Professional Documents
Culture Documents
1 Sadarjanie & Plenarеn Doklad - AR
1 Sadarjanie & Plenarеn Doklad - AR
ДОКЛАДИ
ОТ ГОДИШНА УНИВЕРСИТЕТСКА НАУЧНА
КОНФЕРЕНЦИЯ
Електронно издание
Велико Търново
2021 г.
Електронно издание
Технически редактор:
майор Иванка Георгиева
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бригаден генерал Иван Маламов
ЧЛЕНОВЕ:
4
COL 1st SR Assoc. Prof. Danu Moşteanu, PhD – „Nicolae Balcescu” Land
Forces Academy, Sibiu, Romania;
Assoc. Prof. Cristian-Emil Moldoveanu – Military Techical Academy,
Bucharest, Romania;
Daniela Moldoveanu PhD – Military Techical Academy, Bucharest, Romania;
Prof. Georgeta Pop – Banat's University of Agricultural Science and
Veterinary Medicine „King Michael I of Romania” from Timisoara, Romania;
Assoc. Prof. Ilinca Imbrea – Banat's University of Agricultural Science and
Veterinary Medicine „King Michael I of Romania” from Timisoara, Romania;
Prof. Univ. Dr. Manuela Epure – University „Spiru Haret”, Bucurest,
Romania;
Prof. Univ. Dr. Roxana Stefanesku – University „Spiru Haret”, Bucurest,
Romania;
Prof. Dr. Dan Scarpete – Univerisy „Dunarea de Jos” of Galati, Romania;
BG Assoc. Prof. Eng. Boris Ďurkech – Armed Forces Academy General Milan
Rastislav Štefánik, Liptovský Mikuláš, Slovakia;
Prof. Ing. Milan Sopóci, PhD, Sc. – Armed Forces Academy General Milan
Rastislav Štefánik, Liptovský Mikuláš, Slovakia;
Проф. д-р Весела Радович – Университет в Белград, Сърбия.
5
СЪДЪРЖАНИЕ:
Пленарен доклад
Драгомир Кръстев
Кибертероризмът в глобалното общество 28
Научно направление
„Педагогически и хуманитарни науки”
1. Юлия Дончева
Приобщаващо образование в мултикултурна среда –
културни и социални проблеми 44
2. Юлия Дончева
Развиваща образователно-творческа среда за деца със
специални образователни потребности 55
3. Юлия Дончева
Неприемливи поведенчески прояви на детето от
предучилищна възраст 66
4. Катя Симеонова
Качествено частнодидактическо обучение на студенти-
педагози 75
5. Петър Граматиков
Приемане в православието на хора от други
изповедания и религии 85
6. Петър Граматиков
Второбрачието при клириците – православна
перспектива 88
7. Петър Граматиков
Център за връзка и информация за религиозните
малцинства в Женева 98
8. Анастас Ангелов
Към историята на фар Шабла 104
9. Veronik Kelbecheva
Clil in Medical Contexts – Teaching Latin Through
English 126
10. Николина Танкушева
Успехи в българската спортна гимнастика по време на
пандемия 133
11. Мина Хубенова
Eмпирично изследване за развитието на
междукултурна компетентност 142
12. Arjana Muçaj, Shkëlqim Xeka 149
6
Трудностите, пред които са изправени учениците от
началното училище, които не са посещавали
предучилищна
13. Даниела Боянова-Минкова
Психодидактически аспекти на обучението по
съвременни езици 159
14. Нина Мусурлиева
Ролята на комисията по професионална етика в
съсловния живот на денталните лекари 165
15. Стоянка Вашкова
Комуникационните предизборни кампании в ситуация
на глобална пандемия 171
16. Тереза Стефанова
Дистанционното обучение – ефективен и удобен начин
за учене 179
17. Тодорка Манолевска
Насилието като част от социалното функциониране на
обществото 186
18. Тодорка Манолевска
Периодът на тийнеджърството и предизвикателствата
при проявите на насилие 196
19. Даниел Василев
Нагласи на търговския персонал зает в сферата на
бързата мода 207
20. Даниел Василев
Оценка трудовото представяне на служителите от
поколение Y и Z, заети в сферата на бързата мода 218
21. Даниел Василев
Средни стойности на задържане на персонал в сферата
на бързата мода 229
22. Татяна Христакиева
Използване на учебни игри в специализирания курс по
чужд език за студенти от Национална спортна
академия „В. Левски“ 240
23. Драгомира Банкова
Управление на процеса на адаптация на ученика в
условията на Covid-19 в контекста на съвременната
образователна система 245
24. Огнян Костадинов
Ефективни методи за изучаване на чужд език 256
25. Rosanna Chizhova-Sturgeon
Empowering Adolescents Through Creative Art Therapy 267
7
26. Десислава Бакалова
Образованието на зрително затруднените в България 273
27. Дилян Марков
Предизвикателства и проблеми в подготовката на
курсанти в НВУ „Васил Левски“ 280
28. Дилян Марков
Обучението и подготовката, като фактори за успех в
стабилизиращи операции 290
29. Дилян Марков
Предизвикателства пред международните отношения и
международната сигурност в епохата на изкуствения
интелект 296
30. Мария Гюлеметова
Образование за екологична сигурност – фактор за
устойчиво развитие на енергийна система 305
31. Милка Асенова
Междуинституционално взаимодействие в обучението
по опазване на околната среда 313
32. Екатерина Иванова
Интерактивни дейности за дистанционно обучение в
електронна среда във висшите училища 328
33. Екатерина Иванова
