СБОРНИК

ДОКЛАДИ
ОТ ГОДИШНА УНИВЕРСИТЕТСКА НАУЧНА
КОНФЕРЕНЦИЯ

27-28 МАЙ 2021 ГОДИНА

Електронно издание

Велико Търново
2021 г.
 Електронно издание

Редакционен съвет: Свилен Евтимов Стефанов, Ваня Куздова

Банабакова, Стойко Димитров Стойков, Илиян Цветанов Ангелов,
Събин Иванов Събев

Технически редактор:
майор Иванка Георгиева

Издателски комплекс на НВУ „Васил Левски”

ISSN 2367-7481
2
 МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ПРОГРАМЕН КОМИТЕТ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бригаден генерал Иван Маламов

ЧЛЕНОВЕ:

Акад. проф. д.т.н. инж. Живко Жеков – Българска академия на науките и

изкуствата, София;
Чл. кор. проф. д.т.н. инж. Петър Гецов – Българска академия на науките,
София;
Проф. д.х.н. инж. Михаил Харалампиев – НВУ „Васил Левски”, Велико
Търново;
Проф. д.н. Севдалина Димитрова – НВУ „Васил Левски”, Велико
Търново;
Проф. д.н. инж. Стойко Стойков – НВУ „Васил Левски”, Велико
Търново;
Полк. проф. д-р инж. Свилен Стефанов – НВУ „Васил Левски”, Велико
Търново;
Проф. д.в.н. инж. Георги Бахчеванов – Нов български университет,
София;
Проф. д-р Ваня Банабакова – НВУ „Васил Левски”, Велико Търново;
Проф. д-р Маргарита Богданова – СА „Димитър Ценов”, Свищов;
Проф. д.ик.н. Гошо Петков – Университет по библиотекознание и
информационни технологии, София;
Проф. д-р инж. Никифор Стефанов – Висше училище по сигурност и
икономика, Пловдив;
Проф. д-р Христина Янчева – Аграрен университет, Пловдив;
Полк. доц. д-р инж. Николай Урумов – НВУ „Васил Левски”, Велико
Търново;
Подп. доц. д-р Стефан Филипов – НВУ „Васил Левски”, Велико Търново;
Доц. д-р Николай Нинов – СА „Димитър Ценов”, Свищов;
Доц. д-р инж. Васил Къдрев – Нов български университет, София;
Доц. д-р инж. Росен Пасарелски – Нов български университет, София;
Доц. д-р Ана Джумалиева – ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград;
Доц. д-р Маруся Любчева – Университет „Проф. д-р Асен Златаров”,
Бургас;
COL Dr. Harald Gell, MSc, MSD, MBA – Theresan Military Academy,
Wiener Neustadt, Austria;
COL. Assoc. Prof. Eng. Vladan Holcner, PhD – University of Defence, Brno,
Czech Republic;
3
Prof. Univ. Dr. phil. habil. Dr. h. c. Wolfgang Sucharowski – University of
Rostock, Germany;
Prof. Panayiotis V. Frangos – National Technical University of Athens,
Athens, Greece;
Assoc. Prof. Dr. Márta Seebauer – Obuda University, Hungary;
Assoc. Prof. Eva Nagyne Hajnal – Obuda University, Hungary;
Проф. др. Баки Колеци PhD – Универзитет,,Хаџи Зека” Пеќ, Косово;
Prof. Lyubomir Lazov – Rezekne Academy of Technologies, Latvia;
Prof. Robert Dimitrovski – MIT University, Skopije, Macedonia;
Prof. dr. Jove Dimitrija Talevski – University „St. Kliment Ohridski” Bitola,
Macedonia;
Prof. dr. Violeta Janushev – University „St. Kliment Ohridski” Bitola,
Macedonia;
LTC Andrzej Sobon, PhD – National Defence University Warsaw, Poland;
Prof. Lech Kościelecki – Military University od Technology, Warsaw, Poland;
COL Assoc. Prof. Konrad Stańczyk – Military University od Technology,
Warsaw, Poland;
Assoc. Prof. Juliusz Piwowarski, PhD – University of Public and Individual
Security „Apeiron” in Cracow, Poland;
Assoc. Prof. Janusz Gierszewski, PhD – Pomeranian University in Slupsk,
University of Public and Individual Security „Apeiron” in Cracow, Poland;
COL Assoc. Prof. Tomasz Kosmider – National Defence University Warsaw,
Poland;
COL Krzysztof Klupa, PhD – The Gen. Tadeusz Kosciuszko Military
Academy of Land Forces, Wroclaw, Poland;
MAJ Jaroslaw Stelmach, PhD – The Gen. Tadeusz Kosciuszko Military
Academy of Land Forces, Wroclaw, Poland;
Assoc. Prof. Adam Rejmak – Cuiavian University in Wloclawek, Poland;
Assoc. Prof. Piotr Gawliczek – Cuiavian University in Wloclawek, Poland;
Prof. Wojciech Korneta – Lomza State University of Applied Sciences,
Poland;
COL Mariusz Gontarczyk, PhD, MSc., Eng. – Military University of
Technology, Warsaw, Poland;
Ćwik Bogdan, PhD, MSc., Eng. – Military University of Technology, Warsaw,
Poland;
Katarzyna Świerszc, PhD, MSc. – Military University of Technology,
Warsaw, Poland;
BG Prof. Eng. Ghiţă Bârsan, PhD – „Nicolae Balcescu” Land Forces
Academy, Sibiu, Romania;
COL 1st SR Assoc. Prof. Vasile Căruţaşu, PhD – „Nicolae Balcescu” Land
Forces Academy, Sibiu, Romania;

4
COL 1st SR Assoc. Prof. Danu Moşteanu, PhD – „Nicolae Balcescu” Land
Forces Academy, Sibiu, Romania;
Assoc. Prof. Cristian-Emil Moldoveanu – Military Techical Academy,
Bucharest, Romania;
Daniela Moldoveanu PhD – Military Techical Academy, Bucharest, Romania;
Prof. Georgeta Pop – Banat's University of Agricultural Science and
Veterinary Medicine „King Michael I of Romania” from Timisoara, Romania;
Assoc. Prof. Ilinca Imbrea – Banat's University of Agricultural Science and
Veterinary Medicine „King Michael I of Romania” from Timisoara, Romania;
Prof. Univ. Dr. Manuela Epure – University „Spiru Haret”, Bucurest,
Romania;
Prof. Univ. Dr. Roxana Stefanesku – University „Spiru Haret”, Bucurest,
Romania;
Prof. Dr. Dan Scarpete – Univerisy „Dunarea de Jos” of Galati, Romania;
BG Assoc. Prof. Eng. Boris Ďurkech – Armed Forces Academy General Milan
Rastislav Štefánik, Liptovský Mikuláš, Slovakia;
Prof. Ing. Milan Sopóci, PhD, Sc. – Armed Forces Academy General Milan
Rastislav Štefánik, Liptovský Mikuláš, Slovakia;
Проф. д-р Весела Радович – Университет в Белград, Сърбия.

5
 СЪДЪРЖАНИЕ:

Пленарен доклад
Драгомир Кръстев
Кибертероризмът в глобалното общество 28

Научно направление
„Педагогически и хуманитарни науки”

