Хомеопатия

Медицина на новото хилядолетие

Георгос Витулкас

Съдържание
За автора.
Предговор
Глава 1 Идването на новата епоха
Глава 2 Самюел Ханеман и Законът за Подобията
Глава 3 Изготвяне на хомеопатичните лекарства
Глава 4 Жизнената сила
Глава 5 Динамичното или незабележимо ниво
Глава 6 Предразположение към болести
Глава 7 Хомеопатичното интервю
Глава 8 Примерен случай: Грип
Глава 9 Отговорността на пациента
Глава 10 Действа ли хомеопатията?
Глава 11 Как се осъществява излекуването
Глава 12 Други закони на лекуване
Глава 13 Планове за бъдещето
Глава 14 Обещание за новата епоха
Глава 15 Голямото недоразумение
Глава 16 Каква е алтернативата?
Приложение 1
Клинични картини на 5 лекарства
Alumina (Алуминиев окис)
Argentum nitricum (Сребърен нитрат)
Аurum metallicum (Чисто злато)
Вагitа саrboniса (Бариев карбонат)
Саlсаrеа саrbonica (Калциев карбонат)
Приложение 2
Революционно предложение за национална здравна политика.
Библиография

Георгос Витулкас е роден през 1932г. в Атина. Повече от 40 години
той практикува и преподава класическа хомеопатия в цял свят. През
1967г. започва да преподава класическа хомеопатия на студенти по
медицина в Атина. През 1970г. той открива Център по Хомеопатична
медицина, първото училище за изучаване на класическа хомеопатия в
Гърция, известно като Атинско училище по хомеопатична медицина.
През 1978г. започва да преподава на международни групи в Атина и на
остров Алонисос, а през 1995г. Витулкас учредява Международната
академия по класическа хомеопатия на о. Алонисос, където се провеждат
курсове по хомеопатия, посещавани от студенти от над 20 различни
страни. Неговият 4-годишен курс по класическа хомеопатия се предлага
и под формата на ви-део-курс в много страни включително и в България.
По време на многото си пътувания Г. Витулкас провежда семинари в
медицински институти и хомеопатични асоциации по цял свят. Написал
е няколко книги, превърнали се в класика в областта на хомеопатията.
Сега пише своята Маteria Medica Viva, многотомно, постоянно попълвано
съчинение.
През 1996 г. усилията, които той полага за разпространението и
развитието на класическата хомеопатия получават международно
признание и той става лауреат на Алтернативната Нобелова Награда за
Здраве на Шведския Парламент за неговото постоянство в дейността си
за съживяване на класическата хомеопатия.
През януари 2000г. Г. Витулкас е избран за сътрудник професор във
факултета по медицина на Баския Университет в Билбао, Испания.
Г. Витулкас и съпругата му живеят на гръцкия остров Алонисос на
Егейско море.

Предговор
Живеем в един от най-вълнуващите периоди на човешката история. В
почти всички сфери на живота се забелязват радикални промени в
схващанията - в областта на науката, политиката, икономиката, екологията,
театъра, музиката и т.н. Подобна промяна се наблюдава дори и в областта на
медицината. Обективистичният, материалистичен" възглед за света се
разширява, за да обхване и енергийното ниво на съществуване. Идеята за
човека като едно цяло измества досега съществуващото възприемане на
пациента като сбор от отделни части, които трябва да се диагностицират. В
области като холистично лечение, хранене, акупунктура и др. по-големи
надежди се възлагат на лечебната сила на индивида, отколкото на
лекарствата.
Тази книга на Георгос Витулкас представлява острие, проправящо пътя
на холистичния подход в областта на медицината. Стъпка по стъпка тя
ни превежда през необичайни открития, довели до създаването на най-
ефективната лечебна система, която е позната на човечеството. Ранните
опити за практикуване на истинска холистична медицина са неуверени и
до голяма степен забулени в мистицизъм. Обаче книгата на Витулкас
убедително ни показва хомеопатията като систематична наука, прилагаща
правилно природните закони и стимулираща лечебните енергии на човека.
Уважението, което изпитвам към работата на Витулкас, най-добре може да
бъде илюстрирано чрез кратко описание на моята собствена история. От
най-ранна възраст, очарован от представата за "медицината в бяла
престилка", реших да стана лекар. Най-накрая желанието ми се осъществи
и завърших Медицинския Факултет в Университета Станфорд, където
станах жертва на най-здравия материалистичен възглед в медицинската наука.
След завършване на обучението си възнамерявах да се захвана с частна
практика, но идеалистичната ми представа относно това каква трябва да бъде
медицината ме накара да се чувствам объркан и разочарован от това, което
бях научил. Обърнах се към холистични области като хранене,
билколечение, акупунктура, хиропрактика и полярен масаж, но не можах да
намеря метод, достатъчно систематичен, за да се справи с тежките хронични
болести, които са предизвикателство за всеки лекар. Накрая се обучавах и по
хомео-патия и започнах частна практика в Северна Калифорния.
Резултатите, които получих, практикувайки хомеопатия, бяха задоволителни,
но все още имаше много, много случаи, за които самият аз знаех, че нямам
подходящите познания, за да ги излекувам. Точно по това време се срещнах
с Георгос Витулкас. Направеният от него анализ на някои от моите случаи
бързо ме накара да разбера, че в ръцете на един истински Учител
хомеопатията разрешава проблемите на огромен брой хора, страдащи от
хронични болести.
Прекъснах практиката си в Калифорния и изоставих собствените си
задължения като преподавател, за да отида да се уча при Витулкас в Атина,
Гърция. Никога не съм съжалявал за това си решение. То ми даде
възможност да лекувам пациентите си прецизно и съобразно природните
закони, а това е целта на всеки съвестен лекар по света. Изглежда твърде
хубаво, за да е истина, но най-накрая търсенето на човечеството за
безвредна, истински лекуваща медицина намира отговор в хомеопатията.
Сега се сблъскваме с предизвикателството за създаването на
професионално училище, където на най-високо ниво и с необходимата
стриктност да се преподава хомеопатична медицина.
В забележителната си книга Георгос Витулкас дава основите, върху
които се гради този на вид чудотворен метод.

Глава 1
 Идването на новата епоха
През последните години се забелязва дълбока революция в мисленето
по отношение на здравето и болестта. Започвайки при сериозната и добре
информирана публика, която търси по-ефективни средства за справяне с
хроничните болести, тя повлиява самата медицинска професия, а и
политиците в правителството.
Днес е трудно да се проследят и открият корените на този начин на
мислене. Исторически той се простира назад до Хипократ и преди него, но
с навлизането на технологията и строго материалистичния възглед за света,
той бива забравен за известно време. Неговото възраждане е повлияно от
развитието на психологията, от издигнатия от Езален възглед за човека
като едно цяло, от повторното събуждане на духовното и мистично
съзнание, и дори от осъзнаването на екологията. Това е революция,
вдъхновена от висшето ниво на образование, постигнато в по-нови
времена.
Тази тенденция води до създаването на различни клиники, курсове,
семинари, публикации и дейности, възприемани като движение за
"холистично здраве". Основната идея е, че всеки от нас е единно цяло. Ние
не сме разделени на отделни части, всяка от които си има специфична
болест или диагностична категория. Не можем да бъдем разделени от
никакви вярвания, начин на живот, взаимоотношения или терапия, без да
нарушим основни космически закони. Всеки от нас е уникален индивид,
цялостен и завършен и функционира като една цялостна система по
отношение на заобикалящата ни вселена. Всяко състояние на здраве или
болест трябва да се разглежда в такъв контекст. До каквато степен се
отклоняваме от тази перспектива, до такава степен ние изпитваме
дисхармония или неразположение. И обратно - колкото повече живеем
според този принцип, толкова повече се наслаждаваме на едно
уравновесено състояние на хармония и жизненост.
Втори основен принцип на холистичния подход е, че най-ефективният
и в действителност единствен начин за лечение на една болест е да се
засилят защитните сили на засегнатата личност. За основно е прието
схващането, че всички живи същества са движени от "жизнена сила" (това
понятие подробно ще бъде обсъдено по-късно), чието увреждане води до
болест, а активирането му води до здраве. Тази сила все още предстои да
бъде научно разграничена, наблюдавана или измервана, но всеки осъзнава,
че тя действа в нас.
Всички сме забелязали, че някои от нашите приятели се радват на по-
голяма жизненост от други. Всеки изпитва повишаване или спад на
енергията в различните часове и дни. Склонни сме да приписваме тези
промени на стреса, диетата, съня и т.н. Но каквато и да е видимата
"причина", ние изпитваме тези колебания на ниво жизнена енергия.
Следователно практикуващият холистична медицина помага на
"клиента" да открие кои от различните аспекти в неговия живот са склонни
да стимулират естествените процеси и кои ги възпрепятстват. По този
начин най-голямата отговорност за възстановяването на здравето лежи
върху самия пациент. Във връзка с казаното - симптомите се разглеждат
като опит на тялото да се излекува или да сигнализира, че е в беда и те се
уважават като такива. Това е в противоречие със стандартния медицински
подход, при който симптомите се разглеждат като смущения, които трябва
да бъдат потиснати.
Нека обсъдим някои от основните холистични практики, за да се
изясни начина, по който трябва да се разбира хомеопатията. Първият
холистичен подход, който спечели широко всеобщо одобрение е
храненето. То бе популяризирано за първи път от автора Адел Дейвис през
1950 г., след което бързо се призна, че правилното хранене е от основно
значение за доброто здраве. Когато осъзнаването на необходимостта от
подходящ баланс на хранителните вещества нарастна, хората започнаха да
се консултират с лекарите си относно начина си на хранене и приемане на
витамини - само за да открият, че имат повече познания в тази област от
тях. Това бе първата важна стъпка в постепенното разголване на
забулената в мистицизъм медицина.
С времето движението за правилно хранене надхвърли границата, до
която бе развито от Адел Дейвис и се върна към типа хранене, на основата
на който всъщност бе възникнала човешката раса. Но се наблягаше на два
принципа: осигуряването на подходящи хранителни вещества (главно чрез
зърнени храни, семена, ядки, зеленчуци и плодове) и детоксикацията на
тялото чрез различни средства. Следователно жизнената сила се поддържа
чрез подходящ баланс между хранителните вещества и едновременно
освобождаване на организма от товара на токсините.
Към правилното хранене и детоксикацията се прибави признаването на
третата основна необходимост за тялото -физическото упражняване. През
цялата еволюция на човечеството, някъде до миналия век, упражняването е
било основен момент от ежедневието. През последните няколко години се
получи нещо като бум в интереса на хората към упражняването - не само
като терапия, но и като начин на себеоткриване и изпитване на истинска
радост. Правилното хранене и физическите упражнения са чудесни за
поддържането на здравето след като то веднъж е постигнато. Какво да
правят обаче хората, които се нуждаят от терапия?
В същото време бяха преоткрити и популяризирани много други
техники - акупунктура, полярен масаж, Ломи масаж, рефлексология,
различни техники на движения и пози, хиропрактика, остеопатия и др. При
наличието на всички тези
техники хората с хронични болести постепенно започнаха да вярват, че
е възможно собствените естествени лечебни процеси на тялото да бъдат
безпрепятствено поддържани и балансът им със сигурност да се възстанови
- и то без токсичното действие на лекарствата, радиацията или хирургията.
За нещастие първоначалните големи очаквания на страдащите от
хронични болести накрая не бяха оправдани. Въпреки че новите техники
осигуряваха подобрение до известна степен, изглежда истинско изцеление
се постигаше толкова, колкото и чрез традиционната медицина. За да се
поддържа постигнатия ефект, пациентът трябваше да продължава от време
на време с процедурите, като резултатите често бяха нетрайни и преходни.
Новият подход бе просто сбор от техники без дълбоко вникване в
първоначалната причина на хроничните болести и без солидни принципи,
върху които да се базира лечението.
Именно във връзка с това огромен брой хора се обърнаха към
много сложната наука хомеопатия. От двадесетгодишния си практически
опит мога да кажа, че вероятно тя е най-ефективната природна медицина за
остри и хронични заболявания, съществуваща днес. Най-после се стигна до
събирателен образ на холистичната медицина и истинското изцеление вече
е реалност, а не просто мечта.

Глава 2
Самюел Ханеман и Законът за Подобията
"Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови
здравето на болния и това се нарцча Лекуване."
- Самуел Ханеман.г
Хомеопатията е много систематичен метод за мощно стимулиране на
жизнената сила на тялото, за да се излекува болестта. Тя се основава на
няколко прости, но дълбоко проникващи принципи на Природата, които са
противоположни на общоприетите схващания.
Хомеопатията с всичките си подразделения е доста сложна
дисциплина, за да бъде изучена в рамките на няколко семинара или чрез
изчитането на тази книга. Принципите са прости като идея, но е трудно да
бъдат разбрани напълно. За да бъдат прилагани правилно, те изискват
години интензивно обучение - толкова, колкото са нужни за обучение в
стандартното медицинско училище или дори повече - и съответния опит.
За да представим по подходящ начин Хомеопатията, трябва да се върнем
почти два века назад и да разгледаме вероятно една от най-
забележителните съдби в историята на медицината - съдбата на един човек.
Сигурен съм, че с времето той ще се нареди сред великите имена в
историята на откритията наред с такива гиганти като Айнщайн, Нютон и
Хипократ. Неговите прозрения радикално и трайно промениха
схващанията ни не само относно здравето и болестта, но и спрямо самото
естество на нашето съществуване. Ето защо, за да успеем да обясним и
изясним основните принципи на Хомеопатията, ще проследим по-
подробно живота и развитието на мисленето на този човек.
През 1810г. в Торго, малък град в Германия, е публикувана книга,
озаглавена "Органон на лечителското изкуство". "Органон" е гръцка дума
и означава "средства". Авторът на книгата, Самуел Ханеман, по това време
е изключително известен лекар и автор на медицинска литература, така че
появяването на още една негова книга автоматично предизвиква интерес.
След прочита на книгата обаче сред европейската медицинска общност
настъпва голямо объркване - в нея е представена една напълно нова и
радикална медицинска система, коренно противоположна на
традиционната медицина по онова време.
Ханеман нарича своята нова медицина ХОМЕОПАТИЯ, дума с гръцки
произход - отеоз означава "подобен", а рathos -"страдание". Следователно
хомеопатия означава "да се лекува с нещо, което причинява ефект, подобен
на страданието". В тази книга Ханеман излага законите и принципите на
своята наука, до които е достигнал емпирично в продължение на двадесет
години. Накратко, Ханеман твърди и показва следното:
1. Медицинско лечение се осъществява в съответствие с определени
закони на лекуването, съществуващи в природата.


1. Никой не може да лекува извън тези закони.


1. Няма болести като такива, има само болни индивиди.


1. Една болест винаги е динамична по природа. Следователно
лекарството трябва също да е в динамично състояние, ако искаме то да
лекува.
2. Пациентът има нужда само от едно определено лекарство на даден
 етап от неговото заболяване и от никакво друго. Докато не бъде
открито точното лекарство, той няма да се излекуван, в най-добрия
случай състоянието му временно ще се облекчи.

Поради изключителните лечебни резултати хомео-патията вероятно е
щяла да получи широко признание в цяла Европа и света. Когато обаче
работата на Ханеман била публикувана за първи път, тя била посрещната с
ожесточено противопоставяне от страна на лекарите, които все още
предписвали кръвопускане, очистителни и средства за изпотяване.
Ханеман не се отчаял. Той бил изключителен човек и като такъв бил
свикнал да остава неразбран.
Първият биограф на Ханеман, Томас Бредфорд, описва как бащата
заключвал сина си и го оставял с така наречените "мисловни упражнения" -
проблеми, които момчето трябвало да разреши само. По този начин
младият Ханеман се научил да развива и използва интуицията и
самопознанието и осъзнал ограниченията на мисловната логика.
Очевидно, Ханеман е бил преждевременно развит. Когато бил
дванадесетгодишен, учителят му го карал да преподава гръцки на
останалите ученици. Завършил университетското си образование по химия
и медицина като се издържал, превеждайки английски книги на немски
език. Допълнителна квалификация като лекар получил в университета в
Лайпциг през 1779 г. и скоро след това започнал да публикува поредица от
трудове по медицина и химия. През 1791 г. благодарение на изследванията
си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на
науките в Мейнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в
стандартен учебник за онова време, а той бил избран измежду всички
лекари в Германия да стандартизира немската Фармакопея.
Скоро след като завършил медицина, Ханеман се оженил и му се
родили деца. Сега той имал семейство и утвърдена репутация в областта на
химията и медицината, но пак не се чувствал удовлетворен. Тогава, за
огромно недоумение на колегите и приятелите си, той изоставил
медицинската практика. Ето какво писал на един свой приятел:
"За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато
трябва да лекувам болния и според една или друга хипотеза за болестите да
предписвам вещества, които дължат своето място в Материя Медика на
някакво произволно решение ... Наскоро след като се ожених, изоставих
медицинската си практика, за да не поемам повече риск да навредя и се
залових със занимания по химия и литература".
След като станал баща, той не се разколебал от взетото решение, дори
когато "любимите му деца" били заплашвани от някаква болест. На същия
приятел той писал: "Моите съмнения се удвоиха, когато видях, че не мога
да им предложа сигурно облекчение". Ханеман продължил да превежда
медицински трудове и с оскъдните средства от тази дейност поддържал
семейството си. Можел да направи живота си по-приятен чрез
практикуване на медицина, но предпочел бедността пред възможността да
се подчини на система, "чиито грешки и несигурност ме отвращават".
Въпреки всичко активният ум на Ханеман останал любознателен,
възприемчив и систематичен. Той не се отказал да изследва основите на
здравето и болестта. Именно в такова състояние на ума той попаднал на
първия основен принцип на хомеопатията. Превеждал Материя Медика
(компендиум на действията на лекуващите фактори), написана от професор
Кулен от Лондонския Университет. Кулен посветил двадесет страници от
тази книга на лечебните свойства на кората на хининовото дърво (източник
на известния днес хинин). Той приписвал успеха на хинина при лечението
на малария на горчивия му вкус. Ханеман бил толкова неудовлетворен от
това обяснение, че направил нещо много странно - самият той взел няколко
дози хининова кора! Тази постъпка била абсолютно безпрецедентна в
медицинския свят по това време. До днес не е известно какво го е накарало
да направи това, но експериментът му довел до съвършено нова ера в
медицината. Ханеман описва резултатите по следния начин:
"Експериментално вземах два пъти на ден по четири драхми от добрата
Хина. В началото краката, върховете на пръстите ми и т.н. изстинаха.
Станах отпуснат и сънлив, след това получих сърцебиене и пулсът ми се
усили и учести, получих нетърпимо раздразнение, треперене, слабост във
всички крайници. След това - пулсиране в главата, зачервяване на бузите и
жажда - накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които
обикновено са характерни за периодичната треска, макар и без странните
ледени тръпки.
Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са
особено характерни, се появиха до един - притьпеност на ума, схващане на
всички крайници и най-вече неприятно усещане за вцепененост някъде в
надкостницата на всички кости в тялото. Тази криза продължаваше два или
три часа всеки път и започваше отново, само ако повторех тази доза - иначе
не. Спрях я и бях в добро здраве".2
Представете си поразителното откровение, осенило Ханеман в
резултат на този експеримент! Стандартното, медицинско предположение
винаги е било, че, ако тялото изяви симптом, трябва да се даде лекарство,
което да го отстрани. Това било толкова твърдо установено, че почти се
било превърнало в рефлекс в ума на лекаря и пациента. Но чрез
собственото си преживяване Ханеман открил, че лекарството, за което се
знаело, че лекува малария, всъщност, възпроизвежда нейните симптоми,
когато се даде на здрав човек!
Много хора просто биха пренебрегнали едно такова наблюдение,
приемайки го за изключение. Ханеман обаче бил истински учен-емпирик.
Именно опитът от наблюдението имал значение за него - независимо дали
отговарял на общопризнатите принципи. Той приел опита от наблюдението
и продължил с експериментите, които по-нататък доказали, че това
"случайно" наблюдение е един факт в Природата: Вещество, което води до
поява на определени симптоми в здрав човек, лекува същите тези
симптоми при болния.
Благодарение на това откритие и на факта, че Ханеман бил вече добре
известен в медицинските кръгове, около него се събрали много лекари,
които подобно на него самия търсели истината. Всички те започнали да
експериментират върху себе си, като приемали различни лекарства. Шест
години те грижливо водели подробни записки за симптомите,
предизвиквани у тях от всяко взето лекарство.
По това време Ханеман, който имал достъп до огромна медицинска
библиотека и свободно си служел с латински, гръцки, арабски, английски и
френски, съставил изчерпателен списък на случайните отравяния, описани
от различни лекари в различни страни през вековете на медицинската
история. Симптомите, причинени от отровите и онези, предизвикани при
експериментите, направени върху лекарите, приятели на Ханеман, били
събрани в подробни томове.
Той и колегите му разпознали в тези картини на симптоми
идентичните комплекси от симптоми на много болести, за които
медицинската наука напразно търсела лек. Тогава тези лекарства били
изпробвани върху пациенти с подобни симптоми и било направено
удивително откритие те действително лекували т.нар. "нелечими" болести,
когато се предписвали съгласно този принцип. Според закона, който
открил, Ханеман разбрал, че всяко лекарство трябва непременно да
излекува съвкупността от симптоми, които то предизвиква в един здрав
организъм.
Процесът, при който Ханеман и неговите колеги предизвиквали
експериментално симптомите на едно вещество върху своите здрави
организми, той нарекъл "доказване" или проверяване, изпитване.
Ортодоксалната медицина, (която хо-меопатите наричат "алопатична", от
"аllо" - "друг") също има своя процес на изпитване на лекарства, но с много
важната разлика, че тя експериментира върху животни.
Животните не притежават силата на речта. Те не могат да съобщят за
фините изменения в настроението при различните типове болка, което
може да се опише от хората, подложени на експеримента. В допълнение
физиологията на животните значително се различава от човешката.
Ханеман разбирал, че терапевтична система, основана на експерименти
върху животни, със сигурност е ограничена. За да се изгради сериозна
терапия, експериментирането трябва да се извършва на същото ниво на
физиология и съзнание, на което лекарствата ще трябва да действат
терапевтично. Този принцип е просто въпрос на здрав разум, но въпреки
това за времето на Ханеман той бил съвсем революционен.
След няколко години на експериментиране Ханеман се върнал към
медицинска практика, но вече прилагал хомео-гтатия. По време на
консултацията Ханеман си записвал всички симптоми на пациента -
умствени и физически, след което търсел хомеопатично лекарство,
предизвикващо подобни симптоми у него самия или у някои от колегите
му (или са били наблюдавани при случайно отравяне). Предписвайки по
този метод, той постигнал наистина забележителна степен на излекуване.
Нещо повече - излекуването било бързо и трайно -понякога дори след една
единствена доза от лекарството!
Обяснението на Ханеман на хомеопатичния принцип, познат днес като
Закон за Подобията, е дадено в Афоризъм 19 на Органона:
"Тъй като болестите не са нищо повече от изменения в здравното
състояние на здравия индивид, които се проявяват чрез болестни (т.е.
предизвиквайки болест) признаци и излекуването е възможно единствено
чрез промяна на здравното състояние на заболелия индивид към здраве,
съвсем очевидно е, че лекарствата никога не биха могли да излекуват
болестите, ако не притежават силата да променят състоянието на здраве на
човека, което зависи от усещанията и функциите: действително тяхната
лечебна сила трябва да се дължи единствено на силата им да променят
здравното състояние на човека."3
Въпреки че е схванал и формулирал така ясно този основен закон на
хомеопатията, Ханеман нямал чувството, че той го е открил. Той цитира
много хора, които, както той смятал, твърдят или загатват за този закон
дълго преди него. Хипократ, например, посочва този закон няколко пъти в
своите учения, споменавайки за два основни метода на лечение: "чрез
противоположности" и "чрез подобия". Много преди Ханеман Булдук
пише, че слабителното свойство на невена било причината той да лекува
диария. Ддруг автор - Бетардинг казва, че билката Сена лекува колики,
защото предизвиква подобен ефект при здрави хора. А Стал, съвременник
на Ханеман, пише: "правилото, прието в медицината, - да се лекува чрез
противоположности е съвсем погрешно. Напротив, болестите изчезват и се
лекуват чрез лекарства, способни да предизвикат подобно въздействие."4
Ако се върнем назад в историята към еврейската библия, ще открием
Мекилта да заявява, че, ако човек лекува с противоположни лекарства, то
Бог лекува с подобни:
"Елате и вижте лечението на Всевишния, да бъде благословен, не е
като човешкото лечение. Човек не лекува със същото нещо, с което
наранява, а той наранява с нож и лекува с лапа. Всевишният, да бъде
благословен, не прави така, а лекува със съвсем същото, с което
поразява."5
Въпреки че и други били доловили принципа, геният на Ханеман прави
голяма стъпка напред. Той има проницателността да разбере, че ако
Законът за Подобията е основна истина, ние трябва да можем да определим
лечебните качества на веществата чрез систематичното им изпробване
върху нормални хора. Именно този систематичен метод е първият от
многото важни приноси на Ханеман към медицинската мисъл.

Литература:
Понякога в библиографията не е споменат авторът на цитирания труд.
Това означава, че цитатът е от стандартен учебник по хомеопатия, който
съществува в различни издания и понякога с различни преводи. Цитатите
от "Оргсшока" на С. Ханеман, например, са взети или от превода на Д-р
С.Wesselhoeft;, озаглавен "Органон на изкуството на лекуването", или от
превода на Д-р W. Воеriске, "Органон на медицината".
1. S. Hahnemann, Organon of the Art of Healing (sixth American edition;
BoericKe and Tafel, Philadelphia, 1917; translated from the fifth German edition
by C. Wesselhoeft, M.D.) p. 13
2. Thomas Lindsley Bradford, M.D., Life and Letters of Dr. Samuel
Hahnemann (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895).
3. T. L. Bradford, op. cit. pp 36-37.
4. S. Hahnemann, Organon of the Art of Healing, p.46
5. IjMTMpaHO ot MEKILTA DE-RABBI ISMAEL, translated by
J.Z.Lauterbach, The Jewish Publication Society of America, Philadelphia, p.239.

Глава З
Изготване на хомеопатичните лекарства
Понастоящем хомеопатичните лекарства, всички произлезли от
царството на растенията, животните и минералите в естествените им
форми, са широко разпространени различни потенции. За да изясним обаче
напълно тяхното изготвяне и разработване, трябва да се върнем обратно
във времето на Ханеман.
След като Ханеман почувствал, че е изпитал достатъчно лекарства, той
започнал да ги предписва в приетите по онова време дозировки. Но,
въпреки че пациентът винаги бивал излекуван, лекарството често водело до
толкова тежко първоначално влошаване на симптомите, че пациентите и
лекарите изпадали в паника. Това влошаване трябвало да се очаква понеже
самото лекарство предизвикало симптоми, подобни на тези на пациента.
Нещо повече, Ханеман искал да изпита лекарства, които се
употребявали широко по онова време като живак и арсеник, но, разбира се,
не можел да даде такива токсични вещества на здрави хора. Тогава той
намалил дозата на една десета от обикновеното количество. Пациентът пак
бил излекуван, влошаване имало в началото, макар и по-малко. Това
решение не било достатъчно добро. Ханеман разредил лекарствата още
повече и всеки път предписвал само една Десета от предишната доза. Така
достигнал до разреждане, което било напълно неефикасно понеже, по
същество, в него не било останало повече лекарство. Предимствата на
простото разреждане били определено много ограничени. Ако лекарството
не било достатъчно силно, за да влоши симптомите, то било прекалено
слабо, за да ги излекува. Бъдещето на хомеопатията изглеждало наистина
разклатено.
Точно в този най-критичен момент Ханеман направил забележително
откритие. И до днес не е ясно как точно е достигнал до него. Най-вероятно
процедурата била резултат от познанията му по химия и алхимия. Във
всеки случай той просто подложил всяко разреждане на серия от енергични
раздрусвания, или "сукусии", както той ги нарекъл и открил, че
прогресивното разреждане по този начин прави лекарството не само по-
малко токсично, но и с по-силно действие!
Ханеман открил решението на един проблем, който занимавал
медиците открай време. Той разрешил проблема за страничните ефекти на
лекарствата!
Сега ще предложим някои теории, за да обясним фактите, установени
чрез наблюдение. Ханеман казва, че едно лекарство, изработено по този
начин, е по-ефикасно понеже "...силите, скрити и като че ли дремещи в
грубото лекарство, се събуждат за действие до невероятна степен".
Ханеман първи приел, че дестилираната вода, алкохолът и лактозата
(млечна захар) са медицински инертни, така че той разреждал лекарствата
в тези субстанции. Ако лекарството било разтворимо във вода или алкохол,
той смесвал една част от субстанцията с 99 части от съответната течност и
подлагал тази смес на сто силни сукусии. Този дин-амизиран разтвор той
наричал първа центесимална потенция.
Смесвал една част от тази първа потенция с 99 части вода или алкохол
и отново раздрусвал 100 пъти, за да направи втората центесимална
потенция. Третата стъпка от процеса разреждала оригиналната субстанция
до едно на един милион, след това до едно на сто милиона и т.н. Той
повтарял това до 30 пъти и очевидно спрял до тук. Съвременните
хомеопати използват потенции до стотици хиляди стотни и повече дори!
Изводите от това откритие са зашеметяващи. Една субстанция,
раздрусвана и разредена 1 на 100,000 или на 10 с 60 нули все оше действа и
лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти!
Очевидно този феномен не може да бъде обяснен с обикновените
понятия в химията. Разрежданията са толкова астрономични, че от
оригиналното лекарство не остава дори една молекула в течността. И все
пак действителните клинични
зултати сочат без съмнение, че някакво влияние остава -влияние, което
е достатъчно мощно, за да излекува дори дълбоките хронични болести. В
Афоризъм 209 Ханеман пише:
"Хомеопатичната система за медицина развива за своя специална
употреба вътрешните лечебни сили на грубите субстанции посредством
един особен процес, който досега никога не е бил изпробван. И единствено
благодарение на него всички те стават неизмеримо дълбоко ефикасни и
лечебни."
Ханеман открил, че всяко вещество в природата има някакъв вътрешен
живот. Ние можем да мобилизираме и да използваме тази сила, ако знаем
как да преработим правилно въпросното вещество.
Науката е показала, че когато е възможно веществата да се редуцират
до тяхното молекулярно състояние и да се изолира една молекула, тази
отделна молекула извършва непрестанно движение, известно като
"Брауново движение". Всеки атом и молекула е съставен от
високоенергийни нива и частиците, съдържащи се в атомите, се движат със
скорост, често доближаваща се до скоростта на светлината. Днес всеки
знае, че от разцепването или синтеза на атомите се освобождава огромно
количество енергия. Тези опити доказват, че в привидно твърдите
материални субстанции в нашия свят дремят огромни количества енергия.
По някакъв начин повтарящите се разреждания и сукусии на
хомеопатичното лекарство отключват огромна лечебна енергия, вътрешно
присъща на тази субстанция. Във всеки случай ние откриваме, че енергията
се освобождава чрез подходящ метод. Ние не знаем връзката, ако въобще
има такава, между тези феномени, но има обективни доказателства че те
съществуват: Брауновото движение се наблюдава като се погледнат през
микроскоп много малки частици, разтворени във вода. Модерната квантова
физика измерва с голяма точност енергиите и скоростите на движение на
субатомни частици, а атомните експлозии освобождават енергията,
съдържаща се в материята. В хомеопатията ние сме свидетели на
забележителни случаи на изцеление, които потенцираните лекарства могат
да постигнат. В тази връзка поразително е това, което известният лечител
Парацелс е писал преди векове:
"Квинтесенцията е това, което се извлича от субстанцията... След като
тя е пречистена от всички увреждащи я замърсявания и частици и след като
е била рафинирана до най-висша степен, тя достига изключителна сила и
съвършенство... Тогава в нея има невероятна чистота и именно поради това
тя има способността и достойнствата да пречисти тялото."1
Както видяхме, в областта на холистичната медицина (без да
споменаваме влиянието на Айнщайн и модерната квантова физика) ние сме
надскочили концепциите на материализма на XIX век и сме приели доста
лесно идеята, че цялата материя в действителност е енергия и че тази
енергия може да бъде освободена и дори овладяна. Истинско чудо е, че в
хомеопатията тя е била насочена за лекуване на болести.

Литература:
1. Karl Sudhoff and Wilhelm Matthiessen,eds. Paracelsi iamtliche Werke, part
I, Vol.11, pp. 186-187 (преведени от автора).



Глава 4
Жизнената сила
"Можем да мислим за материята като съставена от тделпи
пространствени зони с краен интензитет на олето.. В тази нова физика
няма място за поле и материя, защото полето е единствената реалност."
- Алберт Айнщайн
Прозрял факта, че материята е проникната от енергия, която може да
бъде освободена и насочена към лечение на заболявания, Ханеман
формулира правилна концепция за природата на болестите. Той е от
учените, чиито изводи се основават единствено на експериментално
изведени и прецизно анализирани факти и никога не приема концепция,
несъвместима с опитните данни и наблюдения.
Ханеман е поразен от два факта. Първо - медикаментите, които са
многократно разредени могат да лекуват, само ако са хомеопатично
потенцирани, т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ - веднъж след като са
потенцирани по този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими
материални следи от своя първоначален състав. Следователно
характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални
компоненти, а от друг фактор - енергия. Оттук и лзводът, че сукусиото
навярно предава някаква енергия от първоначалните съставки към
неутралното вещество, в което са разтворени. Всички сме свидетели на
подобно предаване във екидневната си практика - пластмасата предава
статично ектричество на хартията, натрита с нея; електричеството е
евидима сила, съхранена в батериите, направени от вещество. Ханеман
навярно е осъзнал, че е прехвърлил границите на арията и е навлязъл в
сферата на енергията.
Следват ред логически изводи. Щом като лекарственият препарат е от
динамично, а не от материално естество, то природата на болестното
увреждане в организма, на която въпросният препарат въздейства, трябва
да е от същото вещество. Следователно болестта е увреждане най-вече от
динамичен порядък. Но какво точно означава това? Ханеман достига до
извода, че се касае за увреждане на жизнената сила на човека. Преходът от
живот към смърт "е неизмерим във времето, той не става постепенно и все
пак, това е най-радикалната промяна, която съществува. Тя прекратява
активността на организма и води до разграждане на тялото. Динамичната
енергия, която липсва в трупа и която живият организъм притежава,
Ханеман нарича "жизнена сила". Той описва характеристиките й в
Афоризъм 9:
Когато човек е здрав, духовната жизнена сила (абсолютна сама по себе
си), динамизмът, вдъхващ живот на материалното тяло (организма),
властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във
великолепно, хармонично жизнено действие, както по отношение на
усещанията, така и по отношение на функциите. Тогава душата ни,
надарена с разум, може свободно да разполага с този жив, здрав
инструмент, за да постигне по-висшите цели на нашето съществуване.
Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в
съответствие с нещо невидимо и нематериално. Не можем да отречем, че
някаква сила владее Вселената, само защото тя е невидима и не можем да я
измерим. Всички ние ежедневно усещаме тази жизнена сила, когато
изпаднем в стресови ситуации - климатични изменения, пътувания,
промени в диетата, пренатоварване, тъга, разболяване. Тогава проявяваме
издръжливост, гъвкавост, адаптация към обстоятелствата. Тъй като тази
способност най-явно е изразена само в живите организми, ние я наричаме
жизнена сила.
Днес ние сме в състояние да различим дадена сила еди-но като
измерим нейните характеристики. По такъв н различаваме магнетизма,
електричеството, гравитацио-привличане. Обикновено определяме
електричеството то поток от електрони, но не знаем нищо за силата, която
ави тяхното движение възможно. Самата същност на силата енергията
винаги ни се е изплъзвала. Никога не сме съумявали да я почувстваме или
да възприемем същността й с нашите сетива. По подобен начин жизнената
сила, одухотворяващи тялото, не е нещо, което бихме могли да изпитаме
пряко. Можем да разпознаем присъствието й единствено чрез нейните
характеристики.
Джеймс Тайлър Кент, един от най-видните медици на Америка за XIX
век, описва отделни особености на жизнената сила в своите "Лекции по
философия на хомеопатията".
1. Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно
моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.
2. Структурообразуваща е - поддържа непрекъснат процес на
изграждане и разграждане в тялото. Но в противен случай, когато поради
някаква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на
процес, който отслабва енергиите в организма и ги прави разрушителни.
3. Променя се. С други думи, може да тече нормално или ненормално,
да създава ред или болест.
4. Подчинява и контролира тялото, което обитава.
5. Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменящите
се условия на заобикалящата го среда е неоспорим, но кое е онова, което
само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако
Размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адаптира към околната
среда и така поддър^ човешкото тяло в нормално или ненормално
състояние когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви
обстоятелства.1
Друго доказателство за съществуването на жизнената сила е фактът, че
когато организгьм, в който са възникнали нарушения, се постави под
влияние на подходящо хомеопатично лекарство, пациентът не само
изпитва облекчение на симптомите, но заживява с усещането, че в него
животът отново тече хармонично. Най-после, след столетия на трудности и
търсения, вече разполагаме с медицинска система, която не само признава
лечебните сили на тялото и Природата -жизнената сила, - но на практика е
изградена на принципа на стимулирането на тази сила. Накрая, открити са
принципите, въз основа на които можем да работим в съгласие, а не против
жизнената сила - една истинска екология на медицината.

Литература:
1. James Tyler Kent, M.D. Lectures on Homeopathic Philosophy, (Calcutta:
Sett Dey & Co, 1961), p.69.


Глава 5.
Динамичното или незабележимо ниво
След като била разбрана основата на здравето и екуването, Ханеман
насочил усилията си към същността на болестта. В Афоризъм 11 той пише:
"Когато човек се разболее, духовната, самостоятелно действаща
жизнена сила, присъстваща навсякъде в организма, е разстроена от
динамичното въздействие на болестотворен, враждебен към живота агент."
Виждаме съвсем ясно, че Ханеман е отишъл далеч напред във времето,
изпреварил е и нивото, на което сме ние самите днес, твърдейки, че не само
болестта, но и причините за нея са динамични. С друга думи, не
микробите, вирусите или бактериите, дори не и техните вирулентни отрови
на химично ниво, а самата им същност, жизнената им сила причинява
болестта. И това е нещо динамично.
Нещо повече, тези вибриращи, пулсиращи, живеещи в нас враждебни
("вредни", "разрушаващи") и болестотворни агенти могат да засегнат само
неустойчиви към тях организми и ги увреждат единствено на динамично
енергийно ниво. Ако болестта е въпрос на вид бактерии и на тяхното
количество, онези, които са в най-близък контакт с тях, щяха първи да ъдат
засегнати. Но нещата стоят по-различно. Навсякъде има х°ра, които са в
контакт със заразни болести,но остават здрави. Има хора, които спят на
едно легло с болни от туберкулоза илиот остра стафилококова инфекция и
остават невредими. И в същото време, има хора, живеещи вздравословна
обстановка, грижат се за диетата си, почиват, спят и т. н. и въпреки това,
стават жертва на най-различни видове заразни инфекции.
Болест възниква, само когато се съчетаят две условия-присъствие на
външен болестотворен агент и вътрешна неустойчивост на пациента. Не
става дума само за контакт с определени болестотворни микроби. По тази
причина епидемията никога не засяга всички в дадена област.
Всички алопатични лекари биват обучавани, че възприемчивостта на
организма е основният фактор за възникване на болестта. Това им се
преподава, но впоследствие, в процеса на обучение и в практиката се
набляга изключително на теорията за вирусната и микробната трансмисия
на болестта и този факт често се пренебрегва. С готовност се приема
тезата, че хората са защитени от микробната инвазия от антитела, но
обикновено не се правят по-задълбочени изследвания върху онова, което
конкретно отключва процеса на създаване на антитела. И още веднъж,
защо едни хора заболяват, а други - не?
Големият американски хомеопат от XIX век Дж. Т. Кент пише:
"Ще ви кажат, че бацилът е причинител на туберкулозата. Но, ако един
човек е устойчив към бацила, той не би могъл да бъде засегнат от него...
Бактериите са резултат от болестта... малките микроскопични същества не
са причинители на болестта, те се появяват по-кьсно... Те са следствие от
болестта, съществуват винаги, когато се наблюдава дадено заболяване и
под микроскопа се открива, че на всеки патологичен случаи съответства
определен бактерии. Старата школа го приема като причина..., но
причината е много по-незабележима от всичко, което може да бъде видяно
под микроскоп."1
Виждаме, че възприемчивостта и разрушаващият агент са двата
фактора, необходими да се прояви дадено заболяване. Във връзка с това е
интересно да отбележим, че теорията за “алергените", към която се
придържа ортодоксалната медицина напълно подкрепя това твърдение.
Според нея дори
безкрайно малко количество от дадено вещество понякога може да
предизвика такава остра реакция у организма, чувствителен към него, че да
му причини непоносими страдания или дори смърт. Това се случва, защото
чувствителността на организма към .дадено вещество го прави незащитен
към въздействието му. И след като в ежедневната си практика лекарите-
алопати наблюдават как безкрайно малки количества от някакво
съединение причиняват заболявания,странно е наистина защо те не могат
да приемат, че също толкова малки дози от лекарствени средства могат да
ги лекуват. Още повече, всяко хомеопатично лекарство е прецизно избрано
именно заради това, че показва тясна връзка с нарушението у пациента,
което пък обуславя повишената чувствителност на пациента към него.
Ако потърсим научно обяснение за действието на безкрайно малките
дози хомеоптични препарати, можем да го открием в закона на Монер -
френски математик от XVIII век:
"За да се предизвика някаква промяна в природата, е необходимо
възможно най-малкото количество действие. Според този принцип,
решаващо е винаги малкото, минималното количество."2
Действието на този принцип може да бъде видяно навсякъде около нас.
Колко топлина е нужна, за да отключи невероятния процес на растеж на
семето? Колко –слънчева енергия е нужна, за да бъде нахранено едно
цвете? Помислете колко чувствителни би трябвало да бъдат апаратите,
които измерват космическите лъчи на слънцето, а тези космически лъчи са
двивигател на невероятни сили, които предизвикват промени в климата в
зависимост от слънчевия цикъл. Днес повече от всякога сме склонни да
признаем, че психическия стрес е единственият фактор, който отключва
голям брой заболявания. Ако в тези случаи приемаме, че или чувства могат
да причинят динамични увреждания, защо толкова трудно да признаем, че
първоначалните смущения о на енергийно ниво и, че това ниво може да
бъде повлияно 0 присъщата за бактериите или микробите вибрираща
енергия?
Убеждението, че болестта се причинява от бактерии може би една от
нашите най-големите заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се
базират на тази догма Нейно следствие е вълната от нови продукти, заляла
пазара нови лекарствени препарати, погълнали невероятно много средства,
усилия, здраве и пари. Но тези изследвания са основани на погрешно
убеждение и са насочени в погрешна посока. Много хора се мъчат да
докажат, че ортодоксалната медицина и откритията, направени от нея, са
снижили значително смъртността в целия свят, но, ако се огледаме около
нас, ще се убедим, че ръстът на умствените и психични отклонения е
нарастнал пропорционално. По-нататък ще говорим за връзката между
двата феномена.
Ситуацията в хомеопатичната практика е съвсем различна. Тук изобщо
не става дума даден вид бактерии да ' бъде убит, а човешкият организъм да
бъде приведен в такова състояние, в което ще бъде невъзможно бактериите
да съществуват в него. С други думи, възприемчивостта на пациента да
бъде сведена до минимум.
И така, да обобщим всичко казано дотук:
1. Пациентът е излекуван, само ако му бъде дадено лекарство, което в
здрав организъм предизвиква симптоми, сходни със симптомите,
наблюдавани у него самия.
2. Заболяването не е просто смущение във функцията на даден орган, а
по-скоро нарушение в жизнената сила, която е отговорна за
функционирането на целия организъм.
оствените средства не могат да проникнат във зическия организъм или
да въздействат върху жизн-та сила, ако не са приведени в динамично,
енергизирано състояние.
Поичините за заболяванията трябва да се търсят на динамично, а не на
физико-химично ниво.

