You have downloaded a document from

The Central and Eastern European Online Library

The joined archive of hundreds of Central-, East- and South-East-European publishers,

research institutes, and various content providers

Source: Балканистичен Форум

Balkanistic Forum

Location: Bulgaria
Author(s): Dimitar Peev, Petko Petkov
Title: Един неизследван тип числителни в българската средновековна книжнина
An unexplored type of numerals in the Mediaeval Bulgarian Literature
Issue: 3/2013
Citation Dimitar Peev, Petko Petkov. "Един неизследван тип числителни в българската
style: средновековна книжнина". Балканистичен Форум 3:66-75.

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=89623
CEEOL copyright 2016

БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ
66
КН. 3/2013

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в

българската средновековна книжнина

Числителните имена (названията на числата) играят ключова роля в со-

циалния живот на човека. Нито един индивид не може да оцелее в заобика-
лящия го свят без тях. Тяхното овладяване става в най-ранна детска възраст,
преди запознаването с елементарните математически операции броене и
смятане. Общественият контекст и неговата реализация – в началото семей-
ната среда, по-късно магазинът, тържището, борсата, световната икономика –
обуславят появата на един социокултурен и социолингвистичен феномен,
изразен в две парадоксално противоположни тенденции. При едната човек,
възпитан в ситуация на едноезичие (монолингвизъм), запазва или променя
много трудно начина на броене и прeсмятане не само при овладяване на чужд
език, но дори и в чуждоезикова среда. И обратното, при човек, изграден в си-
туация на дву- или многоезичие (билингвизъм, диглосия, полиглосия), доми-
нантно е броенето и прeсмятането на официалния език или на езика на мно-
зинството (числителните тук са важна съставна част на lingua franca). Подобни
примери могат да се видят както сред носителите на българския език, родени
и израснали извън пределите на България, така и сред носителите на турски
или ромски език в България.
Системата на славянските числителни имена показва значително сход-
ство при повечето езици и като правило се приема, че е наследена от прасла-
вянски. Славянските числителни от 1 до 10 с малки изключения идват от пра-
индоевропейски. Начинът на образуване на числителните от 11 до 19 е спе-
цифично славянски и е еднакъв за всички славянски езици. При числителните
от 21 до 99 повечето славянски езици са, общо взето, единни – те добавят
единиците след десетиците, като българският език ги свързва със съюза и.
Изключение правят словенски, горно- и долнолужишки, където под влияние на
немския език единиците се поставят пред десетиците (enaindvajset, devet-
indevedeset). Интересен и вероятно архаичен модел предлага старочешки, в
който се откриват числителни от типа dva-mezi-cietma, dva-mezi-citma, dva-
mezcitma (Числителни, 724), dvamecitma (Супрун 1961: 17). За подобен тип
споменава и Ваян – (24), м жю дьсѧтьма (25) (Ваян
1
1952: 193). Той отбелязва още един тип – т рьт и тр тіаго д сѧт (24) , ре-
гистриран с два примера и в старобългарския превод на Черковно сказание от
края на IX век – д ѧть пѧтоумоу д сѧти (49) и тыр тр тьюмоу д сѧти (24) (Стоя-