1. Юлия Дончева
Приобщаващо образование в мултикултурна среда –
културни и социални проблеми 44
2. Юлия Дончева
Развиваща образователно-творческа среда за деца със
специални образователни потребности 55
3. Юлия Дончева
Неприемливи поведенчески прояви на детето от
предучилищна възраст 66
4. Катя Симеонова
Качествено частнодидактическо обучение на студенти-
педагози 75
5. Петър Граматиков
Приемане в православието на хора от други
изповедания и религии 85
6. Петър Граматиков
Второбрачието при клириците – православна
перспектива 88
7. Петър Граматиков
Център за връзка и информация за религиозните
малцинства в Женева 98
8. Анастас Ангелов
Към историята на фар Шабла 104
9. Veronik Kelbecheva
Clil in Medical Contexts – Teaching Latin Through
English 126
10. Николина Танкушева
Успехи в българската спортна гимнастика по време на
пандемия 133
11. Мина Хубенова
Eмпирично изследване за развитието на
междукултурна компетентност 142
12. Arjana Muçaj, Shkëlqim Xeka 149
6
 Трудностите, пред които са изправени учениците от
началното училище, които не са посещавали
предучилищна
13. Даниела Боянова-Минкова
Психодидактически аспекти на обучението по
съвременни езици 159
14. Нина Мусурлиева
Ролята на комисията по професионална етика в
съсловния живот на денталните лекари 165
15. Стоянка Вашкова
Комуникационните предизборни кампании в ситуация
на глобална пандемия 171
16. Тереза Стефанова
Дистанционното обучение – ефективен и удобен начин
за учене 179
17. Тодорка Манолевска
Насилието като част от социалното функциониране на
обществото 186
18. Тодорка Манолевска
Периодът на тийнеджърството и предизвикателствата
при проявите на насилие 196
19. Даниел Василев
Нагласи на търговския персонал зает в сферата на
бързата мода 207
20. Даниел Василев
Оценка трудовото представяне на служителите от
поколение Y и Z, заети в сферата на бързата мода 218
21. Даниел Василев
Средни стойности на задържане на персонал в сферата
на бързата мода 229
22. Татяна Христакиева
Използване на учебни игри в специализирания курс по
чужд език за студенти от Национална спортна
академия „В. Левски“ 240
23. Драгомира Банкова
Управление на процеса на адаптация на ученика в
условията на Covid-19 в контекста на съвременната
образователна система 245
24. Огнян Костадинов
Ефективни методи за изучаване на чужд език 256
25. Rosanna Chizhova-Sturgeon
Empowering Adolescents Through Creative Art Therapy 267
7
26. Десислава Бакалова
Образованието на зрително затруднените в България 273
27. Дилян Марков
Предизвикателства и проблеми в подготовката на
курсанти в НВУ „Васил Левски“ 280
28. Дилян Марков
Обучението и подготовката, като фактори за успех в
стабилизиращи операции 290
29. Дилян Марков
Предизвикателства пред международните отношения и
международната сигурност в епохата на изкуствения
интелект 296
30. Мария Гюлеметова
Образование за екологична сигурност – фактор за
устойчиво развитие на енергийна система 305
31. Милка Асенова
Междуинституционално взаимодействие в обучението
по опазване на околната среда 313
32. Екатерина Иванова
Интерактивни дейности за дистанционно обучение в
електронна среда във висшите училища 328
33. Екатерина Иванова
Онлайн базирани ресурси за дистанционно електронно
обучение по „Околен свят“ и „Човекът обществото“ 335
34. Екатерина Иванова
Формиране на учениковата личност в начална
училищна възраст 346
35. Багряна Илиева
Поведение и комуникация при конфликтни състояния 353
36. Багряна Илиева
Предотвраняване на конфликти в училище чрез
развиване на емоционалната интелигентност 360
37. Николинка Климукова
Взаимовръзката между литургия и зография (Новата
митролопия – храма „Св. Богородица живоносен
източник в Несебър) 370
38. Николинка Климукова
Възгледите на Александър Шмеман за литургията и
религиозното образование в настоящето 382
39. Slaveyah Goranova
Common Grammar Mistakes in the Course Portfolio of
Students of Medicine at the Medical University “Prof. Dr. 388
8
 Paraskev Stoyanov” – Varna: Article Misuse
40. Християн Йотов
Първите контакти между България и НАТО в
контекста на геополитическата трансформация в
Източна Европа през 1990 г. 396
41. Янка Коева
Хуморът в класната стая 409
42. Фийдес Бергман
Учене чрез стимулиране работата на мозъка. Методът
на Вера Ф. Биркенбил 414
43. Даяна Бойкова
Значимост на изследователските умения за развитието
на учениците в начален училищен етап 424
44. Lora Radoslavova
The Advance Organizer in the Contemporary Educational
Process 432
45. Силвия Тодорова
Реализиране на партньорство между училище и
семейство – мнения и нагласи на бъдещите педагози 437
46. Силвия Тодорова
Семейното възпитание през погледа на класиците на
педагогиката 448
47. Силвия Тодорова
Семейството като среда за възпитание и социализация 455
48. Милена Найденова
Съвременни предизвикателства пред детското развитие
в предучилищна възраст 465
49. Иво Пенев
Влиянието на пандемията Covid-19 върху ПР
практиките на Столична община 468
50. Kристина Tодорова
Влияние на злоупотребата с алкохол върху
родителските функции 477
51. Димитър Баев, Цветелина Тошева
Вариативни отношения между нагледно-образно и
схематично мислене при решаване на познавателни
задачи 487
52. Димитър Баев
Образователната среда – жизненост на образователния
процес 495
53. Димитър Баев
Практическата опитност в детството – основополагане 503
9
 на когнитивното развитие
54. Дарина Баева
Анализ на елементите на образователна емпатийно
ориентирана стратегия 510
55. Дарина Баева
Емпатията като основополагащ елемент в
педагогическото взаимодействие 518
56. Лиляна Славянова
Семантично поле на базовата лексема Beauty в
английския език – Част 1 526
57. Лиляна Славянова
Семантично поле на базовата лексема Beauty в
английския език – Част 2 534
58. Лиляна Славянова
Красотата като ключов концепт на културата 541
59. Марияна Няголова
Академичната обща психология в България по време
на Втората световна война 551
60. Марияна Няголова
Психоанализът в България, в навечерието и по време
на Втората световна война 560
61. Марияна Няголова, Юрий Олейник
Психологията на религията и вярата в България и
СССР по време на Втората световна война 567
62. Вяра Границка
Народните обичаи и традиционните ритуали като
методически вдъхновител в арттерапевтичната
практика 581
63. Diana Stefanova
Inquiry-Based Learning in a Digital Environment 587
64. Диана Стефанова
Развиване на ключови компетентности в академична
среда: работа по проект 592
65. Диана Стефанова
Интегриране на уменията за академично писане и
презентиране във висшето образование 597
66. Стела Дерменджиева, Тамара Драганова
Относно „промените“ в новата програма по география
и икономика за V клас 601
67. Стела Дерменджиева, Тамара Драганова
Аргументирани щрихи за „нововъведенията“ в
обучението по география и икономика в V клас 614
10
68. Тамара Драганова
Образователните промени в училищната география на
Хърватия – съвременни концепции и дидактически
модели 629

Научно направление
„Природоматематически науки”

69. Николай Горчев

Съвместно използване на класическата и съвременната
теории на тестовете 638
70. Веселин Иванов, Павлина Гидикова, Ваня Славова,
Добромира Георгиева, Веселина Петрова-Тачева,
Анна Толекова
Съдържание на тежки метали в силимарин 653
71. Любка Пашова, Лилия Димитрова, Емил Ойнаков,
Драгомир Драгомиров, Григор Николов
Съвременни методи и подходи за оценка на опасността
от цунами по българското Черноморско крайбрежие 664
72. Йорданка Ламбова
Приложение на графите за решаване на реални
проблеми 675
73. Савина Димитрова, Емилия Мавродиева
Изпитване задържащата способност на мрежа от
нановлакна по отношение на фини атмосферни прахове 680
74. Костадинка Тодорова, Илиана Велчева, Еленка
Георгиева
Изследване влиянието на кадмия върху
хистоструктурата на хрилете на шаран (Cyprinus carpio) 687
75. Пламен Минчев, Вихър Ковчев, Кольо Спасов,
Станислав Морфов
„Фонтанен ефект“ при огнестрелни фрактури на
крайници – причина за „неочаквани“ поражения
понякога 698
76. Пламен Минчев, Вихър Ковачев, Кольо Спасов,
Станислав Морфов, Димитър Кочев
Спешните центрове на болниците в условия на липса
на закон за съвременен стандарт за спешност (травма
система) 705
77. Пламен Минчев, Вихър Ковачев, Димитър Кочев
Травма система в пълен обем в България – кога? 709
78. Zsófia Nagy, Martin Zsapka, Ervin Balogh, András 714
11
 Tóth, Hamadeh Samah, Ákos Sveiczer, Éva Hajnal
Statistical Validation of a High Precision Cell Size
Measurement Software
79. Ангел Манев, Веселин Ташев, Любомира Райкова,
Мирослав Костов
Динамика на слънчевата активност и температурните
аномалии на повърхността на Черно море 725

Научно направление
„Сигурност и отбрана”

