р ъ т е наситен с тухлени частици.
Изв. на А рхеолог, и -т, т. XXIV
11. Крепост при с. Чичил. Триъгълна кула. План и разрез според С. Бобчев
11. Festung bei Cicil. Dreieckiger Turm. Grundrifi und Schnitt (nach S. BobCev)
И з д а т ъ к ъ т е о тдел ен c ф у га от в ъ т р е ш н и я пояс на кур ти н а та , ко я то има д р у га структура

Д . Ц ончев в неи здад ения си т р у д „Нови археологически данни за к р е п о стн о то строителство
в ъ в Ф и ли попол“ казва, че тия данни сочат к ъ м V в. Обаче ние смятаме, че петте р е д а тухл11
в пояса, ш и р о к а т а р азд ел и тел на фуга, к а к т о и по-м алки ят ф о рм ат на т у х л а т а г о во р я т повече
в полза на кр а я на V или за VI в. И д р у г п ът сме имали случай да о т бел еж и м , че р&3'
личните периоди на к р еп остн ата стена в П ловди в т в ъ р д е д обр е се о тли чават и характериз>1-
рат по ко н с тр у к ц и я т а си.1
1 С. Н. Б о б ч е в , Смесената зидария, стр. 17 — 18.

Крепостните кули с издаден остър ръб 115
5. Крепост Къзхисар (при Търново)
|-|0 устно с ъ о б щ е н и е на д -р Иван Велков, к ой то е и зв ъ р ш и л разкоп ки те през 1942 г.,

оСтта К ъзхисар на височината на десн ия бряг на Янтра, източно ог Ц ар е в е ц (Т ърново)
креп
една п е т о ъ г ъ л н а кула, изградена от
има^а
на хоросан с примес от натрошени
камък
Според В елков тая к у л а е свързана
тухли.
стена от креп остта, зидана от го-
с оная
квадри-рустика, к о я т о той приема да
леМ^ времето на Ю стиниан. По техниката на
е ботката това е възм ож н о, к а т о се сравни
° я рУстика с у д о б н и зидарии например
входа на Н е с е б ъ р с к а та крепост, в Сер
дика, Варна, П ловди в и др., но не ни лава
о сн о в а н и е за д атиране в по-тесни граници.
6. К р е п о с т Х и с а р л ъ к (при
Кюстендил)
На югозападния край на кр е п о с тт а в ъ р
ху хълма Хисарлък, ю ж н о от К ю стендил
іПауталия) има д в е т р и ъ г ъ л н и кули наблизо
12. Филипопол (Пловдив). Триъгълна кула. План
една до д ру га и р азпо л о ж ен и на най-до-
на С. Бобчев
стъпното място о к о л о к реп о стта. „Там мя 12. Philippopel (Plovdiv). Dreieckiger Turm.
стото е таквоз, че машините, които мятали Grundrifi (nach S. BobJev)
едри валуни, могли д а се п о д в е д а т
само срещу т р и ъ г ъ л н и т е к у л и “ —
така се изразява за тях известният
наш археолог покойният проф. Й о р
дан Иванов, който е разко п ал и д о
бре описал Х и с а р л ъ ш к а т а креп ост
и който по начина на г р а д е ж а и по
находките я д ати р а о т в р ем ето на
Юстиниан I.1 Ъ г ъ л ъ т , насочен к ъ м
противника, според прилож ения об-
Раз е остър (60°) (обр. 13).
От тоя пример се в и ж д а ясно,
че триъгълните кули м огат да съ -
1ествуват наред с кр ъ гл и и четвър-
Тити кули, щом като те се поста-
йят на подходящо място, но все пак
Да се забравя, че преди VI в. та-
Кава алтернативна употр еба на три- 13. Пауталия (Кюстендил). Триъгълни кули. План по Йордан Иванов
^гълната кула не се наблю дава, а 13. Pautalia (Kjustendil. (Dreieckiger Turm. Grundrifi (nach
^ел'ването става само м е ж д у че- Jordan Ivanov)
иРиъгълни и кр ъ гл и кули.
7. К р е п о с т Несебър (Месемврия)
На
ПаДен КРепостната с тен а на Н е с е б ъ р къ м провлака, о т гд е т о само е могло да се очаква на-
Ие по сухо с ъ с стенобитни машини, се намират две п е т о ъ г ъ л н и кули, кои то ф лан кират
I еТТГ
Ив а н о в , Кюстендилският Хисарлък, ИБАД, VII, 1919— 1920, стр. 92 — 101.
Крепостните кули c издаден остър ръб 117
за п а д н а т а порта. С еверната о т тях е много разруш ена, но ю ж н ат а е по-запазена (обр. j

Тия кули са иззидани с ъ с смесена зи д ар и я по пет р е да т у х л и в пояса с ф о р м ат З І / З І / 4 5 който е насочен на запад к ъ м противника, е прав (около 90°). О т ко га са тия кули ? По
на д еб ел и легла (фуги) о т хоросан, наситен т в ъ р д е много с тух лен и частици. Ъ г ъ л ъ т на 1 \ГПЯ на сіидиос І t i t va *_Л^АПГ1 V \Jtiri7l -іаѵіі-і yj L vtncpnaia И ivmnutu 1 VI Vila, ІЪѴ/
t"1^ с т роени с ъ щ о c пет р еда тухли в пояса. Тия стени не са д о б р е изследвани. З а тях
И1° пил казва общ о, че „са от в р ем ето на го л ям о то преселение на н а р о д и т е “.1 Ясно е обаче,
по с т р у к т у р а тия стени и кули са от V или VI в.2
CA\E_cF-HA 8. К р е п о с т при с. К и п и л о в о (източно от г р. Елена)

Зидария
t: 5 p тух*
Ъ гл о в ат а к у л а на северозападния, най-уязвимия край на К ипиловската крепост е три-
ъЛна, с остър, изд а д е н к ъ м противника нос, но е вклю чена в крепостните стени така, че не
отделя ясно в плана (обр. 15). Цончев д ат и р а т в ъ р д е произволно тая креп ост от IV в.
_смесена П о -в е р о я т н о е тя да е от V в. поради смесената си зи д ар и я с четири реда тухли в пояса и
Зидария
b 'p т у х л ы
твърДе дебела ф уга.3 И исторически е по-малко в ероятн о тя д а е строена през IV в., когато
с и с т е м а т а на о т б р а н а т а е била по Д у н а в а и б ли зки те му градове.
С ъщ о и м алките креп ости наблизо (при с. Костел в Бебровския пролом и при М адана)
имат по ъглите си заострени издатъци, които са били оф о рм ен и вероятн о като кули за от-
брана. Х оросанът на зи д а р и я т а им е с примес от трош ени тухли, а в пласта на нивото на
мода са намерени много монети от Ю стиниан I.4
9. К р е п о с т на северния край на г р. Пещера

-иг,* Сн им ка С -Б о б ч е в В „Годишник на м узеите в П л о в д и в с к и я о к р ъ г “ за 1954 г. Хр. Д ж а м б о в публикува
схема-план на една к р е п о с т в северния край на гр. П е щ е р а с к р а т к о описание на и звър ш ени
14. Несебър. „Петоъгълни“ кули при Градската порта. Скица по С. Бобчев
от него разкоп ки .5 В ю гоза п а дн и я к р а й на публикуван ата
14. Nesebar. „Fiinfeckige“ Tiirme am Stadttor. Grundrifi (nach S. Bobfiev)
схема на кон ту р н о то очертание на креп остн ите стени има
триъгълна кула, иззидана от ломени кам ън и на хоросан,
примесен съ с счукани т у х л и (обр. 16). А вт о р ъ т изрично
подчертава, че „при д а т и р а н е т о на една кр еп о с т с т р о и т ел
ните белези са от голям о зна ч е н и е “, и за к л ю ч а в а : „ въз
основа на м я с то т о на п остр оя ван ето и излож ените с т р о и
телни белези, че началото на всички тия кр еп ости (в о к о л
ността на П ещ ера), зидани все с ту хлен хоросан, трябва
да поставим в с р е д а т а на п ъ р в о т о хилядолетие, като се
почне от VI в. н а с е т н е “, с ко е т о ние по начало сме
съгласни.
10. К р е п о с т при с. И з в о р (Димитровско)
В рецензията на н а с т о я щ и я ми т р у д д-р Иван Велков

Дава сведение за к р е п о с тт а на И зв о р с к а могила на юг от
с- Извор, Д им итр овско, типична по с т р о еж и план за Юсти-
ииановата епоха. Т у к на зап ад н ата стена на втор, издаден 16. Крепост при гр. Пещера. План на
напред защ итен пояс от стена, д еб е л а д о 1,40 м, се е нами- крепостта с триъгълна кула по
Джамбов
Рала петоъгълна кула. Т ъй ка т о за нея няма д р у ги сведе-
16. Festung bei Pestera. GrundriB der
Ния. споменавам я само за сведение.
Festung mit dreieckigem Turin (nach
DXambov)
Бр. Ш к о р п и л , Черноморското крайбрежие, СбНУ, III, 1890, стр. 22.
“ С. Н. Б о б ч е в , Смесената зидария, стр. 22.
' Д- Ц о н ч е в , Старините по северните склонове на Еленския и Сливненския Балкан, ГНАМП, I, 1948,
, Д. Ц о н ч е в , цит. съч., стр. 138 — 140; К. Ш к о р п и л , Стратегически постройки в Черноморската област

На Вал
15. Крепост при с. Кипилово. Триъгълна кула. План по С. Бобчев П5КуНския полуостров, Byzantinoslavica, II, 1930.
15. Festung bei Kipilovo. Dreieckiger Turm. Grundrifi (nach S. Bobcev) Л ж а м б о в, По въпроса за мястото на крепостта Ватрахокастрон ГМПО, 1954, стр. 247 — 251.
118 С. Н. Вобчей
11 и 12. К р е п о с т Плиска и крепост при Мадара
Тия креп ости имат пет о ъ гъ л н и к у л и с о ст р о и зд аден и нап ред носове (обр. 17 и 18). f.
ка т о в н ау к ата те м инават за д ел о на б ъ л г а р и те от П ъ р в о т о б ъ л г а р с к о ц арство (OMypj.
(814 — 831 г.); вж . К. Ш к о р п и л , И зве с ти я Р у с с к о г о а р х ео л о ги чес к ого и н сти тута в К-по*
17. Крепост Плиска. „Петоъгълна“ кула. План по К. Шкорпил

17. Festung Pliska. „Funfeckiger“ Turm. Crundrifi (nach K. Skorpil)
18. Крепост Мадара. „Петоъгълна* кула. План по К. Шкорпил

18. Festung Madara. „Fiinfeckiger“ Turm. Grundrifi (nach K. Skorpil)
t . X, 391 — 3 9 2 ; И в. В е л к о в , С борник М а д ара , 1, 1934, 123 — 136 и др.), не могат-

п о с л у ж а т за наш ата теза. Но по някои признаци ние сме наклонни да допуснем, че кулй1'
са по-стари от IX в., затов а си запазваме правото д а се и зк аж ем по тях при нови про)
вания.
Крепостните кули с издаден остър ръб . . . | jg
13. С о л у н с к а крепост
По кр е п о с тн ат а стена на Солун има много т р и ъ г ъ л н и и зд а т ъ ц и на самата куртина, без

да се о ф о р м ят к а т о кули. О баче такива и зд а т ъ ц и играят ро л я та на кули, тъй ка т о д ав а т
зможност да се н а б л ю д а в а и о б стрел ва неприятелят ф лангово. З а т о в а те трябва д а се при
п я т по начало к ъ м т р и ъ г ъ л н и т е кули. Таф рали в св оята монограф ия за т о п о г р а ф и ят а на
Солун им дава описание, от което се виж да, че по западната, източната и североизточната
стеНа на кр е п о с тт а са иззидани тези и зд а т ъ ц и „като зъ б и на т р и о н “, най-вече съ с см есена
зидария> с пояси’ с по пет Реда ТУХЛИ в пояса и тройни облекчителни д ъ г и с ъ щ о от тухли
(обр- 19)-1 Т оя начин на с т р о е ж Т аф рали нарича „втори-
строителен н а ч и н “ и го д ат и р а от к р а я на IV в. (импе M UR ОСС! D E N T A L
ратор Теодосий Велики) поради знаците на християнския
кръст от тухли, поставени по зидовете. Ако за такава
датировка м о ж е д а п о с л у ж и к р ъ с т ъ т на ч ет въ р т и т а та
кула с надписа на Х ор м изд ас (с четири реда тухли в
пояса), която се намира на източната стена на крепостта,
кръстният знак не е д о с т а т ъ ч н о д о каза тел с тв о, за д а се
датират п р ъ с н а ти те по ц я л а т а периферия на крепостната
стена тр и ъ гъ л н и и зд атъци, при това все с тухлени пояси
от по пет р е д а тухли с ф о р м ат 4 0 /3 0/5 см и все с об
лекчителни д ъ г и о т тухли от края на IV в. Напротив,
поради петте р е д а тухли в пояса и ф о рм ата на тухлите
по Тафрали
по т р иъгъл ните и зд а т ъ ц и ние д о п ус ка м е с по-голяма в е
роятност тия и зд а т ъ ц и на куртин ата, к а к то и съседн ите 19. Солун. Части от креп. стени с триъ
им части от к у рти н а та д а са от кра я на V или VI в. гълни бастиони. План по Tafrali
19. Saloniki. Teil der Festungsmauern mit
Фактът, че П рокоп ий не споменава С олунската креп ост
dreieckigen Bastionen. Grundrifi
между поп равен ите от Ю стиниан, не бива да ни см у (nach Tafrali)
щава, з а щ о т о — ка к то о сн ов ателн о за б ел я зв а и Т аф рал и —
тоя град (Солун) не е имал н у ж д а от им п ер а т о р с ка т а грижа, тъй ка т о стените му са били
в твърде д о б р о с ъ с т о я н и е “. Е д ва с л е д об са д а т а на града от авари и славяни к ъ м края на
VI в. (при им п ер атор М аврикий) е тр яб в а л о стените д а б ъ д а т сериозно поправени, за което
се предвиждали и значителни суми в б ю д ж е т и т е на ц ъ р к в а т а .2
14. К р е п о с т Енос
Според устно с ъ о б щ ен и е на покойния асистент на Варненския археологически музей

! С. И. Покровски на кр е п о с тн а т а стена на Енос (античния A lvos) имало т р и ъ г ъ л н а кула, която
ни е известна от л ит е р а ту р а т а . С поред П рокопий кр еп о стта, к о я т о била лесно д о ст ъ п н а ,
е строена от Ю стиниан I.3
15. К р е п о с т Епископия (Атира — при Бююкчекмедже)
Според П рокопий м я с то т о Е пископия (Атира) при Ц ариград, у кр е п е н о от и м п ератор

стиниан „по особен начин“, имало т р и ъ г ъ л н и кули.4 П ри това то било много изл о ж е н о на
«ападения. (З а „особен ия начин“ на укреп яван е на тия кули по П рокопий виж Приноса на
I • В е л к о в „И сторически извори за кули те с издаден р ъ б “, стр. 5.)
1 0. Ta f r a l i , Topographie de Thessalonique, Paris, 1912, стр. 74—75.

Ю -41 ^ V" ^ l n &e n t h a l , Sinopsis major, Jus graeco-rom., m., V, стр. 614 — 615; цитирано no T a f r a l i ,
I P r o c o p i u s , De aedific., IV, 11 ; вж. Извори за стараха история, София, 1949, стр. 445.
P r o c o p i u s , De aedific., IV, 8 ; пак там, стр. 442 — 443.
16. К р е п о с т Йедикуле (Византия, Цариград)
Н а ю ж и я кр а й на Т е о дос и е в ата кр еп о стн а стена (Ц ар и град) се намира за т в о р е н а та кре.

п о с т -за м ъ к Й е д и к у л е, п р еу стро ен а от ту р ц и т е веро ятн о в 1458 г. На с ев ер ната страна ца
стен ата на вхо д ната порта на з а м ъ к а к ъ м гр а да се намира една т р и ъ г ъ л н а кула, показана
само в план и отчасти в ъв ф о то г р а ф и я от К. Г урлит.1 Тя не е д ат и р а н а от него и ние н?
20. Византия (Цариград). Крепост Йедикуле с триъгълен бастион. По Гурлит

20. Byzanz (Konstantinopel). Festung Jedikule mit dreieckiger Bastion (nach C. Gurlitt)
м ож ем д а к а ж е м нищо по това поради липса на данни. С ъ щ е с т в у в а пред полож ен ие, че преди

т у рците да п р е у с т р о я т за м ъ к а , т у к е бил ранновизантийският з а м ъ к Киклобион. М о ж е би
о т тогав а е и т р и ъ г ъ л н а т а ку л а (обр. 20). Ние не щ е р а зг л е ж д а м е п е т о ъ г ъ л н а т а кула на
самия бряг на М рам орно море поради б ли зкото д о к р ъ г а очертание на плана й. Съседната
д о нея кула, наречена М ер м еркул е, е от в р ем ето на Ю стини ан I, но п л а н ъ т й е квадратен,
з а щ о т о тя е н е д о с тъ п н а о т к ъ м морето.
17. С а л о н а
П о север ната част на к реп остн ата стена на Салона се намират повече от 40 к у л и с ле-
т о ъ г ъ л н о очертание на плана. Тия кули са съ став е н и от п р а в о ъ г ъ л н и части с ъ с с ъ щ о та
кива пом ещ ения в тях, к ъ м кои то са пристроени т р и ъ гъ л н о -п р и зм а ти ч н и пл ъ т н и издатъци,
иззидани изцяло от к а м ъ к и отделени от п р а в о ъ г ъ л н а т а част с ф уга (обр. 21).
Компетентният изследвач на Салона проф. Егер т в ъ р д и ка т е г о р и ч н о : „Най-последните
ра б о т и по к р еп о стн и те стени са и звърш ени в началото на VI в., след в изан ти йско то пре
взем ане на С алона от генерал Константиан. У кр епител ните р аботи били поправени и от
п р ед н ата страна на кули те били пред стр оен и масивни призмоподобни стенни б л о к о в е .“2 От
плана на арх. Е. Д и г в е (Копенхаген)3 се виж да, че то ва са кул и те по северната (най-досгьп-
ната) стена на С алона с п р а в о ъ г ъ л н и т е кули на п ървон ачалната креп ост. П ак там се вижда,
че това са к у л и те с прибавените к ъ м тях масивни т р и ъ г ъ л н и призми, Те са означени от
с ъ щ и я изследвач на С алона к а т о п р о и зх о ж д а щ и от ш естия (последния) период. На друго
място Д и гв е к а з в а : „Те са построени, к а к то се знае, от византийския генерал Константиан и
са явно едн о отбранително у с ъ в ъ р ш е н с т в у в а н е от византийски произход, пр ед ш ественик на
б а с т и о н а “. Д и г в е ги сравнява с о с м о ъ г ъ л н и т е кули по северната част на Т еодо си ев ите стени
на Ц а р и гр а д к ъ м Влахерна. Това сравнение, макар и условдо, е неправилно, за щ о т о осмо
ъ г ъ л н и т е Т е о д о си е в и цариградски кули нямат и зд а д е н напред о с т ъ р или п р а в о ъ г ъ л е н ръб*
а тия в северната част не са Теодосиеви, а са от Комнените (обр. 21а). Без д а има преД
1 С. G u r l i t t , Die Baukunst Constantinopels, Berlin, 1912, стр. 47—48 и табл. 69—70.

2 Старинар, VI, Београд, 1931, стр. 16, обр. 2.'
3 Recherches a Salone, Copenhague, 1928, Plan В и стр. 18— 19.
Крепостните кули c издаден остър ръб . . . 121
21. Салона. Част от креп. стена с „петоъгълни“ кули. План по Е. Dyggwe

21. Salona. Teil der Festungsmauer mit „fiinfeckigen“ Tiirmen.
Grundrifi (nach Dyggwe)
21а. Цариград (Влахерна) по Schneider-Mayer

21а. Konstantinoppel (Blacherna). „Pteron“ (nach Schneider-Mayer)
вид това о б ст о я т ел с т во , Д и г в е сам се коригира, като в „П рибавки и п о п р а в к и “ на стр. 196

признава, че тия последни кули са от епо хата на Комнените.1
Д ати р ането на северните кули на Салона е в пъл н о съгласи е с казан ото о г П рокоп ий в
неговото съчинение за г о тс к а та война относно поправянето на стените на С алона от Кон
стантиан в 536 г.2
18. К р е п о с т Д р а ч ( Д у р а ц о )
По ю гоизточния ф ро нт на м алката византийска креп о ст до при стани щ ето на Д р а ч има

ТРИ> а по североизточния й ф ронт о щ е две пет о ъ гъ л н и кули. А в т о р ъ т на публикацията, от
к°ято ние черпим сведен ията си, Л еон Рей, е д ал д о б р о описание и фотографии, но за с ъ ж а -
Ление само един об щ схематичен ситуационен план на кр еп о стта (обр. 22). План на кулите
в подходящ м ащ аб , от който да се в и ж д а колко голям е изд а де н и я т напред ръб, не е
ДаДен. П о д р о б н о т о описание на Рей показва, че първоначалните кули са били изградени
1 Цит. с ъч. , стр. 196.

P r o c o p i u s , De bello golico, стр. 99; по превода на К о н д р а т е в , Москва, 1950.
16 U
в* на А рх еол ог, и -т , т. XXIV
C. H. Бойчев
22. Драч. План на малката византийска крепост с триъгълни кули по L. Rey

22. Durazzo. Grundrifi der kleinen byzantinischen Festung mit dreieckigen Tiirmen (nach L. Rey)
само от тухли c разм ер 30/36/4,5 см на фуга, по-ш ирока о т д еб е л и н а т а на ту хлата, и с к

росан, наситен с тухлени частици, а по -к ъсн о са били облицовани с к а м ъ к .1 Но от друг;
ф о то гр а ф и я (обр. 22а) се виж да, че к у р т и н а та на гол ям а т а Д р а ч к а кр е п ос т на север о:
града, която е в пъ рвон ачалното си състояние, е иззидана със смесена зи д ари я с пет ре;:
т у х л и в пояса.2 Като се о сновава на т е к с т от византийския писател Свида, според който
визан ти йски ят император А настасий I (491— 512 г.), р од о м от Д рач, е издигнал наново стея
на родния си град, к а к то и на „почти римския х а р а к т е р на ту х л е н а та зи д а р и я на византий
ската к р е п о с т “, Рей счита за е д н о с Хьозей, че „въпреки поправките все пак т о в а е крепостт;
на Анастасий, която е ф орм ирала т в ъ р д е ве р о я тн о гл а в н о т о ядро на отбраната на Драч“ *
през с р е д н и т е векове. Ние нап ълн о спод елям е м нението на именитите ф ренски археолозі1
19. К р е п о с т А р т а (в А к а р н а н и я — Г ъ р ц и я )
Крепо стта Арта, к о я т о е запазена до д нес високо над земята, е построена отчасти вър*'
източната част на стар а т а елинистическа крепост. О с т а н а л а т а част е наново застроена 0
основи от византийците. Ц я л а та тая к р еп о ст е силно п реустр оен а от ту рц и те през XVII >
XVIII в. Така според О р л анд ос, който д а в а тия данни за к реп о стта,3 излиза, че триъгълнзт;
к у л а с о с т ъ р р ъ б и т р и ъ г ъ л н и т е и зд а т ъ ц и , кои то се нам ират по ю ж ната, н а й -д о ст ъ п н ^
част на к р е п о с тт а и к о и то и на плана му се о т д е л я т пок с т р у к т у р а т а си, са заложени с
в и за н ти й ц и те (о б р . 23). В о б стойн ата си публикация О р л а н д о с не е анализирал конструкции^
1 L. R e y , Les remparts de Durrazzo, Albania, Revue d’archeologie, 1925, стр. 33.

2 L. M. U g o l i n i , Albania antica, I, Roma— Milano, 1927, табл. VII.
3 A. OgXavdov, To хаотооѵ rfjg ’A grijs, ’A gyaov rcov fiv^nrnvoiv цѵгцлеісоѵ rijg 'ElXaSog, B, A 0 H N A It
стр. 153— 155.
VV
22а. Драч. Част от стената наречена „Римска порта“

22а. Durazzo. Teil der Stadtraauer, genannt „Romisches Tor“
23. Арта. План на визант. крепост с триъг. издатъци според Орландос

23. Arta. Grundrifi der byzantinischen Festung; mit dreieckig-en Vorspriingen (nach Orlandos)
на от д е л н и те части на крепостта, поради ко е т о не прави и опит за по-точното им д а т и р а ^

За нас на основание на г о р е к а за н о т о т р и ъ гъ л н и т е изд а т ъ ц и са ранновизантийски.
20. К о р и н т
В статията K orinthos (P. W. S upp le m e n t Band VI, 1984, 198) де Веле приема означена^
с J.— W. по плана му стена за Ю стинианова в с ъ г л а с и е съ с с тар и те извори. При изследва.
нето в ъ р х у нея била откри та едн а т р и ъ г ъ л н а кула, чието по-късно преустройство, на глед
средн овековно, се приписва на силно повлияния от З а п а д им ператор Мануил II (XV в,
Ю стиниановата стена з а г р а ж д а л а намаления по площ Коринт, а нам иращ ите се по перифе.
рията на античния гр а д старохри сти ян ски и р анновизантийски сгради о стан али вън от града1
Н е са дад ени данни за стр у кт у р ата на т а я т р и ъ г ъ л н а кула, но в ъ в всеки случай късото
с ъ о б щ е н и е на а в т о р а ни дава основание д а впишем и т о я случай в наш ия с п и съ к в под.
д р ъ ж к а на наш ата теза, д о к а т о нови данни не д о к а ж а т противното. М нението на Каро,2 4t
тия стени били от IV в., по намерени там монети и лампи ни се в и ж д а неубедително.
21. К р е п о с т Звечан при М итровиц а (Югославия)
П о зап ад н ата стена на тая к р е п о с т има една п ет о ъ г ъ л н а , а по ю ж ната, по-достъпната

за нападение — една т р и ъ г ъ л н а кула. И з д а д е н и я т р ъ б на п ъ р в а т а е под т в ъ р д е т ъ п ъгъл
(около 120°), а на д р у га т а — по-малко тъп
(около 100°) (обр. 24). С пор ед изследвачз
Г. С або (и Х илф ердинг) тя е градена по
е д н а к ъ в начин с ч астта М — N, т. е. по
''i i i c L '/ i / / / .
византийски.8
22. К р е п о с т М и д и я ( а н т и ч н и я т
Салмидесос)
С п о р ед К. Ш корпил по западната
стен а на к р е п о с тт а М идия има „една пе
т о ъ г ъ л н а клинообразна навън заострена
к у л а .“4 Т ая кр еп о ст е била построена на
т р и е т а п а (от разни вр ем ена): п ъ р в и
— „с_големи квадри, нар еж дани в прави
лни п л а с т о в е ; в т о р и — най-новият —
с деб ел и пластове от пр ост к а м ъ к , отде
лени с няк о лк о (к о л к о ? ) реда тухли меж
д у д еб е л и пластове х о р о с а н ; т р е т и я т
no Siaeo
е само тухлен зид с деб ел и пластове хо
24. Звечан. План на крепостта с триъгълни кули росан. Не са д ад е н и данни за формата
по Г. Сабо
на т у х ли те и за с ъ с т а в а на хоросана, но
24. Zvefan. Grundrifi der Festung mit dreieckigen
Tiirmen (nach G. Szabo)
от ф о тогр аф и я та на стр. 134 се виж№
че п е т о ъ г ъ л н а т а к у л а е иззидана само ot
тухли. Ш корпил не прави опит д а датира частите на кр еп о стта по с т р у к т у р а т а на зидовете
Ние с ъ щ о не сме всъстоян ие да сторим това, з а щ о т о не сме правили проучвания на
сам ото място. С поред Ариф М ю ф и д М ансел креп ости те на линията Виза, Бунархисар,
М исинли (?) били подновявани през епохата на Ю стиниан,5 а кспоред Б. Филов тия крепости
1 D е W а е 1 е, Gnomon, VII, Nachrichten u. Vorlagen, с т р . 607 и сл.

2 G. Ka r o , ArchaoloCT. Anzeiger, 1931, стр. 240.
3 G. Scabo, Grad Zvecan kod kosovske Mitrovice, Годишньак Myseja .Іужне С рбіф, 1934, стр. 174— 176. j
1 K. Ш к о р п и л , Археологически бележки от Странджа планина, ИБАД, III, 1912— 1913, стр. 236.
5 A r i f M a n s e 1, Trakyanin Kiiltur ve tarichi, Istanbul, 1938, стр. 45 и сл.
Крепостните кули с издаден остър ръб . . . J25
оТ ранновизантийско време, за щ о т о в хоросана им има тр ош ени керемиди.1 С ъ щ о т о

£ „ р д и и Ф- Ш аф ер .2
23. Крепост Виза (античната Бизия)
Според К. Ш корпи л „до северния край на зап ад н ата стена на В и за “ излизали навън пе-
ъГЪЛНИ кли нооб разно заострен и кули, построени от големи квад ри в правилни редове.3
От обр- 136> д а д е н на стр. 238, ее ви ж да д обр е тая структура, но други данни не са дадени.
Според Б. Филов по тая крепост има части от елини сти ческата до ранновизантийската
епоха/ З а с ъ ж а л е н и е к а к т о к р е п о стт а Виза, тъй и тия на Мидия, Б ун архисар и др. в об-
п а с т т а от двете страни на С т р а н д ж а планина не са описани и проучени досега подробн о и
„о строго научен начин.
Б. В М ала А зия и Сирия
24. Анкара
По източната, запад ната и ю ж н а т а стран а на в ъ т р е ш н а т а креп остн а стена на Анкар-

ската цитадела на места, е д н а к в о за щ и т ен и от стръм нин ата, кулите имат изклю чително пе-
П л а н на горния етаж no G.Jerphanion

25. Анкара. „Петоъгълна“ кула. План според Жерфанион
25. Ankara. „Fiinfeckiger* Turm. Grundrifi (nach G. de Jerphanion)
т°ъгълна форма. Те са изградени главно в по-горната си част (от 8 м нагоре) с ъ с смесена

зидария от пет р еда ту хли в пояса. Този строителен начин според Ж е р ф ан и о н бил „ п о с в е т е н “
1 П. М у т а ф ч и е в , Стари градища и друмове, София, 1912, стр. 83.
. 2 F. S с h a f f е r, Archaolog. Beobachtungen auf einer Reise in Ostl. Thrakien, Jahresh. des Osterr. Archaolog.
nst-, VI, 1903, прил. на стр. 63.
3 K. Ш к о р п и л , цит. съч., стр. 238.
П. М у т а ф ч и е в , цит. съч., стр. 83.
1
(consacre, т е. п р и с ъ щ ) на цари град ски те паметници от V в.1 О баче той д ат и р а анкарските

кули, к а к т о и с ъ о тветн и те им куртини от началото на VII в (след 620, но о к о л о 630 Г)
исторически" и по белезите на смесената зидария, к а т о най-подробно анализира формата ц
военното значение на кули те, наречени от него пентагонални (обр. 25). М нението на Жер
фанион за бойната стойност на тия кули и изо б щ о за принципа на издадения о с т ъ р р ъ б е из
л о ж е н о по-долу. Т у к м ож е да ни заним ава само д а т и р о в к а та, к о я т о Ж е р ф а н и о н се опитва да
направи. З а нея той не разполага със сигурни данни, з а щ о т о казва, че „историците са немй
а е пи гр аф ски те паметници н е д о с т а т ъ ч н и “. З а т о в а п ъ к ар гу м е н т и т е му в полза на приблизц!
телн о при етата от него д а т а (630 г.), основани на въ зп ри е ти те вече стан о ви щ а по отно.
ш ение на смесената зид ар ия и о стан алата техника на с т р о еж а (meilleure epoque byzantine), Са
приемливи и ние мислим, че тая д ат а не щ е е далеч от действи телната д ат а на строежа
Все пак сам Ж е р ф а н и о н е отбел язал , че пет ре да тух ли в пояса, к а к то и тух л е н а та орна-
м ентация са п р и с ъ щ и на паметници о т V в., к о е т о по д сказва едно в р ъ щ а н е на вероятната
дата по-скоро назад, отко л кото напред.
25. А н т и о х и я
К р епостната стена по високата (планинската) част на Антиохия имала една петоъгълна

кула, к о я т о според Ж е р ф а н и о н била от времето на Ю стиниан I.2 Нямаме по-точни данни за
тая кул а освен скицата, която Ш. Д и и л д ав а в съ чи нени ето си Justinien според рисунка на
de Cassas.3
26. С е р г и о п о л и с ( д н . Р у с а ф а — С е в е р о и з т о ч н а Сирия)
По северната к р е п о с тн а стена на Сергиополис (дн. Р у саф а) има две, а по зап ад н ата —

едн а п е т о ъ г ъ л н а ку л а, д о б р е запазени до д нес на височина д о куртината. О п и т ъ т за рекон
с т р у кц и я на X. Ш панер показва, че те т ряб в а д а са били най-малко с ощ е 5 м по-високи
(обр. 26).4 Р ъ б ъ т им, насочен къ м противника, е
точно под прав ъ г ъ л (90°). X. Ш панер не казва
нищо по в ъ п р о с а за д ат и р а н е то на ти я кули,
за щ о т о ка т о инж енер за д ач ата му е била д а ги
заснеме и опише. Но той отбел я зва ясно и кате
горично, че ку л и те с п е т о ъ г ъ л е н план н е се
о т л и ч а в а т п о н и щ о (разр. н.) от другите
кули на с ъ щ а т а кр е п ос т освен по плана си.
С. Гуйер, поканен ка т о специалист-историк на
сирийската а р х и т е к т у р а д а се и зк аж е по дати
рането, се заним ава обстойно с този въпрос.
Той е т в ъ р д е предпазлив и казва, че „при
п ъ л н а т а л и п с а на с т р о и т е л н и надпи-
с и (разр. н.) ние се основаваме единствено на
стилни белези (защ о не конструктивно-строител-
26. Сергиополис (Русафа). „Петоъгълна“ кула.
План по X. Шпаннер н и ? — бел. авт.), кои то особено при господству-]
26. Senjiopolis (RusSfa). „Fiinfeckiger“ Turm. в ащ ата все о щ е несигурност при д ат и р а н е и ока
Crundrifi (nach H. Spanner) чествяване на х ри с т и я н с к ото и зк у с тв о на Месо
потамия едва ли могат да д а д а т а б с о л ю т н о
(разр. н.) безукорни решения. Все пак остава д о ст а т ъ ч н о място за пред пол ож ен ия и хипотези
с г о л я м а п р е т е н ц и я з а в е р о я т н о с т (разр. н.) и по принцип и в едри линии трябва Да
1 G. d e J e r p h a n i o n , Melanges d’archeologie anatolienne, стр. 145, 213.

2 G. de J e r p h a n i o n , цит. съч., стр. 158.
s R e y Architecture militaire des Croises, стр. 187.
1 H. S p a n n e r und S. G u у e r, Rusafa, Berlin, 1926, табл. 4 и стр. 17 и 73.
Крепостните кули с издаден остър ръб . . . J2 7
8арят на и с т и н а т а “. С лед тая предварителна и крайна предпазливост Гуйер заявява, че при

°ТГ° гр данни на Ш п ан ер от 1918 г. той е принуден д а „попълни и ревизира пред иш но то си ста-
ап ВИТС хтт
0lillxeu и м а к а Р и с няк олк о д ес е т и л е т и я д а го поправи в полза на VI в. по отнош ение на
Н° та к р еп остн а стена, а именно, че „Ю стиниан I е п остроил не само източната стена, но
цЯ , ю и по-голям ата част от о к о л о в р ъ с т н а т а стена на Сергиополис, защ о то , ка т о се абстра-
от по-к ъсните прибавки, които се и зд ават с н я к о и н е п р а в и л н о с т и в р а з п о -
^йраме и / ч
р н и е т о на п л а н а на о т д е л н и т е к у л и (разр. н.), целият крепостен пояс по-
Л^ ^ и ’Т' Гл о
Зва изобщ о с ъ щ и я х а р а к т е р . Т у к именно I уиер се поправя и по отнош ение на северната
та определена по-рано о т него от в р ем ето на гас а н и д ски я к н яз Ал-Нуман (началото на
ѴІІв) като сега е наклонен Да я приеме от врем ето на княз Ал-Харит (529— 569 г.) от с ъ щ а т а
д и н а сти я и с ъ вр ем ен н и к на Ю стиниан. Гуйер счита, че сведен ието на Прокопий, че Ю стиниан
з а м е н и л стар и те кирпичени стени на Р у с а ф а с квадрени, „ д о б и в а з н а ч е н и е (разр. н .).
і |0 т ъ й като Гуйер изказва и пред полож ен ието, че т р и ъ г ъ л н и т е кули м ож е д а са и по-късни,
е ясно к а к точно си пре д с та в я той едно по-късно коренно п р еу стро яван е на ку л и те в
тоиъгълни (п ет о ъ г ъ л н и ) с п л ан , различен от пъ рвон ачални я (квадратен или кр ъ гъл ), без да
иМа сл еди от това. Ние предполагаме, че тов а негово колебание е предизвикано от н е д о п у
скането, че тия ф орми могат да с ъ щ е с т в у в а т едн овр ем ен но на един и с ъ щ обект. Д н е с ние
з н а е м обаче, че това е било най-обикновено явление, например в С ердика, Плиска, М ад ар а,
Пауталия, Н е с е б ъ р и др.
27. Ц и т а д е л а т а на к р е п о с т т а Е д е с а (д н. У р ф а)
На ю ж н а т а стена на ц и та д е л ат а на Е д е с а (според плана на тая цитадела, д ад е н от

Тексие и П у л а н 1) има т р и ъ г ъ л н а кула. Ние нямаме по-точни данни нито за ци таделата, нито
за тая кула освен указан ието у П рокопий, че те са строени по врем ето на Юстиниана.
28. Д у р а Европос
Според Ж е р ф а н и о н по кр е п о с тн а т а стена на Д у р а Е вропос (на брега на р. Е ф рат) имало

само една п е т о ъ г ъ л н а кула. С поред плана на Кюмон тя се намира на ю ж н а т а страна на к р е
постта, о б ъ р н а т а к ъ м п усти н ята (обр. 27).2 Т ая п е т о ъ г ъ л н а к у л а е единствената, за ко я то с
известна си гур н ост м о ж е д а се к а ж е , че не пр о и зх о ж д а от византийско време. Р ъ б ъ т й, на
сочен към противника, е под то л к о ва т ъ п ъ г ъ л (повече от 120°), че ед в а ли е имала за цел
ла отбива у д ар и те чрез рикош ет. Кули с такива тъп и ъ г л и се при ближ ават по-скоро до
кръглия, о т к о л к о т о д о т р и ъ г ъ л н и я план и затова не м ож е да се счита, че тактически те са
5 еднакви с кулите, чийто изд а д е н р ъ б е под ъ г ъ л д о 100°.
29. А м и д а (Диарбекир)
Според Ж е р ф а н и о н по кр е п о с тн и т е стени на Амида имало „няколко пентагонални кули

чежду друри с т в ъ р д е различни ф о р м и “. Това са три п е т о ъ г ъ л н и кули по ю ж ната стена на
Утрешната кр еп о ст (ци та д е л а т а ) (обр. 28).3 Всички д р у ги кули са ч ет в ъ р т и т и или к р ъ г л и и
Както п е тоъ гъл н и те не са датир ан и. Д а ж е арабск ите надписи по някои от тях не ги датират,
3аЩото тук в а ж а т д у м и т е на Van B e rc h e m : „Основите, к а к т о и повторно употребените м а т е
риали вероятно са от античен произход, д о к а т о над стр ой ките с д ек о р а т ряб в а да се припи-
" ат на арабите. . . Големите укрепени места т ъ р п я т по следователни преустройства, продик-
Нани от пром ените в градов ете, кои то те пазят, и от н а п р е д ъ к а на военните ф о рти ф и ка-
п и' Рядко те се с т р о я т наведнаж , а ощ е по-рядко биват сривани до основи, за д а се з а с т р о я т
съвсем нов п л а н .“4
Ch. Т е х i е r et P u l la п, Architecture byzantine, London, 1864, стр. 202.

Q- d e J e r p h a n i o n , цит. съч., стр. 158; F. C u m o n t, Fouilles de Doura Europos, 1926.
I M. v a n B e r c h e m — J. S t r z y g o w s k i , Amida, Heidelberg, 1910, стр. 7, фиг. 1.
I v a n B e r e h e m — J. S t r z y g o w s k i , цит. съч., стр. 285.
N З а крепостните стени на А м ида се

че са строени по времето на импера
4S
К онстанс и подновени и пр еустроени по J
мето на и м п ератор Ю стиниан I.1
30. К р е п о с т К о р и к о с
(М а л а А з и я )
К орикос (на ю ж ния б ряг на Мала

освен античните си стени има ощ е и дВе|)
т а д е л и : една на брега в сре д а т а на гр3да
д р у га на близкия м а л ъ к о стро в Къзка-.
На северната си стена в т о р а та има |
п л ъ те н тр и ъ г ъ л е н кул оо б р азен и зд а т ъ к *
зидан, к а к т о и о с т ан а л а т а част на тая ^
пост, от кв ад ри. В изс л е д в а н е то си на т,
крепости С. Гуйер не говори нищ о за със*
ва на хоросана, но допуска, че малката к»
пост на брега в сегаш ния си в ид „би мог;;
д а се отнесе к ъ м възстановител ни рабо;/
(W iederh erstellun gen), като я д р о т о , т. е. ц
н ъ т д а т и р а от византийско в р е м е “2 (обр.2?
27. Dura-Europos. Част от крепостта с „петоъгълна“ Само изобилно употребен ите „сполии“ (щ
кула. План по Cumont стари наново употребени каменни фрагмент
27. Dura-Europos. Teil der Festung mit .fiinfeckigem “ от неизвестно време — бел. авт.) му пречг
Turm. GrundriB (nach Cumont)
да приеме дори старовизантийското вре»
рОНТ£
28. Amila. План на крепостта с „петоъгълни“ кули според

von Berchem
28. Amida. Grundrifi der Festung mit „fijnfeckigen“
Tiirmen (nach von Berchem)
1 A m m. M a r c е 1 l i n, ХѴШ, 9, 1 ; P r o c o p i u s, De aedificiis, HI, 1.

2 S. G u y e r — E. H e r z f e l d , Meriamlik-Korykos, Manchester, 1930, стр. 168.
Времето м е ж д у Ю стиниан I и началото на арменската епоха (1180 г.) той счита

В' най-приемливо за с ъ зд а в ан е на тая опорна точка на море с р е ш у араби и турци и по-
каТ° 1104 г. Д р у г и аргументи в полза на тая д а т а той не дава. П оказан ите обаче на
т0чно
29. Korykos. План на градската крепост с триъг. кули (по С. Гуйер)

29. Korykos. Grundrifi der Festuno’ mit dreieckigen Tiirmen (nach S. Guyer)
CTP- 165 „сполии“ са от антично врем е (д о IV— V в. включително, но не и от VI в.), к о е т о

Ни позволява д а д о пу скам е все пак в ъ зм о ж н о с т т а кр еп о с тт а д а е за л о ж е н а през VI в. Не
слУчайно на стр. 166— 167 Гуйер я сравнява с кр еп остта на Рус а ф а (VI в.).
Другата кре п ос т (ц и таделата на К орикос) се приема от Гуйер за п о -к ъсна.1 Тя има на
източната си и най-уязвима в ъ т р е ш н а стена една голяма п е т о ъ г ъ л н а кул а и по въ н ш н а та
' от^Х‘оца) един п о -м а л ъ к т р и ъ г ъ л е н бастион (обр. 29). Гуйер казва, че „е принуден д а приеме
120fЗТа Н3 ТЗЯ г Рад с к а Цитадела в ъ в в ъ зм о ж н о по-ранш но време, но все пак я датира „след
г- като дело на арм енското владичество. А в заклю чителните д ум и той казва: „Т ъй ние
коЛе(.аМе т Ук антично-византийската основна идея, преустроена от к р ъ ст о н о с ц и т е .“ При това
йъзни^ ° Датиране нека ни б ъ д е позволено да д опуснем и в ъ зм о ж н о с т т а цитад елата д а е
иала през VI— VII в. при всеобщ о пред прието то с ъ к р а щ е н и е на укрепените градски
1 S г
к и ц у е г — е . Н е г z f е 1 d, цит. съч., стр. 188.
Зв- на д
археолог и-т, т. XXIV
130
во ре ча т на т а я въ зм о ж н о с т.
В. В И т а л и я
31. Р и м . По стените на К а с т р а Претория
П о стената на северния ф р он т на К а ст ра П р етор ия в Рим има няколко кули с квадрате

план, пр е д кои то д о известна височина са пристроени т р и ъ г ъ л н и изд атъци, чийто насочен на
пред р ъ б е под прав ъ г ъ л . Ч е ртеж и те , кои то Д у р м дава за тях, били взети от архивата
Герм анския археологически ин сти тут в Рим, но от тях не личи дали м е ж д у триъгълната
ч е т и р и ъ г ъ л н а т а част има фуга.1
С п о ре д Ричм онд тия и зд атъ ци са от „период 5 “, т. е. от в р ем ето на император Аврелиан
и са по вид „единствени в рим ската а р х и т е к т у р а “ (обр. 31).2 П р е дн азн ач ен и ето им той виЖДа
само ка т о „п о д п о р и “ (контраф орси) поради г о л ям о т о натоварване и височина, к о и т о стенит
получили посл е д о в ат е л н о на това м ясто о т п ъ р в о н а ч а л н о т о им п о стро яване при имп
р а тор Тиберий в 23 г. д о Аврелианово време (през пери одите 2, 3 и 4). Той к а з в а : Л
се п ри бав я т в ъ н ш н и подпори е било най-простият начин за усилване на с т ен ата без на
м есване в у р е д б а т а на к р е п о с т т а “ (стр. 13). Р и ч м он д счита, че Д у р м погреш но е пре^
1 J. D и г ш, Die Baukunst der Etrusker u. Romer, Stuttgart, 1905, стр. 436.

2 I. A. R i c h m o n d , The Relation of the Praetorian Camp to Aurelian’s Wall of Rome, Papers of the Е5г№*
School at Rome, m. X, 1927, London, стр. 17, табл. VIII.
Крепостните кули c издаден остър ръб . . . jg j
ПЕРИОД 1 ^ гз rod.
C A S T R .A P R A E T O R IA " 1™ °$ г3 Z
ЧАСТ ОТ СЕВЕРНАТА С Т Е Н А период < сз гзв г.
П Е Р И О Д 5 Ш Ш 271 г.
П Е Р И О Д 6 Ш 3W г.
S.A UHELIAN
I.T IB E R iU S C O N S TAN T IN
1. T I B E R I U S
S.AUREUAN 5. A U R E U A N
6. C O N S T A N T I N b. C O N S T A N T I N ?
no R ich m o n d 1927 с въпросителни от С.Б.,
31. Рим. Кастра Претория. Кули с триъгълни наставки. План и изглед по Ричмонд
31. Rom. Castra Praetoria. Tiirme mit dreieckigen Ansatzen. Grundrifi und Ansicht (nach Richmond)
ставил тия и зд а т ъ ц и (или кули) к а т о при н адл еж ащ и на първон ачални те стени на Тиберий,
тъй като се е за б л у д и л от скиците на Германския археологически институт, и п р о д ъ л ж а в а :
„ако той (Д у р м ) ги беш е н а б л ю д а в ал на място, щ е ш е д а види, че сам ата стена, с к о я т о са
свързани те, п р и н а дл е ж и на един п о -к ъ се н п е р и о д “ (стр. 19). Но ар гум ентите му, че са от
времето на А врелиан или д а ж е от Константин, ни се в и ж д а т нед о с та т ъ ч н и и неубедителни.
Струва ни се странно, гд е т о Ричмонд в и ж д а в т р и ъ г ъ л н и т е и зд а т ъ ц и само подпори, нуж ни
за укрепване поради голям ата височина на стената, макар че заедн о с Р е б е р той правилно ги
наподобява на ос т р и т е носове на опорите на мостовете. Т ъ к м о това м о ж е ш е да му по д с ка ж е,
че такива т р и ъ г ъ л н и носове са с л уж и л и не за кон траф орсни подпори, а за отбиване на на
тиск или удари, например на каменни снаряди или на тарани, к а к то е в нашия случай. За
к°нтрафорсно подпиране по -ц ел есъо б р азно би било п одпори те д а са ч ет в ъ р т и т и или к р ъ гл и
и Да са по-високи. З а нас тия т р и ъ г ъ л н и изд а т ъ ц и са от врем ето на о б са д а т а на Рим о т го-
тите црез 536 г. и са изградени от византийците на Велизарий — с ъ щ и т е, кои то са напра
вили подобни на т я х в Салона.1 З а това сам Ричмонд б ел еж и в го л ям а т а си м о н о гр а ф и я
City Wall of Imperial Roma, че т ъ к м о стените в с ъ с е д с т в о с Кастра П р е т о р и я са поправяни
от византийците п рез 536 г. Те са само от тухли, з а щ о т о са принадени и не биха били до-
стзтъчно хомогенни, ако бяха от см есена зид ария.2
* P r o c o p i u s , De bello g o tic o ; по руския превод на К о н д р а т е в , стр. 99.

A. R i c h m o n d , The City Wall of Imperial Roma, Oxford, 1930.
32. Ард еа
На източната с т р а н а на кр епостните стени на А рдеа (в Л аци ум — ю ж н о от Рим, недал?1)

от м орето) се намира една п е т о ъ г ъ л н а кула, к о я т о на плана, д ад е н от Паркер, е отделена п0
кон стр ук ция и м атери ал от о стан алата по-стара куртин а от т у ф (обр. 32).1
E a s t S id e
по Р о г к а
32. Ардеа. План на част от крепостта с „петоъгълна“

кула по J. Н. Parker
32. Ardea. Grundrifi eines Teiles der Festung mit „fiinfeckigem“
Turm (nacli J. H.Parker)
B E ncyclopedia Italiana (т. IV, стр. 135) за стените на А р д ея се к а з в а : „антична стена на

акроп ола със средн овековен б а с т и о н “ (византийски — бел. авт.).
И з България (д о п ъ л н и тел н о)
33. К р е п о с т при с. Д о л н а Кабда (Търговишко)
Н а 2 км се в е ро за п а дн о от с. Д о л н а Кабда, в ъ р х у висок горист х ъ л м се намира стара

кр еп о ст, чиято порта и ф лан киращ ите я две п е т о ъ г ъ л н и кули са запазени д о 2 м височина.
З и д о в е т е са от г р у б о д ялани м алки б локове 30/20 см, споени с хоросан, слабо наситен с
тух лен и частици. Кулите на пор т а т а са насочени к ъ м равно място, д о к а т о остан али те стени
са разп ол ож ен и по стръмнина. В насипа се намират тухли с разм ери 3 2 /3 0/4 см и византий
ски м онети от V— VI в. И зд а д е н и я т в р ъ х на кули те има о к о л о 800.2
II. МОДЕРНАТА НАУКА ЗА КУЛИТЕ С ИЗДАДЕН ОСТЪР РЪБ
Н а у к а т а е поставила вече на дневен ред въ п р о с а да се обясни значението на т р и ъ г ъ л н а т а .

респективн о п е т о ъ г ъ л н а т а кула. Н о д о к а т о повечето от изследвачите о щ е не са наясно по при
чините за появата на тези кули, д р у г и с пълно и ясно съзнание за тия причини — ц е л е с ъ о б
р а зн о с т т а на историческия момент — г и см ятат все о щ е за някакво изключение, н а л о ж е н о от
т е х н и к а та и м атери али те на местна почва, независимо от о б са д н а т а т а кт и ка на д а д е н о врем*'
Р. Ш улце, ка т о р а зг л е ж д а к в а д р а тн и т е кули на А оста (A ugusta P raetoria), пише следното-
„Нека по тоя случай б ъ д е напомнено, че изгр аж д а н е т о на ку л и те с основен план кръг, пра-
Ь
1 J. Н. P a r k e r , Architectural Features of the City of Ardea, Archaeologia or miscellaneous tracts, m.
London, 1885, стр. 171 и табл. I, II.
2 За тази крепост ни извести ст. н. сътр. В. Миков, който и друг път ни е посочвал такива важни обекти,3
което тук му изказваме благодарност. Археологът Овчаров (Търговище), който ни показа обекта, не е публиК)'®8*
резултата от разкопките си, поради което ние се въздържаме от тълкуване.
Крепостните кули с издаден остър ръб . . . J 33
0ъгьлник или п о л у к ръ г, съчетан с право ъ гъ л н и к, се мени при античните крепости и поня-

"0га при една и сь щ а стена се намират кули от различни видове. П ри тая променливост на
1 рМата те не са прочее отличителен белег на една оп р е д е л ен а епоха. На тях тряб ва да се
| лед 3 като на техническо средство, което зависи от нам иращ ия се на разп о л о ж ен и е мате-
33. Рим. План на града през VI в. с посоките на готските атаки. Според Прокопий,
съставил С. Бобчев
33. Rom. Grundrifi der :vtadt wahrend des 6. Jahrhunderts mit Richtungen der Gotenangriffe (nach
Prokopius, zusammengestellt von S. Bobfev)
риал (?); особено ка т о се знае, че у п о т р е б а т а на квадри с п р а в о ъ гъ л н а форма улеснява много

направата на п о стро й к и с план с ъ с с ъ щ а т а ф орм а (п р а в о ъ г ъ л н и к ) . “ 1
Този изследвач и при това а р х и т е к т р а з г л е ж д а ф о рм ата на а р х и текту рн и те с т р оеж и из
ключително (или главно) ка т о отраж ение, ко е т о зависи от изискванията на материала и т е х
никата, без да д ъ р ж и с м е тк а за най-главния ф а к т о р — историческата ц ел есъо бразн ост, ко я то
е мени постоянно. Д о к а т о м а т е р и а л ъ т е с ъ щ и я т, техниката се мени по бавно от ц е л е с ъ о б
разността на историч еския момент. Ш улце и на д р у го място в своя т р у д , ка т о говори напри-
МеР за смесената зи д а ри я (стр. 320), по с ъ щ а т а причина смята, „че е много трудно от ней
ната употреба да се т е гл я т исторически за кл ю ч е н и я “.
S c h u l t z e , Die romischen Stadttore, Bon. Jahrb., Nr. 118; 1909, стр. 293.
З а нас е ясно, че Ш улц е не се е за д ъ л б о ч и л в анализа на с ъ о тн ош ен и я та м е ж д у Мат?
риала, те х н и к а та и ц е л е с ъ о б р а зн о с тт а на историческия момент, за щ о т о са му липсвали данщ
и правилен подход.
С р е щ у това мнение се изказва И. Д у р м т а к а : „Ф ормата и ко н с тр у к ц и я т а на градскц.1
стени са се променяли с времето според със т о ян и е т о на военната наука и спо р е д събран^
при о б с а д и т е опит. . . Снабден с една система от с г ъ с те н и една до д р у га ч ет в ъ р т и т и отбра.
нителни кули, които в долния е т а ж о т в ъ н били иззидани с ъ с силна обш ивка, Рим зав ъ р щ ^
при Аврелиан и П ро б последната ф аза на у к р еп яв а н е то на гр а д о в е т е чрез стени . “ 1 Вижда се
че Д у р м въпреки правилното си стан ов ищ е по п р и н а д л е ж н о с тт а на кулите с известна форца
к ъ м д а д е н о време не взема под внимание п о -н ат а т ъ ш н о то развитие на рим ската укрепителна
система, т ъ й като не познава епохата на кул и те с и зд а д е н напред ръб.
Е д н о вр ем ен н ото поставяне на кул и с различен план в ъ р х у едн а и с ъ щ а стена лесно се
об ясн ява с г о с п о д с г в у в а щ а т а в момента военна т актика, к оя то с ъ щ о се р ъ к о в о д и от даде.
ните материални условия и от особен ите тр удн о сти, ко и то в о д и съ с себе си един или дру,
начин на строеж , но преди всичко и главно се р ъ к о в о д и от ц е л е с ъ о б р а зн о с т т а , коя то решава
избора на ф о р м ат а на д ад ена кула. Явно е, че т р и ъ г ъ л н а т а (или п е т о ъ г ъ л н а т а) кул а се е на
л ож и ла заб ел еж и м о и п овсем естн о през д а д е н а историческа епоха (VI в.), и то само там
гдето това е било налож и телно поради упот р еб а т а на силни пробивни и метателни машини,
станали вече о б щ о уп о треб яем и .
Ж е р ф а н и о н с ъ щ о се опитва д а обясни ан к а р ск и т е и и зоб щ о п е т о ъ г ъ л н и т е к у л и със съ
противата, к о я т о те ока зв а т на военните машини, но и той не ги свър зва с край ното развитие
на тия машини и съ с строителните кон струкции , които им се противоп оставят .2
К ато описва ку л и те и стените на Анкара, на ци ти раното м ясто той к а з в а : „Една от осо
беностите, к о и то о п р е д е л ят х а р а к т е р а на А нк арската ци та д е л а и в с ъ щ о т о време съставля
ват силата й, то ва са сигурно пентагоналните й кули, р а зп о л о ж ен и почти на едн акви интер
вали, т в ъ р д е приближени. Т яхното силно издаване напред и многото им страни произвеждат
ж ивописни игри на сенки и светлини, а техните предни ъгли, кои то се п р е д с тав я т чрез изда
д ен ия им и наклонен назад ръб. . ., и зг л е ж д а т кат о за п л а ш в а щ и остри клю нове. . . Но това,
к о е т о п о р а ж д а най-вече и н тереса к ъ м тях, е, че ние намираме т у к прилож ение, м ож е би едии
ствен о (?), на един принцип, чиято стойност бе прогласена о т теоретиците на фортификацион-
ното и зк у ств о, кой то обаче минава в п ракти ката т в ъ р д е рядко. Филон Византийски през ели-
нистическата епоха (II в. пр. н. е.) и Анонимният Византиец през VI в., кой то най-често пов
т а р я само Филон, и злагат пр еи м ущ ествата на п е т о ъ г ъ л н а т а кула. Филон препоръчва едно
трасе (на крепостните стени!) кат о „зъби на т р и о н “ (лдюѵолг] хеіхолойа). . . З а Анонимния Ви
зантиец, изглеж да, единствено п е т о ъ г ъ л н а т а к у л а осигурява силата на стената. Той изтъква
т ая ф орм а безусловно, без да д о п у с к а избор м е ж д у нея и другите. И при все това — казва
Ж е р ф а н и о н — в ъпрек и п реп о ръки те Анкара е е д и н с т ве н о т о укрепено м ясто (?-авт.), което
пр е д с та в л я ва систематичната у п отр еба на пен тагоналната к у л а и д о ст а вя конкретен пример за
лдюѵот) теіхолойа на Филон. Н а в с я к ъ д е д р у га д е — през елинизма, рим ско и византийско
време — п ето стр ан ната кула е и зв ъ н р е д н о рядка, или нап ълн о о т с ъ с тв у в а , или е изолирана
единично м е ж д у квадратни, кръ гли и понякога ш е с т о ъ г ъ л н и или о см оъгъл н и к у л и .“ Жерф2'
нион д а в а известните му пентагонални кули, без да п о к а ж е поне една о т елинизма или от
рим ско в р е м е ; при това казва, че по А врелиановите стени на Рим нямало такива, което f
чудно, за щ о т о тия на К астра П р е т о р и я той веро ятн о изклю чва к а т о наставки от по-къСН°
време или к а т о н е п р и н а д л еж ащ и на с ъ щ и н с к а т а А врелианова стена. Н ай-вероятно обаче е ,че
те не са му били известни. За п е т о ъ г ъ л н и т е кули в А м ида Ж е р ф а н и о н не се изказва отко >3
са, но за е д н о с ъ с С тш иговски и Ван Берхем приема там о ш н и те ч ети ри ъгъл н и кули за в110’
стари от п е т о ъ г ъ л н и т е “.
1 J. D u r m , Die Baukunst der Etrusker und Romer, Stuttgart, 1905, стр. 433.
2 G. d e J e r p h a n i o n , Melanges, стр. 155 и сл.
Като р а з г л е ж д а и п о -н ат а т ъ к
п е т о ъ г ъ л н а т а кула, Ж е р ф а н и о н к а з в а : „Все пак има раз-
межДУ опи сан ата о т Анонимния В изантиец ку л а и тия в Анкара. В пъ рв а т а ъ г л и т е са
1 лиКа к а т 0 всеки е по 120° (за щ о т о са от правилен ш е с т о ъ г ъ л н и к — бел. авт.), а в Анкара
Ра пр’иЧина, к о я т о щ е се обясни по-късно, изнесеният напред ъ г ъ л е ч увствително по-остър,
П° прав.“ И на стр. 160 той п о я сн я в а : „Н аистина известен от античността принцип е, че
ТоЛКОТО един ъ г ъ л е по-малко т ъ п (т. е. е прав или остър ), то л к о ва по-малко с ъп р оти в а
КкаЗВа той на у д а р и т е на таран а или на кам ено м етната маш ина (но при условие, че у д а р ъ т е
° посока, перп ен ди кулярна на с т ен ата — бел. авт.). По тая причина В итрувий а бсолю тн о от-
П° к ва д р атн и те кули и ги зам ества с к р ъ гл и или м но го ъгъл ни . . . Филон преп оръчва „х е к -
сагоналните“ , о с о б е н о в б л и з о с т д о п о р т и т е (разр. н.), а Анонимният Византиец
знава само „ п е т о ъ г ъ л н и т е “ к у л и .“ 1 Н е д о р а зу м е н и е т о ,к о е т о се п о р а ж д а о т т в ъ р д е н и е т о , че
тъпият ъ г ъ л има винаги п р е и м ущ ества пред правия или острия, се изяснява, ка т о се има
„ред вид, к а к са насочени тия ъ гл и и д о к о л к о те и зл агат своите пл оскости на удари, перпен
дикулярни на п о с о к а т а на стрел б ата. Ж е р ф а н и о н изяснява това т а к а : „Поставим ли плоскост
косо на посо ката на стрел б ата, военната й сто йно ст се пром еня и з в е д н ъ ж в полза на острия
ъгъл.“ 2 Именно т о я о с т ъ р ъ г ъ л , о б ъ р н а т къ м неприятеля, дава по-добра съпротива при
стрелба с ъ с силни кам еном етни машини и д а ж е на по-големите тарани. „Такъв о с т ъ р ъ г ъ л
\ не се плаши и от у д ар и те на тарана, за щ о т о неприятелят, който го о бхващ а в т о я случай
j 0Тблизо, би се намерил излож ен едн ов р ем ен н о и на стрел б ата от ат ак у в а н а т а кула, к а к т о и
от двете съседн и на нея кули (о т ля в о и отдясно), без д а се смята с т р ел б а та от куртините м еж д у
тях“, която го бие в ъ в фланг, ако той се р азпол ож и по посока, перпендикулярна на косата
стена на к у л а т а .3 О с т ав а а т ак а та от р азстоян ие с м етателните машини. Но като оставим на
страна т в ъ р д е редк ия случай на у д ар и те , к ои то попадат точно в р ъ б а , прож ектилите, които
попадат в ъ р х у ко си те стени на кули те, рикош ират, б е з д а г и р а з д р у с в а т (разр. н.),
каквото би станало, ако у д р я х а с п ъл н а сила лицата на една ква д р а тн а кула.
34. Сравнение на „пентагона“ на Жерфанион с „хексагона“

на Анонимния Византиец. Според Жерфанион
34. Vergleich des „Pentagon“ Jerphanions mit dem „Hexagon“
des Anonymen Byzantiners (nach G. de ЛёгрЬапіоп)
Това об ст о я т ел с т в о , ф ор м ули р ано вече от Филон, е п о д сказв ал о на Анонимния В изан

тиец _ 1 според Ж е р ф а н и о н — да п ре п о ръ чв а п ред строя в ан ето на каменна т р и ъ г ъ л н а призма
иРеД по-старите п р а в о ъ г ъ л н и кули. П ри това очакваният от р и к ош ета е ф ек т е т о л к о в а по-
Добре постигнат, к о л к о т о коси те стени на този р ъ б с ъ ст ав я т п о -о с т ъ р ъ г ъ л . Т ук А нкарските
кули с ъ с своя издаден напред р ъ б (под ъ г ъ л от 90°) имат преи м ущ ество пр е д тъ п и я издад
н ап ред р ъ б на правилния п е т о ъ г ъ л н и к на Анонимния В изантиец с ъ с своите 108°, а още й
вече пред теоретично пред полагаем и я правилен х ексагон с ъ с своите ъ г л и от по 1 2 0 ° (обр. 3I
Ж е р ф а н и о н отбел язва и едно последно п р еи м у щ ество на п е т о ъ г ъ л н а т а кула, а имеН1)'
р а зп о л о ж ен и е т о на стрелниците (амбразури, бойници, m eu rtrie res) „като ветрило, т а ка че 1
м ож е д а се стрел я по всички п о с о к и “ (според б е л е ж к а т а на Филон) — о б стоя тел с тв о , Осо
бено ва ж н о при стан али те вече д еб ел и стени, при кои то о б с т р е л ъ т от а м б р а зу р и те е става!
по-ограничен, о т к о л к о т о при старите, по-тънки стени на п р аво ъгъл ни те кули (обр. 35 и 3 ^
И. А. Ричмонд е имал на два пъти случай д а се заним ае обстойн о със североизточни?
стени на Рим при Кастра П ретория, г д е т о има кули с т р и ъ г ъ л н о (п е т о ъ г ъ л н о ?) очертание ца
п л а н а : именно в е д н ъ ж в и зс л е д в а н е то си The Relation of the Pra e to ria n Cam p to Aurelia^
Wall, Pa p e rs of the British School at Rome, 1927, а после и в о т д ел н а т а си книга The
Wall of Imperial Roma, O xford, 1930. В иж да ни се странно, че в ъ в втор ото си обстойно Cv
чинение Ричмонд не споменава ни щ о за отбелязаните в п ъ р во т о му изследване триъгълни и3.
д а т ъ ц и пред квад р атн и кули, което м о ж е би се об ясн ява с това, че в кн игата си от 1930 г
той т ре ти ра само ония части от стените, к о и то са от Аврелиан до Н арзес, д о к а т о долната
част на стените на преторианския лагер са за л о ж е н и о щ е по врем ето на Тиберий. Н о това
с ъ вс е м не е з а д о в о л и те л н о обяснение на от б е л я за н и я ф акт, за щ о т о т ъ к м о стените на тоя
преториански лагер са п р етърп ел и и звъ н р е д н о много преправки до самия край на Западната
Рим ска империя. Т ъй ка т о по цял о то пр отеж ени е на римските стени т р и ъ г ъ л н и я т (или пето-
ъ г ъ л н и я т ) план на к у л а т а се срещ а само тук — на северното лице на К астра Претория, не
волно и зп ъ к в а в ъ п р о с ъ т за причината на това изключение.
Като се има пред вид, че тия части от К астра П рето рия са изградени съ с смесена зи
дар и я или само с т у хлен а зидария (Ричмонд, City Wall, стр. 162) и ка т о се знае, че поправ
ката на близките П о рта Пинчиана и П орта С алариа е станала след г о тс к а та о б са д а в 536 г.,1
т. е. на всички тия места по северната и източната стена на Рим, гд е т о главно е била насо
чена г о тс к а та атака и които са били укрепявани и лично отбранявани от Велизарий, за нас е
ясно, че и еди н с т в е н и т е тр и ъ г ъ л н и и зд а т ъ ц и по кв а д ра тн и те к у л и на стените при Кастра
П р е т о р и я са с ъ щ о правени от византийците през 536 г. (обр. 33).
Е йн ар Д и г в е на стр. 18— 19 от цитираното му по-горе изследване прави т в ъ р д е инте
ресна б е л е ж к а по отнош ение з а в ъ р ш ъ к а на т р и ъ г ъ л н и т е и зд а т ъ ц и к ъ м ч етвър ти ти те .кули
на Салона. Той к а зв а : „В Салона, гд е т о те (т р и ъ гъ л н и т е и зд атъци) са прибавени без зидарска
връзка, би тр яб в а л о по-скоро по к он стру к ти в н и причини да имат отгоре покривни завършъци,
приличащ и на „ ш п о р и “ (eperons) к а к т о кулите на К астра П р етор ия в Рим. П о д т а я форма е
било в ъ зм о ж н о те (изд атъците) д а се строят б ъ р з о при модернизирането на отбраната, което
е с т ан а л о в 536 г Това сполучливо и остр оу м н о сравнение на кулите с и зд атъците по
К астра П р етор ия с тия на Салона е за нас д о с т а т ъ ч н о , за д а се разколебае д атирането на
пъ р в и те от 271 или 312 г., ка к т о пр ед л ага Ричмонд.
Й о рд ан И ванов в изс л е д в а н е то си на К ю стенд ил ски я Х и са р л ъ к описва две триъгълни
кули, кои то се намират на най-уязвимото (с равен п о д х о д !) м ясто на Х и с а р л ъ к а .2 Т о й много
д о б р е е схванал с тратегич еск о то значение на тия кули на това място, правилно обяснява
за щ о те са р азпол ож ен и т ъ к м о там и ги д ати ра от в р ем ето на Ю стиниан I. З а военното
обяснение на ф о р м ат а на тия кули той п р и ве ж да стари те писатели Филон и Анонимния Ви
зантиец, без обаче д а прави разл ик а м е ж д у и зк азванията им. Н е д о с т а т ъ к е и това, че не са
д ад е н и тухлен ите ф орм ати именно от тия т р и ъ г ъ л н и кули, к а к т о и по-подробно описание на
с т р у к т у р а т а на стените им, т ъ й като те днес са о щ е в по-разр уш ено състояние, отколкото
са били през 1919 г. ‘
1 I. A. R i c h m o n d , The City Wal I, стр. 190. Чудно е, че Ричмонд не счита за нужно да каже с колко ред11
тухли в пояса е тая зидария.
Й. И в а н о в , Кюстендилският Хисарлък и неговите старини, стр. 101 и сл.
Крепостните кули с издаден остър ръб 13?
У
• V '' /
\ ;
/ /
\
\
il 4
/ N. L .:
-v.; .
41r1
------------------------------------------------- ----------------------------------------- 7 l
КЫРТИНА
0 10 20 m \
Ч'ч'ч^ 'ч^ чч\ 44444X4444

\
К У Р ТИНА
35 и 36. „Ветрилно“ обстрелване при правоъгълни, кръгли, триъгълни и „петоъгълни“ кули.

Схеми по С. Бобчев
35 und 36. „Facher“ — BesctiuВ bei rechteckigen, runden.drei -und „fiinfeckigen“ Tiirmen.
Schema (nach S. Bobcev)
18 u
ав' на Археолог, и-т, т. XXIV
В най-ново време видният с ъ в е т с к и историк и специалист по арх итекту рна археол0Г)(
В. В. Б л ав а т с ки и зк а за следните основни мисли в п од кре п а на наш ата т е з а : „При изучаВа'
на военното д ел о е необходим о напълно да се о т четат по л ож ен и я та на м а р к с и с т к о -л е н и н с ^ '
т еор ия относно това, че нивото и развитието к а к т о на в ъ о р ъ ж ен и е т о , т ъ й и на военното
к у с т в о се о п р е д е л я т преди всичко от иконом ическите условия. Важно е не само да се отч^
зависимостта на в ъ о р ъ ж е н и е т о о т иконом иката, но и д а се знае, че нищо не зависи до Tj
кава степен от икономическите условия, к а к то именно с ъ с т а в ъ т , организацията, в ъ о р ъ ж е н и ^
с тр ате ги я та и т а к т и к а т а на а р м и я т а “ (Енгелс, А нти-Дюринг). Но — прибавя Бл аватски 3j
с ъ ж а л е н и е тая з а д ач а бе по-лесно д а се постави, о т к о л к о т о да се изпълни, за щ о т о съст0,
нието на наш ите източници е такова, че най-често т ряб в аш е д а се ограничаваме д о най-обцц
п р ед по л о ж ен ия, там гд е т о настоятел но се нал агаш е д а се по к а ж е тясната в р ъ з к а между Нг
в о в ъ ве д ен и я т а в ъ в военното д е л о и п р о и з в о д с т в о т о “ (о б сад н и те машини — бел. авт.).1 ]
Е т о на тая н у ж д а т р яб в а д а отговори и о т го в а р я ар х и т е кт у р н и ят м ето д в а р х е о л о г ^
чрез с т р ем е ж а да у стан ов и една п о-твърда, макар и о тносителна хронология на с т р о е ж ^
ка к то е в нашия случай.
III. ОПИТ ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА КУЛИТЕ С ИЗДАДЕН ОСТЪР РЪБ С ТАКТИКАТА

НА НАПАДЕНИЕТО И ОТБРАНАТА НА УКРЕПЕНИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ VI В.
Т р и ъ г ъ л н а т а и п е т о ъ г ъ л н а т а форма на кр еп остн ите к ул и е т о л к о в а осо бен а и чужда н

ф орти ф и каци онната арх и т е кт у р а през античното време, че неволно за с т авя изследвача да издир6;
първопричината на тия форми. К акто казв а и Ж ер ф ан и о н , на п ръв погл ед то ва са-твърд,
странни и не ц ел е с ъ об р а зн и ф орми за една кула, к о я т о т р я б в а да б ъ д е преди всичко масивк
и зд р а в о изград ена главно във в ъ н ш н а т а си изд аден а част. Н о ка к в о значи „масивно и здраво
и з г р а д е н а “ ? Как се проявява тая з д р а в и н а ? Ние знаем, че през елинистическо време изклю
чително преоб л а д ав а щ а т а форма на кул и те е била ч е т в ъ р т и т а т а (п р а в о ъ гъ л н а или квадрати;
с у потреба на големи квадри. П о с л е римляните, усвоявайки на п ъ р в о време тая форма (на
пример в Помпей, Рим, П естум и др.), б ъ р зо са я заменили п осл ед овател но с полигоналната,
к р ъ г л а т а и п о д ков оо б р азн ата. З а щ о ? З а щ о т о стен оби тн ите машини, наследени след елин?
с т и ческ ата епоха от римляните, именно кам ено м етател н ите с едн о рамо (скорпиони и онагри
ка к т о и големите тарани почнали да п р о и з в е ж д а т т а к о в а сътресен ие, което не само откър:
вало квад р и от ъ г л и т е (вж. за това у Витрувий, I 10, 22, к ой то говори за тараните), но и ді
п р ед изви кват пукнатини в зид овете, съ с тав е н и не от големи правилни квадри, а от дебе:;
пластове речни к а м ъ н и без зд рава з и д а р ск а в р ъ зк а . П р о г р е с ъ т на п о л иор к ети ката у римл-
ните в ъ п р е к и м нението на някои учени2 д о в ел д о силни машини, пред кои то правоъгълник
кули не изтрайвали — о б стоятел ство , отбел я зан о с л ед Филон (само теоретически ) и от В*
трувий. Към кр а я на Р е п у б л и к ата и началото на И м п е р и я т а римляните въвели полигоналник
а с коро сл ед това и к р ъ г л и т е кули с нови зид арски к он стру к ции (клинови к вад р и и тухли н*
з д р а в варов разтвор). О щ е по-късно, през III в. била в ъ в е д е н а и п о д к о в о о б р а зн а т а форма -
к у л а т а при смесена зидария. Всички тия кули, м а к а р и с ъ с т а в е н и вече от по-малки кваДР’
или тухли, били по-здрави и и зд р ъ ж л и в и на п о -теж к и те у д ар и на големите каменни снаряд
и на таран ите п ор ад и клиновата ф орм а на тия кв а д р и или тухли, к оя то ф орм а способствува •
по-скоро за за зд р а в яв а н ет о на зи д арията, о т к о л к о т о за нейното разпадане. Все пак при 1,0
н а т а тъ ш н и я п рогрес главно в големината им, к а к т о и в п о д о б р е н и е т о на наклон а в траек1®
рията на т е ж к и т е кам еном етателн и машини (онагрите), а с ъ щ о и на таран и те (обр. 37,
и 39)8 и при тая ф орм а не могло повече да се избягва о б р азу в ан ето на големи пукнати®
при ф ронталн ите норм ално насочени (т. е. под прав ъ г ъ л на кб итата п ов ъ рх н о ст) удари, к° *
1 В. Д. Б л а в а т с к и й , Очерки военного дела в античних государствах Северного Причерноморья, Мос1Р

1954, стр. 5.
2 K r o m e y e r - V e i t h , Heerwesen und Krie^sfiihring der Griechen und Romer, Miinchen, 1928, стр. 243-
3 A. D e m m i n , Die Kriegswaffen, стр. 272, A m m i a n M a r c e l l i n , Извори за старата история, стр.
то лк ов а редки, за щ о т о могли д а б ъ д а т постигнати чрез обикновено ф ро нталн о (не

били
Нб н'г°в0 ИЛИ косо) Разположение на машините.
ръ в е ж д ан е то на смесен ата зи д а ри я в к р е п ос тн ото зидане ( III в.) у д ъ р ж а л о д о н я к ъ д е по-
ението в полза на о т б ран ата с к р ъ г л и и п од ковооб разни кули. Но с увеличаването на ка-
I те пластове спрямо тухлен ите о пасността от пукнатини при ф ронталн ите удари отново
37. Каменометна машина .онагер“. Реконструк 38. Каменометна машина „онагер“.

ция на модел по Истор. Альбом Москва Реконструкция на модел по A. Demmin
37. Steinwurfmaschine .O nager“. Rekonstruktion 38. Steinwurfmaschine „Onager“. Rekonstruk
eines Modells (aus IstoriSeskij albom) tion eines Modells (nach A. Demmin)
100 Fuss
39. Таран на Hegetor. Реконструкция на модел по Kromayer-Veith

39. Tarant von Hegetor. Rekonstruktion eines Modells (nach Kromayer-Veith)
e увеличава. К ъм к р а я на V в. и особен о през V I в., ко г а т о с в ъ в е ж д а н е т о на 5 реда тухли

в пояса каменните пластове достигн али д о 2 м височина, станало ясно, че е д остигн ат пре-
Делът на в ъ зм о ж н о т о к а к т о за пол езно то сцепление на д в ат а материала за избягване про
биванията от с о б с т в е н а т а теж е с т, т ъ й и ощ е повече за избягване пукнатините от уд ари те
машините. Н аистина северните народи д ъ л г о не познавали обсад ни те машини, но затова
"Ък ПеРсите и славяните ги възприели б ъ рзо, а и м еж д уо со би ците способствували за разви-
0 им и о б с а д н о т о д е л о в ъ р в я л о по своя п ъ т в зависимост от тия о б ст о я т е л с т в а .1
Полезният за о т б р а н а т а е ф е к т на рико ш ета е бил известен отдавна. Но д о като тоя ри-
%г Т 6 ^ ИЛ н е в ъ зм о ж е н ПРИ п р а в о ъ г ъ л н и т е кули, а т в ъ р д е р я д ъ к при полигоналните, к р ъ г-
Чове И ПОдково° б Р азните кули, то при т р и ъ г ъ л н и т е и пе т о ъ гъ л н и т е кули той бил най-обик-
' ^ ^ ° ^ я в ление, т ъ й ка т о разп о л аган ето на обсадни те машини п е р п ен ди ку л яр но на страните
и Ис. К и р п и ч н и к о в , Метательная, артиллерия и оборонительные сооружения древней Руси, Материали

едования по археологии СССР, № 77, Москва, 1958, стр. 9, 10, 11 и 32.
Крепостните кули c издаден остър ръб . . 141
оиъгьлника (или на п е т о ъ г ъ л н и к а ) и косо на посоката на к у р т и н а та било н ев ъзм ож но

на лесното об стр ел ване на тия машини в ъ в фланг от куртините. И така кули те с из-
ПоР: ръб се нал о ж и л и в момент, когато се изчерпили в ъ зм о ж н о с ти те на смесената зидария
даДеН увеличената ж и ва сила на каменните ядра с т е ж е с т д о 5 0 —70 кг (140 мини според
Bobcev)
и споменавани и от писателя Амиан М арцелин от края на IV в.1 и на грам адните тарани

‘‘" '" ч Като например т о я на Х егетор (обр. 39). Кули и куртини тряб вал о д а се с т р о ят сега
т у х л е н а зидария, к о я то като к о ж у х об хв ащ а л а старите зидарски конструкции със смесена
S.
von
°иДаРия' б о г а т о напад ателн ата т а кт и ка употреби ла срещ у острия ръб на к у л ат а тарана (гр еда
Б обчев
- жеЛязна обувка), о т б р а н а т а б ъ р зо парирала и това опасно за нея бойно с редств о чрез от-
(zusammengestellt
^аряие на една или д в е п о т е Рни> разполож ен и там, гд е т о кул ат а се с ъ е д и н я в а л а с куртината.

Рр63 тия потерни х рабри защ итници, в ъ о р ъ ж е н и само с щ ит и меч, внезапно нападали та-
С.
ранния екип и въ зп ол зув а н и от това, че о б ст р е л в а н е т о им от неприятеля било н е в ъ зм о ж н о

ръб. Съставил
-юради голямата б ли зост на нап адателн ия таранен екип в м ъ р т в о т о про странство в п о д н о

жието на к у л ата, б ъ р з о го ун и щ о ж а в ал и и ощ е по-бързо се прибирали в д р у га т а потерна,
п,ржейки постоянно меча в д я с н ат а ръка, а щ и т а в лявата, о б ъ р н а т постоянно към неприя
Vorsprung
теля. По тоя начин не се см енявала п о сок ата на д ви ж ен и е то и не се изл агал а на неприятеля

іясната ръка с меча (старо правило!)
VI в. с разпределение на кулите с издаден остър
Таблица 1
s p itz e n
Античните кули с и зд а д ен остър ръб, разпределени по време

m it
IV век V в ек V или V I век VI век V II в ек V III— IX век Н еопределени

T iirm e
ЗГ Рим 3. Крепост при

1. Сердика 20. Коринт 24. Анкара ?
Castra 10. При с. Извор
Praetoria
с. Чичил ? нач. на VII в. 11. Плиска ?
der
|Само според 2. Одессос 16. Цариград

4. Пловдив ? 22. Мидия 12. Мадара ?
Richmond) (Варна) (Йедикуле)?
V e r te i lu n g
5. Къзхисар ? 19. Арта ?

7. Несебър ? 23. Виза 30. Корикос ? ранновизант.
Търново
J a h rh u n d e rts .
8. Крепост при
6. Пауталия 25. Антиохия 21. Звечан ?
с. Кипилово ?
28. Дура Евро

през
13. Солун ? 9. Пещера ? 26. Русафа

пос 8 ?
6.
империя
14. Енос 32. Ардея ?