Литература:
1. T.Kent,M.D., op. cit., p. 22
2 Quoted in Dr. H. A. Roberts' "Principles and Art of Cure by Homeopathy"
(England: Health Science Press, 1962) p. 119.

Глава 6 Предразположение към болести

Нека се върнем към въпроса, задаван от всички от хронични
заболявания: каква е истинската причиина?
Как това е станало в моя случай и какво означава за моето лечение?
Както казахме, Ханеман привлякъл много медици, които му помагали при
доказването на различните лекарства и записвали резултатите. Случаите,
които излекувал му спечелили безброй почитатели. Събирали се ученици
от целия свят, за да се обучават при него. Но успехът му донесъл не само
слава и последователи, а и безброй врагове. Един от тях бил издател от
Лайпциг. Той потърсил човек, който да напише книга против
хомеопатията. Спрял се на някакъв доктор Дж. Х. Роби, който пък
възложил тази работа на ученика си - Константин Херинг.. Съответно
Херинг се заел с изследване на хомеопатията и се опитал да събере
материал, който да я дискредитира. Но вместо това, самият той се убедил
постепенно в присъщата й вътрешна вярност и станал предан на Ханеман и
хомеопатията. Той събрал, класифицирал и издал цялата съществуваща
информация за действието на царствата върху човека. Неговата
монументална "Материя Медика" се простира в дванадесет големи тома и
е станала основна референтна книга в хомеопатията.
Много рядко се случва човек да не може да открие в нея някой
симптом - умствен или физически, който някога е бил предизвикван от
доказването на лекарство, независимо колко странен е той: висока
температура, която се появява само между 6 и 8 часа вечерта; хронично
главоболие, което идва през ден и трае от 10 сутринта до 3 след обяд;
световъртеж, който се появява само когато пациентът лежи със затворени
очи; ирационален страх, че ако човек легне и заспи, няма никога да се
събуди отново; депресия и тъга, които се появяват само на здрачаване;
ирационални страхове - от рак, сърдечна болест, смърт или лудост; импулс
за самоубийство като скочиш от голяма височина; невралгична болка,
която се появява само веднъж седмично; мъчителна ишиасна болка, която
се появява всеки четвърти ден; ревматична болка, която се обажда само
между 2 и 4 сутринта; астматичен пристъп, появяващ се в полунощ...
По това време познанията на хомеопатите в областта на науката и
нейните закони и техниките за изготвяне на лекарствата били много по-
развити и съответно много по-фини и точни. След 1.816 г., виждайки това,
с привичната си подреденост и проницателност Ханеман се посветил на
изследване на самата болест.
Той установил, че болестите са два основни типа. Първият тип
обикновено са болести, които се самоограничават и са кратки. В Афоризъм
72 Ханеман ги дефинира така: "Такива болести обикновено преминават за
кратък период с различна продължителност и се наричат остри
болести." Вторият тип болести - хроничните - са по-коварни, скрити и
разрушават организма след по-продължителен период от време. Те са
съвсем различен проблем, както за жизнената сила на пациента, така и за
хомеопата. Ханеман продължава:
"Вторият тип включва болести, които често изглеждат незначителни и
трудно се забелязват в началото. По особен за тях начин те действат
увреждащо върху живия организъм, увреждайки го динамично и коварно
подриват здравето му до степен , че автоматичната енергия на жизнената
сила, чието предназначение е съхраняване на живота, може да им се
съпротивлява само несъвършено и неефективно, както в началото, така и
след като те започнат да напредват. Жизнената сила не е способна да ги
изкорени, да ги излекува без чужда помощ. Тя е безпомощна да ограничи
техния растеж и своя собствен постепенен упадък, което в крайна сметка
води до разрушаване на организма."
За Ханеман лекуването на острите болести представлявало голям
проблем. Просто трябвало да се откри онова вещество, което предизвиква
подобни симптоми в един здрав организъм и излекуването било бързо и
цялостно. Но хроничните болести били различно нещо. За да разберем как
Ханеман се справил с това предизвикателство, трябва да се върнем назад и
да проследим откритията му стъпка по стъпка
От 1810 до 1816 г., шестте години след публикуването на "Органона",
той водел подробни записки за всеки отделен случай, като непрекъснато
работел с ученици и пациенти от целия свят. Забелязал, че повечето
оплаквания изчезвали, но въпреки това много от пациентите се връщали
след време с нови оплаквания или с възобновяване на старите такива. В
природата на Ханеман било да задава въпроса "защо?" и да изследва,
докато открие отговора. В своята книга "Хроничните болести" той пише:
"Откъде се получават... неблагоприятните резултати при
продължителното лечение на... хроничните болести дори чрез хомеопатия?
Каква е била причината за хилядите неуспешни опити да се излекуват...
болести с хроничен характер, така че да се стигне до трайно здраве? Може
би това се дължи на все още малкия брой хомеопатични лекарства, които
досега са доказани по отношение на тяхното чисто действие?... Даже
добавянето на нови доказани ценни лекарства, чийто брои нараства от
година на година, все още не е довело До напредък в лекуването на
хроничните болести. Острите заболявания се отстраняват задоволително
посредством правилното прилагане на хомеопатични лекарства, а с
помощта на неуморната жизненост на нашия организъм, те бързо и
съвършено се лекуват."
Ханеман виждал отново и отново как хроничните били отстранявани
хомеопатично, само за да се появят Б0 в повече или по-малко различна
форма и с нови симптоми. Виждал, че хомеопатът, стоящ пред хроничен
случай:
"...не само трябва да воюва с болестта, която констатира в момента...,
но, също така, винаги се натъква на отделни фрагменти от по-дьлбоко
заседнали първични болести... Ето защо, той трябва първо да установи,
доколкото му е възможно, целия комплекс от всички симптоми и
инциденти, принадлежащи към незнайната първоначална болест, преди да
може да се надява да открие едно или повече лекарства, които да могат
хомеопатично да покрият целостта на първичната болест."
За Ханеман постепенно станало ясно, че такива хронични състояния не
могат да бъдат лекувани само от жизнената сила, нито пък от каквато и да
било промяна в диета или начин на живот. Тогава той се хвърлил в
изтощителни изследвания на всички такива хронични случаи, за да разбере
дали може да се открие някакъв общ знаменател, обясняващ дълбоката и
невидима слабост, която предразполага към хроничните заболявания -
слабост, която Ханеман нарекъл миазъм". През 1827 година, след като
изследвал този проблем около 12 години, Ханеман се убедил, че е открил
този общ знаменател. Това убеждение се основавало на две свързани
помежду си наблюдения. Ханеман пише:
“Аз наблюдавах и изследвах такива... пациенти и стигнах до това
заключение, когато открих, че препятствието за излекуване в много
случаи... изглежда е свързано с доста по-ранно обриване, сърбеж, които
нерядко самият пациент признаваше. Началото на следващите страдания
обикновено беше от това време."

При пациенти, които отначало не можели да си за подобни сърбящи
обриви, Ханеман настоявал и разпитвал още по-големи детайли за всеки
стадий от живота на пациент
"След внимателно изследване обикновено се оказваш че малки следи
(малки сърбящи пьпчици, херпес и т н ( са се проявявали при тези
пациенти отвреме навреме макар и рядко, като един недвусмислен знак за
по-ранно заболяване от такъв характер."1
Този първоначален ключ за основата на миазматичното
предразположение към хронично заболяване бил по-нататък потвърден от
втори вид наблюдение, което направили много лекари по това време. По-
долу следват някои истории на случаи, които Ханеман цитира в своите
"Хронични заболявания'', които той е събрал от много различни лекари:
"13-годишно момче, което е страдало от косопад още от детството си
(Tinea Capitis, днес нар. трихофития), най-после било излекувано от майка
си. Но след 8-10 дни то се разболяло сериозно - започнало да страда от
астма, ужасни болки в крайниците, гърба и коленете, които не можели да
бъдат облекчени, докато след един месец не избил обрив от краста по
цялото му тяло. (Pelargus, Obs. Clin. Jahrg. 1722, p. 435).
Същото заболяване при малко момиче било потиснато чрез слабителни
и други лекарства, но детето било нападнато от чувство за притискане в
гърдите, кашлица и голяма слабост. Чак след спирането на лекарствата и
появилата се наново трихофития, момичето възстановило своята веселост и
това станало наистина бързо. (Pelargus, Breslauer Sammlung v. Jahre, 1727,
p. 293).
3-годишно момиче имало сърбеж от няколко седмиШ*-Когато той бил
излекуван чрез едно мазило, на следващия ден то било нападнато от
задушаващ катар с
кане, изтръпване и студенина в цялото тяло, от оето не се
възстановило, докато сърбежът не се появил отново. (Suffocating Catarrh,
Ehrenfr. Hagendorn, hist. med. phys. Cent. P. hist. 8,9).
5-годишно момче страдало дълго време от сърбеж и когато той бил
потиснат от мазило, след себе си оставил тежка меланхолия, придружена с
кашлица. . (Riedling, the father, Obs. Cent. II, obs. 90, Augsburg, 1691).
12-годишно момиче със сърбеж, от който често страдало и който бил
отстранен от кожата с мазило. В резултат на това се появили висока
температура със задушаващ катар, астма и подуване, а след това и плеврит.
Шест дни след като била взела вътрешно лекарство, съдържащо сяра,
сърбежът отново се появил и всичките заболявания освен подуването
изчезнали. Но след 24 часа сърбежът отново престанал, което било
последвано от ново възпаление в гърдите с плеврит и повръщане. (Pelargus,
Obs. clin. Jahrg., 1723, p. 15).
9-годишно момиче с Tinea Capitis, - след потискане на болестта, било
нападнато от продължителна ниска температура, общо подуване и
затруднено дишане. Когато болестта отново се проявила, то се
възстановило. (Hage-dorn, Recueil d'observ. de Med. Tom. Ill, p. 308).
След като някакъв сърбеж бил потиснат чрез външни лекарства, се
появила слепота, която изчезнала, след появата на обрива отново по
кожата. (Amaurosis, Nor-thof, Diss. De scabie, Getting., 1792, p .10).
Мъж, който потиснал често появяващ се сърбящ обрив с някакво
мазило, получил епилептични гърчове, които зчезнали след повторното
появяване на обрива по кожата. (Epilepsy, J. C. Carl in Act. Nat. Cur. V., obs.
16).

Две деца били излекувани от епилепсия след избиването на влажна
тинеа върху кожата. Епилепсията се върнала, когато тинеата била
невнимателно потисната. (Tulpitus, obs. lib.I., Сар. 8).
От тези случаи се налагат два факта. Първо, - ако при човек с дълбоко
хронично предразположение към болест обривите просто се потискат
вместо да бъдат лекувани съответно, това води до сериозни увреждания на
вътрешните органи. Второ - всички органи на тялото са свързани помежду
си части на един единен организъм и следователно си влияят взаимно в
значителна степен.
Няма такова нещо като локално заболяване. Човек може да използва
този израз само в смисъл, че определена част от тялото е повече засегната,
а не, че един орган страда независимо от останалите. Съвременната
ортодоксална медицина все повече и повече застава на този възглед, че
няма болести, а само индивиди, които са болни. Това, за съжаление, е все
още само на думи. Например, на пациент, страдащ от астма, запек и
ревматични болки, днешните лекари-алопати ще предпишат три различни
лекарства - по едно за всяка болест (и вероятно всяко от тях ще е
комбинация от лекарства), докато хомео-патът би предписал едно
единствено лекарство, за да излекува тази единствена болест, която се
проявява в три аспекта.
Да се върнем към Ханеман и неговите изследвания върху източниците
на хронични болести. Многобройните примери, които той споменава, ни
сочат ясно връзката между кожните болести и вътрешните увреждания.
При постигане на истинско излекуване наблюдавал и следното кожното
заболяване, от което пациентът страдал в миналото, се появявало отново по
време на лекуването, а също и когато пациентът се освобождавал от
вътрешното увреждане.
Този фундаментален миазъм, който лежи в основата на повечето
хронични заболявания, Ханеман нарекъл Рsora.той я разглеждал като една
основна слабост, която по-нататък се влошавала от потискащите лечения,
защото те само отстранявали симптомите, без да излекуват
предразположението.
Усилията на човечеството да се освободи от стаданията просто довели
до продължително подтискане на болестите през всички векове. Много
малко хора някога са получавали правилно лечение, освен по някаква
щастлива случайност, и продължаващото потискане на симптомите е
довело до застрашителна слабост на вътрешните органи.
Според изследванията на Ханеман тази слабост се е предавала от едно
поколение на друго. Когато било възможно, Ханеман провеждал разговори
с родители и прародители на пациентите с хронични заболявания. Децата
наследяват от всеки родител точно определени видове чувствителност в
определени органи. Получените при децата увреждания са точно копие на
уврежданията на единия родител или нещо комбинирано от болестите,
наследени и от двамата родители.
Ханеман забелязал, че природата се опитва да задържи болестта
възможно по-далеч от жизнено важните органи на човека, като че ли,
колкото се може по-далеч от неговия център. Когато защитните сили на
организма критично намалеят, болестта напредва към по-вътрешни органи.
Това унаследяване включва не само физическите увреждания на
родителите, но също така и други фактори: умстве ната нагласа на
родителите по време на зачеването, проблеми ге, от които те страдат,
тяхната привична диета, степента на токсичност на техните тела (деца,
заченати, когато родителите са били под силното влияние на алкохол или
наркотици, са особено увредени), дори магнитното състояние на
атмосферата и степента на атмосферно замърсяване, радиоактивност и т.н.
Всички тези фактори, както и всякакви увреждащи влияния по време на
бременността биха могли да засегнат чувствителността на нероденото дете.
Това, накратко, е началото на теорията на Ханеман за основните причини
болестите. Той пише:
"Псоричният миазъм е най-лошо разбран, въпреки че е най-древният,
най-универсалният, най-разруиштелният миазьм, който за хиляди години е
измъчвал и обезобра зявал човечеството и който по време на последните
век ове е станал майка на хиляди невероятно различни остри и хронични
(невенерически) заболявания..."
Концепцията за "миазъм" може да изглежда прекалено опростена.
Може би ви се струва твърде елементарно да се сведат причините за
всички хронични болести до един толкова прост и единствен източник,
особено до нещо, на пръв поглед толкова незначително, каквото е един
кожен обрив. Лекарите, които четат тази книга, могат да се препънат в
идеята, че огромният напредък в терапията през вековете е довел най-вече
до потискане на жизнената сила и поради това е влошил хроничните
болести, от които страда човечеството. Но преди да отхвърлите тази
концепция, помнете, че Ханеман е бил признат медицински гений и
новатор в медицината за своето време. Той се е занимавал много подробно
с въпроса в продължение на 12 години. Също е вярно, че решенията на най-
трудните проблеми, общо взето, са много прости и обикновено идват от
неочаквана посока. Последното и най-важно доказателство, както винаги е,
че прозрението на Ханеман е довело до най-трайните и драматични случаи
на окончателно излекуване на хроничните болести, които някога са
ставали.
Ханеман много внимателно разграничавал венерически от
невенерически заболявания. Причина за това били негови изследвания на
древната история. Те го довели До заключението, че венерическите
заболявания са много по-скорошен феномен, отколкото псората. Както
вече видяхме, Ханеман положил много усилия да докаже предаващия се
миазматичен характер на кожните обриви. Сифилисът бил по-просто нещо,
не било нужно да убеждава никого за способността му да бъде предаван от
поколение на поколение. Още по това време било общопризнато, че
сифилисът не може да бъде наистина изкоренен, че неговите действия
просто се предават на следващите поколения.
Много често в практиката си хомеопатите установяват, че
сифилитичният миазъм се проявява в организъм, който е отслабен от
псоричния миазъм. В Афоризъм 206 на Органона Ханеман пише:
"Когато лекарят бъде извикан да лекува нещо и предполага, че това е
запуснат случай на сифилис, той обикновено ще открие, че случаят е
усложнен с псора. Псоричният миазъм е без съмнение най-чест и е основна
причина за хроничните болести..."
В тази ситуация хомеопатът се изправя пред труден и деликатен
проблем. Налице са едновременно две специфични миазматични
предразположения. Хомеопатът трябва да може да разграничи кои
симптоми принадлежат към сифилитичния миазъм и да отстрани първо
този слой. Едва тогава симптомите на псоричния миазъм ще се изявят ясно.
Всеки миазъм представлява набор от симптоми. Поради това хомеопатът
трябва да разпознае и избере измежду всичките симптоми онези
комплекси, които принадлежат към всеки миазъм. Очевидно това е доста
главоболен процес, който изисква включително умение и познание от
страна на предписващия и голямо търпение от страна на пациента.
Ханеман идентифицирал и трети миазъм, който нарекъл сикотичен
миазъм. Той е свързан с определен тип гонорея, водеща до развитие на
брадавици във втория си стадий.
Миазмьт на другите видове обикновена гонорея изглежда не прониква
в целия организъм, а има само локално влияние върху пикочните органи".
Изправен пред случай, в който и трите миазъма налице, хомеопатьт е в
състояние да ги отстрани последователно, а не едновременно. Лекарствата,
които се предписват трябва да следват едно след друго в определен
последователност, в зависимост от степента на проявление н всеки един
миазъм в отделните моменти. Това изисква от хом еопата непрекъснато
внимание, продължително изучаване внимателна преоценка на
симптомите, които се появяват през различните фази на лечение. Само
правилната оценка ще позволи на предписващия да избере подходящото
лекарство в подходяща доза и в подходящ момент.
За съжаление, в наши дни нещата са по-сложни отколкото по времето
на Ханеман. В действителност сега съществуват много повече от три
миазма. Съвременната хом-еопатична практика разпознава многообразие
от влияния, които могат да се насложат върху традиционните
предразположения на организма и които се предават от поколение на
поколение.
Често източник на миазми са тежки болести като рак или туберкулоза.
Добре известно е, че такива болести се предават по наследство в някои
семейства и хомеопатите са в състояние да разпознаят специфичните
комплекси от симптоми, които могат да се открият в следващите
поколения, свързани с тези болести без непременно да са болни от тях.
Друг източник на миазми са ваксинациите и силните лекарства, често
предписвани от алопатичните лекари, могат да доведат до безпорядък в
жизнената сила и пациентът остава в хронично отслабено състояние.
Специфичните ятрогенни миазми, често срещани в хомеопатичната
практики произтичат от ваксинацията против едра шарка, употребата
кортизонови препарати, транквиланти, антибиотици и др.
Поради всички тези влияния в наши дни често се слу да лекуваме
пациенти с пет или шест миазматични слоя.В добавка към псоричния
миазъм може да съществуват чен плюс миазъм от ваксина против едра
шарка плюс миазъм от пеницилин плюс миазъм от кортизон и т. н. Случай
от този тип представлява най-трагичното, обезсърчаващо и фрустриращо
предизвикателство към уменията на хомеопата. Да се отстрани всеки
миазматичсн слой последователно, дори приемем, че всеки път се
предписва правилното лекарство, може да отнеме много години търпеливи
усилия.
За да не изпаднат в паника повечето читатели, ще направим следното
пояснение. Това, че някой е приемал дадено лекарство, не означава, че вече
страда от съответния миазъм. Само сравнително малък брой хора, които
приемат лекарства продължително време или които са прекарали гонорея
или сифилис, в действителност придобиват техния миазъм. Независимо от
това, дори този малък процент пациенти са сериозен проблем за
обществото, в което хроничните болести са главният за изследване обект в
областта на здравето.

Литература:
1. The Chronic Diseases (Calcuta: C. Ringer and Co.), translated by Prof.
Louis H. Tafel, pp. 19-22.



Глава 7
Хомеопатичното интервю
Досега вероятно сте добили известна представа с каква огромна задача
се залавя хомеопатът, когато се съгласи да по еме един случай. Освен това
той трябва да отговаря на въпроси като: "Можете ли да ме излекувате?",
"Колко време ще отн еме?", "Какво трябва да правя, за да Ви сътруднича?"
В днешно време всеки пациент знае името, което ортодоксалната
медицина е дала на главните симптоми на проблема му. Но той от самото
начало трябва да знае, че никой истински хомеопат не предписва според
наименованието на болестта. Всеки случай е нов, всеки има своите
специфични умствени и физически симптоми. Всеки индивид е уникален.
Хомеопат, предписващ според името на болестта вместо според пациента,
не е истински хомеопат и не заслужава доверие.
Как изглежда един хомеопат за пациента? Какво е изживяването при
едно хомеопатично интервю? Да започнем с това, че литературата в
чакалнята ще набляга върху приро-досъобразния подход към медицината и
вероятно броят на чакащите ще бъде далеч по-малък, отколкото в кабинета
на алопата. Това е така, просто защото продължителността на всяко
посещение е значително по-голяма. Действително, ако не сте първият
пациент за деня, може да отделите доста време от своята дневна програма
за чакане, защото интервюто, както ще разберете, е строго
индивидуализирано и затова е почти невъзможно да бъде определено
времетраенето му.
По време на интервюто може да се чувствате неловко. Може да ви
изглежда, че хомеопатът внимателно следва всички ваши маниери. Но
бързо ще разберете, че това не е оценяване, а по-скоро обикновено
наблюдение от сттрана на един заинтересуван. Скоро ще ви стане ясно, че
хомеопатът е заинтересован от вас самия толкова или дори
повече,отколкото болестта ви.
За разлика от алопатичния лекар, който рядко или почти никога не
разгръща книги по време на консултация, хомеопатът е заобиколен от
гигантски, доста поизносени от употреба книги, с които постоянно се
консултира, докато вие те отделните симптоми и през цялото време нещо
ва Или информацията може да е записана на компютър, йто той вкарва и
вашите симптоми. Дори може да ви по-оли да говорите по-бавно, за да
успее да запише точно фразата, която сте употребили!
Ако не сте запознати с тези стилистични разлики, всичко може да ви
учуди. Това усещане вероятно ще се засили от факта, че след като изслуша
спокойно всичко, което може да си помислите да кажете, хомеопатът ще се
впусне в дълга серия от най-необичайни въпроси, обхващащи подробно
всички аспекти на вашия живот.
Топлокръвен ли сте или обикновено сте зиморничав?Имате ли
непоносимост към сухо или влажно време? Имате ли някакви страхове - от
кучета, от тъмнина, от смъртта, от затворени пространства, от височина?
Тревожите ли се и, акоДа, за какви неща: за вашето здраве или за другите?
По принцип спретнат ли сте или сте небрежен? Как ви въздейства
музиката? Оплакванията ви предимно от едната страна на тялото ли са -
коя точно? Имате ли някакви особено силни желания или отвращения към
специфични храни? Как спите? Каква е позата ви по време на сън?
Отвивате ли си краката?
Всички тези въпроси, а и други подобни, могат да бъдат зададени. За
момент може да заприлича на психоанализа с изключение на това,
чехомеопатът не изследва надълбоко вашите отговори, а просто ги
отбелязва по начина, по който сте ги изразили и продължава нататък.
При завършване на интервюто хомеопатът може да отдели време да
изследва насаме вашия случай, за да проучи всички подробности с
помощта на книгите или компютъра си преди да предпише лекарство,
Вероятн ще напуснете кабинета с ум, гъмжащ от подробности, чудейки се
дали сте отговорили пълно и правилно на въпросите му, тъй като много от
въпросите са за такива тънкости, за каквито не сте си и помисляли, а и
може би никога не бихте се замислили.
Неизменно по-късно пациенти се връщат и съобщават за промяна в
част от отговоите си след като са се наблюдавали по-отблизо за известно
време. Но често хомеопатът ги е изпреварил чрез познанията си за целостта
на симптомите на лекарството, което е предписал. Може дори да
заключите, че хомеопатът ви познава по-добре от вас самия.
Ханеман познавал сложността на човешката природа и трудностите
пред хомеопата при опитите му да разпита пациента за неговите симптоми
В Афоризъм 96 той пише:
"Струва си да отбележим, че темпераментът на пациентите често е
неестествено повлиян, така че някои хора, особено хипохондриците и
други чувствителни и нетолерантни личности са склонни да представят
оплакванията си в твърде силна светлина и да ги описват с прекалено
силни изрази, като се надяват по този начин да накарат лекаря да удвои
усилията си."
А в Афоризъм 97:
"Но има хора с друг вид темперамент, които скриват много оплаквания
от лекаря, отчасти от фалшива скромност, плахост или срам, които
представят своя случай по неясен начин и считат много от своите
симптоми за твърде незначителни, за да бъдат споменати.
Ханеман изготвил списък с повече от сто въпроса, които лекарят
трябва да зададе на пациента при снемане на случая. Това дава някаква
представа на читателя за прецизността и старанието, които се изискват при
снемане на даден случай и за необходимото за това време.

Вземете, например, един случай от тетрадката на д-р Дж.Т. Кент . При
него става дума за промяна на кожата около носа при болен от
lирserithemmatosis. Тази диагноза би била достатъчна за който и да е е
лекар-алопат, за да започне лечението (без особени изгледи за успех,
защото не съществува никакво алопатично лечение за тази болест). А сега
да видим колко много информация е била нужна на д-р Кент, един хом-
еопат, за да завърши лечението:
"Х.С.М. бил женен мъж на 28 години, когато се явил за лечение.
1 октомври 1903 г. Напреко на носа има лупусно обра-зувание, което
прилича на голямо червено седло. Малария, продължила девет месеца,
преди 5 години. Един лекар му давал хинин. Раздразнителен. Добра памет.
Спи по гръб, склонност да поставя ръцете си над главата. Потискащи
сънища през втората част на нощта. Бавно дишане. Сърдечен пулс - 60.
Слаб апетит и жажда. Ревматични болки в десния глезен, понякога и в
раменете. Упорити болки в кръста. Няма силни болки. Влошава се през
зимата, подобрява се през лятото: сърбеж и ревматизъм. Суха кожа; сърбеж
по бузите и носа, а през зимата и по ушите. Местата стават твърди, на
бучки, след товаа зачервени и много сърбящи; подобен сърбеж по главата и
ректума. Никога не е имал пъпки или циреи. Имал брадавици или изгорени.
Краката са винаги студени. Косата опада.
Переодично възпаление на сливиците. Обилно потене при напрягане.
Светла и жълта урина, често и обилно уриниране.
Изхождане- запечен. Чувствителен към студ, не към горещина. В
детството бил чувствителен към горещина, но винаги имал студени крака.
Преди десет години често и трудно уриниране Но това време урината
станала почти бяла, след като изпил две чаши бира, защото му било много
горещо. Счита тази случка за началото на проблемите с бъбреците и
кожата. Гадене в коли или асансьори. Предписание - Рsor.cm.
7 ноември. Стомах - усещане за празнота. Сърбеж по цялото тяло.
Ревматизъм в ставите; рамене/китки, лакти. Анус - влажен и сърбящ. Болка
в областта на бъбреците. Студени крака. Чувствителен към студ.
16 декември. Студени крака и чувствителност към студ. Няма нови
симптоми.
4 март, 1904 г. Лупусът не се е проявявал много тази зима. Анус -
влажен. Уморен и отпуснат; има нужда да си полегне. Запек. Въздишане.
Предписание - Рsor.cm.
23 април и 6 юли. .Рsor.mm. Главните симптоми през този период били
ревматичната болка в глезените, чувствителност към студ, повдигане,
когато се вози в коли, спадане на косата и влажност на ануса.
Около 1 октомври. Главоболие в предната част на главата. Стомах -
киселини. Нос - лупусни изменения по кожата на носа и встрани от него.
Гаденето при пътуване е излекувано с Рsor..
9 ноември и 23 декември. Предписание - Sulphur. 10.m.
15 февруари. Болки в кръста. Болка в областта на далака. Главоболие в
предната част на главата. Катар на носа. Бави се с отговорите. Спи с глава
под завивките.
Тук записките свършват. Съобщението на д-р Кент гласи, че пациентът
нямал оплаквания много години след това.
Не би било никак преувеличено да кажем, че за хомео патията е
необходима любов. И все пак снемането на случая е само първата част от
процеса. След това предписващият трябва да се заеме с откриването на
лекарството. За да направи
това той трябва да прегледа своите книги и да проучи из-следванията
на различните лекарства, докато намери онова от тях, чиито симптоми са
най-подобни на онези на пациента.
Често са необходими часове преди предписващият да каже че е открил
правилното лекарство за хроничното състояние. В хомеопатията няма
готови формули.
Всеки случай изисква специфично лекарство и никое друго
потенциирано лекарство изобщо няма да има значителен ефект.
Имайки предвид всички трудности при снемането на хроничен случай
и при предписването, както и познанието за самите миазми и лекарства, за
един съвестен хомеопат е много трудно, както да обещае излекуване, така
и да определи времето, необходимо за това. По правило този, който
обещава излекуване на която и да е болест, е безсъвестен практикуващ,
докато онзи, който обещава най-малко, извършва най-много.
Като много общо правило може да се каже, че за всяка година, през
която е страдал пациентът, е необходим един месец лечение. Например,
ако пациентът боледува от осем години, ще са необходими приблизително
осем месеца за излекуването му. Това правило не важи за абсолютно
всички случаи. Често продължителността на периода може да бъде много
по-малка или пък по-голяма.
Ако случаят на пациента е много прост, може да бъде приключен в
рамките само на една консултация, но при сложните случаи, особено
когато са приемани алопатични
лекарства няколко месеца или години, процесът на истинското
излекуване е дълъг и труден, както за пациента, така и за хомеопата.
В заключение много зависи от умението и познанието на
предписващия в областта на на хомеопатията.

Литература:
1. J.T. Kent MD, Lesser Writings pp. 411-412


Глава 8
Примерен случай: Грип
Изборът на правилното хомеопатично лекарство не е лесен лесен. Той
не става автоматично: лекарство А за простуда лекарство В за артрит,
лекарство Х за рак и т.н. Напротив, всяко предписание трябва да бъде
силно индивидуализирано' според специфичните симптоми, проявявани от
всеки пациент, независимо от формалната диагноза.
В една група от десет пациента с една и съща болест хомеопатът може
да предпише десет различни лекарства. И обратно - едно и също лекарство
обикновено се предписва на най-различни пациенти, страдащи от различни
болести.
Често решението за това какво лекарство да бъде дадено се основава на
съвсем тънки разлики. Хомеопатът трябва добре да познава човешката
природа, да бъде много проницателен наблюдател, систематичен и
старателен.
За да дадем пример за тънкостите на хомеопатичното предписване,
нека си представим епидемия от грип. В един ден хомеопатът може да има
няколко случая на грип и да предпише различни лекарства при всеки
случай. Грипът, който е тежко остро заболяване, в действителност е много
лесен за хомеопатично предписване. В сравнение с обичайните дилеми, с
които се сблъсква хомеопатът, разграничаването между въ зможните
лекарства за грип е доста ясно.
Всъщност, всеки е запознат с обичайните симптоми грипа. Обикновено
той започва почти внезапно. Пациентът развива висока температура,
чувства се отпаднал, има главо болие и болки в мускулите. Повечето
пациенти се оплакват от възпалено гърло, подути .лимфни възли, вероятно
течащ нос, а по-късно и кашлица. Понякога има гадене, повръшане и
диария. Това са най-разпространените симптоми, въз основа на които се
поставя алопатичната диагноза. Както показват обаче следващите по-долу
извадки от монографията на Дъглас М. Борланд "Грипове", има много
типове гр ип, всеки от които изисква различни лекарства.
Ще разгледаме само малък брой от многото, които биха могли да бъдат
описани - просто да дадем представа за индивидуалните подробности,
които водят до правилното предписание.

Gеlsenmium sempervirens (Gеls.) (Жълт жасмин)

Gеlsenmium(Gеls.) е някак бавен в началото и на първо място
предизвиква чувство за силна отпадналост. Пациентите са много потиснати
и уморени, изглеждат тромави, очите им натежават и им се спи; не искат да
ги безпокоят, искат да ги оставят на спокойствие, но първият очебиен
симптом, - ако са били и в най-малка степен възбудени, прекарват съвсем
безсънна нощ, въпреки явното си потиснато, токсично състояние.
Пациентът определено е конгестивен - лицето е леко зачервено, очите
са налети с кръв, устните - малко тъмни; кожата общо е леко потъмняла, а
повърхността й е явно влажна, гореща и лепкава. Друг симптом на (Gеls.).
е, че заедно с чувството за горещина и лепкавост пациентите имат много
нестабилна реакция към горещината. Чувстват се горещи и лепкави и
въпреки това усещат малки студени тръпки нагоре-надолу по гърба - не
действителни пристъпи на треперене, а малки студени тръпки, точно сякаш
някой прокарва студена ръка или излива малко студена вода надолу по
гърба.
Наред с общата скованост, при пациентите с грип от тип (Gеls.) винаги
има известно треперене, ръцете им стават неспокойни много по-скоро,
отколкото бихте очаквали при остротата на тяхната болест. Те определено
треперят, когато вдигат чаша и се опитват да пият. Често заедно с
треперенето имат усещане за нестабилност и усещане за пропадане.
Чувстват се така, сякаш падат от леглото, особено когато са
полузаспали. Събуждат се с внезапно трепване и сечувстват така сякаш са
паднали от леглото.
Както може да се очаква при всеки в такова токсично състояние,
пациентите тип Gels.. не искат да правят каквото и да било по-голямо
усилие. Всичките им оплакваниясе влошават от движение. Като се .има
предвид лошото им кръво обръщение, те са определено чувствителни към
студени течения, които ги карат да треперят.
Като правило устата им пресъхва, а устните им са извънредно сухи,
много често сухи и напукани или с известно количество засъхнали корички
по тях. Пациентите се оплакват от неприятен вкус и често имат усещане за
парене по езика. Самият език обикновено има жълтеникаво покритие,
въпреки че понякога е доста зачервен и сух.
Гриповете тип Gels. винаги включват много неприятно, силно
главоболие. Типично е усещането за силна болка в тила, която се
разпростира надолу към врата, с чувство за скованост на шийните мускули
и понеже това е конгестивно главоболие (застойно), обикновено болката
пулсираща.
Пациентът се чувства най-добре, когато стои съвсем неподвижно,
подпрян на възглавници, така че главата да е повдигната без той да прави
някакво усилие. Наред с тези главоболия, пациентите често се оплакват от
замаяност, особено при каквото и да е движение.
Има друг вид главоболие, което се среща понякога при Gels. То също е
застойно, но с усещане по-скоро за стягане -сякаш около главата точно над
ушите от тила надясно и напред към челната област е пристегнат обръч.
Това главо. болие се влошава от лежане с поставена ниско глава
 Характерно е, че при тези пациенти често главоболиеето се облекчава
след отделяне на доста голямо количество урина.
Почти всички грипове тип Gels. има усещане за обща болезнена
чувствителност и болезненост на мускулите, Това е добре да се запомни.
Има други лекарства, които имат подобни болк,и но те са много по-
дълбоки, отколкото при Gels. Ето и някои от локалните увреждания в
организма:
Повечето пациенти тип Gels.. чувстват клепачите си много те жки
което е свързано с това потиснато, токсично състояние.
Но освен това има и голяма чувствителност на самите очи, с голямо
кръвонапълване, изразена чувствителност към светлина, вероятно много
сълзене и обща хиперемия.
Тук е налице противоречие: въпреки чувствителността на очите,
понякога пациентът тип Gels. се плаши от тъмнината и настоява за
светлина.
Тези пациенти получават много силна хрема с течни, воднисти
секрети, придружена със силно кихане и усещане за пълнота и натиск
точно над основата на носа. При грипни състояния тип Gels., когато има
усещане за блокаж в основата на носа, нерядко се открива и кръвотечение
от носа след силно изсекване. Това отново е добре да се запомни, защото
случаите Меrcurius (Меrс.) са склонни да протичат по същия начин.
Заедно със силната хрема пациентите тип Gels., въпреки че общо са
горещи и потни, доста често се оплакват от много студени крайници. (Това
се явява като противоречие и може да ви подведе, когато вземате предвид
общата горещина на типичния пациент тип Gels..) Като правило при грип
тип Gels.. няма ясно изразен и локалиизиран тонзилит, а по-скоро общо
подуто, зачервено, конгнесивно гърло. Може да има известно подуване на
сливиците, но не е гърлото с налепи, както при някои други типове грип.
Въпреки липсата на рязко локализирани симптоми, често има остра
болка при гълтане. Преглъщането често може да бъде силно затруднено - с
усещане за стягане или буца в гърлото - и е много по-трудно, когато
пациентите приемат студени течности, отколкото топли; това е неочаквано,
имайки предвид пресъхването на устата им.
Във връзка с тези състояния на носа и гърлото, при гриповете тип Gels.
доста често са засегнати и ушите. Но макар че е записано в Материя
Медика, аз не съм наблюдавал острите,пронизващи болки, описани при
Gels., , а когато съм опитвал да изчистя такива болки с Gels., не съм
постигал никакъв успех. Лекарството Gels.. води до състояние, при което
болните изпитват силно бучене в ушите, усещане за блокаж и задръстване;
често има притъпяване на слуха и виене на свят, но не съм срещал остри
болки в ушите при приемане на Gels..
Доста често симптомите се придвижват надолу, при което се обхваща
ларингсът и гласът изчезва. Във връзка с ларингита има предразположение
към силна кашлица с круп, която е почти конвулсивна по характер,
протича на спазми и се придружава от много силен задух.
Типичните пациенти Gels.. въпреки изпотяването и сухотата на устата
си, обикновено не са много жадни. Понякога се среща някой много жаден
пациент, но не е типично.
Болните много рядко имат апетит - не искат изобщо нищо. Доста често
се оплакват от ужасно усещане за празнота в областта на гърдите, най-вече
близо до сърцето. Това усещане понякога се разпространява надолу към
епигастриума и може да го опишат като усещане за празнота, но то
всъщност не е усещане за глад и не е свързано с желание за храна.
Във връзка с храносмилателната система пациентите Gels.. често имат
ясно изразен жълтеникав тен и могат да развият истинска жълтеница.
Освен това пациентът доста често развива много ясно изразено и остро
коремно раздразнение, придружено с диария. Обикновено изпражненията
са много редки и жълтеникави, но без силна лоша миризма.
Доста често има история на силно усещане за слабост в ректума -
неспособност за задържане или усещане за пролапс -след изпразване на
червата, а понякога заедно с диарията има действителен пролапс.

Вaptisia (Варt.) (Диво индиго)

Вaptisia (Варt.) е много близка по симптоми с Gels. Лично аз гледам на
Варt., като на преувеличен, по-силен Gels. .
За разлика от пациентите Gels, пациентите Варt. са определено по-
тъмни по тен. Добива се впечатление, че лицата им са подпухнали и
подути; очите им са натежали, но с конгестивен, отнесен поглед, а не с
увиснали клепачи, както е при Gels.. Застоят на кръв в устните е по-силен
от този при Gels., при Варt., устните са по-скоро сини.
На умствено ниво пациентите тип Варt., са по-токсични от Gels..; те не
са на себе си, по-объркани са, трудно им е да се концентрират върху това,
което правят. Усещането за собственото тяло също е нарушено - може да
чувстват, че краката им не са точно там, където са мислели, че са. В ръцете
си може да имат определени смущаващи усещания. Някои пациенти се
чувстват така, сякаш ръцете им са отделени и те се опитват да ги прикрепят
отново към тялото си, други казват, че ръцете им са вцепенени.
 Във връзка с това при Варt., се наблюдава обща обърканост. Самите
пациенти не са много наясно защо са там, където са, за какво говорят или
се опитват да обсъждат и не са Дори наясно дали няма някой друг, който
им говори или който е в леглото им. Те са просто по-замаяни от пациентите
Gels..
Както може да се очаква при малко по-интензивната токсемия, всички
местни прояви са определено по-силни.
Езикът е по-сух - типичният език при Варt. в доста лошо състояние. В
ранните стадии обикновено е обложен по средата в жълто, кафяво или
черно с тъмночервени краища.
Дъхът на пациента е винаги лош. В тази доста отвратително миришеща
уста има тенденция за образуване на голямо количество лигава, жилава
слюнка, която изтича от ъгъла на устата, когато пациентът е полузаспал.
Впоследствие устните проявяват тенденция към напукване и състоянието
им става много лошо и в действителност могат да прокървят.
Пациентът .Варt. се поти много, но потта мирише определено лошо за
разлика от възкиселата миризма на Gels. Това важи по принцип за Варt. . -
всичко мирише лошо.
При Варt. много по-често е засегнато дясното ухо и областта около
дясното слепоочие. Ако действително се появи мастоидит, прогнозата
наистина е много сериозна. Много рано се появява тромбоза - имам
предвид удивително бързо - и с това прогнозата става съответно още по-
лоша.
Невероятно е да се наблюдава колко бързо и напълно се променя
случаят 2-3 часа след даване на Варt. при грип с явно развитие на
мастоидит - болезненост и леко посиняване на мастоидната област.
Пациентът, който в началото е очевидно токсичен и развива всички
признаци на започващо менингитно възпаление, се подобрява видимо още
след първата доза Варt. .
За разлика отGels., пациентите Варt. са винаги жадни. Те постоянно
искат вода, но ако изпият много наведнъж, често имат гадене. Ако пият по
малко, се чувстват добре, но жаждата им винаги е една от мъчителните
прояви на заболяването.
Пациентите тип Варt. . винаги имат силни дълбоки болки по цялото
тяло. Която и част да натиснат, е болезнена и чувствителна. Имат и остри
болки в ставите, усещане, сякаш са натъртени или навехнати. движението е
много болезнено.

Bryonia alba (Вгу.) (Див хмел)

Типичният грип Bryonia се развива, както при Gels., за период от, 6 до
12 часа. Видът на пациентите тип Вгу. не се отличава от този на Gels. Те
правят впечатление на доста потиснати,мудни, леко конгестивни, с доста
подпухнали лица.
Въпреки че изглеждат определено мудни, те нямат заспалият вид,
който намираме при Gels., нито пък замаяносттана пациентите Варt. - те са
нещо средно между двете.
Както бе казано, пациентите Gels.. са потиснати, поспаливи, мудни и
не искат да бъдат обезпокоявани. Пациентите Вгу. също са определено
потиснати и не искат да бъдат обезпокоявани, но, ако ги обезпокоят, стават
раздразнителни. При тях раздразнителността винаги излиза на
повърхността. Те не искат да говорят и да им се говори. Не искат да
отговарят, защото говоренето ги дразни, а не защото са твърде уморени да
го направят.
Като правило пациентите тип Вгу. са много потиснати. Те са унили и
доста обезпокоени от това, което се случва с тях, чувстват, че са болни и се
тревожат за състоянието си.
Към тревогите си относно надвисналата болест те прибавят едно ясно
изразено притеснение за работата си, говорят за нея. Ако станат по-
токсични, склонни са да я сънуват и мисълта за нея ги занимава основно
през цялото боледуване.
Също така типично за гриповете тип Вгу. е, че пациентите трудно
могат да бъдат удовлетворени. Те са много склонни да искат нещо и когато
то им бъде дадено, да го откажат.Искат напитка и когато тя пристигне, не я
желаят повече. Или може да поискат плодов сок и когато им го донесат да
кажат, че по-скоро биха искали студена вода - много трудно биха могли да
бъдат удовлетворени.
По принцип те имат много силни болки по цялото тяло. Ще ви кажат,
че ги боли, когато се движат и въпреки това мн ого често пациентите тип
Вгу. са постоянно в движение. Те са неспокойни, не се чувстват удобно и
все мърдат, въпреки че движението увеличава болките им.
В учебниците е дебело подчертано, че пациентите Вгу. се влошават от
движение. Очевидно то им причинява болка, но те на практика изпадат в
толкова неспокойно състо яние, че не могат да стоят неподвижни. Когато
пациентите са неспокойни, открийте дали движението ги успокоява или не.
Ако не ги успокоява, те вероятно са тип Вгу. Ако ги успокоява помислете
за някое от другите лекарства - вероятно за Варt. или някое от лекарствата
за "безпокойство" като Rhus-t.. Тази особеност трябва да бъде навреме
изяснена.
На пациентите тип Вгу. им е горещо и се чувстват зле в гореща и
задушна атмосфера, те обичат хладен въздух. Това може да се свърже с
жаждата им. Винаги са жадни и имат желание за студени напитки - големи
количества студена вода, въпреки че, както споменах, може да искат
студени, кисели неща, а след това, когато им бъдат поднесени, да ги
откажат.
Всички типове тип Вгу. имат много силно главоболие. Обикновено то
е силно, застойно и пулсиращо. Най-честа и характерна е болката в челото.
Пациентите често казват, че се чувстват така, сякаш имат буца на челото,
която се е настанила точно над очите им. Главоболието много се облекчава
при натиск - силният натиск върху болезненото чело носи голямо
облекчение за главоболието на Вгу.
Както може да се очаква, главоболието силно се влошава от всякакво
напрягане: говорене, изпразване на червата или някакво движение. Ако
пациентът лежи с глава, поставена на ниско, главоболието се засилва. Най-
удобната позиция е полуседнал в леглото, само наполовина облегнат.
По поавило пациентите тип Вгу. нямат много обилни секрети от носа.
По-често се оплакват от усещане за силно парене и горещина в носа или за
напълненост и застой.