80. Мирослав Мирчев

Дълбоката държава или теория на конспирацията 732
81. Мирослав Мирчев
Русия в борбата срещу тероризма 741
82. Борис Райков
Анализ на тактическото използване на военните
формирования при битката за Иловайск в Донбаския
кофликт 753
83. Константин Казаков
Принципи и фактори, подпомагащи управлението на
знанията в Държавна агенция „Национална ситурност“ 765
84. Захари Горанов
Управление на деловодството и деловодната дейност в
МВР 772
85. Захари Горанов
Екипна организация на работа в МВР 779
86. Захари Горанов
Оперативно управление на полицейската система.
Дейност на оперативните дежурни части (ОДЧ) 789
87. Тихомир Солаков
Държавата и религиите в България от края на XIХ век
до средата на ХХ век 799
88. Тихомир Солаков
Социално-икономическата обстановка в България след
1989 г. и нейното влияние върху духовната сфера в
обществото 805
89. Тихомир Солаков
Сектата „Свидетели на Йехова” заплаха за
националната сигурност 811
90. Стоянка Петрова
Интегриран модел на тероризма. взаимовръзки и 820
12
 констатации
91. Данко Фаразов
Процесът за вземане на решение като фундамент на
успешнят процес на планиране на операции 828
92. Данко Фаразов
Предизвикателства пред създаването на въоръжени
сили на Европейския съюз 838
93. Данко Фаразов
Възприемането на Китай в контекста на регионална
сила 849
94. Красимир Костадинов
Възможности на Европейския съюз за изграждане на
сили за отбрана 859
95. Boyko Ranguelov, Atanas Mangarov, Elka Radeva,
Simeon Panev, Ina Antonova, Philip Philipoff, Diana
Bankova, Dimo Dimov
Cognitive and Experimental Psychologysystem for
Disaster Risk Reduction in the Mountain Outdoors Life for
Humans and Animals 869
96. Boyko Ranguelov, Atanas Mangarov, Elka Radeva,
SimeonPanev, Ina Antonova, Philip Philipoff, Diana
Bankova, Dimo Dimov
Early warning systems for the tunnels structures 880
97. Григор Григоров
Модели за привличане и задържане на
военослужещите във въоръжените сили 888
98. Елислав Иванов
Глобален подход за противодействие на съвременните
международни заплахи пред сигурността 924
99. Живко Апостолов
Кубинската политика на “нулева толерантност” към
наркотиците 931
100. Яна Николова
Офшорните зони като фактор, подкопаващ
националната сигурност – предизвикателство пред
усилията за противодействие на данъчните
престъпления 939
101. Halina Krysiuk
National Interests and Strategic Priorities of Russian
Federation 947
102. Иван Кантарджиев
Мeтодика за организиране на дейността на 958
13
 корпортивно контраразузнавателно звено
103. Радослав Пашов
Изследване динамиката на разходите за отбрана и
сигурност по време на икономически рецесии 969
104. Ирена Илиева-Иванова
Ролята на информационната сигурност в процесите на
дигитална трансформация в урбанизираните и рурални
територии в България 976
105. Йорданка Ламбова, Велико Ламбов
Сигурност по време на пандемия 984
106. Петко Петков
Невоенната мощ в съвременните военни конфликти 991
107. Петко Петков
Военните измерения на новия световен ред 1001
108. Богдан Андреев
Спомените на съвременниците като извор за военната
и военнополитическата история на българските
сухопътни войски за времето на Студената война 1011
109. Богдан Андреев
Платото стражата като военно-отбранително ядро и
култово средоточие през тракийската древност 1020
110. Богдан Андреев
Феодалната резиденция на крепостта в м. Витата стена
(Витен, Витенград), край с. Здравковец, Габровско 1029
111. Antoaneta Frantzova
Global Risk, Risk Assessment and Management. The
Hidden Factors 1038
112. Тихомир Стойчев
От студена и хибридна към ментална война 1048
113. Борис Райков
Нови способи за използване на силите за специални
операции във въоръжените конфликти 1063
114. Соня Станева
Теория и изкуство на войната 1072
115. Пламен Богданов
Основни военно-политически концепции за поразяване
на целите 1076
116. Петрана Кокудева
Теорията на системите в епохата на платформите 1084
117. Гергана Йорданова
Финансиране на 9/11 чрез системата „Хауала“ – изводи
и поуки за практиката 1090
14
118. Володя Цветанов
Управление на риска в логистиката от системата за
национална сигурност на Република България –
основни теоретически постановки, загуби,
класификатор на рисковете в логистиката 1101
119. Живко Желев
Йерархия на доктрините в НАТО 1108
120. Живко Желев
Приносът на НАТО към всеобхватния подход –
инструменти на мощта, крайно състояние, цели и
ефекти, дизайн на операцията 1114
121. Елена Георгиева
Етническа и религиозна хетерогенност като фактор за
нестабилност на Балканите 1124
122. Mario Marinov
The New Nuclear Security Landscape on the European
Continent in the 21st Century 1129
123. Николай Димитров
Арктическа сигурност – интереси и предотвратяване на
конфликти в далечния север 1140
124. Николай Димитров
Пол и сигурност – значимостта на феминистката
политика 1148
125. Пламен Атанасов
Пропагандата като технология през последните години 1156
126. Илия Табаков
Граници на изкуственият интелект в Р България:
цифровата трансформация и предизвикателствата за
средата на сигурност 1166
127. Валентина Николова, Светлана Янева
Индивидуални средства за защита на главата
използвани при военни и антитерористични действия в
обекти от критичната инфраструктура 1177
128. Аделина Тумбарска
Високотехнологични несмъртоносни оръжия с военно
предназначение 1186
129. Ангел Крумов, Антоанета Симеонова
Фактори, влияещи на пробивната способност на
активните елементи 1197
130. Владимир Янков
Ролята на културата на ядрена сигурност в условията
на терористична заплаха 1202
15
131. Даниел Тотев
Система за развитие на човешките ресурси във
въоръжените сили на Република България 1207
132. Даниел Тотев
Чуждестранен опит в изграждане и поддържане на
системи за извличане на поуки от практиката 1215
133. Иван Лолев
Незаконна миграция и каналджийство 1224
134. Иван Лолев
Трансгранична или транснационална организирана
престъпност – Differentia Specifica 1234
135. Иван Лолев
Незаконeн трафик на автомобили 1244
136. Григор Каров
Възобновеният конфликт между Армения и
Азербайджан през 2020 година – изводи и поуки 1255
137. Валентин Георгиев
Съвременните заплахи и предизвикателствата пред
международната сигурност 1263
138. Валентин Георгиев
„Арабската пролет” – причини и последствия 1275
139. Васко Огнянов
Методологията за проектиране на логистични
структури за управление на сигурността 1285
140. Петя Банкова
Оценка качеството на анализа в сферата на дейност на
разузнавателните и правоохранителни органи 1293
141. Йордан Щерев Иванов
Някои аспекти на междузвездна комуникация 1301
142. Ерол Буюклиев
Съвременни аспекти на конфликта в афганистан 1309
143. Валери Иванов
Комплексен подход в системното управление на
здравния риск 1318
144. Атанас Палагачев
Същност и основни характеристики на мениджмънта
на иновациите в отбраната 1328
145. Атанас Палагачев
Възможности за повишаване нивото на сигурност на
държавата посредством внедряване и мениджмънт на
иновации в отбраната 1334
146. Иван Станчев 1340
16
 Тероризъм и миграция. Сравнителен анализ на
тенденциите в ЕС
147. Николай Кисьов
Образуване и развитие на партийната система в
България след 1991 Г. 1352
148. Николай Кисьов
Геополитика и геоистория в историческото развитие на
България 1364
149. Николай Кисьов
Възможен ли е ислямски геополитически център на
силата? 1372
150. Станислав Ангелов
Предварителната подготовка при претърсването и
изземването – предпоставка за успешното им
провеждане 1381
151. Станислав Ангелов
Обвиняемият и неговите обяснения по делата за
трафик на хора 1390
152. Станислав Ангелов
Планирането на разследването – предпоставка за
успешното му провеждане 1396
153. Denitsa Bozhanova
Bulgaria and Romania – Leading Countries of Origin for
Human Trafficking 1403
154. Димо Гинев
Насоки за подобряване на контрола на готовността на
невоенния компонент и гражданските способности,
свързани с отбраната на страната 1408
155. Димо Гинев
Тенденции и изисквания към съвременните
стратегически изследвания на сигурността и отбраната 1422
156. Денислав Алеков, Марио Харалампиев
Характеристика на операциите по събиране на
информация, наблюдение и разузнаване 1434
157. Денислав Алеков, Марио Харалампиев
Уменията за организиране на непосредствено
разузнаване като интегрален компонент на военно
професионалната култура на курсантите от НВУ
“Васил Левски“ 1444
158. Веселин Райнов
Оптимизиране и ефективност на действията на
полицейските органи от състава на районното 1454
17
 управление при областната дирекция на МВР при
получен сигнал за настъпило пътнотранспортно
произшествие с пострадали
159. Кристина Маджарова
Планиране на отбранителни способности в НАТО 1466
160. Кристина Маджарова
Подходи и модели, използвани при планиране на
отбраната 1473
161. Кристина Маджарова
Планиране на граждански способности за отбрана 1481
162. Милен Кисьов
Предизвикателства за гражданско-военното
сътрудничество в операциите за подкрепа за мира 1489
163. Милен Кисьов
Участие на екипи по гражданско-военно
сътрудничество в мисията на ISAF в Афганистан 1502
164. Милен Кисьов
Развитие и прилагане на гражданско-военното
сътрудничество от ФР Германия в мисията на ISAF в
Афганистан 1515
165. Чавдар Костадинов, Данко Фаразов, Димитър
Димитров
Разработване на модел на комуникационната система
на Първа българска армия при Мурската настъпателна
операция 1945 г. 1526
166. Вася Василев
Специфики на хибридните подходи на Русия към
международни и регионални организации 1534
167. Вася Василев
Осъществявани от Русия хибридни заплахи към
Прибалтийските републики 1545
168. Вася Василев
Реализирани от русия хибридни заплахи към САЩ,
Великобритания и ФРГ 1554
169. Валентин Василев
Системни рискове за енергийната сигурност в региона
на Черно море 1565
170. Валентин Василев
Общи европейски интереси при формиране на
устойчива среда на енергийна сигурност в региона на
Черно море 1574
171. Мирела Владимирова, Дафинка Сидова 1582
18
 Противодействие срещу радикализацията в Албания и
Босна и Херцеговина (сравнителен анализ)
172. Емануела Иванова, Дафинка Сидова
Роля на Европейския съюз за обезпечаване на
екологичната сигурност 1593
173. Wojciech Sójka, Marek Klasa
Poland’s border as external border of the European Union –
contemporary threats and challenges 1604
174. Ivan Majchút
Current Security Aspects OF Slovakia 1630
175. Стефан Илиев
Особености при експлоатацията на защитните облекла
за пожарникари 1640
176. Анатоли Вълов
Ефективност на химическото активно пълно
обезараззяване на промишлени токсични химически
вещества 1654
177. Стоян Тонев
Желана или нежелана е имиграцията в Европа 1661
178. Elisa Chiaravalli
Female Suicide Terorrism – Ecimt Determinants Analysis 1670
179. Elisa Chiaravalli, Nicola Bassetto
Terrorism as a Strategy of Insurgency – Ecimt
Determinants Analysis 1680
180. Nicola Bassetto, Elisa Chiaravalli
Al Quaeda – Ecimt Determinants Analysis 1689
181. Mirosław Laskowski
Professional Competences in the Military Service of
Officers 1700
182. Георги Атанасов Георгиев
Някои аспекти на обучението и реализация на кадрите
на НВУ „Васил Левски“ от професионално
направление „Национална сигурност“ (част 1 – защита
на населението) 1710
183. Георги Атанасов Георгиев
Някои аспекти на обучението и реализация на кадрите
на НВУ „Васил Левски“ от професионално
направление „Национална сигурност“ (част 2 –
административна и информационна сигурност) 1718
184. Георги Атанасов Георгиев
Някои аспекти на обучението и реализация на кадрите
на НВУ „Васил Левски“ от професионално 1726
19
 направление „Национална сигурност“ (част 3 –
национална сигурност)
185. Георги Баев
Методи и средства за противодействие на хибридни
военизирани формации, застрашаващи сигурността в
локални територии 1735
186. Rosica Pencheva
Migration to Europe – a Challenge of National States and
the European Union 1741
187. Miroslav Dimitrov, Miroslav Stoimenov
Hi-Tech Surveillance – Personal Security or Warranty for
Control – Social Credit System 1749