27. Едесса
des
• ранновизант.
33. с. Долна
w ah ren d
15. Атира
29. Амида
на Византийската
(Епископия) ф Кабда, Търго

вищко ?
Заградените с черно
примери са твърдо
R e ic h s
17. Салона
Датирани •
18. Драч
B y z a n tin is c h e n
40. Карта
Таблица I. Разпределение на кулите с издаден остър ръб по време. Съставил С. Бобчев

Tafel I. Chronologische Verteilung der Tiirme mit spitzem Vorsprung (zusammengestellt von S. Bobcev)
Триъгълната и п е т о ъ г ъ л н а т а ку л а се з а д ъ р ж а л и известно време (око л о един и поло-

des
Вина
века — от кр ая на V д о началото на VII в.) в ъв ф о рти ф и кац и о н н о то д е л о на Византия,
K arte
докато разпад ането на т р адиц ионн о то римско-византийско креп остн о д ел о в началото на

40.
Нам мУзея на Ескус (при с. Гиген) се намира едно каменно ядро с диаметър 42 см от грубо очукан варовик
д*Ни ° 6 8 югоизточния ъгьл на крепостния окоп. Това ядро тежи около 70 кг и отговаря на 140-те мини, да-
I "аИіи^ ПИсателя Фил0|<- Такива ядра има и в Пловдивския музей. Това показва голямата мощност на метателните
Ни през късното време на римското владичество на Балкана.
142 С. Н. Бобчев Крепостните кули с издаден остър ръб 143
ф еодал изм а ка т о р е з у л т а т от разп ад ан е т о на р о б о в л а д е л с к и я о б щ е с т в ен строй удребц und Italien an zu tre ffen sind, d ag e g e n im W e ste n (Gallien, am Rhein, am oberen D onau-
rien
с р е д с т в а та ка к т о на о тбраната, т ъ й и на нападението. Д о с т а т ъ ч н о е д а взем ем за при! | sy (Д Spannien un d B ritannien) ganzlich fehlen.
една средн овизантий ска, а особено една къ сн ов и зан ти й ска к р е п о с т с нейния д р еб ен , необіі liir^pei der n a h e re n F o rs c h u n g hat es sich erwiesen, dafi etw a die H alfte dieser Tiirme b estim m t
б о т е н кам енен материал, без д о б р а спойка или най-много с д ъ р в е н и с вр ъ зк и , и зк а ч е н а ^ dem 6- J a h rh u n d e rt stam m t, w ahrend die iibrigen e n tw e d e r u n da tie rt od er nicht mit ausrei-
непристъпни в ъ р х о в е — орлови гнезда, г д е т о т е ж к и кам еном етни м ашини или тарани aUb Her Sicherheit d a tie rt sind. Ihre D a tie ru n g ungefahr um das 6. J a h rh u n d e r t dtirfte aber nicht
м о гат да се инсталират, за да стане ясно за щ о к у л и т е с и зд а д е н о с т ъ р р ъ б отново Ch6fehlt sein. Diese F ra g e zu klaren, ist G e g e n s ta n d der v orliegenden Arbeit.
изчсз.
нали от кр еп остн ото строителство. ѴбГ S chon vor 15 J a h re n ist dem V erfasser bei der U n te rsu c h u n g der T opo graph ie von Serdika
die b e son dere F o rm d e r „dreieckigen T iirm e “, die auf d e r do rtig e n S ta d tm a u e r b eso n d e rs
Заклю чение (1944)
z a h lr e ic h
v orkom m en, so n st aber selten zu sein scheinen, aufgefallen. Spater, im Jahre 1952, hat
Явно е, че почти всички от при в еден и те примери за к у л и с чисто т р и ъ г ъ л н а или пет0 nach einem Vergleich dieser Tiirme mit de ra rtig e n Tiirmen aus Pautalia, V arna, Philippopel
ef, Salona und a n d e re n O rten, die V e rm u tu n g a u sgesprochen, dafi alle diese „ d re ie c k ig en “
ъ г ъ л н а ф орм а се д а т и р а т п о л о ж и тел н о от VI в., к а т о само няколко, к а т о наприм ер тезц Ankara
Кипилово, Солун, Н есебър , Чичил, биха могли евентуалн о да б ъ д а т д ати ра н и от края н, Tiirme aus dem 6. Ja h rh u n d e rt sta m m en d iirfte n ; u n d noch spater, 1955, n a c h d e m m ind esten s 30
V в. В ъв всеки случай такива кули, п о л о ж и т ел н о датир ан и от V в. няма, а групата М а д а р а eitere O rte m it d e ra rtig e n „ d r e ie c k ig e n “ od er ahnlich au sse h e n d en „ fu n fe c k ig e n “ Tiirmen un-
П лиска ос т ав а засега изолирана в очакване на нови данни за по-сигурно датиран е. tefsucht w orden w aren, h a t er sich entschlossen, sie auf G ru n d des ihnen ge m e in sa m e n „ausladenden
И зт ъ к н а т а т а от нас основна причина за с ъ с р е д о т о ч ав а н е то на ти я кули през една и съцц snitzen V o rs p ru n g s“ u n d des dam it v e rb u n d e n e n Abpralls (Rikoschetts) der S teing escho sse un te r
епоха е с ъ щ е с т в е н и я т р е зу л та т от наш ето изследване. Тия к у л и са се налож или с развитиеті den Namen „Tiirme mit spitzem V o r s p r u n g “ zusam m enzufassen, und die B e h a u p tu n g aufgestellt,
на н а п ад а т ел н о то о р ъ ж и е — м е та т е л н и т е машини и о собен о тараните — и са изчезнали с dafi sie ausnahmslos aus dem 6., hoc h ste n s E n d e des 5. Ja h rh u n d e rts stam m en, und so eine These
изчезването на тия машини с ъ щ о тъ й, к а к то в новата история на света средновековните f o r m u l i e r t .
кръ гл и кули изчезнаха при появата на барута и б я х а зам естен и от р ед у т и т е и реданитс Der Winkel, den die beiden Aufienflachen der Tiirme (o der M auervorspriinge) einschliefien,
(бастионите) с остри ъ г л и на В о б а н ; с ъ щ о т ъ й к а к т о изчезнаха пред н аш и те очи и прел iSt ein spitzer, re c h te r o der h oc h ste n s ein W inkel von 108°. L e tz te rer ist der W inkel eines re-
новите модерни о р ъ ж и я безкрайните и станали безполезни вериги от бетонни укреплени: elmafiigen Fiinfecks. Alle diese W inkel sind im stande, die M auern g egen die Steingesch osse der
( „ З и г ф р и д “, „ М а ж и н о “ и др.). Wurfmaschinen d u rc h die A bprallw irkun g (R ikoschett) zu schiitzen bzw. d e r normal an die
П роф . С акур (К ар л сру е) е за к л ю ч а ва л в 1925 г. т а к а : „Не е случайно, че изследването stadtmauer h e ra n g e fu h rte n Stofimaschine (W idder, T arant) einen ahnlichen W id e rs ta n d en tgegenzu-
на античната стро ител н а техника ни насочва пр е и м у щ е с т ве н о к ъ м о б л ас т т а на полиоркетк- setzen. Alle a n d e re n p olyg on alen Tiirme mit m ehr als fiinf Seiten, de re n W in kel grofier als 108°
к а т а и че д в ам а т а главни нейни пред стави тел и и тео р ет и ц и — В итрувий и Аполодор от sind, gehoren nicht zum G e g e n sta n d der vo rlieg e n d e n B e trachtung, weil bei ihnen eine Abprall-
Д а м а с к — са п р и н а д л е ж ал и на армията. Ние щ е т р я б в а д а окач еств и м р им ск ата армия wirkung nicht z u sta n d e kommt.
к а т о яд р о на гол ям а т а о б щ а организация, к а т о главен носител на т ехник ата. Развитието нз Der V erfasser u n te rz ie b t alte ihm b e k a n n te n S ta d tm au e rtiirm e mit s pitzem V o rsp ru n g (in
obigem Sinne), die in einem V erzeichnis naher a ufgefuhrt sind, einer kritischen B esprechung und
р и м с к ат а т е х н и к а к а т о непосредствен р е зу л т а т от разв и ти ето на организираното управление
jelangt zu dem Ergebnis, dafi sie ausnahm slos aus dem 6., hochstens E n d e d e s 5. Ja h rh u n d e rts
на о б щ е с т в о т о и д ъ р ж а в а т а беш е съ щ ев р ем е н н о едн о изл ъ ч ва н е (еманация) на римската
д ъ р ж а в н а идея . . . Рим ската техника загина, к о г а т о рим ската армия и органично свърза stammen.
ната с нея д ъ р ж а в а паднаха под уд ар и те на варвар ите . . , K1 Bisher sind dem V erfasser folgende Tiirme mit spitzem V o rsp ru n g b e k a n n t g e w o r d e n : auf
Ние бихме изменили и д о п ъ л н и л и днес тия мисли т а к а : рим ската техника и армия загинаха der Balkanhalbinsel — in Serd ik a (7), O dessos (Varna, 4), in der friihbyzantinischen F e s tu n g
заедн о с рим ското р о б ов лад ел ск о общ ество. beim Dorf Cicil (bei Vidin, 1), iti Philippopel (2), Pautalia (2), N esebar (2), in d e r friihbyzantini-
} schen F e stu n g beim D o rf Kipilovo im B alkangebirge, ostlich von Elena (1), in P e s te ra (1), in der
byzantinischen F e s tu n g beim Dorf D olna K obda (N ordbulgarien, 2), Saloniki (mehrere), Enos
'Anzahl u nbekannt), A ty ra (bei Bujiik Tschekm edje, in u n b e k a n n te r Zahl), in B yzanz (Jedikule, 1),
Salona (etwa 40), D u ra z z o (5), A rta (m e h re re ); in Kleinasien und Syrien — in A nkara (mehrere),
m Antiocheia (1), S e rgiop olis (Rusafa, 3), E dessa (1), Amida (3), K ory k o s (3) und in Dura-
DIE S T A D T M A U E R T O R M E MIT S P IT Z E M V O R S P R U N G UND IHRE B E D E U T U N G Europos (1), jed o c h mit stum pfem W inkel von 120°, wahrscheinlich eine einzige Ausnahme aus
F U R DIE B E F E S T IG U N G D E R A N TIK EN STA D TE hellenistischer Z e i t ; in Italien — in Rom (4) und A rdea (bei Rom, 1).
Anband v on N achrich ten der alten Schriftsteller Philo v on Byzanz, Vitruvius, Vegetius, Pro-
S. N . B O B C E V koPius und A no ny m u s aus Byzanz bew eist der V erfasser (u nter M itw irk un g von V. Velkov),
obwohl die Vorziige d e r sp itz k a n tig e n T u rm form schon in der hellenistischen Zeit theoretisch
(Zusammenfassung) *f«annt worden w aren, die romischen A u to re n aus dem e rste n bis fiinften Ja h rh u n d e rt derartige
Urme nicht k a n n te n und auch nicht erw ahnen. E rst die A utoren des 6. J a h rh u n d e rts sprechen
Bei der E rfo rsc h u n g antiker B audenkm aler in Bulgarien ist zahlreiches M aterial gesammel!
besonderem N a c h d ru c k v on der B e d e u tu n g solcher Tiirme, in der festen Absicht, sie in die
w orden, das zu w eiteren Schliissen gefiihrt hat, so z. B. die M a ue rn mit der so g e n a n n te n Kon'
raxis einzuftihren. Sie berichten auch von ihrer tatsachlichen Einftihrung in die Praxis.
stru k tio n opus m ixtum (Ziegeldurchschufi). Ahnlich ist es mit den so g e n a n n te n Stadtmauertiirn^
mit spitzem V orsp ru n g , die in besond ers grofier Anzahl auf dem Balkan und z. T. in K le in a s ieI"
1 W. Sackur, Vitruv und die Polirketiker, Berlin, 1925, стр. 191.

144 С. Н. Бобчев Крепостните кули c издаден остър ръб . . . ] 45
* in den sp a te r e n Ja h rh u n d e rte n nicht a n z u tre ffen ist, weil eben die Zeiterfo rdernisse und die
a110*1 (T aktik u nd K ampfmittel) and ere waren.
Die M einun gen der m odernen A u to re n iiber die B e d e u tu n g u n d E rk la r u n g der s p i t z k a n t j J % i e G r i e c h e n sowie die Rom er haben zu e rst allgemein die rech teck ig e F o rm der Tiirme
T u rm fo rm sind g e te ilt und zum Teil w idersprechend. So sagt z. B. R. Schultze (1 909 ): „Es oW
ndt- S p a te r fiihrten die R om er poiygonale (sechs- und m ehreckige), runde und hufei-
daran erinnert, dafi die E rric h tu n g der T urm e auf r u n d e m od er re c hte c kigem o d e r еіпещ ^
^ „ r f liig e Tiirme ein. Am E n d e der E n tw ic k lu n g haben die B yzantiner (Justinian) die Tiirme
vorderera H albkreis und hinterem R ech teck z u sam rn eng esetzten Grundrifi bei den antiken Bei sen spitzem V o r s p r u n g “ (hauptsachlich auf ebenem G e l a n d e !) v erw end et, weil die Kriegsmaschi-
stigungen nach Zeit und O rt w echselt und zuweilen an der gleichen R ingm auer in verschiedenar
1 grofier unc^ s ta rk e r w u rd en (nach Ammian Marcellin und a n deren A u to ren ) u nd die Kon-
tiger Ausfiihrung vorko m m t. Diese F o r m a n d e r u n g bildet also kein ausschliefiliches Kennzeiche ^''ktionen der ru n d e n Tiirme, die aus kleinen S teinen (Ziegeldurchschufi) b estanden, nicht mehr
einer bestim m ten Zeitepoche. Sie ist z. T. als eine technische Mafinahme anzusehen, die von с ц
5 Angriff s ta n d h a lte n kon nten. E rst der spitze V o rs p ru n g (mit W inkel bis 100°) k on nte auch
zur V e rfiigung ste h e n d e n Baumaterial abh ang ig ist, b e so n d e rs insofern die V erw en d u n g Vo
sen starken M asch in en w iderstehen, da die A bp rallw irkung hinzukam.
Q u a d e rn re c h te c k ig er F o rm die H erste llu n g von B au w erken der gleichen G rundrifibildung Se|]r
Mit dem V erschw in den d er grofien K am pfm aschinen u nd dem Bau kleinerer m ittelalterlicher
e r le ic h te rt“.
pestungen auf steilen H o hen w urden auch die Tiirme mit spitzem V o rsp ru n g verabschiedet.
D a g e g e n J. D urm (1905): „Form und C o n stru k tio n der S ta d tm a u e rn w echselten mit der Zeit
y m das E n d e des M ittelalters, nachdem die Pulve rw affe n eingefiihrt und w irksam g e w o rd e n
je nach dem S ta n d e der K riegsw issenschaft und der im B e lag erun gsw esen g e m achten Erfah-
rtren, kamen die V e rte id ig u n g sw e rk e mit spitzen V orsp ru ng en auf, die ab er g a n z anders g e a r te t
rungen . . . Mit einem S y ste m von nahe aneinander geriickten viereckigen Verteidigungsttirmen sjnd; dies w aren vornehm lich die Bastionen und die n och spateren flachen B astionen.
die im u n te re n Geschofi nach aufien mit einem sta rk e n A n z u g g e m a u e rt waren, bew eh rt, schlofi
in Rom u n te r Aurelian und P ro b u s die letzte Phase rom ischer S ta d tb e fe s tig u n g d urc h Mauern ab/
Die g e n a n n te n A utoren h a tte n ab e r nicht das g a n z e M aterial bis zum 6. Jahrhu nd ert zur \
V erfiigung u nd k o n n te n daher die E n tw ic k lu n g nicht bis zum Ende verfolgen. D abei ubersieht '
Schultze, dafi w enn auch in ein und derselben S ta d tm a u e r verschieden geform te Tiirme vorkom-
men, diese doch so a n g e o rd n e t sind, dafi sie nicht dem M aterial, so n d e rn dem Z w e c k entsprachen.
Durm, dagegen, hat die B ed e u tu n g der ,,im B elag eru ng sw esen gem achten E r f a h r u n g e n “ oder die
progressive E n tw ic k lu n g der K riegsm ittel, Angriffswaffen und V erteidigu ngsw erke richtig ein-
gesch atzt.
J e rp ha n io n (1928) hat als erster die R ik o sc h e tt-W irk u n g der Turm e mit spitzem Vorsprung
in A nkara erkannt, halt aber deren A n w e n d u n g hier „vielleicht als die e in z ig e “, im Sinne des
alten K riegsschriftstellers Philon (2. Jh. v. u. Z.), u n d k ann de sw e g en nicht die E ntw icklun g ver
folgen. D abei halt er den A nonym en B yzantiner (6. Jh.) als blofien N achahm er (A b sc h re ib e r!) von
Philon und ubersieht, dafi der Turm mit spitzem V o rsp ru n g g a r nicht so selten vorkom m t und
erst im 6. J a h r h u n d e r t eingefiihrt w orden ist. Aber Je rp ha n io n e rk la rt du rchaus richtig, warum
die spitz e n V orspriinge der Tiirme eine so grofie Rolle in der Abwehr der Kriegsmaschinen
gespielt haben. ■
1. A. Richm ond (1927) beschaftigt sich in seiner A b h a n d lu n g „Relation on the Praetoria'
Camp to Aurelian’s W all at R o m e “ mit diesen Tiirmen, halt sie aber als S tre b estiitz en fur dit
mit der Zeit sehr hoch gefiihrten re c h te c k ig en Turme, u n d datiert sie in die Zeit K o n s t a n t i n s de-
Grofien. Der K o nstru k tio n „opus m ix tu m “ aus der sp ate ren Zeit bring t er w enig B eachtung en:-
gegen und b eschreibt sie nicht geniigend.
E. D y gg w e (1928), in R echerches a Salone, e rk e n n t richtig den k o n s tr u k tiv e n Z u s a m m e r
h a ng der an die Tiirme in Salona und Castra P ra e to ria in Rom n achtraglich a n g e b a u te n Spit*'
a n sa tz e und hebt d e re n B e d eu tu n g als Behelf der beschleunigten M o d e rn is ie ru n g der S tad tv er-
te id ig u n g im Ja h re 536 hervor.
Prof. J o r d a n Ivanov legt in seiner F o rs c h u n g u b e r die M auern von Pautalia besondetf*
W ert auf die A b w e h rw irk u n g der d o rt v o rk o m m e n d e n Tiirme mit spitzem V o rsprun g. E r datier-
sie ebenfalls in die Justinianische Zeit.
Z ule tz t sieht W. D. B law atsky (1954) in den G ru n d s a tz e n der Lehre M arx — L e n i n s auch e|n'
E rk la r u n g fiir die E n tw ic k lu n g des M ilitarw esens. Die A bh an gigk eit der Bew affnung (und <jes
K rie g s b a u w e s e n s !) von der O k on om ik des histo risch en M o m e n ts ist in ho ch stem G ra d e auch
ihre F o rm e n bestim m end. Dies bew eisen auch die archaologischen Funde.
Zum Schlufi v ersu ch t der Verfasser die Form der S ta d tm a u e rttirm e mit s pitzem V orspf11"-
aus der v e ra n d e rte n T ak tik des Angriffs und der V erteidigu ng der befestigten S ta d te ito u
Ja h r h u n d e r t a bzuleiten und zu erklaren. E r beh a u p te t, dafi diese F o rm wie in den f r i i h e r e n
Из». „
А рхеолог, и -т, т. XXIV
ИСТОРИЧЕСКИ И ЗВ О РИ ЗА КРЕПОСТНИТЕ КУЛИ
С ИЗДАДЕН Р Ъ Б
В ел и зар Велков
1 , ф и л о н о т В и з а н т и о н (Philo) е а в т о р 1 на едно голямо съчинение (Мецаячщ ovvzagis).

Хо е със т ав е н о не по-рано о т 200 г. и не по-късно от 100 г. пр. н. е. и се с ъсто и от девет
отделни глави. И зц я л о е запазена глава IV.2 О т по-особен интерес за военното стро ител ство
са седма и осма глава, к ъ д е т о се за с я г ат въпроси за ст р о еж а на крепости, укрепителни с ъ о
ръжения и пр. Те са запазени в о т къ с и .3
Филон4 е един от предвестниците на фортификационните теории, за щ о т о той пр ъв из
тъква значението на в ъ н ш н а т а форма на креп остн ите кули за о тбр аната на градовете. Н его
вите теоретически в ъ з г л е д и обаче не се възпр и ем ат в практиката. В главата, посветена на
фортификациите наприм ер той п и ш е : „ Т расето на една креп остн а стена с очертание, подобно
на „зъби на т р и о н “ (лдю ѵю щ тгцолоиа), казват, че е изнамерено от П о л и е й д о с .“6 С поменатият
факт сочи, че и д е я т а за този начин на и зг р а ж д а н е на крепостните стени с оглед да се по
добрят отб р а н и те л н и те им качества е била жива ощ е в ранноелинистическата епоха.
Филон, а с ъ щ о и В итрувий п р е п о р ъ ч в а т т р а с е т о на креп остн ата стена д а не б ъ д е с д ълги
прави отсечки на п р а во ъ гъ л н и фигури, нито с големи издавания на ъ гл и т е , а да има редица
извивки (зиг-заг), т а к а че неприятелят д а б ъ д е наблю даван от много м е с та едновременно.6
Принципът на ф лан кир ан ето е именно този, кой то според посочените автори о пределя и из
даването на к у л и те и куртините. С пом енатите писатели са съгласн и с ъ щ о , че кулите по ф ор
мата си тряб ва да б ъ д а т кр ъ гл и или поне м н огоъ гъл н и . С поред Филон ш есто ъгъл н и те, пето
ъгълните и ч ет и р и ъ г ъ л н и т е к у л и т р яб в а т а ка д а са разполож ени, че да насочват к ъ м про
тивника само един изд ад е н ъ г ъ л и д а се под креп ят странично. С ъ с сво ята извита или поли-
гонална ф орм а к у л и т е „не се с т р ах у в ат от у д ар и те на тараните и от к а м ъ н и т е на метателните
машини“ (Филон). Т яхното перп ен ди кулярно попадение в ър ху стените прои звеж д ал о голям
ефект, но Ф илон о б р ъ щ а специално внимание на ф акта, че ка т о пад ат в ъ р х у наклонените
страни на един ъ г ъ л , у д ар и те р икош и рат и г у б я т всякаква сила. При гл ав ната врата трябвало
Да се ст р о ят ш е с т о ъ г ъ л н и (т. е. п е т о ъ г ъ л н и ) кули, за д а могат по-добре да се защ ищ ав ат
изходните м еста на г р а д а и да б ъ д а т предпазвани от странични уд ари .7
1 Подробности относно старите автори, разглеждащи въпроса за обсадното изкуство и укрепителните съоръ
жения, вж. у F r. I a m m e r t , Poliorketiker, RE, XXI, Stuttgart, 1952, col. 1381— 1390 c подробни изворни и биб-
■
1иографски посочвания. Срв. още W. O t t o , Handbuch der Archaologie, Bd. I, Miinchen, 1939, стр. 250—266.
2 Издадеда y Philonis mechanicae syntaxis, 1, IV et V, rec. R. Schoene, Berlin, 1893.
3 Срв. изданието на H. D i e l s und E. S c h r a m m , Excerpte aus Philons Mechanick, Bd. VII und VIII, Abh.
Akad. d. Wiss. zu Berlin, Jahrg. 1919, phil.-hist. Kl., Nr. 12 (griechisch und deutsch).
4 За Филон вж. K. O r y n s k y und a. P h i l o , RE XX/1, Stuttgart, 1941, col. 53—54, Nr. 48.
5 Този Полиейдос, тесалиец по произход, бил изтъкнат механик и конструктор на обсадни машини. Работил
ПРИ Филип II Македонски. Срв. К. Z i e g l e r , Polyidos, RE, XXI, Stuttgart, 1952, col. 1658—-1659, Nr. 6.
6 Срв. бележките по този въпрос на О. T a f r a l i , Topographie de Thessalonique, Paris, 1912, стр. 52 и сл.
7 Р h i 1 о, I, 1, I, 6, (ed. Diels—Schramm), стр. 17— 18; T a f r a l i , цит. съч., стр. 57.
Филон п р е п оръ чва ку л и те да се и зд а в а т нап ред така, че да насочват к ъ м н еп риятел
само един ъ г ъ л и за тази цел пред к в а д р а тн и т е кули т ряб в ал о д а се п р и стро яват д р у г и Л
т р и ъ г ъ л н и , опрени на първите, масивни и в ъв ф орм а на равностранни т р и ъ гъ л н и ц и .1
Т ова о б с т о я т е л с т в о е ва ж н о за нас, за д а установим големият теоретичен на п ред ъ к , койт0
бил а д о ст и г н а л а о т б р ан и те л н ат а техника в елини сти ческата епоха. Тия верни наблюдения ц
п р е п о р ъ к и обаче се и зо ставят през с л е д в а щ и т е сто л е т и я и не се използуват практически. Нце
ги откривам е ед в а в ранн овизантий ската епоха, к о г а т о т е б и в а т о т н о в о п о д е т и и
п р е п о р ъ ч а н и о т с ъ в р е м е н н и т е с п е ц и а л и с т и , к а к т о щ е в и д и м п р и Ан о .
нимния Византиец.
2. В и т р у в и й (V itruvius Pollio), а р х и т е к т и п и сател о т в р е м е то на император Август, ни
е остави л своя т р у д De architectura, с ъ с т а в е н м е ж д у 25 и 23 г. пр. н. е., е д и н с т ве н о т о рищ.
с к о съчинение в о б л а с т т а на а р х и т е к т у р а та , д о с т и г н а л о до наши дни. В итрувий сам е бил
специалист и е взем ал участие в някои строителни м ероприятия в Рим.2 В то ва съчинение
той се спира и на вън ш н и я вид на к у л и т е и о т б е л я зв а : „И т а к а кулите тряб ва д а се правят
или кръгли, или м но го ъ гъ л н и , за щ о т о м аш ините р а зр у ш а в а т по-б ързо к в а д р а тн и т е кули, тъй
ка т о удряйки по тях, таран ите чупят ъ г л и т е . При кривините (на к р ъ гл и те кули) обаче те не
м ога т д а се и зп о л зу ва т и д а (ги) п о в р е ж д а т , понеж е б л ъ с к а т кл и новете (клинообразните ка
менни блокове) к ъ м ц е н т ъ р а на (к у л и т е ).“3 Витрувий с ъ в ъ р ш е н о ясно преп оръчва кръглите
и м н о г о ъ г ъ л н и т е (полигоналните) к ул и като по-еф икасни за о тбр ана с р е щ у нападателните
машини. С л е дов а те л н о т е к с т ъ т о т р а зя в а едн а епоха, к о г а т о ч ет и р и ъ г ъ л н и т е (квадратните)
кули се. за м е с т в а т постепенно от к р ъ г л и и м н о г о ъ г ъ л н и кули. З а т р и ъ г ъ л н и или петоъгълни
кул и обаче не става дума. Т яхната у п о т р е б а не се е б и л а о щ е налож ила.
3. В е г е ц и й (Flavius V egetius Renatus), к ъ сн о ри м с ки военен писател, за чийто живот
знаем т в ъ р д е малко. О т него е запазено само едно съчинение (E pito m e rei militaris, т. е.
„К ратко и зл о ж ен и е на военното д е л о “). Точните години на с ъ зд а в а н е т о на този т р у д не са
ни известни. Той е написан в п ер и о да 3 8 3 — 450 г., най-вероятно в неговата втора половина,
т ъ й к а т о се предполага, че е посветен на им ператор Валентиниан III (4 23 — 454 г.). Книгата на
Вегеций р а з г л е ж д а предим но в о енн о так ти чески проблеми, в оенн ата организация и пр. Във
в р ъ з к а обаче с р а зг л е ж д а н е т о на въпроси, свързани с о б с а д а т а на г р а д о в е т е и предохранител
ните сре д с т в а , кои то т ряб в а д а се взем ат, Вегеций зас я га и в ъ п р о с а за фортификацията. Ве
геций не е военен специалист. Той изп олзува по-стари писатели, м е ж д у к ои то е и Филон.1
Вегеций, к а т о р а з г л е ж д а г р а д о в е т е и к а с т е л и т е с о г л е д на тяхн ата безопасност, подчер
тава, че те или т р я б в а д а се п о ст р о я в а т на естествено укр е п е н и места, или пък, а к о липсва
т а к ав а при родн а в ъ зм о ж н о с т , да се в зем ат м ерки те д а б ъ д а т д о б р е укрепени с ъ с здрави
к реп остн и стени.5 П о този п о в о д Вегеций по д чертава и изк азан о то преди него мнение (тук ве
роятн о той е имал п р е д вид Филон), че стените не трябва д а се с т р о ят прави, а ъ г л е с т и (на
зъбени), за да не б ъ д е л и излож ени на у д ар и те на тараните. При това на все ки ъ г ъ л на така
направените стени тряб вало д а се п о с т р о я т кули, т а к а че н ас т ъ п в а щ и т е к ъ м г р а д а д а бъдат
об ст р ел в ан и не само по ф ронта, но и по крилата, а д ор и и в г ъ р б а .8 3^ Вегеций обаче не
став а д у м а за т р и ъ г ъ л н и кули.
1 P h i l o , I, 61, ed. Diels—Schramm, стр. 32 и обр. 15.

2 За Витрувий вж. М. S c h a n z — С. H o s i u s , Ueschichte der romischen Literatur, II4, Miinchen, 1935»
стр. 386 и сл.
3 V i t r., De architectura, I, 5, 5 (ed. F. Krohn): Turres itaque rotundae aut poligonoe sunt faciendae ; quadra-
tas enim machinae celerius dissipant, quod angulos arietes tundendo frangunt; in rotundationibus autem uti cuneos
ad centrum adigendo laedere non possunt. Срв. към това място J e r p h a n i o n , Melanges, стр. 160.
4 За Вегеций вж. М. S c h a n z , Geschichte der romischen Litteratur, IV, 1, Miinchen, 1904, стр. i 75—1781
5 V e g e t . , Epit. rei militaris, IV, 1 (ed. Lang).
K V e g e t . , Epit. rei militaris, IV, 2: Ambitum muri directum veteres ducere noluerunt, ne ad ictus arietum esse
expositus, sed sinuosis anfractibus, iactis fundamentis, clausere urbes, crebrioresque turres in ipsis angulis re d d id e ru n
propterea, quia, si quis ad murum tali ordinatione constructum vel scalas vel machines voluerit admovere, non solu ;
a fronte sed etiam a lateribus et prope a tergo velut in sinu circumclusus obprimitur.
Исторически извори за крепостните кулй с издаден ръб 149
4 . П р о к о п и й (Procop iu s Caesariensis) е н а й -и зт ъ кн а т и я т византийски историк от VI в.1

между него ви те т р у д о в е особено ни интересува прочутото му съчинение „За постройките*
irf .nl хгшцахюѵ). К акто е известно, този т р у д по с ъ щ е с т в о пр ед ста в я едно описание на строе-
,гр на Ю стиниан от всички области на империята. Н езависим о от силно панегиричния тон
. -
тлва съчинение т о е много в аж ен източник ка к т о за топонимията на тия области, т а к а и
на „ „
а сТро ително-укрепителната д ей н о ст по с ъ о т в е т н и т е места. П рокоп ии не е военен специа-
ист но стрем ей ки се вярно д а отрази х а р а к т е р а на строител н ата дейност, ни е остави л ин
тересни описания на н о в о въ в е д е н и я т а през Ю стиниановата епоха,2 някои от които могат пряко
а се с в ъ р ж а т с поставената от нас тема.
Като описва стр о еж и т е в околн остите на Константинопол, Прокопий о т б е л я з в а :3 „ Зад
дтирас4 има м ясто, ко е т о там ош н и те ж и тел и наричат Е пи ско пи я.“5 Като разбрал, че това мя
сто е излож ено на н а п ад ени ята на неприятелите, гл'авно за щ о т о било лиш ено от всякакво
у к р е п л е н и е , п ъ к и м е стата около него били и зо б щ о незащ итени, им п ерато р Ю стиниан по
строил там един кастел, чиито кули направил не по обикновения начин, а по с л е д н и я : от
околовръстната с тен а се издава нап ред една постройка, коя то в началото си е т в ъ р д е тясна,
а в края много ш ир ока и там именно се и зд игат отдел ни кули. По този начин неприятелите
не могат д а се д о б л и ж а т д о стената, т ъ й ка т о щ ом се нам ерят в с р е д а т а м е ж д у кулите,
попадат в о б с т р е л а на р а зп о л о ж ен и т е на височината и м с т р аж и и биват лесно избивани.
И портите не за е м а т о б и кн о ве н о т о си м ясто м е ж д у кули те, но ст оят отстрана на изд аден ата
тясна част, та не се заб е л я зв а т от неприятелите, но остават скрити о т зад . В това отнош ение
императорът е бил под пом о гнат от Т еодор, кой то бил по д л ъ ж н о с т силенциар и бил и зв ъ н
редно умен. Т а к а било направено това у к р еп л е н и е.“6
Описанието на сам ата п остр ой к а и на кул и те по нея не е д о с т а т ъ ч н о ясно, к о е т о трябва
да намери о б ясн ен и ето си в познанията на Прокопий. П реди всичко не е д о ст а т ъ ч н о ясно
кое е началото на п о стройката и кое е краят. Ние обаче смятаме, че в случая най-вероятно
се касае за и зд и га н е т о на една т р и ъ г ъ л н а (или по-вер оятно п е т о ъ г ъ л н а кула), к о е т о е по
сочено като н о в о в ъ в е д е н и е при Ю стиниан, З а д р у ги н о во въвед ения през тази епоха в строи
телната техника той с ъ о б щ а в а и на д ру ги места.7
Така, о т р а зяв а й ки вярно ф а к т и ч е с к а та страна на м еро пр иятията на Юстиниан, Прокопий,
без сам да е военен специалист, д а в а полезни указания за н оваторски я х а р а к т ер на Ю с т и
ниановата ст р ои т ел н а дейност.
5. А н о н и м н и я т В и з а н т и е ц (A no nym us Byzantinus) е военен писател, за личността
на когото се знае съвсем малко.8 Всички данни изт ъ к ва т, че е ж и вял по врем ето на император
Юстиниан (5 2 7 — 565), и то в края на неговото управление.9
1 За Прокопий вж. В. R u b i n , Prokopios von Kaisareia, RE, XXIII, 1954.

г Вж. C o h a u s e n , Die Befestigungsweisen der Vorzeit und des Mittelalters, Wiesbaden, 1898, стр. 129.
3 Pr o c . , de aedif., IV, 8, 19—24 (ed. Haury, 136, 10—22):
1 . . . <pQOvQiov evxa vd a sdei/iaro' ov f)y robs лѵдуоѵд лелоіцтаі ovjr f)Jieg elcb&n, dAAn zoom;! гоішбе. л о о г у ц rig
'* loti педфбХоѵ olxobojila, axsvwxairj itiv x a t ’agyag ovoa, xeXsvxdioa tie f ; evgog fiiya.' icp' ov df) exaaxog еі-еідуаотаі лѵд-
xavrt] xe xoTg поіе/ліоіе ay уюта ттг/ тov xsiyovg levai dtA.rjya.vd ёотіѵ, ёяеі тшѵ лѵдушѵ хата аёооѵ yivofievoi ev dtiffi-
Л>А<» хата ходѵірг/ѵ лдод тв>ѵ ёхеіѵг] срдоѵдюѵ дааха раХХоцеѵоі diaqtvejgovxai. то? та лѵХа; ivra vd a ov хаха та iretftw-
*~v<< Z^JV nigycov nexat-v Шеѵхо, alX ’ё х л іа у іа ; хата то sr oxerro лдоѵхnr *ой ткіуоѵд, nv% ogio/jevag rot? jroAsfilois, «АЯ’
"л,пі'>гѵ dialav&avovoag. . .
i;Дн. Буюкчекмедже.
■ ■ Е ліохопе.іа от о і м х о я і ф — наблюдавам, разглеждам. Следователно мястото е било вероятно издигнато, ог-
■Дето добре се наблюдавало и което само е било добре наблюдавано.
■ lПреводът е даден според Извори за старата история и география на Тракия иМакедония, 2 изд., София,
9. стр. 442—443 (прев. Д. Дечев).
7 Срв. например De aedif., IV, 9, 9 и сл., 10, 10 и сл .; De bello Gothico, V, 15.
В Използуваме този автор по изданието на K 6 c h l y — W. R i i s t o w , GriechischeKriegsschrifsteller (griech.
g deutsch) mit erkl. Anmerkungen. II Teil, II Abt. Der Byzantiner Anonymus Kriegswissenschaft, Leipzig, 1855.
KL ' За автора вж. указанията в предговора към поел. изд., стр. 37—40; вж. и F r. L a m m e r t , ftE, XXI/2, col.
1 s' y. Poliorketiker.
150 В. Велков
Т р у д ъ т на Анонимния Византиец е известен под заг л а в и е то П оіт хщ я пдаигтбѵ /иедод ^

леді охеащуіхгі?, т. е. „За н ау к ата за войната ка т о част о т н а у к а та за д ъ р ж а в а т а “. В него Се
р а з г л е ж д а т въпр оси за т а кт и ка т а , в ъ о р ъ ж е н и е т о , д в и ж е н и е то на войските, ф алангата, разу3
н аването и пр. И зо б щ о наш ият автор се занимава с въ п р о с и , свър зани с правилната органц
зация на военните действия. З а нас са особено важ н и гл. IX — XIII. Т ук а в т о р ъ т разгле^дд
г радо устр ойств ени про б л ем и: за ка с т е л и т е (к ъ д е и к а к д а се построяват), за строеж а на
един гр а д ( к ъ д е да се построи, ка к да се построи, к а к да се с ъ о р ъ ж и за отбрана).1 Хук
именно се намират и важ ни указания по поставената от нас тема, по-точно относно триъгъд.
ната и п е т о ъ г ъ л н а т а кула.
Анонимният Византиец далеч не е сляп п о д р а ж а т е л на Филон и на др уги негови пред.
шественици, к а к т о понякога се посочва от някои модерни изследвачи, като Ж ерф анион на-
пример. Н апротив, неговото изл о ж ение се отличава с ъ с с а м ос то я те лн ос т в разсъжденията
с ъ с с в е ж е с т на примерите, с верни и точни наблюдения, с д о б р о познаване на техническите
въпроси, с н о в ов ъ в ед ен и я та, които п ред л ага. Т ака той изрично пише, че освен схващанията
на своите п р ед ш ествениц и предлага и нещ о свое по д а д е н въпрос на военната наука или
с т р о и т ел с т в о то .2
Н е щ о повече. О б ъ р н а т о е внимание вече3 и на едн о о б сто я тел с тв о, много ва ж н о за исто
рията на наш ите земи през VI в. Сам а в т о р ъ т, описвайки преминаването на реките, се спира
особено на прем инаването на по-големите реки к а т о И с т ъ р ,4 ка т о подчертава, че той от л и
ч е н о п и т познава някои преминавания на реки.® О т излож ените ф ак т и пър в и те му изда
тели с право са заклю чили, че под името на а вто ра се крие н я к ак ъ в военен специалист,
к ой то сам е у ч аству в ал именно като т а к ъ в в един или повече походи д о Д у н а в а, които са
така чести по в р ем ето на Юстиниан. Ние бихме д оп ъл н и л и , че в т а к ъ в случай Анонимният
Византиец се п р е в р ъ щ а и в ъ в важ ен и звор за и зс л е д в а н е т о на практи ческото осъществяване
на Ю сти н и ан ов ото с т р о и т ел с т во в източнобалкански те земи.
П реди всичко н а ш и я т а вт ор о б р ъ щ а внимание на е ф и к а сн о с т т а на о б сад н и те машини и
п реп оръчва някои мерки, за д а се намали силата на х в ъ р л е н и т е камъни. Т а к а той препоръчва
д а се изплете м р е ж а от в ъ ж е т а с д еб ел и н а не повече от един д ак ти л (п р ъ с т = 0,0193 м). Тази
м реж а да се спусне от височината на ст ен ата на две л акти дълб о ч ина и д а се мести към за
с т р аш е н и те места. Т а к а именно щ я л а д а се намали сил ата на у д ар а .6
К о гато р а з г л е ж д а в ъпроса, к а к т р яб в а д а се стро и един град, Анонимният Византиец
особено подчертава мисълта, че зд р ав и н ата и о т б р а н и те л н ат а способност на крепостните
стени зависи преди всичко от ф орм ата на кул и те. При тов а той преп ор ъчва на п ъ р в о място
п е т о ъ г ъ л н и т е кули, к а т о ги нарича неправилно ш е с т о ъ г ъ л н и . Т ака Анонимният Византиец
пише, че к у л и те т р яб в а д а се правят с един ъ г ъ л , о б ъ р н а т к ъ м тия, кои то о б саж дат, при
т о ва да б ъ д а т ш ес т о ъ г ъ л н и , и то с равни страни. Д в е т е прави линии, от които се образувал
в ъ т р е ш н и я т ъ г ъ л , т ряб в ал о д а се о т с т р а н я т и д а се тегли права линия, к о я т о именно да
с в ъ р зва д в ете у сп о ред н и прави на ш е с т о ъ г ъ л н и к а . С д р у г и 7 думи той п ре п ор ъ чв а изработва-
1 Кратко резюме на неговото изложение по тия въпроси е дадено у В. В е л к о в , Градът в Тракия и Дакия
през късната античност, 1959, стр. 176.
2 Срв. например XIII, 17.
3 От издателите KOchly — Riistov, стр. 38.
1 XIX, 1 : Tiov /i'sv noxafiStv oi fiiv in i лоХѵ /За-Ѳод e%ovoi xa&cnsQ "loxqoq, oi Si i n ’i’Xaxzov, xa&antQ E w foarf-
5 XIX, 23 : Ol'da Sis avxo; xovxo yiroiiErov x a i xa x e v o b o v fitv o v .
в XIII, 26 : Tr/v 8І cpogav xcor lh )o )v а ло хд сѵ о /ле^а ovg Si/ (at) ntiQojloXoi /jr/уа ѵ а і n ifin o v a iv , ovxm g' oyoivw & !
дугщ а ха Sixxvm v лХіѢаѵхе? o v x i'Xaxxov SaxxvXoV го л а у о y isyovxa уаХш/п:ѵ uvorOzv i n i fivoi n yyeo i icbv x u y w v
aXXouevu x a i iis ia tfs p o u s v a in i rov лаауоѵ ха ronov' xy yap irddoei xovxcov xo oqpodgov xfjs xirtjoscoe xcov l id cor алохео-
vofxefta.
7 XII, 2 : X v ^d X X e x a i de x a i (лаХХоѵ xoig xQiovzoig xeiyeoiv fj ало zajv oxyâzojv xcov лѵдусоѵ xai xov xeiyovg
d e l yag xovg лѵдуоѵд лоіеХѵ xaxd fiev xrjv e£co avxcov ілісрагеіаѵ xai аліѵаѵхі xcov лоХюѵдхоѵѵхсоѵ eâycovovg xe xai & J
Xevgovg, xcov [леѵ Svo evti'eiojv dvaigoviievcov, vcp'cbv fj tvxog yojvla ytvexai, fuag 8*avx1avzcov mi^svyvvovarjg xdg
sv&ecag, xaxd Se zr/v evdoftev avzcov ілісраѵеіаѵ xvXtvdgoeideig, адуо/uevov fiev zov oyr)(xazog ало zov ebacpovg, Хг/уоУ*Щ
x a z } ioov zov xevzgov zop zt)V ogocpr/v лХг/govvzog щ івсраідю ѵ ecp* ф firjfir/xaoiy oi xpza xcov лоХюдхоѵѵтсоѵ аусоѵіСоР^^Ш
Исторически извори за крепостните кули с издаден ръб 151
рлна п е т о ъ г ъ л н а кула, ко я то с едн а от стените си е д олеп ена изц яло д о крепостната

на
" и ед и н и я т ъ г ъ л на ко я то е насочен с р е щ у неприятеля.
стеНаНай.после нека о б ър нем внимание и на един т в ъ р д е важ ен ф а к т за развитието на у к р е -
т а с т р и ъ г ъ л н а форма. В д у ха на своите р а зс ъ ж д е н и я за ф о р м а т а на кул и те Аноним-
плеН р изантиец д а в а някои препоръки за най-ефикасно за къ р п в а н е на стен ата, когато тя б ъ д е
нйяТ а ня к ъ д е от неприятеля. А в т о р ъ т препоръчва к о л к о т о се м о ж е п о -б ъ р зо на пробитото
ПР° д 3 се направи една постройка, к о я т о д а започва от едната страна на поваления зид и
-“ ; ; ви до д р у г а т а страна. П о стро йката д а б ъ д е насочена навътр е и д а и м а ф о р м а т а
Д3 т р и ъ г ъ л н и к , на кой то липсва едната страна, т. е. тази, к о я то се о б р аз у в а от д у п ката на
Ако в р а гъ т проникне и тук, той не щ е м ож е д а използува своите стенобойни машини
^според нашия а в т о р щ е б ъ д е об стрелван от две страни.1
ц така от изл о ж е н и т е ф акти се в и ж д а , че Анонимният Византиец преп оръчва „ п е т о ъ г ъ л н и “
т р и ъ г ъ л н и “ кули. Ясно е, че през то ва врем е (VI в.) у п о тр ебата на тия к ул и вероятно е
д обила широко р а зпространени е в практиката.
H IST O R ISC H E Q U E L L E N CJBER DIE S T A D T M A U E R T O R M E

MIT S P IT Z E M V O R S P R U N G
V. VELKOV
(Zusammenfassung)
In dem Artikel w erden, in E r g a n z u n g zu dem v o rste h e n d e n Artikel von Dipl.-Ing. S ava B ob
cev, die w ichtigsten Schriftquellen iiber das E rscheinen und die V e rb re itu n g d e r eckigen (drei-
and fiinfeckigen) S ta d tm a u e r tu r m e zusam m engefaS t und system atisiert. In diesem Zusam m enh an g
verden die N ach richten bei Philon von Byzantion, V itruvius, Vegetius, P ro k o p iu s und dem Ano-
nymen Byzantiner u n te rsu c h t. Aus dem Q uellenm aterial g e h t hervor, dafi die Idee dieser T u rm ty-
pen bereits in d e r hellenistischen Zeit aufg ek om m en ist, ab er e rst im 6. J a h r h u n d e r t eine breitere
praktische A n w e n d u n g g efu nden hat. Einer eingehend eren B e tra c h tu n g w erden die Nachrichten
fcs Anonymen B yz a n tine rs un te rz o g e n , da dieser A utor die ostlichen G ebiete der Balkanhalbinsel
aus eigener A n sc h a u u n g kann te und seine N ach richten daher als wichtige Q uelle iiber die An-
wendung der justinianischen F e s tu n g s b a u te n in den heutig en bulgarischen G ebieten erscheinen.
|L_ - 13— 14 : Е І Se xai xi ueoog xov xel%ovS eggayt), kav& avovimv rwv evavxicov щ а ; 5iu noXXr/v лаѵтоц xcov no-
■ 0>v ацёХеіаѵ, anooxavzes scp• exaxega to v na& ovtot zeiyov; not/jaofier Sin xayovg оіходоці/ѵ xiva svSo&ev, agxouivrjv
ui(i; . t0il rl!u ggayovs xeiyovs {laxtoon fiegove, Xr'/yovoav де е л і хо i'xcgov. 14. To Se a-/Jjfia xov xeiyovg eoxco xgiycovov
'&{ л Хеѵдае, fjv noieT хо яоХероѵ/леѵоѵ xeiyog, cos, eiye xai zovxov negtyivoivxo oi stoXsfuoi, aXX'ov n a v i cot xai
Им ЯѴг° я £(!‘уеѵ7/00ѵіаі (ex) xatgov xxio/xaxos' o i хе yag nexgofloXots fiTj/avi/uaoi xax’avtd /дУ/оаіѵхо. ovx’ aXXoj; elotivai
01 * a i’ at’ici IxaxegcuHev xov tsI%qvs flaV.oueroi.
СМЕСЕНАТА ЗИДАРИЯ
В РИМСКИТЕ И РАННОВИЗАНТИЙСКИТЕ С Т РО Е Ж И
НОВА СЕРИЯ ОТ КЪСНОАНТИЧНИ ЗИДОВЕ СЪС СМЕСЕНА ЗИДАРИЯ,

ИЗВЕСТНИ СЛЕД 1952 Г.
С а в а Н. Б о б ч е в
С опита си в ъ р х у смесен ата зидария, който публикувахм е през 1952 г., ние считаме, че
въз основа на 85 примера на Бал к ан а и на ощ е толкова вън от него сме установили зако
номерност в развитието на тая зид ар ия от началото на III до н ачалото на VII в.1 Сега, седем
години след този опит, стан али те ни м е ж д у вр ем ен н о известни нови 54 примера на Балкана
и на И зток и 26 примера на З а п а д и в Северна А ф рика ни д а в а т основание да п о д д ъ р ж а м е
тезата си противно на о ч ак в а н е т о на някои наши критици, к ои то у верено бяха заявили, „че
бъдещето щ е д о н е с е оп р о ве р ж ен и е на наш ите неоснователни т е о р и и “. К ритиката ф о рм у ли р а
срещу нас наприм ер следните в ъ з р а ж е н и я :
1) ако см е с ен а та зи д а р и я показва и зо б щ о някаква закон ом ерн о ст в р азви ти ето си, то е
само в кр е п о с тн и т е строеж и, гд е т о тя е м огла д а се прояви наш ир ок о и орган и зи ран о;
2) че изключенията, м акар и малко на брой, по д би ват пр ак ти ческото прилож ение на из
водите (без обаче да се посочат тия изклю чения);
3) че п р и в е ж д а н е то на всички примери в рамките на закон ом ер ността и св е ж д а н ето на
военно-икономическите с ъ о б р аж е н и я до „изклю чителна причина“ било „уклон в социоло-
гизъм“.
Без да полем изирам е с критиката, ние повтарям е само, че м акар и по-голям ата част от
приведените т у к нови случаи да не са д ати ран и д а ж е и в по-ш ироки граници, все пак нито
един от тях, к а к т о и при п ъ р в а т а група от 1952 г., не е в д о к а за н о противоречие с тезата
ни, докато ония, които са датирани по-точно, явно я п о т в ъ р ж д а в а т . Само по отнош ение на
Италия считаме за необходимо д а внесем пояснение на тезата ни в ъ в в р ъ зк а с новите данни.
Д обр и ят прием, който намери п ъ р в о т о издание м е ж д у ю г о с л а в с к и учени, и в ъ зм о ж н о
стите, кои то наш ите изводи с ъ з д а в а т за относител но д атиране на смесени зидарии от ан-
тично време, ни д а в а т ощ е по-голямо основание да п род ъл ж и м на ш ето изследване.2
1 С. Н. Б о б ч е!_в»_ Смесената зидария в римските и ранновизангийските строежи, София, 1952.

^ " Вж.К. Петров, Смешано виданье во неколку згради во Македонка, Зборник, кн. 1, Cnonje, 1956, стр. 71 и сл.;
l j £ l P и ч ё в и h, Критика на F. W. D e i c h m a n n (Studien zur Architektur Konstantinopels, Baden-Baden, 1956)
8 ^Ритике и прикази (1957), стр. 425—426 на Старинар, Нова cepnja, кн. VII— VIII, Београд, 1958.
^ зв. на А р х ео л ог, и -т, т. XXIV

J54 С. Н. Бобчев
I. НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
С два реда тухли в пояса
1. П ропуснали сме да отбележ

през 1952 г. с л едн и я случай, публикѵ
ван в И Б А Д , IV, 1914, 278 :
„При разкоп аване в д в ора на Ив
Б ал аб ан ов на ул. Г раф И гнатиев (дНес
сгради № 2 и 4) са били разкрити ан
тични гробници. О к о л о тях други ста-
ри зидове били гр аден и по византийски
( s i c !) начин на п л а с т о в е от ломени
к а м ъ н и и д в а р е д а т у х л и . Хоро.
са н ъ т на тези зидове е без трошени
керем иди. В п р ъ с т т а н ао к оло са били
намерени бронзова монета Serdica от
им п ер атор К аракала (началото на III в.
и няк о лк о д реб ни бронзови монети от
н ачалото на IV в .“ М а к а р подвижните
находки (монети, керам ика и др.) да не
м огат д а се изп о л зу ват при датиране
на зидове освен при особени случаи,
1. Сердика. „Театроподобна сграда“ северно от „Св. Георги*. т у к тия данни не противоречат на да
Изглед и разрез на смесената зидария
тирането на разкри ти те зид ове най-къс-
1. Serdica. „Edifice en amphitheatre“ au nord de St. Georges.
но от средата на III в., т ъ й к а т о хоро
Vue et~coupe du®parement arase.
с а н ъ т не с ъ д ъ р ж а ту хлен примес.
C три реда ту х ли в п о яса
а) В Б ъ л г а р и я
П рез 1953 г. при с т р о еж а на хотел

„ Б а л к а н “ запад но от и звестн ата антич-
на сграда „Св. Г еорги“ в центъра на
София и през 1955 г. източно от нея
се разкриха о стан ки от р е д късноантич-
ни постройки, зидани съ с смесена зи
д а р и я с три, четири и пет реда т у х л и
в пояса.
С т р и р е д а т у х л и в п о я с а са:
1а . Същият изглед по фото. По данни на С. Бобчев 2. В ътреш н и те зидове (правоъгъл-

1а . La meme vue en photographie. D apres prfes les ни^ п о л ук ръ гли и радиални) ОТ II период
donnees de S. Bobtchev ^ .. „ „Опяо
на „ т е а т р о п о д о б н а т а “ с г р ад а с е в е р а
от „ а т р и я “ на „Св. Георги* (обр. !)•
3. В ънш ни ят северен зид на „ а т р и я “ и п р о д ъ л ж е н и е т о м у ‘в източна посока к а т о о г р а д а
з ид на района на „Св. Г е о р г и “ (обр. 2).2
4. Северният зид на античната сграда по улицата ю ж н о от „Св. Г е о р г и “ (обр. 3).
1 Т. И в а н о в и С. Б о б ч е в , Археологически разкопки и проучвания върху площта на Представителни*
хотел в София през 1953— 1954 г. (ръкопис).
2 Т. И в а н о в и С. Б о б ч е в , цит. съч. (ръкопис).
Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи 155
М онет а К онст ант и н /

в пепел върху м озайкат а
2. Сердика. Външен (северен) зид на „атрия“ на комплекса „Св. Георги“. Данни

на С. Бобчев
2. Serdica. Mur exterieur (cdte Nord) de 1’. atrium* du complexe St. Georges. D’apres
des donnees de S. Bobtchev
5. Някои зидове от ку л товия ком плекс източно 4 Булев. Стамболийски

\ 0Т „Св. Георги“. Оч
О
В смесената зи д ари я на всички тия зидове са
употребени ту х л и с ф о р м а т 3 6 /36/5 и 3 4 /3 4 /5 см
г ~7
на Фуга, ш и р ока 4 — 5 см, и с хоро сан, примесен с

чукани тухли. Т ия зи д о в е се отличават от зид овете
: четири реда ту хли в пояса в „ а т р и я “ на „Св. Г е о р г и “
и на античната с г р ад а под М ин истерството на е л е к
трификацията северно от него, които имат тухли от
друг формат и са на по-ш ирока ф уга (вж. № 22 и
23 от списъка). З а зи д о в е т е от 11 период на „теа-
гроподобната“ с гр а д а м ож е д а се каж е, че са ощ е
от езическо време (б у левтер иона на г р а д а !), и то от
късно езическо време, за щ о т о са стъпил и в ъ р х у
един по-стар — от първ и я пери од на сградата, т. е.
-реди средата на III в. — зид, който е зидан с
хоросан от чисто бял а вар.
Ясно е, че зид № 3 е по-раншен от зид а с че
тири реда тухли в пояса западно от „вестибю ла с
апсидите“ на „Св. Г е о р г и “, който е д олеп ен д о него
фуга и о б р азу ва ново р а зп р ед ел ен и е на помеще-
нията (обр. 17), а е ощ е по-ранш ен от зид а с
чисто тухлената зид ария на тоя вестибю л, свързан
фганично с главната централна част на „Св. Геор-
Ги . която е най-вероятно от края на IV или на
глото на V в., ако се с ъ д и по плана и и с т р укт у - 3. Сердика. Северен зид на ант. сграда южно
Рата на по-стари сгради под нея. З и д № 3 е свър- от „Св. Георги“. Данни на С. Бобчев
зан 3. Serdica. Mur c6te nord d’un edifice antique ati
чРез банкета си с мозаичен под, в ъ р х у който Sud de St. Georges. Donnees de S. Bobtchev
Дебел овъглен пласт, остан ка от голям пож ар, се
н монета от им ператор Константин I. Явно е, че той тряб ва да се д а т и р а преди врем ето
■ ° н с т а н-........
т и н ., но ко л к о преди него, сега не можем д а установим в по-тесни граници нито
8И;Р У ГИ Данни, нито по материала и кон струкцията. За най-ранна граница можем да поста-
Чѵ сРеДата на III в., т. е. началото на уп отребата на зидарски я хоросан, примесен с
'' ани тухли .
1
о - С 2 РЕД А ТУХЛИ
• — С 3 РЕД А ТУХЛИ
450 0 150 300 450 600 км
Т абл и ц а 1. К а р т а н а Р и м с к а т а и м п е р и я п р ез II- -IV в. c остан ки о т см есен а зи д а р и я 'с 2 и 3 реда тухли в по яса

\. Carte de VEmpire romaln ait Il-e V-e slfecles :и ?stf£fes cles p a r t u r ie n t s arjis& s Л2 f t 3 r a n g es r fc t > r iq u e s d a n s 1 г.ч-
+ - С 5 Р Е Д А Т УХЛ И
150 0 150 300 450 600 км
Таблица II. Карта на Римската империя през IV—VI в. с останки от смесена зидария с 4 и 5 реда тухли в пояса
PL II. Carte de l’Empire romain au IV-e — VI-е sifecles avec des vestiges des parements arases a 4—5 rangs de briques dans l’arase
З и д № 4 с ъ д ъ р ж а повторно употребени една каменна база с пъ л ен и чисто израд0;

профил (от II или от първата половина на III в.) и к ъ с о в е от мозайка от куб ч ет а със сре f|
големина. И източното п р о д ъ л ж ен и е на тоя зид, р а зк р и то о щ е през 1942 г., с ъ д ъ р ж а
+ 1 , 7 8 ___________________
+ 1,00
Х и п o ka y cm !
4. Сердика. Северен зид на хипокауста южно от сакралния комплекс източно

от „Св. Георги“. По данйи на С. Бобчев
4. Serdica. Mur de cote nord de l’hypocauste au sud des edifices du culte, complexe,
a Test de St. Georges. D’apres les donnees de S. Bobtchev
5. Сердика. Зид от ант. сграда под ЦУМ. (стъпки 526—527). Изглед и разрез — С. Бобчев
5. Serdica. Mur d’un edifice antique sous le Z. U. M. (Pieds — 526—527). Vue et coupe S. B o b tc h e v
смесена зид ария c т р и р е д а т у х л и в п о я с а с тух леу ф о р м а т 3 4 /3 4 /5 см. Като оь°^

връ стен, тоя зид е по-стар о т др уги в ъ т р е ш н и зидове на по-късни преправки (вЖ.'■№ ,
Останки от с ъ щ и я комплекс, намерени през 1951— 52 г. в изкопа за основи на здан”е
„ Д е т м а г “, източно от ул. Ц ар Калоян, са с ъ щ о иззидани със смесена зидария с п ° \
р е д а т у х л и в п о я с а . Някои др уги отдел ни зидове там имат четири р е д а тухли в п°
но са с д р у г ту хлен ф ормат и фуга.
J
Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи . . . )5 9
През време на р азкоп ки те източно от „Св. Г е о рги “ през 1954— 1956 г. се разкриха останки
голям античен и раннохристиянски к у л т о в комплекс. Един негов в ъ т р е ш е н зид с посока
°дТОк—запад, к о й т о р а зд ел я по-старо хип окаустно помещ ение от пристроения по-нов квадратен
аос на преустроения в ц ъ р к в а античен октогон, к а к т о и ограничителният зид на хипокауста
оТ запад са иззидан и с ъ с смесена зи д ар и я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а . 1 Ф о р м а т ъ т на
тухлите на тия зи д о в е е 34/34 /5 см, а ф у га т а е 4 — 5 см дебела (обр. 4). Д ъ л б о к о в „пре-
ф у р н и я “ на х и п о к а у с т а се намери една монета
оТ император Констанций II, а п о д ъ т на пом е
>Т
1 t4' *>' 'V. . ч « с- ~
щението над хип окау ста е бил постлан с
мозайка на ниво, по-високо от то ва на наоса, ; •^ * " / К ъ сен паваж
без съобщение п о м е ж д у им (вж. и № 21 на
настоящия списък). • : .- - у . - Пясък
6. По врем е на с ъ щ и т е разкопки в „Цен-
търа“ се разкриха о стан ки от антични сгради ЧаШ
и в изкопите за основи на ЦУМ, М ин истер
ството на т е ж к а т а пром иш леност, М и н и стер
ството на е л ектриф икац ията, както и в к а 36,6 и
налите на Т Е Ц и окол о с е ве р ои зт о чн а та
кула на к р еп о стта. И т у к п р е об л адав ат з и
дове със см есена зи д а р и я с т р и р е д а
т у х л и в п о я с а . Т аки ва се намериха в
следните „ с т ъ п к и “ за основи на тия здания : Античен
паваж
№ 218, 407, 259, 275, 401, 402, 427 и др-
(на ЦУМ и М ин и с т ер с т в о т о на т е ж к а т а п ро
мишленост), № 6 0 / , 642 и др. (на М ин истер
ството на е л ектриф икац ията) (обр. 5 и 6).
В изкопа на канала на Т Е Ц 100 м северно 6. Сердика. Зид от ант. сграда под ЦУМ (стъпка 607).
от Халите се о т к р и х а антични зидове от Изглед и данни — С. Бобчев
смесена зид ария с т р и р е д а тухли в 6. Serdica. Mur d’un edifice antique sous le Z. U. M-
(pieds — 607). Vue et donnees S. Bobtchev
п о я с а . С ъ щ о и западният зид на п о м е щ е
нията при североизточната ку л а на в ъ т р е ш
ната градска стена е изграден с ъ с смесена зидария с т р и р е д а т у х л и в п о я с а , д о к а т о
източният зид на с ъ щ и т е помещения, прибавен после, е изграден с ъ с смесена зидария
с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 7).
Няма данни за по-точното датиран е на всички тия зид ове освен к о н с тр у к ц и я т а и м ате
риала, а именно че х о р о с а н ъ т им е наситен с тухлени частици, че ф о р м а т ъ т на ту хли те е
34/34/5 или 3 5 /3 1 /5 см и че ф у гата не е по-ш ирока от 4 — 5 см. Т у к м о ж е д а се вземе пред
вид и с ъ о б р а ж е н и е т о , че главните и ограничаващ ите строителните б л о к о ве зидове к ъ м ули
ците и стария х и п о к а у с т в ком п лекса източно от „Св. Георги“ са иззидани с три ре да тухли
в пояса, д о к а т о зи д о в ет е с четири и пет р е да са само части от стени. З а зида в „ с т ъ п к а “
■No 421 в » , п о -д о л у № 2 5 на списъка.
7. П рез 1953— 1954 г. в Горни Л озен ец (при Т ух л а рн и те фабрики) в Соф ия д-р Ив. Вел-
Ков разкри частично останки от раннохристиянска базилика и други сгради от с ъ щ ат а епоха,
^ в е р н и я т й в ъ н ш е н зид, к а к то в к р ъ г л а т а й апсида са иззидани съ с смесена зидария с п о
т Ри р е д а т у х л и в п о я с а с ф о р м ат 31/3 1/5 и 31/28 /5 см на хор осан с тухлени частици.
т плана на ц ъ р к в а т а , кой то д о н я к ъ д е се очертава от разкритите й части (северният кораб
зпсидата, ф лан ки р ан и от п р а в о ъ г ъ л н и пресбитерии с паралели от Сирия от IV— V в.), както
0т тясната ф уга м ож е да се заключи, че тя д ати ра от р анн о хр исти янско време (обр. 8).
1 Октогонът и наосът западно от него са иззидани със смесена зидария с четири реда тухли в пояса (вж. по-
40лУ № 21 „а списъка).
С. Н. Бобчев Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи
Тази ранн ох ристи янска базилика, единствена в С ердика, иззидана съ с смесена зи д ар и я с трц тухлен хоросан.3 В гр аден ият ф рагм ент от пиедестал с надпис с името на император Алексан-
реда тухли в пояса, с кр ъ гл а апсида и 'големи п р а в о ъ г ъ л н и пресбитерии, далеч вън от чер п Север (222 — 235 г.) д ав а един терминус post quern. Д. Цончев не прави опит да д ати р а тия
т и т е на гр а да в т у х л а р ск о -гр ъ н ч а р с к и я работни чески ц ен тър в под нож ието на Л озенските вц. станки. И зв ъ р ш е н и т е през 1957 г. к а п та ж н и рабо ти разкри ха почти цял остно римските терми
8. Сердика. Зид на раннохрист. базилика в Горни Лозенец. План

и изглед — С. Бобчев
8. Serdica. Mur d’une basilique chretienne de la premiere periode
a Gorni Lozenec. Plan et vue S. Bobtchev
9. Старозагорски бани. Зид от античните бани.

По данни на С. Бобчев
7. Сердика. Западен зид на ант. сграда при с-и кула. План и изглед — С. Бобчев 9. Thermes а 15 km, a l’ouest de Stara-Zagora. Mur des thermes antiques.
7. Serdica. Mur ouest d’u edifice antique pres de la tour N—E. Pfan et vue *— S. Bobtchev D’aprts les donnees de S. Bobtchev
сочини, и з г л е ж д а д а е едн а от най-старите в гр ада. Т ъ й ка т о е вън от в с я к о съмнение, че и потвърдиха н ап ълн о к ъ сн о р и м с ки я п рои зход на тая с г р а д а с два или три периода на стро еж
през IV в. в С ерд и ка е имало вече по-големи християнски църкви, но все о щ е вън от кре-
и преустройство, с к о е т о м ож е да се обясни различният брой на ту х л е н и т е редове в поя
постта (например ц ъ р к в и т е под „Св. С о ф и я “, под Д о м а на БКП, под О к р ъ ж н а т а палата и ДР-)» жте (обр. 9).
с ъ щ ес т в у в а в ъ з м о ж н о с т това да е била сградата, гд е т о е зас е д ав а л С ер д ики йски ят съб о р 8
9. На терен а „ Х и с а р л ъ к а “ (античния Абритус) 2 км източно от гр. Р а згр а д при строеж а
3 4 3 — 344 г. спо р е д преданието, въ зпр ои зведен о от Б о гд ан Б ак ш и ч (1601 — 1674 г.): „в подно
На Пеницилиновия за во д през 19 56— 1957 г. се разкри ха о стан ки о т голям а антична сграда
ж и ето на х ъ л м а ю ж н о от гр а д а в м естн о стта Т р и я д и ц а “.1
(яореум), ка к то и сакрален езически ком п лекс. З и д о в е т е и на д в ете с г р а д и имат смесена зи-
8. Ри м с к а та б ан ска сграда и к а п т а ж ъ т на минералните води 14 км западно от Стар3
Дария с т р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о рм ат 30/32/5 и 31/29/5 см с фуги до 5 см ш иро
З а г о р а са иззидани с ъ с смесена зи д ари я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а , а в прибавени по-
чина на хоросан с примес от чукани тухли (обр. 10). Няма никакви д р у ги данни за датирането
к ъ с н о зидове — и с ч е т и р и р е д а . Т ухлите от пър во н ачал н и те зид о ве са с ф о рм ат 34/42/5 с*1
1 Ив. В е л к о в , Римски останки около София, Вечерни новини, 30. III. 1954 г. 1 Д. Ц о н ч е в , Старините около Старозагорските, минерални извори, ИБАИ, XII, 1938, стр. 350—351.
Изв. на А р х ео л о г, и-т, т. XXIV
им. Ние мислим, че те са от къ сн оезическо време (III— IV в.), през ко е т о Абритус, сл ед кат0
процъф тял, е тряб вал о д а устрои големи хранителни с кл ад ов е в случай на о б са д а и д а / і
зобнови разруш енията.
10. П рез 1955 г. имах в ъ зм о ж н о с т да Видя
останки о т к р еп о стн ата стена на Бонония по ул. Гуп
ко и в „ К а л е т о “ ю гозападно о т „Баба Видините куЛи.
в ъ в Видин. Те са иззидани с ъ с см есена зидария с п
т р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о рм ат 27/27/5,5 См
и ф у га 3 см д еб ел а с хоросан без тухлен примес
П р е з 1957 г. по улиците С теф анова и Баба В и д а
(при М узея в К райд унавската градина) видях й
дру ги антични зидове съ с смесена зидария от по
три ре да т у х л и в п о я с а , редув ащ и се с по
80 см деб ели пояси от каменна зи д ар и я (обр. | |
Крепостта Бонония не е спомената от географа
П толем ей (втората половина на II в.) в списъка на
гр а д о в е т е в Горна Мизия, но се споменава вече в
началото на IV в.1 С л едов ател но т я е построена
м е ж д у с р е д ат а на II и началото на IV в. Прокопий
с ъ о б щ а в а само за поправяне на к р е п о с тт а от импе
ратор Ю стиниан I (Извори, стр. 440). П о чисто исто
рически с ъ о б р аж е н и я (о б щ ото за стро яван е на кре
постни стени в римските гра до ве по Дунав в
Мизия) м о ж е да се приеме, че и Бонония се е снаб
10. Абритус (Разград). Контрафорсен зид на дила с к р еп остн а стена през време на готските
античен хореум. Изглед и план — С. Бобчев
войни к ъ м с р е д ат а на III в.
10. Abritus (Razgrad). Mur de contrefort d’un
antique horeum. Vue et plan de S. Bobtchev 11. К репостната стена на Созопол, неизследвана
досега, об х в ащ а стара т а част на града. Тя
е иззидана с ъ с смесена зидария с п о тр и
реда ту хли в пояса, от ко я то има
останки в източната част на г р а д а край мо
рето. Ф о р м а т ъ т на т у хли те е 35/35 /4 см на
фуги, д еб ел и 4 — 5 см, на варов разтвор, при
месен с чукани тухли. Д е б е л и н а та на ка
менния пласт не м оже д а се кон статира по
откритите части на стен ата, за щ о т о тя не
е д о б р е разкр и та. Г р а д ъ т не е споменат от
Прокопий, от ко ето м ож е да се заключи,
11. Бонония (Видин). Античен зид по ул. Гурко.
че по негово време той е бил вече укрепен.
Изглед по С. Бобчев
11. Bononia (Vidin). Mur antique sur la rue Qourko. 12.
Vue d’apres S. Bobtchev ки от г о л ям а антична ( е з и ч е с к а !) сграда в
М арцианопол (Девня) в план част от крив3
линия са от см есена зидария с п о т р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о р м ат на т у х л и т е
32/3 2/4 см. Х о р о с а н ъ т е бял, без примес от тухлени частици. Тончева в п редварителен доклад
за разко п ки те пред сесията на 7. V. 1959 г.д а т и р а тия зидове от началото на III в. може би
само по белия хоросан, но той се еуп о т р е б я ва л и до средата» на с ъ ш и я век.
13. Т у к см ятам е за нуж но д а направим едно съоб щ ени е, к о е т о изменя с т а н о в и щ е т о
изказано по отнош ен ие идентиф ицирането на C astra M artis с малката креп ост Чичил (в*'
1 S a n d or S o p r o n i, Das spatrom. Limes zwischen ViSegrad und Esztergom, Limes — K o m a n u c - K o n f e r en ’’

Nitra, Bratislava, 1959, стр. 131: „His consulibus castra facta in Sarmatia contra Acinco et Bononia" (no chron. 1111
Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи jg g
j 2 и 28 на „С месената з и д а р и я “, 1952 г.). Т ъ й като през 1957 г. при случайни разкопки

с кула се у б ед и х м е лично, че там о ш ната „Римска к у л а “ не е част о т м а л ъ к кастел-тетра-
г^' я е много по-голяма крепост
,прцО»*)
лжина, не по' малко от 400 м’
С* тността тя да е Castra M artis
И г Г р д е много увеличава, о щ е по-
-е че тук, в гр. Кула, доминират
зидарии с т р и р е д а т у х-
сМ а п о я с а за е д н о с остан ки от
менна архитектура. Това е в съ-
^асие с историческите извори, които
оменават C astra M artis ощ е в 111 в.,
окаТО по-малката Ч ичилска кре-
^ — 7 км североизточно от
ф Кула, на с т р ъ м ен нед остъп ен
хребет, без останки от каменна а р
хитектура, със с в о я та т р и ъ г ъ л н а к у
ла със смесена ?идария с п е т р е д а
т у х л и в п о я с а — е о т п о -к ъ с н а
епоха (V I в.).
б)Вън от България
12. Histria. Зид от „базиликата до дългата кула“.
14. „ Б а зи л и к а т а “ и „ т ер м и те “ Изглед по Condurachi
в Истрия (Д о б р у д ж а ) са п у б л и к у 12. Histria. Mur de „la basilique pres de la longue tour“.
вани наново през 1954 г.1 И т у к се Vue d’apres Condurachi
поддържа с тар ото сх ва щ а н е на Л ам брино, спо
ред което термите с четири р еда тухли в пояса
били по-стари от б ази л и к ат а с три р е да тухли \|
в пояса,2 но с ъ щ ев р е м е н н о се приема, че т е р
мите са преустройвани и че б азиликата (от V в.)
била постройка с т ъ р г о в с к и характер. Каква е
тая базилика с т ъ р г о в с к и хар а кт е р от V в. и
с апсида, о б ъ р н а т а на юг, не е ясно. Н ищ о не
се казва в новата публикация и по най-важните
данни, които м о ж е х а д а пос л у ж а т при д а т и р а
__ 11___ -_л_. — 11 ---- II ------- )
л о , а именно к а к в а е п ов ъ р хн о с тт а на пи-
іастрата на ап с и д а т а, с ко я то базиликата се І. II - J 1___ K L
1Пира на т е р м и т е ; д ал и е правилно оформена
с лиЦе, или е п р е с е ч е н а ; ако има гл адк о об-
?а,5отено лице, дал и е направено първоначал-
T
Чо>или е д о п ъ л н и т е л н о преправено. На стр. 131,
и '53 се казва, че термите, вече преустроени
а от IV —V в., к о е т о ние възприем аме. За In r
%го мнение, че т е р м и те били от врем ето на
^ ВеРите, вж. D as Altertum, 1958 г. Helf 3, 180,
UPa
яз се пояснява защ о.
Hu. ' Histria, t. 1, 1954, стр 131 ; E. C o n d u r a c h i ,
n‘stria a 13. Стоби (Македония). Зид от „малката апсидална
n a l’epoque du Bas Empire d’apres les derniers
7 etc., Dacia, 1957, стр. 260. - сграда“. Изглед по К. Петров
j, Sc. L a m b r i n o, Fouilles d’Histria, Dacia, III— IV, 13. Stobi (Macedoine). Mur du petit edifice
и сл absydal. Vue d ’apres K. Petrov
Още в „Смесената
ч не е без значение да се ПАВАЖ БУЛЕВ. Г. Д И М И Т Р О В
(1952 г., стр. 9 — 10) ние обър
с л е д н о т о : P. Lemerle
внимание на някои неясноти
воначалното съоб щ ени е, кое-
с ъ о т в е тс т в и я при интеРпретац„3
9 Р праВи за тая р азкр и та и из-
на „ в ъ зс е д н а т и я “ зид на Тер^
т° Н а от него базилика, е д ал
от тоя на базиликата. Оттогаия
ДЗь 13А ровка „последните години на
ните п р о д ъ л ж а в а т да се тълкѵ I
пТ началото на V в .“1 Ма-
различно и в ъ п р о с ъ т остава н I\/ и
и той по-късно, в 1945 г., да
шен. Ние п о д д ъ р ж а м е мнението
H L съ щ ат а бази л и к а от кр а я
че термите са били основно п*
13 V В' (приблизително), все пак
устроен и след 248 г. — през ]\П
Едоа колебание показва д окол ко
15. В И с т р и я (Д обрудж а) ^
Г несигурен м е т о д ъ т , к о г а т о не се
и д ру га антична базилика, нареч»!
^новава на арх итектур но -кон-
„до д ъ л г а т а к у л а “ (№ 18 по ном,
.труктивни белези, а само на фор-
рацията на пуб ликуван ия план),ік3
лнИ данни (йонизираните капи-
то на северозападн ия си ъгъл | J
,е1И с импост, к о и то при това
зидове съ с см есен а зи д а ри я с'тр,
р е д а т у х л и в п о я с а . Автора „е са намерени „на м я с т о “),
на пуб л ик ац ията з ак л ю ч ав а : „При.
C четири р еда ту х л и в п ояса
с ъ с т в и е то на т а к ъ в п ласт тухли (тц
реда), ср ещ ан в най-старите кон а) В Б ъ л г а р и я
14. Сердика. Зид от ант. сграда по бул. Г. Димитров № 35. струкции на И стрия, д о ка зва напъ.:-
Изглед по С. Бобчев но, че в този с е кт о р з и д ъ т на кре 19. През 1951 г. при изкоп за
14. Serdica. Mur d’edifice antique du boulevard G. Dimitrov постната стен а е използувал като основи на здание на бул. Г. Д и
No. 35. Vue de S. Bobtchev митров № 35 в Соф ия се р а зкр и
в ъ т р е ш н о лице за п а д н и я зид на ба
зи л и к а т а “ (стр. 117). Явно е, че тук ха зидове от голям а антична с г р а
се к а сае д о наи-старите сгради съ с см есена зид ар ия в И с т р и я (обр. 12). да. Главният от тях с д ъ л ж и н а
За д р у га антична сграда в И стрия, р а зк р и т а през 1951 г., наречена „с колоните“ ? около 25 м по сам ата нова строи 15. Сердика. Зид от ант. сграда по бул. Г. Димитров (канал ТЕЦ).
изградена съ с смесена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а, вж. № 3 3 на настоящи телна линия, к а к т о и два други, Изглед и план — С. Бобчев
списък. заграждащи д в е големи п р а в о ъ 15. Serdica. Mur d’edifice antique du boulevard G. Dimitrov (canal
гълни помещения, б ях а иззидани du T. E. Z). Vue et plan de S. Bobtchev
16. В развалините на Стоби (М акед ония) в т. нар. „м алка апсидална с г р а д а “ апсидата е
иззидана съ с см есена зидария с п о т р и р е д а т у х л и в п о я с а . С ъ с с ъ щ о такава зида* със смесена зи д ари я с пояси о т
рия е иззидана а п си д ата и на д р у га антична с града за п а д н о от нея, наречена „текстилна ра по ч е т и р и р е д а т у х л и с ф о рм ат 33/33/4,5 и 34/16/4.5 см на хоросан, наситен с тухлени
б о ти л н и ц а “, и о щ е една, наречена „гр а д с к а б а н я “ (обр. 13).- -астици (обр. 14). Е д на малка част от тия зидове бяха и?зидани с пояс от пет реда тухли,
17. С г р а д ат а „с надпис в ъ р х у ф р и з “ в античния град С тубера (15 км североизточно от а други части от зи д о в ет е не с ъ д ъ р ж а х а тухлени пояси вероятно поради разр уш аван ето им
Б итоля д о с. Черепичане, М акедония) е иззидан а съ с смесена зидария с п о т р и ред< До цокъла. Ю ж н о от т о я комплекс, в съ седн и я парцел, се откриха много ар х итекту рни ф раг
т у х л и в п о я с а . П о д а т и р а н е т о й а р х е о л о г ъ т К. П етро в к а зв а : „ Р а згл едан и те п р и м е р н о : менти и цокъл ни б ло к о ве (стилобати) на м а л ъ к моноптер (хексагон). Там се намериха ощ е
С тубера, Стоби и Х е р а кл е я не само д о н я к ъ д е п о т в ъ р ж д а в а т поставената д осега хронологии еДин фрагмент от оброчен р ел еф на Е скулап и голям а н аходка от н я к о л к о хиляди споени и
но и за остан али те става в ъ зм о ж н о (чрез н а ш а т а хр онол огия за с м есен ата зи д а ри я — бе: силно повредени дребни, медни римски монети от 111 и IV в. Д о пу стим о е на това място да
авт.) да се постави датиране, к а к в о т о д о се га не е направено. Т а к а сгр а д а т а в Стубера б» f съШествувало Е с ку л а п о в о светилищ е, ощ е повече, че минералният извор и античните терми
била от III или IV в .“3 Д е й с т в и т ел н о за този античен г р а д писателите п рестават да пиша' 13 наблизо. З а с ъ ж а л е н и е останките не м о ж а х а да се разкр и ят цялостно и д а се с в ъ р ж а т
от IV в. н ататъ к. д°бре, за д а се д а д е завърш ен образ или поне план на сградата, к оя то е била значителна,
М а к е д о н с к и я т а рхеолог К. П е т р о в е п ъ р в и я т ч у ж д е с т р ан е н учен, к о й то схвана ясно ЗНЗ’ ако се съд и по м асивно стта на зидовете.
чението на наш ето обяснение на смесената зи д а р и я за установяване на отн оси тел н а хроно 20. З и д о в е т е на някаква д ъ л г а антична постройка при северната порта на Сердика, о т
л оги я на антични зидове. бити в изкопите за кан али те на Т Е Ц и за канализация по бул. Г. Д и м и т р о в пред главния
18. По един о т д и скуси он н и те въпроси, използувани о т нас в издани ето „Смесената зид3- ЧоД на Халите през 1954 г., бяха иззидани с ъ с смесена зид ар ия с ч е т и р и р е д а т у х л и в
р и я “ (1952 г.), а именно по д ати ран е базиликата А в ъ в Филипи (с т р и р е д а т у х л и ° я са (обр. 15). Т ух л и те имат различни формати, главно 31/31/4,5 см, и са на хоросан, на-
1ен с тухлени частици на фуга, д еб е л а 5— 7 см. На 130 м на юг в изкопа за Т Е Ц се
1 Histria, т. I, 1954, стр. 116— 119.
?азкРи о гр а д н и я т зид на една раннохристиянска ц ърк в а, изграден съ с смесена зидария с
3 К. П е т р о в , Смешано виданье в неколку згради во Македонка од 111 до VI век, стр. 71.
П а к там, стр. 72. Според Kitzinêr тия бани са били в употреба в „късно римско време*. Обра31
P-'I. e m e r l e , Les fouilles de Philippi en Macedoine (Resume), Atti del V Congresso intemationale di studi
Стубера не е даден, защото резултатът от разкопките не е публикуван.
an«ni, Roma, 1940, стр. 182.
І 66 C. H. Вобчеи
16. Сердика. Северен зид на „октогона“ източно от църквата „Св. Георги“. Изглед по С. Бобчев
16. Serdica. Mur c6te nord de l ’„octogone“ a l’est de St. Georges. Vue de S. Bobtchev
17. Сердика. Зид западно от „вестибюла с апсиди“ на църквата „Св. Іеорги“. Изглед и план — С. Бобчев
17. Serdica. Mur cote ouest du „vestibule aux absides“ de St. Georges. Vue et plan de S. Bobtchev
ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а и с ф о р м ат 3 2 /3 2 /5 см (обр. 26). Няма д р у ги данни за л°'

ограничено д ат и р а н е на тия зид ове освен изобилни подвиж ни находки (капители и ДР)Г1!
а р хитектур ни фрагменти, някои с к р ъ с т о в е и хризми, които ни насочват к ъ м раннохристия11
ско време).
21. Части от античния комплекс източно от ц ъ р к в а т а „Св. Г ео рги “, упом енат в № 5 , а им
северната стена на октогона, една негова зази д ан а впосл ед ствие апсида в югоизточния Ч
u и северната и запад ната стена на ВИВШ ПАСАЖ СВ, НИКОЛА

аДРаТНИЯ наос за п а Дно от о ктогона
^ ' з и д а н и съ с смесена зидария с ч е т и -
С р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 16).
", д к о д опуснем , че каменните постав-
г бази за кол о н и в ъ г л и т е на октогона,
изработени чисто в каменния стил на
едн о р н м ското време (II до с р е д а т а на
|[[ в.), са били п ървон ачално езически
|)К-Тогон, моноптер, з а щ о т о са с обрабо-
еНо задно лице и за щ о т о са обзидани
на варов разтвор, наситен с тухлени
ч а с т и ц и , тряб ва д а отнесем изграж да-
нехо на о к т о г о н а в квад р атн ите му
с т е н и към едно п о -к ъ с н о време (VI в.)
с цел д а б ъ д е засводен. З а з а б ел я з
ване е, че северната стена на хипо-
каустното пом ещ ение ю ж н о от к в а д р а т
18. Сердика. Зид в основите на М-вото на електрификацията.
ния наос (№ 5 на спи съ ка), к о е т о в ъв
всеки случай т р яб в а д а се д ат и р а преди
18. Serdica. Mur dans les fondements du ministfere
„наоса“, е иззидана с ъ с смесена з и д а de l’elecrification. Vue de S. Bobtchev
рия с т р и р е д а т у х л и в п о я с а
(обр. 4).
22. Е дна антична стена на 3,25, респ. 2,90 м от за п а д н а т а стена на „вестибю ла с а п с и д и “
на комплекса „Св. Г е о р г и “, р азк р и та през 1953 г., е иззидана с ъ с смесена зидария с ч е т и р и
р е д а т у х л и в п о я с а . Тая стена явно се интерполира м е ж д у о к о л о в р ъ с т н и я зид на „ а т р и я “
с три р е да т у х л и в пояса (№ 3 на спи съка) и чисто тухлен ата зи д а ри я на „Св. Г е о р г и “ и
трябва д а се д а т и р а м е ж д у т я х (обр. 17).1
23. О с т ан к и те о т д в е големи антични „ з а л и “, о ткрити през 1953-— 1954 г. при изкопа за
основи на М ин и с т ер с т во т о на е л ек т р и ф и к а ц и я та източно от т е а т р о п о д о б н а та сграда на к о м
плекса около „Св. Г е о р г и “ в София, са иззидани съ с смесена зи д а р и я с ч е т и р и р е д а
т у х л и в п о я с а с ф ор м ат 35/35 /5 и 32/3 2/5 с м и фуга, д е б е л а 4 — 4,5 см, с хоросан, наситен
с тухлени частици (обр. 18). Д е б е л и н ата на каменния п ласт е 92 см. Т у к в началото на
разкопките през 1953 г. работниците намерили о к о л о зид овете монета от им ператор Комод
и я пред стави ли к а т о намерена взидана в зида. О т анкетата, направена от мен на място,
това не се потвър д и.
През 1954 г. се разкри и ю ж н и я т в ънш ен зид на „ з а л и т е “ съ с с ъ щ а т а смесена зидария,
така че пелите „ з а л и “ се оказаха единно застро ен и и засводени. П о р а д и хоросана, д обре
наситен с тух лен и частици, м ож е да се к а ж е само, че те са строени с л е д средата на III в.
24. П рез 1953 г. в изкопа за кан ала на Т Е Ц по бул. Д о н д у к о в северно от т е а т р о п о
добната с г р а д а при „Св. Г е о р г и “ в Соф ия се о ткр и х а о стан ки о т антични зидове с ъ с сме-
сена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о рм ат 33/33/4,5 см на варов разтвор,
Наситен с тр о ш ен и тухли, и на ф уга, д еб е л а 4 —5 см. За датиран ето няма д р у ги данни, освен
тУхления зи д а р с к и хоросан, кой то д а в а един, м акар и об щ терминус post quern — след
сРедата на III в. (обр. 19).
В 25. П рез 1953 г. при изкопа на „ с т ъ п к а “ № 4 2 1 о т основите на Ц У М в София се откриха
1)Станки от античен зи д съ с см есена зид ария о т ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф ормат
^ /3 5 /5 см и фуга, д еб е л а о к о л о 4 см, и хоросан, наситен с тухлени частици. Този зид е
1 Вж. T. И в а н о в и C. H. Бобчев, Археологически разкопки и проучвания (ръкопис).

