Историята на гражданското образование датира от преди повече от 2500 години (тя

датира от преди в древна Атина да се зароди идеята за демокрация и гражданство), но,

учудващо, в много съвременни страни не само институционалната практика, но и
самото съчетание „гражданско образование“ звучи неестествено. Проблемът, очевидно,
се състои в това, че далеч не всяко общество смята за естествено, да не говорим за
задължително, да подготвя новите поколения за съвременен граждански и
демократичен живот.
За развититето на гражданското образование е нужна фундаментална предпоставка, а
по-точно – осъзнато намерение на гражданите да построят, съхранят и укрепят
либерално-демократичните основи на обществения живот и социалните институции.
Всички постижения на съвременната цивилизация – върховенство на закона,
демокрация, правова държава, гражданско общество, свобода, равенство,
справедливост, толерантност и много други – всички тези въплътени в обществения
живот ценности и принципи не са вечни. Те имат нужда от ежедневна гражданска
работа, за да се поддържат и укрепват.
Въпреки очевидния смисъл и задачите си, гражданското образование се отнася към
сложните обществено-дидактически проблеми, които провокират продължителни
спорове и коренни разногласия. И все пак, гражданското образование в развитите
страни се разбира, преди всичко, като неизменна част от училищното и висше
образование, т.е. насочено е към онези граждани (най-младите), които тепърва навлизат
в съзнателния граждански живот. С други думи, към онези, които тепърва ще се
сдобият с гражданския статус, гарантиращ нови права и задължения, свобода и
достойнство. Подготовката за един качествен преход е част от началното и средно
„гражданско обучение“ - то формира първоначалната гражданска основа (знание и
разбиране на либерално-демократичното общества и правовата държава).
Изглежда сякаш при подобно тълкуване на гражданското образование, целта му е да
подготви младите граждани за самостоятелен граждански живот. Но зад тази
формулировка стои една по-фундаментална педагогическа мисия – формиране и
поддържане в културното общество на либералните и демократични ценности, а по
този начин и укрепване на националната идентичност и насочване на обществото към
демократичен и свободен живот.
В зората на европейското ново време, много теоретици на либерализма напълно
аргументирано твърдели точно обратното: в либералното общество няма нужда от
гражданско образование, ако, разбира се, обществото наистина е либерално и
демократично. Много по-важно е да се изградят в него адекватни социални и
политически институции, а те, на свой ред, само да формират в необходимата посока
индивидуалните характери на хората и общественото им поведение. Така, поне, мислел
английският философ Бърнард де Мандевил, който в началото на XVIII публикувал
парадоскалното за времето си произведение „Басня за пчелите“. Егоизмът, според него,
е естествено видово лично начало на човека, метод за самосъхранение. Склонността на
човека да има социален живот е следствие от несъответствието между разнообразните
потребности на човека и ограничените му лични ресурси. Обществото не се гради
върху добродетели, а върху човешкото несъответствие и различните стремежи на
хората. Грамотно построената политика и обществените институции управляват
личните пороци към благото на обществото (private vices – public benefits). Не е нужно
старание за формиране у подрастващите граждански „добри чувства“, техният
егоистичен мотив в съвременния институционален строй сам ще ги направи морални.
Тази позиция не без основание се смятала за извънредно цинична от съвремениците му,
но все пак концепцията на Мандевил често се признавала за напълно адекватна на
образователните задачи в либералното общество. Дори Имануил Кант в края на века на
Просвещението, в знаменития си трактат „За вечен мир“ (1795), призовава историците
да напишат история в „световен граждански план“, разграничил нравственото
възпитание и гражданското образование, опирайки се на това, че второто, има, по-
скоро, функцията на организирана държава, в която човек принудително се държи като
добър и порядъчен гражданин (а понякога и като високоморална личност). Всъщност,
още следващия XIX век, постепенно се отдалечава от това твърдение и апелира към
разбирането на „граждански характер“, обяснявайки го не толкова като нечий
обществен идеал, моделиран от институциите, колкото като реално постижим културен
„резултат“ в хода на систематичната образователна дейност.