Онлайн базирани ресурси за дистанционно електронно
обучение по „Околен свят“ и „Човекът обществото“ 335
34. Екатерина Иванова
Формиране на учениковата личност в начална
училищна възраст 346
35. Багряна Илиева
Поведение и комуникация при конфликтни състояния 353
36. Багряна Илиева
Предотвраняване на конфликти в училище чрез
развиване на емоционалната интелигентност 360
37. Николинка Климукова
Взаимовръзката между литургия и зография (Новата
митролопия – храма „Св. Богородица живоносен
източник в Несебър) 370
38. Николинка Климукова
Възгледите на Александър Шмеман за литургията и
религиозното образование в настоящето 382
39. Slaveyah Goranova
Common Grammar Mistakes in the Course Portfolio of
Students of Medicine at the Medical University “Prof. Dr. 388
8
Paraskev Stoyanov” – Varna: Article Misuse
40. Християн Йотов
Първите контакти между България и НАТО в
контекста на геополитическата трансформация в
Източна Европа през 1990 г. 396
41. Янка Коева
Хуморът в класната стая 409
42. Фийдес Бергман
Учене чрез стимулиране работата на мозъка. Методът
на Вера Ф. Биркенбил 414
43. Даяна Бойкова
Значимост на изследователските умения за развитието
на учениците в начален училищен етап 424
44. Lora Radoslavova
The Advance Organizer in the Contemporary Educational
Process 432
45. Силвия Тодорова
Реализиране на партньорство между училище и
семейство – мнения и нагласи на бъдещите педагози 437
46. Силвия Тодорова
Семейното възпитание през погледа на класиците на
педагогиката 448
47. Силвия Тодорова
Семейството като среда за възпитание и социализация 455
48. Милена Найденова
Съвременни предизвикателства пред детското развитие
в предучилищна възраст 465
49. Иво Пенев
Влиянието на пандемията Covid-19 върху ПР
практиките на Столична община 468
50. Kристина Tодорова
Влияние на злоупотребата с алкохол върху
родителските функции 477
51. Димитър Баев, Цветелина Тошева
Вариативни отношения между нагледно-образно и
схематично мислене при решаване на познавателни
задачи 487
52. Димитър Баев
Образователната среда – жизненост на образователния
процес 495
53. Димитър Баев
Практическата опитност в детството – основополагане 503
9
на когнитивното развитие
54. Дарина Баева
Анализ на елементите на образователна емпатийно
ориентирана стратегия 510
55. Дарина Баева
Емпатията като основополагащ елемент в
педагогическото взаимодействие 518
56. Лиляна Славянова
Семантично поле на базовата лексема Beauty в
английския език – Част 1 526
57. Лиляна Славянова
Семантично поле на базовата лексема Beauty в
английския език – Част 2 534
58. Лиляна Славянова
Красотата като ключов концепт на културата 541
59. Марияна Няголова
Академичната обща психология в България по време
на Втората световна война 551
60. Марияна Няголова
Психоанализът в България, в навечерието и по време
на Втората световна война 560
61. Марияна Няголова, Юрий Олейник
Психологията на религията и вярата в България и
СССР по време на Втората световна война 567
62. Вяра Границка
Народните обичаи и традиционните ритуали като
методически вдъхновител в арттерапевтичната
практика 581
63. Diana Stefanova
Inquiry-Based Learning in a Digital Environment 587
64. Диана Стефанова
Развиване на ключови компетентности в академична
среда: работа по проект 592
65. Диана Стефанова
Интегриране на уменията за академично писане и
презентиране във висшето образование 597
66. Стела Дерменджиева, Тамара Драганова
Относно „промените“ в новата програма по география
и икономика за V клас 601
67. Стела Дерменджиева, Тамара Драганова
Аргументирани щрихи за „нововъведенията“ в
обучението по география и икономика в V клас 614
10
68. Тамара Драганова
Образователните промени в училищната география на
Хърватия – съвременни концепции и дидактически
модели 629
Научно направление
„Природоматематически науки”
Научно направление
„Сигурност и отбрана”
Научно направление
„Социални, стопански и правни науки”
Научно направление
„Технически науки”
27
КИБЕРТЕРОРИЗМЪТ В ГЛОБАЛНОТО ОБЩЕСТВО
Драгомир Кръстев
Dragomir Krastev
Summary: The growing penetration of information technology and the growth of the
Internet are prerequisites for the development of relatively low-cost cyber weapons, which
pose a potential threat to the information maintained not only for military systems and
networks, but also for civilian network structures.
The debate on cyberterrorism and its existence is open worldwide. Experts are
debating whether there is cyberterrorism or whether it is just the brainchild of scientific
theorists.
1
Стоянов Н., Ст. Балабанов, Национален военен университет “Васил Левски” Факултет
„Артилерия, ПВО и КИС”, Научна сесия 2010, Сборник научни трудове, Част II,
Шумен 2011, Кибератаките – новият инструмент в арсенала на армиите, стр. 37 – 42.