БУЛЕВ. Д О Н Д У К О В
19. Сердика. Зид в канала ТЕЦ по бул. Дондуков северно от „театроподобната сграда“,
19. Serdica. Mur dans le canal du T. E. Z. sur le boulevard Dondoukov au nord de l ’„edifice
en amphitheatre“. Vue de S. Bobtchev
20. Сердика. Северен зид на „октогона“ на ул. Леге №11 Фото

20. Serdica. Миг сб й nord de I’„octogone“ sur la rue Legue Iô. 11. Photographic
изолиран в ъ в в ъ т р е ш н о с т т а на общ ия ком плекс от сгради, иззидан по п ери ф ерията си със

смесена зи д а ри я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а ( № 6 на списъка).
Към смесените зидарии с три реда тухли в п о я с а :
26. С е ве р н и я т зид на р азкри ти я през м. май I960 г. античен октогон на м ястото
ул. Л еге № 11 в С оф ия е иззидан с ъ с смесена зи д а ри я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а на
Смесената зидария в римските и ранновизантийските сгроежй 169
21. Одесос (Варна). Зид от входа в крепостта северно от църквата „Св. Атанас“. План и изглед — С. Бобчев
21. Odessos (Varna). Mur de l’entree de la forteresse au nord de l’eglise St Athanase.
Plan et vue de S. Bobtchev
силно наситен т ух ле н хоросан (обр. 20). В ю ж ния зид на този октогон, част от няк ак ъв
античен бански к о м п л ек с (нимфеум, А склепион ?), бе намерена м онета от кр а я на 11 в., к о я т о
се явява сигурен т е р м и н у с p o st quern, но с а м ата с г р а д а на ок т о г о н а с ъ с своя силно тухлен
хоросан едва ли е по-ранна от края на III в., т ъ й ка т о е п оставена в ъ р х у по-стара римска
сграда, строена с бял хоросан. П о това време С е р д и к а е станала главен г р а д на н о в о о б р а
зуваната провинция Dacia M ed iterranea, като е тр яб ва л о да се въ зоб н о ви след г о тск и те на
шествия и в ъ т р е ш н и войни.
27. През 1952 г. се о т к р и х а остан ки от антични зидове, изкачващ и се по югозападния
IIсклон на Д ж е н д е м т е п е в П ловди в. Те са иззидани с ъ с смесена зи д ари я с ч е т и р и р е д а
' т у х л и в п о я с а с т ухле н ф о рм ат 3 5 /3 5 /4 см на фуга, д еб ел а 4— 4,5 см, и хоросан, приме-
II сен с натрошени т ухли . З а д ат и р а н е на тия зи д о ве д осега не е направен опит. Ако се по
ставят те в някакво отнош ение с ранн охристи янската базилика, разкрита през 1928 г. на
вьрха на Д ж е н д е м т е п е ,1 к ъ м която, и згл еж д а, н аш и те зидове са п р и н а д л е ж ал и ка т о части
от голяма с т ъ л б а за изкачване на с т р ъ м н о т о тепе, тя м ож е да б ъ д е ка к т о б азил ик ата от
|фая на IV или от V в.
28. П рез 1956 г. на б л ю д ав ах остан ки те от антични зид ове в ко м п л ек са северно о т ц ъ р к
в а „Св. А т а н а с “ в ъ в Варна, гд е т о о щ е през 1938— 1940 г. са били разкри ти зидове с ъ с
Месена зид ария с п о ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о р м а т 3 7 /3 4 /4 — 7 см на разтвор
[ тРошени керемиди. Тия о стан ки са публикувани от С. И. П окровски, който, повлиян от ня-
! К011 каменни а р х и т е к т у р н и фрагменти, намерени наблизо, ги нарича „р им ски“.2 Той не се опит-
За д ад е по -то чн о датиране, но явно е, че тия зидове, с в ъ р за н и органично с бли зката
■Римска к у л а “, считана от К. Ш корпил, К алинка и др. по-вероятно за „византийска“, са от
I ^Чото време, о т к о е т о е и тая к у л а (обр. 21).3
Д- Ц о н ч е в , Приноси към старата история на Пловдив (2. Старините на Джендемтепе), София, 1938.
3 ИВАН, XIV, 1943, стр. 222.
В ' С. Н. Б о б ч е в , Смесената зидария, стр. 20—21.
I ^ И*
| на А р х ео л ог, и-т, т. XXIV
C. H. Бобчев Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи 171
29. Е дна антична сграда в сре д а т а на римския ка с т ел J a tr o s при уст и е то на р.

разкрита от германска археологи ческа мисия през 1958 г., била иззидана по устно сведе
от Т. И ванов съ с смесена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а . Л ип сват д р у Ги
Hot) 0 <v ппочи

no K. Петров no K. Петров
22. Стоби.. Зид от т. н. „вимска палата“. 23. Стоби. Зид от палатата „Перистериум“.
Изглед по К. Петров Изглед по К. Петров
22. Stobi. Mur de l’aitisi dit „palais d’hiver“. 23. Stobi. Mur du palais „Peristerium*.
Vue d’aprfes K. Petrov Vue d’apres K. Petrov 24. Феники (Албания). Зид от крепостната стена. Изглед-фото по L. Usrolini
24. Feniki (Albanie). Mur d’enceinte de la forteresse. Photographie d’apres L. Ugolini
дения и данни. Този кастел и главните му сгради са веро ятн о от врем ето, ко гато са въз
никнали и д р у ги те римски кастели по д в ат а б р яга на Д о л н и Д унав, но в ъ в всеки случай
с л ед с р е д а т а на 111 в., т ъ й като х о р о с а н ъ т е примесен с тухлени частици.
30. О т к р и т и т е п рез 1923 г., но окончателно разкопани от Цв. Д ре м си зов а през 1953 г.
останки от римска вила в по д н о ж и е то на М а д а р с к а т а скала са иззидани в главните си час;; t і)! I
л ' Г-.----- ' .-П n m t D а п ш ш
tt '.т т т т Г ^ Г ^ Г
с ъ с смесена зи д ар и я с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а с ф о рм ат 3 4 /3 4 /4 см и с фуга* => "• ( і О * *° . д^ тптгш
^ Г зпз ^СТГІПДГ)
тттяп . с ііи д ш а а д а п ш т а і ь ш .
>о ___ ___ у гвшашпщр ^ ѵ
д е б е л а 4 см, на хоросан, наситен с тухлени частици. С п оре д предварителн ия доклад на
Д р е м си зо в а на арх ео л о ги ч е с к ат а сесия на 9. V. 1958 г. тая вила е от III в. Т. Иванов в из
казване на с ъ щ а т а сесия я счита за „ п о -к ъ с н а “ (IV в.) и пр и в еж да ка т о ар гум ент за това
за в ъ р ш в а н е то на цен тр ал ната приемна зала на вилата (аула, ойкос) с к р ъ г л а екседра. Споре;
— . \г т-І?— т ч ^ — > O r N . V— ■*
нас този аргумент не е р е ш а в ащ в полза на IV в., но в ъ в всеки случай вилата се поставя
не по-рано от с р е д а т а на III в., т ъ й к а т о х о р о с а н ъ т е наситен с тухлени частици.
31. П р е з януари 1955 г. е била разкри та антична зи д ар и я в г р ади н ата за д театър а1* Ш П о чв а р с с т и т е п ч а ^ разт Ш W . T L - l.
С тара Загора. Тя е била иззидана съ с смесена зи д а ри я с ч е т и р и р е д а т у х л и в поя
Почва пепел .
с а , сменявани о т ш ес т р еда кам енна зидария. Т ъ й к а т о този случай не е публикуван и ние о>.: л •° - - разрушен
го знаем по устно с ъ о б щ е н и е от археолога Д . Н ик о л о в от С тара Загора, а с ъ щ о не з н а е ѵ П очва глина ю т ю т Тухли

д руги данни за ко н с тр у к ц и я т а и м атериалите, нямаме п р е д с та ва за времето, к о г а т о е строен* ш ш Почва разм есена Iм
тая римска сграда. Почва тъмно к а ф я в а
б) В ъ н о т България ТГмТ Почва светло —
32. У п ом ен ати те в № 15 антични сгради в Стоби (банята, синагогата, палата Перисте

25. Histria. Зид от сградата „с колони“. По фиг. 116 от Histria I, 1954
рия и др.) с ъ д ъ р ж а т и зидове с ъ с смесена зид ар ия с четири р е да тухли в пояса (обр. 2 2 н 25. Histria. Mur de l’edifice ,a colonnes". D’apres la fig. 116 d’Histria I. 1954
23).1 К акто при д р у ги те сгради с ъ с смесена зидария (с три реда) в Стоби, т ъ й и тук т|
1 К. П е т р о в , Смешано виданье, стр, 73, 75, 77.

д а се подчертае, че те се д ат и р а т от разкрилите ги известни ю гославски учени к а т о ранн

византииски.
33. К репо стта М есинкалеси (до дн. Чепели 6 км запад но от Г ю м ю р д ж и н а — M axim ianop0i-
М усинополис) била иззидана според устно с ъ о б щ ен и е на В. М иков с ъ с см есена зидари^*8’
четири реда т у х л и в п о я с а . Се/
тя била почти с ъ в ъ р ш е н о разруш ена и дц
ко л к о то ни е известно, не е проучвана, н
от м естоп олож ението и кон стр укцията и е
явно, че принадлеж и к ъ м веригата крепости
в Ю ж н а Т р а к и я ю ж но от Р одопите (Бѵ
рукале, Гю мю рдж ина, Фере, Муслимкьой)
издигнати през IV — V в. с р ещ у готи
хуни. Тия крепости са подновявани и по-
пълвани с нови по линията Бунар-Хисар-.
Виза— Мидия, но вече за защ ита на Цариград
през VI в. (според П р о к о п и й , Извори,
стр. 446, гд е т о д руги те крепости от под-
р о д о п с к а т а линия не се споменават).
34. Значителни останки от антична
постна стена в с. Феники (ант. Phoenice в
Албания) са изградени съ с смесена зидария
с п о ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а, а
един от д е л е н пояс с т р и р е д а т у х л и от
по-голям ф о р м ат прави изключение в сре
д а т а на запазения д о 5 м височина зид. Ита
лианският ар х е о л о г Уголини казва: „Този
вид к о н с тр у к ц и я е от специфично римски
тип и в Рим е имал своя разцвет в първите
д есе т и л е т и я на II в., като изключим редки
прим ери (по-скоро като изключения), от вре
м ето на Тиберий и Клавдий. Н о ка т о се има
пред вид, че наш ият случай е далеч от цен
т ъ р а на разцвета и при то ва в провинция,
26. Византия (Цариград). Зид на цистерната на Аеций. д а т а т а му т ряб в а да се п о с т а в и по-
По Talbot Rice к ъ с н о. О ш е повече се п о т в ъ р ж д а в а това
26. Byzance (Constantinople). Mur de la citerne d’Aetius. от наблюдението, че т у х л и т е са к ъ си и де
D’apres Talbot Rice
бели и че деб ел ината на хоросановите легла
е по-голяма “ (обр. 24).1
35. В р а зкр и тат а в Histria ( Д о б р у д ж а ) през 1951 г. антична сграда наречена „с колони
т е “, някои зидове са с ъ с смесена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а . 2 В опи
санието й се казва: „Тази ст р у к т у р а се наб л ю д ава и в сгради, р азпол ож ен и в д р у ги части на
града, по-късни от г о т с к а т а к а т а с т р о ф а от III в. на н. е . “3 На стр. 276 се приема, че същата
тая сграда е от IV в., к о е т о с ъ в п а д а напълно с в е р о я т н а т а епоха на с гр ад и те с ъ с смесена
зид ар ия с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 25).
36. Ц истерната на Аеций в Ц ариград, д ати ран а о т 421 г., е изградена съ с смесена зидари*
с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а и с хоросан, примесен с трош ени тухли.4 Каменните по
яси са 1,48 мвисоки (обр. 26).
1 Е. M. U g o l i n i , Albania antica, Roma— Milano, 1927, табл. I.XXIV и стр. 126.
3 Histria, т. I, 1954, стр. 273—274 и обр. 116.
9 Histria, т. 1, 1954, стр. 274.
1 D. Т, R i c e , The Great Palace of the Byzantine Emperors, Edinburgh, 1958, стр. 68, табл. 16.
Зб-а. С ъ щ о и античните бани в Анкара имат смесена зи д ари я с четири реда тухли в по-
1 Не са датиран и (обр. 28).
яС&‘
С п ет р е д а т у х л и в п о я с а
а) в Б ъ л г а р и я
37. А пси дата на една р аннохристиянска цър ква, о т к р и т а през 1954 г. в изкопа за канала
)3 ТЕН м еж д у Т рапезиц а и Ж д а н о в в София, е иззидана съ с смесена зид ар ия с п е т р е д а
линия
27. Сердика. Зид от апсида и ограден зид в канала ТЕЦ по бул. Г. Димитров.
План и изглед — С. Бобчев
27. Serdica. Mur de l’abside et mur dans le canal du T. E. Z. du boulevard
G. Dimitrov, Plan et vue de S. Bobtchev
т Ух л и вп о я с а c ф о р м а т на т ух ли те 32/29/4,5 и 30/30/4,5 см, д еб е л и н а на ф угата 5,5 см

й схоросан, смесен с тух лен и частици. Т ъ й к а т о а п си д ата е п ол ук р ъгла, а не полигонална,
ВеРоятно е ц ъ р к в а т а да е строена преди VI в. (обр. 27).
| [38. А псидата, при наден а от и зт ок к ъ м античния октогон от ком п л ек са източно от „Св.
е°рги“ в С о ф ия и апсид ата със синтрон на паракли са ю ж но от с ъ щ и я октогон, разкрити
Рез 1 9 5 4 — 1955 г., са иззидани с ъ с смесена зид ар ия с п е т р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 28).
1 D. Т. R i c e , The Great Palace of the Byzantine Emperors, Edinburgh, 1958, стр. 87 и табл. 31 A.
Х ор осан ъ т е при м есен с тухлени частици, а т у х л е н и я т ф о р м ат е 28/2 8/3 см. За датата

тоя т в ъ р д е у с л о ж н е н с прибавки и преправки окто гон м ож е да се направи следн ото 1'3
положение: той е езически и с ъ с своята каменна ар х и т е кт у р а на поставки за колони е ^
ч о Т а ІЬ о т R ic e ..
28. Анкара. Зид от антични терми. Изілед по фото — Talbot Rice

28. Ankara. Mur de thermes antiques. Vue d’apres une photographie
de Talbot Rice
29. Сердика. Апсиден зид към октогона източно от църквата „Св. Георги“.
План и изглед — С. Бобчев
29. Serdica. Mur d’abside pres de l ’octogone a l’est <Je St. Georges
Plan et vue de S. Bobtchev
III в. З а г р а ж д а н е т о му с ъ с стени, иззидани с четири ре да тухли в пояса с о г л е д да се за

своди, и преминаването му къ м християнския к у л т е стан ало вероятно к ъ м к р а я на IV в. ^1т
с ъ щ о т о време т р яб в а да е и една малка зази д ан а в по сл ед ств ие апсида в ю ж н а т а страна на
об р азув ан о то тогава олтарн о про странство с ъ с см есена зид ария с четири р е д а тухли в поЯса
Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи
29) П рибавянето на голям ата олтарн а апсида с ъ с смесена зидария с п е т

реда тухли
с3 и кам енните олтарни прегради по един от д иагоналите на окто гона е станало ве-
" " към кра я на V или през
аК0 се с ъ д и по с тил а не
' В'еНтите от канценител пре-
с кръстове и капители.
г^ 3 9 Един м а л ъ к междинен зид
аНТичната сграда „с големите
* оденч з а л и “, открита при из-
За основи на М инистерството
Е лектриф икацията в „Ц ентъра“
1,8 ] 9 5 3 — 1954 г., е иззидан
пр^
смесена зи д ари я с п е т
еда т у х л и в п о я с а с ф орм ат
jl 31/4 см и с д еб е л и фуги, из
пълнени с хоросан, примесен с
т у х л е н и частици. Т ъй ка т о тоя
зид е малка изолирана част от
бщата, голяма и т в ъ р д е масивна
антична сграда, иззидана съ с сме-
;еиа зидария с ч е т и р и р е д а
тухли в пояса, явно е, че той е 30. Джанавартепе при Варна. Зид от старохристиянска църква.
Скица по фото от Варненския археол. музей
дагьсна преправка.
30. Djanavar-tepe pres de Varna. Mur d ^ glise paleo-chretienne.
40. Развалините на старинната
Esquisse d’apres une photographic du musee de Varna
църква в с. Иваняне, Софийско,
ямат строеж от смесена зид ар ия с
пет р е д а т у х л и в п о я с а . С поред В. М авродинова тя д ат и р а от кр ая на V или на
чалото на VI в.,1 ко ето е в съгласи е с наш ите предполож ения.
41. Останките от ранновизантийската ц ъ р к в а в м естн о стта „ Д ж а н а в а р а “ (южно от
р. Варна) са иззидани съ с смесена зи д ари я с п е т р е д а т у х л и в п о я с а според една
готография, изл ож ена в ъ в Варненския археологически музей. Тая ц ъ р к в а е д ат и р а н а от
• до VI в., обаче данни за тухлите и х оросана не са д ад ен и (обр. 30).2
42. Стените на т. нар. „ К а л е “ или „К арнобатски х и с а р “, западно от гр. П оляновград
Карнобат), на л е в и я б р я г на р. А змак били иззидани — по устни с ъ о б щ ен и я на Ив. Велков,
: също и според К. И р е ч е к — със смесена зид ар ия с п е т р е д а т у х л и в п о я с а . Д а н н и
ia тухления ф ормат, за хоросана и ф у га т а липсват. Според Велков, Ш корпил,3 И речек,4
Цамов5 и И гн а т и е в 6 това е с т ар ов и зантийск ата к р еп о ст Маркели. И гнатиев, който описва
градището при с. К ом арево (Л озарево), на о к о л о 15 км северозападн о от П о л яно вгр ад и го
?иема заедно с В. Аврамов за византийската крепост Голое, съ об щ а в а , че и т а я крепост е
Зидана на места с ъ щ о със смесена зидария, без д а казва к о л к о ре да тухли има в пояса.
Рматът на т у х л и т е бил 32/32 /4 см, а х о р о с а н ъ т с ъ д ъ р ж а л трош ени тухли. Според Каниц,
Р чек и Ш корпи л това .е „римска к р е п о с т “. И ^д в е т е крепости не са д атиран и поне при-
ително от пом енатите автори, о щ е повече като не могат д а се идентифицират с никоя
поменатите у П рокоп ий крепости.
^ В. М а в р о д и н о в а , Двете старинни църкви при с. Иваняне, ИБАИ, VII, 1934, стр. 220—222; данни за
HJe и хоросана не са дадени.
I ^ Обр. 28 е скициран по изложената във Варненския музей фотография.
Известия Русского археологическото института в К-полѣ, X, стр. 513.
I И р е ч е к , Пътувания по България, София, 1898, стр. 751.
f В. А в р а м о в , Плиска—Преслав, Сборник, София, 1929, стр. 200 и 217.
^ т- И г н а т и е в , Градището при с. Комарево, ИБАИ, т. I, стр. 192 и 207.
176 С. Н. Бобчев Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи 177
43. Крепостната стена, р а зкри та през 1958 г. от В елизар В елков п р и е . К адъкьой С п о р ед ф отограф ии, публикувани от L. Ugolini, стените на ня к ога ш н ата голяма драчка
нав), е иззидана с ъ с смесена зидария с п е т р е д а т у х л и в п о я с а . Р езул татите еііост, от к о я т о има запазени значителни останки северно от града, са иззидани със сме-
°т ■ bf зидария с п е т р е д а т у х л и в п о я с а , ка т о д еб елината на кам енния пласт м е ж д у
копките не са публикувани ц сена
р о в ка не е направена. ДЗ);
б)Вън от Б ъ л г а P Ия
44. П р ез 1946 г. и по-къС[1о
т
6,5 км ю го зап адн о от Лебане /'
Л есковац, Ю гос л ав и я ) бе
РаЩ
значителният ранновизантийски "
ричинград.1 1 Г р а д ск ата му стена
/ - 1,5 м
ю ж ната порта и кр ъ гл а т а кула
ю ж ния ъ г ъ л на крепостта са
дани със см есена зидария с л
р е д а т у х л и в п о я с а с ф0рм1.
32/3 2/5 см ихоросан, наситен
трош ени тухли (обр. 31). СпощЛ
Вл. Петкович и проф. Д ероко град
с к а т а стена е стр оен а през времеті
на император Ю стиниан I.
31. Царичинград (Югославия). Зид от крепостната стена. 45. А псидата на старохристиі
Изглед по Дероко—Радойчич ската базилика в Х еракл ея Линкеп
31. Caricin-grad (Yougoslavie). Mur d’enceinte. Vue d’apres при Битоля е иззидана със смен-.
Deroko—Radoicic
зид ария с пет р е д а тухли
п о я с а . Е дин от по ясите на догра
дените за у силване к он траф ор си е имал ш е с т р е да ту х л и в пояса.2 Т ая базилика е датирана с-
М. Грбич „на п р е х о д а от къ сн а антика в ранна В и за н ти я “, а спо ред К. П е т р о в „апсидатаі
и зг л е ж д а д а е изград ена през V или VI в., а п одпори те — по това време или по-късно’
46. Северният зид на наоса на е пи ск о пск ата базилика в Стоби (М акед ония) има смесеві
32. Анастасиевата стена (при Цариград). Фото снимка във Военния музей в София
зид ар ия с п е т р е д а т у х л и в п о я с а с ф уги, д еб ел и 6 см. С п о ре д К. П етро в „този з«
32. Mur de l’empereur Anastase (pres de Constantinople). Photographie du Musee militaire de Sofia
трябва да е съ гр а д е н не по-рано от 460 г .“, кат о пр и в еж да за тая базилика датировкат^,
К.Т рухелка, Р. Егер (около 500 г.),Е. Кицингер (от в тор ата половина на Vд о средата на VI
и по мозайката, к о я т о не е по -късна от VI в.4 тухлените пояси е от 0,6 д о 1,4 м (обр. 33).1 О т всичко се ви ж да, че и тия две останки от
47. А настасиевата стена при Ц а р и гр а д (от 496 г., но не по-рано!) е и ззи дан а н а места' крепости са части от А настасиевата крепост и в о д я т началото си от VI в.
според една ф о то г р а ф и я в ъв Военния музей в София — съ с смесена зи д а р и я с п е т pfJ‘ 49. Н о в о р а з к р и т а т а от Ф л о реску през 1955 г. куртина „ Н “ в К апи дава ( Д о б р у д ж а ) е из
т у х л и в п о я с а . С поред д р у ги ф отогр аф ии тя е иззидан а на дру ги места от малки кайенн* градена с ъ с с м есен а зи д ари я с п е т р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 34). Т ая куртина зав ърш в а
квадри. Х о р о с ан ъ т е примесен с „голямо к ол и честв о трош ени к е р е м и д и “ (обр. 32).6 Ку®11* на северния си край (към Д унав) с един и з д а т ъ к — в план неправилен петоъ гъл ник , о зн а
по тая стена са кръ гли. Странно е, че нито един от изследвачите, които са се занимавал^ чен от Ф л ор еску ка т о к у л а № 8. Прави странно впечатление, че в изчерпателното си и д о бре
тия стени (О б р еш к о в , Филов, Schuchhardt, Strzygow ski), не споменават нищ о за смесена зидаРи издадено и зсл ед в ан е той о б р ъ щ а т в ъ р д е малко внимание к а к то на смесената зидария с п е т
48. П ъ р в о н а ч а л н и я т зид на кр еп о с тта на п ри стан и щ ето Д р ач (Dyrrachium ), по която р е д а т у х л и в п о я с а , т ъ й и на с ъ щ а т а зид ар ия в пилона на кула № 2 , а с ъ щ о и на кула
и тр и ъ г ъ л н и кули, се д ат и р а от L. Rey от в р ем ето на им п ератор А настасий (491—512г- р?8 („с издаден о с т ъ р р ъ б “). Все пак той приема кур тин ата „ Н “ да е строен а през „III ф а з а “,
С поред византийския писател Свида тоя и м п ер атор бил родом от Д р а ч и издигнал наи< т- е. от с р е д а т а на IV д о кр а я на V в.“2 С по ред нас тия изолирани к ъ сн и преустройства не
стени на родния си град. Тия стени и кули, преустроени (облицовани) о т турците, се ДаТЙП могат д а б ъ д а т от IV в., а са от края на V или VI в.
от началото на VI в.6 50. З а св о д ен и т е с калоти субстр укц ии на сгр ад а т а „ К ю ч у кй али “ м е ж д у М алтепе и Бо-
станджик северно от Ц а р и гр ад са иззидани съ с смесена зидания с п е т р е д а т у х л и в п о я с а . 3
1 А. Д е р о к о и Св. Р а д о й ч и Ь , Откопаванье Царичина града, Старинар, Нова cepuja, -I, 1950. Семави Ейс, публикувай ки ги отново, д опуска, че това са, м ож е би, о станки от д в ор ец а на
2 К. П е т р о в , Смешано виданье, стр. 76.
3 П а к т а м, стр. 77. 1 L. U g o l i n i , Albania antica, Roma-^-Milano, 1927; P a u l y — W i s s o v a, Dyrrachion, 1886.
4 П а к т ам, стр. 771. 2 G r. F I o r e s c u, R. F l o r e s c u , P. D i a c o n u , Capidava, Monogr. archeolo<jica, I, 1958, стр. 72.
5 Сп. Отечество, год. II, 1915, кн 1, стр. 10. s S e m a v i Е y i c e, Quatre edifices inedits ou mal connus, Cahiers archeologiques (Fin de l’antiquite et moyen
6 L. R e y , Les remparts de Durazzo, Albania, Revue archeologique, 1925, стр. 33 и сл. a8e), Paris, 1955, т. X, стр. 248.
I Изв. на А р х ео л о г, и -т, т. XXIV
император Теофил (8 2 9 — 842 г.), ка т о счита, че те могат д а се ид ентиф ицират със стар0 I По пуб л ик у ван ите от тях отлични ф отограф ии каменният пласт м е ж д у тухлените
м ясто Bryas (обр. 35), но признава, че това не е доказано. Т ъй като не се д ав а т Т° се съ стои от осем реда малки д ял а н и ту ф е л и с о бщ а д ебелина о к о л о 1,40 м. Никакви
^РѴПі
данни за с т р у к т у р а та и хоросана, ние не м ож ем д а к а ж е м нещ о по д атиран ето, освен че то данни не са д а д е н и (обр. 37). Този византийски с т р о е ж напомня т в ъ р д е много подоб-
са подземни зали, т в ъ р д е прилични на цистерни, ка к ви т о са строени през V — VI в. в Царигра 8 ДрУеГЙмѵ в б л и зки те гра д ов е Н икея и Н иком идия от края на IV в.-
34. Капидава (Добруджа). Зид от крепостта. Изглед no Q. Florescu

34 Capidava (Dobroudja). Mur d’enceinte. Vue d’apres G. Florescu
\:~ & Г
• : * • *", ^ **
33. Драч. Зид от крепостната стена северно от града. Фото L. Ugolini

33. Durazzo. Mur d’enceinte c6te nord de la ville. Photographie L. Ugolini
II. ИЗТОЧНО ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ (МАЛА АЗИЯ И ЮЖНА РУСИЯ)
С три р еда тухл и в п ояса
51. П рибавената к ъ м античния храм в А ф роди зи ас (М ала Азия) х ристиянск а олтарн3

апсид а е иззидана с ъ с смесена зи д ар и я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а (обр. 36).1 Я в н о е,
че прибавената апсида е от най-ранно християнско време, к о г а т о античните храмове се пре 35. Цариград (Кючюкйали). Зид от византийска сграда.
Изглед по Semavy Еусе
в р ъ щ а л и масово в ц ъ р к в и (IV в.).
35. Constantinople. Citchiik-yali. Mur d’edifice byzantin.
Vue d’apr£s E. Akur°'al et Budde
С четири реда тухл и в п ояса
53. Е д н а голям а антична постройка, р азкри та в Сарди (М а л а Азия) през 1955 г. и тъл-
52. Р азвалини те на н я к а к ъ в голям античен с т р о е ж източно от гр. Синоп (М ала Азия) са
^Увана кат о ч аст от палестра, е изград ена в горните си части (над 2 м от цокъла), д о гд е т о
изградени с ъ с смесена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а . С по ред ав то р и те на
с ъ о б щ е н и е т о за разкопките, извърш ени там през 1953 г., тия развалини са от в и з а н т и й с к о L. 1 Vorlaufiger Bericht iiber die Ausgrabungen in Sinope, von Ekrem Akurgal und Ludwig Budde, Ankara,
стр. 39,
; a C. H. Б o б ч е в, Смесената зидария, стр. 12, 13, 14.
1 Archaologischer Anzeiger, 1933, прил. III/IV, стр. 406—407.
е градена само с каменни квадри, с ъ с смесена зи д а ри я с ч е т и р и р е д а т у х л и в по р е д т у х л и в п о я с а с ф о р м ат 40/40/4 см и с каменни пластове от о кол о 30 см

Д р у г и данни не са д ад ен и в п р ед в ари телн ата публикац ия и не е направен опит за датир
і6елина С п ор е д R. Schu ltze и С. S te u e rn a g e l „изгл еж д а, че е вярно п р ед пол ож ен ието , че
.
(обр. 38). П о начина на изгр а ж д ан е т о си съ с смесена зи д ар и я високо над цокъл а, коетоа"' ^еТ0 на Константин, през което е бил въ зс та н ов е н м о с т ъ т на Рейн при Кьолн, е с ъ зд а л о
в и ж д а от пу б л ику ван ата ф отограф ия,
с града и зг л е ж д а е от с ъ щ о т о време, к
под обн ите й в д р у ги м еста на Западна дц,
Азия, например в Хумеитепе при Милет.
54. Е дин бап ти стери й в Х е р со н ес в Неп
с р е д с т в е н о с ъ с е д с т в о с т. нар. »УвароЙС1(
б а з и л и к а “ е и ззидан с ъ с смесена зидарИя *
ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я с а. Датира 1
от VI в., но само по „тр илистната му ф0 1
м а “, д о к а т о за к он стр ук ц и я та и материала н
се д а в а т данни.3 Не се у к а зв а има ли хор0
с а н ъ т прим ес от трош ени тухли, или няма. Так
тази д а т и р о в к а не е д о ст а т ъ ч н о обоснована.
III. ЗАПАДНО ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

(ГЕРМАНИЯ (ПО РЕЙН), ИТАЛИЯ, ГАЛИЯ,
36. Афродизиас (Мала Азия). Апсиден античен БРИТАНИЯ И СЕВЕРНА АФРИКА)
зид. Изглед
36. Aphrodisias (Asie mineure). Mur d’abside 55. Стените на Д о й ц и предмостовият ка
antique. Vue стел на Кьолн са иззидани с ъ с смесена зидария
*4 г л c
m s 38. Сарди (Мала Азия). Зид от византийска сграда.
Изглед по Archaeology, 1959
38. Sardes (Asie mineure). Mur d'edifice byzantin.
Vue d’aprfes Archaelogy, 1959
за защита на с ъ щ и я м ост и тая т в ъ р д и н а

яероятно в ъ р х у стари о с т а н к и “1.
С два реда тухли в пояса
56. В с в ети л и щ ето на „ Ауфанийските

ВДтрони“ при Н е терс х а й м (в Айфел, За-
З Д а Германия) м ал к и т е к в а д р а т н и „гало-
Римски“ х р а м о в е са иззидани съ с с м е
нна зидария с д в а реда тухли в
п° я с а на вар ов р азт в о р без примеси
1обР- 39). Н. L ehner счита, „че този случай
чрез петте надписа с и гур н о се датир а от
< o 5 !x z 5 c 5 ^6 до 227 г “2. Н а м е р е н и т е там монети и
еРамика са в с ъ г л а си е с тов а датиране,
37. Синоп (Мала Азия). Зид от византийска сграда.
к°ето очевидно е т в ъ р д е сигурно и уста-
Изглед по Е. Akurgal u L. Budde 0вява по необорим начин времето, през
39. Неттерсхайм (Зап. Германия). Античен зид.
37. Sinope (Asie mineure). Mur d’edifice byzantin. ! °®То двата ре да т у х л и в пояса са се Изглед по Н. Lehner
Vue d’apres E. Akurgal et Budde ^ актикували по р. Рейн -— именно края 39. Nettersheim (Allema^ne federate). Mur antique.
1 Archaeology, 1959, т. XII, № 1, стр. 56. * N и п ъ р в а т а половина на III в. D’apres H. I.ehner
2 C. H. Б о б ч е в , цнт. съч., стр. 17.
3 А. Л. Я к о б с о н, Раннесредневековый Херсонес, Материали и исследования по археологии СССРі R- S c h u l t z e und C. S t e u e r n a g e l , Colonia Agrippinensis, Bon. Jahrb., Nr. 98, 1895, стр. 82.
М.—Л„ 1959, стр. 208—211 и обр. 105— 107. L e h n e r , Das Heiligtum der Matronae Aufaniae bei Nettersheim, Bon. Jahrb., Nr. 119, 1910, стр, 302; 317.
57. В гр. К ьолн се р а зкр и ти през 1894 г. зид о ве на антични жилищ ни сгр ади със СМе;
сена зид ар ия с е д и н и л и д в а р е д а т у х л и в п о я с а . П уб ли кувани са, без д а се пр3б
опит за д атиран е.1
58. В римския т е а т ъ р в Майнц има зидове с ъ с см есена зи д а ри я с д в а р е д а т у Хд
в п о я с а . 2 Явно е, че този т е а т ъ р датира от п р е д х р и с т и я н с к о време — от кр а я на II „
40. Майнц. Зид от античен театър. Изглед по Peisker—Neeb

40. Mayence. Mur de theatre antique. Vue d’aprts Peisker—Neeb
Север
Хоросан Разруш. хоросан
Ш М 'і
ГЛИНА ~
0 1 2 3 4 5 Троян
41. Verulamium (Северно от Лондон). Зид от античната крепост. Изглед по Colin^wood—Taylor

41. Verulamium (au nord de Londres). Mur de la forteresse antique. D’aprfes Colingwood—Taylor
от III в. О свен тези ос т ан к и в Майнц са открити значителни части от римски стени през
1884 и 1914 г. при изкопи за ю ж н а т а гара на г р а д а . Те с ъ щ о са с ъ с смесена зидария едва
р еда ту х л и в пояса.3 Тухл ите били с ф о р м ат 30/40 см, а за със т ав а на хор осана не се
казва нищо, освен че бил т в ъ р д е здрав. В х о р о с а н а в ъ т р е в зи д а р и я т а била намерена добре
запазен а монета от К онстантин Велики от 308 г., спо ред к о е т о тая година тряб ва да се
счита за тер м и н у с p o s t quern (обр. 40).
59. В ъв V erulam ium (при St. A lbany северно от Л о н д о н ) кул ата на ю ж н и я кр ай на кре
п остта и куртин ата д о „ Л о н д он ск ата п о р т а “, както и с а м ата порта са иззидани с ъ с с м е с е н а
зи д а р и я с д в а р е д а т у х л и в п о я с а . 4 С по ред C ollingw ood и Taylor тия ос т ан к и са откъм
с р е д а т а на II в., к о е т о те п о д р о б н о об осн о в а ва т (обр. 41).
60. В R ichborough (ант. Rutupiae, на морския б ряг ю ж н о от у стието на р. Т ем за в А нглия
са били р азкри ти антични зи д о в е в инзула XXVIII с ъ с см есена зидария с д в а р е д а т у х л11
в п о я с а , 6 к о и то се д ат и р а т от II в. К репостта, изгр а д е н а с ъ щ о съ с смесена зид ар ия с Дв3
р е д а т у х л и в п о я с а , се д ати ра „преди III в. или вероятн о преди 285 г .“ (обр. Щ
1 Bon. Jahrb., Nr. 98, 1895, стр, 135.

2 Germania, 1917, стр. 54—55.
3 N e e b , Bericht iiber die Vermehrung der Sammlungen, Mainzer Zschr.,X, 1915, стр. 76—77.
4 The Journal of Roman Studies, XXII, 1932, стр. 207 ; XXI, 1931, стр. 227—228.
5 The Journal of Roman Studies, XLVIII, 1958, стр. 141 ; XXII, 1932, стр.69—70.
Смесената зидария в римските и ранновизантийските Строежи 183
6 1 . З и д о в е т е на една антична
града при с. Т езее (м е ж д у Тур
С g yp» в ъв Франция) са от смесе-
"а зидария с д в а р е д а т у х л и
п 0 я с а . С п о р е д ‘Б ъ т л е р „тези
чиДаРии (т‘ е' смесената зиДаРия 0- ••
са сигурно о т римски произход,
н0 по белезите си не могат д а се
оТНесат къ м опред елен а е п о х а “1.
Тухлените р ед о в е са признак на
IV кли V в. (? — С. Б.), но с ъ щ а т а
('/) зидария се ср ещ а и в руини
оХ I в., в ъ в ф ор у м а в Bavai, ба
ните „К лю н и“ в П ариж , акве д у кт а
Люинес, к р еп остн и те стени в Тур
и Манс.“2 Все пак той заклю чава,
че „най-подходяща д ат а за тая
1 сграда е с р е д а т а на II в., т. е. па 42. Richborough— Rutupiae (Южна Англия). Зид от крепостта.
метното управлени е на А д р и а н “. Изглед по Whealer
42. Richborough — Rutupiae (Sud de la Grande-Bretagne). Mur
Явно е, че а в т о р ъ т не прави р а з
de la forteresse. D’apres Whealer
лика м е ж д у смесени зидарии с
различно число тухлени редове
в пояса и за т о в а не м ож е д а ги
отдели по вр ем е (обр. 43).
62. К репостните стени в Санли
(Северна Франция) са изградени
със смесена зи д а р и я с д в а р е д а
т у х л и в п о я с а . 3 Не са д а т и р а
ни, но у Грение са поставени
между стените на К ъ с н а т а империя.
63. Т. нар. „Терми на Елио-
габал“ по Виа С а к р а в Рим, в
северното п о д н о ж и е на Палатин
имат според а р х и т е к т И. А. Попе-
ску— през III ф а за на развитието
си, т. е. в частите на п р е о б ъ р н а
тата през V — VI в. в параклис и
Църква антична по с т р о й к а (хо-
Реум!), смесена зид ар ия „с един
или по -ряд ко д в а р е д а ту хли в
пояса“ (обр. 44).4 З а смесената
В 1 R. М. B u t l e r , The Ruin at The-
sê. Antiquity, No. 114, 1955, стр. 104 и
табл. VI.
2 П а к т ам, стр. 106.
■ 3 S i d п е у T o y , A History of for
tification, London, 1955, стр. 46; A. Or e -
"l er> Manuel d’archeo'ogie gallo-romaine,
aris- 1931, стр. 414, 428.
43. Тезее (Франция). Зид от крепост. Изглед по But! •;
K 4 1. A. P o p e s c u, Le cosi dette Ter-
43. Thesee (France). Mur de la forteresse.
di Eliogabalo in Via Sacra. Ephemeris
D’apres Butler
асогошапа, IV, 1930, стр. 1 - 2 8 .
44. Рим. Т. н. Терми на Елиогабал. Зидове от раннохристиянска църква

Изглед по Jon Popescu
44. Rome. Thermes d’H61iogabal. Murs d’eglise paleo-chretienne.
D’apres Jon Popescu
1 0 8 m
fc i. t--- --J
45. Трир. Зид от антична сграда (хореум). Изглед по Hans Eiden
45. Treves. Mur d’edifice antique (horeum). Yue d’aprfes Hans Eiden
„ Попеску се и зк азва т а к а : „Т и п ъ т на тая зидария, белези те и ф а к т у р а т а й не позво-

* * положително датиран е. Този вид з и д а р и я се появява в ъв врем ето на Константин, трае
. на войните с готи те и се появява наново в X в .“ П опеску се е н атъ кн ал на един
1° к^ чаите с ъ с см есен а зид ария в И тали я, кой то т р я б в а д а б ъ д е разяснен цялостно в ъв
от с дру ги случаи пак там. Ние се опитваме д а сторим това на к р а я на нашия труд.
^ кажем само, че к р а т к о т о обяснение на П опеску е н ед остатъ ч н о при слож ни я случай
Ь смесените зидарии в И талия. П реди всичко ф актически не е вярно, че „този вид зидария
Появява в ъв в р е м ето на К он стан ти н “. Д а ж е и да изключим II в., през който тая зидария
1 бинирана най-вече с опус р е т и к у л а т у м , пак целият III в. остава с пълно развитие на
е -тия опус м и к с тум с два и три р еда тухли в пояса (А врелиановите стени в Рим, стените
Верона, Турин, много креп ости в Галия, на Б ал к ан ския полуостров и др.). М ъчнотия има
.амо при определяне в р ем ето на смесената зи д а ри я в по-стари апсиди (или екседри) в някои
уги сгради в И тали я, пр еустроени при обсеб ването им за ну ж ди те на х ри с т и я н с к а та църква.
Поради многото подобни примери в Рим, а с ъ щ о и в Н еапол, т ряб в а д а се приеме, че при
tpg обсебване и п р е у с т р о я в а н е през IV и V в. християните са запазили и п р о д ъ л ж и л и зава
рено то положение на см есен ата зид ар ия от II и III в., т. е. с един, два и повече редове тухли в
10йСа, За н е в ъ з м о ж н о с т т а да се об р азува традиц ия и закон ом ер но ст в разв и ти ето на см есе
ната зидария в И т ал и я преди III в. вж. по-долу.
64. Според п о сл ед н и те изследвания най-старата част на кат е д р а л а т а в Т рир не е от
370 г., както ние приехме в „С месената з и д а р и я “ по стари датировки, а е от 326 г.1 Тъй
к а т о тук см есен ата зи д а р и я е с д в а р е д а т у х л и в п о я с а , най-новите изследвания кори-
ират датирането в полза на н аш ата теза.
65. В с е в е р о зап а д н а та част на Трир при разчистване на разруш ен и през време на войната
1943— 1944 г.) с гра ди са ра зкр и ти значителни останки от д ва римски хореум а, изградени със
смесена зид ария с д в а р е д а т у х л и в п о я с а с х оросан без примес от тухли.2 А в т о р ъ т
за публикацията Н. E id en пре д л а га за д ат и р о в к а с р е д а т а на IV в., к а т о допуска, че тя м ож е
и се прецизира при по-н ат ат ъ ш н о изсл ед ване (обр. 45).
С три р е д а ту х л и в п ояса
66. Запазените части от с ев ерната г р а д с к а порта на гр. Кьолн (т. нар. P o r ta Paphia) са
'ззидани със см есена зи д а р и я с п о т р и р е д а т у х л и в п о я с а . 3 Ф о р м а т ъ т на тухли те е
•' 40/5,5 см. Ед ин надпис от им п ератор Галиен (259 г.) и монети от с ъ щ о т о време, намерени
ам, ни насочват с п о р е д R. Sch ultze к ъ м с р е д а т а на III в. Каменният пояс м е ж д у тухлените
юяси е дебел 1,6 м.
67. Д р у г случай с останки о т антична о гр а д а в гр. Кьолн (обр. 46) с ъ с смесена зидария
но т р и р е д а т у х л и в п о я с а м е ж д у пояси от по три р еда туф ови квадри е описан от
fremmersdorf,4 но не е д ати ра н от него (обр. 47).
68. Стените на т е а т ъ р а в Типаза (в А лжир) са от смесена зидария с т р и р е д а т у х л и
3 п о я с а .5 Т е а т ъ р ъ т , ка к т о и всички подобни нему по тия и други места д ат и р а т от пред-
Р*стиянско време. С п о р е д F re z o u ls : „О пу с микстум , р я д ъ к в Северна Аф рика, се появява
Че към края на Им перията, като в този случай не м ож е д а се излезе вън от III в.“ (обр. 48).
а се п о т в ъ р ж д а в а и о т д р у ги примери в А лж ир (Д ж ем ила). Ако имаш е данни за хоросана,
"01,(еше да се постави по-точен терминус.
. К. K e m p f , Die Ausgrabungen am Trierer Dom von 1943 bis 1950, Spatantike und Byzanz, Neue Beitrage
1952, стр. 103 и сл.
B a d e n -B a d e n ,
Ь Н. E i d e n , Untersuchungen an den spatrOmischen Horrea, Trierer Zeitschr., 18. Jahrgang, 1, 1949, стр. 85 и
'■ % 1.
K ° S c h u l t z e , C. S t e u e r n a g e l , Colonia Agrippinensis, B. Jahrb., Nr. 98, 1895.
F r e m m e r s . d o r f , Neue Beitrage zur Topographie des rom. Ktiln, Romisch-germanische Forschungen,
• Berlin, 1950, стр. 47.
g. F r e z o u l s , Le theatre romain de Tipasa, Melanges d’archeologie et d’histoire, Paris, 1952, стр. 174.
*• Ha А рхеолог, и -т, т. XXIV
I8 (j С. H. Ёобчей
69. Гало-рим ската крепостна стена на Д а к с (на Б и с к а й с к и я залив, Франция) е зида

смесена зи д а р и я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а . Тя е поставена о т A. G re nie r в rpyj^
галски крепости на К ъ с н а т а империя, без той д а прави опит да я д ати р а в по-тесни rpaHtjati
46. Кьолн. Porta Paphia — останки от портата. Изглед no R. Schultze

46. Cologne. Porta Paphia. Vestiges de la porte, d’apres R. Schultze
47. Кьолн. Зид от антична сграда. 48. Типаза (Алжир). Зид от римския театър.
Изглед по F. Fremmersdorf Изглед по Frezouls
47. Cologne. Mur d’edifice antique. 48. Tipaza. (Algerie). Mur du theatre romain.
Vue d’apres F. Fremmersdorf D’aprfes Frezouls
70. К реп остн ата стена и п ортата Сен іМарсел на гр. Д и и (Ю гоизточна Франция) са
дани над ц о к ъ л а (от 5 м нагоре) съ с смесена зи д а р и я с т р и р е д а т у х л и в п о я с а ,
к а т о п о ртите на гр. Д и и имали на архиволтите си рел еф н и образи на ж ертво пр и нош еІіИ
1 A. G r e n i e r , Manuel d’archôlogie gallo-romaine, Paris, 1931, стр. 511.
Смесената зидария в римските и ранновизантийските стрОежи 18?
болии, A. G re n ie r счита, че тия порти д а т и р а т „от врем ето на р азц вета на този култ,
от Царуването на им п ератор М арк-Аврелий или от неговите наследници —
ТаРГ в е р о ятн о
I близително от с ъ щ а т а епоха, от к о я т о са и стените на L angres или м ал ко п о -к ъ с н о “1.
йТе на Л а н г р той приема от III в. поради по-
орн° Уп о т Ре ^ е н и те в тях а р хитектур ни материали
I И в-
7 1 . С ъс спо м енатите от нас в „См есената з и д а р и я “
3 3 ) к ре п о с тн и стени на Л е Ман (Северна Фран-
ря) съС смесена зид ария с т р и р е д а т у х л и в
\ „ с а се е занимал и R. М. Butler.2 С л е д обстоен и
3обре обоснован анализ той идва д о заключение, че
тия стени са с ъ з д а д е н и след 276 г., т. е. след опусто-
щението на Галия от „ в а р в а р и т е “ (обр. 49). Това
заключение се о тн ася спор ед нас и д о стените на
други големи г р а д о в е в Галия, п о страдал и с ъ щ о т о
гава и подновени къ м кр а я на III или през IV в.,
8СИЧКИ съ с см есена зи д а ри я с п о т р и р е д а т у х л и
3 п о я с а (Б о р д о , Суасон, Страсбург, Ж ю б л е н с и др.)
но не и тия с п о д в а р е д а т у х л и в п о я с а, ка т о
стените на Виена, Санли, а к в е д у к т а в Л ион и др.,
к о и т о са по-ранни.3
72. К репо стните стени в ъ в Фамарс и Б ав е и един

античен сутерен в Н анден (всички в Ардените, Фран
ция) са иззидани с ъ с смесена зи д а р и я с д в а р е д а
т ухли в п о я с а и се д ат и р а т от II или III в /
Хоросанът е без примеси от тухли. О т д р у га
страна, к р е п о с тн ат а стена в Рен (C on date Redonum),
изградена съ с см есена зид ария с т р и р е д а т у х л и в 49. Le Mans (Франция). Зид от крепостната
пояса, се д а т и р а от кр а я на III в. (обр. 50).6 Т ук хо- стена. Изглед no R. М. Butler
49. Le Mans (France). Mur d’enceinte.
росанът е примесен с ъ с счукани тухли. Vue d>apr. s R м Вц{1ег
C четири р ед а ту х ли в п о я с а
73. Т. нар. „Терми на Ю л и а н “ в д в о р а на м узея „ К л ю н и“ в П а р и ж са иззидани съ с см е

сена зидария гл авно с ч е т и р и р е д а , но на м ес та и е д в а р е д а т у х л и в п о я с а при
тУхли с разм ери 30/3 0/4,5 см (обр. 51).6 А ко д ей ств и тел н о всички тухлени пояси д ат и р а т от
една епоха на антич ното време, а не и от п о-к ъ с н и преустройства, т в ъ р д е вероятно е тогава
т°ва да е едн а от по с л е д н и те големи о б щ е с т в ен и сгради със смесена зид ария преди го л ям ото
^шествие на герм ан ски те племена в Галия в началото на V в. (405 г.), за щ о т о това е един-
ственият д о сег а изв естен пример на смесена зи д а р и я с четири реда т у х л и в пояса в цяла
1алия. Д а т и р а н е т о на „Т ерм ите на Ю л и а н “ къ м 200 г. не почива на никакви положителни
Данни и м о ж е д а се отнася, к а к т о казахме, къ м по-стара сграда, основно преустроена по
рено.7
- 1 A. Q r е n i е r, Manuel d’areheologie, стр. 558—560.

2 The Journal of Roman Studies, XLVIII, 1958, стр. 33 и сл.
C. H. Б о б ч е в , Смесената зидария, стр. 33.
4 Е. W i 11, Informations, Gallia, т. XVII, 1959, св. 2, стр. 243, 247—249, 252.
| 5 Е. W i 11, Informations, Gallia, т. XVII, 1959, св. 2, стр. 343.
Kf j. Този фотообраз дължим на любезната услуга на Ив. Ж а н д о в а - А к р а б о в а , доставен ни лично от нея
,аРИж през 1959 г„ за което тук й благодарим.
' Encyclopedia Italiana, т. XXVI, Parigi, стр. 340.
74. З а п а д н а т а порта в рим ския укрепен град Rom an C olchester (Colchester в Essex, А нгл
ант. C am ulodunum ) е изгргдена с ъ с см есена зи д ар и я с ч е т и р и р е д а т у х л и в п о я J
сменявани от четири ред?, к в ад ратн о д ял ани кам ън и.1 Н ям а данни за с т р у к т у р а та на портата ц
50. Rennes (Франция). Зид от крепостната стена. Изглед по „Gallia“, т. XVII, стр. 343
50. Rennes (France). Mur d’enceinte, d’aptes „Gallia“, t. XVII, p. 343
кур тин ите. С поред W e a le r и Laver „липсата на п овторно упо тр ебен материал, правилната свръзка
и т есн о тата на ф у г и т е “ сочели к ъ м ранно време, а, напротив, на у п о т р е б а т а на тухлен ите пояси се
г л е д а л о ка т о на къ сн а конструкция. При такова противоречиво съпоставяне изследвачите
приемат за дата на портата края на I в., ко ето не е у б е д и т е л н о (обр. 52).
С пет и ш ест р еда тухл и в п оя са
75. Баните източно о т античния Тимгад (А лж ир) са изградени със см есена зидари
п е т р е д а т у х л и в п о я с а , ре д у в а н и от д ев е т реда каменни блокчета.2 С поред Saglio те
д ати р ат „от една епоха т в ъ р д е к ъ с н а “ (обр. 53).
1 The Journal of Roman Studies, IX, 1919, стр. 144, и табл. IX, 2.
2 D a r e m b e r g — S a g l i o , Dictionnaire „murus“ — „opus mixtum“, т. III, стр. 2058.
76. В рим ската вила V eliterna на 3 км от Velletri в по д нож ието на А лбанските планини
Италия почти всички зидове са от см есена зи д а р и я с п о п е т р е д а т у х л и в п о я с а 1
||0 между т у хлен и те пояси няма каменни редове, а „ м реж еста о б л и ц о в к а “ (opus reticulatum).
51. Париж. Антична сграда в музея „Клюни“. Изглед по фото

51. Paris. Edifice antique — au musee de Cluny (photographie)
Макар нищо д а не се казва за т у х л ен и я ф о р м а т и за варовия разтвор, ясно е, че той не с ъ

държа тухлени частици, т ъ й като ф у ги те са т в ъ р д е тесни. О свен това някои тухли се д ат и
рат по щ ем п ели от 123 г. Всичко това говори, че тия зид ов е са от в т о р а т а половина на II в.
(обр. 54 и 55). З а об ясн ен ието на този случай и д р у ги подобни с op u s reticulatum вж. по-
нататък.
77. О с т ан к и о т римска вила на о кол о 5 км северно от Сан М арино (на езеро то Албано,
Италия), к а к т о и остан ки от д р уга антична с гр ада пак там са изградени с ъ с смесена зида
рия, първите с п е т р е д а т у х л и в п о я с а м е ж д у зидария от опус ретикул атум , вторите с
по ч е т и р и р е д а т у х л и с ъ щ о м е ж д у опус р е ти кул атум .2 П ъ р в и т е се д а т и р а т т в ъ р д е си-
гУрно от т ухли те с надписи от 123 г., а вторите — по-общ о „от в р ем ето на А нто ни ните“.
Д руги остан ки с ъ щ о съ с см есена зидария с ч е т и р и р е д а т у х л и и опус ретику л ату м
Са открити на 1 км северно от Сан М арино (№ 24 в плана на Д айковичи).3 И за тия останки,
1 R. V i g h i, Nuove richerche nelle villa Veliterna, Bulletino della commissione archeologica, Roma, 1942,
«P. 17—33.
I 2 C. D a i c o v i c i u, Castrimoenium e la cosi detta „via castrimeniese“, Ephemeris dacoromana, IV, 1926— 1927,
l93°. стр. 50—59.
B 3 C. D a i c o v i c i u , Castrimoneium e la cosi detta „via castrimeniese“, Ephemeris dacoromana, IV, 1926— 1927>
93°. стр. 5 0 - 5 9 .
190
X unokaycm '
52. Colchester (Англия). Зид от западната порта 53. Тимгад (Алжир). Зид от източните
на крепостта. Изглед по J. of Roman Studies, терми. Изглед по Daremberg— Saglio
vol. IX (1919) art. „murus“
52. Colchester (Grand-Bretagne). Mur de la porte 53. Timgad (Algerie). Mur des thermes
ouest de la forteresse. Vue d’apres J. of Roman orientaux. D’apres Daremberg—Saglio
Studies vol. IX (1919) art. , murus“.
5 реда
т ухли нп
тесни фуги _ 6 реда
тухли
54. Villa Veliterna (Италия). Зид от ниша в нимфея I. Изглед по R. Vighi

54. Villa Veliterna (Italie). Mur de niche dans le путрЬ ёе I. D’apres R. Vighi
191
и за о с т ан к и те № 76 (Villa Veliterna) се отнася о б щ о т о обяснение на италианските

: Какт°
нИ зидарии, к о е т о д авам е на с л е д в а щ и т е страници (обр. 56 и 57).
сце'
В античната „ б ази л и к а “ на ф ор ум а на античния град Cosa на 138 км северно от Рим
ъртитите подпори, р а зд ел я ш и пространството на три кораба, били иззидани със смесена
ЧС аРиЯ с п 0 ш е с т Р ^ а т у х л и в п о я с а на
разтвор, наситен с трош ени керем иди.1 Т ъй
з и д а р и я т а на т и я масивни стъ лбове, пред назна
като
чи Да носят сводове, се различава коренно от зи-
фИЯта на око л н ите стени, к о я т о е на бяла вар и
ебни необработени кам ъни, и не е била пред назна
ча Да носи свод, а в т о р ъ т на пу б л ик уван ите данни
Brow n правилно заключава,че с т ъ л б о
з3 б а з и л и к а т а
в е са от по-късна дата, без д а я опред еля. Явно
е че тия с т ъ л б о в е са прибавени през византийско
(обр. 58).
79. О т р а зк р и ти те през 1942— 1950 г. останки
от субструкции на старата базилика „Св. П е т ъ р “ в
Рим се установява, че а п си д ата й от врем ето на
Константин Велики е от смесена зидария, п о д о б н а (?)
за тая в остан ки те от мавзолея „ О “, о т к р и т под
олтара на с ъ щ а т а базилика.2 В д а т с к о т о с ъ об щ ен и е
55. Villa Veliterna (Италия). Ниша Д в същата
'■> разкопките не се казв а ко лко ре д а тухли са в сграда. По R. Vighi
пояса. И тия о стан ки от италиански opus m ixtum 55. Villa Veliterna (Italie). Niche D dans le
камират своето обясн ен ие в с л ед в а щ и т е редове. mfime edifice. D’apres R. Vighi
56 Castrimoenium (Италия). Зидове от антични сгради. Изглед по Daicovici

56. Castrimoenium (Italie). Murs d’edifices antiques. D’apres Daicovici
Антични см есен и зи дари и в Италия
Многото случаи на антични смесени зидарии в И талия, станали ни известни през послед-
. Те години, п о зв о л я в а т сега да направим изводи, ко и то в публикац ията ни от 1952 г.
31) бяха и зл о ж ени т в ъ р д е общ о. О щ е тогава за нас бе ясно, че ранн ото появяване на
I Р- Е. B r o w n , Cosa I, Memoirs of the American Academy in Rome, т. XX, 1951, стр. 77—78 и сл.
Н. To r p , The Vatican Excavations and the cult of Saint Peter, Acta archaeologica, XXIV, Kobenhavn, 1953,
27 и сл. " .
С. Н. Бобчев Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи
едн а особена смесена зидария в Помпей в кр ая на I в. пр. н. е. бележ и и произхода оформени сам о о т тухли или от смесена зи д ари я с д в а или повече редове тухли в пояса
ко н с тр у к ц и я .1 Но едн оврем ен ната поява на един, два, три, а в някои случаи пет и д а ж е p. 62).1 Н ай-сетне в Помпей и Х еркулан се с р е щ а за пръв п ът къ м 6 0— 70-те години и чисто
р е д а тухли в пояса в И тали я през I и II в. не ни п о зво л я в аш е д а градим в ъ р х у това няк^ N
%
заключение за хронол огията на тия паметници и
оставаха извън о б щ о т о развитие, н аблю даван о от -
насетне. О баче ф а к т ъ т , че един особен „вид“
m yxtum е уп отребя в ан о щ е в I в. пр. н. е. в сградЦ
неголеми размери (най-голяма от т я х е храмът '
И зида в Помпей) и главно в ж и лищ а, строени с дреб г
строителни материали, (никога в креп остн и стени '
винаги см есено с опус ретикул атум , кой то изисква'^
в ъ р ш ъ ц и при отвори или ъ г л и в с в ъ р за н и хориз0
тални редове) показва, че п р о и зх о д ъ т му е преимуп,е
57. Castrimoenium. Вила романа. Зид от
антична сграда. Изглед по Daicovici ствено от кон структи вно-технич ески, а не от стр(,-
57. Castrimoenium. Villa romana. Mur икономически характер . Всички подобни случаи 0.
d’edifice antique. D’apres Daicovici Помпей и С редна И т а л и я са от I в. пр. н. е. и най-веч(
58. Cosa (Италия). Пилон от „базиликата“. Изглед по Brown

58. Cosa (Italie). Pyldne de la basilique. D’apres Brown
59. Помпей (Италия). Зид от храма на Зевс Мейлихиос — I в. пр. н. е.
Фото по R. С. Carrington
от I и II в., t . е. от епох ата на най-големия икономически разцвет на Рим, когато иконо 59. Pompei (Italie). Mur du temple de Zeus Meilichios. I siecle
м ическата кри за не се е ч у вств ув ал а ощ е. О б с т о я т ел с т в о т о , че о щ е в IV и III в. пр. н. t ! avant notre ere. D’aprfes R. C. Carrington
Помпей са опитвани по ъ г л и т е на с гради те п р е в р ъ зк и на д р еб н а т а зи д а р и я от туфови бло*-
чета с различни б лок ов е от с ъ щ и я туф, показва, че н у ж д а т а от т акав а п р евр ъзк а е съше бесена зидария без р е т и ку л а т с д в а и много р я д к о три р е д а тухли в п о я с а ; последните
с твувал а отдавна на това място поради упо т р е б а т а на тази к он стру к ция (opus incertuff. Само в Х е р к у л а н с к а т а порта в Помпей (обр. 63).2
обр. 60). П о-н ататъ к , в I в. пр. н. е. това пр евър зван е по ъ г л и т е на тая вече квазиретЧ Със за ги ва н ет о на Помпей и Х еркулан в 79 г. св ъ р за н а т а срети ку л а т а смесена зид ар ия
л атна зидария е опитвано сега с р е дов е п р а в о ъ г ъ л н и плочести блокчета от туф, напримеР пРодължава д а се п р а к ти к у в а в И т а л и я и д а ж е в ъ н от нея, например в х р а м а на Х еркулес
х ра м а на Зевс-М ейлихи ос в Помпей (образи 59 и 6 0 — левия)2. ПРИ Sette Camini в о к о л н о с т и т е на Т иволи,3 в ъ в Villa V eliterna (№ 76 на нашия списък), в
С л едн ият етап е за м е с тв а н ето на п р ав о ъ г ъ л н и те б л о к ч е т а по ъ г л и т е на зид а с п° яС j i “як°и антични постройк и при Сан М арино (№ 77 на нашия списък), в Киети (Италия), в
т у х л и от по два д о ш ест реда в пояс, но тия пояси не се правят о щ е р едов н о по еУса-Себаста ю ж н о от дн. Аяш, на ю ж н и я б ряг на М ала Азия — К иликия4 и др. П рез I и
стена, а рети ку л а т а заем а целите големи площ и. Тух л ените пояси о с тав а т все о щ е като в- (до им п ерато р Антонин-ГІий) ние постоянно наблю давам е с ъ ч е т а н и ет о на опус микстум
в р ъ зк и (обр. 61, д ясн о ) само по ъ г л и т е . Към 5 0 — 79 г. рети ку л а т а се пресича вече от п i
с по два до ш ес т р е да тух ли най-често при изц яло изм а за н о лице на зида. При това * j
___________ 1 R. С. C a r r i n g t o n , цит. съч., т. XII, стр. 132.
1 R. С. C a r r i n g t o n , Notes on the buildingsmaterial of Pompeii, The Journal of Roman Studie . Щ 2 M au — I p p e l , Fiihrer durch Pompeji, 1928, стр. 190.
1933, стр. 134. 3 The Journal of Roman Studies, XXI, 1931, стр. 277.
2 R. C. C a r r i n g t o n , цит съч., стр. 132, табл. X. D- T. R i c e , The Great Palace of Byzantine Emperors, Edinburgh, 1958, табл. 25 (D. E).
Ичй• на
I А рхеолог, и -т , т . XXIV
194 С. Н. Вобчев
с опус ретикулатум , като тухлените ре до ве в пояса п р о д ъ л ж а в а т да са един, два и по-пя

четири, пет и д а ж е ш ест. Най-сетне, в кр а я на II и началото на III в., смесената зидар„ 0
вече без ретикулат, кой то се зам ества от инцерт. С ега тя се налага без изключение отнац '
с един ред ту хли в пояса (вж. № 63 на нашия списък), с л е д това с два р е да тухли в п ^ 0
°яСз
60. Помпей (Италия). Зидове от сгради (IV—III в. пр. н. е.). Фото по R. С. Carrington
60. Pompei (Italie). Murs d’edifices (du IV-e et IH-e siecles avant notre ёге).
D’apres R. C. Carrington ,
в креп остн ите стени в И тали я и Галия, а после в Бри тан ия и на Б ал к ан ския полуостров съшо
с д в а р еда тухли. О т т у к н а т а т ъ к (с л е д III в.) тая истинска см есена зидария б е л е ж и етапите
на за ко н ом е рн ото си развитие о б щ о по цялата Р и м ск а империя без изключение под натиск2
вече на пол итик о-ик о ном ич еските причини, кри зата в р о б о в л а д е л ч е с к о т о о б щ е с т в о и с в ъ р з а
ното с тях б ъ р зо укр еп яван е на г р ад о в е т е с икономичен начин на масов строеж .
Смесената зид ар ия е разгледана т в ъ р д е подробн о в т р у д а на известния италиански аР‘
хеол ог арх итект G. Lugli.1 Там е д а д е н изобилен м атериал най-вече от паметници в Италия
от I и II в., гд е т о почти всички примери са свър зани съ с зидарията р е ти ку л ату м . Помена^
са мимоходом и някои примери с чист опус м икстум без р е?ик улат, например на някои места
от А врелиановите стени на Рим (с д в а р еда тухли в пояса). О баче Lugli не прави никакв"
изводи от ф акта, че този чист опус м икстум се развива едва след к а т о опус р е т и к у л а т У>|
престава д а се практи кува, което на италианска почва се о бяснява с причините, кои то изЛ°
1 Q. L u g l i , La tecnica е edilizia romana, Roma, 1957.

Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи . . . 195
по-горе. С ъ б р а н и я т от Lugli изобилен материал д о б р е по д кр еп я наш ето становищ е, че

*<и*ме
- ЛЙЯ см есен ата зи д ар и я д о началото на III или края на II в. не е подчинена н а законо-
' н0 развитие по смисъла, кой то му д адохм е, за щ о т о е в явна зависимост от конструкцията
* с ретикулатум с нейните особени изисквания. С лед това (без р е т и к у л ат а ) опус микстум
61. Помпей (Италия). Зидове от сгради от края на 1 в. пр. н. е. Фото по R. С. Carrington

61. Pompei (Italie). Murs d’edifices (de la fin du I-er s . av. notre ere). D’apres
R. C. Carrington
1оРади неговата ико но м ич но ст се явява главна к он стру к ция в укреп ителн ата политика по ця-
1ата Римска империя о т началото на III до VI— VII в., а с ъ щ о и в И талия, д о к о г а то там го-
Сп°Дствува ви за н ти й с ко т о влияние.
През И в. в И т а л и я е било обикновено явление, щ ото на д ъ н о т о на храм овата зала, о б

я в е н а т а базилика, а през III в. и на богатата частна аула да се п оставят големи засводени
*ПсиДи или д ек о рати вни екседри, зидани съ с смесена зидария с различно число тухли в по
яса. С ъ щ и т е постройки, обсебени от християни те през IV и V в., са били п реустроЯв
гл авно при апсидата и п р е д д в е р и е т о с използуване на с ъ щ а т а конструкция — смесената 11
дария. Това е у стан ов ен о например при Sta Maria M aggiore в Р и м 1 и др., и то не само"'
62. Помпей (Италия). Зидове от сгради (50—79 г. от н. е). Фото

по R. С. Carrin?ton
62. Pompei (Italie). Murs d’edifices (ans 50— 7p de notre ёге).
D’apr£s R. C. Carrington
1 A. S c h u c h e r t, Sta Maria Maggiore zu Rom, Studii di antichita Christiana, XV, т. I, Cita del V a t ica
1939. Преглед в The Journal of Roman Stidies (XXX, 1940, стр. 114) от C. R a d f o r d , който подчертава открв
нето там на тухли с печати от III в.
пйЯ, но и в Галия. Тези ф а кт и ни карат да приемем, че християните са д опъл вал и или

И#
сТроявали наследени зидове съ с с ъ щ а т а смесена зидария, как в ато са заварвали. Т аки ва са
нзД'
чаите нап рим ер с апсидите на S ta Agnese, S* Balbina. S* L aurent и др. в Рим — с един
слУ1
тухли в пояса, с Basilika Severiana и
ft ~ ^
f s titu ta в Н е а п о л ' — с два реда тухли в -4 \
яса и ДР-1 — все сгРаДи от II— ІП в., 1

" у т р о е н и през IV— V в. Това пояснение на ____
U - J V V T I T
езата ни е м ного в а ж н о и попълва казан ото
оТ нас по-рано за обясн ен ие на причините
особеното р а зв и т и е на см есената зидария
I—II в. гл а в н о в И т а л и я и за законо-
nPw . „
„ерното и р а зв и т и е п о -н а т а т ъ к на З а п а д и
- в Византия. О т то ва н аш ата теза не про
бля с ъ щ н о с т т а си.
След п р и к л ю ч в а н е на рък описа при по ч

вторен п реглед на публикуван и антични сгра
ди със смесена зи д а р и я изп олзувахм е и т р уда
63. Помпей (Италия). Зид от сграда при Херкуланската
на Н. Koethe, кой то п р е д с та в л я в а значи порта. Изглед по Mau—Ippel
телен интерес за н а ш а та теза.2 Т ъ й като 63. Potnpei (Italie). Mur d’edifice pres de la porte de
разглежданият от него пред м ет не ни ин< Herculanum. D’aprfes Mau—Ippel
тересува тук, ние щ е се спрем само на
възгледа му в ъ р х у см е с ен а та зи д а р и я и в ъ р х у случаите с т аки ва зидарии, к о и то той разгл е ж д а .
На стр. 30 K o e th e се изказва за см есен ата зид ария т а к а : „ М е ж д у зоните с облицовка
от малки кв ад ри се нам ират д у п к и т е от греди те на скелето, а в ърх у тях често има изравни
телни ре до ве най-вече от печени тухли, кои то у си л в ат с п ъл н а хо ри зон тал н а в р ъ зк а зд р ави
ната на зид а, к а т о с ъ щ ев р е м е н н о у л есняв ат кон тро л и р ан ето на х ор и зо н тал н ото кам енно на
слояване. Д е б е л и н а т а на тия изравнителни пояси е различна с о гл е д н у ж д а т а от здравина,
а може би и с п о р е д м естн ите обичаи на з и д а р с т в о т о ; при храмове, к а к т о и при всички не
военни с г р а д и се с р е щ а обикновено дву-, п о -р я д ко е д н о р е д о в и я т ту хлен пояс. В о б л а с т т а на
келтско-римската а р х и т е к т у р а тия тух лен и вл огове в д р еб нокам енни я м а тери ал не пре д с та в
ляват критерий за датиране. Те са в с е о б щ о у п о тр е бя е м и най-късно от нач алото на II в.,
а също и при с т р о е ж и о т I в. Т я х н а т а употреба т у к е д руга, по-икономична, о т к о л к о т о при
сфади от к р а я на III или от н а ч а лото на IV в., к о г а т о техниката на смесената зидария се
използува и зв ъ н р ед н о м ного.“
Ние сме в с ъ с т о ян и е веднага да възр азим , че то ва съвсем не е така. П реди всичко т в ъ р
дението, че с м есен ата зид ария била прилагана по-икономично през I в., от к о л к о т о през III
ЙЛ1> началото на IV в., ко гато я употребявал и „извъ н р е д н о обилно“ и в ш ирок размер, не
Уговаря на д ей с тв и те л н о т о полож ен ие. Т ъ к м о о б ратно то е в я р н о : през III— IV в. тя е
)чотребявана н а и с т и н а повсем естно, но много по-икснсмично, а през I— II в. е употребявана
^•малко, но с м ного по-голям процент на тух лен ия материал спрямо к ам ък а, т. е. не-
^ономично. С ъ п о с т а в я н е т о на обем ите на материала ту хла спрямо м атериалите к а м ъ к и
Тв°р, ко ет о на п р ави х м е в изданието „Смесената зи д а р и я “,к а т о изоставим изключенията на
°'малките постройки, ясно показва за периода II— III в. средно с ъо тно ш ен ие 1 : 4 и 1 : 5, а
По-късния пери од (IV— VI в.) — 1 : 7 и 1 : 8. Но и логичното обяснение на см исъла на
в е н а т а зи д ар и я ни говори, че в години на засилена икономическа к р и за т у х л а т а е била
ЗПоЛзувана най-икономично, а п рез години на о хо л ство (през I— II в., ко г а т о смесената зи
1 R е u s s е n s, Manuel d’archeologie chretienne, Louvain, 1886, стр. 72.

H. K o e t h e , Die keltischen Rund- und Vielecktempel der Kaiserzeit, 23. Bericht d. ROm. German. Kommi
1933, стр. 10— 108.
jg g C. H. Бобчев
д ар и я е била само техническа ко н с тр у к ц и я , но не и с р е д с т в о за б ъ р з и икономичен стр0?