Научно направление
„Социални, стопански и правни науки”

188. Zorka Rusinova

Back Channel Diplomacy 1760
189. Елица Петрова
Емоционална интелигентност и „следване“ на лидера 1764
190. Елица Петрова
Няколко форми на управление и връзката им с властта.
Експеримент на Милграм 1773
191. Maya Tsoklinova
Study on the Tourist Market by Means of The Models of
Tourist Demand and Tourist Supply 1785
192. Maya Tsoklinova
The Economics Effects of Tourism at an International,
National and Regional Level: Data and Results 1796
193. Maya Tsoklinova
Research on the Economic Model of Behaviour of the
Tourist Company 1808
194. Ваня Узунова
Преходът към демокрация в Източна Европа, и в
частност в България: опит за прилагане на термина
„революция“ към протеклите в него процеси и явления 1817
195. Ваня Узунова
Времеви обхват на българския преход към демокрация:
базисни изследователски подходи, основни идеи,
същност и обосноваване на времевите граници 1825
196. Олга Чорбаджийска
Стратегическо планиране в публичния сектор в 1834
20
 контекста на новите общински планове за интегрирано
развитие
197. Владимир Митре
Изследване на емоционалната интелигентност на
лидери на образователни институции 1844
198. Вaня Димитровa
Изследвaне нa нaглaсите зa предприемaчество сред
обучaемите нa НВУ „Вaсил Левски“ 1847
199. Стефан Банков
Института главен прокурор в контекста на
върховенсвото на закона в Европейския съюз 1857
200. Ваня Банабакова
Аспекти на взаимодействие между социалния
маркетинг и социалната логистика 1865
201. Виолина Петрова
Социално отговорно поведение на бизнеса и устойчиво
развитие 1879
202. Анета Мишева
Депресия по време на продължаваща пандемия от
Covid-19 1892
203. Радослав Радев
Безопасност на добавките за храни 1902
204. Радослав Радев
Хранителни отпадъци – тенденции и перспективи в ЕС 1910
205. Венцислава Николова-Минкова
Динамичното предприемачество в ЕС-27 и Covid-19 1918
206. Венцислава Николова-Минкова, Жанета Цонева
Covid-19 и възрастното население в България 1929
207. Венцислава Николова-Минкова, Пламена Иванова,
Стефания Маджарова
Разходи за реклама на търговските марки по време на
пандемията Covid-19 1940
208. Мая Русева
Традиции и тенденции в дисциплинарното развитие на
политологията 1949
209. Мая Русева
Към научен характер на политологичното познание –
методологическата иновация на американската
политология 1957
210. Мая Русева
Роля на американския натурализъм от средата на ХХ
век за позитивния обрат в политологията 1967
21
211. Доротея Валентинова
„Врагове“ и „свои“: историческият опит на Рим 1977
212. Доротея Валентинова
Leges Barbarorum: историческа памет и римско влияние 1988
213. Теодора Калейнска
Комуникационната политика на европейския съюз на
местно ниво (на опита на мрежата „Европа директно“) 1996
214. Ваня Динева
Базисни подходи в терапията на семейната система 2006
215. Ваня Динева
Семейната структура като параметър на семейната
система 2015
216. Майяна Митевска, Габриела Радулова
Култура и културни практики в български организации 2026
217. Радостина Михайлова
GDPR* – междунродни медийни стандарти и
български медийни (зло)употреби 2034
218. Светлана Лакова
Механизъм за подпомагане на дейностите от
нестопанският сектор в общините 2045
219. Димитрина Стефанова, Кристиана Стефанова
Макро PR – институционална и организационна
отговорност 2051
220. Васил Теохаров
Реториката на Доналд Тръмп в туитър по отношение на
Covid-19 2061
221. Васил Теохаров
Образът на медиите в туитовете на Доналд Тръмп 2069
222. Атанас Дерменджиев
Нефтената промишленост на Румъния. Историко-
географски преглед 2075
223. Атанас Дерменджиев
Електропроизводствени райони на Румъния.
Географски анализ 2084
224. Ваня Димитрова
Етическите възгледи на родоначалника на немската
класическа философия Имануел Кант– основа на
моралните теории на XXI век 2092
225. Теодора Балева
Оценка на реални опции /ROV/ и недвижими имоти 2103
226. Теодора Балева
Актуални акценти при оценка на инвестициите в 2110
22
 недвижими имоти. Оценка на реални опции /ROV/
227. Гена Велковска
Изграждане на индустриални паркове в Република
България – нормативна обезпеченост и съпътстващи
проблеми 2117
228. Гена Велковска
Критична инфраструктура в земеделските територии 2123
229. Гена Велковска
Строителство чрез концесия в контекста на публично-
частното партньорство 2128
230. Антон Сотиров, Любляна Начева
По стъпките на Св. Иван Рилски 2134
231. Антон Сотиров, Христофор Скандалиев, Томислав
Скандалиев, Нели Сивева, Виктор Сотиров,
Красимир Сотиров
Плодова храна за армейци и космонавти 2142
232. Христофор Скандалиев, Антон Сотиров, Нели
Сивева,Томислав Скандалиев
Изследване на ябълки като потенциална суровина за
екологични ракетни горива 2148
233. Kristina Šostakienė, Daiva Bereikienė
Strict Liability for Environmental Harm: Lithuanian Case
Studies 2156
234. Marlena Blicharz
Impact of the Covid-19 Pandemic on the International
Position of East Asian Countries 2170

Научно направление
„Технически науки”