И колкото повече приближаваме наши дни, все по-ясни стават контурите на онова,
което се нарича гражданска педагогика. Основният и постулат: сами по себе си
държавните институции и училището не могат да формират типа гражданин, който се
отличава със своите ценности и поведение от роба в империята или диктатурата. В
политически и юридически смисъл, той трябва да съществува в съответсвие с духа на
времето, да е здравомислещ и прагматичен по отношение на собствения си жизнен път
и развитието на социума като цяло. Миграционните потоци през XX само засилили
необходимостта от систематично учене „да бъдем граждани“ (citizenship learning),
което предполага не само адаптация на емигрантите в новата културна среда и
уважение към нея, но и включването им в смисловия и поведенчески житейски свят на
гражданската нация. С други думи, придобиване на компетенции, знания и разбиране
на гражданския живот. В противен случай, светът би се превърнал в размити общества
от именовани нации, в най-добрия случай, живеещи в търпение един към друг. Опитът
на западното гражданско образование от миналото столетие показва, че обществените
институции и правовата държава функционират много по-ефективно и гладко ако се
ръководят от граждански компетентни хора, обединени преди всичко от намерението
да запазят и укрепят демокрацията и свободата в обществото.
Всички демократични страни, така или иначе, се характеризират от убедеността на
хората, че жизнеността и ефективността на обществените политики и институции
зависят от гражданските практики, а те, от своя страна, от това как се изгражда
общонационалната (принципиално, а не етнокултурно) система на гражданското
образование. А това съвсем не е просто, преди всичко защото предметът на
гражданското образование винаги трябва да е коректно определен, а не „претупан“ с
онова, което се смята за традиционно обучение и възпитание.
Първо, това образование е достатъчно строго разграничено от нравственото възпитание
(moral education), макар, разбира се, частично да се пресича с него. Гражданският модел
на индивидуалния характер се изгражда на съвсем различна основа от нравствения тип
човек. В съвременното общество, безусловно е важно човек да има положителни
нравствени свойства (например, правдивост, доброта, искреност, смелост и др.). Но не
те определят активния гражданин, а неговото умение да намира компромиси и да носи
отговорност. То ест, ориентацията трябва да е към ценности като справедливост и общ
интерес. При определени обществено-политически обстоятелства (например,
тоталитарна диктатура) би било възможно да си морално развит човек, но въпреки това
да не достигнеш до ясна гражданска позиция.
Второ, гражданското образование съвсем не е нужно да отговаря на логиката и научно-
философското образование. Ако последното е изградено по методите на познанието и
стремежа към истината, независимо от обществено-политическите условия, в които се
намира тя, то първото изобщо не кореспондира с понятието „истина“. С предметите си
на изучаване – човек и общество - гражданското образование поставя феномени, които
преминават през историята, не твърдо установени, а зависещи от индивидуалната и
колективна воля на хората.
Трето, гражданското образование се различава от обществено-политическото, което се
прилага в ракмките на традиционното общество и си служи с императиви и безусловна
любов към родината и безмълвното поедчинение на закона и властите. То произхожда
от принципите на делиберативна демокрация, и формира у човека безпристрастно
обсъждане на свързаното с политическото устройство на държавата и съществуващата
власт. Способността да се отнасяме критично често се съотнася към най-приоритетните
черти от граждански характер, на който противоречат митовете за национална история
и култура. Да обичаш родината, се приветства, но преди нея, трябва да се постави
ясното гражданско внимание и обсъждане. Освен това, гражданското образование
произлиза от рабирането за историческа уникалност на редица значими черти от
граждански характер, като индивидуална независимост, толерантност, уважение
правата на другите, граждански значими навици на съвременната личност – умение да
намира общ език в интерес на общото, трезво да съди и преценя дейността на
обществените власти.