тя е била у п о требяв ана при изобилно използуване на по-скъпия тухлен материал. П р и м е р ^ 1
кои то K oethe д ав а (№ 6, 7, 10, 58), са все от З а п а д н а Е вро па (Галия, Британия) и са Все
II д о сре д а т а на III в. с по два реда тухли в пояса, ко е т о ясно говори в полза на нащеТ()
т в ъ р д е н и е . С три реда тухли в Галия и Британия има т в ъ р д е м ал ко случаи, а с четири ^
пет реда тухли в пояса K oethe е с те с т в е н о не д ава примери, за ш о то такива там няма. По-де
белите тухлени пояси се появяват по-късно, но при о щ е по-дебели каменни пояси, и то ца
И зток, ко гато Галия и Британия о т п а д а т от И м перията и п р о д ъ л ж а в а т да ст р о ят вече по свой
начин далеч от р и м ск ат а д ъ р ж а в н а традиция и организация. Зато ва K oethe мисли, че Сме.
сената зи д ар и я не м ож е д а се използува за хронология, разбира се, в ш ироки те граници
к ак в и то е с т е с т в о т о на тая к о н с тр у к ц и я д о п у с ка и к о и то и той сам използува, за д а разгра.
ничи по векове р азп ро стран ен и ето й. Ако K oethe им аш е правилно отнош ение к ъ м смесената
зидария, той би видял, че д ат и р ан е то на смесена зи д ар и я с два р еда тухли в пояса (без
р е т и к у л а т ) от I в. не е вярно и би ги о т н е с ъ л всички к ъ м края на II или пър вата поло-
вина на III в. — Fr. W. D eichm ann в т р у д а си Stu dien zur A rch itektur K o n s ta n tin o p e ls , 1956, д0.
пуска ка т о нас п ро и зхо да на см е с ен а та зи д ар и я от итал ианск ия опус м икстум с ретикулат
но не отбелязва броя на ту хлен и те редове впояса, за к о е т о ю госл ав ски ят а рхеолог Стричевщ
го упреква в кри ти ката си.
Заклю чение
С н а с т о я щ о т о критично п реи здаване на стари и изд аване на много нови материали за

антични зидове съ с см есена зи д а р и я и с б е л е ж к а т а в ъ р х у развитието й в И т а л и я ние считаме
за д ач ата си по д оказване на н аш ата теза за изпълнена. Г о лям ото разпространени е, което тая
зид ария е имала, осо бен о у нас на Балкан ския п ол уостров (вж. таблиците стр. 199 и 200), дава по-
стоян но материал на архе о л о ги я та и сигурно ще п р о д ъ л ж и и в б ъ д е щ е д а д ава о щ е много та
кива случаи. П ричината за това е голям ата ж и знено ст на т а я конструкция, к о я т о се дължи на
нейната цел ес ъ о б р а зн о с т. Ние сме д ъ л б о к о убедени, че не само тия нови примери, които
давам е, но и тия, кои то ще се о т к р и я т в б ъ д е щ е (а то ва с тав а еж едневно), не щ е разколе
б ая т у с т ан о в е н а т а от нас за ко н ом ер н о с т и в ъ з м о ж н о с т т а за относително д ати ран е на антич
ните смесени зидарии. Това обаче м оже да стане само ако б ъ д е правилно разбрана същ
н о с т т а на н аш ата т е з а : ясно различаване на случаите, при кои то см есената зи д а р и я е^кон-
структи в н о и органично п ро вед ен а в с т р о е ж а пр е и м у щ е с т ве н о по икономически причини, от
случаите, ко г а т о тя е или» само укр ас а като в ъ н ш н а облицовка, к а к то е било през средните
векове, или е била кон стру к ти вно -тех нич еска необходим ост, но не под прекия натиск на ико
ном ическата необходим ост, к а к т о е било в И т а л и я през време на появата й и през време на
ранн ото й развитие през I и II в.
Т ъ й ка т о ние не щ е имаме в ъ зм о ж н о с т д а п р о д ъ л ж и м наш ите изслед вания по-дълг^
врем е в б ъ д е щ е , това щ е т р яб в а д а сторят ония, кои то непременно ще чувствуват нуж дата«
значението на п ракти чески те р езу л тати от тия изследвания. З а щ о т о ние показахме, че да#е
и постигнатата д о се г а сигу рност и точност при д а т и р а н е т о на антични смесени зидарии бла
годарен ие на с т р ем е ж а ни за пъ л н о събиране на м атери ала е д ост а т ъ чн а , за да се коригира
много погреш ни заключения, допуснати при изслед ванията в миналото.
В ъ в всеки случай обаче н а ш а та теза се н у ж д а е от постоянно укрепване, и то главно п0
о тн о ш ен и е на втор остепен ните тези, кои то се я в я в ат в нейна помощ. З а щ о т о една такзв3
голям а и ко м п л ек сна теза не е сам остоятелн а, а зависи много от р а зр е ш а в а н ет о на ДРЯ1
по-малки проблеми, ко и то с ъ щ о м огат д а се ф о рм ули р а й като тези.
Т ъ й например появата_и_Х1Меж.ето.ла~зидарския „тухлен х о р о с а н “, т. е. на хоросана, ПРИ
месен с е д р о счукани ту х л и (кусковьтй хурусан) з а зи д а р с к а спойка (за разлика от оР11^
signinum (порош ковы й хурусан) за водна изолация и фугиране), е тема, к о я т о се нуж дае
за д ъ л б о ч ен о изследване. С ъщ о, и д еб е л и н а т а на ф угата, нейното изменение в ъ в в р ъ зк а сгС
с ъ с т а в а на хоросана, ф орм ата на ту хли те и др., взети к а т о развитие, са проблеми, поста®
по Флорес-
креп. стена,
). от Цариград,
47 А н а с т а с и е -
оятно „Bryas“
в. до края
Капидава
-842 г. според
гпостни стени
b а стена
Кючук-
Іемави Ейс ?
nFш Цариград
йали
491—512 г.
1след 496 г.
Д рач
V в.“ ?
4о >j
х
аза
IV
от
іа
I (->'Q- vG . ^
оо|£ О ,в : « О і
Ю О) CQ см
^ Г •» Я к 1а *оо
шо от Карно- I
хисар, |
Карнобат
Джанавар-
църква. V — VI в.
Варна. Ранно-
на Д ѵнав. Крепост.
5ист. църква.
Недатирана ?
40 1 Ив а н я н е
Ранно христ.
К а д ъ-
ат. Стени ?
V— VI в.
кьой
т е пе
тухлени те
ски
U
1
I
___ |
I ГО ѴО
- s * CN Я
та
. ч
^ сх
я 1 оо
на
ГО Еа
Си т
числото
СО
03 >>
id Ъй Я <r-
4 O E
Е S
ч ^ ш s 03
О- я VO
B .fts ft
<
с US bЁ £ X
f- Ьй
“ " Г о
VO
S a
според
03й00
Ь CC < Е H O
E Cm • ^
rc
^ !Cта
OC0O
0 g^
CN ' S
СО Е
СО та
ІШ ^ >> S
Е ro
Изток, р азп р еделен а
S h
•
м 2
. <V * 03 та тЧа
D. О.
О
„ 5-a u stv
u «1 Hi co 5 . Ч
Е
a> CQч я ^ TO та гоч u
S
S CQ
O o <
*
° £
•o ГьгО я в
1° s ro
o 0*
о
« I o СО
r < S Цц
• ТО 4
C^.f чО ои. >ш ro H
и на
^
— °• Я^ sw
L C В И o У
и
^ o<u ft
s C2l-
o. S-o
п о л у о ст р о в
<u et H *
u u a u =
£ 02 O-
.• >* M
О) cm < т
Ю I
.та » I •
~ CO<l> OJ ^
U
C-н Г4-- <"*■• B
_
nj er
K
E a• OCO CQ ^~ cfi я 5
Ь іл к і н с к н і я
<-> ^ o ci a
2 F- '®
2ята. AO'
O
ST ej S И CO
CJ^ aa £ -£ = ;<
т3а £та>— t-* < I>
*,, иf"i Ш
mя “ ” 5?
' E2 O
u s .rau a) Я
an ~
4 c h c = < I «
_ та К Я
-r20 —
=1 gfc S
x
на
ILQ
зяцарчя
О * Я
rv^D
O '—’ CN 1- W
ed та
смесена
x tn *
2 -— -аз
o « s o
.3 £ == g£c
U o ^
ro _ |Se = o s
oo ! ^ o ! a u C t°
Ант ична
u ~ I* *
S ,_
та ГО ГHОU O "та B
* та
м * Oй“ “s ™ °s i
st=f ^4 2r>5 -Я &,e T
^ E m
n oO (U
*
^ O Я _ CJ
C - та o,0 Я
22 oa Cl. 3 » » ! вg as os E«
^ E btf _ o <u mU § o *E S ж s CQ
U a r a 40 O
2 B s ^ cwo U . a) u u
a * ►.« та u S — 5 s я -
_ t=* U o
aj cc i3 «
* m
*
- < : sxio CM m Iй
*5 s« I®
S'"5
CQ O-CQ Я rJ U h '
200
Ef
К
Ч
Антична смесена зидария на Запад и в Сев. Африка, разпределена според числото на тухлените редове
VO
С. Бобчев
, д у к а т а д о с т а о т д а в н а , кои то не са намерили д о се га за д о в о л и те л н о обяснение и оконча-

0 л н 'о разреш ение сам о за щ о т о не са били правилно формулирани и е липсвал д о с т а т ъ ч е н и
Г^ р е проучен м атери ал. З а т о в а изс л е д в а н и я т а в тая посока, отправени най-вече к ъ м мате-
^ ла, който се намира в Ц ар и г р а д и М ала Азия, к а к т о и къ м изобилния м атери ал на Бал-
|^йСКия п о л у о с т р о в и на Запад , са крайно необходим и,1
LE P A R E M E N T A R A SE DANS L E S C O N S T R U C T IO N S ROMA1NES
Е Т BYZANTINES D E LA PR E M lfeR E P E R IO D E
S. N. BOBTCHEV
( Re s u me )
Les n o m b re u x ex em p laires de m urs a n tiq u e s a p a re m e n ts arases qu ’on d e c o u v re de plus en

plus sur les an c ie n n e s te r r e s de l’Em pire Romain v ie n n e n t a p pu ye r la these de l’auteur souten ue
d£s 1952 sur les lois presidan t au d e velo pp em ent de ce system e de m agonnerie pratique des le
debut du Ш-e et ju sq u ’au milieu du IV-e siecle. Ces lois p r e se n te n t une im p o rta n c e pratique, de
simple o r ie n ta tio n , il e st vrai, qui va en a u g m e n ta n t, puisqu’elles p e r m e tte n t de fixer une
date approxim ative de l’apparition des p a re m e n ts arases que I’on n ’a pas reussi a dater jusqu’ici.
C’est pourquoi l’a u teu r, a y a n t en vue l’im p o rta n ce que cette q uestion p re se n te du point de vue
historique, a te n u a p o u rs u iv re les e tu d e s entreprises en 1952 et tache de faire une analyse
critique des n o u v e lle s d o n n e e s recueillies qui so n t un nouvel appoint a sa these. Bien q u’un
nombre assez red u it de m u rs de ce g e n re ait ete d a te avec une certaine precision, to u s les cas
oti une d a ta tio n m em e ap prox im ativ e a ete impossible ne vien nen t pas con tred ire ses idees.
D’autre part, les quelques cas d o n t la date ava n c e e et publiee par certains chercheurs, et qui
semble au prem ier a bord ne pas s’in te g re r aux v ues de l’a u te u r, ne saurait en a u c u n e fagon
constituer une d a te certaine. Aussi se plait-il a croire que ce travail vient confirm er sa these.
II separe les e x em p les do n n e s en d eux g ra n d s lo ts : l’un, oriental (peninsule balkanique, Asie
Mineure, Syrie, Russie meridionale), le second, occidental (Italie, G aule, G ra n d e B retagne, Afrique du
’'lord). Le prem ier de ces lots c o m p re n d de s p are m e n ts arases a v e c 2,3, 4 , 5 ra n g s de briques d a n s
;’arase. D a n s le se c o n d se tr o u v e n t les m o n u m e n ts de G aule et de B re ta gn e (Britain) c o m p o rta n t de
nombreuses m ag onn eries de p a re m e n ts arases presque e x c lu sivem en t a 2 et 3 ran gs de briques
dans l’arase et se u le m e n t dan s des cas to u t a fait exceptionnels (2 cas) a 4 ran gs de briques.
L’Afrique du N o r d n ’offre que des cas tre s rares de pa re m en ts arases (2), mais se ulem ent a 3 et
3 rangs de briques. L’a u te u r ne con nait aucu n cas ou ce g en re de m agonnerie en E spag ne et en
ânnonie. L’ltalie c o m p re n d to u s les sy ste m e s de p a re m e n ts arases co nnu s mais develop pes d ’une
1 Ние не даваме тук сравнително числено изследване на съотношението на обемите на камъка към тухлата в
Есените зидарии, каквото дадохме за материала, публикуван през 1952 г., защото новосъбраният от нас материал
6 своята по-голяма част се състои от зле запазени зидове, гіето най-често има само един запазен пояс от тухли
а(*-Долният), който не винаги дава у становените в по-горните редове дебелини на пластовете, а дебелината на
*аменния пласт над него не може да се установи, защото е запазен частично. Обаче там, гдето са запазени два и
°6ече тухлени пояса, може да се отбележи, че дебелината на каменния пояс между тях обикновено е :
при два реда тухли в пояса — от 0,30 до 0,75 м (редки изключения до 1— 1,50 м );
при три реда тухли ■ — от 0,80 до 1,10 м (редки изключения до 1,50 м );
пРи четири реда тухли — от 1,00 до 1,70 м (редки изключения до 0,70 м).
При пет реда тухли в пояса дебелината на каменния пояс е твърде различна главно с оглед на приложението
С|иссената зидария в крепостни стени или в други по-малки сгради,
іб й
Зв' на А р х ео л ог, и -т, т. XXIV
m aniere particuliere que Ton ne saurait considerer jusqu’au milieu du Il-e siecle comme
m an ifestation c o uran te, dans le sens q u ’on lui p re te depuis c e tte epoque, parce que les arases ^
briques sont liees uniquem ent par une magonnerie reticulee. Les n o u v e a u x specim ens cites ^
l’a u teu r (50) p ro v ie n n e n t de la peninsule balkanique, et parmi ceux-ci, il y en a 17 qui so n t'I?
Serdica. (Sofia) et qu’il a eu la possibilite d ’etu dier p e rso n n e lle m e n t sur place assez longtem 6
A ucun d ’e n tre eux ne p e u t e tre d a te av ec p r e c is io n ; par contre les limites plus e te n d u e s de f'
d a t a tio n ( 5 0 я 100 ans) se d essin ent avec n e tte te d ’apres les autres donnees. Mais il ex iste
cas — bien que peu n o m bre ux — qui p e r m e tte n t d ’etablir historiqu em ent une d a te precise
^
qui c onfirm ent to u jo u rs les idees de l’a u te u r sur la chronologie des m o n u m e n ts a paretnem
arases. Tels s o n t : le m u r de l’e m p e re u r Anastase, les murailles de D urazzo, les m u ra ille s de ]3'
ville de Caricin, la c ite rn e d ’Aetius a C onstantinop le, ainsi que certains a u tre s monuments ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩ Е ПРИ C. ВИДЕН, С ТА РО ЗА ГО РС К О
d ’occident.
O u tr e le volum ineux m ateriel d o c u m en ta ire recueilli dans l’inten tion d ’en faire un ехащеі| Г ергана Т абак ова-Ц ан к ов а
exhaustif, l’a u te u r in tro d u it un e le m e n t n o u v ea u par l’in te rp re ta tio n q u ’il do nn e des specimens
p arem ents arases d ’ltalie du Il-e siecle av. n. ere ju squ ’au VI-е siecle etude, basee sur des ехещ. На 16 км запад но от К азанл ък и на 2 км с е в е р о за п а д н о от с. Виден се намира мест
plaires de Po m peo cites par C arrin g to n et sur ceux d ’a u tre s e n droits cites par G. Lugli. А Рощ. н о стта „ Б е н т ъ т “ (обр. 1), р азпол ож ен а на десн ия бряг на м алката сел ска река К арадере.
рёо on a etabli en premier lieu un principe general des „ p a re m e n ts a r a s e s “ im pose pour des fla 1 км ю ж но о т м е с тн о с тт а тече р. Т унд ж а, а на 1,5 км на изток — буйната река Габ-
raisons p ure m e n t techniques, n o ta m m e n t : le lien e n tre le m enu m ateriel de pierres non equarries
de calcaire poreux, d e n o m m e “ o pus q u a sire tic u la tu m “, em ploye d a n s les plus p e tits edifices prin-
cipalem ent des h ab itatio ns — en meme tem ps que des blocs de ce meme m ateriel (111-e — IV-e
siecles a v a n t notre ere). Plus tard, au I-er siecle de n o tre ere, le reticule est cloisonne seulemen;
aux angles et aux o u v e rtu re s avec d e u x ra n g s de briques d ’arase, c’est-a-dire sans former unt
b a n d e to u t le lo ng de la surface du mur. Ces b andes n ’existen t q u ’a p artir du prem ier siecl е e
m a rq u e n t l’apparition du prem ier o p u s m i x t u m mais en co re com bine au reticule. C ette tech
nique a c o ntin ue jusqu’a la fin du Il-e siecle pour les c o n s tru c tio n s ordinaires et publiques, lors-
que l’Empire a senti le besoin de consolider les villes, ce qui a am e n e 1’emploi general de l ’ opus
m i x t u m c o n form em en t a un d e ve lop pe m e nt regulier, san s plus c o m p o rte r d ’ o p u s r e t i c u
l a t u m . Les c o n stru c tio n s d ’une e p oq ue plus tard iv e qu ’on re n c o n tre en Italie — au IV-e
— V-e siecles — c o m p o rta n t des m agonneries a p a re m en ts a ra se s a 2 — 3 ra n g s de briques
dan s l’ara se prov ienn ent, selon l’auteur, du fait qu ’on utilisait certains elem ents d ’anciennes cons
tru c tio n s et aussi par ce qu’on voulait imiter dans les nou velles les antiques p a re m e n ts arases. II
c o n v ie n t c e p e n d an t de relever que ceci n ’est vrai que pour l’ltalie oil il y avait de nombreuses *
c o n s tru c tio n s a n cienn es de ce genre.
Les tableaux I, II, III et IV m o n tr e n t a quels end roits du territoire de l’Em pire Romain etaient
disp osees les co n stru c tio n s a p a re m e n ts arases. II est aise d ’y c o n s ta te r quel a ete leur develop
pem ent, ainsi que les conditions g e og raph iq ues et histo riq ues oil il s ’est effectue, ou plus exacte-
m e n t: l’app arition du prem ier „ p a re m e n t a r a s e “ sans briques a Pompei, ensuite l’apparition de ce
m em e sy ste m e de magonnerie, mais a v e c briques, en Italie, en G aule et en B retag ne oil ce deve
lo p p e m e n t cesse lorsque le nom bre de briques dans 1’arase a tte in t 4 rangs (fin du IV-e siecle)-
L’a g g lo m eration im p o rta n te d’edifices a p a re m e n ts arases d a n s la Peninsule balkanique au V-e et
VI-е siecles pour la defense de C onstantinople et l’a bsence totale de ce sy stem e de magonnertf
en E spagne, en P annonie e t en E g y p te devrait faire l’objet de rech erches particulieres.
L es figures que l’a u te u r don ne s o n t schematiques. On y releve se u le m e n t les traits c a ra c te -
ristiques des p arem ents a ra se s dans le u rs g ra n d e s lignes, ce q u ’il n ’est pas to u jo u rs possible de
voir sur des photographies.
Обр. 1. Топографска скица на местността около светилището

Abb. 1 ; Topographische Skizze des Geliindes um die Kultstatte
204 Г. Табакова-Цанова
ровница. М е с тн о с тт а „ Б е н т ъ т “ заема пл ощ о к о л о 100 д к а и има лек наклон къ м р. Карад

В нивата на Г ъ р д и К а р а к ъ н е в близо до реката и д о д в а т а извора, кои то се намират V" I
нейния бряг, в 1901 г. са намерени три мраморни оброчни плочки на тракий ски конник
д ад ен и в К а з а н л ъ ш к и я музей. В 1901 г. П е т к о Чочев, новият стопанин на с ъ щ а т а нива, к о я /
имала 2,5 дка, при оран открил зидове, градени с речни кам ън и и хоросан. О т зидовете т °
извадил н я к о л к о кубика камъни. Като копал о к о л о тях на д ъ л б о ч и н а 1 м, т о й открил ц ^
фрагм ента о т м раморни оброчни плочки нд тракий ски конник, к о и т о пр е д а л в музея.
Безсъм н ен о т у к е било откр ито св етилищ е на т р а к и й с к и конник-герой. Г. И. Кацар01)
пу б л ику ва 23 ф р а гм е н т а о т оброчните плочки, о т кои то три с изо б р аж ен и е на Аполон
Д а ф н е , а остан али те — на тракийския конник.1 П о -к ъ с н о Ив. Велков публикува отново дв
от ф рагм ентите с изоб раж ени е на А полон и Д аф не, ка т о по гр еш н о с ъ о б щ а в а , че единият от
тях е намерен в К а за н л ъ к .2 О т с ъ щ о т о с в е ти л и щ е п р о и з х о ж д а т о щ е три ф рагм ента от мра
морни оброчни плочки на тракийски конник, к о и т о са по стъпи ли в м у зея през 1936, 1937
1955 г. О к о л о тази нива в 1901 г. почти на п о в ъ р х н о с тт а е нам ерено и мраморно торсо на
Аполон, к о е т о с ъ щ о е било до несено в м узея (не о б н а р о д в ан о досега).
П о в ъ р х н о с т т а на м естността „ Б е н т ъ т “ е осеяна с много ф рагм енти от керам ика и кере
миди, а п р ъ с т т а й на отдел ни места к а т о хармани има сивоп еп еляв цвят. Н ам ират се фраг.
менти от сива траки й ска керам ика и от м естна г р у б а керам ика съ с сиво-черен цвят. Голяма
част от стените на с ъ д о в е т е от тази к ерам и к а са с релефни ленти, покрити с полегати врЯ-
зани линии. Не липсват и ф рагм енти от т ъ н к о ст е н н а римска керам и к а с б л е д о ж ъ л т цвят и
други, боядисани с червена боя. И н т е р е с е н е един ф рагм ент от проф илно у стие на питос,
в ъ р х у горната в ъ н ш н а стена на к о й то има печат в ъв ф ор м а на х од ило от човеш ки крак, разпо
л о ж е н н а д л ъ ж н о на устието.
На 300 м запад но от нивата, в к о я т о се откри свети лищ ето, пак в м е с тн о с тт а „Бентът“,
се намира гробн а могила, наречена „М алева м о г и л а “ с височина 5 м и д и а м е т ъ р 40 м, в
о к о л н о с т т а на к о я т о се намира в изобилие местна г руба и сива т р аки й с ка керамика.
Н а север и запад от м естн остта „ Б е н т ъ т “ се нам ират м е с тн ос ти те „ К ъ р ъ т “ и „Топдже-
в и з “, кои то с ъ щ о и зоб и л ств у ваг с п р е д р и м с к а и ри м ск а к е р а м и к а и керем иди. Н а брега на
един о т напоителните канали, кои то ги пресичат, е намерена и силно изтрита с р е б ъ р н а римска
републиканска монета, и една а ж у р н а бронзова апликация (обр. 2). В тези две местности се
нам ират о щ е д в е гробни могили.
О ч еви дн о е, че в м е стн ос ти те „ Б е н т ъ т “, „ К ъ р ъ т “ и „ Т о п д ж е в и з “, к о и то об х ващ а т про
ст р ан с тво о т окол о 150 д к а п л о д о р о д н а земя, е с ъ щ е с т в у в а л о селищ е. Гробните могили
п р е д с та в л я в а т н е к р о п о л ъ т на това селищ е. Т р а ки й с ко т о свети л ищ е се е намирало в южния
кр а й на с е л и щ ет о д о р. К арадере.
М а л ко преди д а започнем р азкоп ки те, нивата, в к о я т о се о т к р и светилищ ето, е била ра
зорана. Т р а к т о р ъ т бе извад ил на п о в ъ р х н о с т т а големи сиви речни камъни, по кои то имаше
хо ро сан и едри парченца от счукани тухли. М я с т о т о на п о с т р о й к а т а се о ч е р т а в аш е като бе
лезн и к ав о петно с дребни парченца мрамор, хо ро сан и ф рагм енти от керам ика и керемиди.
Едни от ф рагм ентите от тегули имат в ъ р х у горната си л ицева част бразди, образувани
от провлачване с п р ъ с т и в ъ р х у м окра та глина в ъ в вид на почти у с п о р е д н и кр ъ го ве , а ДРУГЙ
с прави б р азди по ср едата на т е г у л а т а с деб ел ина 2,5 см. Д р у г и тегули с ъ щ о имат червен
цвят с по-м ал ко или повече примеси от песъчинки, но се р азл и ч ав ат от го р е о п и с а н и т е по
това, че л ицевата им част е гладка. И зв итите керем иди, о т к о и то по п о в ъ р х н о с тт а на свети
л и щ е т о се о ткр и х а д о ста ф рагменти, имат по д ъ л ж и н а т а на и зп ъ к н а л а т а си страна в сРе'
д а т а от 3 д о 5 плитки бразди, направени с пръст. Трябва д а ‘се о т б е л е ж и и това, че върХУ
една част от к ер ем и д и те има полепнали пластове от хоросан, в кои то р я д к о се ср ещ ат еДРи
парчета от счукани тухли.
1 Г. И. К а ц а р о в , Антични паметници из България, ИАИ, II, 1923— 1924, стр. 75 и 79.

2 И ч. В е л к о в , Антични паметници из България. ГНМ, 1922— 1925, стр. 138 и 139, обр. 195 и 196.
Тракийското светилище при с. Виден, Старозагорско 205
Н амерената на п о в ъ р х н о с тт а на светилищ ето керамика е т в ъ р д е разнообразна. Както в

лаТа м естн о ст „ Б е н т ъ т “ , и т у к се намериха ф рагм енти от местна груба и сива т р аки й с ка
ямика. И н тер есен е един ф р а гм е н т от д ъ н о на голям с ъ д с ъ с сиво-черен цвят и висока
Ши профилна поставка, висока 8 см, с д и а м е т ъ р на д ъ н о т о 11 см, който м ож ем да сравним
подобни поставки, .намерени в З га л е в о , К а з а н л ъ к 1 и Брацигово.2 С р е щ а т се с ъ щ о така и
Обр. 2. Бронзова ажурна апликация от Обр. 3. Основите на светилището с част от по-

местността „Кърът“ късния зид
Abb. 2 : Bronzene Ajourapplikation aus Abb. 3 : Grundmauer der Kultstatte mit einem
der Ortschaff „Karat“ Teil des spateren Mauerwerks
фрагменти от стени на с ъ д о в е от фина пречистена глина, боядисани с червена боя, типични

за римската епоха.
През м. окто м ври 1955 г. К а за н л ъ ш к и я т м узей проведе разкопки на свети л ищ ето, к о и то
дадоха сл е д н и т е р е з у л т а т и :
О ткриха се о сн о в и те на светилищ ето, което п р е д с та в л я в а п р а в о ъ г ъ л н а сграда, леко с т е
снена в ю ж н а т а си част, ор иен ти ран а с е в е р — юг, с д ъ л ж и н а 11,50 м, ш ирочина на северната
къса стена 7,90 м, а на ю ж н а т а — 7,42 м и д еб е л и н а на зи д ов е те от 1,05 до 1,15 м. З и д о в е т е
са градени с различни по ф орм а и големина речни молоси с ъ с сив цвят, взети от б ли зката
Р- Габровница, споени с хоросан, к о й то изравнява леглата, т а ка че се получава д о ст а пра-
вилна редова зи д а р и я (обр. 3). В х о р о с ан о ви я р азт в о р много н а р я д к о се с р е щ а т по-едри пар-
Ченца от счукани тухли.
На 5,80 м ю ж н о о т северния зид на д ъ лб о ч и н а 0,40 м се оказа д р уг, вътрешен"'зид,
напречен и долепен д о източния и за п ад ния зид, с д ъ л ж и н а 5,25 м, ш ирочина 1,35 м, висо
чина от 0,40 д о 0,60 м. О ф о р м я в ат се две пом ещ ения на светилищ ето. П ом ещ ен ие I (ю ж н о т о )
с Дължина 5 м и ш ирочи на 2,20 м, ко ето в ероятн о е било о ткр ито преддверие, и помещ ение
' (северното) — сам о то св етилищ е с д ъ л ж и н а 5,80 м и широчина 5,25 м. П ор ади л екия
На*лон на тер ен а на юг запад ната и източната стен а на помещение II имат по два срещупо-
л°Жни к о н траф ор са, почти еднакви по размери с ъ с страни 65/60 см. П ъ р в и т е два контра-
Ф°рса са на р а зс т о я н и е 1,32 м от североизточния и северо западн ия ъ г ъ л на помещение II, а
1 М. Ч и ч и к о в а , Находка от глинени съдове при с. Згалево, ИАИ, XVIII, 1952, стр. 347, обр. 352, 353.
2 Д. Ц о н ч е в , Сивата тракийска керамика в България, ГПлНМ, III, 1959, стр. 121, обр. 72.
206 Г. Табакова-Цанова Тракийското светилище при с. Виден, Старозагорско 207
в то ри те — на разстояние 3,70 м от първите, или на 5,70 м от североизточния и сев 0ата и предните к рак а на куче, а срещ у него — п о д аващ и те се зад о л тара глава и предни
запад ния ъ г ъ л на помещ ение II. Градени са с ъ щ о от речни кам ън и с хоросан. аКа на глиган. Н и с ъ к р елеф
О снови те на с г р а д а т а са запазени на височина о т 0,35 д о 0,70 м. Сам о на м еста лип 3. Г о р н а з а к р ъ г л е н а л я в а част от м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а, < наме-
в ъ т р е ш н о т о или в ъ н ш н о т о лице на зидовете. М а л ко повече са р азру ш ен и източният зид 83 на п о в ъ р х н о с тт а на св ети л ищ ето през 1955 г. (инв. № 10257 — н еп убликувана); височина
рена
п ом ещ ение II и в ъ т р е ш н и я т р азд ел и тел ен зид. П о с л е д н и я т е повреден много поради това ^ % см, ш ирочина "11 см, д еб ел и н а 3 — 4 см.
е почти покрит от друг, по-късен зид, граден от сиви речни кам ъ н и и кал. Той п р о д ъ л н ^ 1 Запазена е д о к р ъ с т а ф и гурата на конника с лице насреща. В леко присвитата си в ла-
в източна и западна посока на разстоян ие от 2.6 м — 7,5 м от източната страна с широчи тЯ десница той д ъ р ж и копие, от което е запазен само краят. К осата на конника е преда-
2,50 м, с л ед к о е т о чупи на юг и п р о д ъ л ж а в а ощ е 2,50 м, ка т о до 0,70 м има широчи *
0,70 м, а с л е д това на 1,80 м има ш ирочина 0,50 м. На за п ад з и д ъ т п р о д ъ л ж а в а на разСт
яние 12 м с ш ирочина от 2 д о 2,50 м, с л е д к о е т о взема ю ж на посока с д ъ л ж и н а 14,25 ц
ка т о на р азсто ян ие 10,50 м има ш ирочина от 2 д о 2,30 м, а след това на р азсто ян и е 1,72
има ш ирочина 0,72 м. Този зид е граден т в ъ р д е небрежно. На места се съ с т о и от три реда
камъни, а на д р у ги — от един и два реда с височина от 0,15 до 0,40 м. В ърх у горноТо
лице на зид а и от д в ет е му страни се о т к р и х а много ф р агм енти от керемиди, н ат р у п ан и едНа
в ъ р х у д р у га от лицевата и' о п а к а та си страна. П о -р я дк о се намираха ф рагменти от римска
керам ика и стени от съ д ов е с б л е д о ж ъ л т цвят и канелирани стени (обр. 19).
Р а зк о п а в а н ет о на с вети л ищ ето се извърш и на пластове о т 0,20 м, к а т о се обхванаха и те
р ен ът и звъ н основите му, и този на по-късния зид. О сновите на свети лищ ето се откр и х а на дъл
бочина от 0,20 д о 0,30 м. О т 0,20 д о 0,30 цялата в ъ т р е ш н о с т на двете пом ещ ения на сградата и
о кол о вън ш н и те й стени бе изпълнена с много к ъ с о в е от различна големина бигорен камък
к ерем ид и и тухли, някои от к о и то имаха полепнал по тях хоросан, мазилка и ф рагм енти от ке
рамика. В с л е д ва щ и я п ласт от 0,60 до 0,80 м в пом ещ ение II бигорният кам ъ к , керамиката
и т у х л и те намаляха. В помещение I пл а с т ъ т от 0,60 д о 0,80 м се о каза почти лиш ен от на
ходки. На д ъ л б о ч и н а 0,80 м се появи песъчлива почва. О сновите на зи д о в е т е се откриха на
д ъ л б о ч и н а 0,80 м. Трябва д а се о тбел еж и , че п р ъ с т т а по д основи те на пом ещ ение II особено
в северо изто чн ия му ъ г ъ л има горял въгленочерен цвят, примесена е с ф рагменти от местна
гру ба керамика. О т външ ната страна на сгр адата близо д о зи д о ве те от 0,60 до 0,80 м и под
т я х от 0,80 д о 1,20 м д ъ л б о ч и н а п р ъ с т т а с ъ щ о има въгл е н о ч е р ен цвят и е размесена с жи
вотински кости и обгорена м естна и сива тракийска керамика.
М а к а р че разкоп аването на целия о б е к т се и зв ър ш и на пластове, не м о ж е да се разчита
на сигурни с гр ати граф ски н аблю дения поради това, че со бствени ците на нивата са откривали
Обр. 4. Оброчна плочка на Обр. 5. Оброчна плочка на тракийски конник
зи д ов е те и вади ли от тях камъни няк олк о пъти. З а т о в а г о в о р я т и о т к р и т и т е на едно и
тракийски конник Abb. 5 : Votivtafel zu Ehren des
с ъ щ о м ясто различни по епоха материали. Abb. 4 : Votivtafel zu Ehren Thrakischen Reiters
des Thrakischen Reiters
О брочни плочки на тракийски к он н и к -ездач
1. М р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , 1 горе з а к р ъ г л е н а ; височина 12 см, широчина 9 см. Дена c два р е д а о хл ю вч ета о т навити кичури. З а д него се в и ж д а р а зв я в а щ а се хламида. Р е
д ебелина 2,3 см. К онникът е п р е д с та ве н в х о д надясно, с лице, о б ъ р н а т о насреща, облечен лефът е нисък, но д о б р е моделиран. П одобна глинена оброчна плочка е известна от К а р ам усал.1
с хитон и хлам ида, к о я т о се сп у с к а свободно по гъ р б а му, а до лн ият й край л е ж и върху 4. Ф р а г м е н т от м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , 2 горе з а к р ъ г л е н а ; височина
з а д н а та част на коня. Р ъ к а т а на конника е допряна до ш ията на коня, пр е д който се виж '1)5 см, ш ирочина 13,5 см, деб ел ина 2,5— 3,5 см. Запазени са задната част на ко н я без к р а
д а т сл ед и о т д ъ р в о . Р е л е ф ъ т е съвсем нисък и с ум арно третиран, вероятно п р ед н азн ач ен за ката, част от к ъ с и я хитон и десния крак на конника, вдигнатата му нагоре десница, в която
рисуване. е Държал копие, и р азв я в а щ ат а се зад него хлам ида. Н и с ъ к релеф.
5. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , 3 счупена на д в е части, горе з а
Ф рагм енти о т обр оч н и плочки с и зо б р а ж е н и е на тракийски конник, мъглена; височина 11 см, широчина 13 см, д ебелина 2 см. Запазени са ф игу рата на конника
е зд а ч и л ов ец 50 кръста с лице, о б ъ р н а т о т р и ч ет в ъ р т и надясно, и издигнатата десница, в к о я т о д ъ р ж и
к°пие. К осата му е стилизирана с два р еда о хлю вчета от навити кичури, а на д я с н о т о му
2. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , намерен въ р х у горното лице ня
Рамо е прикрепена с к р ъ г л а аграф а р а зв я та т а хламида. Н и с ъ к релеф.
ю ж ния з и д на помещ ение I на дълб оч ина 0,20 м ; височина 13 см, широчина 11 см, дебелия3
2,5 см. За п азе н и са предната част на кон я (без главата), кой то е ст ъ п и л с д ес н и я си кра* И. К а ц а р о в , Антични паметници из България, ИБАД, V, 1915, стр. 12, обр. 86.
в ъ р х у трап ец о ви д ен о лтар, и част о т десн ия крак на конника. П о д коня вляво се виЖДаТ '. И. К а ц а р о в, ИАИ, II, стр. 78, № 10.
’• И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 78, № 14; втората част от фрагмента, на която са запазени лицето и тя-
конника, не е описана в цит. съч., но е дадена на снимка — стр. 79, обр. 27 — вместо фрагмент от
И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 75, № 2, 79. с изображение на Аполон и Дафне.
'I
Г. Табакова-Цанова
Ф рагм енти о т обр оч н и плочки с и зо б р а ж е н и е на тракийски конник

и спътници с п атера и двам а конници
6. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 1 височина 14 см, широчина 7

д еб ел ина 3 см. Запазен и са за д н а т а част от т я л о т о на коня без к р а к а т а и ф и гу р а та на i/**'
г,
ника, кои то язди надясно. В л е к о присвитата си в л а к ъ т я десница, п р ъ с т и т е на която
м оделирани много х у д о ж е ств е н о , ко н н и к ъ т д ъ р ж и опряно д о б ед р о т о си копие,2 в задц^
край на к о е т о увисва п р о д ъ л г о в а т предмет, нап о м н ящ примка от рем ък, х ванат от човец^
ръка. Н и с ъ к р ел еф (обр. 4).
7. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 3 височина 17 см, широчина 12 Cji
д еб е л и н а 1,5—3,5 см. Запазен е кон н и к ът, който язди вляво, с лице, о б ъ р н а т о насреща. То'-
е облечен в к ъ с хитон и хлам ида, к о я то се сп ущ а с в о б о д н о на гъ р б а му. Л и ц е т о му Не
о т б е л я за н о с подробности, а ко са т а му е пред адена к а т о л ента о к о л о главата. В дясната си
ръ к а, вдигната високо нагоре, кон н и к ъ т д ъ р ж и копие, к о е т о е опряно д о б е д р о т о му, а
л я в а т а си р ъ к а до о б ъ рн атата над ясн о глава на коня д ъ р ж и к р ъ г ъ л предмет, вероятно па
тера. З а д н и т е крака на коня липсват. В ърху тази плочка е бил представен и д р у г конник
вдясно, от кой то е запазена сам о част от р а зв я та т а хлам ида за д гърба на конника, който е
в х од наляво. П од о бни релефи са ни познати от Панега, Габаре,4 Л озен,5 Т р у д ,8 и Баткун:
(обр. 5). Я
Д ребн и ф рагм ен ти о т оброч ни плочки на тракийски конник
8. Д о л е н л я в ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , намерен на повърхността
на с в е т и л и щ е т о ; височина 10 см, широчина 9 см, д еб ел и н а 2 см. Запазени са правоъгълната
рамка, д в а т а зад ни к рак а на кон я и о п а ш к а т а му. Н и с ъ к релеф.
9. Д о л е н л я в ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , намерен на 2,10 м от югоиз
точния в ъ н ш е н ъ г ъ л на помещ ение 1. Запазени са п р а во ъ гъ л н а т а рамка, д в а т а задни крака
на коня и д яс н о то с т ъ п а л о на конника. Н и с ъ к релеф.
10. Д о л е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , нам ерен на дълбочина
0,20 м в ъ р х у горното лице на зап а д н и я зид д о севе р о за п а д н и я ъ г ъ л на пом ещ ение II; висо
чина 12 см, широчина 11 см, д еб е л и н а 3,5 см. За п а зе н и са част от рамката, правоъгълен
о л та р и пред него неясни оч ертания в много н и с ъ к р ел еф на ж ивотно, вероятн о куче.
11. Г о р е н з а к р ъ г л е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а, намерен
на д ъ л б о ч и н а 0,20 м д о североизточния ъ г ъ л на пом ещ ение I I ; височина 5 см, широчина 5 см,
деб ел ина 2 см. В ърху о б разното поле в съ в с е м н и с ъ к рел еф е д в а се оч ертава главата
на коня.
12. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , намерен на д ъ л б о ч и н а 1 м де
севе р о зап а д н и я в ъ н ш е н ъ г ъ л на пом ещ ение I ; височина 5 см, ш ирочина 5 см, дебелина 4 см
За п а зе н и са част от горната за к р ъ гл е н а рам ка и гл а ват а на конника, гру бо очертани.
13. Г о р е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а 8 с тр а п е ц о ви д н а форма
височина 10 см, широчина 11 см, д ебелина 1,3 см. За п а зе н и са главата на коня с кръгъл
перчем и част от ю здата.
1 Г. И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 77, обр. 25, № 6.

2 Подобна глинена плочка с конник, който държи опряно до бедрото си копие, е известна от Виноградеи; в*"
Г. И. К а ц а р о в , Антични паметници из България, ИБАИ, V, 1915, стр. 12, обр. 8 6
3 Г. И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 76, 77, обр. 24.
‘ В. Д о б р у с к и , Материали по археологията на България, ИАІ^І, I, 1907, № 67, 103, 147, обр. 83.
5 Г. И. К а ц а р о в , Тракийското светилище при Дийникли, ГПлНБ, 1925, стр. 150, обр. 29. За плочки с изобрл
жение на втори конник срв. G. I. К a z а г о w, Die Denkmaler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien, BudaP
1938, 90, 123 (обр. 52), 209 (обр. 113), 214 (обр. 118), 290 (обр. 158, 444), 1008 (обр. 490).
6 JI. Б о т у ш а р о в а , Оброчни релефи на Аполон от Тракия, ГПлНМ, 1959, III, стр. 146, обр. 1.
7 D. T s o n t s c h e w , Le sanctuaire thrace pres du village de Batkun, стр. 46 и сл., табл. ХХХѴИ, 145 1
8 Г. И. К а ц а р о в , ИБАД, II, стр. 78, № 11.
14 . Г о р е н з а к р ъ г л е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ;х висо-
Ц см, ш ирочина 8,5 см, д ебелина 2,3 см. Запазени са главата на конника с к ъ д р а в а
п р е д а д е н а с един ред стилизирани кичури, гл а ват а на коня и част от ш ията му.
мсък РелеФ-
15. Д о л е н - л я в ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 2 височина 14 см, широ-
1)Нз ]3 см, д еб е л и н а от 2 до 2,5 см. З апазен и са зад н ата част и кр ак ата на коня и д в ата
ка на конника. Л е в и я т е предаден в съвсем нисък релеф.
16. Д о л е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 3 височина 7,5 см,
„рочина 7 см, д еб ел и н а 2,5 см. Запазен и са д в ата предни к р ак а на коня, гал о пир ащ на
д я с н о . Н а д тях едва се о ч ер т а в а част от т я л о т о на змия, виещ а се о к о л о д ъ р в о . П о д к р а
ката на кон я се в и ж д а малка част от гривата на лъв.
1 7 . Д о л е н д е с е н ъ г ъ л о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 4 височина 7 см, ш иро
чина 7,5 см, д еб ел и н а 3 см. За п азе н и са предните к р ак а на галопиращ ия кон, копитата на
който са извън о б р азн о т о поле — в ърх у т я сн а та рамка. З а д кр а к а та на коня се в и ж да част
оТ дърво, о ко л о к о е т о се вие змия.
18. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 5 височина 6 см, широчина 10 см,
дебелина 2 см. З а п а зе н а е д ясн ата р ъ к а на кон ника с копието.
19. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; 8 височина 10 см, широчина 10 см,
дебелина 2 см. З а п азе н а е х л а м и д ат а на конника и д яс н ат а му р ъ к а с копието.
По време на разкоп ки те се намериха ощ е три ф рагм ента от мраморни оброчни плочки,
изображенията на к о и то не личат ясно.
Ф рагм енти о т ста т у й к и на тракийски конник и д р уги
20. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а п л о с к а с т а т у й к а н а т р а к и й с к и к о н н и к ; 7
височина 32 см, широчина 39 см, дебелина 5,5 см. П р е д с т а в е н о е изображ ени е на тракийски
конник, кой то се за в р ъ щ а от лов. Запазени са к о н н и к ъ т без главата, о б ъ р н а т три ч етвъ р ти
надясно, и г а л о п и р а щ и я т кон, на който л и п с ва т краката. К онникът е облечен в к ъ с хитон.
Зад гъ р б а му е запазен а малка част от хл а м и д ат а му, прикрепена с к р ъ г л а аграфа. Д я с н а т а
му ръка, д р ъ п н а т а назад, д ъ р ж и задните к рак а на сърна. Г ривата на кон я е свита във форма
на перчем. И зоб ра зе н и са с ъ щ о ю зд а т а и поводите. З а д гл авата на к о н я се ви ж да к р ъ гл и я т
щит на конника. О б р а т н а т а страна е о б р аб о т ен а само в контури. С тату й ката е х у д о ж е с т
вено м одели ран а и с право м о ж ем да я поставим м е ж д у най-хубавите стату йк и на тракийски
конник, намерени д о с е г а в Б ъ л г а р и я (обр. 6).
21. Ф р а г м е н т о т п л о с к а м р а м о р н а с т а т у й к а н а т р а к и й с к и к о н н и к ; 8 ви
сочина 11 см, ш ирочина 20 см, деб ел ина 2— 3 см. Запазен е л ъ в ъ т без предните крака, захапал
муцуната на елен, кой то липсва. В ърху задната му част се в и ж д а к о п и т о т о от десния крак
на коня (обр. 7).
22. Ф р а г м е н т о т п л о с к а м р а м о р н а с т а т у й к а н а т р а к и й с к и конник;”
височина 17 см, широчина 11 см, д ебелина 3,5 см. З апазен и са гл а ват а на коня с к р ъ г ъ л
перчем и ю зда в у с т а т а и ш ията му, д о к о я т о е опряна д яс н ат а р ъ к а на конника с к р ъ г ъ л
пРедмет, ве р о я тн о па те ра . О б р атната страна е гладка.
1 Г. И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 78, № 120.

| ^ П ак т а м, № 13.
3 Па к т а м , № 8,
1 Па к т а м, № 15.
j s Пак там, №9.
6Па к т а м, № 12.
'Пак т ам, стр. 79, № 16.
_ ! П ак т а м, стр. 79, № 17.
I 9 П ак там, стр. 79, № 18.
на Археолог, и-т, т. XXIV
L
Тракийското светилище при с. Виден, Старозагорско
23. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а с т а т у й к а ; 1 височина 17 см, ш ирочина 19 см,
лина 8 см. З ап азен а е зад н а та част от тял о т о на коня без крак ата. О б р ат н а т а страна е 28. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ; височина 13,5 см, широчина 8 см,
б о те н а по с ъ щ и я начин с по д чертаване на п о дробн ости те. Целина 1— 1,5 см. З апазен е б ю с т ъ т на Д а ф н е , насрещ а, облечена в хитон, с вдигната на-
Г, е десница, к о я т о за в ъ р ш в а с вейка. Л я в а т а й р ъ к а, запазена д о л акътя, е спусната надолу.
24. Ф р а г м е н т о т п л о ск
мраморна с т а т у й к а на т г еТ0 е отчуп ен о. Л и ч а т само спуснатите й в ъ р х у ра м ен е те коси. Н а д г л а в ат а й се в и ж да
Ра. рЛНата част от л и р а т а на Аполон. Висок р елеф (обр. 9).
кийски к о н н и к , намерена
1901 г. на п ов ъ рх н о с тт а на пРез
свети.
л и щ е то (инв. № 75 — непубЛи
в а н а ) ; височина 5 см, широчина 8
д еб ел и н а 1 см. Запазен
за п а зе н а е глават
на ко н я с к р ъ г ъ л перчем на темет
и ю з д а в устата. З а д главата Ня
коня се ви ж д а к р ъ гл и я т щит На
конника.
25. Ф р а г м е н т о т с т а т у й к а
намерен на д ъ лб оч и н а 1,20 м в по
м ещ ение II, д о леп ен д о северния зид.
височина 10 см, широчина 9 см, де.
белина 6 см. З апазен е х ъ л б о к на кон.
26. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а
і;Обр. 6. Мраморна“статуйка на тракийски конник от с. Виден
с т а т у й к а , намерен на дълбочина
Abb. 6 : Marmojstatuette des Thrakischen Reiters 0,20 м в ъ р х у горно то лице на пър
вия кон тр а ф о р с на зап ад н ата стена
от пом ещ ение II; височина 18 см,
широчина 6,5 см, деб ел ина 5,5 см.
Запазена е цилиндрична поставка, в
долния край пр ъ с т ен ов и д н о надебе-
лена, в ероятн о от с тату йк а на Апо
лон. П од обни стату йк и има в све
т и л и щ е то при Л озен (Диникли).2 Обр. 8. Мраморна ажурна плочка Обр. 9. Мраморна плочка c изображение
с изображение на Аполон и Дафне на Аполон и Дафне
Abb. 8 : Marmorne Ajourtafel mit den Abb. 9: Marmortafel mit den Bildnissen
Ф рагм енти о т обр оч н и плочки Apollons und Daphnes
Bildnissen Apollons und Daphnes
с и зо б р а ж е н и е на Аполон
и Д аф н е Ф рагм енти о т обр оч н и плочки на тракийски конник с надписи
27. 29. Ф р а г м е н т о т м р аФ м ро ар гн ма е но тб роот ч нм ар а пм ло ор чн ка а , счупен на д в е части. Л я в ата по
а ж у р н а п л о ч к а ; 3 височина 23 см, ловина е намерена в 1936 г. на п о в ъ р х н о с тт а на с в е ти л и щ ето (инв. № 8002 — непублику
широчина 16 см, д ебелина 2 —3 см. вана), а д я с н а т а п оловин а е намерена при р азкоп ки те на д ъ л б о ч и н а 1,20 м, д олеп ена до
Запазен е б ю с т ъ т на Д аф не, на северния зид на пом ещ ение II; височина 20,5 см, ш ирочина 14,5 см, д еб ел и н а 2 ,5 —3 см.
срещ а, гола, с вдигнати нагоре ръце, Представено е и зо б р а ж е н и е на тракий ски конник, к о й то се за в р ъ щ а от лов. З апазен е конят
с вейки. Косите й, вчесани на прав 8 галоп надясно, който има к р ъ г ъ л перчем и ю з д а в устата. Д е с н и я т му преден к р а к е
път, се спускат свобо д но върху Vй' Сгьпил в ъ р х у п р а в о ъ г ъ л е н о лтар. З а д главата му с едн о р е л еф н а линия е пред аден к р ъ гл и ят
менете й. Н ад главата й е запазена “,ит на конника, от к о г о т о е запазено б ед р о т о на д есн ия крак, и с ъ р н ата, к о я т о е д ъ р ж а л в
Обр. 7. Мраморна статуйка на лъв
Abb. 7 : Marmorstatuette eines Lowen д о л н ата част от лирата на Аполон. вената си ръка. П о д коня се в и ж д а куче, изправено на задните си кр ак а. Н и с ъ к релеф.
О т л я в а та страна п л о ч ката е от' ^Рху запазената част от д о л н а т а р ам ка има г р ъ ц к и надпис в два ре да (височина на буквите
чупена. О т о б ратн а та страна лявата 1 см) (обр. 10):
половина сл едва в най-общи линии ф о р м ата на лицевата страна, а д я с н а т а половина има / М Jovy.anoQis MovxemoQsoд
ф о р м ат а на р а зв я т а мантия (хламида) (обр. 8). [а л ] а)Ю]Оад Scoqov ( dvsd rjxa ]y
[ sq] В ред 1 А и П — лигирани.
1 Г. И. К а ц а р о в , цит., съч., стр. 79, № 19.
2 П а к т а м, стр. 160, обр. 43.
3 П а к т а м, стр. 79, N° 20. ™
1 D. D e t s c h e w , Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, стр. 316: М о ѵ хи я о д іs вж . p.. надписа името
0т мъжки р о д ; вероятно е съществувало и в мъжки род.
0т навити кичури. О б у т е бил с високи обувки, от кои то в ъ р х у д есн ия му к р а к е за-
,а едн а част. Г л авата на ко н я е пр е д а д е н а с подробности. З а д нея се в и ж д а лира, коя то
30. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , нам ерен до източния зид в
м ещ ен ие II; височина 8,5 см, широчина 7. см, дебелина 2,5— 3 см. Запазена е м ал ка част
о б р а з н о т о поле, на което се в и ж д а т о п аш ката, д в а т а задни к рак а на куче и част от
ЩиРо.
к а т а п р а в о ъ г ъ л н а рам ка с гр-ц^
надпис (височина на буквите 1,5 CJ!
(обр. 1 1 ):
. . . Xov Na? [ . . .
31. Д о л е н л я в ъ г ъ л 0т
г о л я м а м р а м о р н а оброчца
плочка, намерен на повърх.
ността на свети л ищ ето през 1939 j
(инв. № 9121 — непубликуван),
височина 15 см, широчина 12 см
д еб ел ина 7 см. З апазен и са задна.
та половина от ф игу рата на лъв и
д о л н а та п р а в о ъ г ъ л н а рамка. Вйсок
релеф. В ъ р х у р ам ката гръцки над.
пие (височина на буквите 1,2 см)
Обр. 12. Мраморна оброчна плочка
(обр. 12): E m m ev[ftos- . . / Обр. 11. Мраморна оброчна плочка
на тракийски конник
на тракийски конник
32. М р а м о р н а оброчна Abb. 12: Marmorne Votivtafel zu Ehren
Abb. 11: Marmorne Votivtafel zu Ehren
п л о ч к а , за к р ъ гл е н а горе, наме des Thrakischen Reiters
des Thrakischen Reiters
рена на п о въ р хн ос тт а на светили
щ ет о през 1927 г. (инв. № 61 —
н еп у бл и к ув ан а); височина 22 см,
ш ирочина 20,5 см, д ебелина 1,5 см.
П р е д с т а в е н а е ловна сцена. Кон
н и к ъ т е о б ъ р н а т три четвърти
Обр. 10. Мраморна оброчна плочка на тракийски конник надясно, а главата му е насреша.
Abb. 10: Marmorne Votivtafel zu Ehren des Thrakischen Reiters В издигнатата си нагоре десница
д ъ р ж и копие. Облечен е с къс
хитон, за д гл а в ат а му се развява х л а м и д ат а му, закр еп е н а с кр ъ гл а аграфа. Къдравата м)*
к оса е предадена с д в а ре да охлю вчета от навити кичури. Конят е в галоп надясно. На гла
вата му има ко н у совид ен перчем, а в у с т ат а юзда. З а д г л а в ат а му с еднорелеф на линия е
пр ед аден к р ъ г л и я т щ ит на конника. На коня липсват д в а т а задни к р ак а и част от опашката
П р е д него една д о д ру га са изобразени две адоран тк и с двойно препасани хитони и була
на главите. Р ъ ц е т е им са спуснати надолу. Л иц ата им са пред адени без подробности. Д^с'
ният преден кр а к на коня епред тял о т о на п ъ р в ата а д о р а н т к а , а лев и ят — зад нея.
П о д ава се имуцуната на глиган, захапана от куче. Р е л е ф ъ т е висок и д о б р е моделиран.
В ъ р х у д о л н а т а рам ка има небрежно написан г р ъ ц к и надпис (височина на буквите 1 см1
(обр. 13):
. . . . атg a b s A J h ’o s 1 Обр. 13. Мраморна оброчна плочка Обр. 14. Мраморна оброчна плочка
на тракийски конник на тракийски конник
33. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а ,2 горе з а к р ъ гл е н а , счупен на тр* Abb. 14 : Marmorne Votivtafel zu Ehren
Abb. 13: Marmorne Votivtafel zu Ehren
ч ас т и ; височина 32 см, широчина 33 см, д еб ел и н а 3 —4 см. П р е д с т ав е н а е ловна сцена. Запа des Thrakischen Reiters des Thrakischen Reiters
зени са ф и гу рата на конника три ч ет в ъ р т и над ясн о с лице насрещ а и предната част на к°нЯ
б ез краката. К о н н и къ т е облечен с надиплен хитон, к ой то ст^ига д о с р е д а т а на бедрото *ш
*°нникът д ъ р ж и с л я в а т а си р ъ к а. Р е л е ф ъ т е висок и х у д о ж е с т в е н о моделиран. В ъ р х у гор-
в и зд и г н ат а т а си десница д ъ р ж и копие. М ал к а част от запазен ата за д г ъ р б а му хламида
Чата рамка има гр ъ ц к и надпис, обрамчен от два бръш л я н ов и л иста (височина на буквите
закр еп ена на рам ото му с кр ъ гл а аграфа. К ъ д р а в а т а му коса е п р ед адена в три реда охл>°в
*>5~-2 см) (обр. 14):
’АуаЩ Tvyjj.
1 D. D e t s c h e w , цит. съч., стр. 8 : A ftv s .
2 Г. И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 76, обр. 22.
34. Ч е т в ъ р т и т а м р а м о р н а о б р о ч н а п л о ч к а , 1 горе за к р ъ гл е н а ; височина

21,5,
широчина 20,5 см, дебелина 2,5 см. П редставена е ло вна сцена. К он н и къ т е в галоп над'я С|1'
Облечен е с к ъ с хитон и развята за д г ъ р б а му хламида. Д е с н и я т к р а к на коня е поста^0
в ъ р х у к р ъ г ъ л олтар. П р е д гл авата му се в и ^
дърво. П о д него тича куче. В ър ху рамк. *1
има неясен гр ъцк и надпис (височина на бук*^
те 2 см) (обр. 15):
ЕРАѲ РН Ч V I I m am .
35. Ф р а г м е н т от м р а м о р н а о б р
н а п л о ч к а , 2 счупен на д в е ; височина 14 с
широчина 23 см, д еб е л и н а 3,5 см. Запазена '
долн ата част на плочката. Вляво се виждат
главата и предните к р ак а на куче, след Т0Ва
предните крак а вероятно на с ъ р н а и клекнал
на задните си крака бик, главата на който t
обхваната и захапана от приклекнал също на
задните си крака лъв. К раи щ ата на опашките
и на д в ете ж и в о тн и и зл и зат в ъ р х у рамката
Висок релеф. В ъ р х у д о л н а та р ам ка има не
бреж но написан гръцк и надпис в два реда
(височина на б укв и те 1,5 см) (обр. 16):
... a£evis Еліг/у.еѵ-
[& ]o v ( VTrkfj) luyxov x a [h w v ? (tdlcov ? ?).
Обр. 15. Мраморна оброчна плочка на тракийски 3 6 . Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а оброч-

конник н а п л о ч к а , 3 счупен на д в е ; височина 7 см,
Abb. 1 5 : Marmorne Votivtafel zu Ehren des широчина 23 C M , деб ел ина 5 см. О т В И С О К И Я ре-
Thrakischen Reiters
Обр. 16. Мраморна оброчна плочка на тракийски конник

Abb. 16: Marmorne Votivtafel zu Ehren des Thrakischen Reiters
леф са запазени в до лн ия ляв ъ г ъ л само ход и л о то на чо веш ка фигура, коп итото на десни*
заден крак на коня и предните к р а к а на куче, което е тичало надясно. П р е д него се виЖДа
1 Г. И. К а ц а р о в , цит. сьч., стр. 76, обр. 23.

2 П а к т а м , стр. 78, обр. 26.
3 П ак т а м, стр. 76, № 4.
I
I 0д и л а та на
І т е
™
1,2 см) (обр. 17):
ж и вотн о (глиган). В ър ху в исоката рамка има
A v k o v x e v fto s T agaov at[gazicotris\.

гр ъцк и надпис
215
(височина на
Обр. 17. Мраморна оброчна плочка на тракийски конник

Abb. 17: Marmorne Votivtafel zu Ehren des Thrakischen Reiters
Г. И. К ацаров е пуб л икувал о щ е д в е оброчни

плочки, кои то не се намериха в ъ в ф ондовете
на музея, а им енно:
37. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а о б р о ч н а
п л о ч к а , 1 в к о й то са запазени част от тял о т о
и краката на ф игура, к о я т о д ъ р ж и опаш ката на
кон. Разм ери липсват.
38. Ф р а г м е н т о т о б р о ч н а п л о ч к а ; 2
височина 10 см, ш ирочина 6,5 см, деб ел ина 2 см.
Запазена е горната част на облечена ф игура
(Дафне) с к ъ д р а в а коса. Р ъ ц е т е й са вдигнати
нагоре, д я с н ат а е загубена, а л я в ата слабо личи.
Повечето о т р а зг л ед а н и те мраморни оброчни
плочки са за к р ъ гл е н и горе и имат грубо о б р а
ботени гърбове. П р е о б л а д а в а т плочки, изработени
в сравнително н и с ъ к релеф, но в ъ п р е к и това по
вечето са д о б р е м оделирани с подчертаване на
подробностите. И зк лю чен ие прави плочка № 1,
която е т в ъ р д е с ум арн о третирана. Във висок
релеф са изработени плочки № 28, 32, 36, 39, 33
и 34. П оследн ите д в е по своя стил и изработка
^роятно п р о и зх о ж д а т от едно ка м е н од ел с ко
ателие. За с ъ ж а л е н и е плочките м ъч но могат да
се датират, т ъ й к а т о са в много фрагмента-
Рен вид.
А журните р ел еф и и статуйки, к о и то са мо
Обр. 18. Торсо от мраморна статуя на Аполон
делирани п о-добре, т р яб в а д а отнесем къ м III в. Abb. 18: Torso einer Apollostatue
и 8 самото начало на IV в., когато в Ю ж н а Бъл-
ГаРия се и зр а б о т в ат а ж ур н и релефи и статуйки. В подкрепа на това е и наличието на л ъ в 3
8 ловните сцени (статуйка № 21) и изображ енията на тракийски конник, з а в р ъ щ а щ се от
1 Г. И. К а ц а р о в , цит. съч., стр. 78, 79, № 15.

2 П а к там, стр. 78, № 206.
3 Ив. В е н е д и к о в , Светилището при с. Лиляче, ИАИ, XVIII, 1952, стр. 204.
216 Г. Табакова-Цанова
л о в 1 (статуй к а № 18), кои то се появяват през III в. Към III в. т р я б в а да отнесем и пд0ц
№ 15, 16 и 36, в които с ъ щ о се с р е щ а изображ ение на лъв, и плочка № 29 с и з о б р а ^
на тракий ски конник, з а в р ъ щ а щ се о т лов.
В голям а част от плочките и стат у й к и т е т р аки й ски я т конник е п ред ставен к а т о ездач
ловец, за м а х н ал копие или з а в р ъ щ а щ се от лов. Но той е представен и с патера в щ ^
то с копие (плочка № 7, с тату йк а № 22) и с лира в м есто с щ ит з а д главата на коня
(плочка № 34). В ъ р х у две оброчни плочки вм есто изо б р а ж е н и е то на конника виждац,
Аполон и Д а ф н е , а в ъ в ф рагм ен т № 26 ■ — по с т а в ка от ст ат у й к а на Аполон. Всичко това
говори, че в с в е ти л и щ ет о при с. Виден, к а к т о и в тракий ските свети л ищ а при с. Крън,2 д й
никли3 и д р уги се явя в а известно д о б л и ж а в ан е или о т ъ ж д е с т в я в а н е на Х ерос с Аполоц
к о е т о се п о т в ъ р ж д а в а о щ е в е д н ъ ж о т н ам ереното през 1901 г. близо д о нивата, к ъ д е т о беще
открито свети л ищ ето, мраморно т о р с о от с т а т у я на Аполон, счупено на д ве части с висо.
чина 0,60 м, ш ирочи на 39 см, и д еб е л и н а 0,10 см.
Аполон е бил представен прав, en face, съвсем гол. О т п о л о ж ен и е т о на тял ото му Се
в иж да, че той е с тъ п и л на десн ия си к р а к с облекчен л я в крак. Л и п с в а щ а т а дясна р ъ к а е била
п о л о ж е н а над главата, а лявата, от к о я т о е запазен а м алка част, е била вд игната настра-
ни и нагоре и е д ъ р ж а л а л ъ к а . Д о б е д р о т о на десния му к р а к се в и ж д а част от раз.
клоненото д ъ р в о , к о е т о е с л у ж и л о за п од п ор к а на л я в а та му р ъ к а. О т коси те му са за
пазени само спуснатите в ъ р х у рам е н е т е къдрици. П о д о бно пре д с та вя н е на Аполон със спу
снати к ъ д р и ц и срещ ам е и в ре л е ф а от Д е в н я 4 (Marcianopolis), кой то се д ат и р а о т края на II в,,
и в едн а м онета от Гордиан съ с Сарапис.5 Т ор с о т о от м рам орна с т а т у я на Аполон от
с. Виден, к о е т о е едно х уб аво произведение на рим ск ото провинциално изкуство, прилича мно
го на една с т а т у я на Аполон, антични коп ия от коя то се нам ират в П а р и ж 8 и Берлин.7
К ерамика
В самата с г р а д а на св етилищ ето, о к о л о външ ни те му стени и п о-к ъ сния зид се намериха

многобройни ф рагм енти от глинени съ д ов е, кои то р а зд ел я м е на две групи- предримскаи
римска керамика. З а пр ед рим ската керам ика, на първо място, трябва да споменем изобилието
на ф рагменти от местна груба керам ика, работени на ръ к а, у кр асени с ш н у ров и д ен изпъкнал
орнамент. Н я к о и от тях са с езически д р ъ ж к и и извити навън устия. Ед ин от фрагментите
е украсен с розетка, която е о б р азу в ан а чрез натискане с п р ъ с т в ъ р х у топче глина и после»
залепена в ъ р х у с ъ д а . Този вид керам ика се откри най-вече в ъ в в ъ т р е ш н и я североизточен
ъ г ъ л на пом ещ ение II на д ъ лб о ч и н а от 0,60 д о 0,80 м и под основите от 1 д о 1,20 м, раз
месена с горяла п р ъ с т и в ъгл ени. Н а р е д с м естн ата керам ика се о т к р и х а в изобилие много
ф рагменти о т сива тракийска кер ам ика от големи и по-малки с ъ д о в е с извити навън устия
и п р ъстено вид ни дъна. Много от ф рагм ентите от стени на с ъ д о в е са орнам ентирани с по
2— 3 у сп ор ед н и пояси от врязани концентрични линии, м е ж д у които се извива вълнообр
линия (обр. 19).
Ф рагм ентите о т глинени с ъ д о в е , к ои то се о тн ася т къ м р им ск ата епоха, са правени от
пречистена глина и са д обр е изпечени. И м а т б ледорозов, б л е д о ж ъ л т или червен цвят. Наме
риха се и ф р агм ен ти от амфори с канелирани стени.
1 Ив. В е н е д и к о в , цит. съч., стр. 202.

2 Г. Т а б а к о в а , Светилището на Аполон Зерденски при с. Крън, Старозагорско, ИАИ, XII, 1959, стр. 9ft
№ 18, табл. 1, 101, № 54.
3 Г . И. К а ц а р о в , цит. съч., 156, обр. 35, 36, 37. k
4 Б. Ф и л о в, Археологически паралели, СбНУ, XXVI, 1910— 1911, стр. 45, табл. 7.
5 P i c k , Die antike Miinzen Nordgriechenlands, 1130, табл. XV, 3.
6 S. R e i n a c h , Repeitoire de la statuaire grecque et romaine, 1897, Ia , crp. 135, 2.
: R o c h e r, Ausfiirliches Lexikon der griechischen und rOmischen M ithologie, I, стр. 460; R e i n a c h , ииТ'
съч., F, стр. 284, 8.
К ер ем и д и
В по м ещ ение 1 и II на с в ети л и щ ето и извън стените му от 0,20 д о 0,60 м се откриха

него ф р агм енти о т керемиди, к ои то имат ф орм и и орнаменти к а т о описаните керемиди от
' ъ р х н о с т т з . Н якои от тях имат деб ели пластове от хоросан, ко е т о говори, че са били
вТОрично употребени при изграж дане на горната кон струкция на светилищ ето.
05р. 19. Керамика от местността „Бентът“

a) фрагменти от местна груба керамика — а, б, в
б) фрагменти от сива тракийска керамика — г, д, е
в) фрагменти от керамика от римската епоха — ж, з , и , й , к
Abb. 19: Keramik aus der Ortschaft „Bentat“
a) Fragmente einheimischer grober Keramik — а, б, в
b) Fragmente srrauer thrakischer Keramik — г, д, e
c ) Keramikscherben aus der Romerzeit — ж , з, и, й, к
| на А рх ео л ог, и -т , т. XXIV
Ч а с т от о ткр и ти те тухли в ъ р х у л ицевата си страна близо д о р ъ б о в е т е имат врЯз ||0СТройката, м я с то т о е използувано за култови цели о щ е в пр е д р и м с ка т а епоха. Вероятно
линии. С р ещ ат се и такива с полепнал по тях хоросан, явно използувани в г р а д е ц ^ '.^тилището е б и л о издигнато през разцвета на рим ското владичество в Т ракия в чест на
светилищ ето. тр а к и й с к и конник-герой. Но и т у к се явява известен синкретизъм м е ж д у него и Аполон.
И зо б р аж енията в ъ р х у плочките, надписите, к ерам и к ата и монетите, а с ъ щ о т а к а и самата
М азилка сГрада говорят за това, че светилищ ето, което е о б с л у ж в а л о голям о селищ е, е п реж ивяло
св0Я разцвет през III в. Р а зр у ш а в ан е то му трябва да отнесем к ъ м края на IV в.
В горните п л астов е от 0,20 д о 0,60 м в д в ете помещ ения на св ети л ищ ето се откри Го. П острояването на п о -к ъсния зид в ероятн о е стан ало не много след р а зр у ш ав ан е то на
лямо ко л и чество хоросанова мазилка, к о я т о се с ъ с т о и от д в а п л а с т а — долен Груб свеТилищ ето — к ъ м кр а я на IV и началото на V в. П редназначението му не м ож а д а се
пласт от бял х о р о с а н и горен т ъ н ъ к , фин бял пласт. На някои от запазените фрагмен^ установи, поради т о в а че не бе проследен цел ият зид.
горният п ласт е оцветен в помпеанскочервено и б ледорозово.
М онети1
В с в е т и л и щ е т о се намериха и четири бронзови монети, кои то се р азпр ед ел ят, кактлі

следва:
1. К онстантин Велики (306— 337 г), намерена в н асип а; л и ц е : бю ст на императора с DIE T H R A K ISC H E kultst At t e BEIM D O R F VIDEN, BEZIRK STARA Z A G O RA
лавро в венец н а д я с н о ; о п ъ к о : гр а д с к а порта с две кули.
G. TABAKOVA-ZANOVA
2. Констанций II (337— 361 г.), нам ерена в насип а; л и ц е : бю ст на К онстанций II с д'иа.
дем а н а д я с н о ; о п ъ к о : им п ер а т о р ъ т п о б е ж д а в а неприятел.
(Zusammenfassung)
3. Д р у г и т е д в е монети са от IV в. Н ам ерени са на д ъ л б о ч и н а 1 м д о северния зид на
помещ ение II. Те са силно повредени и не м о ж а д а се устан ови от кой император са. 16 km westlich v on K azanlak und 1 km nordwestlich des Dorfes Viden liegt die Ortschaft
„Bentat“, in der 1907 zufallig 26 V otivtafeln entdeckt w urden, von d en en 23 G. I. K a c a r o v 1
К ости .eroffentlichte. Drei dieser Tafeln tragen das Bildnis von Apollon und D aphne, die ubrigen das
В ъв в ъ т р е ш н о с т т а на с ве ти л и щ ето и о к о л о него почти в ъ в всички пластове се намериха Relief des T hrak ischen Reiters. In der F olgezeit w u rden w eitere drei Votivtafeln zu E hren des
от д е л н и к о с т и от к ъ с о р о г о говедо (B o s ta u ru s typ. b ra c h yce ro s)? Thrakischen Reiters gefunden. 1901 w urde in derselben O rtsc h a ft auch ein M arm ortorso einer
Apollostatue g efu nde n .
* Bei den 1901 v om S ta d tisc h e n M u seu m in K azanlak in der K u ltsta tte durchgefiihrten Ausgra-
bungen w u rd en die G ru nd m auern d e r K u ltsta tte freigelegt. Sie stellt einen rechteckigen, in Nord-
Р а зк о п к и те на т раки й ското свети л ищ е при с. Виден х в ъ р л я т светлина, на първо място,
Sud-Richtung o rie n tie rte n Bau dar, dessen siidlicher Endteil etw as schmaler ist. Der Bau besteht
в ъ р х у у с т р о й с т в о т о на тракий ските свети л ищ а, за които се знае т в ъ р д е малко.
Т р а к и й с к о т о светилищ е при с. Виден е било г о л ям а п р а в о ъ г ъ л н а постройка, ориентирана aus zwei R au m e n : 1. Siidraum, wahrscheinlich ein offener Vorraum von 5 X 2,20 m Grofie, und 2.
север — юг. О сн ов и те й са градени от речни кам ън и, споени с хоросан, в кой то рядко се Jem eigentlichen K ultraum von 5,80 L an ge und 5,25 m Breite. Infolge der leichten G eland en eig un g
с р е щ а т счукани тухли. Горната к о н с тр у к ц и я на с г р а д а т а е била и зг р а д е н а о т бигорен камък, iach Siiden sind die O st- und die W e stw a n d des R au m es durch je zwei einander e n tg e g e n g e se tz t
angebrachte S trebepfeiler gleicher Ausmafle (65/60 cm) ge stu tz t.
с хоросан, о т к о й то се откриха големи количества в сам о то свети л и щ е и о к о л о него. В гра
д е ж а са били вклю чени и ф рагм енти от кер ем ид и от по-стара сграда. В западния и и з т о ч н и я Die G r u n d m a u e rn des G ebaudes sind bis zur H ohe von 0,35 bis 0,70 m erhalten. Sie sind
зид на височина 0,70 м от основите се намериха in situ ф р а гм ен т и от керем ид и, включени в aus Flufistein und M ortel mit Z uschlag groberer Z ie gelsteinbrocken gem auert. Der O be rb a u bestand
д в а т а зида. Л е к о наклоненият терен на м е с тн о с тт а е налож ил у к р е п в а н е то на западната и aus Tuffstein und MOrtel, w o vo n eine erhebliche M enge im K ultraum g e fun den w orden ist. Das
Gemauer en thalt B ru ch stu c ke von Dachziegeln eines alteren Baus. D er W a n d p u tz b esta n d aus
източната стена на помещ ение II с контраф орси.
С в ет и л и щ ето е имало две помещ ения, о т които помещ ение I в еро ятн о е било п р е д д в е р и е Kalkmortel. Das G e baud e ist mit Dachziegeln a b g e d e c k t und der Fufiboden mit Backsteinen
belegt gewesen.
Т ов а се п о т в ъ р ж д а в а от малкия брой материали, които се намериха в него. П ор ади това че
о т сгр а д а т а е запазен а само кон струкцията, не се установи в х о д ъ т й, но м ож е да се пр№ In den unteren K ulturschichten fanden sich unter den G rundm auern d e r K u ltsta tte und um ihre
полож и, че е бил от юг. ûfienwande zahlreiche einheimische grobe und graue thrakische K eram ikscherben. Sie w aren mit
Н ам ерената м а зи л к а показва, че стените на свети л ищ ето са били измазани с долен гр>^ K°hlenresten und g e b ra n n te r E rd e verm ischt, was darauf hindeutet, dafi schon vo r E r b a u u n g der
п ласт о т бял хоросан и горен т ъ н ъ к пласт, който е бил различно оцветен. Kultstatte dieser O r t zu K ulth and lu ng en g edient hat. W ahrscheinlich ist der Bau w ah ren d der
И зоб ил ието на керемиди с в и д етел ств ув а, че с ве ти л и щ ето е било покрито с тях, а поДъТ ‘iitezeit der R o m e rh e rrsc h a ft in Thrakien zu E hren des T hrak ischen R eiterheros errichtet w orden,
му е бил постлан с тухли. efn 33 von den fruher sowie zur Zeit der A usgrabungen g e fu n d e n e n 38 V o tivtafeln g ew idm et
Н ам ерената м естна груба и сива тр акий ска керам ика в по-долните пластове на сграДата’ Aus den Bildnissen m an ch er Tafeln lafit sich auf eine gewisse Identifizierung des T hrakishen
■ t e r s mit Apollon schliefien.
о кол о въ н ш н и те и в ъ т р еш н и т е й стени и под основите, разм есена с го ряла п р ъ с т и жиВ°
тински кости, показва, че и т у к к а к то в с в е ти л и щ ето при с. Л иляче,3 пред и д а се издигне Die Bildnisse auf den T afeln sowie die Keramik, M iinzen (aus dem 4. Jh.) u nd das G ebaude
st deuten an, dafi die K u lts ta tte im 3. J a h rh u n d e rt ihre Bliitezeit g e h a b t haben m u 8 ; sie
1 Монетите са почистени от химика на Народния археологически музей Д. Чавдаров и проучени от Т. Гер*в
im 4 . Ja h rh u n d e rt z e rs to rt w orden sein.
мов, ст. н. сътрудник към музея, за което им изказвам сърдечна благодарност.
2 Костите са проучени от проф. Ст. Иванов, за което му изказвам сърдечна благодарност.
■ ' G. I. Kacarov, Antike Denkmaler aus Bulgarien, 1A1, II, 1923/1924, S. 75, 79.
3 Ив. В е н е д и к о в , цит. съч., стр. 194.
АНТИЧНИ ЛЮБИЛИ В ТРАКИЯ
Иван В ен еди к ов
При и зс л е д в а н е то ми н а п о с л е д ъ к на античните ко лесници м еж д у многобройните им ме-

талчи части п о п аднах и на някои предм ети, к о и то очевидно не могат д а имат нищо о б щ о
със самите колесници. Н якои от тях се повтарят в н я к о лк о наход ки и явно имат значение
за археологическото изсл ед ване на наш ите земи. П о -н а т а тъ ш н и те ми проучвания показаха, че
това са части от различни антични мобили, ко е т о ме накара да мисля, че няма да са из
лишни няколко д у м и в ъ р х у тях.
I. Главнярници
1. Г л а в н я р н и к о т Я м б о л . В с ъ щ н о с т този главнярник е бил намерен в могилата

Чаталтепе в о к о л н о с т т а на гр. Ямбол през 1899 г. Тогава могилата била прорязана от ча
стите на VII пионерен полк, к о и то строели ш о сето за П ресл ав. П р е з 1900 г. Н ародн ият архео
логически музей в Соф ия предприел на м ястото разкопки, рък ов оден и от Б. Д якович. В ре
зултат на ц я л ата тази д ей н о с т в могилата били открити части от три колесници и две
погребения, е д н о то от к ои то било д атиран о с м онета от Константин Велики (30 6— 337 г.),
а другото с м онета от Д е л м ац и й (3 35 — 337 г.). У к р а с а т а на колесниците носи отпечатък
също така на к ъ сн о р и м с к о т о изкуство у нас, поради което цялата находка се д ат и р а в III
или началото на IV в. от н. е.1
М еж д у ч астите на тази извън р едн о богата нах од ка в инвентара на античния о тдел на
Народния а рхеологи чески музей е записан и един пред м ет с д о с т а странна форма. Той не
се среща в никоя д р у г а от м ногоб ройни те находки, с ъ д ъ р ж а щ и части от колесници в Б ъ л
гария, и очевидно пр е д с та в л я в а нещ о по-различно.
И н тер есу в ащ и я т ни п ред м ет е изработен от един цял к ъ с ж ел язо . Той е висок 53 см и
Широк при осн ов ата си 28 см. Н а долн ия си край е стъпил на два крака, изработени от
четириръбеста масивна пръчка. В ъ р х у тези два кр ак а п р е д м е тъ т не би м о г ъ л д а б ъ д е по
ставен прав, без д а б ъ д е подпрян по н я к ак ъ в начин на о щ е едно място. Т ова нав е ж д а на
чисълта, че п р е д м е т ъ т е част от н я к а к ъ в по-голям у р е д или приспособление и сл е д о в ат е лн о
Не е д о стигн ал д о нас цял. К р а ка т а се при ближ ават един к ъ м д р у г и се с ъ е д и н я в а т в една
дебела, плоска, ч ет и р и р ъ б е с т а масивна част, снаб дена с ш ирок ч етвър ти т отвор в средата,
®Исок 4 см и ш и р о к 2 см. Н а д от во р а тя се стесн ява постепенно и с л ед т о в а д обива ф орма
Ча острие на готварск и нож , в ъ р х ъ т на к о е т о е извит н азад к ъ м т ъ п а т а му с т р ан а и за-
8ъРШва накрая в ъ в в и д на халка. В нея и д о сега виси част от някакво ж е л я зн о у краш ение.
^Лизо до изви вката от о с т р ат а част на този странен п р е д м ет по посока на в ър ха му излизат
*Ве д ъ го в и д н о извити рогчета, изработени от цилиндрична ж е л я зн а пръчка. Те з а в ъ р ш в а т на
6ъРховете си с по една конична пъпка. Ц е л и я т т а к а описан предм ет напомня силно стили-
3>1Рано протом е на четиро н ого р о г а то животно.
1 И в. В е н е д и к о в , Тракийската колесница, София, 1860 г„ стр. 49.

222 Ив. Венедиков
О чевидно р а згл едан и ят п р ед м ет е част от н я к ак ъ в по-голям паметник. О т в о р ъ т, Ко»

той носи в п л о с к о с т т а м е ж д у д в ат а си крака, е сл уж е л , за да приеме една четириръбе^0
ж е л я зн а част, к о я т о е съеди нявал а запазен ата съ с загу бен ата част.
2. Г л а в н я р н и к о т Р а з г р а д . Един
ри подобен пред м ет п р о и зх о ж д а от Разград 0т
к р и т в разв ал и н и те на д ревн и я Абритус. Изра
б отен пак от един к ъ с ж е л я зо . На този п р е д ^
е д ад е н а ф ор м ата на ж и в о ти н с к о протом е на
тироного р огато ж ивотно, стилизирано по съвсем
с ъ щ и я начин. М а к а р и целият пред м ет да е зНа
чително по-м алък — висок 32 см и широк при
основата пак 28 см, — той почти не се отличав-
от предиш ния. Р а зг р а д с к и я т е кзе м п ля р има съ-
Обр. 1. Протомета от главнярници от Ямбол и Разград

Fig. 1. Protome de chenets de Yambol et de Razgrad
щ ите ч ети р и р ъбести крака, с ъ щ а т а р азш ирена част, снабдена с отвор за прикрепване към
о стан алата за г у б е н а част от паметника, с ъ щ а т а пл оска част, н а п о д о б я ва щ а острие на но»,
к о я то за в ъ р ш в а с извит назад връх, ф лан киран от два д ъ го в и д н о извити рога. Липсват
само извитият к а т о хал ка връх, на кой то в предиш ния подобен п р е д м е т е била закачена
някаква в и с я щ а част, а с ъ щ о т а ка и кон усовид ните пъпки на рогата. О чевидно и този
втори е кзе м п ля р пр ед став л яв а само част от паметника.
Как е и з г л е ж д а л целият предмет, от кой то тези с воеобразн о стилизирани протомета са
само част, се в и ж д а от един д р у г подобен паметник, запазен цял и д а в а щ п р ед став а за рекон
стр укц и ята на наш ите два предм ета.
3. Г л а в н я р н и к о т н е и з в е с т н о м я с т о . З а е д н о с м еталн ите части от коле
ците, открити при с. П асту ш а, П л ов д и вс ко, и при с. Лю бимец, Х асковско , в сбирките ^
античния о т д е л при Н ародния ар хео л о ги ческ и музей на БА Н се пазеш е и един предмет °т
к о ва н о ж ел язо, к ой то ще опишем по-долу. Не се знае дал и той при надлеж и на една от теЗ'1
находки, или не. В инвентарната книга той не е вписан ка т о о тдел ен предмет. Тъй каТ°
ft.
Антични мобили в Тракия
223
ж елезни те части о т колесниците не са записани в книгата поотделно, не е чудно, ако

смятан за част от тях, той д а не е бил записан.
е бил
П р е д м е т ъ т е запазен изв ън редн о добре. Той е със т ав е н от д ве протомета, всяко от
Обр. 2. Главнярник от неизвестно местонахождение

Fig. 2. Chenet de provenance inconnue
мито е изковано от о т д е л е н к ъ с
«елязо. Те са поставени си м е т
рично, об ъ р н а т и с г р ъ б едно къ м
•Фуго. С ъ щ о к а к т о п р о т о м е т а № 1
112 има по д в а к р а к а и над тях
1JTB°P, в ко й то е завряна д еб е л а
Часивна четири ръбеста пръчка. Тя
се надебелява постепенно в е р е
ста и изтън я в а в к р а и щ а т а си.
"'ястото, в ко е т о влиза в отвори-
,е°т протом етата, е с т ъ п а л о в и д н о
JSSSSte
"°нижено от четирите страни.
Ръчката излиза от д р у г а т а стра-
,а на п ротом етата само няколко
"ЛИметра и е занитена, за д а не Обр. 3. Главнярник от Голяма Врестница, Ловешко
' в м ъ к в а . Т а к а д в е т е протомета, Fig. 3. Chenet decouvert a G. Bressnitza,
8ьРзани с пръчката, о б р азув ат arrondissement de Lovec
Антични мобили. в Тракия 225
един солиден масивен предмет, с тъ п и л на четири крака, от кои то д в ат а (по един на вг 0бен сигурен случай ни п р е д л а га е кзе м п л я р ъ т от Ямбол, който е о т к р и т в надгробна
протоме) са отчупени. I Гйла. О ч ев и дн о в траки й ски те пред стави за зад гр о б н и я свят поставянето на мобили е било
*°^0 т ака необходимо, к а к то и на всички д р у ги предмети. Това е белег за простотата, с
Самите п р о т о м е т а приличат много на описаните по-горе две. О т тях те се отлича
С ато Древните траки са гл е д а л и на зад гр об ни я свят и за д гр о б н и я ж ивот. Те са си го пред-
само по разм ер ите и у к расата си, която т у к е много по-богата. Ц я л о т о приспособление^
д ъ л г о 82 см, в исоко 61 см и има ш ирочина при основата на Стойката, от к о я т о се отдед Кта0яЛИ т в ъ Рд е кон кретен и п р о д ъ л ж е н и е на земния.
С Приключвайки в ъп р оса за този вид паметници, ние не м ож ем д а не се спрем и в ъ р х у
к р а к а та на протом етата, 35 см. У к расата т у к е много по-сложна. П р еди всичко гърбът ^
нож овид ната част на п ро том етата е у к р а с е н а с една п р ъ ч к а о т вито ж е л я з о в ъ в форща^ руг един ф акт, к о й то стои в тясна в ръ зк а с тях. П р и с п о с о б е н и я о т този вид, изработени
сЪщ о така от ж ел язо, се у п о т р е б я в а т по с тар а традиц ия и д о днес в огнищ ата на селските
на б у к в а т а V, в ъ р х ъ т на коя то прем инава в една спирала, а разтворените краи щ а достиг
до извитите ка т о б у к в а т а рога. О т д в е т е страни на п ро то м етата с ъ щ о е прикована по едНа къШи в Бъл гар ия. Н якои от тях са изработени като цяло тяло на четириного животно. Из-
Об р а ж е н и е т о винаги е силно стилизирано. Най-често то има ф орм ата на фигурка на кон,
ч ет и р и р ъ б е с т а п л о с к а пръчка, за в ъ р ш в а щ а на долн ия и горния си край с по една спирал
На горния си к р а й протом етата з а в ъ р ш в а т с извит навън връх, оф ормен като затво поради ко ето н а р о д ъ т им д ав а об разно то име „ к о н ч е т а “. Не са р е д к и обаче случаите, когато
, е имат и ясно изразени рога. Т аки ва „ к он чета“ се у п о т р еб я ва т обикн овено по д в е в о гни
рена халка, в к о я т о е провряна по една масивна с в обо д н о висящ а халка. На п о с л е д Ната
е закачено едно листо вид но украш ение. Ц е л и я т пред м ет п р е д с та в л я в а в с ъ щ н о ст едцц щето. П онякога обаче те се у п о т р е б я в а т и по едно, п р ед с та в л я в а щ о две протомета, съединени
с една пръчка в средата. Този вид „главнярници“, както, о щ е ги нарича н ар од ът, са очевидно
ш е д ь о в ъ р на ж е л е з а р с к о т о изкуство. П ора д и приликата му с предиш ните предмети ние
имаме основание д а го смятаме за б л и зъ к на тях и по време, а с л ед о в а т е л н о можем д а го еДна стара форма, к о я т о наш ите пр адеди са нам ерили и научили от зав ар ен о то т у к по-
см ятам е с ъ щ о т а к а за античен. старо м естн о население.
4. Г л а в н я р н и к о т с. Г о л я м а Б р е с т н и ц а , Л о в е ш к о . Бил е намерен в раз.