235. Anastas Ivanov

Mathematical Pendulum Wrapped Around a Fixed
Cylinder 2180
236. Вергиния Тодорова
Цифрово здравеопазване - възможности, създадени от
дигитализацията 2190
237. Marian Mutafchiev
Mathematical model of the internal ballistic process taking
place in the barrel ballistic engines 2196
238. Marian Mutafchiev
Mathematical model of the process in a jet engine with
solid fuel 2206
23
239. Веселин Ташев, Ангел Манев, Димитър Вълев
Идеен проект за създаване на плазма с много висока
температура в колектора на мощен високочестотен
биполярен транзистор и неговото приложение в
технологията на термоядрен синтез 2215
240. Росен Пасарелски, Васил Къдрев
Концепция и еталонен модел на архитектура на
сторидж система 2224
241. Росен Пасарелски
Риск анализ на VoIP системи 2231
242. Росен Пасарелски
Оптични излъчватели и приемници 2241
243. Димитър Русев, Полина Милушева
Изследване на износоустойчивостта на контактната
повърхност на полимерни зъбни колела, с нанесено
покритие от алуминиев оксид 2249
244. Велико Ламбов, Йорданка Ламбова
Приложение и технология на когнитивното радио 2259
245. Радостин Касъров
Изследване на полимерни материали с помощта на
ултразвукови L-вълни 2265
246. Ралица Теодосиева, Методи Младенов
Валидационна процедура за титриметричен метод за
определяне на цинк в хранителни добавки 2272
247. Методи Младенов, Спаска Янева, Надежда
Рангелова
Приложение на гъба кладница (Pleurotus Ostreatus) при
третиране на отработени цигарени фасове 2279
248. Румен Кетипов
Подобряване на ползваемостта на електронните
магизини, базирайки се на личностните детерминанти
на потребителите 2286
249. Жулиета Едрева
Диагностика на ходовата част на лек автомобил за
идентификация на пътнотранспортно произшествие
поради техническа неизправност 2295
250. Жулиета Едрева
Идентификация на пътнотранспортно произшествие с
автобус при частично работеща спирачна система 2300
251. Пламен Цветков, Красимир Гълъбов
Калибриране на TRUE RMS волтметри чрез
правоъгълно периодично напрежение 2305
24
252. Пламен Цветков
Използване на стандартни периодични нехармоничени
сигнали за калибриране и проверка на средства за
измерване 2310
253. Иван Радев
Когнитивно радио 2318
254. Иван Радев, Соня Станева
Класификация и предназначение на радарите 2323
255. Камелия Калчевска
Анализ на дефекти и повреди на детайли вследствие
промишлени аварии чрез безразрушителни методи на
изпитване 2329
256. Велико Ламбов
Софтуерно дефинирано радио 2333
257. Емил Жечев
Приоритетни транспортни мрежи. интегриране на
мултимодална транспортна система в рамките на
България и ЕС 2339
258. Димчо Киряков
Работа на трифазен асинхронен електродвигател в
еднофазна електрическа мрежа в симетричен режим 2345
259. Димчо Киряков
Високоволтов източник за захранване на
електрофилтър тръбен тип 2351
260. Иван Миневски, Йордан Христов
Управление на риска при транспортиране на опасни
товари с тръбопроводен транспорт 2355
261. Росица Голева, Васил Къдрев
Аспекти на киберсигурността при селско стопанство
4.0 2365
262. Цветелина Симеонова, Васил Къдрев
развитие на изкуствения интелект и неговото
приложение в телекомуникационните мрежи и услуги 2376
263. Николай Долчинков, Мадлен Пенева, Деница
Божанова, Явор Стайков
Откриване и борба за намаляване на пластмасовите
отпадъци във водните обекти 2387
264. Найден Йорданов
Характеристики на шумовете при тактически
тренировки 2399
265. Антония Райдовска
Математическо моделиране на динамиката на 2409
25
 инерционен затвор с газодинамична спирачка за
самозарядно оръжие
266. Антония Райдовска, Валентин Бачев
Математично моделиране на вътрешната балистика на
изстрел с отчитане налягането за деформация на
обтуриращия пръстен 2415
267. Антония Райдовска, Валентин Бачев
Математично моделиране на вътрешната балистика на
балистичен двигател с коничен канал 2421
268. Александър Борисов
Организационна структура на компанията при
имплементиране на ЕРП система 2427
269. Нели-Мария Попова
Логистиката на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при бедствия и
аварии като съставна част на единната спасителна
система 2434
270. Ангел Александров, Тереза Стефанова
Предизвикателства и проблеми пред 5G 2445
271. Anna Petrova
Improving the Structure and Properties of Steel Through
Chemical Coating 2455
272. Anna Petrova
Study of the Surface with а Microscop Nanoscan 2463
273. Анна Петрова
Изследване на твърдост и еластичност на материали с
микроскоп наноскан 2470
274. Веселина Коджейкова
Методология на проектирането на логистични системи
в средно-серийното производство 2481
275. Konstantin Dimitrov, Juliana Mihneva
Applications of Artificial Intelligence in Cybersecurity:
Threats and Defenses - Survey 2489
276. Juliana Mihneva, Konstantin Dimitrov
Augmented Reality as a Means of Supporting the
Educational Process of Learners 2498
277. Христо Проданов
Определянe на необходимите сили и средства за
ликвидиране на пожари 2507
278. Христо Проданов
Възможности за повишаване на нивото на тактическа
подготовка на служителите, осъществяващи 2517
26
 пожарогасителна дейност
279. Арсений Баканов, Ташо Ташев, Нина Баканова,
Радостина Ташева
Применение контент-анализа для выявления
проблемных направлений в информационных потоках
корпоративных систем 2527
280. Ташо Ташев, Арсений Баканов, Нина Баканова,
Радостина Ташева
Проблема параметризации генератора
псевдослучайных последовательностей чисел для
параллельных вычислений на суперкомпьютере
„Авитохол” 2532
281. Иван Далчев
Разпределение на енергията на ударник при удар в
неметална преграда 2540
282. Иван Далчев
Определяне дълбочината на проникване на ударник в
стъклена преграда 2545
283. Adelina Miteva
Classification of Aluminium and Aluminium Alloys 2551
284. Спаска Янева, Николай Савов, Надежда Рангелова
Биосензори на основата на кварцово-кристална
микровезна за определяне на биологични и химични
агенти в работна среда 2560
285. Mirolyub Tsekov, Nataliya Marinova
Evolution of radar 2569

27
 КИБЕРТЕРОРИЗМЪТ В ГЛОБАЛНОТО ОБЩЕСТВО

Драгомир Кръстев

CYBERTERRORISM IN GLOBAL SOCIETY

Dragomir Krastev

Summary: The growing penetration of information technology and the growth of the
Internet are prerequisites for the development of relatively low-cost cyber weapons, which
pose a potential threat to the information maintained not only for military systems and
networks, but also for civilian network structures.
The debate on cyberterrorism and its existence is open worldwide. Experts are
debating whether there is cyberterrorism or whether it is just the brainchild of scientific
theorists.

Key words: cyberterrorism, cybersecurity, cyber weapons.

Все по-масовото проникване на информационните технологии и

разрастването на Интернет са предпоставки за разработване на
относително нискоструващи кибероръжия, които представляват
потенциална заплаха за поддържаната информация не само за системи и
мрежи с военно предназначение, но и за мрежови структури с гражданско
предназначение.
Глобалната мрежа, световните информационни и комуникационни
системи могат да се разглеждат като ново поле за водене на бойни
действия, за което разстоянията и разположението (местонахождението) са
без значение1. През последните години се наблюдава тенденция към
увеличаване броя и разнообразието на констатираните кибератаки като
обхват, използвани технологии и преследвани цели. Поради тази причина е
необходимо да се проследяват, изследват и анализират различните случаи
на кибератаки в световната мрежа и възможните щети, които биха нанесли.
В световен мащаб дебатът за кибертероризма и неговото
съществуване е отворен. Експертите спорят има ли кибертероризъм или
това е още само плод на мисълта на научните теоритици.

1
Стоянов Н., Ст. Балабанов, Национален военен университет “Васил Левски” Факултет
„Артилерия, ПВО и КИС”, Научна сесия 2010, Сборник научни трудове, Част II,
Шумен 2011, Кибератаките – новият инструмент в арсенала на армиите, стр. 37 – 42.
28
 Според Мико Хипонен, директор на изследователското антивирусно
звено на F-Secure във Финландия, едва ли скоро ще сме свидетели на
терористична Интернет атака, защото това не е най-ефективната стратегия
за екстремистите. Те не използват вируси, червеи и други мрежови атаки,
защото основната им цел е да всяват страх и паника, а чрез този тип
посегателства не могат да постигнат желания ефект. Все още убийствата
пораждат повече страх и паника, отколкото престъпленията в уеб
сайтовете.
Хипонен твърди, че вирусите, които са насочени към определен
географски регион вече са измислени, както и вируси, които се
разпространяват в определени организации или в определени езикови
региони.
Експертите по сигурността твърдят, че финансовите транзакции ще
са първата цел на евентуална реализация на кибертероризма. Кибератаката
е много лесно използваема от терористите и фактът, че досега не са я
използвали, означава, че все още “традиционните” начини са им
достатъчни.
Исторически данни
В доклад от 1998 г. на Центъра за стратегически и международни
изследвания озаглавено „Кибер престъпност, Кибертероризъм, Кибер
война, Предотвратяване на Електронно Ватерло“ е представена една от
първите приети дефиниции за кибертероризма.
През 1999 г. директорът на ЦРУ Джордж Тенет прави изказване пред
Конгреса, в което изразява мнение, че терористите, са стигнали до извода,
че информационната война предлага евтин начин за поддържане на каузата
им. Много от тези средства са Windows базирани, изискват минимални
технически познания и могат да се намерят свободно и в Интернет.
Точно както няма консенсус относно дефиницията на термина
„киберпрестъпност“, няма и общоприето определение за тероризъм, нито
кибертероризъм. Концепциите за кибертероризъм варират от „по-широки
понятия... [включително] всяка форма на терористична дейност в
Интернет... [до] по-тясно разбиране на тази концепция“2. Някои
изследователи интерпретират кибертероризма като „чист
кибертероризъм“ . В рамките на тази тясна дефиниция кибертероризмът се
3

разглежда като киберзависимо престъпление, извършено за политически

цели с цел да създаде страх, сплашване и/или натиск върху дадено
правителство или население и да причини вреда или заплаха да причини

2
Jarvis, L. and S. Macdonald. (2014). Locating Cyberterrorism: How Terrorism Researchers
Use and View the Cyber Lexicon. Perspectives on Terrorism Vol. 8(2), p. 69.
3
Jarvis, L., S.Macdonald, and L. Nouri. (2014). The Cyberterrorism Threat: Findings from a
Survey of Researchers. Studies in Conflict & Terrorism, Vol. 37(1), p.68-90.
29
вреда (например саботаж)4. Примери за такова тясно определение за
кибертероризъм включват „атаки, които водят до смърт или нараняване,
експлозии, самолетни катастрофи, замърсяване на водата или сериозни
икономически загуби. Сериозните атаки срещу критична инфраструктура
могат да бъдат тълкувани като кибертероризъм, в зависимост от техните
последици. Атаките, които нарушават несъществени услуги или
причиняват най-вече неудобство на потребителите, не са проява на кибер
тероризъм. Важно е да се отбележи, че това тълкуване на кибер тероризма,
което се ограничава само до киберпрестъпления срещу критична
инфраструктура (или чист кибертероризъм), не е широко възприето.
В крайна сметка въпросът кое поведение се счита за акт на кибер
тероризъм зависи от страната, която класифицира акта5. Неоправдано
категоризирането на дадено деяние като кибертероризъм може да навреди
и може да доведе до непропорционални наказания за лицата, преследвани
за такава киберпрестъпност. Следователно всички закони за борба с
тероризма трябва да бъдат „ограничени до борба с престъпления, които са
такива, по смисъла и в съответствие с определенията на
международните конвенции и протоколи, свързани с тероризма, или
борба със свързани действия, които са посочени в резолюциите на Съвета
за сигурност и които съдържат елементи на умисъла и целта, посочени в
Резолюция 1566 (2001) на Съвета за сигурност “6. И обратно,
„престъпленията, които не попадат в категорията тероризъм...,
колкото и сериозни да са, не трябва да подлежат на антитерористично
законодателство“.7
Целта на кибератаките и пораженията, които могат да бъдат
причинени, варират в широки граници и са обект на изследване, анализ и
класифициране на много организации с цел осигуряване на превантивни и
сигурни мерки за защита. За съжаление може да се каже, че в повечето
случаи кибератаките изпреварват киберзащитата или с други думи,
кибератаките са възможни поради пропуски в процеса на разработване на
информационите и комуникационни системи, на системния и приложен
софтуер, а също така и поради недостатъци в системата на киберзащита.
Сфери на злонамерено използване на високите технологии за
терористични цели:
 Комуникация между терористите и терористични групи при
подготовка на терористични актове.