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в българската … 67

нова 2003: 91, 95; Афанасиева 2010: 250). Последният показва известна бли-
зост с изнесените по-долу данни.
В българската средновековна книжнина се открива и един по-особен
начин за образуване на съставни числителни, неописан в граматиките и гра-
матическите пособия по история на българския език, а и на останалите сла-
2
вянски езици. Това са сложни числителни, в които вместо традиционния съюз
се използва някакъв предлог със значение прибавяне, най-често к , рядко
над , р хѹ, с р хѹ и дори с . В тези случаи, за да получим адекватен пре-
вод на съвременен език, частите на съставното числително трябва да се
съберат.
За предлог к в числителни в българската средновековна литература
съобщава и Илиев (2005:554–556). Той посочва два случая от езика на патри-
арх Евтимий: Д ѣма ѹбо и Млад бѡ
3
(Калужняцки 1901:141, 162)
– и два от Григорий Цамблак: сто к д сѧтым бѣхѫ (Русев и др. 1971:210) и ч -
тыри к д с тимь лѣтѡм4 (Давидов и др. 1983:120). В книжнината от XIV–XV век
това явление не е изолирано. То е широко застъпено в ръкопис № 2/23 от
сбирката на Рилската Света обител (РМ 2/23), сборник с жития от 80 години
на XV век, приписван на Владислав Граматик (Христова 1996: 125–132). Чис-
лителните се срещат в житието на Григорий Акрагантски и в житието на Йоан
Златоуст от Симеон Метафраст. Примерите са следните: (15)
52v 5 : τi δεκάτf (!) (PG XCVIII:597); 76r 23 : τρεpς καp δεκαετ[ς
(PG XCVIII:628); 77v 5 : τi Yξ καp δεκάτf το‡
Αˆγούστου μηνός (PG XCVIII:628); п ть к д ад с тымь (25) 106r 9 : εtκοσι πέντε (PG
XCVIII:669); (150) 110r 22 : Uκατ{ν πεντήκοντα (PG XCVIII:677); д ѣ
ⷨ (22) 119v 22 : εtκοσι δύο (PG XCVIII:692); (24)
133r 23 : гръцки няма; сты ж ѹб рѹарь ма к д ад т ма (26) 208r 13 :
$Εκτην μSν οŽν } Φεβρουάριος εxχε πρ{ς τi εrκάδι (PG CXIV:1085);
ⷯ єпкѡпь (21) 235v 21 : <Ασιαν™ν Tπισκόπων δύο καp εtκοσι (!)
(PG CXIV:1120); (36) 243r 10 : Yξ δS καp τριάκοντα (PG
CXIV:1132); ⷨ (14) 300v 16 : τεσσαρεσκαιδεκάτην (PG CXIV:1209).
Друг интересен пример представя добавката към проложното житие на св.
5
Иван Рилски , съставена в края на XV в. и публикувана от Й. Иванов по РМ
1/26 (частта от края на XV – нач. на XVI в.):
д то с тно сь сто тысѹщнымь (Иванов 1936:56). И накрая, един пример се
открива в приписката на дяк Димитър Кратовски към „Номоканон” , писан след
1466 г.: възвращающу се тогда цЃрю съ воинством странь арванитскҐхь ... и създати
тамо градь величаиш·и, рекомҐи конюхь, въ петое къ десетҐм своего црTт ђ ва лэто, § съз-
дан·а же миру въ лэто sЃцод (6974=1466), кругь убо слЃнц№ бэше тогда вz., лунҐ же аz.,
6
·ндикт·wн дЃ¶.
Подобен начин за образуване на числителни може да се открие и в сла-
вяномолдавските кратки хроники от средата на XVI в. Те са писани с издържан
среднобългарски правопис и явно следват престижни български образци.