Всъщност, не е разумно и да се разширява до безкрайност съдържателното поле на
гражданското образовение. Предметът му трябва да е прост и разбираем за милиони,
относително лек за методично изпълнение, а, най-вече, да е открит за разбиране от
носителите на различни култури. Съвремената западна педагогика разграничава
предметно „Гражданско образование“ (civic education) и „Обучение по гражданство“
citizenship education или citizenship learning).
Гражданското образование в западната обща педагогика е, преди всичко, ориентирано
към децата и подрастващите и е вписано в ограничен брой хуманитарни учебни
дисциплини (история, география, икономика, обществознание), които целят изграждане
на граждански чувства и т.нар. граждански добродетели, необходими за бъдещия
граждански живот на възрастните. В България, то е част от учебните програми по
околен свят, човек и общество, история, география, както и час на класа. Друг проблем
е педагогическото оформяне на този предмет. Според някои експерти, той не трябва да
е самостоятелен учебен предмет, а според други той трябва да бъде опростен и
разбираем и да се формализира в програмите на училищното образование.
Основен въпрос за съвременото гражданско образование все още е въпросът за
резултата от него. С други думи, какъв гражданин в края на педагогическите си усилия,
искаме да получим. И тук може да отбележим не само отделните различия в позициите
на експертите, но и ключовите понятия, към които те прибягват.
Активен и пасивен гражданин. Пасивният гражданин, по правило, семантически не е
определен и е по-скоро мълчалива фигура. Под това понятие се разбира най-широк
спектър от проявление на гражданска атомарност и абсентизъм. В същото време,
активният гражданин, първо в разговорния, а след това и в литературния език, бързо
набира популярност. В европейските тълковни речници, словосъчетанието „активен
гражданин“ се фиксира от началото на XVIII век и се ползва за означаване на „човек,
който активно участва в живота на обществото“. При това се предполага, че активното
гражданство е добро, а оттук гражданското образование в училищата трябва да е
насочено към формирането на такъв тип личности.
Отговорен гражданин – именно той е ключов в съвременното разбиране на
пражданската педагогика в обединена Европа. Води началото си от 1997 от програмата
за гражданско образование по проект EDC. Съветът на Европа отделя особено
внимание на уточняването на понятията и формулировките.
Гражданинът вече е човек, който съществува заедно с другите. Заедно с измененията в
обществото се изменят и представите за гражданина. Понятието „гражданин на света“
вече не е в противоречие с гражданина с национална принадлежност. Това разширено
тълкуване „отговорен гражданин“ се препоръчва от Европейския съюз за всички
страни-членки, които изграждат националните си образователни стратегии.
Гражданското образование в тях се съотнася към специализиараните учебни програми
и курсове, които целят формиране на граждани, способни да допринесат за развитието
и благополучието на обществото, в което живеят. При това, макар националните
стратегии за гражданско образование да се различават, те са обединени от три
фундаментални теми:
1. Политическата грамотност, която предполага адекватно разбиране на
устройството на съвременното общество и от държавата, и от гражданина,
следователно са необходими не само правови знания по отношение на собствените
конституционни права и задължения, но и създаване на условия, при които те да се
разпространят сред всички в съвременния мултикултурен и многоезичен свят.
2. Критично мислене и солидарност. Отговорният гражданин е разположен в
центъра на вселената на гражданския живот, поради което трябва да притежава умения
за анализ и модерация. От една страна, от него се очаква независима политическа
позиция (оценка и съждение), което предполага умение за публично и аргументирано
формулиране на собствените мисли. От друга страна, неговото гражданско поведение
трябва да е ориентирано към укрепване на солидарността в обществото, която се
основава на уважение към другия и другите гледни точки, на морална отговорност за
поддържане на толерантна среда, изключваща насилие.