4
Denning, Dorothy E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism: The Internet as a
Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks
and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy (pp. 239-288), RAND.
5
Maras, Marie-Helen. (2012). Counterterrorism. Jones and Bartlett.
6
E / CN.4 / 2006/98, & 47
7
Ibid.
30
  Набиране на средства и хора за терористични групи.
 Пропаганда на тероризма като средство за постигане на
определени цели.
 Разпространение на информация относно средствата и начина за
извършване на терористични актове.
 Комуникация с държавните органи и институции на страни
подлежащи на натиск от терористи (цели и искания).
Глобалната информационна инфраструктура дава възможност на
терористи, отдалечени на големи разстояния, да общуват чрез глас
(стационарни телефони, сателити и глас през интернет протокол VoIP),
трансфер на файлове, електронна поща и чат сесии. Терористичните групи
вече могат да работят в разпределена, мрежови структура, тъй като
комуникационните технологии са се превърнали в критични активи на тези
организации. В отделни групи или клетки, членовете могат да работят над
по-големи географски региони, извършвайки независими задачи, докато
имат възможността за поддържане на честа комуникация, която се изисква
в подкрепа на терористични задачи и операции.
Според Антитерористичната Коалиция (АТК) - Базата данни на
терористичните уеб сайтове и е-групи в www.atcoalition.net/ се състои от
около 1000 уеб сайтове, е-групи и форуми, които подкрепят създаването и
разпространението на терористична дейност. АТК е една от първите
обществени организации за проследяване и документиране на тези
дейности. В резултат на системно идентифициране на тези обекти, АТК
предоставя ценен инструмент за бизнеса и правителствата за системно
сваляне на тези сайтове за злоупотреби в потребителските договори и
нарушение на закона.
Същност на кибертероризма
Развитието на информационните и телекомуникационни технологии
довежда до това, че съвременното общество става силно зависимо от
контрола на различни процеси с помощта на компютри, електронна
обработка, съхранение, достъп и трансфер на информация. Поради тази
причина обектите на енергийните доставки и транспортните системи,
финансови и банкови организации, военните ведомства и
правоприлагащите органи, търговски, медицински и научни институции –
всички онези, които използват световната мрежа Интернет, са потенциални
жертви на кибертероризма.
Престъпността в Интернет предполага незаконна дейност,
произтичаща от използването на един или повече интернет – компоненти,
като например уеб-сайтове, форуми или електронна поща.
Концепцията за престъпленията в кибернетичното пространство
също така включва и широк спектър на действия от недоставени продукти
или отказ за предоставяне на услуги, неоторизирано проникване в
31
компютърните системи, до нарушения на интелектуалната собственост,
икономически шпионаж (кражба на търговски тайни), изнудване, пране на
пари в международен мащаб, кражба на идентичност и все по-голяма
списък на други престъпления в Интернет. С увеличаването на онлайн
услугите нараства и възможността за извършване на киберпрестъпления,
не само хакерство и създаване на вируси, а и киберпреследване, онлайн-
тормоз, враждебни съобщения, порнография, заплахи на деца, кражба на
лични данни, потребителски измами, продажба на незаконни стоки и др.
Много често вместо терминът киберпрестъпност се използва
термина кибертероризъм. Понякога тези определения са смесени и се
използват без обосновка и разбиране на техните различия. Въпреки това,
поради неговата новост, този термин е твърде сложен за разбиране и има
различно тълкуване.
В литературата, свързана с разследването на престъпленията в
кибернетичното пространство, има два различни подхода при
определянето на кибертероризма и неговата квалификация.
Поддръжниците на първия подход включват кибертероризма в
категорията на компютърните престъпления. За пример, руския
изследовател Д. Г. Малишенко отбелязва, че кибертероризма трябва да се
разглежда като форма на нелегален достъп до компютърни данни,
намиращи се в една изчислителна машина или компютърна мрежа,
осъществен за да промени, унищожи определена информация или за да се
запознае с нея, като се цели създаване на среда, при която компютъра или
мрежата е извън рамките на нормалните работни условия, причиняване на
материални щети и има риск от смърт, или настъпване на други
обществено опасни последици. Той определя следните основни цели за
извършването на указаните по-горе действия: оказване на натиск върху
правителствата, дестабилизация на социално-политическата ситуация,
усложнение на международните отношения, което съвпада почти напълно
с целите, преследвани от тероризма.8
Привържениците на втория подход считат, че кибертероризма е
форма на тероризъм, която се основава на начини за извършване на
терористични актове, които са възникнали в процеса на развитие на
информационните и телекомуникационни технологии и въвеждането им
във всички сфери на съвременното общество. За пример, Дороти Денинг
определя кибертероризма като елемент от класификацията на
терористичните дейности в Интернет и го определя като компютърни
атаки, планирани така, че да причинят максимални щети на жизненоважни
съоръжения на информационна инфраструктура.

8
Кибертероризъм https://postvai.com/cyber/kiberterorizam.html
32
 Тази разлика в мненията произтича главно от факта, че структурата
на това понятие има две равностойни правни категории: тероризъм и
компютърни престъпления (престъпления в киберпространството).
На първо място трябва да се отбележи, че под категорията
компютърни престъпления се разбира съвкупност от противоправни
деяния, които възпрепятстват отношенията в областта на обработка на
информацията в компютрите и компютърните системи, компютърни и
телекомуникационни мрежи; правата на собственост на физически лица на
информация и достъпа до нея. Така тази категория трябва да включва
престъпления, в които компютърните, информационните и
телекомуникационни системи и мрежи (компютърна информация) ще
послужат като инструмент или обект на престъпни нападения, а основната
цел за извършването на престъпление в повечето случаи е материална
изгода.
В българското законодателство тероризмът е инкриминиран като
престъпно деяние в Закона за противодействие на тероризма в него се
казва:
§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Тероризъм” е всяко престъпление
по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение
шесто и ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс9.
За кибертероризъм намираме един текст от същия закон, който
гласи:
Чл. 32. (1) При установяване на интернет страници, чието
съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се
разпространяват познания за извършване на тероризъм, МВР и ДАНС
могат да подадат искане до председателя на Специализирания
наказателен съд да постанови всички предприятия, предоставящи
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези
интернет страници.10
Кибертероризмът като категория включва престъпления, които са
извършени с терористични цели, чрез използване на средства за
електромагнитно действие, компютърни системи и комуникационни
мрежи, включително прихващане, извеждане от нормалното състояние на
работа и унищожаването на потенциално опасни обекти, при което пряко
или косвено се създава или възниква опасност за извънредна ситуация, в
резултат на тези действия, и да представлява опасност за персонала,
населението и околната среда; също така създаване на условия за трудови
злополуки и техногенни катастрофи.

9
Закон за противодействие на тероризма Обн. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016 г.
10
Пак там.
33
 С оглед да се постави начало на концепцията за кибертероризма и
отнасянето му към една от горните правни категории, трябва да се посочат
основните характеристики, присъщи на този феномен:
 Целите на извършване на кибертерористични действия съвпадат
с целите и мотивите на извършване на всички известни видове
терористични действия. Става дума за нарушаване на обществения ред и
държавната сигурност; сплашване на обществото; провокиране на военен
конфликт; усложнение на международните отношения; влияние върху
вземането на решения и при осъществяването на дейността на държавните
или местни органи, длъжностни лица от тези органи, сдружения на
граждани, юридически лица; привличане на общественото внимание към
определени политически, религиозни или други възгледи.11
 Основната форма на кибертероризма е информационна атака
срещу компютърна информация, компютърни системи, апарати за
предаване на данни, различни компоненти на информационната
инфраструктура, от терористични групи или физически лица. Такава атака
позволява проникването в атакуваната система, вземане на управлението
или компрометиране на мрежа за обмен на информация, извършване на
други разрушителни въздействия.
 Средствата за изпълнение могат да бъдат изключително
разнообразни и включват всички видове съвременни кибероръжия. Според
Международния институт за антитерористична политика (International
Policy Institute for Counter-Terrorism), терористите вече са използвали
такива видове кибероръжия, като компютърни вируси, червеи, „троянски
коне”, „логически бомби” и други средства за хакерски софтуер. Въпреки
това, най-популярния тип кибертероризъм е взломът на сайтове и
пускането в тях на лозунги и призиви. Пример за подобни действия е
случаят след началото на войната в Ирак, когато група пакистански хакери
„Ал Кайда Алианс онлайн”, разместила съответстващите съобщения на
един от сайтовете на Пентагона и сайта на Националната океанска и
атмосферна асоциация (National Oceanic and Atmospheric Association);
 Тактиките и методите, използвани в извършването на обикновено
престъпление, се различават съществено от тактиката и методите за
извършване на компютърни престъпления. Основното нещо в тактиката на
кибертероризма е, че терористичния акт има опасни последици, става
широко известен на обществеността и получава голям обществен интерес.
Обикновено изискванията са придружени със заплаха за повторение на
акта, без да се посочва конкретен обект.
Можем да обобщим, че кибертероризма се отличава както от
общоприетото понятие за тероризма, така и от класическите компютърни