28
Според Мико Хипонен, директор на изследователското антивирусно
звено на F-Secure във Финландия, едва ли скоро ще сме свидетели на
терористична Интернет атака, защото това не е най-ефективната стратегия
за екстремистите. Те не използват вируси, червеи и други мрежови атаки,
защото основната им цел е да всяват страх и паника, а чрез този тип
посегателства не могат да постигнат желания ефект. Все още убийствата
пораждат повече страх и паника, отколкото престъпленията в уеб
сайтовете.
Хипонен твърди, че вирусите, които са насочени към определен
географски регион вече са измислени, както и вируси, които се
разпространяват в определени организации или в определени езикови
региони.
Експертите по сигурността твърдят, че финансовите транзакции ще
са първата цел на евентуална реализация на кибертероризма. Кибератаката
е много лесно използваема от терористите и фактът, че досега не са я
използвали, означава, че все още “традиционните” начини са им
достатъчни.
Исторически данни
В доклад от 1998 г. на Центъра за стратегически и международни
изследвания озаглавено „Кибер престъпност, Кибертероризъм, Кибер
война, Предотвратяване на Електронно Ватерло“ е представена една от
първите приети дефиниции за кибертероризма.
През 1999 г. директорът на ЦРУ Джордж Тенет прави изказване пред
Конгреса, в което изразява мнение, че терористите, са стигнали до извода,
че информационната война предлага евтин начин за поддържане на каузата
им. Много от тези средства са Windows базирани, изискват минимални
технически познания и могат да се намерят свободно и в Интернет.
Точно както няма консенсус относно дефиницията на термина
„киберпрестъпност“, няма и общоприето определение за тероризъм, нито
кибертероризъм. Концепциите за кибертероризъм варират от „по-широки
понятия... [включително] всяка форма на терористична дейност в
Интернет... [до] по-тясно разбиране на тази концепция“2. Някои
изследователи интерпретират кибертероризма като „чист
кибертероризъм“ . В рамките на тази тясна дефиниция кибертероризмът се
3
2
Jarvis, L. and S. Macdonald. (2014). Locating Cyberterrorism: How Terrorism Researchers
Use and View the Cyber Lexicon. Perspectives on Terrorism Vol. 8(2), p. 69.
3
Jarvis, L., S.Macdonald, and L. Nouri. (2014). The Cyberterrorism Threat: Findings from a
Survey of Researchers. Studies in Conflict & Terrorism, Vol. 37(1), p.68-90.
29
вреда (например саботаж)4. Примери за такова тясно определение за
кибертероризъм включват „атаки, които водят до смърт или нараняване,
експлозии, самолетни катастрофи, замърсяване на водата или сериозни
икономически загуби. Сериозните атаки срещу критична инфраструктура
могат да бъдат тълкувани като кибертероризъм, в зависимост от техните
последици. Атаките, които нарушават несъществени услуги или
причиняват най-вече неудобство на потребителите, не са проява на кибер
тероризъм. Важно е да се отбележи, че това тълкуване на кибер тероризма,
което се ограничава само до киберпрестъпления срещу критична
инфраструктура (или чист кибертероризъм), не е широко възприето.
В крайна сметка въпросът кое поведение се счита за акт на кибер
тероризъм зависи от страната, която класифицира акта5. Неоправдано
категоризирането на дадено деяние като кибертероризъм може да навреди
и може да доведе до непропорционални наказания за лицата, преследвани
за такава киберпрестъпност. Следователно всички закони за борба с
тероризма трябва да бъдат „ограничени до борба с престъпления, които са
такива, по смисъла и в съответствие с определенията на
международните конвенции и протоколи, свързани с тероризма, или
борба със свързани действия, които са посочени в резолюциите на Съвета
за сигурност и които съдържат елементи на умисъла и целта, посочени в
Резолюция 1566 (2001) на Съвета за сигурност “6. И обратно,
„престъпленията, които не попадат в категорията тероризъм...,
колкото и сериозни да са, не трябва да подлежат на антитерористично
законодателство“.7
Целта на кибератаките и пораженията, които могат да бъдат
причинени, варират в широки граници и са обект на изследване, анализ и
класифициране на много организации с цел осигуряване на превантивни и
сигурни мерки за защита. За съжаление може да се каже, че в повечето
случаи кибератаките изпреварват киберзащитата или с други думи,
кибератаките са възможни поради пропуски в процеса на разработване на
информационите и комуникационни системи, на системния и приложен
софтуер, а също така и поради недостатъци в системата на киберзащита.
Сфери на злонамерено използване на високите технологии за
терористични цели:
Комуникация между терористите и терористични групи при
подготовка на терористични актове.
4
Denning, Dorothy E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism: The Internet as a
Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks
and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy (pp. 239-288), RAND.
5
Maras, Marie-Helen. (2012). Counterterrorism. Jones and Bartlett.
6
E / CN.4 / 2006/98, & 47
7
Ibid.
30
Набиране на средства и хора за терористични групи.
Пропаганда на тероризма като средство за постигане на
определени цели.
Разпространение на информация относно средствата и начина за
извършване на терористични актове.
Комуникация с държавните органи и институции на страни
подлежащи на натиск от терористи (цели и искания).