Eupatorium perfoliatum (Еuр-р.) (Дъбравник)

Най-очебийната характеристика, която ще ни накара да изберем Еuр-р.,
е степента на болката. Пациентите имат много силни дълбоки болки
навсякъде по тялото, които изглежда включват всички кости на скелета -
ръце, крака, рамене, гръб, хълбоци и особено пищялите.
По правило гриповете тип Еuр-р. се развиват доста по-бързо,
отколкото останалите, а и болките започват много бързо. Пациентите
казват, че се чувстват така, сякаш някои от ставите им са разместени - това
е много интензивна и дълбока болка. Заедно с болката е налице
непрестанно безпокойство -пациентите постоянно се движат, опитвайки се
да облекчат болките в една или друга кост.
Полезна отличителна черта при гриповете тип Еuр-р. е много
оскъдното потене. Всички други лекарства, имащи подобни по сила костни
болки, проявяват тенденция към потене.
Пациентите са винаги потиснати, но по различен начин от типа Вrу. Те
са много угнетени и определено се оплакват. Горчиво се оплакват от силата
на тяхната болка, а ако не се оплакват, се движат насам-натам в леглото,
стенейки и пъшкайки. Изпитват голямо самосъжаление.
На вид те обикновено са силно поруменели, със суховата кожа, с доста
бледи устни за разлика от конгестивния вид при останалите лекарства.
Може да имат белезникав, дебел налеп на езика и за разлика от горчивия
вкус на Вrу., те просто имат безвкусен, блудкав вкус.
Пациентите тип Еuр-р. са винаги зиморничави-студено им е и
треперят, чувствителни са към всякакви течения и много често усещат
студени тръпки по гърба си.
Обикновено страдат от доста силно главоболие. Типично е да се
оплакват от изключителна чувствителност на главата, повече откъм
страната, опираща се на възглавницата.
Rhus toxicodendron(Rhus-t.) (Отровен дъб)

Началото на грипа тип Rhus-t. обикновено е постепенно и без много
висока температура. Това е една бавно развиваща се треска, придружена от
много силна обща болезненост.
Болезнеността при Rhus-t. е наистина много типична Пациентите са
изключително неспокойни. Единственото им облекчение е в постоянното
движение, постоянната смяна на положението. Ако лежат неподвижно
известно време, мускулите им се схващат и стават болезнени. Въртят се и
се извиват, търсейки облекчение. Това постоянно неспокойствие е най-
характерното нещо на пръв поглед при тези пациенти.
Силно зиморничави и чувствителни към студ. Течение или студен
въздух са достатъчни, за да повлияят състоянието им като цяло - влошават
хремата им и почват да кихат. Ако си покажат ръката извън завивките, тя
започва да ги боли и т.н.
Понятно е, че пациентите тип Rhus-t. са изключително притеснени -
изобщо не могат да си намерят място. Те са тревожни, загрижени и силно
депресирани. Потиснатостта им не се различава от тази при Ри1satillaа
(Рuls.). Пациентите получават нервно разстройство и плачат.
Безпокойството и тревожността много ги изтощават. Тяхната
температура е умерено висока, но те са прекомерно отпаднали. Чувстват се
почти смазани.
Нощите на пациентите тип Rhus-t. неизбежно са извънредно тежки.
Поради постоянния дискомфорт за тях е много трудно да заспят. Когато
наистина успеят да заспят, сънят им е много неспокоен, изпълнен с
всякакви тежки сънища, че са се върнали на работа или, че полагат
изключително физическо усилие да постигнат нещо.
Те се потят обилно. Потта им има характерна кисела миризма, която
може да се сравни с тази при типичен случай на остра ревматична треска.
Тези пациенти винаги имат изключително суха уста и устни. Бързо се
развива херпес на долната устна: множество силно чувствителни
мехурчета, разпространяващи се към ъглите на устата. Обикновено се
образуват през първите 12 часа на тяхното боледуване.
Пациентите тип Rhus-t. имат много силни пристъпи на кихане. Те ги
описват обикновено като по-неприятни през нощта и толкова силни, че им
причиняват болка от главата до петите. Като правило секретите от носа са
зеленикави на цвят.
Те страдат от доста силно тилно главоболие и усещане за схващане
надолу по задната част на врата. Често има ясно изразено замайване при
ставане или движение. Оплакват се от усещане за тежест в главата, сякаш с
усилие я задържат права.
Пациентите Rhus-t. често се оплакват от усещане за силна вътрешна
горещина и въпреки това повърхността на кожата им е студена. Потят се
обилно и всякакво течение ги ростудява - усещат студ на повърхността, но
вътрешно горят.
Това са само най-характерните неща за петте лекарства, използвани
най-често при лекуване на грипни състояния, но и те са достатъчни, за да
покажат разнообразни симптомни комплекси, появящи се дори при такова
просто заболяване като грипа. Хомеопатичното предписание е
изчерпателна и сложна работа, която изисква проницателно
себенаблюдение и изчерпателно съобщаване на симптомите от страна на
пациента, както и съвършено умение и познание от страна на
предписващия.

Глава 9
Отговорността на пациента
Пред хомеопата стои предизвикателството да избира много прецизно
правилното лекарство на всеки етап от лечението на пациента, но
пациентът също носи значителна отговорност. Хомеопатията е мощна и
ефективна терапия, но изисква също така много и от пациента. Никой не
получава нещо срещу нищо. Пациентът трябва да се научи да наблюдава
области от живота, които обикновено се пренебрегват и това наблюдение
трябва да бъде обективно и безпристрастно.
За пациента не е достатъчно просто да си води бележки за всяка
подробност и след това да остави на предписващия да реши кои
подробности са от значение и кои не са. Симптомите са проявления на
жизнената сила и като такива те са основата за предписване на
хомеопатично лекарство. За хомеопата са важни онези симптоми, които
имат значение за пациента, а не просто някакви факти, съобщени от
желанието данните да бъдат "пълни". Нещата, които правят впечатление на
пациента в ежедневието му, имащи някакво значение, колкото и малки да
са те, са именно симптомите, създадени от жизнената сила на организма и
затова те водят до предписанието.
От голямо значение е пациентът да не изпада в крайности. Някои хора
се притесняват да не подведат предписващия и затова пренебрегват
промени, докато не са абсолютно сигурни. Например, ако пациент от този
тип забележи определена тенденция към зиморничавост някой следобед,
неговият ум ще започне да търси възможните обяснения - вероятно някой е
изключил отоплението или е пил твърде много ледена вода на обяд, или
метаболизмът му е по-слаб от нормалното, защото сънят му предишната
нощ е бил неспокоен. Ако се търси упорито, възможно е да се "обясни"
фактически всичко. Такъв подход-може да представлява голям проблем за
хомеопата, защото или ще има твърде много симптоми с малко истинско
значение, или "обясняване" на много симптоми, които всъщност са важни.
Най-добрата линия на поведение се намира някъде между двете. Пациентът
трябва да приеме, че всеки човек е уникален индивид и развиването на
всякакъв вид ексцентричности е просто проява на неговата
индивидуалност.
В същото време пациентът трябва да не отдава огромно значение на
тези промени, трябва да се въздържа от тълкуване на наблюдаваното. В
противен случай може да започне да си представя, че има някоя сериозна
болест или че е по-болен, отколкото всъщност е. Ето защо препоръчвам
обективно и безпристрастно отношение. Наблюдението на симптомите е
точно това и нищо повече - наблюдения. Не се правят никакви преценки за
тях. Те са просто прояви на уникалния начин, по който защитният
механизъм се опитва да поддържа баланс.
Основната задача на пациента е да съобщи на предписващия всяко
почувствано отклонение от нормалното функциониране - не само на
физическо, но и на умствено, и на емоционално ниво. Хомеопатите не се
ограничават единствено до физическите симптоми, които водят до
алопатични диагнози. Много по-важно е огромното разнообразие от
симптоми, проявяващи се във всеки аспект от живота на пациента -
взаимоотношения, стресове в работата, реакции към промените в
заобикалящата среда, желания или отвращения към храни, сексуално
желание, качество на съня и т.н.
Дори неща, които са незначителни от гледна точка на алопата, могат да
бъдат изключително важни от хомеопатична гледна точка, особено ако е
нещо, имащо значение за пациента. Например, да предположим следното -
алопатичните лекари са открили, че някой пациент страда от улцерозен
колит. Той е свикнал през цялата консултация да се дискутират проблемите
около червата му. Един хомеопат, разбира се, също донякъде се интересува
от тази информация, но много повече време ще бъде отделено за други
аспекти от живота на пациента.
За хомеопата най-полезната информация може да бъде, че пациентът е
често притеснен - особено за бъдещето; че лесно се стряска от внезапни
шумове; че може да заспи, само ако лежи надясно; че има силно желание за
сол. Такава информация е без никаква връзка в алопатичен смисъл, но в
хомеопатията тя отвежда до лечебното средство.
Друга отговорност на пациента е да се постарае да не бъде нетърпелив.
Това важи особено за хронично страдащите. Не може да се очаква
незабавно облекчаване на симптоми, причинени вероятно от
болкоуспокояващи, успокоителни или кортизон. Хомеопатията няма
специфични лекарства за освобождаване от болка, успокояване на
напрежение или срещу безсъние и др. Хомеопатичните предписания
винаги са предназначени да доведат до излекуване на целия организъм.
Целта е хармонично функциониране на всички нива на съществуване, а не
само моментно облекчение на специфични симптоми. Понякога този
процес отнема седмици или месеци, а при по-тежки случаи може да отнеме
една или две години.
Човек не бива да е твърде нетърпелив. Пациентите понякога се
консултират с хомеопатите, мислейки, че ще стане чудо и когато
напредването е по-бавно, отколкото са очаквали, те отричат хомеопатията
и търсят друга терапия. Законите на Природата вървят със свой собствен
ритъм и въобще не напредват по-бързо от настояванията на нетърпеливите.
Фактическото време, необходимо за излекуването, зависи от няколко
фактора. Първият е степента на жизнената сила при започване на
лечението. Пациент със силна конституция ще реагира по-силно, докато
някой със слаба жизненост ще се нуждае от повече време за излекуване.
По-силните пациенти може да се нуждаят само от едно предписание, а по-
слабите - от редица внимателно предписани лекарства.
Силата на защитния механизъм се определя до голяма степен от
наследствените фактори. Пациенти, произхождащи от семейства, в които
има много хронични болести, вероятно ще изискват по-дълго време за
излекуване. Освен това пациенти с история на тежка болест, особено ако е
лекувана с много алопатични лекарства, поставят повече проблеми пред
хомеопатичното лечение. И накрая, пациенти с анамнеза на продължителна
лоша диета, липса на упражнения и злоупотреба с алкохол или наркотици
може да очакват излекуване само след дълъг период от време.
Друг фактор в хомеопатичното лечение е времето, нужно на
хомеопата, за да намери необходимото лекарство. Това не е лесна задача и
изпълнението й може да отнеме известно време. Пациенти, свикнали с
алопатичния метод на предписване, изискващ относително просто
преценяване, за да се назначат палиативни медикаменти, в началото могат
да са разочаровани от систематичния, старателен процес на
хомеопатичното предписване. Макар и рядко, хомеопатите срещат
пациенти, които стават подозрителни относно компетентността на
предписващия, когато го видят да прекарва толкова много време, за да се
консултира с книгите си и внимателно да разнищва на вид нямащи никаква
връзка подробности.
Пациентът, обаче, трябва да помни, че процесът на откриване на
правилното лекарство е достатъчно труден и не е необходимо хомеонатът
допълнително да се бори с подозрителен или нетърпелив пациент.
Следователно, би трябвало пациентът да е щастлив, като вижда колко
внимание и време отделя хомеопатът. Пациентът трябва да се опита да
помогне на хомеопата да се чувства, колкото се може по-спокоен
психологически, за да подпомогне целия процес.
Друг фактор, който определя продължителността на времето за
лечение, е нивото, на което се намират преобладаващите симптоми.
Пациенти, страдащи преди всичко от физически симптоми са общо взето
по-лесни за лекуване от пациенти, страдащи предимно от умствени или
емоционални оплаквания. Това е така, защото жизнената сила, доколкото е
възможно, винаги се опитва да ограничи разстройствата до най-
периферните нива на организма.
Хората могат да страдат от физически проблеми и въпреки това да
поддържат в значителна степен добро състояние на умствено и
емоционално ниво. Обратното, обаче, не може да бъде вярно. Хората с
нарушения на тези дълбоки нива се чувстват в много по-малка степен
добре и общо взето са много по-ограничени в своите жизнени изяви. По
тази причина пациенти с предимно умствени или емоционални проблеми
имат сравнително слаба жизнена' сила и може да се очаква лечението да
бъде съответно по-бавно.
След като предписанието бъде направено и настъпи подобрение,
пациентът все още има отговорности. Има известни фактори, които могат
да повлияят на действието на хомео-патичните лекарства. При отсъствието
на тези фактори лекарствата могат да продължат да действат буквално
месеци или дори години, но, ако действието им бъде разстроено, това ще
направи по-нататъшното предписване дори по-трудно.
Алопатичните лекарства са от най-силно намесващите се фактори.
Един случаен аспирин за временни болки общо взето не е проблем, но
постоянна употреба на аналгетици, успокоителни, антибиотици,
противозачатъчни и особено кортизон могат напълно да противодействат
на хомео-патичните лекарства. В някои случаи дори зъболекарската намеса
може да произведе подобен ефект. Ето защо пациенти, приемащи
хомеопатични лекарства, трябва да се въздържат от всякакви други начини
на лечение, освен в наистина спешни случаи и по възможност, само след
консултация с хомеопата.
Кафето е друг често срещан хомеопатичен "антидот". То е стимулант,
който може да въздейства толкова силно, колкото лекарствата.
Индивидуалната чувствителност може да варира нашироко, така че за
някои пациенти от време на време някое слабо кафе може да няма ефект,
докато при други дори това е достатъчно, за да попречи. Поради тази
причина всички хомеопатични пациенти трябва напълно да избягват
кафето.Кафето без кофеин, черният чай и заместителите на кафе от
зърнени култури, са приемливи и не вредят на лечението.
Отношението към самите лекарства може също да бъде важен фактор
за пациенти, които ги приемат ежедневно. Лекарствата могат да се
повредят при излагане на директна слънчева светлина, силни миризми
(особено миризмата на камфор и други ароматни субстанции), голяма
горещина или студ, дори когато са в техните стъклени шишенца или
хартиени пликчета. Лекарствата трябва да се съхраняват на тъмно, при
нормална температура, без силни миризми.
На последно място, понякога най-необходимата отговорност на
пациента е да изчаква независимо каква лечебна криза ще се появи. В
процеса на лечението засилването на жизнената сила може да предизвика
временно засилване на симптомите. Обикновено това продължава само
няколко часа или няколко дни, но има случаи, при които може да
продължи по-дълго. В началото може да изглежда така, сякаш
хомеопатичното лекарство има обратен ефект. Ако пациентът не разбира
тази възможност, може да прибегне към търсене на алопатично облекчение
на изострените симптоми. Същото объркване може да се появи, ако
пациентът очаква повече никога да няма връщане на кризата, когато
всъщност в неговия или нейния частен случай са необходими няколко
лекарства за пълно завършване на лечението. Пациентът трябва да разбира
какво точно се случва и да се довери на преценката на хомеопата. Той не
бива да се паникьосва, а да изчака по- нататъшното развитие.
Хомеопатията е терапия, която поставя изисквания не само пред
лекуващия, но и пред пациента. Това не е лечение при което пациентът
съобщава без да мисли диагнозите, поставени от алопатичните лекари,
получава си хапчето, след което е излекуван. Необходими са обективно
себенаблюдение отношение на съчувствие и подпомагане при изпълнение
на задачата, стояща пред предписващия, желание да се избягват вредните
фактори и мъдрост да бъдеш търпелив по време на каквито и да е кризи,
съпътстващи лечението. Повечето хора посрещат тези отговорности
сравнително леко и резултатите съответно са възнаграждаващи.

Глава 10
Действа ли хомеопатията?
Когато един хомеопат обича работата си и задълбочено е учил в
продължение на много години, понякога се случва, така че той може
веднага да разбере от какво лекарство има нужда пациентът. Това често
погрешно е наричано интуиция, разбира се, тук има и интуиция, но
всъщност това се дължи на дългото и сериозно изучаване на хомеопатията.
Един изключителен хомеопат, д-р Карл Кьониг, казва:
"Всички ние познаваме усещането, когато понякога видим пациент и в
ума ни внезапно изплува картината на Drosera или Аntimonу. Убедени сме,
че това е правилното лекарство и то ще съответства на пациента, както
ключът на ключалката. Как става това? Това не е просто комбиниране на
мисъл и впечатление от видимите симптоми, а внезапно и непосредствено
знание."1
В хомеопатията диагнозата не е нищо повече от разпознаване на
лекарството, можещо да причини и следователно да излекува дадена
съвкупност от симптоми. Затова хомео-патите по света говорят за
пациентите си като за "случая
Sulphur" или "случая Pulsatilla", а не за случай на диабет или артрит. Те
наричат пациента и съвкупността от симптомите му с името на
лекарството, което е показано в дадения случай.
Картините на лекарствата са извлечени от огромния опит, натрупан
досега. В Приложение 1 (Материя Медика) са представени картините на
някой лекарства, за да добиете представа за някои подробности. В
действителност тези описания са само едно обобщение, защото за пълното
описание и на най-обикновеното лекарство са необходими 50 страници и
Дори повече. Тук аз ще дам само няколко портрета в щрихи.
 Несъмнено вие познавате някой напорист индивид, който работи
здраво и упорито се опитва да накара света да се движи по неговия начин,
който често е нервен и раздразнителен, заяжда се за всеки детайл, изтръгва
дръжката на вратата на килера, защото малко заяжда и стоварва
служебните ядове върху жена си и децата си. Той лежи буден и мисли за
проблемите в работата си, за да се отпусне и да заспи малко преди часа, в
който трябва да става за работа. Когато е болен, този човек ще покаже
характерни физически симптоми на лекарство, приготвено от Nux vomica
(Бразилски орех) и назначаването му ще окаже много силен ефект върху
физичестото му, умствено и емоционално състояние. Може да минат
месеци и години без нужда от повторното му приемане.
А може би познавате някоя женствена, закръглена жена с доста
променливо настроение - смее се или плаче при най-малка промяна в
обстановката или компанията. Обича хората и общуването с тях (особено
обича да говори за оплакванията си), социално е по-скоро пасивна и едва
ли би станала водач, но внезапно може да стане злобна и хаплива, да не
понася жегата, а в студено време да се разхожда леко облечена, да се
чувства най-добре при разходка на открито и да се влошава в задушна стая.
Тази жена би се подобрила невероятно от лекарството Риlsatilla
(обикновена съсънка) независимо от нейните оплаквания - кожни обриви,
нарушения в менструалния цикъл, стерилитет, диабет, астма или нещо
друго.
В Материя Медика хомеопатията изброява хиляди вещества. Те
покриват повечето от симптомите, с които практикуващият хомеопат се
среща в професионалния си път. Разбира се, трябва и ще се добави нова
информация към тези ресурси. Необходими са нови изследвания и нови
доказвания на вещества, които не са добре изучени.
Най-голямото предимство на хомеопатичната диагноза е, че тя се
изгражда единствено и изцяло въз основа на симптомите на пациента като
последните насочват към лечението. За лекаря-алопат едно болестно
състояние изисква лечение само при наличието на видими патологични
промени в тъканите, например, язва на дванадесетопръстника или тум-орно
образувание някъде в тялото. Според хомеопата болестта започва със
симптомите, за които съобщава пациентът и те насочват към лекарството,
което ще го излекува.
За хомеопата пациентът е болен, когато и защото се чувства болен. Ако
оплакването вече се разпознава като болест, изискваща алопатично
лечение, това означава, че процесът е доста напреднал. За алопата
пациентът е болен, само ако това може да се установи с лабораторни
тестове. Но всъщност пациентът има право да се безпокои. В края на
краищата първоначалните му оплаквания могат да доведат до патологични
промени в тъканите, които алопатите откриват.
Хомеопатията, приложена в началния стадий на функционални
нарушения, може да ги излекува и по този начин предотвратява
възможността за развитието на болестни изменения в тъканите. От всичко
това следва, че, ако пациентът трябва да чака алопатична диагноза преди да
бъде подложен на лечение, ще заплати доста скъпо за здравето си. Ето
защо непрекъснато се подчертава, че хомеопатията е най-добрият
профилактичен метод, който човек може да използва.
В Афоризъм 7 Ханеман съвсем уместно заявява:
"Единствено и само симптомите трябва да са посредника, чрез който
болестта се изявява и насочва към лекарството, което ще я излекува. От
това следва, че тоталността на всички тези симптоми, които са външна
изява на вътрешната природа на болестта, трябва да бъдат главното и
единствено средство за определяне на подходящо лекарство."
150 години по-късно покойният Сър Джон Уиър бележит хомеопат и
личен лекар на Кралицата, изнесъл лекция по хомеопатия пред Кралското
общество по медицина в която той заявява:
"В заключение искам да кажа, че всичко, което чухте дотук може да ви
звучи правдоподобно или не, но като практически ориентирани лекари вие
трябва да си мислите: "Дали това наистина действа?". За, да ви покажа, че
наистина работи, аз ще взема няколко най-прости случая, за да илюстрирам
хомеопатията в някои от нейните фази. Няма да ви отегчавам с детайли, а
ще спра внимание на най-характерни и изпъкващи неща.
Бе ми изпратен един офицер с окопна треска, освободен от военна
служба по инвалидност. Той боледувал вече цяла година. Беше страшно
раздразнителен. Треската му започваше винаги в 9 ч. сутринта. Изпитваше
болка, не можеше да си намери място, имаше конвулсии на крайниците.
Всички тези симптоми се влошаваха през нощта. Само едно лекарство,
Сhamomilla, притежава комплекс от симптоми и само една доза от
Сhamomilla във висока потенция го излекува бързо и той замина отново на
фронта.
Майка на невръстни деца с остро хранително отравяне, с повръщане,
продължило цяла нощ, беше докарана при нас в поликлиниката от нейния
съпруг в 2,30 часа през нощта. Тя беше студена, силно отпаднала и
тревожна, почти "свършила". Симптомите й бяха типични за лекарството
Аrsenicит и същото, дадено във висока потенция, й позволи няколко часа
по-кьсно да си отиде у дома топла и усмихваща се, отново във форма.
 Тук се вижда бързото действие на хомеопатичните лекарства в остри
случаи. Колкото по-остро е състоянието, толкова по-бързо и пълно е
действието им.
Веднъж бях извикан през нощта при един мъж, който беше пил
шампанско и ял стриди за вечеря и, който се превиваше на две от силни
коремни болки. По челото му бяха избили капчици пот. Болката се
облекчаваше, само когато притискаше силно и дълбоко корема си с две
ръце. Едва успяваше да отговаря шепнешком. Чувстваше се много болен и
мислеше, че на следващия ден няма да може да отиде на работа. Три
минути, след като му бях дал Соlocynth (вид краставица) в потенция, той
въздъхна с облекчение, протегна краката си и каза: "Чувствам се по-добре".
На следващия ден той беше на работа. Тук лекарството, което трябваше да
се даде е Соlocynth, а не Аrsenicит, защото Соlocynth е единственото
лекарство, при което болките в корема се облекчават от превиване на две и
натиск.
Една нощ в 22,30 ч. бях извикан при мъж, получил уртикария -
анафилактична - в резултат на приложен антитетаничен серум. Той не беше
на себе си от страх и тревога, не можеше да стои на едно място и беше
сигурен, че ще умре. Беше жаден, беше му горещо и изпитваше силен
страх да остане сам и беше изпълнен с опасения. Много неспокоен. Всичко
трябваше да се направи на секундата. Тук лекарството Асопite в потенция
30 го облекчи почти моментално и след 15 минути пациентът беше отново
на себе си. Това е едно от най-драматичните неща, които някога съм
виждал.
Веднъж бях извикан спешно да видя пациент с ревматична треска,
докарващ до отчаяние всеки, който се опитваше да контактува с него.
Медицинските сестри напускаха една след друга, а наблюдаващият го
лекар беше на края на силите си. Ревматичните болки били непоносими,
той казваше: "Най-малките болки ме подлудяват." Една доза от Сhamomilla
доведе почти до моментално облекчение - температурата бързо спадна и
пациентът се почувства добре.
Човек би могъл да дава такива примери до безкрай и запомнете - те са
нещо обикновено не за този, който предписва, а за хомеопатията.
В тези дни на бързо развиваща се наука, когато глупостта на
хомеопатията доказва мъдростта... и поразяващата далновидност на
Ханеман, която всеки ден получава все повече нови потвърждения, какво
би попречило и на най-големия скептик поне да опита с тази сила, с която
разполагаме.
Тези, които опитат силата на хомеопатията, не я изоставят. Много
различни лекари започват да изучават хомеопатия или им е било
възложено да я изследват, за да я разобличат, но всъщност това ги е
направило нейни ентусиазирани привърженици и тълкуватели.
Предполагам, че никой от нас не е навлязъл в хомеопатията без
съмнение и недоверие, но фактите са твърде силни и за скептика."2
По-долу ще опишем няколко интересни случая, излекувани от добрата
стара хомеопатия. Не бива обаче да оставате с погрешното впечатление, че
след като хомеопатията може да лекува такива дълбоки патологични
заболявания, тя е в състояние да излекува всичко. Както многократно
подчертавахме дотук, лечението на всеки отделен случай е различно и
изисква да се направи разследване според индивидуалните особености на
организма на пациента. Освен това резултатът от терапията зависи
изключително много от защитната система на индивида и нейната
способност да реагира на високоенергизираното лекарство.

Случай на пациент в кома от 3 месеца след трансплан-тация на аорта и
настъпило отхвърляне от организма:
Това се случи с г-н Статопулос - 74 годишен грък, инжинер. През 1979
г. пациентът е опериран от известния гръцки кардиолог д-р Булафентис в
САЩ, в кардиологично отделение на болница в Хюстън. На болния е
трансплантирана аорта. Скоро след операцията настъпва процес на
отхвърляне от организма и болният изпада в кома. Пациентът лежи в кома
2 месеца, след което е преведен в болница в Атина и там остава в кома още
1 месец. На болния му дават силни алопатични лекарства, включително и
противогъбичен препарат - Аmphoterisinе D. Кръвоносната му система е в
ужасно състояние, бъбреците му са на път да спрат да функционират,
кръвното му налягане е високо. Болният е под непрекъснато наблюдение от
двама кардиолози, стажант-лекар и нефролог.
Крайниците на болния са подути и насинени поради непрекъснатото
интравенозно преливане на лекарства. Поради дългото време, прекарано от
пациента в кома и имайки предвид сериозното му здравословно състояние,
лекарите изгубили надежда и повикали дъщерята на болния - архитект, и
съпруга й - доцент в Атинския Университет. Лекарите ги уведомили, че в
случая повече нищо не може да се направи за болния и според тях му
остават само няколко дни живот.
Дъщерята на пациента и нейният съпруг, които са мои Добри
приятели, дойдоха да се консултират с мен и ме попитаха дали
хомеопатията е в състояние да направи нещо за възрастния човек.
Първоначалният ми отговор беше отрицателен, но все пак отидох с тях на
посещение в болницата Да се запозная сам със състоянието на пациента.
Разгледах случая и реших, че има малка надежда. Казах им, че ще
поема бащата, ако лекарите в болницата се съгласят да преустановят
преливането на каквито и да било алопатични лекарства и да оставят само
храненето през носа.
Подложен на лечение с хомеопатични средства и преустановено
приемане на алопатични лекарства, болният излезе от комата след 7 дни, а
на 12-я ден помоли да го вземат у дома. И ние го заведохме у дома, но не с
линейката на болницата, а с частната кола на професора.
След един месец човекът се чувстваше толкова добре, че беше
останало само подуването в глезените. Накарах го да се обади на
кардиолога и да вземе мнението му за подутите глезени. Кардиологът
дойде на повикването и пациентът сам му отвори вратата. Докторът не го
позна: "Аз съм кардиологът и съм тук да видя г-н Статопулос". Пациентът
отговори: "Аз съм г-н Статопулос". "Не искам да видя Вас, а болния" -
настоя докторът. "Аз съм болният!", отвърна г-н Статопулос. След като
констатира, че пациентът е в много добро състояние, кардиологът си
тръгна и по-късно ми се обади по телефона, за да ми каже, че съм
извършил малко чудо.
Човекът живя още 10 години, радвайки се на добро здраве и карайки
колата си до края на дните си. Почина от мозъчен удар на 84 годишна
възраст.

Случай на прогресивна гангрена с подготовка на пациента за
ампутация на двата крака над коленете:
И този случай е много драматичен. Беше ми представен на един
семинар, който провеждах пред доста голяма група лекари в Германия.
Касаеше се за пациентка, която развила гангрена и лежи в местната
болница за предстояща ампутация на двата крака високо над коленете.
Дъщеря й, лекар по професия и посещаваща курса по хомеопатия, ме
помоли още в първия ден на семинара да посетя майка й и да направя нещо
за нея след като така и така съм в града.
Молбата беше отправена пред аудитория от 300 лекари-хомеопати и
беше голямо предизвикателство към самата хомеопатия като наука. Дали
хомеопатията може да направи нещо за толкова кратко време и то за
пациент с развит диабет, на когото артериите на долните крайници са
толкова запушени, са дали възможност на гангрената да продължи нагоре.
Най-интересното в цялата история беше, че при рутинния преглед в
болницата лекарите установяват, че болната има и аденокарцинома на
белите дробове, което допълнително утежнява шансовете й.
През юни 1989 г., в ден петък, аз поех случая в болницата.
Ампутацията беше планирана за следващия вторник. Имахме само три дни,
за да повлияем благоприятно на кръвообръщението в крайниците й и да
убедим лекарите да отложат ампутацията. Представих случая пред групата
от семинара заедно със снимки на краката на болната и историята на
заболяването. Направих анализ на случая и описах характеристиките на
хомеопатичното лекарство, което болната започна да приема в петък на
обяд.
Вестта, която дойде във вторник сутринта, а именно, че лекарите в
болницата са решили да отложат операцията, тъй като подколянната
артерия е показала признаци на възстановяване, предизвика огромно
въодушевление и истинска радост сред лекарите от семинара. След още
една седмица болната бе изписана на крака от болницата. Пълното лечение
продължи около две години, след което пациентката заяви, че се чувства
достатъчно добре и аз престанах да я консултирам.
През 1999 г. исках да представя този случай на медицински симпозиум
в Гърция, на който участваха група изтъкнати професори по медицина.
През юли 1999 г. помолих секретарката си да се свърже с дъщерята на
болната, за да Разбера как вървят нещата. Получих писмо от нея през
септември същата година. В него пишеше:
"Лечението, което предписахте на майка ми, беше много успешно. Тя
беше в много добро състояние до смъртта си на 26. 11. 1998 год. Тази
фатална сутрин тя вероятно е получила удар. Чувстваше се отпаднала и
уморена, не й се ставаше от леглото. После отново заспа. Когато дойде
селският лекар и я прегледа, каза, че майка ми си отива. Той стоя до нея в
последните й няколко минути без да се намесва."Майка ми почина
спокойно - така, както бе живяла и аз съм благодарна за това. Вашето
лечение бе невероятно. То дойде като чудо за нас и промени тежкото
състояние на майка ми. Искам да Ви изкажа огромната си благодарност за
това. През 1996 майка ми получи фрактура на соllum femoris, после получи
ТЕР и се възстанови много бързо. Нямаше никакви усложнения нито с
кръвообращението, нито с други органи. След няколко дни майка ми вече
беше в състояние да ходи и остана в това състояние до края на живота си.
Когато баща ми почина през 1997 г., тя пожела да отиде в старчески дом, за
да прекара края на дните си с хора на своята възраст. През тези последни
години от живота на майка ми научих много от нея - за живота, за
болестите и за хомеопатията." Трудно е да ви опиша драматизма на
лечението на този конкретен случай, което всъщност бе проведено от
залата на семинара. Случилото се изглежда невероятно, но има 300
свидетели - участниците в семинара, които могат да го потвърдят. Един
полски хирург, който беше сред участниците, заяви, че самият той е
ампутирал стотици пациенти с подобно развитие на заболяването в Полша.
Впоследствие случаят бе записан на видео и е на разположение на
заинтересованите медицински лица.

Случай на пациент с рак на главата на панкреаса с метастази в черния
дроб:
През юни 1995 г. случай с такава диагноза беше представен пред
международна група лекари на събиране на Международната академия по
класическа хомеопатия в алонисос, Гърция. Пациентът беше художник,
опериран от рак с очаквана продължителност на живота само няколко
месеца. Незабавно започнахме хомеопатично лечение. Лабораторните
тестове на черния дроб бяха наистина лоши. През първата година на
лечението имаше серия от подобряване и влошаване на състоянието на
болния, но през следващите години пациентът твърдо се подобри и през
май 1999 г. всички лабораторни тестове бяха в норма. През последните три
години пациентът е в отлично здраве, щастлив и работещ пълноценно. Все
още продължава да се лекува.
И този случай се разви пред 300 свидетели - лекари - и бе записан на
видео. Разбира се, историята, която разказваме сега, е само резюме на
истинския случай, който отне часове на разследвания и анализи преди
окончателно да бъде определено подходящото лекарство. Такива случаи, за
които алопатичната медицина не може да направи нищо или много малко,
са полезни за бъдещо изучаване в болничните заведения.

Случай на аденокарцинома на черния дроб:
На септемврийския семинар на италиански лекари, събрани в
Международната академия по класическа хомеопатия в алонисос, един от
участниците представи случай на рак на черния дроб при 58-годишен
пациент. Със случая се занимаваше бележит италиански професор-онколог,
чиято Диагноза бе: нелечим. Лекарят беше заявил на съпругата на болния,
самата тя лекарка, че според статистиката, при такива заболявания има
прогноза на преживяване до 78 дни.
Пациентът е още жив след 2 години лечение с хомео-патични средства.
От изключително значение обаче е, че той се Чувства отлично, изпълнен е
с енергия и е в добро настроение, лабораторните му тестове се
нормализират. Пациентът все още се лекува с хомеопатични средства.
 И този случай, както останалите описани дотук, има свидетели - 120
лекари. Аналогично на другите случаи и този е заснет на видео и е на
разположение на всяка заинтересована страна или медицинска институция
за изучаване и обсъждане.

Случай на невродерматит, усложнен със сеliac sprue (malabsorbtion
syndrome)
През 1990 г. на семинар в Германия пред 150 присъстващи лекари, бе
представен случай на изключително жесток невродерматит при 3-годишно
дете. Заболяването се развило след ВСС-ваксинация и било усложнено
допълнително със сеliac sprue (malabsorbtion syndrome). Страданията на
детето бяха големи, въпреки че то не ядеше нищо, съдържащо глутен.
Сърбежът се беше разпространил по цялото тяло и беше почти постоянен.
След 6-месечно лечение детето се подобри значително и е добре оттогава
до този момент.
Случай на пациент с рак на белите дробове с метастази в мозъка и
костите:
Това е най-интересният случай на хомеопатично лечение, който аз съм
срещал. Обадиха ми се по телефона от една клиника в Лондон и ми
съобщиха, че тяхна пациентка с горната диагноза желае да ме види спешно.
Аз отговорих, че при такъв напреднал стадий на заболяването
хомеопатията не е в състояние да направи нищо и отказах да я посетя.
Управителят на болницата ми се обади отново и ме помоли да я прегледам.
Аз отново отказах. Получих трето телефонно обаждане, което гласеше, че
жената моли да ме види само веднъж и е готова да плати, колкото пари е
необходимо за това. Аз отвърнах, че и милиони да ми платят, аз пак не
мога да направя нищо за нея и отново отказах да я видя.
Причината, поради която отказах дори да я видя беше, че болната,
всъщност, беше неподвижна, тъй като ракът беше засегнал дясната бедрена
става на кръстната кост. Тя беше на силни обезболяващи и можеше да
пристъпва едва няколко стъпки с помощта на бастун. Повечето време се
придвижваше с инвалидна количка. С нейния случай се занимаваше една
от най-добрите болници в Лондон.
Бях забравил вече този случай, когато ми се обади един мой приятел -
грък, живеещ в Лондон. Помоли ме да видя австралийка с диагноза "рак на
белите дробове". Съгласих се, но го предупредих, че шансовете за
излекуване са минимални. Беше същата жена, която е намерила контакт с
моя приятел, за да ме убеди да я приема. Тя дойде в Атинския център по
хо-меопатична медицина в Маруси в инвалидна количка. Приех я в
присъствието на още един лекар от центъра.
Казах й, че съм изненадан, че е настояла да измине целия този път
напразно, след като ясно съм й дал да разбере, че не съм в състояние да й
помогна. Исках да приключа консулта веднага и й заявих, че нямам какво
повече да й кажа.
Тогава тя започна да ме умолява поне да изслушам симптомите й. Ясно
виждайки моето нежелание, тя ни разказа история, която ме накара да си
променя мнението. Тя каза: "Една нощ се молих на Бог да ми помогне със
здравословните ми проблеми и чух Гласът му да ми казва: "Иди при
Витулкас, той ще те излекува"" Затова била толкова настоятелна.
Аз отново й казах: "Не зная какво Ви е казал Бог, но със сигурност
зная, че Вашия случай не може да бъде излекуван с хомеопатични
средства". Тя продължи да ме умолява с такъв жар, че накрая се предадох.
Това, което чух, беше една от най-странните истории, които съм чувал
в цялата си кариера на хомеопат. Болната беше на 43 години и
произлизаше от много богат австралийски род. Преди няколко години
починал баща й, но странното било,
че майка й развила такава силна омраза към дъщеря си, че един спор
между двете майката я проклела да умре от рак.
Две години след клетвата на майката, дъщерята наистина заболяла от
рак на белите дробове, който скоро след това дал метастази в костите и в
мозъка.
Пациентката от своя страна също започнала силно да мрази майка си и
също пожелала смъртта й. Положението на пациентката беше
допълнително усложнено от факта, че огромното състояние на семейството
в Австралия се контролираше изцяло от майката, а тя отпускаше прекалено
малко на дъщеря си. Тя, от своя страна, движейки се в Лондонското висше
общество, заемаше пари от своите заможни приятели, за да запази стила си
на живот на нужното ниво с надеждата, че, когато майка й умре - майката
по това време наближаваше 80-те, - ще е в състояние да върне парите.
Продължих да слушам симптомите и разбрах, че лекарството в този
случай, за голяма изненада, е ясно - нещо, което се случва наистина рядко
и показва, че има надежда за пациента. Хомеопатията има различни
методи, с помощта на които оценява силата на защитния механизъм на
болния, който може да бъде стимулиран и да помогне в излекуването.
След като я слушах 3 часа, дойдох до извода, че всъщност съществува
начин да се подобри състоянието на тази пациентка. Казах й го.
Проблемът, обаче, беше, че тя приемаше твърде силни обезболяващи, а
хомеопатичното лекарство не може да действа заедно с тях.
 След като й обясних ситуацията, тя незабавно отговори, че това не е
никакъв проблем и ще спре обезболяващите веднага! Обясних й, че това е
невъзможно, тъй като болките в костите щяха да станат толкова силни,
преди да настъпи действието на хомеопатичното лекарство, че тя няма да е
в състояние да ги издържи и няколко дни. На следващия ден тя си тръгна за
Лондон.
След седмица ми се обади по телефона и първите й думи бяха:
"Докторе, аз съм добре." Попитах я да не би наистина да е спряла
обезболяващите лекарства? Тя отговори: "Същия ден, в който започнах да
приемам Вашето лекарство." "А болките?". "Никакви болки" - каза тя. Не
повярвах на ушите си. Все пак й дадох по-нататъшни инструкции и
забравих за случая. След З месеца жената ми се обади, за да ми каже, че
била на преглед в клиниката в Лондон, където я прегледали, а тя заявила,
че се чувства много добре. Тя ми каза: "Трябваше да танцувам пред тях, за
да ги накарам да повярват, че ходя без болки." Все още не можех да
повярвам на ушите си, но пак й дадох понататъшни инструкции за
употребата на лекарството.
Месец по-късно в 5 ч. сутринта ме събуди телефонен звън. Моята
пациентка се обаждаше от Лондон, където беше З ч. Сутринта. Плачейки
ми каза, че най-вероятно си е счупила ребрата през нощта и че болката е
невероятна. Едвам говореше от болка. Казах й, че тези болки са от
метастазите, а не от счупени ребра! Помислих си: "Това е... Никога няма да
мога да контролирам болката отново", но все пак й казах да опита едно
лекарство и да ми се обади пак вечерта. Тя, разбира се, се обади и ми каза,
че болката изчезнала! Тези болки се появиха още три пъти по време на 11-
те месеца лечение и винаги успявах да ги потисна с хомеопатично
лекарство. Един ден ми телефонира в паника и каза, че дясното й око
отекло и не може Да вижда. Имаше и страшно главоболие. И отново
успяхме да контролираме болката с помощта на хомеопатично лекарство.
След 1 година тя реши, че е излекувана и спря да ми се обажда.
З години по-късно се обадих на завеждащата Лондонската клиника и
помолих за повече информация за Развитието на случая с пациентката. И
тя ми разказа най-странната история, която някога съм чувал. Майката на
пациентката починала в Австралия, но преди да умре завещала цялото си
състояние на австралийска фондация и оставила дъщеря си да се оправя с
дълговете си сама Дъщерята се отчаяла до такава степен, че отишла в скъп
Лондонски ресторант, поръчала си луксозно меню и погълнала множество
хапчета, които я убили.
Разказвам тук този случай, независимо, че не съм сигурен доколко
точно е настъпило подобрение в състоянието на пациентката. Дали след
година-две ракът нямаше да се появи пак и да я убие. А и случаят беше от
контингента на Лондонската болница и аз нямах достъп до изследванията.
Този случай, обаче, показва до каква степен може да бъде ефективна
хомеопатията, ако се прилага правилно.
В продължение на много десетилетия хомеопатията е прилагана по
изключително неправилен начин. Вместо да опитват да намерят
правилното лекарство за всеки отделен случай, което изисква много време,
лекарите предпочитат да предпишат 10, 15 или даже 20 лекарства
наведнъж, като се надяват, че правилното ще се окаже сред тях. При тази
практика се получават много лоши резултати и хората остават с
впечатлението, че с този метод успешно се лекуват само дребни болежки
като настинка и главоболие.
Епилог
Тези случаи могат и да ви изглеждат несериозни и преувеличени, но
искам да разберете, че в моята 40-годишна хомеопатична практика съм
видял над 150 хил. случая и повечето от тях са се обърнали към
хомеопатията след като ало-патичната медицина не е могла да помогне. Аз
самият съм свидетел, че при повечето хомеопатичното лечение помогна.
Истина е, че гореописаните случаи са крайно патологични и не се
срещат в ежедневната хомеопатична практика-Вярно е също така и, че
много други случаи, подобни на правилно и да я прилага професионално. И
причината за това е, че лекарят трябва да учи хомеопатия поне толкова
време, колкото е учил медицина, ако иска да я научи, както трябва.
В случай на голяма и внезапна експанзия на хомео-патията логично ще
се появят и много шарлатани, които ще покрият преходния период.
Правителствата ще трябва да започнат да планират отсега бъдещето и да
инвестират повече мисъл и средства в по-доброто обучение на лекарите,
така че в крайна сметка хомеопатията да може да покаже пълно най-
добрите си възможности.
Литература:
1. 1. Karl Konig, MD, in Brian Inglis, Fringe Medicine (London: Faber
andFaber, 1964), p. 89
2. Sir John Weir, K.C.V., O.M.B., Homeopathy: An Explanation of its
Principles (London: British Homeopathic Association, 1932), pp. 20-22

