НАПРАЗНО Я БУДЯ

Събуждам я заради слънцето, което себе си обяснява с тревите;

Заради небето разпънато между пръстите;
Събуждам я заради думите които в гърлото парят.
Обичам я с ушите си,
Ще трябва да ида до края на този свят,
за да намеря роса по тревата...
Събуждам я заради нещата далечни,
които приличат на тези тук;
Заради хората без имена и челà, които пресичат улицата;
Заради анонимните думи по тези площади я будя;
Заради манифактурните пейзажи и обществени паркове;
Събуждам я заради тази наша планета,
която навярно ще бъде мина в кървящо небе;
Заради усмивката в камъка
на другарите спящи между две битки,
когато небето вече не бе клетка голяма за птици,
а беше летище,
а любовта ми, изпълнена със другите, е част от зората;
Събуждам я заради зората и любовта,;
Заради себе си и заради другите;
Събуждам я макар че е по-безполезно
и от това да повикам птицата, завинаги отлетяла.
Навярно е рекла: Нека ме търси и види че няма ме –
тази жена с ръце на дете, която обичам,
това заспало дете, неизтрило сълзите, които събуждам
напразно,
напразно,
напразно,
напразно я будя,
защото тя се разсънва различна и нова;
Напразно я будя,
защото нейните устни няма да могат нищо да кажат.
Напразно я будя,
ти знаеш водата тече, но е безмълвна;
Напразно я будя,
трябва да обещая поименно
на нечие лице, изгубено в пясъка,
ако не стане така, ръцете ми отсечете
и превърнете ме в камък.

АКО СЛЕЗЕШ ОТ ВЛАКА ЩЕ ОСТАНЕШ САМ

(Спомен за тази, която умря по време на дъжд )

Месечината е мъртва но се усмихват водите

Те ме будят с отворените очи на пейзажите
Ако слезеш от влака, ще останеш самотен
Тя през оня малък прозорец изчезна
там където свършва и слепият зид
Беше там и думите търсеха синята птица
там където тревата расте зелена и нежна
а това бе когато отне ни думата вятърът
а ние неми по улицата вървяхме
и бяха незрящи очите ти като кварц
Ала не се събуждай защото събудиш ли се
ще си сам и ще чуеш стъпките ѝ по водата
ще тичаш мокър от вятъра
през полето и през гората
та себе си там да срещнеш
а когато умираш
ще чуеш дъжда
как
вали
по листата.

АКО КАЗВАМЕ

Ако говорим
казваме това което искахме да стаим
Ако мълчим не сме казали нищо
но много е премълчаното.

Всяка дума означава онова

което значи нейното мълчание.

МЕЖДУ ДВЕ ВРЕМЕНА

Часовете които отдавна са отброени не са ни напуснали

Те отишли са само напред
И голяма част от нас са взели със себе си
затова копнеем за бъдеще
Часовете са огледало което нататък отнася лицата ни
И затова часовете които са отброени
отново ще ронят от часовника бъдеще

Отминалите часове
които забравихме че някога бяха

МЕЖДУ МЕНЕ И НЕЯ

Затваряш очи за да скриеш тялото си

и оставаш
като скръб в сянката на камък,
дете без сянка като устни които се свиват
и треперят и отминават
хората и техните усмивки
цветята се смеят със карминени устни
животното плаче с оголели очи
човекът говори
а това прилича и на едното и на другото
отворѝ очи и се погледнѝ
ти си нива любовна
ние сме млади за да бъдем щастливи
между тебе и мене
пее птица
ВСЕ ОЩЕ.

ПРЕДИ ПОТОПА

Облаците са пълни с птици и бъдещи билки

Реката е изгубеният ключ който ще отключи небето
да паднат птиците в песента си
да изтече земята през очите на извора и очите на главата
Ако това се случи
вятърът няма да продаде откраднатите градини
на Цветния площад
Птиците ще разпродават небето
и ще го свалят на земята с крилете си
и дъгата под кожата в струйка кръв
Ако това се случи
тя няма да може да разрèши слънцето с миглите си.
 СЛУЧКА НА ПЛОЩАДА

Един паметник просеше на площада

а хората отминаваха и не виждаха,
че това не е паметник – паметниците не плачат

Кулата се наведе и стрелките на часовника

ми прошепнаха две думи
те приличаха на змийски език

А един паметник просеше на площада

и хората отминаваха и не забелязваха,
че това не е
паметник.

ДЕЦАТА БЕЗ СВОИТЕ МАЙКИ

Всичко живее и от смъртта си

и брегът на забравата
и каменните ръце
и паметта на земята
и очите на утринта
и пръстите на дъжда
и изворът от снега
всичко живее от своята смърт
и стъпки и просяци и облаци
и огънят в който топяха ръцете си

не казвайте името си на пътищата

(ще ви предадат)
не слушайте дърветата на брега на тишината
(реката ще ви отнеме очите)
НЕ ОТВАРЯЙТЕ ПРОЗОРЦИТЕ
(птиците ще отлетят)

децата плачат за приказки

а живеят и те от смъртта си.

ПОСЛЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ (ПЕСЕН?)

Вечерницата ще се вгледа в угасналите ми очи,
но няма да открие отблясъка изгубен.
А някой някъде ще се сведе
над тихата река с печални мисли.
Ще литне по света скръбта, която бе у мен.
Глави ще преклонят далечни слънчогледи…