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ
68
КН. 3/2013

Хрониките са типични представители на характерната за Балканите истори-

ческа книжнина от разглеждания период. През същия период молдавски хро-
ники са писани и на немски и полски, но само в тези, писани на български, има
развързани числителни от описвания тип (вж. Грекул 1976):
7
(7022=1514) ; В к ж лѣто к с дмым
тысѧщам (7025=1517); (разноч.: с дмыѧ лѣть
тысѧщь) (7030=1522); (7031=1523); В
(7033=1525); В лѣто лд р хѹ с дмых
тысѫщь (7034=1526);
і тогожд мѣсѧца (15 Febr. 7036=1528) прѣжд ꙁі каланд рѹарїа (Грекул
1976:76–80). Един пример намираме и в сръбската кратка хроника Скаꙁанї
, запазена в препис
от XVI в. със среднобългарски правопис в същия сборник, по който Богдан
издава и славяномолдавските кратки хроники (Богдан 1891): Осмьд сѧтомꙋ ж
-щамь (= ҂ѕѡп ) лѣть ѹмр царь Ѹро ь (Богдан
8
1891a:521) . Не бива да се подминава и свидетелството на Мардарий Рилски
в приписката към „Шестоднев” от 1480 г., където се среща: се въ лэто § съзDан·а
миру sЃцп». кругь убо бэше тогда зЃ¶., а лунэ sЃ¶., »емел·е .кЃ», инд....wнь .дЃ¶. и девеU
десетому начинающу, мTђца септ...... доврьши се кz. дЃнь. и тожDе лэто .пЃ».е съврьху ...
9
шестотҐсущнаго и деветосьтнаго, умрэ цЃрь меa.. .
Най-общо явлението може да се характеризира като балканско. И досе-
га в албански и румънски числителните от 11 до 19 се образуват посредством
предлог, чието лексическо значение е към: алб. një-mbë-dhjetë ‘11’, dy-mbë-dhjetë
‘12’; рум. un-spre-zece ‘11’, doi-spre-zece ‘12’; в арум. този модел обхваща и обра-
зуването на числителни от 21 до 29: un-spră-yginţi ‘21’, nouă-spră-yginţi ‘29’ (Росе-
ти 1968:304; Асенова 2002:72). И Росети, и Асенова обясняват това като сла-
вянско влияние върху балканските езици, явно изхождайки от етимологичната
връзка на рум. предлог spre с лат. super, supra, като обединяват в една категория
бълг. един-на-десет, два-на-десет и рум. и алб. числителни със spre и mbë.
Едва ли обаче, откакто е засвидетелстван писмено румънският език, т.е. от XV
в. насам, предлогът spre е имал друго лексическо значение освен към. Румън-
ските речници дават spre със значение на единствено в числителните от 11 до
19, като това тълкуване е типологически предпоставено и това е съвсем ес-
тествено, тъй като не са били известни данните от среднобългарския период
за числителни с предлог къ. В румънистиката пръв и единствен Михаеску до-
пуска възможността разглежданите числителни да възхождат към балканския
латински, като отбелязва, че са добре застъпени в гръцката писменост от I до
XII век: “δύο ‰πSρ πεντήκοντα = 52 (Dion. Halic. Antiq. Rom. II, 11, 3); δύο πρ{ς εtκοσι =
er
22 (Flav. Ioseph. Bell. Iud. II, 9, 5); Uπτ@ πρ{ς εtκοσι = 27 (Flav. Ioseph. Bell. Iud. I 4, 8, I
e
siècle); δύο Tπp δέκα = 12 (Flav. Arrian. Ars. tactica 5, 5, II siècle); τρεqς Tπp δέκα = 13
e
(Euseb. Hist. eccles. VI, 281, 1); Uπτ@ Tπp πεντήκοντα = 57 (Euseb. Hist. eccles. I, 9, 2, IV
e
siècle); πέντε πρ{ς δέκα = 15 (Theophyl. Simoc. Hist. VI 6, VI siècle); δύο πρ{ς
e
πεντήκοντα = 52 (Mich. Psell. Chronogr. II, 3, 7, XI siècle); δύο πρ{ς δέκα = 12 (Anne
e
Comnène, Alex. I, p. 209, 24 Reifferscheid, XII siècle); Yν Tπp δέκα = 11, Yξ Tπp δέκα = 16,