Глава 11
Как се осъществява излекуването
Дотук разгледахме завръщането на обществото към
природосъобразните процеси, произтичащо от неспособността на
съвременната медицина да се справи ефективно с хроничните болести.
Стъпка по стъпка проследихме Ханеман и неговите открития: Закона за
Подобията, процеса на извличане на лечебна сила от субстанциите, като се
елиминира токсичността, идеята за жизнената сила като основа на здравето
и болестта и миазмите като основна причина за хроничните болести.
Видяхме какво представлява снемането на хомеопатичен случай и какви
чудотворни резултати се получават след предписване на подходящо
лекарство.
Хомеопатията действа, но все още недостатъчно разбираме същността
на нещата, за да кажем как действа тя. Истината е, че отговорът на този
въпрос е академичен, тъй като главното задължение на практикуващия е да
лекува, а нашето познание в областта на хомеопатията е напълно
достатъчно за тази цел. Независимо от това човешкият ум не се задоволява
без отговори. Ето накратко най-добрият отговор, който мога да дам в
рамките на съществуващото познание.
Не е необходимо много да се мисли, за да се разбере какво означават
симптомите на болестта, какво показват и какво казват - те са средството,
чрез което природата се бори, за да избави организма от болестта. Това
много точно е формулирано от Хипократ: "Гаденето се лекува чрез
повръщане". Изглежда, че всеки организъм притежава защитен механизъм
(изява-на жизнената сила, действаща в състояние на болест), който се
задейства веднага щом този организъм бъде нападнат от вътрешен или
външен болестотворен агент. Знаем, че всички инфекциозни болести
гореописаните, няма да се повлияят от лекарствата по същия начин и
това се дължи на причини, които не мога да обясня в този малък трактат.
Но това, което със сигурност мога да кажа е, че хомеопатията успяваше да
спре развитието на заболяванията в доста от случаите. Тя можеше да
облекчи страданията на много хронично болни пациенти и щеше да спре
упадъка на Западния свят с неговата "най-добра система за медицинско
обслужване, известна досега", може би, именно поради причината, че
основният източник на болестите са химическите лекарства, които би
трябвало да ги лекуват.
Странно е, че въпреки факта, че хомеопатията е показала своята
ефективност, тя все още не е заела полагаемото й се място в медицинския
свят. Ако, която и да е друга терапия беше показала такъв огромен успех в
лечението на нелечими заболявания или дори само на едно от тях, светът
би слушал и гледал с внимание и благоговение. Вземете за пример първата
трансплантация на сърце! Пациентите, които бяха спасени с този метод
нито бяха многобройни, нито се радваха впоследствие на качествен живот
(за разлика от случаите след лечение с хомеопатични средства), нито пък
операциите бяха евтино и лесно средство за облекчаване на болките им.
Хомеопатията се радва на вниманието и интереса на обществеността,
но не и на вниманието и сериозното отношение на медицинските власти и
органите на управление. Страхувам се, че, когато масите внезапно разберат
колко Ценна е хомеопатията, целият свят ще се обърне към нея толкова
истерично, че всички ще очакват много повече от това, което хомеопатията
може да даде в момента. В тази насока е необходимо да се разработи план,
който да подготви хората за бързо настъпващите промени в медицинската
област.
Хомеопатията като наука и терапия е доста трудна за Усвояване и
прилагане. Тя изисква няколко години обучение и себеотдаване от страна
на лекаря, който се заеме да я изучи имат инкубационен период, по време
на който пациентът не осъзнава, че е болен. Действителните симптоми се
появяват едва след този инкубационен период, който може да продължи
часове или дни. Това е първата нишка, водеща към теорията за болестта
като динамичен феномен.
При явлението болест виждаме появата на някои симптоми. Но какъв е
процесът на създаването им, всъщност, на всяко създаване? Когато човек
създава нещо, той го прави първо в ума си. Това означава, че творението се
заражда на динамично (енергийно) ниво. Когато се прави нова машина,
нейният създател първо си я представя и я разработва в ума си. Това
правило за динамичния произход на творението важи за цялото
мироздание, било то първоначалното създаване на Вселената или на
човека, или на човешките творения. "Както горе, така и долу". Природата
работи по този начин и по същия начин се създава болестта. Когато един
болестотворен агент влезе в контакт с предразположен организъм, болестта
се възприема на динамично ниво. (Очевидно става въпрос за
положителното и отрицателното, за светлото и тъмното, мъжкото и
женското, ин и янг.) Едва по-късно можем да почувстваме и видим
резултатите в организма. Това динамично нарушение, разтърсващо целия
организъм започва от центъра и засяга първо електромагнитното поле на
човешкото тяло. До скоро самата идея да се свързва човешкия организъм с
електромагнитно поле едва привличаше вниманието.
Съвременните научни изследвания с уреди за измерване па полето и
фотографията на Кирлиан показват, че съществува силно активно е л ектр о
динамично поле, което прониква във всеки жив организъм. Тези полета
могат да бъдат измервани по интензитет и е доказано, че те са много
динамични. Всеки момент полето се променя по интензитет в зависимост
от промените в съзнанието и емоциите, приемането на алкохол или
наркотици и дори от развитието на някаква болест.
Откриването на биоелектромагнитните полета е качалото на
революция в постановките на Нютоновата физика. Нютон обяснява закони,
управляващи видимия физичен свят и тези закони остават толкова валидни
в днешно време, колкото и по времето на Нютон. Но наблюдаването на
природата на атомно и субатомно ниво изисква нови постановки и такива
предлага съвременната физика. По същество те приемат, че материята и
енергията не могат да се считат за отделни категории. Те са
взаимозаменяеми и постоянно си взаимодействат в контекста на така
нареченото "поле". Важността на тази нова перспектива е посочена най-
добре от А. Айнщайн: "Следователно, можем да разглеждаме материята
като съставена от пространствени зони, в които полето е изключително
интензивно... В този нов вид физика няма място и за полето, и за
материята, защото полето е единствената реалност."
Електромагнитните полета се характеризират с явлението вибрация.
При "наблюдение" отвън електроните кръжат около атомните ядра,
движейки се първо в една посока, а после - в друга. Това колебание напред
и назад става със специфична честота, която се определя от вида субатомна
частица и нейното ниво на енергия. За нашите цели, обаче, е от значение,
че всичко съществува в състояние на вибрация и всяко електромагнитно
поле се характеризира със степени на вибрация (честоти), които могат да
бъдат измерени.
Човешкият организъм не е изключение. За да опростим тази сложна
ситуация, нека си представим, че всеки човешки индивид съществува при
определена вибрационна честота, която може да се променя динамично
всяка секунда в зависимост от умственото състояние на личността,
вътрешните или външни стресове, болести и т.н. Електромагнитното поле е
мн ого подобно на "жизнената сила", за която говори Ханеман.
След като веднъж електромагнитното поле на човек бъде засегнато от
болестотворен фактор, нещата могат да се развият в две посоки. Ако
конституцията на човек е доста силна, а вредното влияние - слабо,
електромагнитното поде променя степента на вибрация съвсем леко и за
кратко време Индивидът може да не осъзнае, че изобщо се случва нещо.
Ако, обаче, влиянието е толкова мощно, че да надвие жизнената сила,
електромагнитното поле претърпява по-голяма промяна в степента па
вибрация и ефектите от това накрая се усещат от индивида. Защитният
механизъм се включва в действие и това може да доведе до промени на
умствено, емоционално или физическо ниво.
Защитният механизъм на организма се включва, само когато влиянието
наистина представлява заплаха за съществуването или за доброто
състояние на организма. Единствено тогава организмът предизвиква
процеси, усещани от пациента като симптоми. Симптомите на болестта не
са нищо друго освен реакции, които се опитват да освободят организма от
вредните влияния. Те просто са материалните прояви на по-ранни
разстройства на динамично електромагнитно ниво.
Функцията на хомеопатията е да усилва естествения защитен
механизъм на организма, прибавяйки към възможностите му още енергия.
Тя работи в същата посока, в която и жизнената сила, а не срещу нея. Тази
посока, тази естествена интелигентност на жизнената защита е същият
комплекс от симптоми, които алопатът така старателно би потиснал.
Тъй като всички вещества притежават характерни електромагнитни
полета, задачата на хомеопата е да намери онова вещество, чиято
"характерна вибрация" съответствува най-добре на тази на пациента по
време на болестта. Както бе обсъдено по-рано, характерната вибрация се
проявява чрез съвкупността от симптоми - било то у пациент при поява на
болест или при доказване след приемане па лекарство. Когато степените на
вибрация на пациента и лекарството съвпадат, протича явление, добре
познато на физиците и инжинерит^' като"резонанс". Точно, както един
камертон може да стимулира вибрацията на друг с идентична честота, така
и лекарството увеличава степента на вибрация на електромагнитното поле
на пациента. В резултат на това електромагнитното поле на пациента се
усилва до точно необходимата за осъществяване на излекуването степен.
Разбира се, за да има такава полза, избраното лекарство трябва да бъде
много близо до точната степен на вибрация на пациента. Затова, за
пациента е от значение да се консултира при напълно квалифициран
хомеопат - онзи, който е учил поне четири години в добри училища и
който стриктно следва основните закони и принципи на хомеопатията.
Много хомеопати, притежаващи само частично познание, често
драстично се отклоняват от основните принципи. Те предписват
хомеопатични лекарства, но не могат да се нарекат хомеопати. Въпреки че
лошата хомеопатия не може да нанесе действителна, пряка вреда така,
както токсичните алопатични лекарства, но тя може да доведе до силно
нарушение на жизнената сила на пациента. Ако се предписва неправилно в
продължение на дълъг период, случаят може толкова да се обърка, че дори
високо квалифициран хомеопат да не е в състояние да възстанови здравето
на пациента.
 Според принципа за резонанса (Закона за Подобията) едно лекарство,
което не покрива всички симптоми на пациента, не може-да има никакъв
ефект, нито трябва да се предполага, че 2 или 3 лекарства, взети заедно,
колективно ще свършат работата, която трябва да се извърши от едно.
Логиката може да намери за съвсем разумно, че, ако едно лекарство може
да произведе 80% от симптомите на пациента а друго - останалите 20%, то
двете могат безопасно да се предпишат заедно и съвместно да премахнат
болестта. Но това не става по този начин. Въпросът не е в количеството - в
събирането на нужния брой симптоми при различните лекарства, а по-
скоро в качеството. В природата всички тези лекарства са различни по
качество - по вибрационна честота -и по този начин създават дисонанс
помежду си.
По груба аналогия може да харесваме две сонати на Бетховен, всяка от
които ни въздейства по свой фин начин, но ако ги слушаме едновременно,
ще чуем само един безсмислен и неприятен дисонанс. Всяко лекарство си
има своя характерна вибрация и, за да подейства, трябва да бъде подобно
на същността на заболяването и да се предписва самостоятелно.

Глава 12
Други закони на лекуване
Практикуващ, който стига до такива подробности и дълбочина при
всеки случай - хомеопат или не - със сигурност ще трябва да направи много
големи наблюдения върху здравето и болестта. Точно по този начин
хомеопатията е открила още някои закони за начина, по който се
осъществява излекуването. Както и споменатите по-горе, това са
универсални закони, които се прилагат във всяка област -акупунктура,
билкова медицина, полярен масаж, лечение с биополе и дори алопатична
медицина.
Би трябвало да запомните, че след взимането на правилното лекарство
и преди завършването на лечението се очаква временно влошаване на
симптомите. Това влошаване е едва забележимо при остри разстройства, но
е доста ясно изразено при хронични заболявания. Понякога се проявява с
интензивност, която човек с право може да нарече лечебна криза. По време
на такава криза може да се очакват неща като внезапна поява на диария,
засилена менструация, силно потене, обилни секрети, увеличена сънливост
и повторно появяване на някой потиснат кожен обрив. Продължителността
и интензивността на кризата са право пропорционални на сериозността на
случая. За такава реакция са необходими две условия: правилно лекарство
и жизнена сила, достатъчна за предизвикването на реакция. Това обяснява
защо истинските хомеопати се радват на такива влошавания.
При пациенти със слаба жизненост често тази лечебна криза може да
се появи, едва когато организмът е засилен чрез постоянно и прецизно
предписване и правилен начин на живот.
В хомеопатията са открити до 22 различни реакции първо предписване
на лекарство. Задачата на тази книга не е да навлиза в най-дребните
детайли. Тук може би е до, статъчно просто да се спомене, че след първото
предписване симптомите могат да изчезнат в една от следните 4 посоки:
1. Да вървят от центъра към периферията на тялото.
2. Да се придвижват в посока отгоре надолу.
3. Да се преместват в посока от по-жизнено важни към по-малко важни
органи.
4. Да изчезват в ред, обратен на тяхното появяване - онези, които са се
появили първи, изчезват последни.
С това, че симптомите се движат "от центъра към . периферията"
искаме да кажем, че мозъкът, който е център на мисленето и на всички по-
висши функции, е централният орган на човека. В организма, взет като
цяло, мозъкът се приема автоматично за негова най-важна част, негов
център. Следващи по важност са сърцето, черният дроб, белите дробове,
бъбреците, а след това мускулите и кожата, които съставляват периферията
на организма. Последните две са органите с най-малко значение - една
драскотина с разкъсване на кръвоносен съд в кожата може без опасност да
бъде пренебрегната, докато в мозъка същото това поражение би било
фатално. Знаем също така, че, ако е увреден центърът, целият организъм
страда дълбоко.
Например, когато един умствен случай се лекува хом-еопатично, по
време на лечението умствените симптоми изчезват, а се появяват силни
стомашни симптоми. От това хо-меопатът разбира, че пълното излекуване
е към края си, защото посоката, следвана от симптомите, е правилна: от
центъра към периферията. Също така в случай на астма, ако се появи
кожен обрив по време на лечението, това показва, че болестта се
придвижва към периферията като по този начин се гарантира
окончателното излекуване на пациента.
За да бъдат разбрани симптомите на пациента, да бъдат оценени
правилно и лекувани по съответен начин, е необходим майстор-хомеопат.
Но за нещастие, след една благоприятна реакция невежият пациент,
нетърпелив да оправи състоянието на кожата си веднага, често намира
някой услужлив алопат, който да възстанови предишното му състояние.
Един от онези, които най-ясно описват насоката, която трябва да се
следва, ако трябва да се осъществи излекуване, е самият Хипократ. В 49-ия
си афоризъм той пише:
"При човек, страдащ от аngina pectoris, появяването на подуване и
еритема на гърдите е добър признак, защото показва, че болестта се
придвижва към периферията."
А в раздел 7, афоризъм 5:
"При умствено разстройство от маниакален характер една дизентерия
или аназарка е добър признак."
Отново в раздел 6, афоризъм 11:
"При депресивно психично разстройство и бъбречни болести появата
на хемороиди е добър признак."
В раздел 6, афоризъм 21:
"Появяването на варикозни вени или хемороиди при страдащи от
мания показва, че манията е излекувана."
И в афоризъм 26 от същия раздел:
"Ако червеният вятър се придвижва отвън навътре, това е лош
признак, но обратното е добър признак."1
При всички тези примери можем да видим колко правилно този велик
лекар е разбрал и описал закона за при излекуването.
Посоката "отгоре надолу" се проявява главно при кожни обриви където
проблемът се придвижва от главата и горните части на крайниците към
пръстите и ноктите. По подобен начин, ако симптомите се придвижват от
мозъка към белите дробове, това е движение отгоре надолу и в същото
време от по-жизнено важен към по-малко важен орган.
Накрая това, че симптомите изчезват "в обратен ред" означава, че ако
например пациентът е страдал от хронично главоболие преди 10 години и
след това от световъртеж, и след това от депресия или епилепсия, то
депресията или епилепсията ще изчезне първа, след това - световъртежът,
след което ще се върне главоболието, а накрая и то ще изчезне.
Това дава представа за подробната и внимателна работа, която
хомеопатът трябва да извършва във всеки индивидуален случай, за да
възвърне здравето на пациента си. Също така, дава представа за
познанието, което трябва да притежава и трудностите, с които се сблъсква,
когато по време на лечението се появят отново старите симптоми, а
пациентът е притеснен и нетърпелив да се отърве от тях.
Следователно, за пациента е от изключително значение да познава
добре теорията на хомеопатията, тъй като има вероятност той да прекрати
лечението, точно когато се подобрява. Голямо разочарование за мен е било
да видя добра работа, но недовършена поради невежество и нетърпение.
 Литература:
1. Hippocrates, Aphorisms; Превод па автора от гръцки.

Глава 13
Планове за бъдещето
Въпреки трудностите по създаването на нова и революционна система
в света действително има някои много вълнуващи и значими стъпки,
предприети за установяване и институционализиране на най-висок
стандарт в хомеопатията. Тези усилия изискват съдействието на много
хора по най-различни начини. Как може един човек да допринесе за
налагането на хомеопатията?
От първостепенна и най-голяма важност е човек да бъде лекуван от
добър хомеопат. Личният опит е единственият начин, по който може
напълно да се оцени ползата от хомеопатията. Не е необходимо да имате
сериозна болест, за да бъдете лекувани хомеопатично. Почти всеки има
някакво разстройство или дисбаланс, който трябва да бъде коригиран.
Как да се намери квалифициран хомеопат? Можете да потърсите
хомеопати, които са се обучавали продължително време при известни
наши съвременници - хомеопати.
Крайната цел за бъдещето е да създадем редовно професионално
учебно заведение за обучение на хомеопати, в което студентите ще се
обучават по медицина и хомеопатия в продължение на 6 до 8 години. В
настоящето няма налични средства за незабавното създаване на такава
институция. Но вече са започнати постъпки в тази насока и може да бъде
направено много за по-нататъшното развитие на нещата.
Сега е много важно разработването на проект за създаването на
лечебен център, в който могат да идват на лечение хора от цял свят с
различна степен на здравословно състояние. Това не само ще осигури най-
добро хомеопатично лечение (наред с други холистични методи на
лечение, когато е необходимо), но ще бъде и прекрасна възможност за
практическо обучение на хомеопати, които са преминали осн овния курс.
Такъв център ще стане евентуално ядро на школа за професионално
обучение по хомеопатия.
Така изглеждат плановете, които вече са формулирани Не е възможно
да се предскажат посоките на растеж на такава цялостна и успешна система
за лечение. Границите се определят единствено от енергията, визията и
таланта на тези, които са се захванали с тази задача от любов към
ближните.
Нека накрая да опишем накратко нашето виждане за курса на обучение
в една бъдеща хомеопатична школа. Курсът на обучение трябва да бъде
коренно различен от всичко, което се преподава в едно медицинско учебно
заведение днес. Ще опиша в най-общи линии какво би било необходимо.
Затова първо трябва да се разгледа най-основния субект на медицината -
човекът сам по себе си.
Прилаганата досега медицина разглежда човешкото същество
единствено като физио-електрохимичен организъм. На теория тя може да
приема, че има нещо отвъд материалното тяло на човека, нещо, наричано
душа или ум. Но какво наистина знаят лекарите за тези неща? В
ежедневната си практика към тях се обръщат за лечение на кожни обриви,
възникнали след голям стрес; парализа на Бел след притеснения; диабет
след разочарование; язва на дванадесетопръстника след раздразнителност и
напрежение; безсъние, причинено от амбиции или страх; хорея след
унижение или огорчение и т.н. до безкрайност. И така лекарите познават от
практиката ефектите, които наранените мисли и чувства предизвикват в
тялото на човека. Въпреки това те нямат нито знанието, нито средствата,
необходими да достигнат до корена на тези нарушения. Те дори не
допускат мисълта, че може би е необходима някаква друга форма на
лечение.
Задължително е на практикуващите хомеопатия да се преподават
принципите, на които се подчиняват емоционалната и умствена сфера на
човека. Хомеопатичната Материя Медика третира това много
изчерпателно. Следователно, хом-еопатът има възможността и средствата,
посредством които да открие всички нарушения, да проследи произхода им
и да ги лекува радикално. Ето защо хомеопатичната Материя Медика ще е
основният предмет, преподаван през целия учебен период.
Следващият основен момент е хомеопатичната философия. Тя
разглежда законите и принципите, на които се подчинява лечението. Освен
изложените тук съображения, са включени и много други, даващи
възможност на хомеопата бързо да се ориентира кога едно лечение протича
правилно, кога заболяването е потиснато, кога може да очаква проясн-
яване и по-нататъшно подобрение, как да открие "същността" на даден
случай, кой случай е лечим и кой - не и т.н.
След това студентите ще бъдат обучавани по всички предмети, които
ще им дадат точни знания за това как е устроено човешкото тяло и как то
функционира при здраве или болест: анатомия, физиология, патология,
фармакология и много специални предмети. Всички те ще се преподават,
обаче, в нова светлина, изхождайки от знанието за жизнената сила. Така
много от нещата, които изглеждат мистериозни според съвременната
медицина, ще бъдат обяснени. На студентите ще бъде преподавано и
всичко, свързано със съвременните технологии, което има отношение към
лечебното изкуство -например лабораторни изследвания, разчитане на
рентгенови снимки, електрокардиограми и др. Няма да бъдат пропуснати и
някои древни или съвременни холистични методи на лечение, които са
доказали своята ефективност.
След това студентът ще трябва да научи от живия пример на своите
учители, че любовта и състраданието са основата, на която той би трябвало
да гради своето научно знание, ако наистина желае да помага на своите
пациенти.
Обучението в такава школа трябва да води студентите до дълбоко в
сърцето осъзнаване на факта, че човешкото същество не е случайно
явление, а резултат на божествения ред и воля и, че негова съдба е да се
освободи от ограниченията на болката, страстите и себелюбието.
Съвременното състояние -стъпка към реализиране на идеята
В света съшествуват различни школи за обучение на хомеопати, в
които студентите изучават науката хомеоптия и изкуството да бъдеш
хомеопат. В Индия, Пакистан и Мексико, например, има отделни колежи, в
които се учи само хомео-патия. В Англия, Германия и Норвегия студентите
посещават неделни училища и т.н. Отделно хомеопатия се преподава и под
формата на семинари и следдипломно обучение като много от семинарите
се ръководят от бивши мои студенти, обучавани от мен в края на 70-те и
началото на 80-те години.
Моето впечатление обаче е, че студентите, завършващи тези
образователни програми, не притежават достатъчно опит и знания, за да
започнат уверено своя собствена практика. Терапевтичните резултати не са
много добри и не съответстват на възможностите, които хомеопатията като
наука предлага.
Но от друга страна, за 10-годишния период от 1985 до 1995 г., аз
направих за себе си извода, че е необходимо да се разрешат няколко
проблема преди да настъпят постоянни и качествени резултати в тази
област. През тези последни години от моята практика като хомеопат
открих множество такива проблеми и липсващи връзки и
взаимоотношения.
Не съм споделял тези свои знания и опит на семинарите преди 1995 г.,
тъй като исках да ги споделя със студенти, които ще имат достатъчно
желание и нужния ентусиазъм да вземат един пълен курс по класическа
хомеопатия, от А до Я. Това е една стара моя идея, за която разказах през
1977 г. в списанието"Journal of the American Institute for Homeopathy".
 През май 1995 г. отпразнувахме откриването на Международната
академия по класическа хомеопатия на остров Aegean в Алонисос, Гърция.
Тази школа за обучение по класическа хомеопатия, помещаваща се в
изключително красива сграда, бе създадена със специалното
предназначение да обобщи горните идеи и да ги приведе в действие.
Курсът е 4-годишен и подготвя лекари и здравни работници по теория и
практика на класическа хомеопатия. В академията се обучават студенти от
над 20 националности, основно от Европа, Северна и Южна Америка,
Русия и Азия.
Програмата е основана на моя над 40-годишен опит в хомеопатията и
включва теория, Материя Медика и най-важното - практически курс с
истински случаи и пациенти, които са наблюдавани дълги години. Целта е
да подготвим и дадем на света напълно подготвени класически хомеопати,
които ще са в състояние да прилагат тази наистина изцеляваща наука с
любов и състрадание към болните. 4-годишната програма се предлага за
обучение и под формата на видео-курсове, които засега се разпространяват
в няколко страни (Германия, САЩ, България, Румъния) и сме в процес на
подготовка за пускането им и в други страни (Великобритания, Русия,
Украйна, Пакистан, Индия и др.). Ако се интересувате от тези курсове,
можете да ни пишете на адрес: Академия по класическа хрмеопатия, 37005,
Алонисос, Гърция. По този начин и вие можете да участвате в това
специфично обучение без да напускате държавата си и да придобиете
правото да се явите на изпити за крайната диплома. Да продължавам да
обучавам истински бъдещи хомеопати по класическа хомео-патия е един от
основните ми приоритети и на него съм посветил остатъка от живота си.

Глава 14
Обещание за новата епоха

Силно вярвам, че човечеството навлиза в нова епоха на развитие в
съзнанието, ново разбиране на нещата, че извършва дълбоки промени и
преоценява възприетите норми. Накратко започнала е революция в
дълбините, която води към духовно развитие, непознато по сила и размах.
Един от факторите-катализатори, тласкащ към преоценка на разбиранията
на човечеството, е страданието, а голяма част от страданието се дължи на
лошото здраве на човечеството. Сега, когато хората се събуждат за ново
измерение в разбирането си за битието и отношението към света като цяло,
те разбират, че са осакатени понеже инструментът, с който могат да
достигнат по-висшо състояние, а именно тялото, се е изродило и не им
служи.
Разумният човек неизбежно се пита: "Ако официалната медицина беше
наистина добра и ефективна, защо не подобрява положението? Защо днес
има милиони епилептици, психично болни, параноици, диабетици,
астматици, сърдечно болни и болни от рак?" Затова естествено е хората да
се обърнат към други методи на лечение. В този малък трактат се опитах да
покажа дълбочината и съвършенството на хомео-патията и невероятната й
ефикасност. Излишно е да казвам, че, за да стане чудото, са нужни
майстори-хомеопати. Главното е, че чудото може да бъде направено. Не
само аз, но и всеки майстор от миналото и настоящото би потвърдил това.
Следващата извадка е т реч на д-р В.Х.Шварц, на международен конгрес по
хомеопатия в Америка:
"Позволете ми да представя изказването на моя учител д-р Дж.Т.Кент,
от неговото обръщение като президент на Обществото на хомеопатите в
Чикаго през 1912 г.:
"Нека оповестим на света какво можем да правим, щом като наистина
го правим, така че то да стане пример за другите. Всички остри болести,
независимо колко болезнени и злокачествени са те, могат да бъдат
облекчени или излекувани от хомеопатията: тифус и коклюш - за 10 дни;
грип, остър бронхит, пневмония и възвратна треска - за няколко часа;
скарлатина, дифтерия, рубеола и вариола - за няколко дни; септични трески
- за няколко часа."
Веднъж попитах д-р Кент: "Какво можеш да направиш за психично
болните?", тъй като зная няколко забележителни случаи на излекувани от
него хора. Ето какво ми отвърна: "Бих могъл да мина през нашите приюти
за душевноболни, да взема около половината от тях и да ги излекувам. А,
ако можех да се свържа с тях по времето, когато са били настанени там,
бих могъл практически да излекувам всички освен онези случаи, които се
дължат на имбецилност, тумори и епилепсия".
Всички добри хомеопати биха потвърдили верността на твърденията
на д-р Кент, основавайки се на своя индивидуален опит. Вашият личен
опит ще докаже, че хомеопатията е един талисман, от който всички
болести се разтопяват. Тя е нещо специфично. И все пак, въпреки
твърденията на Ханеман отпреди повече от 100 години, подкрепени с
доказателства, въпреки опитите на д-р Кент, ние все още се бавим да
съобщим на света, на професионалистите и на лаиците, какво може да
направи хомеопатията. Как биха могли да узнаят, ако ние не им кажем. Ние
обменяме информация в нашите кръгове и в нашите списания, но сме
занемарили задължението си "да излезем навън в света и да проповядваме
евангелието".
Мързеливи сме и търсим алиби в "професионалната етика". Следваме
пътя на най-малкото съпротивление предпочитаме друг да свърши
работата. Държим се като глупави девици, които закопават талантите си ц
така оставяме цялото човечество в мрак. "Етично ли е това? Наше
задължение е да проповядваме хомео-патията. Лекарската професия като
цяло изнемогва и има нужда от хомеопатията, но не знае за нея...
Ако някой съумее да събуди света и да го накара да осъзнае какво
може хомеопатията, това би означавало нова епоха за човечеството, епоха
на възраждане в медицината. Наистина, хомеопатията е всеобхватна,
универсалната й употреба в медицината би означавало голяма крачка
напред към едно ново хилядолетие. Тъй като хомеопатията е свързана не
само с физическото, но и с духовно развитие на човека и хомеопатичното
лекарство, в действителност, спасява душите. То помага да се разруши
злото като създава хармония на физическите органи и така се развива един
чист ин- струмент за проявление на интелекта и духа. Хомеопатията
помага да се отварят висшите центрове за духовно и небесно влияние. Тя е
единствената научна система за медицина, но е прекалено трудна и не
може да се овладее без сериозно обучение...
Хомеопатията не се ограничава с няколко болести, а има универсално
приложение, но не може да излекува всички болести, тъй като при някои
случаи няма достатъчно жизненост, за да бъде събудена за изцеление.
Има още една област, в която хомеопатията отбелязва значителни
постижения. Мога да твърдя без страх от опровержение, че практически
всеки човек може да добави много години към живота си благодарение на
хомеопатията, ако навреме се витализира чрез хомеопатично
конституционално лекарство. Дори онези по-стари хора, които обикновено
умират към 70 годишна възраст, в много случаи могат да бъдат подмладени
и да им се добавят години, изпълнени с активност и комфорт. Този факт ми
позволи да пророкувам в една от моите статии през 1916 г., че мр. Дж.
Рокфелер без съмнение ще доживее до над 90 години, тъй като знаех, че
неговият лекар д-р Ал. Агустин е витализирал този забележителен човек с
хомеопатично лекарство."1
Хомеопатията е много ефикасна тогава, когато няма патологични
тъканни промени, т.е., когато разстройството е все още само
функционално. В такива случаи, въпреки че страданието на пациента може
да бъде много силно, не може да се открие никаква следа от болест дори и
след най-подробно клинично изследване.
Хомеопатията дава най-добри резултати в лечението на детските
болести - остри или хронични. При децата болестта все още не е имала
време да прогресира до степен да бъде нелечима. Жизнеността на децата
все още е на висота и поради това е в състояние да произведе необходимата
реакция. Едно дете, лекувано с хомеопатия, ще боледува по-малко,
отколкото другите понеже хомеопатията премахва предразположението му
към болести. Разбира се, за да се премахне напълно въ-зприемчивостта към
някоя болест, лечението трябва да бъде продължително и постоянно и
трябва да започне в самото начало на живота - при зачеването.
Така хомеопатията може да регенерира населението на всяка страна,
която я възприема и практикува заедно с някои Други санитарни мерки.
Често добрите хомеопати успяват да възстановят здравето на хора, смятани
за нелечимо болни като Постоянно и подходящо стимулират жизнената им
сила. Ето какво пише на един свой приятел д-р Кент, човекът, постигнал
най-забележителни успехи в света на хомеопатията:
"Не смея да публикувам записките си за епилепсията слепотата, рака,
защото ще ме обявят за фалшификатор. И аз не бих повярвал, ако не
виждах идващите пациентите, които си отиваха излекувани".2
Хомеопатичните списания по света сочат примери на излекувани
астматици и всякакви алергии; болести на белия дроб и горните дихателни
пътища, анемии, кожни болести от всякакъв вид като псориазис, дерматит,
ревматоиден артрит сърдечни болести, бъбречни и чернодробни болести,
хронично главоболие, световъртеж, умствени разстройства и т.н. Повечето
от тях са били обявени за нелечими от алопатичната медицина и са били
излекувани чрез хомеопатия. Като знаем, че хомеопатията е излекувала
милиони хора, ще можем да разберем значението на епитафията, която
Ханеман е избрал за себе си: "Non Inutilis Vixi" - "Не живях напразно". Би
било подходящо да се завърши тази книга с думите, които Ханеман завеща
на поколенията:
"Опровергайте тези истини, ако можете, покажете още по-ефикасен,
сигурен и приятен метод от моя. Отхвърлете ги, но не само на думи - вече
сме чули твърде много думи. Но, ако практиката докаже и на вас, както
доказа на мен, че моят метод е най-добър, използвайте го, за да спасите
близките си и отдайте слава на Бога".3
Литература:
1. William Henry Schwartz. MD, Homeopathy, Vol. V, 1936, pp. 15-18
2. James Tyler Kent: Physician-Teacher-Author (Homeopathician
Publishing Co., Pittsburgh, PA), npenenaTano ot Homeopathician, July-Sept.,
1916.
3. Dr. S. Hanneman, Organon of Medicine


Глава 15
Голямото недоразумение
Съществува сериозно недоразумение относно въпросите за здравето и
медицината, а именно: шири се общоприетото схващане, че
непрекъснатият напредък на медицината е довел до прогресивно
подобряване здравето на хората. В действителност, обаче, не само, че не е
налице такова подобряване, но е валидно точно обратното - появата на все
по-нови лекарства със съпътстващите ги странични ефекти уврежда
човешкия организъм на все по-дълбоки нива.
Това недоразумение се дължи на две основни причини:
1. Съществува известно объркване във връзка с хирургията и
терапевтиката. Наблюдава се тенденция да се комбинират тези две области,
когато се говори за прогрес в медицината. Всъщност, това, за което става
въпрос, по-скоро е прогрес на съвременните технологии, свързани с
хирургията. Съременната хирургия използва високо-технологичните
постижения от други сфери на науката и наистина прави чудеса с тяхна
помощ. Оттук и цялата медицинска общност говори за "прогрес в
медицината", като се обобщават и приравняват различните в същността си
успехи на хирургията. Голямата част от медицината, все пак, е
терапевтиката, която ежедневно се прилага на милиони хора по света, а не
хирургията, лекуваща само малка част болни.
2. Самите лекари пракрически никога не признават ясно и открито
пред своите пациенти, че съществуващата терапевтика не е в състояние
истински да излекува поне едно хронично заболяване, като например
остеоартрит, ревматоиден артрит, lupus erythematosus, sarcoidosis,
множествена склероза, миопатия, миастения, епилепсия, бронхиална астма
алергии, сърдечни заболявания, различни умствени разстройства, СПИН,
рак и др.
Множеството заболявания, нападнали човешката раса днес, обаче, са
именно тези хронични заболявания, а не острите или хирургични случаи.
Например, от скъпоструваща трансплантация се нуждае сърце, което е
увредено вследствие на хронично заболяване. Ако терапевтиката се
развиваше прогресивно, щяхме да сме в състояние да предотвратим
увреждането и нямаше да имаме толкова много случаи на хронични
сърдечни заболявания на все по-млади индивиди.
Сега проблемът е как да направим, така че с подходящо лечение да
ограничим и предотвратим хирургичната намеса поне до известна степен.
 Моите разсъждения са прости: ако съществуващата терапевтична
система лекуваше, то хроничните заболявания досега да бяха намалели или
дори изчезнали. Не само, че не е така, но всъщност наблюдаваме точно
обратното - огромен брой хора страдат от хронични заболявания и освен
това се появиха и нови такива, които се присъединиха към вече
съществуващите. Свидетели сме на най-новото от тях - СПИН!
Къде е тогава този т.нар. "прогрес" в медицината? Ако реално
разгледаме този проблем в дълбочина и разгледаме съществуващите днес
методи на лечение, трябва да признаем, че сме претърпели пълен провал в
областта на медицината.
Съвременните лекарства са не само ненужни, но често и опасни поради
неизследваните от дългосрочна гледна точка странични ефекти.
Медицинската литература изобилства с примери за страничните ефекти на
отделните лекарства, които могат да настъпят веднага при приемането на
лекарството, но липсват такива примери за действието им впоследствие. А
проблемите, които могат да предизвикат преобладаващите днес
лекарствени терапии често са по-лоши от самите болести, Оито се лекуват с
тях. Защо дори да не предположим, че бумът на хронични разстройства и
заболявания днес се дължи съществуващата система на терапевтика?
Обобщавайки фактите, разбира се, трябва да признаем, че отделните
правителства, при липса на друга алтернатива, правеха каквото могат,
вярвайки, че налагат съществуващата медицинска система в името и за
доброто на хората. Ние тук се опитваме да разкрием истината по този
въпрос.
Съществуват лекари, които практикуват традиционна медицина с
необходимия опит, познания и мъдрост и правят истински усилия да
запазят здравето на своите пациенти, като им предписват възможно най-
леките и безопасни лекарства. По-голямата част от лекарите, обаче,
действат под влиянието на фармацевтичните компании и техните
представители, а целта на последните е една: да продават продуктите си.
Колкото повече лекарства предписва един лекар, толкова по-велик
изглежда в очите на своя пациент; толкова по-добре е това за аптекаря, за
цялата фармацевтична индустрия и за пациента, вярващ, че така ще се
оправи по-бързо. Митът, че ефикасността на един лекар е право
пропорционална на количеството лекарства, които предписва, е широко
разпространен сред болните, които сами искат и дори настояват да им
бъдат предписвани все повече и все по-скъпи лекарства.
Така се създава порочен кръг, от който печелят фармацевтичните
компании, техните предствители, а и самите фармацевти. Но в дългосрочна
перспектива това е във вреда на пациента и води, както до влошаване на
здравето на хората по Цял свят, така и до задълбочаване на техните
финансови проблеми с държавните здравни организации.
Правителствата, разбира се, настояват лекарите да са по-добре
информирани, да се занимават с повече изследователска работа, да
предписват по-малко лекарства и съответно, да печелят по-малко пари. Но
те забравят,че лекарите принадлежат към общество на алчни индивиди, а
това общество сме го създали самите ние с нашия начин на мислене. За
самите лекари е трудно и дори невъзможно да избягат от общата
тенденция.
Не може да съществува една успешна централизирана здравна система
без значение дали е автократична или демократична, тъй като
егоцентричния личен интерес на отделния индивид винаги ще надделява
над другите интереси. Или, ако такава система успее, то горко на самите
пациенти! Резултатите ще са подобни на тези в Румъния или в някои други
източноевропейски страни непосредствено преди падането на комунизма,
които се хвалеха с най-доброто здравеопазване, а статистиката сочеше най-
ниска продължителност на живота в тях.
С други думи, тези пациенти, които приемат неограничени количества
лекарства, предписани им от незаинтересовани лекари, със сигурност
снижават проължителността на живота си. Причината се корени в това, че
след като лекарствата са много евтини или дори безплатни, болните ги
гълтат в големи количества, вярвайки, че така поддържат здравето си, а в
действителност го рушат.
Всичко това може и да изглежда преувеличено, но, ако желаете да се
задълбочите повече в проблемите на здравето на хората и да видите защо
то е в окаяно състояние днес, можете да прочетете моята книга "Нов модел
за здраве и болести", издадена от North Atlantic Books, Калифорния, САЩ.


Глава 16
Каква е алтернативата?
Отговорността на отделните правителства
Цялото медицинско общество днес е така уредено, че да остави
впечатлението, че не може и дума да става за някаква друга алтернатива.
Каквото и да се случва в медицината в Западния свят в днешно време, то е
направлявано от медицинското общество, или по-точно от
фармацевтичните компании, които субсидират всички университетски
изследвания и накрая дават "зелена улица" за поява на пазара само на това,
което те желаят и то по начин, по който го желаят. Европейските държави
слабо контролират тези продукти и се осланят на грешната теория,
разпространена в Северна Америка, че страничните ефекти, можещи да
настъпят след дълго време да не се изследват никога, - както, например,
аферата с лекарството Талидомид.
Било ли е някога Министерството на здравеопазването на която и да е
европейска страна инициатор на някакво изследване на тема колко
пациенти, страдащи от хронични заболявания, подобряват състоянието си
след лечение с традиционна медицина и колко - след лечение с
алтернативни терапии? Запитало ли се е поне едно правителство защо
толкова много болни се обръщат към алтернативната медицина? Не е ли
поради провала на традиционната медицина?
Цялата здравна политика на правителствата би трябвало да се основава
на такива изследвания. Нищо не бива да се приема за дадено. Сигурен съм,
че, ако някой бе провел такова разследване сред европейците, щеше да
разбере, че хората, опитали и двете системи на лечение, значително са
облекчили състоянието си след алтернативни терапии. Дори само фактът,
че са се обърнали към алтернативната медицина говори сам по себе си, че
традиционната не си върши работата
Твърдо съм убеден, че, ако се зададе такъв директен въпрос на
подбрана аудитория, която е опитала и двете терапии - традиционната и
алтернативната, - отговорът ще е изненадващ и ясен. Здравната политика
на всяко правителство трябва да се базира именно на такава информация.
Мястото на алтернативната медицина в държавата
Друг "подвиг" на медицинското общество е да скрие от
обществеността факта, че съществуват алтернативни методи за лечение, и
че те действат в повечето от случаите.
Самите пациенти също са изиграли голяма роля за това. Болните,
излекувани с алтернативна медицина, не се осмеляват да се върнат при
лекарите, които са ги накарали да страдат, понякога за дълги години и да
им кажат, че те е трябвало да ги информират за наличието на други методи
за лечение. Пациентите се страхуват да предизвикат един лекар, защото се
опасяват, че някой ден може да им потрябват услугите на "официалния" им
доктор и не искат да го обиждат. Така те не се противопоставят на лекаря и
пречат на разпространението на полезна и правилна информация. Всички
ние действаме по един и същи начин, ръководейки се единствено от
собствените си "тесни" интереси. Въпреки това, обаче, алтернативната
медицина процъфтява и в Европа, и в Северна Америка. Под алтернативна
медицина имам предвид само хом-еопатия, акупунктура, остеопатия,
хиропрактика и природна медицина. Те имат огромни възможности, стига,
разбира се, Да се прилагат правилно. И тук, както навсякъде, съществуват
възможности за импровизации и злоупотреби.
Като използва алтернативната медицина като средство за въздействие,
държавата може да упражни натиск върху медицинските власти, като
намали тяхното влияние и едновременно с това върне на традиционните
алтернативни форми на лечение статута и вниманието, което заслужават.
Към момента сред медицинските среди в Европа, практикуващи
традиционна медицина, се играе изключително опасна игра (изключение
прави Великобритания, Германия и Холандия, където вече са признали
алтернативната медицина и тя свободно се практикува). Играта се състои в
това, че завършилите медицина се опитват да монополизират и всички
алтернативни методи на лечение, въпреки че не са изучавали алтернативна
медицина в техните университети. По силата на каква логика лекарите,
които са изучавали само и единствено традиционна медицина, изведнъж
станаха страстни защитници и застанаха начело на алтернативната
медицина и нейните традиции? И как е възможно това, след като, за да се
усъвършенства само един метод за прилагане на алтернативно лечение, са
необходими 3, 4 и дори понякога 5 години инт-езнивно обучение? Как така
един лекар, - който по силата на обсъждани в момента закони ще бъде
единственото лице, на което, ще е разрешено да практикува алтернативна
медицина -изведнъж става автоматично специалист по хомеопатия,
природна медицина, акупунктура, остеопатия и хиропрактика? А има вече
такива лекари - и те заявяват, че са специалисти не само в един, но и в
повече алтернативни методи на лечение.
Днес едва ли вече някой се съмнява, че истинско подобряване на
здравето се постига не чрез традиционна, а чрез някой от посочените
методи на алтернативната медицина. Естествено, тук не говорим за
хирургичните методи. Както Вече споменахме, успехите в хирургията
зависят основно от постиженията на съвременните технологии. Тук
основно об-съждаме традиционната медицина и терапевтика с нейните
хормонални/химически лекарства, кортизон, психотропни вещества,
антибиотици и др. подобни, които днешните лекари в огромни количества
за всички заболявания.