Глобалната информационна инфраструктура дава възможност на
терористи, отдалечени на големи разстояния, да общуват чрез глас
(стационарни телефони, сателити и глас през интернет протокол VoIP),
трансфер на файлове, електронна поща и чат сесии. Терористичните групи
вече могат да работят в разпределена, мрежови структура, тъй като
комуникационните технологии са се превърнали в критични активи на тези
организации. В отделни групи или клетки, членовете могат да работят над
по-големи географски региони, извършвайки независими задачи, докато
имат възможността за поддържане на честа комуникация, която се изисква
в подкрепа на терористични задачи и операции.
Според Антитерористичната Коалиция (АТК) - Базата данни на
терористичните уеб сайтове и е-групи в www.atcoalition.net/ се състои от
около 1000 уеб сайтове, е-групи и форуми, които подкрепят създаването и
разпространението на терористична дейност. АТК е една от първите
обществени организации за проследяване и документиране на тези
дейности. В резултат на системно идентифициране на тези обекти, АТК
предоставя ценен инструмент за бизнеса и правителствата за системно
сваляне на тези сайтове за злоупотреби в потребителските договори и
нарушение на закона.
Същност на кибертероризма
Развитието на информационните и телекомуникационни технологии
довежда до това, че съвременното общество става силно зависимо от
контрола на различни процеси с помощта на компютри, електронна
обработка, съхранение, достъп и трансфер на информация. Поради тази
причина обектите на енергийните доставки и транспортните системи,
финансови и банкови организации, военните ведомства и
правоприлагащите органи, търговски, медицински и научни институции –
всички онези, които използват световната мрежа Интернет, са потенциални
жертви на кибертероризма.
Престъпността в Интернет предполага незаконна дейност,
произтичаща от използването на един или повече интернет – компоненти,
като например уеб-сайтове, форуми или електронна поща.
Концепцията за престъпленията в кибернетичното пространство
също така включва и широк спектър на действия от недоставени продукти
или отказ за предоставяне на услуги, неоторизирано проникване в
31
компютърните системи, до нарушения на интелектуалната собственост,
икономически шпионаж (кражба на търговски тайни), изнудване, пране на
пари в международен мащаб, кражба на идентичност и все по-голяма
списък на други престъпления в Интернет. С увеличаването на онлайн
услугите нараства и възможността за извършване на киберпрестъпления,
не само хакерство и създаване на вируси, а и киберпреследване, онлайн-
тормоз, враждебни съобщения, порнография, заплахи на деца, кражба на
лични данни, потребителски измами, продажба на незаконни стоки и др.
Много често вместо терминът киберпрестъпност се използва
термина кибертероризъм. Понякога тези определения са смесени и се
използват без обосновка и разбиране на техните различия. Въпреки това,
поради неговата новост, този термин е твърде сложен за разбиране и има
различно тълкуване.
В литературата, свързана с разследването на престъпленията в
кибернетичното пространство, има два различни подхода при
определянето на кибертероризма и неговата квалификация.
Поддръжниците на първия подход включват кибертероризма в
категорията на компютърните престъпления. За пример, руския
изследовател Д. Г. Малишенко отбелязва, че кибертероризма трябва да се
разглежда като форма на нелегален достъп до компютърни данни,
намиращи се в една изчислителна машина или компютърна мрежа,
осъществен за да промени, унищожи определена информация или за да се
запознае с нея, като се цели създаване на среда, при която компютъра или
мрежата е извън рамките на нормалните работни условия, причиняване на
материални щети и има риск от смърт, или настъпване на други
обществено опасни последици. Той определя следните основни цели за
извършването на указаните по-горе действия: оказване на натиск върху
правителствата, дестабилизация на социално-политическата ситуация,
усложнение на международните отношения, което съвпада почти напълно
с целите, преследвани от тероризма.8
Привържениците на втория подход считат, че кибертероризма е
форма на тероризъм, която се основава на начини за извършване на
терористични актове, които са възникнали в процеса на развитие на
информационните и телекомуникационни технологии и въвеждането им
във всички сфери на съвременното общество. За пример, Дороти Денинг
определя кибертероризма като елемент от класификацията на
терористичните дейности в Интернет и го определя като компютърни
атаки, планирани така, че да причинят максимални щети на жизненоважни
съоръжения на информационна инфраструктура.
8
Кибертероризъм https://postvai.com/cyber/kiberterorizam.html
32
Тази разлика в мненията произтича главно от факта, че структурата
на това понятие има две равностойни правни категории: тероризъм и
компютърни престъпления (престъпления в киберпространството).
На първо място трябва да се отбележи, че под категорията
компютърни престъпления се разбира съвкупност от противоправни
деяния, които възпрепятстват отношенията в областта на обработка на
информацията в компютрите и компютърните системи, компютърни и
телекомуникационни мрежи; правата на собственост на физически лица на
информация и достъпа до нея. Така тази категория трябва да включва
престъпления, в които компютърните, информационните и
телекомуникационни системи и мрежи (компютърна информация) ще
послужат като инструмент или обект на престъпни нападения, а основната
цел за извършването на престъпление в повечето случаи е материална
изгода.
В българското законодателство тероризмът е инкриминиран като
престъпно деяние в Закона за противодействие на тероризма в него се
казва:
§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Тероризъм” е всяко престъпление
по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение
шесто и ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс9.