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в българската … 69

e
Yξ Tπp εtκοσι = 26 (Zonar. Hist. XVI, 8, 4; XVI, 22, 1; XVI, 22, 21, XII siècle); δύο πρ{ς δέκα =
12, Uπτ@ πρ{ς δέκα = 17, πέντε πρ{ς τριάκοντα = 35 (Constantin Manassis, Chron. vv.
e e
2435, 3226, 4574, XII siècle); δύο Tπp εtκοσι = 22 (Ioann. Scylitzes 263, 49, ed. Thurn, XII
siècle); Uπτ@ πρ{ς εtκοσι = 22 (Acta et diplomata Graeca medii aevi edd. F. Miklosich – F.
Müller, Wien, vol. II, p. 102, l’an 1324)” (Михаеску 1978:230). Както се вижда, по-
голямата част от представените примери са с предлога πρ{ς, чието основно
лексическо значение е към.
В гръкоезичната писменост на средиземноморския свят този тип числи-
телни се среща у определени автори и при тях той не е изолирано явление,
като най-многобройни са примерите с πρ{ς и Tπp. Към списъка на Михаеску
бихме могли да добавим още Живота на философите на Диоген Лаертски
(πρ{ς), Успоредните животописи на Плутарх (отделни примери с πρ{ς), Истори-
ята на Диодор Сицилийски (πρ{ς), Antiquites Romanae на Дионисий Халикар-
наски (освен посочения от Михаеску пример с ‰πSρ още πρ{ς и Tπp), География-
та на Страбон (πρ{ς и Tπp), Septuaginta, 2 книга Макавейска (множество приме-
ри с πρ{ς). Към авторите от чисто византийския период може да бъде добавен
Константин VII Багренородни (πρ{ς и Tπp). Освен това явлението се регистрира
с голяма честота в агиографските съчинения на Симеон Метафраст.
В гръцката историческа граматика на В. Бешевлиев (1943:61) се отбе-
лязва, че “Рядко при датирване се явяват форми с предлог вм. καp като ат.
Wκτf Tπp δέκα... Този начин е, може би, по-старинен от образуването с καp”.
Въпреки огромното количество примери на съставни числителни с πρ{ς или Tπp
при отбелязването на дати, формите с предлог се срещат не само при дати-
ране, факт е тяхната висока честотност и в Метафрастовите жития. Според
нас, тук те имат фигуративно-стилистична функция. Именно това обуславя и
зачестилата им поява в българската средновековна агиография след XIV в.
Както вече споменахме, в Балканското езикознание се говори за обра-
зуване на числителни посредством предлог, означаващ на, върху, което се
тълкува като славянско влияние върху балканските езици. Тази формулировка
е валидна за съвременните балкански езици, като в диахронен план покрива
гръцки, албански и румънски, но не и български. За българския език, на базата
на изнесените данни, тази дефиниция изисква корекция. От една страна, в
български имаме образуване на числата от 11 до 19 посредством предлога
на, модел, възхождащ към общославянския праезик и имащ аналози във
всички славянски езици. От друга страна, наблюдаваме образуване на със-
тавни числителни с предлог със значение ‘прибавяне’, заместващ традицион-
ния съюз и (или предлога на при числителните от 11 до 19), като обикновено,
но не винаги, единиците стоят преди десетиците от типа
. Най-често срещаният предлог е к , но се срещат еди-
нични примери с над , р хѹ, с р хѹ и с . Явлението е засвидетелствано в
писменността от XIV–XVI в. и е проява на разгледания балкански феномен.
От така представената картина следват няколко важни въпроса, на кои-
то ще се опитаме да дадем отговор:
1. Имали ли са тези числителни опора в живия език, или са били кни-
жовно явление, продиктувано от стилистични изисквания на определен тип
литература, следваща престижни гръцки образци?