3. Активно (съ)участие. Социалното сътрудничество и отговорността за социума е
най-важното практическо знание, психологическо състояние и комуникативно умение
на отговорния гражданин. С други думи, в крайна сметка, това е резултат от придобити
знания и натрупано разбиране.
Дидактическия опит за постепенно запознаване на детето-подрастващ с нормите и
ценностите на гражданския живот е огромен и изисква отделно разглеждане. Разбира
се, съвременното гражданско образование и неговият илюзионен отговорен гражданин
не предполагат изграждането на нов тип личност. Неговата педагогическа мисия е да
предостави на детето-подрастващ необходимите за бъдещето му теоретични и
практически знания, интерактивен опит и комуникативна компетентност. И всичко това
трябва да се ръководи от ценностите и етиката на гражданското образование и
либералната демокрация.
Интерактивни методи за гражданско образование и възпитание в начален етап –
същност и практическо приложение
Всеки учител има предпочитан набор от методи, който използва в преподавателската си
работа. Няма добри или лоши методи. Има такива, които учителят е подбрал
подходящо за съответния клас, за съответното учебно съдържание, съответната възраст
и т.н.
В последно време се говори за така наречените интерактиви методи. Те се основават на
идеите на хуманистичната психология, а резултатността им се подкрепя и от
изследванията на невропедагогиката, физиологията на мозъка и когнитивните науки
като цяло. Основната идея е, че по-добре се запомня и интегрира в личния опит това,
което е емоционално натоварено и преживяно. Науката доказа, че ако емоциите се
потискат и не се изразяват, се спира притока на храна за мозъка - онези жизнено важни
химични вещества, които са мотор за неговата ефективна работа. Интересен факт е, че
и тази част от мозъка, която отговаря за движението е отговорна и за ученето, т.е. ако
обвържем този процес с повече активност от всякакъв характер, то той (процеса на
учене) е по-резултатен.
Ако дефинираме метода на обучение най-общо като система от правила, които
определят взаимодействието между учителя и ученика, между преподаващия и учещия,
то интерактивните методи естествено се вписват в това определение. Те са онази част
от репертоара на обучаващия, в която акцентът е върху специално и целенасочено
организирани ситуации и взаимодействия, в които обучаемите чрез преживяване
и емоционална рефлексия (осъзнаване на своите чувства и емоции) придобиват
различни знания и умения.
При интрерактивните методи ученето е фокусирано и реализирано чрез
преживяванията, в които се включват обучаемите. То не е просто процес на
акумулиране на учебна информация и усвояване на знания и умения. Това е учене в
ситуация, в която нещо се преживява, има действия, различен тип активност,
има правене на нещата. Отдавна е известно, че хората най-добре запомнят, това което
правят, чувстват и разбират. До 90 % от информацията се усвоява, ако учениците се
вкючват в такава организация на обучението, в която освен предаването на знания се
предлагат и дейности (ситуации), в които информацията се преживява, осмисля
емоционално и апробира в практически план.
Целите на учене, основано върху преживяванията са – Aфективни – създаване на
промени в чувствата, нагласите, ценностите в резултат на интензивни преживелищни
ситуации. Eмпатични – учене как се чувства човек на мястото на другия-
изключително важно жизнено умение. Kомуникативни (интерактивни) – обучаемият
преживява и се учи да анализира, ръководи и контролира взаимодействията, в които
влиза, както и да дава адекватна обратна връзка. Високо равнище на развитие на
познавателните (когнитивни) умения – анализ, синтез, класифициране, пренос на
информация и т.н
Ученето, основано на преживявания е учене, основано върху собствен опит, но и учене
в условията на структурирани и подготвени от учителя (водещия) ситуации. То се
характеризира със следните стъпки.