И. С г ъ в а е м и с т о л о в е
валините на селищ е в една сграда, с ъ б а р я н е т о на ко я то е д атиран о с една колективна на
хо д ка от монети от к р а я на II и п ъ р в а т а половина на III в. от н. е. Н ай-късната монета от Често в гробните н аход ки у нас се с р ещ ат и един д р у г вид мобили — м еталическите
и м п ер атор Траян Д ец и й (2 4 9 —251 г.) позволява р азр у ш ава н е то на античното селище, съще сгъваеми столове. О б икн о вено те имат т в ъ р д е проста форма. С ъ с т о я т се от д в е п р а в о ъ
ст ву вал о тук, д а се д а т и р а във време на го т с к о т о наш естви е в 251 г. гълни рамки, и зра б отен и от проста ч ет и р и ръ беста пръчка. Д в е т е рамки са к р ъ стосан и в
У р е д ъ т , израб отен от ковано ж елязо, е запазен д об р е. Има ф орм ата на предиш ния (№3), средата на д ъ л г и т е си страни и са прихванати на м ястото, гд е т о се к р ъ с т о с в а т с пом ощ та
но у кр а с а т а на протом етата е по-проста, к а к т о при № 1 и 2. Ф ормата им е с ъ щ а т а с тази на къси ж ел е зн и клинове, проврени през специален отв ор и занитени от двете си страни.
разлика само, че ро га та им са много по-малки. П р ъ ч к а т а , коя то съ еди н я ва д в е т е протомета,, Те са с л у ж е л и за оси, о кол о кои то става с г ъ в а н е т о на стола, ка т о едната от д в ет е рамки
с ъ щ о така е н а д е б е л е н а в средата, но в този случай много по-силно. е вмъкната в д р у га т а . Е д н ата от д вете рамки б ез о гл ед на това, дал и тя е в ъ н ш н а т а или
5. Е д ин подобен предм ет се пази в м у зе я в П азардж ик . Той п р о и зх о ж д а от П а н а г ю вътрешната, е п р е к ъ с н а т а в с р е д а т а на горната си страна. П оради това, за да м о ж е д а из
р и щ е . Н ам ерен е при неизвестни о б сто я тел ств а. държи т е ж е с т т а на седналия на стола, тя е подсилена с две подпорки, които излизат от
О писаните по-горе приспособления напомнят по своята ф орм а цяла редица приспособ отвестните страни на рам ката. В д р у ги случаи на то ва м ясто ра м ка т а има само една извивка.
ления от този вид, изработени пак от к о ван о ж е л я з о и намерени в разни краи щ а на античния Вероятно л и ц е в а т а ст р ан а на ст о л а е била тази, при к о я т о рам ката не е имала прекъсване
свят.1 Те са известни в древна Г ъ р ц и я под различни им ена: хоатеѵеті или аоатеѵтщюѵ, а в или извивка. На това ни н а в е ж д а т и някои изо б р а ж е н и я на столове от този вид в ъ р х у н ад
Рим с името craticulum . О бикновено те се отли чав ат от наш ите по начина на изработката си гробни плочи, при кои то предната стран а е п редствавена кат о н е п р ек ъ с н а т а , а на з а д н а т а —
Д о к а т о наш ите к р а ти к у л и са направени от три отдел ни части, вся ка изготвена от отделен* точно на м ястото, гд е т о т ряб в а д а д ойде п рек ъсв ането — е п редставено едно парче плат,
къ с ж ел я зо, в д р у ги страни се с р е щ а т н ап ълн о подобни на нашите, но изработени целите от навито ка т о тясна лента на една к ъ с а пръчка. С л е д о в а т е л н о ся д а н е т о на стола е ставало с
един к ъ с ж ел язо, м а ка р да имат с ъ щ а т а ф орм а — две п р отом ета на четириного животно, краката к ъ м н е п р е к ъ с н а т а т а пръчка.
най-често вол, съединени с една пръчка. П редн азначен ието на тези п редм ети е известно. Ние нямаме никакви данни за устр ойство то на сам ата седал к а, к оя то е била направен3
В ъ р х у ж е л я з н а т а пр ъ ч ка м е ж д у д в е т е прото м ета се н а р е ж д а т главните, за да не допират от плат или кож а, т. е. от нетраен материал, нито м ож ем д а ка ж е м к а к е изгл е ж д ал а тя.
д о пода на огнищ ето. Т ака те са издигнати на известна височина и при гор енето въздухът Е то и самите находки, с ъ д ъ р ж а щ и сгъваеми с т о л о в е :
има по-свободен д о с т ъ п д о тях, а п л ам т я щ и т е д ъ р в а не па д а т в о б р азу ван а та под тях пепел. 1. Железен сгъваем с т о л (Д. П. Д и м и т р о в , М огилна гробна на х о д ка от
О т к р и т и т е у нас главнярници очевидно п р е д с та в л я в а т един местен вариант на тези кра с. С тр алд ж а, Ямболско, ИАИ, VII, 387). С то л ъ т е образуван от две рамки, ш иро ки : външ ната
тикули, с ъ щ е с т в у в а н е т о на който м о ж е д а се отнесе в ъ з основа на д ат и р а н и т е екземпляри 48, а в ъ т р е ш н а т а 46 см, и високи по 60 см. Горната страна на вс я ка една от р а м к и т е има
к ъ м III и IV в . от н. е. О чевидно с ъ с своите изящ ни ф орми те са к р а се л и огнищ ата на Д0' издадени навън краищ а, кои то з а в ъ р ш в а т с по една ж е л я зн а топка. Горната за д н а страна
мовете на б огати тракийци. Стояли д ъ л г о в п лам ъци те на огнищ ето, те постоянно са с1 има подобни топки и на д в а т а си п р е к ъ с н а т и края, кои то са подпрени с п р а в о ъ г ъ л н и под
калили в о г ъ н я и поради това са получили зд равина и устойчивост, к а к в а то д ру ги железни порни на д в ет е отвесн и страни на рамката. Д о л н а та стран а на всяка рамка има на д в ата си
пред м ети от с ъ щ о т о време нямат. С во ео б р азният начин на стилизиране на ж и в о т и н с к о т о кРая по един стъ п а л о ви д ен и зд а т ъ к . Ако с т о л ъ т б ъ д е поставен да стъпи д обре на тези и з
протом е в т я х ги очертава като една група, типична за наш ите земи. С л е д о в а т ел н о те трябР1 датъци, д в ете рам ки т р яб в а да се к р ъ с т о с а т перпендикулярно едн а на друга.
д а се от н е са т к ъ м най-хубавите образци на т у к а ш н о т о т ра ки й с ко ж елезарство. В н а х о д к а т а от С т р а л д ж а сгъв аем и ят сто л е намерен с о щ е следните м а т е р и а л и :
П р и с ъ с т ви ет о на подобни предмети в т раки й ски те надгробн и могили показва ясно, че р ') бронзова к а н а ; 2) б ронзов а патера, д р ъ ж к а т а на к о я т о з а в ъ р ш в а с о в н е ш к а г л а в а ; 3) б р о н
траки й ското погребение заедн о съ с съд о вет е , о р ъ ж и я т а , дрехите, ездитните коне и конска?3 з а ч аш а ; 4) б ронзова л а м п а ; 5) б ронзов с ъ д - б ю с т ; 6) чифт стригили от б р о н з; 7) медна
амуниция, ко л есни цата, впрегната в конете си, са се п оставяли с ъ щ о т а к а и мобили. ЕДИ11 I Кана. Тези м атериали според изс л ед ва ча на н а х о д к а т а по зво л яват тя да се отнесе к ъ м края
На I или II в. от н. е. Д о т а зи д а т а го д о в е ж д а а н а л и зъ т на бро нзо вите с ъ д о в е. Той ги с ъ
1 R. Са g n a t e t V . C h a p o t , Manuel d’archeologie romaine. II, Paris, 1920, стр. 430, фиг. 626; D a r£
поставя с подобни с ъ д о в е от гробните находки в т р аки й ски те могили при с. К адин мост,
b e r g — S a g l i o, Diet, des antiquites grecques et romaines, I, 2 стр. 1357.
Е^ И зв. на А р х ео л о г и -т, т. XXIV
226 Ив. Венедиков Антични мобили в Тракия 227
К ю ст е н д и л с к о и Караагач, Поморийско.1 З а с ъ ж а л е н и е обаче д а т а т а на тези две находки опростяване. Ho и той все о щ е е произведение на п о -д о б ъ р майстор. В него далеч не се
то по съ с т а в се отли чават значително о т наш ата, е с ъ щ о така несигурна. В ърху тези 1яСтвуват ш а б л о н ъ т и безизразността, които х а р а к т е р и зи р ат късн о античн о то изкуство в на-
находки могат д а се направят някои р азс ъ ж д е н и я , които, м акар и от о б щ характер, ни ^ е земи от III и началото на IV в. Ясно е, че с ъ д ъ т - б ю с т от К ю стендил и този от Рила са
]йстари, д о к а т о този от С т р а л д ж а е по-късен от с ъ д а - б ю с т от В ърбовка. П оради всичко
с ъ д ъ т-б ю с т от С т р а л д ж а щ е трябва да се отнесе к ъ м III или н ачалото на IV в. от н. е.
е к р а я т на периода, в кой то п р о д ъ л ж а в а т все ощ е да се и зд и га т надгробни могили —
емет° неп о сред ствен о преди приемането на християнство то ка т о оф ициална религия в Рим
а та империя.
Всичко това ни кара да мислим, че и н ад гро бн ата могила при С т р а л д ж а , к а к то впрочем
датира и м едн ата кана, ще тряб ва да се о тнесе к ъ м този късн орим ски период, т. е. през
* йЛИ началото на IV в. от н. е., и сл едователн о и сгъваем и ят стол принадлеж и на тази епоха.
2. Ж е л е з е н с г ъ в а е м с т о л (И АИ, XVII, 419). О т к р и т е за е д н о с ч астите от една
олесница в с ъ с е д с т в о с една могила при с. Кадин мост, К ю стендилско. Самата могила е
била разкопана от Й. И в ано в (И А Д , I, 166). В могилата са о ткри ти следните м а те р и а ли :
;i бронзова а м ф о р а ; 2) б ронзов л е г е н ; 3 ) глинени съдове.
Самият ж ел е зе н стол е изработен, както предиш ният, от две рамки, високи по 60 см и
широки: въ н ш н а та 42 см, в ъ т р е ш н а т а 40 см. В ънш ни те кр а и щ а на горната страна на д в ет е
„амки, с ъ щ о к а к то в п р е д и ш н а т а находка, с т ъ рчат и з а в ъ р ш в а т с топки. Е д н а та от рамките,
вместо д а б ъ д е п р е к ъ с н а т а ка к т о предиш ната, прави п о л у к р ъ г л а извивка. Д о л н и т е краищ а
на двете рамки з а в ъ р ш в а т с ъ с с тъпал овид ни издатъци, на кои то с т о л ъ т е стоял.
За д а т а т а на тази нахо д ка не м о ж е д а се к а ж е нищ о полож ително. О б щ о н а х о д к а т а се
отличава обаче с местни бронзови с ъд о ве, работени от неособено сръчен майстор. П оради
това и т у к п р е д л о ж е н а т а д ат а I— II в. от н. е. ед ва ли щ е м ож е да се п о д д ъ р ж а .
3. Ж е л е з е н с г ъ в а е м с т о л о т Н е в р о к о п с к о (ИАИ, VII, 418). Той е намерен
при неизвестни о б сто я тел ства.
С толът е с ъ с т ав ен от д в е рамки, всяка висока по 62 см. Външ ната р ам ка е ш ирока 40,
Обр. 4. Сгъваеми столове от: 1. Стралджа. 2. Кадин мост. 3. Гоце Делчев. 4. Жилинци. вътрешната 38 см. К раищ ата на горните пръчки на д в ете рамки са укр асени с л ъ в с к и гла-
5. Неизвестно място зички от бронз. К раи щ ата на зад н а та страна на горната пръчка от р ам ката на м ястото на
Fig. 4. Chaises pliantes provenant d e : 1. Straltza. 2. Kadin most. 3. Qoze Deltschev.
прекъсването са украсени с бронзови топчета. П о д тях се намират подпори, които имат фор-
4. Jilinci. 5. Provenance inconnue
чата на б укв ата V, които ги с в ъ р з в а т с отвесните страни на рамката.
рат д а се с ъ м н я в а м е в п р е д л о ж е н ат а дата. Н а х о д к а та от С т р а л д ж а с ъ д ъ р ж а предмети, ра 4. Б р о н з о в с г ъ в а е м с т о л о т с. Ж и л и н ц и , К ю с т е н д и л с к о (Т. Г е р а с и м о в ,

ботени изк л ю ч и телн о от местен майстор. В тях се ч увствува ясно един груб, полуварварскк Две новооткрити трако-рим ски колесници, ИАИ, XII» 400). Т у к в с ъ с е д с т в о с една надгробна
стил. П о д о бн и п ре д м е ти м ъччо биха могли д а се о ч ак в ат в I в., п ъ к д о р и и в ъ в II в. от н, €• 'гогила са били о т к р и т и части от антична колесница, д р ъ ж к а от бронзова кана и сгъ ва е м и я т
Те се с р е щ а т едва от ср едата на II в., когато местното занаятчи йство се засилва и вносът бронзов стол. С ъ с т о и се от две рамки, високи по 55 см и ш и р о ки : в ъ н ш н а т а 44 см, в ъ т р е
на л уксо зн и п р е д м е ти от И тали я и Б ли зкия И з т о к спира. шната 42 см. В ънш ните к р а и щ а на горната стран а на рам ките за в ъ р ш в а т с топчета. С ъ щ о т о
Н еум ел и я т м айстор личи особено ясно при п о -сл ож н и те за и зр аб отв ан е неща. Т акъ в е ®ажи и за п р е к ъ с н а т ат а страна на зад н а та рамка. К ра и щ гта на м ясто то на п р е к ъ с в а н е то са
например случаят с ъ с съ д а-б ю ст. В земите, населени с траки, има ощ е н я к о л к о подобни съд- Украсени с топчета, д о ко и то се намират подпорки с ф орм а на б у к в а т а V. Д о л н и т е рамки
чета, с к ои то ние бихме могли да го сравним. Н а пъ р во място, т у к т р я б в а д а имаме пред Свършват съ с ст ъ п а л о в и д н и издатъци.
вид с ъ д а -б ю с т о т Кюстендил, и зо б р а зя в а щ м л а д сатир. Т ова е една х у д о ж е с т в е н о израбо Тази нахо д ка, д о к о л к о т о м о ж е д а се с ъ д и по стила на у краш енията на колесницата, би
тена работа, в к о я т о все о щ е се у сещ а елинизмът. По лицето на сатира се ч увствува живот. уогла да се о тнесе к ъ м к ъ сн о р и м с ки я период в Т р а ки я — III или началото на IV в.
Н а устните му играе усмивка. Всичко е израб отен о с п одробн ости и детайли. Вторият подо 5. Ж е л е з е н с г ъ в а е м с т о л о т н е и з в е с т н о м я с т о . Н апъ л но е подобен на пре-
бен с ъ д -б ю с т п р о и зх о ж д а от една гробна находка, о ткрита в окол н о стта на с. Рила, Кюстен ^Шния, о т кой то се различава по разм ерите с и : рам ките от които е съставен са високи по
д и л с ко.2 Т о ва е бю ст на м л а д е ж . М а к а р и по-силно стилизирано, в лицето на младеж а се ^ см, а ш и р о ки : в ъ н ш н а т а 40 см, в ъ т р е ш н а т а 38 см.
чете г о л ям о то ум ение на м айстор а д а пре д с та ви всички те му черти подробно и сполучливо. 6. Ж е л е з е н с г ъ в а е м с т о л , п о д о б е н н а № 2, о т к р и т п р е з 1960 г. заедн о
Т р е т ият съд -б ю ст, п ак на младеж , пр о и зх о ж д а от една гробн а н ахо д ка, о т кр и т а близо Д° с пет колесници и м но ж ес т в о бронзови и стъкл ени с ъ д о в е в с ъ с е д с т в о с една могила в ме
с. В ър б о вка, Т ъ р н о в с к о , която е д о б р е д ат и р а н а в ъ з о с н о в а на о т кр и т и т е в гроба монети от к о с т т а „Трите м о г и л и “ д о С тара Заго р а. Ц ял ата находка вероятно тряб ва да се отнесе към
о кол о 200 г. от н. е.3 Ч ертите на лицето на този б ю с т носят повече с х е м а ти зъ м и склонност "далото на III в. от н. е.
От ш ес т т е с гъваем и стола, кои то се р а з г л е ж д а т тук, четири съвсем сигурно произхож -
1 Й о р . И в а н о в , Отчет за разкопките при Кадин мост, ИАД, I, 166, могила 1; Ив. В е л к о в , Нови мо- "1ат от надгробн и могили, д о к а т о за д р у ги те два не м ож е д а се к а ж е при какви о б стоятел -
гилни находки, ИАИ, V, стр. 15 и сл. СТва са били намерени. М ного е вероятно обаче и те да п р о и зх о ж д а т от тракийски погребе-
2 И в. В е л к о в , Антични паметници из България, ГНМ, 1921, стр. 202, обр. 207.
3 С h r. D а п о V, Grabfund aus Varbovka in Nordbulgarien, AA, LII, 1937, стр. 339—348.
Ив. Венедиков
ния. Всички находки, в които с т о л ъ т е бил намерен, са от рим ската епоха. При
тРи
от тях са били открити и колесници. В р ъ зк а т а м е ж д у сгъв аем и я стол и колесницаТа
изв естн а1 о т много рано. Тя се ср ещ а ощ е у ст ар и те гърци. Този вид стол е р а з п р о с ^
нен и у римляните, д е т о той е извест '
под името sella.2 Той е бил използуван
магистратите, особено когато раздаван
правосъдие, ко е т о тр яб в ал о да прав
седнали. При това понеж е те пътуваЛи
бил им е необходим подвиж ен стол. []0’
ради това този стол стан ал атрибут н
видните м агистрати, на кои то било позво
лено д а с е д в и ж а т по улиците на Рим с
кола — currus, заради к о е т о и сгъваемият
стол бил наречен вече sella currulis. Поради
това в надгробните плочи от римската
епоха той се изоб разява често като атри-
б ут на магистратите.
Н аличието на сгъв аем и я стол в тра
кийските надгробни могили с ъ щ о може да
се с в ъ р ж е с погреб ение на градски ма
гистрати от тр акий ски произход. Без съм-
нение б о гати те т р а к и са подражавали на
тези д ъ р ж а в н и и г р а д с к и първенци, които
и зползували както колесницата, така и
сгъваем ия стол. О т д р у га страна, за тях
са били д о с т ъ п н и и по -важ ните длъж
ности в градовете. Един от символите на
тяхн ата вл аст е сгъваем и ят стол. Ето защо
трябва д а се предполага, че поставянето
на сгъваеми я стол в тр акий ското погре
бение не е сам о обикновен случай на по
ставяне на мобили в гроба. В същност»
той се явява к а т о а т р и б у т на богатата
Обр. 5. Масичка от Твърдица — крак с форма класа в Тракия, който символизира харак-
на статуйка на Атлас Tgpaна Heg Haxa ВЛа с т над обикновените
Fig. 5. Petite table provenant de Tvarditza — pied
en forme de statuette d’Atlas хора.
Ш. М а с и ч к а о т с. Т в ъ р д и ц а , С л и в е н с к о
П рез 1912 г, случайно, при неизяснени о б ст о я т ел с т ва , е бил намерен в п ланината в землища

то на с. Т върдица, Сливенско, разтр ош ен на части един странен предмет. Това, к о ет о намервачът
съб рал, изпратил в С т ар а Загора, а отта м на х о д к а т а била препратена в Н а р о д н и я археологи
чески музей в София, г д е т о се пази и досега. О щ е навремето било направено кр а т к о съоб
щ ение за откр и т и е т о ,3 к а т о било изказано пред полож ен ие, че м атери али те п р ед став л я ват част
от един античен тринож ник. В н а х о д к а т а в с ъ щ н о с т са открити следн ите н е щ а :
1. Д в е б р о н з о в и х т а т у й к и на А т л а с , в к ои то е представен в у с т ан о вен ата за н
иконография. А тлас е гол, лицето му е б р ад ато . Коленичил на единия си кр ак , д о к а т о на ДРУ'
1 Pollucis Ofiomasticon X; 142, 1946.

2 R. Cagnat et V. Chapot, Manuel d’archeologie romaine, стр. 613; Daremberg —Saglio, Diet, des antiquites, стр. ^ '
3 Б. Ф и л о в , Новооткрити старини, ИАД, IV, стр. 290.
Антични мобили в Тракия 229
_ е стъпил съ с свито коляно. Той е приведен под т е ж е с т т а на бремето, което носи и ко-
Н п о д п и р а и с р ъ ц е т е си. В м есто небето обаче той носи на г ъ р б а си една кошница. Д в е т е
eft' , _
^туйки са направени съ вс е м е д н а к в и ; те се от л и ч а в а т само по по л о ж ен ието на крак ата. В
Обр. 6. Същата статуйка, гледана откъм гърба Обр. 7. Масичка от Твърдица —

Fig. 6. La m6me statuette vue de dos крак c форма на статуйка
на Атлас
Fig. 7. Petite table provenant
de Tvarditza — pied en forme
. de statuette d’Atlas
гДната А тлас е с тъп и л на левия крак, а коленичил на десния, д о к а т о в д р у г а т а по л ож ен и ето

Sa краката е променено. Това показва, че стату й к и те са у к р а ся в а л и сим етрично д в ет е страни
8а един предм ет. И д в ет е ф игурки л е ж а т на една масивна бронзова п оставка с неправилна
Форма (обр. 6).
В с ъ щ н о с т п р е д м е тъ т , от к о й т о те са били с ъ с т а в н а част, ве р о я тн о е бил п о д д ъ р ж а н
°т тях — идея, к о я т о ясно п о д с к а зв а с ю ж е та на наш ите с тату й к и — ф игура на Атлас, к о й то
в°си небето. И наистина кош ницата, п оставена на г ъ р б а на това митическо с ъ щ ес т в о , в ед-
ната от стат у й к и т е е изп ълнена с предм ет, разчупен над нейното устие, д о к а т о при д р у гат а
т°й стърчи на 18 см нагоре като една ч етири ръбеста пръчка с кв а д р а тн о сечение. Самите
ИТУйки са м алки — високи 11,2 см. (обр. 7).
;И д в е т е с тату й к и нямат никакви следи от прилепване къ м д р уг пред м ет на д р у г о място
°Свен в кош ницата. Това показва, че конструкцията, к о я т о е стояла над тях, е с т ъ п в а л а в
Ив. Венедиков Антични мобили в Тракия
230 231
кош ницата и с л е д о ва т е л н о всяка една от ф и гу р к и те на А тлас е пре д с та вл я в а л а долната ча теглена една ч ет и ри р ъбеста ку к а-ко н сол а, извита под прав ъ г ъ л . В този си вид б ю с т ъ т е
на бронзов крак. вцсок 12 см. П р ъ ч к а т а, к о я т о излиза от него, е д ъ л г а 18 см, ка т о е отчупена от д о л н а та
2. Н а х о д к а т а о т Т в ърд и ц а с ъ д ъ р ж а ощ е и три д еб ел и бронзови масивни пръчки. Хе сТрана. В го рната си част, д о бю ста, е ш ирока 2,2 см, д о к а т о н а д о л у се стеснява почти не-
различават по големина и форма, м акар д а правят впечатление на части от три еднакви ло^ забелязано и има ширина 2 см. Н а в с я к ъ д е е д еб е л а 1,2 см. На 11 см под бюста, на страната,
от този пред м ет. Ь т о и тяхн ото описание: кЪм к о я то гл е да Лицето му, от п р ъ ч к а т а излиза о щ е една голям а п р а в о ъ г ъ л н а к у к а или кон-
Обр. 10. Напречни пръчки от масата от Твърдица Обр. 11. Масичка от Олешница в Полша
Fi£f Ю. Barres transversales de la table de Tvardica Fig. 11. Petite table provenant d’Olesznica
en Pologne
сола. Т о ва е в с ъ щ н о с т лицевата ст р ан а на пръчката. Тя, к а к то и двете й при леж ащ и страни

са изгладени вним ателно и полирани, а р ъ б о в е т е им са проф илирани.
б. П о д о б н а п р ъ ч к а , на горния край на ко я т о б ю с т ъ т липсва. Тя е д ъ л г а 72 см. Г оре е ш и
рока 2,2 см, ко е т о показва, че горният й край е отчупен д о с т а близо до бю ста, д о к а т о д о л у е
Обр. 8. Горна част на крака Обр. 9. Краката на масичката от Твърдица, гледани отстрани широка само 1,8 см. На 2 3 см от горния й к р а й н а лицевата страна и на едн ата от преките й страни
на масичката от Твърдица — Fig. 9. Pieds de la petite table de Tvarditza vus de cdt6 са изтеглени от бронза на пр ъч ката две макарички, поставени перп ен ди ку л яр но една на друга.
с бюст на Дионис Очевидно на т я л о т о на м акаричката, т ъ н к о като едн а обикновена ос, са били надянати пръчки,
Fig. 8. Partie superieure
За да м о га т д а се в ъ р т я т о кол о оста. (Обр. 9).
du pied de la table
de Tvarditza в. Ч а с т о т п о д о б н а п р ъ ч к а , д ъ л г а 25 см, горе и д о л у отчупена. Горе е ш ир ока
^ см, н а д ол у л еко се стеснява, к а к т о предиш ните пръчки. На го рната й страна на 5,5 см от
а. Б р о н з о в а ч е т и р и р ъ б е с т а п р ъ ч к а , отчупена от д олн ия край, висок а сега о ^1орния й к р а й се намират макарички, както в пре д и ш н а та пръчка. П о-долу, на 16 см под ма
На горния й край е нахлузен бю ст на бога Дионис. (Обр. 8 и 9). Той носи на главата си венеЦй3. с и ч к и т е , е нахлузен един ч ет и р и ъ гъ л ен преш лен, снабден с ъ щ о с две подобни макарички,
листа и гроздове, украсен в средата с една розета. О т зад ната страна на гл а в ат а на бюста е Оставени под прав ъ г ъ л една к ъ м друга. Очевидно и т у к са били надянати пръчки, кои то са
могли с во б о д н о д а се в ъ р т я т о ко л о о ста на м акаричката. Сам ият пр еш л ен е м огъл д а ■ |

изкачва и спу щ а по пръчката. Това н авеж да на мисълта, че д о к а т о на горните макарцЧ){1)
пръчките са били закачени неподвиж но, на д о лн и те макарички те се д в и ж е л и заедн о с пре
ш лена.
Трите п р ъч ки в с ъ щ н о с т п р е д с т а в л я в а т горните части на к рак ата на наш ия предмет
Вероятно сам ият п р ед м ет е триножник. Това обаче е очевидно н е в ъ зм о ж н о , т ъ й като, ако
макаричките са кр еп ели пръчките, с ъ е д и н я в а щ и к р а к а т а на един тринож ник, те трябваш е да
б ъ д а т сключени п о м е ж д у си под ъ г ъ л от 60°, а не под прав ъ г ъ л . Това н а в е ж д а на мисълта
че те п р и н а д л е ж а т на една масичка с четири крака.
3. Ч а с т и о т ш е с т м а с и в н и б р о н з о в и п р ъ ч к и , д ъ л г и по 47,5 см и широки
единия си кр ай 2,6 см, а на дру ги я — 2 см. К акто се в и ж д а от за пазен ите части при някои
от макаричките, те са висели на осите им. П р ъ ч к и т е з а в ъ р ш в а т на всеки свой край с по
едн|а кр ъ гл а плочка, снабдена с к р ъ г ъ л отвор. П р ъч ките, на к о и то тези плочки са строшени
са Лежали на осите на тези от макаричките, к ои то са запазени цели. О братно, макаричките
са строшени, ко г а т о плочките на пръ ч ки те са останали цели (обр. 10).
Всичко казан о д о т у к ни позволява д а р е кон с тр уи р ам е в т а к ъ в случай целия предмет не
ка т о т р и н о ж н а масичка, а като м асичка с четири крака. С л е д о в а т е л н о , а к о приемем това за
ключение, ще т р я б в а д а мислим, че д о нас не са д о ш л и всички части о т нея. Значителна
част от т я х са били загубени.
И зв ъ н р е д н о близка по форма и у с тро й ство до наш ата е м алката сгъ ва е м а масичка от Олеш-
ница в П ол ш а .1 Т я е устроена с ъ с с ъ щ и т е части. И м а четири крак а, к о и то на долния край
за в ъ р ш в а т ка т о лапа, а на горния им ат бю ст на Д ионис. О свен това тези четири бюста
имат на з а д н а т а си страна по една к у к а или кон сола. М асичката е имала лицева страна, на
к о я т о са били поставени две статуйки и под тях две консоли с форма на стату йки на животно,
кои то напомнят н аш и те ъ г л о в а т и консоли при пръчките. Най-сетне пр ъч ки те № 3 отговарят на
пръчки те о т м асичката от О леш ница, които с ъ е д и н я в а т к р а к а та й. Зак ач ени на макарички,
го р е неподвиж ни, а д о л у подвижни, за д а м о ж е м асичката д а се с г ъ в а и носи лесно, те на
пълно с ъ о т в е т с т в у в а т по устройство на н аш ата м асичка и ни п о зв о л я в а т да заключим, че и
в н а х о д к а т а от Т в ъ р д и ц а имаме работа с една с г ъ в а е м а масичка.
Ч а с т и т е на н а х о д к ат а от Т в ъ р д и ц а в с ъ щ н о с т п р и н а д л е ж ат на едн а масичка, подобна
н ап ълн о на тази от Олешница. И з г л е ж д а , че тя не е имала само у к р аш енията, които наход-*
ката от П о л ш а носи на предната страна под бю стовете. О ткрив ан ето на м асич ката от Твър
дица, ка к т о и на п о л с к а т а находка, вероятно се д ъ л ж и с ъ щ о т а к а на р а зр у ш ав а н ето на ня
ко я т р а к и й с к а могила. Т ря бв а да се п ред пол ага, че тя е била — с ъ щ о к а к т о тази от Олеш
ница — част от инвентара на някое б огато погребение. По форма, ус т р о й с тв о и особено по
х а р а к т е р а на у к р а с а т а д в ет е могат д а се см ятат бли зки по време. М о ж е ли обаче да се смята,
че наистина т о в а са нещ а от I— II в., то ва е т р у д н о д а се каж е. Бихме могли д а подхвърлим
само м исъл та, че м а к а р и една д о б р а работа, частите на масичката от Т в ъ р д и ц а правят
впечатление повече на произведение на д о м а ш н а т а т р а ки й с ка х у д о ж е с т в е н а индустрия. Това
ни нав еж д а на м исъл та, че те тряб ва д а се пос т а в я т в по-късно врем е — II— III в. пр. н. е.
П р е з този период м е с тн а та х у д о ж е с т в е н а и н дустри я д остига кулминационната си точка по
в р ем ето на Северите. Тази д ат а д о б р е п о д х о ж д а и за н а ш ата масичка.
О т ка за н о то д о т у к се виж да, че стари те т р а к и през р и м ск ата епоха т в ъ р д е често с®

п оставяли в гр об ов е т е на ум релите различни мобили. Те са смятали, че н е щ а та , н е о б х о д и м и
за всеки дневн ия ж и вот, са потребни и с л е д с м ъ р т т а . О чевидно това е един съвсем реален
и конкретен начин за ви ж д а н е на н ещ ата, наивен и прост, кой то е за с т ъ п е н на ш ироко ®
т р а к и й с к а т а религия.
1 К. М a j е w s k i, Importy Rzymskie w Polsce, Warszawa', 1960, стр. 76, No. 88, табл. XIII—XVIII.
Антични мобили в Тракия 233
M O B IL IE R A N T IQ U E D E T H R A C E
IV. VENEDIKOV
( R e s u me )
pans cet article l’a u te u r s’int£resse a un objet bizarre d e c o u v e rt en meme tem ps qu’un char
^co-romain aux e n v iro n s de Yambol dans un tum u lu s du d e b u t du IV-e siecle. On con-
Pjt une partie d ’une piece semblable, mise au jour a R azgrad. L’objet e ntier etait recueilli
!J[)S une trouvaille d o n t l’e m p la c e m en t n ’est pas connu. C ’est un chenet qui a p p a rtie n t a un g ro u -
”£ auquel on doit ajo uter aussi un objet analogue en fer d e c o u v e rt a Goljama Bresnitza, arrondis-
inent de Lovec, da te de la prem iere moitie du Ш-e siecle, e t un a u tre de P a n a g u riste. Selon
’ „te vraisemblance, il s’agit d ’une industrie locale d ’ob jets artistiq ue s en fer forge. T o u t comme
,anS d’a u tre s pays d ’E urope, on utilise en Bulgarie a la cam pagne, de nos jours encore, des
•henets de ce ty pe re p re se n ta n t le p ro to m e d ’un q uadrupede. Ils sont acc o u p le s par une barre
,,iassive de fer, so u tie n n e n t les buches de bois, les e m pech ent de to m b e r dans le feu et perm et-
!ent a l’air frais de circuler.
Le d e u x ie m e g ro u p e d ’objets c o m p re n d de n o m b re u se s chaises pliantes, mises au jour dans
' ieS tumuli th ra c e s. Elies servaien t a u x T hraces aises qui voulaient imiter les m a g istra ts romains.
Ces derniers les utilisaient ta n t dans leurs chars que d ans l’ex ercice de leurs fonctions, et peu a
jeu ces chaises so n t d e v e n u e s P a ttrib u t de leur m agistrature. C ’est pou rqu oi on tro u v e so u v e n t
ces objets parm i le mobilier m ortuaire pres des chars d a n s les tum uli th ra c e s sans pouvoir affir-
ner que c’e st le te m oign ag e d ’une fonction publique. Ces chaises so n t to u te s fabriquees d ’une meme
лапіёге tre s simple. Elle c o m p o rte n t d eux c ad res qui se croisent so us un angle presque droit,
dont l’un a la partie su perieure to u jo u rs coupee et la partie inferieure d ’une seule piece.
Les extremites su p e rie u re s du cadre so n t presque to u jo u rs d ecorees, la partie inferieure se ter-
mine par un talo n sur lequel la chaise est posee. Ces ob jets en fer ou en bronze sont c o n t e n t
porains aux chenets, on les tro u v e p rincipalem ent dan s la p eriode romaine ta rd iv e du IH-e —
IV-e siecle.
L’a uteu r d ecrit e g a le m en t une p e tite table pliante surm o ntee d ’une plaque qui n’a pas ete trouvee,
outenue par q u a tre consoles qui se tr o u v e n t a la partie superieure des pieds. Ces derniers sont
Jecores du bu ste de D ionysos. Les pieds so n t fixes a leur extre m ite inferieure dans un panier
?orte sur le do s d ’une s ta tu e tte r e p r e se n ta n t Atlas.
|V) U
I Зв- на Археолог, и-т, т. XXIV
ПРИНОС КЪМ АНТИЧНАТА АРХЕОЛОГИЯ НА БЪ Л ГА РИ Я
Т о д о р Г ераси м ов
В с л е д в а щ и т е р е д о в е ние д ав а м е описание и образи на няколко фигурални паметника от

различен м атер и ал и вид. Едни от тях сме имали в ъ зм о ж н о с т д а проучим при разни случаи в
А рхео л о ги чески я м узей в София, а други , в сб и р к и в страната. Повечето от тия паметници се
обнародват за п р ъ в път, а о стан али те преиздаваме с цел д а се уясни п о-д обре тяхн о то с ъ
държание. О писваните т у к паметници са най-обикновени произведения на местни каменоделци
и леяри. О б ач е изобразените в ъ р х у т я х отдел ни образи и сцени п р е д с т а в я т о собен интерес
в научно отнош ение. Н якои от тия изображ ения, ка т о с т атуарн и я о б р аз на З е вс С б е л с у р д в
архитектурна рамка, с т а т у я т а на една ж ри ца — йераф ор, се дн а лата Атина, сцената с трите
вакханки и пр., са непознати д о сега и с тях се о б о га т я в а р е п е р т у а р ъ т на ф игуралните па
метници о т рим ската епоха в наш ите земи.
1. У н и щ ож ен и антични паметници при С ом овит

На о к о л о 1400 м източно от Сомовит върху високия скалист бряг на Д у н а в се виж даха
изсечени в м е к а т а вар овикова скала един релеф, п р е д с т а в я щ лице на храм с образ на с то ящ
върху п о с т а в к а бог, а горе в д ясн о е д н а tabula a n sa ta с четири р еда лати нски надпис и над
нея в овална в д л ъ б н а т и н а един м ъч но определим предм ет. Тези интересни паметници с ъ щ е
ствуваха д о прок ар ване п р о д ъ л ж е н и е т о на жп. линия от С о м овит до с. Ч ер кви ца (1937 г.)
когато се е н а л о ж и л о д а се изсече скал истият б р я г с цел да се разш ири к рай бреж ният п ът
и по този начин споменатите релефни образи и н ад п и с ъ т са били уни щ о ж ени, без д а б ъ д а т
предварително ф о то граф ир ани и проучени. Бл аго дарен ие на една случайно запазена лю б ител ска
снимка (обр. 1) ние м о ж ем сега д а с ъ д и м за тия изчезнали паметници. А н я к олк ото б е л е ж к и
за разм ерите на рел е ф н о то изображ ени е, които д ъ л ж и м на Ст. Стефанов, бивш ур едн ик на
музея в С вищ ов, д ав а т п редстава за н еговата големина.1 Р е л е ф ъ т е бил висок 1,40 м и ш ирок
90 см. О с н о в а т а му се е намирала на около 3 м от земята. П ро ф ил ир аната рамка с лати н
ския надпис е имала д ъ л ж и н а 75 см и височина 35 см. Както ка за хм е по-горе, а р х и т е к т у р
ната р ам ка о к о л о образа на б о ж е с т в о т о представлява лице на храм с т р и ъ г ъ л е н ф ронтон, п о д
държан о т две колони. Той е украсен с к р ъ г ъ л щ ит. В сре д а т а се виж да образ на гол м ъ ж ,
стоящ в ъ р х у п р а в о ъ г ъ л н а п о став ка. В протегната д ясн а р ъ к а той д ъ р ж и п р о д ъ л г о в а т пр е д
мет, а л я в а та е д и гн а т а нагоре. Х арактерната поза и пол ож ен ие на р ъ ц е т е подсказват, че
пРед нас имаме изображ ени е на З е в с Сбелсурд, д ъ р ж а щ в д я с н ат а р ъ к а орел, а в ъ в вдигна
тата р ъ к а — светкавица, коя то на снимката не личи, ка к т о не се оч ертават ясно и к о н т у
рите на орела, т ъ й к а т о и зо б щ о целият релеф е п острадал от ерозията. П олето о ко л о релефа
е изчукано и по този начин х р а м ъ т с ф игур ата на З е вс се откро я в а на фона. К рил ата на
tabula a nsata са украсени с по един б р ъ ш л я н о в л ист с д р ъ ж к а (обр. 2). П олето, в ъ р х у което
е поместен надписът, е вд ълб ано. Б ук в и те са неравни. Н адписа четем и д о п ъл вам е така:
1 Ползуваме се от случая да благодарим на Ст. Стефанов за дадените ни от него сведения.

LEG (io) V M A C E D (onica)

VEXILLARII 1
SVB IVLI
VM VIB (ium) V O (turn)
Б ук ви те M и А в първи я ре» 1
съеди нени в лигатура. В буквите L
х оризон тални те рамена са наклонен
Г орната извивка в б укв а S е по-голяц'
от д олн ата. Х арактерно е начертани?
то и на б уква М, в к о я т о д в ете накло
нени наляво рамена са по-дълги 0т
д вете наведени надясно. Тия особености
на буквите позволяват д а датуваме над.
писа, а за е д н о с него и р е л еф а във вто-
р ата половина на III в.1 О т съдържа-
нието на надписа се в и ж д а , че едно
отделение вексиларии, числящ и се към
V м акедонски легион, л агеру вал в Ескус
ко ето веро ятн о е раб о т и л о по край
б р еж н и я п ъ т или е тр ош и ло камъни
от к р а й б р е ж н а та скала, необходими за
с т ро еж и в Е с к у с или д р у га д е , е напра
вило посвещ ение (оброк) на Зевс Сбел
сурд. З а с е г а това е единственото позна
то изоб раж ени е на т о я бог, в архитек
турна рамка.
Горе, над надписа се е намирало
рел еф н о изображ ени е в една почти овал-
на вдлъбнатин а. То напомня нещо като
г ъба или по-скоро птица с д ълги крака, ^
с т о я щ а в ъ р х у по ставка ( ? ) . Засега е
н е в ъ зм ож н о д а се и зт ъ л к у в а смисълът
Обр. 1. Скален релеф c образа на Зевс Сбелсурд при Сомовит
Fig. 1. Relief rupestre ргёв de Somovit avec representation de на тоя образ.
Zeus Sbelsurdus Аналогично скално изображение на
б о ж е с тв о е о т к р и т о преди години при
р и м ск ата каменна кариера при Черна
в од а в Д о б р у д ж а . В нея с ъ щ о тъй са
IE C V M C l ) работили войници, числящ и се към ня
кое отделение на квартируващ ия в съ
VEXILLARII сед с т в о римски легион. Въпросният
9 V B 1 VLI об р аз е бил изсечен в м еката в а р о в и

кова скала на десн ия дунавски бряГ’
V M V 1 BVO П редстав ен е Х е р а к ъ л , стоящ върху
база. Т о ва изображ ени е е оградено от
Обр. 2. Надпис при Сомовит вд лъб натин а, п р е д с та вя щ а ниша, висока
Fig. 2. Inscription prfes de Somovit 90 см, ш ирока 76 см и д ъ л б о к а 15 см. ,
1 C подобно начертание са буквите в един надпис от Чомаковци, датиращ също от III в.; срв. Б. Г-ер° '
Романизмът, II, 1954, ГСУФФИ, XLVIII, 1952— 1953, № 256.
Принос към античната археология на България 237,
.мко това е издялано на 6,5 м височина от нивото на р. Д ун а в, за да се забелязва

К 1
,гдале1'-
Ц и е виж д а м е, че и на д в ет е м е с та изоб разеното б о ж е с тв о е поставено в някаква рамка.
Сомовит с т а т у я т а на С белсур д с поставка под нозете е в а р х и т е к т у р н а рамка в ъ в вид
храм с д в е колони на лицето и т р и ъ г ъ л е н ф ронтон, а при Черна вода о б р а з ъ т на Х еракъл
V върху б аза е в ниша. С л едо в ате л н о пред нас има два кул тови образа. Те са били изчу-
,аНИ от някой от р або т е щ и т е там каменоделци, които са о тби вал и в оенн ата си с л у ж б а в
1еГиОна.
2. М р а м о р н а с т а т у я н а ж р и ц а
Към м алкия брой известни д о се г а паметници, свързани с к у л т а на египетските б о ж е с т в а

в Мизия и Т ра ки я през рим ската епоха, трябва да прибавим и едно т о р с о от мраморна ста-
,.уЯ на ж р и ц а от А рхео л о гическ ия музей в София (обр. 3 и 4).2 К ъ д е е намерено торсото,
Обр. 3. Статуя на жрица Обр. 4, Статуя на жрица

Fig. 3. Statue de pretresse ~ Fig 4. Statue de prfetresse
He се знае. В исоко е 60 см. Главата с ш ията, д я с н ат а р ъ к а и нозете под глезените са о т ч у

пи. К оляното е повред ено от у д а р с някакво оръ д и е . Ф и гур ата е представена сто ящ а на
^сния крак. Л е в и я т е об лекчен и п оставен малко встрани. Л я в а т а р ъ к а крепи д о тял о т о един
I 1 G. F l o r e s c u , Rftmischer Steinbruch bei Cernavoda, Rumanien, Germania, XXI, 1937, н. е., стр. 112,
’% 24, l. - ~ ‘ ' V ". ' .................
■ j- a-.G; K a z a jro .w, Thrake..(Religion),"RE, VI A ,. стр. 533 'сл.; Xp.-Д а н o в, Към култа на Йзида в Долна Мизия,
I" Д. XVI/XVIII, 1940, стр. 169. Напоследък са намерени в Левскиградско една бронзова статуйка на Изида и друга
|^®*вадините на античния Ескус.
238 Т. Герасимов Принос към античната археология на България
239
м а л ъ к бю ст на б р а д а т м ъ ж и кофа за вода. П р е д с т а в е н а т а в с т а т у я т а жена е облечена 3. Сцена о т Е ври п и довите „В ак ханк и “ в един о б р о ч ен р ел еф

от-
д о л у с хитон, препасан с тънк а превръзка. В ъ р х у хитона се виж да химатион, покриващ д0л
q музея в К ю стендил се пази о т к ъ с л е к от оброчна плоча, намерен при с. Н е дел к о в а Гра-
ната част на т я л о т о и л я ва та ръка. О тпред, м е ж д у д в ат а крака, има ш ирока отвесна гънка
цца, Кю стендилско, през 1938 г. Той пред став л яв а д о л н а та д ясн а част от плочата с размери
О щ е при п р ъв п оглед се виж да, че ф и гу рата е и зраб о тен а много схематично. О тзад Тд
11 см (обр. 5). Р е л е ф ъ т е и зр а б о т ен от сит н озъ р н ес т мрамор. О б рази те в него са били
е оставена б ез к а к в а т о и д а е м оделировка. К а м е н о д е л е ц ъ т е изработил с ъ в с е м несръчно от
делните части на стат уя т а. Така например л я ва та р ъ к а е п р ед аден а к а т о че е пречупена 0т
л а к ъ т я до ки тк а та. П р ъ с т и т е й са необикновено д ъ л г и . П алецът, п о к а з а л е ц ъ т и среднцЯт
п р ъ с т са с е д н а к в а д ъ л ж и н а . В и сящ ата на л я ва та р ъ к а кофа, к о я т о има конична форма е
пре д с та ве н а спл ескан а и по тоя начин н а п о д о б я ва чанта. Б ю с т ъ т на б р а д а т и я м ъ ж е съвсем
плосък. Той е ка т о сраснал с т я л о т о на изо б р азената жена. К ам е н од еле ц ъ т е представил и
ж ри цата с химатион, наметнат така, к а к т о го носят о б икн овените жени, а не ка к т о е било
установено д а се и зо б р азява в об леклото на И зи д а и нейните жрици, с ъ з д а д е н о през елиниети-
ческо-рим ската епоха. В статуарните образи те се и зоб разяв ат с хитон и химатион, краищата
на който са с в ъ р за н и от п р е д на възел, под к ой то се спущ а една т е ж к а г ъ н к а до земята.1
В н а ш а та с т а т у я хар а кт е р н и я т възел липсва. П р е д а д е н а е само ш и р о к а т а т е ж к а гънка, па
д а щ а изп од навития край на химатиона, прехвъ рл ен през л явото рамо и г ъ р б а . И ако не
бяха запазени к о ф а т а и б ю с т ъ т, ние не бихме разб рал и , че пред нас имаме едн а статуя на
жри ца на И зида.
Б ю с т ъ т о п р е д е л я по-точно служ б ата, к о я то е за е м а л а тая ж ри ца в к о л е г и я т а на служи
те л к и т е при хр ам а на И зи д а и с ъеди н ен и те с нея египетски бож ества, к ъ м ко й то храм се е
числила тя. Не е т р у д н о да се отгатне кой е пре д с та в е н в тоя бюст. Буй ните кичури над
челото и о к о л о лицето, ка к т о и ф о рм ата на б р а д а т а са типични за Серапис. Т у к липсва само
хара кт е р н и я т за ик он огр аф и я та му кал ат. Но тоя а т р и б у т не намираме и в редица други ста-
туарни образи на е г и п е т с к о т о б о ж е с тв о .2
П о с р е д с т в о м б ю ста на Серапис ж р и цата е х а р актер и зи р ан а ка т о legcupogos. Йерафорите са
носили при м истериите и т ъ р ж е с т в е н и т е процесии образите на б о ж е с тв а т а , изработени от дърво
Обр. 5. Оброчен релеф със сцена от „Вакханки“ Обр. 6. Оброчен релеф със сцена от „Вакханки'
или д р у г л е к материал, и ги показвали на п р и с ъ с т в у в а щ и т е вярващи. от Еврипид от Еврипид
Л ип сата на п о с т ав ка т а на стат у я т а прави н е в ъ зм о ж н о да се о предели дали пред нас Fig. 5. Ex-voto en relief avec une scfene des Fig. 6. Ex-voto en relief avec une scene
имаме една надгробна, или една почетна с т ат у я на жрица, изд игната приж иве заради особени „Bacchantes“ d’Euripide des „Bacchantes“ d’Euripide
засл у ги к ъ м сел ищ ето , при което е с ъ щ е с т в у в а л х р а м ъ т на И зида и Серапис.
В ъ в всеки случай м рам орното т о рс о е едн о косвено св и д етел ств о , с ко е т о попълваме
два пояса. В горния се намирали ф и гу р и т е на д ва стоящ и насрещ а м ъ ж е и м е ж д у тях
наш ите о с к ъ д н и знания за организацията на ж р е ч е с к а т а колегия при с в е ти л и щ ат а на Изида и
)авоъгълен ж ертвеник, проф илиран горе и д олу. Тези фигури са с по-големи размери.
Серапис в М изия и Т ракия през рим ската епоха. О т един надпис от гр. Томи, в който става
В долния пояс са били пре д с та в ен и вакханки. Сега са запазени об разите само на две от
д у м а за храм на И зи д а и Серапис, са споменати жреци, и з п ъ л н я в а щ и в него длъж н ости те
Вакханките са изобразени с то ящ и насрещ а, облечени в д ъ л г и препасани хитони. На гла-
лаахосрбдод и iegovavzai.3 В т ъ р ж е с т в ен и т е процесии пастоф ори те са носили пред себе си малка
■те им има покривала. Е д н а та от т я х (вляво) д ъ р ж и в д ясната р ъ к а тире, а в протегнатата
е д и к у л а с о б раза н а бож е с тв о т о .4 Д л ъ ж н о с т т а на йер он автите остана засега неопределена.
трани — к р а к от човек. Втората ва кх а н ка д ъ р ж и с ъ щ о с д я с н а т а р ъ к а тире, а в л я в а та —
Н а ш е т о т о р с о сви д е те л с т в у ва, че освен п ас т оф ор и и йерон авти в х р а м о в е т е е имало и йе-
:зецща глава за косите. В загубен ата лява половина на релеф а е им ало о щ е една ф игура
рафори. Й е р а ф о р и в ж ре ч е с ки те колегии са познати и от други м еста в Е вропа през рим
Ьакханка, к о я т о освен тире с ъ щ о е д ъ р ж а л а в л яв ата си р ъ к а някаква част от ч о веш ко
ската епоха.6
,1о> може би ръка.
С ъ д ъ т за с ве щ е н а нилска вода, с кой то е пр ед ста в е н а ж р и ц а т а в н а ш а та статуя, е съшо
Пред нас имаме пр е д с тав е н а сцена о т т р а ге д и я т а на Еврипид, т р е ти р а щ а наказанието на
едно свид етел ство , от к о е т о тряб ва д а заключим, че в отд ал е ч е н ат а от Е ги п ет римска про
винция се е с ъ б л ю д а в а л напълно р и т у а л ъ т, с в ъ р з а н с кул та на египетските бож ества, като нал ож ен о му от Д ионис, при к о е т о собствената му майка А гауе го р а зк ъ са л а заедн о
при м истер иите се е употребявала с ве щ е н а нилска вода, пазена в нарочен съд, така както ^ сестрите си вакхан ките И но и Автоное. Този с ю ж е т на Еврип идовата трагед ия е послу-
като т е м а и в античното изоб разително изкуство. Р а з к ъ с в а н е т о на П ентей е п редставено
тов а се е п р а к т и к у в а л о в самия Египет.6
червенофигурни вази и други паметници на ж ивописта и ску л п т у р а т а от по-к ъсн о
1 S. R e i n a c h , Repertoire de lastatuaire, Paris, II, стр. 420, 5, 422, cap.2 ; Ro e d e r, Isis,RE, 2123,41.
2 S. R e i n a c h , цит. съч., И, стр. 18, 11, 19, 8 и 20, 4. Майката се п р е д с та в я винаги д ъ р ж а щ а о т к ъ с н а т а т а глава на н ещ астн и я Пентей, а се-
3 V. Р й г ѵ а п , Bulletinul Corn, monum. histor., VII, 1914, стр. 183; BCH, XXIX, 1916, стр. 449. , Те й — к р а к а т а и р ъцете му. Е т о за щ о във ф и гур ата на средн ата менада о т нашия
4 D a r r e m b e r g — S a g l i o , Dictionnaire, 1901, стр. 339 — Pastophoros. Ф ние трябва да ви ж дам е Агауе.
5 R. G a g n a t, Inscr. gr. r. p., I, 187; A. SalaC, Isis Sarapis a bozstva sdruzena, Praha, стр. 13; E.O h l e m
Die Kulte und Heiligttimer der QOtter in Pergamon, Wurzburg, 1940, стр. 279.
8 R o e d е r, цит. съч., стр. 2127. a r t w i g , Der Tod des Pentheos, JDAI, VII, 1892, стр. 157; Myth. Lex., Ill, стр. 1935.
240 Т. Герасимов Принос към античната археология на България 241
Д в е т е прави фигури в горния пояс на р елеф а са стояли в ъ в в р ъ зк а с образите на сТйло в ъ р х у пергам ентов сви тък, по л о ж ен в ъ р х у един п р а в о ъ г ъ л е н ж ертв еник пред нея
вакханки. Д я с н а т а ф игура е на Д ионис. Това се в и ж д а от високите ко ж ени обувки на ^
. 7)-
му. Във вт о р а та ф игур а би т р я б в а л о да видим един от сатирите от с в и тата му, Ко> оъ преки че с т о л ъ т е п р ед ставен в профил, ф и гу рата на Атина е о б ъ р н а т а къ м зрителя.
група с Д и о н и с винаги са представяни в ъ в второстепен но полож ение, а не равни на ° 6 , виж даме, ка м е н о д е л е ц ъ т е изоб разил Атина в мирно занимание, запи сващ а нещ о в ъ р х у
А тук, в нашия рел еф ф и гу р ата стои НеГо. „ свитък. Този р я д ъ к об раз на Атина не е познат от д ру ги паметници в Мизия и Тракия,
с Дионис. Само Х е р а к ъ л се представя РеД
в оц пеша Атина, но права, е пред ставена в ъ р х у един ж ертв ен и к , п осветен на Ю питер, от
" 06.
рочните релефи за е д н о с Дионис, стоящ ВйНКум в Унгария.1 Т у к богиня-
него в ко л есни ца или без нея.2 До
пИще в ъ р х у овален щит, опрян
В ърху рам ката, о т д е л я щ а двата поЯса коляното на левия й крак, с
и зо б р аж ени ята, и д р у г а т а под нозете ° *^т0 е с т ъ п и л а в ъ р х у кълбо.
в акх ан ките има надпис на гр ъ ц к и език ц Гозй образ на Атина е инспири-
чалните и кр айните няк олк о букви от ц ' й оТ срещ ания по много мону-
писа са отчупени. В горния ред се че ,ентални пам етници и монети об-
. . . C A IIA P H N W N IEPAT. , . , а д о л у МОУКд ,а3 на Виктория, с т о я щ а и пише-
ZENEOC. , върху ш ит.2
Бук вите H h N h W h N b горния рел И зглежда, че о б р а з ъ т на Ати-
и N и Е в д о л н и я са съединени в лигатура ьърху паметника от М онтана
Началото на пър вата д ум а над вакхан пренесен от някой сл у ж и л в I
ките, която е в родителен падеж множе іалийски легион в М онтана ка-
ствено число, засега не м о ж е с положи ноделец от западните провинции
телн ост да се попълни. О т нея са запазени Римската империя или от са-
д в е букви СА. П р е д тях има място за още (ата Италия. Това п р ед п ол ож ен и е
три букви. Би могло да се допусне, че това :е потвърж д ава и от особен ата
са били ВЕС и по този начин се получава :орма на стола, на който седи Обр. 8. Оловен образ на Артемида от Силистра
името на сел и щ ето Бесапара в Тракия.3 Въз- ;гина. Той е с високо п о л у к р ъ г л о Fi?. 8. Representation en plomb d’Artemis de Silistra
Обр. 7. Релеф от Montana с пишеща Атина м ож н о е п ъ р в а т а с ъ с т а в н а част на думата олегало и б ез крака. С то л о ве с

Fig. 7. Relief de Montana representant Athena д а е била д р у г о име, окончаващ о на СА.* :одобни о б л е г а л а намираме в редица релефни и зоб раж ен и я от р ейнските провинции,3 Галия4
ecrivant Този р е д от надписа е продължение от Испания.5 В д у н а в с к и т е провинции столове с под обн а к о н с тр у к ц и я не са били употребявани.
т е к ст а, който е бил изчукан в ъ р х у рамката Освен посочената о с о б е н о с т на ф о р м ат а на стола, в к ой то е изобразена Атина, запад-
над образите на Д иони с и Х еракъл. На това м я с то са се намирали имената на двамата r ият произход на нейния об р аз се п о т в ъ р ж д а в а и о т о щ е една особеност, която виж дам е в
д ателен п а д е ж . С л е д това или под тях е с л е д в а л а дума, к о я т о е била свър зан а с първото апазената гл ава о т ф и гур ата на Х ерм ес, изобразен под Атина. Т о ва е у к р а са т а на петасоса.
име от ра м кат а над вакханките. Вероятно това е била дум ата еихадютцдюг. Подир думгта Двете крила са пред ставени ка т о з а т ъ к н а т и на в ъ р х а на ш апката. Те са много големи,
[...] C A n A P H N W N сл едва началото на д у м а т а Іедат(еѵоѵтоs тоѵ). to същия начин са п ред аден и и к р и л а т а на петасоса в релефни изображ ения на Хермес
В о тчупената част от най-долната р ам ка на р ел еф а се е намирало б ащ и н ото име на и Галия.8
жреца. П о п ъ л н е н , над п и с ъ т би гласял:- И зображението на с е д я щ а т а Атина, к а к т о и това на Х ермес под нея нямат никаква
Ѳеоід Aiovveoj xal 'HgaxAfj ev/noton'iQiov rmv[.. ,]ааладгіѵа>ѵ, іедатеіюѵтоs M ovxateveo ?.... I фъзка със с ъ д ъ р ж а н и е т о на надписа, изчукан в горната част на пиластра, който с ъ д ъ р ж а
О т к ъ с л е к ъ т от оброчна плочка, кой то описахм е по-горе, е ед н о косвен о указани е за “свещение о т един вексиларий от к в а р т и р у в а щ и я в М онтана I италийски легион в чест на
поп улярн остта на „ В а кха н ки “ от Е врипид в Т р а к и я през рим ската епоха. j;ana Regina.7 И зг л е ж д а , че м р ам ор ният п и л а ст ъ р е бил приготвен за д р у г а цел, но впослед-
Твие е п о с л у ж и л за изчукване п освещ ението на вексилария.
4. И зо б р а ж е н и е на пиш ещ а А тина в ъ р х у един пам етник о т М онтана 5. О бр оч ен о б р а з на А ртем и да о т о л о в о
О т р азв ал ини те на античното селищ е M o n ta n a , намиращ и се при д н е ш н и я М ихайловград
В музея в Силистра се с ъ х р а н я в а едно интересно изоб раж ен и е на Артемида о т олово
п р о и зх о ж д а един мраморен п и л а с т ъ р с пос в е щ е н и е на Diana regina.6 П о д надписа се ви*^
% 8). Т о е било намерено случайн о при разш и р я в ан е на к р а й б р е ж н а т а градина в града
релефен об раз на Атина, седн ала на ст о л с високо облегало, о б ъ р н а т а надясно и пишеш3
11,30 до о с т а н к и т е от к р еп о стн ата стена. Ф и гур ата на А ртемида е висок а 12 см, ш ирока
1 Срв. Групата от Павликени, ИАД, III, 1912— 1913, стр. 26 и обр. 22.
„ 494. 1 T i b o r N a g y , Romai kemlekek transquincum teriileterol (Magyar FOrvaros), 1941, стр. 363.
2 За изображение на Дионис в група с Херакъл вж. G. K a z a r o w , Thrake (Religion), P. W., RE, стр' ^
L “ Жертвеник на Юпитер от Германия вж. S. R e i n a c h , Repertoire des reliefs, II, стр. 6 8 , 6 ; колонатана
10; D. Z o n t s - c h e f , Denkmaler der Verbindung. von Herakles und Dfonysos in Moesien und Thrakien, Festsc
Релиан в Рим — цит. съч., I, стр. 311, 68; колоната на Траян — п а к т ам, I, стр. 351, 62; К. Lehmann
Egger, I, 1952, стр. 37—40.
a'tleben, RM, XXVIII— XXIX, 1923/1924, стр. 185 и сл.
3 E. O b e r h u m m e r , Bessapara, RE, стр. 3 2 8 ,2 0 .
S. R e i n a c h , цит. съч., II, стр. 91, 1 и 2 (релеф от гр. Трир).
4 D. D e t s c h e v , Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, стр. 356.
* Пак т а м, стр. 240.
5 M.F l u s s , Montana, RE, XVI, 1, 1933, стр. 201. ]955.
П ак т а м, стр. 195, 3.
6 W. W е 1 k o w, Nowe lnskrypcie lacinsKie Montany (Moesia inferior), Archeologia, Warszawa, VII> h .
П а к т а м, II, стр. 216,3.
1957, стр. 91.
( Изглежда, че посвещението е било в чест на Диана, която се е радвала на голяма почит в Montana, където
* Яо значително светилище на Диана и Аполон; вж. Б. Филов, ИАД, V, 1915, стр. 216 и сл.
На А рхеолог. XXIV
Принос към античната археология на България 243
9 см. и д еб е л а 2 мм. Г л авата е отчупена. О чертани ята на ф и гур ата и ра с ти тел н и я т д еко
Зляво от ф и гур ата на А р т е м и д а се в и ж д а о б р аз на ж е н а с по-дребни размери. Т я е
подчертани п о ср е д с тв о м изп ъ кн ал от двете страни ръб. П од нозете на А ртем и да има правСа
ед ставен а права върху един с тълб . С д игнатата си д ясна р ъ к а ф игур ата д ъ р ж и м алка за
ъ г ъ л е н к у х п р и д а т ъ к , който е с луж ил за за кр е п в а н е на ф игур ата в ъ р х у някаква подп0 э
ч е н а ф акла. Д о б р у с к и назовава този статуар ен о б р аз Ц ер ео а (Д ем етра). Според нас това
А ртем и да е п р е д с та в е н а ка т о л о в д ж и й к а , тич ащ а наляво. В п р о т е г н а т ат а си дясна п
е Д ем ет ра , т ъ й ка т о т у к ф и гурата не е облечена в х а р а к т е р н и я за т а я богиня химатион,
тя д ъ р ж и л ъ к , а с д и гн а т а та к ъ м рам ото л яв а р ъ к а вади стрела от колчана. Д о нея ти
от к о й то покрива гл авата й отзад. П о-скоро в стат у я т а е п р ед став ен а Артемида, к о я т о винаги
куч ето й. Боги нята е облечена в двойі/ и30бразява само с хитон. Т у к тя е характеризи р ан а п осред ство м к ъ с а т а запалена ф акл а
препасан хитон с к ъ с и ръкави. ВдЯсн° Cjto хтоническо б ож е с тв о , т а к а к а к т о е изобразена е зд ач ката Артемида.
д о ф и гу р а та е п р е д с т а в е н о стилизир Успоредно изоб р азя в а н е на едн о и с ъ щ о б о ж е с тв о намираме и в някои оброчни релефи,
РЗНо
д ъ р в о , а вляво — пън. По този
начиц ^светени на тракий ския бог-конник. При тях в полето за д ге р о я се в и ж да втори конник с
условно е означена гора. Фигурата е без
„„.дребни разм ер и .1
релеф. Г ън к и те на д р е х а т а са преДа
Засега не м о ж е д а се изясни с м и с ъ л ъ т на д в о й н о т о изоб разяване на едно и с ъ щ о бо-
дени п ос ре д с тв о м няколко успоредНи
^ество в един паметник.
изп ъкн али черти. Г р ъ д н и т е мускули са
означени с две съвсем дребни пъпчици
Т я е отлята м е ж д у д в е матрици. Пред
нас имаме едн а схематична занятчийска
работа от масово п р о и зво дство, предназ
начено за пласиране м е ж д у бедното
население. MONUMENTS A N T IQ U ES DE BULG A RIE
Оброчни изоб раж ени я на божество,
излети от олово, са намерени и в едно T. GERASSIMOV
д р у го сел ищ е на Д у н а в — Novae. Те
обаче се отличават о т наш ата фигурка ( Re s u me )
с по-добра моделировка и са поставени
1. L’a u te u r decrit un relief de Z eus S belsurdos (fig. 1) taille dans un roc sur la rive du
в средата на рамка, пр ед ста вя щ а лице
Danube, p re s de Som ovit. Ce relief m e su re 1 m 40 de h a u te u r e t 90 cm de largeur. A sa partie
на храм с тр и ъ г ъ л е н ф ронтон, крепен
superieure, du cote droit, il y a une tabula a n sata avec l’inscription s u iv a n te :
от две колони с вити ж л е б о ве .1
Обр. 9. Оброчен релеф на Артемида, яздеща елен П одобни вотивни о б р ази от олово LEG(io) V M A CED(onica)
Fig. 9. Ex-voto en relief representant Artemis VEXILARII
са намерени в развал ини те на една
chevauchant sur un cerf
римска вила в Панония. Там са били SU B 1ULI
намерени и матрици за изливане на тия оловени ф игурки, к о ет о показва, че в ъ в в илата е била U M VIB(ium) VO(tum)
ур е де н а и работилница за правене на оловени ф игур и на разни б о ж е с т в а .2 ifig. 2). Le relief et l’inscription o n t ete de tru its lors des tra v a u x de te rra sse m e n t et d’elargisse-
О л ов е н а та ф игура на А ртемида от С илистра е н есъм нен о прои зведени е на някой местен ment de la ro u te qui longe le D anube.
занаятчия в античния Д ур остору м . 2. T orse d ’une sta tu e de m arbre d ’une p re tre sse d ’Isis et de Serapis qui se trouve au m usee
de Sofia. Elle rem plissait les fonction s de Іедасрово? (fig. 3). De la main gauch e elle tient un
6. О брочен рел еф на А ртем и да buste de Serapis et une citule d estinee a puiser l’eau du Nil (fig. 4).
И зм е ж д у д о с е г а познатите релефни изо б р а ж е н и я на Артемида, я з д е щ а елен, о со бен о място 3. F ra g m e n t d’un e x -v o to en relief, dedie a Dionysos et H eralces. Dans le registre inferieur
заема плочката от с. Садина, Т ъ р г о в и щ к и о кр ъ г.3 Т я се отличава от о с т а н а л и т е не само № voit les figures de d eux bacc a n tes, l’une tien t une te te e t l’a u tre un e jambe de P en th ee
по много д о б р а т а си изработка, но и по някои п о д р о б н о с ти в и зобразената сцена (обр. 9). dechire (fig. 4). C e tte scene tem oigne ind ire c te m e n t que les „ B a c c h a n te s“ d ’Euripide jouissaient
П ъ рв и я т и зд ател Д о б р у с к и е д ал подробн о описание на сцената в ъ р х у този релеф .4 Обаче Thrace a l’e poq ue rom aine d’une g ra n d e popularity.
веро ятн о по н е д о г л е ж д а н е той не е о т б е л я за л и един р я д ъ к за и к о н о гр а ф и я та на богинята 4. Relief sur un pilastre de M o n ta n a (Mesie) r e p re se n ta n t A th ena assise sur une chaise a
атрибут. К акто се в и ж д а о т д а д е н а т а т у к снимка, на главата на А ртеми да има един триъгъ tout dossier e t e c riv a n t su r un rouleau pose sur un autel (fig. 7).
лен предмет с под рязани отвесно краища. Тази у к р а с а п р ед ставл ява д иадем а, к о я т о се среШа 5. Plaque votive en plomb d ’A rtem is chasseresse mise au jour a Silistra — l’antique Doro-
много р ядко ка т о ат р и б у т на л о вд ж и й к а та Артемида. Д о с е г а са познати само три-четири ста- 'torum. C e tte plaque m esure 12 cm de hauteur, 9 cm de largeur et 2 mm d ’epaisseur. Elle c o m '
туарни образи на богинята, в които на гл авата й има д и а д е м а в ъв вид на п о л у к р ъ г л а плочка.6 Porte d a n s le bas un dispositif re c ta n g u la ire creux au m o yen duquel on d e va it la fixer sur un
Piedestal (fig. 8).
1 Ст. С т е ф а н о в , Антични паметници от Свищовско, ИАИ, XV, 194&, стр. 194, обр. 92.
6. P laq ue v o tiv e en relief d ’A rtem is ch e v a u c h an t sur un cerf. Sa tete est ceinte d ’un diademe
2 Е. В. T h o m a s , Bleivotive in Panonien, Archaeologiai erteslto, 79, 1952, стр. 3 2; Ober die romische P ro v in Z
Panonien, Das Altertum, II, 1956, стр. 115. fiangulaire. A sa gauch e on apergoit une sta tu e d ’A rtem is sur une colonne te n a n t de sa main
3 G. K a z a r o w , Thrake Religion, RE, стр. 506; Д. Ц о н ч е в , ИАИ, VIII, 1934, стр. 94 и сл. ‘hoite une petite to rche (fig. 9).
4 В. Д о б р у с к и , СбНУ, XI, 1894, стр. 93,1 и табл. XVII, 1.
1 G. K a z a r o w , Die Denkmaler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien, Budapest, 1935, табл. LXXV, 444;
5 R o s c h e r , Lexikon der griecbischen und romischen Mythologie, I, Leipzig, 1884— 1898, стр. 603; S. R e i n
Repertoire de la statuaire, I, стр. 302, 3, 303, 6 ; III, 94, 9. lXXXV, 504a.
НОВИ ЕПИГРАФСКИ ДАННИ ЗА АНТИЧНАТА ИСТОРИЯ
НА Г Р А Д САНДАНСКИ
В ел и зар Велков
В средн ото течение на р. Струма, на м ястото на днеш ния С а н д а н с к и ( б и в ш С в е т и

Вра ч), е с ъ щ е с т в у в а л в д р ев н о с тт а значителен град. Т у к не са п р ов еж дан и археологически
разкопки. Н ам ирани те случайно надписи и каменни релефи (предимно надгробни памет
ници) разкриха постепенно някои м оменти от историята и м атери алн ата к у л т у р а на това се-
1Ище през рим ската и к ъ с н о р и м с к а т а епоха.1 Г р а д ъ т е имал 0оѵЦ и dfjfios, ка т о с ъ с т а в ъ т на
местния с ъ в е т е опр ед ел ен с един рескрипт на им п ератор Антонин Пий на 80 душ и . Соци
алните о т н о ш ен и я и т у к не са се различавали от устан овените в д р у ги те градове от изто ч
ните области на и м п ер и я та : и т у к :а налице едри позем лени собственици, чужденци, нежи-
тели на гра да (ol fmw), к о и т о в голям ата си част са били т ъ р го в ц и , роби (<5oiUot), споменати
в два надписа. В г р а д а е ставал трид невен „ панаи р “ (jiavrfyvQis), ка к в и т о са известни и от
лруги места в Тракия. Т у к е имало развито занаятчи йско прои зводство , развита е била и
търговията. Д о б р е е била уре де н а и с ъ д е б н а т а власт.8 Н аселен ието е било смесено, като о с
вен елинизирани и романизирани провинциалисти е им ало много ж ители с тракийски имена, и
то типични за о б л а с т т а на Струм а (ка т о I I vqqos и производни от него).
Както вече е посочено, според д ат и р а н е то на много намерени т у к надписи по ерата на
Акциум г р а д ъ т е спадал к ъ м провинция М акедони я,8 ка т о вероятно е бил едн о от крайните по-
големи сел ищ а в нейните североизточни области и съ щ ев рем ен н о т в ъ р д е близко до провин
ция Тракия.
1 Срв. някои публикации на материали и изследвания : Ив. В е л к о в , Археологически материали, ГНМ, VI,
1932/1934, стр. 87 и сл., № 2, 3, 6, 10; D. D е t s с h е w, Kleine Funde aus Bulârien, AB, XXVIII, 1933, стр. 117,
№5; AB, XXIX, 1935, стр. 171, № 5; AB, XXX, 1937, стр. 69 и сл., № 3 - 6 ; AB, XXXI, 1939, стр. 121, № 1 , 2; Антични
паметници, ИБАИ, XII, 1938, стр. 281 и с л .; J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1948, № 114; Ив. В е л к о в , Новоот
крити старини, ИБАИ, XII, 1938, стр. 449, обр. 245; Д. Д е ч е в, Едно дарение от областта на Средна Струма,
ИБАИ, XIII, 1939, стр. 190 и с л .; J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1948, № 112; Bull, epigr., 1949, № 9 9 ; Д. П.
Ди ми т р о в , Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североизточна Македония, ИБАИ,
p i, 1939, стр. 1 и сл.; J. et L. R о b е r t, Bull, epigr., 1948, № 115; Д. Д е ч е в, Антични паметници от българските
іеми, ГПлМ, 1940/1941, стр. 35, № 2 ,; J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1948, № 111 ; В. Б е ш е в л и е в , Два малко
из»естни византийски надгробни надписи, Сборник П. Ников, София, 1940, стр. 42—4 7; Д. П. Д и м и т р о в , Осо-
,рностите на римския портрет в Тракия и Македония, ГСУИФФ, XXXIX, 1942/1943, стр. 9, 17, обр. 5, 3 5 ; D. P. D i
mi t rov, Les steles funeraires en forme de medaillon dans la vallee de la i trouma moyenne a l’epoque romaine,
гСУИфф> 42, 1945; Д. Д е ч е в, Антични надписи от областта на Средна Струма, ГПлНМ, II, 1950, стр. 51— 54;
^ et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1951, № 134; D. D e t s c h e w , Antike DenkmSler aus Bulgarien, Festschrift R. Eg-
Sjer. Klagenfurt, 1952, I стр. 17— 18; J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1954, n. 165 ; D. D e t s c h e w , Ein neuer
: fief des Kaisers Antoninus Pius, OJh, XLI, 1954, стр. 110 и сл.; J. et L. R o b e r t , Bull, epier., 1956, n. 159;
Б е ш е в л и е в , Епиграфски приноси, София, 1952, № 4 ,2 6; J. et L. R o b e r t , Bull. epi?r., 1954, n. 166; Д. Д е ч е в ,
Улгьт на Артемида в областта на Средна Струма, Сборник Г. И. Кацаров, II, София, 1955, стр. 95—109. По време
^ печатането на статията при спасителни разкопки в Сандански бяха открити останки от римски и ранновизан-
ийски сгради; вж. Т h.I v a n o v , в: La Bulgarie d’aujourd’hui, 1961, n. 6 ; По същото време излезе истудията
8* г е р о в , Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. ГСУФФ,т. 44/3, 1959/1960, София
*• стр. 191—204 за историята на Сандански.
2 Срв. Д. Д е ч е в , ИБАИ, XIII, 1939, стр. 190 сл.; OJh, 41,1954, стр. 110 и сл.
3 J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1948, n. 110.
Важ на нереш ена о щ е проблем а за това сел ищ е е неговото име. Н якои предполагат
д о п у щ а в ъ зм о ж н о с тт а , че м оже да се к асае за някакво ново селищ е, наречено в чест цд

им.
ператор, п об еди тел на партите, което е наследило един за п а д а щ или запад нал вече Алекс
сан.
дрополис.4 Б. Г еров смята, че т у к е л е ж а л Гареск,5 а В. Б е ш е в л и е в — З а и а р а .6
Ц е н т р а л н а та част на сегаш ния С андански е р а зп о л о ж ен а над стари я град. П реди Осв0
б ож д ен ието т у к са се ви ж дал и повече антични о с т а н к и , к а к т о отбел язва посетилият тия
краи щ а В. Григорови ч: „Село Свети Врач, на склоне горы, знаменитой целебными источни
ками, весьма б о га т о развалинами, по котор ы м м ож н о д о га д ы в атьс я , что на месте его бьг,
преж де г о р о д .“7 Сега при изкопи за нови сгради в гра да се о т кри ва т вод опро водн и канали
късноантични гробници, основи на постройки. К ап т а ж и те на минералните бани са от римската
епоха.8 П рез 1917 г. близо до днеш ния г р адск и с ъ в е т е била разкопана част от кр ъ гъл бап
тистерий с о с м о ъ г ъ л е н басейн.9 П рез л я ю т о на 1958 г. при поставяне на т р ъ б и за градската
канализация на ул. Иван Рилски е била прорязана църква, вер оятн о старохристиянска. Кана-
л ъ т е п р е с я к ъ л цен тр а л н ат а й апсида. Стените на ц ъ р к в а т а са били запазени д о 1 м висо
чина. Те били граден и с недобре од ял ани камъни, р е д у в а щ и се с пояси от т у х л и (смесена
зидария), споени с бял хоросан. В ъ т р е били намерени паднали две гранитни колони, запазени
изцяло, д ъ л г и о ко л о 2,5 м, к а к то и ня к о л к о ка п и т е л а и бази. На ви сок ото място, к ъ д е т о се
намира уч ил ищ ето „Климен О х р и д с к и “, се в и ж д а т следи о т масивна стена, к о я т о може да
се проследи по височината с посока с е в е р — юг. Д е б е л а е около 2 м и е гр а д е н а с необрабо
тени големи и средни по големина камъни, споени с бял хоросан, примесен с ед р и парчета
от начукани тухли. На о к о л о 7 0 — 80 м ю ж но от у ч и л и щ ето стената завива в източна посока
и слиза чак д о р. Бистрица на разстояние от н яколкостотин метра. В северна по сок а тя може
д а се проследи само на едно сравнително по-късо разстояние, след к о е т о се губи. Изобщо
следи те й н я к ъ д е едва се показват на пов ъ р х н о с тт а , обаче при всеки изкоп по нейното
протежение тя лесно се разкри ва.10
П р е з есента на 1958 г. било п ро в ед ено на д в а п ъ т и изравняване на д во ра на гимназията
в гр. С андански . При р а б о т а т а на б у л д о зе р а са били разруш ен и няколко старохристиянски
гробници. В ътре им ало само човешки кости без н и к а к ъ в д р у г инвентар. М е ж д у употреб?
ните в и зг р а ж д а н е т о на гробниците каменни плочи няк олк о се о к а за л и с г р ъ ц к и надписи,
В д во ра на т о в а училищ е и по-рано са намирани подобни находки. П р е з 1937 г. пак на
това място е бил намерен античен г р ъ ц к и надпис,11 а през 1946 г. — и звестни ят надпис с ре-
скрипта на им п ерато р Антонин Пий, у потребен с ъ щ о в гр а де ж а на една гробница.
1 Р Н i 1 і р р s о п, RE, V, 1905, col. 255, s. v. Desudaba.