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ
70
КН. 3/2013

2. Колко назад във времето може да бъде отнесено разглежданото яв-

ление?
3. И най-накрая, но не на последно място, какъв е евентуалният произ-
ход и обяснение на явлението?
Ако се обърнем към гръцката традиция, ще забележим, че явлението се
среща основно в паметниците на светската литература – исторически съчине-
ния, географски описания, документи и др., а не е засвидетелствано в произ-
ведения с религиозно съдържание. Едва с агиографската реформа на Симеон
Метафраст то навлиза и в този тип литература. Това без съмнение има отно-
шение и към появата на отделни примери в житията и панигиричните произ-
ведения на Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак.
За да се стигне до писмената фиксация на дадено езиково явление оба-
че, то първо трябва да възникне в съзнанието на книжовника, т.е. да намери
опора в познати езикови структури. Фактът, че най-ранните достигнали до нас
примери са от оригинални произведения, а не са превод на гръцки образци,
свидетелства, че такъв тип конструкции не са били чужди на българското
езиково съзнание от XIV век. Примерите, достигнали до нас от XV век – РМ
2/23 и този от добавката към проложното житие на св. Иван Рилски – също
говорят за достатъчно свободен и независим от гръцкия оригинал узус. Про-
ложното житие няма достигнал до нас византийски аналог, а от 11 фиксации в
РМ 2/23 девет не калкират аналогични гръцки конструкции, един пример няма
гръцко съответствие и само един превежда подобно гръцко числително. Упот-
ребите на разглежданите числителни в славяно-молдавските кратки хроники
от XVI век също свидетелстват за свобода при боравене с този тип числител-
ни. Фактът, че в съществуващите немско-молдавска и полско-молдавска хро-
ники от същия период (писани съответно на немски и полски), не откриваме
подобен тип аналитично предаване на числителните, показва, че съставите-
лите са следвали определен тип стилистика на езика, характерен за истори-
ческата книжнина на Балканите. От друга страна, свободата и лекотата при
боравене с числителните – предлозите над , р хѹ, с р хѹ, употребата на
причастието – свидетелстват, че този тип числителни не е бил чужд
на съзнанието на съставителя на хрониките, т.е. и българският, и влахо-
молдавският са били част от балканския езиков континуум и вероятността
тези числителни да са били живо разговорно явление в контактните зони
между българи и румънци е изключително висока (а такива зони е имало по
целите Балкани). Не е без значение и фактът, че такъв тип числително се
появява и в оригиналната приписка на Димитър Кратовски, която едва ли е
създадена по някакъв чужд модел.
По въпроса колко назад във времето бихме могли да отнесем даденото
явление, отговор можем да открием в руската писмена традиция. Може би тук
е мястото да споменем, че първата научна фиксация на разглежданите числи-
телни е в речника на Срезневски в статията за предлога к . Илюстративният
материал е ексцерпиран от Макариевите чети-минеи изключително от Метаф-
растови жития и възможността те да възхождат към южнославянската тради-
ция е повече от вероятна. Отговора намираме, обаче, не в примерите там, а в
превода на Юдейската война на Йосиф Флавий и в Александрията по Псевдо-

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в българската … 71

Калистеновата редакция, и двете запазени в ръкописи руска редакция от XV

век насам.
В произведението на еврейския историк има 7 примера от разглеждания
тип (според Архивския препис (Арх.)), като повечето от тях не калкират гръц-
кия оригинал: .к. к стѹ 419г 5 Uκατ{ν εtκοσι; 420б 3 διακοσίους
Tπp χιλίοις; .к. к стѹ 450б 1 Tνενήκοντα (!); .л. к стꙋ 454г 7 Uκατ{ν (!); ꙁⷣ ж
сны ысотою ѯ. к стѹ лакот 470г 7 καp πύργους Tπp ταqς γωνίαις Wκαστον (!)
Uξήκοντα πηχ™ν Bνέστησεν; ꙁ. 471г 24 Tπp τοqς χιλίοις Uπτακόσιοι;
.к. к стꙋ р ст 472в 6 Uκατ{ν σταδίους πρ{ς τοqς εtκοσιν (Пичхадзе и др. 2004,
10
I) . Дори беглото сравнение на първичната хронографска редакция, предста-
вена в Арх., и критичното издание, базирано на по-късната отделна редакция
(Истрин 1934, 1938), показва ясната тенденция за елиминиране на този тип
числителни, т.е. на руска почва се наблюдава замяна на предлога к със съю-
за или буквено предаване на цифрите.
Преводът на Александрията (първата редакция, запазена в Арх.) също
пази един пример: коньник ж ѯ к сту (Истрин 1893: приложения, с. 49). Във
втората, третата и четвъртата редакции на паметника обаче намираме
кѡнник ⷤ р и ѯ или направо рѯ в последните две (Истрин 1893: приложения, с.
165, 294). И тук, както и при Флавий, балканският тип числително присъства
само в древната редакция на текста и бива отстранен при развитието на тра-
дицията на руска почва.
Преди XIII век, когато се смята, че са възникнали преводите на Флавий и
Александрията, едва ли може да се говори за сляпо калкиране на гръцки ези-
кови конструкции в източно-славянската книжовна традиция. Освен това тен-
денцията за елиминиране на конструкцията на руска почва и липсата й в ори-
гинални руски произведения свидетелстват за това, че тя е била чужда на
руското езиково съзнание. Наличието на разглежданите числителни у Флавий
и в романа за Александър е сериозно доказателство за възникването и биту-
ването и на двата текста в балканска, респ. южнославянска езикова среда.
Тъй като и двата превода са част от състава на Арх., за който има основания
да се смята, че е възникнал в Симеонова България, то бихме могли с увере-
ност да кажем, че и разглежданото от нас явление е съществувало през X век.
Възможно е и дори е логично то да е съществувало и преди този момент, но
писменни данни за това не са намерени.
И по третия въпрос – генезис и обяснение на явлението – най-
вероятното възможно обяснение е влияние от страна на балканския латински.
В латински при образуване на съставни числителни единиците могат да стоят
както след десетиците, така и пред тях, като във втория случай единиците се
свързват с десетиците посредством съюза et: viginti tres и tres et viginti. При
датиране съюзът et е можел да бъде заменен от предлога super, supra. Следи
от този модел виждаме в арумънския начин за образуване на числителните от
21 до 29: un-spră-yginţi и т.н. От друга страна, отчитайки етнокултурната ситуа-
ция на Балканите и виждайки примери от типа на