1. Преживей – участниците се включват в едно или няколко структурирани
преживявания. 2. Сподели – участниците споделят своите възприятия, емоции, чувства,
реакции, мисли. 3. Обсъди – участниците обсъждат моделите и динамиката на
преживяванията. 4. Обобщи – на основата на преживяното участниците обобщават
принципи, които са валидни за реалния свят. 5. Приложи – участниците планират по-
ефективно поведение за реални жизнени ситуации.
В следващите страници ще разгледам същността и практическото приложение на
няколко интерактивни метода, които могат да се приложат в часовете за гражданско
обучение и възпитание на децата от начален етап на образование.

„Мозъчна атака“
Същност на метода:
Мозъчната атака е метод, който дава възможност за кратко време да бъдат предложени
голям брой идеи за решаване на даден проблем. Основната идея при мозъчната атака е
отделянето на момента на предлагане и генериране на идеи от момента на тяхното
оценяване.
Мозъчната атака протича през няколко фази:
В първата фаза водещият поставя проблем за решаване ясно, кратко и по привличащ
вниманието на децата начин.
Изясняват се правилата на мозъчната атака:
- само ще правим предложения;
- не се разрешава да изказваме мнението си за предложенията на нашите съученици;
- нека се опитаме да дадем най-много предложения по поставения проблем;
- всички предложения се записват така, както са направени;
- всяко дете ще прави предложения,само когато бъде посочено от водещия;
- времето за предложения е точно определено - не повече от няколко минути.
След записването на предложенията започва фазата на тяхното изясняване. Те се
преглеждат едно по едно и, ако има нещо неясно за децата, този който е дал
предложението обяснява, какво е искал да каже. Накрая се извършва анализ на
предложенията в зависимост от целта, която сме си поставили. Могат да бъдат
отделени реалистичните
Практическо приложение:
В сферата на гражданското образование, методът Мозъчна атака може да бъде
използван като уводна дейност в уроците, свързани с историческа епоха/личност,
географска област, граждански термин. Например, в уроците за запознаване с
животинския свят на България, като уводна задача учениците може да бъдат помолени
да запишат имената на максимален брой животни. Същото е приложимо и за урока
Растителния свят на България.
По отношение на традициите и празниците, би могло да се зададе задача да се изпишат
максимален брой думи, свързани с празнуването на Коледа/Великден.
В обобщителния урок за народините будители /или в навечерието на 01.11/ да се
изпишат имената на будители. След изписването на дъската, учениците да разкажат
какво знаят за изброените личности.
Методът Мозъчна атака е еизключително добър избор за въвеждане на нов урок,
насочва вниманието на децата и активира мисленето им по темата.
Визуализиране:
Същност на метода:
Чрез визуализиране могат да бъдат запомнени някои събития, процеси и факти и да
бъдат конструирани положителни виждания за процесите. Разновидности са:
 карти на ума - техника, която дава възможност за визуално разработване на
проблемите, като се използват рисунки, снимки, символи, лозунги, пословици. Този
метод дава добра възможност за съсредоточаване на децата върху същността на
проблема.
Визуализацията е особено подходящ за децата в тази училищна възраст и дава
възможност те да си представят трудни за разбиране понятия като институции или
понятия като закон, договор, справедливост. Може дасе направи карта на населеното
място с всички главни иституции, карта на роднини, като се използват различни
символи за да е по разбираема и ясна.
 асоциативен облак – техника, при която в средата се поставя в рамка понятието
(проблемът), което искаме да опишем,като около него се рисува или се използват думи,
които обозначават проблема.
Практическо приложение:
Занимателно упражнение е изработването на картинен разказ на дадено събитие,
където участниците последователно на отделни картинки описват важни според тях
моменти.
И двата варианта на визуализиране са изключително подходящи при формирането на
нови понятия, а също и за запомняне на факти за исторически личности или географски
обекти.
Например, може да се направи асоциативен облак за географския обект планина или за
историческата личност Левски.