2 J. et L. R o b e r t , Bull, epigr., 1948, n. 111.
3 D. D e t s c h e w , OJh, XLI, 1954, стр. 113 и сл.
1 J. et L. R o b e r t , Bull. 6pigr., 1956, n. 159.
5 B. Q e r o v , Der thrakische Stamm der Maden, Omag. C. Daicoviciu, Bucarest, 1960, стр. 249.
6 В. Б е ш е в л и е в , Вечерни новини бр. 2713 от 14. V. 1960 г.
7 Вж. В. Г р и г о р о в и ч , Очерк путешествия по Европейской Турции, изд. II, Москва, 1877, стр. 125.
8 Срв. Хр. К а р а м а н д ж у к о в, Стари градища и развалини в Южна Тракия, ИБАД, VII, 1919/1920, стр. 1^'
За открит подземен канал вСв. Врач с дяланикамъни от римско време, Пирин, I, 1930, бр. 9/10, стр. 16; Град Свети
Врач, Пирин, III, 1931, бр. 5/6, стр. 1—2; Н. Т. Д о р и я н, Миналото на Св. Врач в предания, Българска земя, ■
1931, кн. 2, стр, 23; Д. Д е ч е в , ИБАИ, XIII, 1939, стр. 193— 194; Отчет на настоятелството на а р хе о л о ги ч е н 0
дружество „Струма* в Свети Врач, София, 1942, стр. 1 и сл.
9 Вж. В. И в а н о в а , ГНМ, IV, 1922/1925, стр. 549— 551.
- - 10 Изказвам благодарност на др. X р. Т а с е в , учител по история в местната гимназия, който ми съобши
находките и ми даде необходимите данни както за надписите, така и за старините в грйа.
ч Вж. Д. Д е ч е в , ИБАИ, XII, 1938, стр. 290, № 12.
Нови епиграфски данни за античната история на град Сандански 247
Лри п ъ р в о т о изравняване са били засегнати пет гробници, р азп о л о ж ен и близо една д о

I «га- Е дна о т тях бе запазена о щ е и при моето посещ ение , в гр а д а през ф евруари
tofiO г. Касае се за с в о деста гробница, ориентирана и зт о к — запад, височина 1,20 м, ш иро-
„„ 1 м, д ъ л ж и н а 2 м. С в о д ъ т е
w
аПравен от ради ал но разполож е-
t тухли (д ълги 0,28 м, дебели
K g 0,04 м). Сам ата гробница
граДена с необработени речни
аф,ни, споени с бял хоросан
0,5р. 1). П лочата с надпис № I е
покривала с во д е с т а зидана г р о б
ница, подобна на описаната, на
0коло 2 м от нея. Тя е била на
мерена при входа, о б ъ р н а т а с б у к
и т е надолу. В тази гробница е
(5йЛ открит само един човешки
скелет. Н аблизо са били намерени
и фрагментите с надписи № 4 и 5.
По-късно, при в т о рото изравнява
не, на о к о л о 2 м о т о ткритите
пет гробници била р а зкри та за п а д
ната стена на едно помещение,
дълга около 2 м, а с ъ щ о така и
част от северната му стена с при
близително с ъ щ а т а д ъ л ж и н а . О с т а
налите стени, запазени д о к ъ м 1 м
височина, са били разруш ен и, пре
ди да м ож е д а се о чертае планът
на сградата и д а се устан ови ней- Обр. 1. Късноантична гробница в гр. Сандански (фото В. Велков)
ният х арактер. П л о ч а т а с ранно- Abb‘ 1 : s Patantikes Qrab in Sandanski (Aufnahme V. Velkov)
християнски надпис № 2 била на
мерена о т въ т р е ш н а т а страна на северната стена, о б ъ р н а т а с надписа нагоре. Тя била
зарита в п р ъ с т т а и не личало д а е била използувана като с тр ои тел ен материал.
На о к о л о 2 0 0 м ю гозападно о т гимназията била откри та през пр о л е т та на 1959 г. пло
чата с надпис № 7. И тя е била използувана в т о р и ч н о : о б р аз у в ал а е в х о д ъ т на с в о д е с т а
гробница, п о р а д и к о е т о е била счупена. Тази гробница била зарита п о -д ъ л б о к о в земята, зна
чително по-ниско от нивото на намерените по-рано гробници. И т у к е имало само кости.
Фрагментът от плоча с надпис № 6 с ъ щ о е бил намерен в тази част на града.
Всички тия наход ки д а в а т д о ст а т ъ ч н о основание да се заклю чи, че в т о з и к р а й ( ю г о
з а п а д н и я ) н а г р . С а н д а н с к и с е е н а м и р а л а ч а с т о т к ъ с н о а н т и ч н и я не -
кр о п о л (IV— VI в.) н а с т а р о т о с е л и щ е . В и з г р аж д а н е т о на гробниците са били из
ползувани к а т о строителен м атериал по-стари надписи. Т у к са с ъ щ е с т в у в а л и и някакви ц ъ р
ковни сгради .
Н адписите са с л е д н и т е :
1. М р а м о р н а п л о ч а , д ъ л г а 1 м, ш и р о к а 0,54 м, д еб ел а 0,055 м (от д в ат а края),
®>12 м в средата. Височина на б у к в и т е 0,05 м, широчина на буквите 0,035 м, дълбочина на
®Уквите 0,002 м. Д о л н а т а част на плочата е профилувана. Сега се пази в гимназията в гр.
Г д а н с к и (обр. 2 ).
248 В. Велкой Нови епиграфски данни за аНтичната история на град Сандански
249
В р а з г л е ж д а н и я от нас надпис е посочено, ч е е и з д и г н а т а с т а т у я н а Тѵ%ц. Това

„аправено к а т о п о ж е л а н и е з а д о б р о , щ а с т л и в о р а з в и т и е н а р о д н и я и м
гР а Д-
От д н еш н и т е б ъ л г а р с к и граници прои зхож да, д о к о л к о т о знаем, само един надпис, наме-
еН в Хисар — М омина баня, П л о в д и в с ки окръ г, в к о й то се спом енава името на Т ѵ щ в ня-
Цакво посвещ ение :: . . . r\s Aiaxovos ех тшѵ ідішѵ zfj Тѵхті ё[ог^о£г]. Н якои изо б р а ж е н и я обаче —
0Ърху монети, м едалион и, някои с тату й к и (мраморни и бронзови) — разкриват разп р о с т р а
нението й и в д р у ги те антични г р а д о в е на Тракия и Мизия през е п ох ата на рим ското в л а
дичество.2 И зв е с т н и са с т а т у й к а и монети от Ф илипопол,3 геми от Р а ц и а р и я ,4 м ал ъ к релеф и
статуйка от Н икополис ад И с т р у м ,6 зл атен медалион от Варненско.6 В ърху известния ж ер т-
веник от с. Ч ерна гора, С т а р о за го р с к и о к р ъ г с ъ щ о е изоб разено ж е н с к о б ож ество, вероятно
fortuna.7 О б и к н о в е н о в тези и в подобн и случаи F o rtu n a се и зо б р азяв а права или седнала, с
corona m uralis на г л а в ат а си (като закри л ниц а на градовете). Нейн а т р и б у т е ро гът на изо б и
лието, а понякога се прибавя и корм и ло.8 Как е и зг л е ж д а л а и зд и г н а т а т а в античния град на
мястото на д н е ш н и я Сандански с т а т у я , не знаем.
В надписа се посочва, че с т ат у я т а не е била поставена с а м о сто я телн о — ztjv Тѵ%г)ѵ аѵѵ гф
Обр. 2. Гръцки надпис, посвещение на богиня Тюхе (фото В. Велков) feycp. Н я к о л к о примера ни пом агат да разберем значението на egyov. Т ака в един д е к р е т от Д ел ф и
Abb. 2 : Griechische nschrift, an die GOttin Tyche gewidmet (Aufnahme V. Velkov) (230 г. пр, н. е.), и зд а д ен ка т о б л а г о д ар н о с т къ м един ар хитект и си н ов ете му за извърш ени от
тях строеж и в х ра м а :9. .. елеідг] y.aims xal Sixaicos ’Ayd&cov 6 dgxtzexzcov zov vaov zrjv глщ еш аѵ zcov egycov
Текстът г л а с и :
boiij[oazo В д р у г надпис о т Е ф ес (2 90— 280 г. пр. н. е.) за и зг р а ж д а н е на крепостни стени
Il(o n h o s) A tлюя ’ A ozojows xal Пои с при надлеж ащ и постройки се к а з в а :10 . . . хв^о/ле& а els za egya xal Sdov, cooze л goaayeiv zovs h ’tiovs
лк а Mavzto щѵ Tvyj/v xqos та egya, xal vSaz[os\. В тр ети надпис от Tepa (от 149 г.) с ёдуоѵ се означава една ко л о
a ir xф egyq> zfj латдіді нада (портика).11 Д о б ъ р паралел к ъ м наш ия надпис е един почетен надпис, изд и гн ат от г р а д
iavzmv ския с ъ в е т на гр. Syllion (П ам филия), к ъ д е т о м е ж д у д р у г о т о се р а зка зва за редица а р х и т е к
Л игатур и ред 1 OZ, ш и д , ред 2, I'H, ред 3 NT. В ре д 2 б у кв а т а А от П оилка е добавена по-късно турни п о д р о б н о с т и о кол о и зг р а ж д а н е т о храм на T vxn :12- • - xal го zrjs T vxjis legov axQsks/(pdvxivov
в по-м алък ра зм е р м е ж д у р е д 1 и ред 2, т ъ й кат о по вс я к а в еро ятн ост е била забравена. След Ыхдѵооѵ avv t.ois /nagegyois леді ztjv pdaiv xa\i\ zr/v адуѵдеоѵ хдале^аѵ xal та л /avjhTa xal ras ozods
края на надписа има б р ъ ш л я н о в лист. ml rov j аѵбдіаѵга j яаѵха sis ,uvriurjv xal теіш\ѵ j zov viov auzfjs. Ние п ред по л агам е, че в наш ия с л у
П о с в ети те л я г П (о лко ? ) A l’h og Aozwgios носи рим ско име — Publius Aelius Artorius. Когно- чай с ёдуоѵ щ е д а е означена н я к а к в а м а л к а с г р а д а и л и п а в и л и о н , в който е била
м енъ т Artorius (от типа на Sertorius) е от италийски пр о и зх о д и е много р я д к о засвидетел- поставена с т а т у я т а на богинята.13 Е д в а ли се касае за о т д е л е н храм или св етилищ е или за
ст в ув ан в надписи от провинциите. И зв естен ми е само един управи тел на провинция Долна
М изия от 120 г., чието име не е н ап ъ лн о с и г у р н о : [A]rtorius или [Sejrtorius.1 Н якои предпо 1 Надписът е върху ръба на мраморна плоча, а според издателя — част от саркофаг; вж. Д. Ц о н ч е в , Хи-
сарските бани, ГПлМ, 1935/1936, стр. 179, № 6 ; М. A p o s t o l i d i s , Thrakika, VII, 1936, стр. 52, № 152.
лагат, че м о ж е би се касае за месапийско име.2 Н еговата съпр уга Поцл-ца (т. е. Pompeiaf
[ 2 Вж. G. I. K a z a r o w , RE, VI, A, 1936, col. 523, s. v. Thrakische Religion.
пр о и зх о ж д а от м естн о то тр акий ско население, к а к то се в и ж д а от когном ена, кой то е харак 3 P. G o r b a n o f f , Eine Fortunastatuette aus Philippopolis, Festschrift R- Egger, I, 1952, стр. 25—27.
те рен за тази об ласт. Ж е н с к о име Маѵтю, Маѵтг) и м ъ ж к о Mavras, к а к т о и с ъответн ите про 4 Б. Ф к л о в , ИБАД, IV, 1914, стр. 285, № 8 ; друга непубликувана — Арх. музей в София, ант. отдел, инв. 5034.
изводни се с р ещ а т често всред насел е н и е т о от о б л а с т т а на Филипи, Амфипол, долината на [ 5 В. Д о б р у с к и , СбНУ, XVIII, 1901, стр. 733, обр. 25 ; Arch. Anz., XXX, 1915, col. 172; S. R e i n a c h , RA,
С тр у м а и Северна Тесалия.3 1X97, II, стр. 233, обр. 34.
О т надписа се в и ж д а , че е направено посвещ ение от тия две лица на богиня Tvxv в 6 ИБАД, IV, 1914, стр. 289, обр. 270
7 G. K a z a r o w , Ein neues Denkmal aus Thrakien, Arch. Anz., XXX, 1915, стр. 166— 178; ИБАД, V, 1915,
чест на родния им г р а д (zfj nazglSi iavzmv). К у л т ъ т на Tvyy] (F o rtu n a ) е засвид етелствуван за стр. 1 и сл.; K a z a r o w (RE, VI, A, 1936, col. 523) приема мнението на М. Р о с т о в ц е в (Роспис Керченской гроб-
п р ъ в п ъ т в този античен г рад. И звестн о е, че Тоуг) се смята като персонификация на непред иицы, Сборник в чест графа Бобринского, стр. 17 — отп.), че тук се касае за женски корелат на великия хтонически
видения случай, сл учайн остта, с ъ д б а т а , д о б р о т о или л о ш о т о стечение на обстоятелствата.' *>°г, което обаче за този случай не е доказано убедително.
К у л т ъ т й е бил ш и р око разпространен в целия елински свят о щ е от ранно време. През ели- 8 Върху много монети от римските градове у нас се вижда изображение на Fortuna или Concordia. При лип
ата на допълнителни сведения (изобразен храм, данни, че се касае за образ на някаква реплика и пр.) тия монети
нистическата епо ха на много места т я се почита и к а т о закрилница на градо ве (zv%v яоЛеак)>
могат да служат за доказателство за култа на Фортуна и представляват в същност шаблонни изображения. Срв.
ко е т о п р о д ъ л ж а в а и през римския период. В еж ед н е в н и я ж и в о т всяко начинание е започвало
аа тия монети Я. Т о д о р о в , Паганизмът в Долна Мизия, София, 1928, стр. 91, 93 и сл.
с по ж елан ие к ъ м „добрата, щ аст л и в ат а с ъ д б а “ — ayaftfj тѵхц, което е запазено в ъ р х у хиляди ан 9 Syll.,s № 494.
тични надписи, оцелели д о наши дни. 10 Syll.,3 № 1182.
i 11 Syll.,3 № 852.
1 Срв. A. D e g r a s s i, I Fasti consolari d e ll’ Impero Romano, Roma, 1952, стр. 34.
12 C a g n a t, IGR, III, № 800.
2 Вж. RE, II, 1896, col. 1461— 1462; W. S c h u l z e , Zur Geschichte lateinischer Eigennamen, Abh. d. konigl-
f 13 ”Eyyov внякои случаи означава и самата статуя или изображение, както и работата по направата й . В над.
G esellschaft d. Wissenschaften zu Gottingen, Phil.-hist. Kl., NF, Bd. V, Berlin, 1904, стр. 72.
"ИС от Анхиало (срв. M i h a i l o v , IGBulg., I, n. 370) се сочи, че три фили drid r jx a v та {ті)похеІ(іф:ѵа rw v &smv
3 Вж. D. D e t s c h e w , Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, стр. 286; Срв. някои допълнения у V. В е '
к ц а г а .. . гуѵ і т и е ш а ѵ гшѵ [ёдую ]ѵ ; В друг надпис от Евбея върху херма се чете (Syll.,3 № 1240); гту.атшмход
s e v l i e v , NachtrSge zu den Thrakischen Sprachreste, Балканско езикознание, I, 1959, стр. 68.
/лу срЕІЬопо хатй iovde тov yojoov тovSs гоѵ ёдуоѵ (хермата .като ЦЯЛО, В.) х а і rfjs eixo vo s xrjs rtb o v ittvr/s , a}.).a
4 За култа й вж. W. Н. R о s с h е r, Ausfiihrlicher Lexicon griech. und rom. M ythologie, Leipzig, 1916/1924.
rfl,M«oE(. В надписа от Сандански не се касае за статуя, защото това е изразено с zi/v T v y ^ r .
col. 1309— 1380, M. N i l s s o n , Geschichte der griechischen Religion, If. Miinchen, 1950, стр. 190 сл.
Иза. н а А р х ео л о г, и -т , т. XXIV
някои други п од робн ости окол о о ф о р м яв ан ет о на с т ат у я т а, за щ о т о това би било изразе(і

текста по д р у г начин, к а к т о се ви ж д а от реди ц ата примери в някои надписи, п р о и з х о ж д а° В
о т Тракия и М изия.1
К онкретни указан и я за д а т а т а на надписа липсват» П о палеографията, по л игатурИТе
по об щ и я х а р а к т е р на т е к с т а заклю чаваме, че над п и съ т м ож е д а се постави в ъ в втората ng*
ловина на II в. от н. е.
2. Плоча о т в а р о в и к , висока 0,59
д е б е л а 0,135 м долу и 0,09 м горе, ш ирока 0,46 м’
горе и 0,35 долу. Височина на б укв и те 0,035 м
ш ирочина на буквите 0,025 м. Сега се съхранява
в гим нази ята в гр. С андански (обр. 3).
Т е к с т ъ т гл а си :
t M v r i/ if j o v f
’Аѵддеоѵ хоѵ еѵ —
h tfte^zd io v
i/’d/.rov t У.(аі) і)
TOVTOV Gl'vf}(l0s)
Evdox(la) r]x\ = 28) (ha>v) ?геА(еѵтг)оеѵ)
fi(r)ro , - ) Леу.еи(('дюѵ) 22) іѵ(діхпшѵод) ?(=6).
Раннохристиянски надгробен надпис на псалта
А ндрей и неговата съпруга Евдокия.
С ъ к р а щ е н и я : в редове 4, 5, 6, 7 почти във
всяка дума. Касае се за шаблони, как в и то се сре
щ ат и в д р у ги надписи от тази епоха, например
в раннохристиянските надписи от О д есос.2
О р т о гр а ф и я т а на надписа е сравнително до
бра. М о ж е д а се о т б ел е ж и само пи сането на Н вм.
Обр. 3. Старохристиянски надгробен надпис д и ф то н га Е І в uvrjurjov вм. цѵгщеТоѵ, к а к то често
от VI в. (фото В. Велков) се пише вече т а зи дума през V — VI в. в епиграф
Abb. 3 : Attchristliche Grabinschrift,
ски паметници.3
6. Jh. (Aufnahme V. Velkov)
И зве с т н а т р у д н о с т пр е д с та вл я в а разтълкува-
нето на съ кр а щ е н и е т о Н К . С трува ми се, че
най-вероятно е това д а са годините на починалата Е в д о к и я — 28, к а т о обяснението егшг
е пропуснато, по н еж е с л е д в а щ а т а д у м а започва с ъ щ о с heA(evrtjaev ).4
Н ад п и с ъ т е писан на д ва пъти и в с ъ щ н о с т о т р а зява д ва м ом ента: с м ъ р т т а на Андрей
и с м ъ р т т а на ж ен а му, к оя то е ум ряла по-късно. П лочата е издигната при пъ рв и я случай.
К огато след известно врем е е починала и Е вд о ки я , тя е била погребана, ка к т о става обик
новено, в с ъ щ и я гроб и данните относно с м ъ р т та й са били нанесени д оп ъ л н и тел н о.6 Това
се в и ж да д обр е о г различната големина на буквите (р ед о в е 1— 4) и (редове 4— 7), отделянето
на д в ат а т е к с т а с f , съ кр а щ е н и я т а , ка к ви т о има само в ъ в втор ата част на надписа, и някои
пал еогр аф ск и о собености, в ъ р х у к о и то бихме искали д а обърнем внимание.
1 Понятието tsgov се поставя винаги; срв. M i h a i l o v , IGBulg., I, p. 259; за архитектурни подробности в*

D a n o f f , ИБАИ, XI, 1937, стр. 198, N° 2 ; от с. Г р о зд о в о :... К ѵ ф і " Щ а . . . fim/гдѵ а[ѵѵ] х а ѵ х і І Ь Ъ ; от Никополис
ад Иструм : tfjv \лѵп<иа- ?]Л«г ovv тф vjwx[m.u£vw] yoddin — вж. M i h a i l o v , IGBulg., II, n. 688; от c. Комарево-
aram cum sigillo — вж. Д о б р у с к и , СбНУ, II, 1890, стр. 9— 10; пак от Микополис: то orrjU or abv xfj СюудаЧ’111’
вж. M i h a i l o v , IGBul'1'., II, n. 679 ; от Стара Загора : ( D u m o n t — H o m o l l e . Melanges, стр. 353, n. 61m): inr
ficofAov avv zfj rgansCj] x a i x o v ia rix o lg x a l xaTs ^соудасріаід.
* Срв/ w . B e s c h e w l i e f f, ИИД, XIX/XX, 1944, стр. 18 и сл., № 1, 7, 8, 15, 16, 20, 23, 26, 27.
76.
3 H. G r e g o i r e , Recueil des inscriptions grecques chretiennes d’Asie Mineure, fasc. I, Paris, 1922, n
4 Върху това четене ми обърна внимание проф. R. Egger (Виена).
5 Необяснимо остава само защо в първия текст не са дадени подробности около датата на смъртта наАНДР
Д о к а т о в гор ния т е к с т Е е написана Е (четвъртита) (редове 2, 3), в сл едващ ия тек с т

едове 6, 7) т я вече е за кр ъ гл е н а (Е ). П о с ъ щ и я начин има разлика в 2 : в ред 3 тя с ъ щ о
Ч е т в ъ р т и т а (Е ), а в д олн и я т е к с т — зак р ъ гл ен а (2). И звестни различия се н аблю дават и в
р а й е т о на N , В .
И нтересно е д а -се посочи п о -н ат а т ъ к , че буквите от втория т екст, ка т о Е, А, К, 2 , В ,
особено А (ко ято се с р ещ а само в п ъ р в и я текст), са изчукани по с ъ щ и я начин, ка к т о са
з ч у к а н и в повечето от познатите п р аб ъ л гарс к и надписи.1
Известни п а л е о г р а ф с к и паралели пре д л а га един надпис от с. Е леш ница, Р а зл о ж к о, дати-
рЗН точно на 12 юни 538 г. :2 и т у к 2 е предадена по д в ат а начина ( 2 , Е), Е — с ъ щ о по
(Вата начина (Е , 6), В — н а в с я к ъ д е к а к то в ъв втория текст. О чевидно и д в а т а надписа при
надлежат на е д н а и с ъ щ а епоха, в к о я т о па л е огр а ф с к и т е колебания са изразени д о б р е по
н а д п и с и те и ко гат о много антични елем енти в палеограф и ята постепенно изчезват.
Починалият А ндрей е бил „ц ърк о в ен п е в е ц “ (ydforjs, cantor). Тия „пса л то в е “ в старо-
хрИстиянската ц ъ р к в а са били слу ж ител и с нисък ранг и са се гриж ели за пеенето по време
на църко вната с л у ж б а .3
През V — VI в. п ри лагателн ото evtafiijsievAafieoifmx) се у потребява като почетна ти т ла за
духовни лица, монаси и др. С рв. например ' Fovqurcg о еѵХа(>(еаіахоя) діпуміуо?).4
Въз основа само на данните в надписа (22 декември, 6 индиктион) пам етникъ т не м оже
да се д атира. По някои цал еогр аф ск и о собен ости обаче, в ъ р х у ко и то обърнах м е вече вни
мание, и по с в о е то с ъ д ъ р ж а н и е той се д о б л и ж а в а до надписите от Ю стиниановата епоха.
В годините на неговото управление 6 индиктион се пада в 527, 542 и 557 г.5
3. Г о р н а ч а с т о т м р а м о р н а п л о ч а , висока 0,20 м, ш ирока 0,28 м, д ебела 0,05 м
Върху плочата — г р ъ ц к и надпис от четири реда. Височина на буквите 0,035 м , широчина —
0,03 м. П ъ р в и т е д в а р еда —• ограничени с по един кръ ст. Н а д п и с ъ т е бил намерен преди
няколко години при изкопни работи за к ъ щ а на около 2 0 0 —300 м ю гозападно от гимназията
и принадлежи с л ед о в а т е л н о на к ъ сн оантичн ия некропол на града. Д ъ л г о време е л еж ал в
двора на една с ъ с е д н а к ъ щ а и н аскоро е бил прибран в гимназията. Т е к с т ъ т гласи:
t K ql - f
аліѵоѵ
ѵлоді-
алоѵоѵ
Касае се за над гр обн ия паметник на Криспин, кой то бил ѵлодіахоѵо?. Д о к о л к о т о ми е

известно, т а зи д л ъ ж н о с т се споменава т у к за пръв п ъ т и зм е ж д у публикуваните надписи от
българските земи. Н а д п и с ъ т е от типа на предходния (№ 2) и в отчу п ен ата му д о л н а част
е стояла някаква д у м а от типа на /хѵгцлеіоѵ. О б р ъ щ а м е внимание, че и в д в а т а надписа гор-
ната част е о б г р а д е н а с по един к р ъ с т (обр. 4).
По вс я ка в е р о я тн о ст и този надпис при надлеж и на Ю стини ан овата епоха.
Н ад п и с ъ т на Криспин е ч е т в ъ р т и я т сравнително д о б р е запазен старохри сти ян ски надпис
от С андански. И м ам е пред вид п р е д х о д н и я (№ 2), една епиграма, посветена на военачалника
Генолос,6 и един непубликуван надпис за н я к ак ъ в примикирий.7 Към надписите от тази епоха
1 Вж. В. Б е ш е в л и е в , Първобългарски надписи, ГСУИФФ, XXXI/1, 1934, табл. I, II, III, IV, V.
2 Вж. G. B a l a s c e v , Ungedruckte und wenigbekannte byzantinische Grabinschriften in Bulgarien, Deuxieme
Congrfes international des etudes byzantines, Compte rendu, Belgrad, 1929, стр. 32 и сл .; Photographische Reproduk-
tionen zu Referate „Ungedruckte und wenigbekannte“. Правилно разчитане и коментар е даден у В. Бешевлиев,
Два малко известни византийски надгробни надписа, ИИД, XVI/XVIII, 1940, стр. 37.
3 Срв. F. X. K r a u s , Real-EncyclopSdie d. christl. Altertiimer, I, 1882. стр. 191— 192; H. L e c l e r q u e , DAC,
Ш, Paris, 1911, стр. 344—356; C. M. K a u f m a n n, Handbuch der altchristlichen Epigraphik, Freiburg im Breisgau,
l9>7, стр. 272—274.
1 Срв. В. Б е ш е в л и е в , ИИД, XVI/XVIII, 1940, стр. 40—41.
5 Срв. съответната таблица у V. G r u m e l , Trajte d’etudes byzantines, i, La clironologie, Paris, 1958,
0 Вж. тук бел 2.
7 Ще бъде обнародван от В. Бешевлиев.
В. Велков
спадат и с л е д в а щ и т е д в а ф рагм ента, кои то п уб л и к ув ам е (№ 4 и 5). П о този начин по бр0

на известните старохри сти ян ски надписи (6) Сандански се н а р е ж д а на ед н о о т челните
м е ж д у къ сн о ан т и чн и т е гр а дов е в д н еш н и те б ъ л г а р с к и земи. Те сочат, че през тази епо/
Обр. 4. Старохристиянски надгробен надпис Обр. 5. Фрагмент от гръцки надпис (фото

от V! в. (фото Хр. Тасев) от естампажа Р. Станева)
Abb. 4 : Altchristliche Qrabinschrift, Abb. 5 : Fragment einer griechischen Inschrift
6. Jh. (Aufnahme Chr. Tasev) (Aufnahme des Abklatsches R. Staneva)
той ще да е бил ц в е т у щ ц ъ р к о в е н ц е н т ъ р в с ъ о т в е т н а т а провинция

къ м к о я то е с пад ал, ка т о се имат пред вид и р азнооб разни те ц ър к о вни титли и длъжности,
к о и то са отбелязани в о ткр и ти те надписи.
4. Ф р а г м е н т о т г о р е н д е с е н ъ г ъ л н а м р а м о р н а п л о ч а , висок 0,19
ш ирок 0,14 м с ъ с следи от гръцки надпис. Височина на буквите 0,025 м. Н ам ерен е близо
до спом енатите по-горе с во дести гробници. Сега се пази в гимназията на гр. С ан д а н с ки (обр. 5)-
З а пазен т е к с т : ------ N I A E O
ТН Ф О
В ърх у буквите I A E — знак за с ъ к р а щ е н и е . З а п а зе н и я т т е к с т е от р е дов е 1 и 2 на

с ъ о т в е тн и я надпис.
П о п а л е о г р а ф и ят а си н а д писът показва голям о с х о д с т в о със споменатия по-горе надпис
от Сандански, публикуван от Б а л асчев — Беш евлиев. По с ъ щ и я начин са п р ед аден и буквите
А , Е , О, Ф. С л е д о в а т е л н о и този ф р а г м е н т (срв. и с ъ к р а щ е н и е т о ) п ри н адл е ж и на раннохри-
стиянската епоха. З а с ъ д ъ р ж а н и е т о му не м о ж е д а се к а ж е нищо полож ително.
5. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а п л о ч а , висок 0,22 м, ш ирок 0,165 м съ с с л е д и от
гр ъ ц к и надпис. Височина на б у к в и т е 0,04 м. Нам ерен е заедн о с № 4 на с ъ щ о т о място и
при с ъ щ и т е о б ст о я т ел с т в а, обаче д в а т а ф р агм ента п р и н а д л е ж а т на различни надписи. Сега
се пази в гим нази ята на гр. С андански (обр. 6).
З апазен т е к с т : ------ Е П І - — - -
Т А К Е ..........
O A T O Y ..........
М Е .............
По пал е о гр а ф с к и о собен ости и този ф ра гм е н т се д о б л и ж а в а до споменатите вече старо
християнски надписи. Срв. например к о л еб ан и ето на Е и G.
6. Л я в а д о л н а п о л о в и н а о т м р а м о р н а п л о ч а, висока 0,31 м, ш и р ока 0,14, м>
д еб е л а 0,07 м. В гор ната част е имало ня к ак во изображ ени е, което е било об град ено с рамка
Ч а с т от рамката е запазена в ъ р х у лявата част. О т с а м о т о изображ ени е се виж да някакт-8
ййТ к Рак (**)• ^ о д изо б р а ж е н и е то е имало д в у р ед е н гр ъ ц к и надпис с височина на буквите

^ Х - 0 , 0 3 м. Ч ет е с е : vlos К ...........
ihr/d[xr}Q ------
Обр. 6. Фрагмент от гръцки надпис (фото Обр. 7. Фрагмент от

от естампажа Р. Станева) гръцки надпис (фото
Abb. 6 : Fragment einer griechischen В. Велков)
Inschrift (Aufnahme des Abklatsches Abb. 7 : Fragment einer
R. Staneva) griechischen Inschrift
(Aufnahme V . Velkov)
Н а д п и с ъ т п р и н а д л е ж и на II— III в. от наш ата ера. Сега се пази в м узея на гр. Сандански
юбр. 7).
7. М р а м о р н а п л о ч а , висока 0,90 м, ш и ро ка 0,78 м, д е б е л а 0,05 м, с останки от четири-
редов гр ъ ц к и надпис. Височина на б у к в и т е 0,03 м. Ние вече обърнах м е внимание, че тя е
била намерена употребена вторично като материал за късн оантичн а гробница (вж. по-горе).
Трябва д а се о т б е л е ж и , че плочата в този си вид, в кой то е д о ст и г н а л а д о нас, е много
Добре о б р аб о т ен а от четирите си стени, обаче надписът не с в ъ р ш в а на кр а я на плочата.
Тук има м ясто само за о щ е д ве-тр и букви. И ли плочата е била по-ш ирока и когато е
трябвало д а б ъ д е изп олзувана к а т о стр о и т ел ен материал, е била д о п ъ л н и т е л н о обработена,
или п ък н а д п и с ъ т е бил изчукан в ъ р х у д в е поставени една д о д р у га плочи. Като имаме
пРед вид х а р а к т е р а на надписа и сим етрията, с к о я т о са нанесени буквите, смятаме, че се
^ сае само за едн а плоча, к о я т о е била о б раб о тен а д о п ъ л н и тел н о. Сега н ад писът се пази в
чУзея на гр. С ан д а н с ки (обр. 8 и 9).
^ п а зе н и я т т е к с т г л а с и :
KktjflfjS TlvQQiOV А[ - -------------
тсоѵ 2efiaoxa>v fiov\- - - IxJ
IB rmv idicov enoirj[oev - - - -
EXO v [ c -------
Л игатур и няма. П а л е о гр а ф с к и за с л у ж а в а д а се отбележ и писането на со. В края на 2 ред

Нма слаби следи от Y, които личат въ р х у кам ъка.
Н а д п и с ъ т е и зд ъ л б ан само в горната част на мрам орната плоча. Т е к с т ъ т е подред

известно спазване на сим етрията в о т д е л н и те редове един къ м друг. Ако приемем, че g
следния р ед след e t os са следвали само буквите, посочващ и с ъ о т в е тн ат а година (какт0П
Обр. 8. Гръцки строителен надпис от II век (фото В.^Велков)

Abb. 8 : Griechische Bauinschrift, 2. Jh. (Aufnahme V. Velkov)
Обр. 9. Гръцки строителен надпис от II век (фото от естампажа Р. Станева)

Abb. 9 : Griechische Bauinschrift, 2. Jh. (Aufnahme des Abklatsches R. Staneva)
д ав ат д ат и т е в надписите от тази област), я с н о е, ч е т о з и р е д е б и л р а з п о

л о ж е н в с р е д а т а н а н а д п и с а . С ъ с с ъ щ а т а цел е р азп о л о ж ен и р е д 3. В т а к ъ в случай
о т ред 1 и 2 щ е липсват о коло д есетина букви.
С игу рн ото в н ад писа е, че син на Г Іѵ д д іа д , кой то е изп ълнявал някаква д л ъ ж н о с т ,
с в ъ р за н а с им п ератора, е изв ъ р ш и л с ъ с собствени с р е д с т в а дарение, по-точно д а л е пари
д а се построи някаква сграда.
О значението за д л ъ ж н о с т т а е д а д е н о ведн ага с л е д им ето му и е сто ял о непосредствено
п р е д r m v Z e f i a o i a w . Т о е започвало с А . О т и звестни те ни надписи с под обн о с ъ д ъ р ж а н и е
се виж да, че н а й -п о д х о д я щ о е д о п ъ л в а н е т о с или — понеж е б укв и те не д остигат —
с ъ о б р а з н о с н аш и те изчисления би с л е д в а л о д а се д о п ъ л н и — а [ д х іе д а о а ц е ѵ о с ;\. Е д в а ли би
могло д а се д о п ъ л н и d id р іо ѵ ], по н е ж е в г о л я м а т а част от известните ни случаи
т а зи прибавка се д а в а с л е д г ю ѵ H e fia o x c o v .1 Т ези а д х іе д е Т я са били висши жреци, които са се
гри ж и л и за им п ераторски я култ в гр а д о в е т е на им перията.2 Специално за провинция Маке"
1 Вж. С a g n a t, IGR. I, № 876, 883, 885, 886 и др.

2 Срв. B r a n d i s , RE, II, 1896, col. 473—474.
" къ м к о я т о е спадал и наш ият град, е у стан овено,1 че висш ият ж р е ц на император-
* а провинциален к у л т е стоял начело на С ъ ю за на м акед о н ски те гр адове (като dgxtegei's
r , \0iv0v Македоѵшѵ). З а всеки град на провинцията е имало освен него и отделен aoxiegeh?
■ Zefiaouov, к о й то е изп ълнявал с ъ о т ве тн и функции, произтичащ и от неговите з а д ъ л ж е н и я
санизиране на игри и др.).2 П о с в е ти те л я т в нашия надпис е бил именно т акъв agxiegevg.
К аква е била по стройката, за к о я т о става д у м а в н а д п и с а ? С п ор ед т е к с т а на надписа
еТо й е с тоял о в р е д 2 м е ж д у xmv Sefinarmv и е у . хтѵ IrVcov. О т тази д у м а са запазени си-
' оНи В О и с л е д и о т Y. Н ай-вероятно е, че т у к е стояла д у м а т а flov[hvzijgiov], което с ъвпад а
. букви с о г л е д посоченото вече д о п ъ л в а н е в ред 1 и с о г л е д на о б щ ат а с труктура на
12дписа. И зв е с т н и са надписи от II в., о т които се виж да, че тези agxiegels са и звър ш вал и
улични с т р о е ж и : на храм ове,8 на п азари щ а4 и др. О т най-голям интерес за нашия случай
един надпис от гр. P e rg a e (Памфилия), в който се посочва, че е изд и гн а т а с татуя на Ти-
берий К л ав ди й Аполоний. . . ад\хі\еоаааілеѵоѵ тgig xal аутѵо§Ет\)’і\аагта i\oi\wv ay\mv\mv Sefiaaim v...
[iMseevdaavia ге то 0o[v]levi/jgiov ex та>ѵ ІдіозѵР П рави впечатление, че липсва член к ъ м fiovhvxr/giov,
каквито случаи има и в дру ги надписи.6 И згл еж д а, че в нашия случай липсата на член щ е
трябва д а се т ъ л к у в а в смисъл, че е п о с т р о е н а с г р а д а з а г р а д с к и с ъ в е т , к а к в а т о
д о т о г а в а н е е с ъ щ е с т в у в а л а в г р а д а . Към това ни насочва и упо т р е б а т а на гл а
гола я о і Е ю вм. н я к а к ъ в глагол за поправяне или реконструкция. С л е д о ва т ел н о надписът според
нашето д о п ъ л в а н е би сл едвал о да се в ъ зс т а н о в и по сл едн ия начин:
К щ іщ д ITvggiov a[gxiegaoa,uevos\
nor Seftaoxcbv 0 ov\Aevxr/QiOv ex]
xmv Ідішѵ ело‘[г]оеѵ.... ]
exov[g ]
В ъзм ож н о е спор ед израза im v Zepaoxmv на д п и с ъ т да се отнесе къ м с ъ в м е с тн ото управ
ление на д в ам а императори, макар че д о п ъ л в а н е т о dgxcegaod,uevoе xmv Setiaoxmr не означава,
че непременно се касае за ж р е ц п р ез управлени ето на д в ам а императори. Все пак, ка т о се
има пред в и д и ф о р м ат а на б у кв и те и особено на ш, над п и с ъ т м о ж е д а се отнесе к ъ м вре-
ието на М а р к Аврелий, и то о т годините на съвм ес тн о то му управление с Луций Вер
(161-169).
Този, по чиято инициатива е изчукан н ад писът К h'lfirjg ( = Clemens), носи римско име,
което се срещ а сравнително р я д к о в надписи от наш ите земи. Н еговият б ащ а носи с р е щ а
лото често в тия области тракийско име Uvggiag.7
С поред д о п ъ л в а н е т о на fiovhemijgiov н а д п и с ъ т ни дава първото сведение, кога е построена
гази важ н а за един град през р им ск ата епоха адм инистративна сграда. С ъщ еврем ен но това
е едно указание, че по това време са били проведени важни строителни мероприятия
8 града.
8. Ф р а г м е н т о т м р а м о р н а п л о ч а . З ап азен а с част от д яс н ат а проф илувана рам ка.
Иаксимална д ъ л ж и н а 0,30 м, височина 0,27 м, д ебелина 0,06— 0,07 м. Височина на буквите
1 D. K a n a t z u l i s , Т о хоіѵоѵ тб>ѵ М ахедбѵю ѵ, Makedonika, III, 1953/1955, (1956), стр. 51.

[ 2 Срв. G е у e r, RE, XIV, 1930, col. 767— 768 c допълнителна литература.
[ 3 В надпис от гр. Sagalaissus (Памфилия) — С a g n a t, IGR, III, п. 351 :П о лк ю ? A l'kto; ’А \ѵ іш /о я \.. .a ^ ie g a -
tgjv 2rp<xoT(or, ensbcoxs, -Too? аЯ /.ок olg ^(fi/.oznuâai.u, x a l el£ кат aoxevijv to r /лахе/Л оѵ, drjvagia uvoia xa
ЦгеіЪо.
4 В надпис от гр. lotapa (Киликия) — C a g n a t, IGR, III, № 831 :. . . T o v y s ’Igdaoveôv q>donaxQis а и у ія м п а -
cov [2\ераога> ѵ.. . алолХг/дсооад гоѴ ге ѵадѵ x a l to iv аѵгф aya/.ua e x гшѵ Шсоѵ хатеохеѵаоеѵ.
[ 5C a g n a t, IGR, III, № 796.
6 C a g n a t , IGR, IV, № 1653.
[ 7 Срв. Д. Д е ч е в , ГПлНМ, II, 1950, стр. 52, № 1 ; D e t s c h e w , Die Thrakischen Sprachreste, стр. 387.
0,013— 0,015 м. Н адп исно то поле се е о казало тясно и н ед о с та т ъ ч н о за п ред вид ения текСт
запазени горната част от с ъ о т в е тн и те х а с т и ; ре д 1 1 : в кр а я на ре да в ъ р х у рамката следи
з а т о в а буквите са и зд ъ л б а н и и в ъ р х у рамката. П л очата се пази в гимназията в гр. Сандан
дТ 0 или преди тази буква в кр а я на надписното поле — сигурни следи о т N, а пред N —
(обр. 10 и 11).
може би Е.
За пазен ият т е к с т г л а с и :
Запазен ите д ум и от т и т у л ат у р а т а на им ператора д ав а т д о с т а т ъ ч н о основания да се д о
------------ — ............ - VO
и л н и името на Каракала (211— 217 г.). Срв. например един надпис от Томи с такава титу-
...................II\eQzivaxos л а т у р а ;1 [ Avzoxodxona Kaloaga Ат vxiovj 2 е л ,хіц ю \ѵ Z evrigov П [ е q z і ѵ a x o ? ] / ’Aga/hxov ’ Adiafirjvixov
- ' A\vzowdvov {ov/Ѳвоѵ M \aQXov [ A v r m v s i r o v Evoefiovs vl\mvo[v Ѳ е о ’гѵ ’A v x c o v e i v o v , / ёхуоѵоѵ хай Ѳ е о ѵ
- th:ov ’Avzcovei f o a i a v o v Т1гюіку.\оѵ x[al Ѳеоѵ Neqovo. j алоуоѵоѵ] Mag[xov ’AvgtjAiov] разр ед е н и т е думи се пов
5 ------ xjai fteov Tgcuavov е р я т и в наш ия надпис).2 П онеж е, ка к то предполагаме, м ож е да се въ зс т ан о ви големината
- - - - vos xcb xoivcb tcov на ред 8, в по-горните р е д о в е се опитваме д а въ зстановим приблизително как би и зг л е ж д а л а
Tr}v [леѵ лдоОѵ тйтулатурата на Каракала в този случай спо ред данните, които пре д л а га надписът, според
.... anedeifam'}(u( = oOe) daxpdrj евентуалната голем и на на р ед о в е т е с оглед на най-съ щ ествен ите сведения, без които не би
. . . . vcov ayogav avzois могъл д а мине един официален надпис. Т а ко в а д о п ъл в ан е не би м огло да се смята за абсо-
10 - - - - - Г Ѵ ■ 2 W ѵле.д zrjs лютно точно, т ъ й ка т о не знаем к ъ д е е имало упо тр ебен и с ъ к р а щ е н и я и какви епитети са
...........................................E N O били използувани.
Л и г а т у р и : ред 2 O , ред 3 N E , ред 4 NT Р е д 7 — 8. П о н е ж е н а д п и с ъ т п р о и зх о ж д а от един град в М акед они я, ние предполагаме
ред 5 А-N, р е д 8 ТЕ , ред 10: Т Е . че може д а става д у м а най-вероятно за м акед он ски я койнон (zo xoivov xmv Maxedovcov). Разбира
П о стила и ф о рм ата на буквите, к а к то и по се, не е изклю чено в тази част на М а к е д о н и я да е с ъ щ е с т в у в а л и д р у г к о й н о н , например

Обр. 10. Фрагмент от рескрипт на Каракала
(фото Хр. Тасев) вида на самия к а м ъ к новият надпис показва на многобройните с е л и щ а и градо ве в нейните североизточни краищ а, чието име д о сега ние
Abb. 10: Fragment eines Briefes Caracallas п ъл н а прилика с известния надпис на Флавиана не знаем. П о д о бн и хоіѵа, к а к то е известно, са с ъ щ ес т в у в а л и в т. нар. Горна М акедония, на
(Aufnahme Chr. Tasev) Ф илократия, д а т и р а н в 210 г.1 пример NeanoXeixcov то хоіѵоѵ,3 Аоохсоѵёшѵ хо xoivov,4 ’Ещ иопоіѵ го xoivov и др. Т е са обхващ али
понякога само ж и т е л и т е на отд е л ен град или на сравнително по-м алка по размери о б ласт.6 При
липса на д р у ги данни обаче ние, м акар и с известна резерва, сме склонни да отнесем нашия
надпис к ъ м м а к е д о н с к и я койнон. Той е известен от епиграф ски паметници, играл е важ на
роля в о б щ е с т в е н и я ж и в о т на провинцията и води началото си о щ е отпр еди наш ата ера.6
Предполага се, че с е д а л и щ е т о му се е намирало в гр. Бероя, о т к ъ д е т о и н а п о сл е д ъ к и з
лязоха нови еп и гра ф с ки докум енти, в кои то се споменава тази провинциална институция.7
Нашият н а д пис е п ъ р в и я т д о к у м е н т на койнона, кой то се намира в този античен г р а д и
изобщо в д о л и н а т а на С ред н а Струма, и повдига редица важ ни проблеми. Така интересно е
да се о б ъ р н е внимание на ф акта, че над п и с ъ т се намира в д р у г гр а д на провинцията, а не
в постоянното с е д ал и щ е на койнона. М о ж е би се касае за о т го во р на Каракала на въпрос,
повдигнат от койнона, к о й т о в ъ п р о с да се отнася за всички негови членове градове или п ък
само за античния г р а д на м ястото на дн. С андански. Ние сме склонни да с в ъ р ж е м изд и га
нето на този д о к у м е н т с прем инаването на К аракал а през Т ракия в п р о л е т та на 214 г. от
н. е. По данни на авторите, описали т о в а събитие, като Херодиан, Д и о н Касий, Historia
Augusta, той бил извъ р ш и л някои м ероприятия в полза на т у к а ш н и т е селищ а.8 Вероятно
койнонът е и зп ол зу вал прем инаването на К аракала през Б а л к ан ски те земи, за да му изложи
свои искания.
Р е д 8. xcuqbiv. П р е д ггр> /иЬ и пр. се в и ж д а празно м ясто (vacat), к о е т о сочи, че тук
свършва една част от рескрипта. Касае се очевидно до к р а я на т и т у л а т у р а т а на императора
1 Вж. АЕМ, XVII, 1894, стр. 92, № 23 — C a g n a t , IGR, I, 1911, n. 616.
2 За подобни надписи с титулатура на Каракала срв. ILS, № 422, 424.
Обр. 11. Фрагмент от рескрипт на Каракала (фото от естампажа Р. Станева) 3 Вж. Н. В у л и h, Антични споменици наше земл>е, Споменик Срп. Акад., 71, Други разред, 55, Београд,
Abb. 11 : Fragment eines Reskripts Caracallas (Aufnahme des Abklatsches 1931, стр. 31 и сл., № 63.
R. Staneva) 4 Вж. G. I. К a z а г о V, Inscriptions et antiquites de la Macedoine occidentale, BCH, 47, 1923, стр. 288— 289;
БулиН, цит. съч., стр. 167, № 437.
V
В началото на ред 8 има сигурни следи от УѴ; в началото на ред 9 — отвесна хаста, 5 F. P a p a z o g l u , Sur les koina regionaux de la Haute Macedoine, Ziva antika, IV, sv. 1—2, 1959’
«P. 1 6 3 -1 7 1 .
к о я т о по всяка в ер оя тн ос т принадлеж и наіѴ; в началото на ре д 10 — в о д о равн а хаста, м о ж е би
6 Срв. Ф. П а п а з о г л у . Македонски градови у римско доба, Скоп)е, 1957, стр. 57, 116 сл. 155 сл .; D. Ка-
от Е или Е, с л ед в а т сигурни следи о т Y. М е ж д у Y и 2 I N има място за две букви, от които natzulis. T o xoivov xcbv M axedovm v, Makedonika, III, 1953/55 (1956), 76 p . ; D. K a n a t z u 1 i s,T o xoivov тоіѵ M<x-
ovcov x a i та вѵѵсдріа тшѵ fMQlbmv, Пдоотрода sis 2 г . П . K vg ia xld t). Thessalonica, 1953.
1 Вж. Д. Д е ч е в , ИБАИ, XIII, 1939, стр. 190 и сл. K 7 Chronique des fouilles en 1954, BCH, 79/1, 1955, стр. 234; J. et L. R n b e r t, Bull,epigr. 1956, n. 150-
8 M. B e s n i e r , Histoire romaine, IV /1, Paris, 1937, стр. 75.
Изв. на Археолог, и-т, т. XXIV
‘2 5 8 В. Велков
с поздрава д о с ъ о т в е т н а т а институция, в случая — койнона. Д о п ъ л в а м е y a ig w , който глаГо

се уп о требя в а ш аб л о нн о в ъ в всички подобни случаи.1 Т ова д о п ъ л в а н е о т г о в а р я и на броя *
буквите.
Р е д 8— 9. З а д о п ъ л в а н е т о и и зясняв ането на м и с ъ л т а — „вие (т. е. пратениците
койнона или самия койнон), които проявихте ваш а т а б лагосклон ност (привързаност).
срв. п одобн о писмо на имп. Антонин Пий за г р а д П е р г а м :2 [Ih g ya j/л\г)ѵ[с7)ѵ хоТд ад/оѵт xal ’
fio\vhj xal хф 8ij/uco\. ' H лдо§ѵ\и(а, >jv ] / x e ,uoi / алоде[Іхѵѵхе? — i]va , д р у го писм о
147 г. д о ж и т е л и т е на С м и р н а :3 Magxog Аѵдціюд K a lo a g ... аѵѵодсо хсоѵ леді гоѵ Bgsiasa /jtQV
^
ѵооѵ уаідиѵ. Еѵѵоіа ѵ/лмѵ, fjv evedeiâad’s ovvrjofyivieg цоі. . .
Р е д 9— 10. С л едва някаква ф орм а от пр и л ага т е л н о то даулЦд- „ щ е д ъ р , разточителен
б о г а т “, к о е т о се с р е щ а сравнително р я д к о в надписи.4 В с л е д в а щ и я ред сигурните думи Сд
ayogav avxdig. В началото на реда предполагаме, че се кр и е причастие от н я к а к ъ в глагол в зна
чение на „построявам , п о п р а в я м “ или нещ о подобно, к о е т о д а се отнесе к ъ м ayogav. В такъв
случай avxoig щ е означава ж и те л и т е на града, за к о й то г р а д става дума, че е построена или
поправена а г о р а та им, най-вероятно ж и тел и те на античния гр а д на м ястото на дн. Сандански. И тук
с ъ щ е с т в и т е л н о т о ауода е употребен о без член, к о е т о би м о гл о д а се т ъ л к у в а , ч е с е о т н а с я
м о ж е би д о п о с т р о я в а н е на н о в а а г о р а ( г р а д с к и п л о щ а д ) в т о з и град
При с е г а ш н о т о с ъ с т о ян и е на плочата т р у д н о биха м огли д а се извл ек ат някои допълнителни
подробности, з а щ о т о всеки един от тия р е с к р и п т и има свое собствено с ъ д ъ р ж а н и е , което
не се п о д д а в а на паралели.
И така в ъ з основа на направения ко м ен тар н а д п и с ъ т би м огъл д а се допълни по
сл едн ия н а ч и н :
[Аѵх. К а іа а д M agxog А ѵ д і/Ію д ’Avxa>velv]o-

[? А о ѵ хіо ѵ 2 . ел,хіш.оѵ Seovrjgon\ ГІедгіѵаход
[E voefiovg viog de.ov M a g x o v ’А ]ѵ хш еіѵ оѵ
[E vo sfjo vg 2 e fia o x o v vlcovog\&Eov ’Avrcovei-
5 [vov ёхуоѵод, Ѳеоѵ ‘ A d g ia v o v x \a l Ѳ еоѵ T g a ia vo v
[Пад&іхоѵ xal Ѳеоѵ N ig ova алоуо]ѵод r ф хоіѵф xmv
[Maxedovcov (?) X'dgeiv] Tr\v iu:v ngoifv-
\fiiav v/uexsgav, rj\v аледеі^аодш (= a!h) tiayu/S/
[---------------] r(ov ayogav avxolg
10 [......................Y Y I I I S I N Ьлке Xijg
[...................... ] EN&
К акто се в и ж д а о т с ъ д ъ р ж а н и е т о на р а з г л е ж д а н и т е надписи, при всички случаи се касае

за официални и стр оител н и епиграф ски паметници. О чевидно, че за да м огат д а б ъ д а т всички
те употребен и наново в късн оантичн ия некропол, сградите, к ъ м к ои то са принадлежали,
ка к т о и местата, к ъ д е т о са стояли, са били разруш ен и. Т ова р а зр уш ав ан е на античния град
е било, и згл еж д а, д о с т а сериозно, обаче не е л ик в ид ир ал о ж и в о та тук, за щ о т о г р а д ъ т про
д ъ л ж а в а да ж и вее д о к р а я на VI в., к а к то се в и ж д а от н а х о д к и те -от тази епоха и от самото
използуване на антични строителни материали. Т о в а ра зр у ш ав а н е е станало по всяка вероят
ност м е ж д у 2 6 0 — 270 г., ко гато племена с различна етническа принадлеж ност, п р е м и н а в а и к и
през М изия и Балкан а, са опустош и ли и провинция М акедони я. Битки са се водили при
Скупи (262 г.), при р. М еста (267 г.), при Т есалон ик а (270 г.)4 кат о при т о в а са били засеГ'
1 Срв. например С а g n a t , IGR, IV, 566, 1014, 1399; M i h a i l o v , IGBulg., II, n. 659.
2 C a g n a t , IGR, IV, 358.
3 C a g n a t , IGR, IV, 1399.
i От всички надписи, поместени в D i 11 е n b е r g е r, Sylloge3, се среща само два пъти във формата дауяМѵ
(№ 799) и даіріХеѵео&аі (№ 708).
Нови епиграфски данни за античната история на град Сандански
и д р у ги о б л а с т и в М аке д о н и я.1 По това врем е някои от тия племена са минали и по

1 цната на р. С т р у м а и са опустош и ли нам иращ ите се т у к селищ а, кои то обаче след това
съ в зел и и п р о д ъ л ж и л и да с ъ щ е с т в у в а т през К ъ сн а т а рим ска империя.
I сс
tfEUE E P IG R A P H IS C H E A N G A B EN Z U R ANTIKEN G E S C H IC H T E DER H E U T IG E N

ST A D T SANDANSKI
V. VELKOV
(Zusammenfassung)
An d e r Stelle d e r h e u tig e n S ta d t S a n d a n s k i (zu v o r S v e t i V r a c ) am m ittleren FluBlauf de

rtuma hat in der A ntike eine b e d e u te n d e S ta d t (in der P rov in z M acedonia) gestanden, deren
аше nicht b e k a n n t ist. E s sind M einungen geautlert worden, dafi es sich um D esudaba, Parthi-
opolis, Alexandropolis, G areskos, Z a p a ra handelt. Durch zuverlassige A n g a b en konnte bisher
jer noch keiner d ieser N am en belegt werden.
, Der einleitende Teil des Artikels en thalt eine k u rze U bersicht der bisher b ek ann ten epigra-
iiischen u n d archao lo gisch en D enkm aler aus diesera O r t sowie eine Z u sa m m e n fa ss u n g der daraus
a schopfenden historisch en A ngaben.
Bei den E rd a rb e ite n im Hofe des G ym nasiu m s von Sandanski, 1958 — 1959, ist ein Teil
er spatantiken N ekro pole der S ta d t ( 4 . - 6 . Jh.) e n td e c k t worden. In m anchen d e r freigelegten
iewolbegraber fa n d en sich einige a ntik e griechische Inschriften, die als Baum aterial verw e n d e t
•orden w a re n u n d von neu en Tatsach en uber die Geschichte, m aterielle Kultur, Religion, Pro-
jpographie und B a u ta tig k e it dieser S ta d t K unde geben.
I n s c h r i f t N r . 1. W id m u n g an T vxv. Es ist eine S ta tu e dieser G o ttin und ein kleiner Bau
rrichtet, in dem die S ta tu e au fgestellt w o rd e n war. D e r Kult zu dieser G o tth e it ist zum erstenm al
■dieser S ta d t bezeugt. Es sind alle N achrichten Uber die V e rb re itu n g dieses Kultes in Mosien
id Thrakien zusam m engefaB t und Beispiele fiir die D e u tu n g von egyov als „ G e b a u d e “ angefiihrt.
lie Inschrift wird in die zweite Halfte des 2. J a h rh u n d e rts datiert.
I n s c h r i f t Nr . 2. Friichristliche G rabinschrift fiir Andreas, der rpahrjg gew esen sei, und
-ine G attin E udoxie. Die Inschrift ist in zwei E ta p p e n geschrieben und berichtet von dem Tode
;der der. beiden P e r s o n e n geson dert. Beide Teile der Inschrift zeigen gew isse palaographische
Weichungen, die fiir die justinianische E poche c harakteristisch sind. Die Inschrift tra g t das Datum
^•Dezember, 6. Indiktion.
I n s c h r i f t N r . 3. Friihchristliche G rabinschrift fiir Krispinos, d er ѵлоЫхоѵо? gewesen sei.
'^de Inschriften (Nr. 2 und Nr. 3) sind gleichen Typs. Charakteristisch ist das Ausmeifleln von
Vei K reuzen im o beren Teil der Inschrift. Auch diese Inschrift geh ort der justinianischen
■Poehe an.
■ I n s c h r i f t e n Nr . 4 u n d 5. F ra g m e n te friihchristlicher Inschriften m it unklarem Inhalt,
i I n s c h r i f t N r . 6. F ra g m e n t einer antik en Inschrift mit einer unklaren bildlichen D arstellung.
I I n s c h r i f t Nr . 7. Nach der v o rg eschlagenen E r g a n z u n g diirfte es sich um eine Bauinschrift
3l,deln. Ein a\QxiEQaodiuievo?;\ тшѵ Z e ja a n b '’, d. h. P riester des kaiserlichen Kults hat in der S ta d t
^ eigenen M itteln (іоѵ[Хеѵхщюѵ\ erb au en lassen. Dies ist die erste epigraphische E rw a h n u n g dieses
'^ntlichen G e b a u d e s in der S ta d t. Der Text der Inschrift ist svm m etrisch a n gebrach t, was dessen
!| ; -----------
Л 1 Вж. L. S c h m i d t , Die Ostgermanen,2 Miinchen, 1934, стр 216; H i s t . Au » . , XXIII, 5, 6 ; XXIII, 13, 8, 9,'
W * ' 10, 11 ; XXV, 9, 8.
260
vo llstandigere E r g a n z u n g erleichtert. Die Inschrift k a nn in die M itte des 2. Jah rh un derts

da tie rt w erden. Palaographisch v erd ient der B uchstabe a> B eachtung. u' I
I n s c h r i f t Nr . 8. Brief (nur frag m en tarisch erhalten) Kaiser Caracallas an einen Koin

W e n n es sich nicht um irgendeinen einheimischen, u n b e k a n n te n Koinon h andelt, derer es П
aUch
andere in M ake d o n ien gab, so k onn te m an mit W ahrscheinlichkeit xoivov %a>v Мтедбѵшѵ erganz
en.
Dies ist die e rste im m ittleren S tru m a ta l gefu n d e n e Inschrift, in der ein K oinon erw ahnt
wird.
Es w erden darin verschied en e Prob lem e v on den B eziehungen der S ta d t zu diesem Koinon 3 1 %
worfen. Es scheint, das in der Inschrift von dem A usbau der A gora in der S ta d t die Rede
ist
Die E r g a n z u n g der T itu la tu r Caracallas k ann nicht als vollkom m en sicher gelten, da wir
nicht
wissen, wo A b kiirzungen gew e se n sind und welche E p ith e te n g e b ra u c h t w urden. Anzunehmen
ist, dafi das A nsuchen an Caracalla w ah ren d seiner D urchreise durch die B alkanlander im Friihjahr
ДВА ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИКА ОТ СЕВЕРОЗА ПА ДН А БЪ ЛГА РИ Я
214 g e ric h te t war.
Янка М ладенова
Die A n w e n d u n g offizieller Bauinschriften in den s p a ta n tik e n G ra b e rn ist ein Hinweis darauf
dafi die S ta d t in den Ja h re n 2 6 0 — 270, als die G o te n auch dieses G ebiet verw iisteten, ernstlich
В сб и р ка т а от паметници с латински надписи в Народния музей в гр. Л о м са останали
ge litte n hat, sich in der F olgezeit aber erholte und bis zum E n d e des 6. J a h r h u n d e rts bestand.
еобнародвани д о се г а д в а паметника, които са постъпили в м узея преди 30 години.
Die Z unahm e d e r bisher e n td e c k te n friihchristlichen Inschriften (bereits 6 an der Zahl) sowie die
1. М р а м о р н а н а д г р о б н а к о л о н а , н а м е р е н а в Р а ц и а р и я . Колоната е счупена
e rw ahnten K irchenw iirdentrager laBt verm uten, dafi die S ta d t ein w ichtiges klerikales Zentrum in
а четири части, на много места е о ч у к а н а ; височина 1,31 м, д и а м е т ъ р 0,34 м. Горе е просто
diesem Teil M ake d o n ie n s g ew esen ist.
-рофилувана, а д олн и я т край липсва (обр. 1 и 2). В средата на горната вод ор авн а пов ърх
ност има ч е т в ъ р т и т отв ор с ж л еб по д иа м е тъ р а на колоната. В ероятно там е било за-
репено с т а т у а р н о изо б р аж ени е на покойницата. Зап а зен а та част на к о л о н ат а с ъ д ъ р ж а
[2 -реда надпис с височина на буквите 0 ,1 0 —0,0-5 м, к ой то е п р о д ъ л ж а в а л и в ъ р х у изгу-
ената ч а с т :
D(is) M(anibus)
(et) memoriae
Iuliae Grap-
tillae Fausti-
5. l(l)iane v(ixit) a(nnis) VIII,
in(ensibus) XI, dieb(us) ill.
Q(uintus) Corn(elius) Grap-
tus (centurio) leg(ionis) VI[I
. . o filiae?
10. s] anctissimae,
d]u[l]cissimae,
pien]tissim[a]e
Р ед 9 е в т а к о в а състояние, че мъчно м ож е да се въ зстано ви. П ъ р в и т е две букви са

купени, а от о стан али те са запазени долните краищ а. Т р ет ат а б укв а е О. Следват я две
^есни хасти на р азстоян ие една от друга. Това показва, че п ъ р в а т а хаста е от буква,
►ято е заем ал а повече м ясто с горната си част, като Р, F. В тората хаста е от буквата I
’и Т, изписано по-високо, тъй като след нея веднага следва д о лн а та част от L или Е. Сед-
J?a буква е пак I или Т, изписано по-високо, и след нея се в и ж д а едн а полегата хаста,
■Роятно от б у к в а т а А. С лед тази буква други букви не е имало. Счупеното място отива
1горе и на м ясто т о , ко е т о се намира над последните букви в с л е д в а щ и я р е д МАЕ, няма
,еДи от букви. Този р ед е бил п о-к ъ с от останалите редове, к о и то им ат приблизително
^аква д ъ л ж и н а . О т това, което е запазено, бихме могли да възстановим с голяма вероятност
?Мата filiae, к а т о приемем, че А и Е са били в лигатура.
П ърв и те четири букви на ред 12 са изцяло отчупени. От буквите TISSI са запазени
5Рните части. О т М е запазен само горният ляв ъ г ъ л , а о с т ан а л а т а част на буквата
Счупена. Д о отчуп ен ото място се в и ж д а горната част на б уквата Е, к о я т о е наклонена.
j'*3 съмнение т у к б у к в и т е МАЕ са били в лигатура както в края на ред 10. В лигатура
262 Я. Младеноба
Обр. 1. Мраморна надгробна Обр. 2. Мраморна надгробна

колона от Рациария колона от Рациария
Fig. 1. Colonne funeraire Fig. 2. Colonne funeraire
de marbre de Ratiaria de marbre de Ratiaria
са и б у к в и т е : A E — р ед 2, 3 и 4 ; AV и TI — ред 4 и АР — ред 7. В ред 11 пред С се

в и ж д а т горните части на п о л егати те хасти на б у к в а т а V. В ероятно б у к в ата L е била в
л и гату р а с V.
Н якои букви ей по-високи : ред 3 — б у к в ат а I в Iuliae, което се срещ а и в дрУгИ
надписи в с ъ щ о т о и м е ; р е д 6 — п ъ р в ата и тр е та т а х ас та на ци ф рата III; р е д 10, 11 и 12-"
б у к в а т а Т, за д а се сп ести м ясто.1 *'
С лед в с я к а д у м а има р а зд ел и те л ен зн ак d ф орм а на зао стр ен о т р и ъ гъ л н и ч е .
Г ени ти вното окончание във Faustil(l)iane е п ред аден о с просто е наред с правилното
ае в Iuliae и G rap tillae.
1 Вж. A. a n d J. G o r d~o n, Contributions to the Palaeography of Latin Inscriptions, California, 1957, стр. 18&.
ch.. й стр. 205 и сл. - Ty ' 1
Два епиграфски паметника от Северозападна България
К олоната е и зд и гн ата от Квинт Корнелий Грапт, центурион от VII легион, в пам ет на

дъщеря му Ю лия Граптила Ф аустилиана, починала на 8 години, 11 м есеца и 3 дни.
К огном енът на б ащ ата G ra p tu s е изобщ о р я д ъ к .1 Т ук се ср е щ а за п ръ в п ъ т в надпис
оТ наш ите земи. С ъ щ о така н еп ознат в наш ите надписи е и ко гн о м ен ъ т на д ъ щ е р я т а
faustilliana.
П освещ ен и ето DM се появява в ъ р х у надгробн ите паметници от наш ите зем и едва в края на
I в.2 В наш ия случай то е св ъ р за н о с m em oriae — една ф орм ула, к о я то се срещ а у нас по-
рядко, и то най -ран о през II в. С надписа о т Рациария б р о ят на надписи те с m em oriae, на
мерени в С евер н а Б ъ л га р и я , става седем , от кои то четири3 са с D M (et) m em oriae, а о с т а
налите тр и 4 — само с m em oriae. П ет о т тези надписи са от II в., а един е малко по-късен.
За II в. при наш ия надпис говори и триим енното означаване на б ащ ата и д ъ щ ер я т а, к а к т о и
хубавите букви.
М я сто то с ч и сл о то на легиона е повредено. Запазен и са горните кр аи щ а на две поле
гати хасти , ко и то сп о р ед наклона си м огат д а б ъ д а т само от числ ото V. Д о V е запазена
горната част о т о тв есн а х аста, така че това, к о е т о м ож е съ с си гурн ост д а се в ъ зстан ови , е
числото VI. Н а о тчу п ен о то м ясто м ож е д а се предполож и , че са същ еств у вал и една
или д ве отвесн и хасти. С л едо вател н о числото на легиона е VI, VII или VIII. Т рябва да
! изключим чи сл ата VI и VIII, за щ о то легиони те на кои то са п р и н адл еж ал и (VI F errata и
VIII A ugusta), са пребивавали в провинция М изия през I в. П ъ р ви ят е минал през Ми
зия в 69 г., а в то р и я т е напуснал М изия през с ъ щ а т а годи на,5 така че еди нственото въз-
можно д о п ъ л в а н е на легиона е VII C laudia, ко й то от 70 г. д о к р ая на античността е квар-
| тирувал в ъ в Виминациум. П оради л о ш о то съ стоян и е на сл ед ващ и я р ед за п розви щ ето на
легиона е ясн о сам о, че или е бил означен сам о с CL, или е липсвал о и това означение —
нещо, к о ето р я д к о се ср ещ а.6 P(ia) F(idelis) обаче не е имало, защ о то т р е т а т а буква в р ед а е О.
О т три те зап азен и епитета, ко и то са употребени за покойната, dulcissim a и pientissim a
, са о т често ср ещ ан и те, но san ctissim a се ср ещ а ту к за п ръ в п ъ т в наш ите надписи. У по
требата му е р я д к а и в д р у ги те д у н ав ск и провинции.7
Р азгл е ж д ан и я т пам етник не сам о у вел и ч ава броя на еп и граф ски те паметници, които
VII К лавдиев легион е о стави л в най-и зточната част на провинция Горна М изия,8 но е инте
ресен и по отнош ен ие на ф о р м ата си. Н ад п и съ т е и зд ъ л б ан в ъ р х у к ол он а, а н ад гр о б н и те
колони са р ед к и пам етници в д у н а в с к и те провинции. В С еверна Б ъ л г а р и я д осега бяха на
мерени сам о д в е к о л о н и : ед н ата от с. М о р ава (Х адж и М уса), Т ъ р н о вск и о к р ъ г,9 а д р у га т а
от гр. П ровади я.10
1 За лица с когномен Graptus , който за ж. р. се явява в две форми : Grapta и Grapte, вж. D e s s a u , ILS,
№ 2868, 5670; 2913; 2025, 7397. В двуезичен надпис от Пловдив се среща Graptiacus, предаден веднъж на ла
тински и веднъж на гръцки (Е. К а 1 i n k a, Antike Denkmaler in Bulgarien, Wien, 1906, № 29).
2 Д. П. Д и м и т р о в , Надгробните плочи от римско време в Северна България, София, 1942, стр. 14 и сл.
3 Стъклен-Нове — Д и м и т р о в , цит. съч., № 21; Б. Г е р о в , Романизмът между Дунава и Балкана, ч. It,
ГСУИФФ, 48, 1952/53, № 324; Държаница (Рациария) — Д и м и т р о в , цит. съч., № 113; Г е р о в цит. съч.,
№ 11 ; Никюп — Г е р о в , цит. съч., № 423.
1 Стъклен-Нове — Г е р о в , цит. съч., № 323; Варна — Б. Фи л о в , ИАД, III, 1913, стр. 20, № 17, обр. 17;
надписът не е съдържал DM пред memoriae, както предполага Kalinka (цит. съч., № 386) при повторното издаване
на надписа; Г е р о в, цит. съч. № 119; Рациария — Ch r . D a n o f f (AB, XXXI, 1939, 113, № 17, обр. 40) чете
D(is) M(anibus)., a R. H o s e k— V. Ѵ е і к о ѵ (Listy Filologicke, EYNOMIA, VI/LXXXI, 1958, 1, 37, № 2) четат
M[emori]ae.
5 B. F i 1 o w , Die Legionen der Provinz Moesia, Klio, 1906, стр. 25 и стр. 26.
6 Вж. надписа от с. Горско Косово, Габровски окръг — Г е р о в , цит. съч., № 77.
7 A. S c h o b e r , Die rSmische Grabsteine von Noricum und Pannonien, Wien, 1923: само един надпис със
sanctissima (№ 216).
8 Известните досега паметници от VII Клавдиев легион от тази област с а : Рациария — Г ер о в, Рома
низмът, ч. I, ГСУИФФ, 45, 1948/49, № 3 0 ; Романизмът, II, № 11 ; № 12; Видин — № 9 ; с. Кладоруп, Видински
окръг — № 20 и с. Мокреш, Михайловградски окръг — № 18.
9 В. Д о б р у с к и , Материали по археологията на България, СбНУ, XVI—XVII, 1900, стр. 126, № 38.
10 К а 1 i п к а, цит. съч., № 415.
264 Я. Младенова
Два епиграфски паметника от Северозападна България 265
2. М р а м о р е н ж е р т в е н и к , н а м е р е н в Л о м . Ж е р т в е н и к ъ т е четиристранен, висо^
Ред 1— 2. A polini е написано сам о с едно L.
0,81 м, ш и р о к 0 ,3 3 — 0 28 м и деб ел 0,29— 0,25 м. О т л ицевата и о т д ясн ата стран а горе и доду
р е д 2. Б укви те V и М са в лигатура.
е с л о ж н о п р о ф илуван, горе е у красен с релеф ни акротери и , м еж д у кои то има изобразена
ред 5. Д о л н и т е кр аи щ а на б укви те G EN S са отчупени, но б у кви те са ясни и четенето
ш и ш ар к а.1 Д р у ги т е д в е страни са само о гл аден и , а на л я в ата горе и д о л у има по д в е ре.
, сигурно.
леф н и линии. Б е з съм нение ж е р т в е н и к ъ т е бил предназна- р е д 5 — 6. Г л а г о л ъ т ag ere се у п о тр еб я в а р я д к о в лати н ски те надписи, като изклю чим
чен д а се гл е д а от д в е т е проф илувани страни (обр. З) лучаите с a g e n s cu ram 1 и agens v ices2, ко и то са д о ст а многобройни. Д о п ъ л в а се по-често с
В по-ново врем е той е бил вторично изп олзуван. Н а гърба )СС,з и п о -р я д к о с abl., п ред ш еству в ан или не от п ред л ога in.4 В наш ия случай имаме abl. loci.
му по д ъ л ж и н а е и зд ъ л б ан к ъ с е н б ъ л га р ск и надпис (обр. 4) Р ед 6. R (egione) е с ъ к р а т ен о R. О бикн овено д у м а т а regio се с ъ к р а щ а в а R E G или се и з
П оради тази вторична у п отреба н ад п и съ т, иначе четлив, носва изцяло. С ам о с R regio е с ъ к р а т е н о в един д р у г надпис съ щ о от Д ол н а М изия - -
на лицевата страна е л еко изтрит и б у к ви те са станали HIST, r(egio H istri).6О т б у квата Т в M O N T е запазен а по-голям а ч аст от вод оравн ата
по-плитки. Д о л н а т а част на л ицевата стр ан а заед н о с част (ЗСта и го р н ата част от о твесн ата хаста. О с т ат ъ ц и те о т тази буква сега сл або личат, поради
от п о сл ед н и те три реда на надписа е отчуп ен а. Първият г0Ва че на това м ясто в ъ р х у к а м ъ к а има наслойка. Н а отчуп ен ото м ясто на реда, като и з
р ед е и зд ъ л б ан в ъ р х у проф ила. Б у к ви те са високи 0,04— яж дам е от б роя на б укви те от кр аи щ ат а на п ред ход н и те редове, м огат да се с ъ б ер ат ощ е
0,035 м ; ред 1— о в А РО , ред 3 — п в V A LEN S и р е д 5 —s букви. Т ака че им ето на о б л а с т т а е било съ к р а те н о или M O N T (к а к то е в д р у ги те
в A G EN S са и зд ъ л б ан и по-малки п орад и липса на място надписа, к ъ д е т о се спом енава тази о б л аст, вж . по-долу), или M O N TA N .
(височина 0,02 м).
Ж е р т в е н и к ъ т е бил посветен на Д иана и А полон от Гай В алерий Валенс, optio от
j[I Клавдиев легион, д ей ств у в а щ в об л астта на М онтана.
М ал кото надписи, нам ерени у нас, в кои то се споменава optio,6 са предим но optionee
от I италийски л егион,7 един от V м акед о н ски 8 и еди н от VIII А вгу сто в.9 Т ова е п ъ рви ят
надпис с o p tio от XI К л ав д и ев легион.
Триим енното озн ач аван е на п о св е т и т ел я и б у кви те на надписа д а в а т въ зм о ж н о ст само
за една по-общ а д ат и р о в к а на пам етника — II в., а озн ач аван ето на легиона с CL б ез P F —
времето след Траян. П о това врем е XI К лавдиев легион е к в ар ти р у вал в далечния D uro-
storum. В н ад писа обаче изрично е отбел язан о, че п о свети телят е на сл у ж б а в о б ластта на
Montana (M unicipium M ontanensium ), и б лагод арен и е на то в а о б ст о я т ел ст в о ж ер т в е н и к ъ т
ложе д а б ъ д е точно д атиран . Ние д о се га имахме един епиграф ски пам етник — големия надпис
155 г., нам ерен в М онтана, кой то н еоспори м о д о казваш е преби ваван ето на една част
(vexillatio) от XI К лавди ев легион по това врем е в този град.10 В надписа са изброени имената
аа 75 войници и ниски военни чинове. М ъчно е д а се каж е дали п о свети тел ят на ж ертвеника
Обр. 3. Мраморен жертвеник,
f
Обр. 4. Късен български надпис, издълбан на гърба T Лом е о т с ъ щ а т а вой ск ова част. Той носи едн о от най-често ср ещ ан и те имена. В големия
посветен на Диана и Аполон адпис от V im inatium 11 о т вто р ата половина на II в. името G. Val. V alens се срещ а пет пъти.
на жертвеника от Лом
от Лом
Fig. 4. Inscription bulgare tardive gravee au re vers de l’autel de Lorn надписа от М онтана им ената са д ад ен и б ез преномен. Т у к трим а д у ш и носят името
Fig. 3. Autel de marbre de Lorn,
dedie a Diane et Apollon Val. V alens, но те са войници. При т о в а пол ож ен и е G. Val. V alens или не е бил от тази вой
скова част, или е бил от тези трим а войници, к а т о вп осл ед стви е е авансирал.
Н ад п и съ т г л а с и : 1 CIL, III, 75, 433, 3412, 8484, 10429 и пр.; CIL, XIII, 6618, 11781, curas a<?ens ; CIL, III, 1980, curam agit
D ianae et Apo- |CIL, IX, 1644, viae curam egit.
lini sacrum . 2 CIL, III, 1984, 3424, 3426, 4289, 4564, 10424, 12659 и п р .; CIL, VIII, 824, 962, 10609 и пр.
G (aius) V al(erius) V alen s 3 CIL, III, 6687, censum egit Apamenae civitatis ; CIL, VI, 8461, qui egit officinas ; CIL, VIII, 9248, agens
Mbunatum Rusguniis annos XII; CIL, IX, 699, qui egit rationem alimentariam.
o p tio leg(ionis)
4 CIL, III, 825, beneficiarius consularis agens in m[unere]stat[. . .? CIL, XIII, 6104, agens expeditione Qermaniae.
5. XI C l(audiae) agens agens c предлога pro вж. CIL, VIII, 7037, 7038, 7068, agens pro praefectis.
r(egione) M ont[an(ensium )] 5 CIL, III, 12489.
0 3a optio вж. статията HaFr. L a m m e r t в RE, XVIII, стр. 806 и сл.
v(otum ) s(o lv it) l(ibens) [m (erito)|
7 Almus — CIL, III, 144091 ; K a 1 i n k а, цит. съч., № 423 и Геров, цит. съч., № 16; MunicipiumMonta-
^nsium — Г е р о в , цит. съч., № 2 и W. W e l k o w , Nowe inskripcje faciriskie z Montany, Archeologia, Varszawa,
1 Вероятно тук боровата шишарка е декоративен елемент под влияние на надгробните паметници от дунав Щ (1955), 1957, стр. 96 и сл., № 5, обр. 4 ; Г е р о в , цит. съч., № 51 ; неизвестно местонаходище — В. Б е -
ските провинции и особено от Македония. У нас тя се среща при надгробните паметници от Северозападна Бъл • • е в л ие в , Епиграфски приноси, София, 1952, 50, № 79, обр. ХХХ3.
гария — Видинско и Ломско, изобразена подва начина : като свободно издяяана шишарка и като релефна украса 8 С. Недан, Търновски окръг — CIL, III, 12411 и Г е р о в , цит. съч., № 34.
на плочата. Вж. Д. П. Д и м и т р о в , цит. съч., стр. 76. Към изброените там паметници със свободно издялана 9 С. Езерово, Пловдивски окръг — К а 1 i n k а, цит. съч., № 210.
шишарка трябва да прибавим и един надгробен паметник от Лом. Вж. д-р П. К ъ р д ж и е в , Юбилеен сборник 10 За пребиваването на части от XI Клавдиев легион в Монтана вж. Г е р о в , цит. съч., стр. 52. Присъствието
Лом, 1927, стр. 123 и образ след стр. 64. Украсата на жертвеника от Лом — шишарка между палмети — е на 9а тези части Геров обяснява с отсъствието на значителни части от 1 италийски легион или други помощни войски,
пълно сходна с украсата на една надгробна плоча от Печ (Мехадия). Вж. Н. В у л и h, Споменик Срп. Крал. акад.. *°Ито са квартирували в Монтана във връзка с някое голямо военно действие, като например Мавританскатавой-
LXXI (55), № 280. За редките случаи на изобразяване на шишарка върху оброчните паметници v нас вж. Л. О г н е- 4а (144— 152 г.), Rev. de phil., 1950, II, стр. 163, заб. 2.
н о в а, ИАИ, XXII, 1957, стр. 81 и сл.
11 CIL, III, 14506.
J4
И зв. на А р х е о л о г, и -т, т . XXIV
О т М онтана и нейната нед алечна о кол н ост п р о и зх о ж д ат о щ е три пам етника, кои то могат
д а се с в ъ р ж а т с престоя на войскови части от XI К лавдиев легион по тези м еста. Това Са
един ж ер тв ен и к ,1 посветен на Силван, намерен в М онтана, п о свети тел я т на кой то е цен турЙОн
от XI К лавдиев легион, и д в е оброчни плочки2 на С илван-конник, намерени в свети лищ еТо
при с. Л иляче, В рачанско, к о ето о тсто и на 27 км ю гоизточно от М онтана, посвети тели те На
ко и то са войници о т съ щ и я легион. Тези паметници са от с ъ щ о т о д есети л ети е, от което е
н ад п и съ т от М онтана, обаче посвети тели те са от д р у ги части на легиона, т ъ й к ато имената
им не се ср ещ ат в този надпис.3
З а п о -точн ото д ати р ан е на ж ер твен и к а от Л ом освен спом енатите т у к надписи трябва
д а имаме п р ед ви д и о б ст о я т ел с т в о т о , че той е бил п осветен, с л е д к а т о М онтана от praesi-
dium е била и зд и гн ата в m unicipium , защ о то г р а д ъ т има вече своя тери тори я. Д о с е г а терито
рията на М онтана — regio M o n tan en siu m — б еш е спом ената само в д ва надписа. Едини
ят е намерен в града ж ер твен и к, посветен на Д и ан а от един vexill(arius) eq (uitum ) leg(ionis)
I Ital(icae) G o rd ian ae A u (g u stae) in reg(ione) M ont(anensium ). Н ад п и съ т е о т врем ето на
Г ордиан (2 3 8 — 244 г.)> Д р у ги я т е н ад п и съ т от с. Громш ин, М и хай ловград ско, от 161 .
163 г., и зд и гн ат п орад и в ъ зс т а н о в я в а н ето на храм v e tu s ta te c o rru p tu ra per reg(ionem ) M ont(anen-
sium ).5 Т ова е най-ран ният д о ку м ен т, че М онтана е вече m unicipium .6 С л ед о вател н о , като
св ъ р ж ем ж ер твен и к а о т Л ом с надписи те на XI К лавдиев легион от М онтана и нейната
о к о л н о ст и като им ам е п р ед вид, че вече в 161— 163 г. тя е m unicipium , щ е т р я б в а да го
д ати р ам е в н ач алото на у п равлени ето на М арк Аврелий.
Н ад п и съ т, нам ерен в с. Громш ин, ко ето отстои на 32 км от М онтана, д ав а основание да
се см ята, че тер и то р и я та на гр а д а е д о сти гал а в североизточн а посока д отам , к ат о е обхва
щ ал а д о л н о то течение на р. О го ста заед н о с при тоц ите й.7 В т а к ъ в случай ж ер т в ен и к ъ т от
Л о м д ав а ли о сновани е д а правим някакви закл ю чен и я в ъ в в р ъ зк а с ъ с северн ата точка, до
к о я т о е д о ст и га л а тер и то р и ята на гр ад а ? Ж е р т в е н и к ъ т е п осветен на Д и а н а и А полон, като
Д и а н а е поставена на п ъ р в о м ясто. О т Л ом , к ак то и от неговата б ли зка и п о-д алечна окол
но ст не п р и теж авам е д р у ги оброчни пам етници на Д и ан а и А полон, п о о тд ел н о или заедно.
Д о р и от най-близкия гр ад ск и ц ен тъ р Рациария, от кой то археологи ческите пам етници са в такова
изобилие, няма нито един оброчен пам етник на Д и ан а и А полон. Само от с. Вълчедръм,
к о е т о се н ам ира на 22 км ю гоизточно о т Л ом , п р о и зх о ж д а едн а голям а оброчна плоча на
Д и ан а, к о я то се о тли чава с гр и ж л и в ата и зр аб о тка на р ел еф а си.8 В С евер о зап ад н а България
пам етниците на Д и ан а — надписи9 и оброчни плочки10 — не са наистина м алко на брой, но
всички н аход ки са единични. З а с ам о сто я тел н о свети ли щ е на Д и ан а по тези м еста не може
д а се говори. В М и х ай ло вгр ад обаче в п од н ож и ето на „ К а л е т о “ при главния и звор на водите
за гр а д с к и я в о д о п р о в о д п р ез 1915 г. е било о тк р и то голям о светилищ е на Д и ан а, което по
1 ИАИ, XIV, 1940/1942, стр. 269 и сл., № 2, обр. 367.