(15

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ
72
КН. 3/2013

Febr. 7036=1528) прѣжд ꙁі каланд рѹарїа; Осмьд сѧтомꙋ ж т кѫщꙋ с р хꙋ

-щамь (= 6880) лѣть, можем да предположим, че в балканс-
кото койне през средновековието цифри с висока числена стойност са се пре-
11
давали чрез свободно събиране и умножение на по-малки числа .
Въвеждането в научен оборот на разгледания тип числителни дава
възможност за прецизиране на мнението, че образуването на числителни с
предлог, означаващ на, върху, е славянско влияние върху балканските езици.
Всъщност става дума за две независими едно от друго явления. Едното, бал-
канско, засяга образуването на сложни числителни от всякакъв вид посредст-
вом предлог, означаващ прибавяне (к , над , р хѹ, с р хѹ, с ), като по пра-
вило единиците стоят пред десетиците. Разгледаният феномен оказва влия-
ние и върху българския език и е отразен в книжнината от X – XVI век. Другото,
славянско, обхваща само числителните от 11 до 19, образува се чрез предло-
12
га на и е засвидетелствано във всички славянски езици .

Бележки:
1
И трите примера на Ваян са от хрониката на Амартол и хърватската редакция
на Книгите на малките пророци (по един от Захария и Агей).
2
Тук следва да се вземе отношение и към примерите от старочешки, които
описва Басай (Басай 1974: 172). Става въпрос за числителни от сто нагоре, образува-
ни с помощта на предлога ke. Според нас те не се отнасят до явление, типологически
или генетически свързано с примерите, разглеждани в настоящата работа. В старо-
чешки примерите се срещат изключително в преводни текстове и са ограничени до
връзката на единиците или десетиците със стотицата – trzymezcietma ke stu, cžtyr-
zidceti ke stu, dwadczyety ke stu, dwadciety ke stu, trzi a paddesat ke stu, třiceti ke stu,
devět ke zztu, tisyecz a osm ke stu, dva tisice a sedmdesate ke stu. Не би могло да се
изключи някаква славянска успоредица, но и не бива да се отхвърля възможността за
чуждоезиково влияние в чешки. Във всеки случай имаме интересен паралел за
възможностите на предлога къ да се употребява при образуване на числителните име-
на.
3
Във втория случай, в превода на Похвално слово за великомъченица Неделя
(Ораторска проза, с. 181) к д ѣма е предадено с двадесет и две, а не с
дванадесет, както би трябвало да се очаква. Според номоканона на дванадесет години
девойките достигат полова зрялост и могат да встъпват в брак, т.е. в похвалното слово
за Евтимий това е топос и едва ли отразява реална ситуация.
4
В превода неправилно „четиридесет“ (Давидов и др. 1983:121) вм. четиринаде-
сет. Тези симптоматични грешки свидетелстват, че, когато става дума за числителни,
езиковото съзнание работи на архетипно равнище и отчита не формата, а заложения
на ниво подсъзнание езиков стереотип.
5
Благодарим на колегата И. Илиев, който ни посочи този пример.
6
В ръкопис от Руската държавна библиотека (РГБ), ф. 87 – сбирка на В. И. Гри-
горович, № 1707 (Ангелов 1967, 265).
7
Цифровите пояснения в скобите са взети от изданието на Йон Богдан на хро-
никите (Bogdan 1891).
8
На това място в сръбския препис от Цетинье стои .҂ѕѡп. (Jagić 1877:94).
9
Руска държавна библиотека (РГБ), ф. 87, № 1734 (Ангелов 1967: 255).
10
За тълкуването на примерите вж. Пеев 2007.

