УЗАЛУД ЈЕ БУДИМ

Будим је због сунца које објашњава себе биљкама

због неба разапетог између прстију
будим је због речи које пеку грло
волим је ушима
треба ићи до краја света и наћи росу на трави
будим је због далеких ствари које личе на ове овде
због људи који без чела и имена пролазе улицом
због анонимних речи тргова будим је
због мануфактурних пејзажа јавних паркова
будим је због ове наше планете која ће можда бити мина
у раскрвављеном небу
због осмеха у камену другова заспалих између две битке
када небо није било више велики кавез за птице него
аеродром
моја љубав пуна других је део зоре
будим је због зоре због љубави због себе због других
будим је мада је то узалудније неголи дозивати птицу
заувек слетелу
сигурно је рекла: нека ме тражи и види да ме нема
та жена са рукама детета коју волим
то дете заспало не обрисавши сузе које будим
узалуд узалуд узалуд
узалуд је будим
јер ће се пробудити друкчија и нова
узалуд је будим
јер њена уста неће моћи да јој кажу
узалуд је будим
ти знаш да вода протиче али не каже ништа
узалуд је будим
треба обећати изгубљеном имену нечије лице у песку
ако није тако одсеците ми руке и претворите ме у камен

НАПРАЗНО Я БУДЯ

Събуждам я заради слънцето, което себе си обяснява с растенията

заради небето разпънато между пръстите
събуждам я заради думите които изгарят гърлото.
обичам я с ушите си
трябва да отида до края на света и да намеря роса по тревата
събуждам я заради далечните неща, които приличат на тези тук
заради хората без челà и имена които пресичат улицата
заради анонимните думи на площадите събуждам я
заради манифактурните пейзажи на обществените паркове
събуждам я заради тази наша планета която може би
ще бъде мина в кървящото небе
заради усмивката в камъка на другарите заспали
между две битки
когато небето вече не беше голяма клетка за птици
а летище
любовта ми пълна със другите е част от зората
събуждам я заради зората заради любовта заради себе си заради другите
събуждам я макар че е по-безполезно и от това да повикам птицата
завинаги отлетяла.
сигурно е казала: нека ме търси и види че ме няма
тази жена с ръцете на дете която обичам
това заспало дете неизтрило сълзите които събуждам
напразно напразно напразно
напразно я будя
защото тя ще се събуди различна и нова
напразно я будя
защото нейните устни няма да могат да ѝ кажат
напразно я будя
ти знаеш водата тече но нищо не казва
напразно я будя
трябва да обещая на изгубеното име нечие лице в пясъка
ако не стане така то отсечете ръцете ми и превърнете ме в камък
АКО ИЗАЂЕШ ИЗ ВОЗА

ОСТАЋЕШ САМ

ИЛИ СЕЋАЊЕ НА ЊУ КОЈА ЈЕ УМРЛА

ДОК ЈЕ ПАДАЛА КИША

Месец је мртав воде се осмехују

буде ме отворене очи са пејзажима

ако изађеш из воза остаћеш сам

она је отишла из малог прозора где се завршава

слепило зида

а било је речи су тражиле плаву птицу

тамо где расте трава зелена и нежна

и било је кад нам је ветар однео речи

неми смо улицом корачали

твоје су очи слепе ко белутак не буди се

јер ако се пробудиш бићеш сам и чућеш кораке на води

трчаћеш мокар од ветра

преко поља кроз шуму усусрет себи

и када будеш умирао

чућеш

киша

па

да

по лишћу.

АКО СЛЕЗЕШ ОТ ВЛАКА ЩЕ ОСТАНЕШ САМ

ИЛИ СПОМЕН ЗА ТАЗИ

КОЯТО УМРЯ ПО ВРЕМЕ НА ДЪЖД

Месечината е мъртва водите се усмихват

будят ме отворените очи със пейзажите

ако слезеш от влака, ще останеш самотен

тя през онзи малък прозорец изчезна там където свършва

слепият зид

и беше там и думите търсеха синята птица

там където тревата расте зелена и нежна

а това беше когато вятърът отнесе ни думите

мълчаливо вървяхме по улицата

бяха слепи очите ти както кварц но не се събуждай

защото събудиш ли се ще бъдеш сам и ще чуеш стъпки по водата

ще тичаш мокър от вятъра

през полето през гората та да срещнеш себе си

а когато умираш

ще чуеш

дъжда как

ва

ли

по листата.

АКО КАЖЕМО

Песме објављене у часописима

Ако кажемо

рекли смо што нисмо хтели рећи

Ако ћутимо нисмо ништа рекли

али смо много прећутали.

Свака реч значи оно

што значи њено ћутање.

АКО КАЗВАМЕ

Ако говорим

казваме това което не искахме да кажем

Ако мълчим не сме казали нищо

но много сме премълчали.

Всяка дума означава онова

което означава нейното мълчание.

ИЗМЕЂУ ДВА ВРЕМЕНА

Часови који су давно откуцали нису нас напустили

Они су само отишли испред нас

И добар део нас однели са собом зато чезнемо будућност

Часови су огледала која су понела испред нас наше лице

И зато ти часови који су откуцали

Поново ће откуцати са часовника будућности.