За кибертероризъм намираме един текст от същия закон, който
гласи:
Чл. 32. (1) При установяване на интернет страници, чието
съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се
разпространяват познания за извършване на тероризъм, МВР и ДАНС
могат да подадат искане до председателя на Специализирания
наказателен съд да постанови всички предприятия, предоставящи
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези
интернет страници.10
Кибертероризмът като категория включва престъпления, които са
извършени с терористични цели, чрез използване на средства за
електромагнитно действие, компютърни системи и комуникационни
мрежи, включително прихващане, извеждане от нормалното състояние на
работа и унищожаването на потенциално опасни обекти, при което пряко
или косвено се създава или възниква опасност за извънредна ситуация, в
резултат на тези действия, и да представлява опасност за персонала,
населението и околната среда; също така създаване на условия за трудови
злополуки и техногенни катастрофи.
9
Закон за противодействие на тероризма Обн. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016 г.
10
Пак там.
33
С оглед да се постави начало на концепцията за кибертероризма и
отнасянето му към една от горните правни категории, трябва да се посочат
основните характеристики, присъщи на този феномен:
Целите на извършване на кибертерористични действия съвпадат
с целите и мотивите на извършване на всички известни видове
терористични действия. Става дума за нарушаване на обществения ред и
държавната сигурност; сплашване на обществото; провокиране на военен
конфликт; усложнение на международните отношения; влияние върху
вземането на решения и при осъществяването на дейността на държавните
или местни органи, длъжностни лица от тези органи, сдружения на
граждани, юридически лица; привличане на общественото внимание към
определени политически, религиозни или други възгледи.11
Основната форма на кибертероризма е информационна атака
срещу компютърна информация, компютърни системи, апарати за
предаване на данни, различни компоненти на информационната
инфраструктура, от терористични групи или физически лица. Такава атака
позволява проникването в атакуваната система, вземане на управлението
или компрометиране на мрежа за обмен на информация, извършване на
други разрушителни въздействия.
Средствата за изпълнение могат да бъдат изключително
разнообразни и включват всички видове съвременни кибероръжия. Според
Международния институт за антитерористична политика (International
Policy Institute for Counter-Terrorism), терористите вече са използвали
такива видове кибероръжия, като компютърни вируси, червеи, „троянски
коне”, „логически бомби” и други средства за хакерски софтуер. Въпреки
това, най-популярния тип кибертероризъм е взломът на сайтове и
пускането в тях на лозунги и призиви. Пример за подобни действия е
случаят след началото на войната в Ирак, когато група пакистански хакери
„Ал Кайда Алианс онлайн”, разместила съответстващите съобщения на
един от сайтовете на Пентагона и сайта на Националната океанска и
атмосферна асоциация (National Oceanic and Atmospheric Association);
Тактиките и методите, използвани в извършването на обикновено
престъпление, се различават съществено от тактиката и методите за
извършване на компютърни престъпления. Основното нещо в тактиката на
кибертероризма е, че терористичния акт има опасни последици, става
широко известен на обществеността и получава голям обществен интерес.
Обикновено изискванията са придружени със заплаха за повторение на
акта, без да се посочва конкретен обект.
Можем да обобщим, че кибертероризма се отличава както от
общоприетото понятие за тероризма, така и от класическите компютърни
11
Кибертероризъм https://postvai.com/cyber/kiberterorizam.html
34
престъпления, като запазва само ядрото на признаците на тези явления. От
компютърните престъпления кибертероризма се различава, преди всичко
по своите цели, които са характерни за политическия тероризъм като цяло,
както и от тероризма – по средства за осъществяването му, както и
неговата анонимност и безличност.
Може да се посочи следния пример за използването на съвременни
информационни технологии за престъпление – убийството през 1998 г. в
САЩ, когато в една клиника в тежко състояние и под охрана от ФБР се
намира особено важен свидетел. Чрез Интернет хакер – убиец осъществява
несанкциониран достъп до сайта на клиниката, и преодолявайки поредица
шлюзове и защитни бариери, прави пренастройка на пейсмейкъра, в
резултат на което пациента почива.
Видове кибертероризъм
Хактивизъм – информационните и комуникационни технологии се
използват в кампании за социална или политическа промяна (т.е. за онлайн
активизъм). Кампаниите от този тип включват събиране на подписи за
онлайн петиции, хеш-кампании, създаване на уебсайт за кампании,
набиране на доброволци, получаване на средства от членове и
поддръжници и организиране и планиране на офлайн протести12. Има
обаче хора и групи хора, които намират такива методи за недостатъчни, за
да привлекат вниманието към техните идеи и вместо това като средство за
политически протест прибягват до стратегии, които пряко засягат
функционирането или наличието на уебсайтове и онлайн услуги (т.е.
хактивисти)13.
Въпреки че няма универсално приета дефиниция за хактивизъм, тези
действия се описват като умишлен достъп до:
- системи, уебсайтове и/или данни без разрешение или надвишаване
на разрешения достъп и/или
- умишлена намеса в работата и/или достъпността на системи,
уебсайтове и данни без разрешение или над разрешения достъп с цел
насърчаване на социални или политически промени.
Киберпрестъпленията, извършени от хактивисти, включват
повреждане на уебсайтове, пренасочване на потребителите към друг
уебсайт, отказ на услуга (DoS) или разпределени атаки за отказ на услуга
(DDoS), разпространение на злонамерени програми, кражба и разкриване
на данни и саботаж14. Всички тези методи предполагат неоторизиран
12
Denning, Dorothy E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism: The Internet as a
Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks
and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy (pp. 239-288), RAND.