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в българската … 73

11
Вероятно това е обяснението и за цитираните по-горе примери т рьт и
тр тіаго д сѧт (четворката от третата десетица = 24) (Ваян 1952: 193), тыр тр тью-
моу д сѧти (четворката от третата десетица = 24) и д ѧть пѧтоумоу д сѧти (деветката
от петата десетица = 49) (Стоянова 2003: 91, 95). Не е изключено обаче те да имат
връзка и с Кирило-Методиевата традиция (Афанасиева 2010: 250, 265).
12
Също като архаично славянско би трябвало да се разглежда и описното от
Ваян и Супрун образуване на числителни от 21 до 29 посредством предлога между.
Явно на по-ранните етапи от развитието на езиците числата от 21 до 29 са стояли
типологически по-близо до категорията 11 – 19, отколкото до останалите сложни чис-
лителни.

Библиография

Ангелов 1967: Б. Ст. Ангелов. Из старата българска, руска и сръбска

литература. Книга ІІ. София.
Асенова 2002: П. Асенова. Балканско езикознание. Велико Търново.
Афанасиева 2010: Т. Афанасьева. Языковые особенности „Сказания
церковного“ по спискам XII–XVI вв. – Русский язык в научном освещении, № 2
(20). Москва.
Басай 1974: M. Basaj. Morfologia I składnia liczebnika w języku czeskim do
końca XVI wieku. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdańsk.
Бешевлиев 1943: В. Бешевлиев. Историческа граматика на гръцкия
език. Морфология, II. София.
Богдан 1891: I. Bogdan. Vechile cornice moldovenesci pana la urechia.
Texte slave cu studio, traduceri si note de Ioan Bogdan. Bucuresci.
Богдан 1891a: I. Bogdan. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Ge-
schichtschreibung. – Archiv für slavische Philologie, XIII, 481–543.
Ваян 1952: А. Вайан. Руководство по старославянскому языку. Москва.
Грекул 1976: Ф. Грекуль. Славяно-молдавские летописи XV–XVI вв.
Составитель Ф.А. Грекуль. Москва.
Давидов и др. 1983: А. Давидов, Г. Данчев, Н. Дончева–Панайотова, П.
Ковачева, Т. Генчева. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. Со-
фия.
Иванов 1936: Й. Иванов. Жития на Св. Ивана Рилски с уводни бележки
от проф. Йордан Иванов. – В: Годишник на Софийския университет. Историко-
филологически факултет. Книга XXXII. 13. София.
Илиев 2005: И. Илиев. Числителните бройни в житията и похвалните
слова на Евтимий Търновски. – В:
Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на
БАН и учител. Съставители А.–М. Тотоманова, Т. Славова. София, 550–556.
Истрин 1934: V. Istrin. La prise de Jérusalem de Josèphe le Juif. Tome
premier. Paris.
Истрин 1938: V. Istrin. La prise de Jérusalem de Josèphe le Juif. Tome
second. Paris.
Калужняцки 1901: E. Kałužniacki. Werke des Patriarchen von Bulgarien
Euthymius (1375–1393). Wien.

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

БАЛКАНИСТИЧЕН ФОРУМ
74
КН. 3/2013

Михаеску 1978: H. Mihăescu. La langue latine dans le Sud-Est de l’Europe.