Приложение 1
Клинични картини на 5 лекарства
 Следват няколко клинични картини на типични хомео-патични
заболявания. Те разкриват "същността" или "душата" на заболяванията,
както и разграничават отделните етапи от развитието на тяхната патология.
Споменатите тук са само няколко от стотиците болести, познати на всеки
компетентен хомеопат и описанията им тук проследяват само малка част от
многообразните симптоми, забелязани във всяко отделно заболяване.
(Имайте предвид, че в хомеопатията заболяването и лекарството носят
едно и също име.)
Когато четете тези описания, не забравяйте, че реалното предписване
на едно хомеопатично лекарство не се основава на личността на пациента,
а на патологичното състояние от развитието на болестта. Целта на
лечението не е да променим самия пациент като личност, нито да се
отървем от някои полезни прояви на неговата уникалност като индивид, а
по-скоро да премахнем фактори, които го ограничават и не му позволяват
по-голяма степен на свобода.

Alumina (Алуминиев окис)
Основни характеристики
Случаят Alumina се диагностицира трудно. Често, разглеждайки едно
заболяване от хомеопатична гледна точка, ние търсим положителни
симптоми, на които да базираме диагнозата си. При заболяването Alumina ,
обаче, поради характерната за него неяснота в описанията, които ни дава
пациентът, този подход не води до извличане на нужната информация.
Вместо това се налага да изследваме пациента като цяло, търсейки
информация за предишни заболявания и ги съпоставяме със специфичните
симптоми, наблюдавани у болния.
Може да се каже, че патологията на заболяването Alumina се развива в
две различни тенденции: смущение и задържане. В нервната система на
организма откриваме смущение на нервните импулси, водещо до
нарушение в координацията, атаксия и в крайна сметка до парализа.
Alumina е най-често използваното лекарство за лечение на дълбоки
неврологични смущения като множествена склероза, myasthenia gravis, ,
амиотропна латерална склероза, , tabes dorsalis и дори на острите форми на
парализа като Синдрома на Guillian-Barre.
В умствената сфера почти неизбежно откриваме неясноти и забавеност
в мисленето. С развитието на умствената патология, смущенията стават
така дълбоки, че могат да доведат До имбецилност или до други
нарушения, близки до психоза.
При случаите на .Alumina тенденцията за задържане в организма е
всеобхватна: и процесите на изразяване, и нормалните отделителни
процеси, като че ли се задържат и забавят. Пациентът оставя впечатление
на затворена и вглъбена в себе си личност, която сякаш не желае или не е в
състояние да изрази мислите и чувствата си. Това дава отражение и в сексу
алния живот на индивида - трудно достигане до оргазъм изобщо липса на
такъв. На физично ниво човек забелязва, отделянето на иначе нормални
секрети, например мензис жените, спира или е много оскъдно. Отделянето
на пот и на други овлажняващи секрети е също оскъдно и води до значи
телно изсъхване на лигавиците и кожата, характерно за болните Alumina.
Заболяването е известно и с жестока констипа-ция без напъни. С други
думи, забелязва се един и същи проблем при всички естествени "изходи" от
организма - задържане и трудно придвижване напред дори до степен на
парализа. Целият организъм на индивида сякаш се движи в забавен каданс.
Патологията на това лекарство се концентрира главно на умствено и
физиологично ниво, като в по-малка степен се повлияват емоциите на
болния. На умствено ниво пациентът почти неизбежно показва умствено
изоставане и бавно възприемане. По време на хомеопатичния преглед той
подава исканата информация изключително бавно и използва неясна
терминология. Както при всички заболявания, и тук пациентите варират от
интелектуалци до по-примитивен тип хора. Пациентите от двете крайности
се представят крайно различно.
Интелектуалецът идва в кабинета с внимателно подготвени бележки.
Той знае, че му е трудно да изравя нужната информация от паметта си и си
носи всичко написано. Споделя информацията много бавно, сякаш внимава
и се старае да бъде точен. Въпреки че описва симптомите на болестта, той
всъщност сякаш не участва в прегледа лично. Разсейва се, говори с
безцветен и монотонен глас, дава кратки отговори, често едносрични. На
хомеопата дори понякога му се приисква да се протегне през бюрото и да
го разтърси, просто за да предизвика някаква ответна реакция. Даже ако
лекарят поеме ролята на пациента и опише точно състоянието му пред
него, най-често ще получи любезното потвърждение: "Да, точно така.
Въпреки че пациентът в някои случаи е леко озадачен от това, че лекарят е
разбрал състоянието му толкова добре, той не изразява нито вълнение,
нито облегчение от този факт.
В другата крайност, пациентът от по-примитивен тип е съответно още
по-краен в поведението си. Усилието да опише себе си е толкова голямо, че
видимо се превръща в агонизираща борба. Болният, като че ли няма
физически сили да опише какво чувства. Въпреки помощта и въпросите на
лекаря, разговорът може да протече така:
 Лекар: "Можете ли да ми опишете как се чувствате?"
Пациент: "М-м-м... ами-и-и... м-м-м... Аз... не съм добре."
Лекар: "Нервен ли сте?"
Пациент: "Аз... м-м-м... мисля.... м-м-м... да."
(Понякога от такъв отговор може и да не ви стане ясно дали отговаря с
"да" или с "не").
Лекар: "Страхувате ли се? Страх ли ви е?"
Пациент: "Страх...? М-м-м... м-м-м,.. струва ми се... не
съм... м-м-м... добре." и т.н.
Ако по време на разговора наблюдавате лицето на пациента, може да
забележите ясно изразена вътрешна борба и Дори агония. Той се мъчи да
намери думи да се опише или още по-точно - мъчи се да осъзнае какво
става с него. Разтрива челото си и се напъва да отговори и на най-простия
въпрос (като че ли умът му е в запек). Но дори и тази борба не е ясно
показана. Прилича по-скоро на усилие, което човек прави, за да се събуди
от неприятен сън - загадъчна и неразгадаема борба.
Тук е моментът да отбележим, че въображението на Alumina е доста
ограничено, вследствие на което на него му е трудно да взема решения, да
възприема нещата в реалните им измерения и да осъзнава абстрактни или
сложни идеи. Той си седи тихо и кротко и се опитва да разбере за какво
говорят всички. За наблюдателното око лицето му изразява постоянно
объркване. Асоциативните му способности са минимизирани или изобщо
загубени, разсъдъкът му е осакатен.
Поради своето умствено забавяне болният Alumina се нуждае от
спокоен и установен начин на живот. Той не понася напрежението, не
може да бъде притискан, особено от времето. Ако му се позволи да работи
бавно и спокойно, в позната нему среда, такъв пациент може да бъде
съвестен и компетентен работник, но трябва да може да работи в своя
собствен ритъм и да извършва установени рутинни дейности.
Ако някой го кара да бърза, казвайки например: "Хайде, след 15
минути трябва да сме си тръгнали", може да настъпи голяма суматоха.
Пациентът губи всякакво чувство за организация и хуква наоколо
истерично. Въпреки че той може да е в състояние физически и умствено да
довърши поставената задача в рамките на 15 минути, чувството, че е
подложен на натиск го кара да изгуби способността си да функционира
ефективно. Той се разконцентрира и обърква, почти се парализира.
Болният е способен да функционира бавно и, ако е притиснат да действа
по-бързо, буквално се разпада на съставните си части. Интересна
последица от умственото забавяне и объркване при Alumina е изкривеното
чувство за време - струва им се, че времето минава прекалено бавно
(Меdorrhiпит).
Пациентът често разбира, че е умствено неефективен. Той може да
работи упорито и да се мъчи да преодолее слабостта си като си води
бележки и изпълнява поставени задачи организирано и систематично.
Чувството, обаче, че може и да не свърши работата навреме, остава. Такъв
пациент сякаш действа в забавен ритъм спрямо останалия свят. И най-
малката провокация го кара да се чувства притиснат. Той може и да знае
дадена информация изкючително добре, но ако някой му каже: "Бързо!
Кажи ми как става това!", той ще се обърка и няма да е в състояние да
мисли ясно.
От всичко казано по-горе става ясно, че пациентът Alumina не обича
изненадите и вълненията. Често по-скоро е антисоциален и предпочита
събирания в по-малки групи или отношения лице в лице с даден човек.
Понякога болният изпитва голяма неохота да води разговори, особено
сутрин, когато се събужда от сън. Интерес представлява фактът, че жените,
страдащи от Alumina, могат да бъдат по-оживени и отворени по време на
менструация, като че ли потокът на емоциите им зависи от менструалния
им поток.
Като правило болният Alumina е затворен в себе си. Той потиска
чувствата си, докато не е сигурен, че ответното лице ги приема. В
състояние е да потисне и гнева си, а впоследствие да го пренасочи към
членове на семейството си, т.е. отново забелязваме задържане на чувства.
Често се срещат и болни Alumina, които живеят изключително чрез
собствените си представи, мечти и фантазии, но ги крият дълбоко в себе
си. Понякога мислите им са изцяло погълнати от една идея и те дълбаят ли,
дълбаят в нея. Умствените им възможности са отслабени и правят тъпи и
глупави забележки. Понякога пък стават раздразнителни и водят дълги
спорове, защитавайки с глупави аргументи тезата си. Ограничените им и
често невероятни изказвания карат слушателите да изпадат в недоумение.
Влошаването на умствените им способности става на етапи.
Първоначално пациентът показва само известно забавяне в мисловната си
дейност, после постепенно губи изразителността си и развива тенденция
към задържане. Умът му се изморява лесно и самото мислене се превръща
в огромно усилие. Пациентът особено се обърква, когато се опитва да чете
-Умът му просто не е в състояние да "погълне" материала. На този етап той
отговаря на въпросите малко неясно, потрива си челото, мисли
продължително време какво точно да отговори.
Когато болестта се е развила до този етап, на лекаря ще му е доста
трудно да постави правилната диагноза. Често хо меопатът е твърде
ангажиран в стремежа си да търси специфичните симптоми на болестта и
може да пропусне да забележи, че пациентът се колебае и чуди преди да
отговори даже и на такива прости въпроси като дали му е топло или
студено.
На този етап самият пациент започва да забелязва, че нещо не е наред с
ума му. "Нервен съм и се страхувам, че няма да направя това, което искам
да направя" или "Не съм този, който мисля, че съм", са често срещани
реплики. Втората фраза показва специфично чувство за нереалност,
изпитвано от болния и най-вече разкрива неговата несигурност в
собствената му идентичност - чувство, често срещано при Alumina.
Пациентът може да заяви, че, когато говори, той мисли, че някой друг
говори, или пък, което е още по-странно, че не може да чува по никакъв
друг начин освен посредством ушите на някой друг. "Когато болният чуе
или каже нещо, той има чувството, че някой друг казва или вижда това
или има чувството, че е поставен в тялото на друг човек и вижда
единствено чрез него". Но тази информация вие няма да получите
доброволно. Сами трябва да я изискате чрез директно зададен въпрос, ако
имате подозрения, че някой страда от Alumina.
Като резултат от задълбочаващите се симптоми на объркване, болният
Alumina започва да се чувства несигурен в умствените си способности и
изплашено започва да изразява подозрението, че полудява. Тази
несигурност може да доведе до поява на зависимост на болния от други
хора. Непрекъснато повишаващата се неопределеност и нерешителност го
карат да се прилепи към доверен човек (например родител или съпруг/а). С
влошаване на умственото състояние на болния, разу-мът му става толкова
ленив, че почти спира да функционира.
Болестта Alumina е посочена в Repertory в рубриката "Prostration
ofmind" ("Умствена слабост") (често тази слабост при жените се влошава в
климактериума). Крайната фаза на болестта обикновено води до
имбецилност или до болестта на Алцхаймер, толкова често срещана днес.
Лекарството е сред най-често използваните за лечение на сенилност
(Argentum ni-tricum, Baryta carbonica, Plumbum, Secale). .
Въпреки че при болните Alumina емоционалното ниво е по-слабо
увредено, отколкото умственото и физическото, срещат се и случаи с
патология на емоциите. Болният често развива изключителна
раздразнителност и чувство на безпокойство, особено сутрин или при
събуждане от сън. Той се буди с чувството, че ще се случи нещо ужасно,
изпитва страх и мъка, която не е в състояние да си обясни. Често пациентът
се буди с тази мъка рано сутрин - към 4 ч. С отминаването на утрото се
притъпява и нервността на болния и до вечерта състоянието му значително
се подобрява. В много от случаите болният изпитва чувство на вина, която
води до силно и безпричинно безпокойство, като при всички тези случаи на
болния му е изключително трудно да опише или дефинира какво точно
чувства (Arsenicum album, Aurum, Chelidonium, Digitalis, Psorinum, Sulphur).
Alumina може да изпитва доста определени страхове и фобии. Сред
най-забележителните от тях е страхът от ножове или от остри предмети
(Arsenicum album, Aurum, Chelidonium, Digitalis, Psorinum, Sulphur).
Страхът при Alumina е различен от този при Spigelia и Silicea, където
болният се плаши от остри предмети с малък размер - тук той е по-скоро
страх или понякога отвращение от големи ножове. Причина за
безпокойство у болния се явява това, че предметът е потенциално
смъртоносен и той си мисли: "Някой може да пострада."
Този симптом на Alumina често не е ясно изразен. Понякога той се
състои в отвращението, което той изпитва, когато погледне към
инструмента, в други случаи болният изпитва Моментен импулс да
използва ножа или пък в съзнанието му проблясват картини, свързани с
използването на този инстру мент за нараняване на някой друг или на
самия болен. Същест твува цял диапазон от неопределени страхове и
импулси във връзка с ножове и остри инструменти.
Друга фобия е страхът, който болният изпитва, когато гледа кръв (Nux
moschata). . Заболяването Alumina може да доведе и до поява на страх от
хлебарки. Страхът от полудяване е доста силен също така, но болните
могат да изпитват и страх от заболявания изобщо, което ги кара да тичат от
лекар на лекар. Среща се и страх, че болният може да получи епилептичен
припадък (Argentum nitricum, Mercurius). .
Страх от лоши духове Calcarea carbonica, Chininium sulphuricum,
Mancinella, Psorinum, Phosphorus) - това е единствения страх, който се
появява, когато настъпи тъмнина (Graphites, Sulphur). Тези страхове идват
главно рано сутрин, когато съзнанието е лениво, слабо и нефункционално.
В един момент пациентът очевидно смътно осъзнава, че нещо в
организма му не е наред, и че това е сериозно. В търсене на отговор той
посещава няколко лекари. Когато установява, че никой, изглежда, не
разбира какво не му е наред, той изпада в отчаяние, че може никога да не
се излекува. Така пациентът постепенно достига до депресия, която се
развива до степен, в която започва да мисли за самоубийство, особено при
вида на нож (Mercurius). Това е повече импулс, отколкото логическо
решение, произтичащо от дълго и еднообразно страдание във връзка със
заболяване. Логически той отхвърля идеята за самоубийство, но в момента,
в който види нож, импулсът се появява автоматично. Представата, обаче,
за самия него, ранен и облян в кръв, му се струва отблъскваща.
Депресията при Alumina може да бъде описана като "Сивота на
възприятията", в която няма светлина. Пациентът се оплаква на лекаря, но
не го натоварва особено с проблемите си. Той не показва пред него своето
отчаяние; въпреки че е редно лекарят да види, да забележи отчаянието в
поведението на пациента. Болестта бавно напредва и достига такава
степен, че пациентът не вижда никаква възможност за възстановяване.
Болният иска да бъде сам, необезпокояван от хората. Неговата
неспособност да се справя и да анализира сетивните си възприятия
определя нежеланието му да общува. Отчаян, той се предава на
преобладаващите чувства на нереалност и обърканост, характерни за
състоянието му.

Argentum nitricum(Сребърен нитрат)

Основни характеристики
В моите трудове неведнъж съм наблягал на йерархичната структура на
човешкото здраве. При здравия индивид умствената сфера, която е най-
важна за нормалното функциониране на човешкия организъм, упражцява
контрол върху физическите и емоционалните сфери. Този контрол може да
стане прекален при пациенти с висок умствен потенциал.
При друг тип пациенти съществува отслабване на това
централизирано, контролиращо влияние. Към тази група принадлежи и
Argentum nitricum. В нервната система тази слабост води до тромавост, до
некоординираност и в крайна сметка до атаксия и конвулсии. В
психологичен аспект тази слабост води до поява на импулси, основен
признак на Argentum nitricum.
Ако искаме да опишем заболяването Argentum nitricum при човека с
няколко думи, можем да кажем, че болният е
свръхемоционален,импулсивен индивид с отслабваща умствена дейност,
което се явява благоприятна почва за поява и развитие на множество
страхове и различни импулси. Болният е личност с разстроени баланс и
координация на всички нива.
В ранните степени на развитие Argentum nitricum са жизнерадостни,
оптимистично настроени и с ясно изразени черти на екстроверти. Егоизмът
им е чужд, всеотдайни са и внимателни при разговор с другите, обичат и се
наслаждават на живота и неговите удобства. Имат силен сексуален апетит,
обожават вкусната храна, сладкишите, ястията с подправки и много сол,
обичат "сладкия живот". Избягват неприятностите и проблемите на всяка
цена.
В същото време тези болни са доста искрени и праволинейни. Те, като
че ли, са неспособни да крият чувствата си продължително време. Типът
Argentum nitricum не е в състояние да скрие от съпругата си любовната си
афера - той признава прегрешението и се разкайва дълбоко. Тези пациенти
често изпитват чувство за вина за извършени постъпки, емоционални са и
плачат горчиво, докато споделят прегрешенията си.
Такава личност-екстроверт често, дори в началните фази на развитие
на болестта, е доста импулсивна. Често пациентът е изключително
раздразнителен. Ако, например, жена му случайно изпусне нещо, болният е
в състояние да избухне нервно и да изкрещи: "За бога! Защо, по дяволите,
не можеш да задържиш нищо в ръцете си?" Болният не е в състояние да
контролира гнева си, но характерно за тези болни е, че гневът им угасва
много бързо - така, както се е появил.
Близките на болния много бързо разбират, че той не влага нищо в този
гневен изблик - избухването му е просто израз на емоция, но не и на злоба.
Веднъж накрещял се, болният е напълно способен спонтанно да изрази
чувства на топлина, на любов. При някои пациенти раздразнителността е
насочена само към най-близките - съпруга, семейство. На работното място
неувереността, която болният изпитва по отношение на професионалните
си способности, го възпира да се кара с шефа си. Той не се чувства
достатъчно полезен и ефективен, а това го кара да въздържа гнева си.
Болният Argentum nitricum изпитва и изразява силни емоции като
самият той не се отличава с особена изтъчненост и силна чувствителност.
Неговите собствени чувства са толкова силни, че няма никаква опасност
друг да го нарани или да му нанесе дълбоки емоционални травми.
Едновременно с това той Може да изпитва и силно състрадание към
другите. Лесно може да бъде трогнат до сълзи, когато чуе за страданията
на някой друг(Phosphorus). Или, за разлика от Phosphorus, може да не
обича да плаче пред другите, но е неспособен да скрие чувства
та си, че понякога може наистина да заплаче. Подобен е на Phosphorus
и с това, че приема и дори обича да го утешават.
На тази ранна фаза от развитие на болестта почти не се открива
умствена патология в болните, а само се загатва за изключителното
безпокойство или силни импулси, които ще настъпят по-късно. Пациентът
търси внимание и помощ основно във връзка с физически оплаквания като
например язва на дванадесетопръстника, колит или замайване.
 На този етап, обаче, пациентът може да се окаже уязвим на умствено
свръхнапрежение. Ако той се занимава с развлекателен бизнес или е
проповедник, той изцяло се отдава на своята публика. Но започва да
забелязва, че мисленето му отслабва. Отслабването на паметта е от най-
ранните симптоми на умствено-емоционалната патология на Argentum
nitricum. Той не е в състояние да се справя вече с работата си, както преди.
Очакване
След като забележи този проблем, болният започва да Се тревожи, че
трябва да бърза. Той чувства, че не му стига времето, за да свърши нещата,
които иска да свърши. Става нетърпелив и едва дочаква ангажиментите си.
Изпитва огромно притеснение дали ще дойде навреме за срещите си и
тръгва от дома си твърде рано. Очакването на ангажимента пък го изпълва
с безпокойство, поти се и понякога дори получава разстройство.
Следователно Argentum nitricum е едно от основните средства за лечение
на оплаквания, които се появяват при очакване на ангажимент или среща.
На този етап болният вече осъзнава отслабването на своите
способности и проблемите с паметта си. Той се чувства неспособен и
неефективен, особено когато се сблъска с някакво интелектуално
предизвикателство. Пациентът е от вида хора, които дори да са отлично
запознати с дадена тема, се изнервят изключително много, когато трябва да
произнесат публична реч и в очакване на събитието могат да получат болки
в коорема, газове, напъни за повръщане и дори разстройство. И най-
маловажната среща може да предизвика подобни реакции. Тайлър описва
един такъв случай:
"Малко б-годишно момиче очаква училището с такова напрежение, че
когато бие първият училищен звънец, закрива главата си с ръце и започва
да повръща. Argentum nitricum реши този проблем веднъж и завинаги." С
развитието на патологията на Argentum nitricum пациентът, като че ли губи
интелектуалната си сила и контрол. Той по-скоро изглежда контролиран и
почти изцяло обсебен от своите чувства и импулси.
Безпокойство
Психологичната патология може да започне различно. Често пациентът
преживява някакъв шок, нарушаващ тотално баланса му. Най-често това е
смърт в семейството или сериозно заболяване (напр. рак) на близък
приятел. Пациентът започва да развива огромно чувство на безпокойство,
особено за собственото си здраве. Понякога той се тревожи така и за
здравето на другите, на своето семейство или приятели.
Болният става особено тревожен или дори изплашен, когато остава
сам, в резултат на което непрекъснато търси компания. Argentum nitricum
едно от основните лекарствени средства за лечение на страхът да останеш
сам и на непреодолимото желание да бъдеш с други хора (Аrseniсит,
Lycopodium, Phosphorus). Болният се страхува да не умре, когато е сам
нощем. С развитието на тези тенденции той може да достигне състояние на
силна невроза с нерационално поведение.
При Argentum nitricum безпокойството на болния за здравето му може
да достигне изключително високи параметри. Той лесно изпада в паника,
когато остане сам, и цялото му тяло започва да трепери, заеква, пелтечи и
дори изпада в кон вулсии. Често цялата криза е съпътствана с често ходене
по голяма нужда или разстройство. Болният е обхванат от неописуем страх
и се държи нерационално.
На този етап болният се страхува, че го нападат зли сили. Той става
лековерен и вярва на всеки и всички, които изразят някакво мнение за
здравословното му състояние. Развива сърцебиене и е сигурен, че ще
получи сърдечен пристъп. Болният чувства сърцебиенето и замръзва на
място, мислейки: "Господи, какво пък е това?" В своето въображение той
преувеличава симптомите драматично. Въпреки че може да е практичен
бизнесмен, той не е в състояние да бъде рационален, ко-гато е в състояние
на невроза. Тя просто го превзема целия.
Нощем, когато е сам, болният е особено неспокоен, страхува се да не
припадне, да не му се случи някакво нещастие или че смъртта го дебне.
Този страх постепенно нараства и приема огромни размери,
предизвиквайки паника в индивида. Тук той обикновено стига до
отделението за спешна помощ.
Страховете, който болният изпитва за здравето си, не винаги са
определени, но най-вече той се страхува от сърдечно заболяване, мозъчен
удар или рак. Когато е в криза, предизвикана от страховата невроза, той
иска съвети за здравето си от всеки и сериозно ги обмисля. Обажда се
последователно на лекари, гадатели, роднини и приятели и иска съвети.
Например, болният може съвсем сериозно да приеме обяснението на
гадател, че "страда сега, защото в предишния си живот е тормозил жена си
или котката си." Той ще опита сериозно да обсъди такова мнение с някого
другиго, на когото вярва, въпреки че такова обяснение няма никакъв
смисъл за него и в действителност не му носи облекчение. Агонията му го
кара да търси бързо решение и безпокойството му го прави доверчив и
възприемчив към такива предположения.
Странна отличителна черта, която разграничава “някои особени"
пациенти от типа Argentum nitricum от останалите пациенти от същия тип,
е това, че те не желаят всеки да знае за техните страдания. По принцип тези
пациенти обикновено разказват историите и страховете си на всеки
срещнат и искат медицински съвет дори от млекаря. Тези "особени"
пациенти споделят проблемите си само пред хора, на които вярват и която
биха могли, според тях, да облекчат болката им по някакъв начин в
моменти на паника. Страхуват се, че, ако другите знаят за проблемите им,
ще ги отхвърлят или ще наранят чувствата им. Този случай на контраст
между пациенти с едно и също заболяване е поразителен.
Често Argentum nitricum може да почувства леко неразположение в
корема и мисълта за рак нахлува в главата му. Той буквално застива на
място и бавно доближава ръката си до мястото на болката, за да установи
ужасяващия израстък. "О, Боже!" си мисли той, "Ето го - рак е!". Това е
импулсивен страх, той сякаш има чувството, че е "хванал с ръка"
злокачественото образувание. Този вид безпокойство е глупав, почти
смехотворен за някои, но на пациента то причинява голямо безпокойство и
е доста досадно за семейството му.
С развитието на болестта пациентът може да достигне фаза на огромно
безпокойство, примесено с треперене и паника, страх да не загуби съзнание
и приток на топли вълни. Но с Целия този страх за здравето си, в повечето
случаи пациентът се тревожи само от време на време - това не е
постоянния страх, който забелязваме при случаите Аgaricus, nitric acid,
Arsenicum, или Каli arsenicosит. По-скоро този пациент е някой, който
може да почувства леко стягане в гърдите, докато се Качва по стълбите до
апартамента си и тогава изведнъж започ-ва да се страхува за сърцето си.
Той спира на стълбите и проверява гърдите и пулса си. След това се
прибира, бързо поглъща някое от лекарствата си и отива да гледа
телевизия, спом няйки си смътно предишното си безпокойство, докато не
полу чи друг симптом и всичко започва отначало.
Argentum nitricum може да се превърне в хипохондрик, който гълта
всякакво лекарство, до което се добере. Когато пътува, взема със себе си
всички шишенца с хапчета, апарат за мерене на кръвно налягане, билкови
лекарства и т.н. В шкаф. чето му има всевъзможни цярове. Импулсивността
също характеризира тази форма на хипохондрия. Всяко ново лекарство, за
което той чуе, го подтиква да хукне да го търси. После за седмица изпитва
новия препарат и отново остава разочарован.
Воден от чувството си за безпокойство, болният може да обикаля от
доктор на доктор, молейки често да му бъде правена кардиограма или
някакъв друг тест. Личният му лекар, с когото вече са приятели в резултат
на честите посещения, може да го помоли да не го търси повече, тъй като
той не открива в сърдечното му състояние причини за безпокойство. От
факта, че не може да намери никакви отговори или решения, пациентът
може да остане разочарован и да изпадне в апатия.
Когато е в компания, болният може да избяга от лошото си настроение
и да се забавлява. Такъв болен винаги се чувства по-добре в компания,
готов да сподели мислите и чувствата си с другите и да забрави
страданията си. Но после, когато остане сам, меланхолията се завръща. Той
седи и размишлява за здравето си, отново убеден, че наистина нещо с него
не е наред.
Страхът от болници е друг често срещан страх при това лекарство. В
определен период от патологията на болестта, безпокойството за
собственото му здраве и фактът, че ще се срещне лице в лице с болни хора
(напомняне, че той може да хване същата болест), прави невъзможно
постъпването му в болница - само изгледите за това пораждат паника.
Друга характерна особеност на това лекарство е страхът от припадък
(Ьас сапгпит). Този страх е свързан със страха му от смъртта и
безпокойството за здравето му. Чувството, е ще припадне, го връхлита,
докато върви по улицата или кара колата си. Паниката го обзема до такава
степен, че трябва спре и да помоли някого за помощ, тъй като не е в
състояние да продължи да кара колата си или да върви.
В някои случаи, поради тези страхове, пациентът не иска да напуска
сам дома си и желае да бъде с някого през цялото време. Той се страхува,
че нещо може да му се случи, ако е някъде навън сам и няма кой да му
помогне.

Импулсивност
Както беше упоменато по-горе, импулсивността е основният аспект в
патологията на Argentum nitricum и затова той е главно лечение за тази
болест. В началния стадий на болестта се наблюдават само зачатъци на
импулсивност. По-късно се появяват импулси, които имат почти суеверен
характер. Кент красиво описва това състояние, като казва:
"Болният си втълпява странната мислъл, че, ако завие покрай даден
ъгъл на улицата, ще предизвика някакво събитие, вследствие на което ще
падне на земята или ще получи някакъв пристъп. За да избегне всичко това,
той просто заобикаля този конкретен ъгъл. Умственото му състояние е
толкова отслабнало, че той позволява да го ръководят всякакви импулси,
дори и невероятни..."
Например, пациентът може да реши, че не трябва да настъпва фугите
на плочките по тротоара. Той осъзнава, че това е глупаво, но все пак го
прави. С развитие на болестта тези импулсивни и натрапчиви идеи могат
да доведат до параноич-ни суеверия и фикс идеи. Кент поставя случаите
Сопiит и Zin-сит в Repertori в рубриката "Superstitous" ("Суеверия"), но аз
смятам, че под тази рубрика могат да се добавят още Argentum nitricum,
Stramonium и Rhus tох.
На тази фаза у пациента се забелязва развитие на много специфичен и
характерен вид натрапливи идеи, - като че ли нормалното функциониране
на мисловните механизми у болния е възпрепятствано. Когато му хрумне
някаква идея, той просто не е в състояние да се отърси от нея. Даже
обратното колкото повече болният се опитва да се освободи от
натрапчивата мисъл, толкова по-силна става тя. Ще ви дам няколко
примера. Кент дава едно отлично описание на такъв случай:
"Когато пациентът минава по мост или по някаква височина, му идва
натрапчивата мисъл, че може да се самоубие или че може да скочи от
високо, или пък - какво ще му се случи, ако скочи от високо ... и понякога
тази мисъл е толкова натрапчива, че той наистина може да скочи от моста
във водата."
Или друг случай: Болният седи на балкона и внезапно в главата му се
появява мисълта: "Какво ще стане, ако скоча?".
Такава мисъл може да дойде в главата на всеки, но при този тип болни
тя не отминава просто така - тя се загнездва в главата му и той започва да
си фантазира. Представя си как се надига от стола и отива до ръба на
парапета. Постепенно този сценарий го поглъща повече и повече,
натрапчивата идея става все по-силна и по-силна, докато, почти като под
хипноза, болният наистина се надига от стола и тръгва към парапета.
Тогава, точно когато натрапчивата идея достига връхната си точка и
пациентът вече е повдигнал крак да прескочи парапета, хипнозата, като че
ли изчезва и разумът му се връща. Изплашен, болният се отдалечава от
парапета и влиза вътре.
При разговор с лекаря пациентът може да сподели, че се страхува от
височини, но няма доброволно да разкаже за случки като горната. Тези
симптоми до такава степен му се струват привични, че болният просто не
мисли за тях съзнателно, докато в един момент натрапчивите идеи достигат
застрашителни размери. Но, ако хомеопатът сам предложи на болния
подобен сценарий, той ще възкликне изумен: "Господи! ами разбира се!
Откъде разбрахте? Вие сте гений!". Такова изявление е типично за
пациентите Argentum nitricum.
Друг пример: пациентът ходи по тротоара и изведнъж алу хрумва, че е
възможно кола да се отклони от шосето и да го удари. Той започва да
преживява случката в ума си, става неспокоен и дори изпада в паника.
Болният "вижда" как колата идва към него и фантазията му набира скорост.
Едновременно с това и самият той ускорява крачка. Представя си как
шофьорът губи контрол над колата, чува скърцане на спирачки. Тук
пациентът изпада в истерия и хуква да бяга. Изведнъж, в представите му,
колата го удря и той "вижда" окървавеното си тяло на земята. Сега
обикновено фантазията внезапно изчезва и болният спира изведнъж.
"Закъде съм хукнал?", пита се той и продължава да ходи нормално. Така
възниква основният симптом - тревожно ходене, което го кара да ускорява
крачка.
Често на болния му е трудно да пресече улицата. Той изчаква зелен
светофар и тръгва да пресича. В този момент към пешеходната пътека идва
кола, която намалява и спира. Изведнъж на пациента му хрумва, че колата
няма да може да спре навреме. Той е готов да хукне да бяга, представяйки
си как колата го прегазва, когато разумът му внезапно се връща, като при
стряскане от сън. После, осъзнава, че колата почти е спряла, пресича
улицата с нормален ход.
Друг път болният е връхлетян от подобна натрапчива идея, но във
връзка с друг пешеходец или дете, което пресича улицата. Седейки
например в ресторант, болният вижда през витрината как дете пресича
улицата. Представата как кола блъска детето е толкова жива, че болният
почти е готов да хукне да го спасява, когато пак така внезапно представата
изчезва и той вижда, че детето е в безопасност.
Веднъж имах пациент, когото лекувах безуспешно от силно
безпокойство относно собственото му здраве. Все не мо жех да намеря
правилното лекарство, докато един ден зами нахме заедно в провинцията и
прекарахме там няколко Отидохме за риба с рибарско корабче и хванахме
риба, та с отровни бодли. Предупредих го да не я пипа, защото е опасно.
По-късно някой тревожно извика името ми, аз се обърнах и видях как той
разглежда рибата много отблизо и почти я докосва с ръка. Отново го
предупредих за опасността но след няколко минути пак се обърнах и го
видях отново да стои с ръка, протегната към рибата. Беше очевидно, че той
е толкова развълнуван от непосредствената опасност, че просто не е в
състояние да откъсне мислите си от отровната риба.
Когато го попитах защо го прави, той не ми отговори, вероятно сам не
знаейки отговора. Изведнъж разбрах какво е неговото лекарство! Argentum
nitricum го излекува веднага. След няколко години, когато безпокойството
се възвърна за известно време, Argentum nitricum помогна отново.
Изглежда съществува някакъв вид привличане към въображаеми
опасни ситуации; болният е като хипнотизирай от мисълта: "Какво щеше
да се случи, ако...; ... ако бях паднал по стълбите; ... ако бях пипнал онези
отровни бодли; ... ако пъхна жичката в контакта?". Но пациентът Argentum
nitricum не би направил нещо наистина опасно, като например да кара с
главоломна скорост по магистрала с много завои. Той е типаж,
предпочитащ удобния и приятен живот и избягва изпитанията.
Ето още един пример: студент се опитва да учи по някакъв предмет, но
не е в състояние да се концентрира. Изглежда, че в този случай болният
страда от умствена умора в резултат на претоварване от учене. Погледът
му лениво се рее из стаята, електрическият контакт попада пред очите му и
той си мисли: "Чудя се какво ли ще стане, ако пъхна отверка в контакта?"-
Опитва се да отвлече мисълта си и да се върне обратно към ученето, но
мисълта не го напуска. Накрая той грабва отверката и се отправя към
контакта, като се усеща, чак когато почти я е наврял вътре. Ако някой влезе
в този момент в стая-та болният ще се почувства доста неловко. Той
осъзнава, че е действал импулсивно и глупаво и, че поведението му не е
нормално. Чувства, че е нужно да обясни нещо, трескаво рови в ума си за
някакво оправдание и обикновено ръси някаква глупост от сорта на: "Само
проверявах размера на жичката в този контакт." Или както е споменато в
текста: "Той даде какви ли не съмнителни обяснения за странното си
поведение, опитвайки се да скрие глупостта си, която ясно осъзнаваше."
Друг пациент си въобразява, че не трябва да завива на определен ъгъл,
тъй като ще му се случи нещастие. Той упорито избягва цялата пресечка и
не е в състояние да излезе на улицата. Той осъзнава глупостта на
ситуацията, но просто не е в състояние да направи нищо. Ето отново
елемент на суеверие.
Понякога умствената умора у болния е толкова силна, че той чувства,
че не е във връзка с реалността. Тогава пациентът става изключително
нерационален и може да се протово-постави на нещо без причина, просто
от любов към спора.
Всички описани примери показват натрапчивите идеи и
нерационалното мислене, които се проявяват при болните Argentum
nitricum.
Лекарят не трябва да ги приема напълно буквално, а е нужно да схване
духа им и да ги прилага при подходящи случаи. Със сигурност болните от
различни националности ще проявяват едни и същи симптоми по различен
начин.
С развитие на болестта и усилване натрапливостта на импулсите,
пациентът може да стигне до фаза на натраплива невроза или да е
преследван от постоянни фикс-идеи. Той може Да бъде уплашен от идеите,
които го преследват, - например тази да убие някого, може би дори
собственото си дете. Достигнал тази фаза, когато се яви на преглед, той
бързо ще признае за всичките си натрапчиви идеи и ще е готов и дори
нетърпе-лив да получи помощ. Друг път, особено при остри заболявания,
пациентът може да развие неразумната идея, че ще умре в определен час от
деня (Асопituт, Аgnus castus). Той е сигурен, че ще умре, например, в 3 ч. и
отчаяно наблюдава часовника.

Страх от височини
При случая Argentum nitricum, разбира се, съществува? много
страхове, които често се свързват с натрапливите импулси, породени от
болестта. Пациентът изпитва голям страх от височини и от нестабилност и
му се завива свят, когато стои на високи места. Отличителна черта, която
може да се прояви при този страх от височини, е страхът, който изпитва
болният дори когато само гледа нагоре към високи сгради. Този страх
може да се прояви или само като чувство на неразположение, когато
пациентът е близо до висока сграда или като истински, реален страх, че
сградата може да се строполи отгоре му. Подобен страх може да се прояви
и, например, ако има струпване на облаци в небето - болният се страхува,
че те ще паднат отгоре му. Тейлър описва интересен подобен случай:
"Едно малко момче на 4 години и половина беше умствено болно.
Историята беше тази: дребна шарка преди да навърши две години,
последвана от двойна пневмония и менингит. Той размахваше главата си и
имаше ясно подчертан опистотонус. Когато проходи, ходеше наобратно.
Сега "нощите му са ужасни, придружени с много викове" и "яростни" атаки
през деня. Вечер изпитваше ужас от баща си. "Татко може да ме
наблюдава!". За хората казваше: "Те ме карат да кървя и аз ще ги карам да
кървят". Казваше, че съседната къща "ще рухне върху него", че "облаците
ще паднат отгоре му". Изпитваше неописуем страх от шума. След две дози
Argentum nitricum следващият доклад за състоянието му беше много по-
добър. Загуби страха от предметите, които вярваше, че ще паднат върху
главата му. Всички съществуващи преди страхове си бяха отишли."
Представлява интерес факта, че по време на депресия при случаите
Argentum nitricum съществува една реална тенденция или натрапчив
импулс у болния да скочи от висок прозорец или балкон.
При Argentum nitricum се наблюдава и определен страх от тесни
мостове. Когато пациентът трябва да премине по тесен мост или пътека от
плочки или камъни за краката, той може да се окаже напълно неспособен
да го направи. Краката му започват да треперят, завива му се свят и
обикновено трябва да лази на четири крака, за да премине. Изглежда това
замайване се дължи отчасти на истинска вестибуларна нестабилност и
отчасти на страха от падане от високо.

Клаустрофобия
Друг класически случай на страх при болните Argentum nitricum е
клаустрофобията. Болният може изобщо да не е в състояние да влезе в
асансьор и предпочита да повърви няколко етажа пеша. Понякога
затвореното пространство увеличава безпокойството на болния за здравето
му. Пациентът може спокойно да си седи в малко помещение и да
разговаря с друг човек... до момента, в който другият стане, напусне стаята
и затвори вратата след себе си. От този момент нататък болният внезапно
започва да се чувства затворен в стаята, самата стая му изглежда като гроб,
наоколо витае чувство за смърт. Безпокойството му силно нараства.
Болният може да изпитва клаустрофобия и когато се намира в тълпа
или е на театър (Асопitит). Такъв пациент винаги сяда на последния ред,
тъй като самата мисъл, че ще попадне в тълпата на излизане е непоносима
за него. Този тип клаустрофобия се появява отново, когато болният има
халюцинации. Когато изпадне в треска или делириум, както и при
пациенти с напреднали умствени увреждания, болният може да получи
халюцинация, в която му се струва, че стените на по-мещението се движат
към него, за да го смачкат.
Лесно можем да се досетим, че болният Argentum nitricum може да
изпитва и страх от тунели. Освен това, комбинирайки страхът от височини
със страха от тесни места, установяваме, че те се страхуват и да летят със
самолет. Трябва отново да подчертаем, че за да оцени лекарството, болният
не е нужно да притежава всички гореизброени страхове. Достатъчни са
само някои от тях, ако при пациента са налице останалите симптоми на
болестта.
Важно е да се разбере, че при тази болест умствената патология
прогресира на етапи. В началото пациентите показват безпокойство и са
обзети от натрапливи идеи. Впоследствие стават все по-капризни,
непостоянни, импулсивни и тревожни. Постепенно тези временни
състояния на импулсивно поведение нарастват, докато в цялата нервна
система настъпва, като че ли огромна бъркотия. Паметта на болните изцяло
започва да се губи - те забравят думи, не помнят имената на съпруг/
съпруга, стават изключително импулсивни и агресивни по странен начин -
крещят, изискват обяснения, сами си удрят шамари, особено когато не
могат да намерят точната дума. Настъпва дълбок процес на деградация,
подобен на състоянието на болни от Алцхаймер. При тази напреднала фаза
на болестта Argentum nitricum ще облекчи до известна степен положението,
но няма да излекува болния.
При заболяването хорея наблюдаваме същата ескалация на
развитие.Argentum nitricum повлиява болните при всички степени на
развитие на болестта - от леките хореични движения до фазата на жестоки
такива. Последната фаза на хореята може да бъде толкова тежка, че
болният почти не е в състояние да се задържи на стола или в леглото.
Подобно е развитието на двете заболявания и от гледна точка на симптома
безпокойство. Болните с хорея, както и Argentum nitricum преминават от
временни състояния на леко безпокойство към фаза , в която
безпокойството приема размера на паника и мо-же да предизвика
треперене и конвулсии по цялото тяло.
Последната фаза на Argentum nitricum (предимно при по-възрастни
индивиди) се характеризира със състояние на апатия и загуба на паметта
(болният търси в ума си думите), общ тремор, атаксична походка и
състаряване на лицето, което изглежда много по-старо, отколкото би
трябвало да изглежда на съответната възраст.

Аurum metallicum(Чисто злато)

Основни характеристики
Златото оставя отпечатък върху човешкия организъм, като носи със
себе си идеята за саморазрушение, анихилация, смърт. Постъпило в живия
огранизъм, златото отнема на човек желанието да живее. Това е болест,
която развива у пациента състояние на отвращение от живота, желание да
умре и склонност към самоубийство. Тъй като и други лекарства се
характеризират с депресия със суицидна склонност, тук ще се
концентрираме да опишем типа личност, нуждаещ се от Аurum.