2 Ив. В е н е д и к о в , ИАИ, XVIII, 1952, стр. 197 и сл., №1, обр. 179 и 198 и сл., № 3.
3 Г е р о в , Романизмът, II, стр. 52, заб. 5.
4 Вж. по-горе заб. 19 — Municipium Montanensium.
3 CIL, III, 12385; В. Д о б р у с к и , АИНМ, I. 1907, стр. 173 и сл., №221, обр. 43.
6 Г е р о в , цит. съч., стр. 19.
7 Пак там, стр. 81.
8 В. Д о б р у с к и , СбНУ, XVI—XVII, 1900, 31, № 5, обр. 13.
9 С. С и н а г о в ц и , Видински окръг — Ив. В е л к о в , ИАИ, XIV, 1940/1942, стр. 271 и с л .; с. Бяла, Ви
дински окръг — Ch r . D a n o f f , AB, XXXI, 1938, 100, № 1 , обр. 3 0; с. Габаре, Врачански окръг — CIL, III, 13722
и 1420741 и К а 1 i n k а, цит. съч. № 172; с. Сираково, Врачански окръг — CIL, III, 12386 и 1421110.
10 С. Ч и п р о в ц и , Михайловградски окръг — В. Д о б р у с к и , СбНУ, XIM, 1896, 489, № 7 и CIL, Ш. 7445.
с. Гаганица, Михайловградски окръг — Ив. В е л к о в и Хр. Д а н о в , ИАИ, XII, 1938, стр. 434 и Ив. В е л к о в ’
ИАИ, XIV, 1940/1942, стр. 268, № 2, обр. 364; с. Бистрилица, Михайловградски окръг — В. Добруски, МСб., XL
1894, 94, № 2, табл. XVII, 2 и М л. Т о н е в , ИАИ, VII, 1932/1933, 317, № 27; с. Кула, Врачански окръг "
Ив. В е л к о в , цит. сфд 228; гр. Мездра — п а к там.
r
Два епиграфски паметника от Северозападна България
ради вой н ата о стан ал о н ед о р азко п ан о и н еи зслед ван о.1 С вети л и щ ето, к а к т о м ож е д а се за
ключи от н ам ерени те м атериали, е било на Д и ан а, к ато покрай нея са били почитани А полон,
на п ъ рво м ясто, С илван, Хигия и тр аки й ски ят Х ерос. М еж д у нам ерени те по-рано в М ихай
л овград л ати н ски надписи, посветени на Д иана, кои то без в ся к ак в о съм нени е са извадени от
свети лищ ето, има тр и надписа, п о светени на Д и ан а и Аполон заед н о .2 И на три те Д иана е
поставена на п ъ р в о м ясто, к а к то на ж ер тв ен и к а от Лом.
К ато им ам е п р ед вид , че к у л т ъ т на Д и ан а и Аполон не е зас в и д етел с т в у в ан д о се г а в
Алмус, че в с ъ щ о т о врем е тези б о ж е с т в а са им али голям о свети лищ е в М онтана, к ъ д е т о са
квартирували части о т XI К л ав д и ев легион, че п осветителят G. Val. V alens, ко й то е o p tio от
същ ия легион, п о св ещ ав а ж ер тв ен и к а именно на тези бож ества, тряб ва д а заклю чим , че той
е познавал то ва свети лищ е. О б ст о я т ел с т в а та на нам ирането на ж ер твен и к а не са ни известни.
В инвентарн ата книга е о тб ел язан о само, че е нам ерен в Л ом . К ато имаме пред вид това,
к ак то и вто р и ч н ата у п о тр еба на пам етника, а съ щ о, че р азсто ян и ето м еж д у М ихай ловград
и Л ом не е м ного го л ям о , с ъ щ е с т в у в а известна вероятн ост ж е р т в е н и к ъ т д а п рои зхож д а от
сам ото срети лищ е на Д и ан а и А полон в М онтана. А ко обаче приемем, че ж е р т в е н и к ъ т е бил
посветен в някое свети л и щ е в А лм ус или б л и зк ат а му о кол н ост, то гав а п р и съ стви ето на
G. Val. V alens там м ож ем д а обясним по два начина: или той е бил за к р а т к о врем е в
Алмус по с л у ж б а или в о тп у ск, през к о ето врем е е изд и гн ал ж ер твен и к а, или частта, в
която е служ и л, е к в а р т и р у в а л а в А лм ус. П ри втория случай с л е д в а д а приемем, че ка-
с т ел ъ т А лм ус е вл и зал в тер и то р и ята на М онтана. П р и н а д л е ж н о ст т а на А лмус през втората
половина на II в. к ъ м провинция Д о л н а М изия се п о д кр еп я от нам ерените там надписи на войни
ци от I италийски легион, но д о се га не е известно къ м коя г р а д с к а тери тори я е п ри надлеж ало
д олн ото течение на р. Л ом и на р. Ц ибрица.3 Р азсто ян и ето от М и хай ловград до Л ом е 48 км.
Като имаме п ред вид голем ината на те р и то р и я та на Рациария,4 т а к а о ч ер т а в а щ ат а се тери
тория на М онтана не е невероятна. Б ъ д е щ и т е разкоп ки на „ К а л е то “ в Л ом , ко ето предстои
да б ъ д е р азко п ан о в ъ в в р ъ зк а с р азш и р яван ето на при стани щ ето, вер о я тн о щ е разреш и и
този въ п р о с.
1 Б. Ф и л о в, Светилището на Диана и Аполон в гр. Фердинанд, НАД, V, 1915, стр. 216 сл. Освен спомена
тите в тази статия паметници на Диана и Аполон от същия град произхождат и следните паметници: Б е ш е в
л и е в , цит. съч., № 118; Г е р о в , цит. съч., № 2 ; Соф. музей, инв. № 5683, необнародван.
2 CIL, III, 12371 и Г е р о в , цит. съч., № 1 ; CIL, III, 7447, К а П п к а , цит. съч., № 171 и Г е р о в , цит. съч.
№ 4 ; CIL, III, 12373 и К а 1 i n k а, цит. съч., № 170.
В Долна Мизия са намерени само още три латински надписа, посветени на Диана и Аполон заедно: неиз.
вестно местонаходище — Б е ш е в л и е в , цит. съч., № 82, обр. ХХХІЩ, и Г е р о в , цит. съч., № 766; с. Д-р Стам-
болски, Коларовградски окръг — Д. Д е ч е в , ГНМ, V, 1926/1931, стр. 160 и сл., № 7, обр. 74 и Г е р о в , цит. съч.,
№ 569; с. Брястовец, Плевенски окръг — Г. К а ц а р о в , ИАИ, IV, 1926/1927, стр. 112 и сл., № 32, обр. 52. По
следният паметник е оброчна плочка и единствено на него в посвещението Аполон е поставен на първо място, а
в изображението — на лявата странана плочката.
3 Г е р о в , цит. ст., стр. 70, заб. 3 и стр. 90.
i Вж. Г е р о в, цит. ст., стр. 70.
D E U X IN SC R IPT IO N S D E LA BU LG A RIE D U N O R D -O U E S T
J. MLADENOVA
( R e s u m e )
L’a u te u r publie d eux ep igraphes qui se tro u v e n t au M usee de Lom — l’an tiq u e castel
d’Alm us.
1. C olonne fu n eraire de m arb re d e c o u v e rte a R atiaria. S eules 12 lignes de l’in scrip tio n subsis
t e d . La co lo n n e a 6te erig ee p ar Q. C o rn eliu s G rap tu s, c e n tu rio n de la V е legion, en memoire
de sa fille Julia G rap tilla F au stillian a, m orte a 8 ans, 11 m ois e t 3 jours.
La colonne a pu e tre d a te e du IIе siecle grace a la dedicace DM (et) m em oriae, les trois СЕЛИЩНАТА МОГИЛА ДО C. ЗАВЕТ, БУРГАСКО
nom s et la form e d e s lettres.
Les co lonnes fu n £ raires so n t tre s rares d an s les p ro v in c es du D anube. N ous n ’en connaissons Васил М иков
jusqu’ici que d eu x en B ulgarie d u N ord.
2. A utel de m arb re. D ans l’in v en taire d u M usee de L om il e st d it q u ’il a e te tro u v e a Lom На 2 км северои зточн о от с. З авет, Б у р га ск и о к р ъ г, на левия по-висок бряг на р. Л у д а
d ’u n e т а п іё г е fo rtu ite sans d o n n er plus de d etails sur sa d e c o u v e rte ou sa p ro v en an ce. Камчия се нам ираш е едн а селищ на могила, наречена Айюк.1 Тя имаш е височина 8 м и д и а
L’a u te l e st d ed ie a D iane et Apollon par G. Val. V alens, o p tio de la XIе legion C laudia qui
метър 70— 80 м.
e ta it en fo n c tio n d a n s la re g io n de M ontana. La pierre a serv i une seco n d e fois. E lle p o rte au П ри п рок арван е тр асе т о на жп. линия К арнобат (П оляновград) — Варна през 1939 г. бе
re v e rs une in scrip tio n g ra v e e bulgare. разкоп ана и у н и щ ож ен а по-голям ата част от м огилата. З а д а спасим някои м атериали, ние
C’e s t la tro isi£ m e in sc rip tio n qui m en tio n n e le te rrito ire de M o ntana, r e g i o M o n t a n e n успяхме д а направим само два малки с о н д а ж а : еди ният в н ай -ви соката, ю ж н ата част на м о
s i u m . La prem iere a e te d e c o u v e rte d a n s la ville m em e e t re m o n te au IIIе s., la seconde a гилата с д ъ л ж и н а 6 м и ш ирочина 3 м, а д р у ги я т — ниско в ю гои зточната й част 4 м п о д
et£ d £ c o u v e rte d a n s le village G rom sin et d a te de l’annee 161/163. D ans la d erntere, la plus нивото й с д ъ л ж и н а 12 м и ш ирочина 4 м. В п ъ р ви я сон д аж стигнахм е д о 2,50 м, а в ъ в в т о
an cien n e, il e st d it que M o n tan a n ’e st plus un „p raesid iu m “ m ais un „m unicipium “, car elle
рия — д о 3,50 м дълбочина.
possfede son p ro p re te rrito ire . Si Ton prend en c o n sid era tio n le fait que p e n d an t Гаппёе 155 П ри изкопи те на т р а се т о в д в ет е срещ у п о л о ж н и стран и на п ер и ф ер и ята на м огилата
(CIL III 7449) un d e ta c h e m e n t de la XIе legion C laudia a v a it pris ses q u a rtie rs я M o n tan a et била р азкр и та стена, изградена от груби кам енни б локове и п ръ ст. В проф ила на м огилата
que l’au te l y a v a it e te elev e a p re s que la ville e ta it d ev e n u e m unicipium , on p o u rra it le dater от д в е т е стран и на т р а с е т о ясно се ви ж д ах а б игорните блокове и насипаната п ръ ст от к р е
ap p ro x im a tiv e m e n t du re g n e de M arc Аигёіе.
постната стен а, к о я т о е о б гр аж д ал а м огилата (обр. 1).
C e tte in scrip tio n p re se n te une analogie parfaite avec les in scrip tio n s ded iees a D iane et К р еп о стн ата стен а, ак о съ д и м по ч етири те проф ила, е им ала височина 1,50— 1,70 м и д е
A pollon appo sees d a n s le g ra n d sa n c tu a ire de D iane a M ontana. Or, nous ne conn aisso n s pas я белина 1,10— 1,30 м. И зград ен а била о т б лок ове с д ъ л ж и н а 0 ,8 0 — 1,20 м, ш ирочина 0,60— 0,80 м
A lm us d ’a u tre s m o n u m e n ts d e d ie s й ces dieux. T o u te s ces raisons, ainsi que la p re se n c e d e la и д еб ел и н а 0 ,4 0 —0,70 м. С ъ с т о я л а се е о т по три реда кам ъни, слаган и по д ва един д о д руг
XIе l£gion C laudia a M o n tan a, la p e tite d istan c e en tre A lm us et M o n tan a, les co n d itio n s іт р г ё -
cises de sa d e c o u v e rte nous in c ite ra ie n t a cro ire que cet au te l se tro u v a it o rig inairem ent au
sa n c tu a ire d e M o n tan a. P a r co n tre, s ’il p ro v ie n t reellem en t d e Lom, si G. Val. V alens ne l’a pas
ёіеѵё lors d ’un c o u rt sejo u r d an s c e tte cite, en a d m e tta n t que le d e tac h e m en t dan s lequel celui-ci
se rv a it av a it ses q u a rtie rs a Alm us, alo rs on serait a u to rise de faire c e rta in e s a u tre s suppositions
en ce qui c o n cern e la fro n tie re n ord du r e g i o M o n t a n e n s i u m . N ous ig n o ro n s a u jo u rd ’hui
en co re a quel te rrito ire m unicipal le co u rs inferieur du Lom et de la C ibrica e ta it rattach £ . Or, il
est fo rt p o ssib le que c e s te rre s aien t a p p a rten u au te rrito ire de M ontana. 05р 1. Разрез на могилата до Завет
Fig. 1. Coupe du tell de Zavet
без вр ъ зк а п о м еж д у им. С тен ата била н авед ена м алко н авътре. О т в ъ т р е кам енният пояс е
бил за зд р а в ен с д еб ел насип п р ъ с т , кой то д о сти га л височината на зида (обр. 2). П р ъ с т та е
взем ана о т н еп о ср ед ств ен а та о к о л н о ст на м огилата. Така о б гр ад ен о то селищ е е им ало при
бли зителни разм ери 5 0 — 60 м в д и ам е тъ р .
1 Кратки сведения за могилата Айюк на левия бряг на р. Луда Камчия и за намерените в нея материали да
ват X. и К. Шкорпил в книгата Могили, Пловдив, 1898, стр. 84 и сл. В текста е отбелязано, че могилата е при
с. Кереметлик (дн. Люляково), когато в съшност тя се намира в землището на с. Завет. От могилата произхождат : ке
стени шила, чукове и мотички от еленов рог, кремъчни стъргалки, каменни брадви, керамика, тежести за стан,
кости от животни, между които и от бобър (стр. 86 и сл.).
В. Миков Селищната могила до с. Завет, Бургаско
О т р азко п ки те е устан овено, че м ного п раи стори ч ески селищ а и по-специално се^ищ ни-^ О ръдия за прои зводство
м огили са били у креп яван и с ъ с зем лени валове или кам енни зи д о в е.1 В м ного от наш ите Се.
О ткри ха се голям о коли чество о р ъ д и я за прои зводство. З д р ав и т е о р ъ д и я и в това се-
лищ ни могили са р азкр и ти пояси о т каменни зидове, подсилени с п ръ ст.2
«цШе п р о и зх о ж д ат от оп ож арен и те ж и лищ а, а к ъ с о в е т е от о р ъ д и я — отлом ки от к р ем ъ к ,
jaM't’K и кости ог ж и вотн и —- от боклучн ите насипи. Н ед о въ р ш ен и те или счуп ените при из-
Обр. 2. Разрез на крепостната стена

Fig. 2. Coupe du mur d’enceinte
Р азк о п к и те и в д в а т а с о н д а ж а се п р овед оха много наб ързо, за то ва и за по-точна стра-

ти граф и я не м о ж е д а се говори. Б яха отб ел язан и седем ж и л и щ н и х ори зон та, в ко и то се раз
кр и х а следи от о п о ж ар ен и ж и лищ а, б оклучни насипи, о р ъ д и я за п рои зводство, керам ика, на
к и ти и д р у ги предм ети .
Щ е р а згл ед ам е м атери али те, намерени при р азко п ки те в д вата со н д аж а, к ак то и предме
тите, запазен и случайн о о т някои работници при п рок оп аван ето на тр асет о през могилата.
Ж илищ а
I»
Н а различни д ълб о ч и н и се разкри ха остан ки от опож арен и ж и л и щ а. П о р ад и м алката
п лощ на с о н д а ж и т е обаче не м ож ахм е да устан овим с п о л о ж и тел н о ст разм ери те и вътреш
ното им у стр о й ств о . Ж и л и щ ата са били разп ол ож ен и наблизо ед н о д о д руго, застроен и на
равно с о к о л н о то ниво. И м али са п р ав о ъ гъ л н а ф орм а, ориентирани с е в е р — юг. Градени са от
т ъ н к и к о л о в е и пръти. С тените са изм азвани с д еб е л слой ж ъ л т е н и к а в а глина. И м али са де
бели на 0 ,2 0 —0,30 м. П о д ъ т е насипван и трам б уван с ж ъ л т е н и к а в а глина.
В едн о о т ж и л и щ ата поп аднахм е на р азр у ш ен а пещ и м я сто то на м елницата. Пещ та
имаш е почти п о д ко в о о б р азн а ф орм а с разм ери 0,70/0,80 м. П о д ъ т й е подновяван четири
пъти. В някои от ж и л и щ ата нам ерихм е к ъ со в е от съ д о ве, цели съ д о ве, о р ъ д и я за производ
ство и различни битови предм ети.
Боклучни насипи Обр. 3 . Кремъчни ножове (а—g), кремъчни стъргалки (h— I) и кремъчни
Н а м ного м еста и звъ н ж и л и щ а та ясно се оч ер тав ах а б окл у ч н и те насипи, в ко и то покрай

I върхове за стрели ( т — п)
Fig. 3. Couteaux en silex (a —g ), grattoirs en silex (h — I) et pointes de flfeches (m — n)
и зх в ъ р л ен ата пепел и въ гл ен и се нам ираха и к ъ со в е от глинени съ д о ве, о тло м ъ ц и от к р ем ъ к
и кам ъ к , разчупени ко сти о т ж и вотн и и пр. Д еб е л и н а та на някои о т насипите достигаіііё
д о 0,60 м. Работването им о р ъ д и я , о тло м ъ ц и те от к р е м ъ к и пр. показват, че о р ъ д и я т а за п рои зводство
са правени в сам о то селищ е. О р ъ д и я т а за п рои зводство са и зраб отван и о т к р е м ъ к , кам ъ к ,
1 J. Neustupny, Fortifications appartenat a la civilisation Danubienne neolithique, Archiv orientalni, XVIII, 1950,
стр. 155 и сл. еленов рог, к о с т , м ед и глина.
О р ъ д и я о т к р е м ъ к . О ткри ха се м а л ъ к брой о р ъ д и я от к р е м ъ к — нож ове, стъ р -
2 Укрепления от каменни зидове са разкрити в могилата до Кубрат — В. М и к о в , Селищната могила до;
(Балбунар) Кубрат, ИАИ, IV, стр. 252; Караново— В. М и к о в , Селищната могила до Караново, ИБГД, V, стр. 157 j галки, в ъ р х о ве за стрели. Т ова се об ясн ява не сам о с ограничената п л ощ на сондаж ите, но
Нова Загора — непубликувани материали, и др. й с липсата на к р е м ъ к ю ж но от С тар а планина.
В. Миков Селищната могила до с. Завет, Бургаско
Н о ж о в е . Н ам ериха се само седем нож а и три н ед о о б р аб о тен и пластинки, отцепени В енеолитни те селищ а у нас и съ сед н и те страни по-често се нам ират крем ъчни вър х о ве
кр ем ък, с ъ с с л а б о ж ъ л т е н и к а в и светл орогов цвят. И м ат ф орм а на известн и те от друг ^ з3 стрели въ в ф орм а на равн об едрен т р и ъ гъ л н и к и п о-ряд ко стрели с и зрязан а ос-
енеолитни селищ а нож ове дълги , прави или закри вени пластинки съ с сл або р етущ Ира й0ва. П о един или д ва въ р х а за стрел и с изрязан и основи п р о и зх о ж д а т от м огилите до
ръ б о ве. С ам о един нож съ с с в е тл о ж ъ л те н и к ав цвят е израб отен по-вним ателно (обр. 3, а ЗНИ русе,1 Н евски 2 и пр. И зо б щ о крем ъчни те въ р хове за стрели
Д ъ л ж и н а 10,4— 16,8 см, ш ирочина 2— 3,1 см, д еб ел и н а 0,6— 1 см. „ земите на И зточн а и Ю гоизточна Европа, вклю чително
й у нас и М ала Азия, се ср е щ а т по-ряд ко.3
О р ъ д и я о т к а м ъ к . Н ам ериха се д о ст а м ного ка
менни о р ъ д и я — тесли, брадви, д л ет а , чукове-брадви с
дупки, чукове, бойни топки, гладилки и пр., които по ф орм а
не се отли чават от о р ъ д и я та от и звестни те до д н ес енео
литни селищ а.
Т е с л и ч к и . О т д в а т а изкопа и от прокопаването на
трасето п р о и зх о ж д ат 42 теслички, направени от различни
скали. П о -го л ям ата част от тях са съ с заоблен и странични
ръбове и п о-м ал ко с остри ръб ове. Т есличките са изострени
обикновено от ед н ата страна, но има и такива, заострен и
постепенно от д в ет е страни. Височина 2,5 —8,7 см, ш и ро
чина 2— 5,1 см, д еб елина 0 ,9 — 2 см (обр. 4). В ърху едн а тес-
личка е запазен к ъ с от изгорелия рог, в който е била п о ста
вена (обр. 4). Д ъ л ж и н а 3 ,5 —8,5 см.
В горния изкоп се откр и една тесл и чка с н ап ъ лн о за
пазена д р ъ ж к а о т клон на еленов рог. Т есл и чката е втик-
ната в равно о тсеч ен ата д еб ел а основа на рога. Н аправена
е от тъ м н о зел ен и к ава скал а. О стр и ето й е д ъ л г о 3 см. О т
употреба тесл и ч к ата е м ал ко н ащ ъ р б ен а. Д ъ л ж и н а на д р ъ ж
ката 30,1 см, д еб ел и н а 4,5 см (обр. 5).
Т ова е ед и н ств е н о то о р ъ д и е от този вид, намерено
досега у нас. О т С алм аново п р ои зхож д а д р ъ ж к а от еленов
рог, и зд ъ л б ан а н а д л ъ ж н о (в по-дебелия си край обаче) за
монтиране на б р а д в и ч к а .1
Б р а д в и т е са изработен и с ъ щ о т а к а от различен с к а
лен м атериал. Т е са по-заоблени и едн акво изострени от
двете страни. Е д н ата стран а на д ве о т тях е по-равна, а Обр. 5. Тесличка с дръжка
другата — слабо заоб лен а. Заострен и са само от едната от еленов рог
Fig. 5. Hachette a manche en
страна. В исочина 6 ,4 — 10,3 см, ш ирочина 4,2 — 6 см, д еб е
bois de cerf
лина 2,7— 4,2 см (обр. 6, а — d ).
Д л е т а . Н ам ерени са ш ест д л ет а . Три от тях са
Обр. 4. Каменни теслички заострени от д в ет е страни, а о стан али те само от ед н ата страна. О т д ъ л г а у п о тр еб а едни са
Fig. 4. Hachettes de pierre
изхабени, а от д р у ги са отчупени по-малки или по-големи къ сч ета. Д ъ л ж и н а 5 —8,2 см,
С т ъ р г а л к и . О ткр и х а се пет зд р ави стъ ргал к и , изработен и от к р е м ъ к с ъ с съ щ и я цвят. широчина о т 1,4— 2,7 см, д еб елина 1,1— 2,5 см (обр. 7, a — f).
П о ф орм а те н ап ълн о с х о ж д а т с п озн ати те от д р у ги сел и щ а с тъ р гал к и . Р ъ б о в е те им са Ч у к о в е . О тк р и ти само пет броя. Ч есто брад ви те с изхабените о стр и ета са използувани
д о б р е р етуш и ран и . И петте стъ р гал к и са употребявани. Д ъ л ж и н а 4,2— 5,8 см, ш ирочина 2,1 — за чукове. З а чукане сл уж ел а к ак то тилната, т а к а и изхабената (и зострен ата) част на б рад вата.
3,2 см, дебелина 0 ,5 — 1см (обр. 3, h — L). Д ъл ж и н а 7,8— 13 см, ш ирочина 4,1— 6,4 см, д еб е л и н а 3,1— 4,1 см (обр. 6, е — И).
В ъ р х о в е з а с т р е л и . В д в а т а изкопа се нам ериха по един вр ъ х за стр ел а. Щ е опи Б р а д в и - ч у к о в е с д у п к и . В д в а т а изкопа се откри ха сам о няколко половини —
ш ем всеки вр ъ х поо тд ел н о . предна или тилна част о т брад ви -ч укове с дуп ки , изработен и о т различни скали. Те са д о б р е
В ръх за стр ел а о т кр ем ъ к с ъ с с в е тл о к а ф я в цвят, нам ерен на 1,80 м д ъ лб о ч и н а в горния
изкоп. И ма ф орм а на р авн об едрен т р и ъ гъ л н и к съ с слабо завити навън ребра и равно изчу- i r. Г е о р г и е в и H. А н г е л о в , Разкопки на селищната могила до Русе през 1950— 1953 г., ИАИ, XXI,
кан а основа. Р ету ш и р ан е д обре и от д в ет е стран и и трите ръ б а. Д ъ л ж и н а 6,2 см, широчина стр. 63.
3 см, деб ел и н а 1,1 см (обр. 3, т). 2 В. М и к о в , Могилата при с. Султан, ГНМ, 1922— 1925, стр. 23.
3 В. М и к о в и Н. Д ж а м б а з о в , Деветашката пещера, София, 1960, стр. 59 и цитираната там литература.
В ръх за стрела от к р е м ъ к с ъ с с ъ щ и я цвят, намерен в д олн и я изкоп на дълб оч и н а 3,50
4 Р. П о п о в , Предисторическата Денева могила при Салманово, ИАД, IV, стр. 211.
И м а ф орм а на р ав н о б ед р ен т р и ъ гъ л н и к с д ъ го в и д н о и зч укан а основа. К ъм осн о вата е изря-
И зв. на А р х ео л о г, и -т , т. XXIV
зан странично. И от д в е т е страни е рету ш и р ан д обре. Д ъ л ж и н а 7 см (обр. 3, п).
274 В. Миков
/
Обр. 6. Каменни брадви (a — d ), каменни чукове (е — h )
Fig. 6. Haches de pierre (a — d), marteaux de pierre (e — h)
I
4
Обр. 7. Каменни длета (a — f ) , късове от каменни бойни брадви (g — h )

Fig. 7. Burins de pierre (a— j) , fragments de haches de combat en pierre (g —Л)
Селищната могила до с. Завет, Бургаско 275
•0рмени и полирани (обр. 7, g — j). Е д н а б радва-чук, к о я т о е с недопробита дупка, е използу

в а 33 чУк а л к а - Д ъ л ж и н а 9,2 см, ш ирочина 5 см, д еб ел и н а 3,6 см (обр. 6,К).
9 П о сл ед н ата б рад ва-чук, к а к то и едн а половинка от недопробита б рад ва пок азват, че и в
за енеолитно сел и щ е са изр аб о тван и б р ад ви -ч укове с дупка.
Г Б о й н и т о п к и . Н ам ериха се само четири. О т тях една е от крем ъчно ядро.
Г л а д и л к и . Д в е м алки гладилки от
|9СЪчник с п р а в о ъ гъ л н а ф орм а и ч етири ръ-
^сТо сечение. Д ъ л ж и н а 4,8 и 7 см, ш иро-
ина 1,5 и 3,2 см, д еб ел и н а 0,8 и 1,2 см.
Хромелните камъни по ф орм а,
(33мери и с ъ с т а в на с к а л а т а не се о т л и
в а т от хром елите, известни от енеолитните
елиіда у нас и съ с е д н и т е страни.
К а м ъ к с в д л ъ б н а т и н и . В едно жи-
,йще на д ъ л б о ч и н а 1,20 м о т горния изкоп
заедно с голям а б уц а червена охра се намери
камък, ко й то е имал п р ав о ъ гъ л н а ф орма Обр. 8. Камък с вдлъбнатини
ѵ две в д лъ б н ати н и (от ед н ата е запазен а Fig. 8. Pierre avec des concavites
половината), изп олзувани за разм иване на
червена охра, следи от к о я то се намериха по п о в ъ р х н о стта на к ам ъ к а и вдлъбнатинките-
Циаметър на вд лъ б н ати н ки те — 6,7 см, дълбочина 1,5 см (обр. 8).
Н ам ериха се и д в а к ъ с а от с т ъ к л е н а м аса о т вулканичен п р о и зх о д (обси ди ан) с червен
цвят. И згл е ж д а , че о б с и д и а н ъ т е изп о л зу ван за отц епване на нож ове и стъ р гал к и .
О р ъ д и я о т р о г . О т д в ат а изкопа п р о и зх о ж д ат много ор ъ д и я , изработен и от еленов
рог — мотички, чукове и д р ъ ж к и за кам енни теслички.
М о т и ч к и . Н аправени са от клони на еленов рог. Те са изд ялан и странично или слабо
заострени отп ред. И м ат п р ав о ъ гъ л н и , к р ъ гл и и п о-ряд ко елипсовидни д уп ки за поставяне на
пръжки. М еж д у м отичките има и такива, в ъ р х о в ет е на които са д о о б р аб о тен и , к а к то и мо-
шчки, ко и то сл е д счу п ван ето им през д у п к а т а са отново пробивани (обр. 9, у). Н яколко мо-
гички са с недо п р о б и ти д у п ки . Д ъ л ж и н а 9,7— 22 см (обр. 9).
Ч у к о в е . З а ч укове са изп олзувани основи те — н ай -дебели те части от р о гата. П о-инте
ресни са три чука, ко и то описвам е по-долу.
Ч ук с изравнени страни, гл ад к а п овъ рхн ост, к р ъ гл а основа и к р ъ гл а д у п к а. Горният край
отчупен. Д ъ л ж и н а 13,2 см, ш ирочина 5,2 см, д еб ел и н а 3,5 см (обр. 10, d).
Ч у к съ с с л аб о изд аден и страни, г л а д к а повърхн ост, к вад р атн а основа и к р ъ гл а дупка.
Дължина 11,2 см, ш ирочина 5,5 см, д еб ел и н а 4,5 см (обр. 10, с).
М ал ъ к чук с ъ с заоблен и страни, и зравн ена п о въ р х н о ст, разш ирена основа и к р ъ гл а дупка.
Дължина 9,6 см, ш ирочина 5,4 см, деб ел и н а 2,7 см (обр. 10, а).
Н ам ерени са и д в е основи от счупени мотички с грапава п о въ р х н о ст, пробити с кръ гли ,
косо наведени д у п ки , ко и то с м алка п оп равка — и зд ял ван е на т ъ н к и я и зр а с т ъ к — са изпол
звани за б о зд у га н и (обр. 10,£).
О р ъ д и я о т к о с т . О т ко ст са изготвени в ъ р х о в е за копия и стрели , ш ила, гладилки,
Иета и пр.
Н ам ерени са три здр ави и няк о лк о счупени в ъ р х а за копия. З д р а в и т е върхове имат д ъ л
бина 12,6— 18,7 см. И зр аб о тен и са от различни ко сти на разни ж и вотни (обр. 11, а, Ь, с).
В ъ р х о в е з а с т р е л и . О тк р и х а се само два въ р х а за стрели. Д в а т а им края са почти
еДнакво и зострени . Д ъ л ж и н а 5,5 и 8,2 см (обр. 11, А, у).
Ш и л а . Н ам ериха се голям брой ш ила, еди н и ят край на кои то е тъ н к о изострен. Д ъ л
бина 6,5— 12 см (обр. 11, d, / , g , i). И зм е ж д у ш и лата има и един в ръ х, еди н и ят край на който
е Изострен, а д р у ги я т стесн ен за втикване в д р ъ ж к а . Има гл ад к а п овърхн ост. Д ъ л ж и н а
^>8 см (обр. 11, е).
Селищната могила до с. Завет, Бургаско
В. Миков
А налогично ш ило п р о и зх о ж д а и от м огилата д о К уб рат (Б ал б у н ар ).1 ват пл оски те гл адилки от К араново, еди ният край на които е изрязан странично1, точно
10 как то при гл а д и л к ата от З авет. Н якои от плоски те костени ф игурки от Н евски (Султан),
Ч ети р и р ъ б есто д лето , изострено о т к ъ м д в ет е по-ш ироки и д в ет е тесни страни. Д Ъл
8,7 см, д еб ел и н а 1,4 см. (обр. 12, g). ебарган, Гниляне и пр. не са идоли, в кои то човеш кото т ял о е п р ед став ен о по наи-схе-
ДеВ '
тИчен начин, к а к т о се см яташ е по рано, а са гладилки.
Г л а д и л к и . Т ози вид о р ъ д и я имат различна ф орм а и големина. Д в е от тях Са
д еб ел и и стесн ени къ м гл ад к и я край , едно е грубо и разш и рен о в р а б о т е щ а та част па
Обр. 10. Чукове (a, с, d) и боздуган (Ь) от еленов рог

Fig. 10. Marteaux (a, с, d) et massues (b) en bois de cerf
П р е ш л е н и . О тк р и х а се пет преш лена за вретено, изработен и от ябълчна к о ст на

кивотно. Н якои им ат полусф еричн а ф орм а с равна основа, а други са сл аб о изпъкнали от
едната страна. В ср ед ата са пробити. Д и а м е тъ р , 4,7— 5,7 см (обр. т ).
О р ъ д и я о т м е д . Н ам ериха се едно м едно ш ило с к о стен а д р ъ ж к а и два медни
^рха, изострени от д в ат а края.
М ед н ото ш ило се с ъ с т о и от м еден вр ъ х с к р ъ гл о сечение, вти кн ато в д р ъ ж к а от кост
Обр. 9. Мотички от еленов рог
"а птица. П р о и зх о ж д а от 2,50 м дълб оч и н а. Д ъ л ж и н а 10,5 см (обр. 12, / ) .
Fig. 9. Houes en bois de cerf
Аналогични ш ила са известни и от други енеолитни селищ а у нас — Н евски (С ултан ),3
V e , 4 Д е в е т а ш к а т а пещ ера6 и др.
ко со изгладени, а д р у ги д в е п р е д с тав л я в ат тъ н к и , с л аб о закри вени пластинки с дъговиД н°
изрязан и изглад ен край. Д ъ л ж и н а 8 — 14 см (обр. 12, А— /)., З ап азен а е и зад н ата п о л о в и н а
на т ъ н к а гл ад и л к а, к р а я т на ко ято е изрязан странично и нап одоб ява на п л о с к и т е костни I 1 Непубликувани материали в Археологическия музей в София.
t-- 2 В. М и к о в , цит. съч., стр. 203, обр. 134. Една от „фигурките“ от Султан е пробита в единия си край за
ф и гу р ки .2 Д ъ л ж и н а 5,7 см (обр. 12, г). Че д ей ств и те л н о тази пластинка е от г л а д и л к а , п0'
Привързване (обр. 134, 8).
I 3 В. М и к о в, Могилата при с. Султан, стр. 33.
1 В. М и к о в , Селищната могила при Балбунар, стр. 260. J' 4 Д.К о с т о в , Предисторическата могила до Русе, ГНМ, 1922— 1925, стр. 62.
2 В. М и к о в , Идолната пластика през новокаменната епоха в България, ИАИ, VIII, стр. 203, обр. 134. 5 В. М и к о в и Н. Д ж а м б а з о в , Деветашката пещера, стр. 64. -
2 7 8 ___________________ В. Миков
Единият м еден вр ъ х е изтънен повече от единия и п о-м алко о т противоп олож ния
И м а кръгло сечение и силно патинирана п овърхн ост. Н ам ерен на 2,40 м дълбочина, гт Д а се спираме п од робн о на керам и к ата от м огилното селищ е д о З а в е т е излиш но, защ ото
ж ина 15 см (обр. 12, d ) .
страти граф ски те д ан ни са неточни, а и с ъ д о в ет е по нищ о не се о тли чават от с ъ д о в ете, из
В торият в р ъ х е по -тъ н ъ к . П о ц ялата си д ъ л ж и н а е с кв ад р а тн о сечение. Тъмноз летн и от ен еол и тн и те сел и щ а в Д о л н о д у н ав ск и т е земи. В общ и линии щ е се спрем на тех
н икава патина. Д ъ л ж и н а 13,8 см (обр. 12, е).
никата, ф орм ата и у к р а са т а в ъ р х у съ д о в ете .
Т е х н и к а . П о-гол ем и те и с гр у б а п о въ р х н о ст съ д о в е са работени обикн овено от глина,
примесена с д реб н и песъчинки. Те им ат неи згл ад ен а, грапава п овърхн ост. П о-м алките и по-
Обр. 12. Оръдия от кост и мед — длето (g ), гладилки (h, j , k, I), част от гладилка (/),
Обр. 11.Оръдия от кост — върхове за копия (а, Ь, с), върхове за стрели (Л, /'), медно шило с костена дръжка (f ), медни върхове {d, е)
шила (d , / , g , i), връх за шило (е), прешлени (k, I, т ) Fig. 12. Outils en os et en cuivre — burins (g), polissoirs (h, j, k, I), fragment
Fig.11. Outils en os — pointes de lances (a, b, c), pointes de fleches (h, j ) , d’un polissoir (/), poinfon en cuivre a manche en os (f), pointes en cuivre (d, e)
poinfons (d, f , g , i), pointe de poinfon (e), fusaioles (k, I, m)
добре м одел и ран и те с ъ д о в е са работени от д о б р е пречистена глина с прим ес от дребно
К ерамика > j счукани частици от глинени съ д о в е. Те имат гл ад к а п овърхн ост и при изпичането си са д о
били тъ м н о о п у ш ен цвят. К акто голем и те, т ак а и по-м алките с ъ д о в е са работени в сам ото
П ри со н д аж н и те р азкоп ки и особен о при п рок оп аван ето на т р а сет о б яха откри ти г о л я м о
коли чество к ъ со в е о т глинени с ъ д о в е и н яколко цели с ъ д а. Т ехни ката, ф о р м ата и у к р а с а т а I селищ е. Това се п о т в ъ р ж д а в а не само от ко стен и те гладилки, к ам ъ к а с д вете вд лъ б н а-
в ъ р х у с ъ д о в е т е ясн о по к азват, че к у л т у р ата ’на то в а селищ е стои в тясн а в р ъ зк а с култу' I тинки (обр. 8), н о и от п р о д ъ л г о в а т а т а ф орм а червен а охра (обр. 19, h ) , нам ерената на 2,50 м
р ата на селищ ните могили, обитавани през кам ен н ом едн ата епоха. 4 Дълбочина б ял а м атери я, при готвена за у к р асяван е, т. е. за рисуване и инкрустиране на съ д ове.
280 В. Миков
Ф орм ата на с ъ д о в е т е показва гол ям о разнооб разие. Т ук са застъ п ен и почти всичкц

с ъ д о в е, познати о т енеолитни те селищ а. В и ж д ат се сферични с ъ д о в е с тясн о усти е или ниска
ш ия, как то и плитки паници без проф илиран, слабо проф илиран или завит н ав ъ тр е ръ §
к а к то и и звестни те от по-горните п л астове на енеолитни те селищ а съ д о в е, подобни на гювец'
Обр. 13. Глинени съдове с врязани и релефни орнаменти

Fig. 13. Vases en argile a ornements incises et en relief
t . е. c д олн а пресечена кон у со ви д н а и горн а ниско ци ли ндрична или стесн ена част. Н якои от
тези с ъ д о в е им ат и зп ъ к н а л ср еден ръ б . И м ало е и голем и цилиндрични съ д о в е, снабдени с

по едно ку х о цилиндрично столче, нап ълн о сходн и с тези от С алм аново,1 К алино2 и пр.
Р я д к о се срещ ат, и то от д о лн и те п л астове, с ъ д о в е с почти к в ад р атн а ф орм а от типа Про-
слав,3 х ар актер н и за основните енеолитни сл о ев е на К араново IV.“ В най-горните пластове
се нам ериха и с ъ д о в е, ко и то са били снабдени с по две малки д р ъ ж ч и ц и , прилепени под
основата на ш ията.
У к р а с а . В сички видове у краса — релефни, врязани, вд л ъ б н ати , рисувани с граф и т или
червена охра, инкрустирани и см есени, кои то се явяват к ат о отличителен б ел ег за енеолит-
ната к ер ам и к а на селищ ните могили от ю гои зточната половина на Б ал к ан и те — са застъпени
и в то в а селищ е.
Р елеф н и ят о р нам ент — отвесни ръ б ове, получени по най -п рост начин — чрез провличане
на п р ъ с ти те на р ъ к а т а в ъ р х у влаж ни те стени на по-дебелостен ни съ д о в е, отвесни, около
вр ъ стн и или косо н авед ени назъб ен и ръбове, ниско кон усови д н и или плоски п ъп ки — не се
отли чават от п о зн а та та у к р а с а о т всички енеолитни селищ а. И ту к този орнам ент преобла
д ав а повече в ъ р х у с ъ д о в е от по-горните хоризонти (обр. 13, Ь). Все от горните пластове
п р о и зх о ж д а един ф р агм ен т от п л и тъ к с ъ д с у к р а с а в ъ в вид на лунен съ рп (обр. 15,g).
В рязани ят орнам ент се ср ещ а п о-ряд ко. В ъ рху един к ъ с от м ал ка паница тип П рослав1
се в и ж д ат ленти от у сп о р ед н о нарязани линии (обр. 1 5 ,/ ) .
В д л ъ б н а та та у кр аса е по-често явление. Т ази у к р ас а се ср ещ а въ р х у с ъ д о в е с по-малки
разм ери. С ъ сто и се от о ко л о в р ъ стн и пояси от в д л ъ б н ати н к и или хоризон тални пояси, полу-
1 Р. П о п о в , Предисторическата Денева могила, стр. 163 и сл.

2 В. М и к о в , Г. Г е о р г и е в и Н. Д ж а м б а з о в , Бит и култура надокласовото ираннокласово общество
в България, София, 1952, табл. II.
3 Q. S e u r e et A. D e ■j ra n d, Exploration de quelques tells de laThrace, BCH,1906, стр. 411.
4 Непубликувани материали в Археологическия музей в София.
5 G. S e u r e e t A. D e g r a n d , цит. съч., стр. 411.
I
І
Обр. 14. Различни форми глинени съдове

Fig. 14. Diverses formes de vases en argile
И зв. на А рхеол ог, и -т , т. XXIV

282 В . Миков
чени чрез в д л ъ б в ан е с мидена черупка. О р н ам ен тъ т, м акар и рядко, се срещ а въ в вей

дълбочини (обр. 15, a). 4tc
Н ай-типична и о тли чи телна е у кр асата с граф и т. Т ози орнам ент е нанесен главно
по-тънките и вним ателно изработени съ д о ве, и то о т к ъ м в ъ т р е ш н о ст т а на плитките съд0
Обр. 15. Късове от съдове с врязани, релефни, вдлъбнати, рисувани с графит и смесени орнаменти
Fig. 15. Fragments de vases a omements incises, en relief, creus£s, peints au graphite et mixtes
\
и о к о л о ш ията на д ъ л б о к и т е. У кр асата п р ед ставл ява геом етри чески м отиви о т у с п о р е д н и на

ведени ленти, полета, к р ъ го в е , триъгълниц и, спирали и пр. (обр. 15, Ь).
О т по-долните п л астове на д о лн и я изкоп п р о и зх о ж д ат ф рагм енти от голям съд, Ри*
сувани с бяла п асто зн а м атерия (обр. 15, d).
И н кр у сти р ан ата у кр аса се ви ж д а сам о въ р х у д еб ел остен н и те с ъ д о в е и похлупаци. Тази

украса зап ъ л в а по-голем и пояси и полета или п ъ к е вклю чена м еж д у систем а от успоредни
околовръстни р ъ б о ве. Д р у г а д е о б р азу ва т р и ъ гъ л н и полета, разделен и съ с съеди нени пояси
Обр. 16. Късове от съдове с релефни, вдлъбнати и инкрустирани орнаменти

Fig. 16. Fragments de vases a ornements en relief, creuses et incrustes
от ром бове и пр. С рещ а се на д ълбочина, по-голям а от 3,50 м. И н кр у сти р ан ата у кр аса от
това селищ е н ап ъ л н о с х о ж д а с тази о т м огилата до С алм аново1 (обр. 16).
С м есеният орнам ент и о т сел и щ ето при З а в е т се явява по-често. Той се ви ж да едн акво
както в ъ р х у тъ н к о стен н и , т а к а и в ъ р х у д еб ел о стен н и съ д о ве. Т ози орнам ент п ред ставл ява
различни ком бинации врязани и инкрустирани или рисувани с червена ох р а полета, обградени
с д ъ л б о к и врязани линии, р азд ел ен и с тесни или по-ш ироки и зл ъ ск ан и л ен ти (обр. 15).
П о х л у п а ц и . Н ам ери ха се н яко лко к ъ са о т похлупац и с различна големина и ф орм а и
два цели по-м алки похлупака. К ъ со в ете са от големи похлупаци тип С алм аново.2 Ш ироката
им о к о л о в р ъ с т н а пери ф ерия и го р н ата п о в ъ р х н о ст са инкрустирани с бяла м атерия. Снаб
дени са с високи цилиндрични д р ъ ж к и с кон усови д ен за в ъ р ш ъ к (обр. 16, а), к о и то съ щ о
така са били инкрустирани (обр. 1 6 ,/) , п одобн о на тези от С алм аново.3
Е д ини ят п о х л у п ак, нам ерен на 2,50 м д ъ лб оч и н а, има кон усовид на ф орм а с антропо-
морфна д р ъ ж к а на в ъ р х а . Г л адк а тъ м н о каф ява п овърхн ост, укр асен а с граф итни ленти. Ви
сочина 6,8 см, д и а м е т ъ р 8,2 см (обр. 17, с).
1 Р. П о п о в , Предисторическата Денева могила, стр. 163 и сл.

2 П а к т а м, стр. 190 и сл.
8 П а к т а м, стр. 190 и сл.
В. Миков
Обр. 17. Глинени похлупаци

Fig. 17. Couvercles en argile
S. Я Н *
Обр. 18. Предмети от глина — кръгли тежести за рибарска мрежа ( /— о),

продълговат прешлен (/) и прешлени за вретено (a — h )
Fig. 18. Objets en argile — poids ronds pour filets a pScheurs ( j — o), fusai'ole
allongee (z) et fusaioles normales (a — h )
В торият п о -д ебел и груб п охлупак има съ щ о кон усови д н а ф орм а. П ери ф ери ята му е
н азъ б ен а. Б л ед о ч ер в ен и к ав а повърхн ост. Височина 6 см, д и а м е тъ р 13,1 см (обр. 17, а). По
сл едн и ят похлупак прилича на един п охл уп ак от м огилното сеЛ п ц е при Б о л ярово (Паша-
кьой), Б у р гаски о к р ъ г 1.
В д ве ж и л и щ а се нам ериха къ со в е от цедилки с голям а д у п к а на д ъ н о т о , н а п ъ л н о
сходни с тези о т енеолитни те селищ а.
1 В. М и к о в , Предисторически селища и находки в България, София, 1933, стр. 82.
Р азн и п редм ети о т глина
Н ам ериха се и значителен брой различни предм ети , изработени от глина — теж ести за
рибарска м реж а, преш лени за вретено, те ж е с ти за стан, лъж и ци, потички и предм ети с не
опред ел ен о предн-азначение.
Обр. 19. Предмети от глина с неизвестно предназначение (а — с, /) , тежест за стан (g ) , червена охра (Л),
лампички (/, g )
Fig. 19. Objets en argile a usage inconnu (a — c, /) , poids de metier a tisser (g), ocre rouge (h),
petites lampes (/, g )
Т е ж е с т и з а м р е ж а . О ткриха се 16 масивни к р ъ гл и и един п р о д ъ л го в ат преш лен за

ри б арска м р еж а. Н аправени са о т д о б р е пречистена глина. В ърху ш ест от к р ъ гл и те п р еш
лени личат кан ал ч етата, получени о т в р ъ в т а на м реж ата. Д и а м е тъ р 6,7— 8,3 см и дебелина
3,5— 4,6 см (обр. 18, у— о).
2 86 В. Мико
С ПО д ве К О С И К Ъ М U T B U p a д у п ч и ц и , а па adv. — v. *.W „ j ..............—— - «ораи-

К ръгли преш лени за рибарска м реж а са известни от м ного енеолитни селищ а у нао б*тИ С П° ДВС К° СИ КЪМ ° ТВ° Ра ДУПЧИЦИ’ * ^ ДВе “ ° " ° ДУ™ пИмаТ НедобРе и зРав
съ с е дwопят
н и т е страни і ^ с И ] к-яАява
каф ява или чеона
черна п оовърхн
въ р х н ост.
о ст. О сн овата им о т д о л у е гл адк а. Н ам ерени са на различніразлични
)Лбочини. Височина 3 ,4 —5,4 см и д и а м е тъ р на осн овата 4,2— 6 см (обр. 1 9 ,/).
П р о д ъ л г о в а т и я т преш лен има д ъ л ж и н а 6 см и дебелина 4,2 см (обр. 18, І). Послед р>-
ният тип преш лен се ср ещ а по-рядко, и то главно в сели щ ата, разп ол ож ен и д о по-пълно-
водни реки.2
П реш лените за вретен о са м алко на брой. Д в а от тях са двойно кон усовид ни с д и ам етъ р
3,4 — 3,6 см, един за к р ъ гл е н с д и а м е тъ р 4,2 см, един п л о съ к с д и а м е тъ р 7 см и пет напра
вени о т к ъ со в е на глинени с ъ д о в е с д и ам е тъ р 4,2— 6,9 см (обр. 18, a — h).
Е ди н ствен ата те ж е с т за стан има кон усови д н а ф орм а съ с затъ п ен вр ъ х и д у п к а в гор
ната ч аст. Височина 10 см и д и ам етъ р на осн о вата 7,1 см (обр. 19,^).
Н амери се само едн а м алка, грубо напра
вена л ъ ж и ц а с к ъ са , ш ирока д р ъ ж ч и ц а, пробита
с тясн а дупчица за при вързване. Д ъ л ж и н а 6,9 см,
ш ирочина 4 см (обр. 21, с).
П о т и ч к и . Н ам ериха се д ве глинени потички
с различна ф орм а. Е д н ата потичка произхож да
Обр. 21. Предмети от глина — кръгче (а), част от похлупак (Ь)
от ж и л и щ е от 2,10 м д ъ л б о ч и н а. И м а двойно Fig. 21. Objets en argile — rondelle (a), fragment de couvercle (b )
кон усови д н а ф орм а съ с среден , и зп ъ кн ал , на
зъ б ен р ъ б , с м асивна долна половина и д ълб ока
об ъ р н ата кон усови д н а вд лъ б н ати н ка. Пепеляво-
Обр. 20. Разрез на двете лампички от обр. 19 (/,' У)
Fig. 20. Coupe des deux lampes (/, j ) червен икава п овъ рхн ост. Височина 6 см, диам етър
на о т в о р а 2,7 см, д и ам етъ р на ср е д ат а 8,5 см, на
д ъ н о т о — 2,7 см. Д ъ л б о ч и н а на о тво р а 2,9 см
(обр. 22, а и 23, а). П о форма, цвят, дори и разм ери тази потичка не се отличава от
потичката с а зу р и т а о т С тар а З аго р а.3 I
В то р ата потичка, нам ерена в д олн и я изкоп на д ъ лб о ч и н а 2,70 м, има цилиндрична форма
с д ъ л б о к а , о б ъ р н а т о кон усовид на вд л ъ б н ати н к а. Т ъм н оп еп ел ява п о въ р х н о ст. Височина 3,5 см,
д и а м е тъ р на у сти ето 1,9 см, а на д ъ н о т о — 1,8 см (обр. 22, b и 23 Ь). I
Глинени потички с д войно кон у со ви д н а или ц и ли нд рична ф орм а п р о и зх о ж д а т от много
•fg
енеолитни селищ а у нас,4 на кои то д о ск о р о не се о б р ъ щ аш е никакво внимание. Те ясно по
к а зв а т, че м едните п р ед м ети са изработвани в самите селищ а.6
М асивно ко н у со ви д н о съ д че, в ер оятн о лам пичка, пробито о т к ъ м върха с тесен отвор, Обр. 22. Глинени потички
ко й то постепенно се р азш и р ява в ъ в в ъ тр еш н о стта . Височина 5,2 см, д и а м е тъ р 6,5 см Fig. 22. Qodets en argile
(обр. 19,у и обр. 20, а). А налогична ф орм а „лам пички“ са открити в м огилата Я сътепе в
П ловди в,6 Р у се7 и пр.
М асивен, слабо с т есн ен о т к ъ м ед н ата основа, цилиндричен п ред м ет с неравна повърх П одобни кухи п ред м ети са откри ти и в д руги енеолитни селищ а, наприм ер Гумелница,
ност, п роб и т в ц е н тъ р а с ш ирока д у п к а , к о я то се разш и рява н авътре. Височина 7 см, д и а м е Русе, Х отница и пр.1 З а к а к в а цел са използувани тези предм ети, с п о л о ж и тел н о ст не мож ем
т ъ р 6,2 — 7,4 см (обр. 19, i и обр. 20, Ь). да к а ж е м . Г л а д к а т а им основа показва, че т е са прикрепяни п л ъ тн о к ъ м н я к ак в а м атерия —
Ц илиндрична ф орм а, стеснена в горн ата си част, от червена охра, п ри готвена за боядис възмож но е кож ен и мехове.
ване на с ъ д о в е. Т ъ м н очервеникава п овъ рхн ост. Височина 9,1 см, д и а м е тъ р на о с н о в а т а П р ед м ет с цилиндрична ф орм а, с н ад ебел ен а и зао б л ен а горна част, с косо пробита д у п
6,8 см (обр. 19, И). чица и разш ирена, слабо в д л ъ б н а т а основа. Н ед о б р е изгл ад ен а п овърхн ост. Височина 4,5 см,
О т глинените п р ед м ети с неоп р ед ел ен о п ред назначение на п ъ р во м ясто щ е отбележим Диаметър 2,6 см (обр. 19, с). Аналогични п ред м ети п р о и зх о ж д а т и от д р у ги енеолитни се
ш естте кухи цилиндрични форми с р азш ирена равна основа. О сн ови те на три от т ях са про- лища у нас.2
П р ед м ет с цилиндрична ф орм а, н ад ебел ен и заоб лен о т к ъ м д в а т а края. И згл ад ен а по
върхност. Височина 4,2 см и д и а м е т ъ р 2 см (обр. 19, b).
1 В. М и к о в и Н. Д ж а м б а з о в , цит. съч., стр. 88.
2 П а к т ам, стр. 88 и цитираната там литература. ь П редм ет в ъ в ф орм а на ви сок кон ус с разш ирена, слабо в д л ъ б н а т а основа. Сива, недобре
3 Д. Н и к о л о в , Новооткрити паметници в Старозагорския музей, ИАИ, XX, стр. 575. чзгладека п овъ рхн ост. Височина 5,2 см, д и ам етъ р 2,7 см (обр. 19, d).
4Г. Г е о р г и е в , За някои оръдия за производство от неолита и енеолита в България, ИЧД, стр. 383 и и**'
тираната там литература.
1 1 В. М и к о в и Н. Д ж а м б а з о в , цит. съч., стр. 92 и посочената литература.
5 В една цилиндрична потичка от Карановоимаше малахитова руда — Г. Г е о р г и е в, цит.съч., стр. 389. 2 Г. Г е о р г и е в и Н. А н г е л о в , Разкопки на селищната могила до Русе през 1948— 1949, ИАИ, XVIII,
* П. Д е т е в, Селищната могила Ясътепе вПловдив, ГНАМП, I, обр. 12. СтР- 164; Р. П о п о в , Коджадерменската могила при гр. Шумен, ИАД, VI, стр. 145.
7 Г. Г е о р г и е в и Н. А н г е л о в , цит. съч., стр. 94.
288 В. Миков
Кух к р а к с к в ад р атн о сечени

вероятн о от глинена масичка О х * ’
гладки стени. Три от стените °
украсен и с ленти, ограничени с в д д - ^
нати линии, кои то о б р азу ват под '
спирали. Височина 8 см, широчиц
4,2 см (обр. 26, г).
Н аки ти
Н амерени бяха и д о ста накитни

предм ети, направени от глина, кост
черупки от миди, м рам ор и мед. От
тях щ е о тб ел еж и м сл ед н и те:
Д в а малки ниско конусовидни
глинени П редмета с кр ъ гл а, слабо
в д л ъ б н а т а основа и с по две у сп о ред н и , к о со пробити дупчици в пери ф ерията, служили
вер о ятн о за о кач ван е (обр. 25,с). Т ъм носива н ед обре и згладен а п овърхн ост. Аналогични
„ к р ъ г ч е т а “ са позн ати о т Р у с е ,1 Гум елница,2 К аран ово3 и пр.
Н адеб елени половини от две костен и игли, нам ерени в горните п л астове. Е д н ата завършва
с пл о ско разш и р ен и е с ъ с странични врязван и я. Д ъ л ж и н а 11 см. Д р у г а т а игла завърш ва с
д в е за к р ъ гл е н и плочки, р азд ел ен и с ед н а дупчица, а плочките са пробити в с р ед а т а с по
едн а дупчица. Д в е т е плочки им итират д войноспи ралн ия за в ъ р ш ъ к при м едн ите игли. Дъл
ж и на 4,1 см (обр. 24, а, Ь). П одобни костен и игли са познати от м оги л ата д о К араново.
К в ад р атн а к о стен а пластинка с д у п к а в ц е н тъ р а . Д ъ л ж и н а 1,8— 1,9 см (обр. 25, с).
К остена х а л к а с д и а м е т ъ р 3,5 см (обр. 24, с).
Т ри к ъ с а от различни гривни о т м ид ата S p o n d y lu s (обр. 24, d).
Ч ети р и черуп ки о т м идата C ardium , пробити с по едн а дупчи ца (обр. 25, Ь).
Три зъ б а о т д р еб н о ж и вотн о, пробити с по едн а дупчица.
Три к ъ с а о т го л ям а м рам орна гривна, н ад ебел ен и по ср ед ата, откри ти на 3,5 м дълбочина.
Ш ирочина 2,8— 3 см, д еб ел и н а 1 см (обр. 24, е).
О т го р н и те п л асто в е п р о и зх о ж д ат и две м едни игли, ко и то за в ъ р ш в а т в горната си част
с двойна спирала. И гл и те им ат к в а д р атн о сечение. Д ъ л ж и н а : / — 13,2 см и g — с отчупен
в р ъ х — 10,1 см (обр. 2 4 , / , g). П одобни медни игли са известни от м н о ж ество селищ а у нас.4
Н а различни дълб о ч и н и се нам ериха ш ест астрагалн и и една стъ п ал н а к о с т от различни
по-едри ж ивотни. П ет о т тях са изгладен и от д в е т е или едн ата, п о-тясн ата стран а, една —
о т три страни, а с т ъ п а л н а т а е и згладен а само от е д н ата, по-ш ироката стр ан а (обр. 2 5 ,/) . Ана
логични кости са познати и от д р у ги селищ а у нас.Б В ероятн о тези к о с т и са употребявани
за игра.
В едн о ж и л и щ е о т 3,50 м дъ лб оч и н а се нам ериха пет ф аланги от д р еб н о ж ивотно, из
гл ад ен и и пробити в еди ния край о т д в ет е тесни срещ уп ол ож н и страни (обр. 25, е).
В един с ъ д о т ж и лищ е на д ъ лб оч и н а 2,10 м им аш е 40 д вой н ок он усови д н и костени пред
м ета, и згл ад ен и о т ед н ата страна. Д ъ л ж и н а 2 ,3 —4,6 см, д еб ел и н а 0,6— 1,2 см (обр. 25, а). По
добни п р ед м ети не са известни от д р у го м ясто.
1 Г. Г е о р г и е в и Н. А н г е л о в , Разкопки на селищната могила до Р^се през 1950— 1953, стр. 97.

2 V I. D u m e t r e s c u , Fouilles de Gumelni£a, Dacia, II, стр. 92.
3 Непубликувани материали в Археологическия музей в София.
4 Г. Г е о р г и е в и Н. А н г е л о в , Разкопки на селищната могила до Русе през 1950—1953, стр- •
В. М и к о в , Селищна могила в с. Габарево, ГНМ, V, стр. 112; В. М и но в , Могилата при с. Султан, стр-
6 Р. П о п о в , Коджадерменската могила, ИАД, VI, стр. 92.
Селишната могила до с. Завет, Бургаско 289
Обр. 24. Накитни предмети — костени игли (а, Ь), костен пръстен (с), медни
игли (g, /), късове от гривни от мидата Spondylus (d), къс от мраморна гривна (е)
Fig. 24. Objets de parure — epinoles en os (a, b), bague en os (c), epingles
en cuivre (g , /), fragment de bracelet en coquillages de Spondylus (d), ddbris
de bracelet en marbre (e)
Пластика
В с ел и щ ето д о З а в е т се нам ериха зн ач и телн о кол и чество човеш ки ф игурки, направени

от глина и к о с т , и само д в е глинени ж и воти нски ф и гурки . П очти всички ф игурки , с и зк л ю
чение на три чо веш ки и д в е т е ж и воти нски , п р о и зх о ж д ат от б оклучн ите насипи.
Ф и г у р к и о т к о с т . В по-горните п л асто в е — къ м 2 м дълб оч и н а — се намериха само
две т р и р ъ б ести , един п л о съ к и част о т ко р у б еста ко стен а ф игурка.
В д в ет е т р и р ъ б е с т и ф и гу р ки ч овеш кото тяло. е п ред ставен о по най-схем атичен начин. В
тях няма никакви означения. В исочина а — 6,5 см и b — 7 см (обр. 26, a, b ).
О т д о л н и те п л асто в е п р о и зх о ж д а една, и то от най-опростените плоски човеш ки ф игурки,
на ко ято гл авата, г ъ р д и т е , корем а и крайниците са о тд ел ен и чрез стран ични изрязвания. Ви
сочина 8,1 см (обр. 26, с).
О ткри се сам о го р н а т а половина от един р я д ъ к тип ф игурки — именно к о р у б е ста к о
стен а ф и гу р к а. И м а п р а в о ъ гъ л н а глава с две дупки в у ш н а та част, две на лицето и по една
на гъ р д и те . В исочина 7 см (обр. 26, d). К о р у б ести костени ф игурки с м ал ко п о -д р у га ф орма
на г л а в ат а п р о и зх о ж д а т о т м о ги л ата до Р у се и д р у ги м еста.1

И зв. на Археолог, и -т , т. XXIV
290
Г л и н е н и ф и г у р к и . Тази група ф и гурки се нам ериха въ в всички д ълб оч и н и на двата

изкопа. С амо три човеш ки и д в ете ж и воти нски ф и гурки са цели. О т о стан али те са запазени
то р со то , к р ак ата, еди ният крак, седал и щ н ата част и пр.
Н Н Ш Н )
ІМНІШ
I
I
■ ■ i n е
Обр. 25, Костени предмети с неизвестно предназначение (а), накити

от мидени черупки, кост и глина (Ь , d), астрагални кости (е, j )
Fig. 25. Objets en os a usage iriconnu (a), parures de coquillages, os et argile
(b —rf), astragal d’os (e, f )
Ч о в е ш к и ф и г у р к и . П о-голям ата част от ф и гурки те са п р авостоящ и . Щ е о п и ш е м само

д о б р е зап азен и те и п о-и нтересн ите ф рагм ен ти от ф и гу р к и :
Ц илиндрична ф и гу р ка с гр у ба сива повърхн ост. Ч о веш к и ят об р аз е п р ед ад ен в най-при'
митивна ф орм а, к а к то при тр ъ б е с т и т е костни ф игурки — чрез две странични п л оскости, които
се пресичат в носн ата част. У стата е означена с три дупчици, а очите — с по една ед в а личашя
х о р и зо н тал н а в д л ъ б н а т и н к а . Височина 6,5 см, д еб ел и н а 3,1 см (обр. 26, е).
J
Обр. 26. Човешки фигурки от кост ( a — d), от глина (е— п), глинени фалуси ( р , q )
Fig. 26. Figurines humaines en os (a-—d ) , en argile (e — n), phallus en argile (p , q)
В. Миков
А налогична ф и гу р ка с червеникава п овъ рхн ост, с ш ироко отво р ен а уста. Височина 4,8 см
деб ел и н а 1,8 см (обр. 26, /) .
А налогична ф и гу р к а с груба п о върхн ост, б ез означение на у ст ат а и очите. Височина 4,2 см
д еб ел и н а 2,3 см (обр. 26, g).
Грубо м о дел и р ан а ф и гу р ка с цилиндрична основа, слабо очертани нос и уш и, с ръце, из
д ад ен и навън. Н а гъ р б а и гъ р д и те има по една кон у со ви д н а издатина. Сив цвят. Височина
5,5 см (обр. 2 6 ,у).
Ф игурка с цилиндрична основа и р ъ ц е, изд аден и навън. Г лавата липсва. Б л ед о каф ява по
въ р х н о ст. Височина 5 см, ш ирочина през р ъ ц ете 4,6 см (обр. 26,/).
Т орсо от д о б р е м одели ран а сто ящ а ф и гу р к а на ж ен а с и здаден и навън ръце. Сив цвят.
Височина 5,5 см, ш ирочина през р ъ ц ете 7,5 см (обр. 26, h).
Т орсо о т о щ е по-вним ателно м оделирана ф и гурка на ж ен а с ръ ц е, изд аден и навън. Тъмна
гл а д к а по вър х н о ст. Височина 5,6 см, ш ирочина през р ъ ц е т е 5,9 см (обр. 29, т).
Горна половина от го л ям а куха ст о ящ а ( ? ) ф и гура с гл а д к а червен икава повърхност, с
к ъ с и р ъце, и здаден и навън, к ъ са ш ия и глава, сп лескан а о тзад . Н о с ъ т и очите са внимателно
м о д ел и р ан и : у с т ат а и очите релеф ни. У стата ш ироко отворена. Височина 13,4 см, широчина
през р ъ ц ете 12,8 см (обр. 26, о).
Щ е о тб ел еж и м и сл ед н и те три к ъ са о т ф игурки :
Л яв к р ак о т ку х а ф и гу р ка с и зп ъ кн ало коляно, равно о т д о л у и нарязан о по цялата пе
риф ерия стъ п ал о . Сива п о въ р х н о ст. Височина 4,8 см (обр. 26, п).
Л яв к р ак от голям а ф игура на ж ена, н ад ебел ен а в тазн ата част, с и зп ъ кн ало коляно и
м одели ран а яб ъ л ч н а ко ст. Б л ед о чер вен и кава гл ад к а п овъ рхн ост. Височина 11, 6 см (обр. 26,k).
П о-ин тересен е последният ф рагм ент, кой то п р е д с та в л я в а ляв к р ак на ф и гу р ка на жена
с ъ с слабо и зд ад ен о коляно. В горната си част е у к р а сен с врязани ленти и триъгълници.
Ч ерен цвят. В исочина 7 см (обр. 2 6 ,/). О т к ъ м в ъ т р е ш н ат а стран а е зап азен а т ясн а дупчица
о т клечицата, д ъ л б о к а 1,2 см, посредством к о я т о се е прикрепвал къ м д есн и я крак. О т тази
дупчица се у с тан о в я в а, че к р а к а та при с т о ящ и т е ф игурки са м оделирани поотд ел н о и отделно
о т тялото. Т е са свъ р зван и един за д р у г с пом ощ та на тъ н к и клечици и сл ед то ва са при
лепвани къ м тор со то . П одобни дупчици има и въ р х у д р у ги крака от глинени фигурки, на
ко и то обаче не е о б р ъ щ ан о внимание.
П рави впечатление, че човеш ките ф и гурки от м оги л ата д о З авет са по-еднообразни и с
изклю чение на чети р и те са по-груби. Всички ф игурки, освен гол ям ата к у х а ф игура, приличат
н ап ъ лн о на глинените ф игурки , известн и от наш ите енеолитни селищ а. Г олям ата ф игура до
и звестн а степ ен се отли чава по д о бре м одели ран ите ф орм и на носа и очите — белег, който
р я д к о се ср ещ а м еж д у човеш ките ф игурки от то ва врем е.1
Ж и в о т и н с к и ф и г у р к и . О т д в ет е ж и воти нски ф и гурки по-голям ата и зо б разява крава.
И м а червен икав цвят. Н а гл а в ата има р о га и очи, кои то са означени с хоризон тална дупка.
К раката и о п а ш к а т а са к ъ си . Вимето е п р ед ад ен о с четири кон усовидни и зр астъ ка. Дължина
5,2 см, височина 4,5 см. Н ам ерена в ж и лищ е на 2,50 м д ъ лб оч и н а (обр. 27,а ).
В тората ф и гу р к а, к о я т о п р о и зх о ж д а о т по-долните пластове, е гр у б о -м оделирана. Има
тъ м ноопуш ен ц вят. Д ъ л ж и н а 3,7 см, височина 2 см (обр. 21, Ь).
П ъ р в а т а ф и гу р к а , к а к т о ясно личи по вим ето, е на кр ава. У нас са нам ерени много гли
нени ф и гурки , ко и то и зо б р а зя в а т до м аш н и и диви ж и вотн и, обаче те са м оделирани така, че
м ного тр у д н о м о ж е д а се о предели в и д ъ т на ж и вотн ото. М еж д у м н о го то ф и гурки на * и‘
вотни от м огилата д о Н евски (С ултан) са различени ф и гурки на вол, свиня, козел ,2 в моги'
л а та д о Р у се — на куче, свиня,3 в К араново — на куч е.4 В р ум ъ н ск и те енеолитни селиш з са
1 В добре моделираните глави на човешки фигури очите са очертани с вдлъбната или врязана черта.
8 А н. Ч и л и н г и р о в , Глинени фигурки от предисторическото селище в с. Султан, СбБАН, XI, стр. 40.
4 Непубликувана фигурка в Археологическия музей, София.
r

293
дамерени м ного глинени ф игурки, м еж д у които на вол, свиня, ко зел и пр.1 З а първи п ъ т в
«арп атоду н авски те о б л асти в м огилата д о З а в е т е о тк р и та глинена ф и гу р ка на крава.2
Към ф и гурки те щ е добавим о щ е един п р ед м ет с цилиндрична ф орм а, с четири крачета
в к р аи щ ата (сега о тчуп ен и) и по един и зр а с т ъ к в д в ат а к р а я . Д ъ л ж и н а 9 см, височина 4,1 см
6
Обр. 27. Глинени животински фигури
Fig- 27. Figurines animales en argile
Обр. 28. Глинени модели на човешки крака

4 Fig. 28. Modeles en argile de pieds d’homme
I (обр. 19, а). А налогични пред м ети , чието пред назначение не е ясно, п ро и зх о ж д ат от д оста
I енеолитни сел и щ а у нас.3
Все к ъ м тази група ф и гу р ки сп ад ат и два (един по-голям и един п о-м алък) грубо мо
делирани глинени ф алу са. Т е им ат почти цилиндрична ф орм а, слабо изравн ена по д ъ л ж и н ат а
I си о т ед н а та стр ан а. О т д в а т а к р а я по д ъ л ж и н а т а си са д ъ л б о к о вд л ъ б н а т и . О ткъ м по-де-
I белия си край о т го р е те са пробити с по три о тв ъ р сти я, а о т д о л у — с по едно. И м ат бле-
І
дочервеникав цвят. П о-го л ем и ят ф алу с е нам ерен в ж и л и щ е на дълб оч и н а 1,60 м заед н о с
глинената ф и гу р к а на обр. 2 6 ,/. Д ъ л ж и н а 15,1 см, д еб елина 7,6 см (обр. 26, р). П о-м алкият
I прои зхож д а от ж и л и щ е на 2,10 м д ъ лбочина. Д ъ л ж и н а 11,1 см, дебелина 6,1 см (обр. 26, q).
В почти всички енеолитни селищ а са намерени по един, д ва или повече ф а л у с а о т глина.4
Н акрая щ е прибавим и д в а м о д ел а на човеш ки крак. П о-голем ият е стеснен в горната
си част и пробит с тясн а д упчи ца. Б ледо чер вен и кав цвят. Д ъ л ж и н а 10,2 см, височина 7,1 см
(обр. 28,Ь). П о д о бн и м о дел и на човеш ки кр ака са намерени в н яколко енеолитни сел и щ а в
Д о л н о д у н ав ск и те зем и, наприм ер в Р у се,6 Голям извор.®
1 Haba§e$ti, 1954, стр. 422 и сл.

2 В Историческия музей в Киев се пази една глинена фигурка на крава, намерена при Сушавка — в басейна
На Южен Бук.
3 П. Д е т е в , Селищната могила при Биково, ГМПО, I, стр. 184 и цитираната литература.
4 В. М и к о в , Селищна могила в Габарево, стр. 108 и цитираната литература.
8 В. М и к о в ИАИ, II, стр. 224,
Ё. Миков
П о-м алки ят м о д ел на к р ак е с к ъ с о ст ъ п а л о и разш и р ен а равно о тсеч ен а горна част

С ветлоси ва п о в ъ р х н о ст. Височина 4,3 см (обр. 28, с).
К ости о т ж ивотн и
Н а всички д ъ лб о ч и н и се разкри ха м ного ко сти от д и ви и д ом аш ни ж и в о т н и : ди ва свивя
(S u s sc ro fa ), елен (C e rv u s ela p h u s), съ рн а (C a p reo lu s c a p reo lu s), ту р (B o s p rim ig e n iu s), бобър
(C a sto r fib e r ), овца ( O v is a ries), ко за (C a p ra hircus), д ом аш на свиня (S u s d o m e stica ), куче
(C a n is fa m ilia r is ) и пр.
М атер и ал и те, нам ерени при изкопн ите раб оти за тр а се т о на ж п. линия и от сондажните
р азкоп ки , са м алко, но д о статъ чн и , за д а се нап равят някои изводи за ж и в о та на обитателите
на м огилното сел и щ е д о З а в е т .
Б л аго п р и ятн и те у сл о ви я — п ъ л н о водн а река, п л од ород н о поле, п асб и щ а, предпланини с
гори и обилен д ивеч — са спом огнали на п ървоб и тн и я човек д а се за д ъ р ж и на ед н о място
п р о д ъ л ж и тел н о вр ем е и д а се образува гол ям о м огилно селищ е с деб ел и ку л ту р н и пластове.
С елищ ето е било у креп ено с голем и бигорни кам ъ н и и п ръ ст. О ткри ти са следите на
ж и лищ а, изгр ад ен и на равен терен, разп ол ож ен и наблизо едн о д о д р у го . И м али са правоъ
гъ л н а ф орм а. В ъв в сяко ж и л и щ е има пещ и м ясто за мелница.
О р ъ д и я та за прои зво дство са изработван и от к р е м ъ к (в ъ зм о ж н о е и о т обсидиан), камък,
ко ст, р ог и мед. О т к р е м ъ к а приготовлявали нож ове, стъ р гал к и , в ъ р х о ве за с т р ел и ; от кам ък —
б радви, теслички, д л ета, бойни брадви, г л а д и л к и ; о т рог — мотички, чукове, д р ъ ж к и ; от
к о ст — въ р х о в е за копия и стрели, ш и л а ; от глина — те ж ести за рибарски мрежи и
стан, преш лени за вр етен о и п р .; от м ед — в ъ р х о в е за ш ила. О р ъ д и я та, вклю чи телн о и тези
о т м ед, са изработван и в селищ ето.
С ъ д о в е те са и зр аб о тв ан и от д о б р е пречистена глина. И м ат хубаво и згл а д ен а повърхност.
Те са с ф орм и, к ак в и то познаваме от бли зки те и по-д алеч н и те енеолитни селищ а — сферични,
круш овидни , паници и пр. С ъ д о в е те са с релеф н и, врязани, вд лъ б н ати , и н крустирани , рису
вани с граф и т или червена о х р а и смесени орнам енти. Р и суван ите с граф и т с ъ д о в е се срещат
почти в ъ в всички д ъ лбочини , а тези с релеф н и те украси п р ео б л ад ав ат в горните пластове.
С ъ д о в е те са рабо тен и в сам о то селищ е. Ч ер вен ата охра, с к о я то са у к р ася в ан и съ д о вете, е
копана в с ъ с е д н а та м естн о ст „ Ч е р е ш е т о “.
О т глина, к о с т , рог, мидени черупки, м рам ор и м ед са правени о щ е и най-различни пред
мети — човеш ки и ж и во ти н ски ф игурки, накити и пр.
О б и тател и те на с е л и щ ет о са се заним авали с м отично зем еделие, примитивно скотовъд-
ство, лов, риболов. Х ранили се и с миди и охлю ви. Те са о б р аб о твал и и п ъ рви я метал —
м едта. П р ед ач еств о то и т ъ к а ч е ст в о т о са им били известни . Н осели са и украси. И мали са и
различни кул то ве. С ел и щ ето е п р ед ставл я вал о род ова общ ина.
LE TELL PRfeS D U VILLAGE ZA V ET, A R R O N D ISSE M E N T D E B O U R G A S
V. MIKOV
k
(Resume)
L ors des tra v a u x de te rra sse m e n t de la ligne de chem in de fer P o lia n o v g ra d — V arna de
1939 o n a d e tru it la m ajeure p artie du tell dans les en v iro n s du village de „ Z a v e t“, arro nd isse -
m ent de B ourgas. O n y a p ratiq u e aussi deux p e tits so n dages.
La perip h erie du tell co m p o rte un m ur d ’en cein te qui e n to u re le site c o n stru it de g ro s blocs
de m agonnerie de pierres. La h a u te u r c o n serv ee est de 1,50 m et l’epaisseur de 1,10 1 30 m
(fig. 1 et 2).
O n y a etab li l’ex isten ce de 7 h o rizo n s d’h ab itatio n s avec des tra ce s d ’h ab itatio n s carbonisees,
de ta lu s fo rm es de d e tritu s, d e s ou tils, de la ceram ique, des p a ru res et div ers objets.
P lu sieu rs h ab itatio n s y o n t e te m ises au jour, c o n stru ite s d’ap res le m em e syst£m e que celui
des site s de l’^n eo lith iq u e des B alkans — avec des pieux de bois m inces, re c o u v e rts d ’une epaisse
couche d ’argile.
A de n o m b reu x e n d ro its on a d e c o u v e rt des ta lu s form es de cendres, des te sso n s de vases,
des o sse m e n ts d ’anim aux, etc.
C e tte sta tio n a livre un a sse z g ra n d nom bre d ’ou tils de silex, de pierre, de bois de serf,
d’os et de cuivre.
Les o u tils de silex q u ’on y a гёсоИё s o n t : co u teau x (fig. 3 a — g ), g ra tto irs (fig. 3 h — /)
pointes de lance (fig. 3 m, n) — qui ne se d istin g u e n t pas des in stru m e n ts co n n u s des sites de
l’eneolithique.
O utils en p ie rre : h a c h e tte s, h aches, burins, h ach es-m arteau x , m arteaux, boules de com bat, po-
lissoirs, e tc . (fig. 4, fig. 6, fig. 7 ); p ar leu r form e, co m p letem en t analo g u es a l’o u tillage des sites
de Pen£olithique.
P arm i ceux-ci il c o n v ie n t de m e n tio n n e r to u t p a rtic u lierem en t une p e tite h a c n e tte de pierre
tres in te re s s a n te av ec un m anche en bois de serf (fig. 5).
C ito n s en co re une p e tite p ierre a deux c o n c a v ity . O n l’utilisait po u r y diluer l’ocre rouge
(fig . 8).
Les pio ch es e t les m a rte a u x so n t en com e, les p o in tes de lance, les poingons, les burins, les
polissoirs, les fusa'foles (fig. 11) so n t to u s en os. La p artie sup erieu re d ’un polissoir m erite d ’etre
sig n a le e ; p ar ses en tailles la te ra le s elle rappelle le ty p e le plus sim ple des fig u rin es p lates en os
(fig. 12, c). E nfin on a tro u v e aussi un poingon en cuivre a m anche en os, ainsi que deux p o in te s
de cu ivre afffltees aux deux b o u ts (fig. 12, a — c).
Ce site а livre une a b o n d a ^ e ceram ique — p rin cip alem en t des frag m e n ts de vases en argile
et d es v a se s e n tie rs. Les plus g ra n d s e t g ro ssiers d ’en tre eux so n t en argile m elangee de grains
/le sable, e t les p etits, en argile purifiee, m elangee de p etits m orceaux b ro y e s de vases. L eur su r
face est co m p letem en t lisse.
Les v ases s o n t de fo rm es tre s v ariees. P resq ue to u te s les form es co n nues des sites de Гёпёо-
lithique y s o n t re p re s e n te e s : sp h eriq u es, v ases p lats ou profonds, a double cone et a p etites anses.
O n y a e g a le m e n t recueilli d e s te sso n s de g ra n d s vases cy lin d riq u es m unis de su p p o rts creux.
Le tr a it p a rtic u lie r de la ceram ique neolithique des te rre s du su d -est eu ro p een reside d an s
leur o rn em e n ta tio n . Le d eco r d es v a se s est en relief, incise, creuse, peint au g rap h ite ou й l’ocre
rouge. Enfin, avec d e s o rn e m e n ts in c ru ste s ou m ixtes (fig. 13— 16).
P arm i les c o u v e rc le s on a tro u v e de g ra n d s m o rceaux p o u rv u s d’anses de form e cy lin d riq u e,
II y av a it au ssi q u elq u es fusai'oles, d o n t p lusieurs sont ro n d e s et une seule allong£e qui ser-
vaient aux p ech eu rs pour leu rs filets (fig. 18), des fusai'oles habituelles (fig. 18), des poids de
m etier a tis s e r (fig. 19), etc.
D eux p e tits v ases en arg ile d ’une form e tre s in te re ssa n te et passes inapergus m e riten t une
a tte n tio n particulifere (fig. 21 e t 22).
O n y a гёсиеіііі en co re cinq o b je ts cylindriques creux en argile (fig. 19) tro u v £ s d6j^ dans
d’a u tre s tells du b as D anube.
Les p a ru re s co m p re n n e n t d eux ё р ^ і е э a b o u t elargi, une b ague en os, trois m orceaux d ’un
b racelet en m arb re et d eu x ё р й ^ іе з en cuivre qui se te rm in en t en double spirale (fig. 24).
La p lastiq u e e s t гергёвепіёе par quelques fig u rin es d ’hom m es et deu x re p re se n ta tio n s
d’anim aux.
O n y a ^ о и ѵ ё au ssi des fig u rin es en os — n o ta m m e n t: deux, \ tro is faces, l’une plate, et
Un frag m e n t de s ta tu e tte creu se tre s peu connue (fig. 26). P ar leur form e ces s ta tu e tte s se rap-
296 В. Миков
p ro c h e n t d e s fig u rin es d e c o u v e rte s jusqu’ici d an s les sta tio n s en eo lithiques des te rre s danubiennes
d es B alkans.
II co n v ien t de sig n aler p articu lierem en t une p e tite figurine cylindrique d ’argile et la partie
su p £ rieu re d ’une g ra n d e fig u re creuse h b ras c o u rts, av ec le nez et les yeux tres bien m o d e ls
(fig. 26, o).
D es deux re p re se n ta tio n s d ’anim aux la plus g ran d e e st celle d’une vache (fig. 27, a). C’est la
seule figure d ’anim al co n n u e a l’h eu re actu elle des sta tio n s 6neolithiques des te rre s de la penin-
sule d es B alkans.
R appelons que to u s les m ateriau x du tell de Z av et so n t d a te s de l’en6olithique.
РАЗКОПКИ HA EMEHCKATA ПЕЩЕРА

Я. Н и к о л о в а и H. А н ге л о в
Е м ен ската пещ ера се намира на север от с. Емен, Т ъ рн овск и ок р ъ г. О т в о р ъ т й се от

крива на левия б ряг на р. Н егованка, която ту к се врязва д ъ л б о к о в кап роти нски я варовиков
терен и о б р азу в а „Д ол н и я б о а з “ (обр. 1, 2). В ход ъ т на п ещ ер ата, о б ъ р н ат на изток, отстои
на 150 м от началото на боаза и
се нам ира на 4 м
едн а с к ал н а ^ те р ас а.
З а п р ъ в п ъ т п ещ ерата е била
проучвана през 1920 г. от Р. П о
пов,1 кой то направил сон д аж и не
далеч от нейния вход и открил
части от глинени с ъ д о в е и други
предм ети.2 О ткри ти те м атериали
според него п р и н ад л еж ат къ м не
у # ■ - *у
олитната епоха и къ м по-късно
време, б ез д а се о п ред ел я точно
епохата.
П рез 1949 г. Г. М арков прави
сон д аж н и разкоп ки близо д о в х о
да на п ещ ерата за съб и ран е остан
/
ки от кватернерни бозайници и о т
крива м ного керамичен м атериал,
костени и крем ъчни о р ъ д и я на
труда. О тк р и ти те материали, п ро
Обр. 1. „Долния боаз“ и Еменската пещера
учени съвм естн о с Г. Георгиев,
Fig. 1. Le col inferieur et la grotte d’Emene.
автори те отн асят к ъ м кам енно-м ед-
ната и ж е л я зн а та епоха.3
В х о д ъ т на п ещ ер ата е ш ирок 10 м и висок 6,90 м. О т него се влиза в ш ирока и висока
зала, к о я т о п р о д ъ л ж а в а 32 м, сл е д това п ещ ерата се стесн ява на 9,50 м и образува втора
зала, к о я т о д о сти га д о 50 м н авъ тре в пещ ерата. О т тази зал а се о т к л о н я в а страничен ход
на юг, ко й то м ного скоро за в ъ р ш в а . С лед втора зал а гл ав н и я т ход на п ещ ерата п р о д ъ л ж а
ва с ш ирина 3 — 4 м и на 80 м за в ъ р ш в а с купол, висрк 30 м. О т това м ясто п ещ ерата п о сте
пенно се стесн ява, височината й нам алява и с много завои дости га д о 236 м (обр. 2). В ърху
скал н ата основа на пещ ерата има наслоявания (естествени, кул турн и и гуано от прилепи). Пе-
1 P. П о п о в , Материали за предисторията на България, ГНМ, 1920, стр. 54.

2 В. М и к о в , Предисторически селища и находки в България, София, 1933, стр. 29.
9 Г. М а р к о в и Г. Г е о р г и е в , Живот и култура на първобитния човек в нашите пещери, Природа и
знание, год. VI, 1953, кн. 7, стр. 9.
38 И зв, на А р х ео л о г. и.»т, т. XXIV
Обр. 3. Еменската пещера, пдан на разкопаната площ
Fig 3. La grotte d’Emin — plan des fouilles
300 Я. Николова и Н. Ангелов
щ ер ата е суха. С талак ти тн ата кора в ц ял ата пещ ера е оцветена ж ъ л т о к а ф я в о и не преминава
в стал ак ти тн и о б разуван ия.
В началото на 1959 г. Т К ЗС в с. Б ал ван реш ава д а приспособи п ещ ер ата за производ.
ство на гъби, п ъ р в и те опитни н асаж дени я о т кои то дали полож ителн и р езу л тати . П рез есента
на с ъ щ а т а годи на било започнато разч и стван ето на п е щ ер ата от кам ън и и и зравн яван ето на
тер ен а за н у ж д и те на стр о и тел ство то . П очти цялата п лощ на първа зала е била разчистена
на д ъ лб о ч и н а д о 0,70 м. В първи те д ес ет м етра о т вх о д а д еб ел и н ата на разч и стен и я слой е
сравнително по-м алка. К ам ъните били начупени и складирани близо до вход а, предназначени
за преградна стена, с ко ято щ е се затвори п ещ ер ата на 3 — 4 м от вход а.
В и зх в ъ р л ен ата извън пещ ер ата п ръ ст намерихме много части от глинени с ъ д о в е , които
п р и н а д л е ж ат на кам енн о-м едната, б рон зовата, ж ел я зн ата и рим ската епоха. Н ам ериха се и
м ного ко сти от ж ивотни, крем ъчни, костени и кам енни о р ъ д и я на труда. П рез врем е на
пр ед вар и телн и я и зко п на 25 м от входа, б ли зо д о северната скална стен а на п ещ ер ата, на
д ъ л б о ч и н а 0 ,6 0 —0,70 м била нам ерена едн а зл атн а гривна.
У ведом ен за тези важ н и находки, м у зеят в Т ъ рн ово сп ря врем ен н о и зк оп н и те работи за
изравн яван е на тер ен а и започна ведн ага спасителни ар х ео л о ги ч еск и разкоп ки в пещ ерата.
Р азк о п ки те имаха за цел д а се проучи он ая част от т ер ен а на пещ ерата, ко ято трябваш е
д а се разчисти за н у ж д и те на строителн ите работи. Те се и звъ рш и ха от 19. X. — 31. X. 1959 г.
Р азчисти се площ о т о ко л о 200 кв. м, ко ято започва 30 м от вход а и п р о д ъ л ж а в а д о 45 м.
О тначало д ъ л б о ч и н ата на разчиствания пл аст бе 0,70 м. П остеп енно тя н ам аляваш е и на 45 м
се изравни с нивото на пещ ерата. Н аправиха се и ш ест сон д аж н и изкопа в различни части
на п ещ ер ата — о т в х о д а до 80 м (обр. 3).
При спасителните ар х ео л о ги чески разкоп ки в Е м ен ската пещ ера въ п р ек и неблагоприят
ните условия и м а л к о то врем е за работа, с к о ето разполагахм е, се сп азваш е строго страти-
гр а ф с к и я т м е то д на работа.
Р езу л т ати о т разк оп к и те
П рез врем е на р азк о п к и те се откри т в ъ р д е м ного керам ичен м атери ал — глинени съдове,
части от глинени с ъ д о в е и преш лени за вретен о, о р ъ д и я на тр у д а и о р ъ ж и я , направени от
к р ем ъ к , кам ък, кост, м ед и бронз. О свен това важ на н аход ка са и зл атн и те предм ети, служ или за
украса, и д р у ги накити о т сребро, мед, бронз, к о ст и мидени черупки. В ъз основа на наход
ките и направените наблю дения се у стан овява, че п ещ ерата е била оби таван а о т човека в
пъ р ви те 75 м от в х о д а, д о гд е т о прониква в ъ н ш н ата светлина. В н аслояванията се различават
пет ку л ту р н и пласта, ко и то с ъ о т в е тс т в у в а т на о тд ел н и те епохи, през кои то е им ало човеш ки
ж и в о т в Е м ен ската пещ ера. М атериалите щ е р азгл ед ам е по ку л ту р н и п л астове.
М атериали о т п ласт А
Т ози пласт, д еб ел 0,40 м, се намира на д ъ лб о ч и н а 0,90 — 1,30 м и се с ъ с т о и о т ж ъ л

теникав варовиков п ясъ к, примесен с много р ъ б ести едри и д реб н и кам ъни. Т ова представлява
наслойка, о б р азу в ан а о т р у ш ен ето на тавана на п ещ ерата. В този п л аст се нам ират малък
брой кости от ж ивотни, о блож ени с варовикови об разуван и я и крем ъчни о р ъ д и я , кремъчни
пластинки и отлом ки о т к р ем ъ к . П р ео бл ад ава черният цвят на к р ем ъ к а. О т нап равен ите сон
д аж и става ясно, че таки ва м атериали се нам ират само в п ъ рва зала. Щ е се спрем по-по-
др о бн о на м атери али те от този пласт
К рем ъчно я д р о (н уклеус) с черен цвят. В ъ р х у него ясн о са очертани лом овете, о т к ъ д е т о
са отцепвани крем ъчни о р ъ д и я . Д ъ л ж и н а 7 см.
П робивач от к р е м ъ к с черен цвят. В ъ р х ъ т е отчупен. И ма т р и ъ гъ л н о сечение. Д ъ л ж и н а
4 см, ш ирочина 2 см, д еб ел и н а 0,8 см (обр. 4, а).
О стр и е о т к р е м ъ к с ъ с сив цвят. Л ев и ят страничен р ъ б е ретуш иран. И ма т р и ъ гъ л н о се
чение. Д ъ л ж и н а 4,3 см, ш ирочина 1,7 см, д еб ел и н а 0,5 см (обр. 4, Ь).
Разкопки на Еменската пещера
С т ъ р г а л к а от к р е м ъ к с черен цвят. В ъ р х ъ т й е ретуш иран от уп отреба. Има т р и ъ гъ л н о

сечение. Д ъ л ж и н а 4,5 см, ш ирочина 3,5 см, дебелина 0,8 см (обр. 4, е).
С т ъ р га л к а от к р е м ъ к с ъ с сив цвят. З а д н и я т край е отчупен. С траничните ръб ове и в ъ р
хът са ретуш иран и от у п отреба. Д ъ л ж и н а 3,9 см, ш ирочина 2 см, д еб елина 0,5 см (обр. 4, d).
Обр. 4. Кремъчни оръдия. Пласт А

Fi». 4. Outils de silex. Couche A
Н ож от к р е м ъ к c черен цвят. П о гр ъ бн ата му част има бели петна от кората на ядрото,

от к о ето е отцепен н о ж ъ т. И м а тр и ъ гъ л н о сечение. В ъ р х ъ т и страничните р ъ б ове са р е т у
ш ирани о т употреба. Д ъ л ж и н а 5,8 см, ш ирочина 2 см и д еб ел и н а 1 см (обр 4, g ).
Н ож о т к р е м ъ к с черен цвят. В ъ р х ъ т е отчупен. На гр ъ б н ата страна има два ръ б а. Д ъ л
ж ина 4,3 см, ш ирочина 1,7 см и д еб елина 0,4 см (обр. 4, h).
Н ож от ж ъ л т е н и к а в кр ем ъ к. З ад н и я т му край е отчупен. Д ъ л ж и н а 5,7 см, ш ирочина
1,9 см и д еб ел и н а 0,7 см (обр. 4, / ) .
О свен горните кр ем ъ ч н и о р ъ д и я от съ щ и я кул турен пласт п рои зхож д а и едно костен о
острие. В ъ р х ъ т му е п л о с ъ к и и зострен. П о него им а сл еди о т уп отреба. З а д н и я т му край е
отчупен. Д ъ л ж и н а 4,2 см, ш ирочина 1,9 см и д еб елина 0,7 см (обр. 4, с):
П одобни находки на крем ъчни и костени о р ъ д и я са ни известни и от други пещ ери в
С еверна Б ъ л г а р и я — „Т аб аш к ата • п е щ е р а “ до гр. Л овеч,1 п ещ ерата „ П е щ “ до С таро село,2
„С ам уилица II“ при с. Кунино,3 ко и то се о тн асят к ъ м къ сн ия палеолит.
1 Н. Д ж а м б а з о в , Нови данни за палеолита в България, ИЧД, 1958, стр. 359 и сл.