11
Кибертероризъм https://postvai.com/cyber/kiberterorizam.html
34
престъпления, като запазва само ядрото на признаците на тези явления. От
компютърните престъпления кибертероризма се различава, преди всичко
по своите цели, които са характерни за политическия тероризъм като цяло,
както и от тероризма – по средства за осъществяването му, както и
неговата анонимност и безличност.
Може да се посочи следния пример за използването на съвременни
информационни технологии за престъпление – убийството през 1998 г. в
САЩ, когато в една клиника в тежко състояние и под охрана от ФБР се
намира особено важен свидетел. Чрез Интернет хакер – убиец осъществява
несанкциониран достъп до сайта на клиниката, и преодолявайки поредица
шлюзове и защитни бариери, прави пренастройка на пейсмейкъра, в
резултат на което пациента почива.
Видове кибертероризъм
Хактивизъм – информационните и комуникационни технологии се
използват в кампании за социална или политическа промяна (т.е. за онлайн
активизъм). Кампаниите от този тип включват събиране на подписи за
онлайн петиции, хеш-кампании, създаване на уебсайт за кампании,
набиране на доброволци, получаване на средства от членове и
поддръжници и организиране и планиране на офлайн протести12. Има
обаче хора и групи хора, които намират такива методи за недостатъчни, за
да привлекат вниманието към техните идеи и вместо това като средство за
политически протест прибягват до стратегии, които пряко засягат
функционирането или наличието на уебсайтове и онлайн услуги (т.е.
хактивисти)13.
Въпреки че няма универсално приета дефиниция за хактивизъм, тези
действия се описват като умишлен достъп до:
- системи, уебсайтове и/или данни без разрешение или надвишаване
на разрешения достъп и/или
- умишлена намеса в работата и/или достъпността на системи,
уебсайтове и данни без разрешение или над разрешения достъп с цел
насърчаване на социални или политически промени.
Киберпрестъпленията, извършени от хактивисти, включват
повреждане на уебсайтове, пренасочване на потребителите към друг
уебсайт, отказ на услуга (DoS) или разпределени атаки за отказ на услуга
(DDoS), разпространение на злонамерени програми, кражба и разкриване
на данни и саботаж14. Всички тези методи предполагат неоторизиран

12
Denning, Dorothy E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism: The Internet as a
Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks
and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy (pp. 239-288), RAND.
13
Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University Press.
14
Li, Xiang. (2013). Hacktivism and The First Amendment: Drawing the Line Between
Cyber Protests and Crime. Harvard Journal of Law & Technology, Vol. 27(1), рр. 301-330.
35
достъп до системите, уебсайтовете и/или данните, които са целите на
атаката. Например в Уганда уебсайтовете на официалната резиденция на
президента на страната и Угандийския инвестиционен орган са повредени
от хактивисти, които публикуват нацистка свастика и снимка на Адолф
Хитлер на уебсайта на резиденцията на президента и заменят част от
текста със страшен клоун на уебсайта на Инвестиционния орган 15.
Някои хактивистки действия се разглеждат като форма на
„гражданско неподчинение, т.е. действия, които представляват
ненасилствено, умишлено нарушение на закона“16. През 2013 г. групата на
анонимните неуспешно подава петиция към правителството на САЩ да
разглежда DDoS атаките като легитимна форма на политически протест и
форма, която е предмет на първото изменение на Конституцията на САЩ.
Въпреки усилията им да легитимират хактивизма, хактивистите са
подведени под отговорност за своите действия. Примерите включват
членове на групата на анонимните, които са осъдени за киберпрестъпления
и са осъдени на лишаване от свобода. Такива случаи на преследване обаче
в никакъв случай не са честа практика.
Кибервандализъм – масово проникване и обезобразяване на сайтове
с политическа или пропагандна цел, в резултат на което се постига
международен или локален отзвук, чиято цел е подрони авторитета на
дадена страна или организация;
Същински кибертероризъм –посегателство върху
комуникационните и информационните ресурси на дадена страна с цел
блокирането на жизнено важни системи.
Цели на кибертероризма
„Кибертероризмът“ е относително ново понятие и включва в себе
си понятията „кибернитично пространство“ и „тероризъм“. За да се
обясни начина на действие на кибертерористите следва да се разгледа
Кибернитичения модел за поведение.
 Субект – лица провеждащи заплахата;
 Обект – лица, общности за управление (въздействие);
 Права връзка – Интернет среда и програмни средства за
въздействие на върху обекта;
 Обратна връзка – получаване на информация за резултата от
въздействието;
Целта е постигане на желано състояние на обекта (страх, следене или
отнемане на финансови ресурси и др.) на базата на разработен алгоритъм
представляващ поредица от стъпки.

15
Solomon, Rukundo. (2017). Electronic Protests: Hacktivism as a form of Protest in Uganda.
Computer Law & Security Review, Vol. 33, pp. 718-728.
16
Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University Press, p. 379.
36
 „Кибертероризмът” се определя като използване на компютри,
интернет или друга техника с намерение:
 да се извърши терористичен акт;
 да се подготви терористичен акт;
 да се подбуди терористичен акт;
 да се подкрепи терористичен акт.
Самото посегателство е немислимо без информационна осигуреност
на действията. Този факт прави „киберпрестъпността” и
„кибертормоза” като съпътващи елементи на „кибертероризма”. И ако в
миналото като цел на крайния резултат на „киберпрестъпността” е било
получаването на известност, отговор на обида поради чувство на
неоценяване на някой служител, стремеж за доказване на определени
знания, то днес целта е бързо финансово облагодетелствуване, чрез
предоставяне на критична информация. „Кибертероризъмът”
представлява връзката между компютрите на жертвите и
информационните технологии, в частност Интернет и има за цел
причиняване на физическа, реална щета или значителни разрушения на
инфраструктурата.
Кибертерористите могат да използват анонимността осигурена в
информационното пространство, за да заплашват граждани, специфични
групи (с членство основано на етническа принадлежност или
вероизповедание), общества или цели държави без присъщата за тези
действия заплаха от залавяне, раняване или смърт за атакуващия, каквито
физическото му действие при осъществяване на терористична дейност
биха му донесли. При продължаващото развитие на все по-комплексни
услуги в Интернет, възможността от саботаж или тероризъм през
киберпространството ще стават все по-сериозна заплаха.
Кибертероризмът не трябва да бъде разглеждан като отделно
явление, а като продължение на терористичните актове и тактики в
киберпространството или като посегателство върху комуникационните и
информационни ресурси на дадена страна с цел блокиране, унищожаване
или нарушаване целостта на жизненоважни системи, базирано на социална
или идеологическа основа.
Основни обекти на кибертерористите са информационните системи,
управляващи сложни технологични процеси, както и информационните
системи в държавното управление, финансите, отбраната и т.н.
Способите, които кибертерористите използват, са нерегламентирано
проникване в компютърните мрежи, кражба на бази данни, на програмно
осигуряване, промяна на информацията в базите от данни, унищожаване на
програмно осигуряване и цели бази от данни и други.
Методи за постигане на целите

37
 Вече не е тайна за никого, че за осъществяване на комуникация
между терористичните организации се използва Интернет, тъй като поради
своите мащаби, той се „подслушва” и контролира много трудно. Методите
на предаване на информация, използвани между терористите са много. Ето
няколко примера:
 Използването на VoIP (Интернет) телефони е един от
предпочитаните методи, тъй като пакетите при тази комуникация не се
движат заедно и е много трудно да бъдат прихванати. Освен това, този вид
комуникация позволява лесно да бъде криптиран разговора. По този начин,
бързо и евтино се постига много висока степен на сигурност срещу
прехващане на реалната информация от службите за сигурност.
 Друг предпочитан метод е публикуването на скрити съобщения в
често посещавани интернет страници. Примерно влагане на текст в
картинка или публикуване на привидно безмислена обява. Прикриването
на съобщения или техният смисъл съществува от векове и науката за това
се нарича Стеганография.
 Третият и най-класически метод за комуникация е размяната на
криптирани съобщения. В момента в Интернет лесно могат да се намерят
множество безплатни или евтини инструменти за шифроване на
електронна поща. Много често разшифровката на съобщение направено с
елементарна програма отнема дни и поради тази причина е много трудно
да се дешифрират всички съобщения.
 Използване на глобалната информационна инфраструктура за
събиране на разузнавателна информация за потенциални цели чрез достъпа
до публични и частни системи, независимо от средствата (външни
нахлувания с взлом, с вътрешно съдействие, като служител и др.) След
като целта с висока стойност е установена, кибертерориста може да улесни
или увеличи ефекта от физическата атака.
Появата на съвременните информационно-базирани общества, в
които упражняването на икономическа, политическа и обществена сила
все повече зависи от възможностите за достъп, манипулиране и използване
на информация и информационната инфраструктура създава възможности
за нови престъпления, както и нови заплахи за гражданското общество и
глобалната сигурност.
С навлизането на света в ХХI-ви век, преносът на информация
изведнъж придобива нови измерения. Става възможно за командир на
бойното поле да получава в реално време “жива картина” за ситуацията
пред себе си, изпращана от сателитни снимки, от намиращия се на няколко
хиляди километра във въздуха изтребител, или от войник на бойното поле.
Също така става възможно за една терористична организация да
набира членове, да разпространява пропаганда, видео материали, брошури,