Индивидуални черти на болния Аurum
Основната тема при случая Аurum е изключителна депресия и
отвращение от живота, които прогресират и водят до мисли за
самоубийство и най-накрая до саморазрушение. Тези елементи са точно
описани в по-ранните ми трудове. Свръхдепресията не се появява
изведнъж и има своите ранни етапи. Най-добрата стратегия за хомеопатите
е да опитат да предотвратят крайната фаза на депресията при случая Аurum
- възможността болният да извърши самоубийство. За да улесним това, тук
ще опишем различните характеристики на ранните фази на развитие на
Аurum до този етап от болестта, на който желанието на болния да живее и
да се радва на живота все още може да бъде възвърнато.
Патологичното състояние Аurum обикновено се появява в интровертни
сериозни личности. Обикновено са затворени в себе си хора, отговорни и
изтънчени. В ранните фази може да се забележи, че избягват контактите,
държат се сдържано и резервирано. Като цяло това са много амбициозни и
дисциплинирани хора, убедени вътрешно в себе си, че са предопределени
да заемат почитани и уважавани позиции в обществото.
Да не забравяме, че Аurum означава металът злато. Ако използваме
аналогия и персонифицираме металът "злато", то "той" също ще има
чувството, че му се полага най-високата възможна позиция. Така и тези
индивиди смятат, че високопоставеното място в обществото им се пада по
рождение. Тази характерна черта илюстрира егоистичната същност на
Аurum и този егоизъм затруднява живота на тези хора.
Този тип хора искат да бъдат по-способни от другите и са убедени, че
са такива. Тъй като чувстват, че притежават висока вътрешна стойност
като златото, те си поставят изключително високи цели и работят здраво, за
да ги постигнат. В интерес на истината, често високото мнение, което имат
за себе си е оправдано, тъй като те са интелигентни личности с чист разум,
сериозни и отговорни.
Бидейки обаче толкова сериозни, амбициозни и изобретателни, тези
личности, като че ли започват да губят чувството си за живот и доброто си
настроение. Те самите често казват, че целият им живот е бил пропит със
сериозност, примесена с малко тъга. Сякаш като фон на всички събития,
които са им се случвали, е звучала тъжна музика за акомпанимент. С
развитие на болестта тези пациенти стигат до самокритика и започват да се
чувстват безполезни и неспособни да постигнат нищо.

Детето Аurum
Децата Аurum са сериозни и дистанцирани. И в най-ранна детска
възраст им е трудно да установяват контакти и близки приятелства.
Обикновено са амбициозни и стават из-вестни в училище. Родителите им
биха ги описали като сериоз-ни деца. Същевременно са чувствителни и
изтънчени. Слабото им място, както на всички пациенти от случая Аurum е
на емоционално ниво. Всички те са емоционално уязвими, въпре-
интелектуално са силни. На външен поглед изглеждат съвсем нормални -
уязвимостта и изключителната им чувстви телност са вътре в тях и не се
забелязват на повърхността.
 След като напуснат сигурното убежище на дома си и тръгнат на
училище тези деца неизбежно срещат трудности, било то критична
забележка от преподавател или от друг ученик, проблеми в учебния процес
и др." Критичните забележки оказват огромен и незабавен ефект върху тях.
Тяхното вътрешно Аз не приема такива забележки и децата рухват много
лесно. Едно нормално дете, за разлика от Аurum , няма да бъде така силно
впечатлено от една незначителна забележка.
В действителност детето няма да покаже реакцията си. Вместо това, у
него започва да расте съмнение в собствените му способности и то започва
да чувства, че светът не е удобно място, в което да живее. То няма да
изрази своите съмнения и проблеми, но ще продължи да се опитва да
постигне целите и амбициите си - по-високо образование, пари, добри
позиции в обществото, известност и т.н. Чувството на горчивина обаче
остава през целия му живот и то продължава да чувства, че светът е
жестоко и негостоприемно място. За него светът изглежда като среда, в
която не си струва да се живее. В края на краищата това отношение към
живота води до дълбока депресия и предразположение към
самоубийствени помисли.
Децата Аurum не са емоционално експресивни, не се привързват, не са
нежни и любящи. Децата Аurum са интро-верти и сериозни, но самите те се
нуждаят и изискват обич от останалите. По късно в живота, когато са
достигнали успех в кариерата си или известност в обществото, те изглежда
получават обич, защото са уважавани от другите. Те ще получават похвали
от родителите и учителите си, а по късно и от обществото. Те се нуждаят
от любов и одобрение, за да живеят, това е жизнено необходима храна за
слабата им емоционална да, която поддържа баланса на съществуването
им.
Прекомерната им самоувереност ги кара да вярват, че заслужават
получаваните хвалебствия. Но още първият неуспех сериозно нарушава
баланса им - остават огорчени и разочаровани. Реагират ядосано на
ситуацията, но ядът си остава неизразен вътре в тях. С течение на времето
започват да изпитват възмущение и яд.
Децата Аurum и Natrum muriaticum изглежда имат много общи
характеристики. Разграничавайки двата типа, можем да забележим, че
заболяването на детето Natrum muriaticum може да бъде хванато по-рано
поради неговото сдържано, необщително поведение и склонността му
лесно да се засяга и да се сърди. Трудно е да бъде разпознато дететоАurum,
освен ако не е изложено на значителни стресови ситуации. То обикновено
изглежда доста нормално и се държи добре. Natrum muriaticum е доста
затворено дете, също така истеричният момент е доста добре изразен - то
създава около себе си атмосфера, която ясно символизира: "Оставете ме на
мира!". Родителите му го описват като ужасно, хвърлящо предмети,
крещящо, рязко избухващо, когато е наказано и дори става по-зле, когато
някой се опитва да го успокои, докато е в нервно състояние.
Детето Natrum muriaticum не иска компания - по-скоро за него е
невъзможно да завърже приятелства, дори и да иска. Когато е на парти, то
седи само или просто наблюдава - това е типично стенно цвете (дама,
останала на бал без кавалер). Въпреки това такова дете може да се поддава
на лечение. За да предпишем лечение с Natrum muriaticum на дете, трябва
да сме уверени, че съществува поне някакъв зачатък на типичното
утежняване на състоянието на детето, когато околните го утешават. И
двете лечения се нуждаят от топли чувства и обич. Natrum muriaticum може
да се изрази в привързаност на детето любящата баба, ако се чувства
сигурно с нея. При такива взаимоотношения детето се отваря, разкривайки
красотата и чувствителността, стаени вътре в него. В края на хомеопатич
ното интервю, ако лекарят се е показал много загри Natrum muriaticum
може да отвори сърцето си. Детето Аurum никога няма да се разкрие.
Детето сАurum търси компанията на по- възрастни хора.
То излъчва сериозност и най-вероятно иска да разбере вътре в себе си
какво е това, което причинява толкова болка в света. Учудващо е колко
много въпроси задава детето Аurum и много неща осъзнава без родителите
му да разберат това.Поради чувствителната си природа детето Аurum
страда тихичко дори и от незначителните забележки, които му се правят.
Детето Аurum със сигурност е било емоционално наранено в ранните
си години поради контраста между собственото му чувство за значимост и
значимостта, която притежава според другите. То вярва в себе си и, ако
случайно се окаже, че другите не вярват в него, то е съкрушено. Така
конфликтът започва от самото начало. Огромен брой трагедии в историята
на човечеството са се осъществили поради преувеличеното вярване в
значимостта на златото. Човешките същества придават голяма важност на
златото и когато го загубят, те всички с готовност и прекалено лесно
започват да вярват, че животът няма смисъл да се живее. Същата тази теза
е застъпена и в л чението на умствени заболявания, а именно, че
прилагането злато в големи количества им влияе лечебно.

Възрастният Аurum
Възрастният Аurum - с високи идеали, огромна само вереност,
самодисциплина, с желание за честни житейски от ношения, все някога ще
срещне първото си романтично увле чение. И то се развива така:
идеалистът Аurum влага цялата си енергия и изцяло се отдава на връзката.
Той изцяло се потапя в идеализма на изживявания роман. От своя страна
връзката му дава обичта и топлината, от която същността му се нуждае.
След време възрастният Аurum започва да забелязва различни и не
особено приятни черти в партньора си и се настройва критично към него.
Започва да се дразни от най-дребните неща, - ако например, партньорката
му погледне друг мъж.Постепенно той започва да чувства, че връзката не е
идеална и в дадена точка внезапно я преустановява без да е показал
предварително някакъв признак на недоволство. Предстоящият провал на
връзката го отвращава и, колкото и парадоксално да звучи, той се опитва да
предотврати разпадането й като пръв слага край. Обаче, емоционалната
цена, която заплаща е огромна. Веднага след раздялата болният се чувства
изключително зле и съжалява горчиво. Понякога тези болни развиват
инсомния, често си говорят сами, опитвайки се да заспят. Симптомът на
говоренето се появява периодично и от време на време, например, болният
си затваря очите, за да заспи и пред погледа му се появява епизод от
преустановената връзка - в изблик на чувство той може да избухне: "Махай
се!" Този пример показва една от характерните черти на това заболяване:
пациентът Аurum може да започне да си говори сам, когато е в стрес или
преживява душевно разтройство. Той збухва, говори агресивно с накъсани
и гневни думи. През този период той остава затворен в себе си - тих,
необщителен и потънал в размисли. Верен на природата на Аurum, болният
може да изгуби желание за живот и накрая да достигне до състояние на
пълна липса на амбиция, надявайки се, че скоро ще намери изход от
живота в този окаян и разочаровал го свят.

Възмущение и отмъстителност
След преживяване на подобен стрес в характера на болния се
загнездват чувства на възмущение и отмъстителност. Той пренася своето
отмъщение на следващата си любима, като се държи изключително
студено с нея. Не дава нищо от себе си в тази връзка (като Natrum
muriaticum , апd Ignatia, Veratrum album and Hyoscamus , но поради
различни причини). Въпреки че връзката е предимно на интелектуално
ниво (Аurum прив личат основно с интелектуалните си заложби), болният
може да проявява и силна сексуалност по отношение на партньора си (все
пак не толкова силна, колкото пациент със случай Platina).
С развитие на връзката, когато възрастният Аurum почувства, че
партньорката му се е привързала към него, той се възползва от това и се
държи с нея студейо и дори жестоко. Той й причинява страдания и в
същото време самият той страда от лошото си държание. Това от своя
страна води до влошаване на душевното му равновесие и предизвиква
ранни прояви на депресия. Той смята, че никога не ще може да осъществи
успешна любовна връзка и сам осъзнава, че причината за това е в него -в
собствения му страх да не бъде отблъснат. Аurum, всъщност се страхува
главно от това да не се провали и да не загуби чувството си за
самоуважение, както и уважението на другите.
Той чувства, че ако любимата го отблъсне, той няма да го преживее.
Вследствие на това мислите му веднага се насочват към крайно
разрушително решение - самоубийството. Парадоксално, обаче, той приема
само отношения, които са безупречни (златото не търпи примеси). Тази
нетърпимост, разбира се, не се дължи на някаква (алхимична)
несъвместимост между "високите карати" на Аurum и "ниските карати" на
партньора му, по-скоро е израз на изключително критичната му природа, в
която място заема и злобата, и отмъстителността.
Тъй като лекарството Аигит е изключително подходящо за лечение на
депресия, препоръчително е то да се предписва, особено когато пациентът
показва преживяване на стрес без определени индикации за друго
заболяване, а и когато не е повлияло лечение с Ignatia, Natrum muriaticum и
Staphysagriа.

Причините за самоубийство и средства за осъществяването му
За пациента Аurum бизнесът и финансовият успех са изключително
важни. Тези индивиди се заемат с бизнес, за да осъществят финансовите си
мечти. Нб, въпреки че са компетентни и работливи, те запазват в голяма
степен и своята чувствителност. Отнасят се с особена чувствителност към
изпълняване на задълженията си и, ако изпаднат във финансов проблем и
не могат да обслужват поетите задължения, те просто не са в състояние да
се справят със ситуацията. Аurum не приемат възможността за банкрут, тъй
като това води до извода, че те не са перфектни като личности и
професионалисти, че повече не може да им се вярва, че са загубили
уважението на колегите и сътрудниците си. Те приемат успеха като едно
постоянно изкачване нагоре. В случай на провал всичко свършва за тях -
изпадат в депресия и изпитват желание да напуснат този свят. За тях е
невъзможна дори мисълта да започнат отново, да опитат да възстановят
финансовото си състояние и да изплатят дълговете си. Когато вследствие
на това депресията им се задълбочи, това ги подтиква към самоубийство и
то основно чрез хвърляне от високо място.
 В този финален акт на отчаяние идеята за внезапно "падане" от високо
постепенно завзема мисълта му. Аurum непрекъснато повтаря тенденцията
да "изпада" от едно психологическо състояние в друго. Тази тенденция е
патологична -изключителната чувствителност на Аurum към всякаква
промяна на посоката и свързаната с това форма на "чупливост" на болния.
Резултатът е, че подложен на специфична форма на стрес, организмът им
се разпада и може да се саморазруши.
Аurum вярва във високи идеали - обикновено в богатството,
справедливостта, бщественото положение. Ако някой от тези идеали го
разочарова, той бързо губи илюзиите си и изпада в депресия. Ако например
някой, облечен във власт, се отне се към него несправедливо, той ще
реагира бурно. Горчивият опит, който е натрупал, може да го мотивира да
опитва да ре формира обществото, да възстановява световния ред и той
действа според способностите и влиянието си. Този идеализъм се явява
допирната точка между успелите до известна степен в живота и загубилите
илюзиите си Вследствие на това Аurum се срещат и сред преуспелите
млади хора, и сред страстните анархисти, които гледат идеалистично на
нещата.
Успелият бизнесмен Аurum работи прилежно и е голям работохолик.
Бързо се издига професионално поради способността си да работи
непрекъснато. Ако обаче нещо се случи и той не може да посреща
финансовите си задължения, болният изцяло рухва. Мисълта, че може да
загуби честта си, е непоносима за него. В отчаянието си той начаса
сграбчва идеята за крайното и пълно решаване на проблемите:
самоубийство.
Ако пациентът Аurum е подложен на постоянна критика, особено от
най-близките си сътудници, това може да го поболее. Той очаква от всеки
да разбере високите му идеали и цели, както и вроденото му чувство за
справедливост и е дълбоко обиден, когато другите не го разбират или го
критикуват.
Лечението на такива пациенти със злато е изключително ефикасно.
Златото веднага възстановява състоянието на болния, премахва
емоционалната му студенина, дава му топлина и сила, помага му да
почувства положителните страни на живота, възвръща желанието му да
опита отново и желанието да продължи да живее. Маргарет Тайлър, лекар-
хомеопат, преживяла най-голямата световна финансова криза, пише:
"Можем да разказваме легенди за пациенти по времето на Голямата
депресия, които, доведени до отчаяние от преживените проблеми и
тревоги, заплашваха да се самоубият и после, само с няколко дози
хомеопатично злато, бързо възвръщаха жаждата си за живот, надежи-те си,
вярата си, че могат да се борят отново."
С развитие на заболяването на тези пациенти ние трябва да имаме
предвид техния влошен емоционален живот, студе-нината, която развиват
спрямо другите, продължителността на "емоционалната им зима", влияеща
изключително силно върху действията и решенията им. Вероятно е
интересно да се знае, че в най-северните страни, където почти винаги е
зима и нощите са по-дълги, случаите на самоубийства са повече. Там
Аurum чувства, че живее постоянно без слънчевите лъчи, които за него са
лъчи на светлината, надеждата и топлината.
Анархистът следва друга линия. Той може да е доста емоционален
относно своята кауза, може да е екстремист или дори терорист и понякога
да се сблъсква със смъртта във връзка с дейността си. Като типичен случай
Аurum, такъв болен не изпитва радост от живота и обикновено погрешно
смята, че липсата на веселие и радост вътре в самия него е отражение на
липсата на радост в света като цяло. Той е мрачен, защото светът е мрачен.
За тях светът е обречено място, в което липсва щастие и е пълен с поквара,
нисък морал и яростна несправедливост. Често човекът Аurum ще реши да
направи нещо по въпроса дори с риск за живота си - всъщност, мисълта, че
може да умре за добра кауза го успокоява.Той е развълнуван от идеята за
смъртта и дори я предизвиква. В търсене на това така необходимо му
стимулиране, той може да се заеме с дейности, които са рисковани и
забранени от закона.
Интересното обаче е, че когато такъв човек е на прага на успеха,
например, на път е да стане лидер в групата си, обикновено вместо това
изпада от нея именно поради страха от провал. В тези случаи не виждаме
типичния успял Аurum, кой-то е претърпял неуспех, а този, който избягва
успеха поради страха си от провал и който в същевременно през повечето
време носи вътре в себе си идеята за смъртта. Такива личности напускат
една група и търсят друга или друг идеал, на който да служат, но нещата се
развиват всеки път по същия начин.
Когато е в депресия, Аurum смята, че слънцето и свет лината са
изчезнали напълно от живота му, че за него ням никаква надежда, че дори в
задгробния живот ще бъде изгубен и няма да намери спасение. Всички
пътища са затворени. Той чувства, че се е "провалил във всички аспекти от
живота си" Нищо повече не го радва. Емоциите му са в студен "застой" и
този застой е абсолютен - чувствата му са изцяло неподвижни. Наблюдава
се едно "втвърдяване" на чувствата, което впоследствие може да доведе до
поява на "злокачествена емоционална язва". При развитието на болестта до
такова състояние, само-разрушаването на организма вече не може да се
избегне.
Същата идея за втвърдяване, закоравяване, поява на язви и др. подобни
е лайтмотив на цялото заболяване и влияе основно върху органите, които
физически са свързани с чувството "любов" - тестисите при мъжете и
матката при жените.
Пациент Аurum с такава напреднала степен на депресия - без да вижда
надежда за промяна или причина, поради която да живее - може да остане в
това състояние години. После обикновено се случва нещо, най-често нещо
тривиално, което нарушава крехкия му емоционален баланс. Тогава у
болния се появява известният импулс да скочи от високо. Когато случайно
пациентът се озове на високо място и погледне надолу, той се замисля, че,
ако скочи, ще сложи край на страданията си. Сякаш чува тих глас да му
нашепва, "Скачай! Скачай! Сега е моментът!" На този етап той е достигнал
до състоянието, наречено от Кент "умопомрачение на волята", където
самата мисъл за смъртта му носи облегчение, почти радост. Болният смята,
че скачайки от високото, той скача в свободата си и се отървава веднъж
завинаги от непоносимите страдания. Той изобщо не се страхува от
смъртта.
Изключително важно е да отбележим, че такъв пациент може и да не
сподели със своя лекар, че страда от депресия с мисъл за самоубийство!
Той не вярва, че лекар или лекарство може да му помогне, затова не вижда
смисъл да споменава жестоката депресия, в която е изпаднал. Пациентът е
уверен, че емоционалното му състояние е краен резултат от фактичес-кото
състояние, в което се намира животът му, а не отражение на нова
емоционална слабост или заболяване. Ако лекарят директно го попита дали
мисли за самоубийство или е в депресия, той може и да отговори
утвърдително, но няма да е склонен да говори за това. Също така Аurum
никога не ще поиска помощ от приятел или роднина във връзка с
проблемите си - самото търсене на помощ му се струва унизително, още
повече, че той смята проблемите си за лични и засягащи единствено него.
Пациентът Аurum рядко се страхува от смъртта. Ако такъв страх
съществува, пациентът ще покаже определено отвращение от живота и ще
се ужасява от идеята за смъртта. В този случай страхът от смъртта е
толкова силен, че самото споменаване на думата "смърт" дълбоко
разстройва болния.

Трудолюбие
Аurum често изненадват останалите със своето самоубийство. Болният
крие депресията си от другите и я компенсира с усърдие и трудолюбие.
Въпреки емоционалните си проблеми той успява да контролира разума си
и се ангажира в умствени дейности, за да избягва да мисли за
емоционалните си неволи. Работата му не страда ни най-малко от това, той
се труди упорито и компетентно до самия миг на самоубийство. Чувството
му за отговорност е толкова силно, че той не може да постъпи другояче,
дори и ако тайно му се иска да напусне работа. Затова, когато попаднем на
работохолик с оплаквания от трайно състояние на депресия, можем да
приложим Аurum.
В други случаи, освен че се оплаква от депресия, болният смята, че е
изгубил цялата си способност да мисли и действа, чувства се изтощен и
апатичен, а почивката не му действа отпускащо. Оплаква се от безсъние.
Смята, че не е в състояние да се справя със задълженията си, но
"несъстоятелността" му не се забелязва от останалите, тъй като работата му
като цяло е доста добра. Аurum се проявява главно, ако пациентът чувст ва
горните промени в себе си и е изключително разтревожен от това. Аurum
ще извърши самоубийство далеч преди състояние то му да се е влошило до
степен на имбецилност. Понякога обаче патологията на болестта може
бързо да прогресира до имбецилност - това лекарство влияе и при
имбецилност.

Гняв, ярост и самообвинения
Самообвиненията, самокритиката и гнева са често срещани при
случаите Аurum. Самообвинението може да прераст-не в саморазрушение,
например, прекомерна злоупотреба с цигари, наркотици и алкохол. Един
депресиран човек с трескав и нестабилен емоционален живот, заемащ
ръководна длъжност, може да бъде критикуван от своя началник. Той
обаче не се оплаква на никого, седи си тихо и го обземат черни мисли.
Съпругата му забелязва промяната в него и го пита какво се е случило, но
получава отговор, че всичко е наред. Болният си седи, потънал в мрачните
си мисли и се опитва сам да реши проблемите си, но колкото повече мисли,
толкова по-депресиран става. Започва да се дразни от това, че го разпитват,
не понася да му възразяват и противоречат. Ако жена му продължи да го
тормози с въпроси и да нарушава състоянието му на мрачно мълчание, той
гневно избухва.
Когато е обхванат от пристъп на гняв, Аurum може да бъде доста груб -
да чупи предмети, да удря с юмруци в стени и прозорци; губи самоконтрол,
държи се истерично и отвратително спрямо другите. Трябва да се отбележи
обаче, че болният в това състояние рядко прилага физическа сила спрямо
другите. След такъв истеричен пристъп на ярост болният е изключително
изтощен, изпитва съжаление и дълбока тъга. На този етап се появяват
физическите симптоми на болестта. Основният боледуващ е сърцето с най-
често срещана аngina ресtoris.
Обикновено болният Аurum е изпълнен с гняв по-скоро към самия себе
си, отколкото към другите. Той никога няма да изпита желание да убие
някого другиго, а често иска да унищожи себе си. Дълбоко в себе си той
счита самоубийството за акт на отмъщение, насочен към онези, които го
обичат и които ще бъдат дълбоко наранени от това негово крайно
действие. Той обмисля такава форма на изопачено отмъщение, защото е
убеден, че хората, които той обича, не го обичат достатъчно.
Доста често срещан сценарий, следван от Аurum е този, в който
болният, в пристъп на ярост, се качва на колата си и потегля. В отчаянието
си той натиска педала по-силно и по-силно сякаш иска да изчезне от
лицето на земята, да катастрофира или да се блъсне в насрещно дърво или
стена. Високата скорост, непосредствената опасност и възможността да
умре някак успокояват пациента накрая и постепенно той забавя скоростта,
осъзнавайки нерационалното си поведение. Проблемът обаче е, че болният
наистина-може да катастрофира и да се пребие в подобна ситуация.

Молитви
Друг аспект на заболяването Аurum е четенето на молитви. Преди
обаче да опиша характерните особености на това заболяване, нека
подчертая, че наше задължение е да разберем различните реакции на
съотношението заболяване/пациент по един последователен и логичен
начин.
Всяко заболяване се отпечатва върху човешката природа по свой
специфичен начин и следва своя "логика". Наше задължение е да разгадаем
тази "логика", ако наистина желаем да облегчим страданията на нашите
болни.
Пациентите Аurum се молят поради различни причини и в различни
психологични състояния. В някои случаи самите те не могат да обяснят
или да осъзнаят защо изпитват желание да се молят. Обикновено това е по-
ярко изразено у младите: те се молят с часове без да са в състояние да
спрат и реално без да знаят защо го правят. Всъщност те подсъзнателно са
депресирани, обезсърчени и разочаровани от живота. Ако лекарят сериозно
и със загриженост ги попита за желанието им да се молят, те биха признали
за съществуването на тази своя нужда. Болните намират, че молитвите ги
откъсват от депресията и им носят дълбоко чувство на облегчение и
радост.
Натрапливото желание да се молят по този начин - дълги часове без
спиране - се появява у болните няколко години преди появата на дълбоката
депресия с желание за самоубийство. Тези болни ще ви признаят, че обичат
да се молят, и че не намират нищо лошо в това, освен факта, че им отнема
прекалено много време и че веднъж започнали, не могат да спрат. Това
отдаване на молитви обикновено започва, когато са се свързали с някаква
религиозна група. Иначе, от всяка друга гледна точка, тези болни
изглеждат нормални и се държат така. Лекарят трябва да внимава да не
сбърка това продължително и почти механично произнасяне на молитви на
Аurum с естествената склонност и нужда от молитви на определени
религиозни групи или благочестиви вярващи. Молещият сеАurum е
патологичен случай.
Съществува и друг вид "молене", което възниква от дълбоката
депресия с желание за самоубийство на Аurum. Тя се характеризира с
чувство на абсолютна безнадеждност и безполезност, което изпитва
болният, както и чувството, че е изолиран от целия свят, дори и от
близките си. Тези болни се страхуват, че духовно са толкова нищожни, че
няма да получат спасение и след смъртта и се чувстват напълно изгубени.
Тогава при тях идва убеждението," че единствено Господ може да ги
спаси, бидейки единственото същество, на което могат да разчитат. Изцяло
отрекли се от реалния живот, те превръщат Бог в единствения си източник
на надежда. За тях вече нищо друго няма значение. И това убеждение не е
вследствие на логическо заключение, а по-скоро произтича от
инстинктивен импулс, един последен отчаян импулс да оцелеят.
Тези болни започват да се молят с ума си, не със сърцето си: "Помогни
ми, Господи! Господи, помогни ми!". Те редят думите отчаяно, понякога
сякаш говорят на себе си, а вътрешно сетивата им са застинали,
неподвижни и безчувствени, като че ли направени от метал. Всичко у тях е
застинало и неподвижно. В тази ранна фаза те не се молят продължително,
но с развитие на депресията им, която става все по-дълбока и непоносима,
тези молитви им идват импулсивно. После, излизайки от бездната на
депресията, спират да се молят.
Втората група пациенти, описани току-що, въпреки че изпитват
някакво облегчение от молитвата в този вид, не изпитват онова
удоволствие, съпровождащо молитвите на първата описана група.
Молитвите на втората група са много по-отчаяни, а душевното им
състояние - много по-нестабилно.

 Страх от сърдечно заболяване
Тук трябва да споменем огромното чувство на страх от сърдечно
заболяване, граничещо с паника, което тези пациенти изпитват. Те са
убедени, че ще получат инфаркт и тичат от кардиолог на кардиолог за
преглед. Този случай е подобен на Каli arseniсит или Аrseniсит. Аurum
обичат да има някой около тях, когато изпитват чувство на безпокойство и
искат лекар да ги увери, че са здрави. Те обаче не споделят с никого
проблема, освен със съответния специалист, психиатър или хомеопат и то
само с този, на когото вярват. А да повярват на някого им отнема дълго
време.
Съзнанието на тези болни, като че ли е обзето от мисълта, че нещо не е
наред в сърдечната им област. Обяснението на лекаря, че всичко е наред ги
успокоява за кратко, но скоро умът им се връща пак към проблема. Те
могат да изпаднат в такова състояние след голямо разочарование в
работата си от това, че не са оценени по достойнство. Това разочарование
вместо да ги амбицира да се борят и да търсят правата си, приема форма на
тормозеща ги фобия. Тази фобия ще изчезне ако вземат алопатични
антидепресанти, но ще се върнат пак в мига, в който болните спрат
лекарствата. Всъщност, става въпрос за депресия, изразяваща се
посредством този страх.

Забележки и сравнения
След правилно предписване на Аurum на случаи с депресия у болните
може да се наблюдава поява на значителна раздразнителност вместо
предишното състояние на тъга, съпътствана с прояви на силни пристъпи на
ярост, които са били потискани преди приемането на лекарството. Не бива
прибързано да се предписва друго лекарство в този случай. След известно
време гневът и раздразнителността ще изчезнат. Освен това, когато
предписваме лекарство на пациент с депресия със суицидни желания,
добре е да се вземат някои предохранителни мерки (например, пациентът
да е под наблюдение) през първите 2-3 дни след даване на лекарството, тъй
като никой не може да бъде сигурен колко дълбоки са проблемите на
болния точно в настоящия момент. В такива ситуации е благоразумно да се
предпази пациента, докато лекарството подейства. Обикновено тези
депресии реагират на лечението до 48 часа.
Пациентът Аurum определено е сифилитик. В практиката често са
наблюдавани случаи как пациенти, на които е подействало добре друго
сифилитично лекарство, (Меrcurius) лесно навлизат в състояние на Аurum.
Между тези две лекарства съществува определена зависимост в смисъл, че
едното допълва другото, но тази връзка все още не е напълно изяснена и
адекватно изведена като лечение. Предписването им заедно може да бъде
опасно за болния, но назначаването им последователно, в подходящо
време, може да спаси човешки живот.
"Ние определено не можем да виним алопатичната медицина за
справянето със сифилиса от гледна точка на общественото здраве, но
потушаването на болестта, според мен, има своите последствия,
неблагоприятно отразяващи се на здравето на човечеството като цяло. Аз
твърдя, че лекуването на сифилис с пеницилин (и други антибиотици)
подкопава жизнеността на приемния организъм (в случая на човека) в
самата основа на съществуването му, на умствено и емоционално ниво.
Затова сифилитичният миазъм е така често срещан сред младото поколение
и затова Аurum се появява толкова често в наши дни. Без да
преувеличавам, смятам, че около 20% от пациентите, лекувани с
хомеопатични средства, се нуждаят от доза Аигит някъде в курса на
лечението им. Още смятам, че сифилисът е навредил на човечеството
повече, отколкото ние осъзнаваме."
Депресията Аurum наподобява тази при случаите Natrum muriaticum,
Natrum sulphuricum. Natrum muriaticum не е така дълбока, както депресията
при Аurum и болните при нея също не обичат да споделят състоянието си.
Те също могат да употрбяват доста алкохол, без да се превръщат в
алкохолици (като например Lachesis, Nux vomica, и Sulphur). Те пият, за да
се отпуснат, да излязат от затвореното си състояние. Един мълчалив човек,
страдащ от Natrum muriaticum, под влияние на алкохола може да стане
много словоохотлив и да се превърне изцяло в друг човек. Natrum
muriaticum става словоохотлив или когато е умопобъркан, или е под
влиянието на алкохол). Това състояние на бъбривост при пациентите
Natrum muriaticum не се характеризира с бърза смяна на предмета на
разговор, както например е типично за болните Lachesis. За отбелязване е,
че болният Аurum също може да бъде доста приказлив, както е отбелязано
в съответната рубрика.
Депресията при болните Natrum sulphuricum обикновено възниква при
наличието на семейни проблеми. Честите се мейни неприятности водят до
емоционално изтощение на организма. Natrum sulphuricum иска да даде от
себе си на семейството си, да бъде отговорен, но накрая толкова се уморява
да решава проблеми, че предпочита да умре. Той истински се интересува
от околните и е най-открит като поведение от всички случаи Natrum.
Когато обмисля самоубийството си, мисълта за това какво ще причини на
семейството си може да го разубеди.
 Натрапчивата идея на болния Aurum да скочи е подобна на тази при
случая Gelsemiит, другото основно лекарство, при което се проявява този
симптом. При случая Gelsemiит, желанието на болния да скочи възниква
поради изключителната степен на умора и объркване в съзнанието му. Той
непрекъснато чувства замаяност и силно желание да полегне. Когато е
някъде нависоко, болният инстинктивно изпитва импулс да скочи и да
приключи уморения си живот.
"При всичките ни забоявания имат няколко етапа на патология.
Следователно, ние никога не бива да ограничаваме нашето разбиране на
дадена болест единствено до един неин аспект или етап на развитие, но по-
скоро е нужно да разбираме потенциала на заболяването в пълния му
обхват и дълбочина. Само по този начин можем винаги да предписваме
правилното лекарство."

Вагitа саrboniса (Бариев карбонат)

Основни характеристики
Като всички полихрести (лекарства с широка употреба), Ваrytа
саrboniса се използва във всички възрастови групи и за широк диапазон от
болести. Опитните хомеопати са нап равили обаче доста интересни
заключения: те са забелязали, че повечето пациенти, които се нуждаят от
Ваrytа саrboniса са или много млади, или много стари, и че по-възрастните
пациенти, които се нуждаят от Ваrytа саrboniса обикновено са тези, които
преживяват своето т.нар. "второ детство".
Факт е, че Ваrytа саrboniса е много полезно лекарство, когато се
предписва на възрастни пациенти, които са се вдетинили, както и на деца с
държание на възрастни, но това не изключва пациенти от всички
възрастови групи.
Някои автори са използвали термина "лилипутство", описвайки
състоянието Ваrytа саrboniса и тази характеристика несъмнено е един от
аспектите на това заболяване, както ще видим по-късно. В действителност,
можем да употребим по-уместно определение, като използваме термина
"незрялост".
Тази незрялост се вижда на всички нива. Цялото тяло или отделни
органи като тестисите или пениса, или матката, или главата, или пръстите
на краката, или пръстите на ръцете и т.н. остават малки. Те изостават от
развитието на останалата част от тялото и не достигат зрялост. Същото
може да се наблюдава при ума или при определени функции на ума, които
изостават от цялостното развитие. Например, критичните способности
остават недоразвити, паметта отслабва или губи силата си да запомня
факти и за пациента представлява голямо усилие да обедини или да свърже
сложни мисли и идеи. Не е задължително обаче да имате всички тези симп
томи, съчетани в един случай. Например, едно дете може да бъде много
интелигентно на определено ниво и учителите да са много доволни от
напредъка му, но на други нива незрелостта да е очевидна. То може да се
чувства несигурно, когато отива на училище и може да се нуждае от
компанията и подкрепата на семейството си, за да се успокои. То вероятно
ще има и някаква недоразвитост на тялото си или само на определен орган.
И накрая трябва да отбележим, че чувствата също са засегнати. Те
стават минимални: хората от типа Ваritа саrboniса не могат да кажат дали
обичат някого или не, тъй като чувствата им не са достатъчно силни, за да
въздействат на ума им, така че да могат да ги опишат.

Желанието за закрила
Единственото нещо, което болните от Ваrytа саrboniса усещат със
сигурност, е желанието да бъдат закриляни. Този симптом е почти
универсален за това заболяване. Ето защо, например, ако съпругът
осигурява достатъчна защита на съпругата си, тя ще се привърже към него
изцяло, независимо дали го обича по еротичен начин или просто го понася.
Най-важното нещо за тези пациенти е тяхната несигурност. Ако с това
всичко е наред, всичко друго за тях минава на заден план и може да бъде
понесено или изтърпяно.
Интересно е тук да се отбележи, че несигурността е такава, че
пациентът често има нужда да се опре на някого физически. Например,
разхождайки се по улицата, пациентът Ваrytа саrboniса ще поиска да се
подпре или да бъде подкрепян от човека, който го придружава. Когато е
сам, такъв пациент може да се почувства замаян и да потърси място, където
да се подпре без значение дали се намира на улицата или в сграда. Тяхната
замаяност ги води до страх, че ще припаднат. Ако са останали сами на
улицата, ги обзема паника. При случай на млада жена този симптом беше
толкова силен, че тя се страхуваше да излезе навън, ако няма къде да се
задържи в случай, че се почувства замаяна. Страх от припадане също може
да се прибави към този ред на мисли.
Тук трябва да спомена, че мнозинството от пациентите в моята
практика, които се нуждаеха от Ваritа саrboniса, бяха жени. Предполагам,
че бариевият карбонат засяга женската хормонална верига по-лесно,
отколкото мъжката. Както ще видим при следващото описание на
патологията на Ваrytа саrboniса, тя акцентира върху това, което наричаме
"женски особености". Едно малко момченце е толкова сладко и мирно, и
неагресивно, че напомня на момиченце (не влагам в горното смисъл, че
има наклонност към хомосексуализъм). И все пак става ясно, че след като
момчето е потушило гнева си, то се нуждае от отдушник и ще ругае, когато
остане само.

Недоразвитост
Ако проследим различните фази на Ваrytа саrboniса, ще видим темата
за недоразвитостта, повторена в много форми. Недоразвитостта, разбира
се, е пряко пропорционална на хронологичната възраст на пациента, т.е. на
5 години детето се държи сякаш е на 2 или 3, на 30 - сякаш е на 12 или 16 и
т.н. Кент пише по този въпрос:
"Ще трябва да лекувате пациенти, в които това бавно развитие се
проявява в момичета на възраст от 18 до 25 г., които се държат като деца...
Те не са пораснали, закъснели са с развитието си на жени и не правят или
използват това, което една жена прави или използва. Липсва им
предпазливостта на жената. Не са благоразумни и говорят като момчета
или като малки момичета. В това се състои "лилипутството" на ума им."
Понякога ще попаднете на случаи, където пациентката изрично ще ви
заяви, че не иска да порасне, че иска да си остане дете или дори бебе,
сигурно защитено в майчиния си скут. Околният свят със своите
усложнения и изискванията на обществото плашат до смърт тези пациенти.
Те не искат да се покажат навън и да се борят. Чувстват се като деца по
средата на пътя към зрелостта и не знаят как да се защитят и бранят.
Това състояние може да прерасне в огромна невроза свързана с
безпокойство, особено ако лицето е притиснато от своето семейство или от
обществото да "излезе на светло" и да действа. Тази невроза може да бъде
съпътствана с невъзможност на пациента да задържа храна или да поглъща
твърда храна, с огромен необясним страх, постоянни изблици на плач и
стремеж да бъде закрилян и да си стои у дома. Пациентите нямат никакво
желание да ходят на кино или да участват в социални събития. В тяхното
състояние е немислимо каквото и да е забавление или отпускане. Те не
могат да се насилят да се смеят. Проблемът им заема такова измерение в
съзнанието им, че не могат да мислят за нищо друго.
Може би се чудите как могат да преувеличат такъв малък проблем и да
го докарат до такива големи размери. Колкото повече съзнанието им се
занимава с проблема, толкова по-голям става той. Болният ще седи вкъщи
в ъгъла, потънал в мисли и ще си гризе ноктите. Ако излезе навън, той
веднага развива чувство на безпокойство. Това безпокойство може да се
появи и нощем в леглото. Болният се изнервя и иска да спи от-вит.
Безпокойството може да възникне около проблеми с работата, домашни
дела, роднини и приятели и обикновено се появява внезапно. То изразява
отрицателното отношение на индивида към живота, отричащ естественото
развитие, характерно за човешките същества и всичко е без основателна
причина.
За отбелязване е, че в живота на тези хора обикновено няма някаква
съответна стресова ситуация, обясняваща тази патология. Всичко сякаш си
върви гладко и без спънки и пациентката сама го потвърждава. И все пак се
появява това огромно чувство на безпокойство. Ако изследвате случая
както трябва, ще откриете, че причината за това състояние не е едно
известно мъчително събитие в живота й, а по-скоро продължително
чувство на дискомфорт, обхванал съществото й и, че изведнъж, при
появата на съвсем минимален стрес, безпокойството изригва в една
обезпокоителна патология.
"Природата на дискутираното заболяване е такава, че различните
видове стрес пораждат различни симптоми,и всяко заболяване се влияе от
даден тип стрес. Принципното заключение, преобладаващо в алопатичната
медицина, че всеки стрес води до чувство на безпокойство, е не само
изключително опростено, но и погрешно.
Например, Асопitит е много чувствителен на стрес при внезапна
уплаха, която застрашава живота му. Пациентът Natrum muriaticum обаче
няма да реагира на такъв шок, но в замяна на това е особено чувствителен
на стрес при любовно разочарование, особено в случай, когато може да
бъде направен за смях. Пациентите Ваrytа саrboniса или Асопitит пък
изобщо няма да се повлияят от последния тип описан стрес. Финансов
срив, например, ще окаже огромно влияние на Аиrит, Рsoriпит или
Вryoniа, докато пациентите Ignatia или Natrum muriaticum ще останат
незасегнати. Стресова ситуация ще доведе до чувство за безпокойство
относно здравето на болния, страх от раково заболяване или огромен страх
от смъртта при пациенти Аrseniсит. Същата стресова ситуация обаче ще
повлияе на пациент Hyoscyamus по съвсем различен начин - ще го накара
емоционално да се затвори в себе си. Това са само няколко примера, които
илюстрират твърдението ми.
Следователно, типът стрес и ефекта, който той оказва върху организма,
са изключително важни за диагнос-тициране на отделното заболяване. Така
например, до сега не съм срещал случай Ваrytа саrboniса, развил па-
тология поради любовно разочарование. Не искам да кажа, че това не може
да се случи, но е рядко и в такъв случай заболяването може да не е Ваrytа
саrboniса."
Има и случаи на пациенти Ваrytа саrboniса, които са станали
архитекти, лекари, адвокати, психолози и др., но им липсва нагласа или
кураж, след като са завършили образованието си, да започнат работа или да
отворят собствен офис. Вътрешната им нагласа е следната: "Нека си остана
у дома защитен от моите хора без изисквания и без отговорности." Тези
мисли притесняват и самите тях, но не са в състояние да променят нещо.
Общоприетото схващане, че Ваrytа саrboniса пречи на индивида да стане
учен, поради намалени умствени способности от болестта е изцяло
погрешно. Всъщност, повечето пациенти, които успешно съм лекувал в
практиката си, бяха или млади учени, или такива на преклонна възраст.
Разбира се, такова поведение ще видим само при пациенти, които
могат финансово да си позволят да не работят. В случаите, когато лицето
трябва да работи, за да се издържа, ще видим друго поведение, въпреки че
вътрешната нагласа отново ще е същата и натискът върху съзнанието на
индивида - огромен. Тези пациенти ще предпочетат да заемат длъжности с
малка или без отговорност. Те ще останат незабелязани в професията си,
въпреки че всички ще ги харесват, тъй като рядко се противопоставят или
карат с началници или колеги.

Страх от отговорност
Друг аспект на това заболяване, свързан със страха от отговорност е, че
тези пациенти не желаят да имат деца. Идеята, че жената трябва да поеме
отговорност за едно дете, е непоносима за нея. Самата тя се чувства като
дете и не желае деца в семейството. Тази пациентка изпитва неописуем от
забременяване и смята, че може да забременее дори при любовна игра без
реален контакт с партньор. Това е доста странен страх за една образована
жена, но все пак тя се страхува.