2 Н. Д ж а м б а з о в , Пещерата „Пещ“ до Старо село, Врачанско, ИАИ, XXI, 1957, обр., 6, 7, 10.
3 Н. Д ж а м б а з о в , Разкопки на пещерата „Самуилица II“, Археология, кн. 1—2, 1959, стр. 47 и сл.
Я. Николова и Н. Ангелов
предназначение, тези о р ъ д и я не се различават от кам енн ите о р ъ д и я, познати от селищ ните

М атериали о т пласт Б могили у нас. О б щ и ят брой на о тк р и ти те каменни о р ъ д и я и о р ъ ж и я е 21 (обр. 5).
С л е д в ащ и я т к у л т у р е н пласт има различна дебелина. Намира се на д ъ л б о ч и н а 0 ,5 0 —0,90 м О т к р ем ъ к са изработван и нож ове и стъргалки. К р ем ъ к ъ т има в о с ъ ч н о ж ъ л т и рогов
Колкото се отива по-навътре в пещерата, д еб елината на пласта намалява. Той се състои 0т цвят. В по-редки случаи е и з п о л з у в а н кр е м ъ к с черен цвят. О т един крем ъчен нож вторично
сивоп еп елява пръст, примесена с много въглени, горяла п р ъ с т от огнища, части от глинени е направен в р ъ х за коп ие (обр. 6). О б щ и ят брой на крем ъчни те о р ъ д и я е 26.
с ъд ов е, кремъчни, костени, каменни и медни о р ъ д и я на т р у д а и много кости от животни Предмети о т к о с т . К осте-
ните о р ъ д и я и о р ъ ж и я са правени
от кости на разни ж ивотни и рога
на елени. О т еленов рог са и зр аб о т
вани мотики. Н якои о т тях имат
дупки за д р ъ ж к и . О свен м отички в
пласта се откр и х а и въ р х о в е за
копия и стрели, ш ила, ч укове, г л а
дилки, игли и др. Б р о я т на костени -
те о р ъ д и я е 40. Щ е разгл ед ам е само
някои от тях.
Ч у к о т еленов рог с п о а в о ъ гъ л -
I на д у п ка за д р ъ ж к а . О т ед н ата стра-
^ на в к о с т т а е набита д о п ъ л н и тел н о
друга к о ст за уп л ъ тн яван е на чука.
П овърхн остта му е д обре загл ад ен а. — —
Д ъ л ж и н а 16 см, ш ирочина 5,8 см, 0 б р 6 кремъчни оръдия. Пласт Б
дебелина 3 ,8 см (обр. 7). Fig. 6. Outils de silex. Couche Б
Обр. 5. Каменни оръдия. Пласт Б

Fig. 5. Outils de pierre. Coucbe Б
О г н и щ а и п е щ и . В кв. 16, 19, 22, 23, 24, 25, 26 на дълб оч и н а 0 ,5 0 — 0 ,7 0 м се от

криха ш ест огнищ а, а в кв. 25 и една пещ (обр. 3). О гн и щ ата п р е д с та в л я в ат горяла п ръст и
пепел и наоколо п ръсн ати м ного въглени. Ф орм ата им е неправилен к р ъ г при д и а м е тъ р около
0 ,8 0 м. П ещ та в кв. 25 е изгр ад ен а от трам бувана ж ъ л т ен и к а в а глина, в ъ р х у ко ято е наси-
пан един ред д ребни речни к ам ъ ч ета — чакъл, о тгоре е изм азан глинен слой, дебел 2 см.
О к о л о в р ъ с т се заб ел я зв а слаба извивка на зам азк а т а нагоре — о с т ат ъ ц и о т свода. М алка
част от о сн о в ата на п ещ та бе р а зр у ш ен а при п ред вари телн и я изкоп. В ъ рху осн о вата имаше
слой о т 7 см го р яла п р ъ ст, п р о и зх о ж д ащ а от сво д а на пещ та. О гн и щ ата и пещ ите опреде Обр. 7. Мотички и чукове от рог и върхове за копия и шила от кост. Пласт Б
л я т м естата на о тд ел н и те ж илищ а. Х арактерн о е тяхн ото разполож ен ие бли зо д о скалната Fig. 7. Pioches et marteaux en come et pointes de lance et poinfons en os. Couche Б
стена на п ещ ер ата. В ероятно ср едн ата част се е оставял а свобод н а за по-лесно движ ение.
П р е д м е т и о т к а м ъ к и к р е м ъ к . На различни д ъ л б о ч и н и 1 в п л аст Б се о тк р и х а
разни о р ъ д и я на тр у д а и о р ъ ж и я , направени от к р ем ъ к и кам ъ к . О т к а м ъ к са правени чу Ч аст о т рог, правилно о тр язан а от д в ет е страни, с к р ъ гл а д у п к а в ср ед ата. О т ед н ата
кала, брадви, теслички, кам ъни за за гл а ж д ан е и ръч н и мелници. Н якои о т тези о ръд и я са страна е направено легло, н ад л ъ ж н о е и зд ъ л б ан о на 4 см, в к оето е било втикван о к р ем ъ ч н о
н ед о въ р ш ен и . или кам енно о р ъ д и е . Т ака п р е д м е тъ т е сл уж и л за д р ъ ж к а на д р у го оръд и е. Д ъ л ж и н а 10,2 см,
В по веч ето случаи за направа на тези о р ъ д и я са използувани речни кам ъ н и , кои то с Диаметър на д у п к а т а 1,2 см (обр. 7).
м ал ко о гл а ж д ан е са при способявани за работа. П о ф орм а и начин на н ап рава, к ак то и по
В ръх за копие, направен о т кост. З а д н а т а му част е разш ирена за п о-удобн о прикрепя

и п ри въ рзване к ъ м д ъ р в е н а та д р ъ ж к а . Д ъ л ж и н а 17,5 см, ш ирочина 2,6 см (обр. 7).
Д в а в ъ р х а за стрели. С редните им части им ат ч ети ри ъгъл н о сечение, а в ъ р х о в ет е са За
облени и заострени. Д ъ л ж и н а 8,5 см, дебелина 0,7 см (обр. 8, с)
И гла съ с съ р ц еви д н о оф орм ена зад на част
"v\ Д ъ л ж и н а 8,8 см, ш ирочина на зад н ата цаст
1,1 см (обр. 8, b).
П р е д м е т и о т м е д . М една игла с че
ти р и ъ гъ л н о сечение. Н ам ерена в кв. 25 на дъл
бочина 0,60 м. Д ъ л ж и н а 9,5 см, д еб ел и н а 0,3 см
(обр. 8, е).
М една игла с к р ъ гл о сечение. Задната й
част завита, за д а се об разува ухо. Намерена
в кв. 25 на д ъ лб оч и н а 0,45 м. Д ъ л ж и н а 8,8 см
д и ам етъ р 0,4 см (обр. 8, d).
М една гривна със свободни краи щ а, които
се застъ п ват. Н еправилен кръ г. По повърхно
стта й има следи от изковаване. Д иам етър
5,9 см, д еб ел и н а на сеч ен и ето 0,6 см. Наме
рена в кв. 24 на д ъ лб о ч и н а 0,45 м (обр. 8 ,/)
Предмети от глина. Н ам ерени са
т в ъ р д е м ного ф рагм енти от глинени съдове
и сам о няк олк о сравнително по-добре запазени
цели глинени с ъ д а (обр. 9). С ъ д о вете са пра
вени на р ъ к а. Голем ите и д еб ел о стен н и съ
д о в е са от не д обре пречистена глина и с
гр у б а релеф на укр аса. М алки те тънкостенни
с ъ д ч е т а са по-добре изработен и и имат за
гладена и ч есто полирана п овърхн ост. Срещат
се съ д о ве с т в ъ р д е разн ооб разн и ф орм и — плит
ки и п о -д ъ л б о к и паници с н ад ебел ен или завит
н авъ тре ръ б на устието, а често с профилирана
горн а ч а с т ; с ъ д о в е с круш ови д н а ф орм а и
м алки д р ъ ж к и ; с ъ д о в е с д во й н о конусовидна
ф о р м а ; подобни съ д о ве с проф илиран среден
ръб; с ъ д о в е с цилиндрична д о л н а ч аст; съдове-
Обр. 8. Костени и медни оръдия. Пласт Б
Fig;. 8. Outils en os et en cuivre. Couche Б цедилки и др. С ъ д о в е те им ат отвесн и или хо
ризонтални д р ъ ж к и с п о л у к р ъ гл о сечение, пъп-
ковидни д р ъ ж к и с дупки и б ез дупки.
Обр. 9. Глинени съдове. Пласт Б

Fig. 9. Vases en argile. Couche Б
Разкопки на Еменската пещера 305
О свен къ со в е от глинени с ъ д о в е нам ериха се и голям брой части от похлупаци. М еж д у

тях има и таки ва съ с страничен канелиран р ъ б , украсен с б ял а боя.
В повечето случаи глинените съ д о в е и похлупаци са украсени с най-различни орнам енти.
Най-често срещ ан и са релеф н ите украси, получени чрез провлачване на п ръ сти те въ р х у по
въ рхността на ощ е • н еи зсъхналите съ д о в е
(обр. 10).
В рязаните у краси са правени с острие
в прави или ко си линии или с мидени
черупки (обр. 11).
С рещ ат се части от глинени с ъ д о в е,
украсени с бяла и червена боя, нанесена
в ъ р х у гл а д к а т а п о въ р х н о ст на с ъ д а . Ч е р
вената боя в два ф рагм ен та е ком бини
рана с граф итни украси . Т в ъ р д е често се
срещ а гр аф и тн ата у кр аса в ъ р х у малки
тън костен н и съ д ч ета, плитки и д ъ лб о к и
паници и някои похлупаци (обр. 11). М ного
р я д к о се ср е щ а т с ъ д о в е с набоден орна
мент, канелю ри или надраскани полета
(обр. 11).
В пласт Б се нам ериха и четири
глинени преш лена за вретено. Те им ат
овал н а и д войно ко н усовид на ф орм а. Е дин
преш лен за в р етен о е направен о т к е
рамичен ф рагм ент.
У к р а ш е н и я . Бивните зъ б и на гли
гана са изп о л зу ван и за и зраб отван е на
различни у краш ения. О т тях най-често са
правени п о л у к р ъ гл и пластинки с д у п ки в
д в ат а края, ко и то в ер о ятн о са служ или
за н агр ъ д н а у кр аса.
Д ъ го в и д н а пластинка о т зъ б на гли
ган, в по-ш ирокия край на к о я т о са про
бити две д у п ки напречно, а в по-тесния —
две д уп ки н а д л ъ ж н о . П л асти н ката е счу Обр. 10. Късове от глинени съдове с релефни
пена през една от п о след ните д в е дупки . и врязани украси. Пласт Б
Н ам ерена е на д ъ лб о ч и н а 0,70 м в сондаж - Fi". 10. Tessons de vases d’argile avec decor
en relief ou incise. Couche Б
Д ъ л ж и н а 9,6 см, ш ирочина 1,9 см, д е б е
лина 0,7 см (обр. 12).
П од о бн а пластинка от з ъ б на глиган, но без дупки в кр аи щ ата. Д ъ л ж и н а 11 см, ш и
рочина 2,1 см, дебелина 0,9 см. (обр. 12).
Три ф р агм ен та от гривна, направена от черупка от м и д ата S po n d y lu s (обр. 12), и една
п о л у к р ъ гл а пластинка, на ко ято липсва единият край. В запазен ия край има дупчица.
Гривна о т зл ато , кована, с ъ с свободни краи щ а (обр. \3 ) . Н ам ерена в кв. 17 на д ъ л
бочина 0 ,6 0 — 0,70 м пр ез врем е на пред вар и телн и я изкоп. Д и а м е тъ р 6,4 см, д и ам етъ р на се
чението 3,4 мм, теж и н а 26 г. Х им ическият анализ на зл ато то д а д е следн ия р е з у л т а т :1
з л а т о .....................................• . . . 9 2 ,4 0 %
с р е б р о ................................................ 7 ,5 0 %
м ед, о л о в о и ж е л я з о ................... следи .
1 Анализът е направен от химика на Археологическия институт при БАН Др. Чавдаров, на когото из
казваме нашата благодарност.
39 И зв. на А р х ео л о г, и -т , т . XXIV
306 Николова и Н. Ангелов Разкопки на Еменската пещера 307
К у л т о в и п р е д м е т и . Г орна част от гл а в а на к у х а глинена ч овеш ка ф игурка. Сиво- ротни, п редм ети о т б рон з, сребро, зл ато , крем ъчни о р ъ д и я и д руги . М атери али в този пласт
черен цвят. У ш ите, ко и то са били продупчени с три дуп ки , са отчупени. К осата е предадена се нам ериха сам о в п ъ р ви те две зал и , т. е. до 50 м от входа на пещ ерата. В разкоп ания
с пет врязани линии. Н о с ъ т релеф ен. В исочина 2,8 см, ш ирочина 3,7 см.
у ч ас т ъ к не се о ткри ха огнищ а. Р а зх в ъ р л я н а горяла п р ъ с т и пепел се намери покрай ст е
ните на п ещ ер ата, б ез д а м ож е д а се у с т а
нови м есто п о л о ж ен и ето на сам ите огнищ а.
П р е д м е т и от к р е м ъ к и ка
м ъ к . В п л а ст В се нам ериха три
крем ъ ч н и н ож а с ро го в ц в я т (обр. 14)
В ъ рховете им са отчупени, а стран ич
ните р ъ б о в е — назъбени .
О т к ам ъ к (д р еб н о зъ р н ес т пясъчник
и м ергел) са направени три каменни
точила (обр. 14). Е д н о то е плоско с
ду п ка за зав ъ р зв ан е , а остан али те две
са заоб лен и цилиндрични с недопро-
бити дупки.
П р е д м е т и о т б р о н з . В кв. 27
\
до сам ата скал н а стена на д ъ лб о ч и н а
0,50 м се откр и колективна находка
о т 12 бронзови о р ъ д и я и един м ал ъ к
кам енен к ал ъ п за отливане (обр. 15). Обр. 12. Украшения от зъб на глиган и черупка
Всички бронзови о р ъ д и я от тази на от мида. Пласт Б
Fig. 12. Parures en defense de sanglier et en
х о д к а са покрити с л о ш ок ачествен а
ocquillage. Couche Б
зел ен и к ава патина, к о я т о отчасти е з а
сегнала п о в ъ р х н о стт а на п ред м ети те.
Б р о н зо ва б р ад ва тип „ у н г а р с к и “ с
д у п к а за д р ъ ж к а (обр. 15, с). З а д н а т а част
е разш ирена и п ри год ена за чукане.
О стр и ето е кли новидно, отчасти п о д
б ито от у п о тр еб а. Д ъ л ж и н а 14,50 см,
* ш ирочина на остр и ето 3,8 см, ш ирочина
на за д н а та част 6,9 см, най-голям а д е
белина 3,8 см, д и а м етъ р на д у п к а т а 2,2 см.
П одобна б рон зова б р ад в а е нам е
рена в зем л и щ ето на с. Х отница, Т ъ р
новски о к р ъ г, в м естн о стта „ К а л е то “,
Обр. 11. Късове от съдове, украсени с графит, червена охра, вдлъбнатинки и нарези. Пласт Б
г д е т о има следи о т селищ е от б рон зо
Fig. 11. Tessons de vases decores de graphite, d’ocre rouge, de cannelures et incisions. Couche Б
в а т а еп о х а.1
О пи сан ите п о -горе п р ед м ети и м атери али о т п л ас т Б с а п ри същ и на кам енно-м едната Б р о н зо в а б р ад в а с кл и н ови д н а ф о р
епоха и се ср е щ а т в го л ям о ко л и чество в селищ ните могили как то у нас, т а к а и в Румъния. ма и разш и рен о в д ъ га острие. З а д н а т а
П о св о ята ф орм а и у к р а с а глинените с ъ д о в е от този пл аст се о тн асят к ъ м п осл ед н и я период част п о л у зао стр ен а (обр. 15,а ). П о о стр и е
на кам енн о-м едната епоха. то има следи от употреба. Д ъ л ж и н а Обр. 13. Златна гривна и златна обеца. Пласт Б
Н ам ер ен ата зл атн а гривна има съ щ и я с ъ с т а в к ак то зл атн и те п ред м ети на съ кр о ви щ ето 16,50 см, ш ирочина на остр и ето 4,8 см, а Fig. 13. Bracelet et boucles d’oreilles en or. Couche Б
от Х о тн и ш ката селищ на м огила.1 Н ачинът на и зраб отван е е с ъ щ и я т — изчукван е на само- на зад н ата част 1,1 см, д еб ел и н а 0,7 см,
род н о то зл а то и гр у б о за гл а ж д а н е . И д в ет е н ах о д ки на златн и предм ети, и згл еж д а, имат П од обна б рад ва, но с по-малки разм ери. О стрието й н ащ ъ рбен о от уп отреба. З а д н а т а част
о б щ п рои зход. Те са д ел о вер о ятн о на един м айстор, ко й то е изполЗувал с а м о р о д н о то злато, е и зо стр ен а и ве р о я тн о с ъ щ о изп ол зуван а за сечене. Д ъ л ж и н а 11,5 см, ш ирочина на о стр и ето
нам ирано в п ясъ ц и те на реки те в Зап ад н а Б ъ л гари я. 2,4 см, на за д н а та част 1 см, д еб ел и н а 0,4 см (обр. \Ь,Ь).
Д в у о с т ъ р н о ж съ с закри вен на едн а страна в р ъ х (обр. 15, е). О т ед н ата стран а има
М атериали о т пласт В среден релеф ен ръб. З а д н ат а му част е н азъб ен а и постепенно се изостря. В нея има к р ъ гл а
С л ед в ащ и я т к у л т у р е н п л аст е сравнително т ъ н ъ к (0,40— 0,60 м дълб оч и н а). С ъстои се I дупчица. Н о ж ъ т е бил втикван в д р ъ ж к а , к о я то се е прикрепяла с едн о гвоздейче. П о
от сиво-черна рох кава п р ъ ст, прим есена с въглени, части от глинени с ъ д о в е, к о сти от ж и" 1 Непубликувани материали от Търновския музей.
1 H. А н г е л о в , Златното съкровище от Хотница, Археология, 1959, год. кн. 1—2, стр. 38 и сл.
о стр и ето личат сл еди о т употреба. Д ъ л ж и н а 16,9 см, най-голяма ш ирина 3,4 см, д еб е
лина 0,4 см.
Ф орм ата и най-вече средният р ъ б на този нож напомнят на крем ъчни те нож ове. Това
показва, че в някои от о р ъ д и ята на труда от по-късни епохи п р о д ъ л ж ав а т д а ж и в еят формите
на о р ъ д и я от п р ед х о д н ата кам енн о-м една епоха.
П редн а част от направен от т ъ н к а пластинка трион
н азъб ен от д в ат а р ъ б а (обр. 15,/). З а д н а т а му част
е отчуп ен а, в ъ р х ъ т ф рагм ентиран. Д ъ л ж и н а 11,3 см
ш ирочина 2,3 см, д еб ел и н а 1 мм.
К ука с ку х а кон усовид на зад н а ч а с т ,в ко ято се
е в ти к вал а д ъ р в е н а д р ъ ж к а (обр. 15, от) П оследната
е била при кована с гв о зд ей , чиито д уп ки са запа
зени. И зр аб о тен а е чрез изковаване. К ук ата има
ч ети р и ъ гъ л н о сечение, к о ето при въ р х а преминава
в к р ъ гл о . Д ъ л ж и н а 10,1 см, д и а м е т ъ р на задната
ч аст 2,1 см.
Д л е т о с ч ети ри ъ гъ л н о сечение (обр. 15 ,/). О с
три ето му е извито на една страна. З ад н ата част
слабо и зо ст р е н а и пригодена за вти кв ан е в дървена
д р ъ ж к а . Н а разстоян и е 4 см от к р а я има надебе-
л яван е, за д а спира д р ъ ж к а т а . Л и ч ат сл еди от упо
треба. Д ъ л ж и н а 13 см, ш ирочина на остр и ето 1,6 см,
д еб ел и н а 0,9 см.
Д л е т о с кл и н о о б р азн о острие (обр. 15,g). З а д
ната ч аст е зао стр ен а и пригодена за втикване в
д ъ р в е н а д р ъ ж к а . Н а 4 см от к р ая има надебеля-
ване за за д ъ р ж а н е на д р ъ ж к а т а . П о остр и ето има
следи от уп отреба. Д ъ л ж и н а 13 см, ш ирочина 1 см,
П од обн о д л ето , но с по-малки разм ери (обр. 15, А).
Д ъ л ж и н а 10,3 см, ш ирочина 1 см, деб ел и н а 0,6 см.
П од обн о д л ето , но с по-м алки разм ери от пред
х о д н о то (обр. 15, /). Д ъ л ж и н а 9 см, ш ирочина 0,5 см,
П одобно д л ет о , н о с по-м алки разм ери (обр. 15,у).
О стр и ето му отчупено. Д ъ л ж и н а 7 см, широчина
0,5 см, д еб елина 0,3 см.
М ал ъ к ин струм ен т с д в о як о предназначение
(обр. 1 5 ,^ j. О т ед н ата страна е д л е т о , а от д ругата
Fig. 14. Outils de pierre et de silex. Couche В e изп ол зуван о за ш ило. Близо д о въ рха на д ле
тото има н адебеляване. Д ъ л ж и н а 7,50 см, широчина
0,5 см, д еб елина 0,3 см.
К алъп от сл ю д ест ш и ст за о тли ване на м ал ъ к п р о д ъ л го в ат предм ет. Д ъ л ж и н а 6 см,
ш ирочина 2,1 см (обр. 15,d ).
Н ах о д к а та о т бро н зо ви о р ъ д и я , к а к то и д р у ги те м атери али от пласт В са твърде
важ ни к а к то за д ати р ан е на този ку л ту р ен пласт, т а к а и за изясняване на някои страни
от иконом ическото р азвитие през епохата. Тези бронзови о р ъ д и я на т р у д а — с и з к л ю ч е н и е
на бронзовата ку ка — са били у п отребявани в д ъ р в о о б р а б о тв ан ет о . К ато се взем ат под
вним ание ф о р м ата и р азм ер и те им, м ож е д а се пред п ол ож и , че с тях са били изработвани
фини д ъ р в е н и предм ети и украса.
Разкопки на Еменската пещера 3 Q9
О свен к о л е к ти в н а та н ах о д к а на бронзови о р ъ д и я в кв. 26 се откри ха ощ е д ва п ред м ета

от бронз. Б рон зов нож съ с запазен а част, която се е вти квал а в д р ъ ж к а . Д ъ л ж и н а на нож а
с д р ъ ж к а т а 9 см. Б рон зова игла с чети р и ъ гъ л н о сечение. З ад н ата й част е изострен а като
д л ет о . Д ъ л ж и н а 6 см.
Обр. 15. Колективна находка на бронзови оръдия. Пласт В

Fig. 15. Trouvaille collective d’outils de bronze. Couche B
П р е д м е т и о т з л а т о и с р е б р о . З л атн а об ец а с ъ с свобод н и краи щ а, изтънени и на

к р ая заострени. Д о л н а та част на о б ец ата е надебелена. К р ъ гл а ф орм а. Н ам ерена в кв. 29 на
д ъ л б о ч и н а 0,40 м. Д и а м е тъ р 1,7 см, най-голяма д еб елина 0,3 см, теж и 5 г (обр. 13).
Х имическият анализ на зл а то т о д а д е следн ия р е зу л т а т :
з л а т о ......................................................... 7 6 ,8 0 %
с р е б р о .................................................... 2 2 ,7 0 %
м ед, олово и ж е л я з о ...................... следи.
г
Обр. 16. Апликации. Пласт В

Fig. 16. Applications. Couche В
Обр. 17. Късове от глинени съдове. Пласт В

Fiw. 17. Tessons de vases d’argile. Couche B
Е л ектр о н о в а апликация c д ъ го в и д н а ф орма. При еди ния край има едн а дуп ка, а при
др у ги я — д в е дупки . Е д н а та от тях е разкъ сан а. В ърху л ицевата стран а има едва за б е л е
ж им а рел еф н а н ад л ъ ж н а линия. Д ъ л ж и н а 12,5 см, ш ирочина 1,4 см, д еб елина 0,1 см, теж и
13 г. (обр. 16,а). Х им ическият анализ д ад е следния р е зу л т а т :
з л а т о ......................................................... 6 5 ,3 0 %
с р е б р о .................................................... 3 4 ,2 0 %
мед, олово и ж ел я зо . . . . . . следи.
Обр. 18. Късове от глинени съдове. Пласт В

Fig. 18. Tessons de vases d’argile. Couche B
С р еб ъ р н а апликация, п о д о б н а на горната. В д в ата к р ая има по една дупка. При единия

край д у п к а т а е р азк ъ са н а . Д ъ л ж и н а 13,4 см, ш ирочина 1,8 см, д еб елина 0,1 см (обр. 16, Ь)
Х им ическият анализ д а д е следн ия р е зу л т а т :
с р е б р о .................................................... 9 9 ,2 0 %
мед, оло во и ж е л я з о .......................... следи.
П о ф о р м а и предназначение те са подобни на о ткр и ти те в кам енн о-м едни я пл аст на
с ъ щ а т а п е щ е р а апликации о т з ъ б на глиган и черупка на мида S p o ndylus (обр. 12).
П р е д м е т и о т г л и н а . О т всички м атериали на п л аст В първо м ясто за ем ат п р е д
м ети те, нап равен и от глина. О т к р и х а се много ф рагм ен ти от глинени съ д о ве и сам о д ва
сравн и тел н о п о -д обре запазен и цели с ъ д а. С ъ д о в е те са правени на р ъ к а от д о б р е пречи
стен а глина. В повечето случаи те им ат сиво-черна или черна, д о б р е загл ад ен а повърхн ост-
О рнам ентиран ите съ д о в е са значително по-м алко. Н ай-често срещ ан и ят орнам ент са врязани
зи гзагови д н и ленти, ограничени с по две прави линии, врязани триъгълниц и, изпълнени с
линии и точки, отвесни или х о ризон тални линии от чертички, хоризон тални линии от набодени
трапчинки, разд ал еч ен и едн а от д р у га и съ еди нени с отвесн и линии от есовиден орнам ент,
врязани к р ъ гч е т а с точка в ср е д а та , съ еди нени с коси линии, ко и то се намират по р ъ б а на
у ст и ето , и пр. (обр. 18, а — е). П о тези врязани орнаменти има следи от и н крустац и я с бяла боя.
П о ф орм а глинените с ъ д о в е от пласт В са т в ъ р д е разнообразни. П о-голям ата част от
т ях са снабдени с по една или д в е д р ъ ж к и , които с в ъ р зв ат р ъ б а на у ст и ето с най -и здутата
ч аст на с ъ д а. В горния си край тези д р ъ ж к и обикновено имат по едн а п ъп ка (обр. 1 8 ,g —/ ) . Ч есто
тези д р ъ ж к и изли зат над р ъ б а на устието. Н ам ират се и плитки съдове-п аниц и съ с зави т
н ав ъ тр е р ъ б на усти ето , снабдени с по д в е хори зон тал н о разп ол ож ен и д р ъ ж к и , кои то се
ср ещ ат в четири р а з н о в и д н о с т и : продупчени с отвесна д у п к а, езичести, цилиндрични с р а з
ш ирена и м ал ко в д л ъ б н а т а го р н а част и цилиндрични, горе изрязани странично във вид на
глава (обр. 17). Н якои от ш и р о ки те и плитки паници са снабдени с д о б р е м оделирани чу-
чурки. О тк р и х а се и части от глинени съ д о в е с високи кон усовидни кухи дъна.
312
Разкопки на Еменската ijeiliepa 3 jg
С ъ д о в е с подобни ф орм и и у кр аси познавам е от сели щ н и те могили в с. Михалич,1 ка

раново,2 Ю наците,3 В еселиново4 и се о тн ася т к ъ м ранния период на б р о н зо вата епоха. : различавам е сл едн и те ф орм и преш лени за в р е т е н о : двойно кон усовидни, овални, плоски и
В съ щ и я к у л т у р е н пласт се откриха и м ного глинени п р еш л ен и за вр етен о (обр. 19 ) -ре I два б роя в ъ в ф орм а на пресечен конус. В ърху един преш лен за вретен о от д вете страни
са направени о т черна или т ъ м н о к а ф я в а глина и в п о веч ето случаи с а д о б р е загладени . има коси врязани линии. Д о л н а т а осн ова на единия от преш л ен и те с ф орм а на пресечен
конус е у к р асен а с врязан орнам ент от четири линии и к р ъ гч е т а (обр. 20).
Обр. 21. Късове от глинени съдове. Пласт Г

Fiw. 21. Tessons de vases d’argile. Couche Г
М атериали о т пласт Г
М атери али от п л аст Г, д еб е л 0,30 м (от 0,10 д о 0,40 м), се откр и х а по ц ял ата площ
от вх о д а д о 75 м н авъ тр е в п ещ ер ата. Този п л а с т се с ъ с т о и от сиво-черна рохкава п ръст,
примесена с м алко в ъ гл ен и , р ъ б е ст и кам ъни, ф рагм енти от глинени съ д о в е, горяла п ръст,
пепел и кости от ж ивотни. М еста за огнищ а не се устан овиха.
П р е д м е т и о т г л и н а . В п л а ст Г се откри ха много ф рагм енти о т глинени съдове.
Обр. 19. Глинени прешлени за вретено. Пласт В С п оред с ъ с т а в а на глината и начина на и зраб отван е те се р а зд ел я т на две груп и : към
Fig. 19. Fusai'oles en argile. Couche B
п ъ р в а т а група п ри н адл еж ат с ъ д о в е, правени на гръ н ч ар ско кол ел о от д обре пречистена и
ом есен а глина с ъ с сивопепелив цвят. Т ова са големи с ъ д о в е с ш ироки профилирани навън
р ъ б о в е на у с т и е то с ед н а или две д р ъ ж к и , кои то изли зат под ръ б а на у сти ето и д о сти гат
и зд у т а та ср ед н а част. Д ъ н а т а им са голем и профилирани кухи столчета. С рещ ат се и ш иро
ки и плитки паници с извит н авъ тр е р ъ б на устието, с по д ве х о р и зо н тал н и обли д р ъ ж к и ,
поставени под у сти ето. Н якои от п ослед ните съ д о ве са украсени с въл н ооб разн и или прави
врязан и х ори зон тал н и линии. Н ам ират се и плитки паници с проф илиран навън ръ б на у с т и
ето (об р. 21).
Глинените с ъ д о в е от в то р а та група са правени б ез гр ъ н ч ар ско колел о, от непрочистена
глина, прим есена с песъчинки. Те имат грубо загл ад ен а сиво-черна или тъ м н окаф ява по
въ р х н о с т. Н якои о т тях са укр асен и с редици от релеф ни р ъ б о ве, п рекъснати с трапчинки.
Д ъ н а т а им са равно отрязан и (обр. 22).
ь В този к ул турен пл аст бе нам ерено и едно д ъ н о от глинен с ъ д с черен фирнис — вносна
Обр. 20. Глинени прешлени за вретено с украса. Пласт В г р ъ ц к а керам ика.
Fig. 20. Fusai'oles en argile decorees. Couche B П р е д м е т и о т б р о н з . Д ъ г а о т д в у с п и р а л н а ,х а л щ а т с к и тип, ф и б ула. Д ъ л ж и н а 6,5 см
В. М и к о в , Предисторическото селище до Михалич, Свиленградско, РП, I, София, 1948, стр. 7.

(обр. 3, а).
В. Ми к о в , Селищната могила до Караново, ИБГД, V, 1937, стр. 157. К ръгла б ронзова апликация, от която е отчупена малка част. О к о л о в р ъ ст по р ъ б а има
В. Ми к о в , Селищната могила при Юнаците, ГГ1НБМ, 1937— 1939, стр. 55. един ред малки в д лъ б н ати н ки , в ср ед ата релеф на пъпка. Н ао к о л о три групи релеф н и
В. М и к о в , Селищната могила от бронзовата епоха до с. Веселиново, ИБАИ, XIII, 1939, стр. 195.
40 И зв . на А рх ео л о г, и -т, т. XXIV
Я Николова и Н. Ангелов
пъпки, поставени сим етрично. В ероятно в отчуп ен ата част е имало ощ е едн а група такива
релеф ни пъпки. Д и а м е т ъ р 5,1 см, дебелина 0,65 см (обр. 23,Ь).
Ч аст о т п р ав о ъ гъ л н а бронзова апликация, укр асен а с геом етрични орнам енти от вдлъб-
натинки. Д ъ л ж и н а 3,5 см, ш ирочина 3,8 см, д еб ел и н а 0,05 мм (обр. 23, с).
Обр. 22. Късове от глинени съдове. Пласт Г

Fig. 22. Tessons de vases d’argile. Couche Г
Обр. 23. Бронзови предмети. Пласт Г

Fig. 23. Objets en bronze. Couche Г
М атер и ал и те и п р ед м ети те от този ку л ту р ен пл аст са характерн и за къ сн и я период на

ж ел язн ата епоха (л а те н ск а епоха). k
М атериали о т пласт Д
Н ай-горният ку л ту р ен п л аст е д еб ел сам о 0,10 м. М атери алите в него са х ар актер н и зя
к ъ сн о р и м с к а т а епоха (IV — V в.). Т ова са части от глинени с ъ д о в е и едн а м онета от к р ая на
IV в. П одобни м атери али се нам ират в рим ското гради щ е, к о ето е разп ол ож ен о на висо
чината на десн ия бряг на р. Н егованка срещ у входа на п ещ ерата (обр. 24).
315
О свен горните м атериали, откр и ти при спасителните разкопки, в Е м енската пещ ера се
нам ериха и единични предм ети, ко и то са х арактерни за по-късн и те епохи (средн овековието
и т у р с к о т о р обство). Т ова са случайно загубен и или изоставени п редм ети от хора, кои то са
п отърсили врем енно у б еж и щ е в нея. С леди о т сред н о веко вн о сел и щ е се намират в проф ила
на прокопани я п ъ т, кой то с в ъ р зв а д н еш н о то с. Емен с пещ ерата.
Обр. 24. Късове от глинени съдове. Пласт Д

Fig. 24. Tessons de vases d’argile. Couche Д
Р е зу л т ат и т е от спасителните р азко п ки в п ещ ерата до с. Емен са тв ъ р д е важ н и и д о

п ринасят за и зясняване на м ного въпроси , свързани с ж и во та в пещ ерите у нас. О ткритите
м атери али и п редм ети от различни епохи показват, че тази п ещ ера подобно на Д е в е та ш к а т а
пещ ера, е била обитаван а д ъ л г о врем е сл ед изоставянето на пещ ерите от човека. З а то в а са
доприн если д о б р и те услови я, ко и то п ред лага тази пещ ера. Т я е м ъчно д о стъ п н а, тъ й като
в х о д ъ т й се нам ира на 4 м височина над скал н ата те р ас а и вл и зан ето в нея е м огло да
става сам о съ с с тъ л б и или д р у ги подобни помощ ни ср ед ства. Л есн о се е защ и щ ав ал а от
външ ни нападения, а и диви звер о в е не са имали д о с т ъ п в нея. Р е к а т а, която тече покрай
п ещ ерата, и б л и зката п л о д о р о д н а долина, -гдето днес е р азп о л о ж ен о с. Емен, съ щ о са от
гол ям о значение за п р о д ъ л ж и те л н и я ж и вот в тази пещ ера.
О тк р и ти те м атери али от к ъ сн и я палеолит, кои то д осегаш н и те проучвания на тази п ещ ера
не бяха устан овили, д о п ъ л в а т к а р т а т а на поселенията от тази епоха в наш ите земи.
К ам енно-м едният ку л ту р ен пл аст е т в ъ р д е т ъ н ъ к в сравнение със същ ия пласт в се
ли щ н и те м огили у нас. М атери алите в него се отн асят к ъ м последния период на кам енно-
м едн ата епоха. Е д н ак в и ят с ъ с т а в на зл а то т о от зл атн ата гривна, нам ерена в този пласт, и
на пред м ети те о т зл а тн о то съ к р о в и щ е от Х отниш ката селищ на м огила е д о к а зат ел с т в о за
с ъ щ ес т в у в а н е т о на вр ъ зк и и бли зки отнош ен ия м еж д у тези две поселения, кои то о т сто я т
едн о от д р у го на 18 км по права линия.
К ол екти вн ата нах о д ка на б ронзови о р ъ д и я на труда, с ъ с т о я щ а се от различни по ф орма,
но близки по предназначение инструм енти за д ъ р во о б р аб о тван е, е м ного важ ен пам етник за
изясняване р азви ти ето на зан аяти те през бронзовата епоха и гол ем и я н ап р ед ъ к в м етал о
о б р аб о тван ето .
Д ъ н о т о от глинен с ъ д с черен ф ирнис в пласт Д д ава нови сведен и я за границите на
проникване на гр ъ ц к о влияние в ср ед тр аки й ското население на север от С тара планина.
§16 Я- Николова и Н. Ангелов
LES F O U IL L E S DE LA G R O T T E E M E N
J. NIKOLOVA ЕТ N. ANGUELOV
(Resume)
O n a p ro ced e a d e s fouilles de sa u v e ta g e du 19. X. 1959 au 31. X. 1959. O n y a dSblaye

e t etu d ie une su rfa c e d ’e n v iro n 200 m 2 a une p ro fo n d eu r de 0,70 m. En o u tre, a d ifferen ts en-
d ro its de la g ro tte , o n a effectu e sep t so n d ag es (fig. 4) ju sq u ’a 75 m de I’entree.
Les tro u v ailles e t les o b se rv a tio n s effectu ees o n t perm is d ’etab lir l’e x isten ce de 5 couches
archeologiques.
1. — Au p aleo lith iq u e su p erieu r la g ro tte 6 tait h ab itee depuis l’e n tre e ju sq u ’a une profon
d e u r de 36 m.La cou ch e archeologique se tro u v e a une ep a isse u r de 0,90 ш - 1,30 in. O n y a
d e c o u v e rt d es o sse m e n ts d ’anim aux re c o u v e rts d’une couche de calcaire, des o u tils d e silex en
p e tit nom bre e t une poin te de lance en os (fig. 4) qui a p p a rtie n n e n t to u s se u lem en t a c e tte epoque.
2 . — La su rface h ab itee a l’age de la pierre e st b eaucoup plus g ra n d e e t a tte in t 75 m a
p a rtir de l’e n tre e de la g ro tte . Elle a une ep aisseur de 0 ,5 0 —0,90 m. On y a mis au jo u r 6 fours
e t les fo n d em en ts d ’un a u tre situ£ pres d e s parois de la g ro tte (fig. 3).
D ans la couche B on a en co re d e c o u v e rt d es ou tils en silex, en pierre et en os (fig. 5, 6, 7, 8).
O n y a recu eilli d e s v ases d ’argile fagonnes a la m ain de d iv erses fo rm es: boules, poires et dif-
fe re n te s so rte s d ’a s sie tte s e t de couvercles. Le decor de c e tte poterie est aussi v a rie : en relief,
incise, cannele, in c ru ste de coquillages, p ein t en ro u g e ou en blanc, ou sim plem ent au graphite,
(fig. 9, 10, 11).
L es o rn e m e n ta tio n s so n t en defen se de sanglier, en coquillage „ sp o n d y lu s“ ou en or (fig. 12, 13).
3. — A l’age du b ro n ze la g ro tte e ta it habitee d an s les p rem iers 50 m et la couche archeo
logique y a v a it une e p aisseu r de 0 ,4 0 —0,60 m. O n y a d e c o u v e rt d iv e rs o b jets de pierre e t de
silex (fig. 14), d’a rg e n t (fig. 16) e t d ’or (fig. 13). La trou v aille collective d ’ou tils de b ronze pour
le trav ail du bois m erite une a tte n tio n p articu liere (fig. 5).
C e tte m em e co u ch e cu ltu relle a livre de n o m b re u ses fusai'oles en argile (fig. 19, 20).
La p o te rie y e s t fagonnee a la m ain. La p lu p a rt des vases ne c o m p o rte n t pas de decor
Q uelq u es-u n s so n t o rn e m e n te s de figures g eo m e triq u e s incisees ou in c ru ste es de couleur blanche
(fig. 17, 18).
4. — A Page du fer la g r o tte etait h ab itee d an s to u te sa larg eu r a une p ro fo n d eu r de 75 m.
D ans c e tte couche d ’une Epaisseur de 0,10— 0,40 m on a recueilli de n o m breux frag m en ts de
p o terie faco n n ee au to u r en arg ile g ris cen d re (fig. 21), ainsi que de la ceram ique a surface ru-
g u eu se e t a d e c o r en relief. Celle-ci est faônnee a la m ain.
5. — La co u ch e la plus m ince a liv re un m ateriel arch eologique qui a p p a rtie n t a l’epoque
rom aine tard iv e (IV— Vе s.). II com porte des fra g m en ts de poterie en argile, q u elq u es outils de
fer d ite rio re s e t a u tre s o b jets. Le m em e m ateriel a £te tro u v e d an s un site rom ain sur la rive
d ro ite de la N eg o v an k a situ e en face de la g ro tte .
L es re s u lta ts d es fouilles de sa u v e ta g e de la g ro tte E m en vien n en t co m p leter et elargir
nos co n n a issa n c e s sur la vie hum aine dan s les g ro tte s en B ulgarie.
СЛАВЯНСКОТО СЕЛИЩЕ В МЕСТНОСТТА „СТУБЛАТА“ КРАЙ
С. БЕЖАНОВО, ЛОВЕШКО
Ж ивка В ъ ж а р о в а
С л ав я н ск и те археологи чески паметници от р ед години се нам ират в ц ен тъ ра на вним а

нието на б ъ л га р с к и т е ар х ео л о зи . Т ехните усилия са насочени къ м о тк р и в ан ето на по-голям
брой селищ а и некрополи. Д о с е га обаче ние разполагам е с т в ъ р д е м алко публикации за о т
кри ти те вече паметници, к о ето сериозн о затр у д н ява и зсл ед о вател ск ата работа. Това пол ож ен и е
спомага в б ъ л га р с к а т а ар х ео л о ги ч еск а наука д а го сп о д ству в ат неправилни по с ъ щ ест в о
мнения. К ато при м ер м ож е д а се при веде за тв ъ р д и л о то се п огреш но мнение, ч е ’„сал тово-
м ая ц к и ят“ тип керам ика — гъ р н е т а та с яйцевидна ф орм а, к ъ са ш ийка, украсени с в ъ л н о
образни и хоризон тални линии или с група от снопчета полегати врязвания — се преписва
на славяните. Т а к ъ в тип гъ р н ета са били употребявани и от народи, ко и то не са славянски.
Т ова н алага по-вним ателно д а се о п р ед ел я етн и ч еската п р и н ад л еж н о ст на славян ските ар
хеологически паметници, като се проучва п<>задълбочено ср ед н овековн ата керам ика, т. нар.
славянска.
З а д а х въ р л и м отчасти светли на в ъ р х у проучванията на с л авян ск ата кул тура, щ е п убли
кувам е ар х еологи чески м атери али от сондаж ни проучвания на едн о сл авян ско селищ е.
*
П рез 1953 г. А р х еологическият и н сти тут при БА Н организира археол оги ческ о и зсл ед в ан е
на пам етниците по д о ли н ата на р. В ит.1 П оради това че този район и преди е бил п ред м ет
на о б щ о и зсл ед в ан е,2 сега вним анието на и зсл ед овател и те бе насочено к ъ м издирване на
сл авян ски ар х еологи чески паметници.
П рез 1954 г. се направиха сонд аж ни проучвания3 в м естн о стта „ С т у б л ат а“4 край с. Бе-
ж ан ово, Л о в еш ко , защ о то съ б р ан и ят през 1953 г. керам ичен м атери ал от п о въ р х н о стта бе
то л к о в а я р ъ к , че м о ж еш е д а п о сл у ж и при изучаването на сл ав ян ск ата кул тура, специално
на с л авян ск ата кер ам и к а в Б ъ л гар и я.
М естн о стта „ С т у б л а т а “ се нам ира на 7 км в северна посока от с. Беж аново, Л о в е ш к о
(С еверозап ад н а Б ъ л га р и я ). Т я п р ед став л яв а два високи естествен и хъ л м а, прорязани от д ол,
в к о й то има и зво р (вж . обр. 1). С он д аж н и ят изкоп от 150 кв- м бе направен в ю ж ния хълм
в н еп оср ед ствен а б л и зо ст д о извора. И зк о п ъ т бе п р о д ъ л ж ен по линия А и Б, В и Г с размери
8 на 24 м. Б е д о б а в е н и нов с о н д а ж по линия Д и Е с разм ери 4 на 6 м (обр. 2). В изкопа
1 Обхождането и изследването на археологическите паметници по долината на р. Вит бе извършено под

ръководството на Ж. Н. Въжарова при участието на Ст. Станчев — научни сътрудници от Археологическия ин
ститут с музей при БАН.
2 Ив. В е л к о в , Стари селища и градища по долината на р. Вит, Материали за археологическата карта на
България, кн. VI, София, 1927, стр. 57.
3 Разкопките бяха извършени от Ж. Н. Въжарова.
4 Стубел — кух дънер. В дупката на извиращата вода е сложен кух дънер, за да се образува кладенец.
318 Ж. Въжарова
ее о ч ер тах а д в а ку л ту р н и пласта. Г орният д о сти гаш е на дълб оч и н а д о 0,80 м. В него се

откриха сл е д и от р азтр о ш ен а зам азка на огнищ е, в ъ р х у к о я то се нам ериха к ъ с о в е от в ъ
глени, пепел и керам ични ф рагм енти (кв. А4 и Б4). Т акава под ова зам азка на огнищ е с размери
1 на 0,50 м бе откр и та и в кв. А17. В план тя е кр ъ гл а . З ап азен а за м азк а от глина на
Обр. 1. Общ изглед на м. „Стублата“ край с. Бежаново, Ловешко

Fig. 1. Vue generate du lieu dit „Stublata“ pres du village Bejanovo, arr. de Lovec
огнищ е се откр и и в кв. А8 и Ба. О гр ад ен а е с речни кам ъни. Т я е с разм ери 0,85 на 0,45 м.
Н а с ъ щ ат а д ъ л б о ч и н а (0,20 м) на границите на кв. В х и 2 при оч ер тав ащ ата се реди ца от
речни кам ън и се о тк р и по д о ва зам азка на огнищ е. П од нея на дълбочина 0,20 м се про
с л е д я в а ощ е една п о д о бн а зам азка, а в ъ р х у нея — много въглени, керамични к ъ со в е и кости
от дом аш ни ж и вотн и. Н а 0,40 м дълб о ч и н а от съврем ен н ата п овъ рхн ост се увеличи числото
на обгорелите п одови зам азки от глина и на археол оги чески те находки. О тк р и се разтр о
ш ена п одова зам азка на огнищ е (кв. Вх). В проф ила на ю ж ната стена на кв. Б 3 се очерта
ивица о т червена изпечена глина. С л е д п очистването й се изясни, че това е подова
зам азка на огнищ е. Т я бе к р ъ гл а в план. З а р азл и к а от д р у ги те п од ови зам азки на
о гн и щ ата тя бе поставен а в ъ р х у пласт речни кам ън и. Р азм ери те й са 0,60 на 0,40 м с д еб е
лина 0,03 м. Р а зтр о ш е н а зам азка на огнищ е се откри и в кв. Аб. П очистени бяха к а
м ъ н и те, ко и то се о ткр и х а по няколко в група (кв. Аб, Б 6 и В5). Н а д ва от тях (кв. Аб) има
вд лъ б н ати н и с п р а в о ъ гъ л н а ф орм а, ко и то м ож е да се д о п у сн е, че са направени за поставяне
на д ъ р в ен и греди . Н ам ерени бяха части от хром ел (in situ) на границ ата на кв. Б2 и В2-
Н а р е д с о гн и щ а т а имаме с ъ щ о м ного части от керам ични с ъ д о в е и д р у ги битови
предм ети. М еж д у тях по-важ ни находки с а : к осер (кв. Б8) (вж . обр. 3 , а ) ; ж ел я зн а обкова
(кв. Б 3) (вж. об р . 3, е ); нож че (кв. Г8) (вж. обр. 3, с); част от д л ет о (кв. А8)(в ж . обр. 3, d)\
но ж (кв. Б 8) ; ( в ж . обр. 3,е) ; част о т нож ица (кв. Б 3) (вж . обр. 3 , / ) .
З ам азки о т огнищ а се о ткр и в ат в този к у л т у р е н пл аст и на п о-голям а д ъ л б о ч и н а — 0,60 м.
З а п а зе н а част о т п од обн а за м азк а се п р осл ед ява и в кв. А7_ 8. Т я има разм ери 0,30 на 0,25 м
и д еб ел и н а 0,03 м. О гр ад ен а е с речни кам ън и. С леди о т подова зам азка на огнищ е се
п р о с л е д яв а в кв. Га и Г3. Н ал и ч и ето на стен ичка от кам ън и , споени с кал, на д ъ л ж и н а 1,20 м
(кв. Г3) (вж . обр. 2) и нам ерените до нея части от м азилка с о тп ечатъ ц и от сл ам а д а в а т осно
ван и е д а се прием е, че т о в а е стен а на ж и лищ е — л ека постройка. Голем ият брой части
о т с ъ д о в е , преш лени за вр етен а, м ногобройни ж е л езн и предм ети, купчини от кости на жи-
Славянското селище в местността „Стублата“ край с. Бежаново, Ловешко 319
3 £
1 .6
S 8
1І
CN. сх
. <N
СХС
iZ
320 Ж. Въжарова
вотни, ро х кавата почва, примесена с много въглен и , с ъ щ о сви д етел ству ват, че дей стви телно
на тези м еста е им ало ж илищ ни постройки.
В север озап адн и я секто р на изкопа в д о п ъ л н и т ел н о изкопаната площ (кв. Д г, 2, з и
Е х, 2, з) на д ъ лб о ч и н а от 0,40 м се оч ерта съ о р ъ ж е н и е — яр ко о б го р я л а п од ова зам азка от
глина. При п очистването му се уста
нови, че то е с разм ери 2 на 3,5 м
(обр. 2) и се с ъ с т о е ш е о т ня
к о л к о п л аста о б го р я л а п од ова за
мазка, к а т о всеки един от тях е с
деб ел и н а 0,03 и 0,06 м. При това
в ъ р х у зд р а в ат а почва са били по
ставен и д ребни речни к ам ъ ч ета и
над тях зам азан пласт от глина. О т
направения р азр ез на п о д о вата за
м азка на това с ъ о р ъ ж е н и е (огнищ е
то) се установи, че в най-високата
си част тя д о сти га от 0,30 до
0,46 м. П оради неразкри ван ето на
д о статъ ч н а площ то ва огнищ е не
м ож а нап ълн о д а се изясни. Х а р а к
т е р ъ т на н ах о д к и те о ко л о него е
д о ст а своеобразен . Т ова са главно
кости от ж ивотни. Б е нам ерен и с к е
л ет от цяло ж и вотн о. К ато се вземе
Обр. 3. Железни оръдия : а — нож, b — длето, с — нож,
под внимание голем и ната на това
d — косер, е — ножица
Fisf. 3. Outils de f e r : a — couteau; b — poinfon ; c — couteau; съ о р ъ ж е н и е и наход ки те — само
d — faux ; e — ciseaux кости от ж ивотни, м ож е д а се п р ед
полож и, че на т о в а огнищ е са се из
в ъ рш вали някакви об ред н и д ей стви я.
Не м ож ем д а не о тбележ и м , че н а х о д к и те и огн и щ ата от този кул турен п л аст бяха
съср едо то ч ен и главно в север о зап адн и я сек то р наизкопа, а в о стан алото п ростран ство (над-
извора) бяха нам ерени м алко следи от ж ивот.
М атер и ал ъ т от изкопн ата площ (м акар и м алка по разм ери) д ава картин ата на стопанския
ж и во т в това поселение. Н ам ереният хром ел, слам а в м ази л к ата на стената, част от съ рп и
ко сер са нещ а, ко и то с в и д е те л с тв у в ат за зем еделие. Голяма е била и ролята на ск о то в ъ д -
ството. З а това говори го л ям о то коли чество кости от дом аш ни ж твотни. С поред проучванията
на п роф . Ст. И ванов, специ али ст по анатом ия на ж и вотните, те са от кон, говедо, овца и свиня.
О билен е керам ични ят м атериал, съ б р ан от този ку л ту р ен пласт. П о ср ед ство м него м ож е.
отчасти д а се д ати р а поселението, а с ъ щ о д а се разк р и я т някои части за етни ч еската при
н ад л еж н о ст на о б и тател и те в м естн о стта „ С т у б л а т а “ край с. Б еж ан ово. Ц ел и я т керам ичен
м атери ал е гъ р н е т а б ез д р ъ ж к и . Те се нам ират на д ъ лб оч и н а от 0,20 д о 0,40 м от с ъ в р е
м енната п овъ рхн ост. Н а тази дълбочина ф рагм ентите са големи к ъ со в е от гърн ета. Д ребн и
керам ични к ъ со в е в м алко количество се откриваха и на дълб оч и н а от 0,60 д о 0,80 м. Г ъ р
н етата са правени на р ъ к а и подправени на примитивно гр ъ н ч ар ско колело. По въ тр еш н ата
стран а на стените и в ъ р х у въ тр еш н ата стр ан а на д ъ н а т а личат следи от палците на г р ъ н
чаря (вж . обр. 5 , d ) . Г олям брой от ф рагм ентите са с тъм н оси в цвят,» по м алко са с ъ с светл о
сив и им ат синкав о т е н ъ к и сам о няколко са с б лед орозов.
С поред проф илите на г ъ р л а т а г ъ р н е т ата м ож ем д а разд ел и м на следн ите гр у п и :
1. Г ъ р л о то на г ъ р н е т о е силно извито навън. Н аб ел язват се две р а зн о в и д н о ст и : а) гърл о
извито под прав ъ г ъ л , и б) извито под о с т ъ р ъ г ъ л . Р ъ б ч е т о на у сти ето (вен ч ето) е срязано
или заоб лен о (обр. 4).
Славянското селище в местността „Стублата* край с. Бежаново, Ловешко
321
2. Г ъ р л о т о на гъ р н е то е л ек о извито навън и р ъ б ч ето на у сти ето е слабо надебелено

(вж. обр. 4).
3. Г ъ р л о т о на гъ р н е то е извито навън, но изправено (вж . обр. 4).
О р н а м е н т ъ т в ъ р х у гъ р н е т а та е нанесен с усет за ритъм .
Обр. 4. Профил на славянски гърнета

Fig. 4. Profils de vases slaves
С п о р ед орнам ента, ко й то се с ъ с т о и о т вълнообразни и хоризон тални линии, г ъ р н е т ата

м ож ем д а разд ели м на д в е групи и н яколко вида.
К ъм п ъ р ва група се о тн асят гъ р н е та та , о р н ам ен тъ т на кои то е нанесен по стените. К ъм
вто р а та той е нанесен и по ш ироки я р ъ б на усти ето (обр. 5, с).
И в д в ете групи о р н ам ен тъ т се с ъ с т о и от хоризонтални и в ъ л н о о б р азн и линии. В ълно
образн и те линии — ъ гл е с ти или гл авн о заоблен и — се за г р а ж д а т от едн а или няколко х о
ризон тални , от ко и то м огат д а се разл и ч ат н яколко вида.
К ъм п ъ р в и я се отн асят ш ироки в д л ъ б н ати линии, хори зон тал н и и вълн ооб разн и , ко и то
са правени с п лоско о р ъ д и е (обр. 6, е).
Към втория ви д се о тн ася т у сп о р ед н и хоризон тални линии и вълнообразни, правени с
о с т ъ р гребен (обр. 6 и 7).
К ъм тр ети я се о тн асят линии, хоризонтални и вълнообразни, кои то са правени с гребен ,
но с п о -гъ с т и зъ б ц и (обр. 7).
Ч е с то линей ната у кр аса се по ставя по следния н а ч и н : а) единични хоризонтални линии
о г р а ж д а т от д в ет е страни в ъ л н о о б р а зн а л и н и я; б) груп а о т х ори зон тал н и линии о г р а ж
д а т на р азсто ян и е група от въ л н о о б р азн и линии, кои то са или заострен и, или заоблени,
м алки и г о л е м и ; в) само гр у п а от въл н о о б р азн и л и н и и ; г) с ъ щ а т а у к р а са от вълнообразни
линии, но с реди ца у д ъ л ж е н и сем ковидни ямички, кои то са разполож ен и по горния к р ай на
ш ийката на г ъ р н е т о (обр. 7, Ь). К ъм в то р ата група гъ р н ета в ъ л н ата е нанесена и въ р х у
ш ироки я р ъ б на у сти ето (венчето), а в някои случаи освен в ъ л н а т а по к р а я на р ъ б ч ето на
41 И зв . на А рхеол ог, и -т , т. XXIV
322 Ж . Въжарова
у с т и е то (вен ч ето) са нанесени полегати насечки или н октови дн и притискания. Д и а м етъ р на

у с т и е т о : 0,26, 0,22, 0,18, 0,16, 0,14, 0,12 м.
В с ъ став а на гли н ата, от к о я то са направени гъ р н е т а т а , има много примеси от дребни
пясъчни, кварцови и д р у ги зр ъ н ц а, п орад и к о ето п о в ъ р х н о стта на с ъ д о в ет е е п ореста и гра
пава. Глината е л о ш о о б р аб о тен а и недобре опечена.
Д ебел и н а на с т ен и т е : 0,01, 0,009, 0,008, 0,007, 0,006 м. Един от ф рагм ен ти те с дебелина
на стен ата 0,01 м при г ъ р л о в а т а извивка е с деб ел и н а 0,007 м. Д ъ н а т а са плоски и равни.
Обр. 5. Славянска керамика

Fig. 5. Ceramique slave
Д и а м е т ъ р ъ т им е 0,10, 0,06, 0,05 м. В ъ рху тях няма никакви знаци. М акар че бяха открити го
лем и ф рагм енти от стен ите на гъ р н е тата и цели д ъ н а , не м ож ахм е д а слепим нито едно
от тях.
Р азгл ед ам е ли керам ичните ф рагм енти о т гъ р н е т а та , намерени в този ку л ту р ен пласт от
м естн о стта „ С т у б л а т а “, не м ож ем да не признаем, че к ак то по ф орм а - - с л еко уд ъ лж ен и е
в д о л н а та си част в ъ в вид на конус, така и по орнам ент — съчетан и е на хоризон тални и
в ъ л н о о б р азн и врязани линии, нанесен по стен и те на гъ р н ет а та, или п ъ к съ с семковидни
ям ички по ш ийката на гъ р н ето , те са сходни с тези, известни в археол оги ческ ата научна
л и т е р а ту р а като славянски. Т ехни ката (и зраб отван ето на примитивно гръ н ч ар ско колело)
и отдел н и д етай л и в о р н ам ен та (у кр асяван ето на ш ироки я р ъ б на у сти ето и ноктовидни
при ти сквани я по р ъ б ч е то на венчето) ги сб л и ж ава с един от типовете сл авян ска керамика
от м естн остта „ Д ж е д ж о в и л о з я “ край с. П опина, С или стренско.1
Ш ироко в д л ъ б н ати те линии, хоризонтални и вълн ооб разн и , остри, единични и на групи,
с ко и то е п о кр и то т я л о т о на гъ р н етата, начинът на разп ол ож ен и ето им с в ъ р зв а т таЗи
1 Ж. В ъ ж а р о в а , Славянската кер ам и ка от с. Попина, Силистренско, Изследвания в чест на ак а д . Д . Д ечев,

София, 1958, стр. 583 и с л . ; Раннославянская к ер ам и к а и з сел а Попина, КСИИМК, 1956, стр. 142.
керам ика съ с славян ската керам и ка в археологи чески паметници извън Б ъл гари я. С равним ли
к ер ам и к ата от м естн о стта „ С т у б л а т а “ по орнам ент съ с сл авян ската керам ика, и звестн а в
Ч ехосл о вак и я,1 главно Ю ж на М орава и в П олш а,2 м ож е д а се заб ел еж ат сходн и те й черти с
ке р ам и к а та на тези западни славянски племена. Т ова д ава основание д а се допусне, че но
си телите на с л ав ян ск ата керам ика, о тк р и та в м естн остта „ С т у б л а т а “, вероятн о п р и н ад л еж ат
на славян ски плем ена, р одствени съ с за п а д н и т е славяни.
К ол ко то се о тн ася до д ат и р а н е то на к ер ам и к ата от сл авян ското сел и щ е край с. Б е ж а
ново, к а т о не правим засега окон чателни изводи, м ож ем д а приемем, че тя е от с р е
д ат а на VIII в. П ри ли ката й е голям а с к ерам и к ата от м естн о стта „ Д ж е д ж о в и л о з я “ при
с. Попина, С илистренско, т. е. с правената на примитивно гръ н ч ар ско кол ел о, за ко ято прие
маме, че е от кр ая на VII или началото на VIII в.3 К ерам иката от м ес тн о стт а „С т у б л ат а“ не
е п р о д у к т на занаятчи йско п р о и зв о д ств о . Това о б ст о я т ел с т в о сви д етел ству ва, че тази к е р а
мика вер о я тн о има по-ранна д ат а , о т к о л к о то т. нар. славян ска керам ика, правена на г р ъ н
чарско колело, ко ято д о се га в ар х ео л о ги ч еск ата л и тература се о тн ася къ м к р ая на VIII и на
ч алото на IX в. Ч е този тип сл авян ска керам и ка м ож е д а се о тн есе къ м то в а врем е,
се п о т в ъ р ж д а в а и от д ат а т а , приета в ч ехословаш ката археологи ческа ли тература, а именно
VIII-W X в.4
К ѵ лтурният пласт, ко й то и зо б и л ству ваш е със славян ска керам ика, бе силно разруш ил
д р у г, нам иращ се под него. Д о л н и я т по х арактера на н ах о д ки те се различаваш е оу горния
н ап ълн о. С р е д голям ото коли чество керамични ф рагм енти се о т д е л я керам ичен тип — съ д о в е
с тъм н о си в цвят, изработен и на р ъ к а, с много примеси на дребни и ед р и кварцови частици
в глината, с гр ап ава повърхн ост. О р н ам ен тъ т като прави ло е нанесен по стените и е въ в
вид на ленти с п о л егати насечки или ноктовидни притискания (обр. 8 ,f,g). М алко са на брой
и съ д ч е т а та — чаш ки с д р ъ ж к и . Т е с ъ щ о имат тъ м н о си в цвят, правени са на р ъ к а ; в гл и
ната им има м ного примес о т д ребни пясъчни зр ъ н ц а (обр. 8, b). Н ам ериха се и чаш и-купички:
с ъ с съ щ и я цвят и грапава п овъ рхн ост. Те са изработени на р ъ к а (обр. 8, h). О т с ъ щ ат а
глина — с м ного прим ес о т пясъчни зр ъ н ц а — са и гъ р н е т а та с обла д р ъ ж к а . У сти ята на
гъ р н е т а та са силно проф илирани и с отсечен ръ б (обр. 8, d).
Значителен е б р о ят на изящ но и зработен ите к ъ сч ета от с ъ д о в е te rra sigillata.
К ер ам и ката, откр и та в д о лн и я кул ту р ен пл аст на изкопа в м естн о стта „ С т у б л а т а “, ни
д ав а право д а предполож и м , че насел ен и ето, остави ло тази керам ика, по своята етническа
пр и н ад л еж н о ст е било тракий ско. В ероятно селищ ето е било об и таван о от траки те
п рез р и м ск о то в л ади чество на тези зем и (II— III в.). М ож е д а се т в ъ р д и , че след п р ек р атя
ването на ж и во та в тр аки й ско то селищ е в по-късно врем е (VIII в.) тази м естн ост е била
зас ел ен а о т славяните.
1 J o s e f P o u l i k , Jtiz-ni Morava zetne davnych Slovanu, Brno, 1948/1950, обр. 114 и обр. 115(c,e); обр. 138(b);
обр. 147; J. P o u l i k , Staroslovanska Morava, Praha, 1948, t. Ill, t. XVIII, 5 ; t. XXIV, 2 ; A. H e j n a, Archeolo-
gicky vyzkum romanske klasterni basiliky v Teplici'ch, Arch, rozhledy, VIII, 1956, s. 2, p. 171, обр. 77, обр. 7 8 ;
R. T u r e k, Slovanske mohyly u Veseli nad Luznici, Arch, rozhledy, IV, 1952, s. 5, стр. 399, обр. 210; J. K u d r n a c ,
Nove objevy u Klucova v r. 1950, Arch, rozhledy, III, 1951, s. 1, стр. 40, обр. 48, 49, 56; A. T o c i k, K otazke
ocidlenia juhozapadneho Slovenska na zlome lefopoctu, Arch, rozhledy, XI, 1959, s. 6, стр. 841, обр. 314; V>
B u d in s k y K r i c k a , Poherebisko, z neskorej doby avarskej v Zitavskej Toni na Slovensku, Slovenska archeo-
logia, ІѴД, 1956, стр. 5, табл. XI, XXI; J. P o r u b s k y , Slovansky mohilnik vo V el’kyh Hostiach, okr. Banovec
n/Bebr., Slovenska Archeologia, III, 1955, стр. 222, табл. I, II, 111.
2 W i t o l d H e n s e l , Grob W czesnodziejouy w Klecku \v pow. Gnieznienskim, Wiadomosci archeologiczne,
Warszawa, XVI, 1939, стр, 266стаб. Lll, LIV ; B. K o s t r z e w s k i , Wystawy ohjazdowe Muzeum Archeologiczneô
w Poznaniu, Archeoloîcke rozhledy, IV, 1932, s. 3 — 4 стр. 303, обр. 178.
3 Ж. В ъ ж а р о в а , Славянската керамика от с. Попина, Силистренско, Изследвания в чест на акад. Д. Дечев,
София, 1958, стр. 592.
1 V. B u d i n s k y , Kricka Slowanske mohily na vychodnom slovensku, Slovanaka Arceologia, Bratislava, VI— 1,
1958, стр. 138.
324 Ж . Въжарова
К ато р езю м и рам е н а к р а тк о р е зу л тати те от р азко п ки те на археологи ческия о б ек т край

с. Б еж ан о во , Л о в еш к о , позво л явам е си д а направим сл ед н и те и зво д и :
1. М естн о стта „ С т у б л а т а “ е била оби таван а в по-ранен п ери од от траки те, а п о -к ъ с н
от славяните.

2. Т в ъ р д е м ал ки ят изкоп не д ава в ъ зм о ж н о с т д а се оч ертаят разм ери те на селищ ето.

О баче няма никакво съм нени е, че в тази м естн ост е имало селищ е.
3. Т в ъ р д е голям о е к о л и чество то на керам иката и д р у ги те битови п ред м ети в сл авян ски я
к у л ту р ен пласт. Т о ва п о к азва, че ту к е протичал интензивен ж и вот.
4. Г ъ р н етата о т поселен и ето край с. Б еж а н о в о са подобни на ед^н от ти повете славянски
гъ р н ета от м естн остта „ Д ж е д ж о в и л о з я “ край с. Попина, С или стренско. О баче те са особен о сходни
съ с сл авян ски те гъ р н е т а о т Ч ех о сл о ваки я (Ю ж на М орава). Т ова о б ст о я т ел с т в о н ав еж д а на ми
с ъ л та , че в м естн о стта „ С т у б л а т а “ при с. Б еж ан о в о , С еверозап ад н а Б ъ л гар и я, вероятн о с а се
заселили славян ски плем ена, ко и то са имали по-друга с ъ д б а от славян ски те племена, чиито
о б и тал и щ а откр и вам е в С евероизточн а Б ъ л гар и я. О т с ъ с тв и е т о на тъ м носива керам ика с
л ъ с к а в и ивици „ с а л то в о -м а я ц к и “ тип в сл авян ски я к у л т у р ен пласт на селищ ето край с. Бе-

ж ан о в о п о д си л в а н аш ето п р ед п о л о ж ен и е, че засел и л и те се ту к славян ски плем ена се раз-
л и чават о т тези от С евероизточна Б ъ л гар и я.
5. М ясто то е било засел ен о от сл авян и те през с р ед а т а на VIII в.

Обр. 8. Тракийска керамика

Fig. 8. Ceramique thrace
Е д н и п о -п р о д ъ л ж и тел н и и в по-голем и разм ери разкоп ки в м е стн о с тт а „ С т у б л а т а “ край

с. Б еж ан о во щ е п о зв о л я т д а се д о л о в я т и д р у ги х арактерн и особен ости на славян ски те по
селения на б ъ л г а р с к а тер и то р и я. Б езсп орн о е, че с р азк о п ав а н е то на този археологически
об ек т щ е се д а д е в ъ зм о ж н о с т д а се изяснят някои въп роси за к у л т у р а та на славяните.
Г лавн ата цел на н а с т о я щ а т а с тати я бе д а се покаж е, че е откри то ранно славян ско
селищ е и в С евер о зап ад н а Б ъ л гар и я.
326
LE SIT E SLA V E AU LIEU DIT „S T U B L A T A “ P R E S D U VILLAGE B E Z A N O V O ,

A R R O N D ISSE M E N T D E LO V EC
J. VAZAROVA
( R e s u m e )
D ans cet a rtic le l’a u te u r publie la ceram ique m ise au jo u r dans le site slave au lieu dit
„ S tu b la ta “, p res du village de B ezanovo, a rro n d isse m e n t de L ovec, II m entionne les fours, les
tra c e s d’h a b ita tio n s et les o b je ts d ’usage d o m e stiq u e qu’on y a d ec o u v e rts, m ais c’e st la c e ra
m ique qui re tie n t s u rto u t son a tte n tio n . L’a u te u r relev e que celle-ci co m p o rte un seul ty p e de
po terie sans anses, tra v a ille e au to u r prim itif. Le d eco r su r les parois des vases, e t parfo is sur
le b ord larg e du col, (la c o u ro n n e) co m p o rte des lignes o n d u le es ou h o rizo n tales. O n tro u v e
aussi com m e o rn e m e n t les c a n n elu res en form e d’am ande. Les o b jets recueillis au lie u d it „S tu b
la ta “ p re se n te n t to u te s les p a rtic u la rite s de la ceram ique slave m en tio n n ee ju sq u ’ici d an s la
iitte ra tu re e t so n t a p p a re n te s au ty p e de p oterie slave d e „D zedzovi^L ozia“ pres du village P opina,
arro n d issem en t de S ilistrie. Elle a d ’au tre p art une g ra n d e analogie avec la ceram ique slave des
sites et n ecro p o les de T ch eco slo v aq u ie. C’e st po.urquoi l’a u te u r suppose que la p o te rie m ise au
jour au lieu d it „ S tu b la ta “, p res de B ejanovo, d o it av o ir un lien ethnique avec les trib u s slaves
ap p aren tees aux S la v e s de l’O u est. En te n a n t co m p te des p a rticu la rites de ce m ateriel, on serait
au to rise de d a te r cet £ ta b lisse m e n t du VIIIе siecle. Le site slav e de „ S tu b la ta “ e st ap p a ru , selon
1’au teu r, a une ep oque plus re c e n te . Les o b je ts th race s qu’on y a recueillis n o u s p e rm e tte n t
d ’affirm er q u ’un e ta b lisse m e n t th ra c e s ’y tro u v a it a u p a ra v a n t.
*
СЪ ДЪ РЖ АН И Е
B. Б е ш е в л и е в — Н адпис ли е бил И менникът на българските князе ? ......................................................... 1

C . Г е о р г и е в а — С редновековното селищ е над развалините на античния град А б р и т у с ................................. 9
С т . М и х а й л о в — ранносредновековни фибули в Б ъ л г а р и я ............................................................................... '* 37
Ц в . Д р е м с и з о в а - Н е л ч и н о в а и Св. Н е л ч и н о в — Скален манастир край М а д а р а .......................... 61
М . А . Б е з б о р о д о в и М. Р. М а р и н о в — Х им ико-технологическое изучение древнеболгарских стекол и
огн еуп ор ов из Преслава IX— X вв.................................................................................................................. 89
М. А . Б е з б о р о д о в и М. Р. М а р и н о в — И сследование мозаичных стекол и з дворца „Ц аревец“ и
церквы Св. Параскевы-пятницы в Тырново XII— XIV вв............................................................................. 93
Т . Г е р а с и м о в — М нимите златни монети на българския военачалник С е р м о н .............................................. 97
\fC . Н. Б о б ч е в — К репостните кули с и здаден остър р ъ б и значението им за укрепяването на античните
г р а д о в е ............................................................................................................................................................ 103 "
B. В е л к о в — И сторически извори за крепостните кули с и здаден р ъ б ............................................................. 147
C . Н. Б о б ч е в — С м есената зидария в римските и ранновизантийските с т р о е ж и .......................................... 153
Г. Т а б а к о в а - Ц а н о в а — Тракийското светилищ е при с. В иден, С т а р о за го р ск о .......................................... 203
И в . В е н е д и к о в — Антични мобили в Т р а к и я ....................................................................................................... 221
Т. Г е р а с и м о в —■ П ринос към античната археология на Б ъ л га р и я ..................................................................... 235
В. В е л к о в — Нови епиграфски данни за античната история на град С а н д а н с к и .............................................. 245
Я. М л а д е н о в а — Д ва епиграф ски паметника от С еверозападна Б ъ л га р и я ..................................................... 261
В. М и к о в — Селищ ната могила до с. Завет, Б у р г а с к о ...................................................................................... 269
Я. Н и к о л о в а и Н. А н г е л о в — Разкопки на Еменската п е щ е р а ................................................................. 297
Ж . В ъ ж а р о в а — Славянското селищ е в м естността „С тублата“ крлй с. Б еж аново, Л о в е ш к о ................... 317
S O M M A I R E — I N H A L T
г*
V. B e s e v l i e v — La Liste des princes bulgares etait-elle une in s c r ip tio n ? .............................................. ■ ■ ■ ■ 8
S. G e o r g i e v a — Un site du Moyen A ge sur les ruines de la cite antique d’A b ritu s................. | ................... 35
S t. M i c h a j l o v — Friihmittelalterliche Fibeln aus B u lg a r ie n .................................................................^ . . . . 60
C. D r e m s i z o v a - N e l c i n o v a e t S. N e l c i n o v — Le monastere rupestre pres du village de Madara . 87
M. A. B e z b o r o d o v und M. R. M a r i n o v — Chemisch-technologische Untersuchung von altbulgarischen
Glasern und Glashafen aus Preslav (9.— 10. J h .)................................................................................................... 92
M. A. B e z b o r o d o v und M. R. M a r i n o v — Untersuchung von Mosaikglasern aus dem Schlofi „Carevec“
und der Kirche „Heilige Paraskeva“ in Tarnovo (12.— 14. J h .)......................................................................... 96
T. G e r a s s i m o v — Monnaies en or pretendues du chef d’armee bulgare Serm on ............................................... 101
S. N. B o b C e v — Die Stadtmauertiirme mit spitzem Vorsprung und ihre Bedeutung fur die Befestigung der
antiken Stadte ................................................................................................................................................................... 142
V. V e l k o v — Historische Quellen fiber die Stadtmauertiirme mit spitzem V orsprung........................................... 151
S. N. B o b t c h e v — Le parement arase dans les constructions romaines et byzantines de la premiere periode 201
G. T a b a k o v a - T z a n o v a — Die Thrakische Kultstatte beim Dorf Viden, BezirkStara Z agora........................ 219
Iv . V e n e d i k o v — Mobilier antique de T h r a c e .............................................• ............................................................... 233
T. G e r a s s i m o v — Monuments antiques de B ulgarie....................................................................................................... 243
V. V e l k o v — Neue epigraphische Angaben zur antiken Geschichte der heutigen Stadt Sandanski....................' 259
J. M l a d e n o v a — Deux inscriptions en Bulgarie du N ord-O uest................................................................................. 268
V. M i k o v — Le tell pres du village de Zavet, arrondissement de B o u r g a s ............................................................ 294
J. N i k o l o v a et N. A n g u e l o v — Les fouilies de la grotte E m e n ........................................................... 316
J. V a z a r o v a — Le site slave au lieu dit „Stublata“ pres du village Bezanovo, arrondissement de Lovec . . 326
ИЗВЕСТИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ
Том .XXIV, 1961
*
И здателски редактор К. М анов Техн. редактор И л. П рот ич
Худ. редактор М . Кънева Коректор Е л . Коте&а
Дадена за набор на 18. IV. 1961 г.

Подписана за печат на 3. XI. 1961 г.
Формат 59/84/8. Тираж 800
ЛГ И—6—1961
Печатни коли 41,50. Издателски коли 34,45
Книжно тяло 39,60 лв. Подвързия 0,70 лв.
Цена 1955 г. 40,30 лв. Ц ена 1962 г. 4,03 лв.
Набрана и отпечатана в печатницата на Българската академия на науките

София, ул. Ив. Вазов 13
Поръчка № 395

Известия на Археологическия Институт, т. XХIV (1961)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Известия на Археологическия Институт, т. XХIV (1961)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

A C A D E M IE D E S S C I E N C E S DE B U L G A R I E б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е

Section d ’H i s t o i r e ei de Pedagogie Отделение за исторически и педагогически науки

Акад. К p. М и я т е в (отг. редактор), чл.-кор. Д. П. Д и м и т р о в ,

Веселин Беш евлиев

С п и с ъ к ъ т на най-старите б ъ л г а р с к и владетели, наречен от Fr. Racki1 „И м енник на първ и те

пазено е и г р ъ ц к о то окончание на името, и 2) в неразбраните дум и се см есват з в у к о в ет е

1 В. Б е ш е в л и е в , Първобългарски надписи, София, 1934, № 3.

което е било преведено, ка к т о е известно,1 на с т а р о б ъ л г а р с к и под надслов „Лѣтописыдь въ-

д р ж м и е киАженне wb <жу с т ^ н о ^ Л о ^ н ь ^ л ѣ т .ф . и лі. Т акова сумиране на редица цару-

вания се с р е щ а вече в Т у рин ския ръ к о п и с и у М анетон.4 Н ай-сетне б е л е ж к а т а chn же к ^ з ь

1 Н. В. С т е па н о в, Лѣтописецъ вьскорЬ патриарха Никифора въ Новгородской Кормчей, Изв. отд. рус.

ването, 2) б роят на годините на царуването и 3) името на м а й к ат а на царя. Във втория пример

1 Archiv fur slav. Philologie, 35, 1914, стр. 548.

E sberux, и от J. N em e th ,1 ко й то я свъ р зв а с о с м а н о т у р с к а т а д у м а ispari, a sp ari — с о к о л “

1 Известия на Историческото дружество, XI—XII, 1931/32, стр. 175— 177.

на и в с т а р о б ъ л г а р с к и зависи о т времето, ко г а т о д в ете имена са били въ зп р и е ти в с т ар о ­

1 СпБАН, I, стр. 33; История, I, 1, стр. 359.

л ото на д у м и те се срещ а често в славянските езици,1 срв. р е д у в ан е то на в ъ - с о у - например

По него госпоаствов\ сынь его, Сьс, воевоА^, А м зт.

1 А. М. С е л и щ е в, Старославянский язык, I, Москва, 1951, §§ 128— 131 и заб. 1 на стр. 197.

Срв. я С ж т же N'fcu.iH глаш си чемоу сж т слѵѵкъискх пнсм еиь, nh в і ѵ т ѣ ^с къ сьткорнл, nh \ г г н , h n сж т

LA LISTE DES PR IN C ES B U L G A R E S Ё ТА ІТ-E L L E U N E IN S C R IP T IO N ?

Le d o c u m e n t connu sous le nom de „Liste des princes b u lg a r e s “ (Immenik na balgarskite

В гради щ ето, к о е т о се намира на 2 км източно от гр. Разград, известно под и м е т о , „Хи­

на основи те от ъ г ъ л а на солидна сграда. На това място започнахм е нашите разкопки. Най-

Обр. 1. План на разкопаната през 1953 г. площ

нията, в к о и т о те бяха намирани. С немането на п р ъ с т т а в ъ в вся ко пом ещ ение ставаш е п о с т е ­

водопроводни т р ъ б и беш е с ъ щ о 0,5 д о 0,6 м. На някои места стратиграф ията б еш е н а р у ­

Обр. 3. Изглед на разкопките, гдето се вижда стратиграфията на културните пластове

са запазени най-много д о 1,2 м височина о т п ъ р зо н а чал н о т о ниво и че до тази височина про­

О гн и щ е № 1 бе разкрито при разчистването на североизточн ия ъ г ъ л на голям ата антична

Обр. 4. Огнище № 10, което лежи непосредствено върху зидовете

0,8 m д ъ л б о ч и н а бе разкри то огнищ е № 3. Т о има д и а м е т ъ р 0,9 м и е било изградено по след- j

ф орма и направа. П равени са били, ка т о се е н а т р у п ­

1 Ст. Г е о р г и е в а - С т о й к о в а , Огнището в българ- Обр. 5. Части от сърпове и косери

Обр. 6. Железни оръдия :

Обр. 8 . Железни ножове

З апад но от с р е д н о в е к о в н о т о с е л и щ е — в ц е н тъ р а на м естн остта „ Х и с а р л ъ к а “ — при

Обр. 9. Предмети от кост и р о г : шила и дръжки на инструменти

Обр. 10. Пръстени

ните селищ а и некрополи у нас.1 Д р у г инвентар в погребенията нямаш е. П о всяка в ероя т­

1 Срв. С. Г е о р г и е в а и Р. П е ш е в а , Средновековен български некропол край град Ловеч и накитите,

п а я к а или т в ъ р д е вер оятн о д ъ р в о о б р а б о т в а щ инструмент (обр. 6). К. Н. Т арновски опред ел я

Обр. 11. Накитни предмети: халки и токи от бронз и желязо,1.

едн и леярски клещ и, половинка от ножици, въ д и ц а за риба и ключ (обр. 7) и д ес ет ж елезни

1 К. Н. Т а р н о в с к и , іІрелпосылкн воэникновения феодализма у восточных славян, ВИ; 1954, № 4, стр. 84.

и с по три зр ъ н ц а от д в ет е страни на кам ъка, д и а м е т ъ р 2,3 см. П одобни пръстени се с р е ­

Обр. 12. а — гърне, украсено чрез врязване; б — г — гърнета, украсени

рока 2,6 см (обр. 11, г). В изкопите за водопроводни т р ъ б и бе намерена половинка от б р он ­

1 Срв. С. Г е о р г и е в а и Д. Б у ч и н с к и , Старото златарство във Враца, София, 1959, стр. 109.

Ж е л е з н и т е о р ъ д и я и о р ъ ж и я , к а к то и накитите д ав а т м алко данни за по-точното д а т и ­

Обр. 13. Дъна на съдове украсени чрез врязване с релефни знаци

съдове — едни са стройни, ка т о д и а м е т ъ р ъ т на д ъ н о т о им е почти равен на д и а м е т ъ р а на у с т и е то

з а б е л е ж а т известни преходни моменти п о м е ж д у им. Н апример в някои случаи точковидните

Обр. 15. Части от сьдове, правени на грънчарско колело, от същия тип

нийки. Т о в а преливане на о тдел н и те елементи показва, че в у к р а с а т а на този вид керам ика

Обр. 16. Части от съдове, украсени чрез врязване, които са

Обр. 17. Профили на устия на съдове, украсени чрез врязване

Обр. 18. Фрагменти от съдове, украсени с врязани прави успоредни линии

Обр. 19. Фрагменти от съдове с врязани вълнисти линии

Обр. 20. Фрагменти от съдове с вдълбани ямички

Д в а от тези ф рагменти са от г ъ р н е т а, кои то по с во я та ф ор м а и у к р а с а могат д а се

Обр. 21. Фрагменти от съдове с украса от вдълбани точици

че наред c о б икн овените с ъ д о в е са били употребявани и с ъ д о в е от бяла глина, някои у к р а ­

на и в с т а р о б ъ л г а р с к и зависи о т времето, ко г а т о д в ете имена са били въ зп р и е ти в с т ар о

В гради щ ето, к о е т о се намира на 2 км източно от гр. Разград, известно под и м е т о , „Хи

нията, в к о и т о те бяха намирани. С немането на п р ъ с т т а в ъ в вся ко пом ещ ение ставаш е п о с т е

водопроводни т р ъ б и беш е с ъ щ о 0,5 д о 0,6 м. На някои места стратиграф ията б еш е н а р у

са запазени най-много д о 1,2 м височина о т п ъ р зо н а чал н о т о ниво и че до тази височина про

ф орма и направа. П равени са били, ка т о се е н а т р у п

ните селищ а и некрополи у нас.1 Д р у г инвентар в погребенията нямаш е. П о всяка в ероя т

и с по три зр ъ н ц а от д в ет е страни на кам ъка, д и а м е т ъ р 2,3 см. П одобни пръстени се с р е

рока 2,6 см (обр. 11, г). В изкопите за водопроводни т р ъ б и бе намерена половинка от б р он

Ж е л е з н и т е о р ъ д и я и о р ъ ж и я , к а к то и накитите д ав а т м алко данни за по-точното д а т и

че наред c о б икн овените с ъ д о в е са били употребявани и с ъ д о в е от бяла глина, някои у к р а

При разко п а ва н е то на с р едн овековни я к у л т у р е н пласт на г р ад и щ е т о при Р азгр ад у с т а

вени на едно и с ъ щ о ниво — в ъ р х у самия горен край на античния к у л т у р е н пласт. Н е г о л я

При р азко п а ва н е то на едно г р а д и щ е до Панчево в Ю гослави я е бил открит ср е д н о

vK отговор д ав ат, на п ъ р в о място, разкоп ки те на г р а д и щ е т о при Разград. В антич

чават по вън ш н и я си вид, по те х н и к а та и начина на у к р а са от д онесените от славяните г ъ р