13
Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University Press.
14
Li, Xiang. (2013). Hacktivism and The First Amendment: Drawing the Line Between
Cyber Protests and Crime. Harvard Journal of Law & Technology, Vol. 27(1), рр. 301-330.
35
достъп до системите, уебсайтовете и/или данните, които са целите на
атаката. Например в Уганда уебсайтовете на официалната резиденция на
президента на страната и Угандийския инвестиционен орган са повредени
от хактивисти, които публикуват нацистка свастика и снимка на Адолф
Хитлер на уебсайта на резиденцията на президента и заменят част от
текста със страшен клоун на уебсайта на Инвестиционния орган 15.
Някои хактивистки действия се разглеждат като форма на
„гражданско неподчинение, т.е. действия, които представляват
ненасилствено, умишлено нарушение на закона“16. През 2013 г. групата на
анонимните неуспешно подава петиция към правителството на САЩ да
разглежда DDoS атаките като легитимна форма на политически протест и
форма, която е предмет на първото изменение на Конституцията на САЩ.
Въпреки усилията им да легитимират хактивизма, хактивистите са
подведени под отговорност за своите действия. Примерите включват
членове на групата на анонимните, които са осъдени за киберпрестъпления
и са осъдени на лишаване от свобода. Такива случаи на преследване обаче
в никакъв случай не са честа практика.
Кибервандализъм – масово проникване и обезобразяване на сайтове
с политическа или пропагандна цел, в резултат на което се постига
международен или локален отзвук, чиято цел е подрони авторитета на
дадена страна или организация;
Същински кибертероризъм –посегателство върху
комуникационните и информационните ресурси на дадена страна с цел
блокирането на жизнено важни системи.
Цели на кибертероризма
„Кибертероризмът“ е относително ново понятие и включва в себе
си понятията „кибернитично пространство“ и „тероризъм“. За да се
обясни начина на действие на кибертерористите следва да се разгледа
Кибернитичения модел за поведение.
Субект – лица провеждащи заплахата;
Обект – лица, общности за управление (въздействие);
Права връзка – Интернет среда и програмни средства за
въздействие на върху обекта;
Обратна връзка – получаване на информация за резултата от
въздействието;
Целта е постигане на желано състояние на обекта (страх, следене или
отнемане на финансови ресурси и др.) на базата на разработен алгоритъм
представляващ поредица от стъпки.
15
Solomon, Rukundo. (2017). Electronic Protests: Hacktivism as a form of Protest in Uganda.
Computer Law & Security Review, Vol. 33, pp. 718-728.
16
Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University Press, p. 379.
36
„Кибертероризмът” се определя като използване на компютри,
интернет или друга техника с намерение:
да се извърши терористичен акт;
да се подготви терористичен акт;
да се подбуди терористичен акт;
да се подкрепи терористичен акт.
Самото посегателство е немислимо без информационна осигуреност
на действията. Този факт прави „киберпрестъпността” и
„кибертормоза” като съпътващи елементи на „кибертероризма”. И ако в
миналото като цел на крайния резултат на „киберпрестъпността” е било
получаването на известност, отговор на обида поради чувство на
неоценяване на някой служител, стремеж за доказване на определени
знания, то днес целта е бързо финансово облагодетелствуване, чрез
предоставяне на критична информация. „Кибертероризъмът”
представлява връзката между компютрите на жертвите и
информационните технологии, в частност Интернет и има за цел
причиняване на физическа, реална щета или значителни разрушения на
инфраструктурата.
Кибертерористите могат да използват анонимността осигурена в
информационното пространство, за да заплашват граждани, специфични
групи (с членство основано на етническа принадлежност или
вероизповедание), общества или цели държави без присъщата за тези
действия заплаха от залавяне, раняване или смърт за атакуващия, каквито
физическото му действие при осъществяване на терористична дейност
биха му донесли. При продължаващото развитие на все по-комплексни
услуги в Интернет, възможността от саботаж или тероризъм през
киберпространството ще стават все по-сериозна заплаха.
Кибертероризмът не трябва да бъде разглеждан като отделно
явление, а като продължение на терористичните актове и тактики в
киберпространството или като посегателство върху комуникационните и
информационни ресурси на дадена страна с цел блокиране, унищожаване
или нарушаване целостта на жизненоважни системи, базирано на социална
или идеологическа основа.
Основни обекти на кибертерористите са информационните системи,
управляващи сложни технологични процеси, както и информационните
системи в държавното управление, финансите, отбраната и т.н.
Способите, които кибертерористите използват, са нерегламентирано
проникване в компютърните мрежи, кражба на бази данни, на програмно
осигуряване, промяна на информацията в базите от данни, унищожаване на
програмно осигуряване и цели бази от данни и други.
Методи за постигане на целите
37
Вече не е тайна за никого, че за осъществяване на комуникация
между терористичните организации се използва Интернет, тъй като поради
своите мащаби, той се „подслушва” и контролира много трудно. Методите
на предаване на информация, използвани между терористите са много. Ето
няколко примера:
Използването на VoIP (Интернет) телефони е един от
предпочитаните методи, тъй като пакетите при тази комуникация не се
движат заедно и е много трудно да бъдат прихванати. Освен това, този вид
комуникация позволява лесно да бъде криптиран разговора. По този начин,
бързо и евтино се постига много висока степен на сигурност срещу
прехващане на реалната информация от службите за сигурност.