Часови прошли које смо заборавили да су икада били

МЕЖДУ ДВЕ ВРЕМЕНА

Часовете които отдавна са отброени не са ни напуснали

Те отишли са само напред

И голяма част от нас са взели със себе си затова копнеем за бъдеще

Часовете са огледало което нататък отнесоха лицата ни

И затова часовете които са отброени

Отново ще ронят от часовника бъдеще

Отминали часове които забравихме че някога бяха

ИЗМЕЂУ МЕНЕ И ЊЕ

Песме објављене у часописима

Склапаш очи да сакријеш своје тело

и остајеш

ко туга у сенци камена

дете без сенке ко усне које се скупљају и дрхте

и пролазе

људи и њихови осмеси

цвеце се смеје накарминисаним уснама

животиња плаче оголелим очима

човек говори

и то личи и на једно и на друго

отвори очи и погледај се

ти си њива љубави

ми смо млади да би били срећни

између мене и тебе

пева птица

ИПАК.

МЕЖДУ МЕНЕ И НЕЯ

Затваряш очи за да скриеш тялото си

и оставаш

като скръб в сянката на камък,

дете без сянка като устни които се свиват и треперят

и отминават

хората и техните усмивки

цветята се смеят със карминени устни

животното плаче с оголели очи

човекът говори

а това прилича и на едното и на другото

отворѝ очи и се погледнѝ

ти си нива любовна

ние сме млади за да бъдем щастливи

между теб и мен

пее птица

ВСЕ ОЩЕ.

ПРЕ ПОТОПА

Песме објављене у часописима

Облаци су пуни птица и будућег биља

река је изгубљени кључ који ће откључати небо

да падну птице у своју песму

да исцури земља кроз очи извора и очи главе

ако се то деси

ветар неће продавати украдене вртове на Цветном тргу

птице ће распродати небо

и снеће га крилима на земљу

и дуга испод коже млаз крви

ако се то деси

она неће моћи да трепавицама очешља сунце.

ПРЕДИ ПОТОПА

Облаците са пълни с птици и бъдещи билки

реката е изгубеният ключ който ще отключи небето

да паднат птиците в песента си

да изтече земята през очите на извора и очите на главата

ако това се случи

вятърът няма да продаде откраднатите градини на Цветния площад

птиците ще разпродадат небето

и ще го свалят на земята с крилете си

и дъгата под кожата в струйка кръв

ако това се случи

тя няма да може да разрèши слънцето с миглите си.

ДОГАЂАЈ НА ТРГУ

Један је споменик просио на тргу

а људи су пролазили и нису видели да то није споменик

јер споменици не плачу

Торањ се сагнуо и казаљке часовника су ми дошапнуле

две речи

и личиле су на језик змије

А један је споменик просио на тргу

и људи су пролазили и нису приметили да то није

споменик.

СЛУЧКА НА ПЛОЩАДА

Един паметник просеше на площада

а хората отминаваха и не виждаха, че това не е паметник

защото паметниците не плачат

Кулата се наведе и стрелките на часовника ми прошепнаха

две думи

и приличаха на змийски език

 А един паметник просеше на площада

и хората отминаваха и не забелязваха, че това не е

паметник.

ДЕЦА ВАН СВОЈЕ МАЈКЕ

Све од њихове смрти живи

и обала од заборава

и руке од камена

и сећење од земље

и очи од јутра

и прсти од кише

и извор од снега

све од њихове смрти живи

и кораци и просјаци и облаци

и ватра у коју су загњурили руке

не реците своје име путевима

(издаће вас)

не слуштајте дрвеће на обали тишине

(однеће вам река очи)

НЕ ОТВАРАЈТЕ ПРОЗОРЕ

(птице ће одлетети)

деца плачу за прицама

и живе од своје смрти.

ДЕЦА БЕЗ СВОИТЕ МАЙКИ

Всичко живее и от смъртта си

и брегът на забравата

и каменните ръце

и паметта на земята

и очите на утринта

и пръстите от дъжд

и изворът от снега

всичко живее от своята смърт

и стъпки и просяци и облаци

и огънят в който топяха ръцете си

не казвайте името си на пътищата

(ще ви предадат)

не слушайте дърветата на брега на тишината

(реката ще ви отнеме очите)

НЕ ОТВАРЯЙТЕ ПРОЗОРЦИТЕ

(птиците ще отлетят)

децата плачат за приказки

а живеят и те от смъртта си.

ПОСЛЕДЊА ПЕСМА

Загледаће се вечеањача у моје угасле очи и неће наћи

свој одраз изгубљени.

Неко ће негде да се нагне над тиху реку мисли у сети.

Прхнуће у свет туге што су биле у мени.

И погнуће главе далеки сунцокрети.

ПОСЛЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Вечерницата ще се вгледа в угасналите ми очи

но няма да открие отблясъка изгубен.

А някъде някой ще се наведе над тихата река с печални мисли.

Ще литне по света скръбта, която бе у мен.

И глави ще преклонят далечни слънчогледи.