Bucureşti–Paris.
Пеев 2007: Д. Пеев. К вопросу о ранних славянских переводах (Наблю-
дения над славянским переводом Истории иудейской войны Иосифа Флавия).
– В: Кирило–Методиевски студии, кн. 17. Сборник с доклади от международ-
ната научна конференция “Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на бъл-
гарската култура през IX–X век”. София. С. 569–578.
Пичхадзе и др. 2004: А. Пичхадзе, И. Макеева, Г. Баранкова, А. Уткин.
История иудейской войны Иосифа Флавия. Древнерусский перевод. Т. I, II.
Москва.
Росети 1968: A. Rosetti. Istoria limbii române. Bucureşti.
Русев и др. 1971: П. Русев, И. Гълъбов, А. Давидов, Г. Данчев. Похвал-
но слово за Евтимий от Григорий Цамблак. София.
Спространов 1902: Е. Спространов. Опис на ръкописите в библиотека-
та при Рилския манастир. София.
Стоянова 2003: Г. Стоянова. Църковно сказание. – В: Глѫбинъі
кънижьнъіѧ. Шумен. С. 67–174.
Стоянович 1890: Љ. Стоjановић. Стари српски хрисовуљи, акти,
биографиjе, летописи, типици, поменици, записи и др. – Споменик, III.
Београд.
Супрун 1961: А. Супрун. Старославянские числительные. Фрунзе.
Христова 1996: Б. Христова. Опис на ръкописите на Владислав Грама-
тик. Велико Търново.
Ягич 1877: V. Jagić. Ein Beitrag zur serbischen Annalistik mit
literaturgeschichtlicher Einleitung. – Archiv für slavische Philologie, II, 1–109.

Извори
РМ 2/23 Ръкопис № 2/23 от сбирката на Рилския манастир. Сборник с
жития от края на ХV в. Подготвил за печат Петко Д. Петков. София, Херон
Прес, 2011.

Речници и справочници
Срезневски Срезневский, И.И. 1893. Материалы для словаря древне-
русского языка. Санкт–Петербург. (Репринт: Москва, 1989).
Ораторска проза Стара българска литература. Том 2. Ораторска про-
за. С., 1982
Числителни Indo-European Numerals. Edited by Jadranka Gvozdanov-
ic. Berlin; New York: Mouton de Gruyter, 1991. ( Trends in Linguistics: Studies and
monographs; 57)
PG Patrologiae cursus completus. Series graeca. Accurante J.–P. Migne.
Tomus XCVIII. Parisiis, 1860.
– Patrologiae cursus completus. Series graeca posterior. Accurante J.–P.
Migne. Tomus CXIV. Parisiis, 1903.

CEEOL copyright 2016

CEEOL copyright 2016

Петко Петков, Димитър Пеев

Един неизследван тип числителни в българската … 75

An unexplored type of numerals in the Mediaeval

Bulgarian Literature
Petko Petkov, Dimiter Peev

The article focuses on an unexplored type of numerals in the Mediaeval Bul-

garian luterature. In the majority of cases they are formed with къ preposition and
rarely with надъ, връхѹ, съвръхѹ, съ. The phenomenon is examined in the
context of languages of the Balkan linguistic community. It is stated that this
formation of numerals is in a certain connection with Balkan Latin and has pure
native (Balkan) origin. Except for the languages of the Balkan linguistic community
the phenomenon is also encountered in some proclaimed to be Russian
translations from Greek as Josephus Flavius’ Jewish War and Pseudo-Callisthenes’
Alexander romance. As the observed phenomenon is not to be met in the original
Russian literature as well as in the dialects of the Russian language it is considered
that it could be a strong evidence that these translations originate from the Balkan
Slavic area.
Keywords: Balkan linguistics, Comparative linguistics, Slavic studies, Nu-
merals, Mediaeval Slavic translations, Indoeuropean studies, Mediaeval Slavic
(Balkan) short chronicles, Mediaeval Moldavian short chronicles, Mediaeval Serbian
short chronicles, Josephus Flavius’ Jewish War, Pseudo-Callisthenes’ Alexander
Romance, Attribution of Slavic translations.

CEEOL copyright 2016