Друг предпочитан метод е публикуването на скрити съобщения в
често посещавани интернет страници. Примерно влагане на текст в
картинка или публикуване на привидно безмислена обява. Прикриването
на съобщения или техният смисъл съществува от векове и науката за това
се нарича Стеганография.
Третият и най-класически метод за комуникация е размяната на
криптирани съобщения. В момента в Интернет лесно могат да се намерят
множество безплатни или евтини инструменти за шифроване на
електронна поща. Много често разшифровката на съобщение направено с
елементарна програма отнема дни и поради тази причина е много трудно
да се дешифрират всички съобщения.
Използване на глобалната информационна инфраструктура за
събиране на разузнавателна информация за потенциални цели чрез достъпа
до публични и частни системи, независимо от средствата (външни
нахлувания с взлом, с вътрешно съдействие, като служител и др.) След
като целта с висока стойност е установена, кибертерориста може да улесни
или увеличи ефекта от физическата атака.
Появата на съвременните информационно-базирани общества, в
които упражняването на икономическа, политическа и обществена сила
все повече зависи от възможностите за достъп, манипулиране и използване
на информация и информационната инфраструктура създава възможности
за нови престъпления, както и нови заплахи за гражданското общество и
глобалната сигурност.
С навлизането на света в ХХI-ви век, преносът на информация
изведнъж придобива нови измерения. Става възможно за командир на
бойното поле да получава в реално време “жива картина” за ситуацията
пред себе си, изпращана от сателитни снимки, от намиращия се на няколко
хиляди километра във въздуха изтребител, или от войник на бойното поле.
Също така става възможно за една терористична организация да
набира членове, да разпространява пропаганда, видео материали, брошури,
38
тренировъчни материали. Възможно е и координирането на терористични
актове в анонимна и интерактивна електронна форма.
Фанатици, националисти, анархисти, терористи, правителства –
всички те имат своите виждания за това как трябва да бъде ръководен
света. Съответно киберпространството, като платформа за комуникация и
обмен на огромни количества информация, създава неограничени
възможности за техните действия. Основни обекти на кибертерористите са
информационните системи, управляващи сложни технологични процеси,
както и информационните системи в държавното управление, финансите,
отбраната и т.н.
Средствата, които кибертерористите използват, са персонални
компютри, чрез които осъществяват нерегламентираното проникване,
както и различни компютърни вируси. В редица страни като средство за
извършване на терористичен акт се разглеждат компютърните вируси, чрез
които недобросъвестни лица, включително и терористи, могат да
модифицират или унищожават бази от данни и програмно осигуряване или
да блокират нормалната работа на изчислителните машини. Към този вид
средства спадат и т.нар. „логически бомби“, които представляват набор от
команди, включени в компютърна програма, сработващи при определени
условия (например изтичане на определен период от време, запълване на
определен капацитет от твърдия диск на компютъра, където те са
инсталирани и пр.). Като всички други оръжия и арсеналът на
кибертерористите също много бързо се модернизира в зависимост най-вече
от нововъведените средства за компютърна защита.
Разпространението на компютърните вируси през последните години
се оказва много сериозен проблем и дори според законодателството на
САЩ може да се разглежда като своеобразен кибертероризъм. Експертите
от Центъра за защита на националната инфраструктура към ФБР
възприемат авторите на компютърни вируси като кибертерористи, тъй като
реално са в състояние да нарушат нормалната работа на редица държавни
учреждения, банки и т.н., както и да предизвикат крупни производствени
аварии с човешки жертви и огромни разрушения при разрушаване на
компютърната система за управление на конкретни технологични процеси.
Не е необходимо да се посочват последиците от разпространението на
компютърни вируси във важни за държавата информационни системи, но
трябва да се подчертае, че те могат да имат пряк политически умисъл – да
създадат затруднения в управлението и защитата на държавата, както и да
предизвикат разрушения чрез нарушаване нормалната работа на сложни
технологични процеси, управлявани от компютърни системи (например в
атомни електроцентрали и др.).
Съществуват много малък брой научни изследвания, посветени на
въпроса за използването на Интернет от страна на терористични групи.
39
Методите на терористите, използващи Интернет, определени от
различните автори, до голяма степен са едни и същи, въпреки
използването на различни понятия.
През 2004 г. е публикуван специален доклад на тема “Използването
на Интернет в терористичната дейност” – изследване на Габриел
Вайман, преподавател по комуникации в университета в Хайфа, Израел.
Материалът, представен в него, е резултат от продължило шест години
проучване, по време на което авторите са свидетели на все по-голямо и все
по-сложно терористично присъствие във World Wide Web. Според
авторите, използването на интернет-пространството от терористичните
организации е изключително динамично явление. Web-сайтовете се
появяват внезапно, често променят формата си, а след това изчезват.
Непрекъснато се променят адреси на сайтовете, но съдържанието им
остава същото. Така например местоположението и поддържането на web-
сайта на „Ал-Кайда” се променят почти ежедневно.
Терористичните организации също активно използват компютърните
системи и мрежи (най-вече Интернет) в своята дейност. Констатирани са
случаи, когато международни терористични организации чрез глобалната
мрежа (кодирано) обсъждат планове за провеждане на терористични
актове, пропагандират свои идеи и дори привличат нови членове.