Детето Ваrytа саrboniса
Децата Ваritа саrboniса имат характерен външен вид, който включва
наличието на уголемено коремче - не са дебели, но имат отпуснат вид като
децата Calcarea саrboniса . Ваrytа саrboniса е известно със симптома
"подуване на жлезите" и тези деца често имат толкова подути сливици, че
поглъщането на храна е затруднено и се налага да дишат през устата. Това
изражение на лицето с отворена уста им придава малко глуповат вид, който
е едновременно сериозен и празен, като че ли те не могат съвсем да
разберат какво става около тях.
Ако преглеждате дете, което изглежда отпуснато, има огромни и
подути жлези на шията, боледува често от ангина, сливиците му са подути
и забелязвате, че детето не е развито като нормално дете на неговата
възраст, почти сигурно имате случай на Ваrytа саrboniса, нищо че
родителите му ви убеждават, че детето е много интелигентно. В такова
дете винаги се чувства недоразвитост особено в гласа и в начина на
говорене, които наподобяват тези на бебе, а със сигурност ще забележите и
други признаци на Ваrytа саrboniса.
Ако е засегнат основно ума, ще забележите, че тези деца изостават в
развитието си. Те са много плахи и срамежливи. Те не "включват" бързо
дадената ситуация и се чувстват много несигурни. Например, ако иска
вода, такова дете ще отиде до майка си и ще й прошепне това на ухото.
Когато отива за пръв път на училище, то плаче, държи се за полата на
майка си и не я пуска. Когато все пак го оставят в училището, то изпада в
истерия и това се повтаря всеки ден в продължение на месеци. Тези деца се
чувстват особено заплашени и несигурни, когато са с непознати за тях хора
- притискат се в майка си, крият се зад нея или зад мебелите. При лекаря
положението е същото - те надничат към него за малко, после пак се
скриват. Детето може да се крие и защото си мисли, че всички гости му се
присмиват. Присъствието на непознати утежнява положението до степен,
че детето може да получи пристъп на кашлица.
Тези деца трудно се поддават на уговорки и продължават да се крият
зад майка си. Ако ги приближите и хванете за ръка или им заповядате
нещо, те или се стряскат от вас, или започват да плачат. Рядко такова дете
ще промълви и дума по време на хомеопатичното интервю. Ще получите
информация предимно от жестовете им или от други почти неуловими
знаци и дори това ще бъде трудно. Ако се опитате да ги прегледате
физически, те се дърпат, съпротивляват се и ако ги насилите, плачат.
Децата Ваrytа саrboniса не обичат непознати, въпреки че са много покорни
и послушни към родителите си.
Майката на такова дете ще забележи, че то не успява да се
концентрира. Когато си играе с играчка, вниманието му е заето само
повърхностно и бързо губи интерес. То, като че ли не е в състояние да се
съсредоточи и да вложи ум в нещо. Често такова дете само си седи и не
прави нищо - не обръща внима-ние на играчките около себе си, гледа
безучастно. Такова дете се научава късно да говори и ходи. Ако го
изправите на крака и го карате да направи крачка, то не разбира, че трябва
да премести единия си крак пред другия, за да пристъпи.
Тази умствена недоразвитост ще създаде проблеми, когато в
семейството се появи друго дете. Детето Ваrytа саrboniса се чувства по-
непълноценно от другите деца и проявява вид ревност към тях. Тази
ревност не е открито изразена, а се проявява чрез различни физически
разстройства на организма като загуба на енергия, косопад, периодични
трески и непрекъснато гризене на ноктите. Детето Ваrytа саrboniса може и
да е доста страхливо - често сънува кошмари и се буди ужасено и в паника.
То обаче, като че ли не разбира защо се е събудило, защо се страхува. В
този аспект на болестта забелязваме прилика със симптомите на
Stramoniит.
Проблемите стават по-забележими, когато детето започне да ходи на
училище. Не е необичайно да чуете, че детето Ваrytа саrboniса е повтаряло
няколко години. Паметта му е много слаба - не може да си спомни какво е
чуло или прочело току-що. Умът му отслабва до такава степен, че дори
забравя думи (Рhosphoricит асidит). Такова дете се справя зле в училище,
въпреки че редовно посещава уроците, с готовност сяда да учи с
родителите си и редовно се подготвя. С родителска помощ може да
повтори урока дума по дума, но до следващия ден знанията му, като че ли
се изпаряват и то не се справя с теста.
Децата Ваrytа саrboniса са по-скоро пасивни. Не се сприятеляват, не
играят с децата. Предпочитат да си стоят у дома. Понякога са
раздразнителни и могат да счупят любимата си играчка, например.
Обикновено обаче са срамежливи и лесно могат да бъдат репресирани.
Възрастните индивиди също понякога проявяват чувства на гняв, примесен
обаче със страхливост в поведението. Злобата също не им е чужда.
Пациентите могат да проявяват жестокост по повод дреболии, което
ярко показва незрелостта и тесногърдието на Ваrytа саrboniса. Също така
имат пристъпи на голяма отпадналост и тъга във връзка с най-дребни неща.
Тогава той се отделя от другите и ридае в самота, като че ли няма никакви
приятели в целия свят. Тази жилка на антисоциално поведение прорязва
всички фази на развитие на Ваrytа саrboniса.
И децата, и възрастните еднакво предпочитат да си стоят у дома, в
познато обкръжение. Могат да се страхуват да остават сами, но и не искат
компания. Чувстват се най-добре сами. В компания могат да са много
критично настроени спрямо Другите, но никога няма да го изразят гласно.
Изобщо Ваrytа саrboniса не говори много или дори не говори въобще.
Показа телно за това заболяване обаче е прекалената бъбривост по време
на бременност или менструация при жените.
Често тези болни се привързват значително към членовете на
семейството. Това обяснява защо Ваrytа саrboniса изпитват безпокойство
за другите - страхуват се да не изгубят защитниците си, хората, на които
разчитат за помощ и съвет.
В случаите с лека форма на заболяването пациентът Ваrytа саrboniса
може да завърши училище без особени трудности като тенденцията към
отслабване на ума остава скрита. Ако болестта засяга пациента само
физически, можем да имаме дори блестящ студент.
При нетипичния болен, който се нуждае от това лечение като начало
можем да предпишем Ваdiagа на дете, което се е справяло много добре в
училище, но изведнъж и без очевидна причина започва да изостава, да
изпитва трудности при разбиране и запаметяване на уроците и изобщо там,
където се вижда някакво умствено движение назад.
Лечение с Ваrytа саrboniса се предписва на деца аутисти със следните
симптоми: загуба на мускулна маса до степен, че не могат да стоят дори и
няколко секунди без да бъдат подкрепяни. Главата също пада встрани.
Ръката не може да задържи предмет, поставен в нея. Погледът е разсеян и в
непрекъснато движение без да спира и за секунда върху даден предмет.
Детето очевидно не разпознава предметите. Не отговаря на опитите ви да
привлечете вниманието му, като му показвате светли обекти или викате
силно. Това е прекрасен пример на пълно пасивно изоставане у детето,
съпроводено с малка активност от негова страна, освен обичайната
нервност, изразена особено в непрекъснато местещия се поглед. Имайте
предвид, че трудно ще раличите това състояние от състоянието Сicutа.

Сексуално поведение и майчинство
Настъпва времето, когато болният се влюбва за пръв път. Често
първото влюбване на пациентите Ваrytа саrboniса се появява късно -
вместо на 18-19 годишна възраст, пациентката може да се влюби на 25-30
години.
Когато се влюбва, тя се отдава изцяло на мъжа по начина, по който
преди е вярвала и е била привързана към майка си и се вкопчва здраво в
него. Тя може да понесе всичко само и само да задържи връзката. Обидите
и потискането, което тези жени понасят от съпрузите си, е невероятно. И
често на пациенти Ваrytа саrboniса се предписва Staphysagria.
Сексуалните нужди на Ваrytа саrboniса са прости и лесно задоволими,
дотолкова, доколкото партньорът й осигурява сигурност и закрила. Рядко
ще срещнете омъжена пациентка с извънбрачна афера. Не само защото
това ще доведе до непоносима несигурност, но и защото такава жена няма
да се привърже към никого без предварително да е сигурна в него.
Сексуалната енергия на Ваrytа саrboniса може да бъде потисната
много бързо. Ако се разочарова от сексуалната си връзка, тази пациентка
лесно се обръща към мастурбацията и се чувства задоволена. Или пък може
изобщо да не изпитва необходимост от секс. Необходимо й е известно
стимулиране.
Често в пациентките Ваrytа саrboniса се среща един вид тесногърд
морализъм. Тя може да се разстрои от всяка "лоша" забележка или
коментар, свързани със сексуалното й поведение. Жената Ваrytа саrboniса
не може да има извънбрачен живот, тъй като, ако някой я види с нейния
любовник, тя ще бъде изцяло обзета от мисълта, че е разкрита, а не от
морална гледна точка. Тя няма да си задава въпроси от сорта на: "Защо
изобщо се омъжих?", "Тази женитба правилна ли беше?" или "Защо
започнах тази любовна афера?". Тя не е от типа жени, Които ще кажат:
"Ако този мъж е подходящ за мен, ще се раз веда със съпруга си и ще
променя живота си." Вместо това тя е погълната изцяло от една
повърхностна псевдоморалност.
Накрая, в резултат на непрекъснатото потискане, което пациентката
преживява в брака си, тя получава умствен срив. Започва да се вдетенява,
умствените й способности намаляват. Говори глупави детинщини.
Например, вижда петел и пита по детски: "А той може ли да снася яйца?"
Това емоционално и умствено поведение е свързано с факта, че
гениталиите на пациентката не са се развили напълно. Матката е умалена и
изглежда като детска матка, менструацията се появява късно, при
проблеми може изобщо да липсва. Заболяването има и една характерна
хипотонична функция - жената Ваrytа саrboniса не е в състояние да износи
дете, не само поради недоразвитата си матка, но и поради схващането й, че
тя не може да издържи една бременност и отказва да поеме отговорността
да има дете. Както споменахме по-горе, тя самата се чувства дете и не иска
да порасне. Самата мисъл да има дете й се струва непоносима. Такова е
психо-физичното състояние на пациентката Ваrytа саrboniса.
Нерешителност
Лесно е да се заключи, че индивид с такъв тип манталитет може да
стане много нерешителен. В Repertorу Ваrytа саrboniса е поместена с
главни букви в рубриките: "Irresolution, in acts, in project, for trifles"
("Нерешителност, за действия, планове, дреболии.") Например, жена Ваrytа
саrboniса търси къща заедно със съпруга си. Намират хубава къща с добро
местоположение, която задоволява всичките им нужди и се предлага на
доста по-ниска от пазарната цена с цел да се продаде по-бързо. Съпругът
ентусиазирано пита жена си: "Какво мислиш?"
Настъпил е моментът за решение, а жената се страхува от него. В
резултат на това започва да изтъква глупави доводи против къщата: "Да, но
тази планина наблизо е толкова голяма, че може да ни спира целия въздух.
И пътят има много дупки.", и т.н. Нерешителността на тези пациенти е
толкова голяма, че бизнес-дама, която в продължение на 4 години си
търсеше офис и не можеше да се реши, вероятно никога и не би се решила,
ако не беше взела това лекарство, вследствие на което успя да намери офис
само след няколко месеца.

Липса на самоувереност
Във всички тези характеристики личи голяма липса на самоувереност у
пациента, която е най-очевидна в професионалния им живот. Повечето
случаи, които съм лекувал с Ваrytа саrboniса, бяха хора с професии и с
огромен комплекс за малоценност. Този комплекс за малоценност е
толкова силно изразен и толкова ги притеснява, че ги кара да ходят на
психолог и впоследствие на хомеопат.
Те винаги ще се чувстват по-нисши от колегите си, смятат, че не са на
място в работата си, че нямат достатъчно познания, за да бъдат
конкурентноспособни на колегите си. Изпитват желание непрекъснато да
се сравняват с другите и заключението винаги е, че са по-неспособни от
тях.
"Тук искам да вмъкна едно собствено наблюдение. Забелязал съм, че
хора с комплекс за малоценност все някога започват да четат книги по
психология, опитвайи се да намерят разрешение на проблемите си. При
пациентите Ваrytа саrboniса никога не съм срещал тази нагласа, въпреки че
техният комплекс за малоценност обикновено е най-лошият в цялата
Маteria Меdica, с изключение може би на пациентите Апасаrdiит."
Тази липса на самоувереност често се проявява и в други особености
на болните. Например, пациентите Ваrytа саrboniса могат да развият
изключителна погълнатост от външния си вид. Те се страхуват, че не
изглеждат добре и се задълбават в "лошо-качественото" си лице или във
формата на веж дите, които все не са каквито трябва да бъдат, или имат
голямо коремче, бедрата им са прекалено отпуснати и т.н. Привързват се
към телата и външния си вид, изцяло са погълнати от някоя част от тялото
си като например характерните за мъжете Ваrytа малки тестиси или
отпуснати бедрени мускули.
Вярно е също така, че пациентката Ваrytа саrboniса е предразположена
към напълняване в областта на корема и бедрата. Характерно за тези
пациентки също е и това, че те чувстват отвращение към дисхармониите в
телата и външния вид на другите. Те, като че ли, не са в състояние да
възприемат по-дълбоките аспекти на човешкото същество, а основното и
единствено важно за тях качество е външният вид на индивида.
Тази липса на самоуверенот е много явна при отношенията вътре в
семейството. Ваrytа саrboniса често смята, че братята или сестрите му са
по-добри от него. Той се чувства "потискан" от членовете на семейството,
дори ако е по-образован от тях или постиженията му са по-внушителни.
Той не се чувства достатъчно силен, за да се съпротивлява на тези свои
чувства. Такъв пациент непрекъснато следи как родителите му се отнасят
към неговите братя или сестри и винаги стига до извода, че към самия него
се отнасят с най-малко топлота и разбиране, и го оценяват най-малко.
Например, млада жена няма да иска сестра й да е вкъщи, когато имат гости,
тъй като смята, че тя я засенчва пред тях.
Ваrytа саrboniса не могат да бъдат агресивни при никакви
обстоятелства. Без значение какво чувстват, дори ако някой се държи
отвратително с тях, те няма да му отвърнат. Те се държат уплашено, заемат
оправдателни позиции и са склонни да укоряват себе си за проблемите.

Безпокойство за здравето
Ваrytа саrboniса могат да изпитват огромно безпокойство за
собственото си здраве и да се притесняват особено да не се разболеят от
рак. Те непрекъснато се оплакват, като че ли животът е един огромен и
непоносим товар. Пациентките ще посещават многократно лекар, за да се
изследват за предполагаем рак на гърдата. Типична реакция на пациентка
Ваrytа саrboniса при последващите прегледи, след като вече са й били
предписани няколко неподходящи лекарства, е тя да заяви, че се чувства
по-добре, но продължава да има същите симптоми на заболяването. Накрая
вие вече започвате да се чудите доколко тя се чувства добре и й
предписвате друго лекарство.
И така историята се повтаря, докато разберете, че този адвокат, този
лекар, този архитект, когото лекувате, е един малък, жалък и страхлив
човек, който чудесно се вписва в картината на Ваrytа саrboniса. Дайте му
лекарството в голяма доза и чакайте, чакайте поне няколко месеца, преди
да ви каже, че наистина сега се чувства по-добре. А и вие самият ще
видите, че този път промените са дълбоки и трайни.
Има пациенти, които веднага ще ви уведомят за промените у тях след
вземането на лекарство и вие ще можете лесно и веднага да оцените
състоянието им. Ваrytа саrboniса не са от тези пациенти. Тази тревога за
здравословното им състояние ще се връща непрекъснато и ще се върти
около, например, характерните за тях уголемени жлези на шията. Когато
лекарят ги уведоми, че увеличаването на жлезите им не е патологично
значително, те лесно се съгласяват. След един месец, обаче, те забравят за
това и се връщат при лекаря за друг преглед на същата тази жлеза и след
още един месец отново и т.н.
За един хомеопат е изключително неприятно да види такива случаи на
безпокойство, тъй като тези пациенти са голяма напаст - те ще засипят
лекаря с неопределени и объркани оплаквания. Те са безпомощни,
нещастни, жалки и объркани, но никога груби и агресивни, като че ли
вътрешно в себе си се страхуват да не разгневят лекаря или да го накарат
да им който е убедена, че ще настъпи, просто защото е изяла прека-лено
много храна на вечеря. Няма да се осмели да се обади на лекаря през нощта
и ще го посети едва на сутринта.
В такива състояния на безпокойство Ваrytа саrboniса се страхуват от
всичко - страхуват се да останат сами, да стоят на тъмно, да не дойдат
духове, да летят със самолет, да излязат навън от дома си, да не полудеят,
да останат сами у дома, страхуват се за бъдещето си и т.н. Могат да
направят ад живота на човека, с когото живеят, но тъй като са добри по
душа, другите ги търпят. Всичките им страхове обикновено са безпочвени
и се дължат на тяхната несигурност и незрялост.
Ако вие не почувствате общата нагласа на пациента Ваrytа саrboniса,
неговата несигурност и незрялост, които стоят зад всичките му страхове и
тревоги - страхът да мине по мост, страхът от уличния шум, страхът от
непознати, страхът, докато се разхожда - ще сте склонни да му предпишете
Саlсаrеа саrboniса. Страховете на пациентите Саlсаrеа обаче са истински
силни и неприятни, докато страховете на пациентите Ваrytа саrboniса не
изглеждат толкова дълбоки и съществени.
Срещал съм пациенти, които с години живеят в това състояние и
всички около тях са свикнали с поведението им. След вземане на
лекарството те започват обаче да се самоиз-тъкват и това внася смут в
близките и познатите им. Изведнъж всички започват да говорят за голямата
промяна, настъпила в тях и колко настоятелни и деспотични са станали
изведнъж.

Наивност
Друг аспект на патологията на Ваrytа саrboniса е неспособността на
пациентите да мислят или действат независимо. Днес много случаи на
Ваrytа саrboniса се пропускат и се предписват други лекарства вместо
него, тъй като съществува погрешното схващане, според което, за да
предпишем това лекарство, трябва да сме изправени пред почти малоумен
пациент. Самият аз често съм бъркал случаи на пациенти със заболяване
Ваrytа саrboniса от няколко години преди да съм бил в състояние да видя
типичната картина на липса на самочувствие, комплекс за малоценност,
наивност и незрялост в пациента. Съвременната пациентка Ваrytа
саrboniса, най-често занимаваща се с наука, може да се държи, така че
напълно да заблуди лекаря. Останали са само тези дребни отклонения от
нормата, които току-що споменахме, и които помагат на днешния хомеопат
да открие заболяването.
Лекарят трябва много да внимава какво казва на такава пациентка, тъй
като тя може да последва съвета му съвсем буквално и то доста наивно. Тя
не различава нюансите в препоръките на лекаря. Например, млада жена
отива на лекар и се оплаква, че съпругът и я потиска и че се страхува от
него. Лекарят я съветва да опита да се освободи от съпруга си и да живее
собствения си живот, дори на шега и подмята да започне да се вижда с друг
мъж. Такава пациентка обаче не е в състояние да "отсява" нещата и "по
заповед на своя доктор" опитва да завърже любовна афера с психиатъра,
чийто кабинет посещава след срещата с първия лекар. Това поведение е
изключително глупаво, много наивно и изцяло детинско. Пациентката
разказала тази история на лекаря-хомеопат, който й предписал Ваrytа
саrboniса и вероятно с това я е предпазил от доста неприятности в бъдеще.
Аналогично на горния случай, тези пациентки могат да бъдат и доста
суеверни.
"Запомнете, че тези основни характеристики трябва да доминират и да
лежат в основата на конкретния случай преди да предпишете това
лекарство. Винаги съществуват много и различни аспекти на едно
заболяване, които сочат или водят към същото основно понятие или идея,
но не е възможно всички да бъдат описани в Маteria Меdica. Обучаващият
се трябва да използва собствена преценка, там където е засегната тази
материя."

Предпазливост и недоверие
Една от характеристиките на Ваrytа саrboniса е липсата на доверие и
склонността й към потайност. Тя никога не показва, че е в депресия или в
лошо настроение. Никой не може или не трябва да разбира лошото
настроение, в което тези болни живеят, дори най-близките им роднини или
съпруг.
Пациентът става недоверчив, предпазлив, мълчалив с околните и
излиза все по-рядко. Страхува се от срещи с хората. Чувства се неспособен
и смята, че останлите го намират за глупав и некомпетентен. Той може да е
свръхчувствителен и докачлив до степен, че и най-малка критика да го
накара да се отдръпне и да започне да се цупи. С развитие на заболяването
способностите на пациента и самият той, като че ли "изчезват", смаляват се
и влизат в състояние на маразъм - умствено и физическо. Пациентът си
казва: "Бях отворен човек, с много интереси. Сега се изолирам и умът ми
става по-малко активен."
Следователно, Ваrytа саrboniса може да доведе до вид параноя, при
която пациентката основно смята, че другите я наблюдават и говорят за
нея, присмиват й се и я критикуват. Тя може да има и други психични
отклонения като, например, да се страхува от огън, да приема всеки шум
като писък и да трепери от това. Заблудата, че любим приятел е болен и
умира или че краката й са отрязани и тя ходи на колене.
Ето един типичен случай: Пациентка смята, че чува гласове, които се
опитват да я объркат или да я наранят. Особено ясен е женски глас,
въпреки че го чува отдалеч, който се опитва да я обърка. Гласовете говорят
и помежду си. Те я съветват, шегуват се и понякога й се подиграват и
присмиват. Опитват се да я наранят, да наранят също така нейни роднини и
приятели. Тя казва, че не иска да умира. Понякога хока гласовете и ги
ругае, като им казва: "Вървете по дяволите!". Гласовете говорят и по
сексуални проблеми, но пациентката е прекалено срамежлива да сподели
подробности.
Тази пациентка не вярва дори на най-близките си роднини и приятели,
ревнива е и подозрителна. Понякога е затворена и дистанцирана, друг път -
отворена към контакти и бъбрива. Изведнъж, като че ли, подивява,
придобива див вид и отива да си легне, но никога не е агресивна.
В този случай бе предписано Ваrytа саrboniса, което й подейства за
доста дълго време, тъй като повечето аспекти на това заболяване
съществуваха в симптомите на пациентката.
Сенилност и старост
Идеята за изчезване на способностите на пациента е по-очевидна и
често срещана при по-възрастни Ваrytа саrboniса. Така, както съществува
атрофия на органи, очевидно съществува и атрофия на умствените
възможности и на самия мозък на човек. Всъщност лекарството Ваrytа
саrboniса е едно от основните, използвани при мозъчни синдроми с
истинска церебрална атрофия и имбецилност. Става въпрос за сенилни
пациенти, които се вдетеняват, играят с кукли или завързват панделки в
косата си. За правилното предписване на това лекарство е важно пациентът
да има детинско поведение. Чистата имбецилност не винаги изисква Ваrytа
саrboniса. Трябва обаче да разберем, че тези пациенти, които сега са
сенилни, може би са се нуждаели от това лекарство преди много години и
картината тогава очевидно е била доста по-различна. Те вероятно са били
започнали вече да губят паметта си и разсъдъкът им е бил малко засегнат,
но все още останалите не са забелязвали това, знаели са го само самите
болни. Все пак, чувството за малоценност сигурно е съществувало у тях по
един или друг начин. "Следователно ние трябва да възприемаме
заболяванията като процес на развитие на патологията им, който се
задълбочава и задълбочава, съпътстван от сходни прояви.
Понякога тези възрастни болни могат да седят и да стенат немощно и
безпомощно. Когато опитат да напишат нещо, буквите са толкова дребни,
че почти не могат да се четат.
Старите хора, нуждаещи се от това лекарство, могат да имат признаци
на сърдечно-съдови или церебрални проблеми, увеличена простата,
втвърдяване на тестисите, слабост със сърцебиене, нужда да полегнат,
треска, загуба на паметта и нежелание да срещат непознати.
Тези пациенти, всъщност, не казват какво ги тормози, а продължават
да хленчат. Лечението с Ваrytа саrboniса може да им даде още няколко
полезни години преди регресията да се появи отново. Лицата на
пациентите на тази възраст могат дори да придобият детско изражение -
бръчките се изглаждат, като че ли са живели изкуствен живот и сякаш
чувствата им не са били достатъчно дълбоки или силни, за да оставят
отпечатък върху лицата им.

Саlсаrеа саrbonica(Калциев карбонат)

Основни характеристики
Клиничната картина на това лекарство трябва да се въведе с няколко
предварителни уточнения. Саlcarеа саrboniса е заболяване, което покрива
всички етапи от живота на индивида - от ранна детска възраст до дълбока
старост и всички етапи на патология - на физическо ниво от обикновена
настинка до злокачествени тумори и на емоционално-душевно ниво - от
просто безпокойство до маниакална депресия и шизофрения.
"Едно интересно наблюдение, което съм забелязал в процеса на
клиничните си изследвания е, че необичайно висок процент бебета, около
40%, се нуждаят от Саlcarеа саrboniса в началото на живота си, докато
заболяването се среща доста по-рядко при възрастните индивиди. Защо
тогава, ако можем да попитаме, не виждаме повече възрастни с това
заболяване?
Обяснението не е нито очевидно, нито лесно за възприемане и е
функция на процеса на развитие на детето във възрастен индивид. При
бебетата и малките деца нуждата от калций е огромна. Той е основният
елемент, необходим за изграждането на скелета и зъбите, затова
количествата калций, необходими в тази възраст, са наистина огромни. Ако
се появи и най-малко смущение в абсорбирането на калция, то става
очевидно чрез наличието на симптоми, които отнасят случая към Саlcarеа
саrboniса. С растежа на детето намаляват нуждите от калций и тогава
настъпва една от следните ситуации:
а) Смущението се оправя и детето оздравява;
б) Процесът на абсорбиране не се оправя и се появяват нови
оплаквания и смущения;
в) Процесът на абсорбиране не се оправя и не се появя ват нови
смущения.

В ситуация "б" проблемът с абсорбцията не се оправя и състоянието на
пациента започва да се превръща в хро нично. Сблъсквайки се с различни
стресови ситуации в живота, симптомите се променят в съответствие с
всяко новопоявило се смущение, наслояващо се върху първоначалното
такова, съществуващо поради пред-разположението на индивида към това
заболяване. Например, мъката наслагва смущения тип Ignatia и Natrum
muriaticum върху ограничени случаи на Са1сагеа. Ваксинацията добавя
Тhujа (или Моrbillinum). После грипът прибавя смущение 1пfluenziпит. В
такава, ситуация вие няма да излекувате болния, ако не следвате точно
обратната последователност при предписването на лекарствата, която в
конкретния случай е: първо 1пfluenziпит, после Тhujа, след това Natrum
muriaticum, после Ignatia и чак накрая Саlcarеа саrboniса. Точната
последователност и времевите рамки се определят не теоретично, а от
гледна точка на симптомите на пациента. Това е понятието "наслояване на
смущенията", на което се позовах по-рано в моите бележки, а това също е и
идеята, която стои в основата на теорията за миазмите.
В подточка "с" проблемът не се оправя, но все пак гореспоменатите
сресове не образуват нови слоеве. Те служат само за да влошат
симптомите на Са1саrеа и развиват патологията на по-дълбоко ниво.
Пациентът запазва симптомите на Саlcarеа и в този случай Саlcarеа остава
за цял живот. Неговият случай не е сложен - има само един слой Саlcarеа и
никакви други. Поради тази причина казах по-горе, че ако открием по-
възрастен човек, чиито симптоми говорят за Саlcarеа саrboniса, той
обикновено има доста силен организъм. В тези случаи няма значение колко
сурово е заболяването - възможността за излекуване е доста голяма".
Самото състоянието Саlcarеа, според моя опит, е такова, което рядко се
прибавя под формата на нов слой, а по-често е основно, "първично"
смущение. Тези хора обикновено са относително здрави физически и
уравновесени, тяхната твърдост и стабилност не могат да бъдат подкопани
лесно. Накрая, обаче, когато тяхната жизненост е изложена на някакъв
стрес, като прекомерно лечение с алопатични средства, патологията на
Са1сагеа излиза на повърхността.
Например, често може да се види, че по-възрастните пациенти, които
са се лекували с Саlcarеа саrboniса за лумбаго, отново се нуждаят от
Саlcarеа саrboniса, когато развиват друга патология, например, бронхит. Не
винаги обаче случаят е такъв. Понякога се налага бързо лечение на остро
заболяване със средства като Веlladoппа, Rhus toxicodendrоп, и т.н. без от
това да следва необходимостта да се върнем към Саlcarеа или към което да
било друго дълбоко действащо лекарство.
В отговор на нашия въпрос, в днешния свят само малък процент от
хората имат достатъчно силен организъм, за да запазят слоя Саlcarеа през
целия си живот. Следователно, в нашата практика болшинството от
случаите попадат във втората категория. Това означава, че дори и онези
възрастни, които са развили Саlcarеа като бебета, обикновено имат поне
един допълнителен слой, който я прикрива. Ето защо виждаме толкова
малко случаи на Саlcarеа саrboniса при възрастните.

Някои ориентировъчни пункта
Саlcarеа саrboniса е такова огромно заболяване с обширна
симптоматика, че студентът може да се загуби в нея. Той може да си
помисли, че всеки случай е Саlcarеа или че никой от неговите случаи не
притежава всички тези симптоми. Заради новакът студент и за да дам
яснота на тези, които при-тежават опит, ще изложа наблюденията си
относно симптомите, които обикновено характеризират това заболяване.
Разделил съм симптомите на две категории: характеристики при
физически заболявания и характеристики при умствени смущения. 90% от
случаите Са1сагеа са били познати, защото са показали всички или някои
от следните симптоми:
При физическата патология обикновено наблюдаваме:
• общо усложняване на състоянието на болния при студено и влажно
време. Пациентите са зиморничави, не могат да се стоплят, особено
краката им са студени и в същото време може да ги облива лека лепкава
пот. Те трябва да носят чорапи в леглото и не могат да заспят, ако не
чувстват, че краката им са топли;
• предразположени са към наднормено тегло, затлъстяване и към
мързеливост;
• потят се около врата по време на сън;
• появява се желание да си хапнат нещо сладко и рохко-сварени яйца;
• изпитват замайване на високи места;
При умствената патология често можем да видим:
• че пациентите изпитват множество страхове, като страх от тъмното,
от призраци, от гръмотевична буря, от високи места, от мишки, от кучета,
от инфекции и т.н;
• преобладаващ страх от полудяване;
• определен страх, че другите ги наблюдават и ше разберат за
умственото им разстройство;
• отчаяние, че никога няма да се излекуват;
• смазващо безпокойство относно здравето, особено страх от рак.
Ако причината за патологията е изтощение след физическо или
умствено напрягане, това е още едно потвърждение, че случаят е Са1сагеа.
Лекарят не трябва да се задълбава в огромното разнообразие от
симптоми, а трябва да търси основните характеристики на това заболяване.
От горните 10 симптома, поне 4 или 5 трябва да бъдат открити в болния
Са1сагеа. Особено важно за заболяването Са1сагеа е следното заключение:
Характерният набор от физически симптоми може да се промени или
да намалее с развитието на умствената патология на заболяването.
Например, по време на фазата на първоначалните страхове, където
пациентът се бои от височини, характерното потене и влошаване на
състоянието при студено и влажно време съществуват. Когато, обаче,
патологията на случая се задълбочи и достигне точката, в която страховете
вземат връх в живота на пациента - страхът от рак или от сърдечна болест,
от полудяване и т.н. - физическите симптоми и по-ранните страхове често
изчезват или намаляват и типичната картина на Са1сагеа се загубва или
размива. Например, тогава е възможно да се види, че човекът вече не е
зиморничав и, че обикновено студените крака на болния от Са1сагеа не са
нито студени, нито влажни. Също и желанието за яйца може да изчезне.
Затова в тази фаза е лесно да се сбърка Саlcarеа саrboniса с други
заболявания, като Аrseniсит или Рhosphorus.
В допълнение, когато търсим "насочващи симптоми", винаги трябва да
имаме предвид, че патологията на лекарството се развива на етапи. Поради
това, лекарят не трябва да се отнася към горния списък със симптоми като
към общовалиден и стереотипен наръчник. Той е там, за да даде насоките,
с помощта на които да идентифицираме лечението, подходящо за
болшинството от случаите Са1сагеа. Поради очевидни причини е
невъзможно да се изброят всички аспекти и комбинации от симптоми,
които се срещат при заболяването Са1сагеа.

Отпуснатост и твърдост
При Са1сагеа срещаме уникалният и характерен тип
противоположност на симптомите: идеите за отпуснатост и твърдост
едновременно. Това може да се отнася до физиката на пациента
(отпуснатост на мускулите спрямо твърдост на тъканите) и/или до ума и
чувствата, (които също могат да са отпуснати и/или "по-твърди"). За да
опростим нещата, можем да кажем, че патологията на болните Са1сагеа се
развива поради дисбаланс на елемента калций - липса или излишък на
калций. Случаите, резултат на липса на калций далеч превъзхождат
числено тези, развили се поради излишък. Имайте предвид, обаче, че това е
само обобщение. Не всички случаи Са1сагеа могат да бъдат
класифицирани по този опростен механизъм.
В случаите на недостиг на калций, когато организмът не усвоява
достатъчно калций, резултатът е мекота на местата, които по природа
трябва да са твърди. Меки са костите и зъбите, мускулите, особено
сърдечният, са отпуснати.
В другия случай, когато в организма има излишък на калций,
резултатът е прекомерно отлагане на калций на сегменти в костите,
деформации на костите, прекомерна твърдост на ноктите, скрофулозно
подуване на мускулите и твърди подутини на лимфните жлези. В сферите
на ума и емоциите това • се изразява в застой в мисленето и в инат и
твърдоглавие.
Също така съществува вероятност за нееднакво и неправилно хранене
на костите. Както Наш обяснява: "Една част от костта, например,
гръбначният стълб се подхранва, докато останалата част гладува".
Както беше споменато по-горе, типично е мекостта и отпуснатостта да
преобладават в Саlcarеа саrboniса. Думата "отпуснатост" означава повече
от обикновното значение на "слабост": пациентите са слаби и меки.
Елементът, който влива сила и енергия в тъканите им, отсъства.
Умственият и мускулният им тонус е недостатъчен. Общата отпуснатост
накрая води до разпадане на организма им и болният има чувството, че
скоро ще колабира - умствено и физически.
Освен познанията за физиологията на човека, болният също трябва да
притежава и възприятия на високо ниво, които функционират добре и
истински, за да може да осъзнае какво става в един организъм, който не е в
състояние да абсорбира толкова важен за съществуването му елемент. Ще
забележите как липсата на жизненост и енергия в резултат на
непълноценно абсорбиране оказва влияние на болния на всички възможни
нива: физическо, умствено и емоционално. Всяко усилие, и най-малкото,
може да доведе до изтощение на болния.
Пациентът сякаш усеща някакво вътрешно потрепване в организма. У
него се преплитат всякакви страхове. Съзнанието му е в състояние да се
занимава само с тривиални неща. Той не може да мисли за по-важни,
съществени и полезни неща, защото те изискват усилия, жизненост и
енергия, които болният не притежава. Умът му няма нужната сила да
понася и преодолява трудности, нито да се концентрира и накрая
пациентът Са1сагеа чувства непреодолимото желание да се предаде. Той
или се оттегля и остава вкъщи, или постъпва в болнично заведение и се
оставя на грижите на медицината.
"Малките идеи"
Отличителна черта на пациентите Са1сагеа е тази, че те фиксират
съзнанието си върху малки неща. Степента, до която това става очевидно,
обаче, варира и зависи от степента на развитието на умствената патология.
Странно е да се види как под влиянието на Са1сагеа ум, който преди е бил
здрав и пълноценен, е съсредоточен върху малките неща. В по-меката си
форма тази особеност на заболяването може да се прояви като обикновена
липса на гъвкавост в мисленето на болния. На по-късен етап от развитието
на заболяването тя преминава в проява на поразително упорство при
ситуации в ежедневието, докато най-накрая болният изцяло се оказва
погълнат от дреболии и това състояние е близко до психоза.
Докато заболяването Са1сагеа се развива до едно сравнително
сериозно заболяване, болният губи способността си да мисли в
перспектива и дреболиите са единственото нещо, което е окупирало
съзнанието му. Пациентът Са1сагеа не просто обръща внимание на
тривиалности и подробности. Тези второстепенни грижи всъщност
преобладават и доминират в живота и цялото му съзнание. Липсата на
гъвкавост и съсредоточаването изцяло в маловажни неща не му позволяват
да мисли за нищо друго. Той дори и не разбира, че съзнанието му е
фокусирано само върху дребни и маловажни неща и, че по този начин той
не забелязва съществените. Кент описва това състояние:
"Когато Са1сагеа започне да разказва на приятелите си как се чувства,
всички те естествено му казват: "Остави това, то е без значение", но за него
то е голямо нещо и той не може просто да го остави. Всички тези дреболии
накуп, водят у него до убеждението, че полудява."
Когато са в това състояние, Са1сагеа могат безкрайно да говорят за
своите дребни неща, които не предствляват интерес за другите. Когато
Кент пита някои пациенти Са1сагеа защо се държат така, обикновено
получава следния отговор: "Доста време се опитвах да спра и след като не
можах, просто продължих и ми се струва, че така е добре за мен".
Този вид суровост в мисленето може да е съпътствано с отпуснатост на
ума, полярност, характерна за болните Са1сагеа. В резултат засегнатият
индивид губи способността си да мисли задълбочено и систематично. Кент
споменава, че у тези болни се забелязва и неспособност да смятат:
"Той не е в състояние да събира и изважда и най-малките числа...
Болният може да е бил философ, но е изгубил способността си да мисли
философски. Изгубил е способността си да мисли в дълбочина".
Упорството може бъде комбинирано с отпуснатост на ума и да води до
самозалъгване на болния, както ясно илюстрира тази особеност на
заболяването Кент:
"Болният прави заключения, базирани по-скоро на чувствата си,
отколкото на здрав разум. Той прави изводи не за реалните неща, а за
такива, каквито той иска да бъдат. Човек може да си помисли, че той иска
да полудее - толкова много говори за това. Болният не е в състояние да
приеме какъвто и да било спор и положението се влошава все повече и
повече. Пациентът не приема дори уверенията на лекаря, на когото винаги
е вярвал. Няма нужда да се опитвате да спорите с него или да го
убеждавате - той все още не е толкова зле. В състояние е да разсъждава за
други неща с изключение на темата за собственото му умствено
състояние."
Болният Са1сагеа може да заяви: "Аз изпитвам безпокойство на
умствено равнище. Обичам да бъда стимулиран интелектуално и
философски. Вероятно в това се крие моето безпокойство.", какъвто беше
случаят с един мой пациент Са1сагеа. Този "философски интерес", обаче,
не разкрива способността на болния да мисли задълбочено, нито пък
наподобява истинското въвличане във философската материя, което
забелязваме при болните Sulphur. Точно обратното - то произлиза от страха
от смъртта.
Страхът от смъртта е причината, караща пациента да задава въпроси
като: "Има ли Бог? И какъв е той?". Съществен симптом в пациентите
Са1сагеа е въпросът за спасението - на него ще се спрем по-подробно в
раздела "Децата Са1сагеа", тъй като тези религиозни въпроси са най-често
срещани при тях.
Болезненото съсредоточаване върху малките неща лежи в основава на
добре известния инат на болните Са1сагеа особено ясно изразен при децата
Са1сагеа. Ако съзнанието им е обзето от дадена идея, те не виждат нищо
встрани. Желанието им трябва да бъде задоволено и това е от
изключителна важност за тях. Те трябва да задоволят нуждата си, за да
бъдат в равновесие и дори се създава впечатлението, че болните Са1сагеа
добиват сила от това.

Свръхнапрежение
Болните Са1сагеа изглеждат много привързани към работата си. Те са
трудолюбиви, добросъвестни и упорити; освен това се страхуват от
бедността. Трудолюбието им ги кара да се стараят и напрягат, което от
своя страна води до свръхнапрежение. Болните се чувстват изтощени, но
игнорират това и продължават да се напрягат въпреки състоянието си. В
тези случаи на свръхнапрежение, (което накрая може да доведе до срив)
можем да различим следните етапи:
В първия етап, болните са раздразнителни. Лесно се дразнят дори от
дреболии. Пациентът лесно се ядосва и само няколко думи могат да го
изкарат от нерви, особено ако счита, че му се поставят някакви искания.
Той се чувства уморен след много по-малко напрежение отпреди и започва
да се оплаква, че е претоварен с работа. Лесно се обижда и приема всичко
от негативната му страна. Болният лесно се вълнува и целият плувва в пот,
когато не може да се оправи в дадена ситуация. Емоциите му лесно се
възбуждат и лесно угасват.
Тъй като кръвообращението на болните Са1сагеа е нарушено, те често
изпитват замайване и объркване. Болният получава сърцебиене, трепери -
вътрешно и външно, изтощен е физически. Особено в случаите на нервна
раздразнителност и вълнение често виждаме болни, които лесно се
стряскат: от страх или уплаха, след коитус, когато се будят нощем, след
кошмарни сънища, след умствено или физическо претоварване.
Треперенето им създава усещането, че треперят вътрешно.
Болният Саlсаrea не е в състояние да се занимава с нищо, изискващо
усилие. За него е все по-трудно да се съсредоточи. Опитва се да се
концентрира, а умът му блуждае.' Съзнанието му се "парализира", когато се
опитва да говори. Словата излизат объркани. Болният прави грешки на
езика и се оплита. Объркан е и не е в състояние да запомни предмета на
разговора, паметта му е отслабнала. Когато чете, е толкова объркан, че
трябва да спре, за да си припомни докъде е стигнал. Поради отслабналата
му памет и затруднен мисловен процес, болният губи самочувствието си и
лесно започва да се чувства "према-зан" от работата си. Умственото му
изтощение го предразполага към лесна раздразнителност и го кара да се
тревожи за бъдещето си, за здравословното си състояние и за спасението на
душата си (както споменахме по-горе). Той чувства огромно безпокойство.
Болният лесно се плаши, постоянната нервна възбуда, в която живее не му
позволява да си почине и дори може да доведе до сърцебиене,
кръвотечение и спазми в коремната област. Страхът сякаш възниква от
стомаха му.
През тази фаза, в която пациентите Са1сагеа започват да се "разпадат"
и да развиват нервно безпокойство, те често страдат от безсъние, особено
след 3 ч. през нощта. Те могат да спят безпроблемно дълги часове, но се
будят около 3 през нощта и не са в състояние да заспят отново.
През следващия етап болният навлиза в период, в който Дори и най-
малката отговорност, която трябва да поеме, му изглежда толкова огромна,
че той не е в състояние да се справи с нея изобщо. Пациентът се чувства
смазан, ситуациите и проблемите му изглеждат непреодолими. На него не
му се ходи на работа и всъщност започва да се ужасява от работата си
както и от отговорностите и исканията на другите към него. Нежеланието
му да върши каквато и да било работа, отвращението и неохотата, която
изпитва към работата си, са съпътствани от една обща раздразнителност и
чувство на тежест в долните крайници. Болният изпитва ясно осъзнато
чувство, че "ще се случи нещо лошо". Чувства огромен вътрешен импулс
да напусне работа, но на този етап остава.
Ако в този момент болният изпита някакъв допълнителен стрес
(например, мъка или остро заболяване, усложнено от алопатично лечение),
патологията на заболяването ще прогресира още повече. Болният ще развие
огромно чувство на безпокойство за здравето си и в резултат на това - ясно
изразен страх от раково заболяване или страх от полудяване. Силата на
тези две страхови състояния - на страха от рак и на страха от полудяване - е
обратно пропорционална една на друга. Ако страхът от рак е силен, то
страхът от полудяване е минимален и обратно. Пациентът също така има
неприятното усещане, че останалите могат да усетят несигурността му и да
прочетат мислите му само като го погледнат. На тези страхове ще се спрем
по-нататък в разделите "Страх от полудяване" и "Отчаяние, че няма да
настъпи възстановяване".
Саlсаrеа са в състояние да издържат дълго време на това
свръхнатоварване. Накрая стигат до състояние, в което не могат повече да
продължат да работят, в резултат на което напускат работата или бизнеса
си поради свръхизтощение и това е особено характерно за това заболяване.
Кент описва ситуацията по следния начин:
"Саlcarеа понякога развива непоносимост към работата си и напуска.
Той ще напусне и най-процъфтяващия бизнес, ще си остане у дома и няма
да прави нищо след преумора, настъпила, защото той се е занимавал с
бизнеса си упорито, за да го доведе до състояние на просперитет. Той
казва,че бизнесът не е добър за него. Той е уморен от работата си и когато
се върне към нея, му изглежда, че ще полудее. Не иска нито да я види, нито
да знае нещо за нея. Това, което искам да кажа, не е че пациентът Саlсаrеа е
преуморен толкова от проблемите в бизнеса си, макар че и това е налице
тук, а по-скоро, че той се е преуморил до такава степен, че се предава и то
точно по средата на процеса, когато е постигнал вече успех. Зарязва всичко
и си остава у дома - отстрани това му действие изглежда така, сякаш е
мързелив."
Кент добавя една важна разлика: "Не става въпрос за хората, които
са родени мързеливи и никога не работят, а за тези, които са станали
мързеливи впоследствие."
Това са основните симтоми, допринесли за твърдението, че
лекарството Саlcarеа помага в случаите на срив на организма вследствие на
продължително изтощение и тревоги.