 Голяма
надморска
Иглолистна
височина
растителност

Ниски
Неблагоприятни за температури
живот и земеделска
дейност

Роден на Обесен на
18.07.1837г.в 18.02.1873г.
гр. Карлово край София

Създава мрежа „Ако печеля,

от тайни печели цял народ,
комитети. ако губя, губя
само Мене си!“

Обсъждане:
Същност на метода:
Обсъждането е основна стъпка при решаването на всеки поблем. То е етапът в който се
изясняват гледни точки, формулират се хипотези, подлагат се на оценка дадени мнения,
очертават се решения. При всяко обсъждане на проблем, при всяка игра или друга
дейност децата са натрупали достатъчно впечатления и чуства и обсъждането е
възможност всеки да намери своето място в групата, да стане съпричастен към
проблема, да усвои поемането на отговорност за собствено мнение.
Правила при провеждане на обсъждане:
-който говори е в центъра на вниманието;
-когато някой говори, всички други слушат;
-вдигни ръка, ако искаш да кажеш нещо;
-не прекъсвай, когато другите говорят;
-всеки има право да участва в обсъждането;
-дори и да не си съгласен с говорещия, изчакай го да свърши и тогава потърси
възможност да кажеш своето мнение;
-не нападай този който говори, а се опитай да оспориш това, което казва.
На практика чрез обсъждането ние моделираме цялосните отношения в групата за
демократично гражданство и даваме на децата първия и най-ярък пример за гражданско
участие.
Практическо приложение:
Подходът е изключително полезен, когато се разрешават междуличностни проблеми в
класа. Децата се научават да разрешават проблемите си по мирен начин, възпитават се
в приемане на чуждото мнение и толерантност към различните.
Може да се приложи успешно когато се обсъждат различните етноси или религии в
България, а също и по отношение на отбелязването на различни празници.
Добър пример е обсъждането/дискусията на тема „Трябва ли да се празнуват празници
на други народи в България?“ (например, Вси светии).
Обсъждането може да се направи във вариант по групи. В този случай, децата се
разделят на две групи. Едната трябва да даде аргументи в защита на отбелязването на
празника, другата – против.
Друг вариант е децата да изкажат мнението си индивидуално, като всеки изслушва
останалите.
И в двата случая е важно да се даде възможност на всяко дете да се аргументира. В
случая не се търси чие мнение в правилно. Важно е децата да изградят свое собствено
мнение и да могат да го аргументират.
Решаване на проблем:
Същност на подхода:
Решаването на проблем е един от най-често срещаните интерактивни методи. При него
следва да се спазят следните стъпки:
1. Определяне на проблема - кратко и точно описание на съществуващия проблем и
определяне на положението, което следва да се постигне неговото решаване.
2. Идентифициране на потенциалните причини, породили проблема, и определяне на
най-вероятните от тях, стоящи в основата му.
3. Идентифициране на възможни рещения на проблема и след това стесняване на
списъка от решения до най-вероятните.
4. Подбор на най-добрите решения след постигане на съгласие за критерийте,
съобразно които тези решения ще бъдат оценявани.
5. Развитие на конкретен план за действие, който включва стъпки, отговорници,
срокове, разходи.
6. прилагане на плана и оценка на постигнатия напредък
Нормално е този цялостен модел да не може да се следва при децата от начална
училища степен. На практика обучението в устойчиво развитие и при тях може да се
разглежда като обучение в изследване и търсене на решения на отделни проблеми,
свързани с основните теми, като здраве, биоразнообразие, вода, гори, замърсявания,
населени места.
При решаване на проблем винаги следва да се обръща внимание на моралното му
измерение или на моралните критерии при оценка на даденото решение.
Така решаването на проблем се превръща не само в чудесен метод за изграждане на
критическо мислене и на способност за съждения, но и в средство за морално развитие
и за оценка на това развитие.