Директорът на ЦРУ Дж. Тенет не без основание заявява, че
терористичните организации „Хизбула“, „Хамас“, „Ал Кайда“ и др. са
сред най-активните при използването на Интернет за своята терористична
дейност. Например терористичната група – „Черните тигри на
Интернет“, свързана с шриланкийската терористична организация „Тигри
за освобождение на Тамил“, постоянно атакува правителствените
компютърни информационни системи на държавите, подкрепящи
официалната власт в Шри Ланка. Кибертерористичната организация
„Legion of the Underground“ решава да обяви война на Китай и Ирак, като
за обект на своите актове тя избира информационните инфраструктури на
тези държави. Подобни проблеми изпитва и Израел, чиито държавни
информационни компютърни системи са постоянно атакувани и нерядко
разстройвани от хакери, подкрепящи радикалните ислямски екстремисти.
От терористична гледна точка Интернет предоставя анонимна форма
на комуникация, разузнавателни действия срещу потенциални бъдещи
цели и платформа за обучение и набиране на нови кадри.
Глобалната мрежата е също така средство за разузнаване. След
атаката срещу Световния търговски център, американските служби за
сигурност започват да премахват “чувствителни” материали, проучвания
и документация от публичните си мрежи. За нещастие когато веднъж нещо
е било онлайн, някой, някъде още пази копие от него. Проблемът е
40
сериозен. Публичните ресурси могат да се използват за осъществяване на
разузнавателни цели и планиране на бъдещи атаки.
Кибертероризмът е сравнително безопасен за терористите. При
прецизно планирани и проведени операции извършителите винаги могат
да бъдат в безопасност и недосегаеми от службите за сигурност.
Благодарение на глобалната световна мрежа кибертероризмът може да
бъде осъществяван от хиляди километри разстояние от обекта на тяхното
посегателство, т.е. кибертерористите могат да се намират далеч от
държавата, където осъществяват проникване в компютърните и
информационни системи.
Освен всичко друго, компютърният саботаж не изисква кой знае
какви ресурси. Така например, за да бъде взривен голям язовир е
необходим един тон мощен взрив, да не говорим колко е сложно да се
организира доставката и поставянето на взрива в най-уязвимите места.
Много по-лесно е водата от язовира да бъде изпусната като чрез Интернет
се подадат съответните команди в предварително „пробитата” от хакери-
ислямисти компютърна система за управление.
При кибертероризма основните принципи в дейността на
терористите – конспиративността и секретността при подготовката и
провеждането на терористичните актове – са напълно гарантирани.
Проникването чрез Интернет в чужди компютърни информационни
системи може да бъде осъществявано от всяко място, където има
телефонна или спътникова връзка. Това позволява на кибертерористите
лесно и често да променят местонахождението си, което ги прави
изключително подвижни, а оттук и трудни за локализиране и задържане от
службите за сигурност.
В заключение може да се обобщи, че кибертероризмът е реално
обществено опасно явление, съпроводено с използването на не по-малко
насилие, отколкото при другите видове тероризъм. При това негова
съществена особеност го прави още по-опасен за обществото – невинаги
кибертерористите могат да бъдат в състояние да спрат вече предизвикан от
тях процес, от който биха могли да произтекат големи щети.
Интернет се използва все повече от терористичните организации,
като основен инструмент за идеологическа радикализация, набиране на
поддръжници, комуникация и обучение. В допълнение към това,
терористичните групи се възползват от Интернет услугите, за да общуват с
киберпрестъпни организации и да координират съвместно с тях дейности
за набиране на средства (от незаконни източници), контрабанда на
боеприпаси и въоръжение.
41
Използвана литература:
1. Стоянов Н., Ст. Балабанов, Национален военен университет
“Васил Левски” Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, Научна сесия 2010,
Сборник научни трудове, Част II, Шумен 2011, Кибератаките – новият
инструмент в арсенала на армиите, стр. 37 – 42.
2. Jarvis, L. and S. Macdonald. (2014). Locating Cyberterrorism: How
Terrorism Researchers Use and View the Cyber Lexicon. Perspectives on
Terrorism Vol. 8(2), p. 69.
3. Jarvis, L., S.Macdonald, and L. Nouri. (2014). The Cyberterrorism
Threat: Findings from a Survey of Researchers. Studies in Conflict & Terrorism,
Vol. 37(1), p.68-90.
4. Denning, D. E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism:
The Internet as a Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and
Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime,
and Militancy (pp. 239-288), RAND.
5. Maras, Marie-Helen. (2012). Counterterrorism. Jones and Bartlett.
6. Закон за противодействие на тероризма Обн. ДВ. бр.103 от 27
Декември 2016 г.
7. Denning, D. E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism:
The Internet as a Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and
Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime,
and Militancy (pp. 239-288), RAND.
8. Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University
Press.
9. Li, Xiang. (2013). Hacktivism and The First Amendment: Drawing
the Line Between Cyber Protests and Crime. Harvard Journal of Law &
Technology, Vol. 27(1), рр. 301-330.
10. Solomon, R. (2017). Electronic Protests: Hacktivism as a form of
Protest in Uganda. Computer Law & Security Review, Vol. 33, pp. 718-728.
42