Страх от полудяване
Този трети етап от развитието на заболяването, в който основният
проблем е душевното състояние на болния е много по-сериозен и тревожен
от предишния. Общото състояние на пациента е такова, че той смята, че
разсъдъкът му наистина се разпада и че той не е в състояние да
функционира повече при тези обстоятелства. Умът е изключително
отслабнал и болният забравя важни неща. Мислите му са заети с много на
брой дребни неща, а главните и важни проблеми остават нерешени.
Болният не е в състояние да се съсредоточи, не може да решава
проблемите, свързани с бизнеса си. През цялото време е под стрес. Той
може да е напуснал вече работа, може и още да не е, но разходите му се
събират и той трябва да си плаща сметките. Като резултат от всичко това
болният стига до отчаяние.
Въз основата на всичко това болният започва да развива ясно изразен
страх от рак или страх от полудяване. Тук ще се спрем на второто.
Пациентът Са1сагеа обикновено крие от останалите тайната, че мисли,
че полудява. Той успява да я скрие задълго, тъй като се страхува, че ако я
сподели, другите могат да си помислят, че той наистина е луд и да го
затворят в лудница. Болният се терзае денонощно и не може да спи. С
времето този страх го обзема изцяло и колкото повече болният успява да
понася стреса, толкова повече страхът му се задълбочава. Накрая
съзнанието му изцяло е заето с този страх.
На този етап лекарят може да попадне на следните случаи: В офиса ви
идва пациент и се оплаква от различни болки. Докато го слушате
внимателно, той внезапно изпада в пристъп - започва да плаче, сълзите се
стичат по лицето му и отчаянието му става видимо. Вие го питате защо е
толкова отчаян. След известно колебание пациентът признава, че се
страхува, че полудява. Ако такъв пациент започне да споделя истинския си
проблем, накрая той ще ви разкаже всичко, което го тревожи.
Отделно от страха, че полудяват, Са1сагеа се страхуват и че
останалите могат да забележат душевното им объркване.
Те имат чувството, че хората около тях ги наблюдават подозрително и
че могат да "проникнат" с поглед в душите им. Кент казва: "Той смята, че
хората го гледат подозрително и той също ги гледа подозрително и се
чуди защо те не казват нищо за състоянието му." Подобно на горната
ситуация, пациентът няма да сподели с вас доброволно тази информация.
Ако подозирате, че пред вас имате случай Са1сагеа сагЪошса и започнете
да задавате въпроси, особено в тази насока, болният с известно облегчение
ще ви признае за страховете си.
Това е състояние, граничещо с това на делюзия и може наистина да е
съпътствано с халюцинации, особено когато болният затвори очи дори и
през деня. Той вижда ужасни видения и трябва незабавно да отвори очи и
да се опита да се убеди, че не е луд, че това, което изпитва, е само игра на
съзнанието му. Това е ум, който далеч не е здрав, както можем сами да
заключим, но болният все още не е достигнал до състояние на истинска
психоза, тъй като може да се контролира при отношенията си с останалите.
На този етап, все пак, пациентите Са1сагеа определено смятат, че бързо
полудяват.
На този етап болният може да ви признае, че си говори сам. Докато в
присъствие на други те са в състояние да се контролират, останали сами
вкъщи, те започват да разговарят със себе си. Това се среща особено при
пациенти, изпитвали продължителна скръб. Например, жена, чийто съпруг
й е изневерявал и тя е потискала гнева и емоциите си срещу него дълго
време. Тя започва да си говори сама и в тези "разговори без партньор"
казва доста неща. Това е състояние на объркване, слабост и срив на
интелекта на индивида.

Психоза
Такова състояние накрая прераства в истинска психоза. Психозата на
Са1сагеа обикновено е в пасивна форма. Те имат многобройни
халюцинации, които се развиват много бързо, като например ужасни
видения, когато затворят очи, гротескни лица и т.н. Срещат се и
халюцинации като например увереността на болния, че дрехите, висящи на
стола, всъщност, са човек, седящ там или че някой се движи зад болния и
т.н (подобно на случаите Реtrolеит или Silicа). В изследванията на
Ханеман намираме следния пример: "Тя чу трополене и стъпки над
леглото и потрепери".
Относно поведението на болните Са1сагеа в компания можем да
кажем, че повечето от тях седят тихо без да правят нищо или са заети със
странни дребни неща като например си играят с пръсти непрекъснато,
чупят клечки или късат хартия на малки парченца. Марджъри Блеки
разказва за случай, при който пациентката отваряла и затваряла чантата си
през цялото време, докато разговаряла с нея.
Общото състояние при психозата на болните Са1сагеа, е че тя е
пасивна с халюцинации, съпътствана с болезнено съсредоточаване върху
дреболии, за което говорихме по-горе. Халюцинациите могат да се появят
и при състояния на треска, например при пневмония или пиелонефрит. Ето
два примера от "Водещи симптоми" на Херинг: "Мания, вижда глутница
кучета, струпали се около него, отпъжда ги", "Вижда котки и се бори с
тях в състояние на делириум". В тези по-остри състояния виждаме по-
голяма степен на безпокойство и активност. Друг пример от Херинг:
"Болната изпитва нужда да тича нагоре-надолу и да крещи." Кент
коментира: "Болната чувства, че трябва да крещи, не може да спре това
желание. Това се случва на хора с изопнати нерви, силно развълнувани и
разстроени от смъртен случай в семейството."
При изостряне на хроничната психоза, у болния може да се появи ясно
изразена агресия. В тези случаи могат да се развият следните състояния,
подобни на описаните от Херинг: "Болната се хвърля с все сила, търкаля
се по земята, опитва се да сграбчи стоящите около нея за дрехите, пъха
дрехите в устата си, хапе и плюе, лае силно - и всичко това с широко
отворени очи и празен поглед."
Това състояние на болните не е толкова силно и интензивно, както при
случаите на Веlladоппа или Stramoniит, чийто делириум се характеризира
с повече движение, желание за хапане, плюене и т.н. Като цяло Са1сагеа са
пасивни при състоянията си на делириум и халюцинации.
"Тук искам да отбележа, че разликата в диагнозите на отделните
заболявания често е функция, базирана на силата на симптомите, които
присъстват, тъй като симптомите, особено при по-острите състояния, често
са твърде подобни."

Страх и фобия
През 1976 г. на международен семинар в Атина чух как известният
хомеопат д-р Рscherо каза, че заболяването Са1-сагеа притежава всички
страхове на Маteria Меdiса и, че не можете да предпишете това лекарство,
ако пациентът не проявява повечето от тях или че, ако пациентът
притежава повечето страхове, то най-вероятно лекарството е Са1сагеа.
Въпреки че е вярно, че Са1сагеа се характеризира с много страхове, също
така е вярно и че не всички болни Са1сагеа изпитват стра-хова невроза.
Някои изобщо не се страхуват! (Ще се спра на това в раздела "Детето
Са1сагеа", тъй като основно в малките деца не забелязваме никакъв страх).
Важно е да се разбере, че страховете трябва да се оценяват според
тяхната интензивност и сила на проявление. Някои физически заболявания
са съпътствани от страх в по-мека форма. Понякога, обаче, същият страх
може да обземе пациента изцяло и физическите оплаквания да изчезнат.
Има точно определени страхове, които насочват към дадено заболяване,
когато преобладават и изцяло превземат пациента.
Ако пациентът неистово се страхува от гръмотевични бури, не е
задължително да е болен от Са1сагеа, въпреки че и Са1сагеа има този
страх. Страхът от полудяване без други съпътстващи симптоми сочи по-
скоро лекарството Мапсinella, отколкото Са1сагеа. Но, ако един от тези
страхове е съпътстван с всеобхватния страх, че другите ще забележат
душевното състояние на пациента, лекарството непременно е Са1сагеа.
Това е достатъчно характерен белег на лекарството дори и пациентът да
няма допълнителни страхове или физически оплаквания.
Един от страховете, който при пациентите Са1сагеа може да достигне
изключителна интензивност е безпокойството за здравето и страхът от
смъртта (thanatophobia). Когато преобладават физическите оплаквания,
този страх може да не е особено силен и пациентът Са1сагеа няма да му
обърне осо бено внимание. Това безпокойство и страхът от смъртта може
да се развие и да стане толкова силен и всеобхватен, че болният сякаш
живее в ада. Животът му е изцяло подчинен на страха. В този случай
страхът доминира над всички останали оплаквания и е първото нещо, което
болният споделя при преглед.
Най-често срещаните форми на" този страх са следните: страх, че
болният ще умре от рак или сърдечно заболяване, или че ще изгуби
разсъдъка си. Страхът може да се превърне в основната патология на
заболяването. В противовес на това, страхът, че пациентът е хванал или ще
хване някаква заразна болест също се среща често при Са1сагеа, но никога
не съм срещал този вид страх като основна патология при умствени
заболявания. Симптомът "безпокойство за здравето" ще бъде разгледан по-
подробно в следващия раздел.
Друг огромен източник на безпокойство е виновното съзнание.
Пациентът го развива до степен, че нито разумът, нито логиката могат да
го успокоят. Той чувства вина за маловажни неща, на които нормален
човек не би обърнал внимание, но при случаите Са1сагеа, където
пациентите са болезнено съсредоточени в малките неща, проблемът е така
преувеличен, че завзема цялото им съзнание и живота им става непоносим.
Страх от височини или замайване при заставане на високо място са
сред най-често срещаните оплаквания, които се откриват в случаите
Саlcarеа саrboniса. Пациентът може наистина да замръзне от страх, когато
се изкачва по стълба, например, дори и ако се изкачи само три стъпала над
земята. Този страх е толкова силен, че често болните сънуват, че са
застанали на високо място и изпитват замайване на главата. Пациентът
Са1сагеа дори не може да понесе гледката на някой друг, застанал на ръба
на някаква височина - той крещи на човек да не приближава до парапета на
балкона, за да не падне. Те се страхуват и да слизат по стълбища, особено
ако нямат перила.
Са1сагеа изпитва силен страх, че ще му се случи нещо лошо, на него
или на другите, както и страх, че ще чуе лоши новини. Често се забелязва и
страх да остане сам. Страховете им се усилват особено вечер, както
потвърждава и Ханеман.
Други изветстни страхове при Са1сагеа са: страх от гръмотевични
бури, свръхестествени явления, призраци, инфекции и микроби, бедност,
мишки, насекоми, паяци (агаchnophobiа), страх на болния да излезе навън,
страх от обществени места (аgoraphobia), от тесни помещения
(с1аustrophobia). У тях се появява безпокойство и когато слушат
жестокости.
В по-ранните етапи на заболяването тези страхове и неврози
обикновено не обхващат изцяло съзнанието на пациента и съпътстват
някакви физически заболявания. Болните Са1сагеа могат да се оплакват от
много от тези страхове, но понякога имат само няколко или дори само
един.
Ако направим сравнение между пациентите Рhosphorus и Саlcarеа
саrboniса през етапа на страхова невроза от гръмотевични бури и от
тъмнината, виждаме, че Рhosphorus са много по-открити от болните
Саlcarеа и че страховете на първите са много по-акцентирани. При
Рhosphorus з страхът от гръмотевични бури е ужасен - по време на буря
имат желание да се скрият под масата. Саlcarеа никога няма да изразят
страха си по такъв силен начин. Също така пациентите Рhosphorus
изразяват своето безпокойство за здравето на по-ранен етап, отколкото
болните Са1сагеа. При вторите безпокойството за здравето се развива
заедно с всеобхватната тревога за живота и бъдещето им изобщо. Може да
определим Рhosphorus като лека форма на Саlcarеа като първото е с по-
акцентирани страхове и с огромна жажда у болните за студена вода.
Рhosphorus се потят по-малко от Са1сагеа, по-жизнени са от тях и по-
отзивчиви.

Отчаяние, че няма да се възстановят
Тревогата за здравето у болния може да стане доста силна дори и при
отсъствие на признаци за физическо заболяване. Едно изследване показва:
"Тя смята, че е смъртно болна, но не е в състояние да се оплаче от нищо
конкретно" Пациентите Са1сагеа могат да се страхуват от всякакви
болести - сърдечни, чернодробни, чревни, - но най-често срещан е страхът
от рак. Безпокойството им ги кара да тичат от лекар на лекар. Понякога лек
колит или слаба болка в коремната област е достатъчно основание за силна
тревога и непоносимо безпокойство, съпътствано с треперене на целия
организъм на болния и сърцебиене, което само усилва още повече
тревогата му. Болният следователно отива на лекар, който не открива нищо
нередно с корема му, но вместо да го успокои, това само влошава нещата
допълнително. Сега той е сигурен, че има рак и че той ще бъде открит
прекалено късно за лечение.
Потънал в страданията си, Са1сагеа бързо решава, че в неговия случи
нищо не може да се направи. Той се отчайва и смята, че никой не е в
състояние да му помогне, отчайва се, че няма да бъде излекуван и че не ще
може изобщо да се възстанови. Това огромно отчаяние обзема цялото му
съзнание и нищо не може да го успокои. То е видимо в изражението на
болния, откъдето лъха безнадеждност. По този симптом - отчаяние у
болния, че няма да се възстанови, лекарството Са1сагеа, заедно с
Аrseniсит, са начело в цялата Маteria Меdiса. Това отчаяние може и да не
стане видно по време на първия преглед на болния. Пациентът Са1сагеа
може да си мисли, че лекарят е последният му шанс и чака да види
резултати. Ако лекарят не му предпише Са1сагеа при първия преглед, при
следващото си посещение болният ще сподели своето отчаяние. Ако
лекарят се опита да го убеди, че състоянието му не е толкова сериозно и
вероятно нещо може да се направи, за да се подобри, думите му остават
нечути. Пациентът повтаря, че за него няма надежда и че не може да бъде
излекуван и той със сигурност знае това.

Тези случаи могат да се сбъркат със случаите Nitricum асidит. И двете
заболявания се характеризират със силно безпокойство за здравето. И при
двете пациентите изпитват желание да ядат сладко и солено. Разликата е в
това, че при Са1сагеа желанието за сладко е по-силно от това за солено.
При Nitricum асidит е валидно обратното.

Депресия, причинена от скръб
Саlcarеа често изпадат в такава дълбока депресия, че напомнят за
състоянието на Аиrит. Желанието за самоубийство обаче не е така силно,
както при Аиrит. Депресията при случая Са1сагеа е съпътствана с отчаяние
и физическа преумора. Пациентът не е в състояние да прави каквото и да
било, липсва му жизненост - умствена, емоционална, физическа. Светът му
изглежда черен. Той може просто да си седи и да не казва нищо. Хората го
наобикалят и му говорят, но той не иска да прави нищо, не желае да влиза в
разговор и дори отказва да говори изобщо. Когато Са1сагеа е сам и в
такова състояние, той може да си говори сам, както вече споменахме по-
горе.
Тези болни са уморени от живота и не искат да продължат да живеят.
Спохождат ги мисли за самоубийство, въпреки че, както споменахме преди
малко, този симптом не е толкова силен, както при болните Аиrит.
Характерна разновидност тук е, че и безпокойството, и желанието за
самоубийство са особено силни по време на изпотяване. Болният смята да
се самоубие, като се прободе с остър предмет.
Меланхолията и унинието могат да бъдат съпътствани със силни
терзания. Болните се чувстват нещастни и изпитват силно и непреодолимо
желание да плачат. Причина за плача може да е някаква забележка или
друга дреболия и болните се оплакват и страдат за това дълго време след
като обидата е отминала. Те стенат и вият, скимтят и хленчат. Чувстват се
захвърлени и се самосъжадяват, едновременно с това не искат да бъдат
утешавани. Утешаването дори влошава състоянието им.
Често, въпреки че не винаги, след голяма тъга или мъка Са1сагеа може
да навлезе в състояние на истерия, където плачът се редува с изблици на
див смях. След това може да навлезе в едно специфично състояние на
вълнение, в което болният изпитва силно желание да крещи и пищи, сякаш
да прочисти организма си. Могат да се появят силни пристъпи на крещене -
болният чувства, че ако не закрещи, ще полудее. По този начин той, като че
ли, компенсира истерията. Изпитват огромна нервност - ходят нагоре-
надолу из стаята и непрекъснато имат желание да вършат нещо. Кент
описва много ярка картина на това състояние на възбуда след преживяна
мъка:
"Майка изгубва детето или съпруга си. Или младо момиче изгубва
годеника си. Сърцето й е разбито и тя изпитва силна възбуда. Това е
състояние на истерия. Виждал съм същото и при мъже. Даже си спомням
един. Той се поболя от тревоги за бизнеса си. Изпитваше същото това
чувство - сновеше нагоре-надолу из къщата си и казваше, че му се иска да
полети или да скочи от някой прозорец, или просто да направи нещо. Това
е аналогично на душевното състояние на човек в истерия или в състояние
на силна нервна възбуда."

Душевни и емоционални симптоми
Безпокойство:
Чувството за безпокойство, както вече споменахме, се засилва вечер.
Някои разновидности на състояния на безпокойство са споменати в
изследванията на Ханеман:
"Болният изпитва безпокойство вечер, на пристъпи, с халюцинации и
страх от тъмнината, опитвайики се да гледа само в осветени повърхности.
Всичко това изчез-
ва след преминаването на газовете. Безпокойство и натиск в гръдния
кош след ходене по голяма нужда. Тревожно събуждане нощем, след
полунощ, често от кошмарни сънища. Сърцебиене. В такова състояние
болният е кошмар за останалите, тормозейки ги ден и нощ." Изследването
също показва, че в противовес на задълбочаването на безпокойството и
страховете, вечер душевното състояние на болния се подобрява:
"Раздразнителен и избухлив през деня, вечер болният е ведър и склонен да
разговаря с околните." "Неспокоен през първата част на деня, весел и
доволен от себе си през последната."Многото мисли и прекалената
оживеност на съзнанието на болния вечер обаче могат да му попречат да
заспи и той се върти в леглото до среднощ.
Безцелното седене или мотаене наоколо правят болния раздразнителен
и сънлив. Той започва да се противопоставя на всичко. Чувства се по-
добре, когато е зает с нещо. Ако съзнанието му е заето, това намалява
главоболието му, например, чувства се по-добре, когато съзнанието му е
ангажирано. От друга страна, много от симптомите, включително и
нервността се влошават при умствено напрежение. Умственото
напрежение може да доведе до хиперемия в главата, хорея или пристъпи на
треперене на организма.

Уплаха:
Са1сагеа са особено чувствителни на уплаха. Те лесно се стряскат,
включително от шум или резки звуци. "В деня преди менструация
пациентките са особено предразположени към уплаха - могат да се
стреснат силно и от дреболия."

Възбуда и раздразнителност:
Емоциите могат да повлияят и на менструалния цикъл при жените
Са1сагеа. След уплаха менструацията дори може да изчезне. Нервната
възбуда води до дисменория и най-малкото вълнение може да доведе до
възобновяване на катамения или да предизвика метрорагия.

Гняв и безразличие:
Спомени за стари обиди могат да провокират у болния пристъп на
гняв, тъга и желание да се оплаква. Са1сагеа могат да развият
раздразнителност и сприхавост, съпътствани с изблици на ярост, понякога
без очевидна причина за това. Гневът и раздразнителността за дреболии
могат да доведат до оплаквания от замайване и безсъние. Болните могат да
изпитват силни пристъпи на гняв и истинска ярост. Държат се
изключително лошо, проявяват инат, непоносими са, особено сутрин,
когато им се спи и страдат от главоболие.
Са1сагеа може да стане сприхав, мрачен и навъсен, сърдит и
безразличен към важни неща, да прави всичко с неохота, като по принуда.
Той чувства, че волята му е отслабнала, но все още не се чувства безсилен.
Болният се противопоставя на всичко и е особено раздразнителен.
Са1сагеа са мълчаливи и неразговорливи. Чувстват отвращение към
повечето хора и им се противят за всичко. От друга страна, болният може
да има следния симптом: "Самотата е дразнеща. Болният чувства
студенина по лицето, ръцете и стъпалата си." (Ханеман)

Инат при децата
Децата, който имат склонност към напълняване, често проявяват инат
и твърдоглавие. Понякога са доста капризни и нервни. Децата Са1сагеа са
чувствителни, лесно се депресират и мислят постоянно за смъртта или за
религиозни неща. Стават раздразнителни вечер, когато лягат да спят, тъй
като често сънуват кошмари. Плашат се от всичко, което виждат.

Външен вид
При Са1сагеа мускулите се отпускат. В резултат на това основните
характерни черти от гледна точка на външния му вид са пълнота и
отпуснатост. При по-възрастните индивиди не всички са с наднормено
тегло, някои от тях са направо кльощави. Кожата на слабите индивиди
Са1сагеа изглежда особено - по-плътна е и по-грапава от обикновено.
Лицата им могат да са доста набръчкани - с фини, но дълбоки бръчки,
които пресичат лицето, оформяйки малки правоъгълници. Тези бръчки
заедно с постоянното чувство на безпокойство придават на лицата на
Са1сагеа износен и угрижен вид.

Детето Саlcarеа
Ще проследим външния вид на Саlcarеа саrboniса от ранното детство
до възрастния индивид. Типичната картина на едно бебе Са1сагеа е тази на
бяло, дебело, отпуснато дете със забележимо коремче като основното,
което прави впечатление е отпуснатостта. В костите на такова дете липсва
калций и те са меки. Черепната фонтанела е мека на пипане и често е
отворена (подобно на Са1саrеа рhоsphoriса).
Бебетата Саlcarеа могат да бъдат недохранени, тъй като заболяването
се отразява на абсорбцията и преработката на хранителни вещества. Ако
детето е недохранено, то обикновено има голяма глава, голям корем и
мършаво телце. Тези деца са с бледа кожа, но бързо се изчервяват. Друг
симптом е образуването на твърди и подути лимфни възли на шията.
Възможна е и трета разновидност. Ако в организма на детето има
излишък, а не недостиг на калций, бебето може да има уплътнявания или
екзостози, втвърдявания на неподходящи места и отлагания на калций на
различни места в тялото.
За децата Са1сагеа е характерно късно поникване на зъбите. По това
време те отслабват, отпадат и имат болен вид.
По-нататък, когато бебето стане на 12 до 17 месеца, дисбалансът в
обмяната на калция става очевиден. Костите на детето са меки, лесно
чупливи и не достатъчно стабилни, за да му позволят да се изправя само на
крака. Забелязва се слабост при ходене и стоене и затова децата Са1сагеа
прохождат късно.
Забележителна характерна черта при бебетата Саlcarеа е, че те често
плачат, хленчат или стенат, сякаш нещо не им е наред - често без да има
някакъв видим проблем. Например, след ваксиниране у детето се проявяват
първите признаци на отклонение. За да поставим, обаче, диагноза Са1сагеа,
е необходимо присъствието и на още съпътстващи симптоми.
Не очаквайте на бебетата Са1сагеа да им е студено. На тази възраст на
тях обикновено им е горещо, стават нервни и изритват завивките си нощем,
както при случаите Sulphur или Pulsatilla. Чак, когато достигнат възраст 7
години, тези деца започват да показват характерната зиморничавост.
На тези бебета често се поти главата и то до такава степен, че
възглавницата им може да подгизне. Това изпотяване не се влияе от
околната температура. Децата Са1сагеа се потят лесно и изобилно в
областта на шията и тила особено в леглото и то през първата половина от
съня им. Стъпалата им могат да са студени и лепкави. Потта им
обикновено издава кисел мирис, както и изпражненията им. Тези бебета
могат да повръщат млякото вместо да го плюят, често губят апетит и
отказват да се хранят добре.
Организмите на децата имат изключителната способност да приемат
това, от което се нуждаят чрез развитие у децата на желания или
отвращение към съответните храни. Почти всички бебета Са1сагеа имат
определена слабост към рохко-сварени яйца, която се проявява, както казва
Херинг: "когато са болни или се възстановяват от болест дори преди да
са в състояние да преглъщат" (!). Тук трябва да подчертаем рохко-
сварените яйца, защото, ако детето обича твърдо-сварени, най-вероятно то
не е Саlcarеа саrboniса. Очевидно калцият или хранителните вещества, от
които се нуждае и извлича от яйцата, се разграждат при процеса на
преваряването на яйцето.
Като обръща внимание на тези дребни подробности,-опитният
хомеопат има по-голям шанс за успех от неопитния, който винаги
предписва Са1сагеа, когато чуе симптома "желание за яйца". Само едно
дете от десет, желаещи твърдо-сварени яйца, е тип Са1сагеа - останалите
девет са или Pulsatilla, или Саusticит, или нещо друго.
Тези деца освен това много обичат сладкиши, особено захар. Страстта
им към шоколад, например, не е толкова голяма, колкото към захарта в
чист вид.
Децата Са1сагеа на възраст от 7 до 10 години все още показват
симптомите на изблици на плач, хленчене и стенене, застъпени в по-
ранната им детска възраст. Все още обаче не се забелязват състоянията на
безпокойство, характерни за по-късните фази на патологоията на Са1сагеа.
Проявява се и типичното за лекарството твърдоглавие и инат, но
преобладават по-скоро физически проблеми, свързани с патологията на
лекарството. Децата често боледуват от инфекции на горните дихателни
пътища. Често настиващите трябва да вземат това лекарство почти толкова
често, колкото вземат Тиberculinuт.
Като цяло децата със състояние на Са1сагеа са слаби и се изморяват
бързо. Когато играят с други деца, те ще са първите, които ще напуснат
играта и ще седнат да си починат. Лесно се задъхват, почервеняват и се
изпотяват след най-малки натоварвания. Кръвообращението при тези деца
не е оптималното. Затова, с развитие на патологията, те могат да получат
силно сърцебиене, "ако някой внезапно ги събуди през нощта. Това, че са
отпуснати като физика, не винаги означава, че са слаби физически. Някои
от тях могат да притежават изненадваща подвижност и бързина.
На тази възраст децата Саlcarеа могат да развиват доста страхове.
Основно се страхуват от тъмнината, сънуват кошмари, будят се с плач и
писъци и не могат да заспят отново. Често срещана забележка сред
хомеопатите е, че не може да се предписва лекарството Саlcarеа при
отсъствие на страхове у пациента. Това схващане е погрешно. Страховете
се появяват по-късно, но те не са необходими на тази възраст на децата, за
да се предпише Саlcarеа.
Децата Саlcarеа, на възраст от 7 до 14 години, често развиват
интересна характерна черта - започват да се интересуват от религия.
Задават въпроси за Бог, ангели и задгробен живот. Имат желанието да
научат всичко, което могат по тези въпроси. Тези деца могат да станат
много религиозни, понякога до степен на фанатизъм. С възрастта този
интерес към религията намалява и отшумява. Възможно е обаче този вид
"философско" отношение към живота да се появи отново у болните в
напреднала възраст, както е описано в раздела "Малки идеи". Кент
коментира това състояние в неговите "Лекции": "Странно е да видиш как
едно умно малко момиченце на 8 или 9 години е тъжно и меланхолично и
как започва да говори за другия свят, за ангелите, за това как иска да умре
и да отиде там и да виждаш колко тъга се излъчва от нея и как иска да чете
Библията цял ден. Това е странно състояние, но Саlcarеа успешно го
лекува. Аrsenicum и Lachnesis също. Тези деца са малко преждевременно
развити. Приели са прекалено сериозно нещата, които са научили в
неделното училище." Децата Саlcarеа обикновено са вече доста болни,
когато губят способността си да се концентрират и извършват умствена
дейност. Като цяло са много умни и се справят добре в училище.
Обикновено се представят над средното ниво. Упорити са в учението и са
доста организирани. Тяхната амбициоз-ност и стремеж да бъдат първи ги
кара да се напрягат прекалено много, което води до силна преумора, загуба
на умствена енергия и оттук - до намалена способност за концентрация. На
този етап те могат да станат твърде нервни и да искат да напуснат
училище. Претоварването е една от преобладаващите причини за
заболяване на организма от Саlcarеа саrboniса.
След пубертета, на възраст от 14 до 16 години, децата Саlcarеа
развиват страх от височини, замаяност, когато са на високи места. Някои
дори не са в състояние да понесат другите да стоят на високи места без да
изпитат чувство на страх и възбуда. Този страх е толкова силен, че те могат
да сънуват кошмари, свързани с височини. Преди достигането на тази
възраст децата обичайно не изпитват този симптом, така характерен за
възрастните. Страхът от височини е ключова характеристика и при
случаите Саlcarеа, и при случаите Sulphur.
Децата Pulsatilla често могат да се сбъркат с Са1сагеа. При първия
случай болните деца също могат да задават въпроси за религия и задгробен
живот. Състоянията им са подобни, външният вид на децата - също. Децата
Pulsatilla също могат да изпитват желание за рохко-сварени яйца (това
трябва да се добави в Repertorу) Децата Pulsatilla обаче са много по-
емоционални и плачат по-лесно. Обратно, децата Са1сагеа са по-агресивни
и твърдоглавието им понякога достига до голям инат. Те са силни
характери, желанията им са твърди и определени и решимостта им да
постигнат желаното е показателна.

Приложение 2

Революционно предложение за национална здравна политика
Това предложение е само едно мнение, което изисква подробни
специфични изследвания за всяка държава от Европейския Съюз или която
и да е държава, но то може да формира първоначална основа за дискусия
на деликатната и проблематична тема за здравеопазването и пенсиите в
днешно време.
Това предложение цели:
• Да сложи край на безразсъдното пилеене на средства в управлението
на здравеопазването днес.
• Да прекрати неприемливото отпускани средства за медицински
служби и разточителното им изразходване.
• Да се подобри процеса на разпределение и насочване на пациенти,
както и здравето на населението.
• Да се увеличат пенсиите без това да става посредством увеличаване
на здравните вноски.
Препоръки за здравна политика
Затова на този етап предлагам:
1. Всички терапевтични системи да бъдат равнопоставени по
отношение на приложение и практика.
На пациентите да бъде предоставен достъп до информацията относно
здравеопазването и свободния избор. Държавата да позволи всички
терапевтични системи да се практикуват свободно и да бъде дадена
еднаква възможност на всички системи да развиват изследователска
дейност. Ограниченията и възможностите за алтернативни форми на
лечение трябва да са определени обективно посредством тестове като така
ще се сложи край на общоприетото становище, че тези форми на .лечение
вършат работа или само при незначителни пси-хосоматични отклонения,
или са панацея за всичко.
2. Да се създадат звена за алтернативно лечение във всички болници,
за да могат болните да имат достъп до тях.
За постигането на тези цели ще е нужно в отделните държави.да се
разработи съвсем различна здравна политика.
Всички ние знаем, че в много европейски страни правителствените
здравни органи изразходват астрономични суми, които буквално се
прахосват в една бюрократична, хаотична и доста неефективна система за
здравеопазване на населението (както в Гърция, например).
Безразличието, мошеничеството и липсата на мерки за контрол са
довели държаваната хазна и националното здравеопазване до ръба на
провала. Междувременно медицинските институции стават все по-могъщи
благодарение на тайнствеността, с която са забулени слабите им места.
Резултатът от това е, че единствено лекарят, който "знае", е достоен да
практикува, а всички останали са глупаци. Пациентът се отнася към
доктора с благоговение и вярва, че животът му е в негови ръце.
Взаимоотношението между привидно всезнаещия лекар, който говори
малко, но знае много и невежия пациент, който не трябва нито да говори,
нито да разсъждава, е установено главно и се поддържа от медицинските
институции. Хората с бели престилки,, пръскайки около себе си мъдрост и
знания, често безпощадно експлоатират правителствата, изпращайки
пациентите на прегледи и изследвания - като цяло доста ненужни - в
определени диагностични лаборатории, поради причини, които само те
знаят. Това, заедно с предписването на най-скъпите лекарства и някои
други известни трикове, е редовна практика, особено в някои европейски
страни.
Поради тези причини аз предлагам 85% от цялата сума, предвидена за
здравеопазване и пенсии, да се влага в специални лични сметки на името
на всяко лице с медицинска застраховка и това да се прави и от
работодателя, и от работника.
По този начин притежателят на медицинска застраховка, харчейки
собствените си средства от собствената си сметка, ще е в състояние да се
консултира с лекар по избор и да му плати по частно споразумение между
тях двамата. Тези пари ще са на разположение на притежателя на
медицинска застраховка единствено под формата на специални червени
чекови книжки, като чековете вътре ще бъдат валидни за здравословните
му нужди - за лекари, болници или алтернативни терапии. Чековете няма
да бъдат валидни за нищо друго освен за заплащане на организации или
хора, заети в здравеопазването. Специалният цвят на чековете ще показва,
че никaй не може да ги използва за плащане на дaуги услуги освен
лекарски и здравни, а също така, че никой друг освен горепосочените няма
право да получава такъв чек. Чековете също не трябва да могат да се
трансферират от един на друг човек. Тази система автоматично ще сложи
край и на огромното укриване на данъци от страна на лекарите сега, тъй
като на тях ще им се заплаща само под формата на тези чекове.
Сметките на всички притежатели на медицинска застраховка могат да
имат най-високият лихвен процент и 50% от събраните средства при
навършване от лицето на 55 или 65 години - в зависимост от работата му/й
- могат да му бъдат предоставени, като "сборна сума", за да ги използва по
свое усмотрение. Останалите 50% ще определят равнището на неговата
или нейната пенсия с такива коефициенти, че разликата до цялата сума да
бъде изплатена на притежателя на медицинската застраховка, докато стане
на 75 години. След тази възраст, банката или компанията, която управлява
сметките на лицата трябва да продължи да изплаща пенсията на лицето,
като я увеличава съобразно инфлацията. Ако, от друга страна,
притежателят на медицинската застраховка умре преди да навърши 75
години, останалата сума трябва да се изплати на съответната банка или
компания.Можем да зададем въпроса защо държавата смята, че може да
управлява нашите пари по-добре от самите нас?
Определен процент от средствата трябва да се добавя към цената на
стоките, произвеждани от фермерите и животновъдите и този процент
трябва директно да се трансферира в тези специални сметки. От останалите
15%, 5% трябва да се поверят на централна организация (например, на
националната служба по здравеопазването), чиято единствена роля ще бъде
да осигурява гладката работа на системата с помощта на чековете.
Естествено, по-голямата част от съществуващите в момента служители от
националното здравеопазване ще са излишни и ще могат да си намерят по-
творческа работа. Съществуващите сега Национални здравни болници и
оборудването им могат да се предоставят на частни лекари или на
"лекарски кооперации", осигуряващи същото евтино медицинско
обслужване. Всъщност, по-голямата част от услугите, нужни на болните
днес, лесно могат да се поемат от такива лекари.
Медицинските услуги, които в момента се осигуряват от националните
здравни служби на всяка държава, по този начин ще бъдат на рзположение
и то на ниски цени на свободния пазар и пациентите ще могат без проблем
да ги заплащат от тези специални сметки. Едновременно с това, те ще
могат да си позволят много по-добро медицинско обслужване, когато
наистина имат нужда от него и то без огромни разходи. При сегашното
положение най-голямо разхищение на средства става, когато пациентите
купуват лекарства и правят изследвания, от които реално не се нуждаят.
Ще е нужна и известна разяснителна работа - да се обясни на хората, че в
повечето случаи не е необходимо да се вземат продължително лекарства.
Основните и най-важни различия между предложената система и вече
съществуващата са следните:
1. Държавата няма да е нужно да финасира дефицита, който според
предвижданията ще бъде огромен, когато повечето от гражданите в Европа
се разболеят от хронични заболявания поради свръхконсумация на
лекарства и вследствие страничните им ефекти и когато оцелелите
започнат да изискват да получават пенсии на много ранна възраст по
същите причини.
2. Няма да е небходимо повече да се прибягва до повишаване на
данъците, за да се покриват огромните и непрекъснато растящи суми,
нужни за здравеопазването, които скоро ще достигнат зашеметяващи
размери.
Накрая, последните 10% трябва да се прехвърлят в специална сметка за
инвалидите, болните с хронични заболявания и тези, които изобщо не са в
състояние да работят. Тези хора ще използват тази сметка, само ако
техните лични сметки са свършили, при положение, че имат такива сметки
изобщо.
По този начин притежателите на медицинска застраховка от една
страна ще са в състояние да спестяват пари и да се въздържат от
прахосничество на средства за лекарства и изследвания, за да получават
по-висока пенсия накрая, а от друга страна - ще се грижат истински за
здравето си или поне толкова добре, колкото те самите смятат, че е нужно.
Предполагам, че това ще стане по два начина:
• Посредством по-меки форми на лечение, като например хомеопатия,
акупунктура, остеопатия, хироп-рактика, природолечение или в общи
линии - с природна медицина.
Посредством собствен избор на лекар, който им изглежда най-
подходящ и при който резултатите са най-добри за конкретния пациент.

Преполагам, че въз основа на икономията, която ще постигне средният
гражданин, когато управлява собствените си средства при тази система,
пациентите ще приемат много по-малко лекарства, за да им останат повече
средства за пенсия. А в резултат от приемането на по-малко лекарства, ще
останат в по-добро здравословно състояние. С тази система, разбира се,
притежателите на медицинска застраховка ще имат правото да инвестират
сумата, равна на пенсията им там, където пожелаят, при положение, че
имат 20 години работа и са плащали застраховките си за тях.
Също така, притежателят на полицата ще може да получи лихвата
върху инвестираните средства, докато е бил нает . на друга работа за по-
малко часове и с по-ниска заплата и по-малки вноски. В случай на внезапна
смърт преди достигане на пенсионна възраст 50% от набраните вноски
автоматично ще преминат на специалните сметки на наследниците на
починалия, а останалите 50% ще се преведат на банката или компанията, за
да се покрият пенсиите на онези, които ще надживеят 75 години. В
случаите, когато няма преки наследници, парите ще се превеждат на
специални сметки за инвалидите. Всички завещания, на които не могат да
се открият наследниците и чието използване не е определено от
завещателя, също могат да се превеждат на тази сметка.
При прилагането на тази система могат да се очакват следните
резултати:
1. Общо подобряване на медицинското обслужване, което ще се дължи
на съревнованието не само между отделните лекари, но и между
медицинските системи като цяло, както и в качеството на лекарствата и
услугите, предоставяни от националните здравни заведения.
2. Огромно намаляване на разходите по здравеопазването, тъй като
притежателят на полица ще се замисли два пъти преди "да си хвърли
парите на вятъра" за не подходящи или безполезни изследвания и
лекарства, каквато е практиката сега. По мои изчисления общите здравни
разходи ще се понижат с една трета от днешните. Лекарите ще "правят
всичко" да обслужват добре пациентите си, за да съберат клиентела, а
фармацевтичните компании ще се обърнат към "по-печеливши
инвестиции", за да си намерят златна мина другаде.
3. Облегчение за държавата и националното здравеопазване, които,
излекувани от "заболелите си от тумор здравни политики", ще се
съсредоточат върху онези граждани, които си плащат данъците, защото
искат да работят здраво, докато остареят.
4. След няколко поколения, както може да се предполага, средствата,
съдържащи се в тези лични сметки, ще продължат да нарастват поради
законите на наследяването и някой ден ще има излишък от средства за
всички притежатели на полици. С други думи, тъй като първоначалните
суми, депозирани в тези сметки, няма да са по-големи от това, което се
изразходва днес и след като тези количества няма да намаляват от ненужна
документална работа и червени лепенки, ще остават повече от достатъчно
средства за покриване на здравните нужди на индивида и за прилична
пенсия.
5. Възможно е също така, ако всичко това се приложи на практика, още
при поколението след нашето, значително да се намали долната възрастова
граница за пенсиониране без това да натоварва държавата или хората,
плащащи пенсионните си вноски.
Отделните държавни служители могат да направят конкретните
изчисления за всяка отделна страна. Аз съм ги направил за Гърция и съм
установил, че системата работи.


БИБЛИОГРАФИЯ

Farrington,Dr.E.A.
Clinical Materia Medica.
Comparisons in Materia Medica with Therapeutic Hints.
Lesser Writings.
Five Doctors.
Why I Became a Homeopath.
Gross,Dr.H..
Comparative Materia Medica.
Guernsey, dr. H. N.
Keynotes to Materia Medica.
Avoided Subjects.
Guernsey, Dr. W. J.
Desires and Aversions.
Hahnemann, Dr. Samuel.
Organon of Medicine, translated by Wm. Boericke.
Organon of Medicine, translated by R. Dudgeon.
Chronic Diseases.
Spirit of Homeopathy.
Therapeutic Hints.
Materia Medica Pura.
Hempel, Dr. J. C.
Science of Homeopathy.
Hering, Dr. C.
Domestic Physician.
Condensed Materia Medica.
Guiding Symptoms (10 Vols.)
Holcombe. Dr. A. W.
Spasms and Convulsions.
Holcombe, Dr. W. H.
How I Became a Homeopath and the Truth about Homeopathy.
Hughes, Dr. R.
Principles and Practice of Homeopathy.
Manual of Pharmacodynamics.
Jahr, Dr. G. H. G.
Diseases of Females and infants on Breast.
Venereal Diseases.
Forty Years Practice.
Johnson, Dr. I. D.
A Guide to Homeopathic Practice.
Therapeutic Key.
Kent, Dr. J. T.
Lectures on Homeopathic Materia Medica.
New Remedies.
Repertory.
What the Doctor Needs to Know for Successful Prescriptions.
Lectures on Homeopathic Philosophy.
Knerr, C. V.
Drug Relationship.
Repertory.
Lippe, Dr. Ad.
Keynotes to Materia Medica.
Materia Medica.
Lippe, Dr. C.
Repertory.
Nash, Dr. E. B.
How to Take the Case.
Leaders in Homeopathic Therapeutics.
Leaders in Typhoid Fever.
Regional Leaders.
The Testimony of the Clinic.
Sulphur.
Leaders in Respiratory Organs.
Paracelsus.
Selected Writings, ed. by Jolande Jacobi, Pantheon Books.
Pierce, Dr. W. L.
Plain Talks on Materia Medica.
Pulford, Drs. A. and D. T.
Key to Materia Medica.
Materia Medica of Graphic drug Pictures.
Leaders in Pneumonia.
Robert, Dr. H. A.
The Principles and Art of Cure. Sensations As If.
Roy, Dr. C. K.
Etiology in Homeopathy.
Royal, Dr. George.
Materia Medica.
Handy Book of Reference.
Ruddock, Dr. E. H.
Stepping Stone to Homeopathy.
Schuessler, Dr. M.
An Abridged Therapy.
Manual for Bio-chemical Treatment of Diseases.
The Tissue remedies.
Shepherd, Dr. Dorothy.
Magic of the Minimum Dose.
More Magic of the Minimum Dose.
First Aider.
Vannier, dr. L.
Difficult and Backward Children.
Human Medicine.
Vithoulkas G. V.
The Science of Homeopathy.
Materia Medica Viva (work in progress).
A New Model for Health & Disease.
The essence of Materia Medica.
Talks on Classical Homeopathy.
The Bern seminar 1987.
The Celle Seminars.
Homeopathic Conference esalen 1980.
Essences.
Weir, sir John.
Science and Art of Homeopathy.
Wheeler, Dr. C. E.
Principle and Practice of Homeopathy.
Wright, Elizabeth.
Brief Study Course in Homeopathy.