Практическо приложение:
На практика, методът може да се приложе в множество теми, касаещи гражданското
образование и възпитание на децата. Например, при изучаване на водите в България, би
могъл да се представи проблемът със замърсяването на водите и да се даде възможност
на учениците да потърсят решение – първо в малки групи, а след това и обобщено
решение на класа.
Проект:
Същност на метода:
Чрез проектите децата усвояват вземането на групови решения, решаването на
конфликти, търсенето и намирането на компроми, воденето на обсъждания, и играенето
на различни социални роли извършването на оценка на груповата работа.
Като етапи на проекта може да се посочат:
1. избор на тема и определяне целите на проекта
2. търсене и анализиране на информация
3. публично представяне на проекта
Обучението по гражданско образование дава чудесната възможност на децата за
осъществяване на много проекти. Важно е при осъществяването на проектите да бъдат
привлечени най-вече родителите, както и да се даде необходимата гласност на
осъществяваните проекти.
Практическо приложение:
Проектната работа може да включва изработването на продукт: табло, презентация по
предварително зададена тема, например за историческа личност или географска област.
Търсенето на информация и решението как тя да бъде представена, както и публичната
изява на говорителя на групата са от изключителна полза за учениците. Хубаво е да се
работи по проекти след завършване на урок/раздел, но е възможно това да се случи и
преди да се въведе нова тема, с цел предварителна подготовка на децата.
Така, например, може да се зададе тема на проект „Моето родно място“. Децата се
разделят по групи и създават продукт (на хартия или в електронен вид), в който е
включена информация за географското положение на населеното място, поминъка на
хората, животинските видове, които се срещат, а също и исторически факти за
местността.
Вариант на проектна работа е работата по междуучилищни и международни програми,
като Etwinning. Децата с огромно желание изработват продукти (например, картички),
които да разменят със свои връстници от други училища/държави.

Заключение:
Използването на интерактивни методи се определя и от материала - неговата новост,
голям обем и изключителна степен на сложност. Интерактивните методи поставят
участниците в ситуация на постоянно обсъждане, дават възможност за изразяване на
собствени мнения, предполагат наличието на използването на постоянна обратна
информация.
В крайна сметка интерактивните методи дават възможност участниците да изграждат
сратегии за поведение. Те са естествена форма на работа и поради необходимост от
качествено различно взаимодействие на учителя и ученика, от провеждането на диалог,
на развитието на взаимодействия, основани върху групови дейности.
В началната училищна степен тези методи дават възможност на децата да общуват
непосредствено, да усвояват първите за тях норми на групова дейност и начините за
съвместно решаване на проблемите, да се учат да споделят и да се уважават и зачитат
взаимно. Трябва да сме наясно,че като използваме тези методи и правилата на групова
работа, ние утвърждаваме качествено различен модел на диалог, на взаимодействие
между учител и ученици, който развива детската личност и ученическият клас като
цяло. А изграждането и развитието на личността на мислещ и толерантен човек, който
аргументира действията си и уважава чуждите, е в основата на гражданското
образование.
Използвана литература:
1. Гражданското образование – педагогически, социален и културен феномен, СП
2006, изд Съюз;
2. Гражданското образование в историята на западната философия – Александър
Согомонов;
3. Михалина О.А. Гражданското образование като проблем на социалната
философия, Новосибирск, 2004
4. В. Петрова 12 Интерактивни метода в обучението по Роден край, Околен свят,
Човекът и природата, Човекът и обществото, Стара Загора, 2009,
5. Р. Вълчев Образование за демократично гражданство в начална училищна
степен
6. Р. Вълчев Отворено образование, устойчиво развитие и използване на
интерактивни методи на обучение, 2004г. София , изд. Отворено образование
7. М.Станкова Начална училищна възраст и устоичивото им развитие сп. Отворено
образование
8. Д. Ангелова , М. Станкова Нашето училище
9. Е. Бузов Модул за обучители и ученици София, 2004г.