38
тренировъчни материали. Възможно е и координирането на терористични
актове в анонимна и интерактивна електронна форма.
Фанатици, националисти, анархисти, терористи, правителства –
всички те имат своите виждания за това как трябва да бъде ръководен
света. Съответно киберпространството, като платформа за комуникация и
обмен на огромни количества информация, създава неограничени
възможности за техните действия. Основни обекти на кибертерористите са
информационните системи, управляващи сложни технологични процеси,
както и информационните системи в държавното управление, финансите,
отбраната и т.н.
Средствата, които кибертерористите използват, са персонални
компютри, чрез които осъществяват нерегламентираното проникване,
както и различни компютърни вируси. В редица страни като средство за
извършване на терористичен акт се разглеждат компютърните вируси, чрез
които недобросъвестни лица, включително и терористи, могат да
модифицират или унищожават бази от данни и програмно осигуряване или
да блокират нормалната работа на изчислителните машини. Към този вид
средства спадат и т.нар. „логически бомби“, които представляват набор от
команди, включени в компютърна програма, сработващи при определени
условия (например изтичане на определен период от време, запълване на
определен капацитет от твърдия диск на компютъра, където те са
инсталирани и пр.). Като всички други оръжия и арсеналът на
кибертерористите също много бързо се модернизира в зависимост най-вече
от нововъведените средства за компютърна защита.
Разпространението на компютърните вируси през последните години
се оказва много сериозен проблем и дори според законодателството на
САЩ може да се разглежда като своеобразен кибертероризъм. Експертите
от Центъра за защита на националната инфраструктура към ФБР
възприемат авторите на компютърни вируси като кибертерористи, тъй като
реално са в състояние да нарушат нормалната работа на редица държавни
учреждения, банки и т.н., както и да предизвикат крупни производствени
аварии с човешки жертви и огромни разрушения при разрушаване на
компютърната система за управление на конкретни технологични процеси.
Не е необходимо да се посочват последиците от разпространението на
компютърни вируси във важни за държавата информационни системи, но
трябва да се подчертае, че те могат да имат пряк политически умисъл – да
създадат затруднения в управлението и защитата на държавата, както и да
предизвикат разрушения чрез нарушаване нормалната работа на сложни
технологични процеси, управлявани от компютърни системи (например в
атомни електроцентрали и др.).
Съществуват много малък брой научни изследвания, посветени на
въпроса за използването на Интернет от страна на терористични групи.
39
Методите на терористите, използващи Интернет, определени от
различните автори, до голяма степен са едни и същи, въпреки
използването на различни понятия.
През 2004 г. е публикуван специален доклад на тема “Използването
на Интернет в терористичната дейност” – изследване на Габриел
Вайман, преподавател по комуникации в университета в Хайфа, Израел.
Материалът, представен в него, е резултат от продължило шест години
проучване, по време на което авторите са свидетели на все по-голямо и все
по-сложно терористично присъствие във World Wide Web. Според
авторите, използването на интернет-пространството от терористичните
организации е изключително динамично явление. Web-сайтовете се
появяват внезапно, често променят формата си, а след това изчезват.
Непрекъснато се променят адреси на сайтовете, но съдържанието им
остава същото. Така например местоположението и поддържането на web-
сайта на „Ал-Кайда” се променят почти ежедневно.
Терористичните организации също активно използват компютърните
системи и мрежи (най-вече Интернет) в своята дейност. Констатирани са
случаи, когато международни терористични организации чрез глобалната
мрежа (кодирано) обсъждат планове за провеждане на терористични
актове, пропагандират свои идеи и дори привличат нови членове.
Директорът на ЦРУ Дж. Тенет не без основание заявява, че
терористичните организации „Хизбула“, „Хамас“, „Ал Кайда“ и др. са
сред най-активните при използването на Интернет за своята терористична
дейност. Например терористичната група – „Черните тигри на
Интернет“, свързана с шриланкийската терористична организация „Тигри
за освобождение на Тамил“, постоянно атакува правителствените
компютърни информационни системи на държавите, подкрепящи
официалната власт в Шри Ланка. Кибертерористичната организация
„Legion of the Underground“ решава да обяви война на Китай и Ирак, като
за обект на своите актове тя избира информационните инфраструктури на
тези държави. Подобни проблеми изпитва и Израел, чиито държавни
информационни компютърни системи са постоянно атакувани и нерядко
разстройвани от хакери, подкрепящи радикалните ислямски екстремисти.
От терористична гледна точка Интернет предоставя анонимна форма
на комуникация, разузнавателни действия срещу потенциални бъдещи
цели и платформа за обучение и набиране на нови кадри.
Глобалната мрежата е също така средство за разузнаване. След
атаката срещу Световния търговски център, американските служби за
сигурност започват да премахват “чувствителни” материали, проучвания
и документация от публичните си мрежи. За нещастие когато веднъж нещо
е било онлайн, някой, някъде още пази копие от него. Проблемът е

40
сериозен. Публичните ресурси могат да се използват за осъществяване на
разузнавателни цели и планиране на бъдещи атаки.
Кибертероризмът е сравнително безопасен за терористите. При
прецизно планирани и проведени операции извършителите винаги могат
да бъдат в безопасност и недосегаеми от службите за сигурност.
Благодарение на глобалната световна мрежа кибертероризмът може да
бъде осъществяван от хиляди километри разстояние от обекта на тяхното
посегателство, т.е. кибертерористите могат да се намират далеч от
държавата, където осъществяват проникване в компютърните и
информационни системи.
Освен всичко друго, компютърният саботаж не изисква кой знае
какви ресурси. Така например, за да бъде взривен голям язовир е
необходим един тон мощен взрив, да не говорим колко е сложно да се
организира доставката и поставянето на взрива в най-уязвимите места.
Много по-лесно е водата от язовира да бъде изпусната като чрез Интернет
се подадат съответните команди в предварително „пробитата” от хакери-
ислямисти компютърна система за управление.
При кибертероризма основните принципи в дейността на
терористите – конспиративността и секретността при подготовката и
провеждането на терористичните актове – са напълно гарантирани.
Проникването чрез Интернет в чужди компютърни информационни
системи може да бъде осъществявано от всяко място, където има
телефонна или спътникова връзка. Това позволява на кибертерористите
лесно и често да променят местонахождението си, което ги прави
изключително подвижни, а оттук и трудни за локализиране и задържане от
службите за сигурност.
В заключение може да се обобщи, че кибертероризмът е реално
обществено опасно явление, съпроводено с използването на не по-малко
насилие, отколкото при другите видове тероризъм. При това негова
съществена особеност го прави още по-опасен за обществото – невинаги
кибертерористите могат да бъдат в състояние да спрат вече предизвикан от
тях процес, от който биха могли да произтекат големи щети.
Интернет се използва все повече от терористичните организации,
като основен инструмент за идеологическа радикализация, набиране на
поддръжници, комуникация и обучение. В допълнение към това,
терористичните групи се възползват от Интернет услугите, за да общуват с
киберпрестъпни организации и да координират съвместно с тях дейности
за набиране на средства (от незаконни източници), контрабанда на
боеприпаси и въоръжение.

41
 Използвана литература:
1. Стоянов Н., Ст. Балабанов, Национален военен университет
“Васил Левски” Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, Научна сесия 2010,
Сборник научни трудове, Част II, Шумен 2011, Кибератаките – новият
инструмент в арсенала на армиите, стр. 37 – 42.
2. Jarvis, L. and S. Macdonald. (2014). Locating Cyberterrorism: How
Terrorism Researchers Use and View the Cyber Lexicon. Perspectives on
Terrorism Vol. 8(2), p. 69.
3. Jarvis, L., S.Macdonald, and L. Nouri. (2014). The Cyberterrorism
Threat: Findings from a Survey of Researchers. Studies in Conflict & Terrorism,
Vol. 37(1), p.68-90.
4. Denning, D. E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism:
The Internet as a Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and
Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime,
and Militancy (pp. 239-288), RAND.
5. Maras, Marie-Helen. (2012). Counterterrorism. Jones and Bartlett.
6. Закон за противодействие на тероризма Обн. ДВ. бр.103 от 27
Декември 2016 г.
7. Denning, D. E. (2001). Activism, Hacktivism, and Cyberterrorism:
The Internet as a Tool for Influencing Foreign Policy. In John Arquilla and
Dadvid F. Ronfeldt (eds). Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime,
and Militancy (pp. 239-288), RAND.
8. Maras, Marie-Helen. (2016). Cybercriminology. Oxford University
Press.
9. Li, Xiang. (2013). Hacktivism and The First Amendment: Drawing
the Line Between Cyber Protests and Crime. Harvard Journal of Law &
Technology, Vol. 27(1), рр. 301-330.
10. Solomon, R. (2017). Electronic Protests: Hacktivism as a form of
Protest in Uganda. Computer Law & Security Review, Vol. 33, pp. 718-728.

доц. д.н. Драгомир Кирилов Кръстев, ВСУ „Черноризец Хръбър“,

drago.krastev@gmail.com

42